Свобода от „частните фондове“ – Конституционния съд отхвърли наглите лобисти

На 6 юли 2017 г. Конституционния съд на Република България отвърли искането на нагли лобисти за обявяване на противоконституционно правото на родените след 1959 г. да се освободят от принудителното си участие в схемата ДЗПО.

Благодарим на Конституционния съд за правилно взетото решение и неподдаването на корупция от лобистите

А от септември 2015 г. всеки роден след 1959 г. може да се освободи от робството на ДЗПО и да си възстанови пълните права за държавна пенсия. За родените през 60-те години на 20 век обаче съветваме да побързат, защото правото на отказ от ДЗПО не е неограничено по време. За всички, които още не са се отказали – ние го направихме и не съжаляваме ни най-малко. Лесно е – само се подава за 1-2 минути едно

заявление в НАП по постоянен адрес

– и това е всичко.

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е № 9

 

 София, 6 юли 2017 г.

Конституционният съд в състав: Борис Велчев –председател, членове: Цанка Цанкова, Стефка Стоева, Румен Ненков, Кети Маркова, Георги Ангелов, Анастас Анастасов, Гроздан Илиев, Мариана Карагьозова-Финкова, Константин Пенчев, Филип Димитров, Таня Райковска, при участието на секретар-протоколиста МАРИАНА ГЕОРГИЕВА разгледа в закрито заседание на 6 юли 2017 г. конституционно дело №  9/2016 г., докладвано от съдията ГЕОРГИ АНГЕЛОВ.

 

Тричленен състав на Върховния административен съд е поискал обявяването за противоконституционни на разпоредбите на чл. 4б, ал. 1, чл. 4в, ал. 1 и чл. 124а, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (обн., ДВ, бр. 110 от 17.12.1999 г., посл. изм. и доп. ДВ., бр.105 от 30.12.2016 г.). Твърди, че те противоречат на абзац 5 от Преамбюла, на чл. 4, ал. 1 и 2, на чл. 6, ал. 2, на чл. 17, ал. 1 и 3, на чл. 19, ал. 1 и на чл. 51, ал. 1, предл. 1 от Конституцията на Република България, като е изложил мотиви за противоречието.

Според чл. 4б, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) „Осигурените в универсален пенсионен фонд лица имат право да изберат да променят осигуряването си от универсален пенсионен фонд във фонд „Пенсии“, съответно във фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“, с увеличена осигурителна вноска в размера на осигурителната вноска за универсален пенсионен фонд не по-късно от 5 години преди възрастта по чл. 68, ал. 1 и ако не им е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст.“.

Съгласно чл. 4в, ал. 1 КСО „Осигурените в професионален пенсионен фонд лица имат право еднократно да променят осигуряването си от професионален пенсионен фонд във фонд „Пенсии“ с увеличена осигурителна вноска в размера на осигурителните вноски по чл. 157, ал. 1, т. 2, ако не им е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст или професионална пенсия за ранно пенсиониране.“.

Член 124а, ал. 1 КСО гласи: „Лицата по чл. 4б, ал. 1, които са избрали да променят осигуряването си от универсален пенсионен фонд във фонд „Пенсии“, съответно във фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“, могат да изберат да възобновят осигуряването си в универсален пенсионен фонд не по-късно от 5 години преди възрастта по чл. 68, ал. 1 и ако не им е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст.“.

Искането е допуснато за разглеждане по същество.

Постъпилите становища и правни мнения по основателността му са в три групи.

Според първата от тях, включваща Министерския съвет, министъра на труда и социалната политика, министъра на финансите, Националния осигурителен институт, Националната агенция за приходите, Комисията за финансов надзор, Конфедерацията  на индустриалците и работодателите в България, Конфедерацията на независимите синдикати в България, Конфедерацията на труда „Подкрепа“ и проф. Красимира Средкова, искането е неоснователно.

Според втората – на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване, Асоциацията на индустриалния капитал в България и проф. Васил Мръчков, искането е изцяло основателно.

В третата група е проф. Ганета Минкова, която намира искането за основателно само относно думите „не по-късно от 5 години преди възрастта по чл. 68, ал. 1 и ако не им е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст“ от чл. 4б, ал. 1 КСО, „ако не им е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст или професионална пенсия за ранно пенсиониране“ от чл. 4в, ал. 1 КСО, и „не по-късно от 5 години преди възрастта по чл. 68, ал. 1 и ако не им е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст“ от чл. 124а, ал. 1 КСО.

Комисията за защита на конкуренцията и Съюзът на пенсионерите са представили становища без да е изразено конкретно отношение по конституционосъобразността на разпоредбите.

За да се произнесе Конституционният съд взе предвид следното.

По допустимостта на искането:

Всяка от оспорените разпоредби се състои от а) правило за поведение и б) случаи, в които то не се прилага.  Оспорено е, според мотивите към искането, само правилото за поведение, а не случаите на неговата неприложимост.

Оспорването на разпоредбите е допуснато до разглеждане в цялост, тъй като при обявяване на правилото за поведение за противоконституционно изключенията от него не биха представлявали езиково и смислово самостоятелни правни норми. Не е възможно, обаче, при отхвърляне на оспорването на правилото за поведение да бъдат обявени за противоконституционни единствено изключенията от него, защото те не са оспорени. Сами по себе си те не подлежат на конституционноправен анализ в рамките на настоящото дело.

По основателността на искането:

Искането е неоснователно.

I. 1. Конституцията в своя чл. 51, ал. 1 създава основното право на гражданите на обществено осигуряване и социално подпомагане без да определя способи или система от способи за неговото осъществяване.

Анализът на конституционната разпоредба показва следното: а) налице е субективно право; б) негов предмет е осигуряването. В общоупотребимия български език думата „осигуряване“ означава обезпечаване, снабдяване, доставяне, набавяне, даване; в) осигуряването е всеобщо – субективното право принадлежи на всеки гражданин; г) осигуряването е обществено. Задължено за него е обществото като цяло, а не в отделни свои части. Като принадлежащ към обществото, носителят на субективното право е същевременно задължен за осигуряването на останалите. Общественото осигуряване, следователно, е взаимно (солидарно) и задължително; д) то е алеаторно – няма предварителна известност за размера на даваното от гражданина за осигуряването на другите и получаваното от него осигуряване; е) субективното право е от вида на социалните права. Осъществяването му е задължение на държавата, която трябва да създаде и правната му рамка (решение № 10 от 2012 г. на КС).

2. Уреденият в Конституцията модел на осигуряване е социалният (общественият), а не либералният (частният). Социалният модел съответства на прогласената в Преамбюла на основния закон цел за създаването на социална държава.

При либералния модел, за разлика от социалния, осигуряването а) не е обществено, а частно. Осигуреният не осигурява друг, освен себе си, а осигурителното правоотношение е единствено между него и осигуряващия, който е само част от обществото; б) не е всеобщо – допуска съществуването и на неосигурени; в) може, и по начало не е задължително; г) не е алеаторно, а комутативно – даваното за и получаваното от осигуряването са известни още при договарянето му; д) е подчинено на правилата на конкуренцията. Субективното право на осигуряване при либералния модел не е от вида на социалните права, то е облигационно право.

3. Конституцията не изключва либералния модел на осигуряване. Напротив, той е изцяло допустим като част от установената в чл. 19, ал. 1 от нея свобода на стопанската дейност. Той обаче не е конституционно уреден като необходим, както социалния, а само като възможен наред с него.

На задължителна законодателна регламентация подлежи само общественото (социалното) осигуряване. Няма конституционна пречка за законова уредба и на частното (либералното) осигуряване, както прави КСО (чл. 1, т. 2 от кодекса). Промените в него (в т. нар. „капиталовопокривен стълб“), обаче, включително в оспорените с искането негови отношения с общественото осигуряване („държавното обществено осигуряване“ по чл. 1, т. 1 КСО; т. нар. „разходопокривен стълб“), по хипотеза не противоречат на чл. 51, ал. 1 от Конституцията, защото не засягат нито съществуването, нито някой от посочените по-горе в т. 1 белези на общественото осигуряване.

II. Субективното право на гражданина в частното осигуряване има парична стойност, и то още преди настъпването на осигурителния риск, затова е имуществено право (решение № 7 от 2011 г. на Конституционния съд – КС). Като част от имуществото на осигурения, то се урежда от чл. 17, ал. 1 и 3 от Конституцията за частната собственост.

Правомощието за разпореждане е задължителен елемент от имуществените субективни права. Осигуряващият се има свободата да реши кому да повери частното си осигуряване, като го прекрати спрямо досегашния осигуряващ (чл. 171, ал. 1 – 3, чл. 240, ал. 2, т. 2, чл. 247 КСО). Оспорените разпоредби разширяват правото му на разпореждане, позволявайки му да премине от частното към социалното осигуряване и да се върне обратно.

Разпоредбите, следователно, не противоречат на нормите на чл. 17 от основния закон, регулиращи частната собственост.

III. При частното осигуряване гражданинът действа в областта на гражданския оборот, т. е. като стопански субект. По силата на чл. 19, ал. 1 от Конституцията, той има свобода на своята стопанска инициатива. Свободата включва и свобода на избора дали да участва в стопанска дейност.

По съображенията за допустимостта на оспорването, установената от КСО задължителност на част от капиталовото осигуряване не е предмет на обсъждане по настоящото дело. Разпоредбите в оспорените им части смекчават последиците от тази задължителност, давайки възможност след възникването й гражданинът едностранно да я прекрати, като премине към общественото осигуряване. Разпоредбите разширяват свободата на стопанската му дейност, което е в съответствие с чл. 19, ал. 1 от Конституцията.

Самата конституционосъобразност на възможността за едностранното прекратяване на правоотношение, многократно предоставяна в законодателството, е вън от съмнение.

ІV. Частното (капиталовото) осигуряване се подчинява на правилата на конкуренцията – чл. 125, ал. 1, т. 6, чл. 209, ал. 1, т. 6, чл. 260, ал. 1, т. 6 КСО. Осигуряващият се конкурира с останалите пенсионноосигурителни дружества – чл. 171, чл. 247 КСО. Държавното обществено осигуряване не е стопанска дейност, затова не попада в хипотезата на нормата на чл. 19, ал. 2 от основния закон. То е conditio sine qua non за всички осигуряващи в частното осигуряване, поради което не може и не се отразява на конкуренцията помежду им.

Действително, оспорените разпоредби позволяват осигуреният да прекрати едностранно правоотношението с частното осигуряване поради преминаването си към общественото, с което да ограничи пазара на частното осигуряване. Този му избор, обаче, увеличава конкуренцията между пазарните участници чрез качеството на предлаганата от тях осигурителна услуга. Тъкмо качеството на услугата е от значение за нейния потребител, когото, в съответствие с чл. 19, ал. 2, in fine от Конституцията, оспорените законови разпоредби  защитават.

V. Оспорените разпоредби не нарушават правната сигурност като елемент на правовата държава,  установена в чл. 4, ал. 1, изр. 1 от основния закон.

1. Във всички случаи осигуряващият се носи икономическия риск от своя избор на вида осигуряване. Патерналистичният по същността си довод за накърняване на правната му сигурност поради неинформираност за последиците от този избор не съответства на свободата на личността да действа, като същевременно търпи резултатите от действията си.

Правните последици от тях са посочени в относимите към случая правни норми, чието незнание не извинява (ignorantia juris neminem excusat).

Възможността за изграждане на невярна представа относно фактите пък, включително икономическите, при формиране на волята е предмет не на оспорените разпоредби, а на отделна правна уредба (чл. 27, 28 и 29 от Закона за задълженията и договорите).

Тези разпоредби, следователно, не нарушават нито правната, нито икономическата сигурност  на осигурения.

2. Разпоредбите не нарушават сигурността и на осигуряващия субект в частното осигуряване. Той е в същото правно положение, в каквото е и до влизането им в сила. За възможно различното му икономическо положение важат съображенията по т. ІV.

VІ. Чл. 6, ал. 2, изр. 1 от Конституцията въвежда принципа на равенството на гражданите пред закона.

Разпоредбите, които се оспорват, се отнасят до всички граждани. На всеки един от тях се предоставя едно и също субективно право – да избере между общественото и частното осигуряване. Еднакви по правните си белези субекти, следователно, се третират от разпоредбите еднакво. Последващото различно правно положение на гражданите е резултат не на нормите, а на направения или ненаправения въз основа на тях избор. Доводът за неравенството им пред закона е неоснователен.

VІІ. 1. В т. І. 3 е посочено, че Конституцията не регулира частното осигуряване. Регулацията му е първична и доколкото урежданите отношения подлежат на трайна уредба, трябва да стане със закон (чл. 3, ал 1 от Закона за нормативните актове). Такъв е КСО, част от който са оспорените разпоредби. Самите те не съдържат делегации към подзаконов нормативен акт. Възражението срещу делегациите е извън предмета на делото и не подлежи на обсъждане.

2. Законодателят има дискреция за едно или друго конкретно законово разрешение съобразно осигурителната си политика, стига то да не е в несъответствие с принципи и изисквания на основния закон (решение № 5 от 2000 г., решение № 2 от 2014 г. на КС). Връщането, по волята на осигурения, обратно на „отстъпените“ (при условността на метафората) по силата на КСО от общественото на частното осигуряване задължителни осигурителни вноски, е в рамките на Конституцията, така, както това е вече изяснено в решение № 7 от 2011 г. на КС.

По изложените съображения Конституционният съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на тричленен състав на Върховния административен съд за установяване на противоконституционност на чл. 4б, ал. 1 в частта „Осигурените в универсален пенсионен фонд лица имат право да изберат да променят осигуряването си от универсален пенсионен фонд във фонд „Пенсии“, съответно във фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“, с увеличена осигурителна вноска в размера на осигурителната вноска за универсален пенсионен фонд“, на чл. 4в, ал. 1 в частта „Осигурените в професионален пенсионен фонд лица имат право еднократно да променят осигуряването си от професионален пенсионен фонд във фонд „Пенсии“ с увеличена осигурителна вноска в размера на осигурителните вноски по чл. 157, ал. 1, т. 2“ и на чл. 124а, ал. 1 в частта „Лицата по чл. 4б, ал. 1, които са избрали да променят осигуряването си от универсален пенсионен фонд във фонд „Пенсии“, съответно във фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“, могат да изберат да възобновят осигуряването си в универсален пенсионен фонд“ от Кодекса за социално осигуряване (обн., ДВ, бр. 110 от 17.12.1999 г., посл. изм. и доп. ДВ., бр.105 от 30.12.2016 г.).

ОТКЛОНЯВА искането и прекратява делото в останалата му част.

Председател: Борис Велчев

Advertisements

Данъците глупаци, намалете данъците, и стройте ново, не санирайте старото

Уважаеми кандидат-депутати и други канещи се да заемат топли места на държавната хранилка. Искате да печелите избори? Тогава трябва да обещаете и да изпълните това:
За начало:
– намаляване на корпоративния данък от 10% на 8%.
Неспирно промотиране на България в ЕС, Русия, САЩ, Австралия, Китай, Япония и т.н., като данъчния рай в цивилизования свят – страната с най-ниски данъци без да е офшорка. Страната, където най-лесно се прави бизнес и пари, където държавата с удоволствие събира данъците, които с радост се плащат от бизнеса, защото неплащането им би струвало много повече.
– намаляване на данъка върху доходите на физическите лица от 10% на 8%.
За да се привлекат чуждестранните инвеститори в много по-големи мащаби, не е достатъчно само корпоративния данък да бъде достатъчно нисък, но и данъчното бреме върху трудовата дейност да е възможно най-ниско.
През 2017 година, за да се даде на работник 1000 лева чисто, това струва на фирмата цели 1517.55 лева. Или с 52% оскъпяване на труда, които отиват данъци и осигуровки.
Знаем, че в другите държави това бреме е повече, даже в някои от тях много повече, но това не означава, че България може да си позволява да дере по този начин данъкоплатците.
– намаляване на осигуровките
1. 5% намаляване на осигуровката в частен пенсионен фонд – от 5% на 0%.
В Унгария „втория стълб“ в пенсионната система беше закрит поради пълната му безполезност за населението. От тази схема полза имаха само собствениците на модерни финансови пирамиди. Редица държави последваха примера на унгарците и отстраниха мутантите от пенсионните си системи. Редно е и в България, въпреки, че вече всеки роден след 1959 година може сам да се освободи от участие в схемата ДЗПО, да се въведе пълен отказ от схемата.
Да, това ще е промяна на модела от 1999-та с трикраката пенсионна система мутант по чилийски модел, която е пълен боклук. Няма нищо лошо в това боклука да се изхвърли в кофата за разделно събиране на отпадъци и да се рециклира.
2. Нямаляване на осигуровката за пенсия в държавното обществено осигуряване от 13,8% на 12,5%. Това е една вноска, която на средния човек, който работи 40 години, ще може да покрие плащането на пенсия за 10 години при заместващ доход от 50% от брутната заплата на човека. Разликата, когато пенсионерите живеят повече от стандартния разчет, ще може да се покрива с малък дефицит на фонд „Пенсии“ финансиран от държавния бюджет.
Пенсионната система може да се доведе до равновесие с приемането на „Модела на осигурителния принос
Увеличението на осигуровките не води до увеличение на пенсиите, а точно обратното.
При увеличение на осигуровките, склонността на работодатели и работещи към укриване на доходи, се увеличава. При укриване на доходи, средния доход на работещите, който е ключов елемент за определяне на средната пенсия, ще намалее.
При по-ниски средни доходи на работещите, ще намалее и средната пенсия. Така при увеличаване на осигуровките за пенсия, състоянието на фонд „Пенсии“ ще се подобри, тъй като пенсиите на хората ще се намалят. По-малко данъци ще са необходими за финансиране на пенсионната система, и ще останат повече пари да се крадат.
Чудесна концепция, нали?
Затова уважаеми, ако предлагате увеличение на осигуровките, ще разбираме намеренията ви не като загриженост за по-добри времена за работещи и пенсионери, а като намек да се укриват доходи и като заявка да се краде повече от тези на държавната хранилка.
3. намаляване на здравната осигуровка от 8% на 6% – 6% беше здравната осигуровка през 2008 година. 2-та процента надценка бяха въведени от 1 януари 2009 година с намеренията в здравната системата да се въведат мутанти от типа задължителни „частни здравни фондове“ – тип финансови пирамиди, нещо като узаконени 2% от доходите на хората, които ще се източват безпроблемно – по модела ДЗПО в пенсионната система.
Само че правителството въвело тези 2% надбавка предназначена за източване, катастрофално загуби изборите. От тогава здравната система поне по това, което хората казват, не се е подобрила, даже ако се съди по мрънкането, може и влошаване да има, но парите за здравеопазване, които всяка година се наливат, са много повече. Значи въпреки повечето наливани пари, подобрение няма. Защо да не се върне 6-те процента здравна вноска? Пак парите ще са повече от 2008-ма година, но поне ще има осигурително облекчение за данъкоплатците.
В програмите на някои партии забелязваме възраждане на идеи за втори и трети стълб в здравната система. Плюем на такива идеи. Не искаме финансови пирамиди в здравеопазването. От здравната каса трябва да се спре източването, а 6% вноска ще са напълни достатъчно за финансиране на системата.
Социална политика чрез приспадане на 50 лв. от дължимия месечен данък на работещите родители за всяко дете?
Има партии, които в програмите си предлагат подобна мярка с благородни цели разбира се.
Но няма как да се дава на почти всички, това да е реална мярка, която ще доведе до това почти никой да не плаща данък върху дохода.
Освен това има 3 групи хора, които нямат деца:
1. Някои просто не искат да имат деца – справедливо ли е да се наказват?
Като нямат деца, ще има повече въздух и пространство за другите. Не е толкова лошо
2. Някои не могат да си позволят финансово да имат деца. Справедливо ли е да се наказват?
При повишаване на доходите в страната, те ще могат да си ги позволят финансово децата, и без данъчни подаяния.
3. Някои може да имат физиологичен проблем и по тази причина да не могат да имат деца.
Справедливо ли е да се наказват и да им се припомня всеки месец, чрез удържане на наказателен данък доход поради липса на деца и получаване на по-ниска заплата?
А я си представете сега уважаеми следната ситуация – кандидатстват 2 работника за 1 работно място, като първия е на 20 години и съвсем естествено няма деца, а другия е на 40 години и има 2 деца. Работодателя съвсем естествено иска да плати възможно най-малко за работното място.
Така напълно резонно един от първите въпроси на интервюто ще бъде „колко деца имаш“. Май не е забранено да се пита това? Не е дискриминация и не би могло да бъде.
И потенциалния работник с 2 деца, поради правото на данъчни преференции, би се навил на по-ниска брутна заплата (значи по-малко разход за работодателя), защото при равни други условия ще получава същата нетна заплата като 20 годишния работник без деца, но който би струвал на работодателя повече пари, поради липсата на право на данъчни преференции.
Най-вероятно работодателя при равни други качества на двамата кандидати, ще избере по-стария работник с 2 деца, който може да ползва данъчни преференции, а това едва ли ще е по-добрия работник – просто ще излиза по-евтино.
Как точно се подпомага младия човек на 20 години в такъв случай?
Вместо да мислите нова програма за помощ, по-добре не се бъркайте в данъчната система и не изкривявайте пазара на труда с безумни данъчни преференции замаскирани зад благородни мотиви
Относно текущите 20 лева годишно за всяко дете приспадане на данък от дохода, са по-скоро административно бреме за работодателите, отколкото реална полза за работника. Излишно е това облекчение и едва ли от половин сандвич без палмово масло и токсичен колбас или 1 памперс месечно има особена полза
Да се наказват „богатите“ с по-високи данъци?
Стига сте плашили чуждестранните инвеститори уважаеми.
Някои партии предлагат „да накажем богатите“ с 20% данък върху дохода.
Ами господа раздаващи наказания – представете си следната ситуация – човек, за да печели високи доходи, стига да не краде от държавни поръчки, контрабанда, корупция и т.н. – вие си ги знаете тези работи най-добре, най-вероятно не спира да работи.
В частния сектор именно хората с най-високи доходи, работят най-много, търпят лишения, не могат да отделят време за семейството си, нямат личен живот, нямат време за почивка и т.н. Единствената им награда са по-високите доходи, които трябва да компенсират останалите липси.
Защо тези хора трябва да се облагат с по-висока ставка от останалите, които работят по-малко, имат повече свободно време, дори излишък от свободно време, което не знаят какво да правят?
Къде е „справедливостта“? И да не си мислите дори за минута, че точно хората с най-високи доходи, са най-глупави, че да се оставят да бъдат обложени повече?
„Наказваш богатите“ като във Франция например, отнасят го небогатите, а управника гони 0% популярност.
Заврете си ги тези идеи в камината и викнете коминочистача да ви отпуши комина
Как да се подпомагат младите семейства с деца?
– По-ниски данъци без данъчни преференции за никой и без изкривяване пазара на труда.
– Повече чуждестранни инвестиции, с които да се откриват нови високоплатени работни места и водещо съвсем естествено до повишаване стандарта на живот за цялото население, включително и младите семейства.
– Не приватизирайте, а стройте детски градини, направете ги напълно безплатни и привлекателни за децата. Увеличете работното време на градините от 7 до 20 часа, така че родителите спокойно да могат да водят и да си взимат децата, без да се чувстват виновни или да бързат за работа и от работа, което ги поставя в неблагоприятно положение пред работодателя.
И никакви законодателни рестриктивни мерки срещу работодателите не могат да променят факта, че родителите, които трябва да водят или взимат деца от градините, винаги ще ги гледат накриво на работното място. Ако детските градини предлагат увеличено работно време, тогава и тези с деца, и тези без деца, ще могат да работят при еднакво условия – без бързане за даване или взимане на детето.
Нулева ставка на данък печалба за стартиращи млади предприемачи (до 35 г.) с оборот до 150 хил. лв. на година и поне 5 нови работни места?
Някои партии предлагат такава мярка, за да се поощряват младите да почнат бизнес.
Мярката е абсурдна разбира се и ще доведе до следната ситуация – тези, които отговарят на изискването за младост – ненавършени 35 години, ще си зарежат старите действащи фирми и ще отворят нова фирма, ще си преназначат работниците и ще гледат да не превишават оборота 150 хиляди на година.
Ако възрастта им е по-висока, ще си намерят подставено лице под 35 години (някой роднина), който да открие и „управлява“ фирмата. А ако работните места не стигат, винаги може да се назначат роднините фиктивно.
Да, уважаеми, ще се отворят много нови фирми (ще се похвалите), ще има оживление сигурно (пак ще се похвалите), ще се открият работни места (и за това ще се похвалите). Ама само административно ще се мести от пусто в празно. На кой му е притрябвало това в действителност?
На средния данъкоплатец във всеки случай не му трябва.
Мярката е дискриминираща по признак възраст и поставя собствениците на малки фирми в неравностойно положение спрямо тези, които ще предпочетат да си играят административни номера, за да спестят малко данъци, вместо да се концентрират върху правенето на реален бизнес.
Стига играчки, а мярката в камината.
Не се бъркайте в реалния бизнес. Свалете данъците и хората сами знаят какво да правят
Държавата да става гарант за ипотечни кредити на млади семейства, което да доведе до повишаване търсенето на кредити, следователно повишаване и цените на имотите, което ще доведе до по-слаба възможност на средния човек да се закупи без потъване в дългове към банки собствен дом
Плюем с отвращение на тази идея.
Само престъпници могат да предлагат подобно облагодетелстване на банки, брокери и други печеливши от спекула с имоти в ущърб на данъкоплатците.
Обаче не саниране на старо строителство, а чисто ново строителство от държавата, предлагащо достъпни имоти на себестойност
Осигуряване на нулева безработица в страната – всеки, който получава обезщетение за безработица, да бъде предоставян под някаква форма за не по-малко от 4 часа дневно да работи срещу получаваното обезщетение за безработица във фирмите, които ще строят и реализират на пазара на имоти качественото строителство на себестойност.
Така онези, които временно са загубили работата си, ще бъдат стимулирани почти веднага да си намерят нова работа (освен ако не им харесва реализацията в строителния сектор), вместо да чакат 6,8,10 или 12 месеца на 60% обезщетение без да правят нищо (какъвто е регламента с обезщетенията за безработица в момента – крайно стимулиращ към ненамиране на работа месеци наред). Ако си без работа – или си намираш незабавно нова по специалността, или държавата ти намира като строител, докато не си намериш отново работа по специалността. Ако не искаш да работиш, няма да получаваш никакви подаяния и стой гладен.
Свалете хората от колите, качете ги на модерен и удомен градски транспорт.
Преди няколко месеца един концерт на Орлов мост затвори Цариградско шосе. И каква значителна разлика се чувства, когато наблизо го няма дима. Вече може да се диша.
Защо да не може да се диша чист въздух и когато Цариградско шосе не е затворено?
Излишно е да се казва какви инструменти има държавата, за да се ограничи ползването на замърсяващи въздуха автомобили, но за всеки случай:
– закупуване единствено на електрически возила на градския транспорт с нулеви вредни емисии
– нулеви данъци за електромобили
– държавна подкрепа за инсталиране на зареждащи инсталации за електромобили в цялата страна
– значително повишаване на данъците за всички автомобили, които излъчват вредни емисии, пропорционално на потенциала да замърсяват, докато напълно се смени автопарка в страната
Относно данъка върху лихвите
Тази мярка беше въведена в България не, за да носи приход в бюджета, а за да възпре собственици на банки и близките около тях, да източват банката чрез получаване на лихви при преференциални условия.
Относно външната политика
Уважаеми кандидати за държавната хранилка, на който не му харесва да живее в Европа, в клуба на най-богатите държави, предлагаме незабавно да емигрира за области, където всички се избиват да живеят там – от Африка през Азия, Сибир и Марс – всичко е за вас
Уважаеми кандидати за държавната хранилка,
махнете я тази дума „справедливост“ или „хуманност“ от програмите, защото за заека е справедливо да яде морков. За вълка е справедливо да яде заек. За заека не е справедливо вълка да яде заека, за вълка не е справедливо да яде морков, заека смята за справедливо вълка да пасе трева.
Кое е справедливото тогава? Хуманно ли е от друга страна вълка да умре от глад?
Който ползва думата „справедливост“ или „хуманност“ в програмата си, ще го считаме за долнопробен и хроничен лъжец, страдащ от липса на елементарно въображение и без никаква визия или качества да управлява каквото и да е.

Работни дни през 2017 година в България

Работни дни 2017

През 2017 г. работните дни в България са от понеделник до петък, с изключение на:

Януари – неработен – 2 (понеделник)

Март – неработен – 3 (петък)

Април – неработни – 14 (петък), 17 (понеделник)

Май – неработни – 1 (понеделник), 8 (понеделник), 24 (сряда)

Септември – неработни – 6 (сряда), 22 (петък)

Ноември – неработен – 1 (сряда)

Декември – неработни – 25 (понеделник), 26 (вторник), 27 (сряда)

По месеци

Месец Работни дни Месец Работни дни
Януари 21 Юли 21
Февруари 20 Август 23
Март 22 Септември 19
Април 18 Октомври 22
Май 20 Ноември 22
Юни 22 Декември 18

working-days-2017

 

Общо работни дни през годината – 248

 

„Частните фондове са притеснени“ за пенсиите на родените след 1959 г. – ха ха

* – заглавието е заимствано от в. Сега, Брой 4575 (295) 20 Декември 2012

Нашите читатели се интересуват от 3 основни въпроса свързани със схемата ДЗПО в последно време:
– „да се отказвам ли от частния фонд“
– „правителството иска ли да прилапа парите ми за втора пенсия“
– „дайте предложение какво да прави властта с фондовете“

Ще отговорим първо на втория въпрос. В края на 2014 г. правителството с министър председател Бойко Борисов даде възможност на родените след 1959 г. да се откажат от участие в схемата ДЗПО, в замяна на което да възстановят пълните си права за държавна пенсия, които до преди това по силата на закон приет през 1999 г. принудително им бяха отнети.

Искаме ясно да се подчертае, че в края на 2014 г. правителството даде възможност на гражданите да възстановят права, а не им е „прилапвало парите за „втора пенсия““. Бихме искали също така да се подчертае, че „втора пенсия“ няма и никога не е имало. През 1999 г. властта решила да отклонява част от вноските за пенсии към частни фирми наречени „допълнителни задължителни частни пенсионни фондове“, в следствие на което пропорционално на отклонените вноски, родените след 1959 г. губят права за държавна пенсия, а трябва да се надяват принудителния им задължителен частен пенсионен фонд да навакса и инфлация, и икономическия растеж в България, и таксите на „частните фондове“, и инвестирането в свързани лица, и други видове източване, и каквито други рискове се сетите – това им е „втората пенсия“.

Не знаем дали стана ясно какво беше заложено в закона 1999 г., но то гласеше в превод – едни пари ще бъдат давани на едни фирми да ги управляват, на народа ще се каже, че те са „професионалисти“ и много хубаво ще управляват парите. Също така на народа ще му се каже, че ще получава „втора пенсия“, което чисто визуално би трябвало да означава, че гледайки сегашните пенсионери младите ще си въобразят, че те са зле, обаче младите като се пенсионират ще са зле, но ще получават и „втора пенсия“, която да им оправи положението. Доста хубаво изглежда, но „втора пенсия“ е само пожелателно, а и правата за държавната пенсия на родените след 1959 г. бяха засегнати.

Не си мислете, че през 1999-та година властта не е знаела какво прави. Много добре са знаели, но периода когато първите шарани родени след 1959 г., които трябва да получават „втора пенсия“ е отложен за няколко десетилетия по-късно – предтекстът е, че трябва време „да се натрупат средства по партидите“ – в превод дайте им няколко десетки години да източват вноски за пенсия, а когато дойде време да плащат, ами тогава ще видим какво ще метнем балъците. Много е важно участието в ДЗПО схемата да е принудително, да няма възможност някой да му светне, че в схемата има нещо гнило и да се запита – „хей какво ми става с втората пенсия, защо ми удържате такива входни такси, ами годишни такси“, или „хей, какво ми става и с държавната пенсия“, „хей, ама аз с 2 пенсии ще получавам май по-малко, отколкото с една държавна да бях

Значи уважаеми граждани, в края на 2014 г. правителството опита да прилапа парите ви за „втора пенсия“?

Точно обратното, даде ви възможност да си възстановите отнетите права за държавна пенсия, като освен това поема отговорност да покрие всички загуби, които са ви нанесени от „професионално управлявания ви принудително наложен със закон частен пенсионен фонд“. Обаче от създателите на схемата освириха всички радиостанции, кабелни телевизии, телевизии, и където има медия, че нещо страшно щяло да се случи. Хората ще имат право да се откажат от ДЗПО и правителството ще им отнеме „втората пенсия“. Какъв ужас, хората ще могат да изберат държавата да покрие загубите, които фондовете са им нанесли по вина на държавата?!? Ами това не е лошо бе граждани.

Годината е 2016-та и финансовото министерство излезе с предложение за още една реформа на ДЗПО схемата тъй като „Частните фондове са притеснени“ за пенсиите на родените след 1959 г. – и то още от 2012 година се оказва, ако не и по-рано

Оказва се, че за фондовете големите проблеми са „дълголетието на клиентите, недоброто инвестиране на средствата, сривове заради икономически кризи“
и … единственото решение да се гарантират тези пенсии е да се създаде общ пул (сметка) и в нея да влязат парите на хората, които вече получават пенсии, и сумите, които остават от партидите на починалите – забележителното е, че това предложения за общия пул идва от фондовете през 2012 година, но когато 4 години по-късно го предлага финансовото министерство, от застъпниците на „частните фондове“ са против. Каква е тази ментална метаморфоза? Или може би на деменция се дължи и в резултат свръхнатрупване на чужди пари по лични сметки?

Ще сложим много интересен цитат от същата статия на вестника

„Няма субект в света, който може да гарантира изплащането на пожизнени пенсии само със собствени средства“, твърди Х, шеф на фонд „Х“. Според Х наложилата се световна практика е останалите в партидата средства при смърт на лицето да не могат да се наследяват накуп, както е в момента у нас, а с тях да се изплащат само наследствени пенсии и то на ограничен брой роднини. Сега всички наследници по права линия могат да претендират за парите по Закона за наследството.“

Край на цитата. Тоест това, което днес финансовото министерство предлага, е това, което е изречено от устата на Х през 2012 г. Днес всички хиксове са против собствената си идея и плюят правителството, че иска да съсипе „вторите пенсии“ на хората, да не кажем „втория стълб“ иска да съсипе, или нещо още по-възвишено.

Правителството иска ли да прилапа парите ми за втора пенсия?

Очевидно не

Да се отказвам ли от частния фонд?

Ще цитираме Несъстоятелните, дори и на теория – Задължителни „частни пенсионни фондове“

Лъжа номер 2 – задължителните „частни пенсионни фондове“ са гарант, че при бъдещи лоши демографски условия, пенсиите на хората са гарантирани, независимо от тези условия

Това много лесно може да се установи със следния пример (числата са примерни, принципът е важен):

Допускаме, че съществуват 1 милион човека на една и съща възраст, които внасят вноски в частни пенсионни фондове. Да предположим, че всеки от тях е спестил по 1000 лева. Тоест тези фондове към даден момент управляват 1 билион лева, с които се издържат, могат да правят доходоносни инвестиции, с които поддържат стойността на парите във времето и плащат дивиденти на акционерите. Много е хубаво, докато тези 1 милион човека само внасят пари, а никой от тях не взима. Ако частните фондове наистина отговаряха на претенциите си, че независимо от демографските условия, пенсията на всеки индивидуално е гарантирана, то не би трябвало да има никакво значение щом тези пенсионери се пенсионират и започнат само да си взимат пенсията и никой от тях да не внася повече вноски, дали ще има нови данъкоплатци, които да правят нови вноски в частните фондове. Това е твърдението на частните фондове – „спокойно, няма значение другите има ли ги или ги няма, при нас всеки е сам за себе си и ще получи каквото е дал, че даже и повече“.

На подобна теоретична постановка дали може да се вярва? Най-малкото трябва да се провери дали това е възможно. Ето я и проверката. 1 милион човека са си спестявали по лични партиди задължително, като всеки от тях е спестил по средно 1000 лева и в частните фондове има 1 билион лева. Към датата Х тези 1 милион човека се пенсионират и спират да правят вноски. Чисто теоретично според частните пенсионни фондове парите на никой не са застрашени, без значение от демографските условия, тъй като всеки е за себе си със своята лична сметка. Значи може да приемем, че щом тези 1 милион човека се пенсионират, дори и 1 работещ да не е останал да прави вноски в задължителните частни фондове, те ще продължат да си съществуват както досега и парите на пенсионера не са застрашени. Добре. На датата Х, 1 милион човека се пенсионират, демографското състояние на нещата е лошо и няма нито един работещ, който да прави вноски в частен пенсионен фонд. Приемаме, че месечната пожизнена пенсия на 1 милион пенсионера е определена на 10 лева, които са изчислени при риск пенсионера да живее 100 месеца(щом всеки средно е спестил 1000 лева, то ще може да взима поне 100 месеца по 10 лева пожизнена пенсия).

Приемаме и, че 10 лева пожизнена пенсия е много добре. За опростяване на примера са използвани тези числа, които биха могли умножени по всякаква цифра.

1 милион пенсионера започват да си чакат своите средно по 10 лева пожизнена пенсия всеки месец. Това означава, че от този момент нататък частния пенсионен фонд трябва да изплаща по 10 милиона лева реални пари(не по-малко от това, тъй като дори и пенсионера да не живее 100 месеца след пенсионирането си, фонда е длъжен да изплати на наследниците му остатъка по личната сметка, а ако пенсионера живее повече от предвидените 100 месеца за примера, то фонда трябва да намери от някъде пари да плати преразхода). За примера – няма нови вноски от други данъкоплатци, тъй като демографското състояние в страната е лошо, но за задължителния частен пенсионен фонд това не е никакъв проблем?

След първия месец след като 1 милион човека са се пенсионирали, частните пенсионни фондове трябва да платят 10 милиона реални пари – това е отрицателен паричен поток. Припомняме, че благодарение и на тези 10 милиона реални пари, частните пенсионни фондове са успявали да се издържат, да правят доходоносни инвестиции, че да поддържат стойността на парите във времето(нали всеки щял да си получи обратно това, което е дал) и да се плащат дивиденти на акционерите(които се наричат особено важни чуждестранни инвеститори).

До деня Х, частните пенсионни фондове са правели всичко това с 1 000 милиона(1 билион) лева. Един месец по-късно, те вече трябва да са направили плащания от 10 милиона и ще управляват само 990 милиона, с които трябва да се издържат по същия начин, да правят същите доходоносни инвестиции, че да могат да поддържат стойността на парите и да плащат дивиденти на акционерите. С 1000 милиона е по-лесно да се прави това, отколкото с  990 милиона. Очевидно след първия месец положението би се влошило. Тъй като задължителните частни пенсионни фондове обещават, че всеки пенсионер щял да си получи своето, то проблема с липсата на 10 милиона реални пари не би трябвало да е за сметка на никой пенсионер.

В такъв случай управляващото дружество само трябва да си намали парите за издръжка или трябва да се намалят дивидентите за акционерите или през този месец трябва да се реализира изключителна доходност над обичайната за запазване стойността на парите във времето, че да се неутрализира ефекта на отрицателните парични потоци.

Всеки разумен човек е наясно, че никой няма сам доброволно да си намали парите за издръжка, нито пък ще си позволи да намали печалбата на шефовете(акционери), а и на пенсионерите е дадено обещание, че всеки ще си получи обратно това, което е дал, че даже и повече (това обещание може да се провери как се спазва тук – Доходност на… (Колко пари ми загуби задължителния ми частен пенсионен фонд)).

При това положение алтернативата пред задължителните частни пенсионни фондове е в този месец да реализират изключителна реална доходност над обичайната.

След 1 месец фондовете ще разполагат само с 990 милиона и трябва да направят такава доходност, че да възстановят парите на нивото от 1000 милиона, за да могат да се издържат по същия начин, да правят същите доходоносни инвестиции, с които поддържат стойността на парите във времето и плащат дивиденти. Тоест, за 1 месец 990 милиона трябва да станат отново 1000. При това положение задължителните частни пенсионни фондове трябва да реализират в този месец реална доходност над обичайната от 1,01% или над 12% реална доходност над обичайната, на годишна база. Всеки, който се занимава с бизнес ще знае, че 12% реална доходност над обичайната за поддържане стойността на парите във времето да се постигне, това означава, че има някакъв невероятен факир за управител на парите. Чак човек ще почне да се чуди как такъв факир не е станал милиардер със своя талант а е тръгнал да прави 1 милион човека богати.

Но да предположим, че такива факири не съществуват, или че ако съществуват, то са рационални същества и правят невероятни печалби само за себе си, не си губят времето да правят милион човека богати. В такъв случай задължителните частни пенсионни фондове са успели с невероятни усилия с по-малко пари за издръжка, с по-малко пари за доходоносни инвестиции, с които да поддържат стойността на парите във времето и да плащат дивиденти, все пак да опазят реалната стойност на парите, което отново би било означавало, че парите се управляват от факири. Може и да има такива. Ако има, то след още един месец фондовете ще трябва да платят още 10 милиона за пенсии. В началото парите бяха 1000 милиона, а след два месеца ще са 980 милиона.

Отново трябва да се върнем на казуса – парите са по-малко. На пенсионерите е обещано, че ще получат каквото са дали, че даже и повече. От друга страна трябва да се режат парите за издръжка, но колко да се режат? 2%? Не е възможно, нали фондовете се издържат от 1%, няма как да се лишат от 2%. Дори и от 1% не могат да се лишат, защото това ще означава, че ще живеят от въздуха. В такъв случай трябва да се намалят дивидентите на акционерите? А те дали ще се зарадват? Едва ли. Тогава отново се отива на идеята, че останалите 980 милиона лева трябва по някакъв начин да се възстановят до първоначалното ниво от 1000 милиона, за да може управляващите фонда да се издържат, да има пари за високодоходни инвестиции, с които да се поддържа стойността на парите във времето и да се изплащат дивиденти. След първия месец беше трудно, а сега става още по-трудно. Само за един месец 980 милиона лева реални пари, трябва да станат 1000 милиона. Това означава да се реализира месечна реална доходност над обичайната за поддържане стойността на парите във времето от 2,04%. Това прави над 24% реална доходност над обичайната на годишна база. Ако някой може да обещае подобно нещо и да го изпълни, то такъв човек е цяло злато.

Ако предположим, че тази работа е невъзможна и с още по-големи усилия и по-малко пари фондовете все пак опазят стойността на парите във времето, то след още един месец ще трябва да платят още 10 милиона пенсии. Остават 970 милиона. Какво ще се прави сега? Намалява се издръжката на фонда? Намаляват се дивидентите на акционерите? Или се намаляват пенсиите? Това последното май е невъзможно, тъй като нали обещанието е, че всеки ще си получи обратно това, което е дал. Значи ако се намаляват пенсиите, то ще означава, че фондовете са излъгали. Те не могат да си позволят да ги нарекат крадци, затова ще трябва за 1 месец да направят всичко възможно 970 милиона лева да се превърнат в 1000 милиона. Това означава да се постигне месечна доходност от над 3,09% над необходимата за поддържане стойността на парите във времето, или повече от 37% на годишна база. Ако има човек на земята, който да може да постига такава доходност, то не златен, ами направо от платина трябва да е.

Хора от платина няма най-вероятно, а месеца ще изтече и фондовете трябва да извадят нови 10 милиона, които да се дадат на пенсионерите. Ще останат само 960 милиона. Положението става още по-напрегнато. Издръжката ли на фонда да се намалява? Или да се намаляват дивидентите на акционерите? Или да се намалят пенсиите? Не, последното не може, нали всеки пенсионер трябва да получи каквото му е обещано? В противен случай фондовете ще бъдат наречени крадци и мошеници, което не могат да си позволят, затова по някакъв начин 960 милиона трябва да се възстановят на 1000 милиона. Това означава за 1 месец да се реализира реална доходност над обичайната необходима за поддържане стойността на парите във времето, от 4,16%. А това вече е 50% реална доходност над обичайната на годишна база. За такова нещо вече е необходимо не човек от злато или платина, а някакъв бог да дойде да управлява по този начин.

Ако предположим, че проблемите на задължителните частни пенсионни фондове са нещо твърде маловажно да ангажира вниманието на боговете, то с още по-големи усилия фондовете по някакъв начин ще са успели да запазят стойността на парите, обаче това не е достатъчно, защото месеца ще изтече и нови 10 милиона трябва да се дадат на пенсионерите. Ще останат 950 милиона. Ще се намаля издръжката? Или ще се намаляват дивидентите, а може би акционерите трябва да дават и лични пари да субсидират бедствието? За намаляване на пенсиите и дума не може да става, защото нали задължителните частни пенсионни фондове обещават, че всеки ще си получи обратно това, което е плащал. Ако се намали пенсията, то фондовете ще бъдат наречени, крадци, мошеници и долни търгаши, което не могат да си позволят тъй като много държат на доброто си име и да бъдат уважавани?

Значи в такъв случай тези 950 милиона за 1 месец трябва да се превърнат в 1000 милиона. А това ще означава, че задължителните частни пенсионни фондове трябва да постигнат за само 1 месец над 5,05% реална доходност над обичайната за поддържане на стойността на парите във времето, което е 61% реална доходност на годишна база. Такава доходност от какво ще дойде? Въобще възможно ли е който и да е да си мисли, че такава доходност е възможна? А теоретичната постановка е само 5 месеца след момента, в който хората спрат да плащат на фондовете и започнат да си получават пенсиите.

И така. Моето мое ли си е? Не. Личната ми пенсионна сметка в задължителен частен пенсионен фонд лична ли е? Не. Ще получа ли от задължителния частен пенсионен фонд точно колкото съм внесъл, а дори повече, без значение демографските процеси в страната? Абсолютна лъжа.

В момента, в който акционерите усетят, че повече пари изтичат за плащане на пенсии, от постъпленията в частните пенсионни фондове(лоши демографски условия), икономическата теория и здравия разум говори, че частните фондове веднага ще преустановят дейността си, защото кльопачката ще е свършила.

Да се отказвам ли от частния фонд?

Ние сме млади и образовани, в първата седмица след като беше възможно да се откажем от ДЗПО схемата, го направихме. Никога няма да се запишем да участваме доброволно в подобна схема. За вас, вие си знаете. На нас такава „втора пенсия“ от частен пенсионен фонд, не ни е нужна

Как да се откажа от „частния пенсионен фонд“, в който държавата ме беше принудила да участвам насила до края на 2014 г.

1. отивам в териториалното поделение на НАП по постоянен адрес, подавам заявление (цялата процедура отнема не повече от 5 минути, от тук може да се свали и подготви предварително заявлението)
2. това е всичко

Какво да прави властта с фондовете?

Видно още от 2012 година, ако не и от по-рано „частните фондове са притеснени“ и самите те са предложили „общия пул“. Ами може и да са прави, че трябва да има такъв „общ пул“, но хайде този „общ пул“ да се запълва от управляващите „частните фондове“. Ако не се лъжем от всяка вноска фондовете по схемата ДЗПО прибират до 5% входна такса + още до 1% на година „такса управление“. Може би трябва 90% от входната такса и 50% от „таксата за управление“ да попълва „общия пул“?

Втори вариант – спиране на вноските в ДЗПО схемата от 01.07.2016 г. Който иска допълнителна пенсия, да си внася допълнително в доброволен частен пенсионен фонд. Досега постъпилите вноски в ДЗПО, който има такива, да си избере дали да се прехвърлят към доброволен фонд, или да се откаже от тях и да възстанови пълните си права за държавна пенсия, като държавата ще покрие всички щети нанесени от съществуването на фондовете, както се и очакваше

Annuit Coeptis

Roma non solvit proditores

СЧЕТОВОДЕН СТАНДАРТ 42 – ПРИЛАГАНЕ ЗА ПЪРВИ ПЪТ НА НАЦИОНАЛНИТЕ СЧЕТОВОДНИ СТАНДАРТИ

СЧЕТОВОДЕН СТАНДАРТ 42 – ПРИЛАГАНЕ ЗА ПЪРВИ ПЪТ НА НАЦИОНАЛНИТЕ СЧЕТОВОДНИ СТАНДАРТИ

Цел
Целта на настоящия стандарт е първите финансови отчети на предприятието по Националните счетоводни стандарти, както и неговите междинни финансови отчети, да съдържат информация, която:
а) да е ясна за ползвателите и съпоставима за всички отчетни периоди;
б) да дава подходяща отправна точка за последващото счетоводно отчитане в съответствие с Националните счетоводни стандарти и
в) да даде конкретни предписания, които трябва да се спазват по отношение на използваните политики към датата на първия финансов отчет, съставен по Националните счетоводни стандарти.

Обхват
1.1 Настоящият стандарт се прилага от предприятията, прилагащи за първи път Националните счетоводни стандарт, когато предходната счетоводна база на предприятието са били Международните счетоводни стандарти.
1.2 Предприятие може само веднъж да бъде предприятие, прилагащо за първи път Националните счетоводни стандарти.
1.3 Първите годишни финансови отчети на предприятието по Националните счетоводни стандарти са първите отчети, в които предприятието прилага Националните счетоводни стандарти и декларира, че спазва Националните счетоводни стандарти. Финансовите отчети по Националните счетоводни стандарти са първите финансови отчети на предприятието по Националните счетоводни стандарти, ако финансови отчети за предходния период са съставени в съответствие с Международните счетоводни стандарти и не съответстват на Националните счетоводни стандарти или не е представяло финансови отчети за предходни периоди.
1.4 Предприятието следва да представи сравнителна информация за предходния отчетен период за всички позиции, представени във финансовите отчети, както и определена сравнителна текстова и описателна информация. Предприятието може да представи сравнителна информация за повече от един сравним предходен период.
1.5 Датата на преминаване към Националните счетоводни стандарти на предприятието е началото на най-ранния период, за който предприятието представя пълна сравнителна информация в съответствие с Националните счетоводни стандарти в първите си финансови отчети.
1.6 Настоящият стандарт не се прилага при промяна на счетоводната политика, направена от предприятие, което вече прилага Националните счетоводни стандарти.

Процедура за съставяне на финансови отчети към датата на преминаване към Националните счетоводни стандарти
2.1 Предприятията съставят встъпителен баланс към датата на преминаване към Националните счетоводни стандарти и годишен финансов отчет към 31 декември на първия отчетен период по Националните счетоводни стандарти. В случай, че предприятието е приело да прилага Националните счетоводни стандарти от 1 януари 2016 г., датата на преминаване към Националните счетоводни стандарти ще бъде 1 януари 2015 г. (или 31 декември 2014 г.), при условие, че предприятието представя сравнителна информация за една предходна година. Предприятието трябва да изготви встъпителен баланс към 1 януари 2015 г. и да представи годишния си финансов отчет към 31 декември 2016 г., съставен по правилата на Националните счетоводни стандарти, но съдържащ сравнителна информация за 2015 г.
2.2 Счетоводните политики, които се използват във встъпителния баланс са счетоводните политики, които са заложени в Националните счетоводни стандарти и са в сила към датата на съставяне на първия финансов отчет, съставен по Националните счетоводни стандарти.
2.3. Когато в Националните счетоводни стандарти има преходни изисквания, които уточняват как да се прилагат изискванията на съответния стандарт, те не се прилагат при преминаване за първи път към Националните счетоводни стандарти. Те се отнасят за предприятия, които вече прилагат като счетоводна база Националните счетоводни стандарти.
2.4 Във встъпителния си баланс предприятието трябва: а) да признае всички активи и пасиви, чието признаване се изисква от Националните счетоводни стандарти и да не признае такива активи и пасиви, които не се разрешават от Националните счетоводни стандарти; б) да прекласифицира тези позиции, които съгласно предходната си счетоводна база за финансова отчетност са били класифицирани като един вид актив, пасив или компонент на собствения капитал, но които представляват различен вид актив, пасив или компонент на собствения капитал; и в) при оценяването на всички признати активи и пасиви да прилага правилата на Националните счетоводни стандарти.
2.5 Когато счетоводните политики, които предприятието ще използва в своя встъпителен баланс по Националните счетоводни стандарти се различават от прилаганите в предходните финансови отчети, възникващите корекции от преизчисления, признаване и др. се отнасят в неразпределената печалба или, ако е по-подходящо, в друга категория от собствения капитал на датата на преминаване към Националните счетоводни стандарти.
2.6 При прилагането за първи път на НСС не се променя ретроспективно счетоводното отчитане, отнасящо се до:
2.6.1 Отписване на финансови активи и финансови пасиви, осчетоводяване на хеджирането и оценки, които са били отчетени в съответствие с предходната счетоводна база. Отписаните към датата на преминаване към Националните счетоводни стандарти финансови активи и пасиви по правилата на предходната счетоводна база, не следва да се признават във встъпителния баланс. И обратно, финансови активи и пасиви, които биха били отписани съгласно Националните счетоводни стандарти в сделка, която е осъществена преди датата на преминаване, но които не са отписани по правилата на предходната счетоводна база, при съставяне на встъпителния баланс по избор на предприятието могат или да се отпишат или да се признаят във финансовите отчети.
2.6.2 Към датата на преминаване към Националните счетоводни стандарти не се променя счетоводното отчитане на хеджирането преди датата на преминаване към НСС на хеджиращите взаимоотношения, които вече не съществуват към датата на преминаване към Националните счетоводни стандарти. Хеджиращи взаимоотношения, които съществуват към датата на преминаване към Националните счетоводни стандарти се отчитат по СС № 32 – Финансови инструменти.
2.6.3 Приблизителните счетоводни оценки на предприятието на датата на преминаване към Националните счетоводни стандарти трябва да са със същата стойност, която е определена съгласно досегашната счетоводна база за същата дата (след извършване на корекции с цел отразяване на разлики в счетоводната политика), освен когато има доказателства, че тези приблизителни оценки не са били определени правилно. Ако предприятието получи информация след датата на преминаване към НСС относно приблизителните оценки, които то е определило съгласно досегашната счетоводна база, тази информация се третира като некоригиращо събитие след датата на баланса в съответствие с СС № 10 – Събития, настъпили след датата на годишния финансов отчет.
2.6.4. Преустановени дейности и преквалифицирането на активи, като държани за продажба, съгласно МСФО 5 нетекущи активи, държани за продажба и преустановени дейности.
2.6.5. Оценяване на неконтролиращото (малцинствено) участие. Изискването приходите от дялови участия да се посочват в отчета за приходите и разходите отделно за неконтролиращото участие и за собствениците на предприятието майка следва да се прилага перспективно от датата на преминаване към Националните счетоводни стандарти. Промените в дяловете на собствения капитал при малцинствено участие, както и загубата на контрол, при което подлежащите на отписване активи и пасиви на дъщерното предприятие са отписани и съответно подлежащите на признаване активи и пасиви са признати по реда на МСФО 10 Консолидирани финансови отчети преди датата на преминаване към Националните счетоводни стандарти, се прилага перспективно.
2.6.6. Предприятията могат да не извършват преизчисления в съответствие с изискванията на Националните счетоводни стандарти при съставянето на първите си отчети, съответстващи на Националните счетоводни стандарти в следните случаи:
1. Бизнес комбинации, които са осъществени преди датата на преминаване към Националните счетоводни стандарти.
2. Сделки с плащане на базата на акции, които са възникнали и уредени преди датата на преминаване към Националните счетоводни стандарти.
3.Справедливата стойност като приета стойност. Предприятие, прилагащо за първи път националните стандарти, може да избере да оцени към датата на преминаване към Националните счетоводни стандарти активи, за които това е разрешено по Националните счетоводни стандарти, по справедливата им стойност и да използва тази справедлива стойност като приета стойност към датата на преминаване към Националните счетоводни стандарти.
4. Преоценката като приета стойност. Когато активи на предприятието са били преоценявани по реда на Международните счетоводни стандарти и Международните стандарти за финансово отчитане, преоценената стойност на активите може да бъде приета в баланса на предприятието към датата на преминаване към Националните счетоводни стандарти.
5. Кумулативните курсови разлики от преизчисляване на всички чуждестранни дейности в чуждестранна валута се приемат за нула към датата на преминаване към Националните счетоводни стандарти.
6. Инвестиции в дъщерни и асоциирани предприятия. Когато предприятие прилага за първи път Националните счетоводни стандарти, то оценява инвестициите в дъщерните и асоциираните предприятия в индивидуалния си си встъпителен баланс по една от следните стойности: – по цена на придобиване, определена в съответствие със СС № 27 Консолидирани финансови отчети и отчитане на инвестициите в дъщерни предприятия, или – по балансовата стойност на отчетите, съставени по Международните счетоводни стандарти.
7. Внедрените производни финансови инструменти могат да не се разделят от основния договор, когато съставната част на пасива вече е уредена към датата на преминаване към Националните счетоводни стандарти.
8. Отсрочени данъци. Към датата на преминаване към Националните счетоводни стандарти предприятията, прилагащи за първи път Националните счетоводни стандарти, могат да не признават активи или пасиви по отсрочени данъци, свързани с разликата между данъчната основа и балансовата стойност на всеки актив или пасив, по отношение на който признаването на тези активи и пасиви по отсрочени данъци би довело до неоправдани разходи или усилия.
9. Договори за концесия, сключени преди датата на преминаване към Националните счетоводни стандарти. Предприятието класифицира и признава в баланса към датата на преминаване към Националните счетоводни стандарти финансовите и нематериалните активи по балансовите им стойности към тази дата.
10. Миннодобивни дейности. Предприятието класифицира и признава в баланса към датата на преминаване към Националните счетоводни стандарти активи, свързани с нефт и газ (активите, използвани в проучването, оценката, разработването или производството на нефт и газ) по балансовите им стойности към тази дата.
11. Договори за лизинг. Предприятието следва да прецени, дали договорът, съществуващ към датата на преминаване към Националните счетоводни стандарти отговаря на критериите за лизинг към тази дата, а не към датата на сключване на договора. Ако предприятието, което прилага Националните счетоводни стандарти за първи път е достигнало до същия резултат както при прилагането на Международните счетоводни стандарти, то няма нужда при преминаване към Националните счетоводни стандарти да преоценява така определените стойности. Счита се, че договорът е за лизинг, ако счетоводното му отчитане води до определяне на същите стойности, които биха били получени при прилагането на СС № 17 – Лизинг.
12. Когато в първоначалната цена на придобиване на имоти, машини и съоръжения е включена първоначална приблизителна оценка на разходите по демонтаж и отстраняване на обекта и възстановяване на площадката, на която той е разположен, предприятие, прилагащо за първи път Националните счетоводни стандарти, може да избере да извърши оценка на тези предполагаеми разходи към датата на преминаване към Националните счетоводни стандарти, а не на датата, на която задължението е възникнало първоначално.
2.6.7 В случай, че преизчисляването на встъпителния баланс и извършването на една или повече корекции, изисквани от настоящия стандарт е невъзможно, предприятието трябва да приложи разпоредбите на стандарта за най-ранния период, за който това е практически изпълнимо и да оповести данните, за които няма сравнителна информация.

Оповестяване
Обяснение на преминаването към Националните счетоводни стандарти
3. Предприятията оповестяват как преминаването от Международните счетоводни стандарти към Националните счетоводни стандарти се отразява върху финансово му състояние, финансовите резултати от дейността и паричните му потоци.

Равнения
4.1 Първите финансови отчети на предприятията, изготвени по реда на настоящия стандарт, следва да включват:
a) описание на същността на всяка промяна в счетоводната политика.
б) равнения на собствения капитал, определен в съответствие с предходната му счетоводна база и собствения капитал, определен в съответствие с настоящия стандарт и за двете от следните дати: – датата на преминаване към Националните счетоводни стандарти и – датата на последния годишен финансов отчет, съставен в съответствие с Международните счетоводни стандарти.
в) равнение на печалбата или загубата, определена в съответствие с предходната счетоводна база за последния период в последния годишен финансов отчет и печалбата или загубата, определена в съответствие с настоящия стандарт за същия период.
4.2 В случай че предприятието открие и коригира грешки, допуснати при прилагането на Международните счетоводни стандарти, равненията по букви „б“ и „в“, произтичащи от грешките, следва да се разграничат от промените в счетоводната политика.
4.3 В случай че предприятието не е съставяло и представяло финансови отчети за предходни периоди, то следва да оповести този факт в първите си финансови отчети, съставени по Националните счетоводни стандарти.

ЗАКОН ЗА СЧЕТОВОДСТВОТО

ЗАКОН ЗА СЧЕТОВОДСТВОТО

В сила от 1 януари 2016 г., с изключение на чл. 48 – 52, които влизат в сила от 1 януари 2017 г.

Обн., ДВ, бр. 95 от 08 декември 2015 г.

Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Раздел I
Приложно поле

Чл. 1. Този закон урежда:
1. изискванията към текущото счетоводно отчитане и счетоводните системи в предприятията, счетоводните документи и счетоводната информация, инвентаризацията на активите и пасивите и съхраняването на счетоводната информация;
2. приложимата счетоводна база за финансово отчитане;
3. съдържанието и съставянето на финансовите отчети, докладите за дейността и докладите за плащанията към правителствата на предприятията и групите предприятия;
4. задълженията за независим финансов одит и публичността на финансовите отчети, докладите за дейността и докладите за плащанията към правителствата на предприятията и групите предприятия;
5. задълженията и отговорностите на ръководителя на предприятието.

Чл. 2. За целите на този закон предприятия са:
1. търговците по смисъла на Търговския закон;
2. местните юридически лица, които не са търговци;
3. бюджетните предприятия;
4. неперсонифицираните дружества;
5. осигурителните каси по чл. 8 от Кодекса за социално осигуряване;
6. търговските представителства;
7. чуждестранните юридически лица, които осъществяват стопанска дейност в Република България чрез място на стопанска дейност с изключение на случаите, когато стопанската дейност се осъществява от чуждестранно лице от държава – членка на Европейския съюз, или от друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, единствено при условията на свободно предоставяне на услуги.

Раздел II
Текущо счетоводно отчитане, счетоводни документи, счетоводна информация и счетоводни системи

Чл. 3. (1) Текущото счетоводно отчитане се организира по реда на този закон и се извършва по способа на двустранното счетоводно записване.
(2) Предприятията осъществяват текущото счетоводно отчитане на всички стопански операции, които водят до изменения на имущественото и финансовото им състояние, финансовите резултати от дейността, паричните потоци и собствения капитал, в хронологичен ред.
(3) Предприятията осъществяват текущото счетоводно отчитане на основата на документална обоснованост на стопанските операции и факти при спазване  изискванията за съставянето на документи по този закон.
(4) Едноличните търговци с нетни приходи от продажби за предходния отчетен период в размер, който не надхвърля 50 000 лв., могат да отчитат дейността си по способа на едностранното счетоводно записване.

Чл. 4. (1) Счетоводният документ е хартиен или технически носител на счетоводна информация, класифициран като първичен, вторичен и регистър.
(2) Първичният документ е носител на информация за регистрирана за първи път стопанска операция.
(3) Вторичният документ е носител на преобразувана (обобщена или диференцирана) информация, получена от първичните счетоводни документи.
(4) Регистърът е носител на хронологично систематизирана информация за стопански операции от първични и/или вторични счетоводни документи.
(5) Счетоводен документ по ал. 1 може да е електронен документ, който съдържа информацията, изисквана по този закон, издаден и получен в какъвто и да е електронен формат при спазване на изискванията на Закона за електронния документ и електронния подпис.

Чл. 5. (1) Счетоводните документи в предприятията се съставят на български език с арабски цифри и в левове. Те могат да се съставят и на съответния чужд език в чуждестранна валута в случаите на сделки, уговорени в чуждестранна валута с чуждестранни контрагенти. Когато сделката е уговорена в чуждестранна валута, левовата й равностойност се определя като към сумата в чуждестранна валута се прилага централният курс на Българска народна банка към датата на сделката.
(2) Счетоводните документи, които постъпват в предприятията на чужд език, се  превеждат на български език, в случаите когато това е предвидено в закон.

Чл. 6. (1) Първичният счетоводен документ, адресиран до външен получател, съдържа най-малко следната информация:
1. наименование и номер на документа, съдържащ само арабски цифри;
2. дата на издаване;
3. наименование или име, адрес и единен идентификационен код от Търговския регистър или единен идентификационен код по Булстат или единен граждански номер или личен номер на чужденец на издателя и получателя.
4. предмет, натурално и стойностно изражение на стопанската операция.
(2) Адресът по ал. 1, т. 3 е адресът за кореспонденция по чл. 28, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
(3) Първичният счетоводен документ, който засяга само дейността на предприятието, съдържа най-малко следната информация:
1. наименование и номер на документа, съдържащ само арабски цифри;
2. дата на издаване;
3. наименование на предприятието;
4. предмет, натурално и стойностно изражение на стопанската операция;
5. име и подпис на съставителя.
(4) При съставяне на счетоводен документ, който засяга само дейността на предприятието чрез автоматични устройства или системи, подписът на съставителя може да се замени с цифров или с друг идентификатор, еднозначно разпознаващ и определящ съставителя на счетоводния документ.
(5) Документална обоснованост е налице, когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация по ал. 1 и 3, но за нея има документи, които я удостоверяват.
(6) Освен в случаите по ал. 5 документална обоснованост е налице и когато първичният счетоводен документ е издаден от лице, което не е предприятие по смисъла на този закон и в документа липсва част от изискуемата информация по ал. 1, когато този документ отразява вярно документираната стопанска операция.
(7) При плащане на публични и частни държавни и общински задължения, възникнали на основание и по реда на закон, се приема, че стопанската операция е документално обоснована при наличие на съответния платежен документ за извършеното плащане.

Чл. 7. (1) Първичен счетоводен документ по чл. 6, ал. 1 се издава, когато това е предвидено в закон.
(2) Първичен счетоводен документ може да не бъде издаден, когато стопанската операция е документирана с фискален бон или системен бон, издаден по реда на наредбата по чл. 118, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност, или с ценна книга, издадена по реда на Наредбата за условията и реда за отпечатване и контрол върху ценни книжа (обн., ДВ, бр. 101 от 1994 г.; изм., бр. 38 от 1995 г., бр. 73 от 1998 г., бр. 8 от 2001 г., бр. 54 от 2008 г., бр. 22 от 2011 г. и бр. 60 от 2015 г.) и получател по нея е физическо лице, което не е търговец.
(3) Алинея 2 не се прилага, когато получателят е изискал издаването на първичен счетоводен документ.

Чл. 8. Поправки и добавки в първичните счетоводни документи не се допускат. Погрешно съставени първични счетоводни документи се анулират и се съставят нови.

Чл. 9. Не се допуска:
1. отчитане на стопански операции в извънсчетоводни книги или регистри;
2. счетоводно отчитане на фиктивни или недостатъчно идентифицирани сделки, несъществуващи разходи, както и задължения с неточно определен предмет, извършено с цел подкупване на длъжностни лица или прикриване на подкуп.

Чл. 10. Лицата, които са съставили и подписали счетоводните документи и техническите информационни носители, носят отговорност за достоверността на информацията в тях.

Чл. 11. (1) При изграждането и поддържането на счетоводната система предприятията осигуряват:
1. всеобхватно хронологично регистриране на счетоводните операции;
2. получаване на аналитична и обобщена информация по счетоводен път, представяща най-точно и по най-подходящ начин годишните финансови отчети на предприятието;
3. междинно и годишно приключване на счетоводните регистри;
4. изменения в извършените счетоводни записвания чрез съставяне на коригиращи счетоводни статии;
5. прилагане на утвърдения от ръководителя на предприятието индивидуален сметкоплан;
6. прилагане на утвърдена от ръководителя на предприятието счетоводна политика.
(2) Когато при осъществяване на счетоводството се използва счетоводен софтуер, той трябва да е разработен при спазване на изискванията на този закон и да дава възможност обработваните чрез него данни и изходните документи да са на български език.

Раздел III
Съхраняване на счетоводна информация

Чл. 12. (1) Счетоводната информация се съхранява на хартиен и/или на технически носител в предприятието в следните срокове:
1. ведомости за заплати – 50 години, считано от 1 януари на отчетния период, следващ отчетния период, за който се отнасят;
2. счетоводни регистри и финансови отчети, включително документи за данъчен контрол, одит и последващи финансови инспекции – 10 години, считано от 1 януари на отчетния период, следващ отчетния период, за който се отнасят;
3. всички останали носители на счетоводна информация – три години, считано от 1 януари на отчетния период, следващ отчетния период, за който се отнасят.
(2) Счетоводната информация може да се съхранява в частни или държавни архиви по реда на Закона за Националния архивен фонд при спазване на изискванията по ал. 1.
(3) При прекратяване на предприятие чрез преобразуване, носителите на счетоводна информация (хартиени и/или технически) се предават на приемащото и/или новоучреденото предприятие/предприятия.
(4) При прекратяване на предприятие или когато предприятието няма правоприемник, ведомостите за заплати се предават в Националния осигурителен институт по реда чл. 5, ал. 10 от Кодекса за социално осигуряване.

Чл. 13. След изтичането на срока за съхранението им носителите на счетоводна информация (хартиени или технически), които не подлежат на предаване в Националния архивен фонд или в Националния осигурителен институт, могат да се унищожават.

Чл. 14. (1) При прекратяване на трудово, служебно или облигационно правоотношение с лице, което извършва текущо счетоводно отчитане и съставя финансови отчети, счетоводната документация се предава на лице, определено от ръководителя на предприятието.
(2) Приемането и предаването по ал. 1 се извършват в присъствието на комисия по ред и начин, определени от ръководителя на предприятието.
(3) При прекратяване на трудовото, служебното или облигационното правоотношение на ръководителя на предприятието, същият е длъжен да предаде на лице, определено от съответния компетентен орган на предприятието, цялата намираща се при него счетоводна и друга служебна документация.

Раздел IV
Правомощия на министъра на финансите

Чл. 15. Министърът на финансите:
1. осъществява координацията и взаимодействието с Европейската комисия и Съвета на Европейския съюз при хармонизация на българското счетоводно законодателство с европейското счетоводно законодателство;
2. дава становища и методически указания по прилагането на този закон и  Националните счетоводни стандарти;
3. предприема мерки за развитието и усъвършенстването на счетоводството.

Раздел V
Права и задължения на ръководителя на предприятието

Чл. 16. (1) Ръководителят на предприятието:
1. утвърждава индивидуалния сметкоплан на предприятието;
2. организира текущото счетоводно отчитане в съответствие с разпоредбите на този закон;
3. утвърждава формата на счетоводството, която осигурява синхронизирано осъществяване на хронологичното и систематичното (аналитично и синтетично) счетоводно отчитане;
4. отговаря за съставянето, съдържанието и публикуването на финансовите отчети и на годишните доклади, изисквани по този закон;
5. определя периодичността на финансовите отчети за нуждите на управлението на предприятието;
6. отговаря за извършването на независим финансов одит от регистрирани одитори;
7. определя реда и начина за извършване на инвентаризация;
8. отговаря за съхраняването на счетоводната информация по реда и в сроковете по раздел III;
9. определя реда и движението на счетоводните документи от момента на тяхното създаване или получаване в предприятието до момента на унищожаването или предаването им съгласно този закон.
(2) Ръководителят и членовете на управителния и надзорния орган на предприятието отговарят за съставянето, извършването на независим финансов одит от регистрирани одитори и публикуването на годишните финансови отчети, консолидираните финансови отчети и годишните доклади по глава седма в съответствие с изискванията на този закон и съобразно правомощията им по Търговския закон.

Раздел VI
Съставители на финансови отчети

Чл. 17. (1) Междинните, годишните и консолидираните отчети на предприятията се съставят от физически лица, които са в трудово, служебно или облигационно правоотношение с предприятието, или от счетоводни предприятия.
(2) Алинея 1 може да не се прилага за годишните финансови отчети на едноличните търговци, които прилагат способа на едностранното счетоводно записване по реда на чл. 3, ал. 4, и за микропредприятията по чл. 19, ал. 2, които не са осъществявали дейност през отчетния период. В тези случаи финансовите отчети се съставят от собствениците или съдружниците на тези предприятия.

Чл. 18. Физическите лица по чл. 17, ал. 1, които съставят финансовите отчети и управляващите и/или представляващите счетоводните предприятия, които подписват финансовите отчети, когато финансовите отчети са съставени от счетоводни предприятия, трябва да отговарят на следните изисквания:
1. да имат придобита задължителна минимална степен на завършено образование и съответстващ към него действителен стаж по специалността, както следва:
а) висше счетоводно-икономическо образование и стаж в областта на счетоводството, външния и вътрешния одит и финансовата инспекция, данъчните ревизии или като преподавател по счетоводство и контрол, съответно:
аа) при магистърска степен – две години;
бб) при бакалавърска степен – три години;
вв)  при степен „професионален бакалавър” – 4 години;
б) друго висше икономическо  образование и 5 години стаж в областта на счетоводството, външния и вътрешния одит и финансовата инспекция, данъчните ревизии или като преподавател по счетоводство и контрол;
в) средно икономическо образование и 8 години стаж като счетоводител;
2. да не са осъждани за престъпление от общ характер по глава пета и по глава шеста, раздел I от Особената част на Наказателния кодекс.

Глава втора
КАТЕГОРИИ ПРЕДПРИЯТИЯ И ГРУПИ ПРЕДПРИЯТИЯ

Раздел I
Категории предприятия

Чл. 19. (1) За целите на този закон се определят следните категории  предприятия:
1. микропредприятия;
2. малки предприятия;
3. средни предприятия;
4. големи предприятия.
(2) Микропредприятия са предприятия, които към 31 декември на текущия отчетен период не надвишават най-малко два от следните показатели:
1. балансова стойност на активите – 700 000 лв.;
2. нетни приходи от продажби –  1 400 000 лв.;
3. средна численост на персонала за отчетния период – 10 души.
(3) Малки предприятия са предприятия, които към 31 декември на текущия отчетен период не надвишават най-малко два от следните показатели:
1. балансова стойност на активите – 8 000 000 лв.;
2. нетни приходи от продажби – 16 000 000 лв.;
3. средна численост на персонала за отчетния период – 50 души.
(4) Средни предприятия са предприятия, които не са малки предприятия и които към 31 декември на текущия отчетен период не надвишават най-малко два от следните показатели:
1. балансова стойност на активите – 38 000 000 лв.;
2. нетни приходи от продажби – 76 000 000 лв.;
3. средна численост на персонала за отчетния период – 250 души.
(5) Големи предприятия са предприятия, които към 31 декември на текущия отчетен период надвишават най-малко два от следните показатели:
1. балансова стойност на активите – 38 000 000 лв.;
2. нетни приходи от продажби – 76 000 000 лв.;
3. средна численост на персонала за отчетния период – 250 души.

Чл. 20. (1)  Промяна в категорията по чл. 19 се извършва, когато предприятие за последните два отчетни периода престане да отговаря на два от трите показателя за съответната категория. Категорията се променя от началото на следващия (трети) отчетен период.
(2) В случаите по ал. 1, когато за последните два отчетни периода предприятието отговаря на показателите за две различни категории, същото се категоризира според показателите за последния отчетен период.
(3) За отчетния период, в който предприятие по § 1, т. 22 от допълнителните разпоредби престане да бъде предприятие от обществен интерес, същото се отчита като предприятие от обществен интерес.

Раздел II
Категории групи предприятия

Чл. 21. (1) За целите на този закон се определят следните категории групи предприятия:
1. малки групи;
2. средни групи;
3. големи групи.
(2) Малки групи са групи предприятия, на които сумата от показателите съгласно годишните им финансови отчети на консолидирана основа, съставени към 31 декември на текущия отчетен период, не надхвърля праговете най-малко на два от следните три показателя:
1. балансова стойност на активите – 8 000 000 лв.;
2. нетни приходи от продажби – 16 000 000 лв.;
3. средна численост на персонала за отчетния период – 50 души.
(3) Средни групи са групи предприятия, които не са малки групи, на които сумата от показателите съгласно годишните им финансови отчети на консолидирана основа, съставени към 31 декември на текущата година, не надхвърля праговете най-малко на два от следните три показателя:
1. балансова стойност на активите – 38 000 000 лв.;
2. нетни приходи от продажби – 76 000 000 лв.;
3. средна численост на персонала за отчетния период – 250 души.
(4) Големи групи са групи предприятия, на които сумата от показателите съгласно годишните им финансови отчети на консолидирана основа, съставени към 31 декември на текущата година, надхвърля праговете най-малко на два от следните три показателя:
1. балансова стойност на активите – 38 000 000 лв.;
2. нетни приходи от продажби – 76 000 000 лв.;
3. средна численост на персонала за отчетния период – 250 души.

Чл. 22. (1) Промяна в категорията по чл. 21 се извършва, когато за последните два отчетни периода група престане да отговаря на два от трите показателя за съответната категория. Категорията се променя от началото на следващия отчетен период.
(2) В случаите по ал. 1, когато за последните два отчетни периода група отговаря на показателите за две различни категории, тя се категоризира съгласно показателите за последния отчетен период.

Глава трета
ФИНАНСОВИ ОТЧЕТИ

Раздел I
Общи изисквания към финансовите отчети

Чл. 23. Финансовите отчети се съставят на български език, с арабски цифри и в хиляди левове.

Чл. 24. (1) Финансовите отчети трябва да представят вярно и честно имущественото и финансовото състояние и финансовите резултати от дейността на предприятието, паричните потоци и собствения капитал.
(2) Вярното и честното представяне изисква достоверно показване на ефектите от операциите, други събития и условия в съответствие с определенията и критериите за признаване на активи, пасиви, приходи и разходи, заложени в приложимите счетоводни стандарти.
(3) Съдържанието на финансовите отчети трябва да е ясно и разбираемо.

Чл. 25. (1) Във финансовите отчети се посочват:
1. наименованието на предприятието, правната му форма, седалище и адрес на управление, както и информация, ако предприятието е прекратено;
2. регистърът, в който предприятието е вписано, и регистрационният му номер от този  регистър;
3. друга информация, изисквана от този или друг закон и приложимите счетоводни стандарти.
(2) Финансовите отчети се подписват от:
1. ръководителя на предприятието;
2. физическото лице, което е съставило финансовия отчет, или от представляващия и/или управляващия счетоводното предприятие, когато финансовият отчет е съставен от счетоводно предприятие.
(3) Във финансовите отчети се посочва името на лицето по ал. 2 и се поставят печатът на предприятието и печатът на счетоводното предприятие.
(4) В случаите когато финансовите отчети подлежат на независим финансов одит, подписите и печатите на лицата, извършили независимия финансов одит на финансовия отчет, се поставят съгласно изискванията на Закона за независимия финансов одит.

Чл. 26. (1) Позициите, които се представят във финансовите отчети, се признават и оценяват в съответствие със следните принципи:
1. действащо предприятие – приема се, че предприятието е действащо и ще остане такова в предвидимо бъдеще; приема се, че предприятието няма нито намерение, нито необходимост да ликвидира или значително да намали обема на своята дейност;
2. последователност на представянето и сравнителна информация – представянето и класификацията на статиите във финансовите отчети, счетоводните политики и методите на оценяване се запазват и прилагат последователно и през следващите отчетни периоди с цел постигане на сравнимост на счетоводните данни и показатели на финансовите отчети;
3. предпазливост – оценяване и отчитане на предполагаемите рискове и очакваните евентуални загуби при счетоводното третиране на стопанските операции с цел получаване на действителен финансов резултат;
4. начисляване – предприятието изготвя финансовите си отчети, с изключение на отчетите, свързани с паричните потоци, на базата на принципа на начисляването – ефектите от сделки и други събития се признават в момента на тяхното възникване, независимо от момента на получаването или плащането на паричните средства или техните еквиваленти, и се включват във финансовите отчети за периода, за който се отнасят;
5. независимост на отделните отчетни периоди и стойностна връзка между начален и краен баланс – всеки отчетен период се третира счетоводно сам за себе си, независимо от обективната му връзка с предходния и със следващия отчетен период, като данните на финансовия отчет в началото на текущия отчетен период трябва да съвпадат с данните в края на предходния отчетен период;
6. същественост – предприятието представя поотделно всяка съществена група статии с подобен характер; обединяване на суми по статии с подобен характер се допуска, когато сумите са несъществени или обединяването е направено с цел постигане на по-голяма яснота; сумата по статия е съществена, ако пропуските и неточното представяне на позицията биха могли да повлияят върху икономическите решения на ползвателите, взети въз основа на финансовите отчети, или биха довели до нарушаване на изискването за вярно и честно представяне на имущественото и финансовото състояние, финансовите резултати от дейността, промените в паричните потоци и в собствения капитал;
7. компенсиране – предприятието не извършва прихващания между активи и пасиви или приходи и разходи и отчита поотделно както активи и пасиви, така и приходи и разходи;
8. предимство на съдържанието пред формата – сделките и събитията се отразяват счетоводно в съответствие с тяхното съдържание, същност и икономическа реалност, а не формално според правната им форма;
9. оценяване на позициите, които са признати във финансовите отчети, се извършва по цена на придобиване, която може да е покупна цена или себестойност или по друг метод, когато това се изисква в  приложимите счетоводни стандарти.
(2) Предприятията  осъществяват  счетоводството  при спазване на принципите по ал. 1 или в съответствие с принципите и изискванията на Международните счетоводни стандарти, когато счетоводната база на предприятието са Международните счетоводни стандарти.

Чл. 27. Предприятията съставят:
1. годишен финансов отчет към 31 декември на отчетния период;
2. консолидиран финансов отчет към 31 декември на отчетния период, когато предприятието майка е дружество по дял трети на част втора от Търговския закон;
3. междинни финансови отчети, обхващащи период, по-кратък от един отчетен период, когато това се изисква от закон или по решение на ръководителя на предприятието.

Раздел II
Инвентаризация

Чл. 28. (1) Предприятията извършват инвентаризация на активите и пасивите най-малко веднъж годишно с цел достоверното им представяне във  финансовите отчети.
(2) Предприятията, чиито нетни приходи от продажби не надвишават 200 000 лв. за текущия отчетен период, не извършват задължителна инвентаризация по ал. 1.
(3) Инвентаризация се извършва и по решение на ръководителя на предприятието, по искане на органите на съдебната власт и на други органи, когато това е предвидено в закон.

Раздел III
Годишни финансови отчети

Чл. 29. (1) Годишният финансов отчет за всички предприятия се състои най-малко от счетоводен баланс, отчет за приходите и разходите и приложение.
(2) Формата, структурата и съдържанието на пълния комплект на финансовия отчет се определят с приложимите счетоводни стандарти.
(3) Годишният финансов отчет на едноличните търговци, на които размерът на нетните приходи от продажби за текущия отчетен период не надхвърля 200 000 лв. и не подлежи на задължителен независим финансов одит, може да се състои само от отчет за приходите и разходите.
(4) Годишният финансов отчет на микропредприятията може да се състои само от съкратен баланс и съкратен отчет за приходите и разходите по раздели.
(5) Алинея 4 не се прилага за инвестиционните дружества и финансовите холдингови дружества, категоризирани като микропредприятия.
(6) Годишният финансов отчет на малките предприятия може да се състои от съкратен баланс, съкратен отчет за приходите и разходите по раздели и групи и приложение.
(7) Годишните финансови отчети по ал. 3, 4 и 6 дават вярна и честна представа за активите, пасивите, финансовото състояние и резултатите от дейността на предприятието.
(8) Предприятията по ал. 1, 3, 4 и 6 могат по избор да съставят пълен комплект финансови отчети.
(9) Годишният финансов отчет на средните и големите предприятия, както и на предприятията от обществен интерес се съставя в пълен комплект съгласно приложимите счетоводни стандарти.
(10) За предприятията, които са контролирани от държавата или общините или са подпомагани от тях чрез субсидии, преференциални заеми, държавни гаранции и други форми на държавна помощ, министърът на финансите може да изисква  представянето на допълнителни отчети и информация в определени от него форма, съдържание, срокове и ред на изготвяне и представяне.

Чл. 30. (1) Големите предприятия и предприятията от обществен интерес в пояснителните приложения оповестяват начислените за годината суми за услугите, предоставяни от регистрираните одитори, поотделно за:
1. независим финансов одит;
2. данъчни консултации;
3. други услуги, несвързани с одита.
(2) В пояснителните приложения на консолидирания финансов отчет се оповестява по аналогичен начин информацията, посочена в ал. 1, по отношение на предприятията, включени в консолидацията.

Раздел IV
Консолидирани финансови отчети

Чл. 31. (1) Консолидиран финансов отчет се съставя от предприятие майка по правилата и изискванията на:
1. Националните счетоводни стандарти – за предприятията, които съставят и представят годишния си финансов отчет на базата на Националните счетоводни стандарти;
2. Международните счетоводни стандарти – за предприятията, които съставят и представят годишния си финансов отчет на базата на Международните счетоводни стандарти.
(2) Консолидиран финансов отчет се съставя от предприятие майка независимо от това къде се намират седалищата на дъщерните й предприятия.

Чл. 32. Консолидиран финансов отчет може да не се съставя от предприятие майка на малка група, освен ако в групата има поне едно предприятие от обществен интерес.

Чл. 33. Формата, структурата и съдържанието на консолидирания финансов отчет се определят с приложимите счетоводни стандарти.

Глава четвърта
ПРИЛОЖИМА СЧЕТОВОДНА БАЗА

Чл. 34. (1) Годишните финансови отчети на предприятията от обществен интерес се съставят на базата на Международните счетоводни стандарти.
(2) Годишните финансови отчети на микропредприятията, малките, средните и големите предприятия се съставят на базата на Националните счетоводни стандарти.
(3) Предприятията по ал. 2 могат да изберат да съставят годишните си финансови отчети на базата на Международните счетоводни стандарти, при условие че не е извършвана промяна на счетоводната база.
(4) Предприятие, което през един отчетен период е съставило и представило годишния си финансов отчет на базата на Международните счетоводни стандарти, не може да прилага Националните счетоводни стандарти.
(5) Консолидираните и междинните финансови отчети се съставят на базата на счетоводните стандарти, въз основа на които се съставя годишният финансов отчет на предприятието, което съставя консолидирания или междинния финансов отчет.

Чл. 35. (1) Годишните финансови отчети на предприятията в производство по ликвидация или в несъстоятелност се съставят на базата на национален счетоводен стандарт.
(2) Предприятия – юридически лица с нестопанска цел, независимо от категорията им по чл. 19, съставят годишните си финансови отчети на базата на национален счетоводен стандарт.

Чл. 36. (1) Националните счетоводни стандарти се приемат от Министерския съвет и са в съответствие с актовете на Европейския съюз и националните особености.
(2) Националните счетоводни стандарти се обнародват в „Държавен вестник“.

Глава пета
НЕЗАВИСИМ ФИНАНСОВ ОДИТ

Чл. 37. (1) На задължителен независим финансов одит от регистрирани одитори подлежат годишните и консолидираните финансови отчети на:
1. малки предприятия, които към 31 декември на текущия отчетен период  надвишават най-малко два от следните показатели:
a) балансова стойност на активите – 2 000 000 лв.;
б) нетни приходи от продажби – 4 000 000 лв.;
в) средна численост на персонала за отчетния период – 50 души;
2. средните и големите предприятия;
3. предприятията от обществен интерес;
4. средните и големите групи и групите, в които има поне едно предприятие от обществен интерес;
5. предприятия, за които това изискване е установено със закон.
(2) Независимо от ал. 1, годишните и консолидираните финансови отчети на акционерните дружества и командитните дружества с акции подлежат на задължителен независим финансов одит, с изключение на случаите, когато дружествата не са осъществявали дейност през отчетния период.
(3) Консолидираните финансови отчети и годишните финансови отчети на предприятията, включени в консолидацията, подлежат на независим финансов одит.
(4) На задължителен независим финансов одит от регистрирани одитори подлежат годишните финансови отчети на юридическите лица с нестопанска цел, определени за осъществяване на общественополезна дейност, когато за текущата година превишават един от следните показатели:
1. балансова стойност на активите към 31 декември – 1 000 000 лв.;
2. размер на нетните приходи от стопанска и приходите от нестопанска дейност за текущата година – 2 000 000 лв.;
3. обща сума на получените през текущата година финансирания и неусвоени към 31 декември  на  текущата година финансирания, получени през предходни отчетни периоди – 1 000 000 лв.
(5) На задължителен независим финансов одит от регистрирани одитори подлежат годишните финансови отчети на юридическите лица с нестопанска цел, определени за осъществяване на общественополезна дейност и извършващи дейност по чл. 116 от Семейния кодекс.
(6) Регистрираните одитори, които извършват независим финансов одит на годишни и консолидирани финансови отчети, в одиторския доклад задължително изразяват становище:
1. съответства ли докладът за дейността на финансовите отчети за същия отчетен период;
2. изготвен ли е докладът за дейността в съответствие с приложимите законови изисквания и заявяват дали в резултат на придобитото познаване и разбиране на дейността на предприятието и обстановката, в която то работи, са установили случаи на съществено невярно представяне в доклада за дейността и посочват характера на невярното представяне;
3. в декларацията за корпоративно управление представена ли е изискваната от съответните нормативни актове информация;
4. предоставена ли е нефинансовата декларация и дали декларацията е изготвена в съответствие с изискванията на този закон;
5. предоставен ли е доклад за плащанията към правителствата и дали докладът е изготвен в съответствие с изискванията на този закон.

Глава шеста
ПУБЛИЧНОСТ НА ФИНАНСОВИТЕ ОТЧЕТИ

Чл. 38. (1) Предприятията публикуват годишния финансов отчет, консолидирания финансов отчет и годишните доклади по глава седма, приети от общото събрание на съдружниците или акционерите или от съответния орган, както следва:
1. всички търговци по смисъла на Търговския закон – чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване в търговския регистър, в срок до 30 юни на следващата година;
2. юридическите лица с нестопанска цел, определени за осъществяване на общественополезна дейност – чрез заявяване за вписване и  предоставянето им в Централния регистър при Министерството на правосъдието при условията и по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, в срок до 30 юни на следващата година;
3. останалите предприятия – чрез икономическо издание или чрез интернет, в срок до 30 юни на следващата година.
(2) Когато финансовият отчет първоначално е заявен за публикуване в срока по ал. 1 и е постановен отказ за публикуване по чл. 22, ал. 5 от Закона за търговския регистър и в 14-дневен срок от влизането му в сила е подадено повторно заявление за публикуване, се смята, че финансовият отчет е подаден в срок.
(3) Годишните финансови отчети и докладът за дейността се публикуват във вида и с текста, въз основа на които регистрираният одитор е изразил становището си. На публикуване подлежи и пълният текст на одиторския доклад.
(4) Малките предприятия, които не подлежат на задължителен независим финансов одит, могат да не публикуват своите отчети за приходите и разходите и докладите за дейността.
(5) По реда на ал. 1 заедно с годишния финансов отчет акционерните дружества, командитните дружества с акции и дружествата с ограничена отговорност, които са средни или големи предприятия или предприятия от обществен интерес, публикуват и информация за предложението на органа на управление за разпределение на печалбата или за покриване на загуба за предходната година и решението на общото събрание на акционерите/съдружниците за начина на разпределяне на печалбата или за покриване на загуба за предходната година.
(6) Годишният финансов отчет на предприятие майка, което изготвя консолидиран финансов отчет, се публикува едновременно с консолидирания финансов отчет на групата заедно с годишните доклади по глава седма към тях.
(7) Когато отчетите и докладите на предприятията по ал. 1, т. 3 се публикуват в интернет, до тях трябва да бъде осигурен свободен безплатен достъп за период не по-кратък от три години след датата на публикуването им.
(8) Предприятията по ал. 1, т. 3 при поискване предоставят информация за мястото, където са публикувани техните отчети и доклади.
(9) Алинеи 1 – 8 не се прилагат за бюджетните предприятия и едноличните търговци, които не подлежат на задължителен независим финансов одит.
(10) Предприятие майка, което е едновременно и дъщерно предприятие и съгласно приложимите счетоводни стандарти не е задължено да съставя консолидиран финансов отчет, публикува на български език в сроковете по ал. 1 консолидиран финансов отчет и консолидиран доклад за дейността, изготвени от предприятието майка. Когато предприятието майка е регулирано от законодателството на трета държава, консолидираният  финансов отчет се заверява от одитори или одиторски дружества, които извършват одит съгласно законодателството на държавата, приложимо към предприятието майка.

Глава седма
ГОДИШНИ ДОКЛАДИ

Раздел I
Годишен доклад за дейността

Чл. 39. Предприятията изготвят годишен доклад за дейността, който съдържа най-малко следната информация:
1. обективен преглед, който представя вярно и честно развитието и резултатите от дейността на предприятието, както и неговото състояние, заедно с описание на основните рискове, пред които е изправено;
2. анализ на финансови и нефинансови основни показатели за резултата от дейността, имащи отношение към стопанската дейност, включително информация по въпроси, свързани с екологията и служителите; при изготвяне на анализа в доклада за дейността могат да се включат препратки към сумите на разходите, отчетени в годишните финансови отчети, и допълнителни обяснения във връзка с тях;
3. всички важни събития, които са настъпили след датата, към която е съставен годишният финансов отчет;
4. вероятното бъдещо развитие на предприятието;
5. действията в областта на научноизследователската и развойната дейност;
6. информация за придобиване на собствени акции, изисквана по реда на чл. 187д  от Търговския закон;
7. наличието на клонове на предприятието;
8. използваните от предприятието финансови инструменти, а когато е съществено за оценяване на активите, пасивите, финансовото състояние и финансовия резултат, се оповестяват и:
а) целите и политиката на предприятието по управление на финансовия риск, включително политиката му на хеджиране на всеки основен тип хеджирана позиция, за която се прилага отчитане на хеджирането;
б) експозицията на предприятието по отношение на ценовия, кредитния и ликвидния риск и риска на паричния поток.

Чл. 40. (1) Предприятията от обществен интерес по § 1, т. 22, букви „а“, „б“ и „в“ от допълнителните разпоредби включват в своя доклад за дейността декларация за корпоративно управление съгласно Закона за публичното предлагане на ценни книжа.
(2) Декларацията за корпоративно управление може да бъде представена като:
1. отделен доклад, публикуван заедно с доклада за дейността;
2. документ, който е обществено достъпен на интернет страницата на предприятието.

Чл. 41. Големите предприятия, които са предприятия от обществен интерес и които към 31 декември на отчетния период надвишават критерия за среден брой служители през финансовата година от 500 души, включват в доклада за дейността си нефинансова декларация по чл. 48.

Чл. 42. (1) Микро- и малките предприятия, които не подлежат на задължителен независим финансов одит, могат да не изготвят доклад за дейността, при условие че информацията относно придобиването на собствените им акции, изисквана от чл. 187д от Търговския закон, е оповестена в приложението към годишния финансов отчет или в бележка под линия към съставения счетоводен баланс.
(2) Алинея 1 не се прилага за инвестиционните дружества и финансовите холдингови дружества, категоризирани като микро- или малки предприятия.

Чл. 43. Микро-, малките и средните предприятия могат да не включват в доклада за дейността нефинансова информация.

Раздел II
Консолидиран доклад за дейността

Чл. 44. Предприятие майка, задължено да съставя консолидиран финансов отчет по реда на чл. 31, изготвя консолидиран доклад за дейността.

Чл. 45. Консолидираният доклад за дейността съдържа информацията, изисквана по чл. 39 – 41 при отчитане на съществените корекции в резултат на специфичните характеристики на консолидирания доклад за дейността, като информацията се представя по начин, улесняващ преценката на състоянието на консолидираните предприятия като цяло.

Чл. 46. Когато предприятие майка е задължено да изготвя годишен доклад за дейността и консолидиран доклад за дейността, двата доклада могат да бъдат изготвени като един доклад.

Чл. 47. В консолидирания доклад за дейността се прилагат следните корекции на информацията, изисквана по реда на чл. 39 – 41:
1. при отчитане на данни за придобитите собствени акции и дялове в консолидирания доклад за дейността се посочват броят и номиналната стойност, а ако такава липсва – отчетната стойност на всички акции и дялове на предприятието майка, притежавани от предприятието майка, неговите дъщерни предприятия или от лица, които действат от свое име, но за сметка на някое от тези предприятия;
2. при оповестяване на системите за вътрешен контрол и управление на риска в декларацията за корпоративно управление се включва позоваване на основните характеристики на системите за контрол и управление на риска за консолидираните предприятия като цяло.

Раздел III
Нефинансова декларация

Чл. 48. (1) Нефинансовата декларация съдържа описание на политиките на предприятията по отношение на дейностите им, осъществявани в областта на екологията, социалните въпроси и тези свързани със служителите, правата на човека, борбата против корупцията, разнообразието и равенството на половете в ръководните органи на предприятията – брой на жени и мъже, възраст, географско разнообразие, образование, професионални качества, религия.
(2) Нефинансовата декларация включва:
1. кратко описание на бизнес модела на предприятието – цел, стратегия, организационна структура, инфраструктура, продукти,  следвани политики по отношение на основните и спомагателните дейности на предприятието и други;
2. описание на политиките, които предприятието е приело и следва по отношение на екологичните и социалните въпроси, включително дейностите, които е извършило през отчетния период и резултатите от тях;
3. целите, рисковете и задачите, които предстоят по отношение на екологичните и социалните политики, включително описание на такива дейности, които биха довели до неблагоприятно въздействие върху екологията, служителите или други социални въпроси;
4. описание на основните показатели за резултатите от дейностите, свързани с екологичните и социалните въпроси.
(3) Когато предприятието не спазва приетите политики по отношение на един или няколко от въпросите – предмет на нефинансовата декларация, тя трябва да съдържа ясно и аргументирано обяснение за причините, поради които приетите политики не се спазват.
(4) Нефинансовата декларация по ал. 1 включва по целесъобразност и препратки и допълнителни обяснения за сумите на разходите, отчетени в годишните финансови отчети.
(5) Предприятията могат да не публикуват информация за предстоящи промени в политиките си, свързани с екологичните или социалните въпроси, които са в процес на договаряне, когато публикуването на подобна информация би довело до вреда на предприятието. Непубликуването на информацията в процес на договаряне не трябва да пречи на обективното разбиране за развитието, резултатите, състоянието на предприятието и въздействието на неговата дейност върху екологията и социалните въпроси. Когато такава информация не се публикува, ръководителят и членовете на управителния и надзорния орган на предприятието трябва да представят аргументирано становище за причините, по които информацията не е публикувана.

Чл. 49. Предприятията са изпълнили задължението за изготвяне на нефинансова декларация, когато:
1. в доклада за дейността са включени информация и анализ по въпроси, свързани с екологията и служителите;
2. е изготвен отделен доклад за информацията, изисквана за нефинансовата декларация, при условие че този доклад:
a) се публикува заедно с доклада за дейността;
б) е общественодостъпен в срок до 30 юни на следващата година на интернет страницата на предприятието, като това обстоятелство се посочва в доклада за дейността.

Чл. 50. Предприятие, което е дъщерно предприятие, не изготвя нефинансова декларация, ако предприятието и неговите дъщерни предприятия са включени в консолидирания доклад за дейността или в отделния доклад на друго предприятие, съставени в съответствие с изискванията на този закон.

Раздел IV
Консолидирана нефинансова декларация

Чл. 51. Предприятия от обществен интерес, които са предприятия майки в голяма група, която към 31 декември надхвърля  на консолидирана основа критерия за среден брой на служителите през финансовата година от 500 човека, включват в консолидирания доклад за дейността консолидирана нефинансова декларация, съдържаща информацията по чл. 48, ал. 2.

Чл. 52. Разпоредбите на чл. 48, ал. 3 – 5  и чл. 49 се прилагат и за консолидираната нефинансова декларация.

Раздел V
Доклад за плащанията към правителства

Чл. 53. (1) Големите предприятия и предприятията от обществен интерес, извършващи дейност в добивната промишленост или в дърводобива от девствени гори, изготвят и публикуват годишен доклад за плащанията, извършени към правителства, едновременно с годишния доклад за дейността си.
(2) Годишен доклад за плащанията към правителства не се изготвя от дъщерно предприятие, когато са изпълнени едновременно следните условия:
1. предприятието майка се регулира от законодателството на държава – членка на Европейския съюз;
2. плащанията към правителства, извършвани от предприятието, са включени в консолидирания доклад за плащанията към правителства, изготвен от предприятието майка по раздел VI.
(3) Годишен доклад за плащанията към правителства не се изготвя, в случай че за един отчетен период е извършено еднократно плащане или поредица от свързани плащания в  размер до 195 600 лв.
(4) В годишния доклад за плащанията към правителства не се включват плащания по проекти на стойност до 195 600 лв.

Чл. 54. Годишният доклад за плащанията към правителства съдържа следната информация за съответния отчетен период:
1. общия размер на извършените плащания към всяко правителство;
2. общия размер за всеки от видовете плащания, извършени към всяко правителство, както следва:
а) права върху продукция;
б) данъци върху печалбата и данъци върху доходите; не се оповестява платеният данък върху добавената стойност, акциз и данък върху доходите на физическите лица;
в) авторски, лицензионни и сродни на тях права;
г) дивиденти;
д) бонуси за подписване на договор, откриване и производство;
e) лицензионни такси, наеми, такси за регистрация и други възнаграждения за лицензи и концесии;
ж) плащания за инфраструктурни подобрения;
3. общия размер на плащанията по всеки проект поотделно, както и общия размер по видовете плащания по т. 2 за всеки проект; когато предприятието е извършило плащания по няколко проекта на едно и също лице, представляващо правителство по смисъла на закона, оповестяването може да бъде по лица, а не по проекти.

Чл. 55. Плащанията в натура се отчитат по стойност и, ако е възможно, по обем. Докладът съдържа обяснителни бележки за начина на  изчисляване на стойността им.

Чл. 56. Годишният доклад за плащанията към правителствата отразява същността, а не формата на съответните плащания или дейности. Плащанията и дейностите не могат да се разделят или обединяват с цел отклонение от прилагането на този закон.

Чл. 57. (1) Доклад за плащанията към правителствата може да не се изготвя, в случай че предприятията са задължени да изготвят такъв доклад за трети страни по силата на закон и докладът съответства на изискванията на този закон.
(2) Докладът по ал. 1 подлежи на публикуване заедно с годишния финансов отчет.

Раздел VI
Консолидиран доклад за плащанията към правителства

Чл. 58. Предприятията майки, които извършват дейност в областта на добивната промишленост или дърводобива от девствени гори и които са задължени да съставят консолидирани финансови отчети, задължително съставят и консолидиран доклад за плащанията към правителства в съответствие с изискванията на раздел V.

Чл. 59. Смята се, че предприятието майка извършва дейност в областта на добивната промишленост или дърводобива от девствени гори, ако някое от неговите дъщерни предприятия извършва дейност в тези области.

Чл. 60. В консолидирания доклад се включват само плащания, произтичащи от операции, свързани с добив и дърводобив.

Чл. 61.  Предприятието майка не съставя  консолидиран доклад по чл. 58:
1. за малка или средна група предприятия, освен когато някое свързано предприятие е предприятие от обществен интерес;
2. когато предприятието майка, което се регулира по законодателството на държава – членка на Европейския съюз, едновременно е дъщерно предприятие и неговото предприятие майка се регулира по законодателството на държава – членка на Европейския съюз.

Чл. 62. (1) Дъщерно предприятие, включително предприятие от обществен интерес, не се включва в консолидирания доклад за плащанията към правителства, когато е изпълнено едно от следните условия:
1. предприятието майка е възпрепятствано в значителна степен от дългосрочни ограничения при упражняване на правата си върху активите или управлението на дъщерното предприятие;
2. информацията, необходима за изготвянето на консолидирания доклад за плащанията към правителствата, не може да бъде получена без извършване на прекомерни разходи или ненужно забавяне;
3. акциите или дяловете на предприятието се притежават единствено с цел  последващата им продажба.
(2) Алинея 1 се прилага само в случай, че при същите условия дъщерното предприятие не е включено в консолидирания финансов отчет.

Глава осма
БЮДЖЕТНИ ПРЕДПРИЯТИЯ

Чл. 63. (1) Бюджетните предприятия осъществяват счетоводството си в съответствие с изискванията на глава петнадесета от Закона за публичните финанси.
(2) Предприятията от сектор „Държавно управление”, различни от тези по ал. 1, които осъществяват счетоводството си съгласно приложимите за бюджетните предприятия изисквания, се определят по реда на чл. 165 от Закона за публичните финанси.
(3) Бюджетните предприятия и предприятията по ал. 2 изготвят и представят годишните си финансови отчети в съответствие с изискванията на чл. 166, ал. 1 от Закона за публичните финанси.
(4) Отчетните данни за активите, пасивите, приходите, разходите и операциите на всички бюджетни предприятия и предприятията по ал. 2 се консолидират от Министерството на финансите съгласно чл. 167 от Закона за публичните финанси.
(5) Формата, структурата и съдържанието на годишните и междинните финансови отчети на бюджетните предприятия и на предприятията по ал. 2 се определят от министъра на финансите съгласно чл. 166, ал. 2 от Закона за публичните финанси.
(6) Редът, начинът и сроковете за съставяне и представяне на финансовите отчети на бюджетните предприятия и публикуването на информацията от тях се определят съгласно чл. 170 от Закона за публичните финанси.

Чл. 64. За отчитането на определени стопански операции, активи и пасиви на бюджетните предприятия министърът на финансите може да определя условия и ред на документиране, форма и реквизити на счетоводните документи, които са задължителни за прилагане.

Чл. 65. Амортизациите в бюджетните предприятия се начисляват въз основа на акт на Министерския съвет.

Чл. 66. За бюджетните предприятия министърът на финансите може да определи срокове за извършване на инвентаризация, различни от посочените в този закон.

Чл. 67. Министърът на финансите може да определя допълнителни изисквания към лицата, които съставят финансови отчети на бюджетните предприятия.

Глава девета
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛ НИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 68. (1) Ръководител, който наруши разпоредбата  на чл. 9, се наказва с глоба от 500 до 5000 лв., а на предприятието се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 10 000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба или имуществена санкция в двоен размер.

Чл. 69. (1) Който наруши изискванията за съхраняване на счетоводна информация по глава първа, раздел  III, се наказва с глоба в размер от 500 до 3500 лв., а на предприятието се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 7000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба или имуществена санкция в двоен размер.

Чл. 70. (1) Който възложи съставяне на финансови отчети в нарушение на чл. 17, ал. 1, се наказва с глоба от 500 до 3000 лв., а на предприятието се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 5000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба или имуществена санкция в двоен размер.

Чл. 71. (1) Лице, което състави финансов отчет, без да отговаря на изискванията на чл. 17, ал. 1 и чл. 18, се наказва с глоба в размер от 500 до 3000 лв. На счетоводно предприятие, което състави финансов отчет, без да отговаря на изискванията на чл. 18, се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 5000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба или имуществена санкция в двоен размер.

Чл. 72. (1) Който е задължен и не състави финансов отчет и/или годишни доклади по глава седма, раздели I – IV, се наказва с глоба в размер от 500 до 3000 лв., а на предприятието се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 5000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба или имуществена санкция в двоен размер.

Чл. 73. (1) Който е задължен и не състави годишни доклади за плащанията към правителствата по реда на глава седма, раздели V и VI, се наказва с глоба в размер от 1000 до 3000 лв., а на предприятието се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 15 000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба или имуществена санкция в двоен размер.

Чл. 74. (1) Който е задължен и не публикува финансов отчет, се наказва с глоба в размер от 200 до 3000 лв., а на предприятието се налага имуществена санкция в размер от 0,1 до 0,5 на сто от нетните приходи от продажби за отчетния период, за който се отнася непубликуваният финансов отчет, но не по-малко от 200 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба или имуществена санкция в двоен размер.

Чл. 75. (1) Който е задължен и не възложи извършването на независим финансов одит на регистриран одитор, се наказва с глоба в размер от 500 до 5000 лв., а на предприятието се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 10 000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба или имуществена санкция в двоен размер.

Чл. 76. (1) Който възложи извършването на независим финансов одит на лице, упражняващо дейност като регистриран одитор, без да е регистрирано по реда на Закона за независимия финансов одит, се наказва с глоба в размер от 500 до 5000 лв., а на предприятието се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 10 000 лв.
(2) Който извърши одит, без да е регистриран одитор по реда на Закона за независимия финансов одит, се наказва с глоба в размер от 500 до 5000 лв.
(3) При повторно нарушение по ал. 1 и 2 се налага глоба или имуществена санкция в двоен размер.

Чл. 77. (1) Който не изпълни друго задължение, произтичащо от този закон, се наказва с глоба в размер от 200 до 1000 лв., а на предприятието се налага имуществена санкция в размер от 300 до 2000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба или имуществена санкция в двоен размер.

Чл. 78. (1) Актовете за установяване на административни нарушения се съставят от органите на Националната агенция за приходите или на Агенцията за държавна финансова инспекция.
(2) Наказателните постановления се издават от министъра на финансите или от оправомощени от него длъжностни лица.
(3) Съставянето на актовете, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1. По смисъла на този закон:
1. „Бюджетни предприятия” са всички лица, прилагащи бюджети, сметки за средства от Европейския съюз и сметки за чужди средства съгласно Закона за публичните финанси, включително Националният осигурителен институт, Националната здравноосигурителна каса, държавните висши училища, Българската академия на науките, Българската национална телевизия, Българското национално радио, Българската телеграфна агенция, както и всички други лица, които са бюджетни организации по смисъла на § 1, т. 5 от допълнителните разпоредби на Закона за публичните финанси.
2. „Група предприятия“ са предприятието майка и всички негови дъщерни предприятия.
3. „Действителен стаж“ е действително прослужено време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило без трудово правоотношение, както и времето, през което лицето е полагало личен труд или е упражнявало свободна професия и изцяло се е осигурявало за своя сметка. В понятието „действителен стаж“ не се включва времето на наборната военна служба и времето за отглеждане на малко дете.
4. „Дъщерно предприятие“ е юридическо лице, контролирано от друго юридическо лице (предприятие майка). Юридическите лица, които са дъщерни на дъщерното предприятие, също се смятат за дъщерни предприятия на предприятието майка.
5. „Инвентаризация” е процесът на подготовка и фактическа проверка чрез различни способи на натуралните и стойностните параметри на активите и пасивите на предприятието към точно определена дата, съпоставяне на получените резултати със счетоводните данни и установяване на евентуални разлики.
6. „Инвестиционни дружества“ са:
а) дружества, чийто единствен предмет на дейност е влагане на средствата им в различни ценни книжа, недвижими имоти и други активи с единствената цел да бъдат разпределени инвестиционните рискове и акционерите им да се възползват от резултатите от управлението на техните активи;
б) дружества, свързани с инвестиционни дружества с постоянен капитал, ако единственият предмет на дейност на тези свързани дружества е да придобият изцяло изплатени акции, емитирани от тези инвестиционни дружества, без да се засяга член 22, параграф 1, буква „з“ от Директива 2012/30/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. за съгласуване на гаранциите, които се изискват в държавите членки за дружествата по смисъла на член 54, втора алинея от Договора за функционирането на Европейския съюз, за защита на интересите както на съдружниците, така и на трети лица по отношение учредяването на акционерни дружества и поддържането и изменението на техния капитал с цел тези гаранции да станат равностойни (ОВ, L 315/74 от 14 ноември 2012 г.).
7. „Консолидиран финансов отчет” е финансов отчет, който представя имущественото и финансовото състояние, отчетения финансов резултат, промените в паричните потоци и в собствения капитал на предприятията, включени в консолидирането, все едно че те са едно предприятие.
8. „Международни счетоводни стандарти“ (МСС) са приетите в съответствие с Регламент (ЕО) 1606/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 19 юли 2002 г. за прилагането на Международните счетоводни стандарти и включват Международните счетоводни стандарти (International Accounting Standards (IAS)), Международните стандарти за финансова отчетност (International Financial Reporting Standards (IFRS)) и свързаните с тях тълкувания (SIC-IFRIC interpretations), последващите изменения на тези стандарти и свързаните с тях тълкувания, бъдещите стандарти и свързаните с тях тълкувания, издадени или приети от Съвета по международните счетоводни стандарти (International Accounting Standards Board (IASB)).
9. „Място на стопанска дейност” е мястото на стопанска дейност по смисъла на § 1, т. 5 от допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
10. „Независим финансов одит на финансов отчет” е одитът по Закона за независимия финансов одит.
11. „Нетни приходи от продажби” са сумите от продажба на продукция, стоки и услуги, получени от обичайната дейност на предприятието, намалени с търговските отстъпки, данъка върху добавената стойност и други данъци, пряко свързани с приходите.
12. „Обичайна дейност” е съвкупност от стопански операции, извършвани регулярно от предприятието в рамките на осъществяваната от него дейност.
13. „Основна дейност“ по смисъла на т. 22, букви „и“, „к“ и „л“ е дейността на търговското дружество, когато общата стойност на нетните приходи от продажби от съответната дейност представлява повече от 50 на сто от общата стойност на нетните приходи от продажби за отчетния период.
14. „Отчетен период” е календарната година (1 януари-31 декември), освен когато в този закон е предвидено друго.
15. „Плащане към правителство“ за целите на глава седма, раздел V е платена сума в парично изражение или в натура от предприятие, работещо в добивната промишленост или от предприятие, работещо в дърводобива от девствени гори за задължения към правителството по чл. 54, т. 2.
16. „Повторно” е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което нарушителят е наказан за същото по вид нарушение.
17. „Правителство“ за целите на глава седма, раздел V е национален, регионален или местен орган на държава – членка на Европейския съюз, или на трета държава. Понятието „правителство” включва дирекция, агенция или предприятие, контролирани от органите на държавата.
18. „Предприятие майка“ е юридическо лице, което упражнява контрол спрямо едно или повече дъщерни предприятия.
19. „Предприятие, работещо в добивната промишленост“ е предприятие, осъществяващо дейност, свързана с проучване, търсене, откриване, разработване на находища и добив на минерали, нефт, природен газ или други суровини, попадащи в обхвата на икономическите дейности, изброени в приложение I, раздел В, позиции 05-08 към Регламент (ЕО) № 1893/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г. за установяване на статистическа класификация на икономическите дейности NACE Rev. 2 и за изменение на Регламент (ЕИО) № 3037/90 на Съвета, както и на някои ЕО регламенти относно специфичните статистически области, наричан по-нататък „Регламент (ЕО) № 1893/2006“.
20. „Предприятие, работещо в дърводобива от девствени гори“ е предприятие, осъществяващо дейност в девствени гори съгласно приложение I, раздел А, позиция 02, група 02.2 към Регламент (ЕО) № 1893/2006.
21. „Проект“ за целите на глава седма, раздел V са оперативни дейности, управлявани по силата на договор, лиценз, лизинг, концесия или подобни правни споразумения, представляващи основание за задължение за плащане към правителство. Ако такива споразумения са  свързани помежду си, те се смятат за един проект.
22. „Предприятия от обществен интерес” са:
а) предприятия, чиито прехвърлими ценни книжа са допуснати до търговия на регулирания пазар в държава – членка на Европейския съюз;
б) кредитни институции;
в) застрахователи и презастрахователи;
г) пенсионноосигурителните дружества и управляваните от тях фондове;
д) инвестиционни посредници, които са големи предприятия по този закон;
е) колективни инвестиционни схеми и управляващи дружества по смисъла на Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, които са големи предприятия по този закон;
ж) финансови институции по смисъла на Закона за кредитните институции, които са големи предприятия по този закон;
з) „Холдинг Български държавни железници” ЕАД и дъщерните му предприятия; Национална компания „Железопътна инфраструктура“;
и) търговски дружества, чиято основна дейност е да произвеждат и/или да пренасят, и/или да продават електроенергия и/или топлоенергия и които са големи предприятия по този закон;
к) търговски дружества, чиято основна дейност е да внасят и/или пренасят, и/или разпределят и/или транзитират природен газ и които са големи предприятия по този закон;
л) търговски дружества, чиято основна дейност е да предоставят водоснабдителни и канализационни услуги.
23. „Регулиран пазар” е този по смисъла на чл. 73 от Закона за пазарите на финансови инструменти.
24. „Ръководител на предприятие“ е лице или лица, които лично ръководят предприятието в качеството си на собственици, управители или упълномощени с договор, които носят отговорност за цялата икономическа дейност на предприятието пред собственика или собствениците – акционерите, съдружниците, пред местното самоуправление или пред държавата.
25. „Свързани предприятия“ са всеки две или повече предприятия в рамките на дадена група.
26. „Сектор „Държавно управление” е сектор „Държавно управление” (General government) съгласно изискванията на Европейската система от национални и регионални сметки в Общността.
27. „Счетоводно предприятие” е всяко лице, регистрирано по Търговския закон или по законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, или на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, в чийто предмет на дейност е включено организиране на счетоводно отчитане и съставяне на финансови отчети.
28. „Финансови холдингови дружества“ са дружества, чийто единствен предмет на дейност е придобиване на участия в други дружества, управление на тези участия и извличане на печалба от тях, без те самите пряко или непряко да участват в управлението на тези дружества и без да се засягат правата, които финансовите холдингови дружества притежават в качеството си на акционери.
29. „Цифров или друг идентификатор” е цифров или друг уникален постоянно повтарящ се код, който съответства еднозначно на лицето, което има права за извършване на определени действия.

§ 2. Този закон въвежда изискванията на:
1. Директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно годишните финансови отчети, консолидираните финансови отчети и свързаните доклади на някои видове предприятия и за изменение на Директива 2006/43/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директиви 78/660/ЕИО и 83/349/ЕИО на Съвета (ОВ, L 182/19 от 29 юни 2013 г.).
2. Директива 2014/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2014 г. за изменение на Директива 2013/34/ЕС по отношение на оповестяването на нефинансова информация и на информация за многообразието от страна на някои големи предприятия и групи (ОВ, L 330/1 от 15 ноември 2014 г.).

§ 3. Микропредприятията, извън облекченията за тях по този закон, се третират като малки предприятия.

§ 4. Предприятията от обществен интерес за целите на този закон се третират като големи предприятия, с изключение на приложимата счетоводна база, независимо от балансовата стойност на активите, нетните приходи от продажби и средната численост на персонала.

§ 5. Когато предприятие по § 1, т. 22 от допълнителните разпоредби престане да бъде предприятие от обществен интерес, то може еднократно в първия отчетен период, следващ периода, в който е престанало да бъде предприятие от обществен интерес, да промени приложимата си счетоводна база.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 6. Този закон отменя Закона за счетоводството (обн., ДВ, бр. 98 от 2001 г.; изм., бр. 91 от 2002 г., бр. 96 от 2004 г., бр. 102 и 105 от 2005 г., бр. 33, 63, 105 и 108 от 2006 г., бр. 57 от 2007 г., бр. 50, 69 и 106 от 2008 г., бр. 95 от 2009 г., бр. 94 от 2010 г., бр. 19, 34 и 99 от 2011 г., бр. 94 от 2012 г. и бр. 15, 91 и 100 от 2013 г.).

§ 7. Предприятията и групите предприятия определят категорията си за 2016 г. в съответствие с чл. 19 и 21 съгласно показателите си към 31 декември 2015 г.

§ 8. Предприятията, които към 1 януари 2016 г. отговарят на критериите за микро-, малко или средно предприятие съгласно чл. 19 от този закон и съставят годишните си финансови отчети на база Международни счетоводни стандарти, могат еднократно да преминат към прилагане на Национални счетоводни стандарти след приемане на национален счетоводен стандарт.

§ 9. Незавършените административнонаказател ни производства до влизането в сила на този закон се довършват по досегашния ред.

§ 10. (1) Съставянето и одитирането на финансовите отчети и докладите за дейността за 2015 г. се извършват по реда на отменения Закон за счетоводството.
(2) Публикуването на финансовите отчети и докладите за дейността за 2015 г. се извършва по реда на този закон.

§ 11. (1) Големите предприятия по този закон съставят годишните си финансови отчети за 2016 г. на база на Международните счетоводни стандарти.
(2) Разпоредбата на чл. 34, ал. 2 по отношение на големите предприятия се прилага от 1 януари 2017 г.

§ 12. В Закона за политическите партии (обн., ДВ, бр. 28 от 2005 г.; изм., бр. 102 от 2005 г., бр. 17 и 73 от 2006 г., бр. 59 и 78 от 2007 г., бр. 6 от 2009 г., бр. 54 и 99 от 2010 г., бр. 9 и 99 от 2011 г., бр. 30, 68 и 71 от 2013 г., бр. 19 от 2014 г. и бр. 32 от 2015 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 23 ал. 5 се изменя така:
„(5) Непаричните приходи по ал. 1 се оценяват по реда на чл. 26, ал. 2 от Закона за счетоводството.“
2. В чл. 34 ал. 1 се изменя така:
„(1) Политическите партии изготвят финансов отчет за предходната календарна година съгласно изискванията на глава трета, раздел III от Закона за счетоводството.“

§ 13. В Кодекса за застраховането (обн., ДВ, бр. 103 от 2005 г.; изм., бр.105 от 2005 г., бр. 30, 33, 34, 54, 59, 80, 82 и 105 от 2006 г., бр. 48, 53, 97, 100 и 109 от 2007 г., бр. 67 и 69 от 2008 г., бр. 24 и 41 от 2009 г., бр. 19, 41, 43, 86 и 100 от 2010 г., бр. 51, 60 и 77 от 2011 г., бр. 21, 60 и 77 от 2012 г. и бр. 20, 70 и 109 от 2013 г.) в § 1, т. 29 от допълнителните разпоредби думите „чл. 37, ал. 2“ се заменят с „чл. 31, ал. 1“.

§ 14. В Кодекса за социално осигуряване (обн., ДВ, бр. 110 от 1999 г.; Решение № 5 на Конституционния съд от 2000 г. – бр. 55 от 2000 г.; изм., бр. 64 от 2000 г., бр. 1, 35 и 41 от 2001 г., бр. 1, 10, 45, 74, 112, 119 и 120 от 2002 г., бр. 8, 42, 67, 95, 112 и 114 от 2003 г., бр. 12, 21, 38, 52, 53, 69, 70, 112 и 115 от 2004 г., бр. 38, 39, 76, 102, 103, 104 и 105 от 2005 г., бр. 17, 30, 34, 56, 57, 59 и 68 от 2006 г.; попр., бр. 76 от 2006 г.; изм., бр. 80, 82, 95, 102 и 105 от 2006 г., бр. 41, 52, 53, 64, 77, 97, 100, 109 и 113 от 2007 г., бр. 33, 43, 67, 69, 89, 102 и 109 от 2008 г., бр. 23, 25, 35, 41, 42, 93, 95, 99 и 103 от 2009 г., бр. 16, 19, 43, 49, 58, 59, 88, 97, 98 и 100 от 2010 г.; Решение № 7 на Конституционния съд от 2011 г. – бр. 45 от 2011 г.; изм., бр. 60, 77 и 100 от 2011 г., бр. 7, 21, 38, 40, 44, 58, 81, 89, 94 и 99 от 2012 г., бр. 15, 20, 70, 98, 104, 106, 109 и 111 от 2013 г., бр. 1, 18, 27, 35, 53 и 107 от 2014 г. и бр. 12, 14, 22, 54 , 61 и 79 от 2015 г.) в чл. 186а, ал. 2 думите „със съдържанието по чл. 26, ал. 1“ се заменят със „съгласно чл. 29, ал. 1“.

§ 15. В Закона за акцизите и данъчните складове (обн., ДВ, бр. 91 от 2005 г.; изм., бр. 105 от 2005 г., бр. 30, 34, 63, 80, 81, 105 и 108 от 2006 г., бр. 31, 53, 108 и 109 от 2007 г., бр. 36 и 106 от 2008 г., бр. 6, 24, 44 и 95 от 2009 г., бр. 55 и 94 от 2010 г., бр. 19, 35, 82 и 99 от 2011 г., бр. 29, 54 и 94 от 2012 г., бр. 15, 101 и 109 от 2013 г., бр. 1 и 105 от 2014 г. и бр. 30 от 2015 г.) в чл. 84, ал. 6 в текста преди т. 1 думите „чл. 7“ се заменят с „чл. 6“.

§ 16. В Закона за водите (обн., ДВ, бр. 67 от 1999 г.; изм., бр. 81 от 2000 г., бр. 34, 41 и 108 от 2001 г., бр. 47, 74 и 91 от 2002 г., бр. 42, 69, 84 и 107 от 2003 г., бр. 6 и 70 от 2004 г., бр. 18, 77 и 94 от 2005 г., бр. 29, 30, 36 и 65 от 2006 г.; попр., бр. 66 от 2006 г.; изм., бр. 105 и 108 от 2006 г., бр. 22 и 59 от 2007 г., бр. 36, 52 и 70 от 2008 г., бр. 12, 32, 35, 47, 82, 93, 95 и 103 от 2009 г., бр. 61 и 98 от 2010 г., бр. 19, 28, 35 и 80 от 2011 г., бр. 45, 77 и 82 от 2012 г., бр. 66 и 103 от 2013 г., бр. 26, 49, 53 и 98 от 2014 г. и бр. 12, 14, 17, 58 и 61 от 2015 г.) в § 4  ал. 4 от преходните и заключителните разпоредби се изменя така:
„(4) За дълготрайните активи на обектите по ал. 3 и за другите водностопански системи и съоръжения, за които има учредена концесия, се начисляват амортизационни отчисления съгласно приложимите счетоводни стандарти в съответствие с глава четвърта от Закона за счетоводството.”

§ 17. В Закона за данъците върху доходите на физическите лица (обн., ДВ, бр. 95 от 2006 г.; изм., бр. 52, 64 и 113 от 2007 г., бр. 28, 43 и 106 от 2008 г., бр. 25, 32, 35, 41, 82, 95 и 99 от 2009 г., бр. 16, 49, 94 и 100 от 2010 г., бр. 19, 31, 35, 51 и 99 от 2011 г., бр. 40, 81 и 94 от 2012 г., бр. 23, 66, 100 и 109 от 2013 г., бр. 1, 53, 98, 105 и 107 от 2014 г. и бр. 12,  22, 61 и 79 от 2015 г.)  в чл. 9, ал. 2 думите „чл. 7“ се заменят с „чл. 6“.

§ 18. В Закона за дружествата със специална инвестиционна цел (обн., ДВ, бр. 46 от 2003 г.; изм., бр. 109 от 2003 г., бр. 107 от 2004 г., бр. 34, 80 и 105 от 2006 г., бр. 52 и 53 от 2007 г., бр. 77 от 2011 г. и бр. 34 от 2015 г.) в чл. 12, ал. 2, изречение второ думите „чл. 34, ал. 2“ се заменят с „чл. 18“.

§ 19. В Закона за корпоративното подоходно облагане (обн., ДВ, бр. 105 от 2006 г.; изм. бр. 52, 108 и 110 от 2007 г., бр. 69 и 106 от 2008 г., бр. 32, 35 и 95 от 2009 г., бр. 94 от 2010 г., бр. 19, 31, 35, 51, 77 и 99 от 2011 г., бр. 40 и 94 от 2012 г., бр. 15, 16, 23, 68, 91, 100 и 109 от 2013 г. бр. 1, 105 и 107 от 2014 г. и бр. 12, 22, 35 и 79 от 2015 г.)  в чл. 10, ал. 3 думите „чл. 1, ал. 2“ се заменят с „чл. 2“.

§ 20. В Закона за лечебните заведения (обн., ДВ, бр. 62 от 1999 г.; изм., бр. 88 и 113 от 1999 г.; попр., бр. 114 от 1999 г.; изм., бр. 36, 65 и 108 от 2000 г.; Решение № 11 на Конституционния съд от 2001 г. – бр. 51 от 2001 г.; изм., бр. 28 и 62 от 2002 г., бр. 83, 102 и 114 от 2003 г., бр. 70 от 2004 г., бр. 46, 76, 85, 88 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34, 59, 80 и 105 от 2006 г., бр. 31, 53 и 59 от 2007 г., бр. 110 от 2008 г., бр. 36, 41, 99 и 101 от 2009 г., бр. 38, 59, 98 и 100 от 2010 г., бр. 45 и 60 от 2011 г., бр. 54, 60 и 102 от 2012 г., бр. 15 и 20 от 2013 г., бр. 47 от 2014 г. и бр. 72 от 2015 г.) в чл. 102, ал. 4  думите „чл. 15 от Закона за счетоводството“ се заменят с „приложимите счетоводни стандарти в съответствие с глава четвърта от Закона за счетоводството“.

§ 21. В Закона за меценатството (обн., ДВ, бр. 103 от 2005 г.; изм., бр. 30, 34, 63 и 80 от 2006 г., бр. 53 и 109 от 2007 г., бр. 42 от 2009 г. и бр. 20 от 2012 г.) в чл. 21, ал. 2 се правят следните изменения:
1. В т. 1 думите „чл. 1, ал. 2“ се заменят с „чл. 2“.
2. В т. 2 думите „чл. 1, ал. 2“ се заменят с „чл. 2“.

§ 22. В Закона за опазване на околната среда (обн., ДВ, бр. 91 от 2002 г.; попр., бр. 98 от 2002 г.; изм., бр. 86 от 2003 г., бр. 70, 74, 77, 88, 95 и 105 от 2005 г., бр. 30, 65, 82, 99, 102 и 105 от 2006 г., бр. 31, 41 и 89 от 2007 г., бр. 36, 52 и 105 от 2008 г., бр. 12, 19, 32, 35, 47, 82, 93 и 103 от 2009 г., бр. 46 и 61 от 2010 г., бр. 35 и 42 от 2011 г., бр. 32, 38, 53 и 82 от 2012 г., бр. 15, 27 и 66 от 2013 г., бр. 22 и 98 от 2014 г. и бр. 62 от 2015 г.) в чл. 62, ал. 7 думите „чл. 33, ал. 6“ се заменят с „чл. 63, ал. 4“.

§ 23. В Закона за публичното предлагане на ценни книжа (обн., ДВ, бр. 114 от 1999 г.; изм. бр. 63 и 92 от 2000 г., бр. 28, 61, 93 и 101 от 2002 г., бр. 8, 31, 67 и 71 от 2003 г., бр. 37 от 2004 г., бр. 19, 31, 39, 103 и 105 от 2005 г., бр. 30, 33, 34, 59, 63, 80, 84, 86 и 105 от 2006 г., бр. 25, 52, 53 и 109 от 2007 г., бр. 67 и 69 от 2008 г., бр. 23, 24, 42 и 93 от 2009 г., бр. 43 и 101 от 2010 г., бр. 57 и 77 от 2011 г., бр. 21, 94 и 103 от 2012 г., бр. 109 от 2013 г. и бр. 34 , 61 и 62 от 2015 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 81, ал. 3, изречение второ думите „чл. 34, ал. 2“ се заменят с „чл. 18“.
2. В чл. 100м, ал. 3, изречение второ думите „чл. 34, ал. 2“ се заменят с „чл. 18“.
3. В чл. 124, ал. 2, т. 4 думите „чл. 26, ал. 1“ се заменят с „чл. 29, ал. 1“.

§ 24. В Закона за пътищата (обн., ДВ, бр. 26 от 2000 г.; изм., бр. 88 от 2000 г., бр. 111 от 2001 г., бр. 47 и 118 от 2002 г., бр. 9 и 112 от 2003 г., бр. 6 и 14 от 2004 г., бр. 88 и 104 от 2005 г., бр. 30, 36, 64, 102, 105 и 108 от 2006 г., бр. 59 от 2007 г., бр. 43 и 69 от 2008 г., бр. 12, 32, 41, 42, 75, 82 и 93 от 2009 г., бр. 87 от 2010 г., бр. 19, 39, 55 и 99 от 2011 г., бр. 38, 44, 47 и 53 от 2012 г., бр. 15 и 66 от 2013 г., бр. 16, 53 и 98 от 2014 г. и бр. 10, 14, 37 и 61 от 2015 г.) в чл. 28з, ал. 2 думите „чл. 33, ал. 6“ се заменят с „чл. 63, ал. 4“.

§ 25. В Закона за търговския регистър (обн., ДВ, бр. 34 от 2006 г.; изм., бр. 80 и 105 от 2006 г., бр. 53 и 59 от 2007 г., бр. 104 от 2007 г., бр. 50 и 94 от 2008 г., бр. 44 от 2009 г., бр. 101 от 2010 г., бр. 34 и 105 от 2011 г., бр. 25, 38 и 99 от 2012 г., бр. 40 от 2014 г. и бр. 22 и 54 от 2015 г.) в чл. 6, ал. 3 думите „чл. 40, ал. 1 – 3“ се заменят с „чл. 38, ал. 1, 3 и 5“.

§ 26. В Търговския закон (обн., ДВ, бр. 48 от 1991 г.; изм., бр. 25 от 1992 г., бр. 61 и 103 от 1993 г., бр. 63 от 1994 г., бр. 63 от 1995 г., бр. 42, 59, 83, 86 и 104 от 1996 г., бр. 58, 100 и 124 от 1997 г., бр. 21, 39, 52 и 70 от 1998 г., бр. 33, 42, 64, 81, 90, 103 и 114 от 1999 г., бр. 84 от 2000 г., бр. 28, 61 и 96 от 2002 г., бр. 19, 31 и 58 от 2003 г., бр. 31, 39, 42, 43, 66, 103 и 105 от  2005 г., бр. 38, 59, 80 и 105 от  2006 г., бр. 59, 92 и 104 от 2007 г., бр. 50, 67, 70, 100 и 108 от 2008 г., бр. 12, 23, 32, 47 и 82 от 2009 г., бр. 41 и 101 от 2010 г., бр. 14, 18 и 34 от 2011 г., бр. 53 и 60 от 2012 г., бр. 15 и 20 от 2013 г., бр. 27 от 2014 г. и бр. 22 от 2015 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 221:
а) в т. 6. накрая се добавя „когато извършването на одит е задължително в предвидените от закон случаи или е взето решение за извършване на независим финансов одит“;
б) в т. 7 след думата „одитор“ се добавя „когато е бил извършен независим финансов одит“.
2. В чл. 245 накрая се добавя „когато извършването на одит е задължително в предвидените от закон случаи или е било взето решение за извършване на независим финансов одит“.
3. В чл. 248 ал. 1 се изменя така:
„(1) Годишният финансов отчет се проверява от назначените от общото събрание регистрирани одитори в предвидените от закон случаи.“
4. В чл. 249, ал. 1 след думата „Когато“ се добавя „годишните финансови отчети на дружеството подлежат на задължителен независим финансов одит по закон и“ .
5. В чл. 251:
а) в ал. 3 изречение първо се изменя така: „Когато извършването на  независим финансов одит е задължително в предвидените от закон случаи или когато е взето решение за извършване на независим финансов одит, общото събрание приема годишния финансов отчет след приключване на одита и представяне на одиторския доклад. Регистрираният одитор участва в заседанието на надзорния съвет, съответно на съвета на директорите по ал. 1 и 2.“;
б) в ал. 4 думите „Провереният и приет“ се заменят с „Приетият от общото събрание“.

§ 27. В Закона за независимия финансов одит (обн., ДВ, бр. 101 от 2001 г., изм., бр. 91 от 2002 г., бр. 96 от 2004 г., бр. 77 и 105 от 2005 г., бр. 30, 33, 62 и 105 от 2006 г., бр. 67 от 2008 г., бр. 95 от 2009 г., бр. 54 от 2010 г., бр. 99 от 2011 г., бр. 38, 60 и 102 от 2012 г., бр. 15 от 2013 г. и бр. 61 от 2015 г.)  в § 1 от допълнителната разпоредба т. 11 се изменя така:
„11. „Предприятия от обществен интерес“ са тези по смисъла на § 1, т. 22 от допълнителните разпоредби на Закона за счетоводството.“

§ 28. В Закона за публичните финанси (ДВ, бр. 15 от 2013 г.) в чл. 168, ал. 1 думите „чл. 1, ал. 2” се заменят с „чл. 2”.

§ 29. Законът влиза в сила от 1 януари 2016 г., с изключение на чл. 48 – 52, които  влизат в сила от 1 януари 2017 г.

Законът е приет от 43-ото Народно събрание на 24 ноември 2015 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

Промените в закона за счетоводството от 01.01.2016 г.

Изброените по-долу промени не са степенувани по важност и не са напълно изчерпателни. Заинтересованите страни трябва да прочетат закона изцяло и с разбиране, за да достигнат до всички детайли свързани със счетоводната материя, която обхваща

1. Счетоводните документи могат да се съставят на чужд език, когато уговореното възнаграждение е в чужда валута, не е задължително да се превеждат на български, освен ако това е изрично предвидено в закон
чл. 5, ал. 2 от ЗС: „Счетоводните документи, които постъпват в предприятията на чужд език, се превеждат на български език, в случаите когато това е предвидено в закон

2. Всички първични счетоводни документи трябва да се съхраняват 10 години, считано от 1 януари на годината следваща годината, в който е издаден документа (до момента изискването за съхранение на документите за данъчен контрол е до 5 г. след изтичане на давностния срок за погасяване на публичното задължение, което удостоверяват тези документи)
чл. 12, ал. 1, т. 1 от ЗД: „счетоводни регистри и финансови отчети, включително документи за данъчен контрол, одит и последващи финансови инспекции – 10 години, считано от 1 януари на отчетния период, следващ отчетния период, за който се отнасят

3. Въведени са 4 категории предприятия като понятия директно в закона:
микропредприятия – ако към 31 декември на годината не надвишават 2 от следните 3 показателя – активи 700 000 лева, приходи от продажби 1 400 000 лева, средна численост на персонала 10 души
малки предприятия – ако към 31 декември на годината не надвишават 2 от следните 3 показателя – активи 8 000 000 лева, приходи от продажби 16 000 000 лева, средна численост на персонала 50 души
средни предприятия – ако към 31 декември на годината не надвишават 2 от следните 3 показателя – активи 38 000 000 лева, приходи от продажби 76 000 000 лева, средна численост на персонала 250 души
големи предприятия – ако към 31 декември на годината надвишават 2 от следните 3 показателя – активи 38 000 000 лева, приходи от продажби 76 000 000 лева, средна численост на персонала 250 души
Промяната в категорията се извършва, когато предприятие за последните два отчетни периода престане да отговаря на два от трите показателя за съответната категория. Категорията се променя от началото на следващия (трети) отчетен период. Когато за последните два отчетни периода предприятието отговаря на показателите за две различни категории, същото се категоризира според показателите за последния отчетен период. За отчетния период, в който предприятие от обществен интерес (банки, фондове, дружества свързани с производство или пренос на комунални услуги и др. изброени в § 1, т. 22 от допълнителните разпоредби на закона) престава да бъде такова, трябва да се отчита като предприятие от обществен интерес.

4. Въведени са 3 категории групи предприятия като понятия директно в закона:
малки групи – ако към 31 декември на годината сумата от показателите съгласно годишните им финансови отчети на консолидирана основа не надвишава 2 от следните 3 показателя – активи 8 000 000 лева, приходи от продажби 16 000 000 лева, средна численост на персонала 50 души
средни предприятия – ако към 31 декември на годината сумата от показателите съгласно годишните им финансови отчети на консолидирана основа не надвишава 2 от следните 3 показателя – активи 38 000 000 лева, приходи от продажби 76 000 000 лева, средна численост на персонала 250 души
големи предприятия – ако към 31 декември на годината сумата от показателите съгласно годишните им финансови отчети на консолидирана основа надвишава 2 от следните 3 показателя – активи 38 000 000 лева, приходи от продажби 76 000 000 лева, средна численост на персонала 250 души
Промяна в категорията се извършва, когато за последните два отчетни периода група престане да отговаря на два от трите показателя за съответната категория. Категорията се променя от началото на следващия отчетен период. Когато за последните два отчетни периода група отговаря на показателите за две различни категории, тя се категоризира съгласно показателите за последния отчетен период.

5. Отпада изискването за задължителна годишна инвентаризация на активите и пасивите за предприятията с приходи от продажби до 200 000 лева за отчетния период
чл. 28, ал. 2 от ЗС: „Предприятията, чиито нетни приходи от продажби не надвишават 200 000 лв. за текущия отчетен период, не извършват задължителна инвентаризация

6. Опростяване на годишният финансов отчет (но не за всички):
– чл. 29, ал. 1 от ЗС: „Годишният финансов отчет за всички предприятия се състои най-малко от счетоводен баланс, отчет за приходите и разходите и приложение
– чл. 29, ал. 3 от ЗС: „Годишният финансов отчет на едноличните търговци, на които размерът на нетните приходи от продажби за текущия отчетен период не надхвърля 200 000 лв. и не подлежи на задължителен независим финансов одит, може да се състои само от отчет за приходите и разходите
– чл. 29, ал. 4 от ЗС: „Годишният финансов отчет на микропредприятията може да се състои само от съкратен баланс и съкратен отчет за приходите и разходите по раздели“ – не важи за инвестиционните дружества и финансовите холдингови дружества
– чл. 29, ал. 6 от ЗС: „Годишният финансов отчет на малките предприятия може да се състои от съкратен баланс, съкратен отчет за приходите и разходите по раздели и групи и приложение
– чл. 29, ал. 9 от ЗС: „Годишният финансов отчет на средните и големите предприятия, както и на предприятията от обществен интерес се съставя в пълен комплект съгласно приложимите счетоводни стандарти
Големите предприятия и предприятията от обществен интерес в пояснителните приложения оповестяват начислените за годината суми за услугите, предоставяни от регистрираните одитори, поотделно за незавимисм финансов одит, данъчни консултации, други услуги несвързани с одита. В пояснителните приложения на консолидирания финансов отчет се оповестява по аналогичен начин тази информацията по отношение на предприятията, включени в консолидацията.

7. Облекчения при консолидирания финансов отчет (но не за всички)
чл. 32 от ЗС: „Консолидиран финансов отчет може да не се съставя от предприятие майка на малка група, освен ако в групата има поне едно предприятие от обществен интерес

8. Всички предприятия изготвят финансовите си отчети на база Националните счетоводни стандарти, с изключение на:
– предприятията от обществен интерес, които са длъжни да използват Международните счетоводни стандарти
– предприятията, които решат да ползват Международните счетоводни стандарти доброволно, при условие че не е извършвана промяна на счетоводната база
Годишните финансови отчети на предприятията в производство по ликвидация или в несъстоятелност се съставят на базата на национален счетоводен стандарт.
Предприятия – юридически лица с нестопанска цел, съставят годишните си финансови отчети на базата на национален счетоводен стандарт.

9. На задължителен независим финансов одит подлежат:
– предприятията, които към 31 декември надвишават поне 2 от следните 3 показатели – активи 2 000 000 лева, приходи от продажби 4 000 000 лева, средна численост на персонала през отчетния период 50 души
– предприятия от обществен интерес
– средните и големите групи и групите, в които има поне едно предприятие от обществен интерес
– предприятия, за които това се изисква в закон
– акционерните дружества и командитните дружества с акции, освен ако през отчетния период не са извършвали дейност
– юридическите лица с нестопанска цел за общественополезна дейност, които към 31 декември надвишават поне 1 от следните показатели – активи 1 000 000 лева, приходи от стопанска и нестопанска дейност 2 000 000 лева, обща сума на получените през текущата година финансирания и неусвоени към 31 декември на текущата година финансирания, получени през предходни отчетни периоди – 1 000 000 лв.
– юридическите лица с нестопанска цел, определени за осъществяване на общественополезна дейност и извършващи посредничество при международно осиновяване по чл. 116 от Семейния кодекс
Консолидираните финансови отчети и годишните финансови отчети на предприятията, включени в консолидацията, подлежат на независим финансов одит.

Съставянето и одитирането на финансовите отчети и докладите за дейността за 2015 г. се извършват по реда на отменения Закон за счетоводството.

10. Публикуване на годишен финансов отчет, консолидиран финансов отчет, годишен доклад – до 30 юни на следващата година
– търговците по смисъла на Търговския закон – чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване в търговския регистър
– юридическите лица с нестопанска цел, определени за осъществяване на общественополезна дейност – чрез заявяване за вписване и предоставянето им в Централния регистър при Министерството на правосъдието
– всички останали предприятия – чрез икономическо издание или чрез интернет (в този случай трябва да се осигури свободен безплатен достъп за поне 3 години от датата на публикуването им)
Когато финансовият отчет е заявен за публикуване в срок и има отказ за публикуване, и в 14-дневен от влизането в сила на отказа е подадено повторно заявление за публикуване, се смята, че финансовият отчет е подаден в срок
Годишните финансови отчети и докладът за дейността се публикуват във вида и с текста, въз основа на които регистрираният одитор е изразил становището си. На публикуване подлежи и пълният текст на одиторския доклад
Годишният финансов отчет на предприятие майка, което изготвя консолидиран финансов отчет, се публикува едновременно с консолидирания финансов отчет на групата заедно с годишните доклади по глава седма към тях
Предприятие майка, което е едновременно и дъщерно предприятие и съгласно приложимите счетоводни стандарти не е задължено да съставя консолидиран финансов отчет, публикува на български език в срок до 30 юни консолидиран финансов отчет и консолидиран доклад за дейността, изготвени от предприятието майка. Когато предприятието майка е регулирано от законодателството на трета държава, консолидираният финансов отчет се заверява от одитори или одиторски дружества, които извършват одит съгласно законодателството на държавата, приложимо към предприятието майка.
Заедно с годишния финансов отчет акционерните дружества, командитните дружества с акции и дружествата с ограничена отговорност, които са средни или големи предприятия или предприятия от обществен интерес, публикуват и информация за предложението на органа на управление за разпределение на печалбата или за покриване на загуба за предходната година и решението на общото събрание на акционерите/съдружниците за начина на разпределяне на печалбата или за покриване на загуба за предходната година.
Малките предприятия, които не подлежат на задължителен независим финансов одит, могат да не публикуват своите отчети за приходите и разходите и докладите за дейността
Едноличните търговци, които не подлежат на задължителен независим финансов одит и бюджетните предприятия, не са длъжни да публикуват финансовите си отчети

11. Годишен доклад за дейността
Освободени от подаване на този доклад са всички Микропредприятия и малките предприятия (с изключение на инвестиционните дружества и финансовите холдингови дружества), които не подлежат на задължителен независим финансов одит, при условие че информацията относно придобиването на собствените им акции, изисквана от чл. 187д от Търговския закон, е оповестена в приложението към годишния финансов отчет или в бележка под линия към съставения счетоводен баланс.
Минималната информация, която предприятията трябва да предоставят в доклада е:
– обективен преглед, който представя вярно и честно развитието и резултатите от дейността на предприятието, както и неговото състояние, заедно с описание на основните рискове, пред които е изправено
– анализ на финансови и нефинансови основни показатели за резултата от дейността, имащи отношение към стопанската дейност, включително информация по въпроси, свързани с екологията и служителите; при изготвяне на анализа в доклада за дейността могат да се включат препратки към сумите на разходите, отчетени в годишните финансови отчети, и допълнителни обяснения във връзка с тях
– всички важни събития, които са настъпили след датата, към която е съставен годишният финансов отчет
– вероятното бъдещо развитие на предприятието
– действията в областта на научноизследователската и развойната дейност
– информация за придобиване на собствени акции
– наличието на клонове на предприятието
– използваните от предприятието финансови инструменти, а когато е съществено за оценяване на активите, пасивите, финансовото състояние и финансовия резултат, се оповестяват и целите и политиката на предприятието по управление на финансовия риск, включително политиката му на хеджиране на всеки основен тип хеджирана позиция, за която се прилага отчитане на хеджирането; експозицията на предприятието по отношение на ценовия, кредитния и ликвидния риск и риска на паричния поток
В своя доклад за дейността трябва да включат декларация за корпоративно управление съгласно Закона за публичното предлагане на ценни книжа следните:
– предприятия, чиито прехвърлими ценни книжа са допуснати до търговия на регулирания пазар в държава – членка на Европейския съюз
– кредитни институции
– застрахователи и презастрахователи
Декларацията за корпоративно управление може да се представи като отделен доклад, публикуван заедно с доклада за дейността или документ, който е обществено достъпен на интернет страницата на предприятието
Големите предприятия, които са предприятия от обществен интерес и които към 31 декември на отчетния период надвишават критерия за среден брой служители през финансовата година от 500 души, включват в доклада за дейността си нефинансова декларация (задължителна от 1 януари 2017 г.) съдържаща описание на политиките на предприятиято по отношение на дейността му, осъществявани в областта на екологията, социалните въпроси и тези свързани със служителите, правата на човека, борбата против корупцията, разнообразието и равенството на половете в ръководните органи на предприятията – брой на жени и мъже, възраст, географско разнообразие, образование, професионални качества, религия

12. Доклад за плащанията към правителства
Големите предприятия и предприятията от обществен интерес, извършващи дейност в добивната промишленост или в дърводобива от девствени гори, изготвят и публикуват годишен доклад за плащанията, извършени към правителства, едновременно с годишния доклад за дейността си. Годишен доклад за плащанията към правителства не се изготвя от дъщерно предприятие, когато са изпълнени едновременно следните условия:
1. предприятието майка се регулира от законодателството на държава – членка на Европейския съюз;
2. плащанията към правителства, извършвани от предприятието, са включени в консолидирания доклад за плащанията към правителства, изготвен от предприятието майка.
Годишен доклад за плащанията към правителства не се изготвя, в случай че за един отчетен период е извършено еднократно плащане или поредица от свързани плащания в размер до 195 600 лв.
В годишния доклад за плащанията към правителства не се включват плащания по проекти на стойност до 195 600 лв.

13. Съставители на финансови отчети
– отчетите на едноличните търговци, които водят едностранно счетоводство и микропредприятията, които не са осъществявали дейност през отчетния период могат да се съставят от собствениците или съдружниците на тези предприятия. Под „не са осъществявали дейност“ се разбира предприятието да няма нито 1 стотинка приходи, нито 1 стотинка разходи. Наличието на банкова сметка автоматично изключва такава възможност.
– за всички останали случаи изискванията към съставителите на финансови отчети или управляващите и/или представляващите счетоводните предприятия, които подписват финансовите отчети са:
1. висше счетоводно-икономическо образование с магистърска степен и 2 години стаж в областта на счетоводството, външния и вътрешния одит и финансовата инспекция, данъчните ревизии или като преподавател по счетоводство и контрол, или
2. висше счетоводно-икономическо образование с бакалавърска степен и 3 години стаж в областта на счетоводството, външния и вътрешния одит и финансовата инспекция, данъчните ревизии или като преподавател по счетоводство и контрол, или
3. висше счетоводно-икономическо образование със степен „професионален бакалавър“ и 4 години стаж в областта на счетоводството, външния и вътрешния одит и финансовата инспекция, данъчните ревизии или като преподавател по счетоводство и контрол, или
4. друго висше икономическо образование и 5 години стаж в областта на счетоводството, външния и вътрешния одит и финансовата инспекция, данъчните ревизии или като преподавател по счетоводство и контрол, или
5. средно икономическо образование и 8 години стаж като счетоводител

Задължително е съставителят на финансовия отчет да е в трудови, служебни или облигационни отношения с предприятието.

Допълнително задължително изискване е съставителя на финансовия отчет да не е осъждан за кражба, грабеж, присвояване, измама, изнудване, вещно укривателство, унищожаване и повреждане, злоупотреба на доверие, престъпление против стопанството (виж глава пета и по глава шеста, раздел I от Особената част на Наказателния кодекс).

Професията на счетоводителя на първо място изисква най-високи морални качества, напълно несъвместими с което и да е от посочените по-горе престъпления.

Законът за счетоводството не дава възможност за реабилитация или опрощаване. Така лице, което е извършило някое от посочените по-горе престъпления, е лишено завинаги от правото да бъде съставител на финансови отчети. Презумпцията е, че който е способен веднъж да открадне, да измами, да изнудва, да злоупотребява с доверие и т.н., най-вероятно ще го направи отново.

Санкции във връзка със съставянето ни финансовите отчети:
1. за който възложи съставяне на финансови отчети на лице, което няма право – глоба от 500 до 3000 лв., а на предприятието се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 5000 лв. При повторно нарушение в рамките на 1 година след наказателното постановление, наказанието е в двоен размер
2. за лице, което състави финансов отчет, без да отговаря на изискванията – глоба в размер от 500 до 3000 лв. На счетоводно предприятие, което състави финансов отчет, без да отговаря на изискванията, се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 5000 лв. При повторно нарушение в рамките на 1 година след наказателното постановление, наказанието е в двоен размер
3. за който е задължен и не състави финансов отчет – глоба в размер от 500 до 3000 лв., а на предприятието се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 5000 лв. При повторно нарушение в рамките на 1 година след наказателното постановление, наказанието е в двоен размер
4. за който е задължен и не публикува финансов отчет – глоба в размер от 200 до 3000 лв., а на предприятието се налага имуществена санкция в размер от 0,1 до 0,5 на сто от нетните приходи от продажби за отчетния период, за който се отнася непубликуваният финансов отчет, но не по-малко от 200 лв. При повторно нарушение в рамките на 1 година след наказателното постановление, наказанието е в двоен размер

Наказателните постановления се налагат от министъра на финансите или оправомощени от него длъжностни лица след акт на органите на Национална агенция за приходите