Лечение на явлението „Аз искам…“

Често срещано явление в семействата, фирмите, държавната администрация и други организации с 1 или повече броими единици.
Явление, което разполага с разрушителна сила от 0 до безкрайност. В каква степен може да разгърне потенциала си зависи от броимата единица, при която ще се реализира, както и в каква степен тази единица е изградила механизми за самозащита.
Не е лесно да се опише, затова вероятно съвременната медицина не е известно да разработва медикаменти, нито са налични тестове за своевременното му откриване – а превенцията е важна. Все пак е наличен алтернативен подход за справяне с това явление.

Имайки предвид, че пътуването до други галактики, вселени и светове не представлява техническо предизвикателство. Имайки предвид, че това пътуване до други светове изобщо не може да се нарече пътуване, тъй като се случва незабавно, а пътуването е важно казват

Нека си представим следното, което може да опише явлението „Аз искам“ и неговото лечение (само тези, които могат да разберат примера, имат и защитните механизми да се излекуват, за останалите природата също е помислила):

  1. Аз искам… за пътуване най-големия самолет създаван от човеците някога – последен писък на технологиите. С 2 + 50000 седящи места.
    Без право на данъчен кредит, тъй като според данъчните имало елементи на лукс. Какъв лукс виждат, при положение, че дори няма седящи места освен тези за 2-та пилоти. Иначе къде щеше да се сложи плувния басейн с олимпийски размер, тенис корта и аеродинамичния футболен стадион? А с право или без право на данъчен кредит няма никакво значение, тъй като веднага ще го платя кеш, даже без лизинг или кредити.
    Само че на този така добре обоснован икономически проект ще кажа не. Защото нищо, че е последен писък на технологиите, замърсяването на околната среда, което би генерирало е трудно да се преглътне. И ако някой си мисли, че мнението на еколозите много ме интересува, няма такова нещо, но няма как да генерирам такова количество отпадъци на планетата, която е моя собственост. Затова, хубава идея, ама ще се спра на друга още по-хубава
  2. Аз искам… за пътуване малък компактен самолет, който сам генерира енергията, която изразходва, с нулеви вредни емисии, за да не се замърсява планетата, която е моя собственост.
    Само че от къщи до офиса по права линия е 3 километра разстоянието. То какво пътуване ще е това – още едва излетял и ще трябва да каца.
    Не, и този проект не звучи както трябва. Трябва още по-добра идея
  3. Аз искам… за пътуване хеликоптер. Да, това е. И гледката гледка, и пътуването 1-2 минути.
    Ще паркирам на булеварда – широк булевард без съмнение ще поеме. А трамвайте – ще се научат да минават през малките улици в работно време.
    Само че с хеликоптер като се ходи на работа много мързеливо става. Ще се получи затлъстяване, затова и на тази така добра идея ще кажа не.
    Движението е здраве. Има още по-добро решение.

Ще вървя пеша. Само така ще мога да се наслаждавам на пътуването.
И разбира се няма да вървя сам (нали с нещо трябва да се снима)

Публикувано в Анализ. Leave a Comment »

Какво ще стане ако осигуровките се плащат 50 на 50 и въвеждаме „справедливост“

Уважаеми премиер-министър Борисов,

уважаеми министър Горанов,
уважаеми народни представители, синдикати, работодателски организации,
уважаеми собственици на бизнес, работници и служители „от 9 до 17“, и необикновени служители,
Настоящото пояснява ефекти и процеси, които биха стартирали, ако витаещите в общественото пространство слухове за въвеждане на „справедливост“ при плащането на социални осигуровки (тоест работодатели и работници да плащат по 50% дял от вноските, а не както е сега „работодателите да плащат повече“), бъдат въплатени в закон
„Животът е несправедлив – свикни с този факт.“ – Бил Гейтс
Поздрав за тези, които обичат да раздават „справедливост“
Няма да сме голословни, ще говорим от името на теория на практиката.
Към момента дела на осигуровките, която работодател и работещ формално* заплащат е в съотношение:
– 18.92% за работодателя при
– 13.78% за работещия
* – за тези, които не знаят, работодателите си мислят, че плащат цялата сума, 
а служителите си мислят, че изкарват цялата сума + дивидентите на работодателя.
Кое е първото – кокошката или яйцето?
В общественото пространство витаят слухове, че някои искат да въвеждат „справедливост“ и работодателя и работещия да плащат осигуровки в съотношение вместо 18.92% към 13.78%, да се промени 16,35% на 16,35% – или наравно иначе казано.
Всяка промяна на каквото и да е било в общия случай означава, че от някой ще се вземе нещо, за да се даде на друго място.
В природата нищо не се губи както е известно. Във всеки случай промяна свързана със заплащане, води до повече разходи,
или до социален конфликт. В конкретния случай промяната може да доведе до повече разходи, или до по-малко приходи, а
конфликт може да бъде предизвикат при всички засегнати страни – работодатели, работещи, и държава.
При изравняване на осигурителната тежест между работодателя и работещия, теория на практиката говори за 2 възможни сценария:
на разумния собственик на бизнес, и на тариката шеф на фирма, защото ако закон се промени, а нищо друго не се промени, вече ще е предизвикан социалния конфликт от този вид:
„Шефче, вдигай заплатите веднага, иначе си чао“
При този сценарий
Разумния собственик на бизнес разсъждава така:
„Дали ще плащам повече за заплати и по-малко за осигуровки, или обратното, все ми е на разхода“
И разумния собственик на бизнес ще вдигне заплатите с точно толкова,
с колкото ще намалеят заплатите на служителите заради разместване тежестта на осигуровката от работодател към работник.
Тоест от гледна точка на нормалния бизнес – резултата нулев + малко повече данъци, + още административна тежест,
писане на анекси за всеки един служител без изключение, както и гледане под лупа на всяко следващо
„умно“ и „справедливо“ законодателно решение към бизнеса, водещо до нулев резултат + още малко данъци.
Тариката шеф на фирма, малко по-иначе разсъждава:
„Ей, браво, сега ще спестя малко от осигуровки, нищо че работниците ще им паднат заплатите, да затегнат коланите малко“
И тариката шеф на фирма го очаква една от следните опции, само ако има късмет във всеки случай:
1. незабавно текучество от „нелоялните служители“
2. от „лоялните служители“ може да очаква най-доброто и мечтата за всеки работодател:
„Шефче, вече така ще ти работим, че повече марж няма да видиш“
Теория на практиката
Както е добре известно, когато кандидата за работа срещне работодателя, уговорката е за нетно получавана сума.
Работещият си прави сметката с какво ще разполага като получи заплата, а работодателя за това число умножено по 1,5325 (когато заплатата е до 3000 лева брутно)
В момента служител с нетна заплата 1000 лева прави разход за заплата за неговия работодател точно 1532.50 лева
В следващата таблица са цифрите до какво може да се стигне ако работодател и работещ започнат да плащат осигуровките „справедливо“ и 50 на 50 при нетна заплата 1000 лева:
Сега Ако има промяна -Разумен собственик Ако има промяна – тарикат шефче
Брутна заплата 1288.69 1328.29 1288.69
Осигурителен доход 1288.69 1328.29 1288.69
Осигуровки за сметка на работника 177.58 13.78% 217.18 16.35% 210.70 16.35%
Данъчна основа 1111.11 1111.11 1077.99
Данък доход 111.11 111.11 107.80
Нетна сума за получаване 1000.00 1000.00 970.19
Осигуровки за сметка на работодател 243.81 18.92% 210.70 16.35% 210.70 16.35%
Общо разход за работното място 1532.50 1538.99 1499.39

Обобщено, за всеки шеф тарикат на фирма, промяната би довела до спестяване на 2.6% разходи (докато все още има фирма), а за работещ при шеф тарикат на фирма би довело до намаляване на дохода с 3%

При нормалния бизнес промяната ще донесе единствено допълнително административна тежест и нарастване на разходите за работното място с 0,4%, тъй като, за да се запази нетната заплата на служителя, ще се дължи повече данък доход.

 

Ами държавата как ще го отнесе?

За държавата такава промяна ще има 3 ефекта:
– при фирмите с шефче тарикат – осигуровки повече няма да се получат, обаче от данък доход приходите ще спаднат с 3%, а шефчетата на фирмите тарикати взимат фактури от „Иленци“ и карат джипове с 6+1 места с право на данъчен кредит, затова корпоративен данък и ДДС не плащат, да не говорим за данък дивиденти.
Така държавата ще си остане със загуба от 3% на приходите от данък доход от тази прослойка фирми

– от нормалния бизнес държавата може да очаква 1,5% увеличение на приходите от осигуровки. В същото време намаляване на приходите от корпоративен данък и данък дивиденти, като общия нетен ефект е 1,28% повече приход в бюджета и по фондовете.

– за държавата ще има и един вторичен ефект в следствие принудителното увеличаване на заплати за нормалния бизнес (предполага се, че при нормалния бизнес работят качествените служители, за които единствен работодател не е държавата както преди 30 години, не е и 1-2 възможни фирми на тарикати, а те са с отворен хоризонт, че да могат да избират дори държавата, където да работят, и несъмнено те си избират работодателя, а не той тях, така нормалния бизнес задължително ще трябва да увеличи заплатите, за да не си загуби кадрите), заради разместване на осигурителната тежест до „справедливост“ – осигурителния доход на работещите ще се увеличи с 3%.
Това означава по-високи плащания за пенсии и всички възможни обезщетения.
Няма да е много лесно да се калкулира, но ако взимаш общо 1,28% повече приходи, а ще плащаш 3% повече от осигурителната система, която и без друго се финансира с бюджетен дефицит, колкото точно ще са загубите за държавата?

А всичко това може да отключи допълнителни реформи

За да не е държавата на загуба и въпреки това да се въведе „справедливост“ 50 на 50 при осигуровките, как звучи една примерна корекция при формулата за изчисляване на пенсиите малко на минус? Или при формулата за изчисляване на болнични, или отпуск за майчинство?
Или пък тях да не ги пипаме, а да се трупат дългове за държавата и да се плащат с лихви?
Тогава обаче някой ден ще трябва да се пипат формулите с много радикални цифри и тази „справедливост“ днес, може да доведе до много протести утре.

Затова накратко – не пипайте данъците и осигуровките повече!
Или ако ще се пипат, защо не се намалят? Корпоративния данък например е цели 10%, а в други държави в ЕС вече е 9%?

България с 8% корпоративен данък и данък доход на служителите звучи изключително добра реформа, нали?

Увеличение на максималния осигурителен доход от 2600 на 3000 лева – ефекти за бизнеса, държавата и средната класа

В последните седмици се появиха притеснения сред бизнес средите, заради идея максималния осигурителен доход да се увеличи от 2600 на 3000 лева месечно. По-долу са представени ефектите за бизнеса и осигурените лица на определени доходи. Има ли за какво бизнеса и „средната класа“ да се притеснява?

В първата таблица се прави сравнение за % удръжки от заплатата на работника при максимален осигурителен праг от 2600 лева и 3000 лева, както и размера на нетната заплата при сегашния и новия режим, при запазване на същия размер на настоящата брутна заплата на работника

Удръжки от заплатата в % Нетна заплата
Име на работник Брутна заплата При 2600 лева При 3000 лева При 2600 лева При 3000 лева
Петър Петров 500 нетнов 644.36 34.75% 34.75% 500.00 500.00
Петър Петров 1000 нетнов 1288.69 34.75% 34.75% 1000.00 1000.00
Петър Петров 1500 нетнов 1933.05 34.75% 34.75% 1500.00 1500.00
Петър Петров 2000 нетнов 2577.39 34.75% 34.75% 2000.00 2000.00
Петър Петров 2017.55 нетнов 2600.00 34.75% 34.75% 2017.55 2017.55
Петър Петров 2500 нетнов 3136.06 31.09% 33.84% 2500.00 2450.39
Петър Петров 3000 нетнов 3691.61 28.29% 30.73% 3000.00 2950.39
Петър Петров 3500 нетнов 4247.17 26.15% 28.34% 3500.00 3450.39
Петър Петров 4000 нетнов 4802.72 24.45% 26.44% 4000.00 3950.39
Петър Петров 4500 нетнов 5358.28 23.08% 24.90% 4500.00 4450.39
Петър Петров 5000 нетнов 5913.84 21.95% 23.62% 5000.00 4950.40
Петър Петров 5500 нетнов 6469.39 20.99% 22.55% 5500.00 5450.39
Петър Петров 6000 нетнов 7024.95 20.18% 21.63% 6000.00 5950.39
Петър Петров 6500 нетнов 7580.50 19.48% 20.84% 6500.00 6450.39
Петър Петров 7000 нетнов 8136.06 18.87% 20.14% 7000.00 6950.39
Петър Петров 7500 нетнов 8691.61 18.33% 19.54% 7500.00 7450.39
Петър Петров 8000 нетнов 9247.17 17.86% 19.00% 8000.00 7950.39
Петър Петров 8500 нетнов 9802.72 17.43% 18.51% 8500.00 8450.39
Петър Петров 9000 нетнов 10358.28 17.05% 18.08% 9000.00 8950.39
Петър Петров 9500 нетнов 10913.84 16.71% 17.69% 9500.00 9450.40
Петър Петров 10000 нетнов 11469.39 16.40% 17.33% 10000.00 9950.39
Петър Петров 11000 нетнов 12580.50 15.85% 16.72% 11000.00 10950.39
Петър Петров 12000 нетнов 13691.61 15.39% 16.19% 12000.00 11950.39
Петър Петров 13000 нетнов 14802.72 15.00% 15.74% 13000.00 12950.39
Петър Петров 14000 нетнов 15913.84 14.66% 15.36% 14000.00 13950.40
Петър Петров 14538.35 нетнов 16512.00 14.50% 15.17% 14538.35 14488.74
Петър Петров 15000 нетнов 17024.95 14.37% 15.02% 15000.00 14950.39
Петър Петров 16000 нетнов 18136.06 14.11% 14.72% 16000.00 15950.39
Петър Петров 16824.80 нетнов 19052.50 13.92% 14.50% 16824.80 16775.19
Петър Петров 17000 нетнов 19247.17 13.88% 14.46% 17000.00 16950.39
Петър Петров 18000 нетнов 20358.28 13.67% 14.22% 18000.00 17950.39
Петър Петров 19000 нетнов 21469.39 13.48% 14.01% 19000.00 18950.39
Петър Петров 20000 нетнов 22580.50 13.32% 13.81% 20000.00 19950.39

Както става ясно от сравнението за всички работещи и техните работодатели, при нетна заплата до 2017.55 лева през 2018 година, няма абсолютно никакво значение дали максималния осигурителен доход ще е 2600 лева или 3000 лева, или 1 милион лева.

Работещите при нетна заплата 2500.00 лева биха започнали да получават 2450.39 лева. Тези при 3500 лева – 3450.39 лева. Тези при 20000.00 лева – 19950.39 лева. Загубите са винаги 49.61 лева месечно за работната сила. В същото време трябва да се спомене, че за тези групи лица държавната пенсия ще скочи с 3000 / 2600 или 15,38%.

Ако допуснем, че за работещ с нетна заплата 2500 лева загуба от 49,61 лева прави 1,98% загуба на доход, то 15,38% по-голяма пенсия изглежда като страхотна компенсация. Е, за тези с 20000 лева нетна заплата загубата на 49,61 лева е 0,25%, а държавната пенсия отново ще скочи с 15,38%. Ама щом държавата ще го плаща това нещо, може, нали? Голямо е ощетяването, обаче за този, който ще плаща пенсиите утре, не за „ощетените“ днес.

В следващата таблица се прави сравнение за увеличението на разходите на работодателя при приемане на новия максимален осигурителен доход от 3000 лева месечно

Нетна заплата
Име на работник Брутна заплата При 2600 лева При 3000 лева Увеличение на разходи за фирмата В %
Петър Петров 500 нетнов 644.36 500.00 500.00 0.00 0.00%
Петър Петров 1000 нетнов 1288.69 1000.00 1000.00 0.00 0.00%
Петър Петров 1500 нетнов 1933.05 1500.00 1500.00 0.00 0.00%
Петър Петров 2000 нетнов 2577.39 2000.00 2000.00 0.00 0.00%
Петър Петров 2017.55 нетнов 2600.00 2017.55 2017.55 0.00 0.00%
Петър Петров 2500 нетнов 3136.06 2500.00 2450.39 75.68 2.09%
Петър Петров 3000 нетнов 3691.61 3000.00 2950.39 75.68 1.81%
Петър Петров 3500 нетнов 4247.17 3500.00 3450.39 75.68 1.60%
Петър Петров 4000 нетнов 4802.72 4000.00 3950.39 75.68 1.43%
Петър Петров 4500 нетнов 5358.28 4500.00 4450.39 75.68 1.29%
Петър Петров 5000 нетнов 5913.84 5000.00 4950.40 75.68 1.18%
Петър Петров 5500 нетнов 6469.39 5500.00 5450.39 75.68 1.09%
Петър Петров 6000 нетнов 7024.95 6000.00 5950.39 75.68 1.01%
Петър Петров 6500 нетнов 7580.50 6500.00 6450.39 75.68 0.94%
Петър Петров 7000 нетнов 8136.06 7000.00 6950.39 75.68 0.88%
Петър Петров 7500 нетнов 8691.61 7500.00 7450.39 75.68 0.82%
Петър Петров 8000 нетнов 9247.17 8000.00 7950.39 75.68 0.78%
Петър Петров 8500 нетнов 9802.72 8500.00 8450.39 75.68 0.74%
Петър Петров 9000 нетнов 10358.28 9000.00 8950.39 75.68 0.70%
Петър Петров 9500 нетнов 10913.84 9500.00 9450.40 75.68 0.66%
Петър Петров 10000 нетнов 11469.39 10000.00 9950.39 75.68 0.63%
Петър Петров 11000 нетнов 12580.50 11000.00 10950.39 75.68 0.58%
Петър Петров 12000 нетнов 13691.61 12000.00 11950.39 75.68 0.53%
Петър Петров 13000 нетнов 14802.72 13000.00 12950.39 75.68 0.49%
Петър Петров 14000 нетнов 15913.84 14000.00 13950.40 75.68 0.46%
Петър Петров 14538.35 нетнов 16512.00 14538.35 14488.74 75.68 0.45%
Петър Петров 15000 нетнов 17024.95 15000.00 14950.39 75.68 0.43%
Петър Петров 16000 нетнов 18136.06 16000.00 15950.39 75.68 0.41%
Петър Петров 16824.80 нетнов 19052.50 16824.80 16775.19 75.68 0.39%
Петър Петров 17000 нетнов 19247.17 17000.00 16950.39 75.68 0.38%
Петър Петров 18000 нетнов 20358.28 18000.00 17950.39 75.68 0.36%
Петър Петров 19000 нетнов 21469.39 19000.00 18950.39 75.68 0.34%
Петър Петров 20000 нетнов 22580.50 20000.00 19950.39 75.68 0.33%

Както може да се види от таблицата, за работещите през 2018 година за нетна заплата от 2017.55 лева, няма да има промяна при бюджетирането при работодателя.

Допълнителните разходи биха били между 2.09% при работник с нетна заплата 2500 лева и спадащи пропорционално до 0.33% за работник с нетна заплата 20000 лева.

Очевидно такива промени не могат да съборят никоя сериозна фирма, която плаща добри заплати в България. Още повече, че работниците получаващи заплатите на „средната класа“ обичайно получават ежегодно повишение на заплатите в двуцифрени проценти.

Затова, 2 съвета към работодателите:
– Ако закона се приеме, никой не може да ви накара да вдигате заплати, за да се компенсират загубите от 49.61 лева месечна нетна заплата за „средната класа“, при положение, че компенсацията, която работника получава от държавата ще е 15,38% по-голяма пенсия. Много нагъл трябва да е работника, за да си поиска такова увеличение
– За който пък работник от средната класа е заслужил 20% повишение на разходите за фонд работна заплата, може да се дисконтират тези законодателни промени, и например увеличението му да е 18% или колкото излиза, в случай, че се е правило бюджетиране за 5 години напред и такива законодателни промени не са били отразени предварително

1 съвет към държавата – не го приемайте това увеличение на максималния осигурителен доход сега. За малкото осигурителни вноски, които ще дойдат плюс на осигурителните фондове, ще се плащат 15,38% по-големи пенсии за най-богатите пенсионери? Защо? Формулата на НОИ за изчисляване на пенсията е дефектна и с нея никога незаслужили им се изчисляват прекомерно високи пенсии. Първо я оправете, за да няма тарикати, които да цакат фонд „Пенсии“, след това да се бъгват и счетоводители, и управители на фирми да правят излишни сметки с други законодателни промени, качване на прагове или тяхното отпадане

Работни дни през 2018 година в България

Работни дни 2018

През 2018 г. работните дни в България са от понеделник до петък, с изключение на:

Януари – неработен – 1 (понеделник)

Март – неработен – 5 (понеделник)

Април – неработни – 6 (петък), 9 (понеделник)

Май – неработни – 1 (вторник), 7 (понеделник), 24 (четвъртък)

Септември – неработни – 6 (четвъртък), 24 (понеделник)

Декември – неработни – 24 (понеделник), 25 (вторник), 26 (сряда)

Месец Работни дни Месец Работни дни
Януари 22 Юли 22
Февруари 20 Август 23
Март 21 Септември 18
Април 19 Октомври 23
Май 20 Ноември 22
Юни 21 Декември 18

 

 

Свобода от „частните фондове“ – Конституционния съд отхвърли наглите лобисти

На 6 юли 2017 г. Конституционния съд на Република България отвърли искането на нагли лобисти за обявяване на противоконституционно правото на родените след 1959 г. да се освободят от принудителното си участие в схемата ДЗПО.

Благодарим на Конституционния съд за правилно взетото решение и неподдаването на корупция от лобистите

А от септември 2015 г. всеки роден след 1959 г. може да се освободи от робството на ДЗПО и да си възстанови пълните права за държавна пенсия. За родените през 60-те години на 20 век обаче съветваме да побързат, защото правото на отказ от ДЗПО не е неограничено по време. За всички, които още не са се отказали – ние го направихме и не съжаляваме ни най-малко. Лесно е – само се подава за 1-2 минути едно

заявление в НАП по постоянен адрес

– и това е всичко.

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е № 9

 

 София, 6 юли 2017 г.

Конституционният съд в състав: Борис Велчев –председател, членове: Цанка Цанкова, Стефка Стоева, Румен Ненков, Кети Маркова, Георги Ангелов, Анастас Анастасов, Гроздан Илиев, Мариана Карагьозова-Финкова, Константин Пенчев, Филип Димитров, Таня Райковска, при участието на секретар-протоколиста МАРИАНА ГЕОРГИЕВА разгледа в закрито заседание на 6 юли 2017 г. конституционно дело №  9/2016 г., докладвано от съдията ГЕОРГИ АНГЕЛОВ.

 

Тричленен състав на Върховния административен съд е поискал обявяването за противоконституционни на разпоредбите на чл. 4б, ал. 1, чл. 4в, ал. 1 и чл. 124а, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (обн., ДВ, бр. 110 от 17.12.1999 г., посл. изм. и доп. ДВ., бр.105 от 30.12.2016 г.). Твърди, че те противоречат на абзац 5 от Преамбюла, на чл. 4, ал. 1 и 2, на чл. 6, ал. 2, на чл. 17, ал. 1 и 3, на чл. 19, ал. 1 и на чл. 51, ал. 1, предл. 1 от Конституцията на Република България, като е изложил мотиви за противоречието.

Според чл. 4б, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) „Осигурените в универсален пенсионен фонд лица имат право да изберат да променят осигуряването си от универсален пенсионен фонд във фонд „Пенсии“, съответно във фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“, с увеличена осигурителна вноска в размера на осигурителната вноска за универсален пенсионен фонд не по-късно от 5 години преди възрастта по чл. 68, ал. 1 и ако не им е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст.“.

Съгласно чл. 4в, ал. 1 КСО „Осигурените в професионален пенсионен фонд лица имат право еднократно да променят осигуряването си от професионален пенсионен фонд във фонд „Пенсии“ с увеличена осигурителна вноска в размера на осигурителните вноски по чл. 157, ал. 1, т. 2, ако не им е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст или професионална пенсия за ранно пенсиониране.“.

Член 124а, ал. 1 КСО гласи: „Лицата по чл. 4б, ал. 1, които са избрали да променят осигуряването си от универсален пенсионен фонд във фонд „Пенсии“, съответно във фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“, могат да изберат да възобновят осигуряването си в универсален пенсионен фонд не по-късно от 5 години преди възрастта по чл. 68, ал. 1 и ако не им е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст.“.

Искането е допуснато за разглеждане по същество.

Постъпилите становища и правни мнения по основателността му са в три групи.

Според първата от тях, включваща Министерския съвет, министъра на труда и социалната политика, министъра на финансите, Националния осигурителен институт, Националната агенция за приходите, Комисията за финансов надзор, Конфедерацията  на индустриалците и работодателите в България, Конфедерацията на независимите синдикати в България, Конфедерацията на труда „Подкрепа“ и проф. Красимира Средкова, искането е неоснователно.

Според втората – на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване, Асоциацията на индустриалния капитал в България и проф. Васил Мръчков, искането е изцяло основателно.

В третата група е проф. Ганета Минкова, която намира искането за основателно само относно думите „не по-късно от 5 години преди възрастта по чл. 68, ал. 1 и ако не им е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст“ от чл. 4б, ал. 1 КСО, „ако не им е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст или професионална пенсия за ранно пенсиониране“ от чл. 4в, ал. 1 КСО, и „не по-късно от 5 години преди възрастта по чл. 68, ал. 1 и ако не им е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст“ от чл. 124а, ал. 1 КСО.

Комисията за защита на конкуренцията и Съюзът на пенсионерите са представили становища без да е изразено конкретно отношение по конституционосъобразността на разпоредбите.

За да се произнесе Конституционният съд взе предвид следното.

По допустимостта на искането:

Всяка от оспорените разпоредби се състои от а) правило за поведение и б) случаи, в които то не се прилага.  Оспорено е, според мотивите към искането, само правилото за поведение, а не случаите на неговата неприложимост.

Оспорването на разпоредбите е допуснато до разглеждане в цялост, тъй като при обявяване на правилото за поведение за противоконституционно изключенията от него не биха представлявали езиково и смислово самостоятелни правни норми. Не е възможно, обаче, при отхвърляне на оспорването на правилото за поведение да бъдат обявени за противоконституционни единствено изключенията от него, защото те не са оспорени. Сами по себе си те не подлежат на конституционноправен анализ в рамките на настоящото дело.

По основателността на искането:

Искането е неоснователно.

I. 1. Конституцията в своя чл. 51, ал. 1 създава основното право на гражданите на обществено осигуряване и социално подпомагане без да определя способи или система от способи за неговото осъществяване.

Анализът на конституционната разпоредба показва следното: а) налице е субективно право; б) негов предмет е осигуряването. В общоупотребимия български език думата „осигуряване“ означава обезпечаване, снабдяване, доставяне, набавяне, даване; в) осигуряването е всеобщо – субективното право принадлежи на всеки гражданин; г) осигуряването е обществено. Задължено за него е обществото като цяло, а не в отделни свои части. Като принадлежащ към обществото, носителят на субективното право е същевременно задължен за осигуряването на останалите. Общественото осигуряване, следователно, е взаимно (солидарно) и задължително; д) то е алеаторно – няма предварителна известност за размера на даваното от гражданина за осигуряването на другите и получаваното от него осигуряване; е) субективното право е от вида на социалните права. Осъществяването му е задължение на държавата, която трябва да създаде и правната му рамка (решение № 10 от 2012 г. на КС).

2. Уреденият в Конституцията модел на осигуряване е социалният (общественият), а не либералният (частният). Социалният модел съответства на прогласената в Преамбюла на основния закон цел за създаването на социална държава.

При либералния модел, за разлика от социалния, осигуряването а) не е обществено, а частно. Осигуреният не осигурява друг, освен себе си, а осигурителното правоотношение е единствено между него и осигуряващия, който е само част от обществото; б) не е всеобщо – допуска съществуването и на неосигурени; в) може, и по начало не е задължително; г) не е алеаторно, а комутативно – даваното за и получаваното от осигуряването са известни още при договарянето му; д) е подчинено на правилата на конкуренцията. Субективното право на осигуряване при либералния модел не е от вида на социалните права, то е облигационно право.

3. Конституцията не изключва либералния модел на осигуряване. Напротив, той е изцяло допустим като част от установената в чл. 19, ал. 1 от нея свобода на стопанската дейност. Той обаче не е конституционно уреден като необходим, както социалния, а само като възможен наред с него.

На задължителна законодателна регламентация подлежи само общественото (социалното) осигуряване. Няма конституционна пречка за законова уредба и на частното (либералното) осигуряване, както прави КСО (чл. 1, т. 2 от кодекса). Промените в него (в т. нар. „капиталовопокривен стълб“), обаче, включително в оспорените с искането негови отношения с общественото осигуряване („държавното обществено осигуряване“ по чл. 1, т. 1 КСО; т. нар. „разходопокривен стълб“), по хипотеза не противоречат на чл. 51, ал. 1 от Конституцията, защото не засягат нито съществуването, нито някой от посочените по-горе в т. 1 белези на общественото осигуряване.

II. Субективното право на гражданина в частното осигуряване има парична стойност, и то още преди настъпването на осигурителния риск, затова е имуществено право (решение № 7 от 2011 г. на Конституционния съд – КС). Като част от имуществото на осигурения, то се урежда от чл. 17, ал. 1 и 3 от Конституцията за частната собственост.

Правомощието за разпореждане е задължителен елемент от имуществените субективни права. Осигуряващият се има свободата да реши кому да повери частното си осигуряване, като го прекрати спрямо досегашния осигуряващ (чл. 171, ал. 1 – 3, чл. 240, ал. 2, т. 2, чл. 247 КСО). Оспорените разпоредби разширяват правото му на разпореждане, позволявайки му да премине от частното към социалното осигуряване и да се върне обратно.

Разпоредбите, следователно, не противоречат на нормите на чл. 17 от основния закон, регулиращи частната собственост.

III. При частното осигуряване гражданинът действа в областта на гражданския оборот, т. е. като стопански субект. По силата на чл. 19, ал. 1 от Конституцията, той има свобода на своята стопанска инициатива. Свободата включва и свобода на избора дали да участва в стопанска дейност.

По съображенията за допустимостта на оспорването, установената от КСО задължителност на част от капиталовото осигуряване не е предмет на обсъждане по настоящото дело. Разпоредбите в оспорените им части смекчават последиците от тази задължителност, давайки възможност след възникването й гражданинът едностранно да я прекрати, като премине към общественото осигуряване. Разпоредбите разширяват свободата на стопанската му дейност, което е в съответствие с чл. 19, ал. 1 от Конституцията.

Самата конституционосъобразност на възможността за едностранното прекратяване на правоотношение, многократно предоставяна в законодателството, е вън от съмнение.

ІV. Частното (капиталовото) осигуряване се подчинява на правилата на конкуренцията – чл. 125, ал. 1, т. 6, чл. 209, ал. 1, т. 6, чл. 260, ал. 1, т. 6 КСО. Осигуряващият се конкурира с останалите пенсионноосигурителни дружества – чл. 171, чл. 247 КСО. Държавното обществено осигуряване не е стопанска дейност, затова не попада в хипотезата на нормата на чл. 19, ал. 2 от основния закон. То е conditio sine qua non за всички осигуряващи в частното осигуряване, поради което не може и не се отразява на конкуренцията помежду им.

Действително, оспорените разпоредби позволяват осигуреният да прекрати едностранно правоотношението с частното осигуряване поради преминаването си към общественото, с което да ограничи пазара на частното осигуряване. Този му избор, обаче, увеличава конкуренцията между пазарните участници чрез качеството на предлаганата от тях осигурителна услуга. Тъкмо качеството на услугата е от значение за нейния потребител, когото, в съответствие с чл. 19, ал. 2, in fine от Конституцията, оспорените законови разпоредби  защитават.

V. Оспорените разпоредби не нарушават правната сигурност като елемент на правовата държава,  установена в чл. 4, ал. 1, изр. 1 от основния закон.

1. Във всички случаи осигуряващият се носи икономическия риск от своя избор на вида осигуряване. Патерналистичният по същността си довод за накърняване на правната му сигурност поради неинформираност за последиците от този избор не съответства на свободата на личността да действа, като същевременно търпи резултатите от действията си.

Правните последици от тях са посочени в относимите към случая правни норми, чието незнание не извинява (ignorantia juris neminem excusat).

Възможността за изграждане на невярна представа относно фактите пък, включително икономическите, при формиране на волята е предмет не на оспорените разпоредби, а на отделна правна уредба (чл. 27, 28 и 29 от Закона за задълженията и договорите).

Тези разпоредби, следователно, не нарушават нито правната, нито икономическата сигурност  на осигурения.

2. Разпоредбите не нарушават сигурността и на осигуряващия субект в частното осигуряване. Той е в същото правно положение, в каквото е и до влизането им в сила. За възможно различното му икономическо положение важат съображенията по т. ІV.

VІ. Чл. 6, ал. 2, изр. 1 от Конституцията въвежда принципа на равенството на гражданите пред закона.

Разпоредбите, които се оспорват, се отнасят до всички граждани. На всеки един от тях се предоставя едно и също субективно право – да избере между общественото и частното осигуряване. Еднакви по правните си белези субекти, следователно, се третират от разпоредбите еднакво. Последващото различно правно положение на гражданите е резултат не на нормите, а на направения или ненаправения въз основа на тях избор. Доводът за неравенството им пред закона е неоснователен.

VІІ. 1. В т. І. 3 е посочено, че Конституцията не регулира частното осигуряване. Регулацията му е първична и доколкото урежданите отношения подлежат на трайна уредба, трябва да стане със закон (чл. 3, ал 1 от Закона за нормативните актове). Такъв е КСО, част от който са оспорените разпоредби. Самите те не съдържат делегации към подзаконов нормативен акт. Възражението срещу делегациите е извън предмета на делото и не подлежи на обсъждане.

2. Законодателят има дискреция за едно или друго конкретно законово разрешение съобразно осигурителната си политика, стига то да не е в несъответствие с принципи и изисквания на основния закон (решение № 5 от 2000 г., решение № 2 от 2014 г. на КС). Връщането, по волята на осигурения, обратно на „отстъпените“ (при условността на метафората) по силата на КСО от общественото на частното осигуряване задължителни осигурителни вноски, е в рамките на Конституцията, така, както това е вече изяснено в решение № 7 от 2011 г. на КС.

По изложените съображения Конституционният съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на тричленен състав на Върховния административен съд за установяване на противоконституционност на чл. 4б, ал. 1 в частта „Осигурените в универсален пенсионен фонд лица имат право да изберат да променят осигуряването си от универсален пенсионен фонд във фонд „Пенсии“, съответно във фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“, с увеличена осигурителна вноска в размера на осигурителната вноска за универсален пенсионен фонд“, на чл. 4в, ал. 1 в частта „Осигурените в професионален пенсионен фонд лица имат право еднократно да променят осигуряването си от професионален пенсионен фонд във фонд „Пенсии“ с увеличена осигурителна вноска в размера на осигурителните вноски по чл. 157, ал. 1, т. 2“ и на чл. 124а, ал. 1 в частта „Лицата по чл. 4б, ал. 1, които са избрали да променят осигуряването си от универсален пенсионен фонд във фонд „Пенсии“, съответно във фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“, могат да изберат да възобновят осигуряването си в универсален пенсионен фонд“ от Кодекса за социално осигуряване (обн., ДВ, бр. 110 от 17.12.1999 г., посл. изм. и доп. ДВ., бр.105 от 30.12.2016 г.).

ОТКЛОНЯВА искането и прекратява делото в останалата му част.

Председател: Борис Велчев

Данъците глупаци, намалете данъците, и стройте ново, не санирайте старото

Уважаеми кандидат-депутати и други канещи се да заемат топли места на държавната хранилка. Искате да печелите избори? Тогава трябва да обещаете и да изпълните това:
За начало:
– намаляване на корпоративния данък от 10% на 8%.
Неспирно промотиране на България в ЕС, Русия, САЩ, Австралия, Китай, Япония и т.н., като данъчния рай в цивилизования свят – страната с най-ниски данъци без да е офшорка. Страната, където най-лесно се прави бизнес и пари, където държавата с удоволствие събира данъците, които с радост се плащат от бизнеса, защото неплащането им би струвало много повече.
– намаляване на данъка върху доходите на физическите лица от 10% на 8%.
За да се привлекат чуждестранните инвеститори в много по-големи мащаби, не е достатъчно само корпоративния данък да бъде достатъчно нисък, но и данъчното бреме върху трудовата дейност да е възможно най-ниско.
През 2017 година, за да се даде на работник 1000 лева чисто, това струва на фирмата цели 1517.55 лева. Или с 52% оскъпяване на труда, които отиват данъци и осигуровки.
Знаем, че в другите държави това бреме е повече, даже в някои от тях много повече, но това не означава, че България може да си позволява да дере по този начин данъкоплатците.
– намаляване на осигуровките
1. 5% намаляване на осигуровката в частен пенсионен фонд – от 5% на 0%.
В Унгария „втория стълб“ в пенсионната система беше закрит поради пълната му безполезност за населението. От тази схема полза имаха само собствениците на модерни финансови пирамиди. Редица държави последваха примера на унгарците и отстраниха мутантите от пенсионните си системи. Редно е и в България, въпреки, че вече всеки роден след 1959 година може сам да се освободи от участие в схемата ДЗПО, да се въведе пълен отказ от схемата.
Да, това ще е промяна на модела от 1999-та с трикраката пенсионна система мутант по чилийски модел, която е пълен боклук. Няма нищо лошо в това боклука да се изхвърли в кофата за разделно събиране на отпадъци и да се рециклира.
2. Нямаляване на осигуровката за пенсия в държавното обществено осигуряване от 13,8% на 12,5%. Това е една вноска, която на средния човек, който работи 40 години, ще може да покрие плащането на пенсия за 10 години при заместващ доход от 50% от брутната заплата на човека. Разликата, когато пенсионерите живеят повече от стандартния разчет, ще може да се покрива с малък дефицит на фонд „Пенсии“ финансиран от държавния бюджет.
Пенсионната система може да се доведе до равновесие с приемането на „Модела на осигурителния принос
Увеличението на осигуровките не води до увеличение на пенсиите, а точно обратното.
При увеличение на осигуровките, склонността на работодатели и работещи към укриване на доходи, се увеличава. При укриване на доходи, средния доход на работещите, който е ключов елемент за определяне на средната пенсия, ще намалее.
При по-ниски средни доходи на работещите, ще намалее и средната пенсия. Така при увеличаване на осигуровките за пенсия, състоянието на фонд „Пенсии“ ще се подобри, тъй като пенсиите на хората ще се намалят. По-малко данъци ще са необходими за финансиране на пенсионната система, и ще останат повече пари да се крадат.
Чудесна концепция, нали?
Затова уважаеми, ако предлагате увеличение на осигуровките, ще разбираме намеренията ви не като загриженост за по-добри времена за работещи и пенсионери, а като намек да се укриват доходи и като заявка да се краде повече от тези на държавната хранилка.
3. намаляване на здравната осигуровка от 8% на 6% – 6% беше здравната осигуровка през 2008 година. 2-та процента надценка бяха въведени от 1 януари 2009 година с намеренията в здравната системата да се въведат мутанти от типа задължителни „частни здравни фондове“ – тип финансови пирамиди, нещо като узаконени 2% от доходите на хората, които ще се източват безпроблемно – по модела ДЗПО в пенсионната система.
Само че правителството въвело тези 2% надбавка предназначена за източване, катастрофално загуби изборите. От тогава здравната система поне по това, което хората казват, не се е подобрила, даже ако се съди по мрънкането, може и влошаване да има, но парите за здравеопазване, които всяка година се наливат, са много повече. Значи въпреки повечето наливани пари, подобрение няма. Защо да не се върне 6-те процента здравна вноска? Пак парите ще са повече от 2008-ма година, но поне ще има осигурително облекчение за данъкоплатците.
В програмите на някои партии забелязваме възраждане на идеи за втори и трети стълб в здравната система. Плюем на такива идеи. Не искаме финансови пирамиди в здравеопазването. От здравната каса трябва да се спре източването, а 6% вноска ще са напълни достатъчно за финансиране на системата.
Социална политика чрез приспадане на 50 лв. от дължимия месечен данък на работещите родители за всяко дете?
Има партии, които в програмите си предлагат подобна мярка с благородни цели разбира се.
Но няма как да се дава на почти всички, това да е реална мярка, която ще доведе до това почти никой да не плаща данък върху дохода.
Освен това има 3 групи хора, които нямат деца:
1. Някои просто не искат да имат деца – справедливо ли е да се наказват?
Като нямат деца, ще има повече въздух и пространство за другите. Не е толкова лошо
2. Някои не могат да си позволят финансово да имат деца. Справедливо ли е да се наказват?
При повишаване на доходите в страната, те ще могат да си ги позволят финансово децата, и без данъчни подаяния.
3. Някои може да имат физиологичен проблем и по тази причина да не могат да имат деца.
Справедливо ли е да се наказват и да им се припомня всеки месец, чрез удържане на наказателен данък доход поради липса на деца и получаване на по-ниска заплата?
А я си представете сега уважаеми следната ситуация – кандидатстват 2 работника за 1 работно място, като първия е на 20 години и съвсем естествено няма деца, а другия е на 40 години и има 2 деца. Работодателя съвсем естествено иска да плати възможно най-малко за работното място.
Така напълно резонно един от първите въпроси на интервюто ще бъде „колко деца имаш“. Май не е забранено да се пита това? Не е дискриминация и не би могло да бъде.
И потенциалния работник с 2 деца, поради правото на данъчни преференции, би се навил на по-ниска брутна заплата (значи по-малко разход за работодателя), защото при равни други условия ще получава същата нетна заплата като 20 годишния работник без деца, но който би струвал на работодателя повече пари, поради липсата на право на данъчни преференции.
Най-вероятно работодателя при равни други качества на двамата кандидати, ще избере по-стария работник с 2 деца, който може да ползва данъчни преференции, а това едва ли ще е по-добрия работник – просто ще излиза по-евтино.
Как точно се подпомага младия човек на 20 години в такъв случай?
Вместо да мислите нова програма за помощ, по-добре не се бъркайте в данъчната система и не изкривявайте пазара на труда с безумни данъчни преференции замаскирани зад благородни мотиви
Относно текущите 20 лева годишно за всяко дете приспадане на данък от дохода, са по-скоро административно бреме за работодателите, отколкото реална полза за работника. Излишно е това облекчение и едва ли от половин сандвич без палмово масло и токсичен колбас или 1 памперс месечно има особена полза
Да се наказват „богатите“ с по-високи данъци?
Стига сте плашили чуждестранните инвеститори уважаеми.
Някои партии предлагат „да накажем богатите“ с 20% данък върху дохода.
Ами господа раздаващи наказания – представете си следната ситуация – човек, за да печели високи доходи, стига да не краде от държавни поръчки, контрабанда, корупция и т.н. – вие си ги знаете тези работи най-добре, най-вероятно не спира да работи.
В частния сектор именно хората с най-високи доходи, работят най-много, търпят лишения, не могат да отделят време за семейството си, нямат личен живот, нямат време за почивка и т.н. Единствената им награда са по-високите доходи, които трябва да компенсират останалите липси.
Защо тези хора трябва да се облагат с по-висока ставка от останалите, които работят по-малко, имат повече свободно време, дори излишък от свободно време, което не знаят какво да правят?
Къде е „справедливостта“? И да не си мислите дори за минута, че точно хората с най-високи доходи, са най-глупави, че да се оставят да бъдат обложени повече?
„Наказваш богатите“ като във Франция например, отнасят го небогатите, а управника гони 0% популярност.
Заврете си ги тези идеи в камината и викнете коминочистача да ви отпуши комина
Как да се подпомагат младите семейства с деца?
– По-ниски данъци без данъчни преференции за никой и без изкривяване пазара на труда.
– Повече чуждестранни инвестиции, с които да се откриват нови високоплатени работни места и водещо съвсем естествено до повишаване стандарта на живот за цялото население, включително и младите семейства.
– Не приватизирайте, а стройте детски градини, направете ги напълно безплатни и привлекателни за децата. Увеличете работното време на градините от 7 до 20 часа, така че родителите спокойно да могат да водят и да си взимат децата, без да се чувстват виновни или да бързат за работа и от работа, което ги поставя в неблагоприятно положение пред работодателя.
И никакви законодателни рестриктивни мерки срещу работодателите не могат да променят факта, че родителите, които трябва да водят или взимат деца от градините, винаги ще ги гледат накриво на работното място. Ако детските градини предлагат увеличено работно време, тогава и тези с деца, и тези без деца, ще могат да работят при еднакво условия – без бързане за даване или взимане на детето.
Нулева ставка на данък печалба за стартиращи млади предприемачи (до 35 г.) с оборот до 150 хил. лв. на година и поне 5 нови работни места?
Някои партии предлагат такава мярка, за да се поощряват младите да почнат бизнес.
Мярката е абсурдна разбира се и ще доведе до следната ситуация – тези, които отговарят на изискването за младост – ненавършени 35 години, ще си зарежат старите действащи фирми и ще отворят нова фирма, ще си преназначат работниците и ще гледат да не превишават оборота 150 хиляди на година.
Ако възрастта им е по-висока, ще си намерят подставено лице под 35 години (някой роднина), който да открие и „управлява“ фирмата. А ако работните места не стигат, винаги може да се назначат роднините фиктивно.
Да, уважаеми, ще се отворят много нови фирми (ще се похвалите), ще има оживление сигурно (пак ще се похвалите), ще се открият работни места (и за това ще се похвалите). Ама само административно ще се мести от пусто в празно. На кой му е притрябвало това в действителност?
На средния данъкоплатец във всеки случай не му трябва.
Мярката е дискриминираща по признак възраст и поставя собствениците на малки фирми в неравностойно положение спрямо тези, които ще предпочетат да си играят административни номера, за да спестят малко данъци, вместо да се концентрират върху правенето на реален бизнес.
Стига играчки, а мярката в камината.
Не се бъркайте в реалния бизнес. Свалете данъците и хората сами знаят какво да правят
Държавата да става гарант за ипотечни кредити на млади семейства, което да доведе до повишаване търсенето на кредити, следователно повишаване и цените на имотите, което ще доведе до по-слаба възможност на средния човек да се закупи без потъване в дългове към банки собствен дом
Плюем с отвращение на тази идея.
Само престъпници могат да предлагат подобно облагодетелстване на банки, брокери и други печеливши от спекула с имоти в ущърб на данъкоплатците.
Обаче не саниране на старо строителство, а чисто ново строителство от държавата, предлагащо достъпни имоти на себестойност
Осигуряване на нулева безработица в страната – всеки, който получава обезщетение за безработица, да бъде предоставян под някаква форма за не по-малко от 4 часа дневно да работи срещу получаваното обезщетение за безработица във фирмите, които ще строят и реализират на пазара на имоти качественото строителство на себестойност.
Така онези, които временно са загубили работата си, ще бъдат стимулирани почти веднага да си намерят нова работа (освен ако не им харесва реализацията в строителния сектор), вместо да чакат 6,8,10 или 12 месеца на 60% обезщетение без да правят нищо (какъвто е регламента с обезщетенията за безработица в момента – крайно стимулиращ към ненамиране на работа месеци наред). Ако си без работа – или си намираш незабавно нова по специалността, или държавата ти намира като строител, докато не си намериш отново работа по специалността. Ако не искаш да работиш, няма да получаваш никакви подаяния и стой гладен.
Свалете хората от колите, качете ги на модерен и удомен градски транспорт.
Преди няколко месеца един концерт на Орлов мост затвори Цариградско шосе. И каква значителна разлика се чувства, когато наблизо го няма дима. Вече може да се диша.
Защо да не може да се диша чист въздух и когато Цариградско шосе не е затворено?
Излишно е да се казва какви инструменти има държавата, за да се ограничи ползването на замърсяващи въздуха автомобили, но за всеки случай:
– закупуване единствено на електрически возила на градския транспорт с нулеви вредни емисии
– нулеви данъци за електромобили
– държавна подкрепа за инсталиране на зареждащи инсталации за електромобили в цялата страна
– значително повишаване на данъците за всички автомобили, които излъчват вредни емисии, пропорционално на потенциала да замърсяват, докато напълно се смени автопарка в страната
Относно данъка върху лихвите
Тази мярка беше въведена в България не, за да носи приход в бюджета, а за да възпре собственици на банки и близките около тях, да източват банката чрез получаване на лихви при преференциални условия.
Относно външната политика
Уважаеми кандидати за държавната хранилка, на който не му харесва да живее в Европа, в клуба на най-богатите държави, предлагаме незабавно да емигрира за области, където всички се избиват да живеят там – от Африка през Азия, Сибир и Марс – всичко е за вас
Уважаеми кандидати за държавната хранилка,
махнете я тази дума „справедливост“ или „хуманност“ от програмите, защото за заека е справедливо да яде морков. За вълка е справедливо да яде заек. За заека не е справедливо вълка да яде заека, за вълка не е справедливо да яде морков, заека смята за справедливо вълка да пасе трева.
Кое е справедливото тогава? Хуманно ли е от друга страна вълка да умре от глад?
Който ползва думата „справедливост“ или „хуманност“ в програмата си, ще го считаме за долнопробен и хроничен лъжец, страдащ от липса на елементарно въображение и без никаква визия или качества да управлява каквото и да е.

Работни дни през 2017 година в България

Работни дни 2017

През 2017 г. работните дни в България са от понеделник до петък, с изключение на:

Януари – неработен – 2 (понеделник)

Март – неработен – 3 (петък)

Април – неработни – 14 (петък), 17 (понеделник)

Май – неработни – 1 (понеделник), 8 (понеделник), 24 (сряда)

Септември – неработни – 6 (сряда), 22 (петък)

Ноември – неработен – 1 (сряда)

Декември – неработни – 25 (понеделник), 26 (вторник), 27 (сряда)

По месеци

Месец Работни дни Месец Работни дни
Януари 21 Юли 21
Февруари 20 Август 23
Март 22 Септември 19
Април 18 Октомври 22
Май 20 Ноември 22
Юни 22 Декември 18

working-days-2017

 

Общо работни дни през годината – 248