Изкачване на връх Златарица (1085 м.) – Лешниковска планина

Връх Златарица е може би най-труднодостъпния планински първенец в България. Едва 1085 метра височина, което обаче не трябва да подвежда в никакъв случай потенциалните ловци на силни усещания. За който тръгне натам – гаранция – сърцето лудо ще бие, като да си сред дивото. Толкова е диво, че и дивото бяга от там.

За абсолютните ентусиасти очакванията може да са за 320 метра положителна денивелация и 2,5 километра преход на посока. Нищо работа.

Предварителна подготовка – запасете се с храна, барчета за енергия и много вода, защото по пътя няма.

Какво? За 5 километра в двете посоки и много вода ли? Ще ви трябва, имайте ни доверие.

Носете и аптечка (разбира се при нужда ако намерите листа, стават за първична марля и спиране на течове, ама по-добре ще е с аптечка без съмнение). И да не се ходи сам, че от време на време се губи обхват, а в случай на авария по пътя може да се превърне в бедстване и загуба на самообладание.

Маркировки също няма, да знаете.


И така, да тръгваме (само ако сте търсачи на силни усещания).

Началната точка е пътя между Костуринци и Вукан (на 10 минути и 10 километра от град Трън). Оставяте колата на пътя, някъде на сянка и потегляте по черния път.

Вървите около 450 метра и достигате до голяма поляна. Следвате пътеката, която леко завива надясно.

За около 300 метра поляната е преодоляна и се навлиза в горичка.

Вървите си по магистралата само напред и нагоре като след около 600 метра пътя ще завие леко наляво. След 100-на метра достигате отбивката за връх Каменица (965 м.) – на около 70 метра от отбивката.

Огледайте района добре – забелязва се на половин километър и връх Златарица (1085 м.) Изглежда като безобидно поле от високо, че и от Google Maps така изглежда.

Връх Каменица е мястото, където ще откриете хубава гледка към планините в трънския край и до тук всичко е безопасно. Мястото е идеално и за пикник (вода няма, не цапайте).

Ако само искате да си изкарате хубаво със семейството примерно, спрете до тук, направете пикника и се приберете по живо по здраво.

Ако ли не, като търсачи на силни усещания се върнете на „магистралата“ и вместо да завиете надясно към къщи, правите левия завой.

След 120 метра трябва да завиете надясно.

След още около 250 метра отново трябва да завиете надясно към по-малкото паднало дърво.

Газите смело напред, и след нови 170 метра достигате до зелен фургон.

Може да спрете до тук и да се върнете, ако ли не, отивате към силните усещания.

Следващите 150 метра нагоре участъка може да си газите на воля. Има тук таме храсти и тръни. Стига да не сте по къси гащи и да сте с яке не е толкова страшно.

В тази точка сте само на около 100 метра от върха.

И купона започва някъде тук. Тръни и храсти, и все пак проходимо. Само че стигате и до джунглата.

Върхът е някъде там. Гледайте каквото гледате. Панорамни гледки няма обаче в никоя посока. Джунгла от всички страни. Паднали дървета, на места по 4-5 едно върху друго. Няколко крачки ако се отклоните напред и вече ще се чудите как сте стигнали където сте и как да се върнете без понасяне на щети (телефон в задния джоб на такова място никога не е добра идея). Ако сте със здрави ръкавици няма да сбъркате също така.

Жалкото е, че както сте се наканили да се снимате с табелка или триангулачна точка – и да е имало някога, вече е погълната от джунглата. Напълно е възможно да загубите ориентация, затова повишено внимание докато не се върнете на стабилна почва (разбирайте да не ходите по дървета) по пътеката, от където дойдохте.

bgmountains картите и kade.si показват, че има пътека към връх Златарица, и това може да е много опасно за който се подведе. Пътека до върха абсолютно няма във финалната част. След борбата с храсти и бодли, всичко е затрупано от паднали дървета и вместо както обичайно да празнувате достигането до върха, основната ви мисъл ще е как да се върнете безопасно. Ползвайте все пак oruxmaps приложението със заредена bgmountains, и то, за да видите от къде сте дошли, а не да ровите за пътека към Златарица. Не имповизирайте в никой случай, защото ако се отклоните в погрешна посока, може да тръгнете да се спускате по „лесното“ към Студен извор и после след тотално изтощение да драпате да се върнете към пътеката от където дойдохте. Намерите ли зеления фургон, значи сте на правилния път.

Умната ако ходите на Златарица. Сега като сте предупредени какво да очаквате вероятно ще е много по-лек прехода, отколкото ако сте напълно шокирани, че пътя, който търсите е изчезнал сред падналите дървета.

Може би някога върха ще може да се достъпва нормално. През лятото на 2021 година това съвсем не е така

И все пак след успешния преход не забравяйте да посетите Парамунското ханче да отпразнувате постигнатото

Дисекция на програмата на Демократична България обединение 2021

В настоящото ще се направи дисекция на програмата на вероятно най-малката партия, която ще даде представители в 46-я парламент, и за които има смисъл да се разгледа какво им е в главите на съответните екземпляри.

Преди да продължим, думата „демократична“ се използва некоректно, а в случая толкова некоректно, колкото я ползват при назоваването на една африканска държава – примерно Демократична Република Конго (ДРК). Вероятно всички знаят, колко демокрация има в ДРК?

За да не продължава гаврата с тази дума, от „Демократична България обединение“ отнемаме от тук нататък думата „демократична“.

Ще отнемем и думата „България“, защото никой няма право да си присвоява наименоването на държавата.

Остава „обединение“, обаче е много неясно кой с кого се обединява, за колко пари итака нататъка (не партията).

Затова от тук нататък при анализа ще се използва галеното съкращение „Дебъ“, с което съответната организация е известна в обществото, вместо крайно некоректното „Демократична България обединение“

И така, на страницата на „Дебъ“ може да се открие до програмата манифест на комунистическата партия (а не, кръстили са го Манифест на Демократична България – Обединение за рестарт на правовия ред и радикална модернизация)

Тъй като е само няколко изречения ще го коментираме бързо.

Дебъ казват следното:

„Времето за истинска промяна настъпи! Българските граждани ясно показаха, че искат страната си обратно.“
Ние казваме така – промяната се случва непрекъснато. И с Дебъ, и без Дебъ, всичко се променя по всяко време.
А кой им е взел на българските граждани страната? Ами никой, обаче Дебъ нямаха депутати в предния парламент, нямаха субсидии. Искат да имат депутати и субсидия. Когато говорят за българските граждани, да се чете, че Дебъ конкретно искат да лапат на държавната хранилка. Така е честното да се каже.

Дебъ казват следното:

Ние имаме ясна визия как да установим върховенство на правото. Знаем как да постигнем качествено подобряване на благосъстоянието на българските граждани и икономическо обновление. Нашият план е да:

Рестартираме правовия демократичен ред, чрез промени в Конституцията и законите, които да освободят институциите от мафиотския захват и да поставят прокуратурата под демократичен контрол;

Обаче Дебъ, това, което вие внесохте за промени в конституцията още първия ден на парламент 45-ти (известен като най-некадърния парламент в историята на България), e препис от една конституция комунистическа. Не ви ли е срам да крадете от комунистите? На това май му се казва плагиатство?

Хората са чели вече комунистическата конституция от 1971 година. И там главния прокурор се избира от парламента. Спомняте ли си, че социализма беше признат и от Тодор Живков за недоносче?

След легендария Тодор Живков да се върнем на програмата на Дебъ. Количествено – ами 5 странички са само, и то общи приказки почти всичко. Ако разгледаме сериозните партии, които имат десетки и дори стотици страници, очевидни са намеренията на Дебъ – просто да влязат в парламента, да получават субсидия, ако успеят да се намърдат към партията победител като червей в ябълката, още по-добре. Дебъ нямат програма за управление, нито капацитет да управляват държава.

Сега конкретно какво са вкарали в „програмата си

Дебъ за основните икономически приоритети

Основни икономически приоритети

  • Икономическо възстановяване и постигане на споделен от всички граждани икономически растеж.
  • Ускорена модернизация на икономиката.
  • Подобряване на средата и възможностите за производители и потребители.

По различните инструменти на ЕС България има право да получи безвъзмездно над 50 млрд. лева за периода 2021-2027 г. Демократична България ще предложи цялостна нова философия на използването на европейските фондове, които да се насочат в максимална степен към гражданите и фирмите, като мобилизират максимално допълнителен частен капитал за инвестиции, а не както досега средствата да бъдат “усвоявани” от няколко десетки политически обвързани земеделски и строителни групировки. В същото време вярваме, че еврофондовете са само помощно средство за ускоряване на растежа, но не могат да заместят дълбоките реформи във всички сфери на държавната администрация.

Дебъ, не казвате как ще стане тази ускорена модернизация на икономиката. Да не сте крали от ДПС репликата и да нямате капацитет да я развиете?

Дебъ за публичните финанси:

Приоритети и очаквани резултати в областта на публичните финанси

  • Приоритет за постигане на балансиран бюджет в рамките на икономическия бизнес цикъл. – одобряваме абсолютно това, правителствата трябва да харчат не повече от това, което могат да съберат от данъци и марковите данъци осигуровки. Нито стотинка повече
  • Увеличаване на обществената ефективност на публичните разходи чрез стриктно следване на най-добрите практики по предварителна и последваща оценка на въздействието.по чии критерии най-добрите практики?
  • Налагане на принципите на програмното бюджетиране при цялостната подготовка на държавния и свързаните с него бюджети.само че и сега е така, какво ново предлагате?
  • Поддържане на разумни нива на публичния дълг.нали България е с най-ниския в ЕС? А защо да не се работи за стопяване на държавния дълг?
  • При изпълнение на управленската програма на Демократична България и при провеждане на нужните реформи за рестарт и растеж на икономиката може да се очаква значителен спад на кражбите и злоупотребите на държавни средства, изчислявани на стойност 10 млрд. лв. годишно. – нали знаете, че ако баба ви беше мъж…
  • При изпълнение на управленската програма на Демократична България и прилагане на всички структурни реформи може да се очаква привличането на допълнителни 2 млрд. лева преки чужди инвестиции на година, спрямо предходната и достигането на 10 млрд. лева. в края на мандат на управление. – какво е това пожелание, къде е програмното начало? Вие ни изберете и ще видите чудо, нали?

Дебъ за мерки за пандемията

  • Политика на предоставяне на еднократна финансова помощ на всички работници и служители от всички малки и средни предприятия с административна забрана или сериозно ограничаване на дейността в случай на нова вълна на пандемията, в размер на 3000 лева на човек.. – това колко струва и от къде ще вземете парите?
  • Намаляване с 1/3 на дължимите осигурителни вноски за всички микро, малки и средни предприятия за период между половин и една година в случай на нова вълна на пандемията. – това вече струва милиарди. От къде ще вземете парите при желанието ви за балансиран бюджет или такъв с излишък?
  • Помощна мярка 80/20 за всички средни, малки и микро предприятия с административно преустановена дейност в случай на нова вълна на пандемията. – а каква ви е програмата в случай на падане на астероид на Юпитер примерно?
  • Пренастройване на мярката 60/40 в посока по-голяма гъвкавост за работодателите: пренос на акцента ѝ от заместване на доход на заетите към запазване на работните им места; – а сега не е ли така?
  • Запазване на добавката от 50 лева към пенсиите до края на 2021 г. и преизчисляване на пенсиите от началото на 2022 г. въз основа на най-актуалните данни за осигурителния доход. – това не го ли краднахте от програмата на БСП? Явно е много модно. Пенсионерите ли са ви основната таргет група гласоподаватели?

Дебъ за бедността и доходите

  • Намаляване на данък общ доход за хората с ниски доходи с въвеждане на необлагаем минимум от 500 лв. на месечните доходи. – а, Дебъ, това не е ли програмата на БСП? Направо си обявете, че сте коалиция и хората да ви гласуват обща коалиция. За какво трябва да се явявате отделно?
  • Създаване на специален фонд за финансиране на преквалификация на безработни в професии и дейности с висока добавена стойност и съответно с по-високо заплащане. – вие по фондовете си падате, нали? Да има нещо да се краде
  • При изпълнение на цялостната управленска програма на Демократична България се очаква повишаване на средната работна заплата до 2 400 лв. до края на мандата на управление. – а къде ви е цялостната управленска програма? Че ако са тия 5 странички… Гледали ли сте рекламата, в която един мармот завива в станиол шоколадче? Нали знаете, че 5 годишните нямат право да гласуват за вас?
  • При изпълнение на цялостната управленска програма на ДБ се очаква да бъде възможно увеличаване размера на средната пенсия до 1 000 лева до края на мандата на управление. – значи мислите да утроите бюджета за пенсии? 30 милиарда лева бюджет за пенсии предлагате на година? А хляба пак ли ще струва по 500 лева само да кажете?
  • Увеличаване с 50% до края на мандата на заплатите на държавните работници от стратегически важните и най-засегнати от ковид кризата сектори: учители, помощен медицински персонал в държавните болници, социални работници и дейци на културата, с възможност за допълнително увеличение в зависимост от възможностите на бюджета. – Дебъ, сега вече сме сигурни, че или ще предизвиквате хиперинфлация в страната, или просто лъжете някой будала да ви се върже. 5 годишните нямат право да гласуват за вас, не забравяйте това

Дебъ за финансирането

Промяна в закона за Българската банка за развитие (ББР), като тя се трансформира в “банка на банките” и се специализира в разработването на мерки и програми за улесняване на достъпа на кредит от микро, малки и средни фирми, стартъп компаниите, координирано с другите инструменти от ЕС и държавния бюджет, както и мерки за подкрепа на дигитализацията и декарбонизацията на икономиката. – банка на банките Дебъ, е БНБ. Това недоразумение ББР създадено през 1999-та година е обикновена частна банка, която както си е планирано преди 22 години винаги ще е под риск да се използва за обслужване на временно заемащите властта. Затова най-правилното е да се приеме план за закриването на недоразумението, като преди това се разпродадат на другите частни банки съответните отпуснати кредити

Акцент върху развиването на сега игнорираните роли на групата на ББР по осигуряване на рисков капитал за нововъзникващи компании, чрез специализирани фондове и по осигуряване експортно финансиране, гаранции и застраховки, чрез дъщерната си структура Българска агенция по експортно застраховане. – изглежда вашите планове са просто овладяване на ББР и използване на ресурсите на държавата за свързани с вас фирмички

Съвместно с БНБ и ББР и с използване на европейските финансови инструменти – разработване на пакет от мерки срещу негативните последици от пандемията за търговските банки, ограничаване на влиянието на лошите кредити и насърчаване на банковото кредитиране.

Съвместно с ББР и БНБ – разработване на пакет законодателни, финансови и регулаторни мерки за частично гарантиране, разсрочване и облекчаване на дълговото време на фирмите, засегнати от пандемията за срок от три години, които преди това са били изрядни платци, както и за запазване на достъпа на тези фирми до нови кредити.

Съвместно с БНБ и КФН – провеждане на законодателна и регулаторна политика за насърчаване на конкуренцията между банките и стимулиране на развитието на финтех компаниите на българския пазар.

Цялостен пакет от мерки за стимулиране и развитие на капиталовия пазар, който последните десет години практически не функционира. Листване на миноритарни пакети от всички държавни компании на БФБ.

Акцент върху развитието на капацитета за финансиране на всички български фирми въз основа на заемен ресурс и на финансови инструменти за сметка на грантовите схеми на усвояване на средствата по фондовете, плановете и програмите на ЕС.

Дебъ за ускорената дигитализация и декарбонизация

В световната икономика има формиран консенсус за “зелено и цифрово възстановане”. Приоритет ще бъдат мерките за подпомагане на българските фирми да дигитализират и технологизират своята дейност и да преминат към използването на чиста енергия. Важно е държавата да даде пример и чрез поведението си като икономически субект да стимулира фирмите и гражданите в тази посока. – Дебъ, то ако имаше консенсус, вече да се е случило по цялата планета

  • Ускорена дигитализация на административното обслужване на фирми и граждани от страна на държавата и общините. – браво, това от ГЕРБ ли го краднахте?
  • Освобождаване от данъци и осигуровки за 1 година на всички стартъпи за иновации в областта на високите технологии, отговарящи на целите на “Плана за възстановяване и устойчивост”. – Дебъ, много хубаво обещание, ама нали знаете, че стартъпите рядко имат печалба през първата година, а може и да нямат години наред? Знаете, знаете – ще ви купим колело, ама друг път
  • Поетапно “озеленяване” на крайната консумация на електроенергия от страна на държавни и общински ведомства и предприятия (ползваната електроенергия задължително да бъде с Гаранции за произход за ВЕИ енергия издадени от АУЕР) на три стъпки – 35%, 70%  и 100% в три поредни години. – това какво ще рече? Да се купува само от най-скъпия възможен ток от всички министерства, общини итака нататъка (не партията)?
  • Отказ от развитието на АЕЦ с остаряла технология и разработване на стратегия за декарбонизация на икономиката, базирана на ВЕИ и водород, съгласно целите на Зеления пакт на ЕС и Плана за възстановяване и устойчивост. – значи България да се откаже от най-евтината и екологично чиста енергия и да произвежда много по-скъпа? Нови договори за 30 години напред с ВЕИ ли ще набутате на българите?
  • Цялостно модернизиране на комплекса “Марица изток” от въглища към производство на зелена енергия, зелен водород, електроцентрали на зелен водород и системи съхранение на енергия. По този начин ще се запазят максимален брой работни места в комплекса, доходите значително ще нараснат и замърсяването на природата ще спре. Има пълна финансова обезпеченост за това от инструментите по “Зеления пакт”, “Въглищни региони в преход” и “Модернизационния фонд” на ЕС. – как пък ще го направите това? Учили ли сте икономика? Доходите значително може да нарастнат, при въвеждане на нова технология, при която ще са необходими много по-малко работещи. Разбира се „ще запазите максималния брой работни места“, ама те ще са много по-малко от сега. Вземете да го кажете това, не спирайте по средата на изречението.
  • Разработване на прозрачен и конкурентен (търгове) механизъм, чрез договори за разлика с Фонда за сигурност на електроенергийната система (ФСЕС) за стимулиране на инвестициите в производство и потреблението на “зелен” водород и инвестициите в системи за съхранение на енергия. Има пълна финансова обезпеченост за такава политика от инструментите на “Зеления пакт”, “Планът за възстановяване и устойчивост” и “Модернизационния фонд”. – я вземете да дадете подробности
  • Законодателно, регулаторно и финансово насърчаване на развитието на енергийните кооперативи и енергийните общности, в които потребителите на чиста енергия са и потребители, и производители (prosumers). – как?
  • Еднократна финансова помощ в размер на до 50 000 лева за малки и средни предприятия (отговарящи на определени условия за финансово състояние и самоучастие от 50%) за дигитализиране на бизнес процесите в своите фирми (продажби, маркетинг, доставки, фактуриране, разплащания, идентификация и т.н.) има пълна финансова обезпеченост по “Плана за възстановяване и устойчивост”. – аха, звучи разумно всяка малка фирма да си купи ERP система за 50 хиляди. Ще кажете ли направо и фирмите за ERP, да не си губим времето да ги търсим? А ще кажете ли и, че малките и средни предприятия в България са колоси, на които изобщо не им трябва финансова подкрепа? Техните ERP системи струват милиони. Защо държавата да ги подпомага?
  • Гаранции от ББР за целеви кредити за изграждане на ВЕИ инсталации за собствено ползване на фирмите и домакинствата при спазване на определени параметри. Има пълна финансова обезпеченост от инструментите на Европейския инвестиционен фонд и Европейската инвестиционна банка. – ей, пак тази ББР, има си частни банки за такива кредити. От кога се съмнявате в пазарната икономика и частното банкиране?
  • Подкрепа на домакинствата за подмяна на конвенционалните автомобили с електрически – еднократна финансова помощ от 5 000 лева на домакинство за един електрически лек автомобил. Финансова обезпеченост от “Плана за възстановяване и устойчивост”. – вие май не сте наясно, че бюджета на българите за автомобил в общия случай е в диапазона 5000 лева всичко на всичко с данъците, а този, който може да си купи електромобил за 100 хиляди лева – 5% отстъпка да му се дава за сметка на държавата, не би трябвало да е приоритет на държавата, ама изобщо
  • Подкрепа на домакинствата за подмяна на стари, неефективни и замърсяващи устройства за отопление с електрически термопомпи в размер на до 3 000 лева на домакинство. Финансова обезпеченост от “Плана за възстановяване и устойчивост”. – значи, за който гори гуми в печката, да му се купи термопомпа за 3000 лева? А защо не се направи по-добре така, че електричеството да е по-евтино, така че и най-бедните да могат да се топлят като обикновените плащащи за електричество?
  • Подкрепа на фирмите от таксиметровите, куриерските услуги и други с градски и междуградски транспортни услуги за подмяна на фирмените им автопаркове, чрез комбинация от гарантирана лизингова схема и еднократна помощ за автомобил от 5 000 лв. на автомобил, за максимум до 200 автомобила. Финансова обезпеченост от “Плана за възстановяване и устойчивост” и “Зеления пакт”. – много сте готини Дебъ! Значи фирмите за таксита, куриери и превозвачи са малки ако имат 200 автомобила? Ей, за малко да ни грабнете да гласуваме за вас. Ама за малко

А, програмата за управление свържи тук? Повече йок

Дебъ, къде ви е здравеопазването, образованието? Къде са ви другите сектори? Много жалко обединение е това Дебъ, патология пълна.

Това, което си мислим е, че „програмата“ ви е такава недовършена, защото вече сте се разбрали с други партии, кои министерства смятате да лапате ако влезете в парламента, и въобще не сте си правили труда да разгледате всички останали сектори, нали така?

Искаме да кажете пред хората и нещо друго – представлявали ли сте организираната престъпност в България и с какъв % от общия брой представителни на организираната престъпност в 45-я парламент. Отговорете на тези въпроси честно, демократично итака нататъка (не партията)

Не, че 5 годишните имат право да гласуват, ама поне някой да успеете да излъжете

Как коалицията „Дебъ чалгата с мутри вътре“ се бори с мутрите?

Те започнаха със скандала с Росенец, после със справедливите искания на майки с деца с увреждания, които употребиха. Лъгаха, че искат мажоритарни избори. Искат, но ако само те са единствените кандидати. Уж искаха да се борят срещу мутрите.
А какви закони внесоха за единия месец жалко съществуване на настоящия парламент:

противоконституционна реформа на конституцията, която смесва законодателна и съдебна власт или с други думи казано искат депутатите да назначават прокурорите, които би трябвало да разследват депутати и министри за извършени престъпления 🙂 И как ще стане тази работа бе леваци?

– искат блокиране на работата на специализирания съд, който се занимава с тежки престъпления и отнемане на имущество придобито от престъпна дейност, в полза на едни лица, които се укриват къде в Сърбия, къде в Дубай, къде и на други по-екзотични места. За спонсорите го внасят законопроекта, да не мислите, че е за хората?

– искат противоконституционно да опорочат тайната на вота на следващите избори, като разформироват избирателната комисия, а патрона на коалицията „Дебъ чалгата с мутри вътре“ и известния като най-негативния човек в света, може би сравним с Гаргамел от Смърфовете, да назначава избирателната комисия, която ще се грижи за опитите му да се добере до втори мандат, което да му удължи с 5 години имунитета за недосегаемост, за да не може да бъде разследван от прокуратурата. И разбира се назначаването на само правилни членове на ЦИК не е достатъчно. Нужно е противоконституционно и задължително „машинно гласуване“, като машините да бъдат настроени за „победа“ на точния човек, независимо какво гласуват хората. А ако някой има претенции, да се оплаче на ЦИРК-а на резиЛдента.

– мутри вътре си пишат закон за изменение на закона за ДДС – и какво лансират на хората – „ще вдигнем прага за регистрация по ДДС от 50 на 200 хиляди лева“, за да подпомогнем бизнеса.
Да, това е написано, ама е незаконно, защото прага не може да е по-висок от 85 хиляди евро.
А това не е най-важното. Това е за замитане на очите.
Мутрите в парламента лансират другата си голяма революция – ще отменим „данък уикенд“ чрез отмяна на няколко точки от ЗДДС, а именно чл.6 aл.3 т.1


(3) За възмездна доставка на стока за целите на този закон се смята и:

  1. (изм. – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. – ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г., доп. – ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) отделянето или предоставянето на стоката за лично ползване или употреба на данъчно задълженото лице, на собственика, на неговите работници и служители или по-общо за цели, различни от независимата икономическа дейност на данъчно задълженото лице, при условие че при производството, вноса или придобиването и е приспаднат данъчен кредит изцяло, частично или пропорционално на степента на използване за независима икономическа дейност;

Както и чл. 9, ал. 3, т. 1

(3) За възмездна доставка на услуга се смята и:1. (изм. – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., доп. – ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) предоставянето на услуга за личните нужди на данъчно задълженото лице, на собственика, на работниците и служителите или по-общо за цели, различни от независимата икономическа дейност на данъчно задълженото лице, при извършването на която се използва стока, при производството, вноса или придобиването на която е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит;

Така е с мутри в парламента

Защо на мутрите им пречи „данък уикенд“. Ами защото ако ползват фирмената кола да си ходят на море и ваканция, според сегашния закон трябва да си плащат ДДС за личното ползване на мутромобила. Знаете – мутрите ДДС не обичат да плащат. ДДС-то да го плащат само обикновените хора.

Също така фирмата на мутрата да може най-спокойно да извършва и други услуги на мутрата без ограничение – например мутрата да си ползва хотелчето за лични нужди както намери за добре. И без да се налага на мутрата да плаща дължимото ДДС на държавата.

Жалки сте леваци, от вас пращи аматьорщина



Как да се спре точенето на ДДС от мутрите чрез мутроавтомобили

Настоящото е предложение за съвсем леки корекции в закона за ДДС, Закона за местните данъци и такси и Закона за пътищата.

Обосновка за необходимостта от законови промени.

Както вероятно повечето са забелязали, България има от най-големите паркове с джипове и скъпи коли вероятно в цяла Европа. Какво ориентира съответните потребители към закупуването на джип вместо към обикновена кола?


Че е високопроходим? Че харчи много повече гориво? Че замърсява околната среда много повече? Че данъците са много по-високи?


За високопроходимостта да речем, че ако е планинар или живеещ в планината ще има някакъв смисъл. Ако се огледате обаче кой се вози в джиповете – там е обикновено или лоено кюфте от въглехидрати, или нещо наподобяващо жена, ама по-скоро приличащо на гумена кукла с огромни силиконови джуки. Или с други думи нито лоеното кюфте, нито гумената кукла не отговарят на описанието на планинар, който да има реална потребност от високопроходима кола.


Това, че високопроходимия автомобил харчи много повече гориво и се плащат по-високи местни данъци отново също едва ли е в плюс лоеното кюфте или силиконовите джуки да изберат масивен джип вместо една елегантна лека кола с 4 врати и 4 места.


От къде тогава им идва мотивация на мутрите да си купуват джипките вместо нормални коли?
Отговорът се крие в порочен текст в Закона за ДДС, където се казва, че право на данъчен кредит може да се ползва за автомобили с 6+1 места или такива, които са товарни. И така се получава извращението, че на „Тесла“ някои монтират столчета в багажника, защото автомобилът е 5 места, но ако сложат 2 детски столчета в багажника и прави 7. Ето, такива врътки се правят и с електромобили, и с поршета (и така нататък – ИТН съкратено). Не са само джипките.

Ако отидеш да я питаш лоената топка мутромобила неин ли е – „не“ ще каже – на фирмата е. Да, мутрите може да дадат 100-200 хиляди И.Т.Н. за мутромобил, ама пари за ДДС нямат. Затова джипката се води на фирмата. После и ремонтите на мутромобила (защото и те не са евтини) лоената топка иска да си ги плаща за сметка на фирмата, горивото също, без да плаща ДДС-то. И.Т.Н. (и така нататък, да сме модерни)

И все пак лоените топки много лесно може да се откажат от тези порочни практики. И не както от преди няколко години НАП го правят чрез „данък уикенд“ и други нелепи административни тежести, от което заради лоените топки се затормозяват допълнително и нормалните фирми.

Трябва да се отреже мотивацията да се шмекерува от страна на лоените топки, като ползването на лек автомобил маскиран според закона като „товарен“ се изстветли, и за товарен автомобил се счита само такъв автомобил, който има поне 10 седящи места, или товароносимост от поне 3500 килограма (а не по субективни критерии в талона на автомобила да се вписва, че е товарен), или има трайно вградено допълнително техническо оборудване за целите на извършваната дейност от регистрираното лице.

В същото време закона за местните данъци да се измени така, че в случай, че лек автомобил се води на името на търговско дружество, данъка върху автомобила трябва да се умножи по коефициент 2.
Ако някой има забележки, повече от ясно е, че щом един автомобил ще се ползва от фирма, то експлоатацията му ще бъде много по-голяма – следователно и пътищата ще се експлоатират много повече, значи и съвсем естествено е общината, където е регистриран да събира повече данъци, за да компенсира по-голямото изхабяване на транспортната мрежа.

Междувременно, за да се намали ходенето до морето с фирмения джип, винетката за лек автомобил, която се плаща за лек автомобил, който е регистриран на физическо лице, трябва да струва 10 пъти повече, или при сегашното равнище на годишната винетка от 97 лева за нормален човек – за мутро лоената топка тарикат да струва 970 лева.

Много е проста работата, вкарайте дословно следния законопроект и го приемете точно така, както е написан, без да се оставят вратички.

Стиска ли ви? Ето ви го наготово да не се налага много да му мислите. Ще се борите ли с „мутрите“ или вие сте мутрите?


До председателя на 45-то народно събрание


Госпожо Председател,на основание чл. 87, ал. 1 от Конституцията на Република България внасяме проект на Закон за изменение и допълнение на Закон за данък върху добавената стойност.

ЗАКОН ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ

В сила от 01.01.2007 г.
Обн. ДВ. бр.63 от 4 Август 2006г., изм. ДВ. бр.86 от 24 Октомври 2006г., изм. ДВ. бр.105 от 22 Декември 2006г., изм. ДВ. бр.108 от 29 Декември 2006г., изм. ДВ. бр.37 от 8 Май 2007г., изм. ДВ. бр.41 от 22 Май 2007г., изм. ДВ. бр.52 от 29 Юни 2007г., изм. ДВ. бр.59 от 20 Юли 2007г., изм. ДВ. бр.108 от 19 Декември 2007г., изм. ДВ. бр.113 от 28 Декември 2007г., изм. ДВ. бр.106 от 12 Декември 2008г., изм. ДВ. бр.12 от 13 Февруари 2009г., изм. ДВ. бр.23 от 27 Март 2009г., изм. ДВ. бр.74 от 15 Септември 2009г., изм. ДВ. бр.95 от 1 Декември 2009г., изм. ДВ. бр.94 от 30 Ноември 2010г., изм. ДВ. бр.100 от 21 Декември 2010г., изм. ДВ. бр.19 от 8 Март 2011г., изм. ДВ. бр.77 от 4 Октомври 2011г., изм. ДВ. бр.99 от 16 Декември 2011г., изм. и доп. ДВ. бр.54 от 17 Юли 2012г., изм. и доп. ДВ. бр.94 от 30 Ноември 2012г., изм. ДВ. бр.103 от 28 Декември 2012г., изм. и доп. ДВ. бр.23 от 8 Март 2013г., изм. ДВ. бр.30 от 26 Март 2013г., изм. ДВ. бр.68 от 2 Август 2013г., изм. и доп. ДВ. бр.98 от 12 Ноември 2013г., изм. и доп. ДВ. бр.101 от 22 Ноември 2013г., изм. и доп. ДВ. бр.104 от 3 Декември 2013г., изм. ДВ. бр.109 от 20 Декември 2013г., изм. ДВ. бр.1 от 3 Януари 2014г., изм. и доп. ДВ. бр.105 от 19 Декември 2014г., изм. и доп. ДВ. бр.107 от 24 Декември 2014г., доп. ДВ. бр.41 от 5 Юни 2015г., изм. ДВ. бр.79 от 13 Октомври 2015г., изм. ДВ. бр.94 от 4 Декември 2015г., изм. и доп. ДВ. бр.95 от 8 Декември 2015г., изм. ДВ. бр.58 от 26 Юли 2016г., доп. ДВ. бр.60 от 2 Август 2016г., изм. ДВ. бр.74 от 20 Септември 2016г., изм. и доп. ДВ. бр.88 от 8 Ноември 2016г., изм. ДВ. бр.95 от 29 Ноември 2016г., изм. и доп. ДВ. бр.97 от 6 Декември 2016г., изм. ДВ. бр.85 от 24 Октомври 2017г., изм. и доп. ДВ. бр.92 от 17 Ноември 2017г., изм. ДВ. бр.96 от 1 Декември 2017г., изм. и доп. ДВ. бр.97 от 5 Декември 2017г., изм. и доп. ДВ. бр.24 от 16 Март 2018г., доп. ДВ. бр.65 от 7 Август 2018г., изм. и доп. ДВ. бр.98 от 27 Ноември 2018г., изм. ДВ. бр.24 от 22 Март 2019г., доп. ДВ. бр.33 от 19 Април 2019г., изм. и доп. ДВ. бр.96 от 6 Декември 2019г., изм. и доп. ДВ. бр.100 от 20 Декември 2019г., изм. ДВ. бр.101 от 27 Декември 2019г., доп. ДВ. бр.102 от 31 Декември 2019г., изм. ДВ. бр.14 от 18 Февруари 2020г., доп. ДВ. бр.18 от 28 Февруари 2020г., изм. ДВ. бр.52 от 9 Юни 2020г., изм. и доп. ДВ. бр.55 от 19 Юни 2020г., изм. и доп. ДВ. бр.71 от 11 Август 2020г., изм. и доп. ДВ. бр.104 от 8 Декември 2020г., изм. и доп. ДВ. бр.107 от 18 Декември 2020г., изм. ДВ. бр.17 от 26 Февруари 2021г.

§ 1. Параграф 1, т. 18 от допълнителните разпоредби се изменят така:

„Лек автомобил“ е автомобил, в който броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 9. Не е лек автомобил автомобил, който е предназначен за превоз на товари с товароносимост от поне 3500 килограма, или лек автомобил, който има трайно вградено допълнително техническо оборудване за целите на извършваната дейност от регистрираното лице.

§ 2. Правото на данъчен кредит по лизингови вноски за автомобили със задължение по финансов лизинг, за автомобили придобити или за които е предвидено придобиване, преди влизане на настоящия закон в сила, се запазва.

§ 3. В Закона за местните данъци и такси – В сила от 01.01.1998 г., Обн. ДВ. бр.117 от 10 Декември 1997г., изм. ДВ. бр.71 от 23 Юни 1998г., изм. ДВ. бр.83 от 21 Юли 1998г., изм. ДВ. бр.105 от 8 Септември 1998г., изм. ДВ. бр.153 от 23 Декември 1998г., изм. ДВ. бр.103 от 30 Ноември 1999г., изм. ДВ. бр.34 от 25 Април 2000г., изм. ДВ. бр.102 от 15 Декември 2000г., изм. ДВ. бр.109 от 18 Декември 2001г., изм. ДВ. бр.28 от 19 Март 2002г., изм. ДВ. бр.45 от 30 Април 2002г., изм. ДВ. бр.56 от 7 Юни 2002г., изм. ДВ. бр.119 от 27 Декември 2002г., изм. ДВ. бр.84 от 23 Септември 2003г., изм. ДВ. бр.112 от 23 Декември 2003г., изм. ДВ. бр.6 от 23 Януари 2004г., доп. ДВ. бр.18 от 5 Март 2004г., изм. ДВ. бр.36 от 30 Април 2004г., изм. ДВ. бр.70 от 10 Август 2004г., изм. ДВ. бр.106 от 3 Декември 2004г., изм. ДВ. бр.87 от 1 Ноември 2005г., изм. ДВ. бр.94 от 25 Ноември 2005г., изм. ДВ. бр.100 от 13 Декември 2005г., изм. ДВ. бр.103 от 23 Декември 2005г., изм. ДВ. бр.105 от 29 Декември 2005г., изм. ДВ. бр.30 от 11 Април 2006г., изм. ДВ. бр.36 от 2 Май 2006г., изм. ДВ. бр.105 от 22 Декември 2006г., изм. ДВ. бр.55 от 6 Юли 2007г., изм. ДВ. бр.110 от 21 Декември 2007г., изм. ДВ. бр.70 от 8 Август 2008г., изм. ДВ. бр.105 от 9 Декември 2008г., изм. ДВ. бр.12 от 13 Февруари 2009г., изм. ДВ. бр.19 от 13 Март 2009г., изм. ДВ. бр.41 от 2 Юни 2009г., изм. ДВ. бр.95 от 1 Декември 2009г., изм. ДВ. бр.98 от 14 Декември 2010г., изм. ДВ. бр.19 от 8 Март 2011г., изм. ДВ. бр.28 от 5 Април 2011г., изм. ДВ. бр.31 от 15 Април 2011г., изм. ДВ. бр.35 от 3 Май 2011г., изм. ДВ. бр.39 от 20 Май 2011г., изм. ДВ. бр.30 от 17 Април 2012г., изм. и доп. ДВ. бр.53 от 13 Юли 2012г., изм. и доп. ДВ. бр.54 от 17 Юли 2012г., доп. ДВ. бр.102 от 21 Декември 2012г., изм. ДВ. бр.24 от 12 Март 2013г., изм. ДВ. бр.30 от 26 Март 2013г., доп. ДВ. бр.61 от 9 Юли 2013г., изм. и доп. ДВ. бр.101 от 22 Ноември 2013г., изм. и доп. ДВ. бр.105 от 19 Декември 2014г., изм. ДВ. бр.14 от 20 Февруари 2015г., изм. ДВ. бр.35 от 15 Май 2015г., доп. ДВ. бр.37 от 22 Май 2015г., доп. ДВ. бр.79 от 13 Октомври 2015г., изм. и доп. ДВ. бр.95 от 8 Декември 2015г., доп. ДВ. бр.32 от 22 Април 2016г., доп. ДВ. бр.43 от 7 Юни 2016г., изм. ДВ. бр.74 от 20 Септември 2016г., попр. ДВ. бр.80 от 11 Октомври 2016г., изм. и доп. ДВ. бр.97 от 6 Декември 2016г., изм. и доп. ДВ. бр.88 от 3 Ноември 2017г., изм. и доп. ДВ. бр.92 от 17 Ноември 2017г., доп. ДВ. бр.96 от 1 Декември 2017г., изм. и доп. ДВ. бр.97 от 5 Декември 2017г., изм. ДВ. бр.99 от 12 Декември 2017г., изм. и доп. ДВ. бр.98 от 27 Ноември 2018г., изм. и доп. ДВ. бр.108 от 29 Декември 2018г., изм. ДВ. бр.1 от 3 Януари 2019г., изм. ДВ. бр.24 от 22 Март 2019г., изм. ДВ. бр.32 от 16 Април 2019г., доп. ДВ. бр.38 от 10 Май 2019г., изм. и доп. ДВ. бр.96 от 6 Декември 2019г., изм. ДВ. бр.101 от 27 Декември 2019г., изм. ДВ. бр.102 от 31 Декември 2019г., доп. ДВ. бр.18 от 28 Февруари 2020г., изм. ДВ. бр.71 от 11 Август 2020г., изм. ДВ. бр.104 от 8 Декември 2020г., доп. ДВ. бр.107 от 18 Декември 2020г., изм. ДВ. бр.110 от 29 Декември 2020г., изм. ДВ. бр.14 от 17 Февруари 2021г., изм. ДВ. бр.16 от 23 Февруари 2021г.

към чл. 55 се добавя нова алинея 15, която гласи следното:
Данъка определен по настоящия член е в двоен размер, когато превозното средство е регистрирано на името на търговско дружество или на дружество с нестопанска цел.

§ 4. Към ЗАКОНА ЗА ПЪТИЩАТА, Обн. ДВ. бр.26 от 29 Март 2000г., изм. ДВ. бр.88 от 27 Октомври 2000г., изм. ДВ. бр.111 от 28 Декември 2001г., изм. ДВ. бр.47 от 10 Май 2002г., изм. ДВ. бр.118 от 20 Декември 2002г., изм. ДВ. бр.9 от 31 Януари 2003г., изм. ДВ. бр.112 от 23 Декември 2003г., изм. ДВ. бр.6 от 23 Януари 2004г., изм. ДВ. бр.14 от 20 Февруари 2004г., изм. ДВ. бр.88 от 4 Ноември 2005г., изм. ДВ. бр.104 от 27 Декември 2005г., изм. ДВ. бр.30 от 11 Април 2006г., изм. ДВ. бр.36 от 2 Май 2006г., изм. ДВ. бр.64 от 8 Август 2006г., изм. ДВ. бр.102 от 19 Декември 2006г., изм. ДВ. бр.105 от 22 Декември 2006г., изм. ДВ. бр.108 от 29 Декември 2006г., изм. ДВ. бр.59 от 20 Юли 2007г., изм. ДВ. бр.43 от 29 Април 2008г., изм. ДВ. бр.69 от 5 Август 2008г., изм. ДВ. бр.12 от 13 Февруари 2009г., изм. ДВ. бр.32 от 28 Април 2009г., изм. ДВ. бр.41 от 2 Юни 2009г., изм. ДВ. бр.42 от 5 Юни 2009г., изм. ДВ. бр.75 от 18 Септември 2009г., изм. ДВ. бр.82 от 16 Октомври 2009г., изм. ДВ. бр.93 от 24 Ноември 2009г., изм. ДВ. бр.87 от 5 Ноември 2010г., изм. ДВ. бр.19 от 8 Март 2011г., изм. ДВ. бр.39 от 20 Май 2011г., изм. ДВ. бр.55 от 19 Юли 2011г., изм. ДВ. бр.99 от 16 Декември 2011г., изм. и доп. ДВ. бр.38 от 18 Май 2012г., изм. ДВ. бр.44 от 12 Юни 2012г., изм. и доп. ДВ. бр.47 от 22 Юни 2012г., изм. ДВ. бр.53 от 13 Юли 2012г., изм. ДВ. бр.15 от 15 Февруари 2013г., изм. ДВ. бр.66 от 26 Юли 2013г., изм. и доп. ДВ. бр.16 от 25 Февруари 2014г., изм. ДВ. бр.53 от 27 Юни 2014г., изм. ДВ. бр.98 от 28 Ноември 2014г., изм. и доп. ДВ. бр.10 от 6 Февруари 2015г., изм. ДВ. бр.14 от 20 Февруари 2015г., изм. ДВ. бр.37 от 22 Май 2015г., доп. ДВ. бр.61 от 11 Август 2015г., изм. ДВ. бр.95 от 8 Декември 2015г., изм. и доп. ДВ. бр.101 от 22 Декември 2015г., изм. ДВ. бр.30 от 15 Април 2016г., доп. ДВ. бр.75 от 27 Септември 2016г., изм. и доп. ДВ. бр.11 от 31 Януари 2017г., изм. ДВ. бр.89 от 7 Ноември 2017г., изм. и доп. ДВ. бр.96 от 1 Декември 2017г., доп. ДВ. бр.31 от 10 Април 2018г., изм. и доп. ДВ. бр.80 от 28 Септември 2018г., изм. и доп. ДВ. бр.105 от 18 Декември 2018г., изм. и доп. ДВ. бр.60 от 30 Юли 2019г., изм. ДВ. бр.14 от 18 Февруари 2020г., изм. ДВ. бр.17 от 26 Февруари 2021г., изм. и доп. ДВ. бр.23 от 19 Март 2021г.,

В Чл. 10а се добавя алинея 10, която гласи следното:

Винетната такса е в десетократен размер, когато превозното средство е регистрирано на името на търговско дружество или на дружество с нестопанска цел.

Вносители:

ПП Излегни се! Мутри вътре! (за 10 хиляди месечно и безотчетни пари)

или там който ще го внесе

Публикувано в Анализ. 1 Comment »

Отворено писмо до Слави Трифонов и други, които ще се разпознаят

Привет Слави, ти или твоите сценаристи, които ти управляват страницата са си позволили да отправят заплахи. Да цитираме следното:

„Но ГЕРБ няма да получат време. Те са токсична партия, която трябва да изчезне от полето на българския политически живот.“

Може би 1 милион и повече граждани искат да знаят как точно ще изчезнат? Отрова във водата, или разстрели, или каква е идеята точно? По модела 44-та ли, когато избиват интелигенцията и аристокрацията и остават живи само най-простите лизачи, чието най-голямо наказание е да съществуват въобще, или как?

Между другото в коя друга държава някой си позволява да заплашва политически противници по такъв начин?

Ще ти кажа сега няколко неща. Едно време сме били на една сцена. Това е било през 90-те години, когато правеше концерти, бореше се срещу комунизма (или поне така изглеждаше). Имаше фенове. Даже автограф като те видеха хората щяха да искат.

Едно време ти имаше и хубаво шоу, където канеше известни хора, беше смешно, хората те гледаха. Пак ако те видеха щяха да ти искат автограф.

Повече от 10 години обаче като те пускаха по ефирната телевизия, не само че не съм те гледал, а веднага сменях канала ако те пуснат някъде. Шоуто ти се беше превърнало много рязко в токсична гадост, само плювни, и който те е гледал след това е трябвало с дни да се чисти. Между другото по това време спрях да гледам и тази телевизия – явно поради някаква причина започнаха политика на токсично въздействие върху хората пред малкия екран. Защо държаха токсичното шоу толкова време в ефир, трябва да дадат обяснение. Едно време тази телевизия също беше хубава.

А днес, дори не си най-популярния Слави в България. Знаеш ли защо – другия най-популярен Слави се е захванал с полезни за хората неща, с позитивни неща, не плюе по никой и си върши това, с което най-добре може да прави. Затова сега е номер 1 Слави в България. Не си ти.

А какво стана с теб в това време?

Какво се промени? От къде ти дойде тази злоба? Сценаристите ли? Защо превърна шоуто си в боклук? Къде ти избягаха добрите актьори и певици? Изпълняваш ли политически поръчки на мутри, гангстери, други престъпници ИТН (и така нататък)?
Кой сложи в програмата на ИТН приватизация на здравната система по катастрофалния модел на САЩ, където ако нямаш пари, целия ти живот може да се провали заради един обикновен грип или друго елементарно заболяване?

Сега ще ти дам няколко препоръки като доктор (а не като лекар).

Трябва да знаеш следното – етапите на завършването на жизнения път на съществата, които са попаднали в токсичното, е следния:
1. първо започва напълняване и погрозняване – това е първи признак, че единицата се опитва да „контролира“ над възможностите си, а тялото опитва да я предпази, като стратегически отблъсква всички около себе си
2. ако единицата не прекрати това, което прави, ще се появи хронично заболяване, което не се лекува с лекарства (здравето е в главата, а не в торби с лекарства, и инжекциони да ти бият всеки ден, полза няма да има)
3. ако единицата продължи в токсичното, хроничното заболяване ще доведе до тежко заболяване и
4. ако единицата въпреки това я кара по същия начин, тялото ще прекрати агонията на това същество, като ще се разяде отвътре чрез метастази, и ще се освободи съществото от токсичното, напускайки тялото. Разбира се с огромни физически мъки. Следва рециклиране и физически рестарт на съществото при необходимост

Ти на кой етап си? Само ти си знаеш. Имаш вероятно все още някакви шансове да си доживееш добре старините.

Пари имаш достатъчно, а дори и да си фалирал, това, което ще ти предложа не изисква много. Затова, ако ти се живее и искаш да се порадваш на живота, трябва да направиш следното – зарязваш всичко веднага и заминаваш в азиатските страни. Някъде, където ще те научат на мълчание и смирение. Където ще гледаш цветя високо в планината. Това ще ти прочисти съзнанието и ще може да се излекуваш от каквото ти е в главата. Ще може и да доживееш щастливи старини.

Ако не приемеш този съвет, 4-те етапа вече ги знаеш. Изборът си е твой.

Помисли си хубаво обаче – няма да ти трябва нито да ходиш където и да е с няколко джипа охрана (това защо го правиш изобщо? Смяташ ли, че което и да е правителство би ликвидирало шоумен, който ги плюе от сутрин до вечер, че да го превърне в мъченик? Или те е страх от истинските гангстери, които са врагове на правителството, и които те държат с нещо? Излез и разкажи цялата история, издай гангстерите, след това и те няма да могат да си позволят да те рекетират повече), няма да те е страх от нищо

и ще си свободен да си доизживееш щастливо докогато искаш. В противен случай, вместо да се радваш на цветята и планината с прочистено съзнание, ще трябва да ги гледаш от към корените след огромни страдания и вътрешно самоунищожение. И надали някой ще те помни с нещо хубаво при това положение. Това няма много смисъл, нали така?

С най-добри пожелания към теб и към другите, които ще се припознаят като замесени, и в подобно положение

Публикувано в Анализ, Казуси. Leave a Comment »

Дубайски реформи в конституцията от дебъ коалицията

България има току що избран парламент (доста скъп за данъкоплатците цирк) с краткосрочен хоризонт от няколко месеца.

Още в първия ден, явно много заинтересовани лица са внесли предложение за промени в българската конституция. Ще разгледаме какво са внесли наглеците и какви са най-вероятно мотивите им

* – съкращението Дебъ, което ще се използва по-нататък в текста не е псувня в никой случай, да не вземе да се обърка някой и да се припознае случайно

Тук скандалните предложения в оригинал

Ясно беше, че от дубайско са вкарали депутати през задния двор, ама имаше малко съмнение къде са и кой ще е най-тъпия да се издаде и да ги предложи. Оказаха се, че са дебъ. Изгледайте клипчето, после изчетете и какви са предложенията за промени в конституцията.

Това предлагат от дебъ коалицията

§1. В чл. 81, ал. 2 се създава второ изречение:
„Законите, чието приемане е предвидено изрично в Конституцията, се приемат с мнозинство повече от половината от всички народни представители.“

Коментар: ОК е, и в превод означава, че ако в конституцията пише, че за определен сектор пише, че се приема отделен закон, то промените в този закон се приемат само с 121 или повече депутати. Не може ако само 121 са се регистрирали законът да се приеме с 61. Можеше да се добави, че кодексите се приемат с 2/3 мнозинство, тъй като основополагащи кодекси като този на труда и на социалното осигуряване са направени на швейцарско сирене и се променят средно през 2 седмици. Това е единственото смислено и недомислено предложение в целия проект, ама да не бързаме.

Това предлагат от дебъ коалицията

§2. В чл. 86 се създават алинеи 3 и 4:
„(3) Със закон могат да се въвеждат основания за лустрация на лица, заемащи висши публични длъжности, както и основания за неизбираемост на кандидати за висши публични длъжности, поради принадлежност към репресивните органи на тоталитарния режим, както и поради членство в ръководни органи на комунистическата партия.
(4) Със закон могат да се въвеждат изисквания за периодични проверки за почтеност на лица, заемащи висши публични длъжности, както и основания за освобождаване от длъжност при непокриване на изискванията.“

Коментар: това е противоконституционно. Както едно време „репресивните органи“ са били едни, то сега такива са например ДАНС и би означавало след 10-20 години, когато няма да има ДАНС, а нещо друго, на бившите служителите на ДАНС да е забранено да заемат публични длъжности. Нима служителите на ДАНС или МВР са лоши хора?
Освен това си добавят репресивни текстове, така че публичните длъжности да могат по субективни критерии да бъдат отстранявани от длъжност.

Защо ги пишат тия глупости като знаят, че са незаконни? Ами, за да им се заядат доколкото има нормални партии в парламента, и после тези смешници да кажат, че еди коя си партия не искала съдебна реформа и пази статуквото.

Това предлагат от дебъ коалицията

§3. В чл. 87 се създава алинея 3:
„(3) Право на законодателна инициатива имат граждани с избирателни права, когато законодателното предложение е подкрепено от не по-малко от десет хиляди граждани. Редът за осъществяване на законодателната гражданска инициатива се определя в закон.“

Коментар: много хубаво предложение, което дава възможност не на малкия човек нещо да предлага, а на определени сбирщини, които след това да оревават, че хубавото им лобистко предложение е отсвирено от парламента

Това предлагат от дебъ коалицията

§4. Създава се чл. 916:
„Чл. 916. Изборът на членове на независими регулаторни и контролни органи се осъществява при спазване на най-малко следните изисквания: публично номиниране и изслушване на кандидатите, критерии за избираемост на кандидатите, предвиждане на възможност за граждански и професионални организации да дават становища и да наблюдават процеса, ограничаване на броя на последователните мандати.“

Коментар: празни приказки леваци, празни приказки, на ученици да се правят експертите

Това предлагат от дебъ коалицията

§5. В чл. 116 се създава ал. 3 и ал. 4:
„(3) Със закон могат да се въвеждат основания за лустрация на лица, заемащи публични длъжности в държавната администрация, поради принадлежност към репресивните органи на тоталитарния режим, както и поради членство в ръководни органи на Българската комунистическа партия.
(4) Със закон могат да се въвеждат изисквания за периодични проверки за почтеност на лица, заемащи публични длъжности в държавната администрация, както и основания за освобождаване от длъжност при непокриване на изискванията.“

Коментар: пак противоконституционно предложение, което се знае, че няма да мине. Защо бе леваци? Защо го предлагате пак това?

Това предлагат от дебъ коалицията

§6. В чл. 120, ал. 2 се създава второ изречение:
„Не подлежи на ограничаване обжалването на административни актове, с които се засягат права и свободи на гражданите, уредени в Конституцията, в правото на Европейския съюз, както и в международни договори, по които Република България е страна.“

Коментар: осигуряват се допълнителни бъдещи постъпления на адвокатската общност, нали депутатското плюскане ще е само няколко месеца и след това трябва да се подсигури прехрана за кочината… В същото време се осигурява затрупване на съдебната власт с дела за щяло и нещяло. Кой има интерес съдебната система да не работи? Криминалните контингенти, точно така. Обаче който е против предложението на леваците, ще го обявят, че е против защитата на човешките права. Много лево, ама много, направо плаче за Сибир.

Това предлагат от дебъ коалицията

§7. В чл. 127 т. 5 и т. 6 се отменят.

Коментар: я да ги видим какво искат да отменят леваците. Ето тези текстове им пречат:
„Прокуратурата следи за спазване на законността, като:

  1. (предишна т. 3 – ДВ, бр. 27 от 2006 г.) предприема действия за отмяна на незаконосъобразни актове;
  2. (предишна т. 4 – ДВ, бр. 27 от 2006 г.) в предвидените със закон случаи участва в граждански и административни дела.“

Защо бе леваци? Значи при едно гражданско или административно дело да няма прокуратура, така ли? Само адвокат и съдия без обвинение?

И от тук се почва с по-интересната част

Това предлагат от дебъ коалицията

§8. Чл. 129 се отменя. Създава се нов чл. 129:
„Чл. 129. (1) Съдиите се назначават, повишават, понижават, преместват и освобождават от длъжност от Висшия съдебен съвет.
(2) Председателят на Върховния касационен съд и председателят на Върховния административен съд се назначават от президента на републиката по предложение на Висшия съдебен съвет за срок от седем години без право на повторно избиране. Президентът не може да откаже назначаването при повторно направено предложение. За председател на Върховния касационен съд и за председател на Върховния административен съд могат да бъдат предложени и назначени само действащи в съответния съд съдии.
(3) Председателят на Върховния касационен съд и председателят на Върховния
административен съд се освобождават от Конституционния съд по предложение на Висшия съдебен съвет.
(4) Съдиите стават несменяеми с решение на Висшия съдебен съвет след
навършване на тригодишен стаж като съдия и след атестиране. Те се освобождават от длъжност само при:

  1. навършване на 65-годишна възраст;
  2. подаване на оставка;
  3. влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода
    за умишлено престъпление;
  4. трайна фактическа невъзможност да изпълняват задълженията си за повече от
    една година;
  5. тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и действия, които накърняват престижа на съдебната власт.
    (5) Придобитата несменяемост се възстановява при следващо заемане на
    длъжността съдия, прокурор или следовател в случаите на освобождаване по ал. 4, т. 2 и 4.
    (6) Председателите на съдилищата, с изключение на тези по ал. 2, се назначават на ръководната длъжност за срок от пет години с право на повторно назначаване.“

Коментар: първо леваците трябва да знаят, че като се отменя член, на негово място трябва да се сложи някакъв примерно чл. 129а. Защото няма как да отмениш член 129 и да приемеш нов чл. 129. В законодателството се оставят следи. Леваци, вашата конституция кой ви я писа точно? Някой дубаец ли? Гордеете ли се много?
А по същество нищо ново не предлагат освен, че искат грубо да се намесят в дейността на висшия съдебен съвет и да го разцепят. В същото време грубо се погазва принципа за разделение на властите и намеренията на Дебъ коалицията или по друг начин казано на онези олигарси с повдигнати обвинения за тежки престъпления много им се иска законодателната власт да се бърка в съдебната власт, а пък те да са имали преди това вкарани представители в законодателната власт. Това е противоконституционно и, за да се прави е необходимо Велико Народно Събрание от 400 депутати, което да приеме подобни глупости. Леваци, пак ще получите среден (не за оценка в училище става дума, да не се зарадвате предварително)

Има и няколко други различия спрямо конституцията, които предлагат – по-бързичко съдиите да стават несменяеми. Сегашния срок е 5 години, леваците предлагат да се намали до 3 години срока. Защо леваци? Имате стажантчета, които по-бързо искат да станат недосегаеми ли?

Това предлагат от дебъ коалицията

§9. Чл. 130 се отменя. Създава се нов чл. 130:
„Чл, 130. (1) Висшият съдебен съвет се състои от 15 членове. Председателят на Върховния касационен съд и председателят на Върховния административен съд са по право негови членове,
(2) За членове на Висшия съдебен съвет, които не са негови членове по право, се избират юристи с високи професионални и нравствени качества, които имат най- малко петнадесетгодишен юридически стаж. Предложения за избор на членове от Народното събрание, могат да правят професионални организации на юристи, акредитирани висши училища и научни организации, в които се преподават правни науки, граждански организации, работещи в сферата на правосъдието и правата на човека.
(3) Осем от членовете на Висшия съдебен съвет се избират пряко от съдиите от различните нива на съдилищата, а пет – от Народното събрание с мнозинство две трети от народните представители.
(4) Мандатът на изборните членове на Висшия съдебен съвет е пет години. Те не могат да бъдат преизбирани веднага след изтичане на този срок. Избраните за членове на Висшия съдебен съвет съдии продължават да осъществяват своите съдебни функции при съобразяване на тяхната натовареност.
(5) Мандатът на изборен член на Висшия съдебен съвет се прекратява при:

  1. подаване на оставка:
  2. влязъл в сила съдебен акт за извършено престъпление;
  3. трайна фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си за повече от една година;
  4. дисциплинарно освобождаване от длъжност или лишаване от право да упражнява юридическа професия или дейност.
    (9) При прекратяване на мандата на изборен член на Висшия съдебен съвет на негово място се избира друг от съответната квота, който довършва мандата.“

Коментар: леваците отново предлагат да отменят един член и на негово място да приемат нов със същия номер (пълни леваци, ама какво да правиш). По същество наглите лобисти искат да се намесят грубо в работата на съдебната власт и да прекратят мандатите на членовете на висшия съдебен съвет.

Забележете и следния лобистки текст: „Предложения за избор на членове от Народното събрание, могат да правят професионални организации на юристи, акредитирани висши училища и научни организации, в които се преподават правни науки, граждански организации, работещи в сферата на правосъдието и правата на човека.“

Чисто нов текст, който в превод означава, че например почтено адвокатско сдружение може да си предлага удобни членове на висшия съдебен съвет. Защо така бе? Нали адвоката защитава престъпниците (подсъдимите, че да не се обиди някой)? Значи косвено престъпниците (пак чакай подсъдимите) косвено да си избират през главата на народното събрание членове на висшия съдебен съвет, които пък после да избират съдиите, които ще ги съдят. Браво леваци!

След това леваците така случайно решили точно 8 от членовете на висшия съдебен съвет да са квота на съдиите, а точно 5 да са квотата на народното събрание (ама не просто на народното събрание, а през главата на народното събрание).

А защо точно 5 е квотата? Да беше тройната коалиция 1 … там схемата беше ясна – 3+5+8 се дели баницата, всичко е точно. А тук? Да, тук имаме коалицията „Дебъ чалгата с мутри вътре“ + още една партия + още една партия тайно.

Ама не става така леваци. Разчитаме на ДПС като най-стабилната партия доказана през годините да ви даде един среден (ама не в бележника, не бързайте да се радвате) и тук.

Да си имате за какво да се вайкате как пак не ви е минала левашката съдебна реформа. Не че сте били пълни некадърници, а едни лоши хора ви саботират все реформите.

Това предлагат от дебъ коалицията

§10, Чл. 130а се отменя. Създава се нов чл. 130а:
„Чл. 130а. (1) Висшият съдебен съвет:

  1. назначава, повишава, премества и освобождава от длъжност съдиите;
  2. прави предложение до президента на републиката за назначаване на председателя на Върховния касационен съд и на председателя на Върховния административен съд;
  3. прави предложение до Конституционния съд за освобождаване на
    председателя на Върховния касационен съд и на председателя на Върховния административен съд;
  4. назначава и освобождава председателите на съдилищата;
  5. прави периодични атестации на съдиите и на председателите на съдилищата и
    решава въпроси за придобиване и възстановяване на несменяемост;
  6. налага дисциплинарните наказания понижаване и освобождаване от длъжност на съдиите и на председателите на съдилищата;
  7. решава въпроси за организацията на дейността на съдебната система;
  8. приема проекта на бюджета на системата на съдилищата;
  9. приема решение за прекратяване на мандата на изборен член на Висшия съдебен съвет при условията на чл. 130, ал. 5;
  10. организира квалификацията на съдиите;
  11. осъществява и други правомощия, определени със закон.
    (2) Висшия съдебен съвет се председателства от председателя на Върховния касационен съд, а в негово отсъствие от председателя на Върховния административен съд. Министърът на правосъдието и главният инспектор могат да присъстват на заседанията, като не участват в гласуването.“

Коментар: първо отново отменят член, който след това пишат като нов със същата номерация. Ама леваци. След това дублират едни и същи текстове от предни отменени и отново създадени членове. Ама леваци са, какво да правиш. Голям среден за вас и не в бележника

Това предлагат от дебъ коалицията

§11. Чл. 1306 се отменя. Създава се нов чл. 1306:
„Чл. 1306. (1) Главният прокурор се назначава и освобождава от президента на републиката по предложение на Народното събрание, прието с мнозинство от три пети от всички народни представители въз основа на предложение на министъра на правосъдието или на една пета от народните представители.
(2) Мандатът на главния прокурор е пет години.“

Коментар: ето я наболялата тема, която така притеснява олигарси преследвани и избягали от страната за тежки престъпления, и един резиЛдент, на който му изтича мандата скоро и вече няма да се ползва от имунитет за недосегаемост.

Леваци, да ви видим некадърността до къде се простира. При сегашната конституция без да й се правят каквито и да е промени, като толкова ви бърка отзад главния прокурор, и сега може да си измислите нарушение по чл. 129, ал. 3, т. 5 „тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и действия, които накърняват престижа на съдебната власт“ и парламента може да си гласува с 2/3 мнозинство освобождаването му.

Що не се пробвате, а? Защото за да ви се приемат некадърните предложения за промяна в конституцията ще трябват отново поне 2/3 гласа от всички в парламента, а повечето текстове са противоконституционни и изобщо не могат да се приемат без Велико Народно Събрание.

Между другото как точно си представяте, че народното събрание ще избира главния прокурор и как точно ще се гарантира независимостта му от „народните представители“? Защото съдебната система трябва да е независима. Има разделение на 3-те власти – законодателна, изпълнителна и съдебна.

А вие леваци предлагате законодателната власт да си избере главен прокурор, който би трябвало да разследва законодателната власт? Как точно става тази работа?

Отговорът е голям среден за вас и не в бележника

Още какво предлагат от дебъ коалицията

Не само главния прокурор да е зависим от парламента, а и новоизмисления прокурорски съвет, който назначава, повишава и освобождава прокурорите и следователите. Познайте какви са квотите в прокурорския съвет 🙂
4 члена избрани от прокуратурата и 5 члена избрани от народното събрание + министъра на правосъдието избран от народното събрание и главния прокурор избран от народното събрание. Защо пак са избрали 5 члена 🙂

Нали вече казахме, че коалицията е „Дебъ чалгата с мутри вътре“ + още една партия + още една допълнително партия. Общо всяка партия от коалицията да си вкара по 1 член.

Дебъ коалиция предвижда и претрупване от дела на конституционния съд чрез разрешаване на всеки да си го сезира за каквото си реши.

Само че леваци, ДПС като доказала се най-стабилна партия през годините, ще ви удари един голям среден, и не в бележника

В обобщение

Дебъ, вие сте срам за България. Толкова сте низки, че заслужавате на следващите избори след няколко месеца да получите 0 гласа, даже и да сте гласували сами за себе си, тъй като ви е забила корумпираната машина за машинно гласуване

Изкачване на връх Голям Дебелец (1415 м.) – Верила планина

Връх Голям Дебелец (1415 м.) е първенецът на Верила планина и задължителен за колекцията на ентусиастите, които искат да покорят най-високите върхове на 39-те официално признати планини в България.

Изкачването му не предполага особени затруднения (освен може би последния участък преди върха, където е стръмно, и все пак относително безопасно в сухо време). Предпочитано време за изкачване е късна зима-ранна пролет или есента. Зимата не е подходящ сезон, тъй като маршрутът от 641 м. положителна денивелация и около 22 километра в двете посоки, едва ли може да се преодолее за 1 ден на заснежен терен. От друга страна през лятото би било прекалено горещо, което също би представлявало значително предизвикателство.

Началната точка е паркинга пред църквата на село Горна Диканя. Тръгва се по пътя край църквата. След църквата се завива наляво. След около 100-на метра отново се завива наляво, като веднага след това се преминава мостче. След което трябва да се поеме надясно. Продължава се по пътя покрай къщите в селото и след тях следва разклонение. Тръгва се наляво. Предстои изкачване през гориста местност в продължение на около 500 метра, като в това време първо се излиза на открито. След което за 100-на метра отново се влиза в горичка.

След това се достига разклонение, като трябва да се поеме рязко надясно. Предстоят около 2,5 километра лека разходка по пътеката в гората и при 220 метра положителна денивелация.

Достига се заслон. Храна няма, ако някой не остави преди това. Мястото е добро за подслон при необходимост. Има чешма и е добре да се презареди, защото до върха няма от къде.

След което продължавате нагоре по пътя, като ще има и отрицателна денивелация на моменти. След около 2 километра и 50 метра положителна денивелация ще може да се види за първи път и целта.
На това място се събират 2 пътеки като се продължава надясно.

Скоро след това пътя се събира с маркираната пътека.

Достига се връх Царица (1238 м.)

Около 200 метра по-късно се достига до обширна поляна.

След нови 300 метра панорамата е тази и предстои спускане през горичка до подножието на върха.

Алтернативно би могло да се мине и по малко по-удължения маршрут по „царската пътека“ от ляво. Може би това е и по-добрия вариант, тъй като шорткъта през горичката не спестява много време, а и предстои борба с тръни ако се мине от там.

И в двата случая трябва да се достигне тази точка, от където започва изкачването към Връх Голям Дебелец (1415 м.). Препоръчително е при изкачването да се премине през горичката, а не по „царския път“, който е изключително разровен от джипове и камиони. Началото на изкачването е с лека денивелация до един момент, от който става все по-стръмно. Ако е кално или има сняг и лед би било опасно.

Към финала наклона намалява. Във всеки случай ако ще има преход през зимата, редно ще бъде да се ходи с подходяща екипировка, може би и с котки. Джипове не трябва да ходят към върха през зимата или когато е кално, тъй като наклона е прекалено голям.

Връх Голям Дебелец (1415 м.)

От върха се откриват чудесни гледки към Рила, Витоша и Плана

Целия маршрут до върха се преодолява за 4-5 часа в зависимост от почивките и снимките. На слизане за около 4 часа.

Публикувано в Анализ, Планини. Leave a Comment »

Изкачване на връх Голеш (1156 м.) – Гребен планина

Вероятно дори и не сте чували за това място? Или пък специално сте дошли тук, защото търсите информация как да изкачите един от 39-те най-високи върха на планините в България (Голеш е най-високия на българска територия връх, част от планината Гребен)? Може би имате за цел да изкачите всичките 39 планини в България (само да знаете, че Стара планина, която е една от тези 39, всъщност се състои от 42 отделни планини)?
А може би просто търсите да си направите лека разходка в планината? Или търсите да снимате панорами обградени от десетки планини във всички посоки и от различни държави?
Каквото и да ви води натам, ето една кратка инструкция, която би била полезна.

Преди да тръгнете към най-високия връх на българска територия от планината Гребен, е необходимо поне 1 ден по-рано да уведомите гранична полиция, тъй като върха се намира на пирамида 327, точно на границата със Сърбия.
Най-лесно е да напишете мейл до nsgp@mvr.bg, където да опишете 3 имена и ЕГН на всички, които ще участват в пътуването, дата и прогнозни часове на пътуването, телефон за връзка с организатора на пътуването (или ако е 1 човек – неговия телефон). Също така цел на пътуването и местата, които ще бъдат посетени. Обикновено ще получите обаждане, където да ви кажат, че всичко е наред и ако имате проблеми на границата да се обадите на телефона, от който ви се обаждат или телефона, който продиктуват.
Режимът за уведомление е задължителен. Ако не уведомите полицията, в случай, че бъдете спрени на границата, вероятно ще трябва да пишете обяснения в най-близкото районно. В случай, че ви спрат полицаите от сръбска страна, тогава вероятно ще бъдете предадени на най-близкото КПП. По-добре да не си разваляте хубавия ден.

Кога е подходящо да посетите Гребен планина – може би месеците март (след като са се стопили снеговете, няма лед и още не е почнала пролетта в пълния си блясък), октомври и ноември в хубави слънчеви дни. Зимата не е препоръчително да се прави прехода, тъй като един трънлив участък, съчетан с относително стръмно изкачване и сняг и лед точно на границата и при риск да ви се пусне сръбския роуминг при 20 лева на мегабайт, едва ли ще е мечтаното изкачване. Пролетта в пълния си разцвет и лятото също не са подходящи, тъй като трънливите места също ще са в пълния си блясък. Отделно от това по пътя към върха има участъци, където трябва да си гледате в краката, за да не настъпите някое животно, което по принцип не бихте искали да срещате в природата. Затова най-добре да си отбележите октомври и ноември в хубави слънчеви дни за потенциалното изкачване.

Какво да облечете – здраво яке, ама много здраво. И не толкова топло яке (освен ако не сте решили да рискувате със зимно изкачване), а яке, което да ви пази от тръните по пътя (в трънско отивате все пак). Шапка – по същата причина. Дълги и здрави панталони – варианта с изкачване на Голеш по къси гащи е много неоптимална и смела идея, и може да ви бележи за години напред със спомени.

Вода по пътя няма, затова си носете. Фенерче също. Личната карта задължително също я носите. Не се препоръчва да ходите в района сами. Телефоните заредени, винаги си носете и допълнителни батерии. Проверете преди да планирате пътуването прогнозата за времето – трябва ви ден с много часове слънчево време и без облаци (иначе само ще изкачвате без да видите изключителната панорама от върха и по пътя), 0% шанс за дъжд или сняг, да няма мъгла и вятъра да е под 15 км в час
Meteoblue.com

Как би протекло едно оптимално изкачване на върха ако сте от София:
1. тръгвате с колата в 9.00 (личната карта да не забравите)
2. тръгвате по магистрала Люлин до отсечката за Перник. След това продължавате към Брезник и после по пътя за Трън.
3. малко преди Трън в тази точка се отклонявате надясно към село Врабча. Ако допреди това от Брезник до момента сте видели неоптимален път, то сега предстои изкачване по подвеждащо добър и тесен асвалтов път. Карайте изключително внимателно, тъй като до селото следващите 5 километра е изкачване с много предизвикателни завои, без никаква маркировка преди тях, липсват и мантинели на места, където би трябвало да ги има. Нямате бърза работа ако отивате в този район – карайте бавно, за да не си развалите хубавия ден.
4. оставяте колата на паркинга до знамето и паметника около 10.40-10.45
5. връщате се назад пеша около 50 метра и свивате надясно по черния път между къщите. Ще го следвате без да се отклонявате наляво за около 20-25 минути спокойна разходка със снимане по пътя. Дали не правите нещо погрешно ще сте сигурни ако заобикаляте от дясната страна връх Градище (1094 м.). В един момент пред вас ще се появи и връх Голеш. На външен вид много си приличат, но десният е Голеш – там, където искате да отидете, а левия Градище (1094 м.) – връх, където ако го изкачвате, ще видите много зор, безпътица, бодли, а на върха след многото мъки има стари пейки, бодли, обрасло е всичко до степен, че панорамна гледка има само частично. Това евентуално би ви била наградата ако качите левия връх Градище. Преди наградата обаче ви чака това, или това, или това. Кому са нужни толкова бодли да отнесе? Може би един ден добри хора може да минат от там и да оставят подстигана и маркирана екопътечка, ама сега Градище си е просто един връх Бодеж и трябва да се избягва.
6. След като сте стигнали до точката, където вече виждате пътека, която стои между връх Градище и връх Голеш, трябва да завиете наляво. Скоро преминавате покрай изоставена къща. Постепенно черния път се стеснява и направо губи. На места е обрасло и трябва да се борите с тръните трънски, ама е поносимо, особено ако някой мине да подстриже излишното. А маркировка няма. Ориентирайте се по това, че трябва да вървите като в дясно ви е връх Голеш и го подсичате.
7. Вървите по вече тясната пътека 20-на минути до момента, в който добри хора са сложили купчинки камъни – това е мястото, където е подходящо да започнете катеренето към върха. До момента сте вървели по равното на практика около 35-45 минути.
8. сега тръгвате нагоре и до където има слагани купчинки за ориентация, следвате ги. От време на време поглеждате назад към панорамните красоти. Бързо обаче се стига до момент, в който вече няма съвсем никаква маркировка и просто гледате нагоре и нагоре, заобикаляйки идващите храсти.
9. и така това продължава до момента, в който има участък с храсти, който не може да се заобиколи, а трябва да се пребори. Това като го направите, вече се появява пътечката до върха – 5 минути само и сте там. Общо взето от момента, в който сте били на пътеката подсичаща Голеш и сте видели купчинките с камъни, посочвайки, че това е мястото за започване на катеренето, и до върха, ще отнеме около 40-45 минути в зависимост от това колко често спирате за почивка, колко снимате панорамно. Разбира се ако тичате през бодлите може и по-бързо, но по-добре не – гледайте си в краката, може да настъпите нещо, което не бихте искали да срещнете в природата!
Общо взето, заделете си едни 80-90 минути от колата до върха – някои пишат, че целия маршрут се прави за 45 минути, ама изобщо не е вярно или поне това не е темпото на средния планинар.

Заповядайте на връх Голеш (1156 м.)

10. След като сте се наснимали хубаво на върха, слизате по същия маршрут (внимавайте да не се разсеете и да пропуснете правилната пътека, защото има такава възможност на връщане)
11. Бонус може да посетите много панорамния връх Тръбанов дел (1015 м.), който се намира само на 5 минути от основния черен път, по който вървите. Хубави панорами се откриват по пътеката, а и осъзнавате точно кое къде е в планината.

Трябва да знаете, че за разлика от маршрута към Голеш, който си е значително обрасъл и труден за наблюдение, то връх Тръбанов дел е съвсем на открито и в рамките на 5 минути ще сте привлекли вниманието на гранична полиция да ви направят една проверка на документите. Ако сте си обявили идването предните дни, няма страшно. Ако не сте, значи може би ще имате ден с вкус на лимон на финала.

Във всички случаи все някога ще се върнете до колата.

Нов бонус опция в района – да посетите Врабчанския водопад преди да се приберете. За целта на връщане спирате някъде тук. От тук може да се изкачат и върховете Драговски камък и Стакьов камък ако имате съответните часове слънце за деня. Обаче ако сте дошли есента, едва ли ще го имате свободното време. Затова шансът е водопада – от мястото, където ще оставите колата, продължавате пеша още 100-на метра към дома и се отклонявате като видите табелата (дано да я има) в тази точка. Слизате, слизате, слизате и ще го чуете, и видите. Вляво от него има място за пикник под скалите. Това разбира се ако имате време за пикник, или пък ако сте дошли специално за пикника и водопада, а не преди това да сте изкачвали върхове.

Като се качите отново колата и тръгнете да се прибирате, на спускането карайте много бавно. От табелката за край на село Врабча по пътя следва почти прав участък, където много бързо може да се набере скорост. Този почти прав участък като крив макарон завършва с крайно рязък ляв завой с денивелация, където колата трябва да се движи може би с 10-20 километра. В противен случай ще завърши службата си в дерето. За да не си разваляте деня, просто карайте бавно, с колан, изправни спирачки, и със зимни гуми ако температурата е под 10 градуса през деня. Това спасява животи. След този коварен, необезопасен, необозначен завой, предстоят още няколко също небезопасни, където отново трябва да карате много бавно. Но това не е бавно каране – много по-бързо е от излизане от съответното дере.

Нов бонус – след като се измъкнете от опасния участък ще сте излезли на основния път от Трън към София. Карете около 7 километра в посока София, които ще изминете за около 7 минути и спирате тук в известното Парамунско ханче, където може да си купите истинска храна и за веднага, и за вкъщи. От там се прибирате в къщи и почвате да споделяте успеха

Публикувано в Анализ. Leave a Comment »

Изкачване на връх Сирищнишка Рудина (1172 м.) – Рудина планина – по Екопътека „Поглед към девет планини“

Сирищнишка Рудина (1172 м.) е първенец на една от 39-те български планини. Затова, който иска да събере пълната колекция, това е задължително място за посещаване. И не само заради колекцията. Сирищнишка Рудина (1172 м.) е много подходящ за цели семейства с деца. Напълно достъпен и за млади, и за хора с по-дълъг стаж. Изключително панорамен връх, или по-точно казано през екопътеката до върха ще има постоянно достъп до панорамни гледки. И се виждат много повече от 9 планини.

Основни указания – да си носите шапка, вода, в началото по пътя има къде да се налее. Във всеки случай не е желателно да се рискува и да се тръгва с празни бутилки, особено ако е в горещо време. По-голямата част от прехода е на открито и през лятото това не е най-подходящото място за изкачване – в горещините се ходи над 2000 метра планините. Може би есента е идеалното време.

И така – ако сте от центъра на София до началната точка 42°34’08.3″N 22°48’09.8″E ще ви трябват около 80-90 минути с автомобил (през цялото време по съвсем приемлив асфалтов път). Първо минавате по магистрала Струма или през Владая до Перник, след това Батановци, Лесковец, Ковачевци и достигате до село Сирищник – родното място на Георги Първанов.

На началната точка ще ви посрещне скромен скромен Румен – Президента. Потупвате го по клепналите уши, ако имате подходяща храна му дайте и следва начало на приятния преход.

Тръгвате от надморска височина 700 метра и поемате по червената маркировка.

В началото ще усетите лек наклон (и все пак го правим на въпрос, значи се усеща). След 900 метра достигате до параклиса Св. Николай Чудотворец. Има място за подслон при нужда, и къде да се направи почивка за обяд примерно. Тук е и чешмичката, където може да се налее вода. След това до върха няма от къде, затова заредете до горе.

Сега тръгвате след табелката с подобект „Окото“.

От тук поемате по стълбите нагоре. След само 250 метра достигате до „Окото“ – на около 850 м. надморска височина. Правите си снимки и продължавате нагоре.

Веднага след това достигате до асфалтов път. За по-енергийно ефективните и спестяващи от ходене, всъщност и от тук може да започнете с пешеходния преход, което може да спести около 1,2 километра от екопътеката, като ще пропуснете изброените до момента обекти. А по друг начин казано – простимо е само за семейства с много малки деца 1-2 годишна възраст, които не могат да ходят, и ако са 3 и повече. Простимо е и за навършили 100+ години. Иначе си е голям пропуск.

От асфалтовия път до върха остават само около 2 километра, за които трябва да се преодолее денивелация около 300 метра по почти постоянен лек наклон и почти през цялото време право напред и нагоре.

Панорама от 42°34’39.0″N 22°47’15.7″E

Малко преди върха – 42°35’06.2″N 22°46’43.6″E

Вишката на около 120 метра преди върха – 42°35’07.0″N 22°46’41.7″E

А след обследването на гледката, остава само да се изкачи и върха, където има дори поредната пейка, където да може да се направи почивка. Още 120 метра и готово

Връх Сирищнишка Рудина (1172 м.) – Рудина планина – 42°35’09.4″N 22°46’36.9″E

А като се върнете на началната точка – там ще ви очаква отново Румен – Президента. Дайте му нещо, че вечно е гладен.

Тъй като на практика пътя отиване и връщане с кола от София до началната точка отнема под 3 часа, и още 3-4 часа за прехода с много почивки, много снимане и много бавно ходене, то дори и за един есенен ден има достатъчно време преди прибиране да се посети и язовир Пчелина, който е на 20-на минути бавно каране – 42°31’38.5″N 22°52’08.7″E

И после си се прибирате у дома да готвите картите и проекта за следващия хубав преход

И… президента не може да бъде арестуван за извършени престъпления… докато му свърши мандата обаче

Днес излезе решение по дело заведено в конституционния съд относно това докъде се простира недосегаемостта за 2-те държавни длъжности „президент“ и „вицепрезидент“.

Тъй като поръчковите медии не могат да четат явно, или им се е платило отново да въвеждат в заблуждение онези, които ги гледат, ще споделим в кратце какво точно реши конституционния съд, тъй като решенията му са надграждащи и разясняващи конституцията и са задължителни за изпълнение, даже за „недосегаемите“.

1. По въпрос първи от тълкувателното питане – Припокрива ли се по съдържание понятието „държавна измяна“, използвано в чл. 103, ал. 1 от Конституцията, с престъпленията, визирани в Глава първа „Престъпления против Републиката“, Раздел I „Измяна“ от Особената част на Наказателния кодекс ?

Съдържанието на понятието „държавна измяна“ по чл. 103, ал. 1 от Конституцията не е тъждествено със съдържанието на понятието „измяна“ по смисъла на Раздел I, Глава първа от Особената част на Наказателния кодекс. Като „държавна измяна“ следва да бъдат разбирани и други престъпления против Републиката, които държавният глава би могъл да осъществи при изпълнение на конституционно възложените му функции.

Конституционния съд отговаря на питането, че държавна измяна на президента съвсем не се изчерпва с раздел 1 от особената част на наказателния кодекс

2. По втори въпрос от тълкувателното питане – Каква е разликата между използваните в чл. 103, ал. 1 от Конституцията понятия „държавна измяна“ и „нарушение на Конституцията“ като основания за ангажиране на отговорността на президента и вицепрезидента за действия, извършени при изпълнение на техните функции ?

Понятието „държавна измяна“ винаги изисква осъществяването на съставомерна престъпна дейност против Републиката.

Понятието „нарушение на Конституцията“ обхваща нарушения при изпълнение на функциите на президента или вицепрезидента, които нямат престъпен характер, както и такива, които са съставомерни деяния.

Конкретната преценка, дали „държавна измяна“ или „нарушение на Конституцията“ обосновават отговорност на президента или вицепрезидента се прави единствено от Народното събрание, което само̀ решава дали да повдигне обвинение и след това – от Конституционния съд, когато упражнява правомощието си по чл.103, ал.3 от Конституцията.

По втория въпрос конституционния съд прехвърля отговорността дали е налице държавна измяна или нарушаване на конституцията на парламента. За добро или не (от гледна точка почтен човек ли е президента или пълен спрелтак) парламента надали някога би могъл да свали президента, тъй като за това е необходимо мнозинство от 2/3. Така дори и да се докаже, че е педофил сериен и терорист, той все ще има поне едно паразитно малцинство в парламента подкрепа, които да му бранят кожата. На всичкото отгоре дори и да се намери мнозинство в парламента, президента има квота в конституционния съд, която също може да му брани кожата преди да се отстрани.

Затова граждани, следващия път като се избира президент и докато е нужно да се избира такава паразитна длъжност в България, хубаво избирайте, да не стават недоразумения и после човек да се чуди как да се чистят.

3. По трети въпрос от тълкувателното питане – Понятията „държавна измяна“ и „нарушение на Конституцията“, използвани в чл. 103, ал. 1 от Конституцията, включват ли в съдържанието си и извършване на престъпления извън съставите на Глава първа „Престъпления против Републиката “ от Наказателния кодекс ?

Понятието „държавна измяна“ не включва в съдържанието си извършване на престъпление извън съставите на престъпленията против Републиката.

Понятието „нарушение на Конституцията“ може да включва в съдържанието си и извършване на нарушения, които са престъпления, но различни от престъпленията против Републиката.

Разбирайте, че президента би трябвало да е образец за подражание и който и да е закон да наруши, това е и нарушаване на конституцията. Затова при един читав парламент и конституционен съд, президента ще е действително олицетворение единството на нацията, иначе при всяко отклонение от образеца би могъл да бъде отстранен по закон. Това е взаимствано от други държави, където за неправилно паркиране например, президента от срам би си подал оставката веднага, не да чака да му я искат. Да, президента би трябвало да е образец за подражание според българската конституция

4. По четвърти въпрос от тълкувателното питане – Изразът „не може да бъде възбудено наказателно преследване“, използван в чл. 103, ал. 4 от Конституцията, ограничава ли се само до действия с процесуален характер?

Възбуждането на наказателно преследване е дейност на органите на досъдебното производство по формулиране на твърдение срещу конкретно лице, че е извършило конкретно престъпление.

Изразът „не може да бъде възбудено наказателно преследване“, използван в чл. 103, ал. 4 от Конституцията означава, че срещу президента и вицепрезидента не могат да бъдат извършвани действия с процесуален и извънпроцесуален характер, които могат да доведат до реализиране на наказателна отговорност и които пряко засягат техните лични права и свободи.

Конституционния съд с това тълкуване казва, че докато заемат съответните длъжности, президента и вицепрезидента не могат да бъдат арестувани дори за извършени престъпления. Но ако бъдат отстранени чрез импийчмънт, имунитета за недосегаемост веднага пада. Имунитета пада и веднага щом изтече мандата им. От там насетне ще може да са обикновени простообвиняеми

5. По въпрос пети от тълкувателното питане – Изразът „не може да бъде възбудено наказателно преследване“, използван в чл. 103, ал. 4 от Конституцията, включва ли забрана да бъде образувано наказателно производство, когато се открият данни за евентуална престъпна дейност на президента и вицепрезидента ?

При откриване на данни за престъпна дейност на президента или вицепрезидента забраната да бъде възбудено наказателно преследване не препятства започването на наказателно производство.

Въпреки, че не могат да бъдат арестувани, при наличие на данни за престъпна дейност от двамата недосегаеми, наказателното производство може да започне незабавно и да си тече докато им изтича мандата, когато вече няма да имат имунитет и ще понесат отговорност за извършените закононарушения без ограничения. Затова недосегаемите може да са в положение да са с почти готова присъда и само да си изчакват края на мандата преди да бъдат арестувани и да почнат излежаване много скоро след това

6. По шести въпрос от тълкувателното питане – Изразът „не може да бъде възбудено наказателно преследване“, използван в чл. 103, ал. 4 от Конституцията, означава ли забрана за извършване на действия с процесуален характер по вече образувано наказателно производство, по което се разкрият данни за престъпна дейност на президента или вицепрезидента?

По вече образувано наказателно производство имунитетът на президента и на вицепрезидента изключва извършването на такива процесуални действия, които са насочени срещу тях и пряко засягат техни лични права и свободи.

Други действия по разследването могат да бъдат извършвани без ограничение.

Решението е прието единодушно.

Ново потвърждение, че докато им тече мандата, президента и вицепрезидента не могат да бъдат лишавани от свобода. Обаче това не означава, че не могат да бъдат извикани на разпит. Конституционния съд дава разрешение всякакви други действия по разследване на престъпления извършени от тях да се изпълняват неограничено. В същото време сред личните права са и забрана да бъдат записвани. В същото време един президент не би могъл сам да извърши престъпление – трябва му съучастник. Така държавната власт има пълните законни правомощия да записва съучастника на президента докато се договаря с президента какви престъпления да се извършат. Това ще е напълно правомерно и законно събрано доказателство срещу съучастниците. Проблем за разследващите органи може да бъде ако президента и вицепрезидента сами извършват престъплението, тъй като и двамата не могат да бъдат разследвани със специални разузнавателни средства, за да не им се отнемат „лични права и свободи“.

Във всеки случай, който си мечтае да бъде президент, трябва да бъде образец за подражание, иначе може да получи удължаване на мандат с безплатно хранене от държавния бюджет, само че не с личен готвач на Дондуков 2, а на общата трапеза с другите себеподобни закононарушители

Конституционният съд се произнесе с решение по конституционно дело № 1/2020 г.

Отворено писмо към МВР, за интелигентните, младите и хубавите

Настоящото ще го разделим на няколко позиции:
1. препоръки към министерството на вътрешните работи да спазват стриктно законите в страната, а да не позволяват свободия и хаос
2. анализ на протестите

Препоръка към министерството на вътрешните работи

Уважаеми господин министър, главен секретар на МВР, достойни служители на министерството,

Време е да влезете в правомощията си дадени ви от конституцията и закона за МВР, а именно:
Из чл. 2 от закона: „Дейността на МВР е насочена към защита на правата и свободите на гражданите, противодействие на престъпността, защита на националната сигурност, опазване на обществения ред и пожарна безопасност и защита на населението.“

Гражданите по конституция имат право на свободно придвижване, безпроблемно стигане до работните си места, безпроблемно прибиране у дома си. Гражданите имат право на почивка. В последните седмици определени групи лица организират масови събирания, вдигат шум и смущават спокойствието на гражданите.

Моля да вземете необходимите мерки и да респектирате съответните лица срещу каквито и да е прояви на хулиганство или други видове престъпления. Не се притеснявайте, че „борци за граждански права за протести“ ще ревнат, че полицейска държава имало. Който нарушава закона, трябва да бъде респектиран, а ако е извършен закононарушение – прибран и разследван, след което предаден на правосъдието. Вашето министерство е гарант за държавността и спазването на законите в страната.

Недопустимо е заради групи лумпени (по думите на организатора им от Дубай) в София и други градове на страната да има затваряне на основни улици, че те да си се пекат на слънце необезпокоявано. Недопустимо е и който и да е да цапа или руши държавна собственост, нито частна собственост. Следващия път, когато лумпени извадят нещо, за да замерят държавна институция, намесете се веднага и арестувайте хулиганите. Ползвайте инструментариума, който законодателството предлага:

Из наказателния кодекс:

Какво се предвижда например за замерящите с пъдпъдъчи яйца закона:

Чл. 325. (1) (Изм. – ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който извърши непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, се наказва за хулиганство с лишаване от свобода до две години или с пробация, както и с обществено порицание.
(2) Когато деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на властта или представител на обществеността, изпълняващ задължения по опазване на обществения ред, или когато то по своето съдържание се отличава с изключителен цинизъм или дързост, наказанието е лишаване от свобода до пет години.

Какво се предвижда за блокиращи транспортни коридори например, горящи или ругаещи знамето на България или ЕС, и т.н.:

„Чл. 106. (Доп. – ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм. – ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Който с цел да отслаби властта или да и създаде затруднения унищожи или повреди обществени сгради, строежи, инсталации, съоръжения, транспортни или съобщителни средства или друго значително обществено имущество, се наказва за диверсия с лишаване от свобода от пет до петнадесет години, а в особено тежки случаи – с лишаване от свобода двадесет години, с доживотен затвор или с доживотен затвор без замяна.“

„Чл. 107. Който с цел да отслаби властта или да и създаде затруднения разстройва или подравя промишлеността, транспорта, селското стопанство, паричната и кредитната система, други стопански отрасли или отделни стопански предприятия, като използува държавни учреждения, стопански предприятия или обществени организации, като възпрепятствува тяхната дейност, или като не изпълнява възложените му важни стопански задачи, се наказва за вредителство с лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи – с лишаване от свобода от пет до петнадесет години.“

„Чл. 108. (Изм. – ДВ, бр. 41 от 1985 г., изм. – ДВ, бр. 99 от 1989 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. – ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 38 от 2007 г.) Който проповядва фашистка или друга антидемократична идеология или насилствено изменяне на установения от Конституцията на Република България обществен и държавен строй, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба до пет хиляди лева.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. – ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 38 от 2007 г., доп. – ДВ, бр. 95 от 2016 г.) Който по какъвто и да е начин опетни герба, знамето или химна на Република България, или знамето или химна на Европейския съюз, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба до три хиляди лева.“

„Чл. 108а. (Нов – ДВ, бр. 92 от 2002 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г., доп. – ДВ, бр. 74 от 2015 г., изм. – ДВ, бр. 101 от 2017 г.) Който с цел да създаде смут и страх в населението или да заплаши, или да принуди орган на властта, представител на обществеността или представител на чужда държава или на международна организация да извърши или да пропусне нещо, извърши престъпление по чл. 115, чл. 128, чл. 142, чл. 142а, ал. 3, т. 2, чл. 143, чл. 143а, чл. 144, ал. 2, чл. 170, ал. 3, чл. 216, ал. 1 и 5, чл. 319б – 319г, чл. 326, чл. 330, чл. 333, чл. 334, чл. 336а, чл. 337, чл. 339, чл. 340, чл. 341а, чл. 341б, чл. 341в, чл. 344, чл. 347, ал. 1, чл. 348, чл. 349, чл. 350, чл. 352, ал. 1, 2 и 3, чл. 354, чл. 356е, чл. 356з, чл. 356к, чл. 356л и чл. 356м, се наказва за тероризъм с лишаване от свобода от пет до петнадесет години, а когато е причинена смърт – с лишаване от свобода от петнадесет до тридесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г., изм. – ДВ, бр. 74 от 2015 г.) Който по какъвто и да е начин, пряко или косвено събира или предоставя финансови или други средства, като знае или предполага, че те ще бъдат използвани изцяло или частично:
1. (доп. – ДВ, бр. 101 от 2017 г.) за извършване на деяние по ал. 1, 3, 4, 6 или 7;
2. от организация или група, която си поставя за цел извършване на деяние по ал. 1 или 3;
3. (доп. – ДВ, бр. 101 от 2017 г.) от лице, извършило деяние по ал. 1, 3, 4, 6 или 7, се наказва с лишаване от свобода от три до дванадесет години.
(3) (Нова – ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г.) Който набира или обучава отделни лица или групи от хора с цел извършване на престъпление по ал. 1, се наказва с лишаване от свобода от две до десет години.
(4) (Нова – ДВ, бр. 74 от 2015 г.) Който се обучава с цел извършване на престъпление по ал. 1, се наказва с лишаване от свобода до осем години.
(5) (Нова – ДВ, бр. 74 от 2015 г.) Деецът по ал. 4 не се наказва, ако доброволно се разкрие на властта, преди да е извършено престъпление по ал. 1.
(6) (Нова – ДВ, бр. 74 от 2015 г.) Български гражданин, който излезе през границата на страната с цел да участва в престъпление по ал. 1 – 4, включително против друга държава, се наказва с лишаване от свобода до десет години.
(7) (Нова – ДВ, бр. 74 от 2015 г.) Наказанието по ал. 6 се налага и на чужденец, който с цел да участва в престъпление по ал. 1 – 4, включително против друга държава, влезе през границата на страната или незаконно пребивава в нея.
(8) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г., предишна ал. 4 – ДВ, бр. 74 от 2015 г.) Предметът на престъплението по ал. 2 се отнема в полза на държавата, а ако липсва или е отчужден, присъжда се неговата равностойност.“

Относно държавните предатели законът е следния (някои все още имат шанс да си изпеят всичко и да избегнат арестите):

„Чл. 103. (Доп. – ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Който, изпълнявайки държавна служба или поръчение пред чуждо правителство или международна организация умишлено ги води във вреда на републиката, се наказва с лишаване от свобода от десет до петнадесет години, както и с лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 9.

Чл. 104. (1) (Доп. – ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм. – ДВ, бр. 153 от 1998 г., изм. – ДВ, бр. 26 от 2004 г.) Който издаде или събира с цел да издаде на чужда държава или на чужда организация информация, представляваща държавна тайна, се наказва за шпионство с лишаване от свобода от десет до двадесет години, с доживотен затвор или с доживотен затвор без замяна.
(2) Ако деецът доброволно разкрие пред органите на властта извършеното престъпление, наказва се при смекчаващи обстоятелства.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. – ДВ, бр. 99 от 1989 г., изм. – ДВ, бр. 26 от 2004 г.) Информацията, представляваща държавна тайна, се определя със закон.

Чл. 105. (1) Който се постави в услуга на чужда държава или на чужда организация, за да и служи като шпионин, ако не е извършил деяние по предходния член, се наказва с лишаване от свобода от пет до петнадесет години.
(2) Деецът не се наказва, ако доброволно се разкрие пред органите на властта.

 

Искаме спокойствие в държавата. Ако е необходимо отделете специално място за протести извън градовете на някоя площадка да си протестират колкото искат в точно определени времеви рамки, като всяко просрочие на протест да се третира като неразрешено и да се преследва от закона.

Благодарим предварително за съдействието и подсигуряването на конституционните права на гражданите, не само на лумпените

Протестират ли интелигентните?

Да разбира се, само че за незапознатите, интелигенцията никога не ходи на протести – интелигентните не са част от стадото, а където има струпване на маси, това е стадо.
Как протестират интелигентните срещу някаква несправедливост, като ще допуснем, че е приета някаква тъпа наредба, тъп закон или нещо подобно.
Много е просто – интелигентния човек много добре разучава тъпата наредба, закон или нещо подобно, и започва много стриктно да го спазва и да се възползва от законодателството максимално. И толкова стриктно започва да го спазва, че да започне да изглежда перверзно и натрапчиво. Интелигентния човек знае как да се гаври със закона, спазвайки го. Може много бързо да научи и останалите около него да се гаврят със закона, наредбата или нещо друго спазвайки го стриктно. И когато масовата гавра с нормата стане очевидна и за който го е приел, тогава глупостта ще бъде отменена. Нужни ли са протести на интелигентния човек? Естествено че не.

Ходят ли интелигентните на протести? Ние сме това, и ние не посещаваме местата за стада

Протестират ли хубавите?

Краткият отговор е не! Разправиите от каквото и да е естество загрозяват съществата. Хубавите са хубави, защото не се занимават с простотии, а се грижат за себе си. Те не са част от стадата. Ние сме хубавите, и ние не ходим на протести

Протестират ли младите?

Да, протестират. Още от пубертета като влязат започват бунтарско поведение срещу родителите, училището. На пуберите всички са им криви. Някъде към университета започва да им минава. След което се превръщат в млади зрели хора, които може да са част от интелигентните и хубавите, а може да са и в отбора на другите. И двата отбора се състоят от точно 50% на 50%. Всеки сам си избира пътя.

Във всеки случаи ние сме младите, и ние не ходим на протести, не замеряме държавни институции с яйца, не рушим държавната собственост, не блокираме метрото – тези неща не ги правят и животните, затова ако тези, които го правят се нарекат говеда, би било тежка обида за говедата.

А кой ходи на протестите през 2020?

Сега ще ви кажем – очевидно това не са нито интелигентните, нито хубавите, нито младите.

Протестите са на политически партии с провалени хора, които трудно биха преминали 4% бариера за влизане в парламента

На протестите има и пубери, които търсят да си правят някъде купона. И да мяткаш яйца и да ти се кефят другите си е преживяване, нали? Това обаче не са младите, а пубери с неуравновесено поведение. Някои от тях се присъединяват просто така за кеф, а на други им се плаща. Защо се ползват пубери? Едното е, че да се покаже, че уж младите били там, ама основната причина е, че като се правят закононарушения, то за непълнолетните лица законът предвижда много по-леки наказания.
Може би е редно парламента да направи промени в наказателния кодекс и за всички видове престъпления да се наказват по един и същи начин всички, независимо дали са под или над 18 годишна възраст. Иначе непълнолетните стават много интересна таргет група за извършване на престъпления от общ характер от страна на криминалния бизнес

Да не забравим и другите заинтересовани лица от протестите – това са лица с тежки криминални прояви, които правят всичко възможно, за да се измъкнат от правосъдието

И на последно място освен първите 2 категории има и лумпени платени или не, и някакви други хора, на които им е интересно какво става.

Препоръчваме на нормалните граждани, ако попаднат на задръстване от лумпени да надуят клаксона на колата до дупка и да не го пускат, докато стадото отпред не се разкара. Блокирането на пътища е незаконно. Помогнете на МВР да се справи със закононарушителите и смутителите на спокойствието в страната.

Как се правят истински протести?

Значи първото нещо, когато отиваш да протестираш е, да имаш ясно и конкретно искане. Това не може да е „оставка“, освен ако не си малоумен.
Ясното и конкретно искане е насочено например към министър, президент, кмет, премиер и т.н., и на нормалния човек не му трябва оставка, а му трябва държавния чиновник да му свърши работата, все едно кой заема длъжността – например:

  1. Искаме да се положи асфалт по цялото протежение на пътя от гр. Петрич до хижа Конгур, която е отправна точка за разходки в планината Беласица. Необходими са едва около 5-6 километра настилка, която ще подпомогне туризма в планината. Към момента последните 5-6 километра преди хижата са животозастрашаващи, и за колите могат да доведат до сериозни поражения, да не говорим колко гориво трябва да се изразходи и замърсяването, което се генерира, когато толкова къс участък трябва да се преминава за 30 минути. Едни минимални инвестиции на държавата ще доведат до много положителни ефекти.
  2. Искаме да се направят проверки и дали тези, които изсичат дърветата в Беласица и разбиват настоящия черен път имат право да го правят.
  3. Да се осъществява строг контрол, за да се защитят планините от безподобна сеч на здрави дървета.
  4. Да се забрани сеч на растителност в цялата страна, която не е специално отгледана за тази цел. Планината трябва да бъде съхранена такава, каквато е била преди 100 години, за следващите 1000 и повече години

Оставки не искаме, а държавните органи такива каквито са, да бъдат максимално експлоатирани да вършат работа на гражданите

За силна република без президент, как текущия да отърве кожата, Хитър Петър, кокошката и свинята

Настоящия анализ се състои от 3 части:
1. За необходимостта от закриване на длъжността „президент“ в Република България поради икономическа необоснованост за съществуването й
2. Как текущия заемащ длъжността да се спаси и да спи спокойно (преходен период)
3. Как съдебната власт спасява престъпниците

1. За необходимостта от закриване на длъжността „президент“ в Република България поради икономическа необоснованост за съществуването й

Ще започнем с това какво представлява тази длъжност. Какви задължения има държавния чиновник, който я изпълнява, а след това ще разгледаме и колко струва на държавния бюджет този придатък остатък от архаичното минало и имитиращ церемониалността от други велики държави, за които обаче церемониалността носи приходи, а не само разход.

Българската конституция има специална глава 4

Ще цитираме директно конституцията и коментираме член по член какво означават разпоредбите, че да може гражданите да го разберат кой е този президента и какви са му задълженията, заради които получава неприлично висока заплата:

Чл. 92.
(1) Президентът е държавен глава. Той олицетворява единството на нацията и представлява Република България в международните отношения.
(2) Президентът се подпомага в своята дейност от вицепрезидент.

Ние го разбираме така – ако държавата беше едно семейство и част от семейството вземе да се скара, би трябвало главата на семейството да въведе помирение.
Също така главата облича костюмчето и се изпраща на срещи със себеподобни от други държави да пият кафенце и да се снимат за историята.
Втора алинея обаче е по-интересна – там пише, че президента се подпомага от вицепрезидент.
А още по-интересното е, че малко институцията се е раздула и вместо от 2 броя чиновници, през 2011 година за тази институция са работили на заплата 153. Няма грешка
https://btvnovinite.bg/733214199-Kolko_ni_struva_prezidentat.html
И как става тази работа – типично по чиновнически – уж трябва да са 2 броя, като вицето помага на главния. Обаче на вицето му хрумнало, че също има нужда от помощник.
А после и на помощника му трябвало помощник и т.н. до 153 помощници през 2011. Сега не знаем колко са. Някой най-добре да го разследва това, че прилича на някакво образувание, дето не се знае дали е доброкачествено или не. Знае се само, че струва много пари на данъкоплатеца

Чл. 93.
(1) Президентът се избира пряко от избирателите за срок от пет години по ред, определен със закон.
(2) За президент може да бъде избиран български гражданин по рождение, навършил 40 години, който отговаря на условията за избиране на народен представител и е живял последните пет години в страната.
(3) Избран е кандидатът, получил повече от половината действителни гласове, ако в гласуването са участвали повече от половината избиратели.
(4) Ако никой от кандидатите не е избран, в седемдневен срок се провежда нов избор, в който участват двамата кандидати, получили най-много гласове. Избран е кандидатът, получил повече гласове.
(5) Изборът за нов президент се произвежда не по-рано от три месеца и не по-късно от два месеца преди изтичане на срока на пълномощията на действащия президент.
(6) Споровете относно законността на избора за президент се решават от Конституционния съд в едномесечен срок след изборите.

Тук няма да коментираме нищо. Така са го написали. Държавния чиновник с длъжност президент може на практика да бъде всеки със старост над 40 години, стига да не е Симеон втори или Кристалина Георгиева например. Може да е неграмотен като неграмотен депутат народен и тъп като галош. Образователен ценз не се изисква

Чл. 94.
Вицепрезидентът се избира едновременно и в една листа с президента при условията и по реда за избиране на президент.

Това е много важно, защото когато президента си подаде молбата за напускане, и отиде да си гледа кравите на село например, вицето става президент до края на 5 годишния мандат.
Значи като избират гражданите пакета, хубаво да се оглеждат и кое е вицето, че да не им дойде някоя коза да я гледат за 1 януари да ги поздравява

Чл. 95.
(1) Президентът и вицепрезидентът могат да бъдат преизбрани на същата длъжност само за още един мандат.
(2) Президентът и вицепрезидентът не могат да бъдат народни представители, да изпълняват други държавни, обществени и стопански дейности и да участват в ръководството на политически партии.

Ами какво да кажем. Това не е Русия, Турция, музикалната академия или бананова република по 30-40 години един и същ да бъде. Максимум 10 години може да се чиновничества на тази длъжност.

Чл. 96.
Президентът и вицепрезидентът полагат пред Народното събрание клетвата по чл. 76, ал. 2.

Я да го видим какво се кълнат:
„Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се.“

Това може за някой вярващ човек да има значение, ама ако е неверник?

Чл. 97.
(1) Пълномощията на президента и на вицепрезидента се прекратяват предсрочно при:
1. подаване на оставка пред Конституционния съд;
2. трайна невъзможност да изпълняват правомощията си поради тежко заболяване;
3. при условията на чл. 103;
4. смърт.
(2) В случаите на т. 1 и 2 пълномощията на президента и вицепрезидента се прекратяват с установяване от Конституционния съд на посочените в тях обстоятелства.
(3) В случаите на ал. 1 вицепрезидентът встъпва в длъжността президент до края на мандата.
(4) При невъзможност вицепрезидентът да встъпи в длъжност правомощията на президента се изпълняват от председателя на Народното събрание до избирането на президент и вицепрезидент. В този случай в двумесечен срок се произвеждат избори за президент и вицепрезидент.

И на нас веднага ни стана интересно какво крие този чл. 103:

Президентът и вицепрезидентът не носят отговорност за действията, извършени при изпълнение на своите функции, с изключение на държавна измяна и нарушение на Конституцията

За да сме по-конкретни ако президент или вицето нарушат конституцията, тъй като и „държавната измяна“ е нарушение на конституцията, то подлежат на отстраняване.

Това на практика означава, че президента и вицето трябва да са образец за пример и през целия мандат да спазват всички закони в страната, иначе ще им е къс мандата

Чл. 98.
Президентът на републиката:
1. насрочва избори за Народно събрание и органи на местно самоуправление и определя датата за произвеждане на национален референдум, когато за това има решение на Народното събрание.
2. отправя обръщения към народа и Народното събрание.
3. сключва международни договори в случаите, определени със закон;
4. обнародва законите;
5. утвърждава промени на границите и центровете на административно-териториалните единици по предложение на Министерския съвет;
6. назначава и освобождава от длъжност ръководителите на дипломатическите представителства и постоянните представители на Република България при международни организации по предложение на Министерския съвет и приема акредитивните и отзователните писма на чуждестранните дипломатически представители в страната;
7. назначава и освобождава от длъжност и други държавни служители, определени със закон;
8. награждава с ордени и медали;
9. дава и възстановява българско гражданство и освобождава и лишава от него;
10. предоставя убежище;
11. упражнява право на помилване;
12. опрощава несъбираеми държавни вземания;
13. наименува обекти с национално значение и населени места;
14. информира Народното събрание по основни въпроси в кръга на своите правомощия.

От всичките му тежки задължения без никакво съмнение, в общия случай те представляват формални и церемониал функции, и амортизиране на ръката за завъртане на подписа. Добре ще е ако кандидатите за президент знаят да се подписват и с двете ръце, че да си ги амортизират равномерно.

Има обаче едни точки 9, 11 и 12, които са интересни и притеснителни.

Например точка 9 – „дава и възстановява българско гражданство и освобождава и лишава от него“

Защо такова нещо се делегира на скъпоплатен държавен чиновник, като тази работа може да се извършва и от най-обикновени чиновници на минимални заплати? В това задължение няма нищо възвишено, няма кафенце. Защо, защо, защо? Ами ако президента падне до такова ниво и почне да получава подкупи, че да даде неправомерно българско гражданство на талибани? Не, не, не… Защо такива битови неща са дадени на този скъпоплатен държавен чиновник?

Има и още по-интересна точка номер 11 и 12 – „упражнява право на помилване“ и „опрощава несъбираеми държавни вземания“

Хайде сега да допуснем следната ситуация. Някакъв напълно пропаднал „човек от народа“ има детска мечта – да чете словото на 1 януари, ама качества няма никакви, а и не чете хубаво. В същото време групировка за извършване на престъпления от общ характер е научила, че президента има право да помилва престъпници. Среща го този народния случайно на улицата и му предлага да изпълни детската мечта. „Хей, ти тъпия, да, ти тъпия тулуп – искаш ли да станеш президент?“
И условията са елементарни – ако върху прокуратурата не може да се окаже натиск от групировката, а и не се уцели корумпиран съдия, та се окаже, че групчленове или техните синчета наркомани например трябва да влязат в затвора, тогава президента да си влезе в задълженията и да „помилва“ по главицата криминално проявените и осъдени лица.
А как ще стане „човека от народа“ президент? Ами групировката за извършване на престъпления от общ характер ще изсипе купища пари разбира се. Свободата не е безплатна в крайна сметка, нали така?

Някой може ли да поръча една справка какви престъпници са били „помилвани“ от българските президенти между 1991-ва година досега и на какво основание им е милвана главицата. Тази информация трябва да е абсолютно публична и актуализирана в реално време. И да се следи постоянно от журналистите, за да се избегне по-горния сценарий
Втрещяващ е и текста „опрощава несъбираеми държавни вземания“. Силно се надяваме да няма право да опрости едни 700 милиона лева на едни хора, които се крият в пещерите в Африка и не искат да се връщат да си ги платят.

Чл. 99.
(1) Президентът след консултации с парламентарните групи възлага на кандидат за министър-председател, посочен от най-голямата по численост парламентарна група, да състави правителство.
(2) Когато в 7-дневен срок кандидатът за министър-председател не успее да предложи състав на Министерския съвет, президентът възлага това на посочен от втората по численост парламентарна група кандидат за министър-председател.
(3) Ако и в този случай не бъде предложен състав на Министерския съвет, президентът в срока по предходната алинея възлага на някоя следваща парламентарна група да посочи кандидат за министър-председател.
(4) Когато проучвателният мандат е приключил успешно, президентът предлага на Народното събрание да избере кандидата за министър-председател.
(5) Ако не се постигне съгласие за образуване на правителство, президентът назначава служебно правителство, разпуска Народното събрание и насрочва нови избори в срока по чл. 64, ал. 3. Актът, с който президентът разпуска Народното събрание, определя и датата на изборите за ново Народно събрание.
(6) Редът за съставяне на правителство по предходните алинеи се прилага и в случаите на чл. 111, ал. 1.
(7) В случаите на ал. 5 и 6 президентът не може да разпуска Народното събрание през последните три месеца от своя мандат. Ако в този срок парламентът не може да състави правителство, президентът назначава служебно правителство.

Този член няма да го разискваме много, тъй като има процедура, която е задължителна, и дали ще сложим един печат или ще има президент да го слага, общо взето все едно

Чл. 100.
(1) Президентът е върховен главнокомандващ на въоръжените сили на Република България.
(2) Президентът назначава и освобождава висшия команден състав на въоръжените сили и удостоява с висши военни звания по предложение на Министерския съвет.
(3) Президентът възглавява Консултативния съвет за национална сигурност, чийто статут се определя със закон.
(4) Президентът обявява обща или частична мобилизация по предложение на Министерския съвет в съответствие със закона.
(5) Президентът обявява положение на война при въоръжено нападение срещу страната или при необходимост от неотложно изпълнение на международни задължения, военно или друго извънредно положение, когато Народното събрание не заседава. В тези случаи то се свиква незабавно, за да се произнесе по решението.

Главнокомандващ? Някой дето може да е хванат от улицата? Неграмотен като неграмотен депутат и тъп като галош?
Добре, че в Република България не се налага да си изпълнява задълженията по този член, че иначе при въоръжено нападение от стадо кози и страната може да падне под робство

Чл. 101.
(1) В срока по чл. 88, ал. 3 президентът може мотивирано да върне закона в Народното събрание за ново обсъждане, което не може да му бъде отказано.
(2) Народното събрание приема повторно закона с мнозинство повече от половината от всички народни представители.
(3) Повторно приетият от Народното събрание закон се обнародва от президента в 7-дневен срок от получаването му.

Да се чете така – президента може да забави с няколко дни или седмици приемането на закон по всяко време. Може мотивацията от всеки пръст на крака да си я смуче. Има ли някакъв смисъл това? След като народното събрание веднъж вече е приело даден закон, все ще събере същите тези, които са го приели, отново да го гласуват.
Ама представете си ако групировката престъпници си е била осигурила президент проклетник, как постоянно може да осигурява скандали и всеки закон да бъде саботиран

Чл. 102.
(1) В изпълнение на своите правомощия президентът издава укази, отправя обръщения и послания.
(2) Указите се приподписват от министър-председателя или от съответния министър.
(3) Не подлежат на приподписване указите, с които президентът:
1. назначава служебно правителство;
2. възлага проучвателен мандат за образуване на правителство;
3. разпуска Народното събрание;
4. връща закон, гласуван от Народното събрание за повторно обсъждане;
5. определя организацията и реда на дейност на службите към Президентството и назначава персонала;
6. насрочва избори и референдум;
7. обнародва законите.

Господин печат. Наистина ли трябва да се плаща неприлично тлъста заплата за един печат и подпис? Все пак не е нотариус това

Чл. 103.
(1) Президентът и вицепрезидентът не носят отговорност за действията, извършени при изпълнение на своите функции, с изключение на държавна измяна и нарушение на Конституцията.
(2) Обвинението се повдига по предложение най-малко на една четвърт от народните представители и се поддържа от Народното събрание, ако повече от две трети от народните представители са гласували за това.
(3) Конституционният съд разглежда обвинението срещу президента или вицепрезидента в едномесечен срок от внасянето на обвинението. Ако бъде установено, че президентът или вицепрезидентът са извършили държавна измяна или са нарушили Конституцията, пълномощията им се прекратяват.
(4) Президентът и вицепрезидентът не могат да бъдат задържани и срещу тях не може да бъде възбудено наказателно преследване.

И тук е разписано как се прекратяват договорите с президента и вицето – чрез конституционния съд се прави тази работа след като се повдигне обвинението от 60 депутата.
След това разбира се президента и вицето ще си носят и допълнителна наказателна отговорност каквато би носил и дядо Пешо от село Марикостиново

Чл. 104.
Президентът може да възлага на вицепрезидента правомощията си по чл. 98, т. 7, 9, 10 и 11.

Много хубаво и точно заради тия делегации на задължения вместо 2 държавни чиновници на държавната хранилка в президентството през 2011 година са висяли 153 бройки.
Кой знае дали сега не са много повече, тъй като бюджета се е раздул двойно за 10 години.

В чл. 5 от закона за държавния бюджет има специално перо – разходи за администрация на президента

https://www.lex.bg/bg/laws/ldoc/2137198498

И какво да видим там – над 8 милиона на година. За чий се пилеят тези пари и на какво основание тези разходи са нараснали двойно спрямо президента от 2010 година?

https://www.lex.bg/en/laws/ldoc/2135654585

Да не би текущия президент и администрацията му да копат по-добре, или да вършат някаква работа освен церемониална дейност?
Защото иначе биха си превишавали задълженията и може да се погнат за престараване и превишаване на правомощията

Нашето мнение е, че на Република България е необходима корекция на конституцията и длъжността президент и вице да се закрият. Церемониалните им действия може да се извършват съвсем спокойно от премиера, председателя на парламента и неговите заместници. Удрянето на печатите също.

Новата конституция без паразитната структура и с още няколко подобрения би изглеждала така:

https://alexanderbtodorov.com/2011/03/03/constitution/

Ако някой ревне, че и другите държави имало било президенти, крале и т.н. Да, наистина Великобритания си има кралица, обаче от нея има някаква полза за страната. Тя не само получава благини, а и благодарение на нея в страната идват милиони туристи годишно. Икономически е изгодно за Великобритания да издържа кралско семейство, докато в България президентството – това са просто разходи без никаква възвръщаемост. И най-добре да се извадят от бюджета.

2. Как текущия заемащ длъжността да се спаси и да спи спокойно

Ако бяхме президент на Република България в момента и чисто хипотетично ни бяха сложили стотици съветници и вице, които да ни казват какво да правим, какво да говорим, какво да подписваме и как да нарушаваме законите в полза на една или друга партия:
1. бихме си подали молбата пред конституционния съд и прехвърлили горещия картоф на вицето да си лае докато може
2. веднага бихме сключили сделка с прокуратурата да не ни разследва лично срещу пълни показания за всички закононарушения и престъпления в президентството, за които ни е известно (в случай, че има такива). Така ще си спим спокойно и ще се радваме и на тлъстата пенсия, която се дава на бившите президенти. Освен това и от заплати достатъчно пари са спестени за тези години досега. Значи пак да повторим, че да не е разбрал някой – не да им искаме оставките на прокурорите, а пълно съдействие да се окаже при разследванията
3. тръгваме си по планините и си гледаме живота, вицето да се оправя до новите избори или до закриването на длъжността
4. публично се извиняваме на гражданите, че няколко години скапваме настроението на 31-ви декември срещу 1-ви януари с патетичните слова, от които губиш желание да живееш, и които карат човек да брои още колко години трябва да ги търпи до края на мандата

3. Как съдебната власт спасява престъпниците

Имало едно време Хитър Петър и една кокошка. Те добре си живеели и един ден на Хитър Петър му се дояла пилешка супа. (Точно по това време нямало съдебна система и всичко се случвало на разменни начала).

Точно тръгнал да я търси къде е, ама я няма. Открадната.

„За да крадеш, трябва да си тъп, а да ми откраднеш точно моята кокошката значи трябва да си много тъп“ – казал си Хитър Петър и побеснял.

Ясно било, че кокошката е открадната от Тъп Тулуп – толкова тъп като него трудно може да намериш.

Ясно било и, че на Тъп Тулуп няма да му се размине, тъй като щом на Хитър Петър му се дояде пилешка супа, значи ще има супа и няма да е само с фиде.

Само дето тази супа не става за нищо. Хитър Петър взел да смята и стигнал до икономическите изводи, че загубата на кокошката точно ще се покрие от супата, която въпреки, че не става за ядене, за свинята ще е чудесна. Цяла седмица ще я яде.

Разчуло се за непоносимата жестокост на икономиката в селото и другите като Хитър Петър започнали същата практика – „а си ми откраднал кокошката, а си станал на супа“.

И от рода на Тъп Тулуп почнали кампания „Живота на тъпите има значение“. Да не стане грешка, пак да повторим – за да крадеш, трябва да си тъп, а това не е поправимо обикновено.

Тогава се появила съдебната система – да пази престъпниците от справедливото и икономически праведно наказание за всеки, който тръгне да краде.

Така прокуратурата почнала да съдейства на Туп Тулуп и компания да се нанасят в топла килия (е, понякога разни съдии саботират процеса заради крилце или кълка) и далеч запазени от първичното правораздаване – кокошка за супа на Хитър Петър и съселяните му.

А на Хитър Петър и съселяните им се обяснило следното с въвеждането на съдебната система на държавата:
1. няма смисъл Тъп Тулуп да става на супа, свинята само 1 седмица ще я яде, а после нищо
2. по-добре да се прибере на топло, където ще полага тежък физически труд, докато му се появят гърбици като на Дубайска камила
3. от полагането на тежкия труд, Тъп Тулуп първо ще си избие 1 кокошка като за 10 обезщетение на Хитър Петър, а остатъка от стойността на 990 кокошки ще е в полза на държавата.

Нали поравно да е, и честно, тази съдебна система от нещо трябва да се издържа все пак

Изкачване на връх Ботев (2376 м.) – Стара планина – за 1 ден

Настоящото започва със следното въведение – избраното указание е за може би най-лесния начин да се изкачи връх Ботев в Стара планина в рамките на 1 ден.

Предварително ще споделим, че това е може би най-трудния връх за преодоляване сред 10-те планински първенци с над 1400 метра положителна денивелация, при това използвайки най-краткия и лесен маршрут от Северна България и село Априлци.

Това разбира се в никакъв случай не може да отчайва желаещите да го покорят – напротив, напълно е възможно да се изкачи и да се слезе в рамките на 1 ден, без необходимост да се нощува в хижи.

Ще препоръчаме:
1. носете си вода, колкото може повече – по пътя има само едно място, където може да се налее, при това е от реката и на вкус определено има какво да се желае
2. подгответе се за 1 тежък участък в гората с много сериозна денивелация от над 600 метра, след което се излиза на слънце и приблизително 2,5 километра ходене на практика по равен участък (това е за почивка маршрута). Малко след достигане на последния източник на вода при река Видима (което се явява и водопад малко по-надолу) следва най-тежкия участък от гледна точка издръжливост с много сериозна денивелация за много кратък участък. Опасности на практика почти отсъстват. Просто човек трябва да гледа към кулата на връх Ботев и да продължава да върви, докато стигне до нея. Никакво отказване.

И така, да започваме.

1. на връх Ботев се ходи през лятото, когато светлата част на деня е най-голяма – препоръчително в началото на юли, и при идеална прогноза за времето, с нулева или близко до нулата шанс да вали, или да има облаци. Не че не можете да отидете и в облачно, гръмотевично и буреносно, ама гледката и към Северна България и към Южна, няма да я видите, а буря да ви хване в този район… е да, ако сте любители на силни усещания може да се пробвате. Връх Ботев е известен с най-нестабилното време, като за 30 минути може от отличен слънчев ден, да се появят страховити ветрове, градушка и мъгла, от която не се вижда нищо на няколко метра пред себе си. Затова по-добре не си играйте с времето и този връх.

2. ще допуснем, че сте от София, или някъде на поне 2 часа пътуване от село Априлци. Препоръката в такъв случай е петък вечерта, примерно около 17 часа да тръгнете с колата, като преди това ще сте си резервирали хотел в селото и около 20 часа да сте се настанили и да вечеряте. Трябва да се става рано и да се тръгне рано, за да сте стигнали до обяд на върха.

3. на следващия ден (събота) ви очаква преход около 11 часа в двете посоки с почивкитe (а почивки ще си трябват), като преди това хващате колата от хотела в селото и се отправяте към паркинга под хижа Плевен. Ще се движите по хубав и тесен (две коли трудно може да се разминат) асфалтов път за около 20-25 минути

Тук се оставя колата. Малко по-нагоре има и платен паркинг. Малко след него има разклонение, като опциите са да се продължи надясно и стръмно нагоре към хижа Плевен, или да се тръгне наляво (шорткъта към върха). Изберете съкратения маршрут, тъй като отбивката през хижа Плевен ще добави 1 час към необходимото време (а 4 часа и половина на табелата каквото пише – да, ама не съвсем).

За около час и половина ще вървите през приятна горичка, на прошарена сянка, като маршрута ще предложи в началото просто малко по-стръмно изкачване тип разходка в гората (ама не трябва да се подценява).

Ще достигнете в подножието на връх Купата (1655 м.). Започват да се откриват и хубавите гледки, като самия връх Купата няма как да се изкачи без специална екипировка за катерене. Някъде там вече се подава и кулата на връх Ботев. Не съжалявайте, че няма как да се качи връх Купата, продължавайки нагоре гледките са над върха и още по-хубави и панорамни

Предстоят около 2,5 километра по относително равния участък „за почивка“. Може да се наслаждаваме на гледката от високо към връх Купата, и в далечината хижа Плевен.

Тук за кратка почивка може да се отбиете да поразгледате от по-различна перспектива.

Кратка почивка и бързо връщане на основния път. На това място ви зове перспектива за гледка от скалата отсреща. Ние не се отзовахме на отбивката – пътеката до скалата е изключително тясна, а и от двете страни са сериозни пропасти. Явно някой се е осмелил да се качи там. За да не стане играчка-плачка, пропуснете отбивката и продължавате по основната пътека. От тук може да се порадвате на скалата, която преди малко пропуснахте.

Малко след това достигате до последния източник на вода преди върха, затова презаредете запасите до горе (въпреки, че вкуса й можеше да бъде далеч по-добър).

Подгответе се добре, защото след това завойче надясно предстои най-затрудняващия участък. И не, че има нещо чак толкова трудно, колкото заради това, че вече сте минали сериозна денивелация, а предстои още толкова до върха, има и известна натрупана умора.

От сега нататък, гледайте към кулата – там се намира върха. Споменахме, че климатичните условия в тази област се променят много бързо.

Ей там е. Още съвсем малко.

Не остана. Честно. Добре де, след още 15 минути ще сте някъде тук и ще се чудите кое къде е – кулата ясна.

Връх Ботев (2376 м.) – тук се снимат всички като стигнат върха,

само че на това място

се намира най-високата точка, скрита зад жълтата сграда и под стотина метровата кула.

Туристическите спални, където дават печата за планинските първенци и другия за 100-те национални обекта. Също така може да си купите храна и течности. Цените са такива каквито са. Пожелателно да сте си напазарували от преди това. И все пак не се качват толкова лесно запасите на тази височина.

На тук гледа камерата, която е разположена на върха. Желателно е преди да се тръгне натам да се правят справки от мястото. В същото време зад нас тоалетната (където се издържа около 20-30 секунди)

Мястото за пикник с гледка към Северна и Южна България.

И 2 паметника,

където традиционно хората се снимат – за да си припомните химна

Опознай Родината, за да я обикнеш още повече

И дано сте запазили сили, тъй като за връщане ще отнеме приблизително същото време. Препоръчваме да нощувате отново в село Априлци и в неделя да се приберете спокойно и по светло

Изкачване на връх Руен (2252 м.) и други 7 върхове в Осоговска планина за 1 ден

Настоящото предлага един подход за изкачване на първенеца на Осоговската планина – връх Руен, а след достигането му и преминаване през още няколко върхове в планината.

Защо да се отиде в Осоговската планина?

Връх Руен е един от 10-те планински първенци, а по-интересното е, че е и сред 100-те национални туристически обекта (много от които са музеи и други обекти). Защо обаче планински връх е сред тези 100 обекта? Разбира се има си причина и когато човек се разходи до него ще може да го разбере.

Само с разказване и снимки едва ли ще може да се пресъздаде. Трябва да се види на живо.

И така, как се достига до връх Руен?

Ако допуснем, че тръгнете от центъра на София. Отделете си около 2 часа. Карате по магистрала Люлин, като се отбивате към Кюстендил. След това минавате през Богослов и се движите по двулентов път в добро състояние. Това разбира се не може да означава безразсъдно шофиране. Карайте внимателно, има остри завои и участъци с намалена видимост. Особено на връщане повишено внимание и съобразяване с обстановката. Бързане по този път би било голяма глупост.

И така първата цел е Хижа Осогово – щом достигнете с колата до тук, отбивате надясно и след 20-на метра е хижата. Това е мястото, където може да вземете печати за 100-те национални туристически обекта и 10-те планински първенци, също така да презаредите и починете малко преди разходката. Хижата предлага и нощувки за желаещите.

След това качвате се в колата и се връщате на основния път като продължавате за около 100-150 метра, където достигате Ски училище Осогово. Най-удобното място за паркиране, на около 50 метра преди пътеката към върха. Продължавате по нея за 50-на метра и преминавате в подножието на къща за гости Осогово.

Продължавате за около 10 минути по главния път през горичката докато достигнете паметник и разклон, където трябва да изберете най-дясната пътека.

Продължавате да вървите по нея за около 11-12 минути като минавате покрай пасища за крави (внимавайте да не пипате оградката покрай пътя в ляво – по нея тече ток) и след минимална денивелация достигате до нов разклон. Продължавате надясно (Внимание! Ако сгрешите на този разклон, отивате в напълно грешна посока!).

Давайте смело напред, започват да се откриват просторни поляни и ще става все по-хубаво, а има и морени. И така пътя си продължава като отново се отварят ширни пасища (и внимавайте, по оградката тече ток, карайте си по пътя).

Междувременно се движите в подножието на връх Кюнек (1923 м.), а гледките още по-интересни. Отваря се за пръв път и гледка към връх Човеко (2047 м.). Продължавате си по пътя и се радвате на гледки и още гледки и още. Пътя постоянно върти и бавно и неусетно се изкачвате и изкачвате.

След известно време достигате до сграда, която е затворена и необитаема. Продължавате си по пътя и се радвате на каквото виждате.

За първи път се отваря гледка към връх Църни камък (в далечината) и 2 безименни върха на кота 2119 м. и 2160 м., наближаваме и на първо време пред нас ще се появи Заслон Превала. Хубаво си го маркирайте заслона на 1852 м. надморска височина, защото това при определени обстоятелства би могло да е жизнено важно. Намира се приблизително в средата на маршрута до връх Руен на 90 минути от началото (около 6 километра) и предстоят още около 2 часа и 8 километра (за малко по-нетрадиционния маршрут, който сме избрали).

Преминавате в подножието на връх Кулиците (1862 м.) и след само 2 минути пред нас идва беседка. Няма покрив, и въпреки това може да седнете за лек обяд, а и най-важното – точно под беседката се намира последния източник на вода преди връх Руен. Затова презаредете и продължаваме по пътя. До момента преодоляната денивелация е 212 метра за 6,3 километра и около 100 минути.

Вървим си по главния път (лятната маркировка) и започва постепенно изкачване по първия хълм. Много е вероятно за първи път да усетите ветрец и да се наложи да сложите яке, шапка и ръкавици (дори и през лятото). Изкачвайки хълма за първи път ще усетите по-сериозно натоварване и денивелация. Минава се, след това изкачване става по-леко. Върви се почти по равно с минимална денивелация.

Скоро след това пред нас излиза връх Църни камък (2069 м.), който се подсича от ляво. На връщане ще го качим разбира се.

Продължаваме по подсичащата пътека. Първо ще се подсече безимения връх на кота 2119 метра. Има какво да се види от подсичащата пътека.

Подсичаме и втория безимен връх на кота 2160 м. Между него и връх Шапка (2188 м.) се намира изоставена сграда, която не би могла да се смята за заслон по никакъв начин (наречена е Заслон Шапка). Във всеки случай част от сградата има покрив, което при определени обстоятелства може да е жизнено важно. Запомнете това място на 42.1681137, 22.5400124. Намира се на около 80 минути от предния нормален заслон Превала (4.4 километра) и на 35 минути от Заслон Руен или 2.3 километра.

На това място ако човек иска най-бързо да стигне до връх Руен трябва да поеме пътеката нагоре.

В нашия случай избираме по-лекия и плавен маршрут и затова подсича се връх Шапка и се продължава по пътя към връх Горна Сулумка (Манастира) на 2139 м.

Защо се избира този маршрут, а не се дава напряко? Защото денивелацията е минимална и много плавно и почти без усилия ще се върви към връх Руен, а по разклонението трябваше да се катери сравнително по-стръмно.

По-важната причина е, за да се види какво има на връх Горна Сулумка (Манастира).

Ето тук има разклонение, като се избира надясно. И веднага наляво на следващото разклонение. Какво е имало на това място някога, кой знае. Почвата изглежда по-различно. Чудесни гледки във всички посоки.

Връх Горна Сулумка (Манастира) 2139 метра

Не е известно от къде идва това „Манастира“. Във всеки случай има участък по терена, който не изглежда естествено и където вероятно е имало сграда

 

Гледки от Горна Сулумка (Манастира) има към връх Мали Руен, връх Руен (всъщност до билото, където се намира върха), връх Шапка, планината Беласица, Славянка, Пирин, връх Безимен на кота 2160 и на кота 2119, връх Църни камък и зад него връх Човеко (2047 м.) и връх Кюнек (1923 м.)

Това е първия връх за деня. Потегляме смело към връх Руен. Предстоят едни финални около 2 километра, 134 метра денивелация за около 30 минути.

Ще трябва да се положат известни усилия като след тях, пътя отново става почти равен.

Започваме да подсичаме връх Мали Руен (2230 м.), като през цялото време се радваме на панорамите, Още малко остава. Тук човек може да се подведе, че това е върха.

Качи ли се билото, вече има гледка в далечината към връх Руен и малко преди него – Заслон Руен. Заслона може да бъде жизненоважно убежище при определени обстоятелства и е само на 2 минути и 180 метра от върха. А ето го и него. След 14 километра (включително отбивката) е достигнат.

Връх Руен (2252 м.)

От връх Руен гледките са към връх Мали Руен, връх Шапка (съвсем леко се подава зад връх Мали Руен), планината Беласица, Славянка, Пирин, връх Безимен на кота 2160, връх Църни камък и зад него връх Човеко (2047 м.)

Остават още 6 върха на връщане. Задачата е лесна – следва се зимната маркировка. По нея за по-малко от 30 минути се слиза до

Връх Мали Руен (2230 м.)

След не повече от 20 минути се слиза и изкачва до

Връх Шапка (2188 м.)

След още 10-на минути идва

Връх Безимен кота (2160 м.)

Нови 15-на минути има до

Връх Безимен кота (2119 м.)

И още 20-на минути спускане и изкачване до

Връх Църни камък (2069 м.)

След около 45 минути слизане в тази точка трябва да се отклоните от основната пътека и да се завие надясно, за да се види и панорамата от 8-я връх за деня

Връх Кулиците (1862 м.)

От там насетне слизате към Заслон Превала и се следва основния път към точката, от където започна пътешествието.

Още няколко коментара

 

Мобилни оператори – тъй като планината е на границата с Македония, ще споделим следното – около заслон Превала Теленор загуби обхват и се опита да се прехвърли на македонски оператор. А1 работи малко по-добре като на няколко пъти опита да се прехвърли към чужд оператор в района на връх Шапка. Виваком само за няколко минути точно на връх Руен се оказа, че е превключило на македонско време, като сигнал български си имаше. Това не е критика или реклама за който и да е от операторите. Просто да си имат планинарите едно на ум кога може да загубят обхват с българските мрежи. В същото време горещо се препоръчва да си изключите от телефона опцията за автоматично превключване към друг оператор, а да е на ръчна настройка. Така се застраховате от евентуални неочаквани изненади в телефонните сметки, тъй като няколко мегабайта интернет от Македония или Сърбия може да струват цяло състояние.

А тук и да повдигнем един въпрос към представителите в парламента – няма ли как да сключите със съседните ни Сърбия и Македония споразумения роуминга да бъде таксуван така, както се таксува в ЕС? Все пак едва ли е нормално с Швеция да ти е много пъти по-евтино да говориш отколкото със съседите, нали?

Изкачване на връх Руй (1706 м.) – Руй планина

Защо? Искате да покорите една от признатите 39 планини в България?
И една от 10-те първенци, за които се получава значката „Покорител на планинските първенци“?
Или искате да видите гледки, които само тук може да се видят?
Или може би всичките отговори са точни?

Няма значение, щом сте чули за съществуването на Руй, вече ще знаете, че това е една от планините с най-красиви панорами в България, че и към Сърбия. Ако добре разгледате българо-сръбската граница ще забележите, че там има неестествено забит триъгълник, някак си така на българска територия. Ами обяснението е просто – и сърбите искат да могат да се качат на връх Руй и да му се радват на хубавините.

Преди да тръгнете е необходимо поне 1 ден по-рано да уведомите гранична полиция, тъй като върха се намира на границата със Сърбия.
Най-лесно е да напишете мейл до nsgp@mvr.bg, където да опишете 3 имена и ЕГН на всички, които ще участват в пътуването, дата и прогнозни часове на пътуването, телефон за връзка с организатора на пътуването (или ако е 1 човек – неговия телефон). Също така цел на пътуването и местата, които ще бъдат посетени. Обикновено ще получите обаждане, където да ви кажат, че всичко е наред и ако имате проблеми на границата да се обадите на телефона, от който ви се обаждат или телефона, който продиктуват.
Режимът за уведомление е задължителен. Ако не уведомите полицията, в случай, че бъдете спрени на границата, вероятно ще трябва да пишете обяснения в най-близкото районно. В случай, че ви спрат полицаите от сръбска страна, тогава вероятно ще бъдете предадени на най-близкото КПП. По-добре да не си разваляте хубавия ден.

Кога е подходящо да посетите Руй планина – може би месеците май (след като са се стопили снеговете, няма лед) до ноември в хубави слънчеви дни с прогнози за времето без вятър и дъжд.

Какво да облечете – върхът е много ветровит, така че изберете нещо да пази от вятър. Шапка – по същата причина. В случай, че сте послушали и сте отишли в топъл ден с прогноза за без вятър, то пак трябва шапка да пази от яркото слънце. А яке винаги се носи – понякога синоптиците грешат…

Вода по пътя няма (ако не броим реката по пътя и една чешма на хижа Руй), затова по-добре си носете, и ако сте в топлите месеци на годината – вземете си достатъчно вода. Фенерче също. Личната карта задължително също я носите. Не се препоръчва да ходите в района сами – разходката е твърде хубава и около 4 часа на посока, но пък и сами пак е хубаво.
Телефоните заредени, винаги си носете и допълнителни батерии. Проверете преди да планирате пътуването прогнозата за времето – трябва ви ден с много часове слънчево време и без облаци (иначе само ще пропуснете изключителната панорама от върха и по билото), 0% шанс за дъжд или сняг, да няма мъгла и вятъра да е под 15 км в час (специално проверете за вятъра, много е неоптимално да сте на такова хубаво място, а да трябва бързо бързо да се махнете от там)
Meteoblue.com

Как да стигнете до Руй?
1. Ако сте от София – хващате колата в посока Перник, след това през Брезник се отправяте към град Трън. От там хващате пътя към село Ломница. Преди него по пътя се отбийте в механа Ерма. Тук дават печата за „Покорител на планинските първенци“, а и може да похапнете. След това минавате с колата покрай паркинга за Ждрелото на река Ерма. Малко след него пътя (асфалтов) започва да се стеснява и трябва да се кара по-бавно. А колкото по-близо стигате до селото, става по-тясно и си карайте с 20-30 км. в час. Това ще е отговорното шофиране в този район. Не би било мечтаната ситуация да идва кола от другата посока, а вие да шофирате безотговорно. Все пак сте тръгнали на хубава разходка и не си търсите белята. От центъра на София до началната точка в Ломница ще стигнете за около 100-110 минути с отговорното шофиране. Ако карате по-бързо, може да ви отнеме много повече време.

2. Да започваме с планината. Тук се паркира колата в село Ломница. Продължава се пеша по пътя 2-3 минути докато се достигне разклона с табела, след което се поема наляво. Вървейки си, точно на това място има куче, което е вързано, обаче дебне и изведнъж почва да лае. И така човек може да се стресне ако не знае предварително. От тук нататък се следва постоянно основния път, без да си прави човек излишни експерименти. Напълно е безопасно ако човек не се отклонява и сам не си търси белята. На това място се продължава от ляво – това е основния път.

Скоро ще се достигне момент, в който трябва да се пресече реката. Не е дълбоко, хубаво е да се внимава да не се хлъзне на камъните човек и да падне. В крайна сметка и малко измокряне няма да е чак толкова. След острия завой се продължава по главния път нагоре.

Не след дълго се достига разклонение към връх Стоянов камък (946 м.). Пропускаме го и си продължаваме по главния път.

За някои може да им се стори маршрута дълъг и скучен – всъщност изкачването на Руй си е много приятна разходка покрай река в гората. Само да не забравяме за денивелация от село Ломница около 1000 метра.

Някъде тук ако човек реши да си създаде трудности, може да се пробва да пробие към връх Чукленик и вместо да си кара по хубавия главен път, бие в непознатото без пътека надясно и почва да катери. Съвсем в началото може да се набере див чесън, а по-нататък не се препоръчва да се продължава. Иначе започва да става все по-трудно и стръмно (особено на слизане най-добре да се подпирате и с някаква щека или клони, защото риска от падане надолу към деретата не е за пренебрегване) без никаква възможност за ориентация. Все пак ако тръгнете да падате и ако е успокояващо, може да се спре в първото дърво по пътя… Има дървета достатъчно ама няма да е твърде приятно спирането. Най-интересното е, че почти преди върха се вижда това, или с други думи на българска територия има мрежа, която пречи да се стигне до така хубаво изглеждащата в Google Maps поляна с изглед към връх Руй. И това е най-добрата панорама, която може да се вземе от подножието на Чукленик, с изглед към връх Руй. Дали си заслужава – всеки сам да си прецени. По-скоро не, защото тази отбивка струва по час и половина в посока при 4×4 на качване и с шейна на слизане (ако се досещате за какво става дума). И губите едни 2-3 часа, които биха могли да се използват за качване на далеч по-панорамни места като връх Орловец например. В същото време е изключително изтощително и тази отбивка може да коства въобще да нямате сили да се изкачи връх Руй. Затова по-добре пропуснете този червен участък.

Независимо дали не сте послушали за връх Чукленик или не, трябва да се върнете на главния път Ломница – Руй. Продължавате си по пътеката още известно време като след няколко резки завоя ще достигнете Рибарника. Няма как да си налеете вода от тук. Продължавате по пътя, който вече става все по-стръмен. Не е страшно, само малко повече ще се натоварват в този момент бедрата. След още няколко резки завоя излизате на светло и след още един минимален епизод в горичката излизате пред хижа Руй.

Човек може да си направи пикник на поляната или заслона до нея. Открива ни се и гледка към върха.

След почивка или не, пътя към върха преминава през градината на хижа Руй. Влизате директно през вратата.

До хижата има чешма, обаче водата може и да има вкус на пясък, особено ако не е ползвана скоро. Все пак хижата има място, където да се седне за малко и да се почине.

Продължавате след чешмата и ще видите малка пътека – това е посоката. Ту горичка, ту на светло. Основното е, че след хижата участъка става много по-стръмен. Скоро след това достигате табела, където пише, че сте в гранична зона – на прав път сте, а най-сериозната част се задава (не падналите дървета по пътя). Предстоят няколко смени на горичка с открит терен преди да разберете защо сте дошли на това място – първо открива ви се гледка към връх Орловец. Същевременно забележете под какъв наклон е изкачването. Преодолява се това и малко по-нагоре се отварят гледки към Гребен планина и много повече.

Това е може би мястото с най-хубава панорама от страната към България. И метри преди върха.

Най-накрая на връх Руй. От Ломница до върха може да се стигне за под 3 часа с нормална крачка и снимане, и без отклонения от основната пътека.

Хубаво е да се пестят силите за участъка от хижа Руй към върха (40-50 минути продължава), защото ако до хижата почти няма да усетите натоварване, то след нея следва истинска кардио тренировка и за бедра.

И още една панорама. От връх Руй към Сърбия също изглежда райско

Като се наситим на гледките (или вятъра ни изгони от там) може полека да почнем да слизаме.

Гледка към върха точно на границата със Сърбия. И още една.

На слизане пред нас е връх Орловец и Гребен планина.

Още малко да се понаслаждаваме на гледките преди да се приберем в горичката. Ако преди това имате достатъчно време може да се посети и връх Орловец пред нас.

Колкото и да е хубаво, трябва да тръгнете наобратно. Слизането до хижата отнема същото време като изкачването (а тук е добре да се спомене, че ще е добре да сте с удобни обувки за планина – с токчета не може да знаете, с допълнително пространство, за да спестите излишно набиване на палците на краката. И след хижата идва отново горичката…

Руй планина е място, където ще се върнете, и то не само още веднъж, а много пъти. Не става дума за печати, медали или нещо друго подобно – просто е прекалено хубаво там за само веднъж

Защо обезщетенията за безработица са такива, каквито са, и имат ли нужда от промени?

За търсещите работа и подпомагане се препоръчва да се запознаят първо с тази статия: Безработица – обезщетения, осигуряване, преди да надградят

В настоящата ще се отговорят на няколко важни въпроса, за да се възспре празнодумието, а „дай дай дай“ лицата малко да се засрамят.

Първо, кой има право на обезщетение за безработица?
Това са всички, които са се регистрирали в агенцията по заетостта, не упражняват трудова дейност, и са се осигурявали поне 12 месеца от последните 18 за рискът „безработица“. Обезщетение не може да се получава от пенсионери или имащи право да се пенсионират (те трябва пенсия да си получават и се издържат от друг фонд на НОИ). Нямат включен този риск работещите по „граждански договори“ и самоосигуряващите се свободни професии, поради причината, че от техните доходи не се удържат осигуровки за безработица.

Защо работещите по граждански договори и свободните професии не се осигуряват за безработица?
Доста е дискусионен този въпрос. И ние сме се чудили, така и така осигуровките са марков данък, от къде накъде има категории работещи, които не го плащат? В крайна сметка може да се приеме, че в случая законодателят има известно право, тъй като осигуровката за безработица е един вид застраховка срещу случване на нежелано събитие. И докато при трудовите договори работещият е в силна зависимост от работодателя, то при свободните професии дали ще имат работа или не, това си е напълно в техните ръце. Могат днес да почнат да се самоосигуряват, а утре да не им се работи и да спрат дейност. Тоест при тях „безработицата“ е в значителна степен под собствен контрол. Поради това, изобщо не им е разрешено да участват в схемата. Може би за работещите по граждански договори е редно да се помисли да бъдат включени, и да почнат и те да се осигуряват за риска както го правят и работещите по трудови правоотношения, както и задължително за общо заболяване и майчинство. Законодателите, моля да се задействате по този въпрос – гражданските договори трябва да се облагат с осигуровки както и трудовите. Има дупка в закона

Обезщетение за безработица 60% от осигурителния доход на лицето
Доста дискусионен въпрос е дали това е много или малко. Във всеки случай ще разгледаме от позицията на фонда, който изплаща обезщетението – защото, за да дадеш на някой, първо трябва да го вземеш от някъде. Ще разгледаме следната ситуация: Иван Иванов (средния човек) ще има кариера от 40 години, и ще работи върху осигурителен доход от 1000 лева през цялото време.
Осигуровката за безработица е 1% – или 10 лева месечно.
Според кодекса за социално осигуряване осигуреното лице има право на обезщетението за безработица в размер 60% от осигурителния му доход за 24 поредни месеца преди настъпване на „застрахователното събитие“ да речем

Срокове за изплащане на паричните обезщетения за безработица

Осигурителен стаж с осигуряване за безработица за времето след 31 декември 2001 г.

(години)

Срок на изплащане на обезщетението

(месеци)

до 3 години

4

от 3 години и 1 ден до 7 години

6

от 7 години и 1 ден до 11 години

8

от 11 години и 1 ден до 15 години

10

над 15 години

12

Да си представим, че на Иван Иванов му се случва събитието когато има само 18 месеца осигурителен стаж (тепърва е започнал трудовата си кариера, и то злощастно в ресторант по време на пандемия). Иван Иванов има право на обезщетение в размер 600 лева в продължение на 4 месеца според таблицата. Това ще значи, че ще получи от фонда 2400 лева. В същото време Иван Иванов ще е внесъл във фонда 18 пъти по 10 лева или общо 180 лева. Чиста печалба 1333%. И кой ще плати – държавата (тоест това сме ние)
Да си представим, че на Иван Иванов му се случва същата ситуация, когато има 36 месеца осигурителен стаж – тогава вече ще има право на обезщетение в продължение на 6 месеца или в размер на 3600 лева, като в същото време ще е направил 36 вноски по 10 лева или 360 лева. Чиста печалба 1000%.
При следващия пример вече на Иван Иванов му се налага да използва солидарност от фонда, когато има внасяни осигуровки 7 години или 84 месеца. В такъв случай ще е направил вноски за 840 лева, а ще може да получи от фонда обезщетение за 8 месеца по 600 лева. Или с печалба от 571% за осигуреното лице = загуба за фонда.
Ако на Иван Иванов му се наложи да ползва обществената солидарност след 11 години в осигуряване, тогава пропорцията би била при внесени 1320 лева осигуровки – обезщетения в размер на 6000 лева или печалба от 455% за него, и съответно загуба за обществения фонд.
В следващия пример Иван Иванов работи 15 години и след това му се налага да ползва обществената солидарност – внесени вноски 1800 лева, и право на обезщетение за 12 месеца по 600 лева или 7200 лева = 400% печалба / респективно загуба за фонда.
Къде е точката, където колкото си внасял, толкова ще получиш?
Нали това е честното? Изработил си си го, и да си го получиш изработеното. Не на гърба на другите да получаваш. Отговорът е, че тези 7200 лева може да се изработят за точно 60 години труд при един и същи осигурителен доход.
60 години! Във всички други случаи осигуреното лице получава повече, отколкото е дало на системата. И това е при положение, че се възползва от системата само веднъж за 12 месеца. Значи да разбираме, че не просто фонда за безработица не плаща твърде малко на осигурените лица, а от фонда на практика се изплащат с 50% повече на средното осигурено лице, отколкото някога то може да заработи. Или може би средната кариера с осигуровки е не 40, а 60 години? Съмняваме се да е така за средния гражданин.

Да я вдигнем ли осигуровката за безработица тогава?
Категорично не, защото по-високите данъци (осигуровките също са данъци, маркови данъци) означава, че безработицата ще се увеличи също. А още малко да вдигнем осигуровките да покрием увеличението? Какво, и още повече да се вдигне безработицата? И докога?
Напротив, данъците трябва да бъдат максимално ниски, за да не се смущават хората и работодателите да ги плащат върху реалните доходи, които получават.
В една нормална държава не трябва да ти е изгодно да си безработен, не трябва да ти е изгодно да си беден или болен, или глупав…
Иначе почваме да си играем на стражари и апаши, на котка и мишка. Никой не печели като си играем игрички, вместо да се работи

А да коментираме минималното обезщетение за безработица – 9 лева на ден, и то само в работни дни?
Първо кога може да се получи такава ситуация, че на някой да му се наложи да живее с едва 180 лева месечно и то за максимален период от 4 месеца помощи.
Тази ситуация не е възможна ако лицето се е осигурявало и не е напуснало работа по своя воля. Ако има спорове по това да смятаме – 60% от осигурителен доход минимална заплата 585 лева (минималната заплата се мени всяка година, затова нещо средно избираме между 560 и 610) прави 351 лева / 20 дни или около 2 пъти над минимума по закон.
Кои са тогава хората, които може да получават едва 9-те лева на ден, с които се спекулира – това са единствено тези работещи, които са напуснали работа по своя инициатива.
Пак да се повтори – ако работника по своя инициатива реши да напусне работа, тогава му се полагат тези минимални 9 лева на ден, и то само в работни дни.
Защо е така? Защото е избрана по собствена воля „безработицата“ и да допуснем, че или човекът има други доходи, от които да живее или очаква бързо да си намери друга работа.

Има и един друг момент, че се чуват слухове, че има работодатели, които още с подписването на трудовия договор искат да имат подписана и молба за напускане.
Тогава действително на работещия няма да му е по собствена воля „безработицата“, обаче ще пострада. За да се избегне това – ако някой роботодател си позволи да ви иска нещо подобно, или ви поиска да ви плаща на ръка, а да се осигурявате на минимална заплата:
– първо жеста да получи, след това може да го напсувате цивилизовано с пътя на душата, че да няма основание да спори за нещо
– второ незабавно сигнализирайте инспекцията на труда и да го затварят
Ако критична маса от трудещите се постъпват по този начин, такива роботодатели няма да съществуват. От вас си зависи. Иначе ще се превърнете в мрънкачи, на които все някой друг им е виновен.

А да коментираме максималното обезщетение за безработица?
Или редно ли е при положение, че средната заплата в страната е примерно 1000 лева, то да има такива лица, които да получават обезщетение за безработица примерно 60% от 3000 лева? Или 1800 лева месечно
Тук изобщо не става дума за морална дилема обаче, а за напълно грешни сметки на законодателя, тъй като както вече стана ясно, фонд „Безработица“ работи на тотална загуба и на средния човек му се налага да работи 60 години!, че да си заслужи дори 1 година обезщетение за безработица.
Редно е да се замисли законодателната власт и по никакъв начин не би трябвало на някой да му е изгодно да се издържа от обезщетение за безработица. Това трябва да е инструмент само за запазване на трудоспособност до намиране на нова работа, а не за поддържане на по-луксозен начин на живот при който и да е.
Затова би било редно 60% от осигурителния доход да се получава в общия случай, обаче да се лимитира помощта на 200% от минималната работна заплата (което прави около средната заплата в страната) и нито стотинка повече

Как държавата да се бори със спекулата

Ще говорим от името на силна държава, на която никой не може да извива ръцете.
Слабаците може и различно мнение да имат по въпроса.

В последно време много модерно стана хората да се маскират като Шрьодер от „Констенурките нинджа“.

Икономическата теория казва, че когато търсенето на една стока (например маската на Шрьодер) се повиши, най-естественото нещо е продаващите я да увеличат цената й (дотогава докато някой е готов да плати по-високата цена).

Ако маската на Шрьодер има себестойност (не само плат, ами и транспорт има, и разходи за реклама в „Констенурките нинджа“, че и на други места – примерно за разработка на вирус, глобална кампания и т. н.) 1 лев, а продаващите я обикновено я продават за 2 лева (нали по кръчмарски – удряш двойно)

Ако благодарение на глобален маркетинг маската на Шрьодер се превърне в моден аксесоар, че и повече от това, търсенето й скача 100 пъти или повече, значи някои продавачи може да се изкушат да я продават примерно за 5 лева, или 10 лева и въпреки това да има голямо търсене. Ама на спекула прилича това? Или си е нормална пазарна ситуация?

Ако си в пустинята и нямаш капка вода, една бутилка 500 мл. сигурно ще ти я продават на цената й в злато.
И въпреки това ще ти се вижда изгодна сделка, нали? Пак пазарна ситуация. Морално ли е?
От гледна точка на продавача в пустинята – поел е голям риск да занесе бутилката в пустинята, ще спаси живота на човека останал без капка вода. Спасяваш живот – защо да не получиш награда за това?

Да преминем на другата гледна точка – не е морално и държавата решава да се намеси (за маската на Шрьодер, пустините са без регулация)

При държавите със слабо управление методът на намеса включва – дай да я фиксираме цената на маската на Шрьодер
Слагаме пределна цена – 2 лева, или не тук има надценка – 1 лев е себестойността, всички ще продават на такава цена, хайде 1,10 макс.
Какво може да се получи в този случай – уау, браво, държавата се грижи за народа, гадния продавач ще работи на себестойност, хайде макс с 10% отгоре.
Може, ама гадния продавач може да си направи сметката, че първо на себестойност изобщо няма да работи, а 10% отгоре не го устройва, тъй като вместо да продава регулирана стока с 10% надценка (маската на Шрьодер), ще продава кукли Барби с 20% надценка.
Реална възможна пазарна ситуация – никой не иска нито да произвежда, нито да продава маската на Шрьодер, въпреки, че търсенето й е огромно.
Друга реална възможна пазарна ситуация – изведнъж производството на маската на Шрьодер ще почне да спестява от себестойност – по-некачествени материали ще се влагат, или от нещо друго ще се спестява (маската на Шрьодер ще е по-скоро покривало само на устните примерно) и пак производител и търговец ще си постигнат нужните % печалба, че да искат да се занимават със съответния бизнес. В същото време държавата на слабаците ще твърди, че е постигнала своето, а населението ще се чуди кой е глупакът в случая.
Ама при слабаците така се получава

А как да действа държава със силно управление?
Да допуснем, че „маската на Шрьодер“ е жизненоважен аксесоар с огромно търсене от цялото население.
Силната държава не иска спекула и иска да задоволи търсенето.
Затова държавно предприятие поръчва необходимите бройки (огромна поръчка) със задължителните минимални качества.
Гарантирана е поръчката, а себестойността й може да се докара вместо да е 1 лев, да бъде 20 стотинки (без влошаване на качеството).
Знаете за ефекта от мащаба до какво води – да, по-ниска е себестойността. И няма да има разходи за реклама, нито маркетинг. Търсенето е гарантирано вече. И вече със себестойност от 20 стотинки, държавното предприятие ще пусне на пазара „маската на Шрьодер“ за 50 стотинки.
Пак с печалба и то от 150% за примера.
В същото време 2 пъти по-евтино от цената, на която при нормални пазарни условия търговците биха я продавали.

Значи спекула се бори от силната държава не със забрани и пределни цени, а със създаване на излишък, който ще принуди спекулантите да се откажат от продукта обект на спекула.

Да имаш много в излишък, в точно 50% от случаите е хубаво – никой не може да ти извива ръцете

Върховете на Витоша – част 2

Продължение от първата част

5 ден – хижа Алеко, Меча поляна, Еко пътека Железница, хижа Физкултурник, връх Голям купен (1942 метра), връх Купена (2195 метра), връх Карачаир (2208 метра), връх Скопарник (2226 метра), Черни връх (2290 метра), хижа Алеко

За 5-я ден на Витоша предложението е за един 20 километров преход с начална и крайна точка хижа Алеко. (този маршрут не се прави през зимата, тъй като областта под връх Голям Резен е лавиноопасна)

От хижата първа цел е областта наречена

Меча поляна 42.5798355, 23.2984588 – до нея се достига за около 10 минути от хижата през Планинарска база Мотен в посока южна Витоша.

Като се повърви няколко минути се стига до малка горичка, където започва еко пътеката Железница. Като се излезе от горичката (5-10 минути по-късно), се отваря гледка към връх Малък Резен и връх Голям Резен. След това за кратко се преминава през друга горичка и отново следва гледка и вече се излиза в подножието на връх Голям Резен. От тази точка се открива гледка към връх Скопарник и връх Голям купен (който пък се е надвесил над скритата от другата страна под него хижа Физкултурник). По пътя ще се премине на няколко пъти през сериозни пасажи с морени. Преминават се с удоволствие, тъй като без съмнено са наредени от някои добри хора, и са почти като павирано трасе. Също така ще може да се види малко водопадче.

И гледка след гледка ще се достигне подножието на връх Голям купен и хижа Физкултурник 42.546518,23.311412

Цялото разстояние от Меча поляна до хижа Физкултурник отнема 2 часа на спокоен ход (около 5.2 километра е разстоянието и не се усеща как е минало времето)

От хижа Физкултурник предстои изкачване на първия връх за деня

връх Голям купен – 42.551512, 23.319323

Гледката от върха е страхотна и предлага панорама към Рила, връх Белчева скала, Войчинов рид, връх Сива грамада, връх Голям котор (Сиврикая), връх Купена, връх Карачаир, връх Скопарник, Черни връх, връх Голям Резен, връх Малък Резен, Стара планина, София, Железница и още и още. Само да гледаш и да гледаш. Алтернативен начин за стигане до върха е да се дойде по еко пътеката от Железница (за около 3 часа – 5 километра преход, денивелация около 800 метра). Заслужава си мястото

След нарадване на връх Голям купен се слиза до хижа Физкултурник за 10-на минути и предстои изкачване покрай връх Карачаир до връх Купена. След което ще се изкачи и връх Карачаир.

връх Купена – 42.536336, 23.297060

Разстоянието от връх Голям купен покрай връх Карачаир до връх Купена ще отнеме около 90 минути. Не е добре маркирана пътеката, затова най-добре да се ползва приложение за планинари (например безплатното Maps.me), за да знае човек във всеки момент къде се намира. Специално за този маршут от връх Голям купен покрай връх Карачаир до връх Купена приложението се обърква. Точния начин за достигане на целта е след като се тръгне от хижа Физкултурник да се достигне първо тази точка 42.5481873,23.3154221. Малко след това не се продължава по главния маршрут към хижа Алеко, а се прави отклонение по не съвсем добре видима пътечка (човек не може да повярва, че това е пътя), като трябва да се озовете в тази точка 42.5468483,23.3128872.

Следващите ориентировъчни точки по маршрута са тези:

42.5462685,23.3122959

42.5459671,23.3120041

42.5453835,23.3112411

42.545723,23.3071785

42.5453453,23.3054409

42.5447273,23.3045044

42.543644,23.3034248

Достигайки до тук, в дясната част се намира връх Карачаир, който ще остане за малко по-късно. Трябва да се продължи наляво към връх Купена.

И в тази точка се достига върха 15-20 минути по-късно – 42.5363312,23.2971001

Това е доста обширно почти равно пространство, където от към южната част се вижда Рила, връх Ярловски купен, връх Голям котор (Сиврикая), връх Сива грамада, Войчинов рид, връх Острица, връх Голям Ветрен. На север се намират връх Карачаир, връх Скопарник, Черни връх, връх Голям Резен. На северозапад се вижда и връх Селимица. Има изглед към Стара планина, връх Голям купен, връх Малък котор и връх Белчева скала на изток.

След разходка от всички страни на връх Купена следва спускане в посока към връх Карачаир докато се излезе по главния път на маршрута връх Ярловски купен – Черни връх.

В подножието на връх Карачаир по пътя има чешмичка, от където може да се презаредят запасите с вода. След това за 10-на минути през тревите и малко морени се достига до

връх Карачаир – 42.544908, 23.299513

По подобие на връх Купена представлява голямо почти равно поле с треви, морени и някои редки видове растителност. Да се преминава само през вече утъпкани места и да се пази така, както е било преди да се отиде там (това е основно правило в планината – не оставяй нищо, и не взимай нищо от там, освен снимки и хубави емоции)

На юг се вижда Рила, връх Ярловски купен, връх Купена, връх Голям котор (Сиврикая), връх Малък котор, връх Белчева скала. На изток са връх Голям купен, София, Бистрица, Стара планина. На север връх Скопарник, Черни връх, връх Голям Резен

След разходка по връх Карачаир следва ново спускане в посока към

връх Скопарник – 42.550701, 23.293684

За да се стигне до върха се преминава през един участък с морени (независимо от коя част ще се изкачва). Това продължава не повече от 10 минути

Връх Скопарник е първия ясно очертаващ се хълм в ляво от връх Голям Резен, когато се гледа от София.

На юг се вижда Рила, връх Карачаир, връх Купена, връх Ярловски купен. На изток са връх Голям купен, София, Бистрица и Стара планина. На север са Черни връх и връх Голям Резен

От връх Скопарник следва спускане по морените докато се стигне главния път на маршрута връх Ярловски купен – Черни връх. След което се върви нагоре към Черни връх.

По пътя може да се видят скални образувания с формата на глави на алигатор и делфин

Разстоянието от връх Скопарник до Черни връх се взима за около 50 минути, а от Черни връх към хижа Алеко са разгледани опциите за слизане в първата част.

6 ден – хижа Алеко, Черни връх (2290 метра), връх Лъвчето (2052 метра) и Големия лъв, връх Татяна (1960 метра), връх Средец (1968 метра), връх Дар от Бога (1950 метра), връх Александър (1945 метра), Голи връх (1830 метра), хижа Алеко

За деня е избран както много обичайния маршрут хижа Алеко – Черни връх (за него вече стана дума в първата част), така и на слизане преминаване през някои не толкова популярни връхчета, а ако става дума за връх Средец и направо недостъпни. Що се отнася до последния – там направо не си е за ходене, въпреки, че гледката е страхотна. За останалите – ами те са си в самия център на платото, също с невероятни гледки.

Да допуснем, че вече сме на Черни връх и ако ни дострашее за останалите, то тук може да се обядва и човек да си се прибере по мирно по здраво към хижа Алеко и от там у дома си. Ако се търси адреналин и приключения, а и много симпатични снимки – е Витоша си има освен алигатор и делфин, и царя на животните

връх Лъвчето и Големия лъв – 42.576250, 23.278626 – 360 градуса панорама

Колко ли хора си минават покрай тях всеки ден, а почти никой, който не знае, не се е заглеждал да види, че там се крие големия и благороден звяр. За достигане до царя на животните на Витоша има няколко правила.

Първо за сезона – въпреки, че е точно в центъра на платото – на пръв поглед би трябвало да е много лесно за достигане. Има малка уловка – там може да се отиде само в сух сезон – освен това скоро да не е имало никакви валежи. Това означава месеците юли, август, септември, октомври, може би и ноември преди да се появят първите снеговалежи.

Местността е вододайна зона и пролетта е невъзможно да се стигне до там (а може би ще е и незаконно). Да допуснем, че сме някои от сухите месеци с горещини – задължително се ходи с дълги панталони (силно препоръчително е да се сложат и гети), тъй като тревите са много високи на места точно преди самото Лъвче (там е и зоната с най-много адреналин), докато преди това направо си се върви по „булевард“ на планинския жаргон.

Слизайки от Черни връх по традиционния маршрут към хижа Алеко приблизително в тази точка 42.567608, 23.281160 се поглежда наляво и се тръгва по доста широк път, който на зигзаг се спуска към Лъвчето. От картата тук много добре може да се види прокараната пътека (значително по-широка е на живо от очакваното).

Приблизително от тази точка 42.571948, 23.280884 голямата пътека свършва и се продължава през треви и хвойна през вече не така удобния участък (тук задължително с високи обувки и гети да се ходи, и не заради водата, тревите са високи, не се знае какво има сред тях). И много скоро се появява и самото Лъвче. Уау – какви чудеса прави природата

Малко след Лъвчето се намира и много по-голям купен с формата на сфинкс ако се гледа отдалеч.

Най-високата точка на Големия лъв е лявата част (по-близката до Лъвчето), която се явява гърба на лъва. По-добре след като се изкачи, веднага да се върне човек към Лъвчето и в никакъв случай да не се опитва да слиза от дясната част ако изобщо се реши да ходи там – да се качваш по главата на големия лъв никога не е добра идея (там е пълно с хвойна, скалите са много големи и „гривата“ е с храсти – едно такова слизане е като игра на руска рулетка, а да не говорим какво ще последва ако се слезе без други щети от тази част – там не трябва да се ходи в никакъв случай)

Да допуснем, че сте ни послушали и сте се върнали на Лъвчето. От там се тръгва към главния път (или „магистралата“), като малко преди реката от морени в тази точка 42.576365, 23.279777 има пътека (ама няма да е от тези, с които сме свикнали в планината – там рядко се посещава от хора), от която може да се излезе след около 1 километър на „магистралата“ без да се налага да се прекосява реката морени или нещо по-екстремно. Някъде в тази точка 42.583764, 23.280720 е мястото, където човек се измъква от хвойната и тревите и достига цивилизацията и „магистралата“ към хижа Алеко. Съвсем скоро след това по пътя се намира

връх Татяна – 42.585626, 23.278649 – начална точка от „магистралата“ е тук 42.585592, 23.279790. Тръгвате наляво по прокараната пътека (отново не е мечтата за преход, с гетите от Лъвчето си карайте) и 5 минути по-късно гледката, която ще се види е това – 360 градуса панорама

Сякаш си струва човек да се жертва за 5 минути треви и храсти с повишено внимание, за тази гледка.

От този момент имате 2 избора – да вземете „синьото хапче“ и мирно, и кротко да се върнете към „магистралата“ за хижа Алеко, и да се минат още 3 по-лесни връхчета почти по пътя.

Ако изберете „червеното хапче“, да знаете, че няма да станете като Нео от Матрицата, а само си търсите белята за едната гледка и любопитство

връх Средец – 42.588099, 23.265388

За да се достигне до него, като сте на връх Татяна трябва да търсите нещо като пътека по посока връх Средец. Има си, обаче не са добре утъпкани, защото на такива места само лудите глави ходят. Връх Средец през цялото време е видимо къде се намира. От тази гледна точка, стига да е светло човек няма как да се изгуби. Обаче трябва да си гледа през цялото време в краката и да се опитва до колкото е възможно да избягва храсти и хвойни (и да се пази природата, само по утъпкано да се ходи). Така изглеждащо безобидно около километър зона до върха дебне капани на всяка крачка. Ще се пада много, ще се мокрите много. Няма как да се избегне река от морени, а на няколко пъти трябва да се пресече и поточета от Боянската река. И както си вървите с наслаждение (пфиу, и това ми се размина) и изведнъж падате по лице. Няма как на такъв маршрут да се ходи за удоволствие – това си е битка – поемайки сериозни рискове за наранявания и може би нещо повече, резултата, който може да се постигне е тази гледка:

След като гледката е вече пред вас, най-добре оставете връх Средец на спокойствие и не поемайте напълно излишни рискове за здравето. Ако все пак не ви слуша главата – тогава задължително вземете гетите (само ще смекчат опасностите, няма да ги предотвратят), предупредете някой да седи в близост по „магистралата“ (в случай, че нещо стане – предупредени сте предварително) и се пригответе за ударите на планината. Сезонът задължително трябва да е лято или ранна есен (да не е имало скоро валежи), в противен случай там да се ходи е почти невъзможно.

връх Дар от Бога – 42.588133, 23.278640 – 360 градуса панорама

Независимо дали сте взели червеното хапче за връх Средец или синьото за към хижа Алеко задължително ще преминете покрай този купен, който се надвесва точно на V образната чупка по „магистралата“ за хижа Алеко. Гледката от върха е фантастична, а до там се достига като малко преди чупката, която завива надясно и пътя продължава надолу, потърсете пътека за изкачване (не се тръгва по камънаците – това би било голяма тегавина, по не добре утъпканата пътека се минава без усилия – и пак вземете гетите, че тревите са високи, не се знае какво има в тях)

След като мирно и кротко слезете, не бързайте да се връщате на „магистралата“, а продължете в северна посока към отстоящия на 5-10 минути (внимавайте къде стъпвате) огромен масив морени. Върви се през цялото време през високи треви (нали гетите са с вас, няма страшно). Заповядайте на

връх Александър – 42.590370, 23.276896 – 360 градуса панорама

Мястото предлага може би най-добрата панорама с видимост към върховете по северна и централна Витоша. От тук човек може да си направи планове за потстъпите до останалите върхове. За разлика от връх Средец мястото е много по-достъпно, гледката различна. И все пак далеч по-достъпно и безрисково е да се направи оглед от тук, отколкото да си търси белята човек на връх Средец

Голи връх – 42.592826, 23.288918

След безопасното връщане от връх Александър през тревите и покрай връх Дар от Бога, поема се пътя по „магистралата“ за хижа Алеко и се следва маршрута докато се стигне отклонение в тази точка 42.5918045,23.2895699. И вместо да продължите надолу, се прави завой наляво. На 2-3 минути се намира и самия връх с добра панорамна гледка.

Връщайки се на „магистралата“ за хижа Алеко остават 20-30 минути до достигане до крайната цел и така завършва още един ден с приключения на Витоша. Голи връх е може би най-достъпния връх на Витоша, само на 3-4 минути от чайна Голи връх, която не работи.

Следва продължение

Върховете на Витоша – част 1

В настоящата статия набързо ще се опишат най-популярните (и не толкова популярни) върхове из Витоша, начини за достигането им и клипчета с гледки от тях.

Вероятно би могло всички да се минат в рамките на един летен ден (от опитни планинари в началото на юли месец, с много бърза крачка, тичане, и с осъмване там), но статията е насочена най-вече към любителите, които биха се порадвали на планината поне няколко уикенда или защо не дни от седмицата (тогава е най-хубаво – всички работят, а по върховете са малцина), с възможност да се наслади човек на дневна светлина да види всичко.

Реалистичното обхождане на върховете на Витоша от любител планинар, е възможно като се отделят поне 10 цели дни, за да се мине всичко с удоволствие и без много бързане. При изпълнение на пълната 10 дневна програма първенецът на Витоша – Черни връх ще бъде покорен 5 пъти – и всеки път ще бъде някак си по-различно.

Основните стартови пунктове към върховете са хижа Алеко, хижа Тинтява, хижа Боерица, църквата на село Ярлово, спирка Царева махала след село Железница

1 ден – връх Черната скала (1868 метра) – 42.606266,23.2589941

До Черната скала се стига от хижа Планинарска песен – 42.6025454,23.2541623 (до хижата се стига с кола за около 40-50 минути от центъра на София, след Златните мостове трябва да се кара по-бавно, защото пътят не е в идеално състояние).

Тръгва се по посока върха, който се вижда от хижата. Преди да се стигне реката от морени, трябва да се тръгне надясно и да се върви, докато се излезе през гората. Има добре разработена пътека и не може да се обърка човек. Като се излезе на светло трябва да се пресече реката от камъни на най-удобното и достъпно място (търси се място, където камъните не са огромни и са най-малко). След това се продължава през недобре утъпкани треви и трудно проходими храсти. Маршрутът не е труден (от магарешкия бодил и храстите боли обаче, а от където и да се мине ще са храсти и хвойна), само задължително много да се внимава, тъй като човек не знае къде точно стъпва. Под храстите, които се газят не е сигурно дали няма сериозна дупка между канарите. И задължително прехода да се прави от рано сутрин и при прогнози за идеални метеорологични условия. На много от гигантските на места камъни ако са в сенчестата част и е валяло скоро, става хлъзгаво и опасно за живота (не е шега) ако човек се подхлъзне някъде. На картата изглежда като че да може да се мине през морените още директно от хижата, но камъните в този район са изключително големи и трудни за качване и слизане, не е и ясно какво следва след тях в гората. За препоръчване е маршрута по пътеката. И не ходете сами на това място! Въпреки, че и така е добре, по-добре е да има кой да помогне ако нещо стане. Иначе е малко страховито. Или пък ако това е целта, тогава всеки на свой риск може да отиде сам там.

Откриват се гледки към Копитото, Камен дел, Средец и чак до Черни връх.

За качването и слизането е добре да се предвидят по час и половина в посока и още 20-30 минути за порадване на гледката. А усилията ще си заслужават. Мястото е страхотно!

За този първи ден на Витоша, предизвикателството е достатъчно (не се подвеждайте от тези само 1868 метра височина, не е височината трудното в случая)

2 ден – Златните мостове, Момина скала, Боянски водопад, хижа Тинтява, връх Камен дел (1862 метра), връх Ушите (1901 метра)

Един цял ден човек със семейството си може да посвети на Витоша като последователно посети:

  • Златните мостове 42.6097695,23.239098 – до тях се стига за около 30-40 минути с кола от центъра на София. Мястото е идеално за пикник и разходка. От там би могло да се направи разходка до Черни връх (за около 3 часа и половина в едната посока), Камен дел (2 часа в едната посока), а може би ако след една късна закуска на Златните мостове се продължи към
  • Момина скала 42.6231794,23.2503386 – това е хижа на Стамболова поляна, идеално място за пикник и почивка на чист въздух. От Златните мостове се достига с кола за около 5-10 минути. Това е отправна точка за
  • Боянски водопад 42.6278455,23.2504447 – достига се от Стамболова поляна пеша за около 25 минути (на връщане същия път се взима за 40 минути). Добре е човек да си отдели 2 часа време считано от Стамболова поляна, тъй като може би час ще му се иска най-малко да се наслаждава на гледката към София и водопада, особено ако се посети мястото през есента След връщането от Боянски водопад към Момина скала човек може да реши да си остане на Стамболова поляна за обяд и след това да се прибере към София. Обаче по-добре деня да продължи в планината и да се изкачи
  • връх Камен дел 42.6122053,23.2778417 – най-лесният начин и с най-малко усилия е от Стамболова поляна да се придвижи с кола за около 10 минути (съвсем малко е разстоянието, обаче от пътя има какво да се желае – пазете колата и карайте бавно) до хижа Тинтява 42.6188126,23.2567653. Хижата не е ясно дали работи, като това ще бъде отправна точка за леката разходка към връх Камен дел. До върха се стига от хижата за около 1 час, като се преминава през много приятна горичка (60% от времето), другата част е на открито. До връх Камен дел би могло да се стигне за около 1 час и от хижа Алеко (като алтернативен начин на достигане на върха). Какво му е характерното – много ветровит. Когато се ходи там даже и в най-летните дни винаги с едно на ум да се ходи. Поривите на вятъра биха могли да са много силни и да съборят човек от скалите. При хубаво време и ако няма много вятър гледката към София и планината са страхотни. Всеки трябва да посети това място поне веднъж
  • връх Ушите 42.6069573,23.2741432 – може да се достигне за около 20 минути от връх Камен дел. Алтернативно за около 55 минути може да се достигне от хижа Алеко. Отново ветровит връх. Хубава гледка към върховете по северната част на Витоша и чак до Черни връх. Пътят обратно към хижа Тинтява отнема около 45 минути. В случай, че начална точка е хижа Алеко са необходими около 55 минути за прибиране. При рязко влошаване на времето съвсем близо под върха се намира заслон Ушите 42.6072324,23.2777329, където при необходимост може да се изчака до по-добри времена

Въпреки, че съвсем наблизо има други върхове, за този ден приключенията ще са били достатъчно без никакво съмнение

3 ден – хижа Алеко, връх Малък Резен (2182 метра), връх Голям Резен (2277 метра), Черни връх (2290 метра), хижа Алеко

Хижа Алеко 42.5826076,23.2923196 – до хижата се стига за около 40 минути с кола от центъра на София основно по павиран път от квартал „Драгалевци“. Алтернативен вариант е да се ползва автобус 66 от метростанция „Витоша“ до Хотел „Морени“, след което да се върви около 15 минути до хижата.

От хижата към Резените и Черни връх може да се стигне по поне 3 начина (без да броим шорткътите, които не са за препоръчване за начинаещите любители на планината или лифтовете). Първия вариант е да се тръгне директно „нагоре“ след чешмичката до хижата от подножието на връх Малък Резен. От Хижа Алеко към Черни връх маршрута отнема 90 минути, които може да се разделят на приблизително 2 равни етапа като времеемкост – първият, който е с най-голяма денивелация приключва до момента, в който се подмине заслона, виждащ се от началната точка (хижата) и малко след това се стигне до „магистралата“ – на планинарски това е широк черен път, по който може да се минава спокойно с Jeep. Ако целта е директно Черни връх – очакват се още около 45 минути вече не чак толкова стръмно качване – около 1/3 от пътя се върви по черния път, след което се преминават морени и Боянската река извираща под тях. Останалата част от директния маршрут до върха е приятна разходка, малко по-стръмна, но в никакъв случай не е опасна.

Алтернативен маршрут от хижа Алеко към Черни връх е пътеката от паркинга в дясно от хижата, която води към Голи връх, а от там се следва „магистралата“. Ако се избере този вариант, това ще бъдат допълнително 45 минути разходка, защото се заобикаля, в същото време има какво да се види по пътя.

За малко по-сериозна разходка ще стане дума в 3-я алтернативен маршрут от ден 5, който дава възможност да се обиколят най-високите върхове по южната част на Витоша преди да се изкачи и Черни връх. В този ден 3 обаче преди най-високата точка на Витоша е избрано първо да се посетят 2 много видими места от София – връх Малък Резен и връх Голям Резен

връх Малък Резен 42.573104, 23.289746 – това е купена най-видим от София (ако не броим централно разположения връх Камен дел). За да се достигне е необходимо от пътя към Черни връх да се отбие в ляво по шорткъта (42.572623, 23.284420) към спасителната служба, а след като се достигне да се покатери каквото е видимо най-високото. Няма точно отбелязано къде е върха, затова е препоръчително да се слиза много внимателно по образуващите се връхчета докато се огледат във всички посоки красотите

След това трябва обратно качване по камъните до спасителната служба, за да се продължи към следващата цел

връх Голям Резен 42.5649166, 23.2893243 – гледайки от София в най-лявата висока част на Витоша и с невъоръжено око човек може да забележи нещо с формата на дърво, което е значително по-голямо от останалите – всъщност е кула метеорадар на РВД. До там се стига за около 30-40 минути от връх Малък Резен. От под кулата се открива много хубава гледка към планината и София. За да е пълна радостта, се продължава още малко в страни (30-на метра) по камъняците (ако е хлъзгаво, с особено повишено внимание да се преминава), от където се открива чудесна гледка и към Южна Витоша – виждат се отлично Голям Купен, Скопарник, Карачаир, Купена, Ярловски купен, а какво да кажем и за страхотната гледка към Рила. Без думи остава човек.

Трябва да се има предвид, че по пътя от връх Малък Резен, както и към Черни връх има куче, което от километър и повече като чуе нещо да мърда и почва да лае. Е да, вързано е, обаче най-добре бързо да преминава човек от там – никога не се знае дали няма да откъсне сградата, за която е вързано

Черни връх – 42.563759, 23.278473 (с тези координати е чайната с мечката, от където дават и печати за 100-те национални обекта, както и за 10-те планински първенци в България). Стигнал тук човек може да се счита за покорил върха, тъй като сградата е малко по-високо от самия връх, който е съвсем наблизо от сградата и с тези координати 42.563158, 23.279301.

От Черни връх се вижда цялото плато на Витоша, София, всички върхове двухилядници без връх Голям котор (Сиврикая) и Сива грамада.

До Черни връх се стига за около 25 минути по пътя от връх Голям Резен и е нещо като разпределителна гара за Витоша (тук при хубаво време и ако е през уикенда, е пълно с хора, даже скара има до чайната. Ако не е хубаво времето, не е препоръчително да се ходи на върха, тъй като е от най-ветровитите в България, може би само връх Ботев на Стара планина може да предложи толкова резки влошавания на времето за минути, дори и през лятото. Затова, въпреки че до върха пътища много, и то не трудни, по-добре с едно на ум да се качва и задължително да се провери прогнозата за времето да е идеална за деня, когато ще се посещава).

От Черни връх може да се стигне както до Хижа Алеко за около 1 час ако се избере бързо слизане, или за 90 минути ако се избере по-обходния маршрут по „магистралата“. В същото време ако се продължи на юг може да се стигне до връх Скопарник, Карачаир, Купена, Ярловски купен, Сива грамада, Ветрен и чак до Ярлово (за около 4 часа е слизането). Като друга алтернатива може да се стигне и до спирка Царева махала при Железница за около 3 часа. До връх Камен дел може да се стигне за около 100 минути, а за следващия ден 4 е предложен маршрут с целево посещение на други 2 двухилядници на Витоша – връх Самара и връх Селимица.

4 ден – хижа Алеко, Черни връх (2290 метра), връх Самара (2103 метра), връх Селимица (2041 метра), Черни връх, хижа Алеко

В четвъртия ден за покоряване върховете на Витоша, маршрутите от хижа Алеко към Черни връх са вече разгледани от ден 3 и няма да се повтарят.

Черни връх като гара разпределителна се явява опорна точка за достигане на новите цели за деня – връх Самара и връх Селимица, като преди това са инвестирани поне 90 минути, за достигането му от хижа Алеко.

връх Самара – 42.563741, 23.258555

За достигане на връх Самара, от Черни връх се слиза в посока Перник. Има добре разработена пътека надолу. По нея се върви докато се стигне до заслон Самара. И върха и заслона се виждат от Черни връх. Ориентировъчно слизането до заслона ще отнеме около 30 минути. След това от заслона към върха ще са необходими още 5-10 минути. Трябва да се има предвид, че в тези минути няма утъпкана пътека и ще се преминава през треви. Тъй като купена се състои от 2 не особено удобни за изкачване части, да се знае, че лявата е най-високата точка. Дясната само от любопитство може да се качи. След това пътешествието продължава с връщане към заслон Самара.

връх Селимица – 42.5527519, 23.2474409

От заслон Самара към връх Селимица разходката продължава около 40 минути. В един момент се стига до разклон, като пътя надолу продължава към връх Селимица, а дясната пътека продължава към хижа Кумата. В един момент търсейки върха човек може да се обърка и да сметне като мираж първия срещнат купен в дясно от пътя за целта. Обаче това не е върха. Има хубава гледка, а върха трябва да се търси по-надолу:

Продължавайки прехода, човек може да си помисли, че върха не е в дясто от пътя, а в ляво (там се вижда хубав купен, с хубава гледка към южната част на Витоша). Само че, който търси връх Селимица, трябва да продължи по-надолу, като от купена без име може да се види и самия връх Селимица къде се намира:

От връх Селимица към Черни връх с междинна точка заслон Самара разстоянието е 3.6 километра и ще отнеме около 90 минути.


А от Черни връх до Хижа Алеко ще са необходими между 60 и 90 минути, в зависимост дали ще се избере стръмния маршрут надолу по ски пистата или бързия маршрут за качване, или обходния маршрут по „магистралата“.

Следва продължение

Лечение на явлението „Аз искам…“

Често срещано явление в семействата, фирмите, държавната администрация и други организации с 1 или повече броими единици.
Явление, което разполага с разрушителна сила от 0 до безкрайност. В каква степен може да разгърне потенциала си зависи от броимата единица, при която ще се реализира, както и в каква степен тази единица е изградила механизми за самозащита.
Не е лесно да се опише, затова вероятно съвременната медицина не е известно да разработва медикаменти, нито са налични тестове за своевременното му откриване – а превенцията е важна. Все пак е наличен алтернативен подход за справяне с това явление.

Имайки предвид, че пътуването до други галактики, вселени и светове не представлява техническо предизвикателство. Имайки предвид, че това пътуване до други светове изобщо не може да се нарече пътуване, тъй като се случва незабавно, а пътуването е важно казват

Нека си представим следното, което може да опише явлението „Аз искам“ и неговото лечение (само тези, които могат да разберат примера, имат и защитните механизми да се излекуват, за останалите природата също е помислила):

  1. Аз искам… за пътуване най-големия самолет създаван от човеците някога – последен писък на технологиите. С 2 + 50000 седящи места.
    Без право на данъчен кредит, тъй като според данъчните имало елементи на лукс. Какъв лукс виждат, при положение, че дори няма седящи места освен тези за 2-та пилоти. Иначе къде щеше да се сложи плувния басейн с олимпийски размер, тенис корта и аеродинамичния футболен стадион? А с право или без право на данъчен кредит няма никакво значение, тъй като веднага ще го платя кеш, даже без лизинг или кредити.
    Само че на този така добре обоснован икономически проект ще кажа не. Защото нищо, че е последен писък на технологиите, замърсяването на околната среда, което би генерирало е трудно да се преглътне. И ако някой си мисли, че мнението на еколозите много ме интересува, няма такова нещо, но няма как да генерирам такова количество отпадъци на планетата, която е моя собственост. Затова, хубава идея, ама ще се спра на друга още по-хубава
  2. Аз искам… за пътуване малък компактен самолет, който сам генерира енергията, която изразходва, с нулеви вредни емисии, за да не се замърсява планетата, която е моя собственост.
    Само че от къщи до офиса по права линия е 3 километра разстоянието. То какво пътуване ще е това – още едва излетял и ще трябва да каца.
    Не, и този проект не звучи както трябва. Трябва още по-добра идея
  3. Аз искам… за пътуване хеликоптер. Да, това е. И гледката гледка, и пътуването 1-2 минути.
    Ще паркирам на булеварда – широк булевард без съмнение ще поеме. А трамвайте – ще се научат да минават през малките улици в работно време.
    Само че с хеликоптер като се ходи на работа много мързеливо става. Ще се получи затлъстяване, затова и на тази така добра идея ще кажа не.
    Движението е здраве. Има още по-добро решение.

Ще вървя пеша. Само така ще мога да се наслаждавам на пътуването.
И разбира се няма да вървя сам (нали с нещо трябва да се снима)

Публикувано в Анализ. Leave a Comment »

Какво ще стане ако осигуровките се плащат 50 на 50 и въвеждаме „справедливост“

Уважаеми премиер-министър Борисов,

уважаеми министър Горанов,
уважаеми народни представители, синдикати, работодателски организации,
уважаеми собственици на бизнес, работници и служители „от 9 до 17“, и необикновени служители,
Настоящото пояснява ефекти и процеси, които биха стартирали, ако витаещите в общественото пространство слухове за въвеждане на „справедливост“ при плащането на социални осигуровки (тоест работодатели и работници да плащат по 50% дял от вноските, а не както е сега „работодателите да плащат повече“), бъдат въплатени в закон
„Животът е несправедлив – свикни с този факт.“ – Бил Гейтс
Поздрав за тези, които обичат да раздават „справедливост“
Няма да сме голословни, ще говорим от името на теория на практиката.
Към момента дела на осигуровките, която работодател и работещ формално* заплащат е в съотношение:
– 18.92% за работодателя при
– 13.78% за работещия
* – за тези, които не знаят, работодателите си мислят, че плащат цялата сума, 
а служителите си мислят, че изкарват цялата сума + дивидентите на работодателя.
Кое е първото – кокошката или яйцето?
В общественото пространство витаят слухове, че някои искат да въвеждат „справедливост“ и работодателя и работещия да плащат осигуровки в съотношение вместо 18.92% към 13.78%, да се промени 16,35% на 16,35% – или наравно иначе казано.
Всяка промяна на каквото и да е било в общия случай означава, че от някой ще се вземе нещо, за да се даде на друго място.
В природата нищо не се губи както е известно. Във всеки случай промяна свързана със заплащане, води до повече разходи,
или до социален конфликт. В конкретния случай промяната може да доведе до повече разходи, или до по-малко приходи, а
конфликт може да бъде предизвикат при всички засегнати страни – работодатели, работещи, и държава.
При изравняване на осигурителната тежест между работодателя и работещия, теория на практиката говори за 2 възможни сценария:
на разумния собственик на бизнес, и на тариката шеф на фирма, защото ако закон се промени, а нищо друго не се промени, вече ще е предизвикан социалния конфликт от този вид:
„Шефче, вдигай заплатите веднага, иначе си чао“
При този сценарий
Разумния собственик на бизнес разсъждава така:
„Дали ще плащам повече за заплати и по-малко за осигуровки, или обратното, все ми е на разхода“
И разумния собственик на бизнес ще вдигне заплатите с точно толкова,
с колкото ще намалеят заплатите на служителите заради разместване тежестта на осигуровката от работодател към работник.
Тоест от гледна точка на нормалния бизнес – резултата нулев + малко повече данъци, + още административна тежест,
писане на анекси за всеки един служител без изключение, както и гледане под лупа на всяко следващо
„умно“ и „справедливо“ законодателно решение към бизнеса, водещо до нулев резултат + още малко данъци.
Тариката шеф на фирма, малко по-иначе разсъждава:
„Ей, браво, сега ще спестя малко от осигуровки, нищо че работниците ще им паднат заплатите, да затегнат коланите малко“
И тариката шеф на фирма го очаква една от следните опции, само ако има късмет във всеки случай:
1. незабавно текучество от „нелоялните служители“
2. от „лоялните служители“ може да очаква най-доброто и мечтата за всеки работодател:
„Шефче, вече така ще ти работим, че повече марж няма да видиш“
Теория на практиката
Както е добре известно, когато кандидата за работа срещне работодателя, уговорката е за нетно получавана сума.
Работещият си прави сметката с какво ще разполага като получи заплата, а работодателя за това число умножено по 1,5325 (когато заплатата е до 3000 лева брутно)
В момента служител с нетна заплата 1000 лева прави разход за заплата за неговия работодател точно 1532.50 лева
В следващата таблица са цифрите до какво може да се стигне ако работодател и работещ започнат да плащат осигуровките „справедливо“ и 50 на 50 при нетна заплата 1000 лева:
Сега Ако има промяна -Разумен собственик Ако има промяна – тарикат шефче
Брутна заплата 1288.69 1328.29 1288.69
Осигурителен доход 1288.69 1328.29 1288.69
Осигуровки за сметка на работника 177.58 13.78% 217.18 16.35% 210.70 16.35%
Данъчна основа 1111.11 1111.11 1077.99
Данък доход 111.11 111.11 107.80
Нетна сума за получаване 1000.00 1000.00 970.19
Осигуровки за сметка на работодател 243.81 18.92% 210.70 16.35% 210.70 16.35%
Общо разход за работното място 1532.50 1538.99 1499.39

Обобщено, за всеки шеф тарикат на фирма, промяната би довела до спестяване на 2.6% разходи (докато все още има фирма), а за работещ при шеф тарикат на фирма би довело до намаляване на дохода с 3%

При нормалния бизнес промяната ще донесе единствено допълнително административна тежест и нарастване на разходите за работното място с 0,4%, тъй като, за да се запази нетната заплата на служителя, ще се дължи повече данък доход.

 

Ами държавата как ще го отнесе?

За държавата такава промяна ще има 3 ефекта:
– при фирмите с шефче тарикат – осигуровки повече няма да се получат, обаче от данък доход приходите ще спаднат с 3%, а шефчетата на фирмите тарикати взимат фактури от „Иленци“ и карат джипове с 6+1 места с право на данъчен кредит, затова корпоративен данък и ДДС не плащат, да не говорим за данък дивиденти.
Така държавата ще си остане със загуба от 3% на приходите от данък доход от тази прослойка фирми

– от нормалния бизнес държавата може да очаква 1,5% увеличение на приходите от осигуровки. В същото време намаляване на приходите от корпоративен данък и данък дивиденти, като общия нетен ефект е 1,28% повече приход в бюджета и по фондовете.

– за държавата ще има и един вторичен ефект в следствие принудителното увеличаване на заплати за нормалния бизнес (предполага се, че при нормалния бизнес работят качествените служители, за които единствен работодател не е държавата както преди 30 години, не е и 1-2 възможни фирми на тарикати, а те са с отворен хоризонт, че да могат да избират дори държавата, където да работят, и несъмнено те си избират работодателя, а не той тях, така нормалния бизнес задължително ще трябва да увеличи заплатите, за да не си загуби кадрите), заради разместване на осигурителната тежест до „справедливост“ – осигурителния доход на работещите ще се увеличи с 3%.
Това означава по-високи плащания за пенсии и всички възможни обезщетения.
Няма да е много лесно да се калкулира, но ако взимаш общо 1,28% повече приходи, а ще плащаш 3% повече от осигурителната система, която и без друго се финансира с бюджетен дефицит, колкото точно ще са загубите за държавата?

А всичко това може да отключи допълнителни реформи

За да не е държавата на загуба и въпреки това да се въведе „справедливост“ 50 на 50 при осигуровките, как звучи една примерна корекция при формулата за изчисляване на пенсиите малко на минус? Или при формулата за изчисляване на болнични, или отпуск за майчинство?
Или пък тях да не ги пипаме, а да се трупат дългове за държавата и да се плащат с лихви?
Тогава обаче някой ден ще трябва да се пипат формулите с много радикални цифри и тази „справедливост“ днес, може да доведе до много протести утре.

Затова накратко – не пипайте данъците и осигуровките повече!
Или ако ще се пипат, защо не се намалят? Корпоративния данък например е цели 10%, а в други държави в ЕС вече е 9%?

България с 8% корпоративен данък и данък доход на служителите звучи изключително добра реформа, нали?

Увеличение на максималния осигурителен доход от 2600 на 3000 лева – ефекти за бизнеса, държавата и средната класа

В последните седмици се появиха притеснения сред бизнес средите, заради идея максималния осигурителен доход да се увеличи от 2600 на 3000 лева месечно. По-долу са представени ефектите за бизнеса и осигурените лица на определени доходи. Има ли за какво бизнеса и „средната класа“ да се притеснява?

В първата таблица се прави сравнение за % удръжки от заплатата на работника при максимален осигурителен праг от 2600 лева и 3000 лева, както и размера на нетната заплата при сегашния и новия режим, при запазване на същия размер на настоящата брутна заплата на работника

Удръжки от заплатата в % Нетна заплата
Име на работник Брутна заплата При 2600 лева При 3000 лева При 2600 лева При 3000 лева
Петър Петров 500 нетнов 644.36 34.75% 34.75% 500.00 500.00
Петър Петров 1000 нетнов 1288.69 34.75% 34.75% 1000.00 1000.00
Петър Петров 1500 нетнов 1933.05 34.75% 34.75% 1500.00 1500.00
Петър Петров 2000 нетнов 2577.39 34.75% 34.75% 2000.00 2000.00
Петър Петров 2017.55 нетнов 2600.00 34.75% 34.75% 2017.55 2017.55
Петър Петров 2500 нетнов 3136.06 31.09% 33.84% 2500.00 2450.39
Петър Петров 3000 нетнов 3691.61 28.29% 30.73% 3000.00 2950.39
Петър Петров 3500 нетнов 4247.17 26.15% 28.34% 3500.00 3450.39
Петър Петров 4000 нетнов 4802.72 24.45% 26.44% 4000.00 3950.39
Петър Петров 4500 нетнов 5358.28 23.08% 24.90% 4500.00 4450.39
Петър Петров 5000 нетнов 5913.84 21.95% 23.62% 5000.00 4950.40
Петър Петров 5500 нетнов 6469.39 20.99% 22.55% 5500.00 5450.39
Петър Петров 6000 нетнов 7024.95 20.18% 21.63% 6000.00 5950.39
Петър Петров 6500 нетнов 7580.50 19.48% 20.84% 6500.00 6450.39
Петър Петров 7000 нетнов 8136.06 18.87% 20.14% 7000.00 6950.39
Петър Петров 7500 нетнов 8691.61 18.33% 19.54% 7500.00 7450.39
Петър Петров 8000 нетнов 9247.17 17.86% 19.00% 8000.00 7950.39
Петър Петров 8500 нетнов 9802.72 17.43% 18.51% 8500.00 8450.39
Петър Петров 9000 нетнов 10358.28 17.05% 18.08% 9000.00 8950.39
Петър Петров 9500 нетнов 10913.84 16.71% 17.69% 9500.00 9450.40
Петър Петров 10000 нетнов 11469.39 16.40% 17.33% 10000.00 9950.39
Петър Петров 11000 нетнов 12580.50 15.85% 16.72% 11000.00 10950.39
Петър Петров 12000 нетнов 13691.61 15.39% 16.19% 12000.00 11950.39
Петър Петров 13000 нетнов 14802.72 15.00% 15.74% 13000.00 12950.39
Петър Петров 14000 нетнов 15913.84 14.66% 15.36% 14000.00 13950.40
Петър Петров 14538.35 нетнов 16512.00 14.50% 15.17% 14538.35 14488.74
Петър Петров 15000 нетнов 17024.95 14.37% 15.02% 15000.00 14950.39
Петър Петров 16000 нетнов 18136.06 14.11% 14.72% 16000.00 15950.39
Петър Петров 16824.80 нетнов 19052.50 13.92% 14.50% 16824.80 16775.19
Петър Петров 17000 нетнов 19247.17 13.88% 14.46% 17000.00 16950.39
Петър Петров 18000 нетнов 20358.28 13.67% 14.22% 18000.00 17950.39
Петър Петров 19000 нетнов 21469.39 13.48% 14.01% 19000.00 18950.39
Петър Петров 20000 нетнов 22580.50 13.32% 13.81% 20000.00 19950.39

Както става ясно от сравнението за всички работещи и техните работодатели, при нетна заплата до 2017.55 лева през 2018 година, няма абсолютно никакво значение дали максималния осигурителен доход ще е 2600 лева или 3000 лева, или 1 милион лева.

Работещите при нетна заплата 2500.00 лева биха започнали да получават 2450.39 лева. Тези при 3500 лева – 3450.39 лева. Тези при 20000.00 лева – 19950.39 лева. Загубите са винаги 49.61 лева месечно за работната сила. В същото време трябва да се спомене, че за тези групи лица държавната пенсия ще скочи с 3000 / 2600 или 15,38%.

Ако допуснем, че за работещ с нетна заплата 2500 лева загуба от 49,61 лева прави 1,98% загуба на доход, то 15,38% по-голяма пенсия изглежда като страхотна компенсация. Е, за тези с 20000 лева нетна заплата загубата на 49,61 лева е 0,25%, а държавната пенсия отново ще скочи с 15,38%. Ама щом държавата ще го плаща това нещо, може, нали? Голямо е ощетяването, обаче за този, който ще плаща пенсиите утре, не за „ощетените“ днес.

В следващата таблица се прави сравнение за увеличението на разходите на работодателя при приемане на новия максимален осигурителен доход от 3000 лева месечно

Нетна заплата
Име на работник Брутна заплата При 2600 лева При 3000 лева Увеличение на разходи за фирмата В %
Петър Петров 500 нетнов 644.36 500.00 500.00 0.00 0.00%
Петър Петров 1000 нетнов 1288.69 1000.00 1000.00 0.00 0.00%
Петър Петров 1500 нетнов 1933.05 1500.00 1500.00 0.00 0.00%
Петър Петров 2000 нетнов 2577.39 2000.00 2000.00 0.00 0.00%
Петър Петров 2017.55 нетнов 2600.00 2017.55 2017.55 0.00 0.00%
Петър Петров 2500 нетнов 3136.06 2500.00 2450.39 75.68 2.09%
Петър Петров 3000 нетнов 3691.61 3000.00 2950.39 75.68 1.81%
Петър Петров 3500 нетнов 4247.17 3500.00 3450.39 75.68 1.60%
Петър Петров 4000 нетнов 4802.72 4000.00 3950.39 75.68 1.43%
Петър Петров 4500 нетнов 5358.28 4500.00 4450.39 75.68 1.29%
Петър Петров 5000 нетнов 5913.84 5000.00 4950.40 75.68 1.18%
Петър Петров 5500 нетнов 6469.39 5500.00 5450.39 75.68 1.09%
Петър Петров 6000 нетнов 7024.95 6000.00 5950.39 75.68 1.01%
Петър Петров 6500 нетнов 7580.50 6500.00 6450.39 75.68 0.94%
Петър Петров 7000 нетнов 8136.06 7000.00 6950.39 75.68 0.88%
Петър Петров 7500 нетнов 8691.61 7500.00 7450.39 75.68 0.82%
Петър Петров 8000 нетнов 9247.17 8000.00 7950.39 75.68 0.78%
Петър Петров 8500 нетнов 9802.72 8500.00 8450.39 75.68 0.74%
Петър Петров 9000 нетнов 10358.28 9000.00 8950.39 75.68 0.70%
Петър Петров 9500 нетнов 10913.84 9500.00 9450.40 75.68 0.66%
Петър Петров 10000 нетнов 11469.39 10000.00 9950.39 75.68 0.63%
Петър Петров 11000 нетнов 12580.50 11000.00 10950.39 75.68 0.58%
Петър Петров 12000 нетнов 13691.61 12000.00 11950.39 75.68 0.53%
Петър Петров 13000 нетнов 14802.72 13000.00 12950.39 75.68 0.49%
Петър Петров 14000 нетнов 15913.84 14000.00 13950.40 75.68 0.46%
Петър Петров 14538.35 нетнов 16512.00 14538.35 14488.74 75.68 0.45%
Петър Петров 15000 нетнов 17024.95 15000.00 14950.39 75.68 0.43%
Петър Петров 16000 нетнов 18136.06 16000.00 15950.39 75.68 0.41%
Петър Петров 16824.80 нетнов 19052.50 16824.80 16775.19 75.68 0.39%
Петър Петров 17000 нетнов 19247.17 17000.00 16950.39 75.68 0.38%
Петър Петров 18000 нетнов 20358.28 18000.00 17950.39 75.68 0.36%
Петър Петров 19000 нетнов 21469.39 19000.00 18950.39 75.68 0.34%
Петър Петров 20000 нетнов 22580.50 20000.00 19950.39 75.68 0.33%

Както може да се види от таблицата, за работещите през 2018 година за нетна заплата от 2017.55 лева, няма да има промяна при бюджетирането при работодателя.

Допълнителните разходи биха били между 2.09% при работник с нетна заплата 2500 лева и спадащи пропорционално до 0.33% за работник с нетна заплата 20000 лева.

Очевидно такива промени не могат да съборят никоя сериозна фирма, която плаща добри заплати в България. Още повече, че работниците получаващи заплатите на „средната класа“ обичайно получават ежегодно повишение на заплатите в двуцифрени проценти.

Затова, 2 съвета към работодателите:
– Ако закона се приеме, никой не може да ви накара да вдигате заплати, за да се компенсират загубите от 49.61 лева месечна нетна заплата за „средната класа“, при положение, че компенсацията, която работника получава от държавата ще е 15,38% по-голяма пенсия. Много нагъл трябва да е работника, за да си поиска такова увеличение
– За който пък работник от средната класа е заслужил 20% повишение на разходите за фонд работна заплата, може да се дисконтират тези законодателни промени, и например увеличението му да е 18% или колкото излиза, в случай, че се е правило бюджетиране за 5 години напред и такива законодателни промени не са били отразени предварително

1 съвет към държавата – не го приемайте това увеличение на максималния осигурителен доход сега. За малкото осигурителни вноски, които ще дойдат плюс на осигурителните фондове, ще се плащат 15,38% по-големи пенсии за най-богатите пенсионери? Защо? Формулата на НОИ за изчисляване на пенсията е дефектна и с нея никога незаслужили им се изчисляват прекомерно високи пенсии. Първо я оправете, за да няма тарикати, които да цакат фонд „Пенсии“, след това да се бъгват и счетоводители, и управители на фирми да правят излишни сметки с други законодателни промени, качване на прагове или тяхното отпадане

Работни дни през 2018 година в България

Работни дни 2018

През 2018 г. работните дни в България са от понеделник до петък, с изключение на:

Януари – неработен – 1 (понеделник)

Март – неработен – 5 (понеделник)

Април – неработни – 6 (петък), 9 (понеделник)

Май – неработни – 1 (вторник), 7 (понеделник), 24 (четвъртък)

Септември – неработни – 6 (четвъртък), 24 (понеделник)

Декември – неработни – 24 (понеделник), 25 (вторник), 26 (сряда)

Месец Работни дни Месец Работни дни
Януари 22 Юли 22
Февруари 20 Август 23
Март 21 Септември 18
Април 19 Октомври 23
Май 20 Ноември 22
Юни 21 Декември 18

 

 

Свобода от „частните фондове“ – Конституционния съд отхвърли наглите лобисти

На 6 юли 2017 г. Конституционния съд на Република България отвърли искането за обявяване на противоконституционно правото на родените след 1959 г. да се освободят от принудителното си участие в схемата ДЗПО.

Благодарим на Конституционния съд за правилно взетото решение

А от септември 2015 г. всеки роден след 1959 г. може да се освободи от робството на ДЗПО и да си възстанови пълните права за държавна пенсия. За родените през 60-те години на 20 век обаче съветваме да побързат, защото правото на отказ от ДЗПО не е неограничено по време. За всички, които още не са се отказали – ние го направихме и не съжаляваме ни най-малко. Лесно е – само се подава за 1-2 минути едно

заявление в НАП по постоянен адрес

– и това е всичко.

Р Е Ш Е Н И Е № 9

 София, 6 юли 2017 г.

Конституционният съд в състав: Борис Велчев –председател, членове: Цанка Цанкова, Стефка Стоева, Румен Ненков, Кети Маркова, Георги Ангелов, Анастас Анастасов, Гроздан Илиев, Мариана Карагьозова-Финкова, Константин Пенчев, Филип Димитров, Таня Райковска, при участието на секретар-протоколиста МАРИАНА ГЕОРГИЕВА разгледа в закрито заседание на 6 юли 2017 г. конституционно дело №  9/2016 г., докладвано от съдията ГЕОРГИ АНГЕЛОВ.

Тричленен състав на Върховния административен съд е поискал обявяването за противоконституционни на разпоредбите на чл. 4б, ал. 1, чл. 4в, ал. 1 и чл. 124а, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (обн., ДВ, бр. 110 от 17.12.1999 г., посл. изм. и доп. ДВ., бр.105 от 30.12.2016 г.). Твърди, че те противоречат на абзац 5 от Преамбюла, на чл. 4, ал. 1 и 2, на чл. 6, ал. 2, на чл. 17, ал. 1 и 3, на чл. 19, ал. 1 и на чл. 51, ал. 1, предл. 1 от Конституцията на Република България, като е изложил мотиви за противоречието.

Според чл. 4б, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) „Осигурените в универсален пенсионен фонд лица имат право да изберат да променят осигуряването си от универсален пенсионен фонд във фонд „Пенсии“, съответно във фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“, с увеличена осигурителна вноска в размера на осигурителната вноска за универсален пенсионен фонд не по-късно от 5 години преди възрастта по чл. 68, ал. 1 и ако не им е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст.“.

Съгласно чл. 4в, ал. 1 КСО „Осигурените в професионален пенсионен фонд лица имат право еднократно да променят осигуряването си от професионален пенсионен фонд във фонд „Пенсии“ с увеличена осигурителна вноска в размера на осигурителните вноски по чл. 157, ал. 1, т. 2, ако не им е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст или професионална пенсия за ранно пенсиониране.“.

Член 124а, ал. 1 КСО гласи: „Лицата по чл. 4б, ал. 1, които са избрали да променят осигуряването си от универсален пенсионен фонд във фонд „Пенсии“, съответно във фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“, могат да изберат да възобновят осигуряването си в универсален пенсионен фонд не по-късно от 5 години преди възрастта по чл. 68, ал. 1 и ако не им е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст.“.

Искането е допуснато за разглеждане по същество.

Постъпилите становища и правни мнения по основателността му са в три групи.

Според първата от тях, включваща Министерския съвет, министъра на труда и социалната политика, министъра на финансите, Националния осигурителен институт, Националната агенция за приходите, Комисията за финансов надзор, Конфедерацията  на индустриалците и работодателите в България, Конфедерацията на независимите синдикати в България, Конфедерацията на труда „Подкрепа“ и проф. Красимира Средкова, искането е неоснователно.

Според втората – на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване, Асоциацията на индустриалния капитал в България и проф. Васил Мръчков, искането е изцяло основателно.

В третата група е проф. Ганета Минкова, която намира искането за основателно само относно думите „не по-късно от 5 години преди възрастта по чл. 68, ал. 1 и ако не им е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст“ от чл. 4б, ал. 1 КСО, „ако не им е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст или професионална пенсия за ранно пенсиониране“ от чл. 4в, ал. 1 КСО, и „не по-късно от 5 години преди възрастта по чл. 68, ал. 1 и ако не им е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст“ от чл. 124а, ал. 1 КСО.

Комисията за защита на конкуренцията и Съюзът на пенсионерите са представили становища без да е изразено конкретно отношение по конституционосъобразността на разпоредбите.

За да се произнесе Конституционният съд взе предвид следното.

По допустимостта на искането:

Всяка от оспорените разпоредби се състои от а) правило за поведение и б) случаи, в които то не се прилага.  Оспорено е, според мотивите към искането, само правилото за поведение, а не случаите на неговата неприложимост.

Оспорването на разпоредбите е допуснато до разглеждане в цялост, тъй като при обявяване на правилото за поведение за противоконституционно изключенията от него не биха представлявали езиково и смислово самостоятелни правни норми. Не е възможно, обаче, при отхвърляне на оспорването на правилото за поведение да бъдат обявени за противоконституционни единствено изключенията от него, защото те не са оспорени. Сами по себе си те не подлежат на конституционноправен анализ в рамките на настоящото дело.

По основателността на искането:

Искането е неоснователно.

I. 1. Конституцията в своя чл. 51, ал. 1 създава основното право на гражданите на обществено осигуряване и социално подпомагане без да определя способи или система от способи за неговото осъществяване.

Анализът на конституционната разпоредба показва следното: а) налице е субективно право; б) негов предмет е осигуряването. В общоупотребимия български език думата „осигуряване“ означава обезпечаване, снабдяване, доставяне, набавяне, даване; в) осигуряването е всеобщо – субективното право принадлежи на всеки гражданин; г) осигуряването е обществено. Задължено за него е обществото като цяло, а не в отделни свои части. Като принадлежащ към обществото, носителят на субективното право е същевременно задължен за осигуряването на останалите. Общественото осигуряване, следователно, е взаимно (солидарно) и задължително; д) то е алеаторно – няма предварителна известност за размера на даваното от гражданина за осигуряването на другите и получаваното от него осигуряване; е) субективното право е от вида на социалните права. Осъществяването му е задължение на държавата, която трябва да създаде и правната му рамка (решение № 10 от 2012 г. на КС).

2. Уреденият в Конституцията модел на осигуряване е социалният (общественият), а не либералният (частният). Социалният модел съответства на прогласената в Преамбюла на основния закон цел за създаването на социална държава.

При либералния модел, за разлика от социалния, осигуряването а) не е обществено, а частно. Осигуреният не осигурява друг, освен себе си, а осигурителното правоотношение е единствено между него и осигуряващия, който е само част от обществото; б) не е всеобщо – допуска съществуването и на неосигурени; в) може, и по начало не е задължително; г) не е алеаторно, а комутативно – даваното за и получаваното от осигуряването са известни още при договарянето му; д) е подчинено на правилата на конкуренцията. Субективното право на осигуряване при либералния модел не е от вида на социалните права, то е облигационно право.

3. Конституцията не изключва либералния модел на осигуряване. Напротив, той е изцяло допустим като част от установената в чл. 19, ал. 1 от нея свобода на стопанската дейност. Той обаче не е конституционно уреден като необходим, както социалния, а само като възможен наред с него.

На задължителна законодателна регламентация подлежи само общественото (социалното) осигуряване. Няма конституционна пречка за законова уредба и на частното (либералното) осигуряване, както прави КСО (чл. 1, т. 2 от кодекса). Промените в него (в т. нар. „капиталовопокривен стълб“), обаче, включително в оспорените с искането негови отношения с общественото осигуряване („държавното обществено осигуряване“ по чл. 1, т. 1 КСО; т. нар. „разходопокривен стълб“), по хипотеза не противоречат на чл. 51, ал. 1 от Конституцията, защото не засягат нито съществуването, нито някой от посочените по-горе в т. 1 белези на общественото осигуряване.

II. Субективното право на гражданина в частното осигуряване има парична стойност, и то още преди настъпването на осигурителния риск, затова е имуществено право (решение № 7 от 2011 г. на Конституционния съд – КС). Като част от имуществото на осигурения, то се урежда от чл. 17, ал. 1 и 3 от Конституцията за частната собственост.

Правомощието за разпореждане е задължителен елемент от имуществените субективни права. Осигуряващият се има свободата да реши кому да повери частното си осигуряване, като го прекрати спрямо досегашния осигуряващ (чл. 171, ал. 1 – 3, чл. 240, ал. 2, т. 2, чл. 247 КСО). Оспорените разпоредби разширяват правото му на разпореждане, позволявайки му да премине от частното към социалното осигуряване и да се върне обратно.

Разпоредбите, следователно, не противоречат на нормите на чл. 17 от основния закон, регулиращи частната собственост.

III. При частното осигуряване гражданинът действа в областта на гражданския оборот, т. е. като стопански субект. По силата на чл. 19, ал. 1 от Конституцията, той има свобода на своята стопанска инициатива. Свободата включва и свобода на избора дали да участва в стопанска дейност.

По съображенията за допустимостта на оспорването, установената от КСО задължителност на част от капиталовото осигуряване не е предмет на обсъждане по настоящото дело. Разпоредбите в оспорените им части смекчават последиците от тази задължителност, давайки възможност след възникването й гражданинът едностранно да я прекрати, като премине към общественото осигуряване. Разпоредбите разширяват свободата на стопанската му дейност, което е в съответствие с чл. 19, ал. 1 от Конституцията.

Самата конституционосъобразност на възможността за едностранното прекратяване на правоотношение, многократно предоставяна в законодателството, е вън от съмнение.

ІV. Частното (капиталовото) осигуряване се подчинява на правилата на конкуренцията – чл. 125, ал. 1, т. 6, чл. 209, ал. 1, т. 6, чл. 260, ал. 1, т. 6 КСО. Осигуряващият се конкурира с останалите пенсионноосигурителни дружества – чл. 171, чл. 247 КСО. Държавното обществено осигуряване не е стопанска дейност, затова не попада в хипотезата на нормата на чл. 19, ал. 2 от основния закон. То е conditio sine qua non за всички осигуряващи в частното осигуряване, поради което не може и не се отразява на конкуренцията помежду им.

Действително, оспорените разпоредби позволяват осигуреният да прекрати едностранно правоотношението с частното осигуряване поради преминаването си към общественото, с което да ограничи пазара на частното осигуряване. Този му избор, обаче, увеличава конкуренцията между пазарните участници чрез качеството на предлаганата от тях осигурителна услуга. Тъкмо качеството на услугата е от значение за нейния потребител, когото, в съответствие с чл. 19, ал. 2, in fine от Конституцията, оспорените законови разпоредби  защитават.

V. Оспорените разпоредби не нарушават правната сигурност като елемент на правовата държава,  установена в чл. 4, ал. 1, изр. 1 от основния закон.

1. Във всички случаи осигуряващият се носи икономическия риск от своя избор на вида осигуряване. Патерналистичният по същността си довод за накърняване на правната му сигурност поради неинформираност за последиците от този избор не съответства на свободата на личността да действа, като същевременно търпи резултатите от действията си.

Правните последици от тях са посочени в относимите към случая правни норми, чието незнание не извинява (ignorantia juris neminem excusat).

Възможността за изграждане на невярна представа относно фактите пък, включително икономическите, при формиране на волята е предмет не на оспорените разпоредби, а на отделна правна уредба (чл. 27, 28 и 29 от Закона за задълженията и договорите).

Тези разпоредби, следователно, не нарушават нито правната, нито икономическата сигурност  на осигурения.

2. Разпоредбите не нарушават сигурността и на осигуряващия субект в частното осигуряване. Той е в същото правно положение, в каквото е и до влизането им в сила. За възможно различното му икономическо положение важат съображенията по т. ІV.

VІ. Чл. 6, ал. 2, изр. 1 от Конституцията въвежда принципа на равенството на гражданите пред закона.

Разпоредбите, които се оспорват, се отнасят до всички граждани. На всеки един от тях се предоставя едно и също субективно право – да избере между общественото и частното осигуряване. Еднакви по правните си белези субекти, следователно, се третират от разпоредбите еднакво. Последващото различно правно положение на гражданите е резултат не на нормите, а на направения или ненаправения въз основа на тях избор. Доводът за неравенството им пред закона е неоснователен.

VІІ. 1. В т. І. 3 е посочено, че Конституцията не регулира частното осигуряване. Регулацията му е първична и доколкото урежданите отношения подлежат на трайна уредба, трябва да стане със закон (чл. 3, ал 1 от Закона за нормативните актове). Такъв е КСО, част от който са оспорените разпоредби. Самите те не съдържат делегации към подзаконов нормативен акт. Възражението срещу делегациите е извън предмета на делото и не подлежи на обсъждане.

2. Законодателят има дискреция за едно или друго конкретно законово разрешение съобразно осигурителната си политика, стига то да не е в несъответствие с принципи и изисквания на основния закон (решение № 5 от 2000 г., решение № 2 от 2014 г. на КС). Връщането, по волята на осигурения, обратно на „отстъпените“ (при условността на метафората) по силата на КСО от общественото на частното осигуряване задължителни осигурителни вноски, е в рамките на Конституцията, така, както това е вече изяснено в решение № 7 от 2011 г. на КС.

По изложените съображения Конституционният съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на тричленен състав на Върховния административен съд за установяване на противоконституционност на чл. 4б, ал. 1 в частта „Осигурените в универсален пенсионен фонд лица имат право да изберат да променят осигуряването си от универсален пенсионен фонд във фонд „Пенсии“, съответно във фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“, с увеличена осигурителна вноска в размера на осигурителната вноска за универсален пенсионен фонд“, на чл. 4в, ал. 1 в частта „Осигурените в професионален пенсионен фонд лица имат право еднократно да променят осигуряването си от професионален пенсионен фонд във фонд „Пенсии“ с увеличена осигурителна вноска в размера на осигурителните вноски по чл. 157, ал. 1, т. 2“ и на чл. 124а, ал. 1 в частта „Лицата по чл. 4б, ал. 1, които са избрали да променят осигуряването си от универсален пенсионен фонд във фонд „Пенсии“, съответно във фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“, могат да изберат да възобновят осигуряването си в универсален пенсионен фонд“ от Кодекса за социално осигуряване (обн., ДВ, бр. 110 от 17.12.1999 г., посл. изм. и доп. ДВ., бр.105 от 30.12.2016 г.).

ОТКЛОНЯВА искането и прекратява делото в останалата му част.

Председател: Борис Велчев

Данъците глупаци, намалете данъците, и стройте ново, не санирайте старото

Уважаеми кандидат-депутати и други канещи се да заемат топли места на държавната хранилка. Искате да печелите избори? Тогава трябва да обещаете и да изпълните това:
За начало:
– намаляване на корпоративния данък от 10% на 8%.
Неспирно промотиране на България в ЕС, Русия, САЩ, Австралия, Китай, Япония и т.н., като данъчния рай в цивилизования свят – страната с най-ниски данъци без да е офшорка. Страната, където най-лесно се прави бизнес и пари, където държавата с удоволствие събира данъците, които с радост се плащат от бизнеса, защото неплащането им би струвало много повече.
– намаляване на данъка върху доходите на физическите лица от 10% на 8%.
За да се привлекат чуждестранните инвеститори в много по-големи мащаби, не е достатъчно само корпоративния данък да бъде достатъчно нисък, но и данъчното бреме върху трудовата дейност да е възможно най-ниско.
През 2017 година, за да се даде на работник 1000 лева чисто, това струва на фирмата цели 1517.55 лева. Или с 52% оскъпяване на труда, които отиват данъци и осигуровки.
Знаем, че в другите държави това бреме е повече, даже в някои от тях много повече, но това не означава, че България може да си позволява да дере по този начин данъкоплатците.
– намаляване на осигуровките
1. 5% намаляване на осигуровката в частен пенсионен фонд – от 5% на 0%.
В Унгария „втория стълб“ в пенсионната система беше закрит поради пълната му безполезност за населението. От тази схема полза имаха само собствениците на модерни финансови пирамиди. Редица държави последваха примера на унгарците и отстраниха мутантите от пенсионните си системи. Редно е и в България, въпреки, че вече всеки роден след 1959 година може сам да се освободи от участие в схемата ДЗПО, да се въведе пълен отказ от схемата.
Да, това ще е промяна на модела от 1999-та с трикраката пенсионна система мутант по чилийски модел, която е пълен боклук. Няма нищо лошо в това боклука да се изхвърли в кофата за разделно събиране на отпадъци и да се рециклира.
2. Нямаляване на осигуровката за пенсия в държавното обществено осигуряване от 13,8% на 12,5%. Това е една вноска, която на средния човек, който работи 40 години, ще може да покрие плащането на пенсия за 10 години при заместващ доход от 50% от брутната заплата на човека. Разликата, когато пенсионерите живеят повече от стандартния разчет, ще може да се покрива с малък дефицит на фонд „Пенсии“ финансиран от държавния бюджет.
Пенсионната система може да се доведе до равновесие с приемането на „Модела на осигурителния принос
Увеличението на осигуровките не води до увеличение на пенсиите, а точно обратното.
При увеличение на осигуровките, склонността на работодатели и работещи към укриване на доходи, се увеличава. При укриване на доходи, средния доход на работещите, който е ключов елемент за определяне на средната пенсия, ще намалее.
При по-ниски средни доходи на работещите, ще намалее и средната пенсия. Така при увеличаване на осигуровките за пенсия, състоянието на фонд „Пенсии“ ще се подобри, тъй като пенсиите на хората ще се намалят. По-малко данъци ще са необходими за финансиране на пенсионната система, и ще останат повече пари да се крадат.
Чудесна концепция, нали?
Затова уважаеми, ако предлагате увеличение на осигуровките, ще разбираме намеренията ви не като загриженост за по-добри времена за работещи и пенсионери, а като намек да се укриват доходи и като заявка да се краде повече от тези на държавната хранилка.
3. намаляване на здравната осигуровка от 8% на 6% – 6% беше здравната осигуровка през 2008 година. 2-та процента надценка бяха въведени от 1 януари 2009 година с намеренията в здравната системата да се въведат мутанти от типа задължителни „частни здравни фондове“ – тип финансови пирамиди, нещо като узаконени 2% от доходите на хората, които ще се източват безпроблемно – по модела ДЗПО в пенсионната система.
Само че правителството въвело тези 2% надбавка предназначена за източване, катастрофално загуби изборите. От тогава здравната система поне по това, което хората казват, не се е подобрила, даже ако се съди по мрънкането, може и влошаване да има, но парите за здравеопазване, които всяка година се наливат, са много повече. Значи въпреки повечето наливани пари, подобрение няма. Защо да не се върне 6-те процента здравна вноска? Пак парите ще са повече от 2008-ма година, но поне ще има осигурително облекчение за данъкоплатците.
В програмите на някои партии забелязваме възраждане на идеи за втори и трети стълб в здравната система. Плюем на такива идеи. Не искаме финансови пирамиди в здравеопазването. От здравната каса трябва да се спре източването, а 6% вноска ще са напълни достатъчно за финансиране на системата.
Социална политика чрез приспадане на 50 лв. от дължимия месечен данък на работещите родители за всяко дете?
Има партии, които в програмите си предлагат подобна мярка с благородни цели разбира се.
Но няма как да се дава на почти всички, това да е реална мярка, която ще доведе до това почти никой да не плаща данък върху дохода.
Освен това има 3 групи хора, които нямат деца:
1. Някои просто не искат да имат деца – справедливо ли е да се наказват?
Като нямат деца, ще има повече въздух и пространство за другите. Не е толкова лошо
2. Някои не могат да си позволят финансово да имат деца. Справедливо ли е да се наказват?
При повишаване на доходите в страната, те ще могат да си ги позволят финансово децата, и без данъчни подаяния.
3. Някои може да имат физиологичен проблем и по тази причина да не могат да имат деца.
Справедливо ли е да се наказват и да им се припомня всеки месец, чрез удържане на наказателен данък доход поради липса на деца и получаване на по-ниска заплата?
А я си представете сега уважаеми следната ситуация – кандидатстват 2 работника за 1 работно място, като първия е на 20 години и съвсем естествено няма деца, а другия е на 40 години и има 2 деца. Работодателя съвсем естествено иска да плати възможно най-малко за работното място.
Така напълно резонно един от първите въпроси на интервюто ще бъде „колко деца имаш“. Май не е забранено да се пита това? Не е дискриминация и не би могло да бъде.
И потенциалния работник с 2 деца, поради правото на данъчни преференции, би се навил на по-ниска брутна заплата (значи по-малко разход за работодателя), защото при равни други условия ще получава същата нетна заплата като 20 годишния работник без деца, но който би струвал на работодателя повече пари, поради липсата на право на данъчни преференции.
Най-вероятно работодателя при равни други качества на двамата кандидати, ще избере по-стария работник с 2 деца, който може да ползва данъчни преференции, а това едва ли ще е по-добрия работник – просто ще излиза по-евтино.
Как точно се подпомага младия човек на 20 години в такъв случай?
Вместо да мислите нова програма за помощ, по-добре не се бъркайте в данъчната система и не изкривявайте пазара на труда с безумни данъчни преференции замаскирани зад благородни мотиви
Относно текущите 20 лева годишно за всяко дете приспадане на данък от дохода, са по-скоро административно бреме за работодателите, отколкото реална полза за работника. Излишно е това облекчение и едва ли от половин сандвич без палмово масло и токсичен колбас или 1 памперс месечно има особена полза
Да се наказват „богатите“ с по-високи данъци?
Стига сте плашили чуждестранните инвеститори уважаеми.
Някои партии предлагат „да накажем богатите“ с 20% данък върху дохода.
Ами господа раздаващи наказания – представете си следната ситуация – човек, за да печели високи доходи, стига да не краде от държавни поръчки, контрабанда, корупция и т.н. – вие си ги знаете тези работи най-добре, най-вероятно не спира да работи.
В частния сектор именно хората с най-високи доходи, работят най-много, търпят лишения, не могат да отделят време за семейството си, нямат личен живот, нямат време за почивка и т.н. Единствената им награда са по-високите доходи, които трябва да компенсират останалите липси.
Защо тези хора трябва да се облагат с по-висока ставка от останалите, които работят по-малко, имат повече свободно време, дори излишък от свободно време, което не знаят какво да правят?
Къде е „справедливостта“? И да не си мислите дори за минута, че точно хората с най-високи доходи, са най-глупави, че да се оставят да бъдат обложени повече?
„Наказваш богатите“ като във Франция например, отнасят го небогатите, а управника гони 0% популярност.
Заврете си ги тези идеи в камината и викнете коминочистача да ви отпуши комина
Как да се подпомагат младите семейства с деца?
– По-ниски данъци без данъчни преференции за никой и без изкривяване пазара на труда.
– Повече чуждестранни инвестиции, с които да се откриват нови високоплатени работни места и водещо съвсем естествено до повишаване стандарта на живот за цялото население, включително и младите семейства.
– Не приватизирайте, а стройте детски градини, направете ги напълно безплатни и привлекателни за децата. Увеличете работното време на градините от 7 до 20 часа, така че родителите спокойно да могат да водят и да си взимат децата, без да се чувстват виновни или да бързат за работа и от работа, което ги поставя в неблагоприятно положение пред работодателя.
И никакви законодателни рестриктивни мерки срещу работодателите не могат да променят факта, че родителите, които трябва да водят или взимат деца от градините, винаги ще ги гледат накриво на работното място. Ако детските градини предлагат увеличено работно време, тогава и тези с деца, и тези без деца, ще могат да работят при еднакво условия – без бързане за даване или взимане на детето.
Нулева ставка на данък печалба за стартиращи млади предприемачи (до 35 г.) с оборот до 150 хил. лв. на година и поне 5 нови работни места?
Някои партии предлагат такава мярка, за да се поощряват младите да почнат бизнес.
Мярката е абсурдна разбира се и ще доведе до следната ситуация – тези, които отговарят на изискването за младост – ненавършени 35 години, ще си зарежат старите действащи фирми и ще отворят нова фирма, ще си преназначат работниците и ще гледат да не превишават оборота 150 хиляди на година.
Ако възрастта им е по-висока, ще си намерят подставено лице под 35 години (някой роднина), който да открие и „управлява“ фирмата. А ако работните места не стигат, винаги може да се назначат роднините фиктивно.
Да, уважаеми, ще се отворят много нови фирми (ще се похвалите), ще има оживление сигурно (пак ще се похвалите), ще се открият работни места (и за това ще се похвалите). Ама само административно ще се мести от пусто в празно. На кой му е притрябвало това в действителност?
На средния данъкоплатец във всеки случай не му трябва.
Мярката е дискриминираща по признак възраст и поставя собствениците на малки фирми в неравностойно положение спрямо тези, които ще предпочетат да си играят административни номера, за да спестят малко данъци, вместо да се концентрират върху правенето на реален бизнес.
Стига играчки, а мярката в камината.
Не се бъркайте в реалния бизнес. Свалете данъците и хората сами знаят какво да правят
Държавата да става гарант за ипотечни кредити на млади семейства, което да доведе до повишаване търсенето на кредити, следователно повишаване и цените на имотите, което ще доведе до по-слаба възможност на средния човек да се закупи без потъване в дългове към банки собствен дом
Плюем с отвращение на тази идея.
Само престъпници могат да предлагат подобно облагодетелстване на банки, брокери и други печеливши от спекула с имоти в ущърб на данъкоплатците.
Обаче не саниране на старо строителство, а чисто ново строителство от държавата, предлагащо достъпни имоти на себестойност
Осигуряване на нулева безработица в страната – всеки, който получава обезщетение за безработица, да бъде предоставян под някаква форма за не по-малко от 4 часа дневно да работи срещу получаваното обезщетение за безработица във фирмите, които ще строят и реализират на пазара на имоти качественото строителство на себестойност.
Така онези, които временно са загубили работата си, ще бъдат стимулирани почти веднага да си намерят нова работа (освен ако не им харесва реализацията в строителния сектор), вместо да чакат 6,8,10 или 12 месеца на 60% обезщетение без да правят нищо (какъвто е регламента с обезщетенията за безработица в момента – крайно стимулиращ към ненамиране на работа месеци наред). Ако си без работа – или си намираш незабавно нова по специалността, или държавата ти намира като строител, докато не си намериш отново работа по специалността. Ако не искаш да работиш, няма да получаваш никакви подаяния и стой гладен.
Свалете хората от колите, качете ги на модерен и удомен градски транспорт.
Преди няколко месеца един концерт на Орлов мост затвори Цариградско шосе. И каква значителна разлика се чувства, когато наблизо го няма дима. Вече може да се диша.
Защо да не може да се диша чист въздух и когато Цариградско шосе не е затворено?
Излишно е да се казва какви инструменти има държавата, за да се ограничи ползването на замърсяващи въздуха автомобили, но за всеки случай:
– закупуване единствено на електрически возила на градския транспорт с нулеви вредни емисии
– нулеви данъци за електромобили
– държавна подкрепа за инсталиране на зареждащи инсталации за електромобили в цялата страна
– значително повишаване на данъците за всички автомобили, които излъчват вредни емисии, пропорционално на потенциала да замърсяват, докато напълно се смени автопарка в страната
Относно данъка върху лихвите
Тази мярка беше въведена в България не, за да носи приход в бюджета, а за да възпре собственици на банки и близките около тях, да източват банката чрез получаване на лихви при преференциални условия.
Относно външната политика
Уважаеми кандидати за държавната хранилка, на който не му харесва да живее в Европа, в клуба на най-богатите държави, предлагаме незабавно да емигрира за области, където всички се избиват да живеят там – от Африка през Азия, Сибир и Марс – всичко е за вас
Уважаеми кандидати за държавната хранилка,
махнете я тази дума „справедливост“ или „хуманност“ от програмите, защото за заека е справедливо да яде морков. За вълка е справедливо да яде заек. За заека не е справедливо вълка да яде заека, за вълка не е справедливо да яде морков, заека смята за справедливо вълка да пасе трева.
Кое е справедливото тогава? Хуманно ли е от друга страна вълка да умре от глад?
Който ползва думата „справедливост“ или „хуманност“ в програмата си, ще го считаме за долнопробен и хроничен лъжец, страдащ от липса на елементарно въображение и без никаква визия или качества да управлява каквото и да е.

Работни дни през 2017 година в България

Работни дни 2017

През 2017 г. работните дни в България са от понеделник до петък, с изключение на:

Януари – неработен – 2 (понеделник)

Март – неработен – 3 (петък)

Април – неработни – 14 (петък), 17 (понеделник)

Май – неработни – 1 (понеделник), 8 (понеделник), 24 (сряда)

Септември – неработни – 6 (сряда), 22 (петък)

Ноември – неработен – 1 (сряда)

Декември – неработни – 25 (понеделник), 26 (вторник), 27 (сряда)

По месеци

Месец Работни дни Месец Работни дни
Януари 21 Юли 21
Февруари 20 Август 23
Март 22 Септември 19
Април 18 Октомври 22
Май 20 Ноември 22
Юни 22 Декември 18

working-days-2017

 

Общо работни дни през годината – 248

 

„Частните фондове са притеснени“ за пенсиите на родените след 1959 г. – ха ха

* – заглавието е заимствано от в. Сега, Брой 4575 (295) 20 Декември 2012

Нашите читатели се интересуват от 3 основни въпроса свързани със схемата ДЗПО в последно време:
– „да се отказвам ли от частния фонд“
– „правителството иска ли да прилапа парите ми за втора пенсия“
– „дайте предложение какво да прави властта с фондовете“

Ще отговорим първо на втория въпрос. В края на 2014 г. правителството с министър председател Бойко Борисов даде възможност на родените след 1959 г. да се откажат от участие в схемата ДЗПО, в замяна на което да възстановят пълните си права за държавна пенсия, които до преди това по силата на закон приет през 1999 г. принудително им бяха отнети.

Искаме ясно да се подчертае, че в края на 2014 г. правителството даде възможност на гражданите да възстановят права, а не им е „прилапвало парите за „втора пенсия““. Бихме искали също така да се подчертае, че „втора пенсия“ няма и никога не е имало. През 1999 г. властта решила да отклонява част от вноските за пенсии към частни фирми наречени „допълнителни задължителни частни пенсионни фондове“, в следствие на което пропорционално на отклонените вноски, родените след 1959 г. губят права за държавна пенсия, а трябва да се надяват принудителния им задължителен частен пенсионен фонд да навакса и инфлация, и икономическия растеж в България, и таксите на „частните фондове“, и инвестирането в свързани лица, и други видове източване, и каквито други рискове се сетите – това им е „втората пенсия“.

Не знаем дали стана ясно какво беше заложено в закона 1999 г., но то гласеше в превод – едни пари ще бъдат давани на едни фирми да ги управляват, на народа ще се каже, че те са „професионалисти“ и много хубаво ще управляват парите. Също така на народа ще му се каже, че ще получава „втора пенсия“, което чисто визуално би трябвало да означава, че гледайки сегашните пенсионери младите ще си въобразят, че те са зле, обаче младите като се пенсионират ще са зле, но ще получават и „втора пенсия“, която да им оправи положението. Доста хубаво изглежда, но „втора пенсия“ е само пожелателно, а и правата за държавната пенсия на родените след 1959 г. бяха засегнати.

Не си мислете, че през 1999-та година властта не е знаела какво прави. Много добре са знаели, но периода когато първите шарани родени след 1959 г., които трябва да получават „втора пенсия“ е отложен за няколко десетилетия по-късно – предтекстът е, че трябва време „да се натрупат средства по партидите“ – в превод дайте им няколко десетки години да източват вноски за пенсия, а когато дойде време да плащат, ами тогава ще видим какво ще метнем балъците. Много е важно участието в ДЗПО схемата да е принудително, да няма възможност някой да му светне, че в схемата има нещо гнило и да се запита – „хей какво ми става с втората пенсия, защо ми удържате такива входни такси, ами годишни такси“, или „хей, какво ми става и с държавната пенсия“, „хей, ама аз с 2 пенсии ще получавам май по-малко, отколкото с една държавна да бях

Значи уважаеми граждани, в края на 2014 г. правителството опита да прилапа парите ви за „втора пенсия“?

Точно обратното, даде ви възможност да си възстановите отнетите права за държавна пенсия, като освен това поема отговорност да покрие всички загуби, които са ви нанесени от „професионално управлявания ви принудително наложен със закон частен пенсионен фонд“. Обаче от създателите на схемата освириха всички радиостанции, кабелни телевизии, телевизии, и където има медия, че нещо страшно щяло да се случи. Хората ще имат право да се откажат от ДЗПО и правителството ще им отнеме „втората пенсия“. Какъв ужас, хората ще могат да изберат държавата да покрие загубите, които фондовете са им нанесли по вина на държавата?!? Ами това не е лошо бе граждани.

Годината е 2016-та и финансовото министерство излезе с предложение за още една реформа на ДЗПО схемата тъй като „Частните фондове са притеснени“ за пенсиите на родените след 1959 г. – и то още от 2012 година се оказва, ако не и по-рано

Оказва се, че за фондовете големите проблеми са „дълголетието на клиентите, недоброто инвестиране на средствата, сривове заради икономически кризи“
и … единственото решение да се гарантират тези пенсии е да се създаде общ пул (сметка) и в нея да влязат парите на хората, които вече получават пенсии, и сумите, които остават от партидите на починалите – забележителното е, че това предложения за общия пул идва от фондовете през 2012 година, но когато 4 години по-късно го предлага финансовото министерство, от застъпниците на „частните фондове“ са против. Каква е тази ментална метаморфоза? Или може би на деменция се дължи и в резултат свръхнатрупване на чужди пари по лични сметки?

Ще сложим много интересен цитат от същата статия на вестника

„Няма субект в света, който може да гарантира изплащането на пожизнени пенсии само със собствени средства“, твърди Х, шеф на фонд „Х“. Според Х наложилата се световна практика е останалите в партидата средства при смърт на лицето да не могат да се наследяват накуп, както е в момента у нас, а с тях да се изплащат само наследствени пенсии и то на ограничен брой роднини. Сега всички наследници по права линия могат да претендират за парите по Закона за наследството.“

Край на цитата. Тоест това, което днес финансовото министерство предлага, е това, което е изречено от устата на Х през 2012 г. Днес всички хиксове са против собствената си идея и плюят правителството, че иска да съсипе „вторите пенсии“ на хората, да не кажем „втория стълб“ иска да съсипе, или нещо още по-възвишено.

Правителството иска ли да прилапа парите ми за втора пенсия?

Очевидно не

Да се отказвам ли от частния фонд?

Ще цитираме Несъстоятелните, дори и на теория – Задължителни „частни пенсионни фондове“

Лъжа номер 2 – задължителните „частни пенсионни фондове“ са гарант, че при бъдещи лоши демографски условия, пенсиите на хората са гарантирани, независимо от тези условия

Това много лесно може да се установи със следния пример (числата са примерни, принципът е важен):

Допускаме, че съществуват 1 милион човека на една и съща възраст, които внасят вноски в частни пенсионни фондове. Да предположим, че всеки от тях е спестил по 1000 лева. Тоест тези фондове към даден момент управляват 1 билион лева, с които се издържат, могат да правят доходоносни инвестиции, с които поддържат стойността на парите във времето и плащат дивиденти на акционерите. Много е хубаво, докато тези 1 милион човека само внасят пари, а никой от тях не взима. Ако частните фондове наистина отговаряха на претенциите си, че независимо от демографските условия, пенсията на всеки индивидуално е гарантирана, то не би трябвало да има никакво значение щом тези пенсионери се пенсионират и започнат само да си взимат пенсията и никой от тях да не внася повече вноски, дали ще има нови данъкоплатци, които да правят нови вноски в частните фондове. Това е твърдението на частните фондове – „спокойно, няма значение другите има ли ги или ги няма, при нас всеки е сам за себе си и ще получи каквото е дал, че даже и повече“.

На подобна теоретична постановка дали може да се вярва? Най-малкото трябва да се провери дали това е възможно. Ето я и проверката. 1 милион човека са си спестявали по лични партиди задължително, като всеки от тях е спестил по средно 1000 лева и в частните фондове има 1 билион лева. Към датата Х тези 1 милион човека се пенсионират и спират да правят вноски. Чисто теоретично според частните пенсионни фондове парите на никой не са застрашени, без значение от демографските условия, тъй като всеки е за себе си със своята лична сметка. Значи може да приемем, че щом тези 1 милион човека се пенсионират, дори и 1 работещ да не е останал да прави вноски в задължителните частни фондове, те ще продължат да си съществуват както досега и парите на пенсионера не са застрашени. Добре. На датата Х, 1 милион човека се пенсионират, демографското състояние на нещата е лошо и няма нито един работещ, който да прави вноски в частен пенсионен фонд. Приемаме, че месечната пожизнена пенсия на 1 милион пенсионера е определена на 10 лева, които са изчислени при риск пенсионера да живее 100 месеца(щом всеки средно е спестил 1000 лева, то ще може да взима поне 100 месеца по 10 лева пожизнена пенсия).

Приемаме и, че 10 лева пожизнена пенсия е много добре. За опростяване на примера са използвани тези числа, които биха могли умножени по всякаква цифра.

1 милион пенсионера започват да си чакат своите средно по 10 лева пожизнена пенсия всеки месец. Това означава, че от този момент нататък частния пенсионен фонд трябва да изплаща по 10 милиона лева реални пари(не по-малко от това, тъй като дори и пенсионера да не живее 100 месеца след пенсионирането си, фонда е длъжен да изплати на наследниците му остатъка по личната сметка, а ако пенсионера живее повече от предвидените 100 месеца за примера, то фонда трябва да намери от някъде пари да плати преразхода). За примера – няма нови вноски от други данъкоплатци, тъй като демографското състояние в страната е лошо, но за задължителния частен пенсионен фонд това не е никакъв проблем?

След първия месец след като 1 милион човека са се пенсионирали, частните пенсионни фондове трябва да платят 10 милиона реални пари – това е отрицателен паричен поток. Припомняме, че благодарение и на тези 10 милиона реални пари, частните пенсионни фондове са успявали да се издържат, да правят доходоносни инвестиции, че да поддържат стойността на парите във времето(нали всеки щял да си получи обратно това, което е дал) и да се плащат дивиденти на акционерите(които се наричат особено важни чуждестранни инвеститори).

До деня Х, частните пенсионни фондове са правели всичко това с 1 000 милиона(1 билион) лева. Един месец по-късно, те вече трябва да са направили плащания от 10 милиона и ще управляват само 990 милиона, с които трябва да се издържат по същия начин, да правят същите доходоносни инвестиции, че да могат да поддържат стойността на парите и да плащат дивиденти на акционерите. С 1000 милиона е по-лесно да се прави това, отколкото с  990 милиона. Очевидно след първия месец положението би се влошило. Тъй като задължителните частни пенсионни фондове обещават, че всеки пенсионер щял да си получи своето, то проблема с липсата на 10 милиона реални пари не би трябвало да е за сметка на никой пенсионер.

В такъв случай управляващото дружество само трябва да си намали парите за издръжка или трябва да се намалят дивидентите за акционерите или през този месец трябва да се реализира изключителна доходност над обичайната за запазване стойността на парите във времето, че да се неутрализира ефекта на отрицателните парични потоци.

Всеки разумен човек е наясно, че никой няма сам доброволно да си намали парите за издръжка, нито пък ще си позволи да намали печалбата на шефовете(акционери), а и на пенсионерите е дадено обещание, че всеки ще си получи обратно това, което е дал, че даже и повече (това обещание може да се провери как се спазва тук – Доходност на… (Колко пари ми загуби задължителния ми частен пенсионен фонд)).

При това положение алтернативата пред задължителните частни пенсионни фондове е в този месец да реализират изключителна реална доходност над обичайната.

След 1 месец фондовете ще разполагат само с 990 милиона и трябва да направят такава доходност, че да възстановят парите на нивото от 1000 милиона, за да могат да се издържат по същия начин, да правят същите доходоносни инвестиции, с които поддържат стойността на парите във времето и плащат дивиденти. Тоест, за 1 месец 990 милиона трябва да станат отново 1000. При това положение задължителните частни пенсионни фондове трябва да реализират в този месец реална доходност над обичайната от 1,01% или над 12% реална доходност над обичайната, на годишна база. Всеки, който се занимава с бизнес ще знае, че 12% реална доходност над обичайната за поддържане стойността на парите във времето да се постигне, това означава, че има някакъв невероятен факир за управител на парите. Чак човек ще почне да се чуди как такъв факир не е станал милиардер със своя талант а е тръгнал да прави 1 милион човека богати.

Но да предположим, че такива факири не съществуват, или че ако съществуват, то са рационални същества и правят невероятни печалби само за себе си, не си губят времето да правят милион човека богати. В такъв случай задължителните частни пенсионни фондове са успели с невероятни усилия с по-малко пари за издръжка, с по-малко пари за доходоносни инвестиции, с които да поддържат стойността на парите във времето и да плащат дивиденти, все пак да опазят реалната стойност на парите, което отново би било означавало, че парите се управляват от факири. Може и да има такива. Ако има, то след още един месец фондовете ще трябва да платят още 10 милиона за пенсии. В началото парите бяха 1000 милиона, а след два месеца ще са 980 милиона.

Отново трябва да се върнем на казуса – парите са по-малко. На пенсионерите е обещано, че ще получат каквото са дали, че даже и повече. От друга страна трябва да се режат парите за издръжка, но колко да се режат? 2%? Не е възможно, нали фондовете се издържат от 1%, няма как да се лишат от 2%. Дори и от 1% не могат да се лишат, защото това ще означава, че ще живеят от въздуха. В такъв случай трябва да се намалят дивидентите на акционерите? А те дали ще се зарадват? Едва ли. Тогава отново се отива на идеята, че останалите 980 милиона лева трябва по някакъв начин да се възстановят до първоначалното ниво от 1000 милиона, за да може управляващите фонда да се издържат, да има пари за високодоходни инвестиции, с които да се поддържа стойността на парите във времето и да се изплащат дивиденти. След първия месец беше трудно, а сега става още по-трудно. Само за един месец 980 милиона лева реални пари, трябва да станат 1000 милиона. Това означава да се реализира месечна реална доходност над обичайната за поддържане стойността на парите във времето от 2,04%. Това прави над 24% реална доходност над обичайната на годишна база. Ако някой може да обещае подобно нещо и да го изпълни, то такъв човек е цяло злато.

Ако предположим, че тази работа е невъзможна и с още по-големи усилия и по-малко пари фондовете все пак опазят стойността на парите във времето, то след още един месец ще трябва да платят още 10 милиона пенсии. Остават 970 милиона. Какво ще се прави сега? Намалява се издръжката на фонда? Намаляват се дивидентите на акционерите? Или се намаляват пенсиите? Това последното май е невъзможно, тъй като нали обещанието е, че всеки ще си получи обратно това, което е дал. Значи ако се намаляват пенсиите, то ще означава, че фондовете са излъгали. Те не могат да си позволят да ги нарекат крадци, затова ще трябва за 1 месец да направят всичко възможно 970 милиона лева да се превърнат в 1000 милиона. Това означава да се постигне месечна доходност от над 3,09% над необходимата за поддържане стойността на парите във времето, или повече от 37% на годишна база. Ако има човек на земята, който да може да постига такава доходност, то не златен, ами направо от платина трябва да е.

Хора от платина няма най-вероятно, а месеца ще изтече и фондовете трябва да извадят нови 10 милиона, които да се дадат на пенсионерите. Ще останат само 960 милиона. Положението става още по-напрегнато. Издръжката ли на фонда да се намалява? Или да се намаляват дивидентите на акционерите? Или да се намалят пенсиите? Не, последното не може, нали всеки пенсионер трябва да получи каквото му е обещано? В противен случай фондовете ще бъдат наречени крадци и мошеници, което не могат да си позволят, затова по някакъв начин 960 милиона трябва да се възстановят на 1000 милиона. Това означава за 1 месец да се реализира реална доходност над обичайната необходима за поддържане стойността на парите във времето, от 4,16%. А това вече е 50% реална доходност над обичайната на годишна база. За такова нещо вече е необходимо не човек от злато или платина, а някакъв бог да дойде да управлява по този начин.

Ако предположим, че проблемите на задължителните частни пенсионни фондове са нещо твърде маловажно да ангажира вниманието на боговете, то с още по-големи усилия фондовете по някакъв начин ще са успели да запазят стойността на парите, обаче това не е достатъчно, защото месеца ще изтече и нови 10 милиона трябва да се дадат на пенсионерите. Ще останат 950 милиона. Ще се намаля издръжката? Или ще се намаляват дивидентите, а може би акционерите трябва да дават и лични пари да субсидират бедствието? За намаляване на пенсиите и дума не може да става, защото нали задължителните частни пенсионни фондове обещават, че всеки ще си получи обратно това, което е плащал. Ако се намали пенсията, то фондовете ще бъдат наречени, крадци, мошеници и долни търгаши, което не могат да си позволят тъй като много държат на доброто си име и да бъдат уважавани?

Значи в такъв случай тези 950 милиона за 1 месец трябва да се превърнат в 1000 милиона. А това ще означава, че задължителните частни пенсионни фондове трябва да постигнат за само 1 месец над 5,05% реална доходност над обичайната за поддържане на стойността на парите във времето, което е 61% реална доходност на годишна база. Такава доходност от какво ще дойде? Въобще възможно ли е който и да е да си мисли, че такава доходност е възможна? А теоретичната постановка е само 5 месеца след момента, в който хората спрат да плащат на фондовете и започнат да си получават пенсиите.

И така. Моето мое ли си е? Не. Личната ми пенсионна сметка в задължителен частен пенсионен фонд лична ли е? Не. Ще получа ли от задължителния частен пенсионен фонд точно колкото съм внесъл, а дори повече, без значение демографските процеси в страната? Абсолютна лъжа.

В момента, в който акционерите усетят, че повече пари изтичат за плащане на пенсии, от постъпленията в частните пенсионни фондове(лоши демографски условия), икономическата теория и здравия разум говори, че частните фондове веднага ще преустановят дейността си, защото кльопачката ще е свършила.

Да се отказвам ли от частния фонд?

Ние сме млади и образовани, в първата седмица след като беше възможно да се откажем от ДЗПО схемата, го направихме. Никога няма да се запишем да участваме доброволно в подобна схема. За вас, вие си знаете. На нас такава „втора пенсия“ от частен пенсионен фонд, не ни е нужна

Как да се откажа от „частния пенсионен фонд“, в който държавата ме беше принудила да участвам насила до края на 2014 г.

1. отивам в териториалното поделение на НАП по постоянен адрес, подавам заявление (цялата процедура отнема не повече от 5 минути, от тук може да се свали и подготви предварително заявлението)
2. това е всичко

Какво да прави властта с фондовете?

Видно още от 2012 година, ако не и от по-рано „частните фондове са притеснени“ и самите те са предложили „общия пул“. Ами може и да са прави, че трябва да има такъв „общ пул“, но хайде този „общ пул“ да се запълва от управляващите „частните фондове“. Ако не се лъжем от всяка вноска фондовете по схемата ДЗПО прибират до 5% входна такса + още до 1% на година „такса управление“. Може би трябва 90% от входната такса и 50% от „таксата за управление“ да попълва „общия пул“?

Втори вариант – спиране на вноските в ДЗПО схемата от 01.07.2016 г. Който иска допълнителна пенсия, да си внася допълнително в доброволен частен пенсионен фонд. Досега постъпилите вноски в ДЗПО, който има такива, да си избере дали да се прехвърлят към доброволен фонд, или да се откаже от тях и да възстанови пълните си права за държавна пенсия, като държавата ще покрие всички щети нанесени от съществуването на фондовете, както се и очакваше

Annuit Coeptis

Roma non solvit proditores

СЧЕТОВОДЕН СТАНДАРТ 42 – ПРИЛАГАНЕ ЗА ПЪРВИ ПЪТ НА НАЦИОНАЛНИТЕ СЧЕТОВОДНИ СТАНДАРТИ

СЧЕТОВОДЕН СТАНДАРТ 42 – ПРИЛАГАНЕ ЗА ПЪРВИ ПЪТ НА НАЦИОНАЛНИТЕ СЧЕТОВОДНИ СТАНДАРТИ

Цел
Целта на настоящия стандарт е първите финансови отчети на предприятието по Националните счетоводни стандарти, както и неговите междинни финансови отчети, да съдържат информация, която:
а) да е ясна за ползвателите и съпоставима за всички отчетни периоди;
б) да дава подходяща отправна точка за последващото счетоводно отчитане в съответствие с Националните счетоводни стандарти и
в) да даде конкретни предписания, които трябва да се спазват по отношение на използваните политики към датата на първия финансов отчет, съставен по Националните счетоводни стандарти.

Обхват
1.1 Настоящият стандарт се прилага от предприятията, прилагащи за първи път Националните счетоводни стандарт, когато предходната счетоводна база на предприятието са били Международните счетоводни стандарти.
1.2 Предприятие може само веднъж да бъде предприятие, прилагащо за първи път Националните счетоводни стандарти.
1.3 Първите годишни финансови отчети на предприятието по Националните счетоводни стандарти са първите отчети, в които предприятието прилага Националните счетоводни стандарти и декларира, че спазва Националните счетоводни стандарти. Финансовите отчети по Националните счетоводни стандарти са първите финансови отчети на предприятието по Националните счетоводни стандарти, ако финансови отчети за предходния период са съставени в съответствие с Международните счетоводни стандарти и не съответстват на Националните счетоводни стандарти или не е представяло финансови отчети за предходни периоди.
1.4 Предприятието следва да представи сравнителна информация за предходния отчетен период за всички позиции, представени във финансовите отчети, както и определена сравнителна текстова и описателна информация. Предприятието може да представи сравнителна информация за повече от един сравним предходен период.
1.5 Датата на преминаване към Националните счетоводни стандарти на предприятието е началото на най-ранния период, за който предприятието представя пълна сравнителна информация в съответствие с Националните счетоводни стандарти в първите си финансови отчети.
1.6 Настоящият стандарт не се прилага при промяна на счетоводната политика, направена от предприятие, което вече прилага Националните счетоводни стандарти.

Процедура за съставяне на финансови отчети към датата на преминаване към Националните счетоводни стандарти
2.1 Предприятията съставят встъпителен баланс към датата на преминаване към Националните счетоводни стандарти и годишен финансов отчет към 31 декември на първия отчетен период по Националните счетоводни стандарти. В случай, че предприятието е приело да прилага Националните счетоводни стандарти от 1 януари 2016 г., датата на преминаване към Националните счетоводни стандарти ще бъде 1 януари 2015 г. (или 31 декември 2014 г.), при условие, че предприятието представя сравнителна информация за една предходна година. Предприятието трябва да изготви встъпителен баланс към 1 януари 2015 г. и да представи годишния си финансов отчет към 31 декември 2016 г., съставен по правилата на Националните счетоводни стандарти, но съдържащ сравнителна информация за 2015 г.
2.2 Счетоводните политики, които се използват във встъпителния баланс са счетоводните политики, които са заложени в Националните счетоводни стандарти и са в сила към датата на съставяне на първия финансов отчет, съставен по Националните счетоводни стандарти.
2.3. Когато в Националните счетоводни стандарти има преходни изисквания, които уточняват как да се прилагат изискванията на съответния стандарт, те не се прилагат при преминаване за първи път към Националните счетоводни стандарти. Те се отнасят за предприятия, които вече прилагат като счетоводна база Националните счетоводни стандарти.
2.4 Във встъпителния си баланс предприятието трябва: а) да признае всички активи и пасиви, чието признаване се изисква от Националните счетоводни стандарти и да не признае такива активи и пасиви, които не се разрешават от Националните счетоводни стандарти; б) да прекласифицира тези позиции, които съгласно предходната си счетоводна база за финансова отчетност са били класифицирани като един вид актив, пасив или компонент на собствения капитал, но които представляват различен вид актив, пасив или компонент на собствения капитал; и в) при оценяването на всички признати активи и пасиви да прилага правилата на Националните счетоводни стандарти.
2.5 Когато счетоводните политики, които предприятието ще използва в своя встъпителен баланс по Националните счетоводни стандарти се различават от прилаганите в предходните финансови отчети, възникващите корекции от преизчисления, признаване и др. се отнасят в неразпределената печалба или, ако е по-подходящо, в друга категория от собствения капитал на датата на преминаване към Националните счетоводни стандарти.
2.6 При прилагането за първи път на НСС не се променя ретроспективно счетоводното отчитане, отнасящо се до:
2.6.1 Отписване на финансови активи и финансови пасиви, осчетоводяване на хеджирането и оценки, които са били отчетени в съответствие с предходната счетоводна база. Отписаните към датата на преминаване към Националните счетоводни стандарти финансови активи и пасиви по правилата на предходната счетоводна база, не следва да се признават във встъпителния баланс. И обратно, финансови активи и пасиви, които биха били отписани съгласно Националните счетоводни стандарти в сделка, която е осъществена преди датата на преминаване, но които не са отписани по правилата на предходната счетоводна база, при съставяне на встъпителния баланс по избор на предприятието могат или да се отпишат или да се признаят във финансовите отчети.
2.6.2 Към датата на преминаване към Националните счетоводни стандарти не се променя счетоводното отчитане на хеджирането преди датата на преминаване към НСС на хеджиращите взаимоотношения, които вече не съществуват към датата на преминаване към Националните счетоводни стандарти. Хеджиращи взаимоотношения, които съществуват към датата на преминаване към Националните счетоводни стандарти се отчитат по СС № 32 – Финансови инструменти.
2.6.3 Приблизителните счетоводни оценки на предприятието на датата на преминаване към Националните счетоводни стандарти трябва да са със същата стойност, която е определена съгласно досегашната счетоводна база за същата дата (след извършване на корекции с цел отразяване на разлики в счетоводната политика), освен когато има доказателства, че тези приблизителни оценки не са били определени правилно. Ако предприятието получи информация след датата на преминаване към НСС относно приблизителните оценки, които то е определило съгласно досегашната счетоводна база, тази информация се третира като некоригиращо събитие след датата на баланса в съответствие с СС № 10 – Събития, настъпили след датата на годишния финансов отчет.
2.6.4. Преустановени дейности и преквалифицирането на активи, като държани за продажба, съгласно МСФО 5 нетекущи активи, държани за продажба и преустановени дейности.
2.6.5. Оценяване на неконтролиращото (малцинствено) участие. Изискването приходите от дялови участия да се посочват в отчета за приходите и разходите отделно за неконтролиращото участие и за собствениците на предприятието майка следва да се прилага перспективно от датата на преминаване към Националните счетоводни стандарти. Промените в дяловете на собствения капитал при малцинствено участие, както и загубата на контрол, при което подлежащите на отписване активи и пасиви на дъщерното предприятие са отписани и съответно подлежащите на признаване активи и пасиви са признати по реда на МСФО 10 Консолидирани финансови отчети преди датата на преминаване към Националните счетоводни стандарти, се прилага перспективно.
2.6.6. Предприятията могат да не извършват преизчисления в съответствие с изискванията на Националните счетоводни стандарти при съставянето на първите си отчети, съответстващи на Националните счетоводни стандарти в следните случаи:
1. Бизнес комбинации, които са осъществени преди датата на преминаване към Националните счетоводни стандарти.
2. Сделки с плащане на базата на акции, които са възникнали и уредени преди датата на преминаване към Националните счетоводни стандарти.
3.Справедливата стойност като приета стойност. Предприятие, прилагащо за първи път националните стандарти, може да избере да оцени към датата на преминаване към Националните счетоводни стандарти активи, за които това е разрешено по Националните счетоводни стандарти, по справедливата им стойност и да използва тази справедлива стойност като приета стойност към датата на преминаване към Националните счетоводни стандарти.
4. Преоценката като приета стойност. Когато активи на предприятието са били преоценявани по реда на Международните счетоводни стандарти и Международните стандарти за финансово отчитане, преоценената стойност на активите може да бъде приета в баланса на предприятието към датата на преминаване към Националните счетоводни стандарти.
5. Кумулативните курсови разлики от преизчисляване на всички чуждестранни дейности в чуждестранна валута се приемат за нула към датата на преминаване към Националните счетоводни стандарти.
6. Инвестиции в дъщерни и асоциирани предприятия. Когато предприятие прилага за първи път Националните счетоводни стандарти, то оценява инвестициите в дъщерните и асоциираните предприятия в индивидуалния си си встъпителен баланс по една от следните стойности: – по цена на придобиване, определена в съответствие със СС № 27 Консолидирани финансови отчети и отчитане на инвестициите в дъщерни предприятия, или – по балансовата стойност на отчетите, съставени по Международните счетоводни стандарти.
7. Внедрените производни финансови инструменти могат да не се разделят от основния договор, когато съставната част на пасива вече е уредена към датата на преминаване към Националните счетоводни стандарти.
8. Отсрочени данъци. Към датата на преминаване към Националните счетоводни стандарти предприятията, прилагащи за първи път Националните счетоводни стандарти, могат да не признават активи или пасиви по отсрочени данъци, свързани с разликата между данъчната основа и балансовата стойност на всеки актив или пасив, по отношение на който признаването на тези активи и пасиви по отсрочени данъци би довело до неоправдани разходи или усилия.
9. Договори за концесия, сключени преди датата на преминаване към Националните счетоводни стандарти. Предприятието класифицира и признава в баланса към датата на преминаване към Националните счетоводни стандарти финансовите и нематериалните активи по балансовите им стойности към тази дата.
10. Миннодобивни дейности. Предприятието класифицира и признава в баланса към датата на преминаване към Националните счетоводни стандарти активи, свързани с нефт и газ (активите, използвани в проучването, оценката, разработването или производството на нефт и газ) по балансовите им стойности към тази дата.
11. Договори за лизинг. Предприятието следва да прецени, дали договорът, съществуващ към датата на преминаване към Националните счетоводни стандарти отговаря на критериите за лизинг към тази дата, а не към датата на сключване на договора. Ако предприятието, което прилага Националните счетоводни стандарти за първи път е достигнало до същия резултат както при прилагането на Международните счетоводни стандарти, то няма нужда при преминаване към Националните счетоводни стандарти да преоценява така определените стойности. Счита се, че договорът е за лизинг, ако счетоводното му отчитане води до определяне на същите стойности, които биха били получени при прилагането на СС № 17 – Лизинг.
12. Когато в първоначалната цена на придобиване на имоти, машини и съоръжения е включена първоначална приблизителна оценка на разходите по демонтаж и отстраняване на обекта и възстановяване на площадката, на която той е разположен, предприятие, прилагащо за първи път Националните счетоводни стандарти, може да избере да извърши оценка на тези предполагаеми разходи към датата на преминаване към Националните счетоводни стандарти, а не на датата, на която задължението е възникнало първоначално.
2.6.7 В случай, че преизчисляването на встъпителния баланс и извършването на една или повече корекции, изисквани от настоящия стандарт е невъзможно, предприятието трябва да приложи разпоредбите на стандарта за най-ранния период, за който това е практически изпълнимо и да оповести данните, за които няма сравнителна информация.

Оповестяване
Обяснение на преминаването към Националните счетоводни стандарти
3. Предприятията оповестяват как преминаването от Международните счетоводни стандарти към Националните счетоводни стандарти се отразява върху финансово му състояние, финансовите резултати от дейността и паричните му потоци.

Равнения
4.1 Първите финансови отчети на предприятията, изготвени по реда на настоящия стандарт, следва да включват:
a) описание на същността на всяка промяна в счетоводната политика.
б) равнения на собствения капитал, определен в съответствие с предходната му счетоводна база и собствения капитал, определен в съответствие с настоящия стандарт и за двете от следните дати: – датата на преминаване към Националните счетоводни стандарти и – датата на последния годишен финансов отчет, съставен в съответствие с Международните счетоводни стандарти.
в) равнение на печалбата или загубата, определена в съответствие с предходната счетоводна база за последния период в последния годишен финансов отчет и печалбата или загубата, определена в съответствие с настоящия стандарт за същия период.
4.2 В случай че предприятието открие и коригира грешки, допуснати при прилагането на Международните счетоводни стандарти, равненията по букви „б“ и „в“, произтичащи от грешките, следва да се разграничат от промените в счетоводната политика.
4.3 В случай че предприятието не е съставяло и представяло финансови отчети за предходни периоди, то следва да оповести този факт в първите си финансови отчети, съставени по Националните счетоводни стандарти.

ЗАКОН ЗА СЧЕТОВОДСТВОТО

ЗАКОН ЗА СЧЕТОВОДСТВОТО

В сила от 1 януари 2016 г., с изключение на чл. 48 – 52, които влизат в сила от 1 януари 2017 г.

Обн., ДВ, бр. 95 от 08 декември 2015 г.

Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Раздел I
Приложно поле

Чл. 1. Този закон урежда:
1. изискванията към текущото счетоводно отчитане и счетоводните системи в предприятията, счетоводните документи и счетоводната информация, инвентаризацията на активите и пасивите и съхраняването на счетоводната информация;
2. приложимата счетоводна база за финансово отчитане;
3. съдържанието и съставянето на финансовите отчети, докладите за дейността и докладите за плащанията към правителствата на предприятията и групите предприятия;
4. задълженията за независим финансов одит и публичността на финансовите отчети, докладите за дейността и докладите за плащанията към правителствата на предприятията и групите предприятия;
5. задълженията и отговорностите на ръководителя на предприятието.

Чл. 2. За целите на този закон предприятия са:
1. търговците по смисъла на Търговския закон;
2. местните юридически лица, които не са търговци;
3. бюджетните предприятия;
4. неперсонифицираните дружества;
5. осигурителните каси по чл. 8 от Кодекса за социално осигуряване;
6. търговските представителства;
7. чуждестранните юридически лица, които осъществяват стопанска дейност в Република България чрез място на стопанска дейност с изключение на случаите, когато стопанската дейност се осъществява от чуждестранно лице от държава – членка на Европейския съюз, или от друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, единствено при условията на свободно предоставяне на услуги.

Раздел II
Текущо счетоводно отчитане, счетоводни документи, счетоводна информация и счетоводни системи

Чл. 3. (1) Текущото счетоводно отчитане се организира по реда на този закон и се извършва по способа на двустранното счетоводно записване.
(2) Предприятията осъществяват текущото счетоводно отчитане на всички стопански операции, които водят до изменения на имущественото и финансовото им състояние, финансовите резултати от дейността, паричните потоци и собствения капитал, в хронологичен ред.
(3) Предприятията осъществяват текущото счетоводно отчитане на основата на документална обоснованост на стопанските операции и факти при спазване  изискванията за съставянето на документи по този закон.
(4) Едноличните търговци с нетни приходи от продажби за предходния отчетен период в размер, който не надхвърля 50 000 лв., могат да отчитат дейността си по способа на едностранното счетоводно записване.

Чл. 4. (1) Счетоводният документ е хартиен или технически носител на счетоводна информация, класифициран като първичен, вторичен и регистър.
(2) Първичният документ е носител на информация за регистрирана за първи път стопанска операция.
(3) Вторичният документ е носител на преобразувана (обобщена или диференцирана) информация, получена от първичните счетоводни документи.
(4) Регистърът е носител на хронологично систематизирана информация за стопански операции от първични и/или вторични счетоводни документи.
(5) Счетоводен документ по ал. 1 може да е електронен документ, който съдържа информацията, изисквана по този закон, издаден и получен в какъвто и да е електронен формат при спазване на изискванията на Закона за електронния документ и електронния подпис.

Чл. 5. (1) Счетоводните документи в предприятията се съставят на български език с арабски цифри и в левове. Те могат да се съставят и на съответния чужд език в чуждестранна валута в случаите на сделки, уговорени в чуждестранна валута с чуждестранни контрагенти. Когато сделката е уговорена в чуждестранна валута, левовата й равностойност се определя като към сумата в чуждестранна валута се прилага централният курс на Българска народна банка към датата на сделката.
(2) Счетоводните документи, които постъпват в предприятията на чужд език, се  превеждат на български език, в случаите когато това е предвидено в закон.

Чл. 6. (1) Първичният счетоводен документ, адресиран до външен получател, съдържа най-малко следната информация:
1. наименование и номер на документа, съдържащ само арабски цифри;
2. дата на издаване;
3. наименование или име, адрес и единен идентификационен код от Търговския регистър или единен идентификационен код по Булстат или единен граждански номер или личен номер на чужденец на издателя и получателя.
4. предмет, натурално и стойностно изражение на стопанската операция.
(2) Адресът по ал. 1, т. 3 е адресът за кореспонденция по чл. 28, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
(3) Първичният счетоводен документ, който засяга само дейността на предприятието, съдържа най-малко следната информация:
1. наименование и номер на документа, съдържащ само арабски цифри;
2. дата на издаване;
3. наименование на предприятието;
4. предмет, натурално и стойностно изражение на стопанската операция;
5. име и подпис на съставителя.
(4) При съставяне на счетоводен документ, който засяга само дейността на предприятието чрез автоматични устройства или системи, подписът на съставителя може да се замени с цифров или с друг идентификатор, еднозначно разпознаващ и определящ съставителя на счетоводния документ.
(5) Документална обоснованост е налице, когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация по ал. 1 и 3, но за нея има документи, които я удостоверяват.
(6) Освен в случаите по ал. 5 документална обоснованост е налице и когато първичният счетоводен документ е издаден от лице, което не е предприятие по смисъла на този закон и в документа липсва част от изискуемата информация по ал. 1, когато този документ отразява вярно документираната стопанска операция.
(7) При плащане на публични и частни държавни и общински задължения, възникнали на основание и по реда на закон, се приема, че стопанската операция е документално обоснована при наличие на съответния платежен документ за извършеното плащане.

Чл. 7. (1) Първичен счетоводен документ по чл. 6, ал. 1 се издава, когато това е предвидено в закон.
(2) Първичен счетоводен документ може да не бъде издаден, когато стопанската операция е документирана с фискален бон или системен бон, издаден по реда на наредбата по чл. 118, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност, или с ценна книга, издадена по реда на Наредбата за условията и реда за отпечатване и контрол върху ценни книжа (обн., ДВ, бр. 101 от 1994 г.; изм., бр. 38 от 1995 г., бр. 73 от 1998 г., бр. 8 от 2001 г., бр. 54 от 2008 г., бр. 22 от 2011 г. и бр. 60 от 2015 г.) и получател по нея е физическо лице, което не е търговец.
(3) Алинея 2 не се прилага, когато получателят е изискал издаването на първичен счетоводен документ.

Чл. 8. Поправки и добавки в първичните счетоводни документи не се допускат. Погрешно съставени първични счетоводни документи се анулират и се съставят нови.

Чл. 9. Не се допуска:
1. отчитане на стопански операции в извънсчетоводни книги или регистри;
2. счетоводно отчитане на фиктивни или недостатъчно идентифицирани сделки, несъществуващи разходи, както и задължения с неточно определен предмет, извършено с цел подкупване на длъжностни лица или прикриване на подкуп.

Чл. 10. Лицата, които са съставили и подписали счетоводните документи и техническите информационни носители, носят отговорност за достоверността на информацията в тях.

Чл. 11. (1) При изграждането и поддържането на счетоводната система предприятията осигуряват:
1. всеобхватно хронологично регистриране на счетоводните операции;
2. получаване на аналитична и обобщена информация по счетоводен път, представяща най-точно и по най-подходящ начин годишните финансови отчети на предприятието;
3. междинно и годишно приключване на счетоводните регистри;
4. изменения в извършените счетоводни записвания чрез съставяне на коригиращи счетоводни статии;
5. прилагане на утвърдения от ръководителя на предприятието индивидуален сметкоплан;
6. прилагане на утвърдена от ръководителя на предприятието счетоводна политика.
(2) Когато при осъществяване на счетоводството се използва счетоводен софтуер, той трябва да е разработен при спазване на изискванията на този закон и да дава възможност обработваните чрез него данни и изходните документи да са на български език.

Раздел III
Съхраняване на счетоводна информация

Чл. 12. (1) Счетоводната информация се съхранява на хартиен и/или на технически носител в предприятието в следните срокове:
1. ведомости за заплати – 50 години, считано от 1 януари на отчетния период, следващ отчетния период, за който се отнасят;
2. счетоводни регистри и финансови отчети, включително документи за данъчен контрол, одит и последващи финансови инспекции – 10 години, считано от 1 януари на отчетния период, следващ отчетния период, за който се отнасят;
3. всички останали носители на счетоводна информация – три години, считано от 1 януари на отчетния период, следващ отчетния период, за който се отнасят.
(2) Счетоводната информация може да се съхранява в частни или държавни архиви по реда на Закона за Националния архивен фонд при спазване на изискванията по ал. 1.
(3) При прекратяване на предприятие чрез преобразуване, носителите на счетоводна информация (хартиени и/или технически) се предават на приемащото и/или новоучреденото предприятие/предприятия.
(4) При прекратяване на предприятие или когато предприятието няма правоприемник, ведомостите за заплати се предават в Националния осигурителен институт по реда чл. 5, ал. 10 от Кодекса за социално осигуряване.

Чл. 13. След изтичането на срока за съхранението им носителите на счетоводна информация (хартиени или технически), които не подлежат на предаване в Националния архивен фонд или в Националния осигурителен институт, могат да се унищожават.

Чл. 14. (1) При прекратяване на трудово, служебно или облигационно правоотношение с лице, което извършва текущо счетоводно отчитане и съставя финансови отчети, счетоводната документация се предава на лице, определено от ръководителя на предприятието.
(2) Приемането и предаването по ал. 1 се извършват в присъствието на комисия по ред и начин, определени от ръководителя на предприятието.
(3) При прекратяване на трудовото, служебното или облигационното правоотношение на ръководителя на предприятието, същият е длъжен да предаде на лице, определено от съответния компетентен орган на предприятието, цялата намираща се при него счетоводна и друга служебна документация.

Раздел IV
Правомощия на министъра на финансите

Чл. 15. Министърът на финансите:
1. осъществява координацията и взаимодействието с Европейската комисия и Съвета на Европейския съюз при хармонизация на българското счетоводно законодателство с европейското счетоводно законодателство;
2. дава становища и методически указания по прилагането на този закон и  Националните счетоводни стандарти;
3. предприема мерки за развитието и усъвършенстването на счетоводството.

Раздел V
Права и задължения на ръководителя на предприятието

Чл. 16. (1) Ръководителят на предприятието:
1. утвърждава индивидуалния сметкоплан на предприятието;
2. организира текущото счетоводно отчитане в съответствие с разпоредбите на този закон;
3. утвърждава формата на счетоводството, която осигурява синхронизирано осъществяване на хронологичното и систематичното (аналитично и синтетично) счетоводно отчитане;
4. отговаря за съставянето, съдържанието и публикуването на финансовите отчети и на годишните доклади, изисквани по този закон;
5. определя периодичността на финансовите отчети за нуждите на управлението на предприятието;
6. отговаря за извършването на независим финансов одит от регистрирани одитори;
7. определя реда и начина за извършване на инвентаризация;
8. отговаря за съхраняването на счетоводната информация по реда и в сроковете по раздел III;
9. определя реда и движението на счетоводните документи от момента на тяхното създаване или получаване в предприятието до момента на унищожаването или предаването им съгласно този закон.
(2) Ръководителят и членовете на управителния и надзорния орган на предприятието отговарят за съставянето, извършването на независим финансов одит от регистрирани одитори и публикуването на годишните финансови отчети, консолидираните финансови отчети и годишните доклади по глава седма в съответствие с изискванията на този закон и съобразно правомощията им по Търговския закон.

Раздел VI
Съставители на финансови отчети

Чл. 17. (1) Междинните, годишните и консолидираните отчети на предприятията се съставят от физически лица, които са в трудово, служебно или облигационно правоотношение с предприятието, или от счетоводни предприятия.
(2) Алинея 1 може да не се прилага за годишните финансови отчети на едноличните търговци, които прилагат способа на едностранното счетоводно записване по реда на чл. 3, ал. 4, и за микропредприятията по чл. 19, ал. 2, които не са осъществявали дейност през отчетния период. В тези случаи финансовите отчети се съставят от собствениците или съдружниците на тези предприятия.

Чл. 18. Физическите лица по чл. 17, ал. 1, които съставят финансовите отчети и управляващите и/или представляващите счетоводните предприятия, които подписват финансовите отчети, когато финансовите отчети са съставени от счетоводни предприятия, трябва да отговарят на следните изисквания:
1. да имат придобита задължителна минимална степен на завършено образование и съответстващ към него действителен стаж по специалността, както следва:
а) висше счетоводно-икономическо образование и стаж в областта на счетоводството, външния и вътрешния одит и финансовата инспекция, данъчните ревизии или като преподавател по счетоводство и контрол, съответно:
аа) при магистърска степен – две години;
бб) при бакалавърска степен – три години;
вв)  при степен „професионален бакалавър” – 4 години;
б) друго висше икономическо  образование и 5 години стаж в областта на счетоводството, външния и вътрешния одит и финансовата инспекция, данъчните ревизии или като преподавател по счетоводство и контрол;
в) средно икономическо образование и 8 години стаж като счетоводител;
2. да не са осъждани за престъпление от общ характер по глава пета и по глава шеста, раздел I от Особената част на Наказателния кодекс.

Глава втора
КАТЕГОРИИ ПРЕДПРИЯТИЯ И ГРУПИ ПРЕДПРИЯТИЯ

Раздел I
Категории предприятия

Чл. 19. (1) За целите на този закон се определят следните категории  предприятия:
1. микропредприятия;
2. малки предприятия;
3. средни предприятия;
4. големи предприятия.
(2) Микропредприятия са предприятия, които към 31 декември на текущия отчетен период не надвишават най-малко два от следните показатели:
1. балансова стойност на активите – 700 000 лв.;
2. нетни приходи от продажби –  1 400 000 лв.;
3. средна численост на персонала за отчетния период – 10 души.
(3) Малки предприятия са предприятия, които към 31 декември на текущия отчетен период не надвишават най-малко два от следните показатели:
1. балансова стойност на активите – 8 000 000 лв.;
2. нетни приходи от продажби – 16 000 000 лв.;
3. средна численост на персонала за отчетния период – 50 души.
(4) Средни предприятия са предприятия, които не са малки предприятия и които към 31 декември на текущия отчетен период не надвишават най-малко два от следните показатели:
1. балансова стойност на активите – 38 000 000 лв.;
2. нетни приходи от продажби – 76 000 000 лв.;
3. средна численост на персонала за отчетния период – 250 души.
(5) Големи предприятия са предприятия, които към 31 декември на текущия отчетен период надвишават най-малко два от следните показатели:
1. балансова стойност на активите – 38 000 000 лв.;
2. нетни приходи от продажби – 76 000 000 лв.;
3. средна численост на персонала за отчетния период – 250 души.

Чл. 20. (1)  Промяна в категорията по чл. 19 се извършва, когато предприятие за последните два отчетни периода престане да отговаря на два от трите показателя за съответната категория. Категорията се променя от началото на следващия (трети) отчетен период.
(2) В случаите по ал. 1, когато за последните два отчетни периода предприятието отговаря на показателите за две различни категории, същото се категоризира според показателите за последния отчетен период.
(3) За отчетния период, в който предприятие по § 1, т. 22 от допълнителните разпоредби престане да бъде предприятие от обществен интерес, същото се отчита като предприятие от обществен интерес.

Раздел II
Категории групи предприятия

Чл. 21. (1) За целите на този закон се определят следните категории групи предприятия:
1. малки групи;
2. средни групи;
3. големи групи.
(2) Малки групи са групи предприятия, на които сумата от показателите съгласно годишните им финансови отчети на консолидирана основа, съставени към 31 декември на текущия отчетен период, не надхвърля праговете най-малко на два от следните три показателя:
1. балансова стойност на активите – 8 000 000 лв.;
2. нетни приходи от продажби – 16 000 000 лв.;
3. средна численост на персонала за отчетния период – 50 души.
(3) Средни групи са групи предприятия, които не са малки групи, на които сумата от показателите съгласно годишните им финансови отчети на консолидирана основа, съставени към 31 декември на текущата година, не надхвърля праговете най-малко на два от следните три показателя:
1. балансова стойност на активите – 38 000 000 лв.;
2. нетни приходи от продажби – 76 000 000 лв.;
3. средна численост на персонала за отчетния период – 250 души.
(4) Големи групи са групи предприятия, на които сумата от показателите съгласно годишните им финансови отчети на консолидирана основа, съставени към 31 декември на текущата година, надхвърля праговете най-малко на два от следните три показателя:
1. балансова стойност на активите – 38 000 000 лв.;
2. нетни приходи от продажби – 76 000 000 лв.;
3. средна численост на персонала за отчетния период – 250 души.

Чл. 22. (1) Промяна в категорията по чл. 21 се извършва, когато за последните два отчетни периода група престане да отговаря на два от трите показателя за съответната категория. Категорията се променя от началото на следващия отчетен период.
(2) В случаите по ал. 1, когато за последните два отчетни периода група отговаря на показателите за две различни категории, тя се категоризира съгласно показателите за последния отчетен период.

Глава трета
ФИНАНСОВИ ОТЧЕТИ

Раздел I
Общи изисквания към финансовите отчети

Чл. 23. Финансовите отчети се съставят на български език, с арабски цифри и в хиляди левове.

Чл. 24. (1) Финансовите отчети трябва да представят вярно и честно имущественото и финансовото състояние и финансовите резултати от дейността на предприятието, паричните потоци и собствения капитал.
(2) Вярното и честното представяне изисква достоверно показване на ефектите от операциите, други събития и условия в съответствие с определенията и критериите за признаване на активи, пасиви, приходи и разходи, заложени в приложимите счетоводни стандарти.
(3) Съдържанието на финансовите отчети трябва да е ясно и разбираемо.

Чл. 25. (1) Във финансовите отчети се посочват:
1. наименованието на предприятието, правната му форма, седалище и адрес на управление, както и информация, ако предприятието е прекратено;
2. регистърът, в който предприятието е вписано, и регистрационният му номер от този  регистър;
3. друга информация, изисквана от този или друг закон и приложимите счетоводни стандарти.
(2) Финансовите отчети се подписват от:
1. ръководителя на предприятието;
2. физическото лице, което е съставило финансовия отчет, или от представляващия и/или управляващия счетоводното предприятие, когато финансовият отчет е съставен от счетоводно предприятие.
(3) Във финансовите отчети се посочва името на лицето по ал. 2 и се поставят печатът на предприятието и печатът на счетоводното предприятие.
(4) В случаите когато финансовите отчети подлежат на независим финансов одит, подписите и печатите на лицата, извършили независимия финансов одит на финансовия отчет, се поставят съгласно изискванията на Закона за независимия финансов одит.

Чл. 26. (1) Позициите, които се представят във финансовите отчети, се признават и оценяват в съответствие със следните принципи:
1. действащо предприятие – приема се, че предприятието е действащо и ще остане такова в предвидимо бъдеще; приема се, че предприятието няма нито намерение, нито необходимост да ликвидира или значително да намали обема на своята дейност;
2. последователност на представянето и сравнителна информация – представянето и класификацията на статиите във финансовите отчети, счетоводните политики и методите на оценяване се запазват и прилагат последователно и през следващите отчетни периоди с цел постигане на сравнимост на счетоводните данни и показатели на финансовите отчети;
3. предпазливост – оценяване и отчитане на предполагаемите рискове и очакваните евентуални загуби при счетоводното третиране на стопанските операции с цел получаване на действителен финансов резултат;
4. начисляване – предприятието изготвя финансовите си отчети, с изключение на отчетите, свързани с паричните потоци, на базата на принципа на начисляването – ефектите от сделки и други събития се признават в момента на тяхното възникване, независимо от момента на получаването или плащането на паричните средства или техните еквиваленти, и се включват във финансовите отчети за периода, за който се отнасят;
5. независимост на отделните отчетни периоди и стойностна връзка между начален и краен баланс – всеки отчетен период се третира счетоводно сам за себе си, независимо от обективната му връзка с предходния и със следващия отчетен период, като данните на финансовия отчет в началото на текущия отчетен период трябва да съвпадат с данните в края на предходния отчетен период;
6. същественост – предприятието представя поотделно всяка съществена група статии с подобен характер; обединяване на суми по статии с подобен характер се допуска, когато сумите са несъществени или обединяването е направено с цел постигане на по-голяма яснота; сумата по статия е съществена, ако пропуските и неточното представяне на позицията биха могли да повлияят върху икономическите решения на ползвателите, взети въз основа на финансовите отчети, или биха довели до нарушаване на изискването за вярно и честно представяне на имущественото и финансовото състояние, финансовите резултати от дейността, промените в паричните потоци и в собствения капитал;
7. компенсиране – предприятието не извършва прихващания между активи и пасиви или приходи и разходи и отчита поотделно както активи и пасиви, така и приходи и разходи;
8. предимство на съдържанието пред формата – сделките и събитията се отразяват счетоводно в съответствие с тяхното съдържание, същност и икономическа реалност, а не формално според правната им форма;
9. оценяване на позициите, които са признати във финансовите отчети, се извършва по цена на придобиване, която може да е покупна цена или себестойност или по друг метод, когато това се изисква в  приложимите счетоводни стандарти.
(2) Предприятията  осъществяват  счетоводството  при спазване на принципите по ал. 1 или в съответствие с принципите и изискванията на Международните счетоводни стандарти, когато счетоводната база на предприятието са Международните счетоводни стандарти.

Чл. 27. Предприятията съставят:
1. годишен финансов отчет към 31 декември на отчетния период;
2. консолидиран финансов отчет към 31 декември на отчетния период, когато предприятието майка е дружество по дял трети на част втора от Търговския закон;
3. междинни финансови отчети, обхващащи период, по-кратък от един отчетен период, когато това се изисква от закон или по решение на ръководителя на предприятието.

Раздел II
Инвентаризация

Чл. 28. (1) Предприятията извършват инвентаризация на активите и пасивите най-малко веднъж годишно с цел достоверното им представяне във  финансовите отчети.
(2) Предприятията, чиито нетни приходи от продажби не надвишават 200 000 лв. за текущия отчетен период, не извършват задължителна инвентаризация по ал. 1.
(3) Инвентаризация се извършва и по решение на ръководителя на предприятието, по искане на органите на съдебната власт и на други органи, когато това е предвидено в закон.

Раздел III
Годишни финансови отчети

Чл. 29. (1) Годишният финансов отчет за всички предприятия се състои най-малко от счетоводен баланс, отчет за приходите и разходите и приложение.
(2) Формата, структурата и съдържанието на пълния комплект на финансовия отчет се определят с приложимите счетоводни стандарти.
(3) Годишният финансов отчет на едноличните търговци, на които размерът на нетните приходи от продажби за текущия отчетен период не надхвърля 200 000 лв. и не подлежи на задължителен независим финансов одит, може да се състои само от отчет за приходите и разходите.
(4) Годишният финансов отчет на микропредприятията може да се състои само от съкратен баланс и съкратен отчет за приходите и разходите по раздели.
(5) Алинея 4 не се прилага за инвестиционните дружества и финансовите холдингови дружества, категоризирани като микропредприятия.
(6) Годишният финансов отчет на малките предприятия може да се състои от съкратен баланс, съкратен отчет за приходите и разходите по раздели и групи и приложение.
(7) Годишните финансови отчети по ал. 3, 4 и 6 дават вярна и честна представа за активите, пасивите, финансовото състояние и резултатите от дейността на предприятието.
(8) Предприятията по ал. 1, 3, 4 и 6 могат по избор да съставят пълен комплект финансови отчети.
(9) Годишният финансов отчет на средните и големите предприятия, както и на предприятията от обществен интерес се съставя в пълен комплект съгласно приложимите счетоводни стандарти.
(10) За предприятията, които са контролирани от държавата или общините или са подпомагани от тях чрез субсидии, преференциални заеми, държавни гаранции и други форми на държавна помощ, министърът на финансите може да изисква  представянето на допълнителни отчети и информация в определени от него форма, съдържание, срокове и ред на изготвяне и представяне.

Чл. 30. (1) Големите предприятия и предприятията от обществен интерес в пояснителните приложения оповестяват начислените за годината суми за услугите, предоставяни от регистрираните одитори, поотделно за:
1. независим финансов одит;
2. данъчни консултации;
3. други услуги, несвързани с одита.
(2) В пояснителните приложения на консолидирания финансов отчет се оповестява по аналогичен начин информацията, посочена в ал. 1, по отношение на предприятията, включени в консолидацията.

Раздел IV
Консолидирани финансови отчети

Чл. 31. (1) Консолидиран финансов отчет се съставя от предприятие майка по правилата и изискванията на:
1. Националните счетоводни стандарти – за предприятията, които съставят и представят годишния си финансов отчет на базата на Националните счетоводни стандарти;
2. Международните счетоводни стандарти – за предприятията, които съставят и представят годишния си финансов отчет на базата на Международните счетоводни стандарти.
(2) Консолидиран финансов отчет се съставя от предприятие майка независимо от това къде се намират седалищата на дъщерните й предприятия.

Чл. 32. Консолидиран финансов отчет може да не се съставя от предприятие майка на малка група, освен ако в групата има поне едно предприятие от обществен интерес.

Чл. 33. Формата, структурата и съдържанието на консолидирания финансов отчет се определят с приложимите счетоводни стандарти.

Глава четвърта
ПРИЛОЖИМА СЧЕТОВОДНА БАЗА

Чл. 34. (1) Годишните финансови отчети на предприятията от обществен интерес се съставят на базата на Международните счетоводни стандарти.
(2) Годишните финансови отчети на микропредприятията, малките, средните и големите предприятия се съставят на базата на Националните счетоводни стандарти.
(3) Предприятията по ал. 2 могат да изберат да съставят годишните си финансови отчети на базата на Международните счетоводни стандарти, при условие че не е извършвана промяна на счетоводната база.
(4) Предприятие, което през един отчетен период е съставило и представило годишния си финансов отчет на базата на Международните счетоводни стандарти, не може да прилага Националните счетоводни стандарти.
(5) Консолидираните и междинните финансови отчети се съставят на базата на счетоводните стандарти, въз основа на които се съставя годишният финансов отчет на предприятието, което съставя консолидирания или междинния финансов отчет.

Чл. 35. (1) Годишните финансови отчети на предприятията в производство по ликвидация или в несъстоятелност се съставят на базата на национален счетоводен стандарт.
(2) Предприятия – юридически лица с нестопанска цел, независимо от категорията им по чл. 19, съставят годишните си финансови отчети на базата на национален счетоводен стандарт.

Чл. 36. (1) Националните счетоводни стандарти се приемат от Министерския съвет и са в съответствие с актовете на Европейския съюз и националните особености.
(2) Националните счетоводни стандарти се обнародват в „Държавен вестник“.

Глава пета
НЕЗАВИСИМ ФИНАНСОВ ОДИТ

Чл. 37. (1) На задължителен независим финансов одит от регистрирани одитори подлежат годишните и консолидираните финансови отчети на:
1. малки предприятия, които към 31 декември на текущия отчетен период  надвишават най-малко два от следните показатели:
a) балансова стойност на активите – 2 000 000 лв.;
б) нетни приходи от продажби – 4 000 000 лв.;
в) средна численост на персонала за отчетния период – 50 души;
2. средните и големите предприятия;
3. предприятията от обществен интерес;
4. средните и големите групи и групите, в които има поне едно предприятие от обществен интерес;
5. предприятия, за които това изискване е установено със закон.
(2) Независимо от ал. 1, годишните и консолидираните финансови отчети на акционерните дружества и командитните дружества с акции подлежат на задължителен независим финансов одит, с изключение на случаите, когато дружествата не са осъществявали дейност през отчетния период.
(3) Консолидираните финансови отчети и годишните финансови отчети на предприятията, включени в консолидацията, подлежат на независим финансов одит.
(4) На задължителен независим финансов одит от регистрирани одитори подлежат годишните финансови отчети на юридическите лица с нестопанска цел, определени за осъществяване на общественополезна дейност, когато за текущата година превишават един от следните показатели:
1. балансова стойност на активите към 31 декември – 1 000 000 лв.;
2. размер на нетните приходи от стопанска и приходите от нестопанска дейност за текущата година – 2 000 000 лв.;
3. обща сума на получените през текущата година финансирания и неусвоени към 31 декември  на  текущата година финансирания, получени през предходни отчетни периоди – 1 000 000 лв.
(5) На задължителен независим финансов одит от регистрирани одитори подлежат годишните финансови отчети на юридическите лица с нестопанска цел, определени за осъществяване на общественополезна дейност и извършващи дейност по чл. 116 от Семейния кодекс.
(6) Регистрираните одитори, които извършват независим финансов одит на годишни и консолидирани финансови отчети, в одиторския доклад задължително изразяват становище:
1. съответства ли докладът за дейността на финансовите отчети за същия отчетен период;
2. изготвен ли е докладът за дейността в съответствие с приложимите законови изисквания и заявяват дали в резултат на придобитото познаване и разбиране на дейността на предприятието и обстановката, в която то работи, са установили случаи на съществено невярно представяне в доклада за дейността и посочват характера на невярното представяне;
3. в декларацията за корпоративно управление представена ли е изискваната от съответните нормативни актове информация;
4. предоставена ли е нефинансовата декларация и дали декларацията е изготвена в съответствие с изискванията на този закон;
5. предоставен ли е доклад за плащанията към правителствата и дали докладът е изготвен в съответствие с изискванията на този закон.

Глава шеста
ПУБЛИЧНОСТ НА ФИНАНСОВИТЕ ОТЧЕТИ

Чл. 38. (1) Предприятията публикуват годишния финансов отчет, консолидирания финансов отчет и годишните доклади по глава седма, приети от общото събрание на съдружниците или акционерите или от съответния орган, както следва:
1. всички търговци по смисъла на Търговския закон – чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване в търговския регистър, в срок до 30 юни на следващата година;
2. юридическите лица с нестопанска цел, определени за осъществяване на общественополезна дейност – чрез заявяване за вписване и  предоставянето им в Централния регистър при Министерството на правосъдието при условията и по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, в срок до 30 юни на следващата година;
3. останалите предприятия – чрез икономическо издание или чрез интернет, в срок до 30 юни на следващата година.
(2) Когато финансовият отчет първоначално е заявен за публикуване в срока по ал. 1 и е постановен отказ за публикуване по чл. 22, ал. 5 от Закона за търговския регистър и в 14-дневен срок от влизането му в сила е подадено повторно заявление за публикуване, се смята, че финансовият отчет е подаден в срок.
(3) Годишните финансови отчети и докладът за дейността се публикуват във вида и с текста, въз основа на които регистрираният одитор е изразил становището си. На публикуване подлежи и пълният текст на одиторския доклад.
(4) Малките предприятия, които не подлежат на задължителен независим финансов одит, могат да не публикуват своите отчети за приходите и разходите и докладите за дейността.
(5) По реда на ал. 1 заедно с годишния финансов отчет акционерните дружества, командитните дружества с акции и дружествата с ограничена отговорност, които са средни или големи предприятия или предприятия от обществен интерес, публикуват и информация за предложението на органа на управление за разпределение на печалбата или за покриване на загуба за предходната година и решението на общото събрание на акционерите/съдружниците за начина на разпределяне на печалбата или за покриване на загуба за предходната година.
(6) Годишният финансов отчет на предприятие майка, което изготвя консолидиран финансов отчет, се публикува едновременно с консолидирания финансов отчет на групата заедно с годишните доклади по глава седма към тях.
(7) Когато отчетите и докладите на предприятията по ал. 1, т. 3 се публикуват в интернет, до тях трябва да бъде осигурен свободен безплатен достъп за период не по-кратък от три години след датата на публикуването им.
(8) Предприятията по ал. 1, т. 3 при поискване предоставят информация за мястото, където са публикувани техните отчети и доклади.
(9) Алинеи 1 – 8 не се прилагат за бюджетните предприятия и едноличните търговци, които не подлежат на задължителен независим финансов одит.
(10) Предприятие майка, което е едновременно и дъщерно предприятие и съгласно приложимите счетоводни стандарти не е задължено да съставя консолидиран финансов отчет, публикува на български език в сроковете по ал. 1 консолидиран финансов отчет и консолидиран доклад за дейността, изготвени от предприятието майка. Когато предприятието майка е регулирано от законодателството на трета държава, консолидираният  финансов отчет се заверява от одитори или одиторски дружества, които извършват одит съгласно законодателството на държавата, приложимо към предприятието майка.

Глава седма
ГОДИШНИ ДОКЛАДИ

Раздел I
Годишен доклад за дейността

Чл. 39. Предприятията изготвят годишен доклад за дейността, който съдържа най-малко следната информация:
1. обективен преглед, който представя вярно и честно развитието и резултатите от дейността на предприятието, както и неговото състояние, заедно с описание на основните рискове, пред които е изправено;
2. анализ на финансови и нефинансови основни показатели за резултата от дейността, имащи отношение към стопанската дейност, включително информация по въпроси, свързани с екологията и служителите; при изготвяне на анализа в доклада за дейността могат да се включат препратки към сумите на разходите, отчетени в годишните финансови отчети, и допълнителни обяснения във връзка с тях;
3. всички важни събития, които са настъпили след датата, към която е съставен годишният финансов отчет;
4. вероятното бъдещо развитие на предприятието;
5. действията в областта на научноизследователската и развойната дейност;
6. информация за придобиване на собствени акции, изисквана по реда на чл. 187д  от Търговския закон;
7. наличието на клонове на предприятието;
8. използваните от предприятието финансови инструменти, а когато е съществено за оценяване на активите, пасивите, финансовото състояние и финансовия резултат, се оповестяват и:
а) целите и политиката на предприятието по управление на финансовия риск, включително политиката му на хеджиране на всеки основен тип хеджирана позиция, за която се прилага отчитане на хеджирането;
б) експозицията на предприятието по отношение на ценовия, кредитния и ликвидния риск и риска на паричния поток.

Чл. 40. (1) Предприятията от обществен интерес по § 1, т. 22, букви „а“, „б“ и „в“ от допълнителните разпоредби включват в своя доклад за дейността декларация за корпоративно управление съгласно Закона за публичното предлагане на ценни книжа.
(2) Декларацията за корпоративно управление може да бъде представена като:
1. отделен доклад, публикуван заедно с доклада за дейността;
2. документ, който е обществено достъпен на интернет страницата на предприятието.

Чл. 41. Големите предприятия, които са предприятия от обществен интерес и които към 31 декември на отчетния период надвишават критерия за среден брой служители през финансовата година от 500 души, включват в доклада за дейността си нефинансова декларация по чл. 48.

Чл. 42. (1) Микро- и малките предприятия, които не подлежат на задължителен независим финансов одит, могат да не изготвят доклад за дейността, при условие че информацията относно придобиването на собствените им акции, изисквана от чл. 187д от Търговския закон, е оповестена в приложението към годишния финансов отчет или в бележка под линия към съставения счетоводен баланс.
(2) Алинея 1 не се прилага за инвестиционните дружества и финансовите холдингови дружества, категоризирани като микро- или малки предприятия.

Чл. 43. Микро-, малките и средните предприятия могат да не включват в доклада за дейността нефинансова информация.

Раздел II
Консолидиран доклад за дейността

Чл. 44. Предприятие майка, задължено да съставя консолидиран финансов отчет по реда на чл. 31, изготвя консолидиран доклад за дейността.

Чл. 45. Консолидираният доклад за дейността съдържа информацията, изисквана по чл. 39 – 41 при отчитане на съществените корекции в резултат на специфичните характеристики на консолидирания доклад за дейността, като информацията се представя по начин, улесняващ преценката на състоянието на консолидираните предприятия като цяло.

Чл. 46. Когато предприятие майка е задължено да изготвя годишен доклад за дейността и консолидиран доклад за дейността, двата доклада могат да бъдат изготвени като един доклад.

Чл. 47. В консолидирания доклад за дейността се прилагат следните корекции на информацията, изисквана по реда на чл. 39 – 41:
1. при отчитане на данни за придобитите собствени акции и дялове в консолидирания доклад за дейността се посочват броят и номиналната стойност, а ако такава липсва – отчетната стойност на всички акции и дялове на предприятието майка, притежавани от предприятието майка, неговите дъщерни предприятия или от лица, които действат от свое име, но за сметка на някое от тези предприятия;
2. при оповестяване на системите за вътрешен контрол и управление на риска в декларацията за корпоративно управление се включва позоваване на основните характеристики на системите за контрол и управление на риска за консолидираните предприятия като цяло.

Раздел III
Нефинансова декларация

Чл. 48. (1) Нефинансовата декларация съдържа описание на политиките на предприятията по отношение на дейностите им, осъществявани в областта на екологията, социалните въпроси и тези свързани със служителите, правата на човека, борбата против корупцията, разнообразието и равенството на половете в ръководните органи на предприятията – брой на жени и мъже, възраст, географско разнообразие, образование, професионални качества, религия.
(2) Нефинансовата декларация включва:
1. кратко описание на бизнес модела на предприятието – цел, стратегия, организационна структура, инфраструктура, продукти,  следвани политики по отношение на основните и спомагателните дейности на предприятието и други;
2. описание на политиките, които предприятието е приело и следва по отношение на екологичните и социалните въпроси, включително дейностите, които е извършило през отчетния период и резултатите от тях;
3. целите, рисковете и задачите, които предстоят по отношение на екологичните и социалните политики, включително описание на такива дейности, които биха довели до неблагоприятно въздействие върху екологията, служителите или други социални въпроси;
4. описание на основните показатели за резултатите от дейностите, свързани с екологичните и социалните въпроси.
(3) Когато предприятието не спазва приетите политики по отношение на един или няколко от въпросите – предмет на нефинансовата декларация, тя трябва да съдържа ясно и аргументирано обяснение за причините, поради които приетите политики не се спазват.
(4) Нефинансовата декларация по ал. 1 включва по целесъобразност и препратки и допълнителни обяснения за сумите на разходите, отчетени в годишните финансови отчети.
(5) Предприятията могат да не публикуват информация за предстоящи промени в политиките си, свързани с екологичните или социалните въпроси, които са в процес на договаряне, когато публикуването на подобна информация би довело до вреда на предприятието. Непубликуването на информацията в процес на договаряне не трябва да пречи на обективното разбиране за развитието, резултатите, състоянието на предприятието и въздействието на неговата дейност върху екологията и социалните въпроси. Когато такава информация не се публикува, ръководителят и членовете на управителния и надзорния орган на предприятието трябва да представят аргументирано становище за причините, по които информацията не е публикувана.

Чл. 49. Предприятията са изпълнили задължението за изготвяне на нефинансова декларация, когато:
1. в доклада за дейността са включени информация и анализ по въпроси, свързани с екологията и служителите;
2. е изготвен отделен доклад за информацията, изисквана за нефинансовата декларация, при условие че този доклад:
a) се публикува заедно с доклада за дейността;
б) е общественодостъпен в срок до 30 юни на следващата година на интернет страницата на предприятието, като това обстоятелство се посочва в доклада за дейността.

Чл. 50. Предприятие, което е дъщерно предприятие, не изготвя нефинансова декларация, ако предприятието и неговите дъщерни предприятия са включени в консолидирания доклад за дейността или в отделния доклад на друго предприятие, съставени в съответствие с изискванията на този закон.

Раздел IV
Консолидирана нефинансова декларация

Чл. 51. Предприятия от обществен интерес, които са предприятия майки в голяма група, която към 31 декември надхвърля  на консолидирана основа критерия за среден брой на служителите през финансовата година от 500 човека, включват в консолидирания доклад за дейността консолидирана нефинансова декларация, съдържаща информацията по чл. 48, ал. 2.

Чл. 52. Разпоредбите на чл. 48, ал. 3 – 5  и чл. 49 се прилагат и за консолидираната нефинансова декларация.

Раздел V
Доклад за плащанията към правителства

Чл. 53. (1) Големите предприятия и предприятията от обществен интерес, извършващи дейност в добивната промишленост или в дърводобива от девствени гори, изготвят и публикуват годишен доклад за плащанията, извършени към правителства, едновременно с годишния доклад за дейността си.
(2) Годишен доклад за плащанията към правителства не се изготвя от дъщерно предприятие, когато са изпълнени едновременно следните условия:
1. предприятието майка се регулира от законодателството на държава – членка на Европейския съюз;
2. плащанията към правителства, извършвани от предприятието, са включени в консолидирания доклад за плащанията към правителства, изготвен от предприятието майка по раздел VI.
(3) Годишен доклад за плащанията към правителства не се изготвя, в случай че за един отчетен период е извършено еднократно плащане или поредица от свързани плащания в  размер до 195 600 лв.
(4) В годишния доклад за плащанията към правителства не се включват плащания по проекти на стойност до 195 600 лв.

Чл. 54. Годишният доклад за плащанията към правителства съдържа следната информация за съответния отчетен период:
1. общия размер на извършените плащания към всяко правителство;
2. общия размер за всеки от видовете плащания, извършени към всяко правителство, както следва:
а) права върху продукция;
б) данъци върху печалбата и данъци върху доходите; не се оповестява платеният данък върху добавената стойност, акциз и данък върху доходите на физическите лица;
в) авторски, лицензионни и сродни на тях права;
г) дивиденти;
д) бонуси за подписване на договор, откриване и производство;
e) лицензионни такси, наеми, такси за регистрация и други възнаграждения за лицензи и концесии;
ж) плащания за инфраструктурни подобрения;
3. общия размер на плащанията по всеки проект поотделно, както и общия размер по видовете плащания по т. 2 за всеки проект; когато предприятието е извършило плащания по няколко проекта на едно и също лице, представляващо правителство по смисъла на закона, оповестяването може да бъде по лица, а не по проекти.

Чл. 55. Плащанията в натура се отчитат по стойност и, ако е възможно, по обем. Докладът съдържа обяснителни бележки за начина на  изчисляване на стойността им.

Чл. 56. Годишният доклад за плащанията към правителствата отразява същността, а не формата на съответните плащания или дейности. Плащанията и дейностите не могат да се разделят или обединяват с цел отклонение от прилагането на този закон.

Чл. 57. (1) Доклад за плащанията към правителствата може да не се изготвя, в случай че предприятията са задължени да изготвят такъв доклад за трети страни по силата на закон и докладът съответства на изискванията на този закон.
(2) Докладът по ал. 1 подлежи на публикуване заедно с годишния финансов отчет.

Раздел VI
Консолидиран доклад за плащанията към правителства

Чл. 58. Предприятията майки, които извършват дейност в областта на добивната промишленост или дърводобива от девствени гори и които са задължени да съставят консолидирани финансови отчети, задължително съставят и консолидиран доклад за плащанията към правителства в съответствие с изискванията на раздел V.

Чл. 59. Смята се, че предприятието майка извършва дейност в областта на добивната промишленост или дърводобива от девствени гори, ако някое от неговите дъщерни предприятия извършва дейност в тези области.

Чл. 60. В консолидирания доклад се включват само плащания, произтичащи от операции, свързани с добив и дърводобив.

Чл. 61.  Предприятието майка не съставя  консолидиран доклад по чл. 58:
1. за малка или средна група предприятия, освен когато някое свързано предприятие е предприятие от обществен интерес;
2. когато предприятието майка, което се регулира по законодателството на държава – членка на Европейския съюз, едновременно е дъщерно предприятие и неговото предприятие майка се регулира по законодателството на държава – членка на Европейския съюз.

Чл. 62. (1) Дъщерно предприятие, включително предприятие от обществен интерес, не се включва в консолидирания доклад за плащанията към правителства, когато е изпълнено едно от следните условия:
1. предприятието майка е възпрепятствано в значителна степен от дългосрочни ограничения при упражняване на правата си върху активите или управлението на дъщерното предприятие;
2. информацията, необходима за изготвянето на консолидирания доклад за плащанията към правителствата, не може да бъде получена без извършване на прекомерни разходи или ненужно забавяне;
3. акциите или дяловете на предприятието се притежават единствено с цел  последващата им продажба.
(2) Алинея 1 се прилага само в случай, че при същите условия дъщерното предприятие не е включено в консолидирания финансов отчет.

Глава осма
БЮДЖЕТНИ ПРЕДПРИЯТИЯ

Чл. 63. (1) Бюджетните предприятия осъществяват счетоводството си в съответствие с изискванията на глава петнадесета от Закона за публичните финанси.
(2) Предприятията от сектор „Държавно управление”, различни от тези по ал. 1, които осъществяват счетоводството си съгласно приложимите за бюджетните предприятия изисквания, се определят по реда на чл. 165 от Закона за публичните финанси.
(3) Бюджетните предприятия и предприятията по ал. 2 изготвят и представят годишните си финансови отчети в съответствие с изискванията на чл. 166, ал. 1 от Закона за публичните финанси.
(4) Отчетните данни за активите, пасивите, приходите, разходите и операциите на всички бюджетни предприятия и предприятията по ал. 2 се консолидират от Министерството на финансите съгласно чл. 167 от Закона за публичните финанси.
(5) Формата, структурата и съдържанието на годишните и междинните финансови отчети на бюджетните предприятия и на предприятията по ал. 2 се определят от министъра на финансите съгласно чл. 166, ал. 2 от Закона за публичните финанси.
(6) Редът, начинът и сроковете за съставяне и представяне на финансовите отчети на бюджетните предприятия и публикуването на информацията от тях се определят съгласно чл. 170 от Закона за публичните финанси.

Чл. 64. За отчитането на определени стопански операции, активи и пасиви на бюджетните предприятия министърът на финансите може да определя условия и ред на документиране, форма и реквизити на счетоводните документи, които са задължителни за прилагане.

Чл. 65. Амортизациите в бюджетните предприятия се начисляват въз основа на акт на Министерския съвет.

Чл. 66. За бюджетните предприятия министърът на финансите може да определи срокове за извършване на инвентаризация, различни от посочените в този закон.

Чл. 67. Министърът на финансите може да определя допълнителни изисквания към лицата, които съставят финансови отчети на бюджетните предприятия.

Глава девета
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛ НИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 68. (1) Ръководител, който наруши разпоредбата  на чл. 9, се наказва с глоба от 500 до 5000 лв., а на предприятието се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 10 000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба или имуществена санкция в двоен размер.

Чл. 69. (1) Който наруши изискванията за съхраняване на счетоводна информация по глава първа, раздел  III, се наказва с глоба в размер от 500 до 3500 лв., а на предприятието се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 7000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба или имуществена санкция в двоен размер.

Чл. 70. (1) Който възложи съставяне на финансови отчети в нарушение на чл. 17, ал. 1, се наказва с глоба от 500 до 3000 лв., а на предприятието се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 5000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба или имуществена санкция в двоен размер.

Чл. 71. (1) Лице, което състави финансов отчет, без да отговаря на изискванията на чл. 17, ал. 1 и чл. 18, се наказва с глоба в размер от 500 до 3000 лв. На счетоводно предприятие, което състави финансов отчет, без да отговаря на изискванията на чл. 18, се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 5000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба или имуществена санкция в двоен размер.

Чл. 72. (1) Който е задължен и не състави финансов отчет и/или годишни доклади по глава седма, раздели I – IV, се наказва с глоба в размер от 500 до 3000 лв., а на предприятието се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 5000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба или имуществена санкция в двоен размер.

Чл. 73. (1) Който е задължен и не състави годишни доклади за плащанията към правителствата по реда на глава седма, раздели V и VI, се наказва с глоба в размер от 1000 до 3000 лв., а на предприятието се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 15 000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба или имуществена санкция в двоен размер.

Чл. 74. (1) Който е задължен и не публикува финансов отчет, се наказва с глоба в размер от 200 до 3000 лв., а на предприятието се налага имуществена санкция в размер от 0,1 до 0,5 на сто от нетните приходи от продажби за отчетния период, за който се отнася непубликуваният финансов отчет, но не по-малко от 200 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба или имуществена санкция в двоен размер.

Чл. 75. (1) Който е задължен и не възложи извършването на независим финансов одит на регистриран одитор, се наказва с глоба в размер от 500 до 5000 лв., а на предприятието се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 10 000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба или имуществена санкция в двоен размер.

Чл. 76. (1) Който възложи извършването на независим финансов одит на лице, упражняващо дейност като регистриран одитор, без да е регистрирано по реда на Закона за независимия финансов одит, се наказва с глоба в размер от 500 до 5000 лв., а на предприятието се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 10 000 лв.
(2) Който извърши одит, без да е регистриран одитор по реда на Закона за независимия финансов одит, се наказва с глоба в размер от 500 до 5000 лв.
(3) При повторно нарушение по ал. 1 и 2 се налага глоба или имуществена санкция в двоен размер.

Чл. 77. (1) Който не изпълни друго задължение, произтичащо от този закон, се наказва с глоба в размер от 200 до 1000 лв., а на предприятието се налага имуществена санкция в размер от 300 до 2000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба или имуществена санкция в двоен размер.

Чл. 78. (1) Актовете за установяване на административни нарушения се съставят от органите на Националната агенция за приходите или на Агенцията за държавна финансова инспекция.
(2) Наказателните постановления се издават от министъра на финансите или от оправомощени от него длъжностни лица.
(3) Съставянето на актовете, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1. По смисъла на този закон:
1. „Бюджетни предприятия” са всички лица, прилагащи бюджети, сметки за средства от Европейския съюз и сметки за чужди средства съгласно Закона за публичните финанси, включително Националният осигурителен институт, Националната здравноосигурителна каса, държавните висши училища, Българската академия на науките, Българската национална телевизия, Българското национално радио, Българската телеграфна агенция, както и всички други лица, които са бюджетни организации по смисъла на § 1, т. 5 от допълнителните разпоредби на Закона за публичните финанси.
2. „Група предприятия“ са предприятието майка и всички негови дъщерни предприятия.
3. „Действителен стаж“ е действително прослужено време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило без трудово правоотношение, както и времето, през което лицето е полагало личен труд или е упражнявало свободна професия и изцяло се е осигурявало за своя сметка. В понятието „действителен стаж“ не се включва времето на наборната военна служба и времето за отглеждане на малко дете.
4. „Дъщерно предприятие“ е юридическо лице, контролирано от друго юридическо лице (предприятие майка). Юридическите лица, които са дъщерни на дъщерното предприятие, също се смятат за дъщерни предприятия на предприятието майка.
5. „Инвентаризация” е процесът на подготовка и фактическа проверка чрез различни способи на натуралните и стойностните параметри на активите и пасивите на предприятието към точно определена дата, съпоставяне на получените резултати със счетоводните данни и установяване на евентуални разлики.
6. „Инвестиционни дружества“ са:
а) дружества, чийто единствен предмет на дейност е влагане на средствата им в различни ценни книжа, недвижими имоти и други активи с единствената цел да бъдат разпределени инвестиционните рискове и акционерите им да се възползват от резултатите от управлението на техните активи;
б) дружества, свързани с инвестиционни дружества с постоянен капитал, ако единственият предмет на дейност на тези свързани дружества е да придобият изцяло изплатени акции, емитирани от тези инвестиционни дружества, без да се засяга член 22, параграф 1, буква „з“ от Директива 2012/30/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. за съгласуване на гаранциите, които се изискват в държавите членки за дружествата по смисъла на член 54, втора алинея от Договора за функционирането на Европейския съюз, за защита на интересите както на съдружниците, така и на трети лица по отношение учредяването на акционерни дружества и поддържането и изменението на техния капитал с цел тези гаранции да станат равностойни (ОВ, L 315/74 от 14 ноември 2012 г.).
7. „Консолидиран финансов отчет” е финансов отчет, който представя имущественото и финансовото състояние, отчетения финансов резултат, промените в паричните потоци и в собствения капитал на предприятията, включени в консолидирането, все едно че те са едно предприятие.
8. „Международни счетоводни стандарти“ (МСС) са приетите в съответствие с Регламент (ЕО) 1606/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 19 юли 2002 г. за прилагането на Международните счетоводни стандарти и включват Международните счетоводни стандарти (International Accounting Standards (IAS)), Международните стандарти за финансова отчетност (International Financial Reporting Standards (IFRS)) и свързаните с тях тълкувания (SIC-IFRIC interpretations), последващите изменения на тези стандарти и свързаните с тях тълкувания, бъдещите стандарти и свързаните с тях тълкувания, издадени или приети от Съвета по международните счетоводни стандарти (International Accounting Standards Board (IASB)).
9. „Място на стопанска дейност” е мястото на стопанска дейност по смисъла на § 1, т. 5 от допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
10. „Независим финансов одит на финансов отчет” е одитът по Закона за независимия финансов одит.
11. „Нетни приходи от продажби” са сумите от продажба на продукция, стоки и услуги, получени от обичайната дейност на предприятието, намалени с търговските отстъпки, данъка върху добавената стойност и други данъци, пряко свързани с приходите.
12. „Обичайна дейност” е съвкупност от стопански операции, извършвани регулярно от предприятието в рамките на осъществяваната от него дейност.
13. „Основна дейност“ по смисъла на т. 22, букви „и“, „к“ и „л“ е дейността на търговското дружество, когато общата стойност на нетните приходи от продажби от съответната дейност представлява повече от 50 на сто от общата стойност на нетните приходи от продажби за отчетния период.
14. „Отчетен период” е календарната година (1 януари-31 декември), освен когато в този закон е предвидено друго.
15. „Плащане към правителство“ за целите на глава седма, раздел V е платена сума в парично изражение или в натура от предприятие, работещо в добивната промишленост или от предприятие, работещо в дърводобива от девствени гори за задължения към правителството по чл. 54, т. 2.
16. „Повторно” е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което нарушителят е наказан за същото по вид нарушение.
17. „Правителство“ за целите на глава седма, раздел V е национален, регионален или местен орган на държава – членка на Европейския съюз, или на трета държава. Понятието „правителство” включва дирекция, агенция или предприятие, контролирани от органите на държавата.
18. „Предприятие майка“ е юридическо лице, което упражнява контрол спрямо едно или повече дъщерни предприятия.
19. „Предприятие, работещо в добивната промишленост“ е предприятие, осъществяващо дейност, свързана с проучване, търсене, откриване, разработване на находища и добив на минерали, нефт, природен газ или други суровини, попадащи в обхвата на икономическите дейности, изброени в приложение I, раздел В, позиции 05-08 към Регламент (ЕО) № 1893/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г. за установяване на статистическа класификация на икономическите дейности NACE Rev. 2 и за изменение на Регламент (ЕИО) № 3037/90 на Съвета, както и на някои ЕО регламенти относно специфичните статистически области, наричан по-нататък „Регламент (ЕО) № 1893/2006“.
20. „Предприятие, работещо в дърводобива от девствени гори“ е предприятие, осъществяващо дейност в девствени гори съгласно приложение I, раздел А, позиция 02, група 02.2 към Регламент (ЕО) № 1893/2006.
21. „Проект“ за целите на глава седма, раздел V са оперативни дейности, управлявани по силата на договор, лиценз, лизинг, концесия или подобни правни споразумения, представляващи основание за задължение за плащане към правителство. Ако такива споразумения са  свързани помежду си, те се смятат за един проект.
22. „Предприятия от обществен интерес” са:
а) предприятия, чиито прехвърлими ценни книжа са допуснати до търговия на регулирания пазар в държава – членка на Европейския съюз;
б) кредитни институции;
в) застрахователи и презастрахователи;
г) пенсионноосигурителните дружества и управляваните от тях фондове;
д) инвестиционни посредници, които са големи предприятия по този закон;
е) колективни инвестиционни схеми и управляващи дружества по смисъла на Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, които са големи предприятия по този закон;
ж) финансови институции по смисъла на Закона за кредитните институции, които са големи предприятия по този закон;
з) „Холдинг Български държавни железници” ЕАД и дъщерните му предприятия; Национална компания „Железопътна инфраструктура“;
и) търговски дружества, чиято основна дейност е да произвеждат и/или да пренасят, и/или да продават електроенергия и/или топлоенергия и които са големи предприятия по този закон;
к) търговски дружества, чиято основна дейност е да внасят и/или пренасят, и/или разпределят и/или транзитират природен газ и които са големи предприятия по този закон;
л) търговски дружества, чиято основна дейност е да предоставят водоснабдителни и канализационни услуги.
23. „Регулиран пазар” е този по смисъла на чл. 73 от Закона за пазарите на финансови инструменти.
24. „Ръководител на предприятие“ е лице или лица, които лично ръководят предприятието в качеството си на собственици, управители или упълномощени с договор, които носят отговорност за цялата икономическа дейност на предприятието пред собственика или собствениците – акционерите, съдружниците, пред местното самоуправление или пред държавата.
25. „Свързани предприятия“ са всеки две или повече предприятия в рамките на дадена група.
26. „Сектор „Държавно управление” е сектор „Държавно управление” (General government) съгласно изискванията на Европейската система от национални и регионални сметки в Общността.
27. „Счетоводно предприятие” е всяко лице, регистрирано по Търговския закон или по законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, или на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, в чийто предмет на дейност е включено организиране на счетоводно отчитане и съставяне на финансови отчети.
28. „Финансови холдингови дружества“ са дружества, чийто единствен предмет на дейност е придобиване на участия в други дружества, управление на тези участия и извличане на печалба от тях, без те самите пряко или непряко да участват в управлението на тези дружества и без да се засягат правата, които финансовите холдингови дружества притежават в качеството си на акционери.
29. „Цифров или друг идентификатор” е цифров или друг уникален постоянно повтарящ се код, който съответства еднозначно на лицето, което има права за извършване на определени действия.

§ 2. Този закон въвежда изискванията на:
1. Директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно годишните финансови отчети, консолидираните финансови отчети и свързаните доклади на някои видове предприятия и за изменение на Директива 2006/43/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директиви 78/660/ЕИО и 83/349/ЕИО на Съвета (ОВ, L 182/19 от 29 юни 2013 г.).
2. Директива 2014/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2014 г. за изменение на Директива 2013/34/ЕС по отношение на оповестяването на нефинансова информация и на информация за многообразието от страна на някои големи предприятия и групи (ОВ, L 330/1 от 15 ноември 2014 г.).

§ 3. Микропредприятията, извън облекченията за тях по този закон, се третират като малки предприятия.

§ 4. Предприятията от обществен интерес за целите на този закон се третират като големи предприятия, с изключение на приложимата счетоводна база, независимо от балансовата стойност на активите, нетните приходи от продажби и средната численост на персонала.

§ 5. Когато предприятие по § 1, т. 22 от допълнителните разпоредби престане да бъде предприятие от обществен интерес, то може еднократно в първия отчетен период, следващ периода, в който е престанало да бъде предприятие от обществен интерес, да промени приложимата си счетоводна база.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 6. Този закон отменя Закона за счетоводството (обн., ДВ, бр. 98 от 2001 г.; изм., бр. 91 от 2002 г., бр. 96 от 2004 г., бр. 102 и 105 от 2005 г., бр. 33, 63, 105 и 108 от 2006 г., бр. 57 от 2007 г., бр. 50, 69 и 106 от 2008 г., бр. 95 от 2009 г., бр. 94 от 2010 г., бр. 19, 34 и 99 от 2011 г., бр. 94 от 2012 г. и бр. 15, 91 и 100 от 2013 г.).

§ 7. Предприятията и групите предприятия определят категорията си за 2016 г. в съответствие с чл. 19 и 21 съгласно показателите си към 31 декември 2015 г.

§ 8. Предприятията, които към 1 януари 2016 г. отговарят на критериите за микро-, малко или средно предприятие съгласно чл. 19 от този закон и съставят годишните си финансови отчети на база Международни счетоводни стандарти, могат еднократно да преминат към прилагане на Национални счетоводни стандарти след приемане на национален счетоводен стандарт.

§ 9. Незавършените административнонаказател ни производства до влизането в сила на този закон се довършват по досегашния ред.

§ 10. (1) Съставянето и одитирането на финансовите отчети и докладите за дейността за 2015 г. се извършват по реда на отменения Закон за счетоводството.
(2) Публикуването на финансовите отчети и докладите за дейността за 2015 г. се извършва по реда на този закон.

§ 11. (1) Големите предприятия по този закон съставят годишните си финансови отчети за 2016 г. на база на Международните счетоводни стандарти.
(2) Разпоредбата на чл. 34, ал. 2 по отношение на големите предприятия се прилага от 1 януари 2017 г.

§ 12. В Закона за политическите партии (обн., ДВ, бр. 28 от 2005 г.; изм., бр. 102 от 2005 г., бр. 17 и 73 от 2006 г., бр. 59 и 78 от 2007 г., бр. 6 от 2009 г., бр. 54 и 99 от 2010 г., бр. 9 и 99 от 2011 г., бр. 30, 68 и 71 от 2013 г., бр. 19 от 2014 г. и бр. 32 от 2015 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 23 ал. 5 се изменя така:
„(5) Непаричните приходи по ал. 1 се оценяват по реда на чл. 26, ал. 2 от Закона за счетоводството.“
2. В чл. 34 ал. 1 се изменя така:
„(1) Политическите партии изготвят финансов отчет за предходната календарна година съгласно изискванията на глава трета, раздел III от Закона за счетоводството.“

§ 13. В Кодекса за застраховането (обн., ДВ, бр. 103 от 2005 г.; изм., бр.105 от 2005 г., бр. 30, 33, 34, 54, 59, 80, 82 и 105 от 2006 г., бр. 48, 53, 97, 100 и 109 от 2007 г., бр. 67 и 69 от 2008 г., бр. 24 и 41 от 2009 г., бр. 19, 41, 43, 86 и 100 от 2010 г., бр. 51, 60 и 77 от 2011 г., бр. 21, 60 и 77 от 2012 г. и бр. 20, 70 и 109 от 2013 г.) в § 1, т. 29 от допълнителните разпоредби думите „чл. 37, ал. 2“ се заменят с „чл. 31, ал. 1“.

§ 14. В Кодекса за социално осигуряване (обн., ДВ, бр. 110 от 1999 г.; Решение № 5 на Конституционния съд от 2000 г. – бр. 55 от 2000 г.; изм., бр. 64 от 2000 г., бр. 1, 35 и 41 от 2001 г., бр. 1, 10, 45, 74, 112, 119 и 120 от 2002 г., бр. 8, 42, 67, 95, 112 и 114 от 2003 г., бр. 12, 21, 38, 52, 53, 69, 70, 112 и 115 от 2004 г., бр. 38, 39, 76, 102, 103, 104 и 105 от 2005 г., бр. 17, 30, 34, 56, 57, 59 и 68 от 2006 г.; попр., бр. 76 от 2006 г.; изм., бр. 80, 82, 95, 102 и 105 от 2006 г., бр. 41, 52, 53, 64, 77, 97, 100, 109 и 113 от 2007 г., бр. 33, 43, 67, 69, 89, 102 и 109 от 2008 г., бр. 23, 25, 35, 41, 42, 93, 95, 99 и 103 от 2009 г., бр. 16, 19, 43, 49, 58, 59, 88, 97, 98 и 100 от 2010 г.; Решение № 7 на Конституционния съд от 2011 г. – бр. 45 от 2011 г.; изм., бр. 60, 77 и 100 от 2011 г., бр. 7, 21, 38, 40, 44, 58, 81, 89, 94 и 99 от 2012 г., бр. 15, 20, 70, 98, 104, 106, 109 и 111 от 2013 г., бр. 1, 18, 27, 35, 53 и 107 от 2014 г. и бр. 12, 14, 22, 54 , 61 и 79 от 2015 г.) в чл. 186а, ал. 2 думите „със съдържанието по чл. 26, ал. 1“ се заменят със „съгласно чл. 29, ал. 1“.

§ 15. В Закона за акцизите и данъчните складове (обн., ДВ, бр. 91 от 2005 г.; изм., бр. 105 от 2005 г., бр. 30, 34, 63, 80, 81, 105 и 108 от 2006 г., бр. 31, 53, 108 и 109 от 2007 г., бр. 36 и 106 от 2008 г., бр. 6, 24, 44 и 95 от 2009 г., бр. 55 и 94 от 2010 г., бр. 19, 35, 82 и 99 от 2011 г., бр. 29, 54 и 94 от 2012 г., бр. 15, 101 и 109 от 2013 г., бр. 1 и 105 от 2014 г. и бр. 30 от 2015 г.) в чл. 84, ал. 6 в текста преди т. 1 думите „чл. 7“ се заменят с „чл. 6“.

§ 16. В Закона за водите (обн., ДВ, бр. 67 от 1999 г.; изм., бр. 81 от 2000 г., бр. 34, 41 и 108 от 2001 г., бр. 47, 74 и 91 от 2002 г., бр. 42, 69, 84 и 107 от 2003 г., бр. 6 и 70 от 2004 г., бр. 18, 77 и 94 от 2005 г., бр. 29, 30, 36 и 65 от 2006 г.; попр., бр. 66 от 2006 г.; изм., бр. 105 и 108 от 2006 г., бр. 22 и 59 от 2007 г., бр. 36, 52 и 70 от 2008 г., бр. 12, 32, 35, 47, 82, 93, 95 и 103 от 2009 г., бр. 61 и 98 от 2010 г., бр. 19, 28, 35 и 80 от 2011 г., бр. 45, 77 и 82 от 2012 г., бр. 66 и 103 от 2013 г., бр. 26, 49, 53 и 98 от 2014 г. и бр. 12, 14, 17, 58 и 61 от 2015 г.) в § 4  ал. 4 от преходните и заключителните разпоредби се изменя така:
„(4) За дълготрайните активи на обектите по ал. 3 и за другите водностопански системи и съоръжения, за които има учредена концесия, се начисляват амортизационни отчисления съгласно приложимите счетоводни стандарти в съответствие с глава четвърта от Закона за счетоводството.”

§ 17. В Закона за данъците върху доходите на физическите лица (обн., ДВ, бр. 95 от 2006 г.; изм., бр. 52, 64 и 113 от 2007 г., бр. 28, 43 и 106 от 2008 г., бр. 25, 32, 35, 41, 82, 95 и 99 от 2009 г., бр. 16, 49, 94 и 100 от 2010 г., бр. 19, 31, 35, 51 и 99 от 2011 г., бр. 40, 81 и 94 от 2012 г., бр. 23, 66, 100 и 109 от 2013 г., бр. 1, 53, 98, 105 и 107 от 2014 г. и бр. 12,  22, 61 и 79 от 2015 г.)  в чл. 9, ал. 2 думите „чл. 7“ се заменят с „чл. 6“.

§ 18. В Закона за дружествата със специална инвестиционна цел (обн., ДВ, бр. 46 от 2003 г.; изм., бр. 109 от 2003 г., бр. 107 от 2004 г., бр. 34, 80 и 105 от 2006 г., бр. 52 и 53 от 2007 г., бр. 77 от 2011 г. и бр. 34 от 2015 г.) в чл. 12, ал. 2, изречение второ думите „чл. 34, ал. 2“ се заменят с „чл. 18“.

§ 19. В Закона за корпоративното подоходно облагане (обн., ДВ, бр. 105 от 2006 г.; изм. бр. 52, 108 и 110 от 2007 г., бр. 69 и 106 от 2008 г., бр. 32, 35 и 95 от 2009 г., бр. 94 от 2010 г., бр. 19, 31, 35, 51, 77 и 99 от 2011 г., бр. 40 и 94 от 2012 г., бр. 15, 16, 23, 68, 91, 100 и 109 от 2013 г. бр. 1, 105 и 107 от 2014 г. и бр. 12, 22, 35 и 79 от 2015 г.)  в чл. 10, ал. 3 думите „чл. 1, ал. 2“ се заменят с „чл. 2“.

§ 20. В Закона за лечебните заведения (обн., ДВ, бр. 62 от 1999 г.; изм., бр. 88 и 113 от 1999 г.; попр., бр. 114 от 1999 г.; изм., бр. 36, 65 и 108 от 2000 г.; Решение № 11 на Конституционния съд от 2001 г. – бр. 51 от 2001 г.; изм., бр. 28 и 62 от 2002 г., бр. 83, 102 и 114 от 2003 г., бр. 70 от 2004 г., бр. 46, 76, 85, 88 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34, 59, 80 и 105 от 2006 г., бр. 31, 53 и 59 от 2007 г., бр. 110 от 2008 г., бр. 36, 41, 99 и 101 от 2009 г., бр. 38, 59, 98 и 100 от 2010 г., бр. 45 и 60 от 2011 г., бр. 54, 60 и 102 от 2012 г., бр. 15 и 20 от 2013 г., бр. 47 от 2014 г. и бр. 72 от 2015 г.) в чл. 102, ал. 4  думите „чл. 15 от Закона за счетоводството“ се заменят с „приложимите счетоводни стандарти в съответствие с глава четвърта от Закона за счетоводството“.

§ 21. В Закона за меценатството (обн., ДВ, бр. 103 от 2005 г.; изм., бр. 30, 34, 63 и 80 от 2006 г., бр. 53 и 109 от 2007 г., бр. 42 от 2009 г. и бр. 20 от 2012 г.) в чл. 21, ал. 2 се правят следните изменения:
1. В т. 1 думите „чл. 1, ал. 2“ се заменят с „чл. 2“.
2. В т. 2 думите „чл. 1, ал. 2“ се заменят с „чл. 2“.

§ 22. В Закона за опазване на околната среда (обн., ДВ, бр. 91 от 2002 г.; попр., бр. 98 от 2002 г.; изм., бр. 86 от 2003 г., бр. 70, 74, 77, 88, 95 и 105 от 2005 г., бр. 30, 65, 82, 99, 102 и 105 от 2006 г., бр. 31, 41 и 89 от 2007 г., бр. 36, 52 и 105 от 2008 г., бр. 12, 19, 32, 35, 47, 82, 93 и 103 от 2009 г., бр. 46 и 61 от 2010 г., бр. 35 и 42 от 2011 г., бр. 32, 38, 53 и 82 от 2012 г., бр. 15, 27 и 66 от 2013 г., бр. 22 и 98 от 2014 г. и бр. 62 от 2015 г.) в чл. 62, ал. 7 думите „чл. 33, ал. 6“ се заменят с „чл. 63, ал. 4“.

§ 23. В Закона за публичното предлагане на ценни книжа (обн., ДВ, бр. 114 от 1999 г.; изм. бр. 63 и 92 от 2000 г., бр. 28, 61, 93 и 101 от 2002 г., бр. 8, 31, 67 и 71 от 2003 г., бр. 37 от 2004 г., бр. 19, 31, 39, 103 и 105 от 2005 г., бр. 30, 33, 34, 59, 63, 80, 84, 86 и 105 от 2006 г., бр. 25, 52, 53 и 109 от 2007 г., бр. 67 и 69 от 2008 г., бр. 23, 24, 42 и 93 от 2009 г., бр. 43 и 101 от 2010 г., бр. 57 и 77 от 2011 г., бр. 21, 94 и 103 от 2012 г., бр. 109 от 2013 г. и бр. 34 , 61 и 62 от 2015 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 81, ал. 3, изречение второ думите „чл. 34, ал. 2“ се заменят с „чл. 18“.
2. В чл. 100м, ал. 3, изречение второ думите „чл. 34, ал. 2“ се заменят с „чл. 18“.
3. В чл. 124, ал. 2, т. 4 думите „чл. 26, ал. 1“ се заменят с „чл. 29, ал. 1“.

§ 24. В Закона за пътищата (обн., ДВ, бр. 26 от 2000 г.; изм., бр. 88 от 2000 г., бр. 111 от 2001 г., бр. 47 и 118 от 2002 г., бр. 9 и 112 от 2003 г., бр. 6 и 14 от 2004 г., бр. 88 и 104 от 2005 г., бр. 30, 36, 64, 102, 105 и 108 от 2006 г., бр. 59 от 2007 г., бр. 43 и 69 от 2008 г., бр. 12, 32, 41, 42, 75, 82 и 93 от 2009 г., бр. 87 от 2010 г., бр. 19, 39, 55 и 99 от 2011 г., бр. 38, 44, 47 и 53 от 2012 г., бр. 15 и 66 от 2013 г., бр. 16, 53 и 98 от 2014 г. и бр. 10, 14, 37 и 61 от 2015 г.) в чл. 28з, ал. 2 думите „чл. 33, ал. 6“ се заменят с „чл. 63, ал. 4“.

§ 25. В Закона за търговския регистър (обн., ДВ, бр. 34 от 2006 г.; изм., бр. 80 и 105 от 2006 г., бр. 53 и 59 от 2007 г., бр. 104 от 2007 г., бр. 50 и 94 от 2008 г., бр. 44 от 2009 г., бр. 101 от 2010 г., бр. 34 и 105 от 2011 г., бр. 25, 38 и 99 от 2012 г., бр. 40 от 2014 г. и бр. 22 и 54 от 2015 г.) в чл. 6, ал. 3 думите „чл. 40, ал. 1 – 3“ се заменят с „чл. 38, ал. 1, 3 и 5“.

§ 26. В Търговския закон (обн., ДВ, бр. 48 от 1991 г.; изм., бр. 25 от 1992 г., бр. 61 и 103 от 1993 г., бр. 63 от 1994 г., бр. 63 от 1995 г., бр. 42, 59, 83, 86 и 104 от 1996 г., бр. 58, 100 и 124 от 1997 г., бр. 21, 39, 52 и 70 от 1998 г., бр. 33, 42, 64, 81, 90, 103 и 114 от 1999 г., бр. 84 от 2000 г., бр. 28, 61 и 96 от 2002 г., бр. 19, 31 и 58 от 2003 г., бр. 31, 39, 42, 43, 66, 103 и 105 от  2005 г., бр. 38, 59, 80 и 105 от  2006 г., бр. 59, 92 и 104 от 2007 г., бр. 50, 67, 70, 100 и 108 от 2008 г., бр. 12, 23, 32, 47 и 82 от 2009 г., бр. 41 и 101 от 2010 г., бр. 14, 18 и 34 от 2011 г., бр. 53 и 60 от 2012 г., бр. 15 и 20 от 2013 г., бр. 27 от 2014 г. и бр. 22 от 2015 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 221:
а) в т. 6. накрая се добавя „когато извършването на одит е задължително в предвидените от закон случаи или е взето решение за извършване на независим финансов одит“;
б) в т. 7 след думата „одитор“ се добавя „когато е бил извършен независим финансов одит“.
2. В чл. 245 накрая се добавя „когато извършването на одит е задължително в предвидените от закон случаи или е било взето решение за извършване на независим финансов одит“.
3. В чл. 248 ал. 1 се изменя така:
„(1) Годишният финансов отчет се проверява от назначените от общото събрание регистрирани одитори в предвидените от закон случаи.“
4. В чл. 249, ал. 1 след думата „Когато“ се добавя „годишните финансови отчети на дружеството подлежат на задължителен независим финансов одит по закон и“ .
5. В чл. 251:
а) в ал. 3 изречение първо се изменя така: „Когато извършването на  независим финансов одит е задължително в предвидените от закон случаи или когато е взето решение за извършване на независим финансов одит, общото събрание приема годишния финансов отчет след приключване на одита и представяне на одиторския доклад. Регистрираният одитор участва в заседанието на надзорния съвет, съответно на съвета на директорите по ал. 1 и 2.“;
б) в ал. 4 думите „Провереният и приет“ се заменят с „Приетият от общото събрание“.

§ 27. В Закона за независимия финансов одит (обн., ДВ, бр. 101 от 2001 г., изм., бр. 91 от 2002 г., бр. 96 от 2004 г., бр. 77 и 105 от 2005 г., бр. 30, 33, 62 и 105 от 2006 г., бр. 67 от 2008 г., бр. 95 от 2009 г., бр. 54 от 2010 г., бр. 99 от 2011 г., бр. 38, 60 и 102 от 2012 г., бр. 15 от 2013 г. и бр. 61 от 2015 г.)  в § 1 от допълнителната разпоредба т. 11 се изменя така:
„11. „Предприятия от обществен интерес“ са тези по смисъла на § 1, т. 22 от допълнителните разпоредби на Закона за счетоводството.“

§ 28. В Закона за публичните финанси (ДВ, бр. 15 от 2013 г.) в чл. 168, ал. 1 думите „чл. 1, а