КОНСТИТУЦИЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
В сила от 27.07.2021 г. примерно
Преамбюл
Ние, народните представители от Осмото Велико народно събрание, в стремежа си да изразим волята на българските граждани, обявяваме верността си към общочовешките ценности: свобода, мир, хуманизъм, равенство, справедливост, търпимост и знание;
издигаме във върховен принцип правата на личността, нейното достойнство и сигурност;
съзнаваме неотменимия си дълг да пазим националното и държавното единство на България,
прогласяваме своята решимост да създадем демократична, правова и социална държава,
и приемаме тази
КОНСТИТУЦИЯ
Глава първа.
ОСНОВИ
Чл. 1. (1) България е република с парламентарно управление.
(2) Цялата държавна власт произтича от народа. Тя се осъществява от него непосредствено и чрез органите, предвидени в тази Конституция.
Чл. 2. (1) Република България е единна държава с местно самоуправление. В нея не се допускат автономни териториални образувания.
(2) Териториалната цялост на Република България е неприкосновена.
Чл. 3. Официалният език в републиката е българският.
Чл. 4. (1) Република България е правова държава. Тя се управлява според Конституцията и законите на страната.
(2) Република България гарантира живота, достойнството и правата на личността и създава условия за свободно развитие на човека и на гражданското общество.
(3) Република България участва в изграждането и развитието на Европейския съюз.
Чл. 5. (1) Конституцията е върховен закон и другите закони не могат да й противоречат.
(2) Разпоредбите на Конституцията имат непосредствено действие.
(3) Никой не може да бъде осъден за действие или бездействие, което не е било обявено от закона за престъпление към момента на извършването му.
(4) Международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат.
(5) Всички нормативни актове се публикуват. Те влизат в сила три дни след обнародването им на интернет страницата на Парламента, освен когато в тях е определен друг срок.
(6) Всички държавни и местни органи на управление са длъжни да публикуват на интернет страницата си приетите от тях актове не по-късно от три дни след влизането им в сила.
Чл. 6. (1) Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права.
(2) Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.
Чл. 7. Държавата отговаря солидарно за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица, ако длъжностните лица не са в състояние да възстановят нанесените от тях щети с цялото си имущество.
Чл. 8. Държавната власт се разделя на законодателна, изпълнителна и съдебна.
Чл. 9. (1) Въоръжените сили гарантират суверенитета, сигурността и независимостта на страната и защитават нейната териториална цялост.
(2) Дейността на въоръжените сили се урежда със закон.
Чл. 10. Изборите, националните и местните референдуми се произвеждат въз основа на общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване.
Чл. 11. (1) Политическият живот в Република България се основава върху принципа на политическия плурализъм.
(2) Партиите съдействат за формиране и изразяване на политическата воля на гражданите. Редът за образуване и прекратяване на политически партии, както и условията за тяхната дейност се уреждат със закон.
(3) Не могат да се образуват политически партии на етническа, расова или верска основа, както и партии, които си поставят за цел насилствено завземане на държавната власт.
Чл. 12. (1) Сдруженията на гражданите служат за задоволяване и защита на техните интереси.
(2) Сдруженията на гражданите, включително синдикалните, не могат да си поставят политически цели и да извършват политическа дейност, присъщи само на политическите партии.
Чл. 13. (1) Вероизповеданията са свободни.
(2) Религиозните институции са отделени от държавата.
(3) Традиционна религия в Република България е източноправославното вероизповедание.
(4) Религиозните общности и институции, както и верските убеждения не могат да се използват за политически цели.
Чл. 14. Семейството, майчинството и децата са под закрила на държавата и обществото.
Чл. 15. Република България осигурява опазването и възпроизводството на околната среда, поддържането и разнообразието на живата природа и разумното използване на природните богатства и ресурсите на страната, устойчивото развитие на страната, така, че съществуването на настоящите и бъдещите поколения да не бъде застрашавано.
Чл. 16. Трудът се гарантира и защитава от закона.
Чл. 17. (1) Правото на собственост и на наследяване се гарантира и защитава от закона.
(2) Собствеността е частна и публична.
(3) Частната собственост е неприкосновена.
(4) Режимът на обектите на държавната и общинската собственост се определя със закон.
(5) Принудително отчуждаване на собственост за държавни и общински нужди може да става само въз основа на закон, при условие че тези нужди не могат да бъдат задоволени по друг начин и след предварително и равностойно обезщетение.
Чл. 18. (1) Подземните богатства, крайбрежната плажна ивица, републиканските пътища, както и водите, горите и парковете с национално значение, природните и археологическите резервати, определени със закон, са изключителна държавна собственост.
(2) Държавата осъществява суверенни права върху континенталния шелф и в изключителната икономическа зона за проучване, разработване, използване, опазване и стопанисване на всички ресурси на тези морски пространства.
(3) Държавата осъществява суверенни права върху радиочестотния спектър и позициите на геостационарната орбита, определени за Република България с международни споразумения.
(4) Със закон може да се установява държавен монопол върху железопътния транспорт, националните пощенски и комуникационни мрежи, използването на ядрена енергия, производството на радиоактивни продукти, оръжие, опити с генно-модифицирани организми, взривни и биологично силно действащи вещества.
(5) Условията и редът, при които държавата предоставя концесии за обектите и разрешения за дейностите по предходните алинеи, се уреждат със закон.
(6) Държавните имоти се стопанисват и управляват в интерес на гражданите и на обществото.
Чл. 19. (1) Икономиката на Република България се основава на свободната стопанска инициатива.
(2) Законът създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност, като предотвратява злоупотребата с монополизма, нелоялната конкуренция и защитава потребителя.
(3) Инвестициите и стопанската дейност на български и чуждестранни граждани и юридически лица се закрилят от закона.
(4) Законът създава условия за коопериране и други форми на сдружаване на гражданите и юридическите лица за постигане на стопански и социален напредък.
Чл. 20. Държавата създава условия за балансирано развитие на отделните райони на страната и подпомага териториалните органи и дейности чрез финансовата, кредитната и инвестиционната политика.
Чл. 21. (1) Земята е основно национално богатство, което се ползва от особената закрила на държавата и обществото.
(2) Обработваемата земя се използва само за земеделски цели. Промяна на нейното предназначение се допуска единствено при извънредни обстоятелства на доказана нужда и при условия и по ред, определени със закон.
Чл. 22. (1) Чужденци и чуждестранни юридически лица могат да придобиват право на собственост върху земя при условията, произтичащи от присъединяването на Република България към Европейския съюз или по силата на международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република България, както и чрез наследяване по закон. Разпоредбата не се прилага към заварените международни договори преди приемането на Република България в Европейския съюз.
(2) Законът за ратифициране на международен договор по ал. 1 се приема с мнозинство две трети от всички народни представители.
(3) Режимът на земята се определя със закон.
Чл. 23. Държавата създава условия за свободно развитие на науката, образованието и изкуствата и ги подпомага. Тя се грижи за опазване на националното историческо и културно наследство.
Чл. 24. (1) Външната политика на Република България се осъществява в съответствие с принципите и нормите на международното право.
(2) Основни цели на външната политика на Република България са националната сигурност и независимостта на страната, благоденствието и основните права и свободи на българските граждани, както и съдействието за установяване на справедлив международен ред.
Глава втора.
ОСНОВНИ ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ГРАЖДАНИТЕ
Чл. 25. (1) Български гражданин е всеки, на когото поне единият родител е български гражданин или който е роден на територията на Република България, ако не придобива друго гражданство по произход. Българско гражданство може да се придобие и по натурализация.
(2) Лицата от български произход придобиват българско гражданство по облекчен ред.
(3) Български гражданин по рождение не може да бъде лишен от българско гражданство.
(4) Гражданин на Република България не може да бъде предаден на друга държава или на международен съд за целите на наказателно преследване, освен ако това е предвидено в международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република България.
(5) Българските граждани, пребиваващи в чужбина, са под закрилата на Република България.
(6) Условията и редът за придобиване, запазване и загубване на българското гражданство се определят със закон.
Чл. 26. (1) Гражданите на Република България, където и да се намират, имат всички права и задължения по тази Конституция.
(2) Чужденците, които пребивават в Република България, имат всички права и задължения по тази Конституция с изключение на правата и задълженията, за които Конституцията и законите изискват българско гражданство.
Чл. 27. (1) Чужденците, които пребивават в страната на законно основание, не могат да бъдат изгонвани от нея или предавани на друга държава против тяхната воля освен при условията и по реда, определени със закон.
(2) Република България дава убежище на чужденци, преследвани заради техните убеждения или дейност в защита на международно признати права и свободи.
(3) Условията и редът за даване на убежище се уреждат със закон.
Чл. 28. Всеки има право на живот. Посегателството върху човешкия живот се наказва като най-тежко престъпление.
Чл. 29. (1) Никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко, безчовечно или унижаващо отношение, както и на насилствена асимилация.
(2) Никой не може да бъде подлаган на медицински, научни или други опити без неговото доброволно писмено съгласие.
Чл. 30. (1) Всеки има право на лична свобода и неприкосновеност.
(2) Никой не може да бъде задържан, подлаган на оглед, обиск или на друго посегателство върху личната му неприкосновеност освен при условията и по реда, определени със закон.
(3) В изрично посочените от закона неотложни случаи компетентните държавни органи могат да задържат гражданин, за което незабавно уведомяват органите на съдебната власт. В срок от 72 часа от задържането органът на съдебната власт се произнася по неговата законосъобразност.
(4) Всеки има право на адвокатска защита от момента на задържането му или на привличането му като обвиняем.
(5) Всеки има право да се среща насаме с лицето, което го защитава. Тайната на техните съобщения е неприкосновена.
Чл. 31. (1) Всеки обвинен в престъпление следва да бъде предаден на съдебната власт в законно определения срок.
(2) Никой не може да бъде принуждаван да се признае за виновен, нито да бъде осъден само въз основа на неговото самопризнание.
(3) Обвиняемият се смята за невинен до установяване на противното с влязла в сила присъда.
(4) Не се допускат ограничения на правата на обвиняемия, надхвърлящи необходимото за осъществяване на правосъдието.
(5) На лишените от свобода се създават условия за осъществяване на основните им права, които не са ограничени от действието на присъдата.
(6) Наказанието лишаване от свобода се изпълнява единствено в местата, определени със закон.
(8) Особена строгост на закона се прилага за извършването на предумишлени престъпления.
(9) В случаите на предумишлено престъпление, минималните наказания са:
1. При извършване на предумишлено убийство на физическо лице – 100 години лишаване от свобода.
Чл. 32. (1) Личният живот на гражданите е неприкосновен. Всеки има право на защита срещу незаконна намеса в личния и семейния му живот и срещу посегателство върху неговата чест, достойнство и добро име.
(2) Никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие освен в предвидените от закона случаи, както и за предотвратяване и разкриване на престъпление.
Чл. 33. (1) Жилището е неприкосновено. Без съгласието на обитателя му никой не може да влиза или да остава в него освен в случаите, изрично посочени в закона.
(2) Влизане или оставане в жилището без съгласие на неговия обитател или без разрешение на съдебната власт се допуска само за предотвратяване на непосредствено предстоящо или започнало престъпление, за залавяне на извършителя му, както и в случаите на крайна необходимост.
Чл. 34. (1) Свободата и тайната на кореспонденцията и на другите съобщения са неприкосновени.
(2) Изключения от това правило се допускат само когато това се налага за разкриване или предотвратяване на престъпления, за които е предвидено лишаване от свобода.
Чл. 35. (1) Всеки има право свободно да избира своето местожителство, да се придвижва по територията на страната и да напуска нейните предели. Това право може да се ограничава само със закон, за защита на националната сигурност, народното здраве и правата и свободите на други граждани.
(2) Всеки български гражданин има право да се завръща в страната.
Чл. 36. (1) Изучаването и ползването на българския език е право и задължение на българските граждани.
(2) Гражданите, за които българският език не е майчин, имат право да ползват и своя език.
(3) Случаите, в които се използва само официалният език, се посочват в закона.
Чл. 37. (1) Свободата на съвестта, свободата на мисълта и изборът на вероизповедание и на религиозни или атеистични възгледи са ненакърними. Държавата съдейства за поддържане на търпимост и уважение между вярващите от различните вероизповедания, както и между вярващи и невярващи.
(2) Свободата на съвестта и на вероизповеданието не може да бъде насочена срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала или срещу правата и свободите на други граждани.
Чл. 38. Никой не може да бъде преследван или ограничаван в правата си поради своите убеждения, нито да бъде задължаван или принуждаван да дава сведения за свои или чужди убеждения.
Чл. 39. (1) Всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово – писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин.
(2) Това право не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго и за призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността.
Чл. 40. (1) Печатът и другите средства за масова информация са свободни и не подлежат на цензура.
(2) Спирането и конфискацията на печатно издание или на друг носител на информация се допускат само въз основа на акт на съдебната власт, когато се накърняват добрите нрави или се съдържат призиви за насилствена промяна на конституционно установения ред, за извършване на престъпление или за насилие над личността. Ако в срок от 24 часа не последва конфискация, спирането преустановява действието си.
Чл. 41. (1) Всеки има право да търси, получава и разпространява информация. Осъществяването на това право не може да бъде насочено срещу правата и доброто име на другите граждани, както и срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала.
(2) Гражданите имат право на информация от държавен орган или учреждение по въпроси, които представляват за тях законен интерес, ако информацията не е държавна или друга защитена от закона тайна или не засяга чужди права.
Чл. 42. (1) Гражданите на Република България, навършили 18 години и нямащи друго гражданство, имат право да избират държавни и местни органи и да участват в допитвания до народа. Поставените под запрещение и изтърпяващите наказание лишаване от свобода са лишени от това право.
(2) Изборите за парламент и местни органи на власт са по пропорционалната система. Минимален праг за участие при разпределение на мандатите между политическите партии за националния парламент и местните органи на власт е осем на сто от действителните гласове.
(3) Изборите за парламент са с една пропорционална листа за цялата страна.
(4) Организацията и редът за произвеждане на избори и референдуми се определят със закон.
(5) Изборите за членове на Европейския парламент и участието на граждани на Европейския съюз в избори за местни органи се уреждат със закон.
Чл. 43. (1) Гражданите имат право да се събират мирно и без оръжие на събрания и манифестации.
(2) Редът за организиране и провеждане на събрания и манифестации се определя със закон.
(3) За събрания на закрито не се изисква разрешение.
Чл. 44. (1) Гражданите могат свободно да се сдружават.
(2) Забраняват се организации, чиято дейност е насочена срещу суверенитета, териториалната цялост на страната и единството на нацията, към разпалване на расова, национална, етническа или религиозна вражда, към нарушаване на правата и свободите на гражданите, както и организации, които създават тайни или военизирани структури или се стремят да постигнат целите си чрез насилие.
(3) Законът определя организациите, които подлежат на регистрация, реда за тяхното прекратяване, както и взаимоотношенията им с държавата.
Чл. 45. Гражданите имат право на жалби, предложения и петиции до държавните органи.
Чл. 46. (1) Бракът е доброволен съюз между мъж и жена. Законен е само гражданският брак.
(2) Съпрузите имат равни права и задължения в брака и семейството.
(3) Формата на брака, условията и редът за неговото сключване и прекратяване, личните и имуществените отношения между съпрузите се уреждат със закон.
Чл. 47. (1) Отглеждането и възпитанието на децата до пълнолетието им е право и задължение на техните родители и се подпомага от държавата.
(2) Жената майка се ползва от особената закрила на държавата, която й осигурява платен отпуск преди и след раждане, безплатна акушерска помощ, облекчаване на труда и други социални помощи.
(3) Децата, родени извън брака, имат равни права с родените в брака.
(4) Децата, останали без грижата на близките си, се намират под особената закрила на държавата и обществото.
(5) Условията и редът за ограничаване или отнемане на родителските права се определят със закон.
Чл. 48. (1) Гражданите имат право на труд. Държавата се грижи за създаване на условия за осъществяване на това право.
(2) Всеки гражданин свободно избира своята професия и място на работа.
(3) Никой не може да бъде заставян да извършва принудителен труд.
(4) Работниците и служителите имат право на здравословни и безопасни условия на труд, на минимално трудово възнаграждение и на заплащане, съответстващо на извършената работа, както и на почивка и отпуск при условия и по ред, определени със закон.
Чл. 49. (1) Работниците и служителите имат право да се сдружават в синдикални организации и съюзи за защита на своите интереси в областта на труда и социалното осигуряване.
(2) Работодателите имат право да се сдружават за защита на своите стопански интереси.
Чл. 50. Работниците и служителите имат право на стачка за защита на своите колективни икономически и социални интереси. Това право се осъществява при условия и по ред, определени със закон.
Чл. 51. (1) Гражданите имат право на обществено осигуряване и социално подпомагане.
(2) Лицата, останали временно без работа, се осигуряват социално при условия и по ред, определени със закон.
(3) Старите хора, които нямат близки и не могат да се издържат от своето имущество, както и лицата с физически и психически увреждания се намират под особена закрила на държавата и обществото.
Чл. 52. (1) Гражданите имат право на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ, и на безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и по ред, определени със закон.
(2) Здравеопазването на гражданите е безплатно при определени условия и се финансира при условия и по ред, определени със закон.
(3) Държавата закриля здравето на гражданите и насърчава развитието на спорта и туризма.
(4) Никой не може да бъде подлаган принудително на лечение и на санитарни мерки освен в предвидените от закона случаи.
(5) Държавата осъществява контрол върху всички здравни заведения, както и върху производството на лекарствени средства, биопрепарати и медицинска техника и върху търговията с тях.
Чл. 53. (1) Всеки има право на образование.
(2) Училищното обучение до 16-годишна възраст е задължително.
(3) Основното и средното образование в държавните и общинските училища е безплатно. При определени от закона условия образованието във висшите държавни училища е безплатно.
(4) Висшите училища се ползват с академична автономия.
(5) Граждани и организации могат да създават училища при условия и по ред, определени със закон. Обучението в тях трябва да съответства на държавните изисквания.
(6) Държавата насърчава образованието, като създава и финансира училища, подпомага способни ученици и студенти, създава условия за професионално обучение и преквалификация. Тя упражнява контрол върху всички видове и степени училища.
Чл. 54. (1) Всеки има право да се ползва от националните и общочовешките културни ценности, както и да развива своята култура в съответствие с етническата си принадлежност, което се признава и гарантира от закона.
(2) Свободата на художественото, научното и техническото творчество се признава и гарантира от закона.
(3) Изобретателските, авторските и сродните на тях права се закрилят от закона.
Чл. 55. Гражданите имат право на здравословна и благоприятна околна среда в съответствие с установените стандарти и нормативи. Те са длъжни да опазват околната среда.
Чл. 56. Всеки гражданин има право на защита, когато са нарушени или застрашени негови права или законни интереси. В държавните учреждения той може да се явява и със защитник.
Чл. 57. (1) Основните права на гражданите са неотменими.
(2) Не се допуска злоупотреба с права, както и тяхното упражняване, ако то накърнява права или законни интереси на други.
(3) При обявяване на война, на военно или друго извънредно положение със закон може да бъде временно ограничено упражняването на отделни права на гражданите с изключение на правата, предвидени в чл. 28, 29, 31, ал. 1, 2 и 3, чл. 32, ал. 1 и чл. 37.
Чл. 58. (1) Гражданите са длъжни да спазват и изпълняват Конституцията и законите. Те са длъжни да зачитат правата и законните интереси на другите.
(2) Религиозните и другите убеждения не са основание за отказ да се изпълняват задълженията, установени в Конституцията и законите.
Чл. 59. (1) Защитата на Отечеството е дълг и чест за всеки български гражданин. Измяната и предателството към Отечеството са най-тежки престъпления и се наказват с цялата строгост на закона.
(2) Подготовката на гражданите за защита на отечеството се урежда със закон.
Чл. 60. (1) Гражданите са длъжни да плащат данъци, такси и осигуровки, установени със закон, съобразно техните доходи и имущество.
(2) Данъчни облекчения и утежнения могат да се установяват само със закон.
(3) Размера на данъците, таксите и вноските за осигуровки за обществено и здравно осигуряване се определят със закон за всяка календарна година.
Чл. 61. Гражданите са длъжни да оказват съдействие на държавата и обществото в случай на природни и други бедствия при условия и по ред, определени със закон.
Глава трета.
ПАРЛАМЕНТ
Чл. 62. (1) Парламентът осъществява законодателната власт и упражнява парламентарен контрол.
(2) Парламентът има самостоятелен бюджет, който не може да надхвърля 0,1 на сто от държавния бюджет за годината.
Чл. 63. Парламентът се състои от 100 народни представители.
Чл. 64. (1) Парламентът се избира за срок от две години.
(2) В случай на война, военно или друго извънредно положение, настъпили по време или след изтичане на мандата на Парламента, срокът на неговите пълномощия се продължава до отпадането на тези обстоятелства.
(3) Избори за нов Парламент се произвеждат най-късно до два месеца след прекратяване на пълномощията на предишния.
Чл. 65. (1) За народен представител може да бъде избиран български гражданин, който няма друго гражданство, навършил е 21 години, не е поставен под запрещение и не изтърпява наказание лишаване от свобода.
(2) Кандидатите за народни представители, които заемат държавна служба, прекъсват изпълнението й след регистрацията си.
Чл. 66. Законността на изборите може да се оспори пред Конституционния съд по реда, определен със закон.
Чл. 67. Народните представители представляват целия народ.
Чл. 68. (1) Народните представители не могат да изпълняват друга държавна служба или да извършват дейност, която според закона е несъвместима с положението на народен представител.
(2) Народен представител, избран за министър, прекъсва пълномощията си за времето, през което е министър. В този случай той се замества по определен от закона ред.
Чл. 69. Народните представители не носят наказателна отговорност за изказаните от тях мнения и гласувания в парламента.
Чл. 70. (1) Народните представители не могат да бъдат задържани освен за престъпления от общ характер, след разрешение на Парламента, а когато не заседава – на председателя на Парламента. Разрешение за задържане не се иска при заварено тежко престъпление, а в такъв случай незабавно се известява Парламента, а ако не заседава – председателя на Парламента.
(2) Разрешение за възбуждане на наказателно преследване не се изисква при писмено съгласие на народния представител.
Чл. 71. Народните представители получават възнаграждение, чийто размер се определя от Парламента.
Чл. 72. (1) Пълномощията на народния представител се прекратяват предсрочно при:
1. подаване на оставка пред Парламента;
2. влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление, или когато изпълнението на наказанието лишаване от свобода не е отложено;
3. отзоваването му от страна на политическата партия, с която е бил избран;
4. установяване на неизбираемост или несъвместимост;
5. смърт.
(2) В случаите на т. 1, 2 и 3 решението се приема от Парламента, а в случаите на т. 4 – от Конституционния съд.
Чл. 73. Организацията и дейността на Парламента се осъществяват въз основа на Конституцията и на правилник, приет от него.
Чл. 74. Парламентът заседава не по-рядко от веднъж месечно в неработни дни.
Чл. 75. Новоизбрания Парламент се свиква на първо заседание от Министър-председателя най-късно до две седмици след избирането на Парламент. Ако в посочения срок Министър-председателя не свика Парламента, той се свиква от една пета от народните представители.
Чл. 76. (1) Първото заседание на Парламента се открива от най-възрастния присъстващ народен представител.
(2) На първото заседание народните представители полагат следната клетва: “Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се.”
(3) На същото заседание на Парламента се избират председател и заместник-председатели.
Чл. 77 (1) Парламентът, в двуседмичен срок след провеждането на първото си заседание, възлага на кандидат за министър-председател, посочен от най-голямата по численост парламентарна група, да състави правителство.
(2) Ако в 7-дневен срок кандидатът за министър-председател не успее да предложи състав на Министерския съвет, Парламентът възлага това на посочен от втората по численост парламентарна група кандидат за министър-председател.
(3) Ако и в този случай не бъде предложен състав на Министерския съвет, Парламентът в срока по предходната алинея възлага на някоя следваща парламентарна група да посочи кандидат за министър-председател.
(4) Ако отново не се постигне съгласие за образуване на правителство, Парламентът се саморазпуска и насрочва нови избори в двумесечен срок. Актът, с който се разпуска Парламента, определя и датата на изборите за нов Парламент.
(5) Когато проучвателният мандат е приключил успешно, Парламента гласува кандидата за министър-председател.
(6) Редът за съставяне на правителство по предходните алинеи се прилага и в случаите на чл. 98, ал. 1.
Чл. 78. (1) Председателят на Парламента:
1. представлява Парламента;
2. предлага проект за дневен ред на заседанията;
3. открива, ръководи и закрива заседанията на Парламента и осигурява реда при провеждането им;
4. удостоверява с подписа си съдържанието на приетите от Парламента актове и обнародва законите;
5. обнародва законите, решенията, декларациите и обръщенията, приети от Парламента;
6. организира международните връзки на Парламента;
7. назначава служебно правителство в случай на чл. 77, ал. 4;
8. награждава с ордени и медали;
9. дава и възстановява българско гражданство и освобождава и лишава от него;
10. предоставя убежище;
11. упражнява право на помилване.
(2) В изпълнение на своите правомощия издава укази. Указите се приподписват от министър-председателя или от съответния министър.
(3) Не подлежат на приподписване указите, с които се:
1. назначава служебно правителство;
2. обнародват законите.
(4) Заместник-председателите на Парламента подпомагат председателя и осъществяват възложените им от него дейности.
Чл. 79. Парламента се свиква на заседания от председателя на Парламента:
1. по негова инициатива;
2. по искане на една пета от народните представители;
3. по искане на Министерския съвет.
Чл. 80. (1) Парламентът избира от своя състав постоянни и временни комисии.
(2) Постоянните комисии подпомагат дейността на Парламента и упражняват от негово име парламентарен контрол.
(3) Временни комисии се избират за проучвания и анкети.
Чл. 81. Длъжностните лица и гражданите, когато бъдат поканени, са длъжни да се явяват пред парламентарните комисии и да им предоставят исканите от тях сведения и документи.
Чл. 82. (1) Парламентът открива заседанията си и приема своите актове, когато присъстват повече от половината народни представители.
(2) Парламентът приема законите и другите актове с мнозинство повече от половината от присъстващите народни представители, освен когато Конституцията изисква друго мнозинство.
(3) Кодексите са подчинени на Конституцията актове на Парламента, като законите не могат да им противоречат. Приемат се, изменят се и се отменят с мнозинство най-малко две трети от списъчния състав на Парламента.
(4) Гласуването е лично и явно, освен когато Конституцията предвижда или Парламента реши то да бъде тайно.
Чл. 83. Заседанията на Парламента са открити, освен ако при извънредни обстоятелства за защита на националната сигурност Парламента не реши отделни заседания да бъдат закрити.
Чл. 84. (1) Членовете на Министерския съвет могат да участват в заседанията на Парламента и на парламентарните комисии. По тяхно искане те се изслушват с предимство.
(2) Парламента и парламентарните комисии могат да задължават министрите да се явяват на техни заседания и да отговарят на поставени въпроси.
Чл. 85. (1) Парламентът:
1. приема, изменя, допълва и отменя законите;
2. приема държавния бюджет и отчета за изпълнението му;
3. установява данъците, осигуровките и определя размера им;
4. приема решение за произвеждане на национален референдум;
5. избира и освобождава министър-председателя и по негово предложение – Министерския съвет; извършва промени в правителството по предложение на министър-председателя;
6. създава, преобразува и закрива министерства по предложение на министър-председателя;
7. избира и освобождава ръководителите на Българската народна банка и на други институции, определени със закон;
8. дава съгласие за сключване на договори за държавни заеми;
9. решава въпросите за обявяване на война и за сключване на мир;
10. разрешава изпращането и използването на български въоръжени сили извън страната, както и пребиваването на чужди войски на територията на страната или преминаването им през нея;
11. обявява военно или друго извънредно положение върху цялата територия на страната или върху част от нея по предложение на Министерския съвет;
12. дава амнистия;
13. учредява ордени и медали;
14. определя официалните празници;
15. изслушва и приема годишните доклади на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд и на главния прокурор, внесени от Висшия съдебен съвет, за прилагането на закона и за дейността на съдилищата, прокуратурата и разследващите органи;
16. изслушва и приема доклади за дейността на органи, които изцяло или частично се избират от Парламента, когато това е предвидено в закон;
17. решава въпроса за изменение територията на Република България и ратифицира международни договори, предвиждащи такива изменения с мнозинство от три четвърти от всички народни представители;
18. изменя Конституцията и приема нова конституция с мнозинство от три четвърти от всички народни представители
19. насрочва избори за Парламент и органи на местно самоуправление и определя датата за произвеждане на национален референдум;
20. опрощава несъбираеми държавни вземания;
21. наименува обекти с национално значение и населени места;
Чл. 86. (1) Парламентът ратифицира и денонсира със закон международните договори, които:
1. имат политически или военен характер;
2. се отнасят до участието на Република България в международни организации;
3. предвиждат коригиране на границата на Република България;
4. съдържат финансови задължения за държавата;
5. предвиждат участие на държавата в арбитражно или съдебно уреждане на международни спорове;
6. се отнасят до основните права на човека;
7. се отнасят до действието на закона или изискват мерки от законодателен характер за тяхното изпълнение;
8. изрично предвиждат ратификация;
9. предоставят на Европейския съюз правомощия, произтичащи от тази Конституция.
(2) Законът за ратифициране на международен договор по ал. 1, т. 9 се приема с мнозинство две трети от всички народни представители.
(3) Ратифицираните от Парламента договори могат да бъдат изменяни или денонсирани само по реда, посочен в самите договори, или в съответствие с общопризнатите норми на международното право.
(4) Сключването на международни договори, които изискват изменения в Конституцията, трябва да бъде предшествано от приемането на тези изменения.
Чл. 87. (1) Парламентът приема кодекси, закони, решения, декларации и обръщения.
(2) Кодексите, законите и решенията на Парламента са задължителни за всички държавни органи, организациите и гражданите.
Чл. 88. (1) Право на законодателна инициатива имат народните представители и Министерския съвет.
(2) Законопроектът за държавния бюджет се изготвя и внася от Министерския съвет.
Чл. 89. (1) Кодексите и законите се обсъждат и приемат с две гласувания, които се извършват на отделни заседания. По изключение Парламента може да реши двете гласувания да се извършат в едно заседание.
(2) Другите актове на Парламента се приемат с едно гласуване.
(3) Приетите актове се обнародват в “Държавен вестник” и на интернет страницата на Парламента не по-късно от 15 дни след приемането им.
Чл. 90. (1) Една пета от народните представители може да предложи на Парламента да гласува недоверие на Министерския съвет. Предложението е прието, когато за него са гласували повече от половината от всички народни представители.
(2) Когато Парламента гласува недоверие на министър-председателя или на Министерския съвет, министър-председателят подава оставката на правителството.
(3) Когато Парламента отхвърли предложението за гласуване на недоверие на Министерския съвет, ново предложение за недоверие не може да бъде направено в следващите шест месеца.
Чл. 91. (1) Народните представители имат право на въпроси и на питания до Министерския съвет или до отделни министри, които са длъжни да отговарят.
(2) По предложение на една пета от народните представители по питането стават разисквания и се приема решение.
Чл. 92. (1) Парламентът избира Сметна палата, която осъществява контрол за изпълнението на бюджета. Организацията, правомощията и редът за дейност на Сметната палата се уреждат със закон.
(2) Парламентът избира омбудсман, който се застъпва за правата и свободите на гражданите. Правомощията и дейността на омбудсмана се уреждат със закон.
Глава четвърта.
МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ
Чл. 93. Министерският съвет:
1. ръководи и осъществява вътрешната и външната политика на страната в съответствие с Конституцията и законите;
2. осигурява обществения ред и националната сигурност и осъществява общото ръководство на държавната администрация и на Въоръжените сили;
3. информира Парламента по въпроси, отнасящи се до задълженията, произтичащи за Република България от нейното членство в Европейския съюз
4. утвърждава промени на границите и центровете на административно-териториалните единици;
(2) Когато участва в разработването и приемането на актове на Европейския съюз, Министерският съвет информира предварително Парламента и дава отчет за своите действия.
Чл. 94. Министерският съвет ръководи изпълнението на държавния бюджет; организира стопанисването на държавното имущество; сключва, утвърждава и денонсира международни договори в случаите, предвидени в закона.
Чл. 95. Министерският съвет отменя незаконосъобразните или неправилните актове на министрите.
Чл. 96. (1) Министерският съвет се състои от министър-председател, заместник министър-председатели и министри.
(2) Министър-председателят:
1. ръководи и координира общата политика на правителството и носи отговорност за нея;
2. назначава и освобождава от длъжност заместник-министрите;
3. представлява Република България в международните отношения;
4. отправя обръщения към народа и Парламента;
5. сключва международни договори в случаите, определени със закон;
6. назначава и освобождава от длъжност ръководителите на дипломатическите представителства и постоянните представители на Република България при международни организации по предложение на Министерския съвет и приема акредитивните и отзователните писма на чуждестранните дипломатически представители в страната;
7. назначава и освобождава от длъжност и други държавни служители, определени със закон;
(3) Министър-председателят е върховен главнокомандващ на Въоръжените сили на Република България и:
1. назначава и освобождава висшия команден състав на Въоръжените сили и удостоява с висши военни звания след решение на Министерския съвет;
2. възглавява Консултативния съвет за национална сигурност, чийто статут се определя със закон;
3. обявява обща или частична мобилизация след решение на Министерския съвет в съответствие със закона;
4. обявява положение на война при въоръжено нападение срещу страната или при необходимост от неотложно изпълнение на международни задължения, военно или друго извънредно положение, когато Парламента не заседава. В тези случаи Парламента се свиква незабавно, за да се произнесе по решението.
(4) Министрите ръководят отделни министерства, освен ако Парламента реши друго. Те носят отговорност за своите действия.
Чл. 97. Членовете на Министерския съвет полагат пред Парламента клетвата по чл. 77, ал. 2.
Чл. 98. Членове на Министерския съвет могат да бъдат само български граждани, които отговарят на условията за избиране на народни представители.
Чл. 99. (1) Правомощията на Министерския съвет се прекратяват:
1. с гласуване на недоверие на Министерския съвет или на министър-председателя;
2. с приемане на оставката на Министерския съвет или на министър-председателя;
3. при смърт на министър-председателя.
(2) Министерският съвет подава оставка пред новоизбрания Парламента.
(3) В случаите по предходните алинеи Министерският съвет изпълнява функциите си до избирането на нов Министерски съвет.
Чл. 100. (1) Министерският съвет може да поиска Парламента да му гласува доверие по цялостната политика, по програмата или по конкретен повод. Решението се приема с мнозинство повече от половината от присъстващите народни представители.
(2) Когато Министерският съвет не получи исканото доверие, министър-председателят подава оставката на правителството.
Чл. 101. (1) Членовете на Министерския съвет не могат да заемат длъжности и да извършват дейности, които са несъвместими с положението на народен представител.
(2) Парламента може да определя и други длъжности и дейности, които членовете на Министерския съвет не могат да заемат или извършват.
Чл. 102. Въз основа и в изпълнение на законите Министерският съвет приема постановления, разпореждания и решения. С постановления Министерският съвет приема и правилници и наредби.
Чл. 103. Министрите издават правилници, наредби, инструкции и заповеди.
Чл. 104. (1) Държавните служители са изпълнители на волята и интересите на нацията. При изпълнение на своята служба те са длъжни да се ръководят единствено от закона и да бъдат политически неутрални.
(2) Условията, при които държавните служители се назначават и освобождават от длъжност и могат да членуват в политически партии и синдикални организации, както и да упражняват правото си на стачка, се определят със закон.
Глава пета.
СЪДЕБНА ВЛАСТ
Чл. 105. (1) Съдебната власт защитава правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата.
(2) Съдебната власт е независима. При осъществяване на своите функции съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите се подчиняват само на закона.
(3) Съдебната власт има самостоятелен бюджет в размер до едно на сто от държавния бюджет за годината.
(4) Организацията и дейността на Висшия съдебен съвет, на съдилищата, на прокурорските и на следствените органи, статутът на съдиите, прокурорите и следователите, условията и редът за назначаване и освобождаване от длъжност на съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите, както и за осъществяване на тяхната отговорност се уреждат със закон.
Чл. 106. Правосъдието се осъществява в името на народа.
Чл. 107. (1) Правораздаването се осъществява от Върховния касационен съд, Върховния административен съд, апелативни, военни и районни съдилища.
(2) Със закон могат да се създават и специализирани съдилища.
(3) Извънредни съдилища не се допускат.
Чл. 108. (1) Съдилищата осъществяват контрол за законност на актове и действия на административните органи.
(2) Гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат, освен изрично посочените със закон.
Чл. 109. (1) Съдилищата осигуряват равенство и условия за състезателност на страните в съдебния процес.
(2) Производството по делата осигурява установяването на истината.
(3) Разглеждането на делата във всички съдилища е публично и видеозаписите от провеждането на делата се качват на сайта на Министерството на правосъдието в едноседмичен срок от провеждане на всяко дело, освен ако предмета на делото не представлява държавна тайна.
(4) Актовете на правораздаването се мотивират.
Чл. 110. (1) Гражданите и юридическите лица имат право на защита във всички стадии на процеса. Редът за упражняване правото на защита се определя със закон.
(2) Адвокатурата е свободна, независима и самоуправляваща се. Тя подпомага гражданите и юридическите лица при защитата на техните права и законни интереси. Организацията и редът на дейността на адвокатурата се уреждат със закон.
(2) Решенията на съдебните заседатели се взимат с единодушие.
Чл. 112. Върховният касационен съд осъществява върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите от всички съдилища.
Чл. 113. (1) Върховният административен съд осъществява върховен съдебен надзор за точното и еднакво прилагане на законите в административното правораздаване.
(2) Върховният административен съд се произнася по спорове за законността на актовете на Министерския съвет и на министрите, както и на други актове, посочени в закона.
Чл. 114. (1) Структурата на прокуратурата е в съответствие с тази на съдилищата.
(2) Главният прокурор осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори.
Чл. 115. Прокуратурата следи за спазване на законността, като:
1. ръководи разследването и упражнява надзор за законосъобразното му провеждане;
2. може да извършва разследване;
3. привлича към отговорност лицата, които са извършили престъпления, и поддържа обвинението по наказателни дела от общ характер;
4. упражнява надзор при изпълнение на наказателните и други принудителни мерки;
5. предприема действия за отмяна на незаконосъобразни актове;
6. в предвидените със закон случаи участва в граждански и административни дела.
Чл. 116. Следствените органи осъществяват разследване по наказателни дела в случаите, предвидени в закон.
Чл. 117. (1) Съдиите, прокурорите и следователите се назначават, повишават, понижават, преместват и освобождават от длъжност от Висшия съдебен съвет.
(2) Председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд и Главния прокурор се назначават и освобождават от Парламента по предложение на Висшия съдебен съвет за срок от шест години, без право на повторно избиране.
(3) Административните ръководители в органите на съдебната власт, с изключение на тези по ал. 2, се назначават на ръководната длъжност за срок от пет години с право на повторно назначаване.
Чл. 118. (1) Висшият съдебен съвет се състои от 10 членен състав. Министъра на правосъдието, председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд и Главният прокурор са по право негови членове.
(2) За членове на Висшия съдебен съвет, които не са негови членове по право, се избират юристи с високи професионални и нравствени качества, които имат най-малко петнадесетгодишен юридически стаж.
(3) Три от членовете на Висшия съдебен съвет се избират от Парламента и три – от органите на съдебната власт.
(4) Мандатът на изборните членове на Висшия съдебен съвет е пет години. Те не могат да бъдат преизбирани.
(5) Заседанията на Висшия съдебен съвет се председателстват от министъра на правосъдието. Той не участва в гласуването.
(6) Висшият съдебен съвет:
1. назначава, повишава, премества и освобождава от длъжност съдиите, прокурорите и следователите;
2. налага дисциплинарните наказания понижаване и освобождаване от длъжност на съдиите, прокурорите и следователите;
3. организира квалификацията на съдиите, прокурорите и следователите;
4. приема проекта на бюджет на съдебната власт;
5. определя обхвата и структурата на годишните доклади по чл. 85, т. 15.
(7) Висшият съдебен съвет изслушва и приема годишните доклади на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд и на главния прокурор за прилагането на закона и за дейността на съдилищата, прокуратурата и разследващите органи и ги внася в Парламента.
(8) Мандатът на изборен член на Висшия съдебен съвет се прекратява при:
1. подаване на оставка;
2. влязъл в сила съдебен акт за извършено престъпление;
3. трайна фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си за повече от половин година;
4. дисциплинарно освобождаване от длъжност или лишаване от право да упражнява юридическа професия или дейност.
(9) При прекратяване на мандата на изборен член на Висшия съдебен съвет на негово място се избира друг от съответната квота.
Чл. 119. Министърът на правосъдието:
1. предлага проект на бюджет на съдебната власт и го внася за обсъждане във Висшия съдебен съвет;
2. управлява имуществото на съдебната власт;
3. може да прави предложения за назначаване, повишаване, понижаване, преместване и освобождаване от длъжност на съдии, прокурори и следователи;
4. участва в организирането на квалификацията на съдиите, прокурорите и следователите;
Чл. 120. Решенията на Висшия съдебен съвет за назначаване, повишаване, понижаване, преместване и освобождаване от длъжност на съдии, прокурори и следователи, както и предложенията, които той прави по чл. 117, ал. 2, се приемат с тайно гласуване.
Глава шеста.
МЕСТНО САМОУПРАВЛЕНИЕ И МЕСТНА АДМИНИСТРАЦИЯ
Чл. 121. (1) Територията на Република България се дели на общини и области. Териториалното деление и правомощията на столичната община и на другите големи градове се определят със закон.
(2) Други административно-териториални единици и органи на самоуправление в тях могат да бъдат създавани със закон.
Чл. 122. (1) Общината е основната административно-териториална единица, в която се осъществява местното самоуправление. Гражданите участват в управлението на общината както чрез избраните от тях органи на местно самоуправление, така и непосредствено чрез референдум и общо събрание на населението.
(2) Границите на общините се определят след допитване до населението.
(3) Общината е юридическо лице.
(4) Общината избира председател между членовете си
Чл. 123. (1) Самоуправляващите се териториални общности могат да се сдружават за решаване на общи въпроси.
(2) Законът създава условия за сдружаване на общините.
Чл. 124. Орган на местното самоуправление в общината е общинският съвет, който се избира от населението на съответната община за срок от четири години по ред, определен със закон.
Чл. 125. (1) Орган на изпълнителната власт в общината е кметът.Той се назначава от председателя на общинския съвет след решение на общинския съвет по ред, определен със закон.
(2) В своята дейност кметът се ръководи от закона, актовете на общинския съвет и решенията на населението.
Чл. 126. Общината има право на своя собственост, която използва в интерес на териториалната общност.
Чл. 127. (1) Общината има самостоятелен бюджет.
(2) Постоянните финансови източници на общината се определят със закон.
(3) Общинският съвет определя размера на местните данъци и такси при условия, по ред и в границите, установени със закон.
(4) Държавата чрез средства от бюджета и по друг начин подпомага нормалната дейност на общините.
Чл. 128. Областта е административно-териториална единица за провеждане на регионална политика, за осъществяване на държавно управление по места и за осигуряване на съответствие между националните и местните интереси.
Чл. 129. (1) Управлението в областта се осъществява от областен управител, подпомаган от областна администрация.
(2) Областният управител се назначава от Министерския съвет.
(3) Областният управител осигурява провеждането на държавната политика, отговаря за защитата на националните интереси, на законността и на обществения ред и осъществява административен контрол.
Чл. 130. Централните държавни органи и техните представители по места осъществяват контрол за законосъобразност върху актовете на органите на местното управление само когато това е предвидено със закон.
Чл. 131. Общинските съвети могат да оспорват пред съда актовете и действията, с които се нарушават техни права.
Чл. 132. Организацията и редът на дейността на органите на местното самоуправление и на местната администрация се определят със закон.
Глава седма.
КОНСТИТУЦИОНЕН СЪД
Чл. 133. (1) Конституционният съд се състои от 6 съдии, трима от които се избират от Парламента, а трима се избират на общо събрание на съдиите от Върховния касационен съд и Върховния административен съд.
(2) Мандатът на съдиите от Конституционния съд е 6 години. Те не могат да се избират повторно на тази длъжност.
(3) За съдии в Конституционния съд се избират юристи с високи професионални и нравствени качества, най-малко с петнадесетгодишен юридически стаж.
(4) Съдиите от Конституционния съд избират председател на съда с тайно гласуване за срок от две години.
(5) Положението на член на Конституционния съд е несъвместимо с представителен мандат, със заемане на държавна или обществена длъжност, с членство в политическа партия или синдикат и с упражняването на свободна, търговска или друга платена професионална дейност.
(6) Членовете на Конституционния съд се ползват с имунитета на народните представители.
Чл. 134. (1) Мандатът на съдия в Конституционния съд се прекратява при:
1. изтичане на определения срок;
2. подаване на оставка пред Конституционния съд;
3. влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление;
4. фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си повече от една година;
5. несъвместимост с длъжности и дейности по чл. 133, ал. 5;
6. смърт.
(2) Конституционният съд снема имунитета и установява фактическата невъзможност на съдиите да изпълняват задълженията си с тайно гласуване и с мнозинство най-малко две трети от всички съдии.
(3) При прекратяване на мандата на съдия от Конституционния съд в едномесечен срок на негово място се избира друг от съответната квота.
Чл. 135. (1) Конституционният съд:
1. дава задължителни тълкувания на Конституцията;
2. произнася се по искане за установяване на противоконституционност на законите и на другите актове на Парламента, както и на актовете на председателя на Парламента;
3. решава спорове за компетентност между Парламента и Министерския съвет, както и между органите на местно самоуправление и централните изпълнителни органи;
4. произнася се за съответствието на сключените от Република България международни договори с Конституцията преди ратификацията им, както и за съответствие на законите с общопризнатите норми на международното право и с международните договори, по които България е страна;
5. произнася се по спорове за конституционността на политическите партии и сдружения;
6. произнася се по спорове за законността на избора на народен представител;
(2) Със закон не могат да се дават или отнемат правомощия на Конституционния съд.
Чл. 136. (1) Конституционният съд действа по инициатива най-малко на една пета от народните представители, Министерския съвет, Върховния касационен съд, Върховния административен съд, главния прокурор и от общинските съвети.
(2) Когато установят несъответствие между закона и Конституцията, Върховният касационен съд или Върховният административен съд спират производството по делото и внасят въпроса в Конституционния съд.
(3) Омбудсманът може да сезира Конституционния съд с искане за установяване на противоконституционност на закон, с който се нарушават права и свободи на гражданите.
Чл. 137. (1) Конституционният съд постановява решенията си с мнозинство повече от половината от всички съдии.
(2) Решенията на Конституционния съд се обнародват в “Държавен вестник” в 15-дневен срок от приемането им. Решението влиза в сила три дни след обнародването му. Актът, обявен за противоконституционен, не се прилага от деня на влизането на решението в сила.
(3) Частта от закона, която не е обявена за неконституционна, запазва действието си.
Чл. 138. Организацията и редът на дейността на Конституционния съд се определят със закон.
Глава осма.
ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОНСТИТУЦИЯТА.
ПРИЕМАНЕ НА НОВА КОНСТИТУЦИЯ
Чл. 139. Парламентът може да изменя, допълва всички разпоредби на Конституцията, както и да приема нова конституция с мнозинство от три четвърти от всички народни представители.
Чл. 140. (1) Правото на инициатива за изменение и допълнение на Конституцията, както и за приемане на нова конституция принадлежи на една четвърт от народните представители.
(2) Предложението се разглежда от Парламента не по-рано от един месец и не по-късно от три месеца след постъпването му.
Чл. 141. Парламентът приема закон за изменение или допълнение на Конституцията с мнозинство три четвърти от всички народни представители на три гласувания в различни дни.
Чл. 142. Законът за изменение или допълнение на Конституцията се подписва и се обнародва от председателя на Парламента в “Държавен вестник” и на интернет сайта на Парламента в седемдневен срок от приемането му.
Глава девета.
ГЕРБ, ПЕЧАТ, ЗНАМЕ, ХИМН, СТОЛИЦА
Чл. 143. Гербът на Република България е изправен златен лъв на тъмносиньо поле във формата на щит.
Чл. 144. На държавния печат е изобразен гербът на Република България.
Чл. 145. Знамето на Република България е трицветно: бяло, зелено и червено, поставени водоравно отгоре надолу.
Чл. 146. Редът, по който се полага държавният печат и се издига националното знаме, се определя със закон.
Чл. 147. Химн на Република България е песента „Върви народе възродени“.
Чл. 148. Столица на Република България е град София.
Преходни и Заключителни разпоредби
§ 1. (1) След приемането на Конституцията Великото народно събрание се саморазпуска.
(2) Избори за Парламент и за местни органи на самоуправление се произвеждат в срок до три месеца след саморазпускането на Великото народно събрание и се определя датата за провеждане на изборите.
(3) Великото народно събрание продължава да изпълнява функциите на Парламента до избиране на нов Парламент. В срока по ал. 2 приема закони за избиране на Парламент, на органи на местно самоуправление, както и други закони. В същия срок се избират нови членове на Конституционният съд и Висшият съдебен съвет. След конституирането на Висшия съдебен съвет, в едномесечен срок се избират председател на Върховния административен съд, председател на Върховния касационен съд и главен прокурор.
(4) Правителството продължава да изпълнява функциите си по тази Конституция до образуването на ново правителство.
(5) На първото заседание на Парламента след влизането в сила на Конституцията, народните представители, и членовете на Министерския съвет полагат предвидената в тази Конституция клетва.
(6) Правомощията на президента и вицепрезидента се прекратяват след конституирането на Парламент. За произтичащите от това обстоятелства се приема закон.
§ 2. (1) Разпоредбите на заварените закони се прилагат, ако не противоречат на Конституцията.
(2) В едногодишен срок от влизане на Конституцията в сила, Парламента отменя тези разпоредби на заварените закони, които не са отменени по силата на непосредственото действие по чл. 5, ал. 2 на Конституцията.
(3) В три годишен срок от приемането на Конституцията нормативните актове, приети преди приемане й, се отменят. Ако е необходимо на тяхно място се приемат нови.
§ 3. (1) За заварени престъпления без издадени присъди преди влизане в сила на настоящата Конституция, се прилагат минималните наказания съобразени с настоящата Конституция.
(2) Смъртни присъди и наказание за доживотно лишаване от свобода в Република България са недействителни. Наказанията за осъдени с доживотно лишаване от свобода, преди приемането на настоящата конституция се заменят с 300 години лишаване от свобода.
(3) За заварените дела окръжните съдилища издават присъда в срок от 3 месеца, след което начина на преобразуването им се определя със закон.
§ 4. Настоящата Конституция влиза в сила от деня на обнародването й в “Държавен вестник” от председателя на Великото народно събрание и отменя Конституцията на Република България, в сила от 13.07.1991 г., изм. ДВ. бр.85 от 26 Септември 2003г., изм. ДВ. бр.18 от 25 Февруари 2005г., изм. ДВ. бр.27 от 31 Март 2006г., изм. ДВ. бр.78 от 26 Септември 2006г., изм. ДВ. бр.12 от 6 Февруари 2007г.
Българската Конституция има репутация на една от най-добрите в света, но винаги може да се подобри. Затова настоящата статия представлява предложение за приемане на нова Конституция на Република България.
Основни промени:
Знанието се приема за основна общочовешка ценност.
Обнародването на нормативните актове става чрез интернет страницата на парламента
Държавните институции са длъжни да публикуват нормативните актове, които приемат в срок от 3 дни на интернет страницата си.
Държавата ще отговаря солидарно със служителите си за причинените от тях вреди, когато последните не могат да възстановят нанесените щети. Според конституцията от преди 20 години държавата отговаря за всичко.
Държавата ще гарантира устойчивото развитие на страната, така, че съществуването на настоящите и бъдещите поколения да не бъде застрашавано.
Държавата ще може да установява държавен монопол върху комуникационните мрежи и опити с генно-модифицирани организми.
Статута на обработваемата земя ще може да се променя единствено при извънредни обстоятелства и по никакъв друг начин
Право да избират държавни и местни органи ще имат лицата, които нямат двойно гражданство.
На изборите за парламент и местни органи на власт прага за участие в разпределението на мандатите е 8%.Партиите, които нямат потенциал да управляват страната, а защитават само определена кауза, нямат място в парламента. Мястото им е като неправителствена организация.
Данъците, таксите и осигуровките се определят за всяка година в „Закон за данъците, таксите и осигуровките за XXXX година“.
Парламентът ще се състои от 100 народни представители.
Народните представители представляват целия народ. Ще могат да бъдат отзовавани от партията, с която са избрани. Старата конституция позволява подмяна на вота и лица, които са избрани от партия X, да не изпълняват политиката на партията си и на практика да променят вота на избирателите, които са гласували за определена партия, определена политика.
Велико народно събрание няма повече да съществува. Основните му дейности ще се изпълняват от парламента, а промяната в конституцията ще се прави с мнозинство от ¾.
Президентът е една излишна институция, която се закрива. Функциите му се разпределят на парламента, председателя на парламента и министър-председателя
Закриват се окръжните съдилища. С предвидените правила и срокове за разглеждане на делата, тези междинни съдилища са напълно излишни.
Съдебните заседания са публични. Видеозаписите от тях се публикуват
Висшия съдебен съвет се състои от 10 членен състав – министъра на правосъдието, председателите на ВАС, ВКС, главния прокурор и по 3-ма представители на парламента и органите на съдебната власт. Мандатът на избираемите длъжности е 5 години без право на преизбиране.
Председателите на ВАС, ВКС и главния прокурор са с мандат 6 години.
Присъдите „виновен“ или „невинен“ ще се дават от напълно независими и случайно избрани цивилни граждани.
В Конституцията се залагат основополагащи принципи за наказание на най-тежките престъпления срещу личността, собствеността и стопанството. Използва се математически модел за минималните присъди за най-тежките престъпления.
Делата за извършени престъпления са с краен срок за издаване на присъда от 1 месеца за леки и 3 месеца за тежки престъпления. Извършителят на престъплението ще бъде съден по действащото законодателство към момента на издаване на присъдата, освен за заварените престъпления, където минималните наказания ще са по новата Конституция.
Собственост придобита от престъпна дейност се възстановява на увредената страна или се отнема в полза на държавата.
Смъртно наказание и доживотен затвор са недопустими. Наказанията на получилите присъда доживотно лишаване от свобода се заменя с 300 години затвор.
Кметовете ще бъдат назначавани след решение на общинския съвет.Напълно излишно е гражданите да избират кмет, който би бил бламиран от общинския съвет. Затова кмета се превръща в изпълнителен директор на общината.
Конституционните съдии са 6, с мандат 6 години, без право на преизбиране.
Химн на Република България е песента „Върви народе възродени“.
Alexander Todorov Network 
юли 12, 2020 в 22:41
[…] https://alexanderbtodorov.com/2011/03/03/constitution/ […]
януари 1, 2013 в 20:48
[…] Конституция на Република България 2017 (предложение) Нов Кодекс за социално осигуряване – по модела на осигурителния принос Граждански кодекс на Република България (предложение) Нов Закон за висшето образование – (предложение) Наказателен кодекс (предложение) […]
март 25, 2011 в 21:58
Strahotna statia! Nakara me da se zamislq… Mnogo blagodarq, Hristo, уеб услуги