Alexander Todorov Network

Наредба за определяне на размера на местните данъци

(Приета с Решение № 83 по Протокол № 7 от 28.02.2008 и разгласена на 07.03.2008; Поправка на чл. 41, ал. 1 с Решение № 113 по Протокол № 7 от 06.03.2008 г.; изм. и доп. с Решение № 828 по Протокол № 28 от 18.12.2008; изм. и доп. с Решение № 32 по Протокол № 30 от 29.01.2009; изм. и доп. сРешение № 766 по Протокол № 54 от 17.12.2009; изм. и доп. с Решение № 3 по Протокол № 81 от 13.01.2011; изм. и доп. с Решение № 65 по Протокол № 5 от 22.12.2011)

Глава първа
Общи положения

Чл. 1. С тази наредба се уреждат отношенията, свързани с определяне размерите на местните данъци на територията на Столична община

Чл. 2. В общинските бюджети постъпват следните местни данъци:
1. Данък върху недвижимите имоти;
2. Данък върху наследствата;
3. Данък върху даренията;
4. Данък при възмездно придобиване на имущества;
5. Данък върху превозните средства;
6. Патентен данък;
7. Туристически данък.

Чл. 3. (1) Размерите на местните данъци по чл.2 се определят с тази наредба при условията, по реда и в границите, определени в Закона за местните данъци и такси;

(2) Когато до края на предходната година общинския съвет не е определил размера на местните данъци за текущата година, местните данъци се събират на базата на действащия размер към 31 декември на предходната година;

(3) Не се допускат изменения в приетите от общинския съвет размер и начин на определяне на местните данъци в течение на годината.

Чл. 4. Местните данъци се заплащат в брой в касите на общинската администрация или безкасово по съответната сметка.

Чл. 5. (1) Установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация, определени със заповед на кмета на общината, по реда на ДОПК. Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред.

(2) Невнесените в срок данъци по този закон се събират заедно с лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания. Принудителното събиране се извършва от публични изпълнители по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс или от съдебни изпълнители по реда на Гражданския процесуален кодекс.

(3) В производствата по ал. 1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а в производствата по обезпечаване на данъчни задължения – на публични изпълнители. Когато в нормативен акт е предвидено изискване за представяне на удостоверение по чл. 87, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, за задължения за данъци и такси по Закона за местните данъци и такси се представя удостоверение само за задълженията за данъци и такси към общината по постоянен адрес, съответно седалище, на задълженото лице.

Чл. 6. Общинският съвет определя условията и реда за информиране и обсъждане с гражданите и бизнеса на предложения за определяне размерите на местните данъци.

Глава втора
Местни данъци
Раздел І
Данък върху недвижимите имоти

Чл. 7. (1) С данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл.8, т. 1 от Закона за устройство на територията.

(2) Не се облагат с данък поземлените имоти, заети от улици, пътища от републиканската и общинската пътни мрежи и железопътната мрежа, до ограничителните строителни линии. Не се облагат с данък и поземлените имоти, заети от водни обекти, държавна и общинска собственост.

(3) Не се облагат с данък земеделските земи и горите, с изключение на застроените земи – за действително застроената площ и прилежащия й терен.

(4) (изм. с Решение № 32 по Протокол № 30 от 29.01.2009; изм. с Решение № 766 по Протокол № 54 от 17.12.2009; отменена с Решение № 3 по Протокол № 81 от 13.01.2011) Не се облагат с данък недвижимите имоти с данъчна оценка до 1680 лв. включително.

Чл. 8. (1) Данъчно задължени лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти.

(2) Собственикът на сграда, построена върху държавен или общински поземлен имот, е данъчно задължен и за този имот или съответната част от него.

(3) При учредено вещно право на ползване данъчно задължен е ползвателят.

(4) При концесия данъчно задължен е концесионерът.

(5) За имот – държавна или общинска собственост, данъчно задължено е лицето, на което е предоставено право за управление на имота.

Чл. 9. Когато върху облагаем недвижим имот правото на собственост или ограниченото вещно право е притежание на няколко лица, те дължат данък съответно на частите си.

Чл. 10. Данъкът върху недвижимите имоти се заплаща съгласно Приложение №1от тази наредба:

1.  в брой в касите на общината

2. по банков път – по банковата сметка на съответния отдел  “МДТ” по местонахождение на имота

3. с пощенски запис.

(2) Всеки от съсобствениците на имота, съответно от съпритежателите на ограниченото вещно право, може да плати данъка за целия имот за сметка на останалите.

Чл. 11. (1) Данъкът върху недвижимите имоти се плаща на две равни вноски в следните срокове: до 30 юни и до 30 октомври на годината, за която е дължим.

(2) На предплатилите до 30 април за цялата година се прави отстъпка 5 на сто.

Чл. 12. Данъкът се заплаща независимо дали недвижимите имоти се използват или не.

Чл. 13. От заплащане на данък се освобождават лицата за имотите, определени в чл.24 от Закона за местните данъци и такси.

Чл. 14. Данъкът върху недвижимите имоти постъпва в приход на бюджета на общината, на територията на която се намира имотът.

Чл. 15. Размерът на данъка върху недвижимите имоти се определя в размер на 1,875 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот.

*добавката към чл. 15 приета с Решение № 83 по Протокол № 7 от 28.02.2008г.:при необходимост и при преценка на общинския съвет може да се определя размера на данъка по групи населени места е отменена – Решение № 11146/27.10.2008 г. на ВАС по адм. дело № 10640/2008, Решение № Решение№ 567а/2008 г. на АССГ,по адм. дело 2051/2008

Чл. 16. Данъчната оценка на недвижимите имоти на гражданите се определя по норми съгласно Приложение № 2 от Закона за местните данъци и такси, в зависимост от вида на имота, местонахождението, площта, конструкцията и овехтяването и се съобщава на данъчно задължените лица.

Чл. 17. (1) Данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно Приложение № 2 от ЗМДТ, а за жилищните имоти на предприятията – данъчната им оценка съгласно приложение № 2 от Закона за местните данъци и такси.

(2) Данъчната оценка на недвижимите имоти, върху които е учредено право на ползване на предприятие, е отчетната им стойност по баланса на собственика или данъчната оценка съгласно Приложение № 2 от Закона за местните данъци и такси, а за жилищните имоти – данъчната оценка съгласно Приложение № 2от Закона за местните данъци и такси.

(3) Данъчната оценка на имотите по чл.11, ал.2 от Закона за местните данъци и такси, върху които са построени сгради на лица, различни от собственика на поземления имот, се определя съгласно нормите по приложение № 2 от Закона за местните данъци и такси.

(4) При липса на счетоводни данни данъчната оценка се определя от служител на общинската администрация за сметка на данъчно задълженото лице. В тези случаи служителят на общинската администрация може да ползва и вещи лица.

Чл. 18. (1) Данъкът се определя върху данъчната оценка на недвижимите имоти по чл.10, ал.1 от Закона за местните данъци и такси към 1 януари на годината, за която се дължи.

(2) При промяна на данъчната оценка на имота през годината данъкът се определя върху новата оценка от месеца, следващ месеца на промяната. В случаите на промяна от общинския съвет на границите на зоните в населените места и категориите на вилните зони или на населените места, данъкът се определя върху новата данъчна оценка от 1 януари на следващата година.

Чл. 19. (1) За имот, който е основно жилище, данъкът се дължи с 50 на сто намаление.

(2) За имот, който е основно жилище на лице с намалена работоспособност от 50 до 100 на сто, данъкът се дъжи със 75 на сто намаление.

Чл. 20. Условие за определяне на данъка е наличието на подадена данъчна декларация по чл. 14 от Закона за местните данъци и такси.

Чл. 21. При промяна на обстоятелство, което има значение за определяне на данъка, лицата по чл.19 предявяват правото си за ползване на данъчно облекчение чрез данъчна декларация, която подават в срока по чл.14, ал.1 от Закона за местните данъци и такси.

Раздел ІІ
Данък върху наследствата

Чл. 22. (1) С данък върху наследствата се облагат наследените по закон или по завещание имущества в страната или в чужбина на български граждани, както и имуществата в страната на чуждите граждани.

(2) Имуществата на лица без гражданство се облагат като имущества на български граждани, ако постоянното им местопребиваване е на територията на страната.

Чл. 23. (1) Наследственото имущество включва притежаваните от наследодателя движими и недвижими вещи и права върху такива вещи, както и другите му имуществени права, вземания и задължения към момента на откриване на наследството, освен ако със закон е предвидено друго.

(2) Като наследствено се облага и имуществото, което се получава в случай на смърт на наследодателя непосредствено от трето лице въз основа на сключен от наследодателя договор.

(3) Алинея 2 не се прилага, ако договорът е сключен в изпълнение на задължение по закон.

Чл. 24. (1) Данъкът върху наследството се заплаща от наследниците по закон или по завещание, както и от заветниците.

(2) Данък върху наследството не се заплаща от преживелия съпруг и от наследниците по права линия без ограничения,  като посочените лица не подават декларация.

Чл. 25. (1) При откриване на наследство данъчно задължените лица по чл.24или техните законни представители са длъжни в срок от 6 месеца да подадат декларация по чл.32 от Закона за местните данъци и такси в общината по последното местожителство на наследодателя, а ако последният е имал местожителство в чужбина – по местонахождението на по-голямата част от имуществото му в страната.

Чл. 26. Наследственото имущество, с изключение на освободеното от данък, сеоценява съгласно чл.33 от Закона за местните данъци и такси.

Чл. 27. (1) Облагаемата наследствена маса се разделя на наследствени дялове, като за всеки наследник се определя дял по реда на Закона за наследството .

(2) Наследствените дялове се увеличават, съответно намаляват, със стойността на заветите, оценени по реда на чл.33 от Закона за местните данъци и такси.

Чл. 28. Данъкът се определя поотделно за всеки наследник или заветник, както следва:

1. за братя и сестри и техните деца – 0.7 на сто за наследствен дял над 250 000 лв.;

2. за лица, извън посочените в т. 1 – 5 на сто за наследствен дял над 250 000 лв.

Чл. 29. Освобождават се от данък върху наследство имущества определени в чл.38 и чл.39 от Закона за местните данъци и такси.

Чл. 30. Данъкът се определя и се съобщава на всеки наследник или заветник поотделно по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Чл. 31. Данъкът се плаща в 2-месечен срок от връчване на съобщението.

Раздел ІІІ
Данък при придобиване на имущества по  дарение и по възмезден начин

Чл. 32. (1) Обект на облагане с данък са имуществата, придобити по дарение, както и недвижимите имоти, ограничените вещни права върху тях и моторните превозни средства, придобити по възмезден начин.

(2) Подлежат на облагане с данък в размер на данък дарение и безвъзмездно придобитите по друг начин имущества, както и погасените чрез опрощаване задължения.

(3) Данък при безвъзмездно придобиване на имущества се дължи и при придобиване на недвижими имоти и ограничени вещни права върху тях по давност.

(4) Алинея 1 не се прилага за моторни превозни средства, които не са регистрирани за движение в страната.

(5) Алинея 2 не се прилага, ако прехвърлянето е в изпълнение на задължение по закон или въз основа на акт на Министерския съвет за безвъзмездно предоставяне на имущества на инвеститори по приоритетни инвестиционни проекти.

(6) Не се облагат с данък имуществата, придобити по дарение между роднини по права линия и между съпрузи.

Чл. 33. (1) Данъкът се заплаща от приобретателя на имуществото по чл. 44 от Закона за местнтите данъци и такси, а при замяна – от лицето, което придобива имуществото с по-висока стойност, освен ако е уговорено друго. В случай, когато е уговорено, че данъкът се дължи от двете страни, те отговарят солидарно. Когато страните са се уговорили, че данъкът се дължи от прехвърлителя, другата страна е поръчител.

(2)Когато приобретателят на имуществото е в чужбина, данъчно задължен е прехвърлителят

Чл. 34. Основа за определяне на данъка е оценката на имуществото в левове към момента на прехвърлянето, а при придобиване по давност – към момента на издаване на акта, удостоверяващ правото на собственост, който подлежи на вписване.

Чл. 35. (1) При дарение на имущество, както и в случаите по чл.44, ал.2 от Закона за местните данъци и такси, данъкът се начислява върху оценката на прехвърляното имущество в размер на:

а) 0.7 на сто – при дарение между братя и сестри и техните деца;

б) 5 на сто – при дарение между лица извън посочените в буква „а“.

(2) При възмездно придобиване на имущество данъкът е в размер 2,5 на сто върху оценката на прехвърляното имущество, а при замяна – върху оценката на имуществото с по-висока стойност.

(3) При делба на имущество, когато притежаваният преди делбата дял се уголемява, данъкът се начислява върху превишението.

Чл. 36. (1) Освобождават се от данък:
1. Придобитите имущества от:
     а) Държавата и общините;
б) образователните, културните и научните организации на бюджетна издръжка, както и специализираните институции за предоставяне на социални услуги и домовете за медико-социални грижи за деца;
в) Българският Червен кръст;
г) Национално представените организации на хора с увреждания и за хора с увреждания;
д) фондовете за подпомагане на пострадали от природни бедствия и за опазване и възстановяване на исторически и културни паметници.
е) (нов с Решение № 32 по Протокол № 30 от 29.01.2009) лечебните заведения по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения.

2. (изм. с Решение № 32 по Протокол № 30 от 29.01.2009)Даренията за лечение на граждани на държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, както и на технически помощни средства за хора с увреждания;

3. Даренията с хуманитарна цел на лица с намалена работоспособност от 50 до 100 на сто и социално слаби граждани;

4. Даренията за юридическите лица с нестопанска цел, които получават субсидии от централния бюджет, и юридическите лица с нестопанска цел, регистрирани в централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел, за осъществяване на общественополезна дейност за получените и предоставените дарения;

5. Обичайните подаръци;

6. Имуществото, което е прехвърлено по безвъзмезден начин в изпълнение на задължение, произтичащо от закон;

7. Даренията в полза на народните читалища;

8. Придобитите имущества по реда на Закона за приватизация и следприватизационен контрол;

9. Непаричните вноски в капитала на търговско дружество, кооперация или юридическо лице с нестопанска цел;

10. Чуждите държави за придобиване на недвижими имоти – при условията на взаимност;

11. Безвъзмездно предоставената помощ при условията и по реда на Закона за меценатството.

(2) Алинея 1, т. 1, букви „б”, „в”, „г” и „е”, т. 4 и т. 7 се прилагат и когато имуществото се придобива от идентични или сходни лица, установени в друга държава – членка на Европейския съюз, или в държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство. Освобождаването в тези случаи е при условие, че лицето представи официален документ, удостоверяващ статута или качеството му, в което придобива имуществото, издаден или заверен от компетентния орган на съответната държава, както и неговия легализиран превод на български език.
(3) Освобождаването по ал. 1, т. 2 е при условие, че лицето представи договор за дарение, от който е видно, че дарението е направено за лечение или за технически помощни средства за хора с увреждания, както и медицински документи, удостоверяващи съответното заболяване.

Чл. 37. (1) Данъкът се заплаща в общината по местонахождението на недвижимия имот, а в останалите случаи – по постоянния адрес, съответно по седалището на данъчно задълженото лице. Лицата, които нямат постоянен адрес, заплащат данъка по настоящия си адрес.

(2) Данъкът се заплаща при прехвърлянето на недвижимия имот, ограничените вещни права върху недвижим имот и моторни превозни средства, а в случаите по чл. 32, ал. 3 в останалите случаи данъкът се заплаща към момента на издаване на акта, удостоверяващ правото на собственост, който подлежи на вписване. В останалите случаи – в двумесечен срок от получаване на имуществото, след подаване на декларация по чл. 49, ал. 3 от закона.

Раздел ІV
Данък върху превозните средства

Чл. 38. С данък върху превозните средства се облагат:

1.превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа в Република България;

2. корабите, вписани в регистрите на българските пристанища;

3. въздухоплавателните средства, вписани в държавния регистър на Република България за гражданските въздухоплавателни средства.

Чл. 39. Данъкът се заплаща от собствениците на превозните средства.

Чл. 40. Собствениците на превозни средства декларират пред общината по постоянния им адрес, съответно седалище, притежаваните от тях превозни средства в двумесечен срок от придобиването им по реда на чл.54 от Закона за местните данъци и такси.

Чл. 41. /поправка с Решение № 113 от 06.03.2008 г./ (1) За леките автомобили размера на данъка се определя съобразно мощността на двигателя, коригиран с коефициент в зависимост от годината на производство, както следва:

1. до 37 kW включително –  0.43 лв. за 1 kW;

2. над 37 kW до 55 kW включително – 0.50 лв. за 1 kW;

3. над 55 kW до 74 kW включително – 0.68 лв. за 1 kW;

4. над 74 kW до 110 kW включително – 1.38 лв. за 1 kW;

5. над 110 kW – 1.54 лв. за 1 kW;

В зависимост от годината на производство данъкът се умножава с коефициентите, определени с чл.55, ал.1 от Закона за местните данъци и такси.

(2) Данъкът за ремаркета на леки автомобили е в следните размери:

1. товарно ремарке – 6.90 лв.

2. къмпинг ремарке – 13.00 лв.

(3) Данъкът за мотопеди е в размер 13 лв, а за мотоциклети, както следва:

1. до 125 куб. см включително – 15 лв.

2. над 125 до 250 куб. см включително – 31 лв.

3. над 250 до 350 куб. см включително – 44 лв.

4. над 350 до 490 куб. см включително – 63 лв.

5. над 490 до 750 куб. см включително – 94 лв.

6. над 750 куб. см – 125. лв.

(4) Данъкът за триколка на база общото тегло е както следва:

1. до 400 кг включително – 5. лв.

2. над 400 кг – 8 лв.

(5) Данъкът за автобуси се определя в зависимост от броя на местата за сядане:

1. до 22 места, вкл. мястото на водача 63 лв.

2. над 22 места, вкл. мястото на водача – 125 лв.

(6) Данъкът за товарен автомобил до 12 т технически допустима максимална маса е в размер 13.00 лв. за всеки започнат тон товароносимост.

(7) Данъкът за седлови влекач и влекач за ремарке се определя в зависимост от допустимата максимална маса на състава от превозни средства, от броя на осите и вида на окачването на влекача, посочени в свидетелството за регистрация на влекача, както следва:

(8) Данъкът за специализирани строителни машини (бетоновози, бетон-помпи и други), автокранове, специализирани ремаркета за превоз на тежки или извънгабаритни товари и други специални автомобили, без тролейбусите, е в размер от 63 лв.

(9) Данъкът за автокранове с товароподемност над 40 тона, специализирани ремаркета за превоз на тежки или извънгабаритни товари с товароподемност над 40 тона  е в размер125 лв.

(10) Данъкът за трактори е в размери, както следва:

1. от 11 kW до 18 kW включително 6 лв.

2. над 18 kW до 37 kW включително – 9 лв.

3. над 37 kW – 13 лв.

(11) Данъкът за други самоходни машини е в размер 31 лв.

(12) (изм. с Решение № 3 по Протокол № 81 от 13.01.2011)
Данъкът за моторни шейни и превозни средства от категория „L7е“ по Закона за движението по пътищата е в размер от 63 лв.

(13) Данъкът за товарни автомобили с допустима максимална маса над 12 т. се определя в зависимост от допустимата максимална маса, броя на осите и вида на окачването, както следва:

Чл. 42. Данъкът за плавателните средства е в размер,  както следва:

1.за корабите, вписани в регистрите на малките кораби в българските пристанища и в регистрите на общините за корабите, плаващи по вътрешните води без контакт с Черно море и с река Дунав, без яхтите и скутерите – в размер 1 лв. за всеки започнат бруто тон;

2. за корабите, без яхтите, скутерите, влекачите и тласкачите, вписани в регистъра на големите кораби в българските пристанища – в размер1 лв за всеки започнат бруто тон до 40 бруто тона включително и в размер 0.1 лв за всеки започнат бруто тон над 40 бруто тона;

3. /отменена – Решение № 11146/27.10.2008 г. на ВАС по адм. дело № 10640/2008, № Решение№ 567а/2008 г. на АССГ,по адм. дело 2051/2008/

4. за ветроходни и моторни яхти – в размер 20лв.  за всеки започнат бруто тон;

5. /отменена – Решение № 11146/27.10.2008 г. на ВАС по адм. дело № 10640/2008, № Решение№ 567а/2008 г. на АССГ,по адм. дело 2051/2008/

6. за влекачи и тласкачи – в размер 0.14 лв. за киловат;

7. за речни несамоходни плавателни съдове – в размер 0.5 лв.за тон максимална товароносимост.

Чл. 43. Данъкът за гражданските въздухоплавателни средства е в размер, както следва:

1. за самолети в експлоатация с валиден сертификат за летателна годност и за вертолети – 20.00 лв. за всеки започнат тон максимално летателно тегло;

2. за параплан – 12 лв.

3. за делтаплан – 12 лв.

4. за мотоделтаплан – 20 лв.

5. за свободен балон – 30 лв.

6. за планер 30 лв.

Чл. 44. Освобождават се от данък превозните средства по чл.58 от Закона за местните данъци и такси.

Чл. 45. (1) За превозните средства с мощност на двигателя до 74 kW вкл., снабдени с действащи катализаторни устройства, данъкът се заплаща с 50 на сто намаление.

(2) За автобусите, товарните автомобили, влекачите за ремарке и седловите влекачи, снабдени с „екодвигатели“, съответстващи на стандартите „Евро 2“, „Евро 3“, „Евро 4“ и „Евро 5“, данъкът по чл. 55, ал. 5, 6 ,7 и 13 от ЗМДТ се заплаща с 50 на сто намаление.

(3) За автобуси, извършващи обществен превоз на пътници по редовни автобусни линии в градовете и в слабонаселените планински и гранични райони, които се субсидират от общините, данъкът се заплаща в размер 10 на сто от размера, определен по реда на чл. 55, ал. 5 от Закона за местните данъци и такси, при условие че не се използват за други цели.

Чл. 46. (1) (изм. с Решение № 3 по Протокол № 81 от 13.01.2011) Данъкът върху превозните средства се плаща на две равни вноски в следните срокове: до 30 юни и до 30 октомври на годината, за която е дължим. На предплатилите до 30 април за цялата година се прави отстъпка 5 на сто.

(2) За превозните средства, придобити или регистрирани за движение през текущата година, данъкът се плаща в двумесечен срок от датата на придобиването им, съответно на регистрацията им за движение, в размер 1/12 част от годишния данък за всеки месец до края на годината, включително месеца на придобиването, съответно на регистрацията им за движение.

Чл. 47. Данъкът се внася в приход на бюджета на общината, по постоянния адрес, съответно седалището на собственика, подал декларацията, а когато не е подадена такава и в случаите по чл.54, ал.2 от Закона за местните данъци и такси – в приход на общината, в която е регистрирано превозното средство.

Раздел V
Патентен данък

Чл. 48. (1) Физическо лице, включително едноличен търговец, което извършва дейности, посочени в приложение № 4 към Глава втора, раздел V от Закона за местните данъци и такси (патентни дейности) се облага с годишен патентен данък за доходите от тези дейности, при условие че:

1. оборотът на лицето за предходната година не превишава 50 000 лв., и

2. лицето не е регистрирано по Закона за данък върху добавената стойност, с изключение на регистрация за вътреобщностно придобиване по чл.99 и чл.100, ал.2 от същия закон.

(2) За извършваната патентна дейност лицата по ал.1 не се облагат по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

(3)Лицата по ал.1 прилагат разпоредбите за данъците, удържани при източника, и за облагане на разходите по чл.204, т.2 на Закона за корпоративното подоходно облагане.

Чл. 49. (1) Когато в рамките на 12 последователни месеца едно физическо лице е прекратило патентна дейност и/или е образувало ново предприятие, което извършва патентна дейност, и сумарният оборот на двете предприятия е повече от 50 000 лв. за 12 последователни месеца, за новообразуваното предприятие не се прилага чл.48. В този случай за текущата данъчна година новообразуваното предприятие се облага по общия ред на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

(2) Когато в рамките на текущата данъчна година оборотът на лицето превиши 50 000 лв. или лицето се регистрира по Закона за данък върху добавената стойност, лицето се облага по общия ред на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

(3) В случаите по ал.1 и 2 патентният данък за текущата година е дължим до края на тримесечието, предхождащо тримесечието, през което са възникнали обстоятелствата по ал.1 и 2.

(4) В случаите по ал.1 и 2 дължимият, съответно внесеният, данък се приспада от годишното данъчно задължение по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

(5) По искане на лицето общината издава удостоверение за дължимия размер на патентния данък, за което не се заплаща такса.

(6) Когато в рамките на текущата данъчна година лицето се дерегистрира по Закона за данък върху добавената стойност, то се облага по общия ред на Закона за данъците върху доходите на физическите лица за цялата данъчна година.

Чл. 50. За целите на патентния данък могат да се определят зони съгласноПриложение № 2 от тази наредба.

Чл. 51. (1) Патентният данък се дължи за всяка от упражняваните дейности поотделно съгласно приложение № 4 към Глава втора, раздел V от Закона за местните данъци и такси.

(2) Лицата, които осъществяват патентна дейност в повече от един обект, дължат данък за всеки обект поотделно.

(3) Когато патентната дейност започва или се прекратява през течение на годината, с изключение на дейностите, посочени в т.1 и 2 на приложение № 4 към Глава втора, раздел V от Закона за местните данъци и такси, данъкът се определя пропорционално на броя на тримесечията на извършване на дейността, включително тримесечието на започване или прекратяване на дейността.

(4) Когато в рамките на една патентна дейност, с изключение на дейностите, посочени в т.1 и 2 на приложение № 4 към Глава втора, раздел V от Закона за местните данъци и такси, през течение на годината се промени обстоятелство във връзка с определяне размера на данъка, размерът на данъка до края на годината, включително за тримесечието на промяната, се определя на базата на размера на данъка, определен съобразно промените в обстоятелствата.

(5) Когато в рамките на една патентна дейност от посочените в т.1 и 2 на приложение № 4 към Глава втора, раздел V от Закона за местните данъци и такси през течение на годината се промени обстоятелство, което води до определяне на патентния данък в по-висок размер, за данъчната година се дължи по-високият размер на данъка, определен съобразно промените в обстоятелствата.

(6) Лицата, които осъществяват в един обект едновременно патентните дейности по т. 3 и т. 31 от Приложение № 3, дължат данък само за дейността по т. 3 от Приложение № 3 от Наредбата.

(7) При прехвърляне на предприятието на едноличен търговец и продължаване на дейността, приобретателят дължи данък от тримесечието, следващо тримесечието на прехвърлянето, а прехвърлителят – включително за тримесечието на прехвърлянето, и за дейностите, посочени в т. 1 и 2 на Приложение № 4 на ЗМДТ.

(8) Доходите от дейности, които не са посочени в приложение № 4 към Глава втора, раздел V от Закона за местните данъци и такси, се облагат по общия ред на закона за данъците върху доходите на физическите лица.

Чл. 52. (1) Данъчно задължените лица, които подлежат на облагане с патентен данък, могат да ползват данъчни облекчения в следната поредност:
1. физическите лица, включително едноличните търговци, с 50 и с над 50 на сто намалена работоспособност, определена с влязло в сила решение на компетентен орган, ползват намаление на патентния данък в размер 50 на сто, ако извършват дейността лично и не наемат работници за тази дейност през цялата данъчна година;
2. физическите лица, включително едноличните търговци, които извършват с личен труд през цялата данъчна година два или три вида патентна дейност от посочените в т. 1 – 36 от приложение № 4, към Глава втора, раздел VI от Закона за местните данъци и такси, заплащат патентния данък само за тази дейност, за която определеният данък е с най-висок размер; за извършване на повече от три дейности облекчението не се прилага;
3. физическите лица, включително едноличните търговци, които са пенсионери и извършват патентна дейност, посочена в т. 5, 6, 8 – 15, 18 – 20, 25, 27 – 29 и 31 на приложение № 4 към Глава втора, раздел V от Закона за местните данъци и такси, заплащат 50 на сто от определения патентен данък за съответната дейност, ако извършват дейността лично и не наемат работници през цялата данъчна година;
4. лицата, които използват работно място за обучение на чираци по смисъла на Закона за занаятите и извършват патентна дейност от посочените в т. 10, 12 и 13 на приложение № 4 към Глава втора, раздел V от Закона за местните данъци и такси, заплащат 50 на сто от определения патентен данък за съответното работно място; намалението се ползва, при условие че към декларацията по чл.53 е приложено копие от удостоверението за вписване в регистъра на чираците, издадено от съответната регионална занаятчийска камара.

(2) Независимо от чл.51, ал. 4 данъчното облекчение по ал.1, т.1 се ползва за цялата данъчна година, през която настъпва неработоспособността или изтича срокът на валидност на решението.

Чл. 53. (1) Лицата, които подлежат на облагане с патентен данък, подават данъчна декларация по образец, в която декларират обстоятелствата, свързани с определянето на данъка, до 31 януари на текущата година. В случаите на започване на дейността след тази дата данъчната декларация се подава непосредствено преди започването на дейността.

(2) Лицата, които до 31 януари на текущата година са подали данъчната декларация по ал.1 и в същия срок заплатят пълния размер на патентния данък, определен съгласно декларираните обстоятелства, ползват отстъпка 5 на сто.

(3) Лицата декларират с декларация по ал.1 и всички промени в обстоятелствата, свързани с определянето на данъка, в 7-дневен срок от настъпването на съответното обстоятелство. При прехвърляне на предприятието на едноличен търговец декларация се подава и от прехвърлителя, и от приобретателя в 7-дневен срок от датата на прехвърлянето.

(4) Лицата подават данъчна декларация по ал.1 и за възникването на обстоятелствата по чл.49, ал.1 и 2 през съответния период. Данъчната декларация се подава в срок до края на месеца, следващ месеца, през който са възникнали обстоятелствата по чл.49, ал.1 и 2.

Чл. 54. (1) Данъчните декларации по чл.53 се подават в общината, на територията на която се намира обектът, в който се извършва патентна дейност, а когато патентната дейност не се извършва в обект или не се извършва от постоянно място – в общината, където е постоянният адрес на физическото лице, включително на едноличния търговец.

(2) Когато данъчната декларация на чуждестранно физическо лице се подава чрез пълномощник с постоянен адрес в страната, подаването се извършва вобщината, където е постоянният адрес на пълномощника.

(3) Приема се,  че дейността не  се извършва от постоянно  място, когато промяната през годината на местонахождението на обекта, от който се извършва дейността, води до промяна в размера на данъка.

Чл. 55. (1) Патентният данък се внася на четири равни вноски, както следва:

1. за първото тримесечие – до 31 януари;

2. за второто тримесечие – до 30 април;

3. за третото тримесечие – до 31 юли;

4. за четвъртото тримесечие – до 31 октомври.

(2) Когато възникне задължение за внасяне на патентния данък през годината, дължимата част от данъка за текущото тримесечие се внася в 7-дневен срок от датата на подаване на декларацията по чл.53, а когато декларация не е подадена – в 7-дневен срок от изтичане на срока за подаване на декларацията.

(3) Патентният данък се внася в приход на общината, на територията на която се намира обектът, в който се извършва патентна дейност, а когато патентната дейност не се извършва в обект или не се извършва от постоянно място – в приход на общината, където е постоянният адрес на физическото лице, включително на едноличния търговец. В случаите по чл.54, ал.2 и 3 данъкът се внася в приход на общината по постоянния адрес на пълномощника, съответно в Столична община.

Чл. 56. Лицата по чл. 48, aл. 1 заплащат патентен данък в размерите посочени в Приложение № 3 от тази наредба.

Раздел VI
Туристически данък

Чл. 57. (1) С туристически данък се облагат нощувките.
(2) Данъчно задължени лица са лицата, предлагащи нощувки.
(3) Лицата по ал. 2 внасят данъка в приход на бюджета на общината по местонахождение на средствата за подслон и местата за настаняване по смисъла на Закона за туризма.
(4) Данъкът задължително се посочва отделно в документа, издаден от данъчно задълженото лице към лицето, ползващо нощувка.
(5) Лицата по ал. 2 подават декларация по образец до 30 януари на всяка година за облагане с туристически данък за предходната календарна година.

Чл. 58. (1) Общинският съвет определя размера на дължимия туристически данък за 2012 година за всяка нощувка, както следва:
1. категория 1 звезда – 0.40 лв. за нощувка;
2. категория 2 звезди – 0.60 лв. за нощувка;
3. категория 3 звезди – 0.80 лв. за нощувка;
4. категория 4 звезди – 1.00 лв. за нощувка;
5. категория 5 звезди – 1.20 лв. за нощувка.

(2) Размерът на дължимия данък за календарния месец се определя, като броят на предоставените нощувки за месеца се умножи по размера на данъка по ал. 1.

(3) Дължимият данък по ал.2 се внася от данъчно задължените лица до 15-о число на месеца, следващ месеца, през който са предоставени нощувките.

(4) Когато сборът на данъка по ал.2 за календарната година е по-малък от 30 на сто от данъка, определен при пълен капацитет за средството за подслон или мястото за настаняване, разликата се внася от данъчно задълженото лице в приход на бюджета на общината по местонахождение на средството за подслон или мястото за настаняване до 1 март на следващата календарна година, независимо дали обектът се използва.

(5) Разликата по ал. 4 се определя по следната формула:
Р = (РДхПКхДх30/100) – ДД, където:
Р е разликата за внасяне;
РД – размерът на данъка по ал. 1;
ПК – пълният капацитет на броя на леглата в средството за подслон или мястото за настаняване за календарната година;
Д – брой дни в годината;
ДД – сборът на дължимия данък по ал. 2 за календарната година.

Чл. 59. Приходите от туристическия данък се разходват за мероприятия по чл. 10, ал. 2 от Закона за туризма.

Преходни и заключителни разпоредби

§ 6. Изпълнението и контрола по изпълнението на тази наредба се осъществява от кмета на общината и/или определени от него лица.

§ 7. Тази наредба се издава на основание чл.1, ал.2 от Закона за местните данъци и такси и влиза в сила след разгласяването й по приетия от общинския съвет начин.

§ 12. (1) Столичен общински съвет определя стойностите на данък върху недвижимите имоти, данък върху наследствата, данък при придобиване на имущества по дарение и по възмезден начин, данък върху превозните средства и патентният данък дължими за 2011 година в размерите действащи към 31 декември 2010 година.

Приложение № 1

Адреси на касите на общината, в които се заплащат местните данъци и такси :

Име	Адрес
МДТ “Сердика”	бул. “Мария Луиза” 88
МДТ “Овча купел”	бул. “Цар Борис III” 136
МДТ “Възраждане”	бул. “Константин Величков” № 61, вх.В
МДТ “Оборище”	ул. “Силистра” 8
МДТ “Красна поляна”	ул. “Възкресение” 1А
МДТ “Илинден”	жк “Захарна фабрика” 51
МДТ “Младост”	жк “Младост” 1 бл. 47
МДТ “Студентски”	жк “Студентски град” бл. 5
МДТ “Искър”	бул. “Кръстю Пастухов” 18
МДТ “Банкя”	гр. Банкя, ул. “Княз Борис” 5
МДТ “Люлин”	жк Люлин III, ул. 309, сграда на социално подпомагане
МДТ “Надежда и Връбница”	ул. “Дравски бой” 6
МДТ “Средец и Триадица”	ул. “Гурко”12
МДТ “Лозенец”	бул. “Васил Левски” 2
МДТ “Изгрев”	ул. “Чехов” 16А
МДТ “Слатина”	ул. “Шипченски проход” 67
МДТ “Красно село”	бул. “Цар Борис III” 124
МДТ “Подуяне”	ул. “Плакалница” 51
МДТ “Кремиковци”	кв. Ботунец
МДТ “Нови Искър”	гр. Нови Искър, Битов комбинат
МДТ “Витоша”	бул. “Цар Борис III” 215, ет. 11
МДТ “Панчарево”	с. Панчарево, бул. “Самоковско шосе” 15

Банкови сметки на съответния отдел  “МДТ” по местонахождение на имота:

Отдел МДТ	ВIС код на ОБЩИНСКА БАНКА АД	IBAN за приходи
ОТДЕЛ “ОБОРИЩЕ”	SOMBBGSF	BG 24 SOMB 9130 84 134430 44
ОТДЕЛ „СЕРДИКА“	SOMBBGSF	BG 40 SOMB 9130 84 134431 44
ОТДЕЛ „НАДЕЖДА И ВРЪБНИЦА“	SOMBBGSF	BG 70 SOMB 9130 84 275774 44
ОТДЕЛ „ВИТОША“	SOMBBGSF	BG 54 SOMB 9130 84 275773 44
ОТДЕЛ „НОВИ ИСКЪР“	SOMBBGSF	BG 38 SOMB 9130 84 275772 44
ОТДЕЛ „КРАСНА ПОЛЯНА“	SOMBBGSF	BG 20 SOMB 9130 84 011361 44
ОТДЕЛ „ИЛИНДЕН“	SOMBBGSF	BG 36 SOMB 9130 84 011362 44
ОТДЕЛ „БАНКЯ“	SOMBBGSF	BG 52 SOMB 9130 84 011363 44
ОТДЕЛ „ПОДУЯНЕ“	SOMBBGSF	BG 56 SOMB 9130 84 134432 44
ОТДЕЛ „КРЕМИКОВЦИ“	SOMBBGSF	BG 72 SOMB 9130 84 134433 44
ОТДЕЛ „КРАСНО СЕЛО“	SOMBBGSF	BG 37 SOMB 9130 84 275778 44
ОТДЕЛ „ОВЧА КУПЕЛ“	SOMBBGSF	BG 22 SOMB 9130 84 275771 44
ОТДЕЛ „МЛАДОСТ“	SOMBBGSF	BG 73 SOMB 9130 84 113378 44
ОТДЕЛ „СТУДЕНТСКА“	SOMBBGSF	BG 89 SOMB 9130 84 113379 44
ОТДЕЛ „ИЗГРЕВ“	SOMBBGSF	BG 08 SOMB 9130 84 113380 44
ОТДЕЛ „СЛАТИНА“	SOMBBGSF	BG 69 SOMB 9130 84 385099 44
ОТДЕЛ „ИСКЪР“	SOMBBGSF	BG 24 SOMB 9130 84 113381 44
ОТДЕЛ „ПАНЧАРЕВО“	SOMBBGSF	BG 74 SOMB 9130 84 218811 44
ОТДЕЛ „ТРИАДИЦА И СРЕДЕЦ“	SOMBBGSF	BG 21 SOMB 9130 84 275777 44
ОТДЕЛ „ЛОЗЕНЕЦ“	SOMBBGSF	BG 05 SOMB 9130 84 275776 44
ОТДЕЛ „ВЪЗРАЖДАНЕ“	SOMBBGSF	BG 86 SOMB 9130 84 275775 44
ОТДЕЛ „ЛЮЛИН“	SOMBBGSF	BG 68 SOMB 9130 84 011364 44

Приложение № 2 към чл. 50.
(доп. с Решение № 828 по Протокол № 28 от 18.12.2008)

Приложение № 3 към чл. 56.
Видове патентни дейности и годишни размери на данъка
(доп. с Решение № 828 по Протокол № 28 от 18.12.2008; доп. с Решение № 3 по Протокол № 81 от 13.01.2011)
)