Тази статия е за едно интервю, с един министър, някъде по света, и за част от онова, което се казва, и което не
Да се замразява ли възрастта за пенсиониране или не?
По-изгодно от гледна точка печелене на гласове е да се спре нарастването на пенсионната възраст, за да се спечелят симпатиите на онези, които са близко до пенсиониране. Обаче това не може да се приеме с толкова голяма категоричност по няколко причини:
1-во – замразяването на нарастването на възрастта за пенсиониране към момента не съвпада с интереса на младите, от една страна, защото пенсионирането за тях е в далечни хоризонти, и от друга, защото те плащат за издръжката на пенсионерите. Като има повече пенсионери, това са повече разходи, за които някой трябва да плати. И вместо едни пари да отидат за децата на младите, те ще трябва да отидат за техните родители. Ако се съди по наличните животински инстинки за самосъхранение, подобна политика е самоубийство. Това, че децата не могат да гласуват, а пенсионерите могат, не би трябвало да се използва срещу бъдещето на вида.
2-ро – на онези 2 милиона вече пенсионирали се им е все едно колко ще е пенсионната възраст, защото те вече получават пенсия. И това не е всичко, колкото повече стават пенсионерите, толкова са по-малки възможностите на държавата да увеличи с цел печелене на симпатии настоящите пенсии. Така че на пенсионерите, нови пенсионери конкуренция за бюджета за пенсии, не им са притрябвали изобщо
3-то – на власт, която хипотетично има големи мераци да краде, ако получи подобна възможност, увеличаването на разходите за пенсии не са от някаква полезност, тъй като по-голяма част от данъците трябва да се върне при хората, и за крадене ще остане по-малко.
Не е практично заради гласовете на 100-200 хиляди бъдещи пенсионери, да се работи против интересите на младите и на вече пенсиониралите се. Няма рационална управленска причина да се замразява възрастта за пенсиониране, освен ако не се залагат капани за следващите, които ще дойдат на власт, и които ще трябва да гласуват, че възрастта за пенсиониране ще продължи да расте
Да се въведе автоматичен механизъм за увеличаване на пенсионната възраст?
Това е добро, само че не може да се реализира на практика, тъй като няма как да се запишат такива правила в закона, или по-скоро няма как заради закон автоматично хипотетично да трябва хората да се пенсионират на 63 години, 10 месеца, 6 дни, 12 часа и 5 минути, тъй като актюерските прогнози имали такива разчети, че точно да вържат сметките. Не е практично и е неизпълнимо подобно обещание. Винаги пенсионната възраст ще се определя с политическо решение. Все пак добре е да има предвидимост какво да се очаква в следващите примерно 5 години, за повече няма как да се мечтае, живота е твърде динамичен
Оптимално съотношение живот в трудова възраст към години в пенсия е 2 към 1?
Това би трябвало да значи, че ще плащаш 2 години осигуровки, а ще получаваш 1 година пенсия. В такъв случай ако искаш да получаваш пенсия равна на 50% от дохода си преди това, би трябвало да плащаш 25% осигуровка за пенсия докато работиш. В такъв случай трябва да се очаква увеличаване на осигуровките за пенсия от сегашните 12,8% (5%, които потъват във финансовите пирамиди ДЗПО може да се отпишат) до 25% или с 95% по-голяма осигуровка за пенсия. И пак сметките няма да излязат.
Трябва да има по-скоро връзка между броя пенсионери и броя работещи, защото по всяко време 2-ма трябва да внасят, а 1 да получава. При налични над 2 милиона пенсионери, а работещи под 3 милиона, или броя на работещите трябва да се увеличи, или броя на пенсионерите трябва да се намали, или размера на пенсиите трябва да се намали. Тъй като последното би довело до загуба на 2 милиона електорат (а то всичко за гласоподаватели се прави), в същото време вноса на работещи китайци за момента не се дискутира, най-правдоподобна опция изглежда повишаване на пенсионната възраст, където ще се ударят интересите само на 100-200 хиляди кандидат пенсионери. Незначителен електорален потенциал на практика, който може да се ощети с размах и традиционен непукизъм
Трябва ли да изчезне „стажа“ като понятие въобще?
Абсолютно, за получаване на обезщетения и пенсии не трябва да се гледа колко формално е декларирал някой, че е работил, а какъв е резултатът от тази му работа. За осигурителната система резултат може да се измерва чрез данъците (част от тях наричани за по-благозвучно осигуровка за пенсия, осигуровка за безработица и т.н.), които лицето и неговия работодател плащат. Вместо да се мери стаж, който може да се придобива по най-различни начини и с най-различни усилия, трябва да се мери единствено осигурителен принос. Понятието „стаж“ трябва да се заличи, защото от него няма нужда и само вреди.
„Златно швейцарско правило“ и принципи
Експерт-специалисти непрекъснато говорят как трябвало да се върне „златното швейцарско правило“ и как въпросът е принципно въпрос на принципи. Обаче най-накратко казано – „златно швейцарско правило“ не съществува. Индексация на пенсиите в Швейцария се прави на 2 години веднъж по искане на осигурителната институция и след политическо решение. Ако няма политическо решение, няма индексация. В България не е ли сега така? И винаги е било така, а и не само в България е така. Какво тогава златно и швейцарско ще се връща?
Кога делът на държавата във финансирането на пенсиите ще се върне отново на 20%, както беше през 2000 г.?
Въпрос на намаляване на размера на пенсиите или на броя на пенсионерите. Геноцида (официално обявения) не е позволен, намаляване на пенсиите пък не е добре от партийна гледна точка. Така че няма да е скоро.
Защо да не се национализира втория стълб?
По-правилния въпрос е защо да не се приватизира втория стълб? Парите на хората да си отидат при хората. Те да решат дали щетите, които са им нанесени от финансовите пирамиди наричани „универсални пенсионни фондове“ да останат за тяхна сметка и да си приберат това, което е останало от парите им, или да дадат остатъците на НОИ и да си възстановят пълните права за държавна пенсия. Приватизация му е майката. Власт на хората
Трябва ли да падне тавана на пенсиите?
При настоящата дефектна формула за изчисляване размера на пенсията, която зависи от „осигурителен стаж“ и избор на 3 години от кариерата до 1996 г., тавана трябва да стои и да се закове на фиксирана сума, без значение колко ще се повишава максималния осигурителен доход. Максималната пенсия да е не повече от средната нетна работна заплата в страната. Първо по чисто субективни причини – някак си не е етично когато младия човек трябва със средна заплата да гледа жена и деца, да има пенсионери, които да се разполагат с такава сума само за себе си, осигурена от солидарната пенсионна система при това. Обаче етиката и морала са относителни категории. Далеч по-убедителен аргумент е, че голяма част от пенсионерите, изобщо не са заслужили пенсиите, които получават в момента. Или ако тази част от пенсионерите с незаслужено големи пенсии не е чак толкова голяма, то тогава друга група пенсионери получават незаслужено много по-голяма пенсия, отколкото трябва. Причините се коренят в дефектната формула за изчисляване размера на пенсиите, зависеща от стаж, и индивидуалния коефициент на лицето, който не може да отрази правилно приноса. Когато чуете, че някой има осигурителен стаж 80 години или пък индивидуалния му коефициент е 50 (значи уж е работил върху 50 пъти по-големи доходи от средните), ами това не е грешка. Просто формулата на НОИ е дефектна и такива недоразумения са възможни. Някой може би ще каже, че подобни случаи са изключения и не влияят на общата картина, обаче не е съвсем така, защото…
Към 30 юни 2013 г. средния пенсионер в България е около 14,7% по-среден от средното. Информацията е взета от бюлетина на НОИ за пенсиите към 30 юни 2013 г. Според нея разпределението на брой пенсионери получаващи пенсия за стаж и възраст, според индивидуалния им коефициент е следното:
Индивидуален коефициент | Брой пенсионери |
1 638 160 | |
Без индивидуален коефициент | 12 409 |
до 0,5 | 18 680 |
0,5-1 | 535 683 |
1,01-1,2 | 293 650 |
1,21-1,4 | 234 377 |
1,41-1,6 | 168 688 |
1,61-1,8 | 114 555 |
1,81-2 | 76 210 |
2,01-2,5 | 100 979 |
2,51-3 | 49 247 |
3,01-4 | 28 114 |
4,01-6 | 4 819 |
6,01-8 | 510 |
8,01-10 | 143 |
над 10 | 96 |
За да се изчисли колко е средния индивидуален коефициент на настоящите пенсионери ще се отстранят от сметките 12 409 пенсионера без индивидуален коефициент и 96 пенсионера с коефициент над 10, но неясно колко точно. След това ще се допусне, че във всяка група в неравномерен интервал всички пенсионери имат средния индивидуален коефициент за групата. Например в групата 1,01-1,2 ще се допусне, че има 293 650 пенсионера с индивидуален коефициент 1,10 (средното за групата). При тези допускания може да се каже, че структурата на получаващите пенсия за стаж и възраст в България изглежда така:
Индивидуален коефициент | Брой пенсионери | Коефициент * брой пенсионери |
0.25 | 535 683 | 133 921 |
1.10 | 293 650 | 323 015 |
1.30 | 234 377 | 304 690 |
1.50 | 168 688 | 253 032 |
1.70 | 114 555 | 194 744 |
1.90 | 76 210 | 144 799 |
2.25 | 100 979 | 227 203 |
2.75 | 49 247 | 135 429 |
3.50 | 28 114 | 98 399 |
5.00 | 4 819 | 24 095 |
7.00 | 510 | 3 570 |
9.00 | 143 | 1 287 |
Общо | 1 606 975 | 1 844 183 |
След още малко калкулации се оказва, че средния пенсионер в България има индивидуален коефициент около 1 844 183 / 1 606 975 = 1.147, тоест средния пенсионер в България е с индивидуален коефициент 14,7% по-среден от медианата.
Ако индивидуалния коефициент за целите на получаване на пенсия в България се определяше точно, такова драстично разминаване не би трябвало да има, а средния пенсионер трябваше да е с индивидуален коефициент 1 или с някакво минимално отклонение от средното. От къде се получава обаче това разминаване? Основно поради това, че за годините до 1997 г., могат да се избират само 36 поредни най-добри месеца (когато дохода на лицето е бил най-висок спрямо средното в страната). Така за онези, които са работили 37 години да пасат кравите на село с минимални доходи, но са били за 3 години депутати например, или са работили на експертна длъжност при организирания фалит на банковата система през 90-те години на 20 век, и всичко това се е случило преди 1996 г., то за тези лица индивидуалния им коефициент за пенсия се смята върху депутатската (експерт-специалната) заплата, така сякаш са я получавали 40 години. Колкото повече е работило лицето след 1996 г., толкова по-малко е изкривяването на индивидуалния му коефициент, но ето че към юни 2013 г. все още изкривяването средно е 14,7%. И нямаше да е толкова страшно ако на всички пенсионери индивидуалния им коефициент беше надценен с 14,7% (всички ще са средно по-средни от средното). Лошото е, че за повечето това надценяване ще да е 3%, а за други ще е 300%, за най-големите експерт-специалисти (тези, които си пишат законите да им са удобни за лично ползване и най-вече кръговете около тях) може и 3000% да достига надценяването. Така е, някои по-средни от средното, са по-средни от по-средните от средното.
Затова средния данъкоплатец не би трябвало да се трогва много как някои специалист-експерти трогателно затрогват по телевизията колко нечестно е да има таван на пенсиите, и как това демотивирало младите да се осигуряват на истинските си доходи, правило било системата неатрактивна и така нататък (че кой обича да плаща данъци и да му взимат пари насила). Не би трябвало да е проблем на обществото, че някои пенсионери получават заради тавана на пенсиите едва 770 лева месечно необлагаеми (когато това е мечта за по-голямата част от работещите). Проблемът е, че средната пенсия в страната е около 300 лева, с които физическото съществуване на средния пенсионер е цяло чудо. А още по-големия проблем средните доходи на работещите в страната. Докато те не се повишат, и докато броя на работещите не се увеличи значително спрямо броя на пенсионерите, пенсиите няма на каква база да се повишават. И докато проблематиката за доходите и за демографските процеси се нуждае от мащабни икономически промени, то балансите в пенсионната система могат да почнат да се търсят и с прости законодателни мерки по модела на осигурителния принос