На 6 юли 2017 г. Конституционния съд на Република България отвърли искането за обявяване на противоконституционно правото на родените след 1959 г. да се освободят от принудителното си участие в схемата ДЗПО.

Благодарим на Конституционния съд за правилно взетото решение

А от септември 2015 г. всеки роден след 1959 г. може да се освободи от робството на ДЗПО и да си възстанови пълните права за държавна пенсия. За родените през 60-те години на 20 век обаче съветваме да побързат, защото правото на отказ от ДЗПО не е неограничено по време. За всички, които още не са се отказали – ние го направихме и не съжаляваме ни най-малко. Лесно е – само се подава за 1-2 минути едно

заявление в НАП по постоянен адрес

– и това е всичко.

Р Е Ш Е Н И Е № 9

 София, 6 юли 2017 г.

Конституционният съд в състав: Борис Велчев –председател, членове: Цанка Цанкова, Стефка Стоева, Румен Ненков, Кети Маркова, Георги Ангелов, Анастас Анастасов, Гроздан Илиев, Мариана Карагьозова-Финкова, Константин Пенчев, Филип Димитров, Таня Райковска, при участието на секретар-протоколиста МАРИАНА ГЕОРГИЕВА разгледа в закрито заседание на 6 юли 2017 г. конституционно дело №  9/2016 г., докладвано от съдията ГЕОРГИ АНГЕЛОВ.

Тричленен състав на Върховния административен съд е поискал обявяването за противоконституционни на разпоредбите на чл. 4б, ал. 1, чл. 4в, ал. 1 и чл. 124а, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (обн., ДВ, бр. 110 от 17.12.1999 г., посл. изм. и доп. ДВ., бр.105 от 30.12.2016 г.). Твърди, че те противоречат на абзац 5 от Преамбюла, на чл. 4, ал. 1 и 2, на чл. 6, ал. 2, на чл. 17, ал. 1 и 3, на чл. 19, ал. 1 и на чл. 51, ал. 1, предл. 1 от Конституцията на Република България, като е изложил мотиви за противоречието.

Според чл. 4б, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) „Осигурените в универсален пенсионен фонд лица имат право да изберат да променят осигуряването си от универсален пенсионен фонд във фонд „Пенсии“, съответно във фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“, с увеличена осигурителна вноска в размера на осигурителната вноска за универсален пенсионен фонд не по-късно от 5 години преди възрастта по чл. 68, ал. 1 и ако не им е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст.“.

Съгласно чл. 4в, ал. 1 КСО „Осигурените в професионален пенсионен фонд лица имат право еднократно да променят осигуряването си от професионален пенсионен фонд във фонд „Пенсии“ с увеличена осигурителна вноска в размера на осигурителните вноски по чл. 157, ал. 1, т. 2, ако не им е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст или професионална пенсия за ранно пенсиониране.“.

Член 124а, ал. 1 КСО гласи: „Лицата по чл. 4б, ал. 1, които са избрали да променят осигуряването си от универсален пенсионен фонд във фонд „Пенсии“, съответно във фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“, могат да изберат да възобновят осигуряването си в универсален пенсионен фонд не по-късно от 5 години преди възрастта по чл. 68, ал. 1 и ако не им е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст.“.

Искането е допуснато за разглеждане по същество.

Постъпилите становища и правни мнения по основателността му са в три групи.

Според първата от тях, включваща Министерския съвет, министъра на труда и социалната политика, министъра на финансите, Националния осигурителен институт, Националната агенция за приходите, Комисията за финансов надзор, Конфедерацията  на индустриалците и работодателите в България, Конфедерацията на независимите синдикати в България, Конфедерацията на труда „Подкрепа“ и проф. Красимира Средкова, искането е неоснователно.

Според втората – на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване, Асоциацията на индустриалния капитал в България и проф. Васил Мръчков, искането е изцяло основателно.

В третата група е проф. Ганета Минкова, която намира искането за основателно само относно думите „не по-късно от 5 години преди възрастта по чл. 68, ал. 1 и ако не им е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст“ от чл. 4б, ал. 1 КСО, „ако не им е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст или професионална пенсия за ранно пенсиониране“ от чл. 4в, ал. 1 КСО, и „не по-късно от 5 години преди възрастта по чл. 68, ал. 1 и ако не им е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст“ от чл. 124а, ал. 1 КСО.

Комисията за защита на конкуренцията и Съюзът на пенсионерите са представили становища без да е изразено конкретно отношение по конституционосъобразността на разпоредбите.

За да се произнесе Конституционният съд взе предвид следното.

По допустимостта на искането:

Всяка от оспорените разпоредби се състои от а) правило за поведение и б) случаи, в които то не се прилага.  Оспорено е, според мотивите към искането, само правилото за поведение, а не случаите на неговата неприложимост.

Оспорването на разпоредбите е допуснато до разглеждане в цялост, тъй като при обявяване на правилото за поведение за противоконституционно изключенията от него не биха представлявали езиково и смислово самостоятелни правни норми. Не е възможно, обаче, при отхвърляне на оспорването на правилото за поведение да бъдат обявени за противоконституционни единствено изключенията от него, защото те не са оспорени. Сами по себе си те не подлежат на конституционноправен анализ в рамките на настоящото дело.

По основателността на искането:

Искането е неоснователно.

I. 1. Конституцията в своя чл. 51, ал. 1 създава основното право на гражданите на обществено осигуряване и социално подпомагане без да определя способи или система от способи за неговото осъществяване.

Анализът на конституционната разпоредба показва следното: а) налице е субективно право; б) негов предмет е осигуряването. В общоупотребимия български език думата „осигуряване“ означава обезпечаване, снабдяване, доставяне, набавяне, даване; в) осигуряването е всеобщо – субективното право принадлежи на всеки гражданин; г) осигуряването е обществено. Задължено за него е обществото като цяло, а не в отделни свои части. Като принадлежащ към обществото, носителят на субективното право е същевременно задължен за осигуряването на останалите. Общественото осигуряване, следователно, е взаимно (солидарно) и задължително; д) то е алеаторно – няма предварителна известност за размера на даваното от гражданина за осигуряването на другите и получаваното от него осигуряване; е) субективното право е от вида на социалните права. Осъществяването му е задължение на държавата, която трябва да създаде и правната му рамка (решение № 10 от 2012 г. на КС).

2. Уреденият в Конституцията модел на осигуряване е социалният (общественият), а не либералният (частният). Социалният модел съответства на прогласената в Преамбюла на основния закон цел за създаването на социална държава.

При либералния модел, за разлика от социалния, осигуряването а) не е обществено, а частно. Осигуреният не осигурява друг, освен себе си, а осигурителното правоотношение е единствено между него и осигуряващия, който е само част от обществото; б) не е всеобщо – допуска съществуването и на неосигурени; в) може, и по начало не е задължително; г) не е алеаторно, а комутативно – даваното за и получаваното от осигуряването са известни още при договарянето му; д) е подчинено на правилата на конкуренцията. Субективното право на осигуряване при либералния модел не е от вида на социалните права, то е облигационно право.

3. Конституцията не изключва либералния модел на осигуряване. Напротив, той е изцяло допустим като част от установената в чл. 19, ал. 1 от нея свобода на стопанската дейност. Той обаче не е конституционно уреден като необходим, както социалния, а само като възможен наред с него.

На задължителна законодателна регламентация подлежи само общественото (социалното) осигуряване. Няма конституционна пречка за законова уредба и на частното (либералното) осигуряване, както прави КСО (чл. 1, т. 2 от кодекса). Промените в него (в т. нар. „капиталовопокривен стълб“), обаче, включително в оспорените с искането негови отношения с общественото осигуряване („държавното обществено осигуряване“ по чл. 1, т. 1 КСО; т. нар. „разходопокривен стълб“), по хипотеза не противоречат на чл. 51, ал. 1 от Конституцията, защото не засягат нито съществуването, нито някой от посочените по-горе в т. 1 белези на общественото осигуряване.

II. Субективното право на гражданина в частното осигуряване има парична стойност, и то още преди настъпването на осигурителния риск, затова е имуществено право (решение № 7 от 2011 г. на Конституционния съд – КС). Като част от имуществото на осигурения, то се урежда от чл. 17, ал. 1 и 3 от Конституцията за частната собственост.

Правомощието за разпореждане е задължителен елемент от имуществените субективни права. Осигуряващият се има свободата да реши кому да повери частното си осигуряване, като го прекрати спрямо досегашния осигуряващ (чл. 171, ал. 1 – 3, чл. 240, ал. 2, т. 2, чл. 247 КСО). Оспорените разпоредби разширяват правото му на разпореждане, позволявайки му да премине от частното към социалното осигуряване и да се върне обратно.

Разпоредбите, следователно, не противоречат на нормите на чл. 17 от основния закон, регулиращи частната собственост.

III. При частното осигуряване гражданинът действа в областта на гражданския оборот, т. е. като стопански субект. По силата на чл. 19, ал. 1 от Конституцията, той има свобода на своята стопанска инициатива. Свободата включва и свобода на избора дали да участва в стопанска дейност.

По съображенията за допустимостта на оспорването, установената от КСО задължителност на част от капиталовото осигуряване не е предмет на обсъждане по настоящото дело. Разпоредбите в оспорените им части смекчават последиците от тази задължителност, давайки възможност след възникването й гражданинът едностранно да я прекрати, като премине към общественото осигуряване. Разпоредбите разширяват свободата на стопанската му дейност, което е в съответствие с чл. 19, ал. 1 от Конституцията.

Самата конституционосъобразност на възможността за едностранното прекратяване на правоотношение, многократно предоставяна в законодателството, е вън от съмнение.

ІV. Частното (капиталовото) осигуряване се подчинява на правилата на конкуренцията – чл. 125, ал. 1, т. 6, чл. 209, ал. 1, т. 6, чл. 260, ал. 1, т. 6 КСО. Осигуряващият се конкурира с останалите пенсионноосигурителни дружества – чл. 171, чл. 247 КСО. Държавното обществено осигуряване не е стопанска дейност, затова не попада в хипотезата на нормата на чл. 19, ал. 2 от основния закон. То е conditio sine qua non за всички осигуряващи в частното осигуряване, поради което не може и не се отразява на конкуренцията помежду им.

Действително, оспорените разпоредби позволяват осигуреният да прекрати едностранно правоотношението с частното осигуряване поради преминаването си към общественото, с което да ограничи пазара на частното осигуряване. Този му избор, обаче, увеличава конкуренцията между пазарните участници чрез качеството на предлаганата от тях осигурителна услуга. Тъкмо качеството на услугата е от значение за нейния потребител, когото, в съответствие с чл. 19, ал. 2, in fine от Конституцията, оспорените законови разпоредби  защитават.

V. Оспорените разпоредби не нарушават правната сигурност като елемент на правовата държава,  установена в чл. 4, ал. 1, изр. 1 от основния закон.

1. Във всички случаи осигуряващият се носи икономическия риск от своя избор на вида осигуряване. Патерналистичният по същността си довод за накърняване на правната му сигурност поради неинформираност за последиците от този избор не съответства на свободата на личността да действа, като същевременно търпи резултатите от действията си.

Правните последици от тях са посочени в относимите към случая правни норми, чието незнание не извинява (ignorantia juris neminem excusat).

Възможността за изграждане на невярна представа относно фактите пък, включително икономическите, при формиране на волята е предмет не на оспорените разпоредби, а на отделна правна уредба (чл. 27, 28 и 29 от Закона за задълженията и договорите).

Тези разпоредби, следователно, не нарушават нито правната, нито икономическата сигурност  на осигурения.

2. Разпоредбите не нарушават сигурността и на осигуряващия субект в частното осигуряване. Той е в същото правно положение, в каквото е и до влизането им в сила. За възможно различното му икономическо положение важат съображенията по т. ІV.

VІ. Чл. 6, ал. 2, изр. 1 от Конституцията въвежда принципа на равенството на гражданите пред закона.

Разпоредбите, които се оспорват, се отнасят до всички граждани. На всеки един от тях се предоставя едно и също субективно право – да избере между общественото и частното осигуряване. Еднакви по правните си белези субекти, следователно, се третират от разпоредбите еднакво. Последващото различно правно положение на гражданите е резултат не на нормите, а на направения или ненаправения въз основа на тях избор. Доводът за неравенството им пред закона е неоснователен.

VІІ. 1. В т. І. 3 е посочено, че Конституцията не регулира частното осигуряване. Регулацията му е първична и доколкото урежданите отношения подлежат на трайна уредба, трябва да стане със закон (чл. 3, ал 1 от Закона за нормативните актове). Такъв е КСО, част от който са оспорените разпоредби. Самите те не съдържат делегации към подзаконов нормативен акт. Възражението срещу делегациите е извън предмета на делото и не подлежи на обсъждане.

2. Законодателят има дискреция за едно или друго конкретно законово разрешение съобразно осигурителната си политика, стига то да не е в несъответствие с принципи и изисквания на основния закон (решение № 5 от 2000 г., решение № 2 от 2014 г. на КС). Връщането, по волята на осигурения, обратно на „отстъпените“ (при условността на метафората) по силата на КСО от общественото на частното осигуряване задължителни осигурителни вноски, е в рамките на Конституцията, така, както това е вече изяснено в решение № 7 от 2011 г. на КС.

По изложените съображения Конституционният съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на тричленен състав на Върховния административен съд за установяване на противоконституционност на чл. 4б, ал. 1 в частта „Осигурените в универсален пенсионен фонд лица имат право да изберат да променят осигуряването си от универсален пенсионен фонд във фонд „Пенсии“, съответно във фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“, с увеличена осигурителна вноска в размера на осигурителната вноска за универсален пенсионен фонд“, на чл. 4в, ал. 1 в частта „Осигурените в професионален пенсионен фонд лица имат право еднократно да променят осигуряването си от професионален пенсионен фонд във фонд „Пенсии“ с увеличена осигурителна вноска в размера на осигурителните вноски по чл. 157, ал. 1, т. 2“ и на чл. 124а, ал. 1 в частта „Лицата по чл. 4б, ал. 1, които са избрали да променят осигуряването си от универсален пенсионен фонд във фонд „Пенсии“, съответно във фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“, могат да изберат да възобновят осигуряването си в универсален пенсионен фонд“ от Кодекса за социално осигуряване (обн., ДВ, бр. 110 от 17.12.1999 г., посл. изм. и доп. ДВ., бр.105 от 30.12.2016 г.).

ОТКЛОНЯВА искането и прекратява делото в останалата му част.

Председател: Борис Велчев

Уважаеми работодатели, работници и самоосигуряващи се лица,

от 1 януари 2013 г. в България се въвежда единното платежно нареждане за всички осигуровки и други данъци. Вече няма да е задължително на платежния документ да се попълва:
– Вид и номер на документа, по който се плаща;
– Дата на документа;
– Период, за който се плаща.

Когато дадената фирма или самоосигуряващо се лице внесе 100 лева по единната сметка на НАП, то автоматично на лицето ще му се погасяват задълженията по реда на тяхното възникване.

Считано от 01.01.2013г. влизат в сила промени на кодовете за вид плащане към сметки на ТД на НАП за данъците и осигурителните вноски. Закриват се всички специално обособени кодове за вид плащане за ДОО и ЗО както следва: 55 01 01, 55 01 10, 55 04 01, 55 04 02, 55 04 03, 55 04 13, 55 01 18, 55 28 01, 55 28 30, 55 57 10, 55 57 20, 55 59 09, 55 59 38, 55 88 66, 55 88 88, 55 98 00, 56 01 01, 56 04 02, 56 04 05, 56 07 01, 56 07 04, 56 08 00, 56 28 05, 56 28 18, 56 88 66, 56 88 88, 56 98 00. Дължимите вноски към горепосочените закрити кодове за вид плащане се превеждат по код 11 11 11

Задължените лица могат да внасят по сметка на ТД на НАП с един платежен документ дължими суми за повече от един вид публични вземания, включително и едновременно внасяне с един платежен документ на дължими суми за централния бюджет (ДДС, Корпоративен данък, данък по ЗДДФЛ и др.), ДОО и НЗОК.

Тоест държавата прави нещо добро за бизнеса, за онези, които са изрядни сега ще им се облекчи плащането на данъците. Бизнесът ще спести десетки милиони лева годишно от неплатени банкови такси по множеството плащания за разните видове осигуровки и други данъци. Да, държавата този път направи нещо добро за хората

Обаче единното платежно няма да е единно, заради финансовите пирамиди от вида задължителни „частни пенсионни фондове“

За пореден път наглите лобисти на собствениците на финансовите пирамиди управляващи данък ДЗПО и ППФ фондовете, си издействаха привилегии – техните пари да се превеждат по отделна сметка.

Тоест бизнесът вместо с 1 платежно да си погасява всички задължения, от 2013 г. трябва да направи 1 платежно за осигуровки и други данъци, 1 допълнително платежно трябва да направи заради финансовите пирамиди ДЗПО.

Какви бяха мотивите за този лобизъм?

Имало било възможност НАП да забави парите за финансовите пирамиди ДЗПО за примерно декември месец 2012 г., защото работодателя не си е платил осигуровките за здраве на своите служители за ноември месец 2012 г.

Значи ако здравната каса или фонд „Пенсии“ не си получават редовно парите, няма проблем, но ако финансовите пирамиди ДЗПО не си получават парите има проблем. За тях отделна сметка, нали? Да нахакаме бизнеса да прави 2 платежни, защото нагли мошеници можели да не си получат навреме парите, които са планирали да източват?

Контрата на наглите лобисти е, че ако ДЗПО финансовите пирамиди не си били получавали парите навреме, то осигурените лица щели да загубят доходност.

Ето я доходността на финансовите пирамиди ДЗПО – 508 милиона лева реални загуби за данъкоплатците, за 11 години съществуване на измамната схема и то ако декларираните отчети не са пълни с надценени активи, които може и нищо да не струват (а делът от близо 50% от активити вложени в държавни облигации няма да го коментираме точно сега)

Ето я доходността на финансовите пирамиди „Професионални пенсионни фондове“ – 20 милиона лева декларирана номинална загуба, 225 милиона лева реална загуба за данъкоплатците

Наглите лобисти непрекъснато по телевизии и вестници

От може би седмица по телевизии и вестници разни смахнати перковци (няма да се коментира от мъжки, женски или хибриден пол, охлюви или плужеци) обясняват как за 2012 г. „частните фондове“ били направили еди каква си доходност. Как имали за цялото си съществуване номинална печалба и как населението нямало за какво да се притеснява. За 2012 г. имали също така еди какъв си ръст на активите (много ясно, когато само прибираш вноски, а нищо или близко до кръглата нула плащаш, няма как да няма ръст на активите). Също така „частните пенсионни фондове“ били изплатили стотици милиони левове пенсии по думите на смахнатите перковци. Сега като се замисли човек, ами то на сайта на комисията за финансов надзор ги пише кой колко е изплащал, или поне за ДЗПО и ППФ може да се провери.

Финансовите пирамиди ДЗПО са изплатили ни повече, ни по-малко за 11 години съществуване – 10,6 милиона лева номинални пари, или 11,4 милиона лева по стойността на парите към септември 2012 г.

Финансовите пирамиди ППФ са изплатили ни повече, ни по-малко за 12 години съществуване – 143 милиона лева номинални пари, или 161 милиона лева по стойността на парите към септември 2012 г. (в тези 143 милиона лева са включени и трансфера от 107 милиона лева през 2011 г. към НОИ. Значи реално изплатените номинални от ППФ общо са 36 милиона лева, за 12 години)

Къде ги сънуват тези стотици милиони изплатени пенсии от „частни фондове“ смахнатите перковци не е ясно. А, може би доброволните частни пенсионни фондове са ги плащали? Сигурно, а може би сред тези „стотици милиони“ плащания на пенсии всъщност се крие преждевременно изтегляне на средства от данъкоплатците, които са разбрали, че са въвлечени в измама?

„Измамници, искам да си изтегля парите от вашия доброволен фонд незабавно!?“

И смахнатите перковци отчитат това теглене като „изплащане на пенсия“. Така ли е, или е така?

Някакъв странен министър препоръчва държавата да насърчава данъкоплатците да си дават парите на доброволни частни фондове

Само преди дни някакъв министър (без да се конкретизира мъж, жена, хибрид, охлюв, плужек или нещо друго) препоръча държавата да насърчава данъкоплатците да си влагат парите в доброволни частни пенсионни фондове.

„Нужно е увеличаване на осигурителната култура както на работещите, така и на работодателите и най-вече сред младите и хората с ниски доходи, защото допълнителното пенсионно осигуряване може да осигури висок заместващ доход след пенсиониране„

Брей, брей, да си припомним какъв висок заместващ доход след пенсиониране са приготвили финансовите пирамиди ДЗПО и ППФ към септември 2012 години след 11 и 12 години съответно съществуване с протекцията на държавата:
– във финансовите пирамиди ППФ има средно на човек толкова пари оцелели след професионално управление, че на тежка категория работниците да им се осигури ранна пенсия от 19,86 лева месечно. И не е изтървана някоя нула
– във финансовите пирамиди ДЗПО има средно на човек толкова пари оцелели след професионално управление, че на мъжете се пада месечна пенсия от 8 лева и 4 стотинки, а на жените 5 лева и 97 стотинки и това е постигнато в периода, когато финансовите пирамиди само са прибирали пари, без да плащат почти нищо.

Тъй като доброволните частни пенсионни фондове се управляват от същите собственици, които управляват и финансовите пирамиди ППФ и ДЗПО, не е далеч от ума, че и при доброволните частни фондове се постигат близки до тези драматично впечатляващи резултати.

Сега какъв беше този странен министър? Защо иска държавата да насърчава спестяването на хората в подобни крайно съмнителни схеми?

Какво представлява инвестицията в доброволен частен пенсионен фонд?

Отива работника и сам си влага някаква сума в подобна организация, или неговия работодател доброволно му прави вноски.

Какво се обещава на работника? Рози и лалета, всичко ще цъфти.

Колко ще цъфти?

Е, да не бързаме, това е дългосрочна инвестиция, колкото по-голяма доходност направи фонда, толкова повече ще цъфне и ще върже бъдещия пенсионер.

И все пак на каква допълнителна пенсия може да се надява бъдещия пенсионер ако спестява в доброволен частен пенсионен фонд?

Ами ако фонда прави такава доходност, а бъдещия пенсионер е правил такава вноска в продължение на толкова десетки години…

Тоест имаме обещание за нищо? Добре де, като отидеш и вложиш в банката например едни 1000 лева, в договора примерно пише 5% годишна лихва. Значи след 1 година отиваш в банката и знаеш, че ще си получиш 1050 лева. Какво ни обещава доброволния частен пенсионен фонд?

„Следва да имате предвид, че при осигуряването във фонд за доброволно пенсионно осигуряване на осигурените лица не се гарантира положителна доходност и запазване на пълния размер на внесените средства“

Нищо, освен входна такса на парите, годишна такса за управление и най-забележителното – обещанието, че каквото и да се случи, ако фонда загуби с 3% повече отколкото са загубили останалите доброволни пенсионни фондове, то дружеството, което го управлява трябва да покрие разликата до 3% повече загуби. Супер! (тази гаранция е написана черно на бяло в кодекса за социално осигуряване, чл. 193 – “Минималната доходност за съответните видове пенсионни фондове представлява 60 на сто от средната постигната доходност или с 3-процентни пункта по-малка от средната – което от двете числа е по-малко.”)

Значи отиваш и даваш 1000 лева на доброволен частен пенсионен фонд, от тях ти взимат входна такса 4-5%. Остават ти 950-960. За първата година и за всяка следваща година ще ти взимат 1% годишна такса за управление и получаваш обещанието, че каквото и да стане повече от 3% повече загуби отколкото са загубили средно останалите фондове, няма как да понесеш. Много успокоително. Ами какво правим ако доброволните частни пенсионни фондове се наговорят да загубят 97% средно? Тогава загуба 3% повече от средното означава загуба на 100% от парите на вложителя. И това ще бъде напълно законно.

А някакъв странен министър само преди дни препоръча държавата да насърчава вложенията в доброволни пенсионни фондове

Къде са „десните“, „левите“, „свободните либертарианци“

Ей, „десните“, управлението – някакъв странен министър препоръчва държавата да изкривява пазара като насърчава вложения в каквато и да е инвестиция (без коментар хубава или лоша).

От кога на частника държавата ще му казва къде да си спестява? Къде са призивите за публично извинение или оставка?

Ало „левите“, някакъв странен министър призовава средния данъкоплатец да не разчита на социалното осигуряване, а да си дава и без друго малкото пари на съмнителни схеми. Вместо да препоръча държавата незабавно да прекрати схемата с финансовите пирамиди ДЗПО и ППФ, странния министър призовава да се насърчават и доброволните частни пенсионни фондове. Къде са призивите за публично извинение или оставка? Къде?

Ей „свободните либертарианци“, защо не коментирате препоръките на някакъв странен министър държавата да насърчава вложенията в доброволни пенсионни фондове?

Защо властта взе решение от 2013 г. да няма преференции за нищо, всички да плащат плоски данъци?

Въвежда се данък върху лихвите от депозитите, включително със задна дата, което е противоконституционно. Кой ще сезира конституционния съд пръв?

Значи ако човек иска да си спестява в банка, държавата ще му облага доходите от спестяванията в банката, за да няма преференции за никой.

Обаче ако става дума за инвестиции в доброволни частни фондове например, то не само, че не трябва да се облагат доходите от тях, ами държавата ще прави данъчни преференции за доброволно вкараните средства. А някакъв странен министър може би намеква и за още повече „насърчение“ от държавата?

Не е ли това скандално господа „десни“, „леви“ и „свободни либертарианци“?

Къде ви са принципите? Къде ви е „дясното“? Къде ви е „лявото“? Къде ви е свободата?

Кампания на НАП за спестяване на данъци

Уважаеми работодатели, работници и свободни професии, спомнете си, че всяка година данъчната администрация започва уведомителна кампания как гражданите и бизнеса да си спестят малко данъци?!?

Данъчните публично съветват как да се избягват данъци? Може ли да е истина това?

И как да се избягват данъци? Моля ви се, като работника, за да си спести 1 лев данък общ доход, вложи доброволно 10 лева в доброволен частен пенсионен фонд.

Страшна оферта – спестяваш 1 лев данъци, даваш само 10 лева на професионалисти да те направят много богат. Супер!

Уважаеми работодатели, работници и свободни професии, помислете си добре, когато следващия път данъчни публично ви съветват как да пестите от данъци. Нереално е, защото си е чист капан.

Спокойни ли сте за бъдещите пенсии от частните пенсионни фондове?

Странния министър като го попитаха по телевизията дали е спокоен за бъдещите пенсии от частните фондове, заяви, че е много спокоен, защото „комисията за финансов надзор“ ги надзиравала да не вършат много злоупотреби. Данъкоплатците да си спят спокойно, особено родените след 1959 г.

Някои телевизии проведоха проучване сред представителна извадка от населението – наброяваща 3-4 човека.

Питаха ги какво мислят за доброволните пенсионни фондове, много ли хубави пенсии ще плащат. Нищо притеснително не казаха хората, хубаво било да влагат в доброволни частни фондове докато са млади, за да имат хубави пенсии. Само рози и лалета, нищо притеснително

И само ден след тези изящни коментари на странния министър

Частните фондове са притеснени за пенсиите на родените след 1959 г.

Какво беше планирано, а какво стана? Ами точно както е по план, по чилийската измамна схема – държавата принуждава населението противоконституционно да си дава парите на финансови пирамиди. Финансовите пирамиди прибират парите десетки години необезпокоявано като обещават рози и лалета, а когато дойде време за плащане, стъкмява се някаква измислена криза и за да се избегне изключителното обществено недоволство, че парите са откраднати, държавата плаща всички щети (тоест данъкоплатците плащат двойно).

Нещата в България за разлика от Чили се развиват обаче дори по-бързо. Тукашните мошеници източват по-бързо отколкото етиката на всеки уважаваш себе си мошеник позволява. И признанията почват да идват след само десетилетие и малко нагло източване:

„Пенсионните дружества може да се окажат в невъзможност да изплащат бъдещите втори пенсии заради прекалено многото рискове, които крие допълнителното задължително пенсионно осигуряване – дълголетие на клиентите, недобро инвестиране на средствата, сривове заради икономически кризи„

Опа, а лобистите от 1999-та досега постоянно твърдяха, че за частните пенсионни фондове няма никакви рискове. Всеки си имал собствена индивидуална партида и колкото си е вкарвал, толкова и ще си получи обратно. Няма да си делка парите с някакви други хора, няма да е солидарен с никой, неговото си е негово.

Твърдеше се от лобистите, че частните пенсионни фондове решават демографските проблеми, твърдеше се от лобистите, че в дългосрочен план няма начин частните фондове да не са на печалба, каквито и икономически кризи да има.

А сега какви са тези нови песни? Всичко ли е лъжа уважаеми патологично нагли шмекери?

„При действащото законодателство пенсионните фондове трябва да започнат да изплащат масово втора пенсия от 2023 г., когато първите осигурени в тях – родените след 1959 г., ще придобият право на пенсиониране от общественото осигуряване. Те трябва да гарантират доживотни плащания.“

„Един от основните рискове в този случай е прекалено много хора да живеят по-дълго от времето, за което ще стигне партидата им. „Актюерските разчети показват, че това ще стане при повечето осигурени“, заяви представител на частен пенсионен фонд

Лоша работа разбирате ли, за частните фондове има проблем ако данъкоплатците живеят и получават пенсии. Бизнесът им е застрашен. Представяте ли си колко е гадно десетки години спокойно да си прибираш стотици милиони за управление и изведнъж да трябва да почнеш да плащаш, да връщаш пари, когато вече си ги усвоил както си намерил за добре. Толкова е гадно…

„И според държавните експерти, и според експертите на дружествата единственото решение да се гарантират тези пенсии е да се създаде общ пул (сметка) и в нея да влязат парите на хората, които вече получават пенсии, и сумите, които остават от партидите на починалите. От този фонд да се изплащат парите на дълголетниците.„

Лоша работа, значи „личните сметки“ не са лични. Като някой се гътне предсрочно, парите му да отиват в общия кюп. Това не е ли опасно за сигурността на по-богатите? Ами така няма ли някакъв съществен интерес от частните фондове клиентите им с по-големи „лични сметки“ и които ще чакат много пари да си взимат, някак си да бъдат подпомогнати да напуснат пенсионната система предсрочно, за да отидат спестяванията им в „общия пул“?

Ало, господата „свободни либертарианци“, как ще го коментирате това?

Държавата насилва данъкоплатците да плащат данъци на финансови пирамиди. Финансовите пирамиди имат материален интерес особено по-заможните им клиенти да не живеят дълго и да не си получават пенсията. Какво правим по въпроса?

А, знаем какво ще кажете – по-заможните клиенти да си направят и застраховка „Живот“, че застрахователя, който ще им съдира кожата да им осигури въоръжена охрана срещу частния им пенсионен фонд, с който имат търкания, за да не се налага да изплаща застраховката „живот“. Нали така? Ще рекетираме и заможните, така ли „свободни либертарианци“?

„Ние искахме да регламентираме това още при правенето на пенсионната реформа през 2000 г. Но това беше малко след фалитите на банките, рухването на финансовите пирамиди и първите реакции на хората бяха, че правим още една пирамида. Затова отложихме решаването на въпроса за по-нататък“, призна Йордан Христосков, един от авторите на големите пенсионни промени преди 12 г.

Да, точно така, точно така.

„Сега доживотните пенсии трябва да се гарантират с резерв от собствени средства на дружествата и пари от партиди на починали клиенти, които нямат никакви наследници. Те обаче са пренебрежимо малко, тъй като по закон парите от партидите се наследяват от всички по права линия, но могат да се вземат само накуп. „Няма субект в света, който може да гарантира изплащането на пожизнени пенсии само със собствени средства“, твърди ХХХ, шеф на дружество, което управлява частни пенсионни фондове.

А защо това след 12 години се обявява? Защо изобщо бяха въведени финансовите пирамиди ДЗПО и ППФ като всички много добре са знаели, че такъв модел и на теория не може да работи, дори и при най-добри намерения, изключителни дарби за управление, липса на всякакви вродени навици да се краде, корупция и т.н.

Според същия шеф  на дружество, което управлява частни пенсионни фондове, наложилата се световна практика е останалите в партидата средства при смърт на лицето да не могат да се наследяват накуп, както е в момента у нас, а с тях да се изплащат само наследствени пенсии и то на ограничен брой роднини.

Точно така, точно така, само че в световната практика при нормалните държави не съществуват недоразумения като финансовите пирамиди ДЗПО и ППФ. Единствените, при които бяха наложени финансовите пирамиди от този вид са Чили, няколко държави от Южна Америка (от които вече започват да се отказват), няколко държави в Африка, и разбира се закъсали държави от Източна Европа, сред които и България. Само че от закъсалите държави в Източна Европа Унгария изгони измамниците категорично, Литва вече дава възможност на гражданите си да се откажат от принудителното си участие в литовската ДЗПО схема и да си възстановят всички права за държавна пенсия. Полша, Естония, Словакия и други държави също поемат по пътя към свободата от финансовите пирамиди.

А България кога?

Многото лобиране води до духане

Тази статия беше за (Не)единното платежно. Да се върнем и на тази тема. И така наглите лобисти на финансовите пирамиди ДЗПО успяха да си осигурят втора сметка, по която бизнесът и самоосигуряващите се лица ще трябва да превеждат специализирано ДЗПО вноските. Много добре, браво лобисти, правите всичко в своя полза в ущърб на бизнеса и свободните професии. Много добре.

Едни други лобисти обаче успяха да извоюват лихвите за забавени плащания на осигуровки да се намалят до 10% + основния лихвен процент на БНБ (който е 0%)

Лобистите на „частните пенсионни фондове“ направиха всичко възможно, за да продължат да си осигуряват приоритетно стотиците милиони лева годишно, въпреки, че ще прецакат бизнеса и свободните професии.

Обаче от нас да знаете, многото лобиране води до духане

Какво хората говорят за частните пенсионни фондове в интернет пространството?

По телевизията като ги питат обикновените граждани какво им е мнението за „частните пенсионни фондове“ – само рози и лалета. Но я да видим нецензурираната версия каква е:

„Много ми е приятно да науча, че във фондовете, в които се осигурявам, са притеснени от перспективата на моето … дълголетие. И аз ви обичам, пичове!“

„Къде са Георги Ангелов и сие от „Отворено общество“ дето пишеха, ли пишеха, че сегашната пенсионна система била архаична, а трябвало всеки да се осигурява в частни пенсионни фондове.“

„Честито „новина“. Че фондонатрупващият (капиталовият) модел, дори при липса на източване и идеално управление, не може да осигури пенсии, поради прекалено дългото време на „операцията“, спрямо икономическите цикли, не беше известно само на „старшите икономисти“ и Каролев.“

„- Искам всяко едно дружество да изкара – вноски за периода, такси за периода, стойност на единиците за периода и стойност на партидата към момента.
– Ти искаш ама няма. В ХХХХХХ го имаше и в момента в който стана ясно че парите от вноски са повече отколкото има в партидата тази справка изчезна. Това са нагли крадци и мошеници които драгалевския циганин ни натресе да му таковам п…. майчина. Тоя боклук заедно с един пиян доктор Игнатов и чукундура Нейков донесоха най-голямата злина на българския народ. Ако ми падне някъде насаме бих го утрепал с лопатата.„

На кое да вярваме? На розите и лалетата по телевизията? Или на нецензурираното мнение на гражданите?

Ако държавата не иска да изгони финансовите пирамиди, тогава бизнеса и свободните професии ще ги изгонят законно

Уважаеми работодатели, работници и свободни професии, от 2013 г. вече ще има 2 сметки за плащане на данъци. По първата ще се покриват всички данъци (включително ДДС, осигуровки, ДОД), по втората ще се превеждат парите за финансовите пирамиди ДЗПО.

Във времена на криза всеки бизнес може да му се наложи да получи кредит, за да финансира дейността си. Ако ви потрябва кредит, не ходете в банката да се молите да ви дадат пари – просто не плащайте данък ДЗПО за своите работници. Това е много изгоден кредит, без никакви уговорки, без заробващи условия, лихвата е 10% на година. Трудно ще намерите банка да ви отпусне кредит при толкова изгодни условия.

Платете си само по първото платежно, където са нормалните данъци (ДДС, осигуровки, ДОД и т.н.), не превеждайте второто платежно, където пари чакат от финансовите пирамиди ДЗПО. Не е нарушение, само ще дължите лихва от 10% на година. Данъчните едва ли би трябвало да ги интересува дали финансовите пирамиди си получават парите или не, основния приход на държавата е ДДС-то, което се превежда по сметката за нормалните данъци. Втората сметка за ДЗПО идва в повече.

Дори и да нямате финансови затруднения, да нямате нужда от кредитиране по този начин, не превеждайте данък ДЗПО по второто платежно. Ако финансовите пирамиди спрат да си получават стотиците милиони лева на година нови вноски, ще лъсне истината за „ръста на активите им“, ще бъдат принудени да си стягат куфарите за от където са дошли преждевременно. На данъкоплатците ще бъдат спестени милиарди лева, които няма да бъдат източени. Дефицита на държавния бюджет ще се намали до 0, а може би бюджета ще има и излишък. Това ще даде добри перспективи в бъдеще за намаляване на данъците и ръст на икономиката.

Спрете им парите, не превеждайте данък ДЗПО на финансовите пирамиди, платете си само нормалните данъци. Да им объркаме плана за необезпокоявано източване на стотици милиони лева годишно, на поставянето на държавата на колене, чрез трупане на държавен дълг заради тях, след което да се изплъзнат безнаказано и всички данъкоплатци да плащат за щетите с лихвите.

Те лобираха достатъчно, да ги пратим да духат

Да закрием задължителните „частни пенсионни фондове“