Върховете на Витоша – част 1

В настоящата статия набързо ще се опишат най-популярните (и не толкова популярни) върхове из Витоша, начини за достигането им и клипчета с гледки от тях.

Вероятно би могло всички да се минат в рамките на един летен ден (от опитни планинари в началото на юли месец, с много бърза крачка, тичане, и с осъмване там), но статията е насочена най-вече към любителите, които биха се порадвали на планината поне няколко уикенда или защо не дни от седмицата (тогава е най-хубаво – всички работят, а по върховете са малцина), с възможност да се наслади човек на дневна светлина да види всичко.

Реалистичното обхождане на върховете на Витоша от любител планинар, е възможно като се отделят поне 10 цели дни, за да се мине всичко с удоволствие и без много бързане. При изпълнение на пълната 10 дневна програма първенецът на Витоша – Черни връх ще бъде покорен 5 пъти – и всеки път ще бъде някак си по-различно.

Основните стартови пунктове към върховете са хижа Алеко, хижа Тинтява, хижа Боерица, църквата на село Ярлово, спирка Царева махала след село Железница

1 ден – връх Черната скала (1868 метра) – 42.606266,23.2589941

До Черната скала се стига от хижа Планинарска песен – 42.6025454,23.2541623 (до хижата се стига с кола за около 40-50 минути от центъра на София, след Златните мостове трябва да се кара по-бавно, защото пътят не е в идеално състояние).

Тръгва се по посока върха, който се вижда от хижата. Преди да се стигне реката от морени, трябва да се тръгне надясно и да се върви, докато се излезе през гората. Има добре разработена пътека и не може да се обърка човек. Като се излезе на светло трябва да се пресече реката от камъни на най-удобното и достъпно място (търси се място, където камъните не са огромни и са най-малко). След това се продължава през недобре утъпкани треви и трудно проходими храсти. Маршрутът не е труден (от магарешкия бодил и храстите боли обаче, а от където и да се мине ще са храсти и хвойна), само задължително много да се внимава, тъй като човек не знае къде точно стъпва. Под храстите, които се газят не е сигурно дали няма сериозна дупка между канарите. И задължително прехода да се прави от рано сутрин и при прогнози за идеални метеорологични условия. На много от гигантските на места камъни ако са в сенчестата част и е валяло скоро, става хлъзгаво и опасно за живота (не е шега) ако човек се подхлъзне някъде. На картата изглежда като че да може да се мине през морените още директно от хижата, но камъните в този район са изключително големи и трудни за качване и слизане, не е и ясно какво следва след тях в гората. За препоръчване е маршрута по пътеката. И не ходете сами на това място! Въпреки, че и така е добре, по-добре е да има кой да помогне ако нещо стане. Иначе е малко страховито. Или пък ако това е целта, тогава всеки на свой риск може да отиде сам там.

Откриват се гледки към Копитото, Камен дел, Средец и чак до Черни връх.

За качването и слизането е добре да се предвидят по час и половина в посока и още 20-30 минути за порадване на гледката. А усилията ще си заслужават. Мястото е страхотно!

За този първи ден на Витоша, предизвикателството е достатъчно (не се подвеждайте от тези само 1868 метра височина, не е височината трудното в случая)

 

2 ден – Златните мостове, Момина скала, Боянски водопад, хижа Тинтява, връх Камен дел (1862 метра), връх Ушите (1901 метра)

Един цял ден човек със семейството си може да посвети на Витоша като последователно посети:

  • Златните мостове 42.6097695,23.239098 – до тях се стига за около 30-40 минути с кола от центъра на София. Мястото е идеално за пикник и разходка. От там би могло да се направи разходка до Черни връх (за около 3 часа и половина в едната посока), Камен дел (2 часа в едната посока), а може би ако след една късна закуска на Златните мостове се продължи към
  • Момина скала 42.6231794,23.2503386 – това е хижа на Стамболова поляна, идеално място за пикник и почивка на чист въздух. От Златните мостове се достига с кола за около 5-10 минути. Това е отправна точка за
  • Боянски водопад 42.6278455,23.2504447 – достига се от Стамболова поляна пеша за около 25 минути (на връщане същия път се взима за 40 минути). Добре е човек да си отдели 2 часа време считано от Стамболова поляна, тъй като може би час ще му се иска най-малко да се наслаждава на гледката към София и водопада, особено ако се посети мястото през есента След връщането от Боянски водопад към Момина скала човек може да реши да си остане на Стамболова поляна за обяд и след това да се прибере към София. Обаче по-добре деня да продължи в планината и да се изкачи
  • връх Камен дел 42.6122053,23.2778417 – най-лесният начин и с най-малко усилия е от Стамболова поляна да се придвижи с кола за около 10 минути (съвсем малко е разстоянието, обаче от пътя има какво да се желае – пазете колата и карайте бавно) до хижа Тинтява 42.6188126,23.2567653. Хижата не е ясно дали работи, като това ще бъде отправна точка за леката разходка към връх Камен дел. До върха се стига от хижата за около 1 час, като се преминава през много приятна горичка (60% от времето), другата част е на открито. До връх Камен дел би могло да се стигне за около 1 час и от хижа Алеко (като алтернативен начин на достигане на върха). Какво му е характерното – много ветровит. Когато се ходи там даже и в най-летните дни винаги с едно на ум да се ходи. Поривите на вятъра биха могли да са много силни и да съборят човек от скалите. При хубаво време и ако няма много вятър гледката към София и планината са страхотни. Всеки трябва да посети това място поне веднъж
  • връх Ушите 42.6069573,23.2741432 – може да се достигне за около 20 минути от връх Камен дел. Алтернативно за около 55 минути може да се достигне от хижа Алеко. Отново ветровит връх. Хубава гледка към върховете по северната част на Витоша и чак до Черни връх. Пътят обратно към хижа Тинтява отнема около 45 минути. В случай, че начална точка е хижа Алеко са необходими около 55 минути за прибиране. При рязко влошаване на времето съвсем близо под върха се намира заслон Ушите 42.6072324,23.2777329, където при необходимост може да се изчака до по-добри времена

Въпреки, че съвсем наблизо има други върхове, за този ден приключенията ще са били достатъчно без никакво съмнение

3 ден – хижа Алеко, връх Малък Резен (2182 метра), връх Голям Резен (2277 метра), Черни връх (2290 метра), хижа Алеко

Хижа Алеко 42.5826076,23.2923196 – до хижата се стига за около 40 минути с кола от центъра на София основно по павиран път от квартал „Драгалевци“. Алтернативен вариант е да се ползва автобус 66 от метростанция „Витоша“ до Хотел „Морени“, след което да се върви около 15 минути до хижата.

От хижата към Резените и Черни връх може да се стигне по поне 3 начина (без да броим шорткътите, които не са за препоръчване за начинаещите любители на планината или лифтовете). Първия вариант е да се тръгне директно „нагоре“ след чешмичката до хижата от подножието на връх Малък Резен. От Хижа Алеко към Черни връх маршрута отнема 90 минути, които може да се разделят на приблизително 2 равни етапа като времеемкост – първият, който е с най-голяма денивелация приключва до момента, в който се подмине заслона, виждащ се от началната точка (хижата) и малко след това се стигне до „магистралата“ – на планинарски това е широк черен път, по който може да се минава спокойно с Jeep. Ако целта е директно Черни връх – очакват се още около 45 минути вече не чак толкова стръмно качване – около 1/3 от пътя се върви по черния път, след което се преминават морени и Боянската река извираща под тях. Останалата част от директния маршрут до върха е приятна разходка, малко по-стръмна, но в никакъв случай не е опасна.

Алтернативен маршрут от хижа Алеко към Черни връх е пътеката от паркинга в дясно от хижата, която води към Голи връх, а от там се следва „магистралата“. Ако се избере този вариант, това ще бъдат допълнително 45 минути разходка, защото се заобикаля, в същото време има какво да се види по пътя.

За малко по-сериозна разходка ще стане дума в 3-я алтернативен маршрут от ден 5, който дава възможност да се обиколят най-високите върхове по южната част на Витоша преди да се изкачи и Черни връх. В този ден 3 обаче преди най-високата точка на Витоша е избрано първо да се посетят 2 много видими места от София – връх Малък Резен и връх Голям Резен

връх Малък Резен 42.573104, 23.289746 – това е купена най-видим от София (ако не броим централно разположения връх Камен дел). За да се достигне е необходимо от пътя към Черни връх да се отбие в ляво по шорткъта (42.572623, 23.284420) към спасителната служба, а след като се достигне да се покатери каквото е видимо най-високото. Няма точно отбелязано къде е върха, затова е препоръчително да се слиза много внимателно по образуващите се връхчета докато се огледат във всички посоки красотите

След това трябва обратно качване по камъните до спасителната служба, за да се продължи към следващата цел

връх Голям Резен 42.5649166, 23.2893243 – гледайки от София в най-лявата висока част на Витоша и с невъоръжено око човек може да забележи нещо с формата на дърво, което е значително по-голямо от останалите – всъщност е кула метеорадар на РВД. До там се стига за около 30-40 минути от връх Малък Резен. От под кулата се открива много хубава гледка към планината и София. За да е пълна радостта, се продължава още малко в страни (30-на метра) по камъняците (ако е хлъзгаво, с особено повишено внимание да се преминава), от където се открива чудесна гледка и към Южна Витоша – виждат се отлично Голям Купен, Скопарник, Карачаир, Купена, Ярловски купен, а какво да кажем и за страхотната гледка към Рила. Без думи остава човек.

Трябва да се има предвид, че по пътя от връх Малък Резен, както и към Черни връх има куче, което от километър и повече като чуе нещо да мърда и почва да лае. Е да, вързано е, обаче най-добре бързо да преминава човек от там – никога не се знае дали няма да откъсне сградата, за която е вързано

Черни връх – 42.563759, 23.278473 (с тези координати е чайната с мечката, от където дават и печати за 100-те национални обекта, както и за 10-те планински първенци в България). Стигнал тук човек може да се счита за покорил върха, тъй като сградата е малко по-високо от самия връх, който е съвсем наблизо от сградата и с тези координати 42.563158, 23.279301.

От Черни връх се вижда цялото плато на Витоша, София, всички върхове двухилядници без връх Голям котор (Сиврикая) и Сива грамада.

До Черни връх се стига за около 25 минути по пътя от връх Голям Резен и е нещо като разпределителна гара за Витоша (тук при хубаво време и ако е през уикенда, е пълно с хора, даже скара има до чайната. Ако не е хубаво времето, не е препоръчително да се ходи на върха, тъй като е от най-ветровитите в България, може би само връх Ботев на Стара планина може да предложи толкова резки влошавания на времето за минути, дори и през лятото. Затова, въпреки че до върха пътища много, и то не трудни, по-добре с едно на ум да се качва и задължително да се провери прогнозата за времето да е идеална за деня, когато ще се посещава).

От Черни връх може да се стигне както до Хижа Алеко за около 1 час ако се избере бързо слизане, или за 90 минути ако се избере по-обходния маршрут по „магистралата“. В същото време ако се продължи на юг може да се стигне до връх Скопарник, Карачаир, Купена, Ярловски купен, Сива грамада, Ветрен и чак до Ярлово (за около 4 часа е слизането). Като друга алтернатива може да се стигне и до спирка Царева махала при Железница за около 3 часа. До връх Камен дел може да се стигне за около 100 минути, а за следващия ден 4 е предложен маршрут с целево посещение на други 2 двухилядници на Витоша – връх Самара и връх Селимица.

4 ден – хижа Алеко, Черни връх (2290 метра), връх Самара (2103 метра), връх Селимица (2041 метра), Черни връх, хижа Алеко

В четвъртия ден за покоряване върховете на Витоша, маршрутите от хижа Алеко към Черни връх са вече разгледани от ден 3 и няма да се повтарят.

Черни връх като гара разпределителна се явява опорна точка за достигане на новите цели за деня – връх Самара и връх Селимица, като преди това са инвестирани поне 90 минути, за достигането му от хижа Алеко.

връх Самара – 42.563741, 23.258555

За достигане на връх Самара, от Черни връх се слиза в посока Перник. Има добре разработена пътека надолу. По нея се върви докато се стигне до заслон Самара. И върха и заслона се виждат от Черни връх. Ориентировъчно слизането до заслона ще отнеме около 30 минути. След това от заслона към върха ще са необходими още 5-10 минути. Трябва да се има предвид, че в тези минути няма утъпкана пътека и ще се преминава през треви. Тъй като купена се състои от 2 не особено удобни за изкачване части, да се знае, че лявата е най-високата точка. Дясната само от любопитство може да се качи. След това пътешествието продължава с връщане към заслон Самара.

връх Селимица – 42.5527519, 23.2474409

От заслон Самара към връх Селимица разходката продължава около 40 минути. В един момент се стига до разклон, като пътя надолу продължава към връх Селимица, а дясната пътека продължава към хижа Кумата. В един момент търсейки върха човек може да се обърка и да сметне като мираж първия срещнат купен в дясно от пътя за целта. Обаче това не е върха. Има хубава гледка, а върха трябва да се търси по-надолу:

Продължавайки прехода, човек може да си помисли, че върха не е в дясто от пътя, а в ляво (там се вижда хубав купен, с хубава гледка към южната част на Витоша). Само че, който търси връх Селимица, трябва да продължи по-надолу, като от купена без име може да се види и самия връх Селимица къде се намира:

От връх Селимица към Черни връх с междинна точка заслон Самара разстоянието е 3.6 километра и ще отнеме около 90 минути.

А от Черни връх до Хижа Алеко ще са необходими между 60 и 90 минути, в зависимост дали ще се избере стръмния маршрут надолу по ски пистата или бързия маршрут за качване, или обходния маршрут по „магистралата“.

Следва продължение