Полша спира финансовите пирамиди в пенсионната система

На 26 юни 2013 г., Министерството на труда и социалната политика и Министерството на финансите представи доклад, в който подробно е разгледан втория стълб на пенсионната система на Полша. В доклада се анализира ефективността на втория стълб по отношение осигуряването на адекватни пенсии, както и влиянието му по отношение на държавните финанси, финансовите пазари и икономическия растеж в страната от 1999 г. насам. В допълнение доклада представя няколко възможни реформи, с които да се увеличи икономическия растеж и да се намалят разходите и рисковете за втория стълб. Докладът подлежи на публични обсъждания в следващите 2 месеца, преди предложенията в него да доведат до промени в законодателството.

През 1999 г. Полша въвежда три стълба в пенсионната си система (по същия начин, както и България): първи стълб – задължително обществено осигуряване с фонд управляван от Социалната осигурителна институция – ZUS (в България това е НОИ), втори стълб – задължителни индивидуални сметки управлявани от частни пенсионни фондове, трети стълб – доброволни пенсионни сметки, управлявани от частни фондове. В допълнение, законът приет през май 2011 г. създава към първия стълб лични сметки, които се захранват от част от вноските, които преди това са били отклонявани към втория стълб.

Ключовите области анализирани в публикувания доклад включват следното:
– таксите, които са били събирани от дружествата, които управляват частните фондове: в доклада се констатира, че събираните такси от управляващите дружества са били екстремно високи и абсолютно несвързани с постиганите резултати от инвестициите. За пример по време на финансовата криза 2008 г. дружествата, които управляват частните фондове в Полша са събрали такси в размер от 602 милиона долара, като в същата тази година за осигурените лица е постигната загуба от 6,02 милиарда долара.
– пенсионните фондове и публичните финанси: в доклада се констатира, че държавния дълг на Полша щеше да бъде 38% от БВП вместо 56%, ако втория стълб в пенсионната система никога не беше въвеждан. В доклада се отбелязва, че това щеше да означава значително по-висок кредитен рейтинг на Полша и свързаните с това по-ниски разходи по обслужването му.
– пенсионните фондове и Варшавската стокова борса: в доклада се отбелязва, че частните пенсионни фондове са изиграли ключова роля в развитието на фондовата борса, като активите им съставляват 18% от капитализацията на борсата. Обаче тази им роля се очаква да се намали значително в бъдеще, тъй като приватизацията на държавните предприятия приключва (и в България почти не остана нещо за приватизиране).

В доклада се излиза с предложени 3 възможни реформи на втория стълб на пенсионната система, включващи:
– трансфер на всички държавни облигации от частните фондове към ZUS (НОИ в България) и ограничаване на бъдещи инвестиции на частните фондове в „реалната икономика“, включително в акции и корпоративни облигации.
– участието във втория стълб на пенсионната система ще бъде доброволно. Настоящите участници ще имат 3 месеца, за да информират в писмена форма ZUS (НОИ в България) ако имат намерение да останат към втория стълб (в превод това е декларация, в която пише „Аз съм малоумен“). Онези, които не го направят се присъединяват изцяло към държавното обществено осигуряване. Новите участници на пазара на труда ще имат опцията да се присъедият към втория стълб доброволно (с декларацията „Аз съм малоумен“).
– участието във втория стълб става доброволно, но се увеличава размера на вноската за онези, които желаят да участват в него. Данъкоплатците ще имат 3 месеца да изберат дали да участват във втория стълб, като вноските за онези, които изберат доброволно да се присъединят към схемата ще трябва да правят с 2% по-висока осигуровка. В резултат общата осигуровка за пенсия за тях би се повишила от 19,52% от дохода до 21,52%. От тези вноски 4% ще се отклоняват към втория стълб (в момента 2,3%), а останалата част ще отива в ZUS (НОИ в България).

В доклада се отхвърля възможността за административна ликвидация на втория стълб, но и абсолютно се отхвърля опцията за запазване на статуквото.

И така, за който не може да чете между редовете, Полша демократично и без да бъде обвинявана и демонизирана в „национализация“ както беше направено с Унгария през 2010 г., ще се отърве от финансовите пирамиди в пенсионната си система.

В същото време в България вместо да се направи същото, разните смешници и патологични мошеници обсъждат, че нямало прозрачност кой олигарх точно щял да източва (управление му викат) наложените на населението насила и със законова принуда „частни фондове“.

Унгария, Полша, България и други страни от Източна Европа бяха насилени по един и същи начин в края на 20 век да въведат финансови пирамиди в пенсионната си система. Унгария и Полша се освобождават от измамната схема.

България кога?

Да закрием задължителните “частни пенсионни фондове”

Източници: International Update, July 2013, “Poland,” International Update, US Social Security Administration, May 2011; Social Security Programs Throughout the World: Europe, 2012US Social Security Administration, September 2012; “Polish Private Pension Funds: Outlook for 2013 After Strong 2012,” Ministry of Treasury, March 1, 2013; “Przegląd Funkcjonowania Systemu Emerytalnego,” Ministry of Labor and Social Policy and Ministry of Finance, June 2013; Ministry of Labor and Social Policy, press release, June 26, 2013; “Government Presents Three Options for Future of OFEs,” Warsaw Business Journal, June 26, 2013; “Polish Government Unveils Plans for Second-Pillar Pensions Reform,” IPE.com, June 27, 2013.

Locations of visitors to this page
Tyxo.bg counter
Site Meter
Google Analytics Alternative
Clicky

Advertisements

Шарлатаните – задължителни „частни пенсионни фондове“ към декември 2012 г.

„Просто така е направена схемата, не само в България… а в доста други държави тя е внедрена, че всъщност
няма никакъв стимул в тези фондове те да изкарват пари, освен за себе си…
Това е неработеща система…
Симеон Дянков, министър на финансите, извадка от стенограмата на проведения на 9 октомври 2012 г. национален съвет за тристранно сътрудничество

Пенсионните дружества може да се окажат в невъзможност да изплащат бъдещите втори пенсии заради прекалено многото рискове, които крие допълнителното задължително пенсионно осигуряване – дълголетие на клиентите, недобро инвестиране на средствата, сривове заради икономически кризи

Ние искахме да регламентираме това още при правенето на пенсионната реформа през 2000 г. Но това беше малко след фалитите на банките, рухването на финансовите пирамиди и първите реакции на хората бяха, че правим още една пирамида. Затова отложихме решаването на въпроса за по-нататък”, призна Йордан Христосков, един от авторите на големите пенсионни промени преди 12 г.

Кратка история на финансовите пирамиди от пенсионен вид в България
(само това, което е вече публично известно)

– през 1999 г. държавни предатели допускат в кодекса за социално осигуряване (тогава носещ друго славно име) да се запише, че родените след 1959 г. са принудени да плащат данъци на частни фирми. Пропорционално на платените данъци за пенсии на частните фирми, родените след 1959 г. губят право на част от държавната си пенсия. Този момент обаче никой не го говори – казва се, че реформата макар и болезнена е за добро – ще се развива капиталовия пазар и още по-важното – мисли се как младите да не изпадат в положението на сегашните пенсионери, а да получават допълнителна пенсия от частен фонд (значи казват, че повече ще се получава). Защо ли обаче едно са говорили, а друго са написали в закона (родените след 1959 г. губят право на значителна част от държавната си пенсия)? А да, ами защото са държавни предатели и още се подвизават по медии натрапващо се, дават акъли и т.н.

– финансовите пирамиди – задължителни „частни пенсионни фондове“ започват функционирането си в България през 2001 г. (за работещите при тежки условия на труд), а за родените след 1959 г. изземването на данъци в частна полза започва през 2002 г. Няколко години за финансовите пирамиди не се шуми. Насилствените вноски в полза на „частни фирми“ за работниците при тежки условия труд са 7% от дохода за втора категория труд и 12% от дохода за първа категория труд. Насилствените вноски в универсален пенсионен фонд (където са насилени да участват всички родени след 1959 г.) са както следва:

– 2% – през 2002 и 2003 г.
– 3% – през 2004 и 2005 г.
– 4% – през 2006 г. и
– 5% – от 2007 г.

– спомняте ли си какво се случи на фондовата борса в България през 2007 г.? Инвеститорите постигаха рекордни печалби. Бабите в трамваите си говореха как направили много изгодна инвестиция на фондовата борса. Индексът Sofix достига 1943 пункта на 30 октомври 2007 г., като 1 година по-рано индексът е на ниво от 1091 пункта (тоест за 1 година има 78% ръст, което е нечувано)

– на 1 ноември 2007 г. председателят на комисията за финансов надзор по онова време Апостол Апостолов в интервю за 24 часа споделя, че
„Капиталовият ни пазар в момента е тенджера под налягане, която няма клапаните, които да изпуснат напрежението. Той е нещо ново, не толкова установено и хората са замъглени от алчността. Но заедно с нея трябва да имат и дяволче, което да им казва – може и да загуби. Него го няма и затова тенджерата в момента набира пара, която няма откъде да излезе. Трябва изкуствено или заедно с гилдията да направим тези отдушници, които да намалят напрежението, или тенджерата ще изгърми. Никой не може да каже кога ще се случи това. Затова ще променим критериите в наредбите, ще вменим задължения на посредниците документите да се следят…“.
Интересното е, че в края на 2007 г. задължителните „частни пенсионни фондове“ (където са насилени да плащат данъци всички родени след 1959 г. и работодателите на работещите при тежки условия на труд) имат инвестиции в акции в рекорден размер от около 30% от активите си (и това е след разпродажбите през последните 2 месеца на годината).

– и така, председателят на комисията за финансов надзор дава интервюто и фондовата борса започва да се срива, с това и инвестициите на бабите, които се хвалеха в трамваите какви добри инвестиции са направили. Обаче бабите сами са инвестирали, никой не ги е карал, но какво да кажем за родените след 1959 г., които са били принудени от държавата да участват в схемата и чиито бъдещи пенсии са поставени пред огромна заплаха (ако сме по-директни може да си го кажем – да бъдат окрадени). На българската фондова борса започва паника. За да се успокоят инвеститорите се появяват интервюта на влиятелни лица, които казват, че ако борсата падне с 20%, тогава големите институционални инвеститори (най-вече „частните пенсионни фондове“ и взаимни фондове) ще подпрат, и всичко ще се стабилизира. Много хубаво обещание и как да не вярваш, нали още през 1999 г. държавни предатели говореха, че чрез „частните пенсионни фондове“ ще се развива капиталовия пазар? Я да видим как нашите приятели държат на обещанията си

– през 2008 г. задължителните частни пенсионни фондове реализират номинални загуби до 30% от парите за пенсии, като управителите им се биеха в каквото имат там, че това е благодарение на изключителния им професионализъм. В тези тежки времена всички са загубили пари, но те професионално са удържали на напрежението и са изгубили най-малко. Браво на тях – загубили са само до 30% от чуждите пари, които са взети от данъкоплатеца насила.

– имахме едно обещание, че ако борсата падне с 20%, нашите приятели пазители на капиталовия пазар ще подпрат?

– датата е 24 февруари 2009 г., индексът Sofix пада под 260 пункта. Това от върха 1943 пункта, е 87% спад. Къде са нашите приятели? Защо не удържаха на думата си?

– годината е 2010 г. избухва скандалът с професионалните пенсионни фондове, които се оказва, че могат да плащат ранни пенсии на работещите при тежки условия на труд от порядъка на 30-40 лева месечно средно. За да се предпази от общественото недоволство парламента принуждава НОИ да плаща на тези работници средни пенсии многократно по-високи от тези, които „професионалните частни пенсионни фондове“ предлагат, като за компенсация, на НОИ трябва да бъдат преведени индивидуалните партиди, от които могат да се плащат 30-40 лева месечно, защото останалите пари някъде са се изпарили…

– през същата тази 2010 г. държавни предатели сезират конституционния съд, че НОИ ще национализира индивидуалните партиди на работниците, които били частна собственост. По принцип национализацията е нещо напълно законно, регламентирано в конституцията. Чл. 17, ал. 5 гласи следното: „Принудително отчуждаване на собственост за държавни и общински нужди може да става само въз основа на закон, при условие че тези нужди не могат да бъдат задоволени по друг начин и след предварително и равностойно обезщетение„. Прехвърлянето на партидите от „професионалните частни пенсионни фондове“ стана въз основата на закон, работещите при тежки условия на труд щяха да получават от „частния си фонд“ ранна пенсия от порядъка на 30-40 лева месечно. НОИ сега им плаща 300-400. Има ли равностойно обезщетение? Всъщност обезщетението е многократно по-голямо от това.

– през 2011 г. „конституционния съд“ вади становище, че да, имало било национализация на лични средства и това не трябвало да се повтаря – сега НОИ да плаща, а „професионалните частни пенсионни фондове“ да продължават да получават парите. Интересно кой ли би отказал държавата да му национализира 30-40 лева месечно, а да му дава 300-400? Е „конституционния съд“ не гледа така на нещата – някой си е позволил да посегне на „частните пенсионни фондове“ и това е основния проблем. Като се вземат парите от там, а отидат в НОИ, ще бъдат дадени след това на хората под формата на пенсии, от тях няма да могат да бъдат събирани такси и комисионни за управление, няма да могат да се раздават на фирмите на батко и братко и т.н. А не са ли задължителните „частни пенсионни фондове“ основната възможност да се краде законно от пенсионната система? Както през 90-те години е заложен планът? От всякъде да може да се краде.

– през 2012 г. от „частните пенсионни фондове“ признаха, че са притеснени за пенсиите на родените след 1959 г. и предлагат парите на тези данъкоплатци, които не доживеят пенсия или живеят малко след пенсия да се прехвърлят към общ резервен фонд, с който да се плащат пенсии на тези, които живеят повече от разчетите. И така през 2012 г. рухна и мита, че в „частните пенсионни фондове“ има лични сметки.

– за 2012 г. управителите на „частните пенсионни фондове“ твърдят, че били много професионално управлявали парите за пенсии и реализирали 7-8% годишна номинална доходност. Ехе, браво на тях. Само трябва да се съобщи начина, по който си я смятат тази доходност – първо не се съобщава, че има входна такса на парите в задължителните „частни пенсионни фондове“ от до 5%. Когато от насиления данъкоплатец му вземат 100 лева, 5 лева отиват входна такса на „частния му фонд“. За тези 95 лева насиления данъкоплатец си „купува“ виртуални дялове от „частния фонд“ на определена стойност (да предположим, че си е „купил“ 95 дяла по 1 лев на 1 януари 2012). „Частния пенсионен фонд“ обявява, че на 31 декември стойността на 1 дял е станала примерно 1,07 лева (нали 7% доходност за годината казват, че имало). И да видим какво се е случило с парите на данъкоплатеца при това положение – дал е 100 лева след държавна репресия, но си е купил дялове за 95 лева. Фонда му е направил номинална доходност 7% – това прави 95 лева * 1,07 = 101.65 лева. Значи данъкоплатеца дава насила 100 лева, „частния му фонд му казва, че за годината му е направил изключителна доходност от 7%, обаче се оказва, че парите са с 1,65% повече номинално. А и нещо съвсем маловажно, през 2012 г. инфлацията е само 4% и нещо. Значи как беше – „частните фондове“ се бият в каквото имат там, че страшна доходност били направили за 2012 г. – 7-8%, данъкоплатеца го усеща номинално като 1,65% повишението номинално, обаче се оказва, че това е преди инфлацията. И в действителност пак е на загуба. Споменахме ли, че тази доходност от 7-8% номинално е само за тези пари, които към първия работен ден на 2012 г. са били налични при „частните фондове“?

– в началото на 2013 г. зализани мазници са плъзнали по медиите да лансират отново идеята за „големите перспективи пред „пенсионните мултифондове“ в България“. На кратко – на все по-голяма част от населението му стана ясно, че задължителните „частни пенсионни фондове“ са измама. И от години се търси начин как да се окрадат парите и това да се замете. Едно от възможните решения е въвеждане на „пенсионни мултифондове„. Така следите кой и как е източвал ще се заличат, а „частните пенсионни фондове“ ще се превърнат в най-обикновени взаимни фондове, с тази много съществена разлика, че от взаимния фонд човек може да си изтегли веднага парите ако вижда, че го крадат, при „частните пенсионни фондове“ няма такава опция – преди пенсиониране няма пари, а при пенсиониране – каквото е останало от тях.

– в началото на месеца се появи в медиите клипче на поредната секта за пропаганда (може би предизборно да дразни населението, а като нищо и някоя от партиите кандидати за власт ще предложи радикална реформа на пенсионната система, „която много ще боли, но е за добро“), в което се намеква: че в България хората сами решават кога да се пенсионират, какви средства да отделят за старините си и как да разпределят спестяванията си. А това не било България, а Чили било…
Това са  същите онези секти, които пропагандираха появата на финансовите пирамиди задължителни „частни пенсионни фондове“ по принцип. Защо ли в клипчето не кажат за кое Чили става въпрос? Дали за Чили 80-та, когато населението демократично с военна диктатура е принудено насила да се присъедини към „частните фондове“ или си говорим за Чили 2008, когато властта готви план за спасяването от пълна мизерия на пенсионерите, които живеят в 60-те % най-бедни семейства в страната, тъй като са жертва на системата на „частните пенсионни фондове“. Че на някои олигарси тази система много им харесва е ясно, те и финансират сектантите, които се представят за новите либерали. Доста нагло, да не кажем перверзно е някой, който се представя за либерал да предлага данъкоплатците да плащат принудително данъци на частни фирми (о, извиняваме се, не били данъци, а осигуровки били, разбира се задължителни осигуровки, но не данъци). Ама не, те не били либерали, а новите либерали. И ще се обидят ако ги наричат самозванци.

Същите тези самозванци от различни секти, но с едни и същи спонсори в началото на 2012 г. не спираха да бълват пропаганда за „Сребърния фонд“ и как държавата искала да го национализира като вече ще му разреши да си купува държавни облигации. Според сектантите купуването на държавни облигации е нещо много лошо и означава, че все едно няма да има „сребърен фонд“, защото държавата вече ще е похарчила парите за пенсии и ще има едно голо обещание някога да ги върне.

Сектантите са на коренно различно мнение за държавните облигации ако те се купуват от задължителни „частни пенсионни фондове“. Тогава може, никой и дума не казва за това. Интересно как ли ще реагира данъкоплатеца ако разбере, че принудителния му „частен пенсионен фонд“ се надпреварва да купува с парите му готини държавни облигации с рекордно ниска доходност от 1,13% годишно? Но чакайте, те българските облигации са много лошо нещо, трябва някакви по-сигурни за диверсификация на риска. Хайде да са някакви по-сигурни, например американски – има чудесни при годишна доходност минус 0,55%? А може и немски облигации, отново за отрицателна годишна доходност? Или швейцарски? Какво по-сигурно от облигации с отрицателна годишна доходност? Или път нещо датско да е, а?

Кажете сега, коя отделна икономическа единица може да е толкова проста, че да си плаща затова, че има привилегията да отпусне заем на някоя държава? Освен ако е някакъв подкуп под такава форма, поведението на която и да е отделна икономическа единица граничи с нерационално поведение. Обаче ако е задължителен „частен пенсионен фонд“ може би това е нормата за нормалност, за добро управление, това трябва да правиш и ще получаваш награди? Да не гадаем толкова, но към края на 2012 г. по данни на „комисията за финансов надзор 37% от парите за пенсии в универсалните пенсионни фондове (които са принудителни задължителни за родените след 1959 г.) са „инвестирани“ в държавни облигации.

Питайте сектантите какво ще кажат за тези „инвестиции“ в държавни облигации. Да не се окаже, че при универсалните пенсионни фондове, където са насилени да участват с държавна репресия всички родени след 1959 г., 37% от парите вече ги няма и срещу тях стои голото обещание на държавата (а може би и някои от готините държави, на които си плащаш за привилегията да им отпускаш заеми, с чужди пари естествено) някога да ги върне. Голото обещание на държавата все пак не е чак толкова голо, но какво да кажем за тези над 22% от активите на УПФ-та, които са инвестирани в много готини облигации на частни фирми? Дали е възможно да са давали заеми на батко и на братко? Възможно ли е да се окаже, че 60% от парите за пенсии в УПФ-та всъщност вече ги няма и срещу тях стоят голите обещания на държавата и на батковци и братковци някога да ги върнат?

Шарлатаните – задължителни „частни пенсионни фондове“ към декември 2012 г.

Шарлатаните се похвалиха с много добри резултати за дейността си през 2012 г. Данъкоплатците не трябва изобщо да се съмняват, че за собствениците на тези фондове и организаторите на схемата, годината е била много добра – още една година, в която необезпокоявано прибираха насила парите на данъкоплатците за управление в своя полза. Е, ако ги питате, ще отрекат скромно скромно.

Да видим какви са резултатите от професионалното управление към декември 2012 г. – информацията в номинални числа е публикувана в сайта на „комисията за финансов надзор„.

Ще се използва обикновена екселска таблица известна като Fack Private Funds Facker 1.2 201212, в която данните са обобщене и предоставени във вид, в който могат да се правят сравнения и анализ. „Комисията за финансов надзор“ така да се каже прикрива по неясни причини какви са реалните резултати от дейността на задължителните „частни пенсионни фондове“. Ще направим уговорката, че онези 60% в държавни и корпоративни облигации не са вече необратимо източени и някога ще се възстановят в активи на тези така наречени „частни пенсионни фондове“.

Номиналните числа

1. номинален резултат от дейността на принудителните задължителни универсални пенсионни фондове (данък ДЗПО 5% за всички родени след 1959 г.) за 11 години съществуване съвкупно – 246 794 900.04 лева печалба
2. среднопретеглена номинална доходност на УПФ – печалба от 1,37% за 11 години съществуване общо
3. номинална доходност на УПФ в процент от наличните средства към края на 2012 г. – 5,5% номинална печалба за 11 години съществуване общо
4. номинален резултат от дейността на принудителните задължителни професионални пенсионни фондове (за работещите при тежки условия на труд) за 12 години съществуване съвкупно – 13 027 490.00 лева загуба
5. среднопретеглена номинална доходност на ППФ – печалба от 1,28% за 12 години съществуване общо
6. номинална доходност на ППФ в процент от наличните средства към края на 2012 г. – 2,3% номинална загуба за 12 години съществуване общо

Това сигурно е повод за голяма гордост за блестящото управление от професионалистите? През такива кризи минаха, а толкова добри резултати да направят за само 11-12 години

Реалността каква е обаче

Всъщност това бяха най-хубавите 11-12 години от дейността на задължителните „частни пенсионни фондове“ – годините, в които само прибират с държавна репресия вноски, без да плащат пенсии на никой. Какво би станало ако трябваше да плащат и в същото време да се опитат да постигнат тези изключителни резултати по-горе? Ами нищо, малко преди да се наложи да плащат ще бъдат закрити, за да се избегнат масовите протести на населението като разбере каква е истината. А всъщност истината по-горе е преди инфлацията, реалните резултати са това:

1. за цялото си успешно (за организаторите на схемата) съществуване, универсалните пенсионни фондове (данък ДЗПО в полза на “частни фирми”) са нанесли реални преки загуби за населението в България от около 469 091 269 лева, или 9,46% от събраните от данъкоплатците насила с държавна принуда средства. Среднопретеглената реална доходност на УПФ-та за 11 години съществуване е 13,13% загуба. Но това е официално декларираното, истината ще излезе наяве едва когато дейността на тези “частни пенсионни фондове” бъде прекратена.

2. за цялото си успешно (за организаторите на схемата) съществуване, “професионалните частни пенсионни фондове” (данък допълнителен професионален в полза на “частни фирми” със защитата на „конституционния съд“) са нанесли реални преки загуби за населението в България от около 222 692 792 лева или 28,13% от заграбените от данъкоплатците с държавна принуда средства. Среднопретеглената реална доходност на ППФ-та за 12 години съществуване е 0,22% загуба. Отново – това е официално декларираното, истината ще излезе наяве едва когато дейността на тези “частни пенсионни фондове” бъде прекратена.

Общо реални преки загуби за населението в България – около 691 784 062 лева

——————————————————————————————————————————————————————

Какви “допълнителни” пенсии ще плащат принудителните задължителни “частни пенсионни фондове”?

Работещи при тежки условия на труд – първа и втора категория – В “лична” “недосегаема” “индивидуална партида” след “професионално управление”, на средния работник тежка категория са му оцелели 2220,05 лева.

Професионалните “частни пенсионни фондове” трябваше да почнат да плащат от 2011 г. пенсии. Правителството имаше намерение да прекрати схемата, но го направи само частично, а някои народни избранници сезираха конституционния съд, защото държавата национализирала (загубите на „частните фондове“). “Конституционния съд” пък брани интересите им храбро и достойно (става дума за интересите на собствениците на “частните фирми”). В крайна сметка Парламента им даде отсрочка да почнат да плащат от 2015 г. (като дотогава НОИ ще се води много неефективен и ще отнася всички плювни).

Какво щеше да бъде ако днес сме 1 януари 2015 г., а професионалните частни пенсионни фондове трябваше да плащат:
1. Мъжете биха имали право на ранна пенсия за период от 10,5 години, а жените за 12,5 години, ако са работили 10 години първа категория труд. 2. Мъжете биха имали право на ранна пенсия за период от 5,5 години, а жените за 7,5 години, ако са работили 15 години втора категория труд.
За целите на пресмятането на средната месечна ранна пенсия, ще приемем, че броя работници първа и втора категория труд са равен брой, мъжете и жените са равен брой. В такъв случай средния работник тежка категория би трябвало да получава ранна пенсия 9 години или 108 месеца.

На средния работник тежка категория са му оцелели 2220,05 лева. Този резултат се получава като нетните активи на професионалните пенсионни фондове се разделят на броя насилени участници в измамната схема. Това означава, че би получавал средно 2220,05 лева / 108 месеца = 20,56 лева месечно ранна пенсия.

Представители на финансовите пирамиди може и да почнат да твърдят, че това е временно явление, заради кризата, обаче от графиката по-долу може да се види, че средно най-голямата ранна пенсия, на която са могли да се надяват работниците при тежки условия на труд е била около 23 лева месечно (в периода, когато за фондовата борса се говореше, че е тенджера под налягане). Няма временно явление, няма криза, схемата работи по този начин – данъкоплатеца плаща, собствениците на схемата реализират свръхпечалби, пенсионерите духат студена вода

PPF Pensions 201212

По стойността на парите към декември 2012 г.

На следващата графика има проекция какви ранни пенсии средно ще могат да осигурят през 2015 г. финансовите пирамиди наречени “професионални пенсионни фондове”, които са предназначени за геноцида на работещите при първа и втора категория труд и очакващи да се пенсионират по-рано с пенсия от „частен професионален пенсионен фонд“. Графиката е базирана на постигнатите до момента резултати. От финансовите пирамиди може да възразят, че това бяха най-лошите им години досега, но напротив – това бяха най-добрите им години на само прибиране на пари. Както може да се види от проекцията на база дългогодишните им резултати досега, средните ранни пенсии през 2015 г. за първа и втора категория труд пълзят стръмно към 25 лева месечно, че и повече през 2015 г., освен ако схемата не бъде прекратена от едно отговорно правителство и стотици милиони хвърлени пари на вятъра не бъдат спестени на данъкоплатците

PPF Trend 201212

Голямата далавера на схемата – “универсалните пенсионни фондове” (където са насилени да участват с 5% от доходите си всеки месец родените след 1959 г.)

В “личните” “недосегаеми” “индивидуални партиди” в така наречените универсални пенсионни фондове (данък ДЗПО в полза на “частни фирми”) към декември 2012 г. на средния данъкоплатец са му оцелели след професионалното управление (или поне така са декларирали принудителните задължителни “частни пенсионни фондове”, дано да не са излъгали) 1385,17 лева (по данни от сайта на КФН).

Как да си сметнем каква пожизнена пенсия от данък ДЗПО фонд ще получава средния човек? Трябва да се ползва нещо като актюерските прогнози на НСИ (на статистиката трябва да се вярва) за очакваната продължителност на живота. След повишаването на пенсионната възраст е предвидено универсалните пенсионни фондове да почнат да плащат пенсии чак през 2023 г. на жените, и от 2025 г. на мъжете. Тогава мъжете ще могат да се пенсионират на 65, а жените на 63, ако имат и 40 години стаж, 37 съответно, иначе чак на 67.

Но да приемем, че средния човек стажа ще го има, или изискването за стаж като безобразен критерий ще е отпаднало. При това положение средният мъж на 65 годишна възраст се очаква да живее още 13,79 години. И тогава каква ще му е допълнителната пенсия от ДЗПО фонд? Нещо от рода на 1385,17 лева / 13,79 години / 12 месеца = 8,37 лева месечно? И това е постигнато за само 11 години капиталово натрупване.

А жените какво ще правят? През 2023 г. жената, която ще се пенсионира ще е на 63 години. Според НСИ й остават средно 18,56 години живот след това. При това положение, пенсията, която ще получава от ДЗПО ще е нещо от рода на 1385,17 / 18,56 години / 12 месеца = 6,22 лева месечно?

Преди обаче родените след 1959 г. да си помислят, че ще получават “допълнителна пенсия” от принудителен задължителен “частен пенсионен фонд”, трябва да им се съобщи и следното: Тъй като държавата противоконституционно е насилила всички родени след 1959 г. да се лишават от 5% от доходите си плащайки данъци в полза на “частни фирми”, (и което също е противоконституционно) пропорционално на парите, които държавата е прибрала за пенсии, но давала на “частни фирми” за управление, трябва да се направи редукция на държавната пенсия. Тоест ако принудителната вноска за ДЗПО е 5%, а за фонд “Пенсии” в НОИ е 12,8%, то държавната пенсия за родения след 1959 г. трябва да се намали с около 28%, а за компенсация данъкоплатеца роден след 1959 г. ще получи посочената по-горе “допълнителна пенсия” от универсален пенсионен фонд. А както е предвидено данък ДЗПО да стане 7% от 2017 г., то редукцията на държавната пенсия би била около 35% за насиления от държавата роден след 1959 г., да плаща данъци на “частни фирми”.

Значи да обобщим:

– мъж роден след 1959 г., може да очаква да получи редукция на държавната пенсия от порядъка на 20-30% и “допълнителна пенсия” от “частен пенсионен фонд”: 8,37 лева месечно

– жена родена след 1959 г. може да очаква да получи редукция на държавната пенсия от порядъка на 20-30% и “допълнителна пенсия” от “частен пенсионен фонд”: 6,22 лева месечно

Обаче не е много сигурно, тъй като, а са почнали принудителните задължителни “частни пенсионни фондове” да си продават активите, а се е оказало, че те са надценени или са напълно кухи (60% парите пък са облигации). Тогава забравете за 6-те или 8-те лева месечно. Само редукцията на държавната пенсия ще остане.

На графиката по-долу – стабилният ръст на пенсиите, които частните универсални пенсионни фондове са подготвили средно на мъже и жени месечно в лева. Както може да се види много добре, през 2012 г. вече е пречупена психологическата граница от 8 лева месечно средна пенсия. Изключителен успех постигнат за само 11 години капиталово натрупване (за собствениците на схемата).

UPF Pensions 201212

По стойността на парите към декември 2012 г.

Тъй като от представителите на финансовите пирамиди много обичат да си играят с числата, да показват някакви доходности и цветущо бъдеще, в следващата графика има една проекция какви месечни пенсии от “частен пенсионен фонд” ще бъдат постигнати за насилените с държавна принуда данъкоплатци родени след 1959 г., ако финансовите пирамиди управляват парите толкова добре, колкото досега. Както се вижда на графиката, психологическата граница от 10 лева месечна пенсия от “частен пенсионен фонд” има шанс да бъде пречупена през 2016 г., а до 2025-та да достигне до крупни нива от порядъка на 17-18 лева месечно за мъжете и 12-13 лева месечно за жените.

UPF Trend 201212

Данъкоплатците трябва да имат предвид, че това бяха розовите времена на най-високата възможна доходност на едни финансови пирамиди от пенсионен тип – годините, когато само прибират парите. Наближи ли момента на плащането, тогава всички почват да разбират за каква измама става дума.

QvsT 201212

В лева по стойността на парите към декември 2012 г.

Как работи схемата със задължителните “частни пенсионни фондове” навсякъде по света:
1. данъкоплатците плащат
2. собствениците на схемата реализират свръхпечалби
3. пенсионерите духат студена вода
4. накрая данъкоплатците плащат втори път за същото

Всички посочени по-горе цифри и графика са генерирани с най-новата версия на безплатния Fack Private Funds Facker 1.2 201212. Който желае може да се убеди с очите си, също така да доразработва темата.

Всеки отговорен участник по една или друга причина в схемата на финансовите пирамиди в пенсионната система, би трябвало час по-скоро да си признае всичко, да отиде и да се помоли:
“Господин премиер, уважаеми народни представители, моля да закриете схемата незабавно, обещавам да оказвам пълно съдействие при прекратяването й, и да се минимизират щетите за данъкоплатците”. Иначе не е много ясно каква точно ще е развръзката и дали плановете да се източват напълно необезпокоявано милиарди в продължение на 2 десетилетия, ще се реализират както е по проекта Шарлатан-стайл

Докато държавата продължава да упражнява протекция върху измамната схема, това ще струва около 800 милиона лева (новопостъпилите принудително събрани вноски ДЗПО и допълнителен професионален, в полза на “частните фирми”) преки лишения за населението годишно. 800 милиона допълнително дефицит на държавния бюджет + лихви.

Да закрием задължителните “частни пенсионни фондове”

Locations of visitors to this page
Tyxo.bg counter
Site Meter
Google Analytics Alternative
Clicky

(Не)Единното платежно, финансовите пирамиди – задължителни „частни пенсионни фондове“ и други измамници

Уважаеми работодатели, работници и самоосигуряващи се лица,

от 1 януари 2013 г. в България се въвежда единното платежно нареждане за всички осигуровки и други данъци. Вече няма да е задължително на платежния документ да се попълва:
– Вид и номер на документа, по който се плаща;
– Дата на документа;
– Период, за който се плаща.

Когато дадената фирма или самоосигуряващо се лице внесе 100 лева по единната сметка на НАП, то автоматично на лицето ще му се погасяват задълженията по реда на тяхното възникване.

Считано от 01.01.2013г. влизат в сила промени на кодовете за вид плащане към сметки на ТД на НАП за данъците и осигурителните вноски. Закриват се всички специално обособени кодове за вид плащане за ДОО и ЗО както следва: 55 01 01, 55 01 10, 55 04 01, 55 04 02, 55 04 03, 55 04 13, 55 01 18, 55 28 01, 55 28 30, 55 57 10, 55 57 20, 55 59 09, 55 59 38, 55 88 66, 55 88 88, 55 98 00, 56 01 01, 56 04 02, 56 04 05, 56 07 01, 56 07 04, 56 08 00, 56 28 05, 56 28 18, 56 88 66, 56 88 88, 56 98 00. Дължимите вноски към горепосочените закрити кодове за вид плащане се превеждат по код 11 11 11

Задължените лица могат да внасят по сметка на ТД на НАП с един платежен документ дължими суми за повече от един вид публични вземания, включително и едновременно внасяне с един платежен документ на дължими суми за централния бюджет (ДДС, Корпоративен данък, данък по ЗДДФЛ и др.), ДОО и НЗОК.

Тоест държавата прави нещо добро за бизнеса, за онези, които са изрядни сега ще им се облекчи плащането на данъците. Бизнесът ще спести десетки милиони лева годишно от неплатени банкови такси по множеството плащания за разните видове осигуровки и други данъци. Да, държавата този път направи нещо добро за хората

Обаче единното платежно няма да е единно, заради финансовите пирамиди от вида задължителни „частни пенсионни фондове“

За пореден път наглите лобисти на собствениците на финансовите пирамиди управляващи данък ДЗПО и ППФ фондовете, си издействаха привилегии – техните пари да се превеждат по отделна сметка.

Тоест бизнесът вместо с 1 платежно да си погасява всички задължения, от 2013 г. трябва да направи 1 платежно за осигуровки и други данъци, 1 допълнително платежно трябва да направи заради финансовите пирамиди ДЗПО.

Какви бяха мотивите за този лобизъм?

Имало било възможност НАП да забави парите за финансовите пирамиди ДЗПО за примерно декември месец 2012 г., защото работодателя не си е платил осигуровките за здраве на своите служители за ноември месец 2012 г.

Значи ако здравната каса или фонд „Пенсии“ не си получават редовно парите, няма проблем, но ако финансовите пирамиди ДЗПО не си получават парите има проблем. За тях отделна сметка, нали? Да нахакаме бизнеса да прави 2 платежни, защото нагли мошеници можели да не си получат навреме парите, които са планирали да източват?

Контрата на наглите лобисти е, че ако ДЗПО финансовите пирамиди не си били получавали парите навреме, то осигурените лица щели да загубят доходност.

Ето я доходността на финансовите пирамиди ДЗПО – 508 милиона лева реални загуби за данъкоплатците, за 11 години съществуване на измамната схема и то ако декларираните отчети не са пълни с надценени активи, които може и нищо да не струват (а делът от близо 50% от активити вложени в държавни облигации няма да го коментираме точно сега)

Ето я доходността на финансовите пирамиди „Професионални пенсионни фондове“ – 20 милиона лева декларирана номинална загуба, 225 милиона лева реална загуба за данъкоплатците

Наглите лобисти непрекъснато по телевизии и вестници

От може би седмица по телевизии и вестници разни смахнати перковци (няма да се коментира от мъжки, женски или хибриден пол, охлюви или плужеци) обясняват как за 2012 г. „частните фондове“ били направили еди каква си доходност. Как имали за цялото си съществуване номинална печалба и как населението нямало за какво да се притеснява. За 2012 г. имали също така еди какъв си ръст на активите (много ясно, когато само прибираш вноски, а нищо или близко до кръглата нула плащаш, няма как да няма ръст на активите). Също така „частните пенсионни фондове“ били изплатили стотици милиони левове пенсии по думите на смахнатите перковци. Сега като се замисли човек, ами то на сайта на комисията за финансов надзор ги пише кой колко е изплащал, или поне за ДЗПО и ППФ може да се провери.

Финансовите пирамиди ДЗПО са изплатили ни повече, ни по-малко за 11 години съществуване – 10,6 милиона лева номинални пари, или 11,4 милиона лева по стойността на парите към септември 2012 г.

Финансовите пирамиди ППФ са изплатили ни повече, ни по-малко за 12 години съществуване – 143 милиона лева номинални пари, или 161 милиона лева по стойността на парите към септември 2012 г. (в тези 143 милиона лева са включени и трансфера от 107 милиона лева през 2011 г. към НОИ. Значи реално изплатените номинални от ППФ общо са 36 милиона лева, за 12 години)

Къде ги сънуват тези стотици милиони изплатени пенсии от „частни фондове“ смахнатите перковци не е ясно. А, може би доброволните частни пенсионни фондове са ги плащали? Сигурно, а може би сред тези „стотици милиони“ плащания на пенсии всъщност се крие преждевременно изтегляне на средства от данъкоплатците, които са разбрали, че са въвлечени в измама?

„Измамници, искам да си изтегля парите от вашия доброволен фонд незабавно!?“

И смахнатите перковци отчитат това теглене като „изплащане на пенсия“. Така ли е, или е така?

Някакъв странен министър препоръчва държавата да насърчава данъкоплатците да си дават парите на доброволни частни фондове

Само преди дни някакъв министър (без да се конкретизира мъж, жена, хибрид, охлюв, плужек или нещо друго) препоръча държавата да насърчава данъкоплатците да си влагат парите в доброволни частни пенсионни фондове.

Нужно е увеличаване на осигурителната култура както на работещите, така и на работодателите и най-вече сред младите и хората с ниски доходи, защото допълнителното пенсионно осигуряване може да осигури висок заместващ доход след пенсиониране

Брей, брей, да си припомним какъв висок заместващ доход след пенсиониране са приготвили финансовите пирамиди ДЗПО и ППФ към септември 2012 години след 11 и 12 години съответно съществуване с протекцията на държавата:
– във финансовите пирамиди ППФ има средно на човек толкова пари оцелели след професионално управление, че на тежка категория работниците да им се осигури ранна пенсия от 19,86 лева месечно. И не е изтървана някоя нула
– във финансовите пирамиди ДЗПО има средно на човек толкова пари оцелели след професионално управление, че на мъжете се пада месечна пенсия от 8 лева и 4 стотинки, а на жените 5 лева и 97 стотинки и това е постигнато в периода, когато финансовите пирамиди само са прибирали пари, без да плащат почти нищо.

Тъй като доброволните частни пенсионни фондове се управляват от същите собственици, които управляват и финансовите пирамиди ППФ и ДЗПО, не е далеч от ума, че и при доброволните частни фондове се постигат близки до тези драматично впечатляващи резултати.

Сега какъв беше този странен министър? Защо иска държавата да насърчава спестяването на хората в подобни крайно съмнителни схеми?

Какво представлява инвестицията в доброволен частен пенсионен фонд?

Отива работника и сам си влага някаква сума в подобна организация, или неговия работодател доброволно му прави вноски.

Какво се обещава на работника? Рози и лалета, всичко ще цъфти.

Колко ще цъфти?

Е, да не бързаме, това е дългосрочна инвестиция, колкото по-голяма доходност направи фонда, толкова повече ще цъфне и ще върже бъдещия пенсионер.

И все пак на каква допълнителна пенсия може да се надява бъдещия пенсионер ако спестява в доброволен частен пенсионен фонд?

Ами ако фонда прави такава доходност, а бъдещия пенсионер е правил такава вноска в продължение на толкова десетки години…

Тоест имаме обещание за нищо? Добре де, като отидеш и вложиш в банката например едни 1000 лева, в договора примерно пише 5% годишна лихва. Значи след 1 година отиваш в банката и знаеш, че ще си получиш 1050 лева. Какво ни обещава доброволния частен пенсионен фонд?

„Следва да имате предвид, че при осигуряването във фонд за доброволно пенсионно осигуряване на осигурените лица не се гарантира положителна доходност и запазване на пълния размер на внесените средства

Нищо, освен входна такса на парите, годишна такса за управление и най-забележителното – обещанието, че каквото и да се случи, ако фонда загуби с 3% повече отколкото са загубили останалите доброволни пенсионни фондове, то дружеството, което го управлява трябва да покрие разликата до 3% повече загуби. Супер! (тази гаранция е написана черно на бяло в кодекса за социално осигуряване, чл. 193 – “Минималната доходност за съответните видове пенсионни фондове представлява 60 на сто от средната постигната доходност или с 3-процентни пункта по-малка от средната – което от двете числа е по-малко.”)

Значи отиваш и даваш 1000 лева на доброволен частен пенсионен фонд, от тях ти взимат входна такса 4-5%. Остават ти 950-960. За първата година и за всяка следваща година ще ти взимат 1% годишна такса за управление и получаваш обещанието, че каквото и да стане повече от 3% повече загуби отколкото са загубили средно останалите фондове, няма как да понесеш. Много успокоително. Ами какво правим ако доброволните частни пенсионни фондове се наговорят да загубят 97% средно? Тогава загуба 3% повече от средното означава загуба на 100% от парите на вложителя. И това ще бъде напълно законно.

А някакъв странен министър само преди дни препоръча държавата да насърчава вложенията в доброволни пенсионни фондове

Къде са „десните“, „левите“, „свободните либертарианци“

Ей, „десните“, управлението – някакъв странен министър препоръчва държавата да изкривява пазара като насърчава вложения в каквато и да е инвестиция (без коментар хубава или лоша).

От кога на частника държавата ще му казва къде да си спестява? Къде са призивите за публично извинение или оставка?

Ало „левите“, някакъв странен министър призовава средния данъкоплатец да не разчита на социалното осигуряване, а да си дава и без друго малкото пари на съмнителни схеми. Вместо да препоръча държавата незабавно да прекрати схемата с финансовите пирамиди ДЗПО и ППФ, странния министър призовава да се насърчават и доброволните частни пенсионни фондове. Къде са призивите за публично извинение или оставка? Къде?

Ей „свободните либертарианци“, защо не коментирате препоръките на някакъв странен министър държавата да насърчава вложенията в доброволни пенсионни фондове?

Защо властта взе решение от 2013 г. да няма преференции за нищо, всички да плащат плоски данъци?

Въвежда се данък върху лихвите от депозитите, включително със задна дата, което е противоконституционно. Кой ще сезира конституционния съд пръв?

Значи ако човек иска да си спестява в банка, държавата ще му облага доходите от спестяванията в банката, за да няма преференции за никой.

Обаче ако става дума за инвестиции в доброволни частни фондове например, то не само, че не трябва да се облагат доходите от тях, ами държавата ще прави данъчни преференции за доброволно вкараните средства. А някакъв странен министър може би намеква и за още повече „насърчение“ от държавата?

Не е ли това скандално господа „десни“, „леви“ и „свободни либертарианци“?

Къде ви са принципите? Къде ви е „дясното“? Къде ви е „лявото“? Къде ви е свободата?

Кампания на НАП за спестяване на данъци

Уважаеми работодатели, работници и свободни професии, спомнете си, че всяка година данъчната администрация започва уведомителна кампания как гражданите и бизнеса да си спестят малко данъци?!?

Данъчните публично съветват как да се избягват данъци? Може ли да е истина това?

И как да се избягват данъци? Моля ви се, като работника, за да си спести 1 лев данък общ доход, вложи доброволно 10 лева в доброволен частен пенсионен фонд.

Страшна оферта – спестяваш 1 лев данъци, даваш само 10 лева на професионалисти да те направят много богат. Супер!

Уважаеми работодатели, работници и свободни професии, помислете си добре, когато следващия път данъчни публично ви съветват как да пестите от данъци. Нереално е, защото си е чист капан.

Спокойни ли сте за бъдещите пенсии от частните пенсионни фондове?

Странния министър като го попитаха по телевизията дали е спокоен за бъдещите пенсии от частните фондове, заяви, че е много спокоен, защото „комисията за финансов надзор“ ги надзиравала да не вършат много злоупотреби. Данъкоплатците да си спят спокойно, особено родените след 1959 г.

Някои телевизии проведоха проучване сред представителна извадка от населението – наброяваща 3-4 човека.

Питаха ги какво мислят за доброволните пенсионни фондове, много ли хубави пенсии ще плащат. Нищо притеснително не казаха хората, хубаво било да влагат в доброволни частни фондове докато са млади, за да имат хубави пенсии. Само рози и лалета, нищо притеснително

И само ден след тези изящни коментари на странния министър

Частните фондове са притеснени за пенсиите на родените след 1959 г.

Какво беше планирано, а какво стана? Ами точно както е по план, по чилийската измамна схема – държавата принуждава населението противоконституционно да си дава парите на финансови пирамиди. Финансовите пирамиди прибират парите десетки години необезпокоявано като обещават рози и лалета, а когато дойде време за плащане, стъкмява се някаква измислена криза и за да се избегне изключителното обществено недоволство, че парите са откраднати, държавата плаща всички щети (тоест данъкоплатците плащат двойно).

Нещата в България за разлика от Чили се развиват обаче дори по-бързо. Тукашните мошеници източват по-бързо отколкото етиката на всеки уважаваш себе си мошеник позволява. И признанията почват да идват след само десетилетие и малко нагло източване:

Пенсионните дружества може да се окажат в невъзможност да изплащат бъдещите втори пенсии заради прекалено многото рискове, които крие допълнителното задължително пенсионно осигуряване – дълголетие на клиентите, недобро инвестиране на средствата, сривове заради икономически кризи

Опа, а лобистите от 1999-та досега постоянно твърдяха, че за частните пенсионни фондове няма никакви рискове. Всеки си имал собствена индивидуална партида и колкото си е вкарвал, толкова и ще си получи обратно. Няма да си делка парите с някакви други хора, няма да е солидарен с никой, неговото си е негово.

Твърдеше се от лобистите, че частните пенсионни фондове решават демографските проблеми, твърдеше се от лобистите, че в дългосрочен план няма начин частните фондове да не са на печалба, каквито и икономически кризи да има.

А сега какви са тези нови песни? Всичко ли е лъжа уважаеми патологично нагли шмекери?

„При действащото законодателство пенсионните фондове трябва да започнат да изплащат масово втора пенсия от 2023 г., когато първите осигурени в тях – родените след 1959 г., ще придобият право на пенсиониране от общественото осигуряване. Те трябва да гарантират доживотни плащания.“

Един от основните рискове в този случай е прекалено много хора да живеят по-дълго от времето, за което ще стигне партидата им. „Актюерските разчети показват, че това ще стане при повечето осигурени“, заяви представител на частен пенсионен фонд

Лоша работа разбирате ли, за частните фондове има проблем ако данъкоплатците живеят и получават пенсии. Бизнесът им е застрашен. Представяте ли си колко е гадно десетки години спокойно да си прибираш стотици милиони за управление и изведнъж да трябва да почнеш да плащаш, да връщаш пари, когато вече си ги усвоил както си намерил за добре. Толкова е гадно…

И според държавните експерти, и според експертите на дружествата единственото решение да се гарантират тези пенсии е да се създаде общ пул (сметка) и в нея да влязат парите на хората, които вече получават пенсии, и сумите, които остават от партидите на починалите. От този фонд да се изплащат парите на дълголетниците.

Лоша работа, значи „личните сметки“ не са лични. Като някой се гътне предсрочно, парите му да отиват в общия кюп. Това не е ли опасно за сигурността на по-богатите? Ами така няма ли някакъв съществен интерес от частните фондове клиентите им с по-големи „лични сметки“ и които ще чакат много пари да си взимат, някак си да бъдат подпомогнати да напуснат пенсионната система предсрочно, за да отидат спестяванията им в „общия пул“?

Ало, господата „свободни либертарианци“, как ще го коментирате това?

Държавата насилва данъкоплатците да плащат данъци на финансови пирамиди. Финансовите пирамиди имат материален интерес особено по-заможните им клиенти да не живеят дълго и да не си получават пенсията. Какво правим по въпроса?

А, знаем какво ще кажете – по-заможните клиенти да си направят и застраховка „Живот“, че застрахователя, който ще им съдира кожата да им осигури въоръжена охрана срещу частния им пенсионен фонд, с който имат търкания, за да не се налага да изплаща застраховката „живот“. Нали така? Ще рекетираме и заможните, така ли „свободни либертарианци“?

Ние искахме да регламентираме това още при правенето на пенсионната реформа през 2000 г. Но това беше малко след фалитите на банките, рухването на финансовите пирамиди и първите реакции на хората бяха, че правим още една пирамида. Затова отложихме решаването на въпроса за по-нататък“, призна Йордан Христосков, един от авторите на големите пенсионни промени преди 12 г.

Да, точно така, точно така.

Сега доживотните пенсии трябва да се гарантират с резерв от собствени средства на дружествата и пари от партиди на починали клиенти, които нямат никакви наследници. Те обаче са пренебрежимо малко, тъй като по закон парите от партидите се наследяват от всички по права линия, но могат да се вземат само накуп. „Няма субект в света, който може да гарантира изплащането на пожизнени пенсии само със собствени средства“, твърди ХХХ, шеф на дружество, което управлява частни пенсионни фондове.

А защо това след 12 години се обявява? Защо изобщо бяха въведени финансовите пирамиди ДЗПО и ППФ като всички много добре са знаели, че такъв модел и на теория не може да работи, дори и при най-добри намерения, изключителни дарби за управление, липса на всякакви вродени навици да се краде, корупция и т.н.

Според същия шеф  на дружество, което управлява частни пенсионни фондове, наложилата се световна практика е останалите в партидата средства при смърт на лицето да не могат да се наследяват накуп, както е в момента у нас, а с тях да се изплащат само наследствени пенсии и то на ограничен брой роднини.

Точно така, точно така, само че в световната практика при нормалните държави не съществуват недоразумения като финансовите пирамиди ДЗПО и ППФ. Единствените, при които бяха наложени финансовите пирамиди от този вид са Чили, няколко държави от Южна Америка (от които вече започват да се отказват), няколко държави в Африка, и разбира се закъсали държави от Източна Европа, сред които и България. Само че от закъсалите държави в Източна Европа Унгария изгони измамниците категорично, Литва вече дава възможност на гражданите си да се откажат от принудителното си участие в литовската ДЗПО схема и да си възстановят всички права за държавна пенсия. Полша, Естония, Словакия и други държави също поемат по пътя към свободата от финансовите пирамиди.

А България кога?

Многото лобиране води до духане

Тази статия беше за (Не)единното платежно. Да се върнем и на тази тема. И така наглите лобисти на финансовите пирамиди ДЗПО успяха да си осигурят втора сметка, по която бизнесът и самоосигуряващите се лица ще трябва да превеждат специализирано ДЗПО вноските. Много добре, браво лобисти, правите всичко в своя полза в ущърб на бизнеса и свободните професии. Много добре.

Едни други лобисти обаче успяха да извоюват лихвите за забавени плащания на осигуровки да се намалят до 10% + основния лихвен процент на БНБ (който е 0%)

Лобистите на „частните пенсионни фондове“ направиха всичко възможно, за да продължат да си осигуряват приоритетно стотиците милиони лева годишно, въпреки, че ще прецакат бизнеса и свободните професии.

Обаче от нас да знаете, многото лобиране води до духане

Какво хората говорят за частните пенсионни фондове в интернет пространството?

По телевизията като ги питат обикновените граждани какво им е мнението за „частните пенсионни фондове“ – само рози и лалета. Но я да видим нецензурираната версия каква е:

„Много ми е приятно да науча, че във фондовете, в които се осигурявам, са притеснени от перспективата на моето … дълголетие. И аз ви обичам, пичове!“

„Къде са Георги Ангелов и сие от „Отворено общество“ дето пишеха, ли пишеха, че сегашната пенсионна система била архаична, а трябвало всеки да се осигурява в частни пенсионни фондове.“

„Честито „новина“. Че фондонатрупващият (капиталовият) модел, дори при липса на източване и идеално управление, не може да осигури пенсии, поради прекалено дългото време на „операцията“, спрямо икономическите цикли, не беше известно само на „старшите икономисти“ и Каролев.“

„- Искам всяко едно дружество да изкара – вноски за периода, такси за периода, стойност на единиците за периода и стойност на партидата към момента.
– Ти искаш ама няма. В ХХХХХХ го имаше и в момента в който стана ясно че парите от вноски са повече отколкото има в партидата тази справка изчезна. Това са нагли крадци и мошеници които драгалевския циганин ни натресе да му таковам п…. майчина. Тоя боклук заедно с един пиян доктор Игнатов и чукундура Нейков донесоха най-голямата злина на българския народ. Ако ми падне някъде насаме бих го утрепал с лопатата.

На кое да вярваме? На розите и лалетата по телевизията? Или на нецензурираното мнение на гражданите?

Ако държавата не иска да изгони финансовите пирамиди, тогава бизнеса и свободните професии ще ги изгонят законно

Уважаеми работодатели, работници и свободни професии, от 2013 г. вече ще има 2 сметки за плащане на данъци. По първата ще се покриват всички данъци (включително ДДС, осигуровки, ДОД), по втората ще се превеждат парите за финансовите пирамиди ДЗПО.

Във времена на криза всеки бизнес може да му се наложи да получи кредит, за да финансира дейността си. Ако ви потрябва кредит, не ходете в банката да се молите да ви дадат пари – просто не плащайте данък ДЗПО за своите работници. Това е много изгоден кредит, без никакви уговорки, без заробващи условия, лихвата е 10% на година. Трудно ще намерите банка да ви отпусне кредит при толкова изгодни условия.

Платете си само по първото платежно, където са нормалните данъци (ДДС, осигуровки, ДОД и т.н.), не превеждайте второто платежно, където пари чакат от финансовите пирамиди ДЗПО. Не е нарушение, само ще дължите лихва от 10% на година. Данъчните едва ли би трябвало да ги интересува дали финансовите пирамиди си получават парите или не, основния приход на държавата е ДДС-то, което се превежда по сметката за нормалните данъци. Втората сметка за ДЗПО идва в повече.

Дори и да нямате финансови затруднения, да нямате нужда от кредитиране по този начин, не превеждайте данък ДЗПО по второто платежно. Ако финансовите пирамиди спрат да си получават стотиците милиони лева на година нови вноски, ще лъсне истината за „ръста на активите им“, ще бъдат принудени да си стягат куфарите за от където са дошли преждевременно. На данъкоплатците ще бъдат спестени милиарди лева, които няма да бъдат източени. Дефицита на държавния бюджет ще се намали до 0, а може би бюджета ще има и излишък. Това ще даде добри перспективи в бъдеще за намаляване на данъците и ръст на икономиката.

Спрете им парите, не превеждайте данък ДЗПО на финансовите пирамиди, платете си само нормалните данъци. Да им объркаме плана за необезпокоявано източване на стотици милиони лева годишно, на поставянето на държавата на колене, чрез трупане на държавен дълг заради тях, след което да се изплъзнат безнаказано и всички данъкоплатци да плащат за щетите с лихвите.

Те лобираха достатъчно, да ги пратим да духат

Да закрием задължителните „частни пенсионни фондове“
Locations of visitors to this page
Tyxo.bg counter
Site Meter
Google Analytics Alternative
Clicky

Пиявиците – задължителни „частни пенсионни фондове“ към септември 2012 г.

„Просто така е направена схемата, не само в България… а в доста други държави тя е внедрена, че всъщност няма никакъв стимул в тези фондове те да изкарват пари, освен за себе си, да изкарват пари за бъдещето. Просто по никакъв начин не им е свързан интересът. Това се вижда: общо взето всяка година се губи по нещо – някоя година се губи повече, други години се губи по-малко, но като цяло винаги обществото губи, докато процентите, които те си задържат, са всъщност доста стабилни… Това е неработеща система. Логиката й липсва“
Симеон Дянков, министър на финансите, извадка от стенограмата на проведения на 9 октомври 2012 г. национален съвет за тристранно сътрудничество

Може би на някои не им харесва какво казва Симеон Дянков?

Финансови пирамиди …твърдят, че можеш да получиш нещо за нищо.
Те все едно казват “Нека да предположим, че прасетата могат да летят”.
И ти тогава казваш: “Знаете, че не е добре да се предполага, че прасетата могат да летят”.
А те отговарят: “Нещо не ти е наред на теб. Не разбираш ли огромните предимства на летящите прасета?“”
Пол Кругман – скромен носител на нобеловата награда по икономика

Някои може да не харесват Пол Кругман?

Приватизацията на социалното осигуряване има смехотворни цели – по-голям избор и по-висока възвръщаемост, но по-висока възвръщаемост не може да се реализира без по-големи рискове…
… Няма безплатен обяд. Една от основните причини да имаме държавно обществено осигуряване е, че гражданите трябва да имат стабилно ниво на доходи когато се пенсионират.
Парите им не може да бъдат проигравани…
Не е възможно което и да е правителство да остави милиони възрастни хора да поемат последиците от срив на финансовите пазари, което да ги остави в крайна бедност“
Джоузеф Стиглиц – скромен носител на нобеловата награда по икономика и бивш вицепрезидент на Световната банка

А някои може и Стиглиц да не харесват?

„Всеки, който има пред себе си перспективата за пенсия в напреднала възраст или инвалидност, дори и да е съвсем малка, е много по-щастлив и доволен от съдбата си, много по-сговорчив, и много по-лесно се управлява, от този, чието бъдеще е напълно несигурно… Постигането на доволство сред бедните не би било никак скъпо. Те трябва да разберат, че държавата не само взима, но и дава, и не като милостиня, а като право на онези, които имат нужда от грижи, когато изпаднат в неработоспособност“
Ото фон Бисмарк – създателят на първата държавна пенсионна система през 19 век, която гарантира социалния мир в обществото

За тези, които и Бисмарк не харесват, ето още малко Стиглиц:

„… Разходите за управление на държавното обществено осигуряване са многократно по-ниски от тези на частните пенсионни фондове
… Преход от държавно пенсионно осигуряване към приватизация на системата би означавало, че днешните работещи трябва да платят двойно за пенсионирането си
Джоузеф Стиглиц – същия скромен носител на нобеловата награда по икономика

Как започват тези вълнения в България?

Годината е 1999 г., когато държавни предатели се съгласяват в пенсионната система на България да се наложат принудително финансови пирамиди наричани „универсални пенсионни фондове“ и „професионални пенсионни фондове“. Тези финансови пирамиди са под покровителството на властта тогава и участието на всички родени след 1959 г. в тях става задължително по закон.

На населението се казва, че това се прави за бъдещето на младите, да получават по-добри пенсии един ден, защото ще получават допълнителна пенсия от частен „универсален пенсионен фонд“. Всъщност за младите родени след 1959 г. е предвидена намаляване на държавната пенсия с 20-30%, а пари от частен „универсален пенсионен фонд“ има да си чакат. Няма допълнително задължително пенсионно осигуряване в България в частен пенсионен фонд. Вместо вноските за пенсии да отиват във фонд „Пенсии“ на НОИ, част от тях се отклоняват за управление от универсални пенсионни фондове. Тъй като със закон част от парите за пенсия на родените след 1959 г. не постъпват по предназначение, младите отново със същия закон губят част от правата си за държавна пенсия пропорционално на отклонените средства, за което те нямат абсолютно никаква вина. „Допълнителната пенсия“ от частен фонд всъщност трябва да компенсира орязването на държавната пенсия. Популярния данък „ДЗПО“ се събира от данъчните, след което те трябва да го предоставят на „частни фирми“ за управление. Тези частни фирми могат без никакъв проблем да източат напълно законно средствата.

През 2011 г. „конституционния съд“ в смехотворно становище написа, че „Със засиленото държавно регулиране на специфичната стопанска дейност на пенсионноосигурителните дружества се гарантира защитата на осигурените лица.“

„Защитата на осигурените лица“ е регламентирана в чл. 193, ал. 3 от „Кодекса за социално осигуряване“ приет (през 1999 г. под друго име) и осъвременяван много пъти всяка година от държавни предатели (а уж би трябвало да е нещо като много стабилен закон, който не трябва да се променя с десетилетия). И разбира се държавните предатели по този начин гарантират защитата на осигурените лица:
Минималната доходност за съответните видове пенсионни фондове представлява 60 на сто от средната постигната доходност или с 3-процентни пункта по-малка от средната – което от двете числа е по-малко.“

Тоест когато бранша финансови пирамиди се наговори да източи парите, които уж ще дават „допълнителна“ пенсия на младите родени след 1959 г., то при постигане на средна доходност от 100% загуба за данъкоплатците, няма никакъв проблем всеки от останалите „частни пенсионни фондове“ да реализира 103% загуба за данъкоплатците. Напълно ще е законно и няма да подлежи на никаква санкция.

Както казва министъра на финансите Симеон Дянков: „няма никакъв стимул в тези фондове те да изкарват пари, освен за себе си“

За данъкоплатеца вероятно ще е много интересно и ще им се радва колко пари са изкарали за себе си с държавна протекция, след поредното тримесечие, в което им беше позволено да източват. Какви розови резултати са успели да постигнат, как за повече от десетилетие има доходност и за данъкоплатците. Има, и още каква.

Както обикновено информацията е качена в сайта на комисията за финансов надзор месец и половина след отчитаното тримесечие, в номинални числа без отразяване ефекта на инфлацията.

Обикновения данъкоплатец с помощта на Fack Private Funds Facker 1.1 201209 обаче може сам да си изчисли какви поражения са нанесени от невероятната чилийска пенсионна схема, която много добре работи, докато прибира парите, а когато трябва да почне да се плаща… тогава държавата да плати (този ефект може да се нарече “да си платиш данъците двойно, и с лихви”). Чили схемата е по приватизацията… на частна собственост.

Пиявиците – отдел Задължителни “частни пенсионни фондове” към септември 2012 г.

Номиналния резултат от дейността на принудителните задължителни „частни пенсионни фондове” (наричани “универсални пенсионни фондове”), където са насилени с държавна принуда да участват всички родени след 1959 г. (така популярния данък ДЗПО 5%) към септември 2012 г. съвкупно е 181 352 900,04 лева номинална печалба, или 4,42% номинална доходност, но не на годишна база, а общо за повече от 11 години. Този изключителен номинален резултат от 4,42% на 11 и повече годишна база е безспорен, няма какво да се коментира. Това е то да си дадеш с държавна принуда на професионалисти да ти управляват парите.

Номинален резултат от дейността на принудителните задължителни „частни професионални фондове“ (наричани “професионални пенсионни фондове”), където работодателите на работещите при тежки условия на труд правят допълнителни вноски, съвкупно към септември 2012 г.: -19 990 490,00 лева. Безспорен успех – за 12 години само 2,8% декларирана номинална загуба (дано да не са излъгали много). 

Уважаеми данъкоплатци, това по-горе бяха номиналните резултати от дейността на финансовите пирамиди в пенсионната система на България. УПФ-та 4,42% номинална печалба за 11+ години, ППФ-та 2,8% номинална загуба за 12 години съществуване. Обаче номиналните цифри не означават много. За да се научи истината за финансовите пирамиди, трябва да се преизчисли какво са прибирали всеки месец според индекса на цените и да се сравни с това, което в момента декларират, че имат като активи. Е, честито:

1. за цялото си успешно (за организаторите на схемата) съществуване, универсалните пенсионни фондове (данък ДЗПО в полза на “частни фирми”) са нанесли реални преки загуби за населението в България от около 507 959 676 лева, или 10,6% от събраните от данъкоплатците насила с държавна принуда средства. Но това е официално декларираното, истината ще излезе наяве едва когато дейността на тези „частни пенсионни фондове“ бъде прекратена.

2. за цялото си успешно (за организаторите на схемата) съществуване, “професионалните частни пенсионни фондове” (данък допълнителен професионален в полза на “частни фирми” със защитата на „конституционния съд“) са нанесли реални преки загуби за населението в България от около 225 387 065 лева или 29,25% от заграбените от данъкоплатците с държавна принуда средства. Отново – това е официално декларираното, истината ще излезе наяве едва когато дейността на тези „частни пенсионни фондове“ бъде прекратена.

Общо реални преки загуби за населението в България – около 733 346 741 лева

——————————————————————————————————————————————————————

Какви „допълнителни“ пенсии ще плащат принудителните задължителни “частни пенсионни фондове”?

Работещи при тежки условия на труд – първа и втора категория – В “лична” “недосегаема” “индивидуална партида” след “професионално управление”, на средния работник тежка категория са му оцелели 2144,68 лева.

Професионалните “частни пенсионни фондове” трябваше да почнат да плащат от 2011 г. пенсии. Правителството имаше намерение да прекрати схемата, но го направи само частично, а някои народни избранници сезираха конституционния съд, защото държавата национализирала (не казаха обаче, че са национализирани загуби). “Конституционния съд” пък брани интересите им храбро и достойно (става дума за интересите на собствениците на “частните фирми”). В крайна сметка Парламента им даде отсрочка да почнат да плащат от 2015 г. (като дотогава НОИ ще се води много неефективен и ще отнася всички плювни).

Какво щеше да бъде ако днес сме 1 януари 2015 г., а професионалните частни пенсионни фондове трябваше да плащат:
1. Мъжете биха имали право на ранна пенсия за период от 10,5 години, а жените за 12,5 години, ако са работили 10 години първа категория труд. 2. Мъжете биха имали право на ранна пенсия за период от 5,5 години, а жените за 7,5 години, ако са работили 15 години втора категория труд.
За целите на пресмятането на средната месечна ранна пенсия, ще приемем, че броя работници първа и втора категория труд са равен брой, мъжете и жените са равен брой. В такъв случай средния работник тежка категория би трябвало да получава ранна пенсия 9 години или 108 месеца.

На средния работник тежка категория са му оцелели 2144,68лева. Този резултат се получава като нетните активи на професионалните пенсионни фондове се разделят на броя насилени участници в измамната схема. По някаква необяснима причина на сайта на комисията за финансов надзор е написано, че средно се падат 2 301,08 лева. А стига де, хайде да смятаме заедно:
Декларирана нетна наличност при финансовите пирамиди наречени професионални пенсионни фондове: 545 285 000,00 лева
Брой насилени лица работещи при тежки условия труд: 254 250 човека
Според нормалната математика като разделим 545 285 000 лева на 254 250 човека се получава 2144,68 лева на човек.
Според финансовите пирамиди и комисията, която трябва да ги контролира се падат 2301,08 лева. На кое да се вярва сега? На математиката или на финансовите пирамиди?
Или може би има някаква специална методика, по която да се получава разликата. Някаква методика от вида 2+2 прави 5?
Ето това е публикувано на сайта на комисията за финансов надзор – PPF_2012_Q3_BG. В Таблица 5 пише колко се пада на човек средно.
Всичките ли декларирани данни са дефектни дами и господа? Това е декларирано и прието в комисията за финансов надзор. Някой гледа ли ги изобщо тези цифри? Обяснения ще трябват, обяснения

Хайде да приемем, че е допусната техническа грешка, а не става дума за някакъв вид престъпление. На средния насилен работник при тежки условия труд са му оцелели средно 2144,68 лева. Това означава, че би получавал средно 2144,68 лева / 108 месеца = 19,86 лева месечно ранна пенсия.
Разни представители на финансови пирамиди в последно време даваха за пример как някакъв на случаен принцип избран черноработник бил имал в личната си сметка еди колко си лева, как при еди каква си доходност щял до 2015 г. да има възможност за ранно пенсиониране с 300 и повече лева месечно пенсия, а ако си отложел пенсионирането с еди колко си години вече пенсията му щяла да бъде 600 и повече на месец. Къде са 19,86 лева средно на работник първа и втора категория труд, къде са въображаемите 300 и повече? Обяснения ще трябват, много обяснения

Държавните предатели допуснали финансовите пирамиди в пенсионната система на България обещаваха преди десетилетие нормални ранни пенсии за работещите първа и втора категория труд (ако трябва да сме точни представителите на финансовите пирамиди продължават да твърдят, че съвсем хубави пенсии ще има, при еди каква си годишна доходност и при еди какво си пенсиониране, дъжд от диаманти ще има за пенсионерите). 19,86 лева месечно ранна пенсия? Звучи съвсем приемлива пенсия, нали? Само трябва да се съобщи официално и кирките и лопатите ще захвърчат по парламента. Момент, който беше пропуснат през 2010 г., но който отново се задава.

Представители на финансовите пирамиди може и да почнат да твърдят, че това е временно явление, заради кризата, обаче от графиката по-долу може да се види, че средно най-голямата ранна пенсия, на която са могли да се надяват работниците при тежки условия на труд е била около 23 лева месечно (в периода, когато за фондовата борса се говореше, че е тенджера под налягане). Няма временно явление, няма криза, схемата работи по този начин – данъкоплатеца плаща, собствениците на схемата реализират свръхпечалби, пенсионерите духат студена вода

По стойността на парите към септември 2012 г.

Голямата далавера на схемата – “универсалните пенсионни фондове” (където са насилени да участват с 5% от доходите си всеки месец родените след 1959 г.)

В “личните” “недосегаеми” “индивидуални партиди” в така наречените универсални пенсионни фондове (данък ДЗПО в полза на “частни фирми”) към септември 2012 г. на средния данъкоплатец са му оцелели след професионалното управление (или поне така са декларирали принудителните задължителни “частни пенсионни фондове”, дано да не са излъгали) 1329,87 лева (по данни от сайта на КФН).

Момент, при „универсалните пенсионни фондове“ я няма онази грешка при професионалните пенсионни фондове, която е допусната и публикувана. Можели да смятат значи.

Сега как да си сметнем каква пожизнена пенсия от данък ДЗПО фонд ще получава средния човек? Трябва да се ползва нещо като актюерските прогнози на НСИ (на статистиката трябва да се вярва) за очакваната продължителност на живота. След повишаването на пенсионната възраст е предвидено универсалните пенсионни фондове да почнат да плащат пенсии чак през 2023 г. на жените, и от 2025 г. на мъжете. Тогава мъжете ще могат да се пенсионират на 65, а жените на 63, ако имат и 40 години стаж, 37 съответно, иначе чак на 67.

Но да приемем, че средния човек стажа ще го има, или изискването за стаж като безобразен критерий ще е отпаднало. При това положение средният мъж на 65 годишна възраст се очаква да живее още 13,79 години. И тогава каква ще му е допълнителната пенсия от ДЗПО фонд? Нещо от рода на 1329,87 лева / 13,79 години / 12 месеца = 8,04 лева месечно? Ехе, над 8 лева месечна пенсия, това почти за килограм кашкавал на голяма промоция стига. Браво, и само 11 години капиталово натрупване е имало. Нали още ще натрупват? Сигурно ще удвоят пенсията, може и да я утроят? 2 килограма кашкавал на промоция месечно или направо 3. Какво знаете вие?

А жените какво ще правят? През 2023 г. жената, която ще се пенсионира ще е на 63 години. Според НСИ й остават средно 18,56 години живот след това. При това положение, пенсията, която ще получава от ДЗПО ще е нещо от рода на 1329,87 / 18,56 години / 12 месеца = 5,97 лева месечно? Нищо, жените нямат нужда от цял килограм кашкавал месечно, те ядат по-малко, и с половинка ще се заситят, при това кашкавала може и да не е на промоция.

Преди обаче родените след 1959 г. да си помислят, че ще получават “допълнителна пенсия” от принудителен задължителен “частен пенсионен фонд”, с която ще могат да си купуват крупни грамажи кашкавал на промоция всеки месец, трябва да им се съобщи и следното: Тъй като държавата противоконституционно е насилила всички родени след 1959 г. да се лишават от 5% от доходите си плащайки данъци в полза на “частни фирми”, (и което също е противоконституционно) пропорционално на парите, които държавата е прибрала за пенсии, но давала на “частни фирми” за управление, трябва да се направи редукция на държавната пенсия. Тоест ако принудителната вноска за ДЗПО е 5%, а за фонд “Пенсии” в НОИ е 12,8%, то държавната пенсия за родения след 1959 г. трябва да се намали с около 28%, а за компенсация данъкоплатеца роден след 1959 г. ще получи посочената по-горе “допълнителна пенсия” от универсален пенсионен фонд. А както е предвидено данък ДЗПО да стане 7% от 2017 г., то редукцията на държавната пенсия би била около 35% за насиления от държавата роден след 1959 г., да плаща данъци на “частни фирми”.

Значи да обобщим:

– мъж роден след 1959 г., може да очаква да получи редукция на държавната пенсия от порядъка на 20-30% и “допълнителна пенсия” от “частен пенсионен фонд”: 8,04 лева месечно

– жена родена след 1959 г. може да очаква да получи редукция на държавната пенсия от порядъка на 20-30% и “допълнителна пенсия” от “частен пенсионен фонд”: 5,97 лева месечно

Обаче не е много сигурно, тъй като, а са почнали принудителните задължителни “частни пенсионни фондове” да си продават активите, а се е оказало, че те са надценени или са напълно кухи. Тогава забравете за 6-те или 8-те лева месечно. Само редукцията на държавната пенсия ще остане.

На графиката по-долу – стабилният ръст на пенсиите, които частните универсални пенсионни фондове са подготвили средно на мъже и жени месечно в лева. Както може да се види много добре, през месец септември 2012 г. беше пречупена психологическата граница от 8 лева месечно средна пенсия. Изключителен успех постигнат за само 11-на и малко години капиталово натрупване (за собствениците на схемата).

Данъкоплатците трябва да имат предвид, че това бяха розовите времена на най-високата възможна доходност на едни финансови пирамиди от пенсионен тип – годините, когато само прибират парите. Наближи ли момента на плащането, тогава всички почват да разбират за каква измама става дума.

Докато на данъкоплатците им източват парите, собствениците на схемата печелят във всички случаи

В лева по стойността на парите към септември 2012 г.

Хайде пак да си припомним как работи схемата със задължителните „частни пенсионни фондове“ навсякъде по света:
1. данъкоплатците плащат
2. собствениците на схемата реализират свръхпечалби
3. пенсионерите духат студена вода
4. накрая данъкоплатците плащат втори път за същото

Всички посочени по-горе цифри и графика са генерирани с най-новата версия на безплатния Fack Private Funds Facker 1.1 201209, и всеки може да се убеди с очите си какво бедствие се е стоварило на данъкоплатците.

Всеки отговорен участник по една или друга причина в схемата на финансовите пирамиди в пенсионната система, би трябвало час по-скоро да си признае всичко, да отиде и да се помоли:
„Господин премиер, уважаеми народни представители, моля да закриете схемата незабавно, обещавам да оказвам пълно съдействие при прекратяването й, и да се минимизират щетите за данъкоплатците“. Иначе не е много ясно каква точно ще е развръзката и дали плановете да се източват напълно необезпокоявано милиарди в продължение на 2 десетилетия, ще се реализират както е по проект

Докато държавата продължава да упражнява протекция върху измамната схема, това ще струва около 800 милиона лева (новопостъпилите принудително събрани вноски ДЗПО и допълнителен професионален, в полза на “частните фирми”) преки лишения за населението годишно. 800 милиона допълнително дефицит на държавния бюджет + лихви.

Да закрием задължителните “частни пенсионни фондове”

Locations of visitors to this page
Tyxo.bg counter
Site Meter
Google Analytics Alternative
Clicky

Как не трябва да се въвежда данък върху лихвите в България

Дали трябва да се въвежда данък върху лихвите в България е дискусионен въпрос. Има си и хубави страни тази идея, има си и негативи.

Но не това е толкова важното. Ако все пак се вземе решение да се въвежда толкова непопулярно данъчно облагане, то властта трябва да не допусне същия гаф от 2010 г., когато трябваше да се попитат работещите при първа и втора категория труд искат ли 300 лева пенсия от НОИ, или искат 30 лева от финансовите пирамиди наричани “професионални пенсионни фондове”.  Просто трябваше да се даде възможност на хората да си кажат: „Закрийте задължителните частни пенсионни фондове в България веднага. Отказваме се от загубите по „личните си сметки“ и искаме да ни се възстановят пълните права за държавна пенсия„.

Вместо това парламента беше подлъган да направи принудителен трансфер на едни жалки 100-на милиона от ППФ-та към НОИ, което даде основание на нагли лобисти да сезират „конституционния съд“, а тази организация извади толкова неадекватно становище, че човек почва да си задава много въпроси от вида на: „каква е тарифата на конституционния съд, за да защитава по подобен начин интересите на няколко частни фирми, работещи при режим на държавна протекция, в ущърб на данъкоплатците“. И до днес представителите на финансовите пирамиди размахват смехотворните заключения на този съд и заплашват властта да не си и помисля отново да посяга на парите им (не на парите на данъкоплатците, а на свръхпечалбите на собствениците на измамната схема).

С данъка върху лихвите по депозитите властта може отново да допусне грандиозна грешка ако лихвите по депозитите сключени преди влизането в сила на закона се планува да се облагат с данък. И този път вече определено ще има основание за сезиране на конституционния съд, а неразбориите около връщането на иззети данъци вероятно ще са страхотни.

Чл. 19, ал.3 от Конституцията на Република България казва, че: „Инвестициите и стопанската дейност на български и чуждестранни граждани и юридически лица се закрилят от закона.“

Ако лицето Х си е направило тригодишен депозит на 2 януари 2010 г. за 1000 лева, при 10% годишна лихва, това е инвестиция, нали? Ако е инвестиция, тогава трябва да се закриля от закона според конституцията. Падежът на тази инвестиция е 2 януари 2013 г. и потенциално лихвата от 30% за трите години трябва да се обложи с 10% на 2 януари 2010 г., въпреки, че 3 години без 1 ден лихвата би трябвало да е необлагаема, а само 1 ден да е под обстрелът на новия режим. Няма да е честно, няма да е и законно.

Ако властта реши да облага с лихва вече направени депозити преди влизането в сила на новата разпоредба, такова положение ще е равносилно на това на 20 декември 2012 г. в закона за корпоративното подоходно облагане да се напише, че данъкът върху печалбата за 2012 г. е 20%, а не 10% както всички фирми са очаквали. Нещо повече и за 2011 г. и  за 2010 г. данъкът върху печалбата е 20%, и трябва да се доплати от всички фирми. Абсурдно е.

По същия начин и лицето Х си е направило тригодишен депозит на 2 януари 2010 г. за 1000 лева, при 10% годишна лихва, която не подлежи на данъчно облагане. Инвестицията е била направена при такива условия, ако са били по-различни, може би лицето Х нямаше да направи тази инвестиция. Не може държавата да променя правилата за вече сключени договори. Ако го направи, това ще е противоконституционно, а хаосът с връщане на данъци след неминуемото задаващо се решение на конституционния съд би съвпаднал точно с парламентарните избори. Да се допусне подобна грешка от властта прилича на умишлен саботаж от вътре.

Няма да има никакъв проблем ако в закона се разпише, че лихвите от депозитите ще бъдат облагани. ОК, но за депозитите сключени на 1 януари 2013 и след това, така че хората да знаят какво да очакват от договора си. Това вече ще е напълно законно и няма основание за сезиране на конституционния съд, но няма как правилата за вече сключени договори да се променят.

И разбира се приходи от данък върху лихвите през 2013 г. няма да има почти никакви.

120 милиона по-малко в бюджета?

Няма никакъв проблем от къде да се намерят – решението е елементарно: преустановяват се вноските във финансовите пирамиди наричани „универсални пенсионни фондове“ и „професионални пенсионни фондове“. Ефектът за държавния бюджет е около 800 милиона на година по-малко дефицит. Не да се търсят някакви 120 милиона и да се изнервят гласоподавателите, ето ги 800 милиона годишно, тук и сега.

Ако властта не спре източването на тези средства и тази година, а се набута с противоконституционна разпоредба за облагане на лихви от депозити по вече сключени договори – това означава, че някой саботира правителството. Може би и върху правителството се упражнява рекет от собствениците на тези „частни фондове“? Ако е така данъкоплатците трябва да го чуят. „Правителството има нужда от помощ, за да се освободи населението от финансовите пирамиди„. Не е проява на слабост да поискаш помощ

Да закрием задължителните частни пенсионни фондове

Locations of visitors to this page
Tyxo.bg counter
Site Meter
Google Analytics Alternative
Clicky

Провалите с приватизацията на пенсионната система в Чили и в други държави

…твърдят, че можеш да получиш нещо за нищо.
Те все едно казват „Нека да предположим, че прасетата могат да летят“.
И ти тогава казваш: „Знаете, че не е добре да се предполага, че прасетата могат да летят“.
А те отговарят: „Нещо не ти е наред на теб. Не разбираш ли огромните предимства на летящите прасета?“
Пол Кругман

В България липсва информация за проблемите на пенсионните системи по света. Почти никой не прави качествени разработки, а дори и да прави гласът му никой не чува. Населението постоянно се заплашва с пенсионни реформи, с влошаване на демографските условия до степен човек да загуби интерес какво му се предлага, кой му го предлага, какви резултати ще се постигнат. Кой печели и кой плаща?

Единствените пускани до медийни изяви почти всеки ден и дразнещо натрапващи се, са може би едни квази-специалисти по пенсионно дело, професионални лобисти от мозъчни и/или безмозъчни тръстове получаващи финансиране неясно по какъв начин и с какви цели. Хората не искат да ги гледат, затова още при появата им сменят канала, но ужас – те са на всеки канал, на всеки километър, и могат да се срещнат по всяко време.

По какво се познават? За каквото и да ги питате, те без съмнение ще отклонят разговора в посока приватизация (дума заменяна за по-добро звучене с „избор“) на пенсионната система, здравната система, образованието. Съответния журналист или каквото там е сложено да ги пита, задължително ще им зададе съвсем случайно въпроса има ли някъде успешна реализация на подобна приватизация. И те разбира се ще отговорят – „как да няма, ето вижте Чили“ – там с трици маймуни ловят, правиш 10% вноска от дохода 40 години, получаваш 70% от дохода пожизнена пенсия. От къде ще дойде разликата?

„Парите ще се управляват от професионалисти, голяма доходност ще направят – ето вижте Чили“. Разбира се приватизация на пенсионната система не е достатъчно, нужно е и здравната система да се приватизира по същия модел, защото е много успешна схемата, даже не – тази схема няма друга алтернатива. Образованието трябва да се приватизира също, задължително, да.

Тъй като на българския данъкоплатец само това му пускат по телевизия, вестници и други медии, настоящото е превод от няколко статии в независими медии в САЩ и други страни, от периода когато администрацията на малкия Буш е имала намерение да приватизира пенсионната система на американците, както и след това.

Съдържание

1. Частните пенсии в Чили, четвърт век по-късно – Мануел Риеско

2. Фашисткия чилийски модел за приватизация на пенсиите – LaRouche PAC Memoradum

3. Провалите с приватизацията в Чили

4. Приватизация насила

5. Буш предлага счупената пенсионна система на Чили като успешен модел за американците

6. Оруел и социално осигуряване – Пол Кругман

7. Словакия vs Cato Institute

1. Частните пенсии в Чили, четвърт век по-късно

Декември 2004 г.: приватизацията на пенсионната система в Чили по време на диктаторския режим на Пиночет е разказвана по света като успешна история, и президента Буш я даде като чудесен пример как трябва да се реформира социалното осигуряване в САЩ. Нейните шампиони продължават да повтарят аргументите си, датиращи от самата й поява. Някои от тези аргументи са строго идеологически: това е по-добра система, защото зависи от собствеността, свободния избор и персоналната отговорност.  Има връзка между направените вноски и обезщетенията, между усилията и наградата. Други аргументи се базират на финансови и актюерски сметки, които доказват, че при 4% годишна възвращаемост ако човек заделя 10% от заплатата си през целия си живот, ще може да получава пенсия в размер от 70% от дохода си.

Разходите за преходния период поради факта, че вноските преминават към новата система докато държавата продължава да изплаща пенсии на настоящите пенсионери трябва да се финансират от приватизация, издаване на дългосрочни държавни облигации, повишаване на икономически растеж заради оптимизации на частните пенсионни фондове, които ще се управляват от професионалисти, а разликата от данъците върху доходите.

В последно време към аргументите се прибавя специално за САЩ и това, че подобна система ще даде право на работника на неговите спестявания, дори и да емигрира, а след това да се върне в страната на старини. Чилийската частна пенсионна система не е правила подобни бляскави обещания преди четвърт век.

Към днешна дата в Чили е постигнат консенсус сред експертите, че частната пенсионна система ще осигурява пенсии единствено за много малка част от населението с най-високи доходи. Дори и за тях обаче това, което ще получават изглежда крайно незадоволително, основно заради огромните такси на частните пенсионни дружества. Тези 6 компании са станали най-печелившата индустрия в Чили, имунизирани срещу рецесия и със средна печалба от 50% на година през 1997 г.

В същото време огромната част от работещите в Чили няма да могат да получават дори минималната пенсия и няма право на подкрепа от държавата (това се промени с реформата на пенсионната система от 2008 г., като през 2012 г. пенсионерите в 60% най-бедни семейства могат да получават минимална пенсия за сметка на държавата).

Последните проучвания на регулатора на частните пенсионни фондове – Superintendencia de Administradoras de Fondos de Pensiones (AFP), заключават, че повече от половината от участниците в приватизираната система никога няма да могат да спестят достатъчно в своята лична сметка в частен фонд, за да могат да си осигурят дори минимална пенсия (която към момента е 100 долара на месец).

Две изследвания на администратора на държавната пенсионна система – Instituto de Normalización Previsional заключават, че онези, които няма да могат да получават дори минимална пенсия от частен пенсионен фонд са 2/3 от всички участници.

Във всички изследвания се постига съгласие, че държавната гаранция за „минимална пенсия“ е абсолютно неефективна, защото много малко участници в нужда могат да отговорят на изискването за поне 20 години, в които са правени вноски към частната система (тогавашното изискване за получаване на минимална пенсия от държавата). От друга страна повечето участници не кандидатстват за предлаганата помощ от държавата, която е в размер от около 50 щатски долара на месец, тъй като за получаването й трябва да се отговори на множество условия и тя е предназначена за екстремно бедни.

Всичко това оставя по-голямата част от работещите в Чили без право на пенсия (с изключение на събраните средства в индивидуалната им сметка в частен пенсионен фонд).

Тези резултати са потвърдени от Световната банка – институцията, която в последните десетилетия обявяваше чилийската пенсионна реформа за шампион по света. В една от последните си издания наречено: „Keeping the Promise„, Световната банка признава, че частните пенсионни системи не са способни да осигурят никаква сигурност за огромна част от бъдещите пенсионери и предлага държавата да осигурява право на минимална пенсия, която не е обект на каквито и да е условия.

В случая с Чили, описаната по-горе ситуация не е проекция за бъдещето, а е жестоката реалност за най-голямата част от участниците в системата, които са навършили пенсионна възраст. Те имат изключително малко средства в индивидуалните си сметки в частен пенсионен фонд, нямат право на държавно гарантирана минимална пенсия, тъй като не са правили вноски поне 20 години, и в същото време не отговарят на условието за екстремно бедни, заради което биха могли да получават подпомагане от приблизително 50 долара месечно.

В техния случай обаче те са обект на така популярния термин днес в Чили термин „pension damage“.  Засегнатите са поколението, което се присъединява към приватизираната пенсионна система през 1981 г.

Най-голямата част от работещите в Чили всъщност са принудени да се присъединят към новата система, включително онези, които са работили и преди 1981 г., на които не е бил даден никакъв шанс да избират. Онези, които са работили на договор по това време получават еднократен шанс да останат към държавната пенсионна система, но на практика те са били принудени от работодателите си да преминат към приватизираната система, включително и чрез масирана пропаганда от диктаторския режим, като се обещават по-добри заплати днес и по-големи пенсии утре, за онези, които преминат към новата система. Преходните разпоредби за онези, които преминат към новата система уговарят, че държавата ще прибави към техните сметки сума наречена „recognition bond“ с еквивалент на направените от тях вноски към старата система. Стойността на тези „recognition bond“ обаче е изчислена върху средните доходи получени през 1978, 1979 и 1980, които са години, в които заплатите са с изключително ниска покупателна способност – последици от държавния преврат през 1973 г. Освен това вноските към системата през 80-те години са също нищожни тъй като заплатите продължават да са с ниска покупателна способност, а безработицата достига 30% по време на няколкото икономически кризи в Чили през 1982 г. и следващите 5 години. В допълнение за държавните служители вноските към техните лични сметки са допълнително намалени през 80-те години, тъй като се изчисляват върху само част от техните заплати.

Пенсиите орязани на половина

В резултат ако двама колеги достигнат пенсионна възраст по едно и също време в Чили днес, и двамата са получавали едни и същи заплати, осигурявали са се същия брой години, този, който е преминал към частната пенсионна система през 1981 г. ще получава два пъти по-малка пенсия от своя колега, който е продължил да се осигурява в държавната. Тази огромна разлика е документирана за хиляди отделни случаи от Association of Employees with Previsional Damage и техните искания са чути от парламента, където група членове на конгреса принадлежащи към всички политически партии представят проблема на правителството, което стартира преговори с работниците, които са претърпяли щетите.

Приватизацията на пенсионната система в Чили е нож с две остриета – от една страна всички работници разполагат с индивидуална сметка, която може да се преглежда непрекъснато, получават отлична статистика за жестоката реалност. Числата показват, че съвременната работна сила в Чили се състои главно от огромни маси хора, които постоянно сменят своята краткосрочна заетост. Половината се задържат за по-малко от 4 месеца, а в най-честия случай за не повече от 1 година.

Докато не получават заплата, чилийците оцеляват със собствени сили. По настоящем около 10% от работната сила е без работа, като може да се смята, че тази цифра обявена от правителството е значително занижена спрямо реалността. В резултат 70% от работещите правят вноски за пенсия по-малко от 6 месеца в годината, а повече от половината от работещите правят вноски по-малко от 4 месеца в годината. Тези цифри са още по-лоши за жените и най-бедните.

От друга страна, в своя ентусиазъм да получат вноски, рекламиращите системата не се интересуват особено какви ще са разходите на държавата. Бордовете на дружествата, които управляват частните пенсионни фондове са пълни с бивши министри на правителството на диктатора Пиночет. Докато държавната пенсионна система генерира годишен излишък, фискалните последици от появата на частните пенсионни фондове са огромен дефицит, който се плаща от държавния бюджет. Публичните разходи за пенсии са в размер от 6% от брутния вътрешен продукт на страната след 1981 г.

Чили харчи повече държавни средства да покрива дефицита на системата, отколкото за образование и здравеопазване взети заедно.

Настоящия дефицит е причинен от факта, че по-голямата част от вноските се пренасочват към частните пенсионни фондове, докато настоящите пенсии продължават да се плащат от държавата. Близо 60% от публичните разходи за социално осигуряване са предназначени да плащат разходите за останалите към старата система и „recognition bonds“ трансферирани към частните фондове. 20% са предназначени за плащането на пенсиите на военните, които избягват преминаването към новата система, която налагат принудително на останалата част от населението. Останалите 20% отиват за покриване на разходите за екстремно бедните пенсионери…

… Със сигурност в бъдеще, както и днес, повечето чилийци ще продължават да получават по-голямата част от своите пенсии реално от държавната пенсионна система

2. Фашисткия чилийски модел за приватизация на пенсиите

LaRouche PAC публикува на 7 февруари 2005 г. следващите данни, които циркулират сред конгреса и навсякъде.

Президента Джордж Буш – младши припозна Чили за негов модел за приватизация на системата за социално осигуряване. Докато в Чили последния ноември той го нарече „чудесен пример“, през април 2001 г. посети страната и каза: „някои членове на конгреса трябва да си вземат уроци от Чили, особено когато става дума как да работи нашата пенсионна система“.

Архитектът на приватизацията на чилийската пенсионна система през 1981 г. е завършилия университета в Харвард – Хосе Пинера, който е министър на труда и социалната сигурност между 1978 и 1980 г. в кабинета на диктаторът Пиночет, управлявал с военна хунта страната между 1973 и 1990 г. Пинера днес е съпредседател на Cato Institute.

Джордж Шулц – сивия кардинал на администрацията на Буш-Чейни посещава Пинера през 1981 г. в качеството си на съветник на администрацията на президента Роналд Рейгън. Шулц моли Пинера да му даде схемата за приватизацията на чилийската пенсионна система, която идея се опитва да продаде на Рейгън. И докато Рейгън не „купува“ идеята, Буш – младши клъвва на въдицата.

Какво е чилийския модел?

1. До 1981 г. Чили има държавна пенсионна система по подобие на тази в САЩ. През 1981 г. на работниците, които вече са били в системата получават „избора“ да преминат към нова, приватизирана система. Всички започващи своята трудова кариера за първи път са задължени да се присъединят към приватизираната система, с изключение на военните, които защитават себе си и остават в държавната пенсионна система. В приватизираната система работещите са длъжни да дават 10% от своите заплати в частни инвестиционни сметки, които се управляват от финансови институции наречени администратори на пенсионни фондове (AFP’s).

2. Чилийската приватизация и свързаните с нея икономически мерки са наложени от фашистка полицейска държава. Между 1973 г. и 1979 г. голяма част от обединенията защитаващи работещите са разпуснати а колективните договаряния рязко се намаляват. През 1979 г. според „Plan Laboral“ на министъра на труда Хосе Пинера се отменя минималната работна заплата, отменят се всички колективни споразумения, забранява се правото на стачка, забраняват се синдикатите, намаляват се профсъюзните работници до по-малко от 10% от работната сила и се разрешава на работодателите да уволняват без причина. Несъгласните с промените са изпратени в затвора, подлагани са на мъчения, или изчезват безследно.

3. Движещата сила на приватизацията на чилийската пенсионна система са стоящите зад предстоящия срив на цялата финансова система под тежестта на гигантски спекулативен балон. Държавен фалит, който е факт в края на 1982 г. Международните кредитори на Чили са били в състояние да източват банковата система на страната, крепяща се в огромната си част на мултимилиардните доходи получени от приватизацията на пенсионната система. Шулц и близките му финансови хит-мени сега карат Буш да пристъпи към приватизация по същата причина, само че този път мащабите на предстоящия държавен фалит са коренно различни.

4. 24 години след приватизацията, чилийската система днес е такъв провал да се стигне до съгласие на политически сили в страната, че тази система трябва да бъде изхвърлена и да се избере алтернатива. Няколко факта обобщават кризата:

5. Половината от работната сила в Чили (6,1 милиона човека) дори не са обхванати от пенсионната система – те са безработни, или са в сивата икономика, или са сезонни работници. От останалите, само 1,2 милиона или едва 20% от работната сила могат да разчитат на пенсия от частен пенсионен фонд по-голяма от минималната пенсия в размер от около 110 долара месечно, която осигурява държавата.

6. Правителството субсидира онези, които получават по-малка от минималната пенсия и изразходва за това почти толкова, колкото за образование и здравеопазване взети заедно. И разходите на правителството за тези плащания се повишават без да се вижда светлина в тунела.

7. Между 25% и 33% от вноските на работниците за пенсия от частен пенсионен фонд са източени под формата на административни такси на дружествата, които управляват фондовете.

8. За периода 1997 – 2004 г. годишната печалба на управляващите частни пенсионни фондове са от порядъка на 50%. Дори и през 2002 г. – година на икономическа рецесия в Чили, средната доходност на дружествата, които управляват частните пенсионни фондове е 50,1%, като едно от най-големите от тях постига 210% възвръщаемост!

9. Когато стартира приватизацията на пенсионната система през 1981 г. дружествата, които управляват частните фондове са 18. Сега са останали само 6, от които 5 са контролирани от чужбина. 95% от активите на частните фондове са под контрола на чужди банки. Това са BBVA (Испания) – 32%, Citibank (САЩ) – 23%, Sun Life (Канада) – 16%, Aetna (САЩ) – 13% и Banco Santander (Испания) – 11%.

10. За периода 1982 – 2004 г. годишната възвръщаемост на индивидуалните сметки в частните фондове е едва 5,1%. Ако двама колеги се пенсионират в Чили днес, и двамата са получавали една и съща заплата, осигурявали са се за един и същи период, но единия е участвал в приватизираната система, а другия в държавната пенсионна система, то участника в приватизираната система би получавал по-малко от половината пенсия от своя колега, който е останал в държавната система.

Чилийският модел е провал. Означава фашистка икономика и фашистка политика. Никога не трябва да бъде реализиран в САЩ.

За допълнителна информация виж – www.larouchepub.com.

3. Провалите с приватизацията в Чили

Привържениците на идеята за приватизация на социалното осигуряване често поглеждат към Чили като система за подражание. Ако се погледне обаче от близо представянето на чилийската приватизирана система ще се забележат изключително високи такси за управление, ниска степен на участие на населението, неочаквано тежка зависимост от неадекватна система за защита от крайна бедност и всичко това гарнирано с екстремно високи разходи за правителството. Това води до крайно разочароващи резултати оставящи мнозинството чилийски работещи без надежден план за пенсиониране. Това ли е моделът, който САЩ иска да приеме?

Повече информация за провалът на чилийската приватизирана пенсионна система прочетете последните статии на Greg Anrig, Jr. – вицепрезидент на програмите в The Century Foundation: „Няма начин Хосе!“ и „Загубени в превода“ от Richard C. Leone – президент на The Century Foundation, относно големите разочарования предизвикани от промените в пенсионните системи във Великобритания и Чили.

Чилийската приватизирана пенсионна система: как се предполагаше да работи

През 1981 г. военната диктатура в Чили търси начин да намали държавните разходи и разходите за труд чрез приватизация на най-старата социално-осигурителна система в Америка. Чилийската пенсионна система във всички случаи се нуждаеше от реформи. Дефицитът на системата нарастна до 25% от брутния вътрешен продукт като 93% от пенсионерите получаваха едва минималната пенсия в страната. В наши дни някои смятат, че пенсионната система в САЩ също се нуждае от реформа. Те настояват Америка да последва примера от Чили като позволи на работниците да пренасочат своите осигурителни вноски към лични пенсионни сметки в частни фондове. Поглед от близо върху чилийската пенсионна система през последните 25 години обаче сигнализира за повишено внимание.

Диктаторския режим на генерал Аугусто Пиночет създава система от частни фондове наречена Administradores de Fondos de Pensiones, или AFPs, която да управлява и администрира индивидуалните пенсионни сметки на работниците, пенсиите за инвалидност, както и наследствените пенсии. Новата система била задължителна за всички работници постъпвали на пазара на труда за първи път след 1981 г. Работниците, които са били вече на пазара на труда имали опцията да се присъединят към новата система или да останат към държавната пенсионна система.

– Всеки работник, който се присъедини към приватизираната система на частните фондове си избира фонд, който да получава 10% от работната му заплата (до 22 000$) + допълнителни 2,5% до 3,7% за осигуряване за пенсия за инвалидност и наследствена пенсия + административни такси. Работниците могат доброволно да правят вноски в размер до 2000 $ месечно към техните пенсионни сметки, въпреки, че само задължителните вноски не се облагат с данъци.

– Когато работниците, които са правили вноски в частен пенсионен фонд за 20 години се пенсионират (на възраст 65 години за мъжете и 60 за жените), те могат да използват акумулираните средства да си закупят пожизнена пенсия или да изтеглят средствата по специално определен график.

– Правителството изисква всеки от частните фондове да има годишна доходност равна на поне 50% от средната на всички останали частни фондове или с 2% под средната (да, тази клопка е заложена и в България, като всеки от универсалните или професионалните пенсионните фондове може да губи с 3% повече от парите за пенсия спрямо средното за бранша, напълно безнаказано)

Какво се обърка: истината за чилийската приватизирана пенсионна система

– Четвърт век след приватизацията, чилийската пенсионна система стъпва на нестабилна почва. Последните доклади на Световната банка и на Федералния резерв подчертават някои от множеството проблеми на чилийската система. Комбинация от огромни такси за управление, ниско ниво на участие, неочаквано тежка зависимост от неадекватна система за защита от крайна бедност и всичко това гарнирано с екстремно високи разходи за правителството доведе системата към провала и остави по-голямата част от пенсионерите в Чили без надежден план за пенсиониране. Това ли е наистина модела, който САЩ се надява да реализира?

Между 25% и 33% от направените вноски на пенсиониралите се през 2000 г. са били погълнати от ненаситни комисионни и административни такси на дружествата, които управляват фондовете.

– Брокерската компания CB Capitales пресмята, че като се вземат в предвид огромните такси, които се плащат на дружествата в Чили възръщаемостта за работниците между 1982 г. и 1999 г. е едва 5,1%, а не 11% както твърдят от частните фондове. Компанията заключава, че средния работник би постигнал по-добри резултати ако просто си беше правил вноските в спестовна сметка в банката.

– Ниското ниво на участие в схемата – половината от чилийците, основно най-бедните не правят вноски за пенсия изобщо. The New York Times отбелязва: „Много от чилийците, тъй като получават доходите си от сивата икономика, или са самоосигуряващи се, или сезонни работници, остават извън системата. Комбинирани тези групи съставляват половината от работната сила. Само половината от работещите са обхванати от системата“.

– Военните, които налагат частните сметки на всички останали работещи след 1981 г., не се присъединяват към новата система и продължават да получават пенсии от държавната пенсионна система.

– Има неочаквано тежка зависимост от неадекватна система за защита от крайна бедност. В сметките на пенсионерите има много по-малко средства от предвиденото така че 41% от онези, които имат право да получават пенсия от частен пенсионен фонд, продължават да работят и след пенсионирането си.

– The New York Times разкрива в статия по-рано тази година, че по старата държавна пенсионна система максималната месечна пенсия е 1250$. При новата приватизирана система, за да може да получава този размер работника трябва да е направил вноски в размер от 250 хиляди долара през време на своята кариера. Едва 500 човека от 7-те милиона участници в частните пенсионни фондове са отговаряли на това условие.

– Разходите за преминаване към приватизираната система са приблизително 6,1% от БВП през 80-те години, 4,8% от БВП през 90-те, и се очаква да са средно 4,3% от БВП за периода от 1999 г. до 2037 г. Тези разходи са много по-високи от планираното, от части защото правителството се е задължило да осигури субсидии за работниците, които нямат достатъчно средства в своите лични сметки, за да получават дори минималната пенсия.

4. Приватизация насила (статията е от 2005 г.)

Докато правителствата разбиват своите публични пенсионни системи, пенсионерите, борейки се за нищожна пенсия, имат един южноамерикански военен диктатор, на който трябва да благодарят за това.

Без никакви притеснения относно липсата на демократичен дебат, генерал Аугосто Пиночет от Чили предприема действия за приватизация на системата за социално осигуряване преди около 25 години, когато със своята армия налага пенсионна система базирана на индивидуални инвестиционни сметки.

Президента Буш говори с апломб за чилийския опит, като възнамерява да превърне осигурителната система на САЩ в такава с индивидуални сметки в частни фондове.

За американците обаче превръщането на тяхната защитена от инфлацията пенсионна система в такава с лични сметки, които са зависими от капризите на капиталовия пазар означава знак за опасност.

„Приватизацията на пенсионната система нарани много хора, които познавам, включително моите родители, близки и приятели“ – Хуан Фернандес – гражданин на Чили, президент на Amalgamated Professional Employees Local 154

С личното познаване на вредите, които приватизацията на пенсионната система нанесе на работещите в Чили, Фернандес алармира за плана на Буш да взима уроци от Пиночет, чието правителство избиваше и подлагаше на мъчения политическите си опоненти и други невинни хора.

Затвор и изгнание

По време на правителството на Салвадор Алиенде, убит по време на държавния преврат от подкрепяната от ЦРУ военна хунта оглавявана от Пиночет през 1973 г., Фернандес работи в чилийското министерство на земеделието. Той е активен като студент и деятел в трудовото движение до ареста му през 1975 г., като прекарва 1 година в затвора. Там е подлаган на мъчения преди да бъде изпратен в изгнание в Ню Йорк. Сега той работи като специалист по човешките права в Комисията по човешките права.

Фернандес е активен деятел в международното движение за солидарност, което се противопоставя на диктатурата на Пиночет, която унищожава работническото движение, приватизира пенсионната система и голяма част от държавните предприятия. Днес той остава в контакт с прогресивни активисти, които настояват за нова реформа на осигурителната система, която ще е ключова тема на президентските избори през тази година.

Бащата на Фернандес, сега покойник, е бил санитар в столицата Сантяго. През 80-те години на 20 век, общинските работници са били принудени да се присъединят към приватизираната система. „Баща ми получи мизерна пенсия“ казва Фернандес. „Неговата съдба споделят безброй други работници, които доброволно или насила са присъединени към новата система“.

Всички, които стъпват на пазара на труда за първи път след 1981 г. задължително се присъединяват към приватизираната система. Онези работници, които са работили и преди 1981 г. на хартия имат право да останат към старата система. Полицията и армията (на които се крепи властта на Пиночет) остават в държавната пенсионна система, не се присъединяват към новата приватизирана система, наложена на цивилното население.

„Системата не е на висотата на своите обещания“, казва Артуро Мартинес, президент на най-голямата организация за защита на работещите (United Workers Central) в интервю.

Групата води кампания за реформа на приватизираната пенсионна система. „Докато парите на работниците са били инвестирани, за самите тях няма никаква изгода. Онези, които са инвестирали парите им обаче стават много по-богати“, казва Мартинес.

Маргарита Еспиноса – чиновник в държавна болница в столицата Сантяго е била принудена да си открие сметка в частен пенсионен фонд след като военната хунта оглавявана от диктатора Пиночет приватизира пенсионната система. „Старата система беше много по-добра според мен“, казва Еспиноса. „Нямах избор, трябваше да участвам в новата система“.

Липса на участие

Въпреки, че 7,1 милиона са потенциалните участници в схемата, само 3,8 милиона са в състояние да правят вноски в техните лични сметки. Ниското ниво на участие е резултат от нестабилния пазар на труда, честотата за смяна на работното място в страна където половината от работещите имат непълна или временна заетост.

Заради задължението си към вече пенсиониралите се в старата система, правителството продължава да има изключително високи разходи за пенсии. От въвеждането на приватизираната пенсионна система, разходите на държавата за пенсии остават на ниво от 6% от брутния вътрешен продукт. За пенсии се харчи колкото за здравеопазване и образование взети заедно.

Потънали в бедността

Днес работниците в Чили трябва да имат поне 20 хиляди долара в техните сметки, за да могат да получават минимална пенсия – около 100 долара на месец. Повечето от тях обаче имат едва по 5 хиляди долара, според Economy of Work Program (PET).

Около две трети от пенсионерите ще взимат минимална пенсия на границата на абсолютната бедност заради приватизираната пенсионна система. „Преди пенсионерите можеха да живеят спокойно“ казва Луис Варгас, пенсионер. „Благодарение на Пинера и Пиночет, бяхме измамени“

Дагоберто Саез, 66 годишен работник от Сантяго разказа за New York Times по-рано тази година, че очаква месечния му доход от заплата равна на 950 долара да се срине до 315 долара, които ще получава от частен пенсионен фонд, когато се пенсионира през следващите месеци. „Колеги и приятели със същите заплати, които работиха заедно с мен, но които останаха в старата система сега ще получават почти 700 долара на месец. „Сега получавам заплата, която ми позволява да живея с достойнство, но ще трябва да потъна в бедността, защото направих грешката да повярвам на обещанията, които ни дадоха през 1981 г.“

Чилийското правителство през 1981 г. твърди, че благодарение на приватизираната пенсионна система работниците ще получават под формата на пенсии 70% от работната си заплата. Но се оказва, че сега е възможно да получават не повече от 40%.

5. Буш предлага счупената пенсионна система на Чили като успешен модел за американците

1 май 2005 г.

Повечето хора не биха си купили кола втора употреба, от която изтича маслото, спирачките отказват, която би била опасна за движение по пътищата, и чиято поправка би струвала цяло състояние.

Връщайки се в 1997 г. тогавашния губернатор на Тексас – Джордж Буш – младши и готвещ се за бъдещ президент, предложи като идея да се направи още по-глупава и опасна „покупка“.

Буш присъства на презентация на Хосе Пинера (министъра на труда и социалната сигурност по време на бруталната диктатура на Пиночет), който приватизира пенсионната система на Чили през 1981 г.

След личната си среща с Пинера и според пресата, Буш се обявява за привърженик на системата на лични сметки в частни фондове заявявайки: „Това е най-важния политически въпрос, който стои за решаване пред САЩ днес“.

Като съпредседател на ултра консервативния „Като институт проект за приватизация на социалното осигуряване“ (Cato Institute Project on Social Security Privatization), като в последствие думата „приватизация“ е заменена с „избор“, за да се прикрият поставените цели, Пинера разказва на хората в САЩ и навсякъде по света, че системата, която е проектирал е голям успех и може да направи средните американски работници богати, когато се пенсионират.

Доказателствата обаче сочат, че приватизираната пенсионна система е много добра за инвестиционните компании и големите корпорации, но за работещите хора не осигурява никаква сигурност при пенсионирането им.

В доклад от 2004 г. за човешкото развитие в Чили, United Nations Development Program установява, че:
– половината от 6-те милиона работещи в Чили няма да имат право на никакви обезщетения от социално осигурителната система, когато се пенсионират
– други 25% ще са спестили толкова малко поради ниските заплати и огромните административни такси на частните фондове, че ще могат да получат единствено минимална пенсия покриваща линията на бедността
– между 1982 и 1988 г. дружествата, които управляват частните фондове в Чили прибират под формата на такси 4,5 милиарда долара – 20% от вноските на работниците

Никой от тези факти обаче не спира Пинера до продължава да разтръбява за успехите на новата система и за „двуцифрена“ доходност по личните сметки на работещите.

Следващо проучване от чилийската компания CB Capitales разобличава още лъжи:
– възвръщаемостта на годишна база е само 5,1%, а не двуцифрена
– работещите щяха да имат по-добра доходност ако си бяха инвестирали парите в 3 месечни депозити в банките
– компаниите, които управляват частните пенсионни фондове правят огромни печалби, дори и когато губят парите на хората

При старата държавна пенсионна система в Чили, която датира от 20-те години на 20 век нещата са много по-различни. Там 75% от работещите са покрити от системата, което включва национално здравеопазване, бонуси при пенсиониране, ипотечни заеми с ниска лихва и други.

„Преди пенсионерите можеха да живеят спокойно“ казва Луис Варгас, пенсионер. „Благодарение на Пинера и Пиночет, бяхме измамени“

Измамата започва още преди приватизацията през 1981 г. След като насилствено потушава работническото движение след държавния преврат през 1973 г., диктаторския режим замразява обезщетенията и орязва разходите за здравеопазване и образование, за да финансира приватизацията на пенсионната система и да направи държавните системи да изглеждат по-малко атрактивни.

От 1981 г. работодателите не са длъжни да правят вноски за своите служители нито за здравно осигуряване, нито за пенсия. Системата за осигуряване на ипотеки с ниска лихва е прекратена. Новите хищнически доставчици на здравни услуги започват да оставят пенсионерите, включително Варгас и съпругата му в сериозни дългове.

Влизащите за първи път на пазара на труда са били длъжни да си открият сметка в частен пенсионен фонд, докато онези, които вече са се осигурявали в държавната система бяха бомбардирани от една страна с непрекъсната пропаганда, а от друга са били принуждавани от работодателите си да се присъединят към приватизираната система. Повечето работници нямаха избор и го направиха.

Fresia Arcos, експерт по социално осигуряване знаеше, че приватизацията е измама. Точно както администрацията на Буш – младши се опита да сложи намордник на служителите в U.S. Social Security Administration да не кажат истината, чилийското правителство забранява на Arcos и на останалите експерти да защитават държавната система за социално осигуряване през 1981 г.

Arcos е поискала разрешение да сравни двете системи обективно, но й е било забранено дори това. 

Както изследванията на ООН и други организации предсказват, Чили е изправена пред огромна и растяща криза на бедността сред възрастните и необходимост правителството да се грижи за всички, за които приватизираната пенсионна система не може.

Настоящия чилийски министър на труда и социалната сигурност Рикардо Солари сподели пред The Times: „Абсолютно е невъзможно да се смята, че подобна система може да реши необходимостта от доходи на чилийците, когато се пенсионират“.

Въпреки това когато президента Буш посещава Чили, той хвали приватизираната система, наричайки я „чудесен пример за всички останали страни“.

Диктаторът Аугусто Пиночет много добре знаеше, че това са пълни глупости и държавната пенсионна система е много по-добра от наложената по насилствен начин за цивилното население частна такава. Той оставя армията и полицията в държавната здравна и пенсионна система.

Пиночет беше брутален убиец, но не и глупак.

6. Оруел и социално осигуряване – Пол Кругман (нобелов лауреат по икономика)

Трябва да кажа, че след като планът за приватизация на социалното осигуряване на администрацията на Буш – младши се провали преди 5 години, не съм очаквал, че ще трябва да се връщам на същата тематика толкова скоро.

Но социалното осигуряване е ключово място, където разбираш какви са хората всъщност и придобиваш усещането дали са честни относно това, което искат да направят.

Така че: Pat Toomey поддържа идеята да се замени социалното осигуряване със система от лични сметки, но отрича това да е приватизация и критикува онези, които използват този термин.

„Аз никога не съм казвал, че искам приватизация на социалното осигуряване. Това е много подвеждащо – умишлено подвеждащ термин. И се използва от онези, които искат да плашат хората“.

О, Боже. Като се върнем в 90-те години на 20 век „Cato Institute“ имаше нещо наречено „The Project on Social Security Privatization“ (Проектът за приватизация на социалното осигуряване), като са издадени документи като този на Martin Feldstein: Privatizing Social Security: The $10 Trillion Opportunity (Приватизация на социалното осигуряване – възможност за 10 трилиона долара).

Тогава „десните“ откриват, че „приватизация“ се котира лошо сред населението и изведнъж – „хей, ние никога не сме казвали това“.

Чакайте, става дори по-лошо: „Cato Institute“ не просто сменя името на проекта, но се опитва да изчисти навсякъде препратките свързани с „приватизация“. Буш – младши също се опита да отрече, че някога е казвал подобна дума.

И така, нека да си спомним следващия път кой първи нарече приватизацията „приватизация“ – това са приватизаторите.

(- В опита си да продаде идеята за приватизация на социалното осигуряване Буш каза много силни думи като „избор“, „свобода“, „собственост за обществото“… Как ще коментирате?

Пол Кругман: Финансови пирамиди. Схема от вида „познай печелившата карта“. Мислех си за летящи прасета. Приватизаторите твърдят, че можеш да получиш нещо за нищо. Те все едно казват „Нека да предположим, че прасетата могат да летят“. И ти тогава казваш: „Знаете, че не е добре да се предполага, че прасетата могат да летят“. А те отговарят: „Нещо не ти е наред на теб. Не разбираш ли огромните предимства на летящите прасета?“

„Cato Institute“, който е интелектуалния щаб за всички тези неща откри през 1995 г. нещо наречено „The Project on Social Security Privatization“ (Проектът за приватизация на социалното осигуряване), но фокус групите не харесаха тази дума и така през 2002 г. институтът смени името на „The Project on Social Security Choice“ (Проектът за избор на социално осигуряване). Те не анонсираха смяната на името, а навсякъде по техния сайт изтриха всякакви следи, че някога думата „приватизация“ е сменена от думата „избор“, която звучи по-добре.

7. Словакия vs Cato Institute

13 март 2012 г.

От Марк Еймс: В събота, малката страна от Европейския Съюз – Словакия, проведе парламентарни избори и резултатите изненадаха „експертите“ – лявоцентриската партия SMER описвана като популиска в американските медии, спечели изборите с рекорден резултат. За първи път в посткомунистическата история на страната една партия ще има пълно мнозинство в парламента.

Милиардерите Чарлз  и Дейвид Кох, които помогнаха за създаването на либертарианския Cato Institute

Високата избирателна активност на населението отразява реалните проблеми на хората в Словакия – те страдат от масивно обедняване в следствие от десетилетие на брутални реформи, които се отразиха най-зле при приватизираните пенсии. Натам ние американците сме тръгнали, по-специално Cato Institue, но ще стигнем до там след малко.

Въпреки, че не е имало почти никакви масови протестни движения, страната видя най-големите демонстрации от „Нежната революция“ досега. Протестите са в следствие от части заради стандалът „Gorilla„, свързан с изтекли записи на политици „борещи се“ за „свободен пазар“, които уговарят своите подкупи с банкери от топ хедж фонда Penta, в замяна на доходоносни приватизационни сделки.

Но това, което най-вече извади хората да гласуват за „популистите“ е масовото обедняване за словаците, като най-засегнатите са пенсионерите, които трябва да живеят с грубо 400 долара на месец.

Стигнахме и до Cato Institute – либертарианския мозъчен тръст основан от братята Кох, и където проблемите на Словакия стават наши проблеми.

В началото на 2000 г. съпредседателя на Cato Institute – Хосе Пинера изиграва ключова роля като съветник и наблюдател на масовата приватизация на пенсионната система на Словакия, която се случва през 2003 г. по време на управлението на Mikulas Dzurinda, с неговото правителство борещо се за „свободен пазар“. Днес пенсионерите в Словакия стенат от приватизираната пенсионна система под влиянието на Cato Institute.

Хосе Пинера, който оглавява проекта за приватизация на социалното осигуряване от 90-те години на 20 век има тъмно минало като „администратор на болката“ в национален мащаб. Пинера служи на диктаторския режим на генерал Аугосто Пиночет първо като министър на труда, съдействайки да се смажат синдикатите в една от най-бруталните диктатури в цял свят. По-късно Пинера ръководи радикалната приватизация на пенсионната система на Чили.

Днес чилийците страдат от проблеми свързани с едни от най-големите неравенства при разпределението на богатството в цял свят. За последните 2 десетилетия Хосе Пинера работейки в Cato Institute се опитва да наложи същата схема на американците.

Това е сделка сключена в Ада – Cato институтът и братята Кох правят всичко възможно да премахнат системата за социално осигуряване от създаването на института през 70-те години. Благодарение на неуморните усилия на този институт, днес приватизацията на социалното осигуряване е на практика „Библията“ на републиканската партия и е близо да попадне в листа „Да се направи“ на някои „центристи“ демократи.

Съсипването на Словакия

Хосе Пинера беше представител на Cato Institute като наблюдател на приватизацията на пенсионната система на Словакия осъществена от коалицията (на борещи се за „свободен пазар“) между Демократическата партия и Christian Union Party, оглавявана от премиера Mikulas Dzurinda. Пенсиите бяха приватизирани през 2003 г., като в същото време се намали максималната данъчна ставка за най-богатите до 19%, премахна се данъкът върху наследството, и като цяло данъчната тежест се прехвърли към по-бедната част от населението и средната класа.

Тези реформи бяха крайно непопулярни за словаците, докато в същото време бяха одобрявани от западни банкери и банкови институции като Световната банка, които определиха Словакия за страната най-голям икономически реформатор в света за 2004 г. и една от 20-те най-приятелски настроени към бизнеса страни в света.

През 2005 г. посланика на Буш в Словакия и съавтор с работещата за Cato Institute – Marian Tupy, в бляскава статия приветстват приватизацията на пенсионната система като се отбелязва ключовата роля на Хосе Пинера, за да може да се случи реформата. В тяхната статия правят зловещо сравнение на „кризата“ в която е била Словакия преди реформата и „кризата“ на социалното осигуряване в САЩ.

Времевия хоризонт, в който тандемът Cato-Буш приветства приватизацията на пенсионната система на Словакия е интересен по няколко причини:
– първо, защото същото правителство, което се бори за „свободен пазар“, и което е съветвано от Cato и хвалено от Буш за реформата беше въвлечено в скандал за тайни сделки с водещ хедж фонд за разпродажба на държавни активи на Словакия в замяна на милиони под формата на подкупи и
– второ, тъй като през същата тази 2005 г. президента Буш направи сериозни усилия в посока приватизация на социалното осигуряване в САЩ, като Cato Institute е водещ съветник и PR

Планът на Буш и Cato Institute да приватизират социалното осигуряване на САЩ датира от една вечеря през 1997 г., когато Буш – младши е все още губернатор на Тексас.

Ед Крейн – президентът на Cato Institute и Хосе Пинера – съпредседател на The Social Security Privatization Project (Проектът за приватизация на социалното осигуряване) отлитат за Остин да продадат на бъдещия президент техния план за приватизация на социалното осигуряване.

Според Washington Post: „Крейн каза след презентацията на Пинера, че Буш е заявил, че „Това е най-важния политически въпрос, който стои за решаване пред САЩ днес““.

Веднага след като е избран за президент, Буш – младши назначава комисия по приватизацията на социалното осигуряване, като в нея присъстват от фанатиците на Cato Institute. За тяхно нещастие атаките от 11 септември разсейват администрацията. През 2005 г. Буш – младши определя приватизацията на социалното осигуряване като свой основен приоритет през втория си мандат и отново дава на Cato Institute да се заеме със задачата.

До края на 2005 г. обаче популярността му е спаднала драматично, тъй като населението е срещу него за войните, в които е въвлякъл страната. Щетите от ураганът Катрина бяха колосални, което направи приватизацията на социалното осигуряване политически невъзможна задача. Проектът да се направи на САЩ това, което Cato причини на Словакия беше изоставен. Тогава Cato Institute се превърнаха в най-големите критици на Буш за войните срещу тероризма.

Семейния проект

Напоследък по-малкия брат Пинера – милиардерът Себастиан стана популярен в международните новини като най-мразеният президент в Чили след падането на военната диктатура на Пиночет през 1990 г.

Заради приватизацията на чилийската образователна система проведена от Себастиан Пинера в страната избухнаха общонационални протести, като насилието достигна невиждани нива от бруталната диктатура на Пиночет, когато са били избивани и измъчвани хиляди при обезглавяването на икономиката под влияние на фанатици на „свободния пазар“, сред които включително Фридрих фон Хайек, Милтън Фридмън и братът на Себастиан Пинера – Хосе Пинера, който през 2003 г. пише:
„Да дадеш празна бюлетина на по своята същност нестабилно мнозинство, по въпроси свързани със значими икономически, социални и политически решения за обществото е все едно да институционализираш нестабилност, да се отвори пътя към по-сериозни злоупотреби и да се осъди страната на изостаналост. Как някой може да прави рационални решения за работата, спестяванията и инвестиции ако ключови променливи като данъците, трудовото законодателство и останалите регулации могат да се променят от 50,01% от гражданите чрез гласуване, в страна с ниско ниво на образованост, и където почти никога не може да се каже, че се гласува информирано?“

В събота, словаците с голямо мнозинство гласуваха за прекратяването на щетите и грабежите, които съветниците на Cato Institute причиниха на гражданите на тази малка страна. Естествено, за фанатиците на „свободния пазар“ като братята Пинера, братята Кох, Cato Institute и другите слуги на олигархията, това само доказва тяхната гледна точка защо демокрацията трябва да бъде „ограничена“.

На хората не може да се разчита да гласуват по начин, който искат олигарсите – на тях не може да се разчита да реагират пораженчески на всички новини за политическа и корпоративна корупция.

Надеждата на елитите в Словакия и навсякъде другаде беше, че масовото обедняване на хората и техния гняв, ще ги накара да стоят далеч от политиката, но високата избирателна активност се оказа най-голямата победа за хората в Словакия. От политиците може да се очаква да се продадат и да разочароват, но колкото по-ангажирани са хората, толкова повече власт ще имат да сменят своите управляващи за по-добро. Най-накрая ще се сложи край на прогнилите политици на олигархията и грабежите, които белязаха нашето време.

Да закрием задължителните частни пенсионни фондове

Оригиналните текстове на статиите и други препратки:

Private Pensions in Chile, a Quarter Century On – http://www.larouchepub.com/other/2004/site_packages/ss_privatization/0412cenda_chile_ss.html

Fascist Chile Model of Pension Privatization – http://www.larouchepub.com/eiw/public/2005/2005_10-19/2005_10-19/2005-11/pdf/29_11_ecochile.pdf

Chile’s Privatization Failures – http://tcf.org/commentary/pdfs/nc962/chilefactsheet.pdf

Privatization by bayonet – http://www.dc37.net/news/pep/8_2005/chile.html

Privatized social security a failure in Chile – http://www.cwa-union.org/news/entry/privatized_social_security_a_failure_in_chile_ignoring_senior_poverty_crisi

Orwell And Social Security – Paul Krugman – http://krugman.blogs.nytimes.com/2010/08/24/orwell-and-social-security/

Saving Ryan’s Privatization – Paul Krugman – http://krugman.blogs.nytimes.com/2010/03/14/saving-ryans-privatization/

Slovakia Vs. The Cato Institute – http://thedailybanter.com/2012/03/exclusive-slovakia-vs-the-cato-institute/

Locations of visitors to this page
Tyxo.bg counter
Site Meter
Google Analytics Alternative
Clicky

Търгашите – отдел Задължителни „частни пенсионни фондове“ към юни 2012 г.

Както обикновено, месец и половина след края на тримесечието, в сайта на комисията за финансов надзор се обявява официално декларирания номинален резултат от дейността на Търгашите – Дирекция “Финансови пирамиди”, Отдел “Задължителни “частни пенсионни фондове”“, с двата си подотдела – универсални (където са насилени с държавна принуда да участват всички родени след 1959 г.) и професионални (където са насилени с държавна принуда работодателите на работещите при първа и втора категория труд, да плащат допълнително данъци… в полза на „частни фирми“).

Статистиката в сайта на КФН е в номинални числа, инфлацията по никакъв начин не се отразява. Дали е нарочно? Може би никой от работещите в КФН не е учил никога, че инфлацията би трябвало да се включва при изчисляването на доходността? Може ли никой от работещите там да си няма и понятие от икономически науки? Поне малко от малко?

А може би е мързел? Защо в КФН да си правят такъв труд (няколко минути работа в повече на всеки 3 месеца), че да покажат на данъкоплатеца какви са реалните резултати, които са постигнати от квази-частниците, големите тарикати в пенсионната система – задължителните частни пенсионни фондове?

А може би КФН нарочно крие тази информация, за да получи бакшиш? Може би има някаква нормативна разпоредба, която да задължава КФН да крие от данъкоплатците информация? Да не се паникьосват докато плащат данъци директно в полза на „частни фирми“?

Каквото и да е, вече не е никак трудно обикновения данъкоплатец с помощта на Fack Private Funds Facker 1.0 201206 сам да си изчисли какви поражения са нанесени от невероятната чилийска пенсионна схема, която много добре работи, докато само прибира парите, а когато трябва да почне да се плаща… е, тогава държавата да плати (този ефект може да се нарече „да си платиш данъците двойно, и с лихви“). Чили схемата е по приватизацията… на частна собственост.

Търгашите – отдел Задължителни „частни пенсионни фондове“ към юни 2012 г.

Номиналния резултат от дейността на принудителните задължителни „частни пенсионни фондове” (наричани “универсални пенсионни фондове”) към юни 2012 г. съвкупно е 60 534 900,04 лева печалба (някъде са изчезнали едни номинални 4 милиона спрямо март 2012 г.). Ама те са донесли дори печалба за данъкоплатците? Само че тази декларирана номинална печалба е реализирана за 11 години и в % от заграбените с държавна протекция средства представлява около 1,5%. За 11 години – 1,5% номинална доходност. Това е то да си дадеш на професионалисти да ти управляват парите.

Номинален резултат от дейността на принудителните задължителни „частни професионални фондове“ (наричани “професионални пенсионни фондове”) към юни 2012 г.: – 34 378 490 лева (номинално допълнително 1 милион загуби за данъкоплатците спрямо март 2012 г.). Ако представител на отдела бъде накаран да коментира, ще каже вероятно, че това е временно, заради кризата. Колко да е временно? Има няма 12 години. За 12 години – само 6,7% декларирана номинална загуба.

Преди повече от година квази-експерти, квази финансови специалисти и други професионални лобисти коментираха, че държавата била национализирала от „професионалните пенсионни фондове“, като на работниците била отнета доходността? И „конституционния съд“ се произнесе, че голяма доходност била отнета на хората. Ето я по-горе, в червено голямата доходност. И държавата всъщност национализира загубите, а сега НОИ трябва да плаща за всички щети.

По-горе бяха показани декларираните номинални резултати от дирекция “Финансови пирамиди”. Сега да видим реалните резултати след инфлацията:

1. за цялото си успешно (за организаторите на схемата) съществуване, универсалните пенсионни фондове (данък ДЗПО в полза на “частни фирми”) са нанесли реални преки загуби за населението в България от около 488 856 058 лева, или 11% от събраните от данъкоплатците насила с държавна принуда средства.

2. за цялото си успешно (за организаторите на схемата) съществуване, “професионалните частни пенсионни фондове” (данък допълнителен професионален в полза на “частни фирми” със защитата на „конституционния съд“) са нанесли реални преки загуби за населението в България от около 216 956 505 лева или 29,7% от заграбените от данъкоплатците с държавна принуда средства.

Общо реални преки загуби за населението в България – около 705 812 564 лева

Не може да не направи впечатление, че отдел „Финансови пирамиди“ са докарали допълнителни номинални загуби за данъкоплатците спрямо март 2012 г., но реалния резултат се е подобрил. Как става този номер? Ами когато цените на бензина, тока, водата и т.н. скачат, безпристрастната статистика отчита, че в страната за периода март 2012 – юни 2012 г. има дефлация (тоест цените намаляват). Но нищо, принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“ са намалили загубите благодарение на статистиката, само похвали заслужават за това.

––––––––––––––-

Какви допълнителни пенсии ще плащат принудителните задължителни “частни пенсионни фондове”?

Това не се обявява на сайта на КФН, от липса на компетентност и/или от мързел, и/или от сервилност, и/или по други причини, но хората все пак трябва да знаят истината.

Работещи при тежки условия на труд – първа и втора категория – В “лична” “недосегаема” “индивидуална партида” след “професионално управление”, на средния работник тежка категория са му оцелели 2032,05 лева.

Професионалните “частни пенсионни фондове” трябваше да почнат да плащат от 2011 г. пенсии. Правителството имаше намерение да прекрати схемата, но го направи само частично, а някои народни избранници сезираха конституционния съд, защото държавата национализирала (не казаха обаче, че са национализирани загуби). “Конституционния съд” пък брани интересите им храбро и достойно (става дума за интересите на собствениците на “частните фирми”). В крайна сметка Парламента им даде отсрочка да почнат да плащат от 2015 г. (като дотогава НОИ ще се води много неефективен и ще отнася всички плювни). Пък току виж професионалните “частни пенсионни фондове” вземат да се поправят. Какво щеше да бъде ако днес сме 1 януари 2015 г., а професионалните частни пенсионни фондове трябваше да плащат: 1. Мъжете биха имали право на ранна пенсия за период от 10,5 години, а жените за 12,5 години, ако са работили 10 години първа категория труд. 2. Мъжете биха имали право на ранна пенсия за период от 5,5 години, а жените за 7,5 години, ако са работили 15 години втора категория труд. За целите на пресмятането на средната месечна ранна пенсия, ще приемем, че броя работници първа и втора категория труд са равен брой, мъжете и жените са равен брой. В такъв случай средния работник тежка категория би трябвало да получава ранна пенсия 9 години или 108 месеца. На средния работник тежка категория са му оцелели 2032,05 лева. Това означава, че би получавал 2032,05 / 108 = 18,82 лева месечно ранна пенсия. Ама той се бил осигурявал на минимални доходи – 1000, 1500 лева месечно, затова толкова малко е натрупал, нали? А и за още 3 години много голямо капиталово натрупване ще има, нали (за организаторите на схемата със сигурност)? Пък и тези, които по-скоро ще се пенсионират, имат повече от средното натрупани, нали? Колко повече? Двойно? 37,64 лева месечно звучи като много добра пенсия за работещ при тежки условия на труд, нали? През 2011 г. така наречените “професионални пенсионни фондове” щяха да обявят на работниците тежка категория, че ще получават такава месечна ранна пенсия. А някой преди 10-на години им е бил обещал нормални пенсии. За да не се стига до масови протести, парламента взе решение НОИ да плаща, а лобистите на финансовите пирамиди от пенсионен тип и до днес реват, че била направена страшна “национализация”.

Голямата далавера на схемата – “универсални пенсионни фондове” (където са насилени да участват всички родени след 1959 г.) В “личните” “недосегаеми” “индивидуални партиди” в така наречените универсални пенсионни фондове (данък ДЗПО в полза на “частни фирми”) към юни 2012 г. на средния данъкоплатец са му оцелели след професионалното управление (или поне така са декларирали принудителните задължителни “частни пенсионни фондове”, дано да не са излъгали) 1244,89 лева (по данни от сайта на КФН). Сега как да си сметнем каква пожизнена пенсия от данък ДЗПО фонд ще получава средния човек? Трябва да се ползва нещо като актюерските прогнози на НСИ (на статистиката трябва да се вярва) за очакваната продължителност на живота. След повишаването на пенсионната възраст е предвидено универсалните пенсионни фондове да почнат да плащат пенсии чак през 2023 г. на жените, и от 2025 г. на мъжете. Тогава мъжете ще могат да се пенсионират на 65, а жените на 63, ако имат и 40 години стаж, 37 съответно, иначе чак на 67.

Но да приемем, че средния човек стажа ще го има, или изискването за стаж като безобразен критерий ще е отпаднало вече. При това положение средният мъж на 65 годишна възраст се очаква да живее още 13,79 години. И тогава каква ще му е допълнителната пенсия от ДЗПО фонд? Нещо от рода на 1244,89 лева / 13,79 години / 12 месеца = 7,52 лева месечно? Ей, този пенсионер мъж как се е уредил. А и само 11 години капиталово натрупване е имало. Нали още ще натрупват? Сигурно ще удвоят пенсията, може и да я утроят? Какво знаете вие? Инфлация пък изобщо няма да има.

А жените какво ще правят? През 2023 г. жената, която ще се пенсионира ще е на 63 години. Според НСИ й остават средно 18,56 години живот след това. При това положение, пенсията, която ще получава от ДЗПО ще е нещо от рода на 1244,89 / 18,56 години / 12 месеца = 5,59 лева месечно?

Преди обаче родените след 1959 г. да си помислят, че страшно ще се замогнат от “допълнителна пенсия” от принудителен задължителен “частен пенсионен фонд”, трябва да им се съобщи и следното: Тъй като държавата противоконституционно е насилила всички родени след 1959 г. да се лишават от 5% от доходите си плащайки данъци в полза на “частни фирми”, (и което също е противоконституционно) пропорционално на парите, които държавата е прибрала за пенсии, но дала на “частни фирми” за управление, трябва да се направи редукция на държавната пенсия. Тоест ако принудителната вноска за ДЗПО е 5%, а за фонд “Пенсии” в НОИ е 12,8%, то държавната пенсия за родения след 1959 г. трябва да се намали с около 28%, а за компенсация данъкоплатеца роден след 1959 г. ще получи посочената по-горе “допълнителна пенсия” от универсален пенсионен фонд. А както е предвидено данък ДЗПО да стане 7% от 2017 г., то редукцията на държавната пенсия би била около 35% за насиления от държавата роден след 1959 г., да плаща данъци на “частни фирми”.

Значи да обобщим:

мъж роден след 1959 г., ще получи редукция на държавната пенсия от порядъка на 20-30% и „допълнителна пенсия“ от “частен пенсионен фонд”: 7,52 лева месечно

жена родена след 1959 г. ще получи редукция на държавната пенсия от порядъка на 20-30% и „допълнителна пенсия“ от “частен пенсионен фонд”: 5,59 лева месечно

Обаче не е много сигурно, тъй като, а са почнали принудителните задължителни “частни пенсионни фондове” да си продават активите, а се е оказало, че те са надценени или са напълно кухи. Тогава забравете за 5-те или 7-те лева месечно. Само редукцията на държавната пенсия ще остане. И това е защото парите на родения след 1959 г. са били дадени за професионално управление и са били много професионално управнени в неизвестна посока.

Докато на данъкоплатеца му източват парите, собствениците на схемата печелят във всички случаи

Ако средния читател се чуди защо загубите за данъкоплатците са по-големи от приходите на организаторите? Всъщност официално се публикува само законното източване. Всъщност загубите за данъкоплатците вероятно са много по-големи, но това още не е декларирано и средния човек ще получи пълната картинка едва когато е абсолютно невъзможно, каквито и манипулации и икономически натиск да се прилагат, да се удържи общественото недоволство срещу измамата наречена задължителни „частни пенсионни фондове“, които се ползват от държавна протекция.

Всички посочени по-горе цифри и графика са генерирани с най-новата версия на безплатния Fack Private Funds Facker 1.0 – 201206, и всеки може да се убеди с очите си какво бедствие се е стоварило на данъкоплатците. Ще е добре работещите „частници“ в условия на държавна протекция и гарантирани приходи, да са си подготвили много добри обяснения къде са парите за пенсии и защо пак държавата трябва да плаща като уж има „частни пенсионни фондове“, които са задължителни. Насилените данъкоплатци, дори и да са много прости, ще си поискат парите и няма да имат търпението да им се обяснява дълго.

Докато държавата продължава да упражнява протекция върху измамната схема, това ще струва около 800 милиона лева (новопостъпилите принудително събрани вноски ДЗПО и допълнителен професионален, в полза на „частните фирми“) преки лишения за населението годишно. 800 милиона допълнително дефицит на държавния бюджет + лихви.

В името на независимостта на България – Да закрием задължителните “частни пенсионни фондове”

Locations of visitors to this page
Tyxo.bg counter
Site Meter
Google Analytics Alternative
Clicky