Alexander Todorov Network

Предварително извинения към всички средностатистически прасета, които по една или друга причина може да се почувстват засегнати – тази статия не се отнася за тях. Организациите за защита на животните също да не се засягат, не става дума за средностатистическото прасе – животинка. Не се насажда желание за жестокост към животни по никакъв начин.

Колкото до лакомите свини от тази статия – те може и да са просто една фикция, но за който се припознае, не трябва да се засяга, а напротив – статията е богато приветствие, аплодисменти за брилянтната схема. Свръхалчността, свръхнаглостта са качества, които не всеки има, и които трябва да се оценяват.

Комисията за финансов надзор в историята, е просто една фикция в страната Х. Ако някой работещ в организация с подобно име се засегне, то съвпадението е абсолютно случайно (100% гаранция случайност), тъй като КФН в страната Х не съществува.

Всички линкове към статията са също така 100% случайно съвпадение, не трябва да се свързват по никакъв начин с реални лица и събития.

Историята започва така… Действието се развива в страната Х.

През 1999-та година по между другото в тази страна Х от втория свят, успешно била прекарана реформа на пенсионната система, като преди това напълно умишлено, всички спестявания на населението били откраднати. Протестите били страшни. В хората започнало да се навява съмнението, че целта на реформата е умишлен геноцид за възрастното население. Мнозинството смятали, че системата не им дава достатъчно (тези с минимална пенсия), а други смятали, че системата им дава по-малко, отколкото са заработили (тези с максимална пенсия). В действителност най-вероятно през 1999-та било взето решението системата да е такава каквато ще е, защото сметките се връзвали, без значение дали и получаващите по-малко от заслуженото, и получаващите много повече от заслуженото, ще са тотално недоволни от тази система.

Възрастните хора смятали, че се подлагат на геноцид, но в действителност 1999-та бил подготвен геноцида не за тях, а за младото поколение – родените след 1959 г. По прехвален модел от страна от третия свят се взело решението пенсионната система да се състои от 3 стълба – държавна пенсия (тази, която трябва да се компрометира умишлено и постоянно, но това трябва да се пази в тайна), задължителна допълнителна пенсия от частен фонд, и доброволна допълнителна пенсия от частен фонд.

Хубавото на реформата от 1999-та и късметът за родените след 1959 г. било, че задължителните частни фондове така и не почнали да работят в началото. От април 2002 г. обаче данък ДЗПО започва да постъпва в няколко частни фирми. До края на 2003 г. този данък е 2%. До края на 2005 е 3%. През 2006 е 4%, а от 2007-ма до сега е 5%. Хорът на свободните певцопойците изпаднал във възторг какъв голям успех е данък ДЗПО да става все по-голям. Все по-големи данъци да постъпват в принудителни задължителни „частни пенсионни фондове“, точно както всеки с либерално мислене разсъждава?

Само че този данък не е допълнителен (което е още по-хубаво, нали?), родените след 1959 г. не плащат повече, за да получават допълнителна пенсия, а точно толкова, колкото и родените преди 1960 г. Лошото е, че тъй като с държавна принуда родените след 1959 г. са плащали данък ДЗПО, то държавната им пенсия трябва да бъде редуцирана пропорционално на плащанията за този данък. Обаче спокойно, парите в принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“ са напълно гарантирани. Има държавен орган, създаден със закон, който се грижи парите иззети с държавна принуда от хората, да не бъдат откраднати.

Страната Х си има кодекс за социално осигуряване, където пише, че „Минималната доходност за съответните видове пенсионни фондове представлява 60 на сто от средната постигната доходност или с 3-процентни пункта по-малка от средната – което от двете числа е по-малко.“

На обикновения читател може и да не му направи впечатление, но както е разписано в закона, ако средната доходност на принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“ е -97%, то някой от тях може да реализира доходност 100% загуба и ще е напълно в духа на закона. Нещо повече – това е духа на закона. Ама няма да се плашите, парите са на сигурно място.

Държавния орган, който следи да не би принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“ да се отклоняват с повече от 3% от средната доходност, тоест ако средно всички тези фондове загубят 97% от парите на хората, някой от тях да не загуби 101%, в страната Х се нарича комисия за финансов надзор.

По официален първоначален замисъл от 1999-та година тези принудителни задължителни „частни пенсионни фондове“ трябвало да бъдат възприемани като капиталови, подпомагащи националната икономика и от малкото пари (някакви си 5% от доходите на хората) да върнат много високи пенсии – от природата ще се появи разликата – въздух, дъждовна вода, пясък, слънце и т.н.

Значи тези принудителни задължителни „частни пенсионни фондове“ може да се разглеждат като едни добри прасета, които ще се угояват с 5% данък върху доходите на хората (ама не на всички, а основно от най-богатите, които плащат най-много данъци спрямо доходите си – социално подпомагане за бедни милионери трябва да има, все пак това е страната Х).

Ролята на страната Х е да съдере кожите на данъкоплатците, да даде парите на добрите прасета да кльопат, а тъй като прасетата ще набиват не само кожите на данъкоплатците, но и каквото намерят на земята – кал, дъждовна вода, пясък и т.н., то като дойде време за пенсиониране, на младите ще са приготвени прасета, които да са наддали повече, от колкото им е давано за плюскане – това е по гениалния модел в страна от третия свят. От кожа на данъкоплатец, пясък, дъждовна вода и кал – голямо прасе за пенсионера – пълна гаранция.

То хубаво това нещо, но през годините се оказало, че прасетата от пясък, дъждовна вода и кал не наддавали, а на всичкото отгоре кожата на данъкоплатеца, която им била давана за плюскане била повече, отколкото общото тегло на прасетата взети заедно. Комисията за финансов надзор обаче не отчитала аномалии, тъй като всичко е в рамките на закона – ако всички прасета набиват кожи на данъкоплатец, но никое от прасетата не слабее с повече от 3% спрямо средното, то всичко е в рамките на закона.

Прасетата обаче били обезпокоени, почувствали несигурност. През 2010 г. стопанката им държавата била много недоволна, че толкова години им е предоставяно да плюскат кожа на данъкоплатци, а не само, че не са наддали както трябва, но са и отслабнали. Те трябвало освен с угояването с кожи на данъкоплатци да набиват и пясък, дъждовна вода, кал и каквото друго има в кочината, че да наддадат на тегло и да има някакъв смисъл от тях. Но не. И прасетата били в опасност – „ийк, ийк“.

Спокойно, те си имат ангели пазители в страната Х – наричани „конституционния съд“. Държавата може и да им е хвърлила око да ги маха, но ангелите пазители ще ги бранят до изтичане на мандата си.

Не че е толкова трудно да се преодолее съпротивата на тези ангели, като се попита данъкоплатеца да продължава ли да му се дерат 5% от кожата всеки месец и да се дават на прасета, които не само не напълняват, но и слабеят, или да се спре схемата, прасетата да не участват повече в системата и кожата на данъкоплатеца да си остане на гърба му, за да си я прави каквото иска. Не е никак трудно, въпрос на желание само.

Прасетата обаче решили да се съберат в заведение и да умуват какво да се прави, защото ако им спрат кожите на данъкоплатците, ще останат на пясък, вода, кал и каквото друго намерят в кочината. Затова измислили хитър и коварен план. Викнали сервитьорка (тя се казвала комисия за финансов надзор) и поръчали от менюто:

– Ние слабеем, а данъкоплатците имат очаквания към нас, затова от 2017 г. искаме не 5%, а 7% от тяхната кожа месечно – ходи да обясниш на държавата в кухнята да засили дрането

– Данъкоплатците не трябва да знаят колко тежим в действителност, ще ползваме нагласен кантар и ще показваш наддаването за такъв период, че винаги да изглеждаме по-тежки от преди.

– На данъкоплатците трябва да им се съобщи, че ние сме все пак прасета, зависими сме от праха по земята и дъждовната вода, а е криза, да имат предвид, че може и да отслабнем, това трябва да го напишем официално някъде, примоли се за промяна в закона – така да бъде: „информиране на осигурените лица чрез рекламните и информационни материали за фондовете за допълнително пенсионно осигуряване, че при управлението на активите на фонда не се гарантира положителна доходност и запазване в пълен размер на внесените по индивидуалните партиди средства„

– Искаме да можем да набиваме от всичко и от други кошари, сега сме много ограничени и как да тлъстеем при това положение

– Направили сме голяма кочина, а и сме отслабнали, трябва ни някакво оправдание, че ще ни спрат иначе кльопаницата. Четохме, че номерът в страна от третия свят минава много добре – искаме да се въведат мултипрасета, за да има как да обясним след няколко години, когато пенсионерите поискат свинско, че сланината се е стопила и това е по тяхна вина, а не сме ние виновните.

Сервитьорката си записала менюто и представила исканията на държавата. Те много приличали на тези, тези, тези, тези, тези (всяка прилика с действителни комисии за финансов надзор, други органи на власт, лица и каквото и да е друго, в реални държави, е напълно случайна)

И сега какво трябва да обяснява държавата Х на данъкоплатеца?

Май официалната версия за създаването на прасетата беше, че от малко кожодерене, много шунка ще пада, по чилийски, а то се оказва, че прасетата искат още повече да набиват, но без никакви гаранции (както вече повече от 10 години се кара) дали въобще ще има и грам свинско при пенсиониране.

Прасетата от бъдещо свинско, се превръщат в изискващи все повече кожа от данъкоплатеца – от 2017 г. трябва да му се вдигне данък ДЗПО до 7%, за да има по-мазна и тлъста шунка (тя направо много тлъста и мазна, не забравяйте че всяка прилика с действителни лица и събития е 100% и напълно случайна), а ако има възможност и повече от 7%.

Не беше май замисъла държавата да ходи да пита тези няколко частни прасета какво те искат, а прасетата трябваше да са в услуга на данъкоплатеца?

Може би понеже няма никакъв политически риск с принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“, ей така между другото държавата се е превърнала от поръчващата музиката в сервитьорка?

– Прасетата искат повече плюскане – държавата да ходи да го събере

– Прасетата искат нагласен кантар – държавата да го осигури

– Прасетата искат да няма големи очаквания за шунка от тях – държавата да ходи да го съобщи на данъкоплатците и да обяснява къде е избягала шунката след това

– Прасетата търсят начин да избягат зад граница, държавата да го узакони

– Прасетата искат мултипрасета – държавата да ги регламентира

Добре де, ами държавата сервитьорка поне ще получи ли бакшиш? Или само ще я използват в заведението?

В страната Х данъкоплатците са вечно недоволни, в последните месеци излизат на протести:

– Че няма достатъчно пари за образование

– Че няма достатъчно пари за наука

– Че няма достатъчно пари за младите

– Че няма достатъчно пари за субсидии за земеделие

– Че няма достатъчно пари за здравеопазване

– Че няма достатъчно пари за сигурност

– Че няма достатъчно пари за пенсии и т.н.

Обаче кожодеренето е било осъществено и се осъществява всяка година, с всяка година е все повече. Защо не излязат да протестират студенти, майки, земеделци, полицаи, лекари, пенсионери и т.н., че одраната кожа се дава на прасетата, а не отива за образование, за наука, за младите, за земеделие, за здраве, за сигурност, за пенсии и т.н.?

Бъдещите пенсионери трябва вече да са се досетили (доказано е емпирично), че свинско от принудителни задължителни „частни пенсионни фондове“ няма да има. Кожата на данъкоплатеца влиза в огромния търбух на свинете, там претърпява разни видоизменения, а данъкоплатеца в най-добрия случай ще получи онова на изхода на прасето – е да, неговата си кожа е, само че минала през търбуха на няколко частни свини и на вкус и на мирис няма да е същата.

Да закрием задължителните „частни пенсионни фондове“

В общественото пространство дискусията за дефицитите в Националния осигурителен институт е постоянна. В настоящото са показани дупките и как да се затворят:

Пробойна номер 1 в бюджета на НОИ – принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“

От както започват дейността си, дефицита в бюджета на НОИ расте с всяка година. Причината е много проста – задължително насилени да се лишават от доходите си в полза на „частни пенсионни фондове“ са родените след 1959 г. Останалите си плащат само на НОИ. С всяка следваща година броя на родените преди 1960 г., които внасят вноски намалява, следователно отваря се все по-голяма дупка в бюджета на НОИ, тъй като все повече стават работещите, насилени с държавна репресия да плащат данък пенсии вместо на НОИ, на финансови пирамиди от пенсионен вид. Тоест държавата дере кожите на данъкоплатците, но вместо с одраната кожа да се плащат пенсиите, част от парите отиват за управление в полза на принудителни задължителни „частни пенсионни фондове“. И по още един друг начин казано, НАП прибира парите, но част от тях не дава на НОИ, а на частни фирми. Обаче НОИ трябва да плаща пенсии, пирамидите само прибират парите, но не плащат, а ако дойде време да плащат, ще дадат каквото е останало неизпарено, неизточено, неоткраднато, значи няма да е много (справка началото на 2011 и поредното отлагане).

По години дупката в бюджета на НОИ заради лансирането на финансови пирамиди от Чили тип в България, и ползващи се с протекцията на „конституционния съд“, е както следва по извадка от дейността на тези структури месец по месец, измерена по реалните стойности на парите във времето:

От 2001 г. до септември 2011 г., дупката във фонд „Пенсии“ на НОИ заради принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“ е номинално 4 005 938 677 лева, или измерено по стойността на парите към септември 2011:

4 670 004 149 лева. Това са преки лишения за българина през последните 10 години. Пари, които са могли да отидат за образование, за култура, за инфраструктура и т.н. Пари, които така и така са били принудително иззети с държавна репресия от хората и бизнеса, но не са постъпили по предназначение – да се плащат пенсии, а са били дадени за източване от няколко частни дружества. В резултат от успешното управление (източване) по официална информация липсват в реални изражения 705 816 702 лева (вреди от „универсални“ и „професионални“ финансови пирамиди от пенсионен капиталов за организаторите на схемата тип). Преки вреди – пари, които са били одрани от кожата на данъкоплатеца, но нито са били дадени за пенсии, нито са налице. Изпарили са се някъде. И това е официалната информация, която се намира бавно и мъчително от отчетите при Комисията за финансов надзор, и с допълнителни изчисления. Но знае ли някой дали декларираните наличности на средства в тези дружества са там действително? Дали тези отчети не са пълни с кухи активи? И ако има кухи активи, каква част са такива и какво действително е останало след голямото плюскане?

Как се решава този проблем? С прекратяване дейността на принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“, като без да се повишават вноски за пенсия, със спирането на данък ДЗПО и данък „допълнителен професионален“, за следващата година между 800 и 900 милиона лева от дупката в бюджета за пенсии на НОИ ще се затвори. По отношение на оцелелите средства от управлението на финансовите пирамиди, нека родените след 1959 г. да решат сами – искат ли да възстановят правата си за пълна държавна пенсия, или ще поемат за своя сметка загубите причинени заради държавата (не е толкова виновен който яде баницата, а който му я дава) в полза на свръхпечалбите на частни фирми. Не е много сложно, не е и противоконституционно всеки да може да реши, нали? Хората знаят какво да направят.

Много е възможно в този момент както и преди, правителството на републиката да е подложено под натиск от страна на „майките“ на някои от тези частни фирми, и да се страхува да спре схемата. Затова населението трябва да помогне на собствената си държава, като започнат да се водят масирани дела срещу самата държава за противоконституционно отнемане на права за държавна пенсия за всички родени след 1959 г. Ежедневно трябва да има натиск от населението, докато държавата не смени законодателството и не се преустанови дейността на финансовите пирамиди, създадени със закон.

Присъединете се към каузата: Да закрием задължителните „частни пенсионни фондове“

Частните пенсионни фондове, които ще продължат да съществуват, трябва да работят на пазарни принципи, ще са единствено доброволни, и ще предлагат уникален инвестиционен продукт – „нулева реална доходност„.

Пробойна номер 2 в бюджета на НОИ – скапаната формула за пенсиониране на НОИ и системата на осигурителния стаж.

Повече по темата – „Как да получим най-голяма пенсия“

Вредите от системата на осигурителния стаж и от морална гледна точка, и като загуба на доверие в системата, е трудно да се определят в количествено измерение.

Какво е решението за този проблем? Смяна на модела на осигурителния стаж, с модела на осигурителния принос

Пробойна номер 3 в бюджета на НОИ – пенсии за „инвалидност“

Като не броим хората, които действително са с увреждания и се нуждаят от обществена солидарност, поради дефектната система на осигурителния стаж, не малко са лицата, които не могат да се пенсионират по нормален начин. И като не могат да се пенсионират по нормален начин, ползват възможностите, които дава един пропит от лобизъм „кодекс за социално осигуряване“. Няма само лобистите да лапат, нали така? Как става този номер с пенсиите за „инвалидност“, които се получават от напълно здрави хора, но които се възползват от лошото законодателство:

– в „кодекса за социално осигуряване“ в чл. 74 пише следното: „Осигурените придобиват право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, ако са загубили работоспособността си и имат осигурителен стаж, придобит до датата на инвалидизирането, а за слепите по рождение и за ослепелите преди постъпване на работа – до датата на заявлението по чл. 94, както следва:

1. до 20-годишна възраст и за слепите по рождение и на ослепелите преди постъпването им на работа – независимо от продължителността на осигурителния стаж;

2. до 25-годишна възраст – една година;

3. до 30-годишна възраст – 3 години;

4. над 30-годишна възраст – 5 години;“

Е браво, само че точка 1 не може да се използва за измама, защото там действително ще има тежко увреждане на лицето, а се търси как да се източва НОИ с пенсии за инвалидност, които да се получават от напълно здрави хора. Значи, трябва ви осигурителен стаж (голямото бедствие на системата). За препоръчване 1 година, за лице до 25 години. През тази 1 година лицето трябва да се осигурява на максималния осигурителен доход. Това е много важно, за да се направят най-големи щети на НОИ. Нима? И още как.

– как се определя размера на пенсията за инвалидност? В чл. 75 пише следното „Размерът на пенсията за инвалидност поради общо заболяване се определя, като доходът, от който се изчислява пенсията, се умножи със сумата, образувана от: по процент 1,1 на сто за всяка година осигурителен стаж… Когато към датата на инвалидизирането осигуреното лице е на възраст, по-ниска от възрастта по чл. 68(пенсионната – 63 за мъже и 60 за жени), разликата между възрастта му, но не по-рано от навършване на 16 години и възрастта по чл. 68 се признава за осигурителен стаж. При определяне на пенсията признатото време и съответната пропорционална част от процента за месеците осигурителен стаж се умножават с коефициент, както следва:

1. за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане над 90 на сто – 0,9;

2. за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане от 71 до 90 на сто – 0,7;

3. за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане от 50 до 70,99 на сто – 0,5.“

– ето сега идва най-важния момент – за източването на НОИ чрез пенсия за инвалидност от напълно здраво лице ще стане по следния начин:

1. да предположим, че лицето е на 20 години

2. съвсем умишлено го осигуряваме фиктивно като самоосигуряващо се лице 1 година на максималния осигурителен доход от 2000 лева

3. чрез корумпиран лекар (а такива ще има достатъчно докато имат статут на гледащи на пациента като на торба с пари, и вместо да лекуват, издават фактури) намираме му фалшиви документи за увреждане (да не ставаме твърде нагли, ще са за най-ниската степен на увреждане – трета група)

4. намираме и корумпирани служители на ТЕЛК, които няма да се усъмнят в достоверността на фалшивите документи (българското законодателство в момента дава спокойствие при даването на подкуп, тъй като и даващата страна и получаващата страна могат да бъдат преследвани наказателно, тоест са съучастници и никой няма да тръгне да топи другата страна; този проблем може да се реши много лесно с малка промяна в наказателния кодекс, но докато това не се направи, спокойно – подкупите ще си стоят ненаказани). Не правете това, освен ако не страдате от крайна наглост или крайна нужда.

Значи обобщено – осигуряваме фиктивно 20 годишен на максимален доход 1 година, намираме корумпиран лекар и корумпиран служител в ТЕЛК. Каква пенсия ще получава лицето в този случай:

На 20 е, от мъжки пол. До навършване на пенсионна възраст за мъжете има 43 години. Размера на пенсията му ще е:

– индивидуалния му коефициент (а той ще е 2000 лева / средния осигурителен доход, да кажем 600 лева) ще е 3,33, умножено по

– осигурителен стаж – 1 година + (43 години(толкова години има до пенсионна възраст) * 0.5 (това е от третата група)) или общо 22,5 години, умножено по

– 1,1%, умножено по средния осигурителен доход в страната за последните 12 месеца(да кажем, че е отново 600 лева)

И така лицето ще получава пенсия 3,33 * 22,5 * 1,1% * 600 = 494.51 лева месечно

А какви разходи ще бъдат направени преди това:

– осигуряване 1 година върху 2000 лева за пенсия и здраве – това е 2000 лева * 25,8% * 12 месеца = 6192 лева за осигуровки

– подкуп на алчен лекар

– подкуп на служител на ТЕЛК

Не може да се сметне колко ще взимат корумпираните служители(въпрос на наглост и чувство за безнаказаност), но приходите от „инвалидността“ са много впечатляващи. Само за първата година и разходите за осигуровки ще са избити, в рамките на втората година и подкупите ще са напълно избити и след това според бизнес плана, на печалба както се вика. А представете си, че бяхме по-нагли и бяхме извадили документ за втора група инвалидност? Всичко това, само с 1 година формален осигурителен стаж.

Добре де, как да се спрат тези измами?

Много е просто, модела на осигурителния стаж има грешна философия. И при инвалидните пенсии отново е грешна философията в момента. Защо се дава пенсия за инвалидност? Защото лицето има стаж, или защото е с увреждане? Би трябвало да е, защото е с увреждане. В такъв случай пенсиите за инвалидност трябва да се разглеждат като социално подпомагане за хора в нужда. Размера на пенсията трябва да бъде равен на минималната социална пенсия, умножено по коефициент за степента на увреждане на лицето. Недопустимо е социално подпомагане да зависи от осигурителен стаж. Човек с еднаква степен на увреждане, има едни и същи потребности като всеки друг, независимо от осигурителния си стаж. Пенсиите за инвалидност трябва да се финансират със средства от централния бюджет през фонд „Пенсии, несвързани с трудова дейност“, както е заложено по модела на осигурителния принос. След това инвалидността по документи няма да е толкова изгодна, както е в момента. Без стрес в системата, ще се спрат измамите. Колкото до хората с действително увреждания, тях държавата трябва да ги подпомага освен с пенсията, най-вече в натура(тук може да спадат най-различен вид подпомагане от личен асистент за най-тежките увреждания, рехабилитации и т.н. ), която „инвалидите“ по документи няма за какво да я ползват. Интереса им към документалните измами ще изчезне напълно.

Пробойна номер 4 в бюджета на НОИ – докога таван на осигурителния доход и малките лобисти

Докога ще има социално подпомагане и данъчни преференции за крайно нуждаещи се милионери?

Този проблем се решава с отпадането на максималния осигурителен доход. Без значение богат гражданин с 270 лева месечно, или крайно нуждаещ се от данъчни преференции с 3 000 000 годишна заплата, всички трябва да плащат данъци според възможностите си. Осигуровките са вид данък, и не може да са удар само за богатите с 270 лева месечно и средната класа, а да не се плащат от бедните милионери.

Пробойна номер 5 в бюджета на НОИ – Плащаш за майчинство само когато ще раждаш?

Защо няма възможност човек да избира дали да плаща данък ДЗПО на принудителен задължителен „частен пенсионен фонд“, но може да избира дали да се осигурява за майчинство ако е самоосигуряващо се лице, и не се осигурява ако е работещо по граждански договор?

А, защото в първия случай ще се ощетят финансовите пирамиди, пък за фонда за майчинство на никой не му пука, така ли?

Простата истина е, че за стабилно развитие на обществото, всяка двойка трябва да има 2 деца, за да се пази нулев естествен прираст на населението. Обезщетението за майчинство на едно самоосигуряващо се лице е 90% от осигурителния му доход за 18 месеца назад. Обезщетението за майчинство се получава 410 дни или 13,5 месеца. Вноската за майчинство и общо заболяване е 3,5%.

Като самоосигуряващото се лице може да избира дали да се осигурява за майчинство или не, то е ясно, че ще се осигурява само докато има планове за скорошно раждане. След второто дете осигуряването за майчинство няма да му е нужно, тъй като бъдещи изгоди няма да очаква. Тогава сметката е такава:

– за да получава 13,5 месеца по 90% от осигурителния си доход, и да не ощети обществото, би трябвало да внася около 347 месеца по 3,5%, а това са 29 години осигуряване за майчинство. Само че с тази вноска се покриват и разходите за болнични, значи лицето не трябва и да се разболява много. Или с други думи казано, през цялата си кариера едно лице трябва да се осигурява за майчинство задължително, за да може да получава обезщетението си за майчинство и да излиза в болнични, в противен случай някой друг ще му плаща сметката. За да не стане някаква грешка, в семейството има и баща(който се осигурява за майчинство, а няма да ползва такова обезщетение), обаче нали това семейство трябва да има не само едно дете, а 2. Тоест и двамата трябва да внасят осигуровка за майчинство през цялата си кариера, и да не се разболяват много, защото в противен случай някой друг ще им плаща сметката. Много грубо звучи така написано, нали? Обаче е истина. Самоосигуряващите се, работещите по граждански договор, трябва да внасят задължително вноски за майчинство и общо заболяване, защото в противен случай някой друг им плаща сметката и така не е честно.

Задаваща се голяма грешка – работника да се наказва ако работи на по-ниски от реалните доходи, или без договор

Поредната голяма грешка е на път да стане реалност – работника да се наказва ако се съгласи да работи без трудов договор, или на по-ниска от реалната заплата. В такъв случай работника не само, че ще продължи да работи без договор, или на по-ниска от реалната заплата, но ще е съучастник в нарушението, и като съучастник ще си трае и няма да смее да издаде работодателя си експлоататор, защото ще отнесе глоба.

Вместо да се прави тази глупост, решението е друго – осигуровките да са изцяло за сметка на работодателите, глобите ще са зверски за работодателя, а работника ще е в по-силна страна и най-малкото, при първите сигнали за нагло експлоатиране, в случай че работодателя си го позволи, а преди това са имали сговор да се работи без договор или на по-нисък от реалния доход, работника ще отиде да клепа експлоататора. Едни добри хора ще отидат при работодателя, ще му ударят зверската глоба и след това за дълго време ще го помни. Така се изкореняват тези явления, ако се направят работника и работодателя съучастници в нарушенията, ще стане точно обратното. Нелепиците, че работника има интерес да плати глобата, тъй като парите щели да отидат по личната му сметка, са смехотворни.

Запознайте се с нея. Тя е напълно независима, грижи се лично за себе си. По произход е предприемач.

Стартира от нулата, но разполага с много знания и таланта да открива проблеми и да намира решението за тях, за което хората й се отблагодаряват щедро.

Тя работи на принципа, че от всяка дейност, печалбата й трябва да бъде до 3%, в зависимост от риска, който трябва да поеме. Следва неотклонно този принцип, изключително консервативна е към себе си и никога не се подлага на неоправдани рискове(оправдан риск е тогава, когато не можеш да загубиш нищо, а само можеш да спечелиш). Друго характерно за нея с предприемаческия й характер е, че тя открива пазара и предлага най-доброто. Щом се появи нелоялна конкуренция си тръгва и пазара, който е създала се сгромолясва, защото качеството го няма.

Със своя талант да открива проблеми, тя набелязала два нови, които измъчвали хората:

–          Има хора, които имат потенциал, но нямат ресурсите да го реализират

–          Има хора, които имат ресурси, но нямат потенциал да го реализират

Моята приятелка – Банката, не приема никое предизвикателство за непреодолимо. Тя разполага с достатъчно ресурси, грижи се лично за тях, но била готова да помогне на хората с горните два проблема – нямащи потенциал, или нямащи ресурси да го реализират. Затова вярна на принципите си, предложила следните решения на проблемите:

–          За хората с потенциал, но които нямат ресурси, след внимателна проверка, ще им отпуска ресурсите да го реализират. За своя труд да ги открие и да е сигурна, че ще го реализират, тя предлага личните си ресурси срещу възнаграждение от до 3%. Колкото повече ресурси трябва да отпуска на имащ потенциал, толкова по-голям е риска, който поема, затова за най-рисковите(ресурсоемките) възнаграждението е и на лимита от 3%. За хората с потенциал, на които им трябва съвсем малко, за да го реализират, възнаграждението й е 1%. Малък риск, за малко ресурси, тя винаги е успявала, защото е работила за хората. И всъщност определението малък риск е неточно, защото тя никога не се подлага на неоправдан риск(да можеш да загубиш). Никога не дава ресурси на никой, без да е напълно сигурна, че те ще й бъдат върнати обратно. Затова е и възнаграждението, което получава, за да е сигурна при всички случаи, че хората с потенциал ще възстановят ресурсите и ще реализират потенциала си. И едно друго правило, което винаги спазва – никога и при никакви обстоятелства да не дава ресурси на хора без потенциал. Първо, защото ресурсите, които дава са нейни лични и тя се грижи за тях по най-добрия начин и второ, защото ако даде ресурси на хора без потенциал, ще съсипе живота им и ще загуби от личните си ресурси, а тя никога не би съсипвала живота на хора и не би допуснала да губи от ресурсите си. Напълно дисциплинирана, никога не пристъпва принципите си и затова при нея утрешния ден винаги е по-добър от днешния.

–          За хората, които имат ресурси, нямат потенциала да ги използват, и ги е и страх да ги пазят при себе си, моята приятелка предложила следното решение – те й дават ресурсите си да им ги пази, но тъй като за това трябва да прави разходи, то трябва да й платят възнаграждение. И отново на принципа – колкото по-голям е риска, толкова по-високо е възнаграждението, като то не трябва да е по-високо от 3% в никакъв случай, защото риска би бил твърде голям, а и от друга страна по-голямо възнаграждение би било несправедливо високо, а тя никога не се отнася грабителски към хората. Затова и те й имат такова доверие. И в действителност именно хората с ресурси, които се чудят какво да ги правят и ги е страх да не ги загубят или да им ги откраднат, предлагат на моята приятелка да им ги пази, като те ще й плащат за това. Защото знаят, че тя се грижи по най-добрия начин за себе си и това, което има. Ще се грижи по същия начин и за ресурсите, които й се предоставят да пази. Моята приятелка има споразумение с хората с ресурси, да пази това, което имат, срещу което получава възнаграждение. При никакви обстоятелства тя не пипа ресурсите, които са й дадени за пазене и за които получава възнаграждение, защото тези ресурси не са нейни. Единствената й задача в случая е да ги пази и те не могат да се ползват за нищо друго.

Как се казва моята приятелка – Банката? Тя действително е великолепна и нейното име е Шедьовър, но на галено може да й се казва Шеди.

Част 2 – Нелоялната конкуренция

Разбира се не всички обичат Шеди, защото тя е дисциплинирана, ползва подходи, които изключват грешката и понякога незначително, понякога видимо, и макар и понякога благодарение на много търпение, но при нея винаги утрешния ден е по-добър от днешния. Това няма как да не доведе до това, че много й се завижда.

Имитация, Фалшификация и Симулация

Това са три представителки на обществото, които нямат дисциплината на Шеди, нямат и способностите й, искат да придобият успехите й бързо и без много да работят. Винаги се появяват на пазар, който моята приятелка(откривайки проблем и предлагайки решението) е създала, и започват да насищат същия този пазар със себе си. Но, те нямат нито дисциплината, нито способностите на Шеди. Това, с което могат да я конкурират е единствено измама. Работят винаги заедно и говорят в хор, за да компенсират недостатъците си.

И така, действието се развива преди векове. Имитация, Фалшификация и Симулация се чудели как да навлязат в бизнеса с даването на ресурси на хората с потенциал и предлагането на услугата да пазят ресурсите на хората, които не знаят какво да правят с тях.

Колкото и да се чудели, нищо не могли да измислят(то като главата празна, от къде да се измисли нещото), затова си уговорили тайна среща с друга много важна представителка – държавата Гърбич-Грабич да я молят за съвет. Пълен превод на разговора:

Срещата на Гърбич-Грабич с Имитация, Фалшификация и Симулация(ИФС)

Гърбич-Грабич: Знаете, че не мога да ви понасям. За какво сте дошли при мен?

ИФС: Имаме проблем, Шедьовър е развила нов пазар, дава ресурси на хората с потенциал и печели, макар и малко, но печели. Пази ресурсите на хората без потенциал, но с ресурси, и макар и малко, отново печели. Тя винаги печели! На всичкото отгоре всички я обичат. Където се появи, мед и масло започва да тече. Ужасна е. Не можем да измислим…

Гърбич-Грабич: Както обикновено…

ИФС: Какво искаш да кажеш?

Гърбич-Грабич: Нищо особено.

ИФС: Не разбираме.

Гърбич-Грабич: Както обикновено…

ИФС: Нищо не разбрахме!

Гърбич-Грабич: Я млъквайте! Идвате точно навреме. И искате да се въведе регулация.

ИФС: Ъ?

Гърбич-Грабич: Ама вие толкова ли сте… колкото изглеждате или какво?
В името на свободната конкуренция ще разбия монопола на Шедьовър. Тя си е сложила таван на печалбата от 3% и когато дава и когато пази ресурси, но тя може да си го позволи, защото е дисциплинирана и с принципи, пък вас като ви гледам…

ИФС: Какво искаш да кажеш?

Гърбич-Грабич: Да не се опитвате да мислите? Не ми отговаряйте по-добре.

ИФС: Ще си мълчим.

Гърбич-Грабич: За това май ставате. Ще въведа регулация на този сектор. Ще има основен лихвен процент, който ще важи за всички и ще го определям аз. Когато Шедьовър дава ресурси на хора с потенциал, ще я принудим да им взима своите до 3% + процент, който определям аз. Така ще е по-трудно на хората да си връщат заетите назаем ресурси и Шедьовър трябва да бъде още по-внимателна на кой отпуска ресурси. А тя работи сама.

ИФС: Ама ние какво печелим от това?

Гърбич-Грабич: Тя работи сама, няма да изневери на принципите си и ще отпуска по-малко ресурси, ще трябва да си намали печалбата и да си увеличи риска, което няма да направи. Загрявате ли?

ИФС: Ъ?

Гърбич-Грабич: Какво ли питам… Продължавам. Шедьовър печели от това, че пази ресурсите на онези, които ги имат. Тя печели, защото им пази ресурсите, което е честно, обаче като въведа регулацията, ще трябва тя да им плаща, за това, че им взима ресурсите да ги пази.

ИФС: Но на нея чуждите ресурси не й трябват, тя работи само с това, което има, а другото й е в тежест дори.

Гърбич-Грабич: Е ще й трябват, за да се задържи в този бизнес.

ИФС: И кой казва, че иска да остане в този бизнес?

Гърбич-Грабич: Именно.

ИФС: Ааа.

Гърбич-Грабич: Точно така.

ИФС: Нищо не разбираме…

Гърбич-Грабич: Тя работи сама, спазва принципи и ще се принуди да отпуска много малко ресурси, защото ще трябва да бъде много по-внимателна, за да не търпи загуби. Ето ви я нишата.

ИФС: Ама ние как ще се оправим с това? Ти искаш да оскъпиш изкуствено ресурса, който ще предоставяме. Освен това ще трябва да плащаме на хората без потенциал, които имат свободен ресурс за пазене, вместо те да ни плащат, че пазим ресурсите им.

Гърбич-Грабич: Това е така, обаче Шедьовър предоставя само ресурсите, които са й лични. Ресурсите, които са й поверени за пазене не ги пипа. А вие ще имате право да играете с чужди ресурси.

ИФС: Но това не е ли опасно?

Гърбич-Грабич: Как опасно? Ще сложа още една регулация и част от ресурсите, които постъпват при вас за пазене, ще ги блокирам за гаранция.

ИФС: Но така ресурсите ще станат още по-скъпи и на нас ще ни бъде още по-трудно да намираме хора с потенциал, които да подкрепим и да сме сигурни, че ще си върнат всичко.

Гърбич-Грабич: Наемете си чиновници, аз как имам?

ИФС: Да си дадем бизнеса да го ръководят чиновници?

Гърбич-Грабич: Че аз как правя? Ще им давате бонуси за лоялност.

ИФС: Значи данъците, които плащаме, ще се изработват по този начин?

Гърбич-Грабич: На мен защо ми викат така според вас?

ИФС: Както разбираме чиновниците ще печелят, когато дават, значи ще я дават през пръсти, за да взимат повече. Никога! Те не поемат риск, а всичко е за наша сметка! И на всичкото отгоре трябва да им даваме бонуси за лоялност!

Гърбич-Грабич: Че аз как правя? И кое точно ще е за ваша сметка? Взимате ресурси, които не са ваши и ги давате на някой срещу голямо възнаграждение. Ако не ви ги върнат, най-много да фалирате. Като така стане, аз ще платя, а каквото не достига ще го допечатам. А вие до този момент вече ще сте направили голяма печалба, ще си я раздадете за добро управление, а знаете как управлявате. Така че това, което ще вземете, при всички случай е много повече, от колкото заслужавате.

ИФС: Нищо не разбираме, но щом казваш. Само едно нещо знаем, че когато ни се прави услуга, другата страна винаги печели нещо. Ти защо ни правиш услуга?

Гърбич-Грабич: Както работи Шедьовър, всичко върви по мед и масло, защото при нея няма риск, всичко е реално. Няма лихви. Тя печели за услугата да намира хора с потенциал, да ги подкрепя да се развиват, и за пазене на ресурси, а не печели от правене на нищо. За всички е много добре така, но по този начин не се генерира инфлация.

ИФС: И това не е ли хубаво?

Гърбич-Грабич: Хубаво е, обаче не и когато имаш намерение да взимаш ресурси назаем. Тогава трябва да върнеш толкова, колкото си получил, а мен това не ме устройва, защото имам намерение да почна да взимам ресурси назаем. Инфлацията е много важна, за да върна по-малко. Вашата единствена задача от сега нататък е да си мълчите и да се усмихвате. Разчитам на пълната липса на доверие към вас, даже и да говорите, никой не ви вярва. Ще въведа регулацията, лапайте и си мълчете най-добре. Хи-хи-хи.

До какво води нелоялната конкуренция?

Както стана ясно, моята приятелка Шеди е с предприемачески дух, открива уникални проблеми, предлага уникални решения. Не може да понася нелоялната конкуренция и махне ли се от даден пазар, това за всички останали означава, че на този пазар нещо не е наред.

Само където е Шедьовър и се спазват нейните принципи и дисциплина, само там има истински мед и масло.