Alexander Todorov Network

В последните седмици се появиха притеснения сред бизнес средите, заради идея максималния осигурителен доход да се увеличи от 2600 на 3000 лева месечно. По-долу са представени ефектите за бизнеса и осигурените лица на определени доходи. Има ли за какво бизнеса и „средната класа“ да се притеснява?

В първата таблица се прави сравнение за % удръжки от заплатата на работника при максимален осигурителен праг от 2600 лева и 3000 лева, както и размера на нетната заплата при сегашния и новия режим, при запазване на същия размер на настоящата брутна заплата на работника

Както става ясно от сравнението за всички работещи и техните работодатели, при нетна заплата до 2017.55 лева през 2018 година, няма абсолютно никакво значение дали максималния осигурителен доход ще е 2600 лева или 3000 лева, или 1 милион лева.

Работещите при нетна заплата 2500.00 лева биха започнали да получават 2450.39 лева. Тези при 3500 лева – 3450.39 лева. Тези при 20000.00 лева – 19950.39 лева. Загубите са винаги 49.61 лева месечно за работната сила. В същото време трябва да се спомене, че за тези групи лица държавната пенсия ще скочи с 3000 / 2600 или 15,38%.

Ако допуснем, че за работещ с нетна заплата 2500 лева загуба от 49,61 лева прави 1,98% загуба на доход, то 15,38% по-голяма пенсия изглежда като страхотна компенсация. Е, за тези с 20000 лева нетна заплата загубата на 49,61 лева е 0,25%, а държавната пенсия отново ще скочи с 15,38%. Ама щом държавата ще го плаща това нещо, може, нали? Голямо е ощетяването, обаче за този, който ще плаща пенсиите утре, не за „ощетените“ днес.

В следващата таблица се прави сравнение за увеличението на разходите на работодателя при приемане на новия максимален осигурителен доход от 3000 лева месечно

Както може да се види от таблицата, за работещите през 2018 година за нетна заплата от 2017.55 лева, няма да има промяна при бюджетирането при работодателя.

Допълнителните разходи биха били между 2.09% при работник с нетна заплата 2500 лева и спадащи пропорционално до 0.33% за работник с нетна заплата 20000 лева.

Очевидно такива промени не могат да съборят никоя сериозна фирма, която плаща добри заплати в България. Още повече, че работниците получаващи заплатите на „средната класа“ обичайно получават ежегодно повишение на заплатите в двуцифрени проценти.

Затова, 2 съвета към работодателите:
– Ако закона се приеме, никой не може да ви накара да вдигате заплати, за да се компенсират загубите от 49.61 лева месечна нетна заплата за „средната класа“, при положение, че компенсацията, която работника получава от държавата ще е 15,38% по-голяма пенсия. Много нагъл трябва да е работника, за да си поиска такова увеличение
– За който пък работник от средната класа е заслужил 20% повишение на разходите за фонд работна заплата, може да се дисконтират тези законодателни промени, и например увеличението му да е 18% или колкото излиза, в случай, че се е правило бюджетиране за 5 години напред и такива законодателни промени не са били отразени предварително

1 съвет към държавата – не го приемайте това увеличение на максималния осигурителен доход сега. За малкото осигурителни вноски, които ще дойдат плюс на осигурителните фондове, ще се плащат 15,38% по-големи пенсии за най-богатите пенсионери? Защо? Формулата на НОИ за изчисляване на пенсията е дефектна и с нея никога незаслужили им се изчисляват прекомерно високи пенсии. Първо я оправете, за да няма тарикати, които да цакат фонд „Пенсии“, след това да се бъгват и счетоводители, и управители на фирми да правят излишни сметки с други законодателни промени, качване на прагове или тяхното отпадане

С наближаването на края на един управленски мандат от 4-5 години, всяка власт, без значение дали става дума за България или за чужбина, се заиграва с размера на пенсиите, с размера на минималната работна заплата. Защо се прави това? Естествено пенсионерите са голяма електорална маса и всяка власт, която не иска да бъде свалена по насилствен начин би трябвало да се съобразява с потребностите им за оцеляване, защото пенсиите се получават не по друга причина, а като солидарност към възрастните, които вече не са в състояние да работят и да се погрижат сами за себе си.

Може да се отбележи също така, че колкото по-голяма е вероятността една власт да загуби следващите избори, толкова по-голямо е заиграването с пенсионерите. Примери от близкото минало има много – сигурно ли е, че губиш изборите, вдигни пенсиите надявайки се да стане чудо и хората да забравят какво си правил няколко поредни години, а и да не стане чудо, то няма лошо – като си надул размера на пенсиите до нереални нива, следващите след теб ще си имат големи неприятности. Трудно ще плащат новия им размер, а от друга страна да се спомене последование като „намаляване на пенсии“ в съвременната действителност звучи като да си настроиш обществото срещу себе си за постоянно. И какво ще прави една власт ако предните са я вкарали в капана да плаща пенсии, които е нереалистично да се плащат? Ще трябва да реже от други сфери, където електоратът е по-малък и „щетите“ от гледна точка „вота“ ще са по-ниски. Обаче властта може да им го върне на предните, ако смята, че няма да спечели следващите избори, като предизборно компенсира пенсионерите и вкара евентуално следващите в същия капан да се плаща нещо, което е нереалистично да се плаща, и което залага множество „бомби“ пред бюджета за следващия 4-5 годишен мандат, така че в края му населението да мрази страстно който и да е на власт. Или пък ако властта има намерения за в бъдеще да не е от страната на „лаещите“, за щяло и нещяло, би трябвало да се съобразява с реалностите и да не залага капани, в които може да попадне самата тя.

Как се случва актуализацията на пенсиите в България?

Властта решава кога и как ще се актуализират пенсиите. В настоящия „кодекс за социално осигуряване“ чл. 100 пише: „Пенсиите, отпуснати до 31 декември на предходната година, се осъвременяват ежегодно от 1 юли с решение на Надзорния съвет на Националния осигурителен институт с процент, равен на индекса на потребителските цени през предходната календарна година.“

Това означава най-малкото 2 неща:

– пенсиите не е задължително да се повишат, защото индексът на потребителските цени може и да е отрицателен (тъй като безпристрастната статистика е подчинена на властта (което е все пак по-добре, отколкото да е частна структура и да е подчинена не неизвестни собственици), колкото каже властта, че ще е индексът на потребителските цени, статистиката трябва да успее да докара цифрите). Няма обаче власт, която да си позволи да лъже съвсем нагло, така че все някаква инфлация на годишна база трябва да бъде призната (това е както и при фирмите – може да е малко печалба официално декларираната, но нещо трябва да се признае за пред данъчните, да не се дразнят много).

– трябва решение на НОИ, за да може такова осъвременяване да се случи

Значи първо трябва подчинения на властта орган НСИ да покаже с колко би трябвало да се повиши размера на пенсиите, след това трябва подчинения на властта орган НОИ да приеме решение.

Обаче има и трети вариант – ако от статистиката не са достатъчно сръчни да смотаят някоя цифра и да се окаже, че ще трябва да се плаща твърде много, или пък ще трябва да се намалят пенсии (за което следва анатемосване), ако и от НОИ изведнъж се окажат непослушни и вземат да подпишат нещо, което не трябва, то има и трети вариант – да се промени чл. 100 в КСО, така че отново пенсиите да бъдат осъвременени така, както властта реши.

Механичната актуализация на пенсиите в България

Да си представим, че от статистиката покажат, че инфлацията за миналата година е 5%, това според КСО означава, че НОИ трябва да вземе решение, че пенсиите трябва да се повишат с 5% на всички. Много големи специалисти и други подобни лобисти ще обясняват как било справедливо на всички поравно да се повиши пенсията, а не на тези с по-малки пенсии повече, а на останалите с по-малко.

Обаче странното е, че същите тези специалисти по други теми говорят за „ефективност“, „ефикасност“ и т.н. Значи ако трябва бюджета за пенсии да бъде най-ефективен и „ефикасен“, то би следвало, че бюджета за пенсии трябва да се разпределя по такъв начин, че крайния резултат да донесе най-голяма полезност за пенсионерите от една страна, за данъкоплатците от друга, и за фиска като гара разпределителна. Това обаче нещо трудно може да стане при сегашната система на осигурителния стаж, където на всяко лице-пенсионер му се заковава едно номинално число в пари, което трябва да получава (без много да се обяснява защо точно това число) и след това това число механично може да се променя, когато и както властта реши. Не се гледа в пропорция кой с колко е допринесъл към системата, и как с всяка следваща година тази пропорция се изменя. Не, само номиналната сума в пари, и след това каквото властта реши.

Ако предположим, че в даден момент властта реши, че инфлацията за предходната година е била 5%, и НОИ „вземе решение“ пенсиите да се повишат с 5%, то властта ще подкрепи решението за пред данъкоплатците (защото те трябва да платят сметката все пак) с твърдението, че имало е инфлация през предходната година, пенсиите трябва да се повишат, за да я компенсират. От опозицията разбира се ще ревнат, че не трябва повишението да е само 5, ами 10%, защото пенсии не са се повишавали от примерно 3 години, а може би 15-20%, защото статистиката крие реалната инфлация?

Само че да се върнем на механичната актуализация на пенсии с някакъв процент, еднакъв за всички, или ако приемем другия вариант – за тези с по-ниски пенсии да бъде повече, а за тези с по-високи по-малко, като по-ефективен и ефикасен начин за разпределение на бюджета. Защо това е неправилна актуализация?

Защото ако лицето Х през месец юни 2009 г. е получавал 300 лева пенсия, а лицето Y през месец юни 2012 г. му е отпусната за първи път пенсия 300 лева, и властта реши да повиши на всички пенсиите с примерно 10%, за да ги актуализира спрямо инфлацията от 2009-та досега, то лицето Х да предположим, че ще е актуализирано спрямо инфлацията, но лицето Y ако му се повиши пенсията също с 10%, то ще получава повече, отколкото трябва, тъй като инфлацията от юни 2012 г. до юни 2012 г. би трябвало да е 0%. Лицето Y получава за първи път 300 лева пенсия, която вече е актуална спрямо средния осигурителен доход към съответния момент и в която е индексирана и инфлацията за последните 3 години. Значи дори и да изглежда много честно и за Х и за Y като получатели на пенсия от 300 лева, да им се увеличи с еднакъв процент пенсията, то да предположим, че Х ще бъде компенсиран за инфлацията, но Y вече ще е компенсиран без да е имало нужда. И кой ще плати? Естествено данъкоплатците, обаче май не е правилно да е така? Би трябвало за всеки поотделно да се преизчисли пенсията с различен процент, като ако за Х инфлацията която трябва да се компенсира е била 10%, с толкова да е повишението, което да отстрани ефекта на инфлацията, за Y обаче ефекта на инфлацията е нулев и пенсията не би трябвало изобщо да се повишава, защото няма какво да се компенсира.

Едва ли е толкова сложно от НОИ да актуализират по подобен начин пенсиите, но докато се работи по архаичния модел на осигурителния стаж + финансовите пирамиди ДЗПО и ППФ, всичко трябва да се прави не съвсем гъвкаво и спуснато като заповед, а и на пенсионера Y все ще му се струва, че не е бил актуализиран, докато на Х пенсията, която е била в същия размер като неговата са я повишили.

В една съвременна пенсионна система не би трябвало да има финансови пирамиди, и би трябвало актуализацията на пенсиите да се случва автоматично – виж модела на осигурителния принос