Социално осигуряване (и данъци) – Норвегия

Сравнение на данъците(включително осигуровките) в Норвегия и България

1 норвежка крона = 0.230369 лева

 

Норвегия

България

Осигуровка за пенсия

 Няма

17,8%

Осигуровка за здраве

 Няма

8%

Осигуровка за безработица

 Няма

1%

Осигуровка за майчинство и общо заболяване

 Няма

3,5%

Осигуровка за трудова злополука и професионална болест

 Няма

0,4% – 1,1%

Национална осигурителна вноска

за сметка на работодателя 14,1%, за доходите от труд 7,8%, за доходите от пенсия 4,7%, дължи се при доходи от 39600 крони

Няма

Данък върху дохода

28%, допълнителен данък от 9% за доходи над 509 600 крони, 12% за доходи над 828 300 крони

2 400 лева месечно (от 2014 г.)

Корпоративен данък

яааа

10%

ДДС

 25%

20%

Данък богатство

 1,1% за доходи над 870 000 крони

Няма

Настоящото представлява информационния бюлетин на български на справочника на ЕК за социалното осигуряване в Норвегия (с някои уточнения по отношение на данъците от http://www.taxrates.cc/html/norway-tax-rates.htmlhttp://www.worldwide-tax.com и https://www.nordisketax.net/main.asp?url=/files/nor/eng/i07.asp&s=&m=&w=

Оригиналния текст може да бъде намерен на следния адрес.

Предоставената информация е изготвена в сътрудничество с националните кореспонденти на Mutual Information System on Social Protection (MISSOC).

Съдържание:

Глава I: Въведение, организация и финансиране

Глава II: Здравни грижи

Глава III: Парични обезщетения за болест

Глава IV: Обезщетения за майчинство и бащинство

Глава V: Обезщетения за инвалидност

Глава VI: Пенсии и обезщетения за старост

Глава VII: Обезщетения за преживели лица

Глава VIII: Обезщетения при трудова злополука и професионална болест

Глава IX: Семейни обезщетения

Глава X: Безработица

Глава XI: Минимални средства

Глава XII: Дългосрочни грижи

Приложение I: Полезни адреси и интернет страници

Глава I: Въведение, организация и финансиране

Въведение

Основните общи схеми за социална сигурност в Норвегия са Националната осигурителна схема, Схемата за семейни помощи и схемата, предоставяща парично обезщетение за семейства с малки деца.

Какво е покритието на социалната сигурност в Норвегия?
Като цяло всяко лице, което пребивава или е наето на работа в Норвегия или на постоянна или подвижна инсталация в норвежкия континентален шелф е задължително осигурено по Националната осигурителна схема. Някои категории норвежки граждани, работещи в чужбина (публични услуги и т.н.) също са задължително осигурени.
Моряците, които са граждани на Европейското икономическо пространство (ЕИП) и които работят на кораби, плаващи под норвежки флаг, са осигурени по Националната осигурителна схема за всички събития, независимо от мястото на пребиваване.
Неосигурените лица, които пребивават в Норвегия или които не пребивават в Норвегия, но изпълняват определени условия по отношение на предишни осигурителни периоди и т.н., могат да кандидатстват за доброволно осигуряване.

Основният размер
Много обезщетения от Националната осигурителна схема се определят спрямо основен размер. Този размер се преразглежда всяка година чрез кралски указ в сила от 1 май, за отчитане на промени в общите нива на доходите. Основният размер възлизаше на 82 122 NOK (10 842 €) на 1 май 2012 г.

Организация на социалната закрила
Предоставянето на обезщетения по всички клонове (в това число семейни помощи и парично обезщетение за родители с малки деца), с изключение на здравеопазването, се ръководи от Администрацията по труда и благосъстоянието (Arbeids- og velferdsetaten), държавна публична администрация, оглавена от Дирекцията по труда и благосъстоянието (Arbeids- og velferdsdirektoratet). Администрацията по труда и благосъстоянието също се занимава с изплащането на помощи за деца.
На регионално равнище има 19 окръжни офиса на NAV (NAV fylkeskontorer), включително центрове за работни места (NAV Arbeidslivssentre), създадени за подпомагане на намаляването на отсъствието от работа поради болест и насърчаване на включването в активния трудов живот на по-възрастни работници и хора с увреждания. На местно равнище службата на NAV (NAV-kontoret) (45 отдела), оперативна служба, предоставя цял набор от интегрирани услуги на социално осигуряване, а също и социално финансово подпомагане. Националната служба на NAV за социално осигуряване в чужбина (NAV Internasjonalt) се занимава с отделни случаи, засягащи осигурени лица и бенефициери в чужбина, с изключение на отделни случаи, засягащи пенсии за старост или пенсии за преживели лица, които се управляват от Пенсионна служба NAV Осло (NAV Pensjon Oslo).

Възстановяването на разходи, свързани със здравеопазване, се администрира от Дирекцията по здравеопазване (Helsedirektoratet) в рамките на Министерството на здравеопазването и услугите за грижи. Администрацията по икономика на здравето (Helseøkonomiforvaltningen (HELFO)) се занимава с отделните случаи, свързани със здравеопазване. HELFO е съставена от основен офис и шест регионални офиса, като нейният офис в Осло включва отдел (HELFO Utland), който се занимава със случаи, произхождащи от чужбина , освен индивидуални случаи, касаещи пенсия за старост и пенсия за преживели лица, които се администрират от NAV Пенсии Осло (NAV Pensjon Oslo) .

Министерството на труда (Arbeidsdepartementet) е отговорно за цялостното функциониране на Администрацията по труда и благосъстоянието и за повечето клонове на социалната сигурност, Министерството на здравеопазването и услугите за грижи (Helse- og omsorgsdepartementet) е отговорно за здравните услуги, а Министерството на децата, равенството и социалното приобщаване (Barne- likestillings- og inkluderingsdepartementet) е отговорно за семейните помощи, паричните обезщетения за грижи за малки деца, паричните обезщетения за майчинство и за изплащането на помощи за деца (с изключение на възстановяването на плащания).

Предоставянето на здравни грижи извън болници е предимно общинска отговорност, докато болничното лечение обикновено е отговорност на държавата чрез четири регионални здравни учреждения. И двете се финансират главно от данъци.

Социалното подпомагане не попада в обхвата на националното осигуряване. Централно погледнато, то попада под отговорността на Министерството на труда, но неговата финансова тежест пада върху общините. Предоставянето на помощи за издръжка (stønad til livsopphold) е интегрирана част от цялата гама услуги, предоставяни от службите на NAV.

Финансиране
Националната осигурителна схема е частично финансирана от социално-осигурителни вноски, от работодатели и осигурените лица, и частично от данъци.
Вноските от работодатели и самостоятелно заети лица се изчисляват въз основа на брутния доход от заетост.
Размерът на вноските за служители е 7,8 процента от дохода за пенсия (брутното възнаграждение). Размерът на вноските за самостоятелно заетите лица е 11,0 процента от дохода за пенсия (от самостоятелна заетост). Размерът на вноските за други видове лични доходи (пенсии и т.н.) е 4,7 %.
Вноските на работодателя се оценяват като процент от изплатените надници. Като общо правило, размерът на вноската на работодателя е 14,1 процента. Въпреки това се прилагат по-ниски проценти, ако предприятията са създадени в определени части на държавата или са в рамките на определени клонове.
Социалното подпомагане се финансира от данъци.

Глава II: Здравни грижи

Кога имате право на здравни грижи?
Всички пребиваващи имат право на здравни грижи. Това право не подлежи на квалифициращ период.

Какво е покритието?
Болнични грижи
Няма задължения за споделяне на разходите за пациенти, приети в болница. Това важи и за лекарства.
За амбулаторни отделения в болници се прилагат нормалните задължения за споделяне на разходи, вж. по-долу („Други медицински грижи“).
При лечение в частна клиника, която няма договор с обществената система за здравеопазване, пациентът поема всичките разходи сам/сама.

Други медицински грижи
Консултация с лекар
За стандартна консултация с общопрактикуващ лекар, пациентът заплаща 136 NOK (18 €), а за консултация със специалист – 307 NOK (41 €).

Фармацевтични продукти
За не толкова важни лекарства пациентът заплаща пълната цена, дори когато те са предписани от лекар. При някои условия е възможно възстановяване на 90 процента от годишните разходи, надвишаващи 1634 NOK (€ 216).
За предписани лекарства от списъка с важни лекарства, пациентът заплаща 38 процента от разходите до таван от 520 NOK (€ 69) за всеки 3-месечен период на употреба.

Зъболекарски услуги
Децата на възраст до 20 години имат право на публични основни зъболекарски услуги, които са безплатни до 18-годишна възраст и подлежат на ограничена такса за останалите 2 години. Ортодонтно лечение може да бъде платено изцяло или частично според сериозността на състоянието. При възрастните, покритието за зъболекарски услуги е много ограничено.

Тавани и освобождавания от споделяне на разходите
Парламентът установява таван за споделяне на разходите от пациенти всяка година (1980 NOK (261 €) за 2012). Тази лична вноска се прилага за всички средства, изхарчени за лечение от лекари и психолози, за важни или скъпи лекарства и за транспортни разходи, свързани с преглед и лечение. След като таванът бъде достигнат, на пациента се издава карта, която му дава право на безплатно лечение и обезщетения за остатъка от календарната година.

Втори таван за споделяне за разходите се прилага за физиотерапия, зъболекарско лечение, което отговаря на условията за възстановяване, такси за настаняване в центрове по рехабилитация и лечение в чужбина. Този таван също се установява всяка година от Парламента (2560 NOK (338 €) за 2012 г.)

Децата на възраст под 16 години са напълно освободени от такси. Прилагат се специални освобождавания от задълженията за споделяне на разходи за ограничен брой заболявания и групи пациенти. Няма задължения в случай на трудова злополука или болест.

Как се осъществява достъпът до здравни грижи?
Всички жители са индивидуално регистрирани при редовен основен лекар по техен собствен избор, когато е възможно. Всяко лице може да смени този редовен основен лекар до два пъти годишно.

Достъпът до специализирани грижи е предмет на клинична пътека от редовния основен лекар. Ако се консултирате със специалист директно, вие трябва да заплатите по-високи такси за споделяне на разходи, а специалистът може да получи по-ниско възстановяване на разходи.

Пациентът плаща таксите по споделянето на разходи директно на лекаря. При частни практикуващи лекари, частта, покрита от националното осигуряване, се плаща в полза на осигурения.

Глава III: Парични обезщетения за болест

Кога имате право на парични обезщетения за болест?
Активното население (служители и самостоятелно заети лица) е задължително осигурено за парични обезщетения за болест.
Едно осигурено лице, което има годишни доходи в размер на поне половината от основния размер (41 061 NOK (5421 €)) има право на парични обезщетения за болест, ако е неработоспособно поради болест (ограничението за доходите не се прилага за периода, през който обезщетенията се изплащат от работодателя). Като общо правило професионалната дейност трябва да е продължила за поне 4 седмици.
За обезщетения за рехабилитация виж частта за инвалидност.

Какво е покритието?
Ако сте наети на работа, дневното парично обезщетение се изчислява въз основа на вашия доход преди да се разболеете. Ако сте самостоятелно заето лице, дневното парично обезщетение се изчислява въз основа на дохода от самостоятелна заетост.
Паричното обезщетение за служители възлиза на 100 процента от дохода за пенсия и се изплаща от първия ден на болничните за период от 260 дни (52 седмици). Доходи, надвишаващи шест пъти основния размер 492 732 NOK (65 051 €) не се вземат предвид.
Паричните обезщетения в случай на болест се изплащат от работодателя за първите 16 дни и от Националната осигурителна схема след това. По време на периода, през който се изплащат дневни парични обезщетения, не се изисква минимално ниво на дохода.
Самостоятелно заетите лица получават обезщетения за болест, съответстващи на 65 процента от дохода за пенсия от 17-ия ден на болестта за период от 248 дни. С доброволно плащане на по-висок размер вноски, самостоятелно заетите лица могат да получават обезщетения за болест, съответстващи на 65 процента от дохода за пенсия от първия ден на болестта, или 100 процента от 17-ия ден, или 100 процента от първия ден на болестта.

Как се осъществява достъпът до парични обезщетения за болест?
Заявлението се подава директно до работодателя, който е отговорен за изплащането на паричното обезщетение за болест (sykepenger за до 16 дни. Ако работодателят продължи да изплаща заплата отвъд този период, паричното обезщетение за болест се изплаща на работодателя.
Неработоспособността трябва да бъде удостоверена от лекар. Служителите имат право да предоставят на своя работодател известие за неработоспособност поради болест за до три календарни дни наведнъж.

Глава IV: Обезщетения за майчинство и бащинство

Кога имате право на обезщетения за майчинство или бащинство?
Обезщетения в натура
Всички пребиваващи лица имат право на безплатни услуги за майчинство и болнични грижи (има освобождаване от задълженията за споделяне на разходи, когато те по принцип съществуват: виж частта за здравеопазване. Това право не подлежи на квалифициращ период.

Родителско обезщетение
Когато предстои раждане, осигурените родители, които са били с платена заетост за шест от десетте месеца, предхождащи началото на периода на платен отпуск, имат право на дневни парични обезщетения.

Парично обезщетение за бременност
Служителите жени и самостоятелно заетите жени, които са законово задължени да прекратят работа преди раждане поради опасни условия на труд или опасна среда, имат право на платен отпуск от момента, в който спрат да работят, без засягане на правото на платен отпуск след раждане.

Помощ за майчинство
Пребиваващите в Люксембург майки, които не извършват трудова дейност, имат право на помощ за майчинство.

Обезщетения за осиновяване
Обезщетения, подобни на родителското обезщетение и помощта за майчинство, се изплащат на родители, които осиновят дете.

Какво е покритието?
Обезщетение за отглеждане на дете
Обезщетението за отглеждане на дете е равно на паричните обезщетения за болест (100 процента от покритите доходи) и се изплаща за 47 седмици. Ако новата майка желае, тя може да заяви по-продължителен период на платен отпуск от 57 седмици, но при по-нисък размер на обезщетението (80 процента от покритите доходи).
Три седмици от периода на обезщетението трябва да се използват от майката преди раждане. Обезщетения се изплащат от 12 седмици преди раждане.
Майката трябва да вземе поне шест седмици отпуск непосредствено след раждане. Ако майката възобнови работа преди изтичане на периода на платен отпуск по майчинство, бащата има право на дневни парични обезщетения за оставащия период. Дванадесет седмици от общия период на дневни парични обезщетения са запазени за бащата. За да получава това обезщетение, бащата трябва да стои вкъщи, за да се грижи за детето. Условието, че трябва да е налице предхождащ период на работа, също трябва да е изпълнено от бащата. Осигурените бащи също имат право на дневни парични обезщетения при раждане на дете, въз основа на техните собствени доходи, независимо от това дали майката отговаря на условията, при условие, че тя започва работа или образование след раждането, а бащата поема дневните грижи за детето или майката е неспособна да се грижи за детето по здравословни причини. При такива случаи периодът на платен отпуск е 38 или 48 седмици, съответно. Ако майката получава обезщетения за инвалидност, бащата може да получава дневни парични обезщетения за 12 седмици независимо от здравословното състояние на майката и нейния трудов и образователен статут.

В случай на раждане на повече от едно дете, родителите имат право на пълни дневни парични обезщетения за пет допълнителни седмици (или седем седмици при намален размер) за всяко допълнително дете.

Парично обезщетение за бременност
Размерът на паричното обезщетение за бременност (svangerskapspenger) е равен на размера на паричното обезщетение за болест.

Помощ за майчинство
Помощта за майчинство се изплаща като еднократна парична сума в размер на 35 263 NOK (€ 4655).
Ако родителското обезщетение за пълния период е по-ниско от помощта за майчинство, родителското обезщетение ще бъде увеличено с разликата.

Осиновяване
Родители, които осиновят дете на възраст под 15 години, имат право на дневни парични обезщетения за 44 седмици. Те ще бъдат в същия размер и ще се предоставят при същите условия като паричното обезщетение за болест. Периодът може да бъде разширен до 54 седмици при намален размер (80 процента от покритите доходи).
Помощ за осиновяване се изплаща в същия размер като помощ за майчинство.

Специална схема за непълен работен ден
Служители, които раждат или осиновяват деца, имат възможност да получават частични родителски обезщетения или обезщетения за осиновяване в комбинация с намалено работно време.

Как се осъществява достъпът до обезщетения за майчинство и бащинство?
Заявленията за обезщетения следва да се подават в Службата на NAV по местожителство, място на престой или месторабота.
За обезщетения в натура, виж Частта за здравеопазването.

Глава V: Обезщетения за инвалидност

Кога имате право на обезщетения за инвалидност?
Пенсия за инвалидност
Пенсията за инвалидност се състои от основна пенсия и допълнителна пенсия (както при пенсията за старост (старите правила), вж.), и/или специална добавка (Særtillegg), която се предоставя, ако сте осигурени, но имате или много ниска пенсия, или не получавате допълнителна пенсия.
Лице на възраст между 18 и 67 години, чиято работоспособност да генерират доходи е трайно намалена с поне 50 процента поради заболяване, злополука или увреждане, има право на пенсия за инвалидност, ако е било осигурено за поне три години непосредствено преди увреждането.
Тригодишния квалифициращ период не се прилага при определени обстоятелства, например ако едно осигурено лице с увреждане може да получи правото на пенсия една година след като е било осигурено за последно, при условие, че то не е било извън схемата за повече от общо пет години след 16-годишна възраст.
Като допълнително условие за допълнителната пенсия, на лицето трябва да са начислени точки за пенсия за три години.

Помощ за оценка на работата
Помощ за оценка на работата (Arbeidsavklaringspenger) (заменяща помощта за рехабилитация, обезщетенията по време на професионална преквалификация и обезщетението за временно увреждане) се предоставя на осигурени лица, чиято работоспособност е намалена с поне 50 процента поради заболяване, злополука или увреждане.
Осигурените лица на възраст между 18 и 67 години имат право на помощ за оценка на работата, ако пребивава в Норвегия и са били осигурени за три години непосредствено преди заявяването на обезщетението. Осигурителен период от една година е достатъчен, ако заявителят е бил физически и умствено способен да извършва нормална работа по време на тази година.
Помощта за оценка на работата е предназначена да компенсира доходите на дадено лице по време на периода на рехабилитация след изтичане на периода на право на парични обезщетения за болест. Обезщетението се предоставя, ако осигуреното лице преминава активно лечение или професионални мерки, или е опитало такива мерки, ако все още се счита за имащо възможност да бъде наето на работа и е следвано от Службата на NAV. Обезщетение също се предоставя, например, по време на периоди на изчакване преди започване на лечение/мерки за рехабилитация, и след завършено лечение/рехабилитация преди намиране на подходяща работа.
При условие, че обезщетението е необходимо, за да се даде възможност на лицето да се върне на работа, то може да предоставя за период от до четири години. Възможно е удължаване при специфични обстоятелства.

Допълнителни помощи могат да се предоставят с цел пълно или частично компенсиране за разходи, претърпени във връзка с професионални мерки.

Основно обезщетение
Основното обезщетение (Grunnstønad) има за цел да покрие допълнителните разходи поради трайно заболяване, злополука или деформация.

Обезщетение за придружаване
Обезщетението за придружаване (Hjelpestønad) има за цел да покрие необходимостта от специално внимание или сестрински грижи от неформално обгрижващо лице.

Какво е покритието?
Пенсия за инвалидност
Бъдещите осигурителни периоди и бъдещите точки за пенсия до годината, в която лицето достига 66-годишна възраст, се вземат предвид. Прилагат се ограничения в случай на предишни периоди в чужбина. Бъдещите точки за пенсия се изчисляват на база доходите преди настъпване на увреждането. В противен случай основните и допълнителните пенсии се изчисляват по същия начин като пенсиите за старост съгласно старите правила. За несключил брак пенсионер или пенсионер, чийто съпруг не е пенсионер към националното осигуряване специалната добавка се равнява на основния размер.
Специални, по-благоприятни правила се прилагат за изчисляването на допълнителна пенсия за лица, родени с увреждания, или които са получили увреждания преди 26-годишна възраст. Тези обезщетения са обезщетения без заплащане на вноски, финансирани от държавни помощи.
В случай на частично увреждане, пенсията се намалява пропорционално.
Добавка в размер на до 50 процента от основната пенсия на пенсионера се предоставя, при определени условия, на съпруг/съпруга на издръжка. Добавка в размер на до 40 процента от основния размер може да се предостави при някои условия за всяко дете на издръжка на възраст под 18 години.

Помощ за оценка на работата
Помощта се изплаща в минимален размер от два пъти основния размер, или в размер на 66 процента от доходите от работа, до шест пъти основния размер за предходната година. Ако резултатът е по-благоприятен, като алтернатива се взема средната стойност от дохода за предишните три години. Освен това, добавка за дете в размер на 27 NOK (3,56 €) се предоставя за всяко дете на издръжка на възраст под 18 години. Добавката се изплаща пет дни в седмицата.

Основно обезщетение
Основното обезщетение се изплаща в шест различни размера според нивото на допълнителните разходи, вариращи от 7572 NOK (€ 1000) до 37 860 NOK (€ 4998) на година.

Обезщетение за придружаване
Стандартният размер на обезщетението за придружаване е 13 572 NOK (€ 1792). За дете с увреждания на възраст под 18 години, обезщетението може да се изплаща в три различни по-високи размера, до 81 432 NOK (€ 10 751).

Как се осъществява достъпът до обезщетения за инвалидност?
Заявленията за обезщетения следва да се подават в Службата на NAV по местожителство, място на престой или месторабота.

Глава VI: Пенсии и обезщетения за старост

Кога имате право на обезщетения за старост?
Правилата относно пенсиите за старост са преразгледани. Независимо от старите или новите правила, от 1 януари 2011 г. е въведен гъвкаво начин за теглене на пенсии за старост от 62 годишна възраст (специални изисквания относно равнището на пенсионните спестявания) и корекции относно продължителността на живота за всички нови лица, които получават пенсия за старост. Пенсията може да бъде изтеглена напълно или на части (20%, 40%, 50%, 60% или 80%), като може да се съчетава трудов доход с пенсия, без от това да произтичат удръжки от пенсията.
Пенсията за старост се състои от основна пенсия въз основа на пребиваване, допълнителна пенсия въз основа на доходи и минимална пенсия (старите правила за лицата, родени преди 1954 г.) и пенсия въз основа на доходите, и гарантирана пенсия (нови правила за лицата, родени през 1963 г. и след това). Лицата, родени между 1954 г. и 1962 г. ще получат пенсия, пропорционално изчислена според старите и новите правила.

Основна пенсия
Хората, които са били осигурени за общ период от три години между 16-годишна възраст и годината на техния 66-и рожден ден, имат право на основна пенсия.
Основната пенсия (Grunnpensjon) се предоставя независимо от размера на предишни доходи или платени вноски. При все това, за да я получавате в пълен размер, вие трябва да сте били осигурени за 40 години (т.е. да сте пребивавали). За по-кратки периоди пенсията се намалява пропорционално.

Допълнителна пенсия
За допълнителна пенсия (Tilleggspensjon), трябва да се начислят точки за пенсия за три календарни години, а пълна допълнителна пенсия изисква начисляването на точки за пенсия за 40 календарни години. Ако броят на годините на пенсионно осигуряване е по-малък от 40, пенсията се намалява пропорционално.
Точките за пенсия се начисляват от годината, в която осигуреното лице навърши 17 години, до годината, в която навършва 75. Не се начисляват точки за пенсия за професионално активните с годишни доходи под основния размер от 82 122 NOK (10 842 €).

Минимална пенсия
Ако сте осигурени, но нямате или имате много ниска допълнителна пенсия, вие имате право на минимална пенсия (Minste pensjonsnivå) от Националната осигурителна схема. Минимална пенсия в пълен размер се изплаща, ако осигурителният период е поне 40 години. Минималната пенсия се намалява пропорционално, ако периодът е по-кратък.

Пенсия въз основа на доходите
Пенсията въз основа на доходите (Inntektspensjon) е базирана на натрупани пенсионни спестявания, отразяващи доходите през целия живот.

Гарантирана пенсия
Лицата, които са осигурявани за общ период от три години между 16 годишна възраст и навършването на 66-тия си рожден ден, имат право на гарантирана пенсия. Пенсионер, който е осигуряван за пълни 40 години, има право на пълна гарантирана пенсия. Гарантираната пенсия се намалява пропорционално в случай на по-кратък период.

Какво е покритието?
Основна пенсия
За несемеен пенсионер, или пенсионер, чийто съпруг/съпруга не е пенсионер в рамките на националното осигуряване, основната пенсия в пълен размер възлиза на основния размер за тази година (82 122 NOK (10 842 €) към 1 май 2012 г.).
Добавка в размер на до 20 % процента от минималната пенсия се предоставя, при определени условия, на съпруг/съпруга на издръжка. Добавка в размер на до 25 % процента от минималната пенсия може да се предостави при някои условия за всяко дете на издръжка на възраст под 18 години.
Ако и двамата съпрузи са пенсионери, основната пенсия в пълен размер е 85 процента от основния размер за всеки от тях. Същото важи за лица, живеещи в едно домакинство, които са имали брак помежду си или имат общи деца.

Допълнителна пенсия
Допълнителната пенсия се изчислява използвайки 20-те години с най-високи точки за пенсия. Размерът зависи от броя на годините на пенсионно осигуряване и от годишните точки за пенсия. Най-високата възможна пенсия на 67 годишна възраст за самотен пенсионер с всички негови осигурителни периоди в системата както е от 1992 г. (и считайки основния размер от 1 май 2012 г.) е 323 561 NOK (42 717 €)е на година преди корекцията относно продължителността на живота.

Минимална пенсия
За несемеен пенсионер, който е осигуряван най-малко за 40 години въз основа само на пребиваване, годишната минимална пенсия е 162 615 NOK (21 469 €) към 1 май 2011 г. Минималната пенсия се определя с няколко размера в зависимост от семейното положение и дохода на съпруга (съпругата)/ извънбрачния партньор.

Пенсия въз основа на доходите
Пенсионните спестявания се натрупват с 18,1 % от годишния доход за пенсия до максимум 7,1 пъти по средния основен размер от годината, в която осигуреното лице достигне 13 годишна възраст до навършване на 75 годишна възраст. Пенсията въз основа на доходите се определя въз основа на пенсионните спестявания в момента на получаване, възрастта и оставащата продължителност на живота, когато лицето започне да получава пенсия.

Гарантирана пенсия
Гарантираната пенсия се предоставя в два различни размера в зависимост от семейното положение и доходите на съпруга (съпругата)/ извънбрачния партньор. Гарантираната пенсия се определя въз основа на осигурителния период и зависи както от предишните доходи, така и от платените вноски.

Как се осъществява достъпът до обезщетения за старост?
Заявленията за обезщетения следва да се подават в Службата на NAV по местожителство, място на престой или месторабота.

Глава VII: Обезщетения за преживели лица

Кога имате право на обезщетения за преживяло лице?
Обезщетения за преживял съпруг
Преживял съпруг (или живеещо в същото домакинство лице, което е имало брак или деца с починалото лице, или преживял регистриран партньор) на възраст под 67 години има право на пенсионни обезщетения, ако е осигурено и починалото лице е било осигурено и работоспособно за поне три години непосредствено преди смъртта. Преживелият съпруг/съпруга също има право на обезщетения, ако починалото лице е получавало пенсия за период от поне три години преди неговата смърт. Ако починалото лице е получавало допълнителна пенсия, преживелият съпруг/съпруга не трябва да е осигурен/а. В този случай също се предоставя съответстваща основна пенсия. Ако нито преживялото, нито починалото лице е пребивавало в Норвегия за поне 20 години, условието, че преживялото лице трябва да е осигурено за предоставяне на основна пенсия също се отменя.

Наследствена пенсия се предоставя на преживял съпруг/съпруга и т.н., ако бракът е продължил пет години или преживелият има или преди е имал деца с починалия или полага грижи за децата на починалото лице и продължителността на брака в допълнение към периода на грижи след смъртта е поне пет години.

Бивш съпруг, който не е сключил нов брак към момента на смъртта на бившия съпруг, има право на обезщетения съгласно същите правила, при условие, че смъртта настъпва в рамките на пет години след развода и бракът е продължил поне 25 години, или 15 години, ако има родени от брака деца. Обезщетенията се прекратяват, ако бенефициерът сключи нов брак.

Пенсия за деца
Дете под 18 години, което е осигурено и има право на пенсионни обезщетения, получава пенсия за дете (barnepensjon), ако един или двамата родители са починали и починалите са имали възможност да работят и са били осигурени три години непосредствено преди смъртта. Преживялото дете също има право на обезщетения, ако починалото лице е получавало пенсия за период поне три години непосредствено преди смъртта. Условието за осигуряване не се прилага, ако починалото лице е придобило право на допълнителна пенсия или един или двамата родители са пребивавали в Норвегия в продължение на 20 години. Учащите деца получават пенсия до 20-годишна възраст, ако и двамата родители са починали.

Какво е покритието?
Обезщетения за преживял съпруг
Наследствената пенсия се състои от основна пенсия и допълнителна пенсия. Допълнителната пенсия съответства на 55 процента от правата на починалото лице на допълнителна пенсия за старост или увреждане. Предоставя се специална добавка като за пенсии за увреждане.

Ако починалото лице, поради продължителността на осигурителния период, е щяло да получи или е получавало намалена основна пенсия, основната наследствена пенсия се намалява пропорционално.
Наследствената пенсия подлежи на проверка на доходите. Ако преживелият съпруг вече има или може да се очаква да има годишен доход, надвишаващ 50 процента от основния размер, пенсията ще се равнява на разликата между пенсия в пълен размер и 40 процента от излишния доход.
Преходно обезщетение се предоставя на преживял съпруг, който няма право на наследствена пенсия и временно не е в състояние да се издържа от труд. Преходното обезщетение се определя според същите правила като наследствената пенсия.

Преживял съпруг може също да има право на обезщетение за грижи за деца.

Когато преживял съпруг трябва да се премести, за да си намери работа, се предоставят помощи за покриване на разходите по преместване.

Обезщетение за образование, обезщетение за грижи за деца и помощи за покриване на разходи по преместване могат да се предоставят, ако починалото лице не е изпълнило изискването за три години осигуряване непосредствено преди осигурителния случай, при условие, че преживялото лице е осигурено и има право на пенсионни обезщетения.

Пенсия за деца
Ако единият родител е починал, пълният размер на годишната пенсия за дете за първото дете се равнява на 40 процента от основния размер, и 25 процента от основния размер за всяко следващо дете.

Ако и двамата родители са починали, първото дете получава пенсия за дете, равна на наследствената пенсия, която би била изплащана на родителя, който е имал право на най-високата пенсия. Пълният размер на пенсията за дете за второто дете се равнява на 40 процента от основния размер, и 25 процента от основния размер за всяко следващо дете.

Когато има две или повече деца, пенсиите се събират и се разделят поравно между децата.

Пенсия за дете се предоставя в намален размер в съответствие с намаляването, на което би подлежала евентуална основна пенсия за преживял съпруг поради непълни осигурителни периоди.

Помощ при смърт
Еднократна парична сума с проверка на доходите в размер на максимум 20 652 NOK (2727 €) може да бъде предоставена от Националната осигурителна схема в случай на смърт, за покриване на разходите, свързани с погребение. Това обезщетение не подлежи на проверка на доходите, ако починалото лице е било на възраст под 18 години.

Как се осъществява достъпът до обезщетения за преживяло лице?
Заявленията за обезщетения следва да се подават в Службата на NAV по постоянен адрес, местопребиваване или месторабота.

Глава VIII: Обезщетения при трудови злополуки и професионални болести

Кога имате право на обезщетения?
Всички служители са покрити от пълно компенсиране за загуба на доходи и разходи чрез двустъпна система:
▪ пълната гама обезщетения на Националната осигурителна схема (folketrygden) с по-благоприятни разпоредби в определени отношения. Освен за служителите, тази схема се прилага също за риболовци (дори когато са самостоятелно заети), лица във военна служба, студенти и стажанти;
▪ задължително осигуряване за професионални заболявания (yrkesskadeforsikring), администрирано от частни осигурителни дружества, с индивидуални компенсации и/или еднократни парични обезщетения за покриване на загуба на приходи и на разходи, които не са компенсирани от Националната осигурителна схема.

И двете стъпки предлагат компенсация за неикономически загуби (ménerstatning).

Самостоятелно заетите лица могат да се осигуряват доброволно в Националната осигурителна схема, ако не подлежат на задължително осигуряване в съответствие с разпоредбите, прилагащи се за специфични групи самостоятелно заети лица.

Какво е покритието?
Национална осигурителна схема
Общите правила, приложими за медицинско лечение, парични обезщетения за болест, обезщетения/пенсии за увреждания, обезщетения/пенсии за преживели лица и т.н., също могат да се прилагат. Бенефициерът има право на такива обезщетения, макар и при по-благоприятни условия, както е посочено по-долу.

Що се отнася до пенсиите, обезщетенията не се намаляват поради липса на осигурителни периоди (недостатъчни доходи или неизпълнени периоди на изчакване), а винаги се предоставят в пълен размер.

Пенсия за инвалидност може да се предостави дори ако работоспособността не е била намалена с повече от 30 процента (обратно на общото правило за минимално намаление с 50 процента), и т.н.

Пенсия за вдовец/вдовица се предоставя независимо от продължителността на брака и може също да се предостави на лице, което не е имало брак и не е съжителствало с починалото лице, при условие, че то е било издържано от починалото лице и полага грижи за децата на починалото лице. Пенсия за деца може да се предоставя докато детето навърши 21 години, ако все още е в процес на образование (обикновено пенсията се предоставя до 18-годишна възраст, или 20, ако детето е загубило и двамата родители).

Освен това, бенефициерът не трябва да допринася за разходите за здравеопазване, лекарства или медицински продукти.

Що се отнася до правото на парични обезщетения за болест, не се прилага период на изчакване за трудови злополуки. Обезщетенията също обикновено следва да се изчисляват по най-благоприятния начин, съответстващ поне на нивото на доходите на бенефициера към момента на претърпяване на злополуката.

Бенефициерът също така може да получи компенсация за неикономическа загуба, от максимум 75 процента от основния размер на година. Бенефициерът може да избере да получи тази компенсация като еднократна парична сума.

Осигуряване за трудова злополука
В случай на временна и трайна неработоспособност, осигуряването за трудова злополука допълва националните осигурителни обезщетения, както е необходимо за гарантиране на пълна компенсация.

В случай, че трудовата злополука доведе до смъртта на осигуреното лице, еднократни парични обезщетения се изплащат на преживелия съпруг/съпруга/съжителстващи лица и на сираци, в зависимост от възрастта на починалото лице или на детето, съответно.

Как се осъществява достъпът до обезщетения?
В рамките на Националната осигурителна схема, служителите трябва да уведомят Администрацията по труда и благосъстоянието възможно най-бързо за случаи, които могат да съставляват трудова злополука. Професионалният характер на злополуката трябва да бъде признат от Администрацията по труда и благосъстоянието.

Искове за компенсация по осигуряването за трудова злополука (yrkesskadeforsikring) трябва да се предявяват пред осигурителното дружество в рамките на три години от края на календарната година, в която осигуреното лице се е запознало със своя иск и е било в състояние да го представи.

Глава IX: Семейни обезщетения

Кога имате право на семейни обезщетения?
Обезщетение за деца
Обезщетение за деца (barnetrygd) се предоставя за деца, които пребивават в Норвегия и са на възраст под 18 години.

Парично обезщетение за семейства с малки деца
Парично обезщетение (kontantstøtte) се предоставя за деца, които пребивават в Норвегия и са на възраст между една и три години. Най-важното условие за получаване на пълния размер на паричното обезщетение е, че детето не трябва да е в център за дневни грижи, който получава публична помощ.

Какво е покритието?
Обезщетение за деца
Обезщетението за деца се равнява на 970 NOK (€ 128) на месец и на дете. В най-северните райони, включително Свалбард, се изплаща допълнителна добавка (finnmarkstillegg/Svalbardtillegg) в размер на 320 NOK (€ 42) за всяко дете.

Самотните родители имат право на обезщетение за едно допълнително дете, освен за това, което имат.

В допълнение към обикновените обезщетения за деца, добавки се предоставят за безработни лица, пенсионери (с проверка на доходите) и сираци.

Парично обезщетение за семейства с малки деца

Размерът на паричното обезщетение за семейства с малки деца се различава в зависимост от договореното време, през което се полагат грижи за детето в субсидиран център за дневни грижи. Пълният размер се изплаща, ако детето не е в такъв център за дневни грижи, и се прилагат намалени размери, ако детето е в субсидиран център за дневни грижи за по-малко от 33 часа на седмица. Ако договореното време в център за дневни грижи, който получава публична помощ, надвишава 33 часа на седмица, право не се предоставя.

Други обезщетения
Обезщетение за грижи за дете се предоставя, докато някой друг трябва да полага грижи за детето по време на работа или курсове на обучение. Размерът на обезщетението е установен на 64 процента от действителните разходи за грижи за детето до определен годишен таван. Ако доходите от работа надвишат шест пъти основния размер, правото на обезщетение за грижи за дете се прекратява.

За родителски обезщетения и помощи за майчинство виж частта за семейни обезщетения.

Как се осъществява достъпът до семейни обезщетения?
Заявленията за обезщетения следва да се подават в Службата на NAV по местожителство, място на престой или месторабота.

Глава X: Безработица

Кога имате право на обезщетения за безработица?
Ако сте безработни, вие може да получавате дневни парични обезщетения за компенсиране на загубата на доходи поради безработица. Работните ви часове трябва да са намалели с поне 50 процента в сравнение с предишното работно време.

Предишно изкарван доход е условие за право на дневни парични обезщетения. Трябва да сте имали доходи от работа в размер на поне 1,5 пъти основния размер по време на предходната календарна година, или доходи от работа, равни поне на три пъти основния размер за трите предходни календарни години.

Осигуреното лице трябва да е действителен кандидат за работа, т.е. да е работоспособно и да е регистрирано в Службата на NAV. То също следва да е налично в кратки срокове за всякакъв вид работа на пълен или непълен работен ден, за която има физически и умствени способности, или мярка на пазара на труда, във всяка част на Норвегия.

Хората, които не изпълняват напълно изискването за наличност поради обстоятелства като възраст, здравословно състояние или задължения, произтичащи в резултат от лица на издръжка, могат също да имат право на обезщетения за безработица. Може да бъде наложен удължен период на изчакване или пък обезщетенията могат да бъдат временно преустановени, ако въпросното лице се сметне за безработно по негов личен избор, т.е. то е дало предизвестие доброволно, отказало е да заеме подходяща длъжност, отказало е да участва на пазара на труда или не е отишло в Службата на NAV, когато е било повикано.

Какво е покритието?
Дневни парични обезщетения се предоставят, ако сте били безработни за три от последните петнадесет дни и сте регистрирани в Службата на NAV.

Дневните парични обезщетения се изчисляват въз основа на доходите от работа и доходите от дневни парични обезщетения по време на безработица, болест, майчинство и осиновяване. Компенсацията за безработица обикновено се равнява на около две-трети от предишния доход. Базата за изчисляване е доходът за предходната календарна година или, когато е по-благоприятно, средният доход за трите предходни календарни години. Максималната база на обезщетението е шест пъти основния размер (492 732 NOK (65 051 €)). Размерът на обезщетението е 0,24 процента от базата за изчисляване на ден и се изплаща пет дни в седмицата. Това обикновено ще доведе до годишна компенсация от 62,4 процента от базата за изчисляване.

Добавка в размер на 17 NOK (2,24 €) на ден се предоставя за всяко дете на издръжка на възраст под 18 години.

Добавка за отпуск се предоставя на бенефициенти, които са получили обезщетения за повече от осем седмици по време на предходната календарна година. Тя се равнява на 9,5 процента от обезщетенията за безработица, получени през тази година.

Периодът, през който можете да получавате обезщетения, зависи от предишните доходи от работа. Ако вашите доходи от работа възлизат на поне два пъти основния размер, периодът на обезщетението ще продължи 104 седмици (две години).

Доходи, възлизащи на по-малко от два пъти основния размер, водят до период на обезщетение от 52 седмици (1 година). След като първоначалният период на обезщетението изтече, може незабавно да бъде предоставен последващ период, при условие, че изискванията, свързани с предишните доходи, са изпълнени отново.

Как се осъществява достъпът до обезщетения за безработица?
Заявленията за обезщетения за безработица следва да се подават в Службата на NAV.

Глава XI: Минимални средства

Кога имате право на обезщетения във връзка с минимални средства?
Социална финансова помощ
Социалната финансова помощ има за цел обезпечаване на издръжката на лица, които не разполагат с достатъчно финансови средства за покриване на основни нужди чрез работа или чрез подаване на финансови искове.

Няма изисквания за гражданство, но е необходимо законно пребиваване в Норвегия, като също няма възрастови ограничения. На практика, обаче, помощта рядко се предоставя индивидуално на деца под 18-годишна възраст, тъй като те се считат за отговорност на своите родители.

Социалната финансова помощ подлежи на проверка на доходите; нейният размер се намалява с всички видове доходи от работа или помощи за доходи, които може да получавате. Възможно е да бъдете помолени да продадете активи или недвижимо имущество, които не са необходими за издръжката на вас или вашето семейство. Ако разходите по жилищно настаняване са непропорционално високи и по-високи от тези, които можете да си позволите в дългосрочен план, може да бъде наложено условието за намаляване на разходите за жилищно настаняване чрез преместване в по-скромен апартамент/къща.

Освен това, трябва да търсите работа или да участвате в дейности, ориентирани към работа (напр. курсове на обучение), които са подходящи за вашата ситуация.

Схема за допълнителна помощ

Всяко лице, което е достигнало пенсионна възраст и което постоянно пребивава в Норвегия, отговаря на условията на схемата за допълнителна помощ. Целта на тази схема е да предостави финансова помощ за по-възрастни лица с намалени осигурителни периоди в рамките на общата Национална осигурителна схема.

По правило, общата социалноосигурителна схема покрива всички жители на Норвегия. Въпреки това, тъй като се изискват 40 години пребиваване преди 67-годишна възраст за получаване на пенсия въз основа на пребиваване в пълен размер, тези, които са живели в Норвегия за по-кратък период, могат да не отговорят на условията за пенсия, която да е достатъчна за издръжка. Схемата е предназначена за гарантиране на минимални доходи (необходими средства за издръжка) за хора, които са достигнали 67-годишна възраст и се оказват в ситуация без достатъчна пенсия или други финансови средства, тъй като са живели в Норвегия за по-малко от 40 години.

Помощта е предмет на строга проверка на доходите и ще бъде намалена, ако лицето или съпругът/съпругата/съжителстващото лице има други доходи от работа или от капиталови активи или норвежки или чуждестранни пенсии. Освен това, самите капиталови активи и друго имущество по принцип могат да бъдат взети предвид.

Какво е покритието?
Социална финансова помощ
Няма фиксиран размер за минималното ниво на обезщетението. При все това, обезщетението следва да бъде установено на ниво, което гарантира на заявителя „достоен живот“ или „приличен минимум“.

Правителствени насоки набелязват разходите, за които следва да се предоставя помощ, и установяват приемливи размери на помощта за издръжка. Обръща се внимание на най-обикновените разходи от ежедневието: храни и напитки, дрехи и обувки, хигиенни артикули, лиценз за телевизия, вестници, телефонни и интернет разходи, разходи, свързани с участие в дейности през свободното време, и транспортни разходи. Разходи за жилищно настаняване, отопление/електричество и мебели не са включени, но се разглеждат според конкретния случай.

Действителният размер на обезщетението се различава в зависимост от състава на семейството, дохода на семейството и индивидуална преценка.

Социалната финансова помощ се предоставя за неограничена продължителност, при условие, че условията се изпълняват.

Схема за допълнителна помощ
Максималният размер на помощта е установен на равнището на минималния размер на социално-осигурителната пенсия.

Как се осъществява достъпът до обезщетения за минимални средства?
Социалната финансова помощ се администрира от Службата на NAV, в която следва да се подаде заявление. Всеки случай се разглежда индивидуално. Правото се установява въз основа на писмено заявление и придружаваща документация.

Получателите на допълнителната помощ трябва да кандидатстват веднъж годишно лично в Службата на NAV.

Глава XII: Дългосрочни грижи

Кога имате право на дългосрочни грижи?
Обезщетения за дългосрочни грижи са достъпни за всички жители, при които е установена нужда от дългосрочни грижи. Те не подлежат на проверка на доходите, възрастови ограничения или квалифициращи периоди.

За да получава дългосрочни здравни услуги, пациентът трябва да има нужда от „необходими здравни грижи“ отвън непосредствена помощ.

За да получава дългосрочни социални услуги, клиентът трябва да има специална нужда от помощ поради болест, увреждане, възраст и т.н. Клиентът също трябва да бъде напълно зависим от практическа или лична помощ за извършване на обикновени дейности от ежедневието.

Парични обезщетения са достъпни за лица с увреждания, които имат нужда от грижи (основно обезщетение и обезщетение за придружаване) и за някои неформални обгрижващи лица (парично обезщетение по преценка).

Какво е покритието?
Обезщетения в натура
Дългосрочните здравни услуги се предоставят по домовете или под формата на място в сестрински дом или апартамент за дневни или нощни грижи.

Дългосрочните социални услуги включват лична и практическа помощ вкъщи, краткосрочни престои в сестрински домове като мярка за облекчаване за семействата на пациенти, обгрижвани у дома, и грижи с настаняване за по-възрастни лица и лица с увреждания.

Парични обезщетения
Парични обезщетения се предоставят като допълнение към обезщетенията в натура.

Парично обезщетение по преценка се изплаща от общината на неформално обгрижващо лице, което полага „особено натоварващи грижи“. Местните органи определят според конкретния случай дали обгрижващото лице полага „особено натоварващи грижи“. Местните органи също така определят размера на обезщетението.

Основно обезщетение и обезщетение за придружаване
Виж частта за инвалидност.

Как се осъществява достъпът до дългосрочни грижи?
Трябва да се подаде заявление до местната община. Общината обикновено взема решения по отношение на дългосрочни грижи въз основа на оценка от лекар и/или друг квалифициран персонал (напр. физиотерапевти) за нуждите от услуги.

Домашните сестрински грижи и личната помощ са безплатни. Съществуват ограничени такси за споделяне на разходи за други услуги по домовете. За дългосрочни домашни сестрински грижи, пациентът трябва да заплати 75 процента от дохода между 6800 NOK (€ 898) и 82 122 NOK (10 842 €) и 85 процента от евентуалния доход над това ниво, до пълния размер на разходите по домашни сестрински грижи.

Приложение: Полезни адреси и интернет страници

По-подробна информация относно специалните условия и отделните обезщетения за социална сигурност в Норвегия може да бъде получена от публичните институти, управляващи системата за социално осигуряване.

За въпроси относно социалната сигурност, касаещи повече от една държава на ЕС, можете да търсите връзка с институция в справочната служба на институциите, поддържана от Европейската комисия и достъпна на адрес: http://ec.europa.eu/social-security-directory.

Запитвания, касаещи последствията върху обезщетенията от осигуряване в две или повече държави-членки, следва да се изпращат до:

Министерство на труда:
Arbeidsdepartementet
PB 8019 Dep.
0030 OSLO
http://www.ad.dep.no

Министерство на здравеопазването и услугите за грижи:
Helse- og Omsorgsdepartementet
PB 8011 Dep.
0030 OSLO
http://www.hod.dep.no

Министерство на децата, равенството и социалното приобщаване:
Barne-, Likestillings- og Inkluderingsdepartmentet
PB 8036 Dep.
0030 OSLO
http://www.bld.dep.no

Дирекция по труда и благосъстоянието:
Arbeids- og Velferdsdirektoratet
PB 5 St. Olavs plass
0130 OSLO
Tel.: +47 21 07 00 00
http://www.nav.no

Дирекция по здравеопазването
Helsedirektoratet
PB 7000 St Olavs plass
0130 Oslo
http://www.helsedirektoratet.no

Национална служба на NAV за социално осигуряване в чужбина:
NAV Internasjonalt
PB 8138 Dep.
0033 OSLO
Tel.: +47 23 31 13 00
Fax: +47 23 31 13 01
E-mail: nav.internasjonalt@nav.no
http://www.nav.no

Пенсионна служба NAV Осло
NAV Pensjon Oslo
PB 6600 Etterstad
0607 OSLO
Tel: +47 55 55 33 34
Fax: +47 21 06 91 01
E-mail:nav.pensjon.oslo@nav.no
http://www.nav.no

Администрация по икономика на здравето
Регионална служба в Осло/международни въпроси
HELFO Utland
P.O Box 6721 Etterstad
N-0609 Oslo
http://www.helfo.no

Advertisements

Социално осигуряване (и данъци) – Унгария

Сравнение на данъците(включително осигуровките) в Унгария и България

Унгария

България

Осигуровка за пенсия

10% от дохода за сметка на служителя с таван от 21 700 форинта (76€) на ден; 27% от дохода за сметка на работодателя без таван

17,8%

Осигуровка за здраве

4%

8%

Осигуровка за безработица

3,7% от дохода за сметка на работодателя, 1,5% за сметка на работника

1%

Осигуровка за майчинство и общо заболяване

3%

3,5%

Осигуровка за трудова злополука и професионална болест

6390 форинта (22€) месечно при някои компании наели лица в допълнителни дейности, пенсионери упражняващи свободна професия

0,4% – 1,1%

Осигуровка за семейно подпомагане

3% за сметка на работника

Няма

Максимален осигурителен доход

Няма таван

2 200 лева месечно

Данък общ доход

За доходи до 2 424 000 форинта – 16%
За доходи над 2 424 000 форинта – 20,3%

10%

Корпоративен данък

10% за печалба до 500 милиона форинта, 19% в останалите случаи

10%

ДДС

27% в общия случай. 18% за хотелските услуги и основните храни, 5% за книги и лекарства

20%

Настоящото представлява информационния бюлетин на български на справочника на ЕК за социалното осигуряване в Унгария (с някои уточнения по отношение на данъците от http://www.taxrates.cc/html/hungary-tax-rates.html и http://www.worldwide-tax.com/hungary/hungary_tax.asp.

Оригиналния текст може да бъде намерен на следния адрес.

Предоставената информация е изготвена в сътрудничество с националните кореспонденти на Mutual Information System on Social Protection (MISSOC).

Съдържание:

Глава I: Въведение, организация и финансиране

Глава II: Здравни грижи

Глава III: Парични обезщетения за болест

Глава IV: Обезщетения за майчинство и бащинство

Глава V: Обезщетения за инвалидност

Глава VI: Пенсии и обезщетения за старост

Глава VII: Обезщетения за преживели лица

Глава VIII: Обезщетения при трудова злополука и професионална болест

Глава IX: Семейни обезщетения

Глава X: Безработица

Глава XI: Минимални средства

Глава XII: Дългосрочни грижи

Приложение I: Полезни адреси и интернет страници

Приложение II: Специални парични обезщетения в Унгария

Глава I: Въведение, организация и финансиране

Въведение

Унгарската система за социална сигурност предлага защита при болест, майчинство, старост, инвалидност, професионална болест и нараняване, трудова злополука, за наследници, образование на деца и безработица.
Всички лица, заети по възмездно правоотношение и приравнените на тях, са осигурени срещу всички рискове. Тези лица включват работещи на трудов договор (включително тези в публичната администрация), самостоятелно заети лица (включително членове на кооперативни дружества), някои групи приравнени лица, лица, получаващи субсидия за доход, обезщетение за търсене на работа и помощ за търсене на работа.
Всяко лице автоматично се присъединява към схема за социална сигурност при постъпване на работа. Самостоятелно заетите лица се регистрират сами, а работодателите регистрират своите служители в компетентното местно бюро на службата за данъчно облагане и финанси и/или в компетентните организации за социално осигуряване, според случая. Работодателите и служителите плащат вноски. Всеки, който доброволно внася вноски в системата за социално осигуряване може да подпише споразумение с компетентната институция за социално осигуряване. Съгласно новия закон след 3 ноември 2010 г. вторият стълб вече не е задължителен. До 1 март 2011 г. законът предоставяше свободен избор на задължително осигурените в 1-ви и 2-ри стълб да продължат членството си в 1-ви стълб или доброволно да останат единствено във 2-ри стълб. В последния случай след своето решение лицата, осигурени само във 2-ри стълб, не придобиват допълнителни права съгласно 1-ви стълб, но не губят придобитите преди това права. Системата на задължителното осигуряване остава предимно публична. Унгария се върна към двустълбова пенсионна система, която се базира на система на задължително социално осигуряване, от една страна, и доброволни спестявания, от друга страна.
Икономически неактивните пребиваващи в страната лица заплащат фиксирана сума от 5100 HUF (19 €), за да бъдат осигурени срещу здравни рискове.

Организация на социалната закрила

Съществуват пет основни клона на социалното осигуряване в Унгария. Пенсиите и здравните услуги (включително задължителната система за трудови злополуки) се класифицират като социално осигуряване. Другите три клона са осигуряването за безработица, системата за семейна подкрепа и системата за социално подпомагане.

Управлението, организацията и администрирането на унгарската социалноосигурителна система са централизирани. Услугата за социални обезщетения е децентрализирана.

Здравно осигуряване

В Унгария съществува само един вид здравно осигуряване. Министерството на националните ресурси (Nemzeti Erőforrás Minisztérium) отговаря за здравното осигуряване и здравния сектор. Министерството наблюдава дейностите на всички осигурители, здравноосигурителни фондове и доставчици на здравни услуги по отношение на обезщетенията за здравеопазване и разследва жалби, свързани с процедурите, които здравноосигурителните агенции следват. Националният здравноосигурителен фонд (OEP) функционира чрез своята централна служба и разработените здравноосигурителни фондове в 19-те области на страната. Законът определя правния статут, който гарантира ipso facto задължително осигурително покритие. Работодателите трябва да декларират своите служители и да плащат национални осигурителни вноски за тях на компетентния данъчен орган, който предава информацията, свързана с техните осигурителни права на компетентните здравноосигурителни фондове на държавно ниво. Здравните услуги могат да се получават от определени доставчици на здравни услуги, включително частни доставчици, сключили договор с Националния здравноосигурителен фонд (Országos Egészségbiztosítási Pénztár, OEP).

Пенсионно осигуряване

Законово установеното пенсионно осигуряване беше цялостно реформирано през 1997 г. То започна да функционира на 1 януари 1998 г. Системата се състои от два стълба. Реформираният първи стълб остава задължителната държавна пенсия, която се управлява публично и се финансира на база плащане в движение. Пенсионната осигурителна схема от първия стълб се наблюдава от Министерството на
националните ресурси (Nemzeti Erőforrás Minisztérium) и се управлява от Централната администрация национално пенсионно осигуряване (CANPI) (Országos Nyugdíjbiztosítási Főigazgatóság, ONYF), и от дирекциите за пенсионно осигуряване на регионалните държавни служби.. Дирекцията за изплащане на пенсии, специален орган, свързан с Централната администрация за национално пенсионно осигуряване, по принцип отговаря за изплащането на всякакви видове пенсионни обезщетения на пенсионери (без втори стълб). Системата на задължителното осигуряване остава предимно публична. Унгария се върна към двустълбова пенсионна система, която се базира на система на задължително социално осигуряване, от една страна, и доброволни спестявания, от друга страна.
Останалата част от втория стълб е доброволна от 3 ноември 2010 г., финансирана и управлявана изцяло от няколко лицензирани независими частни пенсионни фонда, които са под надзора на Унгарския финансов надзорен орган (Pénzügyi Szervezetek Állami Felügyelete).

Осигуряване за безработица

Схемата за безработица също е на осигурителна основа, при нея както работодателите, така и служителите плащат вноски. Съществуват както активни, така и пасивни мерки на пазара на труда за насърчаване на заетостта и за обезпечаване на безработните. Услугите за назначение са достъпни за всички пребиваващи в страната лица, включително за жители на страни от ЕИП независимо от
осигурителното правоотношение. Министерството на националната икономика (Nemzetgazdasági Minisztérium) отговаря за осигурителната система за безработица.
Институционалната структура на унгарската система за политика за заетост може да бъде разделена на два основни вида: Органи на самоуправлението от една страна и административни органи от друга. Държавната служба за заетост е административният орган на системата за заетост. Тя включва Националната служба за заетост (Foglalkoztatási Hivatal), Регионалните центрове по труда, местните офиси на Регионалните центрове по труда и Регионалните центрове за развитие и обучение на работна ръка. Органите на самоуправление са Националният помирителен съвет, ръководният орган на Фонда за пазара на труда и Регионалните съвети по труда.

Система за семейно подпомагане

Министерството на националните ресурси (Nemzeti Erőforrás Minisztérium) отговаря за семейните обезщетения. Системата за семейно подпомагане е универсална система, което означава, че всеки гражданин, който отговаря на изискванията, може да се включи в нея. Всеки гражданин, който има дете до определена възраст, може да има право на различни обезщетения за семейно подпомагане. Обезщетенията за семейно подпомагане се ръководят и администрират от Унгарската държавна хазна (Magyar Államkincstár) и Националния здравноосигурителен фонд (Országos Egészségbiztosítási Pénztár).

Система за социално подпомагане

Местните правителства управляват системата за социално подпомагане. Местните правителства отпускат различни обезщетения за социално подпомагане. Министерството на националните ресурси (Nemzeti Erőforrás Minisztérium) отговаря за надзора.

Финансиране

Обезщетенията за здравно осигуряване се финансират от Националния здравен фонд (Egészségbiztosítasi Alap). Неговите приходи идват от задължителни вноски за здравно осигуряване и данъчно облагане. Както работниците, така и служителите трябва да плащат вноски за здравно осигуряване като ставката е 6 % от брутното възнаграждение за работници и 2 % за работодатели. Не съществува таван за осигурителните вноски и те се плащат в службата за данъчно облагане и финанси.

Самостоятелно заетите лица, които извършват допълнителни дейности или техни общи предприятия и които не са осигурени под друга форма или правоимащи лица са длъжни да плащат вноска за здравно осигуряване, ако те пребивават постоянно в Унгария от една година. В някои изключителни случаи близки членове на семейството на издръжка или техни съпрузи също са длъжни да плащат здравна вноска.
Задължителната пенсионна осигурителна схема от първи стълб се финансира от вноски, като дефицитът от фонда се финансира от приходи в държавния бюджет (данъчно облагане), а доброволната частна пенсионна схема се финансира единствено от вноски. В пенсионната схема от първи стълб има таван за осигурителните вноски на физическите лица, за осигурителните вноски от работодатели няма таван.
Схемата за безработица е от типичен социално-осигурителен вид, система плащане в движение.
Обезщетенията за семейно подпомагане се плащат от централния бюджет.
Общественото социално подпомагане представлява независеща от вноски, основана на проверка на доходите система, която се финансира частично от централния бюджет (80—95 %) и частично от собствения бюджет на местните правителства (5—20 %).

Вашето право на обезщетения за социална сигурност при преместване в рамките на Европа

Системите за социална сигурност в европейските държави са различни, поради което са създадени разпоредби на ЕС за тяхното координиране. Общи правила, гарантиращи достъп до социални обезщетения, са важни за избягване на поставянето на европейски работници в неблагоприятно положение при упражняване на тяхното право на свободно движение. Тези правила са основани на четири принципа:

– Когато се движите в рамките на Европа, вие винаги сте осигурени по законодателството на една единствена държава-членка: по правило, ако сте в активна заетост, това ще е държавата, където работите, а ако не сте в активна заетост – държавата, където пребивавате.

– Принципът на равното третиране гарантира, че вие имате същите права и задължения като гражданите на държавата, в която сте осигурени.

– При необходимост периоди на осигуряване в други държави на ЕС могат да се вземат предвид при отпускане на обезщетение.

– Парични обезщетения могат да се „пренасят“ ако живеете в държава, различна от държавата на осигуряване.

Можете да разчитате на разпоредбите на ЕС за координация на социалната сигурност в 27-те държави-членки на ЕС, Норвегия, Исландия, Лихтенщайн (ЕИП) и Швейцария (общо 31 държави).

В края на всяка глава е предоставена обща информация за разпоредбите на ЕС.

Допълнителна информация относно координацията на социалноосигурителните права при преместване или пътуване в ЕС, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария може да бъде намерена на адрес: http://ec.europa.eu/social-security-coordination.

Глава II: Здравни грижи

Кога имате право на здравни грижи?

Бенефициерите на здравноосигурителната система попадат в две категории:
– притежателите на право, т.е. онези лица, които имат законоустановено задължение за плащане на вноски, т.е. общи служители, държавни чиновници, служители в обществени служби, доставчици на услуги и лица в други законни трудови правоотношения, самостоятелно заетите лица, работещи сами или в колективни организации, духовен персонал и членове на асоциации. Тези лица имат право на пълната гама здравноосигурителни обезщетения (парични обезщетения, обезщетения в натура и обезщетения за злополука). Тази категория включва също лица, получаващи помощ, докато търсят работа, които плащат пенсионни вноски върху своите обезщетения, макар да нямат право на парични обезщетения; и
– имащи право бенефициери, т.е. миньори, ученици, студенти, които учат през деня, пенсионери, хора с ниски доходи, които са достигнали пенсионна възраст, лица, получаващи парични обезщетения за майчинство и за социална закрила, лица, намиращи се в институции за лични грижи с настаняване, и лица, които трябва да плащат здравни вноски. Тези лица имат право единствено на непарични здравноосигурителни обезщетения.

Какво е покритието?

Лечение

Всяко здравноосигурено лице има право да получи всякакви грижи, които са необходими за неговото здравословно състояние. Като основно правило медицинските грижи в Унгария са безплатни. Ако лечението не е предписано от лекар или не се предоставя чрез обичайната болнична система, или ако лицето избере лекар, различен от определения от здравната система, таксите на доставчика на грижи се заплащат от пациента. Лицето може също така да заплати част от разходите за лекарства и медицински принадлежности.

Лекарства

Лекарства, предписани в лечебно заведение, са безплатни. Също така Националният здравноосигурителен фонд покрива част или всички разходи, когато предписаното лекарство е включено в списъка на схемата за социалноосигурителна помощ. Правилата, свързани с одобрение на лекарства, се определят с министерски указ:
– стандартна помощ: 80 %, 55 %, 25 %.
– увеличаването и максималният размер на помощта зависи от решението на Националния здравноосигурителен фонд (Országos Egészségbiztosítási Pénztár).
Някои лекарства от категорията за максимална помощ бяха извадени от списъка за пълно възстановяване.

Стоматологично лечение

В Унгария по принцип се заплаща единствено цената за обичайно посещение за основни зъболекарски услуги. Стоматологичното лечение е безплатно за лица до 18 години; студенти, възрастни хора (60+) и бременни жени (от момента на установяване на бременността до 90 дни след раждане) плащат цената за обичайно посещение. Всяко лице заплаща също техническите разходи, свързани със стоматологичното лечение. Съгласно споразумението с Националния здравноосигурителен фонд социално-осигурителната система покрива единствено спешни случаи на стоматологично лечение за правоимащото лице.

Ранна диагностика и профилактични прегледи

Всяко лице, което има задължителна здравна осигуровка, покриваща ранна диагностика и профилактични прегледи има право на такива прегледи при определени условия (определени според възрастовата група) и на определени интервали. Дадено лице или лекар може да изиска скрининг прегледи, когато се касае за обществен здравен проблем се изпращат персонални уведомления за посещение на всички засегнати лица. Прегледите за ранна диагностика — с определени изключения — са доброволни, тъй като те са в личен интерес на индивида. Профилактичните грижи се предоставят най-вече от семейния лекар.
Медицинските сестри също играят роля, по-специално по отношение на информирането на хората за скрининг прегледите, както и училищните лекари и медицински сестри, а някои от прегледите попадат в отговорностите на съответните специалисти. За да се гарантира ефективността на профилактичните грижи в някои случаи ранната диагностика или скрининг прегледите могат да бъдат предварително условие за безплатно лечение, в противен случай на хората може да се удържа такса за лечение, ако те не са се възползвали от ранна диагностика/скрининг прегледи. За тези прегледи не се удържа такса за консултация.
С цел превенция от 1 януари 2012 г. пушенето е забранено във всички закрити обществени места, включително работни места, ресторанти, барове и кафенета с изключение на специално предназначените за тази цел помещения за пушене, каквито вече съществуват.

Домашно лечение

Домашното лечение има за цел намаляване на броя пациенти, които трябва да бъдат приети в болница и предоставяне на по-състрадателни грижи. Дадено осигурено лице може да се лекува вкъщи от професионалисти, които са подписали договор с НАЦИОНАЛНИЯ ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛЕН ФОНД за предоставяне на такива услуги. Тези обезщетения не са достъпни като помощ, ако не са предписани от специалист. Грижите по домовете са с покритие за същата продължителност като лечението за същото състояние в болница.

Болнични грижи

Системата предвижда три степени на болнични грижи:
– специализирани болници: разполагат със специализирани центрове за лечение. Те включват университетски клиники, национални институции, разпределени равномерно по цялата страна, които посредством регионалните болници предоставят на пациенти, страдащи от сериозни заболявания или от специфични и редки заболявания, безопасно, ефективно, качествено лечение, което изисква степен на специализация, която не може да бъде осигурена в обикновена болница: например лечение на рак, трансплантиране на органи, сърдечни операции и т.н. Специализираните болници приемат също пациенти, които не могат да бъдат лекувани правилно в техните местни болници поради липса на оборудване или персонал. Тези болници предоставят също спешна помощ;
– местни болници: повечето болници предпочитат да функционират като местни общи болници. Европейските фондове направиха възможно всички местни болници да гарантират модерни условия на труд и прилични условия на престой и да увеличат капацитета си над изискванията за хронично болните;
– местни диспансери: организирани около специализирани и местни болници, тези заведения предоставят амбулаторни грижи. Амбулаторните грижи се осигуряват чрез взаимни договорености между съществуващи центрове.

Пациентите, които се лекуват в болници, получават следните услуги срещу фиксирана дневна такса:

– диагностични прегледи, свързани със заболяването;
– лечение, предписано от лекар, включително хирургични операции, терапевтично оборудване, използвано за тях и протези;
– медикаменти, кръвни тестове, превръзки и лечебни аксесоари;
– терапевтични грижи;
– консултации относно храненето и здравословния начин на живот;
– храна като част от диета, предписана от лекаря;
– грижи в санаториум, докато това се налага от тяхното състояние в зависимост от наличието и свързаните етични и професионални съображения.

Здравната осигуровка на пациента покрива също част от разходите за даден апарат, предписан като необходим, и част от разходите за неговото наемане и поправка. Болничните и клиничните грижи могат да покриват няколко вида грижи, включително диагностика, лечение, рехабилитация и санитарни грижи. Те могат да бъдат непрекъснати или периодични, т.е. отделен епизод или постепенно лечение, като могат да се обхванат и последващи грижи за определен период от време. За някои заболявания съществува списък на чакащите за лечение; в тези случаи пациентите трябва да изчакат своя ред. Списъците на чакащите се публикуват на интернет страницата на доставчиците на здравни грижи. Дадено лице, чието здравословно състояние се влоши, трябва да се прегледа повторно и в резултат на това списъкът на чакащите може да се промени.

Медицински принадлежности
Размерът на помощта, която здравната осигуровка може да покрие за терапевтични или лечебни принадлежности, се определя със закон. Този размер и обхванатите принадлежности се публикуват в Бюлетина на националния здравноосигурителен фонд. Принадлежностите трябва да са предписани от лекар за даден пациент, за да има право на помощ. Размерът на гарантираната помощ е определен като процент от цената (98/90/80/70 или 50 %), но не може да превишава 5000 HUF (19 €) .

Как се осъществява достъпът до здравни грижи?

Може да се прави избор между лекари (назначени на работа или с които е сключен договор). Пациентите трябва да се регистрират при един общопрактикуващ лекар.
Не съществуват географски ограничения. Пациентите имат право да сменят лекаря си веднъж годишно (или по-често, ако това е обосновано).
За общи здравни грижи можете да посетите всеки лекар, с който Националният здравноосигурителен фонд е сключил договор. За грижи от вторично ниво с или без болнично лечение вие трябва да посетите определения специалист или институция, които обслужват декларираното от вас място на пребиваване. Ако съответният практикуващ лекар е ваш семеен лекар, трябва да се обърнете към институцията, която обслужва района, в който той или тя живее или практикува.

Вашето право на обезщетения за здравни грижи при преместване в рамките на Европа

Ако се отседнали или пребивавате в друга държава от Европейския съюз, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария, вие и вашето семейство можете да се възползвате от услугите на общественото здравеопазване, предоставяни там. Това не означава непременно, че лечението ще бъде безплатно; това зависи от националните правила.

Ако планирате временен престой (екскурзия, бизнес пътуване и т.н.) в друга държава от ЕС, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария, кандидатствайте за Европейска здравноосигурителна карта (ЕЗОК) преди заминаване. Допълнителна информация за ЕЗОК и начина на кандидатстване за такава карта е налична на адрес: http://ehic.europa.eu.

Ако планирате постоянно преместване в друга държава от ЕС, можете да намерите допълнителна информация за вашите права във връзка със здравеопазването на адрес http://ec.europa.eu/social-security-coordination.

Глава III: Парични обезщетения за болест

Кога имате право на парични обезщетения за болест?

Осигурените лица и майките, които се грижат за болно дете и които не са в състояние да работят, имат право на обезщетения за болест.

Какво е покритието?

Обезщетение при неработоспособност (Távolléti díj betegszabadság) в размер на 70 %от дневното брутно възнаграждение се заплаща от работодателя за период до 15 работни дни на година. Изчислението е въз основа на брутния среднодневен доход (освен в случай на рискова бременност).
Обезщетение за болест (Táppénz) може да бъде отпуснато най-много за една година, ако лицето е валидно осигурено. Размерът на това обезщетение е 60 % от брутния среднодневен доход до двойния размер на брутната минимална надница (156 000 HUF (589 €)).

Как се осъществява достъпът до парични обезщетения за болест?
Неработоспособността трябва да се удостовери от лекар. Не съществува формално времево ограничение за това. Лицето трябва да се преглежда редовно (според решението на лекаря).
Компенсацията се изплаща от здравноосигурителната служба на регионалните държавни служби в рамките на 30 дни или от корпоративната служба за социално осигурителни плащания в деня на заплащането (работодател с над 100 наети на работа служители трябва да създаде вътрешна служба за социалноосигурителни плащания).

Вашето право на парични обезщетения за болест при преместване в рамките на Европа

Като общо правило, паричните обезщетения за болест (т.е. обезщетенията, предназначени по принцип да заменят доходи, които са преустановени поради болест) винаги се изплащат според законодателството на държавата, в която сте осигурени, независимо от това къде пребивавате или сте отседнали.

При преместване в друга държава от Европейския съюз, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария, когато трябва да бъдат изпълнени определени условия за получаване на право на обезщетения за болест, компетентната институция (т.е. институцията в държавата, в която сте осигурени) трябва да вземе предвид осигурителните периоди, периодите на пребиваване или на стаж, които сте завършили съгласно законодателството на някоя от гореспоменатите държави. По този начин се гарантира, че лицата няма да загубят своето осигурително покритие за болест, когато сменят работодателя и се преместват в друга държава.

Допълнителна информация за координацията на социалноосигурителните права при преместване или пътуване може да бъде намерена на адрес http://ec.europa.eu/social-security-coordination.

Глава IV: Обезщетения за майчинство и бащинство

Обезщетения за майчинство и бащинство
Обезщетение за бременност и раждане
Обезщетението за бременност и раждане се изплаща на жени, които през двете години, предхождащи раждането на тяхното дете, са били здравноосигурени най-малко 365 дни и които са родили:
– докато все още са осигурени (например докато работят на трудов договор);
– в рамките на 42 дни от изтичане на тяхното осигурително покритие;
– в рамките на 42 дни след изтичане на тяхното осигурително покритие по време на изплащане на обезщетението за болест в резултат на трудова злополука (Baleseti táppénz) (или в рамките на 28 дни след прекратяване на изплащането);
– след изтичане на тяхното осигурително покритие по време на изплащане на обезщетението за болест (Táppénz) (или в рамките на 28 дни след прекратяване на изплащането).
Помощта се изплаща и на жена, която полага приемни грижи за дете, което възнамерява да осинови, ако тя отговаря на тези условия към деня, в който детето е поверено на нейните грижи. В този случай помощта се изплаща за периода от деня, в който детето е било поверено на нейните грижи, до края на законово установения период на отпуска по майчинство.
Тази помощ не се изплаща, когато осигуреното лице:
– получава пълната си заплата по време на своя отпуск по майчинство за периода, през който и се изплаща тази пълна заплата;
– практикува възмездна заетост – с изключение на възнаграждение за услуги, обхванати от лицензионни права или хонорари, освободени от данък общ доход – или извършва възмездна дейност, за която се изисква официално разрешително.
Ако осигуреното лице получава част от своята заплата по време на отпуска си по майчинство, тя има право на обезщетение за бременност и раждане за размера на остатъка.

Помощ при раждане
Помощ за раждане на дете се отпуска на жени, родили и пребиваващи законно в Унгария, на осиновители, попечители, или бащата в случай на смърт на майката.
Помощ за раждане на дете не се изплаща на родители, които са дали съгласие за даване на детето за осиновяване преди неговото раждане. Новородено дете, което е оставено за осиновяване на основата на окончателно решение на органа за попечителство, се включва в системата за защита на децата.

Какво е покритието?

Обезщетение за бременност и раждане
Майките имат право на обезщетение за бременност и раждане по време на отпуск по майчинство за неповече от 168 дни. Максималният отпуск по майчинство е 24 седмици, четири от които трябва да се използват, доколкото е възможно, преди предвидената дата на раждане. Обезщетението за бременност и раждане е равно на 70 %от среднодневния доход през календарната година, предхождаща първия ден на отпуска по майчинство. То се изплаща по време на този отпуск на майката или на жената, която възнамерява да осинови детето, и която отговаря на посочените по-горе условия.

Конкретни характеристики на това обезщетение:
– периодът, през който се изплаща обезщетение за бременност и раждане се кредитира от осигуровката за пенсия за старост;
– жените, които получават обезщетение за бременност и раждане, имат право на здравни услуги (например болнични и амбулаторни грижи в здравни заведения) със същите права като изцяло здравноосигурените лица;
– помощта за бременност и раждане на лица, които трябва да платят за поддръжка или които неправомерно са получили здравноосигурителни обезщетения, ще бъде намалена най-много с 33 %;
– обезщетението не трябва да се възстановява, ако получателят е студент във висше учебно заведение, който получава обезщетение за бременност и майчинство към първия ден на текущия семестър (период за лекции) и който участва в програма за основно обучение, курс за допълнително обучение, курс за обучение за напреднали или специализиран курс за обучение в акредитиран факултет.

Помощ за раждане
Помощта за раждане на дете представлява еднократно плащане на сума в размер на 225 %от минималната пенсия за старост или на 300 %за дете при раждане на близнаци.

Как се осъществява достъпът до обезщетения за майчинство и бащинство?
Изплащането на помощ за раждане на дете зависи от преминаването на най-малко четири медицински прегледа за родители (един в случай на преждевременно раждане) или от съдебно решение res iudicata за осиновяване или попечителство в рамките на 180 дни от раждането. При подаване на заявлението следва да се представят доказателства за пребиваване в Унгария.

Вашето право на обезщетения за майчинство и бащинство при преместване в рамките на Европа

Разпоредбите за координация обхващат обезщетения за майчинство и съответните им обезщетения за гледане на малко дете от бащата. Когато трябва да бъдат изпълнени определени условия за получаване на право на обезщетения, компетентната институция (т.е. институцията в държавата, в която сте осигурени) трябва да вземе предвид осигурителните периоди, периодите на пребиваване или на заетост, които сте завършили съгласно законодателството на друга държава от Европейския съюз, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария.

Като общо правило, паричните обезщетения (т.е. обезщетенията, предназначени да заменят преустановени доходи) винаги се изплащат според законодателството на държавата, в която сте осигурени, независимо от това къде пребивавате или сте отседнали. Обезщетенията в натура (т.е. медицински грижи, лекарства и болнично лечение) се предоставят съгласно законодателството на вашата държава по пребиваване, все едно сте осигурени там.

Допълнителна информация за координацията на социалноосигурителните права при преместване или пътуване може да бъде намерена на адрес http://ec.europa.eu/social-security-coordination.

Глава V: Обезщетения за инвалидност

Кога имате право на обезщетения за инвалидност?

Пенсия за инвалидност

Пенсията за инвалидност се изплаща на лица, при които степента на увреждане на здравето е оценена на 70 % или 50 %―79 % и води до неспособност да работят на длъжността, която са заемали преди да претърпят нарушение в здравето или на друга длъжност, за която са обучавани без нужда от рехабилитация и за която, според официалната оценка на упълномощения екип от специалисти, подобна рехабилитация не е препоръчителна, при условие че те са били осигурени за необходимия брой години и не работят редовно, или при условие че тяхното заплащане е значително по-ниско от преди.
Осигурителният период, необходим за придобиване на право на такава пенсия, зависи от възрастта на лицето към момента на възникване на инвалидността.
– 2 години преди навършване на 22 годишна възраст;
– 4 години между 22 и 24 годишна възраст (3 години в случай на допустимост за предимство за възраст);
– 6 години между 25 и 29 годишна възраст (4 години в случай на допустимост за предимство за възраст);
– 8 години между 30 и 34 годишна възраст (6 години в случай на допустимост за предимство за възраст);
– 10 години между 35 и 44 годишна възраст (8 години в случай на допустимост за предимство за възраст);
– 15 години между 45 и 54 годишна възраст (12 години в случай на допустимост за предимство за възраст);
– 20 над 55 годишна възраст (16 години в случай на допустимост за предимство за възраст).
Всяко лице, което придобие трудов стаж в рамките на 180 дни след завършване на своето обучение и се инвалидизира, преди да навърши 22 годишна възраст има право на обезщетения за инвалидност независимо от продължителността на осигурителния му стаж.
Лица, които имат право на пенсия за старост или на пенсия за инвалидност, свързана с трудова злополука, или такива, които преднамерено са причинили своето увреждане, нямат право на пенсия за инвалидност. Същото се отнася и за лица, които са достигнали законово установена възраст за пенсиониране, освен ако не са получили право на пенсия за старост поради отказ от възрастово ограничение или когато те кандидатстват за пенсия за инвалидност при повторно задействане на право. Ако лицето достигне законово установена възраст за пенсиониране, пенсията не се преизчислява; тя остава същата.

Съществуват три категории инвалидност:
– група III включва лица, при които степента на увреждане на здравето е между 50—79 %, които не могат да бъдат наети на работа без рехабилитация, но рехабилитация не се предлага;
– група II включва лица, при които степента на увреждане на здравето е над 79 %, но които не се нуждаят от постоянни грижи от други лица;
– група I включва лица, при които степента на увреждане на здравето е над 79 % и те се нуждаят от постоянни грижи от други лица.

Правото се появява от деня, в който неработоспособността се оцени от лекар, при условие че всички останали условие са спазени. Ако заявителят има трудов договор към този момент, правото възниква, когато лицето:
– престане да бъде страна по договора и няма право на обезщетения за болест или злополука;
– престане да работи редовно и няма право на обезщетения за болест или злополука;
– е трудоустроено на друга длъжност, където доходът е значително по-нисък.

Пенсия за инвалидност, причинена от трудова злополука
Пенсия за инвалидност, причинена от трудова злополука, се изплаща на пострадали от трудови злополуки или от професионално заболяване, при които степента на увреждане на здравето е 50 %, които не работят редовно или чийто доход и значително по-нисък в сравнение с предишни периоди. Лицата, страдащи от силикоза, при които степента на увреждане на здравето е повече от 40 %, които не работят или не работят редовно в среда или работно място, където силикозата не представлява опасност, или чийто доход е значително по-нисък в сравнение с предишни периоди, имат право да получат тази пенсия. Няма минимален осигурителен период за получаване на право на пенсия за инвалидност, причинена от трудова злополука, но стажът всъщност оказва влияние върху размера на пенсията. Лице, което само е причинило своето нараняване или преднамерено е отложило търсенето на медицинска помощ или съобщаването на инцидента, няма право на пенсия за инвалидност, причинена от злополука на работното място.
Правото на всеки пенсионер с увреждане на пенсия за инвалидност, причинена от трудова злополука, ще бъде прекратено, ако той вече няма увреждане или – при условие че не е достигнал възрастово ограничение за пенсия – ако неговите/нейните средни месечни приходи (въз основа на които се определя вноската за пенсия) за шест последователни месеца надвишават два пъти размера на пенсията и преобладаващата минимална надница

Анюитет за рехабилитация
Анюитет за рехабилитация се изплаща на лице:
– което страда от 50—79 %увреждане на здравето и което не е в състояние да практикува своята предишна професия;
– което не се занимава с възмездна дейност или чийто доход е най-малко с 30 % по-нисък от преди и е способно на рехабилитация;
– което има необходимите години служба, изисквани за неговата/нейната възраст.

Какво е покритието?

Пенсия за инвалидност
Размерът на пенсията за инвалидност зависи от средната месечна работна заплата, групата инвалидност, възрастта на лицето и осигурителния стаж на получателя. По принцип средната месечна работна заплата на получателя, което се използва като база за изчисление на пенсията за инвалидност, е същото като това, използвано за изчисляване на пенсията за старост. Ако обаче осигурителният стаж, който се взема под внимание, е по-малък от стажа, необходим за пенсия за старост, пенсията за инвалидност се изчислява на базата на месечно осредняване на този доход или на дохода, получаван по време на този по-кратък (до най-малко 30 дни) период.

Размерът на пенсията за група III варира в зависимост от продължителността на осигурителния период:
– осигурителен период под 25 години: размерът на пенсията е до 37,5—63 % от средния месечен доход на индивида;
– осигурителен период 25 или повече години: пенсия, изчислена в съответствие с формулата за пенсия за старост (вж. Глава VI: Пенсии и обезщетения за старост).
За групи II и I размерът на пенсията за инвалидност се увеличава респективно с 5 % и 10 процента от средния месечен доход, в сравнение със средната месечна сума, която ще се изплаща за група III.
Размерът на пенсията за инвалидност не може да бъде по-голям от средния месечен доход, на който тя се базира.
От 31 декември 2008 г. насам минималната пенсия за инвалидност е 28 500 HUF (108 €) за клас III, 29 800 HUF (112 €) за група II и 30 850 HUF (116 €) за група I.

Пенсия за инвалидност, свързана с трудова злополука
Размерът на пенсията за инвалидност, причинена от трудова злополука, е по-висок от този на пенсията за инвалидност, тъй като правилата, съгласно които тя се изчислява, са по-благоприятни. Ако желаят, бенефициерите могат да поискат тя да бъде изчислена на базата на степента на работната заплатата, върху която те са платили задължителни осигурителни вноски през годината, предхождаща злополуката. В противен случай сумата на помощта е равна на 60 процента от средното месечно възнаграждение за група III, 65 %за група II и 70 %за група I, увеличена с 1 % от средната месечна работна заплата за всяка пълна осигурителна година. Общият размер на помощта обаче не може да бъде по-голям от средната месечна работна заплата, на която тя се базира. В момента минималната пенсия за инвалидност, причинена от трудова злополука, е 28 600 HUF (108 €) за група III, 30 000 HUF (113 €) за група II и 31 000 HUF (117 €)за група I.
В случай на следваща трудова злополука следва да се вземат под внимание комбинираните последствия от двете злополуки. В такива случаи помощта за инвалидност се изчислява на базата или на осреднената работна заплата към момента на първата злополука или на осреднената работна заплата към момента на втората злополука, като се взема по-високата стойност.

Анюитет за рехабилитация

Размерът на това обезщетение е 120 %от пенсията за инвалидност за група III. То се изплаща през периода, необходим за рехабилитация, но за не повече от три години, като периодът може да се удължи до четири години.

Как се осъществява достъпът до обезщетения за инвалидност?
Правото започва да тече от деня, в който инвалидността е диагностицирана в доклад от упълномощения рехабилитационен експертен екип. Ако упълномощеният рехабилитационен експертен екип не е посочил датата, на която лицето, подало искане, се е инвалидизирало, за дата на инвалидност се приема датата на регистриране на заявлението.

Вашето право на обезщетения за инвалидност при преместване в рамките на Европа

Компетентната институция на държавата, в която заявявате пенсия за инвалидност, ще вземе предвид осигурителните периоди или периодите на пребиваване, завършени съгласно законодателството на всяка друга държава от ЕС, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария, ако това е необходимо за изчисляването на обезщетенията за инвалидност.

Обезщетения за инвалидност ще се изплащат независимо от това къде пребивавате или къде сте отседнали в Европейския съюз, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария. Необходимите административни проверки и медицински прегледи обикновено ще се извършват от компетентната институция в държавата, в която пребивавате. При някои обстоятелства за такива прегледи е възможно да бъдете задължени да се върнете в държавата, която изплаща вашата пенсия, ако вашето здравословно състояние позволява това.

Всяка държава прилага своите национални критерии при определяне на степента на инвалидност. Поради това е възможно някои държави да считат дадено лице за такова със степен на инвалидност 70%, докато други въобще да не считат същото лице за инвалид съгласно своето законодателство. Това произтича от факта, че националните системи за социална сигурност не са хармонизирани, а единствено координирани от разпоредбите на ЕС.

Допълнителна информация за координацията на социалноосигурителните права при преместване или пътуване може да бъде намерена на адрес http://ec.europa.eu/social-security-coordination.

Глава VI: Пенсии и обезщетения за старост

Кога имате право на обезщетения за старост?

Унгарската пенсионна система беше реформирана основно през 1997 г. Системата се основава на два основни стълба:

Между 1998 г. и ноември 2010 г.:
– първият стълб е система на задължително плащане в движение, финансирана от вноски, която е част от социалноосигурителната система. Той се управлява от Министерството на националните ресурси (Nemzeti Erőforrás Minisztérium) и се администрира от Централната администрация на националното пенсионно осигуряване и неговите дирекции. Дирекцията за изплащане на пенсии
отговаря за изплащането на всички пенсии, принадлежащи към първия стълб, и обезщетения от пенсионен тип.
– вторият стълб съставляваше капитализираните задължителни частни пенсионни схеми, които се управляват от различни осигурителни дружества и взаимоспомагателни асоциации под надзора на Министерството на финансите.

След 3 ноември 2010 г. задължителната пенсионна система стана публична. Унгария се върна към двустълбова пенсионна система, основана на система на задължително социално осигуряване, от една страна, и на доброволни спестявания, от друга страна.
Лицата, които са достигнали законово установената пенсионна възраст и са плащали необходимия брой години осигурителни вноски, имат право на пенсия за старост. Пенсионната възраст през 2009 г. е 62 години както за мъжете, така и за жените. Възрастта за пенсиониране се увеличава постепенно (с половин година за всяка възрастова група), считано от 2010 г., като достига 65 години през 2022 г. за лицата, родени през 1957 г. и след това. Първите лица, засегнати от това увеличение, са родените през 1952 г. Съответните възрасти за пенсиониране са следните в съответствие с различните години на раждане:

Година на раждане  – Пенсионна възраст
Преди 1 януари 1952 г.  – 62
1952 г. – 62,5
1953 г. – 63
1954 г. – 63,5
1955 г. – 64
1956 г. – 64,5
1957 г. и след това – 65

Възможно е да имате право на пенсия за старост, дори да продължавате да сте зает по трудово правоотношение до максималния таван на дохода, предвиден по закон. От 1 април 2007 г. пенсионерите, които са на заплата трябва да плащат пенсионни вноски върху своя доход. След 365 дни осигурителни плащания тяхната пенсия се увеличава с 0,45 % от размера на базата на месечните вноски.

Ранна пенсия за старост
Лицата с много години стаж или тези, които са работили в нездравословна или физически стресираща среда, или тези, които имат право на по-малка възраст за пенсиониране, могат да подадат заявление за пенсия преди достигане на законово установената възрастова граница.

От 2010 г. правилата стават по-стриктни заедно с увеличената стандартна пенсионна възраст, а допустимостта е свързана с годината на раждането. Предсрочно пенсиониране (Előrehozott öregségi nyugdíj) е възможно за:

– Мъже, навършващи 60 години, родени през 1950 г.; и жени, навършващи 59 години, родени през 1952 г. и 1953 г., които имат 40 години трудов стаж и които са прекратили упражняването на възмездна дейност.

– С намален размер: прилагат се същите възрастови условия и са необходими най-малко 37 години служба. Намалението за месец е приложимо до навършване на 62 години (1-365 дни 0,1 %, 366-730 дни 0,2%, 731- 1095 дни 0,3%)

– Две години преди навършване на съответната пенсионна възраст, придобиване на право само на предсрочно пенсиониране в намален размер. Допустимите лица са: мъже, родени след 31 декември 1950 г.; жени, родени след 31 декември 1958 г;, с най-малко 37 години трудов стаж и които прекратяват упражняването на възмездна дейност. Намаление: с 0,3 % за всеки недостигащ месец, ако заявителят е с 1 година по-млад от съответната пенсионна възраст. Ако заявителят е с повече от 1 година по-млад от съответната пенсионна възраст, размерът се намалява с 3,6 % плюс 0,4 % за всеки недостигащ месец.

– Приложими са преходни правила:

– за жени, родени през 1954 г. – 1958 г., 3 години преди навършване на съответната пенсионна възраст;
– за мъже, родени през 1952 г., 1953 г., които са достигнали 60 години и имат най-малко 42 години трудов стаж;
– за мъже, родени през 1954 г., на 60 и половина годишна възраст, имащи най-малко 42 години трудов стаж.

В такъв случай размерът на пенсията се намалява също в границата на 8,4 %

Лица с изтощителни и нездравословни професии (например които работят под земята или в гореща среда), изброени в списък с професии, определени в отделен закон, и които отговарят на законово установените условия имат право на пенсиониране преди нормалната възраст и могат да получат пенсия за ранно пенсиониране (Korkedvezményes öregségi nyugdíj). Първоначалното намаление от две години се прилага за мъже и жени, които са работили десет и осем години в среда, която им дава право на подобно намаление, и за всички лица, които са работили шест години в среда под високо налягане. Допълнително едногодишно намаление се разрешава за всеки допълнителен период от пет, четири и три години работа (респективно, като по-горе).
Изискването за пенсионна възраст може да не бъде спазено, ако работодател се съгласи да финансира пенсията на дадено лице, докато то достигне законово установената възраст за държавна (социалноосигурителна) пенсия. В този случай по принцип лицата могат да се пенсионират до пет години по-рано, ако са прослужили годините, необходими за ранно пенсиониране.

От 1 януари 2011 г. съществува нова възможност за така нареченият „40 годишен допустим стаж за жени“ (“nők 40 év jogosultsági idővel”) за жените, които са придобили най-малко 40 години допустим стаж и са прекратили упражняването на възмездна дейност. Допустим стаж означава всеки период на извършване на възмездна дейност или на получаване на обезщетение за бременност и раждане (Terhességi-gyermekágyi segély), суми за грижи за дете (Gyermekgondozási díj), помощи за домашни грижи за дете (gyermekgondozási segély) и помощ за отглеждане на дете (gyermeknevelési támogatás) или на получаване на възнаграждение за полагане на грижи, свързани с отглеждане на дете (Ápolási díj).

Най-малко 32 години възмездна дейност са необходими в допълнение към периодите на получаване на горепосочените обезщетения, свързани с отглеждане на дете; или са необходими 30 години възмездна дейност в случай на възнаграждение за полагане на грижи. Допустимият стаж се увеличава с 1 година след всяко дете, отгледано в домакинство, за жени, отглеждащи 5 или повече деца, с максимално намаление от 7 години.

Предпенсионни обезщетения

През 2005 г. на пазара на труда беше въведен нов инструмент, а именно „Програма за премийни години“, предназначен да позволи на хората в напреднала възраст да останат в активна заетост. Целта на програмата е да позволи на работниците и служителите в обществения сектор да се адаптират към пенсионирането, като им се даде възможност да продължат да работят на непълно работно време. Служители в обществения сектор, на които им остават до три години до пенсия и имат най-малко 25 прослужени години, могат да намалят своето работно време и да получават 70 %от предишната си заплата до навършване на пенсионна възраст. Този период се отчита за социалноосигурителните права. Това обезщетение може да се разглежда като форма на предпенсиониране.

Какво е покритието?
Размерът на пенсията зависи от следната надница и прослужените години (осигурителен период). Следната надница, която се използва като основа за изчисляване на пенсията за старост, се определя по принцип на базата на дохода, върху който се плащат пенсионни вноски между 1 януари 1988 г. и датата на пенсиониране. Към момента средната надница се изчислява на базата на нетната надница.
Лицата, които членуват в частен пенсионен план и са излезли на пазара на труда преди 2010 г. могат да получат обезщетения от държавната пенсионна система от първи стълб. До 30 ноември 2011 г. те ще придобият права за 75 % от държавната пенсионна система.
Възнаграждението от предходни години се умножава по съответен коефициент, за да достигне до нивото на втората година преди пенсиониране. От 2008 г. нетното осреднено възнаграждение за определени години се преизчислява, за да се приравни до нивото на годината, предхождаща годината на пенсиониране.

Минимална пенсия
Унгарската пенсионна система предвижда минимална пенсия в размер 28 500 HUF (108 €) на месец през 2011 г. , като условието за получаване на право на такава пенсия е 20 години трудов стаж, Ако базата на осреднената вноска е по-малка от размера на минималната пенсия, пенсията е равна на 100 %от средната месечна надница.

Пенсия с натрупване
Лица с най-малко 20 години прослужено време, които са достигнали пенсионна възраст, на които все още не е отпусната пенсия и които са продължили да работят най-малко 30 дни, имат право на увеличение на пенсията с 0,5 % от размера на пенсията за всеки допълнителен 30-дневен период. В този случай размерът на пенсията може да надвишава базата на осреднената месечна вноска.

Помощи при смърт

Унгарското законодателство предвижда два вида обезщетение: помощ за разходи по погребението и погребение за обществена сметка.
Помощ за разходи по погребението: местната администрация може да отпусне помощ за разходи по погребението на всеки, който поеме отговорност за погребение, макар да не е длъжен да го прави, или тъй като роднините на починалия не са в състояние да платят за погребението, без да застрашат своята издръжка или тази на семейството си. Тази помощ не може да бъде по-малка от минималната месечна пенсия за старост за семейство, а за несемейни лица не може да бъде по-малко от 150 %от тази сума. Помощта за погребение не може да бъде по-малко от 10 % от разходите за най-евтиното погребение и може да покрива всички разходи, ако това би застрашило издръжката на заявителя или на неговото семейство.
Погребение за обществена сметка: кметът на общината, на чиято територия се намира мястото, на което е настъпила смъртта, трябва да осигури погребението на лицето за обществена сметка в рамките на 30 дни от съобщението за смъртта, ако няма кой друг да поеме тази отговорност, или ако отговорното лице не може да бъде открито или откаже да го направи. Разходите за погребението се възстановяват от общината по последно местопребиваване на починалото лице.

Как се осъществява достъпът до обезщетения за старост?
Кандидатстването за пенсии става посредством стандартен формуляр. Ако живеете в Унгария, можете да подадете формуляра във всяка дирекция на пенсионно осигуряване лично, по пощата или електронно. Формулярите за подаване на заявление могат да се изтеглят от интернет страницата на правителството (http://www.onyf.hu) или да се получат от всяка клиентска служба.
Ако живеете или пребивавате извън ЕС/ЕИП, трябва да подадете своето заявление в Дирекция за централизиран пенсионен регистър и компютърни услуги. Ако заявлението не е подадено лично, подписът на заявителя върху печатния формуляр трябва да е удостоверен от нотариус или от унгарско консулство, или от местен орган.

Вашето право на обезщетения за старост при преместване в рамките на Европа

Разпоредбите на ЕС за пенсии за старост засягат изключително държавни пенсионни схеми, а не фирмени, професионални или частни такива. Те гарантират, че:

– Във всяка държава на ЕС (включително Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария), в която сте били осигурени, вашето осигурително досие се запазва, докато достигнете пенсионната възраст в тази държава.

– Всяка държава на ЕС (включително Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария), в която сте били осигурени, ще трябва да ви изплаща пенсия за старост, когато достигнете пенсионната възраст. Размерът, който ще получите от всяка от държавите-членки, ще зависи от продължителността на вашето осигурително покритие във всяка държава.

– Вашата пенсия ще се изплаща там, където пребивавате в ЕС (включително Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария). Трябва да подадете своето искане в институцията за пенсионно осигуряване на държавата от ЕС (или Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария), в която живеете, освен ако никога не сте работили там. Ако случаят е такъв, следва да кандидатствате в държавата, където последно сте работили.

Допълнителна информация за координацията на социалноосигурителните права при преместване или пътуване може да бъде намерена на адрес http://ec.europa.eu/social-security-coordination.

Глава VII: Обезщетения за преживели лица

Кога имате право на обезщетения за преживяло лице?

Наследниците на осигурено лице имат право на осигурителни обезщетения за наследници, при условие че починалият е имал необходимия осигурителен стаж или е получавал пенсия за старост или инвалидност преди смъртта. Лице, за което съдът докаже, че умишлено е причинило смъртта на осигуреното лице, няма право на обезщетение. Наследствените пенсии се изплащат на преживелия съпруг и децата на осигуреното лице, чиято смърт е причинена от трудова злополука (професионално нараняване).

Пенсия за преживял съпруг
Пенсия за преживял съпруг може да се отпусне на съпруга/съпругата, бившия съпруг/ съпруга или партньор във фактическо съжителство (независимо от пола).
Партньорът във фактическо съжителство има право на пенсия за преживял съпруг, ако е живял най-малко една цяла година с партньора си без прекъсване преди неговата смърт и се е родило дете, или ако е живял с него 10 години без прекъсване.
Ако съпругът вече е достигнал законово установената възраст за пенсиониране към момента на брака, пенсията се отпуска, единствено ако има дете или деца от брака (или предишно съвместно съжителство) или ако съпрузите са живели заедно пет години без прекъсване след техния брак. Бившият съпруг, живял разделен поне една година може да има претенции за временна пенсия, единствено ако
починалият е плащал издръжка до момента на своята смърт или ако съдът е определил издръжка в нейна полза.
Преживелият съпруг, на който другият съпруг е преминал обратно към държавна пенсионна схема от първи стълб от 3 ноември 2010 г. и 31 януари 2011 г. има право да избере между пенсия за преживял съпруг и ново обезщетение: анюитет на пенсия за преживял съпруг (özvegyi járadék). Размерът на анюитета на пенсията за преживял съпруг се базира на натрупаната сума.

Помощ за деца
Всяко дете, включително дете от предишен брак или съвместно съжителство, отглеждано в едно и също домакинство по време на брак или съвместно съжителство, има право на помощ за деца. Осиновено дете няма право на помощ от смъртта на свой биологичен родител, освен ако е било осиновено от съпруга/та на своя биологичен родител.
Тази помощ се изплаща и на братята и сестрите, внуците, правнуците и пра-правнуците, които са живели с починалото лице в едно и също домакинство, когато няма друго лице в семейството, който е длъжно и е в състояние да се грижи за тях.

Пенсия за родител

Пенсия на родител на издръжка се плаща на всяко лице, чието починало дете е получавало пенсия за старост или инвалидност към момента на неговата/нейната смърт, или е имало право на такива пенсии, ако към момента на неговата/нейната смърт родителят е с увреждания или е в напреднала възраст (65 или повече години) и е бил в голяма степен зависим от детето по време на последната година от живота на последното.

Какво е покритието?

Пенсия за преживял съпруг

Временна пенсия за преживял съпруг обикновено се отпуска за период от една година от датата на смъртта на съпруга (до три години, ако преживелият съпруг се грижи за дете).
След изтичане на този период се полага постоянна пенсия за преживял съпруг, ако лицето е достигнало възраст, даваща му право на пенсия за старост (т.е. пенсионна възраст); или е с увреждания; или се грижи най-малко за две деца (или за дете с увреждане или хронично заболяване), които са деца на починалия. Тази постоянна пенсия се дължи също, ако горната ситуация се случи в рамките на 15 години след смъртта на починалия, ако е починал преди 1 март 1993 г. или в рамките на 10 години, ако е починал след 28 февруари 1993 г.
Временната пенсия за преживял съпруг е 60 %от размера на пенсията, която починалият е получавал или би имал право да получава. Постоянната пенсия за преживял съпруг също е 60 %, ако тя няма своя собствена пенсия, в противен случай тя е 30 от пенсията на починалия.
Ако има повече от един бенефициер, пенсията за преживял съпруг се разпределя по равно между тях. Няма законоустановена максимална пенсия.

Помощ за деца
Помощта за деца се изплаща, докато бенефициерът достигне 16-годишна възраст или завърши редовното си обучение, до максимална възраст 25 години. Ако детето получи увреждания, докато все още има право на тази пенсия, то запазва това право, докато е с увреждане, независимо от възрастта.
Помощта за деца е 30 %от пенсията на починалия и 60 %, ако и двамата родители са починали или ако преживелият родител е с увреждания. Към 2010 г. тази пенсия не може да бъде под 24 250 HUF (92 €). Дете, което има право на пенсия и от двамата родители, ще получи пенсията с по-голям размер.

Пенсия за родители
Родителската пенсия се изчислява по същия начин като пенсията за преживял съпруг при същите условия (60 %или 30 %). Ако има повече от един бенефициер, пенсията се разпределя по равно между тях. Няма законоустановена максимална пенсия.

Как се осъществява достъпът до обезщетения за деца?
Заявлението за отпускане на пенсия става чрез стандартен формуляр. Ако живеете в Унгария, можете да подадете формуляра във всяка дирекция за пенсионно осигуряване лично, по пощата или електронно. Формулярите за подаване на заявление могат да се изтеглят от интернет страницата на правителството (http://www.onyf.hu) или да се получат от всяка пенсионна клиентска служба.
Ако живеете или пребивавате извън ЕС/ЕИП, трябва да подадете своето заявление в Централната унгарска служба за регионална пенсия. Ако заявлението не е подадено лично, подписът на заявителя върху печатния формуляр трябва да е удостоверен от нотариус или от унгарско консулство, или от местен орган.

Вашето право на обезщетения за преживели лица при преместване в рамките на Европа

Като цяло, правилата, които се прилагат за пенсии за преживели съпруги/съпрузи или сираци и помощи при смърт, са същите като тези, прилагащи се за пенсии за инвалидност и старост (вж. глави V и VI). А именно, пенсии за преживели лица и помощи при смърт следва да се изплащат без никакво намаление, промяна или преустановяване независимо от това къде в Европейския съюз, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария пребивава преживелият съпруг или съпруга. Допълнителна информация за координацията на социалноосигурителните права при преместване или пътуване може да бъде намерена на адрес http://ec.europa.eu/social-security-coordination.

Глава VIII: Обезщетения при трудови злополуки и професионални болести

Кога имате право на обезщетения за трудови злополуки и професионални болести?
Унгарската здравноосигурителна система предоставя обезщетения за злополука на:
осигурени лица и на такива с равноправен статут, независими работници (индивидуално или в група), които са пенсионирани или са навършили пенсионна възраст и получават пенсия за преживяло лице, или частни пенсионери, които участват в кооператив и са във възмездно правоотношение на заетост на базата на други трудови договори.
Осигуровката покрива всички наранявания и заболявания, причинени при работа, които са свързани с работата или са се появили на път за или от работа (трудови злополуки), както и болести и влошаване на здравословното състояние на работника поради опасности, характерни за работното място (професионални болести).
Професионалните болести са определени от правителството. Осигуровката не покрива нараняване или заболяване, появило се изключително поради поведението на жертвата.
Задължителните здравноосигурителни вноски, плащани от работници и служители, дават право на бенефициерите също на здравни обезщетения в случай на злополука. Това са:
– обезщетения в натура под формата на здравни грижи;
– парични обезщетения, като например обезщетения при злополука и помощ при злополука.

Какво е покритието?
Обезщетения в натура
Обезщетенията в натура включват обща медицинска помощ, 100 % покритие за лекарства, оборудване и здравни грижи, и определени видове безплатно лечение при зъболекар, свързани с болестта или телесното нараняване.
В допълнение към тях осигуровката покрива също: унгарски граждани, учащи редовно средно или висше образование, участващи в програми за професионално или друго обучение, лица, които се лекуват в социални терапевтични институции, затворници, доброволци, извършващи обществено полезен труд или дейности, и работници с временни разрешителни за работа.

Обезщетение за болест поради трудова злополука
Обезщетение за болест поради трудова злополука (Baleseti táppénz) се изплаща на лица, които в резултат на трудова злополука или професионална не са в състояние да работят и не могат да изпълняват нормалните си работни задължения без някакво помощно средство или поради своето здравословно състояние. Тези обезщетения, които се равняват на 100 %от дохода (90 %в случай на злополука при пътуване) са гарантирани за една година, но могат да бъдат удължени за още една година, ако е необходимо.

Анюитет при трудова злополука

Анюитет при трудова злополука (Baleseti járadék) се изплаща на всяко лице, което в резултат на трудова злополука или професионално заболяване, страда от загуба на работоспособност над 13—15 %и няма право на обезщетение за увреждания. Ако загубата на работоспособност не е над 25 %, помощта се плаща две години. В противен случай тя се плаща, докато лицето стане в състояние да работи отново.
Размерът на тази помощ зависи от загубата на работоспособност и представлява осем, десет, 15 или 30 %от средния месечен доход (вж. също Глава V).

Пенсия за инвалидност, свързана с трудова злополука
Вж. Глава V: Обезщетения за инвалидност.

Как се осъществява достъпът до обезщетенията за трудови злополуки и професионални болести?
Новосформираният упълномощен рехабилитационен експертен екип извършва комплексна оценка на медицински, социални и трудови въпроси. На базата на тази оценка екипът взема решение за мащаба на увреждането на здравето, професионалната работоспособност, възможността за рехабилитация както и за насоките и продължителността на рехабилитацията.
Кандидатстването за обезщетения става посредством стандартен формуляр. Ако живеете в Унгария, можете да подадете формуляра във всяка агенция за управление на здравно осигуряване лично, по пощата или електронно. Формулярите за подаване на заявление могат да се изтеглят от интернет страницата на правителството (http://www.oep.hu) или да се получат от всяка служба за пенсионно управление.
Ако живеете или пребивавате извън ЕС/ЕИП, трябва да подадете своето заявление в Централната унгарска служба за регионална пенсия. Ако заявлението не е подадено лично, подписът на заявителя върху печатния формуляр трябва да е удостоверен от нотариус или от унгарско консулство, или от местен орган.

Вашето право на обезщетения за трудови злополуки и професионални болести при преместване в рамките на Европа

Разпоредбите на ЕС за обезщетения във връзка с трудови злополуки или професионални болести са много подобни на разпоредбите за обезщетения за болест (вж. раздели II и III). В рамките на Европейския съюз, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария, ако пребивавате или сте отседнали в държава, различна от тази, в която сте осигурени за трудови злополуки, вие обикновено имате право да получавате здравни грижи там във връзка с трудова злополука или професионална болест; паричните обезщетения обикновено се изплащат от институцията, която ви осигурява, дори ако пребивавате или сте отседнали в друга държава.

Когато трябва да бъдат изпълнени определени условия за получаване на право на обезщетения във връзка с трудова злополука или професионална болест, институцията, в която сте осигурени, трябва да вземе предвид осигурителните периоди, периодите на пребиваване или на заетост, които сте завършили съгласно законодателството на други държави от Европейския съюз, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария. По този начин се гарантира, че хората няма да загубят своето осигурително покритие, когато сменят работодателя и се преместят в друга държава.

Допълнителна информация за координацията на социалноосигурителните права при преместване или пътуване може да бъде намерена на адрес http://ec.europa.eu/social-security-coordination.

Глава IX: Семейни обезщетения

Кога имате право на семейни обезщетения?

В Унгария системата за семейна помощ включва следните обезщетения:
– семейна помощ;
– помощи за грижи за деца у дома;
– помощ за отглеждане на дете;
– помощ за раждане на дете (вж. Глава IV);
– обезщетение за бременност и раждане (вж. Глава IV).
– възнаграждение за грижи за деца.

Първите четири обезщетения се определят и изплащат от Унгарското национално министерство на финансите и неговите регионални служби; последните две обезщетения се определят и изплащат от Националния здравноосигурителен фонд и от неговите регионални офиси или от офисите за корпоративни социалноосигурителни плащания.

Семейна помощ
Тя представлява месечна помощ за образователни разходи и разходи за отглеждане на децата в дадено семейство. Бенефициерът може да бъде биологичният родител, съпругът/ съпругата на биологичния родител, осиновителят, приемният родител, ръководителят на стажант, настойникът или всяко друго лице, под чието попечителство временно е поставено детето. Бенефициерът може да подаде заявление за тази помощ за разходи за отглеждане от момента на раждане на детето и за дете, по-голямо от възрастта на започване на училище, за което е представено доказателство, че посещава училище или което е записано в обществено образователно учреждение на възраст до 20 години (в случай на специални образователни нужди на възраст до 23 години) и което живее под покрива на бенефициера. В случай на определен брой неизвинени отсъствия на детето от училище помощта трябва да бъде спряна. Студенти нямат право на такава помощ. Дете, което живее временно извън семейството, за да учи в Унгария или в чужбина, или с цел медицинско лечение, също се приема за живеещо у дома.

Помощ за грижи по домовете за деца
Помощта за грижи по домовете за деца се изплаща на родителя, осиновителя или настойника на дете, отгледано под неговия или нейния покрив до тригодишна възраст, при близнаци, до края на първата година от задължителното тръгване на училище или в случай на дете с хронично заболяване или със сериозно увреждане, до десетгодишна възраст. Обезщетението може да се изплаща на баба или дядо, ако детето е навършило една година и се отглежда или за него се грижат в дома на неговите родители с писменото съгласие на родителите. Родител, който получава помощ за грижи по домовете за деца, не може да се занимава с платена заетост до навършване на една година от детето След като детето навърши 1 година родителят може да работи не повече от 30 часа на седмица или по-дълго, ако работи от дома си. Родителят на болно дете може да извършва възмездна дейност без ограничение във времето след като детето навърши 1 година. Родителят на близнаци над 1 годишна възраст може да реши да работи на пълен работен ден, в такъв случай той/ тя получава само обикновения размер на помощта за грижа за дете у дома. В случай, че той/ тя реши да работи не повече от 30 часа на седмица, той/ тя има право на по-висока сума за близнаци. Родителят на родителя не може да извършва възмездна дейност преди детето да навърши 3 години, а след като навърши 3 години бенефициерът може да извършва възмездна дейност не повече от 30 часа на седмица или без ограничение във времето за работа от дома си.

Помощ за отглеждане на дете
Тази помощ се изплаща на родител, осиновител или настойник, който отглежда три или повече непълнолетни деца в своето домакинство. Тя се изплаща от датата, в която най-малкото дете навърши тригодишна възраст, докато това дете навърши осемгодишна възраст. Лице, което получава помощ за отглеждане на дете, може да работи най-много 30 часа на седмица или по-дълго, ако работи от дома си.
Помощта за грижи по домовете за деца и помощта за отглеждане на дете не могат да се получават едновременно.

Помощ за раждане на дете и обезщетение за бременност и раждане
Вж. Глава IV.

Обезщетение за отглеждане на дете
Родителят, който има права съгласно здравноосигурителна схема — независимо дали е майката или бащата — може да има право на обезщетение за отглеждане на дете навършване на двегодишна възраст на детето. Това обезщетение се изплаща на единия от родителите след изтичане на периода на обезщетението за бременност и раждане или след период със същата продължителност. Това обезщетение не се изплаща, когато:
– бенефициерът упражнява възмездна трудова дейност – с изключение на възнаграждение за услуги, обхванати от лицензионни права – или практикува възмездна дейност, за която се изисква официално разрешително;
– бенефициерът получава пълното си трудово възнаграждение, докато е в отпуск (ако се изплаща само част от възнаграждението, бонусът за отглеждане на дете е равен на остатъка);
– бенефициерът получава други редовни парични обезщетения (например обезщетение за болест, пенсия за инвалидност или старост) съгласно Закон III от 1993 г. относно администрирането на системата за социална сигурност и на предоставяните обезщетения;
– Бенефициерът не може да се грижи за детето в своя дом и детето временно е било дадено за приемни грижи или настанено временно или за по-дълъг период в образователна институция или е било настанено в социална институция за над 30 дни;
– детето на бенефициера е било настанено в учреждение за дневни грижи (не се включват институциите за интегриране и реинтегриране);
– бенефициерът е задържан или лишен от свобода
Размерът на възнаграждението за грижи за дете е 70 %от средното дневно възнаграждение, ограничено до 70 %от два пъти законовоустановената минимална надница.

Какво е покритието?
Семейна помощ

През 2011 г. семейната помощ (за месец) e:
– за семейство с едно дете, 12 200 HUF (46 €);
– за семейство от самотен родител с едно дете, 13 700 HUF (52 €);
– за семейство с две деца, 13 300 HUF (50 €) на дете;
– за семейство от самотен родител с две деца, 14 800 HUF (56 €)на дете;
– за семейство с три или повече деца, 16 000 HUF (60 €) на дете;
– за семейство от самотен родител с три или повече деца, 17 000 HUF (64 €) на дете;
– за семейство с хронично болно дете или дете с увреждания, 23 000 HUF (87 €);
– за семейство от самотен родите с хронично болно дете или дете с увреждания, 25 900 HUF (98 €);
Помощта е дължима и се изплаща за целия месец, независимо от датата на подаване на заявлението и датата на прекратяване на обезщетенията.

Помощ за грижи по домовете за деца
Месечната помощ за грижи по домовете за деца се равнява на минималната пенсия за старост, независимо от броя деца, с изключение на близнаци, за които сумата се умножава съответно по броя на децата; за части от месеца помощта се изчислява в тридесети части от месечната пенсия.

Помощ за отглеждане на дете
Помощ за отглеждане на дете се равнява на минималната пенсия за старост, независимо от броя деца. За части от месеца помощта се изчислява в тридесети части от месечната пенсия.

Възнаграждение за гледане на дете
Възнаграждението за гледане на дете възлиза на 70 %от дневното средно брутно възнаграждение за предходната година с таван от 70 %от удвоената минимална надница.

Как се осъществява достъпът до семейни обезщетения?
Министерството на националните ресурси (Nemzeti Erőforrás Minisztérium) отговаря за семейните обезщетения. Обезщетенията за семейно подпомагане се изплащат от централния бюджет и Здравноосигурителния фонд (Egészségbiztosítási Pénztár), но на практика се ръководят и администрират от Унгарската държавна хазна и от Националния здравноосигурителен фонд
Заявленията за обезщетения се подават до Унгарската държавна хазна. Съществуват стандартни формуляри, налични в регионалните служби или от интернет. Интернет страницата е: http://www.allamkincstar.gov.hu. Формулярите са налични и на английски език. Съществува и широкообхватна система за телефонни обаждания на унгарски език на телефон: +36-1-452-2900.

Вашето право на семейни обезщетения при преместване в рамките на Европа

Характеристиките и размерите на семейните обезщетения се различават значително между отделните държави.

Поради това за вас е важно да знаете коя държава е отговорна за предоставянето на тези обезщетения и какви са условията за получаването им. Можете да намерите общите принципи за определяне на компетентното законодателство на адрес http://ec.europa.eu/social/main.jsp?catId=849&langId=bg.

Държавата, която е отговорна за изплащане на семейни обезщетения, трябва да вземе предвид осигурителните периоди, завършени съгласно законодателството на всяка друга държава от Европейския съюз, включително Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария, ако това е необходимо за удовлетворяване на условията за предоставяне на право на обезщетение.

Ако дадено семейство има право на обезщетения съгласно законодателството на повече от една държава, то по принцип ще получи най-високия размер на обезщетенията, предвиден съгласно законодателството на една от тези държави. С други думи, семейството се разглежда все едно всички засегнати лица пребивават или са осигурени в държавата с най-благоприятното законодателство.

Семейни обезщетения не могат да се изплащат два пъти за един и същ период и за един и същ член на семейството. Има правила за предимство, които уреждат преустановяването на обезщетения от една държава до размера на тези, изплащани от държавата, която е основно компетентна за плащането.

Допълнителна информация за координацията на социалноосигурителните права при преместване или пътуване може да бъде намерена на адрес http://ec.europa.eu/social-security-coordination.

Глава X: Безработица

Кога имате право на обезщетения за безработица?

Лице, търсещо работа, е лице, което е регистрирано в националната служба по заетостта като лице, търсещо работа, т.е. което отговаря на необходимите правни и други условия, които му позволяват да работи (например то не се нуждае от разрешително за работа). Гражданите на ЕС/ЕИА се разглеждат като лица, търсещи работа, дори ако имат нужда от разрешително. Лице, търсещо работа, не може да бъде редовен студент или лице, което има право на пенсия за старост, и не може да получава доход от други дейности, освен за временна работа. Лице, търсещо работа, трябва да сътрудничи с националната служба по заетостта.
Лице, търсещо работа, което е работило най-малко 365 дни през четирите години преди да започне да търси работа, има право на обезщетение за лице, търсещо работа, представляващо еднодневно обезщетение за всеки пет отработени дни.
Това означава, че минималното право е за 73 дни, а максималното за 270 дни.
Помощ за търсещи работа лица може да се отпусне на търсещо работа лице, което е било осигурено за най-малко 200 дни през предходните четири години. По-подробна информация има по-долу в „Какво е покритието?“.

Какво е покритието?
Системата за обезщетения за безработица включва както активни, така и пасивни обезщетения. За търсещите работа лица последното включва информация за заетост и за пазара на труда, професионални насоки и съвети, съвети за местна заетост и предложения за работа. Търсещо работа лице може също така да участва в обучение и програми за започване на бизнес. Освен това съществуват много форми на подкрепа за заетост, канализирани посредством работодателя, включващи подкрепа за създаване на работни места и запазване на работни места, и подкрепа за места за млади работници и работници с увреждания. Активната подкрепа включва два вида финансово обезщетение, което е налично за лица, изгубили своята работа: обезщетение за търсещо работа лице и помощ за търсещо работа лице. Не съществува специално обезщетение за осигурени самостоятелно заети лица, те получават същото обезщетение за търсещо работа лице, като служителите на договор.

Обезщетение за търсещо работа лице
Законът предвижда обезщетението за търсещо работа лице да се изплаща на два етапа:
– първият етап е равен на половината от общия период на правоимане за най-много 91 дни и помощта се равнява на 60 %от предишното осреднено възнаграждение във фиксирани граници, тоест 60 %и 120 %от минималната работна заплата (т.е. ако минималната работна заплата е 78 000 HUF (294 €), най-ниската граница е 46 800 HUF (117 €) и горната граница е 93 600 HUF (353 €)/месец);
– вторият период е оставащият брой дни, през които лицето има право да получава помощта, но най-много 179. През този втори период размерът на помощта е 60 %от законово установената минимална работна заплата.

Размерът на това обезщетение се изчислява на базата на средното заплащане през календарната година, предхождаща изгубването на работата. Ако търсещото работа лице е работило за повече от един работодател по това време, размерът на помощта се изчислява на базата на осредненото заплащане, което е получавало от всички свои работодатели. Ако средната работна заплата на търсещото работа лице не може да се определи, размерът на помощта се изчислява на базата на националната средна работна заплата в сектора на последното работно място или в подобен сектор.

Обезщетението за търсещо работа лице се преустановява: по искане на бенефициера, ако то бъде извадено от регистъра или получи право на пенсия за старост, инвалидност или за лице с увреждания, или получава доход от други дейности за повече от 90 дни, с изключение на инцидентна работа, или приеме да бъде включено в програма за обучение, по която ще получава помощ, равна на минималната работна заплата; или започне редовно обучение; или когато периодът, на които има право приключи; или бенефициерът почине; или не се върне в Унгария след период на изнасяне на осигуряването (максимум 3 месеца), който му/ ѝ е бил предоставен съгласно регламентите относно координирането на социалното осигуряване.

Помощ за търсещо работа лице
Съгласно принципа на закона не може една група безработни лица да се третира по-неблагоприятно от друга. В тази връзка помощ за търсещо работа лице се изплаща на такова лице:
– което не получава пенсия за инвалидност, обезщетение за инвалидност, причинена от трудова злополука или обезщетение за болест, и
– което желае да работи, но не си е намерило работа и за което които компетентната агенция за заетост не може да намери подходяща работа, и което:

• е получавало обезщетение за търсещо работа лице за най-малко 180 дни и чиято помощ е била спряна в края на определения период или
• е работило 200 дни през четирите календарни години преди да стане търсещо работа лице и няма право на обезщетение за търсещо работа лице или
• към момента на подаване на заявление му остават не повече от пет години до законово установената възраст за пенсиониране и е получавало обезщетение за търсещо работа лице най-малко 140 дни и вече няма право на това обезщетение.

Свързаното законодателство определя времето за изплащане на помощ за търсещо работа лице за всяка от тези три категории. То е 90 дни за първата група (търсещи работа лица, които са използвали правото си на обезщетение за търсещо работа лице), освен ако лицето не е на 50 години, като в този случай то е 180 дни. За втората група (търсещи работа лица, които са работили 200 дни през предходните четири календарни години, но нямат право на обезщетение за търсещо работа лице) то е 90 дни. За третата група (търсещи работа лица, които скоро ще достигнат пенсионна възраст) не съществува определен период; вместо това законодателството предвижда, че тази компенсация може да се плаща, докато лицето получи право на пенсия за старост. Размерът на обезщетението е 40 % от минималната работна заплата (31 200 HUF (118 €) към момента на подаване на заявлението. Ако изчислението на обезщетението за търсещо работа лице е било базирано на по-ниска сума от горепосочената, помощта ще се равнява на тази по-ниска сума.
Търсещото работа лице, което получава компенсация, има право да работи с временно разрешително за работа. За разлика от обезщетението за търсещи работа лица доходът от тази временна работа не оказва въздействие върху изплащането на обезщетение за търсещо работа лице. Иначе правилата за анулиране и отменяне на компенсация за търсещо работа лице са принципно същите, като тези за обезщетението за търсещо работа лице.

Как се осъществява достъпът до обезщетения за безработица?
Лице, което изгуби своята работа, трябва да се регистрира в компетентния клон на Централното бюро по труда. То трябва да се обяви само за търсещо работа лице и трябва да си сътрудничи с тази служба. За повече информация вж. http://www.munka.hu.

Вашето право на обезщетения за безработица при преместване в рамките на Европа

Обикновено държавата-членка, в която сте наети на работа, е отговорна за предоставянето на обезщетения за безработица. Прилагат се специални разпоредби за погранични работници и други презгранични работници, които са пребивавали в държава-членка, различна от тази, в която работят.

Осигурителните периоди или периодите на заетост, завършени в други държави на Европейския съюз, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария, могат да се използват за изпълняване на условията за вноски.

Ако желаете да търсите работа в друга държава от Европейския съюз, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария, можете при определени условия да пренесете тези обезщетения за ограничен период от време.

Допълнителна информация за координацията на социалноосигурителните права при преместване или пътуване може да бъде намерена на адрес http://ec.europa.eu/social-security-coordination.

Глава XI: Минимални средства

Кога имате право на обезщетения във връзка с минимални средства?
В Унгария съществуват три типа специални, независещи от вноски обезщетения:
– пенсия за инвалидност;
– независеща от вноски помощ за старост;
– транспортна помощ.
Освен това съществува обезщетение за лица в активна възраст.

Пенсия за инвалидност
Пенсията за инвалидност се изплаща на всяко лице, което преди навършване на 25 години е било освидетелствано от Националния институт за медицински експерти чрез компетентната медицинска комисия като напълно неспособно да работи и което няма право на пенсия или помощ за злополука. Правото на това обезщетение започва да тече от първия ден на месеца, в който заявителят навършва 18 години.
Лице, което е настанено в институция безплатно, няма право на това обезщетение.

Независеща от вноски помощ за старост
Възрастни лица, чиито доход е недостатъчен, за да се издържат, имат право на помощ за старост. Това се отнася за:
– лица на 62 или повече години или за такива, които са навършили законово установената възраст за пенсиониране и които живеят със съпруг/а или съжителстващ партньор, когато техният съвместен нетен месечен доход не превишава 160 %от минималната законово установена пенсия за старост;
– лица, които живеят сами, които са на възраст 62 или повече години, или имат право на пенсия за старост, но са под 75 г. и чиито месечен доход не превишава 95 % от минималната законово установена пенсия за старост;
– лица, които живеят сами, които са на 75 или повече години, и чиито месечен доход е под 130 %от минималната законово установена пенсия за старост. Размерът на изплащаната пенсия зависи от категорията, към която принадлежи бенефициерът.

Помощ за старост не може да се опуска или изплаща на лице, което е под попечителство или в затвора, което е живяло в чужбина повече от три месеца или което е гражданин на ЕС, чието разрешително за пребиваване е изтекло или е било прекратено.

Транспортна помощ
Тези обезщетения са предназначени да компенсират допълнителните транспортни разходи, направени от лица с изключително намалена мобилност. Това обезщетение не се изплаща на лица, които получават помощ за инвалидност.

Обезщетение за лица в активна възраст
Това обезщетение се предоставя, за да осигури минимален стандарт на живот за лица в активна възраст (на възраст от 18 до пенсионна възраст), които не са наети на работа и не учат, и които не разполагат с достатъчно ресурси за живеене.

Какво е покритието?
Пенсия за инвалидност
Размерът на анюитета за инвалидност е 33 330 HUF (126 €) на месец.

Независеща от вноски помощ за старост
По отношение на пенсията за старост, ако бенефициерът не живее сам, размерът е 80 %от минималната законово установена пенсия за старост. За лица от втората категория (на възраст 62—75 г., живеещи сами) размерът на пенсията е 95 % от минималната законово установена пенсия за старост. За лица от третата категория (домакинство от едно лице на възраст над 75 години) той е 130 % от минималната законово установена пенсия за старост. Бенефициерите могат да практикуват възмездна заетост, стига техният доход от нея да е под 40 %от размера на минималната законово установена пенсия за старост.

Транспортна помощ
Размерът на транспортната помощ е производно от базовата ставка на това обезщетение, умножено по коефициента, прилаган за категорията, към която принадлежи бенефициерът. Базовата ставка е 7 000 HUF (26 €) за година, а коефициентът в този случай е 1. Коефициентът е 3,5 за лица на възраст между една и 62, които учат или работят. Когато лицето с увреждания отглежда непълнолетно дете или дете под своя собствен покрив, то има право допълнително на добавка, която е 50 %от базовата ставка. Ако две или повече лица с изключително намалена мобилност отглеждат деца в едно и също домакинство, всяко едно има право на добавката, независимо от броя на децата. В годината, през която се е случила причината за намалената мобилност, размерът на обезщетението се изчислява pro rata от първия ден на месеца, следващ подаването на заявлението.

Обезщетение за лица в активна възраст
По тази рамка се изплащат два вида парични обезщетения, т.е. редовна социална помощ и помощ за субсидиране на работната заплата. Размерът на редовната социална помощ зависи от размера, състава и дохода на семейството. Размерът на помощ за субсидиране на работната заплата е фиксиран.

Как се осъществява достъпът до обезщетения за минимални средства?
Местните правителства ръководят системата за социална помощ и те отпускат различни обезщетения за социална помощ. Анюитетът за инвалидност се администрира от териториално компетентната агенция за социално осигуряване и се изплаща от пенсионната служба.

Оценяването за допустимост се извършва от местните органи. Заявителят трябва да попълни формуляр и да приложи документите за семейния доход (в случай на обезщетение за лица в активна възраст (aktív korúak ellátása) също и за семейно имущество). При определени условия са необходими и други документи, например документ за здравословен проблем или удостоверение на службата за обществена
заетост относно изчерпването на обезщетението за търсещо работа лице (Álláskeresési járadék). Местните органи трябва да вземат решение по молбата в рамките на период от 22 работни дни, който може да бъде удължен с още 22 работни дни.

Вашето право на обезщетения за минимални средства при преместване в рамките на Европа

Като общо правило, паричните обезщетения за болест (т.е. обезщетенията, предназначени по принцип да заменят доходи, които са преустановени поради болест) винаги се изплащат според законодателството на държавата, в която сте осигурени, независимо от това къде пребивавате или сте отседнали. Тези обезщетения са изброени в Приложение II в края на настоящия наръчник.

Правилата на ЕС за координация се прилагат единствено за социална сигурност, не за социални помощи.

Допълнителна информация за координацията на социалноосигурителните права при преместване или пътуване може да бъде намерена на адрес http://ec.europa.eu/social-security-coordination.

Глава XII: Дългосрочни грижи

Кога имате право на дългосрочни грижи?
Социални услуги могат да се предоставят на лица, които имат определен тип зависимост — нуждите са различни, от там и услугите за полагане на грижи, които лицето желае да получава, също се различават.

Услуги по дългосрочни грижи за стари хора
Тези услуги се предоставят:
– според степента на зависимост на лицето;
– ако има нужда от по-малко от 4 часа на ден, той или тя може да получава единствено грижи по домовете;
– ако има нужда от повече от 4 часа на ден, той или тя може да получава грижи в дом за стари хора.

Услуги по дългосрочни грижи за хора с увреждания
Той или тя трябва да страда от:
– определени видове увреждане;
– слепота или тежко увреждане на зрението;
– глухота или сериозна загуба на слуха;
– умствено увреждане по рождение или преди навършване на 14-годишна възраст;
– тежко физическо и/или функционално увреждане, което изиска помощ от друго лице.

Услуги по дългосрочни грижи за психиатрични пациенти и лица с пристрастяване и услуги по дългосрочни грижи за бездомници
За достъп до тези услуги се изисква сериозна степен на зависимост (лицето трябва да не е в състояние да изпълнява ефективно дейностите в ежедневния си живот).

Възнаграждение за полагане на грижи
Възнаграждение за полагане на грижи се изплаща на лица, които предоставят дългосрочни грижи за членове на семейството си, които са с увреждания или под 18-годишна възраст и са дълготрайно болни.

Какво е покритието?
Не съществува конкретно определение за дългосрочни грижи и няма отделна система за дългосрочни грижи. Услугите по дългосрочни грижи се предоставят в рамките на системата за здравеопазване и социални услуги. Услугите за дългосрочни грижи са базирани на социална помощ и се финансират от държавния бюджет. Предоставят се както парични обезщетения, така и обезщетения в натура.

Възнаграждение за полагане на грижи
В случай на лица със сериозни увреждания, размерът на помощта е 100 % от минималната пенсия, докато при лица със сериозни увреждания, които се нуждаят от интензивни грижи, той е 130 %.

Как се осъществява достъпът до дългосрочни грижи?

В случай на услуги за дългосрочни грижи персонални социални грижи (социални услуги) се предоставят в съответствие със Социалния закон от държавата и местните правителства. Местните правителства отговарят за организирането на услугите.
Освен местните правителства НПО и църкви също могат да предоставят услуги, но единствено местното правителство е длъжно да предоставя тези услуги.
В случай на персонални социални грижи (социални услуги) съществува подробна оценка за грижи по домовете и домове за стари хора. Ако дадено лице има зависимост, не се извършва редовна преоценка. Услугите за дългосрочни грижи за лица с увреждания, психиатрични пациенти и лица със зависимости изискват извършването на редовна преоценка. Състоянието на потребителите се проверява и оценява на всеки пет години, за да се узнае какво е действителното здравословно състояние на лицето и за да се създаде или измени плана за персонално развитие за следващите пет години. (Ако състоянието на дадено лице не изисква грижи, то трябва да напусне институцията.) Прилага се национална скала за оценка, която взема под внимание ежедневните дейности на лицето, социалните и здравословните му нужди.
Обезщетенията подлежат на проверка на доходите. Основното правило е, че получателят на грижи трябва да заплати за услугата, но в случай че той или тя няма доход (или роднина, който да отговаря и да е в състояние да изпълнява неговите/нейните задължения да подпомага и да се грижи за бенефициера), услугата се предоставят безплатно.

Вашето право на дългосрочни грижи при преместване в рамките на Европа

Обезщетенията за дългосрочни грижи също попадат в обхвата на правилата на ЕС за координация на социалната сигурност, по същия начин като обезщетенията за болест. Паричните обезщетения за дългосрочни грижи се изплащат според законодателството на държавата, в която сте осигурени, независимо от това в коя държава пребивавате или сте отседнали.

Обезщетенията за дългосрочни грижи в натура (които включват здравни грижи, медицински интервенции, лекарства и болнично лечение) се предоставят съгласно законодателството на държавата, в която пребивавате или сте отседнали, все едно сте осигурени в тази държава.

Допълнителна информация за координацията на социалноосигурителните права при преместване или пътуване може да бъде намерена на адрес http://ec.europa.eu/social-security-coordination.

Приложение I: Полезни адреси и интернет страници

За въпроси относно социалната сигурност, касаещи повече от една държава на ЕС, можете да търсите връзка с институция в справочната служба на институциите, поддържана от Европейската комисия и достъпна на адрес: http://ec.europa.eu/social-security-directory.

Запитвания, касаещи последствията върху обезщетенията от осигуряване в две или повече държави-членки, следва да се изпращат до:

Министерство на националните ресурси
Nemzeti Erőforrás Minisztérium
Arany János utca 6-8
1051 Budapest
http://www.nfemi.gov.hu
http://www.kormany.hu/en/ministry-of-national-resources

Министерство на националната икономика
Nemzetgazdasági Minisztérium
Honvéd utca 13-15
1054 Budapest
1373 Budapest, Pf. 609.
http://www.ngm.gov.hu
http://www.kormany.hu/en/ministry-for-national-economy

Национален здравноосигурителен фонд
Országos Egészségbiztosítási Pénztár, OEP
Váci út 73/a
1139 Budapest
http://www.oep.hu

Централна администрация за национално пенсионно осигуряване
Országos Nyugdíjbiztosítási Főigazgatóság, ONYF
Visegrádi u. 49
1132 Budapest
http://www.onyf.hu

Национална служба за заетост
Foglalkoztatási Hivatal
Kálvária tér 7
1089 Budapest
http://www.munka.hu

Унгарска централна статистическа служба
Központi Statisztikai Hivatal, KSH
Keleti Károly u. 5-7
1024 Budapest

Унгарска държавна хазна
Magyar Államkincstár
Hold u. 4.
1054 Budapest
http://www.allamkincstar.gov.hu

Унгарски финансов надзорен орган
Pénzügyi Szervezetek Állami Felügyelete
Krisztina krt. 39
1013 Budapest
http://www.pszaf.hu

Приложение II: Специални парични обезщетения, независещи от вноски

Някои обезщетения за социална сигурност, наричани специални парични обезщетения, независещо от вноски1, се предоставят изключително в държавата, в която пребивава съответното лице. Поради това не е възможно тези парични обезщетения да се „пренасят“ при преместване в друга държава в Европа, дори ако все още сте осигурени в Унгария.
Специалните обезщетения, независещи от вноски, за Унгария са:
– Пенсия за инвалидност (Указ № 83/1987 (XII 27) на Министерския съвет за пенсиите за инвалидност);
– Помощи за възрастни лица (независещи от вноски) (Закон III за социалната администрация и социалните помощи от 1993 г.);
– Обезщетение за транспортни разходи (Правителствен декрет № 164/1995 (XII 27) за обезщетения за транспортни разходи на лица с тежки физически увреждания).

Locations of visitors to this page
Tyxo.bg counter
Site Meter
Google Analytics AlternativeClicky

Социално осигуряване (и данъци) – Белгия

Сравнение на данъците(включително осигуровките) в Белгия и България

Белгия

България

Обща осигуровка

37,84% (24,77% за работодателя, 13,07% за служителя)

Няма

Осигуровка за фирми с 10 или повече служители

1,69% за сметка на работодател

Няма

„Wage moderation” вноска

7,48% за сметка на работодател

Няма

Осигуровка за пенсия

Няма

17,8%

Осигуровка за болест, майчинство, инвалидност и смърт

Няма

Няма

Осигуровка за здраве

Няма

8%

Осигуровка за безработица

Няма

1%

Осигуровка за майчинство и общо заболяване

Няма

3,5%

Осигуровка за трудова злополука и професионална болест

Няма

0,4% – 1,1%

Осигуровка за семейно подпомагане

Няма

Няма

Максимален осигурителен доход

Няма таван

2 000 лева месечно

Данък общ доход

25% за доход до 7 900€ годишно

30% за доход 7 900€ – 11 240€

40% за доход 11 240€ – 18 730€

45% за доход 18 730€ – 34 330€

50% за доход над 34 330€

Преференции – необлагаеми 6 430€ годишно, допълнително необлагаеми 1 370€ за 1 дете, 3 520€ за 2 деца, 7 880€ за 3 деца

10%

Специални осигурителни вноски

0 за облагаем семеен доход до 18 592,02€

9% за доход 18 592,02€ – 21 070,96€

223,10€ + 1,3% за доход 21 070,97€-60 161,85€

731,28€ за доходи над 60 161,86€

Няма

ДДС

21%

20%

Настоящото представлява информационния бюлетин на български на справочника на ЕК за социалното осигуряване в Белгия (с някои уточнения по отношение на данъците от http://www.taxrates.cc/html/belgium-tax-rates.html.

Оригиналния текст може да бъде намерен на следния адрес.

Предоставената информация е изготвена в сътрудничество с националните кореспонденти на Mutual Information System on Social Protection (MISSOC).

Съдържание:

Глава I: Въведение, организация и финансиране

Глава II: Здравни грижи

Глава III: Парични обезщетения за болест

Глава IV: Обезщетения за майчинство и бащинство

Глава V: Обезщетения за инвалидност

Глава VI: Пенсии и обезщетения за старост

Глава VII: Обезщетения за преживели лица

Глава VIII: Обезщетения при трудова злополука и професионална болест

Глава IX: Семейни обезщетения

Глава X: Безработица

Глава XI: Минимални средства

Глава XII: Дългосрочни грижи

Приложение I: Полезни адреси и интернет страници

Приложение II: Специални парични обезщетения в Белгия

Глава I: Въведение, организация и финансиране

Въведение

Белгийската система за социална сигурност за заети лица, включва следните клонове:

– обезщетения за болест и майчинство;

– обезщетения за трудови злополуки и професионални болести;

– обезщетения за смърт;

– обезщетения за инвалидност;

– обезщетения за старост и за преживели лица;

– обезщетения за безработица;

– семейни обезщетения.

За самостоятелно заети лица е възможно да се прилагат специални разпоредби. За допълнителна информация се свържете с институциите, посочени в приложение I.

Как да се регистрирате за социална сигурност?

Веднага след започване на работа в Белгия вашият работодател трябва да ви регистрира в системата за социална сигурност. Не е нужно вие лично да подавате документи до която и да е институция.

Единственото изключение от това правило е свързано с осигуряването за здравни грижи и обезщетения. За да сте осигурени срещу тези рискове, трябва да се присъедините към взаимен осигурителен фонд (mutualité/ziekenfonds) по ваш избор или да се регистрирате в регионален клон на Спомагателния фонд за осигуряване за инвалидност и болест (Caisse auxiliaire d’assurance maladie-invalidité/Hulpkas voor ziekte- en invaliditeitsverzekering/– CAAMI/HZIV/). В Белгия взаимните осигурителни фондове са групирани в национални съюзи на взаимни осигурителни фондове на християните, социалистите, независимите, свободните и либералите.

Имате право да сменяте своя взаимен осигурителен фонд в първия ден на всяко календарно тримесечие. Новият фонд, към който желаете да се присъедините, може да откаже вашата молба, особено ако се осигурявате от по-малко от 12 месеца, но той ви предоставя цялата информация, която ви е нужна в тази връзка.

По-долу взаимните осигурителни фондове и регионалните клонове на Спомагателния фонд ще се наричат „здравноосигурителни фондове“. Взаимните осигурителни фондове представляват асоциации от индивиди с идеална цел, насочени към насърчаване на физическото, психологичното и социалното благосъстояние. Спомагателният фонд за осигуряване за болест и инвалидност представлява обществена институция за социална сигурност.

Жалби

Ако не сте съгласни с дадено решение, взето от институция за социална сигурност, можете да подадете писмена жалба в рамките на три месеца от датата, на която сте били уведомени за решението. Ако живеете в Белгия, трябва или да изпратите своята жалба с препоръчано писмо до администратора на Съда по труда (Greffe du Tribunal du travail, Griffie van de Arbeidsrechtbank) във вашия район на пребиваване, или да я предадете лично в тази служба.

Ако живеете извън страната, трябва да изпратите своята жалба до Съда по труда на района на вашето последно място на пребиваване в Белгия, или ако никога не сте живели и не сте пребивавали в страната, до Съда по труда на района, в който последно сте работили в Белгия.

Организация на социалната закрила

На практика социалната сигурност е федерален въпрос, който е от ресора на компетенциите на министъра по социалните политики (Ministre des Affaires sociales), на министъра на заетостта (Ministre de l’Emploi), на министъра на обществените услуги (Ministre de la Fonction publique), на министъра, отговарящ за пенсиите и големите градове (Ministre des Pensions et des Grandes villes), на министъра, отговарящ за въпросите, свързани със средната класа (Ministre des Classes

moyennes), на държавния секретар по социални политики, отговарящ за хората с увреждания (Secrétaire d’Etat aux Affaires sociales chargé des personnes handicapées) и на държавния секретар по социална интеграция и за борба с бедността (Secrétaire d’Etat à l’Intégration sociale et à la Lutte contre la Pauvreté).

Националната служба за социална сигурност (Office national de Sécurité sociale/Rijksdienst voor Sociale Zekerheid – ONSS/RSZ) представлява обществена институция за социална сигурност, която има за задача да събира вноски (с изключение на трудови злополуки) и да разпределя средствата между централните институции, отговарящи за администрирането на отделните клонове на социалното осигуряване чрез така нареченото „Глобално управление“.

Болест, майчинство, инвалидност

Сферите болест, майчинство и инвалидност се ръководят от Националния институт за осигуряване за болест и инвалидност (Institut national d’assurance maladie-invalidité/Rijksinstituut voor Ziekte- en Invaliditeitsverzekering -INAMI/RIZIV), който най-вече разпределя финансовите ресурси между различните осигурителни фондове, отговарящи за обезщетенията (взаимни осигурителни фондове, които са свързани с един от петте национални съюза, с регионални клонове на Спомагателния фонд за осигуряване за инвалидност и болест или със Здравноосигурителния фонд на Холдинга на белгийската национална железопътна компания, „SNCB-Holding“). Изборът на осигурителен фонд е свободен, като изключение правят служителите на Националната железопътна компания на Белгия.

Старост и преживели лица

Сферите на пенсиите за старост и пенсиите за преживели лица се ръководят от Националната служба по пенсиите (Office national des pensions/Rijksdienst voor Pensioenen – ONP/RVP), която отговаря за оценяването и изплащането на пенсии. Подаването на заявление за пенсия се извършва чрез местната администрация на града, в който заявителят пребивава.

Трудови злополуки и професионални болести

Сферата на трудовите злополуки се ръководи от Фонда за трудови злополуки (Fonds des accidents du travail/Fonds voor Arbeidsongevallen – FAT/FAO), чиято основна задача е да отпуска обезщетения под формата на компенсации за увреждания на моряци, морски служители и служители, чиито работодатели не са изпълнили своите задължения. Фондът за трудови злополуки извършва технически и медицински контрол, и ратифицира споразумението за уреждане на трудовата злополука между претърпелия трудова злополука и осигурителния фонд. Работодателите трябва да направят осигуровка срещу рисковете от трудови злополуки в регистриран осигурителен фонд или в общ осигурителен фонд в полза на своя персонал.

Фондът за професионални болести (Fonds des maladies professionnelles/Fonds voor de Beroepsziekten – FMP/FBZ) представлява обществена институция за социална сигурност, която отговаря единствено за администриране на сферата на осигуряването срещу професионални болести. Този фонд също така прилага правните разпоредби в областта на превенцията. Тази институция включва също Азбестовия фонд за изплащане на обезщетения на жертви на азбест.

Семейни обезщетения

Прилагането на законодателството се извършва от Националната служба за семейни обезщетения за служители (Office national d’allocations familiales pour travailleurs salariés/Rijksdienst voor Kinderbijslag voor Werknemers – ONAFTS/RKW) и от специалните Компенсационни фондове, от една страна, и от независимите Компенсационни фондове, от друга страна. Основната задача на Националната служба е да разпределя финансовите ресурси между различните компенсационни фондове и да действа като компенсационен фонд за служители, които са осигурени в службата. Освен това службата е натоварена с провеждането на надзор на компенсационните фондове. За определени професии са създадени специални фондове (обществени фондове), към които следва да се присъединят съответните служители. Независимите компенсационни фондове представляват институции, които са създадени по инициатива на работодателите и се ръководят от тях. Те се одобряват от краля и могат да отговарят единствено за отпускането на законово установени обезщетения.

Безработица

Сферата на безработицата се управлява от Националната служба по заетост (Office national de l’emploi/Rijksdienst voor Arbeidsvoorziening – ONEM/RVA) и от нейните регионални звена, които вземат решение за правото на засегнатото лице. Изплащането на обезщетения се извършва или от регистрираната профсъюзна организация, на която служителят е член, или от Спомагателния фонд за изплащане на обезщетение за безработица (Caisse auxiliaire de paiement des allocations de chômage/Hulpkas voor werkloosheidsuitkeringen – CAPAC/HVW), който е получил заявлението. Вж. също: Приложение I: Полезни адреси и интернет страници

Финансиране

Повечето от клоновете на социалното осигуряване се финансират чрез „цялостно финансово управление“ (gestion globale), тоест част от общата вноска за социално осигуряване, от всички държавни субсидии и от алтернативното финансиране (ДДС) се разпределя за клоновете в съответствие с техните финансови нужди.

Вие трябва да плащате процент от своята работна заплата под формата на вноска за социално осигуряване. Вашият работодател я удържа от заплатата ви и я плаща на Националната служба за социална сигурност (Office national de sécurité sociale/ Rijksdienst voor sociale zekerheid/– ONSS/RSZ/). Единствената вноска, която вие може да се наложи да платите лично, е тази, която вашият здравноосигурителен фонд може да удържи за определени допълнителни обезщетения. Не се плащат допълнителни вноски, ако се включите в Спомагателния фонд за осигуряване за болест и инвалидност (Caisse auxiliaire d’assurance maladie-invalidité/Hulpkas voor ziekte- en invaliditeitsverzekering – CAAMI/HZIV), тъй като той осигурява единствено задължително осигуряване.

Основните вноски, плащани от работодатели и служители, възлизат на 37,84 процента, в допълнение към вноската за „умерен курс в нивото на заплащане“, която може да варира. Схемите за болест и майчинство, инвалидност, старост и преживели лица, както и за безработица, също се финансират чрез други специални вноски.

Трудовите злополуки са обхванати от осигуровки, които се плащат от работодателите.

Вашето право на обезщетения за социална сигурност при преместване в рамките на Европа

Системите за социална сигурност в европейските държави са различни, поради което са създадени разпоредби на ЕС за тяхното координиране. Общи правила, гарантиращи достъп до социални обезщетения, са важни за избягване на поставянето на европейски работници в неблагоприятно положение при упражняване на тяхното право на свободно движение. Тези правила са основани на четири принципа:

– Когато се движите в рамките на Европа, вие винаги сте осигурени по законодателството на една единствена държава-членка: по правило, ако сте в активна заетост, това ще е държавата, където работите, а ако не сте в активна заетост – държавата, където пребивавате.

– Принципът на равното третиране гарантира, че вие имате същите права и задължения като гражданите на държавата, в която сте осигурени.

– При необходимост периоди на осигуряване в други държави на ЕС могат да се вземат предвид при отпускане на обезщетение.

– Парични обезщетения могат да се „пренасят“ ако живеете в държава, различна от държавата на осигуряване.

Можете да разчитате на разпоредбите на ЕС за координация на социалната сигурност в 27-те държави-членки на ЕС, Норвегия, Исландия, Лихтенщайн (ЕИП) и Швейцария (общо 31 държави).

В края на всяка глава е предоставена обща информация за разпоредбите на ЕС.

Допълнителна информация относно координацията на социалноосигурителните права при преместване или пътуване в ЕС, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария може да бъде намерена на адрес: http://ec.europa.eu/social-security-coordination.

Глава II: Здравни грижи

Кога имате право на здравни грижи?

Системата за здравно осигуряване обхваща всяко лице, което пребивава законно в Белгия: служители, безработни, пенсионери, самостоятелно заети лица, държавни служители, лица с увреждания, местни работници, студенти, лица, регистрирани в Белгия и лица на тяхна издръжка.

За да имате право на здравни грижи:

– трябва да сте регистрирани в здравноосигурителен фонд;

– вашите вноски не могат да бъдат по-ниски от определения минимален размер.

Имащите право лица на ваша издръжка са съпруг/а, партньор, деца под 25-годишна възраст (6 категории) и родственици (в някои случаи родители на съпруга/та), чиито професионален доход или заместване на доход е под 2221,08 евро на тримесечие.

Какво е покритието?

Обезщетения за профилактични грижи и лечение се възстановяват по схема с предварително определени законово установени ставки.

Медицински грижи и зъболекарски услуги

По принцип вашият здравноосигурителен фонд възстановява 60—75 процента от таксите, които са били удържани за здравни услуги, като например за личен лекар или за консултации или посещения при специалист.

Зъболекарските услуги включват профилактично и консервативно лечение, екстракция, зъбни протези и ортодонтско лечение. Възстановяват се разходите за лечение, цената на зъбни мостове и т.н.

Лекарства

За лекарства с рецепта вие трябва да заплатите определена сума за всяка рецепта. Тя варира в зависимост от продукта. Делът от цената, който се покрива от вашата здравна осигуровка, зависи от категорията, към която принадлежи конкретното лекарство (A, B, C, Cs, Cx или препарат за дозатор). По принцип, ако разполагате с рецепта, всичко, което трябва да заплатите на фармацевта, е дела от цената, който не се покрива от здравноосигурителния фонд.

Пациентите в обикновена болница заплащат 0,62 евро на ден за лекарства. За възстановяване на разходите за препарати от фармацевт е определен максимален дял от 1,10 евро или 2,20 евро за осигурено лице. Таксата е по-ниска за лица, които се ползват от преференциална схема.

Болнично лечение

При приемането ви в болница трябва да заплатите авансово фиксирана сума и след това такса per diem за всеки ден, прекаран като пациент в болницата (14,43 евро на ден). Освен това ви се удържа фиксирана дневна такса за лекарствата, използвани по време на престоя ви в болницата.

Когато пациентът е хоспитализиран в психиатрично заведение за повече от пет дни, таксата е 24,04 евро на ден. Съществува фиксирана вноска от осигурителния фонд за одобрени жилища за стари хора, обслужвани жилища, домове за стари хора, психиатрични домове и центрове за дневни грижи. Таксата за прием е 41,70 евро.

Съществува намаление за деца на издръжка на редови бенефициер, на лица, ползващи преференциална схема, и на безработни лица, които от 12 месеца отговарят на критериите за безработен самотен родител или безработно лице с лица на негова издръжка, включително лицата на тяхна издръжка.

Физиотерапия и сестрински грижи

Разходите за физиотерапия се възстановяват, единствено ако тя е предписана от лекар. В такъв случай по принцип вашата здравна осигуровка покрива до 60 процента от таксите на физиотерапевта.

Здравната осигуровка покрива 75 процента от разходите за сестрински грижи за лица, които не ползват преференциална схема, които разчитат на доставчик на почасови грижи.

Протези, очила, слухови апарати

Пълно или частично възстановяване според вида на обезщетението или на бенефициера се определя по споразумение.

Други обезщетения

Могат да се осигурят и други обезщетения съгласно постановеното в правилниците на даден осигурителен фонд.

Фиксирана вноска от специален фонд за солидарност на Националния институт за осигуряване за здраве и инвалидност (Institut National d’Assurance Maladie-Invalidité, Rijksinstituut voor ziekte- en invaliditeitsverzekering – INAMI/RIZIV) се удържа за определени скъпи лечения, които не са предвидени в официалния списък на възстановимите разноски за обезщетения.

Увеличено възстановяване

Някои осигурени лица и лицата на тяхна издръжка имат право на по-висока ставка за възстановяване поради финансовото им положение. Те включват пенсионери, вдовици, сираци, лица, получаващи помощи за инвалидност или социална помощ и т.н.

Как се осъществява достъпът до здравни грижи?

Медицински грижи и зъболекарски услуги

По правило можете да отидете направо при лекар или зъболекар по ваш избор, на когото вие трябва да заплатите съответните такси. Лекарят трябва да е регистриран в лекарския съюз (Ordre des médecins/Orde der geneesheren) и да е одобрен от министъра на общественото здраве (Ministre de la Santé publique/Minister van Volksgezondheid). Изборът на лекар е свободен, както и достъпът до специалист.

Таксите се възстановяват след представяне на удостоверение от лекаря или зъболекаря, удостоверяващо проведеното лечение. Ако изберете да отидете при лекар или зъболекар, който не е обвързан със законово установените цени, вие сами трябва да заплатите всяка сума, която ви бъде удържана над тези цени. Вашият здравноосигурителен фонд може да ви предостави списък на практикуващите лекари, които работят със законово установените цени.

Лекарства

За лекарства трябва да заплатите на фармацевта този дял от цената, който не се покрива от вашия здравноосигурителен фонд.

Болнично лечение

Ако се налага да бъдете приети в болница, най-напред трябва да се консултирате със своя здравноосигурителен фонд, от където ще ви кажат какво да правите. Това не се налага при спешно болнично лечение.

Вашето право на обезщетения за здравни грижи при преместване в рамките на Европа

Ако се отседнали или пребивавате в друга държава от Европейския съюз, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария, вие и вашето семейство можете да се възползвате от услугите на общественото здравеопазване, предоставяни там. Това не означава непременно, че лечението ще бъде безплатно; това зависи от националните правила.

Ако планирате временен престой (екскурзия, бизнес пътуване и т.н.) в друга държава от ЕС, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария, кандидатствайте за Европейска здравноосигурителна карта (ЕЗОК) преди заминаване. Допълнителна информация за ЕЗОК и начина на кандидатстване за такава карта е налична на адрес: http://ehic.europa.eu.

Ако планирате постоянно преместване в друга държава от ЕС, можете да намерите допълнителна информация за вашите права във връзка със здравеопазването на адрес http://ec.europa.eu/social-security-coordination.

Глава III: Парични обезщетения за болест

Кога имате право на парични обезщетения за болест?

Всички работници, работещи на трудов договор, и категориите, приравнени с него, имат право на обезщетения за болест, ако:

– те са регистрирани в здравноосигурителен фонд и разполагат с доказателство за плащане на вноски за поне определена минимална сума;

– работили са 120 дни през последните шест календарни месеца, преди да се установи, че са болни. Някои периоди на бездействие, като например платен отпуск, отпуск по болест и т.н. се броят за работни периоди;

– разполагат с удостоверение, че не са в състояние да работят.

За самостоятелно заети лица е възможно да се прилагат специални разпоредби. За допълнителна информация се свържете с институциите, посочени в приложение I.

Можете също да намерите информация в приложението относно социална защита за самостоятелно заетите лица, изготвен от MISSOC.

Какво е покритието?

През първия период обезщетенията се изплащат от работодателя:

– служителите получават 100 процента от дохода си за период от един месец.

– работниците получават 100 процента (през първите седем дни от неработоспособността, 60 процента (от осмия до четиринадесетия ден от неработоспособността) или чрез допълнително обезщетение.

Компенсационната осигуровка започва да се ползва, след като гарантираният период на изплащане на заплатата от работодателя изтече. Това означава след две седмици неработоспособност за работници и един месец за служители.

Размерът на компенсация е 60 процента от приходите. Таванът, който се взема предвид за компенсацията, е 124,57 евро на ден за неработоспособност, която е възникнала след 1 януари 2011 г.

Ако не сте в състояние да работите и след една година, вие получавате право на обезщетение за инвалидност (indemnité d’invalidité/invaliditeitsuitkering). Вж. Глава V: Обезщетения за инвалидност.

Как се осъществява достъпът до парични обезщетения за болест?

Ако не можете за работите поради заболяване, трябва да предоставите на медицинския консултант на своя здравноосигурителен фонд медицинско удостоверение, попълнено от лекуващия ви лекар. Трябва да направите това в рамките на два дни от появата на неработоспособността. Ако го изпратите със закъснение, вашето право на обезщетение започва от по-късната дата.

Медицинският консултант на вашия здравноосигурителен фонд преценява продължителността на вашето заболяване. Той или тя има право да ви извика, за да провери вашето състояние по всяко време.

Вашето право на парични обезщетения за болест при преместване в рамките на Европа

Като общо правило, паричните обезщетения за болест (т.е. обезщетенията, предназначени по принцип да заменят доходи, които са преустановени поради болест) винаги се изплащат според законодателството на държавата, в която сте осигурени, независимо от това къде пребивавате или сте отседнали.

При преместване в друга държава от Европейския съюз, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария, когато трябва да бъдат изпълнени определени условия за получаване на право на обезщетения за болест, компетентната институция (т.е. институцията в държавата, в която сте осигурени) трябва да вземе предвид осигурителните периоди, периодите на пребиваване или на стаж, които сте завършили съгласно законодателството на някоя от гореспоменатите държави. По този начин се гарантира, че лицата няма да загубят своето осигурително покритие за болест, когато сменят работодателя и се преместват в друга държава.

Допълнителна информация за координацията на социалноосигурителните права при преместване или пътуване може да бъде намерена на адрес http://ec.europa.eu/social-security-coordination.

Глава IV: Обезщетения за майчинство и бащинство

Кога имате право на обезщетения за майчинство или бащинство?

Всички жени работници, работещи на трудов договор, и категориите, приравнени с него, имат право на обезщетения за майчинство (indemnité de maternité/moederschapsuitkering). Обърнете внимание, че не е нужно да работите, за да имате право на обезщетения за майчинство: безработните жени и жените с увреждания също са обхванати.

За да имате право на обезщетения в натура трябва да сте плащали минималния размер на вноските (през текущата или през предходната година). Минимумът през 2010 г. е 4162,47 евро (до 21-годишна възраст) и 5549,96 (21 години и повече). Съществува също и квалифициращ период от шест месеца със 120 дни реалeн работа или изравнени периоди.

За обезщетение за майчинство, лицето трябва да е плащало вноски шест месеца.

За самостоятелно заети лица е възможно да се прилагат специални разпоредби. За допълнителна информация се свържете с институциите, посочени в приложение I. Можете също да намерите информация в приложението относно социална защита за самостоятелно заетите лица, изготвено от MISSOC.

Какво е покритието?

Бременните жени имат право на 15 седмици отпуск по майчинство или 17 седмици в случай на многоплодно раждане.

Отпускът преди раждане, за който бъдещата майка трябва да подаде заявление, не може да започне по-рано от шест седмици преди евентуалната дата на раждането или осем седмици, ако тя очаква многоплодно раждане. От тези шест (или осем) седмици, най-много пет (или седем) могат да се вземат по нейно усмотрение преди или след раждането. Седмицата, непосредствено преди раждането, е задължителна. Частта от незадължителния отпуск преди раждане, която не е била използвана преди раждането, може да се използва след отпуска след раждане или в момент, когато детето се завърне у дома след дълъг период на болнично лечение.

Отпуск след раждане се отпуска за период от девет месеца след раждането.

Сумата на обезщетението за майчинство се изчислява, както следва:

– за жени на възмездна заетост, 82 процента от заплатата (без таван) през първите 30 дни и 75 процента (предмет на таван) от тридесет и първия ден нататък или в

случай на удължаване;

– за безработни жени основната помощ възлиза, през първите 30 дни, на 60 процента от изгубената заплата. размерът на основната помощ е равен на размера на обезщетението за безработица, на което даден работник би имал право, ако не се намира в период на отпуск по майчинство. тя може също така да изиска допълнителна помощ, която възлиза на 19,5 процента от нейната изгубена заплата с поставен таван. от тридесет и първия ден допълнителната помощ възлиза на 15 процента от изгубената заплата с поставен таван.

– жените с увреждания имат право на 79,5 процента от заплащането, при таван от 98,58 евро, през първите 30 дни и 75 процента, при таван от 93,00 евро, след това (началото на майчинството от 1 януари 2011 г.).

Обезщетенията в натура са инжекции, грижи преди и след раждане, наблюдение и помощ по време на родилни мъки и раждане в болница или клиника, или вкъщи. Вж.: Глава II: Здравни грижи.

Бащите имат право на десет дни отпуск по бащинство при раждането на тяхното дете.

При удължено болнично лечение или смърт на майката, бащата може да поиска отпускът по майчинство да се преобразува в отпуск по бащинство. И двамата родители имат право на отпуск за осиновяване в случай на осиновяване на дете.

Как се осъществява достъпът до обезщетения за майчинство и бащинство?

За отпуск преди раждане бъдещата майка трябва да спре да работи (или ако е приложимо да уведоми службата по заетост) седем дни преди евентуалната дата на раждане. Тя трябва да предостави на здравноосигурителния си фонд медицинско удостоверение, в което се посочва, че тя очаква да роди в края на задължителния период на отпуск преди раждане.

Вашето право на обезщетения за майчинство и бащинство при преместване в рамките на Европа

Разпоредбите за координация обхващат обезщетения за майчинство и съответните им обезщетения за гледане на малко дете от бащата. Когато трябва да бъдат изпълнени определени условия за получаване на право на обезщетения, компетентната институция (т.е. институцията в държавата, в която сте осигурени) трябва да вземе предвид осигурителните периоди, периодите на пребиваване или на заетост, които сте завършили съгласно законодателството на друга държава от Европейския съюз, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария.

Като общо правило, паричните обезщетения (т.е. обезщетенията, предназначени да заменят преустановени доходи) винаги се изплащат според законодателството на държавата, в която сте осигурени, независимо от това къде пребивавате или сте отседнали. Обезщетенията в натура (т.е. медицински грижи, лекарства и болнично лечение) се предоставят съгласно законодателството на вашата държава по пребиваване, все едно сте осигурени там.

Допълнителна информация за координацията на социалноосигурителните права при преместване или пътуване може да бъде намерена на адрес http://ec.europa.eu/social-security-coordination.

Глава V: Обезщетения за инвалидност

Кога имате право на обезщетения за инвалидност?

Работник, който в резултат на болест или влошаване на здравето не може да печели над една трета от нормалните доходи на работник от същата категория и със същото обучение, се приема за инвалид. Минималното ниво на неработоспособност е най-малко 66 процента.

Ако сте получавали обезщетение за болест една година и продължавате да не сте в състояние да се върнете на работа, може да имате право на обезщетение за инвалидност (indemnité d’invalidité/invaliditeitsuitkering). Това право се преустановява обаче при навършване на пенсионна възраст (която в момента е 65 години за жени и мъже).

За да имате право на обезщетение за инвалидност трябва също така:

– да се регистрирани в здравноосигурителен фонд;

– да сте работили 120 дни през период от шест месеца. някои периоди на бездействие, като например платен отпуск, отпуск по болест и т.н. се броят за работни периоди;

– да разполагате с удостоверение, че не сте били в състояние да работите една година;

– да докажете, че сте платили минимални вноски.

За самостоятелно заети лица е възможно да се прилагат специални разпоредби. За допълнителна информация се свържете с институциите, посочени в приложение I. Можете също да намерите информация в приложението относно социална защита за самостоятелно заетите лица, изготвено от MISSOC.

Какво е покритието?

Обезщетението за инвалидност (indemnité d’invalidité/invaliditeitsuitkering)  възлиза на 65 процента от вашите предишни доходи, ако имате лица на ваша издръжка. Ако нямате лица на ваша издръжка тази сума се намалява на 55 процента за неомъжено/неженено лице или 40 процента за партньор.

Еднократната парична помощ за подпомагане на трето лице е добавка, която се отпуска на лицето, което е неработоспособно, най-рано от четвъртия месец на неработоспособността; тя възлиза на 13,25 евро.

Размерът на обезщетението има таван. Таванът е определен на 124,57 евро за инвалидност, която се е появила след 1 януари 2011 г.

Как се осъществява достъпът до обезщетения за инвалидност?

Вж.: Как се осъществява достъпът до парични обезщетения за болест?

Вашето право на обезщетения за инвалидност при преместване в рамките на Европа

Компетентната институция на държавата, в която заявявате пенсия за инвалидност, ще вземе предвид осигурителните периоди или периодите на пребиваване, завършени съгласно законодателството на всяка друга държава от ЕС, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария, ако това е необходимо за изчисляването на обезщетенията за инвалидност.

Обезщетения за инвалидност ще се изплащат независимо от това къде пребивавате или къде сте отседнали в Европейския съюз, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария. Необходимите административни проверки и медицински прегледи обикновено ще се извършват от компетентната институция в държавата, в която пребивавате. При някои обстоятелства за такива прегледи е възможно да бъдете задължени да се върнете в държавата, която изплаща вашата пенсия, ако вашето здравословно състояние позволява това.

Всяка държава прилага своите национални критерии при определяне на степента на инвалидност. Поради това е възможно някои държави да считат дадено лице за такова със степен на инвалидност 70%, докато други въобще да не считат същото лице за инвалид съгласно своето законодателство. Това произтича от факта, че националните системи за социална сигурност не са хармонизирани, а единствено координирани от разпоредбите на ЕС.

Допълнителна информация за координацията на социалноосигурителните права при преместване или пътуване може да бъде намерена на адрес http://ec.europa.eu/social-security-coordination.

Глава VI: Пенсии и обезщетения за старост

Кога имате право на обезщетения за старост?

По принцип всяко лице, което е работило в Белгия на трудов договор, се осигурява за обезщетения за старост. Съществуват специални правила за наетия на непълен работен ден местен персонал.

Всички заети лица имат право на пенсия за ранно пенсиониране при навършване на 60-годишна възраст, при условие че имат пълни 35 години професионална дейност. Обичайната възраст за пенсиониране на мъжете и жените е 65 години. Изключение от това правило се прави за миньори, моряци и екипажи на самолети от гражданската авиация, които могат да се пенсионират по-рано.

Мъжете и жените, които получават пенсия за ранно пенсиониране по договор, нямат право на пенсия при достигане на пенсионна възраст  (pension de retraite/rustpensioen) преди навършване на 65 години.

Няма да получите пенсия при достигане на пенсионна възраст, ако вече получавате обезщетение за болест, инвалидност или недоброволна безработица съгласно белгийското или чуждестранно законодателство за социално осигуряване или ако получавате помощ за спиране на работа или допълнителна помощ съгласно споразумения по договор за ранно пенсиониране (prépension conventionnelle/conventioneel brugpensioen).

Пенсионерите имат право да работят, като съществува таван на доходите. За лица под 65 години, когато получаването на пенсията е започнало от 2009 г., натрупване с доходи от трудова дейност е разрешено, ако годишните професионални доходи не превишават 7 421,57 евро на година за един служител (брутно възнаграждение). Тази сума се увеличава на 11 132,37 евро, когато има дете на издръжка. Преди да започнете работа като пенсионер трябва да уведомите Националната служба по пенсиите (Office national des pensions/ Rijksdienst voor Pensioenen ― ONP/RVP/) с препоръчано писмо. Трябва също така да уведомите работодателя си отново с препоръчано писмо, че получавате пенсия. За допълнителна информация се свържете с Националната служба по пенсиите (вж. приложение I).

За самостоятелно заети лица е възможно да се прилагат специални разпоредби. За допълнителна информация се свържете с институциите, посочени в приложение I. Можете също да намерите информация в приложението относно социална защита за самостоятелно заетите лица, изготвено от MISSOC.

Какво е покритието?

Обезщетенията включват:

– пенсия при достигане на пенсионна възраст (pension de retraite/rustpensioen за заети лица;

– помощ за отопление за (allocation de chauffage/verwarmingstoelage) пенсионирани миньори;

– помощ за почивка (pécule de vacances/vakantiegeld)и допълнителна помощ за почивка (pécule de vacances complémentaire/aanvullend vakantiegeld).

Размерът на вашата пенсия при достигане на пенсионна възраст зависи както от периода, в който сте били наети на работа в Белгия, така и от вашите приходи през този период, осъвременени спрямо издръжката на живота към момента на изчисляване на пенсията.

Както за жените, така и за мъжете, пенсията при достигане на пенсионна възраст се изчислява като за всяка отработена година се взема една четиридесет и пета от пълния размер на пенсията. За моряци и миньори се прилагат специални условия.

Пенсията възлиза на до 60 процента от вашите средни доходи през годините на трудовия ви стаж и на 75 процента, ако имате съпруг/а на ваша издръжка.

Гарантираната минимална пенсия за старост (pension minimum garantie/gewaarborgd minimumpensioen) за пълен трудов стаж е 15 676,44 (домакинство) или 12 545,10 евро (неомъжено/неженено лице) на година, изчислена pro rata, ако трудовият стаж е най-малко равен на две трети от пълния трудов стаж.

Максималната пенсия зависи от тавана на годишните доходи. Към 1 май 2011 г. максималната пенсия за служител (неомъжено/неженено лице) възлиза на 23 852,76 евро.

Как се осъществява достъпът до обезщетения за старост?

Заявленията за пенсия трябва да се подават до общинската администрация на вашето място на пребиваване. Ако живеете в друга държава-членка на ЕС, трябва да изпратите своето заявление до местната пенсионна институция в тази страна. За да избегнете забавяния на обработването на вашето досие, ви препоръчваме да подадете своето заявление една година преди достигане на пенсионна възраст.

Пенсията ви може да се плаща или с пощенски запис, който може да ви се изпраща до дома, или с превод до вашия пощенски клон или по вашата банкова сметка.

Вашето право на обезщетения за старост при преместване в рамките на Европа

Разпоредбите на ЕС за пенсии за старост засягат изключително държавни пенсионни схеми, а не фирмени, професионални или частни такива. Те гарантират, че:

– Във всяка държава на ЕС (включително Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария), в която сте били осигурени, вашето осигурително досие се запазва, докато достигнете пенсионната възраст в тази държава.

– Всяка държава на ЕС (включително Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария), в която сте били осигурени, ще трябва да ви изплаща пенсия за старост, когато достигнете пенсионната възраст. Размерът, който ще получите от всяка от държавите-членки, ще зависи от продължителността на вашето осигурително покритие във всяка държава.

– Вашата пенсия ще се изплаща там, където пребивавате в ЕС (включително Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария). Трябва да подадете своето искане в институцията за пенсионно осигуряване на държавата от ЕС (или Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария), в която живеете, освен ако никога не сте работили там. Ако случаят е такъв, следва да кандидатствате в държавата, където последно сте работили.

Допълнителна информация за координацията на социалноосигурителните права при преместване или пътуване може да бъде намерена на адрес http://ec.europa.eu/social-security-coordination.

Глава VII: Обезщетения за преживели лица

Кога имате право на обезщетения за преживяло лице?

Преживелият съпруг/съпруга на осигурено заето лице има право на пенсия за преживяло лице (pension de survie/overlevingspensioen) от 45-годишна възраст. Възрастово ограничение не съществува, когато преживелият съпруг/съпруга има дете на своя издръжка или има степен на неработоспособност най-малко 66 процента, или ако починалото лице е работило под земята 20 години. В допълнение бракът трябва да е продължил най-малко една година или да се е родило дете, или смъртта да е в резултат от злополука, случила се или професионална болест,

появила се след датата на сключване на брака, или съпругът/съпругата трябва към момента на смъртта да е имал/а дете на своя издръжка, за което той/тя е получавал/а семейни обезщетения.

Преживелият съпруг/съпруга трябва да е преустановил всякаква работа с изключение на разрешената. За лица под 65 години, които получават само пенсия за преживяло лице, когато получаването на пенсията е започнало от 2009 г., натрупване с доходи от трудова дейност е разрешено, ако годишните професионални доходи не превишават 17 280 евро на година за един служител (брутно възнаграждение). Тази сума се увеличава до 21 600 евро, когато има дете на издръжка. Преди да започнете работа като пенсионер, трябва да уведомите Националната служба по пенсиите (Office national des pensions, Rijksdienst voor Pensioenen – ONP/RVP ) с препоръчано писмо. Трябва също така да уведомите работодателя си отново с препоръчано писмо, че получавате пенсия. За допълнителна информация се свържете с Националната служба по пенсиите.

Преживелият съпруг/съпруга не трябва също така да е сключил нов брак.

При разведени съпрузи условията са, че той/тя не може да е изгубил родителски права или да е бил/а осъден/а за посегателство срещу живота на другия съпруг или да е сключил/а нов брак. Останалите условия (възраст, натрупване и т.н.) са същите като тези за пенсия за старост. Вж. Глава VI Кога имате право на обезщетения за старост?

Преживял партньор не получава обезщетения.

Освен това няма да получите пенсия за преживяло лице при достигане на пенсионна възраст, ако вече получавате обезщетение за болест, инвалидност или недоброволна безработица съгласно белгийското или чуждестранно законодателство за социално осигуряване или ако получавате помощ за спиране на работа или допълнителна помощ съгласно споразумения по договор за ранно пенсиониране.

За самостоятелно заети лица е възможно да се прилагат специални разпоредби. За допълнителна информация се свържете с институциите, посочени в приложение I. Можете също да намерите информация в приложението относно социална защита за самостоятелно заетите лица, изготвено от MISSOC.

Какво е покритието?

Преживелият съпруг/съпруга има право на 80 процента от действителната или хипотетичната пенсия за старост на осигуреното лице, изчислена по коефициента за двойка със сключен брак, когато съпругът/съпругата е на издръжка.

За разведени съпруг/съпруга пенсията се изчислява като пенсията за старост, но само на базата на 62,5 процента от дохода, минус личния доход. Периоди извън периода на брака и периоди, обхванати от персонална пенсия, не се вземат под внимание.

Гарантираната минимална пенсия за преживяло лице (pension de survie minimum garantie /gewaarborgd minimum-overlevingspensioen)за пълен трудов стаж е 11 868,82 на година, изчислена pro rata, ако трудовият стаж е най-малко равен на две трети от пълния трудов стаж.

Максималната пенсия зависи от тавана на годишните доходи. От 1 януари 2010 г. максималната пенсия за преживял съпруг/съпруга на служител възлиза на 22 956,00 евро, което съответства на максималната пенсия за старост за неомъжено/неженено лице.

Помощна пенсия (pension de survie temporaire/tijdelijk overlevingspensioen) може да се отпусне или да се дава временно на вдовица/вдовец, който не е или вече няма право респективно на пенсия за преживяло лице. По-конкретно 12-месечна помощ може да се предостави на съпрузи, които не отговарят на условията за пенсия за преживяло лице. Пенсията може да се дава най-много 12 месеца, когато бидейки под 45 години преживелият съпруг не отговаря на условията за ранно отпускане на пенсия за преживяло лице. В този случай след 12 месеца се плаща намален размер на пенсията.

Помощ при смърт

Когато смъртта на осигурено лице не е свързана с неговия или с нейния трудов стаж, се изплаща помощ за покриване на разходите за погребението (allocation pour frais funéraires/uitkering voor begrafeniskosten). Тя представлява еднократно обезщетение, което не е свързано с индекса на потребителските цени и в момента възлиза на 148,74 евро.

За помощи при смърт, свързана с трудови злополуки и с професионални болести, вж. Глава VIII.

Как се осъществява достъпът до обезщетения за сираци?

Исканията за пенсия трябва да се подават до общинската администрация на вашето място на пребиваване. Ако живеете в друга държава-членка на ЕС, трябва да изпратите своето заявление до местната пенсионна институция в тази страна.

Заявлението за помощна пенсия за преживяло лице трябва да се подаде в рамките на 12 месеца от датата, на която е починал съпругът/съпругата. Забележка: съпруг/съпруга на пенсионер, който/която го е преживял/а не трябва да подава заявление за пенсия за преживяло лице или за помощна пенсия, тъй като една от двете им се отпуска автоматично.

Пенсията може да се плаща или с пощенски запис, който може да ви се изпраща до дома, или с превод до вашия пощенски клон или по вашата банкова сметка.

Вашето право на обезщетения за преживели лица при преместване в рамките на Европа

Като цяло, правилата, които се прилагат за пенсии за преживели съпруги/съпрузи или сираци и помощи при смърт, са същите като тези, прилагащи се за пенсии за инвалидност и старост (вж. глави V и VI). А именно, пенсии за преживели лица и помощи при смърт следва да се изплащат без никакво намаление, промяна или преустановяване независимо от това къде в Европейския съюз, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария пребивава преживелият съпруг или съпруга. Допълнителна информация за координацията на социалноосигурителните права при преместване или пътуване може да бъде намерена на адрес http://ec.europa.eu/social-security-coordination.

Глава VIII: Обезщетения при трудови злополуки и професионални болести

Кога имате право на обезщетения?

Трудови злополуки

Трудовата злополука се определя като „всяка злополука, която се случва на работник по време на и поради изпълнение на неговия трудов договор и която причинява травма“.

Всички служители, включително чираци/стажанти и местни работници, са осигурени срещу трудови злополуки или злополуки на път за и от работа.

Професионални болести

Всички служители са осигурени срещу професионални болести, както и безработните лица и лицата с увреждания, които преминават професионално обучение или рехабилитация. Съществува списък на признати болести, който може да се ползва за справка от интернет страницата на Фонда за професионални болести (Fonds des maladies professionnelles / Fonds voor de beroepsziekten – FMP/FBZ) на следния адрес: http://www.fmp.fgov.be/fr/listes_fr01.htm (на нидерландски, френски и немски език). Ако конкретна професионална болест е включена в

списъка и претърпелия трудова злополука е зает в сектор, където той или тя е изложен/а на този риск, заболяването се признава като професионална болест. В допълнение дадено лице, което страда от заболяване, което не е включено в списъка, също има право да докаже излагане на определен риск и да докаже причинноследствена връзка между това излагане и болестта. Работодателите трябва да са осигурени във Фонда за професионални болести, който отпуска съответните обезщетения.

Какво е покритието?

Трудови злополуки

Трудовата злополука дава право на:

– парични обезщетения за временна или постоянна, пълна или частична загуба на работоспособност и, ако е необходимо, на помощ за придружителство от трета страна;

– възстановяване на медицински и свързани с тях разходи;

– възстановяване на пътни разходи;

– специални обезщетения в случай на смърт.

Парично обезщетение за неработоспособност

По време на период на временна пълна неработоспособност, претърпелият трудова злополука получава 90 процента от средното дневно заплащане. Парично обезщетение се изплаща също и при временна частична неработоспособност. Ако пострадалият се върне частично на работа, той или тя получава обезщетение, равно на разликата между заплащането, получавано преди злополуката, и това, получавано след завръщане на работа.

Ако претърпелият подобна злополука не се върне на работа след определен период от време, неработоспособността може да се потвърди като дългосрочна (това се нарича „консолидиране“).

След подобно потвърждение се плаща годишна помощ за период от три години. През този период случаят може да бъде преразгледан. Размерът на помощта зависи от степента на неработоспособност и от заплащането, на което работникът е имал право за годината, предхождаща злополуката (основно възнаграждение).

В края на тези три години помощта се преобразува в пожизнен анюитет. Една трета от капиталовата сума може да се изплати при поискване, ако степента на неработоспособност е над 19 процента.

В случай на полагане на грижи от друго лице се отпуска допълнителна помощ (allocation complémentaire/aanvullende uitkering) на стойност най-много 12 пъти средния месечен гарантиран доход в съответствие със степента на нужда, свързана с индекса от началото на периода на компенсация и приключваща на 91-я ден от болничното лечение.

Натрупването с нови доходи от трудова дейност е напълно разрешено. Съществуват обаче ограничения по отношение на натрупването с обезщетения за болест, инвалидност, пенсия и други пенсии за трудови злополуки и професионални болести.

По отношение на изплащането на тези обезщетения, парично обезщетение за временна неработоспособност се изплаща на същите дати като обичайното възнаграждение. След „консолидиране“ обезщетението се изплаща ежемесечно или веднъж на три месеца в зависимост от конкретния случай.

Здравни грижи

Претърпелият трудова злополука има право на възстановяване на разходите за болнично лечение, физиотерапия, медицински, хирургически грижи и зъболекарски услуги, лекарства и ортопедични принадлежности. Никой от тези разходи не се поема от пострадалия. Възстановяването се извършва на основата на плана за законово установени такси, приложими за здравноосигурителната система, и осигурителят трябва да плати дела на разходите, които обичайно се поемат от пациента.

Пътните разходи на осигуреното лице и тези на членовете на неговото или нейното семейство също могат да бъдат покрити при определени условия.

Злополука, вследствие на която е настъпила смърт

Ако при злополука на или на път за или към работа настъпи смърт на служител, се изплащат следните обезщетения:

– помощ за разходи по погребението (indemnité pour frais funéraires/begrafenisvergoeding), равна на 30 пъти средното дневно възнаграждение на жертвата;

– възстановяване на всички разходи (включително административни формалности), свързани с пренасянето на починалия до мястото на погребението;

– пожизнен анюитет, който се изплаща на преживелия съпруг/съпруга на осигуреното лице, равен на 30 процента от възнаграждението на починалото лице;

– временна помощ за децата на осигурения, възлизаща на 15 процента (полусираци) или 20 процента (кръгли сираци) от възнаграждението на починалия. Тя се изплаща до навършване на 18-годишна възраст или до преустановяване на правото на семейни обезщетения.

Анюитетите и обезщетенията за злополука, вследствие на която е настъпила смърт се изплащат ежемесечно или на тримесечие.

Професионални болести

Обезщетенията, изплащани за професионални болести, са:

– парични обезщетения за постоянна, пълна или частична неработоспособност, включително при сериозни случаи помощ за придружителство от трета страна;

– помощи за временно или постоянно спиране на работа като предпазна мярка. Фондът за професионални болести (Fonds des maladies professionnelles/Fonds voor de Beroepsziekten – FMP/FBZ) може да упълномощи дадено лице да спре да работи, ако лекар реши, че той или тя има предразположеност към професионална болест или открие първи симптоми на подобна болест. В този случай осигуреното лице има право на парично обезщетение за временна пълна

неработоспособност и на преквалификация;

– помощ в случай на смърт на осигуреното лице в резултат от професионалната болест;

– възстановяване на медицински и свързани с тях разходи. Осигуреното лице има право на свободен избор на лекар и му се възстановяват всички направени разходи по определените цени;

– възстановяване на пътни разходи, направени във връзка с лечение на професионално заболяване.

Обезщетенията се изчисляват и изплащат по същия начин като при трудовите злополуки.

Как се осъществява достъпът до обезщетения за трудови злополуки и професионални болести?

Трудови злополуки

Вашият работодател трябва да сключи полица с признато застрахователно дружество или взаимно осигурителен фонд.

Работодателят уведомява застрахователя за всяка подобна злополука , а в определени случаи инспектора по безопасност при работа, в рамките на осем дни. За целта съществуват специални формуляри или това може да се извърши по електронен път. Засегнатият служител или член на неговото или нейното семейство също може да направи такова уведомление за злополуката, ако работодателят не го направи. Ако е възможно, към уведомлението следва да се приложи медицинско удостоверение.

Степента на трайна неработоспособност, основното заплащане и датата на „консолидиране“ се посочват в споразумение между застрахователя и претърпелия злополука и се удостоверяват от Фонда за трудови злополуки (Fonds des accidents de travail / Fonds voor Arbeidsongevallen – FAT/FAO).

Ако пострадалият не е съгласен с оценката на застрахователя, той или тя може да подаде жалба до съда по труда.

По принцип пострадалият може да избере лекаря или болницата, освен ако работодателят или застрахователят не разполагат със своя собствена одобрена медицинска/фармацевтична услуга или болница. Тези услуги се предоставят напълно безплатно.

За допълнителна информация се свържете със застрахователя на своя работодател. Ако срещнете затруднения, свържете се с FAT/FAO (вж. Приложение I).

Професионални болести

Молби трябва да се подават до Фонда за професионални заболявания (Fonds des maladies professionnelles/Fonds voor de Beroepsziekten – FMP/FBZ) от осигуреното лице или от негов или неин представител (например здравноосигурителния фонд). Заявлението се подава като се използва стандартен формуляр от FMP/FBZ. При промяна в здравословното състояние на лицето степента на неработоспособност може да се преоцени от FMP/FBZ, по искане на засегнатото лице или ex officio.

Вашето право на обезщетения за трудови злополуки и професионални болести при преместване в рамките на Европа

Разпоредбите на ЕС за обезщетения във връзка с трудови злополуки или професионални болести са много подобни на разпоредбите за обезщетения за болест (вж. раздели II и III). В рамките на Европейския съюз, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария, ако пребивавате или сте отседнали в държава, различна от тази, в която сте осигурени за трудови злополуки, вие обикновено имате право да получавате здравни грижи там във връзка с трудова злополука или професионална болест; паричните обезщетения обикновено се изплащат от институцията, която ви осигурява, дори ако пребивавате или сте отседнали в друга държава.

Когато трябва да бъдат изпълнени определени условия за получаване на право на обезщетения във връзка с трудова злополука или професионална болест, институцията, в която сте осигурени, трябва да вземе предвид осигурителните периоди, периодите на пребиваване или на заетост, които сте завършили съгласно законодателството на други държави от Европейския съюз, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария. По този начин се гарантира, че хората няма да загубят своето осигурително покритие, когато сменят работодателя и се преместят в друга държава.

Допълнителна информация за координацията на социалноосигурителните права при преместване или пътуване може да бъде намерена на адрес http://ec.europa.eu/social-security-coordination.

Глава IX: Семейни обезщетения

Кога имате право на семейни обезщетения?

Право на семейни обезщетения имате, ако сте заето или безработно лице, лице с увреждания или лице, което получава пенсия.

Вие трябва да съставлявате едно семейство с или да съществува правна връзка между вас и засегнатото дете или деца. Когато няколко лица имат право на семейни обезщетения за едно и също дете съществуват определени правила за приоритет, които следва да се спазват.

За самостоятелно заети лица е възможно да се прилагат специални разпоредби. За допълнителна информация се свържете с институциите, посочени в приложение I.

Можете също да намерите информация в приложението относно социална защита за самостоятелно заетите лица, изготвено от MISSOC.

Възрастово ограничение

До 31 август на календарната година, в която едно дете навърши 18-годишна възраст, правото на семейни обезщетения не е обект на каквото и да било условие, свързано с придобиване на образование. След това семейни обезщетения могат да се отпускат за деца:

– на възраст до 25 години, ако те имат признат договор за стаж;

– на възраст до 21 години, ако те страдат от заболяване, което касае тяхно умствено или физическо увреждане или лична дейност и участие, и засяга техния семеен кръг;

– на възраст до 25 години за студенти, семестриално завършили студенти, подготвящи се за дисертация и обучаващи се;

– на възраст до 25 години за лица, които са завършили образованието или обучението си и са се регистрирали като търсещи работа, но за не повече от 180 или 270 дни след завършване на учебната или обучителната програма.

По принцип детето трябва да е израснало в Белгия и евентуално учи там. Независимо от това условието за териториалност не е приложимо, когато детето е израснало и учи в една от държавите-членки на Европейското икономическо пространство.

Родителско обезщетение

Белгийското законодателство предвижда също родителско обезщетение. За получаване на тези обезщетения условието е вие да сте родител, който работи на пълен работен ден или почасово в частния или обществения сектор и който е прекъснал своята кариера, за да се грижи за своето малко дете.

Освен това вие трябва:

– да сте в отпуск (най-много три месеца при прекъсване на работа на пълен работен ден; най-много шест месеца в случай на почасова работа) от момента на раждане или осиновяване на детето и преди детето да е навършило шест години (осем в случай на осиновяване, физическо или умствено увреждане от най-малко 66 процента);

– да можете да докажете 12 месеца трудов стаж през 15-те месеца, предхождащи уведомлението до работодателя.

Какво е покритието?

Имате право на обезщетения за дете за всяко дете, което отговаря на горепосочените условия. Размерът нараства с броя на децата, но за трето и за всяко следващо дете размерът за дете е един и същ. Ако желаете да научите на какъв размер имате право за вашите деца, можете да използвате електронния калкулатор, предоставен на интернет страницата на Националната служба за семейни обезщетения (Office national des allocations familiales pour travailleurs salariés / Rijksdienst voor Kinderbijslag voor Werknemers – ONAFTS/ RKW): http://www.onafts.fgov.be/Fr/compute.php.

Правото на получаване на основно обезщетение за деца се определя на тримесечие на основа на положението през месеца за справка. Месецът за справка е вторият месец от предходното тримесечие за онези, които вече имат право на семейно обезщетение, или първият месец от ползване на правото за онези, които получават право на тези обезщетения за първи път.

Имате право на добавки за възраст, когато децата ви достигнат възраст шест, 12 и 18 години.

Специални добавки се плащат за деца с увреждания и за деца на безработни лица (след седем месеца на пълна заетост), пенсионери, лица с увреждания на платена заетост и жени работници в отпуск по майчинство (след седем месеца неработоспособност). Увеличени семейни обезщетения се изплащат за полусираци, чиито преживял родител (баща или майка) не е сключил нов брак или не е създал реално домакинство.

Бивши безработни лица и бивши инвалиди, които са започнали нова дейност, получават при определени условия правото на детска добавка за максимален период от осем тримесечия.

Специалните условия за добавки, свързани със социално-професионалното положение на бенефициера (добавки за деца на безработни лица, пенсионери и лица с увреждания) се определят в чрез проверка на доходите спрямо доходите на домакинството . Когато дадено лице получи право на допълнително обезщетение, защото всички правни и регулаторни специални условия са спазени в конкретен месец, добавката се изплаща на първия ден от следващия месец за останалата част от тримесечието и за следващото тримесечие. След това правото за тримесечие продължава да важи всеки път, когато правните и регулаторните условия са спазени в определен момент през втория месец на предходното тримесечие.

Добавките за деца с увреждания и увеличенията на семейните обезщетения за сираци не се изплащат, считано от месеца след този, в който специалните условия вече не са спазени.

Помощи при раждане и осиновяване

При раждане на дете (allocation de naissance/kraamgeld) се изплаща помощ за раждане.

При определени условия може да се изплати помощ за осиновяване (prime d’adoption/adoptiepremie) при осиновяване на дете.

Родителско обезщетение

При работа на пълен работен ден обезщетението възлиза на 741,40 евро за пълно прекъсване на работа или на 370,69 евро (за лица на възраст под 50 години) за непълно прекъсване на работа.

Как се осъществява достъпът до семейни обезщетения?

За да получите семейни обезщетения трябва да кандидатствате пред Фонда за семейни помощи, с който вашият работодател е свързан. Вашият работодател ви дава адреса на фонда и те ви предоставят изчерпателна информация.

Семейните обезщетения се изплащат на лицето, което отглежда засегнатото дете, тоест по принцип на майката. В случай на деца, сключили брак, деца, които са станали независими, деца на възраст над 16 години, които имат свое собствено място на пребиваване и вече не са част от домакинството на лицето, отговарящо за тяхното образование, и деца, които имат свои собствени деца, за които те получават семейно обезщетение, семейните обезщетения се изплащат директно на детето.

Заявленията за помощи за раждане на дете трябва да се подават до компетентния Фонд за семейни обезщетения. Можете да подадете заявление за това по всяко време, считано от шестия месец на бременността, и помощта може да се изплати от втория месец преди предвидената дата на раждане.

За родителски обезщетения трябва да информирате работодателя своевременно съгласно предписаните условия и да предадете необходимите документи до Националната служба по заетост.

Вашето право на семейни обезщетения при преместване в рамките на Европа

Характеристиките и размерите на семейните обезщетения се различават значително между отделните държави.

Поради това за вас е важно да знаете коя държава е отговорна за предоставянето на тези обезщетения и какви са условията за получаването им. Можете да намерите общите принципи за определяне на компетентното законодателство на адрес http://ec.europa.eu/social/main.jsp?catId=849&langId=bg.

Държавата, която е отговорна за изплащане на семейни обезщетения, трябва да вземе предвид осигурителните периоди, завършени съгласно законодателството на всяка друга държава от Европейския съюз, включително Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария, ако това е необходимо за удовлетворяване на условията за предоставяне на право на обезщетение.

Ако дадено семейство има право на обезщетения съгласно законодателството на повече от една държава, то по принцип ще получи най-високия размер на обезщетенията, предвиден съгласно законодателството на една от тези държави. С други думи, семейството се разглежда все едно всички засегнати лица пребивават или са осигурени в държавата с най-благоприятното законодателство.

Семейни обезщетения не могат да се изплащат два пъти за един и същ период и за един и същ член на семейството. Има правила за предимство, които уреждат преустановяването на обезщетения от една държава до размера на тези, изплащани от държавата, която е основно компетентна за плащането.

Допълнителна информация за координацията на социалноосигурителните права при преместване или пътуване може да бъде намерена на адрес http://ec.europa.eu/social-security-coordination.

Глава X: Безработица

Кога имате право на обезщетения за безработица?

Обезщетения за безработица

Принципно заетите лица са осигурени срещу рисковете от безработица независимо от техните дневни или седмични работни часове. Държавните служители могат да предявят претенции за обезщетения за безработица след прекъсване на трудови правоотношения.

За да имате право на обезщетение за безработица (allocations de chômage/werkloosheidsuitkeringen), вие трябва:

– да сте работили минимален брой дни (между 312 и 624) през определен период от време (от 18 до 36 месеца). Продължителността на този период зависи от възрастта ви. Периодите на работа в друга държава-членка на ЕС по принцип се вземат предвид, но трябва да сте станали безработен в Белгия;

– да сте изгубили работата си недоброволно, без да получите компенсация;

– да сте регистрирани като лице търсещо работа в компетентна служба по заетост и да отговаряте на всяка подходяща оферта за работа или след 45-годишна възраст, на оферта за преквалификация. във Фландрия компетентната служба по заетост е VDAB, в Брюксел е Actiris и във Валония, FOREM;

– да търсите работа активно; след определен период, в който сте били безработни, ви извикват на интервю, за да се направи оценка дали полагате достатъчно усилия; може да ви бъде поискано също така да дадете писмена гаранция за това, която се оценява по-късно;

– да сте в състояние да работите;

– да сте на възраст под 65 години (както за мъже, така и за жени);

– да пребивавате обичайно в Белгия и на практика да живеете в Белгия.

Не съществува схема за безработица за самостоятелно заети лица с изключение на специална помощ при несъстоятелност. За допълнителна информация се свържете с институциите, посочени в приложение I.

Предпенсионни обезщетения

Предпенсионна пенсия на основата на колективни споразумения

Предпенсионната пенсия на основата на колективни споразумения (prépension conventionnelle/conventioneel brugpensioen) е система, която позволява определени по-възрастни работници, които са съкратени от работа, да получават допълнителна помощ – в допълнение към обезщетението за безработица – платима от работодателя или от фонд, действащ от негово име. Договорното предпенсиониране не представлява ранно пенсиониране. Договорното предпенсиониране се прилага единствено за работници в частния сектор.

За да имате право на предпенсиониране, вие трябва:

– да сте на възраст 60 години (по-малка възраст е възможна при наличие на по-дълъг трудов стаж);

– да сте съкратени от работа, т.е. вашият работодател трябва да ви връчи уведомление или да прекрати договора ви с обезщетение при прекратяване на трудов договор;

– да имате право на обезщетение за безработица;

– да сте извън пазара на труда.

Работодателят не е длъжен да замени лице в положение на предпенсиониране.

Ако сте съкратени от работа от предприятие, което се намира в затруднение, трябва да сте на възраст 52 години. Ако сте съкратени от работа от предприятие, което се намира в процес на реорганизация, трябва да сте на възраст между 52 и 55 години (в изключителни случаи на възраст 50 години при наличие на становище от консултативна комисия). В тези случаи не съществува задължение за заместване.

Помощ при работа на непълен работен ден за възрастни работници

Помощта при работа на непълен работен ден за възрастни работници (prépension conventionnelle à mi-temps/halftijds brugpensioen) представлява допълнителна осигурителна система за определени по-възрастни служители в случай на намаляване на обезщетението за работа на непълен работен ден. Тази схема се прилага единствено за служители на пълен работен ден в частния сектор, които са съгласни да работят на половин работен ден.

За да имате право на такова обезщетение, вие трябва:

– да сте на възраст най-малко 55 години;

– да имате право на обезщетение за безработица;

Работодателят трябва да ви обезщети за часовете, в които вие вече не работите.

Какво е покритието?

Обезщетения за безработица

Паричното обезщетение per diem зависи от продължителността на времето, в което дадено лице е било безработно, от нейното или неговото дневно заплащане и от семейното положение. Когато дадено безработно лице има семейство на негова издръжка и единствено то издържа семейството, той или тя има право на 60 процента от предишните си доходи, като максималната разрешена сума е 53,64 евро, а минималната е 40,32 евро. Безработно лице без лица на негова издръжка има право на 60 процента от предишните си доходи през първата година от положението си като безработно (като максималната сума е 53,64 евро, а минималната сума е 33,21 евро) и на 55 % след това (като максималната сума е 41,89 евро).

Безработно лице без лица на негова издръжка, което живее с лица, които имат доход, има право на 60 процента от предишните си доходи през първата година (като максималната сума е 53,64 евро, а минималната сума е 25,39 евро) и 40 процента след това (като максималната сума е 31,14 евро, а минималната сума е 25,39 евро). След това тя или той получава фиксирана сума от 17,89 евро.

Безработни лица на възраст 50 или повече години, които са работили най-малко 20 години, имат право на „добавка за старшинство“ или на добавка за връщане на работа.

Безработно лице, работещо на непълен работен ден, може в определени случаи да получи допълнителна помощ, чиято сума зависи от броя отработени часове.

Работници, чиито трудови договори са преустановени временно не по тяхно желание, могат да получат временна помощ per diem (allocation de chômage temporaire/tijdelijke werkloosheidsuitkering) за всеки цял ден на преустановяване.

Млади хора на възраст под 30 години (към момента на подаване на молба), които са безработни още от момента на напускане на училище и които отговарят на останалите условия (вид образование и т.н.) могат да имат право на фиксирано обезщетение per diem, което се изплаща след определен период от време.

Работещите на непълен работен ден лица имат право на степен на обезщетение, пропорционално на броя на техните работни часове. Натрупване с други обезщетения и с доходи от трудова дейност Натрупването с други обезщетения за социална сигурност е ограничено.

Натрупването с доходи от трудова дейност също е ограничено само до определени случаи. Когато дадено лице получава професионален доход от „второстепенна“ дейност, извършвана по време най-малко на три месеца преди попадане в положение на безработно лице, и продължаваща и след това, натрупване е възможно до 130 процента от максималния дневен размер на обезщетението за безработица на лице, което има семейство на своя издръжка. За професионален доход от „обичайна“ дейност, извършвана от лицето един месец докато е безработно, правото на дневно обезщетение за безработица се губи само за дните на дейността и обезщетението се запазва през останалите дни.

Отказ на обезщетения и санкции

Ако сте без работа, защото сте напуснали своята работа без основателна причина или сте били освободени по своя вина, или ако сте отказали предложение за подходяща работа или за програма за обучение, докато сте безработни (например изключване поради неоказване на сътрудничество по време на специална процедура на активно търсене на работа или по време на пренасочване), или не правите достатъчно опити за намиране на работа, вашето обезщетение може да бъде спряно за определен период.

Предпенсионни обезщетения

Предпенсионна пенсия на основата на колективни споразумения

Към обезщетението за безработица се добавя допълнителна помощ (indemnité complémentaire/aanvullende vergoeding), равна на половината от разликата между нетните приходи (горна граница) и обезщетението за безработица. Обезщетението се плаща от работодателите. Размерът на обезщетението за безработица, платимо в този случай, е 60 процента от вашето последно брутно възнаграждение (пределна сума от 1960, 18 евро), независимо от семейното ви положение. Този процент остава непроменен за цялата продължителност на вашето положение на предпенсиониране.

Помощ при работа на непълен работен ден за възрастни работници

В допълнение към възнаграждението за своята работа на непълен работен ден бенефициерът получава добавка, включваща частично обезщетение за безработица, като оставащата сума се плаща от работодателя. Обезщетението за безработица е с фиксирана сума от 14,90 евро на ден.

Как се осъществява достъпът до обезщетения за безработица?

Трябва да подадете заявление до органа, който отговаря за изплащането на вашето обезщетение за безработица (allocations de chômage/werkloosheidsuitkeringen). Решенията за отпускане на обезщетение се вземат от Националната служба по заетост (Office national pour l’emploi/Rijksdienst voor Arbeidsvoorziening – ONEM/RVA), а реалните плащания се извършват или от признати частни органи, сформирани от профсъюзите (CSC/ACV, FGTB/ABVV, CGSLB/ACLVB) или от държавния орган, Фонда за спомагателни обезщетения за безработица (Caisse auxiliaire de paiement des allocations de chômage/Hulpkas voor werkloosheidsuitkeringen/– CAPAC/HVW)).

Можете да изберете органа, който желаете да ви плаща, и можете да се прехвърлите винаги, когато пожелаете.

Вашето право на обезщетения за безработица при преместване в рамките на Европа

Обикновено държавата-членка, в която сте наети на работа, е отговорна за предоставянето на обезщетения за безработица. Прилагат се специални разпоредби за погранични работници и други презгранични работници, които са пребивавали в държава-членка, различна от тази, в която работят.

Осигурителните периоди или периодите на заетост, завършени в други държави на Европейския съюз, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария, могат да се използват за изпълняване на условията за вноски.

Ако желаете да търсите работа в друга държава от Европейския съюз, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария, можете при определени условия да пренесете тези обезщетения за ограничен период от време.

Допълнителна информация за координацията на социалноосигурителните права при преместване или пътуване може да бъде намерена на адрес http://ec.europa.eu/social-security-coordination.

Глава XI: Минимални средства

Кога имате право на обезщетения във връзка с минимални средства?

Обща система

Общата система гарантира право на социална интеграция чрез работно място или интеграционен доход (revenu d’intégration/leefloon), обединен или не с интеграционен проект. Интеграционният доход трябва да гарантира минимален доход на лица без достатъчно ресурси, които не са в състояние да ги осигурят с лични усилия или с други средства. Приема се, че дадено лице е нуждаещо се, ако след проучване на социалното му положение и наличните средства за живот се окаже, че неговите ресурси са по-ниски от размерите на интеграционния доход.

За предявяване на право на интеграционен доход лице, подало искане, трябва да е на възраст 18 години (официално пълнолетие), с три изключения: непълнолетни лица, еманципирани с брак, самостоятелни лица, които се грижат за а) дете/деца и бременни непълнолетни лица. Не съществува максимално възрастово ограничение.

Лицето, подало искане, трябва да демонстрира своето желание да работи, освен ако това е невъзможно по здравословни причини или поради дискриминация, основана на пола.

Гарантиран доход за възрастни лица

Това представлява специален механизъм, който осигурява финансова подкрепа за възрастни лица с ниски доходи.

Вие получавате право на гарантиран доход (garantie de revenus aux personnes âgées/inkomensgarantie voor ouderen)на възраст 65 години. Правото на гарантиран доход за възрастни лица (общоизвестно като GRAPA) зависи от общия ви доход от всички източници (пенсия, собственост, доходи и т.н.). Ако доходът ви е над определено ниво, размерът на изплащания GRAPA се намалява съответно.

За да имате право на GRAPA трябва да пребивавате в Белгия.

Помощ за заместване на доход

Помощ за заместване на доход (allocation de remplacement de revenus/inkomensvervangende tegemoetkoming)  може да се изплаща на лица с увреждания, чието физическо или душевно състояние е намалило възможностите им за получаване на доходи на една трета или по-малко от това, което един здрав човек може да спечели на общия пазар на труда.

За да имате право на помощ за заместване на доход трябва да сте на възраст между 21 и 65 години и да имате местожителство и действително да пребивавате в Белгия; ако сте получавали това обезщетение преди достигане на 65-годишна възраст обаче продължавате да го получавате и след това. Освен това националността на лицето с увреждане трябва да е някоя от посочените в законодателството.

Други обезщетения

Съществуват и някои други обезщетения за минимален доход, по-конкретно гарантирани семейни обезщетения (prestations familiales garanties/gewaarborgde gezinsbijslag) и помощ за възрастни лица (allocation pour l’aide aux personnes âgées/tegemoetkoming voor hulp aan bejaarden). За допълнителна информация  вж. Приложение I.

Какво е покритието?

Обща система

Месечните размери на интеграционния доход (revenu d’intégration/leefloon) са:

– съвместно съжителство с лице: 503,39 евро;

– неомъжено/неженено лице: 755,08 евро;

– лице, живеещо заедно със семейство на негова издръжка: 1006,78 евро.

Обезщетението се изплаща за неопределен период докато условията за поучаване са спазени.

Тези суми могат да се комбинират със семейни обезщетения, получавани за деца. Ако доходът на домакинството е по-нисък от определен таван, помощите се отпускат изцяло. Сумата на помощта се намалява със сумата на дохода, превишаващ тавана. Над тези тавани колкото по-висок е доходът, толкова по-ниска е сумата, която се отпуска.

По отношение на помощите за жилище и отопление, федеративните субекти осигуряват финансова помощ за установяване, преместване и наем. Това съществува единствено на регионално ниво. Съществуват също и някои специални права на здравни грижи.

Гарантиран доход за възрастни лица

Месечните размери на гарантирания доход за възрастни лица (garantie de revenus aux personnes âgées/inkomensgarantie voor ouderen) варира в зависимост от семейното положение:

– размер за неомъжено/неженено лице: 934,61 евро;

– размер при съвместно съжителство с лице: 623,07 евро ;

– размер за домакинство (за 2-ма съвместно съжителстващи бенефициери): 1246,14 евро.

Бенефициерът има право също на здравни грижи.

Обезщетението се изплаща докато условията за поучаване са спазени.

Помощ за заместване на доход

Основният месечен размер на помощта се определя от семейното положение на лицето с увреждания:

– категория А: 503,65 евро;

– категория Б: 755,46 евро;

– категория В: 1007,28 евро.

Въпреки че доходите на засегнатото лице и на всяко лице, с което той или тя формира домакинство, се вземат предвид при изчисляването на това обезщетение, определени суми се приспадат.

След отпускане на помощта правото на получаване продължава да съществува, докато не настъпи значителна промяна в ситуацията на лицето с увреждания.

Как се осъществява достъпът до обезщетения за минимални средства?

Обща система

Интеграционният доход се отпуска на местно равнище от Обществените центрове за социални помощи (PCSA) (Centre public d’action sociale/Openbaar Centrum voor Maatschappelijk Welzijn – CPAS/OCMW) на основата на оценка на заявленията.

Трябва да се извърши проучване на социалното положение и наличните средства за живот от социалния работник на PCSA. Лицето, подало искане, има право на консултация преди вземането на решение. Съветът за социални помощи PCSA трябва да вземе решение в рамките на 30 дни след получаване на искане. Правото се признава от датата на искането. Първото плащане трябва да се извърши в рамките на 15 дни след вземане на решението.

Гарантиран доход за възрастни лица

Ако получавате пенсия или помощ за лица с увреждания или интеграционен доход, вашето право се оценява автоматично. В противен случай трябва да подадете заявление до вашата местна общинска администрация или до Националната служба по пенсиите.

Националната служба по пенсиите (Office national des pensions/Rijksdienst voor Pensioenen – ONP/RVP) извършва оценка след провеждане на разследване за наличните средства за живот на лицето, подало искането, и на всяко лице, съжителстващо с него, за това дали лицето е нуждаещо се.

Помощ за заместване на доход

Заявленията за помощ за заместване на доход (allocation de remplacement de revenus/inkomensvervangende tegemoetkoming)се подават до кмета на общината, където е регистрирано лицето с увреждания (като белгийски гражданин или чужденец).

Генералната дирекция за лица с увреждания (Direction générale Personnes handicapées/Directie-generaal Personen met een Handicap) отговаря както за административното (допустимост, семейно положение, условия за получаване на право), така и за медицинското разследване, като последното се извършва от лекар, член на властите или от назначен лекар.

Вашето право на обезщетения за минимални средства при преместване в рамките на Европа

Като общо правило, паричните обезщетения за болест (т.е. обезщетенията, предназначени по принцип да заменят доходи, които са преустановени поради болест) винаги се изплащат според законодателството на държавата, в която сте осигурени, независимо от това къде пребивавате или сте отседнали. Тези обезщетения са изброени в Приложение II в края на настоящия наръчник.

Правилата на ЕС за координация се прилагат единствено за социална сигурност, не за социални помощи.

Допълнителна информация за координацията на социалноосигурителните права при преместване или пътуване може да бъде намерена на адрес http://ec.europa.eu/social-security-coordination.

Глава XII: Дългосрочни грижи

Кога имате право на дългосрочни грижи?

Не съществува специално законодателство на федерално (национално) ниво. Определени обезщетения обаче са предвидени в законодателството относно осигуряването за болест и инвалидност (вж. Глава III: Парични обезщетения за болест и Глава V: Обезщетения за инвалидност) и за гарантиране на достатъчно ресурси (вж. Глава XI: Минимални ресурси).

Осигуряване за болест и инвалидност

Дадено лице, което е осигурено в осигурителна схема за болест (работници на трудов договор и приравнени категории), което не е в състояние да изпълнява основните дейности от ежедневието, може да получава определени обезщетения. За получаване на тези парични обезщетения възрастовото условие е да сте на възраст между 15,5 години и пенсионна възраст. Трябва да страдате от липса на самостоятелност или намалена самостоятелност. Помощта се предоставя след извършване на оценка на всеки отделен случай.

Осигуровка за грижи (регионална)

На федерално ниво (Фламандска общност) съществува схема за задължително социално осигуряване, Осигуровка за грижи (Zorgverzekering/Assurance soins). Осигуровката за грижи ви дава право на фонд за осигуровка за грижи, който да отговаря (под формата на месечно обезщетение) за изплащането на определени разходи, свързани с осигуряване на подкрепа и услуги от немедицинско естество.

За получаване на право за осигуровка за грижи квалифициращият период включва пет години постоянно пребиваване в регион Фламандия или в двуезичния регион Брюксел-столица и членство в признат фонд за осигуровки за грижи.

Лицето трябва да се намира в сериозно и продължаващо дълго време положение на намалена самостоятелност, т.е. да се нуждае от помощта на роднини, приятели или доставчици на услуги за полагане на грижи за извършване на основни дейности от ежедневието.

За осигуровката за грижи няма максимална възраст. Минималната възраст е 25 години, но в някои случаи е възможно да се получават обезщетения под 25-годишна възраст.

Интеграционна помощ и помощ за асистиране на възрастни лица

Интеграционната помощ (allocation d’intégration/integratietegemoetkoming) и помощта за асистиране на възрастни лица (allocation pour l’aide aux personnes âgées/tegemoetkoming voor hulp aan bejaarden) представляват схеми за социално подпомагане на основата на проверка на доходите.

Интеграционната помощ се отпуска на лица с увреждания на възраст над 21 години, които към момента на подаване на заявлението, са под 65 години и по отношение на които е установена липса или намаляване на самостоятелност. Интеграционната помощ се отпуска, единствено ако доходът не превишава определени тавани.

Помощта за асистиране на възрастни лица се отпуска на лица с увреждания на възраст от 65, които не получават помощ за заместване на доход (allocation de remplacement de revenus/ inkomensvervangende tegemoetkoming, вж. Глава XI: Минимални  ресурси)  или  интеграционна  помощ и които страдат от липса или намаление на самостоятелност.

Какво е покритието?

Осигуряване за болест и инвалидност

При осигуряването за болест и инвалидност могат да се получат различни обезщетения в натура, като например сестрински грижи за силно зависими пациенти. Осигуровката покрива част от фиксираните разходи за тези грижи в зависимост от състоянието на физическа зависимост на пациента. Осигуряват се също и резидентни грижи.

Лицата с увреждания, които имат лица на своя издръжка, и отговарят на условията за признаване на необходимостта от помощ от трета страна, имат право на фиксирана помощ на стойност 13,25 евро на ден.

Осигуровка за грижи (регионална)

Схемата за осигуровка за грижи предвижда помощ и помощ от немедицинско естество чрез парично обезщетение, предоставяна от трети лица с намалена самостоятелност в жилищна, полужилищна или амбулаторна среда.

За общностно базирани грижи и за грижи по домовете обезщетението съответства на фиксиран месечен размер от 130 евро. Същият размер се отпуска, ако лицето пребивава в институция, различна от апартамент в сграда с обслужващ персонал.

Обезщетението се изплаща на потребителя за период до 36 месеца в случай на общностно базирани грижи и грижи по домовете. В случай на резидентски грижи не е определена максимална продължителност.

Интеграционна помощ и помощ за асистиране на възрастни лица

Тези помощи са насочени към компенсиране на допълнителните разходи, произтичащи от липсата или намалението на самостоятелност. Те се изчисляват на база еднократна сума и варират в зависимост от категорията зависимост.

Помощта за интеграция (allocation d’intégration/integratietegemoetkoming) се намалява с 28 процента в случай на престой в институция, която се финансира изцяло или частично с обществени средства.

Помощите се отпускат дотогава, докато са изпълнени медицинските и административните условия.

Как се осъществява достъпът до дългосрочни грижи?

Обезщетенията са обект на оценка за необходимостта от дългосрочни грижи. Оценката за зависимост от грижи се маркира с определени показатели.

Осигуряване за болест и инвалидност

За домашни сестрински грижи необходимостта се оценява от медицинска сестра или от лекуващ лекар. За асистенция от трета страна, медицинският консултант и Медицинският институт за обезщетения за болест и инвалидност(Institut National d’Assurance Maladie-Invalidité/Rijksinsituut voor ziekte- en invaliditeitsverzekering – INAMI/RIZIV) извършват оценката.

Осигуровка за грижи (регионална)

За общностно базирани грижи и за грижи по домовете оценката се извършва от професионална организация за предоставяне на грижи или от доставчик, който е упълномощен да определя сериозността и продължителността на състоянието на намалена самостоятелност. Състоянието на зависимост се доказва чрез удостоверение, издадено от Федералната обществена служба за социална сигурност (SPF Sécurité Sociale/FOD Sociale Zekerheid), от Фонда за заболявания, от Службата за домашна помощ или в зависимост от ситуацията, от Фонда за обезщетения за деца или от упълномощен оценител, избран от засегнатото лице или от негов представител.

По отношение на резидентски грижи състоянието на зависимост се доказва посредством удостоверение за престой в призната институция.

Интеграционна помощ и помощ за асистиране на възрастни лица

Намаляването на самостоятелността се определя от назначен лекар или от многодисциплинарен екип под ръководството на Генералната дирекция за лица с увреждания на Федералната обществена служба за социална сигурност.

Вашето право на дългосрочни грижи при преместване в рамките на Европа

Обезщетенията за дългосрочни грижи също попадат в обхвата на правилата на ЕС за координация на социалната сигурност, по същия начин като обезщетенията за болест. Паричните обезщетения за дългосрочни грижи се изплащат според законодателството на държавата, в която сте осигурени, независимо от това в коя държава пребивавате или сте отседнали.

Обезщетенията за дългосрочни грижи в натура (които включват здравни грижи, медицински интервенции, лекарства и болнично лечение) се предоставят съгласно законодателството на държавата, в която пребивавате или сте отседнали, все едно сте осигурени в тази държава.

Допълнителна информация за координацията на социалноосигурителните права при преместване или пътуване може да бъде намерена на адрес http://ec.europa.eu/social-security-coordination.

Приложение I: Полезни адреси и интернет страници

За въпроси относно социалната сигурност, касаещи повече от една държава на ЕС, можете да търсите връзка с институция в Европа в Директорията на институциите, поддържана от Европейската комисия и достъпна на адрес: http://ec.europa.eu/social-security-directory

Заети лица

Федерална обществена служба за социална сигурност

Service public fédéral – Sécurité sociale (SPF Sécurité sociale)

Federale Overheidsdienst – Sociale Zekerheid (FOD Sociale Zekerheid)

Finance Tower

Boulevard du Jardin Botanique/Kruidtuinlaan, 50 boîte/bus 1

1000 BRUXELLES/Brussel

http://www.socialsecurity.fgov.be

Можете да намерите подробна информация относно белгийската система за социална сигурност на интернет страницата за социална сигурност на SPF/FOD:

https://www.socialsecurity.be

Присъединяване към белгийската система за социална сигурност

Обща схема за социална сигурност за заети лица

Office national de sécurité sociale (ONSS)

Rijksdienst voor sociale zekerheid (RSZ)

Landesamt für Soziale Sicherheit (LSS)

Националната служба за социално осигуряване отговаря за събирането на вноски и за тяхното разпределяне на други институции.

Place Victor Horta/Victor Hortaplein 11

B-1060 Brussels/Brussel

Тел.: (32-2) 509 31 11

Факс: (32-2) 509 30 19

Електронна поща: webmaster@onssrszlss.fgov.be

http://www.onssrszlss.fgov.be

Социална сигурност за работници, наети извън Европейското икономическо пространство и Швейцария

Office de sécurité sociale d’outre mer (OSSOM)

Dienst voor de overzeese social zekerheid (DOSZ)

Amt Für Überseeische Soziale Sicherheit (AÜSS)

Avenue Louise/Louisalaan 194

B-1050 Bruxelles/Brussel

Тел.: (32-2) 642 05 11

Факс: (32-2) 642 05 59

Електронна поща: info@ossom.fgov.be

http://www.dosz-ossom.fgov.be

Обезщетения за социална сигурност: Управление

Обезщетенията се отпускат и изплащат от различни специализирани институции.

Обезщетения за болест, за майчинство и съответните им обезщетения за гледане на малко дете от бащата, и обезщетения за инвалидност

Обща схема за заети лица

Национален институт за обезщетения за болест и инвалидност

Institut national d’assurance maladie invalidité (INAMI)

Rijksinstituut voor ziekte- en invaliditeitsverzekering (RIZIV)

Avenue de Tervuеren/Tervurenlaan 211

B-1150 Bruxelles/Brussel

Тел.: централа: (32-2) 739 71 11

Факс: (32-2) 739 72 91

За информация относно здравни грижи: Тел.: (32-2) 739 78 00

За информация за обезщетения за болест, майчинство или гледане на малко дете от бащата: Тел.: (32-2) 739 76 90

http://www.inami.fgov.be/www.riziv.fgov.be

Списък на всички осигурители ще намерите на интернет страницата на INAMI:

http://inami.fgov.be/secure/fr/insurers/contacts/index.htm

– Alliance nationale des mutualités chrétiennes/Landsbond der Christelijke Mutualiteiten:

http://www.mc.be / www.cm.be

– Union nationale des mutualités neutres/ Landsbond van de Neutrale Ziekenfondsen:

http://www.mutualites-neutres.be / www.neutrale-ziekenfondsen.be

– Union nationale des mutualités socialistes Nationaal Verbond van Socialistische Mutualiteiten: http://www.mutsoc.be / www.socmut.be

– Union nationale des mutualités libérales/ Landsbond van Liberale Mutualiteiten:

http://www.libmut.be / www.mutlib.be

– Union nationale des mutualités libres/ Landsbond van de Onafhankelijke Ziekenfondsen:

http://www.mloz.be

– Caisse auxiliaire d’assurance maladie invalidité (CAAMI) — Hulpkas voor ziekte- en invaliditeitsverzekering (HZIV) — Hilfskasse für Kranken- und Invalidenversicherung (HKIV):

Rue du Trône/Troonstraat 30A

B-1000 Bruxelles/Brussel

Тел.: (32-2) 229 35 62

Факс: (32-2) 229 35 58

http://www.caami-hziv.fgov.be

– Caisse des soins de santé de la SNCB Holding – Kas der Geneeskundige Verzorging van de NMBS Holding

Rue de France/Frankrijkstraat 85

B-1060 Bruxelles/Brussel

Тел.: (32-2) 526 35 28

Факс: (32-2) 525 35 61

Моряци

Caisse de secours et de prévoyance en faveur des marins (CSPM)

Hulp- en voorzorgskas voor zeevarenden (HVKZ)

„Maritiem Huis“

Olijfakstraat 1-13

Postbus 1

B-2060 Antwerpen 6

Тел.: (32-3) 220 74 11

Факс: (32-3) 220 74 66

http://www.hvkz-cspm.fgov.be

Обезщетения за трудови злополуки

Фонд за злополуки при работа

Fonds des accidents de travail (FAT)

Fonds voor arbeidsongevallen (FAO)

Fonds für Arbeitsunfälle (FAF))

Rue du Trône/Troonstraat 100

B-1050 Bruxelles/Brussel

Тел.: (32-2) 506 84 11

Факс: (32-2) 506 84 15

Електронна поща: info@faofat.fgov.be

www.faofat.fgov.be

Обезщетения за професионални болести

Фонд за професионални болести

Fonds des maladies professionnelles (FMP)

Fonds voor de beroepsziekten (FBZ)

Fonds für BerufsKrankheiten (FBK)

Avenue de l’Astronomie/Sterrekundelaan 1

B-1210 Bruxelles/Brussel

Електронна поща: secr@fmp-fbz.fgov.be

http://www.fmp-ibz.fgov.be

Помощи при смърт

Смърт не поради професионално заболяване или трудова злополука

Национален институт за обезщетения за болест и инвалидност

Institut national d’assurance maladie invalidité (INAMI)

Rijksinstituut voor ziekte- en invaliditeitsverzekering (RIZIV

Вж. по-горе.

http://www.inami.fgov.be / www.riziv.fgov.be

Смърт в резултат на професионална болест

Фонд за професионални болести

Fonds des maladies professionnelles (FMP)

Fonds voor de beroepsziekten (FBZ)

Fonds für Berufskrankheiten (FBK)

Avenue de l’Astronomie/Sterrekundelaan 1

B-1210 Bruxelles/Brussel

Тел.: (32-2) 22 66 202

Електронна поща: deces@fmp-fbz.fgov.be

Смърт в резултат на трудова злополука

Фонд за трудови злополуки

Fonds des accidents de travail (FAT)

Fonds voor arbeidsongevallen (FAO)

Fonds für Arbeitsunfälle (FAF)

Rue du Trône/Troonstraat 100

B-1050 Bruxelles/Brussel

Тел.: (32-2) 506 84 92

Електронна поща: secr@fmp-fbz.fgov.be

Пенсии за старост и пенсии на преживели лица

Национална пенсионна служба

Office national des pensions (ONP)

Rijksdienst voor pensioenen (RVP)

Landespensionsamt (LPA)

Tour du Midi/Zuidertoren

B-1060 Bruxelles/Brussel

Тел.: (32-2) 529 30 01 (FR) – (32-2) 529 30 02 (NL) – (32-2) 529 30 03 (DE)

Електронна поща: info@rvponp.fgov.be

http://www.onprvp.fgov.be

Безплатен телефон (в Белгия): понеделник—петък 8:30 – 12:00 ч. и 13:00 – 17:00 ч.:

0800 502 56 (FR) – 0800 502 66 (DE) – 0800 502 46 (NL)

Обезщетения за безработица

Национална служба за заетост

Office national de l’emploi (ONEM)

Rijksdienst voor arbeidsvoorziening (RVA)

Landesamt für Arbeitsbeschaffung (LfA)

Boulevard de l’Empereur/Keizerslaan 7

B-1000 Bruxelles/Brussel Тел.: (32-2) 515 41 11, Факс: (32-2) 514 11 06

Адресите на регионалните служби на Националната служба по заетост са посочени на интернет страницата на ONEM/RVA: http://www.rva-onem.fgov.be/

Обезщетения за безработица се изплащат:

– или от обществена институция: Caisse auxiliaire de paiement des allocations de chômage (CAPAC) — Hulpkas voor werkloosheidsuitkeringen (HVW) — Hilfszahlstelle für Arbeitslosenunterstützungen (HFA) – http://www.hvw-capac.fgov.be/

– или от съюза на работещите:

– Fédération générale du travail de Belgique/Algemeen Belgisch Vakverbond –

FGTB/ABVV: FGTB/ABVV: http://www.fgtb.be / / www.abvv.be

– Confédération des syndicats chrétiens/Algemeen Christelijk Vakverbond – CSC/ACV:

www.acv-csc.be

– Confédération générale des syndicats libéraux de Belgique /Algemene Centrale der Liberale Vakbonden van België – CGSLB/ACLVB: www.cgslb.be / http://www.aclvb.be/

Предварително пенсиониране

Държавна федерална служба (FPS) „Заетост, работа и социално съгласуване

Service public fédéral (SPF)– Emploi et concertation sociale

Federale Overheidsdienst (FOD) – Werkgelegenheid, Arbeid en sociaal Overleg

Rue Ernest Blérot/Ernest Blérotstraat 1

B-1070 Bruxelles/Brussel

Тел.: (32-2) 233 41 11

Факс: (32-2) 233 44 88

Електронна поща: information@emploi.belgique.be / informatie@werk.belgie.be

http://www.emploi.belgique.be / www.werk.belgie.be

Семейни обезщетения и гарантирани семейни обезщетения

Национална служба за семейни обезщетения за служители

Office national des allocations familiales pour travailleurs salariés (ONAFTS)

Rijksdienst voor kinderbijslag voor werknemers (RKW)

Zentralanstalt für Familienbeihilfen für Arbeitnehmer (ZFA)

Rue de Trèves/Trierstraat 70 (пощенски адрес) или 9 (рецепция)

B-1000 Bruxelles/Brussel

Тел.: (32-2) 237 23 20

Факс: (32-2) 237 23 09

Безплатен телефон: 0800 944 34

http://www.rkw-onafts.fgov.be/

Всички агенции за семейни обезщетения са посочени на интернет страницата на ONAFTS/RKW:

http://www.onafts.fgov.be/Fr/Info/Agencies/agencyListNumber.php

Помощ за заместване на доход, интеграционна помощ и помощ за асистиране на възрастни лица

Федерална служба за социална сигурност – Генерална дирекция за самостоятелно заети лица

Service public fédéral (SPF) Sécurité sociale – Direction générale Indépendants

Federale Overheidsdienst (FOD) Sociale Zekerheid – Directie-Generaal Zelfstandigen

Finance Tower

Boulevard du Jardin Botanique/Kruidtuinlaan 50, boîte/bus 1

B 1000 Bruxelles/Brussel

Център за връзка

Тел. от Белгия: 0800 987 99

Тел. от чужбина: (32-2) 507 87 99

Факс: (32-2) 509 81 85

Електронна поща: HandiN@minsoc.fed.be (NL)

Електронна поща: HandiF@minsoc.fed.be (FR)

http://handicap.fgov.be

Гарантиран доход за възрастни лица

Национална пенсионна служба

Office national des pensions (ONP)

Rijksdienst voor pensioenen (RVP)

Landespensionsamt (LPA)

Tour du Midi/Zuidertoren

B-1060 Bruxelles/Brussel

Тел.: (32-2) 529 30 01 (FR)

(32-2) 529 30 02 (NL)

(32-2) 529 30 03 (DE)

Електронна поща: info@rvponp.fgov.be

Самостоятелно заети лица

Федерална служба за социална сигурност – Генерална дирекция за самостоятелно заети лица

Service public fédéral (SPF) Sécurité sociale – Direction générale Indépendants

Federale Overheidsdienst (FOD) Sociale Zekerheid – Directie-Generaal Zelfstandigen

Finance Tower

Boulevard du Jardin Botanique/Kruidtuinlaan 50, boîte/bus 1

B 1000 Bruxelles/Brussel

Тел.: (32-2) 528 64 50

Факс (32-2) 528 69 77

Електронна поща: zelfindep@minsoc.fed.be

Национален осигурителен институт за самостоятелно заети лица

Institut national d’assurances sociales pour travailleurs indépendants (INASTI)

Rijksinstituut voor de social verzekeringen der zelfstandigen (RSVZ)

6 Place Jean Jacobs/Jan Jacobsplein 6

B-1000 Brussels/Brussel

Тел.: (32-2) 546 42 11

Факс: (32-2) 511 21 53

Електронна поща: info@rsvz-inasti.fgov.be

http://www.rsvz-inasti.fgov.be/

Фондове за социално осигуряване

Ще намерите списъка на следния адрес:

http://www.inasti.be/fr/tools/links/insurance_companies.htm

Приложение II: Специални парични обезщетения, независещи от вноски

Някои обезщетения за социална сигурност, наричани специални парични обезщетения, независещи от вноски1, се предоставят изключително в държавата, в която пребивава съответното лице. Поради това не е възможно тези парични обезщетения да се „пренасят“ при преместване в друга държава в Европа, дори ако все още сте осигурени в Белгия.

Специалните обезщетения, независещи от вноски, за Белгия са:
– Обезщетение за заместване на доходите (Закон от 27 февруари 1987 г.);
– Гарантиран доход за възрастни хора (Закон от 22 март 2001 г.).
Locations of visitors to this page
Tyxo.bg counter
Site Meter
Google Analytics AlternativeClicky

Социално осигуряване (и данъци) – Гърция

Социално осигуряване (и данъци) – Гърция

Сравнение на данъците(включително осигуровките) в Гърция и България

Гърция

България

Осигуровка за пенсия

20%

17,8%

Осигуровка за здраве

6,45%

8%

Осигуровка за безработица

5%

1%

Осигуровка за майчинство и общо заболяване

1,2%

3,5%

Осигуровка за трудова злополука и професионална болест

Няма

0,4% – 1,1%

Осигуровка за семейно подпомагане

2%

Няма

Общ размер на осигурителната тежест

34,65%

30,7% – 31,4%

Максимален осигурителен доход

5543,55 € месечно

2 000 лева месечно

Данък общ доход

0% за доход до 12000€ годишно

18% за доход 12000€ – 16000€

24% за доход 16000€ – 22000€

26% за доход 22000€ – 26000€

32% за доход 26000€ – 32000€

36% за доход 32000€ – 40000€

38% за доход 40000€ – 60000€

40% за доход 60000€ – 100000€

45% за доход над 100000€

10%

ДДС

19%

20%

Настоящото представлява информационния бюлетин на български на справочника на ЕК за социалното осигуряване в Гърция (с някои уточнения по отношение на данъците от http://www.taxexperts.eu/en/GUIDE/TaxExperts_Guide, http://world.tax-rates.org/greece и http://www.taxrates.cc/html/greece-tax-rates.html.

Оригиналния текст може да бъде намерен на следния адрес.

Предоставената информация е изготвена в сътрудничество с националните кореспонденти на Mutual Information System on Social Protection (MISSOC).

Съдържание:

Глава I: Въведение, организация и финансиране

Глава II: Здравни грижи

Глава III: Парични обезщетения за болест

Глава IV: Обезщетения за майчинство и бащинство

Глава V: Обезщетения за инвалидност

Глава VI: Пенсии и обезщетения за старост

Глава VII: Обезщетения за преживели лица

Глава VIII: Обезщетения при трудова злополука и професионална болест

Глава IX: Семейни обезщетения

Глава X: Безработица

Глава XI: Минимални средства

Глава XII: Дългосрочни грижи

Приложение I: Полезни адреси и интернет страници

Приложение II: Специални парични обезщетения в Гърция

Глава I: Въведение, организация и финансиране

Въведение

Ако работите в Гърция, имате право на същите обезщетения за социална сигурност като гръцки работник (гражданин) и при същите условия. Членовете на вашето семейство, които живеят в Гърция, могат също да заявят обезщетения при същите условия като членовете на семейството на гръцки работник.

Няма единна законодателна рамка, която регулира всички осигурителни институции в Гърция, което означава, че обезщетенията за социална сигурност, условията за получаването им и изискуемите удостоверителни документи се различават между институциите. Независимо от това Институтът за социална сигурност — Общият осигурителен фонд на работниците и служителите, известен като IKA-ETAM, е най-голямата организация за социална сигурност на работници и служители в страната, която обхваща основната част от населението. Настоящият наръчник се фокусира върху социалната закрила, която той предоставя.

IKA-ETAM осигурява работници в публичния и частния сектор, които са заети по договори, подчинени на частното право, при условие, че не са включени в друга схема за общо осигуряване. IKA-ETAM покрива обезщетения за болест и майчинство и пенсиониране. Обезщетенията за безработица и семейните обезщетения се администрират от Службата по трудова заетост (OAED): IKA-ETAM събира осигурителните вноски, плащани за OAED, за нейна сметка.

Освен IKA-ETAM, има редица други специални осигурителни схеми:

– за служители на публични длъжности;

– за определени категории служители като банкови чиновници и журналисти;

– за фермери, които са обхванати от Организацията за осигуряване в селското стопанство (OGA);

– за самостоятелно заети лица, които са обхванати от специален професионален осигурителен фонд, като например OAEE (за занаятчии, свободни професии, търговци, шофьори, собственици на хотели, туристически агенти и др.) и ETAA (за инженери, юридическите професии, лекари, фармацевти и други работещи в сектора на здравеопазването).

Ако вашата професия е покрита от друга осигурителна институция, трябва да се свържете с тази организация за информация. Данни за контакт на основните осигурителни и пенсионни институции са представени в Приложението към настоящия наръчник. В останалите случаи местният офис на IKA-ETAM ще може да ви осведоми в коя схема за осигуряване сте включени.

Регистриране в IKA-ETAM

Когато за първи път започнете работа на длъжност, която е покрита от схема на IKA-ETAM, трябва да се регистрирате в местния офис на IKA-ETAM на мястото, където живеете (и след това трябва да ги уведомявате за всяка промяна в личната ви информация). След това представяте на вашия работодател копие от удостоверението за регистрация. С това удостоверение се доказва вашият статут на осигурено лице и ви се дава осигурителен номер.

Вашите осигурителни данни се отбелязват в редовните аналитични декларации (APD), които работодателите са задължени да попълват и изпращат на IKA-ETAM на определени дати. Вашата индивидуална партида за социално осигуряване отразява осигурителната ви история (отработени дни и други осигурителни данни) и се съхранява в електронен формат. След като APD бъдат обработени, индивидуалните партиди за социално осигуряване се актуализират; всеки шест месеца работодателят получава ново извлечение, което той/тя е задължен/а да препрати на работника или служителя. След като компютърните файлове на IKA-ETAM бъдат изцяло актуализирани, извлеченията ще се изпращат директно на домашните адреси на всяко осигурено лице.

Ако сте самостоятелно заето лице, трябва да се регистрирате в съответната трудова институция или камара (т.е. Асоциацията на адвокатските колегии в Атина, Техническата камара и др.) и в Органа за държавните приходи (Δημόσια Οικονομική Υπηρεσία, Δ.Ο.Υ.), когато това е необходимо, а след това да се регистрирате в съответната институция за социална сигурност.

Вноски за социална сигурност

Правилата, уреждащи осигурителните рискове и съответните обезщетения за лицата, обхванати от IKA-ETAM, са изключително комплексни, като се прилагат различни разпоредби в зависимост от това кога сте се включили в схемата. Системата, която е приета през 1992 г. и все още е в сила, разделя работната сила на две категории: включените в схема за социална сигурност преди 31 декември 1992 г. и регистрираните за социално осигуряване след 1 януари 1993 г. Условията за осигурително покритие и право на обезщетение се различават за тези две категории работници, а размерът на различните обезщетения също варира.

Вноските за социална сигурност се плащат от работника или служителя и от работодателя. Размерът на вноската на работника или служителя е процент от брутната заплата, който се удържа от работодателя за сметка на пакетното възнаграждение на лицето непосредствено или най-много два месеца след съответния период. Размерът на вноската на работодателя, който също е процент от брутното възнаграждение на служителя, се плаща от работодателя и се добавя към ведомостта за заплата. И двете вноски се изплащат на IKA-ETAM от работодателя в рамките на предписан срок.

Жалби

Ако не сте съгласни с решение, взето от офиса на IKA-ETAM, където сте регистрирани, можете да подадете оплакване в неговия местен административен съвет (TDE) в срок от 30 дни от датата на уведомлението относно решението. За решения, свързани с пенсия, разполагате с до три месеца след уведомлението относно решението. Ако не сте удовлетворени от решението на административния съвет, можете да обжалвате пред компетентния административен съд в срок от 60 от датата на уведомлението относно решението.

Организация на социалната закрила

Повечето институции за социална сигурност са под шапката и надзора на Министерството на труда и социалната сигурност. Малък брой институции за социална сигурност са на подчинение и се контролират от други министерства [например Осигурителния фонд за морски служители (NAT), който развива дейност под шапката на Министерството на икономиката, конкурентоспособността и флота, и Върховната сметна палата (GLK), която осигурява държавни служители и функционира под шапката на Министерството на финансите]. Публичните органи

вземат мерки срещу възможни измами, за да опазят общия интерес и се грижат за правилното прилагане на законодателството и разпоредбите на организациите за социална сигурност (осигурителните фондове). Всички горепосочени институции за социална сигурност се управляват от административни съвети, в които участват представители на осигурените лица, пенсионерите, работодателите и държавата.

Като част от предприетата реформа на системата за социална закрила в страната, Закон 3655/2008 въвежда съществено преструктуриране на осигурителните органи. В резултат на това броят на осигурителните фондове в рамките на правомощията на Министерството на труда и социалната сигурност (Υπουργειο Εργασιας Και Κοινωνικης Ασφαλισης) (които предоставят основно осигуряване, спомагателни пенсии и обезщетения за болест) е намален (чрез интегриране или обединяване на фондове) от 133 на 13. Присъединяването към дадена схема зависи от естеството и типа на извършваната работа.

Главната осигурителна институция е Институтът за социална сигурност (IKA-ETAM, Ιδρυμα Κοινωνικων Ασφαλισεων-Ενιαιο Ταμειο Ασφαλισης Μισθωτων), където са включени голямото мнозинство заети работници на заплата и други категории служители. IKA-ETAM е „основната гръцка схема за осигуряване на заети работници на заплата“.

Фермерите са членове на осигурителната схема за работници и служители в сферата на селското стопанство (OGA, Организацията за осигуряване в селското стопанство, Οργανισμος Γεωργικων Ασφαλισεων).

Фондът за самостоятелно заетите лица е Организацията за социална сигурност за самостоятелно заети лица (OAEE, Οργανισμος Ασφαλισης Ελευθερων Επαγγελματιων) за занаятчии, бизнесмени, собственици на хотели, шофьори и туристически агенти. Осигурителният фонд за представители на свободни професии (ETAA, Ενιαιο Ταμειο Ανεξαρτητα Απασχολουμενων), покрива специалисти в медицинския сектор, адвокати и инженери.

Хората, заети в средствата за масова комуникация (т.e. хора, занимаващи се с разпространение на преса, фото репортери, редактори, журналисти и други лица, заети в средствата за масова комуникация) се осигуряват към Осигурителния фонд за средства за масова комуникация (ETAP-MME, Ενιαιο Ταμειο Ασφαλισης Προσωπικου Μεσων Μαζικης Ενημερωσης).

Всяка осигурителна институция е предмет на различни закони. В някои случаи обезщетенията, условията за отпускане на тези обезщетения и съответните формалности се различават при отделните институции. Подобни различия са ограничени значително след реформаторските закони 3655/2008 и 3863/2010, които въвеждат нови разпоредби относно пенсиите с цел хармонизиране на условията за пенсия за всички лица. Тези закони се разглеждат като резултат на продължителен социален диалог относно системата за социална закрила в страната между

служителите на държавата, политическите среди и социалните партньори. Общата цел на горепосочените закони е да се въведе реформа, която, съсредоточавайки се върху запазване на публичния, универсален, задължителен и преразпределящ характер на социалната сигурност, ще гарантира социалната справедливост на системата и нейната дългосрочна устойчивост. Това се постига посредством нови разпоредби, които съдържат стимули за служителите и работниците да удължат своя трудов живот и фактори, възпиращи ранното пенсиониране, както и посредством премахване на пътищата за ранно пенсиониране. В допълнение, други мерки затвърждават връзката между социалноосигурителните вноски и пенсионните обезщетения и спомагат за съвместяване на професионалния и личния живот.

За да се осигури бъдещото (от 2019 г. нататък) финансиране на пенсионните клонове на органите за социална сигурност и в контекста на солидарността между поколенията е учреден Осигурителният фонд за солидарност между поколенията (Ασφαλιστικο Κεφαλαιο Αλληλεγγύης Γενεών – AKAGE), като в него се внасят ресурси от 1 януари 2009 г. Системата покрива рисковете, свързани с болест, майчинство, старост, инвалидност и смърт.

OAED (Службата по трудова заетост) е специализирана институция, отговаряща за риска от безработица; тя отговаря също за семейни обезщетения. Независимо от това IKA-ETAM събира осигурителните вноски за OAED.

Финансиране

Системата за социално подпомагане се основава на принципа на тристранното финансиране (служител, работодател и държава), с годишни държавни субсидии за институциите за социална сигурност. Гръцката конституция от 1975 г., преработена през 2001 г., постановява принципа на социалната държава чрез разпоредби, гарантиращи значителна степен на социална закрила. По-конкретно член 22, параграф 5 относно социалната сигурност определя задължението на държавата да осигурява социална сигурност за работниците (на трудов договор и самостоятелно заети). Системата за социална сигурност функционира посредством организации за социална сигурност със самостоятелно управление и обхваща работещото население в цялата страна. Тя се разделя на три стълба:

– система от задължително основно и допълнително/спомагателно осигуряване: предоставено посредством пет осигурителни фонда; обичайно основана на финансиране от текущи доходи (разходопокривна система);

– професионални системи за допълнително осигуряване по избор: капиталова схема, предоставена посредством девет осигурителни фонда;

– частни застрахователни договори по избор: капиталови схеми, предоставени посредством многобройни частни застрахователни дружества.

Вашето право на обезщетения за социална сигурност при преместване в рамките на Европа

Системите за социална сигурност в европейските държави са различни, поради което са създадени разпоредби на ЕС за тяхното координиране. Общи правила, гарантиращи достъп до социални обезщетения, са важни за избягване на поставянето на европейски работници в неблагоприятно положение при упражняване на тяхното право на свободно движение. Тези правила са основани на четири принципа:

– Когато се движите в рамките на Европа, вие винаги сте осигурени по законодателството на една единствена държава-членка: по правило, ако сте в активна заетост, това ще е държавата, където работите, а ако не сте в активна заетост – държавата, където пребивавате.

– Принципът на равното третиране гарантира, че вие имате същите права и задължения като гражданите на държавата, в която сте осигурени.

– При необходимост периоди на осигуряване в други държави на ЕС могат да се вземат предвид при отпускане на обезщетение.

– Парични обезщетения могат да се „пренасят“ ако живеете в държава, различна от държавата на осигуряване.

Можете да разчитате на разпоредбите на ЕС за координация на социалната сигурност в 27-те държави-членки на ЕС, Норвегия, Исландия, Лихтенщайн (ЕИП) и Швейцария (общо 31 държави).

В края на всяка глава е предоставена обща информация за разпоредбите на ЕС.

Допълнителна информация относно координацията на социалноосигурителните права при преместване или пътуване в ЕС, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария може да бъде намерена на адрес: http://ec.europa.eu/social-security-coordination.

Глава II: Здравни грижи

Кога имате право на здравни грижи?

IKA-ETAM предоставя обезщетения в натура на следните категории лица:

– работници и служители, присъединени към IKA-ETAM;

– пенсионери на IKA, т.e. всички, които получават пенсия за инвалидност, за старост или за преживяло лице;

– пенсионери на специални фондове, които са плащали здравноосигурителни вноски на IKA-ETAM през целия си трудов живот;

– лица на издръжката на осигурени лица и пенсионери, които сами по себе си нямат пряко право да получават обезщетения за социална сигурност;

– безработни лица, получаващи обезщетения за безработица, както и специални категории безработни лица, към които се прилагат специални разпоредби.

Лицата на издръжка включват:

– съпруга/съпругата на осигуреното лице, ако са икономически неактивни;

– низходящи роднини, независимо от техните законови отношения: до достигане на 18-годишна възраст; или ако са безработни, до достигане на 24-годишна възраст; или ако са студенти, 2 години след завършване на тяхното образование, или до достигане на 26-годишна възраст, което от двете събития се състои първо;

– родители (при определени условия);

– сираци, които са загубили двама родители, внуци, братя и сестри;

– разведен съпруг (при определени условия).

Освен това има известни условия, които трябва да бъдат изпълнени, за да е налице право на обезщетения в натура. Трябва да сте работили най-малко 70 дни през календарната година преди настъпване на болестта или през последните 15 месеца, които го предхождат, като в този случай дните, отработени през последните три месеца на този период, не се вземат предвид. Един работен ден съответства на един осигурителен ден, а платеният годишен отпуск се отчита като работни дни. При определяне на правото на обезщетения за болест в натура се вземат предвид периодите за парични обезщетения за болест или безработица. Осигурителните периоди, завършени в друга държава-членка на ЕС, могат да се отчитат като осигурителни периоди в Гърция, дори ако за това не са налице законови разпоредби; свържете се с вашия местен офис на IKA-ETAM за информация относно изискваните формалности.

Какво е покритието?

Системата за здравно осигуряване предоставя следните обезщетения в натура:

– здравни грижи;

– лабораторни/клинични тестове;

– зъболекарски услуги;

– фармацевтични продукти

– болнични грижи;

– допълнителни грижи (терапевтични помощни средства, ортопедични апарати, очила, слухови апарати, протези и др.);

– спа процедури и лечение;

– помощ за аеротерапия.

При условие че удовлетворявате специалните условия, обезщетения в натура се отпускат за целия срок на действие на вашето право на такива обезщетения. Срокът на действие на вашето право се вписва в здравната ви книжка. Ако определено заболяване продължи по-дълго от отбелязания период, ще продължите да получавате обезщетението, докато се възстановите (продължение на лечението). Вашият дял от разходите за здравни грижи се определя по приложимите правила на IKA-ETAM, но при никакви обстоятелства не може да превишава 25 процента (например за лекарства или протези). Осигуреното лице има право на болнично лечение в държавна болница или в регистрирана клиника, определена от осигурителния институт, или в болница на Института за социална сигурност (IKA-ETAM) (Ιδρυμα Κοινωνικων Ασφαλισεων, Ενιαιο Ταμειο Ασφαλισης Μισθωτων). При спешни случаи се допуска болнично лечение в болница, с която не е сключен договор. В тези случаи осигуреното лице има право на възстановяване на сума, съответстваща на определената държавна такса. За допълнителна информация относно различните обезщетения в натура и дела на потребителя от разходите, се свържете с местната служба на IKA-ETAM.

Как се осъществява достъпът до здравни грижи?

Здравни грижи могат да бъдат получени чрез държавни болници и регистрирани частни клиники и болници на института за социална сигурност IKA-ETAM. В градските зони осигурените лица избират семеен лекар от списък. В селските райони няма свободен избор; осигурените лица се обръщат към местния лекар на Института за социална сигурност. Те могат да посещават специалисти в регионална институция на Института за социална сигурност в определен час, в съответствие със списък на чакащите. При спешни случаи те могат да ползват също частен специалист.

Системата на здравеопазване не изисква заплащане на такси към момента на предоставяне на услугите. Специалистите в частния сектор изискват авансово плащане на такси от осигуреното лице. Има възможност за възстановяване на разходите от института за социална сигурност по ставка, определена от правителството (държавна такса).

Вашата лична здравна книжка удостоверява самоличността ви като лицето, пряко осигурено за парични обезщетения за болест и такива в натура. За членовете на семейството на осигуреното лице се издава семейна здравна книжка. За да получите лична здравна книжка, трябва да сте натрупали най-малко 70 осигурителни дни през предходната календарна година или през последните 15 месеца; във втория случай последните три месеца на периода не се вземат предвид. Лична здравна книжка се издава на лицата, които са пряко осигурени, т.e. работници и пенсионери поради старост или поради инвалидност, и на лица, регистрирани към други осигурителни институции, покрити от IKA-ETAM по отношение на обезщетения за болест в натура (например пенсионери на OAEE).

Семейна здравна книжка се издава на осигуреното лице за членовете на неговото или нейното семейство, при условие че те не работят (и следователно нямат преки права). Семейна здравна книжка се издава също на вдовицата и децата на починало осигурено лице и на пенсионери към други фондове, които са покрити от IKA-ETAM по отношение на здравно осигуряване. Всеки септември за всички лица, които отговарят на условията за продължено осигуряване, се издават стикери; тези стикери се разпращат през октомври и трябва да бъдат прикрепени към здравната книжка. Същият процес се повтаря през декември за лицата, които са изпълнили условията в периода между месеците септември и декември.

Вашето право на обезщетения за здравни грижи при преместване в рамките на Европа

Ако се отседнали или пребивавате в друга държава от Европейския съюз, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария, вие и вашето семейство можете да се възползвате от услугите на общественото здравеопазване, предоставяни там. Това не означава непременно, че лечението ще бъде безплатно; това зависи от националните правила.

Ако планирате временен престой (екскурзия, бизнес пътуване и т.н.) в друга държава от ЕС, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария, кандидатствайте за Европейска здравноосигурителна карта (ЕЗОК) преди заминаване. Допълнителна информация за ЕЗОК и начина на кандидатстване за такава карта е налична на адрес: http://ehic.europa.eu.

Ако планирате постоянно преместване в друга държава от ЕС, можете да намерите допълнителна информация за вашите права във връзка със здравеопазването на адрес http://ec.europa.eu/social-security-coordination.

Глава III: Парични обезщетения за болест

Кога имате право на парични обезщетения за болест?

Парични обезщетения за болест се изплащат само на осигурени служители, които поради физическо или умствено заболяване не са в състояние да работят и отсъстват от работното място повече от три дни. С осигурителната история периодът,у през който може да се изплаща обезщетение, се увеличава, но лицето трябва да е осигурявано за най-малко:

– 120 дни през предходната календарна година (100 за заетите в строителството) или първите 12 месеца от 15-месечния период, предхождащ заболяването (продължителност на обезщетението: 182 дни за едно или повече заболявания в рамките на една година);

– 300 дни под условие за осигурителни вноски през двете години, или 27 от 30 месеца, предхождащи заболяването (продължителност на обезщетението: 360 дни за същото заболяване в рамките на една година);

– 1 500 дни осигуряване, от които 600 през последните пет години, предхождащи неработоспособността, причинена от същото заболяване (продължителност на обезщетението: 720 дни);

– 4 500 дни осигуряване преди уведомлението относно заболяването.

В зависимост от възрастта и осигурителното досие на пациента, в случай че изискването за 1 500 дни или 4 500 дни не е изпълнено, може да бъде изплатено обезщетение за 720 дни.

Всеки ваш работен ден е осигурителен ден, както и дните годишен платен отпуск. Дните, в които се получава обезщетение за безработица, не се вземат предвид при плащане на парични обезщетения за болест; все пак могат да бъдат взети предвид до 25 дни на получаване на обезщетение за безработица. Осигурителните периоди, завършени в друга държава-членка на ЕС, могат да се отчитат като осигурителни периоди в Гърция, дори ако за това не са налице законови разпоредби; свържете се с вашия местната служба на IKA-ETAM за информация относно съответните формалности.

Какво е покритието?

Размер на обезщетенията

Паричните обезщетения за болест се изчисляват въз основа на вашата осигурителна категория, която зависи от усредненото ви възнаграждение за последните 30 дни, отработени през предходната календарна година. Основната ставка е 50 процента от референтното възнаграждение за вашата категория. Тя се увеличава с 10 процента за всяко лице на издръжка във вашето семейство, но общият размер не може да надхвърля 70 процента от референтната

ставка, или референтната ставка за осигурени лица в категория 8. За тези, които се ползват от болнични грижи, обезщетението се намалява с две трети, ако нямат лица на издръжка. За първите 15 дни общият таван за обезщетение за болест плюс добавка за деца на издръжка (максимум четири) е 15,99 € на ден. След 15 дни общият таван за обезщетения плюс добавка за деца на издръжка (максимум четири) е 29,39 € на ден.

Срок на обезщетенията

Обезщетението за болест се изплаща от четвъртия ден след настъпване на заболяването или след като то е било удостоверено от компетентния орган на IKA-ETAM. Ако през същата календарна година отново се установи, че осигуреното лице не е в състояние да работи поради същото или друго заболяване, обезщетението се изплаща от първия ден. Ако осигуреното лице плаща осигурителни вноски на доброволни начала или е самостоятелно осигурено лице (т.е. строителни работници), обезщетението се изплаща от единадесетия ден след настъпване на заболяването. Обезщетение за болест се изплаща за седем дни в седмицата до:

– 182 дни през същата календарна година за същото или друго заболяване;

– 360 дни за същото заболяване, при условие че имате най-малко 300 осигурителни дни през предходните две години или последните 30 месеца, като във втория случай последните три месеца не се вземат предвид;

– 720 дни, при условие че имате най-малко 1 500 осигурителни дни, 600 от тях през последните пет години, или 4 500 дни преди настъпване на заболяването, или между 300 и 4 200 дни, в зависимост от възрастта ви.

Как се осъществява достъпът до парични обезщетения за болест?

За да заявите обезщетение за болест, трябва да представите следните документи:

– извлечение от вашата индивидуална партида за социално осигуряване;

– вашата здравна книжка (лична и семейна);

– служебна бележка от вашия работодател, посочваща времето, през което сте отсъствали от работа;

– удостоверение от вашия лекар към IKA-ETAM, че сте неработоспособен.

Вашето право на парични обезщетения за болест при преместване в рамките на Европа

Като общо правило, паричните обезщетения за болест (т.е. обезщетенията, предназначени по принцип да заменят доходи, които са преустановени поради болест) винаги се изплащат според законодателството на държавата, в която сте осигурени, независимо от това къде пребивавате или сте отседнали.

При преместване в друга държава от Европейския съюз, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария, когато трябва да бъдат изпълнени определени условия за получаване на право на обезщетения за болест, компетентната институция (т.е. институцията в държавата, в която сте осигурени) трябва да вземе предвид осигурителните периоди, периодите на пребиваване или на стаж, които сте завършили съгласно законодателството на някоя от гореспоменатите държави. По този начин се гарантира, че лицата няма да загубят своето осигурително покритие за болест, когато сменят работодателя и се преместват в друга държава.

Допълнителна информация за координацията на социалноосигурителните права при преместване или пътуване може да бъде намерена на адрес http://ec.europa.eu/social-security-coordination.

Глава IV: Обезщетения за майчинство и бащинство

Кога имате право на обезщетения за майчинство или бащинство?

За да е налице право на обезщетение за майчинство, е необходимо да са натрупани най-малко 200 осигурителни дни през двете години, предхождащи раждането на детето, и ефективно да е спряна работа.

Всеки ваш работен ден е осигурителен ден, както и дните годишен платен отпуск. Периодите, за които сте заявили обезщетение за безработица, не се вземат предвид при плащане на парични обезщетения за болест, макар че могат да бъдат взети предвид до 25 дни на получаване на обезщетение за болест. Осигурителните периоди, завършени в друга държава-членка на ЕС, могат да се отчитат като осигурителни периоди в Гърция, дори ако за това не са налице законови разпоредби. Свържете се с местната служба на IKA-ETAM за информация относно изискваните формалности в такава ситуация.

Какво е покритието?

Обезщетенията за майчинство, които се предоставят за раждане на дете, са следните:

– обезщетение при раждане на дете за разходи по акуширане (обезщетение в натура);

– обезщетение за майчинство (по време на бременността и след раждането);

– специална помощ за компенсация;

– специален отпуск по майчинство.

Обезщетение при раждане на дете

Правоимащите лица (жени, които са осигурени служители и пенсионери и съпругите на осигурени служители и пенсионери) могат да изберат да получат обезщетение при раждане на дете за разходи по акуширане. Това обезщетение е еднократна сума, равняваща се на 30-кратното дневно възнаграждение на неквалифициран работник, и е в зависимост от натрупване на 50 осигурителни дни през предходната календарна година или последните петнадесет месеца, като последните три месеца не се вземат предвид.

Обезщетение за майчинство

Това обезщетение се изплаща когато сте прекъснали работа, за 56 дни преди очакваната дата на раждане и 63 дни след раждането на детето. Размерът на вашето обезщетение за майчинство (по време на бременността и след раждането) се равнява на размера на вашето възнаграждение.

Специална помощ за компенсация

Служителки, които са бременни, наскоро са родили или кърмят, и които на своето работно място са изложени на фактори, които са опасни за здравето им или за здравето на детето, имат право на специална помощ за компенсация, когато тяхното преместване на друга длъжност е едновременно технически и обективно невъзможно. За да получи тази помощ, осигуреното лице трябва да е натрупало 200 осигурителни дни през двете години, предхождащи датата, на която прекъсва работа. Размерът на тази помощ е същият като този на обезщетението за болест, без тавана (референтна ставка за категория 8), и се изплаща от работодателя и институцията за социална сигурност.

Специален отпуск по майчинство

Този отпуск следва отпуска по майчинство или периода, през който служителката работи на съкратен работен ден, и може да бъде до 6 месеца. През отпуска OAED осигурява на служителката месечен размер, равняващ се на минималната работна заплата, както и дял от добавката за отпуск.

Как се осъществява достъпът до обезщетения за майчинство и бащинство?

Формуляри се предоставят в местния офис на IKA-ETAM. За да заявите обезщетение при раждане на дете, трябва да представите своята или семейната здравна книжка заедно с акта за раждане на детето.

Документите, които се изискват за плащане на обезщетение за майчинство, са следните:

– извлечение от вашата индивидуална партида за социално осигуряване;

– вашата лична здравна книжка;

– семейната здравна книжка (за изчисляване на увеличението за лица на издръжка в семейството);

– удостоверение от акушер/гинеколог на IKA-ETAM, посочващо очакваната дата на раждане;

– декларация от работодателя, удостоверяваща, че сте спрели работа;

– актът за раждане на детето (за изплащане на помощта след раждане).

През първата работна година работодателят продължава да изплаща на жената заплата за 15 дни през нейния отпуск по майчинство, при условие че е изработила най-малко десет работни дни; ако жената е завършила първата работна година, работодателят може да продължи да ѝ плаща заплата за един месец през отпуска по майчинство. Работодателят може да приспадне всички суми, които жената получава от своя осигурителен фонд за същия период.

Бенефициерите на специалната помощ за компенсация получават плащания от Службата по трудова заетост (OAED). През този период осигурителните вноски за пенсии за старост с начисляват от OAED.

Вашето право на обезщетения за майчинство и бащинство при преместване в рамките на Европа

Разпоредбите за координация обхващат обезщетения за майчинство и съответните им обезщетения за гледане на малко дете от бащата. Когато трябва да бъдат изпълнени определени условия за получаване на право на обезщетения, компетентната институция (т.е. институцията в държавата, в която сте осигурени) трябва да вземе предвид осигурителните периоди, периодите на пребиваване или на заетост, които сте завършили съгласно законодателството на друга държава от Европейския съюз, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария.

Като общо правило, паричните обезщетения (т.е. обезщетенията, предназначени да заменят преустановени доходи) винаги се изплащат според законодателството на държавата, в която сте осигурени, независимо от това къде пребивавате или сте отседнали. Обезщетенията в натура (т.е. медицински грижи, лекарства и болнично лечение) се предоставят съгласно законодателството на вашата държава по пребиваване, все едно сте осигурени там.

Допълнителна информация за координацията на социалноосигурителните права при преместване или пътуване може да бъде намерена на адрес http://ec.europa.eu/social-security-coordination.

Глава V: Обезщетения за инвалидност

Кога имате право на обезщетения за инвалидност?

Помощи

Министерството на здравеопазването и социалната солидарност създаде 10 програми за финансова помощ, обхващащи следните категории инвалидност:

– Слепота;

– Глухота;

– Тежко умствено увреждане;

– Таласемия;

– Хемофилия ― СПИН;

– Сериозни увреждания;

– Церебрална парализа;

– Парализа на долните крайници ― парализа на четирите крайници ― ампутация;

– Лица, страдащи от болест на Хансен;

– Помощ за транспорт.

Тези помощи се предоставят чрез механизми за социална помощ и са предназначени за лицата със специални нужди (инвалидност). Те представляват помощи, независещи от вноски, финансирани чрез общински ресурси, и се предоставят без значение от критериите за доход. Изискванията за бенефициерите варират при всяка програма и включват главно критерии за социално-осигурителен статус и за предоставяне на всякакви други обезщетения за инвалидност.

Пенсия за инвалидност

Пенсия за инвалидност при нетрудова болест

За да има право на пенсия за инвалидност, лицето трябва:

– да има установена от комитетите по хигиена на IKA-ETAM инвалидност от 50 или повече процента;

– да има изискваната продължителност на осигурителното покритие.

Осигурителните периоди, завършени в друга държава-членка на ЕС, се вземат предвид като периоди, завършени в Гърция, и трябва да бъдат съобщени във всяко заявление за пенсия.

Лицата, осигурявани преди 31 декември 1992 г., имат право на пенсия за инвалидност, когато отговарят на горните общи условия и в рамките на схемата на IKA-ETAM са натрупали най-малко:

– 4 500 осигурителни дни на 65-годишна възраст за мъже и на 60-годишна възраст за жени; или

– 10 000 осигурителни дни на каквато и да е възраст; или

– 1 500 осигурителни дни, включително най-малко 600 дни през петте години, предхождащи настъпването на инвалидността; или

– 300 осигурителни дни, ако лицето е на възраст под 21 години (този брой се увеличава прогресивно до 4 200 със стъпка от 120 дни годишно след двадесет и първата година — тези 300 дни трябва да са придобити през петте години, предхождащи годината на настъпване на инвалидността).

Лицата, осигурявани след 1 януари 1993 г., трябва да имат най-малко:

– 4 500 осигурителни дни на 65-годишна възраст (за мъже и жени); или

– 1 500 осигурителни дни, включително 600 дни през петте години, предхождащи настъпването на инвалидността; или

– 300 осигурителни дни, ако лицето е на възраст под 21 години (този брой се увеличава прогресивно до 1 500 със стъпка от 120 дни годишно след достигане на 21-годишна възраст).

Пенсия за инвалидност поради трудова злополука

За да имате право на пенсия за инвалидност, независимо кога сте се регистрирали за социално осигуряване, трябва да имате трайни увреждания, определени на най-малко 50 %инвалидност, и да сте завършили най-малко един работен ден след регистрирането ви в IKA-ETAM.

Пенсия за инвалидност, която не се дължи на трудова злополука

За да имате право на пенсия за инвалидност, трябва да отговаряте на общите условия, описани по-горе, и за периода на регистрация към IKA-ETAM да сте натрупали най-малко половината от броя осигурителни дни, който се изисква за пенсия за инвалидност за обикновена болест (в зависимост от годината, в която сте регистрирани).

Пенсия за инвалидност поради професионална болест

За да имате право на пенсия за инвалидност, независимо кога сте се регистрирали за социално осигуряване, трябва да отговаряте на общите условия, описани по-горе, и вече да сте завършили минималния осигурителен период, изискван от правилата на IKA-ETAM за здравно осигуряване, приложими за вашата професионална болест.

Какво е покритието?

Помощи

Министерството на здравеопазването и социалната солидарност изплаща следните помощи за инвалидност на всеки два месеца:

– Слепота: 362 € или 697 € (варира според подкатегорията)

– Глухота: 362 €

– Тежко умствено увреждане 527 €

– Таласемия: 362 €

– Хемофилия ― СПИН: 697 €

– Сериозни увреждания: 313 €

– Церебрална парализа: 697 €

– Парализа на долните крайници ― парализа на четирите крайници ― ампутация (осигурени и неосигурени лица): 771 €

– Лица, страдащи от болест на Hansen: 362 € или 697 € (варира според подкатегорията)

– Помощ за транспорт: 165 €

Пенсия за инвалидност

Напълно незрящи лица и осигурени лица, страдащи от определени болести, които са натрупали 4 050 дни в осигуряване, получават пенсия, съответстваща на 10 500 работни дни независимо от възрастта им.

Размерът на пенсията за инвалидност зависи от степента на инвалидност, причината за инвалидността и размера на възнаграждението през петте години, предхождащи подаването на заявление за пенсия. Осигуреното лице има право на:

– пълна пенсия, ако неговата/нейната степен на инвалидност е над 80 процента;

– 75 процента от пълната пенсия, ако неговата/нейната степен на инвалидност е между 67 и 79,9 процента, освен когато той или тя има 6 000 осигурителни дни или инвалидността се дължи на умствено заболяване, като в тези случаи той или тя има право на пълна пенсия;

– 50 процента от пълната пенсия, ако неговата/нейната степен на инвалидност е между 50 и 66,9 процента, освен когато той или тя има 6 000 осигурителни дни или инвалидността се дължи на умствено заболяване, като в тези случаи той или тя има право на 75 процента от пълната пенсия.

При определени условия пенсиите за инвалидност стават постоянни, което означава, че повече не е необходимо лицето да бъде преглеждано от компетентния комитет по хигиена на IKA-ETAM; за повече информация се свържете с местния офис на IKA-ETAM.

Натрупването на това обезщетение с други пенсии или декларирани доходи е възможно до максимална сума на всички пенсии в размер на 3 680 € на месец.

В случай на пълна инвалидност се изплаща добавка към пенсията за грижи, предоставяни от трета страна. Добавката не може да надхвърля 660,80 € на месец.

Как се осъществява достъпът до обезщетения за инвалидност?

Помощи

За повече информация относно всяка програма, както и изискваните документи, можете да се свържете със съответната общинска социална служба, която е отговорна за изпълнението на горепосочените програми за финансова помощ.

Пенсия за инвалидност

Документите, които трябва да се представят при заявяване на пенсия за инвалидност, са следните:

– формуляр-заявление, предоставен от IKA-ETAM;

– пълно осигурително досие на осигуреното лице (извлечение от индивидуална партида за социално осигуряване, осигурителна карта и карта на осигурителя, осигурителни книжки и др.);

– декларация от вашия работодател, показваща вашия трудов стаж (колко дълго сте били заети и кога сте прекъсвали и възобновявали работа);

– копие на личната карта;

– копие на удостоверение за доходи от данъчен орган;

– удостоверителни документи, свидетелстващи за вашето семейно положение (свидетелство за брак, акт за раждане на деца);

– удостоверителни документи за деца, които са студенти или са неработоспособни;

– всички медицински данни, обосноваващи заявлението за пенсия за инвалидност.

Вашето право на обезщетения за инвалидност при преместване в рамките на Европа

Компетентната институция на държавата, в която заявявате пенсия за инвалидност, ще вземе предвид осигурителните периоди или периодите на пребиваване, завършени съгласно законодателството на всяка друга държава от ЕС, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария, ако това е необходимо за изчисляването на обезщетенията за инвалидност.

Обезщетения за инвалидност ще се изплащат независимо от това къде пребивавате или къде сте отседнали в Европейския съюз, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария. Необходимите административни проверки и медицински прегледи обикновено ще се извършват от компетентната институция в държавата, в която пребивавате. При някои обстоятелства за такива прегледи е възможно да бъдете задължени да се върнете в държавата, която изплаща вашата пенсия, ако вашето здравословно състояние позволява това.

Всяка държава прилага своите национални критерии при определяне на степента на инвалидност. Поради това е възможно някои държави да считат дадено лице за такова със степен на инвалидност 70%, докато други въобще да не считат същото лице за инвалид съгласно своето законодателство. Това произтича от факта, че националните системи за социална сигурност не са хармонизирани, а единствено координирани от разпоредбите на ЕС.

Допълнителна информация за координацията на социалноосигурителните права при преместване или пътуване може да бъде намерена на адрес http://ec.europa.eu/social-security-coordination.

Глава VI: Пенсии и обезщетения за старост

Кога имате право на обезщетения за старост?

За да имате право на пенсия за старост, трябва да сте достигнали определена възраст и да сте натрупали определен брой осигурителни дни. Основните условия за право на пълна пенсия за старост са:

– най-малко 4500 осигурителни дни на 65-годишна възраст (60-годишна възраст за жени); за регистриралите се при IKA-ETAM след 1 януари 1993 г., възрастта за пенсиониране е 65 години както за мъже, така и за жени;

– за тези, които са регистрирани преди 31 декември 1992 г., най-малко 10 000 осигурителни дни на 62-годишна възраст (57-годишна възраст за жени);

– за извършващите работа, категоризирана като „тежка и нездравословна“, които са регистрирани за социално осигуряване преди 31 декември 1992 г., изискването на 60-годишна възраст (55-годишна възраст за жени) е най-малко 4 500 осигурителни дни, включително 3 600 на длъжност с тежък и нездравословен труд, и 1 000 през 13-те години, предхождащи пенсионирането или заявлението за изплащане на пенсия. За регистрираните след 1 януари 1993 г. изискването на 60-годишна възраст (за мъже и жени) е най-малко 4 500 осигурителни дни, включително 3 375 на длъжност с тежък и нездравословен труд;

– най-малко 10 500 осигурителни дни платена заетост (това отговаря на 35 години стаж) на 58-годишна възраст (мъже и жени) или 10 500 осигурителни дни, включително 7 500 на длъжност с тежък и нездравословен труд, на 55-годишна възраст за регистрираните за социално осигуряване преди 31 декември 1992 г.;

– най-малко 11 100 осигурителни дни платена заетост (това отговаря на 37 години стаж), независимо от възрастта и датата на присъединяване към схемата за социална сигурност;

– за майка на непълнолетно дете (под 18 години) или дете с увреждане, която е регистрирана за социално осигуряване преди 31 декември 1992 г., най-малко 5 500 осигурителни дни на 55-годишна възраст. Ако присъединяването започва след 1 януари 1993 г., изискването е най-малко 6 000 осигурителни дни.

Ранно пенсиониране, като пенсията ще бъде намалена с коефициент 0,005 (или 1/200) за всеки предсрочен месец, може да бъде получено от лица с:

– най-малко 4 500 осигурителни дни на 60-годишна възраст (55-годишна възраст за жени) или най-малко 10 000 осигурителни дни на 60-годишна възраст (55-годишна възраст за жени), когато лицето е натрупало 100 осигурителни дни за година през петте години, предхождащи заявлението за пенсия, и се е присъединило към IKA-ETAM преди 31 декември 1992 г.;

– най-малко 10 500 осигурителни дни на 53-годишна възраст, включително 7 500 дни на длъжност с тежък и нездравословен труд, за регистриралите се за социално осигуряване преди 31 декември 1992 г.;

– най-малко 4 500 осигурителни дни на 60-годишна възраст, за мъже и жени, включително 750 натрупани през петте години преди заявлението за пенсиониране, за регистриралите се след 1 януари 1993 г.

За отпускане на пенсия за старост могат да бъдат взети предвид максимум 200 дни обезщетение за болест и 200 дни обезщетение за безработица, при условие че тези обезщетения са изплатени през десетте години, предхождащи заявлението за отпускане на пенсия. Осигурителните периоди, завършени в друга държава-членка на ЕС, се вземат предвид като периоди, завършени в Гърция. Те трябва да бъдат съобщени във вашето заявление за пенсия и трябва да представите всички удостоверителни документи, с които разполагате.

Съществуват други възможни сценарии за пенсиониране освен описаните по-горе. За повече информация посетете уебсайта на IKA-ΕΤΑΜ или се свържете с местния офис на IKA-ETAM, а ако сте самостоятелно заето лице, посетете уебсайта на OAEE или ETAA.

Какво е покритието?

Размерът на пенсията за старост или за инвалидност, която ще получавате от IKA-ETAM, при положение че отговаряте на горните условия и сте регистрирани преди 31 декември 1992 г., зависи от общата продължителност на вашето осигурително покритие, равнището на заплащане, което ви дава право на пенсия, и вашето възнаграждение през петте най-добри години измежду десетте, предхождащи годината, в която подавате заявление за пенсия, за да се определи вашата осигурителна категория. Базата за изчисляване на пенсията се осъвременява, за да отрази вече отпуснатите увеличения на пенсията. Текущият минимален размер на пенсията е 486.84 € на месец, като максимумът е 2 373.57 € на месец, без семейните обезщетения.

Ако вашето присъединяване започва след 1 януари 1993 г., размерът на пенсията за старост или за инвалидност, която ще получавате от IKA-ETAM, при положение че отговаряте на горните условия, съответства за всяка година на осигуряване на два процента от вашето възнаграждение за петте години, предхождащи годината на заявяване. Тези суми се осъвременяват, за да отразят вече отпуснатите увеличения на пенсията до максимален размер от 70 процента. Текущият минимален размер на пенсията е 495,74 € на месец, като максимумът е 2 773,40 € на месец, без семейните обезщетения.

За лица, осигурявани преди 31 декември 1992 г., размерът на пенсията е увеличен:

– за съпруг/а, който/която не работи и не получава пенсия;

– за (до три) деца, при условие че те: не са омъжени/женени, не работят, не получават пенсия и са на възраст под 18 години (или под 24 години, ако са студенти в образователен цикъл след средно образование в Гърция или в чужбина); или не са в състояние сами да се издържат поради инвалидност, която е настъпила преди достигане на 18-годишна възраст, и за които другият съпруг не получава добавка към пенсията.

За лица, осигурявани след 1 януари 1993 г., пенсията се увеличава само за неомъжени/неженени непълнолетни (до три) деца, които не работят или не са в състояние да се издържат сами и които нямат право на пенсия. Срокът на това увеличение се удължава до достигане на 24-годишна възраст, ако децата провеждат признат образователен цикъл след средното образование или висше образование в

Гърция или в чужбина. Ако съпругът също получава пенсия, добавката се изплаща на един от двамата родители, по техен избор.

Как се осъществява достъпът до обезщетения за старост?

За да получите пенсия за старост, е необходимо да представите на IKA-ETAM следните документи:

– формуляр-заявление за пенсия, предоставен от IKA-ETAM;

– ваше пълно осигурително досие (извлечение от индивидуална партида за социално осигуряване, осигурителна карта и карта на осигурителя, осигурителни книжки и др.);

– декларация от вашия работодател, показваща вашия трудов стаж (колко дълго сте били заети и кога сте прекъсвали и възобновявали работа);

– копие от вашата лична карта;

– копие на удостоверение за доходи от данъчен орган;

– удостоверителни документи, доказващи вашето семейно положение (свидетелство за брак, акт за раждане на деца);

– удостоверителни документи за деца, които са студенти или са неработоспособни.

Вашето право на обезщетения за старост при преместване в рамките на Европа

Разпоредбите на ЕС за пенсии за старост засягат изключително държавни пенсионни схеми, а не фирмени, професионални или частни такива. Те гарантират, че:

– Във всяка държава на ЕС (включително Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария), в която сте били осигурени, вашето осигурително досие се запазва, докато достигнете пенсионната възраст в тази държава.

– Всяка държава на ЕС (включително Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария), в която сте били осигурени, ще трябва да ви изплаща пенсия за старост, когато достигнете пенсионната възраст. Размерът, който ще получите от всяка от държавите-членки, ще зависи от продължителността на вашето осигурително покритие във всяка държава.

– Вашата пенсия ще се изплаща там, където пребивавате в ЕС (включително Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария). Трябва да подадете своето искане в институцията за пенсионно осигуряване на държавата от ЕС (или Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария), в която живеете, освен ако никога не сте работили там. Ако случаят е такъв, следва да кандидатствате в държавата, където последно сте работили.

Допълнителна информация за координацията на социалноосигурителните права при преместване или пътуване може да бъде намерена на адрес http://ec.europa.eu/social-security-coordination.

Глава VII: Обезщетения за преживели лица

Кога имате право на обезщетения за преживяло лице?

В случай на смърт на осигурено лице или пенсионер, членовете на неговото/нейното семейство имат право на пенсия за преживяло лице, при условие, че починалият:

– е имал право да получава пенсия за старост; или

– е имал право да получава пенсия за инвалидност; или

– е натрупал 1 500 осигурителни дни, включително най-малко 300 през петте години, предхождащи годината на смъртта.

Ако осигуреното лице е починало в резултат на трудова злополука, членовете на неговото/нейното семейство имат право на пенсия, независимо от осигурителния период; ако е починало в резултат на злополука, която не е свързана с работата му, то трябва да е натрупало половината от осигурителните дни, посочени по-горе.

Когато лице, получаващо пенсия за старост или за инвалидност, почине, пенсията се прехвърля на преживелите членове на семейството без преразглеждане на изисквания осигурителен период. Отложените бенефициери са:

– преживелият съпруг;

– родствениците по низходяща линия, независимо от техните законови отношения, ако са неомъжени/неженени; ако не получават пенсия; ако са под 18 години или до достигане на 24-годишна възраст, ако провеждат курс на професионално обучение, цикъл след средно образование или на висше образование, признати от държавата в Гърция или в чужбина; ако не работят, нито получават пенсия от институция за основно социално осигуряване или институция в публичния сектор в резултат на собствена професионална дейност; ако са изгубили двама родители или са били на издръжка на починалия родител, който е изоставен от другия родител. деца, които не са в състояние да се издържат сами и чието увреждане е настъпило преди достигане на 18-годишна възраст, имат право на пенсия за преживяло лице, независимо от възрастта, докато увреждането продължава;

– внуци и родственици по възходяща линия, които са били сираци към датата на смъртта на осигуреното лице и са били на издръжката на починалия (само за лица, осигурявани преди 1 януари 1993 г.);

– родителите (или осиновителите), които по същество са били на издръжката на починалия (само за лица, осигурявани преди 1 януари 1993 г.).

Преживелият съпруг на осигурено лице, чиято смърт настъпва през първите шест месеца след сключването на брака, няма право на пенсия, освен ако смъртта не се дължи на злополука или ако двойката има дете, което е родено или узаконено след брака, или ако съпругата е бременна. Преживелият съпруг на пенсионер, чиято смърт е настъпила през първите 24 месеца от техния брак, няма право на пенсия.

Пенсии за преживели лица за осигурените след 1 януари 1993 г.

В случай на смърт на осигурено лице членовете на неговото семейство имат право на пенсия за преживели лица при същите условия като приложимите за пенсия за инвалидност.

Какво е покритието?

Размер на пенсията за преживяло лице

За осигуряваните преди 31 декември 1992 г. пенсията, на която има право преживелият съпруг, е 70 процента от пенсията за старост, която починалият е получавал, или на която той/тя би имал/а право. Минималното обезщетение е в размер на 438.16 € на месец, а максималният размер е 1 661.50 € на месец, без семейните обезщетения. Тази сума се отпуска in toto за период от три години. В края на този период размерът, изплащан на преживелия съпруг, който работи или е пенсионер, се намалява с 50 процента и остава в този вид, докато бенефициерът достигне 65-годишна възраст, когато размерът се увеличава на 70 процента от пенсията на преживялото лице. Ако преживелият съпруг е с увреждания, със степен на инвалидност най-малко 67 процента към датата на смъртта, пенсията се изплаща в своята цялост, без ограничения, докато инвалидността продължава. Пенсията се прекратява, ако преживелият съпруг сключи нов брак.

Пенсията за сираци е 20 процента от пенсията за старост, на която би имал право починалият. Сираци, които са загубили двама родители, получават 60 процента от тази пенсия за старост. Общият размер на пенсиите за преживели лица, изплащани на бенефициерите, не може да превишава размера, който би получавал починалият. За сираци, които са загубили двама родители, размерът не може да превишава 60 процента от въпросната пенсия. Ако общата сума превишава този таван, всяка пенсия се намалява пропорционално.

За осигуряваните след 1 януари 1993 г. пенсията, платима на преживял съпруг, е 50 процента от основната пенсия за старост или пенсията за инвалидност, която осигуреното лице е получавало или би получавало при степен на инвалидност 80 процента към датата на своята смърт. Минималното обезщетение е в размер на 396,58 € на месец, а максималният размер е 1386,70 € на месец, без семейните обезщетения. В края на период от три години след датата на смъртта размерът на пенсията, изплащана на преживял съпруг, който работи или е пенсионер, се намалява с 50 процента и остава в този вид, докато бенефициерът достигне 65-годишна възраст, когато размерът се увеличава на 70 процента от пенсията на преживялото лице. Ако преживелият съпруг е с увреждания, със степен на инвалидност най-малко 67 процента към датата на смъртта, пенсията се изплаща в своята цялост, без ограничения, докато тази инвалидност продължава.

Децата сираци имат право на 25 процента от пенсията за старост, която починалият е получавал или би получавал. Този размер се увеличава на 50 процента, ако и двамата родители са починали, освен ако детето има право на пенсия от всеки от родителите. Общият размер на пенсиите за преживели лица, изплащани на бенефициерите, не може да бъде по-малко от 80 процента от минималната пенсия за старост или повече от 100 процента от пенсията на починалото лице. Накрая, на разведения съпруг на пенсионер също се признава право на пенсия за преживяло лице. За повече информация посетете уебсайта на IKA-ΕΤΑΜ или се свържете с местния офис на IKA-ETAM.

Помощ за погребение

Еднократна помощ, равняваща се на осемкратното референтно възнаграждение за най-високата осигурителна категория, се изплаща при смърт на осигурено лице със 100 осигурителни дни през годината преди годината на смъртта или през неговите/нейните последни 15 месеца (без да се отчитат последните три месеца), или при смърт на пенсионер по старост или лице, получаващо пенсия за инвалидност или обезщетение при смърт. Това обезщетение не се изплаща при смърт на лице на издръжка. По правило обезщетението се изплаща на вдовеца/вдовицата или на лицето, платило за погребението. Удостоверителните

документи, които се изискват за плащане на тази помощ, са:

– здравната книжка на починалия;

– смъртният акт;

– осигурителната книжка (ако лицето все още е работело) или удостоверение за спиране на пенсията (за пенсионер);

– оригинали на фактурите за погребение.

Как се осъществява достъпът до обезщетения за преживели лица?

Документите, които IKA-ETAM изисква в подкрепа на заявление за пенсия за преживяло лице, са същите като изискваните за пенсия за старост плюс смъртния акт и удостоверение за семейно положение (издадено от градска или общинска управа или първоинстанционен съд), доказващо наличието на брак към датата на смъртта.

Ако пребивавате на територията на друга държава-членка на ЕС, можете да подадете искането си в институцията за социална сигурност на мястото, където живеете. Накрая, осигурителните периоди, завършени в друга държава-членка на ЕС, се вземат предвид като периоди, завършени в Гърция. Трябва да ги включите в своето искане и да приложите всички съответни удостоверителни документи от осигурителното си досие.

Вашето право на обезщетения за преживели лица при преместване в рамките на Европа

Като цяло, правилата, които се прилагат за пенсии за преживели съпруги/съпрузи или сираци и помощи при смърт, са същите като тези, прилагащи се за пенсии за инвалидност и старост (вж. глави V и VI). А именно, пенсии за преживели лица и помощи при смърт следва да се изплащат без никакво намаление, промяна или преустановяване независимо от това къде в Европейския съюз, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария пребивава преживелият съпруг или съпруга. Допълнителна информация за координацията на социалноосигурителните права при преместване или пътуване може да бъде намерена на адрес http://ec.europa.eu/social-security-coordination.

Глава VIII: Обезщетения при трудови злополуки и професионални болести

Кога имате право на обезщетения?

Ако сте служител или работник, попадате в обхвата на схемата на IKA-ETAM, когато сте жертва на:

– злополука, която е възникнала в хода на вашата работа или във връзка с нея (трудова злополука);

– злополука, която е настъпила, докато сте пътували към вашето работно място или сте се връщали от там;

– злополука, която не е свързана с вашата работа; или

– заболяване, свързано с опасности на вашето работно място, при условие, че то е официално вписано като професионална болест (съгласно правилата на IKA-ETAM относно болестите).

Злополуките и професионалните болести не се покриват от отделен клон на осигуряването. Болест и временна загуба на работоспособност попадат в обхвата на здравноосигурителната схема, докато инвалидност и смърт са предвидени в приложимите правила за пенсионно осигуряване.

Какво е покритието?

Трудови злополуки

Имате право на парични обезщетения и обезщетения в натура независимо от продължителността на осигурителното покритие: с други думи, не се изисква минимален осигурителен период. Все пак е необходимо да сте осигурени.

При трудова злополука обезщетение се изплаща от първия ден на съобщаване на злополуката; размерът се изчислява по същия начин като за обикновено обезщетение за болест. Няма тридневен период на изчакване, тъй като няма заболяване, но загубата на работоспособност трябва да продължи повече от три дни.

Ако злополуката е настъпила на първия ви работен ден, размерът на обезщетението се основава на референтната ставка за вашата осигурителна категория към датата на злополуката. За трайна инвалидност или смърт в резултат на трудова злополука ще ви се изплаща пенсия за инвалидност или лицата на ваша издръжка ще получават пенсия за преживели лица.

Други злополуки

Имате право на обезщетения за болест в натура и парични обезщетения за болест, при условие че сте натрупали най-малко половината осигурителни дни, изисквани по принцип за тези обезщетения (т.e. 25 или 50 дни).

Професионални болести

Пенсионерите и осигурените лица, които все още работят, имат право на обезщетение за професионална болест, когато в контекста на професиите, вписани в правилата на IKA-ETAM относно болестите, те заболеят от хронична болест, която се проявява след изтичане на известен период от време. Професионалната болест трябва да бъде удостоверена от медицинските служби към местния офис на IKA-ETAM.

Помощи при смърт

Еднократна помощ, равняваща се на осемкратното референтно възнаграждение за най-високата осигурителна категория, се изплаща при смърт на осигурено лице, натрупало 100 осигурителни дни през годината преди годината на смъртта или през последни 15 месеца (като последните три месеца не се отчитат), или при смърт на пенсионер по старост или лице, получаващо пенсия за инвалидност или обезщетение при смърт. Това обезщетение не се изплаща при смърт на лице на издръжка. По правило обезщетението се изплаща на вдовицата или на лицето, платило за погребението.

Как се осъществява достъпът до обезщетения?

Вие, или лице, действащо от ваше име, трябва незабавно да съобщи за злополуката на вашия работодател и на местния офис на IKA-ETAM, при всички случаи в срок от пет работни дни. Удължаване не се разрешава, освен в специални случаи. Когато злополуката води до пълна инвалидност, срокът за съобщаване е една година, а в случай на смърт е две години.

Удостоверителните документи, които се изискват за плащане на помощ при смърт, са:

– здравната книжка на починалия;

– смъртният акт;

– осигурителната книжка на починалия (ако лицето все още е работело) или удостоверение за спиране на пенсията (за пенсионер);

– оригинали на фактурите за погребение.

Вашето право на обезщетения за трудови злополуки и професионални болести при преместване в рамките на Европа

Разпоредбите на ЕС за обезщетения във връзка с трудови злополуки или професионални болести са много подобни на разпоредбите за обезщетения за болест (вж. раздели II и III). В рамките на Европейския съюз, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария, ако пребивавате или сте отседнали в държава, различна от тази, в която сте осигурени за трудови злополуки, вие обикновено имате право да получавате здравни грижи там във връзка с трудова злополука или професионална болест; паричните обезщетения обикновено се изплащат от институцията, която ви осигурява, дори ако пребивавате или сте отседнали в друга държава.

Когато трябва да бъдат изпълнени определени условия за получаване на право на обезщетения във връзка с трудова злополука или професионална болест, институцията, в която сте осигурени, трябва да вземе предвид осигурителните периоди, периодите на пребиваване или на заетост, които сте завършили съгласно законодателството на други държави от Европейския съюз, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария. По този начин се гарантира, че хората няма да загубят своето осигурително покритие, когато сменят работодателя и се преместят в друга държава.

Допълнителна информация за координацията на социалноосигурителните права при преместване или пътуване може да бъде намерена на адрес http://ec.europa.eu/social-security-coordination.

Глава IX: Семейни обезщетения

Кога имате право на семейни обезщетения?

Ако имате трудов договор, подчинен на частното право, осигурявани сте към IKA-ETAM и плащате осигурителни вноски на DLOEM, при определени условия имате право на семейни обезщетения, изплащани от Службата по трудова заетост (OAED).

За да получавате тези обезщетения, трябва да сте работили най-малко 50 дни през предходната календарна година, да сте получавали редовно обезщетение за безработица за период от два месеца или да сте определени като неработоспособни, отново за два месеца.

Децата, за които се изплащат семейни помощи, трябва :

– да са на възраст под 18 години или под 22 години, ако провеждат пълен курс на образование, или да са неработоспособни (като в този случай обезщетението се изплаща дотогава, докогато продължава неработоспособността);

– да не са женени/омъжени;

– да пребивават в Гърция или в друга държава-членка на ЕС.

Служители, чийто работодател изплаща по-високи семейни обезщетения от тези, отпускани от DLOEM, на базата на колективен трудов договор, закон, вътрешна наредба на предприятието или друга разпоредба, нямат право на обезщетения от този орган.

Семейните помощи могат да се изплащат на родители или на:

– внуци, братя и сестри, племенници, при условие че те са лица на издръжка на бенефициера и са загубили двама родители или са загубили един родител, а другият не работи;

– дядото, бабата, чичото или лелята, ако те полагат грижи за деца сираци на тяхна издръжка;

– родственици по възходяща линия или трети лица, ако им е било предоставено попечителство съгласно закона.

Какво е покритието?

Размер на обезщетението

Размерът, изплащан на бенефициерите, е пропорционален на броя деца, и се определя месечно. Размерите на обезщетението в момента са:

– 1 дете: € 8,22;

– 2 деца: € 24,65;

– 3 деца: € 55,47;

– 4 деца: € 67,38.

За всяко следващо дете се добавят допълнителни 11,30 €. Има допълнително месечно обезщетение в размер на 2,93 € за третото живо дете, родено след 1 януари 1982 г. Обезщетението се увеличава с 3,67 € на месец за всяко дете в следните случаи:

– сираци, които са загубили двама родители

– деца с увреждания

– деца, родени извън брак, които не са признати

– ако съпругът на бенефициера служи във въоръжените сили

– ако бенефициерът е вдовица или вдовец или

– бенефициерът има съпруг с увреждания.

Правото на семейно обезщетение се упражнява през календарната година, когато е придобито, плюс един допълнителен месец. Изплащането на това обезщетение приключва след допълнителен период от три месеца, следващ срока, определен за подаване на искания.

Как се осъществява достъпът до семейни обезщетения?

За да получавате семейни обезщетения, трябва да кандидатствате, лично, чрез посредник или по пощата, пред компетентната местна служба на OAED, където живеете, или пред бюро за граждански консултации (Κέντρα Εξυπηρέτησης Πολιτών KEP), като предоставите всички необходими удостоверителни документи.

За повече информация относно семейни обезщетения посетете уебсайта или се свържете с местното бюро на OAED.

Вашето право на семейни обезщетения при преместване в рамките на Европа

Характеристиките и размерите на семейните обезщетения се различават значително между отделните държави.

Поради това за вас е важно да знаете коя държава е отговорна за предоставянето на тези обезщетения и какви са условията за получаването им. Можете да намерите общите принципи за определяне на компетентното законодателство на адрес:

http://ec.europa.eu/social/main.jsp?catId=849&langId=bg.

Държавата, която е отговорна за изплащане на семейни обезщетения, трябва да вземе предвид осигурителните периоди, завършени съгласно законодателството на всяка друга държава от Европейския съюз, включително Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария, ако това е необходимо за удовлетворяване на условията за предоставяне на право на обезщетение.

Ако дадено семейство има право на обезщетения съгласно законодателството на повече от една държава, то по принцип ще получи най-високия размер на обезщетенията, предвиден съгласно законодателството на една от тези държави. С други думи, семейството се разглежда все едно всички засегнати лица пребивават или са осигурени в държавата с най-благоприятното законодателство.

Семейни обезщетения не могат да се изплащат два пъти за един и същ период и за един и същ член на семейството. Има правила за предимство, които уреждат преустановяването на обезщетения от една държава до размера на тези, изплащани от държавата, която е основно компетентна за плащането.

Допълнителна информация за координацията на социалноосигурителните права при преместване или пътуване може да бъде намерена на адрес http://ec.europa.eu/social-security-coordination.

Глава X: Безработица

Кога имате право на обезщетения за безработица?

Всеки служител, който е включен в здравноосигурителна схема към която и да е институция за социална сигурност, автоматично е обхванат от осигуряване за безработица. Въпреки това вие имате право на обезщетения за безработица само при условие, че:

– не сте били освободени от работа поради правонарушения при упражняване на професионална дейност;

– сте работоспособни и желаете да работите;

– сте на възраст най-малко 16 години;

– сте се регистрирали лично в служба по заетостта;

– сте свободни да започнете работа;

– сте в състояние да докажете осигуряване за безработица за минимален период от 125 дни през четиринадесетте месеца, предхождащи положението ви на безработни, като последните два месеца не се вземат предвид.

Първия път, когато кандидатствате за обезщетение за безработица, са ви необходими допълнително 80 осигурителни дни през една от двете години, предхождащи положението ви на безработни. Ако е необходимо, могат да бъдат отчетени също осигурителни периоди, завършени в друга държава-членка на ЕС.

Какво е покритието?

Размер на обезщетението

Обезщетението за безработица включва основен размер плюс добавки за всяко лице на издръжка във вашето семейство. Основната помощ е 40 процента от вашето възнаграждение към момента на настъпване на безработица. Служителите получават 50 процента от последното си възнаграждение, при условие че тази сума не е по-малка от две трети от размера на възнаграждението за неквалифициран труд. Таванът се определя от министъра на труда въз основа на съотношението между осигурителни вноски/обезщетения на осигурителния фонд за безработица на OAED. Основната помощ се увеличава с десет процента за всеки член на семейството на издръжка.

Срок на обезщетението

Колко дълго можете да получавате обезщетение за безработица зависи от броя осигурителни дни, които сте натрупали през последните 14 месеца. Минималният период е 125 дни, които ви дават право на пет месеца обезщетения, 150 дни съответстват на шест месеца, 180 дни съответстват на осем, 220 дни на десет, а 250 дни на 12 месеца.

Обезщетението за безработица се изплаща за 25 дни на месец. След като периодът на правото ви е изтекъл, трябва да започнете наново да събирате изисквания брой осигурителни дни. Обезщетението за безработица спира, ако започнете нова работа или ако бъдете определени като временно неработоспособни. Правото на обезщетение за безработица се прекратява, когато безработното лице почине, когато му бъде отпусната пенсия, стане трайно неработоспособно или вече не е на разположение да започне работа.

Ако се разболеете, докато получавате обезщетение за безработица

За целите на обезщетението за болест дните, през които сте получавали обезщетение за безработица, ще се вземат предвид като осигурителни дни от вашата здравноосигурителна институция. Ако докато сте получавали обезщетение за безработица, сте станали неработоспособни поради болест, ще продължите да получавате обезщетение за безработица за допълнителни пет дни, но няма да имате право на парично обезщетение за болест. Ако след този период продължавате да сте болни, изплащането на обезщетение за безработица ще се преустанови и вместо това, ако имате право на парично обезщетение за болест, ще започнете да получавате него.

Как се осъществява достъпът до обезщетения за безработица?

Осигуряването за безработица се администрира от Службата по трудова заетост (OAED), която изплаща обезщетения за безработица и обезщетения за болест на лица, които са безработни.

За да получавате обезщетение за безработица, трябва да се регистрирате лично в местния офис на OAED и да подадете заявление за обезщетения в срок от 60 дни след като сте станали безработни. Обезщетение за безработица се изплаща само ако офисът на OAED, който разглежда вашето заявление, не може да ви намери подходяща работа. Към вашето заявление трябва да приложите:

– извлечение от вашата индивидуална партида за социално осигуряване;

– известие за прекратяване на вашия договор от работодателя;

– декларация, в която се посочва, че нямате друга работа и се задължавате да обявите всяка нова дейност на OAED;

– здравна книжка за всеки член на семейството на ваша издръжка.

Вашето право на обезщетения за безработица при преместване в рамките на Европа

Обикновено държавата-членка, в която сте наети на работа, е отговорна за предоставянето на обезщетения за безработица. Прилагат се специални разпоредби за погранични работници и други презгранични работници, които са пребивавали в държава-членка, различна от тази, в която работят.

Осигурителните периоди или периодите на заетост, завършени в други държави на Европейския съюз, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария, могат да се използват за изпълняване на условията за вноски.

Ако желаете да търсите работа в друга държава от Европейския съюз, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария, можете при определени условия да пренесете тези обезщетения за ограничен период от време.

Допълнителна информация за координацията на социалноосигурителните права при преместване или пътуване може да бъде намерена на адрес http://ec.europa.eu/social-security-coordination.

Глава XI: Минимални средства

Кога имате право на обезщетения във връзка с минимални средства?

Освен специалната помощ за жилищни разходи (Στεγαστικη Συνδρομη), Гърция не предлага друга обща или специална схема за гарантирани минимални средства.

Какво е покритието?

Помощта за жилищни разходи е обезщетение без плащане на вноски под формата на такса за наем, изплащана на неосигурени и финансово слаби възрастни хора на възраст над 65 години, които живеят сами или като двойка и нямат собствено жилище. Размерът на помощта за жилищни разходи е 335 €.

Как се осъществява достъпът до обезщетения за минимални средства?

Програмата се изпълнява от Дирекция „Социално подпомагане“ на префектурите (вж. Приложението).

Вашето право на обезщетения за минимални средства при преместване в рамките на Европа

Като общо правило, паричните обезщетения за болест (т.е. обезщетенията, предназначени по принцип да заменят доходи, които са преустановени поради болест) винаги се изплащат според законодателството на държавата, в която сте осигурени, независимо от това къде пребивавате или сте отседнали. Тези обезщетения са изброени в Приложение II в края на настоящия наръчник.

Правилата на ЕС за координация се прилагат единствено за социална сигурност, не за социални помощи.

Допълнителна информация за координацията на социалноосигурителните права при преместване или пътуване може да бъде намерена на адрес http://ec.europa.eu/social-security-coordination.

Глава XII: Дългосрочни грижи

Кога имате право на дългосрочни грижи?

Гърция не прилага отделна схема за дългосрочни грижи. Има различни програми за грижи за възрастни хора. Програмата „Помощ у дома“ (Βοηθεια Στο Σπιτι) е част от услугите за първични социални грижи, осигуряващи сестрински грижи, услуги за социални грижи и домашна помощ за възрастни хора, които живеят сами постоянно или през определена част на деня и не могат достатъчно добре да се обслужват самостоятелно, както и за хора с увреждания, които са в положение на изолация, изключване или семейна криза.

Какво е покритието?

Програмата „Помощ у дома“е предназначена да подпомага и обслужва възрастни хора по домовете и да подобрява качеството им на живот. През деня в градските и крайградски зони центровете за дневни грижи за възрастни хора (Κεντρα Ημερησιας Φροντιδας Ηλικιωμενων – Κ.Η.Φ.Η.) настаняват възрастни хора, които не могат да се обслужват самостоятелно (поради физически затруднения, деменция и др.), и членовете на чиито семейства не могат да се грижат за тях поради служебна заетост, сериозни социални или икономически проблеми, или поради здравословни проблеми.

Отворените центрове за закрила за възрастни хора (Κεντρα Ανοικτης Προστασιας Ηλικωμενων – Κ.Α.Π.Η.) са отворени програми, привличащи хора на възраст над 60 години без социално-икономически критерии, за да интегрират и приобщят всички членове на общността. Те предлагат всякакви форми на организирани занимания за възстановяване и отмора, медицински грижи, физиотерапия, трудова терапия, социална работа, болнични грижи и всички видове услуги за материална и психологическа подкрепа за възрастни хора.

Има също звена за грижи за възрастни хора (Μοναδες Φροντιδας Ηλικιωμενων), които предлагат грижи с настаняване за възрастни.

Как се осъществява достъпът до дългосрочни грижи?

Изпълнението на програмата „Помощ у дома“е отговорност на местните органи в общините в цялата страна, предимно в отдалечените планински и островни райони. Центровете за дневни грижи за възрастни хора са учредени и функционират като общински предприятия, съвместни общински предприятия, общински стопански сдружения на местните органи, а също и като частни субекти с нестопанска цел. Те си сътрудничат с местни организации, предоставящи социални услуги, като здравни звена и Дирекциите „Социално подпомагане“ на префектурите на страната, които предоставят социални услуги.

Институциите за грижи с настаняване за възрастни хора могат да бъдат както с нестопанска, така и със стопанска цел. В първия случай те се управляват от сдружения с благотворителна цел, от Източноправославната църква или от местните органи. Във втория случай те са учредени от физически лица. Министерството на здравеопазването и социалната солидарност, в рамките на своята социална политика, е сключило договори с частни звена за грижи за възрастни хора за осигуряване на известни бройки легла, с цел да се полагат грижи за крайно нуждаещи се възрастни хора, които не могат да бъдат обслужвани от държавните институции поради липса или недостиг на легла. Разходите за тези легла се покриват от националния бюджет.

Вашето право на дългосрочни грижи при преместване в рамките на Европа

Обезщетенията за дългосрочни грижи също попадат в обхвата на правилата на ЕС за координация на социалната сигурност, по същия начин като обезщетенията за болест. Паричните обезщетения за дългосрочни грижи се изплащат според законодателството на държавата, в която сте осигурени, независимо от това в коя държава пребивавате или сте отседнали.

Обезщетенията за дългосрочни грижи в натура (които включват здравни грижи, медицински интервенции, лекарства и болнично лечение) се предоставят съгласно законодателството на държавата, в която пребивавате или сте отседнали, все едно сте осигурени в тази държава.

Допълнителна информация за координацията на социалноосигурителните права при преместване или пътуване може да бъде намерена на адрес http://ec.europa.eu/social-security-coordination.

Приложение I: Полезни адреси и интернет страници

Основната осигурителна институция в Гърция е IKA-ETAM. Тя отговаря за всички области на социална сигурност, с изключение на осигуряването за безработица и семейните обезщетения, които се администрират от OAED. Ако живеете в Гърция и не сте сигурни относно своите права и задължения във връзка със социалната сигурност, се свържете с местния офис на IKA-ETAM.

Определени категории лица не са обхванати от IKA-ETAM. Повечето от тези лица са обхванати от OAEE (самостоятелно заети лица, и по-специално търговци, търговци на дребно, занаятчии, шофьори, собственици на хотели и туристически агенти), ETAA (инженери, лекари, адвокати) или OGA (фермери); също така има малък брой професионални схеми. Ако сте обхванати от някоя от тези схеми, се свържете с IKA-ETAM за повече информация.

Ιδρυμα Κοινωνικων Ασφαλισεων

Ενιαιο Ταμειο Ασφαλισης Μισθωτων

Διευθυνση Διεθνων Σχεσεων

Χαλκοκονδυλη 17

10241 Αθηνα

Институт за социална сигурност (IKA-ETAM)

Дирекция „Международни отношения“

Chalkokondili 17

10241 Athens

Тел.: +30 520 055 5184

www.ika.gr

Υπουργειο Εργασιας Και Κοινωνικης Ασφαλισης

Γενικη Γραμματεια Κοινωνικων

Ασφαλισεων

Διευθυνση Διακρατικης Κοινωνικης

Ασφαλισης

Σταδιου 29

10110 Αθηνα

Министерство на труда и социалната сигурност

Генерален секретариат за социална сигурност

Дирекция „Международни отношения“

Ул. Stadiou, № 29

10110 Athens

Тел.: +30 210 336 8000

www.ggka.gr

Υπουργειο Εργασιας Και Κοινωνικης Ασφαλισης

Διευθυνση Διεθνων Σχεσεων

Τμημα Εε

Πειραιως 40

10182 Αθηνα

Министерство на труда и социалната сигурност

Дирекция „Международни отношения“

Отдел ЕС

Ул. Pireos, № 40

10182 Athens C.P.

Тел.: +30 210 529 5101

www.ypakp.gr

Οργανισμος Γεωρπγικων Ασφαλισεων

Υπηρεσια Δημοσιων Και Διεθνων Σχεσεων

Τμημα Εε

Πατησιων 30

10170 Αθηνα

Организация за осигуряване в селското стопанство (OGA)

Служба „Връзки с обществеността и международни отношения“

Отдел ЕС

Ул. Patission, № 30

10170 Athens C.P.

Тел.: +30 210 332 2100

www.oga.gr

Οργανισμός Ασφάλισης Ελεύθερων Επαγγελματιών (OAEE)

Διεύθυνση Παροχών Συντάξεων

Τμήμα Διεθνών Σχέσεων

Αγίου Κωνσταντίου 5

104 31 Αθήνα

Социално-осигурителна организация за самостоятелно заетите лица (OAEΕ)

Дирекция „Пенсии“

Отдел „Международни отношения“

Ул. Agiou Konstantinou № 5

104 31 Athens

Тел.: +30 210 5274372-74

www.oaee.gr

Ενιαίο Ταμείο Ανεξάρτητα Απασχολουμένων (ETAA)

www.etaa.gr

Τομέας ΤΣΜΕΔΕ – Μηχανικών

Κολοκοτρώνη 4 10561 Αθήνα

Τομέας ΤΣΑΥ-Υγειονομικών

Αχαρνών 27, 10439 Αθήνα

Τομέας ΤΑΝ – Νομικών

Σωκράτους 53, 10431 Αθήνα

Осигурителен фонд за лицата, упражняващи свободни професии (ETAA)

www.etaa.gr

Отдел за инженери – TSMEDE

Ул. Kolokotroni № 4 10561 Athens, тел.: +30 210 3740000, www.tsmede.gr

Отдел за медицински служители – TSAY

Ул. Aharnon № 27, 10439 Athens, тел.: +30 210 8816911-17, www.tsay.gr

Отдел за адвокати – TAN

Ул. Socratous № 53, 10431 Athens, тел.: + 30 210 5296165-171, www.tnomik.gr

Οργανισμός Απασχολήσεως Εργατικού Δυναμικού

Διεύθυνση Ασφάλισης

Τμήμα Διμερών Συμβάσεων Και Εφαρμογής Κοινοτικών Κανονισμών

Εθνικής Αντίστασης 8

17342 Άνω Καλαμάκι

Служба по трудова заетост (OAED)

Дирекция „Осигуряване“

Отдел „Двустранни отношения и прилагане на директиви на ЕС“

Ул. Ethnikis Antistassis, № 8

17342 Ano Kalamaki C.P.

Тел.: +30 210 998 9000

www.oaed.gr

Приложение II: Специални парични обезщетения, независещи от вноски

Някои обезщетения за социална сигурност, наричани специални парични обезщетения, независещи от вноски, се предоставят изключително в държавата, в която пребивава съответното лице. Поради това не е възможно тези парични обезщетения да се „пренасят“ при преместване в друга държава в Европа, дори ако все още сте осигурени в Гърция.

Специалното обезщетение, независещо от вноски, за Гърция е: Специални обезщетения за възрастни хора (Закон 1296/82).

Locations of visitors to this page
Tyxo.bg counter
Site Meter
Google Analytics AlternativeClicky

Развитие на социалното осигуряване в САЩ

Настоящото разглежда произхода и развитието на системата за социално осигуряване в САЩ. Фокусът е върху програмата представена в дял II от Закона за обществено осигуряване от 1935 г. Статията завършва с кратък преглед върху дебата за бъдещето на програмата и представя обобщена оценка на въздействието и важността на общественото осигуряване като основен стълб на американската система за обществено благосъстояние.

Авторът на статията е Лари Девит, служител в Social Security Administration. Коментарите и заключенията не представляват задължително възгледите на Social Security Administration.

Socialis (от латински) – обществен, свързан с живота на хората в обществото, който организира, преобразува обществените и производствените отношения в обществото, предизвикан от условията на обществения живот, който се отнася до класите, до отделните групи в обществото.

Концептуални основи и исторически прецеденти

Ползвани съкращения

CES – Committee on Economic Security

COLA – cost-of-living adjustment

FRA – full retirement age

GAO – General Accounting Office (известен днес като Government Accountability Office)

RET – retirement earnings test

SSA – Social Security Administration

SSI – Supplemental Security Income

Този раздел предлага поглед върху събитията довели до създаването на системата за обществено осигуряване в САЩ.

Произход на общественото осигуряване

Икономическата сигурност е универсален човешки проблем, включващ начини, чрез които отделен индивид или семейството да си осигурят доходи, когато дадено лице е твърде възрастно или поради увреждания не може да работи, когато главата на семейството, който изкарва прехраната почине, или когато работникът загуби работата си.

През цялата човешка история обществата са се справяли с тези проблеми по някакъв начин. Използвани са комбинации от индивидуални и колективни усилия. Някои стратегии са индивидуални (като спестяване и инвестиции), други са колективни (като помощ от семейството, обединения, религиозни групи, благотворителни организации и програми за социално подпомагане), а някои са смесица (различни форми на застраховане, за редуциране на икономическия риск).

Застрахователния принцип е стратегия за минимизиране на индивидуалния икономически риск чрез вноски във фонд, от който да се изплатят обезщетения при събитие (например при пожар, който да унищожи дома). Това е частно застраховане. Модерните практики на частното застраховане датират най-малко от 17 век, с откриването през 1696 г. на Lloyds в Лондон. В Америка Бенджамин Франклин открива една от първите застрахователни компании през 1752 г. Исторически частното застраховане се използва главно за защита на недвижимите имоти. Идеята за застраховане срещу общите икономически „опасности и превратности на живота“ (ако се използва израза на Франклин Рузвелт) възниква в края на 19 век под формата на социално осигуряване.

Социалното осигуряване предвижда метод за решаване на проблемите на икономическата сигурност в контекста на модерните индустриални общества. Концепцията за социално осигуряване предвижда хората да правят вноски към централизиран фонд управляван от правителството, като този фонд трябва да им предоставя доходи, когато не са в състояние сами да се грижат за себе си. Социалното осигуряване се различава от частното застраховане по това, че правителствата използват елементи на социална политика над строгите актюерски принципи, с акцент социалната адекватност на обезщетенията. По тази причина в системата за социално осигуряване в САЩ например, обезщетенията се определят така, че лицата с по-ниски доходи получават пропорционално по-големи обезщетения спрямо доходите си преди това, в сравнение с лицата с по-високи доходи. Подобни елементи на социална политика са недопустими за частните застрахователни планове.

„1920 г. е повратна точка в историята. За първи път в нашата страна, повече хора живеят в градовете, отколкото в селата“

Историческа статистика на САЩ: Колониални времена до 1957 г.

Необходимостта от социално осигуряване става много явна с настъпването на индустриалната революция. Ранните форми на икономическа сигурност отговарят на природата на прединдустриалните общества. В прединдустриална Америка повечето хора живеят в селата (като могат по този начин да си осигурят собственото съществуване, ако не и нещо повече). Те са самостоятелно заети като фермери, работници, занаятчии, и живеят в големи семейства, които са основната форма за икономическа сигурност на членовете на семейството, които не могат да работят. За пример през 1880 г. в Америка 72% от населението живее в селата и 28% в градовете. За само 50 години картината се променя рязко и 56% от населението вече живее в градовете, а само 44% в селските райони (според Bureau of the Census, 1961 г.). За повече информация виж Historical Statistics of the United States: Colonial Times to 1957, series A 34–50, p. 9

Икономическата сигурност на стари години в прединдустриална Америка не е проблем, тъй като продължителността на живота е кратък. Типичния американец роден 1850 г. е с очаквания за продължителност на живота на мъжете от само 38 години, а за жените 40 години (ниските очаквания за продължителността на живота са главно поради високата смъртност при раждането, което започва да се променя в последните десетилетия на 19 век. Във всеки случай, от този момент броя на възрастните хора започва да нараства драматично, както може да се види от тази графика. За допълнително информация виж Historical Statistics of the United States: Colonial Times to 1957, series B 76–91, p. 24; and series B 92–100, p. 25.). В зората на 20 век, революцията в обществената канализация, здравните грижи и повишаването на жизнения стандарт водят до това голяма част от американците да достигат до напреднала възраст.

Година

Брой лица на възраст над 64 години (в милиони)

1870

1,15

1880

1,72

1890

2,42

1900

3,08

1910

3,95

1920

4,93

1930

6,63

1940

9,02

Източник: Historical Statistics of the United States: Colonial Times to 1957, part 1, series A 199–134, p. 15, Bureau of the Census.

По този начин, преминаването от прединдустриално към индустриално общество подкопава традиционните стратегии за осигуряване на икономическа сигурност и води до необходимостта от нови форми на осигуряване.

Пенсии от гражданската война

Единствен съществен прецедент за федерално социално осигуряване е системата за пенсии за участниците в гражданската война. Федералното правителство започва да изплаща обезщетения на ветераните от войната и техните семейства почти от началото на войната (Bureau of the Census, 1975 г.). През февруари 1862 г. се изплащат първите пенсии на войниците с увреждания в резултат от войната. Ако войник бъде убит, вдовицата получава размера на пенсията която би получавал ако е бил с увреждания. В Dependent Pension Act от 1890 г., програмата се либерализира дотолкова, че всеки ветеран, който е с някакви увреждания (включително поради старост и несвързани с военни дейности болести) може да получава пенсия за инвалидност, а вдовицата на всеки ветеран може да получава наследствено обезщетение (ветераните от Конфедерацията нямат право на федерални пенсии, въпреки, че на по-късен етап някои от щатите на Конфедерацията започват да изплащат щатски пенсии за своите ветерани и техните наследници.

През 1893 г. се постига пик на разходите като размера на пенсиите от гражданската война достига 41,5% от федералния бюджет. Неслучайно федералния бюджет през тази година от излишък от 2 милиона долара през 1892 г. отива на дефицит с 61 милиона долара (първия дефицит от края на гражданската война). Тази огромна разлика в двете бюджетни години се дължи на значителната либерализация на Dependent Pension Act от 1890 г.. Този закон позволява на възрастните ветерани да получават пенсия за инвалидност дори и ако са получили увреждания, не по време на изпълнение на военна служба. Закона на практика третира възрастните ветерани като имащи право на обезщетение за инвалидност (Bureau of the Census 1975). За допълнително информация виж Historical Statistics of the United States: Colonial Times to 1970, part 2, series Y 335–338, pp. 1104 and 1114).

За сравнение системата за обществено осигуряване възлиза на 22% от федералния бюджет през 2008 г.

До края на 19 век пенсионната система свързана с гражданската война на практика се е превърнала в социално-осигурителна програма – изплащайки обезщетения при пенсиониране, инвалидност и обезщетения за наследниците, въпреки, че предлага обезщетения за ограничен кръг от американското общество. От пенсионната система от гражданската война също така произхожда термина „red tape„, описателен за чудовищните бюрократични процедури. Документите съдържащи записите за пенсионни права били увити в червена лента. Изненадващо обезщетения по схемата от гражданската война се изплащат до 2003 г. През тази година умира 94 годишна възраст последната жена имаща право на наследствена пенсия от ветеран от войната. В първите десетилетия на 20 век все още има живи ветерани от гражданската война, повечето на възраст между 80 и 90 години. Практика по това време било млади жени да се омъжват за тези възрастни ветерани и по този начин да придобият право на пенсия, когато съпрузите им починат. Последната съпруга, която получава обезщетение от тази програма се казва Gertrude Janeway – омъжена за своя съпруг през 1927 г., когато е на 18 години а съпругът й е на 81.

Европейските модели

Когато за първи път в САЩ се приема първата система за обществено осигуряване през 1935 г., вече има над 20 страни по света, в които функционират подобни системи. Първата пенсионна система е въведена в Германия през 1889 г. 6 години по-рано Германия приема програма за обезщетение и здравно осигуряване на работниците. Във Великобритания през 1911 г. за първи път се въвежда обезщетения за инвалидност и здравно осигуряване, а през 1925 г. обезщетения за старост. Тези европейски системи, особено германската са в основата и на американската осигурителна система. Много от европейските системи обаче осигурителната тежест се поема между правителството, работниците и работодателите. Това не се приема в САЩ.

Америка в навечерието на системата за обществено осигуряване

Тъй като системите за социално осигуряване в Европа започват да функционират десетилетия преди тази в Америка, има достатъчно време, за да се разработят научни експертизи по въпроса. Сред значимите експерти в областта са Henry Seager (професор в Columbia University), който е автор на първата американска книга за обществено осигуряване, и Barbara Armstrong (професор в University of California в Los Angeles). Други експерти са Isaac Rubinow (Президента Рузвелт прочита и адмирира книгата му за обществено осигуряване от 1934 г.) и Abraham Epstein.

В допълнение към тези защитници на европейския стил система за социална сигурност, в Америка на щатско ниво има въведени елементи от системите за обществено осигуряване още преди 1935 г. Например в щата Wisconsin се въвеждат първата програма за обезщетения през 1911 г. и първата щатска осигурителна схема за безработица през 1934 г., която обаче никога не започва да функционира, тъй като става безсмислена при положение, че със закона за обществено осигуряване се въвежда осигуряване срещу безработица на национално ниво.

През първите 2 десетилетия на 20 век се появяват пенсии за майките (предшественик на настоящите помощи за семейства с деца на издръжка). Първата програма за пенсии на майките се появява през 1911 г. 40 от 48 щата имат такава програма през 1920 г. Обаче месечните обезщетения са скромни и варират значително, от най-високото 69,41$ в Масачузетс до 4,33$ в Арканзас.

Движението за пенсии за старост е най-активната форма за благосъстояние на обществото преди въвеждането на системата за обществено осигуряване. Движението прави опит да се убедят законодателите в необходимостта от въвеждане на пенсии за възрастните. Лобирането за въвеждане на пенсии за старост е добре организирано и поддържано от видни граждански организации като Fraternal Order of Eagles. Държавни пенсии за възрастните до 1930 г. на практика не съществуват, но няколко години преди приемането на закона за обществено осигуряване (Social Security Act) 30 щата вече имат някаква пенсионна програма. Въпреки, че пенсиите за старост са широко разпространени, техния размер е недостатъчен и неефективен. Само около 3% от възрастните получават обезщетения по тези схеми, и средния размер на обезщетението е едва 65 цента на ден или 19,50$ на месец.

Голямата депресия и икономическата сигурност

Въпреки че депресията, която започва 1929 г. засяга всички в Америка, възрастните са ударени най-сериозно. Те са първите, които губят своята работа и последните, които се назначават по време на трудните за икономиката времена. В епохата преди въвеждането на системата за обществено осигуряване, почти никой няма стабилна форма за генериране да доход при пенсиониране. По-малко от 10% от работниците в Америка имат някаква форма на частен пенсионен план. Пенсионирането като очаквана и нормална фаза на човешкия живот, каквото е в началото на 21 век е напълно непознато за работническата класа в Америка преди въвеждането на системата за обществено осигуряване. Мнозинството от неработещите възрастни живеят под формата на икономическа зависимост, липса на достатъчни доходи, за да се самоиздържат. Трябва да се отбележи, че в този ранен период няма национална статистика за бедността сред възрастните.

В екстремната икономическа ситуация в страната през 30-те години на 20 век се появяват множество пенсионни движения, които се борят за въвеждането на съмнителни и неработещи схеми. Най-добре познато от тези радикални движения е Townsend Plan. То обещава всеки американец навършил 60 години да получава 200$ на месец, като в същото време средния доход на работещите американци е 100$ на месец. В този момент президентът Франклин Рузвелт решава, че правителството трябва да предложи някаква работеща форма за пенсии за старост. И казва на своя секретар по труда Франсис Пъркинс: „Конгресът не може да устои на натиска на Townsend Plan освен ако нямаме реална система за пенсионно осигуряване…“

Причината за въвеждането на общественото осигуряване не е голямата икономическа депресия, а проблема с икономическата сигурност в модерното индустриално общество. Депресията окончателно убеждава американците за необходимостта от въвеждане на система за обществено осигуряване.

Управление на общественото осигуряване в Америка

Историците обикновено разделят годините по време на Франклин Рузвелт като президент на 2 етапа: „First New Deal“ и „Second New Deal“. „First New Deal“ (1933–1934) е периода на възстановяване от последиците на голямата депресия. „Second New Deal“ (1935–1937) е период на реформи, в който администрацията се стреми да въведе по-трайни промени в икономиката на страната. Закона за обществено осигуряване от 1935 г. е началото на периода на реформи. Този закон е и най-голямото постижение с повод за гордост във вътрешната политика на президента Рузвелт.

„Една програма за икономическа сигурност… трябва да предоставя гаранции срещу всички рискове водещи до нищета и зависимост.“

Доклад на комитета за икономическа сигурност до Конгреса

За управление на тази безпрецедентна нова форма за федерално обществено осигуряване, президента Рузвелт назначава Комитет за икономическа сигурност (CES) да проучва съществуващите системи по целия свят, да анализира проблемите на икономическата сигурност в САЩ и да проектира система за обществено осигуряване, която да е подходяща за целите на Америка. Комитета се оглавява от секретаря на труда Пъркинс, който играе най-важна роля в пионерските усилия.

Комитета започва своята работа през юни 1934 г., а до края на годината извършва изследванията и предлага законодателство, което президента внася за гласуване в Конгреса през януари 1935 г. Пълния доклад на комитета, законодателните предложения и други материали са достъпни на: http://www.socialsecurity.gov/history/reports/ces/cesbasic.html.

Законът за обществено осигуряване от 1935 г. – крайъгълен камък

Предложеният проектозакон се внася в Конгреса на 17 януари 1935 г. (за информация как проектозаконът стана известен като закон за обществено осигуряване виж Research Note #24: Origins of the Term „Social Security,“ достъпен на този адрес: http://www.socialsecurity.gov/history/termorigin.html), след обсъждане в двете камари закона се подписва на 14 август 1935 г. (пълното изявление на президента при подписването на закона е достъпно на: http://www.socialsecurity.gov/history/fdrstmts.html#signing). Законът се състои от 7 различни програми:

Програма

Описание

Old-Age Assistance

Федерална финансова подкрепа и надзор на щатските социални програми за възрастните хора

Federal Old-Age Benefits

Пенсионната програма за обществено осигуряване

Unemployment Insurance

Национално осигуряване срещу безработица, с федерално финансиране и щатска администрация

Aid to Dependent Children

Базирано на щатско ниво подпомагане за нуждаещи се деца (което може да се смята за подпомагане на семейства с деца на издръжка)

Grants to States for Maternal and Child Welfare

Федерално финансирани щатски програми за майки и деца

Public Health Work

Федерално финансирани щатски здравни програми

Aid to the Blind

Федерално финансирани щатски програми за подпомагане на лица с увредено зрение

Източник: http://www.socialsecurity.gov/history/35actinx.html

Голяма част от дебатите в Конгреса са по отношение на социалните програми за възрастните хора и осигуряването за безработица. Повечето членове на Конгреса не обръщат особено внимание на програмата за пенсионно осигуряване, въпреки че историята ще докаже, че това ще е най-важната част от закона. Основните дебати по тази тема се свеждат до 2 въпроса:

– Как ще се финансира програмата и в частност ролята на фонда с резерви

– Дали ще е възможно участието в програмата да е доброволно за определени работодатели

По въпроса за финансирането на програмата, президента Рузвелт настоява, че тя ще се самофинансира, в смисъл, че финансирането трябва да има от специалните данъци върху дохода, а не от общите данъци. Той гледа на идеята за ползване на общите приходи от данъци за финансиране на програмата като да подпишеш празен чек. Това би позволило в бъдеще законотворците да повишават разходите за програмата безконтролно, което да доведе до дефицити. Чрез обвързването на разходите със специален източник на приходи, програмата никога не може да харчи повече, отколкото може да събере от специализираното данъчно облагане.

Обаче има няколко добре известни проблема свързани с всички пенсионни схеми. Обикновено разходите на схемата са най-ниски при старта на програмата, когато пенсионерите са най-малко на брой като разходите растат с увеличаване на броя на хората, които излизат в пенсия. Финансирането на пенсионната система по тази причина ще доведе в бъдеще до по-високи данъци за бъдещите поколения. За да се компенсира тази тенденция комитета за икономическа сигурност предлага използването на голям резервен фонд, който да генерира приходи от инвестиции, които да финансират бъдещите разходи на програмата. По тази причина към системата за пенсионно обществено осигуряване се създава резервен фонд. От съображение за сигурност на резервния фонд е позволено да инвестира единствено в държавни ценни книжа или в задължения гарантирани от САЩ. С влезлия в сила Закон за обществено осигуряване се прогнозира, че към 1980 г. резервния фонд трябва да разполага с 47 милиарда долара. Това е космическа сума през 30-те години на 20 век, възлизаща на повече от 8 пъти всички пари в обръщение в американската икономика. За пълните актюерски разчети на програмата виж DeWitt, Béland, and Berkowitz (2008, 78–81).

Създаването на такъв резервен фонд има и големи критици, които смятат, че идеята няма да работи. Използват се следните силни аргументи:

– Конгреса може да похарчи парите в резервния фонд за цели, за които опонентите може и да не са съгласни

– Идеята, че държавни ценни книжа могат да запазват икономическата стойност на парите е много подозрителна

Повечето членове на Конгреса обаче не споделят тези опасения и законът е приет с голямо мнозинство и в двете камари на Конгреса.

Вторият проблем при стартиране на една нова пенсионна система е, че по-възрастните нямат възможност да участват достатъчно дълго, за да получават адекватно обезщетение ако то се изчислява на база на актюерски разчети. По тази причина повечето пенсионни системи обикновено получават надбавка под формата на субсидия за ранните участници. Обезщетенията за най-ранните поколения бенефициенти на практика се субсидират по този начин.

Субсидирането по този начин е основополагащ принцип на системата за обществено осигуряване. Обезщетенията трябва да бъдат адекватни и справедливи. „Адекватно“ трябва да се разбира като обезщетението да бъде достатъчно щедро, че да предоставя реална икономическа сигурност за бенефициентите. „Справедливо“ означава, че обезщетението трябва да бъде по някакъв начин с размера на приноса, който всеки участник е направил към системата (по-голям принос трябва да води до по-голямо обезщетение).  Някои политики наблягат на принципа на адекватността на обезщетения, докато други на принципа на справедливостта. При системата за обществено осигуряване трябва да се търси баланса между тях.

„Този закон представлява крайъгълен камък за една структура, която се изгражда, но която по никакъв начин не е завършена“

Президента Рузвелт при подписването на закона за обществено осигуряване през 1935 г.

По отношение на въпроса за доброволното участие в системата, става дума за няколко компании, които имат вече съществуващи пенсионни програми. Изменението, внесено от сенатор Кларк (D-MO) предлага всяка компания, която има пенсионен план, който е поне толкова щедър, колкото предложения от правителството, да може да не участва в новата система. Този казус забавя приемането на закона с 1 месец, като в крайна сметка предложението се оттегля и проекта се дава на президента за подписване. За по-детайлна информация свързана с дискусиите по предложението „Кларк“ виж Research Note #9: The Clark Amendment to the 1935 Social Security Act, достъпно на следния адрес: http://www.socialsecurity.gov/history/clarkamend.html.

Подписването на закона през 1935 г.

Оригиналната програма предвижда изплащане на пенсионни обезщетения при навършване на 65 годишна възраст и само за осигурените работници. Избора на 65 годишната пенсионна възраст е било прагматично решение базирано на 2 фактора:

– В около половината от щатските пенсионни системи в САЩ пенсионната възраст е 65 годишни

– Според разчетите на комитета за икономическа сигурност, при пенсионна възраст 65 години, системата ще може да съществува в баланс (през 1935 г. очакваната продължителност на живота навършили 65 години е 12 години за мъжете и 14 години за жените; през 2004 г. 17 години за мъжете и 20 години за жените според National Center for Health Statistics 2007, Table 11, pp. 30–31).

Има абсолютен тест за правото на получаване на пенсия, базиран на принципите на общественото осигуряване, че обезщетението е частична замяна на изгубените доходи в резултат от прекратяването на трудовата дейност. По тази причина ако в даден месец пенсионер получава какъвто и да е доход от труд, то няма право на пенсия през този месец.

Обезщетенията се изчисляват въз основа общите кумулативни заплати на работника през цялата кариера. По тази причина, колкото повече години работи работника, толкова по-голямо обезщетение ще получава (при равни други условия). Формулата за обезщетението също така съдържа „социална тежест“, която съществува и до днес. Според формулата работниците с по-ниски доходи, получават в процент по-голямо обезщетение спрямо доходите си, в сравнение с работниците с високи заплати. Това е една от големите разлики между общественото осигуряване и частното такова.

Покритието е силно ограничено. Малко повече от половината работници в икономиката са участници в оригиналната програма. Покритието по програмата е по професионални категории, като най-много работници са от търговията и индустрията. Сред изключените групи са самоосигуряващите се лица, държавните служители, вече навършилите 65 годишна възраст, военните, професионалисти (доктори, адвокати и др.), работещи за организации с идеална цел, селскостопански работници и домашните прислужници. Широко разпространен мит се появява по отношение изключването на тази последна група. Мнозинството от работещите в селското стопанство и домашните прислужници са афро-американци и/или жени. По тази причина се налага подозрението, че изключването на тези групи имат расистки и сексистки мотиви. В действителност първоначалното предложение на закона включва тези групи към схемата, но службата по приходите се притеснява за административните трудности, които биха настъпили за събирането на данъците от тези категории, в следствие на което министъра на финансите Henry Morgenthau Jr. лобира пред Конгреса, тези категории лица да се изключат от схемата. Няма никакви други емпирични доказателства или исторически сведения за други мотиви за изключението.

Финансирането на програмата трябва да се осъществява чрез плащането на социални осигуровки – данък спрямо заплатата, поделен поравно между работника и работодателя (без вноски от правителството). Данъчната ставка първоначално е заложена да бъде 1% за всяка  от страните, като е предвидено да нараства на всеки 3 години, и да достигне по 3% то работодател и работник през 1949 г. Осигуровките започват да се събират от януари 1937 г., а първите обезщетения да се изплащат от януари 1942 г. Размера на доходите, които подлежат на облагане с осигуровки е определен на 3000$ месечно. Това ниво е достатъчно, за да включи 92% от всички заплати, получавани от обхванатите групи. Казано по друг начин доходите на около 97% от покритите работници изцяло подлежат на облагане с осигуровки. За повече информация виж Annual Statistical Supplement към Social Security Bulletin, 2009, Table 4.B1, pp. 4.12–4.13 and Table 4.B4, pp. 4.18–4.19 (SSA 2010).

Надграждане върху „крайъгълния камък“

Системата за обществено осигуряване, позната от наши дни се различава много от първоначално създадената през 1935 г. Във всяка от трите основни области за правене на политика (покритие, обезщетения и финансиране) програмата претърпява бавна, но значителна еволюция.

Първоначалното покритие е силно ограничено. Малко повече от половината работници в икономиката са участници в програмата според закона от 1935 г. Днес системата за обществено осигуряване е почти универсална, като обхваща около 93% от всички работници участващи в програмата. Обезщетенията в началото се получават само от пенсионерите лично. Няма никакви други видове обезщетения и няма обезщетения за лица от семейството на издръжка. Размера на обезщетенията в същото време далеч не може да се определи като много щедър. Финансирането на програмата винаги е проблем. Въпреки, че някои аспекти на материята са решително приети през 1935, г., други продължават да бъдат източник на политически дебати. Общественото осигуряване еволюира през последните 75 години в следствие на множество законодателни промени. В общи линии 1935-1972 г. е период на експанзия на програмата, като в годините след 1972 г. се наблюдава обратната тенденция (разбира се и в двата периода се наблюдава непрекъснато повишение на броя на бенефициентите и непрекъснато повишение на разходите на програмата, но се приема, че през първия период достъпа да обезщетенията се либерализира, както и размера на самите обезщетения, докато след това тенденцията  е към увеличаване на данъци, затягане на правилата за достъп до обезщетенията и т.н.).

Основните промени в законодателството от 1935 г. до наши дни са в следващата таблица (Виж също така Summary of Major Changes in the Social Security Cash Benefits Program: 1935–1996, Congressional Research Service (CRS) Report for Congress, December 20, 1996, на адрес http://www.socialsecurity.gov/history/pdf/crs9436.pdf):

Закон

В сила от

Важни промени

Закон за обществено осигуряване

14.08.1935

Въвеждат се индивидуални пенсионни обезщетения

Изменение 1939 г.

10.08.1939

Добавени са обезщетения за наследници, лица на издръжка, като всички обезщетения стават по-щедри към по-ранните участници

Изменение 1950 г.

28.08.1950

Нови регулации по отношение на покритието и финансирането. Повишават се обезщетенията. Предоставят се безвъзмездно права за по-висока пенсия при изпълнение на военна служба

Законодателство през 1952 г.

18.07.1952

Повишават се обезщетенията, либерализира се теста за пенсиониране и се повишават безвъзмездно предоставяните права при военна служба

Законодателство през 1954 г.

01.09.1954

Увеличава се покритието

Изменение 1956 г.

01.08.1956

Предоставят се парични обезщетения за инвалидност на 50 годишна възраст. Възможност за ранно пенсиониране на жените.

Изменение 1958 г.

28.08.1958

Предоставя се обезщетение за лицата на издръжка от получател на обезщетение за инвалидност

Изменение 1960 г.

13.09.1960

Обезщетение за инвалидност може да се получава без значение от възрастта

Изменение 1961 г.

30.06.1961

Възможно е ранно пенсиониране за мъжете. Либерализират се изискванията за останалите категории

Изменение 1967 г.

02.01.1968

Предоставя се обезщетение за овдовяло лице с увреждане

Законопроект за таван на дълга 1972 г.

01.07.1972

Въвежда се автоматична актуализация според годишната издръжка на живот в страната

Изменение 1977 г.

20.12.1977

Повишават се данъците и се намалява скалата за обезщетенията. Платежоспособността на схемата в дългосрочен период е поставена под въпрос

Изменение 1980 г.

09.06.1980

Затягат се правилата за обезщетение за инвалидност

Omnibus Budget Reconciliation Act of 1981

13.08.1981

Спират се обезщетенията за студенти след гимназията

Изменение 1983 г.

20.04.1983

Повишават се данъците и се намалява скалата за обезщетенията. Платежоспособността на схемата в дългосрочен и краткосрочен период е поставена под въпрос

Omnibus Budget Reconciliation Act of 1993

10.08.1993

Повишава се облагаемата част от обезщетенията от 50% до 85%

Senior Citizens Freedom to Work Act of 2000

07.04.2000

Няма тест за доходи за навършилите пълна пенсионна възраст

Източник: Congressional Research Service (CRS) Report RL30920, Major Decisions in the House and Senate on Social Security, 1935–2009.

Първи плащания от системата за обществено осигуряване

Закона от 1935 г. предвижда събирането на данъци по програмата да започне от 1937 г., а първите обезщетения да започнат да се изплащат през 1942 г. В този период участниците в схемата би трябвало да натрупат поне някакъв минимален принос, за да имат право на месечно обезщетение. Този период също така се използва за да се изгради някакъв резерв, преди програмата да започне да изплаща обезщетения на бенефициентите.

В периода в който само се събират данъци се появяват следните казуси. Как трябва програмата да третира онези работници, които навършат 65 по време на периода до 1942 г., или починат дотогава? Тези лица ще са допринесли с нещо към системата и затова трябва да получат нещо в замяна на своя принос. Затова програмата предвижда за периода 1937-1939 г. получаване на еднократно обезщетение. Който навърши 65 години в този период ще има право на еднократна сума равна на 3,5% от доходите си, а в случай на смърт сумата ще се получи от наследниците. Тъй като данъка върху заплатата е само 1% за сметка на работника, това би означавало значителна възвръщаемост от платените данъци.

Първият, който получава обезщетение от системата за обществено осигуряване се казва Ernest Ackerman – ватман от Охайо, Кливланд. Той работи 1 ден, заплатата му за деня е била 5$. Плаща покорно данък върху заплатата с монета от 5 цента и получава чек от общественото осигуряване за 17 цента (статута на Ackerman като първият получател на обезщетение от системата за обществено осигуряване е по-скоро нещо символично. Първата партида със заявления за обезщетение са около 20, едно от които е на Ackerman. Не е възможно да се каже, кое от тези 20 заявления е било обработено първо. Въпреки, че не може да се каже дали Ackerman е попълнил първото искане, той със сигурност е първият, който се е похвалил за това. Веднага след като попълва заявлението, отива в офиса на местния вестник, за да го снимат и обявява, че е първия човек в Америка, който е подал заявление за получаване на обезщетение от новата система за обществено осигуряване. Историята тръгва от местните вестници в Кливланд и в последствие се разпространява в цялата страна. По тази причина Ackerman е идентифициран като първия бенефициент на системата.

В периода 1937-1939 г. повече от 441 000 човека получават обезщетения на обща стойност над 25 милиона долара. От тях около 39% се получават от самите осигурени лица, а 61% отиват при техните наследници.

Брой бенефициенти и изплатени обезщетения в периода 1937-1939 г.

Година

Бенефициенти

Изплатени обезщетения

1937

53 236

1 278 000 $

1938

213 670

10 478 000 $

1939

174 839

13 896 000 $

Общо

441 745

25 652 000 $

Източник: SSA (1940, Table 5, p. 47 and Table 15,p. 34).

Изменението от 1939 г.

Въпреки, че месечните обезщетения ще започнат да се изплащат от 1942 г., оригиналния закон от 1935 г. се променя значително в 1939 г. Промените се налагат в следствие дейността на формирания от Senate Finance Committee консултативен съвет през 1938 г., и от Social Security Board. Консервативните представители на Senate Finance Committee (особено Arthur Vandenberg, R-MI) искат да използват консултативния съвет и да върнат дебата за резерва на системата. В същото време Social Security Board (и най-вече неговия председател Arthur Altmeyer) искат да ползват консултативния съвет за да промотират увеличаване на обезщетенията от пенсионната система заложени в оригиналния закон. В крайна сметка всеки получава в известна степен каквото иска. Промените ускоряват старта за изплащане на обезщетенията от 1940 г., вместо както е предвидено от 1942 г. Добавени са и обезщетения за лицата на издръжка. Заменена е системата за еднократно плащане на обезщетение при смърт с редовни месечни наследствени обезщетения.

Първия човек, който получава месечно обезщетение от общественото осигуряване е пенсионираната правна секретарка от Ludlow, Vermont – Ida May Fuller. Тя се пенсионира през ноември 1939 г. на 65 и получава първото си обезщетение на 31 януари 1940 г. Нейния месечен чек е за 22,54$.

Измененията в закона от 1939 г. дават възможност за обезщетения за съпругите и вдовиците, както и за децата на издръжка. Съпругата на пенсиониран работник и всяко малко дете може да получава обезщетение равно на половината от обезщетението на съпруга, а вдовиците могат да получават 75% от обезщетението на работника, като всички тези обезщетения не подлежат на допълнително данъчно облагане. Има лимит за общата сума, която може да се получава от едно семейство.

Това е значително разширяване на програмата. Всъщност някой може да каже, че това е втори старт за системата за обществено осигуряване в Америка. Законодателството от 1939 г. променя основния характер на програмата от пенсионна програма за работника, към семейно ориентирана система за обществено осигуряване (базирана на модела семейство, в което мъжът е източника на доходи, жената не работи и се грижи за малките деца).

Също така с промените 1939 г. значително се увеличават обезщетенията за по-ранните участници в програмата, въпреки, че са по-ниски от тези за най-новите бенефициенти. Обезщетенията за женените двойки стават по-големи, отколкото за неженен работник тъй като се въвеждат и обезщетения за лицата на издръжка. В допълнение обезщетенията за неженените работници се понижават незначително спрямо оригиналния закон от 1935 г. Така ранните участници в програмата и женените двойки печелят от промените, докато неженените лица и по-късните участници в известна степен са губещи. Комбинацията от политики е с цел да се поддържа актюерския баланс на системата. Тези политики значително увеличават разходите на програмата в краткосрочен план. Това удовлетворява опонентите на голям резервен фонд, защото много бързо натрупваните резерви се редуцират. Заявява се, че в дългосрочен план промените ще са неутрални, но не е ясно какви реални промени ще настъпят след измененията от гледна точка финансирането на системата в дългосрочен период (заявката за неутралитет по отношение приходите на програмата не е добре документирана, и в наши дни е поставена под значителни съмнения).

Законодателството от 1939 г. въвежда за първи път доверителен фонд, който да управлява излишъците на системата за обществено осигуряване (според оригиналния закон от 1935 г. активите на общественото осигуряване се отчитат счетоводно в общите сметки на министерството на финансите).

През 1939 г. се въвежда една малка, но важна промяна. Според оригиналния закон, обезщетенията се изчисляват на база общите брутни работни заплати на работника. Така работника, който е участвал в програмата по-дълго, ще получава по-голямо обезщетение от друг, който е участвал по-малко (ако са имали едни и същи заплати). За пример работник А работи 20 години с 20000 долара годишна заплата. Работник B работи 30 години с 20000 долара годишна заплата. Въпреки, че са с една и съща работна заплата, вторият работник ще получава по-голямо обезщетение. Но ако първият работник е получавал 20 години 30000 долара годишна заплата, то двамата работници биха получавали едни и същи обезщетения, тъй като имат едни и същи общи брутни работни заплати, върху които са плащани данъци.

След промяната от 1939 г. обезщетенията вече не се изчисляват на кумулативна основа, а на база средната месечна работна заплата. Един от ефектите на тази промяна би бил, че всички, които имат една и съща средна месечна работна заплата, ще получават едно и също обезщетение, независимо от това колко години са се осигурявали в системата. Целта е да се направят обезщетенията по-адекватни спрямо доходите преди това (трябва да се има в предвид, че в тези ранни години, обезщетенията се разглеждат като заместител на загубата на доходи, в следствие спиране на трудовата дейност, така че идеята е лицата получаващи определени доходи, да получават пропорционално обезщетение спрямо тях, независимо колко дълго са участвали в осигурителната система). И все пак, за да има някаква справедливост за лицата, които са се осигурявали дълго време, те ще получават 1% увеличение към обезщетението, за всяка година, в която са се осигурявали. Така дългогодишния участник в програмата ще получава по-голямо обезщетение от този, който се е осигурявал по-кратко, дори и да са получавали едни и същи средни работни заплати (опит да се балансира между адекватността на обезщетенията и приноса на лицата към системата).

С промените 1939 г. се модифицира и теста за пенсиониране. Съгласно разпоредбата, пенсия се полага за всеки месец, в който пенсионера има доходи под 15$ (всякакви доходи над този лимит означават, че пенсия не се полага за този месец). Това е началото на продължителна ерозия на правилото, че за да получава пенсия, бенефициента трябва да не работи изобщо, като кулминацията е 2000 г., когато отпада подоходния тест за пенсия и всеки навършил пълната пенсионна възраст може да получава пенсия, независимо дали продължава да работи.

40-те: десетилетие на стагнация

40-те са период на летаргия по отношение управлението на общественото осигуряване в САЩ. Няма нови категории лица, които да могат да получават обезщетения, няма значително разширяване на обхванатите лица (с някои малки изключения включващи допълнителни професии като продавачи на вестници и др.), размера на обезщетенията не се повишава (няма актуализация според равнището на цените познато от днешно време), и данъчните ставки не се повишават през цялото десетилетие. Това неувеличаване на данъчните ставки обаче е сериозна аномалия. В закона от 1935 г. по график е предвидено повишаване на данъците да започне след 1939 г. и данъците да се повишават на 4 пъти до 1950 г. Тези периодични увеличения на данъците са, за да се отговори на изискването на президента Рузвелт системата да може да се самоиздържа, и на база на тях са направени актюерските разчети. Обаче като част от компромисите при промените от 1939 г., първото повишаване на данъците (1940 г.) се отменя. Тогава при идването на Втората световна война, финансирането на програмата се променя драматично. С почти пълна заетост във военна икономика, повече данъци започват да постъпват към системата отколкото актюерските разчети са предвидили и заявленията за пенсиониране намаляват значително. Нетния резултат е, че доверителния фонд, който управлява излишъците в системата има по-голямо количество активи от предвиденото. При това положение Конгреса приема да се замрази повишаването на данъците, което нарушава графика заложен в първоначалния закон. Всеки път, когато по график би трябвало да се повиши размера на данъците, Конгреса анулира увеличението, с очакванията, че нормалния график ще може да започне да функционира от следващия път, но това така и никога не става.

В крайна сметка, с 8 законодателни акта данъците от 1935 г. не се променят до 1950 г. (виж таблицата по-долу). Резултата от замразяването на данъците е трудно да се определи по това време (Конгреса е фокусиран единствено върху последиците в краткосрочен план), но е очаквано, че ефекта от тази данъчна политика ще доведе до дефицит в програмата в дългосрочен период.

Предвидено vs действително данъчно облагане в системата за обществено осигуряване 1937-1950 (вноските на работодател и работник са събрани)

Година

Закон от 1935 г.

На практика

1937

2%

2%

1938

2%

2%

1939

2%

2%

1940

3%

2%

1941

3%

2%

1942

3%

2%

1943

4%

2%

1944

4%

2%

1945

4%

2%

1946

5%

2%

1947

5%

2%

1948

5%

2%

1949

6%

2%

1950

6%

3%

Промени през 50-те години

Има 3 основни проблема в програмата преди 1950 г., които са източник на конфликти:

– Програмата няма ресурси за периодично повишаване на обезщетенията

– Равнището на обезщетенията като цяло е много ниско

– Програмата покрива едва половината работници в икономиката.

Също така продължава дебата какъв трябва да е размера и ролята на доверителния фонд и в дългосрочен план как ще се финансира програмата.

Ниското равнище на обезщетенията е основен проблем. Дори и през 1950 г. средното обезщетение за старост в отделните щати е по-голямо от средното обезщетение за старост от системата за обществено осигуряване на федерално ниво (средното обезщетение при пенсиониране от системата за обществено осигуряване е едва 25$ месечно към края на 1947 г., виж DeWitt, Béland, and Berkowitz (2008, 162)). Също така броя на лицата получаващи пенсии от отделните щати е по-голям от броя лица получаващи пенсии от федералното обществено осигуряване.

Освен това, тъй като закона не предвижда ресурси за повишаване на обезщетенията в бъдеще, каквато сума бенефициентите получават в първия месец след пенсионирането си, такова плащане могат да очакват до края на живота си. За пример Ida May Fuller (първия получател на пенсия от общественото осигуряване) е живяла 100 години, което означава, че получава пенсия 35 години. Представете си ефекта от 35 годишната инфлация върху покупателната способност на нейния чек от 22,54$ месечно.

Законодателството от 1950 г. взима под внимание препоръките на консултативния съвет (пълния доклад може да се види на този адрес: http://www.socialsecurity.gov/history/reports/48advisegen.html). Най-голямата промяна е повишаването на обезщетенията за всички бенефициенти със средно 77%. Въпреки, че не е точно актуализация спрямо равнището на цените, а по-скоро усилие да се повиши общото ниво на обезщетенията, става прецедент идеята, че обезщетенията може да се повишават периодично. Обаче прецедента не означава, че обезщетенията ще растат автоматично, а само когато се вземе решение от Конгреса. Така, в продължение на много години след това, повишенията на обезщетенията ще бъдат рядкост, докато не започва автоматичното им актуализиране спрямо равнището на цените от 1975 г.

Съвпадението между повишаванията на обезщетенията и инфлацията за периода до 1975 г. е далеч от съвършенството. В някои години обезщетенията се повишават повече от инфлацията, в други години се повишават по-малко, или изобщо не се актуализират. Това разминаване е особено голямо в началото на 70-те. През 1972 г. за пример, обезщетенията се повишават с 20%, докато инфлацията е само 1,3%. Кумулативно, за целия период (1940-1974 г.) равнището на обезщетенията се повишава с 391%, докато инфлацията е 252%:

Година

Повишение на обезщетенията

Инфлация

1940

Базова година

1941

5%

1942

11%

1943

6%

1944

2%

1945

2%

1946

8%

1947

14%

1948

8%

1949

-1%

1950

77%

1%

1951

8%

1952

12,5%

2%

1953

1%

1954

13%

1%

1955

0%

1956

1%

1957

3%

1958

3%

1959

7%

1%

1960

2%

1961

1%

1962

1%

1963

1%

1964

1%

1965

7%

2%

1966

3%

1967

3%

1968

13%

4%

1969

5%

1970

15%

6%

1971

10%

4%

1972

20%

3%

1973

6%

1974

11%

11%

1940-1974

391%

252%

Източник: Bureau of Labor Statistics. Калкулациите са на автора. Инфлацията се измерва според средногодишното равнище на цените за работниците в градовете и чиновниците.

Въпросът за професиите, които са покрити от програмата е също централна тема за законодателството от 1950 г. До този момент покритите професии не се променят значително от 1935 г., и поне 40% от работещите в икономиката са все още изключени от програмата. Консултативния съвет по обществено осигуряване изрично препоръчва на Конгреса да има за цел универсално покритие за всички: „Основната защита, предоставяна от системата за обществено осигуряване трябва да бъде достъпна за всички, които са зависими от доходите си от труд“ (виж DeWitt, Béland, and Berkowitz (2008, 164)).

Конгресът приема голяма част от препоръките на консултативния съвет, с което от програмата са покрити нови 10 милиона работници. Основната група новопривлечени са главно самоосигуряващи се лица, селскостопански работници и домашни прислужници. Работещите за щатска и местна администрация имат опцията доброволно да се присъединят към програмата, докато служителите в организации с нестопанска цел при определени условия. За повече информация виж Annual Statistical Supplement to the Social Security Bulletin, 2008, Table 2.A1, pp. 2.1–2.2 (SSA 2009).

Източник: House Ways and Means Committee 2008 Green Book, Table 1-46, p. 1–106

Законодателството от 1950 г. също така се занимава с проблема за финансирането на програмата. Данъците се повишават за първи път. Смята се, че в дългосрочен период (като под това през 1950 г. се разбират следващите 40 години. От 1965 г. под дългосрочен период се разбира следващите 75 години) според актюерските разчети програмата ще бъде балансирана. Промените в законодателството слагат край на дебата за ролята на резерва, като ако се правят значителни промени в програмата, трябва задължително да се оцени как ще се осъществява финансирането в дългосрочен период (DeWitt 2007).

„Няма да бъде преувеличено да се каже, че промените от 1950 г. запазват концепцията, че в тази страна общественото осигуряване се финансира от вноски“ – Robert M. Ball

Ролята на добавката от 1% за всяка година в осигуряване въведена през 1939 г. е да направи така, че дългогодишните участници в програмата ще получават пропорционално по-голямо обезщетение от онези, които са участвали много за кратко в програмата. Обаче като част от финансовите настройки през 1950 г., тази добавка отпада. По този начин бъдещите обезщетения за дългогодишните участници в програмата на практика се намаляват, а средното обезщетение се увеличава драстично и веднага.

До този момент военните не са покрити от програмата за обществено осигуряване и не плащат данъци към нея. От 1950 г. обаче те получават права за обезщетение за годините, в които са изпълнявали военна служба, въпреки, че не плащат данъци към програмата.

Комбинацията от всички тези промени са толкова значителни, че 1950 г. се смята за „нов старт“ на програмата за обществено осигуряване.

Много години след 1950 г. се правят 2 изчисления за всяко ново искане за получаване на обезщетение. Едното е за доходите на лицето преди 1950 г., а второто за доходите след това. Заявителят получава което от двете изчисления предлага по-голямо обезщетение.

1952 и 1954: малки корекции на политиката и стабилен растеж на програмата

Промените 1952 г. повишават обезщетенията с 12,5% изненадващо скоро след огромния скок 1950 г. Те също така увеличават лимита при „теста за доходите“ за получаване на пенсия и се увеличават правата, които се получават при изпълнение на военна служба.

Промените 1954 г. значително разширяват покритието на програмата, като нови 10 милиона работника се присъединяват към системата. Селскостопанските работници, самоосигуряващите се лица, служителите в щатските и местни администрации (по желание) са обхванати от програмата. Обезщетенията също така се увеличават с нови 13%.

Може би най-значителната промяна от 1952 г. е това, което не се случи. Голяма част от дебатите за законодателни промени е насочена към неотчитане на периодите, в които хората с увреждания са имали много ниски или никакви доходи (disability freeze). Идеята е, че такива периоди участвайки при изчисление на средните доходи на лицето, реално ще допринесат и за по-ниско обезщетение, когато се пенсионира. Тъй като федерална намеса в какъвто и да е аспект по отношение на политиката за хората с увреждания среща силна съпротива от заинтересовани групи, Конгресът гласува замразяване на периодите, които биха довели до по-ниски обезщетения за хората с увреждания по принцип, но с краен срок преди промените да влязат в сила. Със законодателните промени 2 години по-късно, disability freeze принципа е вече реалност не само като символичен жест.

Инвалидност – за разлика от достигането на пенсионна възраст или смърт на работника, при инвалидността неизбежно се стига до оценка за допустимост. Трудно е да се определи дали някой е с такива увреждания, които да не му позволяват да работи, и по тази причина е възможно без основание някои лица да получат право на обезщетение. Присъщите проблеми при определянето дали дадено лице е с увреждания води до притесненията дали в бъдеще разходите за покриване на тези лица могат да се прогнозират и контролират. Именно по тази причина обезщетенията за инвалидност се появяват по-късно в системата за обществено осигуряване. Отговорността за оценката за увреждане се поверява на щатски агенции съгласно споразумение с федералното правителство.

От административна гледна точка, за да се приложи принципа disability freeze, лицето с увреждания трябва да премине същата процедура, която се изисква и за получаване на парично обезщетение за инвалидност. По тази причина цялата бюрократична машина и управленска структура на програмата за хора с увреждания започват да функционират от 1954 г.

Поява на обезщетенията за инвалидност

Законодателството от 1954 проправя пътя към въвеждане на парични обезщетения за инвалидност през 1956 г. предоставяйки уверения, че програмата за хора с увреждания може да се управлява от административна гледна точка. Въпреки това има значително несъгласие относно паричните обезщетения за инвалидност и дали те трябва да се добавят към програмата.

Първоначално обхвата на програмата за хора с увреждания е силно ограничен поради притесненията за финансирането на разходите й. Парични обезщетения могат да се получават само от онези осигурени работници на възраст 50-64 години, които трябва да се грижат за лица на издръжка. Законът въвежда специални типове осигурителен статус за инвалидност:

– Напълно осигурен – ако лицето е работило 20 от последните 40 тримесечия

– Текущо осигурен – ако лицето е работило 6 от последните 13 тримесечия

Осигурителния статус е като бариера изискваща минимален период в осигуряване, преди дадено лице да може да има право на обезщетение. В програмата за пенсиониране за старост изискването е лицето да е работило 20 тримесечия от последните 40 преди пенсиониране. Очевидно в случаите на инвалидност, лицето няма как да работи за такава продължителност, затова се въвежда осигурителния статус за случаите на инвалидност.

Преди да може да се получава парично обезщетение за инвалидност има 6 месечен изчаквателен период. За да се финансира новия вид обезщетение се повишават данъците с по 0,5% за работниците и работодателите, и се създава отделен доверителен фонд за инвалидност.

През 1958 г. обезщетение могат да получават и тези, които са били издържани от лицето с увреждания. Позволява се и получаване на обезщетение със задна дата 12 месеца преди подаването на заявление. През 1960 г. тези обезщетения се либерализират отново като хората с увреждания могат да ги получават независимо от възрастта си. Бързата либерализация се дължи на това, че програмата за хора с увреждания не е чак такъв проблем, какъвто се е очаквало в началото.

В допълнение към създаването на програмата за инвалидност, законодателството от 1956 г. съдържа някои допълнителни промени:

– Увеличава се покритието за военните, самоосигуряващите се лица и за които искат от полицаите и пожарникарите в щатски и местни пенсионни системи

– Дава се възможност за ранно пенсиониране (62 години) на жените. Въвеждат се специални правила, които позволяват на жените да се пенсионират с по-малко тримесечия в осигуряване от мъжете, като по този начин да увеличат средния си доход от който се изчислява обезщетението и съответно размера на получаваното обезщетение.

60-те: малки законодателни промени и стабилно разширяване на програмата

В допълнение към либерализацията на обезщетенията за инвалидност, през 1960 г. наследствените пенсии за децата се увеличават от 50% на 75% от осигурителния доход на работника. От 1961 г. и мъжете имат право на по-ранно пенсиониране. Правилата за осигурителния статус се либерализират допълнително, а минималното обезщетение се увеличава с 21%.

Промените от 1965 г. (с които се създава и програмата за здравно осигуряване) либерализират определението за инвалидност. Вдовиците могат да се пенсионират вместо на 62, на 60 години. Децата могат да получават обезщетение до навършване на 21 години ако учат. Обезщетения могат да се получават от разведени жени и вдовици, които са били в брак за поне 20 години. Намаляват се изискванията за осигурителен статус за лица навършили 72 години до 1969 г.

Законодателството от 1966 г. въвежда специален клас лица – навършили 72 години, които може и никога да не са се осигурявали в системата за обществено осигуряване. Те са известни като „Prouty benefits“, кръстени на сенатора, който ги въвежда (Winston Lewis Prouty, R-VT).

Промените 1967 г. дават възможност за получаване на обезщетение от вдовиците с увреждане и вдовците с увреждания, които са били издържани от съпругата си, при навършена 50 годишна възраст. От една страна дефиницията за инвалидност става по-строга, като под инвалидност се разбира неспособност на лицето да извършва каквато и да е доходоносна дейност в националната икономика, не само на локално ниво. От друга страна изискванията за осигурителен статус за хора с увреждания навършили 31 години или по-млади се понижават. Допълнителни безвъзмездни права се дават на военните, а министрите също са осигурени, освен ако не се откажат доброволно на основание съвест или религиозни подбуди.

Финансиране през 50-те и 60-те

От края на втората световна война до началото на 70-те, общите заплати в икономиката се увеличават с около 2% над равнището на цените. Този естествен растеж на заплатите означава, че при равни други условия системата за обществено осигуряване има допълнителни приходи поради по-високото ниво на заплатите. Обаче актюерската оценка използвана при общественото осигуряване се базира на предположението, че заплатите и нивото на цените ще са статична величина, тъй като няма автоматични корекции в програмата при повишаване на обезщетенията в следствие на инфлацията или в резултат от икономическия растеж. Тъй като и повишението на обезщетенията и промените в равнището на заплатите са в резултат от действия на Конгреса, актюерите ползват настоящите закони като основа за предвижданията си. Но тъй като заплатите растат по-бързо от равнището на цените, и той като корекциите спрямо цените са нередовни, от време на време Конгреса изпада в положението да има повече пари в програмата от очакваното. По тази причина става възможно да се повиши размера на обезщетенията без да трябва да се повишават данъците или равнището на заплатата, върху които се начисляват (тези повишения на обезщетенията понякога се съчетават и с разширяване на обхвата на програмата).

Повишение на обезщетенията в сравнение с данъчната ставка и заплатата върху която се начислява за периода 1952-1972 г.

Година

Повишаване на обезщетенията

Данъчна ставка*

Заплата взимана за база

1952

12,5%

Без промяна

Без промяна

1954

13%

+0,5% и за двете страни

Без промяна

1959

7%

+0,25% и за двете страни

+ 600 $ годишно

1965

7%

Без промяна**

Без промяна**

1968

13%

-0,1%

+ 1200 $ годишно

1970

15%

Без промяна

Без промяна

1971

10%

0,4%

Без промяна

1972

20%

Без промяна

+ 1200 $ годишно

* – не е включена данъчната ставка за нововъведената здравно-осигурителна система.

** – 1966 г. данъчната ставка се увеличава с 0,2%, а заплатата взимана за база с 1800$

Източник: SSA (2010, Table 2.A3, pp. 2.4–2.5).

Промените 1972 г. – последното голямо разширение

Има 2 големи законопроекта приети 1972 г., които значително разширяват програмата. Това законодателство отбелязва края на разширяването на програмата за обществено осигуряване в САЩ.

Първия законопроект е за повишаването на лимита на държавния дълг. В Сената се залага допълнителна клауза към законопроекта за държавния дълг, с която от 1975 г. ще се правят автоматично актуализации на обезщетенията спрямо равнището на цените. Това е огромна промяна, която се приема изненадващо случайно, въпреки че е дискутирана в продължение на няколко години, и администрацията на президента Никсън подкрепя идеята (DeWitt, Béland, and Berkowitz (2008, 267–281). Фактът, че обезщетенията от програмата за обществено осигуряване се повишават когато има ръст на цените в икономиката значително допринася към разходите на програмата. Също така в зависимост от ръста на цените започва да се повишава и максималния годишен облагаем доход (също от 1975 г.).

Законодателството от 1972 г. въвежда увеличаване на обезщетението, ако лицето се пенсионира по-късно от стандартната възраст, нов специален минимум за работниците с ниски доходи, обезщетения за внуците на издръжка, обезщетения за вдовците навършили 60 години, здравно осигуряване след 2 години получаване на обезщетения за инвалидност, намаляване на изчаквателния период за получаване на обезщетение за инвалидност от 6 на 5 месеца, и обезщетение за инвалидност за деца с увреждания преди да достигнат 22 годишна възраст. Със законодателството също така се създава програмата Supplemental Security Income (SSI), за хора с ниски доходи, които са навършили 65 години, или са с увредено зрение, или с други увреждания. Тази нова програма се администрира от Social Security Administration, а се финансира от министерството на финансите.

Промените от 1977 г. – началото на съкращенията

До средата на 70-те години, в програмата за обществено осигуряване се появяват значителни финансови проблеми, които са предизвикани от неблагоприятните икономически условия и стагфлация (нисък икономически ръст, инфлация и увеличение на безработицата). През 1973 г. актюерите докладват, че за първи път програмата в дългосрочен план не е в баланс, и също така предстоят трудности и в краткосрочен план. На практика в периода 1975-1981 г. програмата има годишен дефицит, и активите на доверителните фондове трябва да се изкупуват, за да се компенсира недостига (виж http://www.socialsecurity.gov/history/tftable.html).

Доверителни фондове на общественото осигуряване 1937-2009 (в милиони долари)

Година

Вноски

Разходи

Нетно повишение

Сума в края на годината

1937

767

1

766

766

1938

375

10

366

1,132

1939

607

14

592

1,724

1940

368

62

306

2,031

1941

845

114

731

2,762

1942

1,085

159

926

3,688

1943

1,328

195

1,132

4,820

1944

1,422

238

1,184

6,005

1945

1,420

304

1,116

7,121

1946

1,447

418

1,029

8,150

1947

1,722

512

1,210

9,360

1948

1,969

607

1,362

10,722

1949

1,816

721

1,094

11,816

1950

2,928

1,022

1,905

13,721

1951

3,784

1,966

1,818

15,540

1952

4,184

2,282

1,902

17,442

1953

4,359

3,094

1,265

18,707

1954

5,610

3,741

1,869

20,576

1955

6,167

5,079

1,087

21,663

1956

6,697

5,841

856

22,519

1957

8,090

7,567

523

23,042

1958

9,108

8,907

201

23,243

1959

9,516

10,793

-1,277

21,966

1960

12,445

11,798

647

22,613

1961

12,937

13,388

-451

22,162

1962

13,699

15,156

-1,457

20,705

1963

16,227

16,217

10

20,715

1964

17,476

17,020

456

21,172

1965

17,857

19,187

-1,331

19,841

1966

23,381

20,913

2,467

22,308

1967

26,413

22,471

3,942

26,250

1968

28,493

26,015

2,479

28,729

1969

33,346

27,892

5,453

34,182

1970

36,993

33,108

3,886

38,068

1971

40,908

38,542

2,366

40,434

1972

45,622

43,281

2,341

42,775

1973

54,787

53,148

1,639

44,414

1974

62,066

60,593

1,472

45,886

1975

67,640

69,184

-1,544

44,342

1976

75,034

78,242

-3,209

41,133

1977

81,982

87,254

-5,272

35,861

1978

91,903

96,018

-4,115

31,746

1979

105,864

107,320

-1,456

30,291

1980

119,712

123,550

-3,838

26,453

1981

142,438

144,352

-1,914

24,539

1982

147,913

160,111

239

24,778

1983

171,266

171,177

89

24,867

1984

186,637

180,429

6,208

31,075

1985

203,540

190,628

11,088

42,163

1986

216,833

201,522

4,698

46,861

1987

231,039

209,093

21,946

68,807

1988

263,469

222,514

40,955

109,762

1989

289,448

236,242

53,206

162,968

1990

315,443

253,135

62,309

225,277

1991

329,676

274,205

55,471

280,747

1992

342,591

291,865

50,726

331,473

1993

355,578

308,766

46,812

378,285

1994

381,111

323,011

58,100

436,385

1995

399,497

339,815

59,683

496,068

1996

424,451

353,569

70,883

566,950

1997

457,668

369,108

88,560

655,510

1998

489,204

382,255

106,950

762,460

1999

526,582

392,908

133,673

896,133

2000

568,433

415,121

153,312

1,049,445

2001

602,003

438,916

163,088

1,212,533

2002

627,085

461,653

165,432

1,377,965

2003

631,886

479,086

152,799

1,530,764

2004

657,718

501,643

156,075

1,686,839

2005

701,758

529,938

171,821

1,858,660

2006

744,873

555,421

189,452

2,048,112

2007

784,889

594,501

190,388

2,238,500

2008

805,302

625,143

180,159

2,418,658

2009

807,490

685,801

121,689

2,540,348

Общо

13,866,220

11,325,872

Източник: SSA Annual Statistical Supplement, Tables 4A1 and 4A3

Таблицата включва до 1956 г. само доверителния фонд за пенсии за старост и наследствени пенсии. За периода 1957-1997 е включен и доверителния фонд за инвалидност. Таблицата не включва доверителния фонд за здравеопазването.

Прогнозирания дефицит продължава до големите законодателни промени от 1983 г. (виж http://www.socialsecurity.gov/history/trustchart.html).

Голям недостатък на законодателството от 1972 г. е автоматичната индексация спрямо равнището на цените и заплатите. С този технически инструмент се раздуват обезщетенията далеч над предвидените от Конгреса и очакванията за нивото на заместване от дохода. С промените от 1977 г. се цели решаване на проблемите за финансирането на програмата.

За да се коригира технически недостатък с индексацията, автоматичните корекции за цените и заплатите се разделят (DeWitt, Béland, and Berkowitz 2008, 285–287 and 298–323). Ефекта от промяната е да се намалят обезщетенията, като промяната важи за новите получатели на обезщетения. За да се омекоти въздействието от редукцията, Конгреса измисля 5 годишен гратисен период, в който новите получатели на обезщетения няма да бъдат засегнати. Този опит има обратен ефект, тъй като всички останали виждат себе си като жертва (за повече информация виж DeWitt, Béland, and Berkowitz (2008, 323–326)).

Законодателството от 1977 г. се опитва да реши проблема с финансирането на програмата чрез комбинация от повишение на данъците и намаляване на обезщетенията. От гледна точка на приходите закона въвежда график за повишаване на данъчната ставка, като до 1990 г. тя трябва да достигне по 6,2% за работодателя и работника (колкото е и в наши дни). От гледна точка на разходната част има 3 допълнителни разпоредби за намаляване на обезщетенията:

– Минималното обезщетение се замразява на 122$ месечно

– Обезщетенията за съпруг или наследственото обезщетение за съпруг се намалява със сумата, която лицето получава под формата на лична пенсия за труд, която не се покрива от общественото осигуряване (Government Pension Offset)

– Подоходния тест за получаване на пенсия вместо на месечна, се прави на годишна база.

Също така има 3 разпоредби, които увеличават обезщетенията:

– При отлагане на пенсионирането след стандартната пенсионна възраст увеличението е по-голямо

– Необходимите години в брак, за да може бившите разведени съпрузи да получават обезщетение се намаляват от 20 на 10 години

– Сумата, която не участва при подоходния тест се повишава за навършилите 65 години

Нетните спестявания от всички промени измерени като процент от заплатата са както следва:

– Нови правила за индексация на обезщетенията на бъдещите бенефициенти: + 4,79%

– Допълнителни промени в обезщетенията: + 0,18%

– Данъчни промени: + 1,78%

С други думи 26% от нетния резултат за програмата идват от повишаване на данъците и 74% от намаления на обезщетенията. Въздействието върху цялостното финансиране на програмата води до намаляването дефицита в дългосрочен план от 8,2% до 1,46% от работните заплати (SSA 1977). Промените може да се каже, че възстановяват платежоспособността на програмата за следващите 50 години, но не и за 75 годишен период. Така че със законодателството от 1977 г. не се решават изцяло финансовите проблеми.

Законодателството за хората с увреждания от 80-те

Програмата за обществено осигуряване за хората с увреждания минава под нов контрол през първата половина на 80-те. През 70-те години броя на хората с увреждания постоянно расте. Това води до притеснения в Конгреса, че разходите на програмата могат да излязат извън контрол. Почти по същото време General Accounting Office (GAO 1978) провежда малко проучване сред получателите на обезщетение за инвалидност и открива, че може би поне 24% от бенефициентите не са вече с увреждания. Вътрешно проучване на администрацията за обществено осигуряване (SSA 1981) открива, че около 18% от разходите на програмата за хора с увреждания се получават от бенефициенти, които вече не са с увреждания (DeWitt, Béland, and Berkowitz 2008, 369–374). Все пак и двете проучвания на GAO и SSA имат сериозни ограничения и е трудно да се смята, че при систематичен преглед на всички получатели на обезщетения, процентите на тези, които вече не са с увреждания, но получават обезщетение, биха били толкова високи.

Със законодателството от 1980 г. се полагат усилия за установяване на контрол на разходите на програмата за хората с увреждания, да се прегледат получаващите обезщетения и да се отстранят онези, които вече не отговарят на условията. Законодателството дава мандат да започнат проверки от януари 1982 г., а прогнозите са да се спестят около 10 милиона долара за 5 години. Последващо проучване на GAO (1981) показва, че неправомерно получаващите обезщетение за инвалидност са около 20% от всички бенефициенти, което струва на програмата около 2 милиарда долара на година.

При встъпването в длъжност в началото на 1981 г. администрацията на президента Рейгън решава да ускори процеса на проверка на бенефициентите на обезщетения за инвалидност, тъй като се очаква това да доведе до значителни спестявания на бюджета. Проверките започват от юли 1981 г. и много бързо се стига до сериозни политически спорове и критика от страна на опозицията (за повече информация виж Derthick (1990)). Сред другите проблеми, проверките са само документални, без контакт лице в лице с бенефициента. Това води до спирания на обезщетенията за хора, които очевидно са с увреждания, случаи, които са широко отразени от медиите. Също така първоначалните проверки се правят за онези случаи където се очаква, че е най-вероятно бенефициентите да са се възстановили. Тази идея води до по-големи съкращения отколкото Конгреса и публичността очакват. Според проучванията на GAO трябва да се очаква, че около 20% от бенефициентите вече са се възстановили и не трябва да получават обезщетение за инвалидност. Обаче поради целенасочените проверки, през първите 2 години спрените обезщетения след проверки са около 45% (DeWitt, Béland, and Berkowitz 2008, 416.).

SSA приема редица политики при проверките, които водят до сериозни проблеми. Например спирането на обезщетенията не изисква медицински документ, че състоянието на бенефициента се е подобрило (многобройни съдебни решения са решени срещу агенцията в резултат от подобни действия). Също така когато бенефициента има множество увреждания, SSA не отчита общия им ефект върху здравето на лицето. Така хора с множество по-леки увреждания не могат да получават обезщетение ако са се възстановили от някое по-тежко увреждане, въз основа на което са получавали обезщетение. Срещу агенцията се завеждат множество дела, които задръстват съдебната система (докато обичайния обем дела срещу агенцията е около 2-3 хиляди на година, през 1983 г. се завеждат 23 690 нови дела, до края на 1985 г. във федералните съдилища са натрупани около 49 хиляди). SSA изпълнява отделните решения на съда, но отказва да промени политиката си в следствие от съдебните решения. Това означава, че делото на всеки бенефициент се разглежда по отделно, а подобните дела ще се гледат отново и отново. Заради несъгласието си с политиката на агенцията, губернаторите на 9 щата (в които са представени 28% от работната сила в страната) издават заповед на щатските си агенции да прекратят всякакви проверки на отпуснатите обезщетения за инвалидност, а в последствие общо 17 щата са отказалите да изпълняват политиката на агенцията относно проверките на обезщетенията за инвалидност.

Споровете около проверките стават толкова сериозни, че Конгреса гласува закон за реформа на обезщетенията за инвалидност (Disability Benefits Reform Act) от 1984 г., за да ограничи последиците от законодателството от 1980 г. Ключовите разпоредби са:

– Трябва да се установи медицински, че лицето има подобрение или други свързани промени, за да може да се спре обезщетението за инвалидност

– Комбинираното въздействие от множество по-леки увреждания трябва да се взима под внимание при определянето на инвалидността

– Агенцията за обществено осигуряване (SSA) трябва да оповести нови правила при хората с умствени увреждания, да преразгледа всички прекратявания на обезщетенията за хората с умствени увреждания според новите правила

– Агенцията получава правото да федерализира всяка щатска агенция, която взима решение за обезщетенията за инвалидност то програмата за обществено осигуряване, която откаже да изпълнява федерални разпоредби, и

– Конгреса изразява чувството си, че ако Агенцията продължи практиката да оспорва всяко дело поотделно, то трябва да се обърне за решение от Върховния съд на САЩ за окончателно решение (Агенцията се отказва от тази практика).

Промените от 1983 г. – съвременната форма на програмата

Както вече стана дума, програмата за обществено осигуряване има годишен дефицит от 1975 г. и се налага изтегляне на активи от доверителните фондове, за да се покрие. Освен това финансирането на програмата се влошава значително, дори и след промените 1977 г., които подобряват положението в дългосрочен план. В краткосрочен план ситуацията продължава да е проблематична. Всъщност промените от 1983 станали закон от април се случват по време, когато се очаква активите на доверителните фондове да се изчерпят след само 4 месеца.

Първоначално усилията от 1977 г. изглеждат успешни. За 1978 и 1979 г. в годишния доклад от борда на доверителните фондове се забелязва значително подобряване на ситуацията. Но лошото състояние на икономиката продължава да подрива платежоспособността на програмата. През 1980 г. инфлацията в страната е 13,5% докато ръста на заплатите намалява с 4,9%, което е двоен удар за системата – от една страна намаляват приходите, от друга се увеличават разходите поради ръста на цените. По времето когато излиза доклада на доверителните фондове 1980 г., управляващите ги призовават да се спре да се финансират промените (в началото предлагат да се заемат средства от доверителния фонд на здравеопазването, вярвайки, че това би било достатъчно, за да се справи пенсионната програма с кризата в краткосрочен план). В доклада от 1981 г. се призовава за още по-значителни действия.

През май 1981 г. администрацията на президента Рейгън предлага пакет политики, предназначени за справяне с финансовите проблеми. Някои от тях изглеждат крайно драстични, особено незабавното намаляване на обезщетенията с 38%. За няколко дни Сенатът гласува предложенията, и с 96 на 0, те са отхвърлени.

След неуспешния опит, президента Рейгън назначава двупартийна комисия – национална комисия за реформа на общественото осигуряване, известна още като „Greenspan Commission“, която трябва да проучи финансирането на програмата и да отправи препоръки към Конгреса, с които да се решат проблемите. След някои значителни трудности комисията изготвя доклад с 16 предложения за промени в дългосрочен и краткосрочен план. 4 от предложенията на комисията повишават минимално разходите (основно поради по-щедрите обезщетения за жените), а 12 предложения намаляват разходите значително. Обаче комисията не постига съгласие за крайното ниво на спестявания, оставяйки 0,58% от работната заплата дефицит в дългосрочен план (виж пълния текст – http://www.socialsecurity.gov/history/reports/gspan.html).

„Този законопроект демонстрира за първи път ангажимента на нашата нация към общественото осигуряване“ – Президента Рейгън при подписването на закона – 20.04.1983 г.

Конгресът приема предложенията на комисията без много промени и затваря дефицита като се повишава стандартната пенсионна възраст от 65 на 67 години.

Основните разпоредби на новия закон са:

– Разширяване на покритието за всички нови работещи за федералното правителство и работещите за организации с нестопанска цел. Щатите, където са приели въвеждането на системата за обществено осигуряване, не могат да се отказват след това

– Започва да се повишава стандартната пенсионна възраст от 65 на 67 години, с начало 2000 г.

– Повишава се данъка за самоосигуряващите се лица до два пъти вноската на работника (преди това данъка е по-нисък от общата осигуровка за сметка на работника и работодателя)

– Изместване на периода, от който ще се правят актуализации на обезщетенията от юли на януари (което означава, че няма да се правят актуализации през 1983 г.)

– Въвеждане на Windfall Elimination Provision, с която се намаляват обезщетенията за работниците, които не са били покрити от програмата за обществено осигуряване (основно държавни служители)

– Ускоряване на повишаването на данъчните ставки спрямо графика от 1977 г., но без да се повишава максималната предвидена ставка

– До ½ от обезщетенията от общественото осигуряване се смятат като облагаем доход, приходите от които ще постъпват в доверителните фондове на общественото осигуряване

– От 1993 г. операциите на доверителните фондове на програмата за обществено осигуряване трябва да се извадят от бюджета (виж „off-budget“)

Актюерската оценка за законодателството от 1983 г. показва, че се запълват дупките при финансирането на програмата в краткосрочен и дългосрочен период. Годишните доклади от 1984-1987 г. показват, че програмата е близо до постигане на баланс в дългосрочен период (смята се, че технически погледнато ще има баланс ако приходите на програмата ще са между 95-105% от разходите, за изследвания период. Затова дори и да има малки дефицити в някоя от годините, програмата ще се счита за балансирана).

Според законодателството от 1983 г., около 52% от ефектите ще дойдат от данъци, 34% от промяна при обезщетенията, и 15% от промени в покритието (Svahn and Ross 1983).

Закона от 1983 г. формира и настоящата политика на програмата. Големите иновации (данък върху обезщетенията, повишаване на пенсионната възраст, покритие за държавните служители и др.) са характери и за програмата в наши дни.

Спестявания на програмата след промените от 1983 г. (по проект)

Промяна

Краткосрочен период 1983-1989 (в милиарди долари)

Дългосрочен период (1983-2057) – изразен като процент от доходите

Промени в данъците

85,5

+ 0,86%

Промени в обезщетенията

55,7

+ 0,79%

Повишаване на пенсионна възраст

0

+ 0,71%

Промени в покритието

25,0

+ 0,44%

Общо

166,2

+ 2,09%

Източник: Social Security Bulletin, 46(7): July 1983, Table 1, p. 42 and Table 4, p. 44

Развитие на програмата след 1983 г.

Промените от 1983 г. са последните значими за програмата за обществено осигуряване през 20 век. Всъщност от тогава не са правени никакви мащабни промени до наши дни. Има обаче няколко важни корекции в законодателството.

Законодателство от 90-те

С Omnibus Budget Reconciliation Act от 1993 г. се повишава процента от обезщетенията получавани от системата за обществено осигуряване, които подлежат на федерално данъчно облагане от 50% на 85% (с определени прагове).

Contract with America Advancement Act от 1996 г. забранява получаването на обезщетение за инвалидност от програмата за обществено осигуряване, ако уврежданията на лицето са  причинени от пристрастеност към наркотици или алкохолизъм.

Ticket to Work and Work Incentives Improvement Act от 1999 г. създава Ticket to Work and Self-Sufficiency Program, която осигурява на получателите на обезщетение за инвалидност ваучер, с който могат да ползват услуги по професионална рехабилитация, за намиране на работа и други, с цел ефективно завръщане на хората с увреждания на пазара на труда.

Край на подоходния тест при пенсиониране

Според оригиналния закон за обществено осигуряване от 1935 г., на получателите на обезщетение при пенсиониране е абсолютно забранено да работят, тъй като обезщетението замества загубения доход в резултат от пенсионирането. Обезщетенията не са пенсии, които се получават при навършване на определена възраст.

Тази забрана се либерализира леко с промените от 1939 г., според които обезщетение не може да се получава ако доходите от труд надвишават определена сума. Тогава се въвежда първия RET (retirement earning test). Получателите на обезщетения винаги биха предпочели да си взимат и обезщетението, и да продължат да получават доходи от труд. Затова либерализирането на RET винаги се ползва с одобрението на обществото. В периода 1939-1982 г. теста за доходите се либерализира 21 пъти (SSA 2010). За повече информация виж Annual Statistical Supplement to the Social Security Bulletin, 2009, Table 2.A29, pp. 2.57–2.58.

През 2000 г. този процес спира с приемането на Senior Citizens Freedom to Work Act, за получателите на обезщетения навършили пълната пенсионна възраст, които повече не се подлагат на подоходен тест. Тази форма на либерализация е толкова популярна, че се приема в двете камари на Конгреса с 522 на 0. Според разпоредбите на новия закон навършилите пълна пенсионна възраст могат и да работят, и да получават обезщетение за пенсиониране. Онези, които не са достигнали пълната пенсионна възраст обаче продължават да подлежат на подоходен тест, който също се либерализира всяка година (общо 9 пъти) заради повишаването на работната заплата (през 2010 г. за първи път няма актуализация, заради икономическата криза довела до дефлация).

Слагането на край на подоходния тест при пенсиониране е голямо изключение от правилото, че годините след 1972 г. са период на съкращения в общественото осигуряване (има също така значително разширяване на здравеопазването през 2003 г., с приемането на Medicare Prescription Drug, Improvement, and Modernization Act. Това е най-голямото разширяване на системата за обществено осигуряване от въвеждането на здравно-осигурителната система през 1965 г. Също така има някои малки промени в закона за обществено осигуряване след 2000 г. Кратко описание на тези промени: http://www.socialsecurity.gov/history/briefhistory3.html). При отмяната на подоходния тест, очакванията са, че това ще струва в краткосрочен план 23 милиарда долара, а в дългосрочен разходите биха били незначителни. Повече информация за отмяната на подоходния тест при пенсиониране виж на: http://www.socialsecurity.gov/history/senateret.html.

Дебатът за бъдещето на програмата

Измененията от 1983 г. установяват общата политика на настоящата програма за обществено осигуряване, и в частност нейната сегашна финансова структура. Директния и сериозен резултат при структурата за финансиране на програмата от закона 1983 г., е огромно натрупване на резерви в доверителните фондове. Исторически погледнато доверителните фондове на общественото осигуряване никога не са били изцяло на капиталов принцип или на чиста Pay-As-You-Go основа. Вместо това доверителните фондове винаги са били с характер на „частичен резерв“. Ние можем да осмислим тези 2 крайности (система изцяло разчитаща на капиталови натрупвания и PAYGO система) като два полюса в пространството. Във времето има изменчиви тенденции в едната и в другата посока. Двете промени от 1977 г. и 1983 г. обаче изнасят програмата далеч от PAYGO системата към другата крайност (Myers 1993, 385–392). Дизайнът за финансиране на програмата от 1983 г. води до голямо натрупване на резерви в близко бъдеще, така че със средствата да може да се плащат бъдещите разходи за „baby boom“ поколението. Не е много ясно доколко е било търсен точно този ефект, когато е приемане законодателството 1983 г., но членът на комисията Грийнспан Robert Ball отбелязва, че някои ключови членове на комисията са разбирали отлично, че в краткосрочен план ще се натрупат значителни капиталови резерви, които след това ще бъдат изразходвани. Виж интервю 5 с Robert Ball: http://www.socialsecurity.gov/history/orals/ball5.html

Резерви в доверителния фонд: действителни и прогнозирани в периода 1983-2037 г.

Източник: Annual Trustees Report, 2009, Table V1.A4 and Table V1.F7.

Въпреки, че промените от 1983 г. възстановяват състоятелността на програмата в дългосрочен период, в доклада на доверителите от 1988 г. вече се виждат признаци на дефицит, а когато излиза следващия годишен доклад, вече програмата не е в баланс в дългосрочен план (нещо, което е факт и в наши дни).

В доклада на доверителите от 2009 г. прогнозния дефицит за следващите 75 години е около 2% от облагаемия доход. Това означава, че за следващите 75 години програмата е в дефицит от 5,3 трилиона долара (сегашни пари). Казано по друг начин, след като доверителните фондове се изчерпат (по прогнозни данни около 2037 г.), сегашните приходи от данъци биха били достатъчни да изплащат 76% от всеки долар обещани обезщетения. Този доклад казва, че за 21-ва поредна година, програмата не е балансирана в дългосрочен план. Тези неблагоприятни годишни доклади водят към идеята, че програмата се нуждае от политическа намеса (трябва да се отбележи, че въпреки че данъчните ставки, равнището на заплатите, обезщетенията и покритието са основни за финансирането на програмата, също така има и допълнителни демографски и икономически фактори, които участват при актюерските разчети. Всъщност, прогнозните данни на актюерите се състоят от не по-малко от 24 глобални фактури, всеки от които би могъл да повлияе на финансирането на програмата).

Дебатите за финансирането на програмата за обществено осигуряване и реформи започват да стават значителни в резултат дейността на консултативния съвет за обществено осигуряване. През януари 1997 г. този съвет изготвя доклад (консултативния съвет за обществено осигуряване е заменен през 1995 г. от създадения за постоянно Social Security Advisory Board, като част от законодателството 1994 г., което прави Social Security Administration независима агенция към федералното правителство). Членовете на съвета не успяват да постигнат консенсус, за да дадат препоръки, и вместо това се предлагат 3 подхода за реформа на общественото осигуряване:

– Първия подход е да се запази традиционната програма и да се възстанови платежоспособността й чрез комбинация от малки промени в данъците, обезщетенията и инвестиционните политики

– Вторият подход е да се намалят обезщетенията и 5% от общо 6,2% данъци плащани от работника да отиват вместо в доверителните фондове към лична инвестиционна сметка

– Третия подход е да се въведат индивидуални сметки с налагане на допълнителен данък от 1,6% от заплатата към настоящите 6,2% според Federal Insurance Contributions Act.

Пълния доклад 1994-1996: http://www.socialsecurity.gov/history/reports/adcouncil/index.html

Нито едно от тези предложения не се приема.

По време на управлението на Бил Клинтън, се повдига въпроса за реформа на системата за обществено осигуряване, главно в реторична форма. В обръщението си 1998 г. президента Клинтън призовава на първо място да се спаси общественото осигуряване. Правителството по това време за първи път от 30 години има бюджетен излишък, и предложение на президента е всякакъв излишък, на първо място да се ползва за погасяване на държавния дълг, което косвено да се отрази и на общественото осигуряване, тъй като правителството ще е в по-добра възможност да посреща бъдещите задължения на програмата.

През пролетта на 1999 г. президента предлага по-конкретна идея всички спестени средства от редуцирания дълг директно да отиват към доверителните фондове на общественото осигуряване. Въпреки тези предложения, администрацията на президента не предприема последващи действия за реформи.

Малко след като встъпва в длъжност през 2001 г., президента Джордж Буш – младши създава комисия да проучи бъдещето на програмата и да предложи начини, по които системата да се промени чрез въвеждане на индивидуални лични сметки подобни на предложените от съвета 1994-96 г. Комисията изнася доклад през декември 2001 г. без да се предприемат след това законодателни промени според препоръките й. Пълния доклад на комисията може да бъде намерен тук: http://www.socialsecurity.gov/history/reports/pcsss/pcsss.html

След преизбирането си през 2004 г., президента Буш – младши обявява за основен свой приоритет във втория си мандат реформа на системата за обществено осигуряване, като стартира масирана кампания с тази цел. През първата половина на 2005 г. президента и неговите висши съветници обикалят цялата страна, за да търсят поддръжници за провеждане на реформата. Множество законопроекти се появяват в Конгреса с различни подходи. В крайна сметка не се провеждат никакви значителни законодателни промени (DeWitt, Béland, and Berkowitz 2008, chapter 9).

Новият президент Барак Обама очевидно е решил, че трябва да се проведе реформа на системата за обществено осигуряване в контекста на проблема с растящия бюджетен дефицит и държавен дълг. На 18 февруари 2010 г. той анонсира създаването на нова комисия – National Commission on Fiscal Responsibility and Reform. Тази комисия е натоварена със задачата да прегледа целия федерален бюджет, включително системата за обществено осигуряване, и други подобни програми, и да отправи препоръки към Конгреса за законодателни промени. Доклада на комисията на Обама излиза през декември 2010 г. Анонсираното от комисията е достъпно тук: http://www.whitehouse.gov/the-press-office/remarks-president-establishing-national-commission-fiscal-responsibility-and-reform

Текста на изпълнителната заповед на президента е достъпен тук: http://www.whitehouse.gov/the-press-office/executive-order-national-commission-fiscal-responsibility-and-reform

Доклада на комисията: http://www.fiscalcommission.gov/sites/fiscalcommission.gov/files/documents/MemberStatements.pdf

Растеж на програмата за обществено осигуряване

Системата за обществено осигуряване е може би най-успешната правителствена програма за социална сигурност в цялата история на Америка. До 2008 г. програмата е платила повече от 11 трилиона долара на почти 213 милиона човека (общия брой бенефициенти е броя обезщетения направени всяка година – Annual Statistical Supplement to the Social Security Bulletin, 2009, pp. 6.1–6.2 (SSA 2010)). Общия размер на изплатените обезщетения са пресметнати от автора, ползвайки Table 4. A1, pp. 4.1 – 4.2, и Table 4. A3, pp. 4.5 –4.6 от Supplement (SSA 2010).

Сумата, която всяка година влиза в системата за обществено осигуряване всяка година (над 805 милиарда долара през 2008 г.) е по-голяма от брутния вътрешен продукт на всички страни на планетата без 16-те най-богати (виж данните на Световната банка: http://siteresources.worldbank.org/DATASTATISTICS/Resources/GDP.pdf).

През последните 20 години, програмата за обществено осигуряване е най-голямата част от федералния бюджет на правителството (виж 2011 President’s Budget, Historical Tables, Table 3.1, 52–55, на адрес: http://www.whitehouse.gov/omb/budget/historicals/).

Настоящата система за обществено осигуряване съставлява почти 5% от брутния вътрешен продукт на Америка. За повече информация виж Summary of the 2009 Annual Social Security and Medicare Trust Fund Reports: http://www.socialsecurity.gov/OACT/TRSUM/tr09summary.pdf

Системата за обществено осигуряване 1937-2008 г.

Година

Брой бенефициенти

(в края на годината)

Изплатени обезщетения

(в хиляди долари)

1937

53,236 – получили еднократна сума

1,278

1938

213,670 – получили еднократна сума

10,478

1939

174,839 – получили еднократна сума

13,896

1940

222,488

35,000

1950

3,477,243

961,000

1960

14,844,589

11,245,000

1970

26,228,629

31,863,000

1980

35,584,955

120,511,000

1990

39,832,125

247,796,000

1995

43,387,259

332,553,000

1996

43,736,836

347,088,000

1997

43,971,086

361,970,000

1998

44,245,731

374,990,000

1999

44,595,624

385,768,000

2000

45,414,794

407,644,000

2001

45,877,506

431,949,000

2002

46,444,317

453,746,000

2003

47,038,486

470,778,000

2004

47,687,693

493,263,000

2005

48,434,436

520,748,000

2006

49,122,624

546,238,000

2007

49,864,838

584,939,000

2008

50,898,244

615,344,000

Източник: Annual Statistical Supplement to the Social Security Bulletin, 2009(SSA 2010).

От гледна точка въздействието върху получателите, системата за обществено осигуряване рязко намалява бедността сред възрастните. В навечерието на създаването на програмата, мнозинството от възрастните в Америка живеят в някаква форма на икономическа зависимост. Когато се разработват официални изследвания за измерване на бедността (1959 г.), тя все още възлиза на 35% от възрастното население. В края на 20 век, бедността сред възрастните е намаляла до 10%. Днес, 1/3 от възрастните разчитат на 90% и повече от техните доходи, за останалите 2/3 програмата осигурява по-голямата част от доходите. Виж Fast Facts and Figures About Social Security, 2009, на адрес: http://www.socialsecurity.gov/policy/docs/chartbooks/fast_facts/2009/fast_facts09.html#agedpop

Бедност сред възрастните в периода 1935-2008 г.

Източник: Historical Poverty Tables—People, Table 3, Bureau of the Census

Очевидно, системата за обществено осигуряване заема централно място за начина на живот в Америка през последните 75 години. Бъдещето на програмата, е от ключово значение за всички американци.

Авторът е използвал следните източници на информация:

Amenta, Edwin. 2006. When movements mattered: The Townsend Plan and the rise of Social Security. Princeton, NJ: Princeton University Press.

Armstrong, Barbara. 1932. Insuring the essentials. New York, NY: Macmillan.

Berkowitz, Edward, and Larry DeWitt. 2009. Social Security from the New Deal to the Great Society: Expanding the public domain. In Conservatism and American political development, Brian J. Glenn and Steven M. Teles, eds., 53–85. New York, NY: Oxford University Press.

Bureau of the Census. 1961. Historical statistics of the United States: Colonial times to 1957. Washington, DC:, Department of Commerce.

———. 1975. Historical statistics of the United States: Colonial times to 1970. Washington, DC: Department of Commerce.

Collins, Katharine P., and Anne Erfle. 1985. Social Security Disability Benefits Reform Act of 1984: Legislative history and summary of provisions. Social Security Bulletin 48(4): 5–32.

Davies, Gareth, and Martha Derthick. 1997. Race and social welfare policy: The Social Security Act of 1935. Political Science Quarterly 112(2): 217–235.

Derthick, Martha. 1990. Agency under stress: The Social Security Administration in American government. Washington, DC: Brookings Institution.

DeWitt, Larry. 1997. The civilian war benefits program: SSA’s first disability program. Social Security Bulletin 60(2): 68–76.

———. 2007. Financing Social Security 1939–1949: A reexamination of the financing policies of this period. Social Security Bulletin 67(4): 51–69.

———. 2009. Frances Perkins: Political architect of Social Security. OASIS, Summer (2009): 9–10.

DeWitt, Larry, Daniel Béland, and Edward D. Berkowitz. 2008. Social Security: A documentary history. Washington, DC: Congressional Quarterly Press.

Epstein, Abraham. 1936. Insecurity: A challenge to America, 3rd revised edition. New York, NY: Random House.

Epstein, Pierre. 2006. Abraham Epstein: The forgotten father of Social Security. Columbia, MO: University of Missouri Press.

[GAO] General Accounting Office. 1978. Letter Report, HRD-78-97, April 18.

———. 1981. More diligent followup needed to weed out ineligible SSA disability beneficiaries. Report HRD-81-48, March 3.

Jeffries, John W. 1996. A „Third New Deal“? Liberal policy and the American state, 1937–1945. Journal of Policy History 8(4): 387–409.

Light, Paul. 1985. Artful work: The politics of Social Security reform. New York, NY: Random House.

———. 1994. Still artful work: The continuing politics of Social Security reform. New York, NY: McGraw-Hill.

Liu, Lillian. 2001. Special Study #8: Foreign Social Security developments prior to the Social Security Act. Research Notes and Special Studies by the Historian’s Office. Baltimore, MD: SSA. Available at http://www.socialsecurity.gov/history/pre1935.html.

Myers, Robert J. 1993. Social Security, 4th edition. Philadelphia, PA: University of Pennsylvania Press.

National Center for Health Statistics. 2007. National vital statistics reports, Volume 56, Number 9. Washington, DC: Department of Health and Human Services.

Perkins, Frances. 1946. The Roosevelt I knew. New York, NY: Viking Press.

Rubinow, I. M. 1913. Social insurance: With special reference to American conditions. New York, NY: Henry Holt.

———. 1934. The quest for security. New York, NY: Henry Holt.

Seager, Henry. 1910. Social insurance: A program of social reform. New York, NY: Macmillan.

Skocpol, Theda. 1992. Protecting soldiers and mothers: The political origins of social policy in the United States. Cambridge, MA: Harvard University Press.

[SSA] Social Security Administration. 1937. Social Security in America: The factual background of the Social Security Act as summarized from staff reports to the Committee on Economic Security. Washington, DC: Social Security Board.

———. 1940. Annual statistical supplement to the Social Security Bulletin, Social Security Yearbook, 1939. Washington, DC: Social Security Board.

———. 1977. Legislative report no. 17: The 1977 amendments. Baltimore, MD: Office of Program Evaluation and Planning.

———. 1981. Disability Insurance national pilot study I. In Social Security appeals and case review process, 31–111. Hearing report of the Subcommittee on Social Security, House of Representatives, October 23 and 28. Washington, DC: Government Printing Office.

———. 2009. Annual statistical supplement to the Social Security Bulletin, 2008. Washington, DC: Office of Retirement and Disability Policy.

———. 2010. Annual statistical supplement to the Social Security Bulletin, 2009. Washington, DC: Office of Retirement and Disability Policy.

Song, Jae G., and Joyce Manchester. 2007. How have people responded to changes in the retirement earnings test in 2000? Social Security Bulletin 67(1): 1–15.

Svahn, John A., and Mary Ross. 1983. Social Security Amendments of 1983: Legislative history and summary of provisions. Social Security Bulletin 46(7): 3–48.

Swendiman, Kathleen S., and Thomas J. Nicola. 2010. Social Security reform: Legal analysis of Social Security benefit entitlement issues. CRS Report for Congress. Washington, DC: Congressional Research Service, Library of Congress (February 19).

––––––––––––––––––––––––––––-

Оригиналния текст на статията на английски може да бъде намерен тук: http://www.socialsecurity.gov/policy/docs/ssb/v70n3/v70n3p1.html

Locations of visitors to this page
Tyxo.bg counter
Site Meter
Google Analytics Alternative
Clicky