Между 15 март и 15 юни 2015 година, около 1,5 милиона работници в Словакия могат да се откажат от техните лични сметки в задължителни частни пенсионни фондове („втори стълб“ – аналога на ДЗПО в България) и да ги прехвърлят към държавното обществено осигуряване, с което ще възстановят пълните си права за държавна пенсия. Тази промяна ще помогне на правителството да намали дефицита на бюджета, предизвикан частично и от нарастването продължителността на живота в страната. Съотношението работещи/пенсионери в Словакия се очаква да спадне от 1,6 към 1, до 1 към 1 през 2030 година и 0,76 към 1 през 2060 година.
За четвърти път правителството позволява на работниците да се откажат от „втория стълб“ от въвеждането му през Януари 2005 г.: предните периоди доведоха до отказ от участие в схемата на:
– през 2008 г. – 106 000 работещи
– през 2009 г. – 66 000 работещи
– през 2013 г. – 90 000 работещи
Когато е първоначално въведен през 2005 г. „втория стълб“ (аналога на ДЗПО в България) е принудителен за всички, които постъпват за първи път на пазара на труда. Става доброволен, когато настоящото правителство е на власт между 2006 и 2010 г. Отново става задължителен при управлението на настоящите опозиционни партии (станали известни като „дискредитирана група хора, които не могат дори да си вържат връзките на обувките без подкуп„), и отново става доброволен при връщането на власт на настоящото правителство през 2012 г.
Правителството очаква, че пенсиите на осигуряващите се само в държавното обществено осигуряване ще бъдат по-високи от тези на избралите да се осигуряват и в държавната система и във „втория стълб“.
През настоящата година първата кохорта от пенсионери ще трябва да започне да получава плащания от „втория стълб“. Имайки предвид ниските суми, които имат по лични сметки осигурените лица (около 5000 евро средно), финансовото министерство очаква, че 60% от пенсионерите в Словакия, които са избрали да участват във „втория стълб“ ще получават по-малко от 30 евро на месец (при пенсиониране в Словакия осигуреното лице има 2 опции – да си изтегли незабавно събраните средства или да получава пожизнена „втора“ пенсия от частен фонд). Ниските събрани средства са резултат от намалените вноски от 9% през 2005 г. до 4% през 2012 г., както и от ниската доходност (2% на година средно от 2009 г.). В настоящия момент активите, които се управляват от частните фондове са 6,5 милиарда евро.
Пенсионирането в Словакия става на 62 години и при 15 години осигурителен стаж. От началото на 2017 г. пенсионната възраст ще се повишава постепенно според промените в очакванията за продължителността на живота.
Източници:Social Security Programs Throughout the World, U.S. Social Security Administration, various years; “Slovak Republic,”International Update, U.S. Social Security Administration, September 2012; “Second Pillar to Start Paying Out,” The Slovak Spectator, December 15, 2014; “Slovakia: Allianz, Generali, Union to Pay Out Second Pillar Pensions,” Esmerk Eastern European News, December 29, 2014; “Slovakia: Ageing Population to Cause Major Problems to Pensions,” Esmerk Eastern European News, January 18, 2015; “Slovakia’s Second-Pillar Pension System under Threat Again,” ipe.com, January 23, 2015; “Slovakian Government Sets Terms for Re-Opening of Second-Pillar System,” ipe.com, February 11, 2015.
В болница в САЩ: Приватизирани лекари – търговци: Пострадали са ти 2 пръста май и нямаш здравна осигуровка?
Ако искаш този може да ти го оправим за 12 000 $, а този за само 60 000 $.
Ако искаш и двата имаме специална оферта – само 72 000 $.
Е, какво си избираш? Не че те притискаме, имаш колкото искаш време да мислиш, пръстите са си твои
Ако нямаш пари и това е избор. Не се притеснявай, и така ще си си много хубав.
––––––––––––––––––––––-
„Подадох молба да осигурявам здравно Джейсън. Висок е 182 см и тежи 60 кг.“
Отхвърлен – твърде слаб
––––––––––––––––––––––-
„Исках да се осигурявам здравно. Висока съм 155 см и тежа 80 кг.“
Отхвърлена – твърде дебела
––––––––––––––––––––––-
„Мислех, че здравноосигурителните дружества са за това да ни помагат. Ето защо пуснах запитване в интернет, дали има и други хора с подобни случаи и проблеми с осигурителя си.
В рамките на 24 часа получих 3700 отговора, а до края на седмицата 25000 души ми бяха изпратили ужасяващите си премеждия с частните здравноосигурителни компании“
––––––––––––––––––––––-
„Работя в информационен център, където хората звънят и питат за размера на осигурителни вноски. Имаме някои условия, на които да отговарят кандидатите, валидни за цялата система, като да не са болни от диабет, сърдечни заболявания, някои видове рак. Ако имате тези заболявания, почти сигурно е, че няма да получите здравна осигуровка.“
– Дълъг ли е списъкът с тези заболявания?
– Много дълъг. Мога да опаша цялата къща с него…
АКО ИМАТЕ ТЕЗИ ЗАБОЛЯВАНИЯ, НЕ МОЖЕТЕ ДА СЕ ОСИГУРЯВАТЕ ЗДРАВНО:
СПИН, алкохолизъм, анемия, болест на Алцхаймер, атеросклероза, инсулт, поставен байпас, рак, хроничен хепатит, чернодробна цироза, диабет тип 1 и 2, аутизъм, вродени сърдечни пороци…
––––––––––––––––––––––-
Лора Бърнем катастрофирала със 70 км/ч и изпаднала в безсъзнание. Парамедиците я извадили от колата и я закарали с линейка до болницата.
– Получих фактура от частния си здравен фонд, в която се упоменаваше, че линейката няма да бъде поета, защото не е предварително одобрена от тях.
Не ми е много ясно как щеше да стане това предварително одобрение след като съм била в безсъзнание в колата си, преди да пристигне линейката.
––––––––––––––––––––––-
Самата същност на длъжността „Директор по медицинските въпроси“ е да има човек, който да спестява на компанията маса пари.
Доктор Линда Пино разглеждала молбите в частния здравен фонд „Хумана“. Напуснала работа, защо не харесвала начина, по който се вършат нещата. „Запознаваш се с конкретната молба или случай и започваш да търсиш начини да спестиш пари на фирмата. Това е твоето задължение. Преглеждаш съдържанието на молбата, намираш изключение и с усмивка на уста си казваш: „Това е чудесно, ще получат формален отказ“. Не ми трябва да се ровя допълнително. Просто им отказвам служебно. Лекарят, с най-голям процент откази даже получаваше бонус.“ – Сериозно?
– При тях системата беше такава. Всяко плащане се определя като „медицинска загуба“. Такъв е терминът, който използват. Ако не изплатиш пари на някого и откажеш да поемеш някакви разходи или вземеш решение, с което спестяваш пари на фирмата, това си е чиста печалба.
––––––––––––––––––––––-
Ако не могат да отхвърлят молбата ти да отрекат нуждата от лекарски грижи и накрая са принудени да платят някоя операция, ти пращат Лий – техният копой. Неговата работа е да върне парите на компанията, с всички възможни средства. От него се иска, да намери пропуски в молбата ти или някакви предишни заболявания, които не си знаел, че имаш. Ще се отнасяме с него като с убиец.
– Имам цял отдел за тази работа, който проверява здравословните ти проблеми за пет години назад, търсейки сламка, за която да се захванат и да те уличат, че нещо си скрил и не си обявил. В такъв случай могат да ти прекратят осигуровките или да ти увеличат размера на вноските, до ниво, при което не можеш да си ги плащаш. Ако не открият, че си прикрил нещо в молбата си, пак могат да те отхвърлят заради предишни заболявания. Независимо от това, че не си бил длъжен да потърсиш медицинска помощ. В някои щати е законно да имаш т. нар. „осъзнати предишни заболявания“. Има се предвид, че ако преди осигуровката ти да влезе в сила, си имал симптоми, които са предполагали здравомислещ човек да потърси медицинска помощ, то при проявяване на същите симптоми те не се покриват от осигуровката.
Сложна работа, нали? Такава е обаче реалността. Би трябвало да бъдат справедливи и безпристрастни, но това са техните пари! Всичко се прави целенасочено, не е грешка, не е недоглеждане, не се промъкваш през някоя вратичка, някоя я е поставил там и те прекарва през нея. А причината е да се увеличат печалбите.
Като се замисля, може и да съм убил някой. Навредил ли съм на хората? Разбира се, че да. Не съм работил за осигурителни дружества отдавна, но не смятам, че така съм изкупил вината си затова, че съм бил въвлечен в тези истории. Доволен съм, че вече не се занимавам с това.
––––––––––––––––––––––
В един служител от здравната индустрия съвестта проговорила. Доктор Линда Пино, бивш служител на „Хумана“, разглеждащ молби за плащания.
Казвам се Линда Пино. Тук съм, за да направя публични признания.
През пролетта на 1997 г. в качеството си на лекар, отказах необходима операция на мъж, която щеше да спаси живота му, следователно аз съм причината за неговата смърт. Никой не ми потърси сметка за това, защото всъщност, спестих половин милион долара на компанията си. С това си действие дори затвърдих репутацията си на добър директор по медицинските въпроси и си осигурих кариерата. От служител със заплата няколко стотин долара седмично, като преглеждащ молби, започнах да получавам шестцифрени суми на ръководна позиция.
Основното ми задължение беше едно – в качеството си на медицински експерт, да донеса финансови изгоди на организацията за която работя. Неведнъж ми бе повторено, че аз всъщност не отказвам медицинска помощ, а само отказвам плащане. Знам как частната здравноосигурителна система осакатява и убива хора. Хилядите молби, на които написах смъртната присъда – „отхвърлен“, не ми дават мира. Благодаря.
––––––––––––––––––––––
Американската мечта – къщата, колата, жената… и здравеопазване. Първите 3 може на кредит, а за здравеопазване мечтите са безплатни
Разработка
Как се стигна дотам, лекари и здравноосигурителни дружества да бъдат отговорни за смъртта на пациенти? Кой въведе тази система? Откъде започна всичко? Как бе създадена тази система?
Научихме, благодарение на магнитната лента.
17 февруари, 1971 г.
Джон Ерлихман (съветник на президента на САЩ): Сведохме проблема на вицепрезидента до следното нещо – да включим ли здравноосигурителните компании като “Кайзер Перманенте”?
Ричард Никсън (Президент на САЩ): Чакай да те питам нещо… Знаеш, че не горя от желание да въвеждам проклетите здравни програми.
Ерлихман: Това е работа на частния бизнес.
Никсън: И на мен така ми се струва.
Ерлихман: Едгар Кайзер иска да печели от дружеството си. А може да го направи, защото вече приказвахме с него по този въпрос. И аз се запознах по-подробно с нещата. Целта е да се занижат медицинските грижи, защото колкото по-малко са грижите, толкова по-големи ще са печалбите. Никсън: Добре.
Ерлихман: А те ще отиват на сигурно място.
Никсън: Много хубаво.
На следващия ден 18 февруари, 1971 г.
“Днес предлагам нова национална здравна стратегия. Целта на тази програма е проста: Искам САЩ да има най-добрата здравна система в света и искам всеки американец да получи нужните грижи, когато са му необходими.”
Планът разработен съвместно от Никсън и Едгар Кайзер проработил. В следващите години за пациентите се полагат все по-малко грижи. Опашките в обществените болници растат, а качеството на услугите намалява. Претъпканите и неугледни болници представляват опасност.
Докато здравноосигурителните компании забогатяват, системата се срива. 37 млн. американци са беззащитни срещу смъртоносните болести.
Бедните са най-уязвими, защото им се отказва спешна помощ, докато не стане твърде късно.
Това продължава с години, докато не се появява този мъж, който доведе със себе си една млада дама. Дръзка, умна, сексапилна
“Днес обявявам сформирането на президентски екип за реформа в здравната сфера, под председателството на Първата дама – Хилъри Родъм Клинтън.”
Тя постави пред себе си като основен приоритет да направи достъпни медицинските грижи за всички.
“Всеобща здравна система сега! Няма да зависи от това къде работиш, работиш ли изобщо и дали имаш предишни заболявания. Здравните грижи никога няма да ни бъдат отнети.”
Тя подлуди Вашингтон.
„Наистина ли искате държавата да се грижи за здравето ви? Няма да имате свободата да си избирате лекаря.“
„Опитват се да ни пробутат един огромен бюрократичен, социалистически план. Социалистическо здравеопазване.“
ЧЕРВЕН КОШМАР – СОЦИАЛНО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ
Нищо не вселява по-голям страх в сърцата ни от това? А основните противници на тази система винаги са били добрите лекари от Американския лекарски съюз.
Едуард Анис – президент на лекарския съюз: „Това ще удари държавен шамар на болницата ви, те ще прецизират услугите, ще определят стандарти, ще назначават комисии, ще искат да им се отчитате. Държавата ще третира всички на равни начала, досещате ли се? Всичко това ще доведе до нова система, при която за всички ще се полагат медицински грижи.“
Да, медицински грижи за всеки (какъв ужас само), но от лекарският съюз бяха против. На всичкото отгоре, провеждаха вечеринки по цялата страна и каниха съседите си да чуят една плоча, на един известен актьор, за злините на държавното здравеопазване.
„Казвам се Роналд Рейгън. Един от традиционните методи за налагане на социализъм и държавно регулиране е чрез здравната система. Лекарите започват да губят своята свобода. Лъжите следват една след друга. Лекар решава, че иска да практикува някъде. Правителство обаче му казва, че не може да го направи, защото в града има достатъчно лекари и трябва да отиде другаде. Всички сме наясно, какви може да са последиците от такъв прецедент – държавата да определя къде и как ще работим. После ще последват и други федерални програми и ще отнемат свободите ни, с които сме свикнали в тази страна. Докато един ден не се събудим и не открием, че сме станали социалисти.“
Времената може и да са други, но тактиката за всяване на страх не е. Корпорациите от здравния сектор похарчиха стотици милиони долари в опити да провалят програмата на Хилъри и успяха.
За следващите седем години от престоя си в Белия дом, на нея не й бе позволено да повдига този въпрос повече. За американците все още няма обществено здравеопазване. САЩ се смъкна на 37-мо място в света по здравни грижи, малко пред Словения, Куба и Бруней. В това няма нищо чудно, защото Конгресът имаше по-важни дела.
„Г-н председател, днес от тази трибуна, искам да отправя благопожеланията си, към фирма „Джъст Борн“, които отбелязват 50-та годишнина на най-известния си продукт, любим и на дъщеря ми – бонбонките „Маршмалоу Пийпс“.“
Така корпорациите от здравния сектор навлязоха необезпокоявани в XXI век, докарвайки си безобразни печалби. Превръщаха изпълнителните си директори в милиардери и избягваха законите, както си поискат. Но най-голямото им постижение беше купуването на американския Конгрес.
Цялата здравна система беше предадена в ръцете на здравноосигурителните дружества. Постигнаха пълен контрол. Е, споделяха го с някои хора. И фармацевтичните компании обичат да купуват конгресмени. Защо дават тези пари? За прокарването на закон, който да помага на възрастните да си купуват по-лесно лекарства.
Бели Тоузин: „Нека изясним едно нещо. Републиканците обичат майките, бащите, дядовците и бабите си, като всички останали в Конгреса. И ние ще се погрижим за тях.“
Всъщност този закон подари над 800 милиарда долара пари от данъци на фармацевтичните компании и частните здравни фондове. Оставиха фармацевтичните компании сами да определят цените и позволиха на частните фондове да се превърнат в посредници.
За всички имаше по нещо. Човекът основен лобист, който определиха да свърши тази работа, беше конгресменът Били Тоузин. Той беше точният човек, защото разполагаше с тайно оръжие.
Били Тоузин: „Никой тук не обича майка си повече от мен.“
„Предизвиквам ви, сър. Никой тук, не обича майка си повече или по-малко от останалите.“
„Обичам тази жена.“
„Как може и да си помислите, че обичате родителите си, повече отколкото ние обичаме нашите?“
Всички те обичат родителите си, просто не обичат нашите родители, толкова колкото техните. И така…
„За мен е чест да парафирам историческия Закон за подобряване и модернизиране на лекарствената политика от 2003 г.“
Това, което се спести беше, че възрастните ще плащат повече за лекарства, отколкото са плащали досега. И когато всичко приключи, 14-те замесени сенатори напуснаха работа и заеха длъжности в здравната система. Били Тоузин също напусна Конгреса, за да стане изпълнителен директор на „Фарма“ – фармацевтично лоби, с годишна заплата 2 милиона долара.
Денят във Вашингтон беше празничен.
САЩ има най-висок процент на детска смъртност в Западния свят. Бебе, родено в Салвадор има по-голям шанс да оцелее, отколкото ако е родено в Детройт.
Като тръгне на училище става още по-добре. Класове с 40 ученика. Училища без лаборатории. Нищо чудно, че повечето младежи не могат да посочат Англия на картата.
Няма страшно – следва колежа. Докато завърши става толкова напечено, затъва до шия в дългове преди да започне първата си работа.
Превръщате се в идеалните работници – хора, нуждаещи се от работа. Кой работодател не би наел някой, имащ да връща хиляди долари? Той няма да създава проблеми. Освен че изплащаш колежанския заем, ти трябва работа със здравна осигуровка. И ако заплатата ти не е достатъчна, не се притеснявай! Винаги можеш да започнеш втора работа, и трета, и четвърта. Ако имаш проблеми със съня, винаги може да помолиш лекаря да ти предпише още лекарства за сън
Схемата с частните здравни фондове, като част от един по-голям план беше налагана под натиск и в други държави по света.
През 2008 г. благодарение на нагли лобисти се повиши вноската за здравно осигуряване в България от 6% на 8%, като разликата от 2% беше планирано да се даде на задължителни „частни здравни фондове“. За щастие на българите планът не успя, като бившата власт, а сегашна опозиция орева всички медии, че тези 2% допълнително за здраве, бяха изхарчени за здравеопазване. Да, за държавно здравеопазване, а не бяха дадени за източване от задължителни „частни здравни фондове“, какъвто беше планът. Представете си онези, които са плащали подкупи на корумпирани „политици“, как са реагирали, при положение, че са останали без кльопачка, за която са предплатили.
След изборите през март 2012 г. за изненада на всички, и за ужас на собствениците на „частни здравни фондове“ и „частни пенсионни фондове“ с пълно мнозинство в парламента ще управлява правителство с премиер Робърт Фицо.
Вноската във финансовите пирамиди – задължителни „частни пенсионни фондове“ беше намалена от 9% на 4% от заплатата на работниците (бившата власт изпадна в ужас и продължи със заплахите как населението застарявало и как само частни пенсионни фондове могат да се справят с проблема – е да, геноцида решава много бързо всички проблеми с възрастното поколение).
От началото на 2014 г. в Словакия ще се прекрати и схемата с частните здравни фондове: „Правителството, което оглавявам, отхвърля идеята частните здравноосигурителни фондове да реализират свръхпечалби за сметка на обществените средства и да използват тези печалби, за да обезпечават луксозното си съществуване. Смятаме, че ще бъде по-ефективно да имаме единен държавен здравен фонд, вместо парите да отиват в джобовете на собствениците на частните фондове“ – Робърт Фицо, премиер на Словакия
Разбира се Словашката асоциация на частните здравни фондове е получила душевна травма поради обявяването й за излишна и събира подписка срещу промените.
Какво е общото между Виктор Орбан (премиерът на Унгария) и Робърт Фицо (премиерът на Словакия)?
Виктор Орбан е председател на ФИДЕС или така наречените „десни“ в Унгария. Робърт Фицо пък е представител на „левите“ в Словакия. Значи напълно противоположни политически убеждения би трябвало да имат, но са в консенсус по отношение прекратяване дейността на финансовите пирамиди от вида задължителни „частни пенсионни фондове“, а Фицо има намерение да реши и проблемът на Словакия с „частните здравни фондове“, който в Унгария нямат.
И двамата бяха атакувани от медиите (лоша работа е да забранят финансовите пирамиди), обявени са за комунисти и фашисти, врагове на частната собственост. И докато за Орбан да се нарече комунист може да доведе до пристъпи от смях, то за Фицо, е да, представител на левицата в Словакия. И сега какво ще правим? Паника, паника, несигурност сред „чуждестранните инвеститори“. Тия комунисти в Словакия ще разбият толкова хубавата частна здравна система и искат да унижат лекарят да бъде държавен служител? (тази пропаганда, която вилнее в САЩ се използва навсякъде, мотивите разбира се са едни и същи)
А колко е лошо да си лекар – държавен служител? Колко е лошо да имаш държавна система за здравеопазване?
Великобритания
Кога възникна идеята, че всички британци трябват да имат правото на здравни грижи?
Тони Бен (бивш депутат): Всичко започва с демократичните промени и даването на право на глас на народа. Преди това, цялата власт бе в ръцете на богатото съсловие. Ако имаш пари, имаш достъп до здравни грижи, образование, грижиш се за старините си… A демокрацията даде на бедняка правото на глас. Това измести властта от портфейла към бюлетината. Хората си казали: „През 30-те години безработицата беше огромна. По време на войната безработицата изчезна. Щом постигаме пълна заетост, убивайки немци, защо да не постигнем същото, чрез строене на болници и училища, наемане на бавачки и учители? Щом се намират пари за убиване на хора, ще се намерят и да им се помогне.“ Тази промяна на възгледите помогна много за развитието.
– Кога е станало това?
Тони Бен: През 1948 г. „Новата здравна система започва да функционира на 5-ти юли. Каква е нейната същност? Цялата необходима медицинска, стоматологична и следродилна помощ ще бъде осигурена. Всички – бедни, богати, мъже, жени, деца, ще имат достъп до нея. Нищо няма да се заплаща, освен някои специализирани грижи. Всички ще са осигурени, но разбира се, това не е благотворителна организация. Финансирането на системата ще идват от данъците и вие няма да се тревожите, когато се разболеете.“
Тези думи описват цялата същност на здравната система във Великобритания.
Г-жа Маргарет Тачър веднъж каза: „Здравето на нацията може да се чувства на сигурно в наши ръце.“ Не се спори по въпроса, както и за правото на глас на жените. Никой не може да си позволи да твърди, че жените не трябва да гласуват, защото никой тук няма да се съгласи. Никой няма да допусне влошаване или унищожаване на държавната здравна система. Ако Тачър или Блеър бяха казали, че държавното здравеопазване отпада… Щеше да настане революция.
А как ли живеят бедните лекари държавни служители във Великобритания? Пропагандата гласи, че като държавни служители би трябвало да са унижавани, да работят за без пари и т. н.
Майкъл Мур: Вие сте семеен лекар, така ли? Лекар във Великобритания: Водим се общопрактикуващи лекари.
– Значи нещо като семейна практика?
– Общо сме девет лекари, под шапката на Здравната каса.
– Държавата ли ви плаща?
– Да.
– Значи сте държавен служител?
– Абсолютно.
– При вас идва пациент. Трябва ли преди да го прегледате, да звъннете в Здравната каса?
– Не, в моята работа аз не боравя с пари.
– Можете ли да откажете лечение на болен?
– Не.
– Чували ли сте за някой, постъпил в болница и изписан поради невъзможност да си плати?
– Никога. И не бих работил в такава система ако се налага да го правя.
– Щом сте държавен служител, значи ползвате градския транспорт?
– Не, имам си кола и с нея идвам на работа.
– Фолксваген костенурка?
– В някой по-бедняшки квартал ли живееш или…
– Живея в страхотен квартал, нарича се Гринуич. Прекрасна триетажна къща.
– С колко семейства делите къщата?
– Имаме четири спални за съпругата ми и сина ми. Живеем само тримата тук.
– Колко струва тази къща?
– Около 550 000 паунда.
– Държавата плаща на лекар към здравната каса и той живее в къща за един милион долара?
– Да, приятелите ни смятат, че живеем много добре.
– Колко добре?
– Годишният ми доход е 85 000 паунда, включващ осигуровките… Имам колеги тук, които получават над 100 000 паунда годишно.
– 100 000 паунда са към 200 000 долара?
– Да.
– Парите, които получаваме зависят от работата ни. Колкото повече се грижим за пациентите си, толкова повече получаваме.
– В какъв смисъл?
– Въведоха нова система, според която, ако повечето ти пациенти са с нормално кръвно налягане, накарал си ги да спрат цигарите или ходят на психо-прегледи, ако не се чувстват добре, ако имат нисък холестерол, ти се плаща повече.
– Значи ако през годината накараш някой пациент да спре цигарите, ще ти платят повече?
– Абсолютно.
– Значи лекарите в САЩ няма защо да се страхуват от въвеждането на държавно здравно осигуряване?
– Не, мисля, че ако искат да имат къща за 2-3 милиона долара, хубави коли, нови телевизори, ще им е нужна практика, където да печелят тези пари. Лондон е скъп град, но смятам, че преживяваме доста добре.
– Значи си живеете добре с къщата за милион долара, аудито и телевизора с плосък екран?
– Да, справяме се.
Тони Бен: Мисля, че демокрацията е най-голямата революция на света. Далеч по-велика от социалистическите или каквито и да било други идеи. Ако имаш власт, използвай я в услуга на обществото. Вашето правителство говори за правото на избор, постоянно повтаря, че всеки трябва да има такова право. Правото на избор зависи от свободата на избор. Ако си потънал в дългове, нямаш право на избор.
– А за системата добре ли е, средностатистическият работяга да е затънал в дългове?
– Да, ако имаш дългове се отчайваш, а отчаяните хора не гласуват. Правителствата винаги казват, че всички трябва да гласуват. Аз обаче смятам, че ако бедните в САЩ и Великобритания гласуват за хората защитаващи техните интереси, ще настане истинска революция. А те не искат това да се случи, а искат хората да бъдат песимисти и без капчица надежда. Има два начина да се контролират хората: първо, да ги държиш под страх и второ, да ги деморализираш. Образован, здрав и уверен народ се управлява по-трудно. А някои хора просто разсъждават по този начин: Не искат хората да са образовани, здрави и уверени, защото няма да могат да се контролират.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
А какво плащате за предстоя си в болницата?
– Не се плаща. Просто те изписват.
– Поема го държавата?
– Да.
– Дори и да си осигурен, все някъде трябва да се плаща. Къде се намира касата ви?
– Нямаме такава.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Колко платихте за раждането?
– Моля?
– Трябва да платите преди да си тръгнете, нали?
– Всичко се поема от Националния здравен институт. Все пак това не е Америка.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Този човек си е счупил глезена… Колко ще му струва?
– Моля?
– Посещението в спешния кабинет. Ще получи огромна сметка накрая, нали?
– Всичко е безплатно.
– Питам ви за болнични разходи, а вие ми се смеете.
– Смея се, защото досега не са ми задавали такъв въпрос тук в спешното.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Аха, ето я и касата
– Значи тук идват хората да си платят сметките, когато ги изписват?
– Болницата е държавна, тук никой не плаща за нищо.
– Защо тогава пише „каса“, щом тук не се плаща?
– На ограничените откъм финанси хора, им се осребряват пътните до болницата и обратно до дома.
В болниците във Великобритания вместо да даваш пари на гишето, на теб ти дават пари.
Дали ще те изпишат не зависи от това, дали си си платил сметката, а от това дали здравословно си добре и има къде да отидеш.
Пфу, ама че комунисти са тези британци
Доклад на Американската здравна асоциация, за здравето на хората на възраст 55-64 г. твърди, че американците са по-здрави от британците. Обаче за всяка болест установяваме, че има повече болни американци, отколкото британци. Рак, сърдечни заболявания, хипертония, удари, белодробни заболявания – процентът на заболели в Щатите е винаги по-висок. Дори най-бедните англичани, отчитайки фактора околна среда, които са най-болни от цялата страна, живеят по-дълго от най-богатите американци. Сигурно е чиста случайност?
Франция
Смята се, че Франция има една от най-добрите здравни системи в света, ако не и най-добрата. Но как е възможно? Франция има държавна система за здравеопазване? Нали само тези с частните здравни фондове бяха най-ефективни и успешни? Пак ли за комунизъм ще си говорим?
Какво се случва ако се разболееш и постъпиш в болница във Франция?
Получаваш необходимите грижи. Това не зависи от вноските ти, а от необходимите грижи. Основен принцип е солидарността. Хората с по-големи заплати, плащат за онези с по-ниските. Плащаш според доходите си и получаваш според нуждите си.
Ужас, пак комунисти? Какъв ужас само
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––-
Как се чувстват американците във Франция?
„Преди пет години ми откриха диабет тип 1. Малко се страхувах да го кажа в болницата.“
– Във френска болница ли?
– Да.
– Има си регистратура за хроничните заболявания. Страхувах се да не ми вземат повече пари. Вместо това постъпих в болница, денонощно се грижеха за мен и приложиха доста превантивни мерки.
– Значи те попитаха дали боледуваш от нещо, не за да те изиграят, а за да ти помогнат?
– Да.
––––––––––––-
Лежах една година в болницата и докато бях там, постоянно ме успокояваха и ми казваха да си почивам.
– Колко общо са разрешените болнични през годината – 3-4 дни?
– Неограничен брой.
– Така ли! Неограничен?
– Как може да се определят, колко ще са болничните? Щом си болен, значи си болен.
––––––––––––-
Само здравеопазването ли им е „комунистическо“ на французите?
В детската градина: Колко плащате за две деца на ден?
– Около един долар на час (това за българските стандарти би означавало около 7-8 стотинки на дете за час, или около 60 стотинки на ден).
– Доволна ли сте от грижите за тях?
– Да, много съм доволна. Те са професионалисти и са добре обучени. Не могат напълно да ме заместят, но почти успяват. Имам им пълно доверие.
На децата ми тук са осигурени необходимите грижи и определено образование. Не се тревожиш дали ще влязат в колеж.
– В какъв смисъл?
– Безплатен е.
– Шегувате ли се?
– Колежът е безплатен.
– Няма начин!
Една от причините за благополучието тук е това, че държавата се страхува от хората. Страхува се от демонстрации. Страхува се от реакцията на хората. Докато в Щатите хората се страхуват от държавата. Страхуват се да излязат на улицата. Страх ги е да протестират. Точно това правят хората във Франция ако не са доволни от нещо.
Значи ли, че американците във Франция са щастливи с „комунистическото“ си здравеопазване и образование, условия на труд и т.н.? Не може да е истина. Сигурно ги смазват от данъци!?
В дома на средно френско семейство:
– Здравейте!
– Много хубаво жилище.
– Какъв е семейният ви доход за един месец?
– Семейният ни доход е около 8000 долара.
– Живеете доста прилично с тези пари. Колко плащате на месец за ипотеката на жилището?
– 1575 долара месечно.
– Колко коли имате?
– Две.
– Дължите ли пари за медицински услуги?
– Не. Държавата поема всички разходи.
– Изплащате ли заеми, имате ли дългове?
– Не, само ипотеката на апартамента.
– За какво основно харчите парите си?
– Риба, зеленчуци, плодовете, кисело мляко…
– Друго какво?
– За почивка. Нещо много важно.
– Щастливи ли сте?
– Не си ли личи?
Защо тогава американските медии ни карат да мразим французите? Да не се страхуват, че може да ги заобичаме? Или по-скоро техния начин на живот?
Канада
Много американци знаят, че никога няма да доживеят обществено здравеопазване и затова някои от тях, търсят помощ от другаде.
Ейдриън Кембъл е самотна майка, която на 22-годишна възраст се разболяла от рак.
– Развих рак на шийката на матката, а частния здравен фонд ми отказа лечението. Казаха ми, че няма да ми платят, защото съм на 22 години и не би трябвало да се разболявам от рак. Казаха ми, че съм твърде млада.
Затънала в дългове, но излекувана на Ейдриън й писнало от американската здравна система. Затова когато се нуждае от здравни услуги жителката на Мичиган пресича границата с Канада.
– В клиниката дадох адреса на Кайл, а когато попитаха какви са взаимоотношенията ни, казах, че живеем на семейна начала. Не обичам да лъжа и не харесвам лъжците, но в случая послъгах малко… За да спестя пари.
Кайл (канадски гражданин): Отида ли в болницата няма нужда да нося пари. Всичко ни се осигурява безплатно. Тази грижа ти отпада и не се бориш с някой да получиш здравна услуга. Избягват се стресовите ситуации.
Да, това, което прави Ейдриан е незаконно. Но американците се принуждават да ходят в чужбина, когато имат нужда от здравеопазване.
Кайл: Много е жалко, че й се налага… Ако сключим брак, всичките й проблеми отпадат. Автоматически и тя ще бъде здравно осигурена. Такива бракове се сключват именно за това.
В Канада всеки има достъп до здравни грижи, защо и в САЩ не е така?
––––––––––––
Лари Годфри претърпява инцидент докато играел голф във Флорида.
– Чух звука и почувствах болката от скъсаното сухожилие. Костта, за която е захванат бицепса… Бицепсът се скъсва като ластик и се качва чак на гърдите.
Като всеки добър играч, Лари първо завършил кръга, преди да потърси медицинска помощ. И тогава му се стъжнило.
– Не бях особено притеснен, защото си бях направил здравна застраховка, но когато ми казаха, че лечението възлиза на около 24 000 долара, аз…
– 24 000?
– Да, американски долара.
– Значи ако беше останал на лечение, щеше да платиш 24 000 долара?
– Да, 24 000 щатски долара.
– Вместо това си се върнал в Канада и тук са покрили всичките ти разходи?
– Абсолютно всички.
– Всичко е било безплатно.
– Напълно. Нито долар.
– Чудя се, защо се надявате на съгражданите си, които нямат вашия проблем, чрез техните данъци, да плащат за вашето здраве?
– Защото и ние ще направим същото за тях. Винаги е било така и се надявам, че така ще бъде и за в бъдеще.
– Добре де, защо да не плащаш само за собствените си проблеми, вместо да поемаш и чуждите на свой гръб?
– Ами има много хора, които не са в състояние да го направят и някой трябва да се погрижи за тях.
– Членувате ли в социалистическата партия или в партията на зелените?
– Не, всъщност съм член на консерваторите. Нещо лошо ли има в това?
– Малко е объркващо.
– Не би трябвало, защото… смятам, че що се отнася до здравеопазване, няма значение в коя канадска партия членуваш. Ако изобщо членуваш…
– Защо според вас, американците нямаме вяра на тази система?
– Предполагам, че… не споделяте нашите възгледи за универсалността на здравната система. И канадците смятаха така, докато не се появи човек на име Томи Дъглас и не промени общественото мнение.
– Сам човек?
– Да. Справи се сам…
– Може ли да дойде и в САЩ?
– За жалост той почина, в последно време го считат за най-важната личност в канадската история.
– В цялата ви история?
– Да.
– По-важна от първият ви министър-председател?
– По-важна от Уейн Грецки.
– А от Селин Дион?
– Тя е велика певица, но той е по-велик от нея.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
„Острието проби ръкавицата и ми отряза всичките пръсти на ръката. Осъзнах, че незабавно трябва да потърся помощ.“
– Очевидно, за зашиването на отрязани пръсти или крайници, понякога е нужна и 24-часова операция, особено ако са всичките пет пръста. В конкретния случай оперираха четирима хирурзи, наред с всички асистенти и двамата анестезиолози, необходими за такава мащабна операция. Когато има такива случай никой в Канада не се притеснява за това, дали може да си позволи операцията. Нуждае се от помощ и я получава, а ние се концентрираме върху най-добрия начин, по който можем да му помогнем.
– Срещнах се с един американец, който си отрязал върховете на два от пръстите си на циркуляр. Когато отишъл в болницата му казали, че единият пръст ще му струва към 60 000 долара, а другият 12 000 долара. Трябвало да реши, кой пръст може да си позволи.
– Не можем да откажем зашиване на пръст, защото самата система не ни дава това право. Щастлив съм, че работя в система, която ми позволява свободата да се грижа за хора, на които не им се налага да взимат подобни решения.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
В болница в Канада
Колко време чакахте за преглед?
– 20 минути.
– 45 минути.
– Веднага ми обърнаха внимание.
– Нужно ли е нечие разрешение, за да дойдете в тази болница?
– Не. Ходим там, където ние решим.
– Нужно ли е предварително одобрение от здравноосигурителното дружество?
– Не, какво говорите.
– Плащате ли нещо?
– Не, нищо.
– Каква част е за ваша сметка?
– Никаква. При нас няма такива неща.
„Знаем, че в Америка се плаща за здравните грижи, но тази концепция не ни е ясна, защото при нас тя не съществува. Имаме Паркинсонова болест, удари, инфаркти. И сме големи късметлии. Е, има поводи за оплакване. Хората се оплакват за какво ли не. Но като цяло, системата е страхотна. За всеки един от нас се полагат необходимите грижи.“
Оказва се, че канадците живеят средно 3 години по-дълго от американците. Сигурно е случайно?
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Куба
Казват, че едно общество се познава по грижата му за най-бедните. Вярно ли е обратното? Може ли да се прецени едно общество, по отношението му към най-заслужилите? Към героите? Пожарникарите, полицаите и спасителните групи след атентатите от 11 септември 2001 г.?
5 години след атентатите
„Имах проблеми с горните и долните дихателни пътища. Трябва да ми се трансплантира бял дроб, тъй като съм болен от белодробна фиброза. Повече от 5 години спах на стол, завит с одеяла, защото ако легнех не можех да дишам.“
Стотици от спасителните работници след 11-ти септември, които не се водеха на работа там, помагаха при разчистването. Много от тях развили тежки респираторни заболявания. Тогава от правителството заявиха: „Те не се водят на щат при нас, затова не можем да поемем отговорност за тях.“
Джон Греъм от Парамус, Ню Джърси бил доброволец към Бърза помощ. Бил в Долен Манхатън, когато чул разбиващите се самолети и се втурнал да помага. През следващите няколко месеца е част от спасителен екип, но имал проблеми с получаването на помощи, когато се разболял.
„Просто ме отхвърлят по най-различни причини. Това чакане е ужасно. Имам чувството, че ме чакат да умра. Не съм си и помислял, че подобно нещо е възможно, че САЩ може да ми го причини.“
Уилям Махер е доброволец към пожарната в Ню Джърси. Изкарал два месеца на руините, изваждал тела и части от тела, и това дълбоко го покъртило.
„Сънувах много кошмари или както искате го наречете, а това наруши съня ми. Без да знам, постоянно съм скърцал със зъби насън. Предните ми горни зъби са непоправимо увредени, заради постоянното скърцане през последните три години. Кандидатствах за помощи към фонда за 11-ти септември и три пъти ме отхвърляха. Сега ще кандидатствам за четвърти път, ако успея да събера всички необходими документи.“
След атентатите от 11 септември бе учреден фонд в размер от 50 милиона долара в помощ на спасителите. Но правителството, по подобие на частните здравни фондове направи много трудно получаването на помощи.
Джордж Патаки (губернатор на Ню Йорк): „Трябва да имаш минимум време изкарано на руините, трябва да можеш да го докажеш, нужна е клетвена декларация, във връзка с работата ти там и дори при наличие на тези документи, одобряването не става автоматично. Съществува презумпцията, че при проявяването на някоя болест тя може да бъде отхвърлена при предоставяне на предишни епикризи. Мисля, че това е честен начин да защитим героите си.“
Реджи Сервантес била доброволец към Бърза помощ на 11-ти септември.
„Понякога нищо не помага – нито вода, нито лекарства, нито нищо. Само ми… изгаря гърлото, раздразва го и постоянно кашлям. Понякога дишам трудно, понеже не мога да си поема въздух.“
Дните на Реджи при руините минали в изнасяне на тела и оказване на помощ на пострадали.
„Въздухоносните ми пътища изгоряха още първата седмица, а до преди това имах проблеми с дишането. Но искахме да разберем дали няма останали живи, искахме да се уверим, че няма и други изчезнали. Исках да помогна. Обучавана съм за това. Ако някой се нуждае от помощ, аз му помагам.“
На Реджи й било трудно да помогне сама на себе си. Твърде болна била да ходи на работа и нямала доходи. Била принудена да напусне и използвала спестяванията си, за да се премести с децата си извън града.
„Не мога да разбера начина, по който трябва да получа помощ. Опитваме се да го направим по законния ред. Но ни игнорират.“
Не всички след 11-ти септември биват игнорирани от американското правителство. Днес, в затвора в Гуантанамо (Куба) се намират едни от най-опасните вражески бойци. Затворниците са изключително опасни и измежду тях е човек, замесен в отвличането на самолетите, хора от личната охрана на Осама бин Ладен, както и други, директно въвлечени в атаките от 11-ти септември. Сред хората, задържани в Гуантанамо има такива, които обучават терористи и бомбаджии… Техните ръце са изцапани с американска кръв. Би трябвало да се третират като военнопленници. Обаче се оказва, че в затвора в Гуантанамо нещата не са толкова зле.
„Задържаните, които представляват заплаха за националната сигурност имат достъп до първокласно медицинско оборудване. Получават денонощни грижи, включително и хирургични намеси, и всичко това на място, в затворническия лагер. В затвора има стоматологична клиника, отделение за физиотерапия и цифрови рентгенови апарати. Има операционна. Пада се по едно медицинско лице на четири затворника. Затворниците се преглеждат 3 пъти седмично и получават съответните грижи ако им е нужна медицинска помощ. Изследват се за рак, колоноскопията в затвора е рутинно изследване. Изследват се за диабет, хипертония, ниво на холестерола. Периодично се следи теглото и храненето им, за да са под постоянен контрол се следят лабораторните им резултати и общия им здравен статус.“
И какво излиза? Затворниците в Гуантанамо получават много по-добро здравеопазване, отколкото се полага на повечето американци. Значи все пак на американска територия има място, където може да се получат безплатни медицински грижи.
Куба – една комунистическа страна, където 4-ма герои след атентатите от 11 септември ще опитат да потърсят здравна помощ, тъй като не могат да разчитат на американската система за здравеопазване.
– Трябва ни лекар. Тук имате ли доктори?
– Лекар може да намерите в пряката. Там има болница. Във всяка пресечка има аптека
В Куба не живееше ли дяволът? Това не е ли адът на земята? Най-зловещата нация? Или поне това се повтаря на американците вече 45 години.
Джон Кенеди: „Имат множество ракетни установки, способни да нанесат ядрени удари по западното полукълбо.“
Джордж Буш – младши: „Няма да отстъпя докато Фидел Кастро не направи гражданите на Куба свободни. Бъдете сигурни.“
Едно е сигурно обаче – кубинците имат безплатно здравеопазване. Известни са по целия свят, не само с една от най-добрите здравни системи, но и като страната, осигуряваща лекари и медицинско оборудване и в помощ на страните от Третия свят.
В САЩ разходите за здравеопазване са 6000 долара на човек годишно. В Куба разходът е само 251 долара. И въпреки това детската смъртност в Куба е по-ниска от тази в САЩ. Средната продължителност на живота е по-висока. Тяхното верую са превантивните мерки и изглежда навсякъде има лекари. Грехът им е, че здравната им система не носи печалби.
Някой иска ли да си купи нещо от аптеката?
– Здравейте, вие ли сте аптекарката? Имате ли това? В Щатите струва 120 долара. Тук колко струва?
– 3,20.
– Колко прави това в долари?
– Към… пет цента.
– Пет цента?
– Да.
– Много ви благодаря
120 долара са много пари, ако получаваш 1000 долара пенсия за инвалидност, а ти се налага да си ги купуваш два пъти в месеца. В Куба струват пет цента, което е най-обидното
–––––––––––––––––––––––––––––-
Четирима от героите от 11 септември, които не могат да разчитат на американското здравеопазване, потърсиха помощ в Болница в Хавана, за да проверят дали могат да им помогнат там. Не им поискаха пари, нито здравни книжки. Попитаха ги единствено за имената им и като всички останали щяха да получат първокласна медицинска помощ, нищо че са американци – граждани на „вражеския лагер“.
На Реджи Сервантес й откриха множество бронхиални и белодробни усложнения. Кубинските лекари й назначиха лечение, което да проведе, когато се завърне у дома. То включва и онези пет-центови инхалатори, които обаче струват 120 долара в САЩ.
На Уилям Махер бяха извършени манипулации на врата и гърба му. И след три години непрестанно скърцане със зъби, в следствие на посттравматичния стрес, той си замина от Куба с комплект нови зъби безплатно, за които зъболекарят му в САЩ му беше поискал 15 000 долара.
Джон Греъм от две години нямаше здравни осигуровки и в САЩ са му поискали за последната част от изследванията между 5 и 7 хиляди долара. В Куба след провеждане на множество изследвания на сърцето, белите дробове, кръвта и стомаха, за които не плаща нищо, най-накрая разбира от какво е болен. Предписан му бе строг курс на лечение и множество процедури, а той се почувства така, както не се бе чувствал от години.
Кубинските лекари успяха да отърват Дона от пет от деветте хапчета, които пиеше. Поставяйки й точна диагноза, й предписаха план за лечение, който да й помогне да заживее нормален живот.
Колкото повече произвежда дадена страна, толкова по-богата е и толкова по-добре трябва да се грижи за хората си. Куба е малък карибски остров, с малък потенциал. Но където се прави много за здравето на хората. Как така Куба може, а САЩ не може?
Кода
Ако се дават парите за здравеопазване, за опазване здравето на хората, какво ще стане със свръхпечалбите на собствениците на няколкото „частни здравни фонда“ и фармацевтични компании?
Ето това е големият избор. Частната здравна система означава геноцид за гражданите и свръхпечалби за собствениците на здравни фондове и някои фармацевтични компании.
Държавната здравна система означава здравеопазване за хората, никаква печалба за собствениците на „частни здравни фондове“ и нормална печалба за фармацевтичните компании.
Дали е по-важно здравето на стотици милиони граждани или свръхпечалбите на малцина патологични психопати?
Кой може да твърди, че да имаш здраво население е неефективно, а ако имаш геноцид за населението и свръхпечалби за „частните здравни фондове“ това е ефективност?
Тъй като ако от „частните здравни фондове“ представители го казват, населението няма да се върже. Трябва авторитети да го говорят.
И как да стане? Да си купуваш „политици“ не е голям проблем, даже в някои държави е законно. Обаче това авторитети ли са? Населението до толкова е приучено да ги мрази, че на „политик“ да вържеш е почти невъзможно. Други авторитети трябват. Независими специалисти. Независими от правителството.
Няма проблеми – за собствениците на финансовите пирамиди от типа задължителен „частен пенсионен фонд“, или задължителен „частен здравен фонд“, или частен ВУЗ и т.н., но чиито капитали не са придобити от изброените по принцип законни дейности, не е никакъв проблем да си създадат неправителствени организации, които да претендират, че са независими от правителството (факт, независими от правителството, зависими единствено от спонсорите си).
И тези неправителствени организации, наричани примерно „мозъчни тръстове“ ще се използват за зомбиране на населението с религията на спонсорите, която работи изцяло в тяхна полза.
Ако купен „политик“ се изтъпанчи по медиите, че пенсионната, здравната или образователната система трябва да се приватизира, ще го убият с камъни, пък купения „политик“ е нужен да приема купения закон. Не може да се жертва толкова лесно.
По-добре да го говорят през ден представители на примерно „мозъчните тръстове“ (тях и да ги жертваш няма да е голяма загуба), които отново се финансират с цел да проповядват съответната религията и нищо друго. „Мозъчните тръстове“ нямат собствено мнение, могат да повтарят само това, което им е казано да говорят. Те са независими от правителството и получават финансиране единствено и само, за да проповядват съответната религия на спонсорите си:
– Закон първи на патологичните психопати, спускан на населението чрез техните „мозъчни тръстове“: „Населението застарява, няма да има кой да плаща пенсиите на днешните млади ако не се направят реформи. Да, ще боли малко (за има няма половин век), но единствената правилна реформа е приватизация на пенсионната система. От къде ще дойдат парите за подобна реформа? Като се приватизира държавна собственост, толкова е очевидно“
– Закон втори на патологичните психопати, спускан на населението чрез техните „мозъчни тръстове“: „Държавното здравеопазване не е ефективно, трябва да има задължителни частни здравни фондове, за да има конкуренция и повече ефективност. Държавното здравеопазване ще ни превърне в комунисти. Анатема“
– Закон трети на патологичните психопати, спускан на населението чрез техните „мозъчни тръстове“: „Очевидно е, че държавното образование запада и не отговаря на търсенето на бизнеса (да знае всичко, да работи за без пари и в пълно покорство). Частното образование може да е малко по-скъпо, но си струва – това е, което бизнесът търси. Няма нищо лошо ако за образованието си населението (тоест робите) вземат кредит, който да изплащат след това (голяма част от живота си). Така ще бъдат по-отговорни.“
– Закон четвърти на патологичните психопати, спускан на населението чрез техните „мозъчни тръстове“: „Големите корпорации са и големи работодатели и трябва да получават данъчни преференции“
(тоест да не плащат никакви данъци в крайна сметка). Ако държавата се опита да облага едрия капитал, ще се уволняват работещи, защото едрия капитал не е свикнал да плаща данъци, които да му намаляват иначе скромните свръхпечалби.
Обаче има и още, появяващите се през ден представители на „мозъчните тръстове“, които са компетентни по всичко, стават все по-дразнещи. Може би наравно с купените „политици“, ако не и повече. А са нужни авторитети, които да проповядват съответната религия. Затова под прицел е образователната система. Много е важно да й се наложи контрол. Когато заведението е частно, няма никакъв проблем. Ако преподавателят реши да се занимава с наука, която не е удобна, тръгва си веднага. Само одобрената наука (не от правителството, а от онези, които финансират съответното заведение) може да се спуска до младите. Ако заведението е държавно, тази репресия върху преподавателите е далеч по-трудна. Това е и една от причините да се твърди, че държавното образование не е ефективно като частното.
С купените „учени“ се прави опит да се легитимира в науката сектантската религия наричана понякога неолиберализъм.
(Да не се бърка с идеята на класическите либерали, където основната идея е свободата на отделния човек, законността и обществения прогрес. Немалко хора с либерални ценности са подлъгани от натрапеното им течение „неолиберализъм“. Който има в ценностната си система свободата на отделния човек, законността и обществения прогрес е либерал и би трябвало да е категорично против „неолиберализма“).
„Новите либерали“ се борят за пълна свобода на капиталистическите монополи и абсолютна забрана за развитие на държавна собственост.
Имайки предвид, че в думичката либерал се има предвид свобода на отделния човек, а при наличие на частен монопол, който по никакъв начин да не бъде ограничаван от държавата (държавата е голямото зло според тази религия), то такова нещо като „неолиберализъм“ не може да има. В тази идеология, религия или каквото е няма нищо либерално. Като извадим думичката „либерал“ от неолиберал, се получава „нео – нищо“. Въздух под налягане. Секта, която при нормални обстоятелства никога не би получило признание. А на малък брой изключително комплексирани индивиди признанието им е нужно по чисто икономически причини (някакъв авторитет е нужен да пробутва иначе абсурдните им идеи, които работят изцяло в ущърб на обществото). Така учените трябва да се купят, да бъдат държани под контрол (който плаща, той поръчва „науката“) и какво е наука, да се казва от представителите на малката група изключително комплексирани индивиди. За всичко останало, което не отразява стриктно идеалите на сектата (приватизация, ненавист към солидарността, към хората, ненавист към държавата, насмешка към всеки който се опита да помага на по-слабите и т.н.): „това не е наука, ти не си учен, хо, хо, хо“.
И все пак, населението трябва да знае, че тези лица са малко на брой, плащат недостатъчно на „мозъчните тръстове“ (за които е належаща нуждата да си направят синдикат за защита на интересите им), на купените „учени“, а „политиците“ винаги могат да получат и по-добри оферти. Така, че не е изключено да почне да им се стачкува. Освен това имат непрекъснато тежки кошмари:
„Хората?!? Мразя хората, мразя хората, мразя, мразя… Държавата?!?
Мразя държавата, мразя държавата, мразя държавата…
5$ данъци на 5 милиона печалба?!?! Аз да не съм Чичо Скрудж. Никога няма да платя, никога, никога“
Ако попаднете някога на подобни индивиди, които директно или чрез посредници се опитват да ви купят, искайте им повече пари, повече, повече, повече
Alexander Todorov Network 