Alexander Todorov Network

Продължение от първата част

5 ден – хижа Алеко, Меча поляна, Еко пътека Железница, хижа Физкултурник, връх Голям купен (1942 метра), връх Купена (2195 метра), връх Карачаир (2208 метра), връх Скопарник (2226 метра), Черни връх (2290 метра), хижа Алеко

За 5-я ден на Витоша предложението е за един 20 километров преход с начална и крайна точка хижа Алеко. (този маршрут не се прави през зимата, тъй като областта под връх Голям Резен е лавиноопасна)

От хижата първа цел е областта наречена

Меча поляна 42.5798355, 23.2984588 – до нея се достига за около 10 минути от хижата през Планинарска база Мотен в посока южна Витоша.

Като се повърви няколко минути се стига до малка горичка, където започва еко пътеката Железница. Като се излезе от горичката (5-10 минути по-късно), се отваря гледка към връх Малък Резен и връх Голям Резен. След това за кратко се преминава през друга горичка и отново следва гледка и вече се излиза в подножието на връх Голям Резен. От тази точка се открива гледка към връх Скопарник и връх Голям купен (който пък се е надвесил над скритата от другата страна под него хижа Физкултурник). По пътя ще се премине на няколко пъти през сериозни пасажи с морени. Преминават се с удоволствие, тъй като без съмнено са наредени от някои добри хора, и са почти като павирано трасе. Също така ще може да се види малко водопадче.

И гледка след гледка ще се достигне подножието на връх Голям купен и хижа Физкултурник 42.546518,23.311412

Цялото разстояние от Меча поляна до хижа Физкултурник отнема 2 часа на спокоен ход (около 5.2 километра е разстоянието и не се усеща как е минало времето)

От хижа Физкултурник предстои изкачване на първия връх за деня

връх Голям купен – 42.551512, 23.319323

Гледката от върха е страхотна и предлага панорама към Рила, връх Белчева скала, Войчинов рид, връх Сива грамада, връх Голям котор (Сиврикая), връх Купена, връх Карачаир, връх Скопарник, Черни връх, връх Голям Резен, връх Малък Резен, Стара планина, София, Железница и още и още. Само да гледаш и да гледаш. Алтернативен начин за стигане до върха е да се дойде по еко пътеката от Железница (за около 3 часа – 5 километра преход, денивелация около 800 метра). Заслужава си мястото

След нарадване на връх Голям купен се слиза до хижа Физкултурник за 10-на минути и предстои изкачване покрай връх Карачаир до връх Купена. След което ще се изкачи и връх Карачаир.

връх Купена – 42.536336, 23.297060

Разстоянието от връх Голям купен покрай връх Карачаир до връх Купена ще отнеме около 90 минути. Не е добре маркирана пътеката, затова най-добре да се ползва приложение за планинари (например безплатното Maps.me), за да знае човек във всеки момент къде се намира. Специално за този маршут от връх Голям купен покрай връх Карачаир до връх Купена приложението се обърква. Точния начин за достигане на целта е след като се тръгне от хижа Физкултурник да се достигне първо тази точка 42.5481873,23.3154221. Малко след това не се продължава по главния маршрут към хижа Алеко, а се прави отклонение по не съвсем добре видима пътечка (човек не може да повярва, че това е пътя), като трябва да се озовете в тази точка 42.5468483,23.3128872.

Следващите ориентировъчни точки по маршрута са тези:

42.5462685,23.3122959

42.5459671,23.3120041

42.5453835,23.3112411

42.545723,23.3071785

42.5453453,23.3054409

42.5447273,23.3045044

42.543644,23.3034248

Достигайки до тук, в дясната част се намира връх Карачаир, който ще остане за малко по-късно. Трябва да се продължи наляво към връх Купена.

И в тази точка се достига върха 15-20 минути по-късно – 42.5363312,23.2971001

Това е доста обширно почти равно пространство, където от към южната част се вижда Рила, връх Ярловски купен, връх Голям котор (Сиврикая), връх Сива грамада, Войчинов рид, връх Острица, връх Голям Ветрен. На север се намират връх Карачаир, връх Скопарник, Черни връх, връх Голям Резен. На северозапад се вижда и връх Селимица. Има изглед към Стара планина, връх Голям купен, връх Малък котор и връх Белчева скала на изток.

След разходка от всички страни на връх Купена следва спускане в посока към връх Карачаир докато се излезе по главния път на маршрута връх Ярловски купен – Черни връх.

В подножието на връх Карачаир по пътя има чешмичка, от където може да се презаредят запасите с вода. След това за 10-на минути през тревите и малко морени се достига до

връх Карачаир – 42.544908, 23.299513

По подобие на връх Купена представлява голямо почти равно поле с треви, морени и някои редки видове растителност. Да се преминава само през вече утъпкани места и да се пази така, както е било преди да се отиде там (това е основно правило в планината – не оставяй нищо, и не взимай нищо от там, освен снимки и хубави емоции)

На юг се вижда Рила, връх Ярловски купен, връх Купена, връх Голям котор (Сиврикая), връх Малък котор, връх Белчева скала. На изток са връх Голям купен, София, Бистрица, Стара планина. На север връх Скопарник, Черни връх, връх Голям Резен

След разходка по връх Карачаир следва ново спускане в посока към

връх Скопарник – 42.550701, 23.293684

За да се стигне до върха се преминава през един участък с морени (независимо от коя част ще се изкачва). Това продължава не повече от 10 минути

Връх Скопарник е първия ясно очертаващ се хълм в ляво от връх Голям Резен, когато се гледа от София.

На юг се вижда Рила, връх Карачаир, връх Купена, връх Ярловски купен. На изток са връх Голям купен, София, Бистрица и Стара планина. На север са Черни връх и връх Голям Резен

От връх Скопарник следва спускане по морените докато се стигне главния път на маршрута връх Ярловски купен – Черни връх. След което се върви нагоре към Черни връх.

По пътя може да се видят скални образувания с формата на глави на алигатор и делфин

Разстоянието от връх Скопарник до Черни връх се взима за около 50 минути, а от Черни връх към хижа Алеко са разгледани опциите за слизане в първата част.

6 ден – хижа Алеко, Черни връх (2290 метра), връх Лъвчето (2052 метра) и Големия лъв, връх Татяна (1964 метра), връх Средец (1968 метра), връх Дар от Бога (1957 метра), връх Александър (1955 метра), Голи връх (1830 метра), хижа Алеко

За деня е избран както много обичайния маршрут хижа Алеко – Черни връх (за него вече стана дума в първата част), така и на слизане преминаване през някои не толкова популярни връхчета, а ако става дума за връх Средец и направо недостъпни. Що се отнася до последния – там направо не си е за ходене, въпреки, че гледката е страхотна. За останалите – ами те са си в самия център на платото, също с невероятни гледки.

Да допуснем, че вече сме на Черни връх и ако ни дострашее за останалите, то тук може да се обядва и човек да си се прибере по мирно по здраво към хижа Алеко и от там у дома си. Ако се търси адреналин и приключения, а и много симпатични снимки – е Витоша си има освен алигатор и делфин, и царя на животните

връх Лъвчето и Големия лъв – 42.576250, 23.278626 – 360 градуса панорама

Колко ли хора си минават покрай тях всеки ден, а почти никой, който не знае, не се е заглеждал да види, че там се крие големия и благороден звяр. За достигане до царя на животните на Витоша има няколко правила.

Първо за сезона – въпреки, че е точно в центъра на платото – на пръв поглед би трябвало да е много лесно за достигане. Има малка уловка – там може да се отиде само в сух сезон – освен това скоро да не е имало никакви валежи. Това означава месеците юли, август, септември, октомври, може би и ноември преди да се появят първите снеговалежи.

Местността е вододайна зона и пролетта е невъзможно да се стигне до там (а може би ще е и незаконно). Да допуснем, че сме някои от сухите месеци с горещини – задължително се ходи с дълги панталони (силно препоръчително е да се сложат и гети), тъй като тревите са много високи на места точно преди самото Лъвче (там е и зоната с най-много адреналин), докато преди това направо си се върви по „булевард“ на планинския жаргон.

Слизайки от Черни връх по традиционния маршрут към хижа Алеко приблизително в тази точка 42.567608, 23.281160 се поглежда наляво и се тръгва по доста широк път, който на зигзаг се спуска към Лъвчето. От картата тук много добре може да се види прокараната пътека (значително по-широка е на живо от очакваното).

Приблизително от тази точка 42.571948, 23.280884 голямата пътека свършва и се продължава през треви и хвойна през вече не така удобния участък (тук задължително с високи обувки и гети да се ходи, и не заради водата, тревите са високи, не се знае какво има сред тях). И много скоро се появява и самото Лъвче. Уау – какви чудеса прави природата

Малко след Лъвчето се намира и много по-голям купен с формата на сфинкс ако се гледа отдалеч.

Най-високата точка на Големия лъв е лявата част (по-близката до Лъвчето), която се явява гърба на лъва. По-добре след като се изкачи, веднага да се върне човек към Лъвчето и в никакъв случай да не се опитва да слиза от дясната част ако изобщо се реши да ходи там – да се качваш по главата на големия лъв никога не е добра идея (там е пълно с хвойна, скалите са много големи и „гривата“ е с храсти – едно такова слизане е като игра на руска рулетка, а да не говорим какво ще последва ако се слезе без други щети от тази част – там не трябва да се ходи в никакъв случай)

Да допуснем, че сте ни послушали и сте се върнали на Лъвчето. От там се тръгва към главния път (или „магистралата“), като малко преди реката от морени в тази точка 42.576365, 23.279777 има пътека (ама няма да е от тези, с които сме свикнали в планината – там рядко се посещава от хора), от която може да се излезе след около 1 километър на „магистралата“ без да се налага да се прекосява реката морени или нещо по-екстремно. Някъде в тази точка 42.583764, 23.280720 е мястото, където човек се измъква от хвойната и тревите и достига цивилизацията и „магистралата“ към хижа Алеко. Съвсем скоро след това по пътя се намира

връх Татяна – 42.585626, 23.278649 – начална точка от „магистралата“ е тук 42.585592, 23.279790. Тръгвате наляво по прокараната пътека (отново не е мечтата за преход, с гетите от Лъвчето си карайте) и 5 минути по-късно гледката, която ще се види е това – 360 градуса панорама

Сякаш си струва човек да се жертва за 5 минути треви и храсти с повишено внимание, за тази гледка.

От този момент имате 2 избора – да вземете „синьото хапче“ и мирно, и кротко да се върнете към „магистралата“ за хижа Алеко, и да се минат още 3 по-лесни връхчета почти по пътя.

Ако изберете „червеното хапче“, да знаете, че няма да станете като Нео от Матрицата, а само си търсите белята за едната гледка и любопитство

връх Средец – 42.588099, 23.265388

За да се достигне до него, като сте на връх Татяна трябва да търсите нещо като пътека по посока връх Средец. Има си, обаче не са добре утъпкани, защото на такива места само лудите глави ходят. Връх Средец през цялото време е видимо къде се намира. От тази гледна точка, стига да е светло човек няма как да се изгуби. Обаче трябва да си гледа през цялото време в краката и да се опитва до колкото е възможно да избягва храсти и хвойни (и да се пази природата, само по утъпкано да се ходи). Така изглеждащо безобидно около километър зона до върха дебне капани на всяка крачка. Ще се пада много, ще се мокрите много. Няма как да се избегне река от морени, а на няколко пъти трябва да се пресече и поточета от Боянската река. И както си вървите с наслаждение (пфиу, и това ми се размина) и изведнъж падате по лице. Няма как на такъв маршрут да се ходи за удоволствие – това си е битка – поемайки сериозни рискове за наранявания и може би нещо повече, резултата, който може да се постигне е тази гледка:

След като гледката е вече пред вас, най-добре оставете връх Средец на спокойствие и не поемайте напълно излишни рискове за здравето. Ако все пак не ви слуша главата – тогава задължително вземете гетите (само ще смекчат опасностите, няма да ги предотвратят), предупредете някой да седи в близост по „магистралата“ (в случай, че нещо стане – предупредени сте предварително) и се пригответе за ударите на планината. Сезонът задължително трябва да е лято или ранна есен (да не е имало скоро валежи), в противен случай там да се ходи е почти невъзможно.

връх Дар от Бога – 42.588133, 23.278640 – 360 градуса панорама

Независимо дали сте взели червеното хапче за връх Средец или синьото за към хижа Алеко задължително ще преминете покрай този купен, който се надвесва точно на V образната чупка по „магистралата“ за хижа Алеко. Гледката от върха е фантастична, а до там се достига като малко преди чупката, която завива надясно и пътя продължава надолу, потърсете пътека за изкачване (не се тръгва по камънаците – това би било голяма тегавина, по не добре утъпканата пътека се минава без усилия – и пак вземете гетите, че тревите са високи, не се знае какво има в тях)

След като мирно и кротко слезете, не бързайте да се връщате на „магистралата“, а продължете в северна посока към отстоящия на 5-10 минути (внимавайте къде стъпвате) огромен масив морени. Върви се през цялото време през високи треви (нали гетите са с вас, няма страшно). Заповядайте на

връх Александър – 42.590370, 23.276896 – 360 градуса панорама

Мястото предлага може би най-добрата панорама с видимост към върховете по северна и централна Витоша. От тук човек може да си направи планове за потстъпите до останалите върхове. За разлика от връх Средец мястото е много по-достъпно, гледката различна. И все пак далеч по-достъпно и безрисково е да се направи оглед от тук, отколкото да си търси белята човек на връх Средец

Голи връх – 42.592826, 23.288918

След безопасното връщане от връх Александър през тревите и покрай връх Дар от Бога, поема се пътя по „магистралата“ за хижа Алеко и се следва маршрута докато се стигне отклонение в тази точка 42.5918045,23.2895699. И вместо да продължите надолу, се прави завой наляво. На 2-3 минути се намира и самия връх с добра панорамна гледка.

Връщайки се на „магистралата“ за хижа Алеко остават 20-30 минути до достигане до крайната цел и така завършва още един ден с приключения на Витоша. Голи връх е може би най-достъпния връх на Витоша, само на 3-4 минути от чайна Голи връх, която не работи.

Следва продължение

В настоящата статия набързо ще се опишат най-популярните (и не толкова популярни) върхове из Витоша, начини за достигането им и клипчета с гледки от тях.

Вероятно би могло всички да се минат в рамките на един летен ден (от опитни планинари в началото на юли месец, с много бърза крачка, тичане, и с замръкване там), но статията е насочена най-вече към любителите, които биха се порадвали на планината поне няколко уикенда или защо не дни от седмицата (тогава е най-хубаво – всички работят, а по върховете са малцина), с възможност да се наслади човек на дневна светлина да види всичко.

Реалистичното обхождане на върховете на Витоша от любител планинар, е възможно като се отделят поне 10 цели дни, за да се мине всичко с удоволствие и без много бързане. При изпълнение на пълната 10 дневна програма първенецът на Витоша – Черни връх ще бъде покорен 5 пъти – и всеки път ще бъде някак си по-различно.

Основните стартови пунктове към върховете са хижа Алеко, хижа Тинтява, хижа Боерица, църквата на село Ярлово, спирка Царева махала след село Железница

1 ден – връх Черната скала (1868 метра) – 42.606266,23.2589941

До Черната скала се стига от хижа Планинарска песен – 42.6025454,23.2541623 (до хижата се стига с кола за около 40-50 минути от центъра на София, след Златните мостове трябва да се кара по-бавно, защото пътят не е в идеално състояние).

Тръгва се по посока върха, който се вижда от хижата. Преди да се стигне реката от морени, трябва да се тръгне надясно и да се върви, докато се излезе през гората. Има добре разработена пътека и не може да се обърка човек. Като се излезе на светло трябва да се пресече реката от камъни на най-удобното и достъпно място (търси се място, където камъните не са огромни и са най-малко). След това се продължава през недобре утъпкани треви и трудно проходими храсти. Маршрутът не е труден (от магарешкия бодил и храстите боли обаче, а от където и да се мине ще са храсти и хвойна), само задължително много да се внимава, тъй като човек не знае къде точно стъпва. Под храстите, които се газят не е сигурно дали няма сериозна дупка между канарите. И задължително прехода да се прави от рано сутрин и при прогнози за идеални метеорологични условия. На много от гигантските на места камъни ако са в сенчестата част и е валяло скоро, става хлъзгаво и опасно за живота (не е шега) ако човек се подхлъзне някъде. На картата изглежда като че да може да се мине през морените още директно от хижата, но камъните в този район са изключително големи и трудни за качване и слизане, не е и ясно какво следва след тях в гората. За препоръчване е маршрута по пътеката. И не ходете сами на това място! Въпреки, че и така е добре, по-добре е да има кой да помогне ако нещо стане. Иначе е малко страховито. Или пък ако това е целта, тогава всеки на свой риск може да отиде сам там.

Откриват се гледки към Копитото, Камен дел, Средец и чак до Черни връх.

За качването и слизането е добре да се предвидят по час и половина в посока и още 20-30 минути за порадване на гледката. А усилията ще си заслужават. Мястото е страхотно!

За този първи ден на Витоша, предизвикателството е достатъчно (не се подвеждайте от тези само 1868 метра височина, не е височината трудното в случая)

2 ден – Златните мостове, Момина скала, Боянски водопад, хижа Тинтява, връх Камен дел (1862 метра), връх Ушите (1901 метра)

Един цял ден човек със семейството си може да посвети на Витоша като последователно посети:

• Златните мостове 42.6097695,23.239098 – до тях се стига за около 30-40 минути с кола от центъра на София. Мястото е идеално за пикник и разходка. От там би могло да се направи разходка до Черни връх (за около 3 часа и половина в едната посока), Камен дел (2 часа в едната посока), а може би ако след една късна закуска на Златните мостове се продължи към
• Момина скала 42.6231794,23.2503386 – това е хижа на Стамболова поляна, идеално място за пикник и почивка на чист въздух. От Златните мостове се достига с кола за около 5-10 минути. Това е отправна точка за
• Боянски водопад 42.6278455,23.2504447 – достига се от Стамболова поляна пеша за около 25 минути (на връщане същия път се взима за 40 минути). Добре е човек да си отдели 2 часа време считано от Стамболова поляна, тъй като може би час ще му се иска най-малко да се наслаждава на гледката към София и водопада, особено ако се посети мястото през есента След връщането от Боянски водопад към Момина скала човек може да реши да си остане на Стамболова поляна за обяд и след това да се прибере към София. Обаче по-добре деня да продължи в планината и да се изкачи
• връх Камен дел 42.6122053,23.2778417 – най-лесният начин и с най-малко усилия е от Стамболова поляна да се придвижи с кола за около 10 минути (съвсем малко е разстоянието, обаче от пътя има какво да се желае – пазете колата и карайте бавно) до хижа Тинтява 42.6188126,23.2567653. Хижата не е ясно дали работи, като това ще бъде отправна точка за леката разходка към връх Камен дел. До върха се стига от хижата за около 1 час, като се преминава през много приятна горичка (60% от времето), другата част е на открито. До връх Камен дел би могло да се стигне за около 1 час и от хижа Алеко (като алтернативен начин на достигане на върха). Какво му е характерното – много ветровит. Когато се ходи там даже и в най-летните дни винаги с едно на ум да се ходи. Поривите на вятъра биха могли да са много силни и да съборят човек от скалите. При хубаво време и ако няма много вятър гледката към София и планината са страхотни. Всеки трябва да посети това място поне веднъж
  
• връх Ушите 42.6069573,23.2741432 – може да се достигне за около 20 минути от връх Камен дел. Алтернативно за около 55 минути може да се достигне от хижа Алеко. Отново ветровит връх. Хубава гледка към върховете по северната част на Витоша и чак до Черни връх. Пътят обратно към хижа Тинтява отнема около 45 минути. В случай, че начална точка е хижа Алеко са необходими около 55 минути за прибиране. При рязко влошаване на времето съвсем близо под върха се намира заслон Ушите 42.6072324,23.2777329, където при необходимост може да се изчака до по-добри времена

Въпреки, че съвсем наблизо има други върхове, за този ден приключенията ще са били достатъчно без никакво съмнение

3 ден – хижа Алеко, връх Малък Резен (2182 метра), връх Голям Резен (2277 метра), Черни връх (2290 метра), хижа Алеко

Хижа Алеко 42.5826076,23.2923196 – до хижата се стига за около 40 минути с кола от центъра на София основно по павиран път от квартал „Драгалевци“. Алтернативен вариант е да се ползва автобус 66 от метростанция „Витоша“ до Хотел „Морени“, след което да се върви около 15 минути до хижата.

От хижата към Резените и Черни връх може да се стигне по поне 3 начина (без да броим шорткътите, които не са за препоръчване за начинаещите любители на планината или лифтовете). Първия вариант е да се тръгне директно „нагоре“ след чешмичката до хижата от подножието на връх Малък Резен. От Хижа Алеко към Черни връх маршрута отнема 90 минути, които може да се разделят на приблизително 2 равни етапа като времеемкост – първият, който е с най-голяма денивелация приключва до момента, в който се подмине заслона, виждащ се от началната точка (хижата) и малко след това се стигне до „магистралата“ – на планинарски това е широк черен път, по който може да се минава спокойно с Jeep. Ако целта е директно Черни връх – очакват се още около 45 минути вече не чак толкова стръмно качване – около 1/3 от пътя се върви по черния път, след което се преминават морени и Боянската река извираща под тях. Останалата част от директния маршрут до върха е приятна разходка, малко по-стръмна, но в никакъв случай не е опасна.

Алтернативен маршрут от хижа Алеко към Черни връх е пътеката от паркинга в дясно от хижата, която води към Голи връх, а от там се следва „магистралата“. Ако се избере този вариант, това ще бъдат допълнително 45 минути разходка, защото се заобикаля, в същото време има какво да се види по пътя.

За малко по-сериозна разходка ще стане дума в 3-я алтернативен маршрут от ден 5, който дава възможност да се обиколят най-високите върхове по южната част на Витоша преди да се изкачи и Черни връх. В този ден 3 обаче преди най-високата точка на Витоша е избрано първо да се посетят 2 много видими места от София – връх Малък Резен и връх Голям Резен

връх Малък Резен 42.573104, 23.289746 – това е купена най-видим от София (ако не броим централно разположения връх Камен дел). За да се достигне е необходимо от пътя към Черни връх да се отбие в ляво по шорткъта (42.572623, 23.284420) към спасителната служба, а след като се достигне да се покатери каквото е видимо най-високото. Няма точно отбелязано къде е върха, затова е препоръчително да се слиза много внимателно по образуващите се връхчета докато се огледат във всички посоки красотите

След това трябва обратно качване по камъните до спасителната служба, за да се продължи към следващата цел

връх Голям Резен 42.5649166, 23.2893243 – гледайки от София в най-лявата висока част на Витоша и с невъоръжено око човек може да забележи нещо с формата на дърво, което е значително по-голямо от останалите – всъщност е кула метеорадар на РВД. До там се стига за около 30-40 минути от връх Малък Резен. От под кулата се открива много хубава гледка към планината и София. За да е пълна радостта, се продължава още малко в страни (30-на метра) по камъняците (ако е хлъзгаво, с особено повишено внимание да се преминава), от където се открива чудесна гледка и към Южна Витоша – виждат се отлично Голям Купен, Скопарник, Карачаир, Купена, Ярловски купен, а какво да кажем и за страхотната гледка към Рила. Без думи остава човек.

Трябва да се има предвид, че по пътя от връх Малък Резен, както и към Черни връх има куче, което от километър и повече като чуе нещо да мърда и почва да лае. Е да, вързано е, обаче най-добре бързо да преминава човек от там – никога не се знае дали няма да откъсне сградата, за която е вързано

Черни връх – 42.563759, 23.278473 (с тези координати е чайната с мечката, от където дават и печати за 100-те национални обекта, както и за 10-те планински първенци в България). Стигнал тук човек може да се счита за покорил върха, тъй като сградата е малко по-високо от самия връх, който е съвсем наблизо от сградата и с тези координати 42.563158, 23.279301.

От Черни връх се вижда цялото плато на Витоша, София, всички върхове двухилядници без връх Голям котор (Сиврикая) и Сива грамада.

До Черни връх се стига за около 25 минути по пътя от връх Голям Резен и е нещо като разпределителна гара за Витоша (тук при хубаво време и ако е през уикенда, е пълно с хора, даже скара има до чайната. Ако не е хубаво времето, не е препоръчително да се ходи на върха, тъй като е от най-ветровитите в България, може би само връх Ботев на Стара планина може да предложи толкова резки влошавания на времето за минути, дори и през лятото. Затова, въпреки че до върха пътища много, и то не трудни, по-добре с едно на ум да се качва и задължително да се провери прогнозата за времето да е идеална за деня, когато ще се посещава).

От Черни връх може да се стигне както до Хижа Алеко за около 1 час ако се избере бързо слизане, или за 90 минути ако се избере по-обходния маршрут по „магистралата“. В същото време ако се продължи на юг може да се стигне до връх Скопарник, Карачаир, Купена, Ярловски купен, Сива грамада, Ветрен и чак до Ярлово (за около 4 часа е слизането). Като друга алтернатива може да се стигне и до спирка Царева махала при Железница за около 3 часа. До връх Камен дел може да се стигне за около 100 минути, а за следващия ден 4 е предложен маршрут с целево посещение на други 2 двухилядници на Витоша – връх Самара и връх Селимица.

4 ден – хижа Алеко, Черни връх (2290 метра), връх Самара (2103 метра), връх Селимица (2041 метра), Черни връх, хижа Алеко

В четвъртия ден за покоряване върховете на Витоша, маршрутите от хижа Алеко към Черни връх са вече разгледани от ден 3 и няма да се повтарят.

Черни връх като гара разпределителна се явява опорна точка за достигане на новите цели за деня – връх Самара и връх Селимица, като преди това са инвестирани поне 90 минути, за достигането му от хижа Алеко.

връх Самара – 42.563741, 23.258555

За достигане на връх Самара, от Черни връх се слиза в посока Перник. Има добре разработена пътека надолу. По нея се върви докато се стигне до заслон Самара. И върха и заслона се виждат от Черни връх. Ориентировъчно слизането до заслона ще отнеме около 30 минути. След това от заслона към върха ще са необходими още 5-10 минути. Трябва да се има предвид, че в тези минути няма утъпкана пътека и ще се преминава през треви. Тъй като купена се състои от 2 не особено удобни за изкачване части, да се знае, че лявата е най-високата точка. Дясната само от любопитство може да се качи. След това пътешествието продължава с връщане към заслон Самара.

връх Селимица – 42.5527519, 23.2474409

От заслон Самара към връх Селимица разходката продължава около 40 минути. В един момент се стига до разклон, като пътя надолу продължава към връх Селимица, а дясната пътека продължава към хижа Кумата. В един момент търсейки върха човек може да се обърка и да сметне като мираж първия срещнат купен в дясно от пътя за целта. Обаче това не е върха. Има хубава гледка, а върха трябва да се търси по-надолу:

Продължавайки прехода, човек може да си помисли, че върха не е в дясто от пътя, а в ляво (там се вижда хубав купен, с хубава гледка към южната част на Витоша). Само че, който търси връх Селимица, трябва да продължи по-надолу, като от купена без име може да се види и самия връх Селимица къде се намира:

От връх Селимица към Черни връх с междинна точка заслон Самара разстоянието е 3.6 километра и ще отнеме около 90 минути.

А от Черни връх до Хижа Алеко ще са необходими между 60 и 90 минути, в зависимост дали ще се избере стръмния маршрут надолу по ски пистата или бързия маршрут за качване, или обходния маршрут по „магистралата“.

Следва продължение