Настоящото предлага един подход за изкачване на първенеца на Осоговската планина – връх Руен, а след достигането му и преминаване през още няколко върхове в планината.
Защо да се отиде в Осоговската планина?
Връх Руен е един от 10-те планински първенци, а по-интересното е, че е и сред 100-те национални туристически обекта (много от които са музеи и други обекти). Защо обаче планински връх е сред тези 100 обекта? Разбира се има си причина и когато човек се разходи до него ще може да го разбере.
Само с разказване и снимки едва ли ще може да се пресъздаде. Трябва да се види на живо.
И така, как се достига до връх Руен?
Ако допуснем, че тръгнете от центъра на София. Отделете си около 2 часа. Карате по магистрала Люлин, като се отбивате към Кюстендил. След това минавате през Богослов и се движите по двулентов път в добро състояние. Това разбира се не може да означава безразсъдно шофиране. Карайте внимателно, има остри завои и участъци с намалена видимост. Особено на връщане повишено внимание и съобразяване с обстановката. Бързане по този път би било голяма глупост.
И така първата цел е Хижа Осогово – щом достигнете с колата до тук, отбивате надясно и след 20-на метра е хижата. Това е мястото, където може да вземете печати за 100-те национални туристически обекта и 10-те планински първенци, също така да презаредите и починете малко преди разходката. Хижата предлага и нощувки за желаещите.
След това качвате се в колата и се връщате на основния път като продължавате за около 100-150 метра, където достигате Ски училище Осогово. Най-удобното място за паркиране, на около 50 метра преди пътеката към върха. Продължавате по нея за 50-на метра и преминавате в подножието на къща за гости Осогово.
Продължавате за около 10 минути по главния път през горичката докато достигнете паметник и разклон, където трябва да изберете най-дясната пътека.
Продължавате да вървите по нея за около 11-12 минути като минавате покрай пасища за крави (внимавайте да не пипате оградката покрай пътя в ляво – по нея тече ток) и след минимална денивелация достигате до нов разклон. Продължавате надясно (Внимание! Ако сгрешите на този разклон, отивате в напълно грешна посока!).
Давайте смело напред, започват да се откриват просторни поляни и ще става все по-хубаво, а има и морени. И така пътя си продължава като отново се отварят ширни пасища (и внимавайте, по оградката тече ток, карайте си по пътя).
Междувременно се движите в подножието на връх Кюнек (1923 м.), а гледките още по-интересни. Отваря се за пръв път и гледка към връх Човеко (2047 м.). Продължавате си по пътя и се радвате на гледки и още гледки и още. Пътя постоянно върти и бавно и неусетно се изкачвате и изкачвате.
След известно време достигате до сграда, която е затворена и необитаема. Продължавате си по пътя и се радвате на каквото виждате.
За първи път се отваря гледка към връх Църни камък (в далечината) и 2 безименни върха на кота 2119 м. и 2160 м., наближаваме и на първо време пред нас ще се появи Заслон Превала. Хубаво си го маркирайте заслона на 1852 м. надморска височина, защото това при определени обстоятелства би могло да е жизнено важно. Намира се приблизително в средата на маршрута до връх Руен на 90 минути от началото (около 6 километра) и предстоят още около 2 часа и 8 километра (за малко по-нетрадиционния маршрут, който сме избрали).
Преминавате в подножието на връх Кулиците (1862 м.) и след само 2 минути пред нас идва беседка. Няма покрив, и въпреки това може да седнете за лек обяд, а и най-важното – точно под беседката се намира последния източник на вода преди връх Руен. Затова презаредете и продължаваме по пътя. До момента преодоляната денивелация е 212 метра за 6,3 километра и около 100 минути.
Вървим си по главния път (лятната маркировка) и започва постепенно изкачване по първия хълм. Много е вероятно за първи път да усетите ветрец и да се наложи да сложите яке, шапка и ръкавици (дори и през лятото). Изкачвайки хълма за първи път ще усетите по-сериозно натоварване и денивелация. Минава се, след това изкачване става по-леко. Върви се почти по равно с минимална денивелация.
Скоро след това пред нас излиза връх Църни камък (2069 м.), който се подсича от ляво. На връщане ще го качим разбира се.
Продължаваме по подсичащата пътека. Първо ще се подсече безимения връх на кота 2119 метра. Има какво да се види от подсичащата пътека.
Подсичаме и втория безимен връх на кота 2160 м. Между него и връх Шапка (2188 м.) се намира изоставена сграда, която не би могла да се смята за заслон по никакъв начин (наречена е Заслон Шапка). Във всеки случай част от сградата има покрив, което при определени обстоятелства може да е жизнено важно. Запомнете това място на 42.1681137, 22.5400124. Намира се на около 80 минути от предния нормален заслон Превала (4.4 километра) и на 35 минути от Заслон Руен или 2.3 километра.
На това място ако човек иска най-бързо да стигне до връх Руен трябва да поеме пътеката нагоре.
В нашия случай избираме по-лекия и плавен маршрут и затова подсича се връх Шапка и се продължава по пътя към връх Горна Сулумка (Манастира) на 2139 м.
Защо се избира този маршрут, а не се дава напряко? Защото денивелацията е минимална и много плавно и почти без усилия ще се върви към връх Руен, а по разклонението трябваше да се катери сравнително по-стръмно.
По-важната причина е, за да се види какво има на връх Горна Сулумка (Манастира).
Ето тук има разклонение, като се избира надясно. И веднага наляво на следващото разклонение. Какво е имало на това място някога, кой знае. Почвата изглежда по-различно. Чудесни гледки във всички посоки.
Връх Горна Сулумка (Манастира) 2139 метра
Не е известно от къде идва това „Манастира“. Във всеки случай има участък по терена, който не изглежда естествено и където вероятно е имало сграда
Гледки от Горна Сулумка (Манастира) има към връх Мали Руен, връх Руен (всъщност до билото, където се намира върха), връх Шапка, планината Беласица, Славянка, Пирин, връх Безимен на кота 2160 и на кота 2119, връх Църни камък и зад него връх Човеко (2047 м.) и връх Кюнек (1923 м.)
Това е първия връх за деня. Потегляме смело към връх Руен. Предстоят едни финални около 2 километра, 134 метра денивелация за около 30 минути.
Ще трябва да се положат известни усилия като след тях, пътя отново става почти равен.
Започваме да подсичаме връх Мали Руен (2230 м.), като през цялото време се радваме на панорамите, Още малко остава. Тук човек може да се подведе, че това е върха.
Качи ли се билото, вече има гледка в далечината към връх Руен и малко преди него – Заслон Руен. Заслона може да бъде жизненоважно убежище при определени обстоятелства и е само на 2 минути и 180 метра от върха. А ето го и него. След 14 километра (включително отбивката) е достигнат.
От връх Руен гледките са към връх Мали Руен, връх Шапка (съвсем леко се подава зад връх Мали Руен), планината Беласица, Славянка, Пирин, връх Безимен на кота 2160, връх Църни камък и зад него връх Човеко (2047 м.)
Остават още 6 върха на връщане. Задачата е лесна – следва се зимната маркировка. По нея за по-малко от 30 минути се слиза до
След не повече от 20 минути се слиза и изкачва до
След още 10-на минути идва
Нови 15-на минути има до
И още 20-на минути спускане и изкачване до
След около 45 минути слизане в тази точка трябва да се отклоните от основната пътека и да се завие надясно, за да се види и панорамата от 8-я връх за деня
Връх Кулиците (1862 м.)
От там насетне слизате към Заслон Превала и се следва основния път към точката, от където започна пътешествието.
Още няколко коментара
Мобилни оператори – тъй като планината е на границата с Македония, ще споделим следното – около заслон Превала Теленор загуби обхват и се опита да се прехвърли на македонски оператор. А1 работи малко по-добре като на няколко пъти опита да се прехвърли към чужд оператор в района на връх Шапка. Виваком само за няколко минути точно на връх Руен се оказа, че е превключило на македонско време, като сигнал български си имаше. Това не е критика или реклама за който и да е от операторите. Просто да си имат планинарите едно на ум кога може да загубят обхват с българските мрежи. В същото време горещо се препоръчва да си изключите от телефона опцията за автоматично превключване към друг оператор, а да е на ръчна настройка. Така се застраховате от евентуални неочаквани изненади в телефонните сметки, тъй като няколко мегабайта интернет от Македония или Сърбия може да струват цяло състояние.
А тук и да повдигнем един въпрос към представителите в парламента – няма ли как да сключите със съседните ни Сърбия и Македония споразумения роуминга да бъде таксуван така, както се таксува в ЕС? Все пак едва ли е нормално с Швеция да ти е много пъти по-евтино да говориш отколкото със съседите, нали?
Alexander Todorov Network 