Реформа на корпоративното подоходно облагане

Възможно ли е данък печалба да бъде 0%? А данъка върху дивидентите да бъде 0%? А данъка върху добавената стойност също да бъде 0%?

Ситуацията в България днес

В България данък печалба за фирмите през 2013 г. от 10% (15% за едноличните търговци) е сравним с този на офшорните зони (престъпно нисък). Данъка върху добавената стойност е 20% – в рамките на нормалното за Европейския съюз. Данъкът върху дивидентите е 5% – почти всички страни в съюза ползват тази ставка.

Дебатите водени публично по отношение на корпоративния данък са трябва ли ставката за всички фирми да бъде една и съща или за тези с по-голяма печалба да има по-висока ставка (да обложим богатите повече, за да има социална справедливост).

По отношение на данъка върху дивидентите някои организации ламтящи за власт предлагат да се занули. Донякъде може и да имат право. Приходите от данък върху дивидентите са нищожни, някои от причините за което са, че повечето нормални фирми не се докарват до положение да разпределят дивиденти (печалбата е разпределена законно много преди този данък, законът го позволява), само някои чуждестранни инвеститори си позволяват да разпределят дивиденти и да бъдат облагани с още един данък (всъщност корпоративния данък + данък дивиденти в България, за тези инвеститори е мечтано облагане, несравнимо по-ниско от това, които би им било иззето от собствената им страна, и с почти радост си плащат всичко съвестно).

За данъка върху добавената стойност – дебатите са трябва ли да бъде ставката една за всички продукти, защо за книгите и лекарствата например да не е по-ниска? Някои предлагат и по-нисък размер на ДДС за всички блага, но в близките години имаше опасност и ставката за ДДС да се повиши.

Няма дебати обаче за философията на данъците. Настоящата система ли е правилния начин да се облагат фирмите и косвено населението?

За какво ни е данък върху печалбата, ако има мотивация да не се декларира печалба?

С данък върху печалбата най-просто казано се облага разликата между приходите и разходите на фирмите (и други задължени лица). Приходите са желан резултат от дейността на фирмите. Разходите нежелан в почти всички случаи. Колкото по-голяма е ножицата между приходите и разходите на дадената фирма, толкова по-добре за нея. По-голямата печалба говори за по-добра ефективност (оптимално ползване на ресурсите, с които организацията разполага). Търсенето на по-добра ефективност би трябвало да е рационалното поведение на всяка организация.

Обаче рационалното поведение на организациите стремящи се към печалба започва да се изкривява ако държавата ще облага печалбата. Не беше ли печалбата израз на по-добрата ефективност? При равни други условия ако фирмите А и B правят по 100 единици приход, тази от двете, която има по-малко разходи (значи по-добре управлява дейността си) ще има по-голяма печалба. И двете фирми би трябвало да се стремят към по-малко разходи, към по-добро управление, към повече печалба. Да допуснем, че А успява да реализира приход от 100 единици с разходи за 50 единици. Печалбата е 50 единици. Според данъчната система в България тази фирма ще дължи 5 единици корпоративен данък. Ако В успява да реализира приход от 100 единици с разходи за 100 единици – печалбата е 0 единици. Тази фирма няма да дължи никакви данъци. Значи какво се получава в случая – по-добре управляваш дейността си, по-ефективен си – държавата те наказва с данък. Реализираш 100 единици приход със 100 единици разходи – печалба няма никаква, ефективност няма никаква. Наливаш от пусто в празно, и вместо някой да те накаже за подобра разточителност, получаваш бонус от държавата – никакво данъчно облагане.

Има ли обществото полза от организации, които ще получат 1 единица полезен ресурс с разходи от 1 единица полезен ресурс? За какво функционират изобщо? Нещо да се върти? Сигурно и от това има някакъв смисъл.

Но защо държавата иска да наказва този, който управлява дейността си по-добре, този, който е по-ефективен? Ами ефективността не е ли начина в бъдещето доминиращия вид на планетата един ден да оцелява успешно само поради това, че може с по-малко ресурси да постига по-добри резултати? И ако е така защо държавата го играе наобратно?

Но нали държавата от някъде трябва да си събере данъците

По тази тема има много спорове – някои казват, че държавната намеса трябва да е минимална (значи минимална част от разходите на едно общество трябва да се правят от държавата, което значи и, че няма да е толкова лошо ако държавата изобщо не събира данъци), други са на обратната позиция – че държавата трябва да е по-активна – да харчи повече, което автоматично би трябвало да значи, че трябва да се събират повече данъци (или да се обезценяват парите в обръщение елегантно). И все пак не може да не се признае, че след като абстрактното поняние „държава“ съществува в днешното модерно общество, значи  от подобна организация, която да прави разходи в обществена полза и да събира данъци от същото това общество, има някакъв смисъл. Но от къде да си събере данъците държавата?

Дали е по-добре ако се облага печалбата (разликата между приходи и разходи) или има и друг вариант?

Защо държавата просто да не си стои неутрално и да си събира данъците директно от приходите на фирмите?

И как да стане тази работа? Ако се облагат приходите на фирмите с една и съща ставка, а не печалбата, тогава интереса на държавата ще съвпадне с интереса на фирмите – фирмите се стремят към повече приходи, за да имат по-голяма печалба (без приходи е невъзможно да има печалба) и държавата би трябвало по всякакъв начин да ги стимулира да имат повече приходи, за да плащат и повече данъци, нали? Държавата няма нужда да се интересува какви разходи правят фирмите – това си е техен проблем. Когато ти облагат не печалбата, а приходите, нямаш стимул да правиш разходи (къде истински, къде документални), за да си намаляваш печалбата в интерес намаляване на данъчното облагане. Държавата ще си вземе своето, фирмите и техните счетоводители няма да са с основна мисъл в главата си „от къде да намерим повече разходи да направим, че да избегнем данъци“, а как да се правят повече приходи, нищо, че те ще бъдат облагани. В това „нищо“ обаче е важно да се заложи, че данъка върху приходите трябва да е достатъчно нисък, че за всяка фирма малкото облагане да не си струва изобщо да го мисли. Например 5% данък върху приходите. Само това? И отпада данъка върху печалбата от 10%? Отпада данъка върху дивидентите от 5%? Ами да, държавата ще си е взела своето с 5-те процента данък върху прихода на фирмата и няма никакъв по-нататъшен интерес да се бърка в разходите на фирмите. Направили ли са ги тези разходи, не са ли ги направили. Има ли „скрито разпределение на печалбата“, няма ли. Това държавата няма да я интересува повече, каквото искат да правят с приходите си, след като са си платили данъка върху тях.

Но как така ще се облагат приходите на фирмите, те нали правят и разходи, не е честно?

Парадоксално, че доходите на физическите лица се облагат, а какви разходи правят държавата не се интересува, нали? И това е честно? Значи на крайния потребител може да му се облагат приходите от заплата без държавата да се съобразява какви минимална разходи трябва да направи съответния човек, за да оцелява например, обаче когато става дума за фирмите не е честно само приходите им да се гледат, трябва и разходите (така че да е възможно и никакъв данък да не се събере)? Е, доста странна е тази честност във всеки случай.

Концентрация на данъчните върху само една дейност, за по-голяма ефективност

Да си събира държавата 5-те процента данък върху приходите, без компромиси и преференции за никой. Плосък данък за всички, без възможност за избягването му. Известен факт е, че колкото един закон е по-прост и кратък, толкова е по-лесно да се спазва, толкова по-лесно ще е и на данъчните да следят дали се спазва. Защото за скромните заплати в публичния сектор трудно ще се намерят масово данъчни, които да разбират от една много сложна материя (толкова сложна, че и този, който е писал закона не е наясно какво точно е написал). Когато данъчните не си знаят законите, които трябва да следят дали се спазват, напълно естествено е законите да не се спазват, а хазната да бъде ощетявана. Затова хайде да е просто, много да е просто, че и да се спазва каквото трябва да се спазва. А данъчните ще се профилират единствено в приходната част – фирмите да не пропуснат случайно да си декларират прихода и да си внесат данъка.

Данък печалба и данък дивиденти няма да има, ами ДДС?

Много се говори за източването на ДДС между враждуващите лагери жадни за власт. Защо да не се направи източването на ДДС невъзможно? Защо ДДС да не бъде със ставка 0%?

Всъщност държавата ще си е взела своето с данъка върху приходите на фирмите. Фирмите (изрядните сред тях) няма да бъдат повече слуги на държавата да й събират ДДС-то. Но по-важното и от значителен обществен интерес ще бъде, че ДДС няма да може да се източва. Да правиш разходи, за да си връщаш ДДС не би трябвало да е голямо постижение и повод за гордост.

Със ставка 0% България ще може да предложи най-ниския данък върху добавената стойност в целия Европейски съюз. Край на борбата с ДДС измамите, защото такива няма да е възможно да има.

Плосък данък върху приходите 5%, данък върху печалбата 0%, данък дивиденти 0%, ДДС 0%, без преференции за никой, без вратички. Специализация на данъчните в събирането на данък върху нещо, без което никоя нормална фирма не може да съществува. И всъщност на пазара ще останат единствено фирмите, които имат нормалната цел – да правят повече приходи, а не да правят разходи. Полза от разходите няма да има никаква.

Няма да има повече данъци върху разходите, няма да има данъчни амортизационни планове и други архаизми, няма да има временни и невременни разлики, няма да има закони от десетки и стотици страници, в които текста описващ кога е променян закона е повече от самия текст на закона.

А счетоводителите няма ли да останат без работа?

Всъщност не, защото отчетостта на този данък върху приходите ще трябва да се прави ежемесечно и въпреки, че декларирането и отчитането ще бъде елементарно, за счетоводителите ще има на практика ежемесечно приключване, а не годишно такова, което ще стане напълно излишно от данъчна гледна точка, тъй като данък печалба на годишна база повече няма да има. Държавата ще си събира данък върху приходите на фирмите на месечна база в сроковете за подаване на ДДС декларациите. Но също така – не би трябвало основната задача на счетоводителите да бъде как да се слугува на държавата, а напротив – счетоводителите би трябвало да се концентрират на по-важната цел – да се постига по-добра ефективност за фирмата, повече приходи и съответно по-голяма печалба за собствениците.

Няма ли опасност да се облага с данък многократно едно и също нещо преди да стигне потребителя?

Не опасност, а стимулиране от държавата всяка фирма да си изгради стройна линия на производство от началото до крайния потребител, за да няма натрупване на данъци върху приходите на множество прекупвачи. За малките производители на блага няма да има проблем тъй като основното, което ще продават ще е продукция собствено производство или основната съставкя на продукцията им ще е минала през минимален брой търговци преди тях. Дали това ще е точно така си е проблем на предприемчивостта на всеки започнал собствен бизнес. Във всеки случай новия начин на облагане на приходите ще стимулира тези, които произвеждат сами. Колкото повече търговци са се накачили по веригата преди достигането на крайния клиент, толкова по-висока ще бъде цената на продукта, което ще намали атрактивността му, а в същото време държавата многократно ще си е начислила данък върху приходите на прекупвачите. Пак да стане ясно – категорично стимулиране на онези, които действително произвеждат нещо, малко неудобна форма на облагане за онези, които само препродават нещо, което не са произвели. За големите играчи отвото ясни стимули да се инвестира в изграждането на стройна линия от първичния продукт до крайния клиент – в идеалния случай схема без прекупвачи. Тогава прихода ще бъде обложен със само 5% и истинския инвеститор ще има изключително предимство.

Как ще изглеждат тези незначителни промени облечени в законова форма?

4-5 страници законче всичко на всичко, без вратички и без преференции за никой

Нов Закон за корпоративното подоходно облагане

Locations of visitors to this page
Tyxo.bg counter
Site Meter
Google Analytics Alternative
Clicky

Advertisements

Как да се елиминира корупцията до край

Много хора ще кажат, че е невъзможно.

Всъщност това съвсем не е така.

В случая с България, до приемането на нов наказателен кодекс е необходимо само да се отменят чл. 304 и чл. 304а от сегашния наказателен кодекс (наказващи който дава подкуп, защото вредителят е този, който взема подкуп) и сценарият за цялостното заличаване на корупцията в България ще се реализира.

Една малка корекция в наказателния кодекс е нужна и за това всеки да бъде съден по правилата на наказателния кодекс, към датата на извършване на престъплението. Няма да може в наказателния кодекс да се внасят поправки, които да намаляват или отменят наказанията на абсолютни престъпници както се е правило преди.

Разбира се ще е необходимо след като се хване някой в корупция и да бъде осъден. Това няма да е проблем с реформа на съдебната система, която сваля непосилната тежест от крехките плещи на съдебната власт.

Обобщено до тук:

  1. Необходимо е отмяната на чл. 304 и чл. 304а от настоящия наказателен кодекс, до приемането на нов наказателен кодекс, където подобни недоразумения са отстранени.
  2. Необходима е малка реформа на съдебната власт, като тежкото и непосилно бреме за главите на съдебната власт се прехвърля върху гражданите, защото всяка власт произтича от тях, отговорността е на гражданите и последствията отново винаги се понасят от гражданите. Крехък съдия, прокурор, адвокат и т.н. е лесно да се пречупи. Държавата със своите граждани обаче, може да се справи с всеки.

Това ще стартира плана за справяне с корупцията, така че ако има корумпирани, те да бъдат заловени. И по-важното, след като бъдат заловени те ще бъдат осъдени. Но това не е достатъчно, за окончателно справяне с корупцията. Нужна е още една малка добавка:

Публичен регистър на корумпираните служители

Корумпираният (било той чиновник, лекар, полицай, учител или друг вид търговец) фактически е извършил предателство. А който може веднъж да предаде, напълно възможно е да предаде отново.

Затова, не е достатъчно просто да преживее целия ужас от вземането на подкупа през арестуването, присъдата и излежаването й. След като изтърпи наказанието, отново ще представлява високорисков потенциален нарушител. Като такъв е необходимо да бъде обнародван в „публичен регистър за корумпираните служители“, в интернет.

Правилата за регистъра са следните:

  1. В този регистър може само да се добавя информация, но не може да се трие или променя.
  2. В този регистър срещу името и личните данни на корумпирания служител ще бъдат прикачени всички данни свързани с престъплението с доказателства.
  3. Информация ще се вписва, когато служител бъде уволнен или осъден за корупция.
  4. В случай, че в последствие се окаже, че служителят в действителност е невинен, информацията в регистъра няма да се заличава, а ще се прибави допълнителна, която ще показва, че е допусната грешка, а срещу името на служителя ще пише „некорумпиран с чисто минало“
  5. В случай, че служителят е бил недобросъвестно оклеветен, към публично достъпното досие ще се съдържа информация и за клеветникът, с всички съпътстващи документи.
  6. Информацията в регистъра ще се вписва с електронен подпис от упълномощен от отговарящия за всяка институция.
  7. Регистърът ще се поддържа от Министерски съвет.

Този регистър ще има законовото предназначение – в държавните и общински институции да се прави проверка по ЕГН за наличие на досие в регистъра за корумпираните служители. Когато се обяви конкурс за работа, и на него се явят кандидати, ако някой от тях е бил уволнен или осъден за корупция, то той ще бъде последен избор да заеме съответната обявена позиция, независимо от това с какви качества разполага. Предателят е предал веднъж, без значение колко тежко наказание е изтърпял и дали се е разкаял, може да предаде отново. Затова държавата и общините трябва да се разграничат от подобни служители и регистъра ще благоприятства постигането на тази цел.

Но корупцията не е само в публичния сектор, а и в частния. В регистърът работодателите от банковия и реалния сектор с електронен подпис ще вписват информацията за корумпираните си служители. Задължително цялата публикувана информация тряба да бъде подкрепена с доказателства. Работодателите не могат да добавят или трият веднъж въведена информация, и в случай че без причина въведат компрометираща информация за свой служител, публикуваната информация в регистъра се запазва, срещу името на служителя се записва „оклеветен с чисто минало“, записва се пълна информация за некоректната фирма клеветник, като срещу управителя й се повдига наказателно производство за опетняване на доброто име. Отделно от това оклеветения служител ще може да повдигне граждански иск за претърпени щети.

По този начин работодателите ще могат напълно свободно да вписват информация за корумпираните си служители, за да предпазят останалите работодатели и публичните институции от тях. А законово трябва много добре да се разпишат правила, за да не се допуска никой дори и да си помисли да наклевети без доказателства който и да било.

Крайният резултат от въвеждането на регистъра е, че държавните и общински институции законово ще бъдат задължени да избягват корумпираните служители и такива ще могат да спечелят конкурс за работа единствено ако за позицията няма други кандидати. Тъй като регистърът е напълно свободен за достъп, и в частния сектор „човешките ресурси“ при обявяване на конкурс ще могат по ЕГН да си направят справка дали съответния кандидат няма досие, и ако има то какво пише в него. Така ще са наясно за каква корупция става дума и дали въобще ще могат да си позволят да имат доверие на подобно лице. За публичния сектор чистото досие на бъдещ служител е задължително за наемане, а частния сектор може да си прави безплатно справки и също да се предпази от подобни служители. Защото за предатели(тъй като корупцията е точно предателство) в държавните институции няма място. В частния сектор който може да си ги позволи, ще бъде предупреден и рискува на своя глава.

Корумпираните служители никой не ги иска? Голяма драма? И какво ще правят сега? Много e просто. Регистърът в момента не съществува. А след като се създаде никой не е казал, че в него трябва някога да фигурира който и да е. Като няма корупция, няма да има и досиета. Само този, който има намерение да предаде държавата, общината или работодателя си, само той може да се страхува от нещо. И съществуването на този регистър ще действа достатъчно превантивно, освен останалите мерки, че никой да не се осмели да пипне нещо, което не му се полага и в ущърб на обществото и fair-play бизнеса.

Locations of visitors to this page
Tyxo.bg counter
Site Meter
Google Analytics Alternative
Clicky

Пенсионна система – модел на осигурителния принос

* Текстът е актуализиран към януари 2012

Общи постановки

Навсякъде по света предстои да се търси решение на един от сериозните проблеми, много актуален напоследък, свързан с пенсиите, пенсионирането, застаряването на населението.

При всяка една пенсионна реформа едно от най-важните неща е да се обясни на хората от къде идват парите за пенсии, как се разпределят, всички трябва да са убедени, че системата ще е справедлива и с нея ще се постига оптималното.

Една от важните характеристики на пенсионната система е, че тя е създадена, за да подпомага възрастните хора, които не биха могли сами да се издържат. Системата трябва задължително да бъде социална и солидарна, в противен случай от нея не би имало никакъв смисъл.

През годините използвана постоянно за политически цели, защото безпомощността на възрастните хора ги прави обект на интерес, за сметка на нормалното развитие на обществото. С цел краткосрочни политически дивиденти, в пенсионните системи по света е създаден невъобразим хаос, който няма как да се оправи без въвеждане на прости правила за пенсиите и пенсионирането, с които да не може да се злоупотребява.

От къде идват парите за пенсии

Това е първи въпрос, на който всички трябва да знаят отговора – от събираните данъци (осигуровките като вид данък със специално предназначение) през годината. Пълна илюзия е, че би било възможно хората днес да работят и на базата единствено на спестяванията си в пенсионна сметка, било то индивидуална или солидарна да са сигурни, че ще си получат това, което заслужават. Не, това съвсем не е сигурно. Ще го получат, ако са създали и възпитали добре развито поколение, което да дърпа обществото напред и да плаща данъци, както излизащите в пенсия са правили през целия си живот. За да има пенсии, трябва да има държава, която да е постановила реда за събиране, справедливо разпределяне на ресурсите. Трябва да има добре развита и постоянно развивана икономика, която да генерира ресурси, за да гарантира на пенсионерите, които са зависими от обществената солидарност, че ще доживеят достойно старините си.

Всичко това ще го има само и единствено ако през целия си живот всеки член на обществото работи по правилата на една добре структурирана държава. В този смисъл пенсионерите дори и вече пенсионирани, не могат да спрат да работят за обществото – било то чрез възпитаване на младите поколения, чрез своя натрупан опит и мъдрост с изказване на гражданската си позиция по въпросите касаещи правилното развитие на обществото. Докато са негови членове трябва да продължават да се грижат за това да има добре структурирана държава, да има справедливост и ред, и да се съобразяват с възможностите на икономиката, като я подпомагат, за подсигуряването на по-добри дни в бъдеще.

Една от характерните черти на хората е да проявяват алчност, егоизъм, а това в повечето случаи не е полезно. В случая с пенсиите, най-нормалното нещо е всеки пенсионер да иска по-високи пенсии и да смята, че има право на това. Само че когато някой получава нещо от пенсионната система, значи преди това някой друг е платил сметката. От гледна точка на държавното управление – държавата трябва да обясни на хората и да се допита до тяхното мнение какво искат – по-високи пенсии днес, но с цената на това да не се развиват други сфери като образование, здравеопазване, икономика и т.н., което да се отрази негативно на бъдещите поколения, или едни справедливо определени пенсии, които да гарантират най-малкото покриването на абсолютната линия на бедността за всеки пенсионер без изключение, като пенсията на всеки ще се определя на база принос към системата (платени данъци през годините, на реална база спрямо средната работна заплата (осигурителен доход) в страната, през всеки отделен месец).

В настоящата разработка е предложен именно втория вариант – ясни и прости правила на пенсионната система, прозрачност, заинтересованост на гражданите да плащат данъците си редовно и да следят и другите да го правят, заинтересованост на пенсионерите икономиката и обществото да се развиват, за да има по-големи пенсии и за тях. Пенсията за пенсионера ще бъде на практика дивидентите, които ще получава от държавата, за която е допринасял през целия си живот.

Начални позиции

За 2010 г., по данни от НСИ, естествения прираст на населението е минимално отрицателен (но приемаме, че е нулев, прогнозните данни на НСИ за броя и структурата на населението в бъдеще са силно негативни, но когато се взима решение за пенсионната система, тези данни не могат да бъдат точна база, защото трудно някой може да предположи какво ще бъде развитието на човека с напредването на технологиите, в рамките на само няколко десетилетия, а и за пенсионната система в действителност е важно броя на работещите да е в определено съотношение спрямо броя на пенсионираните по всяко време, за да има баланс). Към 2012 г. вноската за пенсия в държавния осигурителен фонд в България е равна на 17,8% за родените преди 1960 г. и 12,8% за родените след 1959 г., и в закона за бюджета на държавното обществено осигуряване са заложени приходи от осигуровки за пенсии през 2012 г. от 2,94 милиарда лева. Разходите на фонд „Пенсии“ през същата тази година за сметка на държавното обществено осигуряване и държавния бюджет са 6,97 милиарда лева. Това на практика означава, че при сегашната пенсионна система са нужни допълнителни 4,03 милиарда или 4,03/2,94 = 137% повишаване на приходите от вноски за пенсия, за да се постигнат около 40% от работната заплата на всеки пенсионер и системата да може да се самоиздържа. Една част от дефицита може да се отдаде на това, че родените след 1959 г. внасят 12,8% от осигуровките за пенсии в бюджета, а останалите 5% отиват в задължителен частен пенсионен фонд. Отделно от това допълнителни осигуровки за пенсия в размер на 7% за втора категория труд и 12% за първа категория труд отиват в задължителен професионален частен пенсионен фонд, вместо в държавното обществено осигуряване. През 2010 г. направените задължителни вноски в универсалните частни пенсионни фондове (за всички родени след 1959 г.) са 640 милиона лева. Направените задължителни допълнителни вноски в професионален частен пенсионен фонд за работниците първа и втора категория са в размер 75 милиона лева.

Ако тези вноски, които така или иначе се изземват принудително от населението и работодателите отиваха в държавното обществено осигуряване, а нямаше задължителни частни пенсионни фондове,  ефекта би трябвало да бъде равен на приблизително 715 милиона повече приход в бюджета на ДОО за пенсии. Въпреки тези 715 милиона допълнително, недостига във фонд „Пенсии“ пак е близо 3,32 милиарда.

Това означава, че реално, за да може сегашната пенсионна система да се самоиздържа от вноските за пенсии, трябва задължителните частни пенсионни фондове да се отстранят и всички работещи и работодатели да правят вноска с 110% – ((6,97/3,32)-1)*100 по-висока. Или по друг начин казано, реалната пенсионна вноска за всички в пенсионното осигуряване е не 17.8%, а 17,8% * 2,10 = 37.38%. Дефицита на фонда се финансира от приходите от ДОД, ДДС и т.н., които са реално парите за всички останали сфери (образование, вътрешна сигурност, пътища и т.н.). За лошото състояние на пенсионната система говори и, че за тази огромна вноска (преки и косвени осигуровки и данъци), данъкоплатците получават под формата на пенсия само около 40% от парите, върху които са се осигурявали.

Възможности

Чрез следващите примери е направен опит да се онагледи предложение за реформа на пенсионната система по нов модел отчитащ реалния принос на всеки към осигурителната система и с поставена цел системата да се самофинансира от осигурителните вноски. Колко струва пенсионирането всъщност? При какви условия средния човек ще получи от системата точно толкова, колкото й е дал?

За да се опрости обяснението на модела се приемат следните изходни данни:

– средната продължителност на живота в България – 75 години

– пенсионната възраст – 65 години

– всички започват работа средно на 25 години (във времето до 25 годишна възраст се включват периоди в обучение, раждане на деца, краткосрочни заболявания и безработица, общо около 15% от времето, в което средния човек може да се счита за работоспособен)

– всяка година естествения прираст на населението в пенсионната система е 0 като началната изходна точка е съотношение работещи/пенсионери = 4/1.

На базата на тези предположения са дадени следните примери, за да се установи колко реално ще струва, ако при посоченото по-горе равновесно състояние на обществото:

1. средния човек иска да получава пенсия, колкото е била работната му заплата по време на цялата кариера изчислена в стойността на парите във времето към настоящия момент

2. средния човек иска да получава пенсия равна на 80% от работната си заплата през цялата кариера

3. средния човек иска да плаща по-малко данъци и е готов на пенсия равна на 50% от работната си заплата (към момента в България пенсията е приблизително равна на 40% от осигурителния доход на лицето, изчислено по много спорен начин).

Вариант 1 – средния човек иска да получава от държавата през 10-те години (средно) живот след пенсия точно толкова, колкото е получавал средно през 40-те години, през които е работил.

При това положение за 40 години, от него трябва да се изземват осигуровки (данъци) за пенсия, чрез които да се покрият 100% от заплатата в рамките на 10 години (времето за пенсия). Тогава данъците за пенсия трябва да бъдат ¼ от заплатата или 25% от заплатата само за пенсии. Това е цената, за да може средния човек да получи за 10 години точно толкова, колкото е дал на системата, докато е работил в продължение на 40 години. Но средния човек едва ли ще е готов да отделя толкова висока вноска от заплатата си само за пенсии. По-реалистичен вариант би било вноската да е по-приемлива, за да е склонен средния човек да я плаща.

Вариант 2 –средния човек да получава от държавата 10 години пенсия (средно) равна на 80% от дохода през 40-те години кариера. Колко би струвало това?

За 40 години трябва да се спестят парите за пенсия в продължение на 10 години, равна на 80% от средния осигурителен доход през кариерата. Ако средния човек ще получава пенсия в размер на 80% от доходите си, то е необходимо в продължение на 40 години да плаща вноска за пенсия в размер на 20%, за да е напълно изплатил това, което ще получи от системата (в Германия вноската за пенсия е общо 19,9% от осигурителния доход на лицето). Но е възможно и тази вноска да се стори на средния човек твърде високо данъчно бреме (осигуровките, както и всяко друго задължително изземване на доходи, от гледна точка на средния човек могат да се смятат за данъци) и да не е склонен да я плаща през цялата си кариера. С намаляване на данъчното бреме, склонността на индивидите да платят данъците си, се увеличава.

Вариант 3 – средния човек да прави осигурителна вноска за пенсия в приемлив размер от 12,5% (в САЩ вноската за пенсия е общо 12,4% от осигурителния доход на лицето) от доходите си, а за период от 10 години (средно) пенсията да бъде равна на 50% от средния осигурителен доход през цялата кариера от 40 години. В този случай средния човек напълно би изплатил пенсията, която ще получава и ако в страната е постигнат нулев естествен прираст, то тази система ще е напълно балансирана.

В България към 2012 г. вноската за пенсия в ДОО е 12,8% за родените след 1959-та и 17,8% за родените преди това. В такъв случай вноската с намаление от 5,3 пункта за родените преди 1960 г. и намаление от 0,3 пункта за родените след 1959 г. ще отговаря на условието един ден средния човек, който е работил 40 години, да получава в продължение на 10 години 50% от осигурителния си доход (сега само около 40%, срещу много по-висока вноска и огромен дефицит в системата финансиран от държавния бюджет).

Има ли нужда от реформа изобщо?

Изглежда че няма нужда от радикална пенсионна реформа, защото сякаш всичко е замислено идеално и никога няма да трябва да се променя. Родените след 1959 г., а те с всяка следваща година стават все повече, правят вноска за пенсия в държавното обществено осигуряване от 12,8% (много близо до 12,5%, които са нужни за примерния балансиран модел). Само че в този пример бяха зададени следните условия:

– всяка година да има нулев естествен прираст в пенсионната система и обществото трябва да се развива устойчиво, началната позиция трябва да бъде съотношение работещи/пенсионери 4/1, а в България това съотношение към 2012 г. е 1,28 към 1

– средната продължителност на живот трябва да бъде 75 години

– пенсионната възраст за всички трябва да бъде 65 години (а в България средния пенсионер е излязъл в пенсия на около 56 години)

– всеки трябва до навършване на пенсионна възраст трябва да има средно 40 години кариера

Затова по отношение на размера на осигурителната вноска за пенсия и средната продължителност на живота всичко е наред, но за огромния дисбаланс в системата трябва да има някакво обяснение. И то може да се търси в твърде ранната ефективна възраст, на която са се пенсионирали сегашните пенсионери и в следствие на което крайно ниското съотношение работещи/пенсионери, а може би и в значителни грешки на формулата за изчисляване на пенсията.

40 години кариера

Не звучи добре да се работи цели 40 години (ако ще се живее само 75). Ако се започне работа след завършване на висше образование на 25 години, може би на всеки би му се искало да излезе в пенсия на 60, за да има повече свободно време за себе си на старини. Колко би струвало това, защото всяко нещо се плаща? Приемаме, че пенсията трябва да бъде 50% от средните доходи на лицето през цялата кариера. Промяната обаче е много сериозна, защото човекът иска да се пенсионира на 60, което значи 35 години трудова дейност, за да изплати пенсията си, но се очаква да получава пенсия вместо 10 – 15 години. Така съотношението 10/40 се променя на 15/35. В този случай ще му бъде нужна вноска от 15/35 * 50% или 21,5% вноска всеки месец за пенсия.

Това е един сериозен избор, който трябва да се направи, защото алтернатива е да се намали размера на пенсията, а никой не иска да му се намаля пенсията. Затова ако пенсията е постоянна величина = 50% от доходите през цялата кариера, хората трябва да изберат – по-високи данъци или да се пенсионират по-късно.

В таблицата по-долу (стойностите са закръглени, за да няма дефицит в пенсионната система) са представени възможностите за избор, при положение, че средната продължителност на живота е постоянна 75 години и страната има  нулев естествен прираст в пенсионната система:

Пенсионна възраст Години пенсия Години трудов стаж Вноска за пенсия
60 15 35 21,5%
61 14 36 19,5%
62 13 37 18,0%
63 12 38 16,0%
64 11 39 14,5%
65 10 40 12,5%
66 9 41 11,0%
67 8 42 9,5%

Съдейки по таблицата, с вноска от 12,5% хората ще се пенсионират на 65 години (а в България това ще е възрастта за пенсиониране на мъжете след 2016 г.), което означава, че не би трябвало да предстоят големи промени в следващите десетилетия, ако средната продължителност на живота е 75 години  (към 2011 г. средната продължителност на живота в България е около 73 години) и страната има нулев естествен прираст, но и хората трябва да бъдат равностойни.

Демографски проблеми

Пенсионната възраст е 65 години и хората няма да плащат осигуровки за пенсия повече от днес. Как ще се отрази на системата обаче ако естествения прираст в пенсионната система се влоши (или както е в случая с повечето държави по света още в самото начало съотношението работещи/пенсионери е по-лошо от 4/1), защото тези, които днес работят, плащат пенсиите на днешните пенсионери, както след 40 години, когато работещите ще плащат пенсиите на днешните работещи? Тъй като вноската 12,5% за пенсия звучи справедливо, променливите ще бъдат съотношението работещи/пенсионери (балансираното състояние е 4/1) и пенсионната възраст. Като това е начинът да се балансира системата, за да останат пенсиите на ниво от 50% от средния осигурителен доход.

Закръгляванията на необходимите години кариера са в полза на пенсионната система, за да не се налага допълнително финансиране чрез ощетяване на други сектори на икономиката и за създаване на реална представа за ситуацията.

Ако не се повишава пенсионната възраст над 65 години, до навършването им всеки пенсионер, за да си заработи своята пенсия и, за да може системата да връща на всеки 50% от дохода под формата на пенсия, трябва да има кариера с продължителност:

Работещи/пенсионери

Нужен трудов стаж до 65 годишна възраст

Начало на кариерата

(на възраст)

4/1

40 години

25 години

3,6/1

44,5 години

20,5 години

3,2/1

50 години

15 години

Както се вижда от таблицата, ако пенсионната възраст не се вдига повече от 65 години, средната продължителност на живота е 75 години, а вноската за пенсия е 12,5% в държавния фонд, то цената за това ако съотношението работещи/пенсионери в даден момент стане 3,6/1, тогава всеки човек ще трябва да има поне 44,5 години трудова кариера. Такова положение не би трябвало да се допуска, но при изключителни обстоятелства, това би била цената.

При съотношение работещи/пенсионери 3,2/1 системата не би могла да се самофинансира и ще е на дефицит, защото всяко дете на 15 години би трябвало да е започнало трудовата си дейност, което е нереалистично.

Ако приемем, че в бъдеще образованието се оптимизира така, че на училище да се тръгва на 6 годишна възраст, средно образование да се взима за 11 години, а висше за 3, тогава 20 годишната възраст би била реалистична цел за започване на трудовата дейност на всеки и с натрупано добро образование.

При положение, че всеки започне да работи на 20 годишна възраст, разполагайки с висше образование, тогава пенсионната система може да издържи без дефицит на 75 годишна средна продължителност на живота, при пенсия равна на 50% от дохода и пенсионна възраст от 65 години при съотношение работещи-пенсионери 3,6/1.

67 и повече години пенсионна възраст

Ако приемем, че 20 годишната възраст в бъдеще ще бъде цел за начало на трудовата дейност за висшистите, но поради динамиката на пазара на труда хората не могат да работят непрекъснато до навършване на пенсионна възраст, тогава системата би могла да издържи и на съотношение работещи-пенсионери 3,2/1, при положение, че вноската за пенсия е 12,5%, а продължителността на живота 75 години. В такъв случай трудовата кариера средно трябва да продължава 40 години, което е възможно до навършване на 65 годишна възраст, но пенсионната възраст трябва да бъде 67 години, защото без дефицит, системата може да издържи да изплаща 50% от дохода на населението за 8 години (в примера приемаме, че средната продължителност на живота е 75 години).

Ако съотношението работещи-пенсионери се влоши до 2,8/1, тогава при запазване вноска за пенсия 12,5%, пенсионната възраст трябва да се повиши на 68 години, като отново ще са нужни 40 години трудова кариера от средния човек, и системата ще се самофинансира.

Ако съотношението работещи-пенсионери се влоши до 2,4/1, ще бъде нужно повишаване на пенсионната възраст на 69 години, като отново ще е нужен трудова кариера средно от 40 години, при вноската за пенсия от 12,5%, 75 години средна продължителност на живота и средна пенсия равна на 50% от средния осигурителен доход в страната.

Ако съотношението стане 2/1, тогава при трудова кариера 40 години от всеки средно, системата може да си позволи без дефицит плащането на средна пенсия 50% от осигурителния доход за 5 години или при средна продължителност на живота 75 години, но ще трябва да се повиши пенсионната възраст на 70 години (а всяко повишаване на пенсионната възраст означава да се увеличават други разходи – например за здравеопазване, за да бъдат 70 годишните в състояние да работят пълноценно).

Изходни позиции преди реформата

Съдейки по това, че продължителността на живота на хората следва да се увеличава постоянно, за да не се увеличават и осигуровките за пенсия, което ще спъва прогреса, ще е нужно или да се увеличава раждаемостта и създаването на грамотна работна ръка, която да вдига стандарта на всички или пенсионната възраст ще трябва да се увеличава.

По отношение на пенсиите, пред обществото стоят следните въпроси:

– колко да бъдат вноските за пенсия и какъв да бъде размера на пенсиите

– на каква възраст да става пенсионирането

– колко бързо да се постигне баланса в пенсионната система (колкото по-рязка е промяната, толкова по-голяма е съпротивата срещу нея)

– след като се постигне равновесието, да се поддържа поне нулев естествен прираст на пенсионната система в страната, което ще гарантира баланса в пенсионната система в бъдеще.

Не на последно място е необходимо да се спомене, че в крайна сметка продължителността на живота, възможностите за труд, пенсионната възраст, размера на осигуровката за пенсии и размера на пенсиите са променливи величини. Затова в предложения модел осигурителна система в настоящата разработка, всички стойности са само примерни и зависят от конкретните особености за страната където модела би се реализирал.

В крайна сметка, ако целта на държавата, която иска да има система, която може да се самоиздържа само от осигурителните вноски, то решението е съвършено просто – приходите от осигурителни вноски трябва да са равни на разходите, които се плащат за пенсии. За всички останали най-важни променливи като: съотношение между осигуряващи се и пенсионери (много зависещо от пенсионната възраст), размер на осигурителната вноска и размер на пенсията, трябва да се постигне обществено приемливо решение.

Балансът в пенсионното осигуряване се постига когато броя осигуряващи се лица * средната вноска за пенсии = броя пенсионери * размера на средната пенсия.

Като обобщение, в следващата таблица са дадени подробно различните възможности с променливите: размер на средната пенсия от дохода, размера на осигуровката за пенсия и съотношението работещи/пенсионери, което отразява в себе си продължителността на живота, пенсионната възраст и други компоненти. Това най-опростено са опциите пенсионното осигуряване да се самоиздържа без необходимост от трансфери от държавния бюджет:

Съотношение работещи/пенсионери

Какъв процент от дохода ще се получава под формата на пенсия

100%

90%

80%

70%

60%

50%

40%

30%

20%

10%

10,0

10,0%

9,0%

8,0%

7,0%

6,0%

5,0%

4,0%

3,0%

2,0%

1,0%

Каква осигурителна вноска е необходима от работещите

9,0

11,1%

10,0%

8,9%

7,8%

6,7%

5,6%

4,4%

3,3%

2,2%

1,1%

8,0

12,5%

11,3%

10,0%

8,8%

7,5%

6,3%

5,0%

3,8%

2,5%

1,3%

7,0

14,3%

12,9%

11,4%

10,0%

8,6%

7,1%

5,7%

4,3%

2,9%

1,4%

6,0

16,7%

15,0%

13,3%

11,7%

10,0%

8,3%

6,7%

5,0%

3,3%

1,7%

5,0

20,0%

18,0%

16,0%

14,0%

12,0%

10,0%

8,0%

6,0%

4,0%

2,0%

4,0

25,0%

22,5%

20,0%

17,5%

15,0%

12,5%

10,0%

7,5%

5,0%

2,5%

3,8

26,3%

23,7%

21,1%

18,4%

15,8%

13,2%

10,5%

7,9%

5,3%

2,6%

3,6

27,8%

25,0%

22,2%

19,4%

16,7%

13,9%

11,1%

8,3%

5,6%

2,8%

3,4

29,4%

26,5%

23,5%

20,6%

17,6%

14,7%

11,8%

8,8%

5,9%

2,9%

3,2

31,3%

28,1%

25,0%

21,9%

18,8%

15,6%

12,5%

9,4%

6,3%

3,1%

3,0

33,3%

30,0%

26,7%

23,3%

20,0%

16,7%

13,3%

10,0%

6,7%

3,3%

2,8

35,7%

32,1%

28,6%

25,0%

21,4%

17,9%

14,3%

10,7%

7,1%

3,6%

2,6

38,5%

34,6%

30,8%

26,9%

23,1%

19,2%

15,4%

11,5%

7,7%

3,8%

2,4

41,7%

37,5%

33,3%

29,2%

25,0%

20,8%

16,7%

12,5%

8,3%

4,2%

2,2

45,5%

40,9%

36,4%

31,8%

27,3%

22,7%

18,2%

13,6%

9,1%

4,5%

2,0

50,0%

45,0%

40,0%

35,0%

30,0%

25,0%

20,0%

15,0%

10,0%

5,0%

1,8

55,6%

50,0%

44,4%

38,9%

33,3%

27,8%

22,2%

16,7%

11,1%

5,6%

1,6

62,5%

56,3%

50,0%

43,8%

37,5%

31,3%

25,0%

18,8%

12,5%

6,3%

1,4

71,4%

64,3%

57,1%

50,0%

42,9%

35,7%

28,6%

21,4%

14,3%

7,1%

1,3

76,9%

69,2%

61,5%

53,8%

46,2%

38,5%

30,8%

23,1%

15,4%

7,7%

1,2

83,3%

75,0%

66,7%

58,3%

50,0%

41,7%

33,3%

25,0%

16,7%

8,3%

1,0

100,0%

90,0%

80,0%

70,0%

60,0%

50,0%

40,0%

30,0%

20,0%

10,0%

0,8

125,0%

112,5%

100,0%

87,5%

75,0%

62,5%

50,0%

37,5%

25,0%

12,5%

Каква осигурителна вноска е необходима от работещите

Справедливост на пенсионната система

Може би всеки ще се съгласи, че е честно да получава като пенсия точно толкова, колкото е внесъл като осигуровки (което изключително лесно може да се пресметне с голяма прецизност). Тогава може би просто трябва да се каже каква ще бъде вноската и пенсионната възраст, във фондовете да има индивидуални партиди за всеки поотделно? Кой колкото работил и плащал осигуровки, толкова да получава един ден пенсия в реално изражение?

Звучи справедливо, само че не съвсем. Парите днес със сигурност няма да са същите след 40 години, затова е нужна осигурителна система, която да е защитена от инфлацията и такава система може да се реализира единствено благодарение на държавното обществено осигуряване. Предложения в настоящата разработка модел на осигурителния принос осигурява необходимата защита срещу инфлацията.

След като се открие решение за проблема с инфлацията се появява следващия проблем – какво би станало с хората, които по една или друга причина не могат да работят 40 години (или колкото продължава средно една професионална кариера), работят нископлатен труд и пенсията им не може да покрие цената на оцеляването им, а няма солидарност? Да се оставят да се оправят сами? Тогава целия смисъл на социалното осигуряване се губи. Ако ще е така по-добре би било изобщо да не се събират осигуровки за пенсия, а държавата да остави всеки да се оправя със старините си както може. Само че в такъв случай и държавата не би била никаква държава. Какво е решението тогава? Коя е правилната формула за постигане на оптимална система за пенсионно осигуряване?

ПЕНСИОННА РЕФОРМА ПО МОДЕЛА НА ОСИГУРИТЕЛНИЯ ПРИНОС

ПРИНЦИПИ НА МОДЕЛА НА ОСИГУРИТЕЛНИЯ ПРИНОС

  1. Средния човек трябва да получи от системата точно толкова, колкото й е дал (подход на Артър Пигу – „Ефективно предлагане на публични блага има, когато положителната полезност от потребяване им и отрицателната от платените данъци се изравнят“)
  2. Осигурителната система трябва да може да измери прецизно реалния принос на всеки към системата и на база на този принос да изплаща пенсия, като в същото време солидарността е задължителна
  3. Всички осигуряващи се трябва да натрупват осигурителен принос при равни условия
  4. Данъчно-осигурителното бреме трябва да бъде максимално ниско, за да не се отнема настоящето на населението.
  5. Държавната пенсия да се състои от два стълба: първи, който осигурява минимална пенсия на всеки, в такъв размер, че да покрие минимума необходим за оцеляване, и втори осигуряващ добавка към минималната пенсия в зависимост от индивидуалния принос на лицето през цялата кариера.
  6. Задължително е единствено държавното обществено осигуряване. Частното осигуряване е вид инвестиция, и като всяка инвестиция подлежи на личен избор. Държавата няма право да влияе върху този личен избор.
  7. Всеки трябва да може да се пенсионира когато пожелае, но по никакъв начин това му ранно пенсиониране по желание не трябва да е за сметка на обществената солидарност.
  8. Никой не трябва да може да се възползва неправомерно и без основание от солидарността на осигурителната система. Опиталия се да злоупотреби, трябва да реализира във всички случаи загуба.

Моделът на осигурителния принос има за цел да се получават максимално високи пенсии, да се събират максимално ниски осигуровки за пенсия, в същото време трябва да осигури оцеляването на всеки, системата да бъде солидарна, и в същото време да се самофинансира ако е рационално. Ключовите промени, които ще настъпят при въвеждането на този модел са:
– средния гражданин да получи от системата точно толкова, колкото й е дал
– отпадане на тавана на пенсиите и максималния осигурителен доход
– справедлив начин за изчисляване размера на пенсиите
– нов начин за определяне общия бюджет за пенсии
– закриване на задължителните частни пенсионни фондове
– предоставяне на възможност на всеки да се пенсионира по всяко време
– система, която по никакъв начин не е застрашена от инфлация
– заличаване на понятието „осигурителен стаж“
– въвеждане на осигурителния принос за основен измерител в осигурителната система
– ежегодно и автоматично индексиране на пенсиите, при минимални възможности за политическа намеса
– спиране на всякаква възможност за заобикаляне на данъчното облагане, като за всеки участник в системата ще стане по-изгодно да участва в нея, отколкото да не участва
– системата постепенно ще преодолее огромния си хроничен дефицит и постигне балансирано състояние.

Отпадане на тавана на пенсиите и максималния осигурителен доход

Предложения нов модел на пенсионна система предвижда отпадане на тавана на пенсиите, също така отпадане на максималния осигурителен доход (практиката в повечето страни доказва, че „осигуровката“ е реално вид данък. Няма причина колкото по-големи доходи има човек, толкова по-малко данъци да плаща, както реално става в България – всеки трябва да плаща данъци според възможностите си. В Израел доходите над 60% от средните в страната се облагат със значително по-висока осигурителна вноска, практика присъща на типичното прогресивно данъчно облагане. Във Франция върху пенсиите се дължат осигуровки за покриване на социалния дълг. В Гърция осигуровките за солидарност от пенсиите са прогресивни в зависимост от размера на пенсията.  В Белгия, Дания, Естония, Исландия, Ирландия, Италия, Латвия, Норвегия, Полша, Португалия, Словения, Финландия и др. няма таван на осигурителния доход).

Работещите пенсионери ще плащат всички осигуровки и данъци както и всички останали. Всеки ще плаща данъци и осигуровки (като вид данък) върху дохода, който получава, без значение дали този доход е 500 лева или 500 000 лева месечно. Сегашната осигурителна система в България е крайно несправедлива спрямо доходите на най-бедната част от населението и облагодетелства хората с доходи над максималния облагаем доход. В повечето страни е прието по-високите доходи да се облагат с по-високи данъци (принцип за данъчно облагане – размера на данъците да зависи от възможността за плащането им), но в България доходите на всички получаващи над максималния облагаем доход се облагат на практика регресивно. Това означава, че бедните, на които данъчното бреме се отразява най-зле, плащат по-високи данъци в процентно съотношение от дохода си спрямо най-богатите. Максимално социално-несправедлива система. Освен това тя пречи да се оценява приноса на хората с високи доходи и по този начин ги лишава от възможност да получават по-голяма пенсия от държавата, а и от друга страна пречи на същите да подпомагат с по-големите си възможности държавната осигурителна система докато работят.

С отпадането на облагаемият максимум няма ли да се увеличи укриването на доходи?

Не, или това би било само временно, защото този, който получава високи доходи, ще да бъде крайно глупав да си създаде проблеми, при положение, че данъците и осигуровките в страната са достатъчно ниски, и няма да влошат по никакъв начин стандарта му на живот. Отпадането на облагаемия максимум е в действителност по-добрия вариант за хората с високи доходи, тъй като в повечето страни има таван на осигурителния доход, но над него следва прогресивна скала за данъчно облагане. В следствие на което високите доходи над облагаемия максимум, ще бъдат обложени с по-висок данък, но за повечето платени данъци няма да бъдат получени права за по-висока пенсия.

Изчисляване на размера на пенсията по модела на осигурителния принос

Изчисляването на размера на пенсията не трябва да се прави на база осигурителния стаж и номиналната заплата, а да се определя като сума от минималната социална пенсия в страната (100 лева за пример) и добавка в зависимост от приноса на платените осигуровки спрямо средните в страната през всеки месец до достигане на пенсионната възраст. Пример:

Лицето А има осигурителен доход през всеки отделен месец на 2010 г. 1000 лева на месец. Приемаме, че в страната средния осигурителен доход през всеки отделен месец е бил 500 лева всеки месец (което само за примера е възможно, в действителност всеки месец средния осигурителен доход в страната се променя).

Приносът на А е 2 пъти по-голям от средния за страната през всеки отделен месец, затова за всеки месец през 2010 г. той ще получи по 2 точки. Когато дойде време за ползване на осигурителни права, А ще има от 2010 г. – 24 спечелени точки общо.

Ако А е работил при същите условия, но не през цялата година, а само 8 месеца, ще получи 8 * 2 точки = 16 точки осигурителен принос в осигурителната система.

Ако в продължение на 40 години А плаща два пъти повече осигуровки от средното за страната, ще има 24 точки * 40 години = 960 точки.

Ако лицето В се осигурява върху 500 лева на месец, и това е средното за страната. Това означава, че В ще има по 1 точка всеки месец или 12 точки за година. Ако внася осигуровки 40 години върху този доход, до навършване на пенсионна възраст ще има 480 точки или два пъти по-малко от А.

Това на пръв поглед ще означава, че А би трябвало да получава два пъти повече пенсия от В. Изглежда справедливо, само че не съвсем, не е и рационално (за човека в пустинята, първата чаша с вода е животоспасяваща, от втората има голяма полза, третата вече трудно ще изпие, а жегата в пустинята би изпарила водата много бързо. Може би е далеч по-рационално тази трета чаша в повече, да отиде при този, за който ще е животоспасяваща?). Нека да не забравяме, че преди всичко пенсионната система като част от общественото осигуряване е със социални функции, затова модела пенсионна система базирана на осигурителния принос предвижда индивидуалния принос към системата да бъде едната част от формиране на пенсията на всеки, а другата част да бъде със социални функции, еднаква за всеки един пенсионер и да бъде равна на размера на ежегодно определяната минимална социална пенсия за старост, която да гарантира физическото оцеляване на всеки.

Колко да бъде бюджета за пенсии?

Модела на осигурителния принос ще дава свобода на правителството да провежда гъвкава социална политика, но хората днес искат гаранции, че като си плащат съвестно осигурителните вноски, ще имат справедливо определени пенсии.

За да бъде пенсионната система в равновесие, ако средния гражданин работи 40 години и ще получава пенсия средно 10 години, и ако пенсионната му вноска в държавното обществено осигуряване е 12,5%, ще може да очаква пенсия равна на 50% от дохода си средно. Принцип, който трябва да се приеме е как да се определя бюджета за пенсии за всички пенсионери взети заедно. При приети с обществено  съгласие тези пропорции за пенсионната система, формулата за определяне на минималния общ бюджет за пенсии трябва да е следната:

Бюджета за пенсии на всички пенсионери за следващата бюджетна година трябва да е не по-малък от броя на всички пенсионери, въз основа на които е отпусната пенсия за осигурителен принос и възраст към 30.09 на предходната година * средномесечния осигурителен доход в страната за последните 36 месеца до 30.09 на предходната година * 50% * 12 месеца.

Средната пенсия в страната за примера ще е 250 лева (500 лева *50%).

Ако приемем, че броя на всички пенсионери е 2 милиона, средномесечния осигурителен доход през предходните 36 месеца до 30.09 на годината предхождаща следващата бюджетна година е 500 лева, това означава, че бюджета за пенсии общо ще бъде равен на 2 милиона пенсии * 250 лева месечно * 12 месеца = 6 милиарда лева. Следователно в минималния бюджет за пенсии трябва да има пари за 2 милиона средни пенсии, колкото са всички пенсионери.

Заложено е периода, през който се изчислява средномесечния осигурителен доход за целите на определяне бюджета за пенсии да бъде 3 години, защото по този начин се осигурява на системата и на размера на пенсиите една по-голяма стабилност. Няма да има резки колебания през годините, тъй като средно през всяка от предходните 3 години са събирани достатъчно средства, за да се изплатят пенсии в размера за следващата календарна година.

Този общ бюджет за пенсии ще се разпределя така, че където малкото пари повече са жизненоважни, ще отидат точно там (пенсията на всеки пенсионер = минималната социална пенсия + съответстващата на приноса към системата през цялата му кариера добавка).

Моделът може да работи по този начин без дефицит (дори е напълно възможно да се генерира излишък), при съотношение работещи/пенсионери 4 към 1, вноска за пенсия 12,5% и средна пенсия 50% от средния осигурителен доход в страната за последните 3 години.

При нормални условия, с повишаването на жизнения стандарт в страната, пенсиите ще растат автоматично всяка година. Пенсионерите имат интерес средната работна заплата в страната (средния осигурителен доход) да се повишава, което ще рефлектира положително и на размера на средната пенсия.

Към така определения минимален бюджет за пенсии правителството, когато има възможност, ще добавя и допълнително субсидия, но в такъв случай средния пенсионер ще започне да получава повече, отколкото системата може да си позволи, като по този начин потенциално биха се ограбвали други сфери от икономиката като образование, култура, вътрешна сигурност и т.н. Популизма да се дават по-високи пенсии от справедливо определените ще срещне съпротивата на всички и в крайна сметка мераците за подобни действия ще секнат, а средната пенсия, определена по модела на осигурителния принос, ще запазва своя размер през годините.

Минимални пенсии и размер на пенсиите

Държавата ще определя всяка година размера на социалната пенсия за старост със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. За демонстрация как модела на осигурителния принос работи и за опростяване на пресмятанията ще се приеме, че социалната пенсия за старост е равна на 100 лева.

Според модела на осигурителния принос, всяка индивидуална пенсия за възраст и натрупан минимален осигурителен принос, ще се състои от два стълба от държавното обществено осигуряване. Първият стълб е минималната социална пенсия за старост (100 лева), а вторият е в зависимост от натрупания осигурителен принос на всеки пенсионер.

Това означава, че социалната пенсия за старост е базовата пенсия, и върху нея всеки ще получава според каквото е давал на системата през годините. За примера ще приемем, че:

– пенсионерите в България са 2 милиона човека.

– от тях по модел ще бъдат давани всяка година за пенсии 6 милиарда лева (защото за примерите средния осигурителен доход в страната е 500 лева, а средната пенсия трябва да бъде 50% от този доход или 250 лева).

2 милиона пенсионера трябва да получат поне по 100 лева месечно или 1200 лева на година. За това са нужни 2,4 милиарда лева общо. Така всеки пенсионер в страната ще има определен абсолютен минимум за съществуването си, а останалите предвидени 3,6 милиарда от бюджета за пенсии ще се разпределят допълнително върху 100-те лева месечно за всеки пенсионер според приноса му.

На всеки пенсионер ще бъдат събрани точките (принос към пенсионната система през цялата кариера), за да се получи общия сбор и да се определи 1 точка осигурителен принос на колко лева е равна допълнение към пенсията през следващата година.

Ако приемем, че всичките 2 милиона пенсионери са работили средно 40 години на средния осигурителен доход в страната (500 лева за примера) = 40 години * 1 точка * 12 месеца * 2 000 000 пенсионера = 960 000 000 точки осигурителен принос общо в системата.

За разпределяне на база принос са останали от бюджета 3,6 милиарда лева, което означава, че всяка точка принос ще бъде равна на 3 600 000 000 лева/ 960 000 000 точки осигурителен принос = 3,75 лева за всяка точка осигурителен принос.

Така лицето А отпредходните примери за своите 960 точки принос по време на кариерата си, ще получи за годината допълнителни 960 * 3,75 лева или 3600 лева върху минималната пенсия.

В ще получи за своите 480 точки два пъти по-малко от А допълнение към минималната пенсия или 480 * 3,75 лева = 1800 лева.

Разпределена по месеци пенсията на А и В ще бъде следната:

А = 100 лева + 3600 / 12 = 100 + 300 = 400 лева на месец

В = 100 лева + 1800 / 12 = 100 + 150 = 250 лева на месец

Докато за А от неговите 1000 лева заплата в продължение на 40 години (като средната е 500) и пенсия 400 лева, това ще означава, че ще получава от държавния пенсионен фонд само 40% от това, върху което се е осигурявал, то за В с неговите 500 лева заплата и 250 лева пенсия, пенсията ще бъде 50%. Средния пенсионер ще получава от държавното обществено осигуряване точно 50% от средния осигурителен доход в страната за последните 36 месеца към 30.09 на предходната година през следващата бюджетна година. Или по друг начин казано средния пенсионер ще получи точно толкова, колкото е давал през годините в системата.

В такъв случай изглежда, че хората с най-голям принос ще бъдат най-ощетени, но когато става дума за пенсии, трябва да се помисли, че с всяко нарастване на дохода, пределната полезност от него намалява (разбира се като се говори за пенсии от 250 лева всеки лев е критичен, но положението е принципно и реално средната пенсия ще се индексира спрямо средния осигурителен доход в страната автоматично, когато средния осигурителен доход стане 5000 лева, то средната пенсия ще бъде 2500 и тогава съвсем различно ще се гледа на всеки лев, но модела на осигурителния принос отново ще разпределя по най-справедливия и социален начин). Най-нуждаещите се ще получават в процентно съотношение малко по-голяма пенсия. Подобен подход се използва в САЩ, където при изчисляването пенсията от средните доходи на лицето, най-ниските доходи се взимат под внимание в най-висока степен. Доходите от определено ниво до друго по-високо, се взимат под внимание в по-малка степен и т.н. Но САЩ се налага по административен начин да се залагат тези прагове, докато в модела на осигурителния принос същия ефект се постига автоматично. В Израел социалния ефект се постига като доходите над 60% от средните в страната се облагат със значително по-висок размер на осигуровките, отколкото по-ниските доходи. В почти всички страни по света пенсиите подлежат на данъчно облагане. Отново по административен начин по-високите пенсии подлежат на редукция, докато по модела на осигурителния принос, данъци върху пенсиите не е необходим, тъй като солидарността в рамките на възрастното поколение се реализира чрез стартовата минимална пенсия, която получават всички пенсионери. А солидарността на работещото поколение спрямо пенсионерите се реализира чрез гарантираната средна пенсия от 50% от средния осигурителен доход в страната за последните 3 години.

Хората с по-високи доходи едва ли някога ще приемат, че от тази солидарност имат някаква полза, и ще смятат, че са ощетени. Но тяхното ощетяване е само привидно. Едва ли с приноса си от 12,5% вноска за пенсия от предполагаемо големия си доход е било нарушено финансовото им състояние през годините. Може да се предположи и, че много богатите хора по никакъв начин не би трябвало да разчитат на пенсионната система (чиято основна функция е социалната), да живеят така, както са живели преди (по модела „Беверидж“ неслучайно целта на осигурителната система не е да се запази благосъстоянието на всеки, такова каквото е било преди пенсионирането, а да се намали бедността. Който иска да запази същия си стандарт на живот, трябва да инвестира доброволно допълнително.). Разполагали са с допълнително количество средства, които като едни богати хора, които могат да се грижат сами за парите си, са инвестирали разумно и ще се радват на богати старини. Не трябва и да се забравя, че в повечето страни има таван на осигурителния доход, за който се получават повече права за пенсия, а над него се плащат само прогресивни данъци, срещу които не се получават никакви права. По модела на осигурителния принос хората с по-големи доходи, за по-големите данъци, които плащат, ще получават по-големи права за пенсия. Освен това, с помощта на частните пенсионни фондове (които по модела на осигурителния принос действително ще се превърнат в такива), всеки ще може да заделя доброволно средства за допълнителна пенсия, като до 10% от доходите на лицето от труд, внесени за допълнителна пенсия от частен пенсионен фонд, няма да бъдат облагаеми с данък общ доход.

За пример, да предположим, че А ще е заделял по 5% от дохода си от 1 000 лева всеки месец в собствена сметка в доброволен частен пенсионен фонд, в продължение на 40 години. Това означава, че ако пенсионния фонд успява да покрие поне равнището на инфлацията (което трябва да бъде минималната доходност на всички частни фондове, или в противен случай от тях няма да има никакъв смисъл и те ще трябва да преустановят дейността си и управляващите ги дружества да компенсират клиентите си за своя сметка), А ще е натрупал в лична сметка 5% от 1000 лева * 12 месеца * 40 години = 24 000 лева сегашни пари. Ако ще изразходва тези средства в продължение на 10 години, това означава, че допълнително от частния си пенсионен фонд ще си докарва по 24 000 лева / 10 години / 12 месеца = 200 лева на месец. Общата пенсия на която ще може да разчита е 400 лева от държавата + 200 лева от частния пенсионен фонд или 600 лева общо, което вече прави 60% от заплатата си през 40-те години кариера.

B с два пъти по-малката заплата (която е на средния гражданин) и при същите условия, ако внася допълнително и в частен пенсионен фонд, ще получи по 100 лева на месец допълнително в продължение на 10 години, и с 250-те лева от държавата общата пенсия ще му бъде 350 лева или 70% от дохода, върху който е плащал данъци.

За примера ще приемем съществуването и на C.C се осигурява в продължение на 40 години, работи при заплащане 5000 лева на месец (10 пъти повече от средната работна заплата). Когато дойде време C да се пенсионира, ще има принос 10 * 12 * 40 = 4 800 точки * 3,75 лева за всяка точка принос = 18 000 лева.

Следователно пенсията на C осигурена от държавата, ще бъде равна на 100 лева месечно (минималната пенсия) + 18 000 лева през годината за личния принос. В примера C ще получава пенсия равна на 19 200 лева на година или 1600 лева на месец. Наистина значително по-малко от това, което получава докато работи. Към тази сума трябва да прибавим и 5% (влагани доброволно всеки месец), от индивидуалната партида в частния пенсионен фонд, който осигурява доходност равна на размера на инфлацията през всичките 40 години и парите за пенсии запазват стойността си. 5% от 5 000 лева са 250 лева на месец. За 40 години събраната сума е 40 * 12 * 250 = 120 000 лева сегашни пари. Приемаме, че трябва да бъдат получени за 10 години живот след пенсия, което прави по 120 000 лева / 120 месеца = 1 000 лева на месец. Така пенсията на C ще бъде равна на 1 600 лева от държавата + 1 000 лева от частния фонд = 2 600 лева на месец, което в никакъв случай не е малка пенсия за България, въпреки че дохода на C е бил в продължение на 40 години 5000 лева (10 средни работни заплати). C ще получава само 52% от заплатата си под формата на пенсия, но това пак е повече, от колкото при сегашната пенсионна система и същевременно пенсионната система спазва правилата за солидарност и оптимално преразпределение на ресурсите.

Изглежда, че получаващите най-големи доходи ще бъдат най-ощетени от тази система. Това е така, защото в зададения пример държавния бюджет за пенсии се намира в катастрофално състояние и дори и по новия модел наследството на стария е за примера цели 40% от бюджета да отидат за покриване на минималните средства за оцеляване на всички пенсионери, а 60% се разпределят на база принос. Защо е заложена в модела тази „несправедливост“? Защото населението с по-високи доходи има образованието, има потенциала да направи така, че минималната пенсия (осигуряваща само най-необходимото за оцеляване) в бъдеще да се покрива от много по-малка част от бюджета за пенсии (тъй като доходите в страната ще растат, а средната пенсия пропорционално) и тогава разпределяната част на база личен принос ще бъде по-голяма и съответно разликите в пенсиите на бедни и богати ще могат да бъдат значителни, а в процентно съотношение ще се доближават.

Ако доходите в страната са ниски, това е провал за цялото общество и значението на индивидуалния принос се намалява. За пример: в спорта когато отбор изгуби мач, няма голямо значение колко добре е играл отделен играч, колко се е откроил, ако заради егоизъм, безотговорност или по други причини е настъпил провал и мачът е изгубен. Тогава целия отбор губи. Такъв е и живота. Точно затова са лидерите в отбора – те получават и по-големи доходи. Изведат ли отбора към победа и личния им принос ще се открои много ясно. Затова всички би трябвало да играят с мисълта целия отбор да спечели, а за индивидуалните си възможности и принос след това всеки ще получава допълнително възнаграждение.

Ако богатите (лидерите в отбора за примера) не използват потенциала си в полза на обществото, тяхното „наказание“ ще бъде открито в тази система, която им казва, че както те са оставили държавата да се оправя сама, така и държавата ще им предостави в замяна заслуженото през годините – да платят солидарно за щетите.

Справедливо ли е да бъде така? Справедливостта е много относителна и зависи от гледната точка. Но ако се гледа неутрално на нещата, да, справедливо е, защото ако хората с потенциал не го използват и оставят държавата да се оправя както може и дори работят срещу нея, реално и държавата няма да има как в отплата да им предостави много повече от средствата да оцеляват. Едно добре развито общество може да се изгради от добре образованите. Те трябва да имат отговорност към системата. Каквото направят за нея, същото ще им върне в отплата след време.

Докато за бедните хора, които не могат да управляват ресурсите си и основно затова са бедни, единствената възможност за физическо оцеляване на стари години би била социалната пенсионна система. Човек с доходи под необходимия минимум за оцеляване може да се каже, че е опасен за обществото, защото ще бъде гладен, болен, отчаян, лесно ще си продава гласа, лесно ще може да се лъже и това в крайна сметка струва по-скъпо на обществото. И ако някой трябва да плати сметката, дали това ще е този, който няма нищо? Естествено, че пак хората с по-голям потенциал ще трябва да платят.

Предложената пенсионна система на осигурителния принос може да изглежда, че е твърде социална, но всъщност е неутрална пенсионна система, без дефицит (когато съотношението работещи/пенсионери стане 4/1), която осигурява минимума социалност необходим за съществуването на стабилно общество. Като отпада възможността да се спекулира с минимума социална политика за пенсионерите, ще може политическия диалог да бъде насочен в посока на развитието. Системата може да се възприема и като максимално либерална, защото е предвидено в схемата, че вноската за пенсия в общественото осигуряване ще бъде само 12,5% (17,8% през 2011 г.), а над това който иска да се осигурява допълнително, може да го прави, който не иска, няма да се осигурява допълнително. Това оставя повече пари в хората и бизнеса като всяко намаляване на данъците се отразява добре на икономиката като цяло.

Ощетени от пенсионната система на осигурителния принос

Какво ще стане с пенсионерите, които сега получават по-голяма пенсия, отколкото биха получавали при преизчисляване на реалния им принос към системата? И кои ще са тези хора?

Пенсията на никой от сегашните пенсионери не трябва да се намалява в следствие от реформата, за да няма недоволство. Докато всички нови пенсионери от следващата година след приемане на реформата ще се пенсионират по новата система, то настоящите пенсионери ако получават повече, от колкото биха получавали при преизчисляване на пенсията на базата на осигурителния им принос, ще продължат да получават същата сума, като разликата ще трябва да се дофинансира от бюджета, „сребърния фонд“, и вноските, които са събирани в задължителните частни пенсионни фондове, които преминават в управление на държавата, в рамките на няколко години. Така настоящите пенсионери няма да се чувстват ощетени от промяната. С течение на времето обаче, при индексиране на пенсиите, тези на сегашните пенсионери, които биха се чувствали ощетени от реформата, няма да се повишават докато не се изравнят с пенсията, която би трябвало да получават, при изчисляване на пенсията на базата на осигурителния принос по новата система. Когато това стане, пенсията им ще започне да се индексира автоматично с тази на всички останали.

Пенсиите на пенсионерите, които в момента получават по-малко отколкото биха получавали по новата система, ще се преизчислят по новата система и ще се индексират постоянно. Разликата трябва да се поеме от бюджета, сребърния фонд и вноските от фондовете за „допълнително-задължително“ пенсионно осигуряване, но и в момента държавния бюджет трябва да дофинансира пенсионната система в огромни размери. С всяка следваща година дефицита на фонд „Пенсии“ ще намалява реализирайки се модела на осигурителния принос, а до момента на балансиране на системата, държавата ще има един солиден буфер.

Най-бедните слоеве на населението в пенсионна възраст ще бъдат най-печелившите от реформата, но те и реално са в най-тежко положение и ефектът ще бъде най-силен при тях, което е и една от целите на реформата, модела на осигурителния принос, както и на всяка една система за социална сигурност.

Примери:

Ако приемем, че B при сегашната нереформирана пенсионна система е работил 40 години при заплата от 500 лева (средната в страната), би трябвало да получава пенсия равна на около 40% от тази заплата или 500 * 40% = 200 лева.

При пенсионната система по модела на осигурителния принос, B(средната класа за примера) ще получава минималната като гарантирана пенсия, а в примера за такава беше определена 100 лева, и след това ще получи съгласно приноса си 40 * 12 = 480 точки, а като за примера е прието, че 1 точка е равна на 3,75 лева, допълнително към тези 100 лева на месец B ще получава и 1 800 лева / 12 месеца, или общо държавната пенсия на B е равна на 250 лева (средната пенсия в страната).

Очевидно средната класа автоматично получава според новата пенсионна система по-голяма държавна пенсия от сега предложените. В примера всеки, който работи за по-малко (но не много по-малко, за да покрие минималните изисквания за принос) пари от B(средната класа) в продължение на 40 години, ще бъде още по-доволен спрямо сегашната пенсионна система.

Справедливо ли е това? Някой ще работи с ниско заплащане, а колкото по-ниско е било заплащането в продължение на 40 години, толкова по-голям процент от това заплащане ще получава под формата на пенсия, защото държавата първо гарантира физическото оцеляване на всеки, и след това допълнително награждава всеки според приноса (по подобен начин като краен резултат е реализиран модела на пенсионната система в САЩ, който обаче се нуждае от постоянна административна намеса.). А справедливо ли е някой да работи за малко пари в продължение на 40 години? Не трябва да се забравя правилото, че богатството е относителна категория, а богатите са богати, единствено защото има бедни. Рискът при последните да не достигнат пенсионната възраст е много голям и осигуряването на поне минималните средства за оцеляване е най-малкото, което държавата може да направи за тях, дори и в очите на останалите да изглежда, че получават твърде много в последните си години. Следващия въпрос също не е за пренебрегване. Икономически изгодно ли е на държавата да дава пенсии, с които най-бедната част от населението изобщо не може да оцелява, в следствие на което да има увеличение на разходите за здравеопазване, да се увеличава социалното недоволство, хората, които не вярват в системата и работят срещу нея? Дали това не излиза много по-скъпо на държавата в момента?

Очевидно бедните в никакъв случай няма да бъдат ощетени от предложената реформа на пенсионната система. При каква работна заплата някой може да има претенции, че ще получава по-малко пенсия след реформата, спрямо нереформираната пенсионна система в момента (въпреки последните промени от 2010-11 г.)? Настоящите пенсионери получават приблизително 40% от доходите си през време на кариерата. По модела на осигурителния принос ще могат да очакват пенсия равна на минималната пенсия + допълнение равно на приноса към системата. За да се установи от кое ниво някой може да се чувства ощетен, се използват отново следните изходни данни:

– Минималната пенсия осигурена за всеки пенсионер е 100 лева на месец

– Общият принос в системата е равен на 960 000 000 точки

– Пенсионерите са 2 000 000, бюджета за пенсии общо е 6 000 000 000 лева.

– Средния осигурителен доход в страната е 500 лева, средната пенсия 250 лева.

– 2 400 000 000 лева са нужни, за да се осигури за всеки пенсионер пенсия покриваща абсолютния минимум за оцеляване.

– Бюджета за пенсии, който ще се разпределя на база принос е 3 600 000 000 лева

– Стойността на 1 точка осигурителен принос през годината е равна на 3,75 лева.

– Минималната пенсия за старост е 100 лева, а със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване минималната пенсия за стаж и възраст е 145 лева (2012 г. по старата система).

– Приемаме, че всеки решава да инвестира и 5% от доходите си доброволно в частен пенсионен фонд, който носи нулева реална доходност (тоест парите запазват стойността си във времето, което ще е минималното изискване към частните пенсионни фондове по модела на осигурителния принос)

В следващата таблица е показана разликата между новата пенсионна система на осигурителния принос и старата нереформирана пенсионна система осигуряваща към 2012 г. около 40% пенсия от дохода (с таван на пенсиите и осигурителния доход):

Доход

Пенсия по модела на осигурителния принос, с доброволна вноска от 5% в частен пенсионен фонд

Стара система

Разлика

Разлика в %

Минимум

За принос

Общо

% от дохода

От частен фонд

Общо

% от дохода

Родени

преди 1960

% от дохода

Родени

след 1959

% от дохода

1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

11

12

13

14

250

100

75

175

70%

50

225

90%

145

58%

195

78%

30

12%

300

100

90

190

63%

60

250

83%

145

48%

205

68%

45

15%

400

100

120

220

55%

80

300

75%

160

40%

240

60%

60

20%

500

100

150

250

50%

100

350

70%

200

40%

300

60%

50

14%

600

100

180

280

47%

120

400

67%

240

40%

360

60%

40

10%

700

100

210

310

44%

140

450

64%

280

40%

420

60%

30

7%

800

100

240

340

43%

160

500

63%

320

40%

480

60%

20

4%

900

100

270

370

41%

180

550

61%

360

40%

540

60%

10

2%

1000

100

300

400

40%

200

600

60%

400

40%

600

60%

0

0%

1500

100

450

550

37%

300

850

57%

600

40%

900

60%

-50

-6%

2000

100

600

700

35%

400

1100

55%

700

35%

1100

55%

0

0%

2500

100

750

850

34%

500

1350

54%

700

28%

1200

48%

150

11%

3000

100

900

1000

33%

600

1600

53%

700

23%

1300

43%

300

19%

4000

100

1200

1300

33%

800

2100

53%

700

18%

1500

38%

600

29%

5000

100

1500

1600

32%

1000

2600

52%

700

14%

1700

34%

900

35%

10000

100

3000

3100

31%

2000

5100

51%

700

7%

2700

27%

2400

47%

От таблицата се вижда, че „ощетените“ от реформата спрямо останалите пенсионери, са тези, които са давали принос в пенсионната система в продължение на 40 години между 2 и 4 пъти над средния осигурителен доход.

Равновесната точка при която хората ще получават еднаква държавна пенсия и при нереформираната пенсионна система и при предложения модел за пенсионна система и стойностите от примера, е 1 000 лева (като средния осигурителен доход в страната е 500).

При старата пенсионна система осигуряваща около 40% от дохода, хората ще получават пенсия равна на 400 лева (1000 * 40%). По модела на осигурителния принос хората ще получават също 400 лева пенсия, като приемем посочените по-горе данни за фактически (100 лева минимална социална пенсия и принос 2 точки на месец в продължение на 40 години, за който се получават допълнителни 300 лева на месец)

Всички, които получават по-ниски доходи през цялата си кариера, могат да се считат за облагодетелствани от новата пенсионна система (получили солидарност, за да оцеляват), а всички с по-високи доходи от равновесната точка могат да претендират, че са ощетени (били са солидарни).

Не може да се предлага обаче реформа, която ще ощети вече пенсиониралите се. Затова хората, които биха получавали повече при нереформираната пенсионна система спрямо новия модел на осигурителния принос, ще продължат да получават същата пенсия, като тя няма да бъде повишавана, докато след време не се изравни със сумата за пенсия, която биха получавали при новия модел. След това, пенсиониралите се при старите условия влизат в механизма на новия модел на изчисляване на пенсията.

Втората равновесна точка се постига в примера и при доход от 4 пъти спрямо средния осигурителен доход в страната (всичко над това отново е в полза на пенсионера спрямо сегашната система), защото по модела на осигурителния принос отпада тавана на пенсиите и тавана на осигурителния доход.

Частните пенсионни фондове

В частните фондове за допълнително-задължително пенсионно осигуряване в България по старата система на осигурителния стаж, за всички родени след 1959 г. трябва да се внасят 5% (7% след 2016 г.) от доходите им задължително, като има и опцията за допълнително доброволно пенсионно осигуряване срещу държавни преференции при данъчното облагане. Отделно от това работещите при първа и втора категория труд се осигуряват задължително в частен професионален пенсионен фонд.

Новия модел пенсионна система на осигурителния принос е създаден да работи на пазарни принципи, въпреки, че е и социален. Затова след реформата такова нещо като частен фонд за „допълнително-задължително“ пенсионно осигуряване не може да съществува. Вноските в частни пенсионни фондове не са социално осигуряване и би трябвало да са лична инвестиция. Всеки сам трябва да реши нужна ли му е тази лична инвестиция или не му е нужна. Важни за пенсионната система обаче биха могли да бъдат фондовете за допълнително доброволно пенсионно осигуряване в частен пенсионен фонд, които продължават да съществуват по модела на осигурителния принос. Те представляват възможност за лична инвестиция и затова трябва да ги има като една алтернатива на банковия депозит например. Най-обобщено промените свързани с частните пенсионни фондове по модела на осигурителния принос са няколко:

  1. Прекратяване на дейността на фондовете за допълнително-задължително пенсионно осигуряване и задължителните частни професионални фондове, като средствата набрани по сметките на гражданите се превеждат на НОИ, като в замяна държавните пенсии няма да бъдат редуцирани на родените след 1959 г., пропорционално на вноските във фондовете за допълнително-задължително пенсионно осигуряване както е предвидено в момента. Пенсиите на работещите при първа и втора категория труд ще бъдат изплащани от НОИ. Трябва да се даде и възможност на хората, които смятат, че задължителния им частен пенсионен фонд е натрупал повече средства, отколкото биха получавали от НОИ, да имат възможност да се откажат от част от държавната си пенсия и натрупаните средства по личната им сметка в задължителен частен пенсионен фонд ще им бъдат прехвърлени към доброволен частен пенсионен фонд (През 2010 г. унгарското правителство позволява на населението да избира дали да участва частично в частните пенсионни схеми или да се прехвърли изцяло към държавното обществено осигуряване. Получили възможност да избират, 97% от населението се прехвърля изцяло към държавното осигуряване и възстановява правата си за пенсия, все едно задължителните частни пенсионни фондове никога не са съществували. Причината за почти пълния отказ от участие в частните пенсионни схеми е, че гражданите изпитват дълбоки съмнения, че частното пенсионно осигуряване би им донесло сигурен доход на старини – Changes in the Hungarian pension system in 2010-2011). Подобно отказване от част от държавната пенсия или право на по-ранно пенсиониране за работещите при първа и втора категория труд ще може да стане след изрично писмено волеизявление.
  2. Частните пенсионни фондове за допълнително пенсионно осигуряване продължават дейността си, ще работят на пазарен принцип и ще представляват алтернативна инвестиция за гражданите. Тъй като представляват специфичен вид инвестиция, който да гарантира сигурност, те трябва да постигат доходност за средствата, които са им поверени равна на инфлацията в страната през годината. В противен случай, за всяко тримесечие в което не са спазили условието, управляващите ги дружества трябва за своя сметка да компенсират разликата. Това ще гарантира, че парите за пенсии в частния пенсионен фонд няма да загубят стойността си във времето, което е и единствения смисъл от съществуването им.
  3. Пенсионно-осигурителните дружества трябва в края на всяка година да разполагат със собствен капитал равен на поне 10% от събраните за управление средства. Това ще гарантира, че в нормална обстановка дружеството има нужния собствен ресурс да покрие едноцифрена инфлация през годината.
  4. Дружествата, които нарушат тези правила и не компенсират загубите ще им се отнема лиценза.

Държавата ще разрешава и поощрява гражданите да инвестират доброволно във фондове за допълнително пенсионно осигуряване (чрез данъчни преференции) и по този начин ще дава възможност на частни дружества да генерират капитал, защото се предполага, че те ще могат да управляват средствата поне толкова добре, колкото и държавата. А държавата по новия модел на осигурителния принос ще осигурява пенсии, които не могат да се засегнат от инфлация и зависят от икономическото развитие в страната. Частните пенсионни дружества трябва да постигат поне постижението на държавата, в противен случай полза за обществото от съществуването им няма.

Млади пенсионери

Какво би било ако човек може да се пенсионира по желание на 40 примерно? Звучи екзотично, но има професии, при които хората са подложени на изключителен стрес, но за сметка на това са много добре платени. В даден момент тези хора могат да решат да се оттеглят, а сегашната пенсионна система на осигурителния стаж не допуска подобно нещо.

За модела на осигурителния принос, понятието „млад пенсионер“ би могло да бъде нещо съвсем нормално. Всеки ще може да се оттегли в заслужена почивка веднага щом пожелае, при спазване на следните няколко условия:

– да покрива условието за минимален натрупан принос за допускане в пенсионната система;

– да плати веднага стойността на осигуровките дължими от самоосигуряващите се лица, за месеците, които му остават до навършване на законната пенсионна възраст + четирикратния размер на вноските за пенсии през този период + четирикратния размер на вноската за пенсия за всяка точка осигурителен принос, която е натрупал до момента, върху средния осигурителен доход в страната. Логиката за четирикратния размер е, че по модел – средната пенсия е 50% от средния осигурителен доход в страната, а осигуровката за пенсия е 12,5%, което е четири пъти разлика. Трябва да се работи и плащат осигуровки 4 месеца при среден доход, за да се изплати 1 месец средна пенсия.

За пример – ще приемем, че възрастта за пенсиониране е 65 години. 45 годишен гражданин не желае повече да работи и иска да излезе в заслужена почивка. Колко трябва да плати, за да се пенсионира веднага?

Разликата до навършване на пенсионната възраст в случая е 20 години. Приемаме, че средната работна заплата в страната е 500 лева. Осигуровките са както следва според модела:

– 12,5% за фонд пенсии

– 8% за здравно осигуряване

– 3,5% фонда за общо заболяване и майчинство

Общата сума, която трябва да се плати за всеки месец е равна на:

– 500 * 24 % за осигуровки = 120 лева

– Четирикратния размер на вноските за пенсия е равен на 12,5% * 4 = 50% * 500 лева = 250 лева.

Общо разходите на месец за осигуровки са 120 + 250 = 370 лева на месец.

За всеки месец до навършване на пенсионна възраст, в случая 20 години * 12 месеца = 240 месеца трябва да се платят веднага 88800 лева.

Ако лицето има натрупани 300 точки осигурителен принос до момента, трябва да плати за още 300 месеца четирикратния размер на осигуровката за пенсия, върху средния осигурителен доход в страната = 300 месеца * 250 лева = 75000 лева

Общо разходите, които трябва да направи са 88800 + 75000 = 163 800 лева и лицето на 45 години ще може да се пенсионира.

Това не изключва възможността 45 годишния пенсионер да продължи да работи ако иска. Колкото повече работи, толкова повече ще му се увеличава приноса към системата и следователно пенсията, която ще получава. Приносът, който ще получава обаче ако е пенсиониран преди навършване на стандартната пенсионна възраст, и работи до навършването й, при среден осигурителен доход в страната през съответния месец ще е 0,25 точки, а не 1 точка. Тъй като младия пенсионер вече получава пенсия и ще я получава по-дълго от средния пенсионер, а за всеки месец получаване на средна пенсия, средния човек трябва да работи 4 месеца. След като навърши пенсионна възраст и ако продължава да работи, то за месеца, в който се осигурява върху средния доход в страната, ще получава 1 точка осигурителен принос, както и всички останали.

Защо който иска да се пенсионира по-рано от пенсионната възраст да трябва да плаща и за здравно осигуряване и за майчинство, а не само осигуровките за пенсия? Справедливо ли е това?

Да, защото от момента на пенсионирането си, човекът има до края на живота си всички права на пенсионерите – безплатно здравно осигуряване, преференции за градския транспорт, за държавните железници и т. н. Независимо, че е пенсионер, всеки трябва да даде принос към поддържането на демографското равновесие чрез вноските за фонда за майчинство, за да бъде пълноценен член на обществото. Освен това новата пенсионна система отчита приноса на всеки към системата. А в тази система всички, за да получат 1 точка принос плащат полагащите се осигуровки върху средния осигурителен доход в страната. Затова и всеки, който иска да се пенсионира предсрочно, трябва да плати равностойната сума върху всички предвидени осигуровки към датата на предсрочното си пенсиониране. Само тогава неговия принос би бил съпоставим към приноса на всички останали пенсионери. Четирикратния размер на вноските за пенсия е, за да се покрият допълнителните разходи през годините до навършване на пенсионната възраст. Четирикратния размер на вноските за приноса, който е натрупало лицето до момента са, защото и на база на тях ще получава своята пенсия, което отново е непредвиден разход и някой трябва да го плати.

Инфлацията

Модела на осигурителния принос по никакъв начин не може да бъде засегнат от инфлацията. Системата дава всеки месец определен брой точки на работещите, в зависимост от съотношението между тяхната работна заплата и средната работна заплата за страната.

За пример: ако А работи за 1000 лева на месец, а средната работна заплата през този месец е 500 лева, А ще получи за месеца 2 точки принос.

В работи за 500 лева на месец, което е средната работна заплата в страната и съответно ще получи 1 точка принос.

Ако следващия месец, в резултат от каквито и да е събития инфлацията е довела до това, че средната работна заплата е станала 5000 лева, ако останалите социално-пазарни отношения в страната са се запазили, би трябвало А да получава за същата си дейност 10000 лева на месец, а B за същата си дейност 5000 лева на месец. В този месец приноса на A отново ще бъде 2 точки, а на B 1 точка.

Инфлацията може да има изключително негативни последици върху всички останали сектори и фактически да се отрази и на реалния размер на пенсиите в страната, но приноса на всеки към системата днес, след 10 години, след 40 години или след 140 години ще се отчита по един и същи начин. Важно е това, което човекът е давал през съответния месец спрямо всички останали. В бедни години може да е по-малко в номинална стойност, но пенсионната система се интересува от реалния му принос, който да може да бъде съпоставим през годините.

Друго важно нещо е, че парите за пенсии не могат да бъдат изядени от инфлацията, защото това, което се изкара през годината се дава веднага на пенсионерите. Една тежка инфлация не би могла да нанесе твърде големи поражения върху пенсионната система или най-малкото те не биха били по-големи от пораженията върху всички останалите сектори в страната.

Какво предвижда пенсионната система за лицата, за които не може да се определи с точност приноса им

Няма да бъде невероятно, ако за някои от пенсионерите не могат да се намерят данни да се определи какъв е бил приносът им към системата по новия начин на изчисляване. В този случай държавата ще приема предполагаемо стандартно заплащане за всеки вид на професията за съответния период и ще го съпоставя със средната работна заплата през този период, за да се определи приносът.

Като допустима възможност за вече пенсиониралите се е индивидуалния им коефициент, определен по старата система да се умножи по броя месеци осигурителен стаж, от което да се получи и размера на осигурителния принос за тези лица. Ако се приеме този подход, на никой не трябва да може да му се признае повече от индивидуален коефициент равен на максималния осигурителен доход в страната спрямо средния осигурителен доход към момента на въвеждане на новия модел.

Например, ако пенсионера Х е работил 40 години и има индивидуален коефициент 6 по стария модел, ако към месеца, в който се провежда прехода към новия модел максималния осигурителен доход е 2000 лева, а средния осигурителен доход е 500, то за лицето Х ще означава, че индивидуалния му коефициент по стария модел не би могъл да бъде повече от 4 (2000/500), следователно осигурителния принос, който ще му бъде признат ще е равен на 4 * 40 години * 12 месеца, или 1920 точки осигурителен принос.

Какъвто и вариант да се избере за пенсионерите в заварено положение, трябва да се вземе компромисно решение, като е недопустимо отделни лица, или групи лица да се облагодетелстват за сметка на обществената солидарност.

Хората, които не доживеят пенсия и техните семейства

Държавното обществено осигуряване по модела на осигурителния принос ще осигурява наследствена пенсия за наследниците на предсрочно починалия (съпруга(та) и децата) в процент от пенсията (зависещ от броя наследници), която наследодателя е получавал или би имал право да получава. Пенсията, която наследодателя е получавал или е имал право да получава по новия модел е:

– Минималната социална пенсия в страната (100 лева за примера) и

– Съответстващото допълнение от точките принос, които човекът е заработил по време на живота си

Например:

– Възрастта за пенсиониране е 65 години

– Средната продължителност на живота е 75 години

– Минималната социална пенсия в страната е 100 лева

– 1 точка осигурителен принос за съответната година е оценена на 3,75 лева

– Човекът X е на 55 години и е работил 30 години върху средната работна заплата в страната през цялото време, натрупал е 30 години * 12 точки = 360 точки осигурителен принос

В този случай семейството на наследодателят ще получава като наследствена пенсия общо до 100 лева (минималната социална пенсия) + 360 точки принос * 3,75 (лева, на колкото е оценена една точка принос за съответната година) / 12 месеца = 100 + 112,50 = 212,50 лева месечно. При 1 наследник, размера на пенсията е 25% от тази сума, при 2 наследника 50%, при три 75%, а при 4 и повече наследници 100%. Във всички случаи наследствената пенсия, която се отпуска, не може да бъде по-малка от минималната социална пенсия в страната (100 лева за примера).

Съпруга(та) ще може да получава наследствена пенсия 5 години преди навършване на пенсионна възраст (приемственост от настоящия модел пенсионна система в България). Ще може да получава наследствена пенсия и преди това, ако се грижи за деца на възраст до 18 години или до 26 години ако продължават да учат или са се инвалидизирали до 18, съответно 26 годишна възраст. Правото на наследствена пенсия се губи, ако се сключи брак повторно.

Децата ще могат да получават своя дял от наследствената пенсия до навършване на 18 годишна възраст или до 26 годишна възраст, ако продължават да учат, както и след това ако са се инвалидизирали до 18, съответно 26 годишна възраст. Това е друг вид солидарност, запазена от сегашната осигурителна система, в защита на децата и взаимствана от повечето осигурителни системи по света.

По стария модел родителите на наследодателя имат право на наследствена пенсия, което по модела на осигурителния принос отпада като възможност. Но за тези, които при въвеждането на новата система вече получават наследствена пенсия на това основание, размера й ще се капитализира еднократно към личната пенсия, като общия размер на пенсията, който ще получават след капитализацията, не може да бъде по-голям от тавана на пенсията наложен при старата система (700 лева месечно).

Наследствените пенсии могат да се тълкуват по-скоро като социални помощи за семейството на наследодателя, затова няма да се финансират от бюджета на фонд „Пенсии“, а от централния бюджет през фонд „Пенсии, несвързани с трудова дейност“.

(Минимален осигурителен стаж)

При модела на осигурителния принос понятието осигурителен стаж става излишно. Моделът не се интересува от годините, през които е работил всеки, а от приноса, който е давал към системата, освен за професии определени със закон, където при натрупани определени години трудов стаж ще е възможно по-ранно пенсиониране (служители на МВР, на отбраната, работещи при тежки условия на труд и др., които спрямо допълнителните осигуровки плащани за 1-ва и 2-ра категория труд ще получат възможност за по-ранно пенсиониране от стандартната възраст). Но и в тези случаи за преференциалните условия на пенсиониране, ще бъде платено и системата няма да бъде ощетена.

Специални правила за майките по модела на осигурителния принос

С оглед на това, че по време на майчинството, майките са лишени от възможност да се трудят и да генерират осигурителен принос, те ще се стимулират при пенсиониране с „административен принос“ към системата – с по 10 точки осигурителен принос за всяко живородено дете (но за не повече от 3 деца). Този служебно получен осигурителен принос ще участва единствено при изчисляването на размера на пенсията им. Например – майка на 2 деца е работила 30 години и е плащала осигуровки върху средната работна заплата в страната. Тя ще има реален принос от 30 години по 12 месеца = 360 точки принос + 2 деца по 10 точки принос по право = общо 380 точки осигурителен принос при пенсиониране.

Минимален осигурителен принос за пенсиониране

В общия случай минималния принос, който разрешава на навършилия пенсионна възраст да се пенсионира при условията на всички останали пенсионери ще е равен на 75% от средния принос на всички пенсионери към 30.09 на годината предхождаща пенсионирането, като към тази дата се проектира бюджета на държавното обществено осигуряване. Или ако се предположи, че средния гражданин работи 40 години при средните доходи, осигурителния му принос е 40 години * 12 месеца * 1 точка принос = 480 точки осигурителен принос. За пенсиониране при навършване на пенсионна възраст ще са необходими поне 360 (75% от 480) точки осигурителен принос. Така и хората, които работят на по-ниски от средните за страната доходи през целия си живот, или не са имали възможност да работят по редица причина през цялото време, могат да си наваксват точките и в крайна сметка да се пенсионират нормално.

Когато навършилият пенсионна възраст няма минималния осигурителен принос, трябва или да продължи да работи или да заплати за точките осигурителен принос, които не му достигат, като 1 точка осигурителен принос е равна на всички осигуровки в страната върху средния осигурителен доход в страната.

Когато лицето е натрупало поне 50% от средния осигурителен принос на всички останали пенсионери, ще има право да се пенсионира 25% по-късно, ако приемем, че 100% представляват 10 години и това е периода между възрастта за пенсиониране и средната продължителност на живота. По този начин въпреки липсата на осигурителен принос, и когато лицето не може да си позволи да закупи необходимия минимален принос за пенсиониране, ще може да се пенсионира с няколко години по-късно след навършване на стандартната пенсионна възраст.

Извън тези случаи, при недостиг на осигурителен принос, когато се навърши пенсионна възраст, лицето ще може да се пенсионира, с минималната социална пенсия за старост (която за 2011 г. е 100,86 лева), когато навърши средната възраст между възрастта за пенсиониране и средната продължителност на живота (в случая ако този период е средно 10 години, то лицето ще може да получава минималната социална пенсия 5 години след навършване на стандартната пенсионна възраст), и ако е живяло в страната поне 183 дни през 40 отделни години. Това е още един вид солидарност за хората, които не са имали по една или друга причина възможност да натрупат необходимия минимален брой точки осигурителен принос за пенсиониране при условията на всички останали (които получават минимална пенсия + надбавка за осигурителен принос).

Защо е нужна тази солидарност? На практика е възможно някой през цялата си кариера да не плаща никакви данъци, през цялото време да е в „сивия сектор“, да няма никакъв принос, но въпреки това на определена възраст ще получи минималната социална пенсия ако е живял в страната 40 години. Справедливо ли е да е така? И това лице всъщност наистина ли няма никакъв принос към системата? В действителност няма как някой да живее, без през цялото време да не даде никакъв принос към системата. Отиването до магазина и закупуването на продукти води до заплащане на данък върху добавената стойност (ДДС), който влиза в държавния бюджет. Тоест лицето при всички случаи с потреблението си допринася за приходите в бюджета. Освен това, отивайки до магазина и купувайки си дадена стока, в цената й освен ДДС е калкулирана и някаква печалба за собственика на магазина. Собственика на магазина ще може да плаща заплатите на своите служители. Ако го нямаше „лицето от сивия сектор“, нямаше да има приход в бюджета от ДДС, печалбата на собственика щеше да е по-малка, а вероятно щеше да е необходимо и да се прави оптимизации на персонала и щеше да се стигне и до загуба на работни места. Затова дори и никакви преки данъци да не е плащало лицето, то при всички случаи е допринесло с нещо за благото на всички, следователно тази минимална солидарност в последните си години, в никакъв случай не я получава безплатно.

Мобилност на пенсиите за временно работещите в България

Гражданите на ЕС (и други страни, с които България има международни споразумения за мобилност на пенсиите), които временно работят в България и не се натрупали минималния брой точки принос, за да получават пенсия за осигурителен принос и възраст, при пенсионирането си в постоянната страна, където живеят, но не преди навършване на стандартната пенсионна възраст в България, ще получават от българска страна пенсия в зависимост от натрупаните точки осигурителен принос (втория стълб за пенсия от държавното обществено осигуряване), без право на основната минимална социална пенсия (първи стълб за пенсия от държавното обществено осигуряване).

Пенсии за инвалидност

Пенсиите за инвалидност по модела на осигурителния принос ще могат да се квалифицират като един вид социално подпомагане на хората с увреждания до навършване на пенсионната възраст, когато ще имат право на пенсия за осигурителен принос и възраст. Размера на пенсиите за инвалидност ще е на база минималната социална пенсия умножена по коефициент в зависимост от степента на увреждане. Пенсиите за инвалидност, които са придобити по стария модел няма да се променят, докато лицето с увреждане не би получавало по-голяма пенсия за инвалидност или пенсия за осигурителен принос и възраст по новия модел. Осигурителния принос, натрупан от лицата няма да има значение при определяне размера на пенсията за инвалидност, тъй като презумпцията е, че тези пенсии са целево подпомагане за хора с увреждания и ще се полагат независимо от приноса им към системата. Изплащането на пенсии за хората с увреждания няма да е с приоритет, като обществената солидарност ще е насочена към бързо възстановяване работоспособността на отделния човек и подпомагане в натура.

Промяната е от фундаментално значение и ще доведе до рязък спад на злоупотребите с пенсии за инвалидност, които са масова практика в момента. Обезсмислят се на практика всякакви опити на здрави хора да се борят за пенсия за инвалидност, тъй като размерът й няма да е така привлекателен, както е по системата на осигурителния стаж. Помощта в натура пък, на един здрав човек реално не би свършила никаква работа.

Индексиране на пенсиите

По модела на осигурителния принос пенсиите ще се индексират автоматично веднъж в последния ден на годината и промяната ще влиза от началото на следващата календарна година (освен ако изключителни обстоятелства не налагат да се индексират по-често).

Тъй като бюджета на държавното обществено осигуряване се приема преди началото на следващата бюджетна година, разчетите трябва да се направят към дата няколко месеца преди началото на следващата година. Затова към 30.09 на предходната година ще се събират броя на точките от приноса на всички пенсионери. Бюджета за пенсии предвиден за разпределение на база на приноса се разделя на всички точки в системата, за да се получи на колко се оценява една точка принос.

Получавания недостиг в пенсионната система през следващите години ще се компенсира или от натрупан преди това излишък или в близките години чрез сребърния фонд, натрупаните средства в задължителните частни пенсионни фондове, които преминават към НОИ или в краен случай от държавния бюджет.

Всеки пенсионер ще може самостоятелно да си пресметне пенсията, която ще получава през следващата година като правителството обяви официално следните данни към 30.09:

– Броя на пенсионерите

– Бюджета определен за пенсии

– Минималната пенсия за старост

– Общия брой точки принос на всички пенсионери в системата и си знае броя на точките осигурителен принос, които е натрупал до момента.

За пример:

Пенсионер знае, че броя на пенсионерите е 2 милиона, минималната пенсия е гласувана на 100 лева, бюджета за пенсии (от фондовете на ДОО и трансфери от бюджета) е 6 милиарда, точките принос, които е натрупал през кариерата си е 500.

Следователно на 2 милиона пенсионера трябва да се осигури по 100 лева минимум пенсия на месец. Това прави 2,4 милиарда на година. Останалите 3,6 милиарда ще се разпределят на база принос. Известно е, че всички точки в системата са 960 милиона и това означава, че всяка точка принос е равна на 3,75 лева годишно.

Пенсионера има 500 точки принос и ще получи по 3,75 лева за всяка една от тях през годината или общо 1875 лева. За 12 месеца това прави по добавка на база на приноса от 156,25 лева на месец. Пенсионера има и гарантирани 100 лева минимална пенсия и общата му пенсия през годината ще бъде 256,25 лева на месец.

На въпроса защо да е точно толкова, от модела става ясно, че бюджета за пенсии е една обща трапеза за всички пенсионери. Модела дава възможност за максимално справедливо разпределение на трапезата, така че там където има най-голяма нужда, там да бъде насочена допълнителна част от трапезата спрямо сегашната пенсионна система.

Дефицит

За да бъде пенсионния модел в равновесие, е нужно средния гражданин да работи в продължение на средно 40 години, ако ще получава пенсия средно 10 години.

Тъй като модела не предвижда спестявания и излишъци, които да се обезценяват, от което губещите са хората, за да се плати на 1 пенсионер средната пенсия в размер от 50% от средния осигурителен доход са нужни 4 работещи със средните доходи в страната, от които да се вземат 12,5% осигурителна вноска за пенсия. Би било нормално да има всяка година или малко дефицит или излишък в системата, защото няма как да се изчисли със сигурност през следващата година колко ще са пенсионерите. Но ако дефицитът е твърде голям, ще е очевидно, че пенсионната система се използва и за други цели.

Един от въпросите, на който трябва да се отговори, когато с помощта на модела на осигурителния принос се постигне справедливост на пенсионната система, но с голям дефицит по редица причини е – този дефицит толкова ли е лош? Въпрос много дискусионен. От една страна с ниските осигурителни вноски (а те реално са точно каквито трябва да бъдат, защото средния човек ако работи 40 години и плаща вноска за пенсия от 12,5%, то напълно ще си е изработил своите 50% от средния доход в страната пенсия в продължение на 10 години средно след пенсиониране) се стимулира икономиката. На работещите не им се изземват веднага допълнително осигуровки, така оставените допълнително пари в хората могат да бъдат превъртени поне веднъж на пазара, с тях да се купи някакво благо, от което съответния гражданин ще задоволи някаква своя потребност. Върху благото ще бъде платен данък върху потреблението и парите ще отидат в държавния бюджет, като ще могат да финансират дефицита в пенсионната система. Търговеца, който е продал съответното благо ще плати заплати на своите служители, върху които ще се внесат и осигуровки. Тези служители ще си купят някакво друго благо, ще задоволят някаква своя потребност, като ще платят данък върху потреблението, който отново ще отиде в бюджета и ще може да финансира дефицита в пенсионната система и т.н. Следователно по-добре пенсионната система, след като е справедлива и социална, и ако няма друг начин, да е на дефицит и да се дофинансира от косвените данъци.

И въпреки това, трябва да се отговори на въпроса как да се увеличи съотношението работещи/пенсионери, за да спадне дефицита в пенсионната система и по-голяма част от косвените данъци да отиват за нещо, което ще дърпа икономиката в страната напред.

Чисто теоретично в следващата таблица е разгледано следното предположение, че в страната естественият прираст в пенсионната система е 0 за дълъг период от време, хората са изключително здрави и всички стигат до средната продължителност на живота (и не я преминават). Тя е 75 години. Пенсионната възраст е 65 години. Заложено е средния гражданин да работи средно 40 години до навършване на пенсионна възраст. Всяка година се раждат по 100 хиляди деца, и си отиват 100 хиляди възрастни. При това идеално състояние, съотношението работещи/пенсионери би трябвало да бъде поне 4/1 и всъщност да няма никакъв дефицит в пенсионната система, като осигуровките за пенсии ще бъдат ниски в същото това време.

Лица до 18 години

Лица между

18 и 65 години

Пенсионери между

65 и 75 години

18 години по 100 000 родени деца

47 години по 100 000 родени лица в работоспособна възраст

10 години по 100 000 родени в след трудоспособна възраст

1 800 000 средно

4 700 000 средно

1 000 000 средно

Обща численост на населението 7,5 милиона души. Ако приемем, че за да се самофинансира пенсионната система са нужни 4 работещи спрямо 1 пенсионер, при тази хипотеза, при която естествения прираст в страната е нулев, ефекта ще се постигне. 700 000 от работоспособното население или около 15%, биха могли по всяко време да не работят, за да учат или да си търсят по-добра работа, и въпреки това системата ще работи без дефицит.

Тази хипотеза обаче не е възможна на практика и би била гибелна за хората, защото няма никакво развитие, а само се поддържа статуквото. Всички се стремят към увеличаване продължителността на живота, което е най-нормалното нещо. Само че след като се увеличава продължителността на живота е нужно или да има положителен естествен прираст или пенсионната възраст да се повишава постоянно, но тъй като на никой работодател няма да му трябват възрастни хора, които да отстъпват по качества на останалите служители, то не е достатъчно само да се поддържат възрастните хора физически живи, те трябва да бъдат запазени в отлично здраве и форма през целия си живот. В този случай се осигурява стабилност на социално-осигурителните системи, на обществото, но стабилност не означава поддържане, а нищо по-малко от постоянна еволюция. Слабите видове осигуряват постоянната си еволюция чрез по-голямо количество. Хората обаче не могат да разчитат на това за дълго и нямат друг вариант пред себе си освен качествена и постоянна еволюция.

Преход към новия пенсионен модел на осигурителния принос

Всички новопенсиониращи се ще получават пенсия изчислена по новия модел. Пенсиите на настоящите пенсионери ще се преизчислят по новия модел. Пенсията на получаващите по-висока пенсия по стария модел, няма да се повишава, докато не се изравни с пенсията, която ще получават по модела на осигурителния принос. Дефицита в пенсионната система до постигането на баланс, ще се финансира чрез трансфери от държавния бюджет както досега, чрез „Сребърния фонд“ и чрез събраните средства в задължителните частни пенсионни фондове, които преминават за управление от НОИ.

Locations of visitors to this page
Tyxo.bg counter
Site Meter
Google Analytics Alternative
Clicky