Alexander Todorov Network

За първите години след въвеждането на „плоския данък“ 10% скача рязко прихода от корпоративен данък при намаляване на ставката при това (изведнъж фирмите почват да печелят многократно повече и си го признават). Скокът е толкова голям, че през 2007 г. тогавашната власт неправилно отчита приходите (срамежлива власт, какво да се прави) и в края на годината се оказва, че в бюджета има много повече приходи от колкото пише в закона. Генерира се изключителен бюджетен излишък. През следващите години властта вече сякаш знае какви ще са постъпленията и бюджета не е толкова срамежлива, но пак за края на годината остава порядъчно количество бюджетен излишък, който да бъде раздаден по целесъобразност вероятно. От 2010 г. в закона за държавния бюджет изведнъж приходите от корпоративен данък се сгромолясват. Каква може да е причината? Дали може да е кризата? Така изведнъж печалбите падат двойно, както и изведнъж скачат двойно няколко години преди това? Нещо не се връзва много работата. По-скоро в периода между 2007-2008 г. се е провеждала кампания за „голямото пране“ – истинската цел за въвеждането на „плосък данък“ 10% в България. От 2009 г. или всичко вече е било изпрано, или правилата за изпиране са се променили, да не кажем, че прането вече е станало почти невъзможно, или се е преследвало?

„Репресират бизнеса, не може да се прави бизнес по този начин“. Ами тогава

Да либерализираме прането

По принцип хората говорят, че всяка държава се стреми да привлече изпирането на пари на своя територия – тоест приходите от данък върху мръсните пари да влизат в бюджета на съответната държава. В същото време държавите по света уж се борят срещу прането. Когато има капитали, които нямат търпение да бъдат изпрани. Държавата така и така е изтървала престъпната дейност, с която са били придобити, защо поне да не облекчи почтените бизнесмени да си платят данъците върху тези капитали, така сякаш са придобити от напълно законна дейност, върху която просто не са били платени данъци? Е, има вариант държавата нищо да не прави, да остави капитала да си открива фирми фантоми, които да откриват например скъпоплатени работни места, в които няма да се върши никаква работа – намалява се безработицата, нали? Е да, така е. Само че се затруднява реалния бизнес, пазара се изкривява, което в дългосрочен план не е полезно.

По-добре реален бизнес, който да се опитва да укрива данъци (нежеланието да плащаш данъци е рационално поведение все пак), отколкото напълно фиктивен бизнес, който след като капитала бъде изпран, ще затвори врати, работещите ще бъдат безработни и по документи, а през това време няма да е създавана никаква смислена продукция.

Когато имаме толкова проста цел като официализиране на капитали, за които няма официален произход, защо държавата да не улесни максимално процедурата по най-краткия път собствениците на капиталите да си внесат данъците, вместо да се затрудняват да откриват почтен бизнес, от който уж да се генерират съответните обороти, да се наемат хора, които няма да вършат никаква работа и т.н.? Защо трябва да се изкривява пазара на труда, реалния бизнес, който бяга от плащането на данъци (което е рационалното поведение)?

Или може би държавата държи почтените бизнесмени с капитали без произход да трябва да минат през целия път от откриването на фирми, наемането на хора, които няма да вършат никаква работа, генериране на фалшиви обороти, поставяне на цени многократно над пазарните, подкупи на почтени независими одитори, почтени данъчни служители, а в някои случаи и повишаване на разврата в съдебната власт? Кому е нужна тази игра? Вярно, някои може и да обичат театралните постановки, но хайде по-добре…

Да либерализираме прането – държавата да предостави възможността на лицата, които имат капитали с неустановен произход, да си платят данъците, така сякаш са развивали дейност на територията на България, но са укривали данъци, изморили са се от играта, искат да спят спокойно. Нека им се даде възможността да си платят предполагаемия корпоративен данък + данък върху дивидентите, който биха платили, ако предполагаемо не бяха укривали приходи (ще допуснем, че като почтени бизнесмени просто са укривали оборот от нерегистрирана в търговския регистър фирма, а не са се занимавали с престъпна дейност, а дори и да са се занимавали с престъпна дейност, тя е трябвало да бъде хваната по-рано, ако е изпуснат момента, на държавата не й остава друго освен поне да си събере данъците, иначе и без тях остава).

Процедурата по изсветляване на капитала с неясен произход трябва да бъде изключително проста, а именно:
1. лицето декларира доход получен на територията на Република България, който до момента не е бил деклариран, и върху който лицето заявява желание да си плати данъците
2. лицето внася по сметката на НАП преди подаването на декларацията 14,5% (сборът от корпоративен данък + данък върху дивидентите)  върху декларираната сума
3. ако в 7 дневен срок от НАП не върнат превода, се приема, че лицето е освободено от отговорност за данъчни нарушения в общ размер декларираната по-горе сума

Цената е съвсем пазарна, за да си осигури почтения бизнесмен с капитали с неустановен произход спокоен сън.

Тази декларация може да се нарече официално „Декларация за доходи за минали периоди, които не са декларирани до момента“, но в публичното пространство може да стане известна и като

Декларация за пране на пари

Образец:

„Аз, долуподписаният ХХХ, с ЕГН: ХХХХХХХХХХ, номер на лична карта ХХХХХХХХХ, издадена на ХХ.ХХ.ХХХХ от МВР Х, с постоянен адрес: ХХХ, декларирам, че до 31.12.2012 г. съм получил недекларирани до момента доходи от стопанска дейност на територията на Република България в размер от ХХХХХХХ лева. Декларирам, че върху тази сума към момента на подаването на настоящата декларация съм внесъл по сметка на Национална агенция за приходите окончателен данък в размер от 14,5%. В случай, че в 7-дневен срок от подаването на настоящата декларация агенцията не ми възстанови изплатената сума, се приема, че съм освободен от отговорност за каквито и да е данъчни нарушения, в размер декларирания с настоящото доход, върху който съм внесъл полагащите се данъци“.

Ако държавата търси нов източник на приходи за бюджета, да либерализира данъчната система и да позволи желанието на онези, които нямат търпение да си платят данъците, да се осъществява веднага. Този, който иска да си плати данъците, държавата по никакъв начин не трябва да го спира. Ако е имало престъпна дейност, да е била хваната навреме. Когато е наличен само капитала, поне да бъде обложен. Собствениците на този капитал ще спят спокойно, държавата ще получи приходи за бюджета, а реалния бизнес (този, който се чуди как да избегне данъчното облагане) няма да бъде конкуриран от фирми, чиято единствена цел е да си платят данъците, което е извратено по принцип.