„Като природно бедствие за земеделеца, задължителни „частни пенсионни фондове“ за бъдещия пенсионер“

„От където падне, трева не никне, почвата и за пустиня не става…“

Този петък, както обикновено (в петък напълно умишлено се публикува такава информация, за да мине между другото сред новините, ако изобщо някоя медия отрази нещо) с месец и нещо закъснение, но в рамките на законния срок, комисията за финансов надзор публикува декларираните от финансовите пирамиди в пенсионната система данни за натрупаната доходност (щетите за данъкоплатеца само след допълнителни изчисления се установяват) от дейността им през тримесечието.

Кратка история на финансовите пирамиди наричани „допълнителни задължителни пенсионни фондове“ и с още по-официалното „универсални пенсионни фондове“ където са насилени да участват всички родени след 1959 г. с техните работодатели, и „професионални пенсионни фондове“, където са насилени да участват допълнително работодателите на работещите при тежки условия на труд, може да се намери в тази статия: Шарлатаните – задължителни “частни пенсионни фондове” към декември 2012 г.

Какво ново в последните 6 месеца – за голямо учудване на аудиторията финансовите пирамиди са подобрили резултатите си (според това, което са декларирали официално). Да, наистина, може би ще се запита читателя как са го направили това? Отговорът е много простичък – статистиката отчита 1.1% дефлация за периода от декември 2012 г. до юни 2013 г. А вие как го чувствате по джоба си? Падат ли цените? Или само така се казва, че работническата класа да се чувства по-богата? Справка за официално обявената инфлация може да се направи тук – http://www.nsi.bg/files/Cpi_Calc/NSI_CPI_Utility_xsl.xml

Когато статистиката отчита дефлация (понижение на цените) от 1,1% това означава, че ако си държите на едно място едни пари, то би трябвало без да правите абсолютно нищо, парите да са увеличили покупателната си способност с 1,11%. Значи ако допуснем, че „универсалните пенсионни фондове“ и „професионалните пенсионни фондове“ са инвестирали като едни големи професионалисти парите за пенсии професионално, правейки абсолютно нищо, то би трябвало да са направили реална доходност за данъкоплатците от 1,11% за 6 месеца. Те обаче са постигнали дори още по-добри резултати от ако бяха правили абсолютно нищо. Защо?

Защото те не си играят с парите на младите (родени след 1959 г.) и рисковите (работещи при тежки условия), не, това са професионалисти, а не спекуланти, те инвестират дългосрочно и доходоносно

Градушката – отдел Задължителни „частни пенсионни фондове“ към юни 2013 г.

Информацията в номинални числа е публикувана в сайта на “комисията за финансов надзор“.

При изчисляване на реалните резултати ще се използва обикновена екселска таблица, известна като Fack Private Funds Facker 1.3 201306, в която данните са обобщени и предоставени във вид, в който могат да се правят сравнения и анализ.

Номиналните числа

1. номинален резултат от дейността на принудителните задължителни универсални пенсионни фондове (данък ДЗПО 5% за всички родени след 1959 г.) за 11 години и половина съществуване съвкупно – 304 788 900.04 лева печалба
2. среднопретеглена номинална доходност на УПФ – печалба от 2,07% за 11 години и половина съществуване общо, не на година
3. номинална доходност на УПФ в процент от наличните средства към края на юни 2013 г. – 6,2% номинална печалба за 11 години и половина съществуване общо, не на година
4. номинален резултат от дейността на принудителните задължителни професионални пенсионни фондове (за работещите при тежки условия на труд) за 12 години и половина съществуване съвкупно – 7 593 490.00 лева загуба
5. среднопретеглена номинална доходност на ППФ – печалба от 1,08% за 12 години и половина съществуване общо, не на година
6. номинална доходност на ППФ в процент от наличните средства към края на юни 2013 г. – 1,2% номинална загуба за 12 години и половина съществуване общо

Това сигурно е повод за голяма гордост за блестящото управление от професионалистите? През такива кризи минаха, а толкова добри резултати да направят за само 11,5-12,5 години

Реалните числа

Постигнати през най-хубавите си първи 11,5-12,5 години от дейността на задължителните “частни пенсионни фондове” – годините, в които само прибират с държавна репресия вноски, без да плащат пенсии на никой. Какво би станало ако трябваше да плащат и в същото време да се опитат да постигнат тези изключителни резултати по-горе? Ами нищо, малко преди да се наложи да плащат ще бъдат закрити, за да се избегнат масовите протести на населението като разбере каква е истината. А всъщност истината по-горе е преди инфлацията, реалните (официално декларирани) резултати са тук:

1. за цялото си успешно (за организаторите на схемата) съществуване, универсалните пенсионни фондове (данък ДЗПО в полза на “частни фирми”) са нанесли реални преки загуби за населението в България от около 354 228 892 лева, или 6,73% от събраните от данъкоплатците насила с държавна принуда средства. Среднопретеглената реална доходност на УПФ-та за 11 години и половина съществуване е 12,52% загуба. Но това е официално декларираното, истината ще излезе наяве едва когато дейността на тези “частни пенсионни фондове” бъде прекратена.

2. за цялото си успешно (за организаторите на схемата) съществуване, “професионалните частни пенсионни фондове” (данък допълнителен професионален в полза на “частни фирми” със защитата на „конституционния съд“) са нанесли реални преки загуби за населението в България от около 208 373 492 лева или 25,50% от заграбените от данъкоплатците с държавна принуда средства. Среднопретеглената реална доходност на ППФ-та за 12 години съществуване е 0,23% загуба. Отново – това е официално декларираното, истината ще излезе наяве едва когато дейността на тези “частни пенсионни фондове” бъде прекратена.

Общо декларирани реални преки загуби за населението в България – около 562 602 374 лева

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

Какви “допълнителни” пенсии ще плащат принудителните задължителни “частни пенсионни фондове”?

Работещи при тежки условия на труд – първа и втора категория – В “лична” “недосегаема” “индивидуална партида” след “професионално управление”, на средния работник тежка категория са му оцелели 2350,50 лева.

Професионалните “частни пенсионни фондове” трябваше да почнат да плащат от 2011 г. пенсии. Правителството имаше намерение да прекрати схемата, но го направи само частично, а някои народни избранници сезираха конституционния съд, защото държавата национализирала (загубите на “частните фондове”). “Конституционния съд” пък защити интересите им храбро и достойно (става дума за интересите на собствениците на “частните фирми”). В крайна сметка Парламента им даде отсрочка да почнат да плащат от 2015 г. (като дотогава НОИ ще се води много неефективен и ще отнася всички плювни).

Да си представим, че днес сме 1 януари 2015 г., а професионалните частни пенсионни фондове трябваше да почнат да плащат:
1. Мъжете биха имали право на ранна пенсия за период от 10,5 години, а жените за 12,5 години, ако са работили 10 години първа категория труд. 2. Мъжете биха имали право на ранна пенсия за период от 5,5 години, а жените за 7,5 години, ако са работили 15 години втора категория труд.
За целите на пресмятането на средната месечна ранна пенсия, ще приемем, че броя работници първа и втора категория труд са равен брой, мъжете и жените са равен брой. В такъв случай средния работник тежка категория би трябвало да получава ранна пенсия средно 9 години или 108 месеца.

На средния работник тежка категория са му оцелели 2350,50 лева. Този резултат се получава като нетните активи на професионалните пенсионни фондове се разделят на броя насилени участници в измамната схема. Това означава, че би получавал средно 2350,50 лева / 108 месеца = 21,76 лева месечно ранна пенсия.

Представители на финансовите пирамиди може да твърдят, че това е временно явление, заради кризата, обаче от графиката по-долу може да се види, че средно най-голямата ранна пенсия, на която са могли да се надяват работниците при тежки условия на труд е била около 23 лева месечно (в периода, когато за фондовата борса се говореше, че е тенджера под налягане). Няма временно явление, няма криза, схемата работи по този начин – данъкоплатеца плаща, собствениците на схемата реализират свръхпечалби, пенсионерите духат студена вода

По стойността на парите към юни 2013 г.

На следващата графика има проекция какви ранни пенсии средно ще могат да осигурят през 2015 г. финансовите пирамиди наречени “професионални пенсионни фондове”, които са предназначени за геноцида на работещите при първа и втора категория труд и очакващи да се пенсионират по-рано с пенсия от “частен професионален пенсионен фонд”. Графиката е базирана на постигнатите до момента резултати. От финансовите пирамиди може да възразят, че това бяха най-лошите им години досега, но напротив – това бяха най-добрите им години при които само прибираха парите на хората. Както може да се види от проекцията на база дългогодишните им резултати досега, средните ранни пенсии през 2015 г. за първа и втора категория труд хвърчат стръмно към 25 лева месечно, че и повече през 2015 г., освен ако схемата не бъде прекратена от едно отговорно правителство и стотици милиони хвърлени пари на вятъра не бъдат спестени на данъкоплатците

По стойността на парите към юни 2013 г.

Голямата далавера на схемата – “универсалните пенсионни фондове” (където са насилени да участват с 5% от доходите си всеки месец родените след 1959 г.)

В “личните” “недосегаеми” “индивидуални партиди” в така наречените универсални пенсионни фондове (данък ДЗПО в полза на “частни фирми”) към юни 2013 г. на средния данъкоплатец са му оцелели след професионалното управление (или поне така са декларирали принудителните задължителни “частни пенсионни фондове”, дано да не са излъгали) 1497,64 лева (по данни от сайта на КФН).

Как да си сметнем каква пожизнена пенсия от данък ДЗПО фонд ще получава средния човек? Трябва да се ползва за ориентир нещо като актюерските прогнози на НСИ (или още по-тежките прогнози на „частните фондове“) за очакваната продължителност на живота. След повишаването на пенсионната възраст е предвидено универсалните пенсионни фондове да почнат да плащат пенсии чак през 2023 г. на жените, и от 2025 г. на мъжете. Тогава мъжете ще могат да се пенсионират на 65, а жените на 63, ако имат и 40 години стаж, 37 съответно, иначе чак на 67.

Но да приемем, че средния човек стажа ще го има, или изискването за стаж като безобразен критерий ще е отпаднало. При това положение средният мъж на 65 годишна възраст се очаква да живее още 13,86 години. И тогава каква ще му е допълнителната пенсия от ДЗПО фонд? Нещо от рода на 1497,64 лева / 13,86 години / 12 месеца = 9,00 лева месечно? И това е постигнато за само 11 години и половина капиталово натрупване.

А жените какво ще правят? През 2023 г. жената, която ще се пенсионира ще е на 63 години. Според НСИ й остават средно 18,71 години живот след това. При това положение, пенсията, която ще получава от ДЗПО ще е нещо от рода на 1497,64 / 18,71 години / 12 месеца = 6,67 лева месечно?

Преди обаче родените след 1959 г. да си помислят, че ще получават “допълнителна пенсия” от принудителен задължителен “частен пенсионен фонд”, трябва да им се съобщи и следното, ако вече не знаят: Тъй като държавата противоконституционно е насилила всички родени след 1959 г. да се лишават от 5% от доходите си плащайки данъци в полза на “частни фирми”, (и което също е противоконституционно) пропорционално на парите, които държавата е прибрала за пенсии, но давала на “частни фирми” за управление, трябва да се направи редукция на държавната пенсия. Тоест ако принудителната вноска за ДЗПО е 5%, а за фонд “Пенсии” в НОИ е 12,8%, то държавната пенсия за родения след 1959 г. трябва да се намали с около 28%, а за компенсация данъкоплатеца роден след 1959 г. ще получи посочената по-горе “допълнителна пенсия” от универсален пенсионен фонд. А както е предвидено данък ДЗПО да стане 7% от 2017 г., то редукцията на държавната пенсия би била около 35% за насиления от държавата роден след 1959 г., да плаща данъци на “частни фирми”.

Значи да обобщим:

– мъж роден след 1959 г., може да очаква да получи редукция на държавната пенсия от порядъка на 20-30% и “допълнителна пенсия” от “частен пенсионен фонд”: 9,00 лева месечно

– жена родена след 1959 г. може да очаква да получи редукция на държавната пенсия от порядъка на 20-30% и “допълнителна пенсия” от “частен пенсионен фонд”: 6,67 лева месечно

Това обаче са астрономически суми, тъй като, а са почнали принудителните задължителни “частни пенсионни фондове” да си продават активите, а се е оказало, че те са надценени или са напълно кухи (над 50% от парите пък са облигации и тепърва трябва да се изработват). Тогава тези 6-9 лева месечно ще звучат като научна фантастика и само редукцията на държавната пенсия ще остане.

На графиката по-долу – стабилният ръст на пенсиите, които частните универсални пенсионни фондове са подготвили средно на мъже и жени месечно в лева. Както може да се види много добре, през юни 2013 г. стабилно се достигна психологическата граница от 9 лева месечно средна пенсия (само за мъжете). Изключителен успех постигнат за само 11 години и половина капиталово натрупване (за собствениците на схемата)

По стойността на парите към юни 2013 г.

На следващата графика има една проекция какви месечни пенсии от “частен пенсионен фонд” ще бъдат постигнати за насилените с държавна принуда данъкоплатци родени след 1959 г., ако финансовите пирамиди управляват парите толкова добре, колкото досега. Както се вижда на графиката, психологическата граница от 10 лева месечна пенсия от “частен пенсионен фонд” има шанс да бъде пречупена през 2016 г., а до 2025-та да достигне до крупни нива от порядъка на 17-18 лева месечно за мъжете и 12-13 лева месечно за жените.

Данъкоплатците трябва да имат предвид, че това бяха розовите времена на най-високата възможна доходност на едни финансови пирамиди от пенсионен тип – годините, когато само прибират парите. Наближи ли момента на плащането, тогава всички почват да разбират за каква измама става дума.

Или по друг начин казано към юни 2013 г. каквото данъкоплатците са загубили пряко, организаторите на схемата са спечелили законно (за печалбите по другия начин информацията не е публична към момента).

Как работи схемата със задължителните “частни пенсионни фондове” навсякъде по света:
1. данъкоплатците плащат
2. собствениците на схемата реализират свръхпечалби
3. пенсионерите духат студена вода
4. накрая данъкоплатците плащат втори път за същото

Докато държавата продължава да упражнява протекция върху измамната схема, това ще струва около 800 милиона лева (новопостъпилите принудително събрани вноски ДЗПО и допълнителен професионален, в полза на “частните фирми”) преки лишения за населението годишно. 800 милиона допълнително дефицит на държавния бюджет + лихви.

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Май имаме проблем? Или схемата със задължителните „частни пенсионни фондове“ ще бъде закрита веднага, или при забавяне на закриването, проблемът ще стане още по-голям.

Ако от гилдията на законот(в)орчеството не се размърдат веднага и доброволно, ето я, 2014 г. е на хоризонта. Миньорите и останалите работещи при тежки условия на труд ще нахлуят с кирки и лопати при „народните представители“ (които широкото обществено мнение оприличава на нещо средно между (на академичен език казано) свине и тор, която не става и за торене) и ще им кажат лица в зурли какво си мислят за тях.

Лоша социална политика има, ако оставиш кучето си гладно. Обаче, ако угояваш няколкото си песа за сметка на мнозинството кучета, това е вече много лоша социална политика. Все пак и те не са вегетарианци, не могат да се пращат да пасат трева, падат си по елитно свинско и сланина от законот(в)орци и от онези, които им бутат какво да т(в)орят.

Напоследък темата за „частните пенсионни фондове“ почна да става все по-актуална покрай евентуалната покупка на едно дружество с недоверчиво име и за чиито нови собственици липсва информация кои са всъщност и какво целят. Как по-точно ще си избият голямата инвестиция, която трябва да направят, освен ако нямат намерение да крадат безогледно.

Обаче дебатът не трябва да е за това, кой ще купува разните недоверчиви дружества, и кой ще източва парите за пенсии, а защо измамната схема още не е закрита и кога и как ще се закрие, че да се нанесат най-малко щети на данъкоплатците.

Сред работещите при финансовите пирамиди безспорно би трябвало да има почтени хора, би трябвало те да излязат и да си кажат какво е правено, чии интереси са били защитавани, каква част от декларираните активи са само декларирани за пред комисията за финансов надзор, но в действителност са многократно надценени. Да се установят реалните щети нанесени до момента.

Да потвърдят, че схемата през цялото време е била пълна измама и че единствените печеливши от нея са тези, които я организират.

Да заявят категорично, че дори и при най-добри намерения и професионализъм, задължителен частен пенсионен фонд дори и на теория не би могъл да се конкурира с държавното обществено осигуряване. Няма нищо толкова страшно да се каже истината, още повече, че работещите на ръководни позиции са натрупали по напълно законен начин (от парите за пенсии на другите) от заплати и бонуси солидни резерви от средства, че да излязат в пенсия веднага.

Това ще е достойна постъпка и донякъде ще оправдае кой какво е вършил през годините, а един професионалист винаги ще може да си намери почтена и добре платена работа на друго място. За останалите може да се каже само:

Шарлатани, махайте се!

Да закрием задължителните „частни пенсионни фондове“

Източник: Инвестор.БГ

На първо време трябва да се уточни какво всъщност представлява този фонд. Публично наложеното „сребърен фонд“ са бюджетни излишъци на държавата от минали години, които са наречени за какво ще бъдат похарчени един ден.

Идеята за „сребърен фонд“ е напълно съпоставима с идеята който и да е потребител в дадени години да получава повече пари, отколкото може да похарчи, и да си заделя разликата в буркан наречен „златни години“, или банков депозит „образование на децата“ и т.н.

Важно е да се разбере от обикновения читател, че няма никакъв „сребърен фонд“, там няма пари на пенсионери, които някой да иска да национализира. „Сребърния фонд“ са част от държавните резерви на страната.

Защо въобще се стига до въпроса „какво да правим със сребърния фонд“? Може би защото не е трябвало никога да бъде създаван. Все пак държавата няма функциите да бъде капиталист, да спестява и т.н., които са присъщи на отделните граждани.

Тъй като формално предназначението на „сребърния фонд“ е да покрива дефицити в пенсионната система, трябва да се запитаме защо държавата си отваря нарочно дефицити в пенсионната система, които да трябва да се покриват.

Например защо част от осигурителните вноски за пенсия се отклоняват към задължителни частни пенсионни фондове, вместо да постъпят в НОИ и с тях да се плащат пенсии?

Ако задължителните частни пенсионни фондове, които са продукт на държавата не бяха създавани, то сега в „сребърния фонд“ или нещо с подобно заглавие можеше да има повече от номинални 4 милиарда лева (парите, които са дадени на УПФ и ППФ) и те щяха да са в БНБ сега, но ги няма, защото са били управлявани от професионалисти – от задължителни частни пенсионни фондове, които добре са се погрижили за тях.

В същото време страната е трупала дългове и сега се стига до момента да се похарчат последните няколко милиарда държавни резерви. Защо държавата не спре вноските в задължителните частни пенсионни фондове, когато държавният бюджет е на дефицит?

Близо 800 милиона лева на година от дефицита е причинен именно от наличието на подобни мутанти в осигурителната система.

Отличен пример защо подобни неща като „сребърен фонд“, или капиталови натрупвания в частни фондове, не трябва да съществуват, е Германия.

Първата пенсионна система на Ото фон Бисмарк от 19 век е била компромисен вариант между разходопокривна система + капиталово натрупване на резерви, които да са достатъчни за плащането на пенсии за 5 години напред.

Тъй като първоначалния вариант на системата натрупва много по-големи резерви от очакваното, лобисти успяват да лансират тезата, че в бъдеще пенсионната система трябва да се издържа от капиталовите резерви, това е най-стабилния вариант пенсионна система, вместо например да се намалят изземваните средства за осигуровки и населението да не търпи допълнително лишения.

Всичко това се случва преди повече от 100 години.

Няколко години по-късно чудовищна хиперинфлация започва да залива страната, капиталовите резерви за пенсия са стопени напълно. Пенсионната система е спасена като се преминава изцяло към разходопокривен модел, тъй като резервите така или иначе вече са били стопени.

По настоящем германската пенсионна система разполага с минимални резерви за изплащане на пенсия за следващите 2 седмици и това е напълно умишлено. Има ли капиталово натрупване, би имало огромен политически и икономически риск за страната.

А какво да се прави със „сребърния фонд“ в България?

Много е важно парите да не бъдат просто така похарчени за покриване на дългове или дефицит. „Сребърния фонд“, след като е наречен за пенсии, трябва да се използва за буфер при реформа на пенсионната система в България от остарялата система на осигурителния стаж + задължителни частни пенсионни фондове, към нещо ново и без паразити – модела на осигурителния принос.

Реформата да е съчетана с незабавно спиране на осигурителните вноски към задължителните частни пенсионни фондове и тяхното закриване.

Държавният бюджет да се балансира веднага, тъй като ще стане известно на всички, че парите в „частните пенсионни фондове“ може би не са толкова, колкото са декларирани, може би голяма част от тях са „инвестирани“ в български държавен дълг, (каква пародия, държавата да дава пари на „частни фирми“ и заради това да издава дълг, който същите тези „частни фирми“ да купят срещу комисиона), а може би част от тях се инвестират в много стабилни чуждестранни държавни дългове при отрицателна или близка до нулата номинална доходност? И защо?

Може би България е достатъчно богата и има излишни средства да подпомага най-развитите държави на планетата?

Когато истината излезе наяве, държавата няма да има друг избор, освен да си балансира бюджета. А „Сребърният фонд“ да бъде буфера за реформата, за да не се стига до реформа без буфер.

Преди няколко години нагли лобисти се опитаха да прокарат въвеждането на финансови пирамиди по примера на принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“ и в здравната система. Тогава данък здраве се увеличи от 6 на 8%. Тези 2% допълнително облагане на населението трябваше да отидат във виртуални „лични сметки“ и да се управляват от „частни фирми“. По подобие на схемата с ДЗПО – наричана от лобистите „допълнителна-задължителна“. За щастие поне тази катастрофа не се състоя, но някак си данък здраве си остана на 8%, вместо да се върне на 6%, както е бил преди лобистите да се опитат да съсипят окончателно и здравната система. Пак ще се пробват, нали умишлено се полагат всички възможни средства, за да се компрометира здравната каса и да се дадат парите на „чуждестранни инвеститори“, които няма да допускат никакви злоупотреби, защото те ще управляват много хубаво. Ще са частни, и в техен интерес ще е да не отпускат ако е възможно никакви средства за здравеопазване, за да си максимизират печалбата. Също така здравна осигуровка от 8% със сигурност няма да им стига, нали и за тях трябва да има печалба, при това максималната възможна? Значи когато лобистите се пробват отново да въведат финансови пирамиди и в здравеопазването, населението може да очаква ново повишение на данък здраве, като много хубаво ще му се предложи повечето пари, които се изземват принудително, да отиват в „лична сметка“, която няма да се харчи солидарно за други хора (нали на населението му се внушава, че солидарността към други хора е нещо лошо). Хайде по-добре солидарността да не е към хора, а към „частните фирми“, които принудително задължително да прибират за управление данък здраве. Друг възможен сценарий е данък здраве да не се увеличава в началото на повече от 8%, но част от вноската да отива в принудителни задължителни „частни здравни фондове“. Това е номерът с грамажа на хляба – гледаш цената на хляба си стои една и съща, но при по-внимателно вглеждане грамажа намален. Така че когато лобистите отново предложат част от данък здраве да се дава на „частни фирми“, а не на лошата здравна каса, то задължително ще означава, че грамажа (рисковете, за които здравната каса плаща – например вместо 2 пломби на зъб годишно, ще се полага 1, или при лечение значително по-скъпо ще му бъде доплащането на здравно осигурения и т.н.) ще бъде намален.

Отделно от това, внушението, че задължителен „частен здравен фонд“ би бил по-ефективен от здравната каса и, че трябва да се разруши държавния монопол при здравеопазването, е отново проява на най-нагъл лобизъм. Чисто математически при равни други условия, нещата стоят така:

Здравна каса = разходи за здравеопазване + разходи за издръжка на здравната каса

Частен здравен фонд = разходи за здравеопазване + разходи за издръжка на частния здравен фонд + печалба на собствениците на този здравен фонд

Ама те „частниците“ знаят как да оптимизират дейността, че да не излиза по-скъпо. И от къде точно ще режат? От печалбата на собствениците на схемата, или от разходите за лечение на болните?

А може би трябва да се спомене и, че един принудителен задължителен „частен здравен фонд“ ще се стреми към постигане на частен монопол върху здравната система. Тоест ще трябват допълнително разходи за медийна пропаганда, за подкупи и т.н. Иначе схемата няма да работи.

И внимание, написаното по-горе важи за основната идея на лобистите – и здравеопазването да се приватизира. При допълнителното доброволно осигуряване в частен фонд вече нещата не стоят така. Там човекът отива и сам си вкарва парите – тоест доброволния частен фонд действително трябва да предлага най-добра допълнителна услуга, на най-добра цена. Действително тогава може да има конкуренция между фирмите и те действително могат да се наричат частни. Но те и сега си съществуват и който иска може да ги ползва и да се осигурява допълнително.

Идеята на лобистите обаче е не да се подобри здравеопазването, а да се накара населението да плаща данък здраве на „частни фирми“ (сигурни свръхпечалби без никакъв риск и напълно законно, виж финансовите пирамиди ДЗПО). Държавният монопол върху системата за национална сигурност – клон здравеопазване, да се превърне в частен монопол.

Появи ли се палячо-самоубиец да предложи подобна идея, гражданското общество трябва да го линчува по такъв начин, че на никой друг да не му хрумне да предлага подобно нещо, или данъкоплатците ще плащат двойно за здраве, плюс бонус лихви. „Частните фирми“ с фондове от рода на: „Бог да дава здраве“ АД, „Бог взел данъците, Бог не платил за здраве“ АД, „Дал Бог Доверие за здраве“ АД и т.н., от години чакат да си получат кльопачката, ако населението допусне подобно безобразие.

Виктор Орбан, премиерът на Унгария, охулен и оплюван от медиите като най-върл комунист, освободи страната от робството на задължителните „частни пенсионни фондове“. Дегенератите*, които притежават схемата на този вид финансови пирамиди на много места по планетата, обаче не могат да стоят на сухо за дълго, затова им е нужна нова жертва, от която да смучат, след като унгарците ги изхвърлиха. Новата жертва е Чехия.

Спомняте ли си, че в тази страна преди не много дълго време се появиха специалисти, които пророкуваха, че пенсионната възраст ще бъде 73 за младото поколение и това няма алтернатива? Това по сценария е насаждането на страх сред населението. След което се лансират спасителите (това са финансовите пирамиди по Чили схемата) – принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“.

В края на януари чешкия парламент прие закон, с който да се въведат задължителни „частни пенсионни фондове“ в страната. Законопроектът е отхвърлен от Сената и не е подписан от президента. Лобистите са разтревожени, че схемата може да почне да работи най-рано през 2013 г. (а това са пропуснати ползи за дегенератите). Схемата е представена в Чехия като част от изключително важна пенсионна реформа, тъй като разходите на държавната пенсионна система нарастват постоянно и Чехия е една от последните страни в региона, които не са предприели промени в пенсионното си осигуряване по препоръка на Световната банка.

Лобистите споделят, че пенсионната индустрия гледа на реформата като отлична възможност (естествено), въпреки, че широката общественост не е убедена какви ще са резултатите от реформата (а трябва, собствениците на финансовите пирамиди ще станат много много богати).

Според реформата, в Чехия ще се въведат задължителни „частни пенсионни фондове“, които ще получават лиценз от чешкото правителство, като всеки от тях ще предлага 4 подфонда с различен рисков профил (това са „мултифондовете“, които се опитват да се лансират и в България, за да се замаже какво се е случило с парите за пенсии).

Ще се създаде правителствен пенсионен фонд, който ще може да инвестира в облигации издадени от чешкото правителство и други страни от ЕС (я, това много прилича на „сребърния фонд“ в България, дали е случайно съвпадение?).

Вноската в принудителен задължителен „частен пенсионен фонд“ ще бъде 5% от заплатата за тези, които изберат да се присъединят към схемата (тук май отново има подозрителна прилика с данък ДЗПО 5%). Тези, които изберат да се присъединят към схемата, не могат да се откажат след това (в България обаче нямаше възможност за избор, всички родени след 1959 г. са насилени противоконституционно да плащат данъци на „частни фирми“).

През първите 6 месеца след като закона влезе в сила, всички чешки работници ще могат да се присъединят към схемата, като след това само тези под 35 годишна възраст ще могат да го направят (ау, ще пропуснат шанса на живота си).

Чили схемата работи, като държавите, в които бъде въведена започват да затъват в дългове. Неслучайно при отхвърлянето от Сената на законопроекта за въвеждане на задължителни „частни пенсионни фондове“, в Чехия се отхвърля и друг законопроект за рязко повишаване на данъка върху добавената стойност, чрез която мярка да се финансира „реформата“. Да, такива „смели реформи“ винаги вървят ръка за ръка с повишаване на данъците.

„Десно-центристката“ коалиция в Чехия е обещала да въведе пенсионна схема с „капиталово натрупване“ (за организаторите на схемата) в страната. Опозицията е твърдо против реформата, тъй като отклоняването на осигурителни вноски от държавното обществено осигуряване към „частни пенсионни фондове“ ще дестабилизира държавното пенсионно осигуряване. Този спор за „капиталовото натрупване“ е воден и преди 120 години в Германия, а резултатите когато лобистите надделеят са добре известни – „История на първата пенсионна система в Германия от времето на Ото фон Бисмарк“.

Управляващата коалиция смята, че е нереалистично да се очаква ръст на раждаемостта (защо така?), затова е необходимо да се увеличат принудителните спестявания и да се намали потреблението, като ДДС трябва да се увеличи с 40%, а приходите от приватизация ще покрият временния (за има няма 40-50 години) недостиг при държавното пенсионно осигуряване в резултат от отклоняването на осигурителни вноски към принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“.

По чилийски от Чили, където при демократично въведената реформа във времената на военна диктатура, се извършва демократична приватизация, а до днес бюджета на Чили се крепи на това, че държавата е втория най-голям износител на медна руда на планетата. Пенсиите в Чили са по-успешни от тези в България (за огранизаторите на схемата). А какво да кажем за България? Кой не помни приватизацията? Кой не е чувал за нея?

Ако някой се чуди как България може да стигне средното ниво в ЕС по стандарт на живот, то отговорът е много лесен – като другите държави като Чехия бъдат подложени на същите грабителски схеми, които се случиха в България последните 2 десетилетия.

И все пак, ако ви е малко жал за бедните чехи, предупредете ги да спрат схемата, защото едно скапано правителство идва и си отива, но щетите трябва да се понасят от хората след това.

Вместо Чехия да се срива и да стане като България под робството на „частни фирми“, по-добре България да стане като Чехия преди въвеждането на финансовите пирамиди.

Да закрием задължителните „частни пенсионни фондове“

Източници на информация:
Czech pension reform to usher in new second-pillar system
Czech Senate sends message by rejecting pensions reform bill
––
* дегенерат – духовно изродено същество

Характерна черта на финансовите пирамиди е, че работят много добре до момента, в който трябва да почнат и да плащат, а не само да прибират парите на хората. Но идва и момента на истината. Схемата в Чили започва да действа много успешно (за собствениците на „частни пенсионни фондове“) през 1981 г. От тогава са минали над 30 успешни години на свръхпечалби, а за пенсионерите в Чили резултатът е следния:

Среден размер на пенсията по видове в UF през месец ноември 2011 г.

Какво е това UF?
Индекс, тъй като страната Чили има много стабилна валута, което е разбираемо в страна с толкова свободна икономика и благоденстващо население, ниска степен на корупция и т.н. Вместо да си използват стабилната валута за мерна единица, ползва се индекс. Но недейте да мислите, че валутата на Чили не е много стабилна, както приляга на либерална държава, със стабилна свободна пазарна икономика и т.н.

Към 30 ноември 2011 г. 1 UF = 22 213,43 чилийско песо

Към 10 януари 2012 г. 10 000 чилийско песо = 29,9543 лева

Следователно при сметките ще приемем, че 1 UF = 66,54 лева

Като преизчислим горната таблица излиза следното:

Все пак е добре да се съберат пенсиите за старост, за да се види масовия случай каква е пенсията, която се предлага от така успешните частни пенсионни фондове в Чили.

Излиза, че пенсия за старост от частни пенсионни фондове в Чили получават 615 493 пенсионера, като средния й размер е 579,75 лева.

Леле, супер, а средната българска пенсия е под 300 лева… Това е от модела, трябва Чили модел и пенсиите и в България ще скочат като при тях?

Само няколко подробности преди това – като за начало това са средните пенсии на най-богатите пенсионери в Чили. Колко взимат останалите?

Минималната пенсия в страната разбира се. И тази пенсия е за сметка на държавния бюджет. През 2012 г. специалната програма на правителството, целяща да спаси мнозинството пенсионери от крайна бедност, ще покрие пенсионерите от 60% най-бедни семейства в Чили, като ще им предостави минимална държавна пенсия, тъй като частния пенсионен фонд не им предлага дори толкова. Пенсиите от тип PBS (Old-Age Basic Solidarity Pension) се предоставят за тези пенсионери, които нямат никакви средства в частен пенсионен фонд и са в размер на около 235 български лева. Добавки от държавния бюджет от типа APS (Old-Age Solidarity Pension Contribution) се предоставят на пенсионерите в някое от 60% от най-бедните семейства в Чили, които имат право на пенсия от частен фонд, но която е под определен размер. Тези добавки са в среден размер от около 142 български лева. От тези спасителни схеми на правителството са обхванати мнозинството от пенсионерите в Чили.

Още няколко подробности трябва да се споменат преди да се направят по-генерални изводи. Например колко е минималната работна заплата в Чили? До юли 2012 г. ще е 182 000 чилийско песо. Това прави 545,17 български лева.

Имайки предвид и този съвсем маловажен факт, да се върнем към пенсиите, които тези така успешни частни фондове предоставят и какви са спасителните мерки на правителството за мнозинството пенсионери в Чили, само че този път стойностите ще се представят като съотношение между размера на средната пенсия и минималната работна заплата в Чили:

Минималната пенсия, с която правителството в Чили спасява значителна част от пенсионерите е 43,11% от минималната работна заплата в страната. Добавките, които правителството дава на пенсионерите, които имат над 0,00 песо в „частен пенсионен фонд“ и принадлежат към 60% най-бедни семейства в страната, са средно 26,05% от минималната работна заплата.

Но тези проценти едва ли говорят твърде много на българския гражданин. Като ги преобразуваме според българската минимална работна заплата (290 лева от 1 май 2012 г.) излиза, че ако някой голям мозък беше въвел чрез чилийската диктатура през 1980 г. Пинера схемата в България, то българската средна пенсия за най-богатата част български пенсионери щеше да е 308,39 лева (579,75 / 545,17 * 290). А спасителната минимална пенсия за сметка на правителството щеше да е 125,02 лева (43,11% от 290 лева). Средната правителствена добавка за пенсионерите, които имат над 0,00 песо в частен пенсионен фонд и са в най-бедните 60% семейства в страната щеше да е 75,55 лева. Ако не са в най-бедните 60% от семействата няма нищо.

В същото време собствениците на тази схема щяха да са реализирали 30 години свръхпечалби.

Ето това е най-големия успех на чилийската схема и повече хора трябва да знаят за него.

Предварително извинения към всички средностатистически прасета, които по една или друга причина може да се почувстват засегнати – тази статия не се отнася за тях. Организациите за защита на животните също да не се засягат, не става дума за средностатистическото прасе – животинка. Не се насажда желание за жестокост към животни по никакъв начин.

Колкото до лакомите свини от тази статия – те може и да са просто една фикция, но за който се припознае, не трябва да се засяга, а напротив – статията е богато приветствие, аплодисменти за брилянтната схема. Свръхалчността, свръхнаглостта са качества, които не всеки има, и които трябва да се оценяват.

Комисията за финансов надзор в историята, е просто една фикция в страната Х. Ако някой работещ в организация с подобно име се засегне, то съвпадението е абсолютно случайно (100% гаранция случайност), тъй като КФН в страната Х не съществува.

Всички линкове към статията са също така 100% случайно съвпадение, не трябва да се свързват по никакъв начин с реални лица и събития.

Историята започва така… Действието се развива в страната Х.

През 1999-та година по между другото в тази страна Х от втория свят, успешно била прекарана реформа на пенсионната система, като преди това напълно умишлено, всички спестявания на населението били откраднати. Протестите били страшни. В хората започнало да се навява съмнението, че целта на реформата е умишлен геноцид за възрастното население. Мнозинството смятали, че системата не им дава достатъчно (тези с минимална пенсия), а други смятали, че системата им дава по-малко, отколкото са заработили (тези с максимална пенсия). В действителност най-вероятно през 1999-та било взето решението системата да е такава каквато ще е, защото сметките се връзвали, без значение дали и получаващите по-малко от заслуженото, и получаващите много повече от заслуженото, ще са тотално недоволни от тази система.

Възрастните хора смятали, че се подлагат на геноцид, но в действителност 1999-та бил подготвен геноцида не за тях, а за младото поколение – родените след 1959 г. По прехвален модел от страна от третия свят се взело решението пенсионната система да се състои от 3 стълба – държавна пенсия (тази, която трябва да се компрометира умишлено и постоянно, но това трябва да се пази в тайна), задължителна допълнителна пенсия от частен фонд, и доброволна допълнителна пенсия от частен фонд.

Хубавото на реформата от 1999-та и късметът за родените след 1959 г. било, че задължителните частни фондове така и не почнали да работят в началото. От април 2002 г. обаче данък ДЗПО започва да постъпва в няколко частни фирми. До края на 2003 г. този данък е 2%. До края на 2005 е 3%. През 2006 е 4%, а от 2007-ма до сега е 5%. Хорът на свободните певцопойците изпаднал във възторг какъв голям успех е данък ДЗПО да става все по-голям. Все по-големи данъци да постъпват в принудителни задължителни „частни пенсионни фондове“, точно както всеки с либерално мислене разсъждава?

Само че този данък не е допълнителен (което е още по-хубаво, нали?), родените след 1959 г. не плащат повече, за да получават допълнителна пенсия, а точно толкова, колкото и родените преди 1960 г. Лошото е, че тъй като с държавна принуда родените след 1959 г. са плащали данък ДЗПО, то държавната им пенсия трябва да бъде редуцирана пропорционално на плащанията за този данък. Обаче спокойно, парите в принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“ са напълно гарантирани. Има държавен орган, създаден със закон, който се грижи парите иззети с държавна принуда от хората, да не бъдат откраднати.

Страната Х си има кодекс за социално осигуряване, където пише, че „Минималната доходност за съответните видове пенсионни фондове представлява 60 на сто от средната постигната доходност или с 3-процентни пункта по-малка от средната – което от двете числа е по-малко.“

На обикновения читател може и да не му направи впечатление, но както е разписано в закона, ако средната доходност на принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“ е -97%, то някой от тях може да реализира доходност 100% загуба и ще е напълно в духа на закона. Нещо повече – това е духа на закона. Ама няма да се плашите, парите са на сигурно място.

Държавния орган, който следи да не би принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“ да се отклоняват с повече от 3% от средната доходност, тоест ако средно всички тези фондове загубят 97% от парите на хората, някой от тях да не загуби 101%, в страната Х се нарича комисия за финансов надзор.

По официален първоначален замисъл от 1999-та година тези принудителни задължителни „частни пенсионни фондове“ трябвало да бъдат възприемани като капиталови, подпомагащи националната икономика и от малкото пари (някакви си 5% от доходите на хората) да върнат много високи пенсии – от природата ще се появи разликата – въздух, дъждовна вода, пясък, слънце и т.н.

Значи тези принудителни задължителни „частни пенсионни фондове“ може да се разглеждат като едни добри прасета, които ще се угояват с 5% данък върху доходите на хората (ама не на всички, а основно от най-богатите, които плащат най-много данъци спрямо доходите си – социално подпомагане за бедни милионери трябва да има, все пак това е страната Х).

Ролята на страната Х е да съдере кожите на данъкоплатците, да даде парите на добрите прасета да кльопат, а тъй като прасетата ще набиват не само кожите на данъкоплатците, но и каквото намерят на земята – кал, дъждовна вода, пясък и т.н., то като дойде време за пенсиониране, на младите ще са приготвени прасета, които да са наддали повече, от колкото им е давано за плюскане – това е по гениалния модел в страна от третия свят. От кожа на данъкоплатец, пясък, дъждовна вода и кал – голямо прасе за пенсионера – пълна гаранция.

То хубаво това нещо, но през годините се оказало, че прасетата от пясък, дъждовна вода и кал не наддавали, а на всичкото отгоре кожата на данъкоплатеца, която им била давана за плюскане била повече, отколкото общото тегло на прасетата взети заедно. Комисията за финансов надзор обаче не отчитала аномалии, тъй като всичко е в рамките на закона – ако всички прасета набиват кожи на данъкоплатец, но никое от прасетата не слабее с повече от 3% спрямо средното, то всичко е в рамките на закона.

Прасетата обаче били обезпокоени, почувствали несигурност. През 2010 г. стопанката им държавата била много недоволна, че толкова години им е предоставяно да плюскат кожа на данъкоплатци, а не само, че не са наддали както трябва, но са и отслабнали. Те трябвало освен с угояването с кожи на данъкоплатци да набиват и пясък, дъждовна вода, кал и каквото друго има в кочината, че да наддадат на тегло и да има някакъв смисъл от тях. Но не. И прасетата били в опасност – „ийк, ийк“.

Спокойно, те си имат ангели пазители в страната Х – наричани „конституционния съд“. Държавата може и да им е хвърлила око да ги маха, но ангелите пазители ще ги бранят до изтичане на мандата си.

Не че е толкова трудно да се преодолее съпротивата на тези ангели, като се попита данъкоплатеца да продължава ли да му се дерат 5% от кожата всеки месец и да се дават на прасета, които не само не напълняват, но и слабеят, или да се спре схемата, прасетата да не участват повече в системата и кожата на данъкоплатеца да си остане на гърба му, за да си я прави каквото иска. Не е никак трудно, въпрос на желание само.

Прасетата обаче решили да се съберат в заведение и да умуват какво да се прави, защото ако им спрат кожите на данъкоплатците, ще останат на пясък, вода, кал и каквото друго намерят в кочината. Затова измислили хитър и коварен план. Викнали сервитьорка (тя се казвала комисия за финансов надзор) и поръчали от менюто:

– Ние слабеем, а данъкоплатците имат очаквания към нас, затова от 2017 г. искаме не 5%, а 7% от тяхната кожа месечно – ходи да обясниш на държавата в кухнята да засили дрането

– Данъкоплатците не трябва да знаят колко тежим в действителност, ще ползваме нагласен кантар и ще показваш наддаването за такъв период, че винаги да изглеждаме по-тежки от преди.

– На данъкоплатците трябва да им се съобщи, че ние сме все пак прасета, зависими сме от праха по земята и дъждовната вода, а е криза, да имат предвид, че може и да отслабнем, това трябва да го напишем официално някъде, примоли се за промяна в закона – така да бъде: „информиране на осигурените лица чрез рекламните и информационни материали за фондовете за допълнително пенсионно осигуряване, че при управлението на активите на фонда не се гарантира положителна доходност и запазване в пълен размер на внесените по индивидуалните партиди средства„

– Искаме да можем да набиваме от всичко и от други кошари, сега сме много ограничени и как да тлъстеем при това положение

– Направили сме голяма кочина, а и сме отслабнали, трябва ни някакво оправдание, че ще ни спрат иначе кльопаницата. Четохме, че номерът в страна от третия свят минава много добре – искаме да се въведат мултипрасета, за да има как да обясним след няколко години, когато пенсионерите поискат свинско, че сланината се е стопила и това е по тяхна вина, а не сме ние виновните.

Сервитьорката си записала менюто и представила исканията на държавата. Те много приличали на тези, тези, тези, тези, тези (всяка прилика с действителни комисии за финансов надзор, други органи на власт, лица и каквото и да е друго, в реални държави, е напълно случайна)

И сега какво трябва да обяснява държавата Х на данъкоплатеца?

Май официалната версия за създаването на прасетата беше, че от малко кожодерене, много шунка ще пада, по чилийски, а то се оказва, че прасетата искат още повече да набиват, но без никакви гаранции (както вече повече от 10 години се кара) дали въобще ще има и грам свинско при пенсиониране.

Прасетата от бъдещо свинско, се превръщат в изискващи все повече кожа от данъкоплатеца – от 2017 г. трябва да му се вдигне данък ДЗПО до 7%, за да има по-мазна и тлъста шунка (тя направо много тлъста и мазна, не забравяйте че всяка прилика с действителни лица и събития е 100% и напълно случайна), а ако има възможност и повече от 7%.

Не беше май замисъла държавата да ходи да пита тези няколко частни прасета какво те искат, а прасетата трябваше да са в услуга на данъкоплатеца?

Може би понеже няма никакъв политически риск с принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“, ей така между другото държавата се е превърнала от поръчващата музиката в сервитьорка?

– Прасетата искат повече плюскане – държавата да ходи да го събере

– Прасетата искат нагласен кантар – държавата да го осигури

– Прасетата искат да няма големи очаквания за шунка от тях – държавата да ходи да го съобщи на данъкоплатците и да обяснява къде е избягала шунката след това

– Прасетата търсят начин да избягат зад граница, държавата да го узакони

– Прасетата искат мултипрасета – държавата да ги регламентира

Добре де, ами държавата сервитьорка поне ще получи ли бакшиш? Или само ще я използват в заведението?

В страната Х данъкоплатците са вечно недоволни, в последните месеци излизат на протести:

– Че няма достатъчно пари за образование

– Че няма достатъчно пари за наука

– Че няма достатъчно пари за младите

– Че няма достатъчно пари за субсидии за земеделие

– Че няма достатъчно пари за здравеопазване

– Че няма достатъчно пари за сигурност

– Че няма достатъчно пари за пенсии и т.н.

Обаче кожодеренето е било осъществено и се осъществява всяка година, с всяка година е все повече. Защо не излязат да протестират студенти, майки, земеделци, полицаи, лекари, пенсионери и т.н., че одраната кожа се дава на прасетата, а не отива за образование, за наука, за младите, за земеделие, за здраве, за сигурност, за пенсии и т.н.?

Бъдещите пенсионери трябва вече да са се досетили (доказано е емпирично), че свинско от принудителни задължителни „частни пенсионни фондове“ няма да има. Кожата на данъкоплатеца влиза в огромния търбух на свинете, там претърпява разни видоизменения, а данъкоплатеца в най-добрия случай ще получи онова на изхода на прасето – е да, неговата си кожа е, само че минала през търбуха на няколко частни свини и на вкус и на мирис няма да е същата.

Да закрием задължителните „частни пенсионни фондове“

В общественото пространство дискусията за дефицитите в Националния осигурителен институт е постоянна. В настоящото са показани дупките и как да се затворят:

Пробойна номер 1 в бюджета на НОИ – принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“

От както започват дейността си, дефицита в бюджета на НОИ расте с всяка година. Причината е много проста – задължително насилени да се лишават от доходите си в полза на „частни пенсионни фондове“ са родените след 1959 г. Останалите си плащат само на НОИ. С всяка следваща година броя на родените преди 1960 г., които внасят вноски намалява, следователно отваря се все по-голяма дупка в бюджета на НОИ, тъй като все повече стават работещите, насилени с държавна репресия да плащат данък пенсии вместо на НОИ, на финансови пирамиди от пенсионен вид. Тоест държавата дере кожите на данъкоплатците, но вместо с одраната кожа да се плащат пенсиите, част от парите отиват за управление в полза на принудителни задължителни „частни пенсионни фондове“. И по още един друг начин казано, НАП прибира парите, но част от тях не дава на НОИ, а на частни фирми. Обаче НОИ трябва да плаща пенсии, пирамидите само прибират парите, но не плащат, а ако дойде време да плащат, ще дадат каквото е останало неизпарено, неизточено, неоткраднато, значи няма да е много (справка началото на 2011 и поредното отлагане).

По години дупката в бюджета на НОИ заради лансирането на финансови пирамиди от Чили тип в България, и ползващи се с протекцията на „конституционния съд“, е както следва по извадка от дейността на тези структури месец по месец, измерена по реалните стойности на парите във времето:

От 2001 г. до септември 2011 г., дупката във фонд „Пенсии“ на НОИ заради принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“ е номинално 4 005 938 677 лева, или измерено по стойността на парите към септември 2011:

4 670 004 149 лева. Това са преки лишения за българина през последните 10 години. Пари, които са могли да отидат за образование, за култура, за инфраструктура и т.н. Пари, които така и така са били принудително иззети с държавна репресия от хората и бизнеса, но не са постъпили по предназначение – да се плащат пенсии, а са били дадени за източване от няколко частни дружества. В резултат от успешното управление (източване) по официална информация липсват в реални изражения 705 816 702 лева (вреди от „универсални“ и „професионални“ финансови пирамиди от пенсионен капиталов за организаторите на схемата тип). Преки вреди – пари, които са били одрани от кожата на данъкоплатеца, но нито са били дадени за пенсии, нито са налице. Изпарили са се някъде. И това е официалната информация, която се намира бавно и мъчително от отчетите при Комисията за финансов надзор, и с допълнителни изчисления. Но знае ли някой дали декларираните наличности на средства в тези дружества са там действително? Дали тези отчети не са пълни с кухи активи? И ако има кухи активи, каква част са такива и какво действително е останало след голямото плюскане?

Как се решава този проблем? С прекратяване дейността на принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“, като без да се повишават вноски за пенсия, със спирането на данък ДЗПО и данък „допълнителен професионален“, за следващата година между 800 и 900 милиона лева от дупката в бюджета за пенсии на НОИ ще се затвори. По отношение на оцелелите средства от управлението на финансовите пирамиди, нека родените след 1959 г. да решат сами – искат ли да възстановят правата си за пълна държавна пенсия, или ще поемат за своя сметка загубите причинени заради държавата (не е толкова виновен който яде баницата, а който му я дава) в полза на свръхпечалбите на частни фирми. Не е много сложно, не е и противоконституционно всеки да може да реши, нали? Хората знаят какво да направят.

Много е възможно в този момент както и преди, правителството на републиката да е подложено под натиск от страна на „майките“ на някои от тези частни фирми, и да се страхува да спре схемата. Затова населението трябва да помогне на собствената си държава, като започнат да се водят масирани дела срещу самата държава за противоконституционно отнемане на права за държавна пенсия за всички родени след 1959 г. Ежедневно трябва да има натиск от населението, докато държавата не смени законодателството и не се преустанови дейността на финансовите пирамиди, създадени със закон.

Присъединете се към каузата: Да закрием задължителните „частни пенсионни фондове“

Частните пенсионни фондове, които ще продължат да съществуват, трябва да работят на пазарни принципи, ще са единствено доброволни, и ще предлагат уникален инвестиционен продукт – „нулева реална доходност„.

Пробойна номер 2 в бюджета на НОИ – скапаната формула за пенсиониране на НОИ и системата на осигурителния стаж.

Повече по темата – „Как да получим най-голяма пенсия“

Вредите от системата на осигурителния стаж и от морална гледна точка, и като загуба на доверие в системата, е трудно да се определят в количествено измерение.

Какво е решението за този проблем? Смяна на модела на осигурителния стаж, с модела на осигурителния принос

Пробойна номер 3 в бюджета на НОИ – пенсии за „инвалидност“

Като не броим хората, които действително са с увреждания и се нуждаят от обществена солидарност, поради дефектната система на осигурителния стаж, не малко са лицата, които не могат да се пенсионират по нормален начин. И като не могат да се пенсионират по нормален начин, ползват възможностите, които дава един пропит от лобизъм „кодекс за социално осигуряване“. Няма само лобистите да лапат, нали така? Как става този номер с пенсиите за „инвалидност“, които се получават от напълно здрави хора, но които се възползват от лошото законодателство:

– в „кодекса за социално осигуряване“ в чл. 74 пише следното: „Осигурените придобиват право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, ако са загубили работоспособността си и имат осигурителен стаж, придобит до датата на инвалидизирането, а за слепите по рождение и за ослепелите преди постъпване на работа – до датата на заявлението по чл. 94, както следва:

1. до 20-годишна възраст и за слепите по рождение и на ослепелите преди постъпването им на работа – независимо от продължителността на осигурителния стаж;

2. до 25-годишна възраст – една година;

3. до 30-годишна възраст – 3 години;

4. над 30-годишна възраст – 5 години;“

Е браво, само че точка 1 не може да се използва за измама, защото там действително ще има тежко увреждане на лицето, а се търси как да се източва НОИ с пенсии за инвалидност, които да се получават от напълно здрави хора. Значи, трябва ви осигурителен стаж (голямото бедствие на системата). За препоръчване 1 година, за лице до 25 години. През тази 1 година лицето трябва да се осигурява на максималния осигурителен доход. Това е много важно, за да се направят най-големи щети на НОИ. Нима? И още как.

– как се определя размера на пенсията за инвалидност? В чл. 75 пише следното „Размерът на пенсията за инвалидност поради общо заболяване се определя, като доходът, от който се изчислява пенсията, се умножи със сумата, образувана от: по процент 1,1 на сто за всяка година осигурителен стаж… Когато към датата на инвалидизирането осигуреното лице е на възраст, по-ниска от възрастта по чл. 68(пенсионната – 63 за мъже и 60 за жени), разликата между възрастта му, но не по-рано от навършване на 16 години и възрастта по чл. 68 се признава за осигурителен стаж. При определяне на пенсията признатото време и съответната пропорционална част от процента за месеците осигурителен стаж се умножават с коефициент, както следва:

1. за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане над 90 на сто – 0,9;

2. за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане от 71 до 90 на сто – 0,7;

3. за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане от 50 до 70,99 на сто – 0,5.“

– ето сега идва най-важния момент – за източването на НОИ чрез пенсия за инвалидност от напълно здраво лице ще стане по следния начин:

1. да предположим, че лицето е на 20 години

2. съвсем умишлено го осигуряваме фиктивно като самоосигуряващо се лице 1 година на максималния осигурителен доход от 2000 лева

3. чрез корумпиран лекар (а такива ще има достатъчно докато имат статут на гледащи на пациента като на торба с пари, и вместо да лекуват, издават фактури) намираме му фалшиви документи за увреждане (да не ставаме твърде нагли, ще са за най-ниската степен на увреждане – трета група)

4. намираме и корумпирани служители на ТЕЛК, които няма да се усъмнят в достоверността на фалшивите документи (българското законодателство в момента дава спокойствие при даването на подкуп, тъй като и даващата страна и получаващата страна могат да бъдат преследвани наказателно, тоест са съучастници и никой няма да тръгне да топи другата страна; този проблем може да се реши много лесно с малка промяна в наказателния кодекс, но докато това не се направи, спокойно – подкупите ще си стоят ненаказани). Не правете това, освен ако не страдате от крайна наглост или крайна нужда.

Значи обобщено – осигуряваме фиктивно 20 годишен на максимален доход 1 година, намираме корумпиран лекар и корумпиран служител в ТЕЛК. Каква пенсия ще получава лицето в този случай:

На 20 е, от мъжки пол. До навършване на пенсионна възраст за мъжете има 43 години. Размера на пенсията му ще е:

– индивидуалния му коефициент (а той ще е 2000 лева / средния осигурителен доход, да кажем 600 лева) ще е 3,33, умножено по

– осигурителен стаж – 1 година + (43 години(толкова години има до пенсионна възраст) * 0.5 (това е от третата група)) или общо 22,5 години, умножено по

– 1,1%, умножено по средния осигурителен доход в страната за последните 12 месеца(да кажем, че е отново 600 лева)

И така лицето ще получава пенсия 3,33 * 22,5 * 1,1% * 600 = 494.51 лева месечно

А какви разходи ще бъдат направени преди това:

– осигуряване 1 година върху 2000 лева за пенсия и здраве – това е 2000 лева * 25,8% * 12 месеца = 6192 лева за осигуровки

– подкуп на алчен лекар

– подкуп на служител на ТЕЛК

Не може да се сметне колко ще взимат корумпираните служители(въпрос на наглост и чувство за безнаказаност), но приходите от „инвалидността“ са много впечатляващи. Само за първата година и разходите за осигуровки ще са избити, в рамките на втората година и подкупите ще са напълно избити и след това според бизнес плана, на печалба както се вика. А представете си, че бяхме по-нагли и бяхме извадили документ за втора група инвалидност? Всичко това, само с 1 година формален осигурителен стаж.

Добре де, как да се спрат тези измами?

Много е просто, модела на осигурителния стаж има грешна философия. И при инвалидните пенсии отново е грешна философията в момента. Защо се дава пенсия за инвалидност? Защото лицето има стаж, или защото е с увреждане? Би трябвало да е, защото е с увреждане. В такъв случай пенсиите за инвалидност трябва да се разглеждат като социално подпомагане за хора в нужда. Размера на пенсията трябва да бъде равен на минималната социална пенсия, умножено по коефициент за степента на увреждане на лицето. Недопустимо е социално подпомагане да зависи от осигурителен стаж. Човек с еднаква степен на увреждане, има едни и същи потребности като всеки друг, независимо от осигурителния си стаж. Пенсиите за инвалидност трябва да се финансират със средства от централния бюджет през фонд „Пенсии, несвързани с трудова дейност“, както е заложено по модела на осигурителния принос. След това инвалидността по документи няма да е толкова изгодна, както е в момента. Без стрес в системата, ще се спрат измамите. Колкото до хората с действително увреждания, тях държавата трябва да ги подпомага освен с пенсията, най-вече в натура(тук може да спадат най-различен вид подпомагане от личен асистент за най-тежките увреждания, рехабилитации и т.н. ), която „инвалидите“ по документи няма за какво да я ползват. Интереса им към документалните измами ще изчезне напълно.

Пробойна номер 4 в бюджета на НОИ – докога таван на осигурителния доход и малките лобисти

Докога ще има социално подпомагане и данъчни преференции за крайно нуждаещи се милионери?

Този проблем се решава с отпадането на максималния осигурителен доход. Без значение богат гражданин с 270 лева месечно, или крайно нуждаещ се от данъчни преференции с 3 000 000 годишна заплата, всички трябва да плащат данъци според възможностите си. Осигуровките са вид данък, и не може да са удар само за богатите с 270 лева месечно и средната класа, а да не се плащат от бедните милионери.

Пробойна номер 5 в бюджета на НОИ – Плащаш за майчинство само когато ще раждаш?

Защо няма възможност човек да избира дали да плаща данък ДЗПО на принудителен задължителен „частен пенсионен фонд“, но може да избира дали да се осигурява за майчинство ако е самоосигуряващо се лице, и не се осигурява ако е работещо по граждански договор?

А, защото в първия случай ще се ощетят финансовите пирамиди, пък за фонда за майчинство на никой не му пука, така ли?

Простата истина е, че за стабилно развитие на обществото, всяка двойка трябва да има 2 деца, за да се пази нулев естествен прираст на населението. Обезщетението за майчинство на едно самоосигуряващо се лице е 90% от осигурителния му доход за 18 месеца назад. Обезщетението за майчинство се получава 410 дни или 13,5 месеца. Вноската за майчинство и общо заболяване е 3,5%.

Като самоосигуряващото се лице може да избира дали да се осигурява за майчинство или не, то е ясно, че ще се осигурява само докато има планове за скорошно раждане. След второто дете осигуряването за майчинство няма да му е нужно, тъй като бъдещи изгоди няма да очаква. Тогава сметката е такава:

– за да получава 13,5 месеца по 90% от осигурителния си доход, и да не ощети обществото, би трябвало да внася около 347 месеца по 3,5%, а това са 29 години осигуряване за майчинство. Само че с тази вноска се покриват и разходите за болнични, значи лицето не трябва и да се разболява много. Или с други думи казано, през цялата си кариера едно лице трябва да се осигурява за майчинство задължително, за да може да получава обезщетението си за майчинство и да излиза в болнични, в противен случай някой друг ще му плаща сметката. За да не стане някаква грешка, в семейството има и баща(който се осигурява за майчинство, а няма да ползва такова обезщетение), обаче нали това семейство трябва да има не само едно дете, а 2. Тоест и двамата трябва да внасят осигуровка за майчинство през цялата си кариера, и да не се разболяват много, защото в противен случай някой друг ще им плаща сметката. Много грубо звучи така написано, нали? Обаче е истина. Самоосигуряващите се, работещите по граждански договор, трябва да внасят задължително вноски за майчинство и общо заболяване, защото в противен случай някой друг им плаща сметката и така не е честно.

Задаваща се голяма грешка – работника да се наказва ако работи на по-ниски от реалните доходи, или без договор

Поредната голяма грешка е на път да стане реалност – работника да се наказва ако се съгласи да работи без трудов договор, или на по-ниска от реалната заплата. В такъв случай работника не само, че ще продължи да работи без договор, или на по-ниска от реалната заплата, но ще е съучастник в нарушението, и като съучастник ще си трае и няма да смее да издаде работодателя си експлоататор, защото ще отнесе глоба.

Вместо да се прави тази глупост, решението е друго – осигуровките да са изцяло за сметка на работодателите, глобите ще са зверски за работодателя, а работника ще е в по-силна страна и най-малкото, при първите сигнали за нагло експлоатиране, в случай че работодателя си го позволи, а преди това са имали сговор да се работи без договор или на по-нисък от реалния доход, работника ще отиде да клепа експлоататора. Едни добри хора ще отидат при работодателя, ще му ударят зверската глоба и след това за дълго време ще го помни. Така се изкореняват тези явления, ако се направят работника и работодателя съучастници в нарушенията, ще стане точно обратното. Нелепиците, че работника има интерес да плати глобата, тъй като парите щели да отидат по личната му сметка, са смехотворни.

Ако това беше заглавие на театрална постановка, вероятно щеше да се нарича „Капиталов принцип 911 – Голямото плюскане за сметка на данъкоплатеца“.

Излезе тримесечния отчет за дейността на фондовете работещи на „капиталов принцип“, на сайта на Комисията за финансов надзор. КФН, която за пореден път сложи минимална доходност на принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“ под нулата (спазвайки стриктно нормата на „кодекса за социално осигуряване“ – 3% под средното за бранша, или в превод ако бранша ДЗПО или допълнителни професионални, загуби 97% от парите на хората, няма да има никакъв проблем който и да е фонд да реализира 100% отрицателна доходност, съгласно чл. 193, ал. 3 от „КСО“)

Как населението в България търпи тежки лишения над 10 години, с всяка година все повече, а насреща някой трупа на гърба му отрицателна доходност на капиталов принцип? От къде идват около 800 милиона от годишния дефицит на НОИ?

Настоящото показва в реално изражение какви пари са засмуквали съвкупно всеки месец така наречените „универсални пенсионни фондове“ (данък ДЗПО 5% в полза на частни фирми), така наречените „професионални частни фондове“, и с какво разполагат балансово към 30.09.2011 г.

Номинален резултат от дейността на принудителните задължителни „частни пенсионни фондове” (наричани универсални) към септември 2011 г.: – 16 142 100 лева

Не е печатна грешка, за 10 години това е номиналната им съвкупна доходност (загуба на езика на нормалните хора). Номинална съвкупна загуба от 0,48% за целия период на съществуването им.

Номинален резултат от дейността на принудителните задължителни „частни професионални фондове“ (наричани професионални) към септември 2011 г.: – 36 274 577 лева

И това не е грешка. Това е номиналната доходност (загуба на езика на нормалните хора) на „професионалните частни пенсионни фондове“ за 11 години професионално управление. Номинална съвкупна загуба от 5,76% за целия период на съществуването им.

Обаче и това съвсем не са реалните факти. За периода на съществуването им стойността на парите във времето се е променила. Като се преизчислят невероятните успехи, реалните цифри изглеждат по този начин – по стойността на парите във времето към септември 2011:

1. за цялото си успешно (за организаторите на схемата) съществуване, универсалните пенсионни фондове (данък ДЗПО в полза на частни фирми) са нанесли реални преки загуби за населението в България от около 498 662 645 лева или 12,9%.

2. за цялото си успешно (за организаторите на схемата) съществуване, „професионалните частни пенсионни фондове“ (данък допълнителен професионален в полза на частни фирми със защитата на „конституционния съд“) са нанесли реални преки загуби за населението в България от около 207 154 057 лева или 25,55%.

Общо реални преки загуби за населението в България – около 705 816 702 лева

Държавата те насилва да вкарваш пари, които уж ще плащат по-голяма пенсия, а тези пари „пуф“ – изчезнати, изпарени, пресушени.

Към 30.09.2011 данък ДЗПО са плащали 3 111 971 човека. Средно пряката загуба като я разпределим означава, че на всеки му е бръкнато в джоба и са му откраднати по 160,24 лева. Не доходност, на всеки роден след 1959 г. са му откраднати средно по 160,24 лева, само от данък ДЗПО.

Който не вярва, може да се убеди сам от таблиците по-долу. Разбира се цифрите са съвсем неангажиращи, възможни са минимални отклонения в рамките на статистическата грешка.

Присъединете се към каузата:

Да закрием задължителните „частни пенсионни фондове“

Дейност на принудителните задължителни „универсални пенсионни фондове“ до септември 2011

Дейност на принудителните задължителни „професионални пенсионни фондове“ до септември 2011

Забележка: През март 2011 професионалните фондове превеждат към НОИ 107 666 000 лева
Забележка 2: Изплатените от фондовете пари за всеки месец са сумата за годината разделена на 12, като остатъкът е сметнат за последния месец на годината.

Годината е 1980 г. „Един призрак броди по света…“ Това е призракът на решилите да направят заложници всички правителства на планетата.

Първоначалната бомба е предвидена за 1981 г.

В средно голяма и бедна страна, управлявана от военна диктатура, ще се направи експеримент, който в последствие да бъде даван за пример на останалите страни на планетата, и който ще разруши социалните им системи, а за определен период от време ще постави на колене правителствата им.

За параван се използва ентусиазиран младеж, който може би толкова години по-късно все още не знае в какво участва, и който в крайна сметка може би няма вина за това, което се случва, (въпреки че е трудно да се повярва на подобна версия имайки предвид, че съвпадението на фамилията не е случайно). Този младеж се казва Хосе Пинера, а бомбардираната страна, която ще се дава за пример е Чили.

„Ура, вие вече сте свободни от правителството, повече няма нужда да плащате данък пенсии на държавата“.

„Ще го плащате и на нас, ура!“

Бомбата избухва на първи май 1981 г. Работниците вече са свободни от държавата и не е нужно да плащат повече данък пенсии. Само трябва да плащат някакви минимални 10% осигуровка за пенсия на задължителен частен пенсионен фонд, до края на кариерата си. Имат възможност на избор – държавна пенсия или такава от частен пенсионен фонд.

„1981 г., по време на диктаторския режим на Пиночет. Хиляди са арестувани, изчезнали, застреляни и измъчвани. Обществената свобода е задушена, профсъюзите спрени, политическите партии забранени, а опонентите изпратени в изгнание. Критиците са отстранени от университетите. Медиите са абсолютно цензурирани. Без възможност за публичен дебат, под силен натиск от диктатурата, работниците, които биха останали към старата система били принудени да се присъединят към частните пенсионни схеми, заедно с всички, които стъпват на пазара на труда за първи път.“

Докато държавата проявява солидарност, и поради тази причина няма как да направи пенсионерите милионери, то благодарение на задължителния частен пенсионен фонд всеки ще си има собствена сметка, няма да си я дели с никой и определено ще блажи страшно, особено като се пенсионира.

Как работи:

„Финансовите пирамиди представляват модели за правене на бизнес, при които приемането на нови членове носи приходи на старите членове. Обикновено не се произвеждат никакви продукти или услуги.“

Малко избързахме.

Работниците в Чили вече са свободни от държавата, а трябва да плащат задължително само 10% от доходите си на частни компании, които правят бизнес – наречени частни пенсионни фондове. Вярно, че частните пенсионни фондове не произвеждат никакви продукти или услуги, но и това е чисто съвпадение. Затова, по-добре, дайте да празнуваме за Чили!

Голяма радост – военната диктатура позволява на работниците си да се освободят от нея. И правдоподобно звучи и толкова хуманно. Освен това работниците могат да внасят доброволно още 10% от доходите си в частни пенсионни фондове, за да имат още повече пари по личната си сметка, която не могат да пипат в следващите 40 години, и която ще ги направи богати. Освен това, тези 10% доброволно внесени пари в частни фондове са освободени от данъци(когато се внасят)!

„Повечето финансови пирамиди се възползват от объркването между истинския бизнес и сложните, но убедителни финансови схеми.“

Частната компания по принцип предлага някаква добавена стойност на клиентите си, прави всичко възможно да им предложи повече добавена стойност, за да може да ги задържи да продължат да си купуват от нея и в следствие компанията да печели. Ако не може да се справи, фалира.

Задължителния частен пенсионен фонд, първо е частен, тоест работи за печалба и теоретично не може да фалира. По принцип е истински бизнес, регистриран съгласно закона, всичко е честно, всичко е точно, а клиентите на фонда ще са му клиенти в следващите десетилетия, гарантирано. Дава ли добавена стойност за клиента, дали е толкова важно? Къде ще отиде клиента като е задължен да участва в убедителната финансова схема на частните фондове? При конкурентния частен пенсионен фонд, който носи в крайна сметка същата добавена стойност? И какво от това ако изгуби един клиент? Нали от конкурента също ще избяга друг клиент, който ще заеме мястото на тръгналия си?

Държавата каквото и да прави, все я сочат с пръст, все дава малки пенсии, а частните пенсионни фондове със само 10% задължителна вноска всеки месец, ще направят всички пенсионери много богати, ония будалите с държавните пенсии да блъскат цял живот и да хрупат хляб накрая, за пенсионерите с частни пенсии ще има пасти с хайвер от акула. А вие пробвали ли сте хайвер от акула?

„Централната идея на финансовите пирамиди е, че на членовете им се обещава, че ще получат многократно по-големи облаги от приноса на други хора, по-късно като възнаграждение.“

95% от работниците тогава се присъединяват към задължителните частни пенсионни фондове. Те вече са свободни от правителството и няма да плащат повече данък пенсии на държавата. Никой не обича да плаща данъци, нали така? Друго си е да трупаш в собствена сметка.

А свободата е относително нещо. Частните пенсионни фондове са създадени от държавата, регулират се от държавата, и основното, в което могат да инвестират са държавни облигации.

Работниците повече няма да плащат данък пенсии на държавата (тъй като не обичат да плащат данъци), задължителния им частен пенсионен фонд ще го прави вместо тях, срещу комисионна.

А за да не може схемата да се разбере бързо – фондовете може да са с различен риск. Едни безрисково ще купуват държавни облигации от… Афганистан например. А други ще могат и да рискуват. Младите работници могат съвсем спокойно да си позволят да рискуват пенсията си, даже трябва да се поощряват да я рискуват(нали ще рискуват и ще загубят, организаторите на схемата винаги печелят), а по-старите ще изберат сигурното – държавни облигации от Испания например, или може би нещо португалско?

Момента с държавните облигации е много интересен. До преди схемата „задължителни частни фондове“, работниците си плащат данък пенсии и получават държавна пенсия. След това обаче, работниците спират да плаща данък пенсии на държавата, а ги дават на частен фонд. Държавата обаче трябва да плаща пенсиите на текущите пенсионери, но няма приход (Чили има какво да изнася, но с нормалните държави не е точно така). Затова почва да издава дълг – облигации. Задължителните частни пенсионни фондове купуват тези облигации – това се нарича управление, за което работника плаща комисионна на фонда. За по-просто работника ползва посредник, на който плаща комисионна, за да си плати данъците към държавата, от които е избягал. Но не е чак толкова просто, защото държавата започва да затъва в дългове. Колкото по-затънала е в дългове, толкова по-висока става лихвата, която плаща (в някои държави пък вместо с държавен дълг през 2007-8 си плащат сметката благодарение на евтина проституция). В този момент на частните фондове започва да им става тясно в този капиталов (за организаторите) пазар. Тогава започват да търсят къде да инвестират в други държави. От където ще взимат максимално ниска доходност – това значи максимална сигурност, нали така? Официалната версия за това поведение е „диверсификация на риска“. Но по принцип се нарича национално предателство. Парите на работника се изнасят зад граница законно, а когато един ден трябва да му се върнат под формата на пенсия, ще са се изпарили. Но още малко търпение.

Видяхте ли как лапнаха въдицата в Чили(но като се замисли човек, дали са лапнали, по време на военна диктатура не е много сигурно)? Дайте да го пробваме този номер в още държави от Латинска Америка и други държави, които си имат достатъчно проблеми, че със сигурност ще се хванат – например в Източна Европа, и България също.

Реалността 31 години след залагане на бомбата в Сантяго

Централната банка на Чили повишава лимитите за чуждестранни инвестиции на дружествата управляващи частните фондове, за да им позволи да диверсифицират портфейлите си. Общия размер на чуждестранните инвестиции към 1 септември 2011 г. не трябва да надхвърля 80% (нали все пак не трябва целия капитал да се изнесе зад граница, иначе ще стане прекалено подозрително).

Управляващите дружества(АFPs) предлагат 5 типа пенсионни фондове с различен риск. Централната банка на Чили  поставя лимити на чуждестранните инвестиции на всеки от 5-те типа фондове, като A са най-рисковите, а Е са най-малко рисковите.

Източник: Banco Central de Chile, Comunicado de Prensa, el 4 de noviembre de 2010.

Има логика това нещо. Фонд тип „А“ инвестира супер рисково и затова няма лимит. Фонд от тип „Е“ е с най-нисък риск и трябва повече да купува държавен дълг на Чили, и по-малко държавен дълг на… Северна Корея примерно.

В края на октомври 2010 общия размер на активите под управление на 6-те частни пенсионни дружества е 140 милиарда долара и около 47,5% от тях са извън страната (като за фондовете тип „А“ 71,4% от средствата са изнесени извън граница, а 95,2% от средствата на фондовете от тип „Е“ са в Чили).

Според правилата на чилийските „мултифондове“, работниците (до 55 години за мъжете и 50 години за жените) могат да избират всеки от 5-те типа фондове. По-възрастните не може да избират фонд тип „А“ (най-високорисковия). Онези, които не изберат, автоматично се разпределят според възрастта си (за възраст до 35 години – фонд тип „B“). Към месец май 2010 г., около 60% от хората са били служебно разпределени(това е то личното и частното, нали така?).

От юни нови правила стимулират работодателите да внасят допълнително средства за пенсия на своите работници, също така работниците също трябва да внасят допълнително доброволно.

Доброволните схеми (APVC plans) са предназначени да допълнят задължителните индивидуални сметки управлявани от частните пенсионни дружества (AFPs). От октомври 2008 г., когато тези схеми са представени, само 5 компании са предложили доброволни схеми на общо 188 работника (към февруари 2011). Новите правила за доброволните схеми (APVC plans) включват:

–          за да се въведе APVC план, минималния процент или брой работници в една компания се сваля до 15% или 100 работника, което е по-малко. До преди това трябва поне 30% от работниците или 300 работника да участват в схемата.

–          работника да може да си изтегли цялата сума незабавно ако има 24 месеца вноски от последните 60 месеца при същия работодател

–          процесите на въвеждане на схемата и включването на работниците да се оптимизират

(всичко в името на това повече пари да се прибират по-лесно)

APVC плана се създава по силата на договор между работодателя и институцията, която има право да администрира плана – частен фонд, банки, осигурителни компании, взаимни фондове, инвестиционни посредници и др. Работодателите трябва да правят вноски (освободени от данъци) на всички участници в схемата. Размера на вноската зависи от условията на всеки план.

Като още един стимул да се насърчава доброволното спестяване в частен фонд, правителството дава годишна субсидия 15% от общия размер на доброволно направените от работника вноски за пенсия (удивителното на цялото това нещо е, че после тези фондове ги наричат частни, субсидията не се смята за недопустима държавна помощ, а работниците били избягали от правителството). Максималната годишна субсидия е 497 долара на работник. За да има право на субсидията, работника трябва да е правил редовно вноски в личната си сметка, като общия размер на доброволно спестяване не може да надхвърля с повече от 10 пъти задължителните вноски през годината. Обаче работниците трябва да върнат субсидията ако изтеглят каквото и да е от доброволно направените вноски преди пенсионна възраст.

От юли 2011 г. всички работодатели трябва да плащат разходите за осигуровки за наследствени пенсии и пенсии за инвалидност на своите служители. Пенсионната реформа от 2008 г. прехвърли това задължение от работника към работодателя.

Според чилийската пенсионна схема, работниците плащат 10% от доходите си в задължителен частен пенсионен фонд по избор. 6-те управляващи дружества, от които може да се избира (дори в България са вече 9, а резултатите са плачевни) прибират административна входна такса 1,73%. Това означава, че данък пенсии за частен фонд всъщност не е 10%, а 11,73%, но от тях само 10% отиват в „лична“ сметка на работника, а останалите се прибират от фонда. По друг начин казано още при внасянето на вноската, 14,75% от парите на работника ги няма и са прибрани от фонда за входна такса. Работодателските вноски към сметката на работника са доброволни.

Икономическата теория казва, че в дългосрочен период, в един свободен пазар, фирмите трябва да реализират „нормална“ печалба. В краткосрочен период е възможно някои фирми да реализират над нормалната печалба ако въвеждат иновации, но единствения начин, при който фирма може да реализира над нормалната печалба в дългосрочен период, е да разполага с монополна власт. При сравняване на възвръщаемостта на собствения капитал на пенсионните дружества в дългосрочен период, се оказва, че те реализират многократно по-голяма печалба от идентични индустрии във финансовия сектор (банките). Това дава основание да се подозира, че частните фондове в Чили реализират свръхпечалба и разполагат с монополна власт. Големият успех на чилийската пенсионна система – свръхпечалба за организаторите на схемата, подаяния по милост от правителството за мнозинството от пенсионерите.

От юли 2011 г. започна последната фаза на включване на 60% от най-бедните граждани навършили 65 години към първия стълб на държавната солидарна пенсионна система.

Първата фаза се въвежда през юли 2008 г. като са обхванати 40% от най-бедните навършили 65 години. Правителството очаква броя на бенефициентите да нарасне от над 900 000 през май 2010 г. до над 1,1 милиона през 2012 г.

Мащабното завръщане на държавната солидарна пенсионна система (SPS) е крайъгълния камък на пенсионната реформа в Чили през 2008 г. и доказателство за провала на 30 годишната схема на частните пенсионни фондове (от гледна точка на населението, иначе за организаторите е схема за милиарди разбила социалния мир).

През 2010 г. както е предвидено в закона за пенсионна реформа от 2008 г., правителството въвежда нов начин да измерва бедността, който включва модифициране на определението за семейство и за доход на глава от семейството, ползвайки различни източници за установяване на дохода.

Основната солидарна пенсия е 158 долара на месец (75 000 песос, минималната работна заплата в Чили е 362 долара). Правото на получаване на солидарната пенсия за старост се получава ако лицето:

–          е навършило 65 години;

–          няма право на друга пенсия;

–          е живяло в Чили поне 20 години, и поне 4 от последните 5 години преди кандидатстването за тази пенсия; и

–          е член на семейство, което спада към най-бедните 60% в страната.

Право на солидарна пенсия за инвалидност се получава ако лицето:

–          е между 18 и 64 години;

–          не получава друга пенсия;

–          е със степен на инвалидност установена от медицинска комисия;

–          е живяло в Чили за 5 от последните 6 години преди да кандидатства; и

–          е член на семейство, което спада към най-бедните 60% в страната.

При навършване на 65 години солидарната пенсия за инвалидност се превръща в солидарна пенсия за старост.

Държавата доплаща на всички правили вноски в задължителен частен фонд разликата между пенсията, която получават от частния фонд и минималната солидарна пенсия, ако отговарят на условията за получаване на солидарна пенсия.

Ако може да се вярва на Асоциацията на частните фондове, те плащат 887 255 пенсии. Очакванията на правителството са през 2012 г. 1,1 милиона пенсионера(в 60% най-бедни семейства) да получават минимална пенсия за сметка на държавния бюджет.

С думи прости, уж частните пенсионни фондове са частни, но правителството дава субсидия ако получават допълнителни вноски, уж работника се беше спасил от правителството, но се оказва, че в масовия случай правителството трябва да го спасява с минимална пенсия. Цената на това спасяване е увеличаване на държавния дълг. Уж частните пенсионни фондове щяха да решават проблеми, но заради тях правителствата по света ще падат едно по едно на колене. Кой ще плати отново сметката за експеримента? Нали е ясно кой?

Унгария защити националните си интереси и прекрати мародерството, за наказание й свалиха рейтинга и се възприема като по-рискова. Да се чете: спряла е кранчето и не може да се източва.

В името на националната независимост:

Да закрием задължителните „частни пенсионни фондове“

Забележка – статията е с аналитичен характер и не е препоръка за покупка или продажба на акции, облигации, злато и други подобни.

Всяка прилика с действителни лица и събития е толкова случайна, колкото случайности има в природата.

Източници:
http://www.ssa.gov/policy/docs/progdesc/intl_update/2010-12/index.html
http://www.ssa.gov/policy/docs/progdesc/intl_update/2011-05/index.html
http://www.ssa.gov/policy/docs/progdesc/intl_update/2011-06/index.html
http://www.ssa.gov/policy/docs/progdesc/intl_update/2011-07/index.html