Alexander Todorov Network

Настоящото по никакъв начин не е израз на антидържавническо поведение, точно обратното. Когато в закона са оставени случайно или умишлено вратички, тогава нека всички да знаят за тях, току виж законодателя се сетил да ги затвори. Докато пенсионната система в България работи по архаичния модел на осигурителния стаж, като за капак на всичко са й добавени мутантите задължителни „частни пенсионни фондове“, ползващи се от протекцията на „конституционния съд“, нека всички да знаят как да се възползват по най-добрия начин от пробойните, а не системата да работи само за тарикати.

Известно е, че системата на осигурителния стаж не отразява реалния принос на лицата към осигурителната система. Така и пенсията, която ще получават ще им върне или повече (за тарикатите), или по-малко (за всички останали) от това, което са заслужили. Известно е, че заради дефектната формула на НОИ и системата на осигурителния стаж, е възможно човек да работи допълнително и по-ефективно, а за награда да получава по-малка пенсия, отколкото изобщо да не беше работил…
Очевидно е, че задължителните частни пенсионни фондове, не са частни (освен при прибирането на печалбата за собствениците си), по никакъв начин не защитават интересите на данъкоплатците, а работят (преди да бъдат закрити и забранени) за максимално усвояване на иззетите от населението с държавна принуда средства, като схемата трябва да се осъществява и напълно законно. Все пак това са финансови пирамиди с държавна протекция.

А интересите на данъкоплатеца кой да защити? Като целта е източване, тогава всички да източват, докато задължителните „частни пенсионни фондове“ не бъдат закрити и забранени, а системата на „осигурителния стаж“ не бъде сменена с такава, която да отразява реалния принос на средния данъкоплатец и да го възмездява равностойно.

Дотогава все пак има начин напълно законно средния данъкоплатец да получи от фонд „Пенсии“ на НОИ повече, отколкото е заработил (и не става дума за фалшификация на документи, подкупи и т.н., всичко трябва да е напълно законно). Как става тази работа?

Тайната се крие в кодекса за социално осигуряване, чл. 9, ал. 8:

„Зачита се за осигурителен стаж при пенсиониране, ако това е по-благоприятно за лицата, в съотношение 4 години за 5 години от трета категория времето, през което лицата са работили по трудов договор при пълно работно време и… по допълнителен или втори трудов договор с дневно работно време не по-малко от 3 часа“

Това какво означава? Накратко, че за 1 месец е възможно да се придобива 1,25 месеца стаж, който е ключов компонент при определяне размера на пенсията.

Обаче пише, че трябва да се работи по допълнителен или втори трудов договор с работно време поне 3 часа? Къде му е далаверата да работиш повече, за да получаваш повече?

Ами няма да се работи повече, но документално ще пише, че се работи повече… Пример:

Отива работника, който иска да получава повече пенсия, отколкото е заслужил, при работодателя си (бъдещ или настоящ), и се договарят за заплащането. Да приемем, че са се договорили на 1000 лева заплата месечно.

Вариант 1 – ако всичко е по реда си, без да се ползват вратичките в закона (каквато е съдбата на обикновения данъкоплатец), и работника работи на 8 часов работен ден по трудов договор, при 1000 лева заплата (да приемем и че това е средната в страната), в продължение на 40 години, тогава пенсията, която би получил от държавното пенсионно осигуряване ще е следната (това ще е така ако финансовите пирамиди наричани „универсални пенсионни фондове“ бъдат закрити и държавата възстанови правата за пълна държавна пенсия на родените след 1959 г., иначе пенсията ще е по-малка, тъй като средния  данъкоплатец са го наградили да получава „допълнителна пенсия“ от задължителен „частен пенсионен фонд“, който му е натрапен с държавна принуда):
осигурителен стаж 40 години * 1,1% на година * индивидуален коефициент на лицето 1 * среден осигурителен доход в страната за последните 12 месеца 1000 лева = месечна пенсия от 440 лева.

Вариант 2 – тук ще се ползва вратичката в закона и работника като се договаря за заплатата, така между другото ще вметне, че тези 1000 лева не иска да ги получава по 1 договор на 8 часов работен ден, а ще ги раздели на 1 трудов договор на 8 часов работен ден за 600 лева примерно + 1 допълнителен трудов договор на 3 часов работен ден за 400 лева примерно на длъжност… примерно „хигиенист“ (няма срамна работа все пак) или нещо друго, което да не е подозрително. Важното е общата сума по двата договора (1 реален и 1 само по документи) да е тази, която работодателя е склонен да плати, а работата ще е същата. Няма причина работодателя да откаже да съдейства, защото няма да плаща повече, минимална работа в повече се отваря на отдел „Труд и работна заплата“, но това е дреболия. Какъв ще е резултата от тези напълно законни номерца? Ако работника работи при тези условия в продължение на 40 години, то пенсията му без да е работил повече, без да е плащал повече данъци ще е:
осигурителен стаж 50 години? * 1,1% на година * индивидуален коефициент на лицето 1 * среден осигурителен доход в страната за последните 12 месеца 1000 лева = месечна пенсия от 550 лева

Възможно е също така 40-те години стаж да се постигнат за само 32 години, при формалното наличие на 2 трудови договора (1 на 8 часа и 1 на 3 часа).

Добре де, от къде дойде тази разлика? Във вариант 2 лицето ще получава с 25% по-голяма пенсия, без да е работило повече, без да е плащало повече осигуровки и т.н.

Ами 4 години стаж се признават за 5 по тази схема. Това е един от вариантите, с който системата на осигурителния стаж, която не отчита реалния принос на лицето, не награждава този, който работи повече (честит празник на онези, които работят не само по документи), нито този, който плаща повече данъци, а поощрява който е тарикат, като сметката накрая я плаща средния данъкоплатец. Но ако всички станат тарикати, да видим дали ще продължава да има модел на осигурителния стаж + финансови пирамиди задължителни „частни пенсионни фондове“?

Във всеки случай, докато тази изключителна комбинация от недоразумения не бъде разбита, нека средния данъкоплатец да знае как да лъже системата напълно законно, както системата прави с него.

Да закрием задължителните „частни пенсионни фондовe“, и да сменим модела на осигурителния стаж с приемането на нов кодекс за социално осигуряване по модела на осигурителния принос

„Който не знае, е само наивен глупак. Който знае и мълчи, е престъпник“ – Бертолд Брехт

Голямото плюскане за сметка на данъкоплатеца и реалния бизнес продължава

Комисията за финансов надзор обяви на сайта си официално декларираните номинални резултати към 31.12.2011 г., на работещите на „капиталов принцип“ (за организаторите на схемата) т. нар. „универсални пенсионни фондове“ (където с държавна принуда са насилени всички родени след 1959 г. и работодателите им да плащат 5% данък от дохода за управление в полза на „частни фирми“) и „професионални пенсионни фондове“ (където работодателите на работещите при първа и втора категория труд са насилени с държавна принуда да плащат допълнително 12% и 7% съответно, от дохода на работниците, за управление в полза на „частни фирми“).

Напомняме, че в „кодекса за социално осигуряване“ е вписано, че принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“ трябва да докарват минимална доходност 3% под средното за бранша, или в превод ако бранша ДЗПО или допълнителни професионални, загуби 97% от парите, няма да има никакъв проблем който и да е фонд в съответния бранш да загуби 100% от парите на хората, съгласно чл. 193, ал. 3 от „КСО“). За последното тримесечие на 2011 г. минималната доходност, която принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“ трябва да реализират, определена от КФН, отново е загуба (за данъкоплатеца, собствениците на схемата е заложено да са винаги на свръхпечалба). Самата комисия през миналата година, притеснена от резултатите на фондовете стигна до заключението, че трябва да се защити интереса на данъкоплатеца като една от законодателните мерки за справяне с проблема трябва да постигне следното: “информиране на осигурените лица чрез рекламните и информационни материали за фондовете за допълнително пенсионно осигуряване, че при управлението на активите на фонда не се гарантира положителна доходност и запазване в пълен размер на внесените по индивидуалните партиди средства“

Да си припомним как работи чилийската схема:

– Населението се наплашва, че държавата не може да се справи с изплащането на пенсиите в дългосрочен период, неефективна е (което трябва да се натрапва постоянно), обаче едни спасители наречени частни пенсионни фондове могат да оправят нещата.

– Не, хич не си и помисляйте да кажете нещо. Вие сте некомпетентни, постоянно ще се появяват палячовци, които да ви го внушават, за да не забравите. Има други, които разбират повече от вас. Ако от вас зависи, вероятно нищо няма да дадете на задължителен частен пенсионен фонд. Затова те трябва да са задължителни, защото вие нищо не разбирате нито от икономика, нито от финанси. От нищо не разбирате, оставете се в ръцете на професионалистите.

Постигнете съгласие да преборите сами със сила, мнителността си характерна за вашата родина, а според известния китайски гуро Хай Енд Жи, за топло бъдеще ви трябва и баварско доверие.

И така, населението в България търпи тежки лишения над 10 години, с всяка година все повече. Това са около 800 милиона лева от годишния дефицит на НОИ. Пари, които се събират от данъчните с държавна принуда, дават се на „частни фирми“, а след това се покриват от общите данъци, които би трябвало да отидат за образование, култура, инфраструктура и т.н. В резултат на което фундаменталните сектори в държавата се съсипват. В същото време нагли лобисти започват да реват още по-силно по медиите, че НОИ е много неефективен, трябва пенсионната система да се приватизира изцяло, както в Чили демократично са наложили по време на военна диктатура. Тъй като образованието, културата, инфраструктурата и т. н. също почват да грохват от недофинансиране, наглите лобисти реват, че и образователната система, и културата и инфраструктурата трябва да се приватизират, тъй като са неефективни. Правилото на лобистите от сектата „Приватизирай всичко“* е има ли нещо фундаментално за националната сигурност, или носещо печалба, да се приватизира. И официално определени групировки да контролират държавата, а не да се налага постоянно да разчитат на посредници наричани „народни избраници“.

В същото време държавата трупа държавен дълг – основния продукт, който принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“ пазаруват (а в действителност това е и най-добрата им инвестиция вероятно, носеща поне някаква номинална положителна доходност). А така населението си плаща данъците с лихви и срещу комисионна за „частна фирма“.

Следващото показва в реално изражение какви пари са засмуквали съвкупно всеки месец така наречените „универсални пенсионни фондове“ (данък ДЗПО 5% в полза на „частни фирми“), така наречените „професионални частни фондове“, и с какво са декларирали, че разполагат балансово към 31.12.2011 г.

Номинален резултат от дейността на принудителните задължителни „частни пенсионни фондове” (наричани универсални) към декември 2011 г.: 9 032 900 лева (а ако се смятат резултатите според декларираната нетна стойност на активите резултатите са дори по-лоши)
Не е печатна грешка, за 10 години това е номиналната им съвкупна доходност. 0,25% за целия период на съществуването им.

Номинален резултат от дейността на принудителните задължителни „частни професионални фондове“ (наричани професионални) към декември 2011 г.: – 34 885 577 лева
И това не е грешка. Това е номиналната доходност (загуба на езика на нормалните хора) на „професионалните частни пенсионни фондове“ за 11 години професионално управление. Номинална съвкупна загуба от 5,36% за целия период на съществуването им.

Обаче и това съвсем не са реалните факти. За периода на съществуването им стойността на парите във времето се е променила. Като се преизчислят невероятните успехи, реалните цифри изглеждат по този начин – по стойността на парите във времето към декември 2011:

1. за цялото си успешно (за организаторите на схемата) съществуване, универсалните пенсионни фондове (данък ДЗПО в полза на „частни фирми“) са нанесли реални преки загуби за населението в България от около 519 754 525 лева или 12,7%.

2. за цялото си успешно (за организаторите на схемата) съществуване, „професионалните частни пенсионни фондове“ (данък допълнителен професионален в полза на „частни фирми“ със защитата на „конституционния съд“) са нанесли реални преки загуби за населението в България от около 213 760 225 лева или 25,41%.

Общо реални преки загуби за населението в България – около 733 514 750 лева

Поздравления свински пържоли, отлично затлъстявате!

Благодарение на държавната репресия, в принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“ през 2011 г. са постъпили нови номинални 748 029 000 лева. Това са лишения, които допълнително е изтърпяло населението в България и реалния бизнес, пари, които са дефицит в държавния бюджет, и които българите ще връщат с лихва.

Ето как държавата насилва родените след 1959 г. и техните работодатели да вкарват пари в „частни фирми“, които уж ще плащат по-голяма пенсия, а тези пари са ги избягали някъде.

Към 31.12.2011 данък ДЗПО са плащали 3 144 808 човека. Средно пряката загуба като я разпределим означава, че на всеки му е бръкнато в джоба и са му откраднати по 165,27 лева. Не доходност, на всеки роден след 1959 г. са му откраднати средно по 165,27 лева, само от данък ДЗПО.

Който не вярва, може да се убеди сам от таблиците по-долу. Разбира се цифрите са съвсем неангажиращи, възможни са минимални отклонения в рамките на статистическата грешка.

Хайде да съобщим преди това обаче още една хубава новина на всички. Какви допълнителни пенсии ще плащат принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“?

Първо работещите при тежки условия на труд – първа и втора категория:
В „лична“ „недосегаема“ „индивидуална партида“ след „професионално управление“, на средния работник тежка категория са му оцелели 2085,52 лева. Вероятно някои ще си спомнят, че професионалните частни пенсионни фондове трябваше да почнат да плащат от 2011 г. пенсии, но тогава не можеха (по-точно можеха, но ако трябваше те да плащат пенсии на работниците тежка категория, вероятно офисите им щяха да бъдат изорани из основи, добре, че е НОИ да отнесе плювните и да плати както обикновено). Правителството имаше намерение да прекрати схемата, но го направи само частично, а някои народни избранници на всичкото отгоре взеха, че сезираха конституционния съд, защото държавата национализирала. „Конституционния съд“ пък брани интересите им храбро и достойно (ама не на работниците, на собствениците на „частните фирми“ интересите бяха защитени най-храбро, което е достойно за уважение, браво). В крайна сметка Парламента им даде отсрочка да почнат да плащат от 2015 г. (като дотогава НОИ ще го пишат много неефективен). Пък току виж професионалните „частни пенсионни фондове“ вземат да се поправят. И 1 година по-късно те са се стегнали. Какво щеше да бъде ако днес сме 1 януари 2015 г., а професионалните частни пенсионни фондове трябваше да плащат:
1. Мъжете биха имали право на ранна пенсия за период от 10,5 години, а жените за 12,5 години, ако са работили 10 години първа категория труд.
2. Мъжете биха имали право на ранна пенсия за период от 5,5 години, а жените за 7,5 години, ако са работили 15 години втора категория труд.
За целите на пресмятането на средната месечна ранна пенсия, ще приемем, че броя работници първа и втора категория труд са равен брой, мъжете и жените са равен брой. В такъв случай средния работник тежка категория би трябвало да получава ранна пенсия 9 години или 108 месеца. На средния работник тежка категория са му оцелели 2085,52 лева. Това означава, че би получавал 2085,52 / 108 = 19,31 лева месечно ранна пенсия. Ама той се бил осигурявал на минимални доходи – 1000, 1500 лева месечно, затова толкова малко е натрупал, нали? А и за още 3 години много голямо капиталово натрупване ще има, нали? Пък и тези, които по-скоро ще се пенсионират, имат повече от средното натрупани, нали? Колко повече? Двойно? 38,62 лева месечно добра пенсия ли е, а?

А сега големият удар – родените след 1959 г. и техните работодатели, насилени с държавна принуда да плащат данъци на „универсалните пенсионни фондове“

В „личните“ „недосегаеми“ „индивидуални партиди“ в така наречените универсални пенсионни фондове (данък ДЗПО в полза на „частни фирми“) към декември 2011 г. на средния човек са му оцелели след професионалното управление (или поне така са декларирали принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“, дано да не са излъгали) 1123,41 лева (по данни от сайта на КФН). Сега как да си сметнем каква пожизнена пенсия от данък ДЗПО фонд ще получава средния човек? Трябва да се ползва нещо като актюерските прогнози на НСИ за очакваната продължителност на живота. След повишаването на пенсионната възраст е предвидено универсалните пенсионни фондове да почнат да плащат пенсии чак през 2023 г. на жените, и от 2025 г. на мъжете. Тогава мъжете ще могат да се пенсионират на 65, а жените на 63, ако имат и 40 години стаж, 37 съответно, иначе чак на 67. Но да приемем, че средния човек стажа ще го има, или изискването за стаж като безобразен критерий ще е отпаднало вече. При това положение средният мъж на 65 годишна възраст се очаква да живее още 13,62 години. И тогава каква ще му е допълнителната пенсия от ДЗПО фонд? Нещо от рода на 1123,41 лева / 13,62 години / 12 месеца = 6,87 лева месечно? Ей, този пенсионер мъж как се е уредил. А и само 10 години капиталово натрупване е имало. Нали още ще натрупват? Сигурно ще удвоят пенсията, може и да я утроят? Какво знаете вие? Инфлация пък изобщо няма да има. А жените какво ще правят?

През 2023 г. жената, която ще се пенсионира ще е на 63 години. Според НСИ й остават средно 18,48 години живот след това. При това положение, пенсията, която ще получава от ДЗПО ще е нещо от рода на 1123,41 / 18,48 години / 12 месеца = 5,07 лева месечно? А и нали още капиталово натрупване ще има?

Защо така не се обявява това нещо никъде? Да не би населението да подскочи от задоволство? Момент, има и още

Тъй като държавата противоконституционно е насилила всички родени след 1959 г. да се лишават от 5% от доходите си плащайки данъци в полза на „частни фирми“, (и което също е противоконституционно) пропорционално на парите, които държавата е прибрала за пенсии, но дала на „частни фирми“ за управление, трябва да се направи редукция на държавната пенсия. Тоест ако принудителната вноска за ДЗПО е 5%, а за фонд „Пенсии“ в НОИ е 12,8%, то държавната пенсия за родения след 1959 г. трябва да се намали с около 28%, а за компенсация данъкоплатеца роден след 1959 г. ще получи посочената по-горе „допълнителна пенсия“ от универсален пенсионен фонд. А както е предвидено данък ДЗПО да стане 7% от 2017 г., то редукцията на държавната пенсия би била около 35% за насиления от държавата роден след 1959 г., да плаща данъци на „частни фирми“ .

–––––––––––

Нагли лобисти продължават да твърдят, че този грабеж е само временно явление и, че в дългосрочен план нещата ще се оправят, а за да се оправят вноските в принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“ за всички родени след 1959 г. е планирано да се увеличат от 2017 г. с 40%. От 2012 г. започна да се повишава и пенсионната възраст, за да се намали дефицита на НОИ, когато на „частни фирми“ се дават задължителни осигурителни вноски за близо 800 милиона лева годишно.

Тъй като с приближаването на момента, в който измамата ще лъсне за всички, лансира се идеята за въвеждане на „мултифондове“ в България. Но защо едни най-обикновени взаимни фондове, които не гарантират никаква доходност, никаква сигурност и прочие трябва да се наричат пенсионни? Аха, защото данъкоплатеца е насилен с държавна принуда да се лишава от доходи в полза на „частни фирми“, а останките от иззетите му средства ще може да види десетки години по-късно? При взаимните фондове всеки по всяко време може да си изтегли парите, ако види, че парите се управляват лошо и т. н. Но при принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“ такава опция да си вземеш парите няма, иначе схемата няма да работи. Единствената опция на нещастния данъкоплатец е, да се прехвърли от един принудителен фонд на друг. Но какво от това, при положение, че принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“ работят почти синхронно, в условията на средно монополизиран пазар? Обаче иначе така успешната Чили схема няма да работи, нали?

Мина цяло десетилетие (това е повече от дългосрочен период), резултатите са налице, схематата е с тенденция – пълна катастрофа за данъкоплатеца по чилийски (и невероятен успех и свръхпечалби за собствениците на схемата).

„Не е нужно да изпиеш цялото море, за да се убедиш, че е солено“ – Емил Кротки

Присъединете се към каузата:

Да закрием задължителните „частни пенсионни фондове“

–––––––––––

* неолиберализмът е радикална утопична идеология, с основна цел унищожаването на институцията държава, в следствие на което обикновения човек да бъде зависим от частни монополи. Докато основната идея на класическите либерали е свобода за обикновения човек, самозванци се самоопределят като новите либерали, лансирайки тезата “свобода”, само че за частните корпоративните интереси. Тази свобода за частните монополи не е възможна при наличието на работеща държава, тъй като за обществото е крайно вредно наличието на частен монополист, а за работещата държава враговете на обществото, са врагове и на държавата. Затова системно чрез пропагандни послания чрез медии и друга нелегална дейност, се подкопава доверието в легитимно избраното държавно управление. Задължително е официалната власт да бъде осмяна, обществото да не я уважава и презира. Любимата дума на фалшивите либерали е “приватизация”. Основни мишени са системата за социално осигуряване, здравноосигурителната система и образователната система. Те са от ключово значение за социалния мир, а когато има социален мир, държавата е стабилна и може да работи. Други основни мишени за фалшивите либерали са вътрешната сигурност и правосъдието. Зад лицемерните послания за подобряването на тези системи, чрез оптимизации, се крие основната идея за обезкървяване, оставянето им без средства, за да няма вътрешна сигурност и правосъдие, което да се разправи с частните монополи, които са и основни спонсори за глашатаите на радикалното течение. Може би поради незнание, напълно невинни лица могат да нарекат себе си “неолиберали”. Ако са за свободата на отделния човек, то те са последователи на Адам Смит, а ако той можеше да си каже мнението, категорично би се противопоставил на самозванците, които включват думата “либерал” към радикалната си идеология.

–––––––––––

PS: до представителите на сектата „приватизирай всичко“ – Go west. По-точни координати – пропускате Западна Европа и САЩ. Спирате на Pacific Ocean. Знаете го къде е, нали ходите на почивки с капиталонатрупаното за сметка на данъкоплатците. От там само с плуване, иначе схемата не работи. Търсите представители на семейство Carcharodon carcharias, ако не се сещате, ето и снимка. Като ги намерите, почнете да им разказвате за идеите си да капиталонатрупвате ресурсите на фамилията, във ваша полза, ама гледайте да сте много убедителни, че да ви се зарадват. И, приятен обяд.

–––––––––––

Дейност на принудителните задължителни „универсални пенсионни фондове“ до декември 2011

Забележка: в таблицата е прието, че всеки месец в съответната година фондовете са изплащали едни и същи суми в номинално изражение, а в последния месец от годината се вписва остатъка, ако общата сума за годината не е кратна на 12.

Дейност на принудителните задължителни „професионални пенсионни фондове“ до декември 2011

Забележка: в таблицата е прието, че всеки месец в съответната година фондовете са изплащали едни и същи суми в номинално изражение, а в последния месец от годината се вписва остатъка, ако общата сума за годината не е кратна на 12.
Забележка 2: През март 2011 професионалните фондове превеждат към НОИ 107 666 000 лева

В настоящото има препратки към условията за пенсиониране в различни страни по света. Подлежи на непрекъснато допълване с информация за повече държави.

Да се пенсионираш в…
… Австрия
… Белгия
… Бразилия
… Великобритания
… Германия
… Канада
… САЩ
… Франция
… Холандия
… Чехия
… Швейцария
… Япония

В края на 2010 г. конгресът в Боливия одобри плановете си да прекрати дейността на задължителните частни пенсионни фондове, да увеличи размера на държавните пенсии и да намали пенсионната възраст. Предишната пенсионна система се състои от 2 стълба:

– универсална пенсия, която се финансира изцяло за сметка на държавния бюджет и е в изключително ниски размери от 2400 боливара на година (около 30 долара месечно) и

– пенсия от задължителни частни фондове (започнали да функционират, когато през 1996 г. Боливия приватизира пенсионната си система), която се финансира от вноски в размер 12,21% от дохода на лицето, като още на входа 4% от парите на лицето отиват за административна такса на частния фонд.

След закриването на задължителните $частни пенсионни фондове$ правителството прогнозира, че пенсионната система ще бъде финансово устойчива през следващите 35 години.

Новото законодателство преустановява дейността на 2-те частни пенсионни дружества, въпреки, че те бяха под контрола на правителството от момента, в който бяха обявени плановете за реформи през 2009 г.

2-та фонда, контролирани от дъщерни дружества на испанската Banco Bilbao Vizcaya Argentina SA и швейцарската Zurich Financial Services AG разполагат с активи за около 4,5 милиарда долара. От друга страна с новото законодателство се създава държавен орган за управление на социалното осигуряване (Gestora Pública de la Seguridad Social de Largo Plazo (GSS)) към министерството на икономиката и публичните финанси, натоварен с управлението на фондовете. Новия държавен орган ще управлява пенсионен фонд с индивидуални сметки с променлив анюитет, фонд за трудова злополука, фонд за професионални рискове и всички други фондове, които са били под управлението на 2-те частни дружества. Новия държавен орган ще поеме плащанията и на универсалните пенсии за възраст, които не са свързани с вноски, които се финансират изцяло от държавния бюджет, и които се администрират до промяната от частната застрахователна компания Vitalicia. Размера на универсалната пенсия се запазва.

Съгласно новите правила минималната възраст за пенсиониране се намалява до 58 от 60 години (65 години преди реформата 2009 г.). Жените могат да се пенсионират с 1 година по-рано за всяко родено дете, но не за повече от 3 деца. Миньорите могат да се пенсионират на 56 години или на 51, ако са работили при вредни условия на труд.

С новото законодателство се създава фонд (Fondo Solidario), който да осигури минимална пенсия за лицата с ниски доходи или самоосигуряващи се лица, които не изпълняват изискванията за пълна пенсия за осигурителен стаж. Тези пенсии ще бъдат равни на 70% от минималната работна заплата в Боливия (476 боливара – 66$ през 2010 г.) и ще изискват поне 10 години с вноски. С 6% ще се увеличава тази минимална пенсия, за всяка допълнителна година с вноски.

Други важни промени:

– възстановява се платимата от работодателя вноска за пенсия 3% от заплатата на служителя. Вноските за служителите са 10%. Вноските за самоосигуряващите се лица са доброволни.

– ще се изплащат обезщетения за погребение от 1800 боливара (250$), ще се предоставят наследствени пенсии на вдовицата (вдовеца) независимо от това дали ще сключи повторно брак.

– размера на пенсиите ще се изчислява върху доходите от последните 24 месеца.

– ратифицира се иберо-американската Convention on Social Security of 2997, което гарантира преносимостта на пенсионните права сред подписалите страни от Южна Америка.

– въвеждат се мерки за добро управление и срещу корупцията, включително създаване на одиторско дружество и мандатност на одиторите, ограничения за инвестиции, изисквания за отчетност пред правителството и отделните пенсионери, и наказание 5-10 години затвор за присвояване или злоупотреба с фондовете.

Източник: International Social Security Association

Въпреки, че да се блокират за управление значителни средства в държавен пенсионен фонд, е изключително лоша идея, все пак и Боливия вече е свободна държава от финансовите пирамиди наречени задължителни „частни пенсионни фондове“.

Да закрием задължителните „частни пенсионни фондове“

Предварително извинения към всички средностатистически прасета, които по една или друга причина може да се почувстват засегнати – тази статия не се отнася за тях. Организациите за защита на животните също да не се засягат, не става дума за средностатистическото прасе – животинка. Не се насажда желание за жестокост към животни по никакъв начин.

Колкото до лакомите свини от тази статия – те може и да са просто една фикция, но за който се припознае, не трябва да се засяга, а напротив – статията е богато приветствие, аплодисменти за брилянтната схема. Свръхалчността, свръхнаглостта са качества, които не всеки има, и които трябва да се оценяват.

Комисията за финансов надзор в историята, е просто една фикция в страната Х. Ако някой работещ в организация с подобно име се засегне, то съвпадението е абсолютно случайно (100% гаранция случайност), тъй като КФН в страната Х не съществува.

Всички линкове към статията са също така 100% случайно съвпадение, не трябва да се свързват по никакъв начин с реални лица и събития.

Историята започва така… Действието се развива в страната Х.

През 1999-та година по между другото в тази страна Х от втория свят, успешно била прекарана реформа на пенсионната система, като преди това напълно умишлено, всички спестявания на населението били откраднати. Протестите били страшни. В хората започнало да се навява съмнението, че целта на реформата е умишлен геноцид за възрастното население. Мнозинството смятали, че системата не им дава достатъчно (тези с минимална пенсия), а други смятали, че системата им дава по-малко, отколкото са заработили (тези с максимална пенсия). В действителност най-вероятно през 1999-та било взето решението системата да е такава каквато ще е, защото сметките се връзвали, без значение дали и получаващите по-малко от заслуженото, и получаващите много повече от заслуженото, ще са тотално недоволни от тази система.

Възрастните хора смятали, че се подлагат на геноцид, но в действителност 1999-та бил подготвен геноцида не за тях, а за младото поколение – родените след 1959 г. По прехвален модел от страна от третия свят се взело решението пенсионната система да се състои от 3 стълба – държавна пенсия (тази, която трябва да се компрометира умишлено и постоянно, но това трябва да се пази в тайна), задължителна допълнителна пенсия от частен фонд, и доброволна допълнителна пенсия от частен фонд.

Хубавото на реформата от 1999-та и късметът за родените след 1959 г. било, че задължителните частни фондове така и не почнали да работят в началото. От април 2002 г. обаче данък ДЗПО започва да постъпва в няколко частни фирми. До края на 2003 г. този данък е 2%. До края на 2005 е 3%. През 2006 е 4%, а от 2007-ма до сега е 5%. Хорът на свободните певцопойците изпаднал във възторг какъв голям успех е данък ДЗПО да става все по-голям. Все по-големи данъци да постъпват в принудителни задължителни „частни пенсионни фондове“, точно както всеки с либерално мислене разсъждава?

Само че този данък не е допълнителен (което е още по-хубаво, нали?), родените след 1959 г. не плащат повече, за да получават допълнителна пенсия, а точно толкова, колкото и родените преди 1960 г. Лошото е, че тъй като с държавна принуда родените след 1959 г. са плащали данък ДЗПО, то държавната им пенсия трябва да бъде редуцирана пропорционално на плащанията за този данък. Обаче спокойно, парите в принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“ са напълно гарантирани. Има държавен орган, създаден със закон, който се грижи парите иззети с държавна принуда от хората, да не бъдат откраднати.

Страната Х си има кодекс за социално осигуряване, където пише, че „Минималната доходност за съответните видове пенсионни фондове представлява 60 на сто от средната постигната доходност или с 3-процентни пункта по-малка от средната – което от двете числа е по-малко.“

На обикновения читател може и да не му направи впечатление, но както е разписано в закона, ако средната доходност на принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“ е -97%, то някой от тях може да реализира доходност 100% загуба и ще е напълно в духа на закона. Нещо повече – това е духа на закона. Ама няма да се плашите, парите са на сигурно място.

Държавния орган, който следи да не би принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“ да се отклоняват с повече от 3% от средната доходност, тоест ако средно всички тези фондове загубят 97% от парите на хората, някой от тях да не загуби 101%, в страната Х се нарича комисия за финансов надзор.

По официален първоначален замисъл от 1999-та година тези принудителни задължителни „частни пенсионни фондове“ трябвало да бъдат възприемани като капиталови, подпомагащи националната икономика и от малкото пари (някакви си 5% от доходите на хората) да върнат много високи пенсии – от природата ще се появи разликата – въздух, дъждовна вода, пясък, слънце и т.н.

Значи тези принудителни задължителни „частни пенсионни фондове“ може да се разглеждат като едни добри прасета, които ще се угояват с 5% данък върху доходите на хората (ама не на всички, а основно от най-богатите, които плащат най-много данъци спрямо доходите си – социално подпомагане за бедни милионери трябва да има, все пак това е страната Х).

Ролята на страната Х е да съдере кожите на данъкоплатците, да даде парите на добрите прасета да кльопат, а тъй като прасетата ще набиват не само кожите на данъкоплатците, но и каквото намерят на земята – кал, дъждовна вода, пясък и т.н., то като дойде време за пенсиониране, на младите ще са приготвени прасета, които да са наддали повече, от колкото им е давано за плюскане – това е по гениалния модел в страна от третия свят. От кожа на данъкоплатец, пясък, дъждовна вода и кал – голямо прасе за пенсионера – пълна гаранция.

То хубаво това нещо, но през годините се оказало, че прасетата от пясък, дъждовна вода и кал не наддавали, а на всичкото отгоре кожата на данъкоплатеца, която им била давана за плюскане била повече, отколкото общото тегло на прасетата взети заедно. Комисията за финансов надзор обаче не отчитала аномалии, тъй като всичко е в рамките на закона – ако всички прасета набиват кожи на данъкоплатец, но никое от прасетата не слабее с повече от 3% спрямо средното, то всичко е в рамките на закона.

Прасетата обаче били обезпокоени, почувствали несигурност. През 2010 г. стопанката им държавата била много недоволна, че толкова години им е предоставяно да плюскат кожа на данъкоплатци, а не само, че не са наддали както трябва, но са и отслабнали. Те трябвало освен с угояването с кожи на данъкоплатци да набиват и пясък, дъждовна вода, кал и каквото друго има в кочината, че да наддадат на тегло и да има някакъв смисъл от тях. Но не. И прасетата били в опасност – „ийк, ийк“.

Спокойно, те си имат ангели пазители в страната Х – наричани „конституционния съд“. Държавата може и да им е хвърлила око да ги маха, но ангелите пазители ще ги бранят до изтичане на мандата си.

Не че е толкова трудно да се преодолее съпротивата на тези ангели, като се попита данъкоплатеца да продължава ли да му се дерат 5% от кожата всеки месец и да се дават на прасета, които не само не напълняват, но и слабеят, или да се спре схемата, прасетата да не участват повече в системата и кожата на данъкоплатеца да си остане на гърба му, за да си я прави каквото иска. Не е никак трудно, въпрос на желание само.

Прасетата обаче решили да се съберат в заведение и да умуват какво да се прави, защото ако им спрат кожите на данъкоплатците, ще останат на пясък, вода, кал и каквото друго намерят в кочината. Затова измислили хитър и коварен план. Викнали сервитьорка (тя се казвала комисия за финансов надзор) и поръчали от менюто:

– Ние слабеем, а данъкоплатците имат очаквания към нас, затова от 2017 г. искаме не 5%, а 7% от тяхната кожа месечно – ходи да обясниш на държавата в кухнята да засили дрането

– Данъкоплатците не трябва да знаят колко тежим в действителност, ще ползваме нагласен кантар и ще показваш наддаването за такъв период, че винаги да изглеждаме по-тежки от преди.

– На данъкоплатците трябва да им се съобщи, че ние сме все пак прасета, зависими сме от праха по земята и дъждовната вода, а е криза, да имат предвид, че може и да отслабнем, това трябва да го напишем официално някъде, примоли се за промяна в закона – така да бъде: „информиране на осигурените лица чрез рекламните и информационни материали за фондовете за допълнително пенсионно осигуряване, че при управлението на активите на фонда не се гарантира положителна доходност и запазване в пълен размер на внесените по индивидуалните партиди средства„

– Искаме да можем да набиваме от всичко и от други кошари, сега сме много ограничени и как да тлъстеем при това положение

– Направили сме голяма кочина, а и сме отслабнали, трябва ни някакво оправдание, че ще ни спрат иначе кльопаницата. Четохме, че номерът в страна от третия свят минава много добре – искаме да се въведат мултипрасета, за да има как да обясним след няколко години, когато пенсионерите поискат свинско, че сланината се е стопила и това е по тяхна вина, а не сме ние виновните.

Сервитьорката си записала менюто и представила исканията на държавата. Те много приличали на тези, тези, тези, тези, тези (всяка прилика с действителни комисии за финансов надзор, други органи на власт, лица и каквото и да е друго, в реални държави, е напълно случайна)

И сега какво трябва да обяснява държавата Х на данъкоплатеца?

Май официалната версия за създаването на прасетата беше, че от малко кожодерене, много шунка ще пада, по чилийски, а то се оказва, че прасетата искат още повече да набиват, но без никакви гаранции (както вече повече от 10 години се кара) дали въобще ще има и грам свинско при пенсиониране.

Прасетата от бъдещо свинско, се превръщат в изискващи все повече кожа от данъкоплатеца – от 2017 г. трябва да му се вдигне данък ДЗПО до 7%, за да има по-мазна и тлъста шунка (тя направо много тлъста и мазна, не забравяйте че всяка прилика с действителни лица и събития е 100% и напълно случайна), а ако има възможност и повече от 7%.

Не беше май замисъла държавата да ходи да пита тези няколко частни прасета какво те искат, а прасетата трябваше да са в услуга на данъкоплатеца?

Може би понеже няма никакъв политически риск с принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“, ей така между другото държавата се е превърнала от поръчващата музиката в сервитьорка?

– Прасетата искат повече плюскане – държавата да ходи да го събере

– Прасетата искат нагласен кантар – държавата да го осигури

– Прасетата искат да няма големи очаквания за шунка от тях – държавата да ходи да го съобщи на данъкоплатците и да обяснява къде е избягала шунката след това

– Прасетата търсят начин да избягат зад граница, държавата да го узакони

– Прасетата искат мултипрасета – държавата да ги регламентира

Добре де, ами държавата сервитьорка поне ще получи ли бакшиш? Или само ще я използват в заведението?

В страната Х данъкоплатците са вечно недоволни, в последните месеци излизат на протести:

– Че няма достатъчно пари за образование

– Че няма достатъчно пари за наука

– Че няма достатъчно пари за младите

– Че няма достатъчно пари за субсидии за земеделие

– Че няма достатъчно пари за здравеопазване

– Че няма достатъчно пари за сигурност

– Че няма достатъчно пари за пенсии и т.н.

Обаче кожодеренето е било осъществено и се осъществява всяка година, с всяка година е все повече. Защо не излязат да протестират студенти, майки, земеделци, полицаи, лекари, пенсионери и т.н., че одраната кожа се дава на прасетата, а не отива за образование, за наука, за младите, за земеделие, за здраве, за сигурност, за пенсии и т.н.?

Бъдещите пенсионери трябва вече да са се досетили (доказано е емпирично), че свинско от принудителни задължителни „частни пенсионни фондове“ няма да има. Кожата на данъкоплатеца влиза в огромния търбух на свинете, там претърпява разни видоизменения, а данъкоплатеца в най-добрия случай ще получи онова на изхода на прасето – е да, неговата си кожа е, само че минала през търбуха на няколко частни свини и на вкус и на мирис няма да е същата.

Да закрием задължителните „частни пенсионни фондове“

В общественото пространство дискусията за дефицитите в Националния осигурителен институт е постоянна. В настоящото са показани дупките и как да се затворят:

Пробойна номер 1 в бюджета на НОИ – принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“

От както започват дейността си, дефицита в бюджета на НОИ расте с всяка година. Причината е много проста – задължително насилени да се лишават от доходите си в полза на „частни пенсионни фондове“ са родените след 1959 г. Останалите си плащат само на НОИ. С всяка следваща година броя на родените преди 1960 г., които внасят вноски намалява, следователно отваря се все по-голяма дупка в бюджета на НОИ, тъй като все повече стават работещите, насилени с държавна репресия да плащат данък пенсии вместо на НОИ, на финансови пирамиди от пенсионен вид. Тоест държавата дере кожите на данъкоплатците, но вместо с одраната кожа да се плащат пенсиите, част от парите отиват за управление в полза на принудителни задължителни „частни пенсионни фондове“. И по още един друг начин казано, НАП прибира парите, но част от тях не дава на НОИ, а на частни фирми. Обаче НОИ трябва да плаща пенсии, пирамидите само прибират парите, но не плащат, а ако дойде време да плащат, ще дадат каквото е останало неизпарено, неизточено, неоткраднато, значи няма да е много (справка началото на 2011 и поредното отлагане).

По години дупката в бюджета на НОИ заради лансирането на финансови пирамиди от Чили тип в България, и ползващи се с протекцията на „конституционния съд“, е както следва по извадка от дейността на тези структури месец по месец, измерена по реалните стойности на парите във времето:

От 2001 г. до септември 2011 г., дупката във фонд „Пенсии“ на НОИ заради принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“ е номинално 4 005 938 677 лева, или измерено по стойността на парите към септември 2011:

4 670 004 149 лева. Това са преки лишения за българина през последните 10 години. Пари, които са могли да отидат за образование, за култура, за инфраструктура и т.н. Пари, които така и така са били принудително иззети с държавна репресия от хората и бизнеса, но не са постъпили по предназначение – да се плащат пенсии, а са били дадени за източване от няколко частни дружества. В резултат от успешното управление (източване) по официална информация липсват в реални изражения 705 816 702 лева (вреди от „универсални“ и „професионални“ финансови пирамиди от пенсионен капиталов за организаторите на схемата тип). Преки вреди – пари, които са били одрани от кожата на данъкоплатеца, но нито са били дадени за пенсии, нито са налице. Изпарили са се някъде. И това е официалната информация, която се намира бавно и мъчително от отчетите при Комисията за финансов надзор, и с допълнителни изчисления. Но знае ли някой дали декларираните наличности на средства в тези дружества са там действително? Дали тези отчети не са пълни с кухи активи? И ако има кухи активи, каква част са такива и какво действително е останало след голямото плюскане?

Как се решава този проблем? С прекратяване дейността на принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“, като без да се повишават вноски за пенсия, със спирането на данък ДЗПО и данък „допълнителен професионален“, за следващата година между 800 и 900 милиона лева от дупката в бюджета за пенсии на НОИ ще се затвори. По отношение на оцелелите средства от управлението на финансовите пирамиди, нека родените след 1959 г. да решат сами – искат ли да възстановят правата си за пълна държавна пенсия, или ще поемат за своя сметка загубите причинени заради държавата (не е толкова виновен който яде баницата, а който му я дава) в полза на свръхпечалбите на частни фирми. Не е много сложно, не е и противоконституционно всеки да може да реши, нали? Хората знаят какво да направят.

Много е възможно в този момент както и преди, правителството на републиката да е подложено под натиск от страна на „майките“ на някои от тези частни фирми, и да се страхува да спре схемата. Затова населението трябва да помогне на собствената си държава, като започнат да се водят масирани дела срещу самата държава за противоконституционно отнемане на права за държавна пенсия за всички родени след 1959 г. Ежедневно трябва да има натиск от населението, докато държавата не смени законодателството и не се преустанови дейността на финансовите пирамиди, създадени със закон.

Присъединете се към каузата: Да закрием задължителните „частни пенсионни фондове“

Частните пенсионни фондове, които ще продължат да съществуват, трябва да работят на пазарни принципи, ще са единствено доброволни, и ще предлагат уникален инвестиционен продукт – „нулева реална доходност„.

Пробойна номер 2 в бюджета на НОИ – скапаната формула за пенсиониране на НОИ и системата на осигурителния стаж.

Повече по темата – „Как да получим най-голяма пенсия“

Вредите от системата на осигурителния стаж и от морална гледна точка, и като загуба на доверие в системата, е трудно да се определят в количествено измерение.

Какво е решението за този проблем? Смяна на модела на осигурителния стаж, с модела на осигурителния принос

Пробойна номер 3 в бюджета на НОИ – пенсии за „инвалидност“

Като не броим хората, които действително са с увреждания и се нуждаят от обществена солидарност, поради дефектната система на осигурителния стаж, не малко са лицата, които не могат да се пенсионират по нормален начин. И като не могат да се пенсионират по нормален начин, ползват възможностите, които дава един пропит от лобизъм „кодекс за социално осигуряване“. Няма само лобистите да лапат, нали така? Как става този номер с пенсиите за „инвалидност“, които се получават от напълно здрави хора, но които се възползват от лошото законодателство:

– в „кодекса за социално осигуряване“ в чл. 74 пише следното: „Осигурените придобиват право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, ако са загубили работоспособността си и имат осигурителен стаж, придобит до датата на инвалидизирането, а за слепите по рождение и за ослепелите преди постъпване на работа – до датата на заявлението по чл. 94, както следва:

1. до 20-годишна възраст и за слепите по рождение и на ослепелите преди постъпването им на работа – независимо от продължителността на осигурителния стаж;

2. до 25-годишна възраст – една година;

3. до 30-годишна възраст – 3 години;

4. над 30-годишна възраст – 5 години;“

Е браво, само че точка 1 не може да се използва за измама, защото там действително ще има тежко увреждане на лицето, а се търси как да се източва НОИ с пенсии за инвалидност, които да се получават от напълно здрави хора. Значи, трябва ви осигурителен стаж (голямото бедствие на системата). За препоръчване 1 година, за лице до 25 години. През тази 1 година лицето трябва да се осигурява на максималния осигурителен доход. Това е много важно, за да се направят най-големи щети на НОИ. Нима? И още как.

– как се определя размера на пенсията за инвалидност? В чл. 75 пише следното „Размерът на пенсията за инвалидност поради общо заболяване се определя, като доходът, от който се изчислява пенсията, се умножи със сумата, образувана от: по процент 1,1 на сто за всяка година осигурителен стаж… Когато към датата на инвалидизирането осигуреното лице е на възраст, по-ниска от възрастта по чл. 68(пенсионната – 63 за мъже и 60 за жени), разликата между възрастта му, но не по-рано от навършване на 16 години и възрастта по чл. 68 се признава за осигурителен стаж. При определяне на пенсията признатото време и съответната пропорционална част от процента за месеците осигурителен стаж се умножават с коефициент, както следва:

1. за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане над 90 на сто – 0,9;

2. за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане от 71 до 90 на сто – 0,7;

3. за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане от 50 до 70,99 на сто – 0,5.“

– ето сега идва най-важния момент – за източването на НОИ чрез пенсия за инвалидност от напълно здраво лице ще стане по следния начин:

1. да предположим, че лицето е на 20 години

2. съвсем умишлено го осигуряваме фиктивно като самоосигуряващо се лице 1 година на максималния осигурителен доход от 2000 лева

3. чрез корумпиран лекар (а такива ще има достатъчно докато имат статут на гледащи на пациента като на торба с пари, и вместо да лекуват, издават фактури) намираме му фалшиви документи за увреждане (да не ставаме твърде нагли, ще са за най-ниската степен на увреждане – трета група)

4. намираме и корумпирани служители на ТЕЛК, които няма да се усъмнят в достоверността на фалшивите документи (българското законодателство в момента дава спокойствие при даването на подкуп, тъй като и даващата страна и получаващата страна могат да бъдат преследвани наказателно, тоест са съучастници и никой няма да тръгне да топи другата страна; този проблем може да се реши много лесно с малка промяна в наказателния кодекс, но докато това не се направи, спокойно – подкупите ще си стоят ненаказани). Не правете това, освен ако не страдате от крайна наглост или крайна нужда.

Значи обобщено – осигуряваме фиктивно 20 годишен на максимален доход 1 година, намираме корумпиран лекар и корумпиран служител в ТЕЛК. Каква пенсия ще получава лицето в този случай:

На 20 е, от мъжки пол. До навършване на пенсионна възраст за мъжете има 43 години. Размера на пенсията му ще е:

– индивидуалния му коефициент (а той ще е 2000 лева / средния осигурителен доход, да кажем 600 лева) ще е 3,33, умножено по

– осигурителен стаж – 1 година + (43 години(толкова години има до пенсионна възраст) * 0.5 (това е от третата група)) или общо 22,5 години, умножено по

– 1,1%, умножено по средния осигурителен доход в страната за последните 12 месеца(да кажем, че е отново 600 лева)

И така лицето ще получава пенсия 3,33 * 22,5 * 1,1% * 600 = 494.51 лева месечно

А какви разходи ще бъдат направени преди това:

– осигуряване 1 година върху 2000 лева за пенсия и здраве – това е 2000 лева * 25,8% * 12 месеца = 6192 лева за осигуровки

– подкуп на алчен лекар

– подкуп на служител на ТЕЛК

Не може да се сметне колко ще взимат корумпираните служители(въпрос на наглост и чувство за безнаказаност), но приходите от „инвалидността“ са много впечатляващи. Само за първата година и разходите за осигуровки ще са избити, в рамките на втората година и подкупите ще са напълно избити и след това според бизнес плана, на печалба както се вика. А представете си, че бяхме по-нагли и бяхме извадили документ за втора група инвалидност? Всичко това, само с 1 година формален осигурителен стаж.

Добре де, как да се спрат тези измами?

Много е просто, модела на осигурителния стаж има грешна философия. И при инвалидните пенсии отново е грешна философията в момента. Защо се дава пенсия за инвалидност? Защото лицето има стаж, или защото е с увреждане? Би трябвало да е, защото е с увреждане. В такъв случай пенсиите за инвалидност трябва да се разглеждат като социално подпомагане за хора в нужда. Размера на пенсията трябва да бъде равен на минималната социална пенсия, умножено по коефициент за степента на увреждане на лицето. Недопустимо е социално подпомагане да зависи от осигурителен стаж. Човек с еднаква степен на увреждане, има едни и същи потребности като всеки друг, независимо от осигурителния си стаж. Пенсиите за инвалидност трябва да се финансират със средства от централния бюджет през фонд „Пенсии, несвързани с трудова дейност“, както е заложено по модела на осигурителния принос. След това инвалидността по документи няма да е толкова изгодна, както е в момента. Без стрес в системата, ще се спрат измамите. Колкото до хората с действително увреждания, тях държавата трябва да ги подпомага освен с пенсията, най-вече в натура(тук може да спадат най-различен вид подпомагане от личен асистент за най-тежките увреждания, рехабилитации и т.н. ), която „инвалидите“ по документи няма за какво да я ползват. Интереса им към документалните измами ще изчезне напълно.

Пробойна номер 4 в бюджета на НОИ – докога таван на осигурителния доход и малките лобисти

Докога ще има социално подпомагане и данъчни преференции за крайно нуждаещи се милионери?

Този проблем се решава с отпадането на максималния осигурителен доход. Без значение богат гражданин с 270 лева месечно, или крайно нуждаещ се от данъчни преференции с 3 000 000 годишна заплата, всички трябва да плащат данъци според възможностите си. Осигуровките са вид данък, и не може да са удар само за богатите с 270 лева месечно и средната класа, а да не се плащат от бедните милионери.

Пробойна номер 5 в бюджета на НОИ – Плащаш за майчинство само когато ще раждаш?

Защо няма възможност човек да избира дали да плаща данък ДЗПО на принудителен задължителен „частен пенсионен фонд“, но може да избира дали да се осигурява за майчинство ако е самоосигуряващо се лице, и не се осигурява ако е работещо по граждански договор?

А, защото в първия случай ще се ощетят финансовите пирамиди, пък за фонда за майчинство на никой не му пука, така ли?

Простата истина е, че за стабилно развитие на обществото, всяка двойка трябва да има 2 деца, за да се пази нулев естествен прираст на населението. Обезщетението за майчинство на едно самоосигуряващо се лице е 90% от осигурителния му доход за 18 месеца назад. Обезщетението за майчинство се получава 410 дни или 13,5 месеца. Вноската за майчинство и общо заболяване е 3,5%.

Като самоосигуряващото се лице може да избира дали да се осигурява за майчинство или не, то е ясно, че ще се осигурява само докато има планове за скорошно раждане. След второто дете осигуряването за майчинство няма да му е нужно, тъй като бъдещи изгоди няма да очаква. Тогава сметката е такава:

– за да получава 13,5 месеца по 90% от осигурителния си доход, и да не ощети обществото, би трябвало да внася около 347 месеца по 3,5%, а това са 29 години осигуряване за майчинство. Само че с тази вноска се покриват и разходите за болнични, значи лицето не трябва и да се разболява много. Или с други думи казано, през цялата си кариера едно лице трябва да се осигурява за майчинство задължително, за да може да получава обезщетението си за майчинство и да излиза в болнични, в противен случай някой друг ще му плаща сметката. За да не стане някаква грешка, в семейството има и баща(който се осигурява за майчинство, а няма да ползва такова обезщетение), обаче нали това семейство трябва да има не само едно дете, а 2. Тоест и двамата трябва да внасят осигуровка за майчинство през цялата си кариера, и да не се разболяват много, защото в противен случай някой друг ще им плаща сметката. Много грубо звучи така написано, нали? Обаче е истина. Самоосигуряващите се, работещите по граждански договор, трябва да внасят задължително вноски за майчинство и общо заболяване, защото в противен случай някой друг им плаща сметката и така не е честно.

Задаваща се голяма грешка – работника да се наказва ако работи на по-ниски от реалните доходи, или без договор

Поредната голяма грешка е на път да стане реалност – работника да се наказва ако се съгласи да работи без трудов договор, или на по-ниска от реалната заплата. В такъв случай работника не само, че ще продължи да работи без договор, или на по-ниска от реалната заплата, но ще е съучастник в нарушението, и като съучастник ще си трае и няма да смее да издаде работодателя си експлоататор, защото ще отнесе глоба.

Вместо да се прави тази глупост, решението е друго – осигуровките да са изцяло за сметка на работодателите, глобите ще са зверски за работодателя, а работника ще е в по-силна страна и най-малкото, при първите сигнали за нагло експлоатиране, в случай че работодателя си го позволи, а преди това са имали сговор да се работи без договор или на по-нисък от реалния доход, работника ще отиде да клепа експлоататора. Едни добри хора ще отидат при работодателя, ще му ударят зверската глоба и след това за дълго време ще го помни. Така се изкореняват тези явления, ако се направят работника и работодателя съучастници в нарушенията, ще стане точно обратното. Нелепиците, че работника има интерес да плати глобата, тъй като парите щели да отидат по личната му сметка, са смехотворни.

Ако това беше заглавие на театрална постановка, вероятно щеше да се нарича „Капиталов принцип 911 – Голямото плюскане за сметка на данъкоплатеца“.

Излезе тримесечния отчет за дейността на фондовете работещи на „капиталов принцип“, на сайта на Комисията за финансов надзор. КФН, която за пореден път сложи минимална доходност на принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“ под нулата (спазвайки стриктно нормата на „кодекса за социално осигуряване“ – 3% под средното за бранша, или в превод ако бранша ДЗПО или допълнителни професионални, загуби 97% от парите на хората, няма да има никакъв проблем който и да е фонд да реализира 100% отрицателна доходност, съгласно чл. 193, ал. 3 от „КСО“)

Как населението в България търпи тежки лишения над 10 години, с всяка година все повече, а насреща някой трупа на гърба му отрицателна доходност на капиталов принцип? От къде идват около 800 милиона от годишния дефицит на НОИ?

Настоящото показва в реално изражение какви пари са засмуквали съвкупно всеки месец така наречените „универсални пенсионни фондове“ (данък ДЗПО 5% в полза на частни фирми), така наречените „професионални частни фондове“, и с какво разполагат балансово към 30.09.2011 г.

Номинален резултат от дейността на принудителните задължителни „частни пенсионни фондове” (наричани универсални) към септември 2011 г.: – 16 142 100 лева

Не е печатна грешка, за 10 години това е номиналната им съвкупна доходност (загуба на езика на нормалните хора). Номинална съвкупна загуба от 0,48% за целия период на съществуването им.

Номинален резултат от дейността на принудителните задължителни „частни професионални фондове“ (наричани професионални) към септември 2011 г.: – 36 274 577 лева

И това не е грешка. Това е номиналната доходност (загуба на езика на нормалните хора) на „професионалните частни пенсионни фондове“ за 11 години професионално управление. Номинална съвкупна загуба от 5,76% за целия период на съществуването им.

Обаче и това съвсем не са реалните факти. За периода на съществуването им стойността на парите във времето се е променила. Като се преизчислят невероятните успехи, реалните цифри изглеждат по този начин – по стойността на парите във времето към септември 2011:

1. за цялото си успешно (за организаторите на схемата) съществуване, универсалните пенсионни фондове (данък ДЗПО в полза на частни фирми) са нанесли реални преки загуби за населението в България от около 498 662 645 лева или 12,9%.

2. за цялото си успешно (за организаторите на схемата) съществуване, „професионалните частни пенсионни фондове“ (данък допълнителен професионален в полза на частни фирми със защитата на „конституционния съд“) са нанесли реални преки загуби за населението в България от около 207 154 057 лева или 25,55%.

Общо реални преки загуби за населението в България – около 705 816 702 лева

Държавата те насилва да вкарваш пари, които уж ще плащат по-голяма пенсия, а тези пари „пуф“ – изчезнати, изпарени, пресушени.

Към 30.09.2011 данък ДЗПО са плащали 3 111 971 човека. Средно пряката загуба като я разпределим означава, че на всеки му е бръкнато в джоба и са му откраднати по 160,24 лева. Не доходност, на всеки роден след 1959 г. са му откраднати средно по 160,24 лева, само от данък ДЗПО.

Който не вярва, може да се убеди сам от таблиците по-долу. Разбира се цифрите са съвсем неангажиращи, възможни са минимални отклонения в рамките на статистическата грешка.

Присъединете се към каузата:

Да закрием задължителните „частни пенсионни фондове“

Дейност на принудителните задължителни „универсални пенсионни фондове“ до септември 2011

Дейност на принудителните задължителни „професионални пенсионни фондове“ до септември 2011

Забележка: През март 2011 професионалните фондове превеждат към НОИ 107 666 000 лева
Забележка 2: Изплатените от фондовете пари за всеки месец са сумата за годината разделена на 12, като остатъкът е сметнат за последния месец на годината.

Годината е 1980 г. „Един призрак броди по света…“ Това е призракът на решилите да направят заложници всички правителства на планетата.

Първоначалната бомба е предвидена за 1981 г.

В средно голяма и бедна страна, управлявана от военна диктатура, ще се направи експеримент, който в последствие да бъде даван за пример на останалите страни на планетата, и който ще разруши социалните им системи, а за определен период от време ще постави на колене правителствата им.

За параван се използва ентусиазиран младеж, който може би толкова години по-късно все още не знае в какво участва, и който в крайна сметка може би няма вина за това, което се случва, (въпреки че е трудно да се повярва на подобна версия имайки предвид, че съвпадението на фамилията не е случайно). Този младеж се казва Хосе Пинера, а бомбардираната страна, която ще се дава за пример е Чили.

„Ура, вие вече сте свободни от правителството, повече няма нужда да плащате данък пенсии на държавата“.

„Ще го плащате и на нас, ура!“

Бомбата избухва на първи май 1981 г. Работниците вече са свободни от държавата и не е нужно да плащат повече данък пенсии. Само трябва да плащат някакви минимални 10% осигуровка за пенсия на задължителен частен пенсионен фонд, до края на кариерата си. Имат възможност на избор – държавна пенсия или такава от частен пенсионен фонд.

„1981 г., по време на диктаторския режим на Пиночет. Хиляди са арестувани, изчезнали, застреляни и измъчвани. Обществената свобода е задушена, профсъюзите спрени, политическите партии забранени, а опонентите изпратени в изгнание. Критиците са отстранени от университетите. Медиите са абсолютно цензурирани. Без възможност за публичен дебат, под силен натиск от диктатурата, работниците, които биха останали към старата система били принудени да се присъединят към частните пенсионни схеми, заедно с всички, които стъпват на пазара на труда за първи път.“

Докато държавата проявява солидарност, и поради тази причина няма как да направи пенсионерите милионери, то благодарение на задължителния частен пенсионен фонд всеки ще си има собствена сметка, няма да си я дели с никой и определено ще блажи страшно, особено като се пенсионира.

Как работи:

„Финансовите пирамиди представляват модели за правене на бизнес, при които приемането на нови членове носи приходи на старите членове. Обикновено не се произвеждат никакви продукти или услуги.“

Малко избързахме.

Работниците в Чили вече са свободни от държавата, а трябва да плащат задължително само 10% от доходите си на частни компании, които правят бизнес – наречени частни пенсионни фондове. Вярно, че частните пенсионни фондове не произвеждат никакви продукти или услуги, но и това е чисто съвпадение. Затова, по-добре, дайте да празнуваме за Чили!

Голяма радост – военната диктатура позволява на работниците си да се освободят от нея. И правдоподобно звучи и толкова хуманно. Освен това работниците могат да внасят доброволно още 10% от доходите си в частни пенсионни фондове, за да имат още повече пари по личната си сметка, която не могат да пипат в следващите 40 години, и която ще ги направи богати. Освен това, тези 10% доброволно внесени пари в частни фондове са освободени от данъци(когато се внасят)!

„Повечето финансови пирамиди се възползват от объркването между истинския бизнес и сложните, но убедителни финансови схеми.“

Частната компания по принцип предлага някаква добавена стойност на клиентите си, прави всичко възможно да им предложи повече добавена стойност, за да може да ги задържи да продължат да си купуват от нея и в следствие компанията да печели. Ако не може да се справи, фалира.

Задължителния частен пенсионен фонд, първо е частен, тоест работи за печалба и теоретично не може да фалира. По принцип е истински бизнес, регистриран съгласно закона, всичко е честно, всичко е точно, а клиентите на фонда ще са му клиенти в следващите десетилетия, гарантирано. Дава ли добавена стойност за клиента, дали е толкова важно? Къде ще отиде клиента като е задължен да участва в убедителната финансова схема на частните фондове? При конкурентния частен пенсионен фонд, който носи в крайна сметка същата добавена стойност? И какво от това ако изгуби един клиент? Нали от конкурента също ще избяга друг клиент, който ще заеме мястото на тръгналия си?

Държавата каквото и да прави, все я сочат с пръст, все дава малки пенсии, а частните пенсионни фондове със само 10% задължителна вноска всеки месец, ще направят всички пенсионери много богати, ония будалите с държавните пенсии да блъскат цял живот и да хрупат хляб накрая, за пенсионерите с частни пенсии ще има пасти с хайвер от акула. А вие пробвали ли сте хайвер от акула?

„Централната идея на финансовите пирамиди е, че на членовете им се обещава, че ще получат многократно по-големи облаги от приноса на други хора, по-късно като възнаграждение.“

95% от работниците тогава се присъединяват към задължителните частни пенсионни фондове. Те вече са свободни от правителството и няма да плащат повече данък пенсии на държавата. Никой не обича да плаща данъци, нали така? Друго си е да трупаш в собствена сметка.

А свободата е относително нещо. Частните пенсионни фондове са създадени от държавата, регулират се от държавата, и основното, в което могат да инвестират са държавни облигации.

Работниците повече няма да плащат данък пенсии на държавата (тъй като не обичат да плащат данъци), задължителния им частен пенсионен фонд ще го прави вместо тях, срещу комисионна.

А за да не може схемата да се разбере бързо – фондовете може да са с различен риск. Едни безрисково ще купуват държавни облигации от… Афганистан например. А други ще могат и да рискуват. Младите работници могат съвсем спокойно да си позволят да рискуват пенсията си, даже трябва да се поощряват да я рискуват(нали ще рискуват и ще загубят, организаторите на схемата винаги печелят), а по-старите ще изберат сигурното – държавни облигации от Испания например, или може би нещо португалско?

Момента с държавните облигации е много интересен. До преди схемата „задължителни частни фондове“, работниците си плащат данък пенсии и получават държавна пенсия. След това обаче, работниците спират да плаща данък пенсии на държавата, а ги дават на частен фонд. Държавата обаче трябва да плаща пенсиите на текущите пенсионери, но няма приход (Чили има какво да изнася, но с нормалните държави не е точно така). Затова почва да издава дълг – облигации. Задължителните частни пенсионни фондове купуват тези облигации – това се нарича управление, за което работника плаща комисионна на фонда. За по-просто работника ползва посредник, на който плаща комисионна, за да си плати данъците към държавата, от които е избягал. Но не е чак толкова просто, защото държавата започва да затъва в дългове. Колкото по-затънала е в дългове, толкова по-висока става лихвата, която плаща (в някои държави пък вместо с държавен дълг през 2007-8 си плащат сметката благодарение на евтина проституция). В този момент на частните фондове започва да им става тясно в този капиталов (за организаторите) пазар. Тогава започват да търсят къде да инвестират в други държави. От където ще взимат максимално ниска доходност – това значи максимална сигурност, нали така? Официалната версия за това поведение е „диверсификация на риска“. Но по принцип се нарича национално предателство. Парите на работника се изнасят зад граница законно, а когато един ден трябва да му се върнат под формата на пенсия, ще са се изпарили. Но още малко търпение.

Видяхте ли как лапнаха въдицата в Чили(но като се замисли човек, дали са лапнали, по време на военна диктатура не е много сигурно)? Дайте да го пробваме този номер в още държави от Латинска Америка и други държави, които си имат достатъчно проблеми, че със сигурност ще се хванат – например в Източна Европа, и България също.

Реалността 31 години след залагане на бомбата в Сантяго

Централната банка на Чили повишава лимитите за чуждестранни инвестиции на дружествата управляващи частните фондове, за да им позволи да диверсифицират портфейлите си. Общия размер на чуждестранните инвестиции към 1 септември 2011 г. не трябва да надхвърля 80% (нали все пак не трябва целия капитал да се изнесе зад граница, иначе ще стане прекалено подозрително).

Управляващите дружества(АFPs) предлагат 5 типа пенсионни фондове с различен риск. Централната банка на Чили  поставя лимити на чуждестранните инвестиции на всеки от 5-те типа фондове, като A са най-рисковите, а Е са най-малко рисковите.

Източник: Banco Central de Chile, Comunicado de Prensa, el 4 de noviembre de 2010.

Има логика това нещо. Фонд тип „А“ инвестира супер рисково и затова няма лимит. Фонд от тип „Е“ е с най-нисък риск и трябва повече да купува държавен дълг на Чили, и по-малко държавен дълг на… Северна Корея примерно.

В края на октомври 2010 общия размер на активите под управление на 6-те частни пенсионни дружества е 140 милиарда долара и около 47,5% от тях са извън страната (като за фондовете тип „А“ 71,4% от средствата са изнесени извън граница, а 95,2% от средствата на фондовете от тип „Е“ са в Чили).

Според правилата на чилийските „мултифондове“, работниците (до 55 години за мъжете и 50 години за жените) могат да избират всеки от 5-те типа фондове. По-възрастните не може да избират фонд тип „А“ (най-високорисковия). Онези, които не изберат, автоматично се разпределят според възрастта си (за възраст до 35 години – фонд тип „B“). Към месец май 2010 г., около 60% от хората са били служебно разпределени(това е то личното и частното, нали така?).

От юни нови правила стимулират работодателите да внасят допълнително средства за пенсия на своите работници, също така работниците също трябва да внасят допълнително доброволно.

Доброволните схеми (APVC plans) са предназначени да допълнят задължителните индивидуални сметки управлявани от частните пенсионни дружества (AFPs). От октомври 2008 г., когато тези схеми са представени, само 5 компании са предложили доброволни схеми на общо 188 работника (към февруари 2011). Новите правила за доброволните схеми (APVC plans) включват:

–          за да се въведе APVC план, минималния процент или брой работници в една компания се сваля до 15% или 100 работника, което е по-малко. До преди това трябва поне 30% от работниците или 300 работника да участват в схемата.

–          работника да може да си изтегли цялата сума незабавно ако има 24 месеца вноски от последните 60 месеца при същия работодател

–          процесите на въвеждане на схемата и включването на работниците да се оптимизират

(всичко в името на това повече пари да се прибират по-лесно)

APVC плана се създава по силата на договор между работодателя и институцията, която има право да администрира плана – частен фонд, банки, осигурителни компании, взаимни фондове, инвестиционни посредници и др. Работодателите трябва да правят вноски (освободени от данъци) на всички участници в схемата. Размера на вноската зависи от условията на всеки план.

Като още един стимул да се насърчава доброволното спестяване в частен фонд, правителството дава годишна субсидия 15% от общия размер на доброволно направените от работника вноски за пенсия (удивителното на цялото това нещо е, че после тези фондове ги наричат частни, субсидията не се смята за недопустима държавна помощ, а работниците били избягали от правителството). Максималната годишна субсидия е 497 долара на работник. За да има право на субсидията, работника трябва да е правил редовно вноски в личната си сметка, като общия размер на доброволно спестяване не може да надхвърля с повече от 10 пъти задължителните вноски през годината. Обаче работниците трябва да върнат субсидията ако изтеглят каквото и да е от доброволно направените вноски преди пенсионна възраст.

От юли 2011 г. всички работодатели трябва да плащат разходите за осигуровки за наследствени пенсии и пенсии за инвалидност на своите служители. Пенсионната реформа от 2008 г. прехвърли това задължение от работника към работодателя.

Според чилийската пенсионна схема, работниците плащат 10% от доходите си в задължителен частен пенсионен фонд по избор. 6-те управляващи дружества, от които може да се избира (дори в България са вече 9, а резултатите са плачевни) прибират административна входна такса 1,73%. Това означава, че данък пенсии за частен фонд всъщност не е 10%, а 11,73%, но от тях само 10% отиват в „лична“ сметка на работника, а останалите се прибират от фонда. По друг начин казано още при внасянето на вноската, 14,75% от парите на работника ги няма и са прибрани от фонда за входна такса. Работодателските вноски към сметката на работника са доброволни.

Икономическата теория казва, че в дългосрочен период, в един свободен пазар, фирмите трябва да реализират „нормална“ печалба. В краткосрочен период е възможно някои фирми да реализират над нормалната печалба ако въвеждат иновации, но единствения начин, при който фирма може да реализира над нормалната печалба в дългосрочен период, е да разполага с монополна власт. При сравняване на възвръщаемостта на собствения капитал на пенсионните дружества в дългосрочен период, се оказва, че те реализират многократно по-голяма печалба от идентични индустрии във финансовия сектор (банките). Това дава основание да се подозира, че частните фондове в Чили реализират свръхпечалба и разполагат с монополна власт. Големият успех на чилийската пенсионна система – свръхпечалба за организаторите на схемата, подаяния по милост от правителството за мнозинството от пенсионерите.

От юли 2011 г. започна последната фаза на включване на 60% от най-бедните граждани навършили 65 години към първия стълб на държавната солидарна пенсионна система.

Първата фаза се въвежда през юли 2008 г. като са обхванати 40% от най-бедните навършили 65 години. Правителството очаква броя на бенефициентите да нарасне от над 900 000 през май 2010 г. до над 1,1 милиона през 2012 г.

Мащабното завръщане на държавната солидарна пенсионна система (SPS) е крайъгълния камък на пенсионната реформа в Чили през 2008 г. и доказателство за провала на 30 годишната схема на частните пенсионни фондове (от гледна точка на населението, иначе за организаторите е схема за милиарди разбила социалния мир).

През 2010 г. както е предвидено в закона за пенсионна реформа от 2008 г., правителството въвежда нов начин да измерва бедността, който включва модифициране на определението за семейство и за доход на глава от семейството, ползвайки различни източници за установяване на дохода.

Основната солидарна пенсия е 158 долара на месец (75 000 песос, минималната работна заплата в Чили е 362 долара). Правото на получаване на солидарната пенсия за старост се получава ако лицето:

–          е навършило 65 години;

–          няма право на друга пенсия;

–          е живяло в Чили поне 20 години, и поне 4 от последните 5 години преди кандидатстването за тази пенсия; и

–          е член на семейство, което спада към най-бедните 60% в страната.

Право на солидарна пенсия за инвалидност се получава ако лицето:

–          е между 18 и 64 години;

–          не получава друга пенсия;

–          е със степен на инвалидност установена от медицинска комисия;

–          е живяло в Чили за 5 от последните 6 години преди да кандидатства; и

–          е член на семейство, което спада към най-бедните 60% в страната.

При навършване на 65 години солидарната пенсия за инвалидност се превръща в солидарна пенсия за старост.

Държавата доплаща на всички правили вноски в задължителен частен фонд разликата между пенсията, която получават от частния фонд и минималната солидарна пенсия, ако отговарят на условията за получаване на солидарна пенсия.

Ако може да се вярва на Асоциацията на частните фондове, те плащат 887 255 пенсии. Очакванията на правителството са през 2012 г. 1,1 милиона пенсионера(в 60% най-бедни семейства) да получават минимална пенсия за сметка на държавния бюджет.

С думи прости, уж частните пенсионни фондове са частни, но правителството дава субсидия ако получават допълнителни вноски, уж работника се беше спасил от правителството, но се оказва, че в масовия случай правителството трябва да го спасява с минимална пенсия. Цената на това спасяване е увеличаване на държавния дълг. Уж частните пенсионни фондове щяха да решават проблеми, но заради тях правителствата по света ще падат едно по едно на колене. Кой ще плати отново сметката за експеримента? Нали е ясно кой?

Унгария защити националните си интереси и прекрати мародерството, за наказание й свалиха рейтинга и се възприема като по-рискова. Да се чете: спряла е кранчето и не може да се източва.

В името на националната независимост:

Да закрием задължителните „частни пенсионни фондове“

Забележка – статията е с аналитичен характер и не е препоръка за покупка или продажба на акции, облигации, злато и други подобни.

Всяка прилика с действителни лица и събития е толкова случайна, колкото случайности има в природата.

Източници:
http://www.ssa.gov/policy/docs/progdesc/intl_update/2010-12/index.html
http://www.ssa.gov/policy/docs/progdesc/intl_update/2011-05/index.html
http://www.ssa.gov/policy/docs/progdesc/intl_update/2011-06/index.html
http://www.ssa.gov/policy/docs/progdesc/intl_update/2011-07/index.html

Настоящото разбулва част от големите мистерии на социалното осигуряване и решава малка част от проблемите на хората, на които предстои скорошно пенсиониране, и които трябва на ръка да смятат екстремно сложни формули и да си загубят часове наред, за да не бъдат измамени от системата за социално осигуряване и да получат крайно малка пенсия, която е постигната при това по тяхната воля. Едно от нещата, които стават ясни е, че сегашната осигурителна система на осигурителния стаж не отразява реалния принос на отделния човек, нито реалния му принос спрямо всички останали. Системата е порочна и докато не бъде променена малцина ще печелят на гърба на всички останали.

Всеки, който разполага с Pensions Excellence ще може да се подсигури да не бъде твърде много прекаран от системата и ще си спести часове тежки сметки. Освен това ще може да експериментира и да провери защо ей така по някаква причина съседа получава максималната пенсия(когато не би трябвало да взима по-голяма от средната) и се вайка, че има таван на пенсиите… Абсурдите на модела пенсионна система от преди 2000-та г. са безобразно много, а най-набиващите се на очи и пораждащи крайно възмущение, веднага ще се видят благодарение на няколко екселски таблици. И когато се видят от всички, хората ще могат съвсем основателно да си зададат въпросите: „Кои бяха народните представители през 1999 г. например („леви“, „десни“, средни)?“ и „Къде могат да бъдат издирени?“

От тук може де се изтегли напълно безплатно екселската таблица с калкулатор за изчисляване на пенсията за осигурителен стаж и възраст, за автоматичен избор на най-добрите 3 поредни от последните 15 години на трудовия стаж преди 1997 г. А инструкциите за ползване са следните:

1. За ползването на файла е необходима версия на Microsoft Excel 2007 или по-нова. Общо правило е, че само където има бели полета, може да се въвежда информация. Който ползва Office 2003, за да работи с таблицата ще трябва да си инсталира Microsoft Office Compatibility Pack

2. В първия таб се въвеждат в квадратчето общия брой стаж(като не трябва да се добавя коефициента на НОИ от 1,1 към стажа, таблицата го прави автоматично), в по-долното квадратче въвежда ако има допълнително натрупани месеци стаж над броя години

3. След като информацията бъде въведена се отива на втория таб наречен „Доходи до 12.1996“. Там се въвеждат месец по месец доходите за последните 15 години стаж до края 1996-та година.

4. След като се попълнят доходите за периода до 1996-та година се отива на последния таб – „Доходи от 01.1997“. В него се попълва осигурителния доход месец по месец в колона „B“, а в колона „C“ след месеца 01.2012 трябва да се попълват данните от НОИ за средния осигурителен доход в страната и таблицата да е постоянно актуална. За лицето, на което предстои пенсиониране трябва задължително да се попълни информацията в колона „C“ поне до месеца, предхождащ месеца на пенсиониране.

5. След като цялата информация е въведена, трябва да се отиде на първия таб – „Пенсия“. В него вече таблицата ще е изчислила автоматично какъв размер на пенсията ще получава лицето(квадратчето ще свети в светло зелено, а ако пенсията, която му се полага е под минималната, тогава в розово ще остане да свети размера на минималната пенсия). Също така в големи червени букви ще бъде определен месеца, в който приключват 3-те най-добри години от 15-те в периода до 1996-та година. Например ако трите най-добри години на лицето са 1994, 1995, 1996, то в квадратчето ще пише 12-1996.

6. Таблицата (не ангажира никой с резултатите и всеки сам решава дали да вярва или не) смята всичко сама и би трябвало да има съвсем минимални отклонения от реалната пенсия, която ще бъде изчислена от НОИ, но винаги е възможно да се получи някоя необяснима грешка (тогава най-добре да бъде оставен коментар за грешката, за да бъде в последствие коригирана таблицата), затова най-добре да се направи и още една проверка по стария начин. Във всички случаи екселската таблица би била добър ориентир какво трябва да се търси като резултат и от голяма полза за бъдещите пенсионери, които ще се пенсионират сред множеството капани на сегашната система. Задължителна е и справката с НОИ преди да се подават документите.

Който си изчисли успешно 3-те най-добри години, трябва да е наясно, че ще получава по-голяма от действително заслужената пенсия (облагодетелства се на гърба на цялото население) заради дефектите на сегашната формула на НОИ, затова не трябва да се сърди, когато самата формула се промени и пенсията започне да се изчислява върху реалния принос през цялата кариера, което ще е справедливия размер на пенсията.

Какво ще се набие на очи за обикновения гражданин при употреба на таблицата?

Не участва целия трудов стаж на човека и той не се изчислява на реална база. До някъде може да се каже, че като всеки си избира сам 3-те най-добри години в периода до 1996-та, няма начин да бъде ощетен, но така ли е? Това пресмятане и търсене на 3 най-добри години за обикновения човек, и без тази екселска таблица ще отнеме много време и вероятността да се прекара е твърде висока. Значи в най-добрия случай всеки трябва да се бори в този период да не се прекара сам, защото всеки сам си избира 3-те най-добри години до 1996-та включително.

Обаче дори и в случай че не се прекара, честно ли ще бъде върху само 3 години от целия период до 1996-та да се определя пенсията? Тогава може да се е скатавал цялата кариера, а само 3 години да има както трябва и въз основа на тях ще получи много голяма пенсия, даже може и да мрънка, че има таван на пенсията и държавата го мами(което е често срещано). Честно ли е така? Да си представим в този период до 1996-та, в рамките на 3 години дадения индивид е бил депутат или да е работил в съдебната система, а през цялото време преди това на минимални доходи да е работил. При това положение съответния, максимална пенсия ли ще получава или да? Честно ли е така? Когато се дават несправедливо високи пенсии, всички трябва след това да плащат. Честно ли е?

Ако някой се пенсионира в 2011-та и има 37 години стаж, то значи е работил 23 години в периода до 1997-ма и 14 години след това. Тежестта на годините до 1997-ма би трябвало да бъде 1,64 пъти по-голяма в сравнение с периода след това. Обаче според кодекса за „социално осигуряване“ от 2000 г., тежестта на този период е 0,21 или близо осем пъти по-малка. Всеки би трябвало да си получава пенсията в зависимост от каквото се е трудил през цялата кариера. Хубаво, лошо, негово си е. А това положение, което се предлага честно ли е? От 23 години да се гледат само 3? Но какво да кажат хората пенсионирали се преди 10 години като вместо да им се гледат 33 години се гледат само 3. Честно ли е така? Едни ще получат изключително високи и незаслужени пенсии, а останалите ще получават минимална пенсия или близко до минималната. Погрижили са се за себе си, нали? Честно ли е?

Естествено, че не, но това не е единствения проблем на сегашната порочна пенсионна система. Какво друго ще направи впечатление на всеки, който си поиграе с таблицата?

За периода след 1996-та доходите се изчисляват в номинално изражение, като инфлацията по никакъв начин не се отчита(то и няма как, формулата и без друго е достатъчно сложна, когато би могла да бъде елементарна). И така за тази порочна система месечен доход от 1000 лева е безразлично дали е направен през януари 1997 г., когато средния е 27 лева или през януари 2011 г, когато средния е 580 лева. Това до какво ще доведе?

При изчисляването на индивидуалния коефициент, ако предположим чисто теоретично, че дадено лице е направило стажа си от 2 месеца, като това са месеците 01.1997 и 01.2011. И двата месеца е работило при доход от 1000 лева, а средния доход през 1997 г  е 27 лева, за 2011 е 580. Не е същото, нали?
Ако се отчиташе реалния принос на лицето, което е справедливото положение, то лицето би трябвало да натрупа следния осигурителен принос (1000/27)+(1000/580) = 38.76 точки осигурителен принос или приравнено на сегашната система индивидуален коефициент от 38,76/2 (месеца) = 19.38. (Реално единствената справедлива система обаче може да бъде такава, в която приноса само се натрупва(без да се дели на броя месеци в осигуряване). Колкото повече се осигуряваш, толкова повече принос ти се отчита. А сега трябва да се правят бакалски сметки и натрупаното да се дели на броя на периодите и всеки ще си направи сметката, че по-добре да не внася нищо, вместо да внесе малко, защото ще си намали коефициента – още един от пороците на системата)

38,76 точки принос или 19,38 коефициент? Само че това щеше да е коефициента на лицето, ако системата отчиташе бакалския му принос към системата(и инфлацията), което щеше да бъде малко по-честното. Реалния принос на лицето ако всичко беше честно е 38,76. Е, сегашния пенсионен модел изчислява по съвсем друг начин. Формулата е със същите цифри, но крайния резултат е много по-различен, а именно: (1000+1000)/(27+580) = 3.29

19.38(по бакалски) срещу 3,29 или само 1/6 от бакалския принос(1/10 от реалния) на лицето се признава от системата, заради инфлацията за периода. Сегашния модел пенсионна система не отчита инфлацията нито реалния принос и поради тази причина не стимулира хората да се осигуряват. Или ако се осигуряват, ги подтиква да го правят винаги утре, а утре в другиден, но никога днес. Модела сам прави така, че хората да бягат от него.

Който се е осигурявал честно през годините, сегашния модел пенсионна система първо дава тежест на само 3 години от целия му стаж до 1996-та година включително. А за осигуряването си след това, инфлацията и грешната формула изяждат реалния му принос.

Защо почти цялото население се вайка, как целия си живот се е трудило, а получава жалка пенсия? В същото време има лица, които може да не са се трудили много повече, но са се осигурявали на по-високите си доходи в по-късен етап, от което печелят, защото инфлацията по-малко ги е подяла, и в крайна сметка с по-малко реален принос получават максималната пенсия и се жалват, че държавата ги ощетявала тъй като има таван на пенсиите?

В крайна сметка и реално ощетените и неправомерно облагодетелстваните са недоволни. Който го прекарват е недоволен, а който взима нечестно много пак е недоволен. Защо? Какъв е смисъла всички да са недоволни? Кой е виновен за тази несправедливост?
Кодекса за „социално осигуряване“ 2000, с редовно тунинговане през годините с допълнително дефекти.

Не е ли по-добре хората ако не доволни, поне да не са сигурни, че системата ги е измамила? Защото сегашния Кодекс за „социално осигуряване“ 2000 проявява социалност към малките лобисти и към големите лобисти, а на хората дава каквото остане.

Хайде да съборим Кодекса за „социално осигуряване“ 2000 и да приемем нов