Alexander Todorov Network

Тази статия е за едно интервю, с един министър, някъде по света, и за част от онова, което се казва, и което не

Да се замразява ли възрастта за пенсиониране или не?
По-изгодно от гледна точка печелене на гласове е да се спре нарастването на пенсионната възраст, за да се спечелят симпатиите на онези, които са близко до пенсиониране. Обаче това не може да се приеме с толкова голяма категоричност по няколко причини:
1-во – замразяването на нарастването на възрастта за пенсиониране към момента не съвпада с интереса на младите, от една страна, защото пенсионирането за тях е в далечни хоризонти, и от друга, защото те плащат за издръжката на пенсионерите. Като има повече пенсионери, това са повече разходи, за които някой трябва да плати. И вместо едни пари да отидат за децата на младите, те ще трябва да отидат за техните родители. Ако се съди по наличните животински инстинки за самосъхранение, подобна политика е самоубийство. Това, че децата не могат да гласуват, а пенсионерите могат, не би трябвало да се използва срещу бъдещето на вида.
2-ро – на онези 2 милиона вече пенсионирали се им е все едно колко ще е пенсионната възраст, защото те вече получават пенсия. И това не е всичко, колкото повече стават пенсионерите, толкова са по-малки възможностите на държавата да увеличи с цел печелене на симпатии настоящите пенсии. Така че на пенсионерите, нови пенсионери конкуренция за бюджета за пенсии, не им са притрябвали изобщо
3-то – на власт, която хипотетично има големи мераци да краде, ако получи подобна възможност, увеличаването на разходите за пенсии не са от някаква полезност, тъй като по-голяма част от данъците трябва да се върне при хората, и за крадене ще остане по-малко.
Не е практично заради гласовете на 100-200 хиляди бъдещи пенсионери, да се работи против интересите на младите и на вече пенсиониралите се. Няма рационална управленска причина да се замразява възрастта за пенсиониране, освен ако не се залагат капани за следващите, които ще дойдат на власт, и които ще трябва да гласуват, че възрастта за пенсиониране ще продължи да расте

Да се въведе автоматичен механизъм за увеличаване на пенсионната възраст?
Това е добро, само че не може да се реализира на практика, тъй като няма как да се запишат такива правила в закона, или по-скоро няма как заради закон автоматично хипотетично да трябва хората да се пенсионират на 63 години, 10 месеца, 6 дни, 12 часа и 5 минути, тъй като актюерските прогнози имали такива разчети, че точно да вържат сметките. Не е практично и е неизпълнимо подобно обещание. Винаги пенсионната възраст ще се определя с политическо решение. Все пак добре е да има предвидимост какво да се очаква в следващите примерно 5 години, за повече няма как да се мечтае, живота е твърде динамичен

Оптимално съотношение живот в трудова възраст към години в пенсия е 2 към 1?
Това би трябвало да значи, че ще плащаш 2 години осигуровки, а ще получаваш 1 година пенсия. В такъв случай ако искаш да получаваш пенсия равна на 50% от дохода си преди това, би трябвало да плащаш 25% осигуровка за пенсия докато работиш. В такъв случай трябва да се очаква увеличаване на осигуровките за пенсия от сегашните 12,8% (5%, които потъват във финансовите пирамиди ДЗПО може да се отпишат) до 25% или с 95% по-голяма осигуровка за пенсия. И пак сметките няма да излязат.

Трябва да има по-скоро връзка между броя пенсионери и броя работещи, защото по всяко време 2-ма трябва да внасят, а 1 да получава. При налични над 2 милиона пенсионери, а работещи под 3 милиона, или броя на работещите трябва да се увеличи, или броя на пенсионерите трябва да се намали, или размера на пенсиите трябва да се намали. Тъй като последното би довело до загуба на 2 милиона електорат (а то всичко за гласоподаватели се прави), в същото време вноса на работещи китайци за момента не се дискутира, най-правдоподобна опция изглежда повишаване на пенсионната възраст, където ще се ударят интересите само на 100-200 хиляди кандидат пенсионери. Незначителен електорален потенциал на практика, който може да се ощети с размах и традиционен непукизъм

Трябва ли да изчезне „стажа“ като понятие въобще?
Абсолютно, за получаване на обезщетения и пенсии не трябва да се гледа колко формално е декларирал някой, че е работил, а какъв е резултатът от тази му работа. За осигурителната система резултат може да се измерва чрез данъците (част от тях наричани за по-благозвучно осигуровка за пенсия, осигуровка за безработица и т.н.), които лицето и неговия работодател плащат. Вместо да се мери стаж, който може да се придобива по най-различни начини и с най-различни усилия, трябва да се мери единствено осигурителен принос. Понятието „стаж“ трябва да се заличи, защото от него няма нужда и само вреди.

„Златно швейцарско правило“ и принципи
Експерт-специалисти непрекъснато говорят как трябвало да се върне „златното швейцарско правило“ и как въпросът е принципно въпрос на принципи. Обаче най-накратко казано – „златно швейцарско правило“ не съществува. Индексация на пенсиите в Швейцария се прави на 2 години веднъж по искане на осигурителната институция и след политическо решение. Ако няма политическо решение, няма индексация. В България не е ли сега така? И винаги е било така, а и не само в България е така. Какво тогава златно и швейцарско ще се връща?

Кога делът на държавата във финансирането на пенсиите ще се върне отново на 20%, както беше през 2000 г.?
Въпрос на намаляване на размера на пенсиите или на броя на пенсионерите. Геноцида (официално обявения) не е позволен, намаляване на пенсиите пък не е добре от партийна гледна точка. Така че няма да е скоро.

Защо да не се национализира втория стълб?
По-правилния въпрос е защо да не се приватизира втория стълб? Парите на хората да си отидат при хората. Те да решат дали щетите, които са им нанесени от финансовите пирамиди наричани „универсални пенсионни фондове“ да останат за тяхна сметка и да си приберат това, което е останало от парите им, или да дадат остатъците на НОИ и да си възстановят пълните права за държавна пенсия. Приватизация му е майката. Власт на хората

Трябва ли да падне тавана на пенсиите?
При настоящата дефектна формула за изчисляване размера на пенсията, която зависи от „осигурителен стаж“ и избор на 3 години от кариерата до 1996 г., тавана трябва да стои и да се закове на фиксирана сума, без значение колко ще се повишава максималния осигурителен доход. Максималната пенсия да е не повече от средната нетна работна заплата в страната. Първо по чисто субективни причини – някак си не е етично когато младия човек трябва със средна заплата да гледа жена и деца, да има пенсионери, които да се разполагат с такава сума само за себе си, осигурена от солидарната пенсионна система при това. Обаче етиката и морала са относителни категории. Далеч по-убедителен аргумент е, че голяма част от пенсионерите, изобщо не са заслужили пенсиите, които получават в момента. Или ако тази част от пенсионерите с незаслужено големи пенсии не е чак толкова голяма, то тогава друга група пенсионери получават незаслужено много по-голяма пенсия, отколкото трябва. Причините се коренят в дефектната формула за изчисляване размера на пенсиите, зависеща от стаж, и индивидуалния коефициент на лицето, който не може да отрази правилно приноса. Когато чуете, че някой има осигурителен стаж 80 години или пък индивидуалния му коефициент е 50 (значи уж е работил върху 50 пъти по-големи доходи от средните), ами това не е грешка. Просто формулата на НОИ е дефектна и такива недоразумения са възможни. Някой може би ще каже, че подобни случаи са изключения и не влияят на общата картина, обаче не е съвсем така, защото…

Към 30 юни 2013 г. средния пенсионер в България е около 14,7% по-среден от средното. Информацията е взета от бюлетина на НОИ за пенсиите към 30 юни 2013 г. Според нея разпределението на брой пенсионери получаващи пенсия за стаж и възраст, според индивидуалния им коефициент е следното:

Индивидуален коефициент	Брой пенсионери
	1 638 160
Без индивидуален коефициент	12 409
до 0,5	18 680
0,5-1	535 683
1,01-1,2	293 650
1,21-1,4	234 377
1,41-1,6	168 688
1,61-1,8	114 555
1,81-2	76 210
2,01-2,5	100 979
2,51-3	49 247
3,01-4	28 114
4,01-6	4 819
6,01-8	510
8,01-10	143
над 10	96

За да се изчисли колко е средния индивидуален коефициент на настоящите пенсионери ще се отстранят от сметките 12 409 пенсионера без индивидуален коефициент и 96 пенсионера с коефициент над 10, но неясно колко точно. След това ще се допусне, че във всяка група в неравномерен интервал всички пенсионери имат средния индивидуален коефициент за групата. Например в групата 1,01-1,2 ще се допусне, че има 293 650 пенсионера с индивидуален коефициент 1,10 (средното за групата). При тези допускания може да се каже, че структурата на получаващите пенсия за стаж и възраст в България изглежда така:

Индивидуален коефициент	Брой пенсионери	Коефициент * брой пенсионери
0.25	535 683	133 921
1.10	293 650	323 015
1.30	234 377	304 690
1.50	168 688	253 032
1.70	114 555	194 744
1.90	76 210	144 799
2.25	100 979	227 203
2.75	49 247	135 429
3.50	28 114	98 399
5.00	4 819	24 095
7.00	510	3 570
9.00	143	1 287
Общо	1 606 975	1 844 183

След още малко калкулации се оказва, че средния пенсионер в България има индивидуален коефициент около 1 844 183 / 1 606 975 = 1.147, тоест средния пенсионер в България е с индивидуален коефициент 14,7% по-среден от медианата.

Ако индивидуалния коефициент за целите на получаване на пенсия в България се определяше точно, такова драстично разминаване не би трябвало да има, а средния пенсионер трябваше да е с индивидуален коефициент 1 или с някакво минимално отклонение от средното. От къде се получава обаче това разминаване? Основно поради това, че за годините до 1997 г., могат да се избират само 36 поредни най-добри месеца (когато дохода на лицето е бил най-висок спрямо средното в страната). Така за онези, които са работили 37 години да пасат кравите на село с минимални доходи, но са били за 3 години депутати например, или са работили на експертна длъжност при организирания фалит на банковата система през 90-те години на 20 век, и всичко това се е случило преди 1996 г., то за тези лица индивидуалния им коефициент за пенсия се смята върху депутатската (експерт-специалната) заплата, така сякаш са я получавали 40 години. Колкото повече е работило лицето след 1996 г., толкова по-малко е изкривяването на индивидуалния му коефициент, но ето че към юни 2013 г. все още изкривяването средно е 14,7%. И нямаше да е толкова страшно ако на всички пенсионери индивидуалния им коефициент беше надценен с 14,7% (всички ще са средно по-средни от средното). Лошото е, че за повечето това надценяване ще да е 3%, а за други ще е 300%, за най-големите експерт-специалисти (тези, които си пишат законите да им са удобни за лично ползване и най-вече кръговете около тях) може и 3000% да достига надценяването. Така е, някои по-средни от средното, са по-средни от по-средните от средното.

Затова средния данъкоплатец не би трябвало да се трогва много как някои специалист-експерти трогателно затрогват по телевизията колко нечестно е да има таван на пенсиите, и как това демотивирало младите да се осигуряват на истинските си доходи, правило било системата неатрактивна и така нататък (че кой обича да плаща данъци и да му взимат пари насила). Не би трябвало да е проблем на обществото, че някои пенсионери получават заради тавана на пенсиите едва 770 лева месечно необлагаеми (когато това е мечта за по-голямата част от работещите). Проблемът е, че средната пенсия в страната е около 300 лева, с които физическото съществуване на средния пенсионер е цяло чудо. А още по-големия проблем средните доходи на работещите в страната. Докато те не се повишат, и докато броя на работещите не се увеличи значително спрямо броя на пенсионерите, пенсиите няма на каква база да се повишават. И докато проблематиката за доходите и за демографските процеси се нуждае от мащабни икономически промени, то балансите в пенсионната система могат да почнат да се търсят и с прости законодателни мерки по модела на осигурителния принос

Напоследък, може би заради наближаващите избори разните партии почнаха дискусия защо било премахнато „златното швейцарско правило“ (значи се предполага, че е много хубаво нещо) и как трябвало да се върне (явно трябва да е много хубаво нещо).

Като за начало е добре човек да се запознае накратко с швейцарската пенсионна система – https://alexanderbtodorov.wordpress.com/social-security/retirement-in-switzerland/

Какво се пуска в общественото пространство, че е прословутото „златно швейцарско правило“ за индексация на пенсиите

Това означавало всяка година на определена дата (примерно 1 юли) пенсиите да се увеличат с 50% от инфлацията и 50% от нарастването на осигурителния доход.

Е да, ама не е точно така. Всъщност индексация на пенсиите в Швейцария се прави на 2 години веднъж по искане на осигурителната институция

„Der Bundesrat passt die ordentlichen Renten in der Regel alle zwei Jahre auf Beginn des Kalenderjahres der Lohn- und Preisentwicklung an, indem er auf Antrag der Eidgenössischen Kommission für die Alters—, Hinterlassenen- und Invalidenversicherung den Rentenindex neu festsetzt.“

Пълния текст на немски може да бъде намерен тук – http://www.admin.ch/ch/d/sr/831_10/a33ter.html

При изключителни обстоятелства, ако инфлацията е повече от 4% за годината, може да се направи по-скоро актуализация на пенсиите. А инфлация над 4% в Швейцария не се е случвала от 1991-ва година досега.

Индекс на цените в Швейцария в периода 1955 – 2011

Може да се приеме в такъв случай, че златното швейцарско правило гласи: индексация на пенсиите веднъж на 2 години с половината от инфлацията и половината от ръста на заплатите в страната. Тази индексация обаче не е автоматична, а става след искане от българския аналог на НОИ в Швейцария и ако българския аналог на Министерския съвет в Швейцария приеме. Обаче не е задължително аналога на НОИ в Швейцария да подеме подобна инициатива, нали? Също така може и Бундесрата в Швейцария да не се отзове на молбата на НОИ да актуализира.

В такъв случай къде му е златото на Швейцария след като индексацията на пенсиите зависи ни повече, ни по-малко от политическо решение?

Не че има някакви непреодолими златни или диамантени правила в Швейцария, но и да имаше, защо България да следва такова „златно правило“ за индексация веднъж на 2 години, когато например в Германия пенсиите се индексират доста по-прецизно и то ежегодно? Защо България не ползва немската пенсионна система, където размера на пенсията се определя от приноса, а не от стажа?

А защо България да не въведе и някои други „златни швейцарски правила“?

Например 2 други златни швейцарски правила гласят: минималната пенсия в Швейцария е 20% от средния доход в страната, а максималната е 40% от средния доход в страната. Това би означавало в България при среден доход около 600 лева минималната пенсия да бъде 120 лева (сега е 150 лева), а максималната да е 240 лева (сега е 770 лева). Значи България дава 25% по-голяма минимална пенсия от тази по модел в Швейцария и 320% по-голяма максимална пенсия от тази заложена по модел в Швейцария. Тъй като в Швейцария 20% от средните доходи в страната са равни на средства под минимума за оцеляване, пенсионера би могъл да подлежи на социално подпомагане при определени условия, но пак ако България следва „златото“ от Швейцария за българските пенсионери това би означавало заливане с кофа с леденостудена вода. Но това не е всичко.

Има и още „златни швейцарски правила“ – сбора от пенсиите на двамата бракувани пенсионери не може да е по-голям от 150% от максималната държавна пенсия в Швейцария. Това би означавало в България двама бракувани пенсионери да не могат да получават повече от 360 лева общо ако се следва „швейцарското злато“. По принцип подобна „златна“ политика много бързо би намалила разходите на пенсионната система в следствие на рязкото намаление броя на пенсионерите (поради невъзможност за оцеляване).

Защо по-добре България да не се опитва да копира частично модели, които в Швейцария може и да работят, но при прилагането им в България биха предизвикали значителни сътресения в обществото?

Искате ежегодна индексация на пенсиите? Гъвкава възможност за пенсиониране? Никой да не е възможно да краде от пенсионната система? Средния човек да получи от системата колкото й е дал? Защитена система от инфлацията?

Отговорът тогава не е „швейцарското злато“, някакви латино експерименти или архаична система зависеща от осигурителния стаж, а Моделът на осигурителния принос

…твърдят, че можеш да получиш нещо за нищо.
Те все едно казват „Нека да предположим, че прасетата могат да летят“.
И ти тогава казваш: „Знаете, че не е добре да се предполага, че прасетата могат да летят“.
А те отговарят: „Нещо не ти е наред на теб. Не разбираш ли огромните предимства на летящите прасета?“
Пол Кругман

В България липсва информация за проблемите на пенсионните системи по света. Почти никой не прави качествени разработки, а дори и да прави гласът му никой не чува. Населението постоянно се заплашва с пенсионни реформи, с влошаване на демографските условия до степен човек да загуби интерес какво му се предлага, кой му го предлага, какви резултати ще се постигнат. Кой печели и кой плаща?

Единствените пускани до медийни изяви почти всеки ден и дразнещо натрапващи се, са може би едни квази-специалисти по пенсионно дело, професионални лобисти от мозъчни и/или безмозъчни тръстове получаващи финансиране неясно по какъв начин и с какви цели. Хората не искат да ги гледат, затова още при появата им сменят канала, но ужас – те са на всеки канал, на всеки километър, и могат да се срещнат по всяко време.

По какво се познават? За каквото и да ги питате, те без съмнение ще отклонят разговора в посока приватизация (дума заменяна за по-добро звучене с „избор“) на пенсионната система, здравната система, образованието. Съответния журналист или каквото там е сложено да ги пита, задължително ще им зададе съвсем случайно въпроса има ли някъде успешна реализация на подобна приватизация. И те разбира се ще отговорят – „как да няма, ето вижте Чили“ – там с трици маймуни ловят, правиш 10% вноска от дохода 40 години, получаваш 70% от дохода пожизнена пенсия. От къде ще дойде разликата?

„Парите ще се управляват от професионалисти, голяма доходност ще направят – ето вижте Чили“. Разбира се приватизация на пенсионната система не е достатъчно, нужно е и здравната система да се приватизира по същия модел, защото е много успешна схемата, даже не – тази схема няма друга алтернатива. Образованието трябва да се приватизира също, задължително, да.

Тъй като на българския данъкоплатец само това му пускат по телевизия, вестници и други медии, настоящото е превод от няколко статии в независими медии в САЩ и други страни, от периода когато администрацията на малкия Буш е имала намерение да приватизира пенсионната система на американците, както и след това.

Съдържание

1. Частните пенсии в Чили, четвърт век по-късно – Мануел Риеско

2. Фашисткия чилийски модел за приватизация на пенсиите – LaRouche PAC Memoradum

3. Провалите с приватизацията в Чили

4. Приватизация насила

5. Буш предлага счупената пенсионна система на Чили като успешен модел за американците

6. Оруел и социално осигуряване – Пол Кругман

7. Словакия vs Cato Institute

1. Частните пенсии в Чили, четвърт век по-късно

Декември 2004 г.: приватизацията на пенсионната система в Чили по време на диктаторския режим на Пиночет е разказвана по света като успешна история, и президента Буш я даде като чудесен пример как трябва да се реформира социалното осигуряване в САЩ. Нейните шампиони продължават да повтарят аргументите си, датиращи от самата й поява. Някои от тези аргументи са строго идеологически: това е по-добра система, защото зависи от собствеността, свободния избор и персоналната отговорност.  Има връзка между направените вноски и обезщетенията, между усилията и наградата. Други аргументи се базират на финансови и актюерски сметки, които доказват, че при 4% годишна възвращаемост ако човек заделя 10% от заплатата си през целия си живот, ще може да получава пенсия в размер от 70% от дохода си.

Разходите за преходния период поради факта, че вноските преминават към новата система докато държавата продължава да изплаща пенсии на настоящите пенсионери трябва да се финансират от приватизация, издаване на дългосрочни държавни облигации, повишаване на икономически растеж заради оптимизации на частните пенсионни фондове, които ще се управляват от професионалисти, а разликата от данъците върху доходите.

В последно време към аргументите се прибавя специално за САЩ и това, че подобна система ще даде право на работника на неговите спестявания, дори и да емигрира, а след това да се върне в страната на старини. Чилийската частна пенсионна система не е правила подобни бляскави обещания преди четвърт век.

Към днешна дата в Чили е постигнат консенсус сред експертите, че частната пенсионна система ще осигурява пенсии единствено за много малка част от населението с най-високи доходи. Дори и за тях обаче това, което ще получават изглежда крайно незадоволително, основно заради огромните такси на частните пенсионни дружества. Тези 6 компании са станали най-печелившата индустрия в Чили, имунизирани срещу рецесия и със средна печалба от 50% на година през 1997 г.

В същото време огромната част от работещите в Чили няма да могат да получават дори минималната пенсия и няма право на подкрепа от държавата (това се промени с реформата на пенсионната система от 2008 г., като през 2012 г. пенсионерите в 60% най-бедни семейства могат да получават минимална пенсия за сметка на държавата).

Последните проучвания на регулатора на частните пенсионни фондове – Superintendencia de Administradoras de Fondos de Pensiones (AFP), заключават, че повече от половината от участниците в приватизираната система никога няма да могат да спестят достатъчно в своята лична сметка в частен фонд, за да могат да си осигурят дори минимална пенсия (която към момента е 100 долара на месец).

Две изследвания на администратора на държавната пенсионна система – Instituto de Normalización Previsional заключават, че онези, които няма да могат да получават дори минимална пенсия от частен пенсионен фонд са 2/3 от всички участници.

Във всички изследвания се постига съгласие, че държавната гаранция за „минимална пенсия“ е абсолютно неефективна, защото много малко участници в нужда могат да отговорят на изискването за поне 20 години, в които са правени вноски към частната система (тогавашното изискване за получаване на минимална пенсия от държавата). От друга страна повечето участници не кандидатстват за предлаганата помощ от държавата, която е в размер от около 50 щатски долара на месец, тъй като за получаването й трябва да се отговори на множество условия и тя е предназначена за екстремно бедни.

Всичко това оставя по-голямата част от работещите в Чили без право на пенсия (с изключение на събраните средства в индивидуалната им сметка в частен пенсионен фонд).

Тези резултати са потвърдени от Световната банка – институцията, която в последните десетилетия обявяваше чилийската пенсионна реформа за шампион по света. В една от последните си издания наречено: „Keeping the Promise„, Световната банка признава, че частните пенсионни системи не са способни да осигурят никаква сигурност за огромна част от бъдещите пенсионери и предлага държавата да осигурява право на минимална пенсия, която не е обект на каквито и да е условия.

В случая с Чили, описаната по-горе ситуация не е проекция за бъдещето, а е жестоката реалност за най-голямата част от участниците в системата, които са навършили пенсионна възраст. Те имат изключително малко средства в индивидуалните си сметки в частен пенсионен фонд, нямат право на държавно гарантирана минимална пенсия, тъй като не са правили вноски поне 20 години, и в същото време не отговарят на условието за екстремно бедни, заради което биха могли да получават подпомагане от приблизително 50 долара месечно.

В техния случай обаче те са обект на така популярния термин днес в Чили термин „pension damage“.  Засегнатите са поколението, което се присъединява към приватизираната пенсионна система през 1981 г.

Най-голямата част от работещите в Чили всъщност са принудени да се присъединят към новата система, включително онези, които са работили и преди 1981 г., на които не е бил даден никакъв шанс да избират. Онези, които са работили на договор по това време получават еднократен шанс да останат към държавната пенсионна система, но на практика те са били принудени от работодателите си да преминат към приватизираната система, включително и чрез масирана пропаганда от диктаторския режим, като се обещават по-добри заплати днес и по-големи пенсии утре, за онези, които преминат към новата система. Преходните разпоредби за онези, които преминат към новата система уговарят, че държавата ще прибави към техните сметки сума наречена „recognition bond“ с еквивалент на направените от тях вноски към старата система. Стойността на тези „recognition bond“ обаче е изчислена върху средните доходи получени през 1978, 1979 и 1980, които са години, в които заплатите са с изключително ниска покупателна способност – последици от държавния преврат през 1973 г. Освен това вноските към системата през 80-те години са също нищожни тъй като заплатите продължават да са с ниска покупателна способност, а безработицата достига 30% по време на няколкото икономически кризи в Чили през 1982 г. и следващите 5 години. В допълнение за държавните служители вноските към техните лични сметки са допълнително намалени през 80-те години, тъй като се изчисляват върху само част от техните заплати.

Пенсиите орязани на половина

В резултат ако двама колеги достигнат пенсионна възраст по едно и също време в Чили днес, и двамата са получавали едни и същи заплати, осигурявали са се същия брой години, този, който е преминал към частната пенсионна система през 1981 г. ще получава два пъти по-малка пенсия от своя колега, който е продължил да се осигурява в държавната. Тази огромна разлика е документирана за хиляди отделни случаи от Association of Employees with Previsional Damage и техните искания са чути от парламента, където група членове на конгреса принадлежащи към всички политически партии представят проблема на правителството, което стартира преговори с работниците, които са претърпяли щетите.

Приватизацията на пенсионната система в Чили е нож с две остриета – от една страна всички работници разполагат с индивидуална сметка, която може да се преглежда непрекъснато, получават отлична статистика за жестоката реалност. Числата показват, че съвременната работна сила в Чили се състои главно от огромни маси хора, които постоянно сменят своята краткосрочна заетост. Половината се задържат за по-малко от 4 месеца, а в най-честия случай за не повече от 1 година.

Докато не получават заплата, чилийците оцеляват със собствени сили. По настоящем около 10% от работната сила е без работа, като може да се смята, че тази цифра обявена от правителството е значително занижена спрямо реалността. В резултат 70% от работещите правят вноски за пенсия по-малко от 6 месеца в годината, а повече от половината от работещите правят вноски по-малко от 4 месеца в годината. Тези цифри са още по-лоши за жените и най-бедните.

От друга страна, в своя ентусиазъм да получат вноски, рекламиращите системата не се интересуват особено какви ще са разходите на държавата. Бордовете на дружествата, които управляват частните пенсионни фондове са пълни с бивши министри на правителството на диктатора Пиночет. Докато държавната пенсионна система генерира годишен излишък, фискалните последици от появата на частните пенсионни фондове са огромен дефицит, който се плаща от държавния бюджет. Публичните разходи за пенсии са в размер от 6% от брутния вътрешен продукт на страната след 1981 г.

Чили харчи повече държавни средства да покрива дефицита на системата, отколкото за образование и здравеопазване взети заедно.

Настоящия дефицит е причинен от факта, че по-голямата част от вноските се пренасочват към частните пенсионни фондове, докато настоящите пенсии продължават да се плащат от държавата. Близо 60% от публичните разходи за социално осигуряване са предназначени да плащат разходите за останалите към старата система и „recognition bonds“ трансферирани към частните фондове. 20% са предназначени за плащането на пенсиите на военните, които избягват преминаването към новата система, която налагат принудително на останалата част от населението. Останалите 20% отиват за покриване на разходите за екстремно бедните пенсионери…

… Със сигурност в бъдеще, както и днес, повечето чилийци ще продължават да получават по-голямата част от своите пенсии реално от държавната пенсионна система

2. Фашисткия чилийски модел за приватизация на пенсиите

LaRouche PAC публикува на 7 февруари 2005 г. следващите данни, които циркулират сред конгреса и навсякъде.

Президента Джордж Буш – младши припозна Чили за негов модел за приватизация на системата за социално осигуряване. Докато в Чили последния ноември той го нарече „чудесен пример“, през април 2001 г. посети страната и каза: „някои членове на конгреса трябва да си вземат уроци от Чили, особено когато става дума как да работи нашата пенсионна система“.

Архитектът на приватизацията на чилийската пенсионна система през 1981 г. е завършилия университета в Харвард – Хосе Пинера, който е министър на труда и социалната сигурност между 1978 и 1980 г. в кабинета на диктаторът Пиночет, управлявал с военна хунта страната между 1973 и 1990 г. Пинера днес е съпредседател на Cato Institute.

Джордж Шулц – сивия кардинал на администрацията на Буш-Чейни посещава Пинера през 1981 г. в качеството си на съветник на администрацията на президента Роналд Рейгън. Шулц моли Пинера да му даде схемата за приватизацията на чилийската пенсионна система, която идея се опитва да продаде на Рейгън. И докато Рейгън не „купува“ идеята, Буш – младши клъвва на въдицата.

Какво е чилийския модел?

1. До 1981 г. Чили има държавна пенсионна система по подобие на тази в САЩ. През 1981 г. на работниците, които вече са били в системата получават „избора“ да преминат към нова, приватизирана система. Всички започващи своята трудова кариера за първи път са задължени да се присъединят към приватизираната система, с изключение на военните, които защитават себе си и остават в държавната пенсионна система. В приватизираната система работещите са длъжни да дават 10% от своите заплати в частни инвестиционни сметки, които се управляват от финансови институции наречени администратори на пенсионни фондове (AFP’s).

2. Чилийската приватизация и свързаните с нея икономически мерки са наложени от фашистка полицейска държава. Между 1973 г. и 1979 г. голяма част от обединенията защитаващи работещите са разпуснати а колективните договаряния рязко се намаляват. През 1979 г. според „Plan Laboral“ на министъра на труда Хосе Пинера се отменя минималната работна заплата, отменят се всички колективни споразумения, забранява се правото на стачка, забраняват се синдикатите, намаляват се профсъюзните работници до по-малко от 10% от работната сила и се разрешава на работодателите да уволняват без причина. Несъгласните с промените са изпратени в затвора, подлагани са на мъчения, или изчезват безследно.

3. Движещата сила на приватизацията на чилийската пенсионна система са стоящите зад предстоящия срив на цялата финансова система под тежестта на гигантски спекулативен балон. Държавен фалит, който е факт в края на 1982 г. Международните кредитори на Чили са били в състояние да източват банковата система на страната, крепяща се в огромната си част на мултимилиардните доходи получени от приватизацията на пенсионната система. Шулц и близките му финансови хит-мени сега карат Буш да пристъпи към приватизация по същата причина, само че този път мащабите на предстоящия държавен фалит са коренно различни.

4. 24 години след приватизацията, чилийската система днес е такъв провал да се стигне до съгласие на политически сили в страната, че тази система трябва да бъде изхвърлена и да се избере алтернатива. Няколко факта обобщават кризата:

5. Половината от работната сила в Чили (6,1 милиона човека) дори не са обхванати от пенсионната система – те са безработни, или са в сивата икономика, или са сезонни работници. От останалите, само 1,2 милиона или едва 20% от работната сила могат да разчитат на пенсия от частен пенсионен фонд по-голяма от минималната пенсия в размер от около 110 долара месечно, която осигурява държавата.

6. Правителството субсидира онези, които получават по-малка от минималната пенсия и изразходва за това почти толкова, колкото за образование и здравеопазване взети заедно. И разходите на правителството за тези плащания се повишават без да се вижда светлина в тунела.

7. Между 25% и 33% от вноските на работниците за пенсия от частен пенсионен фонд са източени под формата на административни такси на дружествата, които управляват фондовете.

8. За периода 1997 – 2004 г. годишната печалба на управляващите частни пенсионни фондове са от порядъка на 50%. Дори и през 2002 г. – година на икономическа рецесия в Чили, средната доходност на дружествата, които управляват частните пенсионни фондове е 50,1%, като едно от най-големите от тях постига 210% възвръщаемост!

9. Когато стартира приватизацията на пенсионната система през 1981 г. дружествата, които управляват частните фондове са 18. Сега са останали само 6, от които 5 са контролирани от чужбина. 95% от активите на частните фондове са под контрола на чужди банки. Това са BBVA (Испания) – 32%, Citibank (САЩ) – 23%, Sun Life (Канада) – 16%, Aetna (САЩ) – 13% и Banco Santander (Испания) – 11%.

10. За периода 1982 – 2004 г. годишната възвръщаемост на индивидуалните сметки в частните фондове е едва 5,1%. Ако двама колеги се пенсионират в Чили днес, и двамата са получавали една и съща заплата, осигурявали са се за един и същи период, но единия е участвал в приватизираната система, а другия в държавната пенсионна система, то участника в приватизираната система би получавал по-малко от половината пенсия от своя колега, който е останал в държавната система.

Чилийският модел е провал. Означава фашистка икономика и фашистка политика. Никога не трябва да бъде реализиран в САЩ.

За допълнителна информация виж – www.larouchepub.com.

3. Провалите с приватизацията в Чили

Привържениците на идеята за приватизация на социалното осигуряване често поглеждат към Чили като система за подражание. Ако се погледне обаче от близо представянето на чилийската приватизирана система ще се забележат изключително високи такси за управление, ниска степен на участие на населението, неочаквано тежка зависимост от неадекватна система за защита от крайна бедност и всичко това гарнирано с екстремно високи разходи за правителството. Това води до крайно разочароващи резултати оставящи мнозинството чилийски работещи без надежден план за пенсиониране. Това ли е моделът, който САЩ иска да приеме?

Повече информация за провалът на чилийската приватизирана пенсионна система прочетете последните статии на Greg Anrig, Jr. – вицепрезидент на програмите в The Century Foundation: „Няма начин Хосе!“ и „Загубени в превода“ от Richard C. Leone – президент на The Century Foundation, относно големите разочарования предизвикани от промените в пенсионните системи във Великобритания и Чили.

Чилийската приватизирана пенсионна система: как се предполагаше да работи

През 1981 г. военната диктатура в Чили търси начин да намали държавните разходи и разходите за труд чрез приватизация на най-старата социално-осигурителна система в Америка. Чилийската пенсионна система във всички случаи се нуждаеше от реформи. Дефицитът на системата нарастна до 25% от брутния вътрешен продукт като 93% от пенсионерите получаваха едва минималната пенсия в страната. В наши дни някои смятат, че пенсионната система в САЩ също се нуждае от реформа. Те настояват Америка да последва примера от Чили като позволи на работниците да пренасочат своите осигурителни вноски към лични пенсионни сметки в частни фондове. Поглед от близо върху чилийската пенсионна система през последните 25 години обаче сигнализира за повишено внимание.

Диктаторския режим на генерал Аугусто Пиночет създава система от частни фондове наречена Administradores de Fondos de Pensiones, или AFPs, която да управлява и администрира индивидуалните пенсионни сметки на работниците, пенсиите за инвалидност, както и наследствените пенсии. Новата система била задължителна за всички работници постъпвали на пазара на труда за първи път след 1981 г. Работниците, които са били вече на пазара на труда имали опцията да се присъединят към новата система или да останат към държавната пенсионна система.

– Всеки работник, който се присъедини към приватизираната система на частните фондове си избира фонд, който да получава 10% от работната му заплата (до 22 000$) + допълнителни 2,5% до 3,7% за осигуряване за пенсия за инвалидност и наследствена пенсия + административни такси. Работниците могат доброволно да правят вноски в размер до 2000 $ месечно към техните пенсионни сметки, въпреки, че само задължителните вноски не се облагат с данъци.

– Когато работниците, които са правили вноски в частен пенсионен фонд за 20 години се пенсионират (на възраст 65 години за мъжете и 60 за жените), те могат да използват акумулираните средства да си закупят пожизнена пенсия или да изтеглят средствата по специално определен график.

– Правителството изисква всеки от частните фондове да има годишна доходност равна на поне 50% от средната на всички останали частни фондове или с 2% под средната (да, тази клопка е заложена и в България, като всеки от универсалните или професионалните пенсионните фондове може да губи с 3% повече от парите за пенсия спрямо средното за бранша, напълно безнаказано)

Какво се обърка: истината за чилийската приватизирана пенсионна система

– Четвърт век след приватизацията, чилийската пенсионна система стъпва на нестабилна почва. Последните доклади на Световната банка и на Федералния резерв подчертават някои от множеството проблеми на чилийската система. Комбинация от огромни такси за управление, ниско ниво на участие, неочаквано тежка зависимост от неадекватна система за защита от крайна бедност и всичко това гарнирано с екстремно високи разходи за правителството доведе системата към провала и остави по-голямата част от пенсионерите в Чили без надежден план за пенсиониране. Това ли е наистина модела, който САЩ се надява да реализира?

Между 25% и 33% от направените вноски на пенсиониралите се през 2000 г. са били погълнати от ненаситни комисионни и административни такси на дружествата, които управляват фондовете.

– Брокерската компания CB Capitales пресмята, че като се вземат в предвид огромните такси, които се плащат на дружествата в Чили възръщаемостта за работниците между 1982 г. и 1999 г. е едва 5,1%, а не 11% както твърдят от частните фондове. Компанията заключава, че средния работник би постигнал по-добри резултати ако просто си беше правил вноските в спестовна сметка в банката.

– Ниското ниво на участие в схемата – половината от чилийците, основно най-бедните не правят вноски за пенсия изобщо. The New York Times отбелязва: „Много от чилийците, тъй като получават доходите си от сивата икономика, или са самоосигуряващи се, или сезонни работници, остават извън системата. Комбинирани тези групи съставляват половината от работната сила. Само половината от работещите са обхванати от системата“.

– Военните, които налагат частните сметки на всички останали работещи след 1981 г., не се присъединяват към новата система и продължават да получават пенсии от държавната пенсионна система.

– Има неочаквано тежка зависимост от неадекватна система за защита от крайна бедност. В сметките на пенсионерите има много по-малко средства от предвиденото така че 41% от онези, които имат право да получават пенсия от частен пенсионен фонд, продължават да работят и след пенсионирането си.

– The New York Times разкрива в статия по-рано тази година, че по старата държавна пенсионна система максималната месечна пенсия е 1250$. При новата приватизирана система, за да може да получава този размер работника трябва да е направил вноски в размер от 250 хиляди долара през време на своята кариера. Едва 500 човека от 7-те милиона участници в частните пенсионни фондове са отговаряли на това условие.

– Разходите за преминаване към приватизираната система са приблизително 6,1% от БВП през 80-те години, 4,8% от БВП през 90-те, и се очаква да са средно 4,3% от БВП за периода от 1999 г. до 2037 г. Тези разходи са много по-високи от планираното, от части защото правителството се е задължило да осигури субсидии за работниците, които нямат достатъчно средства в своите лични сметки, за да получават дори минималната пенсия.

4. Приватизация насила (статията е от 2005 г.)

Докато правителствата разбиват своите публични пенсионни системи, пенсионерите, борейки се за нищожна пенсия, имат един южноамерикански военен диктатор, на който трябва да благодарят за това.

Без никакви притеснения относно липсата на демократичен дебат, генерал Аугосто Пиночет от Чили предприема действия за приватизация на системата за социално осигуряване преди около 25 години, когато със своята армия налага пенсионна система базирана на индивидуални инвестиционни сметки.

Президента Буш говори с апломб за чилийския опит, като възнамерява да превърне осигурителната система на САЩ в такава с индивидуални сметки в частни фондове.

За американците обаче превръщането на тяхната защитена от инфлацията пенсионна система в такава с лични сметки, които са зависими от капризите на капиталовия пазар означава знак за опасност.

„Приватизацията на пенсионната система нарани много хора, които познавам, включително моите родители, близки и приятели“ – Хуан Фернандес – гражданин на Чили, президент на Amalgamated Professional Employees Local 154

С личното познаване на вредите, които приватизацията на пенсионната система нанесе на работещите в Чили, Фернандес алармира за плана на Буш да взима уроци от Пиночет, чието правителство избиваше и подлагаше на мъчения политическите си опоненти и други невинни хора.

Затвор и изгнание

По време на правителството на Салвадор Алиенде, убит по време на държавния преврат от подкрепяната от ЦРУ военна хунта оглавявана от Пиночет през 1973 г., Фернандес работи в чилийското министерство на земеделието. Той е активен като студент и деятел в трудовото движение до ареста му през 1975 г., като прекарва 1 година в затвора. Там е подлаган на мъчения преди да бъде изпратен в изгнание в Ню Йорк. Сега той работи като специалист по човешките права в Комисията по човешките права.

Фернандес е активен деятел в международното движение за солидарност, което се противопоставя на диктатурата на Пиночет, която унищожава работническото движение, приватизира пенсионната система и голяма част от държавните предприятия. Днес той остава в контакт с прогресивни активисти, които настояват за нова реформа на осигурителната система, която ще е ключова тема на президентските избори през тази година.

Бащата на Фернандес, сега покойник, е бил санитар в столицата Сантяго. През 80-те години на 20 век, общинските работници са били принудени да се присъединят към приватизираната система. „Баща ми получи мизерна пенсия“ казва Фернандес. „Неговата съдба споделят безброй други работници, които доброволно или насила са присъединени към новата система“.

Всички, които стъпват на пазара на труда за първи път след 1981 г. задължително се присъединяват към приватизираната система. Онези работници, които са работили и преди 1981 г. на хартия имат право да останат към старата система. Полицията и армията (на които се крепи властта на Пиночет) остават в държавната пенсионна система, не се присъединяват към новата приватизирана система, наложена на цивилното население.

„Системата не е на висотата на своите обещания“, казва Артуро Мартинес, президент на най-голямата организация за защита на работещите (United Workers Central) в интервю.

Групата води кампания за реформа на приватизираната пенсионна система. „Докато парите на работниците са били инвестирани, за самите тях няма никаква изгода. Онези, които са инвестирали парите им обаче стават много по-богати“, казва Мартинес.

Маргарита Еспиноса – чиновник в държавна болница в столицата Сантяго е била принудена да си открие сметка в частен пенсионен фонд след като военната хунта оглавявана от диктатора Пиночет приватизира пенсионната система. „Старата система беше много по-добра според мен“, казва Еспиноса. „Нямах избор, трябваше да участвам в новата система“.

Липса на участие

Въпреки, че 7,1 милиона са потенциалните участници в схемата, само 3,8 милиона са в състояние да правят вноски в техните лични сметки. Ниското ниво на участие е резултат от нестабилния пазар на труда, честотата за смяна на работното място в страна където половината от работещите имат непълна или временна заетост.

Заради задължението си към вече пенсиониралите се в старата система, правителството продължава да има изключително високи разходи за пенсии. От въвеждането на приватизираната пенсионна система, разходите на държавата за пенсии остават на ниво от 6% от брутния вътрешен продукт. За пенсии се харчи колкото за здравеопазване и образование взети заедно.

Потънали в бедността

Днес работниците в Чили трябва да имат поне 20 хиляди долара в техните сметки, за да могат да получават минимална пенсия – около 100 долара на месец. Повечето от тях обаче имат едва по 5 хиляди долара, според Economy of Work Program (PET).

Около две трети от пенсионерите ще взимат минимална пенсия на границата на абсолютната бедност заради приватизираната пенсионна система. „Преди пенсионерите можеха да живеят спокойно“ казва Луис Варгас, пенсионер. „Благодарение на Пинера и Пиночет, бяхме измамени“

Дагоберто Саез, 66 годишен работник от Сантяго разказа за New York Times по-рано тази година, че очаква месечния му доход от заплата равна на 950 долара да се срине до 315 долара, които ще получава от частен пенсионен фонд, когато се пенсионира през следващите месеци. „Колеги и приятели със същите заплати, които работиха заедно с мен, но които останаха в старата система сега ще получават почти 700 долара на месец. „Сега получавам заплата, която ми позволява да живея с достойнство, но ще трябва да потъна в бедността, защото направих грешката да повярвам на обещанията, които ни дадоха през 1981 г.“

Чилийското правителство през 1981 г. твърди, че благодарение на приватизираната пенсионна система работниците ще получават под формата на пенсии 70% от работната си заплата. Но се оказва, че сега е възможно да получават не повече от 40%.

5. Буш предлага счупената пенсионна система на Чили като успешен модел за американците

1 май 2005 г.

Повечето хора не биха си купили кола втора употреба, от която изтича маслото, спирачките отказват, която би била опасна за движение по пътищата, и чиято поправка би струвала цяло състояние.

Връщайки се в 1997 г. тогавашния губернатор на Тексас – Джордж Буш – младши и готвещ се за бъдещ президент, предложи като идея да се направи още по-глупава и опасна „покупка“.

Буш присъства на презентация на Хосе Пинера (министъра на труда и социалната сигурност по време на бруталната диктатура на Пиночет), който приватизира пенсионната система на Чили през 1981 г.

След личната си среща с Пинера и според пресата, Буш се обявява за привърженик на системата на лични сметки в частни фондове заявявайки: „Това е най-важния политически въпрос, който стои за решаване пред САЩ днес“.

Като съпредседател на ултра консервативния „Като институт проект за приватизация на социалното осигуряване“ (Cato Institute Project on Social Security Privatization), като в последствие думата „приватизация“ е заменена с „избор“, за да се прикрият поставените цели, Пинера разказва на хората в САЩ и навсякъде по света, че системата, която е проектирал е голям успех и може да направи средните американски работници богати, когато се пенсионират.

Доказателствата обаче сочат, че приватизираната пенсионна система е много добра за инвестиционните компании и големите корпорации, но за работещите хора не осигурява никаква сигурност при пенсионирането им.

В доклад от 2004 г. за човешкото развитие в Чили, United Nations Development Program установява, че:
– половината от 6-те милиона работещи в Чили няма да имат право на никакви обезщетения от социално осигурителната система, когато се пенсионират
– други 25% ще са спестили толкова малко поради ниските заплати и огромните административни такси на частните фондове, че ще могат да получат единствено минимална пенсия покриваща линията на бедността
– между 1982 и 1988 г. дружествата, които управляват частните фондове в Чили прибират под формата на такси 4,5 милиарда долара – 20% от вноските на работниците

Никой от тези факти обаче не спира Пинера до продължава да разтръбява за успехите на новата система и за „двуцифрена“ доходност по личните сметки на работещите.

Следващо проучване от чилийската компания CB Capitales разобличава още лъжи:
– възвръщаемостта на годишна база е само 5,1%, а не двуцифрена
– работещите щяха да имат по-добра доходност ако си бяха инвестирали парите в 3 месечни депозити в банките
– компаниите, които управляват частните пенсионни фондове правят огромни печалби, дори и когато губят парите на хората

При старата държавна пенсионна система в Чили, която датира от 20-те години на 20 век нещата са много по-различни. Там 75% от работещите са покрити от системата, което включва национално здравеопазване, бонуси при пенсиониране, ипотечни заеми с ниска лихва и други.

„Преди пенсионерите можеха да живеят спокойно“ казва Луис Варгас, пенсионер. „Благодарение на Пинера и Пиночет, бяхме измамени“

Измамата започва още преди приватизацията през 1981 г. След като насилствено потушава работническото движение след държавния преврат през 1973 г., диктаторския режим замразява обезщетенията и орязва разходите за здравеопазване и образование, за да финансира приватизацията на пенсионната система и да направи държавните системи да изглеждат по-малко атрактивни.

От 1981 г. работодателите не са длъжни да правят вноски за своите служители нито за здравно осигуряване, нито за пенсия. Системата за осигуряване на ипотеки с ниска лихва е прекратена. Новите хищнически доставчици на здравни услуги започват да оставят пенсионерите, включително Варгас и съпругата му в сериозни дългове.

Влизащите за първи път на пазара на труда са били длъжни да си открият сметка в частен пенсионен фонд, докато онези, които вече са се осигурявали в държавната система бяха бомбардирани от една страна с непрекъсната пропаганда, а от друга са били принуждавани от работодателите си да се присъединят към приватизираната система. Повечето работници нямаха избор и го направиха.

Fresia Arcos, експерт по социално осигуряване знаеше, че приватизацията е измама. Точно както администрацията на Буш – младши се опита да сложи намордник на служителите в U.S. Social Security Administration да не кажат истината, чилийското правителство забранява на Arcos и на останалите експерти да защитават държавната система за социално осигуряване през 1981 г.

Arcos е поискала разрешение да сравни двете системи обективно, но й е било забранено дори това. 

Както изследванията на ООН и други организации предсказват, Чили е изправена пред огромна и растяща криза на бедността сред възрастните и необходимост правителството да се грижи за всички, за които приватизираната пенсионна система не може.

Настоящия чилийски министър на труда и социалната сигурност Рикардо Солари сподели пред The Times: „Абсолютно е невъзможно да се смята, че подобна система може да реши необходимостта от доходи на чилийците, когато се пенсионират“.

Въпреки това когато президента Буш посещава Чили, той хвали приватизираната система, наричайки я „чудесен пример за всички останали страни“.

Диктаторът Аугусто Пиночет много добре знаеше, че това са пълни глупости и държавната пенсионна система е много по-добра от наложената по насилствен начин за цивилното население частна такава. Той оставя армията и полицията в държавната здравна и пенсионна система.

Пиночет беше брутален убиец, но не и глупак.

6. Оруел и социално осигуряване – Пол Кругман (нобелов лауреат по икономика)

Трябва да кажа, че след като планът за приватизация на социалното осигуряване на администрацията на Буш – младши се провали преди 5 години, не съм очаквал, че ще трябва да се връщам на същата тематика толкова скоро.

Но социалното осигуряване е ключово място, където разбираш какви са хората всъщност и придобиваш усещането дали са честни относно това, което искат да направят.

Така че: Pat Toomey поддържа идеята да се замени социалното осигуряване със система от лични сметки, но отрича това да е приватизация и критикува онези, които използват този термин.

„Аз никога не съм казвал, че искам приватизация на социалното осигуряване. Това е много подвеждащо – умишлено подвеждащ термин. И се използва от онези, които искат да плашат хората“.

О, Боже. Като се върнем в 90-те години на 20 век „Cato Institute“ имаше нещо наречено „The Project on Social Security Privatization“ (Проектът за приватизация на социалното осигуряване), като са издадени документи като този на Martin Feldstein: Privatizing Social Security: The $10 Trillion Opportunity (Приватизация на социалното осигуряване – възможност за 10 трилиона долара).

Тогава „десните“ откриват, че „приватизация“ се котира лошо сред населението и изведнъж – „хей, ние никога не сме казвали това“.

Чакайте, става дори по-лошо: „Cato Institute“ не просто сменя името на проекта, но се опитва да изчисти навсякъде препратките свързани с „приватизация“. Буш – младши също се опита да отрече, че някога е казвал подобна дума.

И така, нека да си спомним следващия път кой първи нарече приватизацията „приватизация“ – това са приватизаторите.

(- В опита си да продаде идеята за приватизация на социалното осигуряване Буш каза много силни думи като „избор“, „свобода“, „собственост за обществото“… Как ще коментирате?

Пол Кругман: Финансови пирамиди. Схема от вида „познай печелившата карта“. Мислех си за летящи прасета. Приватизаторите твърдят, че можеш да получиш нещо за нищо. Те все едно казват „Нека да предположим, че прасетата могат да летят“. И ти тогава казваш: „Знаете, че не е добре да се предполага, че прасетата могат да летят“. А те отговарят: „Нещо не ти е наред на теб. Не разбираш ли огромните предимства на летящите прасета?“

„Cato Institute“, който е интелектуалния щаб за всички тези неща откри през 1995 г. нещо наречено „The Project on Social Security Privatization“ (Проектът за приватизация на социалното осигуряване), но фокус групите не харесаха тази дума и така през 2002 г. институтът смени името на „The Project on Social Security Choice“ (Проектът за избор на социално осигуряване). Те не анонсираха смяната на името, а навсякъде по техния сайт изтриха всякакви следи, че някога думата „приватизация“ е сменена от думата „избор“, която звучи по-добре.

7. Словакия vs Cato Institute

13 март 2012 г.

От Марк Еймс: В събота, малката страна от Европейския Съюз – Словакия, проведе парламентарни избори и резултатите изненадаха „експертите“ – лявоцентриската партия SMER описвана като популиска в американските медии, спечели изборите с рекорден резултат. За първи път в посткомунистическата история на страната една партия ще има пълно мнозинство в парламента.

Милиардерите Чарлз  и Дейвид Кох, които помогнаха за създаването на либертарианския Cato Institute

Високата избирателна активност на населението отразява реалните проблеми на хората в Словакия – те страдат от масивно обедняване в следствие от десетилетие на брутални реформи, които се отразиха най-зле при приватизираните пенсии. Натам ние американците сме тръгнали, по-специално Cato Institue, но ще стигнем до там след малко.

Въпреки, че не е имало почти никакви масови протестни движения, страната видя най-големите демонстрации от „Нежната революция“ досега. Протестите са в следствие от части заради стандалът „Gorilla„, свързан с изтекли записи на политици „борещи се“ за „свободен пазар“, които уговарят своите подкупи с банкери от топ хедж фонда Penta, в замяна на доходоносни приватизационни сделки.

Но това, което най-вече извади хората да гласуват за „популистите“ е масовото обедняване за словаците, като най-засегнатите са пенсионерите, които трябва да живеят с грубо 400 долара на месец.

Стигнахме и до Cato Institute – либертарианския мозъчен тръст основан от братята Кох, и където проблемите на Словакия стават наши проблеми.

В началото на 2000 г. съпредседателя на Cato Institute – Хосе Пинера изиграва ключова роля като съветник и наблюдател на масовата приватизация на пенсионната система на Словакия, която се случва през 2003 г. по време на управлението на Mikulas Dzurinda, с неговото правителство борещо се за „свободен пазар“. Днес пенсионерите в Словакия стенат от приватизираната пенсионна система под влиянието на Cato Institute.

Хосе Пинера, който оглавява проекта за приватизация на социалното осигуряване от 90-те години на 20 век има тъмно минало като „администратор на болката“ в национален мащаб. Пинера служи на диктаторския режим на генерал Аугосто Пиночет първо като министър на труда, съдействайки да се смажат синдикатите в една от най-бруталните диктатури в цял свят. По-късно Пинера ръководи радикалната приватизация на пенсионната система на Чили.

Днес чилийците страдат от проблеми свързани с едни от най-големите неравенства при разпределението на богатството в цял свят. За последните 2 десетилетия Хосе Пинера работейки в Cato Institute се опитва да наложи същата схема на американците.

Това е сделка сключена в Ада – Cato институтът и братята Кох правят всичко възможно да премахнат системата за социално осигуряване от създаването на института през 70-те години. Благодарение на неуморните усилия на този институт, днес приватизацията на социалното осигуряване е на практика „Библията“ на републиканската партия и е близо да попадне в листа „Да се направи“ на някои „центристи“ демократи.

Съсипването на Словакия

Хосе Пинера беше представител на Cato Institute като наблюдател на приватизацията на пенсионната система на Словакия осъществена от коалицията (на борещи се за „свободен пазар“) между Демократическата партия и Christian Union Party, оглавявана от премиера Mikulas Dzurinda. Пенсиите бяха приватизирани през 2003 г., като в същото време се намали максималната данъчна ставка за най-богатите до 19%, премахна се данъкът върху наследството, и като цяло данъчната тежест се прехвърли към по-бедната част от населението и средната класа.

Тези реформи бяха крайно непопулярни за словаците, докато в същото време бяха одобрявани от западни банкери и банкови институции като Световната банка, които определиха Словакия за страната най-голям икономически реформатор в света за 2004 г. и една от 20-те най-приятелски настроени към бизнеса страни в света.

През 2005 г. посланика на Буш в Словакия и съавтор с работещата за Cato Institute – Marian Tupy, в бляскава статия приветстват приватизацията на пенсионната система като се отбелязва ключовата роля на Хосе Пинера, за да може да се случи реформата. В тяхната статия правят зловещо сравнение на „кризата“ в която е била Словакия преди реформата и „кризата“ на социалното осигуряване в САЩ.

Времевия хоризонт, в който тандемът Cato-Буш приветства приватизацията на пенсионната система на Словакия е интересен по няколко причини:
– първо, защото същото правителство, което се бори за „свободен пазар“, и което е съветвано от Cato и хвалено от Буш за реформата беше въвлечено в скандал за тайни сделки с водещ хедж фонд за разпродажба на държавни активи на Словакия в замяна на милиони под формата на подкупи и
– второ, тъй като през същата тази 2005 г. президента Буш направи сериозни усилия в посока приватизация на социалното осигуряване в САЩ, като Cato Institute е водещ съветник и PR

Планът на Буш и Cato Institute да приватизират социалното осигуряване на САЩ датира от една вечеря през 1997 г., когато Буш – младши е все още губернатор на Тексас.

Ед Крейн – президентът на Cato Institute и Хосе Пинера – съпредседател на The Social Security Privatization Project (Проектът за приватизация на социалното осигуряване) отлитат за Остин да продадат на бъдещия президент техния план за приватизация на социалното осигуряване.

Според Washington Post: „Крейн каза след презентацията на Пинера, че Буш е заявил, че „Това е най-важния политически въпрос, който стои за решаване пред САЩ днес““.

Веднага след като е избран за президент, Буш – младши назначава комисия по приватизацията на социалното осигуряване, като в нея присъстват от фанатиците на Cato Institute. За тяхно нещастие атаките от 11 септември разсейват администрацията. През 2005 г. Буш – младши определя приватизацията на социалното осигуряване като свой основен приоритет през втория си мандат и отново дава на Cato Institute да се заеме със задачата.

До края на 2005 г. обаче популярността му е спаднала драматично, тъй като населението е срещу него за войните, в които е въвлякъл страната. Щетите от ураганът Катрина бяха колосални, което направи приватизацията на социалното осигуряване политически невъзможна задача. Проектът да се направи на САЩ това, което Cato причини на Словакия беше изоставен. Тогава Cato Institute се превърнаха в най-големите критици на Буш за войните срещу тероризма.

Семейния проект

Напоследък по-малкия брат Пинера – милиардерът Себастиан стана популярен в международните новини като най-мразеният президент в Чили след падането на военната диктатура на Пиночет през 1990 г.

Заради приватизацията на чилийската образователна система проведена от Себастиан Пинера в страната избухнаха общонационални протести, като насилието достигна невиждани нива от бруталната диктатура на Пиночет, когато са били избивани и измъчвани хиляди при обезглавяването на икономиката под влияние на фанатици на „свободния пазар“, сред които включително Фридрих фон Хайек, Милтън Фридмън и братът на Себастиан Пинера – Хосе Пинера, който през 2003 г. пише:
„Да дадеш празна бюлетина на по своята същност нестабилно мнозинство, по въпроси свързани със значими икономически, социални и политически решения за обществото е все едно да институционализираш нестабилност, да се отвори пътя към по-сериозни злоупотреби и да се осъди страната на изостаналост. Как някой може да прави рационални решения за работата, спестяванията и инвестиции ако ключови променливи като данъците, трудовото законодателство и останалите регулации могат да се променят от 50,01% от гражданите чрез гласуване, в страна с ниско ниво на образованост, и където почти никога не може да се каже, че се гласува информирано?“

В събота, словаците с голямо мнозинство гласуваха за прекратяването на щетите и грабежите, които съветниците на Cato Institute причиниха на гражданите на тази малка страна. Естествено, за фанатиците на „свободния пазар“ като братята Пинера, братята Кох, Cato Institute и другите слуги на олигархията, това само доказва тяхната гледна точка защо демокрацията трябва да бъде „ограничена“.

На хората не може да се разчита да гласуват по начин, който искат олигарсите – на тях не може да се разчита да реагират пораженчески на всички новини за политическа и корпоративна корупция.

Надеждата на елитите в Словакия и навсякъде другаде беше, че масовото обедняване на хората и техния гняв, ще ги накара да стоят далеч от политиката, но високата избирателна активност се оказа най-голямата победа за хората в Словакия. От политиците може да се очаква да се продадат и да разочароват, но колкото по-ангажирани са хората, толкова повече власт ще имат да сменят своите управляващи за по-добро. Най-накрая ще се сложи край на прогнилите политици на олигархията и грабежите, които белязаха нашето време.

Да закрием задължителните частни пенсионни фондове

Оригиналните текстове на статиите и други препратки:

Private Pensions in Chile, a Quarter Century On – http://www.larouchepub.com/other/2004/site_packages/ss_privatization/0412cenda_chile_ss.html

Fascist Chile Model of Pension Privatization – http://www.larouchepub.com/eiw/public/2005/2005_10-19/2005_10-19/2005-11/pdf/29_11_ecochile.pdf

Chile’s Privatization Failures – http://tcf.org/commentary/pdfs/nc962/chilefactsheet.pdf

Privatization by bayonet – http://www.dc37.net/news/pep/8_2005/chile.html

Privatized social security a failure in Chile – http://www.cwa-union.org/news/entry/privatized_social_security_a_failure_in_chile_ignoring_senior_poverty_crisi

Orwell And Social Security – Paul Krugman – http://krugman.blogs.nytimes.com/2010/08/24/orwell-and-social-security/

Saving Ryan’s Privatization – Paul Krugman – http://krugman.blogs.nytimes.com/2010/03/14/saving-ryans-privatization/

Slovakia Vs. The Cato Institute – http://thedailybanter.com/2012/03/exclusive-slovakia-vs-the-cato-institute/

С наближаването на края на един управленски мандат от 4-5 години, всяка власт, без значение дали става дума за България или за чужбина, се заиграва с размера на пенсиите, с размера на минималната работна заплата. Защо се прави това? Естествено пенсионерите са голяма електорална маса и всяка власт, която не иска да бъде свалена по насилствен начин би трябвало да се съобразява с потребностите им за оцеляване, защото пенсиите се получават не по друга причина, а като солидарност към възрастните, които вече не са в състояние да работят и да се погрижат сами за себе си.

Може да се отбележи също така, че колкото по-голяма е вероятността една власт да загуби следващите избори, толкова по-голямо е заиграването с пенсионерите. Примери от близкото минало има много – сигурно ли е, че губиш изборите, вдигни пенсиите надявайки се да стане чудо и хората да забравят какво си правил няколко поредни години, а и да не стане чудо, то няма лошо – като си надул размера на пенсиите до нереални нива, следващите след теб ще си имат големи неприятности. Трудно ще плащат новия им размер, а от друга страна да се спомене последование като „намаляване на пенсии“ в съвременната действителност звучи като да си настроиш обществото срещу себе си за постоянно. И какво ще прави една власт ако предните са я вкарали в капана да плаща пенсии, които е нереалистично да се плащат? Ще трябва да реже от други сфери, където електоратът е по-малък и „щетите“ от гледна точка „вота“ ще са по-ниски. Обаче властта може да им го върне на предните, ако смята, че няма да спечели следващите избори, като предизборно компенсира пенсионерите и вкара евентуално следващите в същия капан да се плаща нещо, което е нереалистично да се плаща, и което залага множество „бомби“ пред бюджета за следващия 4-5 годишен мандат, така че в края му населението да мрази страстно който и да е на власт. Или пък ако властта има намерения за в бъдеще да не е от страната на „лаещите“, за щяло и нещяло, би трябвало да се съобразява с реалностите и да не залага капани, в които може да попадне самата тя.

Как се случва актуализацията на пенсиите в България?

Властта решава кога и как ще се актуализират пенсиите. В настоящия „кодекс за социално осигуряване“ чл. 100 пише: „Пенсиите, отпуснати до 31 декември на предходната година, се осъвременяват ежегодно от 1 юли с решение на Надзорния съвет на Националния осигурителен институт с процент, равен на индекса на потребителските цени през предходната календарна година.“

Това означава най-малкото 2 неща:

– пенсиите не е задължително да се повишат, защото индексът на потребителските цени може и да е отрицателен (тъй като безпристрастната статистика е подчинена на властта (което е все пак по-добре, отколкото да е частна структура и да е подчинена не неизвестни собственици), колкото каже властта, че ще е индексът на потребителските цени, статистиката трябва да успее да докара цифрите). Няма обаче власт, която да си позволи да лъже съвсем нагло, така че все някаква инфлация на годишна база трябва да бъде призната (това е както и при фирмите – може да е малко печалба официално декларираната, но нещо трябва да се признае за пред данъчните, да не се дразнят много).

– трябва решение на НОИ, за да може такова осъвременяване да се случи

Значи първо трябва подчинения на властта орган НСИ да покаже с колко би трябвало да се повиши размера на пенсиите, след това трябва подчинения на властта орган НОИ да приеме решение.

Обаче има и трети вариант – ако от статистиката не са достатъчно сръчни да смотаят някоя цифра и да се окаже, че ще трябва да се плаща твърде много, или пък ще трябва да се намалят пенсии (за което следва анатемосване), ако и от НОИ изведнъж се окажат непослушни и вземат да подпишат нещо, което не трябва, то има и трети вариант – да се промени чл. 100 в КСО, така че отново пенсиите да бъдат осъвременени така, както властта реши.

Механичната актуализация на пенсиите в България

Да си представим, че от статистиката покажат, че инфлацията за миналата година е 5%, това според КСО означава, че НОИ трябва да вземе решение, че пенсиите трябва да се повишат с 5% на всички. Много големи специалисти и други подобни лобисти ще обясняват как било справедливо на всички поравно да се повиши пенсията, а не на тези с по-малки пенсии повече, а на останалите с по-малко.

Обаче странното е, че същите тези специалисти по други теми говорят за „ефективност“, „ефикасност“ и т.н. Значи ако трябва бюджета за пенсии да бъде най-ефективен и „ефикасен“, то би следвало, че бюджета за пенсии трябва да се разпределя по такъв начин, че крайния резултат да донесе най-голяма полезност за пенсионерите от една страна, за данъкоплатците от друга, и за фиска като гара разпределителна. Това обаче нещо трудно може да стане при сегашната система на осигурителния стаж, където на всяко лице-пенсионер му се заковава едно номинално число в пари, което трябва да получава (без много да се обяснява защо точно това число) и след това това число механично може да се променя, когато и както властта реши. Не се гледа в пропорция кой с колко е допринесъл към системата, и как с всяка следваща година тази пропорция се изменя. Не, само номиналната сума в пари, и след това каквото властта реши.

Ако предположим, че в даден момент властта реши, че инфлацията за предходната година е била 5%, и НОИ „вземе решение“ пенсиите да се повишат с 5%, то властта ще подкрепи решението за пред данъкоплатците (защото те трябва да платят сметката все пак) с твърдението, че имало е инфлация през предходната година, пенсиите трябва да се повишат, за да я компенсират. От опозицията разбира се ще ревнат, че не трябва повишението да е само 5, ами 10%, защото пенсии не са се повишавали от примерно 3 години, а може би 15-20%, защото статистиката крие реалната инфлация?

Само че да се върнем на механичната актуализация на пенсии с някакъв процент, еднакъв за всички, или ако приемем другия вариант – за тези с по-ниски пенсии да бъде повече, а за тези с по-високи по-малко, като по-ефективен и ефикасен начин за разпределение на бюджета. Защо това е неправилна актуализация?

Защото ако лицето Х през месец юни 2009 г. е получавал 300 лева пенсия, а лицето Y през месец юни 2012 г. му е отпусната за първи път пенсия 300 лева, и властта реши да повиши на всички пенсиите с примерно 10%, за да ги актуализира спрямо инфлацията от 2009-та досега, то лицето Х да предположим, че ще е актуализирано спрямо инфлацията, но лицето Y ако му се повиши пенсията също с 10%, то ще получава повече, отколкото трябва, тъй като инфлацията от юни 2012 г. до юни 2012 г. би трябвало да е 0%. Лицето Y получава за първи път 300 лева пенсия, която вече е актуална спрямо средния осигурителен доход към съответния момент и в която е индексирана и инфлацията за последните 3 години. Значи дори и да изглежда много честно и за Х и за Y като получатели на пенсия от 300 лева, да им се увеличи с еднакъв процент пенсията, то да предположим, че Х ще бъде компенсиран за инфлацията, но Y вече ще е компенсиран без да е имало нужда. И кой ще плати? Естествено данъкоплатците, обаче май не е правилно да е така? Би трябвало за всеки поотделно да се преизчисли пенсията с различен процент, като ако за Х инфлацията която трябва да се компенсира е била 10%, с толкова да е повишението, което да отстрани ефекта на инфлацията, за Y обаче ефекта на инфлацията е нулев и пенсията не би трябвало изобщо да се повишава, защото няма какво да се компенсира.

Едва ли е толкова сложно от НОИ да актуализират по подобен начин пенсиите, но докато се работи по архаичния модел на осигурителния стаж + финансовите пирамиди ДЗПО и ППФ, всичко трябва да се прави не съвсем гъвкаво и спуснато като заповед, а и на пенсионера Y все ще му се струва, че не е бил актуализиран, докато на Х пенсията, която е била в същия размер като неговата са я повишили.

В една съвременна пенсионна система не би трябвало да има финансови пирамиди, и би трябвало актуализацията на пенсиите да се случва автоматично – виж модела на осигурителния принос

Виктор Орбан, премиерът на Унгария, охулен и оплюван от медиите като най-върл комунист, освободи страната от робството на задължителните „частни пенсионни фондове“. Дегенератите*, които притежават схемата на този вид финансови пирамиди на много места по планетата, обаче не могат да стоят на сухо за дълго, затова им е нужна нова жертва, от която да смучат, след като унгарците ги изхвърлиха. Новата жертва е Чехия.

Спомняте ли си, че в тази страна преди не много дълго време се появиха специалисти, които пророкуваха, че пенсионната възраст ще бъде 73 за младото поколение и това няма алтернатива? Това по сценария е насаждането на страх сред населението. След което се лансират спасителите (това са финансовите пирамиди по Чили схемата) – принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“.

В края на януари чешкия парламент прие закон, с който да се въведат задължителни „частни пенсионни фондове“ в страната. Законопроектът е отхвърлен от Сената и не е подписан от президента. Лобистите са разтревожени, че схемата може да почне да работи най-рано през 2013 г. (а това са пропуснати ползи за дегенератите). Схемата е представена в Чехия като част от изключително важна пенсионна реформа, тъй като разходите на държавната пенсионна система нарастват постоянно и Чехия е една от последните страни в региона, които не са предприели промени в пенсионното си осигуряване по препоръка на Световната банка.

Лобистите споделят, че пенсионната индустрия гледа на реформата като отлична възможност (естествено), въпреки, че широката общественост не е убедена какви ще са резултатите от реформата (а трябва, собствениците на финансовите пирамиди ще станат много много богати).

Според реформата, в Чехия ще се въведат задължителни „частни пенсионни фондове“, които ще получават лиценз от чешкото правителство, като всеки от тях ще предлага 4 подфонда с различен рисков профил (това са „мултифондовете“, които се опитват да се лансират и в България, за да се замаже какво се е случило с парите за пенсии).

Ще се създаде правителствен пенсионен фонд, който ще може да инвестира в облигации издадени от чешкото правителство и други страни от ЕС (я, това много прилича на „сребърния фонд“ в България, дали е случайно съвпадение?).

Вноската в принудителен задължителен „частен пенсионен фонд“ ще бъде 5% от заплатата за тези, които изберат да се присъединят към схемата (тук май отново има подозрителна прилика с данък ДЗПО 5%). Тези, които изберат да се присъединят към схемата, не могат да се откажат след това (в България обаче нямаше възможност за избор, всички родени след 1959 г. са насилени противоконституционно да плащат данъци на „частни фирми“).

През първите 6 месеца след като закона влезе в сила, всички чешки работници ще могат да се присъединят към схемата, като след това само тези под 35 годишна възраст ще могат да го направят (ау, ще пропуснат шанса на живота си).

Чили схемата работи, като държавите, в които бъде въведена започват да затъват в дългове. Неслучайно при отхвърлянето от Сената на законопроекта за въвеждане на задължителни „частни пенсионни фондове“, в Чехия се отхвърля и друг законопроект за рязко повишаване на данъка върху добавената стойност, чрез която мярка да се финансира „реформата“. Да, такива „смели реформи“ винаги вървят ръка за ръка с повишаване на данъците.

„Десно-центристката“ коалиция в Чехия е обещала да въведе пенсионна схема с „капиталово натрупване“ (за организаторите на схемата) в страната. Опозицията е твърдо против реформата, тъй като отклоняването на осигурителни вноски от държавното обществено осигуряване към „частни пенсионни фондове“ ще дестабилизира държавното пенсионно осигуряване. Този спор за „капиталовото натрупване“ е воден и преди 120 години в Германия, а резултатите когато лобистите надделеят са добре известни – „История на първата пенсионна система в Германия от времето на Ото фон Бисмарк“.

Управляващата коалиция смята, че е нереалистично да се очаква ръст на раждаемостта (защо така?), затова е необходимо да се увеличат принудителните спестявания и да се намали потреблението, като ДДС трябва да се увеличи с 40%, а приходите от приватизация ще покрият временния (за има няма 40-50 години) недостиг при държавното пенсионно осигуряване в резултат от отклоняването на осигурителни вноски към принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“.

По чилийски от Чили, където при демократично въведената реформа във времената на военна диктатура, се извършва демократична приватизация, а до днес бюджета на Чили се крепи на това, че държавата е втория най-голям износител на медна руда на планетата. Пенсиите в Чили са по-успешни от тези в България (за огранизаторите на схемата). А какво да кажем за България? Кой не помни приватизацията? Кой не е чувал за нея?

Ако някой се чуди как България може да стигне средното ниво в ЕС по стандарт на живот, то отговорът е много лесен – като другите държави като Чехия бъдат подложени на същите грабителски схеми, които се случиха в България последните 2 десетилетия.

И все пак, ако ви е малко жал за бедните чехи, предупредете ги да спрат схемата, защото едно скапано правителство идва и си отива, но щетите трябва да се понасят от хората след това.

Вместо Чехия да се срива и да стане като България под робството на „частни фирми“, по-добре България да стане като Чехия преди въвеждането на финансовите пирамиди.

Да закрием задължителните „частни пенсионни фондове“

Източници на информация:
Czech pension reform to usher in new second-pillar system
Czech Senate sends message by rejecting pensions reform bill
––
* дегенерат – духовно изродено същество

Предварително извинения към всички средностатистически прасета, които по една или друга причина може да се почувстват засегнати – тази статия не се отнася за тях. Организациите за защита на животните също да не се засягат, не става дума за средностатистическото прасе – животинка. Не се насажда желание за жестокост към животни по никакъв начин.

Колкото до лакомите свини от тази статия – те може и да са просто една фикция, но за който се припознае, не трябва да се засяга, а напротив – статията е богато приветствие, аплодисменти за брилянтната схема. Свръхалчността, свръхнаглостта са качества, които не всеки има, и които трябва да се оценяват.

Комисията за финансов надзор в историята, е просто една фикция в страната Х. Ако някой работещ в организация с подобно име се засегне, то съвпадението е абсолютно случайно (100% гаранция случайност), тъй като КФН в страната Х не съществува.

Всички линкове към статията са също така 100% случайно съвпадение, не трябва да се свързват по никакъв начин с реални лица и събития.

Историята започва така… Действието се развива в страната Х.

През 1999-та година по между другото в тази страна Х от втория свят, успешно била прекарана реформа на пенсионната система, като преди това напълно умишлено, всички спестявания на населението били откраднати. Протестите били страшни. В хората започнало да се навява съмнението, че целта на реформата е умишлен геноцид за възрастното население. Мнозинството смятали, че системата не им дава достатъчно (тези с минимална пенсия), а други смятали, че системата им дава по-малко, отколкото са заработили (тези с максимална пенсия). В действителност най-вероятно през 1999-та било взето решението системата да е такава каквато ще е, защото сметките се връзвали, без значение дали и получаващите по-малко от заслуженото, и получаващите много повече от заслуженото, ще са тотално недоволни от тази система.

Възрастните хора смятали, че се подлагат на геноцид, но в действителност 1999-та бил подготвен геноцида не за тях, а за младото поколение – родените след 1959 г. По прехвален модел от страна от третия свят се взело решението пенсионната система да се състои от 3 стълба – държавна пенсия (тази, която трябва да се компрометира умишлено и постоянно, но това трябва да се пази в тайна), задължителна допълнителна пенсия от частен фонд, и доброволна допълнителна пенсия от частен фонд.

Хубавото на реформата от 1999-та и късметът за родените след 1959 г. било, че задължителните частни фондове така и не почнали да работят в началото. От април 2002 г. обаче данък ДЗПО започва да постъпва в няколко частни фирми. До края на 2003 г. този данък е 2%. До края на 2005 е 3%. През 2006 е 4%, а от 2007-ма до сега е 5%. Хорът на свободните певцопойците изпаднал във възторг какъв голям успех е данък ДЗПО да става все по-голям. Все по-големи данъци да постъпват в принудителни задължителни „частни пенсионни фондове“, точно както всеки с либерално мислене разсъждава?

Само че този данък не е допълнителен (което е още по-хубаво, нали?), родените след 1959 г. не плащат повече, за да получават допълнителна пенсия, а точно толкова, колкото и родените преди 1960 г. Лошото е, че тъй като с държавна принуда родените след 1959 г. са плащали данък ДЗПО, то държавната им пенсия трябва да бъде редуцирана пропорционално на плащанията за този данък. Обаче спокойно, парите в принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“ са напълно гарантирани. Има държавен орган, създаден със закон, който се грижи парите иззети с държавна принуда от хората, да не бъдат откраднати.

Страната Х си има кодекс за социално осигуряване, където пише, че „Минималната доходност за съответните видове пенсионни фондове представлява 60 на сто от средната постигната доходност или с 3-процентни пункта по-малка от средната – което от двете числа е по-малко.“

На обикновения читател може и да не му направи впечатление, но както е разписано в закона, ако средната доходност на принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“ е -97%, то някой от тях може да реализира доходност 100% загуба и ще е напълно в духа на закона. Нещо повече – това е духа на закона. Ама няма да се плашите, парите са на сигурно място.

Държавния орган, който следи да не би принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“ да се отклоняват с повече от 3% от средната доходност, тоест ако средно всички тези фондове загубят 97% от парите на хората, някой от тях да не загуби 101%, в страната Х се нарича комисия за финансов надзор.

По официален първоначален замисъл от 1999-та година тези принудителни задължителни „частни пенсионни фондове“ трябвало да бъдат възприемани като капиталови, подпомагащи националната икономика и от малкото пари (някакви си 5% от доходите на хората) да върнат много високи пенсии – от природата ще се появи разликата – въздух, дъждовна вода, пясък, слънце и т.н.

Значи тези принудителни задължителни „частни пенсионни фондове“ може да се разглеждат като едни добри прасета, които ще се угояват с 5% данък върху доходите на хората (ама не на всички, а основно от най-богатите, които плащат най-много данъци спрямо доходите си – социално подпомагане за бедни милионери трябва да има, все пак това е страната Х).

Ролята на страната Х е да съдере кожите на данъкоплатците, да даде парите на добрите прасета да кльопат, а тъй като прасетата ще набиват не само кожите на данъкоплатците, но и каквото намерят на земята – кал, дъждовна вода, пясък и т.н., то като дойде време за пенсиониране, на младите ще са приготвени прасета, които да са наддали повече, от колкото им е давано за плюскане – това е по гениалния модел в страна от третия свят. От кожа на данъкоплатец, пясък, дъждовна вода и кал – голямо прасе за пенсионера – пълна гаранция.

То хубаво това нещо, но през годините се оказало, че прасетата от пясък, дъждовна вода и кал не наддавали, а на всичкото отгоре кожата на данъкоплатеца, която им била давана за плюскане била повече, отколкото общото тегло на прасетата взети заедно. Комисията за финансов надзор обаче не отчитала аномалии, тъй като всичко е в рамките на закона – ако всички прасета набиват кожи на данъкоплатец, но никое от прасетата не слабее с повече от 3% спрямо средното, то всичко е в рамките на закона.

Прасетата обаче били обезпокоени, почувствали несигурност. През 2010 г. стопанката им държавата била много недоволна, че толкова години им е предоставяно да плюскат кожа на данъкоплатци, а не само, че не са наддали както трябва, но са и отслабнали. Те трябвало освен с угояването с кожи на данъкоплатци да набиват и пясък, дъждовна вода, кал и каквото друго има в кочината, че да наддадат на тегло и да има някакъв смисъл от тях. Но не. И прасетата били в опасност – „ийк, ийк“.

Спокойно, те си имат ангели пазители в страната Х – наричани „конституционния съд“. Държавата може и да им е хвърлила око да ги маха, но ангелите пазители ще ги бранят до изтичане на мандата си.

Не че е толкова трудно да се преодолее съпротивата на тези ангели, като се попита данъкоплатеца да продължава ли да му се дерат 5% от кожата всеки месец и да се дават на прасета, които не само не напълняват, но и слабеят, или да се спре схемата, прасетата да не участват повече в системата и кожата на данъкоплатеца да си остане на гърба му, за да си я прави каквото иска. Не е никак трудно, въпрос на желание само.

Прасетата обаче решили да се съберат в заведение и да умуват какво да се прави, защото ако им спрат кожите на данъкоплатците, ще останат на пясък, вода, кал и каквото друго намерят в кочината. Затова измислили хитър и коварен план. Викнали сервитьорка (тя се казвала комисия за финансов надзор) и поръчали от менюто:

– Ние слабеем, а данъкоплатците имат очаквания към нас, затова от 2017 г. искаме не 5%, а 7% от тяхната кожа месечно – ходи да обясниш на държавата в кухнята да засили дрането

– Данъкоплатците не трябва да знаят колко тежим в действителност, ще ползваме нагласен кантар и ще показваш наддаването за такъв период, че винаги да изглеждаме по-тежки от преди.

– На данъкоплатците трябва да им се съобщи, че ние сме все пак прасета, зависими сме от праха по земята и дъждовната вода, а е криза, да имат предвид, че може и да отслабнем, това трябва да го напишем официално някъде, примоли се за промяна в закона – така да бъде: „информиране на осигурените лица чрез рекламните и информационни материали за фондовете за допълнително пенсионно осигуряване, че при управлението на активите на фонда не се гарантира положителна доходност и запазване в пълен размер на внесените по индивидуалните партиди средства„

– Искаме да можем да набиваме от всичко и от други кошари, сега сме много ограничени и как да тлъстеем при това положение

– Направили сме голяма кочина, а и сме отслабнали, трябва ни някакво оправдание, че ще ни спрат иначе кльопаницата. Четохме, че номерът в страна от третия свят минава много добре – искаме да се въведат мултипрасета, за да има как да обясним след няколко години, когато пенсионерите поискат свинско, че сланината се е стопила и това е по тяхна вина, а не сме ние виновните.

Сервитьорката си записала менюто и представила исканията на държавата. Те много приличали на тези, тези, тези, тези, тези (всяка прилика с действителни комисии за финансов надзор, други органи на власт, лица и каквото и да е друго, в реални държави, е напълно случайна)

И сега какво трябва да обяснява държавата Х на данъкоплатеца?

Май официалната версия за създаването на прасетата беше, че от малко кожодерене, много шунка ще пада, по чилийски, а то се оказва, че прасетата искат още повече да набиват, но без никакви гаранции (както вече повече от 10 години се кара) дали въобще ще има и грам свинско при пенсиониране.

Прасетата от бъдещо свинско, се превръщат в изискващи все повече кожа от данъкоплатеца – от 2017 г. трябва да му се вдигне данък ДЗПО до 7%, за да има по-мазна и тлъста шунка (тя направо много тлъста и мазна, не забравяйте че всяка прилика с действителни лица и събития е 100% и напълно случайна), а ако има възможност и повече от 7%.

Не беше май замисъла държавата да ходи да пита тези няколко частни прасета какво те искат, а прасетата трябваше да са в услуга на данъкоплатеца?

Може би понеже няма никакъв политически риск с принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“, ей така между другото държавата се е превърнала от поръчващата музиката в сервитьорка?

– Прасетата искат повече плюскане – държавата да ходи да го събере

– Прасетата искат нагласен кантар – държавата да го осигури

– Прасетата искат да няма големи очаквания за шунка от тях – държавата да ходи да го съобщи на данъкоплатците и да обяснява къде е избягала шунката след това

– Прасетата търсят начин да избягат зад граница, държавата да го узакони

– Прасетата искат мултипрасета – държавата да ги регламентира

Добре де, ами държавата сервитьорка поне ще получи ли бакшиш? Или само ще я използват в заведението?

В страната Х данъкоплатците са вечно недоволни, в последните месеци излизат на протести:

– Че няма достатъчно пари за образование

– Че няма достатъчно пари за наука

– Че няма достатъчно пари за младите

– Че няма достатъчно пари за субсидии за земеделие

– Че няма достатъчно пари за здравеопазване

– Че няма достатъчно пари за сигурност

– Че няма достатъчно пари за пенсии и т.н.

Обаче кожодеренето е било осъществено и се осъществява всяка година, с всяка година е все повече. Защо не излязат да протестират студенти, майки, земеделци, полицаи, лекари, пенсионери и т.н., че одраната кожа се дава на прасетата, а не отива за образование, за наука, за младите, за земеделие, за здраве, за сигурност, за пенсии и т.н.?

Бъдещите пенсионери трябва вече да са се досетили (доказано е емпирично), че свинско от принудителни задължителни „частни пенсионни фондове“ няма да има. Кожата на данъкоплатеца влиза в огромния търбух на свинете, там претърпява разни видоизменения, а данъкоплатеца в най-добрия случай ще получи онова на изхода на прасето – е да, неговата си кожа е, само че минала през търбуха на няколко частни свини и на вкус и на мирис няма да е същата.

Да закрием задължителните „частни пенсионни фондове“

В общественото пространство дискусията за дефицитите в Националния осигурителен институт е постоянна. В настоящото са показани дупките и как да се затворят:

Пробойна номер 1 в бюджета на НОИ – принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“

От както започват дейността си, дефицита в бюджета на НОИ расте с всяка година. Причината е много проста – задължително насилени да се лишават от доходите си в полза на „частни пенсионни фондове“ са родените след 1959 г. Останалите си плащат само на НОИ. С всяка следваща година броя на родените преди 1960 г., които внасят вноски намалява, следователно отваря се все по-голяма дупка в бюджета на НОИ, тъй като все повече стават работещите, насилени с държавна репресия да плащат данък пенсии вместо на НОИ, на финансови пирамиди от пенсионен вид. Тоест държавата дере кожите на данъкоплатците, но вместо с одраната кожа да се плащат пенсиите, част от парите отиват за управление в полза на принудителни задължителни „частни пенсионни фондове“. И по още един друг начин казано, НАП прибира парите, но част от тях не дава на НОИ, а на частни фирми. Обаче НОИ трябва да плаща пенсии, пирамидите само прибират парите, но не плащат, а ако дойде време да плащат, ще дадат каквото е останало неизпарено, неизточено, неоткраднато, значи няма да е много (справка началото на 2011 и поредното отлагане).

По години дупката в бюджета на НОИ заради лансирането на финансови пирамиди от Чили тип в България, и ползващи се с протекцията на „конституционния съд“, е както следва по извадка от дейността на тези структури месец по месец, измерена по реалните стойности на парите във времето:

Година	Заради принудителните универсални „частни фондове“		Заради принудителните професионални „частни фондове“		Общо дефицит за НОИ
	Номинални	Реални към 09-2011 г.	Номинални	Реални към 09-2011 г.	Номинални	Реални към 09-2011 г.
2001	0	0	52 992 000	91 244 579	52 992 000	91 244 579
2002	42 120 000	68 970 478	42 878 000	69 978 001	84 998 000	138 948 479
2003	71 208 000	113 227 746	45 021 000	71 701 571	116 229 000	184 929 317
2004	133 763 000	200 184 530	47 589 019	71 314 956	181 352 019	271 499 486
2005	165 844 000	236 193 828	46 943 490	66 838 549	212 787 490	303 032 377
2006	236 831 000	314 579 787	52 121 476	69 276 443	288 952 476	383 856 230
2007	410 560 000	501 343 915	64 146 628	78 260 959	474 706 628	579 604 874
2008	549 770 100	599 238 181	78 464 000	85 574 519	628 234 100	684 812 700
2009	620 483 000	659 242 617	76 311 964	81 037 668	696 794 964	740 280 285
2010	639 780 000	662 509 347	74 546 000	77 157 956	714 326 000	739 667 303
2011	506 016 000	503 792 973	48 550 000	48 335 545	554 566 000	552 128 518
Общо	3 376 375 100	3 859 283 403	629 563 577	810 720 746	4 005 938 677	4 670 004 149
Изплатени	6 774 000	7 161 758	139 737 000	150 014 689
Остатъци	3 353 459 000	3 353 459 000	453 552 000	453 552 000
Резултат	-16 142 100	-498 662 645	-36 274 577	-207 154 057

От 2001 г. до септември 2011 г., дупката във фонд „Пенсии“ на НОИ заради принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“ е номинално 4 005 938 677 лева, или измерено по стойността на парите към септември 2011:

4 670 004 149 лева. Това са преки лишения за българина през последните 10 години. Пари, които са могли да отидат за образование, за култура, за инфраструктура и т.н. Пари, които така и така са били принудително иззети с държавна репресия от хората и бизнеса, но не са постъпили по предназначение – да се плащат пенсии, а са били дадени за източване от няколко частни дружества. В резултат от успешното управление (източване) по официална информация липсват в реални изражения 705 816 702 лева (вреди от „универсални“ и „професионални“ финансови пирамиди от пенсионен капиталов за организаторите на схемата тип). Преки вреди – пари, които са били одрани от кожата на данъкоплатеца, но нито са били дадени за пенсии, нито са налице. Изпарили са се някъде. И това е официалната информация, която се намира бавно и мъчително от отчетите при Комисията за финансов надзор, и с допълнителни изчисления. Но знае ли някой дали декларираните наличности на средства в тези дружества са там действително? Дали тези отчети не са пълни с кухи активи? И ако има кухи активи, каква част са такива и какво действително е останало след голямото плюскане?

Как се решава този проблем? С прекратяване дейността на принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“, като без да се повишават вноски за пенсия, със спирането на данък ДЗПО и данък „допълнителен професионален“, за следващата година между 800 и 900 милиона лева от дупката в бюджета за пенсии на НОИ ще се затвори. По отношение на оцелелите средства от управлението на финансовите пирамиди, нека родените след 1959 г. да решат сами – искат ли да възстановят правата си за пълна държавна пенсия, или ще поемат за своя сметка загубите причинени заради държавата (не е толкова виновен който яде баницата, а който му я дава) в полза на свръхпечалбите на частни фирми. Не е много сложно, не е и противоконституционно всеки да може да реши, нали? Хората знаят какво да направят.

Много е възможно в този момент както и преди, правителството на републиката да е подложено под натиск от страна на „майките“ на някои от тези частни фирми, и да се страхува да спре схемата. Затова населението трябва да помогне на собствената си държава, като започнат да се водят масирани дела срещу самата държава за противоконституционно отнемане на права за държавна пенсия за всички родени след 1959 г. Ежедневно трябва да има натиск от населението, докато държавата не смени законодателството и не се преустанови дейността на финансовите пирамиди, създадени със закон.

Присъединете се към каузата: Да закрием задължителните „частни пенсионни фондове“

Частните пенсионни фондове, които ще продължат да съществуват, трябва да работят на пазарни принципи, ще са единствено доброволни, и ще предлагат уникален инвестиционен продукт – „нулева реална доходност„.

Пробойна номер 2 в бюджета на НОИ – скапаната формула за пенсиониране на НОИ и системата на осигурителния стаж.

Повече по темата – „Как да получим най-голяма пенсия“

Вредите от системата на осигурителния стаж и от морална гледна точка, и като загуба на доверие в системата, е трудно да се определят в количествено измерение.

Какво е решението за този проблем? Смяна на модела на осигурителния стаж, с модела на осигурителния принос

Пробойна номер 3 в бюджета на НОИ – пенсии за „инвалидност“

Като не броим хората, които действително са с увреждания и се нуждаят от обществена солидарност, поради дефектната система на осигурителния стаж, не малко са лицата, които не могат да се пенсионират по нормален начин. И като не могат да се пенсионират по нормален начин, ползват възможностите, които дава един пропит от лобизъм „кодекс за социално осигуряване“. Няма само лобистите да лапат, нали така? Как става този номер с пенсиите за „инвалидност“, които се получават от напълно здрави хора, но които се възползват от лошото законодателство:

– в „кодекса за социално осигуряване“ в чл. 74 пише следното: „Осигурените придобиват право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, ако са загубили работоспособността си и имат осигурителен стаж, придобит до датата на инвалидизирането, а за слепите по рождение и за ослепелите преди постъпване на работа – до датата на заявлението по чл. 94, както следва:

1. до 20-годишна възраст и за слепите по рождение и на ослепелите преди постъпването им на работа – независимо от продължителността на осигурителния стаж;

2. до 25-годишна възраст – една година;

3. до 30-годишна възраст – 3 години;

4. над 30-годишна възраст – 5 години;“

Е браво, само че точка 1 не може да се използва за измама, защото там действително ще има тежко увреждане на лицето, а се търси как да се източва НОИ с пенсии за инвалидност, които да се получават от напълно здрави хора. Значи, трябва ви осигурителен стаж (голямото бедствие на системата). За препоръчване 1 година, за лице до 25 години. През тази 1 година лицето трябва да се осигурява на максималния осигурителен доход. Това е много важно, за да се направят най-големи щети на НОИ. Нима? И още как.

– как се определя размера на пенсията за инвалидност? В чл. 75 пише следното „Размерът на пенсията за инвалидност поради общо заболяване се определя, като доходът, от който се изчислява пенсията, се умножи със сумата, образувана от: по процент 1,1 на сто за всяка година осигурителен стаж… Когато към датата на инвалидизирането осигуреното лице е на възраст, по-ниска от възрастта по чл. 68(пенсионната – 63 за мъже и 60 за жени), разликата между възрастта му, но не по-рано от навършване на 16 години и възрастта по чл. 68 се признава за осигурителен стаж. При определяне на пенсията признатото време и съответната пропорционална част от процента за месеците осигурителен стаж се умножават с коефициент, както следва:

1. за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане над 90 на сто – 0,9;

2. за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане от 71 до 90 на сто – 0,7;

3. за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане от 50 до 70,99 на сто – 0,5.“

– ето сега идва най-важния момент – за източването на НОИ чрез пенсия за инвалидност от напълно здраво лице ще стане по следния начин:

1. да предположим, че лицето е на 20 години

2. съвсем умишлено го осигуряваме фиктивно като самоосигуряващо се лице 1 година на максималния осигурителен доход от 2000 лева

3. чрез корумпиран лекар (а такива ще има достатъчно докато имат статут на гледащи на пациента като на торба с пари, и вместо да лекуват, издават фактури) намираме му фалшиви документи за увреждане (да не ставаме твърде нагли, ще са за най-ниската степен на увреждане – трета група)

4. намираме и корумпирани служители на ТЕЛК, които няма да се усъмнят в достоверността на фалшивите документи (българското законодателство в момента дава спокойствие при даването на подкуп, тъй като и даващата страна и получаващата страна могат да бъдат преследвани наказателно, тоест са съучастници и никой няма да тръгне да топи другата страна; този проблем може да се реши много лесно с малка промяна в наказателния кодекс, но докато това не се направи, спокойно – подкупите ще си стоят ненаказани). Не правете това, освен ако не страдате от крайна наглост или крайна нужда.

Значи обобщено – осигуряваме фиктивно 20 годишен на максимален доход 1 година, намираме корумпиран лекар и корумпиран служител в ТЕЛК. Каква пенсия ще получава лицето в този случай:

На 20 е, от мъжки пол. До навършване на пенсионна възраст за мъжете има 43 години. Размера на пенсията му ще е:

– индивидуалния му коефициент (а той ще е 2000 лева / средния осигурителен доход, да кажем 600 лева) ще е 3,33, умножено по

– осигурителен стаж – 1 година + (43 години(толкова години има до пенсионна възраст) * 0.5 (това е от третата група)) или общо 22,5 години, умножено по

– 1,1%, умножено по средния осигурителен доход в страната за последните 12 месеца(да кажем, че е отново 600 лева)

И така лицето ще получава пенсия 3,33 * 22,5 * 1,1% * 600 = 494.51 лева месечно

А какви разходи ще бъдат направени преди това:

– осигуряване 1 година върху 2000 лева за пенсия и здраве – това е 2000 лева * 25,8% * 12 месеца = 6192 лева за осигуровки

– подкуп на алчен лекар

– подкуп на служител на ТЕЛК

Не може да се сметне колко ще взимат корумпираните служители(въпрос на наглост и чувство за безнаказаност), но приходите от „инвалидността“ са много впечатляващи. Само за първата година и разходите за осигуровки ще са избити, в рамките на втората година и подкупите ще са напълно избити и след това според бизнес плана, на печалба както се вика. А представете си, че бяхме по-нагли и бяхме извадили документ за втора група инвалидност? Всичко това, само с 1 година формален осигурителен стаж.

Добре де, как да се спрат тези измами?

Много е просто, модела на осигурителния стаж има грешна философия. И при инвалидните пенсии отново е грешна философията в момента. Защо се дава пенсия за инвалидност? Защото лицето има стаж, или защото е с увреждане? Би трябвало да е, защото е с увреждане. В такъв случай пенсиите за инвалидност трябва да се разглеждат като социално подпомагане за хора в нужда. Размера на пенсията трябва да бъде равен на минималната социална пенсия, умножено по коефициент за степента на увреждане на лицето. Недопустимо е социално подпомагане да зависи от осигурителен стаж. Човек с еднаква степен на увреждане, има едни и същи потребности като всеки друг, независимо от осигурителния си стаж. Пенсиите за инвалидност трябва да се финансират със средства от централния бюджет през фонд „Пенсии, несвързани с трудова дейност“, както е заложено по модела на осигурителния принос. След това инвалидността по документи няма да е толкова изгодна, както е в момента. Без стрес в системата, ще се спрат измамите. Колкото до хората с действително увреждания, тях държавата трябва да ги подпомага освен с пенсията, най-вече в натура(тук може да спадат най-различен вид подпомагане от личен асистент за най-тежките увреждания, рехабилитации и т.н. ), която „инвалидите“ по документи няма за какво да я ползват. Интереса им към документалните измами ще изчезне напълно.

Пробойна номер 4 в бюджета на НОИ – докога таван на осигурителния доход и малките лобисти

Докога ще има социално подпомагане и данъчни преференции за крайно нуждаещи се милионери?

Този проблем се решава с отпадането на максималния осигурителен доход. Без значение богат гражданин с 270 лева месечно, или крайно нуждаещ се от данъчни преференции с 3 000 000 годишна заплата, всички трябва да плащат данъци според възможностите си. Осигуровките са вид данък, и не може да са удар само за богатите с 270 лева месечно и средната класа, а да не се плащат от бедните милионери.

Пробойна номер 5 в бюджета на НОИ – Плащаш за майчинство само когато ще раждаш?

Защо няма възможност човек да избира дали да плаща данък ДЗПО на принудителен задължителен „частен пенсионен фонд“, но може да избира дали да се осигурява за майчинство ако е самоосигуряващо се лице, и не се осигурява ако е работещо по граждански договор?

А, защото в първия случай ще се ощетят финансовите пирамиди, пък за фонда за майчинство на никой не му пука, така ли?

Простата истина е, че за стабилно развитие на обществото, всяка двойка трябва да има 2 деца, за да се пази нулев естествен прираст на населението. Обезщетението за майчинство на едно самоосигуряващо се лице е 90% от осигурителния му доход за 18 месеца назад. Обезщетението за майчинство се получава 410 дни или 13,5 месеца. Вноската за майчинство и общо заболяване е 3,5%.

Като самоосигуряващото се лице може да избира дали да се осигурява за майчинство или не, то е ясно, че ще се осигурява само докато има планове за скорошно раждане. След второто дете осигуряването за майчинство няма да му е нужно, тъй като бъдещи изгоди няма да очаква. Тогава сметката е такава:

– за да получава 13,5 месеца по 90% от осигурителния си доход, и да не ощети обществото, би трябвало да внася около 347 месеца по 3,5%, а това са 29 години осигуряване за майчинство. Само че с тази вноска се покриват и разходите за болнични, значи лицето не трябва и да се разболява много. Или с други думи казано, през цялата си кариера едно лице трябва да се осигурява за майчинство задължително, за да може да получава обезщетението си за майчинство и да излиза в болнични, в противен случай някой друг ще му плаща сметката. За да не стане някаква грешка, в семейството има и баща(който се осигурява за майчинство, а няма да ползва такова обезщетение), обаче нали това семейство трябва да има не само едно дете, а 2. Тоест и двамата трябва да внасят осигуровка за майчинство през цялата си кариера, и да не се разболяват много, защото в противен случай някой друг ще им плаща сметката. Много грубо звучи така написано, нали? Обаче е истина. Самоосигуряващите се, работещите по граждански договор, трябва да внасят задължително вноски за майчинство и общо заболяване, защото в противен случай някой друг им плаща сметката и така не е честно.

Задаваща се голяма грешка – работника да се наказва ако работи на по-ниски от реалните доходи, или без договор

Поредната голяма грешка е на път да стане реалност – работника да се наказва ако се съгласи да работи без трудов договор, или на по-ниска от реалната заплата. В такъв случай работника не само, че ще продължи да работи без договор, или на по-ниска от реалната заплата, но ще е съучастник в нарушението, и като съучастник ще си трае и няма да смее да издаде работодателя си експлоататор, защото ще отнесе глоба.

Вместо да се прави тази глупост, решението е друго – осигуровките да са изцяло за сметка на работодателите, глобите ще са зверски за работодателя, а работника ще е в по-силна страна и най-малкото, при първите сигнали за нагло експлоатиране, в случай че работодателя си го позволи, а преди това са имали сговор да се работи без договор или на по-нисък от реалния доход, работника ще отиде да клепа експлоататора. Едни добри хора ще отидат при работодателя, ще му ударят зверската глоба и след това за дълго време ще го помни. Така се изкореняват тези явления, ако се направят работника и работодателя съучастници в нарушенията, ще стане точно обратното. Нелепиците, че работника има интерес да плати глобата, тъй като парите щели да отидат по личната му сметка, са смехотворни.

Ако това беше заглавие на театрална постановка, вероятно щеше да се нарича „Капиталов принцип 911 – Голямото плюскане за сметка на данъкоплатеца“.

Излезе тримесечния отчет за дейността на фондовете работещи на „капиталов принцип“, на сайта на Комисията за финансов надзор. КФН, която за пореден път сложи минимална доходност на принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“ под нулата (спазвайки стриктно нормата на „кодекса за социално осигуряване“ – 3% под средното за бранша, или в превод ако бранша ДЗПО или допълнителни професионални, загуби 97% от парите на хората, няма да има никакъв проблем който и да е фонд да реализира 100% отрицателна доходност, съгласно чл. 193, ал. 3 от „КСО“)

Как населението в България търпи тежки лишения над 10 години, с всяка година все повече, а насреща някой трупа на гърба му отрицателна доходност на капиталов принцип? От къде идват около 800 милиона от годишния дефицит на НОИ?

Настоящото показва в реално изражение какви пари са засмуквали съвкупно всеки месец така наречените „универсални пенсионни фондове“ (данък ДЗПО 5% в полза на частни фирми), така наречените „професионални частни фондове“, и с какво разполагат балансово към 30.09.2011 г.

Номинален резултат от дейността на принудителните задължителни „частни пенсионни фондове” (наричани универсални) към септември 2011 г.: – 16 142 100 лева

Не е печатна грешка, за 10 години това е номиналната им съвкупна доходност (загуба на езика на нормалните хора). Номинална съвкупна загуба от 0,48% за целия период на съществуването им.

Номинален резултат от дейността на принудителните задължителни „частни професионални фондове“ (наричани професионални) към септември 2011 г.: – 36 274 577 лева

И това не е грешка. Това е номиналната доходност (загуба на езика на нормалните хора) на „професионалните частни пенсионни фондове“ за 11 години професионално управление. Номинална съвкупна загуба от 5,76% за целия период на съществуването им.

Обаче и това съвсем не са реалните факти. За периода на съществуването им стойността на парите във времето се е променила. Като се преизчислят невероятните успехи, реалните цифри изглеждат по този начин – по стойността на парите във времето към септември 2011:

1. за цялото си успешно (за организаторите на схемата) съществуване, универсалните пенсионни фондове (данък ДЗПО в полза на частни фирми) са нанесли реални преки загуби за населението в България от около 498 662 645 лева или 12,9%.

2. за цялото си успешно (за организаторите на схемата) съществуване, „професионалните частни пенсионни фондове“ (данък допълнителен професионален в полза на частни фирми със защитата на „конституционния съд“) са нанесли реални преки загуби за населението в България от около 207 154 057 лева или 25,55%.

Общо реални преки загуби за населението в България – около 705 816 702 лева

Държавата те насилва да вкарваш пари, които уж ще плащат по-голяма пенсия, а тези пари „пуф“ – изчезнати, изпарени, пресушени.

Към 30.09.2011 данък ДЗПО са плащали 3 111 971 човека. Средно пряката загуба като я разпределим означава, че на всеки му е бръкнато в джоба и са му откраднати по 160,24 лева. Не доходност, на всеки роден след 1959 г. са му откраднати средно по 160,24 лева, само от данък ДЗПО.

Който не вярва, може да се убеди сам от таблиците по-долу. Разбира се цифрите са съвсем неангажиращи, възможни са минимални отклонения в рамките на статистическата грешка.

Присъединете се към каузата:

Да закрием задължителните „частни пенсионни фондове“

Дейност на принудителните задължителни „универсални пенсионни фондове“ до септември 2011

Дейност на принудителните задължителни „професионални пенсионни фондове“ до септември 2011

Забележка: През март 2011 професионалните фондове превеждат към НОИ 107 666 000 лева
Забележка 2: Изплатените от фондовете пари за всеки месец са сумата за годината разделена на 12, като остатъкът е сметнат за последния месец на годината.

Годината е 1980 г. „Един призрак броди по света…“ Това е призракът на решилите да направят заложници всички правителства на планетата.

Първоначалната бомба е предвидена за 1981 г.

В средно голяма и бедна страна, управлявана от военна диктатура, ще се направи експеримент, който в последствие да бъде даван за пример на останалите страни на планетата, и който ще разруши социалните им системи, а за определен период от време ще постави на колене правителствата им.

За параван се използва ентусиазиран младеж, който може би толкова години по-късно все още не знае в какво участва, и който в крайна сметка може би няма вина за това, което се случва, (въпреки че е трудно да се повярва на подобна версия имайки предвид, че съвпадението на фамилията не е случайно). Този младеж се казва Хосе Пинера, а бомбардираната страна, която ще се дава за пример е Чили.

„Ура, вие вече сте свободни от правителството, повече няма нужда да плащате данък пенсии на държавата“.

„Ще го плащате и на нас, ура!“

Бомбата избухва на първи май 1981 г. Работниците вече са свободни от държавата и не е нужно да плащат повече данък пенсии. Само трябва да плащат някакви минимални 10% осигуровка за пенсия на задължителен частен пенсионен фонд, до края на кариерата си. Имат възможност на избор – държавна пенсия или такава от частен пенсионен фонд.

„1981 г., по време на диктаторския режим на Пиночет. Хиляди са арестувани, изчезнали, застреляни и измъчвани. Обществената свобода е задушена, профсъюзите спрени, политическите партии забранени, а опонентите изпратени в изгнание. Критиците са отстранени от университетите. Медиите са абсолютно цензурирани. Без възможност за публичен дебат, под силен натиск от диктатурата, работниците, които биха останали към старата система били принудени да се присъединят към частните пенсионни схеми, заедно с всички, които стъпват на пазара на труда за първи път.“

Докато държавата проявява солидарност, и поради тази причина няма как да направи пенсионерите милионери, то благодарение на задължителния частен пенсионен фонд всеки ще си има собствена сметка, няма да си я дели с никой и определено ще блажи страшно, особено като се пенсионира.

Как работи:

„Финансовите пирамиди представляват модели за правене на бизнес, при които приемането на нови членове носи приходи на старите членове. Обикновено не се произвеждат никакви продукти или услуги.“

Малко избързахме.

Работниците в Чили вече са свободни от държавата, а трябва да плащат задължително само 10% от доходите си на частни компании, които правят бизнес – наречени частни пенсионни фондове. Вярно, че частните пенсионни фондове не произвеждат никакви продукти или услуги, но и това е чисто съвпадение. Затова, по-добре, дайте да празнуваме за Чили!

Голяма радост – военната диктатура позволява на работниците си да се освободят от нея. И правдоподобно звучи и толкова хуманно. Освен това работниците могат да внасят доброволно още 10% от доходите си в частни пенсионни фондове, за да имат още повече пари по личната си сметка, която не могат да пипат в следващите 40 години, и която ще ги направи богати. Освен това, тези 10% доброволно внесени пари в частни фондове са освободени от данъци(когато се внасят)!

„Повечето финансови пирамиди се възползват от объркването между истинския бизнес и сложните, но убедителни финансови схеми.“

Частната компания по принцип предлага някаква добавена стойност на клиентите си, прави всичко възможно да им предложи повече добавена стойност, за да може да ги задържи да продължат да си купуват от нея и в следствие компанията да печели. Ако не може да се справи, фалира.

Задължителния частен пенсионен фонд, първо е частен, тоест работи за печалба и теоретично не може да фалира. По принцип е истински бизнес, регистриран съгласно закона, всичко е честно, всичко е точно, а клиентите на фонда ще са му клиенти в следващите десетилетия, гарантирано. Дава ли добавена стойност за клиента, дали е толкова важно? Къде ще отиде клиента като е задължен да участва в убедителната финансова схема на частните фондове? При конкурентния частен пенсионен фонд, който носи в крайна сметка същата добавена стойност? И какво от това ако изгуби един клиент? Нали от конкурента също ще избяга друг клиент, който ще заеме мястото на тръгналия си?

Държавата каквото и да прави, все я сочат с пръст, все дава малки пенсии, а частните пенсионни фондове със само 10% задължителна вноска всеки месец, ще направят всички пенсионери много богати, ония будалите с държавните пенсии да блъскат цял живот и да хрупат хляб накрая, за пенсионерите с частни пенсии ще има пасти с хайвер от акула. А вие пробвали ли сте хайвер от акула?

„Централната идея на финансовите пирамиди е, че на членовете им се обещава, че ще получат многократно по-големи облаги от приноса на други хора, по-късно като възнаграждение.“

95% от работниците тогава се присъединяват към задължителните частни пенсионни фондове. Те вече са свободни от правителството и няма да плащат повече данък пенсии на държавата. Никой не обича да плаща данъци, нали така? Друго си е да трупаш в собствена сметка.

А свободата е относително нещо. Частните пенсионни фондове са създадени от държавата, регулират се от държавата, и основното, в което могат да инвестират са държавни облигации.

Работниците повече няма да плащат данък пенсии на държавата (тъй като не обичат да плащат данъци), задължителния им частен пенсионен фонд ще го прави вместо тях, срещу комисионна.

А за да не може схемата да се разбере бързо – фондовете може да са с различен риск. Едни безрисково ще купуват държавни облигации от… Афганистан например. А други ще могат и да рискуват. Младите работници могат съвсем спокойно да си позволят да рискуват пенсията си, даже трябва да се поощряват да я рискуват(нали ще рискуват и ще загубят, организаторите на схемата винаги печелят), а по-старите ще изберат сигурното – държавни облигации от Испания например, или може би нещо португалско?

Момента с държавните облигации е много интересен. До преди схемата „задължителни частни фондове“, работниците си плащат данък пенсии и получават държавна пенсия. След това обаче, работниците спират да плаща данък пенсии на държавата, а ги дават на частен фонд. Държавата обаче трябва да плаща пенсиите на текущите пенсионери, но няма приход (Чили има какво да изнася, но с нормалните държави не е точно така). Затова почва да издава дълг – облигации. Задължителните частни пенсионни фондове купуват тези облигации – това се нарича управление, за което работника плаща комисионна на фонда. За по-просто работника ползва посредник, на който плаща комисионна, за да си плати данъците към държавата, от които е избягал. Но не е чак толкова просто, защото държавата започва да затъва в дългове. Колкото по-затънала е в дългове, толкова по-висока става лихвата, която плаща (в някои държави пък вместо с държавен дълг през 2007-8 си плащат сметката благодарение на евтина проституция). В този момент на частните фондове започва да им става тясно в този капиталов (за организаторите) пазар. Тогава започват да търсят къде да инвестират в други държави. От където ще взимат максимално ниска доходност – това значи максимална сигурност, нали така? Официалната версия за това поведение е „диверсификация на риска“. Но по принцип се нарича национално предателство. Парите на работника се изнасят зад граница законно, а когато един ден трябва да му се върнат под формата на пенсия, ще са се изпарили. Но още малко търпение.

Видяхте ли как лапнаха въдицата в Чили(но като се замисли човек, дали са лапнали, по време на военна диктатура не е много сигурно)? Дайте да го пробваме този номер в още държави от Латинска Америка и други държави, които си имат достатъчно проблеми, че със сигурност ще се хванат – например в Източна Европа, и България също.

Реалността 31 години след залагане на бомбата в Сантяго

Централната банка на Чили повишава лимитите за чуждестранни инвестиции на дружествата управляващи частните фондове, за да им позволи да диверсифицират портфейлите си. Общия размер на чуждестранните инвестиции към 1 септември 2011 г. не трябва да надхвърля 80% (нали все пак не трябва целия капитал да се изнесе зад граница, иначе ще стане прекалено подозрително).

Управляващите дружества(АFPs) предлагат 5 типа пенсионни фондове с различен риск. Централната банка на Чили  поставя лимити на чуждестранните инвестиции на всеки от 5-те типа фондове, като A са най-рисковите, а Е са най-малко рисковите.

Лимит на чуждестранната инвестиция	Вид фонд
	A	B	C	D	E
	100%	90%	75%	45%	35%

Източник: Banco Central de Chile, Comunicado de Prensa, el 4 de noviembre de 2010.

Има логика това нещо. Фонд тип „А“ инвестира супер рисково и затова няма лимит. Фонд от тип „Е“ е с най-нисък риск и трябва повече да купува държавен дълг на Чили, и по-малко държавен дълг на… Северна Корея примерно.

В края на октомври 2010 общия размер на активите под управление на 6-те частни пенсионни дружества е 140 милиарда долара и около 47,5% от тях са извън страната (като за фондовете тип „А“ 71,4% от средствата са изнесени извън граница, а 95,2% от средствата на фондовете от тип „Е“ са в Чили).

Според правилата на чилийските „мултифондове“, работниците (до 55 години за мъжете и 50 години за жените) могат да избират всеки от 5-те типа фондове. По-възрастните не може да избират фонд тип „А“ (най-високорисковия). Онези, които не изберат, автоматично се разпределят според възрастта си (за възраст до 35 години – фонд тип „B“). Към месец май 2010 г., около 60% от хората са били служебно разпределени(това е то личното и частното, нали така?).

От юни нови правила стимулират работодателите да внасят допълнително средства за пенсия на своите работници, също така работниците също трябва да внасят допълнително доброволно.

Доброволните схеми (APVC plans) са предназначени да допълнят задължителните индивидуални сметки управлявани от частните пенсионни дружества (AFPs). От октомври 2008 г., когато тези схеми са представени, само 5 компании са предложили доброволни схеми на общо 188 работника (към февруари 2011). Новите правила за доброволните схеми (APVC plans) включват:

–          за да се въведе APVC план, минималния процент или брой работници в една компания се сваля до 15% или 100 работника, което е по-малко. До преди това трябва поне 30% от работниците или 300 работника да участват в схемата.

–          работника да може да си изтегли цялата сума незабавно ако има 24 месеца вноски от последните 60 месеца при същия работодател

–          процесите на въвеждане на схемата и включването на работниците да се оптимизират

(всичко в името на това повече пари да се прибират по-лесно)

APVC плана се създава по силата на договор между работодателя и институцията, която има право да администрира плана – частен фонд, банки, осигурителни компании, взаимни фондове, инвестиционни посредници и др. Работодателите трябва да правят вноски (освободени от данъци) на всички участници в схемата. Размера на вноската зависи от условията на всеки план.

Като още един стимул да се насърчава доброволното спестяване в частен фонд, правителството дава годишна субсидия 15% от общия размер на доброволно направените от работника вноски за пенсия (удивителното на цялото това нещо е, че после тези фондове ги наричат частни, субсидията не се смята за недопустима държавна помощ, а работниците били избягали от правителството). Максималната годишна субсидия е 497 долара на работник. За да има право на субсидията, работника трябва да е правил редовно вноски в личната си сметка, като общия размер на доброволно спестяване не може да надхвърля с повече от 10 пъти задължителните вноски през годината. Обаче работниците трябва да върнат субсидията ако изтеглят каквото и да е от доброволно направените вноски преди пенсионна възраст.

От юли 2011 г. всички работодатели трябва да плащат разходите за осигуровки за наследствени пенсии и пенсии за инвалидност на своите служители. Пенсионната реформа от 2008 г. прехвърли това задължение от работника към работодателя.

Според чилийската пенсионна схема, работниците плащат 10% от доходите си в задължителен частен пенсионен фонд по избор. 6-те управляващи дружества, от които може да се избира (дори в България са вече 9, а резултатите са плачевни) прибират административна входна такса 1,73%. Това означава, че данък пенсии за частен фонд всъщност не е 10%, а 11,73%, но от тях само 10% отиват в „лична“ сметка на работника, а останалите се прибират от фонда. По друг начин казано още при внасянето на вноската, 14,75% от парите на работника ги няма и са прибрани от фонда за входна такса. Работодателските вноски към сметката на работника са доброволни.

Икономическата теория казва, че в дългосрочен период, в един свободен пазар, фирмите трябва да реализират „нормална“ печалба. В краткосрочен период е възможно някои фирми да реализират над нормалната печалба ако въвеждат иновации, но единствения начин, при който фирма може да реализира над нормалната печалба в дългосрочен период, е да разполага с монополна власт. При сравняване на възвръщаемостта на собствения капитал на пенсионните дружества в дългосрочен период, се оказва, че те реализират многократно по-голяма печалба от идентични индустрии във финансовия сектор (банките). Това дава основание да се подозира, че частните фондове в Чили реализират свръхпечалба и разполагат с монополна власт. Големият успех на чилийската пенсионна система – свръхпечалба за организаторите на схемата, подаяния по милост от правителството за мнозинството от пенсионерите.

От юли 2011 г. започна последната фаза на включване на 60% от най-бедните граждани навършили 65 години към първия стълб на държавната солидарна пенсионна система.

Първата фаза се въвежда през юли 2008 г. като са обхванати 40% от най-бедните навършили 65 години. Правителството очаква броя на бенефициентите да нарасне от над 900 000 през май 2010 г. до над 1,1 милиона през 2012 г.

Мащабното завръщане на държавната солидарна пенсионна система (SPS) е крайъгълния камък на пенсионната реформа в Чили през 2008 г. и доказателство за провала на 30 годишната схема на частните пенсионни фондове (от гледна точка на населението, иначе за организаторите е схема за милиарди разбила социалния мир).

През 2010 г. както е предвидено в закона за пенсионна реформа от 2008 г., правителството въвежда нов начин да измерва бедността, който включва модифициране на определението за семейство и за доход на глава от семейството, ползвайки различни източници за установяване на дохода.

Основната солидарна пенсия е 158 долара на месец (75 000 песос, минималната работна заплата в Чили е 362 долара). Правото на получаване на солидарната пенсия за старост се получава ако лицето:

–          е навършило 65 години;

–          няма право на друга пенсия;

–          е живяло в Чили поне 20 години, и поне 4 от последните 5 години преди кандидатстването за тази пенсия; и

–          е член на семейство, което спада към най-бедните 60% в страната.

Право на солидарна пенсия за инвалидност се получава ако лицето:

–          е между 18 и 64 години;

–          не получава друга пенсия;

–          е със степен на инвалидност установена от медицинска комисия;

–          е живяло в Чили за 5 от последните 6 години преди да кандидатства; и

–          е член на семейство, което спада към най-бедните 60% в страната.

При навършване на 65 години солидарната пенсия за инвалидност се превръща в солидарна пенсия за старост.

Държавата доплаща на всички правили вноски в задължителен частен фонд разликата между пенсията, която получават от частния фонд и минималната солидарна пенсия, ако отговарят на условията за получаване на солидарна пенсия.

Ако може да се вярва на Асоциацията на частните фондове, те плащат 887 255 пенсии. Очакванията на правителството са през 2012 г. 1,1 милиона пенсионера(в 60% най-бедни семейства) да получават минимална пенсия за сметка на държавния бюджет.

С думи прости, уж частните пенсионни фондове са частни, но правителството дава субсидия ако получават допълнителни вноски, уж работника се беше спасил от правителството, но се оказва, че в масовия случай правителството трябва да го спасява с минимална пенсия. Цената на това спасяване е увеличаване на държавния дълг. Уж частните пенсионни фондове щяха да решават проблеми, но заради тях правителствата по света ще падат едно по едно на колене. Кой ще плати отново сметката за експеримента? Нали е ясно кой?

Унгария защити националните си интереси и прекрати мародерството, за наказание й свалиха рейтинга и се възприема като по-рискова. Да се чете: спряла е кранчето и не може да се източва.

В името на националната независимост:

Да закрием задължителните „частни пенсионни фондове“

Забележка – статията е с аналитичен характер и не е препоръка за покупка или продажба на акции, облигации, злато и други подобни.

Всяка прилика с действителни лица и събития е толкова случайна, колкото случайности има в природата.

Източници:
http://www.ssa.gov/policy/docs/progdesc/intl_update/2010-12/index.html
http://www.ssa.gov/policy/docs/progdesc/intl_update/2011-05/index.html
http://www.ssa.gov/policy/docs/progdesc/intl_update/2011-06/index.html
http://www.ssa.gov/policy/docs/progdesc/intl_update/2011-07/index.html

Настоящото разбулва част от големите мистерии на социалното осигуряване и решава малка част от проблемите на хората, на които предстои скорошно пенсиониране, и които трябва на ръка да смятат екстремно сложни формули и да си загубят часове наред, за да не бъдат измамени от системата за социално осигуряване и да получат крайно малка пенсия, която е постигната при това по тяхната воля. Едно от нещата, които стават ясни е, че сегашната осигурителна система на осигурителния стаж не отразява реалния принос на отделния човек, нито реалния му принос спрямо всички останали. Системата е порочна и докато не бъде променена малцина ще печелят на гърба на всички останали.

Всеки, който разполага с Pensions Excellence ще може да се подсигури да не бъде твърде много прекаран от системата и ще си спести часове тежки сметки. Освен това ще може да експериментира и да провери защо ей така по някаква причина съседа получава максималната пенсия(когато не би трябвало да взима по-голяма от средната) и се вайка, че има таван на пенсиите… Абсурдите на модела пенсионна система от преди 2000-та г. са безобразно много, а най-набиващите се на очи и пораждащи крайно възмущение, веднага ще се видят благодарение на няколко екселски таблици. И когато се видят от всички, хората ще могат съвсем основателно да си зададат въпросите: „Кои бяха народните представители през 1999 г. например („леви“, „десни“, средни)?“ и „Къде могат да бъдат издирени?“

От тук може де се изтегли напълно безплатно екселската таблица с калкулатор за изчисляване на пенсията за осигурителен стаж и възраст, за автоматичен избор на най-добрите 3 поредни от последните 15 години на трудовия стаж преди 1997 г. А инструкциите за ползване са следните:

1. За ползването на файла е необходима версия на Microsoft Excel 2007 или по-нова. Общо правило е, че само където има бели полета, може да се въвежда информация. Който ползва Office 2003, за да работи с таблицата ще трябва да си инсталира Microsoft Office Compatibility Pack

2. В първия таб се въвеждат в квадратчето общия брой стаж(като не трябва да се добавя коефициента на НОИ от 1,1 към стажа, таблицата го прави автоматично), в по-долното квадратче въвежда ако има допълнително натрупани месеци стаж над броя години

3. След като информацията бъде въведена се отива на втория таб наречен „Доходи до 12.1996“. Там се въвеждат месец по месец доходите за последните 15 години стаж до края 1996-та година.

4. След като се попълнят доходите за периода до 1996-та година се отива на последния таб – „Доходи от 01.1997“. В него се попълва осигурителния доход месец по месец в колона „B“, а в колона „C“ след месеца 01.2012 трябва да се попълват данните от НОИ за средния осигурителен доход в страната и таблицата да е постоянно актуална. За лицето, на което предстои пенсиониране трябва задължително да се попълни информацията в колона „C“ поне до месеца, предхождащ месеца на пенсиониране.

5. След като цялата информация е въведена, трябва да се отиде на първия таб – „Пенсия“. В него вече таблицата ще е изчислила автоматично какъв размер на пенсията ще получава лицето(квадратчето ще свети в светло зелено, а ако пенсията, която му се полага е под минималната, тогава в розово ще остане да свети размера на минималната пенсия). Също така в големи червени букви ще бъде определен месеца, в който приключват 3-те най-добри години от 15-те в периода до 1996-та година. Например ако трите най-добри години на лицето са 1994, 1995, 1996, то в квадратчето ще пише 12-1996.

6. Таблицата (не ангажира никой с резултатите и всеки сам решава дали да вярва или не) смята всичко сама и би трябвало да има съвсем минимални отклонения от реалната пенсия, която ще бъде изчислена от НОИ, но винаги е възможно да се получи някоя необяснима грешка (тогава най-добре да бъде оставен коментар за грешката, за да бъде в последствие коригирана таблицата), затова най-добре да се направи и още една проверка по стария начин. Във всички случаи екселската таблица би била добър ориентир какво трябва да се търси като резултат и от голяма полза за бъдещите пенсионери, които ще се пенсионират сред множеството капани на сегашната система. Задължителна е и справката с НОИ преди да се подават документите.

Който си изчисли успешно 3-те най-добри години, трябва да е наясно, че ще получава по-голяма от действително заслужената пенсия (облагодетелства се на гърба на цялото население) заради дефектите на сегашната формула на НОИ, затова не трябва да се сърди, когато самата формула се промени и пенсията започне да се изчислява върху реалния принос през цялата кариера, което ще е справедливия размер на пенсията.

Какво ще се набие на очи за обикновения гражданин при употреба на таблицата?

Не участва целия трудов стаж на човека и той не се изчислява на реална база. До някъде може да се каже, че като всеки си избира сам 3-те най-добри години в периода до 1996-та, няма начин да бъде ощетен, но така ли е? Това пресмятане и търсене на 3 най-добри години за обикновения човек, и без тази екселска таблица ще отнеме много време и вероятността да се прекара е твърде висока. Значи в най-добрия случай всеки трябва да се бори в този период да не се прекара сам, защото всеки сам си избира 3-те най-добри години до 1996-та включително.

Обаче дори и в случай че не се прекара, честно ли ще бъде върху само 3 години от целия период до 1996-та да се определя пенсията? Тогава може да се е скатавал цялата кариера, а само 3 години да има както трябва и въз основа на тях ще получи много голяма пенсия, даже може и да мрънка, че има таван на пенсията и държавата го мами(което е често срещано). Честно ли е така? Да си представим в този период до 1996-та, в рамките на 3 години дадения индивид е бил депутат или да е работил в съдебната система, а през цялото време преди това на минимални доходи да е работил. При това положение съответния, максимална пенсия ли ще получава или да? Честно ли е така? Когато се дават несправедливо високи пенсии, всички трябва след това да плащат. Честно ли е?

Ако някой се пенсионира в 2011-та и има 37 години стаж, то значи е работил 23 години в периода до 1997-ма и 14 години след това. Тежестта на годините до 1997-ма би трябвало да бъде 1,64 пъти по-голяма в сравнение с периода след това. Обаче според кодекса за „социално осигуряване“ от 2000 г., тежестта на този период е 0,21 или близо осем пъти по-малка. Всеки би трябвало да си получава пенсията в зависимост от каквото се е трудил през цялата кариера. Хубаво, лошо, негово си е. А това положение, което се предлага честно ли е? От 23 години да се гледат само 3? Но какво да кажат хората пенсионирали се преди 10 години като вместо да им се гледат 33 години се гледат само 3. Честно ли е така? Едни ще получат изключително високи и незаслужени пенсии, а останалите ще получават минимална пенсия или близко до минималната. Погрижили са се за себе си, нали? Честно ли е?

Естествено, че не, но това не е единствения проблем на сегашната порочна пенсионна система. Какво друго ще направи впечатление на всеки, който си поиграе с таблицата?

За периода след 1996-та доходите се изчисляват в номинално изражение, като инфлацията по никакъв начин не се отчита(то и няма как, формулата и без друго е достатъчно сложна, когато би могла да бъде елементарна). И така за тази порочна система месечен доход от 1000 лева е безразлично дали е направен през януари 1997 г., когато средния е 27 лева или през януари 2011 г, когато средния е 580 лева. Това до какво ще доведе?

При изчисляването на индивидуалния коефициент, ако предположим чисто теоретично, че дадено лице е направило стажа си от 2 месеца, като това са месеците 01.1997 и 01.2011. И двата месеца е работило при доход от 1000 лева, а средния доход през 1997 г  е 27 лева, за 2011 е 580. Не е същото, нали?
Ако се отчиташе реалния принос на лицето, което е справедливото положение, то лицето би трябвало да натрупа следния осигурителен принос (1000/27)+(1000/580) = 38.76 точки осигурителен принос или приравнено на сегашната система индивидуален коефициент от 38,76/2 (месеца) = 19.38. (Реално единствената справедлива система обаче може да бъде такава, в която приноса само се натрупва(без да се дели на броя месеци в осигуряване). Колкото повече се осигуряваш, толкова повече принос ти се отчита. А сега трябва да се правят бакалски сметки и натрупаното да се дели на броя на периодите и всеки ще си направи сметката, че по-добре да не внася нищо, вместо да внесе малко, защото ще си намали коефициента – още един от пороците на системата)

38,76 точки принос или 19,38 коефициент? Само че това щеше да е коефициента на лицето, ако системата отчиташе бакалския му принос към системата(и инфлацията), което щеше да бъде малко по-честното. Реалния принос на лицето ако всичко беше честно е 38,76. Е, сегашния пенсионен модел изчислява по съвсем друг начин. Формулата е със същите цифри, но крайния резултат е много по-различен, а именно: (1000+1000)/(27+580) = 3.29

19.38(по бакалски) срещу 3,29 или само 1/6 от бакалския принос(1/10 от реалния) на лицето се признава от системата, заради инфлацията за периода. Сегашния модел пенсионна система не отчита инфлацията нито реалния принос и поради тази причина не стимулира хората да се осигуряват. Или ако се осигуряват, ги подтиква да го правят винаги утре, а утре в другиден, но никога днес. Модела сам прави така, че хората да бягат от него.

Който се е осигурявал честно през годините, сегашния модел пенсионна система първо дава тежест на само 3 години от целия му стаж до 1996-та година включително. А за осигуряването си след това, инфлацията и грешната формула изяждат реалния му принос.

Защо почти цялото население се вайка, как целия си живот се е трудило, а получава жалка пенсия? В същото време има лица, които може да не са се трудили много повече, но са се осигурявали на по-високите си доходи в по-късен етап, от което печелят, защото инфлацията по-малко ги е подяла, и в крайна сметка с по-малко реален принос получават максималната пенсия и се жалват, че държавата ги ощетявала тъй като има таван на пенсиите?

В крайна сметка и реално ощетените и неправомерно облагодетелстваните са недоволни. Който го прекарват е недоволен, а който взима нечестно много пак е недоволен. Защо? Какъв е смисъла всички да са недоволни? Кой е виновен за тази несправедливост?
Кодекса за „социално осигуряване“ 2000, с редовно тунинговане през годините с допълнително дефекти.

Не е ли по-добре хората ако не доволни, поне да не са сигурни, че системата ги е измамила? Защото сегашния Кодекс за „социално осигуряване“ 2000 проявява социалност към малките лобисти и към големите лобисти, а на хората дава каквото остане.

Хайде да съборим Кодекса за „социално осигуряване“ 2000 и да приемем нов

* Текстът е актуализиран към януари 2012

Общи постановки

Навсякъде по света предстои да се търси решение на един от сериозните проблеми, много актуален напоследък, свързан с пенсиите, пенсионирането, застаряването на населението.

При всяка една пенсионна реформа едно от най-важните неща е да се обясни на хората от къде идват парите за пенсии, как се разпределят, всички трябва да са убедени, че системата ще е справедлива и с нея ще се постига оптималното.

Една от важните характеристики на пенсионната система е, че тя е създадена, за да подпомага възрастните хора, които не биха могли сами да се издържат. Системата трябва задължително да бъде социална и солидарна, в противен случай от нея не би имало никакъв смисъл.

През годините използвана постоянно за политически цели, защото безпомощността на възрастните хора ги прави обект на интерес, за сметка на нормалното развитие на обществото. С цел краткосрочни политически дивиденти, в пенсионните системи по света е създаден невъобразим хаос, който няма как да се оправи без въвеждане на прости правила за пенсиите и пенсионирането, с които да не може да се злоупотребява.

От къде идват парите за пенсии

Това е първи въпрос, на който всички трябва да знаят отговора – от събираните данъци (осигуровките като вид данък със специално предназначение) през годината. Пълна илюзия е, че би било възможно хората днес да работят и на базата единствено на спестяванията си в пенсионна сметка, било то индивидуална или солидарна да са сигурни, че ще си получат това, което заслужават. Не, това съвсем не е сигурно. Ще го получат, ако са създали и възпитали добре развито поколение, което да дърпа обществото напред и да плаща данъци, както излизащите в пенсия са правили през целия си живот. За да има пенсии, трябва да има държава, която да е постановила реда за събиране, справедливо разпределяне на ресурсите. Трябва да има добре развита и постоянно развивана икономика, която да генерира ресурси, за да гарантира на пенсионерите, които са зависими от обществената солидарност, че ще доживеят достойно старините си.

Всичко това ще го има само и единствено ако през целия си живот всеки член на обществото работи по правилата на една добре структурирана държава. В този смисъл пенсионерите дори и вече пенсионирани, не могат да спрат да работят за обществото – било то чрез възпитаване на младите поколения, чрез своя натрупан опит и мъдрост с изказване на гражданската си позиция по въпросите касаещи правилното развитие на обществото. Докато са негови членове трябва да продължават да се грижат за това да има добре структурирана държава, да има справедливост и ред, и да се съобразяват с възможностите на икономиката, като я подпомагат, за подсигуряването на по-добри дни в бъдеще.

Една от характерните черти на хората е да проявяват алчност, егоизъм, а това в повечето случаи не е полезно. В случая с пенсиите, най-нормалното нещо е всеки пенсионер да иска по-високи пенсии и да смята, че има право на това. Само че когато някой получава нещо от пенсионната система, значи преди това някой друг е платил сметката. От гледна точка на държавното управление – държавата трябва да обясни на хората и да се допита до тяхното мнение какво искат – по-високи пенсии днес, но с цената на това да не се развиват други сфери като образование, здравеопазване, икономика и т.н., което да се отрази негативно на бъдещите поколения, или едни справедливо определени пенсии, които да гарантират най-малкото покриването на абсолютната линия на бедността за всеки пенсионер без изключение, като пенсията на всеки ще се определя на база принос към системата (платени данъци през годините, на реална база спрямо средната работна заплата (осигурителен доход) в страната, през всеки отделен месец).

В настоящата разработка е предложен именно втория вариант – ясни и прости правила на пенсионната система, прозрачност, заинтересованост на гражданите да плащат данъците си редовно и да следят и другите да го правят, заинтересованост на пенсионерите икономиката и обществото да се развиват, за да има по-големи пенсии и за тях. Пенсията за пенсионера ще бъде на практика дивидентите, които ще получава от държавата, за която е допринасял през целия си живот.

Начални позиции

За 2010 г., по данни от НСИ, естествения прираст на населението е минимално отрицателен (но приемаме, че е нулев, прогнозните данни на НСИ за броя и структурата на населението в бъдеще са силно негативни, но когато се взима решение за пенсионната система, тези данни не могат да бъдат точна база, защото трудно някой може да предположи какво ще бъде развитието на човека с напредването на технологиите, в рамките на само няколко десетилетия, а и за пенсионната система в действителност е важно броя на работещите да е в определено съотношение спрямо броя на пенсионираните по всяко време, за да има баланс). Към 2012 г. вноската за пенсия в държавния осигурителен фонд в България е равна на 17,8% за родените преди 1960 г. и 12,8% за родените след 1959 г., и в закона за бюджета на държавното обществено осигуряване са заложени приходи от осигуровки за пенсии през 2012 г. от 2,94 милиарда лева. Разходите на фонд „Пенсии“ през същата тази година за сметка на държавното обществено осигуряване и държавния бюджет са 6,97 милиарда лева. Това на практика означава, че при сегашната пенсионна система са нужни допълнителни 4,03 милиарда или 4,03/2,94 = 137% повишаване на приходите от вноски за пенсия, за да се постигнат около 40% от работната заплата на всеки пенсионер и системата да може да се самоиздържа. Една част от дефицита може да се отдаде на това, че родените след 1959 г. внасят 12,8% от осигуровките за пенсии в бюджета, а останалите 5% отиват в задължителен частен пенсионен фонд. Отделно от това допълнителни осигуровки за пенсия в размер на 7% за втора категория труд и 12% за първа категория труд отиват в задължителен професионален частен пенсионен фонд, вместо в държавното обществено осигуряване. През 2010 г. направените задължителни вноски в универсалните частни пенсионни фондове (за всички родени след 1959 г.) са 640 милиона лева. Направените задължителни допълнителни вноски в професионален частен пенсионен фонд за работниците първа и втора категория са в размер 75 милиона лева.

Ако тези вноски, които така или иначе се изземват принудително от населението и работодателите отиваха в държавното обществено осигуряване, а нямаше задължителни частни пенсионни фондове,  ефекта би трябвало да бъде равен на приблизително 715 милиона повече приход в бюджета на ДОО за пенсии. Въпреки тези 715 милиона допълнително, недостига във фонд „Пенсии“ пак е близо 3,32 милиарда.

Това означава, че реално, за да може сегашната пенсионна система да се самоиздържа от вноските за пенсии, трябва задължителните частни пенсионни фондове да се отстранят и всички работещи и работодатели да правят вноска с 110% – ((6,97/3,32)-1)*100 по-висока. Или по друг начин казано, реалната пенсионна вноска за всички в пенсионното осигуряване е не 17.8%, а 17,8% * 2,10 = 37.38%. Дефицита на фонда се финансира от приходите от ДОД, ДДС и т.н., които са реално парите за всички останали сфери (образование, вътрешна сигурност, пътища и т.н.). За лошото състояние на пенсионната система говори и, че за тази огромна вноска (преки и косвени осигуровки и данъци), данъкоплатците получават под формата на пенсия само около 40% от парите, върху които са се осигурявали.

Възможности

Чрез следващите примери е направен опит да се онагледи предложение за реформа на пенсионната система по нов модел отчитащ реалния принос на всеки към осигурителната система и с поставена цел системата да се самофинансира от осигурителните вноски. Колко струва пенсионирането всъщност? При какви условия средния човек ще получи от системата точно толкова, колкото й е дал?

За да се опрости обяснението на модела се приемат следните изходни данни:

– средната продължителност на живота в България – 75 години

– пенсионната възраст – 65 години

– всички започват работа средно на 25 години (във времето до 25 годишна възраст се включват периоди в обучение, раждане на деца, краткосрочни заболявания и безработица, общо около 15% от времето, в което средния човек може да се счита за работоспособен)

– всяка година естествения прираст на населението в пенсионната система е 0 като началната изходна точка е съотношение работещи/пенсионери = 4/1.

На базата на тези предположения са дадени следните примери, за да се установи колко реално ще струва, ако при посоченото по-горе равновесно състояние на обществото:

1. средния човек иска да получава пенсия, колкото е била работната му заплата по време на цялата кариера изчислена в стойността на парите във времето към настоящия момент

2. средния човек иска да получава пенсия равна на 80% от работната си заплата през цялата кариера

3. средния човек иска да плаща по-малко данъци и е готов на пенсия равна на 50% от работната си заплата (към момента в България пенсията е приблизително равна на 40% от осигурителния доход на лицето, изчислено по много спорен начин).

Вариант 1 – средния човек иска да получава от държавата през 10-те години (средно) живот след пенсия точно толкова, колкото е получавал средно през 40-те години, през които е работил.

При това положение за 40 години, от него трябва да се изземват осигуровки (данъци) за пенсия, чрез които да се покрият 100% от заплатата в рамките на 10 години (времето за пенсия). Тогава данъците за пенсия трябва да бъдат ¼ от заплатата или 25% от заплатата само за пенсии. Това е цената, за да може средния човек да получи за 10 години точно толкова, колкото е дал на системата, докато е работил в продължение на 40 години. Но средния човек едва ли ще е готов да отделя толкова висока вноска от заплатата си само за пенсии. По-реалистичен вариант би било вноската да е по-приемлива, за да е склонен средния човек да я плаща.

Вариант 2 –средния човек да получава от държавата 10 години пенсия (средно) равна на 80% от дохода през 40-те години кариера. Колко би струвало това?

За 40 години трябва да се спестят парите за пенсия в продължение на 10 години, равна на 80% от средния осигурителен доход през кариерата. Ако средния човек ще получава пенсия в размер на 80% от доходите си, то е необходимо в продължение на 40 години да плаща вноска за пенсия в размер на 20%, за да е напълно изплатил това, което ще получи от системата (в Германия вноската за пенсия е общо 19,9% от осигурителния доход на лицето). Но е възможно и тази вноска да се стори на средния човек твърде високо данъчно бреме (осигуровките, както и всяко друго задължително изземване на доходи, от гледна точка на средния човек могат да се смятат за данъци) и да не е склонен да я плаща през цялата си кариера. С намаляване на данъчното бреме, склонността на индивидите да платят данъците си, се увеличава.

Вариант 3 – средния човек да прави осигурителна вноска за пенсия в приемлив размер от 12,5% (в САЩ вноската за пенсия е общо 12,4% от осигурителния доход на лицето) от доходите си, а за период от 10 години (средно) пенсията да бъде равна на 50% от средния осигурителен доход през цялата кариера от 40 години. В този случай средния човек напълно би изплатил пенсията, която ще получава и ако в страната е постигнат нулев естествен прираст, то тази система ще е напълно балансирана.

В България към 2012 г. вноската за пенсия в ДОО е 12,8% за родените след 1959-та и 17,8% за родените преди това. В такъв случай вноската с намаление от 5,3 пункта за родените преди 1960 г. и намаление от 0,3 пункта за родените след 1959 г. ще отговаря на условието един ден средния човек, който е работил 40 години, да получава в продължение на 10 години 50% от осигурителния си доход (сега само около 40%, срещу много по-висока вноска и огромен дефицит в системата финансиран от държавния бюджет).

Има ли нужда от реформа изобщо?

Изглежда че няма нужда от радикална пенсионна реформа, защото сякаш всичко е замислено идеално и никога няма да трябва да се променя. Родените след 1959 г., а те с всяка следваща година стават все повече, правят вноска за пенсия в държавното обществено осигуряване от 12,8% (много близо до 12,5%, които са нужни за примерния балансиран модел). Само че в този пример бяха зададени следните условия:

– всяка година да има нулев естествен прираст в пенсионната система и обществото трябва да се развива устойчиво, началната позиция трябва да бъде съотношение работещи/пенсионери 4/1, а в България това съотношение към 2012 г. е 1,28 към 1

– средната продължителност на живот трябва да бъде 75 години

– пенсионната възраст за всички трябва да бъде 65 години (а в България средния пенсионер е излязъл в пенсия на около 56 години)

– всеки трябва до навършване на пенсионна възраст трябва да има средно 40 години кариера

Затова по отношение на размера на осигурителната вноска за пенсия и средната продължителност на живота всичко е наред, но за огромния дисбаланс в системата трябва да има някакво обяснение. И то може да се търси в твърде ранната ефективна възраст, на която са се пенсионирали сегашните пенсионери и в следствие на което крайно ниското съотношение работещи/пенсионери, а може би и в значителни грешки на формулата за изчисляване на пенсията.

40 години кариера

Не звучи добре да се работи цели 40 години (ако ще се живее само 75). Ако се започне работа след завършване на висше образование на 25 години, може би на всеки би му се искало да излезе в пенсия на 60, за да има повече свободно време за себе си на старини. Колко би струвало това, защото всяко нещо се плаща? Приемаме, че пенсията трябва да бъде 50% от средните доходи на лицето през цялата кариера. Промяната обаче е много сериозна, защото човекът иска да се пенсионира на 60, което значи 35 години трудова дейност, за да изплати пенсията си, но се очаква да получава пенсия вместо 10 – 15 години. Така съотношението 10/40 се променя на 15/35. В този случай ще му бъде нужна вноска от 15/35 * 50% или 21,5% вноска всеки месец за пенсия.

Това е един сериозен избор, който трябва да се направи, защото алтернатива е да се намали размера на пенсията, а никой не иска да му се намаля пенсията. Затова ако пенсията е постоянна величина = 50% от доходите през цялата кариера, хората трябва да изберат – по-високи данъци или да се пенсионират по-късно.

В таблицата по-долу (стойностите са закръглени, за да няма дефицит в пенсионната система) са представени възможностите за избор, при положение, че средната продължителност на живота е постоянна 75 години и страната има  нулев естествен прираст в пенсионната система:

Пенсионна възраст	Години пенсия	Години трудов стаж	Вноска за пенсия
60	15	35	21,5%
61	14	36	19,5%
62	13	37	18,0%
63	12	38	16,0%
64	11	39	14,5%
65	10	40	12,5%
66	9	41	11,0%
67	8	42	9,5%

Съдейки по таблицата, с вноска от 12,5% хората ще се пенсионират на 65 години (а в България това ще е възрастта за пенсиониране на мъжете след 2016 г.), което означава, че не би трябвало да предстоят големи промени в следващите десетилетия, ако средната продължителност на живота е 75 години  (към 2011 г. средната продължителност на живота в България е около 73 години) и страната има нулев естествен прираст, но и хората трябва да бъдат равностойни.

Демографски проблеми

Пенсионната възраст е 65 години и хората няма да плащат осигуровки за пенсия повече от днес. Как ще се отрази на системата обаче ако естествения прираст в пенсионната система се влоши (или както е в случая с повечето държави по света още в самото начало съотношението работещи/пенсионери е по-лошо от 4/1), защото тези, които днес работят, плащат пенсиите на днешните пенсионери, както след 40 години, когато работещите ще плащат пенсиите на днешните работещи? Тъй като вноската 12,5% за пенсия звучи справедливо, променливите ще бъдат съотношението работещи/пенсионери (балансираното състояние е 4/1) и пенсионната възраст. Като това е начинът да се балансира системата, за да останат пенсиите на ниво от 50% от средния осигурителен доход.

Закръгляванията на необходимите години кариера са в полза на пенсионната система, за да не се налага допълнително финансиране чрез ощетяване на други сектори на икономиката и за създаване на реална представа за ситуацията.

Ако не се повишава пенсионната възраст над 65 години, до навършването им всеки пенсионер, за да си заработи своята пенсия и, за да може системата да връща на всеки 50% от дохода под формата на пенсия, трябва да има кариера с продължителност:

Работещи/пенсионери	Нужен трудов стаж до 65 годишна възраст	Начало на кариерата (на възраст)
4/1	40 години	25 години
3,6/1	44,5 години	20,5 години
3,2/1	50 години	15 години

Както се вижда от таблицата, ако пенсионната възраст не се вдига повече от 65 години, средната продължителност на живота е 75 години, а вноската за пенсия е 12,5% в държавния фонд, то цената за това ако съотношението работещи/пенсионери в даден момент стане 3,6/1, тогава всеки човек ще трябва да има поне 44,5 години трудова кариера. Такова положение не би трябвало да се допуска, но при изключителни обстоятелства, това би била цената.

При съотношение работещи/пенсионери 3,2/1 системата не би могла да се самофинансира и ще е на дефицит, защото всяко дете на 15 години би трябвало да е започнало трудовата си дейност, което е нереалистично.

Ако приемем, че в бъдеще образованието се оптимизира така, че на училище да се тръгва на 6 годишна възраст, средно образование да се взима за 11 години, а висше за 3, тогава 20 годишната възраст би била реалистична цел за започване на трудовата дейност на всеки и с натрупано добро образование.

При положение, че всеки започне да работи на 20 годишна възраст, разполагайки с висше образование, тогава пенсионната система може да издържи без дефицит на 75 годишна средна продължителност на живота, при пенсия равна на 50% от дохода и пенсионна възраст от 65 години при съотношение работещи-пенсионери 3,6/1.

67 и повече години пенсионна възраст

Ако приемем, че 20 годишната възраст в бъдеще ще бъде цел за начало на трудовата дейност за висшистите, но поради динамиката на пазара на труда хората не могат да работят непрекъснато до навършване на пенсионна възраст, тогава системата би могла да издържи и на съотношение работещи-пенсионери 3,2/1, при положение, че вноската за пенсия е 12,5%, а продължителността на живота 75 години. В такъв случай трудовата кариера средно трябва да продължава 40 години, което е възможно до навършване на 65 годишна възраст, но пенсионната възраст трябва да бъде 67 години, защото без дефицит, системата може да издържи да изплаща 50% от дохода на населението за 8 години (в примера приемаме, че средната продължителност на живота е 75 години).

Ако съотношението работещи-пенсионери се влоши до 2,8/1, тогава при запазване вноска за пенсия 12,5%, пенсионната възраст трябва да се повиши на 68 години, като отново ще са нужни 40 години трудова кариера от средния човек, и системата ще се самофинансира.

Ако съотношението работещи-пенсионери се влоши до 2,4/1, ще бъде нужно повишаване на пенсионната възраст на 69 години, като отново ще е нужен трудова кариера средно от 40 години, при вноската за пенсия от 12,5%, 75 години средна продължителност на живота и средна пенсия равна на 50% от средния осигурителен доход в страната.

Ако съотношението стане 2/1, тогава при трудова кариера 40 години от всеки средно, системата може да си позволи без дефицит плащането на средна пенсия 50% от осигурителния доход за 5 години или при средна продължителност на живота 75 години, но ще трябва да се повиши пенсионната възраст на 70 години (а всяко повишаване на пенсионната възраст означава да се увеличават други разходи – например за здравеопазване, за да бъдат 70 годишните в състояние да работят пълноценно).

Изходни позиции преди реформата

Съдейки по това, че продължителността на живота на хората следва да се увеличава постоянно, за да не се увеличават и осигуровките за пенсия, което ще спъва прогреса, ще е нужно или да се увеличава раждаемостта и създаването на грамотна работна ръка, която да вдига стандарта на всички или пенсионната възраст ще трябва да се увеличава.

По отношение на пенсиите, пред обществото стоят следните въпроси:

– колко да бъдат вноските за пенсия и какъв да бъде размера на пенсиите

– на каква възраст да става пенсионирането

– колко бързо да се постигне баланса в пенсионната система (колкото по-рязка е промяната, толкова по-голяма е съпротивата срещу нея)

– след като се постигне равновесието, да се поддържа поне нулев естествен прираст на пенсионната система в страната, което ще гарантира баланса в пенсионната система в бъдеще.

Не на последно място е необходимо да се спомене, че в крайна сметка продължителността на живота, възможностите за труд, пенсионната възраст, размера на осигуровката за пенсии и размера на пенсиите са променливи величини. Затова в предложения модел осигурителна система в настоящата разработка, всички стойности са само примерни и зависят от конкретните особености за страната където модела би се реализирал.

В крайна сметка, ако целта на държавата, която иска да има система, която може да се самоиздържа само от осигурителните вноски, то решението е съвършено просто – приходите от осигурителни вноски трябва да са равни на разходите, които се плащат за пенсии. За всички останали най-важни променливи като: съотношение между осигуряващи се и пенсионери (много зависещо от пенсионната възраст), размер на осигурителната вноска и размер на пенсията, трябва да се постигне обществено приемливо решение.

Балансът в пенсионното осигуряване се постига когато броя осигуряващи се лица * средната вноска за пенсии = броя пенсионери * размера на средната пенсия.

Като обобщение, в следващата таблица са дадени подробно различните възможности с променливите: размер на средната пенсия от дохода, размера на осигуровката за пенсия и съотношението работещи/пенсионери, което отразява в себе си продължителността на живота, пенсионната възраст и други компоненти. Това най-опростено са опциите пенсионното осигуряване да се самоиздържа без необходимост от трансфери от държавния бюджет:

Справедливост на пенсионната система

Може би всеки ще се съгласи, че е честно да получава като пенсия точно толкова, колкото е внесъл като осигуровки (което изключително лесно може да се пресметне с голяма прецизност). Тогава може би просто трябва да се каже каква ще бъде вноската и пенсионната възраст, във фондовете да има индивидуални партиди за всеки поотделно? Кой колкото работил и плащал осигуровки, толкова да получава един ден пенсия в реално изражение?

Звучи справедливо, само че не съвсем. Парите днес със сигурност няма да са същите след 40 години, затова е нужна осигурителна система, която да е защитена от инфлацията и такава система може да се реализира единствено благодарение на държавното обществено осигуряване. Предложения в настоящата разработка модел на осигурителния принос осигурява необходимата защита срещу инфлацията.

След като се открие решение за проблема с инфлацията се появява следващия проблем – какво би станало с хората, които по една или друга причина не могат да работят 40 години (или колкото продължава средно една професионална кариера), работят нископлатен труд и пенсията им не може да покрие цената на оцеляването им, а няма солидарност? Да се оставят да се оправят сами? Тогава целия смисъл на социалното осигуряване се губи. Ако ще е така по-добре би било изобщо да не се събират осигуровки за пенсия, а държавата да остави всеки да се оправя със старините си както може. Само че в такъв случай и държавата не би била никаква държава. Какво е решението тогава? Коя е правилната формула за постигане на оптимална система за пенсионно осигуряване?

ПЕНСИОННА РЕФОРМА ПО МОДЕЛА НА ОСИГУРИТЕЛНИЯ ПРИНОС

ПРИНЦИПИ НА МОДЕЛА НА ОСИГУРИТЕЛНИЯ ПРИНОС

1. Средния човек трябва да получи от системата точно толкова, колкото й е дал (подход на Артър Пигу – „Ефективно предлагане на публични блага има, когато положителната полезност от потребяване им и отрицателната от платените данъци се изравнят“)
2. Осигурителната система трябва да може да измери прецизно реалния принос на всеки към системата и на база на този принос да изплаща пенсия, като в същото време солидарността е задължителна
3. Всички осигуряващи се трябва да натрупват осигурителен принос при равни условия
4. Данъчно-осигурителното бреме трябва да бъде максимално ниско, за да не се отнема настоящето на населението.
5. Държавната пенсия да се състои от два стълба: първи, който осигурява минимална пенсия на всеки, в такъв размер, че да покрие минимума необходим за оцеляване, и втори осигуряващ добавка към минималната пенсия в зависимост от индивидуалния принос на лицето през цялата кариера.
6. Задължително е единствено държавното обществено осигуряване. Частното осигуряване е вид инвестиция, и като всяка инвестиция подлежи на личен избор. Държавата няма право да влияе върху този личен избор.
7. Всеки трябва да може да се пенсионира когато пожелае, но по никакъв начин това му ранно пенсиониране по желание не трябва да е за сметка на обществената солидарност.
8. Никой не трябва да може да се възползва неправомерно и без основание от солидарността на осигурителната система. Опиталия се да злоупотреби, трябва да реализира във всички случаи загуба.

Моделът на осигурителния принос има за цел да се получават максимално високи пенсии, да се събират максимално ниски осигуровки за пенсия, в същото време трябва да осигури оцеляването на всеки, системата да бъде солидарна, и в същото време да се самофинансира ако е рационално. Ключовите промени, които ще настъпят при въвеждането на този модел са:
– средния гражданин да получи от системата точно толкова, колкото й е дал
– отпадане на тавана на пенсиите и максималния осигурителен доход
– справедлив начин за изчисляване размера на пенсиите
– нов начин за определяне общия бюджет за пенсии
– закриване на задължителните частни пенсионни фондове
– предоставяне на възможност на всеки да се пенсионира по всяко време
– система, която по никакъв начин не е застрашена от инфлация
– заличаване на понятието „осигурителен стаж“
– въвеждане на осигурителния принос за основен измерител в осигурителната система
– ежегодно и автоматично индексиране на пенсиите, при минимални възможности за политическа намеса
– спиране на всякаква възможност за заобикаляне на данъчното облагане, като за всеки участник в системата ще стане по-изгодно да участва в нея, отколкото да не участва
– системата постепенно ще преодолее огромния си хроничен дефицит и постигне балансирано състояние.

Отпадане на тавана на пенсиите и максималния осигурителен доход

Предложения нов модел на пенсионна система предвижда отпадане на тавана на пенсиите, също така отпадане на максималния осигурителен доход (практиката в повечето страни доказва, че „осигуровката“ е реално вид данък. Няма причина колкото по-големи доходи има човек, толкова по-малко данъци да плаща, както реално става в България – всеки трябва да плаща данъци според възможностите си. В Израел доходите над 60% от средните в страната се облагат със значително по-висока осигурителна вноска, практика присъща на типичното прогресивно данъчно облагане. Във Франция върху пенсиите се дължат осигуровки за покриване на социалния дълг. В Гърция осигуровките за солидарност от пенсиите са прогресивни в зависимост от размера на пенсията.  В Белгия, Дания, Естония, Исландия, Ирландия, Италия, Латвия, Норвегия, Полша, Португалия, Словения, Финландия и др. няма таван на осигурителния доход).

Работещите пенсионери ще плащат всички осигуровки и данъци както и всички останали. Всеки ще плаща данъци и осигуровки (като вид данък) върху дохода, който получава, без значение дали този доход е 500 лева или 500 000 лева месечно. Сегашната осигурителна система в България е крайно несправедлива спрямо доходите на най-бедната част от населението и облагодетелства хората с доходи над максималния облагаем доход. В повечето страни е прието по-високите доходи да се облагат с по-високи данъци (принцип за данъчно облагане – размера на данъците да зависи от възможността за плащането им), но в България доходите на всички получаващи над максималния облагаем доход се облагат на практика регресивно. Това означава, че бедните, на които данъчното бреме се отразява най-зле, плащат по-високи данъци в процентно съотношение от дохода си спрямо най-богатите. Максимално социално-несправедлива система. Освен това тя пречи да се оценява приноса на хората с високи доходи и по този начин ги лишава от възможност да получават по-голяма пенсия от държавата, а и от друга страна пречи на същите да подпомагат с по-големите си възможности държавната осигурителна система докато работят.

С отпадането на облагаемият максимум няма ли да се увеличи укриването на доходи?

Не, или това би било само временно, защото този, който получава високи доходи, ще да бъде крайно глупав да си създаде проблеми, при положение, че данъците и осигуровките в страната са достатъчно ниски, и няма да влошат по никакъв начин стандарта му на живот. Отпадането на облагаемия максимум е в действителност по-добрия вариант за хората с високи доходи, тъй като в повечето страни има таван на осигурителния доход, но над него следва прогресивна скала за данъчно облагане. В следствие на което високите доходи над облагаемия максимум, ще бъдат обложени с по-висок данък, но за повечето платени данъци няма да бъдат получени права за по-висока пенсия.

Изчисляване на размера на пенсията по модела на осигурителния принос

Изчисляването на размера на пенсията не трябва да се прави на база осигурителния стаж и номиналната заплата, а да се определя като сума от минималната социална пенсия в страната (100 лева за пример) и добавка в зависимост от приноса на платените осигуровки спрямо средните в страната през всеки месец до достигане на пенсионната възраст. Пример:

Лицето А има осигурителен доход през всеки отделен месец на 2010 г. 1000 лева на месец. Приемаме, че в страната средния осигурителен доход през всеки отделен месец е бил 500 лева всеки месец (което само за примера е възможно, в действителност всеки месец средния осигурителен доход в страната се променя).

Приносът на А е 2 пъти по-голям от средния за страната през всеки отделен месец, затова за всеки месец през 2010 г. той ще получи по 2 точки. Когато дойде време за ползване на осигурителни права, А ще има от 2010 г. – 24 спечелени точки общо.

Ако А е работил при същите условия, но не през цялата година, а само 8 месеца, ще получи 8 * 2 точки = 16 точки осигурителен принос в осигурителната система.

Ако в продължение на 40 години А плаща два пъти повече осигуровки от средното за страната, ще има 24 точки * 40 години = 960 точки.

Ако лицето В се осигурява върху 500 лева на месец, и това е средното за страната. Това означава, че В ще има по 1 точка всеки месец или 12 точки за година. Ако внася осигуровки 40 години върху този доход, до навършване на пенсионна възраст ще има 480 точки или два пъти по-малко от А.

Това на пръв поглед ще означава, че А би трябвало да получава два пъти повече пенсия от В. Изглежда справедливо, само че не съвсем, не е и рационално (за човека в пустинята, първата чаша с вода е животоспасяваща, от втората има голяма полза, третата вече трудно ще изпие, а жегата в пустинята би изпарила водата много бързо. Може би е далеч по-рационално тази трета чаша в повече, да отиде при този, за който ще е животоспасяваща?). Нека да не забравяме, че преди всичко пенсионната система като част от общественото осигуряване е със социални функции, затова модела пенсионна система базирана на осигурителния принос предвижда индивидуалния принос към системата да бъде едната част от формиране на пенсията на всеки, а другата част да бъде със социални функции, еднаква за всеки един пенсионер и да бъде равна на размера на ежегодно определяната минимална социална пенсия за старост, която да гарантира физическото оцеляване на всеки.

Колко да бъде бюджета за пенсии?

Модела на осигурителния принос ще дава свобода на правителството да провежда гъвкава социална политика, но хората днес искат гаранции, че като си плащат съвестно осигурителните вноски, ще имат справедливо определени пенсии.

За да бъде пенсионната система в равновесие, ако средния гражданин работи 40 години и ще получава пенсия средно 10 години, и ако пенсионната му вноска в държавното обществено осигуряване е 12,5%, ще може да очаква пенсия равна на 50% от дохода си средно. Принцип, който трябва да се приеме е как да се определя бюджета за пенсии за всички пенсионери взети заедно. При приети с обществено  съгласие тези пропорции за пенсионната система, формулата за определяне на минималния общ бюджет за пенсии трябва да е следната:

Бюджета за пенсии на всички пенсионери за следващата бюджетна година трябва да е не по-малък от броя на всички пенсионери, въз основа на които е отпусната пенсия за осигурителен принос и възраст към 30.09 на предходната година * средномесечния осигурителен доход в страната за последните 36 месеца до 30.09 на предходната година * 50% * 12 месеца.

Средната пенсия в страната за примера ще е 250 лева (500 лева *50%).

Ако приемем, че броя на всички пенсионери е 2 милиона, средномесечния осигурителен доход през предходните 36 месеца до 30.09 на годината предхождаща следващата бюджетна година е 500 лева, това означава, че бюджета за пенсии общо ще бъде равен на 2 милиона пенсии * 250 лева месечно * 12 месеца = 6 милиарда лева. Следователно в минималния бюджет за пенсии трябва да има пари за 2 милиона средни пенсии, колкото са всички пенсионери.

Заложено е периода, през който се изчислява средномесечния осигурителен доход за целите на определяне бюджета за пенсии да бъде 3 години, защото по този начин се осигурява на системата и на размера на пенсиите една по-голяма стабилност. Няма да има резки колебания през годините, тъй като средно през всяка от предходните 3 години са събирани достатъчно средства, за да се изплатят пенсии в размера за следващата календарна година.

Този общ бюджет за пенсии ще се разпределя така, че където малкото пари повече са жизненоважни, ще отидат точно там (пенсията на всеки пенсионер = минималната социална пенсия + съответстващата на приноса към системата през цялата му кариера добавка).

Моделът може да работи по този начин без дефицит (дори е напълно възможно да се генерира излишък), при съотношение работещи/пенсионери 4 към 1, вноска за пенсия 12,5% и средна пенсия 50% от средния осигурителен доход в страната за последните 3 години.

При нормални условия, с повишаването на жизнения стандарт в страната, пенсиите ще растат автоматично всяка година. Пенсионерите имат интерес средната работна заплата в страната (средния осигурителен доход) да се повишава, което ще рефлектира положително и на размера на средната пенсия.

Към така определения минимален бюджет за пенсии правителството, когато има възможност, ще добавя и допълнително субсидия, но в такъв случай средния пенсионер ще започне да получава повече, отколкото системата може да си позволи, като по този начин потенциално биха се ограбвали други сфери от икономиката като образование, култура, вътрешна сигурност и т.н. Популизма да се дават по-високи пенсии от справедливо определените ще срещне съпротивата на всички и в крайна сметка мераците за подобни действия ще секнат, а средната пенсия, определена по модела на осигурителния принос, ще запазва своя размер през годините.

Минимални пенсии и размер на пенсиите

Държавата ще определя всяка година размера на социалната пенсия за старост със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. За демонстрация как модела на осигурителния принос работи и за опростяване на пресмятанията ще се приеме, че социалната пенсия за старост е равна на 100 лева.

Според модела на осигурителния принос, всяка индивидуална пенсия за възраст и натрупан минимален осигурителен принос, ще се състои от два стълба от държавното обществено осигуряване. Първият стълб е минималната социална пенсия за старост (100 лева), а вторият е в зависимост от натрупания осигурителен принос на всеки пенсионер.

Това означава, че социалната пенсия за старост е базовата пенсия, и върху нея всеки ще получава според каквото е давал на системата през годините. За примера ще приемем, че:

– пенсионерите в България са 2 милиона човека.

– от тях по модел ще бъдат давани всяка година за пенсии 6 милиарда лева (защото за примерите средния осигурителен доход в страната е 500 лева, а средната пенсия трябва да бъде 50% от този доход или 250 лева).

2 милиона пенсионера трябва да получат поне по 100 лева месечно или 1200 лева на година. За това са нужни 2,4 милиарда лева общо. Така всеки пенсионер в страната ще има определен абсолютен минимум за съществуването си, а останалите предвидени 3,6 милиарда от бюджета за пенсии ще се разпределят допълнително върху 100-те лева месечно за всеки пенсионер според приноса му.

На всеки пенсионер ще бъдат събрани точките (принос към пенсионната система през цялата кариера), за да се получи общия сбор и да се определи 1 точка осигурителен принос на колко лева е равна допълнение към пенсията през следващата година.

Ако приемем, че всичките 2 милиона пенсионери са работили средно 40 години на средния осигурителен доход в страната (500 лева за примера) = 40 години * 1 точка * 12 месеца * 2 000 000 пенсионера = 960 000 000 точки осигурителен принос общо в системата.

За разпределяне на база принос са останали от бюджета 3,6 милиарда лева, което означава, че всяка точка принос ще бъде равна на 3 600 000 000 лева/ 960 000 000 точки осигурителен принос = 3,75 лева за всяка точка осигурителен принос.

Така лицето А отпредходните примери за своите 960 точки принос по време на кариерата си, ще получи за годината допълнителни 960 * 3,75 лева или 3600 лева върху минималната пенсия.

В ще получи за своите 480 точки два пъти по-малко от А допълнение към минималната пенсия или 480 * 3,75 лева = 1800 лева.

Разпределена по месеци пенсията на А и В ще бъде следната:

– А = 100 лева + 3600 / 12 = 100 + 300 = 400 лева на месец

– В = 100 лева + 1800 / 12 = 100 + 150 = 250 лева на месец

Докато за А от неговите 1000 лева заплата в продължение на 40 години (като средната е 500) и пенсия 400 лева, това ще означава, че ще получава от държавния пенсионен фонд само 40% от това, върху което се е осигурявал, то за В с неговите 500 лева заплата и 250 лева пенсия, пенсията ще бъде 50%. Средния пенсионер ще получава от държавното обществено осигуряване точно 50% от средния осигурителен доход в страната за последните 36 месеца към 30.09 на предходната година през следващата бюджетна година. Или по друг начин казано средния пенсионер ще получи точно толкова, колкото е давал през годините в системата.

В такъв случай изглежда, че хората с най-голям принос ще бъдат най-ощетени, но когато става дума за пенсии, трябва да се помисли, че с всяко нарастване на дохода, пределната полезност от него намалява (разбира се като се говори за пенсии от 250 лева всеки лев е критичен, но положението е принципно и реално средната пенсия ще се индексира спрямо средния осигурителен доход в страната автоматично, когато средния осигурителен доход стане 5000 лева, то средната пенсия ще бъде 2500 и тогава съвсем различно ще се гледа на всеки лев, но модела на осигурителния принос отново ще разпределя по най-справедливия и социален начин). Най-нуждаещите се ще получават в процентно съотношение малко по-голяма пенсия. Подобен подход се използва в САЩ, където при изчисляването пенсията от средните доходи на лицето, най-ниските доходи се взимат под внимание в най-висока степен. Доходите от определено ниво до друго по-високо, се взимат под внимание в по-малка степен и т.н. Но САЩ се налага по административен начин да се залагат тези прагове, докато в модела на осигурителния принос същия ефект се постига автоматично. В Израел социалния ефект се постига като доходите над 60% от средните в страната се облагат със значително по-висок размер на осигуровките, отколкото по-ниските доходи. В почти всички страни по света пенсиите подлежат на данъчно облагане. Отново по административен начин по-високите пенсии подлежат на редукция, докато по модела на осигурителния принос, данъци върху пенсиите не е необходим, тъй като солидарността в рамките на възрастното поколение се реализира чрез стартовата минимална пенсия, която получават всички пенсионери. А солидарността на работещото поколение спрямо пенсионерите се реализира чрез гарантираната средна пенсия от 50% от средния осигурителен доход в страната за последните 3 години.

Хората с по-високи доходи едва ли някога ще приемат, че от тази солидарност имат някаква полза, и ще смятат, че са ощетени. Но тяхното ощетяване е само привидно. Едва ли с приноса си от 12,5% вноска за пенсия от предполагаемо големия си доход е било нарушено финансовото им състояние през годините. Може да се предположи и, че много богатите хора по никакъв начин не би трябвало да разчитат на пенсионната система (чиято основна функция е социалната), да живеят така, както са живели преди (по модела „Беверидж“ неслучайно целта на осигурителната система не е да се запази благосъстоянието на всеки, такова каквото е било преди пенсионирането, а да се намали бедността. Който иска да запази същия си стандарт на живот, трябва да инвестира доброволно допълнително.). Разполагали са с допълнително количество средства, които като едни богати хора, които могат да се грижат сами за парите си, са инвестирали разумно и ще се радват на богати старини. Не трябва и да се забравя, че в повечето страни има таван на осигурителния доход, за който се получават повече права за пенсия, а над него се плащат само прогресивни данъци, срещу които не се получават никакви права. По модела на осигурителния принос хората с по-големи доходи, за по-големите данъци, които плащат, ще получават по-големи права за пенсия. Освен това, с помощта на частните пенсионни фондове (които по модела на осигурителния принос действително ще се превърнат в такива), всеки ще може да заделя доброволно средства за допълнителна пенсия, като до 10% от доходите на лицето от труд, внесени за допълнителна пенсия от частен пенсионен фонд, няма да бъдат облагаеми с данък общ доход.

За пример, да предположим, че А ще е заделял по 5% от дохода си от 1 000 лева всеки месец в собствена сметка в доброволен частен пенсионен фонд, в продължение на 40 години. Това означава, че ако пенсионния фонд успява да покрие поне равнището на инфлацията (което трябва да бъде минималната доходност на всички частни фондове, или в противен случай от тях няма да има никакъв смисъл и те ще трябва да преустановят дейността си и управляващите ги дружества да компенсират клиентите си за своя сметка), А ще е натрупал в лична сметка 5% от 1000 лева * 12 месеца * 40 години = 24 000 лева сегашни пари. Ако ще изразходва тези средства в продължение на 10 години, това означава, че допълнително от частния си пенсионен фонд ще си докарва по 24 000 лева / 10 години / 12 месеца = 200 лева на месец. Общата пенсия на която ще може да разчита е 400 лева от държавата + 200 лева от частния пенсионен фонд или 600 лева общо, което вече прави 60% от заплатата си през 40-те години кариера.

B с два пъти по-малката заплата (която е на средния гражданин) и при същите условия, ако внася допълнително и в частен пенсионен фонд, ще получи по 100 лева на месец допълнително в продължение на 10 години, и с 250-те лева от държавата общата пенсия ще му бъде 350 лева или 70% от дохода, върху който е плащал данъци.

За примера ще приемем съществуването и на C.C се осигурява в продължение на 40 години, работи при заплащане 5000 лева на месец (10 пъти повече от средната работна заплата). Когато дойде време C да се пенсионира, ще има принос 10 * 12 * 40 = 4 800 точки * 3,75 лева за всяка точка принос = 18 000 лева.

Следователно пенсията на C осигурена от държавата, ще бъде равна на 100 лева месечно (минималната пенсия) + 18 000 лева през годината за личния принос. В примера C ще получава пенсия равна на 19 200 лева на година или 1600 лева на месец. Наистина значително по-малко от това, което получава докато работи. Към тази сума трябва да прибавим и 5% (влагани доброволно всеки месец), от индивидуалната партида в частния пенсионен фонд, който осигурява доходност равна на размера на инфлацията през всичките 40 години и парите за пенсии запазват стойността си. 5% от 5 000 лева са 250 лева на месец. За 40 години събраната сума е 40 * 12 * 250 = 120 000 лева сегашни пари. Приемаме, че трябва да бъдат получени за 10 години живот след пенсия, което прави по 120 000 лева / 120 месеца = 1 000 лева на месец. Така пенсията на C ще бъде равна на 1 600 лева от държавата + 1 000 лева от частния фонд = 2 600 лева на месец, което в никакъв случай не е малка пенсия за България, въпреки че дохода на C е бил в продължение на 40 години 5000 лева (10 средни работни заплати). C ще получава само 52% от заплатата си под формата на пенсия, но това пак е повече, от колкото при сегашната пенсионна система и същевременно пенсионната система спазва правилата за солидарност и оптимално преразпределение на ресурсите.

Изглежда, че получаващите най-големи доходи ще бъдат най-ощетени от тази система. Това е така, защото в зададения пример държавния бюджет за пенсии се намира в катастрофално състояние и дори и по новия модел наследството на стария е за примера цели 40% от бюджета да отидат за покриване на минималните средства за оцеляване на всички пенсионери, а 60% се разпределят на база принос. Защо е заложена в модела тази „несправедливост“? Защото населението с по-високи доходи има образованието, има потенциала да направи така, че минималната пенсия (осигуряваща само най-необходимото за оцеляване) в бъдеще да се покрива от много по-малка част от бюджета за пенсии (тъй като доходите в страната ще растат, а средната пенсия пропорционално) и тогава разпределяната част на база личен принос ще бъде по-голяма и съответно разликите в пенсиите на бедни и богати ще могат да бъдат значителни, а в процентно съотношение ще се доближават.

Ако доходите в страната са ниски, това е провал за цялото общество и значението на индивидуалния принос се намалява. За пример: в спорта когато отбор изгуби мач, няма голямо значение колко добре е играл отделен играч, колко се е откроил, ако заради егоизъм, безотговорност или по други причини е настъпил провал и мачът е изгубен. Тогава целия отбор губи. Такъв е и живота. Точно затова са лидерите в отбора – те получават и по-големи доходи. Изведат ли отбора към победа и личния им принос ще се открои много ясно. Затова всички би трябвало да играят с мисълта целия отбор да спечели, а за индивидуалните си възможности и принос след това всеки ще получава допълнително възнаграждение.

Ако богатите (лидерите в отбора за примера) не използват потенциала си в полза на обществото, тяхното „наказание“ ще бъде открито в тази система, която им казва, че както те са оставили държавата да се оправя сама, така и държавата ще им предостави в замяна заслуженото през годините – да платят солидарно за щетите.

Справедливо ли е да бъде така? Справедливостта е много относителна и зависи от гледната точка. Но ако се гледа неутрално на нещата, да, справедливо е, защото ако хората с потенциал не го използват и оставят държавата да се оправя както може и дори работят срещу нея, реално и държавата няма да има как в отплата да им предостави много повече от средствата да оцеляват. Едно добре развито общество може да се изгради от добре образованите. Те трябва да имат отговорност към системата. Каквото направят за нея, същото ще им върне в отплата след време.

Докато за бедните хора, които не могат да управляват ресурсите си и основно затова са бедни, единствената възможност за физическо оцеляване на стари години би била социалната пенсионна система. Човек с доходи под необходимия минимум за оцеляване може да се каже, че е опасен за обществото, защото ще бъде гладен, болен, отчаян, лесно ще си продава гласа, лесно ще може да се лъже и това в крайна сметка струва по-скъпо на обществото. И ако някой трябва да плати сметката, дали това ще е този, който няма нищо? Естествено, че пак хората с по-голям потенциал ще трябва да платят.

Предложената пенсионна система на осигурителния принос може да изглежда, че е твърде социална, но всъщност е неутрална пенсионна система, без дефицит (когато съотношението работещи/пенсионери стане 4/1), която осигурява минимума социалност необходим за съществуването на стабилно общество. Като отпада възможността да се спекулира с минимума социална политика за пенсионерите, ще може политическия диалог да бъде насочен в посока на развитието. Системата може да се възприема и като максимално либерална, защото е предвидено в схемата, че вноската за пенсия в общественото осигуряване ще бъде само 12,5% (17,8% през 2011 г.), а над това който иска да се осигурява допълнително, може да го прави, който не иска, няма да се осигурява допълнително. Това оставя повече пари в хората и бизнеса като всяко намаляване на данъците се отразява добре на икономиката като цяло.

Ощетени от пенсионната система на осигурителния принос

Какво ще стане с пенсионерите, които сега получават по-голяма пенсия, отколкото биха получавали при преизчисляване на реалния им принос към системата? И кои ще са тези хора?

Пенсията на никой от сегашните пенсионери не трябва да се намалява в следствие от реформата, за да няма недоволство. Докато всички нови пенсионери от следващата година след приемане на реформата ще се пенсионират по новата система, то настоящите пенсионери ако получават повече, от колкото биха получавали при преизчисляване на пенсията на базата на осигурителния им принос, ще продължат да получават същата сума, като разликата ще трябва да се дофинансира от бюджета, „сребърния фонд“, и вноските, които са събирани в задължителните частни пенсионни фондове, които преминават в управление на държавата, в рамките на няколко години. Така настоящите пенсионери няма да се чувстват ощетени от промяната. С течение на времето обаче, при индексиране на пенсиите, тези на сегашните пенсионери, които биха се чувствали ощетени от реформата, няма да се повишават докато не се изравнят с пенсията, която би трябвало да получават, при изчисляване на пенсията на базата на осигурителния принос по новата система. Когато това стане, пенсията им ще започне да се индексира автоматично с тази на всички останали.

Пенсиите на пенсионерите, които в момента получават по-малко отколкото биха получавали по новата система, ще се преизчислят по новата система и ще се индексират постоянно. Разликата трябва да се поеме от бюджета, сребърния фонд и вноските от фондовете за „допълнително-задължително“ пенсионно осигуряване, но и в момента държавния бюджет трябва да дофинансира пенсионната система в огромни размери. С всяка следваща година дефицита на фонд „Пенсии“ ще намалява реализирайки се модела на осигурителния принос, а до момента на балансиране на системата, държавата ще има един солиден буфер.

Най-бедните слоеве на населението в пенсионна възраст ще бъдат най-печелившите от реформата, но те и реално са в най-тежко положение и ефектът ще бъде най-силен при тях, което е и една от целите на реформата, модела на осигурителния принос, както и на всяка една система за социална сигурност.

Примери:

Ако приемем, че B при сегашната нереформирана пенсионна система е работил 40 години при заплата от 500 лева (средната в страната), би трябвало да получава пенсия равна на около 40% от тази заплата или 500 * 40% = 200 лева.

При пенсионната система по модела на осигурителния принос, B(средната класа за примера) ще получава минималната като гарантирана пенсия, а в примера за такава беше определена 100 лева, и след това ще получи съгласно приноса си 40 * 12 = 480 точки, а като за примера е прието, че 1 точка е равна на 3,75 лева, допълнително към тези 100 лева на месец B ще получава и 1 800 лева / 12 месеца, или общо държавната пенсия на B е равна на 250 лева (средната пенсия в страната).

Очевидно средната класа автоматично получава според новата пенсионна система по-голяма държавна пенсия от сега предложените. В примера всеки, който работи за по-малко (но не много по-малко, за да покрие минималните изисквания за принос) пари от B(средната класа) в продължение на 40 години, ще бъде още по-доволен спрямо сегашната пенсионна система.

Справедливо ли е това? Някой ще работи с ниско заплащане, а колкото по-ниско е било заплащането в продължение на 40 години, толкова по-голям процент от това заплащане ще получава под формата на пенсия, защото държавата първо гарантира физическото оцеляване на всеки, и след това допълнително награждава всеки според приноса (по подобен начин като краен резултат е реализиран модела на пенсионната система в САЩ, който обаче се нуждае от постоянна административна намеса.). А справедливо ли е някой да работи за малко пари в продължение на 40 години? Не трябва да се забравя правилото, че богатството е относителна категория, а богатите са богати, единствено защото има бедни. Рискът при последните да не достигнат пенсионната възраст е много голям и осигуряването на поне минималните средства за оцеляване е най-малкото, което държавата може да направи за тях, дори и в очите на останалите да изглежда, че получават твърде много в последните си години. Следващия въпрос също не е за пренебрегване. Икономически изгодно ли е на държавата да дава пенсии, с които най-бедната част от населението изобщо не може да оцелява, в следствие на което да има увеличение на разходите за здравеопазване, да се увеличава социалното недоволство, хората, които не вярват в системата и работят срещу нея? Дали това не излиза много по-скъпо на държавата в момента?

Очевидно бедните в никакъв случай няма да бъдат ощетени от предложената реформа на пенсионната система. При каква работна заплата някой може да има претенции, че ще получава по-малко пенсия след реформата, спрямо нереформираната пенсионна система в момента (въпреки последните промени от 2010-11 г.)? Настоящите пенсионери получават приблизително 40% от доходите си през време на кариерата. По модела на осигурителния принос ще могат да очакват пенсия равна на минималната пенсия + допълнение равно на приноса към системата. За да се установи от кое ниво някой може да се чувства ощетен, се използват отново следните изходни данни:

– Минималната пенсия осигурена за всеки пенсионер е 100 лева на месец

– Общият принос в системата е равен на 960 000 000 точки

– Пенсионерите са 2 000 000, бюджета за пенсии общо е 6 000 000 000 лева.

– Средния осигурителен доход в страната е 500 лева, средната пенсия 250 лева.

– 2 400 000 000 лева са нужни, за да се осигури за всеки пенсионер пенсия покриваща абсолютния минимум за оцеляване.

– Бюджета за пенсии, който ще се разпределя на база принос е 3 600 000 000 лева

– Стойността на 1 точка осигурителен принос през годината е равна на 3,75 лева.

– Минималната пенсия за старост е 100 лева, а със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване минималната пенсия за стаж и възраст е 145 лева (2012 г. по старата система).

– Приемаме, че всеки решава да инвестира и 5% от доходите си доброволно в частен пенсионен фонд, който носи нулева реална доходност (тоест парите запазват стойността си във времето, което ще е минималното изискване към частните пенсионни фондове по модела на осигурителния принос)

В следващата таблица е показана разликата между новата пенсионна система на осигурителния принос и старата нереформирана пенсионна система осигуряваща към 2012 г. около 40% пенсия от дохода (с таван на пенсиите и осигурителния доход):

Доход	Пенсия по модела на осигурителния принос, с доброволна вноска от 5% в частен пенсионен фонд							Стара система				Разлика	Разлика в %
	Минимум	За принос	Общо	% от дохода	От частен фонд	Общо	% от дохода	Родени преди 1960	% от дохода	Родени след 1959	% от дохода
1	2	3	4	5	6	7	8	9	10	11	12	13	14
250	100	75	175	70%	50	225	90%	145	58%	195	78%	30	12%
300	100	90	190	63%	60	250	83%	145	48%	205	68%	45	15%
400	100	120	220	55%	80	300	75%	160	40%	240	60%	60	20%
500	100	150	250	50%	100	350	70%	200	40%	300	60%	50	14%
600	100	180	280	47%	120	400	67%	240	40%	360	60%	40	10%
700	100	210	310	44%	140	450	64%	280	40%	420	60%	30	7%
800	100	240	340	43%	160	500	63%	320	40%	480	60%	20	4%
900	100	270	370	41%	180	550	61%	360	40%	540	60%	10	2%
1000	100	300	400	40%	200	600	60%	400	40%	600	60%	0	0%
1500	100	450	550	37%	300	850	57%	600	40%	900	60%	-50	-6%
2000	100	600	700	35%	400	1100	55%	700	35%	1100	55%	0	0%
2500	100	750	850	34%	500	1350	54%	700	28%	1200	48%	150	11%
3000	100	900	1000	33%	600	1600	53%	700	23%	1300	43%	300	19%
4000	100	1200	1300	33%	800	2100	53%	700	18%	1500	38%	600	29%
5000	100	1500	1600	32%	1000	2600	52%	700	14%	1700	34%	900	35%
10000	100	3000	3100	31%	2000	5100	51%	700	7%	2700	27%	2400	47%

От таблицата се вижда, че „ощетените“ от реформата спрямо останалите пенсионери, са тези, които са давали принос в пенсионната система в продължение на 40 години между 2 и 4 пъти над средния осигурителен доход.

Равновесната точка при която хората ще получават еднаква държавна пенсия и при нереформираната пенсионна система и при предложения модел за пенсионна система и стойностите от примера, е 1 000 лева (като средния осигурителен доход в страната е 500).

При старата пенсионна система осигуряваща около 40% от дохода, хората ще получават пенсия равна на 400 лева (1000 * 40%). По модела на осигурителния принос хората ще получават също 400 лева пенсия, като приемем посочените по-горе данни за фактически (100 лева минимална социална пенсия и принос 2 точки на месец в продължение на 40 години, за който се получават допълнителни 300 лева на месец)

Всички, които получават по-ниски доходи през цялата си кариера, могат да се считат за облагодетелствани от новата пенсионна система (получили солидарност, за да оцеляват), а всички с по-високи доходи от равновесната точка могат да претендират, че са ощетени (били са солидарни).

Не може да се предлага обаче реформа, която ще ощети вече пенсиониралите се. Затова хората, които биха получавали повече при нереформираната пенсионна система спрямо новия модел на осигурителния принос, ще продължат да получават същата пенсия, като тя няма да бъде повишавана, докато след време не се изравни със сумата за пенсия, която биха получавали при новия модел. След това, пенсиониралите се при старите условия влизат в механизма на новия модел на изчисляване на пенсията.

Втората равновесна точка се постига в примера и при доход от 4 пъти спрямо средния осигурителен доход в страната (всичко над това отново е в полза на пенсионера спрямо сегашната система), защото по модела на осигурителния принос отпада тавана на пенсиите и тавана на осигурителния доход.

Частните пенсионни фондове

В частните фондове за допълнително-задължително пенсионно осигуряване в България по старата система на осигурителния стаж, за всички родени след 1959 г. трябва да се внасят 5% (7% след 2016 г.) от доходите им задължително, като има и опцията за допълнително доброволно пенсионно осигуряване срещу държавни преференции при данъчното облагане. Отделно от това работещите при първа и втора категория труд се осигуряват задължително в частен професионален пенсионен фонд.

Новия модел пенсионна система на осигурителния принос е създаден да работи на пазарни принципи, въпреки, че е и социален. Затова след реформата такова нещо като частен фонд за „допълнително-задължително“ пенсионно осигуряване не може да съществува. Вноските в частни пенсионни фондове не са социално осигуряване и би трябвало да са лична инвестиция. Всеки сам трябва да реши нужна ли му е тази лична инвестиция или не му е нужна. Важни за пенсионната система обаче биха могли да бъдат фондовете за допълнително доброволно пенсионно осигуряване в частен пенсионен фонд, които продължават да съществуват по модела на осигурителния принос. Те представляват възможност за лична инвестиция и затова трябва да ги има като една алтернатива на банковия депозит например. Най-обобщено промените свързани с частните пенсионни фондове по модела на осигурителния принос са няколко:

1. Прекратяване на дейността на фондовете за допълнително-задължително пенсионно осигуряване и задължителните частни професионални фондове, като средствата набрани по сметките на гражданите се превеждат на НОИ, като в замяна държавните пенсии няма да бъдат редуцирани на родените след 1959 г., пропорционално на вноските във фондовете за допълнително-задължително пенсионно осигуряване както е предвидено в момента. Пенсиите на работещите при първа и втора категория труд ще бъдат изплащани от НОИ. Трябва да се даде и възможност на хората, които смятат, че задължителния им частен пенсионен фонд е натрупал повече средства, отколкото биха получавали от НОИ, да имат възможност да се откажат от част от държавната си пенсия и натрупаните средства по личната им сметка в задължителен частен пенсионен фонд ще им бъдат прехвърлени към доброволен частен пенсионен фонд (През 2010 г. унгарското правителство позволява на населението да избира дали да участва частично в частните пенсионни схеми или да се прехвърли изцяло към държавното обществено осигуряване. Получили възможност да избират, 97% от населението се прехвърля изцяло към държавното осигуряване и възстановява правата си за пенсия, все едно задължителните частни пенсионни фондове никога не са съществували. Причината за почти пълния отказ от участие в частните пенсионни схеми е, че гражданите изпитват дълбоки съмнения, че частното пенсионно осигуряване би им донесло сигурен доход на старини – Changes in the Hungarian pension system in 2010-2011). Подобно отказване от част от държавната пенсия или право на по-ранно пенсиониране за работещите при първа и втора категория труд ще може да стане след изрично писмено волеизявление.
2. Частните пенсионни фондове за допълнително пенсионно осигуряване продължават дейността си, ще работят на пазарен принцип и ще представляват алтернативна инвестиция за гражданите. Тъй като представляват специфичен вид инвестиция, който да гарантира сигурност, те трябва да постигат доходност за средствата, които са им поверени равна на инфлацията в страната през годината. В противен случай, за всяко тримесечие в което не са спазили условието, управляващите ги дружества трябва за своя сметка да компенсират разликата. Това ще гарантира, че парите за пенсии в частния пенсионен фонд няма да загубят стойността си във времето, което е и единствения смисъл от съществуването им.
3. Пенсионно-осигурителните дружества трябва в края на всяка година да разполагат със собствен капитал равен на поне 10% от събраните за управление средства. Това ще гарантира, че в нормална обстановка дружеството има нужния собствен ресурс да покрие едноцифрена инфлация през годината.
4. Дружествата, които нарушат тези правила и не компенсират загубите ще им се отнема лиценза.

Държавата ще разрешава и поощрява гражданите да инвестират доброволно във фондове за допълнително пенсионно осигуряване (чрез данъчни преференции) и по този начин ще дава възможност на частни дружества да генерират капитал, защото се предполага, че те ще могат да управляват средствата поне толкова добре, колкото и държавата. А държавата по новия модел на осигурителния принос ще осигурява пенсии, които не могат да се засегнат от инфлация и зависят от икономическото развитие в страната. Частните пенсионни дружества трябва да постигат поне постижението на държавата, в противен случай полза за обществото от съществуването им няма.

Какво би било ако човек може да се пенсионира по желание на 40 примерно? Звучи екзотично, но има професии, при които хората са подложени на изключителен стрес, но за сметка на това са много добре платени. В даден момент тези хора могат да решат да се оттеглят, а сегашната пенсионна система на осигурителния стаж не допуска подобно нещо.

За модела на осигурителния принос, понятието „млад пенсионер“ би могло да бъде нещо съвсем нормално. Всеки ще може да се оттегли в заслужена почивка веднага щом пожелае, при спазване на следните няколко условия:

– да покрива условието за минимален натрупан принос за допускане в пенсионната система;

– да плати веднага стойността на осигуровките дължими от самоосигуряващите се лица, за месеците, които му остават до навършване на законната пенсионна възраст + четирикратния размер на вноските за пенсии през този период + четирикратния размер на вноската за пенсия за всяка точка осигурителен принос, която е натрупал до момента, върху средния осигурителен доход в страната. Логиката за четирикратния размер е, че по модел – средната пенсия е 50% от средния осигурителен доход в страната, а осигуровката за пенсия е 12,5%, което е четири пъти разлика. Трябва да се работи и плащат осигуровки 4 месеца при среден доход, за да се изплати 1 месец средна пенсия.

За пример – ще приемем, че възрастта за пенсиониране е 65 години. 45 годишен гражданин не желае повече да работи и иска да излезе в заслужена почивка. Колко трябва да плати, за да се пенсионира веднага?

Разликата до навършване на пенсионната възраст в случая е 20 години. Приемаме, че средната работна заплата в страната е 500 лева. Осигуровките са както следва според модела:

– 12,5% за фонд пенсии

– 8% за здравно осигуряване

– 3,5% фонда за общо заболяване и майчинство

Общата сума, която трябва да се плати за всеки месец е равна на:

– 500 * 24 % за осигуровки = 120 лева

– Четирикратния размер на вноските за пенсия е равен на 12,5% * 4 = 50% * 500 лева = 250 лева.

Общо разходите на месец за осигуровки са 120 + 250 = 370 лева на месец.

За всеки месец до навършване на пенсионна възраст, в случая 20 години * 12 месеца = 240 месеца трябва да се платят веднага 88800 лева.

Ако лицето има натрупани 300 точки осигурителен принос до момента, трябва да плати за още 300 месеца четирикратния размер на осигуровката за пенсия, върху средния осигурителен доход в страната = 300 месеца * 250 лева = 75000 лева

Общо разходите, които трябва да направи са 88800 + 75000 = 163 800 лева и лицето на 45 години ще може да се пенсионира.

Това не изключва възможността 45 годишния пенсионер да продължи да работи ако иска. Колкото повече работи, толкова повече ще му се увеличава приноса към системата и следователно пенсията, която ще получава. Приносът, който ще получава обаче ако е пенсиониран преди навършване на стандартната пенсионна възраст, и работи до навършването й, при среден осигурителен доход в страната през съответния месец ще е 0,25 точки, а не 1 точка. Тъй като младия пенсионер вече получава пенсия и ще я получава по-дълго от средния пенсионер, а за всеки месец получаване на средна пенсия, средния човек трябва да работи 4 месеца. След като навърши пенсионна възраст и ако продължава да работи, то за месеца, в който се осигурява върху средния доход в страната, ще получава 1 точка осигурителен принос, както и всички останали.

Защо който иска да се пенсионира по-рано от пенсионната възраст да трябва да плаща и за здравно осигуряване и за майчинство, а не само осигуровките за пенсия? Справедливо ли е това?

Да, защото от момента на пенсионирането си, човекът има до края на живота си всички права на пенсионерите – безплатно здравно осигуряване, преференции за градския транспорт, за държавните железници и т. н. Независимо, че е пенсионер, всеки трябва да даде принос към поддържането на демографското равновесие чрез вноските за фонда за майчинство, за да бъде пълноценен член на обществото. Освен това новата пенсионна система отчита приноса на всеки към системата. А в тази система всички, за да получат 1 точка принос плащат полагащите се осигуровки върху средния осигурителен доход в страната. Затова и всеки, който иска да се пенсионира предсрочно, трябва да плати равностойната сума върху всички предвидени осигуровки към датата на предсрочното си пенсиониране. Само тогава неговия принос би бил съпоставим към приноса на всички останали пенсионери. Четирикратния размер на вноските за пенсия е, за да се покрият допълнителните разходи през годините до навършване на пенсионната възраст. Четирикратния размер на вноските за приноса, който е натрупало лицето до момента са, защото и на база на тях ще получава своята пенсия, което отново е непредвиден разход и някой трябва да го плати.

Инфлацията

Модела на осигурителния принос по никакъв начин не може да бъде засегнат от инфлацията. Системата дава всеки месец определен брой точки на работещите, в зависимост от съотношението между тяхната работна заплата и средната работна заплата за страната.

За пример: ако А работи за 1000 лева на месец, а средната работна заплата през този месец е 500 лева, А ще получи за месеца 2 точки принос.

В работи за 500 лева на месец, което е средната работна заплата в страната и съответно ще получи 1 точка принос.

Ако следващия месец, в резултат от каквито и да е събития инфлацията е довела до това, че средната работна заплата е станала 5000 лева, ако останалите социално-пазарни отношения в страната са се запазили, би трябвало А да получава за същата си дейност 10000 лева на месец, а B за същата си дейност 5000 лева на месец. В този месец приноса на A отново ще бъде 2 точки, а на B 1 точка.

Инфлацията може да има изключително негативни последици върху всички останали сектори и фактически да се отрази и на реалния размер на пенсиите в страната, но приноса на всеки към системата днес, след 10 години, след 40 години или след 140 години ще се отчита по един и същи начин. Важно е това, което човекът е давал през съответния месец спрямо всички останали. В бедни години може да е по-малко в номинална стойност, но пенсионната система се интересува от реалния му принос, който да може да бъде съпоставим през годините.

Друго важно нещо е, че парите за пенсии не могат да бъдат изядени от инфлацията, защото това, което се изкара през годината се дава веднага на пенсионерите. Една тежка инфлация не би могла да нанесе твърде големи поражения върху пенсионната система или най-малкото те не биха били по-големи от пораженията върху всички останалите сектори в страната.

Какво предвижда пенсионната система за лицата, за които не може да се определи с точност приноса им

Няма да бъде невероятно, ако за някои от пенсионерите не могат да се намерят данни да се определи какъв е бил приносът им към системата по новия начин на изчисляване. В този случай държавата ще приема предполагаемо стандартно заплащане за всеки вид на професията за съответния период и ще го съпоставя със средната работна заплата през този период, за да се определи приносът.

Като допустима възможност за вече пенсиониралите се е индивидуалния им коефициент, определен по старата система да се умножи по броя месеци осигурителен стаж, от което да се получи и размера на осигурителния принос за тези лица. Ако се приеме този подход, на никой не трябва да може да му се признае повече от индивидуален коефициент равен на максималния осигурителен доход в страната спрямо средния осигурителен доход към момента на въвеждане на новия модел.

Например, ако пенсионера Х е работил 40 години и има индивидуален коефициент 6 по стария модел, ако към месеца, в който се провежда прехода към новия модел максималния осигурителен доход е 2000 лева, а средния осигурителен доход е 500, то за лицето Х ще означава, че индивидуалния му коефициент по стария модел не би могъл да бъде повече от 4 (2000/500), следователно осигурителния принос, който ще му бъде признат ще е равен на 4 * 40 години * 12 месеца, или 1920 точки осигурителен принос.

Какъвто и вариант да се избере за пенсионерите в заварено положение, трябва да се вземе компромисно решение, като е недопустимо отделни лица, или групи лица да се облагодетелстват за сметка на обществената солидарност.

Хората, които не доживеят пенсия и техните семейства

Държавното обществено осигуряване по модела на осигурителния принос ще осигурява наследствена пенсия за наследниците на предсрочно починалия (съпруга(та) и децата) в процент от пенсията (зависещ от броя наследници), която наследодателя е получавал или би имал право да получава. Пенсията, която наследодателя е получавал или е имал право да получава по новия модел е:

– Минималната социална пенсия в страната (100 лева за примера) и

– Съответстващото допълнение от точките принос, които човекът е заработил по време на живота си

Например:

– Възрастта за пенсиониране е 65 години

– Средната продължителност на живота е 75 години

– Минималната социална пенсия в страната е 100 лева

– 1 точка осигурителен принос за съответната година е оценена на 3,75 лева

– Човекът X е на 55 години и е работил 30 години върху средната работна заплата в страната през цялото време, натрупал е 30 години * 12 точки = 360 точки осигурителен принос

В този случай семейството на наследодателят ще получава като наследствена пенсия общо до 100 лева (минималната социална пенсия) + 360 точки принос * 3,75 (лева, на колкото е оценена една точка принос за съответната година) / 12 месеца = 100 + 112,50 = 212,50 лева месечно. При 1 наследник, размера на пенсията е 25% от тази сума, при 2 наследника 50%, при три 75%, а при 4 и повече наследници 100%. Във всички случаи наследствената пенсия, която се отпуска, не може да бъде по-малка от минималната социална пенсия в страната (100 лева за примера).

Съпруга(та) ще може да получава наследствена пенсия 5 години преди навършване на пенсионна възраст (приемственост от настоящия модел пенсионна система в България). Ще може да получава наследствена пенсия и преди това, ако се грижи за деца на възраст до 18 години или до 26 години ако продължават да учат или са се инвалидизирали до 18, съответно 26 годишна възраст. Правото на наследствена пенсия се губи, ако се сключи брак повторно.

Децата ще могат да получават своя дял от наследствената пенсия до навършване на 18 годишна възраст или до 26 годишна възраст, ако продължават да учат, както и след това ако са се инвалидизирали до 18, съответно 26 годишна възраст. Това е друг вид солидарност, запазена от сегашната осигурителна система, в защита на децата и взаимствана от повечето осигурителни системи по света.

По стария модел родителите на наследодателя имат право на наследствена пенсия, което по модела на осигурителния принос отпада като възможност. Но за тези, които при въвеждането на новата система вече получават наследствена пенсия на това основание, размера й ще се капитализира еднократно към личната пенсия, като общия размер на пенсията, който ще получават след капитализацията, не може да бъде по-голям от тавана на пенсията наложен при старата система (700 лева месечно).

Наследствените пенсии могат да се тълкуват по-скоро като социални помощи за семейството на наследодателя, затова няма да се финансират от бюджета на фонд „Пенсии“, а от централния бюджет през фонд „Пенсии, несвързани с трудова дейност“.

(Минимален осигурителен стаж)

При модела на осигурителния принос понятието осигурителен стаж става излишно. Моделът не се интересува от годините, през които е работил всеки, а от приноса, който е давал към системата, освен за професии определени със закон, където при натрупани определени години трудов стаж ще е възможно по-ранно пенсиониране (служители на МВР, на отбраната, работещи при тежки условия на труд и др., които спрямо допълнителните осигуровки плащани за 1-ва и 2-ра категория труд ще получат възможност за по-ранно пенсиониране от стандартната възраст). Но и в тези случаи за преференциалните условия на пенсиониране, ще бъде платено и системата няма да бъде ощетена.

Специални правила за майките по модела на осигурителния принос

С оглед на това, че по време на майчинството, майките са лишени от възможност да се трудят и да генерират осигурителен принос, те ще се стимулират при пенсиониране с „административен принос“ към системата – с по 10 точки осигурителен принос за всяко живородено дете (но за не повече от 3 деца). Този служебно получен осигурителен принос ще участва единствено при изчисляването на размера на пенсията им. Например – майка на 2 деца е работила 30 години и е плащала осигуровки върху средната работна заплата в страната. Тя ще има реален принос от 30 години по 12 месеца = 360 точки принос + 2 деца по 10 точки принос по право = общо 380 точки осигурителен принос при пенсиониране.

Минимален осигурителен принос за пенсиониране

В общия случай минималния принос, който разрешава на навършилия пенсионна възраст да се пенсионира при условията на всички останали пенсионери ще е равен на 75% от средния принос на всички пенсионери към 30.09 на годината предхождаща пенсионирането, като към тази дата се проектира бюджета на държавното обществено осигуряване. Или ако се предположи, че средния гражданин работи 40 години при средните доходи, осигурителния му принос е 40 години * 12 месеца * 1 точка принос = 480 точки осигурителен принос. За пенсиониране при навършване на пенсионна възраст ще са необходими поне 360 (75% от 480) точки осигурителен принос. Така и хората, които работят на по-ниски от средните за страната доходи през целия си живот, или не са имали възможност да работят по редица причина през цялото време, могат да си наваксват точките и в крайна сметка да се пенсионират нормално.

Когато навършилият пенсионна възраст няма минималния осигурителен принос, трябва или да продължи да работи или да заплати за точките осигурителен принос, които не му достигат, като 1 точка осигурителен принос е равна на всички осигуровки в страната върху средния осигурителен доход в страната.

Когато лицето е натрупало поне 50% от средния осигурителен принос на всички останали пенсионери, ще има право да се пенсионира 25% по-късно, ако приемем, че 100% представляват 10 години и това е периода между възрастта за пенсиониране и средната продължителност на живота. По този начин въпреки липсата на осигурителен принос, и когато лицето не може да си позволи да закупи необходимия минимален принос за пенсиониране, ще може да се пенсионира с няколко години по-късно след навършване на стандартната пенсионна възраст.

Извън тези случаи, при недостиг на осигурителен принос, когато се навърши пенсионна възраст, лицето ще може да се пенсионира, с минималната социална пенсия за старост (която за 2011 г. е 100,86 лева), когато навърши средната възраст между възрастта за пенсиониране и средната продължителност на живота (в случая ако този период е средно 10 години, то лицето ще може да получава минималната социална пенсия 5 години след навършване на стандартната пенсионна възраст), и ако е живяло в страната поне 183 дни през 40 отделни години. Това е още един вид солидарност за хората, които не са имали по една или друга причина възможност да натрупат необходимия минимален брой точки осигурителен принос за пенсиониране при условията на всички останали (които получават минимална пенсия + надбавка за осигурителен принос).

Защо е нужна тази солидарност? На практика е възможно някой през цялата си кариера да не плаща никакви данъци, през цялото време да е в „сивия сектор“, да няма никакъв принос, но въпреки това на определена възраст ще получи минималната социална пенсия ако е живял в страната 40 години. Справедливо ли е да е така? И това лице всъщност наистина ли няма никакъв принос към системата? В действителност няма как някой да живее, без през цялото време да не даде никакъв принос към системата. Отиването до магазина и закупуването на продукти води до заплащане на данък върху добавената стойност (ДДС), който влиза в държавния бюджет. Тоест лицето при всички случаи с потреблението си допринася за приходите в бюджета. Освен това, отивайки до магазина и купувайки си дадена стока, в цената й освен ДДС е калкулирана и някаква печалба за собственика на магазина. Собственика на магазина ще може да плаща заплатите на своите служители. Ако го нямаше „лицето от сивия сектор“, нямаше да има приход в бюджета от ДДС, печалбата на собственика щеше да е по-малка, а вероятно щеше да е необходимо и да се прави оптимизации на персонала и щеше да се стигне и до загуба на работни места. Затова дори и никакви преки данъци да не е плащало лицето, то при всички случаи е допринесло с нещо за благото на всички, следователно тази минимална солидарност в последните си години, в никакъв случай не я получава безплатно.

Мобилност на пенсиите за временно работещите в България

Гражданите на ЕС (и други страни, с които България има международни споразумения за мобилност на пенсиите), които временно работят в България и не се натрупали минималния брой точки принос, за да получават пенсия за осигурителен принос и възраст, при пенсионирането си в постоянната страна, където живеят, но не преди навършване на стандартната пенсионна възраст в България, ще получават от българска страна пенсия в зависимост от натрупаните точки осигурителен принос (втория стълб за пенсия от държавното обществено осигуряване), без право на основната минимална социална пенсия (първи стълб за пенсия от държавното обществено осигуряване).

По модела на осигурителния принос пенсиите ще се индексират автоматично веднъж в последния ден на годината и промяната ще влиза от началото на следващата календарна година (освен ако изключителни обстоятелства не налагат да се индексират по-често).

Тъй като бюджета на държавното обществено осигуряване се приема преди началото на следващата бюджетна година, разчетите трябва да се направят към дата няколко месеца преди началото на следващата година. Затова към 30.09 на предходната година ще се събират броя на точките от приноса на всички пенсионери. Бюджета за пенсии предвиден за разпределение на база на приноса се разделя на всички точки в системата, за да се получи на колко се оценява една точка принос.

Получавания недостиг в пенсионната система през следващите години ще се компенсира или от натрупан преди това излишък или в близките години чрез сребърния фонд, натрупаните средства в задължителните частни пенсионни фондове, които преминават към НОИ или в краен случай от държавния бюджет.

Всеки пенсионер ще може самостоятелно да си пресметне пенсията, която ще получава през следващата година като правителството обяви официално следните данни към 30.09:

– Броя на пенсионерите

– Бюджета определен за пенсии

– Минималната пенсия за старост

– Общия брой точки принос на всички пенсионери в системата и си знае броя на точките осигурителен принос, които е натрупал до момента.

За пример:

Пенсионер знае, че броя на пенсионерите е 2 милиона, минималната пенсия е гласувана на 100 лева, бюджета за пенсии (от фондовете на ДОО и трансфери от бюджета) е 6 милиарда, точките принос, които е натрупал през кариерата си е 500.

Следователно на 2 милиона пенсионера трябва да се осигури по 100 лева минимум пенсия на месец. Това прави 2,4 милиарда на година. Останалите 3,6 милиарда ще се разпределят на база принос. Известно е, че всички точки в системата са 960 милиона и това означава, че всяка точка принос е равна на 3,75 лева годишно.

Пенсионера има 500 точки принос и ще получи по 3,75 лева за всяка една от тях през годината или общо 1875 лева. За 12 месеца това прави по добавка на база на приноса от 156,25 лева на месец. Пенсионера има и гарантирани 100 лева минимална пенсия и общата му пенсия през годината ще бъде 256,25 лева на месец.

На въпроса защо да е точно толкова, от модела става ясно, че бюджета за пенсии е една обща трапеза за всички пенсионери. Модела дава възможност за максимално справедливо разпределение на трапезата, така че там където има най-голяма нужда, там да бъде насочена допълнителна част от трапезата спрямо сегашната пенсионна система.

Дефицит

За да бъде пенсионния модел в равновесие, е нужно средния гражданин да работи в продължение на средно 40 години, ако ще получава пенсия средно 10 години.

Тъй като модела не предвижда спестявания и излишъци, които да се обезценяват, от което губещите са хората, за да се плати на 1 пенсионер средната пенсия в размер от 50% от средния осигурителен доход са нужни 4 работещи със средните доходи в страната, от които да се вземат 12,5% осигурителна вноска за пенсия. Би било нормално да има всяка година или малко дефицит или излишък в системата, защото няма как да се изчисли със сигурност през следващата година колко ще са пенсионерите. Но ако дефицитът е твърде голям, ще е очевидно, че пенсионната система се използва и за други цели.

Един от въпросите, на който трябва да се отговори, когато с помощта на модела на осигурителния принос се постигне справедливост на пенсионната система, но с голям дефицит по редица причини е – този дефицит толкова ли е лош? Въпрос много дискусионен. От една страна с ниските осигурителни вноски (а те реално са точно каквито трябва да бъдат, защото средния човек ако работи 40 години и плаща вноска за пенсия от 12,5%, то напълно ще си е изработил своите 50% от средния доход в страната пенсия в продължение на 10 години средно след пенсиониране) се стимулира икономиката. На работещите не им се изземват веднага допълнително осигуровки, така оставените допълнително пари в хората могат да бъдат превъртени поне веднъж на пазара, с тях да се купи някакво благо, от което съответния гражданин ще задоволи някаква своя потребност. Върху благото ще бъде платен данък върху потреблението и парите ще отидат в държавния бюджет, като ще могат да финансират дефицита в пенсионната система. Търговеца, който е продал съответното благо ще плати заплати на своите служители, върху които ще се внесат и осигуровки. Тези служители ще си купят някакво друго благо, ще задоволят някаква своя потребност, като ще платят данък върху потреблението, който отново ще отиде в бюджета и ще може да финансира дефицита в пенсионната система и т.н. Следователно по-добре пенсионната система, след като е справедлива и социална, и ако няма друг начин, да е на дефицит и да се дофинансира от косвените данъци.

И въпреки това, трябва да се отговори на въпроса как да се увеличи съотношението работещи/пенсионери, за да спадне дефицита в пенсионната система и по-голяма част от косвените данъци да отиват за нещо, което ще дърпа икономиката в страната напред.

Чисто теоретично в следващата таблица е разгледано следното предположение, че в страната естественият прираст в пенсионната система е 0 за дълъг период от време, хората са изключително здрави и всички стигат до средната продължителност на живота (и не я преминават). Тя е 75 години. Пенсионната възраст е 65 години. Заложено е средния гражданин да работи средно 40 години до навършване на пенсионна възраст. Всяка година се раждат по 100 хиляди деца, и си отиват 100 хиляди възрастни. При това идеално състояние, съотношението работещи/пенсионери би трябвало да бъде поне 4/1 и всъщност да няма никакъв дефицит в пенсионната система, като осигуровките за пенсии ще бъдат ниски в същото това време.

Обща численост на населението 7,5 милиона души. Ако приемем, че за да се самофинансира пенсионната система са нужни 4 работещи спрямо 1 пенсионер, при тази хипотеза, при която естествения прираст в страната е нулев, ефекта ще се постигне. 700 000 от работоспособното население или около 15%, биха могли по всяко време да не работят, за да учат или да си търсят по-добра работа, и въпреки това системата ще работи без дефицит.

Тази хипотеза обаче не е възможна на практика и би била гибелна за хората, защото няма никакво развитие, а само се поддържа статуквото. Всички се стремят към увеличаване продължителността на живота, което е най-нормалното нещо. Само че след като се увеличава продължителността на живота е нужно или да има положителен естествен прираст или пенсионната възраст да се повишава постоянно, но тъй като на никой работодател няма да му трябват възрастни хора, които да отстъпват по качества на останалите служители, то не е достатъчно само да се поддържат възрастните хора физически живи, те трябва да бъдат запазени в отлично здраве и форма през целия си живот. В този случай се осигурява стабилност на социално-осигурителните системи, на обществото, но стабилност не означава поддържане, а нищо по-малко от постоянна еволюция. Слабите видове осигуряват постоянната си еволюция чрез по-голямо количество. Хората обаче не могат да разчитат на това за дълго и нямат друг вариант пред себе си освен качествена и постоянна еволюция.

Преход към новия пенсионен модел на осигурителния принос

Всички новопенсиониращи се ще получават пенсия изчислена по новия модел. Пенсиите на настоящите пенсионери ще се преизчислят по новия модел. Пенсията на получаващите по-висока пенсия по стария модел, няма да се повишава, докато не се изравни с пенсията, която ще получават по модела на осигурителния принос. Дефицита в пенсионната система до постигането на баланс, ще се финансира чрез трансфери от държавния бюджет както досега, чрез „Сребърния фонд“ и чрез събраните средства в задължителните частни пенсионни фондове, които преминават за управление от НОИ.