Защо? Искате да покорите една от признатите 39 планини в България?
И една от 10-те първенци, за които се получава значката „Покорител на планинските първенци“?
Или искате да видите гледки, които само тук може да се видят?
Или може би всичките отговори са точни?
Няма значение, щом сте чули за съществуването на Руй, вече ще знаете, че това е една от планините с най-красиви панорами в България, че и към Сърбия. Ако добре разгледате българо-сръбската граница ще забележите, че там има неестествено забит триъгълник, някак си така на българска територия. Ами обяснението е просто – и сърбите искат да могат да се качат на връх Руй и да му се радват на хубавините.
Преди да тръгнете е необходимо поне 1 ден по-рано да уведомите гранична полиция, тъй като върха се намира на границата със Сърбия.
Най-лесно е да напишете мейл до nsgp@mvr.bg, където да опишете 3 имена и ЕГН на всички, които ще участват в пътуването, дата и прогнозни часове на пътуването, телефон за връзка с организатора на пътуването (или ако е 1 човек – неговия телефон). Също така цел на пътуването и местата, които ще бъдат посетени. Обикновено ще получите обаждане, където да ви кажат, че всичко е наред и ако имате проблеми на границата да се обадите на телефона, от който ви се обаждат или телефона, който продиктуват.
Режимът за уведомление е задължителен. Ако не уведомите полицията, в случай, че бъдете спрени на границата, вероятно ще трябва да пишете обяснения в най-близкото районно. В случай, че ви спрат полицаите от сръбска страна, тогава вероятно ще бъдете предадени на най-близкото КПП. По-добре да не си разваляте хубавия ден.
Кога е подходящо да посетите Руй планина – може би месеците май (след като са се стопили снеговете, няма лед) до ноември в хубави слънчеви дни с прогнози за времето без вятър и дъжд.
Какво да облечете – върхът е много ветровит, така че изберете нещо да пази от вятър. Шапка – по същата причина. В случай, че сте послушали и сте отишли в топъл ден с прогноза за без вятър, то пак трябва шапка да пази от яркото слънце. А яке винаги се носи – понякога синоптиците грешат…
Вода по пътя няма (ако не броим реката по пътя и една чешма на хижа Руй), затова по-добре си носете, и ако сте в топлите месеци на годината – вземете си достатъчно вода. Фенерче също. Личната карта задължително също я носите. Не се препоръчва да ходите в района сами – разходката е твърде хубава и около 4 часа на посока, но пък и сами пак е хубаво.
Телефоните заредени, винаги си носете и допълнителни батерии. Проверете преди да планирате пътуването прогнозата за времето – трябва ви ден с много часове слънчево време и без облаци (иначе само ще пропуснете изключителната панорама от върха и по билото), 0% шанс за дъжд или сняг, да няма мъгла и вятъра да е под 15 км в час (специално проверете за вятъра, много е неоптимално да сте на такова хубаво място, а да трябва бързо бързо да се махнете от там)
Meteoblue.com
Как да стигнете до Руй?
1. Ако сте от София – хващате колата в посока Перник, след това през Брезник се отправяте към град Трън. От там хващате пътя към село Ломница. Преди него по пътя се отбийте в механа Ерма. Тук дават печата за „Покорител на планинските първенци“, а и може да похапнете. След това минавате с колата покрай паркинга за Ждрелото на река Ерма. Малко след него пътя (асфалтов) започва да се стеснява и трябва да се кара по-бавно. А колкото по-близо стигате до селото, става по-тясно и си карайте с 20-30 км. в час. Това ще е отговорното шофиране в този район. Не би било мечтаната ситуация да идва кола от другата посока, а вие да шофирате безотговорно. Все пак сте тръгнали на хубава разходка и не си търсите белята. От центъра на София до началната точка в Ломница ще стигнете за около 100-110 минути с отговорното шофиране. Ако карате по-бързо, може да ви отнеме много повече време.
2. Да започваме с планината. Тук се паркира колата в село Ломница. Продължава се пеша по пътя 2-3 минути докато се достигне разклона с табела, след което се поема наляво. Вървейки си, точно на това място има куче, което е вързано, обаче дебне и изведнъж почва да лае. И така човек може да се стресне ако не знае предварително. От тук нататък се следва постоянно основния път, без да си прави човек излишни експерименти. Напълно е безопасно ако човек не се отклонява и сам не си търси белята. На това място се продължава от ляво – това е основния път.
Скоро ще се достигне момент, в който трябва да се пресече реката. Не е дълбоко, хубаво е да се внимава да не се хлъзне на камъните човек и да падне. В крайна сметка и малко измокряне няма да е чак толкова. След острия завой се продължава по главния път нагоре.
Не след дълго се достига разклонение към връх Стоянов камък (946 м.). Пропускаме го и си продължаваме по главния път.
За някои може да им се стори маршрута дълъг и скучен – всъщност изкачването на Руй си е много приятна разходка покрай река в гората. Само да не забравяме за денивелация от село Ломница около 1000 метра.
Някъде тук ако човек реши да си създаде трудности, може да се пробва да пробие към връх Чукленик и вместо да си кара по хубавия главен път, бие в непознатото без пътека надясно и почва да катери. Съвсем в началото може да се набере див чесън, а по-нататък не се препоръчва да се продължава. Иначе започва да става все по-трудно и стръмно (особено на слизане най-добре да се подпирате и с някаква щека или клони, защото риска от падане надолу към деретата не е за пренебрегване) без никаква възможност за ориентация. Все пак ако тръгнете да падате и ако е успокояващо, може да се спре в първото дърво по пътя… Има дървета достатъчно ама няма да е твърде приятно спирането. Най-интересното е, че почти преди върха се вижда това, или с други думи на българска територия има мрежа, която пречи да се стигне до така хубаво изглеждащата в Google Maps поляна с изглед към връх Руй. И това е най-добрата панорама, която може да се вземе от подножието на Чукленик, с изглед към връх Руй. Дали си заслужава – всеки сам да си прецени. По-скоро не, защото тази отбивка струва по час и половина в посока при 4×4 на качване и с шейна на слизане (ако се досещате за какво става дума). И губите едни 2-3 часа, които биха могли да се използват за качване на далеч по-панорамни места като връх Орловец например. В същото време е изключително изтощително и тази отбивка може да коства въобще да нямате сили да се изкачи връх Руй. Затова по-добре пропуснете този червен участък.
Независимо дали не сте послушали за връх Чукленик или не, трябва да се върнете на главния път Ломница – Руй. Продължавате си по пътеката още известно време като след няколко резки завоя ще достигнете Рибарника. Няма как да си налеете вода от тук. Продължавате по пътя, който вече става все по-стръмен. Не е страшно, само малко повече ще се натоварват в този момент бедрата. След още няколко резки завоя излизате на светло и след още един минимален епизод в горичката излизате пред хижа Руй.
Човек може да си направи пикник на поляната или заслона до нея. Открива ни се и гледка към върха.
След почивка или не, пътя към върха преминава през градината на хижа Руй. Влизате директно през вратата.
До хижата има чешма, обаче водата може и да има вкус на пясък, особено ако не е ползвана скоро. Все пак хижата има място, където да се седне за малко и да се почине.
Продължавате след чешмата и ще видите малка пътека – това е посоката. Ту горичка, ту на светло. Основното е, че след хижата участъка става много по-стръмен. Скоро след това достигате табела, където пише, че сте в гранична зона – на прав път сте, а най-сериозната част се задава (не падналите дървета по пътя). Предстоят няколко смени на горичка с открит терен преди да разберете защо сте дошли на това място – първо открива ви се гледка към връх Орловец. Същевременно забележете под какъв наклон е изкачването. Преодолява се това и малко по-нагоре се отварят гледки към Гребен планина и много повече.
Това е може би мястото с най-хубава панорама от страната към България. И метри преди върха.
Най-накрая на връх Руй. От Ломница до върха може да се стигне за под 3 часа с нормална крачка и снимане, и без отклонения от основната пътека.
Хубаво е да се пестят силите за участъка от хижа Руй към върха (40-50 минути продължава), защото ако до хижата почти няма да усетите натоварване, то след нея следва истинска кардио тренировка и за бедра.
И още една панорама. От връх Руй към Сърбия също изглежда райско
Като се наситим на гледките (или вятъра ни изгони от там) може полека да почнем да слизаме.
Гледка към върха точно на границата със Сърбия. И още една.
На слизане пред нас е връх Орловец и Гребен планина.
Още малко да се понаслаждаваме на гледките преди да се приберем в горичката. Ако преди това имате достатъчно време може да се посети и връх Орловец пред нас.
Колкото и да е хубаво, трябва да тръгнете наобратно. Слизането до хижата отнема същото време като изкачването (а тук е добре да се спомене, че ще е добре да сте с удобни обувки за планина – с токчета не може да знаете, с допълнително пространство, за да спестите излишно набиване на палците на краката. И след хижата идва отново горичката…
Руй планина е място, където ще се върнете, и то не само още веднъж, а много пъти. Не става дума за печати, медали или нещо друго подобно – просто е прекалено хубаво там за само веднъж
Alexander Todorov Network 