Нов Кодекс за социално осигуряване – по модела на осигурителния принос

КОДЕКС ЗА СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ

В сила от 01.01.2014 г.

Предмет

Чл. 1. Този кодекс урежда обществените отношения, свързани с осигуряването при общо заболяване, трудова злополука, професионална болест, инвалидност, майчинство, безработица и/или професионална квалификация, старост и смърт.

Част първа.
ДЪРЖАВНО ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ

Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Принципи на осигуряването

Чл. 2. Държавното обществено осигуряване се осъществява въз основа на принципите на:

1. задължителност и всеобщност на осигуряването;

2. солидарност на осигурените лица;

3. равнопоставеност на осигурените лица;

4. социален диалог при управлението на осигурителната система;

Обхват на осигуряването

Чл. 3. (1) Държавното обществено осигуряване предоставя обезщетения, помощи и пенсии при:

1. временна неработоспособност;

2. временна намалена работоспособност;

3. инвалидност;

4. майчинство;

5. безработица;

6. старост;

7. смърт.

(2) Лицата, които подлежат на държавно обществено осигуряване, се осигуряват във:

1. фонд „Общо заболяване и майчинство“;

2. фонд „Пенсии“;

3. фонд „Трудова злополука и професионална болест“;

4. фонд „Безработица“.

(3) За осигурените лица се внасят осигурителни вноски в размерите, определени за фондовете „Общо заболяване и майчинство“, „Пенсии“, „Трудова злополука и професионална болест“ и „Безработица“.

Осигурени лица

Чл. 4. (1) Задължително осигурени за случаите по този кодекс са:

1. работниците и служителите, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансиране.

2. държавните служители;

3. представителите на съдебната власт;

4. представителите на вътрешната и външната сигурност в страната;

5. членовете на кооперации, получаващи възнаграждение в кооперацията по трудово правоотношение;

6. изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества, лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, синдиците и ликвидаторите;

7. лицата, упражняващи трудова дейност и получаващи доходи на изборни длъжности;

8. специализантите, които получават възнаграждение по договор за обучение;

9. лицата, които полагат труд без трудово правоотношение, след намаляването на възнаграждението с разходите за дейността;

10. морските лица

11. лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност;

12. едноличните търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества;

13. регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители.

(2) Осигурителните вноски на лицата по ал. 1, т. 1-8, са за сметка на осигурителя. Когато възнагражденията са начислени, но не са изплатени, или не са начислени, осигурителните вноски се внасят от осигурителя до края на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът.

(3) Редът за осигуряване на лицата по ал. 1, т. 9-13, се урежда от Министерския съвет по предложение на Националната осигурителна институция (НОИ).

(4) Ако лицата по ал. 1, т. 1-4 и т. 10, не са работили поради незаконно недопускане или отстраняване от работа, за този период се внасят осигурителните вноски за сметка на осигурителя върху последното брутно възнаграждение, ако лицето не е било осигурявано. Ако лицето е било осигурявано на друго основание, осигурителните вноски се внасят върху разликата между последното брутно възнаграждение и осигурителния доход за периода, ако този доход е по-малък.

(5) Ако лицата по ал. 4 са били без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи – от датата на уволнението до възстановяването им на работа; за този период се внасят осигурителни вноски по правилата на ал. 4.

(6) Ако уволненият поради задържане от органите на властта е останал без работа в резултат на това, и не е бил привлечен като обвиняем, или е бил оправдан, или наказателното производство е било прекратено или наложеното наказание лишаване от свобода е признато по съответния ред за неоснователно наложено поради това, че не е извършил деянието или че извършеното деяние не съставлява престъпление; за този период се внасят осигурителни вноски за сметка на републиканския бюджет върху средния месечен осигурителен доход на лицето за последните 12 месеца преди месеца на задържането.

(7) Ако трудоустроеното лице не работи, тъй като не му е предоставена подходяща работа от осигурителя съобразно предписанието на здравните органи; за този период се внасят осигурителните вноски за сметка на осигурителя върху полагащото се обезщетение.

(8) Върху обезщетенията, които лицето е получавало за времето, през което е останало без работа по трудовото законодателство, законодателството за държавните служители и законодателството в областта на висшето образование; за този период се внасят осигурителни вноски, върху получаваното обезщетение.

(9) За сметка на държавния бюджет, върху минималната работна заплата в страната се внасят осигурителните вноски по този кодекс и други предвидени осигуровки със закон, за родител (осиновител) или съпруг(а), за периода, в който са полагали грижи за инвалиди с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане над 89 на сто, които постоянно се нуждаят от чужда помощ, поради което не са били осигурени или не са получавали пенсия.

Чл. 5. (1) За всяка година се приема закон за бюджета на държавното обществено осигуряване.

(2) С този закон се определят:

  1. консолидирания бюджет за всички фондове от държавното обществено осигуряване;
  2. участието на държавата чрез трансфери във фондовете за обществено осигуряване;
  3. минималната месечна социална пенсия;
  4. минималния и максималния размер на обезщетенията по този кодекс;
  5. стойността в парично изражение на една точка осигурителен принос по чл. 10 за съответната година;
  6. други разпоредби определени със закон

Осигурители

Чл. 6. (1) Осигурител е всяко физическо лице, юридическо лице или неперсонифицирано дружество, както и други организации, които имат задължение по закон да внасят осигурителни вноски за други физически лица. Държавата може да участва в осигуряването при всички случаи и чрез трансфери във фондовете за обществено осигуряване в размерите и по реда на закона по чл. 5.

(2) Самоосигуряващ се е физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски за своя сметка. Държавата може да участва в осигуряването на самоосигуряващите се лица чрез трансфери във фондовете за обществено осигуряване в размерите и по реда на закона по чл. 5.

(3) Регистрацията на осигурителите и самоосигуряващите се лица в НОИ се извършва служебно въз основа на данните в регистъра и базите данни за задължените лица съгласно данъчно-осигурителното процесуално законодателство, на специализирания държавен орган по приходите.

(4) Осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично представят в специализирания държавен орган по приходите данни за:

1. осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, здравното осигуряване, вноските по други фондове съгласно наредбата по ал. 5 и облагаемия доход по законодателството за облагане на доходите на физическите лица – поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване;

2. дължимите осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, здравното осигуряване, вноските по други фондове съгласно наредбата по ал. 5 и данък по законодателството за облагане на доходите на физическите лица.

(5) Съдържанието, сроковете, начинът и редът за подаване и съхраняване на декларациите по ал. 4 се определят с наредба, издадена от ресорния министър по финансите. Данните по ал. 4 се използват за изчисляване и отпускане на пенсиите, паричните обезщетения и помощите.

(6) Осигурителят е длъжен да издава безплатно документи за осигурителен принос и осигурителен доход:

1. при прекратяване на трудови или служебни правоотношения – в срок до 30 дни от прекратяване на правоотношението;

2. по искане на осигуряваното лице или негов представител – в 14-дневен срок от искането.

(7) Специализирания държавен орган по приходите предоставя на НОИ данните по ал. 4, т. 1, за приходите от осигурителни вноски, данните от уведомленията съгласно трудовото законодателство и данните за открити и закрити банкови сметки на осигурителите и самоосигуряващите се лица. Редът за предоставяне на информацията се определя с инструкция, издадена съвместно от НОИ и специализирания държавен орган по приходите.

(8) При прекратяване на дейността на осигурителите, които нямат правоприемник, разплащателните ведомости се предават в съответното териториално поделение на НОИ, освен ако в закон не е определен друг ред за съхраняването им. Към разплащателните ведомости се прилагат и трудови договори (заповеди за назначаване), заповеди за преназначаване, заповеди за ползван неплатен отпуск над 30 работни дни, заповеди за прекратяване на трудови или служебни правоотношения. Когато прекратяването на дейността на осигурителя се извършва със съдебно решение за заличаване, удостоверението за предаване на ведомостите, издадено от териториалното поделение на НОИ, е задължително условие за постановяване на решението.

(9) НОИ създава и поддържа информационна система за разплащателните ведомости, предадени по реда на ал. 8. Данните от информационната система се използват за изчисляване и отпускане на пенсиите и паричните обезщетения.

(10) НОИ издава инструкция за условията и реда за приемане и съхраняване на документите по ал. 8.

(11) Специализирания държавен орган по приходите изготвя и представя в ресорното министерство по социалната политика и на ръководните органи на НОИ информация за размера на събраните социалноосигурителни вноски, тенденциите и предприетите мерки за тяхната събираемост на шестмесечие.

Осигурителни вноски и осигурителен доход

Чл. 7. (1) Размерите на осигурителните вноски се внасят във фондовете на държавното обществено осигуряване. Окончателния им размер се определя със закона по чл. 5 за съответната година, а базовите размери се определят с допълнителните разпоредби на този кодекс.

(2) Доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност. Със закона по чл. 5 се определят:

1. минималният месечен размер на осигурителния доход през календарната година за самоосигуряващите се лица;

2. основните икономически дейности и квалификационни групи професии, за които се въвежда минимален месечен размер на осигурителния доход за календарната година по дейности и групи професии, както и минималния осигурителен доход за тях.

(3) Осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1-9 се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по ал. 2, т. 2, а за лицата, за които не е определен минимален осигурителен доход върху получените месечни възнаграждения.

(4) Осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1-8 са за сметка на осигурителя.

(5) Възнаграждението за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 9, върху което се дължат осигурителни вноски, се определя след намаляването му с разходите за дейността, определени по реда на законодателството за облагане на доходите на физическите лица.

(6) Осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 10-13 са за сметка на осигурените лица и се дължат авансово: върху месечен осигурителен доход не по-малък от минималния месечен размер на дохода, определен със закона по чл. 5.

(7) Окончателният размер на месечния осигурителен доход за лицата по ал. 6 се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по законодателството за облагане на доходите на физическите лица.

(8) Окончателните осигурителни вноски за лицата по ал. 6 се дължат от осигурените лица върху годишния осигурителен доход в размерите за съответните фондове в срока за подаване на данъчната декларация.

(9) Годишният осигурителен доход се определя като разлика между декларирания или определения с влязъл в сила ревизионен акт по данъчно-осигурителното процесуално законодателство в страната, облагаем доход от упражняване на съответната трудова дейност и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски. Когато с данъчната декларация за предходната година са декларирани доходи, получени за извършена дейност през минали години, или е определен с влязъл в сила ревизионен акт по данъчно-осигурителното процесуално законодателство в страната, по-висок или по-нисък облагаем доход, лицето подава и коригираща справка за осигурителния доход за съответната година.

(10) За лицата, които получават доходи от дейности на различни основания по чл. 4, осигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните им доходи.

(11) Върху средствата за социални разходи, давани постоянно или периодично пряко на лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1-8 в пари или в натура, се внасят съответните осигурителни вноски, които не влияят на приноса по чл. 10 на осигуреното лице.

(12) Елементите на възнаграждението и доходите, върху които се правят осигурителни вноски, се определят с акт на Министерския съвет по предложение на НОИ.

(13) Справката по ал. 7 в годишната данъчна декларация по законодателството за облагане на доходите на физическите лица се утвърждава от ресорния министър по финансите и НОИ.

Ред за внасяне на осигурителните вноски

Чл. 8. (1) Осигурителните вноски се внасят до 10-то число на месеца следващ месеца, за който се дължат.

(2) Осигурителните вноски за лицата, които работят без трудово правоотношение, се внасят от осигурителя до 10-о число на месеца, следващ месеца на изплащане на възнаграждението.

(3) Работодателите, осигурителите, самоосигуряващите се лица и осигурителните каси внасят по съответната сметка на компетентната териториална дирекция на специализирания държавен орган по приходите чрез съответните банки, лицензиран пощенски оператор или поделенията им осигурителните вноски, като ползват единния идентификационен код.

(4) Осигурителите внасят осигурителните вноски за всеки месец поотделно. Дължимите осигурителни вноски за плащания при прекратяване на осигуряването или при отпуск извън редовното плащане на заплати или аванс се внасят заедно с първите следващи дължими осигурителни вноски.

(5) Банките отпускат суми за изплащане на трудови възнаграждения, включително за авансовото им изплащане, както и за парични обезщетения, и на други плащания от държавното обществено осигуряване само след представяне на платежно нареждане или друг удостоверителен документ за прехвърляне на осигурителните вноски и декларация от осигурителя, че са внесени всички дължими осигурителни вноски по този кодекс и осигуровките за здравно осигуряване към момента.

(6) Осигурителите, които нямат банкова сметка, внасят осигурителните вноски в брой в банките и в пощенските клонове и станции.

Осигурителни каси

Чл. 9. (1) Осигурителите и самоосигуряващите се лица могат да образуват осигурителни каси, които се регистрират в териториалната дирекция на специализирания държавен орган по приходите. Осигурителните каси провеждат осигуряването на своите членове. Осигурители, които са членове на осигурителните каси и имат наети на работа до 50 работници или служители, могат да провеждат тяхното осигуряване, както и осигуряването на лицата, работещи при тях без трудово правоотношение, чрез осигурителните каси.

(2) Осигурителните каси извършват осигуряването на лицата по ал. 1, като:

1. събират и превеждат в законоустановените срокове дължимите осигурителни вноски по този кодекс и вноските за здравно осигуряване по съответните сметки на специализирания държавен орган по приходите;

2. представят в съответното териториално поделение на НОИ необходимите документи за изплащане на паричните обезщетения и помощите от държавното обществено осигуряване;

3. оформят и съхраняват документите, свързани с осигуряването на членовете на касата.

(3) Начинът и редът за създаването и функционирането на осигурителните каси се уреждат с акт на Министерския съвет по предложение на НОИ, съгласувано със специализирания държавен орган по приходите.

Осигурителен принос

Чл. 10. (1) Осигурителният принос за всеки месец на всяко лице е равен на:

1. съотношението между работната заплата на лицето и средната работна заплата в страната за месеците до декември 1996 г. включително, като получения резултат се закръглява до втората цифра включително след десетичната запетая;

2. съотношението между осигурителния доход на лицето, за който са внесени осигурителните вноски дължими съгласно законодателството в страната и средния осигурителен доход в страната през съответния месец изчислен съгласно закона за всички останали месеци след месец декември 1996 г., като получения резултат се закръглява до втората цифра включително след десетичната запетая.

(2) Отделно от ал. 1, осигурителен принос придобиват по право майките – за всяко живо родено дете по 10 точки осигурителен принос, но за не повече от три деца.

(3) Извън случаите на предходните алинеи, осигурителен принос може и да се придобива в случаите на чл. 56, ал. 1, като срещу всяка точка осигурителен принос се внасят осигуровките, които се дължат от самоосигуряващите се лица, върху средния осигурителен доход в страната за месеца предхождащ месеца на внасянето.

(4) Лице, което се пенсионира по условията на чл. 56 или получава пенсия по чл. 62, но продължава да работи, за всеки месец, при който се осигурява върху средния осигурителен доход в страната, получава 0,25 точки осигурителен принос. След навършване на възрастта по параграф 1, ал. 1 от допълнителните разпоредби, за всеки месец, в който се осигурява върху средния осигурителен доход, получава 1 точка осигурителен принос.

(5) Лице, на което към деня на навършване на пенсионна възраст не достигат минималния брой точки осигурителни принос по параграф 2 от допълнителните разпоредби, може да ги придобие като внесе размера на дължимите осигуровки за самоосигуряващите се лица, върху средния осигурителен доход в страната, за месеца предхождащ месеца на внасянето.

(6) В случай, че през календарна година бъде отчетена инфлация по-голяма или равна на 20 на сто, максималния осигурителен принос, който може да бъде придобит през всеки месец от същата тази календарна година е не повече от 10 точки.

(7) Работещите в бюджетни предприятия по смисъла на Закона за счетоводството, както и в дружества, в които държавата има петдесет на сто или повече дялово участие, не могат да придобиват повече от 10 точки осигурителен принос месечно, независимо от дохода, върху който се правят осигурителни вноски.

(8) Всички неуточнени в този кодекс въпроси, свързани с осигурителния принос, се уреждат с акт на Министерския съвет по предложение на НОИ.

Осигурителни права на осигурените лица

Чл. 11. (1) Осигурените лица имат право на:

1. парични обезщетения за:

а) временна неработоспособност поради общо заболяване, трудова злополука и професионална болест, за санаторно-курортно лечение и при належащ медицински преглед или изследване, карантина, отстраняване от работа по предписание на здравните органи, гледане на болен или на член от семейството под карантина, належащо придружаване на болен член от семейството за медицински преглед, изследване или лечение, както и за гледане на здраво дете, върнато от детско заведение поради карантина в заведението или на детето;

б) трудоустрояване при временно намалена работоспособност поради общо заболяване, трудова злополука или професионална болест;

в) трудоустрояване поради бременност и кърмене;

г) бременност и раждане;

д) отглеждане на малко дете;

2. парични помощи за:

а) инвалидност поради общо заболяване, когато няма основания за отпускане на пенсия;

б) профилактика и рехабилитация, ако за последните 36 месеца предхождащи месеца, през който се провежда профилактиката и рехабилитацията лицето е натрупало не по-малко от 18 точки осигурителен принос по чл. 10, като това изискване не се прилага за лица с увреждания, резултат от претърпяна трудова злополука или професионална болест;

в) помощно-технически средства, свързани с увреждането;

3. обезщетения за безработица;

4. пенсии за:

а) осигурителен принос и възраст;

б) инвалидност поради трудова злополука или професионална болест;

в) инвалидност поради общо заболяване.

(2) При смърт на осигуреното лице съпругът (съпругата), децата и родителите имат право на еднократна помощ в общ размер две минимални работни заплати и на наследствена пенсия.

(3) Паричната помощ за инвалидност поради общо заболяване, когато осигуреното лице няма необходимия осигурителен принос за отпускане на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, е в размер на 60-дневното обезщетение за временна неработоспособност, определено съгласно чл. 14.

(4) Право на помощите по ал. 1 , т. 2, буква б) имат и лицата, получаващи лична пенсия за инвалидност, ако не са навършили възрастта за придобиване на пенсия за осигурителен принос и възраст, и не са осигурени.

(5) Условията за ползване и изплащане на парични помощи за профилактика и рехабилитация, както и процедурите за избор на юридически лица – изпълнители на тази дейност, се определят с наредба на надзорния съвет на НОИ.

Глава втора

ОБЕЗЩЕТЕНИЯ

Раздел I.

Обезщетения при временна неработоспособност и трудоустрояване

Право на обезщетение

Чл. 12. (1) Осигурените лица имат право на парично обезщетение вместо трудово възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат натрупан не по-малко от 12 точки осигурителен принос. Изискването за осигурителния принос не се отнася за лицата, ненавършили 18-годишна възраст.

(2) Осигурените лица имат право на парично обезщетение за трудова злополука или професионална болест, както и на обезщетение при трудоустрояване в тези случаи независимо от осигурителния принос.

(3) Паричните обезщетения за временна неработоспособност, трудоустрояване, бременност и раждане и за отглеждане на малко дете и помощите от държавното обществено осигуряване се изчисляват и изплащат от НОИ на осигурените лица по декларирана от тях лична банкова сметка. Ако лицето няма право на обезщетение или помощ, длъжностното лице, на което е възложено ръководството по изплащането на обезщетенията и помощите, издава разпореждане за отказ. Разпореждането се отменя, ако в давностния срок по чл. 102, ал. 4 лицето или осигурителят представят нови или допълнителни доказателства, установяващи правото на обезщетение или помощ.

(4) Осигурителят изплаща на осигуреното лице за първите 3 работни ден от временната неработоспособност, среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност, след приспадане на дължимия данък съгласно законодателството за данъците върху доходите на физическите лица. Върху обезщетението осигурителят дължи съответните осигурителни вноски, които се отразяват върху осигурителния принос на лицето.

(5) Отпускането и изчисляването на паричните обезщетения и помощи се извършва въз основа на данните по чл. 6, ал. 4, т. 1 и данните, декларирани в подадените документи за изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване, при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет.

Срокове за представяне на документи за изплащане на обезщетение за временна неработоспособност или трудоустрояване

Чл. 13. Документите за изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност или трудоустрояване се представят в съответното териториално поделение на НОИ в следните срокове:

1. от работодателите, осигурителите и техните клонове и поделения – за всеки календарен месец не по-късно от два работни дни след деня на изплащане на дължимите възнаграждения или част от тях, а когато възнагражденията са начислени, но не са изплатени или не са начислени – не по-късно от два работни дни след последния ден на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът;

2. от самоосигуряващите се лица – не по-късно от 10 дни след внасянето на дължимите авансово осигурителни вноски за съответния месец.

Размер на обезщетението при временна неработоспособност и трудоустрояване

Чл. 14. (1) Дневното парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване и трудоустрояване се изчислява по следната формула:

1. Броя точки осигурителен принос, които лицето е натрупало за последните 36 календарни месеци преди месеца, в който настъпва нетрудоспособността, се разделя на 48, като резултата се закръглява до втората цифра след десетичния знак.

2. Резултата от т. 1 се умножава по средния осигурителен доход в страната, в месеца предхождащ настъпването на неработоспособността.

3. Получения резултат от т. 2 се умножава по 3 на сто.

(2) Начинът на изчисляване на обезщетението се урежда с акт на Министерския съвет.

(3) Максималният дневен размер на обезщетенията за временна неработоспособност и трудоустрояване се определят ежегодно със закона по чл. 5.

Срок на изплащане на обезщетението

Чл. 15. (1) Паричното обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване, трудова злополука и професионална болест се изплаща от първия ден на настъпването до възстановяване на работоспособността или до установяване на инвалидност.

(2) Когато временната неработоспособност поради общо заболяване, трудова злополука или професионална болест е настъпила до 30 календарни дни от прекратяването на трудовия договор или осигуряването, паричното обезщетение се изплаща за срока на неработоспособността, но за не повече от 30 календарни дни. В тези случаи паричното обезщетение не се изплаща на лица, които получават пенсия или обезщетение за безработица, изплащано съгласно трудовото законодателство, законодателството за държавните служители и в областта на висшето образование. Изплатените парични обезщетения за временна неработоспособност се възстановяват от лицата за периода, за който им е отпусната пенсия.

(3) Когато временната неработоспособност е настъпила преди прекратяване на осигуряването, паричното обезщетение се изплаща за не повече от 30 календарни дни след прекратяване на осигуряването. Ако временната неработоспособност е поради трудова злополука или професионална болест, паричното обезщетение се изплаща до възстановяване на работоспособността или до установяване на инвалидност.

Обезщетения поради карантина или отстраняване от работа

Чл. 16. Парично обезщетение за временна неработоспособност поради карантина или отстраняване от работа по предписание на здравните органи се изплаща съответно за:

1. времето, за което осигуреният е под карантина;

2. времето на отстраняване от работа, ако осигуреният не може да бъде трудоустроен на друга подходяща работа през това време, но за не повече от 90 календарни дни през една календарна година.

Обезщетения за санаторно-курортно лечение

Чл. 17. На неработоспособните лица, изпратени от здравните органи на санаторно-курортно лечение, парично обезщетение се изплаща за целия им престой, включително до три календарни дни за пътуване, в размерите, определени съответно за общо заболяване или за трудова злополука и професионална болест.

Обезщетение за гледане на болен член от семейството

Чл. 18. (1) Парично обезщетение при условията и в размера на паричното обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване се изплаща и за:

1. гледане или належащо придружаване за медицински преглед, изследване или лечение в страната или в чужбина на болен член на семейството над 18-годишна възраст – на всеки осигурен до 10 календарни дни през една календарна година;

2. гледане или належащо придружаване за медицински преглед, изследване или лечение в страната или в чужбина на болно дете до 18-годишна възраст – до 60 календарни дни през една календарна година общо за всички осигурени членове на семейството; в този срок не се включва времето за гледане на дете по т. 3-5;

3. гледане на дете под карантина до 18-годишна възраст, болно от заразна болест – до изтичането на срока на карантината;

4. гледане на болно дете до 3-годишна възраст, настанено в заведение за болнична помощ заедно с осигурения – за времето, през което осигуреният е бил в заведението;

5. гледане на здраво дете, върнато от детско заведение поради карантина – докато трае карантината.

(2) За един и същи осигурителен случай за едно и също време парично обезщетение по ал. 1 може да се изплаща само на един осигурен член на семейството.

(3) За гледане на хронично болен член на семейството парично обезщетение се изплаща само при изостряне на заболяването.

(4) За членове на семейството на осигуреното лице се считат неговите възходящи и низходящи по права линия, съпругът или съпругата.

(5) Паричното обезщетение по ал. 1, т. 2, 3, 4 и 5 се изплаща и за гледане на дете, настанено при близки, роднини или приемно семейство по реда на законодателството за закрила на детето.

Случаи, при които не се изплаща обезщетение

Чл. 19. (1) Парично обезщетение за временна неработоспособност не се изплаща на осигурени лица, които:

1. умишлено увреждат здравето си с цел да получават отпуск или обезщетение;

2. нарушават режима, определен от здравните органи – само за дните на нарушението;

3. са станали неработоспособни поради употреба на алкохол, приемане на силно упойващо средство без лечебна цел или поради прояви, извършвани под въздействието на такива средства;

4. са станали неработоспособни поради хулигански и други техни противообществени прояви, установени по съответния ред;

5. са станали неработоспособни поради неспазване от тях на правилата за безопасна работа, установено по съответния ред.

(2) В случаите по ал. 1, т. 3 и 4 срокът, за който не се изплаща обезщетение, не може да бъде по-дълъг от 15 календарни дни, а в случая по т. 5 – не по-дълъг от 3 календарни дни.

(3) Парично обезщетение за временна неработоспособност и за бременност и раждане не се изплаща на лица, упражняващи трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство през периодите, за които са издадени актове от здравните органи.

Парично обезщетение при трудоустрояване

Чл. 20. (1) При трудоустрояване поради временно намалена работоспособност вследствие на общо заболяване, трудова злополука или професионална болест на осигурения се изплаща парично обезщетение, ако на новата работа се намали трудовото му възнаграждение.

(2) Дневното парично обезщетение е в размер на разликата между полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение през 36-те календарни месеца, предхождащи месеца на трудоустрояването, и получаваното среднодневно брутно трудово възнаграждение след трудоустрояването. Когато осигуреният се е осигурявал по-малко от 12 месеца до деня на трудоустрояването, обезщетението се определя като разлика между среднодневното възнаграждение, определено по чл. 14, и получаваното среднодневно брутно трудово възнаграждение след трудоустрояването.

(3) Паричното обезщетение по ал. 1 и 2 се изплаща за времето на трудоустрояването, но за не повече от 6 месеца.

Раздел II.

Обезщетения за майчинство

Обезщетение при трудоустрояване поради бременност или кърмене или напреднал етап на лечение ин-витро

Чл. 21. (1) При трудоустрояване на друга работа поради бременност или кърмене на дете или напреднал етап на лечение ин-витро на осигурената жена се изплаща парично обезщетение, ако на новата работа се намали трудовото й възнаграждение.

(2) Дневното парично обезщетение е в размер на разликата между полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение през 36-те календарни месеца, предхождащи месеца на трудоустрояването, и получаваното среднодневно брутно трудово възнаграждение след трудоустрояването. Когато осигурената е работила по-малко от 36 месеца до деня на трудоустрояването, обезщетението се определя като разлика между среднодневното възнаграждение, определено по чл. 14, и получаваното среднодневно брутно трудово възнаграждение след трудоустрояването.

(3) В случай, че на новата работа трудоустроената получава среднодневно брутно трудово възнаграждение, по-малко от минималната дневна работна заплата, установена за страната, или среднодневното възнаграждение, определено по чл. 14, е по-малко от минималната работна заплата, установена за страната, дневното обезщетение е в размер на разликата между полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение преди трудоустрояването и минималната дневна работна заплата, установена за страната.

Право на обезщетение за бременност и раждане

Чл. 22. Осигурените лица имат право на парично обезщетение за бременност и раждане вместо трудово възнаграждение, ако имат не по-малко от 12 точки натрупан осигурителен принос по чл. 10.

Срокове за представяне на документи за изплащане на обезщетение за бременност и раждане

Чл. 23. Документите за изплащане на обезщетение за бременност и раждане се представят в съответното териториално поделение на НОИ в сроковете по чл. 13.

Обезщетение при бременност и раждане

Чл. 24. (1) Дневното парично обезщетение при бременност и раждане се определя в допълнителните разпоредби.

(2) При придобиване право на парично обезщетение при бременност и раждане през периода на изплащане на парично обезщетение за бременност и раждане или за отглеждане на дете обезщетението е в размера по ал. 1 за предходното дете, ако това е по-благоприятно за лицето.

Срокове за изплащане на паричното обезщетение при бременност и раждане

Чл. 25. (1) Осигурената майка има право на парично обезщетение при бременност и раждане за срок в календарни дни определен с допълнителните разпоредби, от които 45 дни преди раждането.

(2) Когато раждането стане преди изтичането на 45 дни от началото на ползването на обезщетението, остатъкът до 45 дни се ползва след раждането.

(3) Когато детето е родено мъртво, почине или е дадено в детско заведение на пълна държавна издръжка или за осиновяване, майката има право на парично обезщетение до изтичане на 42 дни от раждането. Ако работоспособността на майката вследствие на раждането не е възстановена след 42-ия ден, срокът на обезщетението се продължава по преценка на здравните органи до възстановяване на нейната работоспособност, но за не повече от 90 дни след раждането. До изтичането на срока по ал. 1 това обезщетение се заплаща като обезщетение за бременност и раждане.

(4) Когато детето е дадено за осиновяване, настанено е в детско заведение на пълна държавна издръжка или почине след 42-ия ден от раждането, обезщетението по ал. 1 се прекратява от следващия ден. В тези случаи, ако работоспособността на майката вследствие раждането не е възстановена, се прилага ал. 3, изречения второ и трето.

(5) Осигурената или осигуреният, които осиновяват дете, имат право на обезщетение по ал. 1 в размер на разликата от възрастта на детето в деня на предаването му за осиновяване до изтичането на срока на полагащото се обезщетение за раждане.

(6) Осигуреният баща има право на парично обезщетение при раждане на дете в размера, определен по реда на чл. 24, за срок до 15 календарни дни, през време на отпуска при раждане на дете съгласно трудовото законодателство, от датата на изписване на детето от лечебното заведение, ако отговаря на условията по чл. 22 и се намира в брак с майката или живее с нея в едно домакинство.

(7) Със съгласието на майката (осиновителката) осигуреният баща (осиновител) има право да получава паричното обезщетение при раждане на дете вместо нея, през време на съответната отпуска съгласно трудовото законодателство, в размера, опредеделен по реда на чл. 24, след навършване на 6-месечна възраст на детето, за остатъка до определения с допълнителните разпоредби в календарни дни срок за получаване на парично обезщетение при бременност и раждане.

Обезщетение при смърт или при заболяване на майката

Чл. 26. При смърт или тежко заболяване на майката (осиновителката), което я възпрепятства да гледа детето, на лицето, което ползва отпуска при смърт или тежко заболяване на родител съгласно трудовото законодателство, се изплаща паричното обезщетение по чл. 24 или чл. 30. Обезщетението се изплаща и на самоосигуряващите се лица, които са осигурени.

Обезщетение при бременност и раждане при прекратяване на осигуряването

Чл. 27. При прекратяване на осигуряването през време на получаване на обезщетение за бременност и раждане на осигуреното лице се изплаща парично обезщетение до изтичане на срока на обезщетението за бременност и раждане по чл. 25.

Право на обезщетение за отглеждане на малко дете до 2-годишна възраст

Чл. 28. Осигурените лица имат право на парично обезщетение за отглеждане на малко дете до 2-годишна възраст, ако имат натрупани не по-малко от 18 точки осигурителен принос по чл. 5.

Срокове за представяне на документи за изплащане на обезщетение за отглежданена малко дете до 2-годишна възраст

Чл. 29. Документите за изплащане на обезщетение за отглеждане на малко дете до двегодишна възраст се представят в съответното териториално поделение на НОИ в сроковете по чл. 13.

Обезщетение при отглеждане на малко дете до 2-годишна възраст

Чл. 30. (1) След изтичането на срока на обезщетението за бременност и раждане през време на допълнителния платен отпуск за отглеждане на малко дете до 2-годишна възраст, на майката (осиновителката) се изплаща месечно парично обезщетение в размер определен със закона по чл. 5.

(2) Когато допълнителният платен отпуск за отглеждането на малко дете 2-годишна възраст вместо от майката (осиновителката) се ползва от бащата (осиновителя) или от лицето, което е поело отглеждането на детето, се изплаща месечно парично обезщетение в размер определен със закона по чл. 5. Това обезщетение се изплаща на настойника, когато той ползва отпуска при смърт на двамата родители на дете до 2-годишна възраст съгласно трудовото законодателство.

(3) Обезщетението по ал. 1 се изплаща и на лицата, които ползват отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст, настанено от съда в семейство на роднини или близки, както и за отглеждане в приемно семейство съгласно законодателството за закрила на децата.

(4) Паричното обезщетение по ал. 1, 2 и 3 не се изплаща при смърт на детето, даване за осиновяване или при настаняване на детето в детско заведение, както и при отглеждането му от лице, включено в програми за подкрепа на майчинството.

Обезщетение при неизползване на допълнителния платен отпускза отглеждане на малко дете до 2-годишна възраст

Чл. 31. (1) Майката (осиновителката), която е имала право на обезщетение по чл. 28, получава парично обезщетение в размер 50 на сто от обезщетението по чл. 30, ако:

1. не ползва допълнителния платен отпуск за отглеждане на малко дете или лицето, което ползва такъв отпуск, прекъсне неговото ползване;

2. самоосигуряващото се лице с право на обезщетение по чл. 30 започне да упражнява трудова дейност, за която се осигурява.

(2) Ако майката (осиновителката) е починала, лишена е от родителски права или упражняването на родителските права върху детето е предоставено на бащата (осиновителя), това обезщетение се изплаща на бащата (осиновителя), а ако той е починал – на настойника. Обезщетението се изплаща, ако лицето, поело отглеждането на детето, е осигурено.

(3) Обезщетението по ал. 1 и 2 не се изплаща, ако детето е настанено в детско заведение на пълна държавна издръжка, както и при отглеждането му от лице, включено в програми за подкрепа на майчинството.

Раздел III.

ПАРИЧНИ ОБЕЗЩЕТЕНИЯ ЗА БЕЗРАБОТИЦА

Право на парично обезщетение за безработица

Чл. 32. Право на парично обезщетение за безработица имат осигурените лица, които имат натрупан не по-малко от 12 точки осигурителен принос по чл. 10, за последните 36 месеца предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването и които:

1. имат регистрация като безработни в държавния орган по заетостта;

2. не получават обезщетение от фонд „Общо заболяване и майчинство“;

3. нямат отпусната пенсия по този кодекс.

(2) Паричното обезщетение за безработица се отпуска въз основа на заявление до териториалното поделение на НОИ.

(4) Паричното обезщетение за безработица се изплаща от датата на прекратяване на осигуряването, ако заявлението по ал. 2 е подадено в 1-месечен срок от тази дата. Ако заявлението е подадено след този срок по неуважителни причини, паричното обезщетение се изплаща за периода от датата на подаване на заявлението.

(5) Отпускането и изчисляването на паричните обезщетения за безработица се извършват въз основа на данните по чл. 6, ал. 4, т. 1 и данните, декларирани в подадените от лицата документи за отпускане на паричните обезщетения, при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет.

(6) Тридесет и шест месеца след изтичане на максималния срок, в който има право да получава обезщетение за безработица, лицето не може да получава отново обезщетение за безработица, независимо от натрупания осигурителен принос.

Размер на паричното обезщетение за безработица

Чл. 33. Дневното парично обезщетение за безработица се определя съгласно допълнителните разпоредби.

Срокове за изплащане на паричните обезщетения за безработица

Чл. 34. Паричните обезщетения за безработица се изплащат ежемесечно през месеца, следващ този, за който се дължат, в зависимост от натрупания осигурителен принос по чл. 10 на лицето, за период съгласно допълнителните разпоредби.

Спиране изплащането на паричните обезщетения за безработица

Чл. 35. (1) Изплащането на паричното обезщетение за безработица се спира за периода, през който лицето получава обезщетение за временна неработоспособност.

(2) Безработният е длъжен да декларира настъпването и отпадането на обстоятелствата по ал. 1 с декларация.

(3) Изплащането се възобновява от деня на отпадане на основанието за спиране за оставащия период.

Прекратяване изплащането на паричните обезщетения за безработица

Чл. 36. (1) Изплащането на паричното обезщетение за безработица се прекратява при:

1. започване на трудова дейност, за която лицето подлежи на задължително осигуряване по чл. 4;

2. прекратяване на регистрацията от държавния орган по заетостта;

3. отпускане на пенсия за осигурителен принос и възраст или на професионална пенсия за ранно пенсиониране;

4. смърт на безработния.

(2) Държавния орган по заетостта е длъжен да уведомява ежемесечно НОИ за настъпването на обстоятелствата по ал. 1, т. 2.

(3) Лицето е длъжно да декларира пред съответното териториално поделение на НОИ за настъпването на обстоятелствата по ал. 1, т. 1, 2 и 3 в срок до 7 дни.

(5) Ако по време на получаване на паричното обезщетение лицето започне да упражнява дейност – основание за задължително осигуряване по чл. 4, която бъде преустановена след по-малко от 9 месеца, изплащането на паричното обезщетение се възстановява за оставащия към датата на прекратяването период.

Възстановяване на добросъвестно получено парично обезщетение за безработица

Чл. 37. (1) Изплатените парични обезщетения за безработица се възстановяват от лицата, чието уволнение е отменено като незаконно, за периода на полученото обезщетение съгласно българското законодателство.

(2) В 7-дневен срок от изплащане на обезщетенията по ал. 1 осигурителят е длъжен да представи копия от съдебното решение и платежните документи в съответното териториално поделение на НОИ.

(3) Изплатените парични обезщетения за безработица се възстановяват от лицата за периода, за който им е отпусната пенсия за осигурителен принос и възраст или професионална пенсия за ранно пенсиониране, и за периода, през който са получавали парично обезщетение за временна неработоспособност и за бременност и раждане.

(4) За възстановяване на сумите длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица в териториалното поделение на НОИ, издава разпореждане, което подлежи на принудително изпълнение по реда на данъчно-осигурителното процесуално законодателство в страната.

(5) Лицата по ал. 1 нямат право на парично обезщетение за безработица до пълното възстановяване на дължимите суми.

Ред за отпускане, изплащане, изменяне, спиране и прекратяване на паричните обезщетения за безработица

Чл. 38. (1) Паричните обезщетения за безработица се отпускат, изменят, отказват, спират, прекратяват, възобновяват и възстановяват с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица в териториалното поделение на НОИ.

(2) Длъжностното лице по ал. 1 издава разпореждане за възстановяване на неоснователно изплатените обезщетения за безработица. Дължимите суми по разпорежданията могат да се прихващат от вземания на лицата от държавното обществено осигуряване по реда на чл. 101, ал. 1 и подлежат на принудително изпълнение по реда на данъчно-осигурителното процесуално законодателство в страната.

(3) Паричните обезщетения за безработица се изплащат от НОИ на лицата по декларирана от тях лична банкова сметка.

Задължения за предоставяне на информация

Чл. 39. (1) Държавния орган по заетостта предоставя на НОИ ежемесечно информацията, необходима за отпускане, изплащане, спиране, прекратяване или изменяне на обезщетенията за безработица.

(2) НОИ предоставя ежемесечно информация на държавния орган по заетостта за изплащането, спирането и прекратяването на обезщетенията за безработица.

Право на парично обезщетение за дълготрайна безработица

Чл. 40. Право на парично обезщетение за дълготрайна безработица имат и лицата, които са регистрирани като безработни в държавния орган по заетостта и отговарят на следните условия:

1. след получаване на обезщетение за безработица са останали без работа за период не по-малък от 12 последователни месеца, предхождащи месеца на подаване на заявлението по ал. 3, редовно са поддържали регистрацията си като безработни в държавния орган по заетостта и през този период не са получавали парично обезщетение за безработица;

2. остават им не повече от 5 години до навършване на пенсионна възраст за осигурителен принос и възраст;

3. имат натрупани точки осигурителен принос по чл. 10 не по-малко от необходимите за пенсиониране за осигурителен принос и възраст по параграф 1, ал. 1 от допълнителните разпоредби;

4. нямат отпусната пенсия;

5. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по чл. 4.

(2) Паричното обезщетение за дълготрайна безработица е в минималния размер, определен със закона по чл. 5 за съответната година.

(3) Паричното обезщетение за дълготрайна безработица се отпуска въз основа на заявление до териториалното поделение на НОИ и се изплаща ежемесечно по реда на чл. 38, ал. 3 от датата на подаване на заявлението за период не по-късно от навършването на пенсионната възраст за осигурителен принос и възраст.

(4) Изплащането на паричното обезщетение за дълготрайна безработица се прекратява при условията на чл. 36, както и при отпускане на друг вид пенсия.

Раздел IV.

ОСИГУРЯВАНЕ ЗА ТРУДОВА ЗЛОПОЛУКА И ПРОФЕСИОНАЛНА БОЛЕСТ

Трудова злополука

Чл. 41. (1) Трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт.

(2) Трудова е и злополуката, станала с осигурен по чл. 4 по време на обичайния път при отиване или при връщане от работното място до:

1. основното място на живеене или до друго допълнително място на живеене с постоянен характер;

2. мястото, където осигуреният обикновено се храни през работния ден;

3. мястото за получаване на възнаграждение.

(3) Не е налице трудова злополука, когато пострадалият умишлено е увредил здравето си.

Професионална болест

Чл. 42. (1) Професионална болест е заболяване, което е настъпило изключително или предимно под въздействието на вредните фактори на работната среда или на трудовия процес върху организма и е включено в Списъка на професионалните болести, издаден от Министерския съвет по предложение на ресорния министър по здравеопазването.

(2) За професионална болест може да се признае и заболяване, невключено в Списъка на професионалните болести, когато се установи, че то е причинено основно и пряко от обичайната трудова дейност на осигурения и е причинило трайно намалена работоспособност или смърт на осигурения.

(3) Към професионалната болест се отнасят и нейното усложнение и късните й последици.

Деклариране на трудова злополука

Чл. 43. (1) Осигурителят е длъжен в срок от 7 дни да декларира пред териториалното поделение на НОИ всяка трудова злополука.

(2) Ако осигурителят не декларира злополуката, пострадалият или неговите наследници имат право в срок една година от злополуката да я декларират пред териториалното поделение на НОИ.

(3) Редът за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки се определя с акт на Министерския съвет.

Разследване на трудова злополука

Чл. 44. (1) Териториалното поделение на НОИ съвместно с органът упражняващ контрол по спазване на трудовото законодателство, комитетите и групите по условия на труд и други компетентни органи в зависимост от случая разследват всяка смъртна трудова злополука, всяка злополука, причинила увреждане на повече от 3-ма работещи, както и всяка злополука, за която има основание да се предполага, че ще доведе до инвалидност.

(2) Териториалното поделение на НОИ може по своя преценка да разследва и други злополуки освен посочените в ал. 1.

(3) Разследването на трудова злополука трябва да установи:

1. причините и обстоятелствата за възникване на трудовата злополука;

2. вида на уврежданията;

3. други сведения, които ще подпомогнат териториалното поделение на НОИ да се произнесе за характера на злополуката.

(4) При разследване на злополуката пострадалият има право да присъства или да посочи да присъстват:

1. работник или служител от същата професия, или

2. член на семейството или възходящ или низходящ сродник, или

3. представител на синдикалната организация, в която членува;

4. представител на работниците и служителите в комитетите и групите по условия на труд.

(5) Правата по ал. 4 имат наследниците на починалия при трудова злополука и лицата по т. 2, когато здравословното състояние на пострадалия не му позволява да посочи представител.

(6) Резултатите от разследването се оформят в протокол в типизирана форма, който е валиден до доказване на противното. Екземпляр от протокола се връчва от териториалното поделение на НОИ на пострадалия или на неговите наследници и на осигурителя.

Досие

Чл. 45. (1) За всяка трудова злополука или професионална болест териториалното поделение на НОИ открива досие, което съдържа:

1. декларацията за трудова злополука или известието за професионална болест;

2. протокол от разследването на трудовата злополука, когато такова е извършено, или протокол за проучване на професионалната болест;

3. разпореждането за приемане или за неприемане на злополуката за трудова или експертното решение за потвърждаване или отхвърляне на професионалната болест и регистрационната карта за призната професионална болест;

4. копия от болничните листове (първичен и продължения) за злополуката или заболяването;

5. документи, свързани с медицински и други разходи;

6. други документи, свързани със злополуката или заболяването.

(2) Пострадалият и осигурителят имат право да се запознават със съдържанието на досието.

(3) Досиетата се съхраняват пет години след прекратяване на осигуряването в териториалното поделение на НОИ, след което се предават за съхраняване в Държавния архив.

Квалифициране на злополуката за трудова

Чл. 46. (1) Длъжностното лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на НОИ, въз основа на документите в досието в 7-дневен срок от декларирането издава разпореждане за приемане или за неприемане на злополуката за трудова.

(2) При декларирана злополука по повод на нетравматично увреждане разпореждането по ал. 1 се издава въз основа на решението на органите, осъществяващи експертизата на работоспособността.

(3) Разпореждането се изпраща на осигурения и на осигурителя в 7-дневен срок от издаването.

(4) Разпореждането подлежи на обжалване от заинтересуваните лица по реда на чл. 104.

Сигнализиране за професионална болест

Чл. 47. Практикуващите лекари и лекари по дентална медицина при съмнение за професионална болест изпращат известие и до териториалното поделение на НОИ.

Изготвяне на документи за професионална болест

Чл. 48. (1) За всяко известие по чл. 47 териториалното поделение на НОИ извършва проучвания, подготвя документи и ги представя на медицинските експертни органи.

(2) Осигурителят изготвя и представя необходимите документи по ал. 1 в териториалното поделение на НОИ в 30-дневен срок от поискването им.

(3) Органите на експертизата на работоспособността издават експертно решение за потвърждаване или отхвърляне на професионалната болест и попълват регистрационна карта за професионална болест.

Ред за съобщаване, регистриране и обжалване на професионални болести

Чл. 49. Редът за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести се определя с акт на Министерския съвет.

Размер на осигурителната вноска във фонд „Трудова злополука и професионална болест“

Чл. 50. Размерът на осигурителната вноска във фонд „Трудова злополука и професионална болест“, се определя в процент от месечния осигурителен доход на осигурените със закона по чл. 5.

Мероприятия за предотвратяване на трудовата злополука и професионалната болест

Чл. 51. Фонд „Трудова злополука и професионална болест“ финансира мероприятия за предотвратяване на трудовите злополуки и професионалните болести и за подобряване условията на труд при условия и ред установени с акт на Министерския съвет.

Задължения на осигурителя

Чл. 52. Осигурителят е длъжен:

1. да уведомява в 30-дневен срок териториалното поделение на НОИ за:

а) изменения в технологията или характера на работа на предприятието;

б) ликвидация на предприятието;

2. да уведомява незабавно териториалното поделение на НОИ, органът упражняващ контрол по спазване на трудовото законодателство и други компетентни органи за всяка смъртна трудова злополука, за всяка злополука, причинила увреждане на повече от трима работещи, както и за всяка злополука, за която има основание да се предполага, че ще доведе до инвалидност;

3. да изпраща в териториалното поделение на НОИ копия от болничните листове (първичен и продължения) за трудова злополука или професионална болест.

Задължения на осигуреното лице

Чл. 53. Осигуреното лице е длъжно:

1. да познава и да изпълнява изискванията на нормативните актове за безопасност на труда и опазване на здравето при работа, както и правилата за вътрешния трудов ред на предприятието;

2. да уведоми незабавно осигурителя или негов пълномощник за настъпила трудова злополука или за установена професионална болест, с изключение на случаите, когато това е невъзможно.

Размери на обезщетенията за трудова злополука и професионална болест

Чл. 54. Размерите на обезщетенията за трудова злополука и професионална болест се определят с акт на Министерски съвет, а минималния и максималния им размер се определят със закона по чл. 5.

Глава трета.

ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ПЕНСИОННО ОСИГУРЯВАНЕ

Раздел I.

Пенсии за осигурителен принос и възраст

Придобиване право на пенсия

Чл. 55. (1) Право на пенсия за осигурителен принос и възраст се придобива при навършване на възрастта по параграф 1, ал. 1 от допълнителните разпоредби и натрупване на минималния брой точки осигурителен принос по параграф 2 от допълнителните разпоредби.

(2) В случай, че осигурителния принос на лицето е по-малък от необходимия, лицето може:

1. да натрупа необходимия брой точки осигурителен принос съгласно правилата на чл. 10, ал. 4 или

2. да се пенсионира при навършване на възрастта по параграф 1, ал. 2 от допълнителните разпоредби, ако е живяло в страната не по-малко от 183 дни в 40 отделни календарни години.

Ранно пенсиониране

Чл. 56. (1) Лице, което иска да се пенсионира преди навършването на възрастта по параграф 1, ал. 1 от допълнителните разпоредби, може да го направи ако е натрупало минималния брой точки осигурителен принос по параграф 2, ал. 1 от допълнителните разпоредби и като внесе за всеки месец до навършване на възрастта по параграф 1, ал. 1 от допълнителните разпоредби, по съответните фондове, сумата от:

  1. всички предвидени осигуровки в този кодекс и други закони за самоосигуряващите се лица, върху средния осигурителен доход в страната за месеца предхождащ подаването на молба за ранно пенсиониране, или върху по-висока база и
  2. допълнително четирикратния размер на вноската за фонд „Пенсии“ върху избраната по точка 1 база.

(2) Лицето по алинея първа трябва да внесе допълнително и четирикратния размер на вноската за фонд „Пенсии“ върху средния осигурителен доход в страната за месеца предхождащ месеца на предсрочното пенсиониране, за всяка точка осигурителен принос натрупана преди подаването на молбата за ранно пенсиониране.

(3) За всеки месец, в който са внесени осигуровките по ал. 1, т. 1, се получават съответния брой точки осигурителен принос.

Придобиване на право на пенсия от служителите по параграф 4 от допълнителните разпоредби

Чл. 57. Лицата, които са описани в параграф 4 от допълнителните разпоредби се пенсионират при условията на този параграф.

Размер на пенсията

Чл. 58. (1)Размерът на месечната пенсия се формира от сбора от:

  1. минималната месечна социална пенсия, която се определя със закона по чл. 5 и
  2. натрупаните от лицето точки осигурителен принос по чл. 10, умножени по сумата определена със закона по чл. 5 за съответната година за съответстваща на една точка осигурителен принос по чл. 10, като произведението се раздели на 12.

(2) При определяне на пенсия по международен договор, по който Република България е страна, се взема предвид осигурителния принос по чл. 10, придобит според българското законодателство.

Раздел II.

Пенсии за инвалидност

Право на пенсия

Чл. 59. Осигурените лица имат право на пенсия за инвалидност, когато са загубили напълно или частично работоспособността си завинаги или за продължително време.

Определяне на пенсията за инвалидност

Чл. 60. Пенсия за инвалидност се определя на лица с 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане.

Начална дата и срок на пенсията

Чл. 61. (1) Правото на пенсия за инвалидност се поражда от датата на инвалидизирането, а за слепите по рождение и за ослепелите преди постъпване на работа – от датата на заявлението по чл. 79.

(2) Пенсията за инвалидност се отпуска за срока на инвалидността.

(3) Пенсиите за инвалидност на лицата, навършили възрастта по параграф 1, ал. 1 от допълнителните разпоредби, се отпускат пожизнено.

Право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване

Чл. 62. (1) Осигурените придобиват право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, ако са загубили работоспособността си и имат осигурителен принос по чл. 10, придобит до датата на инвалидизирането, а за слепите по рождение и за ослепелите преди постъпване на работа – до датата на заявлението по чл. 79, както следва:

1. до 20-годишна възраст и за слепите по рождение и на ослепелите преди постъпването им на работа – независимо от натрупания осигурителен принос по чл. 10;

2. до 25-годишна възраст – 12 точки осигурителен принос по чл. 10;

3. до 30-годишна възраст – 36 точки осигурителен принос по чл. 10;

4. над 30-годишна възраст – 60 точки осигурителен принос по чл. 10;

(2) Инвалидите по рождение и инвалидите с придобита инвалидност до постъпване на работа придобиват право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване при натрупани 12 точки осигурителен принос по чл. 10.

(3) Пенсия за инвалидност поради общо заболяване не се отпуска, възобновява или възстановява на лица, на които е отпусната лична пенсия за осигурителен принос и възраст.

Размер на пенсията за инвалидност поради общо заболяване

Чл. 63. Размерът на пенсията за инвалидност поради общо заболяване е равен на произведението от:

  1. минималната месечна социална пенсия и
  2. коефициент съгласно допълнителните разпоредби, в зависимост от степента на увреждане.

Пенсия за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест

Чл. 64. Осигурените, загубили 50 или над 50 на сто работоспособността си поради трудова злополука или професионална болест, имат право на пенсия за инвалидност поради трудова злополука или професионална болест, независимо от натрупания до момента осигурителен принос.

Размер на пенсията за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест

Чл. 65. Размерът на пенсията за инвалидност поради трудова злополука или професионална болест се определя по начина за изчисляване на пенсията по чл. 63.

Раздел III.

Наследствени пенсии

Право на наследствена пенсия

Чл. 66. (1) Личните пенсии могат да преминават в наследствени, с изключение на пенсиите по чл. 72, 74, 75, 76 и 77.

(2) Право на наследствена пенсия имат децата на наследодателя и преживелият съпруг.

(3) Отказът от наследство не лишава наследниците по ал. 2 от право на наследствена пенсия.

(4) Получаването на наследствена пенсия не се счита за приемане на наследство.

Определяне на наследствената пенсия

Чл. 67. (1) Наследствената пенсия се определя в процент от полагащата се лична пенсия на осигуреното лице наследодател, както следва:

1. при един наследник – 25 на сто;

2. при двама наследници – 50 на сто;

3. при трима наследници – 75 на сто;

4. при четирима и повече наследници – 100 на сто.

(2) Наследствената пенсия се отпуска общо на всички лица, които имат право на тази пенсия, и се разпределя поравно между тях. Минималният размер на наследствената пенсия не може да бъде по-малък от социалната пенсия за старост.

Условия за отпускане и получаване на наследствена пенсия

Чл. 68. (1) Децата на починалото лице имат право на наследствена пенсия до навършване на 18-годишна възраст, а след навършването й, ако учат – за срока на обучението, но не по-късно от навършването на 26-годишна възраст, както и над тази възраст, ако са се инвалидизирали до 18-, съответно до 26-годишна възраст.

(2) Преживелият съпруг има право на наследствена пенсия 5 години по-рано от възрастта по чл. 55 или преди тази възраст, ако е неработоспособен или се грижи за дете до 18 годишна възраст, а след навършването й ако учи – до навършването на 26 годишна възраст, или след това ако детето е инвалидизирано до 18-, съответно до 26-годишна възраст. Правото на получаване на наследствена пенсия се губи, ако преживелия съпруг сключи брак повторно.

Видове наследствени пенсии

Чл. 69. (1) При смърт на лице, което не е било пенсионер, на наследниците се отпуска месечна пенсия равна на сбора от:

  1. минималната месечна социална пенсия определена със закона по чл. 5; и
  2. натрупаните от лицето точки осигурителен принос по чл. 10, умножени по сумата определена със закона по чл. 5 за съответната година за съответстваща на една точка осигурителен принос по чл. 10, като произведението се раздели на 12.

(2) Когато наследодателя е придобил право на пенсия за осигурителен принос и възраст, на наследниците се отпуска наследствена пенсия, изчислена от полагащата се пенсия за осигурителен принос и възраст.

(3) При смърт на пенсионер, който е получавал лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване или трудова злополука или професионална болест, размерът на наследствената пенсия се определя от следващата му се лична пенсия за инвалидност.

(4) При смърт на пенсионер, който е получавал пенсия за военна инвалидност, размерът на пенсията на наследниците се определя от следващата се пенсия за военна инвалидност.

(5) Наследствената пенсия се отпуска в процентите по чл. 67, съобразно вида на получаваната пенсия.

Добавка към пенсиите на лица, навършили определена възраст

Чл. 70. Към пенсиите на лица, навършили определена възраст, може да се изплаща добавка, при условия и в размер, определени със закона по чл. 5.

Раздел IV.

Други пенсии, несвързани с трудова дейност

Пенсия за военна инвалидност

Чл. 71. (1) Право на пенсия за военна инвалидност имат лицата, които са загубили работоспособността си поради това, че са заболели или са пострадали през време или по повод на:

1. военна служба;

2. службата в запаса или в резерва.

(2) Право на пенсия за военна инвалидност имат и лицата, пострадали при оказване съдействие на въоръжените сили.

(3) Пострадали по смисъла на ал. 1 и 2 се считат и загиналите и безследно изчезналите.

Пенсия за гражданска инвалидност

Чл. 72. Право на пенсия за гражданска инвалидност имат лицата, които са загубили работоспособността си поради това, че са заболели или пострадали:

1. при изпълнение на граждански дълг;

2. случайно от органите на властта при изпълнение на служебни задачи на тези органи.

Размер на пенсиите за военна инвалидност и гражданска инвалидност

Чл. 73. Размерът на пенсиите за военна инвалидност и гражданска инвалидност се определят с допълнителните разпоредби.

Социална пенсия за старост

Чл. 74. (1) Право на социална пенсия имат лицата, навършили възрастта по параграф 1, ал. 4 от допълнителните разпоредби и нямащи право на пенсия за осигурителен принос и възраст, когато годишният доход на член от семейството към датата на навършване на възрастта е по-малък от сбора на гарантирания минимален доход, установен за страната през последните 12 месеца. Ако искането е направено след навършване на възрастта и след изтичане на 6-месечния срок по чл. 79, доходът на член от семейството се преценява към датата на заявлението.

(2) Размерът на социалната пенсия за старост се определя в закона по чл. 5.

Социална пенсия за инвалидност

Чл. 75. (1) Право на социална пенсия за инвалидност имат лицата, навършили 16-годишна възраст, с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане не по-малко от 70 на сто.

(2) Размерът на социалната пенсия за инвалидност се определя с допълнителните разпоредби.

Пенсия за особени заслуги

Чл. 76. Пенсия за особени заслуги към държавата и нацията се отпуска от Народното събрание по предложение на Министерския съвет.

Персонални пенсии

Чл. 77. Министерският съвет по определени от него условия и ред в изключителни случаи може да отпуска пенсии на лица, по отношение на които не са налице някои от изискванията на този кодекс.

Средства за изплащане на пенсиите, несвързани с трудова дейност

Чл. 78. Средствата за изплащане на пенсиите, несвързани с трудова дейност се изплащат от фонд „Пенсии несвързани с трудова дейност“.

Раздел V.

Общи правила за пенсиите

Дата на отпускане на пенсията

Чл. 79. (1) Пенсиите се отпускат от датата на придобиване на правото, а за пенсиите за осигурителен принос и възраст – от датата на прекратяване на осигуряването, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 6-месечен срок от придобиване на правото, съответно от прекратяване на осигуряването. Ако документите са подадени след изтичане на 6-месечния срок от придобиване на правото, съответно от прекратяване на осигуряването, пенсиите се отпускат от датата на подаването им.

(2) Пенсия за инвалидност се отпуска от датата на заявлението до определения със закон орган издаващ медицински експертизи за работоспособността, ако необходимите документи за пенсиониране са подадени в териториалното поделение на НОИ в едномесечен срок от влизането в сила на експертното решение на определения със закон орган издаващ медицински експертизи за работоспособността.

Спиране на пенсията

Чл. 80. (1) Пенсията се спира:

1. по искане на лицето;

2. когато пенсионерът не се яви за преосвидетелстване от органите на експертизата на работоспособността, след като е служебно повикан;

3. когато пенсионерът не е получавал пенсията си повече от 6 месеца;

4. когато не се следва изплащането й на основание чл. 86.

(2) Длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на НОИ, може да издаде разпореждане за спиране на пенсията, когато са представени доказателства за обстоятелства, които могат да доведат до нейното прекратяване съгласно чл. 81, ал. 1. Разпореждането се издава в 14-дневен срок от представяне на доказателствата. Ако се установи, че няма основание за прекратяване на пенсията, тя се възстановява от датата на спирането.

Прекратяване на пенсията

Чл. 81. (1) Пенсията се прекратява, когато:

1. пенсионерът почине;

2. детето навърши възрастта, до която може да получава наследствена пенсия, или е осиновено;

3. преживелият съпруг, който получава наследствена пенсия, встъпи в брак или изтече периода, в който може да я получава;

4. отпадне основанието за получаването й.

(2) В случаите на ал. 1 пенсията се прекратява от края на месеца, през който е възникнало основанието за прекратяването.

Възобновяване и възстановяване на пенсията

Чл. 82. (1) Спряната пенсия се възобновява, а прекратената се възстановява по писмено заявление на пенсионера, когато отпадне основанието за спирането или прекратяването й.

(2) Пенсията се възобновява или се възстановява от деня на отпадане на основанието за спирането или прекратяването й – ако заявлението е подадено в 3-годишен срок от тази дата, или от подаването му – когато срокът е пропуснат.

(3) Спряната на основание чл. 80, ал. 1, т. 2 пенсия се възобновява от датата на спирането й, ако се установи, че пенсионерът не се е явил за преосвидетелстване поради уважителни причини.

Ред за отпускане и изменение на пенсията

Чл. 83. (1) Пенсиите и добавките към тях се отпускат, изменят, осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват и възстановяват с разпореждане, издадено от:

1. длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на НОИ, или други длъжностни лица, определени от ръководителя на териториалното поделение на НОИ;

2. длъжностното лице в НОИ, на което е възложено ръководството на дейността по отпускане и изплащане на пенсиите по международни договори за лица с постоянен адрес в чужбина.

(2) Длъжностните лица по ал. 1 издават разпореждания и за възстановяване на неправилно изплатените суми за пенсии. Дължимите суми по разпорежданията се събират от пенсията на пенсионера. В случай, че пенсията е прекратена, сумите се събират по реда на данъчно-осигурителното процесуално законодателство. Разпорежданията се обжалват по реда на чл. 104. Ако върху пенсията има наложени запори по реда на данъчно-осигурителното процесуално законодателство и Гражданския процесуален кодекс, вземанията се събират в поредност – задължения за издръжка, неправилно изплатени суми за пенсии, други публични вземания и частни вземания.

(3) Явните фактически грешки в разпорежданията по ал. 1 и 2 се поправят от органа, който ги е постановил. Поправката има действие от деня на отпускането, изменянето, осъвременяването, спирането, възобновяването, прекратяването или възстановяването на пенсията.

Изменяне или отменяне на разпореждането

Чл. 84. (1) Разпореждането по чл. 83 може да се измени или отмени от органа, който го е издал, когато:

1. пенсионерът представи нови доказателства за придобит осигурителен принос, гражданско състояние и др.;

2. пенсията е отпусната въз основа на неистински или подправен документ или на документ с невярно съдържание;

3. инвалидността, за която е отпусната пенсията, е причинена умишлено от лицето или в резултат на извършено от него умишлено престъпление;

4. смъртта на наследодателя, от когото е получена пенсията, е причинена умишлено от наследника или е в резултат на извършено от него умишлено престъпление;

5. пенсията е неправилно отпусната или неправилно е отказано отпускането й;

6. пенсията е определена в по-голям или в по-малък размер.

(2) В случаите по ал. 1 разпореждането се изменя или се отменя:

1. по т. 1 – от датата на представяне на доказателствата;

2. по т. 2 – 6 – от датата на отпускането или промяната на пенсията, а при неправилен отказ – от датата по чл. 79.

Преизчисляване на пенсиите

Чл. 85. Отпуснатите пенсии се преизчисляват от 1 януари всяка година, със закона по чл. 5.

Получаване на повече от една пенсия

Чл. 86. (1) Не могат да се получават едновременно следните пенсии:

1. лична или наследствена пенсия за осигурителен принос и възраст с лична или наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване;

2. лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване с наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване;

3. социална пенсия за старост, персонална пенсия и пенсия за особени заслуги с друг вид пенсия.

(2) Когато лицето има право на повече от една лична пенсия за инвалидност за различни страдания, се определя най-голямата по размер.

(3) При право на повече от една пенсия се получава по избор една от пенсиите в пълен размер и 50 на сто от останалите. Когато една от пенсиите е социална пенсия за инвалидност, тя се изплаща в размер 25 на сто.

(4) Военноинвалидите при навършване на възрастта по чл. 68 получават пълния размер на определените им две пенсии – пенсия за военна инвалидност и пенсия за осигурителен принос и възраст.

(5) При отпускане на наследствена пенсия на наследници на военноинвалид, който е получавал или е имал право на двете пенсии по ал. 4 в пълен размер, за основа се взема пълният размер на двете пенсии.

(6) Родителите не могат да получават едновременно лична и наследствена пенсия, с изключение на случаите по ал. 7.

(7) Родителите на лицата, починали по време на наборна военна служба, получават в пълен размер личната си пенсия и пенсията, отпусната по чл. 82, ал. 4.

Добавка за чужда помощ

Чл. 87. Пенсионерите с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане над 89,99 на сто, които постоянно се нуждаят от чужда помощ, получават към определената им пенсия добавка в размер 75 на сто от социалната пенсия за старост.

Давност

Чл. 88. (1) Правото на пенсия не се погасява по давност.

(2) Вземането за пенсия се погасява с изтичането на тригодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се отнася.

Подзаконова уредба

Чл. 89. Прилагането на тази глава и изплащането на пенсиите се уреждат с акт на Министерския съвет.

Глава четвърта.
ФИНАНСОВО УСТРОЙСТВО

Осигурителни фондове

Чл. 90. (1) Средствата на държавното обществено осигуряване се обособяват във:

1. фонд „Пенсии“;

2. фонд „Пенсии, несвързани с трудова дейност“;

3. фонд „Трудова злополука и професионална болест“;

4. фонд „Общо заболяване и майчинство“;

5. фонд „Безработица“.

Бюджет на фондовете

Чл. 91. (1) Народното събрание приема закона по чл. 5, който включва консолидиран бюджет на държавното обществено осигуряване, бюджетите на фондовете по чл. 90 и бюджета на НОИ и действа за срок една календарна година.

(2) Законопроектът за бюджета бюджета по чл. 5 се изготвя от НОИ и се представя в Министерския съвет за съгласуване заедно с проекта на Закона за държавния бюджет. Ресорното министерство по финансите след приемането на макроикономическата рамка на държавния бюджет предоставя на НОИ необходимите показатели за съставяне на проекта на бюджета по чл. 5.

(3) Законопроектът по ал. 2 се съставя по пълна бюджетна класификация за държавния бюджет.

(4) В Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване се предвижда общ резерв на фондовете по чл. 90, образуван чрез отчисления по норматив, определен в закона за бюджета, въз основа на осигурително-технически план. В резерва се внасят и приходите от главници по актовете за начет.

(5) Законопроектът за бюджета по чл. 5 се разглежда от Народното събрание едновременно със законопроекта за държавния бюджет.

(6) В случай, че бюджетът на държавното обществено осигуряване не бъде приет от Народното събрание до началото на бюджетната година, осигурителните приходи се събират и осигурителните разходи се извършват съобразно действащите нормативни актове, а за издръжка на органите на НОИ се разходва месечно до една дванадесета част от разходите, предвидени в бюджета за предходната година.

Бюджет на НОИ

Чл. 92. (1) Бюджетът на НОИ е част от консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване и се разработва по параграфи на бюджетната класификация.

(2) Средствата в бюджета на НОИ се формират от:

1. процент от приходите от осигурителните вноски за фондовете „Пенсии“, „Общо заболяване и майчинство“, „Трудова злополука и професионална болест“, „Безработица“ и „Пенсии, несвързани с трудова дейност“;

2. приходи от установените с разпореждания и ревизионни актове за начет вземания и лихвите върху тях;

3. приходи от глоби, имуществени санкции и наказателни лихви;

4. процент от приходите във фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ за административното, техническото, счетоводното, правното и информационното обслужване на фонда което се извършва от НОИ;

5. приходи от продажба на формуляри – утвърдени образци и др. от НОИ;

6. приходи от такси за заверка на преписи на документи, издавани от НОИ;

7. приходи от такси за издаване на удостоверения;

8. приходи и доходи от собственост и неданъчни приходи;

9. сумите, постъпващи по съставени от контролните органи на НОИ ревизионни актове за начет;

10. заеми;

11. субсидии (трансфери) от републиканския бюджет;

(3) Разходите и трансферите по бюджета на НОИ се определят за:

1. издръжка на дейността по държавното обществено осигуряване и съгласно закононодателството за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя;

2. капиталови разходи за придобиване на дълготрайни материални активи и основен ремонт, свързани с цялостната дейност на НОИ;

3. погасяване на задължения по заеми;

(4) Процентите по ал. 2, т. 1 и 4 се определят със закона по чл. 5.

(5) Разходите по ал. 3 се утвърждават от надзорния съвет на НОИ по предложение на управителя.

(6) Приходите по ал. 2, т. 2 – 9 постъпват като собствени приходи в бюджета на НОИ.

(7) Средствата по ал. 2, т. 2 – 8 и 15 на сто от тези по ал. 2, т. 9 се начисляват и разходват само за повишаване квалификацията и материалното стимулиране на служителите при условия и ред, определени от управителя на Националния осигурителен институт.

(8) Правилата за набиране и разходване на средствата във фондовете за държавно обществено осигуряване, както и тяхното отчитане, се определят с допълнителните разпоредби.

Глава пета
УПРАВЛЕНИЕ

Функции на ресорното министерство по социалната политика

Чл. 93. Ресорното министерство по социалната политика разработва, координира и провежда държавната политика по държавното обществено осигуряване.

Национална осигурителна институция

Чл. 94. (1) Държавното обществено осигуряване се управлява от национална осигурителна институция (НОИ), определена с допълнителните разпоредби. Този орган отчита своята дейност пред Народното събрание.

(2) Органът по ал. 1 е юридическо лице със седалище София и създава свои териториални поделения.

(3) Всички неуредени с този кодекс въпроси за организацията по ал. 1 се уреждат със закон.

Глава шеста.

КОНТРОЛ

Контролни органи

Чл. 95. Контролът по спазването на нормативните актове по държавното обществено осигуряване във връзка с дейността, възложена на НОИ, се осъществява от контролните органи на НОИ.

Права на контролните органи

Чл. 96. (1) Контролните органи на НОИ при изпълнение на служебните си задължения имат право:

1. да проверят всички физически и юридически лица за дейността, възложена на НОИ; за извършване на проверките те имат право на свободен достъп до работните помещения и обекти;

2. да предприемат мерки за привличане към отговорност лицата, виновни за нарушаване на нормативните актове по държавното обществено осигуряване и на разпоредбите за дейността, възложена на НОИ;

3. да дават задължителни предписания за спазване на разпоредбите по държавното обществено осигуряване и дейността, възложена на НОИ;

4. да изискват от едноличните търговци и юридическите лица и техните поделения при проверки и ревизии да декларират банковите си сметки в страната, както и да предоставят документи, свързани с търговската им дейност;

5. да извършват насрещни проверки и да назначават вещи лица.

(2) Контролните органи на НОИ могат да извършват контролно-ревизионна дейност съвместно със специализирания държавен орган по приходите по план, предварително съгласуван между НОИ и специализирания държавен орган по приходите.

(3) Физическите и юридическите лица са длъжни да представят на контролните органи на НОИ исканите от тях документи, сведения, справки, декларации, обяснения и носители на информация, свързани със спазване на осигурителното законодателство във връзка с дейността, възложена на Националния осигурителен институт, както и да оказват съдействие при изпълнението на служебните им задължения.

(4) Контролните органи на НОИ задължително се застраховат срещу злополука за сметка на бюджета на държавното обществено осигуряване.

(5) НОИ и ръководителите на неговите поделения могат да издават задължителни предписания за спиране изпълнението на разпореждания и действия на осигурители и длъжностни лица, които са в нарушение на осигурителното законодателство във връзка с дейността, възложена на НОИ.

(6) НОИ възлага ревизия в 14-дневен срок от получаването на решението на държавния орган за външен одит на бюджета и други публични средства за търсене на отговорност, с приложени към него материали от одита или одитния доклад, при наличие на данни за вреди и за нарушения при изпълнението на бюджети и извънбюджетни сметки и фондове или при управлението на имущество.

(7) Контролните органи на НОИ имат право да изискват и изземват от физическите и юридическите лица оригиналните документи на прекратени осигурители без правоприемник, въз основа на които се установява осигурителен принос.

(8) Органите на ресорното министерство по вътрешните работи оказват съдействие на контролните органи на НОИ при изпълнение на правомощията по ал. 7.

Сигнална функция на контролните органи на НОИ

Чл. 97. Когато контролните органи на НОИ установят, че са създадени документи с невярно съдържание във връзка с извършени осигурителни плащания, те са длъжни да уведомят органите на прокуратурата.

Забрана за други дейности

Чл. 98. (1) Служителите на контролните органи на НОИ не могат да полагат допълнителен труд, свързан със служебните им задължения, по трудово или по гражданско правоотношение с друг работодател. Те не могат да извършват дейност, свързана със служебните им задължения, и като еднолични търговци, съдружници в търговски и други дружества, кооперации и други организации.

(2) Служителите на НОИ са длъжни да пазят в тайна и да не използват за други цели, освен за прякото изпълнение на задълженията им на съответната длъжност, всички факти и обстоятелства относно осигурените лица и осигурителите, станали им известни във връзка с изпълнение на служебните им задължения, включително и след прекратяване на договора им. Тези факти и обстоятелства могат да бъдат предоставени на орган на съдебната власт или на друг държавен орган при условия и по ред, определени от управителя на Националния осигурителен институт в съответствие с действащите нормативни актове.

Ревизионни актове за начет

Чл. 99. (1) Контролните органи на НОИ съставят на физическите лица или на юридическите лица ревизионни актове за начет за причинените от тях щети на държавното обществено осигуряване от неправилно извършени осигурителни разходи и от издадени документи с невярно съдържание;

(2) По съставените актове за начет отговорните лица могат да направят възражения в 7-дневен срок от връчването им. Контролният орган се произнася по възражението с мотивирано заключение.

(3) За събиране на сумите по ревизионните актове за начет длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното поделение на НОИ, издава разпореждания. Разпорежданията подлежат на доброволно изпълнение в 14-дневен срок от връчването им.

(4) Разпорежданията, актовете за начет и задължителните предписания се връчват лично срещу подпис на отговорните лица или по пощата с обратна разписка. Ако лицето не бъде намерено на адреса по търговска регистрация, на постоянния му адрес или по месторабота, връчването се извършва чрез поставяне на съобщение за съставянето на документа, подлежащ на връчване, на определено за целта място в териториалното поделение на НОИ, Интернет страницата на НОИ или в общината или кметството. В този случай разпорежданията, актовете за начет и задължителните предписания се смятат за връчени след изтичане на 7-дневен срок от поставянето на съобщението.

(5) Сумите по влезлите в сила разпореждания, които не са изплатени доброволно, се събират чрез:

1. запор в банките по сметките на длъжниците и на свързани с тях лица за вземания на държавното обществено осигуряване;

2. изпълнение върху движимите или недвижимите вещи на длъжниците и вземанията им към трети лица;

3. изпълнение върху суми, възстановени от специализирания държавен орган по приходите по запорирана сметка на длъжника;

(6) Запор по сметките на длъжниците на държавното обществено осигуряване се извършва чрез изпращане на запорно съобщение от ръководителя на териториалното поделение на НОИ до банките, които превеждат незабавно дължимите суми по сметка на държавното обществено осигуряване. Запорът, наложен по сметката на длъжника в банката, има действие по отношение на всичките й клонове. Запорът се счита наложен от часа на съответната дата, когато е получено запорното съобщение в банката. В случай, че по сметката на длъжника няма достатъчно средства, банката уведомява в 7-дневен срок териториалното поделение на НОИ за причините, поради които не е изпълнен запорът.

(7) Който изплати на длъжника вземания, върху които е наложен запор по този кодекс, отговаря солидарно с него за изплатените суми, до размера на задължението, заедно с лихвата по чл. 100 след плащането. Когато изплащането е извършено от юридическо лице или неперсонифицирано дружество, заедно с него отговаря солидарно управителят или членовете на управителния орган, или управляващ съдружник, които са допуснали изплащането. Органите по ал. 3 издават разпореждания за събиране на сумите, като могат да наложат и обезпечителни мерки.

(8) Органът, наложил запора с разпореждане на банката, може да разреши определена част от постъпилите или постъпващите по сметка на длъжника суми да се оставят на негово временно разпореждане за неотложни плащания във връзка с дейността му при положение, че длъжникът предостави друго обезпечение.

(9) Вземанията на държавното обществено осигуряване от неправилно извършени осигурителни разходи се погасяват в следната последователност: главница, лихви и разноски. Забранява се цесията на вземанията на държавното обществено осигуряване от неправилно извършени осигурителни разходи.

(10) Събирането на вземанията чрез изпълнение върху движимите или недвижимите вещи на длъжника и вземанията към трети лица се извършва по реда данъчно-осигурителното процесуално законодателство в страната. Искането до публичния изпълнител се прави от ръководителя на териториалното поделение на НОИ.

Лихви по вземания за невнесени осигурителни вноски

Чл. 100. (1) Вземанията за невнесени осигурителни вноски по този кодекс и други закони и за неправилно извършени осигурителни разходи се събират с лихва в размер на основния лихвен процент на Българската национална банка за периода плюс 20 пункта.

Възстановяване на неоснователно получени суми

Чл. 101. (1) Недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 100.

(2) Добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на връщане от осигурените лица с изключение на случаите по чл. 15, ал. 2, чл. 37 и при прилагане разпоредбите на международни договори, по които страна е Република България, в които случаи възстановяването им е без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение.

(3) За възстановяване на сумите по ал. 1 и 2 длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното териториално поделение на НОИ, или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението, издава разпореждане, което подлежи на доброволно изпълнение в 14-дневен срок от връчването му.

(4) Дължимите суми по влезлите в сила разпореждания, които не са погасени доброволно в срока по ал. 3, подлежат на принудително изпълнение по реда на данъчно-осигурителното процесуално законодателство в страната, освен в случаите, когато могат да бъдат прихванати от изискуеми вземания на осигурения от държавното обществено осигуряване. Прихващането се извършва с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното териториално поделение на НОИ, или на друго длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението.

(5) В случаите, когато има изплатени суми за пенсии след прекратяването им поради смърт на пенсионера, те се събират от лицето, което ги е получило, или солидарно от наследниците. За събиране на сумите длъжностното лице, на което е възложено ръководството по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното териториално поделение на НОИ, издава разпореждане.

Давност

Чл. 102. (1) Вземанията на НОИ за неправилно извършвани осигурителни плащания, неоснователно изплатени парични обезщетения и надвзети пенсии и лихвите върху тях се погасяват с изтичане на петгодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се отнася. С изтичане на десетгодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се отнасят, се погасяват всички вземания, независимо от прекъсването на давността.

(2) Давността се прекъсва:

1. с влизането в сила на разпореждането за установяване на вземането;

2. с предприемане на действия по принудително изпълнение.

(3) От прекъсването на давността започва да тече нова давност.

(4) Дължимите от държавното обществено осигуряване вземания могат да се поискат най-късно в срок три години считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се отнасят. Длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола на държавното обществено осигуряване в съответното поделение на НОИ, издава разпореждане по искането за възстановяване на суми. Разпореждането подлежи на обжалване по реда на чл. 104.

Разсрочване на задължения

Чл. 103. По искане на длъжника към държавното обществено осигуряване за вземанията, установявани и събирани от НОИ, може да се разреши разсрочване на плащането на дължимите суми съгласно одобрен погасителен план.

(2) Разсрочването се допуска, когато се установи, че наличните парични средства на длъжника не са достатъчни за погасяване на задълженията му към фондовете на държавното обществено осигуряване, но след преценка на дейността му може да се направи обосновано предположение, че затрудненията са временни и при разсрочване на задълженията длъжникът ще може да се издължи и да заплаща текущите задължения към фондовете на държавното обществено осигуряване и другите публични задължения.

(3) За периода на разсрочването длъжникът дължи лихвата по чл. 100.

(4) Разсрочване не се разрешава по отношение на търговец, за когото има решение за прекратяване с ликвидация или за когото е открито производство по несъстоятелност, както и след като бъде определен начинът на продажба чрез публична продан съгласно данъчно-осигурителното процесуално законодателство в страната.

(5) Към искането по ал. 1 се прилагат:

1. доказателства за финансово-икономическото състояние на длъжника и перспективна програма за развитие – за едноличен търговец, юридическо лице или приравнено на него;

2. декларация и за всички други публични задължения, включително лихвите по тях, както и за всички задължения към частни кредитори и лихвите по тях;

3. погасителен план за разсрочване на задълженията;

4. отчет за приходите и разходите на длъжника за предходната отчетна финансова година;

5. баланс за предходната отчетна финансова година и за последния отчетен период;

6. справка за задълженията на осигурителя към датата на искането за разсрочване, която включва:

а) задължения към фондовете по държавното обществено осигуряване, здравното осигуряване и допълнителното задължително пенсионно осигуряване;

б) задължения към персонала;

в) други публични задължения;

г) други задължения;

7. други документи по преценка на разсрочващия орган.

(6) Решението за разсрочване се издава съгласно допълнителните разпоредби.

(7) За периода на разсрочването спира да тече давността за вземанията на държавното обществено осигуряване.

(8) Отказът за разсрочване не подлежи на обжалване.

Глава седма

СПОРОВЕ

Жалби

Чл. 104. (1) В допълнителните разпоредби се определят реда и условията свързани със споровете, жалбите и обжалванията.

Освобождаване от държавна такса

Чл. 105. (1) За делата по тази глава осигурените лица и пенсионерите не внасят държавна такса.

(2) При уважаване на жалбата жалбоподателят има право да получи направените от него разноски и платеното възнаграждение за защита съразмерно на уважената част.

Част втора

ДОПЪЛНИТЕЛНО СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ

Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Осъществяване на допълнителното социално осигуряване

Чл. 106. Допълнителното социално осигуряване се осъществява чрез участие във фондове регламентирани със закона по чл. 108.

Регулиране и контрол

Чл. 107. (1) Държавата осъществява ефективно регулиране и контрол върху дейността на дружествата и фондовете за допълнително социално осигуряване с цел защита на интересите на осигурените лица и пенсионерите.

(2) Надзорът върху дейността на дружествата и фондовете за допълнително социално осигуряване се осъществява от специален орган, определен с допълнителните разпоредби.

Регламентиране на дейността

Чл. 108. Дейността надружествата и фондовете за допълнително социално осигуряване се регламентират със закон, който отговаря на условията на този кодекс.

Принципи

Чл. 109. Допълнителното социално осигуряване се осъществява въз основа на принципите на:

1. юридическа самостоятелност на осигурителното дружество и фондовете към него;

2. прозрачност на дейността;

3. разрешителен режим и държавно регулиране;

4. задължителна периодична отчетност и разкриване на информация;

5. лоялна конкуренция между пенсионно-осигурителните дружества;

6. представляване интересите на осигурените лица.

Персоналност на осигуряването

Чл. 110. (1) Допълнителното социално осигуряване е персонално.

(2) За лицата по чл. 4, ал. 1, т. 4 специализирания държавен орган по приходите и пенсионноосигурителните дружества водят данните в отделни регистратури, съгласно законодателството за защита на класифицираната информация.

(3) Данните за лицата по ал. 2 се предоставят по ред, определен от специализирания държавен орган по приходите и държавния орган по сигурността на информацията.

Индивидуална партида

Чл. 111. (1) Вноските за допълнително социално осигуряване и средствата, прехвърлени от друг фонд за допълнително социално осигуряване, се записват и натрупват по индивидуалната партида на всяко осигурено лице към датата на постъпването им по сметката на фонда.

(2) Индивидуалната партида се води в националната валута. Вноските за допълнително социално осигуряване и средствата, прехвърлени от друг фонд, се отчитат в националната валута.

(3) Натрупаните средства в индивидуалната партида на осигурените лица не подлежат на принудително изпълнение.

Отговорност на дружествата за допълнително социално осигуряване

Чл. 112. Дружествата за допълнително социално осигуряване отговарят имуществено пред осигурените лица съгласно закона по чл. 108.

Глава втора.

ДАНЪЧНИ ОБЛЕКЧЕНИЯ

Приспадане на личните вноски от облагаемия доход

Чл. 113. Личните осигурителни вноски за допълнително социално осигуряване от физическите лица се приспадат от дохода им преди данъчното облагане по начин, ред и в размери, определени със законодателството за облагане на доходите на физическите лица.

Вноски за разход

Чл. 114. Вноските на работодателите за допълнително социално осигуряване се признават за разход за дейността в размери съгласно законодателството за корпоративното подоходно облагане.

Глава трета

РЕЗЕРВИ НА ДРУЖЕСТВАТА ЗА ДОПЪЛНИТЕЛНО СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ

Гаранции за изпълнение на задълженията

Чл. 115. Дружество, което управлява фонд за допълнително социално осигуряване, гарантира с активите си изпълнението на задълженията към осигурените във фонда лица.

Резерви на дружеството за допълнително социално осигуряване

Чл. 116. (1) Дружеството за допълнително социално осигуряване задължително създава общи резерви по реда на търговското законодателство и допълнителен резерв по ред и условия, определени с наредба на органа по чл. 107, ал. 2.

Минимална доходност

Чл. 117. (1) Дружествата за допълнително социално осигуряване са задължени да постигат минимална доходност при управлението на активите на фондовете за допълнително социално осигуряване.

(2) Минималната доходност се определя от органа по чл. 107, ал. 2 към края на всяко тримесечие, като тя не може да бъде по-малка от средномесечния размер на инфлацията за съответния период.

(3) Минималната доходност се обявява от органа по чл. 107, ал. 2 до края на всеки месец, следващ отчетното тримесечие.

(4) Когато постигнатата доходност от фонд за допълнително социално осигуряване е по-ниска от минималната, дружеството, управляващо фонда, е длъжно в 10-дневен срок от обявяването й да покрие разликата до минималната от създадени за целта резерви.

(5) Когато постигнатата доходност от фонд за допълнително социално осигуряване е с над 10 на сто по-висока от средната постигната доходност за съответния вид фонд, средствата от доходността над този процент се заделят за резерв от съответния фонд.

(6) Дружество за допълнително социално осигуряване формира със собствени средства резерв за управлявания от него фонд за допълнително социално осигуряване в размер не по-малък от 10 на сто от активите на съответния фонд.

(7) Ако постигнатата доходност на фонд за допълнително социално осигуряване е под гарантирания минимум, разликата се покрива от резерва във фонда. Когато средствата от резерва във фонда не са достатъчни, дружеството управлявощо фонда покрива недостига със средствата от резерва по ал. 6.

(8) Средствата на резервите по ал. 5 и 6 се инвестират при спазване разпоредбите на закона по чл. 108.

(9) Отчисленията за създаване на резерва по ал. 6 се признават за разход на дружеството и не се облагат с данък по реда на законодателството за корпоративното подоходно облагане.

(10) Начинът и редът за определяне на минималната доходност, за покриване на разликата до минималната доходност и за формиране и използване на резервите по ал. 5 и 6 се уреждат с наредба на органа по чл. 107, ал. 2.

ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1. (1) Пенсионната възраст за осигурителен принос и възраст е 63 години.  След 31 декември 2020 г. пенсионната възраст се увеличава с 6 месеца от началото на всяка година, до достигане на пенсионна възраст от 65 години.

(2) Пенсионната възраст за осигурителен принос и възраст е 65 години за лицата, които не отговарят на условията на параграф 2, ал. 1, но отговарят на условията на параграф 2, ал. 2. След 31 декември 2020 г. пенсионната възраст по тази алинея се увеличава с 6 месеца от началото на всяка година, до достигане на пенсионна възраст 67 години.

(3) Работещите при първа и втора категория труд имат право да се пенсионират 1 месец по-рано от възрастта по ал. 1 или ал. 2, за всеки 5 месеца трудов стаж на пълно работно време при първа категория труд и за всеки 8 месеца трудов стаж на пълно работно време при втора категория труд, но не преди навършване на 60 годишна възраст.

(4) Пенсионната възраст за лицата по параграф 4 е 60 години.

(5) Пенсионната възраст за социална пенсия за старост е 70 години.

§ 2. (1) Минималният брой точки осигурителен принос за получаване на пенсия за осигурителен принос и възраст е равен на 75 на сто от средния брой точки осигурителен принос на лицата, въз основа на които са отпуснати пенсии за осигурителен принос и възраст към 30.09 на предходната година. Точния му размер се определя със закона по чл. 5 за всяка година.

(2) Когато лицето има поне 50 на сто от средния брой точки осигурителен принос на всички пенсионери, въз основа на които са отпуснати пенсии за осигурителен принос и възраст към 30.09 на предходната година, може да се пенсионира при навършване на възрастта по параграф 1, ал. 2. Точната стойност на необходимия минимален брой точки осигурителен принос по тази алинея се определя в закона по чл. 5 за всяка година.

§ 3. (1) Базовите размери на осигурителните вноски по чл. 7, ал. 1 са както следва:

  1. 12,5 на сто за фонд „Пенсии“;
  2. 3,5 на сто за фонд „Общо заболяване и майчинство“;
  3. едно на сто за фонд „Безработица“;
  4. 0,5 на сто за фонд „Трудова злополука и професионална болест“.

(2) Размера на всички видове осигуровки по ал. 1, както и за здравно осигуряване, за работещите при втора категория труд се умножава по коефициент 1,3, а за работещите при първа категория труд по коефициент 1,5.

§ 4. (1) За целите на този кодекс, служители по този параграф и осигуряващи се при условията на първа категория труд са:

  1. военнослужещите по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България;
  2. държавните служители – по Закона за Министерството на вътрешните работи;
  3. държавните служители – по Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража;
  4. държавните служители от Държавна агенция „Национална сигурност“;
  5. следователите по Закона за съдебната власт.

(2) Военнослужещите придобиват право на пенсия при уволнение, ако са навършили възрастта по параграф 1, ал. 3, и имат не по-малко от 25 години трудов стаж като военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.

(3) Държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи и по Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, държавните служители по чл. 11 от Закона за пощенските услуги, държавните служители, осъществяващи дейността по охрана на съдебната власт по чл. 391 от Закона за съдебната власт, следователите и младши следователите при уволнение придобиват право на пенсия, ако са навършили възрастта по параграф 1, ал. 3, и имат 25 години трудов стаж като държавни служители по посочените закони или като следователи и младши следователи.

(4) Държавните служители от Държавна агенция „Национална сигурност“ придобиват право на пенсия при уволнение, ако са навършили възрастта по параграф 1, ал. 3, и имат 25 години трудов стаж като служители по Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“, на военна служба или по законите по ал. 3.

(5) Лицата по ал. 2, 3 и 4, които имат 15 години трудов стаж на длъжности от летателния състав, парашутистите, екипажите на подводните съдове и водолазния състав, придобиват право на пенсия при уволнение, ако са навършили възрастта по параграф 1, ал. 3.

(6) Служителите в Главна дирекция „Гражданска защита“ на Министерството на вътрешните работи, изпълняващи някоя от дейностите по чл. 52д, ал. 2, т. 1, букви „в“, „г“, „д“ и „е“ от Закона за Министерството на вътрешните работи, при прекратяване на правоотношението придобиват право на пенсия, ако са навършили възрастта по параграф 1, ал. 3, и имат 25 години трудов стаж в системата на гражданска защита, или ако имат 15 години трудов стаж на длъжност „водолаз“.

§ 5. (1) Коефициентите за целите на чл. 63 са както следва:

  1. за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане над 89,99 на сто – 1,6;
  2. за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане от 70 до 89,99 на сто – 1,5;
  3. за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане от 50 до 69,99 на сто – 1,2;

(2) Размерът на пенсията за военна инвалидност се определя в процент от минималната месечна социална пенсия определена със закона по чл. 5, по следната таблица:

Трайно намалена работоспособност над 89,99 на сто 70-89,99 на сто 50-70,99 на сто
Редници и сержанти 150 на сто 140 на сто 115 на сто
Офицери 160 на сто 150 на сто 120 на сто

(3) Размерът на пенсиите за гражданска инвалидност се определя в процент от минималната месечна социална пенсия, както следва:

1. за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане над 89,99 на сто – 150 на сто;

2. за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане от 70 до 89,99 на сто – 140 на сто;

3. за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане от 50 до 69,99 на сто – 115 на сто.

(4) Размерът на социалната пенсия за старост е равен на минималната месечна социална пенсия определена за съответната година със закона по чл. 5.

(5) Размерът на социалната пенсия за инвалидност за лицата с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане над 89,99 на сто е 160 на сто, а за лицата с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане от 70 до 89,99 на сто – 150 на сто от минималната месечна социална пенсия определена за съответната година със закона по чл. 5.

§ 6. (1) Осигурената майка има право на парично обезщетение при бременност и раждане за срок 410 календарни дни, от които 45 дни преди раждането.

(2) Дневното парично обезщетение при бременност и раждане се определя по следната формула:

1. Броя точки осигурителен принос, които лицето е натрупало за последните 36 календарни месеци преди месеца, в който се прекратява осигуряването, се разделя на 48, като резултата се закръглява до втората цифра след десетичния знак.

2. Резултата от т. 1 се умножава по средния осигурителен доход в страната, в месеца предхождащ настъпването на временната неработоспособност поради бременност и раждане.

3. Получения резултат от т. 2 се умножава по 3 на сто.

(3) Минималното дневно парично обезщетение при бременност и раждане се определя със закона по чл. 5.

(4) Максималното дневно парично обезщетение при бременност и раждане не може да е по-голямо от 10 на сто от средния осигурителен доход в страната за месеца предхождащ месеца, в който се прекратява осигуряването.

§ 7. (1) Паричните обезщетения за безработица се изплащат ежемесечно през месеца, следващ този, за който се дължат, в зависимост от натрупания осигурителен принос по чл. 10 на лицето за последните 36 месеца преди прекратяването на осигуряването, както следва:

Натрупани точки осигурителен принос Период за изплащане на обезщетението
от 12 до 17,99 точки 4 месеца
от 18 до 23,99 точки 5 месеца
от 24 до 27,99 точки 6 месеца
от 28 до 31,99 точки 7 месеца
от 32 до 35,99 точки 8 месеца
от 36 до 39,99 точки 9 месеца
от 40 до 43,99 точки 10 месеца
от 44 до 47,99 точки 11 месеца
за 48 и повече точки 12 месеца

(2) Дневното парично обезщетение за безработица се определя по следната формула:

1. Броя точки осигурителен принос, които лицето е натрупало за последните 36 календарни месеци преди месеца, в който се прекратява осигуряването, се разделя на 48, като резултата се закръглява до втората цифра след десетичния знак.

2. Резултата от т. 1 се умножава по средния осигурителен доход в страната за месеца предхождащ месеца на прекратяване на осигуряването.

3. Получения резултат от т. 2 се умножава по 2 на сто.

(3) Минималното дневно парично обезщетение за безработица се определя със закона по чл. 5.

(4) Максималното дневно парично обезщетение за безработица не може да е по-голямо от 6 на сто от средния осигурителен доход в страната за месеца предхождащ месеца, в който се прекратява осигуряването.

(5) Безработните лица, чиито правоотношения са били прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие, или поради виновното им поведение, получават минималния размер на паричното обезщетение за безработица за срок 4 месеца.

(6) Не може да се получава обезщетение за безработица преди изтичане на 3 години от предходното упражняване на това право.

(7) Месечният размер на паричното обезщетение за безработица се определя, като полученият по реда на ал. 2-4 дневен размер се умножи по броя на дните в месеца, за който се отнася.

(8) За влезлите в сила международни договори, по които Република България е страна, могат да се определят и други размери на паричните обезщетения, които се уреждат с акт на Министерски съвет.

§ 8. (1) Общия бюджет на фонд „Пенсии“ се състои от бюджет за пенсии и резерви.

(2) Бюджета за пенсии за съответната година, не може да бъде по-малък от произведението от:

  1. броя на лицата, въз основа на които са отпуснатите пенсии за осигурителен принос и възраст към 30.09 на предходната година и
  2. 600 на сто от средномесечния осигурителен доход в страната за последните 36 месеца до 30.09 на предходната година.

(3) В закона по чл. 5 се определят резерви към бюджета за пенсии, които включват всякакви допълнителни разходи, които се очаква да направи фонд „Пенсии“, както и разходите свързани с пенсионното осигуряване.

(4) Неизползваните резерви могат да се прехвърлят към резервите за следващата година или със средствата или част от тях да се раздават добавки към пенсиите в края на календарната година, като всяка добавка трябва да бъде в равен размер за всяка пенсия.

§ 9. (1) Методиката за определяне на съответстващата на всяка точка осигурителен принос по чл. 10 сума в парично изражение за всяка година, е следната:

  1. От бюджета за пенсии по параграф 8, ал. 2 се вади сумата необходима за осигуряване на размера на минималната месечна социална пенсия за всяка отпусната пенсия за осигурителен принос и възраст към 30.09 на предходната година.
  2. Събира се сборът от осигурителния принос на всички пенсионери и лица, въз основа на които е отпусната пенсия за осигурителен принос и възраст, към 30.09 на предходната година.
  3. Полученият резултат от т. 1 се разделя на общия брой точки осигурителен принос по т. 2 като крайния резултат е стойността, която съответства в парично изражение на 1 точка осигурителен принос за следващата бюджетна година. В закона по чл. 5 се обявява тази стойност за всяка година.

§ 10. (1) Средствата по фонд „Пенсии“ се набират от:

1. осигурителни вноски от осигурители, осигурени и самоосигуряващи се лица;

2. осигурителни вноски и приходи, предвидени в други закони;

3. трансфери от републиканския бюджет;

4. такси, определени с тарифа на Министерския съвет;

5. лихви и дивиденти;

6. дарения и завещания.

7. други източници.

(2)Средствата по фонд „Пенсии“ се разходват и трансферират за:

1. изплащане на пенсии за осигурителен принос и възраст;

2. други разходи, свързани с пенсионното осигуряване.

(3) Средствата по фонд „Пенсии, несвързани с трудова дейност“ се набират от:

1. трансфери от републиканския бюджет;

2. лихви и дивиденти;

3. дарения и завещания.

(4) Средствата по фонд „Пенсии, несвързани с трудова дейност“ се разходват за изплащане на:

1. наследствени пенсии и добавките към тях;

2. пенсии за инвалидност поради общо заболяване;

3. пенсии за военна инвалидност;

4. пенсии за гражданска инвалидност;

5. социални пенсии за старост;

6. социални пенсии за инвалидност;

7. пенсии за особени заслуги;

8. персонални пенсии;

9. добавки към пенсиите на ветераните от войните;

10. добавки към пенсиите по Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица;

11. индексации и компенсации към пенсиите и добавките по т. 1 – 9;

12. помощи за профилактика и рехабилитация;

13. добавки към пенсиите за лица, навършили определена възраст, определена със закона по чл. 5.

(5) Приходите по фонд „Трудова злополука и професионална болест“ се набират от:

1. осигурителни вноски;

2. приходи, предвидени в други закони, за осигуряване за трудови злополуки и професионална болест;

3. такси, определени с тарифа на Министерския съвет;

4. лихви и дивиденти;

5. дарения и завещания;

6. други източници.

(6)Средствата по фонд „Трудова злополука и професионална болест“ се разходват за:

1. изплащане на парични обезщетения, пенсии и помощи;

2. осъвременяване, индексиране и компенсиране на паричните обезщетения, пенсии и помощи;

3. мероприятия за предотвратяване на трудовите злополуки и професионалните болести;

4. диагностика на професионалните болести;

5. помощно-технически средства, свързани с увреждането;

6. други разходи, свързани с осигуряването за трудова злополука и професионална болест.

(7) Приходите по фонд „Общо заболяване и майчинство“ се набират от:

1. осигурителни вноски;

2. трансфери от републиканския бюджет;

3. приходи, предвидени с други закони;

4. такси, определени с тарифа на Министерския съвет;

5. лихви и дивиденти;

6. дарения и завещания;

7. други източници.

(8) Средствата по фонд „Общо заболяване и майчинство“ се разходват за:

1. изплащане на парични обезщетения и помощи;

2. осъвременяване, индексиране и компенсиране на паричните обезщетения и помощи;

3. финансиране на дейности за намаляване на общите заболявания;

4. осигуряване с помощно-технически средства;

5. средства по програмата „В подкрепа на майчинството“;

6. други разходи, свързани с осигуряването за общо заболяване и майчинство.

(9) Приходите за фонд „Безработица“ се набират от:

1. осигурителни вноски;

2. трансфери от републиканския бюджет;

3. лихви и дивиденти;

4. дарения и завещания;

5. целеви суми от държавния бюджет за обезщетения по чл. 230 и чл. 231, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България;

6. други източници.

(10) Средствата от фонд „Безработица“ се разходват и трансферират за изплащане на обезщетения за безработица, обезщетения по чл. 230 и чл. 231, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.

(11) При временен недостиг на средства във фондовете за покриване на неотложни осигурителни плащания, могат да се ползват краткосрочни безлихвени заеми от републиканския бюджет с разрешение на министъра на финансите по предложение на управителя на НОИ, както и заеми от фондове със социално предназначение до размера на техните резерви с разрешение на министъра на финансите и министъра на труда и социалната политика по предложение на Надзорния съвет на НОИ.

(12) Временно свободните средства по фондовете на държавното обществено осигуряване могат да се влагат по депозитни сметки в Българската народна банка или за придобиване, на първичния пазар или чрез Министерството на финансите, на държавни ценни книжа, емитирани от българското правителство.

(13) Банките, обслужващи сметките на НОИ, се определят от Министерството на финансите и Българската народна банка. От определените от Българската народна банка и Министерството на финансите банки Надзорният съвет на НОИ избира банките, които имат право да обслужват сметките на НОИ. Редът и начинът на обслужване на сметките на НОИ се определят от Министерството на финансите и Българската народна банка.

(14) Изпълнението на бюджета на държавното обществено осигуряване се осъществява от НОИ. Първостепенен разпоредител с бюджета на държавното обществено осигуряване е управителят на НОИ. Второстепенни разпоредители с бюджета на държавното обществено осигуряване в териториалните поделения на НОИ са техните ръководители.

(15) Годишният отчет за изпълнението на бюджета на държавното обществено осигуряване се изготвя от НОИ и се внася от неговия управител в Народното събрание за приемане едновременно с отчета за изпълнението на държавния бюджет. Решението на Народното събрание за приемане отчета за изпълнението на бюджета на държавното обществено осигуряване се обнародва в „Държавен вестник“.

§ 11. (1) Разпорежданията по чл. 83, ал. 1 за пенсиите за инвалидност и за добавката за чужда помощ се издават въз основа на решение на медицинска комисия към териториалното поделение на НОИ. Медицинската комисия се състои от председател и двама членове, които се определят от ръководителя на териториалното поделение на НОИ.

(2) Решенията на медицинската комисия се издават в 14-дневен срок от получаване от регионалните картотеки на медицинските експертизи на експертните решения с определена 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност след разглеждане на медицинската документация, удостоверяваща настоящото здравно състояние на лицето, решенията на ТЕЛК и НЕЛК за определяне размера на трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане, датата на инвалидизиране и срок на инвалидността.

(3) В случай че медицинската комисия реши, че експертните решения на ТЕЛК и НЕЛК са неправилно издадени, председателят й подава жалба срещу решенията на органите на медицинската експертиза в 14-дневен срок от деня на получаването им в съответното териториално поделение на НОИ. Жалбата срещу решенията на ТЕЛК се подава пред НЕЛК, а срещу решенията на НЕЛК – пред Административния съд – София, по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(4) Ако решението на ДЕЛК, ТЕЛК и НЕЛК е обжалвано от председателя на медицинската комисия или по реда на чл. 112 от Закона за здравето, до влизането в сила на решението на НЕЛК, съответно на съда по обжалваното решение на органите на медицинската експертиза, се отпуска, възобновява и възстановява пенсия за инвалидност в размер на социалната пенсия за старост.

(5) След влизането в сила на решението по ал. 4 пенсията се определя в действителен размер от датата на придобиване на правото, съответно от датата, от която е възобновена или възстановена, ако на лицето е определен процент трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто.

(6) Към пенсията по ал. 4 не се изплащат добавки по този кодекс и други нормативни актове.

(7) Пенсията по ал. 4 не може да се получава заедно с друга пенсия.

§ 12. Изключение от разпоредбите на чл. 4, ал. 1 т. 7 са служителите с духовно звание на Българската православна църква и други регистрирани вероизповедания по Закона за вероизповеданията.

§ 13. За командированите лица в държави членки на Европейския съюз, в други държави страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство или в Конфедерация Швейцария се дължат осигурителни вноски върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, както и други доходи от трудова дейност в приемащата държава и в България, но върху не по-малко от минималните ставки на заплащане на труда в приемащата държава и в България.

§ 14. (1) При всяко теглене на пари за трудови възнаграждения, включително и за авансови плащания, в банките се депозират платежните документи и декларации за дължими осигурителни вноски в приход на държавното обществено осигуряване и за здравно осигуряване.

(2) На банките, които са разрешили теглене на пари за трудови възнаграждения, включително и за авансови плащания и парични обезщетения, без да е представена декларация по чл. 7, ал. 8, се налага имуществена санкция в размер на сумата на невнесените осигурителни вноски, независимо от административнонаказателната отговорност на виновните длъжностни лица.

(3) Имуществените санкции по ал. 2 за банките, разрешили теглене на пари за трудови възнаграждения, включително за авансови плащания, се налагат от териториалния директор на съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите или от определен от него орган по приходите по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

(4) Имуществените санкции по ал. 2 за банките, разрешили теглене на пари за изплащане на парични обезщетения, се налагат от териториалния директор на съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите или от определен от него орган по приходите по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

§ 15. пред ръководителя на съответното териториално поделение на НОИ се подават жалби срещу:

1. неправилно определяне или изплащане на парични обезщетения по глава втора или помощи, откази за издаване на удостоверения за осигурителен принос от органите на НОИ, откази за издаване на удостоверения за ползване на парична помощ за профилактика и рехабилитация и откази за заверяване на осигурителен принос в осигурителни книжки;

2. разпореждания:

а) за отказ или за неправилно определяне или изменение и спиране на пенсиите, добавките и компенсациите към тях;

б) за отказ или неправилно определяне, изменяне, спиране и прекратяване на обезщетенията за безработица;

в) за събиране на сумите по ревизионните актове за начет;

г) за признаване или непризнаване на злополуката за трудова;

д) за възстановяване на неоснователно получени плащания по държавното обществено осигуряване.

е) за отказ за изплащане на парични обезщетения по глава четвърта или помощи;

ж) по чл. 114, ал. 1.

(2) Разпорежданията по т. 2, букви „б“ – „ж“ могат да се обжалват в 14-дневен срок, а разпорежданията за пенсии – в тримесечен срок от получаването им.

(3) Ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. С решението ръководителят на териториалното поделение може да отмени разпорежданията и да реши жалбите или исканията по същество. То се съобщава на заинтересованите страни в 7-дневен срок от постановяването му.

(4) Разпорежданията за пенсии, отпуснати по международни договори за лица с постоянен адрес в чужбина, могат да се обжалват пред управителя на Националния осигурителен институт в тримесечен срок от получаването им. Решението се изготвя в срока и по реда на ал. 3.

(5) Решенията и съобщенията във връзка с разглеждането на жалбите и исканията се изготвят по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(6) Обжалването на разпорежданията по ал. 1, т. 2 не спира изпълнението им.

(7) Изпълнението на разпорежданията по ал. 1, т. 2, буква „в“ се спира по искане на задълженото лице, ако предостави обезпечение в размер на главницата и лихвите.

(8) Искането за спиране на изпълнението се прави едновременно с жалбата, като се прилагат доказателства за направеното обезпечение.

(9) За срока на спирането се дължи законната лихва върху главницата.

(10) Решението на ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред административния съд. Жалбата се подава чрез ръководителя на териториалното поделение, който в 7-дневен срок е длъжен да я изпрати заедно с преписката в съда. Съдът разглежда делата по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(11) Обжалването пред съда на решенията на ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт, издадени за разпорежданията по ал. 1, т. 2, не спира изпълнението им. Изпълнението може да бъде спряно от административния съд при условията по чл. 117а, ал. 2 и 4 за решенията, издадени за разпорежданията по ал. 1, т. 2, буква „в“. Искането за спиране на изпълнението се прави едновременно с подаване на жалбата и съдът се произнася в 7-дневен срок. Отказът на съда да се спре изпълнението не подлежи на обжалване.

(12) Решенията на административния съд подлежат на касационно обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

§ 16. (1) Решенията за разсрочване по чл. 103, ал. 6 се издават от:

1. ръководителя на териториалното поделение на НОИ – за задължения до 10 000 лв. за срок до една година, а за задължения на регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители за срок до две години;

2. управителя на НОИ – за задължения от 10 000 до 100 000 лв. за срок до 3 години, а за задължения на регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители за срок до 5 години;

3. Надзорния съвет на НОИ – за задължения над 100 000 лв. за срок до 3 години, а за задължения на регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители за срок до 5 години.

(2) С разрешението се определят крайният срок, погасителните вноски и други условия, в това число последиците от неспазването им.

(3) Отказът за разсрочване или отсрочване на задължения на регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители подлежи на обжалване по реда на Административно-процесуалния кодекс.

§ 17. По смисъла на този кодекс:

  1. „Актюерски еквивалент на пенсионните права за старост“ е настоящата стойност на всички бъдещи пенсионни плащания, които би получило осигуреното лице след пенсионирането си и съответстващи на придобития от него осигурителен стаж.
  2. „Българската национална банка“ е Българска народна банка.
  3. „Данъчно-осигурителното процесуално законодателство в страната“ е Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
  4. „Държава членка“ е държава – членка на Европейския съюз, или друга държава – страна по Споразумението за Европейско икономическо пространство.
  5. „Държавения орган за външен одит на бюджета и други публични средства” е Сметната палата.
  6. „Държавния орган по заетостта“ е Агенцията по заетостта.
  7. „Държавния орган по сигурността на информацията” е Държавната комисия по сигурността на информацията.
  8. „Законодателството за данък върху добавената стойност” е Законът за данък върху добавената стойност
  9. „Законодателството за държавните служители“ е Законът за държавния служител.
  10. „Законодателството за закрила на децата“ е Законът за закрила на детето.
  11. „Законодателството за защита на класифицираната информация” е Законът за защита на класифицираната информация.
  12. „Законодателството в областта на висшето образование“ е Законът за висшето образование.
  13. „Законодателството за облагане на доходите на физическите лица“ е Законът за данъците върху доходите на физическите лица.
  14. „Законодателството за корпоративното подоходно облагане“ е Закона за корпоративното подоходно облагане
  15. „Законодателството за закрила на детето“ е Закон за закрила на детето.
  16. „Законодателството уреждащо наследството“ е Закона за наследството.
  17. „Законодателството за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица“ е Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица.
  18. Консолидираният бюджет на държавното обществено осигуряване включва бюджетите на фонд „Пенсии“, фонд „Общо заболяване и майчинство“, фонд „Трудова злополука и професионална болест“, фонд „Безработица“, фонд „Пенсии, несвързани с трудова дейност“ и бюджета на НОИ.
  19. „Морско лице“ е физическо лице, което заема длъжност по трудово правоотношение като член на екипажа на морски кораб, вписан в регистъра на корабите на държава – членка на Европейския съюз, независимо дали се намира на брега или на борда на кораба, притежава свидетелство за правоспособност и свидетелство за допълнителна и/или специална подготовка, придобито по реда на наредбата по чл. 87, ал. 1 от Кодекса на търговското корабоплаване.
  20. „Национална осигурителна институция“ в Република България е Националния осигурителен институт, наричан в кодекса съкратено „НОИ“.
  21. „Националната валута” е лев.
  22. „Нетно възнаграждение“ е възнаграждението, получено след намаляване на изплатеното или начисленото възнаграждение с определените със закон задължителни осигурителни вноски за сметка на лицата и с данъците по Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Когато възнагражденията не са начислени, до начисляването при определяне на паричните обезщетения за нетно възнаграждение се взема предвид минималният осигурителен доход по чл. 7, ал. 2, т. 2 или минималната месечна работна заплата за страната, ако няма определен минимален осигурителен доход.
  23. „Определения със закон орган издаващ медицински експертизи за работоспособността” е ТЕЛК (НЕЛК).
  24. „Орган на Общностите“ е всеки орган, за който се прилагат Правилникът за длъжностните лица на Европейските общности и Условията за работа на другите служители в Общностите.
  25. „Органът упражняващ контрол по спазване на трудовото законодателство“ е Инспекцията по труда.
  26. Органът по чл. 107, ал. 2 е Комисията за финансов надзор.
  27. „Осигурено лице“ е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно продължава и през периодите:

– на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете;

– на платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност и за отпуск за бременност и раждане;

– на неплатения отпуск до 30 работни дни през една календарна година;

– през което лицето е получавало обезщетение за безработица;

Самоосигуряващите се лица и морските лица се смятат за осигурени лица за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски;

28.  „Пенсионна схема на Общностите“ е пенсионната схема, уредена с Правилника за длъжностните лица на Европейските общности и с Условията за работа на другите служители в Общностите.
29.  „Предприятие“ е всяко място, където се полага наемен труд.
30.  „Представителите на вътрешната и външната сигурност в страната“ са военнослужещите по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи и Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, държавните служители по Закона за Държавна агенция „Национална сигурност, както и служителите в Главна дирекция „Гражданска защита“ на Министерството на вътрешните работи, изпълняващи някоя от дейностите по чл. 52д, ал. 2, т. 1, букви „в“, „г“, „д“ и „е“ от Закона за Министерството на вътрешните работи.
31.  „Представителите на съдебната власт“ са съдиите, прокурорите, следователите, държавните съдебни изпълнители, съдиите по вписванията и съдебните служители, както и членовете на Висшия съдебен съвет и инспекторите в инспектората към Висшия съдебен съвет;
32.  „Регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители“ са физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред.
33.  „Ресорния министър по здравеопазването“ е Министъра на здравеопазването.
34.  „Ресорното министерство по вътрешните работи“ е Министерството на вътрешните работи.
35.   „Ресорното министерство по социалната политика“ е Министерството на труда и социалната политика.
36.  „Ресорното министерство по финансите“ и „ресорния министър по финансите“ са съответно Министерство на финансите и Министъра на финансите.
37.  „Специализиран държавен орган по приходите“ е Национална агенция за приходите.
38.  „Статистически (актюерски) методи“ са съвкупност от статистически методи и правила, които се прилагат за определяне на очаквания приход от бъдещи вноски и инвестиции, както и за определяне на дължимите суми за изплащане на бъдещите пенсии от пенсионноосигурителното дружество.
39.  „Трудовото законодателство“ е Кодекса на труда.
40.  „Търговското законодателство“ е Търговския закон.

Преходни и заключителни разпоредби

§ 18. Отменя се Кодексът за социално осигуряване – Обн. ДВ. бр.110 от 17 Декември 1999г., изм. ДВ. бр.55 от 7 Юли 2000г., изм. ДВ. бр.64 от 4 Август 2000г., изм. ДВ. бр.1 от 2 Януари 2001г., доп. ДВ. бр.35 от 10 Април 2001г., изм. ДВ. бр.41 от 24 Април 2001г., изм. ДВ. бр.1 от 4 Януари 2002г., изм. ДВ. бр.10 от 29 Януари 2002г., изм. ДВ. бр.45 от 30 Април 2002г., изм. ДВ. бр.74 от 30 Юли 2002г., доп. ДВ. бр.112 от 29 Ноември 2002г., изм. ДВ. бр.119 от 27 Декември 2002г., изм. ДВ. бр.120 от 29 Декември 2002г., изм. ДВ. бр.8 от 28 Януари 2003г., доп. ДВ. бр.42 от 9 Май 2003г., изм. ДВ. бр.67 от 29 Юли 2003г., доп. ДВ. бр.95 от 28 Октомври 2003г., изм. ДВ. бр.112 от 23 Декември 2003г., изм. ДВ. бр.114 от 30 Декември 2003г., изм. ДВ. бр.12 от 13 Февруари 2004г., изм. ДВ. бр.21 от 16 Март 2004г., доп. ДВ. бр.38 от 11 Май 2004г., изм. ДВ. бр.52 от 18 Юни 2004г., изм. ДВ. бр.53 от 22 Юни 2004г., изм. ДВ. бр.69 от 6 Август 2004г., изм. ДВ. бр.70 от 10 Август 2004г., изм. ДВ. бр.112 от 23 Декември 2004г., изм. ДВ. бр.115 от 30 Декември 2004г., изм. ДВ. бр.38 от 3 Май 2005г., изм. ДВ. бр.39 от 10 Май 2005г., изм. ДВ. бр.76 от 20 Септември 2005г., изм. ДВ. бр.102 от 20 Декември 2005г., изм. ДВ. бр.103 от 23 Декември 2005г., изм. ДВ. бр.104 от 27 Декември 2005г., изм. ДВ. бр.105 от 29 Декември 2005г., изм. ДВ. бр.17 от 24 Февруари 2006г., изм. ДВ. бр.30 от 11 Април 2006г., изм. ДВ. бр.34 от 25 Април 2006г., изм. ДВ. бр.56 от 11 Юли 2006г., изм. ДВ. бр.57 от 14 Юли 2006г., изм. ДВ. бр.59 от 21 Юли 2006г., изм. ДВ. бр.68 от 22 Август 2006г., попр. ДВ. бр.76 от 15 Септември 2006г., изм. ДВ. бр.82 от 10 Октомври 2006г., изм. ДВ. бр.95 от 24 Ноември 2006г., изм. ДВ. бр.102 от 19 Декември 2006г., изм. ДВ. бр.105 от 22 Декември 2006г., изм. ДВ. бр.41 от 22 Май 2007г., изм. ДВ. бр.52 от 29 Юни 2007г., изм. ДВ. бр.64 от 7 Август 2007г., изм. ДВ. бр.77 от 25 Септември 2007г., изм. ДВ. бр.97 от 23 Ноември 2007г., изм. ДВ. бр.100 от 30 Ноември 2007г., изм. ДВ. бр.109 от 20 Декември 2007г., изм. ДВ. бр.113 от 28 Декември 2007г., изм. ДВ. бр.33 от 28 Март 2008г., изм. ДВ. бр.43 от 29 Април 2008г., изм. ДВ. бр.67 от 29 Юли 2008г., изм. ДВ. бр.69 от 5 Август 2008г., изм. ДВ. бр.89 от 14 Октомври 2008г., изм. ДВ. бр.102 от 28 Ноември 2008г., изм. ДВ. бр.109 от 23 Декември 2008г., изм. ДВ. бр.23 от 27 Март 2009г., изм. ДВ. бр.25 от 3 Април 2009г., изм. ДВ. бр.35 от 12 Май 2009г., изм. ДВ. бр.41 от 2 Юни 2009г., изм. ДВ. бр.42 от 5 Юни 2009г., изм. ДВ. бр.93 от 24 Ноември 2009г., изм. ДВ. бр.95 от 1 Декември 2009г., изм. ДВ. бр.99 от 15 Декември 2009г., изм. ДВ. бр.103 от 29 Декември 2009г., изм. ДВ. бр.16 от 26 Февруари 2010г., изм. ДВ. бр.19 от 9 Март 2010г., изм. ДВ. бр.43 от 8 Юни 2010г., изм. ДВ. бр.49 от 29 Юни 2010г., изм. ДВ. бр.58 от 30 Юли 2010г., изм. ДВ. бр.59 от 31 Юли 2010г., изм. ДВ. бр.88 от 9 Ноември 2010г., изм. ДВ. бр.97 от 10 Декември 2010г., изм. ДВ. бр.98 от 14 Декември 2010г., изм. ДВ. бр.100 от 21 Декември 2010г., с изключение на разпоредбите на глава трета на отменения Кодекс за социално осигуряване, ако не противоречат на настоящия кодекс и до влизането в сила на закона по чл. 94, ал. 3, и разпоредбите на част втора и трета от отменения Кодекс за социално осигуряване, ако не противоречат на настоящия кодекс и до влизането в сила на закон за допълнителното социално осигуряване.

§ 19. (1) Осигурявано по българското законодателство лице, което постъпи на работа като служител на Общностите, има право да прехвърли в пенсионната схема на Общностите заедно или поотделно по свой избор:

1. актюерския еквивалент на пенсионните права за старост от фонд „Пенсии“ на държавното обществено осигуряване;

2. средствата по своята индивидуална партида в универсален пенсионен фонд и/или в професионален пенсионен фонд, и/или във фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми.

(2) Кръгът на лицата, които имат право на прехвърляне, както и предпоставките и сроковете за неговото упражняване се уреждат с Правилника за длъжностните лица на Европейските общности и с Условията за работа на другите служители на Общностите, установени с Регламент (ЕИО, Евратом, ЕОВС) № 259/68 на Съвета от 29 февруари 1968 г.

(3) Прехвърляне на средствата по ал. 1, т. 1 се извършва, ако не е отпусната пенсия от държавното обществено осигуряване, свързана с трудова дейност.

(4) Прехвърляне на средствата по ал. 1, т. 2 се извършва, ако не е отпусната пенсия от съответния фонд за допълнително пенсионно осигуряване и не е сключен договор за еднократно или разсрочено изплащане на средствата по индивидуалната партида.

(5) За прехвърляне на средства в пенсионната схема на Общностите не се прилагат ограниченията за прехвърляне по чл. 133, ал. 1 и 2, и от отменения с преходните и заключителни разпоредби Кодекс за социално осигуряване – чл. 236, ал. 3 и чл. 247, ал. 4.

(6) Разходите за банковия превод са за сметка на НОИ или на пенсионноосигурителното дружество, от което се извършва прехвърлянето.

§ 20. (1) Осигурителният принос, за който е прехвърлен актюерски еквивалент по чл. 343а, ал. 1, т. 1 от отменения Кодекс за социално осигуряване, не може да се ползва за определяне на правото и размера на пенсия за осигурителен принос и възраст.

(2) С прехвърлянето на средствата по чл. 343а, ал. 1, т. 2 от отменения Кодекс за социално осигуряване, по сметката на органа на Общностите се погасява правото на пенсия от съответния фонд за допълнително пенсионно осигуряване, а индивидуалната партида във фонда се закрива.

(3) В случай че лицето е прехвърлило своите пенсионни права от държавното обществено осигуряване и е запазило правата си във фонд за допълнително пенсионно осигуряване, то:

1. придобива право на пенсия от универсален пенсионен фонд при пенсиониране от пенсионната схема на Общностите или при навършване на възрастта за придобиване право на пенсия за осигурителен принос и възраст по параграф 1, ал. 1 от допълнителните разпоредби или при условията на чл. 129, ал. 2;

2. придобива право на пенсия от фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми при навършване на 60-годишна възраст или до 5 години преди навършването й;

3. може да изтегли средствата си от професионален пенсионен фонд при пенсиониране от пенсионната схема на Общностите или от универсален пенсионен фонд.

§ 21. (1) Лице, чието правоотношение с орган на Общностите, по което е било осигурявано в пенсионната схема на Общностите, е прекратено, има право по свой избор да прехвърли средствата, представляващи придобитите от него в тази схема пенсионни права:

1. във фонд „Пенсии“ на държавното обществено осигуряване или

2. във фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване, който изплаща пожизнени пенсии, или

3. на застраховател, който има право да извършва дейност по раздел I, т. 1, буква „б“ – „Застраховка за пенсия или рента“, от приложение № 1 към Кодекса за застраховането.

(2) Кръгът на лицата, които имат право на прехвърляне, както и предпоставките и сроковете за неговото упражняване се уреждат с Правилника за длъжностните лица на Европейските общности и с Условията за работа на другите служители на Общностите.

(3) Прехвърляне на средствата по ал. 1, т. 1 се извършва, когато лицето започне да упражнява трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по този кодекс.

§ 22. (1) Когато лицето направи избор по чл. 343в, ал. 1, т. 1 от отменения Кодекс за социално осигуряване, Националният осигурителен институт разпределя средствата, получени от пенсионната схема на Общностите, както следва:

1. в случаите, когато са прехвърлени средства в пенсионната схема на Общностите по реда на чл. 343а от отменения Кодекс за социално осигуряване, те постъпват, олихвени към датата на трансфера, обратно във фонд „Пенсии“ на държавното обществено осигуряване и в съответните видове фондове за допълнително пенсионно осигуряване, от които са били преведени;

2. за всички лица – по фонд „Пенсии“ на държавното обществено осигуряване; прехвърлят се средства, изчислени на базата на възнагражденията, върху които лицето е осигурявано през целия период на служба в Общностите, и размера на вноската към момента на прехвърлянето;

(2) Размерът на сумата над средствата по ал. 1, т. 1 и 2 се прехвърля в избран от лицето фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване.

§ 23. Лице, прехвърлило само във фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване средствата, представляващи неговите пенсионни права от пенсионната схема на Общностите:

1. няма право да ги изтегли преди придобиване право на пенсия по т. 3;

2. няма право на еднократно или разсрочено изплащане на средствата по чл. 248, ал. 2 от отменения Кодекс за социално осигуряване;

3. придобива право на пенсия от този фонд при навършване на възрастта за придобиване право на пенсия за осигурителен принос и възраст по параграф 1, ал. 1 на допълнителните разпоредби;

4. има право да получава само пожизнена пенсия от този фонд.

§ 24. Министерският съвет определя с наредба:

1. реда за прехвърляне на пенсионни права от и към пенсионната схема на Общностите;

2. начина за изчисляване на актюерския еквивалент по чл. 343а, ал. 1, т. 1 от отменения Кодекс за социално осигуряване;

3. начина за олихвяване по чл. 343г, ал. 1, т. 1 от отменения Кодекс за социално осигуряване.

§ 25. Размерът на пенсиите за осигурителен принос и възраст, за лицата, които са се пенсионирали за осигурителен стаж и възраст по отменения кодекс за социално осигуряване, запазва размера си, до годината в която размерът на пенсията за осигурителен принос и възраст, която биха получавали съгласно този кодекс стане по-висока. От 1 януари на следващата година размера на тези пенсии се преизчислява съобразно настоящия кодекс.

§ 26. Получилите право на обезщетение по отменения Кодекс за социално осигуряване получават обезщетението си съгласно отменения кодекс.

§ 27. Средствата по фонд „Пенсии, несвързани с трудова дейност“ се разходват и за изплащане на пенсии, за които не се дължат осигурителни вноски, по отменените с отменения Кодекс за социално осигуряване, Закон за пенсиите и Закон за общественото осигуряване, както и за индексациите, компенсациите и добавките към тях.

§ 28. Събраните средства по индивидуалните партиди в универсални и професионални пенсионни фондове по отменения Кодекс за социално осигуряване се прехвърлят от пенсионно осигурителните дружества във фонд „Пенсии“ по ред и условия с акт на Министерски съвет.

§ 29. До 10% от печалбата на работодателите, които предлагат условия на труд от първа и втора категория и която внесат като осигурителни вноски в допълнителен пенсионен фонд по закона по чл. 108, се признават за разход и не подлежат на облагане с данък доход по Закона за корпоративното подоходно облагане.

§ 30. (1)Родителите на лицата, починали по време на наборна военна служба, имат право на наследствена пенсия, независимо от възрастта им.

(2) При смърт на военнослужещ на наборна военна служба на наследниците му се отпуска пенсия, като за база се взема размерът по параграф 6, ал. 2 от допълнителните разпоредби от равен на следващата се пенсия за военна инвалидност при трайно намалена работоспособност над 90 на сто.

§ 31. Препращанията в закони към текстовете на отменения Кодекс за социално осигуряване важат като препращания към съответните по съдържание текстове от настоящия кодекс. Препращанията от текстовете на отменения Кодекс за социално осигуряване към други закони важат като препращания от настоящия кодекс по отношение на съответстващите текстове.

§ 32. До 31 декември 2020 г. включително учителите придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и за възраст при учителски осигурителен стаж 30 години за мъжете и 25 години за жените и 3 години по-рано от възрастта по параграф 1, ал. 1 от допълнителните разпоредби.

(2) На лицата по ал. 1 се изплаща срочна пенсия за ранно пенсиониране от Учителския пенсионен фонд в размер, определен по реда на чл. 58 и намален с 0,2 на сто за всеки месец, недостигащ на лицето до навършване на възрастта му по параграф 1, ал. 1 от допълнителните разпоредби.

(3) На учителите, които са придобили право на пенсия при условията на ал. 1 и се пенсионират при условията на параграф 1, ал. 1 от допълнителните разпоредби, се изплащат пенсии за осигурителен принос и възраст от фонд „Пенсии“ и добавка от учителския пенсионен фонд в размер 0,2 на сто от пенсията за всеки месец, за който има осигурителна вноска във фонда след навършване на възрастта по ал. 1.

(4) На учителите, които имат учителски осигурителен стаж 30 години за мъжете и 25 години за жените и се пенсионират след навършване на възрастта по параграф 1, ал. 1 на допълнителните разпоредби, се изплаща пенсия в пълен размер от Учителския пенсионен фонд до изпълнение на условията за придобиване право на пенсия по параграф 1, ал. 1 на допълнителните разпоредби, но не по-късно от навършване на 65-годишна възраст. След изпълнение на условията по параграф 1, ал. 1 на допълнителните разпоредби или навършване на 65-годишна възраст пенсията се изплаща за сметка на фонд „Пенсии“.

(5) Осигурителната вноска за Учителския пенсионен фонд се определя ежегодно със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване.

§ 33. Параграф 16, ал. 6-9 и ал. 11 от допълнителните разпоредби се прилагат и по висящи спорове пред ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт и пред съдилищата. Искането за спиране на изпълнението от задължените лица може да се направи в 14-дневен срок от влизане в сила на измененията в кодекса, приети на 23 април 2002 г.

§ 34. (1) В срок до 30 септември 2012 г. Комисията за финансов надзор приема доклад за прилагането на чл. 246, ал. 3 на отменения Кодекс за социално осигуряване, който съдържа заключения относно отчитането на пола като актюерски фактор при изчисляването на пожизнените пенсии, като се вземат предвид най-новите актюерски данни и статистическа информация, както и докладът на Европейската комисия за прилагането на чл. 5 от Директива 2004/113/ЕО на Съвета относно прилагане на принципа на равното третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа до стоки и услуги и предоставянето на стоки и услуги.

(2) Докладът по ал. 1 се предоставя на министъра на труда и социалната политика за целите на уведомяването на Европейската комисия.

§ 35. (1) Лицата, осигуряващи членове на семейството си по този закон, предоставят данни за тях в декларации по утвърден от Националния осигурителен институт и Националната здравноосигурителна каса образец.

(2) В случаите, когато лицата заплащат авансово вноски по този закон, те попълват декларация за периода на авансово плащане по утвърден от Националния осигурителен институт и Националната здравноосигурителна каса образец.

(3) Чужденците, които пребивават краткосрочно в Република България, както и лица с двойно българско и чуждо гражданство, които не се осигуряват по реда на този закон, заплащат стойността на оказаната им медицинска помощ, освен ако за тях е в сила международен договор, по който Република България е страна.“

––––––––-

1. Кодексът по-горе е пренаписан в полза на хората и по нов модел пенсионна система. За всичко, което не ги касае пряко е предвидено преместването му в отделни актове.
2. Всички осигурени лица ще се осигуряват задължително и за майчинство. Може би някой ще попита къде е справедливостта например един самоосигуряващ се задължително да се осигурява за майчинство. Много е просто – сред принципите на кодекса е солидарността. Днес може самоосигуряващият се да не планира деца, може и никога да не планира да има деца, обаче за нормалното развитие на обществото нормално е да има следващо поколение. Следователно дори и някой да няма намерение никога да се ползва от определена придобивка, той трябва да даде своя солидарен принос към осигурителната система. Може някой да попита защо и така наречените възнаграждения по граждански договори ще се облагат за всички рискове без безработица и трудова злополука, даже и да са за 5 лева. Отговора и на този въпрос е солидарност и равнопоставеност. Съвсем спокойно би могло да има хора, които да живеят цял живот от граждански договори и като самоосигуряващи се лица. Ако те не бъдат поставени при равни условия да се осигуряват задължително за всички рискове (без безработица и трудова злополука) остават в облагодетелствано положение. Задължително ще се осигуряват за всички рискове и пенсионерите, които продължат да работят след пенсионирането си. Този им допълнителен принос ще се отрази чрез подобряване на личния принос към системата, а и следователно ще получават по-голяма пенсия.
3. С новия кодекс се затварят вратичките за източване на общественото осигуряване, няма преференции за никой, като разбира се за работещите при по-тежки условия на труд са предвидени допълнителни разпоредби. Така с по-добре захранвани фондове ще може да се провежда по-добра социална политика. Сега от много социалност, подпомагане на този и онзи е настанал хаос, от който малцина са печелившите.
4. Преминава се към нов модел за отчитане – точкова система на осигурителния принос. Една точка осигурителен принос означава, че лицето се е осигурявало през един месец върху средния осигурителен доход през съответния месец. Само по този начин реално може да се изчислява кой какво прави през своята кариера и на тази база да получава социални придобивки, когато има нужда.
5. Майките получават 10 точки осигурителен принос за всяко живо родено дете, но за не повече от 3 деца.
6. За работещите при втора категория труд, размера на осигурителните вноски за съответния месец се увеличава с коефициент 1,3, за работещите при първа категория труд с коефициент 1,5, в следствие на което съответните лица ще имат право на по-ранно пенсиониране, без да ощетяват всички останали.
7. Изброените по-долу, които в кодекса са под кодовото название „параграф четири“ са приравнени към първа категория труд, при плащането на осигуровките и преференциите за ранно пенсиониране:
– военнослужещите по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България;
– държавните служители – по Закона за Министерството на вътрешните работи;
– държавните служители – по Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража;
– държавните служители от Държавна агенция „Национална сигурност“
– следователите по Закона за съдебната власт.
8. Размера на трансферите от републиканския бюджет за фонд „Пенсии“ ще се определят със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, а не както е сега с 12% фиксирани от КСО и след това дофинансиране. Държавата така или иначе ще има задължения по този кодекс, които трябва да плати. Със закона за държавното обществено осигуряване ще се определя точната сметка за съответната година.
9. В кодекса са написани базовите проценти за вноските по осигурителните фондове, като със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване могат да се добавят и допълнително вноски, в зависимост от прогнозите за следващата година. При всички положения вноските по съответните фондове не трябва да падат под определените базови в кодекса, като идеята е, че като един истински кодекс, този ще се променя изключително рядко.
10. (1) Базовите размери на осигурителните вноски са както следва:
– 12,5 на сто за фонд „Пенсии“;
– 3,5 на сто за фонд „Общо заболяване и майчинство“;
– едно на сто за фонд „Безработица“;
– 0,5 на сто за фонд „Трудова злополука и професионална болест“.

– Вноските за работещите при втора категория труд са 1,3 пъти по-високи, а за първа категория труд 1,5 пъти по-високи.

– 0 на сто за вноските за допълнително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд и в професионален фонд – частното социално осигуряване може да е само доброволно.
11. Осигуровките ще са изцяло за сметка на работодателя, като в замяна за период от 2 години няма да бъдат индексирани минималните осигурителни прагове, и с отпадането на задължителната осигуровка в частен пенсионен фонд, осигурителното бреме намалява.
12. Няма таван на осигурителния доход. Тъй като принципите на данъчното облагане (а осигуровките са вид данък със специално предназначение) са всеки да плаща според възможностите си, принципа се нарушава, ако на определена категория лица доходите им се облагат с осигуровки само до определено ниво. Фактически колкото по-големи доходи има лицето, толкова по-малко осигуровки плаща. Солидарният принцип е грубо погазен в момента и затова в новия пенсионен и осигурителен модел е недопустимо да има таван на осигурителния доход.
13. Осигурителните вноски се внасят до 10-то число на месеца следващ месеца, за който се дължат, с изключение на осигуровките по гражданските договори, които се внасят до 10-то число на месеца следващ месеца, в който е изплатено възнаграждението. Осигурителите трябва да са изплатили всички дължими осигуровки към момента, за да могат да изплащат трудови възнаграждения и други плащания, което се декларира пред банките. Сегашната уредба създава неудобства и на практика принуждава всички да нарушават закона. Нека да си е ясно, че всички осигуровки се плащат до 10-я ден на следващия месец.
14. Понятието „осигурителен стаж“ се заличава, защото на практика няма никакво значение в новия пенсионен и осигурителен модел, който се основава на осигурителния принос.
15. Основна измерителна единица е Осигурителния принос на лицето, който е равен на съотношението между осигурителния доход, върху който са платени осигурителни вноски и средния осигурителен доход в страната за съответния месец. Сборът от приноса на лицето за всеки месец е равен на общия му осигурителен принос.
16. Осигурителен принос може да се купува, когато не е достатъчен за пенсиониране при навършване на пенсионната възраст, като срещу всяка точка осигурителен принос се дължат осигуровките по кодекса и по други закони, върху средния осигурителен доход в страната за месеца предхождащ месеца на внасянето, а след приспадането им от осигурителния доход се дължат определените със закон данъци върху доходите на физическите лица върху останалия осигурителен доход.
17. Регламентирането на дейността на НОИ и дружествата за допълнително социално осигуряване се прави с отделни закони, като в кодекса са описани само най-основните права и задължения. Всичко излишно, което не интересува хората да си бъде в отделен закон. Закона за НОИ реално ще бъде глава 3 от отменения КСО. Закона за дружествата за допълнително социално осигуряване реално е част втора от КСО, но с фундаментално нови правила.
18. Дневното парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване се изчислява в размер 80 на сто, а за временна неработоспособност поради трудова злополука или професионална болест – в размер 90 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху които са внесени или дължими осигурителни вноски, а за самоосигуряващите се лица – внесени осигурителни вноски за периода от 36 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на неработоспособността.
19. Максималният дневен размер на обезщетението за временна неработоспособност и трудоустрояване се определят ежегодно със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване.
20. Паричното обезщетение за дълготрайна безработица се отпуска не по-късно от навършването на пенсионната възраст за осигурителен принос и възраст, като лицата трябва да са натрупали необходимите точки осигурителен принос за пенсиониране и да са навършили възраст не по-малка от 5 години преди пенсионната възраст. Така се помага на възрастните хора, които не могат да си намерят работа на стари години, но през кариерата са направили минималния принос към системата, нужен за пенсиониране, да получават помощ до пенсионирането си или до получаване на друго обезщетение или пенсия. Справедливо ли е? Да, защото така или иначе тези хора са си изработили минимума спрямо всички останали пенсионери в системата и вместо малко преди пенсионна възраст да умират от глад системата ще се погрижи за тях, макар и скромно.
21. Фонд „Трудова злополука и професионална болест“ финансира мероприятия за предотвратяване на трудовите злополуки и професионалните болести и за подобряване условията на труд при условие и ред установени с акт на Министерския съвет. Промяната е, че от кодекса е заличена излишната информация, която не означава на практика нищо. Министерския съвет издава акт, за да регламентира тези мероприятия, които се финансират от фонда.
22. Паричните обезщетения за безработица се изплащат ежемесечно през месеца, следващ този, за който се дължат, в зависимост от натрупания осигурителен принос за последните 36 месеца преди прекратяването на осигуряването (1 точка осигурителен принос означава лицето да се е осигурявало 1 месец върху средния осигурителен доход в страната) по чл. 10 на лицето, както следва:
Натрупани точки осигурителен принос Период за изплащане на обезщетението
от 12 до 17,99 точки 4 месеца
от 18 до 23,99 точки 5 месеца
от 24 до 27,99 точки 6 месеца
от 28 до 31,99 точки 7 месеца
от 32 до 35,99 точки 8 месеца
от 36 до 39,99 точки 9 месеца
от 40 до 43,99 точки 10 месеца
от 44 до 47,99 точки 11 месеца
над 48 точки 12 месеца
Формулата за изчисляване на обезщетението е по модела на осигурителния принос.
23. Осигурената майка има право на парично обезщетение при бременност и раждане за срок 410 календарни дни, от които 45 дни преди раждането. Формулата за размера на обезщетението за майчинство е съобразена с модела на осигурителния принос.
24. Пенсиите за осигурителен принос и възраст нямат таван.
25. Всяка година на 1 януари отпуснатите пенсии се преизчисляват със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година.
26. Пенсиите за инвалидност и наследствените пенсии ще се плащат от фонд „Пенсии, несвързани с трудова дейност“

Locations of visitors to this page
Tyxo.bg counter
Site Meter
Google Analytics Alternative
Clicky

Advertisements

Пенсионна система – модел на осигурителния принос

* Текстът е актуализиран към януари 2012

Общи постановки

Навсякъде по света предстои да се търси решение на един от сериозните проблеми, много актуален напоследък, свързан с пенсиите, пенсионирането, застаряването на населението.

При всяка една пенсионна реформа едно от най-важните неща е да се обясни на хората от къде идват парите за пенсии, как се разпределят, всички трябва да са убедени, че системата ще е справедлива и с нея ще се постига оптималното.

Една от важните характеристики на пенсионната система е, че тя е създадена, за да подпомага възрастните хора, които не биха могли сами да се издържат. Системата трябва задължително да бъде социална и солидарна, в противен случай от нея не би имало никакъв смисъл.

През годините използвана постоянно за политически цели, защото безпомощността на възрастните хора ги прави обект на интерес, за сметка на нормалното развитие на обществото. С цел краткосрочни политически дивиденти, в пенсионните системи по света е създаден невъобразим хаос, който няма как да се оправи без въвеждане на прости правила за пенсиите и пенсионирането, с които да не може да се злоупотребява.

От къде идват парите за пенсии

Това е първи въпрос, на който всички трябва да знаят отговора – от събираните данъци (осигуровките като вид данък със специално предназначение) през годината. Пълна илюзия е, че би било възможно хората днес да работят и на базата единствено на спестяванията си в пенсионна сметка, било то индивидуална или солидарна да са сигурни, че ще си получат това, което заслужават. Не, това съвсем не е сигурно. Ще го получат, ако са създали и възпитали добре развито поколение, което да дърпа обществото напред и да плаща данъци, както излизащите в пенсия са правили през целия си живот. За да има пенсии, трябва да има държава, която да е постановила реда за събиране, справедливо разпределяне на ресурсите. Трябва да има добре развита и постоянно развивана икономика, която да генерира ресурси, за да гарантира на пенсионерите, които са зависими от обществената солидарност, че ще доживеят достойно старините си.

Всичко това ще го има само и единствено ако през целия си живот всеки член на обществото работи по правилата на една добре структурирана държава. В този смисъл пенсионерите дори и вече пенсионирани, не могат да спрат да работят за обществото – било то чрез възпитаване на младите поколения, чрез своя натрупан опит и мъдрост с изказване на гражданската си позиция по въпросите касаещи правилното развитие на обществото. Докато са негови членове трябва да продължават да се грижат за това да има добре структурирана държава, да има справедливост и ред, и да се съобразяват с възможностите на икономиката, като я подпомагат, за подсигуряването на по-добри дни в бъдеще.

Една от характерните черти на хората е да проявяват алчност, егоизъм, а това в повечето случаи не е полезно. В случая с пенсиите, най-нормалното нещо е всеки пенсионер да иска по-високи пенсии и да смята, че има право на това. Само че когато някой получава нещо от пенсионната система, значи преди това някой друг е платил сметката. От гледна точка на държавното управление – държавата трябва да обясни на хората и да се допита до тяхното мнение какво искат – по-високи пенсии днес, но с цената на това да не се развиват други сфери като образование, здравеопазване, икономика и т.н., което да се отрази негативно на бъдещите поколения, или едни справедливо определени пенсии, които да гарантират най-малкото покриването на абсолютната линия на бедността за всеки пенсионер без изключение, като пенсията на всеки ще се определя на база принос към системата (платени данъци през годините, на реална база спрямо средната работна заплата (осигурителен доход) в страната, през всеки отделен месец).

В настоящата разработка е предложен именно втория вариант – ясни и прости правила на пенсионната система, прозрачност, заинтересованост на гражданите да плащат данъците си редовно и да следят и другите да го правят, заинтересованост на пенсионерите икономиката и обществото да се развиват, за да има по-големи пенсии и за тях. Пенсията за пенсионера ще бъде на практика дивидентите, които ще получава от държавата, за която е допринасял през целия си живот.

Начални позиции

За 2010 г., по данни от НСИ, естествения прираст на населението е минимално отрицателен (но приемаме, че е нулев, прогнозните данни на НСИ за броя и структурата на населението в бъдеще са силно негативни, но когато се взима решение за пенсионната система, тези данни не могат да бъдат точна база, защото трудно някой може да предположи какво ще бъде развитието на човека с напредването на технологиите, в рамките на само няколко десетилетия, а и за пенсионната система в действителност е важно броя на работещите да е в определено съотношение спрямо броя на пенсионираните по всяко време, за да има баланс). Към 2012 г. вноската за пенсия в държавния осигурителен фонд в България е равна на 17,8% за родените преди 1960 г. и 12,8% за родените след 1959 г., и в закона за бюджета на държавното обществено осигуряване са заложени приходи от осигуровки за пенсии през 2012 г. от 2,94 милиарда лева. Разходите на фонд „Пенсии“ през същата тази година за сметка на държавното обществено осигуряване и държавния бюджет са 6,97 милиарда лева. Това на практика означава, че при сегашната пенсионна система са нужни допълнителни 4,03 милиарда или 4,03/2,94 = 137% повишаване на приходите от вноски за пенсия, за да се постигнат около 40% от работната заплата на всеки пенсионер и системата да може да се самоиздържа. Една част от дефицита може да се отдаде на това, че родените след 1959 г. внасят 12,8% от осигуровките за пенсии в бюджета, а останалите 5% отиват в задължителен частен пенсионен фонд. Отделно от това допълнителни осигуровки за пенсия в размер на 7% за втора категория труд и 12% за първа категория труд отиват в задължителен професионален частен пенсионен фонд, вместо в държавното обществено осигуряване. През 2010 г. направените задължителни вноски в универсалните частни пенсионни фондове (за всички родени след 1959 г.) са 640 милиона лева. Направените задължителни допълнителни вноски в професионален частен пенсионен фонд за работниците първа и втора категория са в размер 75 милиона лева.

Ако тези вноски, които така или иначе се изземват принудително от населението и работодателите отиваха в държавното обществено осигуряване, а нямаше задължителни частни пенсионни фондове,  ефекта би трябвало да бъде равен на приблизително 715 милиона повече приход в бюджета на ДОО за пенсии. Въпреки тези 715 милиона допълнително, недостига във фонд „Пенсии“ пак е близо 3,32 милиарда.

Това означава, че реално, за да може сегашната пенсионна система да се самоиздържа от вноските за пенсии, трябва задължителните частни пенсионни фондове да се отстранят и всички работещи и работодатели да правят вноска с 110% – ((6,97/3,32)-1)*100 по-висока. Или по друг начин казано, реалната пенсионна вноска за всички в пенсионното осигуряване е не 17.8%, а 17,8% * 2,10 = 37.38%. Дефицита на фонда се финансира от приходите от ДОД, ДДС и т.н., които са реално парите за всички останали сфери (образование, вътрешна сигурност, пътища и т.н.). За лошото състояние на пенсионната система говори и, че за тази огромна вноска (преки и косвени осигуровки и данъци), данъкоплатците получават под формата на пенсия само около 40% от парите, върху които са се осигурявали.

Възможности

Чрез следващите примери е направен опит да се онагледи предложение за реформа на пенсионната система по нов модел отчитащ реалния принос на всеки към осигурителната система и с поставена цел системата да се самофинансира от осигурителните вноски. Колко струва пенсионирането всъщност? При какви условия средния човек ще получи от системата точно толкова, колкото й е дал?

За да се опрости обяснението на модела се приемат следните изходни данни:

– средната продължителност на живота в България – 75 години

– пенсионната възраст – 65 години

– всички започват работа средно на 25 години (във времето до 25 годишна възраст се включват периоди в обучение, раждане на деца, краткосрочни заболявания и безработица, общо около 15% от времето, в което средния човек може да се счита за работоспособен)

– всяка година естествения прираст на населението в пенсионната система е 0 като началната изходна точка е съотношение работещи/пенсионери = 4/1.

На базата на тези предположения са дадени следните примери, за да се установи колко реално ще струва, ако при посоченото по-горе равновесно състояние на обществото:

1. средния човек иска да получава пенсия, колкото е била работната му заплата по време на цялата кариера изчислена в стойността на парите във времето към настоящия момент

2. средния човек иска да получава пенсия равна на 80% от работната си заплата през цялата кариера

3. средния човек иска да плаща по-малко данъци и е готов на пенсия равна на 50% от работната си заплата (към момента в България пенсията е приблизително равна на 40% от осигурителния доход на лицето, изчислено по много спорен начин).

Вариант 1 – средния човек иска да получава от държавата през 10-те години (средно) живот след пенсия точно толкова, колкото е получавал средно през 40-те години, през които е работил.

При това положение за 40 години, от него трябва да се изземват осигуровки (данъци) за пенсия, чрез които да се покрият 100% от заплатата в рамките на 10 години (времето за пенсия). Тогава данъците за пенсия трябва да бъдат ¼ от заплатата или 25% от заплатата само за пенсии. Това е цената, за да може средния човек да получи за 10 години точно толкова, колкото е дал на системата, докато е работил в продължение на 40 години. Но средния човек едва ли ще е готов да отделя толкова висока вноска от заплатата си само за пенсии. По-реалистичен вариант би било вноската да е по-приемлива, за да е склонен средния човек да я плаща.

Вариант 2 –средния човек да получава от държавата 10 години пенсия (средно) равна на 80% от дохода през 40-те години кариера. Колко би струвало това?

За 40 години трябва да се спестят парите за пенсия в продължение на 10 години, равна на 80% от средния осигурителен доход през кариерата. Ако средния човек ще получава пенсия в размер на 80% от доходите си, то е необходимо в продължение на 40 години да плаща вноска за пенсия в размер на 20%, за да е напълно изплатил това, което ще получи от системата (в Германия вноската за пенсия е общо 19,9% от осигурителния доход на лицето). Но е възможно и тази вноска да се стори на средния човек твърде високо данъчно бреме (осигуровките, както и всяко друго задължително изземване на доходи, от гледна точка на средния човек могат да се смятат за данъци) и да не е склонен да я плаща през цялата си кариера. С намаляване на данъчното бреме, склонността на индивидите да платят данъците си, се увеличава.

Вариант 3 – средния човек да прави осигурителна вноска за пенсия в приемлив размер от 12,5% (в САЩ вноската за пенсия е общо 12,4% от осигурителния доход на лицето) от доходите си, а за период от 10 години (средно) пенсията да бъде равна на 50% от средния осигурителен доход през цялата кариера от 40 години. В този случай средния човек напълно би изплатил пенсията, която ще получава и ако в страната е постигнат нулев естествен прираст, то тази система ще е напълно балансирана.

В България към 2012 г. вноската за пенсия в ДОО е 12,8% за родените след 1959-та и 17,8% за родените преди това. В такъв случай вноската с намаление от 5,3 пункта за родените преди 1960 г. и намаление от 0,3 пункта за родените след 1959 г. ще отговаря на условието един ден средния човек, който е работил 40 години, да получава в продължение на 10 години 50% от осигурителния си доход (сега само около 40%, срещу много по-висока вноска и огромен дефицит в системата финансиран от държавния бюджет).

Има ли нужда от реформа изобщо?

Изглежда че няма нужда от радикална пенсионна реформа, защото сякаш всичко е замислено идеално и никога няма да трябва да се променя. Родените след 1959 г., а те с всяка следваща година стават все повече, правят вноска за пенсия в държавното обществено осигуряване от 12,8% (много близо до 12,5%, които са нужни за примерния балансиран модел). Само че в този пример бяха зададени следните условия:

– всяка година да има нулев естествен прираст в пенсионната система и обществото трябва да се развива устойчиво, началната позиция трябва да бъде съотношение работещи/пенсионери 4/1, а в България това съотношение към 2012 г. е 1,28 към 1

– средната продължителност на живот трябва да бъде 75 години

– пенсионната възраст за всички трябва да бъде 65 години (а в България средния пенсионер е излязъл в пенсия на около 56 години)

– всеки трябва до навършване на пенсионна възраст трябва да има средно 40 години кариера

Затова по отношение на размера на осигурителната вноска за пенсия и средната продължителност на живота всичко е наред, но за огромния дисбаланс в системата трябва да има някакво обяснение. И то може да се търси в твърде ранната ефективна възраст, на която са се пенсионирали сегашните пенсионери и в следствие на което крайно ниското съотношение работещи/пенсионери, а може би и в значителни грешки на формулата за изчисляване на пенсията.

40 години кариера

Не звучи добре да се работи цели 40 години (ако ще се живее само 75). Ако се започне работа след завършване на висше образование на 25 години, може би на всеки би му се искало да излезе в пенсия на 60, за да има повече свободно време за себе си на старини. Колко би струвало това, защото всяко нещо се плаща? Приемаме, че пенсията трябва да бъде 50% от средните доходи на лицето през цялата кариера. Промяната обаче е много сериозна, защото човекът иска да се пенсионира на 60, което значи 35 години трудова дейност, за да изплати пенсията си, но се очаква да получава пенсия вместо 10 – 15 години. Така съотношението 10/40 се променя на 15/35. В този случай ще му бъде нужна вноска от 15/35 * 50% или 21,5% вноска всеки месец за пенсия.

Това е един сериозен избор, който трябва да се направи, защото алтернатива е да се намали размера на пенсията, а никой не иска да му се намаля пенсията. Затова ако пенсията е постоянна величина = 50% от доходите през цялата кариера, хората трябва да изберат – по-високи данъци или да се пенсионират по-късно.

В таблицата по-долу (стойностите са закръглени, за да няма дефицит в пенсионната система) са представени възможностите за избор, при положение, че средната продължителност на живота е постоянна 75 години и страната има  нулев естествен прираст в пенсионната система:

Пенсионна възраст Години пенсия Години трудов стаж Вноска за пенсия
60 15 35 21,5%
61 14 36 19,5%
62 13 37 18,0%
63 12 38 16,0%
64 11 39 14,5%
65 10 40 12,5%
66 9 41 11,0%
67 8 42 9,5%

Съдейки по таблицата, с вноска от 12,5% хората ще се пенсионират на 65 години (а в България това ще е възрастта за пенсиониране на мъжете след 2016 г.), което означава, че не би трябвало да предстоят големи промени в следващите десетилетия, ако средната продължителност на живота е 75 години  (към 2011 г. средната продължителност на живота в България е около 73 години) и страната има нулев естествен прираст, но и хората трябва да бъдат равностойни.

Демографски проблеми

Пенсионната възраст е 65 години и хората няма да плащат осигуровки за пенсия повече от днес. Как ще се отрази на системата обаче ако естествения прираст в пенсионната система се влоши (или както е в случая с повечето държави по света още в самото начало съотношението работещи/пенсионери е по-лошо от 4/1), защото тези, които днес работят, плащат пенсиите на днешните пенсионери, както след 40 години, когато работещите ще плащат пенсиите на днешните работещи? Тъй като вноската 12,5% за пенсия звучи справедливо, променливите ще бъдат съотношението работещи/пенсионери (балансираното състояние е 4/1) и пенсионната възраст. Като това е начинът да се балансира системата, за да останат пенсиите на ниво от 50% от средния осигурителен доход.

Закръгляванията на необходимите години кариера са в полза на пенсионната система, за да не се налага допълнително финансиране чрез ощетяване на други сектори на икономиката и за създаване на реална представа за ситуацията.

Ако не се повишава пенсионната възраст над 65 години, до навършването им всеки пенсионер, за да си заработи своята пенсия и, за да може системата да връща на всеки 50% от дохода под формата на пенсия, трябва да има кариера с продължителност:

Работещи/пенсионери

Нужен трудов стаж до 65 годишна възраст

Начало на кариерата

(на възраст)

4/1

40 години

25 години

3,6/1

44,5 години

20,5 години

3,2/1

50 години

15 години

Както се вижда от таблицата, ако пенсионната възраст не се вдига повече от 65 години, средната продължителност на живота е 75 години, а вноската за пенсия е 12,5% в държавния фонд, то цената за това ако съотношението работещи/пенсионери в даден момент стане 3,6/1, тогава всеки човек ще трябва да има поне 44,5 години трудова кариера. Такова положение не би трябвало да се допуска, но при изключителни обстоятелства, това би била цената.

При съотношение работещи/пенсионери 3,2/1 системата не би могла да се самофинансира и ще е на дефицит, защото всяко дете на 15 години би трябвало да е започнало трудовата си дейност, което е нереалистично.

Ако приемем, че в бъдеще образованието се оптимизира така, че на училище да се тръгва на 6 годишна възраст, средно образование да се взима за 11 години, а висше за 3, тогава 20 годишната възраст би била реалистична цел за започване на трудовата дейност на всеки и с натрупано добро образование.

При положение, че всеки започне да работи на 20 годишна възраст, разполагайки с висше образование, тогава пенсионната система може да издържи без дефицит на 75 годишна средна продължителност на живота, при пенсия равна на 50% от дохода и пенсионна възраст от 65 години при съотношение работещи-пенсионери 3,6/1.

67 и повече години пенсионна възраст

Ако приемем, че 20 годишната възраст в бъдеще ще бъде цел за начало на трудовата дейност за висшистите, но поради динамиката на пазара на труда хората не могат да работят непрекъснато до навършване на пенсионна възраст, тогава системата би могла да издържи и на съотношение работещи-пенсионери 3,2/1, при положение, че вноската за пенсия е 12,5%, а продължителността на живота 75 години. В такъв случай трудовата кариера средно трябва да продължава 40 години, което е възможно до навършване на 65 годишна възраст, но пенсионната възраст трябва да бъде 67 години, защото без дефицит, системата може да издържи да изплаща 50% от дохода на населението за 8 години (в примера приемаме, че средната продължителност на живота е 75 години).

Ако съотношението работещи-пенсионери се влоши до 2,8/1, тогава при запазване вноска за пенсия 12,5%, пенсионната възраст трябва да се повиши на 68 години, като отново ще са нужни 40 години трудова кариера от средния човек, и системата ще се самофинансира.

Ако съотношението работещи-пенсионери се влоши до 2,4/1, ще бъде нужно повишаване на пенсионната възраст на 69 години, като отново ще е нужен трудова кариера средно от 40 години, при вноската за пенсия от 12,5%, 75 години средна продължителност на живота и средна пенсия равна на 50% от средния осигурителен доход в страната.

Ако съотношението стане 2/1, тогава при трудова кариера 40 години от всеки средно, системата може да си позволи без дефицит плащането на средна пенсия 50% от осигурителния доход за 5 години или при средна продължителност на живота 75 години, но ще трябва да се повиши пенсионната възраст на 70 години (а всяко повишаване на пенсионната възраст означава да се увеличават други разходи – например за здравеопазване, за да бъдат 70 годишните в състояние да работят пълноценно).

Изходни позиции преди реформата

Съдейки по това, че продължителността на живота на хората следва да се увеличава постоянно, за да не се увеличават и осигуровките за пенсия, което ще спъва прогреса, ще е нужно или да се увеличава раждаемостта и създаването на грамотна работна ръка, която да вдига стандарта на всички или пенсионната възраст ще трябва да се увеличава.

По отношение на пенсиите, пред обществото стоят следните въпроси:

– колко да бъдат вноските за пенсия и какъв да бъде размера на пенсиите

– на каква възраст да става пенсионирането

– колко бързо да се постигне баланса в пенсионната система (колкото по-рязка е промяната, толкова по-голяма е съпротивата срещу нея)

– след като се постигне равновесието, да се поддържа поне нулев естествен прираст на пенсионната система в страната, което ще гарантира баланса в пенсионната система в бъдеще.

Не на последно място е необходимо да се спомене, че в крайна сметка продължителността на живота, възможностите за труд, пенсионната възраст, размера на осигуровката за пенсии и размера на пенсиите са променливи величини. Затова в предложения модел осигурителна система в настоящата разработка, всички стойности са само примерни и зависят от конкретните особености за страната където модела би се реализирал.

В крайна сметка, ако целта на държавата, която иска да има система, която може да се самоиздържа само от осигурителните вноски, то решението е съвършено просто – приходите от осигурителни вноски трябва да са равни на разходите, които се плащат за пенсии. За всички останали най-важни променливи като: съотношение между осигуряващи се и пенсионери (много зависещо от пенсионната възраст), размер на осигурителната вноска и размер на пенсията, трябва да се постигне обществено приемливо решение.

Балансът в пенсионното осигуряване се постига когато броя осигуряващи се лица * средната вноска за пенсии = броя пенсионери * размера на средната пенсия.

Като обобщение, в следващата таблица са дадени подробно различните възможности с променливите: размер на средната пенсия от дохода, размера на осигуровката за пенсия и съотношението работещи/пенсионери, което отразява в себе си продължителността на живота, пенсионната възраст и други компоненти. Това най-опростено са опциите пенсионното осигуряване да се самоиздържа без необходимост от трансфери от държавния бюджет:

Съотношение работещи/пенсионери

Какъв процент от дохода ще се получава под формата на пенсия

100%

90%

80%

70%

60%

50%

40%

30%

20%

10%

10,0

10,0%

9,0%

8,0%

7,0%

6,0%

5,0%

4,0%

3,0%

2,0%

1,0%

Каква осигурителна вноска е необходима от работещите

9,0

11,1%

10,0%

8,9%

7,8%

6,7%

5,6%

4,4%

3,3%

2,2%

1,1%

8,0

12,5%

11,3%

10,0%

8,8%

7,5%

6,3%

5,0%

3,8%

2,5%

1,3%

7,0

14,3%

12,9%

11,4%

10,0%

8,6%

7,1%

5,7%

4,3%

2,9%

1,4%

6,0

16,7%

15,0%

13,3%

11,7%

10,0%

8,3%

6,7%

5,0%

3,3%

1,7%

5,0

20,0%

18,0%

16,0%

14,0%

12,0%

10,0%

8,0%

6,0%

4,0%

2,0%

4,0

25,0%

22,5%

20,0%

17,5%

15,0%

12,5%

10,0%

7,5%

5,0%

2,5%

3,8

26,3%

23,7%

21,1%

18,4%

15,8%

13,2%

10,5%

7,9%

5,3%

2,6%

3,6

27,8%

25,0%

22,2%

19,4%

16,7%

13,9%

11,1%

8,3%

5,6%

2,8%

3,4

29,4%

26,5%

23,5%

20,6%

17,6%

14,7%

11,8%

8,8%

5,9%

2,9%

3,2

31,3%

28,1%

25,0%

21,9%

18,8%

15,6%

12,5%

9,4%

6,3%

3,1%

3,0

33,3%

30,0%

26,7%

23,3%

20,0%

16,7%

13,3%

10,0%

6,7%

3,3%

2,8

35,7%

32,1%

28,6%

25,0%

21,4%

17,9%

14,3%

10,7%

7,1%

3,6%

2,6

38,5%

34,6%

30,8%

26,9%

23,1%

19,2%

15,4%

11,5%

7,7%

3,8%

2,4

41,7%

37,5%

33,3%

29,2%

25,0%

20,8%

16,7%

12,5%

8,3%

4,2%

2,2

45,5%

40,9%

36,4%

31,8%

27,3%

22,7%

18,2%

13,6%

9,1%

4,5%

2,0

50,0%

45,0%

40,0%

35,0%

30,0%

25,0%

20,0%

15,0%

10,0%

5,0%

1,8

55,6%

50,0%

44,4%

38,9%

33,3%

27,8%

22,2%

16,7%

11,1%

5,6%

1,6

62,5%

56,3%

50,0%

43,8%

37,5%

31,3%

25,0%

18,8%

12,5%

6,3%

1,4

71,4%

64,3%

57,1%

50,0%

42,9%

35,7%

28,6%

21,4%

14,3%

7,1%

1,3

76,9%

69,2%

61,5%

53,8%

46,2%

38,5%

30,8%

23,1%

15,4%

7,7%

1,2

83,3%

75,0%

66,7%

58,3%

50,0%

41,7%

33,3%

25,0%

16,7%

8,3%

1,0

100,0%

90,0%

80,0%

70,0%

60,0%

50,0%

40,0%

30,0%

20,0%

10,0%

0,8

125,0%

112,5%

100,0%

87,5%

75,0%

62,5%

50,0%

37,5%

25,0%

12,5%

Каква осигурителна вноска е необходима от работещите

Справедливост на пенсионната система

Може би всеки ще се съгласи, че е честно да получава като пенсия точно толкова, колкото е внесъл като осигуровки (което изключително лесно може да се пресметне с голяма прецизност). Тогава може би просто трябва да се каже каква ще бъде вноската и пенсионната възраст, във фондовете да има индивидуални партиди за всеки поотделно? Кой колкото работил и плащал осигуровки, толкова да получава един ден пенсия в реално изражение?

Звучи справедливо, само че не съвсем. Парите днес със сигурност няма да са същите след 40 години, затова е нужна осигурителна система, която да е защитена от инфлацията и такава система може да се реализира единствено благодарение на държавното обществено осигуряване. Предложения в настоящата разработка модел на осигурителния принос осигурява необходимата защита срещу инфлацията.

След като се открие решение за проблема с инфлацията се появява следващия проблем – какво би станало с хората, които по една или друга причина не могат да работят 40 години (или колкото продължава средно една професионална кариера), работят нископлатен труд и пенсията им не може да покрие цената на оцеляването им, а няма солидарност? Да се оставят да се оправят сами? Тогава целия смисъл на социалното осигуряване се губи. Ако ще е така по-добре би било изобщо да не се събират осигуровки за пенсия, а държавата да остави всеки да се оправя със старините си както може. Само че в такъв случай и държавата не би била никаква държава. Какво е решението тогава? Коя е правилната формула за постигане на оптимална система за пенсионно осигуряване?

ПЕНСИОННА РЕФОРМА ПО МОДЕЛА НА ОСИГУРИТЕЛНИЯ ПРИНОС

ПРИНЦИПИ НА МОДЕЛА НА ОСИГУРИТЕЛНИЯ ПРИНОС

  1. Средния човек трябва да получи от системата точно толкова, колкото й е дал (подход на Артър Пигу – „Ефективно предлагане на публични блага има, когато положителната полезност от потребяване им и отрицателната от платените данъци се изравнят“)
  2. Осигурителната система трябва да може да измери прецизно реалния принос на всеки към системата и на база на този принос да изплаща пенсия, като в същото време солидарността е задължителна
  3. Всички осигуряващи се трябва да натрупват осигурителен принос при равни условия
  4. Данъчно-осигурителното бреме трябва да бъде максимално ниско, за да не се отнема настоящето на населението.
  5. Държавната пенсия да се състои от два стълба: първи, който осигурява минимална пенсия на всеки, в такъв размер, че да покрие минимума необходим за оцеляване, и втори осигуряващ добавка към минималната пенсия в зависимост от индивидуалния принос на лицето през цялата кариера.
  6. Задължително е единствено държавното обществено осигуряване. Частното осигуряване е вид инвестиция, и като всяка инвестиция подлежи на личен избор. Държавата няма право да влияе върху този личен избор.
  7. Всеки трябва да може да се пенсионира когато пожелае, но по никакъв начин това му ранно пенсиониране по желание не трябва да е за сметка на обществената солидарност.
  8. Никой не трябва да може да се възползва неправомерно и без основание от солидарността на осигурителната система. Опиталия се да злоупотреби, трябва да реализира във всички случаи загуба.

Моделът на осигурителния принос има за цел да се получават максимално високи пенсии, да се събират максимално ниски осигуровки за пенсия, в същото време трябва да осигури оцеляването на всеки, системата да бъде солидарна, и в същото време да се самофинансира ако е рационално. Ключовите промени, които ще настъпят при въвеждането на този модел са:
– средния гражданин да получи от системата точно толкова, колкото й е дал
– отпадане на тавана на пенсиите и максималния осигурителен доход
– справедлив начин за изчисляване размера на пенсиите
– нов начин за определяне общия бюджет за пенсии
– закриване на задължителните частни пенсионни фондове
– предоставяне на възможност на всеки да се пенсионира по всяко време
– система, която по никакъв начин не е застрашена от инфлация
– заличаване на понятието „осигурителен стаж“
– въвеждане на осигурителния принос за основен измерител в осигурителната система
– ежегодно и автоматично индексиране на пенсиите, при минимални възможности за политическа намеса
– спиране на всякаква възможност за заобикаляне на данъчното облагане, като за всеки участник в системата ще стане по-изгодно да участва в нея, отколкото да не участва
– системата постепенно ще преодолее огромния си хроничен дефицит и постигне балансирано състояние.

Отпадане на тавана на пенсиите и максималния осигурителен доход

Предложения нов модел на пенсионна система предвижда отпадане на тавана на пенсиите, също така отпадане на максималния осигурителен доход (практиката в повечето страни доказва, че „осигуровката“ е реално вид данък. Няма причина колкото по-големи доходи има човек, толкова по-малко данъци да плаща, както реално става в България – всеки трябва да плаща данъци според възможностите си. В Израел доходите над 60% от средните в страната се облагат със значително по-висока осигурителна вноска, практика присъща на типичното прогресивно данъчно облагане. Във Франция върху пенсиите се дължат осигуровки за покриване на социалния дълг. В Гърция осигуровките за солидарност от пенсиите са прогресивни в зависимост от размера на пенсията.  В Белгия, Дания, Естония, Исландия, Ирландия, Италия, Латвия, Норвегия, Полша, Португалия, Словения, Финландия и др. няма таван на осигурителния доход).

Работещите пенсионери ще плащат всички осигуровки и данъци както и всички останали. Всеки ще плаща данъци и осигуровки (като вид данък) върху дохода, който получава, без значение дали този доход е 500 лева или 500 000 лева месечно. Сегашната осигурителна система в България е крайно несправедлива спрямо доходите на най-бедната част от населението и облагодетелства хората с доходи над максималния облагаем доход. В повечето страни е прието по-високите доходи да се облагат с по-високи данъци (принцип за данъчно облагане – размера на данъците да зависи от възможността за плащането им), но в България доходите на всички получаващи над максималния облагаем доход се облагат на практика регресивно. Това означава, че бедните, на които данъчното бреме се отразява най-зле, плащат по-високи данъци в процентно съотношение от дохода си спрямо най-богатите. Максимално социално-несправедлива система. Освен това тя пречи да се оценява приноса на хората с високи доходи и по този начин ги лишава от възможност да получават по-голяма пенсия от държавата, а и от друга страна пречи на същите да подпомагат с по-големите си възможности държавната осигурителна система докато работят.

С отпадането на облагаемият максимум няма ли да се увеличи укриването на доходи?

Не, или това би било само временно, защото този, който получава високи доходи, ще да бъде крайно глупав да си създаде проблеми, при положение, че данъците и осигуровките в страната са достатъчно ниски, и няма да влошат по никакъв начин стандарта му на живот. Отпадането на облагаемия максимум е в действителност по-добрия вариант за хората с високи доходи, тъй като в повечето страни има таван на осигурителния доход, но над него следва прогресивна скала за данъчно облагане. В следствие на което високите доходи над облагаемия максимум, ще бъдат обложени с по-висок данък, но за повечето платени данъци няма да бъдат получени права за по-висока пенсия.

Изчисляване на размера на пенсията по модела на осигурителния принос

Изчисляването на размера на пенсията не трябва да се прави на база осигурителния стаж и номиналната заплата, а да се определя като сума от минималната социална пенсия в страната (100 лева за пример) и добавка в зависимост от приноса на платените осигуровки спрямо средните в страната през всеки месец до достигане на пенсионната възраст. Пример:

Лицето А има осигурителен доход през всеки отделен месец на 2010 г. 1000 лева на месец. Приемаме, че в страната средния осигурителен доход през всеки отделен месец е бил 500 лева всеки месец (което само за примера е възможно, в действителност всеки месец средния осигурителен доход в страната се променя).

Приносът на А е 2 пъти по-голям от средния за страната през всеки отделен месец, затова за всеки месец през 2010 г. той ще получи по 2 точки. Когато дойде време за ползване на осигурителни права, А ще има от 2010 г. – 24 спечелени точки общо.

Ако А е работил при същите условия, но не през цялата година, а само 8 месеца, ще получи 8 * 2 точки = 16 точки осигурителен принос в осигурителната система.

Ако в продължение на 40 години А плаща два пъти повече осигуровки от средното за страната, ще има 24 точки * 40 години = 960 точки.

Ако лицето В се осигурява върху 500 лева на месец, и това е средното за страната. Това означава, че В ще има по 1 точка всеки месец или 12 точки за година. Ако внася осигуровки 40 години върху този доход, до навършване на пенсионна възраст ще има 480 точки или два пъти по-малко от А.

Това на пръв поглед ще означава, че А би трябвало да получава два пъти повече пенсия от В. Изглежда справедливо, само че не съвсем, не е и рационално (за човека в пустинята, първата чаша с вода е животоспасяваща, от втората има голяма полза, третата вече трудно ще изпие, а жегата в пустинята би изпарила водата много бързо. Може би е далеч по-рационално тази трета чаша в повече, да отиде при този, за който ще е животоспасяваща?). Нека да не забравяме, че преди всичко пенсионната система като част от общественото осигуряване е със социални функции, затова модела пенсионна система базирана на осигурителния принос предвижда индивидуалния принос към системата да бъде едната част от формиране на пенсията на всеки, а другата част да бъде със социални функции, еднаква за всеки един пенсионер и да бъде равна на размера на ежегодно определяната минимална социална пенсия за старост, която да гарантира физическото оцеляване на всеки.

Колко да бъде бюджета за пенсии?

Модела на осигурителния принос ще дава свобода на правителството да провежда гъвкава социална политика, но хората днес искат гаранции, че като си плащат съвестно осигурителните вноски, ще имат справедливо определени пенсии.

За да бъде пенсионната система в равновесие, ако средния гражданин работи 40 години и ще получава пенсия средно 10 години, и ако пенсионната му вноска в държавното обществено осигуряване е 12,5%, ще може да очаква пенсия равна на 50% от дохода си средно. Принцип, който трябва да се приеме е как да се определя бюджета за пенсии за всички пенсионери взети заедно. При приети с обществено  съгласие тези пропорции за пенсионната система, формулата за определяне на минималния общ бюджет за пенсии трябва да е следната:

Бюджета за пенсии на всички пенсионери за следващата бюджетна година трябва да е не по-малък от броя на всички пенсионери, въз основа на които е отпусната пенсия за осигурителен принос и възраст към 30.09 на предходната година * средномесечния осигурителен доход в страната за последните 36 месеца до 30.09 на предходната година * 50% * 12 месеца.

Средната пенсия в страната за примера ще е 250 лева (500 лева *50%).

Ако приемем, че броя на всички пенсионери е 2 милиона, средномесечния осигурителен доход през предходните 36 месеца до 30.09 на годината предхождаща следващата бюджетна година е 500 лева, това означава, че бюджета за пенсии общо ще бъде равен на 2 милиона пенсии * 250 лева месечно * 12 месеца = 6 милиарда лева. Следователно в минималния бюджет за пенсии трябва да има пари за 2 милиона средни пенсии, колкото са всички пенсионери.

Заложено е периода, през който се изчислява средномесечния осигурителен доход за целите на определяне бюджета за пенсии да бъде 3 години, защото по този начин се осигурява на системата и на размера на пенсиите една по-голяма стабилност. Няма да има резки колебания през годините, тъй като средно през всяка от предходните 3 години са събирани достатъчно средства, за да се изплатят пенсии в размера за следващата календарна година.

Този общ бюджет за пенсии ще се разпределя така, че където малкото пари повече са жизненоважни, ще отидат точно там (пенсията на всеки пенсионер = минималната социална пенсия + съответстващата на приноса към системата през цялата му кариера добавка).

Моделът може да работи по този начин без дефицит (дори е напълно възможно да се генерира излишък), при съотношение работещи/пенсионери 4 към 1, вноска за пенсия 12,5% и средна пенсия 50% от средния осигурителен доход в страната за последните 3 години.

При нормални условия, с повишаването на жизнения стандарт в страната, пенсиите ще растат автоматично всяка година. Пенсионерите имат интерес средната работна заплата в страната (средния осигурителен доход) да се повишава, което ще рефлектира положително и на размера на средната пенсия.

Към така определения минимален бюджет за пенсии правителството, когато има възможност, ще добавя и допълнително субсидия, но в такъв случай средния пенсионер ще започне да получава повече, отколкото системата може да си позволи, като по този начин потенциално биха се ограбвали други сфери от икономиката като образование, култура, вътрешна сигурност и т.н. Популизма да се дават по-високи пенсии от справедливо определените ще срещне съпротивата на всички и в крайна сметка мераците за подобни действия ще секнат, а средната пенсия, определена по модела на осигурителния принос, ще запазва своя размер през годините.

Минимални пенсии и размер на пенсиите

Държавата ще определя всяка година размера на социалната пенсия за старост със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. За демонстрация как модела на осигурителния принос работи и за опростяване на пресмятанията ще се приеме, че социалната пенсия за старост е равна на 100 лева.

Според модела на осигурителния принос, всяка индивидуална пенсия за възраст и натрупан минимален осигурителен принос, ще се състои от два стълба от държавното обществено осигуряване. Първият стълб е минималната социална пенсия за старост (100 лева), а вторият е в зависимост от натрупания осигурителен принос на всеки пенсионер.

Това означава, че социалната пенсия за старост е базовата пенсия, и върху нея всеки ще получава според каквото е давал на системата през годините. За примера ще приемем, че:

– пенсионерите в България са 2 милиона човека.

– от тях по модел ще бъдат давани всяка година за пенсии 6 милиарда лева (защото за примерите средния осигурителен доход в страната е 500 лева, а средната пенсия трябва да бъде 50% от този доход или 250 лева).

2 милиона пенсионера трябва да получат поне по 100 лева месечно или 1200 лева на година. За това са нужни 2,4 милиарда лева общо. Така всеки пенсионер в страната ще има определен абсолютен минимум за съществуването си, а останалите предвидени 3,6 милиарда от бюджета за пенсии ще се разпределят допълнително върху 100-те лева месечно за всеки пенсионер според приноса му.

На всеки пенсионер ще бъдат събрани точките (принос към пенсионната система през цялата кариера), за да се получи общия сбор и да се определи 1 точка осигурителен принос на колко лева е равна допълнение към пенсията през следващата година.

Ако приемем, че всичките 2 милиона пенсионери са работили средно 40 години на средния осигурителен доход в страната (500 лева за примера) = 40 години * 1 точка * 12 месеца * 2 000 000 пенсионера = 960 000 000 точки осигурителен принос общо в системата.

За разпределяне на база принос са останали от бюджета 3,6 милиарда лева, което означава, че всяка точка принос ще бъде равна на 3 600 000 000 лева/ 960 000 000 точки осигурителен принос = 3,75 лева за всяка точка осигурителен принос.

Така лицето А отпредходните примери за своите 960 точки принос по време на кариерата си, ще получи за годината допълнителни 960 * 3,75 лева или 3600 лева върху минималната пенсия.

В ще получи за своите 480 точки два пъти по-малко от А допълнение към минималната пенсия или 480 * 3,75 лева = 1800 лева.

Разпределена по месеци пенсията на А и В ще бъде следната:

А = 100 лева + 3600 / 12 = 100 + 300 = 400 лева на месец

В = 100 лева + 1800 / 12 = 100 + 150 = 250 лева на месец

Докато за А от неговите 1000 лева заплата в продължение на 40 години (като средната е 500) и пенсия 400 лева, това ще означава, че ще получава от държавния пенсионен фонд само 40% от това, върху което се е осигурявал, то за В с неговите 500 лева заплата и 250 лева пенсия, пенсията ще бъде 50%. Средния пенсионер ще получава от държавното обществено осигуряване точно 50% от средния осигурителен доход в страната за последните 36 месеца към 30.09 на предходната година през следващата бюджетна година. Или по друг начин казано средния пенсионер ще получи точно толкова, колкото е давал през годините в системата.

В такъв случай изглежда, че хората с най-голям принос ще бъдат най-ощетени, но когато става дума за пенсии, трябва да се помисли, че с всяко нарастване на дохода, пределната полезност от него намалява (разбира се като се говори за пенсии от 250 лева всеки лев е критичен, но положението е принципно и реално средната пенсия ще се индексира спрямо средния осигурителен доход в страната автоматично, когато средния осигурителен доход стане 5000 лева, то средната пенсия ще бъде 2500 и тогава съвсем различно ще се гледа на всеки лев, но модела на осигурителния принос отново ще разпределя по най-справедливия и социален начин). Най-нуждаещите се ще получават в процентно съотношение малко по-голяма пенсия. Подобен подход се използва в САЩ, където при изчисляването пенсията от средните доходи на лицето, най-ниските доходи се взимат под внимание в най-висока степен. Доходите от определено ниво до друго по-високо, се взимат под внимание в по-малка степен и т.н. Но САЩ се налага по административен начин да се залагат тези прагове, докато в модела на осигурителния принос същия ефект се постига автоматично. В Израел социалния ефект се постига като доходите над 60% от средните в страната се облагат със значително по-висок размер на осигуровките, отколкото по-ниските доходи. В почти всички страни по света пенсиите подлежат на данъчно облагане. Отново по административен начин по-високите пенсии подлежат на редукция, докато по модела на осигурителния принос, данъци върху пенсиите не е необходим, тъй като солидарността в рамките на възрастното поколение се реализира чрез стартовата минимална пенсия, която получават всички пенсионери. А солидарността на работещото поколение спрямо пенсионерите се реализира чрез гарантираната средна пенсия от 50% от средния осигурителен доход в страната за последните 3 години.

Хората с по-високи доходи едва ли някога ще приемат, че от тази солидарност имат някаква полза, и ще смятат, че са ощетени. Но тяхното ощетяване е само привидно. Едва ли с приноса си от 12,5% вноска за пенсия от предполагаемо големия си доход е било нарушено финансовото им състояние през годините. Може да се предположи и, че много богатите хора по никакъв начин не би трябвало да разчитат на пенсионната система (чиято основна функция е социалната), да живеят така, както са живели преди (по модела „Беверидж“ неслучайно целта на осигурителната система не е да се запази благосъстоянието на всеки, такова каквото е било преди пенсионирането, а да се намали бедността. Който иска да запази същия си стандарт на живот, трябва да инвестира доброволно допълнително.). Разполагали са с допълнително количество средства, които като едни богати хора, които могат да се грижат сами за парите си, са инвестирали разумно и ще се радват на богати старини. Не трябва и да се забравя, че в повечето страни има таван на осигурителния доход, за който се получават повече права за пенсия, а над него се плащат само прогресивни данъци, срещу които не се получават никакви права. По модела на осигурителния принос хората с по-големи доходи, за по-големите данъци, които плащат, ще получават по-големи права за пенсия. Освен това, с помощта на частните пенсионни фондове (които по модела на осигурителния принос действително ще се превърнат в такива), всеки ще може да заделя доброволно средства за допълнителна пенсия, като до 10% от доходите на лицето от труд, внесени за допълнителна пенсия от частен пенсионен фонд, няма да бъдат облагаеми с данък общ доход.

За пример, да предположим, че А ще е заделял по 5% от дохода си от 1 000 лева всеки месец в собствена сметка в доброволен частен пенсионен фонд, в продължение на 40 години. Това означава, че ако пенсионния фонд успява да покрие поне равнището на инфлацията (което трябва да бъде минималната доходност на всички частни фондове, или в противен случай от тях няма да има никакъв смисъл и те ще трябва да преустановят дейността си и управляващите ги дружества да компенсират клиентите си за своя сметка), А ще е натрупал в лична сметка 5% от 1000 лева * 12 месеца * 40 години = 24 000 лева сегашни пари. Ако ще изразходва тези средства в продължение на 10 години, това означава, че допълнително от частния си пенсионен фонд ще си докарва по 24 000 лева / 10 години / 12 месеца = 200 лева на месец. Общата пенсия на която ще може да разчита е 400 лева от държавата + 200 лева от частния пенсионен фонд или 600 лева общо, което вече прави 60% от заплатата си през 40-те години кариера.

B с два пъти по-малката заплата (която е на средния гражданин) и при същите условия, ако внася допълнително и в частен пенсионен фонд, ще получи по 100 лева на месец допълнително в продължение на 10 години, и с 250-те лева от държавата общата пенсия ще му бъде 350 лева или 70% от дохода, върху който е плащал данъци.

За примера ще приемем съществуването и на C.C се осигурява в продължение на 40 години, работи при заплащане 5000 лева на месец (10 пъти повече от средната работна заплата). Когато дойде време C да се пенсионира, ще има принос 10 * 12 * 40 = 4 800 точки * 3,75 лева за всяка точка принос = 18 000 лева.

Следователно пенсията на C осигурена от държавата, ще бъде равна на 100 лева месечно (минималната пенсия) + 18 000 лева през годината за личния принос. В примера C ще получава пенсия равна на 19 200 лева на година или 1600 лева на месец. Наистина значително по-малко от това, което получава докато работи. Към тази сума трябва да прибавим и 5% (влагани доброволно всеки месец), от индивидуалната партида в частния пенсионен фонд, който осигурява доходност равна на размера на инфлацията през всичките 40 години и парите за пенсии запазват стойността си. 5% от 5 000 лева са 250 лева на месец. За 40 години събраната сума е 40 * 12 * 250 = 120 000 лева сегашни пари. Приемаме, че трябва да бъдат получени за 10 години живот след пенсия, което прави по 120 000 лева / 120 месеца = 1 000 лева на месец. Така пенсията на C ще бъде равна на 1 600 лева от държавата + 1 000 лева от частния фонд = 2 600 лева на месец, което в никакъв случай не е малка пенсия за България, въпреки че дохода на C е бил в продължение на 40 години 5000 лева (10 средни работни заплати). C ще получава само 52% от заплатата си под формата на пенсия, но това пак е повече, от колкото при сегашната пенсионна система и същевременно пенсионната система спазва правилата за солидарност и оптимално преразпределение на ресурсите.

Изглежда, че получаващите най-големи доходи ще бъдат най-ощетени от тази система. Това е така, защото в зададения пример държавния бюджет за пенсии се намира в катастрофално състояние и дори и по новия модел наследството на стария е за примера цели 40% от бюджета да отидат за покриване на минималните средства за оцеляване на всички пенсионери, а 60% се разпределят на база принос. Защо е заложена в модела тази „несправедливост“? Защото населението с по-високи доходи има образованието, има потенциала да направи така, че минималната пенсия (осигуряваща само най-необходимото за оцеляване) в бъдеще да се покрива от много по-малка част от бюджета за пенсии (тъй като доходите в страната ще растат, а средната пенсия пропорционално) и тогава разпределяната част на база личен принос ще бъде по-голяма и съответно разликите в пенсиите на бедни и богати ще могат да бъдат значителни, а в процентно съотношение ще се доближават.

Ако доходите в страната са ниски, това е провал за цялото общество и значението на индивидуалния принос се намалява. За пример: в спорта когато отбор изгуби мач, няма голямо значение колко добре е играл отделен играч, колко се е откроил, ако заради егоизъм, безотговорност или по други причини е настъпил провал и мачът е изгубен. Тогава целия отбор губи. Такъв е и живота. Точно затова са лидерите в отбора – те получават и по-големи доходи. Изведат ли отбора към победа и личния им принос ще се открои много ясно. Затова всички би трябвало да играят с мисълта целия отбор да спечели, а за индивидуалните си възможности и принос след това всеки ще получава допълнително възнаграждение.

Ако богатите (лидерите в отбора за примера) не използват потенциала си в полза на обществото, тяхното „наказание“ ще бъде открито в тази система, която им казва, че както те са оставили държавата да се оправя сама, така и държавата ще им предостави в замяна заслуженото през годините – да платят солидарно за щетите.

Справедливо ли е да бъде така? Справедливостта е много относителна и зависи от гледната точка. Но ако се гледа неутрално на нещата, да, справедливо е, защото ако хората с потенциал не го използват и оставят държавата да се оправя както може и дори работят срещу нея, реално и държавата няма да има как в отплата да им предостави много повече от средствата да оцеляват. Едно добре развито общество може да се изгради от добре образованите. Те трябва да имат отговорност към системата. Каквото направят за нея, същото ще им върне в отплата след време.

Докато за бедните хора, които не могат да управляват ресурсите си и основно затова са бедни, единствената възможност за физическо оцеляване на стари години би била социалната пенсионна система. Човек с доходи под необходимия минимум за оцеляване може да се каже, че е опасен за обществото, защото ще бъде гладен, болен, отчаян, лесно ще си продава гласа, лесно ще може да се лъже и това в крайна сметка струва по-скъпо на обществото. И ако някой трябва да плати сметката, дали това ще е този, който няма нищо? Естествено, че пак хората с по-голям потенциал ще трябва да платят.

Предложената пенсионна система на осигурителния принос може да изглежда, че е твърде социална, но всъщност е неутрална пенсионна система, без дефицит (когато съотношението работещи/пенсионери стане 4/1), която осигурява минимума социалност необходим за съществуването на стабилно общество. Като отпада възможността да се спекулира с минимума социална политика за пенсионерите, ще може политическия диалог да бъде насочен в посока на развитието. Системата може да се възприема и като максимално либерална, защото е предвидено в схемата, че вноската за пенсия в общественото осигуряване ще бъде само 12,5% (17,8% през 2011 г.), а над това който иска да се осигурява допълнително, може да го прави, който не иска, няма да се осигурява допълнително. Това оставя повече пари в хората и бизнеса като всяко намаляване на данъците се отразява добре на икономиката като цяло.

Ощетени от пенсионната система на осигурителния принос

Какво ще стане с пенсионерите, които сега получават по-голяма пенсия, отколкото биха получавали при преизчисляване на реалния им принос към системата? И кои ще са тези хора?

Пенсията на никой от сегашните пенсионери не трябва да се намалява в следствие от реформата, за да няма недоволство. Докато всички нови пенсионери от следващата година след приемане на реформата ще се пенсионират по новата система, то настоящите пенсионери ако получават повече, от колкото биха получавали при преизчисляване на пенсията на базата на осигурителния им принос, ще продължат да получават същата сума, като разликата ще трябва да се дофинансира от бюджета, „сребърния фонд“, и вноските, които са събирани в задължителните частни пенсионни фондове, които преминават в управление на държавата, в рамките на няколко години. Така настоящите пенсионери няма да се чувстват ощетени от промяната. С течение на времето обаче, при индексиране на пенсиите, тези на сегашните пенсионери, които биха се чувствали ощетени от реформата, няма да се повишават докато не се изравнят с пенсията, която би трябвало да получават, при изчисляване на пенсията на базата на осигурителния принос по новата система. Когато това стане, пенсията им ще започне да се индексира автоматично с тази на всички останали.

Пенсиите на пенсионерите, които в момента получават по-малко отколкото биха получавали по новата система, ще се преизчислят по новата система и ще се индексират постоянно. Разликата трябва да се поеме от бюджета, сребърния фонд и вноските от фондовете за „допълнително-задължително“ пенсионно осигуряване, но и в момента държавния бюджет трябва да дофинансира пенсионната система в огромни размери. С всяка следваща година дефицита на фонд „Пенсии“ ще намалява реализирайки се модела на осигурителния принос, а до момента на балансиране на системата, държавата ще има един солиден буфер.

Най-бедните слоеве на населението в пенсионна възраст ще бъдат най-печелившите от реформата, но те и реално са в най-тежко положение и ефектът ще бъде най-силен при тях, което е и една от целите на реформата, модела на осигурителния принос, както и на всяка една система за социална сигурност.

Примери:

Ако приемем, че B при сегашната нереформирана пенсионна система е работил 40 години при заплата от 500 лева (средната в страната), би трябвало да получава пенсия равна на около 40% от тази заплата или 500 * 40% = 200 лева.

При пенсионната система по модела на осигурителния принос, B(средната класа за примера) ще получава минималната като гарантирана пенсия, а в примера за такава беше определена 100 лева, и след това ще получи съгласно приноса си 40 * 12 = 480 точки, а като за примера е прието, че 1 точка е равна на 3,75 лева, допълнително към тези 100 лева на месец B ще получава и 1 800 лева / 12 месеца, или общо държавната пенсия на B е равна на 250 лева (средната пенсия в страната).

Очевидно средната класа автоматично получава според новата пенсионна система по-голяма държавна пенсия от сега предложените. В примера всеки, който работи за по-малко (но не много по-малко, за да покрие минималните изисквания за принос) пари от B(средната класа) в продължение на 40 години, ще бъде още по-доволен спрямо сегашната пенсионна система.

Справедливо ли е това? Някой ще работи с ниско заплащане, а колкото по-ниско е било заплащането в продължение на 40 години, толкова по-голям процент от това заплащане ще получава под формата на пенсия, защото държавата първо гарантира физическото оцеляване на всеки, и след това допълнително награждава всеки според приноса (по подобен начин като краен резултат е реализиран модела на пенсионната система в САЩ, който обаче се нуждае от постоянна административна намеса.). А справедливо ли е някой да работи за малко пари в продължение на 40 години? Не трябва да се забравя правилото, че богатството е относителна категория, а богатите са богати, единствено защото има бедни. Рискът при последните да не достигнат пенсионната възраст е много голям и осигуряването на поне минималните средства за оцеляване е най-малкото, което държавата може да направи за тях, дори и в очите на останалите да изглежда, че получават твърде много в последните си години. Следващия въпрос също не е за пренебрегване. Икономически изгодно ли е на държавата да дава пенсии, с които най-бедната част от населението изобщо не може да оцелява, в следствие на което да има увеличение на разходите за здравеопазване, да се увеличава социалното недоволство, хората, които не вярват в системата и работят срещу нея? Дали това не излиза много по-скъпо на държавата в момента?

Очевидно бедните в никакъв случай няма да бъдат ощетени от предложената реформа на пенсионната система. При каква работна заплата някой може да има претенции, че ще получава по-малко пенсия след реформата, спрямо нереформираната пенсионна система в момента (въпреки последните промени от 2010-11 г.)? Настоящите пенсионери получават приблизително 40% от доходите си през време на кариерата. По модела на осигурителния принос ще могат да очакват пенсия равна на минималната пенсия + допълнение равно на приноса към системата. За да се установи от кое ниво някой може да се чувства ощетен, се използват отново следните изходни данни:

– Минималната пенсия осигурена за всеки пенсионер е 100 лева на месец

– Общият принос в системата е равен на 960 000 000 точки

– Пенсионерите са 2 000 000, бюджета за пенсии общо е 6 000 000 000 лева.

– Средния осигурителен доход в страната е 500 лева, средната пенсия 250 лева.

– 2 400 000 000 лева са нужни, за да се осигури за всеки пенсионер пенсия покриваща абсолютния минимум за оцеляване.

– Бюджета за пенсии, който ще се разпределя на база принос е 3 600 000 000 лева

– Стойността на 1 точка осигурителен принос през годината е равна на 3,75 лева.

– Минималната пенсия за старост е 100 лева, а със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване минималната пенсия за стаж и възраст е 145 лева (2012 г. по старата система).

– Приемаме, че всеки решава да инвестира и 5% от доходите си доброволно в частен пенсионен фонд, който носи нулева реална доходност (тоест парите запазват стойността си във времето, което ще е минималното изискване към частните пенсионни фондове по модела на осигурителния принос)

В следващата таблица е показана разликата между новата пенсионна система на осигурителния принос и старата нереформирана пенсионна система осигуряваща към 2012 г. около 40% пенсия от дохода (с таван на пенсиите и осигурителния доход):

Доход

Пенсия по модела на осигурителния принос, с доброволна вноска от 5% в частен пенсионен фонд

Стара система

Разлика

Разлика в %

Минимум

За принос

Общо

% от дохода

От частен фонд

Общо

% от дохода

Родени

преди 1960

% от дохода

Родени

след 1959

% от дохода

1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

11

12

13

14

250

100

75

175

70%

50

225

90%

145

58%

195

78%

30

12%

300

100

90

190

63%

60

250

83%

145

48%

205

68%

45

15%

400

100

120

220

55%

80

300

75%

160

40%

240

60%

60

20%

500

100

150

250

50%

100

350

70%

200

40%

300

60%

50

14%

600

100

180

280

47%

120

400

67%

240

40%

360

60%

40

10%

700

100

210

310

44%

140

450

64%

280

40%

420

60%

30

7%

800

100

240

340

43%

160

500

63%

320

40%

480

60%

20

4%

900

100

270

370

41%

180

550

61%

360

40%

540

60%

10

2%

1000

100

300

400

40%

200

600

60%

400

40%

600

60%

0

0%

1500

100

450

550

37%

300

850

57%

600

40%

900

60%

-50

-6%

2000

100

600

700

35%

400

1100

55%

700

35%

1100

55%

0

0%

2500

100

750

850

34%

500

1350

54%

700

28%

1200

48%

150

11%

3000

100

900

1000

33%

600

1600

53%

700

23%

1300

43%

300

19%

4000

100

1200

1300

33%

800

2100

53%

700

18%

1500

38%

600

29%

5000

100

1500

1600

32%

1000

2600

52%

700

14%

1700

34%

900

35%

10000

100

3000

3100

31%

2000

5100

51%

700

7%

2700

27%

2400

47%

От таблицата се вижда, че „ощетените“ от реформата спрямо останалите пенсионери, са тези, които са давали принос в пенсионната система в продължение на 40 години между 2 и 4 пъти над средния осигурителен доход.

Равновесната точка при която хората ще получават еднаква държавна пенсия и при нереформираната пенсионна система и при предложения модел за пенсионна система и стойностите от примера, е 1 000 лева (като средния осигурителен доход в страната е 500).

При старата пенсионна система осигуряваща около 40% от дохода, хората ще получават пенсия равна на 400 лева (1000 * 40%). По модела на осигурителния принос хората ще получават също 400 лева пенсия, като приемем посочените по-горе данни за фактически (100 лева минимална социална пенсия и принос 2 точки на месец в продължение на 40 години, за който се получават допълнителни 300 лева на месец)

Всички, които получават по-ниски доходи през цялата си кариера, могат да се считат за облагодетелствани от новата пенсионна система (получили солидарност, за да оцеляват), а всички с по-високи доходи от равновесната точка могат да претендират, че са ощетени (били са солидарни).

Не може да се предлага обаче реформа, която ще ощети вече пенсиониралите се. Затова хората, които биха получавали повече при нереформираната пенсионна система спрямо новия модел на осигурителния принос, ще продължат да получават същата пенсия, като тя няма да бъде повишавана, докато след време не се изравни със сумата за пенсия, която биха получавали при новия модел. След това, пенсиониралите се при старите условия влизат в механизма на новия модел на изчисляване на пенсията.

Втората равновесна точка се постига в примера и при доход от 4 пъти спрямо средния осигурителен доход в страната (всичко над това отново е в полза на пенсионера спрямо сегашната система), защото по модела на осигурителния принос отпада тавана на пенсиите и тавана на осигурителния доход.

Частните пенсионни фондове

В частните фондове за допълнително-задължително пенсионно осигуряване в България по старата система на осигурителния стаж, за всички родени след 1959 г. трябва да се внасят 5% (7% след 2016 г.) от доходите им задължително, като има и опцията за допълнително доброволно пенсионно осигуряване срещу държавни преференции при данъчното облагане. Отделно от това работещите при първа и втора категория труд се осигуряват задължително в частен професионален пенсионен фонд.

Новия модел пенсионна система на осигурителния принос е създаден да работи на пазарни принципи, въпреки, че е и социален. Затова след реформата такова нещо като частен фонд за „допълнително-задължително“ пенсионно осигуряване не може да съществува. Вноските в частни пенсионни фондове не са социално осигуряване и би трябвало да са лична инвестиция. Всеки сам трябва да реши нужна ли му е тази лична инвестиция или не му е нужна. Важни за пенсионната система обаче биха могли да бъдат фондовете за допълнително доброволно пенсионно осигуряване в частен пенсионен фонд, които продължават да съществуват по модела на осигурителния принос. Те представляват възможност за лична инвестиция и затова трябва да ги има като една алтернатива на банковия депозит например. Най-обобщено промените свързани с частните пенсионни фондове по модела на осигурителния принос са няколко:

  1. Прекратяване на дейността на фондовете за допълнително-задължително пенсионно осигуряване и задължителните частни професионални фондове, като средствата набрани по сметките на гражданите се превеждат на НОИ, като в замяна държавните пенсии няма да бъдат редуцирани на родените след 1959 г., пропорционално на вноските във фондовете за допълнително-задължително пенсионно осигуряване както е предвидено в момента. Пенсиите на работещите при първа и втора категория труд ще бъдат изплащани от НОИ. Трябва да се даде и възможност на хората, които смятат, че задължителния им частен пенсионен фонд е натрупал повече средства, отколкото биха получавали от НОИ, да имат възможност да се откажат от част от държавната си пенсия и натрупаните средства по личната им сметка в задължителен частен пенсионен фонд ще им бъдат прехвърлени към доброволен частен пенсионен фонд (През 2010 г. унгарското правителство позволява на населението да избира дали да участва частично в частните пенсионни схеми или да се прехвърли изцяло към държавното обществено осигуряване. Получили възможност да избират, 97% от населението се прехвърля изцяло към държавното осигуряване и възстановява правата си за пенсия, все едно задължителните частни пенсионни фондове никога не са съществували. Причината за почти пълния отказ от участие в частните пенсионни схеми е, че гражданите изпитват дълбоки съмнения, че частното пенсионно осигуряване би им донесло сигурен доход на старини – Changes in the Hungarian pension system in 2010-2011). Подобно отказване от част от държавната пенсия или право на по-ранно пенсиониране за работещите при първа и втора категория труд ще може да стане след изрично писмено волеизявление.
  2. Частните пенсионни фондове за допълнително пенсионно осигуряване продължават дейността си, ще работят на пазарен принцип и ще представляват алтернативна инвестиция за гражданите. Тъй като представляват специфичен вид инвестиция, който да гарантира сигурност, те трябва да постигат доходност за средствата, които са им поверени равна на инфлацията в страната през годината. В противен случай, за всяко тримесечие в което не са спазили условието, управляващите ги дружества трябва за своя сметка да компенсират разликата. Това ще гарантира, че парите за пенсии в частния пенсионен фонд няма да загубят стойността си във времето, което е и единствения смисъл от съществуването им.
  3. Пенсионно-осигурителните дружества трябва в края на всяка година да разполагат със собствен капитал равен на поне 10% от събраните за управление средства. Това ще гарантира, че в нормална обстановка дружеството има нужния собствен ресурс да покрие едноцифрена инфлация през годината.
  4. Дружествата, които нарушат тези правила и не компенсират загубите ще им се отнема лиценза.

Държавата ще разрешава и поощрява гражданите да инвестират доброволно във фондове за допълнително пенсионно осигуряване (чрез данъчни преференции) и по този начин ще дава възможност на частни дружества да генерират капитал, защото се предполага, че те ще могат да управляват средствата поне толкова добре, колкото и държавата. А държавата по новия модел на осигурителния принос ще осигурява пенсии, които не могат да се засегнат от инфлация и зависят от икономическото развитие в страната. Частните пенсионни дружества трябва да постигат поне постижението на държавата, в противен случай полза за обществото от съществуването им няма.

Млади пенсионери

Какво би било ако човек може да се пенсионира по желание на 40 примерно? Звучи екзотично, но има професии, при които хората са подложени на изключителен стрес, но за сметка на това са много добре платени. В даден момент тези хора могат да решат да се оттеглят, а сегашната пенсионна система на осигурителния стаж не допуска подобно нещо.

За модела на осигурителния принос, понятието „млад пенсионер“ би могло да бъде нещо съвсем нормално. Всеки ще може да се оттегли в заслужена почивка веднага щом пожелае, при спазване на следните няколко условия:

– да покрива условието за минимален натрупан принос за допускане в пенсионната система;

– да плати веднага стойността на осигуровките дължими от самоосигуряващите се лица, за месеците, които му остават до навършване на законната пенсионна възраст + четирикратния размер на вноските за пенсии през този период + четирикратния размер на вноската за пенсия за всяка точка осигурителен принос, която е натрупал до момента, върху средния осигурителен доход в страната. Логиката за четирикратния размер е, че по модел – средната пенсия е 50% от средния осигурителен доход в страната, а осигуровката за пенсия е 12,5%, което е четири пъти разлика. Трябва да се работи и плащат осигуровки 4 месеца при среден доход, за да се изплати 1 месец средна пенсия.

За пример – ще приемем, че възрастта за пенсиониране е 65 години. 45 годишен гражданин не желае повече да работи и иска да излезе в заслужена почивка. Колко трябва да плати, за да се пенсионира веднага?

Разликата до навършване на пенсионната възраст в случая е 20 години. Приемаме, че средната работна заплата в страната е 500 лева. Осигуровките са както следва според модела:

– 12,5% за фонд пенсии

– 8% за здравно осигуряване

– 3,5% фонда за общо заболяване и майчинство

Общата сума, която трябва да се плати за всеки месец е равна на:

– 500 * 24 % за осигуровки = 120 лева

– Четирикратния размер на вноските за пенсия е равен на 12,5% * 4 = 50% * 500 лева = 250 лева.

Общо разходите на месец за осигуровки са 120 + 250 = 370 лева на месец.

За всеки месец до навършване на пенсионна възраст, в случая 20 години * 12 месеца = 240 месеца трябва да се платят веднага 88800 лева.

Ако лицето има натрупани 300 точки осигурителен принос до момента, трябва да плати за още 300 месеца четирикратния размер на осигуровката за пенсия, върху средния осигурителен доход в страната = 300 месеца * 250 лева = 75000 лева

Общо разходите, които трябва да направи са 88800 + 75000 = 163 800 лева и лицето на 45 години ще може да се пенсионира.

Това не изключва възможността 45 годишния пенсионер да продължи да работи ако иска. Колкото повече работи, толкова повече ще му се увеличава приноса към системата и следователно пенсията, която ще получава. Приносът, който ще получава обаче ако е пенсиониран преди навършване на стандартната пенсионна възраст, и работи до навършването й, при среден осигурителен доход в страната през съответния месец ще е 0,25 точки, а не 1 точка. Тъй като младия пенсионер вече получава пенсия и ще я получава по-дълго от средния пенсионер, а за всеки месец получаване на средна пенсия, средния човек трябва да работи 4 месеца. След като навърши пенсионна възраст и ако продължава да работи, то за месеца, в който се осигурява върху средния доход в страната, ще получава 1 точка осигурителен принос, както и всички останали.

Защо който иска да се пенсионира по-рано от пенсионната възраст да трябва да плаща и за здравно осигуряване и за майчинство, а не само осигуровките за пенсия? Справедливо ли е това?

Да, защото от момента на пенсионирането си, човекът има до края на живота си всички права на пенсионерите – безплатно здравно осигуряване, преференции за градския транспорт, за държавните железници и т. н. Независимо, че е пенсионер, всеки трябва да даде принос към поддържането на демографското равновесие чрез вноските за фонда за майчинство, за да бъде пълноценен член на обществото. Освен това новата пенсионна система отчита приноса на всеки към системата. А в тази система всички, за да получат 1 точка принос плащат полагащите се осигуровки върху средния осигурителен доход в страната. Затова и всеки, който иска да се пенсионира предсрочно, трябва да плати равностойната сума върху всички предвидени осигуровки към датата на предсрочното си пенсиониране. Само тогава неговия принос би бил съпоставим към приноса на всички останали пенсионери. Четирикратния размер на вноските за пенсия е, за да се покрият допълнителните разходи през годините до навършване на пенсионната възраст. Четирикратния размер на вноските за приноса, който е натрупало лицето до момента са, защото и на база на тях ще получава своята пенсия, което отново е непредвиден разход и някой трябва да го плати.

Инфлацията

Модела на осигурителния принос по никакъв начин не може да бъде засегнат от инфлацията. Системата дава всеки месец определен брой точки на работещите, в зависимост от съотношението между тяхната работна заплата и средната работна заплата за страната.

За пример: ако А работи за 1000 лева на месец, а средната работна заплата през този месец е 500 лева, А ще получи за месеца 2 точки принос.

В работи за 500 лева на месец, което е средната работна заплата в страната и съответно ще получи 1 точка принос.

Ако следващия месец, в резултат от каквито и да е събития инфлацията е довела до това, че средната работна заплата е станала 5000 лева, ако останалите социално-пазарни отношения в страната са се запазили, би трябвало А да получава за същата си дейност 10000 лева на месец, а B за същата си дейност 5000 лева на месец. В този месец приноса на A отново ще бъде 2 точки, а на B 1 точка.

Инфлацията може да има изключително негативни последици върху всички останали сектори и фактически да се отрази и на реалния размер на пенсиите в страната, но приноса на всеки към системата днес, след 10 години, след 40 години или след 140 години ще се отчита по един и същи начин. Важно е това, което човекът е давал през съответния месец спрямо всички останали. В бедни години може да е по-малко в номинална стойност, но пенсионната система се интересува от реалния му принос, който да може да бъде съпоставим през годините.

Друго важно нещо е, че парите за пенсии не могат да бъдат изядени от инфлацията, защото това, което се изкара през годината се дава веднага на пенсионерите. Една тежка инфлация не би могла да нанесе твърде големи поражения върху пенсионната система или най-малкото те не биха били по-големи от пораженията върху всички останалите сектори в страната.

Какво предвижда пенсионната система за лицата, за които не може да се определи с точност приноса им

Няма да бъде невероятно, ако за някои от пенсионерите не могат да се намерят данни да се определи какъв е бил приносът им към системата по новия начин на изчисляване. В този случай държавата ще приема предполагаемо стандартно заплащане за всеки вид на професията за съответния период и ще го съпоставя със средната работна заплата през този период, за да се определи приносът.

Като допустима възможност за вече пенсиониралите се е индивидуалния им коефициент, определен по старата система да се умножи по броя месеци осигурителен стаж, от което да се получи и размера на осигурителния принос за тези лица. Ако се приеме този подход, на никой не трябва да може да му се признае повече от индивидуален коефициент равен на максималния осигурителен доход в страната спрямо средния осигурителен доход към момента на въвеждане на новия модел.

Например, ако пенсионера Х е работил 40 години и има индивидуален коефициент 6 по стария модел, ако към месеца, в който се провежда прехода към новия модел максималния осигурителен доход е 2000 лева, а средния осигурителен доход е 500, то за лицето Х ще означава, че индивидуалния му коефициент по стария модел не би могъл да бъде повече от 4 (2000/500), следователно осигурителния принос, който ще му бъде признат ще е равен на 4 * 40 години * 12 месеца, или 1920 точки осигурителен принос.

Какъвто и вариант да се избере за пенсионерите в заварено положение, трябва да се вземе компромисно решение, като е недопустимо отделни лица, или групи лица да се облагодетелстват за сметка на обществената солидарност.

Хората, които не доживеят пенсия и техните семейства

Държавното обществено осигуряване по модела на осигурителния принос ще осигурява наследствена пенсия за наследниците на предсрочно починалия (съпруга(та) и децата) в процент от пенсията (зависещ от броя наследници), която наследодателя е получавал или би имал право да получава. Пенсията, която наследодателя е получавал или е имал право да получава по новия модел е:

– Минималната социална пенсия в страната (100 лева за примера) и

– Съответстващото допълнение от точките принос, които човекът е заработил по време на живота си

Например:

– Възрастта за пенсиониране е 65 години

– Средната продължителност на живота е 75 години

– Минималната социална пенсия в страната е 100 лева

– 1 точка осигурителен принос за съответната година е оценена на 3,75 лева

– Човекът X е на 55 години и е работил 30 години върху средната работна заплата в страната през цялото време, натрупал е 30 години * 12 точки = 360 точки осигурителен принос

В този случай семейството на наследодателят ще получава като наследствена пенсия общо до 100 лева (минималната социална пенсия) + 360 точки принос * 3,75 (лева, на колкото е оценена една точка принос за съответната година) / 12 месеца = 100 + 112,50 = 212,50 лева месечно. При 1 наследник, размера на пенсията е 25% от тази сума, при 2 наследника 50%, при три 75%, а при 4 и повече наследници 100%. Във всички случаи наследствената пенсия, която се отпуска, не може да бъде по-малка от минималната социална пенсия в страната (100 лева за примера).

Съпруга(та) ще може да получава наследствена пенсия 5 години преди навършване на пенсионна възраст (приемственост от настоящия модел пенсионна система в България). Ще може да получава наследствена пенсия и преди това, ако се грижи за деца на възраст до 18 години или до 26 години ако продължават да учат или са се инвалидизирали до 18, съответно 26 годишна възраст. Правото на наследствена пенсия се губи, ако се сключи брак повторно.

Децата ще могат да получават своя дял от наследствената пенсия до навършване на 18 годишна възраст или до 26 годишна възраст, ако продължават да учат, както и след това ако са се инвалидизирали до 18, съответно 26 годишна възраст. Това е друг вид солидарност, запазена от сегашната осигурителна система, в защита на децата и взаимствана от повечето осигурителни системи по света.

По стария модел родителите на наследодателя имат право на наследствена пенсия, което по модела на осигурителния принос отпада като възможност. Но за тези, които при въвеждането на новата система вече получават наследствена пенсия на това основание, размера й ще се капитализира еднократно към личната пенсия, като общия размер на пенсията, който ще получават след капитализацията, не може да бъде по-голям от тавана на пенсията наложен при старата система (700 лева месечно).

Наследствените пенсии могат да се тълкуват по-скоро като социални помощи за семейството на наследодателя, затова няма да се финансират от бюджета на фонд „Пенсии“, а от централния бюджет през фонд „Пенсии, несвързани с трудова дейност“.

(Минимален осигурителен стаж)

При модела на осигурителния принос понятието осигурителен стаж става излишно. Моделът не се интересува от годините, през които е работил всеки, а от приноса, който е давал към системата, освен за професии определени със закон, където при натрупани определени години трудов стаж ще е възможно по-ранно пенсиониране (служители на МВР, на отбраната, работещи при тежки условия на труд и др., които спрямо допълнителните осигуровки плащани за 1-ва и 2-ра категория труд ще получат възможност за по-ранно пенсиониране от стандартната възраст). Но и в тези случаи за преференциалните условия на пенсиониране, ще бъде платено и системата няма да бъде ощетена.

Специални правила за майките по модела на осигурителния принос

С оглед на това, че по време на майчинството, майките са лишени от възможност да се трудят и да генерират осигурителен принос, те ще се стимулират при пенсиониране с „административен принос“ към системата – с по 10 точки осигурителен принос за всяко живородено дете (но за не повече от 3 деца). Този служебно получен осигурителен принос ще участва единствено при изчисляването на размера на пенсията им. Например – майка на 2 деца е работила 30 години и е плащала осигуровки върху средната работна заплата в страната. Тя ще има реален принос от 30 години по 12 месеца = 360 точки принос + 2 деца по 10 точки принос по право = общо 380 точки осигурителен принос при пенсиониране.

Минимален осигурителен принос за пенсиониране

В общия случай минималния принос, който разрешава на навършилия пенсионна възраст да се пенсионира при условията на всички останали пенсионери ще е равен на 75% от средния принос на всички пенсионери към 30.09 на годината предхождаща пенсионирането, като към тази дата се проектира бюджета на държавното обществено осигуряване. Или ако се предположи, че средния гражданин работи 40 години при средните доходи, осигурителния му принос е 40 години * 12 месеца * 1 точка принос = 480 точки осигурителен принос. За пенсиониране при навършване на пенсионна възраст ще са необходими поне 360 (75% от 480) точки осигурителен принос. Така и хората, които работят на по-ниски от средните за страната доходи през целия си живот, или не са имали възможност да работят по редица причина през цялото време, могат да си наваксват точките и в крайна сметка да се пенсионират нормално.

Когато навършилият пенсионна възраст няма минималния осигурителен принос, трябва или да продължи да работи или да заплати за точките осигурителен принос, които не му достигат, като 1 точка осигурителен принос е равна на всички осигуровки в страната върху средния осигурителен доход в страната.

Когато лицето е натрупало поне 50% от средния осигурителен принос на всички останали пенсионери, ще има право да се пенсионира 25% по-късно, ако приемем, че 100% представляват 10 години и това е периода между възрастта за пенсиониране и средната продължителност на живота. По този начин въпреки липсата на осигурителен принос, и когато лицето не може да си позволи да закупи необходимия минимален принос за пенсиониране, ще може да се пенсионира с няколко години по-късно след навършване на стандартната пенсионна възраст.

Извън тези случаи, при недостиг на осигурителен принос, когато се навърши пенсионна възраст, лицето ще може да се пенсионира, с минималната социална пенсия за старост (която за 2011 г. е 100,86 лева), когато навърши средната възраст между възрастта за пенсиониране и средната продължителност на живота (в случая ако този период е средно 10 години, то лицето ще може да получава минималната социална пенсия 5 години след навършване на стандартната пенсионна възраст), и ако е живяло в страната поне 183 дни през 40 отделни години. Това е още един вид солидарност за хората, които не са имали по една или друга причина възможност да натрупат необходимия минимален брой точки осигурителен принос за пенсиониране при условията на всички останали (които получават минимална пенсия + надбавка за осигурителен принос).

Защо е нужна тази солидарност? На практика е възможно някой през цялата си кариера да не плаща никакви данъци, през цялото време да е в „сивия сектор“, да няма никакъв принос, но въпреки това на определена възраст ще получи минималната социална пенсия ако е живял в страната 40 години. Справедливо ли е да е така? И това лице всъщност наистина ли няма никакъв принос към системата? В действителност няма как някой да живее, без през цялото време да не даде никакъв принос към системата. Отиването до магазина и закупуването на продукти води до заплащане на данък върху добавената стойност (ДДС), който влиза в държавния бюджет. Тоест лицето при всички случаи с потреблението си допринася за приходите в бюджета. Освен това, отивайки до магазина и купувайки си дадена стока, в цената й освен ДДС е калкулирана и някаква печалба за собственика на магазина. Собственика на магазина ще може да плаща заплатите на своите служители. Ако го нямаше „лицето от сивия сектор“, нямаше да има приход в бюджета от ДДС, печалбата на собственика щеше да е по-малка, а вероятно щеше да е необходимо и да се прави оптимизации на персонала и щеше да се стигне и до загуба на работни места. Затова дори и никакви преки данъци да не е плащало лицето, то при всички случаи е допринесло с нещо за благото на всички, следователно тази минимална солидарност в последните си години, в никакъв случай не я получава безплатно.

Мобилност на пенсиите за временно работещите в България

Гражданите на ЕС (и други страни, с които България има международни споразумения за мобилност на пенсиите), които временно работят в България и не се натрупали минималния брой точки принос, за да получават пенсия за осигурителен принос и възраст, при пенсионирането си в постоянната страна, където живеят, но не преди навършване на стандартната пенсионна възраст в България, ще получават от българска страна пенсия в зависимост от натрупаните точки осигурителен принос (втория стълб за пенсия от държавното обществено осигуряване), без право на основната минимална социална пенсия (първи стълб за пенсия от държавното обществено осигуряване).

Пенсии за инвалидност

Пенсиите за инвалидност по модела на осигурителния принос ще могат да се квалифицират като един вид социално подпомагане на хората с увреждания до навършване на пенсионната възраст, когато ще имат право на пенсия за осигурителен принос и възраст. Размера на пенсиите за инвалидност ще е на база минималната социална пенсия умножена по коефициент в зависимост от степента на увреждане. Пенсиите за инвалидност, които са придобити по стария модел няма да се променят, докато лицето с увреждане не би получавало по-голяма пенсия за инвалидност или пенсия за осигурителен принос и възраст по новия модел. Осигурителния принос, натрупан от лицата няма да има значение при определяне размера на пенсията за инвалидност, тъй като презумпцията е, че тези пенсии са целево подпомагане за хора с увреждания и ще се полагат независимо от приноса им към системата. Изплащането на пенсии за хората с увреждания няма да е с приоритет, като обществената солидарност ще е насочена към бързо възстановяване работоспособността на отделния човек и подпомагане в натура.

Промяната е от фундаментално значение и ще доведе до рязък спад на злоупотребите с пенсии за инвалидност, които са масова практика в момента. Обезсмислят се на практика всякакви опити на здрави хора да се борят за пенсия за инвалидност, тъй като размерът й няма да е така привлекателен, както е по системата на осигурителния стаж. Помощта в натура пък, на един здрав човек реално не би свършила никаква работа.

Индексиране на пенсиите

По модела на осигурителния принос пенсиите ще се индексират автоматично веднъж в последния ден на годината и промяната ще влиза от началото на следващата календарна година (освен ако изключителни обстоятелства не налагат да се индексират по-често).

Тъй като бюджета на държавното обществено осигуряване се приема преди началото на следващата бюджетна година, разчетите трябва да се направят към дата няколко месеца преди началото на следващата година. Затова към 30.09 на предходната година ще се събират броя на точките от приноса на всички пенсионери. Бюджета за пенсии предвиден за разпределение на база на приноса се разделя на всички точки в системата, за да се получи на колко се оценява една точка принос.

Получавания недостиг в пенсионната система през следващите години ще се компенсира или от натрупан преди това излишък или в близките години чрез сребърния фонд, натрупаните средства в задължителните частни пенсионни фондове, които преминават към НОИ или в краен случай от държавния бюджет.

Всеки пенсионер ще може самостоятелно да си пресметне пенсията, която ще получава през следващата година като правителството обяви официално следните данни към 30.09:

– Броя на пенсионерите

– Бюджета определен за пенсии

– Минималната пенсия за старост

– Общия брой точки принос на всички пенсионери в системата и си знае броя на точките осигурителен принос, които е натрупал до момента.

За пример:

Пенсионер знае, че броя на пенсионерите е 2 милиона, минималната пенсия е гласувана на 100 лева, бюджета за пенсии (от фондовете на ДОО и трансфери от бюджета) е 6 милиарда, точките принос, които е натрупал през кариерата си е 500.

Следователно на 2 милиона пенсионера трябва да се осигури по 100 лева минимум пенсия на месец. Това прави 2,4 милиарда на година. Останалите 3,6 милиарда ще се разпределят на база принос. Известно е, че всички точки в системата са 960 милиона и това означава, че всяка точка принос е равна на 3,75 лева годишно.

Пенсионера има 500 точки принос и ще получи по 3,75 лева за всяка една от тях през годината или общо 1875 лева. За 12 месеца това прави по добавка на база на приноса от 156,25 лева на месец. Пенсионера има и гарантирани 100 лева минимална пенсия и общата му пенсия през годината ще бъде 256,25 лева на месец.

На въпроса защо да е точно толкова, от модела става ясно, че бюджета за пенсии е една обща трапеза за всички пенсионери. Модела дава възможност за максимално справедливо разпределение на трапезата, така че там където има най-голяма нужда, там да бъде насочена допълнителна част от трапезата спрямо сегашната пенсионна система.

Дефицит

За да бъде пенсионния модел в равновесие, е нужно средния гражданин да работи в продължение на средно 40 години, ако ще получава пенсия средно 10 години.

Тъй като модела не предвижда спестявания и излишъци, които да се обезценяват, от което губещите са хората, за да се плати на 1 пенсионер средната пенсия в размер от 50% от средния осигурителен доход са нужни 4 работещи със средните доходи в страната, от които да се вземат 12,5% осигурителна вноска за пенсия. Би било нормално да има всяка година или малко дефицит или излишък в системата, защото няма как да се изчисли със сигурност през следващата година колко ще са пенсионерите. Но ако дефицитът е твърде голям, ще е очевидно, че пенсионната система се използва и за други цели.

Един от въпросите, на който трябва да се отговори, когато с помощта на модела на осигурителния принос се постигне справедливост на пенсионната система, но с голям дефицит по редица причини е – този дефицит толкова ли е лош? Въпрос много дискусионен. От една страна с ниските осигурителни вноски (а те реално са точно каквито трябва да бъдат, защото средния човек ако работи 40 години и плаща вноска за пенсия от 12,5%, то напълно ще си е изработил своите 50% от средния доход в страната пенсия в продължение на 10 години средно след пенсиониране) се стимулира икономиката. На работещите не им се изземват веднага допълнително осигуровки, така оставените допълнително пари в хората могат да бъдат превъртени поне веднъж на пазара, с тях да се купи някакво благо, от което съответния гражданин ще задоволи някаква своя потребност. Върху благото ще бъде платен данък върху потреблението и парите ще отидат в държавния бюджет, като ще могат да финансират дефицита в пенсионната система. Търговеца, който е продал съответното благо ще плати заплати на своите служители, върху които ще се внесат и осигуровки. Тези служители ще си купят някакво друго благо, ще задоволят някаква своя потребност, като ще платят данък върху потреблението, който отново ще отиде в бюджета и ще може да финансира дефицита в пенсионната система и т.н. Следователно по-добре пенсионната система, след като е справедлива и социална, и ако няма друг начин, да е на дефицит и да се дофинансира от косвените данъци.

И въпреки това, трябва да се отговори на въпроса как да се увеличи съотношението работещи/пенсионери, за да спадне дефицита в пенсионната система и по-голяма част от косвените данъци да отиват за нещо, което ще дърпа икономиката в страната напред.

Чисто теоретично в следващата таблица е разгледано следното предположение, че в страната естественият прираст в пенсионната система е 0 за дълъг период от време, хората са изключително здрави и всички стигат до средната продължителност на живота (и не я преминават). Тя е 75 години. Пенсионната възраст е 65 години. Заложено е средния гражданин да работи средно 40 години до навършване на пенсионна възраст. Всяка година се раждат по 100 хиляди деца, и си отиват 100 хиляди възрастни. При това идеално състояние, съотношението работещи/пенсионери би трябвало да бъде поне 4/1 и всъщност да няма никакъв дефицит в пенсионната система, като осигуровките за пенсии ще бъдат ниски в същото това време.

Лица до 18 години

Лица между

18 и 65 години

Пенсионери между

65 и 75 години

18 години по 100 000 родени деца

47 години по 100 000 родени лица в работоспособна възраст

10 години по 100 000 родени в след трудоспособна възраст

1 800 000 средно

4 700 000 средно

1 000 000 средно

Обща численост на населението 7,5 милиона души. Ако приемем, че за да се самофинансира пенсионната система са нужни 4 работещи спрямо 1 пенсионер, при тази хипотеза, при която естествения прираст в страната е нулев, ефекта ще се постигне. 700 000 от работоспособното население или около 15%, биха могли по всяко време да не работят, за да учат или да си търсят по-добра работа, и въпреки това системата ще работи без дефицит.

Тази хипотеза обаче не е възможна на практика и би била гибелна за хората, защото няма никакво развитие, а само се поддържа статуквото. Всички се стремят към увеличаване продължителността на живота, което е най-нормалното нещо. Само че след като се увеличава продължителността на живота е нужно или да има положителен естествен прираст или пенсионната възраст да се повишава постоянно, но тъй като на никой работодател няма да му трябват възрастни хора, които да отстъпват по качества на останалите служители, то не е достатъчно само да се поддържат възрастните хора физически живи, те трябва да бъдат запазени в отлично здраве и форма през целия си живот. В този случай се осигурява стабилност на социално-осигурителните системи, на обществото, но стабилност не означава поддържане, а нищо по-малко от постоянна еволюция. Слабите видове осигуряват постоянната си еволюция чрез по-голямо количество. Хората обаче не могат да разчитат на това за дълго и нямат друг вариант пред себе си освен качествена и постоянна еволюция.

Преход към новия пенсионен модел на осигурителния принос

Всички новопенсиониращи се ще получават пенсия изчислена по новия модел. Пенсиите на настоящите пенсионери ще се преизчислят по новия модел. Пенсията на получаващите по-висока пенсия по стария модел, няма да се повишава, докато не се изравни с пенсията, която ще получават по модела на осигурителния принос. Дефицита в пенсионната система до постигането на баланс, ще се финансира чрез трансфери от държавния бюджет както досега, чрез „Сребърния фонд“ и чрез събраните средства в задължителните частни пенсионни фондове, които преминават за управление от НОИ.

Locations of visitors to this page
Tyxo.bg counter
Site Meter
Google Analytics Alternative
Clicky