Днес излезе решение по дело заведено в конституционния съд относно това докъде се простира недосегаемостта за 2-те държавни длъжности „президент“ и „вицепрезидент“.

Тъй като поръчковите медии не могат да четат явно, или им се е платило отново да въвеждат в заблуждение онези, които ги гледат, ще споделим в кратце какво точно реши конституционния съд, тъй като решенията му са надграждащи и разясняващи конституцията и са задължителни за изпълнение, даже за „недосегаемите“.

1. По въпрос първи от тълкувателното питане – Припокрива ли се по съдържание понятието „държавна измяна“, използвано в чл. 103, ал. 1 от Конституцията, с престъпленията, визирани в Глава първа „Престъпления против Републиката“, Раздел I „Измяна“ от Особената част на Наказателния кодекс ?

Съдържанието на понятието „държавна измяна“ по чл. 103, ал. 1 от Конституцията не е тъждествено със съдържанието на понятието „измяна“ по смисъла на Раздел I, Глава първа от Особената част на Наказателния кодекс. Като „държавна измяна“ следва да бъдат разбирани и други престъпления против Републиката, които държавният глава би могъл да осъществи при изпълнение на конституционно възложените му функции.

Конституционния съд отговаря на питането, че държавна измяна на президента съвсем не се изчерпва с раздел 1 от особената част на наказателния кодекс

2. По втори въпрос от тълкувателното питане – Каква е разликата между използваните в чл. 103, ал. 1 от Конституцията понятия „държавна измяна“ и „нарушение на Конституцията“ като основания за ангажиране на отговорността на президента и вицепрезидента за действия, извършени при изпълнение на техните функции ?

Понятието „държавна измяна“ винаги изисква осъществяването на съставомерна престъпна дейност против Републиката.

Понятието „нарушение на Конституцията“ обхваща нарушения при изпълнение на функциите на президента или вицепрезидента, които нямат престъпен характер, както и такива, които са съставомерни деяния.

Конкретната преценка, дали „държавна измяна“ или „нарушение на Конституцията“ обосновават отговорност на президента или вицепрезидента се прави единствено от Народното събрание, което само̀ решава дали да повдигне обвинение и след това – от Конституционния съд, когато упражнява правомощието си по чл.103, ал.3 от Конституцията.

По втория въпрос конституционния съд прехвърля отговорността дали е налице държавна измяна или нарушаване на конституцията на парламента. За добро или не (от гледна точка почтен човек ли е президента или пълен спрелтак) парламента надали някога би могъл да свали президента, тъй като за това е необходимо мнозинство от 2/3. Така дори и да се докаже, че е педофил сериен и терорист, той все ще има поне едно паразитно малцинство в парламента подкрепа, които да му бранят кожата. На всичкото отгоре дори и да се намери мнозинство в парламента, президента има квота в конституционния съд, която също може да му брани кожата преди да се отстрани.

Затова граждани, следващия път като се избира президент и докато е нужно да се избира такава паразитна длъжност в България, хубаво избирайте, да не стават недоразумения и после човек да се чуди как да се чистят.

3. По трети въпрос от тълкувателното питане – Понятията „държавна измяна“ и „нарушение на Конституцията“, използвани в чл. 103, ал. 1 от Конституцията, включват ли в съдържанието си и извършване на престъпления извън съставите на Глава първа „Престъпления против Републиката “ от Наказателния кодекс ?

Понятието „държавна измяна“ не включва в съдържанието си извършване на престъпление извън съставите на престъпленията против Републиката.

Понятието „нарушение на Конституцията“ може да включва в съдържанието си и извършване на нарушения, които са престъпления, но различни от престъпленията против Републиката.

Разбирайте, че президента би трябвало да е образец за подражание и който и да е закон да наруши, това е и нарушаване на конституцията. Затова при един читав парламент и конституционен съд, президента ще е действително олицетворение единството на нацията, иначе при всяко отклонение от образеца би могъл да бъде отстранен по закон. Това е взаимствано от други държави, където за неправилно паркиране например, президента от срам би си подал оставката веднага, не да чака да му я искат. Да, президента би трябвало да е образец за подражание според българската конституция

4. По четвърти въпрос от тълкувателното питане – Изразът „не може да бъде възбудено наказателно преследване“, използван в чл. 103, ал. 4 от Конституцията, ограничава ли се само до действия с процесуален характер?

Възбуждането на наказателно преследване е дейност на органите на досъдебното производство по формулиране на твърдение срещу конкретно лице, че е извършило конкретно престъпление.

Изразът „не може да бъде възбудено наказателно преследване“, използван в чл. 103, ал. 4 от Конституцията означава, че срещу президента и вицепрезидента не могат да бъдат извършвани действия с процесуален и извънпроцесуален характер, които могат да доведат до реализиране на наказателна отговорност и които пряко засягат техните лични права и свободи.

Конституционния съд с това тълкуване казва, че докато заемат съответните длъжности, президента и вицепрезидента не могат да бъдат арестувани дори за извършени престъпления. Но ако бъдат отстранени чрез импийчмънт, имунитета за недосегаемост веднага пада. Имунитета пада и веднага щом изтече мандата им. От там насетне ще може да са обикновени простообвиняеми

5. По въпрос пети от тълкувателното питане – Изразът „не може да бъде възбудено наказателно преследване“, използван в чл. 103, ал. 4 от Конституцията, включва ли забрана да бъде образувано наказателно производство, когато се открият данни за евентуална престъпна дейност на президента и вицепрезидента ?

При откриване на данни за престъпна дейност на президента или вицепрезидента забраната да бъде възбудено наказателно преследване не препятства започването на наказателно производство.

Въпреки, че не могат да бъдат арестувани, при наличие на данни за престъпна дейност от двамата недосегаеми, наказателното производство може да започне незабавно и да си тече докато им изтича мандата, когато вече няма да имат имунитет и ще понесат отговорност за извършените закононарушения без ограничения. Затова недосегаемите може да са в положение да са с почти готова присъда и само да си изчакват края на мандата преди да бъдат арестувани и да почнат излежаване много скоро след това

6. По шести въпрос от тълкувателното питане – Изразът „не може да бъде възбудено наказателно преследване“, използван в чл. 103, ал. 4 от Конституцията, означава ли забрана за извършване на действия с процесуален характер по вече образувано наказателно производство, по което се разкрият данни за престъпна дейност на президента или вицепрезидента?

По вече образувано наказателно производство имунитетът на президента и на вицепрезидента изключва извършването на такива процесуални действия, които са насочени срещу тях и пряко засягат техни лични права и свободи.

Други действия по разследването могат да бъдат извършвани без ограничение.

Решението е прието единодушно.

Ново потвърждение, че докато им тече мандата, президента и вицепрезидента не могат да бъдат лишавани от свобода. Обаче това не означава, че не могат да бъдат извикани на разпит. Конституционния съд дава разрешение всякакви други действия по разследване на престъпления извършени от тях да се изпълняват неограничено. В същото време сред личните права са и забрана да бъдат записвани. В същото време един президент не би могъл сам да извърши престъпление – трябва му съучастник. Така държавната власт има пълните законни правомощия да записва съучастника на президента докато се договаря с президента какви престъпления да се извършат. Това ще е напълно правомерно и законно събрано доказателство срещу съучастниците. Проблем за разследващите органи може да бъде ако президента и вицепрезидента сами извършват престъплението, тъй като и двамата не могат да бъдат разследвани със специални разузнавателни средства, за да не им се отнемат „лични права и свободи“.

Във всеки случай, който си мечтае да бъде президент, трябва да бъде образец за подражание, иначе може да получи удължаване на мандат с безплатно хранене от държавния бюджет, само че не с личен готвач на Дондуков 2, а на общата трапеза с другите себеподобни закононарушители

Конституционният съд се произнесе с решение по конституционно дело № 1/2020 г.

На 6 юли 2017 г. Конституционния съд на Република България отвърли искането за обявяване на противоконституционно правото на родените след 1959 г. да се освободят от принудителното си участие в схемата ДЗПО.

Благодарим на Конституционния съд за правилно взетото решение

А от септември 2015 г. всеки роден след 1959 г. може да се освободи от робството на ДЗПО и да си възстанови пълните права за държавна пенсия. За родените през 60-те години на 20 век обаче съветваме да побързат, защото правото на отказ от ДЗПО не е неограничено по време. За всички, които още не са се отказали – ние го направихме и не съжаляваме ни най-малко. Лесно е – само се подава за 1-2 минути едно

заявление в НАП по постоянен адрес

– и това е всичко.

Р Е Ш Е Н И Е № 9

 София, 6 юли 2017 г.

Конституционният съд в състав: Борис Велчев –председател, членове: Цанка Цанкова, Стефка Стоева, Румен Ненков, Кети Маркова, Георги Ангелов, Анастас Анастасов, Гроздан Илиев, Мариана Карагьозова-Финкова, Константин Пенчев, Филип Димитров, Таня Райковска, при участието на секретар-протоколиста МАРИАНА ГЕОРГИЕВА разгледа в закрито заседание на 6 юли 2017 г. конституционно дело №  9/2016 г., докладвано от съдията ГЕОРГИ АНГЕЛОВ.

Тричленен състав на Върховния административен съд е поискал обявяването за противоконституционни на разпоредбите на чл. 4б, ал. 1, чл. 4в, ал. 1 и чл. 124а, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (обн., ДВ, бр. 110 от 17.12.1999 г., посл. изм. и доп. ДВ., бр.105 от 30.12.2016 г.). Твърди, че те противоречат на абзац 5 от Преамбюла, на чл. 4, ал. 1 и 2, на чл. 6, ал. 2, на чл. 17, ал. 1 и 3, на чл. 19, ал. 1 и на чл. 51, ал. 1, предл. 1 от Конституцията на Република България, като е изложил мотиви за противоречието.

Според чл. 4б, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) „Осигурените в универсален пенсионен фонд лица имат право да изберат да променят осигуряването си от универсален пенсионен фонд във фонд „Пенсии“, съответно във фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“, с увеличена осигурителна вноска в размера на осигурителната вноска за универсален пенсионен фонд не по-късно от 5 години преди възрастта по чл. 68, ал. 1 и ако не им е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст.“.

Съгласно чл. 4в, ал. 1 КСО „Осигурените в професионален пенсионен фонд лица имат право еднократно да променят осигуряването си от професионален пенсионен фонд във фонд „Пенсии“ с увеличена осигурителна вноска в размера на осигурителните вноски по чл. 157, ал. 1, т. 2, ако не им е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст или професионална пенсия за ранно пенсиониране.“.

Член 124а, ал. 1 КСО гласи: „Лицата по чл. 4б, ал. 1, които са избрали да променят осигуряването си от универсален пенсионен фонд във фонд „Пенсии“, съответно във фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“, могат да изберат да възобновят осигуряването си в универсален пенсионен фонд не по-късно от 5 години преди възрастта по чл. 68, ал. 1 и ако не им е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст.“.

Искането е допуснато за разглеждане по същество.

Постъпилите становища и правни мнения по основателността му са в три групи.

Според първата от тях, включваща Министерския съвет, министъра на труда и социалната политика, министъра на финансите, Националния осигурителен институт, Националната агенция за приходите, Комисията за финансов надзор, Конфедерацията  на индустриалците и работодателите в България, Конфедерацията на независимите синдикати в България, Конфедерацията на труда „Подкрепа“ и проф. Красимира Средкова, искането е неоснователно.

Според втората – на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване, Асоциацията на индустриалния капитал в България и проф. Васил Мръчков, искането е изцяло основателно.

В третата група е проф. Ганета Минкова, която намира искането за основателно само относно думите „не по-късно от 5 години преди възрастта по чл. 68, ал. 1 и ако не им е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст“ от чл. 4б, ал. 1 КСО, „ако не им е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст или професионална пенсия за ранно пенсиониране“ от чл. 4в, ал. 1 КСО, и „не по-късно от 5 години преди възрастта по чл. 68, ал. 1 и ако не им е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст“ от чл. 124а, ал. 1 КСО.

Комисията за защита на конкуренцията и Съюзът на пенсионерите са представили становища без да е изразено конкретно отношение по конституционосъобразността на разпоредбите.

За да се произнесе Конституционният съд взе предвид следното.

По допустимостта на искането:

Всяка от оспорените разпоредби се състои от а) правило за поведение и б) случаи, в които то не се прилага.  Оспорено е, според мотивите към искането, само правилото за поведение, а не случаите на неговата неприложимост.

Оспорването на разпоредбите е допуснато до разглеждане в цялост, тъй като при обявяване на правилото за поведение за противоконституционно изключенията от него не биха представлявали езиково и смислово самостоятелни правни норми. Не е възможно, обаче, при отхвърляне на оспорването на правилото за поведение да бъдат обявени за противоконституционни единствено изключенията от него, защото те не са оспорени. Сами по себе си те не подлежат на конституционноправен анализ в рамките на настоящото дело.

По основателността на искането:

Искането е неоснователно.

I. 1. Конституцията в своя чл. 51, ал. 1 създава основното право на гражданите на обществено осигуряване и социално подпомагане без да определя способи или система от способи за неговото осъществяване.

Анализът на конституционната разпоредба показва следното: а) налице е субективно право; б) негов предмет е осигуряването. В общоупотребимия български език думата „осигуряване“ означава обезпечаване, снабдяване, доставяне, набавяне, даване; в) осигуряването е всеобщо – субективното право принадлежи на всеки гражданин; г) осигуряването е обществено. Задължено за него е обществото като цяло, а не в отделни свои части. Като принадлежащ към обществото, носителят на субективното право е същевременно задължен за осигуряването на останалите. Общественото осигуряване, следователно, е взаимно (солидарно) и задължително; д) то е алеаторно – няма предварителна известност за размера на даваното от гражданина за осигуряването на другите и получаваното от него осигуряване; е) субективното право е от вида на социалните права. Осъществяването му е задължение на държавата, която трябва да създаде и правната му рамка (решение № 10 от 2012 г. на КС).

2. Уреденият в Конституцията модел на осигуряване е социалният (общественият), а не либералният (частният). Социалният модел съответства на прогласената в Преамбюла на основния закон цел за създаването на социална държава.

При либералния модел, за разлика от социалния, осигуряването а) не е обществено, а частно. Осигуреният не осигурява друг, освен себе си, а осигурителното правоотношение е единствено между него и осигуряващия, който е само част от обществото; б) не е всеобщо – допуска съществуването и на неосигурени; в) може, и по начало не е задължително; г) не е алеаторно, а комутативно – даваното за и получаваното от осигуряването са известни още при договарянето му; д) е подчинено на правилата на конкуренцията. Субективното право на осигуряване при либералния модел не е от вида на социалните права, то е облигационно право.

3. Конституцията не изключва либералния модел на осигуряване. Напротив, той е изцяло допустим като част от установената в чл. 19, ал. 1 от нея свобода на стопанската дейност. Той обаче не е конституционно уреден като необходим, както социалния, а само като възможен наред с него.

На задължителна законодателна регламентация подлежи само общественото (социалното) осигуряване. Няма конституционна пречка за законова уредба и на частното (либералното) осигуряване, както прави КСО (чл. 1, т. 2 от кодекса). Промените в него (в т. нар. „капиталовопокривен стълб“), обаче, включително в оспорените с искането негови отношения с общественото осигуряване („държавното обществено осигуряване“ по чл. 1, т. 1 КСО; т. нар. „разходопокривен стълб“), по хипотеза не противоречат на чл. 51, ал. 1 от Конституцията, защото не засягат нито съществуването, нито някой от посочените по-горе в т. 1 белези на общественото осигуряване.

II. Субективното право на гражданина в частното осигуряване има парична стойност, и то още преди настъпването на осигурителния риск, затова е имуществено право (решение № 7 от 2011 г. на Конституционния съд – КС). Като част от имуществото на осигурения, то се урежда от чл. 17, ал. 1 и 3 от Конституцията за частната собственост.

Правомощието за разпореждане е задължителен елемент от имуществените субективни права. Осигуряващият се има свободата да реши кому да повери частното си осигуряване, като го прекрати спрямо досегашния осигуряващ (чл. 171, ал. 1 – 3, чл. 240, ал. 2, т. 2, чл. 247 КСО). Оспорените разпоредби разширяват правото му на разпореждане, позволявайки му да премине от частното към социалното осигуряване и да се върне обратно.

Разпоредбите, следователно, не противоречат на нормите на чл. 17 от основния закон, регулиращи частната собственост.

III. При частното осигуряване гражданинът действа в областта на гражданския оборот, т. е. като стопански субект. По силата на чл. 19, ал. 1 от Конституцията, той има свобода на своята стопанска инициатива. Свободата включва и свобода на избора дали да участва в стопанска дейност.

По съображенията за допустимостта на оспорването, установената от КСО задължителност на част от капиталовото осигуряване не е предмет на обсъждане по настоящото дело. Разпоредбите в оспорените им части смекчават последиците от тази задължителност, давайки възможност след възникването й гражданинът едностранно да я прекрати, като премине към общественото осигуряване. Разпоредбите разширяват свободата на стопанската му дейност, което е в съответствие с чл. 19, ал. 1 от Конституцията.

Самата конституционосъобразност на възможността за едностранното прекратяване на правоотношение, многократно предоставяна в законодателството, е вън от съмнение.

ІV. Частното (капиталовото) осигуряване се подчинява на правилата на конкуренцията – чл. 125, ал. 1, т. 6, чл. 209, ал. 1, т. 6, чл. 260, ал. 1, т. 6 КСО. Осигуряващият се конкурира с останалите пенсионноосигурителни дружества – чл. 171, чл. 247 КСО. Държавното обществено осигуряване не е стопанска дейност, затова не попада в хипотезата на нормата на чл. 19, ал. 2 от основния закон. То е conditio sine qua non за всички осигуряващи в частното осигуряване, поради което не може и не се отразява на конкуренцията помежду им.

Действително, оспорените разпоредби позволяват осигуреният да прекрати едностранно правоотношението с частното осигуряване поради преминаването си към общественото, с което да ограничи пазара на частното осигуряване. Този му избор, обаче, увеличава конкуренцията между пазарните участници чрез качеството на предлаганата от тях осигурителна услуга. Тъкмо качеството на услугата е от значение за нейния потребител, когото, в съответствие с чл. 19, ал. 2, in fine от Конституцията, оспорените законови разпоредби  защитават.

V. Оспорените разпоредби не нарушават правната сигурност като елемент на правовата държава,  установена в чл. 4, ал. 1, изр. 1 от основния закон.

1. Във всички случаи осигуряващият се носи икономическия риск от своя избор на вида осигуряване. Патерналистичният по същността си довод за накърняване на правната му сигурност поради неинформираност за последиците от този избор не съответства на свободата на личността да действа, като същевременно търпи резултатите от действията си.

Правните последици от тях са посочени в относимите към случая правни норми, чието незнание не извинява (ignorantia juris neminem excusat).

Възможността за изграждане на невярна представа относно фактите пък, включително икономическите, при формиране на волята е предмет не на оспорените разпоредби, а на отделна правна уредба (чл. 27, 28 и 29 от Закона за задълженията и договорите).

Тези разпоредби, следователно, не нарушават нито правната, нито икономическата сигурност  на осигурения.

2. Разпоредбите не нарушават сигурността и на осигуряващия субект в частното осигуряване. Той е в същото правно положение, в каквото е и до влизането им в сила. За възможно различното му икономическо положение важат съображенията по т. ІV.

VІ. Чл. 6, ал. 2, изр. 1 от Конституцията въвежда принципа на равенството на гражданите пред закона.

Разпоредбите, които се оспорват, се отнасят до всички граждани. На всеки един от тях се предоставя едно и също субективно право – да избере между общественото и частното осигуряване. Еднакви по правните си белези субекти, следователно, се третират от разпоредбите еднакво. Последващото различно правно положение на гражданите е резултат не на нормите, а на направения или ненаправения въз основа на тях избор. Доводът за неравенството им пред закона е неоснователен.

VІІ. 1. В т. І. 3 е посочено, че Конституцията не регулира частното осигуряване. Регулацията му е първична и доколкото урежданите отношения подлежат на трайна уредба, трябва да стане със закон (чл. 3, ал 1 от Закона за нормативните актове). Такъв е КСО, част от който са оспорените разпоредби. Самите те не съдържат делегации към подзаконов нормативен акт. Възражението срещу делегациите е извън предмета на делото и не подлежи на обсъждане.

2. Законодателят има дискреция за едно или друго конкретно законово разрешение съобразно осигурителната си политика, стига то да не е в несъответствие с принципи и изисквания на основния закон (решение № 5 от 2000 г., решение № 2 от 2014 г. на КС). Връщането, по волята на осигурения, обратно на „отстъпените“ (при условността на метафората) по силата на КСО от общественото на частното осигуряване задължителни осигурителни вноски, е в рамките на Конституцията, така, както това е вече изяснено в решение № 7 от 2011 г. на КС.

По изложените съображения Конституционният съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на тричленен състав на Върховния административен съд за установяване на противоконституционност на чл. 4б, ал. 1 в частта „Осигурените в универсален пенсионен фонд лица имат право да изберат да променят осигуряването си от универсален пенсионен фонд във фонд „Пенсии“, съответно във фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“, с увеличена осигурителна вноска в размера на осигурителната вноска за универсален пенсионен фонд“, на чл. 4в, ал. 1 в частта „Осигурените в професионален пенсионен фонд лица имат право еднократно да променят осигуряването си от професионален пенсионен фонд във фонд „Пенсии“ с увеличена осигурителна вноска в размера на осигурителните вноски по чл. 157, ал. 1, т. 2“ и на чл. 124а, ал. 1 в частта „Лицата по чл. 4б, ал. 1, които са избрали да променят осигуряването си от универсален пенсионен фонд във фонд „Пенсии“, съответно във фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“, могат да изберат да възобновят осигуряването си в универсален пенсионен фонд“ от Кодекса за социално осигуряване (обн., ДВ, бр. 110 от 17.12.1999 г., посл. изм. и доп. ДВ., бр.105 от 30.12.2016 г.).

ОТКЛОНЯВА искането и прекратява делото в останалата му част.

Председател: Борис Велчев

Дали трябва да се въвежда данък върху лихвите в България е дискусионен въпрос. Има си и хубави страни тази идея, има си и негативи.

Но не това е толкова важното. Ако все пак се вземе решение да се въвежда толкова непопулярно данъчно облагане, то властта трябва да не допусне същия гаф от 2010 г., когато трябваше да се попитат работещите при първа и втора категория труд искат ли 300 лева пенсия от НОИ, или искат 30 лева от финансовите пирамиди наричани “професионални пенсионни фондове”.  Просто трябваше да се даде възможност на хората да си кажат: „Закрийте задължителните частни пенсионни фондове в България веднага. Отказваме се от загубите по „личните си сметки“ и искаме да ни се възстановят пълните права за държавна пенсия„.

Вместо това парламента беше подлъган да направи принудителен трансфер на едни жалки 100-на милиона от ППФ-та към НОИ, което даде основание на нагли лобисти да сезират „конституционния съд“, а тази организация извади толкова неадекватно становище, че човек почва да си задава много въпроси от вида на: „каква е тарифата на конституционния съд, за да защитава по подобен начин интересите на няколко частни фирми, работещи при режим на държавна протекция, в ущърб на данъкоплатците“. И до днес представителите на финансовите пирамиди размахват смехотворните заключения на този съд и заплашват властта да не си и помисля отново да посяга на парите им (не на парите на данъкоплатците, а на свръхпечалбите на собствениците на измамната схема).

С данъка върху лихвите по депозитите властта може отново да допусне грандиозна грешка ако лихвите по депозитите сключени преди влизането в сила на закона се планува да се облагат с данък. И този път вече определено ще има основание за сезиране на конституционния съд, а неразбориите около връщането на иззети данъци вероятно ще са страхотни.

Чл. 19, ал.3 от Конституцията на Република България казва, че: „Инвестициите и стопанската дейност на български и чуждестранни граждани и юридически лица се закрилят от закона.“

Ако лицето Х си е направило тригодишен депозит на 2 януари 2010 г. за 1000 лева, при 10% годишна лихва, това е инвестиция, нали? Ако е инвестиция, тогава трябва да се закриля от закона според конституцията. Падежът на тази инвестиция е 2 януари 2013 г. и потенциално лихвата от 30% за трите години трябва да се обложи с 10% на 2 януари 2010 г., въпреки, че 3 години без 1 ден лихвата би трябвало да е необлагаема, а само 1 ден да е под обстрелът на новия режим. Няма да е честно, няма да е и законно.

Ако властта реши да облага с лихва вече направени депозити преди влизането в сила на новата разпоредба, такова положение ще е равносилно на това на 20 декември 2012 г. в закона за корпоративното подоходно облагане да се напише, че данъкът върху печалбата за 2012 г. е 20%, а не 10% както всички фирми са очаквали. Нещо повече и за 2011 г. и  за 2010 г. данъкът върху печалбата е 20%, и трябва да се доплати от всички фирми. Абсурдно е.

По същия начин и лицето Х си е направило тригодишен депозит на 2 януари 2010 г. за 1000 лева, при 10% годишна лихва, която не подлежи на данъчно облагане. Инвестицията е била направена при такива условия, ако са били по-различни, може би лицето Х нямаше да направи тази инвестиция. Не може държавата да променя правилата за вече сключени договори. Ако го направи, това ще е противоконституционно, а хаосът с връщане на данъци след неминуемото задаващо се решение на конституционния съд би съвпаднал точно с парламентарните избори. Да се допусне подобна грешка от властта прилича на умишлен саботаж от вътре.

Няма да има никакъв проблем ако в закона се разпише, че лихвите от депозитите ще бъдат облагани. ОК, но за депозитите сключени на 1 януари 2013 и след това, така че хората да знаят какво да очакват от договора си. Това вече ще е напълно законно и няма основание за сезиране на конституционния съд, но няма как правилата за вече сключени договори да се променят.

И разбира се приходи от данък върху лихвите през 2013 г. няма да има почти никакви.

120 милиона по-малко в бюджета?

Няма никакъв проблем от къде да се намерят – решението е елементарно: преустановяват се вноските във финансовите пирамиди наричани „универсални пенсионни фондове“ и „професионални пенсионни фондове“. Ефектът за държавния бюджет е около 800 милиона на година по-малко дефицит. Не да се търсят някакви 120 милиона и да се изнервят гласоподавателите, ето ги 800 милиона годишно, тук и сега.

Ако властта не спре източването на тези средства и тази година, а се набута с противоконституционна разпоредба за облагане на лихви от депозити по вече сключени договори – това означава, че някой саботира правителството. Може би и върху правителството се упражнява рекет от собствениците на тези „частни фондове“? Ако е така данъкоплатците трябва да го чуят. „Правителството има нужда от помощ, за да се освободи населението от финансовите пирамиди„. Не е проява на слабост да поискаш помощ

Да закрием задължителните частни пенсионни фондове

От началото на 2011 г. осигурените лица в професионални пенсионни фондове, на които предстоеше пенсиониране, трябваше да започнат да получават пенсии за по-ранното си пенсиониране от съответния професионален фонд. В края на 2010 г. обаче се оказа, че така наречените професионални фондове са в състояние да плащат толкова ниски пенсии(от порядъка на няколко десетки лева месечно), че изпаднаха в положението: „не моем да плащаме адекватни пенсии, искаме отсрочка“.

Хубава работа, прибират парите всеки месец, а като дойде време да плащат пенсии: „не моем да плащаме“. Все едно банка да изземва задължително всеки месец пари за дългосрочни депозити, а като трябва да се разплати с клиентите да каже: „не моем да платим“. Банките не правят така, нали? Правиш си депозит за 1 месец, 3 месеца, 1 година. Идва падежа, отиваш и си взимаш парите с лихвата. Ако банката е неплатежоспособна има фонд за гарантиране на влоговете и клиента ще си получи парите от там.

Но в случая със задължителните частните пенсионни фондове пазарните правила не важат.

И така, професионалните частни пенсионни фондове през 2011 г. трябваше да почнат да плащат пенсии, но се оказа, че поради професионално управление за пенсионерите се предлага пенсия от няколко десетки лева, които биха могли да стигнат за храна второ трето качество на порода малко куче (да яде малко е важно), но не и за хора.

Тогава се предложи на професионалистите, тъй като „не моат да плащат“, частните индивидуални партиди на мъжете родени 1952-1959 г., и на жените родени 1955-1959 г. да бъдат преведени на НОИ. Даде се поредна отсрочка на частните професионални фондове да плащат пенсии от 2015 г., вместо от 2011 г. А хората, на които вноските в частен професионален фонд, които се превеждат към НОИ, вместо да получават примерна пенсия от 30-40 лева от частния фонд, ще получават 300-400 държавна пенсия по време на ранното си пенсиониране.

Обаче тази социална несправедливост вместо 30-та лева от частния фонд, да се получава 300 от НОИ доведе до това, че 52-ма борци за пазарна икономика сезираха конституционния съд, че НОИ си е позволило да национализира 30, 40-те лева месечна пенсия, която биха получавали работниците от първа и втора категория труд, като ще им отпуска някакви си 300, 400 лева на месец. Национализация е това, очевидно голяма социална несправедливост и конституционния съд беше сезиран да се произнесе компетентно, нали там има само независими и компетентни членове.

Решение 7 на конституционния съд от 31.05.2011

Конституционният съд в състав: Председател: Евгени Танчев, и членове: Емилия Друмева, Владислав Славов, Димитър Токушев, Благовест Пунев, Пламен Киров, Красен Стойчев, Георги Петканов, Ванюшка Ангушева, Цанка Цанкова, Стефка Стоева, Румен Ненков, при участието на секретар-протоколиста Гергана Иванова разгледа в закрити заседания на 16 и 31 май 2011 г. конституционно дело № 21/2010 г., докладвано от съдията Ванюшка Ангушева.

В това решение се казва, че държавата се е намесила по недопустим начин като е посегнала на личната собственост на бъдещите пенсионери. Отнела им е 30-та лева месечна пенсия от частния пенсионен фонд, нещо повече – отнела е правото им да получат на момента 50% от събраната сума в индивидуалната им партида. Тази държава колко е лоша само.

Цитирани са основанията на съюза на юристите: „Съюзът на юристите в България приема, че “предоставянето на средства от страна на гражданите и внасянето им в професионални фондове представлява сделка между гражданите и съответните фондове, а сключването на такава сделка е упражняване на правото на собственост…”, но “прехвърляне на средствата в друг пенсионен фонд, в случая ДОО, не представлява отнемане на тези средства от гражданите, не представлява отчуждаване на правото на собственост…, но съвсем сигурно представлява недопустимо от гледна точка на основния закон посегателство на правото на разпореждане със собствеността на гражданите, тъй като “частната собственост е неприкосновена”“

Съюзът на юристите в България обаче пропуска дребния факт, че не работника е решил доброволно да внася пари в частен пенсионен фонд, а държавата го е принудила (в случая работодателя на работника първа и втора категория). Тоест внасянето на пари във фондовете не е сделка между работника и частния фонд, а сделка между държавата и частния фонд, в който се внася задължително.

В следствие на което Върховният касационен съд не споделя становището за противоконституционност на тази така наречена „национализация“ на индивидуални партиди.

Според конституционния съд обаче: За изясняване на правната характеристика на допълнителното задължително пенсионно осигуряване и режима на набраните средства значение има предвидената в КСО имуществена отговорност на пенсионноосигурителното дружество. То носи имуществена отговорност пред осигурените лица (чл. 134 КСО) за претърпени вреди от неправилно, неточно, неефективно управление на пенсионния фонд, при недобросъвестно изпълнение на задълженията (т.е. умишлено).

През 2008 г. частните пенсионни фондове реализираха загуба между 20-30% от парите за пенсия на пенсионерите. Според комисията за финансов надзор обаче тъй като всички губят общо взето по един и същи начин(всички губят парите за пенсии по един и същи начин), никой не е нанесъл вреди на бъдещите пенсии на пенсионерите – следователно никой не носи отговорност, че е донесъл -20% до -30% доходност за 1 година преди да се пресметне и ефекта на инфлацията.

Конституционния съд продължава така коментара си за отговорността на частните фондове: „Основание за тази отговорност е сключеният договор между осигуреното лице и пенсионноосигурителното дружество или заместващото го служебно разпределение. Очертава се режим на средствата по индивидуалните партиди на осигуреното лице, който е съобразен с предназначението им да служат за материално обезпечаване при настъпване на осигурен социален риск.“

Общо взето всичко звучи разумно. Само да се припомни, че професионалните фондове бяха приготвили по няколко десетки лева пенсия месечно. Тъй като тези големи средства биха стигнали за изхранване на бездомно куче от малка порода (да яде малко е важно), то за конституционния съд пенсионерите от първа и втора категория труд са приравнени на бездомно куче от малка порода.

КС: „Правата на осигуреното лице в професионален пенсионен фонд, уредени в закона, са: – право на срочна професионална пенсия за ранно пенсиониране (чл. 142, т. 1 и чл. 168 КСО). Размерът й се определя основно от натрупаните средства по индивидуалната партида (чл. 169 КСО);

– право на еднократно изплащане до 50 на сто от средствата, натрупани по индивидуалната партида, при пожизнено трайно намалена работоспособност над 70,99 на сто (чл. 142, т. 2 КСО). Трайно намалената работоспособност може да е настъпила в резултат на общо заболяване, професионална болест или трудова злополука;

– при смърт на осигуреното лице право на наследниците – преживял съпруг, низходящи или възходящи – на еднократно или разсрочено изплащане на натрупаните средства по индивидуалната партида, като се спазват редът на наследяване и размерът на наследствените дялове съгласно Закона за наследството. Ако лицето е пенсионер – на наследниците се изплаща остатъкът от средствата по индивидуалната партида. Ако няма наследници, средствата се прехвърлят в държавния бюджет (чл. 170 КСО);

– осигуреното лице има право да прехвърля средствата си от един професионален фонд в друг при условията на чл. 171 КСО;

– осигуреното лице има право при пенсиониране да изтегли еднократно или да прехвърли набраните средства по индивидуална партида от професионален фонд в универсален фонд, ако не е придобило право на професионална пенсия по чл. 168 КСО (чл. 172 КСО).

От анализ на всички тези права също може да се направи извод, че обемът на правата е в зависимост от натрупаните средства, че те се наследяват по Закона за наследство като собствени средства, а КСО посочва само кръга на възможните наследници.

С прехвърлянето на средствата на посочените с § 4а на ПЗР на КСО осигурени лица във фонд “Пенсии” на държавното обществено осигуряване някои от посочените права се губят (по чл. 142, т. 2, чл. 171 и др. от КСО) и се трансформират в права по държавното обществено осигуряване.

Накратко, не е честно вместо да получаваш 30-40 лева пенсия от частен фонд, твоята си лична сметка, държавата да се намесва и да ти дава 300-400, нали? Къде е пазарната икономика? За пенсионера частните фондове бяха приготвили пенсия колкото да храни бездомно куче от малка порода, а някаква си държава тук ще отпуска по-голяма пенсия. Може ли такова безобразие? Тази държава, толкова да е безсрамна.

КС: Дори и когато тези права са по-благоприятни за осигурения, се нарушава режимът на осигуряването, защото средствата се прехвърлят от един вид задължително обществено осигуряване в друг вид, също задължително осигуряване, но при различен правен режим, без това да става с волеизявления на носителя на правата.

Ето, конституционния съд го казва, пенсионера е лишен от възможността да получава 30-40 лева на месец от частен пенсионен фонд, а вместо това държавата му натрапва насила 300-400 месечно. Демокрацията е погазена. Пълно безобразие.

КС: Друга констатация може да се направи, ако се съпостави § 4а, ал. 1 от ПЗР на КСО и чл. 127, ал. 2 от КСО. И двете норми са законови. Член 127, ал. 2 от КСО предвижда, че лицата, работещи при условията на първа и втора категория труд, задължително се осигуряват в професионален пенсионен фонд за пенсия за ранно пенсиониране, независимо от възрастта. За лицата, посочени в § 4а, ал. 1 от ПЗР на КСО, набраните средства се прехвърлят във фонд “Пенсии” на държавното обществено осигуряване, т.е. тези лица се изключват ex lege от задължителното осигуряване в професионален пенсионен фонд за пенсия за ранно пенсиониране към пенсионоосигурително дружество именно поради възрастта им, определена чрез датата на раждане. Това вътрешно противоречие между посочените правни норми в Кодекса за социално осигуряване е съществено и е в нарушение на принципите на правовата държава (чл. 4, ал. 1 от Конституцията). Това противоречие води до нарушаване на стабилността на правовия ред.

Точно така „води до нарушаване на стабилността на правовия ред“. Вместо да получават пенсия от частен пенсионен фонд, която да стига за изхранването на бездомно куче от малка порода(да яде малко е важно), държавата нарушава конституцията и дава повече пари. Безобразие, вместо като малко куче от частен фонд, с човешка пенсия от държавата.

КС: „Със засиленото държавно регулиране на специфичната стопанска дейност на пенсионноосигурителните дружества се гарантира защитата на осигурените лица.“

Няма да се плашите, когато частния пенсионен фонд за една година докарва минус 20 до минус 30% доходност, осигурените лица са гарантирано защитени, нали останалите пари си стоят по личната частна сметка?

КС: „В случая на § 4а КСО се прехвърлят средства на определена група лица и пенсионноосигурителните дружества продължават да осъществяват дейността си по отношение на другите осигурени лица, но се надхвърлят границите на допустимото държавно регулиране.“

Тук конституционния съд констатира, че държавата направо е прекалила със защитата на осигурените лица, което е недопустима държавна намеса.

КС: „С прехвърлянето на средствата от индивидуалните партиди на лицата по ал. 1 на § 4а от ПЗР на КСО във фонд “Пенсии” на държавното обществено осигуряване се накърнява резултатът (включително и доходността) от дейността на пенсионноосигурителните дружества по инвестиране на средствата за тези лица, като се елиминира много съществен механизъм на допълнителното задължително обществено осигуряване, а именно инвестиционната политика на дружеството и капитализирането на средствата по индивидуални партиди с прибавяне на доходността.„

Това е забележително. Накърнени са загубите, които частните пенсионни фондове се реализирали в следствие управлението на парите за пенсии.

КС: „Това представлява антипазарна мярка, която нарушава чл. 19, ал. 1 от Конституцията – свободата на стопанската инициатива, т.е. пазарната свобода като основен принцип, върху който се основава икономиката на страната.“

Недопустимо е, когато на пенсионера е приготвена от частния фонд пенсия като за изхранване на бездомно куче от малка порода, държавата да плаща много по-висока пенсия. Непазарно, държавата да се засрами. Пълно безобразие.

КС: Създаването и утвърждаването на правовата държава може да се постигне чрез стабилност на икономическите субекти, гарантиране и запазване на условията за стопанска, в т.ч. и инвестиционна дейност. Параграф 4а от ПЗР на КСО създава несигурност за пенсионноосигурителните дружества и очаквания за възможни други промени в тази насока – нарушение на чл. 19, ал. 3 от Конституцията, който предвижда закрила от закона на инвестициите и стопанската дейност на българските и чуждестранни граждани и юридически лица.

Дойдохме си на думата. Проблемът не е, че пенсионерите ще бъдат лишени от пенсията за бездомно куче на частните фондове, и ще получават от НОИ по-човешка, а че пенсионноосигурителните дружества почувствали несигурност. Социална несправедливост, държавата пак ощетява най-нуждаещите се от социално осигуряване – частните пенсионни фондове. Пълно безобразие.

КС: Държавното обществено осигуряване и допълнителното задължително пенсионно осигуряване имат самостоятелно и допълващо се място в пенсионната система, очертават тенденции на развитието й при спазване на конституционните принципи в правната им уредба.

Това го казва конституционния съд. С една малка промяна частните пенсионни фондове, които са задължителни ще отпаднат от осигурителната система, тъй като съществуването им противоречи на всякаква пазарна логика. Дотогава гаврата ще продължава.

КС: Конституционният съд като взе предвид изложените аргументи и на основание чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията

РЕШИ:

Обявява за противоконституционен § 4а от преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване, създаден с § 48, т. 2 от Закона за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване (обн., ДВ, бр. 100/2010 г.).

Председател: Евгени Танчев

Тъй като членовете на конституционния съд са ясни, ще е добре и 52-та борци за пазарна икономика, които са го сезирали, да излязат и публично да заявят желанието си пенсионерите от първа и втора категория труд вместо да получават 300-400 лева от държавното обществено осигуряване, да получават частната си пенсия от частен пенсионен в размер достатъчен да се изхранва бездомно куче от малка порода.

PS: Всяка прилика с реални лица и събития сигурно е напълно случайна

Защо е толкова важно да се „национализират“ задължителните частни пенсионни фондове в България