Как не трябва да се въвежда данък върху лихвите в България

Дали трябва да се въвежда данък върху лихвите в България е дискусионен въпрос. Има си и хубави страни тази идея, има си и негативи.

Но не това е толкова важното. Ако все пак се вземе решение да се въвежда толкова непопулярно данъчно облагане, то властта трябва да не допусне същия гаф от 2010 г., когато трябваше да се попитат работещите при първа и втора категория труд искат ли 300 лева пенсия от НОИ, или искат 30 лева от финансовите пирамиди наричани “професионални пенсионни фондове”.  Просто трябваше да се даде възможност на хората да си кажат: „Закрийте задължителните частни пенсионни фондове в България веднага. Отказваме се от загубите по „личните си сметки“ и искаме да ни се възстановят пълните права за държавна пенсия„.

Вместо това парламента беше подлъган да направи принудителен трансфер на едни жалки 100-на милиона от ППФ-та към НОИ, което даде основание на нагли лобисти да сезират „конституционния съд“, а тази организация извади толкова неадекватно становище, че човек почва да си задава много въпроси от вида на: „каква е тарифата на конституционния съд, за да защитава по подобен начин интересите на няколко частни фирми, работещи при режим на държавна протекция, в ущърб на данъкоплатците“. И до днес представителите на финансовите пирамиди размахват смехотворните заключения на този съд и заплашват властта да не си и помисля отново да посяга на парите им (не на парите на данъкоплатците, а на свръхпечалбите на собствениците на измамната схема).

С данъка върху лихвите по депозитите властта може отново да допусне грандиозна грешка ако лихвите по депозитите сключени преди влизането в сила на закона се планува да се облагат с данък. И този път вече определено ще има основание за сезиране на конституционния съд, а неразбориите около връщането на иззети данъци вероятно ще са страхотни.

Чл. 19, ал.3 от Конституцията на Република България казва, че: „Инвестициите и стопанската дейност на български и чуждестранни граждани и юридически лица се закрилят от закона.“

Ако лицето Х си е направило тригодишен депозит на 2 януари 2010 г. за 1000 лева, при 10% годишна лихва, това е инвестиция, нали? Ако е инвестиция, тогава трябва да се закриля от закона според конституцията. Падежът на тази инвестиция е 2 януари 2013 г. и потенциално лихвата от 30% за трите години трябва да се обложи с 10% на 2 януари 2010 г., въпреки, че 3 години без 1 ден лихвата би трябвало да е необлагаема, а само 1 ден да е под обстрелът на новия режим. Няма да е честно, няма да е и законно.

Ако властта реши да облага с лихва вече направени депозити преди влизането в сила на новата разпоредба, такова положение ще е равносилно на това на 20 декември 2012 г. в закона за корпоративното подоходно облагане да се напише, че данъкът върху печалбата за 2012 г. е 20%, а не 10% както всички фирми са очаквали. Нещо повече и за 2011 г. и  за 2010 г. данъкът върху печалбата е 20%, и трябва да се доплати от всички фирми. Абсурдно е.

По същия начин и лицето Х си е направило тригодишен депозит на 2 януари 2010 г. за 1000 лева, при 10% годишна лихва, която не подлежи на данъчно облагане. Инвестицията е била направена при такива условия, ако са били по-различни, може би лицето Х нямаше да направи тази инвестиция. Не може държавата да променя правилата за вече сключени договори. Ако го направи, това ще е противоконституционно, а хаосът с връщане на данъци след неминуемото задаващо се решение на конституционния съд би съвпаднал точно с парламентарните избори. Да се допусне подобна грешка от властта прилича на умишлен саботаж от вътре.

Няма да има никакъв проблем ако в закона се разпише, че лихвите от депозитите ще бъдат облагани. ОК, но за депозитите сключени на 1 януари 2013 и след това, така че хората да знаят какво да очакват от договора си. Това вече ще е напълно законно и няма основание за сезиране на конституционния съд, но няма как правилата за вече сключени договори да се променят.

И разбира се приходи от данък върху лихвите през 2013 г. няма да има почти никакви.

120 милиона по-малко в бюджета?

Няма никакъв проблем от къде да се намерят – решението е елементарно: преустановяват се вноските във финансовите пирамиди наричани „универсални пенсионни фондове“ и „професионални пенсионни фондове“. Ефектът за държавния бюджет е около 800 милиона на година по-малко дефицит. Не да се търсят някакви 120 милиона и да се изнервят гласоподавателите, ето ги 800 милиона годишно, тук и сега.

Ако властта не спре източването на тези средства и тази година, а се набута с противоконституционна разпоредба за облагане на лихви от депозити по вече сключени договори – това означава, че някой саботира правителството. Може би и върху правителството се упражнява рекет от собствениците на тези „частни фондове“? Ако е така данъкоплатците трябва да го чуят. „Правителството има нужда от помощ, за да се освободи населението от финансовите пирамиди„. Не е проява на слабост да поискаш помощ

Да закрием задължителните частни пенсионни фондове

Locations of visitors to this page
Tyxo.bg counter
Site Meter
Google Analytics Alternative
Clicky

Advertisements

Измамата – задължителни „частни пенсионни фондове“ и „конституционния съд“

От началото на 2011 г. осигурените лица в професионални пенсионни фондове, на които предстоеше пенсиониране, трябваше да започнат да получават пенсии за по-ранното си пенсиониране от съответния професионален фонд. В края на 2010 г. обаче се оказа, че така наречените професионални фондове са в състояние да плащат толкова ниски пенсии(от порядъка на няколко десетки лева месечно), че изпаднаха в положението: „не моем да плащаме адекватни пенсии, искаме отсрочка“.

Хубава работа, прибират парите всеки месец, а като дойде време да плащат пенсии: „не моем да плащаме“. Все едно банка да изземва задължително всеки месец пари за дългосрочни депозити, а като трябва да се разплати с клиентите да каже: „не моем да платим“. Банките не правят така, нали? Правиш си депозит за 1 месец, 3 месеца, 1 година. Идва падежа, отиваш и си взимаш парите с лихвата. Ако банката е неплатежоспособна има фонд за гарантиране на влоговете и клиента ще си получи парите от там.

Но в случая със задължителните частните пенсионни фондове пазарните правила не важат.

И така, професионалните частни пенсионни фондове през 2011 г. трябваше да почнат да плащат пенсии, но се оказа, че поради професионално управление за пенсионерите се предлага пенсия от няколко десетки лева, които биха могли да стигнат за храна второ трето качество на порода малко куче (да яде малко е важно), но не и за хора.

Тогава се предложи на професионалистите, тъй като „не моат да плащат“, частните индивидуални партиди на мъжете родени 1952-1959 г., и на жените родени 1955-1959 г. да бъдат преведени на НОИ. Даде се поредна отсрочка на частните професионални фондове да плащат пенсии от 2015 г., вместо от 2011 г. А хората, на които вноските в частен професионален фонд, които се превеждат към НОИ, вместо да получават примерна пенсия от 30-40 лева от частния фонд, ще получават 300-400 държавна пенсия по време на ранното си пенсиониране.

Обаче тази социална несправедливост вместо 30-та лева от частния фонд, да се получава 300 от НОИ доведе до това, че 52-ма борци за пазарна икономика сезираха конституционния съд, че НОИ си е позволило да национализира 30, 40-те лева месечна пенсия, която биха получавали работниците от първа и втора категория труд, като ще им отпуска някакви си 300, 400 лева на месец. Национализация е това, очевидно голяма социална несправедливост и конституционния съд беше сезиран да се произнесе компетентно, нали там има само независими и компетентни членове.

Решение 7 на конституционния съд от 31.05.2011

Конституционният съд в състав: Председател: Евгени Танчев, и членове: Емилия Друмева, Владислав Славов, Димитър Токушев, Благовест Пунев, Пламен Киров, Красен Стойчев, Георги Петканов, Ванюшка Ангушева, Цанка Цанкова, Стефка Стоева, Румен Ненков, при участието на секретар-протоколиста Гергана Иванова разгледа в закрити заседания на 16 и 31 май 2011 г. конституционно дело № 21/2010 г., докладвано от съдията Ванюшка Ангушева.

В това решение се казва, че държавата се е намесила по недопустим начин като е посегнала на личната собственост на бъдещите пенсионери. Отнела им е 30-та лева месечна пенсия от частния пенсионен фонд, нещо повече – отнела е правото им да получат на момента 50% от събраната сума в индивидуалната им партида. Тази държава колко е лоша само.

Цитирани са основанията на съюза на юристите: Съюзът на юристите в България приема, че “предоставянето на средства от страна на гражданите и внасянето им в професионални фондове представлява сделка между гражданите и съответните фондове, а сключването на такава сделка е упражняване на правото на собственост…”, но “прехвърляне на средствата в друг пенсионен фонд, в случая ДОО, не представлява отнемане на тези средства от гражданите, не представлява отчуждаване на правото на собственост…, но съвсем сигурно представлява недопустимо от гледна точка на основния закон посегателство на правото на разпореждане със собствеността на гражданите, тъй като “частната собственост е неприкосновена”

Съюзът на юристите в България обаче пропуска дребния факт, че не работника е решил доброволно да внася пари в частен пенсионен фонд, а държавата го е принудила (в случая работодателя на работника първа и втора категория). Тоест внасянето на пари във фондовете не е сделка между работника и частния фонд, а сделка между държавата и частния фонд, в който се внася задължително.

В следствие на което Върховният касационен съд не споделя становището за противоконституционност на тази така наречена „национализация“ на индивидуални партиди.

Според конституционния съд обаче: За изясняване на правната характеристика на допълнителното задължително пенсионно осигуряване и режима на набраните средства значение има предвидената в КСО имуществена отговорност на пенсионноосигурителното дружество. То носи имуществена отговорност пред осигурените лица (чл. 134 КСО) за претърпени вреди от неправилно, неточно, неефективно управление на пенсионния фонд, при недобросъвестно изпълнение на задълженията (т.е. умишлено).

През 2008 г. частните пенсионни фондове реализираха загуба между 20-30% от парите за пенсия на пенсионерите. Според комисията за финансов надзор обаче тъй като всички губят общо взето по един и същи начин(всички губят парите за пенсии по един и същи начин), никой не е нанесъл вреди на бъдещите пенсии на пенсионерите – следователно никой не носи отговорност, че е донесъл -20% до -30% доходност за 1 година преди да се пресметне и ефекта на инфлацията.

Конституционния съд продължава така коментара си за отговорността на частните фондове: Основание за тази отговорност е сключеният договор между осигуреното лице и пенсионноосигурителното дружество или заместващото го служебно разпределение. Очертава се режим на средствата по индивидуалните партиди на осигуреното лице, който е съобразен с предназначението им да служат за материално обезпечаване при настъпване на осигурен социален риск.

Общо взето всичко звучи разумно. Само да се припомни, че професионалните фондове бяха приготвили по няколко десетки лева пенсия месечно. Тъй като тези големи средства биха стигнали за изхранване на бездомно куче от малка порода (да яде малко е важно), то за конституционния съд пенсионерите от първа и втора категория труд са приравнени на бездомно куче от малка порода.

КС: Правата на осигуреното лице в професионален пенсионен фонд, уредени в закона, са: – право на срочна професионална пенсия за ранно пенсиониране (чл. 142, т. 1 и чл. 168 КСО). Размерът й се определя основно от натрупаните средства по индивидуалната партида (чл. 169 КСО);

– право на еднократно изплащане до 50 на сто от средствата, натрупани по индивидуалната партида, при пожизнено трайно намалена работоспособност над 70,99 на сто (чл. 142, т. 2 КСО). Трайно намалената работоспособност може да е настъпила в резултат на общо заболяване, професионална болест или трудова злополука;

– при смърт на осигуреното лице право на наследниците – преживял съпруг, низходящи или възходящи – на еднократно или разсрочено изплащане на натрупаните средства по индивидуалната партида, като се спазват редът на наследяване и размерът на наследствените дялове съгласно Закона за наследството. Ако лицето е пенсионер – на наследниците се изплаща остатъкът от средствата по индивидуалната партида. Ако няма наследници, средствата се прехвърлят в държавния бюджет (чл. 170 КСО);

– осигуреното лице има право да прехвърля средствата си от един професионален фонд в друг при условията на чл. 171 КСО;

– осигуреното лице има право при пенсиониране да изтегли еднократно или да прехвърли набраните средства по индивидуална партида от професионален фонд в универсален фонд, ако не е придобило право на професионална пенсия по чл. 168 КСО (чл. 172 КСО).

От анализ на всички тези права също може да се направи извод, че обемът на правата е в зависимост от натрупаните средства, че те се наследяват по Закона за наследство като собствени средства, а КСО посочва само кръга на възможните наследници.

С прехвърлянето на средствата на посочените с § 4а на ПЗР на КСО осигурени лица във фонд “Пенсии” на държавното обществено осигуряване някои от посочените права се губят (по чл. 142, т. 2, чл. 171 и др. от КСО) и се трансформират в права по държавното обществено осигуряване.

Накратко, не е честно вместо да получаваш 30-40 лева пенсия от частен фонд, твоята си лична сметка, държавата да се намесва и да ти дава 300-400, нали? Къде е пазарната икономика? За пенсионера частните фондове бяха приготвили пенсия колкото да храни бездомно куче от малка порода, а някаква си държава тук ще отпуска по-голяма пенсия. Може ли такова безобразие? Тази държава, толкова да е безсрамна.

КС: Дори и когато тези права са по-благоприятни за осигурения, се нарушава режимът на осигуряването, защото средствата се прехвърлят от един вид задължително обществено осигуряване в друг вид, също задължително осигуряване, но при различен правен режим, без това да става с волеизявления на носителя на правата.

Ето, конституционния съд го казва, пенсионера е лишен от възможността да получава 30-40 лева на месец от частен пенсионен фонд, а вместо това държавата му натрапва насила 300-400 месечно. Демокрацията е погазена. Пълно безобразие.

КС: Друга констатация може да се направи, ако се съпостави § 4а, ал. 1 от ПЗР на КСО и чл. 127, ал. 2 от КСО. И двете норми са законови. Член 127, ал. 2 от КСО предвижда, че лицата, работещи при условията на първа и втора категория труд, задължително се осигуряват в професионален пенсионен фонд за пенсия за ранно пенсиониране, независимо от възрастта. За лицата, посочени в § 4а, ал. 1 от ПЗР на КСО, набраните средства се прехвърлят във фонд “Пенсии” на държавното обществено осигуряване, т.е. тези лица се изключват ex lege от задължителното осигуряване в професионален пенсионен фонд за пенсия за ранно пенсиониране към пенсионоосигурително дружество именно поради възрастта им, определена чрез датата на раждане. Това вътрешно противоречие между посочените правни норми в Кодекса за социално осигуряване е съществено и е в нарушение на принципите на правовата държава (чл. 4, ал. 1 от Конституцията). Това противоречие води до нарушаване на стабилността на правовия ред.

Точно така „води до нарушаване на стабилността на правовия ред“. Вместо да получават пенсия от частен пенсионен фонд, която да стига за изхранването на бездомно куче от малка порода(да яде малко е важно), държавата нарушава конституцията и дава повече пари. Безобразие, вместо като малко куче от частен фонд, с човешка пенсия от държавата.

КС: „Със засиленото държавно регулиране на специфичната стопанска дейност на пенсионноосигурителните дружества се гарантира защитата на осигурените лица.

Няма да се плашите, когато частния пенсионен фонд за една година докарва минус 20 до минус 30% доходност, осигурените лица са гарантирано защитени, нали останалите пари си стоят по личната частна сметка?

КС: „В случая на § 4а КСО се прехвърлят средства на определена група лица и пенсионноосигурителните дружества продължават да осъществяват дейността си по отношение на другите осигурени лица, но се надхвърлят границите на допустимото държавно регулиране.

Тук конституционния съд констатира, че държавата направо е прекалила със защитата на осигурените лица, което е недопустима държавна намеса.

КС: „С прехвърлянето на средствата от индивидуалните партиди на лицата по ал. 1 на § 4а от ПЗР на КСО във фонд “Пенсии” на държавното обществено осигуряване се накърнява резултатът (включително и доходността) от дейността на пенсионноосигурителните дружества по инвестиране на средствата за тези лица, като се елиминира много съществен механизъм на допълнителното задължително обществено осигуряване, а именно инвестиционната политика на дружеството и капитализирането на средствата по индивидуални партиди с прибавяне на доходността.

Това е забележително. Накърнени са загубите, които частните пенсионни фондове се реализирали в следствие управлението на парите за пенсии.

КС: „Това представлява антипазарна мярка, която нарушава чл. 19, ал. 1 от Конституцията – свободата на стопанската инициатива, т.е. пазарната свобода като основен принцип, върху който се основава икономиката на страната.

Недопустимо е, когато на пенсионера е приготвена от частния фонд пенсия като за изхранване на бездомно куче от малка порода, държавата да плаща много по-висока пенсия. Непазарно, държавата да се засрами. Пълно безобразие.

КС: Създаването и утвърждаването на правовата държава може да се постигне чрез стабилност на икономическите субекти, гарантиране и запазване на условията за стопанска, в т.ч. и инвестиционна дейност. Параграф 4а от ПЗР на КСО създава несигурност за пенсионноосигурителните дружества и очаквания за възможни други промени в тази насока – нарушение на чл. 19, ал. 3 от Конституцията, който предвижда закрила от закона на инвестициите и стопанската дейност на българските и чуждестранни граждани и юридически лица.

Дойдохме си на думата. Проблемът не е, че пенсионерите ще бъдат лишени от пенсията за бездомно куче на частните фондове, и ще получават от НОИ по-човешка, а че пенсионноосигурителните дружества почувствали несигурност. Социална несправедливост, държавата пак ощетява най-нуждаещите се от социално осигуряване – частните пенсионни фондове. Пълно безобразие.

КС: Държавното обществено осигуряване и допълнителното задължително пенсионно осигуряване имат самостоятелно и допълващо се място в пенсионната система, очертават тенденции на развитието й при спазване на конституционните принципи в правната им уредба.

Това го казва конституционния съд. С една малка промяна частните пенсионни фондове, които са задължителни ще отпаднат от осигурителната система, тъй като съществуването им противоречи на всякаква пазарна логика. Дотогава гаврата ще продължава.

КС: Конституционният съд като взе предвид изложените аргументи и на основание чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията

РЕШИ:

Обявява за противоконституционен § 4а от преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване, създаден с § 48, т. 2 от Закона за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване (обн., ДВ, бр. 100/2010 г.).

Председател: Евгени Танчев

Тъй като членовете на конституционния съд са ясни, ще е добре и 52-та борци за пазарна икономика, които са го сезирали, да излязат и публично да заявят желанието си пенсионерите от първа и втора категория труд вместо да получават 300-400 лева от държавното обществено осигуряване, да получават частната си пенсия от частен пенсионен в размер достатъчен да се изхранва бездомно куче от малка порода.

PS: Всяка прилика с реални лица и събития сигурно е напълно случайна

Защо е толкова важно да се „национализират“ задължителните частни пенсионни фондове в България

Locations of visitors to this page
Tyxo.bg counter
Site Meter
Google Analytics Alternative
Clicky