Защо данъка върху добавената стойност се нарича така?

Ще е добре да се разбира какво представлява добавената стойност, а след това може да се гадае защо държавата облага с 20%(в България) тази добавена стойност.
Отговорът на този въпрос не е много сложен. Когато отидем в магазина да си купим дадено благо(за пример нека да е 1 килограм домати), което търговеца ни казва, че струва 10 лева, трябва да се плати и 20% ДДС върху сумата, която търговеца назове. Тъй като клиента ще плати 12 лева – 2 лева(20% от добавената стойност) за държавата, то значи добавената стойност струва 10 лева.
Е добре, значи при това положение клиента не плаща за 1 килограм домати, а за добавена стойност 10 лева и данък върху нея от 2 лева. Тогава 1 килограм домати колко струва?
12 лева, които клиента дава – 10 лева за добавената стойност на търговеца – 2 лева за данъка върху добавената стойност = 0.
Честито на клиента, току що се е разделил с 12 лева, като си е купил добавена стойност, подхранил е държавния бюджет и е придобил 1 килограм домати, които струват 0.
Дал си е парите за домати, които струват нищо? Каква минавка само.
Да, доматите не струват нищо, и търговецът слага добавена стойност за това, че предлага домати, които струват нищо.
Когато държавата като вижда това поведение на бизнеса, веднага почва да ревнува и слага регулации. Щом клиента има излишно количество пари(зад които стои притежанието на общопризнат дълг, който обществото дължи на клиента за по-предходните му логически организирани усилия, в следствие на което е допринесъл за благото на обществото) да си ги хвърля за домати, които струват 0 и за добавена стойност, то държавата трябва да го вразуми и за всяка подобна необмислена покупка, се налага допълнително наказание на клиента от 20% от неблагоразумието – данък върху добавената стойност.
Следващия път, когато търговеца му каже, че доматите струват 10 лева килограма, клиента ще се усети, че държавата не случайно го наказва всеки път, за глупостта да даде 10 лева, за нещо, което струва 0.
И тогава в главата му ще се нароят следните въпроси:
„Добре, този търгаш ще ме преметне страшно, ще ми вземе 10 лева за нещо, което не струва нищо. Защо да си губя 10 лева „дълг“?“
„Нещо повече, не само, че ще ме преметнат страшно, но и държавата ще ме накаже допълнително. Защо да ме наказват?“
„Тези домати струват 0 ако си ги направя сам, няма да си искам добавена стойност от себе си и държавата няма да ме наказва. Обаче обществото ми е длъжно, тук имам едни хартийки, на тях пише „дълг“ и ако всичко си създавам сам, то тогава смисъла от хартийките се губи, защото обществото няма да има какво да ми предложи. Всъщност защо ми е трябвало да придобивам „дълг“-ове, и сега да се чудя какво да ги правя?

Locations of visitors to this page
Tyxo.bg counter
Site Meter
Google Analytics Alternative
Clicky

Advertisements