Нашите читатели се интересуват от 3 основни въпроса свързани със схемата ДЗПО в последно време:
– „да се отказвам ли от частния фонд“
– „правителството иска ли да прилапа парите ми за втора пенсия“
– „дайте предложение какво да прави властта с фондовете“
Ще отговорим първо на втория въпрос. В края на 2014 г. правителството с министър председател Бойко Борисов даде възможност на родените след 1959 г. да се откажат от участие в схемата ДЗПО, в замяна на което да възстановят пълните си права за държавна пенсия, които до преди това по силата на закон приет през 1999 г. принудително им бяха отнети.
Искаме ясно да се подчертае, че в края на 2014 г. правителството даде възможност на гражданите да възстановят права, а не им е „прилапвало парите за „втора пенсия““. Бихме искали също така да се подчертае, че „втора пенсия“ няма и никога не е имало. През 1999 г. властта решила да отклонява част от вноските за пенсии към частни фирми наречени „допълнителни задължителни частни пенсионни фондове“, в следствие на което пропорционално на отклонените вноски, родените след 1959 г. губят права за държавна пенсия, а трябва да се надяват принудителния им задължителен частен пенсионен фонд да навакса и инфлация, и икономическия растеж в България, и таксите на „частните фондове“, и инвестирането в свързани лица, и други видове източване, и каквито други рискове се сетите – това им е „втората пенсия“.
Не знаем дали стана ясно какво беше заложено в закона 1999 г., но то гласеше в превод – едни пари ще бъдат давани на едни фирми да ги управляват, на народа ще се каже, че те са „професионалисти“ и много хубаво ще управляват парите. Също така на народа ще му се каже, че ще получава „втора пенсия“, което чисто визуално би трябвало да означава, че гледайки сегашните пенсионери младите ще си въобразят, че те са зле, обаче младите като се пенсионират ще са зле, но ще получават и „втора пенсия“, която да им оправи положението. Доста хубаво изглежда, но „втора пенсия“ е само пожелателно, а и правата за държавната пенсия на родените след 1959 г. бяха засегнати.
Не си мислете, че през 1999-та година властта не е знаела какво прави. Много добре са знаели, но периода когато първите шарани родени след 1959 г., които трябва да получават „втора пенсия“ е отложен за няколко десетилетия по-късно – предтекстът е, че трябва време „да се натрупат средства по партидите“ – в превод дайте им няколко десетки години да източват вноски за пенсия, а когато дойде време да плащат, ами тогава ще видим какво ще метнем балъците. Много е важно участието в ДЗПО схемата да е принудително, да няма възможност някой да му светне, че в схемата има нещо гнило и да се запита – „хей какво ми става с втората пенсия, защо ми удържате такива входни такси, ами годишни такси“, или „хей, какво ми става и с държавната пенсия“, „хей, ама аз с 2 пенсии ще получавам май по-малко, отколкото с една държавна да бях„
Значи уважаеми граждани, в края на 2014 г. правителството опита да прилапа парите ви за „втора пенсия“?
Точно обратното, даде ви възможност да си възстановите отнетите права за държавна пенсия, като освен това поема отговорност да покрие всички загуби, които са ви нанесени от „професионално управлявания ви принудително наложен със закон частен пенсионен фонд“. Обаче от създателите на схемата освириха всички радиостанции, кабелни телевизии, телевизии, и където има медия, че нещо страшно щяло да се случи. Хората ще имат право да се откажат от ДЗПО и правителството ще им отнеме „втората пенсия“. Какъв ужас, хората ще могат да изберат държавата да покрие загубите, които фондовете са им нанесли по вина на държавата?!? Ами това не е лошо бе граждани.
Оказва се, че за фондовете големите проблеми са „дълголетието на клиентите, недоброто инвестиране на средствата, сривове заради икономически кризи“
и … единственото решение да се гарантират тези пенсии е да се създаде общ пул (сметка) и в нея да влязат парите на хората, които вече получават пенсии, и сумите, които остават от партидите на починалите – забележителното е, че това предложения за общия пул идва от фондовете през 2012 година, но когато 4 години по-късно го предлага финансовото министерство, от застъпниците на „частните фондове“ са против. Каква е тази ментална метаморфоза? Или може би на деменция се дължи и в резултат свръхнатрупване на чужди пари по лични сметки?
Ще сложим много интересен цитат от същата статия на вестника
„Няма субект в света, който може да гарантира изплащането на пожизнени пенсии само със собствени средства“, твърди Х, шеф на фонд „Х“. Според Х наложилата се световна практика е останалите в партидата средства при смърт на лицето да не могат да се наследяват накуп, както е в момента у нас, а с тях да се изплащат само наследствени пенсии и то на ограничен брой роднини. Сега всички наследници по права линия могат да претендират за парите по Закона за наследството.“
Край на цитата. Тоест това, което днес финансовото министерство предлага, е това, което е изречено от устата на Х през 2012 г. Днес всички хиксове са против собствената си идея и плюят правителството, че иска да съсипе „вторите пенсии“ на хората, да не кажем „втория стълб“ иска да съсипе, или нещо още по-възвишено.
Правителството иска ли да прилапа парите ми за втора пенсия?
Лъжа номер 2 – задължителните „частни пенсионни фондове“ са гарант, че при бъдещи лоши демографски условия, пенсиите на хората са гарантирани, независимо от тези условия
Това много лесно може да се установи със следния пример (числата са примерни, принципът е важен):
Допускаме, че съществуват 1 милион човека на една и съща възраст, които внасят вноски в частни пенсионни фондове. Да предположим, че всеки от тях е спестил по 1000 лева. Тоест тези фондове към даден момент управляват 1 билион лева, с които се издържат, могат да правят доходоносни инвестиции, с които поддържат стойността на парите във времето и плащат дивиденти на акционерите. Много е хубаво, докато тези 1 милион човека само внасят пари, а никой от тях не взима. Ако частните фондове наистина отговаряха на претенциите си, че независимо от демографските условия, пенсията на всеки индивидуално е гарантирана, то не би трябвало да има никакво значение щом тези пенсионери се пенсионират и започнат само да си взимат пенсията и никой от тях да не внася повече вноски, дали ще има нови данъкоплатци, които да правят нови вноски в частните фондове. Това е твърдението на частните фондове – „спокойно, няма значение другите има ли ги или ги няма, при нас всеки е сам за себе си и ще получи каквото е дал, че даже и повече“.
На подобна теоретична постановка дали може да се вярва? Най-малкото трябва да се провери дали това е възможно. Ето я и проверката. 1 милион човека са си спестявали по лични партиди задължително, като всеки от тях е спестил по средно 1000 лева и в частните фондове има 1 билион лева. Към датата Х тези 1 милион човека се пенсионират и спират да правят вноски. Чисто теоретично според частните пенсионни фондове парите на никой не са застрашени, без значение от демографските условия, тъй като всеки е за себе си със своята лична сметка. Значи може да приемем, че щом тези 1 милион човека се пенсионират, дори и 1 работещ да не е останал да прави вноски в задължителните частни фондове, те ще продължат да си съществуват както досега и парите на пенсионера не са застрашени. Добре. На датата Х, 1 милион човека се пенсионират, демографското състояние на нещата е лошо и няма нито един работещ, който да прави вноски в частен пенсионен фонд. Приемаме, че месечната пожизнена пенсия на 1 милион пенсионера е определена на 10 лева, които са изчислени при риск пенсионера да живее 100 месеца(щом всеки средно е спестил 1000 лева, то ще може да взима поне 100 месеца по 10 лева пожизнена пенсия).
Приемаме и, че 10 лева пожизнена пенсия е много добре. За опростяване на примера са използвани тези числа, които биха могли умножени по всякаква цифра.
1 милион пенсионера започват да си чакат своите средно по 10 лева пожизнена пенсия всеки месец. Това означава, че от този момент нататък частния пенсионен фонд трябва да изплаща по 10 милиона лева реални пари(не по-малко от това, тъй като дори и пенсионера да не живее 100 месеца след пенсионирането си, фонда е длъжен да изплати на наследниците му остатъка по личната сметка, а ако пенсионера живее повече от предвидените 100 месеца за примера, то фонда трябва да намери от някъде пари да плати преразхода). За примера – няма нови вноски от други данъкоплатци, тъй като демографското състояние в страната е лошо, но за задължителния частен пенсионен фонд това не е никакъв проблем?
След първия месец след като 1 милион човека са се пенсионирали, частните пенсионни фондове трябва да платят 10 милиона реални пари – това е отрицателен паричен поток. Припомняме, че благодарение и на тези 10 милиона реални пари, частните пенсионни фондове са успявали да се издържат, да правят доходоносни инвестиции, че да поддържат стойността на парите във времето(нали всеки щял да си получи обратно това, което е дал) и да се плащат дивиденти на акционерите(които се наричат особено важни чуждестранни инвеститори).
До деня Х, частните пенсионни фондове са правели всичко това с 1 000 милиона(1 билион) лева. Един месец по-късно, те вече трябва да са направили плащания от 10 милиона и ще управляват само 990 милиона, с които трябва да се издържат по същия начин, да правят същите доходоносни инвестиции, че да могат да поддържат стойността на парите и да плащат дивиденти на акционерите. С 1000 милиона е по-лесно да се прави това, отколкото с 990 милиона. Очевидно след първия месец положението би се влошило. Тъй като задължителните частни пенсионни фондове обещават, че всеки пенсионер щял да си получи своето, то проблема с липсата на 10 милиона реални пари не би трябвало да е за сметка на никой пенсионер.
В такъв случай управляващото дружество само трябва да си намали парите за издръжка или трябва да се намалят дивидентите за акционерите или през този месец трябва да се реализира изключителна доходност над обичайната за запазване стойността на парите във времето, че да се неутрализира ефекта на отрицателните парични потоци.
Всеки разумен човек е наясно, че никой няма сам доброволно да си намали парите за издръжка, нито пък ще си позволи да намали печалбата на шефовете(акционери), а и на пенсионерите е дадено обещание, че всеки ще си получи обратно това, което е дал, че даже и повече (това обещание може да се провери как се спазва тук – Доходност на… (Колко пари ми загуби задължителния ми частен пенсионен фонд)).
При това положение алтернативата пред задължителните частни пенсионни фондове е в този месец да реализират изключителна реална доходност над обичайната.
След 1 месец фондовете ще разполагат само с 990 милиона и трябва да направят такава доходност, че да възстановят парите на нивото от 1000 милиона, за да могат да се издържат по същия начин, да правят същите доходоносни инвестиции, с които поддържат стойността на парите във времето и плащат дивиденти. Тоест, за 1 месец 990 милиона трябва да станат отново 1000. При това положение задължителните частни пенсионни фондове трябва да реализират в този месец реална доходност над обичайната от 1,01% или над 12% реална доходност над обичайната, на годишна база. Всеки, който се занимава с бизнес ще знае, че 12% реална доходност над обичайната за поддържане стойността на парите във времето да се постигне, това означава, че има някакъв невероятен факир за управител на парите. Чак човек ще почне да се чуди как такъв факир не е станал милиардер със своя талант а е тръгнал да прави 1 милион човека богати.
Но да предположим, че такива факири не съществуват, или че ако съществуват, то са рационални същества и правят невероятни печалби само за себе си, не си губят времето да правят милион човека богати. В такъв случай задължителните частни пенсионни фондове са успели с невероятни усилия с по-малко пари за издръжка, с по-малко пари за доходоносни инвестиции, с които да поддържат стойността на парите във времето и да плащат дивиденти, все пак да опазят реалната стойност на парите, което отново би било означавало, че парите се управляват от факири. Може и да има такива. Ако има, то след още един месец фондовете ще трябва да платят още 10 милиона за пенсии. В началото парите бяха 1000 милиона, а след два месеца ще са 980 милиона.
Отново трябва да се върнем на казуса – парите са по-малко. На пенсионерите е обещано, че ще получат каквото са дали, че даже и повече. От друга страна трябва да се режат парите за издръжка, но колко да се режат? 2%? Не е възможно, нали фондовете се издържат от 1%, няма как да се лишат от 2%. Дори и от 1% не могат да се лишат, защото това ще означава, че ще живеят от въздуха. В такъв случай трябва да се намалят дивидентите на акционерите? А те дали ще се зарадват? Едва ли. Тогава отново се отива на идеята, че останалите 980 милиона лева трябва по някакъв начин да се възстановят до първоначалното ниво от 1000 милиона, за да може управляващите фонда да се издържат, да има пари за високодоходни инвестиции, с които да се поддържа стойността на парите във времето и да се изплащат дивиденти. След първия месец беше трудно, а сега става още по-трудно. Само за един месец 980 милиона лева реални пари, трябва да станат 1000 милиона. Това означава да се реализира месечна реална доходност над обичайната за поддържане стойността на парите във времето от 2,04%. Това прави над 24% реална доходност над обичайната на годишна база. Ако някой може да обещае подобно нещо и да го изпълни, то такъв човек е цяло злато.
Ако предположим, че тази работа е невъзможна и с още по-големи усилия и по-малко пари фондовете все пак опазят стойността на парите във времето, то след още един месец ще трябва да платят още 10 милиона пенсии. Остават 970 милиона. Какво ще се прави сега? Намалява се издръжката на фонда? Намаляват се дивидентите на акционерите? Или се намаляват пенсиите? Това последното май е невъзможно, тъй като нали обещанието е, че всеки ще си получи обратно това, което е дал. Значи ако се намаляват пенсиите, то ще означава, че фондовете са излъгали. Те не могат да си позволят да ги нарекат крадци, затова ще трябва за 1 месец да направят всичко възможно 970 милиона лева да се превърнат в 1000 милиона. Това означава да се постигне месечна доходност от над 3,09% над необходимата за поддържане стойността на парите във времето, или повече от 37% на годишна база. Ако има човек на земята, който да може да постига такава доходност, то не златен, ами направо от платина трябва да е.
Хора от платина няма най-вероятно, а месеца ще изтече и фондовете трябва да извадят нови 10 милиона, които да се дадат на пенсионерите. Ще останат само 960 милиона. Положението става още по-напрегнато. Издръжката ли на фонда да се намалява? Или да се намаляват дивидентите на акционерите? Или да се намалят пенсиите? Не, последното не може, нали всеки пенсионер трябва да получи каквото му е обещано? В противен случай фондовете ще бъдат наречени крадци и мошеници, което не могат да си позволят, затова по някакъв начин 960 милиона трябва да се възстановят на 1000 милиона. Това означава за 1 месец да се реализира реална доходност над обичайната необходима за поддържане стойността на парите във времето, от 4,16%. А това вече е 50% реална доходност над обичайната на годишна база. За такова нещо вече е необходимо не човек от злато или платина, а някакъв бог да дойде да управлява по този начин.
Ако предположим, че проблемите на задължителните частни пенсионни фондове са нещо твърде маловажно да ангажира вниманието на боговете, то с още по-големи усилия фондовете по някакъв начин ще са успели да запазят стойността на парите, обаче това не е достатъчно, защото месеца ще изтече и нови 10 милиона трябва да се дадат на пенсионерите. Ще останат 950 милиона. Ще се намаля издръжката? Или ще се намаляват дивидентите, а може би акционерите трябва да дават и лични пари да субсидират бедствието? За намаляване на пенсиите и дума не може да става, защото нали задължителните частни пенсионни фондове обещават, че всеки ще си получи обратно това, което е плащал. Ако се намали пенсията, то фондовете ще бъдат наречени, крадци, мошеници и долни търгаши, което не могат да си позволят тъй като много държат на доброто си име и да бъдат уважавани?
Значи в такъв случай тези 950 милиона за 1 месец трябва да се превърнат в 1000 милиона. А това ще означава, че задължителните частни пенсионни фондове трябва да постигнат за само 1 месец над 5,05% реална доходност над обичайната за поддържане на стойността на парите във времето, което е 61% реална доходност на годишна база. Такава доходност от какво ще дойде? Въобще възможно ли е който и да е да си мисли, че такава доходност е възможна? А теоретичната постановка е само 5 месеца след момента, в който хората спрат да плащат на фондовете и започнат да си получават пенсиите.
И така. Моето мое ли си е? Не. Личната ми пенсионна сметка в задължителен частен пенсионен фонд лична ли е? Не. Ще получа ли от задължителния частен пенсионен фонд точно колкото съм внесъл, а дори повече, без значение демографските процеси в страната? Абсолютна лъжа.
В момента, в който акционерите усетят, че повече пари изтичат за плащане на пенсии, от постъпленията в частните пенсионни фондове(лоши демографски условия), икономическата теория и здравия разум говори, че частните фондове веднага ще преустановят дейността си, защото кльопачката ще е свършила.
Да се отказвам ли от частния фонд?
Ние сме млади и образовани, в първата седмица след като беше възможно да се откажем от ДЗПО схемата, го направихме. Никога няма да се запишем да участваме доброволно в подобна схема. За вас, вие си знаете. На нас такава „втора пенсия“ от частен пенсионен фонд, не ни е нужна
Видно още от 2012 година, ако не и от по-рано „частните фондове са притеснени“ и самите те са предложили „общия пул“. Ами може и да са прави, че трябва да има такъв „общ пул“, но хайде този „общ пул“ да се запълва от управляващите „частните фондове“. Ако не се лъжем от всяка вноска фондовете по схемата ДЗПО прибират до 5% входна такса + още до 1% на година „такса управление“. Може би трябва 90% от входната такса и 50% от „таксата за управление“ да попълва „общия пул“?
Втори вариант – спиране на вноските в ДЗПО схемата от 01.07.2016 г. Който иска допълнителна пенсия, да си внася допълнително в доброволен частен пенсионен фонд. Досега постъпилите вноски в ДЗПО, който има такива, да си избере дали да се прехвърлят към доброволен фонд, или да се откаже от тях и да възстанови пълните си права за държавна пенсия, като държавата ще покрие всички щети нанесени от съществуването на фондовете, както се и очакваше
„Втория стълб“ се финансира от част от вноските на работещите, които се отклоняват от „първия стълб“ на обществената пенсионна програма. Според правителството интересът към програмата е екстремно нисък. Едва 84 000 са заявилите желание да участват във „втория стълб“ от създаването му през януари 2013 г., докато очакванията са били за поне 500 000 участници. Щетите за държавния бюджет ще бъдат малки, тъй като във „втория стълб“ на доброволните частни пенсионни фондове в Чехия, са събрани около 11 милиона долара, отклонени от общественото осигуряване. Очакванията са тази сума да бъде около 31,5 милиона долара през 2014 г.
Програмата за ликвидиране на схемата е препоръчана от работна група с широка политическа подкрепа. През март 2016, дружествата, които управляват частните пенсионни фондове във „втория стълб“ (българското ДЗПО, което обаче е доброволно) ще информират собствениците на лични пенсионни сметки, че „втория стълб“ затваря. Те ще имат право до края на месец септември същата година да заявят дали искат натрупаната сума по сметките им да бъде преведена по банкова сметка (с опция да се върне и в „първия стълб“ срещу възстановяване на правата за пълна държавна пенсия) или да се преведе към „третия стълб“ от доброволни частни пенсионни фондове, като срещу това осигуреното лице завинаги губи част от правата си за държавна пенсия. Докато „втория стълб“ затвори окончателно, правилата остават същите.
Въпреки, че решението да се включи към „втория стълб“ е било доброволно, веднъж щом работника влезе в схемата, решението му е окончателно. Към момента 5 лицензирани пенсионно-осигурителни дружества предлагат 4 вида фондове с различен риск (в Чехия му викат „риск“, а в България „доходност“), включително фонд инвестиращ в държавни облигации.
Участниците във „втория стълб“ правят вноска 5% от дохода – 2% за тяхна сметка и 3% за сметка на работодателя, отклонени от общата осигурителна вноска за пенсия, която в Чехия е 28%. Разбира се, както и в България, който участва във „втория стълб“ губи пропорционално на отклонените суми от първия част от държавната си пенсия. Обаче в Чехия участието е доброволно, докато в България е въведено през 1999 г. насилствено. При пенсиониране на осигуреното лице се полага доживотна пенсия според това, което има в личната сметка.
Обаче чехите си казаха думата и само 84 000 са будалите, които са се хванали в капана, че с „капиталово натрупване“ в частен пенсионен фонд може да си осигурят пенсия. Чехите казаха много ясно – заминавайте си за Сибир мошеници!
България остана последната страна от ЕС, която или не е ликвидирала напълно, или не е ограничила до минимално въздействие с план за ликвидиране на измамната схема
Кога България ще ликвидира измамната схема ДЗПО?
Всяко правителство, което не го направи, ще падне от власт. И точно обратното – правителството, което премахне финансовите пирамиди в пенсионната система, ще има много добри времена пред себе си. Без рекетьорите се управлява много по-лесно. Всички нормални държави вече го разбраха това
На 19 декември, година 2014-та, българските граждани родени след 1959 г., получиха правото да се освободят от принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“, в които бяха насилени да участват със закон приет в края на 1999 г.
Независимо от това кой ги харесва и кой не, ние
Благодарим на премиера Бойко Борисов, министъра на финансите Владислав Горанов, на Президента Росен Плевнелиев, на всички, които работят за освобождаването на страната от финансовите пирамиди в пенсионната система, и не на последно място на народните представители, които гласуваха с „Да“ на безспорното предложение
В последните дни интересът към частните пенсионни фондове е неимоверно висок, затова настоящата статия ще обобщи в разбираем за обикновения читател вид защо всички родени след 1959 г. при първа възможност трябва да се откажат от схемата ДЗПО
28 причини при първа възможност всички родени след 1959 г. да отидат в НОИ и да подадат декларация за отказ от участие в схемата ДЗПО и възстановяване на пълните права за държавна пенсия
1. задължителните „частни пенсионни фондове“ са създадени, за да реализират свръхпечалба за собствениците си, а не за осигурените при тях лица, иначе нямаше да съществуват
2. парите, които постъпват в „личните сметки“ на осигурените лица са абсолютно негарантирани, прочетете си договора с УПФ-то ако изобщо имате такъв, а не сте разпределени служебно
3. при приемането на кодекса за задължителното обществено осигуряване през 1999 г. е регламентирано как задължителните „частни пенсионни фондове“ прибират вноски, но е съвсем неясно как плащат пенсии – не се чудете, ДЗПО никога няма да почне да плаща пенсии – схемата е създадена, за да се „управляват професионално“ милиарди лева в продължение на десетки години необезпокоявано, а когато дойде момента на плащането, държавата чрез НОИ, ще трябва да покрие щетите (в това време едни специалист-експерти ще говорят, че НОИ е много неефективен, а схемата ДЗПО си е много хубава иначе). Това го видяхме през 2010 г. със задължителните професионалните пенсионни фондове, трябваше да го видим отново и в началото на 2015 г. – огромни маси от протестиращи, на които „частния им професионален фонд“ съобщава, че месечната им пенсия ще бъде 40-50 лева месечно
4. независимо от постигнатите резултати за осигурените лица, онези, които управляват фондовете прибират до 5% от всяка вноска под формата на входна такса и 1% всяка година под формата на такса за управление
7. напълно законно и без никакви санкции, всеки един от задължителните до момента УПФ и ППФ може да загуби 100% от парите за пенсии, стига да се наговори с останалите средната загуба на бранша да бъде 97%. Минималната доходност съгласно чл. 193, ал. 3 от кодекса за социално осигуряване на УПФ и ППФ е 3% повече загуба от средното за бранша. Ще има наказания само ако някой се цепи от колектива и краде много повече от останалите
8. съществуването на ДЗПО ако хората не отидат в НАП и не декларират отказ от схемата, ще донесе нов държавен дълг от около 900 милиона лева през 2015 г. Кой ще ги връща тези пари?
9. задължителните „частни пенсионни фондове“ с радост купуват този държавен дълг при минимална доходност, и който е генериран единствено заради тяхното съществуване, а онези, които управляват фондовете независимо от всичко ще си вземат 1% на година от официално обявените активи на частния фонд. Значи да повторим – заради съществуването на задължителните „частни пенсионни фондове“ държавата ще трябва да вземе нов държавен дълг от 900 милиона лева, който в най-добрия случай ще бъде купен от задължителните „частни пенсионни фондове“ срещу годишна такса от 1% и при доходност за осигурените лица вероятно по-ниска от самата годишна такса.
11. излишно е да се казва, че с толкова пари се купуват много лесно медии, палячовци експерт-специалисти, бивши експерт-специалист-лобисти, неграмотни гласове по време на избори, безработни, когато трябва да се протестира поръчково, рекетира се правителството да не смее да изключва схемата и/или други схеми, че ще стане много страшно и т.н.
12. който остане в схемата ДЗПО (при сегашна вноска 5% и 12,8% в НОИ) ще загуби 28% от държавната си пенсия и трябва да се надява, че онези, които управляват „личната му сметка“ за „втора пенсия“ няма да „управляват“ парите му твърде лошо, че да успее с „втора пенсия“ да получава толкова колкото онези, които получават само 1 пълна държавна пенсия от НОИ. Мислите, че сегашните пенсионери взимат твърде малко пенсия? Помислете за вас какво би било ако трябва да взимате с 28% по-малко от тях и да се надявате на чудо
14. България остана последната държава сред бедните в ЕС, където схемата ДЗПО не е закрита. Останалите насилени в края на 20 век – Унгария, Литва, Полша, Естония, Румъния, а последната година Чехия, или напълно са закрили измамната схема или са я свели до минимално въздействие с тенденция за окончателното й премахване. Така че България ще е последната държава, която ще премахне схемата ДЗПО. Обаче кога? Защото всяка година забавяне ще струва на държавния бюджет 900 милиона лева.
15. в нито една развита държава по света не съществува такова недоразумение като задължителен „частен пенсионен фонд“ тип ДЗПО. Ако някой ревне сега, че Чили е развита държава, дори и да приемем, че това е така, то в Чили се подготвят нови реформи на пенсионната система и задължителните „частни пенсионни фондове“ там ще бъдат премахнати
16. ако не вярвате на фактите по-горе, спете си спокойно с „личната си сметка“, частните пенсионни фондове е почти невъзможно да фалират (докато са задължителни, а те вече не са). Спете си спокойно, обаче ако сте готови да поемете лично риска един ден да ви кажат, че „втората ви“ пенсия е 10 лева месечно и това ви устройва напълно. Вашите си 10 лева месечно от „личната ви сметка“? Ама ще са си ваши и ще загубите само 28% от държавната пенсия.
17. един от палячовците защитаващи идеята, че родените след 1959 г. задължително трябва да участват в схемата ДЗПО твърди, че прехвърлянето на частни партиди в НОИ лишава хората от достойни пенсии – най-добре да ги изброи поименно тези хора
18. някои твърдят, че съществуването на ДЗПО гарантира, че има връзка между това, което внасяш за пенсия и това, което ще получаваш, тъй като „личната сметка“ на всеки си е лична и там парите се натрупват – обаче не е точно така, защото да, парите наистина се натрупват, но може би в нечии други сметки
19. някои твърдят, че благодарение на ДЗПО и като си знаеш, че имаш лична сметка, това ще те стимулира да се осигуряваш на реалните доходи – ами няма никъде данни за такава причинно-следствена връзка (може би защото изобщо няма такава), далеч по-добре е да си вземеш парите на ръка и ако си заделяш за пенсия, да си ги вложиш парите където пожелаеш и в каквото пожелаеш, а не да е задължително във фонд, още повече задължителен
20. в пенсионното дружество ще имате много по-голяма прозрачност. Там парите са по лични сметки и дори вие самите няма да може да ги използвате, преди да се пенсионирате – не сте ли си мечтаели винаги да си направите един 40-45 годишен депозит без никаква договорена лихва и без никаква гаранция, че поне колкото е внесено, макар и обезценено от инфлация ще може да се изтегли обратно?
21. всички пари, които внасяте в частен пенсионен фонд, отиват само по вашата лична сметка – те няма да бъдат изразходвани за плащане на спорни пенсии, социални помощи, няма да субсидирате хора, които не са внасяли осигуровки – всъщност плащането на спорните пенсии, социални помощи и други подобни така и така ще бъде направено, с вашите данъци, но сигурни ли сте, че искате да сте солидарни освен към спорните пенсии, помощи, безработни и т.н. и към бедни олигарси?
22. бъдещата ви пенсия от ДЗПО няма да зависи от усмотрението на бъдещо правителство – а какво ще стане ако едно бъдещо правителство откаже да плаща по държавните облигации, които готиния ви „частен пенсионен фонд“ е купил с вашите пари, и за което ще получава 1% годишно от вашите пари в частен пенсионен фонд?
23. частните пенсионни фондове нямат таван за пенсиите, които плащат – не е и нужно, ДЗПО работи за собствениците на схемата, да не са луди да се ограничават, колкото до осигурените лица – те нямат никакъв шанс да получават голяма пенсия от задължителен „частен пенсионен фонд“
24. парите от пенсионните сметки в частен фонд се наследяват и близките ви биха получили натрупаните пари – само това ли? Всъщност държавното обществено осигуряване покрива еднократно обезщетение за погребение 570 лева, след това всички деца до 26 годишна възраст ако учат имат право на наследствена пенсия, оцелелия съпруг има право на 26,5% от пенсията на починалия доживотно, дори родителите биха имали право на наследствена пенсия при определени условия. Това май „частния фонд“ не го може и НОИ е далеч по-щедър? Ами да, всъщност това е функцията на държавата – да подпомага гражданите си при сполетяло ги нещастие, докато основната функция на „частния фонд“ е да направи по-голяма печалба… за собствениците си
25. малко цифри от изнесения тримесечен отчет за постигнатите резултати на задължителните „частни пенсионни фондове“ към месец септември 2014 г.:
– прибрани насила осигуровки от универсалните пенсионни фондове и професионалните пенсионни фондове общо от началото на съществуването си – 6,60 милиарда лева номинални пари
– прибрани насила осигуровки от универсалните пенсионни фондове и професионалните пенсионни фондове общо от началото на съществуването си – 7,33 милиарда лева сегашни пари
– изплатени за всички години (включително превода от ППФ-та към НОИ през 2010 г. за 108 милиона лева) – 173 милиона номинални лева
– изплатени за всички години (включително превода от ППФ-та към НОИ през 2010 г. за 108 милиона лева) – 187 милиона лева сегашни пари
– декларирана наличност към септември 2014 – 7,13 милиарда лева
– реален резултат от дейността на УПФ и ППФ за целия период на съществуването им в сегашни пари – 11 милиона лева загуба – събрани такси от дружествата, които управляват УПФ и ППФ – 692 милиона лева сегашни пари
26. малко по-детайлен преглед на универсалните пенсионни фондове показва, че към септември 2014 те са успели да излязат на „зелено“ с 2,44%. Тоест за целия период на съществуването си са донесли съвкупно реална доходност от 2,44%, ама не на година, а общо за 13 години. Този добър резултат може обаче да се оспорва по 2 причини: постигнат е при положение, че официалната статистика в страната отчита дефлация от 5% за последните 2 години (ако някой смята, че цените са паднали с 5% последните 2 години нека да си каже), но по-големия проблем е, че трябва да приемем, че това, което е декларирано от фондовете е истина. Не че им нямаме доверие, не сме съгласни със сила и не ни грее за бъдещето на родината (и нищо не намекваме с това), но просто вярваме на одиторите им толкова, колкото на одиторите, които не откриваха нищо нередно в отчетите на известната в някои среди като „Ментакбанк“. Както стана ясно последните месеци, на „Ментакбанк“ активите й се оказаха доста ментеливи, а държавата в момента претърпява щети за милиарди лева. Както и да е, тези големи числа не казват много ако не се открие каква пенсия може да се получава средно от УПФ-та (там където до момента са насилени да участват всички родени след 1959 г.) – отговорът е 11,32 лева за мъжете и 8,38 лева за жените месечно. Следвайки тренда на капиталово натрупване до момента, ако УПФ-та съществуват и през 2025 г., то за мъжете ги чака средно крупна „втора пенсия“ от близо 18 лева, а за жените 14 лева, месечно (хайде да ги удвоим на 36 лева за мъжете и 28 лева за жените). И за тази крупна сума онези, които изберат да останат в ДЗПО, ще загубят само 28% от държавната си пенсия.
27. от началото на 2015 г. професионалните пенсионни фондове трябваше да почнат да плащат пенсии на работниците от тежките категории труд. Обаче отново не могат да плащат. Каква ли може да е причината? Просто към септември 2014 г. за 14 години управление, професионалните пенсионни фондове са успели да реализират загуба за осигурените лица от 163 милиона лева сегашни пари или 18% загуба. И това пак при допускането, че имаме дефлация 5% последните 2 години и отчетите на фондовете не са ментеливи. След тези резултати каква ли би била месечната пенсия на миньорите и другите работници 1-ва и 2-ра категория, ако трябваше да получават пенсии от задължителен „частен пенсионен фонд“. Отговорът е 25,68 лева месечно. Тъй като това число излиза средно между тези, които са се осигурявали пълния период необходим за получаване на пенсия и онези, които са се осигурявали само 1 месец, редно ще е да удвоим сумата, но пак нещо сметките не излизат. Как ли ще реагират миньорите ако им се съобщи от частния фонд, че пенсията им ще бъде 51 лева месечно?
За който иска да се запознае по-подробно с посочените по-горе цифри и графика – на разположение е безплатния Fack Private Funds Facker 1.5 201409
Предварително се извиняваме ако поради техническа грешка сме завишили или намалили загубите предизвикани от съществуването на задължителни „частни пенсионни фондове“ в България.
28. „Пенсионните дружества може да се окажат в невъзможност да изплащат бъдещите втори пенсии заради прекалено многото рискове, които крие допълнителното задължително пенсионно осигуряване – дълголетие на клиентите, недобро инвестиране на средствата, сривове заради икономически кризи. Това стана ясно от дебатите на кръгла маса за постиженията и проблемите на капиталовото пенсионно осигуряване.“ – спомняте ли си тази статия? „Експертите настояват в определен момент парите от лични партиди да влизат в обща сметка като при държавното осигуряване„. Това последното е за любителите на екстремни преживявания, които вярват, че „личната им сметка“ в задължителен „частен пенсионен фонд“ си е тяхна и никой не може да им я пипне.
Тези 28 точки не са изчерпателни и не претендират, че всички УПФ-та и ППФ-та са постигнали посочените по-горе катастрофални резултати за осигурените лица, а само показват, че като цяло от принудителното задължително осигуряване в „частен пенсионен фонд“ съвкупно данъкоплатците са понесли вреди и ще ги търпят докато съществува схемата ДЗПО.
Който иска истинска лична сметка, да протестира защо в България не се въведе вноска за допълнителна пенсия от 10%, която не подлежи на данъчно облагане, и която се дава на лицето към заплатата да си я инвестира където пожелае и в каквото пожелае. Моделът за това е разписан тук и е много лесен за реализация, само политическа воля да има
В крайна сметка за създалата се ситуация не са виновни дружествата, които управляват принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“, защото не е луд, който яде баницата. За всичко са виновни правителствата от 1999-та досега, които са позволили съществуването на схема от този вид в България. Сега държавата трябва да плати за щетите нанесени на осигурените лица заради принудителното им участие в УПФ и/или ППФ.
Искане до асоциацията на финансовите пирамиди в пенсионната система
1. Според вас, предложените промени представляват опит за смяна на тристълбовия модел на пенсионно осигуряване, въведен през 2000 г. и получил признанието на международните институции като успешна стратегия за пенсионна реформа, с решения с временен фискален ефект, застрашаващи доверието в пенсионната система и по своята същност са отстъпление от проведените в съгласие с международните институции спасителни за държавата реформи в периода 1998-2001 г. – всъщност въведения през 2000 г. „тристълбов модел“ е едно недоносче въвеждано само в бедни и закъсали държави, и България остана последната, която ще го прекрати. Нито една развита държава не е допуснала недоразумение като задължителен частен фонд в пенсионната си система и може да се каже, че „тристълбовия модел“ е получил международно признание като един провал. Концентрирайте работата си върху доброволните пенсионни фондове, защото място за задължителни в България повече няма, и много добре го знаете това
2. Твърдите, че се прави опит за заобикаляне на решението на Конституционния съд на Република България от 2011 г., когато за първи път бе посегнато върху лични средства, натрупани в индивидуалните партиди на осигурени в капиталова форма лица, които представляват тяхна собственост. Всъщност промяната през 2010 г. когато бяха прехвърлени 107 милиона лева към НОИ, а на НОИ бяха натрапени всички загуби реализирани от „частните фондове“ няма нищо общо с промените гласувани на 19 декември 2014 г. Сега гражданите сами ще направят волеизявление къде да отидат принудително събираните им в „частен пенсионен фонд“ средства и дали да понесат загубите, които са им нанесени до момента или да прехвърлят топката на НОИ. Държавата само дава избор на хората, защото има много вина създавайки мутантите УПФ и ППФ. Изборът не е нещо лошо, знаем че за вас е обаче, но пак да ви посъветваме да си гледате доброволните фондове, направете ги привлекателни с предлагането на истински продукти и спрете да лъжете хората, защото и без друго никой не ви вярва. Колкото до неадекватното решение на конституционния съд от 2011, това е голямо петно за цялата правосъдна система. Взелите това решение трябва да се срамуват до края на живота си, като можем да им пожелаем да се пенсионират и да живеят със средната пенсия, която ППФ-та предложиха на миньорите през 2010 г.
3. Държите да знаете кои са авторите на едни толкова съществени промени, засягащи живота и бъдещето на милиони граждани и на държавата като цяло? – вашето съществуване е в резултат от акт на парламента. Не бъдете толкова нагли и си гледайте доброволното пенсионно осигуряване
Предложения за държавното управление
– на сайта на НОИ да се направи форма за декларация за отказ от участие в схемата ДЗПО, така че всеки млад човек с електронен подпис или безплатния персонален идентификационен код да не се налага да ходи до института лично, а да може да свърши работата за 5 минути.
– криминализирането на укриване на осигуровки изобщо не е достатъчна мярка за по-голяма събираемост. Едва ли ще разкрием голяма тайна като кажем, че НАП за 3 лева невнесен ДДС праща заплашителни писма по пощата (и то не електронната), а за стотици хиляди лева неплатени осигуровки може и да няма никакъв проблем. НАП трябва да почне да третира осигуровките по същия начин, както ДДС, ДДФЛ и останалите данъци. Напълно изпълнима и стимулираща мярка е за неплатени в срок данъчно-осигурителни задължения в размер над 3000 лева данъчните да се размърдат да си ги съберат, като след предупредителното писмо да следва запор на сметки и искане за обявяване в несъстоятелност. Не може да се оставя една фирма да трупа стотици хиляди задължения за осигуровки, но тъй като по отношение на ДДС и ДДФЛ е изрядна, данъчните да са безучастни. Несъбраните осигуровки са директен удар по осигурителната система, като не в НОИ ще са виновни, а проблемът ще е изцяло от немърливото отношение към осигурителните задължения от страна на данъчните
– как е възможно толкова години никой да не промени текста, който гласи, че минималната доходност съгласно чл. 193, ал. 3 от кодекса за социално осигуряване на УПФ и ППФ е 3% повече загуба от средното за бранша? Това не е ли съучастничество в престъпната схема от страна на държавата. Първо насилва данъкоплатците да участват и им гарантира до не повече от 100% загуба на принудително вложените средства
– не е правилно за вноски за доброволно пенсионно осигуряване да може да се ползва 10% отстъпка от данъчната основа за осигурените лица, докато тази отстъпка да я няма когато данъкоплатеца реши да си спестява за пенсия в банка например. Преференция към доброволните пенсионни фондове изкривява свободния пазар и трябва да се отмени
– всяко управление, което упражнява протекция върху финансовите пирамиди в пенсионната система в ущърб на данъкоплатците, ще падне от власт
– приетите текстове с реформата дават неограничен период на вече осигуряваните в схемата ДЗПО да избират НОИ или „частния фонд“, като с такава дупка в закона напълно възможно е незаинтересоваността на населението да доведе до това, че още години наред ще има заблудени хора, които ще се надяват, че благодарение на „частния си фонд“ ще получават по-голяма пенсия, отколкото от НОИ. Трябва да се въведе едногодишен срок и за тези, които вече са се осигурявали в схемата ДЗПО – или избират частния фонд и си поемат всички рискове за собствена сметка, или избират НОИ и държавата поема загубите, които ДЗПО схемата им е нанесла по вина на държавата до момента. Така е и демократично и незастрашаващо бюджета, защото пак да повторим всяка година съществуване на ДЗПО в България ще струва 900 милиона лева нов държавен дълг
– по никакъв начин не може правителството да отстъпва от решението за тези, които още не са работили, в случай, че 1 година не си изберат частен пенсионен фонд, да се осигуряват само в НОИ. Дори и тази опция да избират ДЗПО на новите на пазара на труда не трябва да я има, защото държавата става съучастник на потенциалната опасност някой младеж на 18 години да му хрумне да влезе в измамната схема ДЗПО. Държавата трябва да предпазва гражданите си от участие в подобни схеми, както го правят всички развити държави
Защо вместо да се правят повече експерименти, не се използва моделът пенсионна система в Германия? Там няма таван на пенсиите, няма нужда от капиталови натрупвания, няма минимален осигурителен стаж, гледа се само осигурителния принос и пенсионната възраст. Простичка система и работеща добре.
Считано от 1 февруари в Полша влиза в сила нова пенсионна реформа, която:
1. прави втория стълб в пенсионната система (аналога на ДЗПО в България) доброволен за всички нова участници на пазара на труда;
2. позволява на настоящите участници в схемата ДЗПО в Полша да се откажат от нея и да прехвърлят средствата от индивидуалната си партида към държавното обществено осигуряване срещу възстановяване на правата си за пълна държавна пенсия;
3. също така на настоящите участници е позволено да прехвърлят всички държавни облигации държани от задължителния „втори стълб“ към първия, управляван от Националната осигурителна институция в Полша.
Законът в момента е даден на конституционния съд (както беше и в България и в Унгария). Според правителството промяната предложена през юни 2013 г. от министерството на труда и социалната политика и министерството на финансите, ще осигури на работниците стабилен източник на доходи, когато се пенсионират, като в същото време ще се намали значително държавния дълг на страната. Правителството очаква, че трансфера на всички държавни облигации, представляващи около 52% от активите на частните пенсионни фондове, ще намалят държавния дълг с 9,3% от БВП през 2014 г.
Ключови промени, които новия закон включва са:
– участнието във втория стълб (аналога на ДЗПО в България) става доброволно. Всички нови участници на пазара на труда изрично трябва да заявят, ако искат да участват в схемата. Преди това участието беше принудително за всички работещи родени след 1968 г.
– позволява се на всички настоящи участници във „втория стълб“ да се откажат от него. Настоящите участници от 1 април до 31 юли 2014 г. трябва да заявят писмено ако желаят да продължат участието си във „втория стълб“. Онези, които не го направят, се отказват от участието си и ще продължат да се осигуряват в държавното обществено осигуряване, като сметката им в частния фонд се прехвърля към държавния фонд. Законът дава възможност на участниците във „втория стълб“ да се откажат от него през 2016, както и след всеки следващи 4 години.
– прехвърлят се всички държавни облигации от частните фондове към държавния фонд. На 3 февруари правителството трансферира около 153 милиарда полски злоти (около 50,7 милиарда долара в активи държани под формата на държавни облигации от частните фондове към държавния фонд (ZUS). Със стойността на държваните облигации се захранват сметките на осигурените лица към първия стълб. В допълнение на частните фондове е забранено да инвестират в държавните полски облигации, въпреки че могат да инвестират в държавни облигации от други страни в ЕС.
– постепенно ще се прехвърлят активите от втория стълб към държавното обществено осигуряване за работниците, на които предстои скорошно пенсиониране. 10 години преди осигурените лица да навършат нормалната пенсионна възраст, средствата в индивидуалните им сметки във „втория стълб“ ще бъдат прехвърлени към подсметки управлявани от държавното обществено осигуряване. В резултат ZUS ще отговаря за пенсията на лицата от първия стълб, както и за пенсиите от индивидуалните сметки.
През 1999 Полша въвежда по модела на България тристълбов модел пенсионна система състояща се от държавно обществено осигуряване, задължителен „втори стълб“ с лични сметки и доброволен трети стълб в частни фондове. Законът влязъл в сила през май 2011 година създава нови подсметки към първия стълб, захранван от вноски, които преди това са били отклонявани към „втория стълб“. Работниците участвали принудително във „втория стълб“ внасят 6,84% от дохода си към първия стълб и 2,92% към личните сметки. Работодателите 9,76% към първия стълб. Работниците, които се откажат от „втория стълб“ внасят пълната вноска от 9,76% към първия стълб. Нормалната пенсионна възраст за мъжете е 65 години и 4 месеца, като ще нарастне плавно до 67 години през 2020 г. За жените нормалната пенсионна възраст е 60 години и 4 месеца като ще нарастне до 67 години през 2040 г.
Полша, Унгария, България и други страни от Източна Европа си приличат по това, че в края на 20 век бяха въвлечени в измамната схема наричана в България „допълнително-задължително пенсионно осигуряване“.
Правителствата на Унгария и Полша спасиха гражданите си от измамата, имайки на предвид, че унгарците са управлявани от „десницата“, а поляците от „левицата“. Значи не е въпрос на това „лявото“ или „дясното“ управляват. Може би е въпрос на това кога и в България ще има правителство, което няма да е контролирано от патологични мошеници. Трябва обаче на всички да е ясно, че който не закрива задължителните „частни пенсионни фондове“, пада от власт. Който ги закрие, печели изборите категорично и това не е случайно.
Източници: International Update, March 2014, Social Security Programs Throughout the World: Europe 2012, US Social Security Administration, August 2012; “Poland,”International Update, US Social Security Administration, May 2011 and June 2013; “The Public Finance Sector Debt Management Strategy in the Years 2014–2017,” Ministry of Finance, September 2013; “Reforma OFE: Pieniądze z Otwartych Funduszy Emerytalnych Trafiły do ZUS,” Money.pl, February 3, 2014; “Udana Operacja Przekazania Aktywów z OFE do ZUS-u,” Money.pl, February 4, 2014; “Poland,” IBIS, February 27, 2014; “OECD Economic Surveys: Poland,” Organisation for Economic Co-operation and Development, March 2014.
„Като природно бедствие за земеделеца, задължителни „частни пенсионни фондове“ за бъдещия пенсионер“
„От където падне, трева не никне, почвата и за пустиня не става…“
Този петък, както обикновено (в петък напълно умишлено се публикува такава информация, за да мине между другото сред новините, ако изобщо някоя медия отрази нещо) с месец и нещо закъснение, но в рамките на законния срок, комисията за финансов надзор публикува декларираните от финансовите пирамиди в пенсионната система данни за натрупаната доходност (щетите за данъкоплатеца само след допълнителни изчисления се установяват) от дейността им през тримесечието.
Кратка история на финансовите пирамиди наричани „допълнителни задължителни пенсионни фондове“ и с още по-официалното „универсални пенсионни фондове“ където са насилени да участват всички родени след 1959 г. с техните работодатели, и „професионални пенсионни фондове“, където са насилени да участват допълнително работодателите на работещите при тежки условия на труд, може да се намери в тази статия: Шарлатаните – задължителни “частни пенсионни фондове” към декември 2012 г.
Какво ново в последните 6 месеца – за голямо учудване на аудиторията финансовите пирамиди са подобрили резултатите си (според това, което са декларирали официално). Да, наистина, може би ще се запита читателя как са го направили това? Отговорът е много простичък – статистиката отчита 1.1% дефлация за периода от декември 2012 г. до юни 2013 г. А вие как го чувствате по джоба си? Падат ли цените? Или само така се казва, че работническата класа да се чувства по-богата? Справка за официално обявената инфлация може да се направи тук – http://www.nsi.bg/files/Cpi_Calc/NSI_CPI_Utility_xsl.xml
Когато статистиката отчита дефлация (понижение на цените) от 1,1% това означава, че ако си държите на едно място едни пари, то би трябвало без да правите абсолютно нищо, парите да са увеличили покупателната си способност с 1,11%. Значи ако допуснем, че „универсалните пенсионни фондове“ и „професионалните пенсионни фондове“ са инвестирали като едни големи професионалисти парите за пенсии професионално, правейки абсолютно нищо, то би трябвало да са направили реална доходност за данъкоплатците от 1,11% за 6 месеца. Те обаче са постигнали дори още по-добри резултати от ако бяха правили абсолютно нищо. Защо?
При изчисляване на реалните резултати ще се използва обикновена екселска таблица, известна като Fack Private Funds Facker 1.3 201306, в която данните са обобщени и предоставени във вид, в който могат да се правят сравнения и анализ.
Номиналните числа
1. номинален резултат от дейността на принудителните задължителни универсални пенсионни фондове (данък ДЗПО 5% за всички родени след 1959 г.) за 11 години и половина съществуване съвкупно – 304 788 900.04 лева печалба
2. среднопретеглена номинална доходност на УПФ – печалба от 2,07%за 11 години и половина съществуване общо, не на година 3. номинална доходност на УПФ в процент от наличните средства към края на юни 2013 г. – 6,2% номинална печалбаза 11 години и половина съществуване общо, не на година 4. номинален резултат от дейността на принудителните задължителни професионални пенсионни фондове (за работещите при тежки условия на труд) за 12 години и половина съществуване съвкупно – 7 593 490.00 лева загуба
5. среднопретеглена номинална доходност на ППФ – печалба от 1,08%за 12 години и половина съществуване общо, не на година 6. номинална доходност на ППФ в процент от наличните средства към края на юни 2013 г. – 1,2% номинална загуба за 12 години и половина съществуване общо
Това сигурно е повод за голяма гордост за блестящото управление от професионалистите? През такива кризи минаха, а толкова добри резултати да направят за само 11,5-12,5 години
Реалните числа
Постигнати през най-хубавите си първи 11,5-12,5 години от дейността на задължителните “частни пенсионни фондове” – годините, в които само прибират с държавна репресия вноски, без да плащат пенсии на никой. Какво би станало ако трябваше да плащат и в същото време да се опитат да постигнат тези изключителни резултати по-горе? Ами нищо, малко преди да се наложи да плащат ще бъдат закрити, за да се избегнат масовите протести на населението като разбере каква е истината. А всъщност истината по-горе е преди инфлацията, реалните (официално декларирани) резултати са тук:
1. за цялото си успешно (за организаторите на схемата) съществуване, универсалните пенсионни фондове (данък ДЗПО в полза на “частни фирми”) са нанесли реални преки загуби за населението в България от около 354 228 892лева, или 6,73% от събраните от данъкоплатците насила с държавна принуда средства. Среднопретеглената реална доходност на УПФ-та за 11 години и половина съществуване е 12,52% загуба. Но това е официално декларираното, истината ще излезе наяве едва когато дейността на тези “частни пенсионни фондове” бъде прекратена.
2. за цялото си успешно (за организаторите на схемата) съществуване, “професионалните частни пенсионни фондове” (данък допълнителен професионален в полза на “частни фирми” със защитата на „конституционния съд“) са нанесли реални преки загуби за населението в България от около 208 373 492лева или 25,50% от заграбените от данъкоплатците с държавна принуда средства. Среднопретеглената реална доходност на ППФ-та за 12 години съществуване е 0,23% загуба. Отново – това е официално декларираното, истината ще излезе наяве едва когато дейността на тези “частни пенсионни фондове” бъде прекратена.
Общо декларирани реални преки загуби за населението в България – около 562 602 374 лева
Какви “допълнителни” пенсии ще плащат принудителните задължителни “частни пенсионни фондове”?
Работещи при тежки условия на труд – първа и втора категория – В “лична” “недосегаема” “индивидуална партида” след “професионално управление”, на средния работник тежка категория са му оцелели 2350,50 лева.
Професионалните “частни пенсионни фондове” трябваше да почнат да плащат от 2011 г. пенсии. Правителството имаше намерение да прекрати схемата, но го направи само частично, а някои народни избранници сезираха конституционния съд, защото държавата национализирала (загубите на “частните фондове”). “Конституционния съд” пък защити интересите им храбро и достойно (става дума за интересите на собствениците на “частните фирми”). В крайна сметка Парламента им даде отсрочка да почнат да плащат от 2015 г. (като дотогава НОИ ще се води много неефективен и ще отнася всички плювни).
Да си представим, че днес сме 1 януари 2015 г., а професионалните частни пенсионни фондове трябваше да почнат да плащат:
1. Мъжете биха имали право на ранна пенсия за период от 10,5 години, а жените за 12,5 години, ако са работили 10 години първа категория труд. 2. Мъжете биха имали право на ранна пенсия за период от 5,5 години, а жените за 7,5 години, ако са работили 15 години втора категория труд.
За целите на пресмятането на средната месечна ранна пенсия, ще приемем, че броя работници първа и втора категория труд са равен брой, мъжете и жените са равен брой. В такъв случай средния работник тежка категория би трябвало да получава ранна пенсия средно 9 години или 108 месеца.
На средния работник тежка категория са му оцелели 2350,50 лева. Този резултат се получава като нетните активи на професионалните пенсионни фондове се разделят на броя насилени участници в измамната схема. Това означава, че би получавал средно 2350,50 лева / 108 месеца = 21,76 лева месечно ранна пенсия.
Представители на финансовите пирамиди може да твърдят, че това е временно явление, заради кризата, обаче от графиката по-долу може да се види, че средно най-голямата ранна пенсия, на която са могли да се надяват работниците при тежки условия на труд е била около 23 лева месечно (в периода, когато за фондовата борса се говореше, че е тенджера под налягане). Няма временно явление, няма криза, схемата работи по този начин – данъкоплатеца плаща, собствениците на схемата реализират свръхпечалби, пенсионерите духат студена вода
По стойността на парите към юни 2013 г.
На следващата графика има проекция какви ранни пенсии средно ще могат да осигурят през 2015 г. финансовите пирамиди наречени “професионални пенсионни фондове”, които са предназначени за геноцида на работещите при първа и втора категория труд и очакващи да се пенсионират по-рано с пенсия от “частен професионален пенсионен фонд”. Графиката е базирана на постигнатите до момента резултати. От финансовите пирамиди може да възразят, че това бяха най-лошите им години досега, но напротив – това бяха най-добрите им години при които само прибираха парите на хората. Както може да се види от проекцията на база дългогодишните им резултати досега, средните ранни пенсии през 2015 г. за първа и втора категория труд хвърчат стръмно към 25 лева месечно, че и повече през 2015 г., освен ако схемата не бъде прекратена от едно отговорно правителство и стотици милиони хвърлени пари на вятъра не бъдат спестени на данъкоплатците
По стойността на парите към юни 2013 г.
Голямата далавера на схемата – “универсалните пенсионни фондове” (където са насилени да участват с 5% от доходите си всеки месец родените след 1959 г.)
В “личните” “недосегаеми” “индивидуални партиди” в така наречените универсални пенсионни фондове (данък ДЗПО в полза на “частни фирми”) към юни 2013 г. на средния данъкоплатец са му оцелели след професионалното управление (или поне така са декларирали принудителните задължителни “частни пенсионни фондове”, дано да не са излъгали) 1497,64 лева (по данни от сайта на КФН).
Как да си сметнем каква пожизнена пенсия от данък ДЗПО фонд ще получава средния човек? Трябва да се ползва за ориентир нещо като актюерските прогнози на НСИ (или още по-тежките прогнози на „частните фондове“) за очакваната продължителност на живота. След повишаването на пенсионната възраст е предвидено универсалните пенсионни фондове да почнат да плащат пенсии чак през 2023 г. на жените, и от 2025 г. на мъжете. Тогава мъжете ще могат да се пенсионират на 65, а жените на 63, ако имат и 40 години стаж, 37 съответно, иначе чак на 67.
Но да приемем, че средния човек стажа ще го има, или изискването за стаж като безобразен критерий ще е отпаднало. При това положение средният мъж на 65 годишна възраст се очаква да живее още 13,86 години. И тогава каква ще му е допълнителната пенсия от ДЗПО фонд? Нещо от рода на 1497,64 лева / 13,86 години / 12 месеца = 9,00 лева месечно? И това е постигнато за само 11 години и половина капиталово натрупване.
А жените какво ще правят? През 2023 г. жената, която ще се пенсионира ще е на 63 години. Според НСИ й остават средно 18,71 години живот след това. При това положение, пенсията, която ще получава от ДЗПО ще е нещо от рода на 1497,64 / 18,71 години / 12 месеца = 6,67 лева месечно?
Преди обаче родените след 1959 г. да си помислят, че ще получават “допълнителна пенсия” от принудителен задължителен “частен пенсионен фонд”, трябва да им се съобщи и следното, ако вече не знаят: Тъй като държавата противоконституционно е насилила всички родени след 1959 г. да се лишават от 5% от доходите си плащайки данъци в полза на “частни фирми”, (и което също е противоконституционно) пропорционално на парите, които държавата е прибрала за пенсии, но давала на “частни фирми” за управление, трябва да се направи редукция на държавната пенсия. Тоест ако принудителната вноска за ДЗПО е 5%, а за фонд “Пенсии” в НОИ е 12,8%, то държавната пенсия за родения след 1959 г. трябва да се намали с около 28%, а за компенсация данъкоплатеца роден след 1959 г. ще получи посочената по-горе “допълнителна пенсия” от универсален пенсионен фонд. А както е предвидено данък ДЗПО да стане 7% от 2017 г., то редукцията на държавната пенсия би била около 35% за насиления от държавата роден след 1959 г., да плаща данъци на “частни фирми”.
Значи да обобщим:
– мъж роден след 1959 г., може да очаква да получи редукция на държавната пенсия от порядъка на 20-30% и “допълнителна пенсия” от “частен пенсионен фонд”: 9,00 лева месечно
– жена родена след 1959 г. може да очаква да получи редукция на държавната пенсия от порядъка на 20-30% и “допълнителна пенсия” от “частен пенсионен фонд”: 6,67 лева месечно
Това обаче са астрономически суми, тъй като, а са почнали принудителните задължителни “частни пенсионни фондове” да си продават активите, а се е оказало, че те са надценени или са напълно кухи (над 50% от парите пък са облигации и тепърва трябва да се изработват). Тогава тези 6-9 лева месечно ще звучат като научна фантастика и само редукцията на държавната пенсия ще остане.
На графиката по-долу – стабилният ръст на пенсиите, които частните универсални пенсионни фондове са подготвили средно на мъже и жени месечно в лева. Както може да се види много добре, през юни 2013 г. стабилно се достигна психологическата граница от 9 лева месечно средна пенсия (само за мъжете). Изключителен успех постигнат за само 11 години и половина капиталово натрупване (за собствениците на схемата)
По стойността на парите към юни 2013 г.
На следващата графика има една проекция какви месечни пенсии от “частен пенсионен фонд” ще бъдат постигнати за насилените с държавна принуда данъкоплатци родени след 1959 г., ако финансовите пирамиди управляват парите толкова добре, колкото досега. Както се вижда на графиката, психологическата граница от 10 лева месечна пенсия от “частен пенсионен фонд” има шанс да бъде пречупена през 2016 г., а до 2025-та да достигне до крупни нива от порядъка на 17-18 лева месечно за мъжете и 12-13 лева месечно за жените.
Данъкоплатците трябва да имат предвид, че това бяха розовите времена на най-високата възможна доходност на едни финансови пирамиди от пенсионен тип – годините, когато само прибират парите. Наближи ли момента на плащането, тогава всички почват да разбират за каква измама става дума.
Или по друг начин казано към юни 2013 г. каквото данъкоплатците са загубили пряко, организаторите на схемата са спечелили законно (за печалбите по другия начин информацията не е публична към момента).
Как работи схемата със задължителните “частни пенсионни фондове” навсякъде по света:
1. данъкоплатците плащат
2. собствениците на схемата реализират свръхпечалби
3. пенсионерите духат студена вода
4. накрая данъкоплатците плащат втори път за същото
Докато държавата продължава да упражнява протекция върху измамната схема, това ще струва около 800 милиона лева (новопостъпилите принудително събрани вноски ДЗПО и допълнителен професионален, в полза на “частните фирми”) преки лишения за населението годишно. 800 милиона допълнително дефицит на държавния бюджет + лихви.
Май имаме проблем? Или схемата със задължителните „частни пенсионни фондове“ ще бъде закрита веднага, или при забавяне на закриването, проблемът ще стане още по-голям.
Ако от гилдията на законот(в)орчеството не се размърдат веднага и доброволно, ето я, 2014 г. е на хоризонта. Миньорите и останалите работещи при тежки условия на труд ще нахлуят с кирки и лопати при „народните представители“ (които широкото обществено мнение оприличава на нещо средно между (на академичен език казано) свине и тор, която не става и за торене) и ще им кажат лица в зурли какво си мислят за тях.
Лоша социална политика има, ако оставиш кучето си гладно. Обаче, ако угояваш няколкото си песа за сметка на мнозинството кучета, това е вече много лоша социална политика. Все пак и те не са вегетарианци, не могат да се пращат да пасат трева, падат си по елитно свинско и сланина от законот(в)орци и от онези, които им бутат какво да т(в)орят.
Напоследък темата за „частните пенсионни фондове“ почна да става все по-актуална покрай евентуалната покупка на едно дружество с недоверчиво име и за чиито нови собственици липсва информация кои са всъщност и какво целят. Как по-точно ще си избият голямата инвестиция, която трябва да направят, освен ако нямат намерение да крадат безогледно.
Обаче дебатът не трябва да е за това, кой ще купува разните недоверчиви дружества, и кой ще източва парите за пенсии, а защо измамната схема още не е закрита и кога и как ще се закрие, че да се нанесат най-малко щети на данъкоплатците.
Сред работещите при финансовите пирамиди безспорно би трябвало да има почтени хора, би трябвало те да излязат и да си кажат какво е правено, чии интереси са били защитавани, каква част от декларираните активи са само декларирани за пред комисията за финансов надзор, но в действителност са многократно надценени. Да се установят реалните щети нанесени до момента.
Да потвърдят, че схемата през цялото време е била пълна измама и че единствените печеливши от нея са тези, които я организират.
Да заявят категорично, че дори и при най-добри намерения и професионализъм, задължителен частен пенсионен фонд дори и на теория не би могъл да се конкурира с държавното обществено осигуряване. Няма нищо толкова страшно да се каже истината, още повече, че работещите на ръководни позиции са натрупали по напълно законен начин (от парите за пенсии на другите) от заплати и бонуси солидни резерви от средства, че да излязат в пенсия веднага.
Това ще е достойна постъпка и донякъде ще оправдае кой какво е вършил през годините, а един професионалист винаги ще може да си намери почтена и добре платена работа на друго място. За останалите може да се каже само:
На 26 юни 2013 г., Министерството на труда и социалната политика и Министерството на финансите представи доклад, в който подробно е разгледан втория стълб на пенсионната система на Полша. В доклада се анализира ефективността на втория стълб по отношение осигуряването на адекватни пенсии, както и влиянието му по отношение на държавните финанси, финансовите пазари и икономическия растеж в страната от 1999 г. насам. В допълнение доклада представя няколко възможни реформи, с които да се увеличи икономическия растеж и да се намалят разходите и рисковете за втория стълб. Докладът подлежи на публични обсъждания в следващите 2 месеца, преди предложенията в него да доведат до промени в законодателството.
През 1999 г. Полша въвежда три стълба в пенсионната си система (по същия начин, както и България): първи стълб – задължително обществено осигуряване с фонд управляван от Социалната осигурителна институция – ZUS (в България това е НОИ), втори стълб – задължителни индивидуални сметки управлявани от частни пенсионни фондове, трети стълб – доброволни пенсионни сметки, управлявани от частни фондове. В допълнение, законът приет през май 2011 г. създава към първия стълб лични сметки, които се захранват от част от вноските, които преди това са били отклонявани към втория стълб.
Ключовите области анализирани в публикувания доклад включват следното:
– таксите, които са били събирани от дружествата, които управляват частните фондове: в доклада се констатира, че събираните такси от управляващите дружества са били екстремно високи и абсолютно несвързани с постиганите резултати от инвестициите. За пример по време на финансовата криза 2008 г.дружествата, които управляват частните фондове в Полша са събрали такси в размер от 602 милиона долара, като в същата тази година за осигурените лица е постигната загуба от 6,02 милиарда долара.
– пенсионните фондове и публичните финанси: в доклада се констатира, че държавния дълг на Полша щеше да бъде 38% от БВП вместо 56%, ако втория стълб в пенсионната система никога не беше въвеждан. В доклада се отбелязва, че това щеше да означава значително по-висок кредитен рейтинг на Полша и свързаните с това по-ниски разходи по обслужването му.
– пенсионните фондове и Варшавската стокова борса: в доклада се отбелязва, че частните пенсионни фондове са изиграли ключова роля в развитието на фондовата борса, като активите им съставляват 18% от капитализацията на борсата. Обаче тази им роля се очаква да се намали значително в бъдеще, тъй като приватизацията на държавните предприятия приключва (и в България почти не остана нещо за приватизиране).
В доклада се излиза с предложени 3 възможни реформи на втория стълб на пенсионната система, включващи:
– трансфер на всички държавни облигации от частните фондове към ZUS (НОИ в България) и ограничаване на бъдещи инвестиции на частните фондове в „реалната икономика“, включително в акции и корпоративни облигации.
– участието във втория стълб на пенсионната система ще бъде доброволно. Настоящите участници ще имат 3 месеца, за да информират в писмена форма ZUS (НОИ в България) ако имат намерение да останат към втория стълб (в превод това е декларация, в която пише „Аз съм малоумен“). Онези, които не го направят се присъединяват изцяло към държавното обществено осигуряване. Новите участници на пазара на труда ще имат опцията да се присъедият към втория стълб доброволно (с декларацията „Аз съм малоумен“).
– участието във втория стълб става доброволно, но се увеличава размера на вноската за онези, които желаят да участват в него. Данъкоплатците ще имат 3 месеца да изберат дали да участват във втория стълб, като вноските за онези, които изберат доброволно да се присъединят към схемата ще трябва да правят с 2% по-висока осигуровка. В резултат общата осигуровка за пенсия за тях би се повишила от 19,52% от дохода до 21,52%. От тези вноски 4% ще се отклоняват към втория стълб (в момента 2,3%), а останалата част ще отива в ZUS (НОИ в България).
В доклада се отхвърля възможността за административна ликвидация на втория стълб, но и абсолютно се отхвърля опцията за запазване на статуквото.
И така, за който не може да чете между редовете, Полша демократично и без да бъде обвинявана и демонизирана в „национализация“ както беше направено с Унгария през 2010 г., ще се отърве от финансовите пирамиди в пенсионната си система.
В същото време в България вместо да се направи същото, разните смешници и патологични мошеници обсъждат, че нямало прозрачност кой олигарх точно щял да източва (управление му викат) наложените на населението насила и със законова принуда „частни фондове“.
Унгария, Полша, България и други страни от Източна Европа бяха насилени по един и същи начин в края на 20 век да въведат финансови пирамиди в пенсионната си система. Унгария и Полша се освобождават от измамната схема.
Източници: International Update, July 2013, “Poland,” International Update, US Social Security Administration, May 2011; Social Security Programs Throughout the World: Europe, 2012, US Social Security Administration, September 2012; “Polish Private Pension Funds: Outlook for 2013 After Strong 2012,” Ministry of Treasury, March 1, 2013; “Przegląd Funkcjonowania Systemu Emerytalnego,” Ministry of Labor and Social Policy and Ministry of Finance, June 2013; Ministry of Labor and Social Policy, press release, June 26, 2013; “Government Presents Three Options for Future of OFEs,” Warsaw Business Journal, June 26, 2013; “Polish Government Unveils Plans for Second-Pillar Pensions Reform,” IPE.com, June 27, 2013.
„Просто така е направена схемата, не само в България… а в доста други държави тя е внедрена, че всъщност няма никакъв стимул в тези фондове те да изкарват пари, освен за себе си… Това е неработеща система… “
Симеон Дянков, министър на финансите, извадка от стенограмата на проведения на 9 октомври 2012 г. национален съвет за тристранно сътрудничество
“Пенсионните дружества може да се окажат в невъзможност да изплащат бъдещите втори пенсии заради прекалено многото рискове, които крие допълнителното задължително пенсионно осигуряване – дълголетие на клиентите, недобро инвестиране на средствата, сривове заради икономически кризи“
“Ние искахме да регламентираме това още при правенето на пенсионната реформа през 2000 г. Но това беше малко след фалитите на банките, рухването на финансовите пирамиди и първите реакции на хората бяха, че правим още една пирамида. Затова отложихме решаването на въпроса за по-нататък”, призна Йордан Христосков, един от авторите на големите пенсионни промени преди 12 г.
Кратка история на финансовите пирамиди от пенсионен вид в България
(само това, което е вече публично известно)
– през 1999 г. държавни предатели допускат в кодекса за социално осигуряване (тогава носещ друго славно име) да се запише, че родените след 1959 г. са принудени да плащат данъци на частни фирми. Пропорционално на платените данъци за пенсии на частните фирми, родените след 1959 г. губят право на част от държавната си пенсия. Този момент обаче никой не го говори – казва се, че реформата макар и болезнена е за добро – ще се развива капиталовия пазар и още по-важното – мисли се как младите да не изпадат в положението на сегашните пенсионери, а да получават допълнителна пенсия от частен фонд (значи казват, че повече ще се получава). Защо ли обаче едно са говорили, а друго са написали в закона (родените след 1959 г. губят право на значителна част от държавната си пенсия)? А да, ами защото са държавни предатели и още се подвизават по медии натрапващо се, дават акъли и т.н.
– финансовите пирамиди – задължителни „частни пенсионни фондове“ започват функционирането си в България през 2001 г. (за работещите при тежки условия на труд), а за родените след 1959 г. изземването на данъци в частна полза започва през 2002 г. Няколко години за финансовите пирамиди не се шуми. Насилствените вноски в полза на „частни фирми“ за работниците при тежки условия труд са 7% от дохода за втора категория труд и 12% от дохода за първа категория труд. Насилствените вноски в универсален пенсионен фонд (където са насилени да участват всички родени след 1959 г.) са както следва:
– 2% – през 2002 и 2003 г.
– 3% – през 2004 и 2005 г.
– 4% – през 2006 г. и
– 5% – от 2007 г.
– на 1 ноември 2007 г. председателят на комисията за финансов надзор по онова време Апостол Апостолов в интервю за 24 часа споделя, че „Капиталовият ни пазар в момента е тенджера под налягане, която няма клапаните, които да изпуснат напрежението. Той е нещо ново, не толкова установено и хората са замъглени от алчността. Но заедно с нея трябва да имат и дяволче, което да им казва – може и да загуби. Него го няма и затова тенджерата в момента набира пара, която няма откъде да излезе. Трябва изкуствено или заедно с гилдията да направим тези отдушници, които да намалят напрежението, или тенджерата ще изгърми. Никой не може да каже кога ще се случи това. Затова ще променим критериите в наредбите, ще вменим задължения на посредниците документите да се следят…“.
Интересното е, че в края на 2007 г. задължителните „частни пенсионни фондове“ (където са насилени да плащат данъци всички родени след 1959 г. и работодателите на работещите при тежки условия на труд) имат инвестиции в акции в рекорден размер от около 30% от активите си (и това е след разпродажбите през последните 2 месеца на годината).
– и така, председателят на комисията за финансов надзор дава интервюто и фондовата борса започва да се срива, с това и инвестициите на бабите, които се хвалеха в трамваите какви добри инвестиции са направили. Обаче бабите сами са инвестирали, никой не ги е карал, но какво да кажем за родените след 1959 г., които са били принудени от държавата да участват в схемата и чиито бъдещи пенсии са поставени пред огромна заплаха (ако сме по-директни може да си го кажем – да бъдат окрадени). На българската фондова борса започва паника. За да се успокоят инвеститорите се появяват интервюта на влиятелни лица, които казват, че ако борсата падне с 20%, тогава големите институционални инвеститори (най-вече „частните пенсионни фондове“ и взаимни фондове) ще подпрат, и всичко ще се стабилизира. Много хубаво обещание и как да не вярваш, нали още през 1999 г. държавни предатели говореха, че чрез „частните пенсионни фондове“ ще се развива капиталовия пазар? Я да видим как нашите приятели държат на обещанията си
– през 2008 г. задължителните частни пенсионни фондове реализират номинални загуби до 30% от парите за пенсии, като управителите им се биеха в каквото имат там, че това е благодарение на изключителния им професионализъм. В тези тежки времена всички са загубили пари, но те професионално са удържали на напрежението и са изгубили най-малко. Браво на тях – загубили са само до 30% от чуждите пари, които са взети от данъкоплатеца насила.
– имахме едно обещание, че ако борсата падне с 20%, нашите приятели пазители на капиталовия пазар ще подпрат?
– датата е 24 февруари 2009 г., индексът Sofix пада под 260 пункта. Това от върха 1943 пункта, е 87% спад. Къде са нашите приятели? Защо не удържаха на думата си?
– годината е 2010 г. избухва скандалът с професионалните пенсионни фондове, които се оказва, че могат да плащат ранни пенсии на работещите при тежки условия на труд от порядъка на 30-40 лева месечно средно. За да се предпази от общественото недоволство парламента принуждава НОИ да плаща на тези работници средни пенсии многократно по-високи от тези, които „професионалните частни пенсионни фондове“ предлагат, като за компенсация, на НОИ трябва да бъдат преведени индивидуалните партиди, от които могат да се плащат 30-40 лева месечно, защото останалите пари някъде са се изпарили…
– през същата тази 2010 г. държавни предатели сезират конституционния съд, че НОИ ще национализира индивидуалните партиди на работниците, които били частна собственост. По принцип национализацията е нещо напълно законно, регламентирано в конституцията. Чл. 17, ал. 5 гласи следното: „Принудително отчуждаване на собственост за държавни и общински нужди може да става само въз основа на закон, при условие че тези нужди не могат да бъдат задоволени по друг начин и след предварително и равностойно обезщетение„. Прехвърлянето на партидите от „професионалните частни пенсионни фондове“ стана въз основата на закон, работещите при тежки условия на труд щяха да получават от „частния си фонд“ ранна пенсия от порядъка на 30-40 лева месечно. НОИ сега им плаща 300-400. Има ли равностойно обезщетение? Всъщност обезщетението е многократно по-голямо от това.
– през 2011 г. „конституционния съд“ вади становище, че да, имало било национализация на лични средства и това не трябвало да се повтаря – сега НОИ да плаща, а „професионалните частни пенсионни фондове“ да продължават да получават парите. Интересно кой ли би отказал държавата да му национализира 30-40 лева месечно, а да му дава 300-400? Е „конституционния съд“ не гледа така на нещата – някой си е позволил да посегне на „частните пенсионни фондове“ и това е основния проблем. Като се вземат парите от там, а отидат в НОИ, ще бъдат дадени след това на хората под формата на пенсии, от тях няма да могат да бъдат събирани такси и комисионни за управление, няма да могат да се раздават на фирмите на батко и братко и т.н. А не са ли задължителните „частни пенсионни фондове“ основната възможност да се краде законно от пенсионната система? Както през 90-те години е заложен планът? От всякъде да може да се краде.
– през 2012 г. от „частните пенсионни фондове“ признаха, че са притеснени за пенсиите на родените след 1959 г. и предлагат парите на тези данъкоплатци, които не доживеят пенсия или живеят малко след пенсия да се прехвърлят към общ резервен фонд, с който да се плащат пенсии на тези, които живеят повече от разчетите. И така през 2012 г. рухна и мита, че в „частните пенсионни фондове“ има лични сметки.
– за 2012 г. управителите на „частните пенсионни фондове“ твърдят, че били много професионално управлявали парите за пенсии и реализирали 7-8% годишна номинална доходност. Ехе, браво на тях. Само трябва да се съобщи начина, по който си я смятат тази доходност – първо не се съобщава, че има входна такса на парите в задължителните „частни пенсионни фондове“ от до 5%. Когато от насиления данъкоплатец му вземат 100 лева, 5 лева отиват входна такса на „частния му фонд“. За тези 95 лева насиления данъкоплатец си „купува“ виртуални дялове от „частния фонд“ на определена стойност (да предположим, че си е „купил“ 95 дяла по 1 лев на 1 януари 2012). „Частния пенсионен фонд“ обявява, че на 31 декември стойността на 1 дял е станала примерно 1,07 лева (нали 7% доходност за годината казват, че имало). И да видим какво се е случило с парите на данъкоплатеца при това положение – дал е 100 лева след държавна репресия, но си е купил дялове за 95 лева. Фонда му е направил номинална доходност 7% – това прави 95 лева * 1,07 = 101.65 лева. Значи данъкоплатеца дава насила 100 лева, „частния му фонд му казва, че за годината му е направил изключителна доходност от 7%, обаче се оказва, че парите са с 1,65% повече номинално. А и нещо съвсем маловажно, през 2012 г. инфлацията е само 4% и нещо. Значи как беше – „частните фондове“ се бият в каквото имат там, че страшна доходност били направили за 2012 г. – 7-8%, данъкоплатеца го усеща номинално като 1,65% повишението номинално, обаче се оказва, че това е преди инфлацията. И в действителност пак е на загуба. Споменахме ли, че тази доходност от 7-8% номинално е само за тези пари, които към първия работен ден на 2012 г. са били налични при „частните фондове“?
– в началото на 2013 г. зализани мазници са плъзнали по медиите да лансират отново идеята за „големите перспективи пред „пенсионните мултифондове“ в България“. На кратко – на все по-голяма част от населението му стана ясно, че задължителните „частни пенсионни фондове“ са измама. И от години се търси начин как да се окрадат парите и това да се замете. Едно от възможните решения е въвеждане на „пенсионни мултифондове„. Така следите кой и как е източвал ще се заличат, а „частните пенсионни фондове“ ще се превърнат в най-обикновени взаимни фондове, с тази много съществена разлика, че от взаимния фонд човек може да си изтегли веднага парите ако вижда, че го крадат, при „частните пенсионни фондове“ няма такава опция – преди пенсиониране няма пари, а при пенсиониране – каквото е останало от тях.
– в началото на месеца се появи в медиите клипче на поредната секта за пропаганда (може би предизборно да дразни населението, а като нищо и някоя от партиите кандидати за власт ще предложи радикална реформа на пенсионната система, „която много ще боли, но е за добро“), в което се намеква: че в България хората сами решават кога да се пенсионират, какви средства да отделят за старините си и как да разпределят спестяванията си. А това не било България, а Чили било…
Това са същите онези секти, които пропагандираха появата на финансовите пирамиди задължителни „частни пенсионни фондове“ по принцип. Защо ли в клипчето не кажат за кое Чили става въпрос? Дали за Чили 80-та, когато населението демократично с военна диктатура е принудено насила да се присъедини към „частните фондове“ или си говорим за Чили 2008, когато властта готви план за спасяването от пълна мизерия на пенсионерите, които живеят в 60-те % най-бедни семейства в страната, тъй като са жертва на системата на „частните пенсионни фондове“. Че на някои олигарси тази система много им харесва е ясно, те и финансират сектантите, които се представят за новите либерали. Доста нагло, да не кажем перверзно е някой, който се представя за либерал да предлага данъкоплатците да плащат принудително данъци на частни фирми (о, извиняваме се, не били данъци, а осигуровки били, разбира се задължителни осигуровки, но не данъци). Ама не, те не били либерали, а новите либерали. И ще се обидят ако ги наричат самозванци.
Същите тези самозванци от различни секти, но с едни и същи спонсори в началото на 2012 г. не спираха да бълват пропаганда за „Сребърния фонд“ и как държавата искала да го национализира като вече ще му разреши да си купува държавни облигации. Според сектантите купуването на държавни облигации е нещо много лошо и означава, че все едно няма да има „сребърен фонд“, защото държавата вече ще е похарчила парите за пенсии и ще има едно голо обещание някога да ги върне.
Кажете сега, коя отделна икономическа единица може да е толкова проста, че да си плаща затова, че има привилегията да отпусне заем на някоя държава? Освен ако е някакъв подкуп под такава форма, поведението на която и да е отделна икономическа единица граничи с нерационално поведение. Обаче ако е задължителен „частен пенсионен фонд“ може би това е нормата за нормалност, за добро управление, това трябва да правиш и ще получаваш награди? Да не гадаем толкова, но към края на 2012 г. по данни на „комисията за финансов надзор 37% от парите за пенсии в универсалните пенсионни фондове (които са принудителни задължителни за родените след 1959 г.) са „инвестирани“ в държавни облигации.
Питайте сектантите какво ще кажат за тези „инвестиции“ в държавни облигации. Да не се окаже, че при универсалните пенсионни фондове, където са насилени да участват с държавна репресия всички родени след 1959 г., 37% от парите вече ги няма и срещу тях стои голото обещание на държавата (а може би и някои от готините държави, на които си плащаш за привилегията да им отпускаш заеми, с чужди пари естествено) някога да ги върне. Голото обещание на държавата все пак не е чак толкова голо, но какво да кажем за тези над 22% от активите на УПФ-та, които са инвестирани в много готини облигации на частни фирми? Дали е възможно да са давали заеми на батко и на братко? Възможно ли е да се окаже, че 60% от парите за пенсии в УПФ-та всъщност вече ги няма и срещу тях стоят голите обещания на държавата и на батковци и братковци някога да ги върнат?
Шарлатаните – задължителни „частни пенсионни фондове“ към декември 2012 г.
Шарлатаните се похвалиха с много добри резултати за дейността си през 2012 г. Данъкоплатците не трябва изобщо да се съмняват, че за собствениците на тези фондове и организаторите на схемата, годината е била много добра – още една година, в която необезпокоявано прибираха насила парите на данъкоплатците за управление в своя полза. Е, ако ги питате, ще отрекат скромно скромно.
Да видим какви са резултатите от професионалното управление към декември 2012 г. – информацията в номинални числа е публикувана в сайта на „комисията за финансов надзор„.
Ще се използва обикновена екселска таблица известна като Fack Private Funds Facker 1.2 201212, в която данните са обобщене и предоставени във вид, в който могат да се правят сравнения и анализ. „Комисията за финансов надзор“ така да се каже прикрива по неясни причини какви са реалните резултати от дейността на задължителните „частни пенсионни фондове“. Ще направим уговорката, че онези 60% в държавни и корпоративни облигации не са вече необратимо източени и някога ще се възстановят в активи на тези така наречени „частни пенсионни фондове“.
Номиналните числа
1. номинален резултат от дейността на принудителните задължителни универсални пенсионни фондове (данък ДЗПО 5% за всички родени след 1959 г.) за 11 години съществуване съвкупно – 246 794 900.04 лева печалба
2. среднопретеглена номинална доходност на УПФ – печалба от 1,37%за 11 години съществуване общо
3. номинална доходност на УПФ в процент от наличните средства към края на 2012 г. – 5,5% номинална печалбаза 11 години съществуване общо
4. номинален резултат от дейността на принудителните задължителни професионални пенсионни фондове (за работещите при тежки условия на труд) за 12 години съществуване съвкупно – 13 027 490.00 лева загуба 5. среднопретеглена номинална доходност на ППФ – печалба от 1,28%за 12 години съществуване общо 6. номинална доходност на ППФ в процент от наличните средства към края на 2012 г. – 2,3% номинална загуба за 12 години съществуване общо
Това сигурно е повод за голяма гордост за блестящото управление от професионалистите? През такива кризи минаха, а толкова добри резултати да направят за само 11-12 години
Реалността каква е обаче
Всъщност това бяха най-хубавите 11-12 години от дейността на задължителните „частни пенсионни фондове“ – годините, в които само прибират с държавна репресия вноски, без да плащат пенсии на никой. Какво би станало ако трябваше да плащат и в същото време да се опитат да постигнат тези изключителни резултати по-горе? Ами нищо, малко преди да се наложи да плащат ще бъдат закрити, за да се избегнат масовите протести на населението като разбере каква е истината. А всъщност истината по-горе е преди инфлацията, реалните резултати са това:
1. за цялото си успешно (за организаторите на схемата) съществуване, универсалните пенсионни фондове (данък ДЗПО в полза на “частни фирми”) са нанесли реални преки загуби за населението в България от около 469 091 269лева, или 9,46% от събраните от данъкоплатците насила с държавна принуда средства. Среднопретеглената реална доходност на УПФ-та за 11 години съществуване е 13,13% загуба. Но това е официално декларираното, истината ще излезе наяве едва когато дейността на тези “частни пенсионни фондове” бъде прекратена.
2. за цялото си успешно (за организаторите на схемата) съществуване, “професионалните частни пенсионни фондове” (данък допълнителен професионален в полза на “частни фирми” със защитата на „конституционния съд“) са нанесли реални преки загуби за населението в България от около 222 692 792лева или 28,13% от заграбените от данъкоплатците с държавна принуда средства. Среднопретеглената реална доходност на ППФ-та за 12 години съществуване е 0,22% загуба. Отново – това е официално декларираното, истината ще излезе наяве едва когато дейността на тези “частни пенсионни фондове” бъде прекратена.
Общо реални преки загуби за населението в България – около 691 784 062 лева
Какви “допълнителни” пенсии ще плащат принудителните задължителни “частни пенсионни фондове”?
Работещи при тежки условия на труд – първа и втора категория – В “лична” “недосегаема” “индивидуална партида” след “професионално управление”, на средния работник тежка категория са му оцелели 2220,05 лева.
Професионалните “частни пенсионни фондове” трябваше да почнат да плащат от 2011 г. пенсии. Правителството имаше намерение да прекрати схемата, но го направи само частично, а някои народни избранници сезираха конституционния съд, защото държавата национализирала (загубите на „частните фондове“). “Конституционния съд” пък брани интересите им храбро и достойно (става дума за интересите на собствениците на “частните фирми”). В крайна сметка Парламента им даде отсрочка да почнат да плащат от 2015 г. (като дотогава НОИ ще се води много неефективен и ще отнася всички плювни).
Какво щеше да бъде ако днес сме 1 януари 2015 г., а професионалните частни пенсионни фондове трябваше да плащат:
1. Мъжете биха имали право на ранна пенсия за период от 10,5 години, а жените за 12,5 години, ако са работили 10 години първа категория труд. 2. Мъжете биха имали право на ранна пенсия за период от 5,5 години, а жените за 7,5 години, ако са работили 15 години втора категория труд.
За целите на пресмятането на средната месечна ранна пенсия, ще приемем, че броя работници първа и втора категория труд са равен брой, мъжете и жените са равен брой. В такъв случай средния работник тежка категория би трябвало да получава ранна пенсия 9 години или 108 месеца.
На средния работник тежка категория са му оцелели 2220,05 лева. Този резултат се получава като нетните активи на професионалните пенсионни фондове се разделят на броя насилени участници в измамната схема. Това означава, че би получавал средно 2220,05 лева / 108 месеца = 20,56 лева месечно ранна пенсия.
Представители на финансовите пирамиди може и да почнат да твърдят, че това е временно явление, заради кризата, обаче от графиката по-долу може да се види, че средно най-голямата ранна пенсия, на която са могли да се надяват работниците при тежки условия на труд е била около 23 лева месечно (в периода, когато за фондовата борса се говореше, че е тенджера под налягане). Няма временно явление, няма криза, схемата работи по този начин – данъкоплатеца плаща, собствениците на схемата реализират свръхпечалби, пенсионерите духат студена вода
По стойността на парите към декември 2012 г.
На следващата графика има проекция какви ранни пенсии средно ще могат да осигурят през 2015 г. финансовите пирамиди наречени “професионални пенсионни фондове”, които са предназначени за геноцида на работещите при първа и втора категория труд и очакващи да се пенсионират по-рано с пенсия от „частен професионален пенсионен фонд“. Графиката е базирана на постигнатите до момента резултати. От финансовите пирамиди може да възразят, че това бяха най-лошите им години досега, но напротив – това бяха най-добрите им години на само прибиране на пари. Както може да се види от проекцията на база дългогодишните им резултати досега, средните ранни пенсии през 2015 г. за първа и втора категория труд пълзят стръмно към 25 лева месечно, че и повече през 2015 г., освен ако схемата не бъде прекратена от едно отговорно правителство и стотици милиони хвърлени пари на вятъра не бъдат спестени на данъкоплатците
Голямата далавера на схемата – “универсалните пенсионни фондове” (където са насилени да участват с 5% от доходите си всеки месец родените след 1959 г.)
В “личните” “недосегаеми” “индивидуални партиди” в така наречените универсални пенсионни фондове (данък ДЗПО в полза на “частни фирми”) към декември 2012 г. на средния данъкоплатец са му оцелели след професионалното управление (или поне така са декларирали принудителните задължителни “частни пенсионни фондове”, дано да не са излъгали) 1385,17 лева (по данни от сайта на КФН).
Как да си сметнем каква пожизнена пенсия от данък ДЗПО фонд ще получава средния човек? Трябва да се ползва нещо като актюерските прогнози на НСИ (на статистиката трябва да се вярва) за очакваната продължителност на живота. След повишаването на пенсионната възраст е предвидено универсалните пенсионни фондове да почнат да плащат пенсии чак през 2023 г. на жените, и от 2025 г. на мъжете. Тогава мъжете ще могат да се пенсионират на 65, а жените на 63, ако имат и 40 години стаж, 37 съответно, иначе чак на 67.
Но да приемем, че средния човек стажа ще го има, или изискването за стаж като безобразен критерий ще е отпаднало. При това положение средният мъж на 65 годишна възраст се очаква да живее още 13,79 години. И тогава каква ще му е допълнителната пенсия от ДЗПО фонд? Нещо от рода на 1385,17 лева / 13,79 години / 12 месеца = 8,37 лева месечно? И това е постигнато за само 11 години капиталово натрупване.
А жените какво ще правят? През 2023 г. жената, която ще се пенсионира ще е на 63 години. Според НСИ й остават средно 18,56 години живот след това. При това положение, пенсията, която ще получава от ДЗПО ще е нещо от рода на 1385,17 / 18,56 години / 12 месеца = 6,22 лева месечно?
Преди обаче родените след 1959 г. да си помислят, че ще получават “допълнителна пенсия” от принудителен задължителен “частен пенсионен фонд”, трябва да им се съобщи и следното: Тъй като държавата противоконституционно е насилила всички родени след 1959 г. да се лишават от 5% от доходите си плащайки данъци в полза на “частни фирми”, (и което също е противоконституционно) пропорционално на парите, които държавата е прибрала за пенсии, но давала на “частни фирми” за управление, трябва да се направи редукция на държавната пенсия. Тоест ако принудителната вноска за ДЗПО е 5%, а за фонд “Пенсии” в НОИ е 12,8%, то държавната пенсия за родения след 1959 г. трябва да се намали с около 28%, а за компенсация данъкоплатеца роден след 1959 г. ще получи посочената по-горе “допълнителна пенсия” от универсален пенсионен фонд. А както е предвидено данък ДЗПО да стане 7% от 2017 г., то редукцията на държавната пенсия би била около 35% за насиления от държавата роден след 1959 г., да плаща данъци на “частни фирми”.
Значи да обобщим:
– мъж роден след 1959 г., може да очаква да получи редукция на държавната пенсия от порядъка на 20-30% и “допълнителна пенсия” от “частен пенсионен фонд”: 8,37 лева месечно
– жена родена след 1959 г. може да очаква да получи редукция на държавната пенсия от порядъка на 20-30% и “допълнителна пенсия” от “частен пенсионен фонд”: 6,22 лева месечно
Обаче не е много сигурно, тъй като, а са почнали принудителните задължителни “частни пенсионни фондове” да си продават активите, а се е оказало, че те са надценени или са напълно кухи (60% парите пък са облигации). Тогава забравете за 6-те или 8-те лева месечно. Само редукцията на държавната пенсия ще остане.
На графиката по-долу – стабилният ръст на пенсиите, които частните универсални пенсионни фондове са подготвили средно на мъже и жени месечно в лева. Както може да се види много добре, през 2012 г. вече е пречупена психологическата граница от 8 лева месечно средна пенсия. Изключителен успех постигнат за само 11 години капиталово натрупване (за собствениците на схемата).
По стойността на парите към декември 2012 г.
Тъй като от представителите на финансовите пирамиди много обичат да си играят с числата, да показват някакви доходности и цветущо бъдеще, в следващата графика има една проекция какви месечни пенсии от “частен пенсионен фонд” ще бъдат постигнати за насилените с държавна принуда данъкоплатци родени след 1959 г., ако финансовите пирамиди управляват парите толкова добре, колкото досега. Както се вижда на графиката, психологическата граница от 10 лева месечна пенсия от “частен пенсионен фонд” има шанс да бъде пречупена през 2016 г., а до 2025-та да достигне до крупни нива от порядъка на 17-18 лева месечно за мъжете и 12-13 лева месечно за жените.
Данъкоплатците трябва да имат предвид, че това бяха розовите времена на най-високата възможна доходност на едни финансови пирамиди от пенсионен тип – годините, когато само прибират парите. Наближи ли момента на плащането, тогава всички почват да разбират за каква измама става дума.
В лева по стойността на парите към декември 2012 г.
Как работи схемата със задължителните “частни пенсионни фондове” навсякъде по света:
1. данъкоплатците плащат
2. собствениците на схемата реализират свръхпечалби
3. пенсионерите духат студена вода
4. накрая данъкоплатците плащат втори път за същото
Всички посочени по-горе цифри и графика са генерирани с най-новата версия на безплатния Fack Private Funds Facker 1.2 201212. Който желае може да се убеди с очите си, също така да доразработва темата.
Всеки отговорен участник по една или друга причина в схемата на финансовите пирамиди в пенсионната система, би трябвало час по-скоро да си признае всичко, да отиде и да се помоли:
“Господин премиер, уважаеми народни представители, моля да закриете схемата незабавно, обещавам да оказвам пълно съдействие при прекратяването й, и да се минимизират щетите за данъкоплатците”. Иначе не е много ясно каква точно ще е развръзката и дали плановете да се източват напълно необезпокоявано милиарди в продължение на 2 десетилетия, ще се реализират както е по проекта Шарлатан-стайл
Докато държавата продължава да упражнява протекция върху измамната схема, това ще струва около 800 милиона лева (новопостъпилите принудително събрани вноски ДЗПО и допълнителен професионален, в полза на “частните фирми”) преки лишения за населението годишно. 800 милиона допълнително дефицит на държавния бюджет + лихви.
В болница в САЩ: Приватизирани лекари – търговци: Пострадали са ти 2 пръста май и нямаш здравна осигуровка?
Ако искаш този може да ти го оправим за 12 000 $, а този за само 60 000 $.
Ако искаш и двата имаме специална оферта – само 72 000 $.
Е, какво си избираш? Не че те притискаме, имаш колкото искаш време да мислиш, пръстите са си твои
Ако нямаш пари и това е избор. Не се притеснявай, и така ще си си много хубав.
––––––––––––––––––––––-
„Подадох молба да осигурявам здравно Джейсън. Висок е 182 см и тежи 60 кг.“
Отхвърлен – твърде слаб
––––––––––––––––––––––-
„Исках да се осигурявам здравно. Висока съм 155 см и тежа 80 кг.“
Отхвърлена – твърде дебела
––––––––––––––––––––––-
„Мислех, че здравноосигурителните дружества са за това да ни помагат. Ето защо пуснах запитване в интернет, дали има и други хора с подобни случаи и проблеми с осигурителя си.
В рамките на 24 часа получих 3700 отговора, а до края на седмицата 25000 души ми бяха изпратили ужасяващите си премеждия с частните здравноосигурителни компании“
––––––––––––––––––––––-
„Работя в информационен център, където хората звънят и питат за размера на осигурителни вноски. Имаме някои условия, на които да отговарят кандидатите, валидни за цялата система, като да не са болни от диабет, сърдечни заболявания, някои видове рак. Ако имате тези заболявания, почти сигурно е, че няма да получите здравна осигуровка.“
– Дълъг ли е списъкът с тези заболявания?
– Много дълъг. Мога да опаша цялата къща с него…
АКО ИМАТЕ ТЕЗИ ЗАБОЛЯВАНИЯ, НЕ МОЖЕТЕ ДА СЕ ОСИГУРЯВАТЕ ЗДРАВНО:
СПИН, алкохолизъм, анемия, болест на Алцхаймер, атеросклероза, инсулт, поставен байпас, рак, хроничен хепатит, чернодробна цироза, диабет тип 1 и 2, аутизъм, вродени сърдечни пороци…
––––––––––––––––––––––-
Лора Бърнем катастрофирала със 70 км/ч и изпаднала в безсъзнание. Парамедиците я извадили от колата и я закарали с линейка до болницата.
– Получих фактура от частния си здравен фонд, в която се упоменаваше, че линейката няма да бъде поета, защото не е предварително одобрена от тях.
Не ми е много ясно как щеше да стане това предварително одобрение след като съм била в безсъзнание в колата си, преди да пристигне линейката.
––––––––––––––––––––––-
Самата същност на длъжността „Директор по медицинските въпроси“ е да има човек, който да спестява на компанията маса пари.
Доктор Линда Пино разглеждала молбите в частния здравен фонд „Хумана“. Напуснала работа, защо не харесвала начина, по който се вършат нещата. „Запознаваш се с конкретната молба или случай и започваш да търсиш начини да спестиш пари на фирмата. Това е твоето задължение. Преглеждаш съдържанието на молбата, намираш изключение и с усмивка на уста си казваш: „Това е чудесно, ще получат формален отказ“. Не ми трябва да се ровя допълнително. Просто им отказвам служебно. Лекарят, с най-голям процент откази даже получаваше бонус.“ – Сериозно?
– При тях системата беше такава. Всяко плащане се определя като „медицинска загуба“. Такъв е терминът, който използват. Ако не изплатиш пари на някого и откажеш да поемеш някакви разходи или вземеш решение, с което спестяваш пари на фирмата, това си е чиста печалба.
––––––––––––––––––––––-
Ако не могат да отхвърлят молбата ти да отрекат нуждата от лекарски грижи и накрая са принудени да платят някоя операция, ти пращат Лий – техният копой. Неговата работа е да върне парите на компанията, с всички възможни средства. От него се иска, да намери пропуски в молбата ти или някакви предишни заболявания, които не си знаел, че имаш. Ще се отнасяме с него като с убиец.
– Имам цял отдел за тази работа, който проверява здравословните ти проблеми за пет години назад, търсейки сламка, за която да се захванат и да те уличат, че нещо си скрил и не си обявил. В такъв случай могат да ти прекратят осигуровките или да ти увеличат размера на вноските, до ниво, при което не можеш да си ги плащаш. Ако не открият, че си прикрил нещо в молбата си, пак могат да те отхвърлят заради предишни заболявания. Независимо от това, че не си бил длъжен да потърсиш медицинска помощ. В някои щати е законно да имаш т. нар. „осъзнати предишни заболявания“. Има се предвид, че ако преди осигуровката ти да влезе в сила, си имал симптоми, които са предполагали здравомислещ човек да потърси медицинска помощ, то при проявяване на същите симптоми те не се покриват от осигуровката.
Сложна работа, нали? Такава е обаче реалността. Би трябвало да бъдат справедливи и безпристрастни, но това са техните пари! Всичко се прави целенасочено, не е грешка, не е недоглеждане, не се промъкваш през някоя вратичка, някоя я е поставил там и те прекарва през нея. А причината е да се увеличат печалбите.
Като се замисля, може и да съм убил някой. Навредил ли съм на хората? Разбира се, че да. Не съм работил за осигурителни дружества отдавна, но не смятам, че така съм изкупил вината си затова, че съм бил въвлечен в тези истории. Доволен съм, че вече не се занимавам с това.
––––––––––––––––––––––
В един служител от здравната индустрия съвестта проговорила. Доктор Линда Пино, бивш служител на „Хумана“, разглеждащ молби за плащания.
Казвам се Линда Пино. Тук съм, за да направя публични признания.
През пролетта на 1997 г. в качеството си на лекар, отказах необходима операция на мъж, която щеше да спаси живота му, следователно аз съм причината за неговата смърт. Никой не ми потърси сметка за това, защото всъщност, спестих половин милион долара на компанията си. С това си действие дори затвърдих репутацията си на добър директор по медицинските въпроси и си осигурих кариерата. От служител със заплата няколко стотин долара седмично, като преглеждащ молби, започнах да получавам шестцифрени суми на ръководна позиция.
Основното ми задължение беше едно – в качеството си на медицински експерт, да донеса финансови изгоди на организацията за която работя. Неведнъж ми бе повторено, че аз всъщност не отказвам медицинска помощ, а само отказвам плащане. Знам как частната здравноосигурителна система осакатява и убива хора. Хилядите молби, на които написах смъртната присъда – „отхвърлен“, не ми дават мира. Благодаря.
––––––––––––––––––––––
Американската мечта – къщата, колата, жената… и здравеопазване. Първите 3 може на кредит, а за здравеопазване мечтите са безплатни
Разработка
Как се стигна дотам, лекари и здравноосигурителни дружества да бъдат отговорни за смъртта на пациенти? Кой въведе тази система? Откъде започна всичко? Как бе създадена тази система?
Научихме, благодарение на магнитната лента.
17 февруари, 1971 г.
Джон Ерлихман (съветник на президента на САЩ): Сведохме проблема на вицепрезидента до следното нещо – да включим ли здравноосигурителните компании като “Кайзер Перманенте”?
Ричард Никсън (Президент на САЩ): Чакай да те питам нещо… Знаеш, че не горя от желание да въвеждам проклетите здравни програми.
Ерлихман: Това е работа на частния бизнес.
Никсън: И на мен така ми се струва.
Ерлихман: Едгар Кайзер иска да печели от дружеството си. А може да го направи, защото вече приказвахме с него по този въпрос. И аз се запознах по-подробно с нещата. Целта е да се занижат медицинските грижи, защото колкото по-малко са грижите, толкова по-големи ще са печалбите. Никсън: Добре.
Ерлихман: А те ще отиват на сигурно място.
Никсън: Много хубаво.
На следващия ден 18 февруари, 1971 г.
“Днес предлагам нова национална здравна стратегия. Целта на тази програма е проста: Искам САЩ да има най-добрата здравна система в света и искам всеки американец да получи нужните грижи, когато са му необходими.”
Планът разработен съвместно от Никсън и Едгар Кайзер проработил. В следващите години за пациентите се полагат все по-малко грижи. Опашките в обществените болници растат, а качеството на услугите намалява. Претъпканите и неугледни болници представляват опасност.
Докато здравноосигурителните компании забогатяват, системата се срива. 37 млн. американци са беззащитни срещу смъртоносните болести.
Бедните са най-уязвими, защото им се отказва спешна помощ, докато не стане твърде късно.
Това продължава с години, докато не се появява този мъж, който доведе със себе си една млада дама. Дръзка, умна, сексапилна
“Днес обявявам сформирането на президентски екип за реформа в здравната сфера, под председателството на Първата дама – Хилъри Родъм Клинтън.”
Тя постави пред себе си като основен приоритет да направи достъпни медицинските грижи за всички.
“Всеобща здравна система сега! Няма да зависи от това къде работиш, работиш ли изобщо и дали имаш предишни заболявания. Здравните грижи никога няма да ни бъдат отнети.”
Тя подлуди Вашингтон.
„Наистина ли искате държавата да се грижи за здравето ви? Няма да имате свободата да си избирате лекаря.“
„Опитват се да ни пробутат един огромен бюрократичен, социалистически план. Социалистическо здравеопазване.“
ЧЕРВЕН КОШМАР – СОЦИАЛНО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ
Нищо не вселява по-голям страх в сърцата ни от това? А основните противници на тази система винаги са били добрите лекари от Американския лекарски съюз.
Едуард Анис – президент на лекарския съюз: „Това ще удари държавен шамар на болницата ви, те ще прецизират услугите, ще определят стандарти, ще назначават комисии, ще искат да им се отчитате. Държавата ще третира всички на равни начала, досещате ли се? Всичко това ще доведе до нова система, при която за всички ще се полагат медицински грижи.“
Да, медицински грижи за всеки (какъв ужас само), но от лекарският съюз бяха против. На всичкото отгоре, провеждаха вечеринки по цялата страна и каниха съседите си да чуят една плоча, на един известен актьор, за злините на държавното здравеопазване.
„Казвам се Роналд Рейгън. Един от традиционните методи за налагане на социализъм и държавно регулиране е чрез здравната система. Лекарите започват да губят своята свобода. Лъжите следват една след друга. Лекар решава, че иска да практикува някъде. Правителство обаче му казва, че не може да го направи, защото в града има достатъчно лекари и трябва да отиде другаде. Всички сме наясно, какви може да са последиците от такъв прецедент – държавата да определя къде и как ще работим. После ще последват и други федерални програми и ще отнемат свободите ни, с които сме свикнали в тази страна. Докато един ден не се събудим и не открием, че сме станали социалисти.“
Времената може и да са други, но тактиката за всяване на страх не е. Корпорациите от здравния сектор похарчиха стотици милиони долари в опити да провалят програмата на Хилъри и успяха.
За следващите седем години от престоя си в Белия дом, на нея не й бе позволено да повдига този въпрос повече. За американците все още няма обществено здравеопазване. САЩ се смъкна на 37-мо място в света по здравни грижи, малко пред Словения, Куба и Бруней. В това няма нищо чудно, защото Конгресът имаше по-важни дела.
„Г-н председател, днес от тази трибуна, искам да отправя благопожеланията си, към фирма „Джъст Борн“, които отбелязват 50-та годишнина на най-известния си продукт, любим и на дъщеря ми – бонбонките „Маршмалоу Пийпс“.“
Така корпорациите от здравния сектор навлязоха необезпокоявани в XXI век, докарвайки си безобразни печалби. Превръщаха изпълнителните си директори в милиардери и избягваха законите, както си поискат. Но най-голямото им постижение беше купуването на американския Конгрес.
Цялата здравна система беше предадена в ръцете на здравноосигурителните дружества. Постигнаха пълен контрол. Е, споделяха го с някои хора. И фармацевтичните компании обичат да купуват конгресмени. Защо дават тези пари? За прокарването на закон, който да помага на възрастните да си купуват по-лесно лекарства.
Бели Тоузин: „Нека изясним едно нещо. Републиканците обичат майките, бащите, дядовците и бабите си, като всички останали в Конгреса. И ние ще се погрижим за тях.“
Всъщност този закон подари над 800 милиарда долара пари от данъци на фармацевтичните компании и частните здравни фондове. Оставиха фармацевтичните компании сами да определят цените и позволиха на частните фондове да се превърнат в посредници.
За всички имаше по нещо. Човекът основен лобист, който определиха да свърши тази работа, беше конгресменът Били Тоузин. Той беше точният човек, защото разполагаше с тайно оръжие.
Били Тоузин: „Никой тук не обича майка си повече от мен.“
„Предизвиквам ви, сър. Никой тук, не обича майка си повече или по-малко от останалите.“
„Обичам тази жена.“
„Как може и да си помислите, че обичате родителите си, повече отколкото ние обичаме нашите?“
Всички те обичат родителите си, просто не обичат нашите родители, толкова колкото техните. И така…
„За мен е чест да парафирам историческия Закон за подобряване и модернизиране на лекарствената политика от 2003 г.“
Това, което се спести беше, че възрастните ще плащат повече за лекарства, отколкото са плащали досега. И когато всичко приключи, 14-те замесени сенатори напуснаха работа и заеха длъжности в здравната система. Били Тоузин също напусна Конгреса, за да стане изпълнителен директор на „Фарма“ – фармацевтично лоби, с годишна заплата 2 милиона долара.
Денят във Вашингтон беше празничен.
САЩ има най-висок процент на детска смъртност в Западния свят. Бебе, родено в Салвадор има по-голям шанс да оцелее, отколкото ако е родено в Детройт.
Като тръгне на училище става още по-добре. Класове с 40 ученика. Училища без лаборатории. Нищо чудно, че повечето младежи не могат да посочат Англия на картата.
Няма страшно – следва колежа. Докато завърши става толкова напечено, затъва до шия в дългове преди да започне първата си работа.
Превръщате се в идеалните работници – хора, нуждаещи се от работа. Кой работодател не би наел някой, имащ да връща хиляди долари? Той няма да създава проблеми. Освен че изплащаш колежанския заем, ти трябва работа със здравна осигуровка. И ако заплатата ти не е достатъчна, не се притеснявай! Винаги можеш да започнеш втора работа, и трета, и четвърта. Ако имаш проблеми със съня, винаги може да помолиш лекаря да ти предпише още лекарства за сън
Схемата с частните здравни фондове, като част от един по-голям план беше налагана под натиск и в други държави по света.
През 2008 г. благодарение на нагли лобисти се повиши вноската за здравно осигуряване в България от 6% на 8%, като разликата от 2% беше планирано да се даде на задължителни „частни здравни фондове“. За щастие на българите планът не успя, като бившата власт, а сегашна опозиция орева всички медии, че тези 2% допълнително за здраве, бяха изхарчени за здравеопазване. Да, за държавно здравеопазване, а не бяха дадени за източване от задължителни „частни здравни фондове“, какъвто беше планът. Представете си онези, които са плащали подкупи на корумпирани „политици“, как са реагирали, при положение, че са останали без кльопачка, за която са предплатили.
След изборите през март 2012 г. за изненада на всички, и за ужас на собствениците на „частни здравни фондове“ и „частни пенсионни фондове“ с пълно мнозинство в парламента ще управлява правителство с премиер Робърт Фицо.
Вноската във финансовите пирамиди – задължителни „частни пенсионни фондове“ беше намалена от 9% на 4% от заплатата на работниците (бившата власт изпадна в ужас и продължи със заплахите как населението застарявало и как само частни пенсионни фондове могат да се справят с проблема – е да, геноцида решава много бързо всички проблеми с възрастното поколение).
От началото на 2014 г. в Словакия ще се прекрати и схемата с частните здравни фондове: „Правителството, което оглавявам, отхвърля идеята частните здравноосигурителни фондове да реализират свръхпечалби за сметка на обществените средства и да използват тези печалби, за да обезпечават луксозното си съществуване. Смятаме, че ще бъде по-ефективно да имаме единен държавен здравен фонд, вместо парите да отиват в джобовете на собствениците на частните фондове“ – Робърт Фицо, премиер на Словакия
Разбира се Словашката асоциация на частните здравни фондове е получила душевна травма поради обявяването й за излишна и събира подписка срещу промените.
Какво е общото между Виктор Орбан (премиерът на Унгария) и Робърт Фицо (премиерът на Словакия)?
Виктор Орбан е председател на ФИДЕС или така наречените „десни“ в Унгария. Робърт Фицо пък е представител на „левите“ в Словакия. Значи напълно противоположни политически убеждения би трябвало да имат, но са в консенсус по отношение прекратяване дейността на финансовите пирамиди от вида задължителни „частни пенсионни фондове“, а Фицо има намерение да реши и проблемът на Словакия с „частните здравни фондове“, който в Унгария нямат.
И двамата бяха атакувани от медиите (лоша работа е да забранят финансовите пирамиди), обявени са за комунисти и фашисти, врагове на частната собственост. И докато за Орбан да се нарече комунист може да доведе до пристъпи от смях, то за Фицо, е да, представител на левицата в Словакия. И сега какво ще правим? Паника, паника, несигурност сред „чуждестранните инвеститори“. Тия комунисти в Словакия ще разбият толкова хубавата частна здравна система и искат да унижат лекарят да бъде държавен служител? (тази пропаганда, която вилнее в САЩ се използва навсякъде, мотивите разбира се са едни и същи)
А колко е лошо да си лекар – държавен служител? Колко е лошо да имаш държавна система за здравеопазване?
Великобритания
Кога възникна идеята, че всички британци трябват да имат правото на здравни грижи?
Тони Бен (бивш депутат): Всичко започва с демократичните промени и даването на право на глас на народа. Преди това, цялата власт бе в ръцете на богатото съсловие. Ако имаш пари, имаш достъп до здравни грижи, образование, грижиш се за старините си… A демокрацията даде на бедняка правото на глас. Това измести властта от портфейла към бюлетината. Хората си казали: „През 30-те години безработицата беше огромна. По време на войната безработицата изчезна. Щом постигаме пълна заетост, убивайки немци, защо да не постигнем същото, чрез строене на болници и училища, наемане на бавачки и учители? Щом се намират пари за убиване на хора, ще се намерят и да им се помогне.“ Тази промяна на възгледите помогна много за развитието.
– Кога е станало това?
Тони Бен: През 1948 г. „Новата здравна система започва да функционира на 5-ти юли. Каква е нейната същност? Цялата необходима медицинска, стоматологична и следродилна помощ ще бъде осигурена. Всички – бедни, богати, мъже, жени, деца, ще имат достъп до нея. Нищо няма да се заплаща, освен някои специализирани грижи. Всички ще са осигурени, но разбира се, това не е благотворителна организация. Финансирането на системата ще идват от данъците и вие няма да се тревожите, когато се разболеете.“
Тези думи описват цялата същност на здравната система във Великобритания.
Г-жа Маргарет Тачър веднъж каза: „Здравето на нацията може да се чувства на сигурно в наши ръце.“ Не се спори по въпроса, както и за правото на глас на жените. Никой не може да си позволи да твърди, че жените не трябва да гласуват, защото никой тук няма да се съгласи. Никой няма да допусне влошаване или унищожаване на държавната здравна система. Ако Тачър или Блеър бяха казали, че държавното здравеопазване отпада… Щеше да настане революция.
А как ли живеят бедните лекари държавни служители във Великобритания? Пропагандата гласи, че като държавни служители би трябвало да са унижавани, да работят за без пари и т. н.
Майкъл Мур: Вие сте семеен лекар, така ли? Лекар във Великобритания: Водим се общопрактикуващи лекари.
– Значи нещо като семейна практика?
– Общо сме девет лекари, под шапката на Здравната каса.
– Държавата ли ви плаща?
– Да.
– Значи сте държавен служител?
– Абсолютно.
– При вас идва пациент. Трябва ли преди да го прегледате, да звъннете в Здравната каса?
– Не, в моята работа аз не боравя с пари.
– Можете ли да откажете лечение на болен?
– Не.
– Чували ли сте за някой, постъпил в болница и изписан поради невъзможност да си плати?
– Никога. И не бих работил в такава система ако се налага да го правя.
– Щом сте държавен служител, значи ползвате градския транспорт?
– Не, имам си кола и с нея идвам на работа.
– Фолксваген костенурка?
– В някой по-бедняшки квартал ли живееш или…
– Живея в страхотен квартал, нарича се Гринуич. Прекрасна триетажна къща.
– С колко семейства делите къщата?
– Имаме четири спални за съпругата ми и сина ми. Живеем само тримата тук.
– Колко струва тази къща?
– Около 550 000 паунда.
– Държавата плаща на лекар към здравната каса и той живее в къща за един милион долара?
– Да, приятелите ни смятат, че живеем много добре.
– Колко добре?
– Годишният ми доход е 85 000 паунда, включващ осигуровките… Имам колеги тук, които получават над 100 000 паунда годишно.
– 100 000 паунда са към 200 000 долара?
– Да.
– Парите, които получаваме зависят от работата ни. Колкото повече се грижим за пациентите си, толкова повече получаваме.
– В какъв смисъл?
– Въведоха нова система, според която, ако повечето ти пациенти са с нормално кръвно налягане, накарал си ги да спрат цигарите или ходят на психо-прегледи, ако не се чувстват добре, ако имат нисък холестерол, ти се плаща повече.
– Значи ако през годината накараш някой пациент да спре цигарите, ще ти платят повече?
– Абсолютно.
– Значи лекарите в САЩ няма защо да се страхуват от въвеждането на държавно здравно осигуряване?
– Не, мисля, че ако искат да имат къща за 2-3 милиона долара, хубави коли, нови телевизори, ще им е нужна практика, където да печелят тези пари. Лондон е скъп град, но смятам, че преживяваме доста добре.
– Значи си живеете добре с къщата за милион долара, аудито и телевизора с плосък екран?
– Да, справяме се.
Тони Бен: Мисля, че демокрацията е най-голямата революция на света. Далеч по-велика от социалистическите или каквито и да било други идеи. Ако имаш власт, използвай я в услуга на обществото. Вашето правителство говори за правото на избор, постоянно повтаря, че всеки трябва да има такова право. Правото на избор зависи от свободата на избор. Ако си потънал в дългове, нямаш право на избор.
– А за системата добре ли е, средностатистическият работяга да е затънал в дългове?
– Да, ако имаш дългове се отчайваш, а отчаяните хора не гласуват. Правителствата винаги казват, че всички трябва да гласуват. Аз обаче смятам, че ако бедните в САЩ и Великобритания гласуват за хората защитаващи техните интереси, ще настане истинска революция. А те не искат това да се случи, а искат хората да бъдат песимисти и без капчица надежда. Има два начина да се контролират хората: първо, да ги държиш под страх и второ, да ги деморализираш. Образован, здрав и уверен народ се управлява по-трудно. А някои хора просто разсъждават по този начин: Не искат хората да са образовани, здрави и уверени, защото няма да могат да се контролират.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
А какво плащате за предстоя си в болницата?
– Не се плаща. Просто те изписват.
– Поема го държавата?
– Да.
– Дори и да си осигурен, все някъде трябва да се плаща. Къде се намира касата ви?
– Нямаме такава.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Колко платихте за раждането?
– Моля?
– Трябва да платите преди да си тръгнете, нали?
– Всичко се поема от Националния здравен институт. Все пак това не е Америка.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Този човек си е счупил глезена… Колко ще му струва?
– Моля?
– Посещението в спешния кабинет. Ще получи огромна сметка накрая, нали?
– Всичко е безплатно.
– Питам ви за болнични разходи, а вие ми се смеете.
– Смея се, защото досега не са ми задавали такъв въпрос тук в спешното.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Аха, ето я и касата
– Значи тук идват хората да си платят сметките, когато ги изписват?
– Болницата е държавна, тук никой не плаща за нищо.
– Защо тогава пише „каса“, щом тук не се плаща?
– На ограничените откъм финанси хора, им се осребряват пътните до болницата и обратно до дома.
В болниците във Великобритания вместо да даваш пари на гишето, на теб ти дават пари.
Дали ще те изпишат не зависи от това, дали си си платил сметката, а от това дали здравословно си добре и има къде да отидеш.
Пфу, ама че комунисти са тези британци
Доклад на Американската здравна асоциация, за здравето на хората на възраст 55-64 г. твърди, че американците са по-здрави от британците. Обаче за всяка болест установяваме, че има повече болни американци, отколкото британци. Рак, сърдечни заболявания, хипертония, удари, белодробни заболявания – процентът на заболели в Щатите е винаги по-висок. Дори най-бедните англичани, отчитайки фактора околна среда, които са най-болни от цялата страна, живеят по-дълго от най-богатите американци. Сигурно е чиста случайност?
Франция
Смята се, че Франция има една от най-добрите здравни системи в света, ако не и най-добрата. Но как е възможно? Франция има държавна система за здравеопазване? Нали само тези с частните здравни фондове бяха най-ефективни и успешни? Пак ли за комунизъм ще си говорим?
Какво се случва ако се разболееш и постъпиш в болница във Франция?
Получаваш необходимите грижи. Това не зависи от вноските ти, а от необходимите грижи. Основен принцип е солидарността. Хората с по-големи заплати, плащат за онези с по-ниските. Плащаш според доходите си и получаваш според нуждите си.
Ужас, пак комунисти? Какъв ужас само
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––-
Как се чувстват американците във Франция?
„Преди пет години ми откриха диабет тип 1. Малко се страхувах да го кажа в болницата.“
– Във френска болница ли?
– Да.
– Има си регистратура за хроничните заболявания. Страхувах се да не ми вземат повече пари. Вместо това постъпих в болница, денонощно се грижеха за мен и приложиха доста превантивни мерки.
– Значи те попитаха дали боледуваш от нещо, не за да те изиграят, а за да ти помогнат?
– Да.
––––––––––––-
Лежах една година в болницата и докато бях там, постоянно ме успокояваха и ми казваха да си почивам.
– Колко общо са разрешените болнични през годината – 3-4 дни?
– Неограничен брой.
– Така ли! Неограничен?
– Как може да се определят, колко ще са болничните? Щом си болен, значи си болен.
––––––––––––-
Само здравеопазването ли им е „комунистическо“ на французите?
В детската градина: Колко плащате за две деца на ден?
– Около един долар на час (това за българските стандарти би означавало около 7-8 стотинки на дете за час, или около 60 стотинки на ден).
– Доволна ли сте от грижите за тях?
– Да, много съм доволна. Те са професионалисти и са добре обучени. Не могат напълно да ме заместят, но почти успяват. Имам им пълно доверие.
На децата ми тук са осигурени необходимите грижи и определено образование. Не се тревожиш дали ще влязат в колеж.
– В какъв смисъл?
– Безплатен е.
– Шегувате ли се?
– Колежът е безплатен.
– Няма начин!
Една от причините за благополучието тук е това, че държавата се страхува от хората. Страхува се от демонстрации. Страхува се от реакцията на хората. Докато в Щатите хората се страхуват от държавата. Страхуват се да излязат на улицата. Страх ги е да протестират. Точно това правят хората във Франция ако не са доволни от нещо.
Значи ли, че американците във Франция са щастливи с „комунистическото“ си здравеопазване и образование, условия на труд и т.н.? Не може да е истина. Сигурно ги смазват от данъци!?
В дома на средно френско семейство:
– Здравейте!
– Много хубаво жилище.
– Какъв е семейният ви доход за един месец?
– Семейният ни доход е около 8000 долара.
– Живеете доста прилично с тези пари. Колко плащате на месец за ипотеката на жилището?
– 1575 долара месечно.
– Колко коли имате?
– Две.
– Дължите ли пари за медицински услуги?
– Не. Държавата поема всички разходи.
– Изплащате ли заеми, имате ли дългове?
– Не, само ипотеката на апартамента.
– За какво основно харчите парите си?
– Риба, зеленчуци, плодовете, кисело мляко…
– Друго какво?
– За почивка. Нещо много важно.
– Щастливи ли сте?
– Не си ли личи?
Защо тогава американските медии ни карат да мразим французите? Да не се страхуват, че може да ги заобичаме? Или по-скоро техния начин на живот?
Канада
Много американци знаят, че никога няма да доживеят обществено здравеопазване и затова някои от тях, търсят помощ от другаде.
Ейдриън Кембъл е самотна майка, която на 22-годишна възраст се разболяла от рак.
– Развих рак на шийката на матката, а частния здравен фонд ми отказа лечението. Казаха ми, че няма да ми платят, защото съм на 22 години и не би трябвало да се разболявам от рак. Казаха ми, че съм твърде млада.
Затънала в дългове, но излекувана на Ейдриън й писнало от американската здравна система. Затова когато се нуждае от здравни услуги жителката на Мичиган пресича границата с Канада.
– В клиниката дадох адреса на Кайл, а когато попитаха какви са взаимоотношенията ни, казах, че живеем на семейна начала. Не обичам да лъжа и не харесвам лъжците, но в случая послъгах малко… За да спестя пари.
Кайл (канадски гражданин): Отида ли в болницата няма нужда да нося пари. Всичко ни се осигурява безплатно. Тази грижа ти отпада и не се бориш с някой да получиш здравна услуга. Избягват се стресовите ситуации.
Да, това, което прави Ейдриан е незаконно. Но американците се принуждават да ходят в чужбина, когато имат нужда от здравеопазване.
Кайл: Много е жалко, че й се налага… Ако сключим брак, всичките й проблеми отпадат. Автоматически и тя ще бъде здравно осигурена. Такива бракове се сключват именно за това.
В Канада всеки има достъп до здравни грижи, защо и в САЩ не е така?
––––––––––––
Лари Годфри претърпява инцидент докато играел голф във Флорида.
– Чух звука и почувствах болката от скъсаното сухожилие. Костта, за която е захванат бицепса… Бицепсът се скъсва като ластик и се качва чак на гърдите.
Като всеки добър играч, Лари първо завършил кръга, преди да потърси медицинска помощ. И тогава му се стъжнило.
– Не бях особено притеснен, защото си бях направил здравна застраховка, но когато ми казаха, че лечението възлиза на около 24 000 долара, аз…
– 24 000?
– Да, американски долара.
– Значи ако беше останал на лечение, щеше да платиш 24 000 долара?
– Да, 24 000 щатски долара.
– Вместо това си се върнал в Канада и тук са покрили всичките ти разходи?
– Абсолютно всички.
– Всичко е било безплатно.
– Напълно. Нито долар.
– Чудя се, защо се надявате на съгражданите си, които нямат вашия проблем, чрез техните данъци, да плащат за вашето здраве?
– Защото и ние ще направим същото за тях. Винаги е било така и се надявам, че така ще бъде и за в бъдеще.
– Добре де, защо да не плащаш само за собствените си проблеми, вместо да поемаш и чуждите на свой гръб?
– Ами има много хора, които не са в състояние да го направят и някой трябва да се погрижи за тях.
– Членувате ли в социалистическата партия или в партията на зелените?
– Не, всъщност съм член на консерваторите. Нещо лошо ли има в това?
– Малко е объркващо.
– Не би трябвало, защото… смятам, че що се отнася до здравеопазване, няма значение в коя канадска партия членуваш. Ако изобщо членуваш…
– Защо според вас, американците нямаме вяра на тази система?
– Предполагам, че… не споделяте нашите възгледи за универсалността на здравната система. И канадците смятаха така, докато не се появи човек на име Томи Дъглас и не промени общественото мнение.
– Сам човек?
– Да. Справи се сам…
– Може ли да дойде и в САЩ?
– За жалост той почина, в последно време го считат за най-важната личност в канадската история.
– В цялата ви история?
– Да.
– По-важна от първият ви министър-председател?
– По-важна от Уейн Грецки.
– А от Селин Дион?
– Тя е велика певица, но той е по-велик от нея.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
„Острието проби ръкавицата и ми отряза всичките пръсти на ръката. Осъзнах, че незабавно трябва да потърся помощ.“
– Очевидно, за зашиването на отрязани пръсти или крайници, понякога е нужна и 24-часова операция, особено ако са всичките пет пръста. В конкретния случай оперираха четирима хирурзи, наред с всички асистенти и двамата анестезиолози, необходими за такава мащабна операция. Когато има такива случай никой в Канада не се притеснява за това, дали може да си позволи операцията. Нуждае се от помощ и я получава, а ние се концентрираме върху най-добрия начин, по който можем да му помогнем.
– Срещнах се с един американец, който си отрязал върховете на два от пръстите си на циркуляр. Когато отишъл в болницата му казали, че единият пръст ще му струва към 60 000 долара, а другият 12 000 долара. Трябвало да реши, кой пръст може да си позволи.
– Не можем да откажем зашиване на пръст, защото самата система не ни дава това право. Щастлив съм, че работя в система, която ми позволява свободата да се грижа за хора, на които не им се налага да взимат подобни решения.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
В болница в Канада
Колко време чакахте за преглед?
– 20 минути.
– 45 минути.
– Веднага ми обърнаха внимание.
– Нужно ли е нечие разрешение, за да дойдете в тази болница?
– Не. Ходим там, където ние решим.
– Нужно ли е предварително одобрение от здравноосигурителното дружество?
– Не, какво говорите.
– Плащате ли нещо?
– Не, нищо.
– Каква част е за ваша сметка?
– Никаква. При нас няма такива неща.
„Знаем, че в Америка се плаща за здравните грижи, но тази концепция не ни е ясна, защото при нас тя не съществува. Имаме Паркинсонова болест, удари, инфаркти. И сме големи късметлии. Е, има поводи за оплакване. Хората се оплакват за какво ли не. Но като цяло, системата е страхотна. За всеки един от нас се полагат необходимите грижи.“
Оказва се, че канадците живеят средно 3 години по-дълго от американците. Сигурно е случайно?
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Куба
Казват, че едно общество се познава по грижата му за най-бедните. Вярно ли е обратното? Може ли да се прецени едно общество, по отношението му към най-заслужилите? Към героите? Пожарникарите, полицаите и спасителните групи след атентатите от 11 септември 2001 г.?
5 години след атентатите
„Имах проблеми с горните и долните дихателни пътища. Трябва да ми се трансплантира бял дроб, тъй като съм болен от белодробна фиброза. Повече от 5 години спах на стол, завит с одеяла, защото ако легнех не можех да дишам.“
Стотици от спасителните работници след 11-ти септември, които не се водеха на работа там, помагаха при разчистването. Много от тях развили тежки респираторни заболявания. Тогава от правителството заявиха: „Те не се водят на щат при нас, затова не можем да поемем отговорност за тях.“
Джон Греъм от Парамус, Ню Джърси бил доброволец към Бърза помощ. Бил в Долен Манхатън, когато чул разбиващите се самолети и се втурнал да помага. През следващите няколко месеца е част от спасителен екип, но имал проблеми с получаването на помощи, когато се разболял.
„Просто ме отхвърлят по най-различни причини. Това чакане е ужасно. Имам чувството, че ме чакат да умра. Не съм си и помислял, че подобно нещо е възможно, че САЩ може да ми го причини.“
Уилям Махер е доброволец към пожарната в Ню Джърси. Изкарал два месеца на руините, изваждал тела и части от тела, и това дълбоко го покъртило.
„Сънувах много кошмари или както искате го наречете, а това наруши съня ми. Без да знам, постоянно съм скърцал със зъби насън. Предните ми горни зъби са непоправимо увредени, заради постоянното скърцане през последните три години. Кандидатствах за помощи към фонда за 11-ти септември и три пъти ме отхвърляха. Сега ще кандидатствам за четвърти път, ако успея да събера всички необходими документи.“
След атентатите от 11 септември бе учреден фонд в размер от 50 милиона долара в помощ на спасителите. Но правителството, по подобие на частните здравни фондове направи много трудно получаването на помощи.
Джордж Патаки (губернатор на Ню Йорк): „Трябва да имаш минимум време изкарано на руините, трябва да можеш да го докажеш, нужна е клетвена декларация, във връзка с работата ти там и дори при наличие на тези документи, одобряването не става автоматично. Съществува презумпцията, че при проявяването на някоя болест тя може да бъде отхвърлена при предоставяне на предишни епикризи. Мисля, че това е честен начин да защитим героите си.“
Реджи Сервантес била доброволец към Бърза помощ на 11-ти септември.
„Понякога нищо не помага – нито вода, нито лекарства, нито нищо. Само ми… изгаря гърлото, раздразва го и постоянно кашлям. Понякога дишам трудно, понеже не мога да си поема въздух.“
Дните на Реджи при руините минали в изнасяне на тела и оказване на помощ на пострадали.
„Въздухоносните ми пътища изгоряха още първата седмица, а до преди това имах проблеми с дишането. Но искахме да разберем дали няма останали живи, искахме да се уверим, че няма и други изчезнали. Исках да помогна. Обучавана съм за това. Ако някой се нуждае от помощ, аз му помагам.“
На Реджи й било трудно да помогне сама на себе си. Твърде болна била да ходи на работа и нямала доходи. Била принудена да напусне и използвала спестяванията си, за да се премести с децата си извън града.
„Не мога да разбера начина, по който трябва да получа помощ. Опитваме се да го направим по законния ред. Но ни игнорират.“
Не всички след 11-ти септември биват игнорирани от американското правителство. Днес, в затвора в Гуантанамо (Куба) се намират едни от най-опасните вражески бойци. Затворниците са изключително опасни и измежду тях е човек, замесен в отвличането на самолетите, хора от личната охрана на Осама бин Ладен, както и други, директно въвлечени в атаките от 11-ти септември. Сред хората, задържани в Гуантанамо има такива, които обучават терористи и бомбаджии… Техните ръце са изцапани с американска кръв. Би трябвало да се третират като военнопленници. Обаче се оказва, че в затвора в Гуантанамо нещата не са толкова зле.
„Задържаните, които представляват заплаха за националната сигурност имат достъп до първокласно медицинско оборудване. Получават денонощни грижи, включително и хирургични намеси, и всичко това на място, в затворническия лагер. В затвора има стоматологична клиника, отделение за физиотерапия и цифрови рентгенови апарати. Има операционна. Пада се по едно медицинско лице на четири затворника. Затворниците се преглеждат 3 пъти седмично и получават съответните грижи ако им е нужна медицинска помощ. Изследват се за рак, колоноскопията в затвора е рутинно изследване. Изследват се за диабет, хипертония, ниво на холестерола. Периодично се следи теглото и храненето им, за да са под постоянен контрол се следят лабораторните им резултати и общия им здравен статус.“
И какво излиза? Затворниците в Гуантанамо получават много по-добро здравеопазване, отколкото се полага на повечето американци. Значи все пак на американска територия има място, където може да се получат безплатни медицински грижи.
Куба – една комунистическа страна, където 4-ма герои след атентатите от 11 септември ще опитат да потърсят здравна помощ, тъй като не могат да разчитат на американската система за здравеопазване.
– Трябва ни лекар. Тук имате ли доктори?
– Лекар може да намерите в пряката. Там има болница. Във всяка пресечка има аптека
В Куба не живееше ли дяволът? Това не е ли адът на земята? Най-зловещата нация? Или поне това се повтаря на американците вече 45 години.
Джон Кенеди: „Имат множество ракетни установки, способни да нанесат ядрени удари по западното полукълбо.“
Джордж Буш – младши: „Няма да отстъпя докато Фидел Кастро не направи гражданите на Куба свободни. Бъдете сигурни.“
Едно е сигурно обаче – кубинците имат безплатно здравеопазване. Известни са по целия свят, не само с една от най-добрите здравни системи, но и като страната, осигуряваща лекари и медицинско оборудване и в помощ на страните от Третия свят.
В САЩ разходите за здравеопазване са 6000 долара на човек годишно. В Куба разходът е само 251 долара. И въпреки това детската смъртност в Куба е по-ниска от тази в САЩ. Средната продължителност на живота е по-висока. Тяхното верую са превантивните мерки и изглежда навсякъде има лекари. Грехът им е, че здравната им система не носи печалби.
Някой иска ли да си купи нещо от аптеката?
– Здравейте, вие ли сте аптекарката? Имате ли това? В Щатите струва 120 долара. Тук колко струва?
– 3,20.
– Колко прави това в долари?
– Към… пет цента.
– Пет цента?
– Да.
– Много ви благодаря
120 долара са много пари, ако получаваш 1000 долара пенсия за инвалидност, а ти се налага да си ги купуваш два пъти в месеца. В Куба струват пет цента, което е най-обидното
–––––––––––––––––––––––––––––-
Четирима от героите от 11 септември, които не могат да разчитат на американското здравеопазване, потърсиха помощ в Болница в Хавана, за да проверят дали могат да им помогнат там. Не им поискаха пари, нито здравни книжки. Попитаха ги единствено за имената им и като всички останали щяха да получат първокласна медицинска помощ, нищо че са американци – граждани на „вражеския лагер“.
На Реджи Сервантес й откриха множество бронхиални и белодробни усложнения. Кубинските лекари й назначиха лечение, което да проведе, когато се завърне у дома. То включва и онези пет-центови инхалатори, които обаче струват 120 долара в САЩ.
На Уилям Махер бяха извършени манипулации на врата и гърба му. И след три години непрестанно скърцане със зъби, в следствие на посттравматичния стрес, той си замина от Куба с комплект нови зъби безплатно, за които зъболекарят му в САЩ му беше поискал 15 000 долара.
Джон Греъм от две години нямаше здравни осигуровки и в САЩ са му поискали за последната част от изследванията между 5 и 7 хиляди долара. В Куба след провеждане на множество изследвания на сърцето, белите дробове, кръвта и стомаха, за които не плаща нищо, най-накрая разбира от какво е болен. Предписан му бе строг курс на лечение и множество процедури, а той се почувства така, както не се бе чувствал от години.
Кубинските лекари успяха да отърват Дона от пет от деветте хапчета, които пиеше. Поставяйки й точна диагноза, й предписаха план за лечение, който да й помогне да заживее нормален живот.
Колкото повече произвежда дадена страна, толкова по-богата е и толкова по-добре трябва да се грижи за хората си. Куба е малък карибски остров, с малък потенциал. Но където се прави много за здравето на хората. Как така Куба може, а САЩ не може?
Кода
Ако се дават парите за здравеопазване, за опазване здравето на хората, какво ще стане със свръхпечалбите на собствениците на няколкото „частни здравни фонда“ и фармацевтични компании?
Ето това е големият избор. Частната здравна система означава геноцид за гражданите и свръхпечалби за собствениците на здравни фондове и някои фармацевтични компании.
Държавната здравна система означава здравеопазване за хората, никаква печалба за собствениците на „частни здравни фондове“ и нормална печалба за фармацевтичните компании.
Дали е по-важно здравето на стотици милиони граждани или свръхпечалбите на малцина патологични психопати?
Кой може да твърди, че да имаш здраво население е неефективно, а ако имаш геноцид за населението и свръхпечалби за „частните здравни фондове“ това е ефективност?
Тъй като ако от „частните здравни фондове“ представители го казват, населението няма да се върже. Трябва авторитети да го говорят.
И как да стане? Да си купуваш „политици“ не е голям проблем, даже в някои държави е законно. Обаче това авторитети ли са? Населението до толкова е приучено да ги мрази, че на „политик“ да вържеш е почти невъзможно. Други авторитети трябват. Независими специалисти. Независими от правителството.
Няма проблеми – за собствениците на финансовите пирамиди от типа задължителен „частен пенсионен фонд“, или задължителен „частен здравен фонд“, или частен ВУЗ и т.н., но чиито капитали не са придобити от изброените по принцип законни дейности, не е никакъв проблем да си създадат неправителствени организации, които да претендират, че са независими от правителството (факт, независими от правителството, зависими единствено от спонсорите си).
И тези неправителствени организации, наричани примерно „мозъчни тръстове“ ще се използват за зомбиране на населението с религията на спонсорите, която работи изцяло в тяхна полза.
Ако купен „политик“ се изтъпанчи по медиите, че пенсионната, здравната или образователната система трябва да се приватизира, ще го убият с камъни, пък купения „политик“ е нужен да приема купения закон. Не може да се жертва толкова лесно.
По-добре да го говорят през ден представители на примерно „мозъчните тръстове“ (тях и да ги жертваш няма да е голяма загуба), които отново се финансират с цел да проповядват съответната религията и нищо друго. „Мозъчните тръстове“ нямат собствено мнение, могат да повтарят само това, което им е казано да говорят. Те са независими от правителството и получават финансиране единствено и само, за да проповядват съответната религия на спонсорите си:
– Закон първи на патологичните психопати, спускан на населението чрез техните „мозъчни тръстове“: „Населението застарява, няма да има кой да плаща пенсиите на днешните млади ако не се направят реформи. Да, ще боли малко (за има няма половин век), но единствената правилна реформа е приватизация на пенсионната система. От къде ще дойдат парите за подобна реформа? Като се приватизира държавна собственост, толкова е очевидно“
– Закон втори на патологичните психопати, спускан на населението чрез техните „мозъчни тръстове“: „Държавното здравеопазване не е ефективно, трябва да има задължителни частни здравни фондове, за да има конкуренция и повече ефективност. Държавното здравеопазване ще ни превърне в комунисти. Анатема“
– Закон трети на патологичните психопати, спускан на населението чрез техните „мозъчни тръстове“: „Очевидно е, че държавното образование запада и не отговаря на търсенето на бизнеса (да знае всичко, да работи за без пари и в пълно покорство). Частното образование може да е малко по-скъпо, но си струва – това е, което бизнесът търси. Няма нищо лошо ако за образованието си населението (тоест робите) вземат кредит, който да изплащат след това (голяма част от живота си). Така ще бъдат по-отговорни.“
– Закон четвърти на патологичните психопати, спускан на населението чрез техните „мозъчни тръстове“: „Големите корпорации са и големи работодатели и трябва да получават данъчни преференции“
(тоест да не плащат никакви данъци в крайна сметка). Ако държавата се опита да облага едрия капитал, ще се уволняват работещи, защото едрия капитал не е свикнал да плаща данъци, които да му намаляват иначе скромните свръхпечалби.
Обаче има и още, появяващите се през ден представители на „мозъчните тръстове“, които са компетентни по всичко, стават все по-дразнещи. Може би наравно с купените „политици“, ако не и повече. А са нужни авторитети, които да проповядват съответната религия. Затова под прицел е образователната система. Много е важно да й се наложи контрол. Когато заведението е частно, няма никакъв проблем. Ако преподавателят реши да се занимава с наука, която не е удобна, тръгва си веднага. Само одобрената наука (не от правителството, а от онези, които финансират съответното заведение) може да се спуска до младите. Ако заведението е държавно, тази репресия върху преподавателите е далеч по-трудна. Това е и една от причините да се твърди, че държавното образование не е ефективно като частното.
С купените „учени“ се прави опит да се легитимира в науката сектантската религия наричана понякога неолиберализъм.
(Да не се бърка с идеята на класическите либерали, където основната идея е свободата на отделния човек, законността и обществения прогрес. Немалко хора с либерални ценности са подлъгани от натрапеното им течение „неолиберализъм“. Който има в ценностната си система свободата на отделния човек, законността и обществения прогрес е либерал и би трябвало да е категорично против „неолиберализма“).
„Новите либерали“ се борят за пълна свобода на капиталистическите монополи и абсолютна забрана за развитие на държавна собственост.
Имайки предвид, че в думичката либерал се има предвид свобода на отделния човек, а при наличие на частен монопол, който по никакъв начин да не бъде ограничаван от държавата (държавата е голямото зло според тази религия), то такова нещо като „неолиберализъм“ не може да има. В тази идеология, религия или каквото е няма нищо либерално. Като извадим думичката „либерал“ от неолиберал, се получава „нео – нищо“. Въздух под налягане. Секта, която при нормални обстоятелства никога не би получило признание. А на малък брой изключително комплексирани индивиди признанието им е нужно по чисто икономически причини (някакъв авторитет е нужен да пробутва иначе абсурдните им идеи, които работят изцяло в ущърб на обществото). Така учените трябва да се купят, да бъдат държани под контрол (който плаща, той поръчва „науката“) и какво е наука, да се казва от представителите на малката група изключително комплексирани индивиди. За всичко останало, което не отразява стриктно идеалите на сектата (приватизация, ненавист към солидарността, към хората, ненавист към държавата, насмешка към всеки който се опита да помага на по-слабите и т.н.): „това не е наука, ти не си учен, хо, хо, хо“.
И все пак, населението трябва да знае, че тези лица са малко на брой, плащат недостатъчно на „мозъчните тръстове“ (за които е належаща нуждата да си направят синдикат за защита на интересите им), на купените „учени“, а „политиците“ винаги могат да получат и по-добри оферти. Така, че не е изключено да почне да им се стачкува. Освен това имат непрекъснато тежки кошмари:
„Хората?!? Мразя хората, мразя хората, мразя, мразя… Държавата?!?
Мразя държавата, мразя държавата, мразя държавата…
5$ данъци на 5 милиона печалба?!?! Аз да не съм Чичо Скрудж. Никога няма да платя, никога, никога“
Ако попаднете някога на подобни индивиди, които директно или чрез посредници се опитват да ви купят, искайте им повече пари, повече, повече, повече
…твърдят, че можеш да получиш нещо за нищо.
Те все едно казват „Нека да предположим, че прасетата могат да летят“.
И ти тогава казваш: „Знаете, че не е добре да се предполага, че прасетата могат да летят“.
А те отговарят: „Нещо не ти е наред на теб. Не разбираш ли огромните предимства на летящите прасета?“ Пол Кругман
В България липсва информация за проблемите на пенсионните системи по света. Почти никой не прави качествени разработки, а дори и да прави гласът му никой не чува. Населението постоянно се заплашва с пенсионни реформи, с влошаване на демографските условия до степен човек да загуби интерес какво му се предлага, кой му го предлага, какви резултати ще се постигнат. Кой печели и кой плаща?
Единствените пускани до медийни изяви почти всеки ден и дразнещо натрапващи се, са може би едни квази-специалисти по пенсионно дело, професионални лобисти от мозъчни и/или безмозъчни тръстове получаващи финансиране неясно по какъв начин и с какви цели. Хората не искат да ги гледат, затова още при появата им сменят канала, но ужас – те са на всеки канал, на всеки километър, и могат да се срещнат по всяко време.
По какво се познават? За каквото и да ги питате, те без съмнение ще отклонят разговора в посока приватизация (дума заменяна за по-добро звучене с „избор“) на пенсионната система, здравната система, образованието. Съответния журналист или каквото там е сложено да ги пита, задължително ще им зададе съвсем случайно въпроса има ли някъде успешна реализация на подобна приватизация. И те разбира се ще отговорят – „как да няма, ето вижте Чили“ – там с трици маймуни ловят, правиш 10% вноска от дохода 40 години, получаваш 70% от дохода пожизнена пенсия. От къде ще дойде разликата?
„Парите ще се управляват от професионалисти, голяма доходност ще направят – ето вижте Чили“. Разбира се приватизация на пенсионната система не е достатъчно, нужно е и здравната система да се приватизира по същия модел, защото е много успешна схемата, даже не – тази схема няма друга алтернатива. Образованието трябва да се приватизира също, задължително, да.
Тъй като на българския данъкоплатец само това му пускат по телевизия, вестници и други медии, настоящото е превод от няколко статии в независими медии в САЩ и други страни, от периода когато администрацията на малкия Буш е имала намерение да приватизира пенсионната система на американците, както и след това.
Съдържание
1. Частните пенсии в Чили, четвърт век по-късно – Мануел Риеско
2. Фашисткия чилийски модел за приватизация на пенсиите – LaRouche PAC Memoradum
3. Провалите с приватизацията в Чили
4. Приватизация насила
5. Буш предлага счупената пенсионна система на Чили като успешен модел за американците
6. Оруел и социално осигуряване – Пол Кругман
7. Словакия vs Cato Institute
1. Частните пенсии в Чили, четвърт век по-късно
Декември 2004 г.: приватизацията на пенсионната система в Чили по време на диктаторския режим на Пиночет е разказвана по света като успешна история, и президента Буш я даде като чудесен пример как трябва да се реформира социалното осигуряване в САЩ. Нейните шампиони продължават да повтарят аргументите си, датиращи от самата й поява. Някои от тези аргументи са строго идеологически: това е по-добра система, защото зависи от собствеността, свободния избор и персоналната отговорност. Има връзка между направените вноски и обезщетенията, между усилията и наградата. Други аргументи се базират на финансови и актюерски сметки, които доказват, че при 4% годишна възвращаемост ако човек заделя 10% от заплатата си през целия си живот, ще може да получава пенсия в размер от 70% от дохода си.
Разходите за преходния период поради факта, че вноските преминават към новата система докато държавата продължава да изплаща пенсии на настоящите пенсионери трябва да се финансират от приватизация, издаване на дългосрочни държавни облигации, повишаване на икономически растеж заради оптимизации на частните пенсионни фондове, които ще се управляват от професионалисти, а разликата от данъците върху доходите.
В последно време към аргументите се прибавя специално за САЩ и това, че подобна система ще даде право на работника на неговите спестявания, дори и да емигрира, а след това да се върне в страната на старини. Чилийската частна пенсионна система не е правила подобни бляскави обещания преди четвърт век.
Към днешна дата в Чили е постигнат консенсус сред експертите, че частната пенсионна система ще осигурява пенсии единствено за много малка част от населението с най-високи доходи. Дори и за тях обаче това, което ще получават изглежда крайно незадоволително, основно заради огромните такси на частните пенсионни дружества. Тези 6 компании са станали най-печелившата индустрия в Чили, имунизирани срещу рецесия и със средна печалба от 50% на година през 1997 г.
В същото време огромната част от работещите в Чили няма да могат да получават дори минималната пенсия и няма право на подкрепа от държавата (това се промени с реформата на пенсионната система от 2008 г., като през 2012 г. пенсионерите в 60% най-бедни семейства могат да получават минимална пенсия за сметка на държавата).
Последните проучвания на регулатора на частните пенсионни фондове – Superintendencia de Administradoras de Fondos de Pensiones (AFP), заключават, че повече от половината от участниците в приватизираната система никога няма да могат да спестят достатъчно в своята лична сметка в частен фонд, за да могат да си осигурят дори минимална пенсия (която към момента е 100 долара на месец).
Две изследвания на администратора на държавната пенсионна система – Instituto de Normalización Previsional заключават, че онези, които няма да могат да получават дори минимална пенсия от частен пенсионен фонд са 2/3 от всички участници.
Във всички изследвания се постига съгласие, че държавната гаранция за „минимална пенсия“ е абсолютно неефективна, защото много малко участници в нужда могат да отговорят на изискването за поне 20 години, в които са правени вноски към частната система (тогавашното изискване за получаване на минимална пенсия от държавата). От друга страна повечето участници не кандидатстват за предлаганата помощ от държавата, която е в размер от около 50 щатски долара на месец, тъй като за получаването й трябва да се отговори на множество условия и тя е предназначена за екстремно бедни.
Всичко това оставя по-голямата част от работещите в Чили без право на пенсия (с изключение на събраните средства в индивидуалната им сметка в частен пенсионен фонд).
Тези резултати са потвърдени от Световната банка – институцията, която в последните десетилетия обявяваше чилийската пенсионна реформа за шампион по света. В една от последните си издания наречено: „Keeping the Promise„, Световната банка признава, че частните пенсионни системи не са способни да осигурят никаква сигурност за огромна част от бъдещите пенсионери и предлага държавата да осигурява право на минимална пенсия, която не е обект на каквито и да е условия.
В случая с Чили, описаната по-горе ситуация не е проекция за бъдещето, а е жестоката реалност за най-голямата част от участниците в системата, които са навършили пенсионна възраст. Те имат изключително малко средства в индивидуалните си сметки в частен пенсионен фонд, нямат право на държавно гарантирана минимална пенсия, тъй като не са правили вноски поне 20 години, и в същото време не отговарят на условието за екстремно бедни, заради което биха могли да получават подпомагане от приблизително 50 долара месечно.
В техния случай обаче те са обект на така популярния термин днес в Чили термин „pension damage“. Засегнатите са поколението, което се присъединява към приватизираната пенсионна система през 1981 г.
Най-голямата част от работещите в Чили всъщност са принудени да се присъединят към новата система, включително онези, които са работили и преди 1981 г., на които не е бил даден никакъв шанс да избират. Онези, които са работили на договор по това време получават еднократен шанс да останат към държавната пенсионна система, но на практика те са били принудени от работодателите си да преминат към приватизираната система, включително и чрез масирана пропаганда от диктаторския режим, като се обещават по-добри заплати днес и по-големи пенсии утре, за онези, които преминат към новата система. Преходните разпоредби за онези, които преминат към новата система уговарят, че държавата ще прибави към техните сметки сума наречена „recognition bond“ с еквивалент на направените от тях вноски към старата система. Стойността на тези „recognition bond“ обаче е изчислена върху средните доходи получени през 1978, 1979 и 1980, които са години, в които заплатите са с изключително ниска покупателна способност – последици от държавния преврат през 1973 г. Освен това вноските към системата през 80-те години са също нищожни тъй като заплатите продължават да са с ниска покупателна способност, а безработицата достига 30% по време на няколкото икономически кризи в Чили през 1982 г. и следващите 5 години. В допълнение за държавните служители вноските към техните лични сметки са допълнително намалени през 80-те години, тъй като се изчисляват върху само част от техните заплати.
Пенсиите орязани на половина
В резултат ако двама колеги достигнат пенсионна възраст по едно и също време в Чили днес, и двамата са получавали едни и същи заплати, осигурявали са се същия брой години, този, който е преминал към частната пенсионна система през 1981 г. ще получава два пъти по-малка пенсия от своя колега, който е продължил да се осигурява в държавната. Тази огромна разлика е документирана за хиляди отделни случаи от Association of Employees with Previsional Damage и техните искания са чути от парламента, където група членове на конгреса принадлежащи към всички политически партии представят проблема на правителството, което стартира преговори с работниците, които са претърпяли щетите.
Приватизацията на пенсионната система в Чили е нож с две остриета – от една страна всички работници разполагат с индивидуална сметка, която може да се преглежда непрекъснато, получават отлична статистика за жестоката реалност. Числата показват, че съвременната работна сила в Чили се състои главно от огромни маси хора, които постоянно сменят своята краткосрочна заетост. Половината се задържат за по-малко от 4 месеца, а в най-честия случай за не повече от 1 година.
Докато не получават заплата, чилийците оцеляват със собствени сили. По настоящем около 10% от работната сила е без работа, като може да се смята, че тази цифра обявена от правителството е значително занижена спрямо реалността. В резултат 70% от работещите правят вноски за пенсия по-малко от 6 месеца в годината, а повече от половината от работещите правят вноски по-малко от 4 месеца в годината. Тези цифри са още по-лоши за жените и най-бедните.
От друга страна, в своя ентусиазъм да получат вноски, рекламиращите системата не се интересуват особено какви ще са разходите на държавата. Бордовете на дружествата, които управляват частните пенсионни фондове са пълни с бивши министри на правителството на диктатора Пиночет. Докато държавната пенсионна система генерира годишен излишък, фискалните последици от появата на частните пенсионни фондове са огромен дефицит, който се плаща от държавния бюджет. Публичните разходи за пенсии са в размер от 6% от брутния вътрешен продукт на страната след 1981 г.
Чили харчи повече държавни средства да покрива дефицита на системата, отколкото за образование и здравеопазване взети заедно.
Настоящия дефицит е причинен от факта, че по-голямата част от вноските се пренасочват към частните пенсионни фондове, докато настоящите пенсии продължават да се плащат от държавата. Близо 60% от публичните разходи за социално осигуряване са предназначени да плащат разходите за останалите към старата система и „recognition bonds“ трансферирани към частните фондове. 20% са предназначени за плащането на пенсиите на военните, които избягват преминаването към новата система, която налагат принудително на останалата част от населението. Останалите 20% отиват за покриване на разходите за екстремно бедните пенсионери…
… Със сигурност в бъдеще, както и днес, повечето чилийци ще продължават да получават по-голямата част от своите пенсии реално от държавната пенсионна система
2. Фашисткия чилийски модел за приватизация на пенсиите
LaRouche PAC публикува на 7 февруари 2005 г. следващите данни, които циркулират сред конгреса и навсякъде.
Президента Джордж Буш – младши припозна Чили за негов модел за приватизация на системата за социално осигуряване. Докато в Чили последния ноември той го нарече „чудесен пример“, през април 2001 г. посети страната и каза: „някои членове на конгреса трябва да си вземат уроци от Чили, особено когато става дума как да работи нашата пенсионна система“.
Архитектът на приватизацията на чилийската пенсионна система през 1981 г. е завършилия университета в Харвард – Хосе Пинера, който е министър на труда и социалната сигурност между 1978 и 1980 г. в кабинета на диктаторът Пиночет, управлявал с военна хунта страната между 1973 и 1990 г. Пинера днес е съпредседател на Cato Institute.
Джордж Шулц – сивия кардинал на администрацията на Буш-Чейни посещава Пинера през 1981 г. в качеството си на съветник на администрацията на президента Роналд Рейгън. Шулц моли Пинера да му даде схемата за приватизацията на чилийската пенсионна система, която идея се опитва да продаде на Рейгън. И докато Рейгън не „купува“ идеята, Буш – младши клъвва на въдицата.
Какво е чилийския модел?
1. До 1981 г. Чили има държавна пенсионна система по подобие на тази в САЩ. През 1981 г. на работниците, които вече са били в системата получават „избора“ да преминат към нова, приватизирана система. Всички започващи своята трудова кариера за първи път са задължени да се присъединят към приватизираната система, с изключение на военните, които защитават себе си и остават в държавната пенсионна система. В приватизираната система работещите са длъжни да дават 10% от своите заплати в частни инвестиционни сметки, които се управляват от финансови институции наречени администратори на пенсионни фондове (AFP’s).
2. Чилийската приватизация и свързаните с нея икономически мерки са наложени от фашистка полицейска държава. Между 1973 г. и 1979 г. голяма част от обединенията защитаващи работещите са разпуснати а колективните договаряния рязко се намаляват. През 1979 г. според „Plan Laboral“ на министъра на труда Хосе Пинера се отменя минималната работна заплата, отменят се всички колективни споразумения, забранява се правото на стачка, забраняват се синдикатите, намаляват се профсъюзните работници до по-малко от 10% от работната сила и се разрешава на работодателите да уволняват без причина. Несъгласните с промените са изпратени в затвора, подлагани са на мъчения, или изчезват безследно.
3. Движещата сила на приватизацията на чилийската пенсионна система са стоящите зад предстоящия срив на цялата финансова система под тежестта на гигантски спекулативен балон. Държавен фалит, който е факт в края на 1982 г.Международните кредитори на Чили са били в състояние да източват банковата система на страната, крепяща се в огромната си част на мултимилиардните доходи получени от приватизацията на пенсионната система. Шулц и близките му финансови хит-мени сега карат Буш да пристъпи към приватизация по същата причина, само че този път мащабите на предстоящия държавен фалит са коренно различни.
4. 24 години след приватизацията, чилийската система днес е такъв провал да се стигне до съгласие на политически сили в страната, че тази система трябва да бъде изхвърлена и да се избере алтернатива. Няколко факта обобщават кризата:
5. Половината от работната сила в Чили (6,1 милиона човека) дори не са обхванати от пенсионната система – те са безработни, или са в сивата икономика, или са сезонни работници. От останалите, само 1,2 милиона или едва 20% от работната сила могат да разчитат на пенсия от частен пенсионен фонд по-голяма от минималната пенсия в размер от около 110 долара месечно, която осигурява държавата.
6. Правителството субсидира онези, които получават по-малка от минималната пенсия и изразходва за това почти толкова, колкото за образование и здравеопазване взети заедно. И разходите на правителството за тези плащания се повишават без да се вижда светлина в тунела.
7. Между 25% и 33% от вноските на работниците за пенсия от частен пенсионен фонд са източени под формата на административни такси на дружествата, които управляват фондовете.
8. За периода 1997 – 2004 г. годишната печалба на управляващите частни пенсионни фондове са от порядъка на 50%. Дори и през 2002 г. – година на икономическа рецесия в Чили, средната доходност на дружествата, които управляват частните пенсионни фондове е 50,1%, като едно от най-големите от тях постига 210% възвръщаемост!
9. Когато стартира приватизацията на пенсионната система през 1981 г. дружествата, които управляват частните фондове са 18. Сега са останали само 6, от които 5 са контролирани от чужбина. 95% от активите на частните фондове са под контрола на чужди банки. Това са BBVA (Испания) – 32%, Citibank (САЩ) – 23%, Sun Life (Канада) – 16%, Aetna (САЩ) – 13% и Banco Santander (Испания) – 11%.
10. За периода 1982 – 2004 г. годишната възвръщаемост на индивидуалните сметки в частните фондове е едва 5,1%. Ако двама колеги се пенсионират в Чили днес, и двамата са получавали една и съща заплата, осигурявали са се за един и същи период, но единия е участвал в приватизираната система, а другия в държавната пенсионна система, то участника в приватизираната система би получавал по-малко от половината пенсия от своя колега, който е останал в държавната система.
Чилийският модел е провал. Означава фашистка икономика и фашистка политика. Никога не трябва да бъде реализиран в САЩ.
Привържениците на идеята за приватизация на социалното осигуряване често поглеждат към Чили като система за подражание. Ако се погледне обаче от близо представянето на чилийската приватизирана система ще се забележат изключително високи такси за управление, ниска степен на участие на населението, неочаквано тежка зависимост от неадекватна система за защита от крайна бедност и всичко това гарнирано с екстремно високи разходи за правителството. Това води до крайно разочароващи резултати оставящи мнозинството чилийски работещи без надежден план за пенсиониране. Това ли е моделът, който САЩ иска да приеме?
Повече информация за провалът на чилийската приватизирана пенсионна система прочетете последните статии на Greg Anrig, Jr. – вицепрезидент на програмите в The Century Foundation: „Няма начин Хосе!“ и „Загубени в превода“ от Richard C. Leone – президент на The Century Foundation, относно големите разочарования предизвикани от промените в пенсионните системи във Великобритания и Чили.
Чилийската приватизирана пенсионна система: как се предполагаше да работи
През 1981 г. военната диктатура в Чили търси начин да намали държавните разходи и разходите за труд чрез приватизация на най-старата социално-осигурителна система в Америка. Чилийската пенсионна система във всички случаи се нуждаеше от реформи. Дефицитът на системата нарастна до 25% от брутния вътрешен продукт като 93% от пенсионерите получаваха едва минималната пенсия в страната. В наши дни някои смятат, че пенсионната система в САЩ също се нуждае от реформа. Те настояват Америка да последва примера от Чили като позволи на работниците да пренасочат своите осигурителни вноски към лични пенсионни сметки в частни фондове. Поглед от близо върху чилийската пенсионна система през последните 25 години обаче сигнализира за повишено внимание.
Диктаторския режим на генерал Аугусто Пиночет създава система от частни фондове наречена Administradores de Fondos de Pensiones, или AFPs, която да управлява и администрира индивидуалните пенсионни сметки на работниците, пенсиите за инвалидност, както и наследствените пенсии. Новата система била задължителна за всички работници постъпвали на пазара на труда за първи път след 1981 г. Работниците, които са били вече на пазара на труда имали опцията да се присъединят към новата система или да останат към държавната пенсионна система.
– Всеки работник, който се присъедини към приватизираната система на частните фондове си избира фонд, който да получава 10% от работната му заплата (до 22 000$) + допълнителни 2,5% до 3,7% за осигуряване за пенсия за инвалидност и наследствена пенсия + административни такси. Работниците могат доброволно да правят вноски в размер до 2000 $ месечно към техните пенсионни сметки, въпреки, че само задължителните вноски не се облагат с данъци.
– Когато работниците, които са правили вноски в частен пенсионен фонд за 20 години се пенсионират (на възраст 65 години за мъжете и 60 за жените), те могат да използват акумулираните средства да си закупят пожизнена пенсия или да изтеглят средствата по специално определен график.
– Правителството изисква всеки от частните фондове да има годишна доходност равна на поне 50% от средната на всички останали частни фондове или с 2% под средната (да, тази клопка е заложена и в България, като всеки от универсалните или професионалните пенсионните фондове може да губи с 3% повече от парите за пенсия спрямо средното за бранша, напълно безнаказано)
Какво се обърка: истината за чилийската приватизирана пенсионна система
– Четвърт век след приватизацията, чилийската пенсионна система стъпва на нестабилна почва. Последните доклади на Световната банка и на Федералния резерв подчертават някои от множеството проблеми на чилийската система. Комбинация от огромни такси за управление, ниско ниво на участие, неочаквано тежка зависимост от неадекватна система за защита от крайна бедност и всичко това гарнирано с екстремно високи разходи за правителството доведе системата към провала и остави по-голямата част от пенсионерите в Чили без надежден план за пенсиониране. Това ли е наистина модела, който САЩ се надява да реализира?
Между 25% и 33% от направените вноски на пенсиониралите се през 2000 г. са били погълнати от ненаситни комисионни и административни такси на дружествата, които управляват фондовете.
– Брокерската компания CB Capitales пресмята, че като се вземат в предвид огромните такси, които се плащат на дружествата в Чили възръщаемостта за работниците между 1982 г. и 1999 г. е едва 5,1%, а не 11% както твърдят от частните фондове. Компанията заключава, че средния работник би постигнал по-добри резултати ако просто си беше правил вноските в спестовна сметка в банката.
– Ниското ниво на участие в схемата – половината от чилийците, основно най-бедните не правят вноски за пенсия изобщо. The New York Times отбелязва: „Много от чилийците, тъй като получават доходите си от сивата икономика, или са самоосигуряващи се, или сезонни работници, остават извън системата. Комбинирани тези групи съставляват половината от работната сила. Само половината от работещите са обхванати от системата“.
– Военните, които налагат частните сметки на всички останали работещи след 1981 г., не се присъединяват към новата система и продължават да получават пенсии от държавната пенсионна система.
– Има неочаквано тежка зависимост от неадекватна система за защита от крайна бедност. В сметките на пенсионерите има много по-малко средства от предвиденото така че 41% от онези, които имат право да получават пенсия от частен пенсионен фонд, продължават да работят и след пенсионирането си.
– The New York Times разкрива в статия по-рано тази година, че по старата държавна пенсионна система максималната месечна пенсия е 1250$. При новата приватизирана система, за да може да получава този размер работника трябва да е направил вноски в размер от 250 хиляди долара през време на своята кариера. Едва 500 човека от 7-те милиона участници в частните пенсионни фондове са отговаряли на това условие.
– Разходите за преминаване към приватизираната система са приблизително 6,1% от БВП през 80-те години, 4,8% от БВП през 90-те, и се очаква да са средно 4,3% от БВП за периода от 1999 г. до 2037 г. Тези разходи са много по-високи от планираното, от части защото правителството се е задължило да осигури субсидии за работниците, които нямат достатъчно средства в своите лични сметки, за да получават дори минималната пенсия.
4. Приватизация насила (статията е от 2005 г.)
Докато правителствата разбиват своите публични пенсионни системи, пенсионерите, борейки се за нищожна пенсия, имат един южноамерикански военен диктатор, на който трябва да благодарят за това.
Без никакви притеснения относно липсата на демократичен дебат, генерал Аугосто Пиночет от Чили предприема действия за приватизация на системата за социално осигуряване преди около 25 години, когато със своята армия налага пенсионна система базирана на индивидуални инвестиционни сметки.
Президента Буш говори с апломб за чилийския опит, като възнамерява да превърне осигурителната система на САЩ в такава с индивидуални сметки в частни фондове.
За американците обаче превръщането на тяхната защитена от инфлацията пенсионна система в такава с лични сметки, които са зависими от капризите на капиталовия пазар означава знак за опасност.
„Приватизацията на пенсионната система нарани много хора, които познавам, включително моите родители, близки и приятели“ – Хуан Фернандес – гражданин на Чили, президент на Amalgamated Professional Employees Local 154
С личното познаване на вредите, които приватизацията на пенсионната система нанесе на работещите в Чили, Фернандес алармира за плана на Буш да взима уроци от Пиночет, чието правителство избиваше и подлагаше на мъчения политическите си опоненти и други невинни хора.
Затвор и изгнание
По време на правителството на Салвадор Алиенде, убит по време на държавния преврат от подкрепяната от ЦРУ военна хунта оглавявана от Пиночет през 1973 г., Фернандес работи в чилийското министерство на земеделието. Той е активен като студент и деятел в трудовото движение до ареста му през 1975 г., като прекарва 1 година в затвора. Там е подлаган на мъчения преди да бъде изпратен в изгнание в Ню Йорк. Сега той работи като специалист по човешките права в Комисията по човешките права.
Фернандес е активен деятел в международното движение за солидарност, което се противопоставя на диктатурата на Пиночет, която унищожава работническото движение, приватизира пенсионната система и голяма част от държавните предприятия. Днес той остава в контакт с прогресивни активисти, които настояват за нова реформа на осигурителната система, която ще е ключова тема на президентските избори през тази година.
Бащата на Фернандес, сега покойник, е бил санитар в столицата Сантяго. През 80-те години на 20 век, общинските работници са били принудени да се присъединят към приватизираната система. „Баща ми получи мизерна пенсия“ казва Фернандес. „Неговата съдба споделят безброй други работници, които доброволно или насила са присъединени към новата система“.
Всички, които стъпват на пазара на труда за първи път след 1981 г. задължително се присъединяват към приватизираната система. Онези работници, които са работили и преди 1981 г. на хартия имат право да останат към старата система. Полицията и армията (на които се крепи властта на Пиночет) остават в държавната пенсионна система, не се присъединяват към новата приватизирана система, наложена на цивилното население.
„Системата не е на висотата на своите обещания“, казва Артуро Мартинес, президент на най-голямата организация за защита на работещите (United Workers Central) в интервю.
Групата води кампания за реформа на приватизираната пенсионна система. „Докато парите на работниците са били инвестирани, за самите тях няма никаква изгода. Онези, които са инвестирали парите им обаче стават много по-богати“, казва Мартинес.
Маргарита Еспиноса – чиновник в държавна болница в столицата Сантяго е била принудена да си открие сметка в частен пенсионен фонд след като военната хунта оглавявана от диктатора Пиночет приватизира пенсионната система. „Старата система беше много по-добра според мен“, казва Еспиноса. „Нямах избор, трябваше да участвам в новата система“.
Липса на участие
Въпреки, че 7,1 милиона са потенциалните участници в схемата, само 3,8 милиона са в състояние да правят вноски в техните лични сметки. Ниското ниво на участие е резултат от нестабилния пазар на труда, честотата за смяна на работното място в страна където половината от работещите имат непълна или временна заетост.
Заради задължението си към вече пенсиониралите се в старата система, правителството продължава да има изключително високи разходи за пенсии. От въвеждането на приватизираната пенсионна система, разходите на държавата за пенсии остават на ниво от 6% от брутния вътрешен продукт. За пенсии се харчи колкото за здравеопазване и образование взети заедно.
Потънали в бедността
Днес работниците в Чили трябва да имат поне 20 хиляди долара в техните сметки, за да могат да получават минимална пенсия – около 100 долара на месец. Повечето от тях обаче имат едва по 5 хиляди долара, според Economy of Work Program (PET).
Около две трети от пенсионерите ще взимат минимална пенсия на границата на абсолютната бедност заради приватизираната пенсионна система. „Преди пенсионерите можеха да живеят спокойно“ казва Луис Варгас, пенсионер. „Благодарение на Пинера и Пиночет, бяхме измамени“
Дагоберто Саез, 66 годишен работник от Сантяго разказа за New York Times по-рано тази година, че очаква месечния му доход от заплата равна на 950 долара да се срине до 315 долара, които ще получава от частен пенсионен фонд, когато се пенсионира през следващите месеци. „Колеги и приятели със същите заплати, които работиха заедно с мен, но които останаха в старата система сега ще получават почти 700 долара на месец. „Сега получавам заплата, която ми позволява да живея с достойнство, но ще трябва да потъна в бедността, защото направих грешката да повярвам на обещанията, които ни дадоха през 1981 г.“
Чилийското правителство през 1981 г. твърди, че благодарение на приватизираната пенсионна система работниците ще получават под формата на пенсии 70% от работната си заплата. Но се оказва, че сега е възможно да получават не повече от 40%.
5. Буш предлага счупената пенсионна система на Чили като успешен модел за американците
1 май 2005 г.
Повечето хора не биха си купили кола втора употреба, от която изтича маслото, спирачките отказват, която би била опасна за движение по пътищата, и чиято поправка би струвала цяло състояние.
Връщайки се в 1997 г. тогавашния губернатор на Тексас – Джордж Буш – младши и готвещ се за бъдещ президент, предложи като идея да се направи още по-глупава и опасна „покупка“.
Буш присъства на презентация на Хосе Пинера (министъра на труда и социалната сигурност по време на бруталната диктатура на Пиночет), който приватизира пенсионната система на Чили през 1981 г.
След личната си среща с Пинера и според пресата, Буш се обявява за привърженик на системата на лични сметки в частни фондове заявявайки: „Това е най-важния политически въпрос, който стои за решаване пред САЩ днес“.
Като съпредседател на ултра консервативния „Като институт проект за приватизация на социалното осигуряване“ (Cato Institute Project on Social Security Privatization), като в последствие думата „приватизация“ е заменена с „избор“, за да се прикрият поставените цели, Пинера разказва на хората в САЩ и навсякъде по света, че системата, която е проектирал е голям успех и може да направи средните американски работници богати, когато се пенсионират.
Доказателствата обаче сочат, че приватизираната пенсионна система е много добра за инвестиционните компании и големите корпорации, но за работещите хора не осигурява никаква сигурност при пенсионирането им.
В доклад от 2004 г. за човешкото развитие в Чили, United Nations Development Program установява, че:
– половината от 6-те милиона работещи в Чили няма да имат право на никакви обезщетения от социално осигурителната система, когато се пенсионират
– други 25% ще са спестили толкова малко поради ниските заплати и огромните административни такси на частните фондове, че ще могат да получат единствено минимална пенсия покриваща линията на бедността
– между 1982 и 1988 г. дружествата, които управляват частните фондове в Чили прибират под формата на такси 4,5 милиарда долара – 20% от вноските на работниците
Никой от тези факти обаче не спира Пинера до продължава да разтръбява за успехите на новата система и за „двуцифрена“ доходност по личните сметки на работещите.
Следващо проучване от чилийската компания CB Capitales разобличава още лъжи:
– възвръщаемостта на годишна база е само 5,1%, а не двуцифрена
– работещите щяха да имат по-добра доходност ако си бяха инвестирали парите в 3 месечни депозити в банките
– компаниите, които управляват частните пенсионни фондове правят огромни печалби, дори и когато губят парите на хората
При старата държавна пенсионна система в Чили, която датира от 20-те години на 20 век нещата са много по-различни. Там 75% от работещите са покрити от системата, което включва национално здравеопазване, бонуси при пенсиониране, ипотечни заеми с ниска лихва и други.
„Преди пенсионерите можеха да живеят спокойно“ казва Луис Варгас, пенсионер. „Благодарение на Пинера и Пиночет, бяхме измамени“
Измамата започва още преди приватизацията през 1981 г. След като насилствено потушава работническото движение след държавния преврат през 1973 г., диктаторския режим замразява обезщетенията и орязва разходите за здравеопазване и образование, за да финансира приватизацията на пенсионната система и да направи държавните системи да изглеждат по-малко атрактивни.
От 1981 г. работодателите не са длъжни да правят вноски за своите служители нито за здравно осигуряване, нито за пенсия. Системата за осигуряване на ипотеки с ниска лихва е прекратена. Новите хищнически доставчици на здравни услуги започват да оставят пенсионерите, включително Варгас и съпругата му в сериозни дългове.
Влизащите за първи път на пазара на труда са били длъжни да си открият сметка в частен пенсионен фонд, докато онези, които вече са се осигурявали в държавната система бяха бомбардирани от една страна с непрекъсната пропаганда, а от друга са били принуждавани от работодателите сида се присъединят към приватизираната система. Повечето работници нямаха избор и го направиха.
Fresia Arcos, експерт по социално осигуряване знаеше, че приватизацията е измама. Точно както администрацията на Буш – младши се опита да сложи намордник на служителите в U.S. Social Security Administration да не кажат истината, чилийското правителство забранява на Arcos и на останалите експерти да защитават държавната система за социално осигуряване през 1981 г.
Arcos е поискала разрешение да сравни двете системи обективно, но й е било забранено дори това.
Както изследванията на ООН и други организации предсказват, Чили е изправена пред огромна и растяща криза на бедността сред възрастните и необходимост правителството да се грижи за всички, за които приватизираната пенсионна система не може.
Настоящия чилийски министър на труда и социалната сигурност Рикардо Солари сподели пред The Times: „Абсолютно е невъзможно да се смята, че подобна система може да реши необходимостта от доходи на чилийците, когато се пенсионират“.
Въпреки това когато президента Буш посещава Чили, той хвали приватизираната система, наричайки я „чудесен пример за всички останали страни“.
Диктаторът Аугусто Пиночет много добре знаеше, че това са пълни глупости и държавната пенсионна система е много по-добра от наложената по насилствен начин за цивилното население частна такава. Той оставя армията и полицията в държавната здравна и пенсионна система.
6. Оруел и социално осигуряване – Пол Кругман (нобелов лауреат по икономика)
Трябва да кажа, че след като планът за приватизация на социалното осигуряване на администрацията на Буш – младши се провали преди 5 години, не съм очаквал, че ще трябва да се връщам на същата тематика толкова скоро.
Но социалното осигуряване е ключово място, където разбираш какви са хората всъщност и придобиваш усещането дали са честни относно това, което искат да направят.
Така че: Pat Toomey поддържа идеята да се замени социалното осигуряване със система от лични сметки, но отрича това да е приватизация и критикува онези, които използват този термин.
„Аз никога не съм казвал, че искам приватизация на социалното осигуряване. Това е много подвеждащо – умишлено подвеждащ термин. И се използва от онези, които искат да плашат хората“.
О, Боже. Като се върнем в 90-те години на 20 век „Cato Institute“ имаше нещо наречено „The Project on Social Security Privatization“ (Проектът за приватизация на социалното осигуряване), като са издадени документи като този на Martin Feldstein: Privatizing Social Security: The $10 Trillion Opportunity (Приватизация на социалното осигуряване – възможност за 10 трилиона долара).
Тогава „десните“ откриват, че „приватизация“ се котира лошо сред населението и изведнъж – „хей, ние никога не сме казвали това“.
Чакайте, става дори по-лошо: „Cato Institute“ не просто сменя името на проекта, но се опитва да изчисти навсякъде препратките свързани с „приватизация“. Буш – младши също се опита да отрече, че някога е казвал подобна дума.
И така, нека да си спомним следващия път кой първи нарече приватизацията „приватизация“ – това са приватизаторите.
(- В опита си да продаде идеята за приватизация на социалното осигуряване Буш каза много силни думи като „избор“, „свобода“, „собственост за обществото“… Как ще коментирате?
Пол Кругман: Финансови пирамиди. Схема от вида „познай печелившата карта“. Мислех си за летящи прасета. Приватизаторите твърдят, че можеш да получиш нещо за нищо. Те все едно казват „Нека да предположим, че прасетата могат да летят“. И ти тогава казваш: „Знаете, че не е добре да се предполага, че прасетата могат да летят“. А те отговарят: „Нещо не ти е наред на теб. Не разбираш ли огромните предимства на летящите прасета?“
„Cato Institute“, който е интелектуалния щаб за всички тези неща откри през 1995 г. нещо наречено „The Project on Social Security Privatization“ (Проектът за приватизация на социалното осигуряване), но фокус групите не харесаха тази дума и така през 2002 г. институтът смени името на „The Project on Social Security Choice“ (Проектът за избор на социално осигуряване). Те не анонсираха смяната на името, а навсякъде по техния сайт изтриха всякакви следи, че някога думата „приватизация“ е сменена от думата „избор“, която звучи по-добре.
7. Словакия vs Cato Institute
13 март 2012 г.
От Марк Еймс: В събота, малката страна от Европейския Съюз – Словакия, проведе парламентарни избори и резултатите изненадаха „експертите“ – лявоцентриската партия SMER описвана като популиска в американските медии, спечели изборите с рекорден резултат. За първи път в посткомунистическата история на страната една партия ще има пълно мнозинство в парламента.
Милиардерите Чарлз и Дейвид Кох, които помогнаха за създаването на либертарианския Cato Institute
Високата избирателна активност на населението отразява реалните проблеми на хората в Словакия – те страдат от масивно обедняване в следствие от десетилетие на брутални реформи, които се отразиха най-зле при приватизираните пенсии. Натам ние американците сме тръгнали, по-специално Cato Institue, но ще стигнем до там след малко.
Въпреки, че не е имало почти никакви масови протестни движения, страната видя най-големите демонстрации от „Нежната революция“ досега. Протестите са в следствие от части заради стандалът „Gorilla„, свързан с изтекли записи на политици „борещи се“ за „свободен пазар“, които уговарят своите подкупи с банкери от топ хедж фонда Penta, в замяна на доходоносни приватизационни сделки.
Но това, което най-вече извади хората да гласуват за „популистите“ е масовото обедняване за словаците, като най-засегнатите са пенсионерите, които трябва да живеят с грубо 400 долара на месец.
Стигнахме и до Cato Institute – либертарианския мозъчен тръст основан от братята Кох, и където проблемите на Словакия стават наши проблеми.
В началото на 2000 г. съпредседателя на Cato Institute – Хосе Пинера изиграва ключова роля като съветник и наблюдател на масовата приватизация на пенсионната система на Словакия, която се случва през 2003 г. по време на управлението на Mikulas Dzurinda, с неговото правителство борещо се за „свободен пазар“. Днес пенсионерите в Словакия стенат от приватизираната пенсионна система под влиянието на Cato Institute.
Хосе Пинера, който оглавява проекта за приватизация на социалното осигуряване от 90-те години на 20 век има тъмно минало като „администратор на болката“ в национален мащаб. Пинера служи на диктаторския режим на генерал Аугосто Пиночет първо като министър на труда, съдействайки да се смажат синдикатите в една от най-бруталните диктатури в цял свят. По-късно Пинера ръководи радикалната приватизация на пенсионната система на Чили.
Това е сделка сключена в Ада – Cato институтът и братята Кох правят всичко възможно да премахнат системата за социално осигуряване от създаването на института през 70-те години. Благодарение на неуморните усилия на този институт, днес приватизацията на социалното осигуряване е на практика „Библията“ на републиканската партия и е близо да попадне в листа „Да се направи“ на някои „центристи“ демократи.
Съсипването на Словакия
Хосе Пинера беше представител на Cato Institute като наблюдател на приватизацията на пенсионната система на Словакия осъществена от коалицията (на борещи се за „свободен пазар“) между Демократическата партия и Christian Union Party, оглавявана от премиера Mikulas Dzurinda. Пенсиите бяха приватизирани през 2003 г., като в същото време се намали максималната данъчна ставка за най-богатите до 19%, премахна се данъкът върху наследството, и като цяло данъчната тежест се прехвърли към по-бедната част от населението и средната класа.
Тези реформи бяха крайно непопулярни за словаците, докато в същото време бяха одобрявани от западни банкери и банкови институции като Световната банка, които определиха Словакия за страната най-голям икономически реформатор в света за 2004 г. и една от 20-те най-приятелски настроени към бизнеса страни в света.
През 2005 г. посланика на Буш в Словакия и съавтор с работещата за Cato Institute – Marian Tupy, в бляскава статия приветстват приватизацията на пенсионната система като се отбелязва ключовата роля на Хосе Пинера, за да може да се случи реформата. В тяхната статия правят зловещо сравнение на „кризата“ в която е била Словакия преди реформата и „кризата“ на социалното осигуряване в САЩ.
Времевия хоризонт, в който тандемът Cato-Буш приветства приватизацията на пенсионната система на Словакия е интересен по няколко причини:
– първо, защото същото правителство, което се бори за „свободен пазар“, и което е съветвано от Cato и хвалено от Буш за реформата беше въвлечено в скандал за тайни сделки с водещ хедж фонд за разпродажба на държавни активи на Словакия в замяна на милиони под формата на подкупи и
– второ, тъй като през същата тази 2005 г. президента Буш направи сериозни усилия в посока приватизация на социалното осигуряване в САЩ, като Cato Institute е водещ съветник и PR
Планът на Буш и Cato Institute да приватизират социалното осигуряване на САЩ датира от една вечеря през 1997 г., когато Буш – младши е все още губернатор на Тексас.
Ед Крейн – президентът на Cato Institute и Хосе Пинера – съпредседател на The Social Security Privatization Project (Проектът за приватизация на социалното осигуряване) отлитат за Остин да продадат на бъдещия президент техния план за приватизация на социалното осигуряване.
Според Washington Post: „Крейн каза след презентацията на Пинера, че Буш е заявил, че „Това е най-важния политически въпрос, който стои за решаване пред САЩ днес““.
Веднага след като е избран за президент, Буш – младши назначава комисия по приватизацията на социалното осигуряване, като в нея присъстват от фанатиците на Cato Institute. За тяхно нещастие атаките от 11 септември разсейват администрацията. През 2005 г. Буш – младши определя приватизацията на социалното осигуряване като свой основен приоритет през втория си мандат и отново дава на Cato Institute да се заеме със задачата.
До края на 2005 г. обаче популярността му е спаднала драматично, тъй като населението е срещу него за войните, в които е въвлякъл страната. Щетите от ураганът Катрина бяха колосални, което направи приватизацията на социалното осигуряване политически невъзможна задача. Проектът да се направи на САЩ това, което Cato причини на Словакия беше изоставен. Тогава Cato Institute се превърнаха в най-големите критици на Буш за войните срещу тероризма.
Семейния проект
Напоследък по-малкия брат Пинера – милиардерът Себастиан стана популярен в международните новини като най-мразеният президент в Чили след падането на военната диктатура на Пиночет през 1990 г.
Заради приватизацията на чилийската образователна система проведена от Себастиан Пинера в страната избухнаха общонационални протести, като насилието достигна невиждани нива от бруталната диктатура на Пиночет, когато са били избивани и измъчвани хиляди при обезглавяването на икономиката под влияние на фанатици на „свободния пазар“, сред които включително Фридрих фон Хайек, Милтън Фридмън и братът на Себастиан Пинера – Хосе Пинера, който през 2003 г. пише: „Да дадеш празна бюлетина на по своята същност нестабилно мнозинство, по въпроси свързани със значими икономически, социални и политически решения за обществото е все едно да институционализираш нестабилност, да се отвори пътя към по-сериозни злоупотреби и да се осъди страната на изостаналост. Как някой може да прави рационални решения за работата, спестяванията и инвестиции ако ключови променливи като данъците, трудовото законодателство и останалите регулации могат да се променят от 50,01% от гражданите чрез гласуване, в страна с ниско ниво на образованост, и където почти никога не може да се каже, че се гласува информирано?“
В събота, словаците с голямо мнозинство гласуваха за прекратяването на щетите и грабежите, които съветниците на Cato Institute причиниха на гражданите на тази малка страна. Естествено, за фанатиците на „свободния пазар“ като братята Пинера, братята Кох, Cato Institute и другите слуги на олигархията, това само доказва тяхната гледна точка защо демокрацията трябва да бъде „ограничена“.
На хората не може да се разчита да гласуват по начин, който искат олигарсите – на тях не може да се разчита да реагират пораженчески на всички новини за политическа и корпоративна корупция.
Надеждата на елитите в Словакия и навсякъде другаде беше, че масовото обедняване на хората и техния гняв, ще ги накара да стоят далеч от политиката, но високата избирателна активност се оказа най-голямата победа за хората в Словакия. От политиците може да се очаква да се продадат и да разочароват, но колкото по-ангажирани са хората, толкова повече власт ще имат да сменят своите управляващи за по-добро. Най-накрая ще се сложи край на прогнилите политици на олигархията и грабежите, които белязаха нашето време.
Както обикновено, месец и половина след края на тримесечието, в сайта на комисията за финансов надзор се обявява официално декларирания номинален резултат от дейността на Търгашите – Дирекция “Финансови пирамиди”, Отдел “Задължителни “частни пенсионни фондове”“, с двата си подотдела – универсални (където са насилени с държавна принуда да участват всички родени след 1959 г.) и професионални (където са насилени с държавна принуда работодателите на работещите при първа и втора категория труд, да плащат допълнително данъци… в полза на „частни фирми“).
Статистиката в сайта на КФН е в номинални числа, инфлацията по никакъв начин не се отразява. Дали е нарочно? Може би никой от работещите в КФН не е учил никога, че инфлацията би трябвало да се включва при изчисляването на доходността? Може ли никой от работещите там да си няма и понятие от икономически науки? Поне малко от малко?
А може би е мързел? Защо в КФН да си правят такъв труд (няколко минути работа в повече на всеки 3 месеца), че да покажат на данъкоплатеца какви са реалните резултати, които са постигнати от квази-частниците, големите тарикати в пенсионната система – задължителните частни пенсионни фондове?
А може би КФН нарочно крие тази информация, за да получи бакшиш? Може би има някаква нормативна разпоредба, която да задължава КФН да крие от данъкоплатците информация? Да не се паникьосват докато плащат данъци директно в полза на „частни фирми“?
Търгашите – отдел Задължителни „частни пенсионни фондове“ към юни 2012 г.
Номиналния резултат от дейността на принудителните задължителни „частни пенсионни фондове” (наричани “универсални пенсионни фондове”) към юни 2012 г. съвкупно е 60 534 900,04 лева печалба (някъде са изчезнали едни номинални 4 милиона спрямо март 2012 г.). Ама те са донесли дори печалба за данъкоплатците? Само че тази декларирана номинална печалба е реализирана за 11 години и в % от заграбените с държавна протекция средства представлява около 1,5%. За 11 години – 1,5% номинална доходност. Това е то да си дадеш на професионалисти да ти управляват парите.
Номинален резултат от дейността на принудителните задължителни „частни професионални фондове“ (наричани “професионални пенсионни фондове”) към юни 2012 г.: – 34 378 490 лева (номинално допълнително 1 милион загуби за данъкоплатците спрямо март 2012 г.). Ако представител на отдела бъде накаран да коментира, ще каже вероятно, че това е временно, заради кризата. Колко да е временно? Има няма 12 години. За 12 години – само 6,7% декларирана номинална загуба.
Преди повече от година квази-експерти, квази финансови специалисти и други професионални лобисти коментираха, че държавата била национализирала от „професионалните пенсионни фондове“, като на работниците била отнета доходността? И „конституционния съд“ се произнесе, че голяма доходност била отнета на хората. Ето я по-горе, в червено голямата доходност. И държавата всъщност национализира загубите, а сега НОИ трябва да плаща за всички щети.
По-горе бяха показани декларираните номинални резултати от дирекция “Финансови пирамиди”. Сега да видим реалните резултати след инфлацията:
1. за цялото си успешно (за организаторите на схемата) съществуване, универсалните пенсионни фондове (данък ДЗПО в полза на “частни фирми”) са нанесли реални преки загуби за населението в България от около 488 856 058 лева, или 11% от събраните от данъкоплатците насила с държавна принуда средства.
2. за цялото си успешно (за организаторите на схемата) съществуване, “професионалните частни пенсионни фондове” (данък допълнителен професионален в полза на “частни фирми” със защитата на „конституционния съд“) са нанесли реални преки загуби за населението в България от около 216 956 505 лева или 29,7% от заграбените от данъкоплатците с държавна принуда средства.
Общо реални преки загуби за населението в България – около 705 812 564 лева
Не може да не направи впечатление, че отдел „Финансови пирамиди“ са докарали допълнителни номинални загуби за данъкоплатците спрямо март 2012 г., но реалния резултат се е подобрил. Как става този номер? Ами когато цените на бензина, тока, водата и т.н. скачат, безпристрастната статистика отчита, че в страната за периода март 2012 – юни 2012 г. има дефлация (тоест цените намаляват). Но нищо, принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“ са намалили загубите благодарение на статистиката, само похвали заслужават за това.
––––––––––––––-
Какви допълнителни пенсии ще плащат принудителните задължителни “частни пенсионни фондове”?
Това не се обявява на сайта на КФН, от липса на компетентност и/или от мързел, и/или от сервилност, и/или по други причини, но хората все пак трябва да знаят истината.
Работещи при тежки условия на труд – първа и втора категория – В “лична” “недосегаема” “индивидуална партида” след “професионално управление”, на средния работник тежка категория са му оцелели 2032,05 лева.
Професионалните “частни пенсионни фондове” трябваше да почнат да плащат от 2011 г. пенсии. Правителството имаше намерение да прекрати схемата, но го направи само частично, а някои народни избранници сезираха конституционния съд, защото държавата национализирала (не казаха обаче, че са национализирани загуби). “Конституционния съд” пък брани интересите им храбро и достойно (става дума за интересите на собствениците на “частните фирми”). В крайна сметка Парламента им даде отсрочка да почнат да плащат от 2015 г. (като дотогава НОИ ще се води много неефективен и ще отнася всички плювни). Пък току виж професионалните “частни пенсионни фондове” вземат да се поправят. Какво щеше да бъде ако днес сме 1 януари 2015 г., а професионалните частни пенсионни фондове трябваше да плащат: 1. Мъжете биха имали право на ранна пенсия за период от 10,5 години, а жените за 12,5 години, ако са работили 10 години първа категория труд. 2. Мъжете биха имали право на ранна пенсия за период от 5,5 години, а жените за 7,5 години, ако са работили 15 години втора категория труд. За целите на пресмятането на средната месечна ранна пенсия, ще приемем, че броя работници първа и втора категория труд са равен брой, мъжете и жените са равен брой. В такъв случай средния работник тежка категория би трябвало да получава ранна пенсия 9 години или 108 месеца. На средния работник тежка категория са му оцелели 2032,05 лева. Това означава, че би получавал 2032,05 / 108 = 18,82 лева месечно ранна пенсия. Ама той се бил осигурявал на минимални доходи – 1000, 1500 лева месечно, затова толкова малко е натрупал, нали? А и за още 3 години много голямо капиталово натрупване ще има, нали (за организаторите на схемата със сигурност)? Пък и тези, които по-скоро ще се пенсионират, имат повече от средното натрупани, нали? Колко повече? Двойно? 37,64 лева месечно звучи като много добра пенсия за работещ при тежки условия на труд, нали? През 2011 г. така наречените “професионални пенсионни фондове” щяха да обявят на работниците тежка категория, че ще получават такава месечна ранна пенсия. А някой преди 10-на години им е бил обещал нормални пенсии. За да не се стига до масови протести, парламента взе решение НОИ да плаща, а лобистите на финансовите пирамиди от пенсионен тип и до днес реват, че била направена страшна “национализация”.
Голямата далавера на схемата – “универсални пенсионни фондове” (където са насилени да участват всички родени след 1959 г.) В “личните” “недосегаеми” “индивидуални партиди” в така наречените универсални пенсионни фондове (данък ДЗПО в полза на “частни фирми”) към юни 2012 г. на средния данъкоплатец са му оцелели след професионалното управление (или поне така са декларирали принудителните задължителни “частни пенсионни фондове”, дано да не са излъгали) 1244,89 лева (по данни от сайта на КФН). Сега как да си сметнем каква пожизнена пенсия от данък ДЗПО фонд ще получава средния човек? Трябва да се ползва нещо като актюерските прогнози на НСИ (на статистиката трябва да се вярва) за очакваната продължителност на живота. След повишаването на пенсионната възраст е предвидено универсалните пенсионни фондове да почнат да плащат пенсии чак през 2023 г. на жените, и от 2025 г. на мъжете. Тогава мъжете ще могат да се пенсионират на 65, а жените на 63, ако имат и 40 години стаж, 37 съответно, иначе чак на 67.
Но да приемем, че средния човек стажа ще го има, или изискването за стаж като безобразен критерий ще е отпаднало вече. При това положение средният мъж на 65 годишна възраст се очаква да живее още 13,79 години. И тогава каква ще му е допълнителната пенсия от ДЗПО фонд? Нещо от рода на 1244,89 лева / 13,79 години / 12 месеца = 7,52 лева месечно? Ей, този пенсионер мъж как се е уредил. А и само 11 години капиталово натрупване е имало. Нали още ще натрупват? Сигурно ще удвоят пенсията, може и да я утроят? Какво знаете вие? Инфлация пък изобщо няма да има.
А жените какво ще правят? През 2023 г. жената, която ще се пенсионира ще е на 63 години. Според НСИ й остават средно 18,56 години живот след това. При това положение, пенсията, която ще получава от ДЗПО ще е нещо от рода на 1244,89 / 18,56 години / 12 месеца = 5,59 лева месечно?
Преди обаче родените след 1959 г. да си помислят, че страшно ще се замогнат от “допълнителна пенсия” от принудителен задължителен “частен пенсионен фонд”, трябва да им се съобщи и следното: Тъй като държавата противоконституционно е насилила всички родени след 1959 г. да се лишават от 5% от доходите си плащайки данъци в полза на “частни фирми”, (и което също е противоконституционно) пропорционално на парите, които държавата е прибрала за пенсии, но дала на “частни фирми” за управление, трябва да се направи редукция на държавната пенсия. Тоест ако принудителната вноска за ДЗПО е 5%, а за фонд “Пенсии” в НОИ е 12,8%, то държавната пенсия за родения след 1959 г. трябва да се намали с около 28%, а за компенсация данъкоплатеца роден след 1959 г. ще получи посочената по-горе “допълнителна пенсия” от универсален пенсионен фонд. А както е предвидено данък ДЗПО да стане 7% от 2017 г., то редукцията на държавната пенсия би била около 35% за насиления от държавата роден след 1959 г., да плаща данъци на “частни фирми”.
Значи да обобщим:
– мъж роден след 1959 г., ще получи редукция на държавната пенсия от порядъка на 20-30% и „допълнителна пенсия“ от “частен пенсионен фонд”: 7,52 лева месечно
– жена родена след 1959 г. ще получи редукция на държавната пенсия от порядъка на 20-30% и „допълнителна пенсия“ от “частен пенсионен фонд”: 5,59 лева месечно
Обаче не е много сигурно, тъй като, а са почнали принудителните задължителни “частни пенсионни фондове” да си продават активите, а се е оказало, че те са надценени или са напълно кухи. Тогава забравете за 5-те или 7-те лева месечно. Само редукцията на държавната пенсия ще остане. И това е защото парите на родения след 1959 г. са били дадени за професионално управление и са били много професионално управнени в неизвестна посока.
Докато на данъкоплатеца му източват парите, собствениците на схемата печелят във всички случаи
Ако средния читател се чуди защо загубите за данъкоплатците са по-големи от приходите на организаторите? Всъщност официално се публикува само законното източване. Всъщност загубите за данъкоплатците вероятно са много по-големи, но това още не е декларирано и средния човек ще получи пълната картинка едва когато е абсолютно невъзможно, каквито и манипулации и икономически натиск да се прилагат, да се удържи общественото недоволство срещу измамата наречена задължителни „частни пенсионни фондове“, които се ползват от държавна протекция.
Всички посочени по-горе цифри и графика са генерирани с най-новата версия на безплатния Fack Private Funds Facker 1.0 – 201206, и всеки може да се убеди с очите си какво бедствие се е стоварило на данъкоплатците. Ще е добре работещите „частници“ в условия на държавна протекция и гарантирани приходи, да са си подготвили много добри обяснения къде са парите за пенсии и защо пак държавата трябва да плаща като уж има „частни пенсионни фондове“, които са задължителни. Насилените данъкоплатци, дори и да са много прости, ще си поискат парите и няма да имат търпението да им се обяснява дълго.
Докато държавата продължава да упражнява протекция върху измамната схема, това ще струва около 800 милиона лева (новопостъпилите принудително събрани вноски ДЗПО и допълнителен професионален, в полза на „частните фирми“) преки лишения за населението годишно. 800 милиона допълнително дефицит на държавния бюджет + лихви.
На сайта на комисията за финансов надзор беше обявен официално декларирания номинален резултат от дейността на Върхушката – Дирекция „Финансови пирамиди“, Отдел „Задължителни „частни пенсионни фондове““.
Важно е да се отбележи, че статистиката в сайта на КФН е в номинални числа, значи инфлацията по никакъв начин не е отразена, а както знаем, за годините в които върхушката върлува в страната, ефекта от инфлацията е много сериозен.
Второто, което трябва да се отбележи е, че на сайта на КФН е обявен номиналния резултат, който от отдел Задължителни „частни пенсионни фондове“ са декларирали. По принцип се предполага, че каквото са декларирали е истина, нали? Освен това подлежат на одит от външни фирми. Е, нищо, че работодателя на одитора е този, който го проверяват. Сигурно и одиторите са си свършили работата много прецизно и не трябва да има съмнение, че декларирания резултат е този, който съществува по документи.
Но дори и да са декларирали вярно и честно, за по-запознатите е известно, че винаги може в последния ден от отчетния период така леко да се подкрепят собствените акции в портофейла, с крупна инвестиция от 5 лева примерно (а и други врътки могат да се правят необезпокоявано), и после по документи действително акциите ще изглеждат с висока стойност (колкото за пред 3 месечния отчет резултатите да изглеждат правдоподобно).
Обаче все пак данъкоплатеца роден след 1959 г. го насилват с държавна репресия да дава 5% от доходите си в полза на „частни фирми“ всеки месец, и може би има право да знае истината за парите си? Защото преди повече от десетилетие му беше обещано и, че заради невероятната чилийска схема, много по-добра пенсия ще взима, тъй като схемата е изключително успешна?
А сега резултатите към март 2012, на Върхушката – Дирекция „Финансови пирамиди“, отдел Задължителни „частни пенсионни фондове“
Номинален резултат от дейността на принудителните задължителни „частни пенсионни фондове” (наричани „универсални пенсионни фондове“) към март 2012 г. съвкупно: 64 822 900,04 лева печалба. Тук обаче уловката е, че тази печалба е реализирана за 11 години и в % от заграбените средства е 1,7%. За 11 години – 1,7% номинална доходност. Това е то да си дадеш на професионалисти да ти управляват парите.
Номинален резултат от дейността на принудителните задължителни „частни професионални фондове“ (наричани „професионални пенсионни фондове“) към март 2012 г.: – 33 301 490 лева. Ако представител на върхушката бъде накаран да коментира, ще каже вероятно, че това е временно, заради кризата. Колко да е временно? Има няма 12 години. За 12 години – 5% номинална загуба.
Спомняте ли си преди 1 година как някакви шменти експерти, финансови и други подобни гурута коментираха как държавата била национализирала средства от „професионалните пенсионни фондове“ и била ощетила осигурените лица, като им отнела доходността? „Конституционния съд“ дори се произнесе, че това било неправилно, държавата да си вземе бележка, друг път да не посяга на капиталонатрупването (за собствениците на схемата). Е всъщност държавата „национализира“ загубите, които „частните професионални фондове“ бяха реализирали и сега НОИ трябва да плаща всички щети. Много удобно лобистите на изключително успешната (за собствениците й) чилийска схема, да говорят как държавата посяга на „частна собственост“ и как държавната пенсионна система е страшно неефективна (системата на осигурителния стаж може и да е изключително порочна, но е направо приказка в сравнение с чилийската схема).
До тук с номиналните декларирани резултати от дирекция „Финансови пирамиди“. Сега да видим реалните резултати след инфлацията:
1. за цялото си успешно (за организаторите на схемата) съществуване, универсалните пенсионни фондове (данък ДЗПО в полза на “частни фирми”) са нанесли реални преки загуби за населението в България от около 521 934 324 лева или 12% от събраните от данъкоплатците насила с държавна принуда средства. 2. за цялото си успешно (за организаторите на схемата) съществуване, “професионалните частни пенсионни фондове” (данък допълнителен професионален в полза на “частни фирми” със защитата на „конституционния съд“) са нанесли реални преки загуби за населението в България от около 222 017 299 лева или 30,9% от заграбените от данъкоплатците с държавна принуда средства.
Общо реални преки загуби за населението в България – около 743 951 623 лева
Какви допълнителни пенсии ще плащат принудителните задължителни “частни пенсионни фондове”?
Това не се обявява на сайта на КФН, може би, за да не изпадне данъкоплатеца във възторг, но хората трябва да знаят истината.
Първо работещите при тежки условия на труд – първа и втора категория
В “лична” “недосегаема” “индивидуална партида” след “професионално управление”, на средния работник тежка категория са му оцелели 1980,15 лева. Професионалните „частни пенсионни фондове“ трябваше да почнат да плащат от 2011 г. пенсии. Правителството имаше намерение да прекрати схемата, но го направи само частично, а някои народни избранници на всичкото отгоре взеха, че сезираха конституционния съд, защото държавата национализирала. “Конституционния съд” пък брани интересите им храбро и достойно (ама не на работниците, на собствениците на “частните фирми” интересите бяха защитени най-храбро). В крайна сметка Парламента им даде отсрочка да почнат да плащат от 2015 г. (като дотогава НОИ ще го пишат много неефективен и ще отнася всички плювни). Пък току виж професионалните “частни пенсионни фондове” вземат да се поправят. Какво щеше да бъде ако днес сме 1 януари 2015 г., а професионалните частни пенсионни фондове трябваше да плащат:
1. Мъжете биха имали право на ранна пенсия за период от 10,5 години, а жените за 12,5 години, ако са работили 10 години първа категория труд.
2. Мъжете биха имали право на ранна пенсия за период от 5,5 години, а жените за 7,5 години, ако са работили 15 години втора категория труд.
За целите на пресмятането на средната месечна ранна пенсия, ще приемем, че броя работници първа и втора категория труд са равен брой, мъжете и жените са равен брой. В такъв случай средния работник тежка категория би трябвало да получава ранна пенсия 9 години или 108 месеца. На средния работник тежка категория са му оцелели 1980,15 лева. Това означава, че би получавал 1980,15 / 108 = 18,33 лева месечно ранна пенсия. Ама той се бил осигурявал на минимални доходи – 1000, 1500 лева месечно, затова толкова малко е натрупал, нали? А и за още 3 години много голямо капиталово натрупване ще има, нали? Пък и тези, които по-скоро ще се пенсионират, имат повече от средното натрупани, нали? Колко повече? Двойно? 36,66 лева месечно звучи като много добра пенсия, нали?
През 2011 г. така наречените „професионални пенсионни фондове“ щяха да обявят на работниците тежка категория, че ще получават такава месечна ранна пенсия. А някой преди 10-на години им е бил обещал нормални пенсии. За да не се стига до масови протести, парламента взе решение НОИ да плаща, а лобистите на финансовите пирамиди от пенсионен тип и до днес реват, че била направена страшна „национализация“.
Голямата далавера на схемата – „универсални пенсионни фондове“ (където са насилени да участват всички родени след 1959 г.)
В “личните” “недосегаеми” “индивидуални партиди” в така наречените универсални пенсионни фондове (данък ДЗПО в полза на “частни фирми”) към март 2012 г. на средния данъкоплатец са му оцелели след професионалното управление (или поне така са декларирали принудителните задължителни “частни пенсионни фондове”, дано да не са излъгали) 1197,07 лева (по данни от сайта на КФН). Сега как да си сметнем каква пожизнена пенсия от данък ДЗПО фонд ще получава средния човек? Трябва да се ползва нещо като актюерските прогнози на НСИ за очакваната продължителност на живота. След повишаването на пенсионната възраст е предвидено универсалните пенсионни фондове да почнат да плащат пенсии чак през 2023 г. на жените, и от 2025 г. на мъжете. Тогава мъжете ще могат да се пенсионират на 65, а жените на 63, ако имат и 40 години стаж, 37 съответно, иначе чак на 67. Но да приемем, че средния човек стажа ще го има, или изискването за стаж като безобразен критерий ще е отпаднало вече. При това положение средният мъж на 65 годишна възраст се очаква да живее още 13,79 години. И тогава каква ще му е допълнителната пенсия от ДЗПО фонд? Нещо от рода на 1197,07 лева / 13,79 години / 12 месеца = 7,23 лева месечно? Ей, този пенсионер мъж как се е уредил. А и само 11 години капиталово натрупване е имало. Нали още ще натрупват? Сигурно ще удвоят пенсията, може и да я утроят? Какво знаете вие? Инфлация пък изобщо няма да има. А жените какво ще правят?
През 2023 г. жената, която ще се пенсионира ще е на 63 години. Според НСИ й остават средно 18,56 години живот след това. При това положение, пенсията, която ще получава от ДЗПО ще е нещо от рода на 1197,07 / 18,56 години / 12 месеца = 5,37 лева месечно?
Преди обаче родените след 1959 г. да си помислят, че страшно ще се замогнат от „допълнителна пенсия“ от принудителен задължителен „частен пенсионен фонд“, трябва да им се съобщи и следното:
Тъй като държавата противоконституционно е насилила всички родени след 1959 г. да се лишават от 5% от доходите си плащайки данъци в полза на “частни фирми”, (и което също е противоконституционно) пропорционално на парите, които държавата е прибрала за пенсии, но дала на “частни фирми” за управление, трябва да се направи редукция на държавната пенсия. Тоест ако принудителната вноска за ДЗПО е 5%, а за фонд “Пенсии” в НОИ е 12,8%, то държавната пенсия за родения след 1959 г. трябва да се намали с около 28%, а за компенсация данъкоплатеца роден след 1959 г. ще получи посочената по-горе “допълнителна пенсия” от универсален пенсионен фонд. А както е предвидено данък ДЗПО да стане 7% от 2017 г., то редукцията на държавната пенсия би била около 35% за насиления от държавата роден след 1959 г., да плаща данъци на “частни фирми”.
Значи да обобщим:
– мъж роден след 1959 г., ще получи редукция на държавната пенсия от порядъка на 20-30% и допълнителна пенсия от „частен пенсионен фонд“ 7,23 лева месечно
– жена родена след 1959 г. ще получи редукция на държавната пенсия от порядъка на 20-30% и допълнителна пенсия от „частен пенсионен фонд“ 5,37 лева месечно
Обаче не е много сигурно, тъй като, а са почнали принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“ да си продават активите, а се е оказало, че те са надценени или са напълно кухи. Тогава забравете за 5-те или 7-те лева месечно. Само редукцията на държавната пенсия ще остане. И това е защото парите на родения след 1959 г. са били дадени за професионално управление и са били много професионално управнени в неизвестна посока.
Докато на данъкоплатеца му източват парите, собствениците на схемата печелят във всички случаи
(в лева)
Всички посочени по-горе цифри и графика са генерирани с най-новата версия на безплатния Fack Private Funds Facker 1.0 – 201203, и всеки може да се убеди с очите си какво бедствие се е стоварило на данъкоплатците.
Всяка година, в която схемата съществува в България, ще струва около 800 милиона лева преки лишения за населението. 800 милиона допълнително дефицит на държавния бюджет + лихви.
„Който не знае, е само наивен глупак. Който знае и мълчи, е престъпник“ – Бертолд Брехт
Голямото плюскане за сметка на данъкоплатеца и реалния бизнес продължава
Комисията за финансов надзор обяви на сайта си официално декларираните номинални резултати към 31.12.2011 г., на работещите на „капиталов принцип“ (за организаторите на схемата) т. нар. „универсални пенсионни фондове“ (където с държавна принуда са насилени всички родени след 1959 г. и работодателите им да плащат 5% данък от дохода за управление в полза на „частни фирми“) и „професионални пенсионни фондове“ (където работодателите на работещите при първа и втора категория труд са насилени с държавна принуда да плащат допълнително 12% и 7% съответно, от дохода на работниците, за управление в полза на „частни фирми“).
– Населението се наплашва, че държавата не може да се справи с изплащането на пенсиите в дългосрочен период, неефективна е (което трябва да се натрапва постоянно), обаче едни спасители наречени частни пенсионни фондове могат да оправят нещата.
– Не, хич не си и помисляйте да кажете нещо. Вие сте некомпетентни, постоянно ще се появяват палячовци, които да ви го внушават, за да не забравите. Има други, които разбират повече от вас. Ако от вас зависи, вероятно нищо няма да дадете на задължителен частен пенсионен фонд. Затова те трябва да са задължителни, защото вие нищо не разбирате нито от икономика, нито от финанси. От нищо не разбирате, оставете се в ръцете на професионалистите.
Постигнете съгласие да преборите сами със сила, мнителността си характерна за вашата родина, а според известния китайски гуро Хай Енд Жи, за топло бъдеще ви трябва и баварско доверие.
И така, населението в България търпи тежки лишения над 10 години, с всяка година все повече. Това са около 800 милиона лева от годишния дефицит на НОИ. Пари, които се събират от данъчните с държавна принуда, дават се на „частни фирми“, а след това се покриват от общите данъци, които би трябвало да отидат за образование, култура, инфраструктура и т.н. В резултат на което фундаменталните сектори в държавата се съсипват. В същото време нагли лобисти започват да реват още по-силно по медиите, че НОИ е много неефективен, трябва пенсионната система да се приватизира изцяло, както в Чили демократично са наложили по време на военна диктатура. Тъй като образованието, културата, инфраструктурата и т. н. също почват да грохват от недофинансиране, наглите лобисти реват, че и образователната система, и културата и инфраструктурата трябва да се приватизират, тъй като са неефективни. Правилото на лобистите от сектата „Приватизирай всичко“* е има ли нещо фундаментално за националната сигурност, или носещо печалба, да се приватизира. И официално определени групировки да контролират държавата, а не да се налага постоянно да разчитат на посредници наричани „народни избраници“.
Следващото показва в реално изражение какви пари са засмуквали съвкупно всеки месец така наречените „универсални пенсионни фондове“ (данък ДЗПО 5% в полза на „частни фирми“), така наречените „професионални частни фондове“, и с какво са декларирали, че разполагат балансово към 31.12.2011 г.
Номинален резултат от дейността на принудителните задължителни „частни пенсионни фондове” (наричани универсални) към декември 2011 г.: 9 032 900 лева (а ако се смятат резултатите според декларираната нетна стойност на активите резултатите са дори по-лоши) Не е печатна грешка, за 10 години това е номиналната им съвкупна доходност. 0,25% за целия период на съществуването им.
Номинален резултат от дейността на принудителните задължителни „частни професионални фондове“ (наричани професионални) към декември 2011 г.: – 34 885 577 лева И това не е грешка. Това е номиналната доходност (загуба на езика на нормалните хора) на „професионалните частни пенсионни фондове“ за 11 години професионално управление. Номинална съвкупна загуба от 5,36% за целия период на съществуването им.
Обаче и това съвсем не са реалните факти. За периода на съществуването им стойността на парите във времето се е променила. Като се преизчислят невероятните успехи, реалните цифри изглеждат по този начин – по стойността на парите във времето към декември 2011:
1. за цялото си успешно (за организаторите на схемата) съществуване, универсалните пенсионни фондове (данък ДЗПО в полза на „частни фирми“) са нанесли реални преки загуби за населението в България от около 519 754 525 лева или 12,7%.
2. за цялото си успешно (за организаторите на схемата) съществуване, „професионалните частни пенсионни фондове“ (данък допълнителен професионален в полза на „частни фирми“ със защитата на „конституционния съд“) са нанесли реални преки загуби за населението в България от около 213 760 225 лева или 25,41%.
Общо реални преки загуби за населението в България – около 733 514 750 лева
Благодарение на държавната репресия, в принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“ през 2011 г. са постъпили нови номинални 748 029 000 лева. Това са лишения, които допълнително е изтърпяло населението в България и реалния бизнес, пари, които са дефицит в държавния бюджет, и които българите ще връщат с лихва.
Към 31.12.2011 данък ДЗПО са плащали 3 144 808 човека. Средно пряката загуба като я разпределим означава, че на всеки му е бръкнато в джоба и са му откраднати по 165,27 лева. Не доходност, на всеки роден след 1959 г. са му откраднати средно по 165,27 лева, само от данък ДЗПО.
Който не вярва, може да се убеди сам от таблиците по-долу. Разбира се цифрите са съвсем неангажиращи, възможни са минимални отклонения в рамките на статистическата грешка.
Хайде да съобщим преди това обаче още една хубава новина на всички. Какви допълнителни пенсии ще плащат принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“?
Първо работещите при тежки условия на труд – първа и втора категория:
В „лична“ „недосегаема“ „индивидуална партида“ след „професионално управление“, на средния работник тежка категория са му оцелели 2085,52 лева. Вероятно някои ще си спомнят, че професионалните частни пенсионни фондове трябваше да почнат да плащат от 2011 г. пенсии, но тогава не можеха (по-точно можеха, но ако трябваше те да плащат пенсии на работниците тежка категория, вероятно офисите им щяха да бъдат изорани из основи, добре, че е НОИ да отнесе плювните и да плати както обикновено). Правителството имаше намерение да прекрати схемата, но го направи само частично, а някои народни избранници на всичкото отгоре взеха, че сезираха конституционния съд, защото държавата национализирала. „Конституционния съд“ пък брани интересите им храбро и достойно (ама не на работниците, на собствениците на „частните фирми“ интересите бяха защитени най-храбро, което е достойно за уважение, браво). В крайна сметка Парламента им даде отсрочка да почнат да плащат от 2015 г. (като дотогава НОИ ще го пишат много неефективен). Пък току виж професионалните „частни пенсионни фондове“ вземат да се поправят. И 1 година по-късно те са се стегнали. Какво щеше да бъде ако днес сме 1 януари 2015 г., а професионалните частни пенсионни фондове трябваше да плащат:
1. Мъжете биха имали право на ранна пенсия за период от 10,5 години, а жените за 12,5 години, ако са работили 10 години първа категория труд.
2. Мъжете биха имали право на ранна пенсия за период от 5,5 години, а жените за 7,5 години, ако са работили 15 години втора категория труд.
За целите на пресмятането на средната месечна ранна пенсия, ще приемем, че броя работници първа и втора категория труд са равен брой, мъжете и жените са равен брой. В такъв случай средния работник тежка категория би трябвало да получава ранна пенсия 9 години или 108 месеца. На средния работник тежка категория са му оцелели 2085,52 лева. Това означава, че би получавал 2085,52 / 108 = 19,31 лева месечно ранна пенсия. Ама той се бил осигурявал на минимални доходи – 1000, 1500 лева месечно, затова толкова малко е натрупал, нали? А и за още 3 години много голямо капиталово натрупване ще има, нали? Пък и тези, които по-скоро ще се пенсионират, имат повече от средното натрупани, нали? Колко повече? Двойно? 38,62 лева месечно добра пенсия ли е, а?
А сега големият удар – родените след 1959 г. и техните работодатели, насилени с държавна принуда да плащат данъци на „универсалните пенсионни фондове“
В „личните“ „недосегаеми“ „индивидуални партиди“ в така наречените универсални пенсионни фондове (данък ДЗПО в полза на „частни фирми“) към декември 2011 г. на средния човек са му оцелели след професионалното управление (или поне така са декларирали принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“, дано да не са излъгали) 1123,41 лева (по данни от сайта на КФН). Сега как да си сметнем каква пожизнена пенсия от данък ДЗПО фонд ще получава средния човек? Трябва да се ползва нещо като актюерските прогнози на НСИ за очакваната продължителност на живота. След повишаването на пенсионната възраст е предвидено универсалните пенсионни фондове да почнат да плащат пенсии чак през 2023 г. на жените, и от 2025 г. на мъжете. Тогава мъжете ще могат да се пенсионират на 65, а жените на 63, ако имат и 40 години стаж, 37 съответно, иначе чак на 67. Но да приемем, че средния човек стажа ще го има, или изискването за стаж като безобразен критерий ще е отпаднало вече. При това положение средният мъж на 65 годишна възраст се очаква да живее още 13,62 години. И тогава каква ще му е допълнителната пенсия от ДЗПО фонд? Нещо от рода на 1123,41 лева / 13,62 години / 12 месеца = 6,87 лева месечно? Ей, този пенсионер мъж как се е уредил. А и само 10 години капиталово натрупване е имало. Нали още ще натрупват? Сигурно ще удвоят пенсията, може и да я утроят? Какво знаете вие? Инфлация пък изобщо няма да има. А жените какво ще правят?
През 2023 г. жената, която ще се пенсионира ще е на 63 години. Според НСИ й остават средно 18,48 години живот след това. При това положение, пенсията, която ще получава от ДЗПО ще е нещо от рода на 1123,41 / 18,48 години / 12 месеца = 5,07 лева месечно? А и нали още капиталово натрупване ще има?
Защо така не се обявява това нещо никъде? Да не би населението да подскочи от задоволство? Момент, има и още
Тъй като държавата противоконституционно е насилила всички родени след 1959 г. да се лишават от 5% от доходите си плащайки данъци в полза на „частни фирми“, (и което също е противоконституционно) пропорционално на парите, които държавата е прибрала за пенсии, но дала на „частни фирми“ за управление, трябва да се направи редукция на държавната пенсия. Тоест ако принудителната вноска за ДЗПО е 5%, а за фонд „Пенсии“ в НОИ е 12,8%, то държавната пенсия за родения след 1959 г. трябва да се намали с около 28%, а за компенсация данъкоплатеца роден след 1959 г. ще получи посочената по-горе „допълнителна пенсия“ от универсален пенсионен фонд. А както е предвидено данък ДЗПО да стане 7% от 2017 г., то редукцията на държавната пенсия би била около 35% за насиления от държавата роден след 1959 г., да плаща данъци на „частни фирми“ .
–––––––––––
Нагли лобисти продължават да твърдят, че този грабеж е само временно явление и, че в дългосрочен план нещата ще се оправят, а за да се оправят вноските в принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“ за всички родени след 1959 г. е планирано да се увеличат от 2017 г. с 40%. От 2012 г. започна да се повишава и пенсионната възраст, за да се намали дефицита на НОИ, когато на „частни фирми“ се дават задължителни осигурителни вноски за близо 800 милиона лева годишно.
Тъй като с приближаването на момента, в който измамата ще лъсне за всички, лансира се идеята за въвеждане на „мултифондове“ в България. Но защо едни най-обикновени взаимни фондове, които не гарантират никаква доходност, никаква сигурност и прочие трябва да се наричат пенсионни? Аха, защото данъкоплатеца е насилен с държавна принуда да се лишава от доходи в полза на „частни фирми“, а останките от иззетите му средства ще може да види десетки години по-късно? При взаимните фондове всеки по всяко време може да си изтегли парите, ако види, че парите се управляват лошо и т. н. Но при принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“ такава опция да си вземеш парите няма, иначе схемата няма да работи. Единствената опция на нещастния данъкоплатец е, да се прехвърли от един принудителен фонд на друг. Но какво от това, при положение, че принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“ работят почти синхронно, в условията на средно монополизиран пазар? Обаче иначе така успешната Чили схема няма да работи, нали?
Мина цяло десетилетие (това е повече от дългосрочен период), резултатите са налице, схематата е с тенденция – пълна катастрофа за данъкоплатеца по чилийски (и невероятен успех и свръхпечалби за собствениците на схемата).
„Не е нужно да изпиеш цялото море, за да се убедиш, че е солено“ – Емил Кротки
* неолиберализмът е радикална утопична идеология, с основна цел унищожаването на институцията държава, в следствие на което обикновения човек да бъде зависим от частни монополи. Докато основната идея на класическите либерали е свобода за обикновения човек, самозванци се самоопределят като новите либерали, лансирайки тезата “свобода”, само че за частните корпоративните интереси. Тази свобода за частните монополи не е възможна при наличието на работеща държава, тъй като за обществото е крайно вредно наличието на частен монополист, а за работещата държава враговете на обществото, са врагове и на държавата. Затова системно чрез пропагандни послания чрез медии и друга нелегална дейност, се подкопава доверието в легитимно избраното държавно управление. Задължително е официалната власт да бъде осмяна, обществото да не я уважава и презира. Любимата дума на фалшивите либерали е “приватизация”. Основни мишени са системата за социално осигуряване, здравноосигурителната система и образователната система. Те са от ключово значение за социалния мир, а когато има социален мир, държавата е стабилна и може да работи. Други основни мишени за фалшивите либерали са вътрешната сигурност и правосъдието. Зад лицемерните послания за подобряването на тези системи, чрез оптимизации, се крие основната идея за обезкървяване, оставянето им без средства, за да няма вътрешна сигурност и правосъдие, което да се разправи с частните монополи, които са и основни спонсори за глашатаите на радикалното течение. Може би поради незнание, напълно невинни лица могат да нарекат себе си “неолиберали”. Ако са за свободата на отделния човек, то те са последователи на Адам Смит, а ако той можеше да си каже мнението, категорично би се противопоставил на самозванците, които включват думата “либерал” към радикалната си идеология.
–––––––––––
PS: до представителите на сектата „приватизирай всичко“ – Go west. По-точни координати – пропускате Западна Европа и САЩ. Спирате на Pacific Ocean. Знаете го къде е, нали ходите на почивки с капиталонатрупаното за сметка на данъкоплатците. От там само с плуване, иначе схемата не работи. Търсите представители на семейство Carcharodon carcharias, ако не се сещате, ето и снимка. Като ги намерите, почнете да им разказвате за идеите си да капиталонатрупвате ресурсите на фамилията, във ваша полза, ама гледайте да сте много убедителни, че да ви се зарадват. И, приятен обяд.
–––––––––––
Дейност на принудителните задължителни „универсални пенсионни фондове“ до декември 2011
Период
Индекс
Засмукани средства
Сегашни пари
(12-2011)
Изплатени
Сегашни пари
(12-2011)
04-2002
1,000
4 370 000
7 040 070
05-2002
0,979
2 739 000
4 507 180
06-2002
0,963
4 206 000
7 036 206
07-2002
0,964
4 523 000
7 558 665
08-2002
0,957
7 896 000
13 292 013
09-2002
0,965
4 094 000
6 834 647
10-2002
0,974
4 108 000
6 794 649
11-2002
0,976
6 210 000
10 250 318
12-2002
0,988
3 974 000
6 479 872
01-2003
0,995
6 027 000
9 758 288
02-2003
0,996
2 932 000
4 742 422
03-2003
1,000
3 545 000
5 710 995
04-2003
1,002
7 637 000
12 278 650
05-2003
0,996
6 556 000
10 604 133
06-2003
0,975
5 391 000
8 907 591
07-2003
0,983
8 965 000
14 692 386
08-2003
0,991
4 785 000
7 778 643
09-2003
1,000
6 976 000
11 238 336
10-2003
1,007
6 240 000
9 982 761
11-2003
1,026
4 802 000
7 539 982
12-2003
1,044
7 352 000
11 344 897
01-2004
1,058
5 683 000
8 653 415
02-2004
1,062
5 554 000
8 425 136
03-2004
1,061
12 283 000
18 650 248
04-2004
1,064
7 416 000
11 228 549
05-2004
1,064
10 440 000
15 807 180
06-2004
1,046
9 640 000
14 847 075
07-2004
1,058
10 145 000
15 447 632
08-2004
1,054
16 050 000
24 531 831
09-2004
1,063
9 266 000
14 042 828
10-2004
1,065
19 405 000
29 353 479
11-2004
1,072
10 485 000
15 756 842
12-2004
1,085
17 396 000
25 829 453
01-2005
1,093
10 056 000
14 821 790
02-2005
1,103
7 243 000
10 578 851
03-2005
1,107
15 386 000
22 391 008
04-2005
1,118
11 925 000
17 183 520
05-2005
1,113
10 738 000
15 542 604
06-2005
1,098
20 510 000
30 092 541
07-2005
1,100
13 981 000
20 475 810
08-2005
1,106
12 803 000
18 648 854
09-2005
1,121
15 467 000
22 227 776
10-2005
1,135
13 191 000
18 723 085
11-2005
1,146
13 213 000
18 574 296
12-2005
1,155
21 331 000
29 752 590
01-2006
1,165
12 877 000
17 806 736
20 500
28 348
02-2006
1,200
14 664 000
19 686 420
20 500
27 521
03-2006
1,203
17 031 000
22 807 100
20 500
27 453
04-2006
1,209
16 586 000
22 100 948
20 500
27 316
05-2006
1,208
24 493 000
32 664 092
20 500
27 339
06-2006
1,189
21 807 000
29 546 743
20 500
27 776
07-2006
1,184
16 881 000
22 968 996
20 500
27 893
08-2006
1,181
21 262 000
29 003 456
20 500
27 964
09-2006
1,184
21 198 000
28 842 887
20 500
27 893
10-2006
1,199
24 538 000
32 969 740
20 500
27 544
11-2006
1,216
23 279 000
30 840 846
20 500
27 159
12-2006
1,230
22 215 000
29 096 232
20 500
26 850
01-2007
1,248
26 150 000
33 756 130
37 500
48 407
02-2007
1,254
20 363 000
26 160 122
37 500
48 176
03-2007
1,253
31 193 400
40 105 800
37 500
48 214
04-2007
1,259
25 824 300
33 044 438
37 500
47 985
05-2007
1,260
40 122 100
51 298 971
37 500
47 946
06-2007
1,255
37 366 200
47 965 696
37 500
48 137
07-2007
1,283
35 695 000
44 820 456
37 500
47 087
08-2007
1,323
31 059 000
37 820 143
37 500
45 663
09-2007
1,340
32 972 000
39 640 218
37 500
45 084
10-2007
1,348
39 550 000
47 266 358
37 500
44 816
11-2007
1,369
29 711 000
34 963 054
37 500
44 129
12-2007
1,384
60 554 000
70 485 906
37 500
43 651
01-2008
1,403
43 258 000
49 671 160
62 083
71 287
02-2008
1,419
27 546 000
31 273 154
62 083
70 483
03-2008
1,431
33 097 000
37 260 145
62 083
69 892
04-2008
1,443
50 184 000
56 026 628
62 083
69 311
05-2008
1,449
55 099 000
61 259 137
62 083
69 024
06-2008
1,447
48 197 000
53 659 549
62 083
69 119
07-2008
1,469
52 216 000
57 263 428
62 083
68 084
08-2008
1,471
39 934 000
43 734 653
62 083
67 992
09-2008
1,487
47 110 000
51 038 473
62 083
67 260
10-2008
1,495
55 699 000
60 020 795
62 083
66 900
11-2008
1,494
40 922 000
44 126 735
62 083
66 945
12-2008
1,491
56 508 100
61 056 036
62 087
67 084
01-2009
1,503
45 925 979
49 226 049
92 666
99 325
02-2009
1,504
50 638 034
54 240 607
92 666
99 259
03-2009
1,501
54 699 987
58 708 647
92 666
99 457
04-2009
1,511
44 848 000
47 816 101
92 666
98 799
05-2009
1,507
50 373 000
53 849 305
92 666
99 061
06-2009
1,501
62 368 000
66 938 606
92 666
99 457
07-2009
1,492
47 377 000
51 155 729
92 666
100 057
08-2009
1,490
43 534 000
47 069 311
92 666
100 191
09-2009
1,489
48 946 000
52 956 351
92 666
100 259
10-2009
1,491
62 634 000
67 674 966
92 666
100 124
11-2009
1,493
51 535 000
55 608 094
92 666
99 990
12-2009
1,500
57 604 000
61 866 696
92 674
99 532
01-2010
1,509
0
0
162 666
173 661
02-2010
1,518
0
0
162 666
172 632
03-2010
1,521
100 304 000
106 239 148
162 666
172 291
04-2010
1,538
11 397 000
11 937 950
162 666
170 387
05-2010
1,536
72 781 000
76 334 760
162 666
170 609
06-2010
1,521
107 752 000
114 127 858
162 666
172 291
07-2010
1,527
63 803 000
67 312 792
162 666
171 614
08-2010
1,529
36 646 000
38 611 319
162 666
171 390
09-2010
1,541
63 040 000
65 903 595
162 666
170 055
10-2010
1,550
50 191 000
52 166 259
162 666
169 068
11-2010
1,561
53 270 000
54 976 278
162 666
167 876
12-2010
1,568
80 596 000
82 806 222
162 674
167 135
01-2011
1,578
0
0
258 166
263 565
02-2011
1,597
83 689 000
84 422 654
258 166
260 429
03-2011
1,606
71 365 000
71 587 182
258 166
258 970
04-2011
1,610
52 572 000
52 604 653
258 166
258 326
05-2011
1,609
53 587 000
53 653 609
258 166
258 487
06-2011
1,595
55 319 000
55 873 924
258 166
260 756
07-2011
1,595
66 878 000
67 548 876
258 166
260 756
08-2011
1,591
71 404 000
72 301 599
258 166
261 411
09-2011
1,592
51 202 000
51 813 079
258 166
261 247
10-2011
1,604
49 888 000
50 105 716
258 166
259 293
11-2011
1,609
62 166 000
62 243 273
258 166
258 487
12-2011
1,611
60 610 000
60 610 000
258 174
258 174
Общо
3 549 039 100
4 078 301 678
7 603 000
8 078 153
Фондовете управляват брутно към 31.12.2011
3 550 469 000
Фондовете са засмукали реални пари към 12-2011
4 078 301 678
Фондовете са изплатили реални пари към 12-2011
8 078 153
Фондовете са нанесли реални преки загуби за населението в България от минимум
519 754 525
Забележка: в таблицата е прието, че всеки месец в съответната година фондовете са изплащали едни и същи суми в номинално изражение, а в последния месец от годината се вписва остатъка, ако общата сума за годината не е кратна на 12.
Дейност на принудителните задължителни „професионални пенсионни фондове“ до декември 2011
Период
Индекс
Засмукани средства
Сегашни пари (12-2011)
Изплатени
Сегашни пари (12-2011)
01-2001
1,000
4 416 000
7 785 408
02-2001
1,003
4 416 000
7 762 122
03-2001
1,004
4 416 000
7 754 390
04-2001
1,002
4 416 000
7 769 868
05-2001
1,003
4 416 000
7 762 122
06-2001
1,002
4 416 000
7 769 868
07-2001
1,000
4 416 000
7 785 408
08-2001
1,003
4 416 000
7 762 122
09-2001
1,016
4 416 000
7 662 803
10-2001
1,033
4 416 000
7 536 697
11-2001
1,035
4 416 000
7 522 133
12-2001
1,042
4 416 000
7 471 601
01-2002
1,070
3 416 000
5 628 419
02-2002
1,087
2 456 000
3 983 374
03-2002
1,096
2 356 000
3 789 807
04-2002
1,094
2 712 000
4 370 435
05-2002
1,072
3 669 000
6 033 999
06-2002
1,054
5 576 000
9 326 839
07-2002
1,055
3 850 000
6 433 697
08-2002
1,048
4 498 000
7 566 769
09-2002
1,056
2 781 000
4 642 901
10-2002
1,067
6 079 000
10 044 308
11-2002
1,068
2 989 000
4 934 089
12-2002
1,082
2 496 000
4 066 957
01-2003
1,089
3 946 000
6 388 244
83 666
135 448
02-2003
1,090
2 052 000
3 318 969
83 666
135 324
03-2003
1,094
1 701 000
2 741 191
83 666
134 829
04-2003
1,097
5 510 000
8 855 178
83 666
134 460
05-2003
1,090
4 066 000
6 576 475
83 666
135 324
06-2003
1,067
5 034 000
8 317 659
83 666
138 241
07-2003
1,076
6 015 000
9 855 432
83 666
137 085
08-2003
1,084
3 261 000
5 303 637
83 666
136 073
09-2003
1,095
3 714 000
5 979 710
83 666
134 706
10-2003
1,102
2 553 000
4 084 337
83 666
133 850
11-2003
1,123
2 976 000
4 672 028
83 666
131 347
12-2003
1,142
4 193 000
6 473 081
83 674
129 174
01-2004
1,158
3 453 474
5 257 750
1 553 250
2 364 749
02-2004
1,162
3 608 165
5 474 350
1 553 250
2 356 609
03-2004
1,161
4 557 020
6 919 919
1 553 250
2 358 639
04-2004
1,165
3 140 515
4 752 556
1 553 250
2 350 541
05-2004
1,165
3 683 249
5 573 878
1 553 250
2 350 541
06-2004
1,144
4 253 123
6 554 419
1 553 250
2 393 689
07-2004
1,158
2 553 451
3 887 508
1 553 250
2 364 749
08-2004
1,153
6 329 000
9 677 387
1 553 250
2 375 004
09-2004
1,164
3 321 000
5 030 003
1 553 250
2 352 560
10-2004
1,166
3 940 000
5 957 307
1 553 250
2 348 525
11-2004
1,173
5 506 496
8 276 174
1 553 250
2 334 510
12-2004
1,188
3 243 526
4 813 414
1 553 250
2 305 033
01-2005
1,197
2 728 149
4 018 151
64 583
95 121
02-2005
1,207
3 281 453
4 793 042
64 583
94 333
03-2005
1,211
4 571 672
6 655 539
64 583
94 021
04-2005
1,224
2 787 813
4 015 453
64 583
93 023
05-2005
1,218
3 922 962
5 678 310
64 583
93 481
06-2005
1,202
4 944 412
7 252 078
64 583
94 725
07-2005
1,203
3 296 029
4 830 340
64 583
94 647
08-2005
1,210
5 197 000
7 572 158
64 583
94 099
09-2005
1,227
2 210 000
3 175 412
64 583
92 795
10-2005
1,242
3 266 000
4 636 037
64 583
91 675
11-2005
1,254
4 293 000
6 035 533
64 583
90 797
12-2005
1,265
6 445 000
8 982 241
64 587
90 013
01-2006
1,275
5 588 000
7 726 780
84 916
117 417
02-2006
1,313
2 641 000
3 546 141
84 916
114 019
03-2006
1,317
3 551 000
4 753 541
84 916
113 673
04-2006
1,323
3 343 000
4 454 807
84 916
113 157
05-2006
1,322
5 868 000
7 825 480
84 916
113 243
06-2006
1,301
3 879 000
5 256 477
84 916
115 071
07-2006
1,295
3 859 000
5 253 604
84 916
115 604
08-2006
1,293
3 480 000
4 744 965
84 916
115 783
09-2006
1,296
4 475 000
6 087 519
84 916
115 515
10-2006
1,313
4 698 509
6 308 813
84 916
114 019
11-2006
1,331
6 223 817
8 243 869
84 916
112 477
12-2006
1,347
4 515 150
5 909 584
84 924
111 151
01-2007
1,366
4 235 317
5 466 225
122 833
158 532
02-2007
1,372
3 745 914
4 813 445
122 833
157 839
03-2007
1,371
4 806 991
6 181 419
122 833
157 954
04-2007
1,378
4 242 997
5 428 450
122 833
157 151
05-2007
1,379
6 212 351
7 942 259
122 833
157 037
06-2007
1,374
4 445 426
5 703 993
122 833
157 609
07-2007
1,404
5 713 869
7 174 894
122 833
154 241
08-2007
1,448
4 975 224
6 057 541
122 833
149 554
09-2007
1,467
4 653 539
5 592 494
122 833
147 617
10-2007
1,475
6 681 000
7 985 494
122 833
146 817
11-2007
1,499
4 943 000
5 813 548
122 833
144 466
12-2007
1,515
9 491 000
11 044 642
122 837
142 945
01-2008
1,536
6 066 000
6 962 473
149 000
171 020
02-2008
1,553
4 719 000
5 357 113
149 000
169 148
03-2008
1,566
5 171 000
5 821 503
149 000
167 744
04-2008
1,579
6 307 000
7 041 951
149 000
166 363
05-2008
1,586
10 706 000
11 900 806
149 000
165 629
06-2008
1,584
5 742 000
6 390 875
149 000
165 838
07-2008
1,608
7 962 000
8 729 481
149 000
163 363
08-2008
1,610
5 080 000
5 562 758
149 000
163 160
09-2008
1,628
6 137 000
6 645 904
149 000
161 356
10-2008
1,636
7 889 000
8 501 410
149 000
160 567
11-2008
1,635
5 733 000
6 181 822
149 000
160 665
12-2008
1,632
6 952 000
7 510 034
149 000
160 960
01-2009
1,645
5 913 033
6 337 190
155 750
166 922
02-2009
1,646
6 903 000
7 393 675
155 750
166 821
03-2009
1,643
6 526 931
7 003 639
155 750
167 126
04-2009
1,654
7 982 000
8 508 021
155 750
166 014
05-2009
1,649
5 523 000
5 904 820
155 750
166 517
06-2009
1,643
7 208 000
7 734 452
155 750
167 126
07-2009
1,633
6 192 000
6 684 933
155 750
168 149
08-2009
1,630
5 203 000
5 627 539
155 750
168 458
09-2009
1,630
5 771 000
6 241 885
155 750
168 458
10-2009
1,632
6 292 000
6 797 056
155 750
168 252
11-2009
1,634
6 933 000
7 480 342
155 750
168 046
12-2009
1,641
5 865 000
6 301 033
155 750
167 329
01-2010
1,652
0
0
249 833
266 620
02-2010
1,661
0
0
249 833
265 175
03-2010
1,665
12 228 000
12 947 726
249 833
264 538
04-2010
1,684
126 000
131 911
249 833
261 553
05-2010
1,681
10 009 000
10 497 244
249 833
262 020
06-2010
1,665
9 504 000
10 063 395
249 833
264 538
07-2010
1,672
7 816 000
8 241 392
249 833
263 430
08-2010
1,674
4 664 000
4 911 967
249 833
263 116
09-2010
1,686
8 522 000
8 911 202
249 833
261 243
10-2010
1,696
7 106 000
7 386 721
249 833
259 703
11-2010
1,708
5 498 000
5 675 043
249 833
257 878
12-2010
1,716
9 073 000
9 321 503
249 837
256 680
01-2011
1,727
0
0
278 000
283 795
02-2011
1,748
8 104 000
8 173 542
278 000
280 386
03-2011
1,758
5 721 000
5 737 271
107 944 000
108 251 008
04-2011
1,762
4 995 000
4 997 835
278 000
278 158
05-2011
1,761
5 194 000
5 199 899
278 000
278 316
06-2011
1,745
4 126 000
4 168 560
278 000
280 868
07-2011
1,746
6 434 000
6 496 645
278 000
280 707
08-2011
1,742
8 209 000
8 307 960
278 000
281 351
09-2011
1,742
5 767 000
5 836 522
278 000
281 351
10-2011
1,756
6 326 000
6 351 218
278 000
279 108
11-2011
1,761
5 683 000
5 689 454
278 000
278 316
12-2011
1,763
8 790 000
8 790 000
278 000
278 000
Общо
650 362 577
841 324 745
140 568 000
152 655 520
Фондовете управляват брутно към 31.12.2011
474 909 000
Фондовете са засмукали реално
841 324 745
Фондовете са изплатили реални
152 655 520
Фондовете са нанесли реални преки загуби за населението в България от минимум
213 760 225
Забележка: в таблицата е прието, че всеки месец в съответната година фондовете са изплащали едни и същи суми в номинално изражение, а в последния месец от годината се вписва остатъка, ако общата сума за годината не е кратна на 12.
Забележка 2: През март 2011 професионалните фондове превеждат към НОИ 107 666 000 лева
Виктор Орбан, премиерът на Унгария, охулен и оплюван от медиите като най-върл комунист, освободи страната от робството на задължителните „частни пенсионни фондове“. Дегенератите*, които притежават схемата на този вид финансови пирамиди на много места по планетата, обаче не могат да стоят на сухо за дълго, затова им е нужна нова жертва, от която да смучат, след като унгарците ги изхвърлиха. Новата жертва е Чехия.
Спомняте ли си, че в тази страна преди не много дълго време се появиха специалисти, които пророкуваха, че пенсионната възраст ще бъде 73 за младото поколение и това няма алтернатива? Това по сценария е насаждането на страх сред населението. След което се лансират спасителите (това са финансовите пирамиди по Чили схемата) – принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“.
В края на януари чешкия парламент прие закон, с който да се въведат задължителни „частни пенсионни фондове“ в страната. Законопроектът е отхвърлен от Сената и не е подписан от президента. Лобистите са разтревожени, че схемата може да почне да работи най-рано през 2013 г. (а това са пропуснати ползи за дегенератите). Схемата е представена в Чехия като част от изключително важна пенсионна реформа, тъй като разходите на държавната пенсионна система нарастват постоянно и Чехия е една от последните страни в региона, които не са предприели промени в пенсионното си осигуряване по препоръка на Световната банка.
Лобистите споделят, че пенсионната индустрия гледа на реформата като отлична възможност (естествено), въпреки, че широката общественост не е убедена какви ще са резултатите от реформата (а трябва, собствениците на финансовите пирамиди ще станат много много богати).
Ще се създаде правителствен пенсионен фонд, който ще може да инвестира в облигации издадени от чешкото правителство и други страни от ЕС (я, това много прилича на „сребърния фонд“ в България, дали е случайно съвпадение?).
Вноската в принудителен задължителен „частен пенсионен фонд“ ще бъде 5% от заплатата за тези, които изберат да се присъединят към схемата (тук май отново има подозрителна прилика с данък ДЗПО 5%). Тези, които изберат да се присъединят към схемата, не могат да се откажат след това (в България обаче нямаше възможност за избор, всички родени след 1959 г. са насилени противоконституционно да плащат данъци на „частни фирми“).
През първите 6 месеца след като закона влезе в сила, всички чешки работници ще могат да се присъединят към схемата, като след това само тези под 35 годишна възраст ще могат да го направят (ау, ще пропуснат шанса на живота си).
Чили схемата работи, като държавите, в които бъде въведена започват да затъват в дългове. Неслучайно при отхвърлянето от Сената на законопроекта за въвеждане на задължителни „частни пенсионни фондове“, в Чехия се отхвърля и друг законопроект за рязко повишаване на данъка върху добавената стойност, чрез която мярка да се финансира „реформата“. Да, такива „смели реформи“ винаги вървят ръка за ръка с повишаване на данъците.
„Десно-центристката“ коалиция в Чехия е обещала да въведе пенсионна схема с „капиталово натрупване“ (за организаторите на схемата) в страната. Опозицията е твърдо против реформата, тъй като отклоняването на осигурителни вноски от държавното обществено осигуряване към „частни пенсионни фондове“ ще дестабилизира държавното пенсионно осигуряване. Този спор за „капиталовото натрупване“ е воден и преди 120 години в Германия, а резултатите когато лобистите надделеят са добре известни – „История на първата пенсионна система в Германия от времето на Ото фон Бисмарк“.
Управляващата коалиция смята, че е нереалистично да се очаква ръст на раждаемостта (защо така?), затова е необходимо да се увеличат принудителните спестявания и да се намали потреблението, като ДДС трябва да се увеличи с 40%, а приходите от приватизация ще покрият временния (за има няма 40-50 години) недостиг при държавното пенсионно осигуряване в резултат от отклоняването на осигурителни вноски към принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“.
По чилийски от Чили, където при демократично въведената реформа във времената на военна диктатура, се извършва демократична приватизация, а до днес бюджета на Чили се крепи на това, че държавата е втория най-голям износител на медна руда на планетата. Пенсиите в Чили са по-успешни от тези в България (за огранизаторите на схемата). А какво да кажем за България? Кой не помни приватизацията? Кой не е чувал за нея?
Ако някой се чуди как България може да стигне средното ниво в ЕС по стандарт на живот, то отговорът е много лесен – като другите държави като Чехия бъдат подложени на същите грабителски схеми, които се случиха в България последните 2 десетилетия.
И все пак, ако ви е малко жал за бедните чехи, предупредете ги да спрат схемата, защото едно скапано правителство идва и си отива, но щетите трябва да се понасят от хората след това.
Вместо Чехия да се срива и да стане като България под робството на „частни фирми“, по-добре България да стане като Чехия преди въвеждането на финансовите пирамиди.
Характерна черта на финансовите пирамиди е, че работят много добре до момента, в който трябва да почнат и да плащат, а не само да прибират парите на хората. Но идва и момента на истината. Схемата в Чили започва да действа много успешно (за собствениците на „частни пенсионни фондове“) през 1981 г. От тогава са минали над 30 успешни години на свръхпечалби, а за пенсионерите в Чили резултатът е следния:
Какво е това UF?
Индекс, тъй като страната Чили има много стабилна валута, което е разбираемо в страна с толкова свободна икономика и благоденстващо население, ниска степен на корупция и т.н. Вместо да си използват стабилната валута за мерна единица, ползва се индекс. Но недейте да мислите, че валутата на Чили не е много стабилна, както приляга на либерална държава, със стабилна свободна пазарна икономика и т.н.
Към 30 ноември 2011 г. 1 UF = 22 213,43 чилийско песо
Следователно при сметките ще приемем, че 1 UF = 66,54 лева
Като преизчислим горната таблица излиза следното:
Вид на пенсията
Брой пенсионери
Среден размер (в лева)
Пенсия за старост
370 025
465,11
Пенсия за старост при по-ранно пенсиониране
245 468
752,57
Пенсия за инвалидност
75 497
627,47
Пенсия за частична инвалидност
10 044
521,01
Вдовишка пенсия
140 741
425,86
Пенсия за сираци
54 847
146,39
Други пенсии
14 702
205,61
Все пак е добре да се съберат пенсиите за старост, за да се види масовия случай каква е пенсията, която се предлага от така успешните частни пенсионни фондове в Чили.
Излиза, че пенсия за старост от частни пенсионни фондове в Чили получават 615 493 пенсионера, като средния й размер е 579,75 лева.
Леле, супер, а средната българска пенсия е под 300 лева… Това е от модела, трябва Чили модел и пенсиите и в България ще скочат като при тях?
Само няколко подробности преди това – като за начало това са средните пенсии на най-богатите пенсионери в Чили. Колко взимат останалите?
Минималната пенсия в страната разбира се. И тази пенсия е за сметка на държавния бюджет. През 2012 г. специалната програма на правителството, целяща да спаси мнозинството пенсионери от крайна бедност, ще покрие пенсионерите от 60% най-бедни семейства в Чили, като ще им предостави минимална държавна пенсия, тъй като частния пенсионен фонд не им предлага дори толкова. Пенсиите от тип PBS (Old-Age Basic Solidarity Pension) се предоставят за тези пенсионери, които нямат никакви средства в частен пенсионен фонд и са в размер на около 235 български лева. Добавки от държавния бюджет от типа APS (Old-Age Solidarity Pension Contribution) се предоставят на пенсионерите в някое от 60% от най-бедните семейства в Чили, които имат право на пенсия от частен фонд, но която е под определен размер. Тези добавки са в среден размер от около 142 български лева. От тези спасителни схеми на правителството са обхванати мнозинството от пенсионерите в Чили.
Още няколко подробности трябва да се споменат преди да се направят по-генерални изводи. Например колко е минималната работна заплата в Чили? До юли 2012 г. ще е 182 000 чилийско песо. Това прави 545,17 български лева.
Имайки предвид и този съвсем маловажен факт, да се върнем към пенсиите, които тези така успешни частни фондове предоставят и какви са спасителните мерки на правителството за мнозинството пенсионери в Чили, само че този път стойностите ще се представят като съотношение между размера на средната пенсия и минималната работна заплата в Чили:
Вид на пенсията
Брой пенсионери
Съотношение спрямо минималната работна заплата
Пенсия за старост
370 025
85,31%
Пенсия за старост при по-ранно пенсиониране
245 468
138,04%
Пенсия за инвалидност
75 497
115,10%
Пенсия за частична инвалидност
10 044
95,57%
Вдовишка пенсия
140 741
78,11%
Пенсия за сираци
54 847
26,85%
Други пенсии
14 702
37,71%
Минималната пенсия, с която правителството в Чили спасява значителна част от пенсионерите е 43,11% от минималната работна заплата в страната. Добавките, които правителството дава на пенсионерите, които имат над 0,00 песо в „частен пенсионен фонд“ и принадлежат към 60% най-бедни семейства в страната, са средно 26,05% от минималната работна заплата.
Но тези проценти едва ли говорят твърде много на българския гражданин. Като ги преобразуваме според българската минимална работна заплата (290 лева от 1 май 2012 г.) излиза, че ако някой голям мозък беше въвел чрез чилийската диктатура през 1980 г. Пинера схемата в България, то българската средна пенсия за най-богатата част български пенсионери щеше да е 308,39 лева (579,75 / 545,17 * 290). А спасителната минимална пенсия за сметка на правителството щеше да е 125,02 лева (43,11% от 290 лева). Средната правителствена добавка за пенсионерите, които имат над 0,00 песо в частен пенсионен фонд и са в най-бедните 60% семейства в страната щеше да е 75,55 лева. Ако не са в най-бедните 60% от семействата няма нищо.
В същото време собствениците на тази схема щяха да са реализирали 30 години свръхпечалби.
Ето това е най-големия успех на чилийската схема и повече хора трябва да знаят за него.
Предварително извинения към всички средностатистически прасета, които по една или друга причина може да се почувстват засегнати – тази статия не се отнася за тях. Организациите за защита на животните също да не се засягат, не става дума за средностатистическото прасе – животинка. Не се насажда желание за жестокост към животни по никакъв начин.
Колкото до лакомите свини от тази статия – те може и да са просто една фикция, но за който се припознае, не трябва да се засяга, а напротив – статията е богато приветствие, аплодисменти за брилянтната схема. Свръхалчността, свръхнаглостта са качества, които не всеки има, и които трябва да се оценяват.
Комисията за финансов надзор в историята, е просто една фикция в страната Х. Ако някой работещ в организация с подобно име се засегне, то съвпадението е абсолютно случайно (100% гаранция случайност), тъй като КФН в страната Х не съществува.
Всички линкове към статията са също така 100% случайно съвпадение, не трябва да се свързват по никакъв начин с реални лица и събития.
Историята започва така… Действието се развива в страната Х.
Възрастните хора смятали, че се подлагат на геноцид, но в действителност 1999-та бил подготвен геноцида не за тях, а за младото поколение – родените след 1959 г. По прехвален модел от страна от третия свят се взело решението пенсионната система да се състои от 3 стълба – държавна пенсия (тази, която трябва да се компрометира умишлено и постоянно, но това трябва да се пази в тайна), задължителна допълнителна пенсия от частен фонд, и доброволна допълнителна пенсия от частен фонд.
Хубавото на реформата от 1999-та и късметът за родените след 1959 г. било, че задължителните частни фондове така и не почнали да работят в началото. От април 2002 г. обаче данък ДЗПО започва да постъпва в няколко частни фирми. До края на 2003 г. този данък е 2%. До края на 2005 е 3%. През 2006 е 4%, а от 2007-ма до сега е 5%. Хорът на свободните певцопойците изпаднал във възторг какъв голям успех е данък ДЗПО да става все по-голям. Все по-големи данъци да постъпват в принудителни задължителни „частни пенсионни фондове“, точно както всеки с либерално мислене разсъждава?
Само че този данък не е допълнителен (което е още по-хубаво, нали?), родените след 1959 г. не плащат повече, за да получават допълнителна пенсия, а точно толкова, колкото и родените преди 1960 г. Лошото е, че тъй като с държавна принуда родените след 1959 г. са плащали данък ДЗПО, то държавната им пенсия трябва да бъде редуцирана пропорционално на плащанията за този данък. Обаче спокойно, парите в принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“ са напълно гарантирани. Има държавен орган, създаден със закон, който се грижи парите иззети с държавна принуда от хората, да не бъдат откраднати.
Страната Х си има кодекс за социално осигуряване, където пише, че „Минималната доходност за съответните видове пенсионни фондове представлява 60 на сто от средната постигната доходност или с 3-процентни пункта по-малка от средната – което от двете числа е по-малко.“
На обикновения читател може и да не му направи впечатление, но както е разписано в закона, ако средната доходност на принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“ е -97%, то някой от тях може да реализира доходност 100% загуба и ще е напълно в духа на закона. Нещо повече – това е духа на закона. Ама няма да се плашите, парите са на сигурно място.
Държавния орган, който следи да не би принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“ да се отклоняват с повече от 3% от средната доходност, тоест ако средно всички тези фондове загубят 97% от парите на хората, някой от тях да не загуби 101%, в страната Х се нарича комисия за финансов надзор.
По официален първоначален замисъл от 1999-та година тези принудителни задължителни „частни пенсионни фондове“ трябвало да бъдат възприемани като капиталови, подпомагащи националната икономика и от малкото пари (някакви си 5% от доходите на хората) да върнат много високи пенсии – от природата ще се появи разликата – въздух, дъждовна вода, пясък, слънце и т.н.
Ролята на страната Х е да съдере кожите на данъкоплатците, да даде парите на добрите прасета да кльопат, а тъй като прасетата ще набиват не само кожите на данъкоплатците, но и каквото намерят на земята – кал, дъждовна вода, пясък и т.н., то като дойде време за пенсиониране, на младите ще са приготвени прасета, които да са наддали повече, от колкото им е давано за плюскане – това е по гениалния модел в страна от третия свят. От кожа на данъкоплатец, пясък, дъждовна вода и кал – голямо прасе за пенсионера – пълна гаранция.
То хубаво това нещо, но през годините се оказало, че прасетата от пясък, дъждовна вода и кал не наддавали, а на всичкото отгоре кожата на данъкоплатеца, която им била давана за плюскане била повече, отколкото общото тегло на прасетата взети заедно. Комисията за финансов надзор обаче не отчитала аномалии, тъй като всичко е в рамките на закона – ако всички прасета набиват кожи на данъкоплатец, но никое от прасетата не слабее с повече от 3% спрямо средното, то всичко е в рамките на закона.
Прасетата обаче били обезпокоени, почувствали несигурност. През 2010 г. стопанката им държавата била много недоволна, че толкова години им е предоставяно да плюскат кожа на данъкоплатци, а не само, че не са наддали както трябва, но са и отслабнали. Те трябвало освен с угояването с кожи на данъкоплатци да набиват и пясък, дъждовна вода, кал и каквото друго има в кочината, че да наддадат на тегло и да има някакъв смисъл от тях. Но не. И прасетата били в опасност – „ийк, ийк“.
Спокойно, те си имат ангели пазители в страната Х – наричани „конституционния съд“. Държавата може и да им е хвърлила око да ги маха, но ангелите пазители ще ги бранят до изтичане на мандата си.
Не че е толкова трудно да се преодолее съпротивата на тези ангели, като се попита данъкоплатеца да продължава ли да му се дерат 5% от кожата всеки месец и да се дават на прасета, които не само не напълняват, но и слабеят, или да се спре схемата, прасетата да не участват повече в системата и кожата на данъкоплатеца да си остане на гърба му, за да си я прави каквото иска. Не е никак трудно, въпрос на желание само.
Прасетата обаче решили да се съберат в заведение и да умуват какво да се прави, защото ако им спрат кожите на данъкоплатците, ще останат на пясък, вода, кал и каквото друго намерят в кочината. Затова измислили хитър и коварен план. Викнали сервитьорка (тя се казвала комисия за финансов надзор) и поръчали от менюто:
– Ние слабеем, а данъкоплатците имат очаквания към нас, затова от 2017 г. искаме не 5%, а 7% от тяхната кожа месечно – ходи да обясниш на държавата в кухнята да засили дрането
– Данъкоплатците не трябва да знаят колко тежим в действителност, ще ползваме нагласен кантар и ще показваш наддаването за такъв период, че винаги да изглеждаме по-тежки от преди.
– На данъкоплатците трябва да им се съобщи, че ние сме все пак прасета, зависими сме от праха по земята и дъждовната вода, а е криза, да имат предвид, че може и да отслабнем, това трябва да го напишем официално някъде, примоли се за промяна в закона – така да бъде: „информиране на осигурените лица чрез рекламните и информационни материали за фондовете за допълнително пенсионно осигуряване, че при управлението на активите на фонда не се гарантира положителна доходност и запазване в пълен размер на внесените по индивидуалните партиди средства„
– Искаме да можем да набиваме от всичко и от други кошари, сега сме много ограничени и как да тлъстеем при това положение
– Направили сме голяма кочина, а и сме отслабнали, трябва ни някакво оправдание, че ще ни спрат иначе кльопаницата. Четохме, че номерът в страна от третия свят минава много добре – искаме да се въведат мултипрасета, за да има как да обясним след няколко години, когато пенсионерите поискат свинско, че сланината се е стопила и това е по тяхна вина, а не сме ние виновните.
Сервитьорката си записала менюто и представила исканията на държавата. Те много приличали на тези, тези, тези, тези, тези (всяка прилика с действителни комисии за финансов надзор, други органи на власт, лица и каквото и да е друго, в реални държави, е напълно случайна)
И сега какво трябва да обяснява държавата Х на данъкоплатеца?
Май официалната версия за създаването на прасетата беше, че от малко кожодерене, много шунка ще пада, по чилийски, а то се оказва, че прасетата искат още повече да набиват, но без никакви гаранции (както вече повече от 10 години се кара) дали въобще ще има и грам свинско при пенсиониране.
Прасетата от бъдещо свинско, се превръщат в изискващи все повече кожа от данъкоплатеца – от 2017 г. трябва да му се вдигне данък ДЗПО до 7%, за да има по-мазна и тлъста шунка (тя направо много тлъста и мазна, не забравяйте че всяка прилика с действителни лица и събития е 100% и напълно случайна), а ако има възможност и повече от 7%.
Не беше май замисъла държавата да ходи да пита тези няколко частни прасета какво те искат, а прасетата трябваше да са в услуга на данъкоплатеца?
Може би понеже няма никакъв политически риск с принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“, ей така между другото държавата се е превърнала от поръчващата музиката в сервитьорка?
– Прасетата искат повече плюскане – държавата да ходи да го събере
– Прасетата искат нагласен кантар – държавата да го осигури
– Прасетата искат да няма големи очаквания за шунка от тях – държавата да ходи да го съобщи на данъкоплатците и да обяснява къде е избягала шунката след това
– Прасетата търсят начин да избягат зад граница, държавата да го узакони
– Прасетата искат мултипрасета – държавата да ги регламентира
Добре де, ами държавата сервитьорка поне ще получи ли бакшиш? Или само ще я използват в заведението?
В страната Х данъкоплатците са вечно недоволни, в последните месеци излизат на протести:
– Че няма достатъчно пари за образование
– Че няма достатъчно пари за наука
– Че няма достатъчно пари за младите
– Че няма достатъчно пари за субсидии за земеделие
Бъдещите пенсионери трябва вече да са се досетили (доказано е емпирично), че свинско от принудителни задължителни „частни пенсионни фондове“ няма да има. Кожата на данъкоплатеца влиза в огромния търбух на свинете, там претърпява разни видоизменения, а данъкоплатеца в най-добрия случай ще получи онова на изхода на прасето – е да, неговата си кожа е, само че минала през търбуха на няколко частни свини и на вкус и на мирис няма да е същата.
От няколко години в България, нагли лобисти лансират идеята финансовите пирамиди от „частен пенсионен вид“, ползващи подкрепата на конституционния съд, да предлагат пенсионни „мултифондове“. Тази идея разбира се идва от Чили. Какво се казва официално:
– Хората трябва да могат да избират каква пенсия искат – висока или ниска, затова трябва да имат възможност да избират къде най-успешно да бъдат инвестирани парите им. По младите могат да рискуват повече, затова да изберат по-високодоходни фондове с акции, а по-старите не трябва толкова да рискуват, за тях държавни облигации.
Как е реализирана схемата в Чили (ама не си мислете, че ще ви откраднат парите, които са ви прибрани насила, това е официалната версия все пак):
Та в Чили има „мултифондове“, 5 типа, с различна доходност (забележете, не думата риск, а доходност се използва). С букви са обозначени – A, B, C, D, E. Фонд от тип „А“ означава фонд, който ще носи максимална доходност, а фонд от тип „Е“ ще носи най-ниска доходност. Всеки да си избира сам каква пенсия иска? Така като се замисли човек, всеки би трябвало да избере фонд от тип „А“, защото е най-доходния, нали така? Лесен и безплатен обяд дават в Чили – раят на пазарната икономика.
А има и нещо друго, в Чили, в зависимост от доходността на фондовете от „А“ до „Е“, централната банка им разрешава определена част от активите да инвестират извън страната.
Лимит на чуждестранната инвестиция
Вид фонд
А
B
C
D
E
100%
90%
75%
45%
35%
Източник: Banco Central de Chile, Comunicado de Prensa, el 4 de noviembre de 2010.
Официалната версия за това нещо е, че тъй като фонд „А“ носи най-голяма доходност, трябва да има възможност да инвестира извън страната, за да я донесе тази доходност, да му се развържат ръцете да инвестира доходоносно в каквото иска и където иска. Съдейки по таблицата фонд тип „А“ (най-високодоходния) може да инвестира всичко извън страната, за да носи най-добрата доходност (забележете, че се използва израза „инвестиране извън страната“, а не „източване на парите зад граница“).
Онези потребители на фондовете чудо, които не си изберат каква доходност искат, служебно им се назначава според възрастта – например за такива до 35 години – фонд с доходност “B”, за по-старите, с по-малка доходност (в Чили 60% от хората са били служебно разпределени).
До тук с официалната версия. В действителност пирамидите на Пинера от Чили, са създали „мултифондовете“ с целта, когато дойде време за пенсиониране и се окаже, че парите ги няма, на пенсионера да се съобщи, че това е станало, тъй като той е бил инвестирал парите в по-високорисков фонд и имало е криза, всички са загубили, но неговия фонд най-малко, да е доволен на това, което има. Ако ли пък не си е избрал сам фонда (не че има значение, всички източват заедно, никой няма да тръгне да се цепи от схемата), отново е виновен той, тъй като е бил безотговорен, не е отишъл да каже на коя финансова пирамида и каква част от парите му иска да бъдат източени, и къде (зад граница, или в страната чрез държавни облигации с по-ниска доходност от инфлацията).
Това е и причината да се иска въвеждане на „мултифондове“ от лобистите за финансовите пирамиди в България – да се обяснява през 2020 г., когато хората масово разберат, че парите им, събрани с държавна принуда, са изчезнали, а и тъй като държавата ги е насилила противоконституционно да плащат данъци на частни фирми, и значителна част от държавната им пенсия няма да могат да я вземат – нали ще получават „допълнителна пенсия“ от „универсален пенсионен фонд“ (в превод пари от всякъде прибира, не подбира), няма защо да се оплакват.
В края на октомври 2010 г., общия размер на активите под управление на 6-те частни пенсионни дружества в Чили е 140 милиарда долара и около 47,5% от тях са изнесени зад граница.
Колкото повече наближава 2020 г., толкова повече ще се лобира за повишаване на вноските за ДЗПО (финансовите пирамиди за родените след 1959 г.) и ще се лобира за появата на „мултифондове“.
Повишаването на вноските за ДЗПО е от алчността на собствениците на схемата, и е предвидено от 2017 г. да се повишат на 7% (5% от доходите на хората са им малко), освен ако населението не направи каквото трябва и дейността на пирамидите не е прекратена дотогава.
А мултифондовете са, за да може спокойно да се източват парите зад граница, и да има законно оправдание защо са изчезнали, каква е била причината, как пенсионерът е виновен, че е оставил парите му да се загубят и т.н. За справка, комисията за финансов надзор имаше предложение преди няколко месеца принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“ да обявяват в проспектите си, че има възможност парите на хората, които са иззети насилствено от държавата и дадени на тези „частни фондове“, да се загубят. Значи ще те предупредят, че парите ти, които ти взимат насила със закон, може да се загубят…
Но чудна работа, за какво им са на лобистите тези „мултифондове“, след като и без друго:
Ами не им трябват, и така лапат достатъчно, но за прекомерната алчност граници няма.
Интересно е как господа лобистите ще обяснят необходимостта от „мултифондове“, при положение, че на пазара има така наречените mutual funds (взаимни фондове) и всеки може напълно доброволно да отиде и да си влага парите при различен риск и различна доходност. Който има потребност от допълнителна пенсия, да ходи да си инвестира парите както намери за добре.
Защо държавата трябва да насилва цялото население да бъдат изгубени парите му и да бъде намалена държавната му пенсия?
Едва ли ще намерят смислено обяснение, освен някоя от традиционните шашми, че те са либерали и като либерали поддържат тезата, че принудително събраните пари с държавна репресия трябва да може да се избира по какъв начин да бъдат откраднати (естествено няма така да се каже, но в превод от лобистки това значи).
Само че да се самоопределиш като либерал, не е достатъчно, за да те приемат за такъв. Да припомним либералните ценности:
Адам Смит, ако можеше да види тези наглеци, и с какво намесват теорията му за свободния пазар, нямаше да може да спре да повръща от отвращение.
И все пак, докога ще продължават тези безобразия започнали 2001 г., зависи от населението. Ако си мълчиш докато те крадат законно, ще продължават да те крадат, докато заради теб и нормалните хора около теб не се смени закона, така че да защитава интересите на обществото, а не на няколко свръхнагли частни фирми, които се имат за най-хитри от всички.
В името на либералните ценности и защитата на отделния човек, присъединете се към каузата:
Борете се за възстановяването на пълните си права за държавна пенсия, и съдете държавата (защото тя дава баницата, не е лудия този, който я прибира), докато не прекрати дейността на финансовите пирамиди, които е създала.
В общественото пространство дискусията за дефицитите в Националния осигурителен институт е постоянна. В настоящото са показани дупките и как да се затворят:
Пробойна номер 1 в бюджета на НОИ – принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“
От както започват дейността си, дефицита в бюджета на НОИ расте с всяка година. Причината е много проста – задължително насилени да се лишават от доходите си в полза на „частни пенсионни фондове“ са родените след 1959 г. Останалите си плащат само на НОИ. С всяка следваща година броя на родените преди 1960 г., които внасят вноски намалява, следователно отваря се все по-голяма дупка в бюджета на НОИ, тъй като все повече стават работещите, насилени с държавна репресия да плащат данък пенсии вместо на НОИ, на финансови пирамиди от пенсионен вид. Тоест държавата дере кожите на данъкоплатците, но вместо с одраната кожа да се плащат пенсиите, част от парите отиват за управление в полза на принудителни задължителни „частни пенсионни фондове“. И по още един друг начин казано, НАП прибира парите, но част от тях не дава на НОИ, а на частни фирми. Обаче НОИ трябва да плаща пенсии, пирамидите само прибират парите, но не плащат, а ако дойде време да плащат, ще дадат каквото е останало неизпарено, неизточено, неоткраднато, значи няма да е много (справка началото на 2011 и поредното отлагане).
Заради принудителните универсални „частни фондове“
Заради принудителните професионални „частни фондове“
Общо дефицит за НОИ
Номинални
Реални към
09-2011 г.
Номинални
Реални към
09-2011 г.
Номинални
Реални към
09-2011 г.
2001
0
0
52 992 000
91 244 579
52 992 000
91 244 579
2002
42 120 000
68 970 478
42 878 000
69 978 001
84 998 000
138 948 479
2003
71 208 000
113 227 746
45 021 000
71 701 571
116 229 000
184 929 317
2004
133 763 000
200 184 530
47 589 019
71 314 956
181 352 019
271 499 486
2005
165 844 000
236 193 828
46 943 490
66 838 549
212 787 490
303 032 377
2006
236 831 000
314 579 787
52 121 476
69 276 443
288 952 476
383 856 230
2007
410 560 000
501 343 915
64 146 628
78 260 959
474 706 628
579 604 874
2008
549 770 100
599 238 181
78 464 000
85 574 519
628 234 100
684 812 700
2009
620 483 000
659 242 617
76 311 964
81 037 668
696 794 964
740 280 285
2010
639 780 000
662 509 347
74 546 000
77 157 956
714 326 000
739 667 303
2011
506 016 000
503 792 973
48 550 000
48 335 545
554 566 000
552 128 518
Общо
3 376 375 100
3 859 283 403
629 563 577
810 720 746
4 005 938 677
4 670 004 149
Изплатени
6 774 000
7 161 758
139 737 000
150 014 689
Остатъци
3 353 459 000
3 353 459 000
453 552 000
453 552 000
Резултат
-16 142 100
-498 662 645
-36 274 577
-207 154 057
От 2001 г. до септември 2011 г., дупката във фонд „Пенсии“ на НОИ заради принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“ е номинално 4 005 938 677 лева, или измерено по стойността на парите към септември 2011:
4 670 004 149 лева. Това са преки лишения за българина през последните 10 години. Пари, които са могли да отидат за образование, за култура, за инфраструктура и т.н. Пари, които така и така са били принудително иззети с държавна репресия от хората и бизнеса, но не са постъпили по предназначение – да се плащат пенсии, а са били дадени за източване от няколко частни дружества. В резултат от успешното управление (източване) по официална информация липсват в реални изражения 705 816 702 лева (вреди от „универсални“ и „професионални“ финансови пирамиди от пенсионен капиталов за организаторите на схемата тип). Преки вреди – пари, които са били одрани от кожата на данъкоплатеца, но нито са били дадени за пенсии, нито са налице. Изпарили са се някъде. И това е официалната информация, която се намира бавно и мъчително от отчетите при Комисията за финансов надзор, и с допълнителни изчисления. Но знае ли някой дали декларираните наличности на средства в тези дружества са там действително? Дали тези отчети не са пълни с кухи активи? И ако има кухи активи, каква част са такива и какво действително е останало след голямото плюскане?
Как се решава този проблем? С прекратяване дейността на принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“, като без да се повишават вноски за пенсия, със спирането на данък ДЗПО и данък „допълнителен професионален“, за следващата година между 800 и 900 милиона лева от дупката в бюджета за пенсии на НОИ ще се затвори. По отношение на оцелелите средства от управлението на финансовите пирамиди, нека родените след 1959 г. да решат сами – искат ли да възстановят правата си за пълна държавна пенсия, или ще поемат за своя сметка загубите причинени заради държавата (не е толкова виновен който яде баницата, а който му я дава) в полза на свръхпечалбите на частни фирми. Не е много сложно, не е и противоконституционно всеки да може да реши, нали? Хората знаят какво да направят.
Много е възможно в този момент както и преди, правителството на републиката да е подложено под натиск от страна на „майките“ на някои от тези частни фирми, и да се страхува да спре схемата. Затова населението трябва да помогне на собствената си държава, като започнат да се водят масирани дела срещу самата държава за противоконституционно отнемане на права за държавна пенсия за всички родени след 1959 г. Ежедневно трябва да има натиск от населението, докато държавата не смени законодателството и не се преустанови дейността на финансовите пирамиди, създадени със закон.
Частните пенсионни фондове, които ще продължат да съществуват, трябва да работят на пазарни принципи, ще са единствено доброволни, и ще предлагат уникален инвестиционен продукт – „нулева реална доходност„.
Пробойна номер 2 в бюджета на НОИ – скапаната формула за пенсиониране на НОИ и системата на осигурителния стаж.
Вредите от системата на осигурителния стаж и от морална гледна точка, и като загуба на доверие в системата, е трудно да се определят в количествено измерение.
Пробойна номер 3 в бюджета на НОИ – пенсии за „инвалидност“
Като не броим хората, които действително са с увреждания и се нуждаят от обществена солидарност, поради дефектната система на осигурителния стаж, не малко са лицата, които не могат да се пенсионират по нормален начин. И като не могат да се пенсионират по нормален начин, ползват възможностите, които дава един пропит от лобизъм „кодекс за социално осигуряване“. Няма само лобистите да лапат, нали така? Как става този номер с пенсиите за „инвалидност“, които се получават от напълно здрави хора, но които се възползват от лошото законодателство:
– в „кодекса за социално осигуряване“ в чл. 74 пише следното: „Осигурените придобиват право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, ако са загубили работоспособността си и имат осигурителен стаж, придобит до датата на инвалидизирането, а за слепите по рождение и за ослепелите преди постъпване на работа – до датата на заявлението по чл. 94, както следва:
1. до 20-годишна възраст и за слепите по рождение и на ослепелите преди постъпването им на работа – независимо от продължителността на осигурителния стаж;
2. до 25-годишна възраст – една година;
3. до 30-годишна възраст – 3 години;
4. над 30-годишна възраст – 5 години;“
Е браво, само че точка 1 не може да се използва за измама, защото там действително ще има тежко увреждане на лицето, а се търси как да се източва НОИ с пенсии за инвалидност, които да се получават от напълно здрави хора. Значи, трябва ви осигурителен стаж (голямото бедствие на системата). За препоръчване 1 година, за лице до 25 години. През тази 1 година лицето трябва да се осигурява на максималния осигурителен доход. Това е много важно, за да се направят най-големи щети на НОИ. Нима? И още как.
– как се определя размера на пенсията за инвалидност? В чл. 75 пише следното „Размерът на пенсията за инвалидност поради общо заболяване се определя, като доходът, от който се изчислява пенсията, се умножи със сумата, образувана от: по процент 1,1 на сто за всяка година осигурителен стаж… Когато към датата на инвалидизирането осигуреното лице е на възраст, по-ниска от възрастта по чл. 68(пенсионната – 63 за мъже и 60 за жени), разликата между възрастта му, но не по-рано от навършване на 16 години и възрастта по чл. 68 се признава за осигурителен стаж. При определяне на пенсията признатото време и съответната пропорционална част от процента за месеците осигурителен стаж се умножават с коефициент, както следва:
1. за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане над 90 на сто – 0,9;
2. за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане от 71 до 90 на сто – 0,7;
3. за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане от 50 до 70,99 на сто – 0,5.“
– ето сега идва най-важния момент – за източването на НОИ чрез пенсия за инвалидност от напълно здраво лице ще стане по следния начин:
1. да предположим, че лицето е на 20 години
2. съвсем умишлено го осигуряваме фиктивно като самоосигуряващо се лице 1 година на максималния осигурителен доход от 2000 лева
4. намираме и корумпирани служители на ТЕЛК, които няма да се усъмнят в достоверността на фалшивите документи (българското законодателство в момента дава спокойствие при даването на подкуп, тъй като и даващата страна и получаващата страна могат да бъдат преследвани наказателно, тоест са съучастници и никой няма да тръгне да топи другата страна; този проблем може да се реши много лесно с малка промяна в наказателния кодекс, но докато това не се направи, спокойно – подкупите ще си стоят ненаказани). Не правете това, освен ако не страдате от крайна наглост или крайна нужда.
Значи обобщено – осигуряваме фиктивно 20 годишен на максимален доход 1 година, намираме корумпиран лекар и корумпиран служител в ТЕЛК. Каква пенсия ще получава лицето в този случай:
На 20 е, от мъжки пол. До навършване на пенсионна възраст за мъжете има 43 години. Размера на пенсията му ще е:
– индивидуалния му коефициент (а той ще е 2000 лева / средния осигурителен доход, да кажем 600 лева) ще е 3,33, умножено по
– осигурителен стаж – 1 година + (43 години(толкова години има до пенсионна възраст) * 0.5 (това е от третата група)) или общо 22,5 години, умножено по
– 1,1%, умножено по средния осигурителен доход в страната за последните 12 месеца(да кажем, че е отново 600 лева)
И така лицето ще получава пенсия 3,33 * 22,5 * 1,1% * 600 = 494.51 лева месечно
А какви разходи ще бъдат направени преди това:
– осигуряване 1 година върху 2000 лева за пенсия и здраве – това е 2000 лева * 25,8% * 12 месеца = 6192 лева за осигуровки
– подкуп на алчен лекар
– подкуп на служител на ТЕЛК
Не може да се сметне колко ще взимат корумпираните служители(въпрос на наглост и чувство за безнаказаност), но приходите от „инвалидността“ са много впечатляващи. Само за първата година и разходите за осигуровки ще са избити, в рамките на втората година и подкупите ще са напълно избити и след това според бизнес плана, на печалба както се вика. А представете си, че бяхме по-нагли и бяхме извадили документ за втора група инвалидност? Всичко това, само с 1 година формален осигурителен стаж.
Добре де, как да се спрат тези измами?
Много е просто, модела на осигурителния стаж има грешна философия. И при инвалидните пенсии отново е грешна философията в момента. Защо се дава пенсия за инвалидност? Защото лицето има стаж, или защото е с увреждане? Би трябвало да е, защото е с увреждане. В такъв случай пенсиите за инвалидност трябва да се разглеждат като социално подпомагане за хора в нужда. Размера на пенсията трябва да бъде равен на минималната социална пенсия, умножено по коефициент за степента на увреждане на лицето. Недопустимо е социално подпомагане да зависи от осигурителен стаж. Човек с еднаква степен на увреждане, има едни и същи потребности като всеки друг, независимо от осигурителния си стаж. Пенсиите за инвалидност трябва да се финансират със средства от централния бюджет през фонд „Пенсии, несвързани с трудова дейност“, както е заложено по модела на осигурителния принос. След това инвалидността по документи няма да е толкова изгодна, както е в момента. Без стрес в системата, ще се спрат измамите. Колкото до хората с действително увреждания, тях държавата трябва да ги подпомага освен с пенсията, най-вече в натура(тук може да спадат най-различен вид подпомагане от личен асистент за най-тежките увреждания, рехабилитации и т.н. ), която „инвалидите“ по документи няма за какво да я ползват. Интереса им към документалните измами ще изчезне напълно.
Пробойна номер 4 в бюджета на НОИ – докога таван на осигурителния доход и малките лобисти
Този проблем се решава с отпадането на максималния осигурителен доход. Без значение богат гражданин с 270 лева месечно, или крайно нуждаещ се от данъчни преференции с 3 000 000 годишна заплата, всички трябва да плащат данъци според възможностите си. Осигуровките са вид данък, и не може да са удар само за богатите с 270 лева месечно и средната класа, а да не се плащат от бедните милионери.
Пробойна номер 5 в бюджета на НОИ – Плащаш за майчинство само когато ще раждаш?
Защо няма възможност човек да избира дали да плаща данък ДЗПО на принудителен задължителен „частен пенсионен фонд“, но може да избира дали да се осигурява за майчинство ако е самоосигуряващо се лице, и не се осигурява ако е работещо по граждански договор?
А, защото в първия случай ще се ощетят финансовите пирамиди, пък за фонда за майчинство на никой не му пука, така ли?
Простата истина е, че за стабилно развитие на обществото, всяка двойка трябва да има 2 деца, за да се пази нулев естествен прираст на населението. Обезщетението за майчинство на едно самоосигуряващо се лице е 90% от осигурителния му доход за 18 месеца назад. Обезщетението за майчинство се получава 410 дни или 13,5 месеца. Вноската за майчинство и общо заболяване е 3,5%.
Като самоосигуряващото се лице може да избира дали да се осигурява за майчинство или не, то е ясно, че ще се осигурява само докато има планове за скорошно раждане. След второто дете осигуряването за майчинство няма да му е нужно, тъй като бъдещи изгоди няма да очаква. Тогава сметката е такава:
– за да получава 13,5 месеца по 90% от осигурителния си доход, и да не ощети обществото, би трябвало да внася около 347 месеца по 3,5%, а това са 29 години осигуряване за майчинство. Само че с тази вноска се покриват и разходите за болнични, значи лицето не трябва и да се разболява много. Или с други думи казано, през цялата си кариера едно лице трябва да се осигурява за майчинство задължително, за да може да получава обезщетението си за майчинство и да излиза в болнични, в противен случай някой друг ще му плаща сметката. За да не стане някаква грешка, в семейството има и баща(който се осигурява за майчинство, а няма да ползва такова обезщетение), обаче нали това семейство трябва да има не само едно дете, а 2. Тоест и двамата трябва да внасят осигуровка за майчинство през цялата си кариера, и да не се разболяват много, защото в противен случай някой друг ще им плаща сметката. Много грубо звучи така написано, нали? Обаче е истина. Самоосигуряващите се, работещите по граждански договор, трябва да внасят задължително вноски за майчинство и общо заболяване, защото в противен случай някой друг им плаща сметката и така не е честно.
Задаваща се голяма грешка – работника да се наказва ако работи на по-ниски от реалните доходи, или без договор
Поредната голяма грешка е на път да стане реалност – работника да се наказва ако се съгласи да работи без трудов договор, или на по-ниска от реалната заплата. В такъв случай работника не само, че ще продължи да работи без договор, или на по-ниска от реалната заплата, но ще е съучастник в нарушението, и като съучастник ще си трае и няма да смее да издаде работодателя си експлоататор, защото ще отнесе глоба.
Вместо да се прави тази глупост, решението е друго – осигуровките да са изцяло за сметка на работодателите, глобите ще са зверски за работодателя, а работника ще е в по-силна страна и най-малкото, при първите сигнали за нагло експлоатиране, в случай че работодателя си го позволи, а преди това са имали сговор да се работи без договор или на по-нисък от реалния доход, работника ще отиде да клепа експлоататора. Едни добри хора ще отидат при работодателя, ще му ударят зверската глоба и след това за дълго време ще го помни. Така се изкореняват тези явления, ако се направят работника и работодателя съучастници в нарушенията, ще стане точно обратното. Нелепиците, че работника има интерес да плати глобата, тъй като парите щели да отидат по личната му сметка, са смехотворни.
Ако това беше заглавие на театрална постановка, вероятно щеше да се нарича „Капиталов принцип 911 – Голямото плюскане за сметка на данъкоплатеца“.
Излезе тримесечния отчет за дейността на фондовете работещи на „капиталов принцип“, на сайта на Комисията за финансов надзор. КФН, която за пореден път сложи минимална доходност на принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“ под нулата (спазвайки стриктно нормата на „кодекса за социално осигуряване“ – 3% под средното за бранша, или в превод ако бранша ДЗПО или допълнителни професионални, загуби 97% от парите на хората, няма да има никакъв проблем който и да е фонд да реализира 100% отрицателна доходност, съгласно чл. 193, ал. 3 от „КСО“)
Как населението в България търпи тежки лишения над 10 години, с всяка година все повече, а насреща някой трупа на гърба му отрицателна доходност на капиталов принцип? От къде идват около 800 милиона от годишния дефицит на НОИ?
Настоящото показва в реално изражение какви пари са засмуквали съвкупно всеки месец така наречените „универсални пенсионни фондове“ (данък ДЗПО 5% в полза на частни фирми), така наречените „професионални частни фондове“, и с какво разполагат балансово към 30.09.2011 г.
Номинален резултат от дейността на принудителните задължителни „частни пенсионни фондове” (наричани универсални) към септември 2011 г.: – 16 142 100 лева
Не е печатна грешка, за 10 години това е номиналната им съвкупна доходност (загуба на езика на нормалните хора). Номинална съвкупна загуба от 0,48% за целия период на съществуването им.
Номинален резултат от дейността на принудителните задължителни „частни професионални фондове“ (наричани професионални) към септември 2011 г.: – 36 274 577 лева
И това не е грешка. Това е номиналната доходност (загуба на езика на нормалните хора) на „професионалните частни пенсионни фондове“ за 11 години професионално управление. Номинална съвкупна загуба от 5,76% за целия период на съществуването им.
Обаче и това съвсем не са реалните факти. За периода на съществуването им стойността на парите във времето се е променила. Като се преизчислят невероятните успехи, реалните цифри изглеждат по този начин – по стойността на парите във времето към септември 2011:
1. за цялото си успешно (за организаторите на схемата) съществуване, универсалните пенсионни фондове (данък ДЗПО в полза на частни фирми) са нанесли реални преки загуби за населението в България от около 498 662 645 лева или 12,9%.
2. за цялото си успешно (за организаторите на схемата) съществуване, „професионалните частни пенсионни фондове“ (данък допълнителен професионален в полза на частни фирми със защитата на „конституционния съд“) са нанесли реални преки загуби за населението в България от около 207 154 057 лева или 25,55%.
Общо реални преки загуби за населението в България – около 705 816 702 лева
Към 30.09.2011 данък ДЗПО са плащали 3 111 971 човека. Средно пряката загуба като я разпределим означава, че на всеки му е бръкнато в джоба и са му откраднати по 160,24 лева. Не доходност, на всеки роден след 1959 г. са му откраднати средно по 160,24 лева, само от данък ДЗПО.
Който не вярва, може да се убеди сам от таблиците по-долу. Разбира се цифрите са съвсем неангажиращи, възможни са минимални отклонения в рамките на статистическата грешка.
Маргарита Еспиноса – чиновник в държавна болница в столицата Сантяго е била принудена да си открие сметка в частен пенсионен фонд след като военната хунта оглавявана от диктатора Пиночет приватизира пенсионната система. „Старата система беше много по-добра според мен“, казва Еспиноса. „Нямах избор, трябваше да участвам в новата система“.
Около две трети от пенсионерите ще взимат минимална пенсия на границата на абсолютната бедност заради приватизираната пенсионна система. „Преди пенсионерите можеха да живеят спокойно“ казва Луис Варгас, пенсионер. „Благодарение на Пинера и Пиночет, бяхме измамени“
Влизащите за първи път на пазара на труда са били длъжни да си открият сметка в частен пенсионен фонд, докато онези, които вече са се осигурявали в държавната система 
