В медийното пространство се появи новината, че парламента смята да предложи за всяко дете да се получават по 50 лева месечно, без значение от доходите на родителите му (дано само да не е партенка).
Това е много добра новина по няколко причини:
– изсветляване на икономиката – няма да е необходимо родителите на детето да работят без договори или на минимални такива, за да доказват изключителната си бедност, за да получават помощи
– намалява бюрокрацията – няма необходимост родителите да декларират доходи (нито ниски, нито високи) и въпреки това за детето ще може да се получава помощта от 50 лева на месец
– чисто политически – мярката би била харесана от хората с по-високи доходи (не абсолютно бедните се има предвид), които към момента са дискриминирани и нямат право да получават помощи за своите деца
– чисто психологически – да се преструваш на много беден, в случая с помощите за деца няма да има никакъв смисъл
– с фискални задни мисли – какво означава да подпомагаш децата? Ами това са бъдещи данъкоплатци – всяко дете един ден ще плаща данъци, ако бъде опазено, възпитано, образовано и спечелено да бъде данъкоплатец в точно тази държава, а не си избере някоя друга
– тези пари, които се дават като помощ за детето ще се използват за стимул за развитие, така че ако например детето не ходи на училище – помощите ще се спират, ако детето прави поразии в училището – помощите ще се спират. Необразованите и невъзпитаните деца може да се допусне, че един ден не биха били порядъчни данъкоплатци. Държавата трябва да стимулира създаването и възпроизводството на порядъчния данъкоплатец
– дава се за всяко дете пари директно на родителите – така остават по-малко пари в бюджета, които биха отишли за несвойствени разходи на една нормална държава – като например да се окрадат законно, но неморално, или и незаконно и неморално
Социално справедливо ли е обаче родителите на дете със 100 000 лева месечни доходи също да получават помощи за деца?
Отговорът е по-скоро да, защото тези хора ще са платили данъците върху 100 000 лева. Няма да има дискриминация за децата на по-богатите родители, но най-важното – по-малко бюрокрация и всичко ще бъде много просто – има ли дете, има помощ в един и същи размер. Не се търсят бележки за доходи, не се работи без договор, за да се доказват ниски доходи и т.н.
За това чудесно предложение обаче трябва да се намерят от някъде и пари. Колко ли може да струва на всяко дете в България по 50 лева да се дават на месец?
Нека да предположим хипотетично, че статистиката предложена от Националния статистически институт е вярна и децата до 18 годишна възраст в България са около 1,3 милиона.
1,3 милиона деца * 50 лева * 12 месеца прави 780 милиона лева разходи годишно.
Не трябва да се съмняваме, че парламента пуска партенки, за да тушира протестите в последно време, а действително има намерение да ги плати тези 780 милиона лева годишно за децата – без никакви дискриминации повече. Но от къде да ги вземе? Ще намали контрабандата? Не е сигурно, а и на кой му хрумна да прави връзката, че по-малко контрабанда значи повече събрани данъци? Може би по-малко контрабанда значи и по-малко консумация, може би? Ще вдигне данъците? Олеле… Не, по-просто е. Ето съвсем малък пакет от мерки, за да се намерят тези 780 милиона лева, които да отиват за благородното дело за всеки бъдещ данъкоплатец в България да се дават по 50 лева:
1. прекратява се дейността на финансовите пирамиди в пенсионната система, наричани универсални и професионални частни пенсионни фондове – ефектът ще бъде равен на не по-малко от 800 милиона лева по-малък дефицит на държавния бюджет, точно колкото да се финансират помощите за децата. Все пак кое е по-важно – децата или кльопачката на 10-на фирмички и онези, които стоят зад тях? Приватизация му е майката – каквото си е частно, да си бъде частно, без повече шарлатания. Въвеждането на тази промяна от 1 юли ще означава, че от 1 юли държавата ще може да плати по 50 лева месечно за всяко дете. Няма какво да се чака 2014 г.
2. въвежда се плоско данъчно-осигурително облагане в България – без таван на осигурителния доход – на всички доходите им ще се облагат по един и същи начин – и тези, които получават 350 лева месечно, и тези, които получават 130 хиляди месечно. Без повече преференции за бедни милионери – трудно ще е да се предскаже какъв ще е фискалния ефект от тази мярка, но нека за всички да е едно и също, всички да бъдат облагани плоско, сега колкото по-големи са доходите на лицето, толкова по-малко данъци плаща в процентно съотношение
3. до смяната на модела на осигурителния стаж с модела на осигурителния принос, да се замрази тавана на пенсиите и всички обезщетения от държавното обществено осигуряване, тъй като въвеждането на справедливото плоско данъчно-осигурително облагане при настоящата социално-осигурителна система може да доведе до още по-големи злоупотреби
Ако парламента тръгне с тези 3 стъпки (въпрос единствено на политическо решение), това може да се приеме от обществото като някаква декларация за почтеност и отговорност. Ако обаче се окаже, че нито за всички деца ще има по 50 лева месечно, нито ще са 50 лева, а за спиране кльопачката на финансовите пирамиди в пенсионната система и дума да не може да става, тогава парламентарните избраници трябва да си ходят кой от където е, и да не се появяват повече да дразнят хората
Някакви ограничения не трябва ли да има все пак?
Човек може да се запита, ако ще се дават помощи за всяко дете без ограничения, дали от това не може да стане добър бизнес? Може да се прави хубав бизнес при раждането, защо не и за след това. Държавата не би трябвало да подпомага подобни бизнес планове. След това може би действително трябва да има някакви ограничения, тъй като системата е за обществена солидарност, но тази обществена солидарност не може да бъде безкрайна. Може би е по-добър вариант със скала, вместо на калпак да се дават по 50 лева месечно. Но това няма ли да е противоконституционно? Даже нарушаване на регламенти на ЕС? На още по-международни организации? А да, някакви подобни патологични лъжи ще се опита да каже този законот(в)орец, който има някакви мотиви да се дава на калпак (вероятно някакъв навик от изборите при купуването на гласове). Всъщност няма абсолютно никакви правила как държавата да подпомага раждаемостта. Всичко си зависи от самата държава. Който твърди нещо различно е лъжец.
Малко примери за многообразието от варианти:
Във Великобритания за най-голямото дете се получава месечна помощ в паунди около 108€, за всяко следващо 71€ – каква е целта – да се подпомага раждането най-вече на първото дете.
В Холандия помощта за дете до 5 години е 63,88€, между 6 и 11 – 77,57€, между 12 и 17 – 91,26€. Обаче в пълен размер се изплаща само ако родителите имат годишен доход под 26147€. Над това помощта намалява пропорционално. Каква е целта? Малко дете, малки проблеми, по-голямо дете – повече разход. По-богатите семейства имат нужда от по-малко подпомагане.
В Швеция помощта за първото дете е 123€, за второто 18€, за третото 53€, за четвъртото 118€, за петото и всяко следващо 146€. Каква е целта? Не е много ясно, вероятно искат да привлекат китайци с незаконните си многолюдни семейства или може би подобни семейства от България? Или може би са си направили сметката, че семейства с повече от 3 деца в Швеция са крайна рядкост.
В Германия за първото и второто дете се полагат по 184€ евро, за третото 190€, за четвърто и всяко следващо 215€. Отново страна, която плаче за имигриращи многолюдни семейства.
В Испания помощта за всяко дете е 24,25€, което обаче значи, че ако в България помощта стане 50 лева, то може големи групи испански многолюдни семейства да имигрират на българска територия, за да получават помощи за деца.
В Латвия помощта за деца е 11€ на месец. Няма значение какъв е броя на децата в семейството
Хубаво де, имайки предвид, че всяка държава си прави каквото иска, какъв би бил най-правилния вариант за България имайки предвид спецификата в страната? Може би вариант с регресивна скала на помощта за деца от вида:
– за първо дете 75 лева месечно
– за второ дете 50 лева месечно
– за трето дете 25 лева месечно
– за четвърто и всяко следващо 10 лева
Защо точно английския вариант? Защото проблема в развитите държави (а тези в ЕС, включително и България са такива) е как да накараш семейството да има 1 дете. Там трябва да има по-голяма мотивация. Наличието на второ дете осигурява поне възпроизводство на вида. Трето дете говори за положителен естествен прираст, но който не е задължителен (реализират се и икономии от мащаба). Четвърто дете вече говори за пренаселване. Семейство с 4 или повече деца са или изключително богати от вида Бекъмови, Питови или Ал Арабови, или изключително безотговорни. На милионерите 50 лева месечно да си гледат 4 и повече от децата не са им фатални за съществуването, а безотговорността не трябва да се поощрява. В безотговорните семейства не се отглеждат порядъчни данъкоплатци, а на държавата непорядъчни не й трябват. Затова регресивна скала при помощите за деца с основен акцент на първото дете, до максимум третото би трябвало да бъде новата система за подпомагане за отглеждане на деца.
50 лева на калпак прилича на нищо по-различно от предизборно купуване на гласове
Alexander Todorov Network 