На 1 Август, Министерски съвет одобри система, която разрешава на Главната социално-осигурителна съкровищница (TGSS) да изпраща на работодателите директно сметка за дължимите от тях осигурителни вноски вместо те да изчисляват вноските, които работодателя и работника трябва да платят. Системата беше препоръчана от Комисията по реформа на публичната администрация през януари, за да опрости, ускори и подобри събираемостта. Според правителството, фирмите ще спестят около 63,4 милиона евро годишно от административни разходи тъй като новите правила ще елиминират множество грешки при изчисленията и ще намали броя на глобите наложени на работодателите. Системата се очаква да започне да функционира през последното тримесечие на 2014 г.
Когато системата бъде въведена, всеки месец съкровищницата ще изпраща сметка на всеки работодател с дължимите осигуровки за всеки работник според техните индивидуални доходи, бонуси, изключения, прихващания на база на това, което работодателя е декларирал пред съкровищницата. Работодателите ще могат да превеждат вноските по електронен път. Първоначално новите правила ще важат за общата социално-осигурителна система, която покрива работещите в индустрията, търговията и услугите в 11 вида заетост. На по-късен етап (без уточнение кога) правилата ще важат и за работещите в публичния сектор, военните, самоосигуряващите се, морските лица и миньорите.
Работниците в Испания дължат 4,7% от доходите си, а работодателите им 23,6% за осигуровка за пенсия, болест и майчинство и трудова злополука. Минималния осигурителен доход е 753 евро месечно, а максималния 3597 евро. Правителството осигурява допълнителна субсидия за покриване на дефицита в системата.
Източници: http://www.ssa.gov/policy/docs/progdesc/intl_update/2014-08/index.html
Reforma de las Administraciones Públicas, Comision para la Reforma de las Administraciones Públicas, el 1 de enero de 2014; “La Seguridad Social Calculará por la Empresa Cuánto Debe Cotizar Cada Trabajador,” eleconomista.es, el 2 de junio de 2014; “ El Gobierno Aprueba el Proyecto de Ley que Regula la Facturación Directa de la Seguridad Social a las Empresas,” Consejo de Ministros, el 1 de Agosto de 2014; Social Security Programs Throughout the World: Europe, 2014, U.S. Social Security Administration (forthcoming).
Кодове за видовете плащания:
11 00 00 – за всички данъци постъпващи в републиканция бюджет (ДДС, корпоративен данък, данък върху дохода)
55 11 11 – за всички осигуровки в държавното обществено осигуряване (за пенсии, общо заболяване и майчинство, ТЗПБ, безработица)
56 11 11 – здравни осигуровки
58 11 11 – ДЗПО
Сметки за плащане
СИБАНК АД | BUIBBGSF |
Сметка за приходите на централния бюджет | |
офис ЦЕНТЪР | BG72BUIB98888188844300 |
офис СЕРДИКА | BG89BUIB98888188843800 |
офис ИЗТОК | BG38BUIB98888188845300 |
офис ПОДУЯНЕ | BG22BUIB98888188845200 |
офис ИЛИНДЕН | BG24BUIB98888188844000 |
офис НАДЕЖДА | BG56BUIB98888188844200 |
офис ОВЧА КУПЕЛ | BG39BUIB98888188844700 |
офис КРАСНО СЕЛО | BG06BUIB98888188845100 |
офис ВЪЗРАЖДАНЕ | BG07BUIB98888188844500 |
офис ОБОРИЩЕ | BG55BUIB98888188844800 |
офис КРАСНА ПОЛЯНА | BG08BUIB98888188843900 |
офис МЛАДОСТ | BG88BUIB98888188844400 |
офис ВИТОША | BG23BUIB98888188844600 |
офис ЛЮЛИН | BG71BUIB98888188844900 |
Сметка за приходите за социалноосигурителните фондове към НОИ | BG36BUIB98888588845400 |
Сметка за приходите за НЗОК | BG96BUIB98888688845500 |
Сметка за ДЗПО | BG42BUIB98888892830100 |
Сметка за принудително събиране на публични вземания | BG28BUIB98883322943300 |
Пълния списък тук: http://www.nap.bg/page?id=20
С приемането на закона за държавния бюджет през 2014 г. обнародван в държавен вестник бр. 109 от 20 декември 2013 г., в закона за данъците върху доходите на физическите лица се прави допълнение с официални мотиви облекчаване на работещите бедни. Новите текстове гласят следното:
„Данъчно облекчение за доходи, непревишаващи минималната работна заплата
Чл. 22б. (1) Физическите лица могат да ползват данъчно облекчение за доходи, непревишаващи минималната работна заплата, когато едновременно са налице следните условия:
1. лицето е придобило през годината само доходи по чл. 10, ал. 1, т. 1;
2. придобитите през годината доходи по т. 1 не превишават 12 месечни минимални работни заплати за съответната година.
(2) В доходите по ал. 1, т. 2 не се включва допълнителното месечно трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит за съответната година.
(3) Данъчното облекчение по ал. 1 е в размер на дължимия данък за доходите по ал. 1, т. 2, с изключение на доходите по ал. 2, придобити през течение на годината.
(4) Обстоятелствата и условията по ал. 1 се декларират от лицето в годишната данъчна декларация по чл. 50.“
Съдържание
А. Кой има право на данъчно облекчение?
Б. Странични ефекти от добрите намерения
1. Масови молби за преназначаване на минимална работна заплата от зле платените служители
2. Масови молби за преназначаване на основна минимална работна заплата и от всички останали
3. Намаляване на новоотпуснатите пенсии и блокиране на бъдещите увеличения на пенсиите
4. Затрупвания на данъчните с маловажна и времеемка дейност (за да нямат време да проверяват големите измами може би)
5. Залагане на капан за следващите
Кой има право на данъчно облекчение?
Лицето трябва да отговаря на две условия:
1. да няма никакви други доходи освен от трудов договор
2. получените доходи от основно възнаграждение по трудов договор не трябва да надхвърлят 12 минимални работни заплати общо за годината.
От това веднага може да се изведе следното:
– ако лицето получи каквито и да е други доходи освен от трудов договор, не може да ползва данъчното облекчение;
– не е казано, че лицето трябва да работи на минимална работна заплата цяла година, възможно е да е работило на 2 пъти по-голяма заплата от минималната, но 6 месеца, важното е дохода му от основно трудово възнаграждение да не надхвърля 12 минимални работни заплати (4 080 лева през 2014 г.)
След подаването на годишната данъчна декларация за 2014 г. (което се прави през 2015 г.), и след проверка от данъчните, лицето ще може да си получи обратно събрания от неговия работодател данък върху дохода. И всичко това с най-добри намерения и в помощ на бедните работещи.
Когато обаче аматьори пишат законите, добрите намерения (ако е имало такива изобщо) имат и странични ефекти.
Странични ефекти от добрите намерения
1. Масови молби за преназначаване на минимална работна заплата от зле платените служители:
– От 1 януари 2014 г. получаващия основна минимална работна заплата 340 лева месечно (4 080 лева годишно) би имал право на следното данъчно облекчение – при заплата 340 лева месечно и осигуровки за сметка на служителя по трудов договор от 12,9% (43,86 лева), облагаемата основа с данък върху дохода би била 10% върху 340-43,86 или 296,14 лева. Дължимия данък върху дохода би бил 29,61 лева на месец. За една година данъка би бил 355,32 лева (29,61*12 месеца). Имайки предвид, че служителя е получавал нетно 266,53 лева месечно, спестения данък би бил 133% от нетната му месечна заплата.
– От 1 януари 2014 г. получаващия основна минимална работна заплата 340 лева + 1 стотинка месечно (или не по-малко от 4 080 лева + 1 стотинка общо за годината от основна заплата по трудов договор) ще гледа със завист към получаващия по-ниска заплата от него (доста извратено, но с извратените закони така се получава). „Шефе, много ти се моля да ми намалиш заплатата…“
– И така с една разпоредба на служителите със заплата между минималната и определено ниво, рационалното поведение би било да помолят шефа си да получават минималната заплата, защото ще им е по-изгодно така. А за работодателя няма да има причина да им откаже. Кое е това ниво на заплащане, до което работещите ще се молят на шефа си да им се намали заплатата до минималната. Отговорът е 377,77 лева. При тази основна работна заплата, нетното възнаграждение е 296,14 лева месечно, колкото би било ефективно и при получаването на минимална работна заплата и ползване на данъчно облекчение. В такъв случай може да се смята, че за всички с основна заплата между 340 и 377,77 лева е по-изгодно да получават 340 лева.
2. Масови молби за преназначаване на основна минимална работна заплата и от всички останали – няма само тези със заплати до 377,77 лева обаче да се молят на шефа да им намали заплатата. Всъщност при всички фирми, където между работодател и работник има доверие, ползват се качествени счетоводители и се работи гъвкаво, ще има изгода за работника да получава основна минимална работна заплата. И как стана така? Отговорът се крие в следния текст „В доходите по ал. 1, т. 2 не се включва допълнителното месечно трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит за съответната година“. Или по друг начин казано – законот(в)орците са оставили може би със задни мисли или просто от незнание как да го напишат по друг начин, нова вратичка в закона. Така според закона няма значение каква е брутната заплата на лицето (с включените добавки за стаж), а е важно само колко е основната му заплата при определяне на това дали да има право на данъчно облекчение или не. Така например лице с основна заплата 340 лева + надбавка за 30 години стаж по 0,6% годишно или брутна заплата 401,20 лева, ще има право на данъчно облекчение. Лице с основна заплата 398 лева и 1 година стаж (защото например е млад човек стъпил на пазара на труда преди 1 година) или брутно 400,39 лева, няма да може да ползва данъчно облекчение.
Малко е тенденциозно сякаш това отношение към младите и неопитните, но на властниците им се пада да се обясняват най-добре, каква е тази антимладежка политика, която водят.
Обаче не всичко е загубено. Властта моде да си води политика срещу младите и/или тези, които започват да работят нещо ново, те обаче могат да предложат на своите работодатели малка промяна в трудовия договор. Значи ако младия човек Х (с 1 година стаж) през 2013 г. е получавал основна заплата 398 лева (което го лишава от правото на данъчно облекчение) + надбавка за 1 година стаж 0,6% или брутна заплата 400,39 лева, може да се помоли на работодателя си този трудов договор да бъде изменен по взаимно съгласие по следния начин: основна заплата да бъде 340 лева (тя дава право на данъчно облекчение), а добавката за стаж да бъде не 0,6% на година, а 400,39 (брутната заплата) / 340 (минималната работна заплата) / 1 (годините стаж на лицето) = 17.761%. По този начин младия човек ще получава същото брутно възнаграждение, ще има същите права за пенсия или други обезщетения, ще има и право на данъчно облекчение в същото време. И това е напълно законно. Само трябва да се има предвид, че от момента, в който годините стаж на лицето се увеличат, трябва да се направи малка промяна в трудовия договор, така че отново да се получава същата минимална основна работна заплата и същата брутна заплата. Тази гъвкавост едва ли ще е възможна при фирмите където липсва доверие между работодатели и работници, защото си трябва и гъвкавост някаква, но всички останали могат да се възползват от задните мисли и/или некадърността на онези, които са писали закона.
3. Намаляване на новоотпуснатите пенсии и блокиране на бъдещите увеличения на пенсиите – за онези, които не знаят, пенсиите са в силна зависимост от средните доходи в страната. Властта явно иска с един закон да удари и младите (където няма да я огрее), и пенсионерите, и всички останали между другото, но по предлог, че нещо хубаво ще се прави. Защо такива твърдения? Те нали въвеждат „швейцарското правило за пенсиите„? Връщат справедливости (например 4,50 лева увеличение на пенсията на най-бедните и 70 лева увеличение на пенсията на най-богатите) и такива работи? Да, и провеждат такива политики, че всички с доходи под 377,77 лева да се молят да им се намали заплатата.
И така ако сега си беден, почва да ти става изгодно да си още по-беден. Чудесно е това, ще намалее средния осигурителен доход в страната, а на негова база се отпускат новите пенсии и се и осъвременяват вече отпуснатите. Има да си мечтаят пенсионерите за повишение на пенсиите. Актуализацията на пенсиите по „швейцарското златно правило“ всъщност може да е и надолу. И при положение, че работещите бедни от 1 януари 2014 ще имат мотивацията да са още по-бедни, при положение, че и от данък върху дохода ще се съберат може би значително по-малко средства поради мотивацията и на всички останали работещи да хитруват, то няма да е изненада ако има намаление на пенсиите или замразяване по „златното швейцарско правило„.
4. Затрупвания на данъчните с маловажна и времеенка дейност (за да нямат време да проверяват големите измами може би) – както става ясно, този, който през 2014 г. има доходи само от трудов договор и основното му възнаграждение е за не повече от 4 080 лева за цялата година (12 минимални работни заплати), ще може да си възстанови от данъчните 355,32 лева (за някои това са джобни пари, за други са 133% от нетната им заплата). Данъчните обаче, когато връщат пари (освен като е на батко и на братко), това става бавно и мъчително. Ще са нужни извънредни проверки, човекочасове работа, може би наемане на нови данъчни, за да се справят с обработката и проверката на новите по-сложни данъчни декларации. И за какво? За да се връщат пари на работещите бедни и на останалите, за които 355,32 лева имат някакъв смисъл. И вместо данъчните да се концентрират да разследват големите измами, ще са заети да проверяват бедните. Отлично.
5. Залагане на капан за следващите – не на последно място трябва да се спомене, че през 2014 г. данъка върху дохода ще се удържа от работодателите и внася в държавната хазна, а чак през 2015 г. ще се възстановява на бедните. От бюджетна гледна точка това означава, че този, който е писал закона, ще харчи парите, но който е на власт през 2015 г., ще трябва да ги връща. Това какво означава – дали взимане на нови заеми, защото държавата била много малко задлъжняла, или нови избори, че на следващите през 2015 г. да им е много гадно да управляват…
Във всеки случай отново беше нарушен основен принцип – не пиши закона така, че да е удобен за една или друга група по интереси, законите трябва да се неутрални към всички. От който нарушава този принцип, не може да се очаква нещо хубаво
Сравнение на данъците(включително осигуровките) в Норвегия и България
1 норвежка крона = 0.230369 лева
Норвегия |
България |
|
Осигуровка за пенсия |
Няма |
17,8% |
Осигуровка за здраве |
Няма |
8% |
Осигуровка за безработица |
Няма |
1% |
Осигуровка за майчинство и общо заболяване |
Няма |
3,5% |
Осигуровка за трудова злополука и професионална болест |
Няма |
0,4% – 1,1% |
Национална осигурителна вноска |
за сметка на работодателя 14,1%, за доходите от труд 7,8%, за доходите от пенсия 4,7%, дължи се при доходи от 39600 крони |
Няма |
Данък върху дохода |
28%, допълнителен данък от 9% за доходи над 509 600 крони, 12% за доходи над 828 300 крони |
2 400 лева месечно (от 2014 г.) |
Корпоративен данък |
яааа |
10% |
ДДС |
25% |
20% |
Данък богатство |
1,1% за доходи над 870 000 крони |
Няма |
Настоящото представлява информационния бюлетин на български на справочника на ЕК за социалното осигуряване в Норвегия (с някои уточнения по отношение на данъците от http://www.taxrates.cc/html/norway-tax-rates.html, http://www.worldwide-tax.com и https://www.nordisketax.net/main.asp?url=/files/nor/eng/i07.asp&s=&m=&w=
Оригиналния текст може да бъде намерен на следния адрес.
Предоставената информация е изготвена в сътрудничество с националните кореспонденти на Mutual Information System on Social Protection (MISSOC).
Съдържание:
Глава I: Въведение, организация и финансиране
Глава II: Здравни грижи
Глава III: Парични обезщетения за болест
Глава IV: Обезщетения за майчинство и бащинство
Глава V: Обезщетения за инвалидност
Глава VI: Пенсии и обезщетения за старост
Глава VII: Обезщетения за преживели лица
Глава VIII: Обезщетения при трудова злополука и професионална болест
Глава IX: Семейни обезщетения
Глава X: Безработица
Глава XI: Минимални средства
Глава XII: Дългосрочни грижи
Приложение I: Полезни адреси и интернет страници
Глава I: Въведение, организация и финансиране
Въведение
Основните общи схеми за социална сигурност в Норвегия са Националната осигурителна схема, Схемата за семейни помощи и схемата, предоставяща парично обезщетение за семейства с малки деца.
Какво е покритието на социалната сигурност в Норвегия?
Като цяло всяко лице, което пребивава или е наето на работа в Норвегия или на постоянна или подвижна инсталация в норвежкия континентален шелф е задължително осигурено по Националната осигурителна схема. Някои категории норвежки граждани, работещи в чужбина (публични услуги и т.н.) също са задължително осигурени.
Моряците, които са граждани на Европейското икономическо пространство (ЕИП) и които работят на кораби, плаващи под норвежки флаг, са осигурени по Националната осигурителна схема за всички събития, независимо от мястото на пребиваване.
Неосигурените лица, които пребивават в Норвегия или които не пребивават в Норвегия, но изпълняват определени условия по отношение на предишни осигурителни периоди и т.н., могат да кандидатстват за доброволно осигуряване.
Основният размер
Много обезщетения от Националната осигурителна схема се определят спрямо основен размер. Този размер се преразглежда всяка година чрез кралски указ в сила от 1 май, за отчитане на промени в общите нива на доходите. Основният размер възлизаше на 82 122 NOK (10 842 €) на 1 май 2012 г.
Организация на социалната закрила
Предоставянето на обезщетения по всички клонове (в това число семейни помощи и парично обезщетение за родители с малки деца), с изключение на здравеопазването, се ръководи от Администрацията по труда и благосъстоянието (Arbeids- og velferdsetaten), държавна публична администрация, оглавена от Дирекцията по труда и благосъстоянието (Arbeids- og velferdsdirektoratet). Администрацията по труда и благосъстоянието също се занимава с изплащането на помощи за деца.
На регионално равнище има 19 окръжни офиса на NAV (NAV fylkeskontorer), включително центрове за работни места (NAV Arbeidslivssentre), създадени за подпомагане на намаляването на отсъствието от работа поради болест и насърчаване на включването в активния трудов живот на по-възрастни работници и хора с увреждания. На местно равнище службата на NAV (NAV-kontoret) (45 отдела), оперативна служба, предоставя цял набор от интегрирани услуги на социално осигуряване, а също и социално финансово подпомагане. Националната служба на NAV за социално осигуряване в чужбина (NAV Internasjonalt) се занимава с отделни случаи, засягащи осигурени лица и бенефициери в чужбина, с изключение на отделни случаи, засягащи пенсии за старост или пенсии за преживели лица, които се управляват от Пенсионна служба NAV Осло (NAV Pensjon Oslo).
Възстановяването на разходи, свързани със здравеопазване, се администрира от Дирекцията по здравеопазване (Helsedirektoratet) в рамките на Министерството на здравеопазването и услугите за грижи. Администрацията по икономика на здравето (Helseøkonomiforvaltningen (HELFO)) се занимава с отделните случаи, свързани със здравеопазване. HELFO е съставена от основен офис и шест регионални офиса, като нейният офис в Осло включва отдел (HELFO Utland), който се занимава със случаи, произхождащи от чужбина , освен индивидуални случаи, касаещи пенсия за старост и пенсия за преживели лица, които се администрират от NAV Пенсии Осло (NAV Pensjon Oslo) .
Министерството на труда (Arbeidsdepartementet) е отговорно за цялостното функциониране на Администрацията по труда и благосъстоянието и за повечето клонове на социалната сигурност, Министерството на здравеопазването и услугите за грижи (Helse- og omsorgsdepartementet) е отговорно за здравните услуги, а Министерството на децата, равенството и социалното приобщаване (Barne- likestillings- og inkluderingsdepartementet) е отговорно за семейните помощи, паричните обезщетения за грижи за малки деца, паричните обезщетения за майчинство и за изплащането на помощи за деца (с изключение на възстановяването на плащания).
Предоставянето на здравни грижи извън болници е предимно общинска отговорност, докато болничното лечение обикновено е отговорност на държавата чрез четири регионални здравни учреждения. И двете се финансират главно от данъци.
Социалното подпомагане не попада в обхвата на националното осигуряване. Централно погледнато, то попада под отговорността на Министерството на труда, но неговата финансова тежест пада върху общините. Предоставянето на помощи за издръжка (stønad til livsopphold) е интегрирана част от цялата гама услуги, предоставяни от службите на NAV.
Финансиране
Националната осигурителна схема е частично финансирана от социално-осигурителни вноски, от работодатели и осигурените лица, и частично от данъци.
Вноските от работодатели и самостоятелно заети лица се изчисляват въз основа на брутния доход от заетост.
Размерът на вноските за служители е 7,8 процента от дохода за пенсия (брутното възнаграждение). Размерът на вноските за самостоятелно заетите лица е 11,0 процента от дохода за пенсия (от самостоятелна заетост). Размерът на вноските за други видове лични доходи (пенсии и т.н.) е 4,7 %.
Вноските на работодателя се оценяват като процент от изплатените надници. Като общо правило, размерът на вноската на работодателя е 14,1 процента. Въпреки това се прилагат по-ниски проценти, ако предприятията са създадени в определени части на държавата или са в рамките на определени клонове.
Социалното подпомагане се финансира от данъци.
Глава II: Здравни грижи
Кога имате право на здравни грижи?
Всички пребиваващи имат право на здравни грижи. Това право не подлежи на квалифициращ период.
Какво е покритието?
Болнични грижи
Няма задължения за споделяне на разходите за пациенти, приети в болница. Това важи и за лекарства.
За амбулаторни отделения в болници се прилагат нормалните задължения за споделяне на разходи, вж. по-долу („Други медицински грижи“).
При лечение в частна клиника, която няма договор с обществената система за здравеопазване, пациентът поема всичките разходи сам/сама.
Други медицински грижи
Консултация с лекар
За стандартна консултация с общопрактикуващ лекар, пациентът заплаща 136 NOK (18 €), а за консултация със специалист – 307 NOK (41 €).
Фармацевтични продукти
За не толкова важни лекарства пациентът заплаща пълната цена, дори когато те са предписани от лекар. При някои условия е възможно възстановяване на 90 процента от годишните разходи, надвишаващи 1634 NOK (€ 216).
За предписани лекарства от списъка с важни лекарства, пациентът заплаща 38 процента от разходите до таван от 520 NOK (€ 69) за всеки 3-месечен период на употреба.
Зъболекарски услуги
Децата на възраст до 20 години имат право на публични основни зъболекарски услуги, които са безплатни до 18-годишна възраст и подлежат на ограничена такса за останалите 2 години. Ортодонтно лечение може да бъде платено изцяло или частично според сериозността на състоянието. При възрастните, покритието за зъболекарски услуги е много ограничено.
Тавани и освобождавания от споделяне на разходите
Парламентът установява таван за споделяне на разходите от пациенти всяка година (1980 NOK (261 €) за 2012). Тази лична вноска се прилага за всички средства, изхарчени за лечение от лекари и психолози, за важни или скъпи лекарства и за транспортни разходи, свързани с преглед и лечение. След като таванът бъде достигнат, на пациента се издава карта, която му дава право на безплатно лечение и обезщетения за остатъка от календарната година.
Втори таван за споделяне за разходите се прилага за физиотерапия, зъболекарско лечение, което отговаря на условията за възстановяване, такси за настаняване в центрове по рехабилитация и лечение в чужбина. Този таван също се установява всяка година от Парламента (2560 NOK (338 €) за 2012 г.)
Децата на възраст под 16 години са напълно освободени от такси. Прилагат се специални освобождавания от задълженията за споделяне на разходи за ограничен брой заболявания и групи пациенти. Няма задължения в случай на трудова злополука или болест.
Как се осъществява достъпът до здравни грижи?
Всички жители са индивидуално регистрирани при редовен основен лекар по техен собствен избор, когато е възможно. Всяко лице може да смени този редовен основен лекар до два пъти годишно.
Достъпът до специализирани грижи е предмет на клинична пътека от редовния основен лекар. Ако се консултирате със специалист директно, вие трябва да заплатите по-високи такси за споделяне на разходи, а специалистът може да получи по-ниско възстановяване на разходи.
Пациентът плаща таксите по споделянето на разходи директно на лекаря. При частни практикуващи лекари, частта, покрита от националното осигуряване, се плаща в полза на осигурения.
Глава III: Парични обезщетения за болест
Кога имате право на парични обезщетения за болест?
Активното население (служители и самостоятелно заети лица) е задължително осигурено за парични обезщетения за болест.
Едно осигурено лице, което има годишни доходи в размер на поне половината от основния размер (41 061 NOK (5421 €)) има право на парични обезщетения за болест, ако е неработоспособно поради болест (ограничението за доходите не се прилага за периода, през който обезщетенията се изплащат от работодателя). Като общо правило професионалната дейност трябва да е продължила за поне 4 седмици.
За обезщетения за рехабилитация виж частта за инвалидност.
Какво е покритието?
Ако сте наети на работа, дневното парично обезщетение се изчислява въз основа на вашия доход преди да се разболеете. Ако сте самостоятелно заето лице, дневното парично обезщетение се изчислява въз основа на дохода от самостоятелна заетост.
Паричното обезщетение за служители възлиза на 100 процента от дохода за пенсия и се изплаща от първия ден на болничните за период от 260 дни (52 седмици). Доходи, надвишаващи шест пъти основния размер 492 732 NOK (65 051 €) не се вземат предвид.
Паричните обезщетения в случай на болест се изплащат от работодателя за първите 16 дни и от Националната осигурителна схема след това. По време на периода, през който се изплащат дневни парични обезщетения, не се изисква минимално ниво на дохода.
Самостоятелно заетите лица получават обезщетения за болест, съответстващи на 65 процента от дохода за пенсия от 17-ия ден на болестта за период от 248 дни. С доброволно плащане на по-висок размер вноски, самостоятелно заетите лица могат да получават обезщетения за болест, съответстващи на 65 процента от дохода за пенсия от първия ден на болестта, или 100 процента от 17-ия ден, или 100 процента от първия ден на болестта.
Как се осъществява достъпът до парични обезщетения за болест?
Заявлението се подава директно до работодателя, който е отговорен за изплащането на паричното обезщетение за болест (sykepenger за до 16 дни. Ако работодателят продължи да изплаща заплата отвъд този период, паричното обезщетение за болест се изплаща на работодателя.
Неработоспособността трябва да бъде удостоверена от лекар. Служителите имат право да предоставят на своя работодател известие за неработоспособност поради болест за до три календарни дни наведнъж.
Глава IV: Обезщетения за майчинство и бащинство
Кога имате право на обезщетения за майчинство или бащинство?
Обезщетения в натура
Всички пребиваващи лица имат право на безплатни услуги за майчинство и болнични грижи (има освобождаване от задълженията за споделяне на разходи, когато те по принцип съществуват: виж частта за здравеопазване. Това право не подлежи на квалифициращ период.
Родителско обезщетение
Когато предстои раждане, осигурените родители, които са били с платена заетост за шест от десетте месеца, предхождащи началото на периода на платен отпуск, имат право на дневни парични обезщетения.
Парично обезщетение за бременност
Служителите жени и самостоятелно заетите жени, които са законово задължени да прекратят работа преди раждане поради опасни условия на труд или опасна среда, имат право на платен отпуск от момента, в който спрат да работят, без засягане на правото на платен отпуск след раждане.
Помощ за майчинство
Пребиваващите в Люксембург майки, които не извършват трудова дейност, имат право на помощ за майчинство.
Обезщетения за осиновяване
Обезщетения, подобни на родителското обезщетение и помощта за майчинство, се изплащат на родители, които осиновят дете.
Какво е покритието?
Обезщетение за отглеждане на дете
Обезщетението за отглеждане на дете е равно на паричните обезщетения за болест (100 процента от покритите доходи) и се изплаща за 47 седмици. Ако новата майка желае, тя може да заяви по-продължителен период на платен отпуск от 57 седмици, но при по-нисък размер на обезщетението (80 процента от покритите доходи).
Три седмици от периода на обезщетението трябва да се използват от майката преди раждане. Обезщетения се изплащат от 12 седмици преди раждане.
Майката трябва да вземе поне шест седмици отпуск непосредствено след раждане. Ако майката възобнови работа преди изтичане на периода на платен отпуск по майчинство, бащата има право на дневни парични обезщетения за оставащия период. Дванадесет седмици от общия период на дневни парични обезщетения са запазени за бащата. За да получава това обезщетение, бащата трябва да стои вкъщи, за да се грижи за детето. Условието, че трябва да е налице предхождащ период на работа, също трябва да е изпълнено от бащата. Осигурените бащи също имат право на дневни парични обезщетения при раждане на дете, въз основа на техните собствени доходи, независимо от това дали майката отговаря на условията, при условие, че тя започва работа или образование след раждането, а бащата поема дневните грижи за детето или майката е неспособна да се грижи за детето по здравословни причини. При такива случаи периодът на платен отпуск е 38 или 48 седмици, съответно. Ако майката получава обезщетения за инвалидност, бащата може да получава дневни парични обезщетения за 12 седмици независимо от здравословното състояние на майката и нейния трудов и образователен статут.
В случай на раждане на повече от едно дете, родителите имат право на пълни дневни парични обезщетения за пет допълнителни седмици (или седем седмици при намален размер) за всяко допълнително дете.
Парично обезщетение за бременност
Размерът на паричното обезщетение за бременност (svangerskapspenger) е равен на размера на паричното обезщетение за болест.
Помощ за майчинство
Помощта за майчинство се изплаща като еднократна парична сума в размер на 35 263 NOK (€ 4655).
Ако родителското обезщетение за пълния период е по-ниско от помощта за майчинство, родителското обезщетение ще бъде увеличено с разликата.
Осиновяване
Родители, които осиновят дете на възраст под 15 години, имат право на дневни парични обезщетения за 44 седмици. Те ще бъдат в същия размер и ще се предоставят при същите условия като паричното обезщетение за болест. Периодът може да бъде разширен до 54 седмици при намален размер (80 процента от покритите доходи).
Помощ за осиновяване се изплаща в същия размер като помощ за майчинство.
Специална схема за непълен работен ден
Служители, които раждат или осиновяват деца, имат възможност да получават частични родителски обезщетения или обезщетения за осиновяване в комбинация с намалено работно време.
Как се осъществява достъпът до обезщетения за майчинство и бащинство?
Заявленията за обезщетения следва да се подават в Службата на NAV по местожителство, място на престой или месторабота.
За обезщетения в натура, виж Частта за здравеопазването.
Глава V: Обезщетения за инвалидност
Кога имате право на обезщетения за инвалидност?
Пенсия за инвалидност
Пенсията за инвалидност се състои от основна пенсия и допълнителна пенсия (както при пенсията за старост (старите правила), вж.), и/или специална добавка (Særtillegg), която се предоставя, ако сте осигурени, но имате или много ниска пенсия, или не получавате допълнителна пенсия.
Лице на възраст между 18 и 67 години, чиято работоспособност да генерират доходи е трайно намалена с поне 50 процента поради заболяване, злополука или увреждане, има право на пенсия за инвалидност, ако е било осигурено за поне три години непосредствено преди увреждането.
Тригодишния квалифициращ период не се прилага при определени обстоятелства, например ако едно осигурено лице с увреждане може да получи правото на пенсия една година след като е било осигурено за последно, при условие, че то не е било извън схемата за повече от общо пет години след 16-годишна възраст.
Като допълнително условие за допълнителната пенсия, на лицето трябва да са начислени точки за пенсия за три години.
Помощ за оценка на работата
Помощ за оценка на работата (Arbeidsavklaringspenger) (заменяща помощта за рехабилитация, обезщетенията по време на професионална преквалификация и обезщетението за временно увреждане) се предоставя на осигурени лица, чиято работоспособност е намалена с поне 50 процента поради заболяване, злополука или увреждане.
Осигурените лица на възраст между 18 и 67 години имат право на помощ за оценка на работата, ако пребивава в Норвегия и са били осигурени за три години непосредствено преди заявяването на обезщетението. Осигурителен период от една година е достатъчен, ако заявителят е бил физически и умствено способен да извършва нормална работа по време на тази година.
Помощта за оценка на работата е предназначена да компенсира доходите на дадено лице по време на периода на рехабилитация след изтичане на периода на право на парични обезщетения за болест. Обезщетението се предоставя, ако осигуреното лице преминава активно лечение или професионални мерки, или е опитало такива мерки, ако все още се счита за имащо възможност да бъде наето на работа и е следвано от Службата на NAV. Обезщетение също се предоставя, например, по време на периоди на изчакване преди започване на лечение/мерки за рехабилитация, и след завършено лечение/рехабилитация преди намиране на подходяща работа.
При условие, че обезщетението е необходимо, за да се даде възможност на лицето да се върне на работа, то може да предоставя за период от до четири години. Възможно е удължаване при специфични обстоятелства.
Допълнителни помощи могат да се предоставят с цел пълно или частично компенсиране за разходи, претърпени във връзка с професионални мерки.
Основно обезщетение
Основното обезщетение (Grunnstønad) има за цел да покрие допълнителните разходи поради трайно заболяване, злополука или деформация.
Обезщетение за придружаване
Обезщетението за придружаване (Hjelpestønad) има за цел да покрие необходимостта от специално внимание или сестрински грижи от неформално обгрижващо лице.
Какво е покритието?
Пенсия за инвалидност
Бъдещите осигурителни периоди и бъдещите точки за пенсия до годината, в която лицето достига 66-годишна възраст, се вземат предвид. Прилагат се ограничения в случай на предишни периоди в чужбина. Бъдещите точки за пенсия се изчисляват на база доходите преди настъпване на увреждането. В противен случай основните и допълнителните пенсии се изчисляват по същия начин като пенсиите за старост съгласно старите правила. За несключил брак пенсионер или пенсионер, чийто съпруг не е пенсионер към националното осигуряване специалната добавка се равнява на основния размер.
Специални, по-благоприятни правила се прилагат за изчисляването на допълнителна пенсия за лица, родени с увреждания, или които са получили увреждания преди 26-годишна възраст. Тези обезщетения са обезщетения без заплащане на вноски, финансирани от държавни помощи.
В случай на частично увреждане, пенсията се намалява пропорционално.
Добавка в размер на до 50 процента от основната пенсия на пенсионера се предоставя, при определени условия, на съпруг/съпруга на издръжка. Добавка в размер на до 40 процента от основния размер може да се предостави при някои условия за всяко дете на издръжка на възраст под 18 години.
Помощ за оценка на работата
Помощта се изплаща в минимален размер от два пъти основния размер, или в размер на 66 процента от доходите от работа, до шест пъти основния размер за предходната година. Ако резултатът е по-благоприятен, като алтернатива се взема средната стойност от дохода за предишните три години. Освен това, добавка за дете в размер на 27 NOK (3,56 €) се предоставя за всяко дете на издръжка на възраст под 18 години. Добавката се изплаща пет дни в седмицата.
Основно обезщетение
Основното обезщетение се изплаща в шест различни размера според нивото на допълнителните разходи, вариращи от 7572 NOK (€ 1000) до 37 860 NOK (€ 4998) на година.
Обезщетение за придружаване
Стандартният размер на обезщетението за придружаване е 13 572 NOK (€ 1792). За дете с увреждания на възраст под 18 години, обезщетението може да се изплаща в три различни по-високи размера, до 81 432 NOK (€ 10 751).
Как се осъществява достъпът до обезщетения за инвалидност?
Заявленията за обезщетения следва да се подават в Службата на NAV по местожителство, място на престой или месторабота.
Глава VI: Пенсии и обезщетения за старост
Кога имате право на обезщетения за старост?
Правилата относно пенсиите за старост са преразгледани. Независимо от старите или новите правила, от 1 януари 2011 г. е въведен гъвкаво начин за теглене на пенсии за старост от 62 годишна възраст (специални изисквания относно равнището на пенсионните спестявания) и корекции относно продължителността на живота за всички нови лица, които получават пенсия за старост. Пенсията може да бъде изтеглена напълно или на части (20%, 40%, 50%, 60% или 80%), като може да се съчетава трудов доход с пенсия, без от това да произтичат удръжки от пенсията.
Пенсията за старост се състои от основна пенсия въз основа на пребиваване, допълнителна пенсия въз основа на доходи и минимална пенсия (старите правила за лицата, родени преди 1954 г.) и пенсия въз основа на доходите, и гарантирана пенсия (нови правила за лицата, родени през 1963 г. и след това). Лицата, родени между 1954 г. и 1962 г. ще получат пенсия, пропорционално изчислена според старите и новите правила.
Основна пенсия
Хората, които са били осигурени за общ период от три години между 16-годишна възраст и годината на техния 66-и рожден ден, имат право на основна пенсия.
Основната пенсия (Grunnpensjon) се предоставя независимо от размера на предишни доходи или платени вноски. При все това, за да я получавате в пълен размер, вие трябва да сте били осигурени за 40 години (т.е. да сте пребивавали). За по-кратки периоди пенсията се намалява пропорционално.
Допълнителна пенсия
За допълнителна пенсия (Tilleggspensjon), трябва да се начислят точки за пенсия за три календарни години, а пълна допълнителна пенсия изисква начисляването на точки за пенсия за 40 календарни години. Ако броят на годините на пенсионно осигуряване е по-малък от 40, пенсията се намалява пропорционално.
Точките за пенсия се начисляват от годината, в която осигуреното лице навърши 17 години, до годината, в която навършва 75. Не се начисляват точки за пенсия за професионално активните с годишни доходи под основния размер от 82 122 NOK (10 842 €).
Минимална пенсия
Ако сте осигурени, но нямате или имате много ниска допълнителна пенсия, вие имате право на минимална пенсия (Minste pensjonsnivå) от Националната осигурителна схема. Минимална пенсия в пълен размер се изплаща, ако осигурителният период е поне 40 години. Минималната пенсия се намалява пропорционално, ако периодът е по-кратък.
Пенсия въз основа на доходите
Пенсията въз основа на доходите (Inntektspensjon) е базирана на натрупани пенсионни спестявания, отразяващи доходите през целия живот.
Гарантирана пенсия
Лицата, които са осигурявани за общ период от три години между 16 годишна възраст и навършването на 66-тия си рожден ден, имат право на гарантирана пенсия. Пенсионер, който е осигуряван за пълни 40 години, има право на пълна гарантирана пенсия. Гарантираната пенсия се намалява пропорционално в случай на по-кратък период.
Какво е покритието?
Основна пенсия
За несемеен пенсионер, или пенсионер, чийто съпруг/съпруга не е пенсионер в рамките на националното осигуряване, основната пенсия в пълен размер възлиза на основния размер за тази година (82 122 NOK (10 842 €) към 1 май 2012 г.).
Добавка в размер на до 20 % процента от минималната пенсия се предоставя, при определени условия, на съпруг/съпруга на издръжка. Добавка в размер на до 25 % процента от минималната пенсия може да се предостави при някои условия за всяко дете на издръжка на възраст под 18 години.
Ако и двамата съпрузи са пенсионери, основната пенсия в пълен размер е 85 процента от основния размер за всеки от тях. Същото важи за лица, живеещи в едно домакинство, които са имали брак помежду си или имат общи деца.
Допълнителна пенсия
Допълнителната пенсия се изчислява използвайки 20-те години с най-високи точки за пенсия. Размерът зависи от броя на годините на пенсионно осигуряване и от годишните точки за пенсия. Най-високата възможна пенсия на 67 годишна възраст за самотен пенсионер с всички негови осигурителни периоди в системата както е от 1992 г. (и считайки основния размер от 1 май 2012 г.) е 323 561 NOK (42 717 €)е на година преди корекцията относно продължителността на живота.
Минимална пенсия
За несемеен пенсионер, който е осигуряван най-малко за 40 години въз основа само на пребиваване, годишната минимална пенсия е 162 615 NOK (21 469 €) към 1 май 2011 г. Минималната пенсия се определя с няколко размера в зависимост от семейното положение и дохода на съпруга (съпругата)/ извънбрачния партньор.
Пенсия въз основа на доходите
Пенсионните спестявания се натрупват с 18,1 % от годишния доход за пенсия до максимум 7,1 пъти по средния основен размер от годината, в която осигуреното лице достигне 13 годишна възраст до навършване на 75 годишна възраст. Пенсията въз основа на доходите се определя въз основа на пенсионните спестявания в момента на получаване, възрастта и оставащата продължителност на живота, когато лицето започне да получава пенсия.
Гарантирана пенсия
Гарантираната пенсия се предоставя в два различни размера в зависимост от семейното положение и доходите на съпруга (съпругата)/ извънбрачния партньор. Гарантираната пенсия се определя въз основа на осигурителния период и зависи както от предишните доходи, така и от платените вноски.
Как се осъществява достъпът до обезщетения за старост?
Заявленията за обезщетения следва да се подават в Службата на NAV по местожителство, място на престой или месторабота.
Глава VII: Обезщетения за преживели лица
Кога имате право на обезщетения за преживяло лице?
Обезщетения за преживял съпруг
Преживял съпруг (или живеещо в същото домакинство лице, което е имало брак или деца с починалото лице, или преживял регистриран партньор) на възраст под 67 години има право на пенсионни обезщетения, ако е осигурено и починалото лице е било осигурено и работоспособно за поне три години непосредствено преди смъртта. Преживелият съпруг/съпруга също има право на обезщетения, ако починалото лице е получавало пенсия за период от поне три години преди неговата смърт. Ако починалото лице е получавало допълнителна пенсия, преживелият съпруг/съпруга не трябва да е осигурен/а. В този случай също се предоставя съответстваща основна пенсия. Ако нито преживялото, нито починалото лице е пребивавало в Норвегия за поне 20 години, условието, че преживялото лице трябва да е осигурено за предоставяне на основна пенсия също се отменя.
Наследствена пенсия се предоставя на преживял съпруг/съпруга и т.н., ако бракът е продължил пет години или преживелият има или преди е имал деца с починалия или полага грижи за децата на починалото лице и продължителността на брака в допълнение към периода на грижи след смъртта е поне пет години.
Бивш съпруг, който не е сключил нов брак към момента на смъртта на бившия съпруг, има право на обезщетения съгласно същите правила, при условие, че смъртта настъпва в рамките на пет години след развода и бракът е продължил поне 25 години, или 15 години, ако има родени от брака деца. Обезщетенията се прекратяват, ако бенефициерът сключи нов брак.
Пенсия за деца
Дете под 18 години, което е осигурено и има право на пенсионни обезщетения, получава пенсия за дете (barnepensjon), ако един или двамата родители са починали и починалите са имали възможност да работят и са били осигурени три години непосредствено преди смъртта. Преживялото дете също има право на обезщетения, ако починалото лице е получавало пенсия за период поне три години непосредствено преди смъртта. Условието за осигуряване не се прилага, ако починалото лице е придобило право на допълнителна пенсия или един или двамата родители са пребивавали в Норвегия в продължение на 20 години. Учащите деца получават пенсия до 20-годишна възраст, ако и двамата родители са починали.
Какво е покритието?
Обезщетения за преживял съпруг
Наследствената пенсия се състои от основна пенсия и допълнителна пенсия. Допълнителната пенсия съответства на 55 процента от правата на починалото лице на допълнителна пенсия за старост или увреждане. Предоставя се специална добавка като за пенсии за увреждане.
Ако починалото лице, поради продължителността на осигурителния период, е щяло да получи или е получавало намалена основна пенсия, основната наследствена пенсия се намалява пропорционално.
Наследствената пенсия подлежи на проверка на доходите. Ако преживелият съпруг вече има или може да се очаква да има годишен доход, надвишаващ 50 процента от основния размер, пенсията ще се равнява на разликата между пенсия в пълен размер и 40 процента от излишния доход.
Преходно обезщетение се предоставя на преживял съпруг, който няма право на наследствена пенсия и временно не е в състояние да се издържа от труд. Преходното обезщетение се определя според същите правила като наследствената пенсия.
Преживял съпруг може също да има право на обезщетение за грижи за деца.
Когато преживял съпруг трябва да се премести, за да си намери работа, се предоставят помощи за покриване на разходите по преместване.
Обезщетение за образование, обезщетение за грижи за деца и помощи за покриване на разходи по преместване могат да се предоставят, ако починалото лице не е изпълнило изискването за три години осигуряване непосредствено преди осигурителния случай, при условие, че преживялото лице е осигурено и има право на пенсионни обезщетения.
Пенсия за деца
Ако единият родител е починал, пълният размер на годишната пенсия за дете за първото дете се равнява на 40 процента от основния размер, и 25 процента от основния размер за всяко следващо дете.
Ако и двамата родители са починали, първото дете получава пенсия за дете, равна на наследствената пенсия, която би била изплащана на родителя, който е имал право на най-високата пенсия. Пълният размер на пенсията за дете за второто дете се равнява на 40 процента от основния размер, и 25 процента от основния размер за всяко следващо дете.
Когато има две или повече деца, пенсиите се събират и се разделят поравно между децата.
Пенсия за дете се предоставя в намален размер в съответствие с намаляването, на което би подлежала евентуална основна пенсия за преживял съпруг поради непълни осигурителни периоди.
Помощ при смърт
Еднократна парична сума с проверка на доходите в размер на максимум 20 652 NOK (2727 €) може да бъде предоставена от Националната осигурителна схема в случай на смърт, за покриване на разходите, свързани с погребение. Това обезщетение не подлежи на проверка на доходите, ако починалото лице е било на възраст под 18 години.
Как се осъществява достъпът до обезщетения за преживяло лице?
Заявленията за обезщетения следва да се подават в Службата на NAV по постоянен адрес, местопребиваване или месторабота.
Глава VIII: Обезщетения при трудови злополуки и професионални болести
Кога имате право на обезщетения?
Всички служители са покрити от пълно компенсиране за загуба на доходи и разходи чрез двустъпна система:
▪ пълната гама обезщетения на Националната осигурителна схема (folketrygden) с по-благоприятни разпоредби в определени отношения. Освен за служителите, тази схема се прилага също за риболовци (дори когато са самостоятелно заети), лица във военна служба, студенти и стажанти;
▪ задължително осигуряване за професионални заболявания (yrkesskadeforsikring), администрирано от частни осигурителни дружества, с индивидуални компенсации и/или еднократни парични обезщетения за покриване на загуба на приходи и на разходи, които не са компенсирани от Националната осигурителна схема.
И двете стъпки предлагат компенсация за неикономически загуби (ménerstatning).
Самостоятелно заетите лица могат да се осигуряват доброволно в Националната осигурителна схема, ако не подлежат на задължително осигуряване в съответствие с разпоредбите, прилагащи се за специфични групи самостоятелно заети лица.
Какво е покритието?
Национална осигурителна схема
Общите правила, приложими за медицинско лечение, парични обезщетения за болест, обезщетения/пенсии за увреждания, обезщетения/пенсии за преживели лица и т.н., също могат да се прилагат. Бенефициерът има право на такива обезщетения, макар и при по-благоприятни условия, както е посочено по-долу.
Що се отнася до пенсиите, обезщетенията не се намаляват поради липса на осигурителни периоди (недостатъчни доходи или неизпълнени периоди на изчакване), а винаги се предоставят в пълен размер.
Пенсия за инвалидност може да се предостави дори ако работоспособността не е била намалена с повече от 30 процента (обратно на общото правило за минимално намаление с 50 процента), и т.н.
Пенсия за вдовец/вдовица се предоставя независимо от продължителността на брака и може също да се предостави на лице, което не е имало брак и не е съжителствало с починалото лице, при условие, че то е било издържано от починалото лице и полага грижи за децата на починалото лице. Пенсия за деца може да се предоставя докато детето навърши 21 години, ако все още е в процес на образование (обикновено пенсията се предоставя до 18-годишна възраст, или 20, ако детето е загубило и двамата родители).
Освен това, бенефициерът не трябва да допринася за разходите за здравеопазване, лекарства или медицински продукти.
Що се отнася до правото на парични обезщетения за болест, не се прилага период на изчакване за трудови злополуки. Обезщетенията също обикновено следва да се изчисляват по най-благоприятния начин, съответстващ поне на нивото на доходите на бенефициера към момента на претърпяване на злополуката.
Бенефициерът също така може да получи компенсация за неикономическа загуба, от максимум 75 процента от основния размер на година. Бенефициерът може да избере да получи тази компенсация като еднократна парична сума.
Осигуряване за трудова злополука
В случай на временна и трайна неработоспособност, осигуряването за трудова злополука допълва националните осигурителни обезщетения, както е необходимо за гарантиране на пълна компенсация.
В случай, че трудовата злополука доведе до смъртта на осигуреното лице, еднократни парични обезщетения се изплащат на преживелия съпруг/съпруга/съжителстващи лица и на сираци, в зависимост от възрастта на починалото лице или на детето, съответно.
Как се осъществява достъпът до обезщетения?
В рамките на Националната осигурителна схема, служителите трябва да уведомят Администрацията по труда и благосъстоянието възможно най-бързо за случаи, които могат да съставляват трудова злополука. Професионалният характер на злополуката трябва да бъде признат от Администрацията по труда и благосъстоянието.
Искове за компенсация по осигуряването за трудова злополука (yrkesskadeforsikring) трябва да се предявяват пред осигурителното дружество в рамките на три години от края на календарната година, в която осигуреното лице се е запознало със своя иск и е било в състояние да го представи.
Глава IX: Семейни обезщетения
Кога имате право на семейни обезщетения?
Обезщетение за деца
Обезщетение за деца (barnetrygd) се предоставя за деца, които пребивават в Норвегия и са на възраст под 18 години.
Парично обезщетение за семейства с малки деца
Парично обезщетение (kontantstøtte) се предоставя за деца, които пребивават в Норвегия и са на възраст между една и три години. Най-важното условие за получаване на пълния размер на паричното обезщетение е, че детето не трябва да е в център за дневни грижи, който получава публична помощ.
Какво е покритието?
Обезщетение за деца
Обезщетението за деца се равнява на 970 NOK (€ 128) на месец и на дете. В най-северните райони, включително Свалбард, се изплаща допълнителна добавка (finnmarkstillegg/Svalbardtillegg) в размер на 320 NOK (€ 42) за всяко дете.
Самотните родители имат право на обезщетение за едно допълнително дете, освен за това, което имат.
В допълнение към обикновените обезщетения за деца, добавки се предоставят за безработни лица, пенсионери (с проверка на доходите) и сираци.
Парично обезщетение за семейства с малки деца
Размерът на паричното обезщетение за семейства с малки деца се различава в зависимост от договореното време, през което се полагат грижи за детето в субсидиран център за дневни грижи. Пълният размер се изплаща, ако детето не е в такъв център за дневни грижи, и се прилагат намалени размери, ако детето е в субсидиран център за дневни грижи за по-малко от 33 часа на седмица. Ако договореното време в център за дневни грижи, който получава публична помощ, надвишава 33 часа на седмица, право не се предоставя.
Други обезщетения
Обезщетение за грижи за дете се предоставя, докато някой друг трябва да полага грижи за детето по време на работа или курсове на обучение. Размерът на обезщетението е установен на 64 процента от действителните разходи за грижи за детето до определен годишен таван. Ако доходите от работа надвишат шест пъти основния размер, правото на обезщетение за грижи за дете се прекратява.
За родителски обезщетения и помощи за майчинство виж частта за семейни обезщетения.
Как се осъществява достъпът до семейни обезщетения?
Заявленията за обезщетения следва да се подават в Службата на NAV по местожителство, място на престой или месторабота.
Глава X: Безработица
Кога имате право на обезщетения за безработица?
Ако сте безработни, вие може да получавате дневни парични обезщетения за компенсиране на загубата на доходи поради безработица. Работните ви часове трябва да са намалели с поне 50 процента в сравнение с предишното работно време.
Предишно изкарван доход е условие за право на дневни парични обезщетения. Трябва да сте имали доходи от работа в размер на поне 1,5 пъти основния размер по време на предходната календарна година, или доходи от работа, равни поне на три пъти основния размер за трите предходни календарни години.
Осигуреното лице трябва да е действителен кандидат за работа, т.е. да е работоспособно и да е регистрирано в Службата на NAV. То също следва да е налично в кратки срокове за всякакъв вид работа на пълен или непълен работен ден, за която има физически и умствени способности, или мярка на пазара на труда, във всяка част на Норвегия.
Хората, които не изпълняват напълно изискването за наличност поради обстоятелства като възраст, здравословно състояние или задължения, произтичащи в резултат от лица на издръжка, могат също да имат право на обезщетения за безработица. Може да бъде наложен удължен период на изчакване или пък обезщетенията могат да бъдат временно преустановени, ако въпросното лице се сметне за безработно по негов личен избор, т.е. то е дало предизвестие доброволно, отказало е да заеме подходяща длъжност, отказало е да участва на пазара на труда или не е отишло в Службата на NAV, когато е било повикано.
Какво е покритието?
Дневни парични обезщетения се предоставят, ако сте били безработни за три от последните петнадесет дни и сте регистрирани в Службата на NAV.
Дневните парични обезщетения се изчисляват въз основа на доходите от работа и доходите от дневни парични обезщетения по време на безработица, болест, майчинство и осиновяване. Компенсацията за безработица обикновено се равнява на около две-трети от предишния доход. Базата за изчисляване е доходът за предходната календарна година или, когато е по-благоприятно, средният доход за трите предходни календарни години. Максималната база на обезщетението е шест пъти основния размер (492 732 NOK (65 051 €)). Размерът на обезщетението е 0,24 процента от базата за изчисляване на ден и се изплаща пет дни в седмицата. Това обикновено ще доведе до годишна компенсация от 62,4 процента от базата за изчисляване.
Добавка в размер на 17 NOK (2,24 €) на ден се предоставя за всяко дете на издръжка на възраст под 18 години.
Добавка за отпуск се предоставя на бенефициенти, които са получили обезщетения за повече от осем седмици по време на предходната календарна година. Тя се равнява на 9,5 процента от обезщетенията за безработица, получени през тази година.
Периодът, през който можете да получавате обезщетения, зависи от предишните доходи от работа. Ако вашите доходи от работа възлизат на поне два пъти основния размер, периодът на обезщетението ще продължи 104 седмици (две години).
Доходи, възлизащи на по-малко от два пъти основния размер, водят до период на обезщетение от 52 седмици (1 година). След като първоначалният период на обезщетението изтече, може незабавно да бъде предоставен последващ период, при условие, че изискванията, свързани с предишните доходи, са изпълнени отново.
Как се осъществява достъпът до обезщетения за безработица?
Заявленията за обезщетения за безработица следва да се подават в Службата на NAV.
Глава XI: Минимални средства
Кога имате право на обезщетения във връзка с минимални средства?
Социална финансова помощ
Социалната финансова помощ има за цел обезпечаване на издръжката на лица, които не разполагат с достатъчно финансови средства за покриване на основни нужди чрез работа или чрез подаване на финансови искове.
Няма изисквания за гражданство, но е необходимо законно пребиваване в Норвегия, като също няма възрастови ограничения. На практика, обаче, помощта рядко се предоставя индивидуално на деца под 18-годишна възраст, тъй като те се считат за отговорност на своите родители.
Социалната финансова помощ подлежи на проверка на доходите; нейният размер се намалява с всички видове доходи от работа или помощи за доходи, които може да получавате. Възможно е да бъдете помолени да продадете активи или недвижимо имущество, които не са необходими за издръжката на вас или вашето семейство. Ако разходите по жилищно настаняване са непропорционално високи и по-високи от тези, които можете да си позволите в дългосрочен план, може да бъде наложено условието за намаляване на разходите за жилищно настаняване чрез преместване в по-скромен апартамент/къща.
Освен това, трябва да търсите работа или да участвате в дейности, ориентирани към работа (напр. курсове на обучение), които са подходящи за вашата ситуация.
Схема за допълнителна помощ
Всяко лице, което е достигнало пенсионна възраст и което постоянно пребивава в Норвегия, отговаря на условията на схемата за допълнителна помощ. Целта на тази схема е да предостави финансова помощ за по-възрастни лица с намалени осигурителни периоди в рамките на общата Национална осигурителна схема.
По правило, общата социалноосигурителна схема покрива всички жители на Норвегия. Въпреки това, тъй като се изискват 40 години пребиваване преди 67-годишна възраст за получаване на пенсия въз основа на пребиваване в пълен размер, тези, които са живели в Норвегия за по-кратък период, могат да не отговорят на условията за пенсия, която да е достатъчна за издръжка. Схемата е предназначена за гарантиране на минимални доходи (необходими средства за издръжка) за хора, които са достигнали 67-годишна възраст и се оказват в ситуация без достатъчна пенсия или други финансови средства, тъй като са живели в Норвегия за по-малко от 40 години.
Помощта е предмет на строга проверка на доходите и ще бъде намалена, ако лицето или съпругът/съпругата/съжителстващото лице има други доходи от работа или от капиталови активи или норвежки или чуждестранни пенсии. Освен това, самите капиталови активи и друго имущество по принцип могат да бъдат взети предвид.
Какво е покритието?
Социална финансова помощ
Няма фиксиран размер за минималното ниво на обезщетението. При все това, обезщетението следва да бъде установено на ниво, което гарантира на заявителя „достоен живот“ или „приличен минимум“.
Правителствени насоки набелязват разходите, за които следва да се предоставя помощ, и установяват приемливи размери на помощта за издръжка. Обръща се внимание на най-обикновените разходи от ежедневието: храни и напитки, дрехи и обувки, хигиенни артикули, лиценз за телевизия, вестници, телефонни и интернет разходи, разходи, свързани с участие в дейности през свободното време, и транспортни разходи. Разходи за жилищно настаняване, отопление/електричество и мебели не са включени, но се разглеждат според конкретния случай.
Действителният размер на обезщетението се различава в зависимост от състава на семейството, дохода на семейството и индивидуална преценка.
Социалната финансова помощ се предоставя за неограничена продължителност, при условие, че условията се изпълняват.
Схема за допълнителна помощ
Максималният размер на помощта е установен на равнището на минималния размер на социално-осигурителната пенсия.
Как се осъществява достъпът до обезщетения за минимални средства?
Социалната финансова помощ се администрира от Службата на NAV, в която следва да се подаде заявление. Всеки случай се разглежда индивидуално. Правото се установява въз основа на писмено заявление и придружаваща документация.
Получателите на допълнителната помощ трябва да кандидатстват веднъж годишно лично в Службата на NAV.
Глава XII: Дългосрочни грижи
Кога имате право на дългосрочни грижи?
Обезщетения за дългосрочни грижи са достъпни за всички жители, при които е установена нужда от дългосрочни грижи. Те не подлежат на проверка на доходите, възрастови ограничения или квалифициращи периоди.
За да получава дългосрочни здравни услуги, пациентът трябва да има нужда от „необходими здравни грижи“ отвън непосредствена помощ.
За да получава дългосрочни социални услуги, клиентът трябва да има специална нужда от помощ поради болест, увреждане, възраст и т.н. Клиентът също трябва да бъде напълно зависим от практическа или лична помощ за извършване на обикновени дейности от ежедневието.
Парични обезщетения са достъпни за лица с увреждания, които имат нужда от грижи (основно обезщетение и обезщетение за придружаване) и за някои неформални обгрижващи лица (парично обезщетение по преценка).
Какво е покритието?
Обезщетения в натура
Дългосрочните здравни услуги се предоставят по домовете или под формата на място в сестрински дом или апартамент за дневни или нощни грижи.
Дългосрочните социални услуги включват лична и практическа помощ вкъщи, краткосрочни престои в сестрински домове като мярка за облекчаване за семействата на пациенти, обгрижвани у дома, и грижи с настаняване за по-възрастни лица и лица с увреждания.
Парични обезщетения
Парични обезщетения се предоставят като допълнение към обезщетенията в натура.
Парично обезщетение по преценка се изплаща от общината на неформално обгрижващо лице, което полага „особено натоварващи грижи“. Местните органи определят според конкретния случай дали обгрижващото лице полага „особено натоварващи грижи“. Местните органи също така определят размера на обезщетението.
Основно обезщетение и обезщетение за придружаване
Виж частта за инвалидност.
Как се осъществява достъпът до дългосрочни грижи?
Трябва да се подаде заявление до местната община. Общината обикновено взема решения по отношение на дългосрочни грижи въз основа на оценка от лекар и/или друг квалифициран персонал (напр. физиотерапевти) за нуждите от услуги.
Домашните сестрински грижи и личната помощ са безплатни. Съществуват ограничени такси за споделяне на разходи за други услуги по домовете. За дългосрочни домашни сестрински грижи, пациентът трябва да заплати 75 процента от дохода между 6800 NOK (€ 898) и 82 122 NOK (10 842 €) и 85 процента от евентуалния доход над това ниво, до пълния размер на разходите по домашни сестрински грижи.
Приложение: Полезни адреси и интернет страници
По-подробна информация относно специалните условия и отделните обезщетения за социална сигурност в Норвегия може да бъде получена от публичните институти, управляващи системата за социално осигуряване.
За въпроси относно социалната сигурност, касаещи повече от една държава на ЕС, можете да търсите връзка с институция в справочната служба на институциите, поддържана от Европейската комисия и достъпна на адрес: http://ec.europa.eu/social-security-directory.
Запитвания, касаещи последствията върху обезщетенията от осигуряване в две или повече държави-членки, следва да се изпращат до:
Министерство на труда:
Arbeidsdepartementet
PB 8019 Dep.
0030 OSLO
http://www.ad.dep.no
Министерство на здравеопазването и услугите за грижи:
Helse- og Omsorgsdepartementet
PB 8011 Dep.
0030 OSLO
http://www.hod.dep.no
Министерство на децата, равенството и социалното приобщаване:
Barne-, Likestillings- og Inkluderingsdepartmentet
PB 8036 Dep.
0030 OSLO
http://www.bld.dep.no
Дирекция по труда и благосъстоянието:
Arbeids- og Velferdsdirektoratet
PB 5 St. Olavs plass
0130 OSLO
Tel.: +47 21 07 00 00
http://www.nav.no
Дирекция по здравеопазването
Helsedirektoratet
PB 7000 St Olavs plass
0130 Oslo
http://www.helsedirektoratet.no
Национална служба на NAV за социално осигуряване в чужбина:
NAV Internasjonalt
PB 8138 Dep.
0033 OSLO
Tel.: +47 23 31 13 00
Fax: +47 23 31 13 01
E-mail: nav.internasjonalt@nav.no
http://www.nav.no
Пенсионна служба NAV Осло
NAV Pensjon Oslo
PB 6600 Etterstad
0607 OSLO
Tel: +47 55 55 33 34
Fax: +47 21 06 91 01
E-mail:nav.pensjon.oslo@nav.no
http://www.nav.no
Администрация по икономика на здравето
Регионална служба в Осло/международни въпроси
HELFO Utland
P.O Box 6721 Etterstad
N-0609 Oslo
http://www.helfo.no
Сравнение на данъците(включително осигуровките) в Унгария и България
Унгария |
България |
|
Осигуровка за пенсия |
10% от дохода за сметка на служителя с таван от 21 700 форинта (76€) на ден; 27% от дохода за сметка на работодателя без таван |
17,8% |
Осигуровка за здраве |
4% |
8% |
Осигуровка за безработица |
3,7% от дохода за сметка на работодателя, 1,5% за сметка на работника |
1% |
Осигуровка за майчинство и общо заболяване |
3% |
3,5% |
Осигуровка за трудова злополука и професионална болест |
6390 форинта (22€) месечно при някои компании наели лица в допълнителни дейности, пенсионери упражняващи свободна професия |
0,4% – 1,1% |
Осигуровка за семейно подпомагане |
3% за сметка на работника |
Няма |
Максимален осигурителен доход |
Няма таван |
2 200 лева месечно |
Данък общ доход |
За доходи до 2 424 000 форинта – 16% |
10% |
Корпоративен данък |
10% за печалба до 500 милиона форинта, 19% в останалите случаи |
10% |
ДДС |
27% в общия случай. 18% за хотелските услуги и основните храни, 5% за книги и лекарства |
20% |
Настоящото представлява информационния бюлетин на български на справочника на ЕК за социалното осигуряване в Унгария (с някои уточнения по отношение на данъците от http://www.taxrates.cc/html/hungary-tax-rates.html и http://www.worldwide-tax.com/hungary/hungary_tax.asp.
Оригиналния текст може да бъде намерен на следния адрес.
Предоставената информация е изготвена в сътрудничество с националните кореспонденти на Mutual Information System on Social Protection (MISSOC).
Съдържание:
Глава I: Въведение, организация и финансиране
Глава II: Здравни грижи
Глава III: Парични обезщетения за болест
Глава IV: Обезщетения за майчинство и бащинство
Глава V: Обезщетения за инвалидност
Глава VI: Пенсии и обезщетения за старост
Глава VII: Обезщетения за преживели лица
Глава VIII: Обезщетения при трудова злополука и професионална болест
Глава IX: Семейни обезщетения
Глава X: Безработица
Глава XI: Минимални средства
Глава XII: Дългосрочни грижи
Приложение I: Полезни адреси и интернет страници
Приложение II: Специални парични обезщетения в Унгария
Глава I: Въведение, организация и финансиране
Въведение
Унгарската система за социална сигурност предлага защита при болест, майчинство, старост, инвалидност, професионална болест и нараняване, трудова злополука, за наследници, образование на деца и безработица.
Всички лица, заети по възмездно правоотношение и приравнените на тях, са осигурени срещу всички рискове. Тези лица включват работещи на трудов договор (включително тези в публичната администрация), самостоятелно заети лица (включително членове на кооперативни дружества), някои групи приравнени лица, лица, получаващи субсидия за доход, обезщетение за търсене на работа и помощ за търсене на работа.
Всяко лице автоматично се присъединява към схема за социална сигурност при постъпване на работа. Самостоятелно заетите лица се регистрират сами, а работодателите регистрират своите служители в компетентното местно бюро на службата за данъчно облагане и финанси и/или в компетентните организации за социално осигуряване, според случая. Работодателите и служителите плащат вноски. Всеки, който доброволно внася вноски в системата за социално осигуряване може да подпише споразумение с компетентната институция за социално осигуряване. Съгласно новия закон след 3 ноември 2010 г. вторият стълб вече не е задължителен. До 1 март 2011 г. законът предоставяше свободен избор на задължително осигурените в 1-ви и 2-ри стълб да продължат членството си в 1-ви стълб или доброволно да останат единствено във 2-ри стълб. В последния случай след своето решение лицата, осигурени само във 2-ри стълб, не придобиват допълнителни права съгласно 1-ви стълб, но не губят придобитите преди това права. Системата на задължителното осигуряване остава предимно публична. Унгария се върна към двустълбова пенсионна система, която се базира на система на задължително социално осигуряване, от една страна, и доброволни спестявания, от друга страна.
Икономически неактивните пребиваващи в страната лица заплащат фиксирана сума от 5100 HUF (19 €), за да бъдат осигурени срещу здравни рискове.
Организация на социалната закрила
Съществуват пет основни клона на социалното осигуряване в Унгария. Пенсиите и здравните услуги (включително задължителната система за трудови злополуки) се класифицират като социално осигуряване. Другите три клона са осигуряването за безработица, системата за семейна подкрепа и системата за социално подпомагане.
Управлението, организацията и администрирането на унгарската социалноосигурителна система са централизирани. Услугата за социални обезщетения е децентрализирана.
Здравно осигуряване
В Унгария съществува само един вид здравно осигуряване. Министерството на националните ресурси (Nemzeti Erőforrás Minisztérium) отговаря за здравното осигуряване и здравния сектор. Министерството наблюдава дейностите на всички осигурители, здравноосигурителни фондове и доставчици на здравни услуги по отношение на обезщетенията за здравеопазване и разследва жалби, свързани с процедурите, които здравноосигурителните агенции следват. Националният здравноосигурителен фонд (OEP) функционира чрез своята централна служба и разработените здравноосигурителни фондове в 19-те области на страната. Законът определя правния статут, който гарантира ipso facto задължително осигурително покритие. Работодателите трябва да декларират своите служители и да плащат национални осигурителни вноски за тях на компетентния данъчен орган, който предава информацията, свързана с техните осигурителни права на компетентните здравноосигурителни фондове на държавно ниво. Здравните услуги могат да се получават от определени доставчици на здравни услуги, включително частни доставчици, сключили договор с Националния здравноосигурителен фонд (Országos Egészségbiztosítási Pénztár, OEP).
Пенсионно осигуряване
Законово установеното пенсионно осигуряване беше цялостно реформирано през 1997 г. То започна да функционира на 1 януари 1998 г. Системата се състои от два стълба. Реформираният първи стълб остава задължителната държавна пенсия, която се управлява публично и се финансира на база плащане в движение. Пенсионната осигурителна схема от първия стълб се наблюдава от Министерството на
националните ресурси (Nemzeti Erőforrás Minisztérium) и се управлява от Централната администрация национално пенсионно осигуряване (CANPI) (Országos Nyugdíjbiztosítási Főigazgatóság, ONYF), и от дирекциите за пенсионно осигуряване на регионалните държавни служби.. Дирекцията за изплащане на пенсии, специален орган, свързан с Централната администрация за национално пенсионно осигуряване, по принцип отговаря за изплащането на всякакви видове пенсионни обезщетения на пенсионери (без втори стълб). Системата на задължителното осигуряване остава предимно публична. Унгария се върна към двустълбова пенсионна система, която се базира на система на задължително социално осигуряване, от една страна, и доброволни спестявания, от друга страна.
Останалата част от втория стълб е доброволна от 3 ноември 2010 г., финансирана и управлявана изцяло от няколко лицензирани независими частни пенсионни фонда, които са под надзора на Унгарския финансов надзорен орган (Pénzügyi Szervezetek Állami Felügyelete).
Осигуряване за безработица
Схемата за безработица също е на осигурителна основа, при нея както работодателите, така и служителите плащат вноски. Съществуват както активни, така и пасивни мерки на пазара на труда за насърчаване на заетостта и за обезпечаване на безработните. Услугите за назначение са достъпни за всички пребиваващи в страната лица, включително за жители на страни от ЕИП независимо от
осигурителното правоотношение. Министерството на националната икономика (Nemzetgazdasági Minisztérium) отговаря за осигурителната система за безработица.
Институционалната структура на унгарската система за политика за заетост може да бъде разделена на два основни вида: Органи на самоуправлението от една страна и административни органи от друга. Държавната служба за заетост е административният орган на системата за заетост. Тя включва Националната служба за заетост (Foglalkoztatási Hivatal), Регионалните центрове по труда, местните офиси на Регионалните центрове по труда и Регионалните центрове за развитие и обучение на работна ръка. Органите на самоуправление са Националният помирителен съвет, ръководният орган на Фонда за пазара на труда и Регионалните съвети по труда.
Система за семейно подпомагане
Министерството на националните ресурси (Nemzeti Erőforrás Minisztérium) отговаря за семейните обезщетения. Системата за семейно подпомагане е универсална система, което означава, че всеки гражданин, който отговаря на изискванията, може да се включи в нея. Всеки гражданин, който има дете до определена възраст, може да има право на различни обезщетения за семейно подпомагане. Обезщетенията за семейно подпомагане се ръководят и администрират от Унгарската държавна хазна (Magyar Államkincstár) и Националния здравноосигурителен фонд (Országos Egészségbiztosítási Pénztár).
Система за социално подпомагане
Местните правителства управляват системата за социално подпомагане. Местните правителства отпускат различни обезщетения за социално подпомагане. Министерството на националните ресурси (Nemzeti Erőforrás Minisztérium) отговаря за надзора.
Финансиране
Обезщетенията за здравно осигуряване се финансират от Националния здравен фонд (Egészségbiztosítasi Alap). Неговите приходи идват от задължителни вноски за здравно осигуряване и данъчно облагане. Както работниците, така и служителите трябва да плащат вноски за здравно осигуряване като ставката е 6 % от брутното възнаграждение за работници и 2 % за работодатели. Не съществува таван за осигурителните вноски и те се плащат в службата за данъчно облагане и финанси.
Самостоятелно заетите лица, които извършват допълнителни дейности или техни общи предприятия и които не са осигурени под друга форма или правоимащи лица са длъжни да плащат вноска за здравно осигуряване, ако те пребивават постоянно в Унгария от една година. В някои изключителни случаи близки членове на семейството на издръжка или техни съпрузи също са длъжни да плащат здравна вноска.
Задължителната пенсионна осигурителна схема от първи стълб се финансира от вноски, като дефицитът от фонда се финансира от приходи в държавния бюджет (данъчно облагане), а доброволната частна пенсионна схема се финансира единствено от вноски. В пенсионната схема от първи стълб има таван за осигурителните вноски на физическите лица, за осигурителните вноски от работодатели няма таван.
Схемата за безработица е от типичен социално-осигурителен вид, система плащане в движение.
Обезщетенията за семейно подпомагане се плащат от централния бюджет.
Общественото социално подпомагане представлява независеща от вноски, основана на проверка на доходите система, която се финансира частично от централния бюджет (80—95 %) и частично от собствения бюджет на местните правителства (5—20 %).
Вашето право на обезщетения за социална сигурност при преместване в рамките на Европа
Системите за социална сигурност в европейските държави са различни, поради което са създадени разпоредби на ЕС за тяхното координиране. Общи правила, гарантиращи достъп до социални обезщетения, са важни за избягване на поставянето на европейски работници в неблагоприятно положение при упражняване на тяхното право на свободно движение. Тези правила са основани на четири принципа:
– Когато се движите в рамките на Европа, вие винаги сте осигурени по законодателството на една единствена държава-членка: по правило, ако сте в активна заетост, това ще е държавата, където работите, а ако не сте в активна заетост – държавата, където пребивавате.
– Принципът на равното третиране гарантира, че вие имате същите права и задължения като гражданите на държавата, в която сте осигурени.
– При необходимост периоди на осигуряване в други държави на ЕС могат да се вземат предвид при отпускане на обезщетение.
– Парични обезщетения могат да се „пренасят“ ако живеете в държава, различна от държавата на осигуряване.
Можете да разчитате на разпоредбите на ЕС за координация на социалната сигурност в 27-те държави-членки на ЕС, Норвегия, Исландия, Лихтенщайн (ЕИП) и Швейцария (общо 31 държави).
В края на всяка глава е предоставена обща информация за разпоредбите на ЕС.
Допълнителна информация относно координацията на социалноосигурителните права при преместване или пътуване в ЕС, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария може да бъде намерена на адрес: http://ec.europa.eu/social-security-coordination.
Глава II: Здравни грижи
Кога имате право на здравни грижи?
Бенефициерите на здравноосигурителната система попадат в две категории:
– притежателите на право, т.е. онези лица, които имат законоустановено задължение за плащане на вноски, т.е. общи служители, държавни чиновници, служители в обществени служби, доставчици на услуги и лица в други законни трудови правоотношения, самостоятелно заетите лица, работещи сами или в колективни организации, духовен персонал и членове на асоциации. Тези лица имат право на пълната гама здравноосигурителни обезщетения (парични обезщетения, обезщетения в натура и обезщетения за злополука). Тази категория включва също лица, получаващи помощ, докато търсят работа, които плащат пенсионни вноски върху своите обезщетения, макар да нямат право на парични обезщетения; и
– имащи право бенефициери, т.е. миньори, ученици, студенти, които учат през деня, пенсионери, хора с ниски доходи, които са достигнали пенсионна възраст, лица, получаващи парични обезщетения за майчинство и за социална закрила, лица, намиращи се в институции за лични грижи с настаняване, и лица, които трябва да плащат здравни вноски. Тези лица имат право единствено на непарични здравноосигурителни обезщетения.
Какво е покритието?
Лечение
Всяко здравноосигурено лице има право да получи всякакви грижи, които са необходими за неговото здравословно състояние. Като основно правило медицинските грижи в Унгария са безплатни. Ако лечението не е предписано от лекар или не се предоставя чрез обичайната болнична система, или ако лицето избере лекар, различен от определения от здравната система, таксите на доставчика на грижи се заплащат от пациента. Лицето може също така да заплати част от разходите за лекарства и медицински принадлежности.
Лекарства
Лекарства, предписани в лечебно заведение, са безплатни. Също така Националният здравноосигурителен фонд покрива част или всички разходи, когато предписаното лекарство е включено в списъка на схемата за социалноосигурителна помощ. Правилата, свързани с одобрение на лекарства, се определят с министерски указ:
– стандартна помощ: 80 %, 55 %, 25 %.
– увеличаването и максималният размер на помощта зависи от решението на Националния здравноосигурителен фонд (Országos Egészségbiztosítási Pénztár).
Някои лекарства от категорията за максимална помощ бяха извадени от списъка за пълно възстановяване.
Стоматологично лечение
В Унгария по принцип се заплаща единствено цената за обичайно посещение за основни зъболекарски услуги. Стоматологичното лечение е безплатно за лица до 18 години; студенти, възрастни хора (60+) и бременни жени (от момента на установяване на бременността до 90 дни след раждане) плащат цената за обичайно посещение. Всяко лице заплаща също техническите разходи, свързани със стоматологичното лечение. Съгласно споразумението с Националния здравноосигурителен фонд социално-осигурителната система покрива единствено спешни случаи на стоматологично лечение за правоимащото лице.
Ранна диагностика и профилактични прегледи
Всяко лице, което има задължителна здравна осигуровка, покриваща ранна диагностика и профилактични прегледи има право на такива прегледи при определени условия (определени според възрастовата група) и на определени интервали. Дадено лице или лекар може да изиска скрининг прегледи, когато се касае за обществен здравен проблем се изпращат персонални уведомления за посещение на всички засегнати лица. Прегледите за ранна диагностика — с определени изключения — са доброволни, тъй като те са в личен интерес на индивида. Профилактичните грижи се предоставят най-вече от семейния лекар.
Медицинските сестри също играят роля, по-специално по отношение на информирането на хората за скрининг прегледите, както и училищните лекари и медицински сестри, а някои от прегледите попадат в отговорностите на съответните специалисти. За да се гарантира ефективността на профилактичните грижи в някои случаи ранната диагностика или скрининг прегледите могат да бъдат предварително условие за безплатно лечение, в противен случай на хората може да се удържа такса за лечение, ако те не са се възползвали от ранна диагностика/скрининг прегледи. За тези прегледи не се удържа такса за консултация.
С цел превенция от 1 януари 2012 г. пушенето е забранено във всички закрити обществени места, включително работни места, ресторанти, барове и кафенета с изключение на специално предназначените за тази цел помещения за пушене, каквито вече съществуват.
Домашно лечение
Домашното лечение има за цел намаляване на броя пациенти, които трябва да бъдат приети в болница и предоставяне на по-състрадателни грижи. Дадено осигурено лице може да се лекува вкъщи от професионалисти, които са подписали договор с НАЦИОНАЛНИЯ ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛЕН ФОНД за предоставяне на такива услуги. Тези обезщетения не са достъпни като помощ, ако не са предписани от специалист. Грижите по домовете са с покритие за същата продължителност като лечението за същото състояние в болница.
Болнични грижи
Системата предвижда три степени на болнични грижи:
– специализирани болници: разполагат със специализирани центрове за лечение. Те включват университетски клиники, национални институции, разпределени равномерно по цялата страна, които посредством регионалните болници предоставят на пациенти, страдащи от сериозни заболявания или от специфични и редки заболявания, безопасно, ефективно, качествено лечение, което изисква степен на специализация, която не може да бъде осигурена в обикновена болница: например лечение на рак, трансплантиране на органи, сърдечни операции и т.н. Специализираните болници приемат също пациенти, които не могат да бъдат лекувани правилно в техните местни болници поради липса на оборудване или персонал. Тези болници предоставят също спешна помощ;
– местни болници: повечето болници предпочитат да функционират като местни общи болници. Европейските фондове направиха възможно всички местни болници да гарантират модерни условия на труд и прилични условия на престой и да увеличат капацитета си над изискванията за хронично болните;
– местни диспансери: организирани около специализирани и местни болници, тези заведения предоставят амбулаторни грижи. Амбулаторните грижи се осигуряват чрез взаимни договорености между съществуващи центрове.
Пациентите, които се лекуват в болници, получават следните услуги срещу фиксирана дневна такса:
– диагностични прегледи, свързани със заболяването;
– лечение, предписано от лекар, включително хирургични операции, терапевтично оборудване, използвано за тях и протези;
– медикаменти, кръвни тестове, превръзки и лечебни аксесоари;
– терапевтични грижи;
– консултации относно храненето и здравословния начин на живот;
– храна като част от диета, предписана от лекаря;
– грижи в санаториум, докато това се налага от тяхното състояние в зависимост от наличието и свързаните етични и професионални съображения.
Здравната осигуровка на пациента покрива също част от разходите за даден апарат, предписан като необходим, и част от разходите за неговото наемане и поправка. Болничните и клиничните грижи могат да покриват няколко вида грижи, включително диагностика, лечение, рехабилитация и санитарни грижи. Те могат да бъдат непрекъснати или периодични, т.е. отделен епизод или постепенно лечение, като могат да се обхванат и последващи грижи за определен период от време. За някои заболявания съществува списък на чакащите за лечение; в тези случаи пациентите трябва да изчакат своя ред. Списъците на чакащите се публикуват на интернет страницата на доставчиците на здравни грижи. Дадено лице, чието здравословно състояние се влоши, трябва да се прегледа повторно и в резултат на това списъкът на чакащите може да се промени.
Медицински принадлежности
Размерът на помощта, която здравната осигуровка може да покрие за терапевтични или лечебни принадлежности, се определя със закон. Този размер и обхванатите принадлежности се публикуват в Бюлетина на националния здравноосигурителен фонд. Принадлежностите трябва да са предписани от лекар за даден пациент, за да има право на помощ. Размерът на гарантираната помощ е определен като процент от цената (98/90/80/70 или 50 %), но не може да превишава 5000 HUF (19 €) .
Как се осъществява достъпът до здравни грижи?
Може да се прави избор между лекари (назначени на работа или с които е сключен договор). Пациентите трябва да се регистрират при един общопрактикуващ лекар.
Не съществуват географски ограничения. Пациентите имат право да сменят лекаря си веднъж годишно (или по-често, ако това е обосновано).
За общи здравни грижи можете да посетите всеки лекар, с който Националният здравноосигурителен фонд е сключил договор. За грижи от вторично ниво с или без болнично лечение вие трябва да посетите определения специалист или институция, които обслужват декларираното от вас място на пребиваване. Ако съответният практикуващ лекар е ваш семеен лекар, трябва да се обърнете към институцията, която обслужва района, в който той или тя живее или практикува.
Вашето право на обезщетения за здравни грижи при преместване в рамките на Европа
Ако се отседнали или пребивавате в друга държава от Европейския съюз, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария, вие и вашето семейство можете да се възползвате от услугите на общественото здравеопазване, предоставяни там. Това не означава непременно, че лечението ще бъде безплатно; това зависи от националните правила.
Ако планирате временен престой (екскурзия, бизнес пътуване и т.н.) в друга държава от ЕС, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария, кандидатствайте за Европейска здравноосигурителна карта (ЕЗОК) преди заминаване. Допълнителна информация за ЕЗОК и начина на кандидатстване за такава карта е налична на адрес: http://ehic.europa.eu.
Ако планирате постоянно преместване в друга държава от ЕС, можете да намерите допълнителна информация за вашите права във връзка със здравеопазването на адрес http://ec.europa.eu/social-security-coordination.
Глава III: Парични обезщетения за болест
Кога имате право на парични обезщетения за болест?
Осигурените лица и майките, които се грижат за болно дете и които не са в състояние да работят, имат право на обезщетения за болест.
Какво е покритието?
Обезщетение при неработоспособност (Távolléti díj betegszabadság) в размер на 70 %от дневното брутно възнаграждение се заплаща от работодателя за период до 15 работни дни на година. Изчислението е въз основа на брутния среднодневен доход (освен в случай на рискова бременност).
Обезщетение за болест (Táppénz) може да бъде отпуснато най-много за една година, ако лицето е валидно осигурено. Размерът на това обезщетение е 60 % от брутния среднодневен доход до двойния размер на брутната минимална надница (156 000 HUF (589 €)).
Как се осъществява достъпът до парични обезщетения за болест?
Неработоспособността трябва да се удостовери от лекар. Не съществува формално времево ограничение за това. Лицето трябва да се преглежда редовно (според решението на лекаря).
Компенсацията се изплаща от здравноосигурителната служба на регионалните държавни служби в рамките на 30 дни или от корпоративната служба за социално осигурителни плащания в деня на заплащането (работодател с над 100 наети на работа служители трябва да създаде вътрешна служба за социалноосигурителни плащания).
Вашето право на парични обезщетения за болест при преместване в рамките на Европа
Като общо правило, паричните обезщетения за болест (т.е. обезщетенията, предназначени по принцип да заменят доходи, които са преустановени поради болест) винаги се изплащат според законодателството на държавата, в която сте осигурени, независимо от това къде пребивавате или сте отседнали.
При преместване в друга държава от Европейския съюз, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария, когато трябва да бъдат изпълнени определени условия за получаване на право на обезщетения за болест, компетентната институция (т.е. институцията в държавата, в която сте осигурени) трябва да вземе предвид осигурителните периоди, периодите на пребиваване или на стаж, които сте завършили съгласно законодателството на някоя от гореспоменатите държави. По този начин се гарантира, че лицата няма да загубят своето осигурително покритие за болест, когато сменят работодателя и се преместват в друга държава.
Допълнителна информация за координацията на социалноосигурителните права при преместване или пътуване може да бъде намерена на адрес http://ec.europa.eu/social-security-coordination.
Глава IV: Обезщетения за майчинство и бащинство
Обезщетения за майчинство и бащинство
Обезщетение за бременност и раждане
Обезщетението за бременност и раждане се изплаща на жени, които през двете години, предхождащи раждането на тяхното дете, са били здравноосигурени най-малко 365 дни и които са родили:
– докато все още са осигурени (например докато работят на трудов договор);
– в рамките на 42 дни от изтичане на тяхното осигурително покритие;
– в рамките на 42 дни след изтичане на тяхното осигурително покритие по време на изплащане на обезщетението за болест в резултат на трудова злополука (Baleseti táppénz) (или в рамките на 28 дни след прекратяване на изплащането);
– след изтичане на тяхното осигурително покритие по време на изплащане на обезщетението за болест (Táppénz) (или в рамките на 28 дни след прекратяване на изплащането).
Помощта се изплаща и на жена, която полага приемни грижи за дете, което възнамерява да осинови, ако тя отговаря на тези условия към деня, в който детето е поверено на нейните грижи. В този случай помощта се изплаща за периода от деня, в който детето е било поверено на нейните грижи, до края на законово установения период на отпуска по майчинство.
Тази помощ не се изплаща, когато осигуреното лице:
– получава пълната си заплата по време на своя отпуск по майчинство за периода, през който и се изплаща тази пълна заплата;
– практикува възмездна заетост – с изключение на възнаграждение за услуги, обхванати от лицензионни права или хонорари, освободени от данък общ доход – или извършва възмездна дейност, за която се изисква официално разрешително.
Ако осигуреното лице получава част от своята заплата по време на отпуска си по майчинство, тя има право на обезщетение за бременност и раждане за размера на остатъка.
Помощ при раждане
Помощ за раждане на дете се отпуска на жени, родили и пребиваващи законно в Унгария, на осиновители, попечители, или бащата в случай на смърт на майката.
Помощ за раждане на дете не се изплаща на родители, които са дали съгласие за даване на детето за осиновяване преди неговото раждане. Новородено дете, което е оставено за осиновяване на основата на окончателно решение на органа за попечителство, се включва в системата за защита на децата.
Какво е покритието?
Обезщетение за бременност и раждане
Майките имат право на обезщетение за бременност и раждане по време на отпуск по майчинство за неповече от 168 дни. Максималният отпуск по майчинство е 24 седмици, четири от които трябва да се използват, доколкото е възможно, преди предвидената дата на раждане. Обезщетението за бременност и раждане е равно на 70 %от среднодневния доход през календарната година, предхождаща първия ден на отпуска по майчинство. То се изплаща по време на този отпуск на майката или на жената, която възнамерява да осинови детето, и която отговаря на посочените по-горе условия.
Конкретни характеристики на това обезщетение:
– периодът, през който се изплаща обезщетение за бременност и раждане се кредитира от осигуровката за пенсия за старост;
– жените, които получават обезщетение за бременност и раждане, имат право на здравни услуги (например болнични и амбулаторни грижи в здравни заведения) със същите права като изцяло здравноосигурените лица;
– помощта за бременност и раждане на лица, които трябва да платят за поддръжка или които неправомерно са получили здравноосигурителни обезщетения, ще бъде намалена най-много с 33 %;
– обезщетението не трябва да се възстановява, ако получателят е студент във висше учебно заведение, който получава обезщетение за бременност и майчинство към първия ден на текущия семестър (период за лекции) и който участва в програма за основно обучение, курс за допълнително обучение, курс за обучение за напреднали или специализиран курс за обучение в акредитиран факултет.
Помощ за раждане
Помощта за раждане на дете представлява еднократно плащане на сума в размер на 225 %от минималната пенсия за старост или на 300 %за дете при раждане на близнаци.
Как се осъществява достъпът до обезщетения за майчинство и бащинство?
Изплащането на помощ за раждане на дете зависи от преминаването на най-малко четири медицински прегледа за родители (един в случай на преждевременно раждане) или от съдебно решение res iudicata за осиновяване или попечителство в рамките на 180 дни от раждането. При подаване на заявлението следва да се представят доказателства за пребиваване в Унгария.
Вашето право на обезщетения за майчинство и бащинство при преместване в рамките на Европа
Разпоредбите за координация обхващат обезщетения за майчинство и съответните им обезщетения за гледане на малко дете от бащата. Когато трябва да бъдат изпълнени определени условия за получаване на право на обезщетения, компетентната институция (т.е. институцията в държавата, в която сте осигурени) трябва да вземе предвид осигурителните периоди, периодите на пребиваване или на заетост, които сте завършили съгласно законодателството на друга държава от Европейския съюз, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария.
Като общо правило, паричните обезщетения (т.е. обезщетенията, предназначени да заменят преустановени доходи) винаги се изплащат според законодателството на държавата, в която сте осигурени, независимо от това къде пребивавате или сте отседнали. Обезщетенията в натура (т.е. медицински грижи, лекарства и болнично лечение) се предоставят съгласно законодателството на вашата държава по пребиваване, все едно сте осигурени там.
Допълнителна информация за координацията на социалноосигурителните права при преместване или пътуване може да бъде намерена на адрес http://ec.europa.eu/social-security-coordination.
Глава V: Обезщетения за инвалидност
Кога имате право на обезщетения за инвалидност?
Пенсия за инвалидност
Пенсията за инвалидност се изплаща на лица, при които степента на увреждане на здравето е оценена на 70 % или 50 %―79 % и води до неспособност да работят на длъжността, която са заемали преди да претърпят нарушение в здравето или на друга длъжност, за която са обучавани без нужда от рехабилитация и за която, според официалната оценка на упълномощения екип от специалисти, подобна рехабилитация не е препоръчителна, при условие че те са били осигурени за необходимия брой години и не работят редовно, или при условие че тяхното заплащане е значително по-ниско от преди.
Осигурителният период, необходим за придобиване на право на такава пенсия, зависи от възрастта на лицето към момента на възникване на инвалидността.
– 2 години преди навършване на 22 годишна възраст;
– 4 години между 22 и 24 годишна възраст (3 години в случай на допустимост за предимство за възраст);
– 6 години между 25 и 29 годишна възраст (4 години в случай на допустимост за предимство за възраст);
– 8 години между 30 и 34 годишна възраст (6 години в случай на допустимост за предимство за възраст);
– 10 години между 35 и 44 годишна възраст (8 години в случай на допустимост за предимство за възраст);
– 15 години между 45 и 54 годишна възраст (12 години в случай на допустимост за предимство за възраст);
– 20 над 55 годишна възраст (16 години в случай на допустимост за предимство за възраст).
Всяко лице, което придобие трудов стаж в рамките на 180 дни след завършване на своето обучение и се инвалидизира, преди да навърши 22 годишна възраст има право на обезщетения за инвалидност независимо от продължителността на осигурителния му стаж.
Лица, които имат право на пенсия за старост или на пенсия за инвалидност, свързана с трудова злополука, или такива, които преднамерено са причинили своето увреждане, нямат право на пенсия за инвалидност. Същото се отнася и за лица, които са достигнали законово установена възраст за пенсиониране, освен ако не са получили право на пенсия за старост поради отказ от възрастово ограничение или когато те кандидатстват за пенсия за инвалидност при повторно задействане на право. Ако лицето достигне законово установена възраст за пенсиониране, пенсията не се преизчислява; тя остава същата.
Съществуват три категории инвалидност:
– група III включва лица, при които степента на увреждане на здравето е между 50—79 %, които не могат да бъдат наети на работа без рехабилитация, но рехабилитация не се предлага;
– група II включва лица, при които степента на увреждане на здравето е над 79 %, но които не се нуждаят от постоянни грижи от други лица;
– група I включва лица, при които степента на увреждане на здравето е над 79 % и те се нуждаят от постоянни грижи от други лица.
Правото се появява от деня, в който неработоспособността се оцени от лекар, при условие че всички останали условие са спазени. Ако заявителят има трудов договор към този момент, правото възниква, когато лицето:
– престане да бъде страна по договора и няма право на обезщетения за болест или злополука;
– престане да работи редовно и няма право на обезщетения за болест или злополука;
– е трудоустроено на друга длъжност, където доходът е значително по-нисък.
Пенсия за инвалидност, причинена от трудова злополука
Пенсия за инвалидност, причинена от трудова злополука, се изплаща на пострадали от трудови злополуки или от професионално заболяване, при които степента на увреждане на здравето е 50 %, които не работят редовно или чийто доход и значително по-нисък в сравнение с предишни периоди. Лицата, страдащи от силикоза, при които степента на увреждане на здравето е повече от 40 %, които не работят или не работят редовно в среда или работно място, където силикозата не представлява опасност, или чийто доход е значително по-нисък в сравнение с предишни периоди, имат право да получат тази пенсия. Няма минимален осигурителен период за получаване на право на пенсия за инвалидност, причинена от трудова злополука, но стажът всъщност оказва влияние върху размера на пенсията. Лице, което само е причинило своето нараняване или преднамерено е отложило търсенето на медицинска помощ или съобщаването на инцидента, няма право на пенсия за инвалидност, причинена от злополука на работното място.
Правото на всеки пенсионер с увреждане на пенсия за инвалидност, причинена от трудова злополука, ще бъде прекратено, ако той вече няма увреждане или – при условие че не е достигнал възрастово ограничение за пенсия – ако неговите/нейните средни месечни приходи (въз основа на които се определя вноската за пенсия) за шест последователни месеца надвишават два пъти размера на пенсията и преобладаващата минимална надница
Анюитет за рехабилитация
Анюитет за рехабилитация се изплаща на лице:
– което страда от 50—79 %увреждане на здравето и което не е в състояние да практикува своята предишна професия;
– което не се занимава с възмездна дейност или чийто доход е най-малко с 30 % по-нисък от преди и е способно на рехабилитация;
– което има необходимите години служба, изисквани за неговата/нейната възраст.
Какво е покритието?
Пенсия за инвалидност
Размерът на пенсията за инвалидност зависи от средната месечна работна заплата, групата инвалидност, възрастта на лицето и осигурителния стаж на получателя. По принцип средната месечна работна заплата на получателя, което се използва като база за изчисление на пенсията за инвалидност, е същото като това, използвано за изчисляване на пенсията за старост. Ако обаче осигурителният стаж, който се взема под внимание, е по-малък от стажа, необходим за пенсия за старост, пенсията за инвалидност се изчислява на базата на месечно осредняване на този доход или на дохода, получаван по време на този по-кратък (до най-малко 30 дни) период.
Размерът на пенсията за група III варира в зависимост от продължителността на осигурителния период:
– осигурителен период под 25 години: размерът на пенсията е до 37,5—63 % от средния месечен доход на индивида;
– осигурителен период 25 или повече години: пенсия, изчислена в съответствие с формулата за пенсия за старост (вж. Глава VI: Пенсии и обезщетения за старост).
За групи II и I размерът на пенсията за инвалидност се увеличава респективно с 5 % и 10 процента от средния месечен доход, в сравнение със средната месечна сума, която ще се изплаща за група III.
Размерът на пенсията за инвалидност не може да бъде по-голям от средния месечен доход, на който тя се базира.
От 31 декември 2008 г. насам минималната пенсия за инвалидност е 28 500 HUF (108 €) за клас III, 29 800 HUF (112 €) за група II и 30 850 HUF (116 €) за група I.
Пенсия за инвалидност, свързана с трудова злополука
Размерът на пенсията за инвалидност, причинена от трудова злополука, е по-висок от този на пенсията за инвалидност, тъй като правилата, съгласно които тя се изчислява, са по-благоприятни. Ако желаят, бенефициерите могат да поискат тя да бъде изчислена на базата на степента на работната заплатата, върху която те са платили задължителни осигурителни вноски през годината, предхождаща злополуката. В противен случай сумата на помощта е равна на 60 процента от средното месечно възнаграждение за група III, 65 %за група II и 70 %за група I, увеличена с 1 % от средната месечна работна заплата за всяка пълна осигурителна година. Общият размер на помощта обаче не може да бъде по-голям от средната месечна работна заплата, на която тя се базира. В момента минималната пенсия за инвалидност, причинена от трудова злополука, е 28 600 HUF (108 €) за група III, 30 000 HUF (113 €) за група II и 31 000 HUF (117 €)за група I.
В случай на следваща трудова злополука следва да се вземат под внимание комбинираните последствия от двете злополуки. В такива случаи помощта за инвалидност се изчислява на базата или на осреднената работна заплата към момента на първата злополука или на осреднената работна заплата към момента на втората злополука, като се взема по-високата стойност.
Анюитет за рехабилитация
Размерът на това обезщетение е 120 %от пенсията за инвалидност за група III. То се изплаща през периода, необходим за рехабилитация, но за не повече от три години, като периодът може да се удължи до четири години.
Как се осъществява достъпът до обезщетения за инвалидност?
Правото започва да тече от деня, в който инвалидността е диагностицирана в доклад от упълномощения рехабилитационен експертен екип. Ако упълномощеният рехабилитационен експертен екип не е посочил датата, на която лицето, подало искане, се е инвалидизирало, за дата на инвалидност се приема датата на регистриране на заявлението.
Вашето право на обезщетения за инвалидност при преместване в рамките на Европа
Компетентната институция на държавата, в която заявявате пенсия за инвалидност, ще вземе предвид осигурителните периоди или периодите на пребиваване, завършени съгласно законодателството на всяка друга държава от ЕС, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария, ако това е необходимо за изчисляването на обезщетенията за инвалидност.
Обезщетения за инвалидност ще се изплащат независимо от това къде пребивавате или къде сте отседнали в Европейския съюз, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария. Необходимите административни проверки и медицински прегледи обикновено ще се извършват от компетентната институция в държавата, в която пребивавате. При някои обстоятелства за такива прегледи е възможно да бъдете задължени да се върнете в държавата, която изплаща вашата пенсия, ако вашето здравословно състояние позволява това.
Всяка държава прилага своите национални критерии при определяне на степента на инвалидност. Поради това е възможно някои държави да считат дадено лице за такова със степен на инвалидност 70%, докато други въобще да не считат същото лице за инвалид съгласно своето законодателство. Това произтича от факта, че националните системи за социална сигурност не са хармонизирани, а единствено координирани от разпоредбите на ЕС.
Допълнителна информация за координацията на социалноосигурителните права при преместване или пътуване може да бъде намерена на адрес http://ec.europa.eu/social-security-coordination.
Глава VI: Пенсии и обезщетения за старост
Кога имате право на обезщетения за старост?
Унгарската пенсионна система беше реформирана основно през 1997 г. Системата се основава на два основни стълба:
Между 1998 г. и ноември 2010 г.:
– първият стълб е система на задължително плащане в движение, финансирана от вноски, която е част от социалноосигурителната система. Той се управлява от Министерството на националните ресурси (Nemzeti Erőforrás Minisztérium) и се администрира от Централната администрация на националното пенсионно осигуряване и неговите дирекции. Дирекцията за изплащане на пенсии
отговаря за изплащането на всички пенсии, принадлежащи към първия стълб, и обезщетения от пенсионен тип.
– вторият стълб съставляваше капитализираните задължителни частни пенсионни схеми, които се управляват от различни осигурителни дружества и взаимоспомагателни асоциации под надзора на Министерството на финансите.
След 3 ноември 2010 г. задължителната пенсионна система стана публична. Унгария се върна към двустълбова пенсионна система, основана на система на задължително социално осигуряване, от една страна, и на доброволни спестявания, от друга страна.
Лицата, които са достигнали законово установената пенсионна възраст и са плащали необходимия брой години осигурителни вноски, имат право на пенсия за старост. Пенсионната възраст през 2009 г. е 62 години както за мъжете, така и за жените. Възрастта за пенсиониране се увеличава постепенно (с половин година за всяка възрастова група), считано от 2010 г., като достига 65 години през 2022 г. за лицата, родени през 1957 г. и след това. Първите лица, засегнати от това увеличение, са родените през 1952 г. Съответните възрасти за пенсиониране са следните в съответствие с различните години на раждане:
Година на раждане – Пенсионна възраст
Преди 1 януари 1952 г. – 62
1952 г. – 62,5
1953 г. – 63
1954 г. – 63,5
1955 г. – 64
1956 г. – 64,5
1957 г. и след това – 65
Възможно е да имате право на пенсия за старост, дори да продължавате да сте зает по трудово правоотношение до максималния таван на дохода, предвиден по закон. От 1 април 2007 г. пенсионерите, които са на заплата трябва да плащат пенсионни вноски върху своя доход. След 365 дни осигурителни плащания тяхната пенсия се увеличава с 0,45 % от размера на базата на месечните вноски.
Ранна пенсия за старост
Лицата с много години стаж или тези, които са работили в нездравословна или физически стресираща среда, или тези, които имат право на по-малка възраст за пенсиониране, могат да подадат заявление за пенсия преди достигане на законово установената възрастова граница.
От 2010 г. правилата стават по-стриктни заедно с увеличената стандартна пенсионна възраст, а допустимостта е свързана с годината на раждането. Предсрочно пенсиониране (Előrehozott öregségi nyugdíj) е възможно за:
– Мъже, навършващи 60 години, родени през 1950 г.; и жени, навършващи 59 години, родени през 1952 г. и 1953 г., които имат 40 години трудов стаж и които са прекратили упражняването на възмездна дейност.
– С намален размер: прилагат се същите възрастови условия и са необходими най-малко 37 години служба. Намалението за месец е приложимо до навършване на 62 години (1-365 дни 0,1 %, 366-730 дни 0,2%, 731- 1095 дни 0,3%)
– Две години преди навършване на съответната пенсионна възраст, придобиване на право само на предсрочно пенсиониране в намален размер. Допустимите лица са: мъже, родени след 31 декември 1950 г.; жени, родени след 31 декември 1958 г;, с най-малко 37 години трудов стаж и които прекратяват упражняването на възмездна дейност. Намаление: с 0,3 % за всеки недостигащ месец, ако заявителят е с 1 година по-млад от съответната пенсионна възраст. Ако заявителят е с повече от 1 година по-млад от съответната пенсионна възраст, размерът се намалява с 3,6 % плюс 0,4 % за всеки недостигащ месец.
– Приложими са преходни правила:
– за жени, родени през 1954 г. – 1958 г., 3 години преди навършване на съответната пенсионна възраст;
– за мъже, родени през 1952 г., 1953 г., които са достигнали 60 години и имат най-малко 42 години трудов стаж;
– за мъже, родени през 1954 г., на 60 и половина годишна възраст, имащи най-малко 42 години трудов стаж.
В такъв случай размерът на пенсията се намалява също в границата на 8,4 %
Лица с изтощителни и нездравословни професии (например които работят под земята или в гореща среда), изброени в списък с професии, определени в отделен закон, и които отговарят на законово установените условия имат право на пенсиониране преди нормалната възраст и могат да получат пенсия за ранно пенсиониране (Korkedvezményes öregségi nyugdíj). Първоначалното намаление от две години се прилага за мъже и жени, които са работили десет и осем години в среда, която им дава право на подобно намаление, и за всички лица, които са работили шест години в среда под високо налягане. Допълнително едногодишно намаление се разрешава за всеки допълнителен период от пет, четири и три години работа (респективно, като по-горе).
Изискването за пенсионна възраст може да не бъде спазено, ако работодател се съгласи да финансира пенсията на дадено лице, докато то достигне законово установената възраст за държавна (социалноосигурителна) пенсия. В този случай по принцип лицата могат да се пенсионират до пет години по-рано, ако са прослужили годините, необходими за ранно пенсиониране.
От 1 януари 2011 г. съществува нова възможност за така нареченият „40 годишен допустим стаж за жени“ (“nők 40 év jogosultsági idővel”) за жените, които са придобили най-малко 40 години допустим стаж и са прекратили упражняването на възмездна дейност. Допустим стаж означава всеки период на извършване на възмездна дейност или на получаване на обезщетение за бременност и раждане (Terhességi-gyermekágyi segély), суми за грижи за дете (Gyermekgondozási díj), помощи за домашни грижи за дете (gyermekgondozási segély) и помощ за отглеждане на дете (gyermeknevelési támogatás) или на получаване на възнаграждение за полагане на грижи, свързани с отглеждане на дете (Ápolási díj).
Най-малко 32 години възмездна дейност са необходими в допълнение към периодите на получаване на горепосочените обезщетения, свързани с отглеждане на дете; или са необходими 30 години възмездна дейност в случай на възнаграждение за полагане на грижи. Допустимият стаж се увеличава с 1 година след всяко дете, отгледано в домакинство, за жени, отглеждащи 5 или повече деца, с максимално намаление от 7 години.
Предпенсионни обезщетения
През 2005 г. на пазара на труда беше въведен нов инструмент, а именно „Програма за премийни години“, предназначен да позволи на хората в напреднала възраст да останат в активна заетост. Целта на програмата е да позволи на работниците и служителите в обществения сектор да се адаптират към пенсионирането, като им се даде възможност да продължат да работят на непълно работно време. Служители в обществения сектор, на които им остават до три години до пенсия и имат най-малко 25 прослужени години, могат да намалят своето работно време и да получават 70 %от предишната си заплата до навършване на пенсионна възраст. Този период се отчита за социалноосигурителните права. Това обезщетение може да се разглежда като форма на предпенсиониране.
Какво е покритието?
Размерът на пенсията зависи от следната надница и прослужените години (осигурителен период). Следната надница, която се използва като основа за изчисляване на пенсията за старост, се определя по принцип на базата на дохода, върху който се плащат пенсионни вноски между 1 януари 1988 г. и датата на пенсиониране. Към момента средната надница се изчислява на базата на нетната надница.
Лицата, които членуват в частен пенсионен план и са излезли на пазара на труда преди 2010 г. могат да получат обезщетения от държавната пенсионна система от първи стълб. До 30 ноември 2011 г. те ще придобият права за 75 % от държавната пенсионна система.
Възнаграждението от предходни години се умножава по съответен коефициент, за да достигне до нивото на втората година преди пенсиониране. От 2008 г. нетното осреднено възнаграждение за определени години се преизчислява, за да се приравни до нивото на годината, предхождаща годината на пенсиониране.
Минимална пенсия
Унгарската пенсионна система предвижда минимална пенсия в размер 28 500 HUF (108 €) на месец през 2011 г. , като условието за получаване на право на такава пенсия е 20 години трудов стаж, Ако базата на осреднената вноска е по-малка от размера на минималната пенсия, пенсията е равна на 100 %от средната месечна надница.
Пенсия с натрупване
Лица с най-малко 20 години прослужено време, които са достигнали пенсионна възраст, на които все още не е отпусната пенсия и които са продължили да работят най-малко 30 дни, имат право на увеличение на пенсията с 0,5 % от размера на пенсията за всеки допълнителен 30-дневен период. В този случай размерът на пенсията може да надвишава базата на осреднената месечна вноска.
Помощи при смърт
Унгарското законодателство предвижда два вида обезщетение: помощ за разходи по погребението и погребение за обществена сметка.
Помощ за разходи по погребението: местната администрация може да отпусне помощ за разходи по погребението на всеки, който поеме отговорност за погребение, макар да не е длъжен да го прави, или тъй като роднините на починалия не са в състояние да платят за погребението, без да застрашат своята издръжка или тази на семейството си. Тази помощ не може да бъде по-малка от минималната месечна пенсия за старост за семейство, а за несемейни лица не може да бъде по-малко от 150 %от тази сума. Помощта за погребение не може да бъде по-малко от 10 % от разходите за най-евтиното погребение и може да покрива всички разходи, ако това би застрашило издръжката на заявителя или на неговото семейство.
Погребение за обществена сметка: кметът на общината, на чиято територия се намира мястото, на което е настъпила смъртта, трябва да осигури погребението на лицето за обществена сметка в рамките на 30 дни от съобщението за смъртта, ако няма кой друг да поеме тази отговорност, или ако отговорното лице не може да бъде открито или откаже да го направи. Разходите за погребението се възстановяват от общината по последно местопребиваване на починалото лице.
Как се осъществява достъпът до обезщетения за старост?
Кандидатстването за пенсии става посредством стандартен формуляр. Ако живеете в Унгария, можете да подадете формуляра във всяка дирекция на пенсионно осигуряване лично, по пощата или електронно. Формулярите за подаване на заявление могат да се изтеглят от интернет страницата на правителството (http://www.onyf.hu) или да се получат от всяка клиентска служба.
Ако живеете или пребивавате извън ЕС/ЕИП, трябва да подадете своето заявление в Дирекция за централизиран пенсионен регистър и компютърни услуги. Ако заявлението не е подадено лично, подписът на заявителя върху печатния формуляр трябва да е удостоверен от нотариус или от унгарско консулство, или от местен орган.
Вашето право на обезщетения за старост при преместване в рамките на Европа
Разпоредбите на ЕС за пенсии за старост засягат изключително държавни пенсионни схеми, а не фирмени, професионални или частни такива. Те гарантират, че:
– Във всяка държава на ЕС (включително Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария), в която сте били осигурени, вашето осигурително досие се запазва, докато достигнете пенсионната възраст в тази държава.
– Всяка държава на ЕС (включително Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария), в която сте били осигурени, ще трябва да ви изплаща пенсия за старост, когато достигнете пенсионната възраст. Размерът, който ще получите от всяка от държавите-членки, ще зависи от продължителността на вашето осигурително покритие във всяка държава.
– Вашата пенсия ще се изплаща там, където пребивавате в ЕС (включително Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария). Трябва да подадете своето искане в институцията за пенсионно осигуряване на държавата от ЕС (или Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария), в която живеете, освен ако никога не сте работили там. Ако случаят е такъв, следва да кандидатствате в държавата, където последно сте работили.
Допълнителна информация за координацията на социалноосигурителните права при преместване или пътуване може да бъде намерена на адрес http://ec.europa.eu/social-security-coordination.
Глава VII: Обезщетения за преживели лица
Кога имате право на обезщетения за преживяло лице?
Наследниците на осигурено лице имат право на осигурителни обезщетения за наследници, при условие че починалият е имал необходимия осигурителен стаж или е получавал пенсия за старост или инвалидност преди смъртта. Лице, за което съдът докаже, че умишлено е причинило смъртта на осигуреното лице, няма право на обезщетение. Наследствените пенсии се изплащат на преживелия съпруг и децата на осигуреното лице, чиято смърт е причинена от трудова злополука (професионално нараняване).
Пенсия за преживял съпруг
Пенсия за преживял съпруг може да се отпусне на съпруга/съпругата, бившия съпруг/ съпруга или партньор във фактическо съжителство (независимо от пола).
Партньорът във фактическо съжителство има право на пенсия за преживял съпруг, ако е живял най-малко една цяла година с партньора си без прекъсване преди неговата смърт и се е родило дете, или ако е живял с него 10 години без прекъсване.
Ако съпругът вече е достигнал законово установената възраст за пенсиониране към момента на брака, пенсията се отпуска, единствено ако има дете или деца от брака (или предишно съвместно съжителство) или ако съпрузите са живели заедно пет години без прекъсване след техния брак. Бившият съпруг, живял разделен поне една година може да има претенции за временна пенсия, единствено ако
починалият е плащал издръжка до момента на своята смърт или ако съдът е определил издръжка в нейна полза.
Преживелият съпруг, на който другият съпруг е преминал обратно към държавна пенсионна схема от първи стълб от 3 ноември 2010 г. и 31 януари 2011 г. има право да избере между пенсия за преживял съпруг и ново обезщетение: анюитет на пенсия за преживял съпруг (özvegyi járadék). Размерът на анюитета на пенсията за преживял съпруг се базира на натрупаната сума.
Помощ за деца
Всяко дете, включително дете от предишен брак или съвместно съжителство, отглеждано в едно и също домакинство по време на брак или съвместно съжителство, има право на помощ за деца. Осиновено дете няма право на помощ от смъртта на свой биологичен родител, освен ако е било осиновено от съпруга/та на своя биологичен родител.
Тази помощ се изплаща и на братята и сестрите, внуците, правнуците и пра-правнуците, които са живели с починалото лице в едно и също домакинство, когато няма друго лице в семейството, който е длъжно и е в състояние да се грижи за тях.
Пенсия за родител
Пенсия на родител на издръжка се плаща на всяко лице, чието починало дете е получавало пенсия за старост или инвалидност към момента на неговата/нейната смърт, или е имало право на такива пенсии, ако към момента на неговата/нейната смърт родителят е с увреждания или е в напреднала възраст (65 или повече години) и е бил в голяма степен зависим от детето по време на последната година от живота на последното.
Какво е покритието?
Пенсия за преживял съпруг
Временна пенсия за преживял съпруг обикновено се отпуска за период от една година от датата на смъртта на съпруга (до три години, ако преживелият съпруг се грижи за дете).
След изтичане на този период се полага постоянна пенсия за преживял съпруг, ако лицето е достигнало възраст, даваща му право на пенсия за старост (т.е. пенсионна възраст); или е с увреждания; или се грижи най-малко за две деца (или за дете с увреждане или хронично заболяване), които са деца на починалия. Тази постоянна пенсия се дължи също, ако горната ситуация се случи в рамките на 15 години след смъртта на починалия, ако е починал преди 1 март 1993 г. или в рамките на 10 години, ако е починал след 28 февруари 1993 г.
Временната пенсия за преживял съпруг е 60 %от размера на пенсията, която починалият е получавал или би имал право да получава. Постоянната пенсия за преживял съпруг също е 60 %, ако тя няма своя собствена пенсия, в противен случай тя е 30 от пенсията на починалия.
Ако има повече от един бенефициер, пенсията за преживял съпруг се разпределя по равно между тях. Няма законоустановена максимална пенсия.
Помощ за деца
Помощта за деца се изплаща, докато бенефициерът достигне 16-годишна възраст или завърши редовното си обучение, до максимална възраст 25 години. Ако детето получи увреждания, докато все още има право на тази пенсия, то запазва това право, докато е с увреждане, независимо от възрастта.
Помощта за деца е 30 %от пенсията на починалия и 60 %, ако и двамата родители са починали или ако преживелият родител е с увреждания. Към 2010 г. тази пенсия не може да бъде под 24 250 HUF (92 €). Дете, което има право на пенсия и от двамата родители, ще получи пенсията с по-голям размер.
Пенсия за родители
Родителската пенсия се изчислява по същия начин като пенсията за преживял съпруг при същите условия (60 %или 30 %). Ако има повече от един бенефициер, пенсията се разпределя по равно между тях. Няма законоустановена максимална пенсия.
Как се осъществява достъпът до обезщетения за деца?
Заявлението за отпускане на пенсия става чрез стандартен формуляр. Ако живеете в Унгария, можете да подадете формуляра във всяка дирекция за пенсионно осигуряване лично, по пощата или електронно. Формулярите за подаване на заявление могат да се изтеглят от интернет страницата на правителството (http://www.onyf.hu) или да се получат от всяка пенсионна клиентска служба.
Ако живеете или пребивавате извън ЕС/ЕИП, трябва да подадете своето заявление в Централната унгарска служба за регионална пенсия. Ако заявлението не е подадено лично, подписът на заявителя върху печатния формуляр трябва да е удостоверен от нотариус или от унгарско консулство, или от местен орган.
Вашето право на обезщетения за преживели лица при преместване в рамките на Европа
Като цяло, правилата, които се прилагат за пенсии за преживели съпруги/съпрузи или сираци и помощи при смърт, са същите като тези, прилагащи се за пенсии за инвалидност и старост (вж. глави V и VI). А именно, пенсии за преживели лица и помощи при смърт следва да се изплащат без никакво намаление, промяна или преустановяване независимо от това къде в Европейския съюз, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария пребивава преживелият съпруг или съпруга. Допълнителна информация за координацията на социалноосигурителните права при преместване или пътуване може да бъде намерена на адрес http://ec.europa.eu/social-security-coordination.
Глава VIII: Обезщетения при трудови злополуки и професионални болести
Кога имате право на обезщетения за трудови злополуки и професионални болести?
Унгарската здравноосигурителна система предоставя обезщетения за злополука на:
осигурени лица и на такива с равноправен статут, независими работници (индивидуално или в група), които са пенсионирани или са навършили пенсионна възраст и получават пенсия за преживяло лице, или частни пенсионери, които участват в кооператив и са във възмездно правоотношение на заетост на базата на други трудови договори.
Осигуровката покрива всички наранявания и заболявания, причинени при работа, които са свързани с работата или са се появили на път за или от работа (трудови злополуки), както и болести и влошаване на здравословното състояние на работника поради опасности, характерни за работното място (професионални болести).
Професионалните болести са определени от правителството. Осигуровката не покрива нараняване или заболяване, появило се изключително поради поведението на жертвата.
Задължителните здравноосигурителни вноски, плащани от работници и служители, дават право на бенефициерите също на здравни обезщетения в случай на злополука. Това са:
– обезщетения в натура под формата на здравни грижи;
– парични обезщетения, като например обезщетения при злополука и помощ при злополука.
Какво е покритието?
Обезщетения в натура
Обезщетенията в натура включват обща медицинска помощ, 100 % покритие за лекарства, оборудване и здравни грижи, и определени видове безплатно лечение при зъболекар, свързани с болестта или телесното нараняване.
В допълнение към тях осигуровката покрива също: унгарски граждани, учащи редовно средно или висше образование, участващи в програми за професионално или друго обучение, лица, които се лекуват в социални терапевтични институции, затворници, доброволци, извършващи обществено полезен труд или дейности, и работници с временни разрешителни за работа.
Обезщетение за болест поради трудова злополука
Обезщетение за болест поради трудова злополука (Baleseti táppénz) се изплаща на лица, които в резултат на трудова злополука или професионална не са в състояние да работят и не могат да изпълняват нормалните си работни задължения без някакво помощно средство или поради своето здравословно състояние. Тези обезщетения, които се равняват на 100 %от дохода (90 %в случай на злополука при пътуване) са гарантирани за една година, но могат да бъдат удължени за още една година, ако е необходимо.
Анюитет при трудова злополука
Анюитет при трудова злополука (Baleseti járadék) се изплаща на всяко лице, което в резултат на трудова злополука или професионално заболяване, страда от загуба на работоспособност над 13—15 %и няма право на обезщетение за увреждания. Ако загубата на работоспособност не е над 25 %, помощта се плаща две години. В противен случай тя се плаща, докато лицето стане в състояние да работи отново.
Размерът на тази помощ зависи от загубата на работоспособност и представлява осем, десет, 15 или 30 %от средния месечен доход (вж. също Глава V).
Пенсия за инвалидност, свързана с трудова злополука
Вж. Глава V: Обезщетения за инвалидност.
Как се осъществява достъпът до обезщетенията за трудови злополуки и професионални болести?
Новосформираният упълномощен рехабилитационен експертен екип извършва комплексна оценка на медицински, социални и трудови въпроси. На базата на тази оценка екипът взема решение за мащаба на увреждането на здравето, професионалната работоспособност, възможността за рехабилитация както и за насоките и продължителността на рехабилитацията.
Кандидатстването за обезщетения става посредством стандартен формуляр. Ако живеете в Унгария, можете да подадете формуляра във всяка агенция за управление на здравно осигуряване лично, по пощата или електронно. Формулярите за подаване на заявление могат да се изтеглят от интернет страницата на правителството (http://www.oep.hu) или да се получат от всяка служба за пенсионно управление.
Ако живеете или пребивавате извън ЕС/ЕИП, трябва да подадете своето заявление в Централната унгарска служба за регионална пенсия. Ако заявлението не е подадено лично, подписът на заявителя върху печатния формуляр трябва да е удостоверен от нотариус или от унгарско консулство, или от местен орган.
Вашето право на обезщетения за трудови злополуки и професионални болести при преместване в рамките на Европа
Разпоредбите на ЕС за обезщетения във връзка с трудови злополуки или професионални болести са много подобни на разпоредбите за обезщетения за болест (вж. раздели II и III). В рамките на Европейския съюз, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария, ако пребивавате или сте отседнали в държава, различна от тази, в която сте осигурени за трудови злополуки, вие обикновено имате право да получавате здравни грижи там във връзка с трудова злополука или професионална болест; паричните обезщетения обикновено се изплащат от институцията, която ви осигурява, дори ако пребивавате или сте отседнали в друга държава.
Когато трябва да бъдат изпълнени определени условия за получаване на право на обезщетения във връзка с трудова злополука или професионална болест, институцията, в която сте осигурени, трябва да вземе предвид осигурителните периоди, периодите на пребиваване или на заетост, които сте завършили съгласно законодателството на други държави от Европейския съюз, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария. По този начин се гарантира, че хората няма да загубят своето осигурително покритие, когато сменят работодателя и се преместят в друга държава.
Допълнителна информация за координацията на социалноосигурителните права при преместване или пътуване може да бъде намерена на адрес http://ec.europa.eu/social-security-coordination.
Глава IX: Семейни обезщетения
Кога имате право на семейни обезщетения?
В Унгария системата за семейна помощ включва следните обезщетения:
– семейна помощ;
– помощи за грижи за деца у дома;
– помощ за отглеждане на дете;
– помощ за раждане на дете (вж. Глава IV);
– обезщетение за бременност и раждане (вж. Глава IV).
– възнаграждение за грижи за деца.
Първите четири обезщетения се определят и изплащат от Унгарското национално министерство на финансите и неговите регионални служби; последните две обезщетения се определят и изплащат от Националния здравноосигурителен фонд и от неговите регионални офиси или от офисите за корпоративни социалноосигурителни плащания.
Семейна помощ
Тя представлява месечна помощ за образователни разходи и разходи за отглеждане на децата в дадено семейство. Бенефициерът може да бъде биологичният родител, съпругът/ съпругата на биологичния родител, осиновителят, приемният родител, ръководителят на стажант, настойникът или всяко друго лице, под чието попечителство временно е поставено детето. Бенефициерът може да подаде заявление за тази помощ за разходи за отглеждане от момента на раждане на детето и за дете, по-голямо от възрастта на започване на училище, за което е представено доказателство, че посещава училище или което е записано в обществено образователно учреждение на възраст до 20 години (в случай на специални образователни нужди на възраст до 23 години) и което живее под покрива на бенефициера. В случай на определен брой неизвинени отсъствия на детето от училище помощта трябва да бъде спряна. Студенти нямат право на такава помощ. Дете, което живее временно извън семейството, за да учи в Унгария или в чужбина, или с цел медицинско лечение, също се приема за живеещо у дома.
Помощ за грижи по домовете за деца
Помощта за грижи по домовете за деца се изплаща на родителя, осиновителя или настойника на дете, отгледано под неговия или нейния покрив до тригодишна възраст, при близнаци, до края на първата година от задължителното тръгване на училище или в случай на дете с хронично заболяване или със сериозно увреждане, до десетгодишна възраст. Обезщетението може да се изплаща на баба или дядо, ако детето е навършило една година и се отглежда или за него се грижат в дома на неговите родители с писменото съгласие на родителите. Родител, който получава помощ за грижи по домовете за деца, не може да се занимава с платена заетост до навършване на една година от детето След като детето навърши 1 година родителят може да работи не повече от 30 часа на седмица или по-дълго, ако работи от дома си. Родителят на болно дете може да извършва възмездна дейност без ограничение във времето след като детето навърши 1 година. Родителят на близнаци над 1 годишна възраст може да реши да работи на пълен работен ден, в такъв случай той/ тя получава само обикновения размер на помощта за грижа за дете у дома. В случай, че той/ тя реши да работи не повече от 30 часа на седмица, той/ тя има право на по-висока сума за близнаци. Родителят на родителя не може да извършва възмездна дейност преди детето да навърши 3 години, а след като навърши 3 години бенефициерът може да извършва възмездна дейност не повече от 30 часа на седмица или без ограничение във времето за работа от дома си.
Помощ за отглеждане на дете
Тази помощ се изплаща на родител, осиновител или настойник, който отглежда три или повече непълнолетни деца в своето домакинство. Тя се изплаща от датата, в която най-малкото дете навърши тригодишна възраст, докато това дете навърши осемгодишна възраст. Лице, което получава помощ за отглеждане на дете, може да работи най-много 30 часа на седмица или по-дълго, ако работи от дома си.
Помощта за грижи по домовете за деца и помощта за отглеждане на дете не могат да се получават едновременно.
Помощ за раждане на дете и обезщетение за бременност и раждане
Вж. Глава IV.
Обезщетение за отглеждане на дете
Родителят, който има права съгласно здравноосигурителна схема — независимо дали е майката или бащата — може да има право на обезщетение за отглеждане на дете навършване на двегодишна възраст на детето. Това обезщетение се изплаща на единия от родителите след изтичане на периода на обезщетението за бременност и раждане или след период със същата продължителност. Това обезщетение не се изплаща, когато:
– бенефициерът упражнява възмездна трудова дейност – с изключение на възнаграждение за услуги, обхванати от лицензионни права – или практикува възмездна дейност, за която се изисква официално разрешително;
– бенефициерът получава пълното си трудово възнаграждение, докато е в отпуск (ако се изплаща само част от възнаграждението, бонусът за отглеждане на дете е равен на остатъка);
– бенефициерът получава други редовни парични обезщетения (например обезщетение за болест, пенсия за инвалидност или старост) съгласно Закон III от 1993 г. относно администрирането на системата за социална сигурност и на предоставяните обезщетения;
– Бенефициерът не може да се грижи за детето в своя дом и детето временно е било дадено за приемни грижи или настанено временно или за по-дълъг период в образователна институция или е било настанено в социална институция за над 30 дни;
– детето на бенефициера е било настанено в учреждение за дневни грижи (не се включват институциите за интегриране и реинтегриране);
– бенефициерът е задържан или лишен от свобода
Размерът на възнаграждението за грижи за дете е 70 %от средното дневно възнаграждение, ограничено до 70 %от два пъти законовоустановената минимална надница.
Какво е покритието?
Семейна помощ
През 2011 г. семейната помощ (за месец) e:
– за семейство с едно дете, 12 200 HUF (46 €);
– за семейство от самотен родител с едно дете, 13 700 HUF (52 €);
– за семейство с две деца, 13 300 HUF (50 €) на дете;
– за семейство от самотен родител с две деца, 14 800 HUF (56 €)на дете;
– за семейство с три или повече деца, 16 000 HUF (60 €) на дете;
– за семейство от самотен родител с три или повече деца, 17 000 HUF (64 €) на дете;
– за семейство с хронично болно дете или дете с увреждания, 23 000 HUF (87 €);
– за семейство от самотен родите с хронично болно дете или дете с увреждания, 25 900 HUF (98 €);
Помощта е дължима и се изплаща за целия месец, независимо от датата на подаване на заявлението и датата на прекратяване на обезщетенията.
Помощ за грижи по домовете за деца
Месечната помощ за грижи по домовете за деца се равнява на минималната пенсия за старост, независимо от броя деца, с изключение на близнаци, за които сумата се умножава съответно по броя на децата; за части от месеца помощта се изчислява в тридесети части от месечната пенсия.
Помощ за отглеждане на дете
Помощ за отглеждане на дете се равнява на минималната пенсия за старост, независимо от броя деца. За части от месеца помощта се изчислява в тридесети части от месечната пенсия.
Възнаграждение за гледане на дете
Възнаграждението за гледане на дете възлиза на 70 %от дневното средно брутно възнаграждение за предходната година с таван от 70 %от удвоената минимална надница.
Как се осъществява достъпът до семейни обезщетения?
Министерството на националните ресурси (Nemzeti Erőforrás Minisztérium) отговаря за семейните обезщетения. Обезщетенията за семейно подпомагане се изплащат от централния бюджет и Здравноосигурителния фонд (Egészségbiztosítási Pénztár), но на практика се ръководят и администрират от Унгарската държавна хазна и от Националния здравноосигурителен фонд
Заявленията за обезщетения се подават до Унгарската държавна хазна. Съществуват стандартни формуляри, налични в регионалните служби или от интернет. Интернет страницата е: http://www.allamkincstar.gov.hu. Формулярите са налични и на английски език. Съществува и широкообхватна система за телефонни обаждания на унгарски език на телефон: +36-1-452-2900.
Вашето право на семейни обезщетения при преместване в рамките на Европа
Характеристиките и размерите на семейните обезщетения се различават значително между отделните държави.
Поради това за вас е важно да знаете коя държава е отговорна за предоставянето на тези обезщетения и какви са условията за получаването им. Можете да намерите общите принципи за определяне на компетентното законодателство на адрес http://ec.europa.eu/social/main.jsp?catId=849&langId=bg.
Държавата, която е отговорна за изплащане на семейни обезщетения, трябва да вземе предвид осигурителните периоди, завършени съгласно законодателството на всяка друга държава от Европейския съюз, включително Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария, ако това е необходимо за удовлетворяване на условията за предоставяне на право на обезщетение.
Ако дадено семейство има право на обезщетения съгласно законодателството на повече от една държава, то по принцип ще получи най-високия размер на обезщетенията, предвиден съгласно законодателството на една от тези държави. С други думи, семейството се разглежда все едно всички засегнати лица пребивават или са осигурени в държавата с най-благоприятното законодателство.
Семейни обезщетения не могат да се изплащат два пъти за един и същ период и за един и същ член на семейството. Има правила за предимство, които уреждат преустановяването на обезщетения от една държава до размера на тези, изплащани от държавата, която е основно компетентна за плащането.
Допълнителна информация за координацията на социалноосигурителните права при преместване или пътуване може да бъде намерена на адрес http://ec.europa.eu/social-security-coordination.
Глава X: Безработица
Кога имате право на обезщетения за безработица?
Лице, търсещо работа, е лице, което е регистрирано в националната служба по заетостта като лице, търсещо работа, т.е. което отговаря на необходимите правни и други условия, които му позволяват да работи (например то не се нуждае от разрешително за работа). Гражданите на ЕС/ЕИА се разглеждат като лица, търсещи работа, дори ако имат нужда от разрешително. Лице, търсещо работа, не може да бъде редовен студент или лице, което има право на пенсия за старост, и не може да получава доход от други дейности, освен за временна работа. Лице, търсещо работа, трябва да сътрудничи с националната служба по заетостта.
Лице, търсещо работа, което е работило най-малко 365 дни през четирите години преди да започне да търси работа, има право на обезщетение за лице, търсещо работа, представляващо еднодневно обезщетение за всеки пет отработени дни.
Това означава, че минималното право е за 73 дни, а максималното за 270 дни.
Помощ за търсещи работа лица може да се отпусне на търсещо работа лице, което е било осигурено за най-малко 200 дни през предходните четири години. По-подробна информация има по-долу в „Какво е покритието?“.
Какво е покритието?
Системата за обезщетения за безработица включва както активни, така и пасивни обезщетения. За търсещите работа лица последното включва информация за заетост и за пазара на труда, професионални насоки и съвети, съвети за местна заетост и предложения за работа. Търсещо работа лице може също така да участва в обучение и програми за започване на бизнес. Освен това съществуват много форми на подкрепа за заетост, канализирани посредством работодателя, включващи подкрепа за създаване на работни места и запазване на работни места, и подкрепа за места за млади работници и работници с увреждания. Активната подкрепа включва два вида финансово обезщетение, което е налично за лица, изгубили своята работа: обезщетение за търсещо работа лице и помощ за търсещо работа лице. Не съществува специално обезщетение за осигурени самостоятелно заети лица, те получават същото обезщетение за търсещо работа лице, като служителите на договор.
Обезщетение за търсещо работа лице
Законът предвижда обезщетението за търсещо работа лице да се изплаща на два етапа:
– първият етап е равен на половината от общия период на правоимане за най-много 91 дни и помощта се равнява на 60 %от предишното осреднено възнаграждение във фиксирани граници, тоест 60 %и 120 %от минималната работна заплата (т.е. ако минималната работна заплата е 78 000 HUF (294 €), най-ниската граница е 46 800 HUF (117 €) и горната граница е 93 600 HUF (353 €)/месец);
– вторият период е оставащият брой дни, през които лицето има право да получава помощта, но най-много 179. През този втори период размерът на помощта е 60 %от законово установената минимална работна заплата.
Размерът на това обезщетение се изчислява на базата на средното заплащане през календарната година, предхождаща изгубването на работата. Ако търсещото работа лице е работило за повече от един работодател по това време, размерът на помощта се изчислява на базата на осредненото заплащане, което е получавало от всички свои работодатели. Ако средната работна заплата на търсещото работа лице не може да се определи, размерът на помощта се изчислява на базата на националната средна работна заплата в сектора на последното работно място или в подобен сектор.
Обезщетението за търсещо работа лице се преустановява: по искане на бенефициера, ако то бъде извадено от регистъра или получи право на пенсия за старост, инвалидност или за лице с увреждания, или получава доход от други дейности за повече от 90 дни, с изключение на инцидентна работа, или приеме да бъде включено в програма за обучение, по която ще получава помощ, равна на минималната работна заплата; или започне редовно обучение; или когато периодът, на които има право приключи; или бенефициерът почине; или не се върне в Унгария след период на изнасяне на осигуряването (максимум 3 месеца), който му/ ѝ е бил предоставен съгласно регламентите относно координирането на социалното осигуряване.
Помощ за търсещо работа лице
Съгласно принципа на закона не може една група безработни лица да се третира по-неблагоприятно от друга. В тази връзка помощ за търсещо работа лице се изплаща на такова лице:
– което не получава пенсия за инвалидност, обезщетение за инвалидност, причинена от трудова злополука или обезщетение за болест, и
– което желае да работи, но не си е намерило работа и за което които компетентната агенция за заетост не може да намери подходяща работа, и което:
• е получавало обезщетение за търсещо работа лице за най-малко 180 дни и чиято помощ е била спряна в края на определения период или
• е работило 200 дни през четирите календарни години преди да стане търсещо работа лице и няма право на обезщетение за търсещо работа лице или
• към момента на подаване на заявление му остават не повече от пет години до законово установената възраст за пенсиониране и е получавало обезщетение за търсещо работа лице най-малко 140 дни и вече няма право на това обезщетение.
Свързаното законодателство определя времето за изплащане на помощ за търсещо работа лице за всяка от тези три категории. То е 90 дни за първата група (търсещи работа лица, които са използвали правото си на обезщетение за търсещо работа лице), освен ако лицето не е на 50 години, като в този случай то е 180 дни. За втората група (търсещи работа лица, които са работили 200 дни през предходните четири календарни години, но нямат право на обезщетение за търсещо работа лице) то е 90 дни. За третата група (търсещи работа лица, които скоро ще достигнат пенсионна възраст) не съществува определен период; вместо това законодателството предвижда, че тази компенсация може да се плаща, докато лицето получи право на пенсия за старост. Размерът на обезщетението е 40 % от минималната работна заплата (31 200 HUF (118 €) към момента на подаване на заявлението. Ако изчислението на обезщетението за търсещо работа лице е било базирано на по-ниска сума от горепосочената, помощта ще се равнява на тази по-ниска сума.
Търсещото работа лице, което получава компенсация, има право да работи с временно разрешително за работа. За разлика от обезщетението за търсещи работа лица доходът от тази временна работа не оказва въздействие върху изплащането на обезщетение за търсещо работа лице. Иначе правилата за анулиране и отменяне на компенсация за търсещо работа лице са принципно същите, като тези за обезщетението за търсещо работа лице.
Как се осъществява достъпът до обезщетения за безработица?
Лице, което изгуби своята работа, трябва да се регистрира в компетентния клон на Централното бюро по труда. То трябва да се обяви само за търсещо работа лице и трябва да си сътрудничи с тази служба. За повече информация вж. http://www.munka.hu.
Вашето право на обезщетения за безработица при преместване в рамките на Европа
Обикновено държавата-членка, в която сте наети на работа, е отговорна за предоставянето на обезщетения за безработица. Прилагат се специални разпоредби за погранични работници и други презгранични работници, които са пребивавали в държава-членка, различна от тази, в която работят.
Осигурителните периоди или периодите на заетост, завършени в други държави на Европейския съюз, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария, могат да се използват за изпълняване на условията за вноски.
Ако желаете да търсите работа в друга държава от Европейския съюз, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария, можете при определени условия да пренесете тези обезщетения за ограничен период от време.
Допълнителна информация за координацията на социалноосигурителните права при преместване или пътуване може да бъде намерена на адрес http://ec.europa.eu/social-security-coordination.
Глава XI: Минимални средства
Кога имате право на обезщетения във връзка с минимални средства?
В Унгария съществуват три типа специални, независещи от вноски обезщетения:
– пенсия за инвалидност;
– независеща от вноски помощ за старост;
– транспортна помощ.
Освен това съществува обезщетение за лица в активна възраст.
Пенсия за инвалидност
Пенсията за инвалидност се изплаща на всяко лице, което преди навършване на 25 години е било освидетелствано от Националния институт за медицински експерти чрез компетентната медицинска комисия като напълно неспособно да работи и което няма право на пенсия или помощ за злополука. Правото на това обезщетение започва да тече от първия ден на месеца, в който заявителят навършва 18 години.
Лице, което е настанено в институция безплатно, няма право на това обезщетение.
Независеща от вноски помощ за старост
Възрастни лица, чиито доход е недостатъчен, за да се издържат, имат право на помощ за старост. Това се отнася за:
– лица на 62 или повече години или за такива, които са навършили законово установената възраст за пенсиониране и които живеят със съпруг/а или съжителстващ партньор, когато техният съвместен нетен месечен доход не превишава 160 %от минималната законово установена пенсия за старост;
– лица, които живеят сами, които са на възраст 62 или повече години, или имат право на пенсия за старост, но са под 75 г. и чиито месечен доход не превишава 95 % от минималната законово установена пенсия за старост;
– лица, които живеят сами, които са на 75 или повече години, и чиито месечен доход е под 130 %от минималната законово установена пенсия за старост. Размерът на изплащаната пенсия зависи от категорията, към която принадлежи бенефициерът.
Помощ за старост не може да се опуска или изплаща на лице, което е под попечителство или в затвора, което е живяло в чужбина повече от три месеца или което е гражданин на ЕС, чието разрешително за пребиваване е изтекло или е било прекратено.
Транспортна помощ
Тези обезщетения са предназначени да компенсират допълнителните транспортни разходи, направени от лица с изключително намалена мобилност. Това обезщетение не се изплаща на лица, които получават помощ за инвалидност.
Обезщетение за лица в активна възраст
Това обезщетение се предоставя, за да осигури минимален стандарт на живот за лица в активна възраст (на възраст от 18 до пенсионна възраст), които не са наети на работа и не учат, и които не разполагат с достатъчно ресурси за живеене.
Какво е покритието?
Пенсия за инвалидност
Размерът на анюитета за инвалидност е 33 330 HUF (126 €) на месец.
Независеща от вноски помощ за старост
По отношение на пенсията за старост, ако бенефициерът не живее сам, размерът е 80 %от минималната законово установена пенсия за старост. За лица от втората категория (на възраст 62—75 г., живеещи сами) размерът на пенсията е 95 % от минималната законово установена пенсия за старост. За лица от третата категория (домакинство от едно лице на възраст над 75 години) той е 130 % от минималната законово установена пенсия за старост. Бенефициерите могат да практикуват възмездна заетост, стига техният доход от нея да е под 40 %от размера на минималната законово установена пенсия за старост.
Транспортна помощ
Размерът на транспортната помощ е производно от базовата ставка на това обезщетение, умножено по коефициента, прилаган за категорията, към която принадлежи бенефициерът. Базовата ставка е 7 000 HUF (26 €) за година, а коефициентът в този случай е 1. Коефициентът е 3,5 за лица на възраст между една и 62, които учат или работят. Когато лицето с увреждания отглежда непълнолетно дете или дете под своя собствен покрив, то има право допълнително на добавка, която е 50 %от базовата ставка. Ако две или повече лица с изключително намалена мобилност отглеждат деца в едно и също домакинство, всяко едно има право на добавката, независимо от броя на децата. В годината, през която се е случила причината за намалената мобилност, размерът на обезщетението се изчислява pro rata от първия ден на месеца, следващ подаването на заявлението.
Обезщетение за лица в активна възраст
По тази рамка се изплащат два вида парични обезщетения, т.е. редовна социална помощ и помощ за субсидиране на работната заплата. Размерът на редовната социална помощ зависи от размера, състава и дохода на семейството. Размерът на помощ за субсидиране на работната заплата е фиксиран.
Как се осъществява достъпът до обезщетения за минимални средства?
Местните правителства ръководят системата за социална помощ и те отпускат различни обезщетения за социална помощ. Анюитетът за инвалидност се администрира от териториално компетентната агенция за социално осигуряване и се изплаща от пенсионната служба.
Оценяването за допустимост се извършва от местните органи. Заявителят трябва да попълни формуляр и да приложи документите за семейния доход (в случай на обезщетение за лица в активна възраст (aktív korúak ellátása) също и за семейно имущество). При определени условия са необходими и други документи, например документ за здравословен проблем или удостоверение на службата за обществена
заетост относно изчерпването на обезщетението за търсещо работа лице (Álláskeresési járadék). Местните органи трябва да вземат решение по молбата в рамките на период от 22 работни дни, който може да бъде удължен с още 22 работни дни.
Вашето право на обезщетения за минимални средства при преместване в рамките на Европа
Като общо правило, паричните обезщетения за болест (т.е. обезщетенията, предназначени по принцип да заменят доходи, които са преустановени поради болест) винаги се изплащат според законодателството на държавата, в която сте осигурени, независимо от това къде пребивавате или сте отседнали. Тези обезщетения са изброени в Приложение II в края на настоящия наръчник.
Правилата на ЕС за координация се прилагат единствено за социална сигурност, не за социални помощи.
Допълнителна информация за координацията на социалноосигурителните права при преместване или пътуване може да бъде намерена на адрес http://ec.europa.eu/social-security-coordination.
Глава XII: Дългосрочни грижи
Кога имате право на дългосрочни грижи?
Социални услуги могат да се предоставят на лица, които имат определен тип зависимост — нуждите са различни, от там и услугите за полагане на грижи, които лицето желае да получава, също се различават.
Услуги по дългосрочни грижи за стари хора
Тези услуги се предоставят:
– според степента на зависимост на лицето;
– ако има нужда от по-малко от 4 часа на ден, той или тя може да получава единствено грижи по домовете;
– ако има нужда от повече от 4 часа на ден, той или тя може да получава грижи в дом за стари хора.
Услуги по дългосрочни грижи за хора с увреждания
Той или тя трябва да страда от:
– определени видове увреждане;
– слепота или тежко увреждане на зрението;
– глухота или сериозна загуба на слуха;
– умствено увреждане по рождение или преди навършване на 14-годишна възраст;
– тежко физическо и/или функционално увреждане, което изиска помощ от друго лице.
Услуги по дългосрочни грижи за психиатрични пациенти и лица с пристрастяване и услуги по дългосрочни грижи за бездомници
За достъп до тези услуги се изисква сериозна степен на зависимост (лицето трябва да не е в състояние да изпълнява ефективно дейностите в ежедневния си живот).
Възнаграждение за полагане на грижи
Възнаграждение за полагане на грижи се изплаща на лица, които предоставят дългосрочни грижи за членове на семейството си, които са с увреждания или под 18-годишна възраст и са дълготрайно болни.
Какво е покритието?
Не съществува конкретно определение за дългосрочни грижи и няма отделна система за дългосрочни грижи. Услугите по дългосрочни грижи се предоставят в рамките на системата за здравеопазване и социални услуги. Услугите за дългосрочни грижи са базирани на социална помощ и се финансират от държавния бюджет. Предоставят се както парични обезщетения, така и обезщетения в натура.
Възнаграждение за полагане на грижи
В случай на лица със сериозни увреждания, размерът на помощта е 100 % от минималната пенсия, докато при лица със сериозни увреждания, които се нуждаят от интензивни грижи, той е 130 %.
Как се осъществява достъпът до дългосрочни грижи?
В случай на услуги за дългосрочни грижи персонални социални грижи (социални услуги) се предоставят в съответствие със Социалния закон от държавата и местните правителства. Местните правителства отговарят за организирането на услугите.
Освен местните правителства НПО и църкви също могат да предоставят услуги, но единствено местното правителство е длъжно да предоставя тези услуги.
В случай на персонални социални грижи (социални услуги) съществува подробна оценка за грижи по домовете и домове за стари хора. Ако дадено лице има зависимост, не се извършва редовна преоценка. Услугите за дългосрочни грижи за лица с увреждания, психиатрични пациенти и лица със зависимости изискват извършването на редовна преоценка. Състоянието на потребителите се проверява и оценява на всеки пет години, за да се узнае какво е действителното здравословно състояние на лицето и за да се създаде или измени плана за персонално развитие за следващите пет години. (Ако състоянието на дадено лице не изисква грижи, то трябва да напусне институцията.) Прилага се национална скала за оценка, която взема под внимание ежедневните дейности на лицето, социалните и здравословните му нужди.
Обезщетенията подлежат на проверка на доходите. Основното правило е, че получателят на грижи трябва да заплати за услугата, но в случай че той или тя няма доход (или роднина, който да отговаря и да е в състояние да изпълнява неговите/нейните задължения да подпомага и да се грижи за бенефициера), услугата се предоставят безплатно.
Вашето право на дългосрочни грижи при преместване в рамките на Европа
Обезщетенията за дългосрочни грижи също попадат в обхвата на правилата на ЕС за координация на социалната сигурност, по същия начин като обезщетенията за болест. Паричните обезщетения за дългосрочни грижи се изплащат според законодателството на държавата, в която сте осигурени, независимо от това в коя държава пребивавате или сте отседнали.
Обезщетенията за дългосрочни грижи в натура (които включват здравни грижи, медицински интервенции, лекарства и болнично лечение) се предоставят съгласно законодателството на държавата, в която пребивавате или сте отседнали, все едно сте осигурени в тази държава.
Допълнителна информация за координацията на социалноосигурителните права при преместване или пътуване може да бъде намерена на адрес http://ec.europa.eu/social-security-coordination.
Приложение I: Полезни адреси и интернет страници
За въпроси относно социалната сигурност, касаещи повече от една държава на ЕС, можете да търсите връзка с институция в справочната служба на институциите, поддържана от Европейската комисия и достъпна на адрес: http://ec.europa.eu/social-security-directory.
Запитвания, касаещи последствията върху обезщетенията от осигуряване в две или повече държави-членки, следва да се изпращат до:
Министерство на националните ресурси
Nemzeti Erőforrás Minisztérium
Arany János utca 6-8
1051 Budapest
http://www.nfemi.gov.hu
http://www.kormany.hu/en/ministry-of-national-resources
Министерство на националната икономика
Nemzetgazdasági Minisztérium
Honvéd utca 13-15
1054 Budapest
1373 Budapest, Pf. 609.
http://www.ngm.gov.hu
http://www.kormany.hu/en/ministry-for-national-economy
Национален здравноосигурителен фонд
Országos Egészségbiztosítási Pénztár, OEP
Váci út 73/a
1139 Budapest
http://www.oep.hu
Централна администрация за национално пенсионно осигуряване
Országos Nyugdíjbiztosítási Főigazgatóság, ONYF
Visegrádi u. 49
1132 Budapest
http://www.onyf.hu
Национална служба за заетост
Foglalkoztatási Hivatal
Kálvária tér 7
1089 Budapest
http://www.munka.hu
Унгарска централна статистическа служба
Központi Statisztikai Hivatal, KSH
Keleti Károly u. 5-7
1024 Budapest
Унгарска държавна хазна
Magyar Államkincstár
Hold u. 4.
1054 Budapest
http://www.allamkincstar.gov.hu
Унгарски финансов надзорен орган
Pénzügyi Szervezetek Állami Felügyelete
Krisztina krt. 39
1013 Budapest
http://www.pszaf.hu
Приложение II: Специални парични обезщетения, независещи от вноски
Някои обезщетения за социална сигурност, наричани специални парични обезщетения, независещо от вноски1, се предоставят изключително в държавата, в която пребивава съответното лице. Поради това не е възможно тези парични обезщетения да се „пренасят“ при преместване в друга държава в Европа, дори ако все още сте осигурени в Унгария.
Специалните обезщетения, независещи от вноски, за Унгария са:
– Пенсия за инвалидност (Указ № 83/1987 (XII 27) на Министерския съвет за пенсиите за инвалидност);
– Помощи за възрастни лица (независещи от вноски) (Закон III за социалната администрация и социалните помощи от 1993 г.);
– Обезщетение за транспортни разходи (Правителствен декрет № 164/1995 (XII 27) за обезщетения за транспортни разходи на лица с тежки физически увреждания).
Данък върху разходите в България
Съдържание
Какво се облага с данък върху разходите
Социални разходи, които не са в натура
Признаване на данъка върху разходите
Необлагаеми с данък върху разходите социални разходи в полза на доброволни частни пенсионни фондове, здравни фондове и застрахователи
Необлагаеми с данък върху разходите социални разходи за ваучери за храна
Необлагаеми с данък върху разходите социални разходи за транспорт
Данъчна основа за данъка върху разходите, свързани с поддръжка, ремонт и експлоатация на превозни средства
Деклариране и внасяне на данъка върху разходите
Какво се облага с данък върху разходите
С данък върху разходите със ставка от 10% се облагат следните разходи, за които организацията (която подлежи на облагане с корпоративен данък) разполага с доказващите разхода документи:
– представителните разходи свързани с дейността
– социалните разходи давани в натура на наетите лица по трудов договор и договор за управление и контрол (за наетите по граждански договори не може да се правят в натура социални разходи, или ако се правят, то няма да бъдат признати за данъчни цели). Сред социалните разходи предоставяни в натура се включват и:
а) разходите за вноски за доброволно пенсионно и здравно осигуряване, както и застраховка „Живот“
б) разходите за ваучери за храна
– разходите, свързани с експлоатация на превозни средства, когато се осъществява управленска дейност с тях
Социални разходи, които не са в натура
Социалните разходи в натура (по това трябва да се разбира всичко що е материално, но не и пари) се облагат с данък върху разходите от 10%. Всички останали социални разходи, които не са в натура, а в пари се смятат за доход на физическото лице и се облагат като такива по реда на ЗДДФЛ.
Признаване на данъка върху разходите
Документално обоснованите разходи, които подлежат на облагане с данък върху разходите се признават, както и данъка върху тях за данъчни цели в годината на начисляването им. Данъкът върху разходите е окончателен.
Пример защо данъкът върху разходите може да е много полезен инструмент за напълно законно избягване на данъчното облагане:
Фирмата Х на 21 декември 2012 г. прави коледно парти, на което са поканени всичките й клиенти. Всички разходи свързани със събитието могат да се признаят като представителни разходи и в такъв случай подлежат на облагане с данък върху разходите 10%. Направените разходи за партито са 10 000 лева. Фирмата Х трябва да си самоначисли данък върху разходите 10% или в случая 1000 лева, които трябва да внесе до 15-то число на следващия месец. Тези 1000 лева данък върху разходите, които фирмата прави се признават за разход и намаляват годишната печалба на фирмата за данъчни цели. Така ако фирмата е имала 11 000 лева годишна печалба за 2012 г. ще има признати (и обложени с данък върху разходите) 10 000 лева + 1000 лева данък върху разходите. Тоест цялата печалба на фирмата е изчистена и корпоративен данък няма да се дължи.
Какво печели фирмата от този номер, защото все пак плаща 1000 лева данък върху разходите? На първо време е организирано събитие, от което фирмата може да има изгоди в бъдеще, но данъчния ефект също е много важен. Ако фирмата не беше направила тези 10 000 разходи за партито + 1000 лева данък върху разходите, то за да може да се похарчат тези 11 000 лева печалба за каквото собствениците на фирмата искат, трябва да се плати веднъж 10% на 11 000 лева печалба или 1 100 лева корпоративен данък + още 5% на остатъка данък върху дивидентите или още 495 лева данъци. Общата сума на данъците е 1 100 + 495 или 1595 лева, което са 14,5% данъци от печалбата. За парти след плащането на данъците щяха да останат едва 9405 лева, като иначе фирмата можеше да изхарчи 10 000. Общо данъците за фирмата, когато прави представителни разходи са на практика 9,09%. Ако не бъдат направени представителните разходи, на собствениците това би им струвало 14,5% общо корпоративен данък + данък върху дивидентите. Така че не е чудно защо по Коледа има партита – избягването на данъци е мотиватор от най-висш порядък.
Данък върху лихвите от депозити в България?
ОК, защо това е добра мярка:
1. в теорията пише, че разходите за събиране на данъците трябва да са по-малки от събраните данъци. В случая с банковия сектор (като едно квазидържавно образувание) събираемостта на данъка върху лихвите от депозити ще е 100%, разходите по събирането им приблизително равни на 0.
2. за доброто на фиска е добре приходите му да са от различни места. Както и на ниво отделен индивид – може да е малка капка, но важното е да капе от много места и бюджета да не е зависим от точно определен данък (както например не е добре отделния индивид да е зависим от само един източник на доходи)
3. защо само доходите от труд да се облагат с данъци? От къде накъде този, който печели от лихви без да работи трябва да получава данъчни преференции, а работника да бъде обложен? И на тези, които веднага ще възразят, че доходите на онези с депозитите вече са били обложени и това е двойно облагане – не е така. Била е обложена главницата, но лихвата от депозита е нов доход за лицето. За този нов доход повечето хора е необходимо да отидат на работа, а както е известно доходите от труд се облагат с данъци.
4. защото чисто психологически ще бъде накарано част от населението да си изтегли известна сума от банките и да вложи в потребление. Това потребление разбира се ще бъде обложено в повечето случаи с ДДС 20%. Приход в държавния бюджет. Но не е само това
5. когато населението започне да консумира повече, ще се събуди търговията. Бизнесът ще живне, ще започне да увеличава работни места. Тези нови работни места също ще консумират, нов приход от ДДС за хазната и от друга страна спад в разходите за обезщетения за безработни, тъй като повече хора са си намерили нова работа
Ей, ще вземат на бабите малкото спестявания
Всъщност, правилото, че 80% от капитала се държи от 20% от населението и обратното, и при банковите депозити е в сила. Един депозит от 1000 лева, който се държи при лихва от примерно 5% годишно, би донесъл на бабата Х 50 лева доход от лихви. Данък върху лихвата ще бъде 10% или 5 лева. Един милион баби ако имат заделени по 1000 лева (не трябва да се забравя, че действително бедните възрастни я карат от пенсия до пенсия, нямат никакви депозити, не печелят от лихви и доходите им от лихви не се облагат, защото нямат такива), това са 5 милиона приход за бюджета. Разчетите на финансовото министерство са приходите от данък върху лихвите от депозити да са за над 120 милиона лева, следователно не бабите с по 1000 лева депозити са застрашени, а напротив, използват се спекулативно както обикновено, за да се защити интереса на собствениците на по-големите депозити, които искат да получават доходи без да работят и без да плащат данъци.
Такава мярка е опасна за банковата система?
Хайде да го проиграем – лицето Х си държи депозит, който му носи доходност от 5% годишно. Ако депозитът е за 10 000 лева, това са 500 лева доход от лихви на година. Данък върху дохода от лихви ще е 10% или 50 лева. Дали лицето Х изобщо ще усети някаква голяма промяна, за да тръгне да търси алтернатива на банковите депозити? Едва ли, човек който спестява в банка обикновено или няма време да се занимава, или не знае в какво по-добре да инвестира спестените средства. Толкова ниска данъчна ставка е твърде ниска мотивация, за да го накара да търси алтернативи. Когато масата от населението няма да се втурне да си спасява парите от 10% данък върху лихвата, какъв проблем може да има за банковата система? Но все пак както вече стана дума, повечето капитали се държат от малка част от населението. Те дали няма да решат да си изтеглят големите депозити и да е проблем? Надали. В цивилизованите държави (където инвестирането в банки може да се приеме за безрисково) лихвите от депозити също се облагат, като ставките са по-високи от тези в България. Освен това самата инвестиция в чужбина ще е по-скъпа. Повече усилия, които няма да доведат до спестяване на данъци. И да не забравяме най-важното, ако отпадне преференцията лихвите от депозити да не се облагат, то тя няма да важи и за депозитите в чужбина. Значи дори и тези с големите депозити да тръгнат да си ги местят по Швейцария или Шри Ланка, световния им доход от лихви пак подлежи на облагане в България. Защо тогава да си ги местят като няма да спечелят нищо освен неприятности?
Алтернативи на депозитите в банките
Ще ми облагате лихвата на депозитите с данъци?
Ами инвестиция в доброволни пенсионни фондове? Там по някаква необяснима причина държавата прави преференция до 10% от дохода, които могат да са необлагаеми ако лицето доброволно даде на частни пенсионни фондове да му въртят парите, обаче ако тези пари бъдат изтеглени преди пенсиониране, то трябва да се плати данъка? Защо държавата подкрепя населението да си даде парите на подобни фондове? По същата логика може да има данъчна преференция за потребление на свинско, нали? Защо държавата не е неутрална? Който иска да си спестява в доброволен частен пенсионен фонд, много добре, но преди това да си плати данъците, а не да получава данъчни преференции, че има едно или друго странно икономическо поведение.
Ами инвестиции в доброволни здравни фондове, или застраховки? Отново до 10% от дохода на лицето може да бъде необлагаем ако средствата бъдат вложени в подобни организации. От къде накъде държавата ще наклонява везните хората да бъдат стимулирани с данъчни преференции да си закупят подобен продукт, вместо свинско?
При това средства за допълнителни фондове или застраховки имат само хората с по-високи доходи. От къде накъде точно тези, от които могат да се вземат данъци (хората с високи доходи) ще получават данъчни преференциии?
Няма причина след като доходите от лихви върху депозитите ще се облагат с данък, да продължава да има данъчни преференции за така наречените вложения в доброволни частни пенсионни, здравни фондове или застраховки. Държавата уврежда свободния пазар по този начин и докато тези преференции си стоят, обикновения данъкоплатец може да има основателни съмнения, че някой лобира много нагло за тези фондове, а се уврежда например интереса на банките (след като ще се облагат лихвите, депозитите стават по-малко атрактивни), или интереса на продаващите свинско.
След като няма преференции за свинско, а дохода от банковите депозити вече ще се облага, хайде по-добре да няма преференции за нищо, иначе не е честно.
За данъците върху имотите и срещу рентиерството
Ще ми облагате лихвата на депозитите с данъци? Ха, тогава ще си купувам имоти. Е да, но цените им май са надценени, при това май многократно, май ще се набутам много лошо?
А има толкова бездомни по света, всъщност в България доходите на средния човек са толкова ниски, че той никога не би могъл да придобие собствен имот със собствен труд.
След като държавата се е наела със задачата да облага лихвите върху депозитите, което си има добри страни, би трябвало да провежда неутрална данъчна политика и по никакъв начин средствата, които са заделени в банките, да не се пръснат за покупка на имоти (от малко на брой лица с много капитал) и заможната част от населението да се преориентира към рентиерство, след като лихварството вече ще се облага с данъци.
А, да, то има данък върху доходите от наем на имот, но само ако се декларира този доход, нали? Неправилен подход е държавата да разчита на това. Правилният подход е държавата да не стимулира по никакъв начин притежаването на повече от 1 имот от едно лице в рамките на 1 населено място. Когато едно лице разполага с повече от 1 имот в рамките на 1 населено място, много е вероятно втория да се отдава под наем (а дохода да не се декларира). За да се предпази бюджета (е да, данъкът е общински, но добруването на общините е добро и за държавата) от подобни злоупотреби, след като едно лице има повече от 1 имот в 1 населено място, вторият имот (където не е постоянния адрес на лицето) трябва да бъде облаган със значително по-високи данъци, толкова високи, че лицето да има интерес да прехвърли имота на деца или внуци, за да избягва по-високите данъци, но не и 1 лице, в 1 населено място да става едър имотовладелец и потенциален рентиер, докато за по-голямата част от младото население наличието на собствен да е неизпълнима мечта.
Чрез данъчната система държавата би могла да въздейства за осигуряването на собствен дом за младите семейства. Не е нужно да се дават например данъчни преференции за погасяване на кредит към банка, или други подобни – държавата трябва да подтикне онези, които имат повече от 1 имот в рамките на 1 населено място, или да ги прехвърлят на следващата генерация млади хора, така че всеки да си има собствен дом, или да ги продават, което ще понижи цените на имотите в резултат от завишеното предлагане, така, че средния човек в България да е възможно да си закупи с труд средното жилище в България. По настоящем средния човек в България е без собствен дом и практически никога не може да придобие собствен дом с личен труд. За да има мир в страната, второто ниво с потребности от „пирамидата на Маслоу“ – подслона, трябва да е потенциално достижим за средния човек.
Тук е нужна целенасочена данъчна политика. Не е нужно държавата да прави разходи, а само данъчната система да е неутрална когато трябва и да указва влияние където трябва.
Сравнение на данъците(включително осигуровките) в Белгия и България
Белгия |
България |
|
Обща осигуровка |
37,84% (24,77% за работодателя, 13,07% за служителя) |
Няма |
Осигуровка за фирми с 10 или повече служители |
1,69% за сметка на работодател |
Няма |
„Wage moderation” вноска |
7,48% за сметка на работодател |
Няма |
Осигуровка за пенсия |
Няма |
17,8% |
Осигуровка за болест, майчинство, инвалидност и смърт |
Няма |
Няма |
Осигуровка за здраве |
Няма |
8% |
Осигуровка за безработица |
Няма |
1% |
Осигуровка за майчинство и общо заболяване |
Няма |
3,5% |
Осигуровка за трудова злополука и професионална болест |
Няма |
0,4% – 1,1% |
Осигуровка за семейно подпомагане |
Няма |
Няма |
Максимален осигурителен доход |
Няма таван |
2 000 лева месечно |
Данък общ доход |
25% за доход до 7 900€ годишно 30% за доход 7 900€ – 11 240€ 40% за доход 11 240€ – 18 730€ 45% за доход 18 730€ – 34 330€ 50% за доход над 34 330€ Преференции – необлагаеми 6 430€ годишно, допълнително необлагаеми 1 370€ за 1 дете, 3 520€ за 2 деца, 7 880€ за 3 деца |
10% |
Специални осигурителни вноски |
0 за облагаем семеен доход до 18 592,02€ 9% за доход 18 592,02€ – 21 070,96€ 223,10€ + 1,3% за доход 21 070,97€-60 161,85€ 731,28€ за доходи над 60 161,86€ |
Няма |
ДДС |
21% |
20% |
Настоящото представлява информационния бюлетин на български на справочника на ЕК за социалното осигуряване в Белгия (с някои уточнения по отношение на данъците от http://www.taxrates.cc/html/belgium-tax-rates.html.
Оригиналния текст може да бъде намерен на следния адрес.
Предоставената информация е изготвена в сътрудничество с националните кореспонденти на Mutual Information System on Social Protection (MISSOC).
Съдържание:
Глава I: Въведение, организация и финансиране
Глава II: Здравни грижи
Глава III: Парични обезщетения за болест
Глава IV: Обезщетения за майчинство и бащинство
Глава V: Обезщетения за инвалидност
Глава VI: Пенсии и обезщетения за старост
Глава VII: Обезщетения за преживели лица
Глава VIII: Обезщетения при трудова злополука и професионална болест
Глава IX: Семейни обезщетения
Глава X: Безработица
Глава XI: Минимални средства
Глава XII: Дългосрочни грижи
Приложение I: Полезни адреси и интернет страници
Приложение II: Специални парични обезщетения в Белгия
Глава I: Въведение, организация и финансиране
Въведение
Белгийската система за социална сигурност за заети лица, включва следните клонове:
– обезщетения за болест и майчинство;
– обезщетения за трудови злополуки и професионални болести;
– обезщетения за смърт;
– обезщетения за инвалидност;
– обезщетения за старост и за преживели лица;
– обезщетения за безработица;
– семейни обезщетения.
За самостоятелно заети лица е възможно да се прилагат специални разпоредби. За допълнителна информация се свържете с институциите, посочени в приложение I.
Как да се регистрирате за социална сигурност?
Веднага след започване на работа в Белгия вашият работодател трябва да ви регистрира в системата за социална сигурност. Не е нужно вие лично да подавате документи до която и да е институция.
Единственото изключение от това правило е свързано с осигуряването за здравни грижи и обезщетения. За да сте осигурени срещу тези рискове, трябва да се присъедините към взаимен осигурителен фонд (mutualité/ziekenfonds) по ваш избор или да се регистрирате в регионален клон на Спомагателния фонд за осигуряване за инвалидност и болест (Caisse auxiliaire d’assurance maladie-invalidité/Hulpkas voor ziekte- en invaliditeitsverzekering/– CAAMI/HZIV/). В Белгия взаимните осигурителни фондове са групирани в национални съюзи на взаимни осигурителни фондове на християните, социалистите, независимите, свободните и либералите.
Имате право да сменяте своя взаимен осигурителен фонд в първия ден на всяко календарно тримесечие. Новият фонд, към който желаете да се присъедините, може да откаже вашата молба, особено ако се осигурявате от по-малко от 12 месеца, но той ви предоставя цялата информация, която ви е нужна в тази връзка.
По-долу взаимните осигурителни фондове и регионалните клонове на Спомагателния фонд ще се наричат „здравноосигурителни фондове“. Взаимните осигурителни фондове представляват асоциации от индивиди с идеална цел, насочени към насърчаване на физическото, психологичното и социалното благосъстояние. Спомагателният фонд за осигуряване за болест и инвалидност представлява обществена институция за социална сигурност.
Жалби
Ако не сте съгласни с дадено решение, взето от институция за социална сигурност, можете да подадете писмена жалба в рамките на три месеца от датата, на която сте били уведомени за решението. Ако живеете в Белгия, трябва или да изпратите своята жалба с препоръчано писмо до администратора на Съда по труда (Greffe du Tribunal du travail, Griffie van de Arbeidsrechtbank) във вашия район на пребиваване, или да я предадете лично в тази служба.
Ако живеете извън страната, трябва да изпратите своята жалба до Съда по труда на района на вашето последно място на пребиваване в Белгия, или ако никога не сте живели и не сте пребивавали в страната, до Съда по труда на района, в който последно сте работили в Белгия.
Организация на социалната закрила
На практика социалната сигурност е федерален въпрос, който е от ресора на компетенциите на министъра по социалните политики (Ministre des Affaires sociales), на министъра на заетостта (Ministre de l’Emploi), на министъра на обществените услуги (Ministre de la Fonction publique), на министъра, отговарящ за пенсиите и големите градове (Ministre des Pensions et des Grandes villes), на министъра, отговарящ за въпросите, свързани със средната класа (Ministre des Classes
moyennes), на държавния секретар по социални политики, отговарящ за хората с увреждания (Secrétaire d’Etat aux Affaires sociales chargé des personnes handicapées) и на държавния секретар по социална интеграция и за борба с бедността (Secrétaire d’Etat à l’Intégration sociale et à la Lutte contre la Pauvreté).
Националната служба за социална сигурност (Office national de Sécurité sociale/Rijksdienst voor Sociale Zekerheid – ONSS/RSZ) представлява обществена институция за социална сигурност, която има за задача да събира вноски (с изключение на трудови злополуки) и да разпределя средствата между централните институции, отговарящи за администрирането на отделните клонове на социалното осигуряване чрез така нареченото „Глобално управление“.
Болест, майчинство, инвалидност
Сферите болест, майчинство и инвалидност се ръководят от Националния институт за осигуряване за болест и инвалидност (Institut national d’assurance maladie-invalidité/Rijksinstituut voor Ziekte- en Invaliditeitsverzekering -INAMI/RIZIV), който най-вече разпределя финансовите ресурси между различните осигурителни фондове, отговарящи за обезщетенията (взаимни осигурителни фондове, които са свързани с един от петте национални съюза, с регионални клонове на Спомагателния фонд за осигуряване за инвалидност и болест или със Здравноосигурителния фонд на Холдинга на белгийската национална железопътна компания, „SNCB-Holding“). Изборът на осигурителен фонд е свободен, като изключение правят служителите на Националната железопътна компания на Белгия.
Старост и преживели лица
Сферите на пенсиите за старост и пенсиите за преживели лица се ръководят от Националната служба по пенсиите (Office national des pensions/Rijksdienst voor Pensioenen – ONP/RVP), която отговаря за оценяването и изплащането на пенсии. Подаването на заявление за пенсия се извършва чрез местната администрация на града, в който заявителят пребивава.
Трудови злополуки и професионални болести
Сферата на трудовите злополуки се ръководи от Фонда за трудови злополуки (Fonds des accidents du travail/Fonds voor Arbeidsongevallen – FAT/FAO), чиято основна задача е да отпуска обезщетения под формата на компенсации за увреждания на моряци, морски служители и служители, чиито работодатели не са изпълнили своите задължения. Фондът за трудови злополуки извършва технически и медицински контрол, и ратифицира споразумението за уреждане на трудовата злополука между претърпелия трудова злополука и осигурителния фонд. Работодателите трябва да направят осигуровка срещу рисковете от трудови злополуки в регистриран осигурителен фонд или в общ осигурителен фонд в полза на своя персонал.
Фондът за професионални болести (Fonds des maladies professionnelles/Fonds voor de Beroepsziekten – FMP/FBZ) представлява обществена институция за социална сигурност, която отговаря единствено за администриране на сферата на осигуряването срещу професионални болести. Този фонд също така прилага правните разпоредби в областта на превенцията. Тази институция включва също Азбестовия фонд за изплащане на обезщетения на жертви на азбест.
Семейни обезщетения
Прилагането на законодателството се извършва от Националната служба за семейни обезщетения за служители (Office national d’allocations familiales pour travailleurs salariés/Rijksdienst voor Kinderbijslag voor Werknemers – ONAFTS/RKW) и от специалните Компенсационни фондове, от една страна, и от независимите Компенсационни фондове, от друга страна. Основната задача на Националната служба е да разпределя финансовите ресурси между различните компенсационни фондове и да действа като компенсационен фонд за служители, които са осигурени в службата. Освен това службата е натоварена с провеждането на надзор на компенсационните фондове. За определени професии са създадени специални фондове (обществени фондове), към които следва да се присъединят съответните служители. Независимите компенсационни фондове представляват институции, които са създадени по инициатива на работодателите и се ръководят от тях. Те се одобряват от краля и могат да отговарят единствено за отпускането на законово установени обезщетения.
Безработица
Сферата на безработицата се управлява от Националната служба по заетост (Office national de l’emploi/Rijksdienst voor Arbeidsvoorziening – ONEM/RVA) и от нейните регионални звена, които вземат решение за правото на засегнатото лице. Изплащането на обезщетения се извършва или от регистрираната профсъюзна организация, на която служителят е член, или от Спомагателния фонд за изплащане на обезщетение за безработица (Caisse auxiliaire de paiement des allocations de chômage/Hulpkas voor werkloosheidsuitkeringen – CAPAC/HVW), който е получил заявлението. Вж. също: Приложение I: Полезни адреси и интернет страници
Финансиране
Повечето от клоновете на социалното осигуряване се финансират чрез „цялостно финансово управление“ (gestion globale), тоест част от общата вноска за социално осигуряване, от всички държавни субсидии и от алтернативното финансиране (ДДС) се разпределя за клоновете в съответствие с техните финансови нужди.
Вие трябва да плащате процент от своята работна заплата под формата на вноска за социално осигуряване. Вашият работодател я удържа от заплатата ви и я плаща на Националната служба за социална сигурност (Office national de sécurité sociale/ Rijksdienst voor sociale zekerheid/– ONSS/RSZ/). Единствената вноска, която вие може да се наложи да платите лично, е тази, която вашият здравноосигурителен фонд може да удържи за определени допълнителни обезщетения. Не се плащат допълнителни вноски, ако се включите в Спомагателния фонд за осигуряване за болест и инвалидност (Caisse auxiliaire d’assurance maladie-invalidité/Hulpkas voor ziekte- en invaliditeitsverzekering – CAAMI/HZIV), тъй като той осигурява единствено задължително осигуряване.
Основните вноски, плащани от работодатели и служители, възлизат на 37,84 процента, в допълнение към вноската за „умерен курс в нивото на заплащане“, която може да варира. Схемите за болест и майчинство, инвалидност, старост и преживели лица, както и за безработица, също се финансират чрез други специални вноски.
Трудовите злополуки са обхванати от осигуровки, които се плащат от работодателите.
Вашето право на обезщетения за социална сигурност при преместване в рамките на Европа
Системите за социална сигурност в европейските държави са различни, поради което са създадени разпоредби на ЕС за тяхното координиране. Общи правила, гарантиращи достъп до социални обезщетения, са важни за избягване на поставянето на европейски работници в неблагоприятно положение при упражняване на тяхното право на свободно движение. Тези правила са основани на четири принципа:
– Когато се движите в рамките на Европа, вие винаги сте осигурени по законодателството на една единствена държава-членка: по правило, ако сте в активна заетост, това ще е държавата, където работите, а ако не сте в активна заетост – държавата, където пребивавате.
– Принципът на равното третиране гарантира, че вие имате същите права и задължения като гражданите на държавата, в която сте осигурени.
– При необходимост периоди на осигуряване в други държави на ЕС могат да се вземат предвид при отпускане на обезщетение.
– Парични обезщетения могат да се „пренасят“ ако живеете в държава, различна от държавата на осигуряване.
Можете да разчитате на разпоредбите на ЕС за координация на социалната сигурност в 27-те държави-членки на ЕС, Норвегия, Исландия, Лихтенщайн (ЕИП) и Швейцария (общо 31 държави).
В края на всяка глава е предоставена обща информация за разпоредбите на ЕС.
Допълнителна информация относно координацията на социалноосигурителните права при преместване или пътуване в ЕС, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария може да бъде намерена на адрес: http://ec.europa.eu/social-security-coordination.
Глава II: Здравни грижи
Кога имате право на здравни грижи?
Системата за здравно осигуряване обхваща всяко лице, което пребивава законно в Белгия: служители, безработни, пенсионери, самостоятелно заети лица, държавни служители, лица с увреждания, местни работници, студенти, лица, регистрирани в Белгия и лица на тяхна издръжка.
За да имате право на здравни грижи:
– трябва да сте регистрирани в здравноосигурителен фонд;
– вашите вноски не могат да бъдат по-ниски от определения минимален размер.
Имащите право лица на ваша издръжка са съпруг/а, партньор, деца под 25-годишна възраст (6 категории) и родственици (в някои случаи родители на съпруга/та), чиито професионален доход или заместване на доход е под 2221,08 евро на тримесечие.
Какво е покритието?
Обезщетения за профилактични грижи и лечение се възстановяват по схема с предварително определени законово установени ставки.
Медицински грижи и зъболекарски услуги
По принцип вашият здравноосигурителен фонд възстановява 60—75 процента от таксите, които са били удържани за здравни услуги, като например за личен лекар или за консултации или посещения при специалист.
Зъболекарските услуги включват профилактично и консервативно лечение, екстракция, зъбни протези и ортодонтско лечение. Възстановяват се разходите за лечение, цената на зъбни мостове и т.н.
Лекарства
За лекарства с рецепта вие трябва да заплатите определена сума за всяка рецепта. Тя варира в зависимост от продукта. Делът от цената, който се покрива от вашата здравна осигуровка, зависи от категорията, към която принадлежи конкретното лекарство (A, B, C, Cs, Cx или препарат за дозатор). По принцип, ако разполагате с рецепта, всичко, което трябва да заплатите на фармацевта, е дела от цената, който не се покрива от здравноосигурителния фонд.
Пациентите в обикновена болница заплащат 0,62 евро на ден за лекарства. За възстановяване на разходите за препарати от фармацевт е определен максимален дял от 1,10 евро или 2,20 евро за осигурено лице. Таксата е по-ниска за лица, които се ползват от преференциална схема.
Болнично лечение
При приемането ви в болница трябва да заплатите авансово фиксирана сума и след това такса per diem за всеки ден, прекаран като пациент в болницата (14,43 евро на ден). Освен това ви се удържа фиксирана дневна такса за лекарствата, използвани по време на престоя ви в болницата.
Когато пациентът е хоспитализиран в психиатрично заведение за повече от пет дни, таксата е 24,04 евро на ден. Съществува фиксирана вноска от осигурителния фонд за одобрени жилища за стари хора, обслужвани жилища, домове за стари хора, психиатрични домове и центрове за дневни грижи. Таксата за прием е 41,70 евро.
Съществува намаление за деца на издръжка на редови бенефициер, на лица, ползващи преференциална схема, и на безработни лица, които от 12 месеца отговарят на критериите за безработен самотен родител или безработно лице с лица на негова издръжка, включително лицата на тяхна издръжка.
Физиотерапия и сестрински грижи
Разходите за физиотерапия се възстановяват, единствено ако тя е предписана от лекар. В такъв случай по принцип вашата здравна осигуровка покрива до 60 процента от таксите на физиотерапевта.
Здравната осигуровка покрива 75 процента от разходите за сестрински грижи за лица, които не ползват преференциална схема, които разчитат на доставчик на почасови грижи.
Протези, очила, слухови апарати
Пълно или частично възстановяване според вида на обезщетението или на бенефициера се определя по споразумение.
Други обезщетения
Могат да се осигурят и други обезщетения съгласно постановеното в правилниците на даден осигурителен фонд.
Фиксирана вноска от специален фонд за солидарност на Националния институт за осигуряване за здраве и инвалидност (Institut National d’Assurance Maladie-Invalidité, Rijksinstituut voor ziekte- en invaliditeitsverzekering – INAMI/RIZIV) се удържа за определени скъпи лечения, които не са предвидени в официалния списък на възстановимите разноски за обезщетения.
Увеличено възстановяване
Някои осигурени лица и лицата на тяхна издръжка имат право на по-висока ставка за възстановяване поради финансовото им положение. Те включват пенсионери, вдовици, сираци, лица, получаващи помощи за инвалидност или социална помощ и т.н.
Как се осъществява достъпът до здравни грижи?
Медицински грижи и зъболекарски услуги
По правило можете да отидете направо при лекар или зъболекар по ваш избор, на когото вие трябва да заплатите съответните такси. Лекарят трябва да е регистриран в лекарския съюз (Ordre des médecins/Orde der geneesheren) и да е одобрен от министъра на общественото здраве (Ministre de la Santé publique/Minister van Volksgezondheid). Изборът на лекар е свободен, както и достъпът до специалист.
Таксите се възстановяват след представяне на удостоверение от лекаря или зъболекаря, удостоверяващо проведеното лечение. Ако изберете да отидете при лекар или зъболекар, който не е обвързан със законово установените цени, вие сами трябва да заплатите всяка сума, която ви бъде удържана над тези цени. Вашият здравноосигурителен фонд може да ви предостави списък на практикуващите лекари, които работят със законово установените цени.
Лекарства
За лекарства трябва да заплатите на фармацевта този дял от цената, който не се покрива от вашия здравноосигурителен фонд.
Болнично лечение
Ако се налага да бъдете приети в болница, най-напред трябва да се консултирате със своя здравноосигурителен фонд, от където ще ви кажат какво да правите. Това не се налага при спешно болнично лечение.
Вашето право на обезщетения за здравни грижи при преместване в рамките на Европа
Ако се отседнали или пребивавате в друга държава от Европейския съюз, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария, вие и вашето семейство можете да се възползвате от услугите на общественото здравеопазване, предоставяни там. Това не означава непременно, че лечението ще бъде безплатно; това зависи от националните правила.
Ако планирате временен престой (екскурзия, бизнес пътуване и т.н.) в друга държава от ЕС, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария, кандидатствайте за Европейска здравноосигурителна карта (ЕЗОК) преди заминаване. Допълнителна информация за ЕЗОК и начина на кандидатстване за такава карта е налична на адрес: http://ehic.europa.eu.
Ако планирате постоянно преместване в друга държава от ЕС, можете да намерите допълнителна информация за вашите права във връзка със здравеопазването на адрес http://ec.europa.eu/social-security-coordination.
Глава III: Парични обезщетения за болест
Кога имате право на парични обезщетения за болест?
Всички работници, работещи на трудов договор, и категориите, приравнени с него, имат право на обезщетения за болест, ако:
– те са регистрирани в здравноосигурителен фонд и разполагат с доказателство за плащане на вноски за поне определена минимална сума;
– работили са 120 дни през последните шест календарни месеца, преди да се установи, че са болни. Някои периоди на бездействие, като например платен отпуск, отпуск по болест и т.н. се броят за работни периоди;
– разполагат с удостоверение, че не са в състояние да работят.
За самостоятелно заети лица е възможно да се прилагат специални разпоредби. За допълнителна информация се свържете с институциите, посочени в приложение I.
Можете също да намерите информация в приложението относно социална защита за самостоятелно заетите лица, изготвен от MISSOC.
Какво е покритието?
През първия период обезщетенията се изплащат от работодателя:
– служителите получават 100 процента от дохода си за период от един месец.
– работниците получават 100 процента (през първите седем дни от неработоспособността, 60 процента (от осмия до четиринадесетия ден от неработоспособността) или чрез допълнително обезщетение.
Компенсационната осигуровка започва да се ползва, след като гарантираният период на изплащане на заплатата от работодателя изтече. Това означава след две седмици неработоспособност за работници и един месец за служители.
Размерът на компенсация е 60 процента от приходите. Таванът, който се взема предвид за компенсацията, е 124,57 евро на ден за неработоспособност, която е възникнала след 1 януари 2011 г.
Ако не сте в състояние да работите и след една година, вие получавате право на обезщетение за инвалидност (indemnité d’invalidité/invaliditeitsuitkering). Вж. Глава V: Обезщетения за инвалидност.
Как се осъществява достъпът до парични обезщетения за болест?
Ако не можете за работите поради заболяване, трябва да предоставите на медицинския консултант на своя здравноосигурителен фонд медицинско удостоверение, попълнено от лекуващия ви лекар. Трябва да направите това в рамките на два дни от появата на неработоспособността. Ако го изпратите със закъснение, вашето право на обезщетение започва от по-късната дата.
Медицинският консултант на вашия здравноосигурителен фонд преценява продължителността на вашето заболяване. Той или тя има право да ви извика, за да провери вашето състояние по всяко време.
Вашето право на парични обезщетения за болест при преместване в рамките на Европа
Като общо правило, паричните обезщетения за болест (т.е. обезщетенията, предназначени по принцип да заменят доходи, които са преустановени поради болест) винаги се изплащат според законодателството на държавата, в която сте осигурени, независимо от това къде пребивавате или сте отседнали.
При преместване в друга държава от Европейския съюз, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария, когато трябва да бъдат изпълнени определени условия за получаване на право на обезщетения за болест, компетентната институция (т.е. институцията в държавата, в която сте осигурени) трябва да вземе предвид осигурителните периоди, периодите на пребиваване или на стаж, които сте завършили съгласно законодателството на някоя от гореспоменатите държави. По този начин се гарантира, че лицата няма да загубят своето осигурително покритие за болест, когато сменят работодателя и се преместват в друга държава.
Допълнителна информация за координацията на социалноосигурителните права при преместване или пътуване може да бъде намерена на адрес http://ec.europa.eu/social-security-coordination.
Глава IV: Обезщетения за майчинство и бащинство
Кога имате право на обезщетения за майчинство или бащинство?
Всички жени работници, работещи на трудов договор, и категориите, приравнени с него, имат право на обезщетения за майчинство (indemnité de maternité/moederschapsuitkering). Обърнете внимание, че не е нужно да работите, за да имате право на обезщетения за майчинство: безработните жени и жените с увреждания също са обхванати.
За да имате право на обезщетения в натура трябва да сте плащали минималния размер на вноските (през текущата или през предходната година). Минимумът през 2010 г. е 4162,47 евро (до 21-годишна възраст) и 5549,96 (21 години и повече). Съществува също и квалифициращ период от шест месеца със 120 дни реалeн работа или изравнени периоди.
За обезщетение за майчинство, лицето трябва да е плащало вноски шест месеца.
За самостоятелно заети лица е възможно да се прилагат специални разпоредби. За допълнителна информация се свържете с институциите, посочени в приложение I. Можете също да намерите информация в приложението относно социална защита за самостоятелно заетите лица, изготвено от MISSOC.
Какво е покритието?
Бременните жени имат право на 15 седмици отпуск по майчинство или 17 седмици в случай на многоплодно раждане.
Отпускът преди раждане, за който бъдещата майка трябва да подаде заявление, не може да започне по-рано от шест седмици преди евентуалната дата на раждането или осем седмици, ако тя очаква многоплодно раждане. От тези шест (или осем) седмици, най-много пет (или седем) могат да се вземат по нейно усмотрение преди или след раждането. Седмицата, непосредствено преди раждането, е задължителна. Частта от незадължителния отпуск преди раждане, която не е била използвана преди раждането, може да се използва след отпуска след раждане или в момент, когато детето се завърне у дома след дълъг период на болнично лечение.
Отпуск след раждане се отпуска за период от девет месеца след раждането.
Сумата на обезщетението за майчинство се изчислява, както следва:
– за жени на възмездна заетост, 82 процента от заплатата (без таван) през първите 30 дни и 75 процента (предмет на таван) от тридесет и първия ден нататък или в
случай на удължаване;
– за безработни жени основната помощ възлиза, през първите 30 дни, на 60 процента от изгубената заплата. размерът на основната помощ е равен на размера на обезщетението за безработица, на което даден работник би имал право, ако не се намира в период на отпуск по майчинство. тя може също така да изиска допълнителна помощ, която възлиза на 19,5 процента от нейната изгубена заплата с поставен таван. от тридесет и първия ден допълнителната помощ възлиза на 15 процента от изгубената заплата с поставен таван.
– жените с увреждания имат право на 79,5 процента от заплащането, при таван от 98,58 евро, през първите 30 дни и 75 процента, при таван от 93,00 евро, след това (началото на майчинството от 1 януари 2011 г.).
Обезщетенията в натура са инжекции, грижи преди и след раждане, наблюдение и помощ по време на родилни мъки и раждане в болница или клиника, или вкъщи. Вж.: Глава II: Здравни грижи.
Бащите имат право на десет дни отпуск по бащинство при раждането на тяхното дете.
При удължено болнично лечение или смърт на майката, бащата може да поиска отпускът по майчинство да се преобразува в отпуск по бащинство. И двамата родители имат право на отпуск за осиновяване в случай на осиновяване на дете.
Как се осъществява достъпът до обезщетения за майчинство и бащинство?
За отпуск преди раждане бъдещата майка трябва да спре да работи (или ако е приложимо да уведоми службата по заетост) седем дни преди евентуалната дата на раждане. Тя трябва да предостави на здравноосигурителния си фонд медицинско удостоверение, в което се посочва, че тя очаква да роди в края на задължителния период на отпуск преди раждане.
Вашето право на обезщетения за майчинство и бащинство при преместване в рамките на Европа
Разпоредбите за координация обхващат обезщетения за майчинство и съответните им обезщетения за гледане на малко дете от бащата. Когато трябва да бъдат изпълнени определени условия за получаване на право на обезщетения, компетентната институция (т.е. институцията в държавата, в която сте осигурени) трябва да вземе предвид осигурителните периоди, периодите на пребиваване или на заетост, които сте завършили съгласно законодателството на друга държава от Европейския съюз, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария.
Като общо правило, паричните обезщетения (т.е. обезщетенията, предназначени да заменят преустановени доходи) винаги се изплащат според законодателството на държавата, в която сте осигурени, независимо от това къде пребивавате или сте отседнали. Обезщетенията в натура (т.е. медицински грижи, лекарства и болнично лечение) се предоставят съгласно законодателството на вашата държава по пребиваване, все едно сте осигурени там.
Допълнителна информация за координацията на социалноосигурителните права при преместване или пътуване може да бъде намерена на адрес http://ec.europa.eu/social-security-coordination.
Глава V: Обезщетения за инвалидност
Кога имате право на обезщетения за инвалидност?
Работник, който в резултат на болест или влошаване на здравето не може да печели над една трета от нормалните доходи на работник от същата категория и със същото обучение, се приема за инвалид. Минималното ниво на неработоспособност е най-малко 66 процента.
Ако сте получавали обезщетение за болест една година и продължавате да не сте в състояние да се върнете на работа, може да имате право на обезщетение за инвалидност (indemnité d’invalidité/invaliditeitsuitkering). Това право се преустановява обаче при навършване на пенсионна възраст (която в момента е 65 години за жени и мъже).
За да имате право на обезщетение за инвалидност трябва също така:
– да се регистрирани в здравноосигурителен фонд;
– да сте работили 120 дни през период от шест месеца. някои периоди на бездействие, като например платен отпуск, отпуск по болест и т.н. се броят за работни периоди;
– да разполагате с удостоверение, че не сте били в състояние да работите една година;
– да докажете, че сте платили минимални вноски.
За самостоятелно заети лица е възможно да се прилагат специални разпоредби. За допълнителна информация се свържете с институциите, посочени в приложение I. Можете също да намерите информация в приложението относно социална защита за самостоятелно заетите лица, изготвено от MISSOC.
Какво е покритието?
Обезщетението за инвалидност (indemnité d’invalidité/invaliditeitsuitkering) възлиза на 65 процента от вашите предишни доходи, ако имате лица на ваша издръжка. Ако нямате лица на ваша издръжка тази сума се намалява на 55 процента за неомъжено/неженено лице или 40 процента за партньор.
Еднократната парична помощ за подпомагане на трето лице е добавка, която се отпуска на лицето, което е неработоспособно, най-рано от четвъртия месец на неработоспособността; тя възлиза на 13,25 евро.
Размерът на обезщетението има таван. Таванът е определен на 124,57 евро за инвалидност, която се е появила след 1 януари 2011 г.
Как се осъществява достъпът до обезщетения за инвалидност?
Вж.: Как се осъществява достъпът до парични обезщетения за болест?
Вашето право на обезщетения за инвалидност при преместване в рамките на Европа
Компетентната институция на държавата, в която заявявате пенсия за инвалидност, ще вземе предвид осигурителните периоди или периодите на пребиваване, завършени съгласно законодателството на всяка друга държава от ЕС, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария, ако това е необходимо за изчисляването на обезщетенията за инвалидност.
Обезщетения за инвалидност ще се изплащат независимо от това къде пребивавате или къде сте отседнали в Европейския съюз, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария. Необходимите административни проверки и медицински прегледи обикновено ще се извършват от компетентната институция в държавата, в която пребивавате. При някои обстоятелства за такива прегледи е възможно да бъдете задължени да се върнете в държавата, която изплаща вашата пенсия, ако вашето здравословно състояние позволява това.
Всяка държава прилага своите национални критерии при определяне на степента на инвалидност. Поради това е възможно някои държави да считат дадено лице за такова със степен на инвалидност 70%, докато други въобще да не считат същото лице за инвалид съгласно своето законодателство. Това произтича от факта, че националните системи за социална сигурност не са хармонизирани, а единствено координирани от разпоредбите на ЕС.
Допълнителна информация за координацията на социалноосигурителните права при преместване или пътуване може да бъде намерена на адрес http://ec.europa.eu/social-security-coordination.
Глава VI: Пенсии и обезщетения за старост
Кога имате право на обезщетения за старост?
По принцип всяко лице, което е работило в Белгия на трудов договор, се осигурява за обезщетения за старост. Съществуват специални правила за наетия на непълен работен ден местен персонал.
Всички заети лица имат право на пенсия за ранно пенсиониране при навършване на 60-годишна възраст, при условие че имат пълни 35 години професионална дейност. Обичайната възраст за пенсиониране на мъжете и жените е 65 години. Изключение от това правило се прави за миньори, моряци и екипажи на самолети от гражданската авиация, които могат да се пенсионират по-рано.
Мъжете и жените, които получават пенсия за ранно пенсиониране по договор, нямат право на пенсия при достигане на пенсионна възраст (pension de retraite/rustpensioen) преди навършване на 65 години.
Няма да получите пенсия при достигане на пенсионна възраст, ако вече получавате обезщетение за болест, инвалидност или недоброволна безработица съгласно белгийското или чуждестранно законодателство за социално осигуряване или ако получавате помощ за спиране на работа или допълнителна помощ съгласно споразумения по договор за ранно пенсиониране (prépension conventionnelle/conventioneel brugpensioen).
Пенсионерите имат право да работят, като съществува таван на доходите. За лица под 65 години, когато получаването на пенсията е започнало от 2009 г., натрупване с доходи от трудова дейност е разрешено, ако годишните професионални доходи не превишават 7 421,57 евро на година за един служител (брутно възнаграждение). Тази сума се увеличава на 11 132,37 евро, когато има дете на издръжка. Преди да започнете работа като пенсионер трябва да уведомите Националната служба по пенсиите (Office national des pensions/ Rijksdienst voor Pensioenen ― ONP/RVP/) с препоръчано писмо. Трябва също така да уведомите работодателя си отново с препоръчано писмо, че получавате пенсия. За допълнителна информация се свържете с Националната служба по пенсиите (вж. приложение I).
За самостоятелно заети лица е възможно да се прилагат специални разпоредби. За допълнителна информация се свържете с институциите, посочени в приложение I. Можете също да намерите информация в приложението относно социална защита за самостоятелно заетите лица, изготвено от MISSOC.
Какво е покритието?
Обезщетенията включват:
– пенсия при достигане на пенсионна възраст (pension de retraite/rustpensioen за заети лица;
– помощ за отопление за (allocation de chauffage/verwarmingstoelage) пенсионирани миньори;
– помощ за почивка (pécule de vacances/vakantiegeld)и допълнителна помощ за почивка (pécule de vacances complémentaire/aanvullend vakantiegeld).
Размерът на вашата пенсия при достигане на пенсионна възраст зависи както от периода, в който сте били наети на работа в Белгия, така и от вашите приходи през този период, осъвременени спрямо издръжката на живота към момента на изчисляване на пенсията.
Както за жените, така и за мъжете, пенсията при достигане на пенсионна възраст се изчислява като за всяка отработена година се взема една четиридесет и пета от пълния размер на пенсията. За моряци и миньори се прилагат специални условия.
Пенсията възлиза на до 60 процента от вашите средни доходи през годините на трудовия ви стаж и на 75 процента, ако имате съпруг/а на ваша издръжка.
Гарантираната минимална пенсия за старост (pension minimum garantie/gewaarborgd minimumpensioen) за пълен трудов стаж е 15 676,44 (домакинство) или 12 545,10 евро (неомъжено/неженено лице) на година, изчислена pro rata, ако трудовият стаж е най-малко равен на две трети от пълния трудов стаж.
Максималната пенсия зависи от тавана на годишните доходи. Към 1 май 2011 г. максималната пенсия за служител (неомъжено/неженено лице) възлиза на 23 852,76 евро.
Как се осъществява достъпът до обезщетения за старост?
Заявленията за пенсия трябва да се подават до общинската администрация на вашето място на пребиваване. Ако живеете в друга държава-членка на ЕС, трябва да изпратите своето заявление до местната пенсионна институция в тази страна. За да избегнете забавяния на обработването на вашето досие, ви препоръчваме да подадете своето заявление една година преди достигане на пенсионна възраст.
Пенсията ви може да се плаща или с пощенски запис, който може да ви се изпраща до дома, или с превод до вашия пощенски клон или по вашата банкова сметка.
Вашето право на обезщетения за старост при преместване в рамките на Европа
Разпоредбите на ЕС за пенсии за старост засягат изключително държавни пенсионни схеми, а не фирмени, професионални или частни такива. Те гарантират, че:
– Във всяка държава на ЕС (включително Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария), в която сте били осигурени, вашето осигурително досие се запазва, докато достигнете пенсионната възраст в тази държава.
– Всяка държава на ЕС (включително Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария), в която сте били осигурени, ще трябва да ви изплаща пенсия за старост, когато достигнете пенсионната възраст. Размерът, който ще получите от всяка от държавите-членки, ще зависи от продължителността на вашето осигурително покритие във всяка държава.
– Вашата пенсия ще се изплаща там, където пребивавате в ЕС (включително Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария). Трябва да подадете своето искане в институцията за пенсионно осигуряване на държавата от ЕС (или Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария), в която живеете, освен ако никога не сте работили там. Ако случаят е такъв, следва да кандидатствате в държавата, където последно сте работили.
Допълнителна информация за координацията на социалноосигурителните права при преместване или пътуване може да бъде намерена на адрес http://ec.europa.eu/social-security-coordination.
Глава VII: Обезщетения за преживели лица
Кога имате право на обезщетения за преживяло лице?
Преживелият съпруг/съпруга на осигурено заето лице има право на пенсия за преживяло лице (pension de survie/overlevingspensioen) от 45-годишна възраст. Възрастово ограничение не съществува, когато преживелият съпруг/съпруга има дете на своя издръжка или има степен на неработоспособност най-малко 66 процента, или ако починалото лице е работило под земята 20 години. В допълнение бракът трябва да е продължил най-малко една година или да се е родило дете, или смъртта да е в резултат от злополука, случила се или професионална болест,
появила се след датата на сключване на брака, или съпругът/съпругата трябва към момента на смъртта да е имал/а дете на своя издръжка, за което той/тя е получавал/а семейни обезщетения.
Преживелият съпруг/съпруга трябва да е преустановил всякаква работа с изключение на разрешената. За лица под 65 години, които получават само пенсия за преживяло лице, когато получаването на пенсията е започнало от 2009 г., натрупване с доходи от трудова дейност е разрешено, ако годишните професионални доходи не превишават 17 280 евро на година за един служител (брутно възнаграждение). Тази сума се увеличава до 21 600 евро, когато има дете на издръжка. Преди да започнете работа като пенсионер, трябва да уведомите Националната служба по пенсиите (Office national des pensions, Rijksdienst voor Pensioenen – ONP/RVP ) с препоръчано писмо. Трябва също така да уведомите работодателя си отново с препоръчано писмо, че получавате пенсия. За допълнителна информация се свържете с Националната служба по пенсиите.
Преживелият съпруг/съпруга не трябва също така да е сключил нов брак.
При разведени съпрузи условията са, че той/тя не може да е изгубил родителски права или да е бил/а осъден/а за посегателство срещу живота на другия съпруг или да е сключил/а нов брак. Останалите условия (възраст, натрупване и т.н.) са същите като тези за пенсия за старост. Вж. Глава VI Кога имате право на обезщетения за старост?
Преживял партньор не получава обезщетения.
Освен това няма да получите пенсия за преживяло лице при достигане на пенсионна възраст, ако вече получавате обезщетение за болест, инвалидност или недоброволна безработица съгласно белгийското или чуждестранно законодателство за социално осигуряване или ако получавате помощ за спиране на работа или допълнителна помощ съгласно споразумения по договор за ранно пенсиониране.
За самостоятелно заети лица е възможно да се прилагат специални разпоредби. За допълнителна информация се свържете с институциите, посочени в приложение I. Можете също да намерите информация в приложението относно социална защита за самостоятелно заетите лица, изготвено от MISSOC.
Какво е покритието?
Преживелият съпруг/съпруга има право на 80 процента от действителната или хипотетичната пенсия за старост на осигуреното лице, изчислена по коефициента за двойка със сключен брак, когато съпругът/съпругата е на издръжка.
За разведени съпруг/съпруга пенсията се изчислява като пенсията за старост, но само на базата на 62,5 процента от дохода, минус личния доход. Периоди извън периода на брака и периоди, обхванати от персонална пенсия, не се вземат под внимание.
Гарантираната минимална пенсия за преживяло лице (pension de survie minimum garantie /gewaarborgd minimum-overlevingspensioen)за пълен трудов стаж е 11 868,82 на година, изчислена pro rata, ако трудовият стаж е най-малко равен на две трети от пълния трудов стаж.
Максималната пенсия зависи от тавана на годишните доходи. От 1 януари 2010 г. максималната пенсия за преживял съпруг/съпруга на служител възлиза на 22 956,00 евро, което съответства на максималната пенсия за старост за неомъжено/неженено лице.
Помощна пенсия (pension de survie temporaire/tijdelijk overlevingspensioen) може да се отпусне или да се дава временно на вдовица/вдовец, който не е или вече няма право респективно на пенсия за преживяло лице. По-конкретно 12-месечна помощ може да се предостави на съпрузи, които не отговарят на условията за пенсия за преживяло лице. Пенсията може да се дава най-много 12 месеца, когато бидейки под 45 години преживелият съпруг не отговаря на условията за ранно отпускане на пенсия за преживяло лице. В този случай след 12 месеца се плаща намален размер на пенсията.
Помощ при смърт
Когато смъртта на осигурено лице не е свързана с неговия или с нейния трудов стаж, се изплаща помощ за покриване на разходите за погребението (allocation pour frais funéraires/uitkering voor begrafeniskosten). Тя представлява еднократно обезщетение, което не е свързано с индекса на потребителските цени и в момента възлиза на 148,74 евро.
За помощи при смърт, свързана с трудови злополуки и с професионални болести, вж. Глава VIII.
Как се осъществява достъпът до обезщетения за сираци?
Исканията за пенсия трябва да се подават до общинската администрация на вашето място на пребиваване. Ако живеете в друга държава-членка на ЕС, трябва да изпратите своето заявление до местната пенсионна институция в тази страна.
Заявлението за помощна пенсия за преживяло лице трябва да се подаде в рамките на 12 месеца от датата, на която е починал съпругът/съпругата. Забележка: съпруг/съпруга на пенсионер, който/която го е преживял/а не трябва да подава заявление за пенсия за преживяло лице или за помощна пенсия, тъй като една от двете им се отпуска автоматично.
Пенсията може да се плаща или с пощенски запис, който може да ви се изпраща до дома, или с превод до вашия пощенски клон или по вашата банкова сметка.
Вашето право на обезщетения за преживели лица при преместване в рамките на Европа
Като цяло, правилата, които се прилагат за пенсии за преживели съпруги/съпрузи или сираци и помощи при смърт, са същите като тези, прилагащи се за пенсии за инвалидност и старост (вж. глави V и VI). А именно, пенсии за преживели лица и помощи при смърт следва да се изплащат без никакво намаление, промяна или преустановяване независимо от това къде в Европейския съюз, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария пребивава преживелият съпруг или съпруга. Допълнителна информация за координацията на социалноосигурителните права при преместване или пътуване може да бъде намерена на адрес http://ec.europa.eu/social-security-coordination.
Глава VIII: Обезщетения при трудови злополуки и професионални болести
Кога имате право на обезщетения?
Трудови злополуки
Трудовата злополука се определя като „всяка злополука, която се случва на работник по време на и поради изпълнение на неговия трудов договор и която причинява травма“.
Всички служители, включително чираци/стажанти и местни работници, са осигурени срещу трудови злополуки или злополуки на път за и от работа.
Професионални болести
Всички служители са осигурени срещу професионални болести, както и безработните лица и лицата с увреждания, които преминават професионално обучение или рехабилитация. Съществува списък на признати болести, който може да се ползва за справка от интернет страницата на Фонда за професионални болести (Fonds des maladies professionnelles / Fonds voor de beroepsziekten – FMP/FBZ) на следния адрес: http://www.fmp.fgov.be/fr/listes_fr01.htm (на нидерландски, френски и немски език). Ако конкретна професионална болест е включена в
списъка и претърпелия трудова злополука е зает в сектор, където той или тя е изложен/а на този риск, заболяването се признава като професионална болест. В допълнение дадено лице, което страда от заболяване, което не е включено в списъка, също има право да докаже излагане на определен риск и да докаже причинноследствена връзка между това излагане и болестта. Работодателите трябва да са осигурени във Фонда за професионални болести, който отпуска съответните обезщетения.
Какво е покритието?
Трудови злополуки
Трудовата злополука дава право на:
– парични обезщетения за временна или постоянна, пълна или частична загуба на работоспособност и, ако е необходимо, на помощ за придружителство от трета страна;
– възстановяване на медицински и свързани с тях разходи;
– възстановяване на пътни разходи;
– специални обезщетения в случай на смърт.
Парично обезщетение за неработоспособност
По време на период на временна пълна неработоспособност, претърпелият трудова злополука получава 90 процента от средното дневно заплащане. Парично обезщетение се изплаща също и при временна частична неработоспособност. Ако пострадалият се върне частично на работа, той или тя получава обезщетение, равно на разликата между заплащането, получавано преди злополуката, и това, получавано след завръщане на работа.
Ако претърпелият подобна злополука не се върне на работа след определен период от време, неработоспособността може да се потвърди като дългосрочна (това се нарича „консолидиране“).
След подобно потвърждение се плаща годишна помощ за период от три години. През този период случаят може да бъде преразгледан. Размерът на помощта зависи от степента на неработоспособност и от заплащането, на което работникът е имал право за годината, предхождаща злополуката (основно възнаграждение).
В края на тези три години помощта се преобразува в пожизнен анюитет. Една трета от капиталовата сума може да се изплати при поискване, ако степента на неработоспособност е над 19 процента.
В случай на полагане на грижи от друго лице се отпуска допълнителна помощ (allocation complémentaire/aanvullende uitkering) на стойност най-много 12 пъти средния месечен гарантиран доход в съответствие със степента на нужда, свързана с индекса от началото на периода на компенсация и приключваща на 91-я ден от болничното лечение.
Натрупването с нови доходи от трудова дейност е напълно разрешено. Съществуват обаче ограничения по отношение на натрупването с обезщетения за болест, инвалидност, пенсия и други пенсии за трудови злополуки и професионални болести.
По отношение на изплащането на тези обезщетения, парично обезщетение за временна неработоспособност се изплаща на същите дати като обичайното възнаграждение. След „консолидиране“ обезщетението се изплаща ежемесечно или веднъж на три месеца в зависимост от конкретния случай.
Здравни грижи
Претърпелият трудова злополука има право на възстановяване на разходите за болнично лечение, физиотерапия, медицински, хирургически грижи и зъболекарски услуги, лекарства и ортопедични принадлежности. Никой от тези разходи не се поема от пострадалия. Възстановяването се извършва на основата на плана за законово установени такси, приложими за здравноосигурителната система, и осигурителят трябва да плати дела на разходите, които обичайно се поемат от пациента.
Пътните разходи на осигуреното лице и тези на членовете на неговото или нейното семейство също могат да бъдат покрити при определени условия.
Злополука, вследствие на която е настъпила смърт
Ако при злополука на или на път за или към работа настъпи смърт на служител, се изплащат следните обезщетения:
– помощ за разходи по погребението (indemnité pour frais funéraires/begrafenisvergoeding), равна на 30 пъти средното дневно възнаграждение на жертвата;
– възстановяване на всички разходи (включително административни формалности), свързани с пренасянето на починалия до мястото на погребението;
– пожизнен анюитет, който се изплаща на преживелия съпруг/съпруга на осигуреното лице, равен на 30 процента от възнаграждението на починалото лице;
– временна помощ за децата на осигурения, възлизаща на 15 процента (полусираци) или 20 процента (кръгли сираци) от възнаграждението на починалия. Тя се изплаща до навършване на 18-годишна възраст или до преустановяване на правото на семейни обезщетения.
Анюитетите и обезщетенията за злополука, вследствие на която е настъпила смърт се изплащат ежемесечно или на тримесечие.
Професионални болести
Обезщетенията, изплащани за професионални болести, са:
– парични обезщетения за постоянна, пълна или частична неработоспособност, включително при сериозни случаи помощ за придружителство от трета страна;
– помощи за временно или постоянно спиране на работа като предпазна мярка. Фондът за професионални болести (Fonds des maladies professionnelles/Fonds voor de Beroepsziekten – FMP/FBZ) може да упълномощи дадено лице да спре да работи, ако лекар реши, че той или тя има предразположеност към професионална болест или открие първи симптоми на подобна болест. В този случай осигуреното лице има право на парично обезщетение за временна пълна
неработоспособност и на преквалификация;
– помощ в случай на смърт на осигуреното лице в резултат от професионалната болест;
– възстановяване на медицински и свързани с тях разходи. Осигуреното лице има право на свободен избор на лекар и му се възстановяват всички направени разходи по определените цени;
– възстановяване на пътни разходи, направени във връзка с лечение на професионално заболяване.
Обезщетенията се изчисляват и изплащат по същия начин като при трудовите злополуки.
Как се осъществява достъпът до обезщетения за трудови злополуки и професионални болести?
Трудови злополуки
Вашият работодател трябва да сключи полица с признато застрахователно дружество или взаимно осигурителен фонд.
Работодателят уведомява застрахователя за всяка подобна злополука , а в определени случаи инспектора по безопасност при работа, в рамките на осем дни. За целта съществуват специални формуляри или това може да се извърши по електронен път. Засегнатият служител или член на неговото или нейното семейство също може да направи такова уведомление за злополуката, ако работодателят не го направи. Ако е възможно, към уведомлението следва да се приложи медицинско удостоверение.
Степента на трайна неработоспособност, основното заплащане и датата на „консолидиране“ се посочват в споразумение между застрахователя и претърпелия злополука и се удостоверяват от Фонда за трудови злополуки (Fonds des accidents de travail / Fonds voor Arbeidsongevallen – FAT/FAO).
Ако пострадалият не е съгласен с оценката на застрахователя, той или тя може да подаде жалба до съда по труда.
По принцип пострадалият може да избере лекаря или болницата, освен ако работодателят или застрахователят не разполагат със своя собствена одобрена медицинска/фармацевтична услуга или болница. Тези услуги се предоставят напълно безплатно.
За допълнителна информация се свържете със застрахователя на своя работодател. Ако срещнете затруднения, свържете се с FAT/FAO (вж. Приложение I).
Професионални болести
Молби трябва да се подават до Фонда за професионални заболявания (Fonds des maladies professionnelles/Fonds voor de Beroepsziekten – FMP/FBZ) от осигуреното лице или от негов или неин представител (например здравноосигурителния фонд). Заявлението се подава като се използва стандартен формуляр от FMP/FBZ. При промяна в здравословното състояние на лицето степента на неработоспособност може да се преоцени от FMP/FBZ, по искане на засегнатото лице или ex officio.
Вашето право на обезщетения за трудови злополуки и професионални болести при преместване в рамките на Европа
Разпоредбите на ЕС за обезщетения във връзка с трудови злополуки или професионални болести са много подобни на разпоредбите за обезщетения за болест (вж. раздели II и III). В рамките на Европейския съюз, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария, ако пребивавате или сте отседнали в държава, различна от тази, в която сте осигурени за трудови злополуки, вие обикновено имате право да получавате здравни грижи там във връзка с трудова злополука или професионална болест; паричните обезщетения обикновено се изплащат от институцията, която ви осигурява, дори ако пребивавате или сте отседнали в друга държава.
Когато трябва да бъдат изпълнени определени условия за получаване на право на обезщетения във връзка с трудова злополука или професионална болест, институцията, в която сте осигурени, трябва да вземе предвид осигурителните периоди, периодите на пребиваване или на заетост, които сте завършили съгласно законодателството на други държави от Европейския съюз, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария. По този начин се гарантира, че хората няма да загубят своето осигурително покритие, когато сменят работодателя и се преместят в друга държава.
Допълнителна информация за координацията на социалноосигурителните права при преместване или пътуване може да бъде намерена на адрес http://ec.europa.eu/social-security-coordination.
Глава IX: Семейни обезщетения
Кога имате право на семейни обезщетения?
Право на семейни обезщетения имате, ако сте заето или безработно лице, лице с увреждания или лице, което получава пенсия.
Вие трябва да съставлявате едно семейство с или да съществува правна връзка между вас и засегнатото дете или деца. Когато няколко лица имат право на семейни обезщетения за едно и също дете съществуват определени правила за приоритет, които следва да се спазват.
За самостоятелно заети лица е възможно да се прилагат специални разпоредби. За допълнителна информация се свържете с институциите, посочени в приложение I.
Можете също да намерите информация в приложението относно социална защита за самостоятелно заетите лица, изготвено от MISSOC.
Възрастово ограничение
До 31 август на календарната година, в която едно дете навърши 18-годишна възраст, правото на семейни обезщетения не е обект на каквото и да било условие, свързано с придобиване на образование. След това семейни обезщетения могат да се отпускат за деца:
– на възраст до 25 години, ако те имат признат договор за стаж;
– на възраст до 21 години, ако те страдат от заболяване, което касае тяхно умствено или физическо увреждане или лична дейност и участие, и засяга техния семеен кръг;
– на възраст до 25 години за студенти, семестриално завършили студенти, подготвящи се за дисертация и обучаващи се;
– на възраст до 25 години за лица, които са завършили образованието или обучението си и са се регистрирали като търсещи работа, но за не повече от 180 или 270 дни след завършване на учебната или обучителната програма.
По принцип детето трябва да е израснало в Белгия и евентуално учи там. Независимо от това условието за териториалност не е приложимо, когато детето е израснало и учи в една от държавите-членки на Европейското икономическо пространство.
Родителско обезщетение
Белгийското законодателство предвижда също родителско обезщетение. За получаване на тези обезщетения условието е вие да сте родител, който работи на пълен работен ден или почасово в частния или обществения сектор и който е прекъснал своята кариера, за да се грижи за своето малко дете.
Освен това вие трябва:
– да сте в отпуск (най-много три месеца при прекъсване на работа на пълен работен ден; най-много шест месеца в случай на почасова работа) от момента на раждане или осиновяване на детето и преди детето да е навършило шест години (осем в случай на осиновяване, физическо или умствено увреждане от най-малко 66 процента);
– да можете да докажете 12 месеца трудов стаж през 15-те месеца, предхождащи уведомлението до работодателя.
Какво е покритието?
Имате право на обезщетения за дете за всяко дете, което отговаря на горепосочените условия. Размерът нараства с броя на децата, но за трето и за всяко следващо дете размерът за дете е един и същ. Ако желаете да научите на какъв размер имате право за вашите деца, можете да използвате електронния калкулатор, предоставен на интернет страницата на Националната служба за семейни обезщетения (Office national des allocations familiales pour travailleurs salariés / Rijksdienst voor Kinderbijslag voor Werknemers – ONAFTS/ RKW): http://www.onafts.fgov.be/Fr/compute.php.
Правото на получаване на основно обезщетение за деца се определя на тримесечие на основа на положението през месеца за справка. Месецът за справка е вторият месец от предходното тримесечие за онези, които вече имат право на семейно обезщетение, или първият месец от ползване на правото за онези, които получават право на тези обезщетения за първи път.
Имате право на добавки за възраст, когато децата ви достигнат възраст шест, 12 и 18 години.
Специални добавки се плащат за деца с увреждания и за деца на безработни лица (след седем месеца на пълна заетост), пенсионери, лица с увреждания на платена заетост и жени работници в отпуск по майчинство (след седем месеца неработоспособност). Увеличени семейни обезщетения се изплащат за полусираци, чиито преживял родител (баща или майка) не е сключил нов брак или не е създал реално домакинство.
Бивши безработни лица и бивши инвалиди, които са започнали нова дейност, получават при определени условия правото на детска добавка за максимален период от осем тримесечия.
Специалните условия за добавки, свързани със социално-професионалното положение на бенефициера (добавки за деца на безработни лица, пенсионери и лица с увреждания) се определят в чрез проверка на доходите спрямо доходите на домакинството . Когато дадено лице получи право на допълнително обезщетение, защото всички правни и регулаторни специални условия са спазени в конкретен месец, добавката се изплаща на първия ден от следващия месец за останалата част от тримесечието и за следващото тримесечие. След това правото за тримесечие продължава да важи всеки път, когато правните и регулаторните условия са спазени в определен момент през втория месец на предходното тримесечие.
Добавките за деца с увреждания и увеличенията на семейните обезщетения за сираци не се изплащат, считано от месеца след този, в който специалните условия вече не са спазени.
Помощи при раждане и осиновяване
При раждане на дете (allocation de naissance/kraamgeld) се изплаща помощ за раждане.
При определени условия може да се изплати помощ за осиновяване (prime d’adoption/adoptiepremie) при осиновяване на дете.
Родителско обезщетение
При работа на пълен работен ден обезщетението възлиза на 741,40 евро за пълно прекъсване на работа или на 370,69 евро (за лица на възраст под 50 години) за непълно прекъсване на работа.
Как се осъществява достъпът до семейни обезщетения?
За да получите семейни обезщетения трябва да кандидатствате пред Фонда за семейни помощи, с който вашият работодател е свързан. Вашият работодател ви дава адреса на фонда и те ви предоставят изчерпателна информация.
Семейните обезщетения се изплащат на лицето, което отглежда засегнатото дете, тоест по принцип на майката. В случай на деца, сключили брак, деца, които са станали независими, деца на възраст над 16 години, които имат свое собствено място на пребиваване и вече не са част от домакинството на лицето, отговарящо за тяхното образование, и деца, които имат свои собствени деца, за които те получават семейно обезщетение, семейните обезщетения се изплащат директно на детето.
Заявленията за помощи за раждане на дете трябва да се подават до компетентния Фонд за семейни обезщетения. Можете да подадете заявление за това по всяко време, считано от шестия месец на бременността, и помощта може да се изплати от втория месец преди предвидената дата на раждане.
За родителски обезщетения трябва да информирате работодателя своевременно съгласно предписаните условия и да предадете необходимите документи до Националната служба по заетост.
Вашето право на семейни обезщетения при преместване в рамките на Европа
Характеристиките и размерите на семейните обезщетения се различават значително между отделните държави.
Поради това за вас е важно да знаете коя държава е отговорна за предоставянето на тези обезщетения и какви са условията за получаването им. Можете да намерите общите принципи за определяне на компетентното законодателство на адрес http://ec.europa.eu/social/main.jsp?catId=849&langId=bg.
Държавата, която е отговорна за изплащане на семейни обезщетения, трябва да вземе предвид осигурителните периоди, завършени съгласно законодателството на всяка друга държава от Европейския съюз, включително Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария, ако това е необходимо за удовлетворяване на условията за предоставяне на право на обезщетение.
Ако дадено семейство има право на обезщетения съгласно законодателството на повече от една държава, то по принцип ще получи най-високия размер на обезщетенията, предвиден съгласно законодателството на една от тези държави. С други думи, семейството се разглежда все едно всички засегнати лица пребивават или са осигурени в държавата с най-благоприятното законодателство.
Семейни обезщетения не могат да се изплащат два пъти за един и същ период и за един и същ член на семейството. Има правила за предимство, които уреждат преустановяването на обезщетения от една държава до размера на тези, изплащани от държавата, която е основно компетентна за плащането.
Допълнителна информация за координацията на социалноосигурителните права при преместване или пътуване може да бъде намерена на адрес http://ec.europa.eu/social-security-coordination.
Глава X: Безработица
Кога имате право на обезщетения за безработица?
Обезщетения за безработица
Принципно заетите лица са осигурени срещу рисковете от безработица независимо от техните дневни или седмични работни часове. Държавните служители могат да предявят претенции за обезщетения за безработица след прекъсване на трудови правоотношения.
За да имате право на обезщетение за безработица (allocations de chômage/werkloosheidsuitkeringen), вие трябва:
– да сте работили минимален брой дни (между 312 и 624) през определен период от време (от 18 до 36 месеца). Продължителността на този период зависи от възрастта ви. Периодите на работа в друга държава-членка на ЕС по принцип се вземат предвид, но трябва да сте станали безработен в Белгия;
– да сте изгубили работата си недоброволно, без да получите компенсация;
– да сте регистрирани като лице търсещо работа в компетентна служба по заетост и да отговаряте на всяка подходяща оферта за работа или след 45-годишна възраст, на оферта за преквалификация. във Фландрия компетентната служба по заетост е VDAB, в Брюксел е Actiris и във Валония, FOREM;
– да търсите работа активно; след определен период, в който сте били безработни, ви извикват на интервю, за да се направи оценка дали полагате достатъчно усилия; може да ви бъде поискано също така да дадете писмена гаранция за това, която се оценява по-късно;
– да сте в състояние да работите;
– да сте на възраст под 65 години (както за мъже, така и за жени);
– да пребивавате обичайно в Белгия и на практика да живеете в Белгия.
Не съществува схема за безработица за самостоятелно заети лица с изключение на специална помощ при несъстоятелност. За допълнителна информация се свържете с институциите, посочени в приложение I.
Предпенсионни обезщетения
Предпенсионна пенсия на основата на колективни споразумения
Предпенсионната пенсия на основата на колективни споразумения (prépension conventionnelle/conventioneel brugpensioen) е система, която позволява определени по-възрастни работници, които са съкратени от работа, да получават допълнителна помощ – в допълнение към обезщетението за безработица – платима от работодателя или от фонд, действащ от негово име. Договорното предпенсиониране не представлява ранно пенсиониране. Договорното предпенсиониране се прилага единствено за работници в частния сектор.
За да имате право на предпенсиониране, вие трябва:
– да сте на възраст 60 години (по-малка възраст е възможна при наличие на по-дълъг трудов стаж);
– да сте съкратени от работа, т.е. вашият работодател трябва да ви връчи уведомление или да прекрати договора ви с обезщетение при прекратяване на трудов договор;
– да имате право на обезщетение за безработица;
– да сте извън пазара на труда.
Работодателят не е длъжен да замени лице в положение на предпенсиониране.
Ако сте съкратени от работа от предприятие, което се намира в затруднение, трябва да сте на възраст 52 години. Ако сте съкратени от работа от предприятие, което се намира в процес на реорганизация, трябва да сте на възраст между 52 и 55 години (в изключителни случаи на възраст 50 години при наличие на становище от консултативна комисия). В тези случаи не съществува задължение за заместване.
Помощ при работа на непълен работен ден за възрастни работници
Помощта при работа на непълен работен ден за възрастни работници (prépension conventionnelle à mi-temps/halftijds brugpensioen) представлява допълнителна осигурителна система за определени по-възрастни служители в случай на намаляване на обезщетението за работа на непълен работен ден. Тази схема се прилага единствено за служители на пълен работен ден в частния сектор, които са съгласни да работят на половин работен ден.
За да имате право на такова обезщетение, вие трябва:
– да сте на възраст най-малко 55 години;
– да имате право на обезщетение за безработица;
Работодателят трябва да ви обезщети за часовете, в които вие вече не работите.
Какво е покритието?
Обезщетения за безработица
Паричното обезщетение per diem зависи от продължителността на времето, в което дадено лице е било безработно, от нейното или неговото дневно заплащане и от семейното положение. Когато дадено безработно лице има семейство на негова издръжка и единствено то издържа семейството, той или тя има право на 60 процента от предишните си доходи, като максималната разрешена сума е 53,64 евро, а минималната е 40,32 евро. Безработно лице без лица на негова издръжка има право на 60 процента от предишните си доходи през първата година от положението си като безработно (като максималната сума е 53,64 евро, а минималната сума е 33,21 евро) и на 55 % след това (като максималната сума е 41,89 евро).
Безработно лице без лица на негова издръжка, което живее с лица, които имат доход, има право на 60 процента от предишните си доходи през първата година (като максималната сума е 53,64 евро, а минималната сума е 25,39 евро) и 40 процента след това (като максималната сума е 31,14 евро, а минималната сума е 25,39 евро). След това тя или той получава фиксирана сума от 17,89 евро.
Безработни лица на възраст 50 или повече години, които са работили най-малко 20 години, имат право на „добавка за старшинство“ или на добавка за връщане на работа.
Безработно лице, работещо на непълен работен ден, може в определени случаи да получи допълнителна помощ, чиято сума зависи от броя отработени часове.
Работници, чиито трудови договори са преустановени временно не по тяхно желание, могат да получат временна помощ per diem (allocation de chômage temporaire/tijdelijke werkloosheidsuitkering) за всеки цял ден на преустановяване.
Млади хора на възраст под 30 години (към момента на подаване на молба), които са безработни още от момента на напускане на училище и които отговарят на останалите условия (вид образование и т.н.) могат да имат право на фиксирано обезщетение per diem, което се изплаща след определен период от време.
Работещите на непълен работен ден лица имат право на степен на обезщетение, пропорционално на броя на техните работни часове. Натрупване с други обезщетения и с доходи от трудова дейност Натрупването с други обезщетения за социална сигурност е ограничено.
Натрупването с доходи от трудова дейност също е ограничено само до определени случаи. Когато дадено лице получава професионален доход от „второстепенна“ дейност, извършвана по време най-малко на три месеца преди попадане в положение на безработно лице, и продължаваща и след това, натрупване е възможно до 130 процента от максималния дневен размер на обезщетението за безработица на лице, което има семейство на своя издръжка. За професионален доход от „обичайна“ дейност, извършвана от лицето един месец докато е безработно, правото на дневно обезщетение за безработица се губи само за дните на дейността и обезщетението се запазва през останалите дни.
Отказ на обезщетения и санкции
Ако сте без работа, защото сте напуснали своята работа без основателна причина или сте били освободени по своя вина, или ако сте отказали предложение за подходяща работа или за програма за обучение, докато сте безработни (например изключване поради неоказване на сътрудничество по време на специална процедура на активно търсене на работа или по време на пренасочване), или не правите достатъчно опити за намиране на работа, вашето обезщетение може да бъде спряно за определен период.
Предпенсионни обезщетения
Предпенсионна пенсия на основата на колективни споразумения
Към обезщетението за безработица се добавя допълнителна помощ (indemnité complémentaire/aanvullende vergoeding), равна на половината от разликата между нетните приходи (горна граница) и обезщетението за безработица. Обезщетението се плаща от работодателите. Размерът на обезщетението за безработица, платимо в този случай, е 60 процента от вашето последно брутно възнаграждение (пределна сума от 1960, 18 евро), независимо от семейното ви положение. Този процент остава непроменен за цялата продължителност на вашето положение на предпенсиониране.
Помощ при работа на непълен работен ден за възрастни работници
В допълнение към възнаграждението за своята работа на непълен работен ден бенефициерът получава добавка, включваща частично обезщетение за безработица, като оставащата сума се плаща от работодателя. Обезщетението за безработица е с фиксирана сума от 14,90 евро на ден.
Как се осъществява достъпът до обезщетения за безработица?
Трябва да подадете заявление до органа, който отговаря за изплащането на вашето обезщетение за безработица (allocations de chômage/werkloosheidsuitkeringen). Решенията за отпускане на обезщетение се вземат от Националната служба по заетост (Office national pour l’emploi/Rijksdienst voor Arbeidsvoorziening – ONEM/RVA), а реалните плащания се извършват или от признати частни органи, сформирани от профсъюзите (CSC/ACV, FGTB/ABVV, CGSLB/ACLVB) или от държавния орган, Фонда за спомагателни обезщетения за безработица (Caisse auxiliaire de paiement des allocations de chômage/Hulpkas voor werkloosheidsuitkeringen/– CAPAC/HVW)).
Можете да изберете органа, който желаете да ви плаща, и можете да се прехвърлите винаги, когато пожелаете.
Вашето право на обезщетения за безработица при преместване в рамките на Европа
Обикновено държавата-членка, в която сте наети на работа, е отговорна за предоставянето на обезщетения за безработица. Прилагат се специални разпоредби за погранични работници и други презгранични работници, които са пребивавали в държава-членка, различна от тази, в която работят.
Осигурителните периоди или периодите на заетост, завършени в други държави на Европейския съюз, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария, могат да се използват за изпълняване на условията за вноски.
Ако желаете да търсите работа в друга държава от Европейския съюз, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария, можете при определени условия да пренесете тези обезщетения за ограничен период от време.
Допълнителна информация за координацията на социалноосигурителните права при преместване или пътуване може да бъде намерена на адрес http://ec.europa.eu/social-security-coordination.
Глава XI: Минимални средства
Кога имате право на обезщетения във връзка с минимални средства?
Обща система
Общата система гарантира право на социална интеграция чрез работно място или интеграционен доход (revenu d’intégration/leefloon), обединен или не с интеграционен проект. Интеграционният доход трябва да гарантира минимален доход на лица без достатъчно ресурси, които не са в състояние да ги осигурят с лични усилия или с други средства. Приема се, че дадено лице е нуждаещо се, ако след проучване на социалното му положение и наличните средства за живот се окаже, че неговите ресурси са по-ниски от размерите на интеграционния доход.
За предявяване на право на интеграционен доход лице, подало искане, трябва да е на възраст 18 години (официално пълнолетие), с три изключения: непълнолетни лица, еманципирани с брак, самостоятелни лица, които се грижат за а) дете/деца и бременни непълнолетни лица. Не съществува максимално възрастово ограничение.
Лицето, подало искане, трябва да демонстрира своето желание да работи, освен ако това е невъзможно по здравословни причини или поради дискриминация, основана на пола.
Гарантиран доход за възрастни лица
Това представлява специален механизъм, който осигурява финансова подкрепа за възрастни лица с ниски доходи.
Вие получавате право на гарантиран доход (garantie de revenus aux personnes âgées/inkomensgarantie voor ouderen)на възраст 65 години. Правото на гарантиран доход за възрастни лица (общоизвестно като GRAPA) зависи от общия ви доход от всички източници (пенсия, собственост, доходи и т.н.). Ако доходът ви е над определено ниво, размерът на изплащания GRAPA се намалява съответно.
За да имате право на GRAPA трябва да пребивавате в Белгия.
Помощ за заместване на доход
Помощ за заместване на доход (allocation de remplacement de revenus/inkomensvervangende tegemoetkoming) може да се изплаща на лица с увреждания, чието физическо или душевно състояние е намалило възможностите им за получаване на доходи на една трета или по-малко от това, което един здрав човек може да спечели на общия пазар на труда.
За да имате право на помощ за заместване на доход трябва да сте на възраст между 21 и 65 години и да имате местожителство и действително да пребивавате в Белгия; ако сте получавали това обезщетение преди достигане на 65-годишна възраст обаче продължавате да го получавате и след това. Освен това националността на лицето с увреждане трябва да е някоя от посочените в законодателството.
Други обезщетения
Съществуват и някои други обезщетения за минимален доход, по-конкретно гарантирани семейни обезщетения (prestations familiales garanties/gewaarborgde gezinsbijslag) и помощ за възрастни лица (allocation pour l’aide aux personnes âgées/tegemoetkoming voor hulp aan bejaarden). За допълнителна информация вж. Приложение I.
Какво е покритието?
Обща система
Месечните размери на интеграционния доход (revenu d’intégration/leefloon) са:
– съвместно съжителство с лице: 503,39 евро;
– неомъжено/неженено лице: 755,08 евро;
– лице, живеещо заедно със семейство на негова издръжка: 1006,78 евро.
Обезщетението се изплаща за неопределен период докато условията за поучаване са спазени.
Тези суми могат да се комбинират със семейни обезщетения, получавани за деца. Ако доходът на домакинството е по-нисък от определен таван, помощите се отпускат изцяло. Сумата на помощта се намалява със сумата на дохода, превишаващ тавана. Над тези тавани колкото по-висок е доходът, толкова по-ниска е сумата, която се отпуска.
По отношение на помощите за жилище и отопление, федеративните субекти осигуряват финансова помощ за установяване, преместване и наем. Това съществува единствено на регионално ниво. Съществуват също и някои специални права на здравни грижи.
Гарантиран доход за възрастни лица
Месечните размери на гарантирания доход за възрастни лица (garantie de revenus aux personnes âgées/inkomensgarantie voor ouderen) варира в зависимост от семейното положение:
– размер за неомъжено/неженено лице: 934,61 евро;
– размер при съвместно съжителство с лице: 623,07 евро ;
– размер за домакинство (за 2-ма съвместно съжителстващи бенефициери): 1246,14 евро.
Бенефициерът има право също на здравни грижи.
Обезщетението се изплаща докато условията за поучаване са спазени.
Помощ за заместване на доход
Основният месечен размер на помощта се определя от семейното положение на лицето с увреждания:
– категория А: 503,65 евро;
– категория Б: 755,46 евро;
– категория В: 1007,28 евро.
Въпреки че доходите на засегнатото лице и на всяко лице, с което той или тя формира домакинство, се вземат предвид при изчисляването на това обезщетение, определени суми се приспадат.
След отпускане на помощта правото на получаване продължава да съществува, докато не настъпи значителна промяна в ситуацията на лицето с увреждания.
Как се осъществява достъпът до обезщетения за минимални средства?
Обща система
Интеграционният доход се отпуска на местно равнище от Обществените центрове за социални помощи (PCSA) (Centre public d’action sociale/Openbaar Centrum voor Maatschappelijk Welzijn – CPAS/OCMW) на основата на оценка на заявленията.
Трябва да се извърши проучване на социалното положение и наличните средства за живот от социалния работник на PCSA. Лицето, подало искане, има право на консултация преди вземането на решение. Съветът за социални помощи PCSA трябва да вземе решение в рамките на 30 дни след получаване на искане. Правото се признава от датата на искането. Първото плащане трябва да се извърши в рамките на 15 дни след вземане на решението.
Гарантиран доход за възрастни лица
Ако получавате пенсия или помощ за лица с увреждания или интеграционен доход, вашето право се оценява автоматично. В противен случай трябва да подадете заявление до вашата местна общинска администрация или до Националната служба по пенсиите.
Националната служба по пенсиите (Office national des pensions/Rijksdienst voor Pensioenen – ONP/RVP) извършва оценка след провеждане на разследване за наличните средства за живот на лицето, подало искането, и на всяко лице, съжителстващо с него, за това дали лицето е нуждаещо се.
Помощ за заместване на доход
Заявленията за помощ за заместване на доход (allocation de remplacement de revenus/inkomensvervangende tegemoetkoming)се подават до кмета на общината, където е регистрирано лицето с увреждания (като белгийски гражданин или чужденец).
Генералната дирекция за лица с увреждания (Direction générale Personnes handicapées/Directie-generaal Personen met een Handicap) отговаря както за административното (допустимост, семейно положение, условия за получаване на право), така и за медицинското разследване, като последното се извършва от лекар, член на властите или от назначен лекар.
Вашето право на обезщетения за минимални средства при преместване в рамките на Европа
Като общо правило, паричните обезщетения за болест (т.е. обезщетенията, предназначени по принцип да заменят доходи, които са преустановени поради болест) винаги се изплащат според законодателството на държавата, в която сте осигурени, независимо от това къде пребивавате или сте отседнали. Тези обезщетения са изброени в Приложение II в края на настоящия наръчник.
Правилата на ЕС за координация се прилагат единствено за социална сигурност, не за социални помощи.
Допълнителна информация за координацията на социалноосигурителните права при преместване или пътуване може да бъде намерена на адрес http://ec.europa.eu/social-security-coordination.
Глава XII: Дългосрочни грижи
Кога имате право на дългосрочни грижи?
Не съществува специално законодателство на федерално (национално) ниво. Определени обезщетения обаче са предвидени в законодателството относно осигуряването за болест и инвалидност (вж. Глава III: Парични обезщетения за болест и Глава V: Обезщетения за инвалидност) и за гарантиране на достатъчно ресурси (вж. Глава XI: Минимални ресурси).
Осигуряване за болест и инвалидност
Дадено лице, което е осигурено в осигурителна схема за болест (работници на трудов договор и приравнени категории), което не е в състояние да изпълнява основните дейности от ежедневието, може да получава определени обезщетения. За получаване на тези парични обезщетения възрастовото условие е да сте на възраст между 15,5 години и пенсионна възраст. Трябва да страдате от липса на самостоятелност или намалена самостоятелност. Помощта се предоставя след извършване на оценка на всеки отделен случай.
Осигуровка за грижи (регионална)
На федерално ниво (Фламандска общност) съществува схема за задължително социално осигуряване, Осигуровка за грижи (Zorgverzekering/Assurance soins). Осигуровката за грижи ви дава право на фонд за осигуровка за грижи, който да отговаря (под формата на месечно обезщетение) за изплащането на определени разходи, свързани с осигуряване на подкрепа и услуги от немедицинско естество.
За получаване на право за осигуровка за грижи квалифициращият период включва пет години постоянно пребиваване в регион Фламандия или в двуезичния регион Брюксел-столица и членство в признат фонд за осигуровки за грижи.
Лицето трябва да се намира в сериозно и продължаващо дълго време положение на намалена самостоятелност, т.е. да се нуждае от помощта на роднини, приятели или доставчици на услуги за полагане на грижи за извършване на основни дейности от ежедневието.
За осигуровката за грижи няма максимална възраст. Минималната възраст е 25 години, но в някои случаи е възможно да се получават обезщетения под 25-годишна възраст.
Интеграционна помощ и помощ за асистиране на възрастни лица
Интеграционната помощ (allocation d’intégration/integratietegemoetkoming) и помощта за асистиране на възрастни лица (allocation pour l’aide aux personnes âgées/tegemoetkoming voor hulp aan bejaarden) представляват схеми за социално подпомагане на основата на проверка на доходите.
Интеграционната помощ се отпуска на лица с увреждания на възраст над 21 години, които към момента на подаване на заявлението, са под 65 години и по отношение на които е установена липса или намаляване на самостоятелност. Интеграционната помощ се отпуска, единствено ако доходът не превишава определени тавани.
Помощта за асистиране на възрастни лица се отпуска на лица с увреждания на възраст от 65, които не получават помощ за заместване на доход (allocation de remplacement de revenus/ inkomensvervangende tegemoetkoming, вж. Глава XI: Минимални ресурси) или интеграционна помощ и които страдат от липса или намаление на самостоятелност.
Какво е покритието?
Осигуряване за болест и инвалидност
При осигуряването за болест и инвалидност могат да се получат различни обезщетения в натура, като например сестрински грижи за силно зависими пациенти. Осигуровката покрива част от фиксираните разходи за тези грижи в зависимост от състоянието на физическа зависимост на пациента. Осигуряват се също и резидентни грижи.
Лицата с увреждания, които имат лица на своя издръжка, и отговарят на условията за признаване на необходимостта от помощ от трета страна, имат право на фиксирана помощ на стойност 13,25 евро на ден.
Осигуровка за грижи (регионална)
Схемата за осигуровка за грижи предвижда помощ и помощ от немедицинско естество чрез парично обезщетение, предоставяна от трети лица с намалена самостоятелност в жилищна, полужилищна или амбулаторна среда.
За общностно базирани грижи и за грижи по домовете обезщетението съответства на фиксиран месечен размер от 130 евро. Същият размер се отпуска, ако лицето пребивава в институция, различна от апартамент в сграда с обслужващ персонал.
Обезщетението се изплаща на потребителя за период до 36 месеца в случай на общностно базирани грижи и грижи по домовете. В случай на резидентски грижи не е определена максимална продължителност.
Интеграционна помощ и помощ за асистиране на възрастни лица
Тези помощи са насочени към компенсиране на допълнителните разходи, произтичащи от липсата или намалението на самостоятелност. Те се изчисляват на база еднократна сума и варират в зависимост от категорията зависимост.
Помощта за интеграция (allocation d’intégration/integratietegemoetkoming) се намалява с 28 процента в случай на престой в институция, която се финансира изцяло или частично с обществени средства.
Помощите се отпускат дотогава, докато са изпълнени медицинските и административните условия.
Как се осъществява достъпът до дългосрочни грижи?
Обезщетенията са обект на оценка за необходимостта от дългосрочни грижи. Оценката за зависимост от грижи се маркира с определени показатели.
Осигуряване за болест и инвалидност
За домашни сестрински грижи необходимостта се оценява от медицинска сестра или от лекуващ лекар. За асистенция от трета страна, медицинският консултант и Медицинският институт за обезщетения за болест и инвалидност(Institut National d’Assurance Maladie-Invalidité/Rijksinsituut voor ziekte- en invaliditeitsverzekering – INAMI/RIZIV) извършват оценката.
Осигуровка за грижи (регионална)
За общностно базирани грижи и за грижи по домовете оценката се извършва от професионална организация за предоставяне на грижи или от доставчик, който е упълномощен да определя сериозността и продължителността на състоянието на намалена самостоятелност. Състоянието на зависимост се доказва чрез удостоверение, издадено от Федералната обществена служба за социална сигурност (SPF Sécurité Sociale/FOD Sociale Zekerheid), от Фонда за заболявания, от Службата за домашна помощ или в зависимост от ситуацията, от Фонда за обезщетения за деца или от упълномощен оценител, избран от засегнатото лице или от негов представител.
По отношение на резидентски грижи състоянието на зависимост се доказва посредством удостоверение за престой в призната институция.
Интеграционна помощ и помощ за асистиране на възрастни лица
Намаляването на самостоятелността се определя от назначен лекар или от многодисциплинарен екип под ръководството на Генералната дирекция за лица с увреждания на Федералната обществена служба за социална сигурност.
Вашето право на дългосрочни грижи при преместване в рамките на Европа
Обезщетенията за дългосрочни грижи също попадат в обхвата на правилата на ЕС за координация на социалната сигурност, по същия начин като обезщетенията за болест. Паричните обезщетения за дългосрочни грижи се изплащат според законодателството на държавата, в която сте осигурени, независимо от това в коя държава пребивавате или сте отседнали.
Обезщетенията за дългосрочни грижи в натура (които включват здравни грижи, медицински интервенции, лекарства и болнично лечение) се предоставят съгласно законодателството на държавата, в която пребивавате или сте отседнали, все едно сте осигурени в тази държава.
Допълнителна информация за координацията на социалноосигурителните права при преместване или пътуване може да бъде намерена на адрес http://ec.europa.eu/social-security-coordination.
Приложение I: Полезни адреси и интернет страници
За въпроси относно социалната сигурност, касаещи повече от една държава на ЕС, можете да търсите връзка с институция в Европа в Директорията на институциите, поддържана от Европейската комисия и достъпна на адрес: http://ec.europa.eu/social-security-directory
Заети лица
Федерална обществена служба за социална сигурност
Service public fédéral – Sécurité sociale (SPF Sécurité sociale)
Federale Overheidsdienst – Sociale Zekerheid (FOD Sociale Zekerheid)
Finance Tower
Boulevard du Jardin Botanique/Kruidtuinlaan, 50 boîte/bus 1
1000 BRUXELLES/Brussel
http://www.socialsecurity.fgov.be
Можете да намерите подробна информация относно белгийската система за социална сигурност на интернет страницата за социална сигурност на SPF/FOD:
Присъединяване към белгийската система за социална сигурност
Обща схема за социална сигурност за заети лица
Office national de sécurité sociale (ONSS)
Rijksdienst voor sociale zekerheid (RSZ)
Landesamt für Soziale Sicherheit (LSS)
Националната служба за социално осигуряване отговаря за събирането на вноски и за тяхното разпределяне на други институции.
Place Victor Horta/Victor Hortaplein 11
B-1060 Brussels/Brussel
Тел.: (32-2) 509 31 11
Факс: (32-2) 509 30 19
Електронна поща: webmaster@onssrszlss.fgov.be
Социална сигурност за работници, наети извън Европейското икономическо пространство и Швейцария
Office de sécurité sociale d’outre mer (OSSOM)
Dienst voor de overzeese social zekerheid (DOSZ)
Amt Für Überseeische Soziale Sicherheit (AÜSS)
Avenue Louise/Louisalaan 194
B-1050 Bruxelles/Brussel
Тел.: (32-2) 642 05 11
Факс: (32-2) 642 05 59
Електронна поща: info@ossom.fgov.be
Обезщетения за социална сигурност: Управление
Обезщетенията се отпускат и изплащат от различни специализирани институции.
Обезщетения за болест, за майчинство и съответните им обезщетения за гледане на малко дете от бащата, и обезщетения за инвалидност
Обща схема за заети лица
Национален институт за обезщетения за болест и инвалидност
Institut national d’assurance maladie invalidité (INAMI)
Rijksinstituut voor ziekte- en invaliditeitsverzekering (RIZIV)
Avenue de Tervuеren/Tervurenlaan 211
B-1150 Bruxelles/Brussel
Тел.: централа: (32-2) 739 71 11
Факс: (32-2) 739 72 91
За информация относно здравни грижи: Тел.: (32-2) 739 78 00
За информация за обезщетения за болест, майчинство или гледане на малко дете от бащата: Тел.: (32-2) 739 76 90
http://www.inami.fgov.be/www.riziv.fgov.be
Списък на всички осигурители ще намерите на интернет страницата на INAMI:
http://inami.fgov.be/secure/fr/insurers/contacts/index.htm
– Alliance nationale des mutualités chrétiennes/Landsbond der Christelijke Mutualiteiten:
– Union nationale des mutualités neutres/ Landsbond van de Neutrale Ziekenfondsen:
http://www.mutualites-neutres.be / www.neutrale-ziekenfondsen.be
– Union nationale des mutualités socialistes Nationaal Verbond van Socialistische Mutualiteiten: http://www.mutsoc.be / www.socmut.be
– Union nationale des mutualités libérales/ Landsbond van Liberale Mutualiteiten:
http://www.libmut.be / www.mutlib.be
– Union nationale des mutualités libres/ Landsbond van de Onafhankelijke Ziekenfondsen:
– Caisse auxiliaire d’assurance maladie invalidité (CAAMI) — Hulpkas voor ziekte- en invaliditeitsverzekering (HZIV) — Hilfskasse für Kranken- und Invalidenversicherung (HKIV):
Rue du Trône/Troonstraat 30A
B-1000 Bruxelles/Brussel
Тел.: (32-2) 229 35 62
Факс: (32-2) 229 35 58
– Caisse des soins de santé de la SNCB Holding – Kas der Geneeskundige Verzorging van de NMBS Holding
Rue de France/Frankrijkstraat 85
B-1060 Bruxelles/Brussel
Тел.: (32-2) 526 35 28
Факс: (32-2) 525 35 61
Моряци
Caisse de secours et de prévoyance en faveur des marins (CSPM)
Hulp- en voorzorgskas voor zeevarenden (HVKZ)
„Maritiem Huis“
Olijfakstraat 1-13
Postbus 1
B-2060 Antwerpen 6
Тел.: (32-3) 220 74 11
Факс: (32-3) 220 74 66
Обезщетения за трудови злополуки
Фонд за злополуки при работа
Fonds des accidents de travail (FAT)
Fonds voor arbeidsongevallen (FAO)
Fonds für Arbeitsunfälle (FAF))
Rue du Trône/Troonstraat 100
B-1050 Bruxelles/Brussel
Тел.: (32-2) 506 84 11
Факс: (32-2) 506 84 15
Електронна поща: info@faofat.fgov.be
Обезщетения за професионални болести
Фонд за професионални болести
Fonds des maladies professionnelles (FMP)
Fonds voor de beroepsziekten (FBZ)
Fonds für BerufsKrankheiten (FBK)
Avenue de l’Astronomie/Sterrekundelaan 1
B-1210 Bruxelles/Brussel
Електронна поща: secr@fmp-fbz.fgov.be
Помощи при смърт
Смърт не поради професионално заболяване или трудова злополука
Национален институт за обезщетения за болест и инвалидност
Institut national d’assurance maladie invalidité (INAMI)
Rijksinstituut voor ziekte- en invaliditeitsverzekering (RIZIV
Вж. по-горе.
http://www.inami.fgov.be / www.riziv.fgov.be
Смърт в резултат на професионална болест
Фонд за професионални болести
Fonds des maladies professionnelles (FMP)
Fonds voor de beroepsziekten (FBZ)
Fonds für Berufskrankheiten (FBK)
Avenue de l’Astronomie/Sterrekundelaan 1
B-1210 Bruxelles/Brussel
Тел.: (32-2) 22 66 202
Електронна поща: deces@fmp-fbz.fgov.be
Смърт в резултат на трудова злополука
Фонд за трудови злополуки
Fonds des accidents de travail (FAT)
Fonds voor arbeidsongevallen (FAO)
Fonds für Arbeitsunfälle (FAF)
Rue du Trône/Troonstraat 100
B-1050 Bruxelles/Brussel
Тел.: (32-2) 506 84 92
Електронна поща: secr@fmp-fbz.fgov.be
Пенсии за старост и пенсии на преживели лица
Национална пенсионна служба
Office national des pensions (ONP)
Rijksdienst voor pensioenen (RVP)
Landespensionsamt (LPA)
Tour du Midi/Zuidertoren
B-1060 Bruxelles/Brussel
Тел.: (32-2) 529 30 01 (FR) – (32-2) 529 30 02 (NL) – (32-2) 529 30 03 (DE)
Електронна поща: info@rvponp.fgov.be
Безплатен телефон (в Белгия): понеделник—петък 8:30 – 12:00 ч. и 13:00 – 17:00 ч.:
0800 502 56 (FR) – 0800 502 66 (DE) – 0800 502 46 (NL)
Обезщетения за безработица
Национална служба за заетост
Office national de l’emploi (ONEM)
Rijksdienst voor arbeidsvoorziening (RVA)
Landesamt für Arbeitsbeschaffung (LfA)
Boulevard de l’Empereur/Keizerslaan 7
B-1000 Bruxelles/Brussel Тел.: (32-2) 515 41 11, Факс: (32-2) 514 11 06
Адресите на регионалните служби на Националната служба по заетост са посочени на интернет страницата на ONEM/RVA: http://www.rva-onem.fgov.be/
Обезщетения за безработица се изплащат:
– или от обществена институция: Caisse auxiliaire de paiement des allocations de chômage (CAPAC) — Hulpkas voor werkloosheidsuitkeringen (HVW) — Hilfszahlstelle für Arbeitslosenunterstützungen (HFA) – http://www.hvw-capac.fgov.be/
– или от съюза на работещите:
– Fédération générale du travail de Belgique/Algemeen Belgisch Vakverbond –
FGTB/ABVV: FGTB/ABVV: http://www.fgtb.be / / www.abvv.be
– Confédération des syndicats chrétiens/Algemeen Christelijk Vakverbond – CSC/ACV:
– Confédération générale des syndicats libéraux de Belgique /Algemene Centrale der Liberale Vakbonden van België – CGSLB/ACLVB: www.cgslb.be / http://www.aclvb.be/
Предварително пенсиониране
Държавна федерална служба (FPS) „Заетост, работа и социално съгласуване
Service public fédéral (SPF)– Emploi et concertation sociale
Federale Overheidsdienst (FOD) – Werkgelegenheid, Arbeid en sociaal Overleg
Rue Ernest Blérot/Ernest Blérotstraat 1
B-1070 Bruxelles/Brussel
Тел.: (32-2) 233 41 11
Факс: (32-2) 233 44 88
Електронна поща: information@emploi.belgique.be / informatie@werk.belgie.be
http://www.emploi.belgique.be / www.werk.belgie.be
Семейни обезщетения и гарантирани семейни обезщетения
Национална служба за семейни обезщетения за служители
Office national des allocations familiales pour travailleurs salariés (ONAFTS)
Rijksdienst voor kinderbijslag voor werknemers (RKW)
Zentralanstalt für Familienbeihilfen für Arbeitnehmer (ZFA)
Rue de Trèves/Trierstraat 70 (пощенски адрес) или 9 (рецепция)
B-1000 Bruxelles/Brussel
Тел.: (32-2) 237 23 20
Факс: (32-2) 237 23 09
Безплатен телефон: 0800 944 34
http://www.rkw-onafts.fgov.be/
Всички агенции за семейни обезщетения са посочени на интернет страницата на ONAFTS/RKW:
http://www.onafts.fgov.be/Fr/Info/Agencies/agencyListNumber.php
Помощ за заместване на доход, интеграционна помощ и помощ за асистиране на възрастни лица
Федерална служба за социална сигурност – Генерална дирекция за самостоятелно заети лица
Service public fédéral (SPF) Sécurité sociale – Direction générale Indépendants
Federale Overheidsdienst (FOD) Sociale Zekerheid – Directie-Generaal Zelfstandigen
Finance Tower
Boulevard du Jardin Botanique/Kruidtuinlaan 50, boîte/bus 1
B 1000 Bruxelles/Brussel
Център за връзка
Тел. от Белгия: 0800 987 99
Тел. от чужбина: (32-2) 507 87 99
Факс: (32-2) 509 81 85
Електронна поща: HandiN@minsoc.fed.be (NL)
Електронна поща: HandiF@minsoc.fed.be (FR)
Гарантиран доход за възрастни лица
Национална пенсионна служба
Office national des pensions (ONP)
Rijksdienst voor pensioenen (RVP)
Landespensionsamt (LPA)
Tour du Midi/Zuidertoren
B-1060 Bruxelles/Brussel
Тел.: (32-2) 529 30 01 (FR)
(32-2) 529 30 02 (NL)
(32-2) 529 30 03 (DE)
Електронна поща: info@rvponp.fgov.be
Самостоятелно заети лица
Федерална служба за социална сигурност – Генерална дирекция за самостоятелно заети лица
Service public fédéral (SPF) Sécurité sociale – Direction générale Indépendants
Federale Overheidsdienst (FOD) Sociale Zekerheid – Directie-Generaal Zelfstandigen
Finance Tower
Boulevard du Jardin Botanique/Kruidtuinlaan 50, boîte/bus 1
B 1000 Bruxelles/Brussel
Тел.: (32-2) 528 64 50
Факс (32-2) 528 69 77
Електронна поща: zelfindep@minsoc.fed.be
Национален осигурителен институт за самостоятелно заети лица
Institut national d’assurances sociales pour travailleurs indépendants (INASTI)
Rijksinstituut voor de social verzekeringen der zelfstandigen (RSVZ)
6 Place Jean Jacobs/Jan Jacobsplein 6
B-1000 Brussels/Brussel
Тел.: (32-2) 546 42 11
Факс: (32-2) 511 21 53
Електронна поща: info@rsvz-inasti.fgov.be
http://www.rsvz-inasti.fgov.be/
Фондове за социално осигуряване
Ще намерите списъка на следния адрес:
http://www.inasti.be/fr/tools/links/insurance_companies.htm
Приложение II: Специални парични обезщетения, независещи от вноски
Някои обезщетения за социална сигурност, наричани специални парични обезщетения, независещи от вноски1, се предоставят изключително в държавата, в която пребивава съответното лице. Поради това не е възможно тези парични обезщетения да се „пренасят“ при преместване в друга държава в Европа, дори ако все още сте осигурени в Белгия.
Специалните обезщетения, независещи от вноски, за Белгия са:
– Обезщетение за заместване на доходите (Закон от 27 февруари 1987 г.);
– Гарантиран доход за възрастни хора (Закон от 22 март 2001 г.).
Наближавайки последния възможен ден за подаване на данъчна декларация от физическите лица (2 май 2012 г.) за доходите от 2011 г., доста често се появява въпросът защо лицата, които са получавали доходи по извънтрудови правоотношения (граждански договори) задължително трябва да подадат данъчна декларация, а ако са работили само по трудови договори, не.
Може би подобни въпроси нямаше да възникват, ако от НАП бяха разяснили какъв е смисъла на специалното третиране и деклариране при гражданските договори. Но може би от НАП не искат да дават идеи, които биха вдъхновили някои да опитват да избягват данъци?
А то и при толкова ниско данъчно облагане, каквото е в България, от чужбина идват дори, специално да си платят данъците. А някои и в повече плащат, може би десетки, стотици или хиляди пъти повече, отколкото някога са спечелвали от законна дейност, но това е друга тема свързана с „плоския данък“, който не е плосък за всички, а се ползва със специална цел…
Но по темата – защо е задължително да се подаде данъчна декларация за годината, в която лицето има доходи от граждански договори?
На първо време има една много специфична разлика между трудовите договори и гражданските. Трудовите договори се регистрират в НАП в 3 дневен срок след сключването им. Гражданските договори напротив, те никога не се регистрират в НАП. До какво може да доведе това ако го нямаше задължителното подаване на данъчна декларация за доходи от граждански договори, и подаването на информация от работодателите до 30 април на следващата година, за всички изплатени суми по граждански договори?
Пример 1 – физическо лице (което не е самоосигуряващо се) получава доходи от граждански договор за 1000 лева. След свършване на работата и подписването на приемопредавателен протокол, ще получи и служебна бележка, в която (ако лицето няма доходи от трудови договори, не е инвалид или пенсионер) ще пише нещо подобно:
– Нормативно признати разходи 25% = 250 лева
– Осигурителен доход 1000 лева – 250 лева = 750 лева
– Удържани осигуровки за пенсия за сметка на работника – 7,9% (от 750 лева) = 59,25 лева (а ако лицето е родено след 1959 г., тогава тези 7,9% ще са разбити на 2 позиции – за фонд Пенсии в НОИ 5,7%, и за финансовите пирамиди „универсални пенсионни фондове“, по известни като данък ДЗПО)
– Удържани осигуровки за здраве за сметка на работника – 3,2% (от 750 лева) = 24 лева
– Данъчна основа за данък общ доход 750 лева – 59,25 лева – 24 лева = 666,75 лева
– Удържан данък общ доход 10% от 666,75 лева = 66,68 лева
– Сума за получаване = 1000 лева – 59,25 – 24 – 66,68 = 850,07 лева
Тоест от 1000 лева договор, на лицето му е казано, че приблизително 15% от тях са отишли за данъци, и му се полага само останалата сума.
Ако не беше задължително лицето да подаде данъчна декларация за получените доходи от граждански договори е възможно следната ситуация работодателят да плати по-малко (уж останалата сума е удържана за данъци), а всъщност този договор никога да не е съществувал, никога да не се обяви в НАП, а работодателя да е платил каквото е платил от някоя „черна каса“ или нещо подобно, а разликата по договора, която уж е прихваната за данъци, да остане в същата „черна каса“ или нещо подобно. НАП никога не разбира за случилото се. Работника е бил обложен с данъци, но които не отиват по предназначение, а ако някога разбере работодателя я го има, я го няма. Тези номера стават вече трудно тъй като вече всяко физическо лице може да си вземе персонален идентификационен код от НАП напълно безплатно и да си следи върху какви суми го осигуряват работодателите му, какви данъци е плащал и т.н.
Защо работодателя би спечелил от такова шменти счетоводство (ако го нямаше задължителното деклариране пред НАП)?
Защото когато всичко си е както си трябва, работодателя би имал следните разходи:
1000 лева по договора + 9,9% за пенсии + 4,8% за здраве (допълнителни разходи за осигуровки за сметка на работодател) или общо 1147 лева.
По принцип разходите са хубаво нещо, признават се за данъчни цели и работодателя би спестил 1147 лева * 10% (корпоративен данък) = 114,70 лева данъци (и като имаме предвид, че никога подобен род работодатели не стигат до изплащане на дивиденти, които също се облагат с данък).
В първия случай, когато работодателя каже на работника по граждански договор, че му е начислил авансово данъци и затова му дава по-малко чисто, сумата е 1000-850,07= 149,93 лева.
Ако всичко си е по реда си, спестените данъци са 114,70 лева.
149,93 е повече от 114,70. Следователно ако няма контролата с подаването на данъчна декларация от работника по граждански договор, за работодателите би било по-изгодно да се изтарикатят и гражданския договор никога да не бъде официално деклариран пред света. В този случай това е причината задължително работещите по граждански договор да подават данъчна декларация. Ако работодателя им е свил удържаните данъци, то подаването на декларация от работника веднага ще прати данъчните да проверят несъответствието.
Пример 2 – граждански договор сключен със самоосигуряващо се лице, или защо ги карат работодателите да декларират всяка година до 30 април на следващата година какви средства са изплатили по граждански договори.
Това е така, защото при граждански договор със самоосигуряващо се лице за 1000 лева примерно, работодателя не удържа никакви данъци. Самоосигуряващото се лице е длъжно да го направи. Работодателя ще плати точно сумата от 1000 лева, а самоосигуряващото се лице трябва да се обложи с осигуровки и данък общ доход. На всяко самоосигуряващо се лице би му хрумнало, че може да си спести признаването на получените доходи и облагането. Само че когато работодателя декларира изплатените доходи по граждански договори, от НАП ще засекат несъответствието и на самоосигуряващото се лице ще му се стъжни за неуспешния опит.
Това са причините, поради които всички работодатели до 30 април на следващата година трябва да декларират какви доходи са изплащали по граждански договори, а всички работещи по граждански договори трябва да направят същото. Въпреки че всички данъци би трябвало да са внесени преди това и никой да не дължи на никой нищо.
Дилемата на затворника
„Двама души, извършили престъпление, са заподозряни и биват разпитвани в отделни помещения. Ако и двамата мълчат, при липса на доказателства няма да бъдат осъдени, т.е. ще спечелят. Дилемата обаче на всеки от тях двамата е следната: „Ако аз си мълча, а другия си признае, то той ще получи по-малка присъда, защото съдейства на правосъдието, а аз ще имам по-тежка присъда, защото не съм признал.“ Има обаче и трети вариант – ако и двамата признаят, и двамата ще бъдат осъдени.
Всеки от тях може да избере да си мълчи и да се надява и другият да мълчи или да си признае (за да има по-малка присъда) и да се надява другият да упорства с мълчание.“
Дилемата на затворника и декларирането на доходи при граждански договори
Ако работник и работодател се приемат за двамата души от горния пример, то ако работодателя не декларира, че е плащал доходи по граждански договор, а работника не декларира, че е получавал, на пръв поглед и двамата ще спечелят? По-скоро само работодателя ще спечели, защото използва „черна каса“ или нещо подобно за плащането на услугата. При работника обаче от нищото ще се появят пари. Ако е за дребна сума няма проблем, едва ли би направило впечатление. Но ако става дума за повече средства, то неминуемо лицето без доходи, но което живее добре без да работи (официално), ще направи впечатление. Ако това лице бъде заловено с подобни доходи, едва ли ще е много трудно да се разбере и от къде са получени. Така и работодателя, който ползва „черна каса“ или нещо подобно за разплащане може да изгори. Уж изглеждаше, че ситуацията „и двамата да си траят“ е печеливша, но не е съвсем така.
Ако работодателя декларира изплатените доходи, по граждански договори, а работника не (от мързел или презрение към НАП примерно), то работодателя ще спечели, че няма да му се наложат глоби, работника ще подлежи на санкция обаче, въпреки че предварително са му взети данъците и по всяка вероятност са внесени в бюджета.
Ако работника декларира дохода от граждански договор, а работодателя се е надявал, че работника няма да го направи и пропусне да декларира изплатените доходи по граждански договори, то работника си е изпълнил дълга (така и така е бил обложен с данъци), но за работодателя предстоят неприятности, които трудно могат да се определят веднага с цифри, тъй като зад едно нарушение обикновено излиза второ, а зад него и следващо, и т.н.
Ако работника си декларира доходите от граждански договори (тоест не го мързи да отиде до НАП да подаде декларация след като и без друго са го обложили вече, а може да декларира и по интернет) и ако работодателя декларира какво е изплащал по граждански договори, което е нормалната ситуация, тогава всичко си е по реда си. Работодателя няма да бъде глобяван, работника няма да бъде глобяван, а в НАП ще спят спокойно, че всички доходи са били обявени и обложени. Win-Win-Win ситуация.
Добре де, но това деклариране е неудобство, не може ли НАП да намерят друг начин?
Може, ако и гражданските договори се регистрират, както се прави с трудовите, но неудобствата биха били много по-големи от предимствата, особено за онези, които ползват гражданските договори за не съвсем обичайни от гледна точка на обикновения гражданин дейности. Така че с едно наглед улеснение като премахването на задължителното деклариране на доходите и от работодателя и работника при граждански договор, може да се създадат по-големи проблеми, които никой в бизнеса няма да иска. За данъчните общо взето ще им е все едно.
Самоосигуряващото се лице при регистрацията си в НАП декларира вид на осигуряването (за пенсия и здравно, или за пенсия, здравно + общо заболяване и майчинство), а с декларация 1 върху каква сума се осигурява всеки месец (не по-малко от 420 лева и не повече от 2000 лева за 2012 г., 2200 за 2013 г.). Възможно е през годината да се променя размера на осигурителния доход, чрез подаване на Декларация 1 с новия избран осигурителен доход.
Обаче промяна във вида на осигуряването от само пенсия + здравно към пенсия + здравно + общо заболяване и майчинство, е възможно чрез подаване на нова декларация в НАП само до 31-во число на месец януари (тази мярка е, за да се намалят злоупотребите с източването на фонд „Общо заболяване и майчинство“ на НОИ).
Пенсионерите за момента могат да избират дали да се осигуряват за пенсия или не (което води до това, че не малко управители на фирми са със собственици пенсионери. Всяка допусната привилегия от законодателството, води до абсурди след това). Здравното осигуряване във всички случаи е задължително.
Трябва да се има предвид, че ако през 2010 г. самоосигуряващото се лице е имало доход като такова, както следва:
а) до 5400 лв. – минималния осигурителен доход за 2012 г. е 420 лв.;
б) от 5400,01 до 6500 лв. – минималния осигурителен доход за 2012 г. е 450 лв.;
в) от 6500,01 до 7500 лв. – минималния осигурителен доход за 2012 г. е 500 лв.;
г) над 7500 лв. – минималния осигурителен доход за 2012 г. 550 лв.
Същите прагове важат и през 2013 г., за доходи като самоосигуряващо се лице през 2011 г. Вероятно подобни ще са правилата и за 2014 г., за доходи от 2012 г. и т.н. Принципът е, че се гледат доходите като самоосигуряващо се лице 2 години назад. Така през 2013 г. праговете ще се определят според дохода като самоосигуряващо се лице през 2011 г.
Ежемесечни осигурителни вноски
Самоосигуряващото се лице е длъжно до 10-то число на всеки месец, да внесе авансовите осигурителни вноски (от 2013 г. това се прави до 25-то число) върху декларирания избран доход за предходния месец (между 420 и 2000 лева, 2200 от 2013 г.).
Пример 1 – когато лицето се осигурява само за пенсия и здравно, и е избрало минималния осигурителен доход 420 лева, осигуровките през 2012 г. (за 2013 г. няма промяна) са както следва:
– 17,8% за пенсия (ако е родено след 1959 г. 12,8% се внасят в НОИ, а 5% за ДЗПО с отделни платежни и по различни кодове) = 74,76 лева
– 8% за здраве = 33,60 лева
Общо осигуровки = 108,36 лева
Пример 2 – когато лицето избира да се осигурява през годината по желание и за общо заболяване и майчинство върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица – 420 лева през 2012 г. и 2013 г., осигуровките през месеца са:
– 17,8% за пенсия (ако е родено след 1959 г. 12,8% се внасят в НОИ, а 5% за ДЗПО с отделни платежни и по различни кодове) = 74,76 лева
– 8% за здраве = 33,60 лева
– 3,5% за общо заболяване и майчинство = 14,70 лева
Общо осигуровки = 123,06 лева
Пример 3 – когато лицето е пенсионер и избира да не се осигурява за пенсия, и е избрало минималния осигурителен доход 420 лева – осигуровки се дължат само за здраве – 8% върху 420 лева = 33,60 лева
Тези авансови осигуровки се дължат и трябва да се внесат в срок, независимо дали самоосигуряващото се лице има някакъв приход или не. Лихвите за просрочие на плащането на осигуровки са в размер основния лихвен процент на БНБ + 20% годишно (10% от 2013 г.). Освен това, дори и да има ден закъснение при внасянето на осигуровките (което е възможно ако банката обработи превода на следващия ден или по-късно), ако лицето се осигурява и за майчинство и общо заболяване, то дори и да внесе със закъснение осигуровки върху по-голяма сума, то за целите на получаване на обезщетение ще се смята минималния осигурителен доход от 420 лева. Лихвите за невнесени осигуровки от земеделски производители и тютюнопроизводители, както и при неправилни осигурителни разходи са в размер основния лихвен процент на БНБ.
Ако към крайния срок за плащане на дължимите осигуровки (10-то число на следващия месец, от 2013 г. срока е 25-то число), лицето се намира във временна неработоспособност, то осигуровките могат да се внесат до 10-то число на следващия месец след месеца (наредбата за самоосигуряващите се лица трябва да бъде актуализиран текста на 25-то число вероятно от 2013 г.), в който лицето е възстановило работоспособността, като лихви няма да се дължат.
Самоосигуряващите се, които са избрали да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство, не правят осигурителни вноски за времето, когато са изпаднали в неработоспособност. Останалите, които не са осигурени за този риск, са длъжни да се осигуряват независимо от това дали са работоспособни или не.
Ако самоосигуряващото се лице има доходи от трудови или приравнени на тях правоотношения в размер над 2000 лева (максималния месечен осигурителен доход през 2012 г. или 2200 за 2013 г.), то не прави допълнителни осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице. Ако доходите от трудови правоотношения са под 2000 лева (2200 от 2013 г.), то осигурителните вноски като самоосигуряващо се лице допълват осигурителния доход на лицето за месеца до 2000 лева (2200 от 2013 г.).
Принципът е, че доходите от трудови договори или приравнени на тях, се облагат с осигуровки с предимство.
Пример 1 – лицето има трудов договор за 2000 лева брутна заплата (2200 от 2013 г.)
Осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице не се дължат
Пример 2 – лицето има трудов договор за 1700 лева брутна заплата
Осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице, се дължат за разликата между 2000 (2200 от 2013 г.) и 1700 лева, или върху 300 лева (500 съответно) през този месец, въпреки че минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица през 2012 г. и 2013 г. е 420 лева.
Тримесечна авансова вноска за данък общ доход
Самоосигуряващото се лице е длъжно до края на месеца следващ всяко тримесечие от годината, да внася авансово дължимия данък общ доход до момента. За последните 3 месеца от годината авансова вноска не се прави. До 30 април на следващата година се прави годишно изравняване с данъчната декларация.
Важно! От 2013 г. се подава станалата така популярна декларация по чл. 55 от ЗДДФЛ и чл. 201 от ЗКПО за декларирането на авансовия данък до края на месеца следващ тримесечието.
Как се изчислява авансовата вноска за данък общ доход?
Всички получени доходи от дейност като самоосигуряващо се лице през тримесечието се намаляват с 25% признати разходи. Остатъка се намалява с направените през тримесечието осигурителни вноски. Получения резултат се умножава по 10%.
Пример – за месеците юли – септември, лицето е получило доходи като самоосигуряващо се лице 10 000 лева, като е избрало да се осигурява върху минималния осигурителен доход от 420 лева за пенсия и здравно.
При това положение:
Годишно изравняване/довнасяне на осигуровки и данък общ доход
До 30 април на следващата година, самоосигуряващото се лице трябва да декларира в годишната данъчна декларация, и внесе дължимите осигуровки и данък общ доход върху остатъка от доходите, които не са били обложени авансово през годината.
Как става изравняването?
Да предположим, че лицето се осигурява върху 420 лева за пенсия и за здраве. Започнало е дейност като самоосигуряващо се лице от 1 юли на съответната година. За месеците юли-септември е имало приходи 10 000 лева. За месеците октомври – декември отново има приходи 10 000 лева.
От по-горния пример става ясно, че в такъв случай направените авансови осигурителни вноски са 325,08 лева на тримесечие (общо 650,16 лева за целия период юли – декември), а данък общ доход е 717,49 лева, които са внесени за юли-септември, а за последното тримесечие от годината не се дължи авансово данък общ доход.
За да се определи какво трябва да довнесе лицето до 30 април на следващата година, се прави следното:
Плащането на осигуровките и другите видове данъци може да се направи от този адрес: https://payments.nra.bg:4351/taxpay/client/login.php
Виж още:
Регистрация на самоосигуряващо се лице (свободна професия)
Граждански договор със самоосигуряващо се лице (свободна професия)
Социално осигуряване (и данъци) – Гърция
Сравнение на данъците(включително осигуровките) в Гърция и България
Гърция |
България |
|
Осигуровка за пенсия |
20% |
17,8% |
Осигуровка за здраве |
6,45% |
8% |
Осигуровка за безработица |
5% |
1% |
Осигуровка за майчинство и общо заболяване |
1,2% |
3,5% |
Осигуровка за трудова злополука и професионална болест |
Няма |
0,4% – 1,1% |
Осигуровка за семейно подпомагане |
2% |
Няма |
Общ размер на осигурителната тежест |
34,65% |
30,7% – 31,4% |
Максимален осигурителен доход |
5543,55 € месечно |
2 000 лева месечно |
Данък общ доход |
0% за доход до 12000€ годишно 18% за доход 12000€ – 16000€ 24% за доход 16000€ – 22000€ 26% за доход 22000€ – 26000€ 32% за доход 26000€ – 32000€ 36% за доход 32000€ – 40000€ 38% за доход 40000€ – 60000€ 40% за доход 60000€ – 100000€ 45% за доход над 100000€ |
10% |
ДДС |
19% |
20% |
Настоящото представлява информационния бюлетин на български на справочника на ЕК за социалното осигуряване в Гърция (с някои уточнения по отношение на данъците от http://www.taxexperts.eu/en/GUIDE/TaxExperts_Guide, http://world.tax-rates.org/greece и http://www.taxrates.cc/html/greece-tax-rates.html.
Оригиналния текст може да бъде намерен на следния адрес.
Предоставената информация е изготвена в сътрудничество с националните кореспонденти на Mutual Information System on Social Protection (MISSOC).
Съдържание:
Глава I: Въведение, организация и финансиране
Глава II: Здравни грижи
Глава III: Парични обезщетения за болест
Глава IV: Обезщетения за майчинство и бащинство
Глава V: Обезщетения за инвалидност
Глава VI: Пенсии и обезщетения за старост
Глава VII: Обезщетения за преживели лица
Глава VIII: Обезщетения при трудова злополука и професионална болест
Глава IX: Семейни обезщетения
Глава X: Безработица
Глава XI: Минимални средства
Глава XII: Дългосрочни грижи
Приложение I: Полезни адреси и интернет страници
Приложение II: Специални парични обезщетения в Гърция
Глава I: Въведение, организация и финансиране
Въведение
Ако работите в Гърция, имате право на същите обезщетения за социална сигурност като гръцки работник (гражданин) и при същите условия. Членовете на вашето семейство, които живеят в Гърция, могат също да заявят обезщетения при същите условия като членовете на семейството на гръцки работник.
Няма единна законодателна рамка, която регулира всички осигурителни институции в Гърция, което означава, че обезщетенията за социална сигурност, условията за получаването им и изискуемите удостоверителни документи се различават между институциите. Независимо от това Институтът за социална сигурност — Общият осигурителен фонд на работниците и служителите, известен като IKA-ETAM, е най-голямата организация за социална сигурност на работници и служители в страната, която обхваща основната част от населението. Настоящият наръчник се фокусира върху социалната закрила, която той предоставя.
IKA-ETAM осигурява работници в публичния и частния сектор, които са заети по договори, подчинени на частното право, при условие, че не са включени в друга схема за общо осигуряване. IKA-ETAM покрива обезщетения за болест и майчинство и пенсиониране. Обезщетенията за безработица и семейните обезщетения се администрират от Службата по трудова заетост (OAED): IKA-ETAM събира осигурителните вноски, плащани за OAED, за нейна сметка.
Освен IKA-ETAM, има редица други специални осигурителни схеми:
– за служители на публични длъжности;
– за определени категории служители като банкови чиновници и журналисти;
– за фермери, които са обхванати от Организацията за осигуряване в селското стопанство (OGA);
– за самостоятелно заети лица, които са обхванати от специален професионален осигурителен фонд, като например OAEE (за занаятчии, свободни професии, търговци, шофьори, собственици на хотели, туристически агенти и др.) и ETAA (за инженери, юридическите професии, лекари, фармацевти и други работещи в сектора на здравеопазването).
Ако вашата професия е покрита от друга осигурителна институция, трябва да се свържете с тази организация за информация. Данни за контакт на основните осигурителни и пенсионни институции са представени в Приложението към настоящия наръчник. В останалите случаи местният офис на IKA-ETAM ще може да ви осведоми в коя схема за осигуряване сте включени.
Регистриране в IKA-ETAM
Когато за първи път започнете работа на длъжност, която е покрита от схема на IKA-ETAM, трябва да се регистрирате в местния офис на IKA-ETAM на мястото, където живеете (и след това трябва да ги уведомявате за всяка промяна в личната ви информация). След това представяте на вашия работодател копие от удостоверението за регистрация. С това удостоверение се доказва вашият статут на осигурено лице и ви се дава осигурителен номер.
Вашите осигурителни данни се отбелязват в редовните аналитични декларации (APD), които работодателите са задължени да попълват и изпращат на IKA-ETAM на определени дати. Вашата индивидуална партида за социално осигуряване отразява осигурителната ви история (отработени дни и други осигурителни данни) и се съхранява в електронен формат. След като APD бъдат обработени, индивидуалните партиди за социално осигуряване се актуализират; всеки шест месеца работодателят получава ново извлечение, което той/тя е задължен/а да препрати на работника или служителя. След като компютърните файлове на IKA-ETAM бъдат изцяло актуализирани, извлеченията ще се изпращат директно на домашните адреси на всяко осигурено лице.
Ако сте самостоятелно заето лице, трябва да се регистрирате в съответната трудова институция или камара (т.е. Асоциацията на адвокатските колегии в Атина, Техническата камара и др.) и в Органа за държавните приходи (Δημόσια Οικονομική Υπηρεσία, Δ.Ο.Υ.), когато това е необходимо, а след това да се регистрирате в съответната институция за социална сигурност.
Вноски за социална сигурност
Правилата, уреждащи осигурителните рискове и съответните обезщетения за лицата, обхванати от IKA-ETAM, са изключително комплексни, като се прилагат различни разпоредби в зависимост от това кога сте се включили в схемата. Системата, която е приета през 1992 г. и все още е в сила, разделя работната сила на две категории: включените в схема за социална сигурност преди 31 декември 1992 г. и регистрираните за социално осигуряване след 1 януари 1993 г. Условията за осигурително покритие и право на обезщетение се различават за тези две категории работници, а размерът на различните обезщетения също варира.
Вноските за социална сигурност се плащат от работника или служителя и от работодателя. Размерът на вноската на работника или служителя е процент от брутната заплата, който се удържа от работодателя за сметка на пакетното възнаграждение на лицето непосредствено или най-много два месеца след съответния период. Размерът на вноската на работодателя, който също е процент от брутното възнаграждение на служителя, се плаща от работодателя и се добавя към ведомостта за заплата. И двете вноски се изплащат на IKA-ETAM от работодателя в рамките на предписан срок.
Жалби
Ако не сте съгласни с решение, взето от офиса на IKA-ETAM, където сте регистрирани, можете да подадете оплакване в неговия местен административен съвет (TDE) в срок от 30 дни от датата на уведомлението относно решението. За решения, свързани с пенсия, разполагате с до три месеца след уведомлението относно решението. Ако не сте удовлетворени от решението на административния съвет, можете да обжалвате пред компетентния административен съд в срок от 60 от датата на уведомлението относно решението.
Организация на социалната закрила
Повечето институции за социална сигурност са под шапката и надзора на Министерството на труда и социалната сигурност. Малък брой институции за социална сигурност са на подчинение и се контролират от други министерства [например Осигурителния фонд за морски служители (NAT), който развива дейност под шапката на Министерството на икономиката, конкурентоспособността и флота, и Върховната сметна палата (GLK), която осигурява държавни служители и функционира под шапката на Министерството на финансите]. Публичните органи
вземат мерки срещу възможни измами, за да опазят общия интерес и се грижат за правилното прилагане на законодателството и разпоредбите на организациите за социална сигурност (осигурителните фондове). Всички горепосочени институции за социална сигурност се управляват от административни съвети, в които участват представители на осигурените лица, пенсионерите, работодателите и държавата.
Като част от предприетата реформа на системата за социална закрила в страната, Закон 3655/2008 въвежда съществено преструктуриране на осигурителните органи. В резултат на това броят на осигурителните фондове в рамките на правомощията на Министерството на труда и социалната сигурност (Υπουργειο Εργασιας Και Κοινωνικης Ασφαλισης) (които предоставят основно осигуряване, спомагателни пенсии и обезщетения за болест) е намален (чрез интегриране или обединяване на фондове) от 133 на 13. Присъединяването към дадена схема зависи от естеството и типа на извършваната работа.
Главната осигурителна институция е Институтът за социална сигурност (IKA-ETAM, Ιδρυμα Κοινωνικων Ασφαλισεων-Ενιαιο Ταμειο Ασφαλισης Μισθωτων), където са включени голямото мнозинство заети работници на заплата и други категории служители. IKA-ETAM е „основната гръцка схема за осигуряване на заети работници на заплата“.
Фермерите са членове на осигурителната схема за работници и служители в сферата на селското стопанство (OGA, Организацията за осигуряване в селското стопанство, Οργανισμος Γεωργικων Ασφαλισεων).
Фондът за самостоятелно заетите лица е Организацията за социална сигурност за самостоятелно заети лица (OAEE, Οργανισμος Ασφαλισης Ελευθερων Επαγγελματιων) за занаятчии, бизнесмени, собственици на хотели, шофьори и туристически агенти. Осигурителният фонд за представители на свободни професии (ETAA, Ενιαιο Ταμειο Ανεξαρτητα Απασχολουμενων), покрива специалисти в медицинския сектор, адвокати и инженери.
Хората, заети в средствата за масова комуникация (т.e. хора, занимаващи се с разпространение на преса, фото репортери, редактори, журналисти и други лица, заети в средствата за масова комуникация) се осигуряват към Осигурителния фонд за средства за масова комуникация (ETAP-MME, Ενιαιο Ταμειο Ασφαλισης Προσωπικου Μεσων Μαζικης Ενημερωσης).
Всяка осигурителна институция е предмет на различни закони. В някои случаи обезщетенията, условията за отпускане на тези обезщетения и съответните формалности се различават при отделните институции. Подобни различия са ограничени значително след реформаторските закони 3655/2008 и 3863/2010, които въвеждат нови разпоредби относно пенсиите с цел хармонизиране на условията за пенсия за всички лица. Тези закони се разглеждат като резултат на продължителен социален диалог относно системата за социална закрила в страната между
служителите на държавата, политическите среди и социалните партньори. Общата цел на горепосочените закони е да се въведе реформа, която, съсредоточавайки се върху запазване на публичния, универсален, задължителен и преразпределящ характер на социалната сигурност, ще гарантира социалната справедливост на системата и нейната дългосрочна устойчивост. Това се постига посредством нови разпоредби, които съдържат стимули за служителите и работниците да удължат своя трудов живот и фактори, възпиращи ранното пенсиониране, както и посредством премахване на пътищата за ранно пенсиониране. В допълнение, други мерки затвърждават връзката между социалноосигурителните вноски и пенсионните обезщетения и спомагат за съвместяване на професионалния и личния живот.
За да се осигури бъдещото (от 2019 г. нататък) финансиране на пенсионните клонове на органите за социална сигурност и в контекста на солидарността между поколенията е учреден Осигурителният фонд за солидарност между поколенията (Ασφαλιστικο Κεφαλαιο Αλληλεγγύης Γενεών – AKAGE), като в него се внасят ресурси от 1 януари 2009 г. Системата покрива рисковете, свързани с болест, майчинство, старост, инвалидност и смърт.
OAED (Службата по трудова заетост) е специализирана институция, отговаряща за риска от безработица; тя отговаря също за семейни обезщетения. Независимо от това IKA-ETAM събира осигурителните вноски за OAED.
Финансиране
Системата за социално подпомагане се основава на принципа на тристранното финансиране (служител, работодател и държава), с годишни държавни субсидии за институциите за социална сигурност. Гръцката конституция от 1975 г., преработена през 2001 г., постановява принципа на социалната държава чрез разпоредби, гарантиращи значителна степен на социална закрила. По-конкретно член 22, параграф 5 относно социалната сигурност определя задължението на държавата да осигурява социална сигурност за работниците (на трудов договор и самостоятелно заети). Системата за социална сигурност функционира посредством организации за социална сигурност със самостоятелно управление и обхваща работещото население в цялата страна. Тя се разделя на три стълба:
– система от задължително основно и допълнително/спомагателно осигуряване: предоставено посредством пет осигурителни фонда; обичайно основана на финансиране от текущи доходи (разходопокривна система);
– професионални системи за допълнително осигуряване по избор: капиталова схема, предоставена посредством девет осигурителни фонда;
– частни застрахователни договори по избор: капиталови схеми, предоставени посредством многобройни частни застрахователни дружества.
Вашето право на обезщетения за социална сигурност при преместване в рамките на Европа
Системите за социална сигурност в европейските държави са различни, поради което са създадени разпоредби на ЕС за тяхното координиране. Общи правила, гарантиращи достъп до социални обезщетения, са важни за избягване на поставянето на европейски работници в неблагоприятно положение при упражняване на тяхното право на свободно движение. Тези правила са основани на четири принципа:
– Когато се движите в рамките на Европа, вие винаги сте осигурени по законодателството на една единствена държава-членка: по правило, ако сте в активна заетост, това ще е държавата, където работите, а ако не сте в активна заетост – държавата, където пребивавате.
– Принципът на равното третиране гарантира, че вие имате същите права и задължения като гражданите на държавата, в която сте осигурени.
– При необходимост периоди на осигуряване в други държави на ЕС могат да се вземат предвид при отпускане на обезщетение.
– Парични обезщетения могат да се „пренасят“ ако живеете в държава, различна от държавата на осигуряване.
Можете да разчитате на разпоредбите на ЕС за координация на социалната сигурност в 27-те държави-членки на ЕС, Норвегия, Исландия, Лихтенщайн (ЕИП) и Швейцария (общо 31 държави).
В края на всяка глава е предоставена обща информация за разпоредбите на ЕС.
Допълнителна информация относно координацията на социалноосигурителните права при преместване или пътуване в ЕС, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария може да бъде намерена на адрес: http://ec.europa.eu/social-security-coordination.
Глава II: Здравни грижи
Кога имате право на здравни грижи?
IKA-ETAM предоставя обезщетения в натура на следните категории лица:
– работници и служители, присъединени към IKA-ETAM;
– пенсионери на IKA, т.e. всички, които получават пенсия за инвалидност, за старост или за преживяло лице;
– пенсионери на специални фондове, които са плащали здравноосигурителни вноски на IKA-ETAM през целия си трудов живот;
– лица на издръжката на осигурени лица и пенсионери, които сами по себе си нямат пряко право да получават обезщетения за социална сигурност;
– безработни лица, получаващи обезщетения за безработица, както и специални категории безработни лица, към които се прилагат специални разпоредби.
Лицата на издръжка включват:
– съпруга/съпругата на осигуреното лице, ако са икономически неактивни;
– низходящи роднини, независимо от техните законови отношения: до достигане на 18-годишна възраст; или ако са безработни, до достигане на 24-годишна възраст; или ако са студенти, 2 години след завършване на тяхното образование, или до достигане на 26-годишна възраст, което от двете събития се състои първо;
– родители (при определени условия);
– сираци, които са загубили двама родители, внуци, братя и сестри;
– разведен съпруг (при определени условия).
Освен това има известни условия, които трябва да бъдат изпълнени, за да е налице право на обезщетения в натура. Трябва да сте работили най-малко 70 дни през календарната година преди настъпване на болестта или през последните 15 месеца, които го предхождат, като в този случай дните, отработени през последните три месеца на този период, не се вземат предвид. Един работен ден съответства на един осигурителен ден, а платеният годишен отпуск се отчита като работни дни. При определяне на правото на обезщетения за болест в натура се вземат предвид периодите за парични обезщетения за болест или безработица. Осигурителните периоди, завършени в друга държава-членка на ЕС, могат да се отчитат като осигурителни периоди в Гърция, дори ако за това не са налице законови разпоредби; свържете се с вашия местен офис на IKA-ETAM за информация относно изискваните формалности.
Какво е покритието?
Системата за здравно осигуряване предоставя следните обезщетения в натура:
– здравни грижи;
– лабораторни/клинични тестове;
– зъболекарски услуги;
– фармацевтични продукти
– болнични грижи;
– допълнителни грижи (терапевтични помощни средства, ортопедични апарати, очила, слухови апарати, протези и др.);
– спа процедури и лечение;
– помощ за аеротерапия.
При условие че удовлетворявате специалните условия, обезщетения в натура се отпускат за целия срок на действие на вашето право на такива обезщетения. Срокът на действие на вашето право се вписва в здравната ви книжка. Ако определено заболяване продължи по-дълго от отбелязания период, ще продължите да получавате обезщетението, докато се възстановите (продължение на лечението). Вашият дял от разходите за здравни грижи се определя по приложимите правила на IKA-ETAM, но при никакви обстоятелства не може да превишава 25 процента (например за лекарства или протези). Осигуреното лице има право на болнично лечение в държавна болница или в регистрирана клиника, определена от осигурителния институт, или в болница на Института за социална сигурност (IKA-ETAM) (Ιδρυμα Κοινωνικων Ασφαλισεων, Ενιαιο Ταμειο Ασφαλισης Μισθωτων). При спешни случаи се допуска болнично лечение в болница, с която не е сключен договор. В тези случаи осигуреното лице има право на възстановяване на сума, съответстваща на определената държавна такса. За допълнителна информация относно различните обезщетения в натура и дела на потребителя от разходите, се свържете с местната служба на IKA-ETAM.
Как се осъществява достъпът до здравни грижи?
Здравни грижи могат да бъдат получени чрез държавни болници и регистрирани частни клиники и болници на института за социална сигурност IKA-ETAM. В градските зони осигурените лица избират семеен лекар от списък. В селските райони няма свободен избор; осигурените лица се обръщат към местния лекар на Института за социална сигурност. Те могат да посещават специалисти в регионална институция на Института за социална сигурност в определен час, в съответствие със списък на чакащите. При спешни случаи те могат да ползват също частен специалист.
Системата на здравеопазване не изисква заплащане на такси към момента на предоставяне на услугите. Специалистите в частния сектор изискват авансово плащане на такси от осигуреното лице. Има възможност за възстановяване на разходите от института за социална сигурност по ставка, определена от правителството (държавна такса).
Вашата лична здравна книжка удостоверява самоличността ви като лицето, пряко осигурено за парични обезщетения за болест и такива в натура. За членовете на семейството на осигуреното лице се издава семейна здравна книжка. За да получите лична здравна книжка, трябва да сте натрупали най-малко 70 осигурителни дни през предходната календарна година или през последните 15 месеца; във втория случай последните три месеца на периода не се вземат предвид. Лична здравна книжка се издава на лицата, които са пряко осигурени, т.e. работници и пенсионери поради старост или поради инвалидност, и на лица, регистрирани към други осигурителни институции, покрити от IKA-ETAM по отношение на обезщетения за болест в натура (например пенсионери на OAEE).
Семейна здравна книжка се издава на осигуреното лице за членовете на неговото или нейното семейство, при условие че те не работят (и следователно нямат преки права). Семейна здравна книжка се издава също на вдовицата и децата на починало осигурено лице и на пенсионери към други фондове, които са покрити от IKA-ETAM по отношение на здравно осигуряване. Всеки септември за всички лица, които отговарят на условията за продължено осигуряване, се издават стикери; тези стикери се разпращат през октомври и трябва да бъдат прикрепени към здравната книжка. Същият процес се повтаря през декември за лицата, които са изпълнили условията в периода между месеците септември и декември.
Вашето право на обезщетения за здравни грижи при преместване в рамките на Европа
Ако се отседнали или пребивавате в друга държава от Европейския съюз, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария, вие и вашето семейство можете да се възползвате от услугите на общественото здравеопазване, предоставяни там. Това не означава непременно, че лечението ще бъде безплатно; това зависи от националните правила.
Ако планирате временен престой (екскурзия, бизнес пътуване и т.н.) в друга държава от ЕС, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария, кандидатствайте за Европейска здравноосигурителна карта (ЕЗОК) преди заминаване. Допълнителна информация за ЕЗОК и начина на кандидатстване за такава карта е налична на адрес: http://ehic.europa.eu.
Ако планирате постоянно преместване в друга държава от ЕС, можете да намерите допълнителна информация за вашите права във връзка със здравеопазването на адрес http://ec.europa.eu/social-security-coordination.
Глава III: Парични обезщетения за болест
Кога имате право на парични обезщетения за болест?
Парични обезщетения за болест се изплащат само на осигурени служители, които поради физическо или умствено заболяване не са в състояние да работят и отсъстват от работното място повече от три дни. С осигурителната история периодът,у през който може да се изплаща обезщетение, се увеличава, но лицето трябва да е осигурявано за най-малко:
– 120 дни през предходната календарна година (100 за заетите в строителството) или първите 12 месеца от 15-месечния период, предхождащ заболяването (продължителност на обезщетението: 182 дни за едно или повече заболявания в рамките на една година);
– 300 дни под условие за осигурителни вноски през двете години, или 27 от 30 месеца, предхождащи заболяването (продължителност на обезщетението: 360 дни за същото заболяване в рамките на една година);
– 1 500 дни осигуряване, от които 600 през последните пет години, предхождащи неработоспособността, причинена от същото заболяване (продължителност на обезщетението: 720 дни);
– 4 500 дни осигуряване преди уведомлението относно заболяването.
В зависимост от възрастта и осигурителното досие на пациента, в случай че изискването за 1 500 дни или 4 500 дни не е изпълнено, може да бъде изплатено обезщетение за 720 дни.
Всеки ваш работен ден е осигурителен ден, както и дните годишен платен отпуск. Дните, в които се получава обезщетение за безработица, не се вземат предвид при плащане на парични обезщетения за болест; все пак могат да бъдат взети предвид до 25 дни на получаване на обезщетение за безработица. Осигурителните периоди, завършени в друга държава-членка на ЕС, могат да се отчитат като осигурителни периоди в Гърция, дори ако за това не са налице законови разпоредби; свържете се с вашия местната служба на IKA-ETAM за информация относно съответните формалности.
Какво е покритието?
Размер на обезщетенията
Паричните обезщетения за болест се изчисляват въз основа на вашата осигурителна категория, която зависи от усредненото ви възнаграждение за последните 30 дни, отработени през предходната календарна година. Основната ставка е 50 процента от референтното възнаграждение за вашата категория. Тя се увеличава с 10 процента за всяко лице на издръжка във вашето семейство, но общият размер не може да надхвърля 70 процента от референтната
ставка, или референтната ставка за осигурени лица в категория 8. За тези, които се ползват от болнични грижи, обезщетението се намалява с две трети, ако нямат лица на издръжка. За първите 15 дни общият таван за обезщетение за болест плюс добавка за деца на издръжка (максимум четири) е 15,99 € на ден. След 15 дни общият таван за обезщетения плюс добавка за деца на издръжка (максимум четири) е 29,39 € на ден.
Срок на обезщетенията
Обезщетението за болест се изплаща от четвъртия ден след настъпване на заболяването или след като то е било удостоверено от компетентния орган на IKA-ETAM. Ако през същата календарна година отново се установи, че осигуреното лице не е в състояние да работи поради същото или друго заболяване, обезщетението се изплаща от първия ден. Ако осигуреното лице плаща осигурителни вноски на доброволни начала или е самостоятелно осигурено лице (т.е. строителни работници), обезщетението се изплаща от единадесетия ден след настъпване на заболяването. Обезщетение за болест се изплаща за седем дни в седмицата до:
– 182 дни през същата календарна година за същото или друго заболяване;
– 360 дни за същото заболяване, при условие че имате най-малко 300 осигурителни дни през предходните две години или последните 30 месеца, като във втория случай последните три месеца не се вземат предвид;
– 720 дни, при условие че имате най-малко 1 500 осигурителни дни, 600 от тях през последните пет години, или 4 500 дни преди настъпване на заболяването, или между 300 и 4 200 дни, в зависимост от възрастта ви.
Как се осъществява достъпът до парични обезщетения за болест?
За да заявите обезщетение за болест, трябва да представите следните документи:
– извлечение от вашата индивидуална партида за социално осигуряване;
– вашата здравна книжка (лична и семейна);
– служебна бележка от вашия работодател, посочваща времето, през което сте отсъствали от работа;
– удостоверение от вашия лекар към IKA-ETAM, че сте неработоспособен.
Вашето право на парични обезщетения за болест при преместване в рамките на Европа
Като общо правило, паричните обезщетения за болест (т.е. обезщетенията, предназначени по принцип да заменят доходи, които са преустановени поради болест) винаги се изплащат според законодателството на държавата, в която сте осигурени, независимо от това къде пребивавате или сте отседнали.
При преместване в друга държава от Европейския съюз, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария, когато трябва да бъдат изпълнени определени условия за получаване на право на обезщетения за болест, компетентната институция (т.е. институцията в държавата, в която сте осигурени) трябва да вземе предвид осигурителните периоди, периодите на пребиваване или на стаж, които сте завършили съгласно законодателството на някоя от гореспоменатите държави. По този начин се гарантира, че лицата няма да загубят своето осигурително покритие за болест, когато сменят работодателя и се преместват в друга държава.
Допълнителна информация за координацията на социалноосигурителните права при преместване или пътуване може да бъде намерена на адрес http://ec.europa.eu/social-security-coordination.
Глава IV: Обезщетения за майчинство и бащинство
Кога имате право на обезщетения за майчинство или бащинство?
За да е налице право на обезщетение за майчинство, е необходимо да са натрупани най-малко 200 осигурителни дни през двете години, предхождащи раждането на детето, и ефективно да е спряна работа.
Всеки ваш работен ден е осигурителен ден, както и дните годишен платен отпуск. Периодите, за които сте заявили обезщетение за безработица, не се вземат предвид при плащане на парични обезщетения за болест, макар че могат да бъдат взети предвид до 25 дни на получаване на обезщетение за болест. Осигурителните периоди, завършени в друга държава-членка на ЕС, могат да се отчитат като осигурителни периоди в Гърция, дори ако за това не са налице законови разпоредби. Свържете се с местната служба на IKA-ETAM за информация относно изискваните формалности в такава ситуация.
Какво е покритието?
Обезщетенията за майчинство, които се предоставят за раждане на дете, са следните:
– обезщетение при раждане на дете за разходи по акуширане (обезщетение в натура);
– обезщетение за майчинство (по време на бременността и след раждането);
– специална помощ за компенсация;
– специален отпуск по майчинство.
Обезщетение при раждане на дете
Правоимащите лица (жени, които са осигурени служители и пенсионери и съпругите на осигурени служители и пенсионери) могат да изберат да получат обезщетение при раждане на дете за разходи по акуширане. Това обезщетение е еднократна сума, равняваща се на 30-кратното дневно възнаграждение на неквалифициран работник, и е в зависимост от натрупване на 50 осигурителни дни през предходната календарна година или последните петнадесет месеца, като последните три месеца не се вземат предвид.
Обезщетение за майчинство
Това обезщетение се изплаща когато сте прекъснали работа, за 56 дни преди очакваната дата на раждане и 63 дни след раждането на детето. Размерът на вашето обезщетение за майчинство (по време на бременността и след раждането) се равнява на размера на вашето възнаграждение.
Специална помощ за компенсация
Служителки, които са бременни, наскоро са родили или кърмят, и които на своето работно място са изложени на фактори, които са опасни за здравето им или за здравето на детето, имат право на специална помощ за компенсация, когато тяхното преместване на друга длъжност е едновременно технически и обективно невъзможно. За да получи тази помощ, осигуреното лице трябва да е натрупало 200 осигурителни дни през двете години, предхождащи датата, на която прекъсва работа. Размерът на тази помощ е същият като този на обезщетението за болест, без тавана (референтна ставка за категория 8), и се изплаща от работодателя и институцията за социална сигурност.
Специален отпуск по майчинство
Този отпуск следва отпуска по майчинство или периода, през който служителката работи на съкратен работен ден, и може да бъде до 6 месеца. През отпуска OAED осигурява на служителката месечен размер, равняващ се на минималната работна заплата, както и дял от добавката за отпуск.
Как се осъществява достъпът до обезщетения за майчинство и бащинство?
Формуляри се предоставят в местния офис на IKA-ETAM. За да заявите обезщетение при раждане на дете, трябва да представите своята или семейната здравна книжка заедно с акта за раждане на детето.
Документите, които се изискват за плащане на обезщетение за майчинство, са следните:
– извлечение от вашата индивидуална партида за социално осигуряване;
– вашата лична здравна книжка;
– семейната здравна книжка (за изчисляване на увеличението за лица на издръжка в семейството);
– удостоверение от акушер/гинеколог на IKA-ETAM, посочващо очакваната дата на раждане;
– декларация от работодателя, удостоверяваща, че сте спрели работа;
– актът за раждане на детето (за изплащане на помощта след раждане).
През първата работна година работодателят продължава да изплаща на жената заплата за 15 дни през нейния отпуск по майчинство, при условие че е изработила най-малко десет работни дни; ако жената е завършила първата работна година, работодателят може да продължи да ѝ плаща заплата за един месец през отпуска по майчинство. Работодателят може да приспадне всички суми, които жената получава от своя осигурителен фонд за същия период.
Бенефициерите на специалната помощ за компенсация получават плащания от Службата по трудова заетост (OAED). През този период осигурителните вноски за пенсии за старост с начисляват от OAED.
Вашето право на обезщетения за майчинство и бащинство при преместване в рамките на Европа
Разпоредбите за координация обхващат обезщетения за майчинство и съответните им обезщетения за гледане на малко дете от бащата. Когато трябва да бъдат изпълнени определени условия за получаване на право на обезщетения, компетентната институция (т.е. институцията в държавата, в която сте осигурени) трябва да вземе предвид осигурителните периоди, периодите на пребиваване или на заетост, които сте завършили съгласно законодателството на друга държава от Европейския съюз, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария.
Като общо правило, паричните обезщетения (т.е. обезщетенията, предназначени да заменят преустановени доходи) винаги се изплащат според законодателството на държавата, в която сте осигурени, независимо от това къде пребивавате или сте отседнали. Обезщетенията в натура (т.е. медицински грижи, лекарства и болнично лечение) се предоставят съгласно законодателството на вашата държава по пребиваване, все едно сте осигурени там.
Допълнителна информация за координацията на социалноосигурителните права при преместване или пътуване може да бъде намерена на адрес http://ec.europa.eu/social-security-coordination.
Глава V: Обезщетения за инвалидност
Кога имате право на обезщетения за инвалидност?
Помощи
Министерството на здравеопазването и социалната солидарност създаде 10 програми за финансова помощ, обхващащи следните категории инвалидност:
– Слепота;
– Глухота;
– Тежко умствено увреждане;
– Таласемия;
– Хемофилия ― СПИН;
– Сериозни увреждания;
– Церебрална парализа;
– Парализа на долните крайници ― парализа на четирите крайници ― ампутация;
– Лица, страдащи от болест на Хансен;
– Помощ за транспорт.
Тези помощи се предоставят чрез механизми за социална помощ и са предназначени за лицата със специални нужди (инвалидност). Те представляват помощи, независещи от вноски, финансирани чрез общински ресурси, и се предоставят без значение от критериите за доход. Изискванията за бенефициерите варират при всяка програма и включват главно критерии за социално-осигурителен статус и за предоставяне на всякакви други обезщетения за инвалидност.
Пенсия за инвалидност
Пенсия за инвалидност при нетрудова болест
За да има право на пенсия за инвалидност, лицето трябва:
– да има установена от комитетите по хигиена на IKA-ETAM инвалидност от 50 или повече процента;
– да има изискваната продължителност на осигурителното покритие.
Осигурителните периоди, завършени в друга държава-членка на ЕС, се вземат предвид като периоди, завършени в Гърция, и трябва да бъдат съобщени във всяко заявление за пенсия.
Лицата, осигурявани преди 31 декември 1992 г., имат право на пенсия за инвалидност, когато отговарят на горните общи условия и в рамките на схемата на IKA-ETAM са натрупали най-малко:
– 4 500 осигурителни дни на 65-годишна възраст за мъже и на 60-годишна възраст за жени; или
– 10 000 осигурителни дни на каквато и да е възраст; или
– 1 500 осигурителни дни, включително най-малко 600 дни през петте години, предхождащи настъпването на инвалидността; или
– 300 осигурителни дни, ако лицето е на възраст под 21 години (този брой се увеличава прогресивно до 4 200 със стъпка от 120 дни годишно след двадесет и първата година — тези 300 дни трябва да са придобити през петте години, предхождащи годината на настъпване на инвалидността).
Лицата, осигурявани след 1 януари 1993 г., трябва да имат най-малко:
– 4 500 осигурителни дни на 65-годишна възраст (за мъже и жени); или
– 1 500 осигурителни дни, включително 600 дни през петте години, предхождащи настъпването на инвалидността; или
– 300 осигурителни дни, ако лицето е на възраст под 21 години (този брой се увеличава прогресивно до 1 500 със стъпка от 120 дни годишно след достигане на 21-годишна възраст).
Пенсия за инвалидност поради трудова злополука
За да имате право на пенсия за инвалидност, независимо кога сте се регистрирали за социално осигуряване, трябва да имате трайни увреждания, определени на най-малко 50 %инвалидност, и да сте завършили най-малко един работен ден след регистрирането ви в IKA-ETAM.
Пенсия за инвалидност, която не се дължи на трудова злополука
За да имате право на пенсия за инвалидност, трябва да отговаряте на общите условия, описани по-горе, и за периода на регистрация към IKA-ETAM да сте натрупали най-малко половината от броя осигурителни дни, който се изисква за пенсия за инвалидност за обикновена болест (в зависимост от годината, в която сте регистрирани).
Пенсия за инвалидност поради професионална болест
За да имате право на пенсия за инвалидност, независимо кога сте се регистрирали за социално осигуряване, трябва да отговаряте на общите условия, описани по-горе, и вече да сте завършили минималния осигурителен период, изискван от правилата на IKA-ETAM за здравно осигуряване, приложими за вашата професионална болест.
Какво е покритието?
Помощи
Министерството на здравеопазването и социалната солидарност изплаща следните помощи за инвалидност на всеки два месеца:
– Слепота: 362 € или 697 € (варира според подкатегорията)
– Глухота: 362 €
– Тежко умствено увреждане 527 €
– Таласемия: 362 €
– Хемофилия ― СПИН: 697 €
– Сериозни увреждания: 313 €
– Церебрална парализа: 697 €
– Парализа на долните крайници ― парализа на четирите крайници ― ампутация (осигурени и неосигурени лица): 771 €
– Лица, страдащи от болест на Hansen: 362 € или 697 € (варира според подкатегорията)
– Помощ за транспорт: 165 €
Пенсия за инвалидност
Напълно незрящи лица и осигурени лица, страдащи от определени болести, които са натрупали 4 050 дни в осигуряване, получават пенсия, съответстваща на 10 500 работни дни независимо от възрастта им.
Размерът на пенсията за инвалидност зависи от степента на инвалидност, причината за инвалидността и размера на възнаграждението през петте години, предхождащи подаването на заявление за пенсия. Осигуреното лице има право на:
– пълна пенсия, ако неговата/нейната степен на инвалидност е над 80 процента;
– 75 процента от пълната пенсия, ако неговата/нейната степен на инвалидност е между 67 и 79,9 процента, освен когато той или тя има 6 000 осигурителни дни или инвалидността се дължи на умствено заболяване, като в тези случаи той или тя има право на пълна пенсия;
– 50 процента от пълната пенсия, ако неговата/нейната степен на инвалидност е между 50 и 66,9 процента, освен когато той или тя има 6 000 осигурителни дни или инвалидността се дължи на умствено заболяване, като в тези случаи той или тя има право на 75 процента от пълната пенсия.
При определени условия пенсиите за инвалидност стават постоянни, което означава, че повече не е необходимо лицето да бъде преглеждано от компетентния комитет по хигиена на IKA-ETAM; за повече информация се свържете с местния офис на IKA-ETAM.
Натрупването на това обезщетение с други пенсии или декларирани доходи е възможно до максимална сума на всички пенсии в размер на 3 680 € на месец.
В случай на пълна инвалидност се изплаща добавка към пенсията за грижи, предоставяни от трета страна. Добавката не може да надхвърля 660,80 € на месец.
Как се осъществява достъпът до обезщетения за инвалидност?
Помощи
За повече информация относно всяка програма, както и изискваните документи, можете да се свържете със съответната общинска социална служба, която е отговорна за изпълнението на горепосочените програми за финансова помощ.
Пенсия за инвалидност
Документите, които трябва да се представят при заявяване на пенсия за инвалидност, са следните:
– формуляр-заявление, предоставен от IKA-ETAM;
– пълно осигурително досие на осигуреното лице (извлечение от индивидуална партида за социално осигуряване, осигурителна карта и карта на осигурителя, осигурителни книжки и др.);
– декларация от вашия работодател, показваща вашия трудов стаж (колко дълго сте били заети и кога сте прекъсвали и възобновявали работа);
– копие на личната карта;
– копие на удостоверение за доходи от данъчен орган;
– удостоверителни документи, свидетелстващи за вашето семейно положение (свидетелство за брак, акт за раждане на деца);
– удостоверителни документи за деца, които са студенти или са неработоспособни;
– всички медицински данни, обосноваващи заявлението за пенсия за инвалидност.
Вашето право на обезщетения за инвалидност при преместване в рамките на Европа
Компетентната институция на държавата, в която заявявате пенсия за инвалидност, ще вземе предвид осигурителните периоди или периодите на пребиваване, завършени съгласно законодателството на всяка друга държава от ЕС, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария, ако това е необходимо за изчисляването на обезщетенията за инвалидност.
Обезщетения за инвалидност ще се изплащат независимо от това къде пребивавате или къде сте отседнали в Европейския съюз, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария. Необходимите административни проверки и медицински прегледи обикновено ще се извършват от компетентната институция в държавата, в която пребивавате. При някои обстоятелства за такива прегледи е възможно да бъдете задължени да се върнете в държавата, която изплаща вашата пенсия, ако вашето здравословно състояние позволява това.
Всяка държава прилага своите национални критерии при определяне на степента на инвалидност. Поради това е възможно някои държави да считат дадено лице за такова със степен на инвалидност 70%, докато други въобще да не считат същото лице за инвалид съгласно своето законодателство. Това произтича от факта, че националните системи за социална сигурност не са хармонизирани, а единствено координирани от разпоредбите на ЕС.
Допълнителна информация за координацията на социалноосигурителните права при преместване или пътуване може да бъде намерена на адрес http://ec.europa.eu/social-security-coordination.
Глава VI: Пенсии и обезщетения за старост
Кога имате право на обезщетения за старост?
За да имате право на пенсия за старост, трябва да сте достигнали определена възраст и да сте натрупали определен брой осигурителни дни. Основните условия за право на пълна пенсия за старост са:
– най-малко 4500 осигурителни дни на 65-годишна възраст (60-годишна възраст за жени); за регистриралите се при IKA-ETAM след 1 януари 1993 г., възрастта за пенсиониране е 65 години както за мъже, така и за жени;
– за тези, които са регистрирани преди 31 декември 1992 г., най-малко 10 000 осигурителни дни на 62-годишна възраст (57-годишна възраст за жени);
– за извършващите работа, категоризирана като „тежка и нездравословна“, които са регистрирани за социално осигуряване преди 31 декември 1992 г., изискването на 60-годишна възраст (55-годишна възраст за жени) е най-малко 4 500 осигурителни дни, включително 3 600 на длъжност с тежък и нездравословен труд, и 1 000 през 13-те години, предхождащи пенсионирането или заявлението за изплащане на пенсия. За регистрираните след 1 януари 1993 г. изискването на 60-годишна възраст (за мъже и жени) е най-малко 4 500 осигурителни дни, включително 3 375 на длъжност с тежък и нездравословен труд;
– най-малко 10 500 осигурителни дни платена заетост (това отговаря на 35 години стаж) на 58-годишна възраст (мъже и жени) или 10 500 осигурителни дни, включително 7 500 на длъжност с тежък и нездравословен труд, на 55-годишна възраст за регистрираните за социално осигуряване преди 31 декември 1992 г.;
– най-малко 11 100 осигурителни дни платена заетост (това отговаря на 37 години стаж), независимо от възрастта и датата на присъединяване към схемата за социална сигурност;
– за майка на непълнолетно дете (под 18 години) или дете с увреждане, която е регистрирана за социално осигуряване преди 31 декември 1992 г., най-малко 5 500 осигурителни дни на 55-годишна възраст. Ако присъединяването започва след 1 януари 1993 г., изискването е най-малко 6 000 осигурителни дни.
Ранно пенсиониране, като пенсията ще бъде намалена с коефициент 0,005 (или 1/200) за всеки предсрочен месец, може да бъде получено от лица с:
– най-малко 4 500 осигурителни дни на 60-годишна възраст (55-годишна възраст за жени) или най-малко 10 000 осигурителни дни на 60-годишна възраст (55-годишна възраст за жени), когато лицето е натрупало 100 осигурителни дни за година през петте години, предхождащи заявлението за пенсия, и се е присъединило към IKA-ETAM преди 31 декември 1992 г.;
– най-малко 10 500 осигурителни дни на 53-годишна възраст, включително 7 500 дни на длъжност с тежък и нездравословен труд, за регистриралите се за социално осигуряване преди 31 декември 1992 г.;
– най-малко 4 500 осигурителни дни на 60-годишна възраст, за мъже и жени, включително 750 натрупани през петте години преди заявлението за пенсиониране, за регистриралите се след 1 януари 1993 г.
За отпускане на пенсия за старост могат да бъдат взети предвид максимум 200 дни обезщетение за болест и 200 дни обезщетение за безработица, при условие че тези обезщетения са изплатени през десетте години, предхождащи заявлението за отпускане на пенсия. Осигурителните периоди, завършени в друга държава-членка на ЕС, се вземат предвид като периоди, завършени в Гърция. Те трябва да бъдат съобщени във вашето заявление за пенсия и трябва да представите всички удостоверителни документи, с които разполагате.
Съществуват други възможни сценарии за пенсиониране освен описаните по-горе. За повече информация посетете уебсайта на IKA-ΕΤΑΜ или се свържете с местния офис на IKA-ETAM, а ако сте самостоятелно заето лице, посетете уебсайта на OAEE или ETAA.
Какво е покритието?
Размерът на пенсията за старост или за инвалидност, която ще получавате от IKA-ETAM, при положение че отговаряте на горните условия и сте регистрирани преди 31 декември 1992 г., зависи от общата продължителност на вашето осигурително покритие, равнището на заплащане, което ви дава право на пенсия, и вашето възнаграждение през петте най-добри години измежду десетте, предхождащи годината, в която подавате заявление за пенсия, за да се определи вашата осигурителна категория. Базата за изчисляване на пенсията се осъвременява, за да отрази вече отпуснатите увеличения на пенсията. Текущият минимален размер на пенсията е 486.84 € на месец, като максимумът е 2 373.57 € на месец, без семейните обезщетения.
Ако вашето присъединяване започва след 1 януари 1993 г., размерът на пенсията за старост или за инвалидност, която ще получавате от IKA-ETAM, при положение че отговаряте на горните условия, съответства за всяка година на осигуряване на два процента от вашето възнаграждение за петте години, предхождащи годината на заявяване. Тези суми се осъвременяват, за да отразят вече отпуснатите увеличения на пенсията до максимален размер от 70 процента. Текущият минимален размер на пенсията е 495,74 € на месец, като максимумът е 2 773,40 € на месец, без семейните обезщетения.
За лица, осигурявани преди 31 декември 1992 г., размерът на пенсията е увеличен:
– за съпруг/а, който/която не работи и не получава пенсия;
– за (до три) деца, при условие че те: не са омъжени/женени, не работят, не получават пенсия и са на възраст под 18 години (или под 24 години, ако са студенти в образователен цикъл след средно образование в Гърция или в чужбина); или не са в състояние сами да се издържат поради инвалидност, която е настъпила преди достигане на 18-годишна възраст, и за които другият съпруг не получава добавка към пенсията.
За лица, осигурявани след 1 януари 1993 г., пенсията се увеличава само за неомъжени/неженени непълнолетни (до три) деца, които не работят или не са в състояние да се издържат сами и които нямат право на пенсия. Срокът на това увеличение се удължава до достигане на 24-годишна възраст, ако децата провеждат признат образователен цикъл след средното образование или висше образование в
Гърция или в чужбина. Ако съпругът също получава пенсия, добавката се изплаща на един от двамата родители, по техен избор.
Как се осъществява достъпът до обезщетения за старост?
За да получите пенсия за старост, е необходимо да представите на IKA-ETAM следните документи:
– формуляр-заявление за пенсия, предоставен от IKA-ETAM;
– ваше пълно осигурително досие (извлечение от индивидуална партида за социално осигуряване, осигурителна карта и карта на осигурителя, осигурителни книжки и др.);
– декларация от вашия работодател, показваща вашия трудов стаж (колко дълго сте били заети и кога сте прекъсвали и възобновявали работа);
– копие от вашата лична карта;
– копие на удостоверение за доходи от данъчен орган;
– удостоверителни документи, доказващи вашето семейно положение (свидетелство за брак, акт за раждане на деца);
– удостоверителни документи за деца, които са студенти или са неработоспособни.
Вашето право на обезщетения за старост при преместване в рамките на Европа
Разпоредбите на ЕС за пенсии за старост засягат изключително държавни пенсионни схеми, а не фирмени, професионални или частни такива. Те гарантират, че:
– Във всяка държава на ЕС (включително Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария), в която сте били осигурени, вашето осигурително досие се запазва, докато достигнете пенсионната възраст в тази държава.
– Всяка държава на ЕС (включително Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария), в която сте били осигурени, ще трябва да ви изплаща пенсия за старост, когато достигнете пенсионната възраст. Размерът, който ще получите от всяка от държавите-членки, ще зависи от продължителността на вашето осигурително покритие във всяка държава.
– Вашата пенсия ще се изплаща там, където пребивавате в ЕС (включително Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария). Трябва да подадете своето искане в институцията за пенсионно осигуряване на държавата от ЕС (или Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария), в която живеете, освен ако никога не сте работили там. Ако случаят е такъв, следва да кандидатствате в държавата, където последно сте работили.
Допълнителна информация за координацията на социалноосигурителните права при преместване или пътуване може да бъде намерена на адрес http://ec.europa.eu/social-security-coordination.
Глава VII: Обезщетения за преживели лица
Кога имате право на обезщетения за преживяло лице?
В случай на смърт на осигурено лице или пенсионер, членовете на неговото/нейното семейство имат право на пенсия за преживяло лице, при условие, че починалият:
– е имал право да получава пенсия за старост; или
– е имал право да получава пенсия за инвалидност; или
– е натрупал 1 500 осигурителни дни, включително най-малко 300 през петте години, предхождащи годината на смъртта.
Ако осигуреното лице е починало в резултат на трудова злополука, членовете на неговото/нейното семейство имат право на пенсия, независимо от осигурителния период; ако е починало в резултат на злополука, която не е свързана с работата му, то трябва да е натрупало половината от осигурителните дни, посочени по-горе.
Когато лице, получаващо пенсия за старост или за инвалидност, почине, пенсията се прехвърля на преживелите членове на семейството без преразглеждане на изисквания осигурителен период. Отложените бенефициери са:
– преживелият съпруг;
– родствениците по низходяща линия, независимо от техните законови отношения, ако са неомъжени/неженени; ако не получават пенсия; ако са под 18 години или до достигане на 24-годишна възраст, ако провеждат курс на професионално обучение, цикъл след средно образование или на висше образование, признати от държавата в Гърция или в чужбина; ако не работят, нито получават пенсия от институция за основно социално осигуряване или институция в публичния сектор в резултат на собствена професионална дейност; ако са изгубили двама родители или са били на издръжка на починалия родител, който е изоставен от другия родител. деца, които не са в състояние да се издържат сами и чието увреждане е настъпило преди достигане на 18-годишна възраст, имат право на пенсия за преживяло лице, независимо от възрастта, докато увреждането продължава;
– внуци и родственици по възходяща линия, които са били сираци към датата на смъртта на осигуреното лице и са били на издръжката на починалия (само за лица, осигурявани преди 1 януари 1993 г.);
– родителите (или осиновителите), които по същество са били на издръжката на починалия (само за лица, осигурявани преди 1 януари 1993 г.).
Преживелият съпруг на осигурено лице, чиято смърт настъпва през първите шест месеца след сключването на брака, няма право на пенсия, освен ако смъртта не се дължи на злополука или ако двойката има дете, което е родено или узаконено след брака, или ако съпругата е бременна. Преживелият съпруг на пенсионер, чиято смърт е настъпила през първите 24 месеца от техния брак, няма право на пенсия.
Пенсии за преживели лица за осигурените след 1 януари 1993 г.
В случай на смърт на осигурено лице членовете на неговото семейство имат право на пенсия за преживели лица при същите условия като приложимите за пенсия за инвалидност.
Какво е покритието?
Размер на пенсията за преживяло лице
За осигуряваните преди 31 декември 1992 г. пенсията, на която има право преживелият съпруг, е 70 процента от пенсията за старост, която починалият е получавал, или на която той/тя би имал/а право. Минималното обезщетение е в размер на 438.16 € на месец, а максималният размер е 1 661.50 € на месец, без семейните обезщетения. Тази сума се отпуска in toto за период от три години. В края на този период размерът, изплащан на преживелия съпруг, който работи или е пенсионер, се намалява с 50 процента и остава в този вид, докато бенефициерът достигне 65-годишна възраст, когато размерът се увеличава на 70 процента от пенсията на преживялото лице. Ако преживелият съпруг е с увреждания, със степен на инвалидност най-малко 67 процента към датата на смъртта, пенсията се изплаща в своята цялост, без ограничения, докато инвалидността продължава. Пенсията се прекратява, ако преживелият съпруг сключи нов брак.
Пенсията за сираци е 20 процента от пенсията за старост, на която би имал право починалият. Сираци, които са загубили двама родители, получават 60 процента от тази пенсия за старост. Общият размер на пенсиите за преживели лица, изплащани на бенефициерите, не може да превишава размера, който би получавал починалият. За сираци, които са загубили двама родители, размерът не може да превишава 60 процента от въпросната пенсия. Ако общата сума превишава този таван, всяка пенсия се намалява пропорционално.
За осигуряваните след 1 януари 1993 г. пенсията, платима на преживял съпруг, е 50 процента от основната пенсия за старост или пенсията за инвалидност, която осигуреното лице е получавало или би получавало при степен на инвалидност 80 процента към датата на своята смърт. Минималното обезщетение е в размер на 396,58 € на месец, а максималният размер е 1386,70 € на месец, без семейните обезщетения. В края на период от три години след датата на смъртта размерът на пенсията, изплащана на преживял съпруг, който работи или е пенсионер, се намалява с 50 процента и остава в този вид, докато бенефициерът достигне 65-годишна възраст, когато размерът се увеличава на 70 процента от пенсията на преживялото лице. Ако преживелият съпруг е с увреждания, със степен на инвалидност най-малко 67 процента към датата на смъртта, пенсията се изплаща в своята цялост, без ограничения, докато тази инвалидност продължава.
Децата сираци имат право на 25 процента от пенсията за старост, която починалият е получавал или би получавал. Този размер се увеличава на 50 процента, ако и двамата родители са починали, освен ако детето има право на пенсия от всеки от родителите. Общият размер на пенсиите за преживели лица, изплащани на бенефициерите, не може да бъде по-малко от 80 процента от минималната пенсия за старост или повече от 100 процента от пенсията на починалото лице. Накрая, на разведения съпруг на пенсионер също се признава право на пенсия за преживяло лице. За повече информация посетете уебсайта на IKA-ΕΤΑΜ или се свържете с местния офис на IKA-ETAM.
Помощ за погребение
Еднократна помощ, равняваща се на осемкратното референтно възнаграждение за най-високата осигурителна категория, се изплаща при смърт на осигурено лице със 100 осигурителни дни през годината преди годината на смъртта или през неговите/нейните последни 15 месеца (без да се отчитат последните три месеца), или при смърт на пенсионер по старост или лице, получаващо пенсия за инвалидност или обезщетение при смърт. Това обезщетение не се изплаща при смърт на лице на издръжка. По правило обезщетението се изплаща на вдовеца/вдовицата или на лицето, платило за погребението. Удостоверителните
документи, които се изискват за плащане на тази помощ, са:
– здравната книжка на починалия;
– смъртният акт;
– осигурителната книжка (ако лицето все още е работело) или удостоверение за спиране на пенсията (за пенсионер);
– оригинали на фактурите за погребение.
Как се осъществява достъпът до обезщетения за преживели лица?
Документите, които IKA-ETAM изисква в подкрепа на заявление за пенсия за преживяло лице, са същите като изискваните за пенсия за старост плюс смъртния акт и удостоверение за семейно положение (издадено от градска или общинска управа или първоинстанционен съд), доказващо наличието на брак към датата на смъртта.
Ако пребивавате на територията на друга държава-членка на ЕС, можете да подадете искането си в институцията за социална сигурност на мястото, където живеете. Накрая, осигурителните периоди, завършени в друга държава-членка на ЕС, се вземат предвид като периоди, завършени в Гърция. Трябва да ги включите в своето искане и да приложите всички съответни удостоверителни документи от осигурителното си досие.
Вашето право на обезщетения за преживели лица при преместване в рамките на Европа
Като цяло, правилата, които се прилагат за пенсии за преживели съпруги/съпрузи или сираци и помощи при смърт, са същите като тези, прилагащи се за пенсии за инвалидност и старост (вж. глави V и VI). А именно, пенсии за преживели лица и помощи при смърт следва да се изплащат без никакво намаление, промяна или преустановяване независимо от това къде в Европейския съюз, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария пребивава преживелият съпруг или съпруга. Допълнителна информация за координацията на социалноосигурителните права при преместване или пътуване може да бъде намерена на адрес http://ec.europa.eu/social-security-coordination.
Глава VIII: Обезщетения при трудови злополуки и професионални болести
Кога имате право на обезщетения?
Ако сте служител или работник, попадате в обхвата на схемата на IKA-ETAM, когато сте жертва на:
– злополука, която е възникнала в хода на вашата работа или във връзка с нея (трудова злополука);
– злополука, която е настъпила, докато сте пътували към вашето работно място или сте се връщали от там;
– злополука, която не е свързана с вашата работа; или
– заболяване, свързано с опасности на вашето работно място, при условие, че то е официално вписано като професионална болест (съгласно правилата на IKA-ETAM относно болестите).
Злополуките и професионалните болести не се покриват от отделен клон на осигуряването. Болест и временна загуба на работоспособност попадат в обхвата на здравноосигурителната схема, докато инвалидност и смърт са предвидени в приложимите правила за пенсионно осигуряване.
Какво е покритието?
Трудови злополуки
Имате право на парични обезщетения и обезщетения в натура независимо от продължителността на осигурителното покритие: с други думи, не се изисква минимален осигурителен период. Все пак е необходимо да сте осигурени.
При трудова злополука обезщетение се изплаща от първия ден на съобщаване на злополуката; размерът се изчислява по същия начин като за обикновено обезщетение за болест. Няма тридневен период на изчакване, тъй като няма заболяване, но загубата на работоспособност трябва да продължи повече от три дни.
Ако злополуката е настъпила на първия ви работен ден, размерът на обезщетението се основава на референтната ставка за вашата осигурителна категория към датата на злополуката. За трайна инвалидност или смърт в резултат на трудова злополука ще ви се изплаща пенсия за инвалидност или лицата на ваша издръжка ще получават пенсия за преживели лица.
Други злополуки
Имате право на обезщетения за болест в натура и парични обезщетения за болест, при условие че сте натрупали най-малко половината осигурителни дни, изисквани по принцип за тези обезщетения (т.e. 25 или 50 дни).
Професионални болести
Пенсионерите и осигурените лица, които все още работят, имат право на обезщетение за професионална болест, когато в контекста на професиите, вписани в правилата на IKA-ETAM относно болестите, те заболеят от хронична болест, която се проявява след изтичане на известен период от време. Професионалната болест трябва да бъде удостоверена от медицинските служби към местния офис на IKA-ETAM.
Помощи при смърт
Еднократна помощ, равняваща се на осемкратното референтно възнаграждение за най-високата осигурителна категория, се изплаща при смърт на осигурено лице, натрупало 100 осигурителни дни през годината преди годината на смъртта или през последни 15 месеца (като последните три месеца не се отчитат), или при смърт на пенсионер по старост или лице, получаващо пенсия за инвалидност или обезщетение при смърт. Това обезщетение не се изплаща при смърт на лице на издръжка. По правило обезщетението се изплаща на вдовицата или на лицето, платило за погребението.
Как се осъществява достъпът до обезщетения?
Вие, или лице, действащо от ваше име, трябва незабавно да съобщи за злополуката на вашия работодател и на местния офис на IKA-ETAM, при всички случаи в срок от пет работни дни. Удължаване не се разрешава, освен в специални случаи. Когато злополуката води до пълна инвалидност, срокът за съобщаване е една година, а в случай на смърт е две години.
Удостоверителните документи, които се изискват за плащане на помощ при смърт, са:
– здравната книжка на починалия;
– смъртният акт;
– осигурителната книжка на починалия (ако лицето все още е работело) или удостоверение за спиране на пенсията (за пенсионер);
– оригинали на фактурите за погребение.
Вашето право на обезщетения за трудови злополуки и професионални болести при преместване в рамките на Европа
Разпоредбите на ЕС за обезщетения във връзка с трудови злополуки или професионални болести са много подобни на разпоредбите за обезщетения за болест (вж. раздели II и III). В рамките на Европейския съюз, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария, ако пребивавате или сте отседнали в държава, различна от тази, в която сте осигурени за трудови злополуки, вие обикновено имате право да получавате здравни грижи там във връзка с трудова злополука или професионална болест; паричните обезщетения обикновено се изплащат от институцията, която ви осигурява, дори ако пребивавате или сте отседнали в друга държава.
Когато трябва да бъдат изпълнени определени условия за получаване на право на обезщетения във връзка с трудова злополука или професионална болест, институцията, в която сте осигурени, трябва да вземе предвид осигурителните периоди, периодите на пребиваване или на заетост, които сте завършили съгласно законодателството на други държави от Европейския съюз, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария. По този начин се гарантира, че хората няма да загубят своето осигурително покритие, когато сменят работодателя и се преместят в друга държава.
Допълнителна информация за координацията на социалноосигурителните права при преместване или пътуване може да бъде намерена на адрес http://ec.europa.eu/social-security-coordination.
Глава IX: Семейни обезщетения
Кога имате право на семейни обезщетения?
Ако имате трудов договор, подчинен на частното право, осигурявани сте към IKA-ETAM и плащате осигурителни вноски на DLOEM, при определени условия имате право на семейни обезщетения, изплащани от Службата по трудова заетост (OAED).
За да получавате тези обезщетения, трябва да сте работили най-малко 50 дни през предходната календарна година, да сте получавали редовно обезщетение за безработица за период от два месеца или да сте определени като неработоспособни, отново за два месеца.
Децата, за които се изплащат семейни помощи, трябва :
– да са на възраст под 18 години или под 22 години, ако провеждат пълен курс на образование, или да са неработоспособни (като в този случай обезщетението се изплаща дотогава, докогато продължава неработоспособността);
– да не са женени/омъжени;
– да пребивават в Гърция или в друга държава-членка на ЕС.
Служители, чийто работодател изплаща по-високи семейни обезщетения от тези, отпускани от DLOEM, на базата на колективен трудов договор, закон, вътрешна наредба на предприятието или друга разпоредба, нямат право на обезщетения от този орган.
Семейните помощи могат да се изплащат на родители или на:
– внуци, братя и сестри, племенници, при условие че те са лица на издръжка на бенефициера и са загубили двама родители или са загубили един родител, а другият не работи;
– дядото, бабата, чичото или лелята, ако те полагат грижи за деца сираци на тяхна издръжка;
– родственици по възходяща линия или трети лица, ако им е било предоставено попечителство съгласно закона.
Какво е покритието?
Размер на обезщетението
Размерът, изплащан на бенефициерите, е пропорционален на броя деца, и се определя месечно. Размерите на обезщетението в момента са:
– 1 дете: € 8,22;
– 2 деца: € 24,65;
– 3 деца: € 55,47;
– 4 деца: € 67,38.
За всяко следващо дете се добавят допълнителни 11,30 €. Има допълнително месечно обезщетение в размер на 2,93 € за третото живо дете, родено след 1 януари 1982 г. Обезщетението се увеличава с 3,67 € на месец за всяко дете в следните случаи:
– сираци, които са загубили двама родители
– деца с увреждания
– деца, родени извън брак, които не са признати
– ако съпругът на бенефициера служи във въоръжените сили
– ако бенефициерът е вдовица или вдовец или
– бенефициерът има съпруг с увреждания.
Правото на семейно обезщетение се упражнява през календарната година, когато е придобито, плюс един допълнителен месец. Изплащането на това обезщетение приключва след допълнителен период от три месеца, следващ срока, определен за подаване на искания.
Как се осъществява достъпът до семейни обезщетения?
За да получавате семейни обезщетения, трябва да кандидатствате, лично, чрез посредник или по пощата, пред компетентната местна служба на OAED, където живеете, или пред бюро за граждански консултации (Κέντρα Εξυπηρέτησης Πολιτών KEP), като предоставите всички необходими удостоверителни документи.
За повече информация относно семейни обезщетения посетете уебсайта или се свържете с местното бюро на OAED.
Вашето право на семейни обезщетения при преместване в рамките на Европа
Характеристиките и размерите на семейните обезщетения се различават значително между отделните държави.
Поради това за вас е важно да знаете коя държава е отговорна за предоставянето на тези обезщетения и какви са условията за получаването им. Можете да намерите общите принципи за определяне на компетентното законодателство на адрес:
http://ec.europa.eu/social/main.jsp?catId=849&langId=bg.
Държавата, която е отговорна за изплащане на семейни обезщетения, трябва да вземе предвид осигурителните периоди, завършени съгласно законодателството на всяка друга държава от Европейския съюз, включително Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария, ако това е необходимо за удовлетворяване на условията за предоставяне на право на обезщетение.
Ако дадено семейство има право на обезщетения съгласно законодателството на повече от една държава, то по принцип ще получи най-високия размер на обезщетенията, предвиден съгласно законодателството на една от тези държави. С други думи, семейството се разглежда все едно всички засегнати лица пребивават или са осигурени в държавата с най-благоприятното законодателство.
Семейни обезщетения не могат да се изплащат два пъти за един и същ период и за един и същ член на семейството. Има правила за предимство, които уреждат преустановяването на обезщетения от една държава до размера на тези, изплащани от държавата, която е основно компетентна за плащането.
Допълнителна информация за координацията на социалноосигурителните права при преместване или пътуване може да бъде намерена на адрес http://ec.europa.eu/social-security-coordination.
Глава X: Безработица
Кога имате право на обезщетения за безработица?
Всеки служител, който е включен в здравноосигурителна схема към която и да е институция за социална сигурност, автоматично е обхванат от осигуряване за безработица. Въпреки това вие имате право на обезщетения за безработица само при условие, че:
– не сте били освободени от работа поради правонарушения при упражняване на професионална дейност;
– сте работоспособни и желаете да работите;
– сте на възраст най-малко 16 години;
– сте се регистрирали лично в служба по заетостта;
– сте свободни да започнете работа;
– сте в състояние да докажете осигуряване за безработица за минимален период от 125 дни през четиринадесетте месеца, предхождащи положението ви на безработни, като последните два месеца не се вземат предвид.
Първия път, когато кандидатствате за обезщетение за безработица, са ви необходими допълнително 80 осигурителни дни през една от двете години, предхождащи положението ви на безработни. Ако е необходимо, могат да бъдат отчетени също осигурителни периоди, завършени в друга държава-членка на ЕС.
Какво е покритието?
Размер на обезщетението
Обезщетението за безработица включва основен размер плюс добавки за всяко лице на издръжка във вашето семейство. Основната помощ е 40 процента от вашето възнаграждение към момента на настъпване на безработица. Служителите получават 50 процента от последното си възнаграждение, при условие че тази сума не е по-малка от две трети от размера на възнаграждението за неквалифициран труд. Таванът се определя от министъра на труда въз основа на съотношението между осигурителни вноски/обезщетения на осигурителния фонд за безработица на OAED. Основната помощ се увеличава с десет процента за всеки член на семейството на издръжка.
Срок на обезщетението
Колко дълго можете да получавате обезщетение за безработица зависи от броя осигурителни дни, които сте натрупали през последните 14 месеца. Минималният период е 125 дни, които ви дават право на пет месеца обезщетения, 150 дни съответстват на шест месеца, 180 дни съответстват на осем, 220 дни на десет, а 250 дни на 12 месеца.
Обезщетението за безработица се изплаща за 25 дни на месец. След като периодът на правото ви е изтекъл, трябва да започнете наново да събирате изисквания брой осигурителни дни. Обезщетението за безработица спира, ако започнете нова работа или ако бъдете определени като временно неработоспособни. Правото на обезщетение за безработица се прекратява, когато безработното лице почине, когато му бъде отпусната пенсия, стане трайно неработоспособно или вече не е на разположение да започне работа.
Ако се разболеете, докато получавате обезщетение за безработица
За целите на обезщетението за болест дните, през които сте получавали обезщетение за безработица, ще се вземат предвид като осигурителни дни от вашата здравноосигурителна институция. Ако докато сте получавали обезщетение за безработица, сте станали неработоспособни поради болест, ще продължите да получавате обезщетение за безработица за допълнителни пет дни, но няма да имате право на парично обезщетение за болест. Ако след този период продължавате да сте болни, изплащането на обезщетение за безработица ще се преустанови и вместо това, ако имате право на парично обезщетение за болест, ще започнете да получавате него.
Как се осъществява достъпът до обезщетения за безработица?
Осигуряването за безработица се администрира от Службата по трудова заетост (OAED), която изплаща обезщетения за безработица и обезщетения за болест на лица, които са безработни.
За да получавате обезщетение за безработица, трябва да се регистрирате лично в местния офис на OAED и да подадете заявление за обезщетения в срок от 60 дни след като сте станали безработни. Обезщетение за безработица се изплаща само ако офисът на OAED, който разглежда вашето заявление, не може да ви намери подходяща работа. Към вашето заявление трябва да приложите:
– извлечение от вашата индивидуална партида за социално осигуряване;
– известие за прекратяване на вашия договор от работодателя;
– декларация, в която се посочва, че нямате друга работа и се задължавате да обявите всяка нова дейност на OAED;
– здравна книжка за всеки член на семейството на ваша издръжка.
Вашето право на обезщетения за безработица при преместване в рамките на Европа
Обикновено държавата-членка, в която сте наети на работа, е отговорна за предоставянето на обезщетения за безработица. Прилагат се специални разпоредби за погранични работници и други презгранични работници, които са пребивавали в държава-членка, различна от тази, в която работят.
Осигурителните периоди или периодите на заетост, завършени в други държави на Европейския съюз, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария, могат да се използват за изпълняване на условията за вноски.
Ако желаете да търсите работа в друга държава от Европейския съюз, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария, можете при определени условия да пренесете тези обезщетения за ограничен период от време.
Допълнителна информация за координацията на социалноосигурителните права при преместване или пътуване може да бъде намерена на адрес http://ec.europa.eu/social-security-coordination.
Глава XI: Минимални средства
Кога имате право на обезщетения във връзка с минимални средства?
Освен специалната помощ за жилищни разходи (Στεγαστικη Συνδρομη), Гърция не предлага друга обща или специална схема за гарантирани минимални средства.
Какво е покритието?
Помощта за жилищни разходи е обезщетение без плащане на вноски под формата на такса за наем, изплащана на неосигурени и финансово слаби възрастни хора на възраст над 65 години, които живеят сами или като двойка и нямат собствено жилище. Размерът на помощта за жилищни разходи е 335 €.
Как се осъществява достъпът до обезщетения за минимални средства?
Програмата се изпълнява от Дирекция „Социално подпомагане“ на префектурите (вж. Приложението).
Вашето право на обезщетения за минимални средства при преместване в рамките на Европа
Като общо правило, паричните обезщетения за болест (т.е. обезщетенията, предназначени по принцип да заменят доходи, които са преустановени поради болест) винаги се изплащат според законодателството на държавата, в която сте осигурени, независимо от това къде пребивавате или сте отседнали. Тези обезщетения са изброени в Приложение II в края на настоящия наръчник.
Правилата на ЕС за координация се прилагат единствено за социална сигурност, не за социални помощи.
Допълнителна информация за координацията на социалноосигурителните права при преместване или пътуване може да бъде намерена на адрес http://ec.europa.eu/social-security-coordination.
Глава XII: Дългосрочни грижи
Кога имате право на дългосрочни грижи?
Гърция не прилага отделна схема за дългосрочни грижи. Има различни програми за грижи за възрастни хора. Програмата „Помощ у дома“ (Βοηθεια Στο Σπιτι) е част от услугите за първични социални грижи, осигуряващи сестрински грижи, услуги за социални грижи и домашна помощ за възрастни хора, които живеят сами постоянно или през определена част на деня и не могат достатъчно добре да се обслужват самостоятелно, както и за хора с увреждания, които са в положение на изолация, изключване или семейна криза.
Какво е покритието?
Програмата „Помощ у дома“е предназначена да подпомага и обслужва възрастни хора по домовете и да подобрява качеството им на живот. През деня в градските и крайградски зони центровете за дневни грижи за възрастни хора (Κεντρα Ημερησιας Φροντιδας Ηλικιωμενων – Κ.Η.Φ.Η.) настаняват възрастни хора, които не могат да се обслужват самостоятелно (поради физически затруднения, деменция и др.), и членовете на чиито семейства не могат да се грижат за тях поради служебна заетост, сериозни социални или икономически проблеми, или поради здравословни проблеми.
Отворените центрове за закрила за възрастни хора (Κεντρα Ανοικτης Προστασιας Ηλικωμενων – Κ.Α.Π.Η.) са отворени програми, привличащи хора на възраст над 60 години без социално-икономически критерии, за да интегрират и приобщят всички членове на общността. Те предлагат всякакви форми на организирани занимания за възстановяване и отмора, медицински грижи, физиотерапия, трудова терапия, социална работа, болнични грижи и всички видове услуги за материална и психологическа подкрепа за възрастни хора.
Има също звена за грижи за възрастни хора (Μοναδες Φροντιδας Ηλικιωμενων), които предлагат грижи с настаняване за възрастни.
Как се осъществява достъпът до дългосрочни грижи?
Изпълнението на програмата „Помощ у дома“е отговорност на местните органи в общините в цялата страна, предимно в отдалечените планински и островни райони. Центровете за дневни грижи за възрастни хора са учредени и функционират като общински предприятия, съвместни общински предприятия, общински стопански сдружения на местните органи, а също и като частни субекти с нестопанска цел. Те си сътрудничат с местни организации, предоставящи социални услуги, като здравни звена и Дирекциите „Социално подпомагане“ на префектурите на страната, които предоставят социални услуги.
Институциите за грижи с настаняване за възрастни хора могат да бъдат както с нестопанска, така и със стопанска цел. В първия случай те се управляват от сдружения с благотворителна цел, от Източноправославната църква или от местните органи. Във втория случай те са учредени от физически лица. Министерството на здравеопазването и социалната солидарност, в рамките на своята социална политика, е сключило договори с частни звена за грижи за възрастни хора за осигуряване на известни бройки легла, с цел да се полагат грижи за крайно нуждаещи се възрастни хора, които не могат да бъдат обслужвани от държавните институции поради липса или недостиг на легла. Разходите за тези легла се покриват от националния бюджет.
Вашето право на дългосрочни грижи при преместване в рамките на Европа
Обезщетенията за дългосрочни грижи също попадат в обхвата на правилата на ЕС за координация на социалната сигурност, по същия начин като обезщетенията за болест. Паричните обезщетения за дългосрочни грижи се изплащат според законодателството на държавата, в която сте осигурени, независимо от това в коя държава пребивавате или сте отседнали.
Обезщетенията за дългосрочни грижи в натура (които включват здравни грижи, медицински интервенции, лекарства и болнично лечение) се предоставят съгласно законодателството на държавата, в която пребивавате или сте отседнали, все едно сте осигурени в тази държава.
Допълнителна информация за координацията на социалноосигурителните права при преместване или пътуване може да бъде намерена на адрес http://ec.europa.eu/social-security-coordination.
Приложение I: Полезни адреси и интернет страници
Основната осигурителна институция в Гърция е IKA-ETAM. Тя отговаря за всички области на социална сигурност, с изключение на осигуряването за безработица и семейните обезщетения, които се администрират от OAED. Ако живеете в Гърция и не сте сигурни относно своите права и задължения във връзка със социалната сигурност, се свържете с местния офис на IKA-ETAM.
Определени категории лица не са обхванати от IKA-ETAM. Повечето от тези лица са обхванати от OAEE (самостоятелно заети лица, и по-специално търговци, търговци на дребно, занаятчии, шофьори, собственици на хотели и туристически агенти), ETAA (инженери, лекари, адвокати) или OGA (фермери); също така има малък брой професионални схеми. Ако сте обхванати от някоя от тези схеми, се свържете с IKA-ETAM за повече информация.
Ιδρυμα Κοινωνικων Ασφαλισεων
Ενιαιο Ταμειο Ασφαλισης Μισθωτων
Διευθυνση Διεθνων Σχεσεων
Χαλκοκονδυλη 17
10241 Αθηνα
Институт за социална сигурност (IKA-ETAM)
Дирекция „Международни отношения“
Chalkokondili 17
10241 Athens
Тел.: +30 520 055 5184
Υπουργειο Εργασιας Και Κοινωνικης Ασφαλισης
Γενικη Γραμματεια Κοινωνικων
Ασφαλισεων
Διευθυνση Διακρατικης Κοινωνικης
Ασφαλισης
Σταδιου 29
10110 Αθηνα
Министерство на труда и социалната сигурност
Генерален секретариат за социална сигурност
Дирекция „Международни отношения“
Ул. Stadiou, № 29
10110 Athens
Тел.: +30 210 336 8000
Υπουργειο Εργασιας Και Κοινωνικης Ασφαλισης
Διευθυνση Διεθνων Σχεσεων
Τμημα Εε
Πειραιως 40
10182 Αθηνα
Министерство на труда и социалната сигурност
Дирекция „Международни отношения“
Отдел ЕС
Ул. Pireos, № 40
10182 Athens C.P.
Тел.: +30 210 529 5101
Οργανισμος Γεωρπγικων Ασφαλισεων
Υπηρεσια Δημοσιων Και Διεθνων Σχεσεων
Τμημα Εε
Πατησιων 30
10170 Αθηνα
Организация за осигуряване в селското стопанство (OGA)
Служба „Връзки с обществеността и международни отношения“
Отдел ЕС
Ул. Patission, № 30
10170 Athens C.P.
Тел.: +30 210 332 2100
Οργανισμός Ασφάλισης Ελεύθερων Επαγγελματιών (OAEE)
Διεύθυνση Παροχών Συντάξεων
Τμήμα Διεθνών Σχέσεων
Αγίου Κωνσταντίου 5
104 31 Αθήνα
Социално-осигурителна организация за самостоятелно заетите лица (OAEΕ)
Дирекция „Пенсии“
Отдел „Международни отношения“
Ул. Agiou Konstantinou № 5
104 31 Athens
Тел.: +30 210 5274372-74
Ενιαίο Ταμείο Ανεξάρτητα Απασχολουμένων (ETAA)
Τομέας ΤΣΜΕΔΕ – Μηχανικών
Κολοκοτρώνη 4 10561 Αθήνα
Τομέας ΤΣΑΥ-Υγειονομικών
Αχαρνών 27, 10439 Αθήνα
Τομέας ΤΑΝ – Νομικών
Σωκράτους 53, 10431 Αθήνα
Осигурителен фонд за лицата, упражняващи свободни професии (ETAA)
Отдел за инженери – TSMEDE
Ул. Kolokotroni № 4 10561 Athens, тел.: +30 210 3740000, www.tsmede.gr
Отдел за медицински служители – TSAY
Ул. Aharnon № 27, 10439 Athens, тел.: +30 210 8816911-17, www.tsay.gr
Отдел за адвокати – TAN
Ул. Socratous № 53, 10431 Athens, тел.: + 30 210 5296165-171, www.tnomik.gr
Οργανισμός Απασχολήσεως Εργατικού Δυναμικού
Διεύθυνση Ασφάλισης
Τμήμα Διμερών Συμβάσεων Και Εφαρμογής Κοινοτικών Κανονισμών
Εθνικής Αντίστασης 8
17342 Άνω Καλαμάκι
Служба по трудова заетост (OAED)
Дирекция „Осигуряване“
Отдел „Двустранни отношения и прилагане на директиви на ЕС“
Ул. Ethnikis Antistassis, № 8
17342 Ano Kalamaki C.P.
Тел.: +30 210 998 9000
Приложение II: Специални парични обезщетения, независещи от вноски
Някои обезщетения за социална сигурност, наричани специални парични обезщетения, независещи от вноски, се предоставят изключително в държавата, в която пребивава съответното лице. Поради това не е възможно тези парични обезщетения да се „пренасят“ при преместване в друга държава в Европа, дори ако все още сте осигурени в Гърция.
Специалното обезщетение, независещо от вноски, за Гърция е: Специални обезщетения за възрастни хора (Закон 1296/82).