Alexander Todorov Network

Парламента прие от 1 януари 2013 да се облагат с данъци всички лихви получени по депозити от физически лица. Аргументът беше, че щом има „плоски данъци“ в България, всичко трябва да се облага плоско.

Че няма „плоски данъци“ в България и никога не е имало, е известно на по-запознатите с материята. Също така на по-запознатите е известно каква е основната функция на така наречения „плосък данък„. Само трябва да се направят минимални поправки в законодателството и ще си спестим и всякакво шикалкавене. Няма нужда да усложняваме живота на онези, които искат да платят данъци. Държавата би трябвало по всякакъв начин да им помага в благородното им начинание.

Една от тезите за правовата при въвеждането на данък и върху лихвите от депозитите беше, че всъщност само по-богатата част от населението има спестени пари в банките. Както е добре известно онова съотношение 20/80 (20% от населението държи 80% от парите и обратното) си е съвсем актуално и в България. Е добре, може да се съгласим, че богатите ще бъдат прецаканите, а бедните този данък не ги лови, тъй като те така или иначе никакви спестявания в банки нямат.

Много хубаво до момента.

Казваше се също така, че този данък върху лихвите по депозитите няма начин да бъде избягван?

От банките веднага отвърнаха на удара, че ще намерят начин да предложат на клиентите си как да не го плащат данъка. Обаче разочароваха с изобретателността си (или поне с това, което се предложи на масовата аудитория). Най-доброто, което се показа на пазара бяха депозити, които обаче не са съвсем депозити, тъй като част от парите се инвестират в рискови активи. Както е добре известно при депозита банката е длъжна да върне точно парите + уговорената лихва. При тези рискови инвестиции (водещи се за депозит + бонус риск) доходите не са гарантирани, и главницата не е гарантирана.

Кое му е хубавото на въведения данък върху лихвите по депозитите

Дохода от лихвите по депозитите трябва да се облага задължително. Обаче не, с цел да се въвежда „социална справедливост“, или да се прецакат богатите, или за да се спази принципа „плоско облагане“ на всички доходи, без преференции. Купища преференции останаха, като например данъчната преференция за доброволното участие в подозрителни схеми като доброволни пенсионни фондове, застраховки и други по-маловажни, но все пак преференции.

Дали на законодателя му е минавала тази идея, или случайно е нацелен и този проблем, но ето защо трябва да има данък върху дохода от лихви по депозитите (но само някои депозити) …

Източване на банковата система

Знаете ли, че ако няма данък върху лихвите по депозитите е така случайно възможно да се разиграе следната хипотетична ситуация:

В офиса на българска банка, в период, в който няма данък върху доходите от лихви по преференциални депозити (това са депозити, които не са предназначени за обикновения гражданин, при тях вложенията се правят между индивид с много пари и по-висши кадри в банките, лихвите са по-високи, може и многократно по-високи от тези, които се предлагат на обикновените граждани):
„Добър ден господин собственик на банка. Да си говорим като почтени бизнесмени.
– Добър ден господин почтен бизнесмен
– Твойта банка ще има печалба в края на годината, нали?
– Да, нормално е всяка банка да излиза на печалба.
– Но ако има печалба ще трябва да платиш корпоративен данък и данък върху дивидентите и дивиденти на акционерите да платиш, а не си само ти акционер
– Да, много неприятно, общо 14,5% данъци, за да си взема парите. Имаш ли предложение как да го избегнем?
– Естествено, тук имам заделени едни милиони от напълно законна дейност, а мисля, че и твойта банка може да отпусне изгоден кредит на мойта фирма.
– Чакай сега, за какво ми говориш?
– Твойта банка ще ми отпусне изгоден кредит, аз имам едни милиони от напълно узаконена дейност, ще ги вложа на преференциален депозит при теб.
– А, що? Как така аз ще ти давам кредит на ниска лихва, а ти ще ми слагаш същите пари на преференциален депозит и ще ти плащам повече?
– Чакай сега, ти нищо няма да ми даваш, и аз няма нищо да ти слагам. Твойта банка ще даде преференциален кредит на мойта фирма, след това какво се случва с този кредит си е моя работа. Аз ще сложа на твойта банка тези пари + други пари от напълно узаконена дейност на преференциален депозит.
– Ама ти искаш мойта банка ли да източваш, твойта леля?
– По-спокойно де, изгодата ще е взаимна…“

Този разговор си има и продължение. Колко такива разговори са провеждани, и провеждани ли са, ние не знаем, само че тази опция за източване на банковата система докато лихвите върху депозитите се ползват от „необлагаемост“, я има.

Да, напълно е възможно да се намери взаимна изгода между корумпирани банкови служители (включително собственици) и крупни почтени бизнесмени, които заедно биха могли напълно законно (или след узаконяване законно) да източват която и да е банка (от тези с по-съмнителни собственици или управители със странни намерения от гледна точка добруването на банката).

Сега с данъка върху лихвите от депозитите тази схема не би била възможна, или не би била толкова изгодна.

Ако парламента беше въвел данък върху лихвите само от преференциалните депозити, ето тогава можеше съвсем спокойно да бъде ударена тази схема, да бъдат ударени които трябва. Можеше да бъде спестен стреса сред обикновеното население.

Никога не е късно за законодателни промени, още повече, че те ще са нужни по спешност. От 1 януари 2013 г. би трябвало банките да почнат да удържат данък върху лихвите по депозити сключени преди влизането на закона в сила. Това е противоконституционно. Няма как държавата в последния момент да съобщи на някой, чиято инвестиция за примерно 3 години без 1 ден (ако депозита е открит на 2 януари 2010 г.), е трябвало да бъде необлагаема, но заради 1-я ден от 1 януари 2013 и след това ще трябва да му бъде обложена цялата сума с данък. Смяна на правилата след като играта вече е започнала, недопустимо е. Защо направо държавата не сложи 100% данък върху лихвите по депозитите със задна дата? Колкото 100% облагане за инвестиция със задна дата е противоконституционно, толкова и 10% данък върху инвестиция със задна дата е противоконституционно, но поне повече приход в бюджета щеше да има

Мораториум върху събирането на данъка до нужните спешни промени в закона

Ако парламента не иска хаос след 1 януари 2013 г., незабавно трябва да се наложи мораториум върху събирането на данъка върху лихвите по депозити сключени преди 1 януари 2013 г. до законодателни промени според които само лихвите по депозити направени след 1 януари 2013 (когато хората вече са знаели, че дохода от инвестицията им ще се облага с данък) ще подлежат на облагане, а лихвите по откритите депозити преди 1 януари 2013 г. няма да бъдат облагани.

За да спечели популярност, парламента може съвсем спокойно да остави необлагаеми лихвите по депозити, които са без преференции (тоест могат да се откриват от всеки гражданин). Да бъдат облагани само лихвите по преференциалните депозити, които крият риск за банковата система.

Или парламента ще прояви разум, с което ще си вдигне и рейтигна, или ще започнат невиждани скандали и сезиране на конституционен съд от 1 януари 2013 г. за незаконното въвеждане на данъци със задна дата.

Също така въпреки липсата на въображение от банките, какви услуги да предложат на гражданите си, че този данък да бъде избягван, то си го има продукта на пазара от години при това…

Как ще бъде избягван данъка върху лихвите по депозитите законно (от богатите)

Да, този продукт се нарича инвестиция във взаимен фонд, който инвестира в банкови депозити (основно), държавни облагации (малко) и корпоративни облигации. Отива си гражданина при доказал адекватност с годините такъв нискорисков взаимен фонд (обаче на пазара има и много лоши от тях, трябва много да се внимава) и си прави вложението все едно, че е банков депозит (въпреки, че няма гаранция за изплащане на главница, на практика е почти невъзможно такъв фонд да реализира загуба поради това, че основно инвестира в депозити).

Каква е разликата с банковия депозит? При взаимния фонд с нисък риск (който инвестира в депозити…) дохода на фонда от лихви по депозитите не се облага, изплатения доход на гражданите, когато си продадат част от дяловете във фонда не подлежи на данъчно облагане. Човек не е ангажиран да чака да му дойде падежа на депозита, направо отива при фонда и си иска парите с натрупаната доходност до момента – ще му бъдат изплатени в 5 дневен срок.

И какво излиза сега? С идеята да се облагат лихвите по депозитите на гражданите, те ще се принудят да си правят вложение в такъв фонд, който вместо тях да открива депозити срещу макар и малка, но комисионна. Тези продукти, въпреки, че са достъпни и за обикновените граждани, основно се ползват от по-заможните. И те ще могат да избегнат данъчното облагане на лихвите по депозитите, но обикновения човек, за който банковият депозит е единствената алтернатива, ще бъде обложен.

Препоръки към парламента

1. Незабавни законодателни промени, така че лихвите по депозити сключени преди 1 януари 2013 г. да не бъдат облагани, в противен случай предстои хаос (времето е малко, но достатъчно, банките ще почнат да превеждат към хазната данъка с месец закъснение, достатъчно време да се промени закона)
2. Мораториум за данъка върху дохода от лихви по депозитите сключени преди 1 януари 2013, до влизането в сила на законодателните промени
3. Ако някои в парламента разполагат с някаква интелигентност, ще предложат единствено лихвите получени от депозити с „преференциални условия“, които са риск за банковата система, да подлежат на данъчно облагане, включително за тях да има прогресивно данъчно облагане с цел абсолютната им неатрактивност за лица, които биха имали мераци за злоупотреби
4. Лихвите на обикновените депозити да не се облагат (дохода така или иначе се изяжда от инфлацията)

Не е много сложно, само 3-4 действия и ще има овации. Иначе се задават безсмислени скандали с непредвидими последици

Дали трябва да се въвежда данък върху лихвите в България е дискусионен въпрос. Има си и хубави страни тази идея, има си и негативи.

Но не това е толкова важното. Ако все пак се вземе решение да се въвежда толкова непопулярно данъчно облагане, то властта трябва да не допусне същия гаф от 2010 г., когато трябваше да се попитат работещите при първа и втора категория труд искат ли 300 лева пенсия от НОИ, или искат 30 лева от финансовите пирамиди наричани “професионални пенсионни фондове”.  Просто трябваше да се даде възможност на хората да си кажат: „Закрийте задължителните частни пенсионни фондове в България веднага. Отказваме се от загубите по „личните си сметки“ и искаме да ни се възстановят пълните права за държавна пенсия„.

Вместо това парламента беше подлъган да направи принудителен трансфер на едни жалки 100-на милиона от ППФ-та към НОИ, което даде основание на нагли лобисти да сезират „конституционния съд“, а тази организация извади толкова неадекватно становище, че човек почва да си задава много въпроси от вида на: „каква е тарифата на конституционния съд, за да защитава по подобен начин интересите на няколко частни фирми, работещи при режим на държавна протекция, в ущърб на данъкоплатците“. И до днес представителите на финансовите пирамиди размахват смехотворните заключения на този съд и заплашват властта да не си и помисля отново да посяга на парите им (не на парите на данъкоплатците, а на свръхпечалбите на собствениците на измамната схема).

С данъка върху лихвите по депозитите властта може отново да допусне грандиозна грешка ако лихвите по депозитите сключени преди влизането в сила на закона се планува да се облагат с данък. И този път вече определено ще има основание за сезиране на конституционния съд, а неразбориите около връщането на иззети данъци вероятно ще са страхотни.

Чл. 19, ал.3 от Конституцията на Република България казва, че: „Инвестициите и стопанската дейност на български и чуждестранни граждани и юридически лица се закрилят от закона.“

Ако лицето Х си е направило тригодишен депозит на 2 януари 2010 г. за 1000 лева, при 10% годишна лихва, това е инвестиция, нали? Ако е инвестиция, тогава трябва да се закриля от закона според конституцията. Падежът на тази инвестиция е 2 януари 2013 г. и потенциално лихвата от 30% за трите години трябва да се обложи с 10% на 2 януари 2010 г., въпреки, че 3 години без 1 ден лихвата би трябвало да е необлагаема, а само 1 ден да е под обстрелът на новия режим. Няма да е честно, няма да е и законно.

Ако властта реши да облага с лихва вече направени депозити преди влизането в сила на новата разпоредба, такова положение ще е равносилно на това на 20 декември 2012 г. в закона за корпоративното подоходно облагане да се напише, че данъкът върху печалбата за 2012 г. е 20%, а не 10% както всички фирми са очаквали. Нещо повече и за 2011 г. и  за 2010 г. данъкът върху печалбата е 20%, и трябва да се доплати от всички фирми. Абсурдно е.

По същия начин и лицето Х си е направило тригодишен депозит на 2 януари 2010 г. за 1000 лева, при 10% годишна лихва, която не подлежи на данъчно облагане. Инвестицията е била направена при такива условия, ако са били по-различни, може би лицето Х нямаше да направи тази инвестиция. Не може държавата да променя правилата за вече сключени договори. Ако го направи, това ще е противоконституционно, а хаосът с връщане на данъци след неминуемото задаващо се решение на конституционния съд би съвпаднал точно с парламентарните избори. Да се допусне подобна грешка от властта прилича на умишлен саботаж от вътре.

Няма да има никакъв проблем ако в закона се разпише, че лихвите от депозитите ще бъдат облагани. ОК, но за депозитите сключени на 1 януари 2013 и след това, така че хората да знаят какво да очакват от договора си. Това вече ще е напълно законно и няма основание за сезиране на конституционния съд, но няма как правилата за вече сключени договори да се променят.

И разбира се приходи от данък върху лихвите през 2013 г. няма да има почти никакви.

120 милиона по-малко в бюджета?

Няма никакъв проблем от къде да се намерят – решението е елементарно: преустановяват се вноските във финансовите пирамиди наричани „универсални пенсионни фондове“ и „професионални пенсионни фондове“. Ефектът за държавния бюджет е около 800 милиона на година по-малко дефицит. Не да се търсят някакви 120 милиона и да се изнервят гласоподавателите, ето ги 800 милиона годишно, тук и сега.

Ако властта не спре източването на тези средства и тази година, а се набута с противоконституционна разпоредба за облагане на лихви от депозити по вече сключени договори – това означава, че някой саботира правителството. Може би и върху правителството се упражнява рекет от собствениците на тези „частни фондове“? Ако е така данъкоплатците трябва да го чуят. „Правителството има нужда от помощ, за да се освободи населението от финансовите пирамиди„. Не е проява на слабост да поискаш помощ

Да закрием задължителните частни пенсионни фондове

Данък върху лихвите от депозити в България?

ОК, защо това е добра мярка:

1. в теорията пише, че разходите за събиране на данъците трябва да са по-малки от събраните данъци. В случая с банковия сектор (като едно квазидържавно образувание) събираемостта на данъка върху лихвите от депозити ще е 100%, разходите по събирането им приблизително равни на 0.

2. за доброто на фиска е добре приходите му да са от различни места. Както и на ниво отделен индивид – може да е малка капка, но важното е да капе от много места и бюджета да не е зависим от точно определен данък (както например не е добре отделния индивид да е зависим от само един източник на доходи)

3. защо само доходите от труд да се облагат с данъци? От къде накъде този, който печели от лихви без да работи трябва да получава данъчни преференции, а работника да бъде обложен? И на тези, които веднага ще възразят, че доходите на онези с депозитите вече са били обложени и това е двойно облагане – не е така. Била е обложена главницата, но лихвата от депозита е нов доход за лицето. За този нов доход повечето хора е необходимо да отидат на работа, а както е известно доходите от труд се облагат с данъци.

4. защото чисто психологически ще бъде накарано част от населението да си изтегли известна сума от банките и да вложи в потребление. Това потребление разбира се ще бъде обложено в повечето случаи с ДДС 20%. Приход в държавния бюджет. Но не е само това

5. когато населението започне да консумира повече, ще се събуди търговията. Бизнесът ще живне, ще започне да увеличава работни места. Тези нови работни места също ще консумират, нов приход от ДДС за хазната и от друга страна спад в разходите за обезщетения за безработни, тъй като повече хора са си намерили нова работа

Ей, ще вземат на бабите малкото спестявания

Всъщност, правилото, че 80% от капитала се държи от 20% от населението и обратното, и при банковите депозити е в сила. Един депозит от 1000 лева, който се държи при лихва от примерно 5% годишно, би донесъл на бабата Х 50 лева доход от лихви. Данък върху лихвата ще бъде 10% или 5 лева. Един милион баби ако имат заделени по 1000 лева (не трябва да се забравя, че действително бедните възрастни я карат от пенсия до пенсия, нямат никакви депозити, не печелят от лихви и доходите им от лихви не се облагат, защото нямат такива), това са 5 милиона приход за бюджета. Разчетите на финансовото министерство са приходите от данък върху лихвите от депозити да са за над 120 милиона лева, следователно не бабите с по 1000 лева депозити са застрашени, а напротив, използват се спекулативно както обикновено, за да се защити интереса на собствениците на по-големите депозити, които искат да получават доходи без да работят и без да плащат данъци.

Такава мярка е опасна за банковата система?

Хайде да го проиграем – лицето Х си държи депозит, който му носи доходност от 5% годишно. Ако депозитът е за 10 000 лева, това са 500 лева доход от лихви на година. Данък върху дохода от лихви ще е 10% или 50 лева. Дали лицето Х изобщо ще усети някаква голяма промяна, за да тръгне да търси алтернатива на банковите депозити? Едва ли, човек който спестява в банка обикновено или няма време да се занимава, или не знае в какво по-добре да инвестира спестените средства. Толкова ниска данъчна ставка е твърде ниска мотивация, за да го накара да търси алтернативи. Когато масата от населението няма да се втурне да си спасява парите от 10% данък върху лихвата, какъв проблем може да има за банковата система? Но все пак както вече стана дума, повечето капитали се държат от малка част от населението. Те дали няма да решат да си изтеглят големите депозити и да е проблем? Надали. В цивилизованите държави (където инвестирането в банки може да се приеме за безрисково) лихвите от депозити също се облагат, като ставките са по-високи от тези в България. Освен това самата инвестиция в чужбина ще е по-скъпа. Повече усилия, които няма да доведат до спестяване на данъци.  И да не забравяме най-важното, ако отпадне преференцията лихвите от депозити да не се облагат, то тя няма да важи и за депозитите в чужбина. Значи дори и тези с големите депозити да тръгнат да си ги местят по Швейцария или Шри Ланка, световния им доход от лихви пак подлежи на облагане в България. Защо тогава да си ги местят като няма да спечелят нищо освен неприятности?

Алтернативи на депозитите в банките

Ще ми облагате лихвата на депозитите с данъци?

Ами инвестиция в доброволни пенсионни фондове? Там по някаква необяснима причина държавата прави преференция до 10% от дохода, които могат да са необлагаеми ако лицето доброволно даде на частни пенсионни фондове да му въртят парите, обаче ако тези пари бъдат изтеглени преди пенсиониране, то трябва да се плати данъка? Защо държавата подкрепя населението да си даде парите на подобни фондове? По същата логика може да има данъчна преференция за потребление на свинско, нали? Защо държавата не е неутрална? Който иска да си спестява в доброволен частен пенсионен фонд, много добре, но преди това да си плати данъците, а не да получава данъчни преференции, че има едно или друго странно икономическо поведение.

Ами инвестиции в доброволни здравни фондове, или застраховки? Отново до 10% от дохода на лицето може да бъде необлагаем ако средствата бъдат вложени в подобни организации. От къде накъде държавата ще наклонява везните хората да бъдат стимулирани с данъчни преференции да си закупят подобен продукт, вместо свинско?

При това средства за допълнителни фондове или застраховки имат само хората с по-високи доходи. От къде накъде точно тези, от които могат да се вземат данъци (хората с високи доходи) ще получават данъчни преференциии?

Няма причина след като доходите от лихви върху депозитите ще се облагат с данък, да продължава да има данъчни преференции за така наречените вложения в доброволни частни пенсионни, здравни фондове или застраховки. Държавата уврежда свободния пазар по този начин и докато тези преференции си стоят, обикновения данъкоплатец може да има основателни съмнения, че някой лобира много нагло за тези фондове, а се уврежда например интереса на банките (след като ще се облагат лихвите, депозитите стават по-малко атрактивни), или интереса на продаващите свинско.

След като няма преференции за свинско, а дохода от банковите депозити вече ще се облага, хайде по-добре да няма преференции за нищо, иначе не е честно.

За данъците върху имотите и срещу рентиерството

Ще ми облагате лихвата на депозитите с данъци? Ха, тогава ще си купувам имоти. Е да, но цените им май са надценени, при това май многократно, май ще се набутам много лошо?

А има толкова бездомни по света, всъщност в България доходите на средния човек са толкова ниски, че той никога не би могъл да придобие собствен имот със собствен труд.

След като държавата се е наела със задачата да облага лихвите върху депозитите, което си има добри страни, би трябвало да провежда неутрална данъчна политика и по никакъв начин средствата, които са заделени в банките, да не се пръснат за покупка на имоти (от малко на брой лица с много капитал) и заможната част от населението да се преориентира към рентиерство, след като лихварството вече ще се облага с данъци.

А, да, то има данък върху доходите от наем на имот, но само ако се декларира този доход, нали? Неправилен подход е държавата да разчита на това. Правилният подход е държавата да не стимулира по никакъв начин притежаването на повече от 1 имот от едно лице в рамките на 1 населено място.  Когато едно лице разполага с повече от 1 имот в рамките на 1 населено място, много е вероятно втория да се отдава под наем (а дохода да не се декларира). За да се предпази бюджета (е да, данъкът е общински, но добруването на общините е добро и за държавата) от подобни злоупотреби, след като едно лице има повече от 1 имот в 1 населено място, вторият имот (където не е постоянния адрес на лицето) трябва да бъде облаган със значително по-високи данъци, толкова високи, че лицето да има интерес да прехвърли имота на деца или внуци, за да избягва по-високите данъци, но не и 1 лице, в 1 населено място да става едър имотовладелец и потенциален рентиер, докато за по-голямата част от младото население наличието на собствен да е неизпълнима мечта.

Чрез данъчната система държавата би могла да въздейства за осигуряването на собствен дом за младите семейства. Не е нужно да се дават например данъчни преференции за погасяване на кредит към банка, или други подобни – държавата трябва да подтикне онези, които имат повече от 1 имот в рамките на 1 населено място, или да ги прехвърлят на следващата генерация млади хора, така че всеки да си има собствен дом, или да ги продават, което ще понижи цените на имотите в резултат от завишеното предлагане, така, че средния човек в България да е възможно да си закупи с труд средното жилище в България. По настоящем средния човек в България е без собствен дом и практически никога не може да придобие собствен дом с личен труд. За да има мир в страната, второто ниво с потребности от „пирамидата на Маслоу“ – подслона, трябва да е потенциално достижим за средния човек.

Тук е нужна целенасочена данъчна политика. Не е нужно държавата да прави разходи, а само данъчната система да е неутрална когато трябва и да указва влияние където трябва.