Наближавайки последния възможен ден за подаване на данъчна декларация от физическите лица (2 май 2012 г.) за доходите от 2011 г., доста често се появява въпросът защо лицата, които са получавали доходи по извънтрудови правоотношения (граждански договори) задължително трябва да подадат данъчна декларация, а ако са работили само по трудови договори, не.
Може би подобни въпроси нямаше да възникват, ако от НАП бяха разяснили какъв е смисъла на специалното третиране и деклариране при гражданските договори. Но може би от НАП не искат да дават идеи, които биха вдъхновили някои да опитват да избягват данъци?
А то и при толкова ниско данъчно облагане, каквото е в България, от чужбина идват дори, специално да си платят данъците. А някои и в повече плащат, може би десетки, стотици или хиляди пъти повече, отколкото някога са спечелвали от законна дейност, но това е друга тема свързана с „плоския данък“, който не е плосък за всички, а се ползва със специална цел…
Но по темата – защо е задължително да се подаде данъчна декларация за годината, в която лицето има доходи от граждански договори?
На първо време има една много специфична разлика между трудовите договори и гражданските. Трудовите договори се регистрират в НАП в 3 дневен срок след сключването им. Гражданските договори напротив, те никога не се регистрират в НАП. До какво може да доведе това ако го нямаше задължителното подаване на данъчна декларация за доходи от граждански договори, и подаването на информация от работодателите до 30 април на следващата година, за всички изплатени суми по граждански договори?
Пример 1 – физическо лице (което не е самоосигуряващо се) получава доходи от граждански договор за 1000 лева. След свършване на работата и подписването на приемопредавателен протокол, ще получи и служебна бележка, в която (ако лицето няма доходи от трудови договори, не е инвалид или пенсионер) ще пише нещо подобно:
– Нормативно признати разходи 25% = 250 лева
– Осигурителен доход 1000 лева – 250 лева = 750 лева
– Удържани осигуровки за пенсия за сметка на работника – 7,9% (от 750 лева) = 59,25 лева (а ако лицето е родено след 1959 г., тогава тези 7,9% ще са разбити на 2 позиции – за фонд Пенсии в НОИ 5,7%, и за финансовите пирамиди „универсални пенсионни фондове“, по известни като данък ДЗПО)
– Удържани осигуровки за здраве за сметка на работника – 3,2% (от 750 лева) = 24 лева
– Данъчна основа за данък общ доход 750 лева – 59,25 лева – 24 лева = 666,75 лева
– Удържан данък общ доход 10% от 666,75 лева = 66,68 лева
– Сума за получаване = 1000 лева – 59,25 – 24 – 66,68 = 850,07 лева
Тоест от 1000 лева договор, на лицето му е казано, че приблизително 15% от тях са отишли за данъци, и му се полага само останалата сума.
Ако не беше задължително лицето да подаде данъчна декларация за получените доходи от граждански договори е възможно следната ситуация работодателят да плати по-малко (уж останалата сума е удържана за данъци), а всъщност този договор никога да не е съществувал, никога да не се обяви в НАП, а работодателя да е платил каквото е платил от някоя „черна каса“ или нещо подобно, а разликата по договора, която уж е прихваната за данъци, да остане в същата „черна каса“ или нещо подобно. НАП никога не разбира за случилото се. Работника е бил обложен с данъци, но които не отиват по предназначение, а ако някога разбере работодателя я го има, я го няма. Тези номера стават вече трудно тъй като вече всяко физическо лице може да си вземе персонален идентификационен код от НАП напълно безплатно и да си следи върху какви суми го осигуряват работодателите му, какви данъци е плащал и т.н.
Защо работодателя би спечелил от такова шменти счетоводство (ако го нямаше задължителното деклариране пред НАП)?
Защото когато всичко си е както си трябва, работодателя би имал следните разходи:
1000 лева по договора + 9,9% за пенсии + 4,8% за здраве (допълнителни разходи за осигуровки за сметка на работодател) или общо 1147 лева.
По принцип разходите са хубаво нещо, признават се за данъчни цели и работодателя би спестил 1147 лева * 10% (корпоративен данък) = 114,70 лева данъци (и като имаме предвид, че никога подобен род работодатели не стигат до изплащане на дивиденти, които също се облагат с данък).
В първия случай, когато работодателя каже на работника по граждански договор, че му е начислил авансово данъци и затова му дава по-малко чисто, сумата е 1000-850,07= 149,93 лева.
Ако всичко си е по реда си, спестените данъци са 114,70 лева.
149,93 е повече от 114,70. Следователно ако няма контролата с подаването на данъчна декларация от работника по граждански договор, за работодателите би било по-изгодно да се изтарикатят и гражданския договор никога да не бъде официално деклариран пред света. В този случай това е причината задължително работещите по граждански договор да подават данъчна декларация. Ако работодателя им е свил удържаните данъци, то подаването на декларация от работника веднага ще прати данъчните да проверят несъответствието.
Пример 2 – граждански договор сключен със самоосигуряващо се лице, или защо ги карат работодателите да декларират всяка година до 30 април на следващата година какви средства са изплатили по граждански договори.
Това е така, защото при граждански договор със самоосигуряващо се лице за 1000 лева примерно, работодателя не удържа никакви данъци. Самоосигуряващото се лице е длъжно да го направи. Работодателя ще плати точно сумата от 1000 лева, а самоосигуряващото се лице трябва да се обложи с осигуровки и данък общ доход. На всяко самоосигуряващо се лице би му хрумнало, че може да си спести признаването на получените доходи и облагането. Само че когато работодателя декларира изплатените доходи по граждански договори, от НАП ще засекат несъответствието и на самоосигуряващото се лице ще му се стъжни за неуспешния опит.
Това са причините, поради които всички работодатели до 30 април на следващата година трябва да декларират какви доходи са изплащали по граждански договори, а всички работещи по граждански договори трябва да направят същото. Въпреки че всички данъци би трябвало да са внесени преди това и никой да не дължи на никой нищо.
Дилемата на затворника
„Двама души, извършили престъпление, са заподозряни и биват разпитвани в отделни помещения. Ако и двамата мълчат, при липса на доказателства няма да бъдат осъдени, т.е. ще спечелят. Дилемата обаче на всеки от тях двамата е следната: „Ако аз си мълча, а другия си признае, то той ще получи по-малка присъда, защото съдейства на правосъдието, а аз ще имам по-тежка присъда, защото не съм признал.“ Има обаче и трети вариант – ако и двамата признаят, и двамата ще бъдат осъдени.
Всеки от тях може да избере да си мълчи и да се надява и другият да мълчи или да си признае (за да има по-малка присъда) и да се надява другият да упорства с мълчание.“
Дилемата на затворника и декларирането на доходи при граждански договори
Ако работник и работодател се приемат за двамата души от горния пример, то ако работодателя не декларира, че е плащал доходи по граждански договор, а работника не декларира, че е получавал, на пръв поглед и двамата ще спечелят? По-скоро само работодателя ще спечели, защото използва „черна каса“ или нещо подобно за плащането на услугата. При работника обаче от нищото ще се появят пари. Ако е за дребна сума няма проблем, едва ли би направило впечатление. Но ако става дума за повече средства, то неминуемо лицето без доходи, но което живее добре без да работи (официално), ще направи впечатление. Ако това лице бъде заловено с подобни доходи, едва ли ще е много трудно да се разбере и от къде са получени. Така и работодателя, който ползва „черна каса“ или нещо подобно за разплащане може да изгори. Уж изглеждаше, че ситуацията „и двамата да си траят“ е печеливша, но не е съвсем така.
Ако работодателя декларира изплатените доходи, по граждански договори, а работника не (от мързел или презрение към НАП примерно), то работодателя ще спечели, че няма да му се наложат глоби, работника ще подлежи на санкция обаче, въпреки че предварително са му взети данъците и по всяка вероятност са внесени в бюджета.
Ако работника декларира дохода от граждански договор, а работодателя се е надявал, че работника няма да го направи и пропусне да декларира изплатените доходи по граждански договори, то работника си е изпълнил дълга (така и така е бил обложен с данъци), но за работодателя предстоят неприятности, които трудно могат да се определят веднага с цифри, тъй като зад едно нарушение обикновено излиза второ, а зад него и следващо, и т.н.
Ако работника си декларира доходите от граждански договори (тоест не го мързи да отиде до НАП да подаде декларация след като и без друго са го обложили вече, а може да декларира и по интернет) и ако работодателя декларира какво е изплащал по граждански договори, което е нормалната ситуация, тогава всичко си е по реда си. Работодателя няма да бъде глобяван, работника няма да бъде глобяван, а в НАП ще спят спокойно, че всички доходи са били обявени и обложени. Win-Win-Win ситуация.
Добре де, но това деклариране е неудобство, не може ли НАП да намерят друг начин?
Може, ако и гражданските договори се регистрират, както се прави с трудовите, но неудобствата биха били много по-големи от предимствата, особено за онези, които ползват гражданските договори за не съвсем обичайни от гледна точка на обикновения гражданин дейности. Така че с едно наглед улеснение като премахването на задължителното деклариране на доходите и от работодателя и работника при граждански договор, може да се създадат по-големи проблеми, които никой в бизнеса няма да иска. За данъчните общо взето ще им е все едно.
Alexander Todorov Network 