С приемането на закона за държавния бюджет през 2014 г. обнародван в държавен вестник бр. 109 от 20 декември 2013 г., в закона за данъците върху доходите на физическите лица се прави допълнение с официални мотиви облекчаване на работещите бедни. Новите текстове гласят следното:
„Данъчно облекчение за доходи, непревишаващи минималната работна заплата
Чл. 22б. (1) Физическите лица могат да ползват данъчно облекчение за доходи, непревишаващи минималната работна заплата, когато едновременно са налице следните условия:
1. лицето е придобило през годината само доходи по чл. 10, ал. 1, т. 1;
2. придобитите през годината доходи по т. 1 не превишават 12 месечни минимални работни заплати за съответната година.
(2) В доходите по ал. 1, т. 2 не се включва допълнителното месечно трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит за съответната година.
(3) Данъчното облекчение по ал. 1 е в размер на дължимия данък за доходите по ал. 1, т. 2, с изключение на доходите по ал. 2, придобити през течение на годината.
(4) Обстоятелствата и условията по ал. 1 се декларират от лицето в годишната данъчна декларация по чл. 50.“
Съдържание
А. Кой има право на данъчно облекчение?
Б. Странични ефекти от добрите намерения
1. Масови молби за преназначаване на минимална работна заплата от зле платените служители
2. Масови молби за преназначаване на основна минимална работна заплата и от всички останали
3. Намаляване на новоотпуснатите пенсии и блокиране на бъдещите увеличения на пенсиите
4. Затрупвания на данъчните с маловажна и времеемка дейност (за да нямат време да проверяват големите измами може би)
5. Залагане на капан за следващите
Кой има право на данъчно облекчение?
Лицето трябва да отговаря на две условия:
1. да няма никакви други доходи освен от трудов договор
2. получените доходи от основно възнаграждение по трудов договор не трябва да надхвърлят 12 минимални работни заплати общо за годината.
От това веднага може да се изведе следното:
– ако лицето получи каквито и да е други доходи освен от трудов договор, не може да ползва данъчното облекчение;
– не е казано, че лицето трябва да работи на минимална работна заплата цяла година, възможно е да е работило на 2 пъти по-голяма заплата от минималната, но 6 месеца, важното е дохода му от основно трудово възнаграждение да не надхвърля 12 минимални работни заплати (4 080 лева през 2014 г.)
След подаването на годишната данъчна декларация за 2014 г. (което се прави през 2015 г.), и след проверка от данъчните, лицето ще може да си получи обратно събрания от неговия работодател данък върху дохода. И всичко това с най-добри намерения и в помощ на бедните работещи.
Когато обаче аматьори пишат законите, добрите намерения (ако е имало такива изобщо) имат и странични ефекти.
Странични ефекти от добрите намерения
1. Масови молби за преназначаване на минимална работна заплата от зле платените служители:
– От 1 януари 2014 г. получаващия основна минимална работна заплата 340 лева месечно (4 080 лева годишно) би имал право на следното данъчно облекчение – при заплата 340 лева месечно и осигуровки за сметка на служителя по трудов договор от 12,9% (43,86 лева), облагаемата основа с данък върху дохода би била 10% върху 340-43,86 или 296,14 лева. Дължимия данък върху дохода би бил 29,61 лева на месец. За една година данъка би бил 355,32 лева (29,61*12 месеца). Имайки предвид, че служителя е получавал нетно 266,53 лева месечно, спестения данък би бил 133% от нетната му месечна заплата.
– От 1 януари 2014 г. получаващия основна минимална работна заплата 340 лева + 1 стотинка месечно (или не по-малко от 4 080 лева + 1 стотинка общо за годината от основна заплата по трудов договор) ще гледа със завист към получаващия по-ниска заплата от него (доста извратено, но с извратените закони така се получава). „Шефе, много ти се моля да ми намалиш заплатата…“
– И така с една разпоредба на служителите със заплата между минималната и определено ниво, рационалното поведение би било да помолят шефа си да получават минималната заплата, защото ще им е по-изгодно така. А за работодателя няма да има причина да им откаже. Кое е това ниво на заплащане, до което работещите ще се молят на шефа си да им се намали заплатата до минималната. Отговорът е 377,77 лева. При тази основна работна заплата, нетното възнаграждение е 296,14 лева месечно, колкото би било ефективно и при получаването на минимална работна заплата и ползване на данъчно облекчение. В такъв случай може да се смята, че за всички с основна заплата между 340 и 377,77 лева е по-изгодно да получават 340 лева.
2. Масови молби за преназначаване на основна минимална работна заплата и от всички останали – няма само тези със заплати до 377,77 лева обаче да се молят на шефа да им намали заплатата. Всъщност при всички фирми, където между работодател и работник има доверие, ползват се качествени счетоводители и се работи гъвкаво, ще има изгода за работника да получава основна минимална работна заплата. И как стана така? Отговорът се крие в следния текст „В доходите по ал. 1, т. 2 не се включва допълнителното месечно трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит за съответната година“. Или по друг начин казано – законот(в)орците са оставили може би със задни мисли или просто от незнание как да го напишат по друг начин, нова вратичка в закона. Така според закона няма значение каква е брутната заплата на лицето (с включените добавки за стаж), а е важно само колко е основната му заплата при определяне на това дали да има право на данъчно облекчение или не. Така например лице с основна заплата 340 лева + надбавка за 30 години стаж по 0,6% годишно или брутна заплата 401,20 лева, ще има право на данъчно облекчение. Лице с основна заплата 398 лева и 1 година стаж (защото например е млад човек стъпил на пазара на труда преди 1 година) или брутно 400,39 лева, няма да може да ползва данъчно облекчение.
Малко е тенденциозно сякаш това отношение към младите и неопитните, но на властниците им се пада да се обясняват най-добре, каква е тази антимладежка политика, която водят.
Обаче не всичко е загубено. Властта моде да си води политика срещу младите и/или тези, които започват да работят нещо ново, те обаче могат да предложат на своите работодатели малка промяна в трудовия договор. Значи ако младия човек Х (с 1 година стаж) през 2013 г. е получавал основна заплата 398 лева (което го лишава от правото на данъчно облекчение) + надбавка за 1 година стаж 0,6% или брутна заплата 400,39 лева, може да се помоли на работодателя си този трудов договор да бъде изменен по взаимно съгласие по следния начин: основна заплата да бъде 340 лева (тя дава право на данъчно облекчение), а добавката за стаж да бъде не 0,6% на година, а 400,39 (брутната заплата) / 340 (минималната работна заплата) / 1 (годините стаж на лицето) = 17.761%. По този начин младия човек ще получава същото брутно възнаграждение, ще има същите права за пенсия или други обезщетения, ще има и право на данъчно облекчение в същото време. И това е напълно законно. Само трябва да се има предвид, че от момента, в който годините стаж на лицето се увеличат, трябва да се направи малка промяна в трудовия договор, така че отново да се получава същата минимална основна работна заплата и същата брутна заплата. Тази гъвкавост едва ли ще е възможна при фирмите където липсва доверие между работодатели и работници, защото си трябва и гъвкавост някаква, но всички останали могат да се възползват от задните мисли и/или некадърността на онези, които са писали закона.
3. Намаляване на новоотпуснатите пенсии и блокиране на бъдещите увеличения на пенсиите – за онези, които не знаят, пенсиите са в силна зависимост от средните доходи в страната. Властта явно иска с един закон да удари и младите (където няма да я огрее), и пенсионерите, и всички останали между другото, но по предлог, че нещо хубаво ще се прави. Защо такива твърдения? Те нали въвеждат „швейцарското правило за пенсиите„? Връщат справедливости (например 4,50 лева увеличение на пенсията на най-бедните и 70 лева увеличение на пенсията на най-богатите) и такива работи? Да, и провеждат такива политики, че всички с доходи под 377,77 лева да се молят да им се намали заплатата.
И така ако сега си беден, почва да ти става изгодно да си още по-беден. Чудесно е това, ще намалее средния осигурителен доход в страната, а на негова база се отпускат новите пенсии и се и осъвременяват вече отпуснатите. Има да си мечтаят пенсионерите за повишение на пенсиите. Актуализацията на пенсиите по „швейцарското златно правило“ всъщност може да е и надолу. И при положение, че работещите бедни от 1 януари 2014 ще имат мотивацията да са още по-бедни, при положение, че и от данък върху дохода ще се съберат може би значително по-малко средства поради мотивацията и на всички останали работещи да хитруват, то няма да е изненада ако има намаление на пенсиите или замразяване по „златното швейцарско правило„.
4. Затрупвания на данъчните с маловажна и времеенка дейност (за да нямат време да проверяват големите измами може би) – както става ясно, този, който през 2014 г. има доходи само от трудов договор и основното му възнаграждение е за не повече от 4 080 лева за цялата година (12 минимални работни заплати), ще може да си възстанови от данъчните 355,32 лева (за някои това са джобни пари, за други са 133% от нетната им заплата). Данъчните обаче, когато връщат пари (освен като е на батко и на братко), това става бавно и мъчително. Ще са нужни извънредни проверки, човекочасове работа, може би наемане на нови данъчни, за да се справят с обработката и проверката на новите по-сложни данъчни декларации. И за какво? За да се връщат пари на работещите бедни и на останалите, за които 355,32 лева имат някакъв смисъл. И вместо данъчните да се концентрират да разследват големите измами, ще са заети да проверяват бедните. Отлично.
5. Залагане на капан за следващите – не на последно място трябва да се спомене, че през 2014 г. данъка върху дохода ще се удържа от работодателите и внася в държавната хазна, а чак през 2015 г. ще се възстановява на бедните. От бюджетна гледна точка това означава, че този, който е писал закона, ще харчи парите, но който е на власт през 2015 г., ще трябва да ги връща. Това какво означава – дали взимане на нови заеми, защото държавата била много малко задлъжняла, или нови избори, че на следващите през 2015 г. да им е много гадно да управляват…
Във всеки случай отново беше нарушен основен принцип – не пиши закона така, че да е удобен за една или друга група по интереси, законите трябва да се неутрални към всички. От който нарушава този принцип, не може да се очаква нещо хубаво
Alexander Todorov Network 