Alexander Todorov Network

Ейбрахам Маслоу разделя човешките потребности на 5 нива, като докато не се задоволи всяка по-първична потребност, човека не може да обърне внимание на по-възвишените потребности.

5-те нива на потребностите в теорията на Маслоу са:

1. Физиологични нужди: храна, вода, сън, здраве

2. Сигурност: подслон, безопасност, обезпеченост

3. Принадлежност: любов, семейство, общност

4. Увереност: слава, уважение

5. Самоусъвършенстване

Тази теория на Маслоу е критикувана, защото някои смятат, че човекът не може да се разглежда по толкова първобитен начин, тъй като е по-възвишено същество. Може би критиците са имали предвид себе си, и може би те са задоволили потребностите си на първите 4 най-първични потребности и им остава самоусъвършенстването. Тогава от техния поглед наистина теорията е грешна (от високо трудно се вижда какво става на дъното).

През 2011 г. средната работна заплата в България след данъци е около 250 € месечно. За покриване на линията на бедността са необходими около 125 € (тази граница се определя от правителството и може да се смята за умишлено занижена).

Ако приемем, че линията на бедността е равна на първото ниво на потребностите според теорията на Маслоу, то второто ниво е наличието на дом, в който индивида да може да се подслони. За придобиване на собствен дом, на средния гражданин му остават около 125 € месечно, като алтернативата е да живее под наем, или да получи кредит. Само че по данни на Националния статистически институт, средното жилище в България струва около 27 000 € (ако приемем, че средното жилище е 60 кв. м.). Ако имаше банки, които да отпускат кредити при 0% лихва и без никакви такси, то средния гражданин в България би могъл да придобие средното жилище за приблизително 18 години, ако живее през цялото време със средства трудно осигуряващи съществуването. Но банките в България не отпускат такива кредити. Промоционалните им лихвени проценти започват от 6-7% и нагоре, за първата година. След това потребителите на ипотечни кредити започват да бъдат изненадвани постоянно с повишаване на изискуемата месечна вноска. Но ако средния гражданин в България разполага със само 125 €, които да влага за погасяване на кредит за дома си, то дори и промоционалния лихвен процент от 6% годишно ще означава, че математически е невъзможно някога да изплати своя ипотечен кредит. Следователно средния гражданин в България никога не може да закупи със собствен труд собствен дом.

Ако към средния гражданин прибавим и неговата половинка, която също работи и получава средните доходи в страната, то това семейство ще разполага с двойно повече средства за закупуване на дом, което би било възможно след много години, при изтърпяване на тежки лишения, и ако през цялото време никой от двойката не се разболява или не губи работата си,  което при поддържане на толкова нисък стандарт на живот едва ли е възможно. Освен това нормално е да се предположи, че младото семейство ще има деца. Но средства за издръжката на дори 1 дете ще има само, ако семейството представляващо средната класа, се откаже от идеята да има някога своя среден за стандартите дом в България. Но дори и да се откаже някога да има собствен дом, това семейство с 1 дете, поне докато то порасне и може само да се грижи за себе си, трябва да живее през цялото време едва покривайки линията на бедността. Ако някой от двамата родители се разболее, или изгуби работата си, семейството освен че няма да има собствен дом, вече ще трябва да живее със средства недостатъчни за физическото оцеляване.

Но дори и да предположим, че родителите в семейството имат късмет и никога не губят работата си, и не се разболяват, ако средната двойка в България има само 1 дете, то това ще означава, че населението ще се претопява наполовина с всяко следващо поколение. И ако това може да звучи като, че „за всеки ще има повече пространство“, в действителност подобна тенденция застрашава националната сигурност. Всички социални системи са поставени под натиск. Средното българско семейство не разполага с достатъчно средства да се грижи дори за себе си, а някой трябва да помага и на възрастните.

Тенденцията на застаряване на населението води до това, че системите за социална сигурност на национално ниво няма да могат да се справят при грижите за възрастните. Възрастните обаче имат своя дом, а това е всъщност и единственото, което имат. Средния млад човек никога не би могъл да си осигури собствен дом, което на практика означава да излезе на улицата, или да продължава да живее с родителите си, може би и с прародителите си. Представители на няколко поколения съжителстващи заедно на едно място.

Който иска да намери бездомни хора в България, не би трябвало да ги търси по улиците, а да намери представители на средната класа. Те си нямат собствен дом и едва ли някога ще могат да си позволят да имат, подслон получават в дома на родителите си, оцелявайки заедно с тях.

В България по този начин и по неволя първите три нива на потребностите в теорията на Маслоу се задоволяват. С доходите, които получава, средния гражданин в България може да задоволи в известна степен единствено физиологичните си нужди. Подслона може да си осигури в замяна грижите за възрастните си родители. Условията, в които са принудени да живеят няколко различни поколения събрани на едно място, би трябвало да доведе до сплотеност, присъща на най-задружните семейства, в името на голямата цел – оцеляването. Живеейки по този начин обаче средната класа в България, е лишена от възможността да води пълноценен начин на живот, лишена е от самочувствие, лишена е от перспективи за бъдещето.