КОДЕКС за задължително обществено осигуряване
ДВ. бр. 110 от 1999 г., в сила от 1 януари 2000 г.
Предмет
Чл. 1. Този кодекс урежда задължителното обществено осигуряване, което включва държавното обществено осигуряване при общо заболяване, трудова злополука, професионална болест, майчинство, старост и смърт, както и допълнителното задължително пенсионно осигуряване.
ДЯЛ ПЪРВИ
ДЪРЖАВНО ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ
Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Обхват на осигуряването
Чл. 2. Държавното обществено осигуряване предоставя обезщетения, помощи и пенсии при:
1. временна неработоспособност;
2. временна намалена работоспособност;
3. инвалидност;
4. майчинство;
5. старост;
6. смърт.
Принципи на осигуряването
Чл. 3. Държавното обществено осигуряване се осъществява въз основа на принципите на:
1. задължителност и всеобщност на осигуряването;
2. солидарност на осигурените лица;
3. равнопоставеност на осигурените лица;
4. социален диалог при управлението на осигурителната система;
5. фондова организация на осигурителните средства.
Осигурени лица
Чл. 4. (1) Задължително осигурени за всички осигурени социални рискове по този кодекс са:
1. работниците и служителите, наети на работа за повече от пет работни дни, или 40 часа, през един календарен месец, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансиране;
2. държавните служители;
3. кадровите военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, офицерите и сержантите по Закона за Министерството на вътрешните работи и лицата по 19 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изпълнение на наказанията;
4. упражняващите трудова дейност като членове на кооперации и получаващи трудово възнаграждение;
5. лицата, които работят по втори или по допълнителен трудов договор;
6. изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества.
(2) Задължително осигурени само за трудова злополука и за професионална болест са:
1. работниците и служителите, наети на работа само при един работодател за не повече от пет работни дни (40 часа) през календарния месец, ако са получили възнаграждение не по-голямо от една минимална работна заплата; когато възнаграждението е по-голямо от една минимална работна заплата, тези лица подлежат на осигуряване за всички осигурени социални рискове;
2. лицата, които полагат труд без трудово правоотношение и получават месечно възнаграждение до една минимална работна заплата;
3. учащите се по време на професионална специализация или учебна практика.
(3) Задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт са:
1. лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност;
2. лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества;
3. докторантите, ако не са осигурени за пенсия на друго основание;
4. частните земеделски стопани;
5. лицата, които полагат труд без трудово правоотношение и получават възнаграждение, равно или над една минимална работна заплата.
(4) Лицата по ал. З по свой избор могат да се осигуряват и за всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест.
Осигурители
Чл. 5. (1) Осигурител е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и други организации, които имат задължение по закон да внасят осигурителни вноски за други физически лица.
(2) Самоосигуряващ се е физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски изцяло за своя сметка.
(3) Осигурителите периодично представят на Националния осигурителен институт данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, здравното осигуряване, фонд „Професионална квалификация и безработица“ и допълнителното задължително пенсионно осигуряване, осигурителните плащания и за трудовия стаж поотделно за всеки работник или служител.
(4) Данните по ал. З се представят на Националния осигурителен институт и от лицата по ал. 2.
(5) Националният осигурителен институт издава инструкция за сроковете, съдържанието, начина и реда за предоставяне и съхраняване на данните по ал. 3.
(6) Осигурителят е длъжен при поискване от осигуреното лице или негов представител да издава в 14-дневен срок необходимите документи за осигурителен стаж и осигурителен доход.
Осигурителни вноски
Чл. 6. (1) Размерът на осигурителните вноски за фондовете на държавното обществено осигуряване се определя за всеки от фондовете със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, съобразно обхванатите осигурени социални рискове.
(2) Осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 2 и 3, без вноските за офицерите и сержантите по чл. 86 и по чл. 120, във връзка с чл. 86 от Закона за Министерството на вътрешните работи, са за сметка на държавния бюджет.
(3) Осигурителните вноски за фонд „Пенсии“ и за фонд „Общо заболяване и майчинство“ се внасят, както следва:
1. за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1, 4,5 и 6 и за офицерите и сержантите по чл. 86 и по чл. 120, във връзка с чл. 86 от Закона за Министерството на вътрешните работи – от осигурителите и от осигурените в съотношение, както следва:
а) за 2000 г. и 2001 г. – 80:20;
б) за 2002 г. – 75:25;
в) за 2003 г. – 70:30;
г) за 2004 г. – 65:35;
д) за 2005 г. – 60:40;
е) за 2006 г. – 55:45;
ж) за 2007 г. и след това – 50:50;
2. за лицата по чл. 4, ал. З, т. 1 – 4 – лично от осигурените лица или чрез осигурителните каси;
3. за лицата по чл. 4, ал. З, т. 5 – от възложителя и осигурения в съотношението по т. 1.
(4) Осигурителните вноски за фонд „Трудова злополука и професионална болест“ са за сметка на осигурителите.
(5) Върху средствата за социални разходи, давани постоянно или периодично пряко на работниците и служителите в пари или в натура, се внасят осигурителни вноски в размер за фонд „Пенсии“ и в съотношението по ал. З, т. 1.
(6) Осигурителните вноски за сметка на осигурителите и възложителите не могат да се удържат от възнаграждението на осигурените. То не може да се намалява с размера им.
(7) При пенсиониране, за периода, който е зачетен за осигурителен стаж, на лицата, отслужили наборна военна служба, и на неработещите майки се внасят осигурителни вноски върху минималната работна заплата към датата на отпускането на пенсия. Тези вноски са за сметка на държавния бюджет.
(8) За времето, зачетено за осигурителен стаж на лицата, които са получавали обезщетение за безработица, осигурителните вноски са за сметка на фонд „Професионална квалификация и безработица“.
(9) Осигурителните вноски се внасят в банките по съответните сметки на държавното обществено осигуряване.
(10) Осигурителите внасят осигурителните вноски с отделни платежни нареждания за всеки месец чрез прехвърляне от сметките си по съответната сметка на държавното обществено осигуряване при изплащане на трудовите възнаграждения, включително и при авансовите плащания. При теглене на суми за плащания, при уволнение или отпуск извън редовното плащане на заплати или аванс не се издава отделно платежно нареждане – тези суми се включват в платежното нареждане за първото следващо внасяне на осигурителни вноски.
(11) Банките не отпускат суми за изплащане на трудови възнаграждения, включително и за авансовото им изплащане, без едновременното представяне па платежно нареждане за прехвърляне на дължимите осигурителни вноски.
(12) Осигурителите, които нямат банкова сметка, внасят осигурителните вноски в брой в банките по съответната сметка на държавното обществено осигуряване.
(13) Частта от осигурителните вноски, която е за сметка на осигурените лица съгласно чл. 6, ал. З, т. 1, се внася при изплащане на възнагражденията им и не се удържа от авансовите плащания освен в случаите, когато за съответния месец е изплатен само аванс.
Срокове за внасяне на осигурителните вноски
Чл. 7. (1) Осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, които са за сметка на осигурителите, се внасят едновременно с изплащането на трудовото възнаграждение или на част от него.
(2) Осигурителните вноски за сметка на осигурените лица по чл. 4, ал. 1 се внасят при изплащане на трудовото или друго възнаграждение.
(3) Осигурителните вноски за лицата, които работят без трудово правоотношение, и лицата, които внасят осигурителните вноски само за своя сметка, както и за останалите случаи, се внасят до 10-о число на месеца, следващ този, за който се дължат.
Осигурителни каси
Чл. 8. (1) За провеждане на осигуряването на лицата по чл. 4, ал. З, т. 1—4 юридическите лица, както и физическите лица, които се осигуряват изцяло за своя сметка, могат да образуват осигурителни каси, които се регистрират в териториалното поделение на Националния осигурителен институт.
(2) Осигурителните каси извършват осигуряването на своите членове, като:
1. събират дължимите осигурителни вноски и ги превеждат във фондовете на държавното обществено осигуряване;
2. изплащат дължимите парични обезщетения и помощи на осигурените лица при настъпване на осигурителен случай;
3. оформят и съхраняват документите, свързани с осигуряването на членовете на касата.
(3) Начинът и редът за създаването и функционирането на осигурителните каси се уреждат с акт на Министерския съвет по предложение на Националния осигурителен институт.
Осигурителен доход
Чл. 9. (1) Осигурителният доход включва всички възнаграждения и други доходи от трудова дейност, върху които се дължат осигурителни вноски.
(2) Осигурителният доход, от който се изчисляват осигурителните вноски, не може да бъде по-голям от 10-кратния размер на минималната работна заплата за месеца, за който е получено възнаграждението или доходът, върху който се дължат осигурителни вноски.
(3) Месечният осигурителен доход за лицата по чл. 4, ал. 2, т. З е минималната работна заплата.
(4) Лицата по чл. 4, ал. З, т. 1-3 се осигуряват задължително върху избран от тях месечен доход, който не може да бъде по-малък от двукратния размер на минималната работна заплата и по-голям от 10-кратния й размер, а лицата по чл. 4, ал. З, т. 4 -върху доход не по-малък от минималната работна заплата и не по-голям от 10-кратния й размер. Окончателният размер на осигурителния доход се определя за всяка календарна година въз основа на данъчната декларация на лицето и не може да бъде по-малък от сбора на двукратния размер на минималната работна заплата и по-голям от сбора на 10-кратните размери през 12-те месеца на годината. В тези случаи се внасят осигурителни вноски в размерите, определени за осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, zа старост и за смърт.
(5) Осигурителните вноски за фонд „Пенсии“ се правят върху паричното обезщетение за периодите на временна неработоспособност или бременност и раждане, които се зачитат за трудов стаж. В тези случаи осигурителната вноска е в размер, равен на частта, която се дължи от работодателя и се внася само от него. В същия размер е осигурителната вноска за лицата, които се осигуряват само за своя сметка.
(6) Осигурителните вноски за сметка на фонд „Професионална квалификация и безработица“ се изчисляват от размера на обезщетението на осигуреното лице, изплащано през времето, зачетено за осигурителен стаж, и са в размер, определен за фонд „Пенсии“.
(7) Елементите на възнаграждението, както и доходите, върху които се правят осигурителни вноски, се определят с кт на Министерския съвет по предложение на Националния осигурителен институт.
Възникване, времетраене и прекратяване на осигуряването
Чл. 10. (1) Осигуряването на работниците и служителите възниква от деня, в който те започват изпълнението на задълженията си по трудовото или служебно правоотношение, и продължава през времето, през което са изпълнявали задължението си по тези правоотношения.
(2) За осигурителен стаж се зачита и времето:
1. на платен и неплатен отпуск за отглеждане на малко дете;
2. на неплатените отпуски за временна неработоспособност;
3. на неплатения отпуск до 30 работни дни през една календарна година;
4. през което работникът или служителят не е работил поради неправилно недопускане на работа;
5. през което работникът или служителят е бил без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи – от датата на уволнението до възстановяването му на работа;
6. през което уволненият поради задържане от органите на властта е останал без работа в резултат на това, когато не е бил привлечен като обвиняем, бил е оправдан или наказателното производство е било прекратено поради това, че не е извършил деянието или че извършеното деяние не съставлява престъпление;
7. през което лицето е изтърпявало наказание лишаване от свобода, което впоследствие е признато по съответния ред за неоснователно наложено;
8. през което трудоустроеният или бременната работничка или служителка не работи, тъй като не е предоставена подходяща работа от работодателя, съобразно предписанието на здравните органи.
(3) Осигурителният стаж по ал. 2, т. 1, 2 и 3 се зачита, без да се правят осигурителни вноски.
(4) За времето, зачетено за осигурителен стаж по ал. 2, т. 4, 5, 6 и 7, се внасят осигурителни вноски за целия период, признат за осигурителен стаж, определени върху последното трудово възнаграждение преди уволнението или недопускането на работа. Осигурителните вноски по ал. 2, т. й се внасят върху определените обезщетения. Осигурителните вноски са в размера, определен във фонд „Пенсии“, и се внасят изцяло от работодателя в случаите по ал. 2, т. 4, 5 и 8, а по ал. 2, т. 6 и 7 – за сметка на републиканския бюджет.
(5) Условията и редът за осигуряването на лицата, които не работят по трудово или служебно правоотношение, както и на работниците и служителите, които поради характера на работата не работят целогодишно или нямат установено работно време, или основно трудово възнаграждение, и на лицата, изпратени на работа в чужбина от български работодател или с посредничество на българска организация, се уреждат с акт на Министерския съвет по предложение на Националния осигурителен институт.
Осигурителни права на осигурените за всички осигурени социални рискове
Чл. 11. (1) Осигурените за всички осигурени социални рискове лица имат право на:
1. парични обезщетения за:
а) временна неработоспособност поради общо заболяване, трудова злополука и професионална болест, за санаторно-курорт-но лечение и при належащ медицински преглед или изследване, карантина, отстраняване от работа по предписание на здравните органи, гледане на болен или на член от семейството под карантина, належащо придружаване на болен член от семейството за медицински преглед, изследване или лечение, както и за гледане на здраво дете, върнато от детско заведение поради карантина в заведението или на детето;
б) трудоустрояване при временно намалена работоспособност поради общо заболяване, трудова злополука или професионална болест
в) трудоустрояване поради бременност и кърмене
г) бременнoст и раждане;
д) отглеждане на малко дете;
2. парични помощи за:
а) инвалидност поради общо заболяване, когато няма основания за отпускане на пенсия;
б) профилактика и рехабилитация;
в) помощно-технически средства, свързани с увреждането;
3. пенсии за:
а) осигурителен стаж и възраст;
б) инвалидност поради трудова злополука или професионална болест;
в) инвалидност поради общо заболяване.
(2) При смърт на осигуреното лице съпругът (съпругата), децата и родителите имат право на еднократна помощ в размер две минимални работни заплати и на наследствена пенсия.
Осигурителни права на осигурените само за трудова злополука и професионална болест
Чл. 12. (1) Осигурените само за трудова злополука или професионална болест лица имат право на:
1. парични обезщетения за временна неработоспособност поради трудова злополука или професионална болест, санаторно-курортно лечение, належащ медицински преглед, изследване и/или лечение;
2. парични помощи за профилактика и рехабилитация;
3. пенсия за инвалидност поради трудова злополука или професионална болест;
4. парични помощи за помощно-технически средства, свързани с увреждането.
(2) При смърт на осигуреното лице, която е в причинна връзка със злополуката или професионалната болест, съпругът (съпругата), децата и родителите имат право на еднократна помощ в размер две минимални работни заплати и на наследствена пенсия.
Осигурителни права на осигурените само за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт
Чл. 13. (1) Осигурените само за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт имат право на:
1. пенсия за инвалидност поради общо заболяване;
2. пенсия за осигурителен стаж и възраст;
3. парични помощи за помощно-технически средства, свързани с увреждането.
(2) При смърт на осигуреното лице съпругът (съпругата), децата и родителите имат право на еднократна помощ в размер две минимални работни заплати и на наследствена пенсия.
Експертиза на работоспособността
Чл. 14. (1) Експертизата на работоспособността се организира и ръководи от Министерството на здравеопазването
(2) Степента на трайно намалената работоспособност се определя в проценти спрямо възможностите на здравия човек.
(3) Принципите и критериите на експертизата на работоспособността, както и редът за нейното установяване, се определят с акт на Министерския съвет.
Органи на експертизата на работоспособността
Чл.15. (1) Експертизата на временната неработоспособност се осъществява от лекуващите лекари, лекарските консултативни комисии (ЛКК), териториалните експертни лекарски комисии (ТЕЛК) и Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК).
(2) Експертизата на трайната неработоспособност се осъществява от териториалните експертни лекарски комисии и от НЕЛК.
Обжалване на решенията на органите на експертизата
Чл. 16. (1) Обжалванията и възраженията от страна на заинтересованите лица и органи (освидетелстваните, работодателите, Националния осигурителен институт и др.) се правят:
1. срещу решенията на лекуващия лекар – пред ръководителя на здравното заведение или пред лекарската консултативна комисия, ако има такава;
2. срещу решенията на директора на здравното заведение и на лекарската консултативна комисия – в 14-дневен срок от получаването им пред териториалната експертна лекарска комисия;
3. срещу решенията на териториалната експертна лекарска комисия – в 14-дневен срок от получаването им пред НЕЛК;
4. срещу решенията на НЕЛК – пред окръжните съдилища по реда на Закона за административното производство.
(2) Органите по експертизата на работоспособността могат и по своя инициатива да отменят или да изменят неправилни решения на по-долустоящите органи, както и да връщат техните решения за отстраняване на грешки или непълноти.
(3) Ръководителят на НЕЛК може да разпореди преразглеждане на неправилни или противоречиви решения, постановени от нейните състави.
Влизане в сила на решенията
Чл.17. Решенията на органите по експертизата на работоспособността, които не са обжалвани или редът за обжалването им е изчерпан, са задължителни за всички лица, органи и организации в страната.
Глава втора
ФИНАНСОВО УСТРОЙСТВО
Осигурителни фондове
Чл. 18. Средствата на държавното обществено осигуряване се обособяват във:
1. фонд „Пенсии“;
2. фонд „Трудова злополука и професионална болест“;
3. фонд „Общо заболяване и майчинство“.
Бюджет на фондовете
Чл. 19. (1) Народното събрание приема Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване, който включва бюджетите на фондовете по чл. 18 и бюджета на Националния осигурителен институт и действа за срок една календарна година.
(2) Законопроектът за бюджета на държавното обществено осигуряване се изготвя от Националния осигурителен институт и се представя в Министерския съвет за съгласуване заедно с проекта на Закона за държавния бюджет. Министерството на финансите след приемането на макроикономическата рамка на държавния бюджет предоставя на Националния осигурителен институт необходимите показатели за съставяне на проекта на бюджета на държавното обществено осигуряване.
(3) Законопроектът по ал. 2 се съставя по пълна бюджетна класификация за държавния бюджет.
(4) В Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване се предвижда общ резерв на фондовете по чл. 18, образуван чрез отчисления по норматив, определен в закона за бюджета, въз основа на осигурително- технически план. В резерва се внасят и приходите по актовете за начет.
(5) Законопроектът за бюджета на държавното обществено осигуряване се разглежда от Народното събрание едновременно със законопроекта за държавния бюджет.
(6) В случай, че бюджетът на държавното обществено осигуряване не бъде приет от Народното събрание до началото на бюджетната година, осигурителните приходи се събират и осигурителните разходи се извършват съобразно действащите нормативни актове, а за издръжка на органите на Националния осигурителен институт се разходва месечно до една дванадесета част от разходите, предвидени в бюджета за предходната година.
Бюджет на Националния осигурителен институт
Чл. 20. (1) Бюджетът на Националния осигурителен институт е част от консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване и се разработва по приходните и разходните параграфи на бюджетната класификация.
(2) Приходите в бюджета на Националния осигурителен институт се формират като:
1. процент от приходите от осигурителните вноски за фондовете „Пенсии“, „Общо заболяване и майчинство“ и „Трудова злополука и професионална болест“;
2. процент от приходите от здравноосигурителните вноски;
3. процент от приходите от осигурителни вноски за фонд „Професионална квалификация и безработица“;
4. процент от приходите от осигурителни вноски за допълнителното задължително пенсионно осигуряване;
5. заеми;
6. неданъчни приходи.
(3) (В сила от 1.01.2001 г.) Разходите по бюджета на Националния осигурителен институт се определят за:
1. издръжка на дейността по държавното обществено осигуряване и на дейностите по здравното осигуряване, фонд „Професионална квалификация и безработица“ и допълнителното задължително пенсионно осигуряване (в частта за събиране и контрол на осигурителните вноски);
2. капиталови разходи (за придобиване на дълготрайни материални активи, нематериални активи и основен ремонт), свързани с цялостната дейност на Националния осигурителен институт;
3. погасяване на задължения по заеми.
(4) Процентите по ал. 2, т. 1-4 се определят със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване.
(5) Разходите по ал. З се утвърждават от надзорния съвет на Националния осигурителен институт по предложение на управителя.
Приходи по фонд „Пенсии“
Чл. 21. Приходите по фонд „Пенсии“ се набират от:
1. осигурителни вноски от осигурители, осигурени и самоосигуряващи се лица;
2. осигурителни вноски и приходи, предвидени в други закони, за осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт;
3. суми от държавния бюджет за провеждане на осигуряването на лицата по чл. 4, ал. 1, т. 2 и 3 и чл. 6, ал. 7;
4. суми от републиканския бюджет за:
а) изплащане на пенсии, за които не са правени осигурителни вноски, и за индексациите, компенсациите и добавките към тях;
б) добавки към пенсиите на ветераните от войните;
в) субсидии, предвидени в Закона за държавния бюджет за текущата финансова година;
г) осигурителни вноски в случаите, предвидени в този кодекс;
5. възстановяване на направени осигурителни разходи в предвидените в нормативните актове случаи;
6. глоби и наказателни лихви;
7. такси, определени с тарифа на Министерския съвет;
8. лихви и дивиденти;
9. дарения и завещания;
10. суми от фонд „Професионална квалификация и безработица“ за лицата по чл. 6, ал. 8;
11. други източници.
Разходи по фонд „Пенсии“
Чл. 22. Средствата по фонд „Пенсии“ се разходват за:
1. изплащане на пенсии и добавките към тях, с изключение на пенсиите по чл. 24;
2. осъвременяване, индексиране и компенсиране на пенсиите;
3. други разходи, свързани с пенсионното осигуряване.
Приходи по фонд „Трудова злополука и професионална болест“
Чл. 23. Приходите по фонд „Трудова злополука и професионална болест“ се набират от:
1. осигурителни вноски;
2. суми от държавния бюджет за осигуряването на лицата по чл. 4, ал. 1, т. 2 и 3;
3. приходи, предвидени в други закони, за осигуряване за трудови злополуки и професионална болест;
4. възстановяване на направени осигурителни разходи в предвидените в нормативните актове случаи;
5. глоби и наказателни лихви;
6. такси, определени с тарифа на Министерския съвет;
7. лихви и дивиденти;
8. дарения и завещания;
9. други източници.
Разходи по фонд „Трудова злополука и професионална болест“
Чл. 24. Средствата по фонд „Трудова злополука и професионална болест“ се разходват за:
1. изплащане на парични обезщетения, пенсии и помощи;
2. осъвременяване, индексиране и компенсиране на паричните обезщетения, пенсии и помощи;
3. мероприятия за предотвратяване на трудовите злополуки и професионалните болести;
4. помощно-технически средства, свързани с увреждането;
5. други разходи, свързани с осигуряването за трудова злополука и професионална болест.
Приходи по фонд „Общо заболяване и майчинство“
Чл. 25. Приходите по фонд „Общо заболяване и майчинство“ се набират от:
1. осигурителни вноски;
2. суми от държавния бюджет за осигуряването на лица по чл. 4, ал. 1, т. 2 и 3;
3. приходи, предвидени с други закони, за осигуряване за общо заболяване и майчинство;
4. възстановяване на направени осигурителни разходи в предвидените в нормативните актове случаи;
5. глоби и наказателни лихви;
6. такси, определени с тарифа на Министерския съвет;
7. лихви и дивиденти;
8. дарения и завещания;
9. други източници.
Разходи по фонд „Общо заболяване и майчинство“
Чл. 26. Средствата по фонд „Общо заболяване и майчинство“ се разходват за:
1. изплащане на парични обезщетения и помощи;
2. осъвременяване, индексиране и компенсиране на паричните обезщетения и помощи;
3. финансиране на дейности за намаляване на общите заболявания;
4. осигуряване с помощно-технически средства;
5. други разходи, свързани с осигуряването за общо заболяване и майчинство.
Краткосрочни безлихвени заеми за фондовете
Чл. 27. При временен недостиг на средства във фондовете за покриване на неотложни осигурителни плащания могат да се ползват краткосрочни безлихвени заеми от републиканския бюджет, както и от фондове със социално предназначение до размера на техните резерви със заповед на министъра на финансите и министъра на труда и социалната политика по предложение на надзорния съвет на Националния осигурителен институт.
Влагане на свободни средства
Чл. 28. Временно свободните средства по фондовете на държавното обществено осигуряване могат да се влагат по депозитни сметки в банките или за придобиване на държавни ценни книжа.
Банково обслужване
Чл. 29. Банките, които имат право да оперират със средствата на фондовете на държавното обществено осигуряване, се определят от Българската народна банка и от Министерството на финансите. От определените от Българската народна банка и от Министерството на финансите банки надзорният съвет на Националния осигурителен институт избира банките, които имат право да оперират със средствата на фондове.
Изпълнение на бюджета
Чл. 30. (1) Изпълнението на бюджета на държавното обществено осигуряване се осъществява от Националния осигурителен институт.
(2) Първостепенен разпоредител с бюджета на държавното обществено осигуряване е управителят на Националния осигурителен институт.
(3) Второстепенни разпоредители с бюджета на държавното обществено осигуряване в териториалните поделения на Националния осигурителен институт са техните ръководители.
Годишен отчет
Чл. 31. (1) Годишният отчет за изпълнението на бюджета на държавното обществено осигуряване се изготвя от Националния осигурителен институт и се внася от неговия управител в Народното събрание за приемане едновременно с отчета за изпълнението на държавния бюджет.
(2) Рeшението на Народното събрание за приемане отчета за изпълнението на бюджета на държавното обществено осигуряване се обнародва в „Държавен вестник“.
Глава 3
УПРАВЛЕНИЕ
Функции на Министерството на труда и социалната политика
Чл. 32. Министерството на труда и социалната политика разработва, координира и провежда държавната политика по държавното обществено осигуряване.
Национален осигурителен институт
Чл. 33. (1) Държавното обществено осигуряване се управлява от Националния осигурителен институт. Той отчита своята дейност пред Народното събрание.
(2) Националният осигурителен институт е юридическо лице със седалище София. Институтът създава свои териториални поделения.
(3) Националният осигурителен институт:
1. изпълнява бюджета на държавното обществено осигуряване;
2. събира осигурителните вноски и вземанията на държавното обществено осигуряване;
3. събира осигурителните вноски за:
а) здравно осигуряване;
б) фонд „Професионална квалификация и безработица“;
в) допълнителното задължително пенсионно осигуряване;
4. осъществява контрол по спазване на осигурителното законодателство;
5. организира дейността по установяване на административни нарушения и административни наказания;
6. извършва плащането на пенсиите и организира дейността по другите осигурителни плащания;
7. събира информация и поддържа информационна система за осигурените лица, осигурителите и самоосигуряващите се лица;
8. осъществява дейност по подготовка и прилагане на международни договори в областта на държавното обществено осигуряване.
(4) функциите на Националния осигурителен институт по събиране на вноските по ал. З, т. 2 и 3 и разпределението на събраните суми се уреждат с акт на Министерския съвет.
Органи на управление
Чл. 34. Органи на управление на Националния осигурителен институт са:
1. надзорният съвет;
2. управителят и подуправителят.
Надзорен съвет
Чл. 35. (1) Надзорният съвет се състои от по един представител на всяка от представителните организации на работниците и служителите и на работодателите, признати съгласно чл. З от Кодекса на труда, и равен на тях брой представители, определени от Министерския съвет.
(2) Представителите на организациите на работниците и служителите и на работодателите по ал. 1 се определят от ръководните им органи на национално равнище.
(3) Надзорният съвет има мандат за срок четири години.
(4) Поименният състав на надзорния съвет, както и промените в него, се обнародват от председателя му в „Държавен вестник“.
(5) Членовете на надзорния съвет избират от своя състав председател на ротационен принцип.
(6) Надзорният съвет се свиква на заседания от председателя или по искане на една трета от членовете му.
(7) Заседанията на надзорния съвет са редовни, ако на тях са присъствали най-малко половината от членовете му. Решенията се вземат, ако за тях гласуват повече от половината от общия брой на членовете на надзорния съвет.
(8) Управителят на Националния осигурителен институт участва в заседанията на надзорния съвет със съвещателен глас.
Функции на надзорния съвет
Чл. 36. Надзорният съвет:
1. утвърждава основните насоки на дейността на Националния осигурителен институт;
2. утвърждава проектите на годишния бюджет на държавното обществено осигуряване и отчета му;
3. осъществява контрол върху дейността на Националния осигурителен институт, съвета на управителя, управителя и подуправителя;
4. утвърждава проектите на нормативните актове по държавното обществено осигуряване преди внасянето им за приемане от съответните държавни органи;
5. приема правилник за организацията и дейността на Националния осигурителен институт и правилник за дейността на надзорния съвет;
6. по искане на длъжниците към фондовете на държавното обществено осигуряване при изключителни случаи по време на материални затруднения по предложение на управителя може да разсрочи плащането на вземания над 100 000 лв. за срок до три години; разсроченото вземане се събира със законната лихва;
7. взема решение за заличаване на несъбираеми вземания след приключване на производството за ликвидация на осигурителите;
8. взема решения за придобиване и разпореждане с имуществото на Националния осигурителен институт над размер, определен от правилника за организацията и дейността на Националния осигурителен институт;
9. взема решения за използване средствата от резерва по бюджета на държавното обществено осигуряване;
10. взема решения за придобиване на недвижими имоти от Националния осигурителен институт срещу задължения към фондовете на държавното обществено осигуряване;
11. определя възнаграждението на управителя и подуправителя.
Управител и подуправител
Чл. 37. (1) Управителят и подуправителят на Националния осигурителен институт се избират от Народното събрание за срок четири години.
(2) Управителят на Националния осигурителен институт действа от името на института, организира и ръководи дейността му и го представлява пред всички физически и юридически лица в страната и в чужбина.
(3) При отсъствие на управителя неговите функции се изпълняват от подуправителя. Подуправителят може да изпълнява функции, които са му възложени от управителя. Подуправителят свиква и ръководи заседанията на съвета на управителя.
(4) Управителят и подуправителят могат да бъдат освободени и преди изтичане на срока, за който са избрани, ако са осъдени за умишлено престъпление от общ характер с влязла в сила присъда, системно нарушават задълженията си, възпрепятствани са да ги изпълняват за срок повече от шест месеца или са подали оставка пред Народното събрание.
(5) Управителят:
1. осъществява оперативното ръководство на Националния осигурителен институт;
2. утвърждава задължителни за всички физически и юридически лица в страната инструкции, формуляри и други документи, свързани с провеждане на осигуряването;
3. внася за утвърждаване в надзорния съвет:
а) проектобюджета на държавното обществено осигуряване;
б) проект за отчет за изпълнение на бюджета на държавното обществено осигуряване;
в) проекти за нормативни актове по държавното обществено осигуряване;
г) проект за правилник за организацията и дейността на Националния осигурителен институт;
д) проекти на решения за използване на средства от резерва по бюджета на държавното обществено осигуряване;
4. открива и закрива поделения на Националния осигурителен институт и утвърждава структурата и бюджетите им;
5. сключва разпоредителни сделки за имуществото на Националния осигурителен институт до размер, определен с правилника за организацията и дейността на Националния осигурителен институт;
6. по искане на длъжниците на държавното обществено осигуряване при изключителни случаи може да разсрочи плащането на вземания от 10 000 до 100 000 лв. за срок до три години; разсроченото вземане се събира със законната лихва;
7. утвърждава разпределението на капитални вложения за стопанисване имуществото на Националния осигурителен институт.
Съвет на управителя
Чл. 38. (1) В своята дейност управителят се подпомага от съвет на управителя на Националния осигурителен институт, който се състои от ръководителите на функционалните направления на института и подуправител.
(2) Заседанията на съвета на управителя са редовни, ако присъстват две трети от членовете. Решенията се вземат с обикновено мнозинство.
(3) Съветът на управителя предлага на управителя проекти на решения във връзка с правомощията му по чл. 37, ал. 5.
Изисквания към членовете на надзорния съвет, управителя и подуправителя
Чл. 39. (1) Членове на надзорния съвет, управител и подуправител на Националния осигурителен институт не могат да бъдат:
1. лица, които са лишени от правото да заемат ръководна, отчетническа или материалноотговорна длъжност;
2. лица, които участват в управителни или контролни органи на други осигурителни фондове;
3. лица, осъждани за умишлено престъпление;
4. лица, които са били членове на управителни органи на юридически лица, прекратени поради несъстоятелност, ако са останали неудовлетворени кредитори;
5. лица, които се намират в родство по права или по съребрена линия или по сватовство до четвърта степен с членове на надзорния съвет, управителя и подуправителя.
Глава четвърта
ОБЕЗЩЕТЕНИЯ
Раздел I
Обезщетения при временна неработоспособност и трудоустрояване
Право на обезщетение
Чл. 40. (1) Осигурените лица имат право на парично обезщетение вместо трудово възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж.
(2) Изискването по ал. 1 не се отнася при придобиване право на парично обезщетение за временна неработоспособност поради трудова злополука и професионална болест, при бременност и раждане и за осигурени, ненавършили 18-годишна възраст.
(3) Паричните обезщетения за временна неработоспособност, помощите и другите обезщетения по държавното обществено осигуряване се изплащат чрез осигурителите.
(4) Паричните обезщетения за първите 3 дни от временната неработоспособност, но не за повече от 15 дни през една календарна година, са за сметка на осигурителите.
Възнаграждения, от което се определя обезщетението
Чл. 41. (1) Дневното парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване се изчислява в размер 80 на сто, а за временна неработоспособност поради трудова злополука или професионална болест – в размер 90 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху които са внесени осигурителните вноски за периода от шест календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на неработоспособността. Дневното парично обезщетение не може да надвишава среднодневното възнаграждение за периода, от който е изчислено обезщетението.
(2) За дните, включени в периода по ал. 1, се взема предвид среднодневната минимална работна заплата за страната за съответния период, ако работникът или служителят:
1. не е бил осигурен за всички осигурени социални рискове;
2. не е бил осигурен за всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест;
3. е ползвал неплатен отпуск, който се зачита за трудов стаж;
4. е ползвал отпуск за отглеждане на малко дете.
(3) За дните, включени в периода по ал. 1, през които лицето е получавало парично обезщетение от общественото осигуряване за временна неработоспособност или за бременност и раждане, се взема предвид размерът на обезщетението.
(4) Начинът на изчисляване на обезщетението се урежда с акт на Министерския съвет.
Срок на изплащане на обезщетението
Чл. 42. (1) Паричното обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване, трудова злополука и професионална болест се изплаща от първия ден на настъпването до възстановяване на работоспособността или до установяване на инвалидност.
(2) Когато временната неработоспособност е настъпила до два месеца от прекратяването на трудовия договор или осигуряването, паричното обезщетение се изплаща за срока на неработоспособността, но за не повече от 75 календарни дни.
(3) Когато временната неработоспособност е настъпила преди прекратяване на срочно трудово правоотношение, паричното обезщетение се изплаща за не повече от 75 календарни дни след прекратяване на правоотношението.
Обезщетения поради карантина или отстраняване от работа
Чл. 43. Парично обезщетение за временна неработоспособност поради карантина или отстраняване от работа по предписание на здравните органи се изплаща съответно за:
1. времето, за което осигуреният е под карантина;
2. времето на отстраняване от работа, ако осигуреният не може да бъде трудоустроен на друга подходяща работа през това време, но за не повече от 90 календарни дни през една календарна година.
Обезщетения за санаторно-курортно лечение
Чл. 44. На неработоспособните лица, изпратени от здравните органи на санаторно-курортно лечение, парично обезщетение се изплаща за целия им престой, включително до три календарни дни за пътуване, в размерите, определени съответно за общо заболяване или за трудова злополука и професионална болест.
Обезщетение за гледане на болен член от семейството
Чл. 45. (1) Парично обезщетение при условията и в размера на паричното обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване се изплаща и за:
1. гледане или належащо придружаване за медицински преглед, изследване или лечение в страната или в чужбина на болен член на семейството над 18-годишна възраст – на всеки осигурен до 10 календарни дни през една календарна година;
2. гледане или належащо придружаване за медицински преглед, изследване или лечение в страната или в чужбина на болно дете до 18-годишна възраст – до 60 календарни дни през една календарна година общо за всички осигурени членове на семейството; в този срок не се включва времето за гледане на дете по т. 3-5;
3. гледане на дете под карантина до 18-годишна възраст, болно от заразна болест – до изтичането на срока на карантината;
4. гледане на болно дете до 3-годишна възраст, настанено в заведение за болнична помощ заедно с осигурения – за времето, през което осигуреният е бил в заведението;
5. гледане на здраво дете, върнато от детско заведение поради карантина – докато трае карантината.
(2) За един и същи осигурителен случай за едно и също време парично обезщетение по ал. 1 може да се изплаща само на един осигурен член на семейството.
(3) За гледане на хронично болен член на семейството парично обезщетение се изплаща само при изостряне на заболяването.
(4) За членове на семейството се считат съпругът, съпругата и техните възходящи и низходящи по права линия.
Случаи, при които не се изплаща обезщетение
Чл. 46. (1) Парично обезщетение за временна неработоспособност не се изплаща на осигурени лица, които:
1. умишлено увреждат здравето си с цел да получават отпуск или обезщетение;
2. нарушават режима, определен от здравните органи – само за дните на нарушението;
3. са станали неработоспособни поради употреба на алкохол, приемане на силно упойващо средство без лечебна цел или поради прояви, извършвани под въздействието на такива средства;
4. са станали неработоспособни поради хулигански и други техни противообществени прояви, установени по съответния ред;
5. са станали неработоспособни поради неспазване от тях на правилата за безопасна работа, установено по съответния ред.
(2) В случаите по ал. 1, т. З и 4 срокът, за който не се изплаща обезщетение, не може да бъде по-дълъг от 15 календарни дни, а в случая по т. 5 – не по-дълъг от 3 календарни дни.
Парично обезщетение при трудоустрояване
Чл. 47. (1) При трудоустрояване поради временно намалена работоспособност вследствие на общо заболяване, трудова злополука или професионална болест на осигурения се изплаща парично обезщетение, ако на новата работа се намали трудовото му възнаграждение.
(2) Дневното парично обезщетение е в размер на разликата между полученото среднодневно трудово възнаграждение през 6-те календарни месеца, предхождащи месеца на трудоустрояването, и получаваното среднодневно трудово възнаграждение след трудоустрояването. Когато осигуреният е работил по-малко от 6 месеца до деня на трудоустрояването, обезщетението се определя като разлика между среднодневното възнаграждение, определено по чл. 41, и получаваното среднодневно трудово възнаграждение след трудоустрояването.
(3) Паричното обезщетение по ал. 1 и 2 се изплаща за времето на трудоустрояването, но за не повече от 6 календарни месеца.
Раздел П
Обезщетения за майчинство
Обезщетение при трудоустрояване поради бременност или кърмене
Чл. 48. (1) При трудоустрояване на друга работа поради бременност или кърмене на дете на осигурената жена се изплаща парично обезщетение, ако на новата работа се намали трудовото й възнаграждение.
(2) Дневното парично обезщетение е в размер на разликата между полученото среднодневно трудово възнаграждение през 6-те календарни месеца, предхождащи месеца на трудоустрояването, и получаваното среднодневно трудово възнаграждение след трудоустрояването. Когато осигурената е работила по-малко от 6 месеца до деня на трудоустрояването, обезщетението се определя като разлика между среднодневното възнаграждение, определено по чл. 41, и получаваното среднодневно трудово възнаграждение след трудоустрояването.
(3) В случай, че на новата работа трудоустроената получава среднодневно трудово възнаграждение, по-малко от минималната дневна работна заплата, установена за страната, или средното възнаграждение, определено по чл. 41, е по-малко от минималната работна заплата, установена за страната, дневното обезщетение е в размер на разликата между полученото среднодневно трудово възнаграждение преди трудоустрояването и минималната дневна работна заплата, установена за страната.
Обезщетение при бременност и раждане
Чл. 49. (1) Дневното парично обезщетение при бременност и раждане се определя в размер на 90 на сто от среднодневното възнаграждение или осигурителния доход, определени по чл. 41.
(2) Дневното парично обезщетение не може да бъде по-малко от минималната дневна работна заплата, установена за страната, и по-голямо от среднодневното възнаграждение за периода, от който е изчислено обезщетението.
Срокове за изплащане на паричното обезщетение при бременност и раждане
Чл. 50. (1) Осигурената за всички осигурени социални рискове майка има право на парично обезщетение при бременност и раждане за срок 135 календарни дни, от които 45 дни преди раждането.
(2) Когато раждането стане преди изтичането на 45 дни от началото на ползването на обезщетението, остатъкът до 45 дни се ползва след раждането.
(3) Когато детето е родено мъртво, почине или е дадено в детско заведение на пълна държавна издръжка или за осиновяване, майката има право на парично обезщетение до изтичане на 42 дни от раждането. Ако работоспособността на майката вследствие на раждането не е възстановена след 42-ия ден, срокът на обезщетението се продължава по преценка на здравните органи до възстановяване на нейната работоспособност. До изтичането на срока по ал. 1 това обезщетение се заплаща като обезщетение за бременност и раждане.
(4) Когато детето е дадено за осиновяване, настанено е в детско заведение на пълна държавна издръжка или почине след 42-ия ден от раждането, обезщетението по ал. 1 се прекратява от следващия ден. В тези случаи, ако работоспособността на майката вследствие раждането не е възстановена, се прилага ал. З, изречения второ и трето.
(5) Осигурената или осигуреният за всички осигурени социални рискове, които осиновяват дете, имат право на обезщетение по ал. 1 в размер на разликата от възрастта на детето в деня на предаването му за осиновяване до изтичането на срока на полагащото се обезщетение за раждане.
Обезщетение при смърт или при заболяване на майката
Чл. 51. При смърт или тежко заболяване на майката (осиновителката), което я възпрепятства да гледа детето, на лицето, което ползва отпуска по чл. 163 от Кодекса на труда, се изплаща паричното обезщетение по чл. 49.
Обезщетение при бременност и раждане при прекратяване на осигуряването
Чл. 52. При прекратяване на осигуряването за всички осигурени социални рискове през време на получаване на обезщетение за бременност и раждане на осигурената се изплаща парично обезщетение до изтичане на срока на обезщетението за бременност и раждане по чл. 50.
Обезщетение при отглеждане на малко дете
Чл. 53. (1) След изтичането на срока на обезщетението за бременност и раждане през време на допълнителния платен отпуск за отглеждане на малко дете на майката (осиновителката) се изплаща месечно парично обезщетение в размер на минималната месечна работна заплата, установена за страната.
(2) Когато допълнителният платен отпуск за отглеждането на малко дете вместо от майката (осиновителката) се ползва от бащата (осиновителя) или от лицето, което е поело отглеждането на детето, се изплаща месечно парично обезщетение в размер на минималната месечна работна заплата, установена за страната. Това обезщетение се изплаща на настойника, когато той ползва отпуска по чл. 167, ал. 2 от Кодекса на труда.
(3) Изплащането на паричното обезщетение по ал. 1 и 2 се прекратява при смърт на детето, при даване за осиновяване или при настаняване на детето в детско заведение на пълна държавна издръжка.
Обезщетение при неизползвано на допълнителния платен отпуск за отглеждане на малко дете
Чл. 54. (1) В случаите, когато не се ползва допълнителният платен отпуск за отглеждане на малко дете или лицето, което ползва такъв отпуск, прекъсне неговото ползване, на майката (осиновителката) се изплаща парично обезщетение в размер 50 на сто от минималната месечна работна заплата, установена за страната, ако тя е осигурена за всички осигурени социални рискове, включително и без трудова злополука и професионална болест.
(2) Ако майката (осиновителката) е починала, лишена е от родителски права или упражняването на родителските права върху детето е предоставено на бащата (осиновителя), това обезщетение се изплаща на бащата (осиновителя), а ако той е починал -на настойника. Обезщетението се изплаща, ако лицето, поело отглеждането на детето, е осигурено като работещо по трудово или служебно правоотношение или за своя сметка за всички осигурени социални рискове.
(3) Обезщетението по ал. 1 и 2 не се изплаща, ако детето е настанено в детско заведение на пълна държавна издръжка.
Глава пета
ОСИГУРЯВАНЕ ЗА ТРУДОВА ЗЛОПОЛУКА И ПРОФЕСИОНАЛНА БОЛЕСТ
Трудова злополука
Чл. 55. (1) Трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило неработоспособност или смърт.
(2) Трудова е и злополуката, станала с осигурен по чл. 4, ал. 1 и 2 по време на обичайния път при отиване или при връщане от работното място до:
1. основното място на живеене или до друго допълнително място на живеене с постоянен характер;
2. мястото, където осигуреният обикновено се храни през работния ден;
3. мястото за получаване на възнаграждение.
(3) Не е налице трудова злополука, когато пострадалият умишлено е увредил здравето си.
Професионална болест
Чл. 56. (1) Професионална болест е заболяване, което е настъпило изключително или предимно под въздействието на вредните фактори на работната среда или на трудовия процес върху организма и е включено в Списъка на професионалните болести, издаден от Министерския съвет по предложение на министъра на здравеопазването.
(2) За професионална болест може да се признае и заболяване, невключено в Списъка на професионалните болести, когато се установи, че то е причинено основно и пряко от обичайната трудова дейност на осигурения и е причинило трайна неработоспособност или смърт на осигурения.
(3) Към професионалната болест се отнасят и нейното усложнение и късните й последици.
Деклариране на трудова злополука
Чл. 57. (1) Осигурителят е длъжен в срок от 3 работни дни да декларира пред териториалното поделение на Националния осигурителен институт всяка трудова злополука.
(2) Ако осигурителят не декларира злополуката, пострадалият или неговите наследници имат право в 6-месечен срок от злополуката да я декларират пред териториалното поделение на Националния осигурителен институт.
(3) Редът за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки се определя с акт на Министерския съвет.
Разследване на трудова злополука
Чл. 58. (1) Териториалното поделение на Националния осигурителен институт съвместно с Инспекцията по труда, комитетите и групите по условия на труд и други компетентни органи в зависимост от случая разследват всяка смъртна трудова злополука, всяка злополука, причинила увреждане на повече от 3-ма работещи, както и всяка злополука, за която има основание да се предполага, че ще доведе до инвалидност.
(2) Териториалното поделение на Националния осигурителен институт може по своя преценка да разследва и други злополуки освен посочените в ал. 1.
(3) Разследването на трудова злополука трябва да установи:
1. причините и обстоятелствата за възникване на трудовата злополука;
2. вида на уврежданията;
3. други сведения, които ще подпомогнат териториалното поделение на Националния осигурителен институт да се произнесе за професионалния характер на злополуката и увреждането.
(4) При разследване на злополуката пострадалият има право да присъства или да посочи да присъстват:
1. работник или служител от същата професия, или
2. член на семейството или възходящ или низходящ сродник, или
3. представител на синдикалната организация, в която членува;
4. представител на работниците и служителите в комитетите и групите по условия на труд.
(5) Правата по ал. 4 имат наследниците на пострадалия при смъртна злополука и при случаи, когато здравословното състояние на пострадалия не му позволява да посочи представител.
(6) Резултатите от разследването се оформят в протокол в типизирана форма който е валиден до доказване на противното. Екземпляр от протокола се връчва от териториалното поделение на Националния осигурителен институт на пострадалия или на неговите наследници и на осигурителя.
Досие
Чл. 59. (1) За всяка трудова злополука или професионална болест териториалното поделение на Националния осигурителен институт открива досие, което съдържа:
1. декларацията за злополука;
2. справка за получаваното брутно трудово възнаграждение;
3. копия от болничните листове;
4. протокол от разследването, когато такова е извършено;
5. документи, свързани с медицински и други разходи;
6. разпореждането за приемане или неприемане на злополуката за трудова;
7. решението за признаване или за непризнаване на професионалната болест, издадено от експертна комисия по професионални болести;
8. други документи, свързани със злополуката или заболяването.
(2) Пострадалият и осигурителят имат право да се запознават със съдържанието на досието.
(3) Досиетата се съхраняват пет години след прекратяване на осигуряването в териториалното поделение на Националния осигурителен институт, след което се предават за съхраняване в Държавния архив.
Квалифициране на злополуката за трудова
Чл. 60. (1) Длъжностното лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт, въз основа на документите в досието в 7-дневен срок от декларирането издава разпореждане за приемане или за неприемане на злополуката за трудова.
(2) Разпореждането се изпраща на осигурения и на осигурителя в 7-дневен срок от издаването.
(3) Разпореждането подлежи на обжалване от заинтересуваните лица по реда на чл. 117.
Сигнализиране за професионална болест
Чл. 61. Практикуващите лекари и стоматолози при съмнение за професионална болест изпращат известие и до териториалното поделение на Националния осигурителен институт.
Изготвяне на документи за професионална болест
Чл. 62. (1) За всяко известие по чл. 61 териториалното поделение на Националния осигурителен институт извършва проучвания, подготвя документи и ги представя на медицинските експертни органи.
(2) Осигурителят изготвя и представя необходимите документи по ал. 1 в териториалното поделение на Националния осигурителен институт в 30-дневен срок от поискването им.
Ред за съобщаване, регистриране и обжалване на професионални болести
Чл. 63. Редът за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести се определя с акт на Министерския съвет.
Размери на осигурителните вноски във фонд „Трудова злополука и професионална болест“
Чл. 64. (1) Размерите на осигурителните вноски, които внасят осигурителите, се определят в процент от месечния осигурителен доход на осигурените на базата на актюерските разчети.
(2) Със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване се определя размерът на осигурителната вноска за трудова злополука и професионална болест, както и горната и долната граница, в рамките на която тя може да се променя.
(3) (В сила от 1.01.2004 г.) Размерът на осигурителната вноска може да се увеличава или да се намалява от Националния осигурителен институт по методика и ред, определени с акт на Министерския съвет.
(4) (В сила от 1.01.2004 г.) Размерът на осигурителните вноски по ал. З се определя ежегодно на базата на основната дейност на предприятието, честотата и тежестта на трудовите злополуки и професионалните болести, броя и тежестта на нарушенията по повод осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, изпълнението на инвестиционни програми и организацията на дейността за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд и в зависимост от степента на професионалния риск.
Мероприятия за предотвратяване на трудовата злополука и професионалната болест
Чл. 65. фонд „Трудова злополука и професионална болест“ финансира мероприятия за предотвратяване на трудовите злополуки и професионалните болести и за подобряване условията на труд чрез:
1. оказване на осигурителите на помощ, консултации и съдействие за създаване и реализиране на ефективна система за управление на безопасността на труда и опазване на здравето при работа;
2. разработване и участие в разработването на национални отраслови програми (стратегии) в областта на безопасността на труда и опазване на здравето при работа;
3. провеждане на обучение и повишаване квалификацията на работещите по въпросите на безопасността на труда и опазване на здравето при работа;
4. осъществяване и възлагане на научни изследвания в областта на безопасността на труда и опазване на здравето при работа;
5. проверка на състоянието на безопасността на труда и опазване на здравето при работа;
6. разследване самостоятелно или с другите компетентни органи на трудови злополуки и професионални болести;
7. провеждане на кампанийна дейност, предоставяне на информация на обществото по проблемите на безопасността на труда и опазване на здравето при работа;
8. разработване и участие в разработването на нормативни актове по безопасността на труда и опазване на здравето при работа;
9. изучаване и разпространяване на положителния опит в създаването на безопасни условия на труд;
10. извършване на други дейности по предотвратяване на трудовите злополуки и професионалните болести.
Задължения на осигурителя
Чл. 66. Осигурителят е длъжен:
1. да уведомява в 30-дневен срок териториалното поделение на Националния осигурителен институт за:
а) изменения в технологията или характера на работа на предприятието;
б) ликвидация на предприятието;
2. да уведомява незабавно териториалното поделение на Националния осигурителен институт, Инспекцията по труда и други компетентни органи за всяка смъртна трудова злополука, за всяка злополука, причинила увреждане на повече от трима работещи, както и за всяка злополука, за която има основание да се предполага, че ще доведе до инвалидност;
3. ежегодно да представя в териториалното поделение на Националния осигурителен институт информация за:
а) броя на работещите в предприятието;
б) размера на изплатените средства за работна заплата;
в) броя на разпределението на трудовите злополуки и професионалните болести за изминалата календарна година;
г) сумата на изплатените за трудови злополуки и професионални болести парични обезщетения;
4. в срок 7 дни от получаване на разпореждането по чл. 60, ал. 2 да изпрати на териториалната администрация на Инспекцията по труда копие от декларацията за приета трудова злополука;
5. ежегодно да представя на териториалната администрация на Инспекцията по труда информация по т. З, букви „а“ и „в“.
Задължения на осигуреното лице
Чл. 67. Осигуреното лице е длъжно:
1. да познава и да изпълнява изискванията на нормативните актове за безопасност на труда и опазване на здравето при работа, както и правилата за вътрешния трудов ред на предприятието;
2. да уведоми незабавно осигурителя или негов пълномощник за настъпила трудова злополука или за установена професионална болест, с изключение на случаите, когато това е невъзможно.
Глава шеста
ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ПЕНСИОННО ОСИГУРЯВАНЕ
Раздел I
Пенсии за осигурителен стаж и възраст
Придобиване право на пенсия
Чл. 68. (1) Право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива при навършване на възраст 60 години и 6 месеца за мъжете и 55 години и 6 месеца за жените, при условие че сборът от продължителността на осигурителния стаж и възрастта не е по-малък от 98 за мъжете и 88 за жените.
(2) От 31 декември 2000 г. възрастта по ал. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с 6 месеца за мъжете и за жените до достигане на 63 години за мъжете и 60 години за жените, а сборът от продължителността на осигурителния стаж и възрастта се увеличава с 1 до достигане на 100 за мъжете и 90 за жените.
(3) От 31 декември 2004 г. сборът от продължителността на осигурителния стаж и възрастта за жените по ал. 2 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с една до достигане на 94.
(4) В случай, че сборът от продължителността на осигурителния стаж и възрастта е по-малък от посочения в ал. 1-3, право на пенсия се придобива при 15 години осигурителен стаж, от които 12 години действителен стаж и навършване на 65-годишна възраст за мъжете и жените.
Придобиване право на пенсия от кадровите военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и от офицерите и сержантите по Закона за Министерството на вътрешните работи
Чл. 69. (1) Кадровите военнослужещи придобиват право на пенсия при уволнение, независимо от възрастта им, при 25 години трудов стаж, от които две трети да са действително изслужени на кадрова военна служба.
(2) Офицерите и сержантите от Министерството на вътрешните работи. Специализираната следствена служба, Главното управление на местата за лишаване от свобода и Главна дирекция „Следствени арести“ при Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция, от Специалната куриерска служба на Комитета по пощи и далекосъобщения, следователите и помощник-следователите, както и лицата по 19 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на наказанията (ДВ, бр. 73 от 1998 г.) при уволнение придобиват право на пенсия при 25 години трудов стаж, от които две трети да са действително изслужени на такива длъжности в посочените ведомства, независимо от възрастта.
(3) Кадровите военнослужещи и офицерите и сержантите по ал. 1 и 2, прослужили 15 години на длъжности от летателния състав, екипажите на подводните съдове и водолазния състав, придобиват право на пенсия при уволнение, независимо от възрастта им.
Размер на пенсията
Чл. 70. (1) Размерът на пенсията за осигурителен стаж и възраст се определя, като доходът, от който се изчислява пенсията, се умножи със сумата, образувана от: по един процент за всяка година осигурителен стаж и съответната пропорционална част от процента за месеците осигурителен стаж.
(2) Доходът, от който се изчислява пенсията, се определя, като средномесечният осигурителен доход за страната за предходната година се умножи по индивидуалния коефициент на лицето.
(3) Индивидуалният коефициент се изчислява от дохода на лицето, върху който са внесени осигурителни вноски за периода от три последователни години от последните 15 години осигурителен стаж до 1 януари 1997 г. по избор на лицето и от дохода за периода след тази дата до пенсионирането му.
(4) За изчисляване на индивидуалния коефициент се определят:
1. съотношението между средномесечния осигурителен доход на лицето за периода до 31 декември 1996 г. и средномесечната работна заплата за страната за същия период, обявена от Националния статистически институт;
2. съотношението между средномесечния осигурителен доход на лицето за периода след 31 декември 1996 г. и средномесечния осигурителен доход за страната за същия период.
(5) Индивидуалният коефициент се определя, като всяко от съотношенията по ал. 4 се умножава съответно по броя на месеците, за които то е установено, и сборът на получените произведения се разделя на общия брой на месеците, включени в двата периода.
(6) Когато лицата не са работили след 1 януари 1997 г., индивидуалният коефициент е равен на съотношението по ал. 4, т. 1, а когато базисният период е изцяло след тази дата, индивидуалният коефициент е равен на съотношението по ал. 4, т. 2.
(7) Размерът на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст не може да бъде по-малък от 115 на сто от социалната пенсия за старост.
Раздел П
Пенсии за инвалидност
Право на пенсия
Чл. 71. Осигурените лица имат право на пенсия за инвалидност, когато са загубили напълно или частично работоспособността си завинаги или за продължително време.
Определяне на пенсията за инвалидност
Чл. 72. Пенсия за инвалидност се определя на лица с 50 и над 50 на сто загубена работоспособност.
Начална дата и срок на пенсията
Чл. 73. (1) Правото на пенсия за инвалидност се поражда от датата на инвалидизирането.
(2) Пенсията за инвалидност се отпуска за срока на инвалидността.
(3) Пенсиите за инвалидност на лицата, навършили възрастта по чл. 68, се отпускат пожизнено. Когато преосвидетелстването на тези инвалиди е извършено по тяхно искане, пенсията не се намалява или прекратява.
Право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване
Чл. 74. Осигурените придобиват право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, ако са загубили работоспособността си и имат осигурителен стаж, придобит до датата на инвалидизирането, както следва:
1. до 20-годишна възраст и за слепите по рождение и на ослепелите преди постъпването им на работа – независимо от продължителността на осигурителния стаж;
2. до 25-годишна възраст – една година;
3. до 30-годишна възраст – 3 години;
4. до 40-годишна възраст – 7 години;
5. над 40-годишна възраст – 10 години.
Размер на пенсията за инвалидност поради общо заболяване
Чл. 75. (1) Размерът на пенсията за инвалидност поради общо заболяване се определя, като доходът, от който се изчислява пенсията, се умножи с процент, равен на едно за всяка година действителен осигурителен стаж.
(2) Когато към датата на инвалидизирането осигуреното лице е на възраст, по-ниска от възрастта по чл. 68, разликата между възрастта му и възрастта по чл. 68 се признава за осигурителен стаж. При определяне на пенсията признатите години осигурителен стаж се умножават с коефициент, както следва:
1. за лица с намалена работоспособност над 90 на сто – 0,9;
2. за лица с намалена работоспособност от 71 до 90 на сто – 0,7;
3. за лица с намалена работоспособност от 50 до 70 на сто – 0,5.
(3) В случаите по ал. 2 доходът, от който се изчислява пенсията, се умножава със средно притегления коефициент, получен от сбора от коефициентите по ал. 1 и 2.
(4) Размерът на пенсията за инвалидност поради общо заболяване не може да бъде по-малък от:
1. за лица с намалена работоспособност над 90 на сто – 140 на сто от социалната пенсия за старост;
2. за лица с намалена работоспособност от 71 до 90 на сто – 130 на сто от социалната пенсия за старост;
3. за лица с намалена работоспособност от 50 до 70 на сто – 105 на сто от социалната пенсия за старост.
Доход за изчисляване на размера на пенсията за инвалидност поради общо заболяване
Чл. 76. Доходът, от който се изчислява размерът на пенсията за инвалидност поради общо заболяване, се определя, като средно-месечният осигурителен доход за страната за предходната година се умножи по индивидуалния коефициент на лицето.
Индивидуален коефициент
Чл. 77. Индивидуалният коефициент за определяне на пенсията за инвалидност поради общо заболяване се определя по реда на чл. 70, ал. 3-6 до датата на инвалидизирането.
Пенсия за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест
Чл. 78. Осигурените, загубили 50 или над 50 на сто работоспособността си поради трудова злополука или професионална болест, имат право на пенсия за инвалидност поради трудова злополука или професионална болест, независимо от продължителността на осигурителния стаж.
Размер на пенсията за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест
Чл. 79. (1) Размерът на пенсията за инвалидност поради трудова злополука или професионална болест се определя, като средномесечният осигурителен доход за страната за предходната година се умножи по индивидуалния коефициент, изчислен по реда на чл. 70, ал. 3-6 до датата на инвалидизирането и по следните коефициенти:
1. за лица с намалена работоспособност над 90 на сто – 0,4;
2. за лица с намалена работоспособност от 71 до 90 на сто -0,35;
3. за лица с намалена работоспособност от 50 до 70 на сто -0,30.
(2) Размерът на пенсията за инвалидност поради трудова злополука или професионална болест не може да бъде по-малък от:
1. за лица с намалена работоспособност над 90 на сто – 150 на сто от социалната пенсия по старост;
2. за лица с намалена работоспособност от 71 до 90 на сто – 140 на сто от социалната пенсия за старост;
3. за лица с намалена работоспособност от 50 до 70 на сто – 115 на сто от социалната пенсия за старост.
Раздел Ш
Наследствени пенсии
Право на наследствена пенсия
Чл. 80. (1) Личните пенсии могат да преминават в наследствени, с изключение на пенсиите по чл. 87, 89, 90, 91 и 92.
(2) Право на наследствена пенсия имат децата и преживелият съпруг, както и родителите, ако не получават лична пенсия.
(3) Отказът от наследство не лишава наследниците от право на наследствена пенсия.
(4) Получаването на наследствена пенсия не се счита за приемане на наследство.
Определяне на наследствената пенсия
Чл. 81. (1) Наследствената пенсия се определя в процент от полагащата се лична пенсия на починалото осигурено лице, както следва:
1. при един наследник – 50 на сто;
2. при двама наследници – 75 на сто;
3. при трима и повече наследници – 100 на сто.
(2) Наследствената пенсия се отпуска общо на всички лица, които имат право на тази пенсия, и се разпределя поравно между тях.
(3) При смърт на двамата родители (осиновители) децата имат право на наследствена пенсия, която се определя от сбора на пенсиите на починалите.
Условия за отпускане и получаване на наследствена пенсия
Чл. 82. (1) Децата имат право на наследствена пенсия до навършване на 18-годишна възраст, а след навършването й, ако учат – за срока на обучението, както и за времето, през което са на наборна военна служба, но не по-късно от навършването на 26-годишна възраст, както и над тази възраст, ако са се инвалидизирали до 18-, съответно до 25-годишна възраст.
(2) Преживелият съпруг има право на наследствена пенсия 5 години по-рано от възрастта по чл. 68 или преди тази възраст, ако е неработоспособен.
(3) Родителите имат право на наследствена пенсия от децата си, ако са навършили възрастта по чл. 68.
(4) Родителите на лицата, починали по време на наборна военна служба, имат право на наследствена пенсия, независимо от възрастта им.
Видове наследствени пенсии
Чл. 83. (1) При смърт на осигурения на наследниците се отпуска пенсия в съответствие с вида на личната пенсия за общо заболяване или поради трудова злополука или професионална болест, която починалият би получил като инвалид със загубена работоспособност повече от 90 на сто.
(2) Когато починалият е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, на наследниците се отпуска наследствена пенсия, изчислена от полагащата се пенсия за осигурителен стаж и възраст, ако това е по-благонриятно за тях.
(3) При смърт на пенсионер, който е получавал лична пенсия за пп валидност поради общо заболяване или трудова злополука или професионална болест, размерът на наследствената пенсия се определя от следващата му се лична пенсия за инвалидност поради загубена работоспособност повече от 90 на сто.
(4) При смърт на военнослужещ на наборна военна служба на наследниците му се отпуска пенсия, като за база се взема разме рът по чл. 86, ал. 1 равен на следващата се пенсия за военна инвалидност при намалена работоспособност над 90 на сто.
Добавка от пенсията на починал съпруг
Чл. 84. Пенсионерът има право на добавка в размер 20 на сто от пенсията или сбора от пенсиите на починалия съпруг (съпруга). Добавката не може да се получава заедно с наследствена пенсия от същия наследодател.
Раздел IV
Пенсии, несвързани с трудова дейност
Пенсия за военна инвалидност
Чл. 85. (1) Право на пенсия за военна инвалидност имат лицата, кои то са загубили работоспособността си поради това, че са заболели или са пострадали през време или по повод на:
1. наборната военна служба;
2. службата в запаса или в резерва.
(2) Право на пенсия за военна инвалидност имат и лицата, пострадали при оказване съдействие на въоръжените сили.
(3) Пострадали по смисъла на ал. 1 и 2 се считат и загиналите и безследно изчезналите.
Размер на пенсията за военна инвалидност
Чл. 86. (1) Размерът на пенсията за военна инвалидност се определя в процент от социалната пенсия за старост по следната таблица:
|
Намалена работоспособност |
|||
| Редници и сержанти | над 90 на сто | 71-90 на сто | 50-70 на сто |
| Офицери | 150 на сто 160 на сто | 140 на сто 150 на сто | 115 на сто 120 на сто |
(2) Когато лицата по чл. 85 са били осигурени за всички осигурени социални рискове или само за трудова злополука или професионална болест преди постъпването им на наборна служба или на служба в запаса, размерът на пенсията за военна инвалидност се определя както при пенсията за трудова злополука или професионална болест, ако това е по-благоприятно за тях.
Пенсия за гражданска инвалидност
Чл. 87. Право на пенсия за гражданска инвалидност имат лицата, които са загубили работоспособността си поради това, че са заболели или пострадали:
1. при изпълнение на граждански дълг;
2. случайно от органите на властта при изпълнение на служебни задачи на тези органи.
Размер на пенсията за гражданска инвалидност
Чл. 88. (1) Размерът на пенсиите за гражданска инвалидност се определя в процент от социалната пенсия за старост, както следва:
1. за лица с намалена работоспособност над 90 на сто – 150 на сто;
2. за лица с намалена работоспособност от 71 до 90 на сто – 140 на сто;
3. за лица с намалена работоспособност от 50 до 70 на сто – 115 на сто.
(2) На лицата, които са били осигурени за всички осигурени социални рискове или само за трудова злополука или професионална болест, пенсията се изчислява по реда, установен за пенсиите за трудова злополука или професионална болест, ако това е по-благоприятно за тях.
Социална пенсия за старост
Чл. 89. (1) Право на социална пенсия за старост имат лицата, навършили 70-годишна възраст, когато годишният доход на член от семейството е по-малък от сбора на гарантирания минимален доход, установен за страната през последните 12 месеца преди искането на пенсия.
(2) Размерът на социалната пенсия за старост, както и условията за нейното получаване, се определят от Министерския съвет по предложение на Министерството на труда и социалната политика и Националния осигурителен институт.
Социална пенсия за инвалидност
Чл. 90. (1) Право на социална пенсия за инвалидност имат лицата, навършили 16-годишна възраст, с намалена работоспособност повече от 71 на сто.
(2) Размерът на социалната пенсия за инвалидност за лицата със загубена работоспособност над 90 на сто е 120 на сто, а за лицата със загубена работоспособност от 71 до 90 на сто – 110 на сто от социалната пенсия за старост.
Пенсия за особени заслуги
Чл. 91. Пенсия за особени заслуги към държавата и нацията се отпуска от Народното събрание по предложение на Министерския съвет.
Персонални пенсии
Чл. 92. Министерският съвет по определени от него условия и ред в изключителни случаи може да отпуска пенсии на лица, по отношение на които не са налице някои от изискванията на този кодекс.
Средства за изплащане на пенсиите, несвързани с трудова дейност
Чл. 93. Средствата за изплащане на пенсиите, несвързани с трудова дейност, са за сметка на републиканския бюджет.
Раздел V
Общи правила за пенсиите
Дата на отпускане на пенсията
Чл. 94. Пенсията се отпуска от датата на придобиване на правото на пенсия, ако заявлението с необходимите документи е подадено в териториалното поделение на Националния осигурителен институт в 6-месечен срок от тази дата. Ако документите са подадени след този срок, пенсията се отпуска от датата на подаването им.
Спиране на пенсията
Чл. 95. Пенсията се спира:
1. по искане на лицето;
2. когато пенсионерът не се яви за преосвидетелстване от органите на експертизата на работоспособността, след като е служебно повикан;
3. когато пенсионерът не е получавал пенсията си повече от 6 месеца;
4. когато не се следва изплащането й на основание чл. 101.
Прекратяване на пенсията
Чл. 96. (1) Пенсията се прекратява, когат
1. пенсионерът почине;
2. детето навърши възрастта, до която може да получава наследствена пенсия, или е осиновено;
3. преживелият съпруг, който получава наследствена пенсия, встъпи в брак;
4. отпадне основанието за получаването й.
(2) В случаите по т. 1 на ал. 1 пенсията се прекратява от края па месеца, през който е починал пенсионерът, а по т. 2 – 4 – от датата, на която е възникнало основанието за прекратяването.
Възобновяване и възстановяване на пенсията
Чл. 97. (1) Спряната пенсия се възобновява, а прекратената се възстановява по писмено заявление на пенсионера, когато отпадне основанието за спирането или прекратяването й.
(2) Пенсията се възобновява или се възстановява от деня на отпада не на основанието за спирането или прекратяването й – ако заявлението е подадено в 3-годишен срок от тази дата, или от подаването му – когато срокът е пропуснат.
(3) Спряната на основание чл. 95, т. 2 пенсия се възобновява от датата на спирането й, ако се установи, че пенсионерът не се е явил за преосвидетелстване поради уважителни причини.
Ред за отпускане и изменение на пенсията
Чл. 98. (1) Пенсиите и добавките към тях се отпускат, изменят, осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват и възстановяват с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на Националния осигурителен институт. Пенсиите по международен договор се отпускат, изменят, осъвременяват, спират, прекратяват и възобновяват с разпореждане на управителя на Националния осигурителен институт или упълномощено от него длъжностно лице.
(2) Длъжностното лице по ал. 1 издава разпореждания и за възстановяване на неправилно изплатените суми за пенсии. Дължимите суми по разпорежданията се събират от пенсията на пенсионера. В случай, че пенсията е прекратена, сумите се събират по реда на Данъчно-процесуалния кодекс. Разпорежданията се обжалват по реда на чл. 117.
(3) Явните фактически грешки в разпорежданията по ал. 1 и 2 се поправят от органа, който ги е постановил. Поправката има действие от деня на отпускането, изменянето, осъвременяването, спирането, възобновяването, прекратяването или възстановяването на пенсията.
Изменяне или отменяне на разпореждането
Чл. 99. (1) Разпореждането по чл. 98 може да се измени или отмени от органа, който го е издал, когато:
1. пенсионерът представи нови доказателства за придобит трудов стаж, осигурителен доход, гражданско състояние и др.;
2. пенсията е отпусната въз основа на неистински или подправен документ или на документ с невярно съдържание;
3. инвалидността, за която е отпусната пенсията, е причинена умишлено от лицето или в резултат на извършено от него умишлено престъпление;
4. смъртта на наследодателя, от когото е получена пенсията, е причинена умишлено от наследника или е в резултат на извършено от него умишлено престъпление;
5. пенсията е неправилно отпусната или неправилно е отказано отпускането й;
6. пенсията е определена в по-голям или в по-малък размер.
(2) В случаите по ал. 1 разпореждането се изменя или се отменя:
1. по т. 1 – от датата на представяне на доказателствата;
2. по т. 2-6 – от датата на отпускането или промяната на пенсията, а при неправилен отказ – от датата по чл. 94.
Осъвременяване на пенсиите
Чл. 100. (1) Пенсиите се осъвременяват от 1 юли 2001 г. ежегодно с решение на надзорния съвет на Националния осигурителен институт в зависимост от нарастването на осигурителния доход за страната и индекса на потребителските цени през предходната календарна година.
(2) Пенсиите,отпуснати по чл. 12 и по раздел V от отменения Закон за пенсиите, както и по отменените Закон за пенсиониране на земеделските стопани-кооператори и Закон за общественото осигуряване от 1949 г. и пенсиите, отпуснати от Президиума на Народното събрание и от Държавния съвет на Народна република България, които не са изчислени от трудово възнаграждение, се осъвременяват всяка календарна година с коефициент, равен на 80 на сто от средното увеличение на пенсиите по ал. 1.
Получаване на повече от една пенсия
Чл. 101. (1) Не могат да се получават едновременно следните пенсии:
1. лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с наследствена пенсия за осигурителен стаж и възраст;
2. лична или наследствена пенсия за осигурителен стаж и възраст с лична или наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване;
3. лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване с наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване.
(2) Когато лицето има право на повече от една лична пенсия за инвалидност за различни страдания, се определя най-голямата по размер.
(3) При право на повече от една пенсия се получава по избор една от пенсиите в пълен размер и 50 на сто от останалите.
(4) Военноинвалидите при навършване на възрастта по чл. 68 получават пълния размер на определените им две пенсии – пенсия за военна инвалидност и пенсия за осигурителен стаж и възраст.
(5) При отпускане на наследствена пенсия на наследници на военноинвалид, който е получавал или е имал право на двете пенсии по ал. 4 в пълен размер, за основа се взема пълният размер на двете пенсии.
(6) Родителите на лицата, починали по време на наборна военна служба, получават в пълен размер личната си пенсия и пенсията, отпусната по чл. 82, ал. 4.
Преизчисляване на пенсията
Чл. 102. Лицата, на които е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст или за инвалидност поради общо заболяване, могат да поискат преизчисляване на пенсията за придобит осигурителен стаж след пенсионирането. Преизчисляването на пенсията се извършва по реда на чл. 70, съответно чл. 75 – 77, ако това е по-благоприятно за лицето.
Добавка за чужда помощ
Чл. 103. Пенсионерите със загубена работоспособност над 90 на сто, които постоянно се нуждаят от чужда помощ, получават към определената им пенсия добавка в размер 75 на сто от социалната пенсия за старост.
Категории труд
Чл. 104. (1) Министерският съвет определя кой труд към коя категория се причислява съобразно характера и особените условия на труд.
(2) При пенсиониране осигурителният стаж се превръща, като три години трудов стаж от първа категория или четири години от втора категория се зачитат за пет години стаж от трета категория.
(3) За работещите в добива на радиоактивни, силикозоопасни и ман-ганоопасни вещества, определени с акт на Министерския съвет, една година осигурителен стаж от първа категория се зачита за три години осигурителен стаж от трета категория.
(4) Осигурителният стаж на лицата по чл. 69 се превръща, като три години действително изслужено време се зачитат за пет години осигурителен стаж от трета категория.
(5) За лицата по чл. 69 от летателния състав на реактивната авиация, екипажите на подводните съдове и от водолазния състав една година действително изслужено време се зачита за три години осигурителен стаж от трета категория.
(6) За лицата по чл. 69 от летателния състав на витломоторната авиация, парашутистите, служещите в граничните участъци и граничните постове и на надводните кораби една година действително изслужено време се зачита за две години осигурителен стаж от трета категория.
(7) За лицата по чл. 69, които непосредствено участват в бойни действия, във военно време, една година действително изслужено време се зачита за три години осигурителен стаж от трета каегория.
Давност
Чл. 105. (1) Правото на пенсия не се погасява по давност.
(2) Вземането за пенсия се погасява с изтичането на три години от датата, на която е станало изискуемо.
Подзаконова уредба
Чл. 106. Прилагането на тази глава и изплащането на пенсиите се уреждат с акт на Министерския съвет.
Глава седма
КОНТРОЛ
Контролни органи
Чл. 107. Контролът по спазването на нормативните разпоредби по държавното обществено осигуряване, както и по внасянето на осигурителни вноски за здравното осигуряване, за фонд „Професионална квалификация и безработица“ и за допълнителното задължително пенсионно осигуряване, се осъществява от контролните органи на Националния осигурителен институт.
Права на контролните органи
Чл. 108. (1) Контролните органи на Националния осигурителен институт при изпълнение на служебните си задължения имат право:
1. да проверят всички физически и юридически лица за дейността им по държавното обществено осигуряване и за внасянето на осигурителни вноски за здравното осигуряване, за фонд „Професионална квалификация и безработица“ и за допълнителното задължително пенсионно осигуряване; за извършване на проверките те имат право на свободен достъп до работните помещения и обекти;
2. да предприемат мерки за привличане към отговорност лицата, виновни за нарушаване на нормативните актове по държавното обществено осигуряване и на разпоредбите за внасяне на осигурителни вноски за здравното осигуряване, за фонд „Професионална квалификация и безработица“ и за допълнителното задължително пенсионно осигуряване;
3. да дават задължителни предписания за спазване на разпоредбите по държавното обществено осигуряване и за внасянето на осигурителни вноски за здравното осигуряване, за фонд „Професионална квалификация и безработица“ и за допълнителното задължително пенсионно осигуряване;
4. да изискват от едноличните търговци и юридическите лица и техните поделения при проверки и ревизии да декларират банковите си сметки в страната, както и да предоставят документи, свързани с търговската им дейност;
5. да извършват насрещни проверки и да назначават вещи лица.
(2) физическите и юридическите лица са длъжни да представят на контролните органи на Националния осигурителен институт исканите от тях документи, сведения, справки, декларации, обяснения и носители на информация, свързани с осъществяването на държавното обществено осигуряване, и внасянето на осигурителни вноски за здравното осигуряване, за фонд „Професионална квалификация и безработица“ и за допълнителното задължително пенсионно осигуряване, както и да оказват съдействие при изпълнението на служебните им задължения.
(3) Контролните органи на Националния осигурителен институт задължително се застраховат срещу злополука за сметка на бюджета на държавното обществено осигуряване.
(4) Управителят на Националния осигурителен институт и ръководителите на неговите поделения могат да издават задължителни предписания за спиране изпълнението на разпореждания и действия на осигурители и длъжностни лица, противоречащи на нормативните актове по държавното обществено осигуряване, както и на нормативните актове по здравното осигуряване и осигуряването при безработица в частта им по събирането на осигурителните вноски и контрола по тази дейност.
Забрана за други дейности
Чл. 109. (1) Служителите на контролните органи на Националния осигурителен институт не могат да полагат допълнителен труд, свързан със служебните им задължения, по трудово или по гражданско правоотношение с друг работодател. Те не могат да извършват дейност, свързана със служебните им задължения, и като еднолични търговци, съдружници в търговски и други дружества, кооперации и други организации.
(2) Служителите на Националния осигурителен институт след прекратяването на договора им са длъжни да пазят в тайна и да не използват за други цели, освен за прякото изпълнение на задълженията им на съответната длъжност, всички факти и обстоятелства относно осигурените лица и осигурителите, станали им известни във връзка с изпълнение на служебните им задължения. Тези факти и обстоятелства могат да бъдат предоставени на орган на съдебната власт или на друг държавен орган при условия и по ред, определени от управителя на Националния осигурителен институт в съответствие с действащите нормативни актове.
Ревизионни актове за начет
Чл. 110. (1) Контролните органи на Националния осигурителен институт съставят на физическите лица или на юридическите лица ревизионни актове за начет:
1. за причинените от тях щети на държавното обществено осигуряване от невнесени осигурителни вноски, от неправилно извършени осигурителни разходи и от издадени документи за пенсиониране с невярно съдържание и др.;
2. за невнесени вноски за здравно осигуряване;
3. за невнесени вноски за фонд „Професионална квалификация и безработица“;
4. за невнесени вноски за допълнителното задължително пенсионно осигуряване.
(2) По съставените актове за начет отговорните лица могат да направят възражения в 7-дневен срок от връчването им. Контролният орган се произнася по възражението с мотивирано заключение.
(3) За събиране на сумите по ревизионните актове за начет длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по приходите и разходите на държавното обществено осигуряване в съответното поделение на Националния осигурителен институт, издава разпореждания. Разпорежданията подлежат на доброволно изпълнение в 14-дневен срок от връчването им.
(4) Разпорежданията и актовете за начет се връчват лично срещу подпис на отговорните лица или по пощата с обратна разписка.
(5) Сумите по влезлите в сила разпореждания, които не са изплатени доброволно, се събират чрез:
1. запор по сметките на длъжниците на държавното обществено осигуряване, здравното осигуряване, фонд „Професионална квалификация и безработица“ и допълнителното задължително пенсионно осигуряване в банките;
2. изпълнение върху движимите или недвижимите вещи на длъжниците.
(6) Запор по сметките на длъжниците на държавното обществено осигуряване, здравното осигуряване и фонд „Професионална квалификация и безработица“ се извършва чрез изпращане на запорно съобщение от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт до банките, които превеждат незабавно дължимите суми по сметка на държавното обществено осигуряване. Запорът, наложен по сметката на длъжника в банката, има действие по отношение на всичките й клонове. Запорът се счита наложен от часа на съответната дата, когато е получено запорното съобщение в банката. В случай, че по сметката на длъжника няма достатъчно средства, банката уведомява в 7-дневен срок териториалното поделение на Националния осигурителен институт за причините, поради които не е изпълнен запорът.
(7) Вземанията на държавното обществено осигуряване се погасяват в следната последователност: разноски, лихви и главница. Забранява се цесията на вземанията на държавното обществено осигуряване.
(8) Събирането на вземанията чрез изпълнение върху движимите илинедвижимите вещи на длъжника и вземанията на трети лица се извършва по реда на Данъчния процесуален кодекс. Искането до публичния изпълнител се прави от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт, като в него се определя видът на обезпечителните мерки върху движимите и недвижимите вещи, както и начинът за продажбата им.
(9) Десет на сто от събраните суми по актовете за начет от невнесени осигурителни вноски за държавно обществено осигуряване, здравно осигуряване и фонд „Професионална квалификация и безработица“, причинените щети от неправилно извършени разходи от държавното обществено осигуряване и дължимите към тях лихви постъпват като собствени приходи в бюджета на държавното обществено осигуряване. Събраните средства се начисляват и разходват само за повишаване квалификацията и материалното стимулиране на служителите при условия и по ред, определени от управителя на Националния осигурителен институт.
(10) Събраните суми за здравно осигуряване, за фонд „Професионална квалификация и безработица“ и за допълнително задължително пенсионно осигуряване се превеждат от съответното поделение на Националния осигурителен институт по сметка на Националната здравноосигурителна каса, на фонд „Професионална квалификация и безработица“ и на фондовете за допълнително задължително пенсионно осигуряване.
Имуществени санкции на банки
Чл. 111. (1) При всяко теглене на пари за трудови възнаграждения, включително и за авансови плащания, в банките се депозират платежните документи за внесените дължими осигурителни вноски в приход на държавното обществено осигуряване, Националната здравноосигурителна каса, фонд „Професионална квалификация и безработица“ и за допълнителното задължително пенсионно осигуряване.
(2) На банките, които са разрешили теглене на пари за трудови възнаграждения, включително и за авансови плащания и парични обезщетения, без да са внесени дължимите осигурителни вноски, се налага имуществена санкция в размер на сумата на невнесените осигурителни вноски, независимо от административнонаказателната отговорност на виновните длъжностни лица.
(3) Имуществените санкции по ал. 2 се налагат от управителя на Националния осигурителен институт или от упълномощени от него длъжностни лица по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
Задължения за вписване
Чл. 112. В документите за теглене на осигурителни плащания и за внасяне на вноските за държавното обществено осигуряване, здравното осигуряване, фонд „Професионална квалификация и безработица“ и за допълнителното задължително пенсионно осигуряване задължително се вписва идентификационният код по „БУЛСТАТ“ на осигурителите или на самоосигуряващите се лица, а за лицата, които не подлежат на вписване в регистър „БУЛСТАТ“ – единният граждански номер.
Лихви по вземания на Националния осигурителен институт
Чл. 113. Вземанията на Националния осигурителен институт за невнесени осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване и за неправилно извършени осигурителни разходи се събират със законната лихва.
Възстановяване на неоснователно получени суми
Чл. 114. (1) Недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно със законната лихва.
(2) Добросъвестно получените суми по осигурителни плащания не подлежат на връщане от осигурените лица, освен ако са изплатени поради техническа грешка. В тези случаи те се възстановяват без лихва.
(3) Споровете за добросъвестност се решават по реда на глава осма.
Давност
Чл. 115. (1) Вземанията на Националния осигурителен институт за невнесени осигурителни вноски, неправилно извършвани осигурителни плащания и надвзети пенсии и лихвите върху тях се погасяват с изтичане на петгодишен давностен срок. С изтичане на десетгодишен давностен срок се погасяват всички останали вземания, независимо от прекъсването на давността.
(2) Давността се прекъсва:
1. с влизането в сила на разпореждането за установяване на вземането;
2. с налагането на обезпечителни мерки;
3. с предприемане на действия по принудително изпълнение.
(3) От прекъсването на давността започва да тече нова давност.
(4) Дължимите от държавното обществено осигуряване вземания могат да се поискат най-късно в срок три години от датата, на която са станали изискуеми.
Разсрочване на задължения
Чл. 116. Ръководителят на териториалното поделение на Националния осигурителен институт може да разсрочва задължения на осигурителите при изключителни случаи по време на материална затрудненост, задължения на осигурители или на самоосигуряващи се лица до 10 000 лв. за срок една година.
Глава осма
СПОРОВЕ
Жалби
Чл. 117. (1) Пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт се подават жалби срещу:
1. отказ или неправилно определяне на паричните обезщетения, помощи и други осигурителни плащания, добавки и компенсации към тях;
2. разпореждания:
а) за отказ или за неправилно определяне или изменение на пенсиите, добавките и компенсациите към тях;
б) за събиране на сумите по ревизионните актове за начет;
в) за признаване или непризнаване на злополуката за трудова;
г) за възстановяване на неоснователно получени плащания по държавното обществено осигуряване;
д) за отказ за възстановяване на неоснователно внесени суми.
(2) Разпорежданията по т. 2, букви „б – д“ могат да се обжалват в 14-дневен срок, а разпорежданията за пенсии – в тримесечен срок от получаването им.
(3) Ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. С решението ръководителят на териториалното поделение може да отмени разпорежданията и да реши жалбите или исканията по същество. То се съобщава на заинтересованите страни в 7-дневен срок от постановяването му.
(4) Решенията и съобщенията във връзка с разглеждането на жалбите и исканията се изготвят по реда на Закона за административното производство.
(5) Разпорежданията влизат в сила в необжалваната част и подлежат на изпълнение.
Обжалване на решението на ръководителя
Чл. 118. (1) Решението на ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред окръжния съд. Жалбата се подава чрез ръководителя на териториалното поделение, който в 7-дневен срок е длъжен да я изпрати заедно с преписката в съда.
(2) Съдът разглежда делата по реда на Закона за административното производство.
Касационно обжалване
Чл. 119. Решенията на окръжния съд подлежат на касационно обжалване по реда на Закона за Върховния административен съд.
Освобождаване от държавна такса
Чл. 120. (1) За делата по тази глава осигурените лица и пенсионерите не внасят държавна такса.
(2) При уважаване на жалбата жалбоподателят има право да получи направените от него разноски и платеното възнаграждение за защита съразмерно на уважената част.
ДЯЛ ВТОРИ
ДОПЪЛНИТЕЛНО ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ПЕНСИОННО ОСИГУРЯВАНЕ
Глава девета
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Предмет
Чл. 121. Този дял урежда обществените отношения свързани със:
1. допълнителното задължително пенсионно осигуряване;
2. учредяването, управлението и прекратяването на пенсионните фондове за задължително допълнително пенсионно осигуряване;
3. държавния осигурителен надзор върху дейността по допълнителното задължително пенсионно осигуряване;
4. гарантиране интересите на осигурените лица.
Цел
Чл. 122. Целта на допълнителното задължително пенсионно осигуряване е обезпечаване на доход чрез предоставяне на допълнителна пенсия и осигуряване на възможност за ранно пенсиониране за работещите при условията на първа и втора категория труд.
Определение
Чл. 123. Допълнителното задължително пенсионно осигуряване е дейност по набиране на задължителни пенсионноосигурителни вноски, управление на средствата във фондове за допълнително задължително пенсионно осигуряване и изплащане на допълнителна задължителна пенсия и на пенсия за ранно пенсиониране при настъпване на осигурителните случаи, предвидени в този дял.
Ред за осъществяване
Чл. 124. Допълнителното задължително пенсионно осигуряване се осъществява при условията и по реда на този дял въз основа на договор на осигуреното лице с лицензирано пенсионноосигурително дружество за участие във фондове за допълнително задължително пенсионно осигуряване.
Принципи
Чл. 125. (1) Допълнителното задължително пенсионно осигуряване се осъществява въз основа на принципите на:
1. задължителност на участието;
2. юридическа самостоятелност на пенсионноосигурителното дружество и на универсалните и на професионалните пенсионни фондове;
3. прозрачност, разделност и изключителност на дейността;
4. разрешителен режим и държавно регулиране;
5. задължителна периодична отчетност и разкриване на информация;
6. лоялна конкуренция между пенсионноосигурителните дружества;
7. представляване интересите на осигурените лица.
(2) Допълнителното задължително пенсионно осигуряване се осъществява чрез пенсионни схеми на капиталово покривен принцип на базата на дефинираните вноски.
Управление на средствата на пенсионния фонд
Чл. 126. Средствата на пенсионния фонд се управляват с грижата на добър търговец при спазване принципите на надеждност, ликвидност, доходност и диверсификация в интерес на осигурените лица.
Осигурени лица
Чл. 127. (1) (В сила от 1.01.2002 г.) Задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд лицата, родени след 1 януари 1960 г., ако са осигурени при условията и по реда на дял първи.
(2) Лицата, работещи при условията на първа и втора категория труд, задължително се осигуряват и в професионален пенсионен фонд за пенсия за ранно пенсиониране, независимо от възрастта.
(3) За лицата по ал. 1 индивидуалният коефициент по чл. 70 се намалява на базата на съотношението между размерите на осигурителните вноски за универсалния пенсионен фонд и за фонд „Пенсии“ по ред, определен с акт на Министерския съвет.
Персоналност на осигуряването
Чл. 128. Допълнителното задължително пенсионно осигуряване е персонално. Всеки осигурен в универсален и в професионален пенсионен фонд има индивидуален осигурителен номер и индивидуална осигурителна партида.
Индивидуална партида
Чл. 129. (1) Вноските за допълнително задължително пенсионно осигуряване се натрупват в индивидуалната партида на всеки осигурен.
(2) Доходът, реализиран от инвестирането на средствата на универсалния и на професионалния пенсионен фонд, се разпределя по индивидуалните партиди пропорционално на техния дял в масата от активите на фонда,
(3) Натрупаните средства на осигуреното лице се капитализират в индивидуалната му партида. Не се допуска преразпределяне на средства между индивидуалните партиди.
(4) Натрупаните средства в индивидуалните партиди на осигурените лица не подлежат на запор или на принудително изпълнение.
Осигурени социални рискове
Чл. 130. Допълнителното задължително пенсионно осигуряване покрива осигурителните рискове старост и смърт.
Размер на пенсията
Чл. 131. Пенсията се определя на основата на натрупаната сума в индивидуалната партида от направените вноски и доходите от тяхното инвестиране, намалена с таксите и удръжките, предвидени в този дял, и в зависимост от продължителността на живота след пенсиониране в съответствие с утвърдените биометрични таблици.
Държавно регулиране и контрол
Чл. 132. Държавата осъществява ефективно регулиране и контрол върху дейността на универсалните и на професионалните пенсионни фондове и на пенсионноосигурителните дружества с цел защита на интересите на осигурените лица.
Глава десета
ПЕНСИОННИ ФОНДОВЕ И ПЕНСИОННООСИГУРИТЕЛНИ ДРУЖЕСТВА
Учредяване, управление и представляване на пенсионните фондове
Чл. 133. (1) Допълнителното задължително пенсионно осигуряване се осъществява чрез участие в универсални и/или професионални пенсионни фондове, които се учредяват и управляват от лицензирани по Закона за допълнителното доброволно пенсионно осигуряване пенсионноосигурителни дружества.
(2) Универсалните и професионалните пенсионни фондове се представляват при взаимоотношенията си с трети лица единствено от лицензирани пенсионноосигурителни дружества.
(3) Пенсионноосигурителните дружества и универсалните и професионалните пенсионни фондове са отделни юридически лица.
(4) Пенсионноосигурителните дружества могат да учредяват и да управляват само един универсален и един професионален пенсионен фонд.
(5) Универсалните и професионалните пенсионни фондове се създават за неопределен срок.
Отговорност на пенсионноосигурителните дружества
Чл. 134. (1) Пенсионноосигурителните дружества отговарят имуществено пред осигурените лица за загуби, настъпили в резултат на недобросъвестно изпълнение на своите задължения по отношение управлението и представляването на съответните пенсионни фондове. В случай на несъстоятелност в активите на пенсионноосигурителните дружества не се включват сумите в сметката по чл. 139, ал. 2 и пенсионния резерв по чл. 192, ал. 2.
(2) Пенсионните фондове не отговарят с активите си за загуби, настъпили в резултат на действия на учредилите ги дружества, както и за загуби от дейността на пенсионноосигурителното дружество, което ги управлява и представлява.
Наименование на пенсионния фонд
Чл. 135. (1) Наименованието на пенсионния фонд задължително съдържа в комбинация думите „пенсионен“, „професионален“ или „универсален“ и „фонд“ или техни производни, както и указание за неговия вид.
(2) Само фонд, регистриран в съответствие с този кодекс, може да използва в своето наименование, в описанието на своите дейности или при рекламиране в комбинация думите „пенсионен“, „професионален“ или „универсален“ и „фонд“ или техни производни.
Забрана за придобиване по давност
Чл. 136. Активи на универсален и/или на професионален пенсионен фонд не могат да се придобиват по давност.
Универсален пенсионен фонд
Чл. 137. (1) Универсален пенсионен фонд се учредява от лицензирано пенсионноосигурително дружество с решение на неговите органи за управление.
(2) Лицензираното пенсионноосигурително дружество може да учредява само един универсален пенсионен фонд.
(3) Осигурените лица участват в универсален пенсионен фонд чрез индивидуално заявление до пенсионноосигурителното дружество, подадено в срок до три месеца от възникване на задължението за осигуряване.
(4) За лицата, неизбрали универсален пенсионен фонд по реда на ал. З, се извършва служебно разпределение по регистрираните универсални фондове по начин и ред, определени от Националния осигурителен институт и Държавната агенция за осигурителен надзор.
(5) Участието в универсален пенсионен фонд може да се променя индивидуално от осигуреното лице след една година от началото на членуването във фонда.
Минимален брой участници в универсален пенсионен фонд
Чл. 138. (1) Осигурените лица в универсален пенсионен фонд не могат да бъдат по-малко от 30 000.
(2) Условието по ал. 1 не се отнася за първите две години след вписване в съда.
(3) Работещите при условията на трета категория труд до 30 септември 2001 г., както и придобилите след тази дата право на допълнително задължително осигуряване, избират самостоятелно универсален пенсионен фонд.
Права при осигуряване в универсален пенсионен фонд
Чл. 139. (1) Осигуряването в универсален пенсионен фонд дава право на:
1. допълнителна пожизнена пенсия за старост след придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по дял първи;
2. еднократно или разсрочено изплащане на натрупаната по индивидуалната партида сума при получено разрешение на териториална експертна лекарска комисия за пожизнена инвалидност;
3. еднократно или разсрочено изплащане на суми на наследниците на починало осигурено лице и на пенсионер при условията и по реда на този дял.
(2) Плащанията по ал. 1 се извършват от пенсионноосигурителното дружество от отделна сметка, в която при настъпване на осигурителния случай се прехвърлят натрупаните средства по индивидуалната партида на осигурените лица.
Професионален пенсионен фонд
Чл. 140. (1) Професионален пенсионен фонд се учредява от лицензирано пенсионноосигурително дружество с решение на неговите органи за управление.
(2) Лицензираното пенсионноосигурително дружество може да учредява само един професионален пенсионен фонд.
(3) Осигурените лица участват в професионален пенсионен фонд чрез индивидуално заявление до пенсионноосигурителното дружество, подадено в срок до три месеца от възникване на задължението им за осигуряване.
(4) За неизбралите професионален пенсионен фонд по реда на ал. З се извършва служебно разпределение по регистрираните професионални фондове по начин и ред, определени от Националния осигурителен институт и Държавната агенция за осигурителен надзор.
(5) Участието в професионален пенсионен фонд може да се променя индивидуално от осигуреното лице след една година от началото на членуването във фонда.
Участници в професионален пенсионен фонд
Чл. 141. (1) Осигурените лица в професионален пенсионен фонд не могат да бъдат по-малко от 15 000.
(2) Условието по ал. 1 не се отнася за първите две години след вписване в съда.
Права при осигуряване в професионален пенсионен фонд
Чл. 142. (1) Осигуряването в професионален пенсионен фонд дава право на:
1. срочна професионална пенсия за ранно пенсиониране за работещите при условията на първа и втора категория труд съобразно категорията труд;
2. еднократно или разсрочено изплащане на натрупаната по индивидуалната партида сума при получено решение на териториална експертна лекарска комисия за намалена работоспособност;
3. еднократно или разсрочено изплащане на натрупаната по индивидуалната партида сума на наследниците на починал осигурен или на пенсионер на фонда при условията и по реда на този дял.
(2) Плащанията по ал. 1 се извършват от пенсионноосигурителното дружество от отделна сметка, в която при настъпване на осигурителния случай се прехвърлят натрупаните средства по индивидуалната партида на осигурените лица.
Правилник за организацията и дейността на фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване
Чл. 143. (1) Правилникът за организацията и дейността на фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване се приема от общото събрание на акционерите на пенсионноосигурителното дружество.
(2) Правилникът за организацията и дейността на пенсионния фонд трябва да съдържа:
1. наименованието на фонда;
2. наименованието, седалището и адреса на управление на пенсионноосигурителното дружество, което го управлява;
3. условията за допълнително задължително пенсионно осигуряване, диференцирано за професионален и за универсален пенсионен фонд;
4. условията и реда за сключване на осигурителни договори, реда за измененията и допълненията в тях и условията за тяхното прекратяване1;
5. условията и реда за водене на пенсионни партиди и за предоставяне на осигуреното лице на извлечения от тях;
6. периода и начина за разпределяне на доходите от инвестиции;
7. размера на таксите и удръжките, събирани от пенсионноосигурителното дружество;
8. условията, реда и сроковете за изплащане на пенсиите и на еднократните или разсрочените плащания;
9. условията, реда и сроковете за прехвърляне на натрупаните средства по индивидуалната партида;
10. условията и реда за извършване на изменения и допълнения в правилника;
11. изрично упоменаване на начина и реда за обяви и съобщения, свързани с дейността на пенсионния фонд;
12. методите и периодичността на оценка на активите на фонда;
13. правата и задълженията на пенсионноосигурителното дружество, на осигуреното лице, работодателите и другите осигурители.
Изменение и допълнение на правилника на фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване
Чл. 144. (1) Измененията и допълненията на правилника по чл. 143, ал. 2 се одобряват от Държавната агенция за осигурителен надзор. Агенцията се произнася в срок от един месец от получаването на заявлението. Заявителят се уведомява писмено за взетото решение в 7-дневен срок.
(2) Осигурените лица се уведомяват за измененията и допълненията в правилника за организацията и дейността на пенсионния фонд по начина и реда, определени в чл. 143, ал. 2, т. 11.
Съгласие за вписване на пенсионен фонд в съда
Чл. 145. За получаването на съгласие за вписване на универсален и на професионален пенсионен фонд в съда пенсионноосигурителното дружество подава до Държавната агенция за осигурителен надзор писмено искане, към което прилага:
1. правилника за организацията и дейността на универсалния и на професионалния пенсионен фонд;
2. договор с банката-депозитар по чл. 183;
3. удостоверение за актуално съдебно състояние на пенсионноосигурителното дружество.
Ред за разглеждане на искането за съгласие за вписване в съда
Чл. 146. (I) Държавната агенция за осигурителен надзор разглежда и се произнася по искането за получаване на съгласие за вписване в съда на универсален и на професионален пенсионен фонд в едномесечен срок от депозирането на документите по чл. 145.
(2) Държавната агенция за осигурителен надзор уведомява писмено заявителя за своето решение в 7-дневен срок от неговото произнасяне.
(3) Държавната агенция за осигурителен надзор не може да откаже да даде съгласие за вписване в съда на универсален и/или на професионален пенсионен фонд, ако са спазени изискванията на кодекса.
Отказ за даване на съгласие за вписване в съда
Чл. 147. Държавната агенция за осигурителен надзор отказва да даде съгласие за вписване в съда на универсален и/или на професионален пенсионен фонд, когато липсва някой от изброените в чл. 145 документи или при нередности в тях.
Вписване в съда
Чл. 148. (1) След получаване на съгласието по чл. 146, ал. 2, пенсионноосигурителното дружество подава заявление за вписване на фонда в съответния окръжен съд.
(2) фондът за допълнително задължително пенсионно осигуряване се счита за учреден от деня на вписването в регистъра на съда.
Валидност на съгласието
Чл. 149. Даденото съгласие от Държавната агенция за осигурителен надзор за вписване в съда на универсален и/или на професионален пенсионен фонд е невалидно, ако в рамките на два месеца след датата на неговото получаване пенсионноосигурителното дружество не подаде заявление за вписване в съда.
Необходими документи за вписване
Чл. 150. (1) За вписване на универсален и/или на професионален пенсионен фонд пред съда се представят следните документи:
1. писмено съгласие на Държавната агенция за осигурителен надзор за вписване на универсален и/или на професионален пенсионен фонд;
2. правилникът за организацията и дейността на универсалния и/или на професионалния пенсионен фонд;
3. уставът на пенсионноосигурителното дружество, което управлява и представлява пенсионния фонд;
4. удостоверение за актуално съдебно състояние на пенсионноосигурителното дружество;
5. списък на членовете на управителните органи на пенсионноосигурителното дружество и на попечителския съвет на пенсионния фонд;
6. пенсионна лицензия на пенсионноосигурителното дружество;
7. решението на управителния орган на лицензираното пенсионноосигурително дружество за учредяване на универсален и/ или на професионален пенсионен фонд;
8. трите имена и единният граждански номер на лицата, които управляват и представляват пенсионноосигурителното дружество.
(2) В съдебния регистър се вписват наименованието на универсалния и/или на професионалния пенсионен фонд; наименованието, седалището и адресът на управление на пенсионноосигурителното дружество, учредило фонда; начинът на представляване от пенсионноосигурителното дружество.
Срок за произнасяне на съда
Чл. 151. Съдът разглежда заявлението за вписване в 14-дневен срок от датата на подаването му.
Отказ за вписване
Чл. 152. Съдът отказва да извърши вписването, ако не са изпълнени изискванията, определени в този дял.
Задължение за представяне на препис от съдебното решение
Чл. 153. Пенсионносигурителното дружество е длъжно да представи на Държавната агенция за осигурителен надзор заверен препис от съдебното решение за вписване в 7-дневен срок от получаването му.
Отговорност за разходите по вписването
Чл. 154. Всички разходи по вписването на универсалния и/или на професионалния пенсионен фонд и всички предприети действия за целите на неговото учредяване и вписване се извършват от името и за сметка на пенсионноосигурителното дружество.
Попечителски съвет
Чл. 155. (1) Интересите на осигурените във фондовете се представляват от попечителски съвет.
(2) В състава на попечителския съвет влизат по равен брой представители на национално представените организации на работниците и служителите и на работодателите и един представител на пенсионноосигурителното дружество.
(3) Правата и задълженията на попечителския съвет се регламентират с акт на Министерския съвет по предложение на Държавната агенция за осигурителен надзор.
(4) Предложенията и решенията на попечителския съвет имат препоръчителен характер за пенсионноосигурителното дружество.
Надзор
Чл. 156. (1) Надзорът върху дейността на универсалните и на професионалните пенсионни фондове и върху дейността на пенсионноосигурителните дружества, които ги управляват, се осъществява от Държавната агенция за осигурителен надзор при условията и по реда на Закона за допълнителното доброволно пенсионно осигуряване.
(2) За дейността си по ал. 1 Държавната агенция за осигурителен надзор събира такса от пенсионноосигурителното дружество в размер, определен от Министерския съвет.
Глава единадесета
ОСИГУРИТЕЛНИ ВНОСКИ
Вид и размер на осигурителните вноски
Чл. 157. (1) Допълнителното задължително пенсионно осигуряване се осъществява с месечни парични осигурителни вноски, чийто размер се определя със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване.
(2) Вноските за универсалните пенсионни фондове се разпределят между осигурителите и осигурените лица в съотношението по чл. 6, ал. З, т. 1.
(3) Вноските за професионалните пенсионни фондове са изцяло за сметка на осигурителите.
(4) Самоосигурените лица се осигуряват в универсален пенсионен фонд изцяло за своя сметка.
Превеждане на осигурителна вноска
Чл. 158. Осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване се превеждат едновременно с осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване.
Събиране на осигурителните вноски
Чл. 159. (1) Осигурителните вноски за пенсионните фондове се събират от Националния осигурителен институт.
(2) Осигурителните вноски по ал. 1 се превеждат в специализирана сметка за задължително допълнително пенсионно осигуряване на Националния осигурителен институт.
(3) Националният осигурителен институт превежда получените вноски в 10-дневен срок от постъпването им от специализираната сметка по сметка на съответния пенсионен фонд, посочена от пенсионноосигурителното дружество, което го управлява.
(4) В зависимост от размера на получените в пенсионния фонд суми пенсионноосигурителното дружество заплаща на Националния осигурителен институт такса за обслужване, размерът на която се определя ежегодно със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване.
(5) Таксата за обслужване по ал. 4 се превежда от пенсионноосигурителното дружество в Националния осигурителен институт в 10-дневен срок от постъпването на сумите от осигурителните вноски по сметката на пенсионния фонд.
(6) За неоснователно забавяне на превода на сумите по ал. З и 5 пенсионноосигурителното дружество и Националният осигурителен институт си дължат законна лихва за периода на забавянето.
(7) Взаимоотношенията между Националния осигурителен институт и пенсионноосигурителното дружество се уреждат с договор.
(8) Пенсионноосигурителното дружество носи отговорност пред осигурените лица само за реално преведените от Националния осигурителен институт осигурителни вноски.
Глава дванадесета
ДАНЪЧНИ ОБЛЕКЧЕНИЯ
Освобождаване от данък
Чл. 160. (1) Приходите на универсалния и на професионалния пенсионен фонд не се облагат с данък по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане.
(2) Приходите от инвестиране на активите на универсалния и на професионалния пенсионен фонд, разпределени по индивидуалните партиди на осигурените лица, не се облагат с данък по смисъла на Закона за облагане доходите на физическите лица.
(3) Услугите по допълнителното задължително пенсионно осигуряване не се облагат с данък по реда на Закона за данък върху добавената стойност.
(4) финансовият резултат на лицензираните дружества за допълнително задължително пенсионно осигуряване се намалява с пенсионния резерв, формиран по условията па чл. 192, ал. 2, както и с дохода от неговото инвестиране.
Приспадане на личните вноски от облагаемия доход
Чл. 161. Личните осигурителни вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд от физическите лица се приспадат от дохода им преди данъчното облагане по начин, ред и в размери, определени със Закона за облагане доходите на физическите лица.
Вноски за разход
Чл. 162. Вноските па работодателите за допълнително задължително пенсионно осигуряване се признават за разход за дейността по Закона за корпоративното подоходно облагане.
Глава тринадесета
ПРАВА НА ОСИГУРЕНИТЕ ЛИЦА
Ограничения за осигуряване в пенсионен фонд
Чл. 163. Осигурените лица имат право да се осигуряват само в един универсален и/или в един професионален пенсионен фонд.
Освобождаване от отговорност за задължения
Чл. 164. Осигурените лица и пенсионният фонд не отговарят за задълженията на пенсионноосигурителното дружество, което го е учредило и го управлява.
Права при настъпване на осигурителния случай старост
Чл. 165. При настъпване на осигурителния случай старост осигуреният в универсален пенсионен фонд има право на пожизнена пенсия, а осигуреният в професионален пенсионен фонд – на пенсия за ранно пенсиониране.
Видове пенсии
Чл. 166. (1) Допълнителните пенсии по този кодекс са лични.
(2) Допълнителната пенсия е:
1. професионална пенсия за ранно пенсиониране;
2. лична допълнителна пенсия.
(3) Личната допълнителна пенсия е пожизнена.
Право на лична допълнителна пенсия
Чл. 167. Правото на лична допълнителна пенсия възниква, когато осигуреният придобие право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на дял първи.
Право на професионална пенсия
Чл. 168. (1) Правото на професионална пенсия за ранно пенсиониране за работещите при условията на първа и втора категория труд възниква при наличие на:
1. не по-малко от 10 години работа при условията на първа категория труд и 8 години по-ниска възраст от възрастта за
придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по дял първи;
2. не по-малко от 15 години работа при условията на втора категория труд и 3 години по-ниска възраст от възрастта за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по дял първи.
(2) Професионалната пенсия за ранно пенсиониране се получава до момента на придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по дял първи.
Определяне размера на пенсиите
Чл. 169. Размерът на личните пенсии се определя на базата на:
1. натрупаната сума по индивидуалната партида;
2. биометрични таблици, одобрени от Държавната агенция за осигурителен надзор.
Права на наследниците
Чл. 170. (1) При смърт на осигуреното лице на наследниците – преживелия съпруг (съпруга), низходящите и възходящите по права линия, се изплаща еднократно или разсрочено натрупаната сума по индивидуалната му партида.
(2) При смърт на пенсионер на универсален фонд на наследниците по ал. 1 се изплаща остатъкът от сумата в индивидуалната му партида.
(3) При смърт на пенсионер на професионален фонд на наследниците по ал. 1 се изплаща натрупаната сума по индивидуалната му партида. Когато няма наследници по ал. 1, натрупаните средства се прехвърлят в държавния бюджет.
(4) Когато няма наследници по ал. 1, натрупаните средства по индивидуалната партида, а в случаите по ал. 2 – остатъкът от сумите, ако има такъв, се прехвърлят в пенсионния резерв.
Право на прехвърляне
Чл. 171. Осигуреното лице има право да прехвърли натрупаните суми по индивидуалната партида от един универсален и/или професионален пенсионен фонд съответно в друг универсален и/ или професионален пенсионен фонд, учреден и управляван от друго пенсионноосигурително дружество, не повече от веднъж в рамките на една календарна година и без ограничение – в случай на несъгласие с извършените промени в правилника.
Право на изтегляне на набраните суми
Чл. 172. Осигуреното лице има право при пенсиониране да изтегли еднократно или да прехвърли набраните средства по индивидуалната партида от професионалния фонд в универсален фонд, ако не е придобило право на професионална пенсия при условията на чл.168.
Право на безплатна информация
Чл. 173. (1) Осигуреното лице има право на безплатна информация за натрупаните средства по индивидуалната му партида, за доходността от тяхното управление и за произтичащите от набраните средства пенсионни права най-малко веднъж в рамките на една календарна година по начин и ред, определени в правилника на пенсионноосигурителното дружество.
(2) При смърт на осигуреното лице правото по ал. 1 се придобива от лицата по чл. 170,ал. 1.
Сигнална функция
Чл. 174. (1) Осигуреното лице и лицата по чл. 170, ал. 1 имат право да сигнализират попечителския съвет и Държавната агенция за осигурителен надзор за нарушения в дейността на пенсионноосигурителното дружество.
(2) Попечителският съвет, съответно Държавната агенция за осигурителен надзор, са длъжни да отговорят писмено на всяка жалба до два месеца от датата на получаването й.
Глава четиринадесета
АКТИВИ И ИНВЕСТИЦИИ
Принципи на инвестиране
Чл. 175. Средствата на универсалния и на професионалния пенсионен фонд се инвестират при спазване принципите на надеждност, ликвидност, доходност и диверсификация.
Инвестиране на активите
Чл. 176. (1) Активите на пенсионния фонд могат да бъдат инвестирани само във:
1. ценни книжа, издадени или гарантирани от държавата;
2. ценни книжа, приети за търговия на регулираните пазари на ценни книжа;
3. общински облигации;
4. банкови депозити;
5. недвижимо имущество и ипотеки.
(2) Не по-малко от 50 на сто от активите на пенсионния фонд трябва да бъдат инвестирани в ценни книжа, издадени или гарантирани от държавата, и/или във вземания по банкови депозити.
(3) Не повече от 5 на сто от активите на пенсионния фонд могат да бъдат инвестирани в недвижимо имущество.
Забрана за инвестиране
Чл. 177. Активите на универсалния и на професионалния пенсионен фонд не могат да бъдат инвестирани във:
1. ценни книжа, които не са напълно изплатени;
2. ценни книжа, издадени от пенсионноосигурителното дружество, което го управлява, или от свързани с него лица.
Ограничения при инвестирането
Чл. 178. (1) Пенсионноосигурителното дружество може да инвестира до 5 на сто от активите на универсалния и на професионалния пенсионен фонд в ценни книжа, издадени от едно дружество.
(2) Държавната агенция за осигурителен надзор съгласувано с Комисията по ценните книжа може да разреши на едно пенсионноосигурително дружество да инвестира до 10 на сто от активите на универсалния и на професионалния пенсионен фонд в ценни книжа, издадени от едно дружество. Агенцията издава или отказва да издаде писмено разрешение в двуседмичен срок от получаването на заявлението.
(3) Пенсионноосигурителното дружество и универсалният и професионалният пенсионен фонд не могат да придобиват повече от 10 на сто от акциите на един емитент или да придобиват участие, чрез което да определят пряко или непряко повече от половината от членовете на управителния орган или по друг начин да упражняват решаващо влияние върху вземането на решения във връзка с дейността на емитента.
Забрана за предоставяне на заеми
Чл. 179. Пенсионноосигурителното дружество не може да предоставя заеми или да бъде гарант на трети лица с активите на универсалния и на професионалния пенсионен фонд.
Инвестиции в чужбина
Чл. 180. (1) Пенсионноосигурителното дружество може да инвестира не повече от 5 на сто от активите на пенсионния фонд в чужбина в държавни ценни книжа и общински облигации и не повече от 5 на сто от активите – в ценни книжа, допуснати за търговия на регулираните пазари на ценни книжа.
(2) Инвестицията по ал. 1 се извършва по ред, установен от министъра на финансите, съгласувано с управителя па Българската народна банка.
Оценка на активите
Чл. 181. Начинът и редът за оценка на активите на пенсионните фондове и на пенсионноосигурителните дружества се определят с акт на Министерския съвет.
Договор с инвестиционен посредник
Чл. 182. Пенсионноосигурителното дружество е длъжно да сключи договор с един или повече лицензирани инвестиционни посредници за извършване на сделки с ценни книжа, свързани с управлението на активите на универсалния и/или на професионалния пенсионен фонд.
Договор с банки-депозитари
Чл. 183. (1) Безналичните ценни книжа, с изключение на държавните ценни книжа, притежавани от пенсионноосигурителното дружество и от универсалния и/или от професионалния пенсионен фонд, се вписват в регистъра на Централния депозита.
(2) Паричните средства и други ценни книжа, извън тези по ал. 1, притежавани от пенсионноосигурителното дружество и от универсалния и/или от професионалния пенсионен фонд, се съхраняват в банки-депозитари, които се избират но списък, утвърден от Държавната агенция за осигурителен надзор, съвместно с Българската народна банка.
(3) Отношенията между банките-депозитари по ал. 2 и пенсионноосигурителното дружество се уреждат с писмен договор.
(4) Банките-депозитари извършват плащанията за сметка на пенсионноосигурителното дружество и на универсалния и/или професионалния пенсионен фонд.
(5) Банките-депозитари не могат да бъдат едно и също лице или свързано лице с инвестиционния посредник.
(6) Банките-депозитари не могат да бъдат кредитор или гарант на пенсионноосигурителното дружество и на универсалния и/или професионалния пенсионен фонд, освен за вземанията си по договорите за депозитарни услуги.
(7) Банките-депозитари отделят паричните средства на пенсионноосигурителното дружество и на универсалния и/или на професионалния пенсионен фонд от собствените си активи и ги отчитат отделно.
(8) Банките-депозитари не отговарят за задълженията си към своите кредитори с паричните средства, които дължат на пенсионноосигурителното дружество и на универсалния и/или на професионалния пенсионен фонд.
(9) Банките-депозитари са длъжни:
1. да превеждат в обичайните срокове плащанията, свързани със сделки с активите на пенсионноосигурителното дружество и на универсалния и/или на професионалния пенсионен фонд, за които са получили нареждане;
2. да се разпореждат с поверените им активи на пенсионноосигурителното дружество и на универсалния и/или на професионалния пенсионен фонд само по нареждане на упълномощени от пенсионноосигурителното дружество лица; когато тези нареждания противоречат на закона, на устава или на правилника на пенсионноосигурителното дружество или на договора за депозитарни услуги, те не се изпълняват;
3. да се отчитат редовно пред пенсионноосигурителното дружество за поверените активи и за извършените операции;
4. да информират Държавната агенция за осигурителен надзор при констатирани нарушения на разпоредбите на този кодекс.
(10) Банките-депозитари съдействат на пенсионноосигурителното дружество и на универсалния и/или на професионалния пенсионен фонд за получаване на информация и за участие на емитентите, в чиито ценни книжа те са инвестирали, както и да поемат други задължения, свързани с поверените активи, съгласно сключените договори. Възнаграждението на банките-депозитари не може да надвишава обичайното за извършваните услуги.
Актюерско обслужване
Чл. 184. (1) Актюерското обслужване на пенсионноосигурителното дружество и на универсалния и/или на професионалния пенсионен фонд се извършва от лицензиран актюер въз основа на трудов договор с пенсионноосигурителното дружество.
(2) Лицензирането на актюерите се извършва по ред, установен от Държавната агенция за осигурителен надзор.
Глава петнадесета
СЧЕТОВОДСТВО И ОТЧЕТНОСТ
Изисквания към счетоводството на пенсионноосигурителното дружество и на пенсионните фондове
Чл. 185. Пенсионноосигурителното дружество и универсалните и професионалните пенсионни фондове водят счетоводството и съставят счетоводните си отчети в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството, Националния сметкоплан, националните счетоводни стандарти и разпоредбите на този кодекс.
Счетоводство на пенсионния фонд
Чл. 186. Пенсионноосигурителното дружество води отделно счетоводство на пенсионния фонд и съставя отделен счетоводен баланс по счетоводен стандарт, приет от Министерския съвет.
Годишен счетоводен отчет
Чл. 187. (1) Годишните счетоводни отчети на пенсионноосигурителното дружество и на управлявания от него пенсионен фонд се проверяват и заверяват от експерт-счетоводител или специализирани одиторски дружества, утвърдени от Държавната агенция за осигурителен надзор.
(2) Експерт-счетоводителите и специализираните одиторски дружества са длъжни да извършват добросъвестна и безпристрастна проверка и да опазват служебната тайна.
Приемане на годишните счетоводни отчети
Чл. 188. Докладът за дейността и годишният счетоводен отчет на пенсионния фонд се приемат от общото събрание на пенсионноосигурителното дружество.
Обнародване на отчета
Чл. 189. Приетите от общото събрание годишни счетоводни отчети на пенсионноосигурителното дружество и на управляваните от него пенсионни фондове се обнародват едновременно в „Държавен вестник“.
Задължение за представяне на отчетите
Чл. 190. (1) Пенсионноосигурителното дружество представя приетите годишни счетоводни отчети на Държавната агенция за осигурителен надзор.
(2) Пенсионноосигурителните дружества са длъжни да представят при поискване от Държавната агенция за осигурителен надзор финансови отчети, които отразяват финансовото им състояние и състоянието на управляваните от тях пенсионни фондове.
Глава шестнадесета
ПЕНСИОННИ РЕЗЕРВИ
Гаранции за изпълнение на задълженията
Чл. 191. Пенсионноосигурителното дружество, което управлява универсален и/или професионален пенсионен фонд, гарантира с активите си изпълнението на задълженията към осигурените във фонда лица.
Резерви на пенсионноосигурителното дружество
Чл. 192. (1) Пенсионноосигурителното дружество задължително създава общи резерви по реда на Търговския закон.
(2) Пенсионноосигурителното дружество, което управлява универсален пенсионен фонд, задължително създава пенсионен резерв по ред, определен от Министерския съвет.
(3) С пенсионния резерв се покрива изплащането на пенсиите на лицата, преживели по-дълго от предварителните актюерски разчети.
(4) Пенсионноосигурителните дружества не могат да раздават дивидент на своите акционери преди формирането на резервите.
Минимално равнище на доходност
Чл. 193. (1) Държавната агенция за осигурителен надзор определя минимално равнище на доходността, която пенсионноосигурителните дружества трябва да реализират при инвестиране на средствата на универсалните и на професионалните пенсионни фондове.
(2) При неизпълнение на изискването по ал. 1 Държавната агенция за осигурителен надзор определя срок за представяне на икономически план за подобряване на дейността на пенсионноосигурителното дружество.
Глава седемнадесета
ПРЕОБРАЗУВАНЕ, ПРЕКРАТЯВАНЕ, ЛИКВИДАЦИЯ И НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ НА ФОНДОВЕТЕ ЗА ДОПЪЛНИТЕЛНО ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ПЕНСИОННО ОСИГУРЯВАНЕ
Преобразуване на пенсионния фонд
Чл. 194. (1) Пенсионният фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване не може да се разделя или да отделя от себе си друг пенсионен фонд, както и да се преобразува в търговско дружество, сдружение с нестопанска цел или кооперация.
(2) Пенсионен фонд, учреден и управляван от едно пенсионноосигурително дружество, може да се влива или слива с пенсионен фонд, учреден и управляван от друго лицензирано пенсионноосигурително дружество при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет.
(3) Пенсионен фонд не може да се прекратява, освен в случаите на несъстоятелност.
Производство по несъстоятелност
Чл. 195. (1) Производство по несъстоятелност на пенсионен фонд се открива, в случай че е неплатежоспособен, когато не е в състояние да плаща своите задължения към осигурените лица или забавя плащанията или частично изплаща задълженията си. В тези случаи управляващото пенсионноосигурително дружество е длъжно незабавно да уведоми Държавната агенция за осигурителен надзор.
(2) В случаите по ал. 1 Държавната агенция за осигурителен надзор:
1. проучва и в рамките на своите компетенции използва всички възможности за финансово оздравяване на фонда;
2. при изчерпване на всички възможности дава съгласие за прекратяване на фонда и предлага на съда да назначи посочен от нея синдик;
3. съдът назначава посочения или друг синдик.
Права на синдика
Чл. 196. (1) В случаите по чл. 195 синдикът се счита за оправомощен да прехвърля сумите по индивидуалните партиди от един пенсионен фонд към друг по силата на договор, сключен между него и друго пенсионноосигурително дружество.
(2) Договорите по ал. 1 влизат в сила след утвърждаването им от Държавната агенция за осигурителен надзор.
Права на осигурения
Чл. 197. В случаите по чл. 196 осигуреният във фонда има право да потвърди със свое писмено заявление участието си във фонда, в който са прехвърлени средствата на прекратения универсален или професионален фонд, или да прехвърли средствата в друг фонд. В тези случаи не се събират таксите по чл. 202, ал. 1.
Задължения на Държавната агенция за осигурителен надзор
Чл. 198. Държавната агенция за осигурителен надзор е длъжна да уведоми осигурените за правата им по чл. 197 чрез обнародване в „Държавен вестник“ и в най-малко два централни ежедневника.
Срок за упражняване на правата на осигурените
Чл. 199. Осигурените лица упражняват правата си по чл. 197 в 30-дневен срок от датата на обнародване в „Държавен вестник“ на уведомлението по чл. 198.
Чл. 200. За неуредените в тази глава въпроси по преобразуването, прекратяването, ликвидацията и несъстоятелността на пенсионноосигурителните дружества се прилага глава шеста от Закона за допълнителното доброволно пенсионно осигуряване, доколкото не е предвидено друго в този кодекс.
Глава осемнадесета
ТАКСИ И УДРЪЖКИ
Задължителни такси
Чл. 201. (1) За осъществяване на дейността по допълнително задължително пенсионно осигуряване и за управление на пенсионните фондове се въвеждат такси и удръжки в полза на пенсионноосигурителните дружества, както следва:
1. Процент от всяка осигурителна вноска – по начин, ред и в размери, установени в правилника за организацията и дейността на пенсионния фонд, като максималният размер не може да надвишава 5 на сто от сумата, която се превежда на пенсионния фонд;
2. инвестиционна такса в размер до едно на сто годишно върху активите на пенсионния фонд.
(2) Удръжката по ал. 1, т. 2 се отчислява по ред, определен от Държавната агенция за осигурителен надзор.
Допълнителни такси
Чл. 202. (1) Пенсионноосигурителното дружество може да събира допълнителни такси в следните случаи:
1. при всяко прехвърляне на натрупаните средства по индивидуалната партида от един фонд към друг;
2. когато осигуреното лице поиска информация повече от веднъж годишно.
(2) Таксите и удръжките по ал. 1, т. 1 и 2 не могат да надвишават двойния размер на действителните разходи.
Законоустановеност на таксите
Чл. 203. Пенсионноосигурителните дружества не могат да събират други такси и удръжки извън посочените в тази глава.
Глава деветнадесета
АДМИНИСТРАТИВНО-НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ
Раздел I
Отговорност за нарушения на разпоредбите на законодателството относно държавното обществено осигуряване
Основания
Чл. 204. (1) Който наруши разпоредбите на този кодекс или не изпълни задължително предписание на контролен орган, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 наказанието е от 1000 до 2000 лв. Нарушението е повторно, когато е извършено до една година от влизането в сила на наказателното постановление, с което нарушителят е наказан за нарушение от същия вид.
(3) На юридическите лица и на едноличните търговци се налага имуществена санкция от 10 000 до 50 000 лв.
Установяване на нарушенията
Чл. 205. (1) Нарушенията по чл. 204 се установяват с актове, съставени от контролните органи на Националния осигурителен институт.
(2) Наказателните постановления се издават от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт или от упълномощено от него длъжностно лице.
(3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
Раздел II
Отговорност за нарушения на разпоредбите на законодателството относно допълнителното задължително пенсионно осигуряване
Отговорност за дейност без пенсионна лицензия
Чл. 206. (1) На юридическите лица, които извършват дейност по допълнително задължително пенсионно осигуряване без пенсионна лицензия, се налага имуществена санкция от 10 000 до 100 000 лв.
(2) Лица, които създават условия за сключване на осигурителни договори с юридически лица без пенсионна лицензия, се наказват с глоба от 1500 до 15 000 лв., ако не подлежат на по-тежко наказание.
Установяване на нарушенията
Чл. 207. (1)Нарушенията на този кодекс относно допълнителното. задължително пенсионно осигуряване се установяват с актове, съставени от упълномощени от председателя на Държавната агенция за осигурителен надзор длъжностни лица.
(2) Наказателните постановления се издават от председателя на Държавната агенция за осигурителен надзор или от упълномощено от него длъжностно лице.
(3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
(4) Събраните суми от наложените глоби или имуществени санкции се внасят в сметка на агенцията и се разходват по ред, определен от министъра на финансите.
ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА
§ 1. По смисъла на този кодекс:
1. „Предприятие“ е всяко място, където се полага наемен труд.
2. „Нетно възнаграждение“ е полученото възнаграждение след намаляването му с дължимите данъци.
3. „Осигурителен стаж“ е времето, за което има внесена или са дължими осигурителни вноски.
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 2. (1) Лицата, чиито трудови правоотношения са прекратени до 31 декември 1999 г. и са придобили право на пенсия по отменения Закон за пенсиите, могат до 30 юни 2000 г. да се пенсионират при условията на отменения закон, ако това е по-благоприятно за тях.
(2) Паричните обезщетения за лицата, заварени в отпуск за временна неработоспособност или за бременност и раждане към 1 януари 2000 г., се изплащат в размерите и сроковете по отменения дял III от Кодекса на труда от 1951 г., ако това е по-благоприятно за тях.
(3) При изчисляване на паричните обезщетения за временна неработоспособност или за бременност и раждане на лицата, осигурени по чл. 4, ал. 1, т. З, се взема предвид възнаграждението, получавано за съответната длъжност до 31 декември 1999 г. включително.
§ 3. До 31 декември 2003 г. включително лицата по чл. 6 и 7 от отменения Закон за пенсиите могат да се пенсионират при условията на разпоредбите на тези членове.
§ 4. (1) До 31 декември 2009 г. включително лицата, които са работили 15 години при условията на първа категория труд или 20 години при условията на втора категория труд, могат да се пенсионират, ако отговарят на изискванията за сбор от осигурителен стаж и възраст по чл. 68, но не по-рано от 47 години за жените и 52 години за мъжете при първа категория труд и 52 години за жените и 57 години за мъжете при втора категория труд.
(2) До 31 декември 2009 г. включително лицата по чл. 104, ал. З могат да се пенсионират преди навършване на възрастта по чл. 68 при условие, че имат сбор от възрастта и осигурителния стаж 90 и 52-годишна възраст.
(3) В случай, че лицата по ал. 1 и 2 са упражнили правата си, набраните средства в професионалния пенсионен фонд се прехвърлят във фонд „Пенсии“ на държавното обществено осигуряване.
§ 5. (1) До 31 декември 2009 г. включително учителите придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и за възраст при учителски трудов стаж 30 години за мъжете и 25 години за жените и З години по-рано от възрастта по чл. 68.
(2) На лицата по ал. 1 се изплаща срочна пенсия за ранно пенсиониране от Учителския пенсионен фонд в размер, определен по реда на чл. 70 и намален с 0,5 на сто за всеки месец, недостигащ на лицето до навършване на възрастта му по чл. 68.
(3) На лицата с учителски трудов стаж, положен след 1 януари 1997 г., които се пенсионират след навършване на възрастта по чл. 68, се изплащат пенсии за осигурителен стаж и за възраст от фонд „Пенсии“ и добавка от Учителския пенсионен фонд в размер 0,1 на сто от пенсията за всеки месец, за който има осигурителна вноска във фонда след навършване на възрастта по ал. 1.
(4) Осигурителната вноска за Учителския пенсионен фонд се определя ежегодно със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване.
§ 6. (1) До 31 декември 2003 г. включително размерът на получаваните една или повече от една пенсии без добавките към тях не може да надвишава четирикратния размер на социалната пенсия за старост.
(2) Добавката по чл. 84 се изчислява от ограничения по ал. 1 размер.
(3) Алинеи 1 и 2 не се прилагат за лицата, които са били президент и вицепрезидент на Република България, председател на Народното събрание, министър-председател или съдия в Конституционния съд.
§ 7. (1) Пенсиите, отпуснати до 31 декември 1999 г. включително, се преизчисляват съгласно разпоредбите на този кодекс, без да се променя индивидуалният коефициент.
(2) Преизчисляването се извършва, ако това е по-благоприятно за пенсионера.
§ 8. Пенсиите и добавките към тях, получавани към 31 декември 1999 г., отпуснати по отменени закони, продължават да се получават.
§ 9. (1) Времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж за пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс.
(2) За осигурителен стаж при пенсиониране се зачита времето на обучение на лицата, завършили висше или полувисше образование, ако до 2005 г. те внесат за своя сметка осигурителни вноски, изчислени върху минималната работна заплата към датата на внасянето на вноските. Осигурителният стаж се зачита за времето, за което са внесени вноските, но не за повече от срока на обучение, предвиден по учебния план за завършената специалност.
(3) Студентите, които са постъпили във висши учебни заведения до учебната 1999/2000 г. включително, могат да ползват правата по ал. 2, ако в петгодишен срок след завършване на обучението си внесат осигурителните вноски.
(4) Осигурителните вноски по ал. 2 и 3 са в размера, определен за фонд „Пенсии“.
§ 10. До 1 януари 2004 г. осигурителите възстановяват във фонд „Трудова злополука и професионална болест“ изплатените парични обезщетения поради временна неработоспособност, настъпила вследствие на трудова злополука при травматични увреждания, станали през време или по повод на извършената работа и настъпили в резултат на работа при извънредни обстоятелства или ненормални условия за дадена професия.
§ 11. (1) До 1 януари 2004 г. осигурителите – търговски дружества, дължат допълнителна осигурителна вноска във фонд „Трудова злополука и професионална болест“ при настъпване на трудова злополука и професионална болест, довели до инвалидност или смърт на работника или служителя, настъпили по вина на осигурителя. Допълнителната осигурителна вноска е в следните размери:
1. когато е отпусната пенсия поради инвалидност – 50 на сто от сумата на пенсията за срока на инвалидността;
2. когато е отпусната наследствена пенсия поради смърт на работника или служителя – сумата на наследствената пенсия за периода на нейното получаване, но не за повече от 10 години.
(2) Разпорежданията за определяне на допълнителната осигурителна вноска се издават от длъжностното лице, на което е възложено ръководството по контрола, приходите и разходите на държавното обществено осигуряване в съответното поделение на Националния осигурителен институт. Разпорежданията подлежат на обжалване и сумите се събират по реда на този кодекс.
§ 12. Този кодекс отменя:
1. Дял III от Кодекса на труда от 1951 г. (обн., Изв., бр. 91 от 1951 г.; попр., бр. 93 от 1951 г.; изм. и доп., бр. 91 и 92 от 1957 г.; ДВ, бр. 24, 36 и 92 от 1963 г., бр. 1, 61, 90 и 99 от 1965 г., бр. 15 от 1968 г.; попр., бр. 33 от 1968 г.; изм. и доп., бр. 68 от 1970 г., бр. 53 и 81 от 1973 г., бр. 27 от 1975 г., бр. 63 от 1976 г., бр. 32 от 1977 г., бр. 57 от 1981 г., бр. 44 от 1984 г., бр. 26 и 27 от 1986 г., бр. 46 от 1989 г., бр. 52 и 100 от 1992 г., бр. 104 от 1995 г., бр. 28 от 1996 г. и бр. 155 от 1998 г.).
2. Закона за пенсиите (обн., Изв., бр. 91 от 1957 г.; попр., бр. 92 от 1957 г.; изм. и доп., бр. 104 от 1959 г., бр. 51 от 1961 г., бр. 105 от 1962 г.; ДВ, бр. 103 от 1964 г., бр. 92 от 1965 г., бр. 25 и 101 от 1966 г., бр. 102 от 1967 г., бр. 59 и 97 от 1969 г., бр. 48 и 63 от 1970 г., бр. З и 61 от 1971 г., бр. 36 и 65 от 1972 г., бр. 53 от 1973 г., бр. 34 от 1974 г., бр. З, 36 и 53 от 1975 г., бр. 2 и 63 от 1976 г., бр. 80 от 1979 г., бр. 90 от 1980 г., бр. 9 от 1981 г., бр. 28 от 1983 г., бр. 44 и 69 от 1984 г., бр. 70 и 81 от 1985 г., бр. 6 и 46 от 1989 г.; попр., бр. 61 от 1989 г.; изм. и доп., бр. 99 от 1989 г., бр. 6, 30 и 81 от 1990 г., бр. 12 от 1991 г., бр. 52 от 1992 г.; бр. 64 от 1992 г. -Решение ^N“ 11 на Конституционния съд от 1992 г.; изм., бр. 85 от 1992 г., бр. 102 от 1993 г., бр. 49 от 1994 г., бр. 68 и 104 от 1995 г., бр. 22 и 67 от 1996 г., бр. 46 от 1997 г.; бр. 89 от 1997 г. -Решение № 12 на Конституционния съд от 1997 г.; изм., бр. 123 от 1997 г., бр. 153 и 155 от 1998 г., бр. 57 и 69 от 1999 г.).
3. Закона за лишаване от право на пенсия лица, проявили фашистка дейност (обн., ДВ, бр. 9 от 1948 г.; изм., бр. 176 от 1949 г., бр. 71 от 1964 г.).
§ 13. (1) Указ № 265 за взаимно осигуряване членовете на трудовопроизводителните кооперации (обн., Изв., бр. 63 от 1953 г.; попр., бр. 82 от 1953 г.; изм., бр. 17 от 1955 г., бр. 69 от 1956 г., бр. 62 от 1958 г.; попр., бр. 82 от 1958 г.; изм., бр. 68 от 1960 г., бр. 38 от 1962 г.; ДВ, бр. 50 от 1963 г., бр. 21 от 1964 г., бр. 32 от 1968 г., бр. 26 и 27 от 1986 г.) се отменя.
(2) Дейността на общественото осигуряване на Съвета за взаимно осигуряване членовете на трудово-производителните кооперации, както и активите и пасивите му за вземанията за осигурителни вноски и осигурителни плащания преминават към държавното обществено осигуряване.
(3) Останалите активи и пасиви на Съвета за взаимно осигуряване членовете на трудово-производителните кооперации преминават към Централния съюз на трудово-производителните кооперации.
(4) Времето, през което лицата са се осигурявали по Указа за взаимно осигуряване членовете на трудово-производителните кооперации, се зачита за осигурителен стаж, независимо от продължителността му.
§ 14. (1) Законът за фонд „Обществено осигуряване“ (обн., ДВ, бр. 104 от 1995 г.; изм., бр. 55 и 123 от 1997 г., бр. 59 и 155 от 1998 г., бр. 12 от 1999 г.) се отменя.
(2) Разпореждането с имотите по 5, ал. 2 от отменения Закон за фонд „Обществено осигуряване“ се извършва от надзорния съвет на Националния осигурителен институт.
§ 15. В Кодекса на труда (обн., ДВ, бр. 26 и бр. 27 от 1986 г.; изм. и доп., бр. 6 от 1988 г., бр. 21, 30 и 94 от 1990 г., бр, 27, 32 и 104 от 1991 г., бр. 23, 26, 88 и 100 от 1992 г.; бр. 69 от 1995 г. – Решение № 12 на Конституционния съд от 1995 г.; изм., бр. 87 от 1995 г., бр. 2, 12 и 28 от 1996 г., бр. 124 от 1997 г., бр. 22 от 1998 г.; бр. 52 от 1998 г. – Решение № 11 на Конституционния съд от 1998 г.; изм., бр. 56, 83, 108 и 133 от 1998 г., бр. 51 и 67 от 1999 г.) се правят следните изменения:
1. Член 114 се отменя.
2. Член 163, ал. 1 се изменя така:
“ Чл. 163. (1) Работничката или служителката има право на отпуск поради бременност и раждане в размер 135 дни за всяко дете, от които 45 дни преди раждането.“
3. (В сила от 17.12.1999 г.) В чл. 333, ал. 1 и 3 думите „чл. 330, ал. 2, т. 5″ се заменят с’„чл. 330, ал. 2, т. б“.
§ 16. В Закона за закрила при безработица и насърчаване на заетостта (обн., ДВ, бр. 120 от 1997 г.; изм., бр. 155 от 1998 г., бр. 26, 50, 65, 67, 68 и 84 от 1999 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 20, ал. 2, изречение първо думите „съотношение 7:1″ се заменят със „съотношение, както следва:
а) за 2000 – 2001 г.-80:20;
б) за 2002 г. – 75:25;
в) за 2003 г. – 70:30;
г) за 2004 г. – 65:35;
д) за 2005 г. – 60:40;
е) за 2006 г. – 55:45;
ж) за 2007 г. и следващите години – 50:50 2. Член 109 се отменя.
§ 17. В Закона за допълнителното доброволно пенсионно осигуряване (обн., ДВ, бр. 65 от 1999 г.) в чл. 109 думата „глоба“ се заменя с „имуществена санкция“.
§ 18. В Закона за здравното осигуряване (обн., ДВ, бр. 70 от 1998 г.; изм., бр. 93 и 153 от 1998 г., бр. 62, 65, 67 и 69 от 1999 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 6:
а) алинея 2 се изменя така:
(2) Националната здравноосигурителна каса се състои от централно управление, районни Здравноосигурителни каси и техните поделения по общини със седалища съгласно списък, утвърден от Министерския съвет
б) в ал. З думата „централното“ се заличава.
2. В чл. 23, ал. 2 думата „временен“ се заличава, а изразът „извънбюджетни сметки и фондове“ се заменя с „кредити от други институции“.
3. В чл.29:
а) в ал. 2 думите „фонд „Обществено осигуряване“ се заменят с „бюджета на държавното обществено осигуряване“;
б) създава се ал. 4:
(4) В случай, че проектът на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса не бъде приет от Народното събрание до началото на бюджетната година, осигурителните приходи се събират и осигурителните разходи се извършват съобразно утвърдения бюджет за предходната година, а за издръжката на Националната здравноосигурителна каса се изразходват месечно до 1/12 от разходите, предвидени в бюджета за предходната година.“
4. Член 33 се изменя така:
„Чл. 33. Задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса са:
1. всички български граждани, които не са граждани и на друга държава;
2. българските граждани, които са граждани и на друга държава и постоянно живеят на територията на Република България;
3. чуждите граждани или лицата без гражданство, на които е разрешено дългосрочно пребиваване в Република България, освен ако е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна;
4. лицата с предоставен статут на бежанец или с предоставено право на убежище.“
5. Член 39 се изменя така:
„Чл. 39. (1) Всички лица, които по този закон имат задължението да внасят осигурителни вноски, са длъжни от възникване на основанието за здравно осигуряване ежемесечно да представят данни за осигурените лица в териториалните поделения на Националния осигурителен институт с декларации по утвърден от Националния осигурителен институт и Националната здравноосигурителна каса образец.
(2) Лицата, осигуряващи членове на семейството си по този закон, предоставят данни за тях в декларации по утвърден от Националния осигурителен институт и Националната здравноосигурителна каса образец.
(3) В случаите, когато лицата заплащат авансово вноски по този закон, те попълват декларация за периода на авансово плащане по утвърден от Националния осигурителен институт и Националната здравноосигурителна каса образец.
(4) Чужденците, които пребивават краткосрочно в Република България, както и лица с двойно българско и чуждо гражданство, които не се осигуряват по реда на този закон, заплащат стойността на оказаната им медицинска помощ, освен ако за тях е в сила международен договор, по който Република България е страна.“
6. В чл. 40 се правят следните изменения:
а) алинея 1 се изменя така:
(I) Здравноосигурителната вноска на осигуреното лице, определена по реда на чл. 29, ал. З, се определя върху доход и се внася, както следва:
1. за лицата, получаващи доходи от трудови или служебни правоотношения, или правоотношения, възникнали на основание специални закони – облагаемият доход по Закона за облагане доходите на физическите лица:
а) вноската за лицата, работещи по трудови правоотношения, се внася от работодателя или ведомството и от осигурения в съотношение:
– 2000 – 2001 г. – 80:20;
– 2002 г. – 75:25;
– 2003 г. – 70:30;
– 2004 г. – 65:35;
– 2005 г. – 60:40;
– 2006 г. – 55:45;
– 2007 г. и следващите години – 50:50;
б) вноската за лицата, работещи по служебни правоотношения и правоотношения, възникнали на основания в специални закони, се внася от работодателя и е за сметка на републиканския бюджет;
в) работодателят или ведомството внася вноските едновременно с изплащането на възнагражденията; при изплащане на възнагражденията работодателят или ведомството удържат вноските, които се дължат от осигурените, включително и вноските за членовете на семейството, които те осигуряват;
2. едноличните търговци, физическите лица, образували ЕООД, съдружниците в търговски дружества и лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия или занаятчийска дейност по регистрация, се осигуряват върху заявен месечен доход, който не може да бъде по-малък от двукратния размер на минималната работна заплата, установена за страната, и годишно върху облагаемите доходи, съгласно данните от данъчната декларация:
а) вноските се внасят до 10-о число на месеца, следващ този, за който се отнасят;
б) месечният осигурителен доход, с оглед изчисляването годишния размер на вноската, се получава, като годишният облагаем доход се раздели на периода, през който е упражнявана дейността;
в) при годишно облагане вноските се внасят в сроковете за внасяне на данъците по Закона за облагане доходите на физическите лица;
3. за лицата, които не заявяват доход по т. 2 и работят без трудово правоотношение по договор с възложител – предприятие или друга организация, осигурителните вноски се внасят за всеки месец върху облагаемия доход от предприятието или организацията, като се удържат от изплатеното възнаграждение на лицето; вноските се внасят от предприятието или организацията до 10-о число на месеца, следващ този, за който се отнасят; за тези лица се извършва годишно изравняване на дохода, върху който се дължат вноските по реда на т. 2, букви „б“ и „в“;
4. за пенсионерите – размерът на пенсията или сборът от пенсии, без добавките към тях; вноските са за сметка на републиканския бюджет и се внасят до 10-о число на месеца, следващ този, за който се отнасят;
5. за пенсионерите, получаващи пенсии по международни спогодби, изцяло за сметка на чуждестранен осигурителен институт – двукратният размер на минималната работна заплата, установена за страната; вноските са за сметка на лицето и се внасят до 10-о число на месеца, следващ този, за който се отнасят;
6. за лицата, получаващи обезщетения за временна неработоспособност поради болест, бременност, раждане или за отглеждане на дете – размерът на обезщетението; вноските са за сметка на работодателя или ведомството и са равни на дължимата от него част от вноската, като се внасят при изплащане на обезщетенията; когато лицето се осигурява за своя сметка, вноските се внасят до 10-о число на месеца, следващ този, за който се отнасят;
7. за лицата, получаващи доходи на различни основания, посочени в т. 1, 2, 3, 4, 5 и 6 – вноските се внасят върху сбора от осигурителните доходи;
8. за лицата, получаващи обезщетение за безработица – размерът на изплатеното обезщетение; вноските са за сметка на фонд „Професионална квалификация и безработица“ и се внасят до 10-о число на месеца, следващ този, за който се отнасят;
9. за лицата и членовете на семейства с право на социално подпомагане и за непълнолетни без родители, които не подлежат на осигуряване на друго основание – еднократният размер на минималната работна заплата, установена за страната; вноските са за сметка на общинските бюджети и се внасят до 10-о число на месеца, следващ този, за който се отнасят;
10. за военнослужещите на наборна военна служба; за ветераните от войните и за военноинвалидите; за инвалиди, пострадали при или по повод на отбраната на страната, при природни бедствия и аварии и за пострадали при изпълнение на служебния си дълг служители на Министерството на вътрешните работи, които не подлежат на осигуряване на друго основание; за лица в производство за предоставяне на статут на бежанец или право на убежище; за задържани под стража или лишени от свобода; за лица без доходи, настанени в домове за деца и юноши, домове за деца в предучилищна възраст и в домовете за социални услуги; за пълнолетни, учащи се във висши училища без доходи, до навършване на 26-годишна възраст – еднократният размер на минималната работна заплата, установена за страната; вноските се внасят до 10-о число на месеца, следващ този, за който се отнасят, и са за сметка на републиканския бюджет, като се превеждат чрез съответното ведомство или на общинските бюджети;
11. за лицата в неплатен отпуск, които не подлежат на осигуряване на друго основание – еднократният размер на минималната работна заплата, установена за страната; вноските са за сметка на работодателя и се внасят при изплащането на възнагражденията от съответното предприятие или друга организация;
12. за служителите на Българската православна църква и други признати по нормативно установен ред вероизповедания, които не са в трудови правоотношения – еднократният размер на минималната работна заплата, установена за страната; вноските се внасят до 10-о число на месеца, следващ този, за който се отнасят, от централното ръководство на съответното вероизповедание;
13. за неосигурените членове на семейството – 5 на сто от вноската на всеки осигурен член на семейството; вноските са за сметка на осигуреното лице; когато осигуреното лице получава доходи по т. 1, 3 и 6, вноската се удържа от работодателя (предприятието), ведомството или организацията при изплащане на възнаграждението; за лицата, работещи по трудови, служебни правоотношения или правоотношения, възникнали на основание специални закони, вноските се удържат и внасят от работодателя или ведомството при изплащане на възнагражденията или паричните обезщетения; ако лицето се осигурява за своя сметка, както и за лицата, осигурени по т. З, вноските се внасят до 10-о число на месеца, следващ този, за който се отнасят;
14. лицата, които не подлежат на осигуряване по т. 1-13, се осигуряват върху заявен осигурителен доход не по-малък от двукратния размер на минималната работна заплата, установена за страната; вноските са за тяхна сметка и се внасят до 10-о число на месеца, следващ този, за който се отнасят; ако тези лица подлежат на годишно данъчно облагане, се извършва годишно изравняване на вноските по реда на т. 2.
б) алинея 3 се изменя така:
„(З) За лицата по ал. 1, т. 7 вноските се внасят върху сбора от осигурителните доходи по реда, предвиден за съответния вид доход, но общо върху не повече от 10-кратния размер на минималната работна заплата, установена за страната.“
7. Член 41 се изменя така:
„Чл. 41. (1) Осигурителните вноски по този закон се внасят по сметките за набиране на здравноосигурителните вноски в териториалните поделения на Националния осигурителен институт, откъдето ежедневно се прехвърлят в набирателната сметка на централното управление на Националния осигурителен институт за Здравноосигурителни вноски.
(2) Събраните в Националния осигурителен институт суми от Здравноосигурителни вноски се прехвърлят в набирателната сметка на НЗОК до края на всеки работен ден.“
8. В чл. 42 се правят следните изменения:
а) алинея 1 се изменя така:
(I) Осигурителният доход, върху който се изчислява вноската, се установява по ведомости и други документи за изплатени възнаграждения, по пенсионните картони, изплатените болнични листове, изплатените обезщетения за безработни и по данъчните декларации по Закона за облагане доходите на физически лица.
б) алинея 3 се изменя така:
„(З) Лицата подават декларация пред платеца на дохода или пред съответните органи за членовете на семействата си, които са длъжни да осигуряват. В годишната декларация по Закона за облагане доходите на физически лица се отразяват платените през годината Здравноосигурителни вноски и дължимите суми при годишното изравняване, ако има такива.
в) създава се ал. 4:
(4) Работодателите, данъчните служби, общинските власти, ведомствата, възложителите и самоосигуряващите се са длъжни да предоставят на Националния осигурителен институт и на НЗОК необходимата информация по чл. 42, ал. 1 и З.“
9. Член 43 се изменя така:
„Чл. 43. Осигурените по чл. 40, ал. 1, т. 2, 5 и 14 могат да заплатят здравноосигурителните вноски за себе си и за членовете на семейството си авансово за избран от тях период.“
10. Член 44 се изменя така:
„Чл. 44. Вноските се плащат:
1. по банков път;
2. с пощенски запис.“
11. В чл. 45, ал. 1, т. 8 след думата „стоматологична“ се добавя „и“.
12. В чл. 55, ал. 6 думите „чл. 32″ се заменят с „чл. 31, ал. З“.
13. В чл. 63 се правят следните изменения:
а) в т. 1 думите „количеството и видовете медицинска помощ, получена от съответното лице, и тяхната цена“ се заличават;
б) в т. 2 думите „информация за извършените от него дейности и заплатените му суми“ се заличават;
в) точка 3 се изменя така:
„З. регистър на производители, вносители и дистрибутори на лекарства и аптеки, сключили договори с НЗОК;“.
14. Член 64 се изменя така:
„Чл. 64. Всеки осигурен има право да получи от НЗОК наличната информация за ползваната от него през последните пет години медицинска помощ и нейната цена по ред, определен от касата.“
15. Член 69 се изменя така:
„Чл. 69. Националният осигурителен институт е задължен ежемесечно да предоставя информация на НЗОК за осигурените лица и за размера на събраните за тях Здравноосигурителни вноски.“
16. В чл. 73, ал. 1 т. 1 се отменя.
17. Създава се чл. 73а:
„Чл. 73а. финансовият контрол по приходите на НЗОК от здравноосигурителните вноски и дължимите лихви се осъществява от контролните органи на Националния осигурителен институт по реда на Кодекса за задължително обществено осигуряване.“
18. В чл. 77 след думите „контролните органи на НЗОК“ се добавя „и на Националния осигурителен институт“.
19. В чл. 104 се правят следните изменения:
а) в ал. 1 текстът „50 до 100 лв. за всяка невнесена вноска“ се заменя с „500 до 1000 лв.“;
б) в ал. 2 текстът „месечно 200 лв. за всяка невнесена вноска“се заменя с „2000 лв.“.
20. В чл. 105 се правят следните изменения:
а) в ал. 1 текстът „финансовите инспектори на Националния осигурителен институт“ се заменя с „контролните органи на Националния осигурителен институт и на НЗОК“;
б) алинея 2 се изменя така:
(2) Наказателните постановления се издават от управителя на Националния осигурителен институт, от директора на НЗОК или от директора на съответната регионална здравноосигурителна каса и от ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт.“
21. Член 107 се изменя така:
„Чл. 107. Налагането на наказание по чл. 103 и 104 не изключва задължението за заплащане на дължимите вноски заедно със законната лихва за периода.“
22. Член 109 се изменя така:
„Чл. 109. (1) Осигурени лица, задължени да осигурят себе си и членовете на семейството си, които не са платили повече от три дължими вноски, заплащат оказаната медицинска помощ на изпълнителите. Когато осигуреното лице заплати на Националния осигурителен институт всички дължими вноски, осигурителните му права се възстановяват от датата на заплащане на дължимите вноски, като сумите, заплатени за оказаната медицинска помощ, не се възстановяват.
(2) Невнасянето на осигурителни вноски не по вина на осигурените лица не ги лишава от осигурителни права. Сумата, заплатена за оказаната медицинска помощ от лицата в тези случаи, подлежи на възстановяване.“
23. В чл. 110 думите „шест месеца“ се заменят с „един месец“.
24. В 1 от допълнителните разпоредби се правят следните изменения:
а) точка 3 се изменя така:
„З. „Членове на семейството“ са съпруг, съпруга, деца до 18-годишна възраст, а ако продължават образованието си – до 26-годишна възраст, а ако са недееспособни или трайно нетрудоспособни – независимо от възрастта.“;
б) създава се т. 8:
8. „Предприятие“ са всички юридически лица, еднолични търговци и неперсонифицирани дружества, които извършват търговска дейност.“
25. В 19 от преходните и заключителните разпоредби се правят следните изменения:
а) досегашният текст става ал. 1;
б) създава се ал. 2:
(2) За прилагането на чл. 39 и раздел V от закона Министерският съвет приема наредба по предложение на Националния осигурителен институт и НЗОК.“
§ 19. В Закона за корпоративното подоходно облагане (обн., ДВ, бр. 115 от 1997 г.; попр., бр. 19 от 1998 г.; изм., бр. 21 и 153 от 1998 г., бр. 12, 50, 51, 64, 81 и 103 от 1999 г.) в чл. 23, ал. З се създават т. 16 и 17:
16. средствата в отделна сметка, образувана съгласно чл. 139, ал. 2 от Кодекса за задължително обществено осигуряване – от лицензирани пенсионноосигурителни дружества;
17. доходите, получени от инвестирането на средствата по т. 16.“
§ 20. В Закона за Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 122 от 1997 г.; бр. 29 от 1998 г. – Решение № 3 на Конституционния съд от 1998 г.; изм., бр. 70, 73 и 153 от 1998 г., бр. 30 от 1999 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл.229:
а) в ал. 1 т. З и 4 се отменят;
б) алинея 3 се изменя така:
„(З) За времето на платен годишен отпуск офицерите и сержантите получават брутното си възнаграждение съобразно размера му към момента на ползване на отпуска.“
2. Член 230 се изменя така:
„Чл. 230. Офицерите и сержантите имат право на отпуск за работа във вредни за здравето условия, за изпълнение на обществени и граждански задължения; за временна неработоспособност поради бременност, раждане и осиновяване, за отглеждане на малко дете, за кърмене и хранене на малко дете, при смърт или тежко заболяване на родител, за две и повече живи деца, за приемен изпит в учебно заведение, както и на неплатен отпуск по условията, реда и размерите, предвидени в Кодекса на труда.“
§ 21. В Закона за чуждестранните инвестиции (обн., ДВ, бр. 97 от 1997 г.; попр., бр. 99 от 1997 г.; изм., бр. 29 и 153 от 1998 г.) се правят следните изменения:
1. Член 30 се изменя така:
„Чл. 30. Работниците и служителите – чуждестранни граждани, се осигуряват по реда на българското законодателство.“
2. Член 32 се изменя така:
„Чл. 32. По всички въпроси на трудовите правоотношения с работодател по чл. 29, които не са уредени с трудовия договор, се прилага българското законодателство.“
§ 22. (1) Създаденият с отменения Закон за фонд „Обществено осигуряване“ Учителски пенсионен фонд продължава да съществува до трансформирането му в универсален пенсионен фонд след 2009 г.
(2) Надзорният съвет на Националния осигурителен институт по предложение на управителя утвърждава извънбюджетната сметка на Учителския пенсионен фонд.
(3) Набраните средства в Учителския пенсионен фонд се разходват за изплащане на пенсиите и добавките съгласно 5, ал. 2 и
(4) Свободните средства на Учителския пенсионен фонд могат да се използват за закупуване на държавни ценни книжа и общински облигации и да се влагат на депозитни сметки в банките, определени в чл. 29.
(5) Първостепенен разпоредител със средствата на Учителския пенсионен фонд е управителят на Националния осигурителен институт, а второстепенни разпоредители са ръководителите на териториалните поделения на Националния осигурителен институт.
(6) Разпоредбите на дял първи на този кодекс за управление, контрола и споровете, както и за осъществяването на административнонаказателната отговорност, се прилагат и за събирането и разходването на средствата от Учителския пенсионен фонд.
§ 23. Този кодекс влиза в сила от 1 януари 2000 г. с изключение на:
1. член 20, ал. З, която влиза в сила от 1 януари 2001 г.;
2. член 64, ал. З и 4, които влизат в сила от 1 януари 2004 г.;
3. член 127, ал. 1, който влиза в сила от 1 януари 2002 г.;
4. параграф 15, т. З, която влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.
Alexander Todorov Network 
Вашият коментар