Моята приятелка – Банката

Запознайте се с нея. Тя е напълно независима, грижи се лично за себе си. По произход е предприемач.

Стартира от нулата, но разполага с много знания и таланта да открива проблеми и да намира решението за тях, за което хората й се отблагодаряват щедро.

Тя работи на принципа, че от всяка дейност, печалбата й трябва да бъде до 3%, в зависимост от риска, който трябва да поеме. Следва неотклонно този принцип, изключително консервативна е към себе си и никога не се подлага на неоправдани рискове(оправдан риск е тогава, когато не можеш да загубиш нищо, а само можеш да спечелиш). Друго характерно за нея с предприемаческия й характер е, че тя открива пазара и предлага най-доброто. Щом се появи нелоялна конкуренция си тръгва и пазара, който е създала се сгромолясва, защото качеството го няма.

Със своя талант да открива проблеми, тя набелязала два нови, които измъчвали хората:

–          Има хора, които имат потенциал, но нямат ресурсите да го реализират

–          Има хора, които имат ресурси, но нямат потенциал да го реализират

Моята приятелка – Банката, не приема никое предизвикателство за непреодолимо. Тя разполага с достатъчно ресурси, грижи се лично за тях, но била готова да помогне на хората с горните два проблема – нямащи потенциал, или нямащи ресурси да го реализират. Затова вярна на принципите си, предложила следните решения на проблемите:

–          За хората с потенциал, но които нямат ресурси, след внимателна проверка, ще им отпуска ресурсите да го реализират. За своя труд да ги открие и да е сигурна, че ще го реализират, тя предлага личните си ресурси срещу възнаграждение от до 3%. Колкото повече ресурси трябва да отпуска на имащ потенциал, толкова по-голям е риска, който поема, затова за най-рисковите(ресурсоемките) възнаграждението е и на лимита от 3%. За хората с потенциал, на които им трябва съвсем малко, за да го реализират, възнаграждението й е 1%. Малък риск, за малко ресурси, тя винаги е успявала, защото е работила за хората. И всъщност определението малък риск е неточно, защото тя никога не се подлага на неоправдан риск(да можеш да загубиш). Никога не дава ресурси на никой, без да е напълно сигурна, че те ще й бъдат върнати обратно. Затова е и възнаграждението, което получава, за да е сигурна при всички случаи, че хората с потенциал ще възстановят ресурсите и ще реализират потенциала си. И едно друго правило, което винаги спазва – никога и при никакви обстоятелства да не дава ресурси на хора без потенциал. Първо, защото ресурсите, които дава са нейни лични и тя се грижи за тях по най-добрия начин и второ, защото ако даде ресурси на хора без потенциал, ще съсипе живота им и ще загуби от личните си ресурси, а тя никога не би съсипвала живота на хора и не би допуснала да губи от ресурсите си. Напълно дисциплинирана, никога не пристъпва принципите си и затова при нея утрешния ден винаги е по-добър от днешния.

–          За хората, които имат ресурси, нямат потенциала да ги използват, и ги е и страх да ги пазят при себе си, моята приятелка предложила следното решение – те й дават ресурсите си да им ги пази, но тъй като за това трябва да прави разходи, то трябва да й платят възнаграждение. И отново на принципа – колкото по-голям е риска, толкова по-високо е възнаграждението, като то не трябва да е по-високо от 3% в никакъв случай, защото риска би бил твърде голям, а и от друга страна по-голямо възнаграждение би било несправедливо високо, а тя никога не се отнася грабителски към хората. Затова и те й имат такова доверие. И в действителност именно хората с ресурси, които се чудят какво да ги правят и ги е страх да не ги загубят или да им ги откраднат, предлагат на моята приятелка да им ги пази, като те ще й плащат за това. Защото знаят, че тя се грижи по най-добрия начин за себе си и това, което има. Ще се грижи по същия начин и за ресурсите, които й се предоставят да пази. Моята приятелка има споразумение с хората с ресурси, да пази това, което имат, срещу което получава възнаграждение. При никакви обстоятелства тя не пипа ресурсите, които са й дадени за пазене и за които получава възнаграждение, защото тези ресурси не са нейни. Единствената й задача в случая е да ги пази и те не могат да се ползват за нищо друго.

Как се казва моята приятелка – Банката? Тя действително е великолепна и нейното име е Шедьовър, но на галено може да й се казва Шеди.

Част 2 – Нелоялната конкуренция

Разбира се не всички обичат Шеди, защото тя е дисциплинирана, ползва подходи, които изключват грешката и понякога незначително, понякога видимо, и макар и понякога благодарение на много търпение, но при нея винаги утрешния ден е по-добър от днешния. Това няма как да не доведе до това, че много й се завижда.

Имитация, Фалшификация и Симулация

Това са три представителки на обществото, които нямат дисциплината на Шеди, нямат и способностите й, искат да придобият успехите й бързо и без много да работят. Винаги се появяват на пазар, който моята приятелка(откривайки проблем и предлагайки решението) е създала, и започват да насищат същия този пазар със себе си. Но, те нямат нито дисциплината, нито способностите на Шеди. Това, с което могат да я конкурират е единствено измама. Работят винаги заедно и говорят в хор, за да компенсират недостатъците си.

И така, действието се развива преди векове. Имитация, Фалшификация и Симулация се чудели как да навлязат в бизнеса с даването на ресурси на хората с потенциал и предлагането на услугата да пазят ресурсите на хората, които не знаят какво да правят с тях.

Колкото и да се чудели, нищо не могли да измислят(то като главата празна, от къде да се измисли нещото), затова си уговорили тайна среща с друга много важна представителка – държавата Гърбич-Грабич да я молят за съвет. Пълен превод на разговора:

Срещата на Гърбич-Грабич с Имитация, Фалшификация и Симулация(ИФС)

Гърбич-Грабич: Знаете, че не мога да ви понасям. За какво сте дошли при мен?

ИФС: Имаме проблем, Шедьовър е развила нов пазар, дава ресурси на хората с потенциал и печели, макар и малко, но печели. Пази ресурсите на хората без потенциал, но с ресурси, и макар и малко, отново печели. Тя винаги печели! На всичкото отгоре всички я обичат. Където се появи, мед и масло започва да тече. Ужасна е. Не можем да измислим…

Гърбич-Грабич: Както обикновено…

ИФС: Какво искаш да кажеш?

Гърбич-Грабич: Нищо особено.

ИФС: Не разбираме.

Гърбич-Грабич: Както обикновено…

ИФС: Нищо не разбрахме!

Гърбич-Грабич: Я млъквайте! Идвате точно навреме. И искате да се въведе регулация.

ИФС: Ъ?

Гърбич-Грабич: Ама вие толкова ли сте… колкото изглеждате или какво?
В името на свободната конкуренция ще разбия монопола на Шедьовър. Тя си е сложила таван на печалбата от 3% и когато дава и когато пази ресурси, но тя може да си го позволи, защото е дисциплинирана и с принципи, пък вас като ви гледам…

ИФС: Какво искаш да кажеш?

Гърбич-Грабич: Да не се опитвате да мислите? Не ми отговаряйте по-добре.

ИФС: Ще си мълчим.

Гърбич-Грабич: За това май ставате. Ще въведа регулация на този сектор. Ще има основен лихвен процент, който ще важи за всички и ще го определям аз. Когато Шедьовър дава ресурси на хора с потенциал, ще я принудим да им взима своите до 3% + процент, който определям аз. Така ще е по-трудно на хората да си връщат заетите назаем ресурси и Шедьовър трябва да бъде още по-внимателна на кой отпуска ресурси. А тя работи сама.

ИФС: Ама ние какво печелим от това?

Гърбич-Грабич: Тя работи сама, няма да изневери на принципите си и ще отпуска по-малко ресурси, ще трябва да си намали печалбата и да си увеличи риска, което няма да направи. Загрявате ли?

ИФС: Ъ?

Гърбич-Грабич: Какво ли питам… Продължавам. Шедьовър печели от това, че пази ресурсите на онези, които ги имат. Тя печели, защото им пази ресурсите, което е честно, обаче като въведа регулацията, ще трябва тя да им плаща, за това, че им взима ресурсите да ги пази.

ИФС: Но на нея чуждите ресурси не й трябват, тя работи само с това, което има, а другото й е в тежест дори.

Гърбич-Грабич: Е ще й трябват, за да се задържи в този бизнес.

ИФС: И кой казва, че иска да остане в този бизнес?

Гърбич-Грабич: Именно.

ИФС: Ааа.

Гърбич-Грабич: Точно така.

ИФС: Нищо не разбираме…

Гърбич-Грабич: Тя работи сама, спазва принципи и ще се принуди да отпуска много малко ресурси, защото ще трябва да бъде много по-внимателна, за да не търпи загуби. Ето ви я нишата.

ИФС: Ама ние как ще се оправим с това? Ти искаш да оскъпиш изкуствено ресурса, който ще предоставяме. Освен това ще трябва да плащаме на хората без потенциал, които имат свободен ресурс за пазене, вместо те да ни плащат, че пазим ресурсите им.

Гърбич-Грабич: Това е така, обаче Шедьовър предоставя само ресурсите, които са й лични. Ресурсите, които са й поверени за пазене не ги пипа. А вие ще имате право да играете с чужди ресурси.

ИФС: Но това не е ли опасно?

Гърбич-Грабич: Как опасно? Ще сложа още една регулация и част от ресурсите, които постъпват при вас за пазене, ще ги блокирам за гаранция.

ИФС: Но така ресурсите ще станат още по-скъпи и на нас ще ни бъде още по-трудно да намираме хора с потенциал, които да подкрепим и да сме сигурни, че ще си върнат всичко.

Гърбич-Грабич: Наемете си чиновници, аз как имам?

ИФС: Да си дадем бизнеса да го ръководят чиновници?

Гърбич-Грабич: Че аз как правя? Ще им давате бонуси за лоялност.

ИФС: Значи данъците, които плащаме, ще се изработват по този начин?

Гърбич-Грабич: На мен защо ми викат така според вас?

ИФС: Както разбираме чиновниците ще печелят, когато дават, значи ще я дават през пръсти, за да взимат повече. Никога! Те не поемат риск, а всичко е за наша сметка! И на всичкото отгоре трябва да им даваме бонуси за лоялност!

Гърбич-Грабич: Че аз как правя? И кое точно ще е за ваша сметка? Взимате ресурси, които не са ваши и ги давате на някой срещу голямо възнаграждение. Ако не ви ги върнат, най-много да фалирате. Като така стане, аз ще платя, а каквото не достига ще го допечатам. А вие до този момент вече ще сте направили голяма печалба, ще си я раздадете за добро управление, а знаете как управлявате. Така че това, което ще вземете, при всички случай е много повече, от колкото заслужавате.

ИФС: Нищо не разбираме, но щом казваш. Само едно нещо знаем, че когато ни се прави услуга, другата страна винаги печели нещо. Ти защо ни правиш услуга?

Гърбич-Грабич: Както работи Шедьовър, всичко върви по мед и масло, защото при нея няма риск, всичко е реално. Няма лихви. Тя печели за услугата да намира хора с потенциал, да ги подкрепя да се развиват, и за пазене на ресурси, а не печели от правене на нищо. За всички е много добре така, но по този начин не се генерира инфлация.

ИФС: И това не е ли хубаво?

Гърбич-Грабич: Хубаво е, обаче не и когато имаш намерение да взимаш ресурси назаем. Тогава трябва да върнеш толкова, колкото си получил, а мен това не ме устройва, защото имам намерение да почна да взимам ресурси назаем. Инфлацията е много важна, за да върна по-малко. Вашата единствена задача от сега нататък е да си мълчите и да се усмихвате. Разчитам на пълната липса на доверие към вас, даже и да говорите, никой не ви вярва. Ще въведа регулацията, лапайте и си мълчете най-добре. Хи-хи-хи.

До какво води нелоялната конкуренция?

Както стана ясно, моята приятелка Шеди е с предприемачески дух, открива уникални проблеми, предлага уникални решения. Не може да понася нелоялната конкуренция и махне ли се от даден пазар, това за всички останали означава, че на този пазар нещо не е наред.

Само където е Шедьовър и се спазват нейните принципи и дисциплина, само там има истински мед и масло.

Locations of visitors to this page
Tyxo.bg counter
Site Meter
Google Analytics Alternative
Clicky

Пране на пари и „плоския данък“

Всичко написано в тази статия може да е истина, а може и да е чисто съвпадение, с милиарди разминаване

През 2007-ма година в България влиза в сила нов закон за корпоративното подоходно облагане. Нещо, което най-много вълнувало бизнеса била въведената данъчна ставка – 10% плосък данък.

При прогресивното облагане на доходите, тези, които печелят повече(и си го признават), трябва да плащат прогресивно повече. Значи като си признаеш, че бизнеса ти върви добре, и трябва да плащаш повече спрямо фирмите, където бизнеса им не върви толкова добре(или се преструват).

С въвеждането на плоския данък със ставка 10% за търговците, на пръв поглед се постигат множество справедливости:

– Всеки да плаща пропорционално толкова, колкото и всеки друг – това май е честно

– Печелившия бизнес(където се работи качествено), да не плаща повече от бизнеса, където не се печели(предполага се, че не се работи качествено) – и това изглежда, че е честно

– Тези, които печелят много, ще си признаят, защото стимула да укриваш доходи вече го няма

– Би трябвало постъпленията в бюджета от данъци да се повишат, защото всички ще си признаят приходите

Всичко направено с най-добри намерения разбира се. Какъв е фискалния ефект?

Приходи от корпоративен данък според закона за държавния бюджет по години(в милиони)

Приходи Годишна промяна Промяна спрямо 2006 г.
2006 978 0
2007 1320 +35% +35%
2008 2128 +61% +118%
2009 2461 +16% +152%
2010 1301 -47% +33%
2011 1542 +19% +58%

Какво ще направи впечатление? За 2007 г. е заложен ръст на приходите от корпоративен данък от 35%, а в последствие се оказва, че има голям излишък. През 2008 г. в закона е заложен ръст на приходите от корпоративен данък от 61% спрямо предишната година, което вече е космическо нещо. Значи държавата по това време е знаела, че има огромно количество средства, които не фигурират официално никъде. Като се погледне и за 2009 г. първоначалния бюджет, той предвижда 2 пъти и половина по-голям приход от корпоративен данък спрямо 2006 г.? Да, изборна година и до изборите е трябвало да се харчат пари, които никога няма да ги има и все пак. През 2010 г. в бюджета като приходи от корпоративен данък е трябвало да постъпят с повече от милиард по-малко спрямо 2009 г. Криза, за 2009 г. бюджета е бил раздут страхотно, разбираемо. Но въпреки прогнозите за спад на официалните печалби на фирмите, все пак очакванията за 2010 г. са били с 33% повече приход от корпоративен данък, спрямо 2006 г.(годината, когато няма плосък данък) – това от инфлацията сигурно.

Добре де, но защо в периода 2007-2009 има такъв бум на плащане на корпоративен данък? Защото данъка става плосък за всички? 10%? При тази цена бизнеса е бил склонен да си признае успехите?

От чисто егоистична гледна точка, няма нормална икономическа единица, която да е готова да се раздели просто така с дори 1% от печалбата си, да не говорим за 10%. Още повече ако икономическата единица е малък бизнес, за който и малкото пари, които трябва да се платят за този данък са решаващи за оцеляването утре. Така че, малкия бизнес не е склонен да си признава малките победи(печалби), защото като му ги вземат, няма да може да оцелява. Би рискувал да не плати никакъв данък, да играе по тъча и от ден за ден да оцелява. Няма как благодарение на приходи от малкия бизнес, да има такъв огромен бум на приход от корпоративен данък – малките фирми едва ли и при 1% корпоративен данък биха си признали приходите.

И все пак, тези милиарди трябва от някъде да дойдат. Някой трябва да ги е внесъл в бюджета и това да е било много добре планувано предварително. Още от момента, в който е било взето решението – „плосък корпоративен данък за всички – 10%“.

Само че тук нещо логиката се губи. Какви големи фирми може да има, които да са рискували и да играят по тъча години наред, а след въвеждането на плоския данък, така изведнъж да се появят на терена? Голяма фирма, със солиден имидж, би ли рискувала да бъде уличена в укриване на данъци, при това в такива големи размери? И да има такива фирми, не би трябвало да са били толкова много и да са били толкова по тъча преди това. Още повече, че преди за печалбите си е трябвало да плащат на много по-висока ставка, а сега въпреки много по-ниската ставка има милиарди повече като приход. От къде се появяват тези милиарди?

В корпоративния свят има и един трети вид икономически субекти(те откриват работни места, дават високи заплати, самата прелест), които не са на светло, не са и по тъча, защото дейността, с която се занимават е забранена от закона. В резултат от развиването на своята дейност обаче, те натрупват неправомерно голямо количество капитал. Този капитал обаче не може да се даде на банка да го пази, рисковано е и под дюшека да се държи, не може и да се инвестира, защото няма произход, не може и да се харчи спокойно. Този капитал натрупан от дейности, които са забранени от закона вместо в радост, за закононарушителите се превръща в бреме. Те страдат, изпадат в депресия, чудят се какво да го правят. На всичкото отгоре и данъците през 2006 г. били много високи, ако решали да го преперат, държавата щяла да им отнеме голяма част от плячката. Обаче те били оптимисти и добри хора. Решили да направят добро на себе си, като направят добро на другите. „Дай, за да получиш“. Намерили си говорители, купили най-нови модели перални, и планът бил следния:

– Не е честно високопроизводителните фирми, тези който печелят повече да плащат повече, дайте да въведем плосък корпоративен данък за всички

– Така ще се извадят приходите на светло, защото стимула да се укриват вече няма да го има

– Ще се отрази на чуждестранните инвестиции много добре

– И ще се отрази на бюджета много добре

– Малкия и среден бизнес също много ще се зарадва

Това е официалната версия. Всъщност на малкия бизнес му е все едно, защото каквато и да е ставката, никога няма да си признае успехите – това е отличителното качество на малкия бизнес – всеки процент може да бъде решаващ, значи всеки приход трябва да се покрие. За средния бизнес ефекта също едва ли е чак толкова сериозен, защото и преди сериозните фирми трудно биха си позволили да укриват.

Обаче депресираните(тъй като професията им е забранена от закона), онези, които си били закупили най-новите модели пералня, това било големия момент на истината – да се препере всичко и да се спи на чисто и спокойно след това.

Защо корпоративния данък се намали(увеличи) на 10% за всички?

За да се подпомогне малкия и среден бизнес? Може би да, може би не.

За да се увеличат приходите в бюджета? Но това е само докато има неотложен капитал за пералнята и докато работи

За депресираните с пералните? „Дай, за да получиш“

Те откриват работни места, дават високи заплати, самата прелест.

100% капитал придобит от забранена от закона дейност се легализира срещу само 10% корпоративен данък и след това се спи като къпан в евро.

1 милиард повече приход от корпоративен данък за годината означава или 10 милиарда печалба за бизнеса повече от обикновено(което е много трудно да се повярва) или 10 милиарда, придобити от престъпна дейност, които са били узаконени с фиктивна печалба, фиктивен бизнес, фиктивни работни места и т.н.

Част 2 – и все пак има още неща, които смущават съня

Данъците върху доходите на физическите лица до края на 2007 г. били твърде високи. Поради тази причина пералните трябвало да работят много бавно, като имали много по-голям потенциал. Това докарвало отново депресия – да имаш такава хубава пералня, а да я караш да работи бавно. Трябвало нещо да се измисли, нужно било да се въведе повече справедливост, повече социална справедливост, хайде да се обърнем към нашите приятели говорителите. Година по-късно – „Дай, за да получиш“. Планът за социална справедливост бил следния:

– Не е честно едни да работят много, други малко

– Не е честно тези, които работят повече, да плащат повече от онези, които работят малко

– Трябва да се откриват работни места, да се дават високи заплати

– Справедливостта ще възтържествува, когато всички започнат да плащат „плосък данък“ и при физическите лица – 10% за всички, като марковите данъци са само за онези, които могат да си ги позволят, за да има социална справедливост

Така и станало през 2008 г., толкова добра идея как да я отхвърлиш?

Кой спечелил от въвеждането на плосък данък на обикновените данъци, но не и марковите данъци?

Дали е малкия бизнес?

Там обикновено заплатите са много ниски, работи се за едното оцеляване, а въведения „плосък данък“ означава, че тези, които могат да си позволят марковите данъци, вместо изобщо да не плащат обикновени данъци, тъй като получават минимални доходи, трябва вече да плащат и за маркови и за обикновени данъци. Значи при малкия бизнес по-скоро се създават утежнения от въвеждането на „плосък данък“.

При средния бизнес – и заплатите би трябвало да са средни, положителен ефект би имало само ако доходите са над средното, затова започнало една индексация на доходи, че да се мине над средното и никой да не бъде ощетен номинално, но пък инфлацията от 12% точно ще се справи с индексацията, така че няма страшно – средния бизнес пак да е прекаран.

„От тук получил, от там му го взели“

При бизнеса забранен от закона – пералнята е проектирана за високи обороти. Тя не може да си позволи да работи с маркови данъци, за да не са в депресия собствениците й, може да си позволи само плосък данък, и то от най-обикновения, нищо марково, не, в никакъв случай – трябва социална политика, държавата да се грижи за онези в нужда. Само с плосък обикновен данък може да се спи спокойно. Каквото още не е препрано, ако подозрителен данъчен нос го подуши, в най-лошия случай от 100% капитал придобит от забранена от закона дейност, само 10% ще бъдат отнети в полза на държавата(държавни перални, евтино и бързо, само с обикновени данъци се занимават, нищо марково).

100% капитал придобит от забранена от закона дейност се изпира срещу само 10% данък общ доход. Как да не спиш спокойно при това положение? Откривай работни места, давай високи заплати, всичко е толкова хубаво.

Какво се случва през 2010 г. и след това?

Характерното за марковата техника е, че когато е била закупувана с обществена поръчка срещу комисионни, както се е и очаквало е била проектирана да издържи докато изтече гаранцията и след това да почне да дава дефекти. 2007, 2008, 2009, колко да издържи? Цели 3 години? От марката „Пералнин“ дават между 2 и 3 години гаранционен срок максимум, а след това трябва на ръчно.

И все пак, днес, година 2011, корпоративния данък продължава да е само 10%, плоския данък за крайно нуждаещи се е само 10%, а марковите данъци се плащат само от който може да си ги позволи.

Вярно, с „обществените поръчки“ е свършено и „Пералнин“ е повредена, но едно време както е прано на ръка(преди появата на автоматичната пералня) и сега пак може, но винаги е по-добре да се работи на чисто, и да не се налага да се стига до пералнята, пък била тя последен модел или ръчна.

Плащайте си данъците, и ще спите спокойно.
Locations of visitors to this page
Tyxo.bg counter
Site Meter
Google Analytics Alternative
Clicky

Публикувано в Анализ. 19 коментара »

Как да получим най-голяма пенсия (изчисляване размера на пенсията)

Настоящото разбулва част от големите мистерии на социалното осигуряване и решава малка част от проблемите на хората, на които предстои скорошно пенсиониране, и които трябва на ръка да смятат екстремно сложни формули и да си загубят часове наред, за да не бъдат измамени от системата за социално осигуряване и да получат крайно малка пенсия, която е постигната при това по тяхната воля. Едно от нещата, които стават ясни е, че сегашната осигурителна система на осигурителния стаж не отразява реалния принос на отделния човек, нито реалния му принос спрямо всички останали. Системата е порочна и докато не бъде променена малцина ще печелят на гърба на всички останали.

Всеки, който разполага с Pensions Excellence ще може да се подсигури да не бъде твърде много прекаран от системата и ще си спести часове тежки сметки. Освен това ще може да експериментира и да провери защо ей така по някаква причина съседа получава максималната пенсия(когато не би трябвало да взима по-голяма от средната) и се вайка, че има таван на пенсиите… Абсурдите на модела пенсионна система от преди 2000-та г. са безобразно много, а най-набиващите се на очи и пораждащи крайно възмущение, веднага ще се видят благодарение на няколко екселски таблици. И когато се видят от всички, хората ще могат съвсем основателно да си зададат въпросите: „Кои бяха народните представители през 1999 г. например („леви“, „десни“, средни)?“ и „Къде могат да бъдат издирени?“

От тук може де се изтегли напълно безплатно екселската таблица с калкулатор за изчисляване на пенсията за осигурителен стаж и възраст, за автоматичен избор на най-добрите 3 поредни от последните 15 години на трудовия стаж преди 1997 г. А инструкциите за ползване са следните:

1. За ползването на файла е необходима версия на Microsoft Excel 2007 или по-нова. Общо правило е, че само където има бели полета, може да се въвежда информация. Който ползва Office 2003, за да работи с таблицата ще трябва да си инсталира Microsoft Office Compatibility Pack

2. В първия таб се въвеждат в квадратчето общия брой стаж(като не трябва да се добавя коефициента на НОИ от 1,1 към стажа, таблицата го прави автоматично), в по-долното квадратче въвежда ако има допълнително натрупани месеци стаж над броя години

3. След като информацията бъде въведена се отива на втория таб наречен „Доходи до 12.1996“. Там се въвеждат месец по месец доходите за последните 15 години стаж до края 1996-та година.

4. След като се попълнят доходите за периода до 1996-та година се отива на последния таб – „Доходи от 01.1997“. В него се попълва осигурителния доход месец по месец в колона „B“, а в колона „C“ след месеца 01.2012 трябва да се попълват данните от НОИ за средния осигурителен доход в страната и таблицата да е постоянно актуална. За лицето, на което предстои пенсиониране трябва задължително да се попълни информацията в колона „C“ поне до месеца, предхождащ месеца на пенсиониране.

5. След като цялата информация е въведена, трябва да се отиде на първия таб – „Пенсия“. В него вече таблицата ще е изчислила автоматично какъв размер на пенсията ще получава лицето(квадратчето ще свети в светло зелено, а ако пенсията, която му се полага е под минималната, тогава в розово ще остане да свети размера на минималната пенсия). Също така в големи червени букви ще бъде определен месеца, в който приключват 3-те най-добри години от 15-те в периода до 1996-та година. Например ако трите най-добри години на лицето са 1994, 1995, 1996, то в квадратчето ще пише 12-1996.

6. Таблицата (не ангажира никой с резултатите и всеки сам решава дали да вярва или не) смята всичко сама и би трябвало да има съвсем минимални отклонения от реалната пенсия, която ще бъде изчислена от НОИ, но винаги е възможно да се получи някоя необяснима грешка (тогава най-добре да бъде оставен коментар за грешката, за да бъде в последствие коригирана таблицата), затова най-добре да се направи и още една проверка по стария начин. Във всички случаи екселската таблица би била добър ориентир какво трябва да се търси като резултат и от голяма полза за бъдещите пенсионери, които ще се пенсионират сред множеството капани на сегашната система. Задължителна е и справката с НОИ преди да се подават документите.

Който си изчисли успешно 3-те най-добри години, трябва да е наясно, че ще получава по-голяма от действително заслужената пенсия (облагодетелства се на гърба на цялото население) заради дефектите на сегашната формула на НОИ, затова не трябва да се сърди, когато самата формула се промени и пенсията започне да се изчислява върху реалния принос през цялата кариера, което ще е справедливия размер на пенсията.

Какво ще се набие на очи за обикновения гражданин при употреба на таблицата?

Не участва целия трудов стаж на човека и той не се изчислява на реална база. До някъде може да се каже, че като всеки си избира сам 3-те най-добри години в периода до 1996-та, няма начин да бъде ощетен, но така ли е? Това пресмятане и търсене на 3 най-добри години за обикновения човек, и без тази екселска таблица ще отнеме много време и вероятността да се прекара е твърде висока. Значи в най-добрия случай всеки трябва да се бори в този период да не се прекара сам, защото всеки сам си избира 3-те най-добри години до 1996-та включително.

Обаче дори и в случай че не се прекара, честно ли ще бъде върху само 3 години от целия период до 1996-та да се определя пенсията? Тогава може да се е скатавал цялата кариера, а само 3 години да има както трябва и въз основа на тях ще получи много голяма пенсия, даже може и да мрънка, че има таван на пенсията и държавата го мами(което е често срещано). Честно ли е така? Да си представим в този период до 1996-та, в рамките на 3 години дадения индивид е бил депутат или да е работил в съдебната система, а през цялото време преди това на минимални доходи да е работил. При това положение съответния, максимална пенсия ли ще получава или да? Честно ли е така? Когато се дават несправедливо високи пенсии, всички трябва след това да плащат. Честно ли е?

Ако някой се пенсионира в 2011-та и има 37 години стаж, то значи е работил 23 години в периода до 1997-ма и 14 години след това. Тежестта на годините до 1997-ма би трябвало да бъде 1,64 пъти по-голяма в сравнение с периода след това. Обаче според кодекса за „социално осигуряване“ от 2000 г., тежестта на този период е 0,21 или близо осем пъти по-малка. Всеки би трябвало да си получава пенсията в зависимост от каквото се е трудил през цялата кариера. Хубаво, лошо, негово си е. А това положение, което се предлага честно ли е? От 23 години да се гледат само 3? Но какво да кажат хората пенсионирали се преди 10 години като вместо да им се гледат 33 години се гледат само 3. Честно ли е така? Едни ще получат изключително високи и незаслужени пенсии, а останалите ще получават минимална пенсия или близко до минималната. Погрижили са се за себе си, нали? Честно ли е?

Естествено, че не, но това не е единствения проблем на сегашната порочна пенсионна система. Какво друго ще направи впечатление на всеки, който си поиграе с таблицата?

За периода след 1996-та доходите се изчисляват в номинално изражение, като инфлацията по никакъв начин не се отчита(то и няма как, формулата и без друго е достатъчно сложна, когато би могла да бъде елементарна). И така за тази порочна система месечен доход от 1000 лева е безразлично дали е направен през януари 1997 г., когато средния е 27 лева или през януари 2011 г, когато средния е 580 лева. Това до какво ще доведе?

При изчисляването на индивидуалния коефициент, ако предположим чисто теоретично, че дадено лице е направило стажа си от 2 месеца, като това са месеците 01.1997 и 01.2011. И двата месеца е работило при доход от 1000 лева, а средния доход през 1997 г  е 27 лева, за 2011 е 580. Не е същото, нали?
Ако се отчиташе реалния принос на лицето, което е справедливото положение, то лицето би трябвало да натрупа следния осигурителен принос (1000/27)+(1000/580) = 38.76 точки осигурителен принос или приравнено на сегашната система индивидуален коефициент от 38,76/2 (месеца) = 19.38. (Реално единствената справедлива система обаче може да бъде такава, в която приноса само се натрупва(без да се дели на броя месеци в осигуряване). Колкото повече се осигуряваш, толкова повече принос ти се отчита. А сега трябва да се правят бакалски сметки и натрупаното да се дели на броя на периодите и всеки ще си направи сметката, че по-добре да не внася нищо, вместо да внесе малко, защото ще си намали коефициента – още един от пороците на системата)

38,76 точки принос или 19,38 коефициент? Само че това щеше да е коефициента на лицето, ако системата отчиташе бакалския му принос към системата(и инфлацията), което щеше да бъде малко по-честното. Реалния принос на лицето ако всичко беше честно е 38,76. Е, сегашния пенсионен модел изчислява по съвсем друг начин. Формулата е със същите цифри, но крайния резултат е много по-различен, а именно: (1000+1000)/(27+580) = 3.29

19.38(по бакалски) срещу 3,29 или само 1/6 от бакалския принос(1/10 от реалния) на лицето се признава от системата, заради инфлацията за периода. Сегашния модел пенсионна система не отчита инфлацията нито реалния принос и поради тази причина не стимулира хората да се осигуряват. Или ако се осигуряват, ги подтиква да го правят винаги утре, а утре в другиден, но никога днес. Модела сам прави така, че хората да бягат от него.

Който се е осигурявал честно през годините, сегашния модел пенсионна система първо дава тежест на само 3 години от целия му стаж до 1996-та година включително. А за осигуряването си след това, инфлацията и грешната формула изяждат реалния му принос.

Защо почти цялото население се вайка, как целия си живот се е трудило, а получава жалка пенсия? В същото време има лица, които може да не са се трудили много повече, но са се осигурявали на по-високите си доходи в по-късен етап, от което печелят, защото инфлацията по-малко ги е подяла, и в крайна сметка с по-малко реален принос получават максималната пенсия и се жалват, че държавата ги ощетявала тъй като има таван на пенсиите?

В крайна сметка и реално ощетените и неправомерно облагодетелстваните са недоволни. Който го прекарват е недоволен, а който взима нечестно много пак е недоволен. Защо? Какъв е смисъла всички да са недоволни? Кой е виновен за тази несправедливост?
Кодекса за „социално осигуряване“ 2000, с редовно тунинговане през годините с допълнително дефекти.

Не е ли по-добре хората ако не доволни, поне да не са сигурни, че системата ги е измамила? Защото сегашния Кодекс за „социално осигуряване“ 2000 проявява социалност към малките лобисти и към големите лобисти, а на хората дава каквото остане.

Хайде да съборим Кодекса за „социално осигуряване“ 2000 и да приемем нов

Locations of visitors to this page
Tyxo.bg counter
Site Meter
Google Analytics Alternative
Clicky

Защо данъка върху добавената стойност се нарича така?

Ще е добре да се разбира какво представлява добавената стойност, а след това може да се гадае защо държавата облага с 20%(в България) тази добавена стойност.
Отговорът на този въпрос не е много сложен. Когато отидем в магазина да си купим дадено благо(за пример нека да е 1 килограм домати), което търговеца ни казва, че струва 10 лева, трябва да се плати и 20% ДДС върху сумата, която търговеца назове. Тъй като клиента ще плати 12 лева – 2 лева(20% от добавената стойност) за държавата, то значи добавената стойност струва 10 лева.
Е добре, значи при това положение клиента не плаща за 1 килограм домати, а за добавена стойност 10 лева и данък върху нея от 2 лева. Тогава 1 килограм домати колко струва?
12 лева, които клиента дава – 10 лева за добавената стойност на търговеца – 2 лева за данъка върху добавената стойност = 0.
Честито на клиента, току що се е разделил с 12 лева, като си е купил добавена стойност, подхранил е държавния бюджет и е придобил 1 килограм домати, които струват 0.
Дал си е парите за домати, които струват нищо? Каква минавка само.
Да, доматите не струват нищо, и търговецът слага добавена стойност за това, че предлага домати, които струват нищо.
Когато държавата като вижда това поведение на бизнеса, веднага почва да ревнува и слага регулации. Щом клиента има излишно количество пари(зад които стои притежанието на общопризнат дълг, който обществото дължи на клиента за по-предходните му логически организирани усилия, в следствие на което е допринесъл за благото на обществото) да си ги хвърля за домати, които струват 0 и за добавена стойност, то държавата трябва да го вразуми и за всяка подобна необмислена покупка, се налага допълнително наказание на клиента от 20% от неблагоразумието – данък върху добавената стойност.
Следващия път, когато търговеца му каже, че доматите струват 10 лева килограма, клиента ще се усети, че държавата не случайно го наказва всеки път, за глупостта да даде 10 лева, за нещо, което струва 0.
И тогава в главата му ще се нароят следните въпроси:
„Добре, този търгаш ще ме преметне страшно, ще ми вземе 10 лева за нещо, което не струва нищо. Защо да си губя 10 лева „дълг“?“
„Нещо повече, не само, че ще ме преметнат страшно, но и държавата ще ме накаже допълнително. Защо да ме наказват?“
„Тези домати струват 0 ако си ги направя сам, няма да си искам добавена стойност от себе си и държавата няма да ме наказва. Обаче обществото ми е длъжно, тук имам едни хартийки, на тях пише „дълг“ и ако всичко си създавам сам, то тогава смисъла от хартийките се губи, защото обществото няма да има какво да ми предложи. Всъщност защо ми е трябвало да придобивам „дълг“-ове, и сега да се чудя какво да ги правя?

Locations of visitors to this page
Tyxo.bg counter
Site Meter
Google Analytics Alternative
Clicky

Как да трупаме осигурителен стаж най-евтино

Статията е актуализирана при минимална работна заплата 290 лева от 1 май 2012 г.

Настоящото не представлява по никакъв начин антидържавническо поведение, а напротив – показва грешки, които държавата е допуснала през годините, и докато не ги оправи, всеки ще може да се възползва от тях, а не само онези, които умишлено са оставили вратичките отворени.

В българското социално осигуряване (както и в това на редица други страни) все още съществува порочния модел, при който един от основните критерии е осигурителния стаж. Критерий, който би трябвало да показва колко години човек се е блъскал да работи и това би трябвало да му приписва заслуги, въз основа на които обществото да му е длъжно при пенсиониране. Само че това, че някой е блъскал през годините реално не означава твърде много, защото дали получаваш минималната работна заплата, или средната работна заплата, или 1000 пъти повече от средната работна заплата и разбира се платените данъци (осигуровки) върху съответната сума, на всеки по сегашния модел му се пише 1 месец осигурителен стаж… Разбира се с разни сложни формули се прави опит за разграничаване според доходите на всеки, чрез индивидуални коефициенти на всеки, но те са несправедливи. Отчитат се доходите само от 3 последователни години до 1996 г. по избор на лицето (а сметките са изключително сложни). Системата по този начин не отчита реалния принос. А за работилите след това системата отново не отчита правилно приноса им, защото не е едно и също да изкарваш 500 лева през 1999-та и да изкарваш същите доходи през 2011-та. Но за сегашния модел на осигурителния стаж е едно и също. Инфлацията подяжда приноса и хората всячески опитват да мамят системата. Нямаш интерес да внесеш 100 лева днес, по-добре да е утре. А утре би било по-добре да се платят утрешното утре.

Друг недостатък на сегашната система на осигурителния стаж е, че хората ги е страх и от 37 или 40 години задължителен осигурителен стаж. За пример, лице, което е на 30 години и не е работило никога, от мъжки пол е и вижда, че му трябват 40 години стаж, за да може да се пенсионира. Това лице ще си каже, че тази работа е невъзможно да стане и за в бъдеще ще гледа до края на кариерата си да избягва данъчното облагане, защото така или иначе едва ли ще получи някога нещо от системата.

Това представлява модела социално-осигурителна система в България в момента – модел на осигурителния стаж и възраст, който разбира се функционира и в повечето страни по света с цялата си дефектност. Но когато има несправедливост и дефекти в закон, хората игнорират закона. Тогава или трябва да няма закон или да се смени закона, така че на хората да им се отчита реалния принос към системата, да няма облагодетелствани и ощетени. Докато това не се направи и модела на осигурителния стаж не изчезне, хората могат да си направят сметката как най-евтино да го натрупат и да лъжат системата, както тя ги лъже.

Целта на всичко това е час по-скоро този порочен модел осигурителна система да се хуманизира, да се отстранят лобистите, и да се затворят вратичките. Дотогава, ако всички мамят по равно, реално всички ще бъдат еднакво измамени. А би било по-добре никой да не бъде измамен, нали така?

Има 3 варианта за натрупване на осигурителен стаж (като не броим временните явления като майчинство, безработица и др.) – чрез трудов договор, чрез граждански договор и чрез самоосигуряване. Крайният резултат и от трите варианта е получаване на осигурителен стаж, но кой е най-изгодния вариант?

Самоосигуряване

Тук държавата е сложила минимален праг и всеки е длъжен да се самоосигурява върху минимум 420 лева. Като задължителна е вноската за здравно осигуряване 8%, вноската за пенсия 12.8%, о и задължителна е вноската в частен пенсионен фонд от 5% (за родените след 1959 г.), което е необяснимо, тъй като е частна лична сметка, човекът може да няма никакви доходи, но на частен пенсионен фонд трябва да плаща. Държавата задължава самоосигуряващото се лице да внася задължително пари в частен пенсионен фонд, но например не го задължава да се осигурява за майчинство. Това се прави само по желание, което е странно, защото е нормално всеки да има деца, и не може само в годината, в която предстои раждане самоосигуряващия се да се осигурява, а след това да не се самоосигурява за майчинство, а другите да плащат за него. Дали това е социално подпомагане на тази категория лица (понеже трябва сами да се оправят в живота, без работодатели) или дупка в закона и крайна несправедливост спрямо блъскащите по трудов договор например, въпрос на тълкуване. Но в крайна сметка, самоосигуряващите се лица са длъжни, за да натрупат 1 месец осигурителен стаж, да внесат осигуровките върху сумата от 420 лева, като се осигуряват за пенсия, здравно и 5% им се изземват в полза на частен пенсионен фонд. Общата сметка за получаване на 1 месец осигурителен стаж е следната (само за маркови данъци се плаща):

420 лева осигурителен доход *

12.8% за пенсия = 53.76

8% за здраве = 33.60

5% в полза на частен пенсионен фонд = 21.00

Общите разходи за натрупване на 1 месец осигурителен стаж от самоосигуряващото се лице са 53.76 + 33.60 + 21 = 108.36 лева.

Граждански договор

За целите на получаването на 1 месец осигурителен стаж (който е основен показател при модела на „осигурителния стаж“) при гражданските договори е нужно осигурителния доход да не е по-нисък от минималната работна заплата в страната, след приспадане на нормативно признатите разходи. В България минималната работна заплата към 2012 г. е 290 лева, нормативно признатите разходи са 25%. Следователно минималния доход по договор трябва да бъде 386,67 лева на месец, за да се зачете 1 месец осигурителен стаж. При гражданските договори е задължително осигуряването за пенсия, за здраве и 5% – то изземване в полза на частен пенсионен фонд (за родените след 1959 г., за родените преди 1960 г. вноската за пенсия в ДОО е 17,8%). Осигуряване за майчинство няма. Отново може да се ощетява фонда за общо заболяване и майчинство, но частните пенсионни фондове винаги трябва да получават своето. Парадоксално, но факт. Колко най-евтино ще струва придобиването на 1 месец осигурителен стаж, благодарение на гражданските договори? Договорът трябва да е за 386,67 лева (минимум), нормативно признати разходи 25% или 96,67 лева.

Осигуровки и данъци се плащат върху 290 лева (минималната работна заплата):

За пенсия 12,8% = 37.12 лв. (за родените преди 1960 г. 17,8% или 51,62 лв.)

За здраве 8% = 23.20 лв.

В полза на частен пенсионен фонд 5% (за родените след 1959 г.) = 14.50 лв.

Общо за осигуровки (маркови данъци) трябва да се платят 74.82 лева

Частта от осигуровките, които формално се водят за сметка на осигуреното лице е 7,9% от общите осигуровки за пенсия и 3,2% от осигуровките за здраве или общо 11,1% (32,19 лв.)

Като се приспаднат тези осигуровки от 290 лева, трябва да се плати и данък общ доход от 10% върху остатъка или 290 – 32.19 = 257,81 лв.

Върху тази сума се дължи 10% данък общо доход или 25,78 лв.

От формална гледна точка, за осигуреното лице общата данъчно-осигурителна тежест е в случая 57,97 лева.

За така наречения работодател формално или не, ще бъдат признати разходи в размер 386,67 лева (сумата по гражданския договор на лицето) + разходите за осигуровки за сметка на работодателя (42,63 лв) = 429,30 лева. Тази сума ще бъде призната за разход на работодателя и няма да бъде обложена с корпоративен данък (10%) и данък върху дивидентите (реално 4,5%). Работодателя спестява 14,5% данъци или от този договор в случая 62,25 лева.

Ефекта от тази не много сложна операция, ако работодателя и търсещия вариант да придобие осигурителен стаж се сговорят ще е, че в държавния бюджет ще постъпят 25,78 лева (ДОД на физическото лице). Но няма да постъпят 62,25 лева, които работодателя си спестява от корпоративен данък и данък върху дивидентите. В бюджета за държавното обществено осигуряване ще постъпят 17,8% (за родените преди 1960 г.) от осигурителния доход на лицето (290 лева) или 51,62 лева, а в бюджета на здравната каса ще постъпят 8% от 290 лева или 23,20 лева.

Сумарно сговорилите се работодател и придобиващ осигурителен стаж ще платят 25,78 лева (ДОД) + 51,62 (вноски за пенсия) + 23,20 лева (вноски за здраве) = 100,60 лева. Работодателя ще си спести 62,25 лева от корпоративен данък и данък върху дивидентите. Следователно в крайна сметка, придобиването на 1 месец осигурителен стаж по граждански договор може да стане за 100,60 лева – 62,25 лева = 38,35 лева, които нетно постъпват в данъчно-осигурителната система.

А самоосигуряващия ще плати 108.36 за същия този месец осигурителен стаж. Разбира се осигурява се върху по-висока база, но тя през годините се обезличава, защото по модела на „осигурителния стаж“ важно е в последния момент да се плаща повече, а за годините преди това инфлацията „изяжда“ реалния принос на лицето и го свежда до някаква номинална цифра. Затова и тъй като целта на примера е да покаже как 1 месец осигурителен стаж струва на различните категории осигурявани различна сума може да се каже Гражданския договор е далеч по-изгоден за момента спрямо самоосигуряването и 1 месец осигурителен стаж се придобива много по-евтино.

Трудови договори

Минималната работна заплата е 290 лева. Но единствено при трудовите договори при модела на „осигурителния стаж“ се дължат осигуровки за всички рискове. Реално работещите по трудови договори трябва да плащат почти изцяло майчинството и безработицата на разполагащите с граждански договор или самоосигуряващите се лица.

Едно голямо недомислие, целящо да се справи с проблем като укриването на осигуровки и данъци чрез трудови договори на непълно работно време е, че формално щом дадено лице работи на 8 часов трудов договор дневно и при заплата от 290 лева, ще му се отчете 1 месец осигурителен стаж, но ако лицето е по-продуктивно или по друга причина работи формално на 4 часов работен ден върху 1000 лева, ще му се отчете само половин месец осигурителен стаж, въпреки, че лицето ще плати данъци върху много по-голяма сума. Системата на осигурителния стаж, за да се справи с проблеми, които сама си е създала награждава тези, които формално работят 8 часа, а наказва онези, които могат да работят по-малко, но по-продуктивно и за по-големи доходи. Ако дадено лице работи цялата си кариера от 40 години при 4 часов работен ден по трудов договор с 1000 лева заплата, а друго лице работи тези 40 години при 8 часов работен ден, но с 290 лева заплата, човек ще си помисли, че човека с 1000 лева заплата би трябвало да получава близо 4 пъти по-голяма пенсия и това ще бъде честно? Е да, но не, защото според модела на осигурителния стаж човека с 1000 лева заплата, но формално работещ на 4 часов трудов договор 40 години, ще има формално 20 години осигурителен стаж, а за пенсиониране ще са му нужни 40 години осигурителен стаж. Справедливо би било да получава 4 пъти по-голяма пенсия от другото лице, но при сегашния модел ще може да се пенсионира няколко години по-късно, с далеч по-ниска от очакваната пенсия, въпреки, че приносът му към системата е много по-голям от работещия 40 години, формално на 8 часов работен ден и с минимална работна заплата.

И все пак, примерът е да се изчисли за колко най-евтино може да се придобие 1 месец осигурителен стаж чрез трудов договор, както стана ясно задължително формално на 8 часов работен ден. При трудов договор за 290 лева, осигуровките са както следва:

Формално за сметка на осигуреното лице:

  1. Общо за пенсия – 7,9% = 22.91 лв.
  2. За здравно осигуряване – 3,2% = 9,28 лв.
  3. За общо заболяване и майчинство – 1,4% = 4,06 лв.
  4. За безработица – 0,4% = 1,16 лв.

Общо разходи за осигуровки формално за сметка на осигуреното лице 37,41 лв. (12,9%)

Облагаем доход за ДОД – 252,59 лв.

Данък общ доход – 25,26 лв.

Общо данъчно-осигурителна тежест за осигуреното лице = 62,67 лева

Формално за сметка на работодателя разходите за осигуровки са:

  1. Общо за пенсия – 9,9% = 28,71 лв.
  2. За здравно осигуряване – 4,8% = 13,92 лв.
  3. За общо заболяване и майчинство – 2,1% = 6,09 лв.
  4. За безработица – 0,6% = 1,74 лв.
  5. За трудова злополука и професионална болест  0,4% (за примера, по принцип в зависимост от длъжността тази вноска варира от 0,4% до 1,1%) = 1,16 лв.

Ако работодателя е търсещия да придобие осигурителен стаж възможно най-евтино се сговорят, разходите за придобиване на 1 месец стаж изглеждат по следния начин:

  1. Разходи за осигуровки общо = 30,7% или 89,03 лева
  2. Разходи за данък общ доход = 25,26 лева
  3. Общо разходи = 114,29 лева
  4. Работодателя ще има признати разходи за данъчни цели 341,62 лева (290 лева заплата + 51,62 лева осигуровки)
  5. Работодателя ще си спести 14,5% (49,53 лева), които няма да плати за корпоративен данък и данък върху дивидентите
  6. Реалния резултат за сговорили се работодател и осигурено лице е плащане за данъчно осигурителната система от 114,29 лева и 49,53 лева спестени от корпоративен данък и данък върху дивидентите.

Следователно 1 месец осигурителен стаж по трудов договор може да се придобие най-евтино за 64,76 лева (114,29 – 49,53) при определени обстоятелства на сговор между работодателя и осигуреното лице срещу държавата.

При трудовите договори обаче има и още една пробойна в закона (в случая в Кодекса на труда).

Всеки работещ по трудов договор може да ползва 30 работни дни (месец и половина) неплатен отпуск в годината, през които плаща единствено за здравно осигуряване 8%, върху половината от минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица (8% върху 210 лева през 2011 г.). Въпреки, че няма да плаща всички осигуровки, на лицето ще му се признае осигурителния стаж. Фактически за този период лицето няма да има почти никакъв принос към осигурителната система и никакъв принос към пенсионната система, но ще придобие осигурителен стаж.

Използвайки пробойната в законодателството, сметката се променя. Ако приемем, че първите 10 месеца в годината по трудов договор стажът ще струва 64.76 * 10 месеца = 647,60 лева, то за 2 от месеците може да се намали данъчно-осигурителното бреме още. И разбира се това е съвсем законно.

Да предположим, че последните 2 месеца имат по 20 работни дни за по-лесно пресмятане. Първия от двата месеца лицето ще си го вземе целия като неплатен отпуск. Няма доходи, а осигуровките са само за здраве – 8% върху половината от минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица или 210 * 8% = 16.80 лева, като ще са за сметка на осигуреното лице. През този месец това са всичките разходи и още един месец осигурителен стаж е натрупан. За последния месец в годината 10 работни дни ще трябва да се правят пълни осигуровки, а 10 работни дни само за здраве.

Разходите през 10-те дни отпуска са 16,80 / 2 = 8.40 лева за сметка на лицето

Разходите през 10-те работни дни от 12-я месец ще са:

  1. Общо за сметка на осигуреното лице за осигуровки – 12,9% от 145 лева = 18.71 лева
  2. Облагаем доход за ДОД = 145 лева – 8,40 – 18,71 = 117,89 лева
  3. Данък общ доход – 11,79 лева
  4. Общо данъчно-осигурителна тежест за осигуреното лице – 30,50 лева
  5. Осигуровки за сметка на работодателя – 17,8% от 145 лева = 25,82 лева

Общата данъчно-осигурителна тежест за работодател и осигурено лице е 56,32 лева. Работодателя обаче през този месец ще може да си признае разходи за 170,82 лева (145 лева заплата на лицето + 25,82 лева за осигуровки формално за сметка на работодателя) и реално ще спести от корпоративен данък и данък върху дивидентите 14,5% или 24,77 лева. Нетните разходи за месеца ще са 31,55 лева

При това положение 1 година осигурителен стаж в случая ще струва на сговорени работодател и осигурено лице 647,60 лева (за първите 10 месеца) + 16,80 лева (здравно осигуряване през 11-я месец) + 31,55 лева (през 12-я месец) = 695,95 лева. Средно за 12 месеца това прави 58 лева.

Търсейки най-евтиния законен начин за придобиване на осигурителен стаж при сегашната дефектна социално-осигурителна система сметката е следната и един месец осигурителен стаж през 2012 г. може да се придобие най-евтино за:

  1. 108.36 лева при самоосигуряващите се лица
  2. 58 лева чрез трудов договор
  3. 38.35 лева чрез граждански договор

И в трите случая лицата ще получат по 1 месец осигурителен стаж, но правят различни разходи, а инфлацията ще изяжда приноса на тези, които плащат днес повече и те затова и нямат интерес да го правят.

Този модел на осигурителния стаж е порочен и трябва да се смени. Хората да имат интерес да бъдат в системата и тя да работи за тях.

Нов кодекс за социално осигуряване – по моделът на осигурителния принос

Locations of visitors to this page
Tyxo.bg counter
Site Meter
Google Analytics Alternative
Clicky

С колко забогатява населението в България в периода 1998-2010?

Всеки гледа на света, от своята си позиция, и разбира се ако забогатява, няма да си каже, за да не му завидят данъчните например. Но за да се разбере на макро ниво какво се случва, реално единствения начин да се каже едно или друго би трябвало да бъде като се погледне официалната статистика за равнището на доходите и индексите за инфлацията през всеки отделен период. Да се проследят тенденциите и тогава може да се отговори на този въпрос.
На сайта на НСИ всеки може да си направи справка, месец по месец какво се случва с равнището на цените – http://www.nsi.bg/files/Cpi_Calc/NSI_CPI_Utility_xsl.xml
А на сайта на НОИ може да се провери какво се случва с равнището на доходите – http://www.noi.bg
За по-лесно информацията за периода 1998-2010 г. е обобщена:
 

Година Индекс цени Инфлация Осигурителен доход Ръст на дохода Реален ръст на дохода
1998 100.0 1.9% 164.79
1999 107.0 7.0% 180.05 9.26% 2.26%
2000 117.0 9.3% 217.11 20.58% 11.28%
2001 125.1 7.0% 242.96 11.91% 4.91%
2002 127.3 1.7% 259.75 6.91% 5.21%
2003 135.4 6.4% 280.76 8.09% 1.69%
2004 139.9 3.3% 308.80 9.99% 6.69%
2005 149.0 6.5% 331.62 7.39% 0.89%
2006 159.5 7.1% 354.50 6.90% -0.20%
2007 179.5 12.5% 398.17 12.32% -0.18%
2008 192.2 7.1% 500.56 25.72% 18.62%
2009 193.0 0.4% 554.78 10.83% 10.43%
2010 201.7 4.5% 570.33 2.80% -1.70%

Отчетливо се вижда, че винаги в годината преди парламентарни избори има открояващ се скок в равнището на доходите. Несъмнено по политически причини, за да не заподозре някой, че се прави с такива цели са се вдигали доходите благодарение на двуцифрена инфлация. И все пак и въпреки инфлацията, през всичките години в този период(с изключение на 2006, 2007 и 2010) има реално повишаване на доходите. Или поне статистиката казва така.

Статистиката казва и друго, за периода 1998-2010 г. инфлацията е 102%. Равнището на доходите се е подобрило реално с 570,33/332,38 (това е средния осигурителен доход 1998 г., преизчислен към индекса на цените) или 71,6%. На каква цена е станало това, какво държавата е приватизирала през годините, за да се постигне този резултат е друга тема, но според цифрите българите каквото и да се казва би трябвало да живеят 1,72 пъти по-добре през 2010 г. спрямо 1998 г.

Благодарение на статистиката би могло да се направи и сравнение, всяко правителство реално с колко успява да увеличи доходите на населението през този период. За управленията на ОДС и на ГЕРБ е ползвана статистиката само за по 2 години от управлението, заради смутните времена и липса на сравними данни преди 1998 г., както и защото сегашното правителство е в началото на мандата си.

Но така или иначе с тези данни би могло грубо да се пресметне с колко годишно реално нараства дохода на населението при всяко едно от управленията за периода:

ОДС (1999-2000) – средно годишно реално повишаване на дохода = 6,12%

НДСВ (2001-2004) – средно годишно реално повишаване на дохода = 4.43%

БСП (2005-2008) – средно годишно реално повишаване на дохода = 4.22%

ГЕРБ (2009-2010) – средно годишно реално повишаване на дохода = 4,20%

На пръв поглед може да се каже, че най-добре се е справяло първото управление, но когато доходите са минимални, по-лесно е да се трупат в проценти, още повече, когато има и какво да се приватизира. Също така според данните може да се каже, че сегашното управление се справя най-зле, но тънкия момент е, че не е останало какво да се приватизира и по този начин не могат да се вдигат доходи(за сметка на прехвърлянето на тежестта на по-големите разходи) както е правено преди това. Също така при първите 3 управления е включена 4-та година на управление(когато се харчи предизборно), както се вижда годината, в която има рязък скок на доходите, а при настоящото управление тази година ще бъде 2012 г. и след нея статистиката ще може да каже чисто математически при кое управление доходите растат реално най-много.

Locations of visitors to this page
Tyxo.bg counter
Site Meter
Google Analytics Alternative
Clicky

Публикувано в Анализ. 3 коментара »

Какво означава нулев естествен прираст за пенсионната система?

Да предположим, че пенсионната възраст в страната е 65 години. Средната продължителност на живота е 75 години. Средния трудов стаж на пенсионерите е 40 години. Осигуровката за пенсия е 12,5% от дохода, а средната пенсия е равна на 50% от средния доход за всички пенсионери.

При това положение, в момента, в който в пенсионната система има 1 пенсионер, зад него трябва да стоят 4 работещи, които да го издържат. Как би изглеждало това по отношение на раждаемостта, скоростта на възпроизводството, за да се постигне устойчивост на системата?

Да предположим, че на 65 години има семейство от 2 пенсионера. Зад всеки от тях трябва да стоят по 4 работещи или общо 8 образовани граждани. Ако средното семейство има 2 деца и това осигурява съотношение работещи/пенсионери 4 към 1, въпросът е колко скоро всяко поколение трябва да си има собствено поколение (средно), за да може при навършване на 65 годишна възраст (пенсионна), зад всеки пенсионер да стоят по 4 работещи, които да го издържат. От това излиза, че зад всяка двойка, до момента на пенсионирането си трябва да има 8 преки наследници, които да работят.

Ако приемем, че всяка двойка има по 2 деца средно (има нулев естествен прираст на населението в страната), за всеки от двойката се пада по 1 наследник от поколение (тъй като другия се грижи за родител от друго семейство, защото произхожда от друго семейство), който се грижи за пенсионера. Следователно, при навършването на пенсионна възраст, ако всяко семейство има само по 2 деца, то при навършване на пенсионна възраст са нужни работещи от 4 различни поколения средно.

Пенсионери

Мъж

Жена

1 поколение

дете

дете

2 поколение

внук

внук

3 поколение

правнук

правнук

4 поколение

праправнук

праправнук

Средно, всеки човек, при навършване на пенсионна възраст, трябва да има праправнуци, които да са в работоспособна възраст и да работят, ако средното семейство има само 2 деца. Каква е честотата на появата на всяко ново поколение при това положение?

Отговорът е следния: праправнука, който е крайна точка като работещо лице, би трябвало да е на поне 18 навършени години, докато неговите прапрадядо и прапрабаби ще са на 65 години (пенсионна възраст). За този период 65 години – 18 години (47 години) трябва да са се случили 4 раждания на нови поколения. Или по друг начин казано, ако средното семейство ражда само 2 деца, трябва да има поколение на по-малко от 12 годишна възраст и всяко следващо поколение трябва да се възпроизведе на 12 годишна възраст, което най-малкото не е реалистично.

Ако предположим, че е нужна реалистична годишна средна възраст за даване на поколение от гледна точка на съвременното общество. При това положение на „забавена скорост на възпроизводство“ (за примера)  въпросът е колко наследници средно трябва да се дават от всяко поколение, за да може при навършване на пенсионна възраст за всеки пенсионер да се грижат 4 работещи от различни поколения, което би означавало балансирано състояние за пенсионната система, при вноска за пенсии 12,5% и средна пенсия 50% от средния осигурителен доход.

Сметката е следната: пенсионната възраст е 65 години, а най-младия пряк наследник и работещ средно трябва да е на 18 години. 65 години (пенсионната възраст) – 18 (възрастта на най-младия работещ) = 47 години. Време през което реалистично погледнато могат да се създадат най-много 2 поколения. Средна възраст, при която се дава новото поколение да бъде 23,5 години. Но зад всеки пенсионер са нужни 4 работещи, които да го издържат. Когато могат да се осигурят от само 2 нови поколения, това означава, че баланса на пенсионната система се постига при следните данни:

–          съотношение работещи/пенсионери от 4 към 1,

–          пенсионна възраст 65 години,

–          23,5 години средна възраст за даване на ново поколение,

–          4 деца трябва да има в средното семейство от всяко поколение,

–          12,5% осигуровка за пенсии,

–          50% размер на средната пенсия от средния осигурителен доход в страната

В действителност обаче тази пропорция ще важи единствено когато системата почва от първия човек, от нулата. В наши дни, много поколения по-късно обаче нещата далеч не изглеждат толкова невъзможни и наличието на нулев естествен прираст на населението (ако приемем, че в този момент системата е балансирана), ще означава, че просто трябва да се поддържа баланса и няма да е необходимо да се изисква от всяка двойка повече от две деца средно. За пример:

–          ако през 2000 г. се роди едно дете и всяка следваща година се ражда по едно дете

–          всяко дете започва работа средно на 25 години (като в по-късното средно започване на трудовата дейност са включени 7 години за образование и определени периоди в търсене на работа) и се пенсионира на 65

През 2065 г. първото дете ще излезе в пенсия, която ще се изплаща от родените между 2001 г. и 2040 г. Съотношението работещи/пенсионери ще е 40 към 1. През 2066 г. вече и набор 2001 г. ще е в пенсионна възраст, а общия бюджет за пенсии ще се покрива от родените между 2002-2041 г. (на 25 до 64 годишна възраст). Същия брой работещи 40 ще издържа 2 пенсионера (родените през 2000-2001 г.). Съотношението работещи/пенсионери става 40 към 2 или 20 към 1. На следващата година следващия набор ще се пенсионери и 40 работещи ще издържат 3 пенсионера (съотношение 13,3 към 1) и т.н. До 2074 г., когато налице ще са 10 пенсионера и 40 работещи, съотношението ще е търсеното 4 към 1. От следващата година това съотношение ще остава неизменно при нулев естествен прираст на населението, тъй като средно 1 ще излиза от пенсионната система и един ще се пенсионира. Това автоматично означава, че с повишаване продължителността на живота (което е основна цел на цялото човечество), ще се повишава и пенсионната възраст, за да бъде системата постоянно в балансирано състояние.

Locations of visitors to this page
Tyxo.bg counter
Site Meter
Google Analytics Alternative
Clicky

Публикувано в Анализ. 4 коментара »

Защо „национализацията“ на допълнително-задължителното пенсионно осигуряване е една много добра идея

В частните фондове за допълнително-задължително пенсионно осигуряване са събрани над 4 милиарда лева. Това са 5-те процента, които са били изземвани без насилие, законно от хората родени след 1959 г. през последните години и задължителните вноски в частни фондове за категорийните работници.

В замяна на това изземване(5% от дохода), на младите коефициента за държавна пенсия се намалява „на базата на съотношението между размерите на осигурителните вноски за „универсалния пенсионен фонд“ и за фонд „Пенсии“ по ред, определен с акт на Министерския съвет“

За пример ако вноската за частния фонд е 5%, а във фонд „Пенсии“ е 17,8%:
Съотношението между 5 и 17,8 е 28%. Честито на родените след 1959 г., държавата им е приготвила много по-малки пенсии.

Но да не обвиняваме държавата днес. Сценарият е създаден още преди 2000 г., доусъвършенстван през 2005 г. В Кодекса за социално осигуряване от 2000 г. е било заложено на младите държавната пенсия да се редуцира с кръгло 30%, ако приемем, че тези нива на осигуровките са валидни през следващите десетилетия. В замяна на тази редукция от държавната пенсия, дават се останалата част от осигуровките(5-те % изземване от дохода без насилие и законно) да се управляват от частни пенсионни фондове, с обещанието парите да се управляват професионално.

Тук може да се види дали парите се управляват професионално

И все пак, да сме оптимисти и да предположим, че благодарение на държавна регулация частните пенсионни фондове успяват да покриват всяка година равнището на инфлацията(защото, когато не го правят ще доплащат разликата), тогава това ще означава, че парите за пенсия няма да се увеличават, но няма и да се обезценяват, което може да се приеме за космически успех.

Нека да предположим тогава, че ако днес средната заплата в България е 1000 лева и средния гражданин се осигурява 40 години върху този доход, изземват му се 5% от дохода. Тогава би трябвало да е спестил в частна сметка по 50 лева на месец.
Тогава за 40 години в индивидуалния си акаунт би трябвало да има 40 години *12 месеца * 50 лева = 24000 лева.

Според произволно избран калкулатор на сайт на частен пенсионен фонд е предположено, че тази сума трябва да се раздели на кръгло 215(месеца), защото явно така оценяват риска частните пенсионни фондове средния пенсионер да получава пожизнена пенсия.
Дали очакват средната продължителност на живота да бъде 65 години + 215 месеца(около 18 години) или общо 83 години или това им е начина да бавят изплащането на спестените пари е друг въпрос. (има и други опции освен пожизнена пенсия, но в случая се разглежда този вариант, за да се сравнява частната пенсия и държавната)

Каква допълнителна пенсия ще получава човека, който е работил 40 години и плащал 5% върху 1000 лева доход на частния си пенсионен фонд – „допълнително-задължително“.
24000 / 215 месеца = 112 лева допълнителна пенсия от частен пенсионен фонд или 11% от дохода. С уговорката, че частния пенсионен фонд трябва да постига реална доходност от 0%.
Според статистиката средната годишна реална доходност на частните пенсионни фондове за периода 2005-2009 е между -2% до -5%. И тази доходност от 0% би била голям успех. Да, но този голям успех осигурява само 11% от дохода.

Какво ще стане с държавната пенсия обаче. Средния човек работи 40 години, при 1000 лева сегашни пари заплата плаща данъци. Държавата предлага на практика от 2017 г. държавната пенсия да бъде 40 години стаж * 1,2 или 48%(тъй като за примера е прието, че
средния осигурителен доход всяка година е 1000 лева и парите запазват стойността си във времето).
Как ще го постигне е друг въпрос. Интересното е, че за родените след 1959 г. е предвидена редукция на държавната пенсия с 30%.

Или 48% от дохода трябва да се редуцира с 30%, получава се 33,6% от дохода държавна пенсия.
Следователно родените след 1959 г. губят 14,4% от дохода си като държавна пенсия, а от частния си пенсионен фонд ще получат 11%.

Отлично! 33,6 + 11 = 44,7% от дохода общо пенсия. И това е при положение, че частните пенсионни фондове постигат реална доходност не по-малка от 0%, което според емпирично получените статистически данни в момента изглежда като някакво чудо.
Значи за родените преди 1960 г, тъй като не ползват частните пенсионни фондове за „допълнително-задължително“ пенсията след 2017 г. ще бъде 48% от дохода.
За родените след 1959 г., тъй като използват услугите на частните пенсионни фондове, пенсията им ще бъде 44,7% от дохода.
Разлика 3,3% от дохода за всеки, който не е спестявал в индивидуална сметка и то при положение, че частните пенсионни фондове постигнат реална доходност от 0%, което би било успех.

Тези 3,3% от дохода обаче означават, че родените след 1959 г. ще получават 3,3/48 или 7% по-ниска пенсия, в един много оптимистичен сценарий, благодарение на експеримента наречен „допълнително-задължително“(доброволно изземване, без насилие на доход) в полза на частен пенсионен фонд.

Искат ли родените след 1959 г. да получават в най-добрия случай с 7% по-малка пенсия, от колкото получават сегашните пенсионери? Тъй като отговора е ясен, експеримента „допълнително-задължително“ осигуряване трябва да престане в България.

Може да е допълнително, но не може да е задължително, защото тогава не е частно, защото хората не могат да си кажат мнението искат ли да получават 7% по-малки пенсии от сегашните пенсионери(в оптимистичен сценарий) или не искат.

„Национализацията“ на индивидуалните сметки в „допълнително-задължителните“ частни пенсионни фондове ще има следните положителни ефекти:
– спира се едно безумие, което би донесло при сегашните условия, в един много добър вариант 7% по-ниски пенсии от сегашните, за родените след 1959 г.
– 4-те милиарда лева ще спонсорират ДОО и приблизително това е годишния дефицит на фонд „Пенсии“.
– държавата ще покрие загубите(както обикновено), защото тези 4 милиарда лева би трябвало да са значително повече, но загубите днес са нищо, в сравнение с това, което може да се инкасира след всяка допълнителна година „допълнително-задължително“ пенсионно осигуряване.
– едва ли и загубите за капиталовия пазар в България биха били твърде големи, защото и без друго цените на БФБ са 75% по-ниски, спрямо нивата през края на 2007-ма година. Освен това по-скоро по-голямата част от инвестициите на частните пенсионни фондове, които могат да се инвестират рисково за висока доходност, не са на БФБ и борсата може да спи спокойно.
– с тези 4 милиарда, държавата може да задвижи икономиката. Може да се направи голяма реформа на образователната система, да се инвестира в инфраструктура, да се модернизира електроснабдяването и водоснабдяването, и загубите, които се инкасират всяка година и за които всяка година плащат всички, да се сведат до минимум. Може да се инвестира в енергийна ефективност или може би дори в развитие на нещо по-голямо.

Доброволното пенсионно осигуряване, да това вече си е лично и не може да се пипа, но „допълнителното-задължително“, това са пари, от които държавното обществено осигуряване се лишава, не в полза на хората.

Разбиват се илюзиите, ако въобще някой е вярвал в тях.
Няма такова нещо като индивидуална партида във фондовете за „допълнително-задължително“ пенсионно осигуряване. Това е само на хартия. В действителност днес или утре държавата ще си поиска парите от фондовете. Когато ги върнат, тези пари ще са по-малко от днес, заради професионалното управление, а държавата ще плати сметката за експеримента както винаги, защото общественото недоволство ще бъде огромно до 2025 г., когато родените след 1959 г. видят какво държавата им е приготвила като държавна пенсия – редукция с 30% и какви са остатъците от индивидуалната им сметка в частен пенсионен фонд, на която те разчитат да покрие поне разликата от намалената им държавна пенсия с 30%. Е, трябва чудо да стане. Вместо да се чакат чудеса и парите всяка година да се стопяват повече…

Хайде парите във фондовете за „допълнително-задължително“ пенсионно осигуряване да се внесат в НОИ обратно и държавната пенсия на родените след 1959 г. да не се редуцира. Задължителните „професионални частни пенсионни фондове“ също да спрат да прибират.
В следствие на което осигурителната тежест за пенсии да се намали от 17,8% днес, на 12,5% от 2012 г.

Locations of visitors to this page
Tyxo.bg counter
Site Meter
Google Analytics Alternative
Clicky

Конституция на Република България (предложение)

КОНСТИТУЦИЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

В сила от 27.07.2021 г. примерно

Преамбюл

Ние, народните представители от Осмото Велико народно събрание, в стремежа си да изразим волята на българските граждани, обявяваме верността си към общочовешките ценности: свобода, мир, хуманизъм, равенство, справедливост, търпимост и знание;

издигаме във върховен принцип правата на личността, нейното достойнство и сигурност;

съзнаваме неотменимия си дълг да пазим националното и държавното единство на България,

прогласяваме своята решимост да създадем демократична, правова и социална държава,

и приемаме тази

КОНСТИТУЦИЯ

Глава първа.
ОСНОВИ

Чл. 1. (1) България е република с парламентарно управление.

(2) Цялата държавна власт произтича от народа. Тя се осъществява от него непосредствено и чрез органите, предвидени в тази Конституция.

Чл. 2. (1) Република България е единна държава с местно самоуправление. В нея не се допускат автономни териториални образувания.

(2) Териториалната цялост на Република България е неприкосновена.

Чл. 3. Официалният език в републиката е българският.

Чл. 4. (1) Република България е правова държава. Тя се управлява според Конституцията и законите на страната.

(2) Република България гарантира живота, достойнството и правата на личността и създава условия за свободно развитие на човека и на гражданското общество.

(3) Република България участва в изграждането и развитието на Европейския съюз.

Чл. 5. (1) Конституцията е върховен закон и другите закони не могат да й противоречат.

(2) Разпоредбите на Конституцията имат непосредствено действие.

(3) Никой не може да бъде осъден за действие или бездействие, което не е било обявено от закона за престъпление към момента на извършването му.

(4) Международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат.

(5) Всички нормативни актове се публикуват. Те влизат в сила три дни след обнародването им на интернет страницата на Парламента, освен когато в тях е определен друг срок.

(6) Всички държавни и местни органи на управление са длъжни да публикуват на интернет страницата си приетите от тях актове не по-късно от три дни след влизането им в сила.

Чл. 6. (1) Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права.

(2) Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.

Чл. 7. Държавата отговаря солидарно за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица, ако длъжностните лица не са в състояние да възстановят нанесените от тях щети с цялото си имущество.

Чл. 8. Държавната власт се разделя на законодателна, изпълнителна и съдебна.

Чл. 9. (1) Въоръжените сили гарантират суверенитета, сигурността и независимостта на страната и защитават нейната териториална цялост.

(2) Дейността на въоръжените сили се урежда със закон.

Чл. 10. Изборите, националните и местните референдуми се произвеждат въз основа на общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване.

Чл. 11. (1) Политическият живот в Република България се основава върху принципа на политическия плурализъм.

(2) Партиите съдействат за формиране и изразяване на политическата воля на гражданите. Редът за образуване и прекратяване на политически партии, както и условията за тяхната дейност се уреждат със закон.

(3) Не могат да се образуват политически партии на етническа, расова или верска основа, както и партии, които си поставят за цел насилствено завземане на държавната власт.

Чл. 12. (1) Сдруженията на гражданите служат за задоволяване и защита на техните интереси.

(2) Сдруженията на гражданите, включително синдикалните, не могат да си поставят политически цели и да извършват политическа дейност, присъщи само на политическите партии.

Чл. 13. (1) Вероизповеданията са свободни.

(2) Религиозните институции са отделени от държавата.

(3) Традиционна религия в Република България е източноправославното вероизповедание.

(4) Религиозните общности и институции, както и верските убеждения не могат да се използват за политически цели.

Чл. 14. Семейството, майчинството и децата са под закрила на държавата и обществото.

Чл. 15. Република България осигурява опазването и възпроизводството на околната среда, поддържането и разнообразието на живата природа и разумното използване на природните богатства и ресурсите на страната, устойчивото развитие на страната, така, че съществуването на настоящите и бъдещите поколения да не бъде застрашавано.

Чл. 16. Трудът се гарантира и защитава от закона.

Чл. 17. (1) Правото на собственост и на наследяване се гарантира и защитава от закона.

(2) Собствеността е частна и публична.

(3) Частната собственост е неприкосновена.

(4) Режимът на обектите на държавната и общинската собственост се определя със закон.

(5) Принудително отчуждаване на собственост за държавни и общински нужди може да става само въз основа на закон, при условие че тези нужди не могат да бъдат задоволени по друг начин и след предварително и равностойно обезщетение.

Чл. 18. (1) Подземните богатства, крайбрежната плажна ивица, републиканските пътища, както и водите, горите и парковете с национално значение, природните и археологическите резервати, определени със закон, са изключителна държавна собственост.

(2) Държавата осъществява суверенни права върху континенталния шелф и в изключителната икономическа зона за проучване, разработване, използване, опазване и стопанисване на всички ресурси на тези морски пространства.

(3) Държавата осъществява суверенни права върху радиочестотния спектър и позициите на геостационарната орбита, определени за Република България с международни споразумения.

(4) Със закон може да се установява държавен монопол върху железопътния транспорт, националните пощенски и комуникационни мрежи, използването на ядрена енергия, производството на радиоактивни продукти, оръжие, опити с генно-модифицирани организми, взривни и биологично силно действащи вещества.

(5) Условията и редът, при които държавата предоставя концесии за обектите и разрешения за дейностите по предходните алинеи, се уреждат със закон.

(6) Държавните имоти се стопанисват и управляват в интерес на гражданите и на обществото.

Чл. 19. (1) Икономиката на Република България се основава на свободната стопанска инициатива.

(2) Законът създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност, като предотвратява злоупотребата с монополизма, нелоялната конкуренция и защитава потребителя.

(3) Инвестициите и стопанската дейност на български и чуждестранни граждани и юридически лица се закрилят от закона.

(4) Законът създава условия за коопериране и други форми на сдружаване на гражданите и юридическите лица за постигане на стопански и социален напредък.

Чл. 20. Държавата създава условия за балансирано развитие на отделните райони на страната и подпомага териториалните органи и дейности чрез финансовата, кредитната и инвестиционната политика.

Чл. 21. (1) Земята е основно национално богатство, което се ползва от особената закрила на държавата и обществото.

(2) Обработваемата земя се използва само за земеделски цели. Промяна на нейното предназначение се допуска единствено при извънредни обстоятелства на доказана нужда и при условия и по ред, определени със закон.

Чл. 22. (1) Чужденци и чуждестранни юридически лица могат да придобиват право на собственост върху земя при условията, произтичащи от присъединяването на Република България към Европейския съюз или по силата на международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република България, както и чрез наследяване по закон. Разпоредбата не се прилага към заварените международни договори преди приемането на Република България в Европейския съюз.

(2) Законът за ратифициране на международен договор по ал. 1 се приема с мнозинство две трети от всички народни представители.

(3) Режимът на земята се определя със закон.

Чл. 23. Държавата създава условия за свободно развитие на науката, образованието и изкуствата и ги подпомага. Тя се грижи за опазване на националното историческо и културно наследство.

Чл. 24. (1) Външната политика на Република България се осъществява в съответствие с принципите и нормите на международното право.

(2) Основни цели на външната политика на Република България са националната сигурност и независимостта на страната, благоденствието и основните права и свободи на българските граждани, както и съдействието за установяване на справедлив международен ред.

Глава втора.
ОСНОВНИ ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ГРАЖДАНИТЕ

Чл. 25. (1) Български гражданин е всеки, на когото поне единият родител е български гражданин или който е роден на територията на Република България, ако не придобива друго гражданство по произход. Българско гражданство може да се придобие и по натурализация.

(2) Лицата от български произход придобиват българско гражданство по облекчен ред.

(3) Български гражданин по рождение не може да бъде лишен от българско гражданство.

(4) Гражданин на Република България не може да бъде предаден на друга държава или на международен съд за целите на наказателно преследване, освен ако това е предвидено в международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република България.

(5) Българските граждани, пребиваващи в чужбина, са под закрилата на Република България.

(6) Условията и редът за придобиване, запазване и загубване на българското гражданство се определят със закон.

Чл. 26. (1) Гражданите на Република България, където и да се намират, имат всички права и задължения по тази Конституция.

(2) Чужденците, които пребивават в Република България, имат всички права и задължения по тази Конституция с изключение на правата и задълженията, за които Конституцията и законите изискват българско гражданство.

Чл. 27. (1) Чужденците, които пребивават в страната на законно основание, не могат да бъдат изгонвани от нея или предавани на друга държава против тяхната воля освен при условията и по реда, определени със закон.

(2) Република България дава убежище на чужденци, преследвани заради техните убеждения или дейност в защита на международно признати права и свободи.

(3) Условията и редът за даване на убежище се уреждат със закон.

Чл. 28. Всеки има право на живот. Посегателството върху човешкия живот се наказва като най-тежко престъпление.

Чл. 29. (1) Никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко, безчовечно или унижаващо отношение, както и на насилствена асимилация.

(2) Никой не може да бъде подлаган на медицински, научни или други опити без неговото доброволно писмено съгласие.

Чл. 30. (1) Всеки има право на лична свобода и неприкосновеност.

(2) Никой не може да бъде задържан, подлаган на оглед, обиск или на друго посегателство върху личната му неприкосновеност освен при условията и по реда, определени със закон.

(3) В изрично посочените от закона неотложни случаи компетентните държавни органи могат да задържат гражданин, за което незабавно уведомяват органите на съдебната власт. В срок от 72 часа от задържането органът на съдебната власт се произнася по неговата законосъобразност.

(4) Всеки има право на адвокатска защита от момента на задържането му или на привличането му като обвиняем.

(5) Всеки има право да се среща насаме с лицето, което го защитава. Тайната на техните съобщения е неприкосновена.

Чл. 31. (1) Всеки обвинен в престъпление следва да бъде предаден на съдебната власт в законно определения срок.

(2) Никой не може да бъде принуждаван да се признае за виновен, нито да бъде осъден само въз основа на неговото самопризнание.

(3) Обвиняемият се смята за невинен до установяване на противното с влязла в сила присъда.

(4) Не се допускат ограничения на правата на обвиняемия, надхвърлящи необходимото за осъществяване на правосъдието.

(5) На лишените от свобода се създават условия за осъществяване на основните им права, които не са ограничени от действието на присъдата.

(6) Наказанието лишаване от свобода се изпълнява единствено в местата, определени със закон.

(7) Не се погасяват по давност наказателното преследване и изпълнението на наказанието за престъпления, за които е предвидено лишаване от свобода за 5 или повече години.

(8) Особена строгост на закона се прилага за извършването на предумишлени престъпления.

(9) В случаите на предумишлено престъпление, минималните наказания са:

1. При извършване на предумишлено убийство на физическо лице – 100 години лишаване от свобода.

2. За изнасилване, отвличане, нанасяне на трайни физически увреждания на физическо лице, трафик на хора или педофилия – 10 години лишаване от свобода.

(10) За всяко престъпление, за което е предвидено лишаване от свобода, извършилият престъплението освен другите предвидени наказания, дължи обезщетение на увредената страна в размер от 10 средни работни заплати в страната за всяка година получена присъда лишаване от свобода.

(11) Собственост придобита в следствие на престъпна дейност се отнема в полза на държавата, ако не може да се възстанови на увредена от престъпление страна.

(12) Размера на всички новоиздавани присъди за престъпления се определя съгласно действащото законодателство към момента на извършване на престъплението.

Чл. 32. (1) Личният живот на гражданите е неприкосновен. Всеки има право на защита срещу незаконна намеса в личния и семейния му живот и срещу посегателство върху неговата чест, достойнство и добро име.

(2) Никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие освен в предвидените от закона случаи, както и за предотвратяване и разкриване на престъпление.

Чл. 33. (1) Жилището е неприкосновено. Без съгласието на обитателя му никой не може да влиза или да остава в него освен в случаите, изрично посочени в закона.

(2) Влизане или оставане в жилището без съгласие на неговия обитател или без разрешение на съдебната власт се допуска само за предотвратяване на непосредствено предстоящо или започнало престъпление, за залавяне на извършителя му, както и в случаите на крайна необходимост.

Чл. 34. (1) Свободата и тайната на кореспонденцията и на другите съобщения са неприкосновени.

(2) Изключения от това правило се допускат само когато това се налага за разкриване или предотвратяване на престъпления, за които е предвидено лишаване от свобода.

Чл. 35. (1) Всеки има право свободно да избира своето местожителство, да се придвижва по територията на страната и да напуска нейните предели. Това право може да се ограничава само със закон, за защита на националната сигурност, народното здраве и правата и свободите на други граждани.

(2) Всеки български гражданин има право да се завръща в страната.

Чл. 36. (1) Изучаването и ползването на българския език е право и задължение на българските граждани.

(2) Гражданите, за които българският език не е майчин, имат право да ползват и своя език.

(3) Случаите, в които се използва само официалният език, се посочват в закона.

Чл. 37. (1) Свободата на съвестта, свободата на мисълта и изборът на вероизповедание и на религиозни или атеистични възгледи са ненакърними. Държавата съдейства за поддържане на търпимост и уважение между вярващите от различните вероизповедания, както и между вярващи и невярващи.

(2) Свободата на съвестта и на вероизповеданието не може да бъде насочена срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала или срещу правата и свободите на други граждани.

Чл. 38. Никой не може да бъде преследван или ограничаван в правата си поради своите убеждения, нито да бъде задължаван или принуждаван да дава сведения за свои или чужди убеждения.

Чл. 39. (1) Всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово – писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин.

(2) Това право не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго и за призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността.

Чл. 40. (1) Печатът и другите средства за масова информация са свободни и не подлежат на цензура.

(2) Спирането и конфискацията на печатно издание или на друг носител на информация се допускат само въз основа на акт на съдебната власт, когато се накърняват добрите нрави или се съдържат призиви за насилствена промяна на конституционно установения ред, за извършване на престъпление или за насилие над личността. Ако в срок от 24 часа не последва конфискация, спирането преустановява действието си.

Чл. 41. (1) Всеки има право да търси, получава и разпространява информация. Осъществяването на това право не може да бъде насочено срещу правата и доброто име на другите граждани, както и срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала.

(2) Гражданите имат право на информация от държавен орган или учреждение по въпроси, които представляват за тях законен интерес, ако информацията не е държавна или друга защитена от закона тайна или не засяга чужди права.

Чл. 42. (1) Гражданите на Република България, навършили 18 години и нямащи друго гражданство, имат право да избират държавни и местни органи и да участват в допитвания до народа. Поставените под запрещение и изтърпяващите наказание лишаване от свобода са лишени от това право.

(2) Изборите за парламент и местни органи на власт са по пропорционалната система. Минимален праг за участие при разпределение на мандатите между политическите партии за националния парламент и местните органи на власт е осем на сто от действителните гласове.

(3) Изборите за парламент са с една пропорционална листа за цялата страна.

(4) Организацията и редът за произвеждане на избори и референдуми се определят със закон.

(5) Изборите за членове на Европейския парламент и участието на граждани на Европейския съюз в избори за местни органи се уреждат със закон.

Чл. 43. (1) Гражданите имат право да се събират мирно и без оръжие на събрания и манифестации.

(2) Редът за организиране и провеждане на събрания и манифестации се определя със закон.

(3) За събрания на закрито не се изисква разрешение.

Чл. 44. (1) Гражданите могат свободно да се сдружават.

(2) Забраняват се организации, чиято дейност е насочена срещу суверенитета, териториалната цялост на страната и единството на нацията, към разпалване на расова, национална, етническа или религиозна вражда, към нарушаване на правата и свободите на гражданите, както и организации, които създават тайни или военизирани структури или се стремят да постигнат целите си чрез насилие.

(3) Законът определя организациите, които подлежат на регистрация, реда за тяхното прекратяване, както и взаимоотношенията им с държавата.

Чл. 45. Гражданите имат право на жалби, предложения и петиции до държавните органи.

Чл. 46. (1) Бракът е доброволен съюз между мъж и жена. Законен е само гражданският брак.

(2) Съпрузите имат равни права и задължения в брака и семейството.

(3) Формата на брака, условията и редът за неговото сключване и прекратяване, личните и имуществените отношения между съпрузите се уреждат със закон.

Чл. 47. (1) Отглеждането и възпитанието на децата до пълнолетието им е право и задължение на техните родители и се подпомага от държавата.

(2) Жената майка се ползва от особената закрила на държавата, която й осигурява платен отпуск преди и след раждане, безплатна акушерска помощ, облекчаване на труда и други социални помощи.

(3) Децата, родени извън брака, имат равни права с родените в брака.

(4) Децата, останали без грижата на близките си, се намират под особената закрила на държавата и обществото.

(5) Условията и редът за ограничаване или отнемане на родителските права се определят със закон.

Чл. 48. (1) Гражданите имат право на труд. Държавата се грижи за създаване на условия за осъществяване на това право.

(2) Всеки гражданин свободно избира своята професия и място на работа.

(3) Никой не може да бъде заставян да извършва принудителен труд.

(4) Работниците и служителите имат право на здравословни и безопасни условия на труд, на минимално трудово възнаграждение и на заплащане, съответстващо на извършената работа, както и на почивка и отпуск при условия и по ред, определени със закон.

Чл. 49. (1) Работниците и служителите имат право да се сдружават в синдикални организации и съюзи за защита на своите интереси в областта на труда и социалното осигуряване.

(2) Работодателите имат право да се сдружават за защита на своите стопански интереси.

Чл. 50. Работниците и служителите имат право на стачка за защита на своите колективни икономически и социални интереси. Това право се осъществява при условия и по ред, определени със закон.

Чл. 51. (1) Гражданите имат право на обществено осигуряване и социално подпомагане.

(2) Лицата, останали временно без работа, се осигуряват социално при условия и по ред, определени със закон.

(3) Старите хора, които нямат близки и не могат да се издържат от своето имущество, както и лицата с физически и психически увреждания се намират под особена закрила на държавата и обществото.

Чл. 52. (1) Гражданите имат право на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ, и на безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и по ред, определени със закон.

(2) Здравеопазването на гражданите е безплатно при определени условия и се финансира при условия и по ред, определени със закон.

(3) Държавата закриля здравето на гражданите и насърчава развитието на спорта и туризма.

(4) Никой не може да бъде подлаган принудително на лечение и на санитарни мерки освен в предвидените от закона случаи.

(5) Държавата осъществява контрол върху всички здравни заведения, както и върху производството на лекарствени средства, биопрепарати и медицинска техника и върху търговията с тях.

Чл. 53. (1) Всеки има право на образование.

(2) Училищното обучение до 16-годишна възраст е задължително.

(3) Основното и средното образование в държавните и общинските училища е безплатно. При определени от закона условия образованието във висшите държавни училища е безплатно.

(4) Висшите училища се ползват с академична автономия.

(5) Граждани и организации могат да създават училища при условия и по ред, определени със закон. Обучението в тях трябва да съответства на държавните изисквания.

(6) Държавата насърчава образованието, като създава и финансира училища, подпомага способни ученици и студенти, създава условия за професионално обучение и преквалификация. Тя упражнява контрол върху всички видове и степени училища.

Чл. 54. (1) Всеки има право да се ползва от националните и общочовешките културни ценности, както и да развива своята култура в съответствие с етническата си принадлежност, което се признава и гарантира от закона.

(2) Свободата на художественото, научното и техническото творчество се признава и гарантира от закона.

(3) Изобретателските, авторските и сродните на тях права се закрилят от закона.

Чл. 55. Гражданите имат право на здравословна и благоприятна околна среда в съответствие с установените стандарти и нормативи. Те са длъжни да опазват околната среда.

Чл. 56. Всеки гражданин има право на защита, когато са нарушени или застрашени негови права или законни интереси. В държавните учреждения той може да се явява и със защитник.

Чл. 57. (1) Основните права на гражданите са неотменими.

(2) Не се допуска злоупотреба с права, както и тяхното упражняване, ако то накърнява права или законни интереси на други.

(3) При обявяване на война, на военно или друго извънредно положение със закон може да бъде временно ограничено упражняването на отделни права на гражданите с изключение на правата, предвидени в чл. 28, 29, 31, ал. 1, 2 и 3, чл. 32, ал. 1 и чл. 37.

Чл. 58. (1) Гражданите са длъжни да спазват и изпълняват Конституцията и законите. Те са длъжни да зачитат правата и законните интереси на другите.

(2) Религиозните и другите убеждения не са основание за отказ да се изпълняват задълженията, установени в Конституцията и законите.

Чл. 59. (1) Защитата на Отечеството е дълг и чест за всеки български гражданин. Измяната и предателството към Отечеството са най-тежки престъпления и се наказват с цялата строгост на закона.

(2) Подготовката на гражданите за защита на отечеството се урежда със закон.

Чл. 60. (1) Гражданите са длъжни да плащат данъци, такси и осигуровки, установени със закон, съобразно техните доходи и имущество.

(2) Данъчни облекчения и утежнения могат да се установяват само със закон.

(3) Размера на данъците, таксите и вноските за осигуровки за обществено и здравно осигуряване се определят със закон за всяка календарна година.

Чл. 61. Гражданите са длъжни да оказват съдействие на държавата и обществото в случай на природни и други бедствия при условия и по ред, определени със закон.

Глава трета.
ПАРЛАМЕНТ

Чл. 62. (1) Парламентът осъществява законодателната власт и упражнява парламентарен контрол.

(2) Парламентът има самостоятелен бюджет, който не може да надхвърля 0,1 на сто от държавния бюджет за годината.

Чл. 63. Парламентът се състои от 100 народни представители.

Чл. 64. (1) Парламентът се избира за срок от две години.

(2) В случай на война, военно или друго извънредно положение, настъпили по време или след изтичане на мандата на Парламента, срокът на неговите пълномощия се продължава до отпадането на тези обстоятелства.

(3) Избори за нов Парламент се произвеждат най-късно до два месеца след прекратяване на пълномощията на предишния.

Чл. 65. (1) За народен представител може да бъде избиран български гражданин, който няма друго гражданство, навършил е 21 години, не е поставен под запрещение и не изтърпява наказание лишаване от свобода.

(2) Кандидатите за народни представители, които заемат държавна служба, прекъсват изпълнението й след регистрацията си.

Чл. 66. Законността на изборите може да се оспори пред Конституционния съд по реда, определен със закон.

Чл. 67. Народните представители представляват целия народ.

Чл. 68. (1) Народните представители не могат да изпълняват друга държавна служба или да извършват дейност, която според закона е несъвместима с положението на народен представител.

(2) Народен представител, избран за министър, прекъсва пълномощията си за времето, през което е министър. В този случай той се замества по определен от закона ред.

Чл. 69. Народните представители не носят наказателна отговорност за изказаните от тях мнения и гласувания в парламента.

Чл. 70. (1) Народните представители не могат да бъдат задържани освен за престъпления от общ характер, след разрешение на Парламента, а когато не заседава – на председателя на Парламента. Разрешение за задържане не се иска при заварено тежко престъпление, а в такъв случай незабавно се известява Парламента, а ако не заседава – председателя на Парламента.

(2) Разрешение за възбуждане на наказателно преследване не се изисква при писмено съгласие на народния представител.

Чл. 71. Народните представители получават възнаграждение, чийто размер се определя от Парламента.

Чл. 72. (1) Пълномощията на народния представител се прекратяват предсрочно при:

1. подаване на оставка пред Парламента;

2. влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление, или когато изпълнението на наказанието лишаване от свобода не е отложено;

3. отзоваването му от страна на политическата партия, с която е бил избран;

4. установяване на неизбираемост или несъвместимост;

5. смърт.

(2) В случаите на т. 1, 2 и 3 решението се приема от Парламента, а в случаите на т. 4 – от Конституционния съд.

Чл. 73. Организацията и дейността на Парламента се осъществяват въз основа на Конституцията и на правилник, приет от него.

Чл. 74. Парламентът заседава не по-рядко от веднъж месечно в неработни дни.

Чл. 75. Новоизбрания Парламент се свиква на първо заседание от Министър-председателя най-късно до две седмици след избирането на Парламент. Ако в посочения срок Министър-председателя не свика Парламента, той се свиква от една пета от народните представители.

Чл. 76. (1) Първото заседание на Парламента се открива от най-възрастния присъстващ народен представител.

(2) На първото заседание народните представители полагат следната клетва: “Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се.”

(3) На същото заседание на Парламента се избират председател и заместник-председатели.

Чл. 77 (1) Парламентът, в двуседмичен срок след провеждането на първото си заседание, възлага на кандидат за министър-председател, посочен от най-голямата по численост парламентарна група, да състави правителство.

(2) Ако в 7-дневен срок кандидатът за министър-председател не успее да предложи състав на Министерския съвет, Парламентът възлага това на посочен от втората по численост парламентарна група кандидат за министър-председател.

(3) Ако и в този случай не бъде предложен състав на Министерския съвет, Парламентът в срока по предходната алинея възлага на някоя следваща парламентарна група да посочи кандидат за министър-председател.

(4) Ако отново не се постигне съгласие за образуване на правителство, Парламентът се саморазпуска и насрочва нови избори в двумесечен срок. Актът, с който се разпуска Парламента, определя и датата на изборите за нов Парламент.

(5) Когато проучвателният мандат е приключил успешно, Парламента гласува кандидата за министър-председател.

(6) Редът за съставяне на правителство по предходните алинеи се прилага и в случаите на чл. 98, ал. 1.

Чл. 78. (1) Председателят на Парламента:

1. представлява Парламента;

2. предлага проект за дневен ред на заседанията;

3. открива, ръководи и закрива заседанията на Парламента и осигурява реда при провеждането им;

4. удостоверява с подписа си съдържанието на приетите от Парламента актове и обнародва законите;

5. обнародва законите, решенията, декларациите и обръщенията, приети от Парламента;

6. организира международните връзки на Парламента;

7. назначава служебно правителство в случай на чл. 77, ал. 4;

8. награждава с ордени и медали;

9. дава и възстановява българско гражданство и освобождава и лишава от него;

10. предоставя убежище;

11. упражнява право на помилване.

(2) В изпълнение на своите правомощия издава укази. Указите се приподписват от министър-председателя или от съответния министър.

(3) Не подлежат на приподписване указите, с които се:

1. назначава служебно правителство;

2. обнародват законите.

(4) Заместник-председателите на Парламента подпомагат председателя и осъществяват възложените им от него дейности.

Чл. 79. Парламента се свиква на заседания от председателя на Парламента:

1. по негова инициатива;

2. по искане на една пета от народните представители;

3. по искане на Министерския съвет.

Чл. 80. (1) Парламентът избира от своя състав постоянни и временни комисии.

(2) Постоянните комисии подпомагат дейността на Парламента и упражняват от негово име парламентарен контрол.

(3) Временни комисии се избират за проучвания и анкети.

Чл. 81. Длъжностните лица и гражданите, когато бъдат поканени, са длъжни да се явяват пред парламентарните комисии и да им предоставят исканите от тях сведения и документи.

Чл. 82. (1) Парламентът открива заседанията си и приема своите актове, когато присъстват повече от половината народни представители.

(2) Парламентът приема законите и другите актове с мнозинство повече от половината от присъстващите народни представители, освен когато Конституцията изисква друго мнозинство.

(3) Кодексите са подчинени на Конституцията актове на Парламента, като законите не могат да им противоречат. Приемат се, изменят се и се отменят с мнозинство най-малко две трети от списъчния състав на Парламента.

(4) Гласуването е лично и явно, освен когато Конституцията предвижда или Парламента реши то да бъде тайно.

Чл. 83. Заседанията на Парламента са открити, освен ако при извънредни обстоятелства за защита на националната сигурност Парламента не реши отделни заседания да бъдат закрити.

Чл. 84. (1) Членовете на Министерския съвет могат да участват в заседанията на Парламента и на парламентарните комисии. По тяхно искане те се изслушват с предимство.

(2) Парламента и парламентарните комисии могат да задължават министрите да се явяват на техни заседания и да отговарят на поставени въпроси.

Чл. 85. (1) Парламентът:

1. приема, изменя, допълва и отменя законите;

2. приема държавния бюджет и отчета за изпълнението му;

3. установява данъците, осигуровките и определя размера им;

4. приема решение за произвеждане на национален референдум;

5. избира и освобождава министър-председателя и по негово предложение – Министерския съвет; извършва промени в правителството по предложение на министър-председателя;

6. създава, преобразува и закрива министерства по предложение на министър-председателя;

7. избира и освобождава ръководителите на Българската народна банка и на други институции, определени със закон;

8. дава съгласие за сключване на договори за държавни заеми;

9. решава въпросите за обявяване на война и за сключване на мир;

10. разрешава изпращането и използването на български въоръжени сили извън страната, както и пребиваването на чужди войски на територията на страната или преминаването им през нея;

11. обявява военно или друго извънредно положение върху цялата територия на страната или върху част от нея по предложение на Министерския съвет;

12. дава амнистия;

13. учредява ордени и медали;

14. определя официалните празници;

15. изслушва и приема годишните доклади на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд и на главния прокурор, внесени от Висшия съдебен съвет, за прилагането на закона и за дейността на съдилищата, прокуратурата и разследващите органи;

16. изслушва и приема доклади за дейността на органи, които изцяло или частично се избират от Парламента, когато това е предвидено в закон;

17. решава въпроса за изменение територията на Република България и ратифицира международни договори, предвиждащи такива изменения с мнозинство от три четвърти от всички народни представители;

18. изменя Конституцията и приема нова конституция с мнозинство от три четвърти от всички народни представители

19. насрочва избори за Парламент и органи на местно самоуправление и определя датата за произвеждане на национален референдум;

20. опрощава несъбираеми държавни вземания;

21. наименува обекти с национално значение и населени места;

Чл. 86. (1) Парламентът ратифицира и денонсира със закон международните договори, които:

1. имат политически или военен характер;

2. се отнасят до участието на Република България в международни организации;

3. предвиждат коригиране на границата на Република България;

4. съдържат финансови задължения за държавата;

5. предвиждат участие на държавата в арбитражно или съдебно уреждане на международни спорове;

6. се отнасят до основните права на човека;

7. се отнасят до действието на закона или изискват мерки от законодателен характер за тяхното изпълнение;

8. изрично предвиждат ратификация;

9. предоставят на Европейския съюз правомощия, произтичащи от тази Конституция.

(2) Законът за ратифициране на международен договор по ал. 1, т. 9 се приема с мнозинство две трети от всички народни представители.

(3) Ратифицираните от Парламента договори могат да бъдат изменяни или денонсирани само по реда, посочен в самите договори, или в съответствие с общопризнатите норми на международното право.

(4) Сключването на международни договори, които изискват изменения в Конституцията, трябва да бъде предшествано от приемането на тези изменения.

Чл. 87. (1) Парламентът приема кодекси, закони, решения, декларации и обръщения.

(2) Кодексите, законите и решенията на Парламента са задължителни за всички държавни органи, организациите и гражданите.

Чл. 88. (1) Право на законодателна инициатива имат народните представители и Министерския съвет.

(2) Законопроектът за държавния бюджет се изготвя и внася от Министерския съвет.

Чл. 89. (1) Кодексите и законите се обсъждат и приемат с две гласувания, които се извършват на отделни заседания. По изключение Парламента може да реши двете гласувания да се извършат в едно заседание.

(2) Другите актове на Парламента се приемат с едно гласуване.

(3) Приетите актове се обнародват в “Държавен вестник” и на интернет страницата на Парламента не по-късно от 15 дни след приемането им.

Чл. 90. (1) Една пета от народните представители може да предложи на Парламента да гласува недоверие на Министерския съвет. Предложението е прието, когато за него са гласували повече от половината от всички народни представители.

(2) Когато Парламента гласува недоверие на министър-председателя или на Министерския съвет, министър-председателят подава оставката на правителството.

(3) Когато Парламента отхвърли предложението за гласуване на недоверие на Министерския съвет, ново предложение за недоверие не може да бъде направено в следващите шест месеца.

Чл. 91. (1) Народните представители имат право на въпроси и на питания до Министерския съвет или до отделни министри, които са длъжни да отговарят.

(2) По предложение на една пета от народните представители по питането стават разисквания и се приема решение.

Чл. 92. (1) Парламентът избира Сметна палата, която осъществява контрол за изпълнението на бюджета. Организацията, правомощията и редът за дейност на Сметната палата се уреждат със закон.

(2) Парламентът избира омбудсман, който се застъпва за правата и свободите на гражданите. Правомощията и дейността на омбудсмана се уреждат със закон.

Глава четвърта.
МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

Чл. 93. Министерският съвет:

1. ръководи и осъществява вътрешната и външната политика на страната в съответствие с Конституцията и законите;

2. осигурява обществения ред и националната сигурност и осъществява общото ръководство на държавната администрация и на Въоръжените сили;

3. информира Парламента по въпроси, отнасящи се до задълженията, произтичащи за Република България от нейното членство в Европейския съюз

4. утвърждава промени на границите и центровете на административно-териториалните единици;

(2) Когато участва в разработването и приемането на актове на Европейския съюз, Министерският съвет информира предварително Парламента и дава отчет за своите действия.

Чл. 94. Министерският съвет ръководи изпълнението на държавния бюджет; организира стопанисването на държавното имущество; сключва, утвърждава и денонсира международни договори в случаите, предвидени в закона.

Чл. 95. Министерският съвет отменя незаконосъобразните или неправилните актове на министрите.

Чл. 96. (1) Министерският съвет се състои от министър-председател, заместник министър-председатели и министри.

(2) Министър-председателят:

1. ръководи и координира общата политика на правителството и носи отговорност за нея;

2. назначава и освобождава от длъжност заместник-министрите;

3. представлява Република България в международните отношения;

4. отправя обръщения към народа и Парламента;

5. сключва международни договори в случаите, определени със закон;

6. назначава и освобождава от длъжност ръководителите на дипломатическите представителства и постоянните представители на Република България при международни организации по предложение на Министерския съвет и приема акредитивните и отзователните писма на чуждестранните дипломатически представители в страната;

7. назначава и освобождава от длъжност и други държавни служители, определени със закон;

(3) Министър-председателят е върховен главнокомандващ на Въоръжените сили на Република България и:

1. назначава и освобождава висшия команден състав на Въоръжените сили и удостоява с висши военни звания след решение на Министерския съвет;

2. възглавява Консултативния съвет за национална сигурност, чийто статут се определя със закон;

3. обявява обща или частична мобилизация след решение на Министерския съвет в съответствие със закона;

4. обявява положение на война при въоръжено нападение срещу страната или при необходимост от неотложно изпълнение на международни задължения, военно или друго извънредно положение, когато Парламента не заседава. В тези случаи то се свиква незабавно, за да се произнесе по решението.

(4) Министрите ръководят отделни министерства, освен ако Парламента реши друго. Те носят отговорност за своите действия.

Чл. 97. Членовете на Министерския съвет полагат пред Парламента клетвата по чл. 77, ал. 2.

Чл. 98. Членове на Министерския съвет могат да бъдат само български граждани, които отговарят на условията за избиране на народни представители.

Чл. 99. (1) Правомощията на Министерския съвет се прекратяват:

1. с гласуване на недоверие на Министерския съвет или на министър-председателя;

2. с приемане на оставката на Министерския съвет или на министър-председателя;

3. при смърт на министър-председателя.

(2) Министерският съвет подава оставка пред новоизбрания Парламента.

(3) В случаите по предходните алинеи Министерският съвет изпълнява функциите си до избирането на нов Министерски съвет.

Чл. 100. (1) Министерският съвет може да поиска Парламента да му гласува доверие по цялостната политика, по програмата или по конкретен повод. Решението се приема с мнозинство повече от половината от присъстващите народни представители.

(2) Когато Министерският съвет не получи исканото доверие, министър-председателят подава оставката на правителството.

Чл. 101. (1) Членовете на Министерския съвет не могат да заемат длъжности и да извършват дейности, които са несъвместими с положението на народен представител.

(2) Парламента може да определя и други длъжности и дейности, които членовете на Министерския съвет не могат да заемат или извършват.

Чл. 102. Въз основа и в изпълнение на законите Министерският съвет приема постановления, разпореждания и решения. С постановления Министерският съвет приема и правилници и наредби.

Чл. 103. Министрите издават правилници, наредби, инструкции и заповеди.

Чл. 104. (1) Държавните служители са изпълнители на волята и интересите на нацията. При изпълнение на своята служба те са длъжни да се ръководят единствено от закона и да бъдат политически неутрални.

(2) Условията, при които държавните служители се назначават и освобождават от длъжност и могат да членуват в политически партии и синдикални организации, както и да упражняват правото си на стачка, се определят със закон.

Глава пета.

СЪДЕБНА ВЛАСТ

Чл. 105. (1) Съдебната власт защитава правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата.

(2) Съдебната власт е независима. При осъществяване на своите функции съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите се подчиняват само на закона.

(3) Съдебната власт има самостоятелен бюджет в размер до едно на сто от държавния бюджет за годината.

(4) Организацията и дейността на Висшия съдебен съвет, на съдилищата, на прокурорските и на следствените органи, статутът на съдиите, прокурорите и следователите, условията и редът за назначаване и освобождаване от длъжност на съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите, както и за осъществяване на тяхната отговорност се уреждат със закон.

Чл. 106. Правосъдието се осъществява в името на народа.

Чл. 107. (1) Правораздаването се осъществява от Върховния касационен съд, Върховния административен съд, апелативни, военни и районни съдилища.

(2) Със закон могат да се създават и специализирани съдилища.

(3) Извънредни съдилища не се допускат.

Чл. 108. (1) Съдилищата осъществяват контрол за законност на актове и действия на административните органи.

(2) Гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат, освен изрично посочените със закон.

Чл. 109. (1) Съдилищата осигуряват равенство и условия за състезателност на страните в съдебния процес.

(2) Производството по делата осигурява установяването на истината.

(3) Разглеждането на делата във всички съдилища е публично и видеозаписите от провеждането на делата се качват на сайта на Министерството на правосъдието в едноседмичен срок от провеждане на всяко дело, освен ако предмета на делото не представлява държавна тайна.

(4) Актовете на правораздаването се мотивират.

Чл. 110. (1) Гражданите и юридическите лица имат право на защита във всички стадии на процеса. Редът за упражняване правото на защита се определя със закон.

(2) Адвокатурата е свободна, независима и самоуправляваща се. Тя подпомага гражданите и юридическите лица при защитата на техните права и законни интереси. Организацията и редът на дейността на адвокатурата се уреждат със закон.

Чл. 111. В правораздаването участват съдебни заседатели, които са български граждани без друго гражданство, неосъждани, навършили 21 години, които не могат да са служители на законодателната, изпълнителната или съдебната власт, и определени на случаен принцип съгласно закона по чл. 105, ал. 4.

(2) Решенията на съдебните заседатели се взимат с единодушие.

Чл. 112. Върховният касационен съд осъществява върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите от всички съдилища.

Чл. 113. (1) Върховният административен съд осъществява върховен съдебен надзор за точното и еднакво прилагане на законите в административното правораздаване.

(2) Върховният административен съд се произнася по спорове за законността на актовете на Министерския съвет и на министрите, както и на други актове, посочени в закона.

Чл. 114. (1) Структурата на прокуратурата е в съответствие с тази на съдилищата.

(2) Главният прокурор осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори.

Чл. 115. Прокуратурата следи за спазване на законността, като:

1. ръководи разследването и упражнява надзор за законосъобразното му провеждане;

2. може да извършва разследване;

3. привлича към отговорност лицата, които са извършили престъпления, и поддържа обвинението по наказателни дела от общ характер;

4. упражнява надзор при изпълнение на наказателните и други принудителни мерки;

5. предприема действия за отмяна на незаконосъобразни актове;

6. в предвидените със закон случаи участва в граждански и административни дела.

Чл. 116. Следствените органи осъществяват разследване по наказателни дела в случаите, предвидени в закон.

Чл. 117. (1) Съдиите, прокурорите и следователите се назначават, повишават, понижават, преместват и освобождават от длъжност от Висшия съдебен съвет.

(2) Председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд и Главния прокурор се назначават и освобождават от Парламента по предложение на Висшия съдебен съвет за срок от шест години, без право на повторно избиране.

(3) Административните ръководители в органите на съдебната власт, с изключение на тези по ал. 2, се назначават на ръководната длъжност за срок от пет години с право на повторно назначаване.

Чл. 118. (1) Висшият съдебен съвет се състои от 10 членен състав. Министъра на правосъдието, председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд и Главният прокурор са по право негови членове.

(2) За членове на Висшия съдебен съвет, които не са негови членове по право, се избират юристи с високи професионални и нравствени качества, които имат най-малко петнадесетгодишен юридически стаж.

(3) Три от членовете на Висшия съдебен съвет се избират от Парламента и три – от органите на съдебната власт.

(4) Мандатът на изборните членове на Висшия съдебен съвет е пет години. Те не могат да бъдат преизбирани.

(5) Заседанията на Висшия съдебен съвет се председателстват от министъра на правосъдието. Той не участва в гласуването.

(6) Висшият съдебен съвет:

1. назначава, повишава, премества и освобождава от длъжност съдиите, прокурорите и следователите;

2. налага дисциплинарните наказания понижаване и освобождаване от длъжност на съдиите, прокурорите и следователите;

3. организира квалификацията на съдиите, прокурорите и следователите;

4. приема проекта на бюджет на съдебната власт;

5. определя обхвата и структурата на годишните доклади по чл. 85, т. 15.

(7) Висшият съдебен съвет изслушва и приема годишните доклади на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд и на главния прокурор за прилагането на закона и за дейността на съдилищата, прокуратурата и разследващите органи и ги внася в Парламента.

(8) Мандатът на изборен член на Висшия съдебен съвет се прекратява при:

1. подаване на оставка;

2. влязъл в сила съдебен акт за извършено престъпление;

3. трайна фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си за повече от половин година;

4. дисциплинарно освобождаване от длъжност или лишаване от право да упражнява юридическа професия или дейност.

(9) При прекратяване на мандата на изборен член на Висшия съдебен съвет на негово място се избира друг от съответната квота.

Чл. 119. Министърът на правосъдието:

1. предлага проект на бюджет на съдебната власт и го внася за обсъждане във Висшия съдебен съвет;

2. управлява имуществото на съдебната власт;

3. може да прави предложения за назначаване, повишаване, понижаване, преместване и освобождаване от длъжност на съдии, прокурори и следователи;

4. участва в организирането на квалификацията на съдиите, прокурорите и следователите;

Чл. 120. Решенията на Висшия съдебен съвет за назначаване, повишаване, понижаване, преместване и освобождаване от длъжност на съдии, прокурори и следователи, както и предложенията, които той прави по чл. 117, ал. 2, се приемат с тайно гласуване.

Глава шеста.
МЕСТНО САМОУПРАВЛЕНИЕ И МЕСТНА АДМИНИСТРАЦИЯ

Чл. 121. (1) Територията на Република България се дели на общини и области. Териториалното деление и правомощията на столичната община и на другите големи градове се определят със закон.

(2) Други административно-териториални единици и органи на самоуправление в тях могат да бъдат създавани със закон.

Чл. 122. (1) Общината е основната административно-териториална единица, в която се осъществява местното самоуправление. Гражданите участват в управлението на общината както чрез избраните от тях органи на местно самоуправление, така и непосредствено чрез референдум и общо събрание на населението.

(2) Границите на общините се определят след допитване до населението.

(3) Общината е юридическо лице.

(4) Общината избира председател между членовете си

Чл. 123. (1) Самоуправляващите се териториални общности могат да се сдружават за решаване на общи въпроси.

(2) Законът създава условия за сдружаване на общините.

Чл. 124. Орган на местното самоуправление в общината е общинският съвет, който се избира от населението на съответната община за срок от четири години по ред, определен със закон.

Чл. 125. (1) Орган на изпълнителната власт в общината е кметът.Той се назначава от председателя на общинския съвет след решение на общинския съвет по ред, определен със закон.

(2) В своята дейност кметът се ръководи от закона, актовете на общинския съвет и решенията на населението.

Чл. 126. Общината има право на своя собственост, която използва в интерес на териториалната общност.

Чл. 127. (1) Общината има самостоятелен бюджет.

(2) Постоянните финансови източници на общината се определят със закон.

(3) Общинският съвет определя размера на местните данъци и такси при условия, по ред и в границите, установени със закон.

(4) Държавата чрез средства от бюджета и по друг начин подпомага нормалната дейност на общините.

Чл. 128. Областта е административно-териториална единица за провеждане на регионална политика, за осъществяване на държавно управление по места и за осигуряване на съответствие между националните и местните интереси.

Чл. 129. (1) Управлението в областта се осъществява от областен управител, подпомаган от областна администрация.

(2) Областният управител се назначава от Министерския съвет.

(3) Областният управител осигурява провеждането на държавната политика, отговаря за защитата на националните интереси, на законността и на обществения ред и осъществява административен контрол.

Чл. 130. Централните държавни органи и техните представители по места осъществяват контрол за законосъобразност върху актовете на органите на местното управление само когато това е предвидено със закон.

Чл. 131. Общинските съвети могат да оспорват пред съда актовете и действията, с които се нарушават техни права.

Чл. 132. Организацията и редът на дейността на органите на местното самоуправление и на местната администрация се определят със закон.

Глава седма.
КОНСТИТУЦИОНЕН СЪД

Чл. 133. (1) Конституционният съд се състои от 6 съдии, трима от които се избират от Парламента, а трима се избират на общо събрание на съдиите от Върховния касационен съд и Върховния административен съд.

(2) Мандатът на съдиите от Конституционния съд е 6 години. Те не могат да се избират повторно на тази длъжност.

(3) За съдии в Конституционния съд се избират юристи с високи професионални и нравствени качества, най-малко с петнадесетгодишен юридически стаж.

(4) Съдиите от Конституционния съд избират председател на съда с тайно гласуване за срок от две години.

(5) Положението на член на Конституционния съд е несъвместимо с представителен мандат, със заемане на държавна или обществена длъжност, с членство в политическа партия или синдикат и с упражняването на свободна, търговска или друга платена професионална дейност.

(6) Членовете на Конституционния съд се ползват с имунитета на народните представители.

Чл. 134. (1) Мандатът на съдия в Конституционния съд се прекратява при:

1. изтичане на определения срок;

2. подаване на оставка пред Конституционния съд;

3. влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление;

4. фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си повече от една година;

5. несъвместимост с длъжности и дейности по чл. 133, ал. 5;

6. смърт.

(2) Конституционният съд снема имунитета и установява фактическата невъзможност на съдиите да изпълняват задълженията си с тайно гласуване и с мнозинство най-малко две трети от всички съдии.

(3) При прекратяване на мандата на съдия от Конституционния съд в едномесечен срок на негово място се избира друг от съответната квота.

Чл. 135. (1) Конституционният съд:

1. дава задължителни тълкувания на Конституцията;

2. произнася се по искане за установяване на противоконституционност на законите и на другите актове на Парламента, както и на актовете на председателя на Парламента;

3. решава спорове за компетентност между Парламента и Министерския съвет, както и между органите на местно самоуправление и централните изпълнителни органи;

4. произнася се за съответствието на сключените от Република България международни договори с Конституцията преди ратификацията им, както и за съответствие на законите с общопризнатите норми на международното право и с международните договори, по които България е страна;

5. произнася се по спорове за конституционността на политическите партии и сдружения;

6. произнася се по спорове за законността на избора на народен представител;

(2) Със закон не могат да се дават или отнемат правомощия на Конституционния съд.

Чл. 136. (1) Конституционният съд действа по инициатива най-малко на една пета от народните представители, Министерския съвет, Върховния касационен съд, Върховния административен съд, главния прокурор и от общинските съвети.

(2) Когато установят несъответствие между закона и Конституцията, Върховният касационен съд или Върховният административен съд спират производството по делото и внасят въпроса в Конституционния съд.

(3) Омбудсманът може да сезира Конституционния съд с искане за установяване на противоконституционност на закон, с който се нарушават права и свободи на гражданите.

Чл. 137. (1) Конституционният съд постановява решенията си с мнозинство повече от половината от всички съдии.

(2) Решенията на Конституционния съд се обнародват в “Държавен вестник” в 15-дневен срок от приемането им. Решението влиза в сила три дни след обнародването му. Актът, обявен за противоконституционен, не се прилага от деня на влизането на решението в сила.

(3) Частта от закона, която не е обявена за неконституционна, запазва действието си.

Чл. 138. Организацията и редът на дейността на Конституционния съд се определят със закон.

Глава осма.
ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОНСТИТУЦИЯТА.

ПРИЕМАНЕ НА НОВА КОНСТИТУЦИЯ

Чл. 139. Парламентът може да изменя, допълва всички разпоредби на Конституцията, както и да приема нова конституция с мнозинство от три четвърти от всички народни представители.

Чл. 140. (1) Правото на инициатива за изменение и допълнение на Конституцията, както и за приемане на нова конституция принадлежи на една четвърт от народните представители.

(2) Предложението се разглежда от Парламента не по-рано от един месец и не по-късно от три месеца след постъпването му.

Чл. 141. Парламентът приема закон за изменение или допълнение на Конституцията с мнозинство три четвърти от всички народни представители на три гласувания в различни дни.

Чл. 142. Законът за изменение или допълнение на Конституцията се подписва и се обнародва от председателя на Парламента в “Държавен вестник” и на интернет сайта на Парламента в седемдневен срок от приемането му.

Глава девета.

ГЕРБ, ПЕЧАТ, ЗНАМЕ, ХИМН, СТОЛИЦА

Чл. 143. Гербът на Република България е изправен златен лъв на тъмносиньо поле във формата на щит.

Чл. 144. На държавния печат е изобразен гербът на Република България.

Чл. 145. Знамето на Република България е трицветно: бяло, зелено и червено, поставени водоравно отгоре надолу.

Чл. 146. Редът, по който се полага държавният печат и се издига националното знаме, се определя със закон.

Чл. 147. Химн на Република България е песента „Върви народе възродени“.

Чл. 148. Столица на Република България е град София.

Преходни и Заключителни разпоредби

§ 1. (1) След приемането на Конституцията Великото народно събрание се саморазпуска.

(2) Избори за Парламент и за местни органи на самоуправление се произвеждат в срок до три месеца след саморазпускането на Великото народно събрание и се определя датата за провеждане на изборите.

(3) Великото народно събрание продължава да изпълнява функциите на Парламента до избиране на нов Парламент. В срока по ал. 2 приема закони за избиране на Парламент, на органи на местно самоуправление, както и други закони. В същия срок се избират нови членове на Конституционният съд и Висшият съдебен съвет. След конституирането на Висшия съдебен съвет, в едномесечен срок се избират председател на Върховния административен съд, председател на Върховния касационен съд и главен прокурор.

(4) Правителството продължава да изпълнява функциите си по тази Конституция до образуването на ново правителство.

(5) На първото заседание на Парламента след влизането в сила на Конституцията, народните представители, и членовете на Министерския съвет полагат предвидената в тази Конституция клетва.

(6) Правомощията на президента и вицепрезидента се прекратяват след конституирането на Парламент. За произтичащите от това обстоятелства се приема закон.

§ 2. (1) Разпоредбите на заварените закони се прилагат, ако не противоречат на Конституцията.

(2) В едногодишен срок от влизане на Конституцията в сила, Парламента отменя тези разпоредби на заварените закони, които не са отменени по силата на непосредственото действие по чл. 5, ал. 2 на Конституцията.

(3) В три годишен срок от приемането на Конституцията нормативните актове, приети преди приемане й, се отменят. Ако е необходимо на тяхно място се приемат нови.

§ 3. (1) За заварени престъпления без издадени присъди преди влизане в сила на настоящата Конституция, се прилагат минималните наказания съобразени с настоящата Конституция.

(2) Смъртни присъди и наказание за доживотно лишаване от свобода в Република България са недействителни. Наказанията за осъдени с доживотно лишаване от свобода, преди приемането на настоящата конституция се заменят с 300 години лишаване от свобода.

(3) За заварените дела окръжните съдилища издават присъда в срок от 3 месеца, след което начина на преобразуването им се определя със закон.

§ 4. Настоящата Конституция влиза в сила от деня на обнародването й в “Държавен вестник” от председателя на Великото народно събрание и отменя Конституцията на Република България, в сила от 13.07.1991 г., изм. ДВ. бр.85 от 26 Септември 2003г., изм. ДВ. бр.18 от 25 Февруари 2005г., изм. ДВ. бр.27 от 31 Март 2006г., изм. ДВ. бр.78 от 26 Септември 2006г., изм. ДВ. бр.12 от 6 Февруари 2007г.

Българската Конституция има репутация на една от най-добрите в света, но винаги може да се подобри. Затова настоящата статия представлява предложение за приемане на нова Конституция на Република България.

Основни промени:

Знанието се приема за основна общочовешка ценност.

Обнародването на нормативните актове става чрез интернет страницата на парламента

Държавните институции са длъжни да публикуват нормативните актове, които приемат в срок от 3 дни на интернет страницата си.

Държавата ще отговаря солидарно със служителите си за причинените от тях вреди, когато последните не могат да възстановят нанесените щети. Според конституцията от преди 20 години държавата отговаря за всичко.

Държавата ще гарантира устойчивото развитие на страната, така, че съществуването на настоящите и бъдещите поколения да не бъде застрашавано.

Държавата ще може да установява държавен монопол върху комуникационните мрежи и опити с генно-модифицирани организми.

Статута на обработваемата земя ще може да се променя единствено при извънредни обстоятелства и по никакъв друг начин

Право да избират държавни и местни органи ще имат лицата, които нямат двойно гражданство.

На изборите за парламент и местни органи на власт прага за участие в разпределението на мандатите е 8%.Партиите, които нямат потенциал да управляват страната, а защитават само определена кауза, нямат място в парламента. Мястото им е като неправителствена организация.

Данъците, таксите и осигуровките се определят за всяка година в „Закон за данъците, таксите и осигуровките заXXXX година“.

Парламентът ще се състои от 100 народни представители.

Народните представители представляват целия народ. Ще могат да бъдат отзовавани от партията, с която са избрани.Старата конституция позволява подмяна на вота и лица, които са избрани от партия X, да не изпълняват политиката на партията си и на практика да променят вота на избирателите, които са гласували за определена партия, определена политика.

Велико народно събрание няма повече да съществува. Основните му дейности ще се изпълняват от парламента, а промяната в конституцията ще се прави с мнозинство от ¾.

Президентът е една излишна институция, която се закрива. Функциите му се разпределят на парламента, председателя на парламента и министър-председателя

Закриват се окръжните съдилища.С предвидените правила и срокове за разглеждане на делата, тези междинни съдилища са напълно излишни.

Съдебните заседания са публични. Видеозаписите от тях се публикуват

Висшия съдебен съвет се състои от 10 членен състав – министъра на правосъдието, председателите на ВАС, ВКС, главния прокурор и по 3-ма представители на парламента и органите на съдебната власт. Мандатът на избираемите длъжности е 5 години без право на преизбиране.

Председателите на ВАС, ВКС и главния прокурор са с мандат 6 години.

Присъдите „виновен“ или „невинен“ ще се дават от напълно независими и случайно избрани цивилни граждани.

В Конституцията се залагат основополагащи принципи за наказание на най-тежките престъпления срещу личността, собствеността и стопанството. Използва се математически модел за минималните присъди за най-тежките престъпления.

Делата за извършени престъпления са с краен срок за издаване на присъда от 1 месеца за леки и 3 месеца за тежки престъпления. Извършителят на престъплението ще бъде съден по действащото законодателство към момента на издаване на присъдата, освен за заварените престъпления, където минималните наказания ще са по новата Конституция.

Собственост придобита от престъпна дейност се възстановява на увредената страна или се отнема в полза на държавата.

Смъртно наказание и доживотен затвор са недопустими. Наказанията на получилите присъда доживотно лишаване от свобода се заменя с 300 години затвор.

Кметовете ще бъдат назначавани след решение на общинския съвет.Напълно излишно е гражданите да избират кмет, който би бил бламиран от общинския съвет. Затова кмета се превръща в изпълнителен директор на общината.

Конституционните съдии са 6, с мандат 6 години, без право на преизбиране.

Химн на Република България е песента „Върви народе възродени“.

Locations of visitors to this page
Tyxo.bg counter
Site Meter
Google Analytics Alternative
Clicky

Нов модел съдебна система в България

Очевидно е – съдебната система не работи.

Един от вариантите, този огромен проблем да се оправи е промяна в конституцията. Но момента не е подходящ.

Освен това и да се промени конституцията юристите трудно ще могат да се подменят изведнъж. Десетилетия трябва да минат. И пак не е сигурно, че нещата ще тръгнат към по-добро.
Затова решението е по-просто. Тъй като има съдии, които страдат от непоправими дефекти и зависимости(без уточнение какви), то при едно дело съдията вместо да го обвиняват, че е отсъдил вярно или невярно, за да е обективен – нищо няма да зависи от него.
Съдебната власт ще си е независима. Ще си има самостоятелен бюджет. Обаче когато има дело, съдията само ще го води и ще има съвещателен глас при вземането на решението като компетентен юрист.
Кой ще вземе решението „виновен“ или „невинен“?
9 съдебни заседатели с единодушие. На всяко дело ще има поканени и по 2-ма резервни заседатели, които ще заменят липсващи или болни съдебни заседатели и няма да има отлагания на делото.
Ако съдебен заседател не се яви на делото без основателна причина ще му се налага глоба от 2 до 20 средни работни заплати в страната.
Ако не могат да се съберат 9 съдебни заседатели, въпреки 2-та човека резерви, то кворума пада и решенията ще се вземат отново с единодушие, като трябва да присъстват при всички положения не по-малко от 5 съдебни заседатели.
За всяко дело с компютър ще се изтеглят ЕГН-та на 11 цивилни граждани(9 титуляра + 2 резерви) на възраст между 21-65 години, които не са осъждани и не са им повдигнати обвинения към момента на жребия.
Тези заседатели ще бъдат длъжни да се явят на делото(2 седмици предварително уведомени).
Ще бъдат в платен отпуск през деня на делото и ще им се плати по 1/20 от средната работна заплата в страната, за да не губят от пропуснатия ден.
За делата, които са за леки престъпления(предвижда се затвор до 3 години или са нанесени щети за по-малко от 10 средни работни заплати), съдебните заседатели ще бъдат 5 + 1 резервен.
Съдията на делото ще има функцията да го ръководи, и да разпише крайното решение на съдебните заседатели.
В деня на делото, съдебните заседатели трябва да вземат решение. Делото не може да бъде отлагано.
Щом се внесе в съда, целия ден ще се заседава, ако трябва, заседателите не могат да си тръгнат преди да се даде оправдателна или осъдителна присъда.
Това е начина да се справи държавата с дефектите в съдебната система.
Този модел не противоречи на конституцията по никакъв начин. Няма намеса на изпълнителната власт в съдебната, цивилни и независими граждани ще взимат решение. Тъй като всичко ще бъде много динамично, трудно ще има възможност на тези заседатели да се влияе от престъпни елементи.
Съдията няма да бъде подлаган под натиск, защото нищо няма да зависи от него. Всичко ще се оставя на съвестта на случайно избрани граждани. В името на републиката – това е лекарството за съдебната власт.
И разбира се нов наказателен кодекс, който е достатъчно справедлив, че риска от извършване на престъпление да може да се определи като твърде висок и престъпността да изчезне:
Постепенно съдилищата ще се разтоварят от дела, защото решението ще се взима в рамките на 1 ден, отлагане е невъзможно. Хората ще знаят, че правосъдието е в техни ръце и ще се върне доверието в системата.

––––––––––

Locations of visitors to this page
Tyxo.bg counter
Site Meter
Google Analytics Alternative
Clicky

Кредитната карта – кога си струва и кога не

Колко е хубаво да ползваш нещо, което не е твое, нали?
Нещо подобно предлагат банките – пазарувай с пари, които не са твои.
Много хубаво, обаче тези пари трябва да се върнат.
Ако предположим, че потребителите на кредитни карти са счетоводители, те биха разсъждавали и анализирали кредитната карта от гледна точка на това кога си струва да имаш кредитна карта и кога не.
За целта трябва да се знае, че характерна особеност на кредитната карта(карта за дългове) е, че обикновено се дава гратисен срок, през който не се начисляват лихви, което е добре. Ползват се пари назаем безплатно. Колко е безплатно след малко ще се провери.
Друга характерна особеност на кредитните карти е, че ако от тях се теглят пари кеш, това е уникално глупава постъпка, за която се плащат солидни такси и лихви.
Важно правило за кредитните карти – никога не теглете пари кеш!
Кредитната карта е само за пазаруване и за нищо друго.
Банките предлагат на клиентите си този продукт наречен кредитна карта. Дори много настойчиво го предлагат. Отпускат пари просто ей така. Дават гратисни срокове, в които не начисляват лихви. Май изглежда, че се прекарват? Поемат риск, а нямат никаква печалба. Възможно ли е това?
Като става дума за банка(стига да не е пирамида), тя винаги и на всяка цена работи, за да печели.
Затова кредитната карта е с гратисен срок(да кажем 30 дни), обаче банката поема риск, а и трябва да печели от предлагането на услугата. Затова са годишните такси за поддръжка. Да предположим, че годишната такса за кредитна карта е 36 лева.
Да предположим, че средния потребител е ужасно педантичен счетоводител. Той иска много добре да си направи сметката, каква изгода трябва да му носи притежаването на кредитна карта, за да си избие тези 36 лева годишна такса.
Сметката представлява следното:
1. Кредитната карта струва 36 лева на година(ако дълговете се връщат в гратисния период)
2. Гратисния период, през който ако се издължи на банката няма да се начисляват лихви е 1 месец.
3. Кредитната карта може да се ползва единствено за пазаруване, за пари кеш струва твърде скъпо.
4. Щом ще се ползва само за пазаруване, потребителя би могъл ползвайки кредит, да вложи парите, които иначе би похарчил за покупки в банков депозит(нискодоходна, но и почти безрискова инвестиция)
5. С каква сума би трябвало да е задължен към банката от пазаруване, през всеки едномесечен период, за да може да си избие годишната такса за картата?
По принцип, на пазара в момента би могло да се намери едногодишен депозит с 6% годишна лихва.
Предполагаме, че потребителя на 01.01.2011 г. има XXX пари, които иска да вложи на депозит в банка за 1 година.
Но трябва да се храни и да прави други разходи. Ако обаче се храни и прави други разходи не може да има депозит.
Освен ако си няма кредитна карта, която да му реши проблемите?
Така ще си запази парите за депозита, а следващия месец ще върне парите за предходния и така всеки месец.
Печели и за депозита, и пазаруването ще го има.
Добре. Сметката е много проста.
Банковата такса е 36 лева на година. Гратисния период е 1 месец. Възможността за депозит би носила 6% годишна лихва.
Каква сума трябва да бъде вложена в този депозит, за да се избият 36 лева годишна такса за кредитната карта?
36 лева / 6% = 600 лева.
Потребителя, за да си струва да ползва кредитна карта, би трябвало през всеки месец от годината да прави покупки и да е задължен към банката с 600 лева.
Ако пазарува месечно за по-малко от това, чисто математически ще е на загуба и банката на това разчита разбира се.
Тя винаги работи за печалба(ако не е така би било много лошо и опасно за системата по принцип).
И все пак, вън от реалността, на кредитната карта може да се приписват емоционални ползи, удобство и т.н. Ако чисто математически на потребителя сметката от притежаването на кредитна карта не му излиза, това означава ни повече, ни по-малко от това, че си плаща за емоцията.

Locations of visitors to this page
Tyxo.bg counter
Site Meter
Google Analytics Alternative
Clicky

Публикувано в Анализ. 2 коментара »

Zeitgeist Moving Forward

Zeitgeist Moving Forward

Locations of visitors to this page
Tyxo.bg counter
Site Meter
Google Analytics Alternative
Clicky

Публикувано в Реформи. 3 коментара »

Приказка за добрите феи и трите стъпки към щастието

Това е история за средния гражданин, за запознанството му с
мистър Брок, добрите феи и други приятели.

Цялата схема как да се постигне щастието в 3 стъпки:
– да не те измамят
– да бъдеш социален
– да сбъднеш мечтите си

Главният герой се казва ЮЯ и е образец за средния гражданин,
със средна заплата от 2000 лева.
Има си обичайните мечти – къщата, колата и да има за кой да работи.
Искал да започне да ги реализира, и приятели му препоръчали от личен опит да се запознае с мистър Брокер.

При мистър Брокер

ЮЯ: Добър ден, вие ли се мистър Брокер?
– Познаваме ли се?
ЮЯ: Не, но мои близки приятели ви препоръчаха от личен опит.
– Тогава можете да ми казвате просто Брок
ЮЯ: Благодаря, мистър Брок, тук съм с една голяма молба. Търся си нещо като за мен.
Заплатата ми е 2000 лева, имам спестени едни 10-15к евро. Какво можете да ми предложите?
– Така като ви слушам това е точно като за вас – 50 квадрата, 50 хиляди евро
ЮЯ: Ужас, цяло състояние!
Истинско съкровище искате да кажете.
ЮЯ: Наистина ли? Но на мен изобщо не ми харесва. И дори не е обзаведено. Тясно е!
Пък и не мислите ли, че е твърде скъпичко?
– А, моля ви се, цените удариха дъното, няма накъде да падат повече, нали ми имате доверие?
Трябва да си имаме доверие, иначе нищо не става.
Давам ви честна дума. Купувайте бързо, че ще изтървете момента. Последно ми е толкова изгодно,
а и има много желаещи да купуват, не гарантирам, че утре офертата ще е валидна.
ЮЯ: И все пак, мистър Брок, не е ли малко скъпичко – това са 100 хиляди лева.
– А, моля ви се, на мародер ли ви приличам?
Сега ще ви кажа точно колко са – 97792 лева, 100 хиляди е много далеч. И защо е това черногледство?
Искам да се научите да мислите позитивно. 50000 по-малко ли е от 97792?
ЮЯ: По-малко е.
– Много добре, точно така ще мислите. Не купувате нещо за 97792 лева, а само за 50000 евро.
Ако сте позитивен в мисленето, ще живеете щастливо.
ЮЯ: Така е, прав сте. Сега вече съм по-спокоен, даже голите стени започват да ми харесват.
– Наистина?
ЮЯ: Ами да, сам ще си ги направя, както първите хора са го правили, само дето трябва и да се обзаведе…
– Няма да се притеснявате, за всичко ще се погрижим.
За едни 15 000 евро и много добре ще обзаведете, малко и ремонт ви чака.
ЮЯ: Ама това са 30000 лева!!!
– Е вие какво очаквате? Освен това мислете позитивно, моля ви се!
15 000 евро е по-малко от 30 000 лева.
ЮЯ: Но мистър Брок няма ли да ми направите някаква отстъпка?
– Знаете ли, много ми харесвате, затова ще ви направя 2% отстъпка от цената.
ЮЯ: Само 2%? Моля ви, имайте малко милост.
– Добре, добре, а и вие идвате след препоръки. Да поздравите вашите
приятели. Те са и мои приятели. Давам ви още 3% специално за вас.
Повече от това не мога да отстъпя. На дъното сме плътно.
ЮЯ: И все пак не ви ли се струва, че това не е дъното, че цените са три-четири пъти завишени?
– Така като ви слуша, човек ще си помисли, че работя за едната комисионна. Ма моля ви се.
Нали не мислите, че умишлено помпам цените, за да прибера по-голяма комисионна?
Правилно не мислите. Ето, например ще ви кажа, че цената от 50 000 евро, на която направих
специално за вас 5% отстъпка, е без включена комисионна в цената.
ЮЯ: И това хубаво ли е?
– Е как да не е хубаво, ще сложа моята комисионна от 5% върху 5% по-малка база.
ЮЯ: Какво искате да кажете, едно време бягах от часовете по математика в училище?
– Много е просто – 50 000 с отстъпката от 5% прави 47500. Като сложим комисионната
и специално като за приятел става 49875. Не сте очаквали такава оферта, нали?
ЮЯ: Наистина, нищо общо няма с 50 000. Много ви благодаря. Сигурен бях, че няма да ме измамите.

– За държавната такса, за таксата за нотариус и за парите за адвокат си знаете, нали?
ЮЯ: Олеле, и колко ще струва?
– Сега, слушайте ме внимателно. Няма да ходите при онези нахални адвокати. Всички ги мразят.
Ще отидете при някой съдия. Взимат по-евтинко от адвоката и са професионалисти.
ЮЯ: Но на тях не им ли е забранено да се занимават с такива неща?
Е, по принцип да, но какво да правят? Докарват си по някой лев допълнително.
ЮЯ: Но мистър Брок, карате ме да нарушавам закона. Това не е ли престъпление?
Нали не искате да плащате на адвокатите?
ЮЯ: Не искам, но и на съдии не искам да плащам.
Недейте така, горките, трябваше да си раздадат 13-та заплата и тази година. Много зле
са финансово. Побъркват се от работа. Трябва да отлагат и отлагат дела с години, затрупани са
от тонове изсечена хартия под формата на доказателства и имат заетост за години напред.
Трябва и да работят на частно, за да свържат двата края, а не им остава свободно време. Бъдете социален към тях.
ЮЯ: Е хубаво, всичко в името на съдиите – да си купят по някой кокал.
Точно така. Сега за държавната такса – много неприятно, няма как да се избегне,
обаче искате ли да не хрантутите излишно разни пенсионери, или да строят с ваши
пари разни магистрали и т.н.?
ЮЯ: ?
Можем да пишем, че вместо за 47500 сте купили по цената от данъчната оценка и
ще платите данъка върху по-малката сума.
ЮЯ: Но това не е ли опасно за мен? Ако ме измамят после мога да докажа, че съм дал
само по-малката сума.
– Спокойно, кой ще ви мами, нали си имаме доверие? Всичко е проверено.

ЮЯ: Да, доверие. А за нотариусите?
Вижте за тях трябва да сте много щастлив. Таксата е няколко процента, но няма да се
плашите и с радост ще ги давате. Тия пари вместо да отидат за държавна
такса и с тях да се строят магистрали, университети или да се изядат от пенсионерите,
ще отидат в ръцете на добрия нотариус. Не е ли прекрасно?
ЮЯ: Но това са страшно много пари. И само за един подпис! По-добре да отидат за детски градини.
– Какви са тези леви приказки, ще ви се смеят? Демокрация сме все пак. Знаете ли колко е скъпо в днешно време да се стане нотариус?
ЮЯ: Идея си нямам.
На ушенце ще ви кажа, без другите да чуят.
ЮЯ: Не думайте, горкичките?! Добре че ми казахте, като отида при нотариуса ще му нося кокал.
И от кога е така?
– От години вече, нотариуса няма никаква сигурност, никаква. Не е държавен служител и живее от
едната комисионна, а трябва да дава винаги най-добрия подпис от себе си. Много е тежко.
Бъдете социален, като гражданин на социална държава – нотариусите имат нужда от социална помощ.
ЮЯ: Разплакахте ме истински, не мога да се сдържам. Ще пишем реалната цена, не искам да ощетяваме бедните нотариуси. Толкова съм щастлив, че ще направя добро дело за тях.
Ето ви и кърпичка. Сега, слушайте ме внимателно, казахте, че имате заделени едни 15 000 евро.
Комисионната за мен си я плащате веднага, това е фирмена политика, пък и ви уреждам.
С 10 000 евро ще направите първа вноска за обекта и всичко друго е за вас.
ЮЯ: Много ви благодаря, че помислихте за мен.
– Разбира се, за кой друг да мисля. А парите за нотариус, държавна такса и съдия ще си осигурите назаем от някой.
ЮЯ: Да, ще взема назаем пари. Не мога да сдържа сълзите си,
как ще направя добро дело за бедните и в нужда нотариуси и съдии.

– Точно така, социалност трябва да има. Сега ще ви кажа и как ще уредим останалата сума. Чували ли сте за добрата фея Вещиц?
ЮЯ: Звучи ми познато от някъде това име.
– Със сигурност, тя е с вековна история.
На галено й викаме Вещи или Ве. Тъй като аз ви имам пълно доверие, както и вие на мен,
но това не е достатъчно, и тя ще ви отпусне още малко доверие, за да сбъднете мечтата си.
ЮЯ: Мечтата си?
– Вашата къща с обзавеждане, нали не сте забравил за какво сте тук?
ЮЯ: Да, наистина, много ви благодаря за всичко, веднага отивам за доверие при добрата фея Вещиц.

При Вещиц

ЮЯ: Добър ден, не съм сигурен, че трябва да съм тук?
– Ако сте тук, за да получите доверие и да сбъднете мечтите си, това е вашето място.
Вие сте при добрата фея Вещиц, но можете да ми казвате на галено Вещи.
ЮЯ: Супер. Добре, малко се притеснявам, не знам от къде да започна.
Вещи: Колко ви е заплатата? И получавали ли сте доверие от някъде другаде?
ЮЯ: Средната – 2000 лева, а доверие, не, никакво доверие никой не ми е давал никога. Да, твърдо не, твърдо.
Вещи: Това добре, а за какво доверие сте тук?
ЮЯ: 40000 евро за моя дом и 15000 евро за обзавеждане. Как ви се струва?
Вещи: Така, имам нещо точно като за вас – mortе-gage на галено му се вика – за 40-те хиляди
и потребителско доверие за другата сума. Тук трябва да подпишем едно две договорчета.
Нищо страшно няма. За колко години смятате да сме обвързани?
ЮЯ: Не ги разбирам тези работи. Предложете нещо. Искам да ми е леко.
Вещи: Разбира се, 7% всичко на всичко, без да плащате главница през първата година как ви се струва?
И след това на равни вноски?
ЮЯ: Нищо не разбирам, това колко прави на месец?
Вещи: 233,33 евро
ЮЯ: Добре, а след първата година?
Вещи: Предлагам ви 25 годишно обвързване, как ви звучи?
ЮЯ: Ами малко е тегаво, но каква е сметката на месец?
Вещи: 366,96 евро на месец
ЮЯ: 720 лева?! Моля ви се, това е страшно много.
Вещи: Но как ще е много, а и вас не са ви ли учили да мислите позитивно?
366,96 по-малко ли е от 720?
ЮЯ: По-малко е.
Вещи: Много сте прав, но щом и това ви е много, предлагам ви 30 годишно обвързване
ЮЯ: Добре, съгласен съм на всичко, само искам да ми е леко
Вещи: Щом толкова настоявате – 352,99 евро на месец. ГПР ни е 10% на година.
И като мислите позитивно, смятайте тази вноска на ден – 11,77 евро дневно – направо без пари. Олекна ли ви?
ЮЯ: Така звучи много по-добре. 30 години казахте, нали?
Записвам си да не забравя – от 720 на 352,99, на 11,77 – браво, сделката на живота.
Добре… това го оправихме. А какво ще правим с обзавеждането?
Вещи: Ето сега ще ви кажа. 15000 евро, хайде да се обвържем с едно договорче за 10 години?
ЮЯ: Ами добре, кажете колко е на месец, само ще си го запиша да си знам.
Вещи: Много ми харесвате, за това под секрет ще ви кажа на ушенце, но другите не трябва да знаят.
10 години, равни вноски по 242 евро на месец, при 15% ГПР за този вид доверие. Яко, а?
ЮЯ: Наистина? Другото беше 352,99 с отстъпката, а това е само 242. Е, вече ще спя спокойно,
първата мечта ще си я сбъдна.
Вещи: Че аз за какво съм иначе, ако не да сбъдвам мечтите на хората. И наистина можете да
спите спокойно, имате застраховка живот в моя полза и за ваша сметка.
ЮЯ: Така ли?
Вещи: Ами да, нали искате и аз да спя спокойна?
Уверявам ви, че като спя спокойна и вие ще можете да спите спокойно.
ЮЯ: Права сте, много съм доволен сега, истинска вълшебница. До гроб ще ви обичам.
Вещи: Хи хи хи, знам де, нали и в договора го пише.

Както се разхождал, ЮЯ я видял. Това била втората му мечта. Влязъл в магазина и искал веднага да я вземе.
– Можете ли да си я позволите?
ЮЯ: Естествено
– Но вие дори не знаете колко струва
ЮЯ: Няма значение, ще я взема. Невероятна е. Кажете сега колко струва.
– 20 000 евро
ЮЯ: Пфууу! Цяло състояние!
– Да, истинско съкровище, прав сте.
ЮЯ: Добре, но аз нямам толкова. Какво да правя?
– Чували ли сте за добрата фея Демоник?
ЮЯ: Да, познато ми звучи от някъде. Французойка ли е?
– Нещо такова, тя е много известна и с вековна история. Късмет е, че работим с нея.
Тя ще ви даде доверие и веднага ще си получите втората мечта.

При Демоник

ЮЯ: Добър ден, казаха ми да намеря Демоник, за да сбъдна втората си мечта.
– Сбъдване на мечти на вашите услуги. На галено ми викат Демони, но вие можете да ми казвате и Де.
ЮЯ: Благодаря за което, че трябва да сме делови, нямам търпение.
Де: И за къде бързате толкова?
ЮЯ: Видях я, искам я веднага.
Де: И колко струва тя?
ЮЯ: 20 000 евро, научиха ме да мисля позитивно.
Де: Защо не изчакате една година? Цената й ще падне двойно.
ЮЯ: Искам я веднага.
Де:
Добре, да не кажете, че не съм предложила алтернатива. Направо ще ви побъркам с моята оферта.
ЮЯ: Нямам търпение, давайте, искам да чуя веднага
Де: 396 евро на месец как е?
ЮЯ: Я пак?
Де: 396 евро на месец, 5 години обвързване, мечтаете за лизинг. Става ли? Това е втората ви мечта все пак.
ЮЯ: Какво ли не прави човек за мечтите си. Добре, пишете.
Де: Много ми харесвате, искам да сбъдна всичките ви мечти. Ще ви предложа още нещо.
Искате ли да разберете какво?
ЮЯ: Целия слушам.
Де: Картата на доверието. С лимит от 10000 лева. Давам ви възможност да си взимате доверие по всяко време, трябва
да го оправдавате бързо. Ако се забавите все пак, лихвата не е страшна, няма и 20% на година
ЮЯ: Брей, взимам веднага, а плащам само 20%. Добре, ще я взема.
Де: Пожелавам ви да сбъднете всичките си мечти с нея. И да оправдавате доверието в срок.
ЮЯ: Ъхъм, и аз така си пожелавам. Благодаря ви, че ми сбъднахте втората мечта.
До края на договора ще ви обичам.
Де: Хи хи, и аз така, еее, човек никога не знае до кога ще е този договор.

ЮЯ вече бил с две сбъднати мечти. Решил да си направи малко сметка. Колко ще му струват.
Добрата фея Вещиц сбъдна първата мечта срещу 352,99 евро на месец за 30 години напред + 242 евро на месец
за 10 години напред
Добрата фея Демоник сбъдна втората мечта срещу 396 евро на месец за следващите 5 години.
352,99 +
242 +
396
= 990.99

ЮЯ: Спокойно, дишай спокойно. Получаваш 2000 на месец, харчиш 990,99.
Обаче 990,99 еврооооооооо!!!
Колко е това, колко е това, калкулатор – 1938,21 лева.
Не, само спокойно, мистър Брок каза да мисля позитивно. Това не са 1938,21,
а само 990,99.
Сега ще ме повози втората ми мечта и всичко ще се оправи. Само спокойно…

– Ъхъ, ъхъ, ъхъ, мъхъ
ЮЯ: Какво става?
– Ъхъ, ъхъ, ъхъ, мъхъ

Не може да бъде!!!
Не пали!!!
Какво ти става твоята боя червена?!
Няма бензин!!!
Горката, от заплатата ми останаха 61,79 лева. Ще я заредя до горе да си пийне.
Но и аз съм жаден! ААААААААА
Добре, да премислим без да викаме повече.
Няма начин, сега ще трябва да си намеря втора работа иначе край с всичко…

ЮЯ има един много голям проблем, но като традиционалист, бягал от часовете по математика и от цифрите,
не може да разбере какво се е случило. А той вече е сбъднал и третата си мечта – да работи за някого.
Живее в заблудата, че работи само за един работодател, търси си да работи за още някой друг.
Но той вече работи и за добрите феи Вещиц и Демоник, а не го разбира.
Ощастливи бедни и крайно нуждаещи се съдии и нотариуси, и сега дължи и още пари назаем.

Всяка прилика с реални феи, лица или каквото и да е друго, трябва да бъде напълно случайна.

Животът е трагедия за който вярва, и комедия за който знае

Публикувано в Анализ. 2 коментара »

Големите лобисти в „Кодекса за социално осигуряване“

Хайде да намалим осигуровките с 5% от 2012 г. и това да се отрази дори благотворно на държавното обществено осигуряване. Тук се крие отговора как да се случи това и почти всички да са доволни.
Радост за работодателите и обикновените хора и
Песента на големите лобисти, в изпълнение на „Хора на свободните певцопойци“.
Настоящото по никакъв начин не представлява реклама или антиреклама на когото и да било.
Всяка прилика с реални лица и събития трябва да бъде напълно случайна.
Кои са „Те“?
На някои от тях майките им в глобален мащаб се славят като едни от титаните във финансовия свят.
Срещу най-големите пък във финансовия свят глобално(мегагигантите), ако има продължителни следствия и производства през годините, една част от големите в „КСО“ са с всички шансове да се хвалят един ден с майки не просто едни от най-големите, а – „най-големите гиганти във финансовия свят“.
Когато през 1999 г. в България бил замислен „тристълбов“ пенсионен модел, на хората се казвало: „Държавата е лош стопанин, трябва да има диверсификация, професионалистите в частния сектор знаят как да управляват пари и ще осигурят по-големи пенсии на пенсионерите. Те ще се возят на старини във Ferrari или Porsche или каквото друго пожелаят“.
Повече от 10 години по-късно, тази песен продължава с: „държавата е лош стопанин, дайте повече пари в частните фондове, дайте парите на професионалистите да ги управляват, за да се возят хората във Ferrari или Porsche на старини, по-малко държава, по-малко неефективност“.
Много хубаво това. Тогава няма да е зле да се види колко добре управляват професионалистите в частните пенсионни фондове. Хората вече са почнали да мечтаят за Ferrari и Porsche, които за 10 години до някъде трябва да са поне проектирани.
В таблицата по-долу са данни от Комисията по финансов надзор(за по-лесно тук ще се намери същата таблица), каква част от Ferrari и Porsche професионалистите в частните пенсионни фондове са успели да създадат за пет годишния период 2005-2009 професионално управление:
Фонд

2005

2006 2007 2008 2009 Средно-годишна доходност
„ЦКБ Сила“ 6.87% 18.94% 13.25% -18.98% 7.02% 4.53%
„ЛУКойл Гарант“ 10.34% 4.42% 24.91% -22.18% 6.65% 3.62%
ING 8.20% 7.20% 16.02% -17.96% 7.49% 3.48%
„Съгласие“ 8.18% 15.10% 15.33% -24.51% 8.64% 3.33%
„ДСК – Родина“ 6.78% 7.20% 17.67% -17.62% 5.47% 3.20%
„Бъдеще“ 10.13% 7.40% 21.14% -29.31% 13.69% 2.86%
„Доверие“ 7.15% 6.27% 13.51% -18.62% 9.05% 2.78%
„Алианц“ 7.63% 3.73% 15.73% -21.72% 6.72% 1.54%
„Пенсионно-осигурителен институт“ 0.00% 0.00% 0.00% 0.00% 8.45% 1.64%
„Топлина“ 0.00% 0.00% 0.00% -19.34% 7.76% -2.76%

Както се казва: „капка по капка, вир става“. Явно за момента на пенсионерите им е приготвена по една детска количка Ferrari или Porsche. Ще си я подарят на внуците да има с какво да си играят. Но да мислим позитивно, детската количка за 40 години може и да порасне.
Преди да видим колко голяма ще стане като порасне, трябва да преизчислим едно Ferrari днес как би трябвало да изглежда след 40 години примерно, защото на внуците… е, вярно, че да си играят с Ferrari модел 40 години по-рано ще е за едно дете също толкова интересно, колкото да си играе и с последен модел, но все пак.
Трябва да вземем инфлацията предвид. Като я насложим се получава по-обективна снимка на бъдещото Ferrari за пенсионерите:
Таблицата отново е за периода 2005-2009, но този път снимката е подложена на анализ:
Фонд Средно-годишна доходност Средно-годишна инфлация Реална средно-годишна доходност
„ЦКБ Сила“ 4.53% 6.66% -2.13%
„ЛУКойл Гарант“ 3.62% 6.66% -3.04%
ING 3.48% 6.66% -3.18%
„Съгласие“ 3.33% 6.66% -3.33%
„ДСК – Родина“ 3.20% 6.66% -3.46%
„Бъдеще“ 2.86% 6.66% -3.80%
„Доверие“ 2.78% 6.66% -3.88%
„Алианц“ 1.54% 6.66% -5.12%
„Пенсионно-осигурителен институт“ 1.64% 6.66% -5.02%
„Топлина“ -2.76% 6.66% -9.42%

Малко притеснително. Както изглежда Ferrari-то на пенсионера благодарение на професионалното управление, се смалява всяка година бавно и сигурно.
Ако умножим пет годишния период 8 пъти, сигурно ще видим бъдещото Ferrari на пенсионера след 40 години?
Да затаим дъх и да го видим:
Фонд Реална средно-годишна доходност Реална доходност за 40 години?
„ЦКБ Сила“ -2.12% -84.66%
„ЛУКойл Гарант“ -3.03% -121.30%
ING -3.17% -126.67%
„Съгласие“ -3.32% -132.97%
„ДСК – Родина“ -3.45% -138.18%
„Бъдеще“ -3.79% -151.51%
„Доверие“ -3.87% -154.73%
„Алианц“ -5.11% -204.41%
„Пенсионно-осигурителен институт“ -5.01% -200.58%
„Топлина“ -9.41% -376.60%

Ето това явно ще се нарича професионално управление. Да успееш да смалиш едно Ferrari за 40 години от 100% от размера му до -100%, -200%.
По принцип такова нещо на теория е невъзможно, но за професионалисти няма невъзможни неща. Те пишат новата теория сега.
Пенсионера явно ще трябва да подарява на внучето тератехнологичен микроскоп, защото играчката Ferrari ще бъде с размер по-малък от нищото(което в случая щеше да бъде равно на абсолютната нула).
Много добре, по всичко изглежда, че ще се инвестира в нови технологии, защото за пенсионерите след 40 години на мода се очаква да бъде нещото с отрицателна стойност. Професионалното управление ще допринесе за производството на най-нови технологии, които да издържат на всякакъв професионализъм.
––
„За“ и „против“ частните пенсионни фондове
Професионалистите
Те казват: „нас трябва да ни има, ние управляваме по-добре от държавата, ние сме професионалисти“
Таблиците по-горе го доказват напълно. Държавата никога не би могла да смали нещо от 100% до отрицателно число.
Това само супер професионално управление може да го направи. От частните пенсионни фондове казват истината.
Стабилност за капитала
Те казват: „ние не можем да фалираме, каквото и да стане, всеки пенсионер си има собствена индивидуална партида“
Точно така – частен пенсионен фонд каквото и да стане няма как да фалира. Но как е възможно такова нещо в природата?
Възможно ли е това изобщо? Разбира се, че е възможно.
Схемата е следната:
Всеки месец определен брой бъдещи пенсионери внасят определена сума в частната си сметка 100%.
От тези 100%, 5% или по-малко на мига да речем, че отиват за такси за издръжка.
Към това прибавяме професионалното управление.
Отделно от това всяка година се отделят до 1%, от това, което е останало, за професионално управление.
От тази схема на пенсионерите след пенсиониране(40 години по-късно да речем) се дава каквото имат по личните си частни сметки.
Тази схема не може да фалира, защото всеки месец се наливат нови ресурси.
Винаги ще има нещо по сметките, и номинално ще е повече от 0,00.
Прилича на финансова пирамида, но не е, нали е регламентирано всичко от закона?
Развиват капиталовия пазар и са гарант за стабилността на капиталовия пазар
Те казват: „няма да се плашите, ако борсата почне да пада много, ние ще я подпрем“
Индексът Sofix от върха си през 2007 г. (близо 2000 пункта), към края на 2010 г. е подпрян стабилно на около 350-400. Загубите за пазара са някакви си 80-85%. Те удържат на думата си – гарант са за развитието на капиталовия пазар.
А тия загуби, колко да са загуби? Никакви загуби не са. Обикновено преразпределяне на богатство. Един го ограбват, друг отива да пие коктейли на Хаваите с неговите пари.
Политически риск
Те казват: „правителствата могат да бъдат изнудвани от хората, да дават повече пари за пенсии, а при нас няма такова нещо, всеки си има отделна сметка и не може да бърка в сметката на другарчето“
Към края на 2010 г. частните пенсионни фондове (някои ще кажат: „благодарение на професионалното управление“, други: „въпреки професионалното управление“, но факт е, че) вече са натрупали активи за 4 милиарда лева. И това е съвсем разбираемо.
От 2000 г. те могат само да натрупват(изземват без насилие, законно), а пенсии ще почнат да изплащат след 2020 г. Значи още 10 години натрупване и професионално управление. Политически риск никакъв.
Обикновено държавата се намесва, когато частник, без значение кой е той, започне да разполага с твърде много капитал. Не е от ревност или завист. Много капитал струпан на едно място е опасен за всички останали. Хората се борят с всички сили срещу монопол или олигопол, няма нищо по-нормално от това.
Това е инстинкта за самосъхранение на държавата, за да опази населението си от професионалистите, защото в даден момент Те могат да кажат: „Слушай какво, държаво, ние тук държим едни милиарди – парите на пенсионерите. Или правиш каквото кажем, или можем да ги изгубим нарочно. Да, правилно ни чу, нарочно ще ги загубим законно. След това ще си пием коктейлите на Хаваите, а ти ще обясняваш на пенсионерите, които ще са много ядосани заради играчката Ferrari, която плануваха да подарят на внуците, защо трябва да им купуват тератехнологичен микроскоп, за да си играят с Ferrari, което е с отрицателен размер. Разбра ли държаво? И всичко ще стане законно. „Кодекса за социално осигуряване“ е нашият кодекс в момента“.
В този натиск от частни корпоративни интереси разбира се не се крие и грам политически риск?
Как могат да загубят парите на пенсионерите законно
(не правете това у дома си, то е само за професионалисти)
Схемата е много проста. Надува се един балон на капиталовия пазар, отново, с активи, които не струват нищо и само глупак може да ги купи. Глупак или професионалист обаче(който много добре знае какво прави и печели от загубите на другите). Професионалистът ще ги купи нарочно, когато са на най-висока цена, обяснявайки какъв удар е направил. Някой в същия момент ще ги продаде на най-високата цена и веднага ще замине след това да пие коктейли на Хаваите. Малко след това и професионалистите ще го последват. След което пазарът рязко се срива и Ferrari-тата на пенсионерите се смаляват.
Но това е измама!
А, не, когато напълно законно може да се прави всичко, за каква измама може да става дума? В „Кодекса за социално осигуряване“ никъде не е написано каква точно минимална доходност трябва да правят частните пенсионни фондове. Те са поставени при условия да се „конкурират“, със себе си. Въпроса е само доходността на никой от конкурентите да не се различава твърде много(да няма самоотлъчки) от средната в бранша. Това означава, че ако всички частни пенсионни фондове се уговорят(но не е морално такива неща да правят, нали?) и реализират през някой период доходност от -80%, това ще си бъде напълно законно и комисията за финансов надзор ще им каже „браво, никой не се издъни през тази година“.
„Глупости, фантасмагории. Това не е възможно да стане никога, има контролни органи, които следят постоянно.“
Може би не толкова фрапантно, но през 2008 г. от таблицата може много добре да се види каква доходност реализираха частните пенсионни фондове. И КФН определено каза в превод: „браво, одобряваме двуцифрена отрицателна доходност, а за тия, дето се отклониха от стандарта – порицание с перо от паун, да се вземат в ръце веднага“.
Комисията за финансов надзор трябва да спазва в случая „Кодекса за социално осигуряване“, а кодекса за социално осигуряване защитава интересите на крайно нуждаещите се частни пенсионни фондове. Няма лошо, нищо ново под слънцето – Те като всеки частен субект си гледат собствения интерес, през 2000 г. са си прокарали собствен кодекс, усъвършенстван през 2005 г. Какво по-хубаво от това задължително на населението да му се изземват по 3,4,5% от дохода, които да отидат във виртуална частни партиди и да се управляват професионално след това?
И населението чака Ferrari, и частните пенсионни фондове управляват професионално. Всички са доволни.
За какво социално осигуряване става дума изобщо с тези частни сметки в частни пенсионни фондове?
Социално осигуряване е. Подпомагат се бедните частни пенсионни фондове. Всеки месец 5% от дохода на гражданите отиват в частните им виртуални сметки в частните пенсионни фондове, които те започват да управляват професионално. Ако това не е социална помощ, какво е тогава? Допълнителна-задължителна социална помощ.
Не, трябва да ги има, да се върви към ЧАСТНО СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ е правилната посока дадена през 2000 г.
Много интересно, как така може частните сметки да се водят за социално осигуряване. Какво му е социалното на това осигуряване? Нали частни сметки? Но как може да говорим за частно, като на някой му казват, че трябва задължително да инвестира дългосрочно?Ами ако не иска? Изглежда „частното социално осигуряване“ не е нито солидарно, нито социално, нито на средния капиталист обичат да му казват къде задължително да си влага парите, и защо се прави тогава? А да, разбира се – трябва да се подпомагат бедните частни пенсионни дружества, защото те са най-нуждаещи се от подкрепа, от солидарност, от социална политика от капитала.
Правили ли сте си депозит за 40 години?
Който е роден след 1959 г. в България със сигурност трябва вече да си има нещо такова. И да иска, и да не иска, в закона за защита на крайно нуждаещите се частни пенсионни фондове – наименован „Кодекс за социално осигуряване“, е записано, че който работи(и да предположим е в началото на кариерата си), трябва да отделя 5% от дохода си в 40 годишен депозит в частен пенсионен фонд, без фиксирана доходност и очаквайки едно професионално управление на средствата, че на старини да се вози на Ferrari.
Защо малцина се решават да си открият 40 годишен депозит с неясна доходност доброволно? Ferrari-та се очакват, а кандидатите не са на тълпи. До 10% от доходите вложени в доброволен 40 годишен депозит с неясна доходност не се облагат с данък, но кандидатите отново не са на тълпи. Странни хора, трябва да се вразумят някак.
Затова вместо да се обикаля и да се рекламира по този начин: „40 годишни депозити с неясна доходност молииим“(защото нали не е красиво, даже е забранено точно така да се прави), се измисля „Кодекса за социално осигуряване“ – задължително доброволно да се открие дъъъъългогодишен  депозит с неясна доходност на всеки и след това всеки месец – по 5%, по 5%, по 5% от доходите да отиват в този депозит. В името на светата конкуренция ако на някой не му харесва, от един 40 годишен депозит с неясна доходност има право да се прехвърли в друг 40 годишен депозит с неясна доходност. Ferrari-тата и Porsche-тата чакат на изхода.
Хайде да намалим осигуровките от 2012 г. с 5%
Бизнеса страшно ще се зарадва. Бюджета на държавното обществено осигуряване няма да пострада изобщо, даже укриването на доходи ще спадне рязко. И е много просто това да се случи – доброволното задължително допълнително пенсионно осигуряване ще бъде в размер на 0%(а сега е 5%). Преференциите за признаване на до 10% от внесените пари в 40 годишен депозит с неясна доходност ще продължат да важат за желаещите да си спестяват за Ferrari по този начин. Всеки има право да си мечтае. А 5-те процента спестени осигуровки на хората и бизнеса ще увеличат на първите доходите, а на последните ще намалят разходите.
Хората ще решат какво да правят с допълнителните средства – могат да си ги инвестират доброволно и незадължително в 40 годишен депозит, могат да инвестират в нещо доброволно и незадължително. Нали това е демокрацията? Нали това е пазарната икономика? Да имаш право да избираш доброволно и незадължително.
Може ли да съществува по време на капитализъм понятието „доброволно-задължително“?
Кои са тези, които убеждават ли убеждават отчаяно, колко добре професионалистите управляват и как не просто трябва да е 5% доброволно-задължителната вноска в частен пенсионен фонд, а трябва да се увеличи тази вноска, дори само в частни фондове да се правят вноски, а държавни да няма. Да не забравяме, че 2020 наближава. Тези, които само са изземвали доброволно-задължително, трябва да почнат и да плащат. И колкото повече наближава този момент, толкова повече ще се увеличава състава на хора с певцопойци, които ще обясняват наляво и надясно, колко е хубаво да се откриват и поддържат 40 годишни доброволно-задължителни депозити с неясна доходност, толкова по-агресивна ще става и песента им, с намеци, със заплахи към държавата колко е опасно да се правят промени на точно тези осигуровки – да се пипат социалните помощи за крайно нуждаещите се.
Песента на големите
(в изпълнение на Хора на свободните певцопойци)
Молим ви молиииим, не им отнемайте социалните помощи.
От какво ще живеят? Трябва да ги има. Социална политика трябва да има.
Нали видяхте как храбро защитиха капиталовия пазар?
Падна само с 90%, и светкавично за само няколко години стабилизира на -85%.
Нали виждате какви Ferrari-та са приготвили за пенсионерите?
И все по-нови модели ще има.
Само дайте им повече париии-и
Милим ви молиииим, не посягайте на частна собственост.
Да не би да искате да ни развалите  партито?
Коктейлите на Хаваите?
Какво ще кажат техните мами?
Ще ги е срам от нас и ще ни се карат.
Молим ви молииим, не ни причинявайте това.
Дайте им повече париии-и
С кръпки лобисткия „Кодекс за социално осигуряване“ от 2000 г. не може да се оправи по никакъв начин – неспасяем е.
Но винаги може да се приеме нов кодекс, без лобизъм в него, частните пенсионни фондове да си бъдат частни, без да получават социално подпомагане.

Locations of visitors to this page
Tyxo.bg counter
Site Meter
Google Analytics Alternative
Clicky

Project Better Place – Автомобилната революция в България и по света

Искате ли да получите безплатно чисто нова кола?

И то не каква да е кола, а последен писък на технологиите?
А какво ще кажете ако новата ви кола изглежда по този начин?

Целта на този проект е масовото навлизане на електрическите коли на пазара. Едно от ограниченията, които има електрическата кола в момента е, че може да измине 200 км с
едно зареждане(смяна на батерията). Този проблем може да се реши като се изгради масова инфраструктура от станции за зареждане в страната и станции за смяна на батериите по магистралите.

Проектът предлага нов бизнес модел – колата става собственост на човека, но не и батерията, която остава собственост на фирмата, предоставила безплатно автомобила. Точно както мобилните оператори предоставят телефоните почти за без пари, но с абонамент, така и ползването на автомобила(получен за без пари) ще е обвързан с абонамент за определен брой изминати километри.

Тъй като движението с електрическа кола струва към днешна дата повече от 4 пъти по-евтино за всеки изминат километър, спрямо колата, която върви на бензин, разликата ще се прибира от фирмата предоставила автомобила до момента, в който се изпълнят условията по абонамента. След това собственика на автомобила ще се вози за над 4 пъти по-евтино спрямо днес, като с всяка изминала година цената на километър с електрическа кола ще пада(по закона на Мур двойно на всеки 2 години), защото технологиите напредват, батериите се усъвършенстват.

Дилемата за обикновения човек, който днес ползва автомобил всеки ден, но зарежда с бензин е:
– дали да си вземе чисто нова и високотехнологична и екосъобразна кола безплатно
– за определен километраж да плаща не повече, от колкото би плащал за бензина на старата си трошка, а след изпълнение на абонаментния план да се вози за пъти по-евтино

Как ще се отрази тази революция на икономика на България, например?

За проекта са планирани да се инвестират стотици милиони щатски долара. Изцяло частен проект, за който държавата няма да осигурява финансиране.

С масовото навлизане на електрически коли ще намалее търговския дефицит, защото вноса на горива ще намалее.

Нов бизнес модел

Днес клиента купува скъпа електрическа кола, която се изплаща от намалените разходи за гориво. Better Place ползва модела на мобилните оператори, при които цената на скъпите телефони се изплаща от разговорите с тях. Better Place възнамеряват колите да са безплатни при подписване  на абонаментен договор. Месечната вноска по абонаментния договор, която включва лизинга на колата, електричеството и амортизацията на батерията,  ще е дори по-малка от цената на бензина за същите километри.

Почти никакви разходи за поддръжка на колата

При електрическите коли няма разходи за моторно масло, за антифриз, свещи, филтри и т.н. По-простото устройство намалява разходите от повреди на двигателя и други поддържащи системи. Регенеративните спирачки спестяват електричество и намаляват износването на накладките.

Нарастване на вътрешното потребление

Домакинствата и фирмите, които ползват безплатна кола, ще могат да похарчат или инвестират спестените средства. С повишаването на потреблението ще се стимулира икономиката, а при инвестициите от страна на фирмите ще се отварят нови работни места и ще се повишава конкурентоспособността им.

Екологични приемущества

Електрическите коли се захранват с електроенергия и няма да отделят вредни емисии в атмосферата. Ще намалее замърсяването в градовете, което ще доведе до намаляване и на белодробните заболявания.

Политическите предимства:
– Намаляването на въглеродните емисии ще помогне за изпълняването на ангажиментите поети в протоколите от Киото, Бали и Копенхаген
– България ще намали търговския си дефицит и енергийна зависимост от други държави
– „Зелена България“ няма да бъде само на хартия.

Хайде да сме лидерите този път като държава, да ни дишат електричеството

Повече по темата:

Better Place

Web 2.0 Summit 08: Shai Agassi (Better Place), Tim O’Reilly (O’Reilly Media)

Shai Agassi: A bold plan for mass adoption of electric cars

LeWeb 2010 – Shai Agassi, Founder & CEO, Better Place – Making a Difference




Locations of visitors to this page
Tyxo.bg counter
Site Meter
Google Analytics Alternative
Clicky

Публикувано в Реформи. 4 коментара »

За частен остров в Ада – малките лобисти

Традиционно, ако има нещо, което индивидите мразят да правят – това е да дават.
Те не са виновни, вродено им е, инстинкт за самосъхранение някакъв.
Ако има пък нещо, за което най-много мразят да дават – това са данъците.
Имало едно време индивиди, които мислили как законно да не плащат данъци и измислили понятието „осигуровки“.
По същността си осигуровките са задължително изземване от доходите на населението, което може да се използва само целево(например за пенсии, за здравеопазване, за безработица).
Фактически осигуровките са данъци. Обаче са с друго(марково) име, защото това е легалния начин определени лица да не плащат данъци както всички останали.

България се слави, че от следващата година ще бъде с най-ниското данъчно бреме в Европа.
И това наистина е така, но за някои това бреме ще бъде адски ниско. В ада много ще им завидят като разберат.

Какво се постига с марковите данъци наречени осигуровки, от както са измислени?

Промяна на цялостната система хората да плащат данъци според възможностите си.
Процесът е започнал преди много време(и не само в България). Сегашния кодекс за „социално осигуряване“ е от 2000 г.
Толкова е пропит от лобизъм, че трудно може да се намери нещо, което да е написано в него без задни мисли и с добри намерения.
Няма как да не се забележи как някои са успели успешно да реализират голямата си мечта:
законно да не плащат данъци както го правят всички останали.

Лобистите казват – „осигуровките не са данъци, осигуровки са“.
Лобистите слагат таван на осигуровките и казват:
„тъй като осигуровките не са данъци, а осигуровки(маркови данъци), ще се плащат само до определен доход и най-вече от богатите“

Таван на осигурителния доход

За толкова сложен проблем като неплащането на данъци е намерено толкова просто решение.
Лобистите обаче не желаят да бъдат обвинени в лобизъм, за това винаги са настоявали всички да плащат според възможностите си. Да няма такива, които да не плащат.
„Да плащат според възможностите си“. Обаче не и като става дума за марковия данък – осигуровки.
С цифри проблема изглежда по следния начин.

Нека си представим, че съществуват двама индивида.
На единия заплатата е 240 лева на месец, на другия е 200 000 лева на месец.
Лобистите настояват всеки да плаща според възможностите си и какво се получава:
При заплата от 240 лева месечно, човекът трябва да плати за този месец през 2010 г.:
осигуровки за Пенсии – 4,9% или 11,76 лева
осигуровки за Общо заболяване и майчинство – 1,4% или 3,36 лева
осигуровки за Безработица 0,4% или 0,96 лева
осигуровки за частен пенсионен фонд 2,2% или 5,28 лева
осигуровки за здраве 3,2% или 7,68 лева
Общо осигуровки(марков данък) 12,1% или 29,04 лева
От заплатата си след плащане на марковите данъци трябва да отдели и още 10% за данък общ доход или 21,10 лева
В крайна сметка човекът с 240 лева заплата ще разполага с 189,86 лева или 79% от заплатата си.

Явно е много богат, защото може да си позволи да плати за преки данъци и преки маркови данъци 21% от доходите си.

Нека да видим индивидът с 200 000 лева месечна заплата. Какво трябва той да плати за всеки месец през 2010 г.
Първо, трябва да е ясно, че индивидът е със скромни възможности. Не може да си позволи нищо марково в големи размери.
Затова с цел да се облекчи тежкото му финансово положение, в кодекса за „социално осигуряване“ е написано, че марковите данъци се плащат върху максимален доход от 2000 лева. А който получава над това, държавата ще му направи преференция – един вид социални помощи за бедни.
И така индивидът с месечна заплата от 200 000 лева, трябва да плати:
осигуровки за Пенсии – 4,9%(от 2000) или 48 лева
осигуровки за Общо заболяване и майчинство(от 2000) – 1,4% или 28 лева
осигуровки за Безработица 0,4%(от 2000) или 8 лева
осигуровки за частен пенсионен фонд 2,2%(от 2000) или 44 лева
осигуровки за здраве 3,2%(от 2000) или 64 лева
Общо осигуровки(марков данък) 12,1%(от 2000) или 242 лева
От заплатата си след плащане на марковите данъци трябва да отдели и още 10% за данък общ доход или 19975,80 лева.
В крайна сметка беднякът с 200 000 лева месечно ще разполага с 179782,20 лева или 89,89% от заплатата си.

Явно е много беден, защото може да си позволи да плати за преки данъци и преки маркови данъци скромните 10,11% от доходите си.

Явно богаташът с 240 лева месечна заплата харчи безогледно за маркови данъци, а бедният с 200 000 лева месечна заплата е така притиснат финансово, че има нужда от социално подпомагане, защото за маркови данъци може да си позволи само 0,11% от дохода. Да си припомним, че богаташът пръскаше 12,1% за маркови данъци.

Следователно човекът с 240 лева заплата е пропилял 110 пъти повече пари за маркови данъци от изпадналия в тежко социално положение индивид с 200 000 лева месечна заплата.

Браво, държавата подпомага социално слабия, а богаташа принуждава да си плати всички маркови данъци.
И вместо да си купи хляб, ще ходи да търси пасти.

Какво ще стане, ако изведнъж държавата реши да бъде с неутрална позиция и да не подпомага социално най-нуждаещите се слоеве от обществото, като индивида с месечна заплата от 200 000 лева например?

На богаташа с 240 лева месечна заплата, ще му е все едно. Като всеки богат човек, ще махне високомерно с ръка, защото не му пука за бедните. Той така или иначе маркови данъци може да си позволи. Купува си ги с огромно удоволствие.

Бедния с 200 000 лева месечна заплата обаче ще се разквичи със сълзи:
„Нек, нек, как така ще плащам както богаташа? Не може така. Марковите данъци са само за богатите.
Къде отиде социалната държава, социалното подпомагане на крайно нуждаещите се?
Капиталисти мръсни, нямате ли сърце? Нямате ли душа?
Не, нямате, иначе щяхте да разберете какво е чувството да не можеш да си купиш най-необходимото. Какво е да си скъсваш пържолите от работа, а накрая да ти отнемат най-ценното – мечтата да си купиш частен слънчев остров в ада.“

До кога с тази социална държава? Наистина е нехуманно да отнемеш на някой частния остров, но в името на капитализма, нека бедни и богати да си купуват обикновени и маркови данъци според възможностите си. Не може за бедните да има преференции повече, колкото и да са в нужда.

Плоско данъчно облагане не само за обикновените данъци, но и за марковите(осигуровките). Без тавани и дъна повече.
Locations of visitors to this page
Tyxo.bg counter
Site Meter
Google Analytics Alternative
Clicky

Публикувано в Анализ. 20 коментара »

Модернизация на специалност „Право“

Светът се променя непрекъснато, една от най-важните специалности в обществените отношения също трябва да се промени, за да отговаря на новите условия. За целта:

1. Специалност „Право“ се предлага в две образователно квалификационни степени – „бакалавър“ и „магистър“.

2. „Бакалавър“ дава основните познания в областта на правото и се получава за 3 години, завършилите могат да работят като юрисконсулти.

3. „Магистър“ на специалността „Право“ се разделя в 3 напраления: гражданско право, наказателно право и търговско и трудово право.

4. За степен „магистър“ могат да се обучават завършили със степен „бакалавър“ по специалност „Право“ и с период на обучение 1 година, и завършили висше образование по друга специалност за период от 2,5 години, като лицата с други специалности през първите 3 семестъра изучават задължителните дисциплини от бакалавърската степен на специалността в минималния хорариум, за да наваксат.

По този начин се постига профилираност на специалистите по право. Става възможно правото да бъде изучавано като допълнително обучение или за преквалификация на хора от други специалности. От друга страна, започналите да се обучават по право, могат да решат, че това не е тяхното бъдеще и щом си завършат бакалавърската степен по право, да учат нещо съвсем различно в магистърската програма. Бакалаврите по „право“ ще могат и да се профилират в точно това направление, което най-много им подхожда, като през спестената 1 година(защото бакалавър по право се става за 3 години + 1 година за магистър, а досега единствената опция е магистър за 5 години) ще могат да си допълнят кръгозора и с още една магистърска програма по някаква друга специалност.

Не е полезно единственото, от което разбира един юрист да бъде правото. Тогава е откъснат от реалността и вреден за обществото. Не е добре и специалността „право“ да бъде затворена в себе си, без възможност да се изучава от специалистите в други области. Всички тези негативни реалности се коригират с приемането на нова наредба за придобиване на висше образование в областта на правните науки.

НАРЕДБА ЗА ЕДИННИТЕ ДЪРЖАВНИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ПРИДОБИВАНЕ НА ВИСШЕ ОБРАЗОВАНИЕ ЗА ОБРАЗОВАТЕЛНАТА И КВАЛИФИКАЦИОННА СТЕПЕН „БАКАЛАВЪР“ И „МАГИСТЪР“ В ОБЛАСТТА НА ПРАВНИТЕ НАУКИ И ПРОФЕСИОНАЛНА КВАЛИФИКАЦИЯ „ЮРИСКОНСУЛТ“ и „ЮРИСТ“ (проект)

В сила от 01.09.2014 г.

Приета с ПМС № 1 от 05.01.2014 г.

Обн. ДВ. бр. 1 от 8 Януари 2014 г.

Чл. 1. (1) Висше образование по специалността „Право“ се придобива на образователната и квалификационна степен „бакалавър“ и „магистър“ във факултет във висше училище, което отговаря на изискванията на Закона за висшето образование и на тази наредба.

(2) Висше образование по специалността „Право“ не може да се придобива във филиал на висше училище.

(3) Висше образование по специалността „Право“, придобито в чуждестранно висше училище, се признава в Република България, ако отговаря на утвърдените от Министерския съвет държавни изисквания по чл. 9, ал. 3, т. 9 от Закона за висшето образование.

Чл. 2. (1) Студентите кандидатстващи за обучение в образователната и квалификационна степен „бакалавър“ се приемат чрез писмени конкурсни изпити по български език и по история на България.

(2) Конкурсните изпити се провеждат по конспекти, утвърдени от ректорите на висшите училища. Учебното съдържание за конкурсните изпити се определя в съответствие с учебните планове и учебната програма на средните училища в Република България.

(3) Преподавателите, които оценяват конкурсните работи на кандидат-студентите, се определят от ректорите на висшите училища. Оценките са по шестобалната система или по друга система за оценяване в съответствие с чл. 44, ал. 5 от Закона за висшето образование.

(4) Висшето училище определя начина за класиране на кандидат-студентите по специалността „Право“.

(5) Висшите училища могат да си признават взаимно резултатите от положените конкурсни изпити при условия и по ред, определени в техните правилници.

(6) Студентите кандидатстващи за образователната и квалификационна степен „магистър“ по специалност „Право“ в основните му 3 разновидности могат да бъдат лица със завършена образователна и квалификационна степен „бакалавър“ или „магистър“, и се приемат при условия и ред определени от висшето училище.

Чл. 3. Формите на обучение са редовна и дистанционна.

Чл. 4. Обучението за придобиване на висше образование по специалността „Право“ на образователната и квалификационна степен „бакалавър“ се провежда в редовна форма на обучение, с продължителност от 6 семестъра и с минимален хорариум 1800 учебни часа.

Чл. 5. (1) Обучението за придобиване на висше образование по специалността „Право“ на образователната и квалификационна степен „магистър“, за лица с образователно и квалификационна степен „бакалавър“ или „магистър“ по специалност „Право“, е с продължителност от 2 семестъра и с минимален хорариум 600 учебни часа за редовна форма на обучение и 200 учебни часа за дистанционна форма.

(2) Обучението за придобиване на висше образование по специалност „Право“ на образователната и квалификационна степен „магистър“, за лица с образователно и квалификационна степен „бакалавър“ или „магистър“ по друга специалност, е с продължителност от 5 семестъра и с минимален хорариум 1500 учебни часа за редовна форма на обучение, а за дистанционна форма на обучение 500 учебни часа.

Чл. 6. (1) Обучението по специалността „Право“ на образователната и квалификационна степен „бакалавър“ се извършва чрез изучаване на задължителни, избираеми и факултативни дисциплини.

(2) Задължителните учебни дисциплини и минималният им хорариум са, както следва:

1. История на българската държава и право – 60 часа;

2. Обща теория на правото – 60 часа;

3. Конституционно право – 90 часа;

4. Основи на гражданското право – 60 часа;

5. Основи на административното право и административния процес – 45 часа;

6. Основи на вещното право – 45 часа;

7. Основи на международно публично право – 45 часа;

8. Основи на финансовото право – 45 часа;

9. Основи на облигационното право – 60 часа;

10. Основи на наказателното право – 45 часа;

11. Основи на семейното и наследствено право – 60 часа;

12. Основи на международно частно право – 45 часа;

13. Основи на трудовото право – 60 часа;

14. Основи на търговско право – 60 часа;

15. Основи на осигурителното право – 30 часа;

16. Основи на данъчното право – 30 часа;

17. Основи на правото на Европейския съюз – 60 часа.

(3) В програмите на съответните учебни дисциплини се включва преподаване и на правото на Европейския съюз.

(4) По предложение на факултетния съвет и в съответствие с правилника на висшето училище в учебния план на специалността „Право“ могат да се въвеждат и други задължителни учебни дисциплини.

(5) Съотношението между лекции, упражнения и учебна практика се определя от висшето училище съгласно неговия правилник, като часовете за лекции не могат да бъдат по-малко от половината хорариум.

Чл. 7. (1) Обучението по специалността „Право“ на образователната и квалификационна степен „магистър“ се извършва в 3 направления, и чрез изучаване на задължителни, избираеми и факултативни дисциплини.

(2) Задължителните учебни дисциплини и минималният им хорариум за придобиване на образователната и квалификационна степен „магистър по гражданско право“ са, както следва:

1. Гражданско право – специализиран курс – 60 часа;

2. Гражданско процесуално право – 120 часа;

3. Административно право – специализиран курс – 60 часа;

4. Административен процес – 90 часа;

5. Облигационно право – специализиран курс – 60 часа;

6. Нотариално право – 60 часа;

7. Международно публично право – специализиран курс – 75 часа;

8. Международно частно право – специализиран курс – 75 часа.

(3) Задължителните учебни дисциплини и минималният им хорариум за придобиване на образователната и квалификационна степен „магистър по наказателно право“ са, както следва:

1. Наказателно право – специализиран курс – 150 часа;

2. Наказателно процесуално право – специализиран курс – 150 часа;

3. Изпълнение на наказанията – 45 часа;

4. Криминология – 45 часа;

5. Криминалистика – 45 часа;

6. Нотариално право – 60 часа;

7. Международно наказателно право – 90 часа.

(4) Задължителните учебни дисциплини и минималният им хорариум за придобиване на образователната и квалификационна степен „магистър по търговско и трудово право“ са, както следва:

1. Търговско право – специализиран курс – 120 часа;

2. Облигационно право – специализиран курс – 60 часа;

3. Финансово право – специализиран курс – 60 часа;

4. Осигурително право – специализиран курс – 45 часа;

5. Данъчно право – специализиран курс – 45 часа;

6. Трудово право – специализиран курс – 60 часа;

7. Основи на гражданския процес – 60 часа;

8. Основи на наказателния процес – 45 часа;

9. Нотариално право – 60 часа.

(5) Лицата, които се обучават за придобиване на образователна и квалификационна степен „магистър“ след придобиване на образователна и квалификационна степен „бакалавър“ или „магистър“ по друга специалност, задължително изучават през първите 3 семестъра от учебния си план, учебните дисциплини по чл. 6, ал. 2 с определения минимален хорариум.

Чл. 8. (1) Лекционните курсове по задължителните учебни дисциплини по чл. 6 и 7 се провеждат от хабилитирани в съответната научна специалност преподаватели, които провеждат и семестриалните изпити.

(2) По изключение факултетният съвет може да реши лекциите и семестриалните изпити по не повече от 5 от задължителните учебни дисциплини по чл. 6 и 7 да се провеждат от преподаватели с образователна и научна степен „доктор“ по съответната научна специалност.

(3) Преподавателите по задължителните учебни дисциплини трябва да бъдат на трудов договор с висшето училище, в което преподават.

Чл. 9. (1) Избираемите и факултативните учебни дисциплини и техният хорариум се определят от висшето училище в съответствие с неговия правилник. Висшите училища задължително включват в избираемите учебни дисциплини гражданско-процесуално право, наказателно-процесуално право, римско частно право, право на интелектуалната собственост, криминалистика, криминология, банково право, наказателно-изпълнително право и правен режим на държавната служба.

(2) Лекционните курсове и семестриалните изпити по тях се провеждат от хабилитирани преподаватели или преподаватели с образователна и научна степен „доктор“ по съответната научна специалност.

(3) С решение на факултетния съвет лекционните курсове и семестриалните изпити по факултативните учебни дисциплини могат да се провеждат и от преподаватели, които не отговарят на изискванията по ал. 2.

Чл. 10. (1) В последния семестър от обучението си за придобиване на образователна и квалификационна степен „магистър“, под ръководството на преподавател по съответната дисциплина студентите провеждат задължителна учебна практика не по-малко от две седмици годишно, в зависимост от съответната магистърска програма, в администрациите на изпълнителната власт по публичноправни науки, на съдебната власт по гражданскоправни или наказателноправни науки. Учебната практика се осъществява по програма на юридическите факултети, съгласувана с министъра на правосъдието.

(2) Не по-късно от един месец преди началото на учебната практика по ал. 1 ръководствата на юридическите факултети представят на министъра на правосъдието проекта на плана и времето и мястото за провеждането на учебната практика, както и името на преподавателя, който ще я ръководи.

(3) Ръководствата на юридическите факултети със съдействието на Министерството на правосъдието осъществяват текущ контрол за правилното организиране и провеждане на учебната практика.

Чл. 11. (1) Към юридическите факултети на висшите училища могат да се създават правни клиники за практическо обучение на студентите обучаващи се в правни науки.

(2) В правната клиника се осигурява възможност на студентите да придобият умения, необходими за упражняване на юридическата професия чрез лекции, симулации и работа с реални клиенти по програма, определена от съответния юридически факултет.

(3) Работата с реални клиенти се осъществява само след съответната теоретична подготовка и под ръководството на практикуващи юристи.

(4) Студентите, които след полагане на изпит са приети за участници в правни клиники, се освобождават по тяхно желание от задължителната учебна практика по чл. 10.

Чл. 12. (1) Обучението на студентите за придобиване на образователната и квалификационна степен „бакалавър“ по специалността „Право“ завършва с държавен изпит.

(2) Държавният изпит е писмен и устен.

(3) Държавния изпит се полага пред държавна изпитна комисия, която включва:

1. двама хабилитирани преподаватели, съответно по публичноправни, по гражданскоправни или по наказателноправни науки;

2. един представител на практиката – съдия от Върховния касационен съд или от Върховния административен съд, прокурор от Върховната касационна прокуратура или от Върховната административна прокуратура или служител на Министерството на правосъдието с юридически стаж не по-малко от 12 години.

(4) Предложенията за включване на хабилитирани преподаватели по публичноправни, по гражданскоправни или по наказателноправни науки в списъците на лицата, които могат да участват в държавните изпитни комисии, се правят от факултетните съвети и се изпращат на министъра на правосъдието. Списъците се утвърждават от министъра на образованието, младежта и науката и министъра на правосъдието и се актуализират ежегодно до началото на всяка учебна година.

(5) Комисията се назначава със заповед на ректора на съответното висше училище, като в нея се включват лица от списъка по ал. 4.

(6) При необходимост ректорът на висшето училище може да назначи повече от една държавна изпитна комисия при спазване изискванията на ал. 3 и 5.

Чл. 13. (1) Писменият държавен изпит по чл. 12 е анонимен и се състои в решаване на казуси. Той се провежда в сградата на съответното висше училище и продължава 4 астрономически часа.

(2) Казусите се изготвят от съответната държавна изпитна комисия непосредствено преди изпита и се предоставят на студентите при започването му от нейния председател.

(3) По време на решаването на казусите студентите могат да ползват като помощни материали само нормативни актове по ред, определен от министъра на правосъдието.

(4) Писмените отговори на казусите се проверяват от държавната изпитна комисия, която обявява резултатите с протокол до два дни след приключването на изпита.

(5) Оценката от писмения държавен изпит е „издържал“ или „неиздържал“, като до устен изпит се допускат студентите, издържали писмения изпит. Оценката от писмения държавен изпит не подлежи на преразглеждане.

Чл. 14. (1) Устния държавен изпит по чл. 12 се полага по единен държавен конспект, утвърден от министъра на образованието, младежта и науката и министъра на правосъдието.

(2) Устният държавен изпит се провежда на следващия ден след обявяването на резултатите от писмения изпит.

(3) Оценката от устния държавен изпит не подлежи на преразглеждане.

Чл. 15. (1) Студентите, изпълнили задълженията си по учебния план и положили успешно държавните си изпити по чл. 12, получават диплома за завършено висше образование с професионална квалификация „юрисконсулт“ на образователната и квалификационна степен „бакалавър“.

(2) Дипломите се издават от висшето училище, което студентите са завършили.

Чл. 16. Обучението на студентите за придобиване на образователната и квалификационна степен „магистър“ в някоя от разновидностите по специалността „Право“ завършва със защита на дипломна работа.

Чл. 17. Студентите, обучаващи се за получаване на образователната и квалификационна степен „магистър“, изпълнили задълженията си по учебния план и защитили успешно дипломна работа, получават диплома за завършено висше образование с професионална квалификация „юрист“ на образователната и квалификационна степен „магистър по…“, както следва:

  1. гражданско право – за студентите по чл. 7, ал. 2;
  2. наказателно право – за студентите по чл. 7, ал. 3;
  3. търговско и трудово право – за студентите по чл. 7, ал. 4.

(2) Дипломите се издават от висшето училище, което студентите са завършили.

(3) Дипломираните юристи придобиват юридическа правоспособност след тримесечен стаж и полагане на изпит в съответствие с чл. 163 от Закона за съдебната власт.

(4) Стажант-юристите, които на изпита за придобиване на юридическа правоспособност са получили оценка „неиздържал“, се явяват на повторен изпит на основание чл. 166, ал. 2 от Закона за съдебната власт след допълнителен двумесечен стаж.

(5) Инспекторатът по чл. 35б от Закона за съдебната власт при Министерството на правосъдието осъществява текущ контрол за правилното организиране и провеждане на стажа по ал. 3 и 4.

(6) Магистратите, на които е възложено практическото обучение на стажант-юристите, по предложение на министъра на правосъдието могат да бъдат стимулирани със средства от бюджета на съдебната власт при условия и по ред, определени от Висшия съдебен съвет.

Чл. 18. Висшите училища, които провеждат обучение по специалността „Право“, ежегодно до 1 октомври представят в Министерството на образованието, младежта и науката и в Министерството на правосъдието документация за приема, съдържанието и организацията на подготовката и броя на студентите по курсове и форми на обучение.

Допълнителни разпоредби

§ 1. По смисъла на тази наредба:

1. „Задължителни учебни дисциплини“ са тези, които осигуряват фундаменталната подготовка за съответната образователна и квалификационна степен. Изучаването им и полагането на изпити по тях е задължително за студентите.

2. „Избираеми учебни дисциплини“ са тези, които осигуряват специализираща подготовка. Студентите са задължени да изберат някои от тях.

3. „Факултативни учебни дисциплини“ са тези, които осигуряват допълнителна подготовка в зависимост от интересите на студентите. Те се определят от висшите училища и се изучават по желание на студентите.

§ 2. Лицето получило образователната и квалификационна степен „магистър“ по тази наредба може да се реализира както следва:

  1. като адвокат – съгласно Закона за адвокатурата;
  2. като нотариус – съгласно Закона за нотариусите и нотариалната дейност;
  3. като съдия по граждански производства – за студентите от магистърската програма по чл. 7, ал. 2;
  4. като прокурор или съдия по наказателни производства – за студентите от магистърската програма по чл. 7, ал. 3.

Преходни и Заключителни разпоредби

§ 3. С настоящия акт се отменя Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността „право“ и професионална квалификация „юрист“ в сила от 12.04.1996 г., приета с ПМС № 75 от 05.04.1996 г., обн. ДВ. бр.31 от 12 Април 1996г., изм. ДВ. бр.96 от 24 Ноември 2000г., изм. ДВ. бр.59 от 3 Юли 2001г., изм. ДВ. бр.117 от 17 Декември 2002г., изм. ДВ. бр.69 от 23 Август 2005г., изм. ДВ. бр.79 от 6 Октомври 2009г.

§ 4. Наредбата се издава на основание чл. 9, ал. 3, т. 5 от Закона за висшето образование.

§ 5. Завършилите висше образование по специалност „Право“ преди влизане на тази наредба в сила, имат правата на завършили магистърските програми по „наказателно право“, „гражданско право“ и „търговско и трудово право“.

§ 6. Започналите висшето си образование по специалност „Право“ преди влизането на тази наредба в сила, завършват обучението си съгласно отменения акт с параграф три от преходните и заключителни разпоредби и имат правата на лицата по предходния параграф.

§ 7. Изпълнението на наредбата се възлага на министъра на образованието, младежта и науката и на министъра на правосъдието.

Locations of visitors to this page
Tyxo.bg counter
Site Meter
Google Analytics Alternative
Clicky

Нов Кодекс за социално осигуряване – по модела на осигурителния принос

КОДЕКС ЗА СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ

В сила от 01.01.2014 г.

Предмет

Чл. 1. Този кодекс урежда обществените отношения, свързани с осигуряването при общо заболяване, трудова злополука, професионална болест, инвалидност, майчинство, безработица и/или професионална квалификация, старост и смърт.

Част първа.
ДЪРЖАВНО ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ

Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Принципи на осигуряването

Чл. 2. Държавното обществено осигуряване се осъществява въз основа на принципите на:

1. задължителност и всеобщност на осигуряването;

2. солидарност на осигурените лица;

3. равнопоставеност на осигурените лица;

4. социален диалог при управлението на осигурителната система;

Обхват на осигуряването

Чл. 3. (1) Държавното обществено осигуряване предоставя обезщетения, помощи и пенсии при:

1. временна неработоспособност;

2. временна намалена работоспособност;

3. инвалидност;

4. майчинство;

5. безработица;

6. старост;

7. смърт.

(2) Лицата, които подлежат на държавно обществено осигуряване, се осигуряват във:

1. фонд „Общо заболяване и майчинство“;

2. фонд „Пенсии“;

3. фонд „Трудова злополука и професионална болест“;

4. фонд „Безработица“.

(3) За осигурените лица се внасят осигурителни вноски в размерите, определени за фондовете „Общо заболяване и майчинство“, „Пенсии“, „Трудова злополука и професионална болест“ и „Безработица“.

Осигурени лица

Чл. 4. (1) Задължително осигурени за случаите по този кодекс са:

1. работниците и служителите, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансиране.

2. държавните служители;

3. представителите на съдебната власт;

4. представителите на вътрешната и външната сигурност в страната;

5. членовете на кооперации, получаващи възнаграждение в кооперацията по трудово правоотношение;

6. изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества, лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, синдиците и ликвидаторите;

7. лицата, упражняващи трудова дейност и получаващи доходи на изборни длъжности;

8. специализантите, които получават възнаграждение по договор за обучение;

9. лицата, които полагат труд без трудово правоотношение, след намаляването на възнаграждението с разходите за дейността;

10. морските лица

11. лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност;

12. едноличните търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества;

13. регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители.

(2) Осигурителните вноски на лицата по ал. 1, т. 1-8, са за сметка на осигурителя. Когато възнагражденията са начислени, но не са изплатени, или не са начислени, осигурителните вноски се внасят от осигурителя до края на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът.

(3) Редът за осигуряване на лицата по ал. 1, т. 9-13, се урежда от Министерския съвет по предложение на Националната осигурителна институция (НОИ).

(4) Ако лицата по ал. 1, т. 1-4 и т. 10, не са работили поради незаконно недопускане или отстраняване от работа, за този период се внасят осигурителните вноски за сметка на осигурителя върху последното брутно възнаграждение, ако лицето не е било осигурявано. Ако лицето е било осигурявано на друго основание, осигурителните вноски се внасят върху разликата между последното брутно възнаграждение и осигурителния доход за периода, ако този доход е по-малък.

(5) Ако лицата по ал. 4 са били без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи – от датата на уволнението до възстановяването им на работа; за този период се внасят осигурителни вноски по правилата на ал. 4.

(6) Ако уволненият поради задържане от органите на властта е останал без работа в резултат на това, и не е бил привлечен като обвиняем, или е бил оправдан, или наказателното производство е било прекратено или наложеното наказание лишаване от свобода е признато по съответния ред за неоснователно наложено поради това, че не е извършил деянието или че извършеното деяние не съставлява престъпление; за този период се внасят осигурителни вноски за сметка на републиканския бюджет върху средния месечен осигурителен доход на лицето за последните 12 месеца преди месеца на задържането.

(7) Ако трудоустроеното лице не работи, тъй като не му е предоставена подходяща работа от осигурителя съобразно предписанието на здравните органи; за този период се внасят осигурителните вноски за сметка на осигурителя върху полагащото се обезщетение.

(8) Върху обезщетенията, които лицето е получавало за времето, през което е останало без работа по трудовото законодателство, законодателството за държавните служители и законодателството в областта на висшето образование; за този период се внасят осигурителни вноски, върху получаваното обезщетение.

(9) За сметка на държавния бюджет, върху минималната работна заплата в страната се внасят осигурителните вноски по този кодекс и други предвидени осигуровки със закон, за родител (осиновител) или съпруг(а), за периода, в който са полагали грижи за инвалиди с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане над 89 на сто, които постоянно се нуждаят от чужда помощ, поради което не са били осигурени или не са получавали пенсия.

Чл. 5. (1) За всяка година се приема закон за бюджета на държавното обществено осигуряване.

(2) С този закон се определят:

  1. консолидирания бюджет за всички фондове от държавното обществено осигуряване;
  2. участието на държавата чрез трансфери във фондовете за обществено осигуряване;
  3. минималната месечна социална пенсия;
  4. минималния и максималния размер на обезщетенията по този кодекс;
  5. стойността в парично изражение на една точка осигурителен принос по чл. 10 за съответната година;
  6. други разпоредби определени със закон

Осигурители

Чл. 6. (1) Осигурител е всяко физическо лице, юридическо лице или неперсонифицирано дружество, както и други организации, които имат задължение по закон да внасят осигурителни вноски за други физически лица. Държавата може да участва в осигуряването при всички случаи и чрез трансфери във фондовете за обществено осигуряване в размерите и по реда на закона по чл. 5.

(2) Самоосигуряващ се е физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски за своя сметка. Държавата може да участва в осигуряването на самоосигуряващите се лица чрез трансфери във фондовете за обществено осигуряване в размерите и по реда на закона по чл. 5.

(3) Регистрацията на осигурителите и самоосигуряващите се лица в НОИ се извършва служебно въз основа на данните в регистъра и базите данни за задължените лица съгласно данъчно-осигурителното процесуално законодателство, на специализирания държавен орган по приходите.

(4) Осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично представят в специализирания държавен орган по приходите данни за:

1. осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, здравното осигуряване, вноските по други фондове съгласно наредбата по ал. 5 и облагаемия доход по законодателството за облагане на доходите на физическите лица – поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване;

2. дължимите осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, здравното осигуряване, вноските по други фондове съгласно наредбата по ал. 5 и данък по законодателството за облагане на доходите на физическите лица.

(5) Съдържанието, сроковете, начинът и редът за подаване и съхраняване на декларациите по ал. 4 се определят с наредба, издадена от ресорния министър по финансите. Данните по ал. 4 се използват за изчисляване и отпускане на пенсиите, паричните обезщетения и помощите.

(6) Осигурителят е длъжен да издава безплатно документи за осигурителен принос и осигурителен доход:

1. при прекратяване на трудови или служебни правоотношения – в срок до 30 дни от прекратяване на правоотношението;

2. по искане на осигуряваното лице или негов представител – в 14-дневен срок от искането.

(7) Специализирания държавен орган по приходите предоставя на НОИ данните по ал. 4, т. 1, за приходите от осигурителни вноски, данните от уведомленията съгласно трудовото законодателство и данните за открити и закрити банкови сметки на осигурителите и самоосигуряващите се лица. Редът за предоставяне на информацията се определя с инструкция, издадена съвместно от НОИ и специализирания държавен орган по приходите.

(8) При прекратяване на дейността на осигурителите, които нямат правоприемник, разплащателните ведомости се предават в съответното териториално поделение на НОИ, освен ако в закон не е определен друг ред за съхраняването им. Към разплащателните ведомости се прилагат и трудови договори (заповеди за назначаване), заповеди за преназначаване, заповеди за ползван неплатен отпуск над 30 работни дни, заповеди за прекратяване на трудови или служебни правоотношения. Когато прекратяването на дейността на осигурителя се извършва със съдебно решение за заличаване, удостоверението за предаване на ведомостите, издадено от териториалното поделение на НОИ, е задължително условие за постановяване на решението.

(9) НОИ създава и поддържа информационна система за разплащателните ведомости, предадени по реда на ал. 8. Данните от информационната система се използват за изчисляване и отпускане на пенсиите и паричните обезщетения.

(10) НОИ издава инструкция за условията и реда за приемане и съхраняване на документите по ал. 8.

(11) Специализирания държавен орган по приходите изготвя и представя в ресорното министерство по социалната политика и на ръководните органи на НОИ информация за размера на събраните социалноосигурителни вноски, тенденциите и предприетите мерки за тяхната събираемост на шестмесечие.

Осигурителни вноски и осигурителен доход

Чл. 7. (1) Размерите на осигурителните вноски се внасят във фондовете на държавното обществено осигуряване. Окончателния им размер се определя със закона по чл. 5 за съответната година, а базовите размери се определят с допълнителните разпоредби на този кодекс.

(2) Доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност. Със закона по чл. 5 се определят:

1. минималният месечен размер на осигурителния доход през календарната година за самоосигуряващите се лица;

2. основните икономически дейности и квалификационни групи професии, за които се въвежда минимален месечен размер на осигурителния доход за календарната година по дейности и групи професии, както и минималния осигурителен доход за тях.

(3) Осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1-9 се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по ал. 2, т. 2, а за лицата, за които не е определен минимален осигурителен доход върху получените месечни възнаграждения.

(4) Осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1-8 са за сметка на осигурителя.

(5) Възнаграждението за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 9, върху което се дължат осигурителни вноски, се определя след намаляването му с разходите за дейността, определени по реда на законодателството за облагане на доходите на физическите лица.

(6) Осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 10-13 са за сметка на осигурените лица и се дължат авансово: върху месечен осигурителен доход не по-малък от минималния месечен размер на дохода, определен със закона по чл. 5.

(7) Окончателният размер на месечния осигурителен доход за лицата по ал. 6 се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по законодателството за облагане на доходите на физическите лица.

(8) Окончателните осигурителни вноски за лицата по ал. 6 се дължат от осигурените лица върху годишния осигурителен доход в размерите за съответните фондове в срока за подаване на данъчната декларация.

(9) Годишният осигурителен доход се определя като разлика между декларирания или определения с влязъл в сила ревизионен акт по данъчно-осигурителното процесуално законодателство в страната, облагаем доход от упражняване на съответната трудова дейност и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски. Когато с данъчната декларация за предходната година са декларирани доходи, получени за извършена дейност през минали години, или е определен с влязъл в сила ревизионен акт по данъчно-осигурителното процесуално законодателство в страната, по-висок или по-нисък облагаем доход, лицето подава и коригираща справка за осигурителния доход за съответната година.

(10) За лицата, които получават доходи от дейности на различни основания по чл. 4, осигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните им доходи.

(11) Върху средствата за социални разходи, давани постоянно или периодично пряко на лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1-8 в пари или в натура, се внасят съответните осигурителни вноски, които не влияят на приноса по чл. 10 на осигуреното лице.

(12) Елементите на възнаграждението и доходите, върху които се правят осигурителни вноски, се определят с акт на Министерския съвет по предложение на НОИ.

(13) Справката по ал. 7 в годишната данъчна декларация по законодателството за облагане на доходите на физическите лица се утвърждава от ресорния министър по финансите и НОИ.

Ред за внасяне на осигурителните вноски

Чл. 8. (1) Осигурителните вноски се внасят до 10-то число на месеца следващ месеца, за който се дължат.

(2) Осигурителните вноски за лицата, които работят без трудово правоотношение, се внасят от осигурителя до 10-о число на месеца, следващ месеца на изплащане на възнаграждението.

(3) Работодателите, осигурителите, самоосигуряващите се лица и осигурителните каси внасят по съответната сметка на компетентната териториална дирекция на специализирания държавен орган по приходите чрез съответните банки, лицензиран пощенски оператор или поделенията им осигурителните вноски, като ползват единния идентификационен код.

(4) Осигурителите внасят осигурителните вноски за всеки месец поотделно. Дължимите осигурителни вноски за плащания при прекратяване на осигуряването или при отпуск извън редовното плащане на заплати или аванс се внасят заедно с първите следващи дължими осигурителни вноски.

(5) Банките отпускат суми за изплащане на трудови възнаграждения, включително за авансовото им изплащане, както и за парични обезщетения, и на други плащания от държавното обществено осигуряване само след представяне на платежно нареждане или друг удостоверителен документ за прехвърляне на осигурителните вноски и декларация от осигурителя, че са внесени всички дължими осигурителни вноски по този кодекс и осигуровките за здравно осигуряване към момента.

(6) Осигурителите, които нямат банкова сметка, внасят осигурителните вноски в брой в банките и в пощенските клонове и станции.

Осигурителни каси

Чл. 9. (1) Осигурителите и самоосигуряващите се лица могат да образуват осигурителни каси, които се регистрират в териториалната дирекция на специализирания държавен орган по приходите. Осигурителните каси провеждат осигуряването на своите членове. Осигурители, които са членове на осигурителните каси и имат наети на работа до 50 работници или служители, могат да провеждат тяхното осигуряване, както и осигуряването на лицата, работещи при тях без трудово правоотношение, чрез осигурителните каси.

(2) Осигурителните каси извършват осигуряването на лицата по ал. 1, като:

1. събират и превеждат в законоустановените срокове дължимите осигурителни вноски по този кодекс и вноските за здравно осигуряване по съответните сметки на специализирания държавен орган по приходите;

2. представят в съответното териториално поделение на НОИ необходимите документи за изплащане на паричните обезщетения и помощите от държавното обществено осигуряване;

3. оформят и съхраняват документите, свързани с осигуряването на членовете на касата.

(3) Начинът и редът за създаването и функционирането на осигурителните каси се уреждат с акт на Министерския съвет по предложение на НОИ, съгласувано със специализирания държавен орган по приходите.

Осигурителен принос

Чл. 10. (1) Осигурителният принос за всеки месец на всяко лице е равен на:

1. съотношението между работната заплата на лицето и средната работна заплата в страната за месеците до декември 1996 г. включително, като получения резултат се закръглява до втората цифра включително след десетичната запетая;

2. съотношението между осигурителния доход на лицето, за който са внесени осигурителните вноски дължими съгласно законодателството в страната и средния осигурителен доход в страната през съответния месец изчислен съгласно закона за всички останали месеци след месец декември 1996 г., като получения резултат се закръглява до втората цифра включително след десетичната запетая.

(2) Отделно от ал. 1, осигурителен принос придобиват по право майките – за всяко живо родено дете по 10 точки осигурителен принос, но за не повече от три деца.

(3) Извън случаите на предходните алинеи, осигурителен принос може и да се придобива в случаите на чл. 56, ал. 1, като срещу всяка точка осигурителен принос се внасят осигуровките, които се дължат от самоосигуряващите се лица, върху средния осигурителен доход в страната за месеца предхождащ месеца на внасянето.

(4) Лице, което се пенсионира по условията на чл. 56 или получава пенсия по чл. 62, но продължава да работи, за всеки месец, при който се осигурява върху средния осигурителен доход в страната, получава 0,25 точки осигурителен принос. След навършване на възрастта по параграф 1, ал. 1 от допълнителните разпоредби, за всеки месец, в който се осигурява върху средния осигурителен доход, получава 1 точка осигурителен принос.

(5) Лице, на което към деня на навършване на пенсионна възраст не достигат минималния брой точки осигурителни принос по параграф 2 от допълнителните разпоредби, може да ги придобие като внесе размера на дължимите осигуровки за самоосигуряващите се лица, върху средния осигурителен доход в страната, за месеца предхождащ месеца на внасянето.

(6) В случай, че през календарна година бъде отчетена инфлация по-голяма или равна на 20 на сто, максималния осигурителен принос, който може да бъде придобит през всеки месец от същата тази календарна година е не повече от 10 точки.

(7) Работещите в бюджетни предприятия по смисъла на Закона за счетоводството, както и в дружества, в които държавата има петдесет на сто или повече дялово участие, не могат да придобиват повече от 10 точки осигурителен принос месечно, независимо от дохода, върху който се правят осигурителни вноски.

(8) Всички неуточнени в този кодекс въпроси, свързани с осигурителния принос, се уреждат с акт на Министерския съвет по предложение на НОИ.

Осигурителни права на осигурените лица

Чл. 11. (1) Осигурените лица имат право на:

1. парични обезщетения за:

а) временна неработоспособност поради общо заболяване, трудова злополука и професионална болест, за санаторно-курортно лечение и при належащ медицински преглед или изследване, карантина, отстраняване от работа по предписание на здравните органи, гледане на болен или на член от семейството под карантина, належащо придружаване на болен член от семейството за медицински преглед, изследване или лечение, както и за гледане на здраво дете, върнато от детско заведение поради карантина в заведението или на детето;

б) трудоустрояване при временно намалена работоспособност поради общо заболяване, трудова злополука или професионална болест;

в) трудоустрояване поради бременност и кърмене;

г) бременност и раждане;

д) отглеждане на малко дете;

2. парични помощи за:

а) инвалидност поради общо заболяване, когато няма основания за отпускане на пенсия;

б) профилактика и рехабилитация, ако за последните 36 месеца предхождащи месеца, през който се провежда профилактиката и рехабилитацията лицето е натрупало не по-малко от 18 точки осигурителен принос по чл. 10, като това изискване не се прилага за лица с увреждания, резултат от претърпяна трудова злополука или професионална болест;

в) помощно-технически средства, свързани с увреждането;

3. обезщетения за безработица;

4. пенсии за:

а) осигурителен принос и възраст;

б) инвалидност поради трудова злополука или професионална болест;

в) инвалидност поради общо заболяване.

(2) При смърт на осигуреното лице съпругът (съпругата), децата и родителите имат право на еднократна помощ в общ размер две минимални работни заплати и на наследствена пенсия.

(3) Паричната помощ за инвалидност поради общо заболяване, когато осигуреното лице няма необходимия осигурителен принос за отпускане на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, е в размер на 60-дневното обезщетение за временна неработоспособност, определено съгласно чл. 14.

(4) Право на помощите по ал. 1 , т. 2, буква б) имат и лицата, получаващи лична пенсия за инвалидност, ако не са навършили възрастта за придобиване на пенсия за осигурителен принос и възраст, и не са осигурени.

(5) Условията за ползване и изплащане на парични помощи за профилактика и рехабилитация, както и процедурите за избор на юридически лица – изпълнители на тази дейност, се определят с наредба на надзорния съвет на НОИ.

Глава втора

ОБЕЗЩЕТЕНИЯ

Раздел I.

Обезщетения при временна неработоспособност и трудоустрояване

Право на обезщетение

Чл. 12. (1) Осигурените лица имат право на парично обезщетение вместо трудово възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат натрупан не по-малко от 12 точки осигурителен принос. Изискването за осигурителния принос не се отнася за лицата, ненавършили 18-годишна възраст.

(2) Осигурените лица имат право на парично обезщетение за трудова злополука или професионална болест, както и на обезщетение при трудоустрояване в тези случаи независимо от осигурителния принос.

(3) Паричните обезщетения за временна неработоспособност, трудоустрояване, бременност и раждане и за отглеждане на малко дете и помощите от държавното обществено осигуряване се изчисляват и изплащат от НОИ на осигурените лица по декларирана от тях лична банкова сметка. Ако лицето няма право на обезщетение или помощ, длъжностното лице, на което е възложено ръководството по изплащането на обезщетенията и помощите, издава разпореждане за отказ. Разпореждането се отменя, ако в давностния срок по чл. 102, ал. 4 лицето или осигурителят представят нови или допълнителни доказателства, установяващи правото на обезщетение или помощ.

(4) Осигурителят изплаща на осигуреното лице за първите 3 работни ден от временната неработоспособност, среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност, след приспадане на дължимия данък съгласно законодателството за данъците върху доходите на физическите лица. Върху обезщетението осигурителят дължи съответните осигурителни вноски, които се отразяват върху осигурителния принос на лицето.

(5) Отпускането и изчисляването на паричните обезщетения и помощи се извършва въз основа на данните по чл. 6, ал. 4, т. 1 и данните, декларирани в подадените документи за изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване, при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет.

Срокове за представяне на документи за изплащане на обезщетение за временна неработоспособност или трудоустрояване

Чл. 13. Документите за изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност или трудоустрояване се представят в съответното териториално поделение на НОИ в следните срокове:

1. от работодателите, осигурителите и техните клонове и поделения – за всеки календарен месец не по-късно от два работни дни след деня на изплащане на дължимите възнаграждения или част от тях, а когато възнагражденията са начислени, но не са изплатени или не са начислени – не по-късно от два работни дни след последния ден на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът;

2. от самоосигуряващите се лица – не по-късно от 10 дни след внасянето на дължимите авансово осигурителни вноски за съответния месец.

Размер на обезщетението при временна неработоспособност и трудоустрояване

Чл. 14. (1) Дневното парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване и трудоустрояване се изчислява по следната формула:

1. Броя точки осигурителен принос, които лицето е натрупало за последните 36 календарни месеци преди месеца, в който настъпва нетрудоспособността, се разделя на 48, като резултата се закръглява до втората цифра след десетичния знак.

2. Резултата от т. 1 се умножава по средния осигурителен доход в страната, в месеца предхождащ настъпването на неработоспособността.

3. Получения резултат от т. 2 се умножава по 3 на сто.

(2) Начинът на изчисляване на обезщетението се урежда с акт на Министерския съвет.

(3) Максималният дневен размер на обезщетенията за временна неработоспособност и трудоустрояване се определят ежегодно със закона по чл. 5.

Срок на изплащане на обезщетението

Чл. 15. (1) Паричното обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване, трудова злополука и професионална болест се изплаща от първия ден на настъпването до възстановяване на работоспособността или до установяване на инвалидност.

(2) Когато временната неработоспособност поради общо заболяване, трудова злополука или професионална болест е настъпила до 30 календарни дни от прекратяването на трудовия договор или осигуряването, паричното обезщетение се изплаща за срока на неработоспособността, но за не повече от 30 календарни дни. В тези случаи паричното обезщетение не се изплаща на лица, които получават пенсия или обезщетение за безработица, изплащано съгласно трудовото законодателство, законодателството за държавните служители и в областта на висшето образование. Изплатените парични обезщетения за временна неработоспособност се възстановяват от лицата за периода, за който им е отпусната пенсия.

(3) Когато временната неработоспособност е настъпила преди прекратяване на осигуряването, паричното обезщетение се изплаща за не повече от 30 календарни дни след прекратяване на осигуряването. Ако временната неработоспособност е поради трудова злополука или професионална болест, паричното обезщетение се изплаща до възстановяване на работоспособността или до установяване на инвалидност.

Обезщетения поради карантина или отстраняване от работа

Чл. 16. Парично обезщетение за временна неработоспособност поради карантина или отстраняване от работа по предписание на здравните органи се изплаща съответно за:

1. времето, за което осигуреният е под карантина;

2. времето на отстраняване от работа, ако осигуреният не може да бъде трудоустроен на друга подходяща работа през това време, но за не повече от 90 календарни дни през една календарна година.

Обезщетения за санаторно-курортно лечение

Чл. 17. На неработоспособните лица, изпратени от здравните органи на санаторно-курортно лечение, парично обезщетение се изплаща за целия им престой, включително до три календарни дни за пътуване, в размерите, определени съответно за общо заболяване или за трудова злополука и професионална болест.

Обезщетение за гледане на болен член от семейството

Чл. 18. (1) Парично обезщетение при условията и в размера на паричното обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване се изплаща и за:

1. гледане или належащо придружаване за медицински преглед, изследване или лечение в страната или в чужбина на болен член на семейството над 18-годишна възраст – на всеки осигурен до 10 календарни дни през една календарна година;

2. гледане или належащо придружаване за медицински преглед, изследване или лечение в страната или в чужбина на болно дете до 18-годишна възраст – до 60 календарни дни през една календарна година общо за всички осигурени членове на семейството; в този срок не се включва времето за гледане на дете по т. 3-5;

3. гледане на дете под карантина до 18-годишна възраст, болно от заразна болест – до изтичането на срока на карантината;

4. гледане на болно дете до 3-годишна възраст, настанено в заведение за болнична помощ заедно с осигурения – за времето, през което осигуреният е бил в заведението;

5. гледане на здраво дете, върнато от детско заведение поради карантина – докато трае карантината.

(2) За един и същи осигурителен случай за едно и също време парично обезщетение по ал. 1 може да се изплаща само на един осигурен член на семейството.

(3) За гледане на хронично болен член на семейството парично обезщетение се изплаща само при изостряне на заболяването.

(4) За членове на семейството на осигуреното лице се считат неговите възходящи и низходящи по права линия, съпругът или съпругата.

(5) Паричното обезщетение по ал. 1, т. 2, 3, 4 и 5 се изплаща и за гледане на дете, настанено при близки, роднини или приемно семейство по реда на законодателството за закрила на детето.

Случаи, при които не се изплаща обезщетение

Чл. 19. (1) Парично обезщетение за временна неработоспособност не се изплаща на осигурени лица, които:

1. умишлено увреждат здравето си с цел да получават отпуск или обезщетение;

2. нарушават режима, определен от здравните органи – само за дните на нарушението;

3. са станали неработоспособни поради употреба на алкохол, приемане на силно упойващо средство без лечебна цел или поради прояви, извършвани под въздействието на такива средства;

4. са станали неработоспособни поради хулигански и други техни противообществени прояви, установени по съответния ред;

5. са станали неработоспособни поради неспазване от тях на правилата за безопасна работа, установено по съответния ред.

(2) В случаите по ал. 1, т. 3 и 4 срокът, за който не се изплаща обезщетение, не може да бъде по-дълъг от 15 календарни дни, а в случая по т. 5 – не по-дълъг от 3 календарни дни.

(3) Парично обезщетение за временна неработоспособност и за бременност и раждане не се изплаща на лица, упражняващи трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство през периодите, за които са издадени актове от здравните органи.

Парично обезщетение при трудоустрояване

Чл. 20. (1) При трудоустрояване поради временно намалена работоспособност вследствие на общо заболяване, трудова злополука или професионална болест на осигурения се изплаща парично обезщетение, ако на новата работа се намали трудовото му възнаграждение.

(2) Дневното парично обезщетение е в размер на разликата между полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение през 36-те календарни месеца, предхождащи месеца на трудоустрояването, и получаваното среднодневно брутно трудово възнаграждение след трудоустрояването. Когато осигуреният се е осигурявал по-малко от 12 месеца до деня на трудоустрояването, обезщетението се определя като разлика между среднодневното възнаграждение, определено по чл. 14, и получаваното среднодневно брутно трудово възнаграждение след трудоустрояването.

(3) Паричното обезщетение по ал. 1 и 2 се изплаща за времето на трудоустрояването, но за не повече от 6 месеца.

Раздел II.

Обезщетения за майчинство

Обезщетение при трудоустрояване поради бременност или кърмене или напреднал етап на лечение ин-витро

Чл. 21. (1) При трудоустрояване на друга работа поради бременност или кърмене на дете или напреднал етап на лечение ин-витро на осигурената жена се изплаща парично обезщетение, ако на новата работа се намали трудовото й възнаграждение.

(2) Дневното парично обезщетение е в размер на разликата между полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение през 36-те календарни месеца, предхождащи месеца на трудоустрояването, и получаваното среднодневно брутно трудово възнаграждение след трудоустрояването. Когато осигурената е работила по-малко от 36 месеца до деня на трудоустрояването, обезщетението се определя като разлика между среднодневното възнаграждение, определено по чл. 14, и получаваното среднодневно брутно трудово възнаграждение след трудоустрояването.

(3) В случай, че на новата работа трудоустроената получава среднодневно брутно трудово възнаграждение, по-малко от минималната дневна работна заплата, установена за страната, или среднодневното възнаграждение, определено по чл. 14, е по-малко от минималната работна заплата, установена за страната, дневното обезщетение е в размер на разликата между полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение преди трудоустрояването и минималната дневна работна заплата, установена за страната.

Право на обезщетение за бременност и раждане

Чл. 22. Осигурените лица имат право на парично обезщетение за бременност и раждане вместо трудово възнаграждение, ако имат не по-малко от 12 точки натрупан осигурителен принос по чл. 10.

Срокове за представяне на документи за изплащане на обезщетение за бременност и раждане

Чл. 23. Документите за изплащане на обезщетение за бременност и раждане се представят в съответното териториално поделение на НОИ в сроковете по чл. 13.

Обезщетение при бременност и раждане

Чл. 24. (1) Дневното парично обезщетение при бременност и раждане се определя в допълнителните разпоредби.

(2) При придобиване право на парично обезщетение при бременност и раждане през периода на изплащане на парично обезщетение за бременност и раждане или за отглеждане на дете обезщетението е в размера по ал. 1 за предходното дете, ако това е по-благоприятно за лицето.

Срокове за изплащане на паричното обезщетение при бременност и раждане

Чл. 25. (1) Осигурената майка има право на парично обезщетение при бременност и раждане за срок в календарни дни определен с допълнителните разпоредби, от които 45 дни преди раждането.

(2) Когато раждането стане преди изтичането на 45 дни от началото на ползването на обезщетението, остатъкът до 45 дни се ползва след раждането.

(3) Когато детето е родено мъртво, почине или е дадено в детско заведение на пълна държавна издръжка или за осиновяване, майката има право на парично обезщетение до изтичане на 42 дни от раждането. Ако работоспособността на майката вследствие на раждането не е възстановена след 42-ия ден, срокът на обезщетението се продължава по преценка на здравните органи до възстановяване на нейната работоспособност, но за не повече от 90 дни след раждането. До изтичането на срока по ал. 1 това обезщетение се заплаща като обезщетение за бременност и раждане.

(4) Когато детето е дадено за осиновяване, настанено е в детско заведение на пълна държавна издръжка или почине след 42-ия ден от раждането, обезщетението по ал. 1 се прекратява от следващия ден. В тези случаи, ако работоспособността на майката вследствие раждането не е възстановена, се прилага ал. 3, изречения второ и трето.

(5) Осигурената или осигуреният, които осиновяват дете, имат право на обезщетение по ал. 1 в размер на разликата от възрастта на детето в деня на предаването му за осиновяване до изтичането на срока на полагащото се обезщетение за раждане.

(6) Осигуреният баща има право на парично обезщетение при раждане на дете в размера, определен по реда на чл. 24, за срок до 15 календарни дни, през време на отпуска при раждане на дете съгласно трудовото законодателство, от датата на изписване на детето от лечебното заведение, ако отговаря на условията по чл. 22 и се намира в брак с майката или живее с нея в едно домакинство.

(7) Със съгласието на майката (осиновителката) осигуреният баща (осиновител) има право да получава паричното обезщетение при раждане на дете вместо нея, през време на съответната отпуска съгласно трудовото законодателство, в размера, опредеделен по реда на чл. 24, след навършване на 6-месечна възраст на детето, за остатъка до определения с допълнителните разпоредби в календарни дни срок за получаване на парично обезщетение при бременност и раждане.

Обезщетение при смърт или при заболяване на майката

Чл. 26. При смърт или тежко заболяване на майката (осиновителката), което я възпрепятства да гледа детето, на лицето, което ползва отпуска при смърт или тежко заболяване на родител съгласно трудовото законодателство, се изплаща паричното обезщетение по чл. 24 или чл. 30. Обезщетението се изплаща и на самоосигуряващите се лица, които са осигурени.

Обезщетение при бременност и раждане при прекратяване на осигуряването

Чл. 27. При прекратяване на осигуряването през време на получаване на обезщетение за бременност и раждане на осигуреното лице се изплаща парично обезщетение до изтичане на срока на обезщетението за бременност и раждане по чл. 25.

Право на обезщетение за отглеждане на малко дете до 2-годишна възраст

Чл. 28. Осигурените лица имат право на парично обезщетение за отглеждане на малко дете до 2-годишна възраст, ако имат натрупани не по-малко от 18 точки осигурителен принос по чл. 5.

Срокове за представяне на документи за изплащане на обезщетение за отглежданена малко дете до 2-годишна възраст

Чл. 29. Документите за изплащане на обезщетение за отглеждане на малко дете до двегодишна възраст се представят в съответното териториално поделение на НОИ в сроковете по чл. 13.

Обезщетение при отглеждане на малко дете до 2-годишна възраст

Чл. 30. (1) След изтичането на срока на обезщетението за бременност и раждане през време на допълнителния платен отпуск за отглеждане на малко дете до 2-годишна възраст, на майката (осиновителката) се изплаща месечно парично обезщетение в размер определен със закона по чл. 5.

(2) Когато допълнителният платен отпуск за отглеждането на малко дете 2-годишна възраст вместо от майката (осиновителката) се ползва от бащата (осиновителя) или от лицето, което е поело отглеждането на детето, се изплаща месечно парично обезщетение в размер определен със закона по чл. 5. Това обезщетение се изплаща на настойника, когато той ползва отпуска при смърт на двамата родители на дете до 2-годишна възраст съгласно трудовото законодателство.

(3) Обезщетението по ал. 1 се изплаща и на лицата, които ползват отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст, настанено от съда в семейство на роднини или близки, както и за отглеждане в приемно семейство съгласно законодателството за закрила на децата.

(4) Паричното обезщетение по ал. 1, 2 и 3 не се изплаща при смърт на детето, даване за осиновяване или при настаняване на детето в детско заведение, както и при отглеждането му от лице, включено в програми за подкрепа на майчинството.

Обезщетение при неизползване на допълнителния платен отпускза отглеждане на малко дете до 2-годишна възраст

Чл. 31. (1) Майката (осиновителката), която е имала право на обезщетение по чл. 28, получава парично обезщетение в размер 50 на сто от обезщетението по чл. 30, ако:

1. не ползва допълнителния платен отпуск за отглеждане на малко дете или лицето, което ползва такъв отпуск, прекъсне неговото ползване;

2. самоосигуряващото се лице с право на обезщетение по чл. 30 започне да упражнява трудова дейност, за която се осигурява.

(2) Ако майката (осиновителката) е починала, лишена е от родителски права или упражняването на родителските права върху детето е предоставено на бащата (осиновителя), това обезщетение се изплаща на бащата (осиновителя), а ако той е починал – на настойника. Обезщетението се изплаща, ако лицето, поело отглеждането на детето, е осигурено.

(3) Обезщетението по ал. 1 и 2 не се изплаща, ако детето е настанено в детско заведение на пълна държавна издръжка, както и при отглеждането му от лице, включено в програми за подкрепа на майчинството.

Раздел III.

ПАРИЧНИ ОБЕЗЩЕТЕНИЯ ЗА БЕЗРАБОТИЦА

Право на парично обезщетение за безработица

Чл. 32. Право на парично обезщетение за безработица имат осигурените лица, които имат натрупан не по-малко от 12 точки осигурителен принос по чл. 10, за последните 36 месеца предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването и които:

1. имат регистрация като безработни в държавния орган по заетостта;

2. не получават обезщетение от фонд „Общо заболяване и майчинство“;

3. нямат отпусната пенсия по този кодекс.

(2) Паричното обезщетение за безработица се отпуска въз основа на заявление до териториалното поделение на НОИ.

(4) Паричното обезщетение за безработица се изплаща от датата на прекратяване на осигуряването, ако заявлението по ал. 2 е подадено в 1-месечен срок от тази дата. Ако заявлението е подадено след този срок по неуважителни причини, паричното обезщетение се изплаща за периода от датата на подаване на заявлението.

(5) Отпускането и изчисляването на паричните обезщетения за безработица се извършват въз основа на данните по чл. 6, ал. 4, т. 1 и данните, декларирани в подадените от лицата документи за отпускане на паричните обезщетения, при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет.

(6) Тридесет и шест месеца след изтичане на максималния срок, в който има право да получава обезщетение за безработица, лицето не може да получава отново обезщетение за безработица, независимо от натрупания осигурителен принос.

Размер на паричното обезщетение за безработица

Чл. 33. Дневното парично обезщетение за безработица се определя съгласно допълнителните разпоредби.

Срокове за изплащане на паричните обезщетения за безработица

Чл. 34. Паричните обезщетения за безработица се изплащат ежемесечно през месеца, следващ този, за който се дължат, в зависимост от натрупания осигурителен принос по чл. 10 на лицето, за период съгласно допълнителните разпоредби.

Спиране изплащането на паричните обезщетения за безработица

Чл. 35. (1) Изплащането на паричното обезщетение за безработица се спира за периода, през който лицето получава обезщетение за временна неработоспособност.

(2) Безработният е длъжен да декларира настъпването и отпадането на обстоятелствата по ал. 1 с декларация.

(3) Изплащането се възобновява от деня на отпадане на основанието за спиране за оставащия период.

Прекратяване изплащането на паричните обезщетения за безработица

Чл. 36. (1) Изплащането на паричното обезщетение за безработица се прекратява при:

1. започване на трудова дейност, за която лицето подлежи на задължително осигуряване по чл. 4;

2. прекратяване на регистрацията от държавния орган по заетостта;

3. отпускане на пенсия за осигурителен принос и възраст или на професионална пенсия за ранно пенсиониране;

4. смърт на безработния.

(2) Държавния орган по заетостта е длъжен да уведомява ежемесечно НОИ за настъпването на обстоятелствата по ал. 1, т. 2.

(3) Лицето е длъжно да декларира пред съответното териториално поделение на НОИ за настъпването на обстоятелствата по ал. 1, т. 1, 2 и 3 в срок до 7 дни.

(5) Ако по време на получаване на паричното обезщетение лицето започне да упражнява дейност – основание за задължително осигуряване по чл. 4, която бъде преустановена след по-малко от 9 месеца, изплащането на паричното обезщетение се възстановява за оставащия към датата на прекратяването период.

Възстановяване на добросъвестно получено парично обезщетение за безработица

Чл. 37. (1) Изплатените парични обезщетения за безработица се възстановяват от лицата, чието уволнение е отменено като незаконно, за периода на полученото обезщетение съгласно българското законодателство.

(2) В 7-дневен срок от изплащане на обезщетенията по ал. 1 осигурителят е длъжен да представи копия от съдебното решение и платежните документи в съответното териториално поделение на НОИ.

(3) Изплатените парични обезщетения за безработица се възстановяват от лицата за периода, за който им е отпусната пенсия за осигурителен принос и възраст или професионална пенсия за ранно пенсиониране, и за периода, през който са получавали парично обезщетение за временна неработоспособност и за бременност и раждане.

(4) За възстановяване на сумите длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица в териториалното поделение на НОИ, издава разпореждане, което подлежи на принудително изпълнение по реда на данъчно-осигурителното процесуално законодателство в страната.

(5) Лицата по ал. 1 нямат право на парично обезщетение за безработица до пълното възстановяване на дължимите суми.

Ред за отпускане, изплащане, изменяне, спиране и прекратяване на паричните обезщетения за безработица

Чл. 38. (1) Паричните обезщетения за безработица се отпускат, изменят, отказват, спират, прекратяват, възобновяват и възстановяват с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица в териториалното поделение на НОИ.

(2) Длъжностното лице по ал. 1 издава разпореждане за възстановяване на неоснователно изплатените обезщетения за безработица. Дължимите суми по разпорежданията могат да се прихващат от вземания на лицата от държавното обществено осигуряване по реда на чл. 101, ал. 1 и подлежат на принудително изпълнение по реда на данъчно-осигурителното процесуално законодателство в страната.

(3) Паричните обезщетения за безработица се изплащат от НОИ на лицата по декларирана от тях лична банкова сметка.

Задължения за предоставяне на информация

Чл. 39. (1) Държавния орган по заетостта предоставя на НОИ ежемесечно информацията, необходима за отпускане, изплащане, спиране, прекратяване или изменяне на обезщетенията за безработица.

(2) НОИ предоставя ежемесечно информация на държавния орган по заетостта за изплащането, спирането и прекратяването на обезщетенията за безработица.

Право на парично обезщетение за дълготрайна безработица

Чл. 40. Право на парично обезщетение за дълготрайна безработица имат и лицата, които са регистрирани като безработни в държавния орган по заетостта и отговарят на следните условия:

1. след получаване на обезщетение за безработица са останали без работа за период не по-малък от 12 последователни месеца, предхождащи месеца на подаване на заявлението по ал. 3, редовно са поддържали регистрацията си като безработни в държавния орган по заетостта и през този период не са получавали парично обезщетение за безработица;

2. остават им не повече от 5 години до навършване на пенсионна възраст за осигурителен принос и възраст;

3. имат натрупани точки осигурителен принос по чл. 10 не по-малко от необходимите за пенсиониране за осигурителен принос и възраст по параграф 1, ал. 1 от допълнителните разпоредби;

4. нямат отпусната пенсия;

5. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по чл. 4.

(2) Паричното обезщетение за дълготрайна безработица е в минималния размер, определен със закона по чл. 5 за съответната година.

(3) Паричното обезщетение за дълготрайна безработица се отпуска въз основа на заявление до териториалното поделение на НОИ и се изплаща ежемесечно по реда на чл. 38, ал. 3 от датата на подаване на заявлението за период не по-късно от навършването на пенсионната възраст за осигурителен принос и възраст.

(4) Изплащането на паричното обезщетение за дълготрайна безработица се прекратява при условията на чл. 36, както и при отпускане на друг вид пенсия.

Раздел IV.

ОСИГУРЯВАНЕ ЗА ТРУДОВА ЗЛОПОЛУКА И ПРОФЕСИОНАЛНА БОЛЕСТ

Трудова злополука

Чл. 41. (1) Трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт.

(2) Трудова е и злополуката, станала с осигурен по чл. 4 по време на обичайния път при отиване или при връщане от работното място до:

1. основното място на живеене или до друго допълнително място на живеене с постоянен характер;

2. мястото, където осигуреният обикновено се храни през работния ден;

3. мястото за получаване на възнаграждение.

(3) Не е налице трудова злополука, когато пострадалият умишлено е увредил здравето си.

Професионална болест

Чл. 42. (1) Професионална болест е заболяване, което е настъпило изключително или предимно под въздействието на вредните фактори на работната среда или на трудовия процес върху организма и е включено в Списъка на професионалните болести, издаден от Министерския съвет по предложение на ресорния министър по здравеопазването.

(2) За професионална болест може да се признае и заболяване, невключено в Списъка на професионалните болести, когато се установи, че то е причинено основно и пряко от обичайната трудова дейност на осигурения и е причинило трайно намалена работоспособност или смърт на осигурения.

(3) Към професионалната болест се отнасят и нейното усложнение и късните й последици.

Деклариране на трудова злополука

Чл. 43. (1) Осигурителят е длъжен в срок от 7 дни да декларира пред териториалното поделение на НОИ всяка трудова злополука.

(2) Ако осигурителят не декларира злополуката, пострадалият или неговите наследници имат право в срок една година от злополуката да я декларират пред териториалното поделение на НОИ.

(3) Редът за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки се определя с акт на Министерския съвет.

Разследване на трудова злополука

Чл. 44. (1) Териториалното поделение на НОИ съвместно с органът упражняващ контрол по спазване на трудовото законодателство, комитетите и групите по условия на труд и други компетентни органи в зависимост от случая разследват всяка смъртна трудова злополука, всяка злополука, причинила увреждане на повече от 3-ма работещи, както и всяка злополука, за която има основание да се предполага, че ще доведе до инвалидност.

(2) Териториалното поделение на НОИ може по своя преценка да разследва и други злополуки освен посочените в ал. 1.

(3) Разследването на трудова злополука трябва да установи:

1. причините и обстоятелствата за възникване на трудовата злополука;

2. вида на уврежданията;

3. други сведения, които ще подпомогнат териториалното поделение на НОИ да се произнесе за характера на злополуката.

(4) При разследване на злополуката пострадалият има право да присъства или да посочи да присъстват:

1. работник или служител от същата професия, или

2. член на семейството или възходящ или низходящ сродник, или

3. представител на синдикалната организация, в която членува;

4. представител на работниците и служителите в комитетите и групите по условия на труд.

(5) Правата по ал. 4 имат наследниците на починалия при трудова злополука и лицата по т. 2, когато здравословното състояние на пострадалия не му позволява да посочи представител.

(6) Резултатите от разследването се оформят в протокол в типизирана форма, който е валиден до доказване на противното. Екземпляр от протокола се връчва от териториалното поделение на НОИ на пострадалия или на неговите наследници и на осигурителя.

Досие

Чл. 45. (1) За всяка трудова злополука или професионална болест териториалното поделение на НОИ открива досие, което съдържа:

1. декларацията за трудова злополука или известието за професионална болест;

2. протокол от разследването на трудовата злополука, когато такова е извършено, или протокол за проучване на професионалната болест;

3. разпореждането за приемане или за неприемане на злополуката за трудова или експертното решение за потвърждаване или отхвърляне на професионалната болест и регистрационната карта за призната професионална болест;

4. копия от болничните листове (първичен и продължения) за злополуката или заболяването;

5. документи, свързани с медицински и други разходи;

6. други документи, свързани със злополуката или заболяването.

(2) Пострадалият и осигурителят имат право да се запознават със съдържанието на досието.

(3) Досиетата се съхраняват пет години след прекратяване на осигуряването в териториалното поделение на НОИ, след което се предават за съхраняване в Държавния архив.

Квалифициране на злополуката за трудова

Чл. 46. (1) Длъжностното лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на НОИ, въз основа на документите в досието в 7-дневен срок от декларирането издава разпореждане за приемане или за неприемане на злополуката за трудова.

(2) При декларирана злополука по повод на нетравматично увреждане разпореждането по ал. 1 се издава въз основа на решението на органите, осъществяващи експертизата на работоспособността.

(3) Разпореждането се изпраща на осигурения и на осигурителя в 7-дневен срок от издаването.

(4) Разпореждането подлежи на обжалване от заинтересуваните лица по реда на чл. 104.

Сигнализиране за професионална болест

Чл. 47. Практикуващите лекари и лекари по дентална медицина при съмнение за професионална болест изпращат известие и до териториалното поделение на НОИ.

Изготвяне на документи за професионална болест

Чл. 48. (1) За всяко известие по чл. 47 териториалното поделение на НОИ извършва проучвания, подготвя документи и ги представя на медицинските експертни органи.

(2) Осигурителят изготвя и представя необходимите документи по ал. 1 в териториалното поделение на НОИ в 30-дневен срок от поискването им.

(3) Органите на експертизата на работоспособността издават експертно решение за потвърждаване или отхвърляне на професионалната болест и попълват регистрационна карта за професионална болест.

Ред за съобщаване, регистриране и обжалване на професионални болести

Чл. 49. Редът за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести се определя с акт на Министерския съвет.

Размер на осигурителната вноска във фонд „Трудова злополука и професионална болест“

Чл. 50. Размерът на осигурителната вноска във фонд „Трудова злополука и професионална болест“, се определя в процент от месечния осигурителен доход на осигурените със закона по чл. 5.

Мероприятия за предотвратяване на трудовата злополука и професионалната болест

Чл. 51. Фонд „Трудова злополука и професионална болест“ финансира мероприятия за предотвратяване на трудовите злополуки и професионалните болести и за подобряване условията на труд при условия и ред установени с акт на Министерския съвет.

Задължения на осигурителя

Чл. 52. Осигурителят е длъжен:

1. да уведомява в 30-дневен срок териториалното поделение на НОИ за:

а) изменения в технологията или характера на работа на предприятието;

б) ликвидация на предприятието;

2. да уведомява незабавно териториалното поделение на НОИ, органът упражняващ контрол по спазване на трудовото законодателство и други компетентни органи за всяка смъртна трудова злополука, за всяка злополука, причинила увреждане на повече от трима работещи, както и за всяка злополука, за която има основание да се предполага, че ще доведе до инвалидност;

3. да изпраща в териториалното поделение на НОИ копия от болничните листове (първичен и продължения) за трудова злополука или професионална болест.

Задължения на осигуреното лице

Чл. 53. Осигуреното лице е длъжно:

1. да познава и да изпълнява изискванията на нормативните актове за безопасност на труда и опазване на здравето при работа, както и правилата за вътрешния трудов ред на предприятието;

2. да уведоми незабавно осигурителя или негов пълномощник за настъпила трудова злополука или за установена професионална болест, с изключение на случаите, когато това е невъзможно.

Размери на обезщетенията за трудова злополука и професионална болест

Чл. 54. Размерите на обезщетенията за трудова злополука и професионална болест се определят с акт на Министерски съвет, а минималния и максималния им размер се определят със закона по чл. 5.

Глава трета.

ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ПЕНСИОННО ОСИГУРЯВАНЕ

Раздел I.

Пенсии за осигурителен принос и възраст

Придобиване право на пенсия

Чл. 55. (1) Право на пенсия за осигурителен принос и възраст се придобива при навършване на възрастта по параграф 1, ал. 1 от допълнителните разпоредби и натрупване на минималния брой точки осигурителен принос по параграф 2 от допълнителните разпоредби.

(2) В случай, че осигурителния принос на лицето е по-малък от необходимия, лицето може:

1. да натрупа необходимия брой точки осигурителен принос съгласно правилата на чл. 10, ал. 4 или

2. да се пенсионира при навършване на възрастта по параграф 1, ал. 2 от допълнителните разпоредби, ако е живяло в страната не по-малко от 183 дни в 40 отделни календарни години.

Ранно пенсиониране

Чл. 56. (1) Лице, което иска да се пенсионира преди навършването на възрастта по параграф 1, ал. 1 от допълнителните разпоредби, може да го направи ако е натрупало минималния брой точки осигурителен принос по параграф 2, ал. 1 от допълнителните разпоредби и като внесе за всеки месец до навършване на възрастта по параграф 1, ал. 1 от допълнителните разпоредби, по съответните фондове, сумата от:

  1. всички предвидени осигуровки в този кодекс и други закони за самоосигуряващите се лица, върху средния осигурителен доход в страната за месеца предхождащ подаването на молба за ранно пенсиониране, или върху по-висока база и
  2. допълнително четирикратния размер на вноската за фонд „Пенсии“ върху избраната по точка 1 база.

(2) Лицето по алинея първа трябва да внесе допълнително и четирикратния размер на вноската за фонд „Пенсии“ върху средния осигурителен доход в страната за месеца предхождащ месеца на предсрочното пенсиониране, за всяка точка осигурителен принос натрупана преди подаването на молбата за ранно пенсиониране.

(3) За всеки месец, в който са внесени осигуровките по ал. 1, т. 1, се получават съответния брой точки осигурителен принос.

Придобиване на право на пенсия от служителите по параграф 4 от допълнителните разпоредби

Чл. 57. Лицата, които са описани в параграф 4 от допълнителните разпоредби се пенсионират при условията на този параграф.

Размер на пенсията

Чл. 58. (1)Размерът на месечната пенсия се формира от сбора от:

  1. минималната месечна социална пенсия, която се определя със закона по чл. 5 и
  2. натрупаните от лицето точки осигурителен принос по чл. 10, умножени по сумата определена със закона по чл. 5 за съответната година за съответстваща на една точка осигурителен принос по чл. 10, като произведението се раздели на 12.

(2) При определяне на пенсия по международен договор, по който Република България е страна, се взема предвид осигурителния принос по чл. 10, придобит според българското законодателство.

Раздел II.

Пенсии за инвалидност

Право на пенсия

Чл. 59. Осигурените лица имат право на пенсия за инвалидност, когато са загубили напълно или частично работоспособността си завинаги или за продължително време.

Определяне на пенсията за инвалидност

Чл. 60. Пенсия за инвалидност се определя на лица с 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане.

Начална дата и срок на пенсията

Чл. 61. (1) Правото на пенсия за инвалидност се поражда от датата на инвалидизирането, а за слепите по рождение и за ослепелите преди постъпване на работа – от датата на заявлението по чл. 79.

(2) Пенсията за инвалидност се отпуска за срока на инвалидността.

(3) Пенсиите за инвалидност на лицата, навършили възрастта по параграф 1, ал. 1 от допълнителните разпоредби, се отпускат пожизнено.

Право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване

Чл. 62. (1) Осигурените придобиват право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, ако са загубили работоспособността си и имат осигурителен принос по чл. 10, придобит до датата на инвалидизирането, а за слепите по рождение и за ослепелите преди постъпване на работа – до датата на заявлението по чл. 79, както следва:

1. до 20-годишна възраст и за слепите по рождение и на ослепелите преди постъпването им на работа – независимо от натрупания осигурителен принос по чл. 10;

2. до 25-годишна възраст – 12 точки осигурителен принос по чл. 10;

3. до 30-годишна възраст – 36 точки осигурителен принос по чл. 10;

4. над 30-годишна възраст – 60 точки осигурителен принос по чл. 10;

(2) Инвалидите по рождение и инвалидите с придобита инвалидност до постъпване на работа придобиват право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване при натрупани 12 точки осигурителен принос по чл. 10.

(3) Пенсия за инвалидност поради общо заболяване не се отпуска, възобновява или възстановява на лица, на които е отпусната лична пенсия за осигурителен принос и възраст.

Размер на пенсията за инвалидност поради общо заболяване

Чл. 63. Размерът на пенсията за инвалидност поради общо заболяване е равен на произведението от:

  1. минималната месечна социална пенсия и
  2. коефициент съгласно допълнителните разпоредби, в зависимост от степента на увреждане.

Пенсия за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест

Чл. 64. Осигурените, загубили 50 или над 50 на сто работоспособността си поради трудова злополука или професионална болест, имат право на пенсия за инвалидност поради трудова злополука или професионална болест, независимо от натрупания до момента осигурителен принос.

Размер на пенсията за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест

Чл. 65. Размерът на пенсията за инвалидност поради трудова злополука или професионална болест се определя по начина за изчисляване на пенсията по чл. 63.

Раздел III.

Наследствени пенсии

Право на наследствена пенсия

Чл. 66. (1) Личните пенсии могат да преминават в наследствени, с изключение на пенсиите по чл. 72, 74, 75, 76 и 77.

(2) Право на наследствена пенсия имат децата на наследодателя и преживелият съпруг.

(3) Отказът от наследство не лишава наследниците по ал. 2 от право на наследствена пенсия.

(4) Получаването на наследствена пенсия не се счита за приемане на наследство.

Определяне на наследствената пенсия

Чл. 67. (1) Наследствената пенсия се определя в процент от полагащата се лична пенсия на осигуреното лице наследодател, както следва:

1. при един наследник – 25 на сто;

2. при двама наследници – 50 на сто;

3. при трима наследници – 75 на сто;

4. при четирима и повече наследници – 100 на сто.

(2) Наследствената пенсия се отпуска общо на всички лица, които имат право на тази пенсия, и се разпределя поравно между тях. Минималният размер на наследствената пенсия не може да бъде по-малък от социалната пенсия за старост.

Условия за отпускане и получаване на наследствена пенсия

Чл. 68. (1) Децата на починалото лице имат право на наследствена пенсия до навършване на 18-годишна възраст, а след навършването й, ако учат – за срока на обучението, но не по-късно от навършването на 26-годишна възраст, както и над тази възраст, ако са се инвалидизирали до 18-, съответно до 26-годишна възраст.

(2) Преживелият съпруг има право на наследствена пенсия 5 години по-рано от възрастта по чл. 55 или преди тази възраст, ако е неработоспособен или се грижи за дете до 18 годишна възраст, а след навършването й ако учи – до навършването на 26 годишна възраст, или след това ако детето е инвалидизирано до 18-, съответно до 26-годишна възраст. Правото на получаване на наследствена пенсия се губи, ако преживелия съпруг сключи брак повторно.

Видове наследствени пенсии

Чл. 69. (1) При смърт на лице, което не е било пенсионер, на наследниците се отпуска месечна пенсия равна на сбора от:

  1. минималната месечна социална пенсия определена със закона по чл. 5; и
  2. натрупаните от лицето точки осигурителен принос по чл. 10, умножени по сумата определена със закона по чл. 5 за съответната година за съответстваща на една точка осигурителен принос по чл. 10, като произведението се раздели на 12.

(2) Когато наследодателя е придобил право на пенсия за осигурителен принос и възраст, на наследниците се отпуска наследствена пенсия, изчислена от полагащата се пенсия за осигурителен принос и възраст.

(3) При смърт на пенсионер, който е получавал лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване или трудова злополука или професионална болест, размерът на наследствената пенсия се определя от следващата му се лична пенсия за инвалидност.

(4) При смърт на пенсионер, който е получавал пенсия за военна инвалидност, размерът на пенсията на наследниците се определя от следващата се пенсия за военна инвалидност.

(5) Наследствената пенсия се отпуска в процентите по чл. 67, съобразно вида на получаваната пенсия.

Добавка към пенсиите на лица, навършили определена възраст

Чл. 70. Към пенсиите на лица, навършили определена възраст, може да се изплаща добавка, при условия и в размер, определени със закона по чл. 5.

Раздел IV.

Други пенсии, несвързани с трудова дейност

Пенсия за военна инвалидност

Чл. 71. (1) Право на пенсия за военна инвалидност имат лицата, които са загубили работоспособността си поради това, че са заболели или са пострадали през време или по повод на:

1. военна служба;

2. службата в запаса или в резерва.

(2) Право на пенсия за военна инвалидност имат и лицата, пострадали при оказване съдействие на въоръжените сили.

(3) Пострадали по смисъла на ал. 1 и 2 се считат и загиналите и безследно изчезналите.

Пенсия за гражданска инвалидност

Чл. 72. Право на пенсия за гражданска инвалидност имат лицата, които са загубили работоспособността си поради това, че са заболели или пострадали:

1. при изпълнение на граждански дълг;

2. случайно от органите на властта при изпълнение на служебни задачи на тези органи.

Размер на пенсиите за военна инвалидност и гражданска инвалидност

Чл. 73. Размерът на пенсиите за военна инвалидност и гражданска инвалидност се определят с допълнителните разпоредби.

Социална пенсия за старост

Чл. 74. (1) Право на социална пенсия имат лицата, навършили възрастта по параграф 1, ал. 4 от допълнителните разпоредби и нямащи право на пенсия за осигурителен принос и възраст, когато годишният доход на член от семейството към датата на навършване на възрастта е по-малък от сбора на гарантирания минимален доход, установен за страната през последните 12 месеца. Ако искането е направено след навършване на възрастта и след изтичане на 6-месечния срок по чл. 79, доходът на член от семейството се преценява към датата на заявлението.

(2) Размерът на социалната пенсия за старост се определя в закона по чл. 5.

Социална пенсия за инвалидност

Чл. 75. (1) Право на социална пенсия за инвалидност имат лицата, навършили 16-годишна възраст, с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане не по-малко от 70 на сто.

(2) Размерът на социалната пенсия за инвалидност се определя с допълнителните разпоредби.

Пенсия за особени заслуги

Чл. 76. Пенсия за особени заслуги към държавата и нацията се отпуска от Народното събрание по предложение на Министерския съвет.

Персонални пенсии

Чл. 77. Министерският съвет по определени от него условия и ред в изключителни случаи може да отпуска пенсии на лица, по отношение на които не са налице някои от изискванията на този кодекс.

Средства за изплащане на пенсиите, несвързани с трудова дейност

Чл. 78. Средствата за изплащане на пенсиите, несвързани с трудова дейност се изплащат от фонд „Пенсии несвързани с трудова дейност“.

Раздел V.

Общи правила за пенсиите

Дата на отпускане на пенсията

Чл. 79. (1) Пенсиите се отпускат от датата на придобиване на правото, а за пенсиите за осигурителен принос и възраст – от датата на прекратяване на осигуряването, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 6-месечен срок от придобиване на правото, съответно от прекратяване на осигуряването. Ако документите са подадени след изтичане на 6-месечния срок от придобиване на правото, съответно от прекратяване на осигуряването, пенсиите се отпускат от датата на подаването им.

(2) Пенсия за инвалидност се отпуска от датата на заявлението до определения със закон орган издаващ медицински експертизи за работоспособността, ако необходимите документи за пенсиониране са подадени в териториалното поделение на НОИ в едномесечен срок от влизането в сила на експертното решение на определения със закон орган издаващ медицински експертизи за работоспособността.

Спиране на пенсията

Чл. 80. (1) Пенсията се спира:

1. по искане на лицето;

2. когато пенсионерът не се яви за преосвидетелстване от органите на експертизата на работоспособността, след като е служебно повикан;

3. когато пенсионерът не е получавал пенсията си повече от 6 месеца;

4. когато не се следва изплащането й на основание чл. 86.

(2) Длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на НОИ, може да издаде разпореждане за спиране на пенсията, когато са представени доказателства за обстоятелства, които могат да доведат до нейното прекратяване съгласно чл. 81, ал. 1. Разпореждането се издава в 14-дневен срок от представяне на доказателствата. Ако се установи, че няма основание за прекратяване на пенсията, тя се възстановява от датата на спирането.

Прекратяване на пенсията

Чл. 81. (1) Пенсията се прекратява, когато:

1. пенсионерът почине;

2. детето навърши възрастта, до която може да получава наследствена пенсия, или е осиновено;

3. преживелият съпруг, който получава наследствена пенсия, встъпи в брак или изтече периода, в който може да я получава;

4. отпадне основанието за получаването й.

(2) В случаите на ал. 1 пенсията се прекратява от края на месеца, през който е възникнало основанието за прекратяването.

Възобновяване и възстановяване на пенсията

Чл. 82. (1) Спряната пенсия се възобновява, а прекратената се възстановява по писмено заявление на пенсионера, когато отпадне основанието за спирането или прекратяването й.

(2) Пенсията се възобновява или се възстановява от деня на отпадане на основанието за спирането или прекратяването й – ако заявлението е подадено в 3-годишен срок от тази дата, или от подаването му – когато срокът е пропуснат.

(3) Спряната на основание чл. 80, ал. 1, т. 2 пенсия се възобновява от датата на спирането й, ако се установи, че пенсионерът не се е явил за преосвидетелстване поради уважителни причини.

Ред за отпускане и изменение на пенсията

Чл. 83. (1) Пенсиите и добавките към тях се отпускат, изменят, осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват и възстановяват с разпореждане, издадено от:

1. длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на НОИ, или други длъжностни лица, определени от ръководителя на териториалното поделение на НОИ;

2. длъжностното лице в НОИ, на което е възложено ръководството на дейността по отпускане и изплащане на пенсиите по международни договори за лица с постоянен адрес в чужбина.

(2) Длъжностните лица по ал. 1 издават разпореждания и за възстановяване на неправилно изплатените суми за пенсии. Дължимите суми по разпорежданията се събират от пенсията на пенсионера. В случай, че пенсията е прекратена, сумите се събират по реда на данъчно-осигурителното процесуално законодателство. Разпорежданията се обжалват по реда на чл. 104. Ако върху пенсията има наложени запори по реда на данъчно-осигурителното процесуално законодателство и Гражданския процесуален кодекс, вземанията се събират в поредност – задължения за издръжка, неправилно изплатени суми за пенсии, други публични вземания и частни вземания.

(3) Явните фактически грешки в разпорежданията по ал. 1 и 2 се поправят от органа, който ги е постановил. Поправката има действие от деня на отпускането, изменянето, осъвременяването, спирането, възобновяването, прекратяването или възстановяването на пенсията.

Изменяне или отменяне на разпореждането

Чл. 84. (1) Разпореждането по чл. 83 може да се измени или отмени от органа, който го е издал, когато:

1. пенсионерът представи нови доказателства за придобит осигурителен принос, гражданско състояние и др.;

2. пенсията е отпусната въз основа на неистински или подправен документ или на документ с невярно съдържание;

3. инвалидността, за която е отпусната пенсията, е причинена умишлено от лицето или в резултат на извършено от него умишлено престъпление;

4. смъртта на наследодателя, от когото е получена пенсията, е причинена умишлено от наследника или е в резултат на извършено от него умишлено престъпление;

5. пенсията е неправилно отпусната или неправилно е отказано отпускането й;

6. пенсията е определена в по-голям или в по-малък размер.

(2) В случаите по ал. 1 разпореждането се изменя или се отменя:

1. по т. 1 – от датата на представяне на доказателствата;

2. по т. 2 – 6 – от датата на отпускането или промяната на пенсията, а при неправилен отказ – от датата по чл. 79.

Преизчисляване на пенсиите

Чл. 85. Отпуснатите пенсии се преизчисляват от 1 януари всяка година, със закона по чл. 5.

Получаване на повече от една пенсия

Чл. 86. (1) Не могат да се получават едновременно следните пенсии:

1. лична или наследствена пенсия за осигурителен принос и възраст с лична или наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване;

2. лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване с наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване;

3. социална пенсия за старост, персонална пенсия и пенсия за особени заслуги с друг вид пенсия.

(2) Когато лицето има право на повече от една лична пенсия за инвалидност за различни страдания, се определя най-голямата по размер.

(3) При право на повече от една пенсия се получава по избор една от пенсиите в пълен размер и 50 на сто от останалите. Когато една от пенсиите е социална пенсия за инвалидност, тя се изплаща в размер 25 на сто.

(4) Военноинвалидите при навършване на възрастта по чл. 68 получават пълния размер на определените им две пенсии – пенсия за военна инвалидност и пенсия за осигурителен принос и възраст.

(5) При отпускане на наследствена пенсия на наследници на военноинвалид, който е получавал или е имал право на двете пенсии по ал. 4 в пълен размер, за основа се взема пълният размер на двете пенсии.

(6) Родителите не могат да получават едновременно лична и наследствена пенсия, с изключение на случаите по ал. 7.

(7) Родителите на лицата, починали по време на наборна военна служба, получават в пълен размер личната си пенсия и пенсията, отпусната по чл. 82, ал. 4.

Добавка за чужда помощ

Чл. 87. Пенсионерите с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане над 89,99 на сто, които постоянно се нуждаят от чужда помощ, получават към определената им пенсия добавка в размер 75 на сто от социалната пенсия за старост.

Давност

Чл. 88. (1) Правото на пенсия не се погасява по давност.

(2) Вземането за пенсия се погасява с изтичането на тригодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се отнася.

Подзаконова уредба

Чл. 89. Прилагането на тази глава и изплащането на пенсиите се уреждат с акт на Министерския съвет.

Глава четвърта.
ФИНАНСОВО УСТРОЙСТВО

Осигурителни фондове

Чл. 90. (1) Средствата на държавното обществено осигуряване се обособяват във:

1. фонд „Пенсии“;

2. фонд „Пенсии, несвързани с трудова дейност“;

3. фонд „Трудова злополука и професионална болест“;

4. фонд „Общо заболяване и майчинство“;

5. фонд „Безработица“.

Бюджет на фондовете

Чл. 91. (1) Народното събрание приема закона по чл. 5, който включва консолидиран бюджет на държавното обществено осигуряване, бюджетите на фондовете по чл. 90 и бюджета на НОИ и действа за срок една календарна година.

(2) Законопроектът за бюджета бюджета по чл. 5 се изготвя от НОИ и се представя в Министерския съвет за съгласуване заедно с проекта на Закона за държавния бюджет. Ресорното министерство по финансите след приемането на макроикономическата рамка на държавния бюджет предоставя на НОИ необходимите показатели за съставяне на проекта на бюджета по чл. 5.

(3) Законопроектът по ал. 2 се съставя по пълна бюджетна класификация за държавния бюджет.

(4) В Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване се предвижда общ резерв на фондовете по чл. 90, образуван чрез отчисления по норматив, определен в закона за бюджета, въз основа на осигурително-технически план. В резерва се внасят и приходите от главници по актовете за начет.

(5) Законопроектът за бюджета по чл. 5 се разглежда от Народното събрание едновременно със законопроекта за държавния бюджет.

(6) В случай, че бюджетът на държавното обществено осигуряване не бъде приет от Народното събрание до началото на бюджетната година, осигурителните приходи се събират и осигурителните разходи се извършват съобразно действащите нормативни актове, а за издръжка на органите на НОИ се разходва месечно до една дванадесета част от разходите, предвидени в бюджета за предходната година.

Бюджет на НОИ

Чл. 92. (1) Бюджетът на НОИ е част от консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване и се разработва по параграфи на бюджетната класификация.

(2) Средствата в бюджета на НОИ се формират от:

1. процент от приходите от осигурителните вноски за фондовете „Пенсии“, „Общо заболяване и майчинство“, „Трудова злополука и професионална болест“, „Безработица“ и „Пенсии, несвързани с трудова дейност“;

2. приходи от установените с разпореждания и ревизионни актове за начет вземания и лихвите върху тях;

3. приходи от глоби, имуществени санкции и наказателни лихви;

4. процент от приходите във фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ за административното, техническото, счетоводното, правното и информационното обслужване на фонда което се извършва от НОИ;

5. приходи от продажба на формуляри – утвърдени образци и др. от НОИ;

6. приходи от такси за заверка на преписи на документи, издавани от НОИ;

7. приходи от такси за издаване на удостоверения;

8. приходи и доходи от собственост и неданъчни приходи;

9. сумите, постъпващи по съставени от контролните органи на НОИ ревизионни актове за начет;

10. заеми;

11. субсидии (трансфери) от републиканския бюджет;

(3) Разходите и трансферите по бюджета на НОИ се определят за:

1. издръжка на дейността по държавното обществено осигуряване и съгласно закононодателството за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя;

2. капиталови разходи за придобиване на дълготрайни материални активи и основен ремонт, свързани с цялостната дейност на НОИ;

3. погасяване на задължения по заеми;

(4) Процентите по ал. 2, т. 1 и 4 се определят със закона по чл. 5.

(5) Разходите по ал. 3 се утвърждават от надзорния съвет на НОИ по предложение на управителя.

(6) Приходите по ал. 2, т. 2 – 9 постъпват като собствени приходи в бюджета на НОИ.

(7) Средствата по ал. 2, т. 2 – 8 и 15 на сто от тези по ал. 2, т. 9 се начисляват и разходват само за повишаване квалификацията и материалното стимулиране на служителите при условия и ред, определени от управителя на Националния осигурителен институт.

(8) Правилата за набиране и разходване на средствата във фондовете за държавно обществено осигуряване, както и тяхното отчитане, се определят с допълнителните разпоредби.

Глава пета
УПРАВЛЕНИЕ

Функции на ресорното министерство по социалната политика

Чл. 93. Ресорното министерство по социалната политика разработва, координира и провежда държавната политика по държавното обществено осигуряване.

Национална осигурителна институция

Чл. 94. (1) Държавното обществено осигуряване се управлява от национална осигурителна институция (НОИ), определена с допълнителните разпоредби. Този орган отчита своята дейност пред Народното събрание.

(2) Органът по ал. 1 е юридическо лице със седалище София и създава свои териториални поделения.

(3) Всички неуредени с този кодекс въпроси за организацията по ал. 1 се уреждат със закон.

Глава шеста.

КОНТРОЛ

Контролни органи

Чл. 95. Контролът по спазването на нормативните актове по държавното обществено осигуряване във връзка с дейността, възложена на НОИ, се осъществява от контролните органи на НОИ.

Права на контролните органи

Чл. 96. (1) Контролните органи на НОИ при изпълнение на служебните си задължения имат право:

1. да проверят всички физически и юридически лица за дейността, възложена на НОИ; за извършване на проверките те имат право на свободен достъп до работните помещения и обекти;

2. да предприемат мерки за привличане към отговорност лицата, виновни за нарушаване на нормативните актове по държавното обществено осигуряване и на разпоредбите за дейността, възложена на НОИ;

3. да дават задължителни предписания за спазване на разпоредбите по държавното обществено осигуряване и дейността, възложена на НОИ;

4. да изискват от едноличните търговци и юридическите лица и техните поделения при проверки и ревизии да декларират банковите си сметки в страната, както и да предоставят документи, свързани с търговската им дейност;

5. да извършват насрещни проверки и да назначават вещи лица.

(2) Контролните органи на НОИ могат да извършват контролно-ревизионна дейност съвместно със специализирания държавен орган по приходите по план, предварително съгласуван между НОИ и специализирания държавен орган по приходите.

(3) Физическите и юридическите лица са длъжни да представят на контролните органи на НОИ исканите от тях документи, сведения, справки, декларации, обяснения и носители на информация, свързани със спазване на осигурителното законодателство във връзка с дейността, възложена на Националния осигурителен институт, както и да оказват съдействие при изпълнението на служебните им задължения.

(4) Контролните органи на НОИ задължително се застраховат срещу злополука за сметка на бюджета на държавното обществено осигуряване.

(5) НОИ и ръководителите на неговите поделения могат да издават задължителни предписания за спиране изпълнението на разпореждания и действия на осигурители и длъжностни лица, които са в нарушение на осигурителното законодателство във връзка с дейността, възложена на НОИ.

(6) НОИ възлага ревизия в 14-дневен срок от получаването на решението на държавния орган за външен одит на бюджета и други публични средства за търсене на отговорност, с приложени към него материали от одита или одитния доклад, при наличие на данни за вреди и за нарушения при изпълнението на бюджети и извънбюджетни сметки и фондове или при управлението на имущество.

(7) Контролните органи на НОИ имат право да изискват и изземват от физическите и юридическите лица оригиналните документи на прекратени осигурители без правоприемник, въз основа на които се установява осигурителен принос.

(8) Органите на ресорното министерство по вътрешните работи оказват съдействие на контролните органи на НОИ при изпълнение на правомощията по ал. 7.

Сигнална функция на контролните органи на НОИ

Чл. 97. Когато контролните органи на НОИ установят, че са създадени документи с невярно съдържание във връзка с извършени осигурителни плащания, те са длъжни да уведомят органите на прокуратурата.

Забрана за други дейности

Чл. 98. (1) Служителите на контролните органи на НОИ не могат да полагат допълнителен труд, свързан със служебните им задължения, по трудово или по гражданско правоотношение с друг работодател. Те не могат да извършват дейност, свързана със служебните им задължения, и като еднолични търговци, съдружници в търговски и други дружества, кооперации и други организации.

(2) Служителите на НОИ са длъжни да пазят в тайна и да не използват за други цели, освен за прякото изпълнение на задълженията им на съответната длъжност, всички факти и обстоятелства относно осигурените лица и осигурителите, станали им известни във връзка с изпълнение на служебните им задължения, включително и след прекратяване на договора им. Тези факти и обстоятелства могат да бъдат предоставени на орган на съдебната власт или на друг държавен орган при условия и по ред, определени от управителя на Националния осигурителен институт в съответствие с действащите нормативни актове.

Ревизионни актове за начет

Чл. 99. (1) Контролните органи на НОИ съставят на физическите лица или на юридическите лица ревизионни актове за начет за причинените от тях щети на държавното обществено осигуряване от неправилно извършени осигурителни разходи и от издадени документи с невярно съдържание;

(2) По съставените актове за начет отговорните лица могат да направят възражения в 7-дневен срок от връчването им. Контролният орган се произнася по възражението с мотивирано заключение.

(3) За събиране на сумите по ревизионните актове за начет длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното поделение на НОИ, издава разпореждания. Разпорежданията подлежат на доброволно изпълнение в 14-дневен срок от връчването им.

(4) Разпорежданията, актовете за начет и задължителните предписания се връчват лично срещу подпис на отговорните лица или по пощата с обратна разписка. Ако лицето не бъде намерено на адреса по търговска регистрация, на постоянния му адрес или по месторабота, връчването се извършва чрез поставяне на съобщение за съставянето на документа, подлежащ на връчване, на определено за целта място в териториалното поделение на НОИ, Интернет страницата на НОИ или в общината или кметството. В този случай разпорежданията, актовете за начет и задължителните предписания се смятат за връчени след изтичане на 7-дневен срок от поставянето на съобщението.

(5) Сумите по влезлите в сила разпореждания, които не са изплатени доброволно, се събират чрез:

1. запор в банките по сметките на длъжниците и на свързани с тях лица за вземания на държавното обществено осигуряване;

2. изпълнение върху движимите или недвижимите вещи на длъжниците и вземанията им към трети лица;

3. изпълнение върху суми, възстановени от специализирания държавен орган по приходите по запорирана сметка на длъжника;

(6) Запор по сметките на длъжниците на държавното обществено осигуряване се извършва чрез изпращане на запорно съобщение от ръководителя на териториалното поделение на НОИ до банките, които превеждат незабавно дължимите суми по сметка на държавното обществено осигуряване. Запорът, наложен по сметката на длъжника в банката, има действие по отношение на всичките й клонове. Запорът се счита наложен от часа на съответната дата, когато е получено запорното съобщение в банката. В случай, че по сметката на длъжника няма достатъчно средства, банката уведомява в 7-дневен срок териториалното поделение на НОИ за причините, поради които не е изпълнен запорът.

(7) Който изплати на длъжника вземания, върху които е наложен запор по този кодекс, отговаря солидарно с него за изплатените суми, до размера на задължението, заедно с лихвата по чл. 100 след плащането. Когато изплащането е извършено от юридическо лице или неперсонифицирано дружество, заедно с него отговаря солидарно управителят или членовете на управителния орган, или управляващ съдружник, които са допуснали изплащането. Органите по ал. 3 издават разпореждания за събиране на сумите, като могат да наложат и обезпечителни мерки.

(8) Органът, наложил запора с разпореждане на банката, може да разреши определена част от постъпилите или постъпващите по сметка на длъжника суми да се оставят на негово временно разпореждане за неотложни плащания във връзка с дейността му при положение, че длъжникът предостави друго обезпечение.

(9) Вземанията на държавното обществено осигуряване от неправилно извършени осигурителни разходи се погасяват в следната последователност: главница, лихви и разноски. Забранява се цесията на вземанията на държавното обществено осигуряване от неправилно извършени осигурителни разходи.

(10) Събирането на вземанията чрез изпълнение върху движимите или недвижимите вещи на длъжника и вземанията към трети лица се извършва по реда данъчно-осигурителното процесуално законодателство в страната. Искането до публичния изпълнител се прави от ръководителя на териториалното поделение на НОИ.

Лихви по вземания за невнесени осигурителни вноски

Чл. 100. (1) Вземанията за невнесени осигурителни вноски по този кодекс и други закони и за неправилно извършени осигурителни разходи се събират с лихва в размер на основния лихвен процент на Българската национална банка за периода плюс 20 пункта.

Възстановяване на неоснователно получени суми

Чл. 101. (1) Недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 100.

(2) Добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на връщане от осигурените лица с изключение на случаите по чл. 15, ал. 2, чл. 37 и при прилагане разпоредбите на международни договори, по които страна е Република България, в които случаи възстановяването им е без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение.

(3) За възстановяване на сумите по ал. 1 и 2 длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното териториално поделение на НОИ, или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението, издава разпореждане, което подлежи на доброволно изпълнение в 14-дневен срок от връчването му.

(4) Дължимите суми по влезлите в сила разпореждания, които не са погасени доброволно в срока по ал. 3, подлежат на принудително изпълнение по реда на данъчно-осигурителното процесуално законодателство в страната, освен в случаите, когато могат да бъдат прихванати от изискуеми вземания на осигурения от държавното обществено осигуряване. Прихващането се извършва с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното териториално поделение на НОИ, или на друго длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението.

(5) В случаите, когато има изплатени суми за пенсии след прекратяването им поради смърт на пенсионера, те се събират от лицето, което ги е получило, или солидарно от наследниците. За събиране на сумите длъжностното лице, на което е възложено ръководството по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното териториално поделение на НОИ, издава разпореждане.

Давност

Чл. 102. (1) Вземанията на НОИ за неправилно извършвани осигурителни плащания, неоснователно изплатени парични обезщетения и надвзети пенсии и лихвите върху тях се погасяват с изтичане на петгодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се отнася. С изтичане на десетгодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се отнасят, се погасяват всички вземания, независимо от прекъсването на давността.

(2) Давността се прекъсва:

1. с влизането в сила на разпореждането за установяване на вземането;

2. с предприемане на действия по принудително изпълнение.

(3) От прекъсването на давността започва да тече нова давност.

(4) Дължимите от държавното обществено осигуряване вземания могат да се поискат най-късно в срок три години считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се отнасят. Длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола на държавното обществено осигуряване в съответното поделение на НОИ, издава разпореждане по искането за възстановяване на суми. Разпореждането подлежи на обжалване по реда на чл. 104.

Разсрочване на задължения

Чл. 103. По искане на длъжника към държавното обществено осигуряване за вземанията, установявани и събирани от НОИ, може да се разреши разсрочване на плащането на дължимите суми съгласно одобрен погасителен план.

(2) Разсрочването се допуска, когато се установи, че наличните парични средства на длъжника не са достатъчни за погасяване на задълженията му към фондовете на държавното обществено осигуряване, но след преценка на дейността му може да се направи обосновано предположение, че затрудненията са временни и при разсрочване на задълженията длъжникът ще може да се издължи и да заплаща текущите задължения към фондовете на държавното обществено осигуряване и другите публични задължения.

(3) За периода на разсрочването длъжникът дължи лихвата по чл. 100.

(4) Разсрочване не се разрешава по отношение на търговец, за когото има решение за прекратяване с ликвидация или за когото е открито производство по несъстоятелност, както и след като бъде определен начинът на продажба чрез публична продан съгласно данъчно-осигурителното процесуално законодателство в страната.

(5) Към искането по ал. 1 се прилагат:

1. доказателства за финансово-икономическото състояние на длъжника и перспективна програма за развитие – за едноличен търговец, юридическо лице или приравнено на него;

2. декларация и за всички други публични задължения, включително лихвите по тях, както и за всички задължения към частни кредитори и лихвите по тях;

3. погасителен план за разсрочване на задълженията;

4. отчет за приходите и разходите на длъжника за предходната отчетна финансова година;

5. баланс за предходната отчетна финансова година и за последния отчетен период;

6. справка за задълженията на осигурителя към датата на искането за разсрочване, която включва:

а) задължения към фондовете по държавното обществено осигуряване, здравното осигуряване и допълнителното задължително пенсионно осигуряване;

б) задължения към персонала;

в) други публични задължения;

г) други задължения;

7. други документи по преценка на разсрочващия орган.

(6) Решението за разсрочване се издава съгласно допълнителните разпоредби.

(7) За периода на разсрочването спира да тече давността за вземанията на държавното обществено осигуряване.

(8) Отказът за разсрочване не подлежи на обжалване.

Глава седма

СПОРОВЕ

Жалби

Чл. 104. (1) В допълнителните разпоредби се определят реда и условията свързани със споровете, жалбите и обжалванията.

Освобождаване от държавна такса

Чл. 105. (1) За делата по тази глава осигурените лица и пенсионерите не внасят държавна такса.

(2) При уважаване на жалбата жалбоподателят има право да получи направените от него разноски и платеното възнаграждение за защита съразмерно на уважената част.

Част втора

ДОПЪЛНИТЕЛНО СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ

Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Осъществяване на допълнителното социално осигуряване

Чл. 106. Допълнителното социално осигуряване се осъществява чрез участие във фондове регламентирани със закона по чл. 108.

Регулиране и контрол

Чл. 107. (1) Държавата осъществява ефективно регулиране и контрол върху дейността на дружествата и фондовете за допълнително социално осигуряване с цел защита на интересите на осигурените лица и пенсионерите.

(2) Надзорът върху дейността на дружествата и фондовете за допълнително социално осигуряване се осъществява от специален орган, определен с допълнителните разпоредби.

Регламентиране на дейността

Чл. 108. Дейността надружествата и фондовете за допълнително социално осигуряване се регламентират със закон, който отговаря на условията на този кодекс.

Принципи

Чл. 109. Допълнителното социално осигуряване се осъществява въз основа на принципите на:

1. юридическа самостоятелност на осигурителното дружество и фондовете към него;

2. прозрачност на дейността;

3. разрешителен режим и държавно регулиране;

4. задължителна периодична отчетност и разкриване на информация;

5. лоялна конкуренция между пенсионно-осигурителните дружества;

6. представляване интересите на осигурените лица.

Персоналност на осигуряването

Чл. 110. (1) Допълнителното социално осигуряване е персонално.

(2) За лицата по чл. 4, ал. 1, т. 4 специализирания държавен орган по приходите и пенсионноосигурителните дружества водят данните в отделни регистратури, съгласно законодателството за защита на класифицираната информация.

(3) Данните за лицата по ал. 2 се предоставят по ред, определен от специализирания държавен орган по приходите и държавния орган по сигурността на информацията.

Индивидуална партида

Чл. 111. (1) Вноските за допълнително социално осигуряване и средствата, прехвърлени от друг фонд за допълнително социално осигуряване, се записват и натрупват по индивидуалната партида на всяко осигурено лице към датата на постъпването им по сметката на фонда.

(2) Индивидуалната партида се води в националната валута. Вноските за допълнително социално осигуряване и средствата, прехвърлени от друг фонд, се отчитат в националната валута.

(3) Натрупаните средства в индивидуалната партида на осигурените лица не подлежат на принудително изпълнение.

Отговорност на дружествата за допълнително социално осигуряване

Чл. 112. Дружествата за допълнително социално осигуряване отговарят имуществено пред осигурените лица съгласно закона по чл. 108.

Глава втора.

ДАНЪЧНИ ОБЛЕКЧЕНИЯ

Приспадане на личните вноски от облагаемия доход

Чл. 113. Личните осигурителни вноски за допълнително социално осигуряване от физическите лица се приспадат от дохода им преди данъчното облагане по начин, ред и в размери, определени със законодателството за облагане на доходите на физическите лица.

Вноски за разход

Чл. 114. Вноските на работодателите за допълнително социално осигуряване се признават за разход за дейността в размери съгласно законодателството за корпоративното подоходно облагане.

Глава трета

РЕЗЕРВИ НА ДРУЖЕСТВАТА ЗА ДОПЪЛНИТЕЛНО СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ

Гаранции за изпълнение на задълженията

Чл. 115. Дружество, което управлява фонд за допълнително социално осигуряване, гарантира с активите си изпълнението на задълженията към осигурените във фонда лица.

Резерви на дружеството за допълнително социално осигуряване

Чл. 116. (1) Дружеството за допълнително социално осигуряване задължително създава общи резерви по реда на търговското законодателство и допълнителен резерв по ред и условия, определени с наредба на органа по чл. 107, ал. 2.

Минимална доходност

Чл. 117. (1) Дружествата за допълнително социално осигуряване са задължени да постигат минимална доходност при управлението на активите на фондовете за допълнително социално осигуряване.

(2) Минималната доходност се определя от органа по чл. 107, ал. 2 към края на всяко тримесечие, като тя не може да бъде по-малка от средномесечния размер на инфлацията за съответния период.

(3) Минималната доходност се обявява от органа по чл. 107, ал. 2 до края на всеки месец, следващ отчетното тримесечие.

(4) Когато постигнатата доходност от фонд за допълнително социално осигуряване е по-ниска от минималната, дружеството, управляващо фонда, е длъжно в 10-дневен срок от обявяването й да покрие разликата до минималната от създадени за целта резерви.

(5) Когато постигнатата доходност от фонд за допълнително социално осигуряване е с над 10 на сто по-висока от средната постигната доходност за съответния вид фонд, средствата от доходността над този процент се заделят за резерв от съответния фонд.

(6) Дружество за допълнително социално осигуряване формира със собствени средства резерв за управлявания от него фонд за допълнително социално осигуряване в размер не по-малък от 10 на сто от активите на съответния фонд.

(7) Ако постигнатата доходност на фонд за допълнително социално осигуряване е под гарантирания минимум, разликата се покрива от резерва във фонда. Когато средствата от резерва във фонда не са достатъчни, дружеството управлявощо фонда покрива недостига със средствата от резерва по ал. 6.

(8) Средствата на резервите по ал. 5 и 6 се инвестират при спазване разпоредбите на закона по чл. 108.

(9) Отчисленията за създаване на резерва по ал. 6 се признават за разход на дружеството и не се облагат с данък по реда на законодателството за корпоративното подоходно облагане.

(10) Начинът и редът за определяне на минималната доходност, за покриване на разликата до минималната доходност и за формиране и използване на резервите по ал. 5 и 6 се уреждат с наредба на органа по чл. 107, ал. 2.

ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1. (1) Пенсионната възраст за осигурителен принос и възраст е 63 години.  След 31 декември 2020 г. пенсионната възраст се увеличава с 6 месеца от началото на всяка година, до достигане на пенсионна възраст от 65 години.

(2) Пенсионната възраст за осигурителен принос и възраст е 65 години за лицата, които не отговарят на условията на параграф 2, ал. 1, но отговарят на условията на параграф 2, ал. 2. След 31 декември 2020 г. пенсионната възраст по тази алинея се увеличава с 6 месеца от началото на всяка година, до достигане на пенсионна възраст 67 години.

(3) Работещите при първа и втора категория труд имат право да се пенсионират 1 месец по-рано от възрастта по ал. 1 или ал. 2, за всеки 5 месеца трудов стаж на пълно работно време при първа категория труд и за всеки 8 месеца трудов стаж на пълно работно време при втора категория труд, но не преди навършване на 60 годишна възраст.

(4) Пенсионната възраст за лицата по параграф 4 е 60 години.

(5) Пенсионната възраст за социална пенсия за старост е 70 години.

§ 2. (1) Минималният брой точки осигурителен принос за получаване на пенсия за осигурителен принос и възраст е равен на 75 на сто от средния брой точки осигурителен принос на лицата, въз основа на които са отпуснати пенсии за осигурителен принос и възраст към 30.09 на предходната година. Точния му размер се определя със закона по чл. 5 за всяка година.

(2) Когато лицето има поне 50 на сто от средния брой точки осигурителен принос на всички пенсионери, въз основа на които са отпуснати пенсии за осигурителен принос и възраст към 30.09 на предходната година, може да се пенсионира при навършване на възрастта по параграф 1, ал. 2. Точната стойност на необходимия минимален брой точки осигурителен принос по тази алинея се определя в закона по чл. 5 за всяка година.

§ 3. (1) Базовите размери на осигурителните вноски по чл. 7, ал. 1 са както следва:

  1. 12,5 на сто за фонд „Пенсии“;
  2. 3,5 на сто за фонд „Общо заболяване и майчинство“;
  3. едно на сто за фонд „Безработица“;
  4. 0,5 на сто за фонд „Трудова злополука и професионална болест“.

(2) Размера на всички видове осигуровки по ал. 1, както и за здравно осигуряване, за работещите при втора категория труд се умножава по коефициент 1,3, а за работещите при първа категория труд по коефициент 1,5.

§ 4. (1) За целите на този кодекс, служители по този параграф и осигуряващи се при условията на първа категория труд са:

  1. военнослужещите по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България;
  2. държавните служители – по Закона за Министерството на вътрешните работи;
  3. държавните служители – по Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража;
  4. държавните служители от Държавна агенция „Национална сигурност“;
  5. следователите по Закона за съдебната власт.

(2) Военнослужещите придобиват право на пенсия при уволнение, ако са навършили възрастта по параграф 1, ал. 3, и имат не по-малко от 25 години трудов стаж като военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.

(3) Държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи и по Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, държавните служители по чл. 11 от Закона за пощенските услуги, държавните служители, осъществяващи дейността по охрана на съдебната власт по чл. 391 от Закона за съдебната власт, следователите и младши следователите при уволнение придобиват право на пенсия, ако са навършили възрастта по параграф 1, ал. 3, и имат 25 години трудов стаж като държавни служители по посочените закони или като следователи и младши следователи.

(4) Държавните служители от Държавна агенция „Национална сигурност“ придобиват право на пенсия при уволнение, ако са навършили възрастта по параграф 1, ал. 3, и имат 25 години трудов стаж като служители по Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“, на военна служба или по законите по ал. 3.

(5) Лицата по ал. 2, 3 и 4, които имат 15 години трудов стаж на длъжности от летателния състав, парашутистите, екипажите на подводните съдове и водолазния състав, придобиват право на пенсия при уволнение, ако са навършили възрастта по параграф 1, ал. 3.

(6) Служителите в Главна дирекция „Гражданска защита“ на Министерството на вътрешните работи, изпълняващи някоя от дейностите по чл. 52д, ал. 2, т. 1, букви „в“, „г“, „д“ и „е“ от Закона за Министерството на вътрешните работи, при прекратяване на правоотношението придобиват право на пенсия, ако са навършили възрастта по параграф 1, ал. 3, и имат 25 години трудов стаж в системата на гражданска защита, или ако имат 15 години трудов стаж на длъжност „водолаз“.

§ 5. (1) Коефициентите за целите на чл. 63 са както следва:

  1. за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане над 89,99 на сто – 1,6;
  2. за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане от 70 до 89,99 на сто – 1,5;
  3. за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане от 50 до 69,99 на сто – 1,2;

(2) Размерът на пенсията за военна инвалидност се определя в процент от минималната месечна социална пенсия определена със закона по чл. 5, по следната таблица:

Трайно намалена работоспособност над 89,99 на сто 70-89,99 на сто 50-70,99 на сто
Редници и сержанти 150 на сто 140 на сто 115 на сто
Офицери 160 на сто 150 на сто 120 на сто

(3) Размерът на пенсиите за гражданска инвалидност се определя в процент от минималната месечна социална пенсия, както следва:

1. за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане над 89,99 на сто – 150 на сто;

2. за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане от 70 до 89,99 на сто – 140 на сто;

3. за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане от 50 до 69,99 на сто – 115 на сто.

(4) Размерът на социалната пенсия за старост е равен на минималната месечна социална пенсия определена за съответната година със закона по чл. 5.

(5) Размерът на социалната пенсия за инвалидност за лицата с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане над 89,99 на сто е 160 на сто, а за лицата с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане от 70 до 89,99 на сто – 150 на сто от минималната месечна социална пенсия определена за съответната година със закона по чл. 5.

§ 6. (1) Осигурената майка има право на парично обезщетение при бременност и раждане за срок 410 календарни дни, от които 45 дни преди раждането.

(2) Дневното парично обезщетение при бременност и раждане се определя по следната формула:

1. Броя точки осигурителен принос, които лицето е натрупало за последните 36 календарни месеци преди месеца, в който се прекратява осигуряването, се разделя на 48, като резултата се закръглява до втората цифра след десетичния знак.

2. Резултата от т. 1 се умножава по средния осигурителен доход в страната, в месеца предхождащ настъпването на временната неработоспособност поради бременност и раждане.

3. Получения резултат от т. 2 се умножава по 3 на сто.

(3) Минималното дневно парично обезщетение при бременност и раждане се определя със закона по чл. 5.

(4) Максималното дневно парично обезщетение при бременност и раждане не може да е по-голямо от 10 на сто от средния осигурителен доход в страната за месеца предхождащ месеца, в който се прекратява осигуряването.

§ 7. (1) Паричните обезщетения за безработица се изплащат ежемесечно през месеца, следващ този, за който се дължат, в зависимост от натрупания осигурителен принос по чл. 10 на лицето за последните 36 месеца преди прекратяването на осигуряването, както следва:

Натрупани точки осигурителен принос Период за изплащане на обезщетението
от 12 до 17,99 точки 4 месеца
от 18 до 23,99 точки 5 месеца
от 24 до 27,99 точки 6 месеца
от 28 до 31,99 точки 7 месеца
от 32 до 35,99 точки 8 месеца
от 36 до 39,99 точки 9 месеца
от 40 до 43,99 точки 10 месеца
от 44 до 47,99 точки 11 месеца
за 48 и повече точки 12 месеца

(2) Дневното парично обезщетение за безработица се определя по следната формула:

1. Броя точки осигурителен принос, които лицето е натрупало за последните 36 календарни месеци преди месеца, в който се прекратява осигуряването, се разделя на 48, като резултата се закръглява до втората цифра след десетичния знак.

2. Резултата от т. 1 се умножава по средния осигурителен доход в страната за месеца предхождащ месеца на прекратяване на осигуряването.

3. Получения резултат от т. 2 се умножава по 2 на сто.

(3) Минималното дневно парично обезщетение за безработица се определя със закона по чл. 5.

(4) Максималното дневно парично обезщетение за безработица не може да е по-голямо от 6 на сто от средния осигурителен доход в страната за месеца предхождащ месеца, в който се прекратява осигуряването.

(5) Безработните лица, чиито правоотношения са били прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие, или поради виновното им поведение, получават минималния размер на паричното обезщетение за безработица за срок 4 месеца.

(6) Не може да се получава обезщетение за безработица преди изтичане на 3 години от предходното упражняване на това право.

(7) Месечният размер на паричното обезщетение за безработица се определя, като полученият по реда на ал. 2-4 дневен размер се умножи по броя на дните в месеца, за който се отнася.

(8) За влезлите в сила международни договори, по които Република България е страна, могат да се определят и други размери на паричните обезщетения, които се уреждат с акт на Министерски съвет.

§ 8. (1) Общия бюджет на фонд „Пенсии“ се състои от бюджет за пенсии и резерви.

(2) Бюджета за пенсии за съответната година, не може да бъде по-малък от произведението от:

  1. броя на лицата, въз основа на които са отпуснатите пенсии за осигурителен принос и възраст към 30.09 на предходната година и
  2. 600 на сто от средномесечния осигурителен доход в страната за последните 36 месеца до 30.09 на предходната година.

(3) В закона по чл. 5 се определят резерви към бюджета за пенсии, които включват всякакви допълнителни разходи, които се очаква да направи фонд „Пенсии“, както и разходите свързани с пенсионното осигуряване.

(4) Неизползваните резерви могат да се прехвърлят към резервите за следващата година или със средствата или част от тях да се раздават добавки към пенсиите в края на календарната година, като всяка добавка трябва да бъде в равен размер за всяка пенсия.

§ 9. (1) Методиката за определяне на съответстващата на всяка точка осигурителен принос по чл. 10 сума в парично изражение за всяка година, е следната:

  1. От бюджета за пенсии по параграф 8, ал. 2 се вади сумата необходима за осигуряване на размера на минималната месечна социална пенсия за всяка отпусната пенсия за осигурителен принос и възраст към 30.09 на предходната година.
  2. Събира се сборът от осигурителния принос на всички пенсионери и лица, въз основа на които е отпусната пенсия за осигурителен принос и възраст, към 30.09 на предходната година.
  3. Полученият резултат от т. 1 се разделя на общия брой точки осигурителен принос по т. 2 като крайния резултат е стойността, която съответства в парично изражение на 1 точка осигурителен принос за следващата бюджетна година. В закона по чл. 5 се обявява тази стойност за всяка година.

§ 10. (1) Средствата по фонд „Пенсии“ се набират от:

1. осигурителни вноски от осигурители, осигурени и самоосигуряващи се лица;

2. осигурителни вноски и приходи, предвидени в други закони;

3. трансфери от републиканския бюджет;

4. такси, определени с тарифа на Министерския съвет;

5. лихви и дивиденти;

6. дарения и завещания.

7. други източници.

(2)Средствата по фонд „Пенсии“ се разходват и трансферират за:

1. изплащане на пенсии за осигурителен принос и възраст;

2. други разходи, свързани с пенсионното осигуряване.

(3) Средствата по фонд „Пенсии, несвързани с трудова дейност“ се набират от:

1. трансфери от републиканския бюджет;

2. лихви и дивиденти;

3. дарения и завещания.

(4) Средствата по фонд „Пенсии, несвързани с трудова дейност“ се разходват за изплащане на:

1. наследствени пенсии и добавките към тях;

2. пенсии за инвалидност поради общо заболяване;

3. пенсии за военна инвалидност;

4. пенсии за гражданска инвалидност;

5. социални пенсии за старост;

6. социални пенсии за инвалидност;

7. пенсии за особени заслуги;

8. персонални пенсии;

9. добавки към пенсиите на ветераните от войните;

10. добавки към пенсиите по Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица;

11. индексации и компенсации към пенсиите и добавките по т. 1 – 9;

12. помощи за профилактика и рехабилитация;

13. добавки към пенсиите за лица, навършили определена възраст, определена със закона по чл. 5.

(5) Приходите по фонд „Трудова злополука и професионална болест“ се набират от:

1. осигурителни вноски;

2. приходи, предвидени в други закони, за осигуряване за трудови злополуки и професионална болест;

3. такси, определени с тарифа на Министерския съвет;

4. лихви и дивиденти;

5. дарения и завещания;

6. други източници.

(6)Средствата по фонд „Трудова злополука и професионална болест“ се разходват за:

1. изплащане на парични обезщетения, пенсии и помощи;

2. осъвременяване, индексиране и компенсиране на паричните обезщетения, пенсии и помощи;

3. мероприятия за предотвратяване на трудовите злополуки и професионалните болести;

4. диагностика на професионалните болести;

5. помощно-технически средства, свързани с увреждането;

6. други разходи, свързани с осигуряването за трудова злополука и професионална болест.

(7) Приходите по фонд „Общо заболяване и майчинство“ се набират от:

1. осигурителни вноски;

2. трансфери от републиканския бюджет;

3. приходи, предвидени с други закони;

4. такси, определени с тарифа на Министерския съвет;

5. лихви и дивиденти;

6. дарения и завещания;

7. други източници.

(8) Средствата по фонд „Общо заболяване и майчинство“ се разходват за:

1. изплащане на парични обезщетения и помощи;

2. осъвременяване, индексиране и компенсиране на паричните обезщетения и помощи;

3. финансиране на дейности за намаляване на общите заболявания;

4. осигуряване с помощно-технически средства;

5. средства по програмата „В подкрепа на майчинството“;

6. други разходи, свързани с осигуряването за общо заболяване и майчинство.

(9) Приходите за фонд „Безработица“ се набират от:

1. осигурителни вноски;

2. трансфери от републиканския бюджет;

3. лихви и дивиденти;

4. дарения и завещания;

5. целеви суми от държавния бюджет за обезщетения по чл. 230 и чл. 231, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България;

6. други източници.

(10) Средствата от фонд „Безработица“ се разходват и трансферират за изплащане на обезщетения за безработица, обезщетения по чл. 230 и чл. 231, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.

(11) При временен недостиг на средства във фондовете за покриване на неотложни осигурителни плащания, могат да се ползват краткосрочни безлихвени заеми от републиканския бюджет с разрешение на министъра на финансите по предложение на управителя на НОИ, както и заеми от фондове със социално предназначение до размера на техните резерви с разрешение на министъра на финансите и министъра на труда и социалната политика по предложение на Надзорния съвет на НОИ.

(12) Временно свободните средства по фондовете на държавното обществено осигуряване могат да се влагат по депозитни сметки в Българската народна банка или за придобиване, на първичния пазар или чрез Министерството на финансите, на държавни ценни книжа, емитирани от българското правителство.

(13) Банките, обслужващи сметките на НОИ, се определят от Министерството на финансите и Българската народна банка. От определените от Българската народна банка и Министерството на финансите банки Надзорният съвет на НОИ избира банките, които имат право да обслужват сметките на НОИ. Редът и начинът на обслужване на сметките на НОИ се определят от Министерството на финансите и Българската народна банка.

(14) Изпълнението на бюджета на държавното обществено осигуряване се осъществява от НОИ. Първостепенен разпоредител с бюджета на държавното обществено осигуряване е управителят на НОИ. Второстепенни разпоредители с бюджета на държавното обществено осигуряване в териториалните поделения на НОИ са техните ръководители.

(15) Годишният отчет за изпълнението на бюджета на държавното обществено осигуряване се изготвя от НОИ и се внася от неговия управител в Народното събрание за приемане едновременно с отчета за изпълнението на държавния бюджет. Решението на Народното събрание за приемане отчета за изпълнението на бюджета на държавното обществено осигуряване се обнародва в „Държавен вестник“.

§ 11. (1) Разпорежданията по чл. 83, ал. 1 за пенсиите за инвалидност и за добавката за чужда помощ се издават въз основа на решение на медицинска комисия към териториалното поделение на НОИ. Медицинската комисия се състои от председател и двама членове, които се определят от ръководителя на териториалното поделение на НОИ.

(2) Решенията на медицинската комисия се издават в 14-дневен срок от получаване от регионалните картотеки на медицинските експертизи на експертните решения с определена 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност след разглеждане на медицинската документация, удостоверяваща настоящото здравно състояние на лицето, решенията на ТЕЛК и НЕЛК за определяне размера на трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане, датата на инвалидизиране и срок на инвалидността.

(3) В случай че медицинската комисия реши, че експертните решения на ТЕЛК и НЕЛК са неправилно издадени, председателят й подава жалба срещу решенията на органите на медицинската експертиза в 14-дневен срок от деня на получаването им в съответното териториално поделение на НОИ. Жалбата срещу решенията на ТЕЛК се подава пред НЕЛК, а срещу решенията на НЕЛК – пред Административния съд – София, по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(4) Ако решението на ДЕЛК, ТЕЛК и НЕЛК е обжалвано от председателя на медицинската комисия или по реда на чл. 112 от Закона за здравето, до влизането в сила на решението на НЕЛК, съответно на съда по обжалваното решение на органите на медицинската експертиза, се отпуска, възобновява и възстановява пенсия за инвалидност в размер на социалната пенсия за старост.

(5) След влизането в сила на решението по ал. 4 пенсията се определя в действителен размер от датата на придобиване на правото, съответно от датата, от която е възобновена или възстановена, ако на лицето е определен процент трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто.

(6) Към пенсията по ал. 4 не се изплащат добавки по този кодекс и други нормативни актове.

(7) Пенсията по ал. 4 не може да се получава заедно с друга пенсия.

§ 12. Изключение от разпоредбите на чл. 4, ал. 1 т. 7 са служителите с духовно звание на Българската православна църква и други регистрирани вероизповедания по Закона за вероизповеданията.

§ 13. За командированите лица в държави членки на Европейския съюз, в други държави страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство или в Конфедерация Швейцария се дължат осигурителни вноски върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, както и други доходи от трудова дейност в приемащата държава и в България, но върху не по-малко от минималните ставки на заплащане на труда в приемащата държава и в България.

§ 14. (1) При всяко теглене на пари за трудови възнаграждения, включително и за авансови плащания, в банките се депозират платежните документи и декларации за дължими осигурителни вноски в приход на държавното обществено осигуряване и за здравно осигуряване.

(2) На банките, които са разрешили теглене на пари за трудови възнаграждения, включително и за авансови плащания и парични обезщетения, без да е представена декларация по чл. 7, ал. 8, се налага имуществена санкция в размер на сумата на невнесените осигурителни вноски, независимо от административнонаказателната отговорност на виновните длъжностни лица.

(3) Имуществените санкции по ал. 2 за банките, разрешили теглене на пари за трудови възнаграждения, включително за авансови плащания, се налагат от териториалния директор на съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите или от определен от него орган по приходите по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

(4) Имуществените санкции по ал. 2 за банките, разрешили теглене на пари за изплащане на парични обезщетения, се налагат от териториалния директор на съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите или от определен от него орган по приходите по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

§ 15. пред ръководителя на съответното териториално поделение на НОИ се подават жалби срещу:

1. неправилно определяне или изплащане на парични обезщетения по глава втора или помощи, откази за издаване на удостоверения за осигурителен принос от органите на НОИ, откази за издаване на удостоверения за ползване на парична помощ за профилактика и рехабилитация и откази за заверяване на осигурителен принос в осигурителни книжки;

2. разпореждания:

а) за отказ или за неправилно определяне или изменение и спиране на пенсиите, добавките и компенсациите към тях;

б) за отказ или неправилно определяне, изменяне, спиране и прекратяване на обезщетенията за безработица;

в) за събиране на сумите по ревизионните актове за начет;

г) за признаване или непризнаване на злополуката за трудова;

д) за възстановяване на неоснователно получени плащания по държавното обществено осигуряване.

е) за отказ за изплащане на парични обезщетения по глава четвърта или помощи;

ж) по чл. 114, ал. 1.

(2) Разпорежданията по т. 2, букви „б“ – „ж“ могат да се обжалват в 14-дневен срок, а разпорежданията за пенсии – в тримесечен срок от получаването им.

(3) Ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. С решението ръководителят на териториалното поделение може да отмени разпорежданията и да реши жалбите или исканията по същество. То се съобщава на заинтересованите страни в 7-дневен срок от постановяването му.

(4) Разпорежданията за пенсии, отпуснати по международни договори за лица с постоянен адрес в чужбина, могат да се обжалват пред управителя на Националния осигурителен институт в тримесечен срок от получаването им. Решението се изготвя в срока и по реда на ал. 3.

(5) Решенията и съобщенията във връзка с разглеждането на жалбите и исканията се изготвят по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(6) Обжалването на разпорежданията по ал. 1, т. 2 не спира изпълнението им.

(7) Изпълнението на разпорежданията по ал. 1, т. 2, буква „в“ се спира по искане на задълженото лице, ако предостави обезпечение в размер на главницата и лихвите.

(8) Искането за спиране на изпълнението се прави едновременно с жалбата, като се прилагат доказателства за направеното обезпечение.

(9) За срока на спирането се дължи законната лихва върху главницата.

(10) Решението на ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред административния съд. Жалбата се подава чрез ръководителя на териториалното поделение, който в 7-дневен срок е длъжен да я изпрати заедно с преписката в съда. Съдът разглежда делата по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(11) Обжалването пред съда на решенията на ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт, издадени за разпорежданията по ал. 1, т. 2, не спира изпълнението им. Изпълнението може да бъде спряно от административния съд при условията по чл. 117а, ал. 2 и 4 за решенията, издадени за разпорежданията по ал. 1, т. 2, буква „в“. Искането за спиране на изпълнението се прави едновременно с подаване на жалбата и съдът се произнася в 7-дневен срок. Отказът на съда да се спре изпълнението не подлежи на обжалване.

(12) Решенията на административния съд подлежат на касационно обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

§ 16. (1) Решенията за разсрочване по чл. 103, ал. 6 се издават от:

1. ръководителя на териториалното поделение на НОИ – за задължения до 10 000 лв. за срок до една година, а за задължения на регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители за срок до две години;

2. управителя на НОИ – за задължения от 10 000 до 100 000 лв. за срок до 3 години, а за задължения на регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители за срок до 5 години;

3. Надзорния съвет на НОИ – за задължения над 100 000 лв. за срок до 3 години, а за задължения на регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители за срок до 5 години.

(2) С разрешението се определят крайният срок, погасителните вноски и други условия, в това число последиците от неспазването им.

(3) Отказът за разсрочване или отсрочване на задължения на регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители подлежи на обжалване по реда на Административно-процесуалния кодекс.

§ 17. По смисъла на този кодекс:

  1. „Актюерски еквивалент на пенсионните права за старост“ е настоящата стойност на всички бъдещи пенсионни плащания, които би получило осигуреното лице след пенсионирането си и съответстващи на придобития от него осигурителен стаж.
  2. „Българската национална банка“ е Българска народна банка.
  3. „Данъчно-осигурителното процесуално законодателство в страната“ е Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
  4. „Държава членка“ е държава – членка на Европейския съюз, или друга държава – страна по Споразумението за Европейско икономическо пространство.
  5. „Държавения орган за външен одит на бюджета и други публични средства” е Сметната палата.
  6. „Държавния орган по заетостта“ е Агенцията по заетостта.
  7. „Държавния орган по сигурността на информацията” е Държавната комисия по сигурността на информацията.
  8. „Законодателството за данък върху добавената стойност” е Законът за данък върху добавената стойност
  9. „Законодателството за държавните служители“ е Законът за държавния служител.
  10. „Законодателството за закрила на децата“ е Законът за закрила на детето.
  11. „Законодателството за защита на класифицираната информация” е Законът за защита на класифицираната информация.
  12. „Законодателството в областта на висшето образование“ е Законът за висшето образование.
  13. „Законодателството за облагане на доходите на физическите лица“ е Законът за данъците върху доходите на физическите лица.
  14. „Законодателството за корпоративното подоходно облагане“ е Закона за корпоративното подоходно облагане
  15. „Законодателството за закрила на детето“ е Закон за закрила на детето.
  16. „Законодателството уреждащо наследството“ е Закона за наследството.
  17. „Законодателството за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица“ е Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица.
  18. Консолидираният бюджет на държавното обществено осигуряване включва бюджетите на фонд „Пенсии“, фонд „Общо заболяване и майчинство“, фонд „Трудова злополука и професионална болест“, фонд „Безработица“, фонд „Пенсии, несвързани с трудова дейност“ и бюджета на НОИ.
  19. „Морско лице“ е физическо лице, което заема длъжност по трудово правоотношение като член на екипажа на морски кораб, вписан в регистъра на корабите на държава – членка на Европейския съюз, независимо дали се намира на брега или на борда на кораба, притежава свидетелство за правоспособност и свидетелство за допълнителна и/или специална подготовка, придобито по реда на наредбата по чл. 87, ал. 1 от Кодекса на търговското корабоплаване.
  20. „Национална осигурителна институция“ в Република България е Националния осигурителен институт, наричан в кодекса съкратено „НОИ“.
  21. „Националната валута” е лев.
  22. „Нетно възнаграждение“ е възнаграждението, получено след намаляване на изплатеното или начисленото възнаграждение с определените със закон задължителни осигурителни вноски за сметка на лицата и с данъците по Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Когато възнагражденията не са начислени, до начисляването при определяне на паричните обезщетения за нетно възнаграждение се взема предвид минималният осигурителен доход по чл. 7, ал. 2, т. 2 или минималната месечна работна заплата за страната, ако няма определен минимален осигурителен доход.
  23. „Определения със закон орган издаващ медицински експертизи за работоспособността” е ТЕЛК (НЕЛК).
  24. „Орган на Общностите“ е всеки орган, за който се прилагат Правилникът за длъжностните лица на Европейските общности и Условията за работа на другите служители в Общностите.
  25. „Органът упражняващ контрол по спазване на трудовото законодателство“ е Инспекцията по труда.
  26. Органът по чл. 107, ал. 2 е Комисията за финансов надзор.
  27. „Осигурено лице“ е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно продължава и през периодите:

– на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете;

– на платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност и за отпуск за бременност и раждане;

– на неплатения отпуск до 30 работни дни през една календарна година;

– през което лицето е получавало обезщетение за безработица;

Самоосигуряващите се лица и морските лица се смятат за осигурени лица за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски;

28.  „Пенсионна схема на Общностите“ е пенсионната схема, уредена с Правилника за длъжностните лица на Европейските общности и с Условията за работа на другите служители в Общностите.
29.  „Предприятие“ е всяко място, където се полага наемен труд.
30.  „Представителите на вътрешната и външната сигурност в страната“ са военнослужещите по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи и Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, държавните служители по Закона за Държавна агенция „Национална сигурност, както и служителите в Главна дирекция „Гражданска защита“ на Министерството на вътрешните работи, изпълняващи някоя от дейностите по чл. 52д, ал. 2, т. 1, букви „в“, „г“, „д“ и „е“ от Закона за Министерството на вътрешните работи.
31.  „Представителите на съдебната власт“ са съдиите, прокурорите, следователите, държавните съдебни изпълнители, съдиите по вписванията и съдебните служители, както и членовете на Висшия съдебен съвет и инспекторите в инспектората към Висшия съдебен съвет;
32.  „Регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители“ са физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред.
33.  „Ресорния министър по здравеопазването“ е Министъра на здравеопазването.
34.  „Ресорното министерство по вътрешните работи“ е Министерството на вътрешните работи.
35.   „Ресорното министерство по социалната политика“ е Министерството на труда и социалната политика.
36.  „Ресорното министерство по финансите“ и „ресорния министър по финансите“ са съответно Министерство на финансите и Министъра на финансите.
37.  „Специализиран държавен орган по приходите“ е Национална агенция за приходите.
38.  „Статистически (актюерски) методи“ са съвкупност от статистически методи и правила, които се прилагат за определяне на очаквания приход от бъдещи вноски и инвестиции, както и за определяне на дължимите суми за изплащане на бъдещите пенсии от пенсионноосигурителното дружество.
39.  „Трудовото законодателство“ е Кодекса на труда.
40.  „Търговското законодателство“ е Търговския закон.

Преходни и заключителни разпоредби

§ 18. Отменя се Кодексът за социално осигуряване – Обн. ДВ. бр.110 от 17 Декември 1999г., изм. ДВ. бр.55 от 7 Юли 2000г., изм. ДВ. бр.64 от 4 Август 2000г., изм. ДВ. бр.1 от 2 Януари 2001г., доп. ДВ. бр.35 от 10 Април 2001г., изм. ДВ. бр.41 от 24 Април 2001г., изм. ДВ. бр.1 от 4 Януари 2002г., изм. ДВ. бр.10 от 29 Януари 2002г., изм. ДВ. бр.45 от 30 Април 2002г., изм. ДВ. бр.74 от 30 Юли 2002г., доп. ДВ. бр.112 от 29 Ноември 2002г., изм. ДВ. бр.119 от 27 Декември 2002г., изм. ДВ. бр.120 от 29 Декември 2002г., изм. ДВ. бр.8 от 28 Януари 2003г., доп. ДВ. бр.42 от 9 Май 2003г., изм. ДВ. бр.67 от 29 Юли 2003г., доп. ДВ. бр.95 от 28 Октомври 2003г., изм. ДВ. бр.112 от 23 Декември 2003г., изм. ДВ. бр.114 от 30 Декември 2003г., изм. ДВ. бр.12 от 13 Февруари 2004г., изм. ДВ. бр.21 от 16 Март 2004г., доп. ДВ. бр.38 от 11 Май 2004г., изм. ДВ. бр.52 от 18 Юни 2004г., изм. ДВ. бр.53 от 22 Юни 2004г., изм. ДВ. бр.69 от 6 Август 2004г., изм. ДВ. бр.70 от 10 Август 2004г., изм. ДВ. бр.112 от 23 Декември 2004г., изм. ДВ. бр.115 от 30 Декември 2004г., изм. ДВ. бр.38 от 3 Май 2005г., изм. ДВ. бр.39 от 10 Май 2005г., изм. ДВ. бр.76 от 20 Септември 2005г., изм. ДВ. бр.102 от 20 Декември 2005г., изм. ДВ. бр.103 от 23 Декември 2005г., изм. ДВ. бр.104 от 27 Декември 2005г., изм. ДВ. бр.105 от 29 Декември 2005г., изм. ДВ. бр.17 от 24 Февруари 2006г., изм. ДВ. бр.30 от 11 Април 2006г., изм. ДВ. бр.34 от 25 Април 2006г., изм. ДВ. бр.56 от 11 Юли 2006г., изм. ДВ. бр.57 от 14 Юли 2006г., изм. ДВ. бр.59 от 21 Юли 2006г., изм. ДВ. бр.68 от 22 Август 2006г., попр. ДВ. бр.76 от 15 Септември 2006г., изм. ДВ. бр.82 от 10 Октомври 2006г., изм. ДВ. бр.95 от 24 Ноември 2006г., изм. ДВ. бр.102 от 19 Декември 2006г., изм. ДВ. бр.105 от 22 Декември 2006г., изм. ДВ. бр.41 от 22 Май 2007г., изм. ДВ. бр.52 от 29 Юни 2007г., изм. ДВ. бр.64 от 7 Август 2007г., изм. ДВ. бр.77 от 25 Септември 2007г., изм. ДВ. бр.97 от 23 Ноември 2007г., изм. ДВ. бр.100 от 30 Ноември 2007г., изм. ДВ. бр.109 от 20 Декември 2007г., изм. ДВ. бр.113 от 28 Декември 2007г., изм. ДВ. бр.33 от 28 Март 2008г., изм. ДВ. бр.43 от 29 Април 2008г., изм. ДВ. бр.67 от 29 Юли 2008г., изм. ДВ. бр.69 от 5 Август 2008г., изм. ДВ. бр.89 от 14 Октомври 2008г., изм. ДВ. бр.102 от 28 Ноември 2008г., изм. ДВ. бр.109 от 23 Декември 2008г., изм. ДВ. бр.23 от 27 Март 2009г., изм. ДВ. бр.25 от 3 Април 2009г., изм. ДВ. бр.35 от 12 Май 2009г., изм. ДВ. бр.41 от 2 Юни 2009г., изм. ДВ. бр.42 от 5 Юни 2009г., изм. ДВ. бр.93 от 24 Ноември 2009г., изм. ДВ. бр.95 от 1 Декември 2009г., изм. ДВ. бр.99 от 15 Декември 2009г., изм. ДВ. бр.103 от 29 Декември 2009г., изм. ДВ. бр.16 от 26 Февруари 2010г., изм. ДВ. бр.19 от 9 Март 2010г., изм. ДВ. бр.43 от 8 Юни 2010г., изм. ДВ. бр.49 от 29 Юни 2010г., изм. ДВ. бр.58 от 30 Юли 2010г., изм. ДВ. бр.59 от 31 Юли 2010г., изм. ДВ. бр.88 от 9 Ноември 2010г., изм. ДВ. бр.97 от 10 Декември 2010г., изм. ДВ. бр.98 от 14 Декември 2010г., изм. ДВ. бр.100 от 21 Декември 2010г., с изключение на разпоредбите на глава трета на отменения Кодекс за социално осигуряване, ако не противоречат на настоящия кодекс и до влизането в сила на закона по чл. 94, ал. 3, и разпоредбите на част втора и трета от отменения Кодекс за социално осигуряване, ако не противоречат на настоящия кодекс и до влизането в сила на закон за допълнителното социално осигуряване.

§ 19. (1) Осигурявано по българското законодателство лице, което постъпи на работа като служител на Общностите, има право да прехвърли в пенсионната схема на Общностите заедно или поотделно по свой избор:

1. актюерския еквивалент на пенсионните права за старост от фонд „Пенсии“ на държавното обществено осигуряване;

2. средствата по своята индивидуална партида в универсален пенсионен фонд и/или в професионален пенсионен фонд, и/или във фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми.

(2) Кръгът на лицата, които имат право на прехвърляне, както и предпоставките и сроковете за неговото упражняване се уреждат с Правилника за длъжностните лица на Европейските общности и с Условията за работа на другите служители на Общностите, установени с Регламент (ЕИО, Евратом, ЕОВС) № 259/68 на Съвета от 29 февруари 1968 г.

(3) Прехвърляне на средствата по ал. 1, т. 1 се извършва, ако не е отпусната пенсия от държавното обществено осигуряване, свързана с трудова дейност.

(4) Прехвърляне на средствата по ал. 1, т. 2 се извършва, ако не е отпусната пенсия от съответния фонд за допълнително пенсионно осигуряване и не е сключен договор за еднократно или разсрочено изплащане на средствата по индивидуалната партида.

(5) За прехвърляне на средства в пенсионната схема на Общностите не се прилагат ограниченията за прехвърляне по чл. 133, ал. 1 и 2, и от отменения с преходните и заключителни разпоредби Кодекс за социално осигуряване – чл. 236, ал. 3 и чл. 247, ал. 4.

(6) Разходите за банковия превод са за сметка на НОИ или на пенсионноосигурителното дружество, от което се извършва прехвърлянето.

§ 20. (1) Осигурителният принос, за който е прехвърлен актюерски еквивалент по чл. 343а, ал. 1, т. 1 от отменения Кодекс за социално осигуряване, не може да се ползва за определяне на правото и размера на пенсия за осигурителен принос и възраст.

(2) С прехвърлянето на средствата по чл. 343а, ал. 1, т. 2 от отменения Кодекс за социално осигуряване, по сметката на органа на Общностите се погасява правото на пенсия от съответния фонд за допълнително пенсионно осигуряване, а индивидуалната партида във фонда се закрива.

(3) В случай че лицето е прехвърлило своите пенсионни права от държавното обществено осигуряване и е запазило правата си във фонд за допълнително пенсионно осигуряване, то:

1. придобива право на пенсия от универсален пенсионен фонд при пенсиониране от пенсионната схема на Общностите или при навършване на възрастта за придобиване право на пенсия за осигурителен принос и възраст по параграф 1, ал. 1 от допълнителните разпоредби или при условията на чл. 129, ал. 2;

2. придобива право на пенсия от фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми при навършване на 60-годишна възраст или до 5 години преди навършването й;

3. може да изтегли средствата си от професионален пенсионен фонд при пенсиониране от пенсионната схема на Общностите или от универсален пенсионен фонд.

§ 21. (1) Лице, чието правоотношение с орган на Общностите, по което е било осигурявано в пенсионната схема на Общностите, е прекратено, има право по свой избор да прехвърли средствата, представляващи придобитите от него в тази схема пенсионни права:

1. във фонд „Пенсии“ на държавното обществено осигуряване или

2. във фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване, който изплаща пожизнени пенсии, или

3. на застраховател, който има право да извършва дейност по раздел I, т. 1, буква „б“ – „Застраховка за пенсия или рента“, от приложение № 1 към Кодекса за застраховането.

(2) Кръгът на лицата, които имат право на прехвърляне, както и предпоставките и сроковете за неговото упражняване се уреждат с Правилника за длъжностните лица на Европейските общности и с Условията за работа на другите служители на Общностите.

(3) Прехвърляне на средствата по ал. 1, т. 1 се извършва, когато лицето започне да упражнява трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по този кодекс.

§ 22. (1) Когато лицето направи избор по чл. 343в, ал. 1, т. 1 от отменения Кодекс за социално осигуряване, Националният осигурителен институт разпределя средствата, получени от пенсионната схема на Общностите, както следва:

1. в случаите, когато са прехвърлени средства в пенсионната схема на Общностите по реда на чл. 343а от отменения Кодекс за социално осигуряване, те постъпват, олихвени към датата на трансфера, обратно във фонд „Пенсии“ на държавното обществено осигуряване и в съответните видове фондове за допълнително пенсионно осигуряване, от които са били преведени;

2. за всички лица – по фонд „Пенсии“ на държавното обществено осигуряване; прехвърлят се средства, изчислени на базата на възнагражденията, върху които лицето е осигурявано през целия период на служба в Общностите, и размера на вноската към момента на прехвърлянето;

(2) Размерът на сумата над средствата по ал. 1, т. 1 и 2 се прехвърля в избран от лицето фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване.

§ 23. Лице, прехвърлило само във фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване средствата, представляващи неговите пенсионни права от пенсионната схема на Общностите:

1. няма право да ги изтегли преди придобиване право на пенсия по т. 3;

2. няма право на еднократно или разсрочено изплащане на средствата по чл. 248, ал. 2 от отменения Кодекс за социално осигуряване;

3. придобива право на пенсия от този фонд при навършване на възрастта за придобиване право на пенсия за осигурителен принос и възраст по параграф 1, ал. 1 на допълнителните разпоредби;

4. има право да получава само пожизнена пенсия от този фонд.

§ 24. Министерският съвет определя с наредба:

1. реда за прехвърляне на пенсионни права от и към пенсионната схема на Общностите;

2. начина за изчисляване на актюерския еквивалент по чл. 343а, ал. 1, т. 1 от отменения Кодекс за социално осигуряване;

3. начина за олихвяване по чл. 343г, ал. 1, т. 1 от отменения Кодекс за социално осигуряване.

§ 25. Размерът на пенсиите за осигурителен принос и възраст, за лицата, които са се пенсионирали за осигурителен стаж и възраст по отменения кодекс за социално осигуряване, запазва размера си, до годината в която размерът на пенсията за осигурителен принос и възраст, която биха получавали съгласно този кодекс стане по-висока. От 1 януари на следващата година размера на тези пенсии се преизчислява съобразно настоящия кодекс.

§ 26. Получилите право на обезщетение по отменения Кодекс за социално осигуряване получават обезщетението си съгласно отменения кодекс.

§ 27. Средствата по фонд „Пенсии, несвързани с трудова дейност“ се разходват и за изплащане на пенсии, за които не се дължат осигурителни вноски, по отменените с отменения Кодекс за социално осигуряване, Закон за пенсиите и Закон за общественото осигуряване, както и за индексациите, компенсациите и добавките към тях.

§ 28. Събраните средства по индивидуалните партиди в универсални и професионални пенсионни фондове по отменения Кодекс за социално осигуряване се прехвърлят от пенсионно осигурителните дружества във фонд „Пенсии“ по ред и условия с акт на Министерски съвет.

§ 29. До 10% от печалбата на работодателите, които предлагат условия на труд от първа и втора категория и която внесат като осигурителни вноски в допълнителен пенсионен фонд по закона по чл. 108, се признават за разход и не подлежат на облагане с данък доход по Закона за корпоративното подоходно облагане.

§ 30. (1)Родителите на лицата, починали по време на наборна военна служба, имат право на наследствена пенсия, независимо от възрастта им.

(2) При смърт на военнослужещ на наборна военна служба на наследниците му се отпуска пенсия, като за база се взема размерът по параграф 6, ал. 2 от допълнителните разпоредби от равен на следващата се пенсия за военна инвалидност при трайно намалена работоспособност над 90 на сто.

§ 31. Препращанията в закони към текстовете на отменения Кодекс за социално осигуряване важат като препращания към съответните по съдържание текстове от настоящия кодекс. Препращанията от текстовете на отменения Кодекс за социално осигуряване към други закони важат като препращания от настоящия кодекс по отношение на съответстващите текстове.

§ 32. До 31 декември 2020 г. включително учителите придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и за възраст при учителски осигурителен стаж 30 години за мъжете и 25 години за жените и 3 години по-рано от възрастта по параграф 1, ал. 1 от допълнителните разпоредби.

(2) На лицата по ал. 1 се изплаща срочна пенсия за ранно пенсиониране от Учителския пенсионен фонд в размер, определен по реда на чл. 58 и намален с 0,2 на сто за всеки месец, недостигащ на лицето до навършване на възрастта му по параграф 1, ал. 1 от допълнителните разпоредби.

(3) На учителите, които са придобили право на пенсия при условията на ал. 1 и се пенсионират при условията на параграф 1, ал. 1 от допълнителните разпоредби, се изплащат пенсии за осигурителен принос и възраст от фонд „Пенсии“ и добавка от учителския пенсионен фонд в размер 0,2 на сто от пенсията за всеки месец, за който има осигурителна вноска във фонда след навършване на възрастта по ал. 1.

(4) На учителите, които имат учителски осигурителен стаж 30 години за мъжете и 25 години за жените и се пенсионират след навършване на възрастта по параграф 1, ал. 1 на допълнителните разпоредби, се изплаща пенсия в пълен размер от Учителския пенсионен фонд до изпълнение на условията за придобиване право на пенсия по параграф 1, ал. 1 на допълнителните разпоредби, но не по-късно от навършване на 65-годишна възраст. След изпълнение на условията по параграф 1, ал. 1 на допълнителните разпоредби или навършване на 65-годишна възраст пенсията се изплаща за сметка на фонд „Пенсии“.

(5) Осигурителната вноска за Учителския пенсионен фонд се определя ежегодно със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване.

§ 33. Параграф 16, ал. 6-9 и ал. 11 от допълнителните разпоредби се прилагат и по висящи спорове пред ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт и пред съдилищата. Искането за спиране на изпълнението от задължените лица може да се направи в 14-дневен срок от влизане в сила на измененията в кодекса, приети на 23 април 2002 г.

§ 34. (1) В срок до 30 септември 2012 г. Комисията за финансов надзор приема доклад за прилагането на чл. 246, ал. 3 на отменения Кодекс за социално осигуряване, който съдържа заключения относно отчитането на пола като актюерски фактор при изчисляването на пожизнените пенсии, като се вземат предвид най-новите актюерски данни и статистическа информация, както и докладът на Европейската комисия за прилагането на чл. 5 от Директива 2004/113/ЕО на Съвета относно прилагане на принципа на равното третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа до стоки и услуги и предоставянето на стоки и услуги.

(2) Докладът по ал. 1 се предоставя на министъра на труда и социалната политика за целите на уведомяването на Европейската комисия.

§ 35. (1) Лицата, осигуряващи членове на семейството си по този закон, предоставят данни за тях в декларации по утвърден от Националния осигурителен институт и Националната здравноосигурителна каса образец.

(2) В случаите, когато лицата заплащат авансово вноски по този закон, те попълват декларация за периода на авансово плащане по утвърден от Националния осигурителен институт и Националната здравноосигурителна каса образец.

(3) Чужденците, които пребивават краткосрочно в Република България, както и лица с двойно българско и чуждо гражданство, които не се осигуряват по реда на този закон, заплащат стойността на оказаната им медицинска помощ, освен ако за тях е в сила международен договор, по който Република България е страна.“

––––––––-

1. Кодексът по-горе е пренаписан в полза на хората и по нов модел пенсионна система. За всичко, което не ги касае пряко е предвидено преместването му в отделни актове.
2. Всички осигурени лица ще се осигуряват задължително и за майчинство. Може би някой ще попита къде е справедливостта например един самоосигуряващ се задължително да се осигурява за майчинство. Много е просто – сред принципите на кодекса е солидарността. Днес може самоосигуряващият се да не планира деца, може и никога да не планира да има деца, обаче за нормалното развитие на обществото нормално е да има следващо поколение. Следователно дори и някой да няма намерение никога да се ползва от определена придобивка, той трябва да даде своя солидарен принос към осигурителната система. Може някой да попита защо и така наречените възнаграждения по граждански договори ще се облагат за всички рискове без безработица и трудова злополука, даже и да са за 5 лева. Отговора и на този въпрос е солидарност и равнопоставеност. Съвсем спокойно би могло да има хора, които да живеят цял живот от граждански договори и като самоосигуряващи се лица. Ако те не бъдат поставени при равни условия да се осигуряват задължително за всички рискове (без безработица и трудова злополука) остават в облагодетелствано положение. Задължително ще се осигуряват за всички рискове и пенсионерите, които продължат да работят след пенсионирането си. Този им допълнителен принос ще се отрази чрез подобряване на личния принос към системата, а и следователно ще получават по-голяма пенсия.
3. С новия кодекс се затварят вратичките за източване на общественото осигуряване, няма преференции за никой, като разбира се за работещите при по-тежки условия на труд са предвидени допълнителни разпоредби. Така с по-добре захранвани фондове ще може да се провежда по-добра социална политика. Сега от много социалност, подпомагане на този и онзи е настанал хаос, от който малцина са печелившите.
4. Преминава се към нов модел за отчитане – точкова система на осигурителния принос. Една точка осигурителен принос означава, че лицето се е осигурявало през един месец върху средния осигурителен доход през съответния месец. Само по този начин реално може да се изчислява кой какво прави през своята кариера и на тази база да получава социални придобивки, когато има нужда.
5. Майките получават 10 точки осигурителен принос за всяко живо родено дете, но за не повече от 3 деца.
6. За работещите при втора категория труд, размера на осигурителните вноски за съответния месец се увеличава с коефициент 1,3, за работещите при първа категория труд с коефициент 1,5, в следствие на което съответните лица ще имат право на по-ранно пенсиониране, без да ощетяват всички останали.
7. Изброените по-долу, които в кодекса са под кодовото название „параграф четири“ са приравнени към първа категория труд, при плащането на осигуровките и преференциите за ранно пенсиониране:
– военнослужещите по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България;
– държавните служители – по Закона за Министерството на вътрешните работи;
– държавните служители – по Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража;
– държавните служители от Държавна агенция „Национална сигурност“
– следователите по Закона за съдебната власт.
8. Размера на трансферите от републиканския бюджет за фонд „Пенсии“ ще се определят със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, а не както е сега с 12% фиксирани от КСО и след това дофинансиране. Държавата така или иначе ще има задължения по този кодекс, които трябва да плати. Със закона за държавното обществено осигуряване ще се определя точната сметка за съответната година.
9. В кодекса са написани базовите проценти за вноските по осигурителните фондове, като със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване могат да се добавят и допълнително вноски, в зависимост от прогнозите за следващата година. При всички положения вноските по съответните фондове не трябва да падат под определените базови в кодекса, като идеята е, че като един истински кодекс, този ще се променя изключително рядко.
10. (1) Базовите размери на осигурителните вноски са както следва:
– 12,5 на сто за фонд „Пенсии“;
– 3,5 на сто за фонд „Общо заболяване и майчинство“;
– едно на сто за фонд „Безработица“;
– 0,5 на сто за фонд „Трудова злополука и професионална болест“.

– Вноските за работещите при втора категория труд са 1,3 пъти по-високи, а за първа категория труд 1,5 пъти по-високи.

– 0 на сто за вноските за допълнително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд и в професионален фонд – частното социално осигуряване може да е само доброволно.
11. Осигуровките ще са изцяло за сметка на работодателя, като в замяна за период от 2 години няма да бъдат индексирани минималните осигурителни прагове, и с отпадането на задължителната осигуровка в частен пенсионен фонд, осигурителното бреме намалява.
12. Няма таван на осигурителния доход. Тъй като принципите на данъчното облагане (а осигуровките са вид данък със специално предназначение) са всеки да плаща според възможностите си, принципа се нарушава, ако на определена категория лица доходите им се облагат с осигуровки само до определено ниво. Фактически колкото по-големи доходи има лицето, толкова по-малко осигуровки плаща. Солидарният принцип е грубо погазен в момента и затова в новия пенсионен и осигурителен модел е недопустимо да има таван на осигурителния доход.
13. Осигурителните вноски се внасят до 10-то число на месеца следващ месеца, за който се дължат, с изключение на осигуровките по гражданските договори, които се внасят до 10-то число на месеца следващ месеца, в който е изплатено възнаграждението. Осигурителите трябва да са изплатили всички дължими осигуровки към момента, за да могат да изплащат трудови възнаграждения и други плащания, което се декларира пред банките. Сегашната уредба създава неудобства и на практика принуждава всички да нарушават закона. Нека да си е ясно, че всички осигуровки се плащат до 10-я ден на следващия месец.
14. Понятието „осигурителен стаж“ се заличава, защото на практика няма никакво значение в новия пенсионен и осигурителен модел, който се основава на осигурителния принос.
15. Основна измерителна единица е Осигурителния принос на лицето, който е равен на съотношението между осигурителния доход, върху който са платени осигурителни вноски и средния осигурителен доход в страната за съответния месец. Сборът от приноса на лицето за всеки месец е равен на общия му осигурителен принос.
16. Осигурителен принос може да се купува, когато не е достатъчен за пенсиониране при навършване на пенсионната възраст, като срещу всяка точка осигурителен принос се дължат осигуровките по кодекса и по други закони, върху средния осигурителен доход в страната за месеца предхождащ месеца на внасянето, а след приспадането им от осигурителния доход се дължат определените със закон данъци върху доходите на физическите лица върху останалия осигурителен доход.
17. Регламентирането на дейността на НОИ и дружествата за допълнително социално осигуряване се прави с отделни закони, като в кодекса са описани само най-основните права и задължения. Всичко излишно, което не интересува хората да си бъде в отделен закон. Закона за НОИ реално ще бъде глава 3 от отменения КСО. Закона за дружествата за допълнително социално осигуряване реално е част втора от КСО, но с фундаментално нови правила.
18. Дневното парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване се изчислява в размер 80 на сто, а за временна неработоспособност поради трудова злополука или професионална болест – в размер 90 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху които са внесени или дължими осигурителни вноски, а за самоосигуряващите се лица – внесени осигурителни вноски за периода от 36 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на неработоспособността.
19. Максималният дневен размер на обезщетението за временна неработоспособност и трудоустрояване се определят ежегодно със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване.
20. Паричното обезщетение за дълготрайна безработица се отпуска не по-късно от навършването на пенсионната възраст за осигурителен принос и възраст, като лицата трябва да са натрупали необходимите точки осигурителен принос за пенсиониране и да са навършили възраст не по-малка от 5 години преди пенсионната възраст. Така се помага на възрастните хора, които не могат да си намерят работа на стари години, но през кариерата са направили минималния принос към системата, нужен за пенсиониране, да получават помощ до пенсионирането си или до получаване на друго обезщетение или пенсия. Справедливо ли е? Да, защото така или иначе тези хора са си изработили минимума спрямо всички останали пенсионери в системата и вместо малко преди пенсионна възраст да умират от глад системата ще се погрижи за тях, макар и скромно.
21. Фонд „Трудова злополука и професионална болест“ финансира мероприятия за предотвратяване на трудовите злополуки и професионалните болести и за подобряване условията на труд при условие и ред установени с акт на Министерския съвет. Промяната е, че от кодекса е заличена излишната информация, която не означава на практика нищо. Министерския съвет издава акт, за да регламентира тези мероприятия, които се финансират от фонда.
22. Паричните обезщетения за безработица се изплащат ежемесечно през месеца, следващ този, за който се дължат, в зависимост от натрупания осигурителен принос за последните 36 месеца преди прекратяването на осигуряването (1 точка осигурителен принос означава лицето да се е осигурявало 1 месец върху средния осигурителен доход в страната) по чл. 10 на лицето, както следва:
Натрупани точки осигурителен принос Период за изплащане на обезщетението
от 12 до 17,99 точки 4 месеца
от 18 до 23,99 точки 5 месеца
от 24 до 27,99 точки 6 месеца
от 28 до 31,99 точки 7 месеца
от 32 до 35,99 точки 8 месеца
от 36 до 39,99 точки 9 месеца
от 40 до 43,99 точки 10 месеца
от 44 до 47,99 точки 11 месеца
над 48 точки 12 месеца
Формулата за изчисляване на обезщетението е по модела на осигурителния принос.
23. Осигурената майка има право на парично обезщетение при бременност и раждане за срок 410 календарни дни, от които 45 дни преди раждането. Формулата за размера на обезщетението за майчинство е съобразена с модела на осигурителния принос.
24. Пенсиите за осигурителен принос и възраст нямат таван.
25. Всяка година на 1 януари отпуснатите пенсии се преизчисляват със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година.
26. Пенсиите за инвалидност и наследствените пенсии ще се плащат от фонд „Пенсии, несвързани с трудова дейност“

Locations of visitors to this page
Tyxo.bg counter
Site Meter
Google Analytics Alternative
Clicky

Граждански кодекс на Република България(предложение)

България си няма граждански кодекс, а има нужда от нещо систематизирано, което да обхване материята. И това е предложение за граждански кодекс на Република България. В него са обединени 6 закона и семейния кодекс, които се отменят.

Спрямо сегашното законодателство, интересни подобрения са:

1. Направена е структурата на кодекса така, че когато дадена организация си смени името или се преобразува, няма да е необходимо да се променят десетки членове, а единствено ще се промени една единствена точка в допълнителните разпоредби на кодекса. Когато се промени заглавието на съпровождащ кодекса закон, също.

2. Функциите на окръжните съдилища се прехвърлят към районните съдилища.

В България няма окръзи, но има окръжни съдилища, което е ненормално. Преди 20 години, когато е писана все още действащата конституция, явно лобито на окръжните е било силно. Сега не би трябвало да е така и с оглед бъдещето, функциите на окръжните съдилища трябва да се разпределят, до окончателното им закриване.

3. Заличава се следния текст от семейния кодекс: „При прекратяване на общността поради развод или по чл. 170, ал. 2 съдът може да определи по-голям дял от общото имущество на единия съпруг, ако приносът му в придобиването значително надхвърля приноса на другия съпруг.“

Отпадането на тази алинея от сегашния семеен и бъдещ гражданския кодекс е, за да се защити интереса на съпруга(та). Съществуването на този текст би довел до спорове в съда и с най-вероятен краен резултат победа за по-силната(която може да плаща повече) страна. Да се разчита на справедливостта на съдиите е проява на крайна глупост, защото дори при най-голяма добронамереност от тяхна страна трудно може да се оценят неоценими неща. Като например по време на брака съпруга(та) е бил(а) експлоатиран(а), амортизиран(а) по всевъзможни начини и физически и психически. Това няма как да се оцени и в интерес на справедливостта е да не се дава възможност да се спори по този въпрос. Който каквото е искал да урежда, да го е направил преди брака, в противен случай всичко по равно.

4. Всички глоби са гъвкави и зависият от развитието на обществото и равнището на средната работна заплата в страната. Кодекса няма нужда да се променя постоянно, поради това, че глобите или измерванията стават неактуални спрямо равнището на доходите

5. Забранява се сключването на брак между лица с възрастова разлика повече от 20 години.

Възрастовите разлики между съпрузите винаги са проблем, но когато те са драстични не са проблем само на съпрузите, но и на техните евентуални низходящи, на осигурителната система и на обществото като цяло. Може и да има изключения, но те са изключения.

За да се избегнат случаите, когато богати чичковци на 60-80 години си намират млада плът на по 18 години, което от една страна е почти педофилия, от друга проституция, затова е тази забрана. Да не забравяме и, че не малко злоупотреби ще се предотвратят по този начин. Разбира се, за да не се създадат проблеми на действащите към момента бракове с толкова голяма разлика, в преходните разпоредби е разписано, че тези бракове сключени преди влизането на новия кодекс в сила, си остават действителни. Но след влизане на кодекса в сила нови договорни отношения(бракове) в нарушение няма да се допускат. Отношенията между подобна комбинация хора с 20 години разлика биха могли да бъдат като между родител и дете, или внуче, но в никакъв случай не може да има равностойност. За да си спестят бъдещите проблеми и държавата своите, забраната на бракове между лица с 20 години възрастова разлика е най-доброто решение.

6. Правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 20 години. (сега 10)

(2) Ако владението е добросъвестно, правото на собственост се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. (сега 5)

7. Лихви могат да се уговарят до размер основния лихвен процент в страната плюс 20 пункта, на годишна база. Ако уговореният размер е по-голям, той се намалява по право до този размер.

Законната лихва според кодекса е равна на половината от максималната допустима, която според кодекса е равна на основния лихвен процент в страната плюс 20 пункта.

8. Писмените изявления и съобщения, от каквото и да било естество, се считат за извършени в срока, ако са предадени на пощата, по телеграф с радиограма или по друг технологичен начин до изтичането на двадесет и четвъртия час от последния ден на срока.

9. Заличават се текстове от сегашния ЗЗД:

Неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. „Кредиторът може да иска обезщетение и за по-големи вреди.

(2) Ако неустойката е прекомерно голяма в сравнение с претърпените вреди или ако задължението е изпълнено неправилно или отчасти, съдът може да намали нейния размер.“

Отпадането на текста означава, че съда в най-малка степен ще се бърка във взаимоотношенията между двете страни. Каквато неустойка е уговорена в договора, такава ще се плаща без вратички някоя от двете страни да се облагодетелства.

„Ако давностният срок изтича по време, когато кредиторът или длъжникът са военно мобилизирани, искът може да бъде предявен до изтичане на 6 месеца от демобилизирането им.“

Този текст е архаичен и също се заличава

10. Наследството

Промените са в частта за лицата, които имат право да наследяват първи. С оглед да се пази цялостта на семейството, първи наследници са децата, които са от действащия брак на наследодателя, след това са всички останали деца(включително осиновени). Сегашните разпоредби третират всички деца равно, дори и някои от тях да не са виждали наследодателя си от десетилетия, което е неправилно.

А в повечето случаи децата от предишни бракове на наследодателя вече са участвали веднъж в разпределяне на имуществената собственост и на практика с тях наследодателя е приключил взаимоотношенията си и следователно те не могат да бъдат равни на децата родени в действащия брак на наследодателя си.

Дава се предимство и на братята и сестрите, които са от общи родители, ако няма такива или те нямат наследници, тогава при разпределение на наследството могат да участват братя и сестри от един общ родител.

11. По никакъв начин не се създава стрес в системата и така предложения кодекс би могъл да влезе в сила и да заработи веднага.

ГРАЖДАНСКИ КОДЕКС

В сила от 01.01.2011 г.

Обн.

Чл. 1. Този кодекс:

  1. определя условията и реда за придобиване, загубване и възстановяване на българското гражданство
  2. урежда условията и реда за гражданската регистрация на физическите лица в Република България
  3. урежда статута на физическите и юридическите лица
  4. урежда отношенията, основани на брак, родство и осиновяване, както и настойничеството и попечителството
  5. урежда собствеността, другите вещни права и тяхното придобиване, изгубване и защита, както и владението и вписванията
  6. урежда договорните и облигационни отношения
  7. урежда отношения свързани с наследството

ДЯЛ I

БЪЛГАРСКО ГРАЖДАНСТВО

Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 2. (1) Българското гражданство се урежда от Конституцията на Република България, от кодекса и от международните договори, които са в сила при настъпването на фактите или събитията, свързани с гражданството.

(2) Производството във връзка с българското гражданство се урежда в Гражданския процесуален кодекс

Чл. 3. Български гражданин, който е и гражданин на друга държава, се смята само за български гражданин при прилагането на българското законодателство, освен ако в закон е предвидено друго.

Чл. 4. Гражданство не може да се установява по съдебен ред.

Чл. 5. Сключването или разтрогването на брака между български гражданин и чужд гражданин или промяната на гражданството на единия от съпрузите по време на брака не променя по право гражданството на другия съпруг.

Чл. 6. Осиновяването не променя гражданството на осиновения.

Чл. 7. (1) Никой не може да бъде лишен от българско гражданство освен в случаите, изрично предвидени в този кодекс.

(2) Всеки има право на избор на гражданство.

Глава втора.
ПРИДОБИВАНЕ НА БЪЛГАРСКО ГРАЖДАНСТВО

Придобиване на българско гражданство по произход

Чл. 8. Български гражданин по произход е всеки, на когото поне единият родител е български гражданин.

Чл. 9. Български гражданин по произход е и всяко лице, което е припознато от български гражданин или чийто произход от български гражданин е установен със съдебно решение.

Придобиване на българско гражданство по месторождение

Чл. 10. Български гражданин по месторождение е всяко лице, родено на територията на Република България, ако не придобива друго гражданство по произход.

Чл. 11. Смята се, че е родено на територията на Република България дете, намерено на тази територия, чиито родители са неизвестни.

Придобиване на българско гражданство по натурализация

Чл. 12. Лице, което не е български гражданин, може да придобие българско гражданство, ако към датата на подаване на молбата за натурализация:

1. е пълнолетно;

2. преди не по-малко от 5 години е получило разрешение за постоянно пребиваване в Република България;

3. не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер от български съд и срещу него няма образувано наказателно производство за такова престъпление, освен ако е реабилитирано;

4. има доход или занятие, което му дава възможност да се издържа в Република България;

5. владее български език, което се установява по ред, определен с наредба на министъра на образованието, младежта и науката, и

6. е освободено от досегашното си гражданство или ще бъде освободено от него към момента на придобиване на българско гражданство.

Чл. 13. Лице, което не е български гражданин, отговаря на условията по чл. 12, т. 1, 3, 4, 5 и 6 и преди не по-малко от 3 години към датата на подаване на молбата за натурализация е получило разрешение за постоянно пребиваване в Република България, може да придобие българско гражданство, ако отговаря и на едно от следните изисквания:

1. не по-малко от 3 години има и продължава да е в законно сключен брак с български гражданин;

2. родено е в Република България;

3. разрешението за постоянно пребиваване е получено преди да навърши пълнолетие;

Чл. 14. (1) Лице, получило статут на бежанец или убежище преди не по-малко от три години към датата на подаване на молбата за натурализация, може да придобие българско гражданство, ако отговаря на условията по чл. 12, т. 1, 3, 4 и 5.

(2) Лице, получило хуманитарен статут преди не по-малко от пет години към датата на подаване на молбата за натурализация, може да придобие българско гражданство, ако отговаря на условията по чл. 12, т. 1, 3, 4 и 5.

Чл. 15. Лице без гражданство може да придобие българско гражданство, ако отговаря на условията по чл. 12, т. 1, 3, 4 и 5 и преди не по-малко от 3 години към датата на подаване на молбата за натурализация има разрешение за постоянно пребиваване в Република България.

Чл. 16. (1) Лице, което не е български гражданин, може да придобие българско гражданство по натурализация, без да са налице условията по чл. 12, т. 2, 4, 5 и 6 ако отговаря на едно от следните изисквания:

1. е от български произход;

2. осиновен е от български гражданин при условията на пълно осиновяване;

3. единият му родител е български гражданин или е починал като български гражданин.

(2) В производството по придобиване на българско гражданство по натурализация с молбата за придобиване на българско гражданство се представя и удостоверение за български произход, издадено от Държавната агенция за българите в чужбина. В удостоверението се посочват данните, въз основа на които е установен българският произход.

(3) Удостоверението по ал. 2 се издава в едномесечен срок.

Чл. 17. Лице, което не е български гражданин, може да придобие българско гражданство, без да са налице условията по чл. 12, ако Република България има интерес от натурализацията му или ако лицето има особени заслуги към Република България в обществената и икономическата сфера, в областта на науката, технологията, културата или спорта.

Чл. 18. Децата до 14-годишна възраст придобиват българско гражданство, ако родителите им или преживелият от тях приемат българско гражданство или ако само един от родителите им стори това, в случай че другият е български гражданин. При същите условия децата от 14 до 18-годишна възраст придобиват българско гражданство, ако поискат това.

Чл. 19. (1) Деца до 14-годишна възраст, на които само единият от родителите е български гражданин, в случай че нямат българско гражданство, могат да станат български граждани, без да са налице условията по чл. 12, ако двамата родители или преживелият от тях дадат писмено съгласие за това. Не се изисква съгласието на родител, който е лишен от родителски права. При същите условия могат да придобият българско гражданство и децата от 14 до 18 години, ако поискат това.

(2) При условията на ал. 1 могат да придобият българско гражданство и лица, осиновени от български гражданин при условията на пълно осиновяване.

Чл. 20. Молбата на лице, което отговаря на условията за придобиване на българско гражданство по натурализация, се отхвърля, ако с оглед на поведението му съществуват сериозни причини да се смята, че молителят представлява заплаха за обществения ред, обществения морал, общественото здраве или за националната сигурност.

Глава трета.
ЗАГУБВАНЕ НА БЪЛГАРСКО ГРАЖДАНСТВО

Освобождаване от българско гражданство

Чл. 21. Български гражданин, който постоянно живее в чужбина, може да поиска освобождаване от българско гражданство, ако е придобил чуждо гражданство или ако има данни за открита процедура за придобиване на чуждо гражданство.

Чл. 22. (1) Освобождаването на родителите от българско гражданство освобождава от българско гражданство и ненавършилите 14-годишна възраст техни деца само ако е направено искане и за тях. За освобождаване на децата от 14 до 18-годишна възраст се изисква и тяхното съгласие.

(2) Когато само единият от родителите е подал молба за освобождаване от българско гражданство, децата могат да бъдат освободени при условията на ал. 1 само ако и другият родител е дал съгласието си. Съгласието на родителя не се изисква, когато той е лишен от родителски права.

Отмяна на натурализацията

Чл. 23. (1) Натурализация, въз основа на която е придобито българско гражданство, може да бъде отменена, ако лицето:

1. си е послужило с данни или факти, станали основание за придобиване на българско гражданство, за които е установено по съдебен ред, че са неверни, и/или

2. е укрило данни или факти, които, ако са били известни, биха били основание за отказ за придобиване на българско гражданство.

(2) Отмяната на натурализацията е допустима само до изтичане на 10 години от придобиването на българското гражданство.

Чл. 24. Отмяната на натурализацията на единия съпруг не отменя натурализацията на другия съпруг и на децата, освен ако те са получили българското гражданство въз основа на същите неверни или укрити данни или факти.

Лишаване от българско гражданство

Чл. 25. Лице, което е придобило българско гражданство по натурализация, може да бъде лишено от него, ако е осъдено с влязла в сила присъда за тежко престъпление против републиката, при условие че се намира в чужбина и не остава без гражданство.

Чл. 26. Лишаването от гражданство на единия съпруг не променя гражданството на другия съпруг и на децата.

Глава четвърта.
ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА БЪЛГАРСКО ГРАЖДАНСТВО

Чл. 27. (1) Гражданството на лице, освободено от българско гражданство, може да бъде възстановено по негова молба, ако:

1. не е осъждано с влязла в сила присъда за умишлено престъпление в държавата, в която живее, или в Република България, и

2. не представлява заплаха за обществения ред, обществения морал, общественото здраве или за националната сигурност;

3. преди не по-малко от 3 години към датата на подаване на молбата за възстановяване има разрешение за постоянно пребиваване в Република България.

(2) Гражданството на лицата от български произход може да бъде възстановено при условията на ал. 1, т. 1 и 2.

Чл. 28. Гражданството на лице, лишено от българско гражданство, може да бъде възстановено, ако се установи, че не е имало основание за лишаване или ако основанието е загубило своето значение.

Чл. 29. (1) При възстановяване на българското гражданство на родителите български граждани стават и децата им, ненавършили 14-годишна възраст. Децата от 14 до 18-годишна възраст стават български граждани, ако и те са поискали това.

(2) Когато възстановяването се иска само от единия родител, децата могат да придобият българско гражданство при условията на ал. 1 само ако и другият родител е дал съгласието си. Съгласието на родителя не се изисква, когато той е лишен от родителски права.

Глава пета

СПОРОВЕ

Чл. 30. При разногласие между родителите, както и при разногласие между непълнолетните и родителите или попечителите им в случаите по чл. 19, 22 и 29 спорът се решава от районния съд, чието решение е окончателно.

ДЯЛ II

ГРАЖДАНСКА РЕГИСТРАЦИЯ

Глава първа.

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 31. (1) Гражданска регистрация е вписване на събитията раждане, брак и смърт в регистрите за гражданско състояние и вписване на лицата в регистрите на населението.

(2) Гражданската регистрация включва съвкупност от данни за едно лице, които го отличават от другите лица в обществото и в семейството му в качеството на носител на субективни права, като име, гражданство, семейно положение, родство, постоянен адрес и др.

Чл. 32. (1) Гражданската регистрация на физическите лица в Република България се основава на данните в актовете за тяхното гражданско състояние и на данните в други актове, посочени в закон.

(2) Актовете за гражданско състояние са официални писмени документи. В тях по законов ред длъжностните лица по гражданското състояние регистрират събитията раждане, брак и смърт.

Чл. 33. (1) В регистрите за гражданското състояние се вписват събитията по чл. 31, ал. 1 за всички български граждани и за чужденците, намиращи се на територията на Република България.

(2) В регистрите на населението се вписват:

1. всички български граждани;

2. чужденците, които са:

а) получили разрешение за постоянно пребиваване в Република България;

б) без гражданство, установили се трайно и преимуществено в Република България;

в) получили статут на бежанец или хуманитарен статут или на които е предоставено убежище в Република България.

Чл. 34. (1) Вписването в регистрите за гражданско състояние се извършва в населеното място, в което е настъпило събитието.

(2) Вписването в регистрите на населението се извършва в общините по постоянния адрес на физическите лица.

(3) Кметовете на общините са отговорни за гражданската регистрация на територията на общината.

Чл. 35. При гражданската регистрация на физическите лица в Република България се получават, обработват, съхраняват и предоставят данни, които:

1. определят тяхната самоличност;

2. определят родствените връзки между лицата по права линия от първа степен и по съребрена линия от втора степен;

3. отразяват постоянния и настоящия адрес;

4. отразяват степента и вида на образованието;

5. показват наличието на правни ограничения.

Чл. 36. Данните от гражданската регистрация подлежат и на компютърна обработка. Те се съхраняват в документални и картотечни регистри и в автоматизирани информационни фондове.

Чл. 37. Данните от гражданската регистрация се предоставят на:

1. българските и чуждестранните граждани, както и на лицата без гражданство, за които се отнасят, а също така и на трети лица, когато тези данни са от значение за възникване, съществуване, изменение или прекратяване на техни законни права и интереси;

2. държавни органи съобразно законоустановените им правомощия;

3. български и чуждестранни юридически лица, въз основа на закон или акт на съдебната власт.

Глава втора.

ГРАЖДАНСКА РЕГИСТРАЦИЯ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Общи положения

Чл. 38. (1) Основни данни за гражданската регистрация на лицата са техните:

1. име;

2. дата – ден, месец, година, и място на раждане;

3. пол;

4. гражданство;

5. единен граждански номер.

(2) В данните за гражданската регистрация на чужденците в Република България се включва и личният номер на чужденеца.

Чл. 39. (1) Името на български гражданин, роден на територията на Република България, се състои от собствено, бащино и фамилно име. Трите части на името се вписват в акта за раждане.

(2) При съставяне на акт за раждане на български гражданин, роден извън територията на Република България, бащиното и фамилното му име могат да се впишат с наставки -ов или -ев и окончание съобразно пола, ако това е писмено заявено от родителите до три години от раждането на лицето.

(3) Името на чужденец, роден на територията на Република България, се вписва така, както е заявено от родителите му.

(4) Името на чужденец, роден извън територията на Република България, се вписва в регистрите за гражданско състояние и в регистрите за населението така, както е изписано в националния му документ за самоличност или в акта за раждане, независимо от колко части се състои.

Чл. 40. Гражданството на чужденец се установява от документа за самоличност, с който е влязъл в страната.

Чл. 41. (1) Единният граждански номер (ЕГН) е административен идентификатор на подлежащите на регистрация физически лица. Това е уникален номер, чрез който физическите лица се определят еднозначно.

(2) Начинът на формиране и редът за определяне и коригиране на единния граждански номер се регламентират в правилник за функционирането на Единната система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението (ЕСГРАОН), приет от Министерския съвет.

Имена на българските граждани

Чл. 42. (1) Собственото име на всяко лице се избира от родителите му и се съобщава писмено на длъжностното лице по гражданското състояние при съставяне на акта за раждане.

(2) Ако двамата родители не са постигнали съгласие за името, длъжностното лице вписва в акта за раждане само едно от имената, предложени от родителите.

(3) Ако родителите не посочат име, длъжностното лице определя името, което сметне за най-подходящо в случая.

(4) Ако избраното име на детето е осмиващо, опозоряващо, обществено неприемливо или несъвместимо с националната чест на българския народ, длъжностното лице има право да откаже вписването му в акта за раждане, като приложи разпоредбите на ал. 2 и 3.

Чл. 43. Бащиното име на всяко лице се образува от собственото име на бащата и се вписва с наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола на детето, освен когато собственото име на бащата не позволява поставянето на тези окончания или те противоречат на семейните, етническите или религиозните традиции на родителите.

Чл. 44. (1) Фамилното име на всяко лице е фамилното или бащиното име на бащата с наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола на детето, освен ако семейните, етническите или религиозните традиции на родителите налагат друго.

(2) Фамилното име при сключване на граждански брак се формира съгласно правилата на дял четвърти от настоящия кодекс.

(3) Децата от едни и същи родители се вписват с еднакво фамилно име.

(4) Когато едно лице е известно в обществото с псевдоним, същото лице може по решение на съда да прибави псевдонима към своето име.

Чл. 45. (1) Бащиното име на дете, на което е установена само майката, се образува от собственото име на майката или неговия корен, а за фамилно име се взема фамилното име на майката или името на нейния баща.

(2) В случаите по ал. 1 със съгласието на бащата на майката неговото име може да се вземе за бащино име на детето. В този случай за фамилно име се взема фамилното име на майката.

Чл. 46. (1) Името на детето, припознато след съставянето на акта за раждане, се определя по реда на този закон.

(2) Името на дете, произходът на което е установен по съдебен ред, се определя от съда по реда на този закон.

(3) Името на дете, родителите на което не са известни, се определя от длъжностното лице.

Чл. 47. (1) При осиновяване собственото име на детето се определя от съда според желанието на осиновителите. Ако детето е навършило 14 години, за промяна на собственото име се иска и неговото съгласие.

(2) При пълно осиновяване бащиното и фамилното име се определят според името на осиновителя по реда на този закон.

(3) При непълно осиновяване бащиното и фамилното име могат да се променят по решение на съда при желание на осиновителите. Ако детето е навършило 14 години, се иска и неговото съгласие.

(4) При прекратяване на осиновяването по съдебен ред на осиновеното лице се възстановява името преди осиновяването му. Със съгласието на осиновителя или при важни обстоятелства съдът може да постанови осиновеното лице да запази името, дадено при осиновяването.

Чл. 48. (1) Промяната на собствено, бащино или фамилно име се допуска от съда въз основа на писмена молба на заинтересувания, когато то е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това.

(2) Лице, придобило или възстановило българското си гражданство, може да промени бащиното и фамилното си име с наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола му, както и да побългари собственото си име по реда на Гражданския процесуален кодекс. Тези производства се освобождават от държавни такси.

Чл. 49. (1) Българските граждани, на които принудително са променени имената, могат по свое желание да възстановят предишните си имена.

(2) Възстановяването на имената по ал. 1 се извършва с решение на длъжностното лице по гражданското състояние по писмено заявление на молителя след нотариална заверка на подписа му. Решението на длъжностното лице подлежи на обжалване от заинтересуваните лица и от прокурора по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(3) По реда на ал. 2 могат да се възстановят или променят имената на непълнолетни, ако имената на техните родители или на единия от тях са принудително променени. Заявлението в този случай се подава от двамата родители или настойниците. При разногласие между родителите или настойниците спорът се решава от районния съд.

(4) По реда на ал. 2 могат да променят имената си и българските граждани, родени след като имената на техните родители или на един от тях са били принудително променени, а имената на техните непълнолетни деца могат да се променят по реда на ал. 3.

Регистри на населението

Чл. 50. (1) На всички лица, подлежащи на гражданска регистрация, се съставя личен регистрационен картон (ЛРК) и запис в Национална база данни (НБД) „Население“.

(2) Личният регистрационен картон се съставя и съхранява в общината или в кметството, в които е постоянният адрес на лицето.

Чл. 51. (1) Регистърът на населението на Република България се състои от всички общински регистри на населението и компютърният му еквивалент е Националната база данни „Население“.

(2) Регистърът на населението в общината и кметството се състои от личен регистрационен картон на лицата, имащи или имали постоянен адрес в тази община.

(3) Регистърът на населението във всяка община се състои от:

1. регистър на българските граждани;

2. регистър на чужденците по чл. 3, ал. 2, т. 2;

3. регистър на починалите лица;

4. архивен регистър.

Чл. 52. (1) Регистрите на населението в общините се поддържат върху хартиен носител и компютърният им еквивалент е Локална база данни (ЛБД) „Население“, които са част от ЕСГРАОН.

(2) Въз основа на регистрите на населението се издават удостоверения от общинската администрация. Редът за издаването им и образците за тях се определят в правилника по чл. 41, ал. 2.

Чл. 53. (1) Личният регистрационен картон съдържа следните данни:

1. име;

2. псевдоним и/или имена в чужбина;

3. пол;

4. дата на раждане – ден, месец, година;

5. единен граждански номер, а за чужденците – и личен номер на чужденеца;

6. гражданство;

7. място на раждане – област, община, населено място, а за родените извън територията на Република България – и държава;

8. акт за раждане – номер, дата и място на съставяне; на чужденците се вписва акт за раждане само ако са родени в Република България;

9. постоянен адрес – област, община, населено място, жилищен комплекс, улица, номер на сграда, номер на вход, номер на етаж, номер на апартамент, електронен адрес, ако има такъв;

10. семейно положение;

11. акт за сключен брак – номер, дата, място на съставяне; дата и място на сключване на брака, ако не е сключен в Република България;

12. съпруг/а – ЕГН или дата на раждане, име, пол, постоянен адрес, гражданство, а за починалите – номер, дата и място на съставяне на акта за смърт;

13. съдебно решение за развод – номер, дата и място на постановяване;

14. деца – ЕГН или дата на раждане, име, пол, постоянен адрес, гражданство, а за починалите – номер, дата и място на съставяне на акта за смърт;

15. майка – ЕГН или дата на раждане, име, постоянен адрес, гражданство, а за починалите – номер, дата и място на съставяне на акта за смърт;

16. баща – ЕГН или дата на раждане, име, постоянен адрес, гражданство, а за починалите – номер, дата и място на съставяне на акта за смърт;

17. братя/сестри – ЕГН или дата на раждане, име, име на другия родител – ако не е еднокръвен или едноутробен, пол, постоянен адрес, гражданство, а за починалите – номер, дата и място на съставяне на акта за смърт;

18. издаден документ за самоличност – вид, номер, дата на издаване;

19. правни ограничения (вид);

20. изменение по всички точки от 1 до 20 включително, предходен постоянен адрес, особености, дата на съставяне на личния регистрационен картон, име и подпис на длъжностното лице;

22. починал – дата и място на смъртта; акт за смърт – номер, дата и място на съставяне.

(2) Образецът на личния регистрационен картон се утвърждава със заповед на министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Чл. 54. (1) Личният регистрационен картон на българските граждани (ЛРК-Б) се създава въз основа на един от следните документи:

1. съобщение или удостоверение за раждане;

2. заявление от лице, което се установява на постоянен адрес в тази община;

3. удостоверение за българско гражданство, придружено с копие от документи за гражданско състояние и заявление за постоянен адрес в тази община.

(2) Личен регистрационен картон на чужденец (ЛРК-Ч) по чл. 3, ал. 2, т. 2 се създава въз основа на един от следните документи:

1. разрешение за постоянно пребиваване;

2. временно удостоверение на бежанец или съобщение за раждане на дете от родители със статут на бежанец или хуманитарен статут;

3. заявление от лице, което се установява на постоянен адрес в тази община;

4. удостоверение за лица без гражданство.

Чл. 55. Данните в личния регистрационен картон се вписват и поддържат въз основа на необходимите за това документи или въз основа на извлечение от записа на лицето в Национална база данни „Население“.

Чл. 56. Личният регистрационен картон се пази в продължение на 130 години, считано от датата на създаването му, след което се предава в Държавния архив.

Чл. 57. Регистърът на българските граждани се състои от всички лични регистрационни картони на живите български граждани с постоянен адрес в тази община.

Чл. 58. Регистърът на чужденците се състои от всички лични регистрационни картони на живите чужденци с постоянен адрес в тази община.

Чл. 59. Регистърът на починалите лица се състои от всички лични регистрационни картони на български граждани и на чужденци с внесени данни за смъртта.

Чл. 60. Архивният регистър се състои от личните регистрационни картони на лицата, на които постоянният адрес вече не е в тази община, както и на лицата, освободени от българско гражданство.

Чл. 61. Общините и районите поддържат компютърни регистри за населението на територията си и могат да архивират личните регистрационни картони по ред, определен от министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Глава трета.

АКТОВЕ ЗА ГРАЖДАНСКО СЪСТОЯНИЕ

Общи правила за съставяне на актове за гражданско състояние

Чл. 62. (1) Актовете за гражданско състояние на лицата са: акт за раждане, акт за сключване на граждански брак и акт за смърт.

(2) Актовете за гражданско състояние, съставени по установен в този закон ред, имат доказателствена сила за отразените в тях данни до доказване на тяхната неистинност.

Чл. 63. (1) Актовете за гражданско състояние се съставят от длъжностното лице по гражданското състояние в общината или кметството, на чиято територия са станали събитията.

(2) Актовете за гражданско състояние за събития, за които няма данни на територията на коя община са станали, се съставят в общината или кметството, на чиято територия е установено събитието.

(3) Кметът на общината е длъжностно лице по гражданското състояние на територията на общината. Той може да възлага тази функция с писмена заповед на кметовете на кметствата, в които се поддържат регистри за гражданското състояние, и на други длъжностни лица от общинската администрация.

Чл. 64. (1) Актовете за гражданско състояние се съставят въз основа на обявяване, направено пред съответните длъжностни лица по гражданското състояние.

(2) Обявител при съставяне на акт за раждане или акт за смърт може да бъде само дееспособно лице. Обявител на акт за раждане може да бъде и непълнолетно лице, ако е родител на новороденото дете.

(3) Длъжностното лице не може да съставя актове за гражданско състояние, по които е обявител, страна или свидетел. В такива случаи актовете за гражданско състояние се съставят от друго длъжностно лице.

(4) Обявителите, страните и свидетелите при съставяне на актове за гражданско състояние удостоверяват своята самоличност с документ за самоличност.

Чл. 65. (1) Длъжностното лице съставя акта за гражданско състояние само след като констатира по установения ред настъпилото събитие. Актовете за гражданско състояние се съставят на формуляри по установен образец.

(2) Данните в актовете за гражданско състояние се попълват въз основа на документи за самоличност на лицата. При съставяне на актове въз основа на документи от чужбина може да се ползват и други документи по гражданска регистрация само ако в получения или представения документ не се съдържат необходимите данни за съставянето на акта за гражданско състояние. В актовете за гражданско състояние не се вписват данни, заявления или сведения, които не са предвидени в закон.

(3) При съставяне на актове за гражданско състояние на български граждани, които имат и друго гражданство, данните се вписват въз основа на българския документ за самоличност.

(4) Писмено съобщение за настъпилото събитие по утвърден образец се изпраща до ЕСГРАОН на областно равнище.

Чл. 66. (1) Актовете за гражданско състояние се съставят след обявяване на събитието в присъствието на обявителите, а при сключване на граждански брак – на страните и на свидетелите. Тези лица не могат да се оттеглят, преди да се прочете съставеният акт и преди да го подпишат. Длъжностното лице подписва акта веднага след подписването му от другите лица. Актът се подпечатва от длъжностното лице с печат с герба на Република България.

(2) Свидетели при сключване на брак могат да бъдат и чужди граждани.

(3) Ако някой от обявителите, свидетелите или страните не може да подпише акта за гражданско състояние, на мястото за подписите се прави бележка за причината за невъзможността да се подпише актът (неграмотност, увреждане на ръката и прочие), след което, без да се подписва от други лица, се поставя отпечатък от десния палец. Ако такъв отпечатък не може да се постави, посочва се причината, както и с кой друг пръст е поставен отпечатъкът.

(4) При унищожени регистри за гражданско състояние, липса на съставен акт за раждане или смърт и установяване на вписани неверни данни заинтересуваните лица установяват правата си по съдебен ред.

(5) При унищожен или изгубен регистър за гражданско състояние, без да има възможност да бъде възстановен, кметът на общината може да поиска от районния съд да установи унищожаването или изгубването и да разпореди съставянето на съответния регистър.

Чл. 67. Чрез ЕСГРАОН се отразяват всички промени по гражданското състояние на лицата в регистрите на населението по постоянен адрес. Технологията за работа се утвърждава в правилника по чл. 41, ал. 2.

Чл. 68. (1) Актовете за гражданско състояние се издават безплатно. На заинтересуваните страни се издават безплатно удостоверения за раждане и сключен граждански брак и препис извлечение от акт за смърт по утвърдени образци. За издаването на удостоверения и преписи от тези актове за втори и следващ път се заплаща такса. Издаването на препис за служебно ползване е безплатно.

(2) Длъжностното лице, съставило акт за гражданско състояние, отнасящ се за гражданин на държава, с която Република България е сключила договор за правна помощ, е длъжно в 10-дневен срок от съставянето на акта да изпрати служебен препис от него на Министерството на външните работи за изпращането му по дипломатически път в страната, на която лицето е гражданин.

(3) Длъжностното лице изпраща препис от акта за гражданско състояние, съставен за гражданин на страна, с която Република България не е сключила договор за правна помощ, само при поискване от Министерството на външните работи.

Чл. 69. (1) Образците на актовете за гражданско състояние и на документите, издавани въз основа на тях, се утвърждават от министъра на регионалното развитие и благоустройството съвместно с министъра на правосъдието и се обнародват в „Държавен вестник“.

(2) Попълването на актовете за гражданско състояние се извършва на ръка, четливо, без зачертаване и поправки. Актовете могат да се съставят и отпечатват автоматизирано с програмни средства, предоставени или одобрени от министъра на регионалното развитие и благоустройството.

(3) При попълването и отпечатването на актовете за гражданско състояние се ползват мастила, които гарантират тяхната читаемост в утвърдените от закона срокове за съхранение.

Акт за раждане

Чл. 70. Актът за раждане се съставя въз основа на писмено съобщение в срок 7 дни, като денят на раждането не се брои.

Чл. 71. (1) Всяко раждане трябва да се съобщи писмено и да се обяви устно в срок 5 дни, като денят на раждането не се брои.

(2) Съобщението за раждане се съставя писмено по утвърден с правилника по чл. 11, ал. 2 образец. Съобщаването на раждането е задължение на:

1. ръководителя на лечебното заведение или на лицето, на което със заповед е възложено това, когато раждането е станало в лечебно заведение;

2. компетентно медицинско лице, когато раждането не е станало в лечебно заведение;

3. длъжностното лице по гражданското състояние, когато в населеното място няма компетентно медицинско лице.

(3) Обявяването на раждането е задължение на бащата и се прави лично или чрез нотариално упълномощено лице.

(4) В случаите, когато бащата е починал, отсъства от населеното място или е в невъзможност да обяви раждането поради тежка болест, лишаване от свобода и други причини, ако е в неизвестност или е неизвестен, обявяването се извършва от лице, присъствало на раждането. Ако раждането е станало, когато майката е била вън от своето жилище, задължението да обяви раждането е на лицето, в дома на което е станало раждането. Майката също може да обяви за раждането лично или чрез нотариално упълномощено лице.

(5) Ако бащата, майката или друго лице не обявят раждането, длъжностното лице по гражданското състояние съставя акта за раждане само на основание на съобщението по ал. 2.

(6) Длъжностното лице по гражданското състояние съставя акта за раждане, след като се удостовери писмено и обяви станалото събитие. Веднага след съставянето на акта за раждане на родителите се издава оригинално удостоверение за раждане.

Чл. 72. (1) Когато раждането не бъде обявено в определения срок, но съобщението е направено или длъжностното лице научи за раждането в течение на същата календарна година, то съставя акта за раждане в текущия регистър за годината, като спазва условията по чл. 43, без да е необходимо решение на съда за това.

(2) Когато календарната година и срокът за обявяване на раждането са изтекли, акт за раждане се съставя само въз основа на решение на съда, постановено по искане на родителите, лицето или на прокурора.

Чл. 73. (1) Актът за раждане съдържа:

1. място на съставяне на акта-област, община, населено място/район;

2. номер на акта и дата на съставяне;

3. номер на оригиналното удостоверение;

4. дата – ден, месец, година, час и минута на раждането;

5. място на раждане – област, община, населено място или държава, ако детето е родено извън територията на Република България;

6. име на новороденото;

7. ЕГН на детето (попълва се само за български граждани);

8. пол и гражданство;

9. данни за родителите – имена, дата на раждане, ЕГН, гражданство, постоянен адрес;

10. документ, удостоверяващ раждането;

11. обявител – имена, ЕГН, постоянен адрес;

12. длъжностно лице – имена, ЕГН и подпис;

13. бележки.

(2) Ако детето е родено мъртво, на мястото на „името на новороденото“ се изписва „мъртво родено дете“, като се вписва и причината за смъртта от медицинския документ.

(3) Преценката дали детето е родено живо или мъртво, или е налице аборт, се прави от компетентно медицинско лице.

(4) При аборт не се съставя акт за раждане.

Чл. 74. Когато едно дете е родено живо, но е умряло, преди да се състави акт за раждане, едновременно се съставят акт за раждане и акт за смърт.

Чл. 75. Когато майката е родила две или повече деца (близнаци), длъжностното лице съставя отделни актове за раждане на всяко дете, като вписва във всеки акт номера на акта на другите деца и реда, по който са се родили.

Чл. 76. (1) Намерени, изоставени или подхвърлени новородени живи деца се предават в най-близкото лечебно заведение и там в присъствието на представител на Министерството на вътрешните работи, на лечебното заведение и на лицето, намерило и предало детето, се съставя протокол за намирането му. В протокола се отбелязват: времето и мястото, където е намерено детето; пол и предполагаема дата на раждане; особени белези, които детето има по тялото си, описание на дрехите, с които е намерено; други обстоятелства. Протоколът се подписва от лицето, намерило детето, и от присъстващите представители, подпечатва се и се изпраща в общината, в която се намира лечебното заведение, за да се състави акт за раждане.

(2) Когато новородено дете бъде изоставено от майката в лечебното заведение, където е станало раждането, и не бъде потърсено в срока за съставяне на акта за раждане, се постъпва по начин, посочен в ал. 1.

(3) Длъжностното лице съставя акта за раждане въз основа на протокола, който става неразделна част от акта. Имената на детето се определят от длъжностното лице съгласно разпоредбите на този закон.

(4) Когато детето е намерено мъртво или умре преди предаването му в лечебно заведение, се прави съдебномедицинска експертиза за установяване причините за смъртта. В този случай въз основа на протокола се съставят акт за раждане и акт за смърт. Ако медицинската експертиза установи, че детето е родено мъртво, се съставя акт за раждане на „мъртвородено дете“.

Чл. 77. При припознаване, извършено преди съставяне на акта за раждане, в същия акт се вписват данните на бащата, както и документът, удостоверяващ припознаването при наличие на съгласие на майката. Името на детето се съставя по реда на членове 42-44. Когато припознаването се извършва след съставяне на акта за раждане, данните за припознаващия и основанието се вписват в графа „Бележки“ на акта за раждане в съответствие с дял четвърти от настоящия кодекс.

Чл. 78. (1) При пълно осиновяване длъжностното лице по гражданското състояние въз основа на заверен препис от решението на съда съставя нов акт за раждане в тридневен срок от получаване на преписа. Актът за раждане се съставя в общината или кметството, посочено в съдебното решение, в текущия регистър с дата – датата на съставяне на акта, като за обявител се подписва единият от осиновителите.

(2) В новия акт за раждане се вписват:

1. действителната дата на раждане и новият единен граждански номер;

2. място на раждане – мястото на съставяне на акта, а в случаите на международно осиновяване – действителното място на раждане;

3. родители – осиновителите и данните за тях; когато детето се осиновява само от един родител, графата за другия родител не се попълва; когато детето се осиновява от съпруг на родител, данни за рождения родител, с когото отношенията се запазват, и данни за осиновителя.

(3) Съставеният акт се отбелязва в азбучника на годината, която съответства на годината на раждане на осиновеното дете, и в азбучника на годината на съставяне на акта.

(4) Съдебното решение се съхранява при условията и по реда за съхраняване на акта за раждане и до него не могат да имат достъп външни лица.

(5) В двудневен срок длъжностното лице по гражданското състояние уведомява с писмо общината, където се намира предишният акт за раждане на осиновеното лице, за отразяване в графа „Бележки“, че е съставен нов. В същия срок се съставя личен регистрационен картон на осиновеното лице, данните за него се вписват в личния регистрационен картон на осиновителите и се изпращат съобщения съгласно технологията на ЕСГРАОН.

Акт за сключен граждански брак

Чл. 79. (1) Гражданският брак се сключва пред длъжностното лице по гражданското състояние при условията и по реда, предвидени в дял четвърти от настоящия кодекс.

(2) Граждански бракове се сключват всеки ден.

Чл. 80. Когато встъпващите в брак са лица без гражданство, със статут на бежанец или с хуманитарен статут в Република България, те удостоверяват семейното си положение с нотариално заверена декларация.

Чл. 81. Актът за сключване на граждански брак съдържа:

1. място на съставяне на акта-област, община, населено място/район;

2. номер на акта и дата на съставяне;

3. номер на оригиналното удостоверение;

4. дата – ден, месец, година, и място на сключване на брака – област, община, населено място или държава, ако не е сключен в Република България;

5. данни за сключващите брак – имена преди брака, дата и място на раждане, възраст, ЕГН (личен номер на чужденец – ЛНЧ), гражданство, семейно положение преди брака, фамилия след сключване на брака, постоянен адрес, данни за документите за самоличност, и подписите им;

6. режим на имуществените отношения;

7. данни за свидетелите – имена, ЕГН (личен номер на чужденец – ЛНЧ), и подписите им;

8. длъжностно лице – имена, ЕГН (личен номер на чужденец – ЛНЧ) и подпис;

9. други документи, представени за съставяне на акта;

10. бележки.

Акт за смърт

Чл. 82. (1) Актът за смърт се съставя въз основа на съобщение за смърт не по-късно от 48 часа след настъпването на смъртта.

(2) Актът може да се състави и след изтичането на срока по ал. 1, без да е необходимо решение на съда за това, когато се наложи съдебномедицинско освидетелстване на трупа при условията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс. Органите на съдебната власт, назначили съдебномедицинската експертиза, издават документ, удостоверяващ причината за забавянето.

Чл. 83. (1) Длъжностното лице по гражданското състояние пристъпва към съставянето на акт за смърт, след като получи съобщение за смърт, издадено от компетентно медицинско лице.

(2) Обявяването на смърт, настъпила в лечебно заведение, се извършва писмено от ръководителя на заведението или от лице, на което със заповед е възложено това.

Чл. 84. Длъжностното лице по гражданското състояние няма право по своя инициатива или по заявление на заинтересуваните лица да съставя акт за смърт на погребано без разрешение лице. В такъв случай актът за смърт се съставя само въз основа на влязло в сила решение на съда.

Чл. 85. Длъжностното лице по гражданското състояние съставя и след изтичането на срока по чл. 82, ал. 1 акт за смърт на лице, умряло в чужбина, трупът на което е докаран в населеното място, ако към документите, съпровождащи трупа, не е приложен акт за смърт, съставен там, където тя е настъпила. Длъжностното лице по гражданското състояние предоставя тези документи на лечебно заведение, за да се установи причината за смъртта и да се издаде съобщение за смърт. Ако причината за смъртта не може да се установи, това се отбелязва в съобщението за смърт.

Чл. 86. При смърт на група лица, чиито трупове не могат да се намерят или намерените не могат да се разпознаят, но е безспорно установено кои са лицата, кметът на общината, на чиято територия е настъпило събитието, или упълномощено от него длъжностно лице съставя протокол, който се изпраща в съответната районна прокуратура. Районният прокурор или наследниците на умрелите лица предявяват установителен иск пред съответния районен съд, който да постанови решение за съставянето на актове за смърт на тези лица.

Чл. 87. Акт за смърт на лице, което съдът с влязло в сила решение е обявил за умряло, се съставя от длъжностното лице по гражданското състояние в населеното място по постоянния адрес на обявения за умрял въз основа на препис от влязлото в сила решение. В този случай актът за смърт не се подписва от обявителя.

Чл. 88. (1) Актът за смърт съдържа:

1. място на съставяне на акта-област, община, населено място/район;

2. номер на акта и дата на съставяне;

3. дата – ден, месец, година, час и минути на смъртта;

4. място на смъртта – област, община, населено място или държава, ако не е в Република България, и къде е настъпила;

5. имена на лицето;

6. причина за смъртта;

7. данни за лицето – дата и място на раждане, ЕГН (личен номер на чужденец – ЛНЧ), възраст, пол, гражданство, семейно положение, постоянен адрес;

8. данни за родителите, ако са известни-имена, ЕГН (личен номер на чужденец – ЛНЧ), постоянен адрес;

9. документ, удостоверяващ смъртта;

10. обявител – имена, ЕГН (личен номер на чужденец – ЛНЧ), постоянен адрес;

11. длъжностно лице-имена, ЕГН (личен номер на чужденец – ЛНЧ) и подпис;

12. бележки.

(2) Обстоятелството, че смъртта е настъпила в място за лишаване от свобода, не се посочва в акта.

Чл. 89. (1) Препис-извлечение от акта за смърт представлява разрешение за погребение и се издава безплатно.

(2) След изготвянето на акта за смърт длъжностното лице по гражданското състояние изпраща документа за самоличност на умрелия на най-близкото районно полицейско управление на Министерството на вътрешните работи.

(3) При смърт на чужденец, който се погребва в Република България, длъжностното лице по гражданското състояние задържа всички документи за самоличност и документи за пътуване в чужбина, ако има такива. Тези документи и препис от акта за смърт се изпращат на най-близкото районно полицейско управление на Министерството на вътрешните работи.

(4) При смърт на чужденец, чийто труп се изпраща в чужбина, длъжностното лице по гражданското състояние изпраща българския му документ за самоличност, ако притежава такъв, на най-близкото районно полицейско управление на Министерството на вътрешните работи. Всички други документи за самоличност, документи за пътуване в чужбина, ако има такива, и препис от акта за смърт се предават на лицата, които придружават трупа.

Актове за гражданско състояние на военнослужещи при извънредни случаи

Чл. 90. Актовете за гражданско състояние на военнослужещи, които се намират извън територията на Република България или са на територията на страната, но поради военни действия са лишени от възможността да съобщят на гражданските власти, се съставят от военнослужещи, определени от командването да изпълняват такива функции. Тези военнослужещи съставят актове за гражданско състояние и на граждански лица, които съпровождат войската. Актовете се водят в общ регистър, като се попълват на ръка.

Чл. 91. При съставяне на актове за гражданско състояние в случаите по чл. 90 се спазват разпоредбите на този закон със следните изключения:

1. раждането може да се обяви и след изтичането на срока по чл. 70;

2. за всяка войскова част, определена от командването, се води общ регистър за вписване на всички актове за гражданско състояние. Актовете по този регистър се съставят на ръка въз основа на наличните данни.

Чл. 92. (1) Военнослужещият, натоварен с воденето на регистъра за гражданско състояние, изпраща чрез Министерството на отбраната препис от съставените актове, както следва:

1. от актовете за раждане – в общината по постоянния адрес на майката;

2. от актовете за сключен брак – в общината по постоянния адрес на съпруга;

3. от актовете за смърт – в общината по постоянния адрес на умрялото лице.

(2) Въз основа на преписа длъжностното лице по гражданското състояние на съответната община съставя нов акт по установения образец, а полученият препис остава неразделна част от него.

Актове за гражданско състояние, съставени при пътуване по море

Чл. 93. (1) При раждане, граждански брак или смърт, настъпили на кораб, намиращ се в открито море, капитанът е длъжен да направи вписване в корабния дневник и да състави акт по реда на този закон.

(2) Актове за раждане или смърт се съставят в срок 24 часа от настъпването на съответното събитие.

Чл. 94. (1) Капитанът на кораба е длъжен да предаде преписи от съответните актове за гражданско състояние в службата за гражданското състояние при общината в първото българско пристанище, в което е влязъл корабът, или на българското дипломатическо или консулско представителство в страната, в чието пристанище влезе корабът. Ако в страната няма българско представителство, капитанът на кораба е длъжен да изпрати преписите на българския дипломатически или консулски представител в най-близката страна, където има българско дипломатическо или консулско представителство.

(2) Длъжностното лице по гражданското състояние или българският дипломатически или консулски представител в 15-дневен срок от получаването на преписите от съставените на кораба актове са длъжни да ги препратят, както следва:

1. акта за раждане – в общината по постоянния адрес на майката;

2. акта за сключен граждански брак – в общината по постоянния адрес на съпруга, а ако той не е български гражданин – в общината по постоянния адрес на съпругата;

3. акта за смърт – в общината по постоянния адрес на умрелия.

(3) Длъжностните лица по гражданско състояние на общините, получили актове за гражданско състояние съгласно ал. 2, съставят актове за гражданско състояние по реда на този закон.

Чл. 95. (1) Когато вследствие на бедствие загинат всички лица от екипажа и пътниците, собственикът на кораба или упълномощено от него лице, след като провери и установи бедствието и последиците му, уведомява писмено длъжностните лица по гражданското състояние в общината, където е регистриран корабът, или най-близкото българско дипломатическо или консулско представителство до мястото на бедствието, с цел да се съставят по съдебен ред актове за смърт на загиналите лица.

(2) В случай, че са загинали капитанът на кораба и неговият помощник, актовете за смърт се съставят от съответния български дипломатически или консулски представител в чужбина или от длъжностното лице по гражданското състояние в общината на българското пристанище, където спасените лица са отведени, въз основа на заявленията на спасените лица от екипажа или от пътниците.

Актове за гражданско състояние на български граждани, съставени в чужбина

Чл. 96. Гражданите на Република България, които се намират в чужбина, могат да поискат при спазване на българските или местните закони съставянето на актове за гражданско състояние от съответния български дипломатически или консулски представител, или от чуждестранните местни органи по гражданското състояние в мястото, където са настъпили събитията, подлежащи на регистрация.

Чл. 97. (1) Български гражданин, който е поискал от местен орган по гражданското състояние в чужбина съставянето на акт за гражданско състояние, е длъжен да се снабди със заверен препис или извлечение от съставения акт и не по-късно от шест месеца след съставянето му да го предаде или изпрати на българския дипломатически или консулски представител в тази страна, като същевременно му съобщи постоянния си адрес в Република България.

(2) Ако българският гражданин не е могъл да предаде или изпрати съставения от местен орган по гражданското състояние в чужбина акт на български дипломатически или консулски представител, той може да го представи направо на длъжностното лице по гражданското състояние в общината по постоянен адрес съгласно чл. 99, ал. 2, т. 1, 2 и 3, заедно с легализиран и заверен превод на български език.

(3) Преписите или извлеченията от актовете за гражданско състояние по ал. 1, съставени от орган на държавата, с която Република България няма сключен договор за правна помощ, следва да бъдат легализирани и преведени.

(4) Преписите и извлеченията от актовете за гражданско състояние по ал. 1 не се нуждаят от легализация, когато:

1. произхождат от държава, която е ратифицирала Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове;

2. произхождат от държава, с която Република България има сключен договор за правна помощ, в който това изрично е посочено;

3. са получени по дипломатически път.

Чл. 98. Дипломатически или консулски представител на Република България в чужбина, който узнае, че в страната, където е акредитиран, се е родил, сключил е граждански брак или е умрял български гражданин, но в 6-месечен срок не му е бил представен в представителството заверен препис или извлечение от съответния акт, се снабдява веднага служебно с необходимите документи. Преписите или извлеченията от актовете по гражданското състояние заедно с легализиран превод на български език, заверен по съответния ред, се изпращат в Министерството на външните работи на Република България за препращане по постоянния адрес на българския гражданин. Ако не е съставен акт от местните органи, дипломатическият или консулският представител в съответната страна изисква по официален път съставянето му, ако законите на страната допускат това.

Чл. 99. (1) В срок три месеца от получаването на акт, издаден от местен орган, или след съставянето на акт в дипломатическото или консулското представителство съответният представител на Република България изпраща заверен препис в Министерството на външните работи на Република България.

(2) Получените в Министерството на външните работи служебни преписи на актове въз основа на ал. 1 се изпращат не по-късно от 15 дни след получаването им в общините, както следва:

1. за раждане – в общината по постоянния адрес на майката, а ако тя не е български гражданин – в общината по постоянния адрес на бащата;

2. за сключен граждански брак – в общината по постоянния адрес на съпруга, а ако той не е български гражданин – в общината по постоянния адрес на съпругата;

3. за смърт – в общината по постоянния адрес на умрелия.

(3) Длъжностното лице по гражданското състояние в общината въз основа на преписа по ал. 1 и 2 съставя акт за гражданско състояние. Данните в акта (име, родители и други) се вписват без изменение въз основа на получения препис. Ако преписът не съдържа всички необходими данни, изисквани по този закон, се ползват данни от други документи на лицето или от регистъра на населението. При невъзможност да се попълнят всички данни в акта се вписват само наличните.

(4) При съществени различия в имената на лицата се представя документ за идентичност. Промяна на данните в представените документи се допуска по съдебен ред.

(5) Длъжностното лице по гражданското състояние в общината след съставянето на акта въз основа на преписа по ал. 1 при поискване или служебно изпраща удостоверението за раждане или за граждански брак или препис-извлечение от акта за смърт на ресорното министерство в областта на външните работи, което го препраща на дипломатическото или консулското представителство за връчване на заинтересуваните лица.

Отбелязвания, допълнения и поправки на актовете за гражданско състояние

Чл. 100. Промяна в данните за гражданско състояние на лицата в съставени актове за гражданско състояние се извършва по съдебен или административен ред.

Чл. 101. (1) Всяка промяна в данните по гражданското състояние, вписани в съставения вече акт, се отбелязва в този акт на определено за целта място.

(2) Длъжностното лице по гражданското състояние извършва отбелязването въз основа на съдебно решение или административен акт за промяна.

(3) Промяната на данните в актовете за гражданско състояние на лицата се извършва само в акта на титуляря.

(4) При изрично писмено искане промяната може да се отрази по административен ред в актовете за раждане на децата. Искането се подава от родителите за малолетните им деца. За непълнолетните деца искането е лично със съгласието на родителите. При взаимно съгласие на съпрузите промяната може да се отрази в акта за граждански брак.

Чл. 102. (1) При постановено съдебно решение или административен акт за промяна, допълнение, вписване или отбелязване в съставения вече акт длъжностното лице по гражданското състояние вписва новото съдържание на данните в определеното за целта място в акта – графа „Бележки“. Записват се датата и името на длъжностното лице и се полагат подпис и печат на общината или кметството.

(2) Не се позволява зачертаване, изтриване и вмъкване на данни в съществуващ акт за гражданско състояние.

Чл. 103. (1) По административен ред въз основа на официални документи може да се извършва промяна и вписване само на данни, които по същество няма да променят смисъла на съставения вече акт. Технически грешки и неточности в изписването на името се отстраняват по искане на заинтересуваните лица.

(2) По административен ред по молба на заинтересуваните лица може да се отрази и промяната в имената им, настъпила по силата на нормативен акт. Към молбата се представят документи.

(3) Промените и вписванията се извършват по реда на чл. 102.

(4) По административен ред не могат да се променят името на титуляря, с изключение на изрично предвидените в чл. 49 случаи, датата на раждане, брак или смърт и полът.

Чл. 104. Промяна на ЕГН на титуляря се извършва само по административен ред от длъжностното лице въз основа на документ, установяващ необходимостта от такава промяна.

Чл. 105. (1) При непълно осиновяване длъжностното лице по гражданското състояние по място на раждане на осиновеното лице записва в графа „Бележки“ на съществуващия акт за раждане на лицето съдебното решение, имената на лицето, определени от съда, и имената на осиновителите. В срок два дни след вписването на осиновяването длъжностното лице по гражданското състояние съобщава писмено на общината по постоянния адрес на родителите по произход и на осиновителите за отразяване в регистрите на населението.

(2) При издаване на преписи и удостоверения и преписи от акт за раждане с отбелязано непълно осиновяване за родители се вписват както родителите по произход, така и осиновителите.

Чл. 106. При развод или обявяване на брака за недействителен в графа „Бележки“ на акта за брак се записва съдебното решение, с което бракът е прекратен или обявен за недействителен. Ако съдът постанови запазване на фамилното име от брака, в графа „Бележки“ се записва, че то се запазва. В противен случай се записва, че се възстановява фамилното име на лицето преди този брак.

Чл. 107. (1) Когато се наложи издаване на преписи на удостоверения или преписи-извлечения от съставени актове, върху които има нанесени бележки, преписите се издават, като на съответните места се вписват само поправените текстове.

(2) Пълни преписи от съставени актове се издават, като се включат както първоначалните текстове, така и всички записани бележки.

Чл. 108. Унищожаване на съставен вече акт за гражданско състояние се допуска преди приключване на регистъра за годината при съставяне на повече от един акт за едно събитие. При тези случаи през целия акт се написва по диагонал „Анулиран“, причината за анулирането му, датата на анулирането, подписва се от длъжностното лице и се подпечатва. За съответното събитие се съставя нов акт за гражданско състояние, ако е необходимо.

Чл. 109. За всяко настъпило изменение в данните, записани в актовете по гражданско състояние, се изпраща писмено съобщение до ЕСГРАОН на областно равнище.

Регистри на актове за гражданско състояние

Чл. 110. (1) Регистрите на актовете за гражданско състояние за цялата община се образуват чрез събиране на съставените през текущата година формуляри – актове за раждане, граждански брак и смърт – по отделно за всеки вид, които се подвързват след приключване на годината в специална книга.

(2) Всяка година най-късно до 20 декември Министерството на външните работи и общините снабдяват дипломатическите и консулските представителства, съответно кметствата и населените места на територията им, с необходимите формуляри на актове за гражданско състояние.

Чл. 111. (1) За всяка календарна година регистрите от всички актосъставители на територията на общината се приключват до 21 януари на следващата година със заверка, подписана от кмета или от упълномощено от него длъжностно лице от общината.

(2) Когато някой от регистрите се състои от повече от един том, върху корицата на първия том се надписва: „Регистър А“, а на допълнителните „Регистър Б“ и така нататък. Номерацията на актовете в новия том започва от номера, който следва след номера на последния вписан акт в предходния том. Причината за въвеждането на новия продължен том се отбелязва на втората страница, на първата корица, без този надпис да засяга мястото на акта, и се подписва от кмета.

Чл. 112. (1) Заверката на регистрите включва описание на броя на актовете, от кой номер започват и на кой номер свършват, наличие на анулирани актове, колко от актовете са използвани, подпис и печат на последната страница на регистрите, образувани от събраните актове за гражданско състояние, съставени през предходната година. Неразделна част от регистъра е азбучникът към него. При заверката се проверява наличието на всички данни и подписи, изисквани от закона. Тази заверка представлява приключване на актовете за изтеклата календарна година.

(2) Заверката на регистрите се прави от кмета на общината или от упълномощено от него длъжностно лице. Тази заверка представлява същевременно проверка и приключване на актовете за изтеклата календарна година.

(3) Приключените регистри от формуляри на актове се подвързват и се предават за ползване и съхраняване в административния център на общината до 130 години от съставянето им, след което се предават в Държавния архив.

Чл. 113. Приключването на регистрите се извършва и преди изтичане на календарната година, ако общината или кметството се закрие или се присъедини към друга. При присъединяване към друга община регистрите се предават в новата община.

Чл. 114. Всеки регистър задължително съдържа азбучен указател за вписаните в него лица. Азбучните указатели на регистрите за раждане и смърт се съставят след вписване на всички актове в регистъра и преди приключването му. В тях актовете се подреждат по азбучен ред на собственото име на новороденото или починалото лице. В регистрите за сключен граждански брак азбучният указател се съставя по собственото име на съпруга.

Чл. 115. (1) От регистрите за гражданско състояние справки могат да се правят на лицата, за които се отнасят съставените актове, на изрично упълномощени от тях други лица или по реда на Гражданския процесуален кодекс и на Наказателно-процесуалния кодекс. На тези лица може да се издават преписи от актове и дубликати на удостоверенията, както и удостоверения, че липсва съставен акт за гражданско състояние.

(2) Дубликати на удостоверения и преписи от актове може да се издават и изпращат при служебно писмено поискване от общината по постоянен адрес на заинтересуваните лица или от други държавни органи, когато това е свързано с административното обслужване на лицата, вписани в акта.

Глава четвърта.

АДРЕСНА РЕГИСТРАЦИЯ

Общи положения

Чл. 116. (1) Адресът е еднозначното описание на мястото, където лицето живее или където то получава кореспонденцията си.

(2) Адресът в Република България се състои задължително от името на областта, общината и населеното място.

(3) В зависимост от мястото, което описва, адресът може да включва наименование на улица – площад, булевард, жилищен комплекс, квартал, номер, вход, етаж, апартамент.

(4) Когато адресът е извън регулацията на населеното място, вместо данните по ал. 3 се вписва името на местността от землището му.

Чл. 117. (1) Всяко лице, подлежащо на гражданска регистрация по този кодекс, е задължено да заяви писмено своя постоянен и настоящ адрес.

(2) Постоянният и настоящият адрес на новороденото дете съвпадат със съответните адреси на родителите му. Когато родителите имат различни постоянни адреси, те избират един от тях за детето си. Когато родителите имат различни настоящи адреси, настоящият адрес на майката е настоящ адрес и за детето.

Чл. 118. Адресна регистрация на лицето е отразяване на постоянния и настоящия им адрес в регистрите на населението и в Национална база данни „Население“.

Чл. 119. Адресната регистрация се извършва от общините и кметствата при заявяване от лицето.

Чл. 120. (1) Постоянен адрес е адресът в населеното място, което лицето избира да бъде вписано в регистрите на населението.

(2) Постоянният адрес е винаги на територията на Република България.

(3) Всяко лице може да има само един постоянен адрес.

(4) Български граждани, живеещи предимно в чужбина, които не са вписани в регистрите на населението и не могат да посочат постоянен адрес в Република България, се вписват служебно в регистрите на населението на район „Средец“ на град София.

(5) Всеки собственик или ползвател на жилище може да възрази пред кмета на общината срещу ползването на неговия адрес от трети лица.

Чл. 121. (1) Настоящ адрес е адресът, на който лицето пребивава.

(2) Всяко лице има само един настоящ адрес.

(3) Настоящият адрес на българските граждани, на които мястото на пребиваване е в чужбина, се отразява в автоматизираните информационни фондове само с името на държавата, в която пребивават.

Чл. 122. (1) Постоянният адрес се заявява чрез подаване на заявление от лицето до общинската администрация или до съответните органи по Закона за българските лични документи.

(2) Заявяването се извършва лично, а по изключение – от упълномощено лице след представяне на нотариално заверено изрично пълномощно.

(3) За малолетни и непълнолетни и на поставени под запрещение лица заявяването се извършва от законните им представители.

(4) Образецът на заявлението се утвърждава с постановление на Министерския съвет.

Чл. 123. (1) Настоящият адрес се заявява чрез подаване на адресна карта от лицето до общинската администрация.

(2) Заявяването се извършва лично, а по изключение – от упълномощено лице след представяне на нотариално заверено изрично пълномощно.

(3) За малолетни и непълнолетни и на поставени под запрещение лица заявяването се извършва от законните им представители.

(4) Образецът на адресната карта се утвърждава с постановление на Министерския съвет.

Чл. 124. Български гражданин, живеещ предимно в чужбина, може да заяви постоянния и настоящия си адрес и чрез заявление за издаване на български личен документ, подадено чрез дипломатическите или консулските представителства на Република България.

Промяна на адрес

Чл. 125. (1) Заявлението за промяна на постоянен адрес се подава в общината или кметството, където лицето избира да бъде вписано в регистрите за населението.

(2) Когато се променя постоянният адрес, изменението се съобщава чрез Национална база данни „Население“ на общината по предходен постоянен адрес, на общината, в която е настоящият адрес, и на Министерството на вътрешните работи съгласно технологията на ЕСГРАОН.

Чл. 126. (1) Всяко лице е длъжно в срок 30 дни да заяви промяната на настоящия си адрес.

(2) Адресната карта за промяна на настоящ адрес се подава в общината или кметството, където лицето пребивава, и в 5-дневен срок се изпраща за актуализация на Национална база данни „Население“.

(3) Лицата, предоставили подслон в хотел, мотел, почивен дом или друго място за подслон, са длъжни да регистрират в специални книги отседналите, като при поискване предоставят данните от тях на органите на местната власт или на Министерството на вътрешните работи.

(4) Настоящият адрес на децата, оставени за отглеждане в специализирана институция, е нейният адрес. Адресните карти за тях се подават от ръководителя на съответната институция.

(5) Непълнолетните лица, които се обучават в училища в населено място, различно от постоянния и настоящия адрес на родителите, могат лично да подават адресни карти за промяна на настоящия си адрес. В този случай към адресната карта трябва да се приложи уверение от съответното училище, че лицето е записано като ученик.

Чл. 127. На един адрес със съгласието на собственик на жилищен обект могат да се регистрират такъв брой лица, който не надвишава повече от три пъти броя на лицата, които обичайно могат да обитават съответния обект.

Глава пета.

АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 128. (1) За нарушение от длъжностни лица на този дял от настоящия кодекс, се налага глоба от една минимална работна заплата в страната.

(2) Когато нарушението е извършено от граждани, глобата е половин минимална работна заплата в страната.

Чл. 129. (1) Нарушенията по чл. 128 се установяват с актове на длъжностни лица, определени от ресорния министър по регионалното развитие, ресорния министър в областта на  вътрешните работи или областните управители или кметовете на общините.

(2) Въз основа на съставените актове се издават наказателни постановления от ресорния министър в областта на регионалното развитие или ресорния министъра по вътрешните работи или областните управители или кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица.

(3) Ресорния министър по вътрешните работи и определените от него длъжностни лица установяват нарушения и издават наказателни постановления само по глава четвърта.

(4) Установяването на нарушенията и издаването на наказателните постановления се извършват при условията и по реда на законодателството за административните нарушения и наказания.

ДЯЛ III

ФИЗИЧЕСКИ И ЮРИДИЧЕСКИ ЛИЦА

Глава първа

ФИЗИЧЕСКИ ЛИЦА

Чл. 130. (1) Всяко лице, от момента на раждането си, придобива способността да бъде носител на права и задължения.

(2) С навършване на 18-годишна възраст лицата стават пълнолетни и напълно способни чрез своите действия да придобиват права и да се задължават.

(3) Лицата, които не са навършили 14-годишна възраст, са малолетни. Вместо тях и от тяхно име правни действия извършват техните законни представители – родители или настойници.

(4) Лицата от 14 години до навършване на 18-годишна възраст са непълнолетни. Те извършват правни действия със съгласието на техните родители или попечители, но те могат сами да сключват обикновени дребни сделки за задоволяване на текущите им нужди и да разполагат с това, което са придобили със своя труд.

Чл. 131. (1) Непълнолетните и пълнолетните, които поради слабоумие или душевна болест не могат да се грижат за своите работи, се поставят под пълно запрещение и стават недееспособни.

(2) Пълнолетните с такива страдания, чието състояние не е така тежко, за да бъдат поставени под пълно запрещение, се поставят под ограничено запрещение.

(3) За правните действия на лицата по ал. 1 се прилага правилата на чл. 130, ал. 3, а за правните действия на лицата по ал. 2 се прилага чл. 130, ал 4.

Чл. 132. (1) Когато някой изчезне и няма сведения за него, районният съд по молба на заинтересуваните или по искане на прокурора назначава лице, което да го представлява, да извършва всякакви действия на управление и да взема всички други мерки за запазване на неговите интереси.

(2) Представителят се назначава предпочтително измежду роднините или близките на отсъстващия.

(3) Ако отсъстващият има законен представител, друг представител не се назначава.

(4) Когато отсъстващият има пълномощник, представител се назначава само за онези работи, които пълномощникът няма право да извършва.

Чл. 133. Ако отсъствието по чл. 132 продължи повече от една година, съдът по искане на заинтересуваните или на прокурора обявява лицето за отсъстващо.

Чл. 134. Лицата, които се явяват наследници на обявения за отсъстващ по времето, за което се отнася последното известие за него, могат да искат от съда да бъдат въведени във временно владение на имотите му. От деня на въвода пълномощието и представителството, ако има такива, се прекратяват.

Чл. 135. Въведените във владение имат право да управляват имотите на отсъстващия, да го представляват пред съд и пред други места и лица и да се ползват от приходите на имотите му. Те не могат да отчуждават, да ипотекират, да залагат имотите или да извършват други действия на разпореждане, освен в случаите на нужда, или при очевидна полза за отсъстващия, и то с разрешение на районния съд.

Чл. 136. (1) Заветниците и лицата, които имат права, зависещи от смъртта на отсъстващия, могат да искат да бъдат допуснати временно да се ползват от тия права.

(2) Изпълнението на задълженията спрямо отсъстващия, които се погасяват с неговата смърт, като издръжка и др. се спира.

Чл. 137. (1) Ако се окаже, че отсъстващият е жив, въведените във владение лица са длъжни да върнат само доходите, които са събрали след поканата за връщане на имота.

(2) Определението за обявяване на отсъствието се отменя.

Чл. 138. (1) След като изтекат пет години от деня, за който се отнася последното известие за отсъстващия, съдът по искане на прокурора или на всеки заинтересован, обявява неговата смърт.

(2) Обявяването на смъртта може да стане и без да е обявено отсъствието на лицето.

Чл. 139. Когато някой е изчезнал при военни действия или при друго събитие, което дава основание да се предполага, че той е загинал, смъртта може да бъде обявена, ако са изтекли две години от прекратяването на военните действия или от събитието.

Чл. 140. Съдът определя деня, а по възможност и часа на предполагаемата смърт. При липса на противни данни за момент на смъртта се приема денят, за който се отнася последното известие.

Чл. 141. Обявената с решението на съда смърт поражда същите правни последици, които произтичат от действителната смърт на лицето.

Чл. 142. (1) Ако се окаже, че обявеният за умрял е жив, той може да иска:

а) имотите, които са налице, отчуждените по безвъзмезден начин имоти, всичко, което е придобито срещу отчуждените по възмезден начин имоти, и цената, която се дължи от трети лица срещу извършените отчуждения;

б) имотите, отчуждени по възмезден начин, ако приобретателят в момента на придобиването е знаял, че обявеният за умрял е жив, и

в) изпълнението на задълженията по чл. 136 ал. 2 от деня на поканата.

(2) Прекратеният брак не се възстановява.

Чл. 143. Ако след решението за обявяване предполагаемата смърт се установи по съдебен ред точната дата на действителната смърт на лицето, неговите наследници към тази дата могат да упражнят само правата по букви „а“ и „б“ на чл. 142 ал. 1.

Глава втора

Юридически лица

Чл. 144. (1) Юридическите лица са носители на права и задължения. Те придобиват права и задължения чрез своите органи.

(2) Юридическите лица имат своето седалище там, където се намира управлението им.

(3) Държавните предприятия, кооперациите и другите юридически лица със стопанска цел се уреждат с особени закони.

ДЯЛ IV

СЕМЕЙСТВО

Глава първа.

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Принципи

Чл. 145. Семейните отношения се уреждат съобразно следните принципи:

1. закрила от държавата и обществото на брака и на семейството;

2. равенство на мъжа и жената;

3. доброволност на брачния съюз;

4. особена закрила на децата;

5. равенство на родените в брака, извън брака и на осиновените деца;

6. зачитане на личността в семейството;

7. уважение, грижа и подкрепа между членовете на семейството.

Право на брак и на семейство

Чл. 146. Всяко лице има право да сключи брак и да има семейство при условията, определени от този кодекс.

Глава втора.

СКЛЮЧВАНЕ НА БРАК

Граждански брак

Чл. 147. (1) Единствено гражданският брак, сключен във формата, предписана от този кодекс, поражда последиците, които законите свързват с брака.

(2) Религиозният обред няма правно действие.

Съгласие на встъпващите в брак

Чл. 148. Бракът се сключва по взаимно, свободно и изрично съгласие на мъж и жена, дадено лично и едновременно пред длъжностното лице по гражданското състояние.

Възраст за встъпване в брак