Регистрация на самоосигуряващо се лице (свободна професия)

Динамиката на пазара на труда, а и перспективите пред този пазар предполагат, че самоосигуряващите се лица ще бъдат масово явление в близко бъдеще. Как човек може да се регистрира като самоосигуряващ се и да практикува свободна професия?

1. Отива в агенцията по вписванията, за да се регистрира в регистъра БУЛСТАТ и да получи уникален код (кода ще му е ЕГН-то). Необходими документи за регистрация в регистър БУЛСТАТ:
– оригинал и копие от дипломи или сертификати за професионален курс
– лична карта
– документ за внесена такса за регистрация 15 лева (може да се внесе на място)
заявление за регистрация 2 броя

2. След това отива в съответващия на адреса по лична карта офис на НАП, за да декларира, че започва да се осигурява като свободна професия. Необходими документи:
– документ за регистрация в регистър БУЛСТАТ
– лична карта
декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице

3. Ако няма осигурителна книжка, да отиде до най-близкото поделение на НОИ, за да му издадат (става много бързо, а книжката е 2,50 лева). Нужни документи:
– документ за регистрация в регистър БУЛСТАТ
– лична карта
– потвърждение от НАП за регистрация като самоосигуряващо се лице

И готово, може да се практикува вече свободната професия, каквато и да е тя, както и всякакви други дейности незабранени от закона.

Няма нищо страшно, не е като по филмите.

Екстри:
– по желание самоосигуряващото се лице може да си открие банкова сметка, в която и да е банка
– по желание самоосигуряващото се лице може да си поръча печат (за украса на фактурите, които издава)
– по желание самоосигуряващото се лице може да си поръча електронен подпис

Промяна на данни:
При промяна на лични данни на лицето (име, постоянен адрес) в 7 дневен срок трябва да се заявят за вписване в Агенцията по вписванията

Самоосигуряване:
1. при регистрацията си в НАП лицето избира дали ще се осигурява само за пенсия и здравно, или ще се осигурява и за майчинство и общо заболяване
2. ако се осигурява само за пенсия и здравно, вноските са 17,8% за пенсия (включително 5% за ДЗПО ако е роден след 1959 г.) и 8% за здравно върху минимум 420 лева осигурителен доход
3. ако се осигурява и за майчинство и общо заболяване, дължат се и допълнително 3,5% върху минимум 420 лева.
4. осигуровките трябва да се внесат по банков път (от 2013 г.) до 25-то число месеца следващ месеца, за който се отнасят, по съответните кодове и банкови сметки на НАП

Декларации:
Декларация 1 – подава се до 25-то число на месеца следващ месеца, за който се отнасят данните.
Из НАРЕДБА № Н-8:
Чл. 4 (1) Самоосигуряващите се лица по свое желание могат да подадат еднократно декларация образец № 1 за всяка календарна година в случай, че са избрали да се осигуряват само във фонд „Пенсии“ за инвалидност поради общо заболяване, за старост и смърт. При попълване на декларацията в т. „12. Вид осигурен“ се вписва код 22.
(2) Декларацията по ал. 1 се подава до 25 февруари за всяка календарна година с данните за януари, в случай че осигуряването продължава от предходната година или е възникнало от първи януари.
(4) При започване или възобновяване на трудова дейност декларация образец № 1 се подава до 25-о число на месеца, следващ първия пълен календарен месец в осигуряване.
(6) Самоосигуряващите се лица, избрали да внасят вноски само във фонд „Пенсии“, осигурени и по трудов договор на максималния месечен размер на осигурителния доход, отговарящи на условията по чл. 9, ал. 8 КСО, могат да подадат еднократно декларация образец № 1. При попълване на декларацията в т. „12. Вид осигурен“ се вписва код 23. Дните, зачетени за осигурителен стаж, се попълват в поле 16.4 „Дни без осигурителни вноски, зачетени за осигурителен стаж“.
(7) Не се подава декларация за корекция на данни, подадени от самоосигуряващите се лица по реда на ал. 1 и 6.
(8) При промяна на осигурителния доход по трудовото правоотношение лицата по ал. 6 подават декларация образец № 1 с код за корекция до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните.
(9) При прекъсване или при прекратяване на трудовата дейност декларация образец № 1 за лицата по ал. 1 и 6 се подава с код „Корекция“ и данни за последния месец, през който лицето е подлежало на осигуряване – в срок до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните.

Декларация 6 – подава се до 30 април на следващата година за осигуровките за пенсия и здравно осигуряване.
Декларациите могат да се подадат в съответния териториален офис на НАП, или по интернет с електронен подпис след ползването на софтуера на НАП или платен такъв. Към тях трябва да има и протокол в 2 екземпляра по образец за данните на самоосигуряващото се лице, броя подавани декларации и периода, да който се отнасят.
Декларация по чл. 55 от ЗДДФЛ и чл. 201 от ЗКПО – подава се до края на месеца следващ тримесечието за дължимия авансов данък върху дохода. Не се подава за последното тримесечие на годината. Данъка се уточнява с годишната данъчна декларация

Виж още:
Осигуровки и други данъци на самоосигуряващо се лице (свободна професия)
Граждански договор със самоосигуряващо се лице (свободна професия)

Пенсионна възраст 65 = 45% по-висока пенсия

Излезе така наречената „Бяла книга“ на Европейската комисия за адекватни, сигурни и устойчиви пенсии.

Тъй като разните лобисти в съвсем скоро време ще почнат да се упражняват в превратно рецитиране на текстове от Буквара, въпреки, че не могат да четат (но по спомен, каквото им е казано да говорят), на населението в България трябва да се съобщи нещо важно.

Пенсионната възраст така или иначе е вече 65 години в България, а даже е предвидено да стане 67. Масовите пенсионирания след 1989 г. вече са невъзможни, така че и ефективната възраст за пенсиониране ще достигне постепенно до тези нива (особено като се спрат тарикатлъците).

Европейската комисия е направила проучване какви биха били пенсиите през 2048 година ако пенсионната възраст е 65 години в страните от ЕС (въпреки, че не е много ясно каква методика са ползвали,  информацията би трябвало да е достоверна). Ето какво трябва да знае българина:

Ако пенсионната възраст в България е 65 години (а тя е вече толкова, освен ако някой няма стаж 37 години + 4 месеца или за жените 3 години стаж по-малко), то през 2048 г. размера на пенсиите като процент от дохода преди пенсионирането ще е 18% по-висок. Обаче не бързайте. Това не е 18% увеличение на пенсията, а много повече. В момента пенсиите в България са около 40% от дохода на лицето преди пенсионирането (37 години стаж * 1,1% = 40.7%). 18% повече заместващ доход означава, че пенсиите ще се увеличат с близо 45% от сегашното си ниво. Без да е необходимо повече нито повишаване на възраст, нито допълнителна намеса на финансовите пирамиди от Чили вид.

Когато излезе някой палячо от сектата „приватизирай всичко, аз съм неолиберал*“ по телевизията или вестниците, да плаши хората как неминуемо е пенсионната възраст да се повишава над 65 години, младите да се подготвят от сега, а на всичкото отгоре това не е достатъчно, но трябва да почне да се дават допълнително пари на „частни фондове“, плюйте по наглия шарлатанин, а ако ви падне под ръка, покажете му колко го обичате.

Какви промени ще има в процент от заместващия доход от пенсия в страните от ЕС през 2048 г., при пенсионна възраст 65 години


Източник: Европейската комисия

На следващата графика е показано какви промени ще има в заместващия доход, ако пенсионната възраст през 2048 г. стане 67 (колкото е предвидено да бъде през 2017 г. в България), а гражданина има 42 години кариера за това време. Тогава в България заместващия доход от пенсия спрямо заплатата би бил с 27% по-висок. И това не означава 27% по-висока пенсия, а 66% повишение на пенсията от сегашните нива спрямо дохода. Значи пак да повторим – не са ни нужни 70 години пенсионна възраст, нито 100, нито принудителни задължителни „частни пенсионни фондове“ или други подобни пирамиди. А освен това българите не трябва да се паникьосват, че в много от другите страни ще има известно понижение на пенсиите. Ами там просто пенсиите в момента са на изключително високи нива спрямо дохода на лицето докато е било на работа. Общо взето не са заработени, а и предвижданата редукция няма да се отрази на жизнения стандарт.

Но това няма да спре наглите лобисти да се разпяват от сутрин до вечер – „дайте повече пари на частните фондове, дайте им повече пари, дайте да приватизираме социалното осигуряване, иначе много страшно ще стане, ще работите до 100 години“ и т.н. Като ги видите или чуете, това са от сектата „приватизирай всичко“ – плюйте и ако ви паднат наблизо им покажете колко обичате шарлатани:

Източник: Европейската комисия

Да закрием задължителните „частни пенсионни фондове“

–––––––

* неолиберализмът е радикална утопична идеология, с основна цел унищожаването на институцията държава, в следствие на което обикновения човек да бъде зависим от частни монополи. Докато основната идея на класическите либерали е свобода за обикновения човек, самозванци се самоопределят като новите либерали, лансирайки тезата “свобода”, само че за частните корпоративните интереси. Тази свобода за частните монополи не е възможна при наличието на работеща държава, тъй като за обществото е крайно вредно наличието на частен монополист, а за работещата държава враговете на обществото, са врагове и на държавата. Затова системно чрез пропагандни послания чрез медии и друга нелегална дейност се подкопава доверието в легитимно избраното държавно управление. Задължително е официалната власт да бъде осмяна, обществото да не я уважава и презира. Любимата дума на фалшивите либерали е “приватизация”. Основни мишени са системата за социално осигуряване, здравноосигурителната система и образователната система. Те са от ключово значение за социалния мир, а когато има социален мир, държавата е стабилна и може да работи. Други основни мишени за фалшивите либерали са вътрешната сигурност и правосъдието. Зад лицемерните послания за подобряването на тези системи, чрез оптимизации, се крие основната идея за обезкървяване, оставянето им без средства, за да няма вътрешна сигурност и правосъдие, което да се разправи с частните монополи, които са и основни спонсори за глашатаите на радикалното течение. Може би поради незнание, напълно невинни лица могат да нарекат себе си “неолиберали”. Ако са за свободата на отделния човек, то те са последователи на Адам Смит, а ако той можеше да си каже мнението, категорично би се противопоставил на самозванците, които включват думата “либерал” към радикалната си идеология.

Locations of visitors to this page
Tyxo.bg counter
Site Meter
Google Analytics Alternative
Clicky

Публикувано в Анализ. 3 коментара »

Здравно осигуряване в България

Съдържание

  1. Общи положения в здравеопазването
  2. Кой е задължително осигурен за здраве в здравната каса
  3. Какво предлага задължителното здравно осигуряване
  4. Такси, които осигурените лица заплащат при ползване на здравни услуги
  5. Задължителни вноски за здравно осигуряване
  6. Здравно осигуряване при пребиваване в чужбина
  7. Авансово плащане на здравни вноски
  8. Обхват на медицинската помощ при задължителното здравно осигуряване
  9. Проверка на личния здравноосигурителен статус
  10. Издаване на документи, необходими за упражняване на здравноосигурителни права съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност
  11. Административни наказания, загуба и възстановяване на права

 

1. Общи положения в здравеопазването

Здравеопазването е част от системата за национална сигурност във всяка една страна. Как се реализира тази система на практика, много си зависи от конкретната държава.

Основните начини за финансиране на една здравна система са 2:

– Чрез данъци – теоретично се смята, че при този вариант толкова важния отрасъл би бил твърде зависим от волята на управляващите, в следствие на което здравната система би била изложена на корупционни практики при определени обстоятелства.

– Чрез здравни осигуровки (данъци със специално предназначение) – това се смята за най-добрия начин за финансиране на здравеопазването, тъй като осигуровките са данъци със специално предназначение (а бедните милионери осигуровка не ги лови) и няма как управляващите да злоупотребят със средствата. Те могат да се харчат само за съответното направление (здраве, пенсии, майчинство, безработица и т.н.).

Не че има в действителност някаква разлика дали „плоския данък“ общ доход (ДОД) ще е 18%, а няма да се плаща здравна осигуровка (и 8% от общия данък ще се харчат за здравеопазване), или ще има „плосък данък“ 10% и здравна осигуровка 8%. А, има, как да няма. Ако в действителност имаше плоски данъци в България, тогава нямаше да има социално подпомагане за бедни милионери. Какво щяха да правят те тогава? За тях е направена цялата тази схема с „плоския данък“.

Но освен социалното подпомагане на бедните милионери, отделното събиране (за статистиката) на здравната осигуровка от ДОД създава у бранша „здравна система“ лъжовна сигурност, че 8% от доходите на хората ще постъпят за харчене от здравеопазването. Всъщност тези 8% се изземват от населението, защото парламентът така е решил. Утре може да реши здравната осигуровка да си се върне на 6% както си беше преди няколко години.

Може би някой ще си спомни защо беше увеличена здравната осигуровка от 6% на 8%. Преди няколко години лобисти се опитаха да прокарат въвеждането на финансови пирамиди по примера на принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“ и в здравната система. Тези 2% допълнително облагане на населението трябваше да отидат във виртуални „лични сметки“ и да се управляват от „частни фирми“. Точно по схемата с ДЗПО. За щастие поне тази катастрофа не се състоя, но някак си данък здраве си остана на 8%, вместо да се върне на 6%, както е бил преди лобистите да се опитат да съсипят окончателно и здравната система. Пак ще се пробват, нали умишлено се полагат всички възможни средства, за да се компрометира здравната каса и да се дадат парите на „чуждестранни инвеститори“, които няма да допускат никакви злоупотреби, защото те ще управляват много хубаво. Ще са частни, и в техен интерес ще е да не отпускат никакви пари за здравеопазване. Също така здравна осигуровка от 8% със сигурност няма да им стига, нали и за тях трябва да има печалба? Значи когато лобистите се пробват отново да въведат финансови пирамиди и в здравеопазването, населението може да очаква ново повишение на данък здраве, като много хубаво ще му се предложи повечето пари, които се изземват принудително, да отиват в „лична сметка“, която няма да се харчи солидарно за други хора (нали на населението му се внушава, че солидарността към други хора е нещо лошо). Хайде по-добре солидарността да не е към хора, а към „частните фирми“, които принудително задължително да прибират за управление данък здраве. Друг възможен сценарий е данък здраве да не се увеличава в началото на повече от 8%, но част от вноската да отива в принудителни задължителни „частни здравни фондове“. Това е номерът с грамажа на хляба – гледаш цената на хляба си стои една и съща, но при по-внимателно вглеждане грамажа намален. Така че когато лобистите отново предложат част от данък здраве да се дава на „частни фирми“, а не на лошата здравна каса, то задължително ще означава, че грамажа (рисковете, за които здравната каса плаща – например вместо 2 пломби на зъб годишно, ще се полага 1, или при лечение значително по-скъпо ще му бъде доплащането на здравно осигурения и т.н.) ще бъде намален.

Отделно от това, внушението, че задължителен „частен здравен фонд“ би бил по-ефективен от здравната каса и, че трябва да се разруши държавния монопол при здравеопазването, е отново проява на най-нагъл лобизъм.

Чисто математически при равни други условия, нещата стоят така:

Здравна каса = разходи за здравеопазване + разходи за издръжка на здравната каса

Частен здравен фонд = разходи за здравеопазване + разходи за издръжка на частния здравен фонд + печалба на собствениците на този здравен фонд

Ама те „частниците“ знаят как да оптимизират дейността, че да не излиза по-скъпо. И от къде точно ще режат? От печалбата на собствениците на схемата, или от разходите за лечение на болните?

А може би трябва да се спомене и че един принудителен задължителен „частен здравен фонд“ ще се стреми към постигане на частен монопол върху здравната система. Тоест ще трябват допълнително разходи за медийна пропаганда, за подкупи и т.н. Иначе схемата няма да работи.

И внимание, написаното по-горе важи за основната идея на лобистите – и здравеопазването да се приватизира. При допълнителното доброволно осигуряване в частен фонд вече нещата не стоят така. Там човекът отива и сам си вкарва парите – тоест доброволния частен фонд действително трябва да предлага най-добра допълнителна услуга, на най-добра цена. Действително тогава може да има конкуренция между фирмите и те действително могат да се наричат частни. Но те и сега си съществуват и който иска може да ги ползва и да се осигурява допълнително.

Идеята на лобистите обаче е не да се подобри здравеопазването, а да се накара населението да плаща данък здраве на „частни фирми“. Държавният монопол върху системата за национална сигурност – клон здравеопазване, да се превърне в частен монопол. Но това е публична тайна, не казвайте на никой.

2. Кой е задължително осигурен за здраве в здравната каса

1. Всички български граждани, които не са граждани и на друга държава са задължително осигурени в здравната каса.

2. българските граждани, които са граждани и на друга държава и постоянно живеят на територията на Република България.

3. чуждите граждани или лицата без гражданство, на които е разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, освен ако е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна.

4. лицата с предоставен статут на бежанец, хуманитарен статут или с предоставено право на убежище.

5. чуждестранните студенти и докторанти, приети за обучение във висши училища и научни организации в България.

6. лицата, извън посочените в т. 1 – 5, за които се прилага законодателството на Република България съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност.

Не са задължително осигурени в здравната каса лицата, които съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност подлежат на здравно осигуряване в друга държава членка на Европейския съюз.

Задължението за осигуряване възниква:

– за всички български граждани – от датата на раждането.

– за чуждите граждани – от датата на получаването на разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване.

– за бежанците – от датата на откриването на производство за предоставяне статут на бежанец или право на убежище.

– за чуждестранните студенти и докторанти – от датата на записването в съответното висше училище или научна организация

– за всички останали случаи – от датата на възникване на основанието за осигуряване.

3. Какво предлага задължителното здравно осигуряване

Задължителното здравно осигуряване гарантира свободен достъп на осигурените лица до медицинска помощ чрез определен по вид, обхват и обем пакет от здравни дейности, както и свободен избор на изпълнител, сключил договор с районна здравноосигурителна каса.

Правото на избор е валидно за цялата територия на страната и не може да бъде ограничавано по географски и/или административни основания. (чл. 4, ал. 2 от ЗЗО)

Условията и редът за упражняване правото на достъп и свободен избор на осигурените лица до медицинска помощ се уреждат с наредба и в националните рамкови договори.

Задължителното здравно осигуряване предоставя основен пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на здравната каса.

Който има финансови възможности, може да отиде при някой частен здравен фонд и доброволно да сключи договор, с който да има защита за финансовото обезпечаване на определени здравни услуги и стоки срещу заплащане на здравноосигурителни премии.

Задължително осигурените имат право:

– да получават медицинска помощ в обхвата на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК (здравната каса);

– да избират лекар от лечебно заведение за първична медицинска помощ, сключило договор с РЗОК (районната здравна каса);

– на спешна помощ там, където попаднат;

– да получават информация от РЗОК за договорите, сключени от нея с изпълнителите на медицинска помощ;

– да участват в управлението на НЗОК чрез свои представители;

– да подават жалби пред директора на съответната РЗОК при нарушения на закона и на договорите;

– да получат документ, необходим за упражняване на здравноосигурителните им права в съответствие с правилата за координация на системите за социална сигурност;

– да получат частично или напълно стойността на направените разходи за медицинска помощ в чужбина само когато са получили предварително разрешение за това от НЗОК – разрешението се дава само за видовете медицинска помощ, която не се извършва в страната.

4. Такси, които осигурените лица заплащат при ползване на здравни услуги

По принцип всички са задължително осигурени здравно, но с оглед на това всеки да не почне да изисква здравни грижи и без да има нужда от тях, е сложена минимална такса, която все пак да е бариера срещу свръхконсумацията на здравни услуги.

Задължително осигурените в здравната каса заплащат на лекаря, лекаря по дентална медицина или на лечебното заведение суми, както следва:

– за всяко посещение при лекаря или лекаря по дентална медицина – по 1 на сто от минималната работна заплата, установена за страната (2,70 лева, а от 1 май 2012 г. – 2,90 лева)

– за всеки ден болнично лечение – по 2 на сто от минималната работна заплата, установена за страната (5,40 лева, а от 1 май 2012 г. – 5,80 лева), но не повече от 10 дни годишно

Лекарят, лекарят по дентална медицина или лечебното заведение издават на лицата документ за заплатените суми. Взимайте си документа, защото е възможно в противен случай да се върши някакво данъчно нарушение от страна на лекарите или заведението.

От заплащането на посочените по-горе такси са освободени:

– лицата със заболявания, определени по списък към Националния рамков договор

– малолетни (до 14 годишна възраст)

– непълнолетни (до 18 годишна възраст), които не работят

– пострадали при или по повод отбраната на страната

– ветерани от войните

– военноинвалиди

– задържаните под стража лица

– задържаните на основание чл. 63 от Закона за Министерството на вътрешните работи

– задържани на основание чл. 125, ал. 1 от Закона за Държавна агенция „Национална сигурност или лишени от свобода

– социално слаби, получаващи помощи по Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане

– лица, настанени в домове по чл. 36, ал. 3, т. 1 от същия правилник

– медицински специалисти

Ако някой търси пенсионерите в списъка с освободените – няма ги, като основен потребител на здравни услуги те са длъжни да заплащат посочените по-горе такси.

5. Задължителни вноски за здравно осигуряване

Вноската за здравно осигуряване е 8% съгласно закона за здравното осигуряване.

Задължително осигурените за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица, са задължително и здравно осигурени, а това са:

– работниците и служителите, наети на работа за повече от пет работни дни, или 40 часа, през един календарен месец, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансиране, с изключение на морските лица;

– държавните служители;

– съдиите, прокурорите, следователите, държавните съдебни изпълнители, съдиите по вписванията и съдебните служители, както и членовете на Висшия съдебен съвет и инспекторите в инспектората към Висшия съдебен съвет;

– военнослужещите по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи и Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, държавните служители по Закона за Държавна агенция „Национална сигурност, както и лицата по чл. 69, ал. 5;

– членовете на кооперации, упражняващи трудова дейност и получаващи възнаграждение в кооперацията; членовете на кооперации, работещи без трудови правоотношения в кооперацията, не се осигуряват за безработица;

– лицата, които работят по втори или по допълнителен трудов договор;

– изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества, едноличните търговци, неперсонифицираните дружества, както и синдиците и ликвидаторите;

– лицата, упражняващи трудова дейност и получаващи доходи на изборни длъжности, както и служителите с духовно звание на Българската православна църква и други регистрирани вероизповедания по Закона за вероизповеданията;

– специализантите, които получават възнаграждение по договор за обучение за придобиване на специалност от номенклатурата на специалностите, определена по реда на чл. 181, ал. 1 от Закона за здравето.

Работниците и служителите, наети на работа при един работодател за не повече от 5 работни дни (40 часа) през календарния месец или наети на работа при повече работодатели – при всеки от тях за не повече от 5 работни дни (40 часа) през календарния месец, се осигуряват задължително за инвалидност, старост и смърт, за трудова злополука и професионална болест, и задължително са здравно осигурени.

За работещите по трудов договор вноската за здравно осигуряване (данък здраве) от 8%, се поделя между работодателя и служителя в съотношение 4,8% към 3,2%. При държавните служители вноската е за сметка на държавата.

За лицата в неплатен отпуск, които не подлежат на осигуряване на друго основание, вноската се определя върху половината от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица (210 лева през 2012 г., или вноската е 16,80 лева месечно), определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване; вноската е изцяло за сметка на осигуреното лице – когато неплатеният отпуск е по негово желание, и за сметка на работодателя – когато неплатеният отпуск е за отглеждане на дете по реда на чл. 165, ал. 1 и чл. 167а от Кодекса на труда или поради производствена необходимост и престой; вноската се внася чрез съответното предприятие или организация до края на месеца, следващ този, за който се отнася.

Върху поне минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица (420 лева) се осигуряват:

– регистрираните като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност;

– упражняващите трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества;

– регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители.

Морските лица се осигуряват за своя сметка върху поне минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица (420 лева). Вноските се удържат и внасят от работодателя им.

За работещите без трудово правоотношение (по граждански договор):

– ако  са осигурени по трудов договор, вноските се правят върху осигурителния доход и се поделят между работодател и служител в съотношение 4,8% към 3,2%.

– ако не са осигурени по трудов договор, здравни осигуровки се правят ако осигурителния доход от всички договори през месеца е не по-нисък от минималната работна заплата (270 лева, а от 1 май 2012 г. 290 лева), в противен случай лицето е длъжно да се осигурява за своя сметка върху половината от минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица (210 лева, или вноската е 16,80 лева месечно).

За пенсионерите вноските за здравно осигуряване са за сметка на републиканския бюджет.

За лицата във временна неработоспособност поради болест, бременност и раждане и отпуск за отглеждане на малко дете по реда на чл. 164, ал. 1 и 3 от Кодекса на труда, осигуровката се внася върху минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица. Вноските са за сметка на работодателя и са равни на дължимата от него част от вноската, като се внасят едновременно с изплащането на месечното възнаграждение. Осигурителните вноски за лицата, които се осигуряват за своя сметка, са в същия размер и се внасят до 10-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят, върху минимален осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, съответно за регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. За възнаграждението през първите 3 дни от временната неработоспособност, вноските се правят върху среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност, но не по-малко от среднодневното уговорено възнаграждение, като се поделят между работодател и служител в съотношение 4,8% към 3,2%.

Получаващите доходи на различни основания (трудови и граждански договори) вноските се дължат върху сбора от осигурителния им доход.

За служителите на Българската православна църква и други признати по нормативно-установен ред вероизповедания, които не получават възнаграждения за извършвана дейност, вноски се правят върху минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица (420 лева) и са за сметка на централното ръководство на съответното вероизповедание.

За получаващите обезщетение за безработица вноските се правят върху размерът на изплатеното обезщетение и са за сметка на републиканския бюджет.

За сметка на държавния бюджет се осигуряват:

– ветераните от войните и военноинвалидите;

– инвалидите, пострадали при или по повод на отбраната на страната, по време на наборна военна служба, при природни бедствия и аварии;

– пострадалите при изпълнение на служебния си дълг служители на Министерството на вътрешните работи и държавните служители.

За сметка на държавния бюджет върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица (420 лева) от 2013 г., са осигурени:

– лицата до 18-годишна възраст и след навършване на тази възраст, ако учат редовно – до завършване на средно образование;

– студентите – редовно обучение във висши училища до навършване на 26-годишна възраст, и докторантите на редовно обучение по държавна поръчка;

– чуждестранните студенти – редовно обучение, до навършване на 26-годишна възраст и докторантите на редовно обучение, приети във висши училища и научни организации в България;

– гражданите, които отговарят на условията за получаване на месечни социални помощи и целеви помощи за отопление по реда на Закона за социално подпомагане, ако не са осигурени на друго основание, както и настанените в специализирани институции за социални услуги и приетите за обслужване в социални учебно-професионални центрове и центрове за временно настаняване, центрове за настаняване от семеен тип, преходни жилища, защитени жилища, наблюдавани жилища и кризисни центрове;

– задържаните под стража или лишените от свобода;

– лицата в производство за предоставяне на статут на бежанец или право на убежище;

– родителите, осиновителите или съпрузите, които полагат грижи за инвалиди със загубена работоспособност над 90 на сто, които постоянно се нуждаят от чужда помощ;

– лицата, получаващи обезщетения по чл. 230 и 231 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България – за периода на получаване на обезщетението.

Всички останали, които не са здравно осигурени на някое от изброените по-горе основания, са длъжни да:

– внасят осигурителни вноски върху осигурителен доход не по-малък от половината от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица (210 лева, или вноска от 16,80 лева на месец), определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване – до 10-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят, и извършват годишно изравняване на осигурителния доход съгласно данните от данъчната декларация;

– подават декларация в срок до края на месеца, следващ месеца на възникване на това обстоятелство, по ред, определен с наредба на министъра на финансите.

Размера на дължимата здравноосигурителна вноска се съобщава на лицата чрез средствата за масово осведомяване или от длъжностно лице при подаване на декларацията. Когато не е подадена декларация или вноските не са внесени в срок, може да бъде издаден акт за установяване на задължението от органите по приходите без извършване на ревизия. Актът може да се обжалва по реда на чл. 107, ал. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс в 14 дневен срок от получаването му пред директора на териториалната дирекция на НАП.

Максималния осигурителен доход, върху който се дължат здравни вноски е 2000 лева месечно.

6. Здравно осигуряване при пребиваване в чужбина

Българските граждани, които са длъжни да осигуряват себе си и пребивават в чужбина повече от 183 дни през една календарна година, могат да не заплащат здравноосигурителни вноски до края на съответната календарна година, смятано от датата на напускане на страната, и за всяка следваща календарна година след предварително подадено заявление до Националната агенция за приходите. Здравноосигурителните права им права след завръщането им в страната, се възстановяват след изтичане на 6 последователни месеца, през които лицето е здравно осигурявано. Здравноосигурителните права на лицата след завръщането им в страната могат да се възстановят и след еднократно заплащане на сума в размер на 12 здравноосигурителни вноски върху минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица (420 лева, или 12 вноски по 33,60 лева = общо 403,20 лева). Сумите се внасят в териториалните дирекции на НАП. До възстановяване на осигурителните права, лицата заплащат стойността на оказаната им в страната медицинска помощ на изпълнителите.

7. Авансово плащане на здравни вноски

Изброените по-долу лица могат да заплатят здравноосигурителните вноски авансово за избран от тях период:

–          регистрираните като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност;

–          упражняващите трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества;

–          регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители;

–          всички, които не са здравно осигурени на някакво основание.

Вноските се плащат по банков път или с пощенски запис.

8. Обхват на медицинската помощ при задължителното здравно осигуряване

Здравната каса плаща за оказването на следните видове медицинска помощ:

–          медицински и дентални дейности за предпазване от заболявания;

–          медицински и дентални дейности за ранно откриване на заболявания;

–          извънболнична и болнична медицинска помощ за диагностика и лечение по повод на заболяване;

–          долекуване, продължително лечение и медицинска рехабилитация;

–          неотложна медицинска помощ;

–          медицински грижи при бременност, раждане и майчинство;

–          медицински грижи по чл. 82, ал. 1, т. 2 от Закона за здравето;

–          аборти по медицински показания и при бременност от изнасилване;

–          дентална помощ;

–          медицински грижи при лечение в дома;

–          предписване и отпускане на разрешени за употреба лекарства, предназначени за домашно лечение на територията на страната;

–          предписване и отпускане на медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели;

–          медицинска експертиза на трудоспособността;

–          транспортни услуги по медицински показания.

Медицинската помощ извън изброената по-горе и договореното в Националния рамков договор не се заплаща от НЗОК.

Министърът на здравеопазването определя с наредба списък на заболяванията, за чието домашно лечение НЗОК заплаща лекарства, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели напълно или частично. Списъка се актуализира веднъж годишно.

Условията и редът за заплащане на лекарствени продукти от позитивния лекарствен списък (чл. 262, ал. 5, т. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина), на медицински изделия и на диетични храни за специални медицински цели, се определят с наредба, издадена от министъра на здравеопазването, по предложение на надзорния съвет на НЗОК.

За денталните дейности, включени в основния пакет безплатни услуги финансирани от здравната каса, се допуска заплащане и/или доплащане от задължително здравноосигурените лица.

Качеството на оказваната медицинска помощ, заплащана от НЗОК, трябва да отговаря на националните медицински стандарти и правилата за добра медицинска практика. Правилата за добра медицинска практика съдържат изисквания за своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ.

Националната здравноосигурителна каса е длъжна да информира системно осигурените относно мерките за опазване и укрепване на здравето им.

При ползване на медицинската помощ осигурените лица са длъжни да представят документ за самоличност, а изпълнителите на медицинска и дентална помощ да извършат проверка на здравноосигурителния статус на лицата съгласно данни на Националната агенция за приходите.

Здравно неосигурените лица заплащат оказаната им медицинска помощ по цени, определени от лечебните заведения.

9. Проверка на личния здравноосигурителен статус

Всяко лице може да провери здравноосигурителния си статус на сайта на НАП:

https://inetdec.nra.bg/pls/pub/login.anonymous?caller=selectService:6,2,rep.HealthStatus.home

 

10. Издаване на документи, необходими за упражняване на здравноосигурителни права съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност

Националната здравноосигурителна каса издава документи, необходими съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност за упражняване на здравноосигурителните права на лицата, в 30-дневен срок от датата на подаване на искане от заинтересованите лица.

Искането се подава от заинтересованите лица чрез РЗОК.

Министърът на здравеопазването по предложение на управителя на НЗОК с наредба определя реда за издаване на удостоверителните документи.

Управителят на НЗОК или упълномощено от него длъжностно лице издава европейска здравноосигурителна карта със срок на валидност една година. Ако заявителят е непълнолетен, срокът на валидност на европейската здравноосигурителна карта е до навършване на пълнолетие, но не по-малко от една година и не повече от 5 години. Когато заявителят е лице, което получава пенсия за осигурителен стаж и възраст, срокът на валидност на европейската здравноосигурителна карта е 10 години, а ако лицето получава пенсия за инвалидност – за срока на отпуснатата пенсия, но не повече от 10 години.

Издадена европейска здравноосигурителна карта се обявява от управителя на НЗОК или от упълномощено от него длъжностно лице за невалидна, когато:

1. здравноосигуреното лице заяви, че картата е изгубена, открадната или унищожена;

2. здравноосигуреното лице е починало;

3. лицето е загубило правото НЗОК да заплати за оказаната му медицинска помощ ако има неплатени здравни вноски за 3 от последните 36 месеца, освен ако до датата на обявяването на картата за невалидна възстанови здравноосигурителните си права, както и в случаите когато лицето пребивава в чужбина за повече от 183 дни в календарната година и не са се осигурявали.

Европейската здравноосигурителна карта е препоръчителна за здравноосигурените при временното им пребиваване в държава – членка на Европейския съюз, държавите от Европейското икономическо пространство и Конфедерация Швейцария.

11. Административни наказания, загуба и възстановяване на права

Длъжностно лице на работодател или работодател, който не предостави информация, дължима по закона за здравното осигуряване, или дава невярна информация за осигурителните си отношения с НЗОК, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв. за физическите лица, с имуществена санкция от 500 до 1000 лв. за едноличните търговци и с имуществена санкция от 2000 до 4000 лв. за юридическите лица. За повторно и за всяко следващо нарушение глобата е 2000 лв. за физическите лица, а имуществената санкция е 2000 лв. за едноличните търговци и 8000 лв. за юридическите лица. Ако нарушението е извършено от осигурено лице, глобата е от 300 до 500 лв., а за повторно и всяко следващо нарушение – 150 лв.

Длъжностно лице на работодател или работодател, който не заплаща вноските за осигуряване на лица, за които е длъжен да плати, се наказва с глоба в размер от 2000 до 4000 лв. за физическите лица или имуществена санкция за едноличните търговци и юридическите лица в размер от 4000 да 8000 лв. За повторно нарушение глобата е от 4000 до 8000 лв., а имуществената санкция е от 10 000 до 15 000 лв.

Самоосигуряващо се лице, което не плаща дължимите осигурителни вноски за срок, по-дълъг от три месеца, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв., а за повторно нарушение – с глоба от 1000 до 3000 лв.

Лице, което не изпълни задължението си за подаване на декларация в срок края на месеца следващ месеца, от който не е здравноосигурен на никакво основание, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв., а за повторно нарушение – с глоба от 1000 до 3000 лв.

Налагането на наказание не изключва задължението за заплащане на дължимите вноски заедно със законната лихва (20% + основния лихвен процент на БНБ) за периода. 

Нарушенията се установяват с актове на контролните органи на Националната агенция за приходите. Наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на НАП или оправомощено от него длъжностно лице.

Съставянето на актовете, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления по този закон се извършва съгласно Закона за административните нарушения и наказания. Сумите от наложените глоби се внасят в приход на НЗОК, а ако глобата е на служител от НЗОК или РЗОК – в приход на републиканския бюджет. В приход на републиканския бюджет се внасят и глобите и имуществените санкции, наложени на здравноосигурителни дружества за нарушения по глава трета на закона. До 25 на сто от събраните суми от глоби, санкции, възстановените средства от изпълнители за медицинската помощ и дължимите към тях лихви могат да се разходват за стимулиране на служителите в НЗОК.

Здравноосигурителните права на лицата, които са длъжни да внасят осигурителни вноски за своя сметка, се прекъсват, в случай че лицата не са внесли повече от 3 дължими месечни осигурителни вноски за период от 36 месеца до началото на месеца, предхождащ месеца на оказаната медицинска помощ. Лицата с прекъснати здравноосигурителни права заплащат оказаната им медицинска помощ. Здравноосигурителните права на лицата се възстановяват от датата на заплащане на всички дължими здравноосигурителни вноски през последните 36 месеца. Сумите, платени за оказана медицинска помощ, не се възстановяват. Тези правила не важат за лицата пребиваващи извън страната за повече от 183 дни в календарната година и предварително подали заявление до НАП.

Когато задължението за внасяне на осигурителните вноски е на работодателя или на друго лице, невнасянето на осигурителни вноски не лишава осигуреното лице от здравноосигурителни права.

За неявяване на профилактични прегледи, регламентирани в Националния рамков договор, осигуреният губи осигурителни права за срок един месец.

Средствата, платени от здравната каса за лечение на заболявания, предизвикани от умишлено увреждане на собственото здраве, на здравето на други лица при умишлено престъпление, както и за увреждане на здравето на трети лица, извършено в състояние на алкохолно опиянение или употреба на наркотични или упойващи вещества, се възстановяват на НЗОК от причинителя заедно със законната лихва и разходите по възстановяването. За дължимата сума РЗОК може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс въз основа на извлечение от счетоводните си книги.

За останалите видове наказания отнасящи се до изпълнителите на медицинска помощ, здравни заведения и др., който се интересува може да разгледа Глава пета от Закона за здравното осигуряване.

Locations of visitors to this page
Tyxo.bg counter
Site Meter
Google Analytics Alternative
Clicky

Подготвят Чехия за разграбване

Виктор Орбан, премиерът на Унгария, охулен и оплюван от медиите като най-върл комунист, освободи страната от робството на задължителните „частни пенсионни фондове“. Дегенератите*, които притежават схемата на този вид финансови пирамиди на много места по планетата, обаче не могат да стоят на сухо за дълго, затова им е нужна нова жертва, от която да смучат, след като унгарците ги изхвърлиха. Новата жертва е Чехия.

Спомняте ли си, че в тази страна преди не много дълго време се появиха специалисти, които пророкуваха, че пенсионната възраст ще бъде 73 за младото поколение и това няма алтернатива? Това по сценария е насаждането на страх сред населението. След което се лансират спасителите (това са финансовите пирамиди по Чили схемата) – принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“.

В края на януари чешкия парламент прие закон, с който да се въведат задължителни „частни пенсионни фондове“ в страната. Законопроектът е отхвърлен от Сената и не е подписан от президента. Лобистите са разтревожени, че схемата може да почне да работи най-рано през 2013 г. (а това са пропуснати ползи за дегенератите). Схемата е представена в Чехия като част от изключително важна пенсионна реформа, тъй като разходите на държавната пенсионна система нарастват постоянно и Чехия е една от последните страни в региона, които не са предприели промени в пенсионното си осигуряване по препоръка на Световната банка.

Лобистите споделят, че пенсионната индустрия гледа на реформата като отлична възможност (естествено), въпреки, че широката общественост не е убедена какви ще са резултатите от реформата (а трябва, собствениците на финансовите пирамиди ще станат много много богати).

Според реформата, в Чехия ще се въведат задължителни „частни пенсионни фондове“, които ще получават лиценз от чешкото правителство, като всеки от тях ще предлага 4 подфонда с различен рисков профил (това са „мултифондовете“, които се опитват да се лансират и в България, за да се замаже какво се е случило с парите за пенсии).

Ще се създаде правителствен пенсионен фонд, който ще може да инвестира в облигации издадени от чешкото правителство и други страни от ЕС (я, това много прилича на „сребърния фонд“ в България, дали е случайно съвпадение?).

Вноската в принудителен задължителен „частен пенсионен фонд“ ще бъде 5% от заплатата за тези, които изберат да се присъединят към схемата (тук май отново има подозрителна прилика с данък ДЗПО 5%). Тези, които изберат да се присъединят към схемата, не могат да се откажат след това (в България обаче нямаше възможност за избор, всички родени след 1959 г. са насилени противоконституционно да плащат данъци на „частни фирми“).

През първите 6 месеца след като закона влезе в сила, всички чешки работници ще могат да се присъединят към схемата, като след това само тези под 35 годишна възраст ще могат да го направят (ау, ще пропуснат шанса на живота си).

Чили схемата работи, като държавите, в които бъде въведена започват да затъват в дългове. Неслучайно при отхвърлянето от Сената на законопроекта за въвеждане на задължителни „частни пенсионни фондове“, в Чехия се отхвърля и друг законопроект за рязко повишаване на данъка върху добавената стойност, чрез която мярка да се финансира „реформата“. Да, такива „смели реформи“ винаги вървят ръка за ръка с повишаване на данъците.

„Десно-центристката“ коалиция в Чехия е обещала да въведе пенсионна схема с „капиталово натрупване“ (за организаторите на схемата) в страната. Опозицията е твърдо против реформата, тъй като отклоняването на осигурителни вноски от държавното обществено осигуряване към „частни пенсионни фондове“ ще дестабилизира държавното пенсионно осигуряване. Този спор за „капиталовото натрупване“ е воден и преди 120 години в Германия, а резултатите когато лобистите надделеят са добре известни – „История на първата пенсионна система в Германия от времето на Ото фон Бисмарк“.

Управляващата коалиция смята, че е нереалистично да се очаква ръст на раждаемостта (защо така?), затова е необходимо да се увеличат принудителните спестявания и да се намали потреблението, като ДДС трябва да се увеличи с 40%, а приходите от приватизация ще покрият временния (за има няма 40-50 години) недостиг при държавното пенсионно осигуряване в резултат от отклоняването на осигурителни вноски към принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“.

По чилийски от Чили, където при демократично въведената реформа във времената на военна диктатура, се извършва демократична приватизация, а до днес бюджета на Чили се крепи на това, че държавата е втория най-голям износител на медна руда на планетата. Пенсиите в Чили са по-успешни от тези в България (за огранизаторите на схемата). А какво да кажем за България? Кой не помни приватизацията? Кой не е чувал за нея?

Ако някой се чуди как България може да стигне средното ниво в ЕС по стандарт на живот, то отговорът е много лесен – като другите държави като Чехия бъдат подложени на същите грабителски схеми, които се случиха в България последните 2 десетилетия.

И все пак, ако ви е малко жал за бедните чехи, предупредете ги да спрат схемата, защото едно скапано правителство идва и си отива, но щетите трябва да се понасят от хората след това.

Вместо Чехия да се срива и да стане като България под робството на „частни фирми“, по-добре България да стане като Чехия преди въвеждането на финансовите пирамиди.

Да закрием задължителните „частни пенсионни фондове“

Източници на информация:
Czech pension reform to usher in new second-pillar system
Czech Senate sends message by rejecting pensions reform bill
––
* дегенерат – духовно изродено същество
Locations of visitors to this page
Tyxo.bg counter
Site Meter
Google Analytics Alternative
Clicky

911 – Къде принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“ са инвестирали парите на данъкоплатците

Настоящото представлява справка към септември 2011 г., в какво принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“ са декларирали счетоводно (дали декларираната информация е вярна и точна, се предполага), че са инвестирали парите на данъкоплатците, след което е приложен кратък анализ върху твърде обобщената информация.

УПФ

ППФ

Общо

УПФ%

ППФ%

Общо%

І.

Инвестиции общо, в т.ч.

2 979 885

411 522

3 391 407

88,86%

90,73%

89,08%

1

Дългови ценни книжа, издадени или гарантирани от държави-членки на ЕС, други държави или техните централни банки

1 095 194

131 433

1 226 627

32,66%

28,98%

32,22%

2

Корпоративни облигации

639 935

90 775

730 710

19,08%

20,01%

19,19%

2.1

от тях: издадени или гарантирани от банки с цел финансиране на инфраструктурни и инвестиционни проекти

43 857

6 370

50 227

1,31%

1,40%

1,32%

3

Ипотечни облигации

22 572

4 485

27 057

0,67%

0,99%

0,71%

4

Общински облигации

92 692

11 493

104 185

2,76%

2,53%

2,74%

5

Акции, права и дялове

507 961

90 673

598 634

15,15%

19,99%

15,72%

5.1

Акции и права на АДСИЦ

53 140

15 233

68 373

1,58%

3,36%

1,80%

5.2

Акции и права на КИС

221 563

30 853

252 416

6,61%

6,80%

6,63%

5.3

Акции и права извън тези на АДСИЦ и КИС

233 258

44 587

277 845

6,96%

9,83%

7,30%

6

Банкови депозити

531 232

66 623

597 855

15,84%

14,69%

15,70%

7

Инвестиционни имоти

90 299

16 040

106 339

2,69%

3,54%

2,79%

ІІ.

Балансови активи общо, в т.ч.

3 353 439

453 552

3 806 991

100,00%

100,00%

100,00%

1

Инвестиции общо
от тях:

2 979 885

411 522

3 391 407

88,86%

90,73%

89,08%

1.1

ценни книжа, търгувани на чуждестранни регулирани пазари

1 321 302

145 650

1 466 952

39,40%

32,11%

38,53%

1.2

банкови депозити в  банки в чужбина

56 151

2 367

58 518

1,67%

0,52%

1,54%

2

Парични средства

324 212

35 887

360 099

9,67%

7,91%

9,46%

3

Краткосрочни вземания

49 342

6 143

55 485

1,47%

1,35%

1,46%

в хиляди лева

в % от балансовите активи

Какво става ясно от тази информация:

  1. Почти 1/3 от активите на принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“ са вкарани в държавен дълг (тоест обещание на държавата някой ден да извади пари от някъде и да плати). Една от заявките, която официално дава „Чили схемата“, е данъкоплатеца да се освободи от държавата и да осигури собствената си пенсия чрез капиталово натрупване. Съдейки по данните, с 1/3 от парите му, които са му иззети насила от държавата и дадени на „частни фирми“, е купен държавен дълг срещу комисионна. Тоест 1/3 от парите в принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“ всъщност не съществуват, а вместо тях някъде стоят вероятно хартийки, на които пише, че държавата дължи едни пари. За тези брилянтни сделки, които уж освобождават данъкоплатеца от държавата, „частните фирми“ управляващи фонда, си прибират комисионната. По този начин се постигат няколко ефекта:
    1. Данъкоплатеца си плаща данъците, от които е избягал
    2. Освен, че си ги плаща, плаща и комисионна на „частни фирми“
    3. Държавата му затъва в дългове към „частните фирми“, на които държавата е предоставила парите му, които е иззела с държавна принуда
    4. Тъй като държавата му затъва в дългове, това му гарантира, че в бъдеще ще плаща по-големи данъци, и ще търпи по-големи лишения. Не трябва да се забравя, че и едно време, при демократичните тоталитарни строеве, са карали хората доброволно-насила да си купят държавни облигации, защото това е много добра инвестиция и да не пропуснат шанса на живота си.
    5. Това е най-хубавия вариант при инвестирането на принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“, защото все пак дълга е на държавата, а държавата по всяко време може да каже „стоп – зануляваме, няма дълг повече“, а и все пак самата държава е ползвала парите за нещо (с малко повече късмет и някаква полза е имало от изхарчените средства). По-лошият вариант е, когато принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“ са купили държавни облигации (пряко или чрез посредник) на чужда държава (примерно Гърция, или Зимбабве, или Япония). Да, това са много сигурни инвестиции. Теорията казва, че да купиш държавна облигация е най-сигурната инвестиция. Лошото е, че с парите, които са иззети от населението насила, се купува държавен дълг на чужди държави. Независимо дали са от Гърция (член на ЕС), Зимбабве (друга държава) или Япония. По този начин българския данъкоплатец се лишава от настояще, за да могат в други държави да харчат. Както става ясно парите ги няма, а насреща стоят обещанията на съответните държави да платят. По данни на ЦРУ, през 2010 г. Гърция има държавен дълг от 143% от брутния вътрешен продукт. Зимбабве има държавен дълг през 2010 г. от 233% от БВП. А за Япония този процент е 199% от БВП. Не трябва да се говори, че тези държави никога няма да си платят дълговете, да не предизвикаме паника. 199% от БВП (почти 2 пъти повече от всичко, което се произвежда в държавата за 1 година) не е никакъв проблем да се изплати, нали?
    6. Но никой не е казал, че принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“ ще купят облигации от точно тези държави. Гърция я смятат несправедливо за много рискова инвестиция (държавните облигации са безрискови, как може да са рискови), за Зимбабве пък съвсем рискова я смятат. Но Япония е острова на стабилността. И там който си купи държавен дълг, освен, че може да е сигурен в инвестицията си, може да е сигурен и друго – за толкова стабилни инвестиции лихвата е близка до 0%, че и отрицателна може да е на годишна база (не е като да ги държиш под дюшека). 0% доходност, или под нулата, но това не пречи на „частните фирми“, които управляват принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“ да си приберат годишната комисионна за управление. Колкото до инфлацията, кой ти гледа такива работи, нали плаща данъкоплатеца с лична индивидуална сметка в принудителен задължителен „частен пенсионен фонд“.
  2. Значи държавните облигации ги смятат за безрискови, но не съвсем. И въпреки това те се смятат за най-безрисковата инвестиция. Друга голяма част от порто-фейла на принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“ са закупените дългове от частни фирми. В теорията държавните облигации се смятат за безрискова инвестиция, а корпоративните облигации за инвестиция с малко риск. И тази инвестиция с малко риск представлява 19% от декларираните активи на принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“. Парите ги няма, вместо тях тези фондове притежават хартийка, на която пише „обещавам да платя някога“ и това обещание е изчислено в пари. Като чете „корпоративни облигации“, читателят не трябва да си мисли, че фондовете са търсили закъсали фирми на братчеди, на които им трябват пари и които никога няма да върнат, напротив това ще са почти сигурно много стабилни фирми. Ето, 1,32% от порто-фейла са издадени или гарантирани от банки за финансиране на инфраструктурни и инвестиционни проекти. Остатъка до 19% кой ти гледа, а и толкова почтени образувания като един принудителен задължителен „частен пенсионен фонд“ („универсален“ или „професионален“) не би се изгаврил с парите на данъкоплатеца, не, в никакъв случай не трябва да има никакви съмнения за подобно нещо. Това е Чили схемата – най-добрата и работи отлично, в България пък съвсем.
  3. Третата значителна част от порто-фейла на принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“ са така наречените „акции“. Акцията вече е документ за собственост от част от нещо, не е като облигацията – документ за дълг. По някакви необясними причини акцията я водят за високорискова. Ааа не, при принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“ думата „риск“ е забранена. Как така е възможно на данъкоплатеца да му бъдат иззети насила парите, да бъдат дадени на „частни фирми“, и на всичкото отгоре да бъдат инвестирани рисково? Тук КФН трябва веднага да направи нещо по въпроса. Например това, а? информиране на осигурените лица чрез рекламните и информационни материали за фондовете за допълнително пенсионно осигуряване, че при управлението на активите на фонда не се гарантира положителна доходност и запазване в пълен размер на внесените по индивидуалните партиди средства. За да не си мисли данъкоплатеца, че се гаврят с парите му, трябва още един внимателен поглед към инвестицията в акции. Според декларираната счетоводна информация на сектор принудителни задължителни „частни“, 8,5% от порто-фейла на тези „частни пенсионни фондове“ са инвестирани в АДСИЦ и КИС. АДСИЦ са дружества със специална инвестиционна цел в недвижими имоти и вземания свързани с тях. Да не вземе данъкоплатеца да си помисли, че тези АДСИЦ са кухи, купуват на завишени цени с парите на данъкоплатеца или нещо подобно. Няма такова нещо. А КИС? Това от английски май идва, но не е сигурно. Говорят го, че е нещо от вида взаимен фонд, където по принцип обикновените хора си купуват дялове от фирми, които се занимават с инвестиции в други фирми, инвестиции в държавни облигации и т.н., диверсификация да има е важното. Всеки обикновен човек може да си купи дялове от взаимен фонд при желание и да ги продаде по всяко време. Това е и смисъла от съществуването на взаимните фондове – и обикновения човек с малко средства да може да придобие част от фирма, а и да не е изложен на рискове, множество такси, липса на ликвидност и т.н. Не е ясно обаче защо тази инвестиция, която е предназначена за обикновени хора, е в порто-фейла на принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“. Да не вземе читателя да си помисли, че тези инвестиции се правят за заобикаляне на законодателството и косвено ДЗПО и ППФ фондове да субсидират фирми на братчедите на Пешо Търгашев от Шмекериново с посредник взаимен фонд? Ама че мнителност, конспирации и т.н., няма такива работи.
  4. Следващата голяма част от порто-фейла на принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“ са банковите депозити – близо 16%. Инвестицията в банков депозит се прави от хора, които не знаят какво да правят с парите си в момента, и дават възможност на банките да им намерят най-доброто място под слънцето. При банковия депозит парите са гарантирани до 196 хиляди лева  в България. За близо 600 милиона лева обаче, нещата не стоят съвсем така. Отделно от това трябва да се запита човек как така толкова големи професионалисти и срещу комисионна, правят същото, което всеки обикновен данъкоплатец би направил с повече пари от необходимото – да ги вложи в банков депозит ако не му бяха иззети насила от държавата и дадени на няколко „частни фирми“.
  5. Накрая не трябва да се пропуска и частта от порто-фейла на принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“, които се водят „под дюшека“. Не са вложени дори в банков депозит, а спят по касите на професионалистите. Сумата е над 360 милиона лева (към септември 2011 г.), което е доста странно, тъй като принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“ ако изплащат някакви пенсии изобщо, то те са в крайно незначителен размер. За цялото си над 10 годишно съществуване УПФ са изплатили под 7 милиона лева номинално, а ППФ около 33 милиона. Тогава защо 360 милиона лева спят някъде по касите, не е много ясно. Може би се готвят тези пари за някакви мащабни инвестиции с куфарчета? Хващат куфарчетата с парите и отиват да правят крупни инвестиции? Или ако не са предвидени за такива цели, може би някой трябва да обясни на данъкоплатеца защо е трябвало да му се изземат парите насила от данъчните, да се предоставят на „частни фирми“ да спят по касите. Защото парите биха могли да спят и под дюшека на данъкоплатеца, нали? И в банката, която той иска, да са му гарантирани и да може да си ги ползва както и когато пожелае. Защо са тези допълнителни транзакции? Защо на данъкоплатеца му съдират кожата и я дават на „частни фирми“ за управление?

Нали не е някаква измама с протекцията на държавата?

Ако е, защо представителите на сектата „Приватизирай всичко“ са такива фенове на идеята за принудителни задължителни „частни пенсионни фондове“? И да се вдига колкото може повече данък ДЗПО? Нали тяхната религия гласи, че всичко що е държавно е лошо, а държавата е мръсна дума по принцип. Противоречия в религията си май са допуснали?

В последно време от сектата насочват погледите към „сребърния фонд“ в България, като протестират, че щяло да му се разреши да купува държавни облигации, което било законно, но непочтено. Така държавата взимала от единия джоб и вкарвала в другия, и на всичкото отгоре само на себе си ще може да дава, пари зад граница няма да може да се изнасят. Което би превърнало фонда в нещо като втори НОИ – няма пари, има обещания, че ще има когато потрябват пари.

Това противоречи на смисъла от създаването на „сребърния фонд“ – доходността от активите му да се ползва за увеличаване на държавните пенсии, което обезсмисля съществуването на фонда, тъй като по-голямата част от парите му са инвестирани в държавен дълг. В Германия преди 100-на години са открили, че натрупване на капиталови резерви ако изобщо има някакво, трябва да е в минимален размер за покриване на разходи при извънредни ситуации и нищо повече.

И все пак нещо не става ясно каква е разликата между „сребърния фонд“, който ще купува държавен дълг и принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“, които ще купуват държавен дълг, а при депозитите, при бездействието на парите?

  1. „сребърния фонд“ ще финансира само България (според сектата това е лошо), докато принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“ могат да финансират други държави (а това хубаво)
  2. „сребърния фонд“ ще може да купува само гарантиран от държавата дълг (това е много лошо според сектата), докато принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“ могат да купуват и дълг, който има само гаранцията на частни фирми (а това е много хубаво)
  3. „сребърния фонд“ може да прави депозити в БНБ (БНБ дължи пари), докато принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“ правят депозити в търговски банки (частни фирми дължат пари)
  4. Пари от „сребърния фонд“ спят в трезора на БНБ(лошо), иззетите от данъкоплатеца средства, дадени на принудителни задължителни „частни пенсионни фондове“ спят по касите на „частни пенсионни фондове“ (а това е нормално)

Има ли разлика?

Ако съществуването на „сребърния фонд“ е безсмислено, какво да кажем за създадените от държавата мутанти: „частни универсални пенсионни фондове“ и „частни професионални пенсионни фондове“, които са принудителни и задължителни за населението?

От сектата „Приватизирай всичко“ обаче дума не казват по този въпрос, вероятно не са получили инструкция какво да отговарят, като ги обвинят в шарлатания. А, може би стандартното: „гледайте НОИ колко е зле, гледайте „сребърния фонд“ колко е зле, дайте да ги приватизираме и здравеопазването също, всичко трябва да се приватизира“.

Да закрием задължителните „частни пенсионни фондове“

Locations of visitors to this page
Tyxo.bg counter
Site Meter
Google Analytics Alternative
Clicky

Публикувано в Анализ. 8 коментара »

Конституциите на третата българска държава

В настоящото са събрани на едно място конституциите на третата българска държава, включително все още действащата, както следва:

Търновска конституция – 1879 г.

Конституция на Народна република България – 1947 г.

Конституция на Народна република България – 1971 г.

Конституция на Република България – 1991 г.

Locations of visitors to this page
Tyxo.bg counter
Site Meter
Google Analytics Alternative
Clicky

Публикувано в Законодателство. 1 Comment »

Безработица – обезщетения, осигуряване

Общоприето е, че безработицата е нещо негативно, вредно, тежко се приема. Но неработенето в някои случаи може да се разглежда и като нещо позитивно – хората евентуално могат да имат свободно време за себе си, за саморазвитие, а и бедите се съпътстват от обществена солидарност. Важното е всеки да знае правата си и да ги използва, ако му се наложи. Осигурителната система съществува, за да му помогне.

Съдържание
Какво означава да си безработен?
Кой се осигурява за безработица?
Право на парично обезщетение за безработица
Процедура за кандидатстване за обезщетение за безработица
Размер на паричното обезщетение за безработица
Спиране изплащането на паричните обезщетения за безработица
Прекратяване изплащането на паричните обезщетения за безработица
Възстановяване на добросъвестно получено парично обезщетение за безработица
Ред за отпускане, изплащане, изменяне, спиране и прекратяване на паричните обезщетения за безработица
Осигурителен стаж за пенсия по време на безработицата
Здравно осигуряване през периода на безработицата

Какво означава да си безработен?

От правна гледна точка, за да е безработно едно лице, трябва да е работоспособно, активно да търси работа и най-важното – да е регистрирано в агенцията по заетостта като безработен. Няма ли регистрация, лицето и да е без работа, не попада в статистиката, няма право на никакви обезщетения и подпомагане.

Кой се осигурява за безработица?

Съгласно чл. 4 от КСО, задължително осигурени за безработица са:

– работниците и служителите, наети на работа за повече от пет работни дни, или 40 часа, през един календарен месец, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансиране, с изключение на морските лица. Лицата, включени в програми за подкрепа на майчинството и насърчаване на заетостта, не се осигуряват за безработица, ако това е предвидено в съответната програма;

– държавните служители;

– съдиите, прокурорите, следователите, държавните съдебни изпълнители, съдиите по вписванията и съдебните служители, както и членовете на Висшия съдебен съвет и инспекторите в инспектората към Висшия съдебен съвет;

– военнослужещите по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи и Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, държавните служители по Закона за Държавна агенция „Национална сигурност, както и лицата по чл. 69, ал. 5;

– членовете на кооперации, упражняващи трудова дейност и получаващи възнаграждение в кооперацията; членовете на кооперации, работещи без трудови правоотношения в кооперацията, не се осигуряват за безработица;

– лицата, които работят по втори или по допълнителен трудов договор;

– изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества, едноличните търговци, неперсонифицираните дружества, както и синдиците и ликвидаторите;

– лицата, упражняващи трудова дейност и получаващи доходи на изборни длъжности, с изключение на лицата по т. 1, 5 и 7, както и служителите с духовно звание на Българската православна църква и други регистрирани вероизповедания по Закона за вероизповеданията;

– специализантите, които получават възнаграждение по договор за обучение за придобиване на специалност от номенклатурата на специалностите, определена по реда на чл. 181, ал. 1 от Закона за здравето.

Работещите само по граждански договори и самоосигуряващите се лица не се осигуряват за безработица и нямат право на обезщетение за безработица. Морските лица по собствен избор могат да се осигуряват за безработица върху избран от тях доход между 420 и 2000 лева месечно, изцяло за своя сметка.

Право на парично обезщетение за безработица

Право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването и които:

– имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта;

– не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или пенсия за ранно пенсиониране в Република България, или пенсия за старост в друга държава;

– не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване, включително работа по граждански договор или самоосигуряване

За търсените поне 9 месеца в осигуряване за безработица от последните 15 се зачита времето:

– на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете;

– на платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност и за бременност и раждане;

– на неплатения отпуск до 30 работни дни през една календарна година;

– зачетено за осигурителен стаж по законодателството на друга държава на основание на международен договор, по който Република България е страна.

Процедура за кандидатстване за обезщетение за безработица

Паричното обезщетение за безработица се отпуска въз основа заявление подадено лично от лицето до териториалното поделение на Националния осигурителен институт по постоянен или настоящ адрес. Към заявлението се подават:

документ за регистрация като безработен от Агенцията по заетостта;

акт за прекратяване на правоотношението;

документи, удостоверяващи общ и/или служебен трудов стаж, и/или осигурителен стаж, и/или стаж, зачетен на основание на международен договор в областта на социалното осигуряване, по който Република България е страна;

Осигурителният стаж се установява с трудова, служебна и/или осигурителна книжка, и/или с документ по образец, утвърден от управителя на НОИ, издаден от осигурителя, и/или документ, удостоверяващ осигурителен стаж, придобит по законодателството на държава, с която Република България има международен договор в областта на социалното осигуряване. При определяне на срока за изплащане на обезщетението за безработица се взема предвид времето:

зачетено за трудов стаж по Кодекса на труда, служебен стаж по Закона за държавния служител, стаж по Закона за Министерството на вътрешните работи, Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и Закона за съдебната власт до 31 декември 2001 г. включително;

– през което лицата са осигурени за безработица след 1 януари 2002 г.

– зачетено въз основа на документ, удостоверяващ осигурителен стаж, придобит по законодателството на държава, с която Република България има международен договор в областта на социалното осигуряване.

Към заявлението се прилага и декларация за банковата сметка за изплащане на паричното обезщетение за безработица по образец съгласно приложение № 4, както и копие от документ, издаден от съответната банка, с данни за личната банкова сметка.

При прието заявление с нередовни или липсващи документи териториалното поделение на НОИ изпраща на лицето уведомително писмо с обратна разписка в 7-дневен срок от приемане на документите, като му дава необходимите писмени указания за отстраняване на нередностите. Когато лицето не е намерено на посочения в представените документи адрес, уведомяването се извършва чрез поставяне на съобщение за съставянето на документа, подлежащ на връчване, на определено за целта място в териториалното поделение на Националния осигурителен институт, Интернет страницата на Националния осигурителен институт или в общината или кметството. В този случай уведомлението се смята за връчено след изтичане на 7-дневен срок от поставянето на съобщението.

Ако в 15-дневен срок от датата на уведомяването нередностите не бъдат отстранени и/или липсващите документи не бъдат представени в териториалното поделение на НОИ, преценката на правото и определянето на размера на паричното обезщетение за безработица се прави въз основа на наличните редовни документи и на данните подадени от осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите в Националната агенция по приходите.

За своя град виж къде се намира териториалното поделение на НОИ в секцията с контакти.

Паричното обезщетение за безработица се изплаща от датата на последното прекратяване на осигуряването, ако:

– заявлението за отпускане на обезщетение е подадено в тримесечен срок от тази дата

– лицето се е регистрирало като безработно в Агенцията по заетостта в срок 7 работни дни от тази дата. За териториалните поделения на агенцията натисни тук

Ако заявлението се подаде без неуважителни причини след повече от 3 месеца след прекратяване на осигуряването, паричното обезщетение се изплаща от датата на заявлението и за периода, който лицето има право да го получава, но със санкция периода на закъснението. Периода на закъснението според Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица е времето от датата, следваща изтичането на 3-месечния срок, до деня, предхождащ датата на подаване на заявлението.

Пример: лицето има право на обезщетение за безработица за 12 месеца. По неуважителни причини отива на 4-я месец и 1-я ден след спирането на работа. Лицето ще може да получава обезщетението от датата на заявлението за 11 месеца вместо за 12 (1 месец е санкцията).

Уважителни причини според наредбата са: задържане от органите на властта; явяване в съд или в друг държавен орган; участие във военноучебен сбор или преподготовка; заболяване и други подобни обстоятелства, удостоверени с официален документ, за които териториалното поделение на НОИ е уведомено своевременно.

Ако заявлението се подаде в 3 месечния срок, но регистрацията в агенцията по заетостта не се извърши в 7 дневния срок, то периода за получаване на обезщетението се намалява със закъснението.

Отпускането и изчисляването на паричните обезщетения за безработица се извършват въз основа подадените данни от осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите в Националната агенция по приходите за осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“, дните в осигуряване и облагаемия доход по Закона за данъците върху доходите на физическите лица – поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване, както и данните, декларирани в подадените от лицата документи за отпускане на паричните обезщетения, при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет.

По първоначално постъпило заявление се съставя досие, съдържащо заявлението, документите към него, всички последващи заявления и жалби на лицето и постановените актове по правото му на обезщетение за безработица. Досието се съхранява в териториалното поделение на НОИ, чрез което се изплаща обезщетението.

Размер на паричното обезщетение за безработица

Дневното парично обезщетение за безработица е в размер 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, и не може да бъде по-малко от минималния дневен размер на обезщетението за безработица (7,20 лева съгласно Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2012 г.). Месечният размер на паричното обезщетение за безработица се определя, като полученият дневен размер се умножи по броя на работните дни в месеца, за който се отнася.

Безработните лица, чиито правоотношения са били прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие, или поради виновното им поведение, на основание чл. 325, т. 1 и 2, чл. 326 и 330 от Кодекса на труда, чл. 103, ал. 1, т. 1, 2 и 5, чл. 105и 107, ал. 1, т. 1 – 4 от Закона за държавния служител, чл. 162, т. 1 и 6, чл. 163 и чл. 165, т. 2 и 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, чл. 245, ал. 1, т. 4, 6 и 8от Закона за Министерството на вътрешните работи и чл. 165, ал. 1, т. 2, 3 и 5 и чл. 271, т. 2, 3 и 5 от Закона за съдебната власт или по други закони, получават минималния размер на паричното обезщетение за безработица за срок 4 месеца.

Безработните лица, придобили право на парично обезщетение за безработица преди изтичането на три години от датата на предходното отпускане на обезщетение за безработица, получават минималния размер на обезщетението за срок 4 месеца.

Лицата, наети на работа на непълно работно време в срока за изплащане на паричното обезщетение и получаващи възнаграждение по-малко от минималната работна заплата, установена за страната, имат право на обезщетение за безработица в размер 50 на сто от полагащото им се парично обезщетение за оставащия период на изплащането.

Когато в периода, от който се определя среднодневното възнаграждение или среднодневният осигурителен доход, се включва време, което се зачита за осигурителен стаж, без да се дължат осигурителни вноски, или през което лицето не е осигурено за безработица, при определяне на осигурителния доход се вземат съответно:

– за времето на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете, на неплатен отпуск за временна неработоспособност и за бременност и раждане и на неплатен отпуск до 30 работни дни през една календарна година – среднодневната минимална работна заплата, установена за страната за съответния период;

– за времето на платен отпуск за временна неработоспособност и за бременност и раждане – доходът, от който е определено паричното обезщетение;

– за времето, зачетено за осигурителен стаж по законодателството на друга държава на основание международен договор, по който Република България е страна – среднодневната минимална работна заплата, установена за страната за съответния период;

– за времето, през което лицето не е осигурено за безработица – среднодневната минимална работна заплата, установена за страната за съответния период.

Период за получаване на парично обезщетение за безработица

Паричните обезщетения за безработица се изплащат ежемесечно през месеца, следващ този, за който се дължат, в зависимост от продължителността на осигурителния стаж на лицето, за период, както следва:

Осигурителен стаж

Период за получаване на обезщетение

До 3 години

4 месеца

От 3 до 5 години

6 месеца

От 5 до 10 години

8 месеца

От 10 до 15 години

9 месеца

От 15 до 20 години

10 месеца

От 20 до 25 години

11 месеца

Над 25 години

12 месеца

За осигурителен стаж при определяне периода за изплащане на обезщетение се зачита трудовият стаж до 1 януари 2002 г. по Кодекса на труда или по специални закони и времето след тази дата, през което лицата са осигурени за безработица.

Спиране изплащането на паричните обезщетения за безработица

Изплащането на паричното обезщетение за безработица се спира за периода, през който лицето получава обезщетение за временна неработоспособност или обезщетение за оставане без работа на основание чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда, чл. 106, ал. 2 и чл. 107, ал. 3 от Закона за държавния служител и чл. 58, ал. 3 от Закона за висшето образование.

Безработният е длъжен да декларира пред съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт настъпването и отпадането на обстоятелствата по ал. 1 в срок до 7 работни дни.

Изплащането се възобновява от деня на отпадане на основанието за спиране за оставащия към датата на спиране период.

Длъжностните лица, на които е възложено ръководството на осигуряването за безработица или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на НОИ спират с разпореждане изплащането на обезщетенията за безработица, когато са представени доказателства, които могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ или прекратяване изплащането на обезщетението.

Прекратяване изплащането на паричните обезщетения за безработица

Изплащането на паричното обезщетение за безработица се прекратява при:

–          започване на трудова дейност, за която лицето подлежи на задължително осигуряване;

–          прекратяване на регистрацията от Агенцията по заетостта;

–          придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или пенсия за ранно пенсиониране в Република България, или пенсия за старост в друга държава;

–          смърт на безработния.

Лицето е длъжно да декларира пред съответното териториално поделение на НОИ за настъпването на обстоятелствата в срок до 7 дни.

Ако по време на получаване на паричното обезщетение лицето започне да упражнява дейност – основание за задължително осигуряване, която бъде преустановена след по-малко от 9 месеца, изплащането на паричното обезщетение се възстановява за оставащия към датата на прекратяването период, ако регистрацията на лицето в Агенцията по заетостта е направена в срок 7 работни дни от прекратяване на трудовата дейност. Ако регистрацията е направена след този срок, изплащането на паричното обезщетение се възстановява от датата на новата регистрация за оставащия към датата на прекратяването период, намален със закъснението.

Възстановяване на добросъвестно получено парично обезщетение за безработица

Изплатените парични обезщетения за безработица се възстановяват от лицата, чието уволнение е отменено като незаконно, за периода на полученото обезщетение по чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда, чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител, чл. 172, ал. 1от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, чл. 254 от Закона за Министерството на вътрешните работи и чл. 226 от Закона за съдебната власт. Лицата нямат право на парично обезщетение за безработица до пълното възстановяване на дължимите суми с изключение на случаите, в които тези суми могат да бъдат прихванати от отпуснатото парично обезщетение за безработица. В 7-дневен срок от изплащане на обезщетенията осигурителят е длъжен да представи копия от съдебното решение и платежните документи в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт.

Изплатените парични обезщетения за безработица се възстановяват от лицата за периода, за който им е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст или пенсия за ранно пенсиониране, и за периода, през който са получавали парично обезщетение за временна неработоспособност и за бременност и раждане.

За възстановяване на сумите длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица в териториалното поделение на Националния осигурителен институт, издава разпореждане, което подлежи на принудително изпълнение по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Ред за отпускане, изплащане, изменяне, спиране и прекратяване на паричните обезщетения за безработица

Паричните обезщетения за безработица се отпускат, изменят, отказват, спират, прекратяват, възобновяват и възстановяват с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт. Длъжностното лице издава разпореждане за възстановяване на неоснователно изплатените обезщетения за безработица. Дължимите суми по разпорежданията могат да се прихващат от вземания на лицата от държавното обществено осигуряване и подлежат на принудително изпълнение по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Паричните обезщетения за безработица се изплащат от Националния осигурителен институт на лицата по декларирана от тях лична банкова сметка.

Националният осигурителен институт превежда на всяка банка на 15-о число на месеца общата сума на паричните обезщетения за предходния месец за всички правоимащи лица с банкови сметки в съответната банка.

За изплащане на неполучено парично обезщетение за безработица от починал безработен всеки от наследниците подават до ТП на НОИ по постоянен или настоящ адрес заявление по образец съгласно приложение № 6, към което прилагат удостоверение за законните наследници, декларация за банковата сметка за изплащане на паричното обезщетение за безработица/дълготрайна безработица по образец съгласно приложение № 4 и копие от документ, издаден от съответната банка, с данни за личната банкова сметка. Когато децата на починалия са малолетни или непълнолетни, документите се подават от законния им представител. Обезщетението се разделя между наследниците по определения от Закона за наследството ред. Когато децата на починалия са малолетни или непълнолетни, полагащата им се част от обезщетението се изплаща на законния им представител.

Осигурителен стаж за пенсия по време на безработицата

До отпадането на понятието „осигурителен стаж“ от системата за социално осигуряване, този показател е важен измерител при определяне размера на пенсията. За целите на тази архаична система, периода, в който лицето получава обезщетение за безработица се признава за осигурителен стаж без да се правят осигурителни вноски.

Здравно осигуряване през периода на безработицата

За периода, в който лицето получава парично обезщетение за безработица, здравното осигуряване е за сметка на републиканския бюджет. Ако лицето отговаря на условията за получаване на месечни социални помощи и целеви помощи за отопление по реда на Закона за социално подпомагане, се осигурява здравно за сметка на републиканския бюджет и след като изтече периода, в който има право на парично обезщетение за безработица.

Още полезна информация за търсещи работа:

Агенция по заетостта

Национален осигурителен институт

Министерство на труда и социалната политика

Locations of visitors to this page
Tyxo.bg counter
Site Meter
Google Analytics Alternative
Clicky

Скритата реклама на принудителните задължителни “частни пенсионни фондове”, чрез насаждане на страх

Излиза независим експерт или не точно, по телевизия или вестници, казва на хората, че младите днес ще се пенсионират на 70 някога. Казва, че държавната осигурителна система има много проблеми и някой ден 1 работещ ще издържа 2 пенсионери.

Какъв точно ефект се цели с подобни изявления:
– насаждане на страх у хората, че никога няма да се пенсионират
– създаване на впечатление, че цял живот ще си дават парите, а нищо няма да получат в замяна, следователно – по-добре да не се осигуряват изобщо – това означава да се унищожи системата за социално осигуряване.

Тук тънката пропаганда се поема от разни либерали (по-скоро само представящи се за либерали), които започват да припяват: „държавната осигурителна система не работи добре, дайте да я заменим с частни пенсионни фондове, частното работи винаги по-добре, всеки сам да си осигури собствената си пенсия, така ще се преборим с демографските проблеми и всеки ще е отговорен за старините си“. Чили как добре се справят, хайде като тях.

Какви са фактите обаче:
1. Ако пенсионната възраст е 65 години, то потенциала за една кариера е около 47 години. Ако средната продължителност на живота в България е 75 години. Това означава средно 10 години да се получава пенсия.
2. При нулев естествен прираст на населението (това значи всяко семейство да си има по 2 деца), срещу всеки пенсионер би трябвало да има 4,7 човека, които са в работоспособна възраст. Разбира се една част от тях ще са безработни или ще учат (въпреки, че повечето учащи и работят), или ще отглеждат деца. Ако оставим 15% от населението в работоспособна възраст да не работи, то пак ще останат 4 човека, които да работят, срещу 1 пенсионер. Не 1 срещу 2-ма, както върви според пропагандата.

Чисто теоретично в следващата таблица е разгледано предположение, че в страната естественият прираст в пенсионната система е 0 за дълъг период от време, хората са изключително здрави и всички стигат до средната продължителност на живота (и не я преминават). Тя е 75 години. Пенсионната възраст е 65 години. Всяка година се раждат по 100 хиляди деца, и си отиват 100 хиляди възрастни. При това състояние, съотношението работещи/пенсионери би трябвало да бъде поне 4/1 и всъщност да няма никакъв дефицит в пенсионната система, като осигуровките за пенсии ще бъдат ниски в същото това време.

Лица до 18 години

Лица между

18 и 65 години

Пенсионери между

65 и 75 години

18 години по 100 000 родени деца

47 години по 100 000 родени лица в работоспособна възраст

10 години по 100 000 родени в след трудоспособна възраст

1 800 000 средно

4 700 000 средно

1 000 000 средно

Ако някой планира всички на възраст 18-64 години да са 1/2 от пенсионерите, това вече е друг въпрос и може би трябва да се разпита какво е намислил. Война може би? Масово избиване на младите? Защото и емиграцията вече спира. Дори хората ще почнат да се връщат обратно в страната. А може би планира средна продължителност на живота 100 години? Ако е така да си каже. Средната пенсия може без проблем да бъде 50% (сега около 40%) от средния осигурителен доход в страната, при нулев естествен прираст на населението и като данък пенсии се намали до 12,5% (17,8% към 2012 г.).

Съотношение работещи/пенсионери

Какъв процент от дохода ще се получава под формата на пенсия

100%

90%

80%

70%

60%

50%

40%

30%

20%

10%

10,0

10,0%

9,0%

8,0%

7,0%

6,0%

5,0%

4,0%

3,0%

2,0%

1,0%

Каква осигурителна вноска е необходима от работещите

9,0

11,1%

10,0%

8,9%

7,8%

6,7%

5,6%

4,4%

3,3%

2,2%

1,1%

8,0

12,5%

11,3%

10,0%

8,8%

7,5%

6,3%

5,0%

3,8%

2,5%

1,3%

7,0

14,3%

12,9%

11,4%

10,0%

8,6%

7,1%

5,7%

4,3%

2,9%

1,4%

6,0

16,7%

15,0%

13,3%

11,7%

10,0%

8,3%

6,7%

5,0%

3,3%

1,7%

5,0

20,0%

18,0%

16,0%

14,0%

12,0%

10,0%

8,0%

6,0%

4,0%

2,0%

4,0

25,0%

22,5%

20,0%

17,5%

15,0%

12,5%

10,0%

7,5%

5,0%

2,5%

3,8

26,3%

23,7%

21,1%

18,4%

15,8%

13,2%

10,5%

7,9%

5,3%

2,6%

3,6

27,8%

25,0%

22,2%

19,4%

16,7%

13,9%

11,1%

8,3%

5,6%

2,8%

3,4

29,4%

26,5%

23,5%

20,6%

17,6%

14,7%

11,8%

8,8%

5,9%

2,9%

3,2

31,3%

28,1%

25,0%

21,9%

18,8%

15,6%

12,5%

9,4%

6,3%

3,1%

3,0

33,3%

30,0%

26,7%

23,3%

20,0%

16,7%

13,3%

10,0%

6,7%

3,3%

2,8

35,7%

32,1%

28,6%

25,0%

21,4%

17,9%

14,3%

10,7%

7,1%

3,6%

2,6

38,5%

34,6%

30,8%

26,9%

23,1%

19,2%

15,4%

11,5%

7,7%

3,8%

2,4

41,7%

37,5%

33,3%

29,2%

25,0%

20,8%

16,7%

12,5%

8,3%

4,2%

2,2

45,5%

40,9%

36,4%

31,8%

27,3%

22,7%

18,2%

13,6%

9,1%

4,5%

2,0

50,0%

45,0%

40,0%

35,0%

30,0%

25,0%

20,0%

15,0%

10,0%

5,0%

1,8

55,6%

50,0%

44,4%

38,9%

33,3%

27,8%

22,2%

16,7%

11,1%

5,6%

1,6

62,5%

56,3%

50,0%

43,8%

37,5%

31,3%

25,0%

18,8%

12,5%

6,3%

1,4

71,4%

64,3%

57,1%

50,0%

42,9%

35,7%

28,6%

21,4%

14,3%

7,1%

1,3

76,9%

69,2%

61,5%

53,8%

46,2%

38,5%

30,8%

23,1%

15,4%

7,7%

1,2

83,3%

75,0%

66,7%

58,3%

50,0%

41,7%

33,3%

25,0%

16,7%

8,3%

1,0

100,0%

90,0%

80,0%

70,0%

60,0%

50,0%

40,0%

30,0%

20,0%

10,0%

0,8

125,0%

112,5%

100,0%

87,5%

75,0%

62,5%

50,0%

37,5%

25,0%

12,5%

Каква осигурителна вноска е необходима от работещите

От къде идва огромния дефицит на фонд „Пенсии“ в НОИ, което се използва от шменти-либерали да се упражняват орално по телевизия и по вестници?

1. След 1989 г. в България има масово пенсиониране, което се използва, за да скрие огромната безработица в страната. Разходите за това пенсиониране очевидно не би трябвало да са за сметка на фонд „Пенсии“, но в последствие с цел държавното обществено осигуряване да се компрометира, да се докаже неговата неефективност, е избран този вариант и всички проблеми в държавата се прехвърлят на пенсионната система (там има много пари всяка година, които някой иска да приватизира).

2. 1999 г. държавни предатели допускат в социалното осигуряване да се появи теоретичното недоразумение задължителен „частен пенсионен фонд“. Следващите правителства постоянно увеличават вноските в тези „частни фондове“, като за сметка на принудителните вноски, се намаляват приходите на фонд „Пенсии“ към НОИ. Така дефицита на фонд „Пенсии“ към НОИ е допълнително около 800 милиона лева годишно. Преките щети за населението от „спасителите“ към септември 2011 г. са над 700 милиона лева реални пари. Но като се направи разследване може да се окаже, че са в пъти по-големи.

3. Дефицита на НОИ, който съществува поради масовите пенсионирания след 1989 г. и заради финансовите пирамиди наречени задължителни „частни пенсионни фондове“ (данък ДЗПО 5% и допълнителен данък професионален фонд за работещите 1-ва и 2-ра категория труд), се покрива от държавния бюджет. Тези средства не отиват за образование, здравеопазване, култура, инфраструктура и каквото и да е друго полезно за обществото. Те отиват в няколко частни фирми, които гарантират, че повече от 100% от парите, които са прибрали с държавна принуда, не могат да бъдат изгубени, откраднати или каквото и да е от този род.

4. Разбира се недостига на средства в ключови отрасли води до разсипията им. Работещите в тези отрасли вместо да отидат на стачка и да искат да се спрат плащанията на частните прасета незабавно, започват да се самоизяждат помежду си. Сигурно така е по-лесно. А може би и на някой това му е цел. В следствие отраслите започват да затъват. По Чили схемата и цялата държава започва да затъва.

Обобщено:
1. Държавата се опитва да скрие огромната безработица след 1989 г. с масово пенсиониране на хора. Всички проблеми на държавата се пращат на пенсионната система, за да изглежда, че е неефективна и плаче за приватизация.
2. Държавни предатели водят за спасители финансови пирамиди от Чили тип (човека взе парите и каза: „чакай много, това е дългосрочна инвестиция“), които ще решат проблемите със застаряването на населението, демографската картина и т.н. Всъщност пенсионното осигуряване в България, като изключим изключително скапаната формула на НОИ и робията на осигурителния стаж, няма особено големи предизвикателства пред себе си. Въвеждането на модела на осигурителния принос окончателно ще реши проблемите на системата. Повече масови пенсионирания не се очакват и в следващите десетилетия системата от само себе си ще се стабилизира при пенсионна възраст 65 години (но трябва и да се отрежат възможностите за тарикатлъци), като вноската за пенсии ще падне на 12,5%.
3. Никакви „частни пенсионни фондове“ – спасители не са нужни. Никакви задължителни „инвестиции“ в „лични сметки“. Никакво „капиталово натрупване“. Съществуването на тези „частни фондове“ не е решение, а проблем застрашаващ националната сигурност.

Когато се създава първата пенсионна система в Германия преди повече от 120 години, отново има лобита, които смятат, че системата трябва да е с капиталово натрупване, защото капиталът е нещо стабилно и всеки ще си спести за собствената си пенсия, без да разчита на следващите поколения да го издържат. Останалите обаче смятат, че пенсионна система с капиталово натрупване крие огромен политически риск. Да се чуди човек как още преди 120 години немците са го знаели това. Първата пенсионна система в Германия на Бисмарк започва да работи през 1891 г. като смесена система. От типа Pay-As-You-Go като може да натрупва резерви, които да са достатъчни за разходите в следващите 5 години. Това е компромисното решение между лобистите за капиталово натрупване и останалите със здрав разум. Тъй като пенсионната възраст в началото е 70 години, натрупаните резерви се оказват много повече от предвиденото. През 1900 г. се нарушава баланса (Бисмарк вече го няма) и вместо да се намалят вноските за пенсия на работещите, се взима решение, че капитала много добре би се справил и в бъдеще. Трябва да се натрупват резерви не само за 5 години, а всеки да може да си осигури собствената пенсия, без значение какви са демографските условия и без следващите поколения да трябва да плащат. Всеки сам ще си изплати собствената си пенсия. Капиталът гарантира.

Доста познато, нали? И преди 120 години е имало търгаши, и в Германия ги е имало дори.

През 1914 г. в Германия започва тежка инфлация. Кофи с пари с номинал милиони марки са нужни, за да си купи човек хляб. До 1923 г. от капитала (който гарантира стабилност) не е останало почти нищо. Бюджетът за пенсии е 4 квинтилиона марки (квинтилион = 1 с 18 нули). Тогава Германия преминава изцяло към системата Pay-As-You-Go, като резерви ако се натрупват, са минимални и само за спешни случаи. Каквото държавата го прибере от данъкоплатците, това връща веднага на населението. Без политически рискове повече. Без натрупан капитал, който може да се окраде или обезцени по друг начин.

Защо е нужна системата за социално осигуряване?

Бисмарк е дал отговора на този въпрос още през 19 век.

Всеки, който има пред себе си перспективата за пенсия в напреднала възраст или инвалидност, дори и да е съвсем малка, е много по-щастлив и доволен от съдбата си, много по-сговорчив, и много по-лесно се управлява, от този, чието бъдеще е напълно несигурно… Постигането на доволство сред бедните не би било никак скъпо. Те трябва да разберат, че държавата не само взима, но и дава, и не като милостиня, а като право на онези, които имат нужда от грижи, когато изпаднат в неработоспособност“ – Ото фон Бисмарк

Защо някои искат да съсипят системата за социално осигуряване? Кои са тези лица?

Те не са държавници, те не са либерали, те не са работническата класа, те не са и аристокрацията. Най-обикновени лакоми прасета (лакомията води до безумие, свинете не могат да се контролират), които не са наясно какво ги чака без система за социално осигуряване. Или чувството за недосегаемост ги кара да си въобразяват, че ще им се размине и мога да излязат сухи от океана.

Без социално осигуряване настава масова бедност и тогава за прасетата ще стане най-страшно. Бедният човек няма да има какво да губи – всичко ще са му взели. Един беден човек, който няма какво да губи, спира да уважава частната собственост (ау какъв ужас, нали). Излиза от пирамидата, в която е стоял смачкан на дъното, а този, който е на върха на пирамидата, ще приближи дъното с едно ниво (а това е вече наистина голяма драма). Бедният няма накъде повече да пада, но богатият има.

Богатият човек, който иска да остане такъв и в бъдеще много добре знае това (Ото фон Бисмарк – обединителят на Германия е бил такъв).

Социалното осигуряване е създадено от богатите за бедните, за да не губят бедните вярата в системата, в която са на дъното, но която все пак им дава възможност да живеят и за в бъдеще. Социалното осигуряване гарантира социалния мир в обществото. Който иска да няма социално осигуряване е безумец. Ако е богат, ще загуби всичко, което има.

Който иска социалното осигуряване да е приватизирано и да зависи от „частни пенсионни фондове“, е най-обикновен измамник.

Да закрием задължителните „частни пенсионни фондове“
Locations of visitors to this page
Tyxo.bg counter
Site Meter
Google Analytics Alternative
Clicky

Публикувано в Анализ. 6 коментара »

Индекс на Херфиндал-Хиршман (Herfindahl-Hirschman Index – HHI) и принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“

Какво е индексът на Херфиндал-Хиршман?

Общоприет измерител за пазарна концентрация и установяващ наличието на монопол и пазарен провал. Изчислява се като пазарния дял на всяка фирма в съответен отрасъл се степенува на втора степен. Числата от всички фирми в дадения отрасъл, които се получават, се събират. Крайният резултат е индексът на Херфиндал-Хиршман.

Колкото по-висок е този индекс, толкова по-монополизиран е съответния пазар и държавата би трябвало да се намеси незабавно, защото нейна е задачата да се бори с монополите, в името на свободния пазар.

Индекс до 100 означава конкурентен пазар
Индекс от 100 до 1500 означава не монополизиран пазар
Индекс от 1500 до 2500 означава средно монополизиран пазар
Индекс над 2500 означава висока концентрация на монополна власт
Индекс 10000 означава пълен монопол на 1 фирма и тотален пазарен провал.

Примери:
1. На даден пазар имаме 1 фирма със 100% пазарен дял
В случая индексът е: 100*100 = 10000 (тотален пазарен провал)

2. На даден пазар имаме 2 фирми с по 50% пазарен дял всяка
Индексът е 50*50 + 50*50 = 2500 + 2500 = 5000 (силно монополизиран пазар)

3. На даден пазар имаме 1 фирма с 50% пазарен дял и 2 фирми с по 25% пазарен дял
Индексът е 50*50 + 25*25 + 25*25 = 2500 + 625 + 625 = 3750 (силно монополизиран пазар)

4. На даден пазар имаме 10 фирми с по 10% пазарен дял всяка
Индексът е 10*10 + 10*10 + 10*10 и т.н. = 100+100+100+… = 1000 (не монополизиран пазар)

5. На даден пазар имаме 100 фирми с по 1% пазарен дял всяка
Индексът е 1*1 + 1*1 + 1*1… = 1+1+1+1… = 100 (конкурентен пазар)

6. На даден пазар имаме 1000 фирми с по 0,1% пазарен дял всяка
Индексът е 0,1*0,1 + 0,1*0,1 + 0,1*0,1… = 0.01 + 0.01 + 0.01… = 10 (конкурентен пазар)

Индекс на Херфиндал-Хиршман (Herfindahl-Hirschman Index – HHI) и принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“

В сайта на „комисията за финансов надзор“ гордо е публикуван пазарния дял на всеки от принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“ към септември 2011 г.

Резултатите са следните според броя клиенти насилени с държавна принуда, да плащат данъци на частни фирми:

Принудителни задължителни „универсални пенсионни фондове“:

Кой фонд

Пазарен дял (по брой клиенти )

Принудителен задължителен универсален пенсионен фонд 1

33,09%

Принудителен задължителен универсален пенсионен фонд 2

19,68%

Принудителен задължителен универсален пенсионен фонд 3

13,03%

Принудителен задължителен универсален пенсионен фонд 4

10,99%

Принудителен задължителен универсален пенсионен фонд 5

9,17%

Принудителен задължителен универсален пенсионен фонд 6

8,63%

Принудителен задължителен универсален пенсионен фонд 7

3,29%

Принудителен задължителен универсален пенсионен фонд 8

1,46%

Принудителен задължителен универсален пенсионен фонд 9

0,66%

Общо

100,00%

Индексът на Херфиндал-Хиршман е както следва: 33,09*33,09 + 19,68*19,68 + 13,03*13,03 + 10,99*10,99 + 9,17*9,17 + 8,63*8,63 + 3,29*3,29 + 1,46*1,46 + 0,66*0,66 = 1944.77 (средно монополизиран пазар)

Принудителни задължителни „професионални пенсионни фондове“

Кой фонд

Пазарен дял (принудителни клиенти )

Принудителен задължителен професионален пенсионен фонд 1

31,58%

Принудителен задължителен професионален пенсионен фонд 2

16,15%

Принудителен задължителен професионален пенсионен фонд 3

14,58%

Принудителен задължителен професионален пенсионен фонд 4

11,64%

Принудителен задължителен професионален пенсионен фонд 5

9,37%

Принудителен задължителен професионален пенсионен фонд 6

7,80%

Принудителен задължителен професионален пенсионен фонд 7

5,48%

Принудителен задължителен професионален пенсионен фонд 8

2,53%

Принудителен задължителен професионален пенсионен фонд 9

0,87%

Общо

100,00%

Индексът на Херфиндал-Хиршман е както следва: 31,58*31,58 + 16,15*16,15 + 14,58*14,58 + 11,64*11,64 + 9,37*9,37 + 7,80*7,80 + 5,48*5,48 + 2,53*2,53 + 0,87*0,87 = 1792,01 (средно монополизиран пазар)

Значи няма страшно. „Пазарът“ е средно монополизиран. Свръхпечалбите за собствениците на тези принудителни „частни фондове“ е гарантирана. Нищо, че преките щети за насилените данъкоплатци са над 700 милиона лева реални пари към септември 2011 г., важното е частен монопол да има.

Принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“ индекс на Херфиндал-Хиршман не ги лови. Той се използва за реални пазари, докато „пазарът“ на принудителни задължителни „частни пенсионни фондове“ е нещо подобно:
1. Данъкоплатците са насилени с държавна репресия да си закупят някакъв продукт (примерно картофи).
2. Могат да избират от кой продавач в този средно монополизиран „пазар“ да си купят тези картофи, но ориз, домати или нещо друго не може. Единствено картофи.
3. Ако не изберат, държавата ще ги купи вместо тях и за тяхна сметка разбира се
4. Картофите могат да се консумират след 20-30-40 години. Това са дългосрочни картофи, трябва да отлежат, иначе схемата не работи
5. Чилийските картофи са наистина много големи и вкусни, 30 години отлежали, страхотен сорт

Да закрием принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“
Locations of visitors to this page
Tyxo.bg counter
Site Meter
Google Analytics Alternative
Clicky

Експеримент с 5 маймуни

Настоящото не е преразказ на така популярния експеримент, разглеждат се закономерности далеч надхвърлящи самия експеримент.

ЕКСПЕРИМЕНТ С 5 МАЙМУНИ

В клетка се поставят 5 маймуни, на тавана на клетката се връзва банан. Под банана се поставя стълба, така че маймуните да могат да стигнат до банана.
Не след дълго, някоя от маймуните ще поиска да вземе банана. В момента, в който докосне стълбата, маймуните се заливат със студена вода.
Отърсили се от шока, след известно време друга маймуна ще поиска да вземе банана. В момента, в който докосне стълбата, маймуните се заливат със студена вода.
Отърсили се от шока, след известно време, някоя от маймуните отново ще поиска да вземе банана. Този път обаче другите ще я нападнат, тъй като вече многократно са били заливани със студена вода всеки път, когато някоя се опита да вземе банана.

Това е момента една от маймуните в клетката да бъде заменена с друга, която не знае за какво става дума. Новата маймуна няма дълго да се бави, щом види банана, ще отиде да го вземе. В момента, в който докосне стълбата, останалите 4 маймуни ще я нападнат, тъй като многократно са били заливани с вода. Новата маймуна от първия път няма да разбере, ще опита отново да вземе банана. И отново ще бъде нападната от останалите 4 маймуни в клетката.

Това е момента още една от маймуните в клетката да бъде заменена с друга. Най-новата маймуна няма дълго да се бави, щом види банана, ще отиде да го вземе.
Когато тръгне, останалите 4 маймуни в клетката ще я нападнат, включително и новопостъпилата в клетката преди това маймуна. Разбира се най-новата маймуна ще опита отново. Пак ще я нападнат останалите 4 в клетката. Докато и тя не разбере, че тръгне ли към банана, всички я нападат.

Тогава трябва да се замени още една от останалите 3 заливани със студена вода. След това още една и още една.

Докато накрая в клетката няма да има нито една маймуна, която да е била заливана със студена вода. Нито една маймуна в клетката не е била заливана със студена вода, но която и да тръгне да взима банана, ще бъде нападната от останалите, без която и да е от тях да е наясно защо?

„Ако всички мислят еднакво, никой не мисли достатъчно“ – Уолтър Липман

В този експеримент има няколко ключови момента:
1. клетката – първата асоциация вероятно е, че става дума за някакво малко помещение с решетки. Но не е ли семейството нещо подобно? Ами училището? А работното място? Държавата? Може би някаква наддържавна организация? А планетата? Защо не галактиката? Или цялата Вселена?

2. банана – това е нещо, с което маймуните се хранят. Най-естественото нещо, когато една маймуна види банан, е да отиде да го вземе. Но всеки път само една тръгва – това е лидерът в клетката към съответния момент

3. стълбата – много ключов елемент, който подсказва, че не е възможно маймуните да успеят да се покатерят по клетката по някакъв начин и да достигнат банана. Не случайно е сложена стълбата. Ако нямаше нужда от стълбата, то това щеше да означава, че всяка от маймуните по едно и също време от различните страни на клетката би могла да се катери и да достигне банана. Това би означавало конкуренция между маймуните и най-добрата и бърза от тях би стигнала до банана. Само че стълбата е тясна и по нея може да се качи само една от маймуните – лидерът в клетката към дадения момент.

4. студената вода – това е наказанието, че някоя от маймуните се е откроила като лидер, тръгвайки да направи най-нормалното нещо. Студената вода кара маймуните да опитат да надвият природните закони. Само че вероятно експериментът не е бил провеждан достатъчно дълго, тъй като е добре известно, че леденостудената вода плаши само в началото. Ако маймуните бяха излагани продължително време на студена вода, вероятно биха свикнали към нея. Тогава щяха въпреки водата да вземат банана.

5. липса на ясна цел, воля и решителност – за да вземе банана, някоя от маймуните трябва да прояви освен лидерски качества да се открои, и да довърши започнатото, въпреки студената вода

6. липса на комуникация и на каквато и да е низходяща роднинска връзка – в експеримента маймуните не са роднини, новите в клетката не са деца или внуци на излизащите от клетката, не може да се смята, че на база генетична наследственост и опита на първите, новите в клетката започват да се държат по правилата в клетката. В случая не става дума и за дете, което от любопитство иска да пипне горещ котлон, а по-знаещите го убеждават настоятелно, че не трябва да го прави. Експеримента доказва, че не е нужно генетично наследство, достатъчно е другите да вярват в нещо, за да стане то общовалидно за всички. Ако маймуните бяха истинско семейство, организация, държава, галактика и т.н. и с обща цел, те би трябвало да изградят стратегия срещу експериментатора. Например могат да се разпределят из клетката, някоя от тях ще тръгне много бързо и целенасочено към банана, а останалите 4 ще отвличат вниманието на експериментатора (той е само 1, а маймуните са 5, ако маймуните играят в екип, експериментатора няма никакъв шанс) и заливането със студена вода ще е минимално, ако изобщо има такова. След това банана ще се подели поравно между всичките 5 маймуни.

7. гладът – гладът е голяма сила. По-голяма сила от заплахата от заливане със студена вода. Ако маймуните са наистина гладни, мокри не мокри, някоя ще вземе банана на всяка цена. В случая явно бананът по-скоро не се възприема като храна, а като някакво постижение на лидера към съответния момент в клетката. Мотивацията не е достатъчна. Може би маймуните получават в клетката някаква друга храна, от по-нисък клас спрямо банана, но все пак храна. Като са сити (живота не е застрашен), не ги заливат с вода (имат и сигурност), могат да си позволят да се откажат от по-възвишени неща като да са част от нещо по-голямо, увереност и саморазвитие (последните нива от пирамидата на Маслоу не им трябват). Само че липсата на саморазвитие означава, че вечно ще са в клетка. От къде се появява тази храна от нисък клас? Какво би станало ако експериментатора го няма, но въпреки това маймуните са в клетка? Клетка не задължително с решетки. Може да е семейство, училище, работно място, държава, наддържавна организация, планета, галактика,  Вселена

8. Маймуните участващи в експеримента не са 5, а 10. Заглавието съвсем умишлено подведе читателя, който също взе участие в експеримента

Locations of visitors to this page
Tyxo.bg counter
Site Meter
Google Analytics Alternative
Clicky

Публикувано в Анализ. Етикети: , . 1 Comment »

Какви пенсии предлага „най-успешната пенсионна система“ в Чили

Характерна черта на финансовите пирамиди е, че работят много добре до момента, в който трябва да почнат и да плащат, а не само да прибират парите на хората. Но идва и момента на истината. Схемата в Чили започва да действа много успешно (за собствениците на „частни пенсионни фондове“) през 1981 г. От тогава са минали над 30 успешни години на свръхпечалби, а за пенсионерите в Чили резултатът е следния:

Среден размер на пенсията по видове в UF през месец ноември 2011 г.

Вид на пенсията

Брой пенсионери

Среден размер UF)

Пенсия за старост

370 025

6,99

Пенсия за старост при по-ранно пенсиониране

245 468

11,31

Пенсия за инвалидност

75 497

9,43

Пенсия за частична инвалидност

10 044

7,83

Вдовишка пенсия

140 741

6,40

Пенсия за сираци

54 847

2,20

Други пенсии

14 702

3,09

Какво е това UF?
Индекс, тъй като страната Чили има много стабилна валута, което е разбираемо в страна с толкова свободна икономика и благоденстващо население, ниска степен на корупция и т.н. Вместо да си използват стабилната валута за мерна единица, ползва се индекс. Но недейте да мислите, че валутата на Чили не е много стабилна, както приляга на либерална държава, със стабилна свободна пазарна икономика и т.н.

Към 30 ноември 2011 г. 1 UF = 22 213,43 чилийско песо

Към 10 януари 2012 г. 10 000 чилийско песо = 29,9543 лева

Следователно при сметките ще приемем, че 1 UF = 66,54 лева

Като преизчислим горната таблица излиза следното:

Вид на пенсията

Брой пенсионери

Среден размер (в лева)

Пенсия за старост

370 025

465,11

Пенсия за старост при по-ранно пенсиониране

245 468

752,57

Пенсия за инвалидност

75 497

627,47

Пенсия за частична инвалидност

10 044

521,01

Вдовишка пенсия

140 741

425,86

Пенсия за сираци

54 847

146,39

Други пенсии

14 702

205,61

Все пак е добре да се съберат пенсиите за старост, за да се види масовия случай каква е пенсията, която се предлага от така успешните частни пенсионни фондове в Чили.

Излиза, че пенсия за старост от частни пенсионни фондове в Чили получават 615 493 пенсионера, като средния й размер е 579,75 лева.

Леле, супер, а средната българска пенсия е под 300 лева… Това е от модела, трябва Чили модел и пенсиите и в България ще скочат като при тях?

Само няколко подробности преди това – като за начало това са средните пенсии на най-богатите пенсионери в Чили. Колко взимат останалите?

Минималната пенсия в страната разбира се. И тази пенсия е за сметка на държавния бюджет. През 2012 г. специалната програма на правителството, целяща да спаси мнозинството пенсионери от крайна бедност, ще покрие пенсионерите от 60% най-бедни семейства в Чили, като ще им предостави минимална държавна пенсия, тъй като частния пенсионен фонд не им предлага дори толкова. Пенсиите от тип PBS (Old-Age Basic Solidarity Pension) се предоставят за тези пенсионери, които нямат никакви средства в частен пенсионен фонд и са в размер на около 235 български лева. Добавки от държавния бюджет от типа APS (Old-Age Solidarity Pension Contribution) се предоставят на пенсионерите в някое от 60% от най-бедните семейства в Чили, които имат право на пенсия от частен фонд, но която е под определен размер. Тези добавки са в среден размер от около 142 български лева. От тези спасителни схеми на правителството са обхванати мнозинството от пенсионерите в Чили.

Още няколко подробности трябва да се споменат преди да се направят по-генерални изводи. Например колко е минималната работна заплата в Чили? До юли 2012 г. ще е 182 000 чилийско песо. Това прави 545,17 български лева.

Имайки предвид и този съвсем маловажен факт, да се върнем към пенсиите, които тези така успешни частни фондове предоставят и какви са спасителните мерки на правителството за мнозинството пенсионери в Чили, само че този път стойностите ще се представят като съотношение между размера на средната пенсия и минималната работна заплата в Чили:

Вид на пенсията

Брой пенсионери

Съотношение спрямо минималната работна заплата

Пенсия за старост

370 025

85,31%

Пенсия за старост при по-ранно пенсиониране

245 468

138,04%

Пенсия за инвалидност

75 497

115,10%

Пенсия за частична инвалидност

10 044

95,57%

Вдовишка пенсия

140 741

78,11%

Пенсия за сираци

54 847

26,85%

Други пенсии

14 702

37,71%

Минималната пенсия, с която правителството в Чили спасява значителна част от пенсионерите е 43,11% от минималната работна заплата в страната. Добавките, които правителството дава на пенсионерите, които имат над 0,00 песо в „частен пенсионен фонд“ и принадлежат към 60% най-бедни семейства в страната, са средно 26,05% от минималната работна заплата.

Но тези проценти едва ли говорят твърде много на българския гражданин. Като ги преобразуваме според българската минимална работна заплата (290 лева от 1 май 2012 г.) излиза, че ако някой голям мозък беше въвел чрез чилийската диктатура през 1980 г. Пинера схемата в България, то българската средна пенсия за най-богатата част български пенсионери щеше да е 308,39 лева (579,75 / 545,17 * 290). А спасителната минимална пенсия за сметка на правителството щеше да е 125,02 лева (43,11% от 290 лева). Средната правителствена добавка за пенсионерите, които имат над 0,00 песо в частен пенсионен фонд и са в най-бедните 60% семейства в страната щеше да е 75,55 лева. Ако не са в най-бедните 60% от семействата няма нищо.

В същото време собствениците на тази схема щяха да са реализирали 30 години свръхпечалби.

Ето това е най-големия успех на чилийската схема и повече хора трябва да знаят за него.
Locations of visitors to this page
Tyxo.bg counter
Site Meter
Google Analytics Alternative
Clicky

История на първата пенсионна система в Германия от времето на Ото фон Бисмарк

Германия въвежда осигурителни вноски за старост и за инвалидност за цялото работещо население в края на 19 век. Системата съществува преди световната война, оцелява след нея, възстановява се след разрушителната хиперинфлация в страната, устоява на стреса от тежката икономическа депресия и продължава да е основа за икономическия живот.

Германската система издържа на всички възможни опасности, пред които една осигурителна система може да се изправи, но по необходимост, за да оцелее във времето е претърпяла множество промени.

Този доклад(е изготвен от Мериан Сакмън под ръководството на Едвин Вит, и разглежда периода 1891 г. до 1934 г.) представя историята на промените, най-вече от финансова гледна точка. Поради това, голяма част от историята е пропусната. За пример административните процедури са проучени дотолкова, доколкото оказват влияние върху финансите на системата.

Обхватът на проучването се ограничава до кратко изследване на разпределението на разходите, финансовото състояние на фонда, инвестициите на резервите, разходите за администриране, размера на обезщетенията, броя на получаващите обезщетения през годините.

Кратка история на закона

Закона за осигуряване за старост и инвалидност е част от програмата, която Ото фон Бисмарк предлага на работещото население в Германия, като преди това работниците са били потиснати от строго законодателство. Неговата надежда е, че като дава на работниците част от парите на държавната хазна в моменти на нужда, и като ги дава по право, може да успокои работническите движения, които целят сваляне на правителството, въпреки, че става въпрос за малки разходи за сметка на бюджета.

Законът е представен през 1889 г. и се приема от парламента с малко мнозинство от 20 гласа, като опозицията е в лицето на работническата партия и групите от лявото крило. Изменя се през 1899 г. и 1911 г. И двата пъти измененията се приемат с голямо мнозинство в парламента. Тези изменения значително разширяват първоначалните разпоредби. Промените от 1911 г. въвеждат осигуряване за наследствени пенсии към осигуряването за старост и инвалидност от първоначалната версия на закона.

Опита на Бисмарк да подкупи работническото движение постига само временен ефект. В интерес на истината създаването на социално осигуряване дава значителен тласък на работническото движение. Социално-демократическата партия отваря офиси в цялата страна, в които работниците могат да получат правни съвети как да предявят по най-добър начин претенциите си за пенсии. Малкия размер на пенсиите дава на възможност на партията да започне кампании, с които да иска големия резерв на осигурителната система да се използва за повишаване на пенсиите, и да обвинява работодателите за несъгласието си срещу такава процедура. В тези кампании се достига всеки работник, тъй като всички имат дял от системата. Консерваторите гледат на това развитие с особена загриженост, тъй като членовете на социално-демократическата партия се увеличават с всяка следваща година.

Все пак, като се погледне историята на социално-демократическата партия след войната, човек може да си зададе въпроса дали все пак Бисмарк не е постигнал първоначалната си цел. Постепенно германското работническо движение губи революционния си характер и тези, които искат постигане на решения надделяват над радикалните фракции, които целят събаряне на правителството и цялата капиталистическа система.

Социално-демократическата партия има значително влияние в правителството през 20-те, усилията й постигат множество изменения на закона за осигуряване за инвалидност приет след войната. Те са всички насочени към либерализиране на съществуващите разпоредби. В нито един момент не е правено предложение да се замени тази система с друга.

Някои автори казват, че национал-социалистическото правителство премахва системата за социално осигуряване или я променя до такава степен, че да не може да се познае. Това не е вярно. След идването на тази партия на власт, множеството постановления в областта изразяват намерението да се запази системата в оригиналната й форма. Значимите промени в никакъв случай не са за драстично намаляване на получаваните обезщетения.

Разпределяне на разходите

Когато планът за осигуряване за старост и инвалидност се дискутира за първи път, възможността за поделяне на разходите между работници, работодатели и правителство се взима сериозно под внимание. Обаче този план се изоставя, защото ако федералното правителство поеме 1/3 от разходите за всяка пенсия, по-добре платените работници ще се облагодетелстват. С цел да се премахне тази несправедливост, се решава федералната субсидия да е фиксирана добавка в еднакъв размер за всяка пенсия. Тази сума възлиза на 50 марки годишно за пенсия за старост, инвалидност, и вдовишка пенсия, и остава на тази цифра до времето на първата световна война. След нея се актуализира няколко пъти, а след 1925 г. е 72 марки. Федералната субсидия за сираци е половината от тази сума. Виж таблица Х-1

Таблица Х-2 показва действителната сума, която федералното правителство внася за пенсионните плащания през годините и пропорцията на тази сума към общия размер на плащания за пенсия. Като цяло федералното правителство плаща около 1/3 от разходите за пенсия. Този дял е около 40% при стартирането на схемата, когато пенсиите са сравнително ниски. Правителството прави вноски за пенсии и за времето прекарано в изпълнение на военна служба.

Преди войната федералното правителство не участва при покриването на разходите за лечение и семейно подпомагане за подлагащите се на подобно лечение. След войната част от приходите от мито се разпределя към регионалните осигурителни офиси за покриване на разходи за лечение. Тази част възлиза на 40 милиона марки годишно от 1925 до 1929 година включително. В следващите години постепенно намалява.

Когато се въвежда данък върху доходите от заплата от правителството на Брунинг през 1929 г., се решава, че приходите от този данък надхвърлящи определена сума, ще се дават на осигурителната система. Това се случва само веднъж – 1929 г.

Тъй като осигурителните офиси изпадат във финансови затруднения, правителството заменя тези несигурни приходи през 1932 г. с фиксирана сума от 163 милиона марки. 1933 г. сумата е 200 милиона.

Няколко пъти в историята на германската осигурителна схема, федералното правителство предоставя специални субсидии към редовните обезщетения. Това се случва първо по време на инфлацията 1920-24 г., когато пенсиите не са достатъчни за пенсионерите. Субсидията се предоставя на регионалните офиси, които да я разпределят сред пенсионерите. Отново, когато пенсиите се повишават през 20-те, федералното правителство допринася за увеличението. Така, когато през 1927 г. наследствените пенсии се предоставят на всички вдовици навършили 65 години, независимо дали са с увреждания, и на наследниците на осигурените лица починали преди 1912 г., правителството поема изцяло допълнителните разходи. Когато се дава допълнително субсидия към вноските платени преди 1921 г. и от 1924 г., правителството поема изцяло повишението на вече отпуснатите пенсии.

Общ резервен фонд и индивидуални фондове – когато законът е приет през 1891 г., всеки регионален офис трябва да плаща от вноските, които е събрал. Предвидено е, че известна част от резервите на регионалните офиси ще постъпват в общ резервен фонд. Общия резервен фонд може да се използва само в случай на крайна необходимост и след решение на федералния осигурителен офис.

През първите 10 години, някои регионални офиси, особено онези в страната издържащи се предимно от селско стопанство, имат големи трудности за отделяне на средства към резервния фонд. Финансовото положение на тези регионални офиси са в много тежко състояние, в сравнение с високо индустриализираните части на страната. Обяснението на това е, че градовете привличат млади и здрави хора от страната и следователно там има много по-малко възрастни и хора с увреждания като процент от населението. Става ясно, че е желателно да се разделят някои от разходите по-голяма част от резерва, за да се изравнят условията между различните части на страната. По тази причина разпоредбата, според която регионалните офиси трябва да правят трансфери към резервния фонд се изоставя през 1900 г. По новите правила определена част от вноските трябва да се заделят настрана от всеки регионален офис, и трябва да се плаща онази част от пенсиите, която е независеща от продължителността на периода в осигуряване. Тоест ¾ от пенсиите за старост и фиксирана основна сума за пенсиите за инвалидност. В началото регионалните офиси трябва да отделят за този общ фонд 40% от получените вноски. Това е само на хартия, тъй като самите фондове остават собственост на регионалните офиси.

С много сложен метод за изчисление се определя в края на всяка година кои части от общите плащания за пенсии да се поемат от общия фонд, регионалните фондове и правителството. От 1900 г. до 1912 г. разпределението на разходите е показано на Таблица Х-3:

Година

Процент от разходите

Година

Процент от разходите

Рег. фонд

Общ фонд

Правителство

Рег. фонд

Общ фонд

Правителство

1900

20,4%

44,3%

35,3%

1907

23,6%

44,7%

31,7%

1901

20,8%

44,7%

34,5%

1908

24,4%

44,4%

31,2%

1902

20,9%

45,0%

34,1%

1909

25,1%

44,2%

30,7%

1903

21,4%

45,1%

33,5%

1910

25,7%

44,0%

30,3%

1904

21,8%

45,1%

33,1%

1911

26,7%

43,6%

29,7%

1905

22,4%

45,0%

32,6%

1912

22,2%

47,0%

30,8%

1906

22,9%

44,9%

32,2%

Разпределението на разходите има желания ефект за облекчаване на частите от страната с преобладаващо селско стопанство, за сметка на индустриалните региони.

Постепенно се увеличават вноските към общия резервен фонд. През 1926 г. всички пенсионни плащания от регионалните офиси са в съответното съотношение спрямо събраните вноски през предходната година.

Система с натрупване на резерви vs PAY-AS-YOU-GO система

Когато за първи път се обсъжда закона за осигуряване за старост и инвалидност, основен въпрос е дали системата да е с капиталово натрупване и да се изграждат резерви, или да се приеме PAYG система, в която да се правят вноски само в размер достатъчен, за да се покриват текущите разходи. Защитниците на системата с капиталово натрупване на резерви отбелязват стабилността, която би предоставила такава система, и факта, че всяко поколение ще плаща за собствената си пенсия, докато при PAYG системата бремето се оставя за следващото поколение. Защитниците на PAYG системата смятат, че заделянето на големи резерви е опасно от политическа гледна точка. Те също така смятат, че натрупването на капитал ще доведе до понижаването на лихвения процент.

Окончателно приетия закон е компромис между двете крайности. В резултат PAYG система трябва да акумулира резерви достатъчни, за да се плащат пенсиите за период от 5 години. Вноските от едно поколение не се натрупват докато това поколение не придобие право на пенсия.  Вместо това тези вноски се използват за покриването на разходите за предходното поколение. При тази система резервите не са толкова големи, колкото при чиста система с капиталови натрупвания. Процента на вноската трябва да расте постепенно, но това увеличение не е толкова голямо, колкото при PAYG система, при която размера на вноските започва от по-високо ниво. Периода на стабилност се достига по-рано отколкото при PAYG система. Както и при PAYG системата в чист вид, първото поколение е облагодетелствано спрямо следващите, но последните поколения са най-малко наказани.

Първоначалните актюерски прогнози се оказват твърде консервативни. Резервите акумулирани през първите 10 години надхвърлят разчетите. Смята се за неразумно да се намалява размера на вноските, затова смесената система е изоставена през 1900 г. и заменена от система за колективно капиталово натрупване. По новата система стойността на всички настоящи и бъдещи вноски трябва да бъде достатъчна, за да покрива не само всички настоящи пенсии, но и също така бъдещите задължения. Резервът разбира се трябва да е значително по-голям от очакваният първоначално, но не би било необходимо да се увеличава размера на вноските, освен ако не се променя размера на плащанията.

Тази система се запазва до войната. Срутва се когато в резултат от инфлацията между 1914 г. и 1923 г., голяма част от капиталово натрупаните резерви се изпаряват. Тогава осигурителната система минава изцяло към системата PAYG, тоест вноските са в такъв размер, че да покриват текущите разходи и да остават минимални резерви за извънредни ситуации.

Германия има опит с почти всички възможни методи за финансиране на осигурителната система. Този опит доказва, че няма метод, който да може да издържи при тотален срив на икономическата структура в страната. Смесената система работи добре при стабилни условия, но войната и нейния ефект изпарява резервите, на която тази система разчита. PAYG системата изпада в трудности заради голямата икономическа депресия. Изглежда много подозрително дали условията преди войната могат да се възстановят с указ. Всичко това доказва, че една социално-осигурителна схема не е по-стабилна от правителството, или финансовото състояние на страната, която я администрира.

Инвестиране на резервите

Основни инвестиции – регионалните офиси държат събраните средства и ги инвестират според определени правила установени със закон, с цел защита на инвестициите. Определена част от средствата могат да се инвестират в държавни облигации. Всичко над това регионалните офиси имат свободата да инвестират по своя воля. Таблица Х-4 показва размера на резервите и в какво са били инвестирани свободните средства. Резервите са в размер малко над 2 милиарда марки през 1913 г. Цифрите след това са повлияни от инфлацията, която започва скоро след 1914 г. Очакванията през 1900 г. са, че резервите трябва да достигнат 2,5 милиарда марки, но през 1912 г. към системата се добавят наследствените пенсии. Без съмнение резервите са щели да достигнат по-голяма сума ако я нямаше войната. Обаче периода с инфлация между 1914 и 1923 г., при който стойността на германската марка потъва до почти нула, изпарява стойността на капитала, на който системата разчита. Само 15,5% или около 300 милиона марки остават от капитала, собственост на осигурителните офиси преди войната. Осигурителната система никога не възстановява предишната си стабилност и изпитва финансови трудности след това. Още преди голямата депресия, през 1927 г., актюерските прогнози сочат, че разходите ще надхвърлят приходите след 1928 г., ако вноските не се увеличат, или обезщетенията не се намалят. Спадът в резервите от 1931 г. е резултат от дефицита поради спада в приходите. Тази ситуация става по-лоша и поради факта, че придобитите ценни книжа трябва да се продадат за около 10% от стойността, на която са придобити.

Може да се повдигне въпросът защо натрупания капитал не е повече. В сравнение с очакванията за резерва, който ще се изгради в САЩ, изглежда наистина много малък. Има няколко причини за това. Първо заплатите в Германия са много по-ниски от тези в САЩ. Второ – вноските преди войната са в размер не много повече от 2% от тези заплати, обезщетенията съответно са също ниски. На трето място осигуреното население е само половината от това, което ще бъде в Германия. След това по-голяма част от разходите отиват за рехабилитация на хора с увреждания, а не за плащане на пенсии. Най-накрая, и може би най-важното, пълни пенсии се получават от работниците, които са навършили пенсионна възраст, без да се изисква да са се осигурявали за продължителен период от време.

Таблица Х-5 показва процентното разпределение по видове инвестиции на осигурителните фондове. Очаквано, тъй като закона оставя възможността на регионалните офиси да инвестират по собствена преценка, че всяка местност очевидно желае да запази средствата, които са събрани. По време на войната, частта от резервите инвестирани в държавни облигации се увеличава значително, тъй като осигурителните офиси помагат да се финансира войната чрез военни заеми. Общата сума инвестирана в такива заеми е в размер от близо 1,5 милиарда марки, или повече от половината от всички резерви. Инвестициите в държавни облигации се увеличават отново от 1929 г., защото правителството плаща своя дял от разходите за пенсии с облигации, а не с пари в брой.

Инвестиции за насърчаване на общото благосъстояние – много голяма част от резерва винаги се използва за насърчаване на общото благосъстояние. Преди войната около половината от натрупания капитал се инвестира в многобройни и разнообразни предприятия, което в крайна сметка би било от полза за работещите. Средства се предоставят под формата на заеми за изграждане на жилища за работниците, болници, оздравителни домове, обществени здравни центрове, публични бани, домове за слепи, детски градини, канализации и системи за водоснабдяване и др. Регионалните офиси строят болници и санаториуми, в които се лекуват хората с увреждания. Малка част от средствата се използва за кредити към частите в страната с преобладаващо селско стопанство. Средствата също така се използват и за финансиране на ипотеки, инфраструктура, подобряване на земи и пътища, животновъдството, облекчаване недостига на фуражи, за напояване, залесяване и други. Таблица Х-6 показва историята на тези инвестиции.

Публичните институции създадени или финансирани от осигурителните фондове не са разпределени поравно в цялата страна. Смята се, че индустриалните региони като Берлин и пристанищните градове, в които има силни работнически движения, са имали по-голям дял в тези дейности, отколкото селските райони и малките градове.

Доходност на инвестициите – прогнозите, че големите резерви ще доведат до понижение на лихвените нива се оказват погрешни. Преди 1914 г. средния лихвен процент рядко пада под 3,5% – ниво, което се използва при първите актюерски прогнози. Когато се правят големи инвестиции за военни заеми при 5% лихвен процент, средното ниво за всички инвестиции се покачва над 4%. След 1928 г. нивата са около 5%. Това може да се види от таблица Х-7, където са показани приходите и разходите на регионалните офиси между 1891 г. и 1934 г. Приходите от инвестиции са достатъчни, за да покриват повече от половината от плащанията в брой в годините непосредствено преди войната.

Администриране

До времето на национал-социалистическия режим, администрирането на осигурителния закон се характеризира с голяма автономност на местно ниво. Преди войната има 31 регионални осигурителни института, 10 специализирани фондове за работниците в железниците, миньорите и моряците, всички отговорни за събирането на вноските, инвестициите на средствата и изплащането на обезщетенията. Тези 41 фонда са администрирани според правилата определени от местността, като за да бъдат валидни, трябва да се одобрят от федералния осигурителен институт, според разпоредбите на федералния закон.

Версайския договор намалява броя на регионите с 2 до 29. Някои от специализираните фондове се консолидират, и остават само 6 към момента когато новия режим идва на власт. Тези регионални офиси и специализирани фондове имат голяма автономност, въпреки че трябва да се подчиняват на общите правила на федералния закон, като например, че определен дял от резервите трябва да се инвестират в държавни облигации. Но като цяло средствата остават в местността където са събрани и се използват за каквито цели реши регионалния офис. Само в случаите на обжалване, производството се извършва от федералния осигурителен офис. Последна инстанция по всичко свързано с осигурителната материя е апелативния съд, който се състои от съдии, които са част от федералния осигурителен офис.

Пощенската служба продава осигурителните марки на работодателите и също така прави месечните плащания в съответствие с указанието на регионалните офиси.

При национал-социалистическото правителство, местната автономия на регионалните офиси се ограничава със закон, приет на 15 юли 1934 г. Този закон предвижда много по-голяма централизация, и дава възможност на министъра на труда да изисква от регионалните офиси да инвестират по-голяма част от средствата в държавни ценни книжа, отколкото до момента.

Друга промяна е въвеждането на принципа за „лидерството“. До 1933 г. надзорен съвет, състоящ се от представители на работодателите и работниците упражнява контрол по отношение лицата, които администрират системата. Този съвет се заменя от „лидер“ чрез закона от 15 юли 1934 г.

Федералния осигурителен институт е независима служба към правителството до 1922 г. През тази година, преминава към министерството на труда.

Може да се види от таблица Х-7, показваща приходите и разходите от 1891-1934 г., че разходите за администрация постоянно се увеличават до момента на икономическата депресия. Функциите по администриране остават почти същите през годините, с изключение на това, че от 1930 г., в резултат от финансовите трудности на федералното правителство, регионалните офиси трябва да плащат на пощенските офиси за услугите по продаването на осигурителните марки и изплащането на паричните обезщетения. До 1930 г. тези услуги са част финансират от федералната субсидия за осигурителната схема. Разходите на пощенските офиси са 20-25% от общите разходи за администрация.

Това увеличаване на разходите за администрация е в резултат по-скоро на общото разширяване на схемата, отколкото от неефективност, което може да се види от таблица Х-8, която показва разходите за администрация към общите разходи и общите приходи.

Тенденцията за дела на разходите за администрация към общите разходи е низходяща, с изключение на годините непосредствено преди войната. Една от причините за повишаването на административните разходи между 1906 и 1914 г. е, че разпределянето на разходите между общия резервен фонд, регионалните фондове и правителството по много сложна формула изисква значителни усилия. По-късно, когато разходите са разпределени към регионалните офиси в пряко съотношение спрямо приходите, много от тази административна работа вече не е необходима. Друга причина за нарастването на административните разходи преди войната е в нарастващия дял на пенсиите за инвалидност. Обезщетенията за инвалидност се увеличават с по-бързи темпове през тези години от плащанията за пенсии. Друга възможна причина може да бъде намерена в дейностите, които са необходими за инвестиране на значителните резерви, които са натрупани по това време.

Съотношението на разходите за администрация към общите приходи не се променя. Тези проценти отразяват до голяма степен условията в страната. Процентите са високи, когато безработицата е висока, и ниски, когато заетостта е висока.

Покритие

Още от самото начало германския закон за социално осигуряване покрива със задължително осигуряване почти всички работещи за заплата. Причината за покриването на цялото работещо население от самото начало може да се намери във факта, че Германия има закони за осигуряване срещу общо заболяване и злополука преди да се осигурят работещите срещу инвалидност и за старост.

Законът от 1889 г. включва и работещите в селското и горското стопанство, както и домашните услуги. Работещите са осигурени ако заплатата им не надхвърля 2000 марки на година. През 1912 г. тази група служители се осигурява от отделен закон. Надомните работници първоначално не са покрити от осигурителната система. Тези в текстилната промишленост, тютюна и цигарената индустрия се включват с изменението на закона от 1899 г., а останалата част от тази група с изменението през 1923 г. Временно заетите лица все още не са осигурени, но трябва да получат специално разрешение, ако искат да се освободят от плащането на вноски. Броя на покритите лица е показано в следващата таблица. Спада на бройката след войната е резултат от факта, че Германия губи територия след Версайския договор. Спада през 1934 г. е резултат от безработицата.

Брой лица, осигурени за инвалидност 1893-1934 г.

Година

Брой лица

Година

Брой лица

1893

10,700,000

1913

18,100,000

1898

11,600,000

1924

17,000,000

1903

13,600,000

1928

18,000,000

1907

14,600,000

1934

17,000,000

Законът  предвижда, че лица, които напускат платена работа, за което подлежат на осигуряване, могат да продължат да се осигуряват доброволно, ако желаят. В този случай, те трябва да плащат и вноската дължима от работодателя, както и своята собствена.

Нуждите на независимите занаятчии, малки работодатели и фермери са взети под внимание, като е възможно те да бъдат покрити от схемата, ако плащат вноските в пълен размер и дела на административните разходи, при условие, че не са по-възрастни от 40 години когато стават осигурени. Тази привилегия е възможна само за хората, които не наемат повече от 2 лица по всяко време на годината.

Вноски

Осигурителните вноски са поделени поравно между работодателя и служителите от началото на схемата. Работниците се кредитират за периодите на заболяване, задължителна военна служба и периодите в безработица.

За целите на събирането на вноските по възможно най-лесен начин и нарастване на вноските според заплатата на работника, първоначално се установяват класове. Една и съща вноска се изисква от всички работници, принадлежащи към един и същи клас на работната заплата.

Равнището на вноските, както и класовете на заплатите се променят често, както може да се види в таблица Х-9. За да може да се направи сравнение с американския закон, тези ставки са изразени като процент от долния и горния лимит за всеки клас в таблица Х-10. Периода с инфлация е пропуснат от последната таблица, тъй като заплатите и вноските се променят много често, за да се поддържат на нивата според обезценяването на парите.

Размерът на вноските се повишава от около 2% от заплатата през 1891 г. до 5-6% през 1934 г. Когато законът се представя за първи път се прогнозира, че първоначалните вноски трябва да се удвоят в рамките на 80 години. В последствие законът се либерализира в редица важни аспекти, така че първоначалните прогнози стават невалидни при всички случаи.

Като цяло, нископлатените работници плащат по-висок процент от заплатата. Тази очевидна дискриминация срещу лицата от ниския клас заплати се оправдава от създателите на оригиналния закон с твърдението, че административните разходи за всички работници са едни и същи и, че нископлатените работници трябва да платят своя дял. От 1927 г. тази несправедливост е поправена до известна степен като се въвежда единна горна граница от 5% за заплатите от всеки клас.

Придобивки

Оригиналния закон покрива рисковете за инвалидност и старост. От тези 2 риска, инвалидността се смята за по-важна от социална гледна точка. Много скоро след приемането на закона, разходите за пенсии за инвалидност надхвърлят в пъти тези за старост.

Това е случая, въпреки че осигуряването за старост важи със задна дата, минималния период с вноски се съкращава за лицата, които са над 40 години когато започват да се осигуряват според годините, на които са над 40 години. По тази причина максималното натоварване на схемата за пенсии за старост много бързо се достига след въвеждането на закона. Наследствените пенсии са добавени през 1912 г. и заемат мястото на субсидиите, които се предоставят в случай на брак, злополука или смърт.

Пенсии за старост – по оригиналния закон пенсии за старост се получават при навършване на 70 години след осигурителен период от 1200 седмици. Този осигурителен период се намалява с 47 седмици за всяка година, с която работника е на 40 годишна възраст, ако може да докаже, че за 3 години преди влизането в сила на закона е бил нает на длъжност подлежаща на осигуряване. Ако може да докаже това, той има право на пълна пенсия за старост след само 1 седмица с вноски. Без съмнение това е една от основните причини защо резервите не достигат до пропорционалния размер, който се прогнозира в предложената схема за старост в САЩ. Условията за получаване на пенсия за старост се либерализират в закона от 1900 г., и възможността за кратък осигурителен период се запазва не само за първото поколение пенсионери, но и за всички лица, които са започнала да се осигуряват задължително след като са навършили 40 годишна възраст. По-късно това е променено до 35 годишна възраст. От самото начало има внушителни обществени движения за намаляване на пенсионната възраст. През 1916 г. тя се намалява от 70 на 65 години.

Създателите на оригиналния закон разглеждат анюитетите за старост като добавка към доходите на работника. Когато възрастните хора стават неспособни да работят, могат да поискат пенсията за старост да се замени от пенсия за инвалидност. Последната е в по-висок размер. Една от промените през 1922 г. е да се предостави на лицето, което е навършило пенсионна възраст пълния размер на пенсията за инвалидност, независимо дали е инвалид. Същия закон намалява периода в задължително осигуряване от 1200 на 200 седмици. Под натиска на икономическата депресия, периода в задължително осигуряване се повишава на 750 седмици през 1929 г.

Таблица Х-1 е представя накратко разпоредбите, според които размерът на пенсиите за старост се изчислява във времето. От таблицата се вижда, че до 1922 г. пенсията за старост се състои от фиксирана федерална субсидия от 50 марки годишно + увеличение според класа заплата, която работника е получавал. След 1922 г. пенсията за старост се изчислява по същия начин като пенсията за инвалидност. Състои се от фиксирана федерална субсидия, фиксирана основна сума + увеличение според броя и сумата на вноските платени от осигурения за целия период, в които се е осигурявал.

Сумата която се изплаща в различните класове на заплатите, след осигурителен период от 2000 седмици от датата на всяка промяна в закона, може да се види в таблица Х-11.

Пенсиите за старост почти не се променят в 24-те години преди войната. По време на периода в инфлация пенсионерите изпадат в много сериозни финансови затруднения, както и всички, които зависят от фиксирани доходи. От 1918 г. е необходимо да се предоставят допълнителни субсидии на пенсионерите, които скоро надхвърлят многократно размера на самата пенсия. Тези допълнителни субсидии са в размер 8 марки на месец през 1918 г. за всички пенсии за старост и пенсии за инвалидност, 20 марки през 1919 г., 30 марки през 1920 г., 70 марки през 1921 г., и от 1922 г. пенсионерите получават помощи след проверка за бедност. Федералното правителство поделя с местната власт разходите за помощите за пенсионерите през този период. Когато валутата се стабилизира през 1924 г., пенсии в един и същи размер се плащат за всички пенсионери, които имат право на тях, и не се кредитират никакви вноски платени преди войната.

Скоро обаче тази система се изоставя и от април 1925 г. пенсиите се увеличават пропорционално на броя и размера на вноските платени преди и след войната. От този момент нататък работническото движение оказва политически натиск, в резултат от който размера на пенсиите са утроени за всички класове заплати спрямо пенсиите преди войната.

Финансовите трудности предизвикани от икономическата депресия води до необходимостта не само да се изчисляват новите пенсии на различна база, но и да се намалят всички останали пенсии с 72 марки на година. През 1932 г. правителството на Франц фон Папен намалява фиксираната основна сума с 50%, а национал-социалистическото правителство отменя тази част от пенсията напълно (виж таблица Х-1). Размера на пенсиите за работниците с най-ниски заплати са само около 50% от пенсиите, които са получавали по време на републиката.

Вноските се повишават в периода след войната в същото съотношение като придобивките. Национал-социалистическото правителство не предлага да намали вноските. Точно обратното, то се надява, че вноските могат да се повишат с повишаването на заетостта и като се намалят вноските за безработица. Действителния среден размер на новите пенсии, които се отпускат от 1891 г. са показани в таблица Х-12. Тази таблица показва много плавно повишение на размера на пенсиите преди войната, скок от 2-3 пъти по време на републиката, и драстична редукция при Франц фон Папен и национал-социалистическото правителство.

Тези цифри не значат много, освен ако не се свържат със заплатите, които всеки е получавал преди пенсиониране. За съжаление е много трудно да се получи информация за средната работна заплата в Германия. Направен е опит да се пресметне средната работна заплата според вноските от всеки клас заплати. Това не е много задоволителен метод, защото не се отчита предвид степента на безработица. Може да се смята, че средната пенсия за старост е около 28% от средната работна заплата в страната през първите 10 години на осигурителната схема. Този процент намалява леко в годините от 1900 г. до 1914 г., поради това, че заплатите се увеличават значително през този период. След войната процентът се е увеличил, но не са на разположение цифри до 1930 г., когато съотношението е около 35%.

Пенсии за инвалидност – инвалидността се определя като загуба на 2/3 работоспособност според закона от 1889 г., и тази дефиниция се запазва и занапред. Тъй като осигуровката за здраве покрива периодите в болест до 26 седмици, се оказва желателно да се предоставя обезщетение за инвалидност веднага след като обезщетението за болест не може да се получава. Няма такава разпоредба в оригиналния закон, но промяната е направена през 1900 г. За няколко години се отпускат специални пенсии по болест, но с течение на времето са комбинирани с пенсии за инвалидност. Към 1934 г. лицето, което не може да получава повече обезщетение по болест поради лимита за получаването му, автоматично придобива право на пенсия за инвалидност, докато не възстанови работоспособността си.

За да може да се получава пенсия за инвалидност са нужни 235 седмици с вноски според оригиналния закон. Изискването е занижено през 1900 г. на 200 седмици, и повишено на 250 седмици през октомври 1929 г. Таблица Х-1 съдържа разпоредбите съгласно размера на пенсиите се определя през годините. Пенсията за инвалидност се състои от 3 части:

– Фиксирана федерална субсидия от 50 марки на година до войната. След войната субсидията е 36 марки за първата половина на 1924 г. От август 1924 г. става 48 марки, а от 1925 г. става 72 марки годишно.

– Фиксирана основна сума – 60 марки годишно за периода 1891-1900 г. Повишава се за класовете заплати от 2-ри до 5-ти през 1900 г. с 10 до 40 марки. 1924 г. сумата е 120 марки за всички. 1925 г. се увеличава на 168 марки, намалява се на 84 марки през 1932 г., и се отменя напълно през 1934 г.

– Добавка според броя и размера на вноските на всеки работник. Многобройни са промените при изчисляването на тази добавка.

Когато наследствените пенсии се прибавят към системата през 1912 г., се предвиждат субсидии за децата и за пенсионерите, които имат деца под 15 годишна възраст. В началото субсидията за децата е фиксирана на 10% от пенсията за инвалидност. През 1924 г. става фиксирана сума от 36 марки годишно за всяко дете. 1925 г. е 90 марки, 1928 г. – 120 марки. През 1932 г. се редуцира до 90 марки. За периода 1924 – 1926 г. лимита за възрастта на детето се повишава до 18 години, но се оказва, че това излиза твърде скъпо и веднага след това се възстановява 15 годишната възраст. Децата, които ходят на училище могат да получават субсидията до 21 годишна възраст, както и онези, които не могат да си изкарват прехраната поради недъг получават субсидията без възрастово ограничение. През 1931 г. тези разпоредби се отменят от изпълнителната власт и субсидията не може да се получава за деца над 15 годишна възраст.

Таблица Х-13 показва размера на пенсията за инвалидност според различните класове заплати след период с вноски от 250-2000 седмици след всяка промяна в закона. Действителната средна пенсия за инвалидност отпускана всяка година е показана в таблица Х-14. Тези 2 таблици показват, че както и при пенсиите за старост, обезщетенията за инвалидност са се увеличили минимално преди войната, през 20-те се увеличават 2-3 пъти от нивото преди войната, и се намаляват драстично, особено в класовете с минимални заплати при правителството на Франц фон Папен и това на национал-социалистите.

Ако тези субсидии са свързани със средната заплата на осигуреното население, изглежда, че пенсиите са около 25% от заплатата преди войната, като нарастват до 35% през 1930. След това е трудно да се прецени какво е съотношението поради голямата безработица и спада в заплатите.

Наследствени пенсии – не са част от оригиналния закон, добавени са през 1912 г. Преди това на лицата на издръжка се възстановяват 50% от вноските на починалия или пострадалия при злополука, както и на съпругите, ако са били осигурени за поне 200 седмици. Тези суми са били винаги в относително малък размер. До 1912 г. средно са в размер около 100 марки в случаите на смърт или злополука, докато за брак са само около 40 марки.

Идеята за еднократна парична помощ  се запазва за известно време за вдовиците, които са придобили право на пенсия за инвалидност. Децата на такива жени също получават еднократно плащане при достигане на 15 годишна възраст. Тези разпоредби спират да действат от 1921 г. След това всички парични обезщетения са под формата на пенсии.

През цялото време е било желателно да се ограничи сумата, която може да бъде получавана от едно семейство. През 1912 г. тази максимална сума за всички наследници е 1,5 пъти размера на пенсията за инвалидност. Субсидията за сираците в едно семейство не трябва да надхвърля размера на пенсията за инвалидност. През 1916 г. се взима решение да няма лимит на сумата, която семейството може да получава. Това е в следствие от войната, когато много семейства губят своя основен източник на доходи. Войната се оказва тежко бреме за социално-осигурителната система на Германия, и може да се попита дали това бреме не трябва по-скоро да се поеме от общите данъци. След края на тежките последици от войната и когато сираците от войната достигат възраст, когато могат да си осигурят сами препитанието, отново се поставя лимит за максималната сума, която се отпуска на едно семейство. През 1927 г. се решава общата сума за цялото семейство да не надхвърля 80% от заплатата на починалия.

Вдовишки пенсии – в началото могат да се получават само от вдовици със загубени 2/3 работоспособност. Вдовци на осигурени жени могат да получават наследствена пенсия само ако са крайно нуждаещи се. Вдовиците, които са изчерпали правото си на обезщетение по болест, без да възстановят работоспособността си след това, имат право на пенсии от 1923 г. От 1927 г. всички вдовици навършили 65 години имат право на вдовишка пенсия. Вдовишката пенсия се състои от същите компоненти както пенсията за инвалидност – федерална субсидия, която е в един и същ размер за всяка пенсия; фиксирана основна сума, която е определена част от фиксирания основен размер на пенсията за инвалидност и надбавка, която е част от повишението на пенсията за инвалидност. Повишението и намалението на тази сума следва същия модел както пенсиите за старост и пенсиите за инвалидност: значителна либерализация на обезщетенията през 20-те, и последващо рязко намаление в резултат от икономическата депресия и смените на правителството. Тези промени могат да се видят в таблица Х-15, където са показани средните годишни вдовишки пенсии от 1912 г. Ако тези суми са свързани със средната работна заплата в страната, може да се каже, че вдовишките пенсии са около 10% от средната работна заплата преди войната, и достигат 18% през 1930 г.

Пенсии за сираци – с промяната на закона от 1912 г. законните деца на осигурен мъж и извънбрачните деца на осигурена жена имат право на пенсия за сираци до навършване на 15 годишна възраст. Децата на осигурена жена имат право на пенсия ако бащата не е в състояние да си изкарва прехраната и ако са в нужда. Внуците на починалия осигурен също имат право ако родителите им са починали и са в нужда. През 1923 г. осиновените деца, доведените деца и внуците, за които осигуреното лице ги е предвидил в осигуряване, имат същите права като законните деца. В същото време лимита за получаване на пенсията за сираци се увеличава до 18 годишна възраст. В резултат от тези разпоредби разходите за пенсии за сираци се увеличават много бързо. През 1926 г. лимита за получаване на пенсия за сираци се понижава до 15 годишна възраст, обаче децата, които учат могат да получават пенсията до 21 годишна възраст, а децата с увреждане докато не са в състояние да си изкарват сами прехраната. 1931 г. законът внася допълнителни ограничения и нито едно дете над 15 години не може да получава тази пенсия. В същото време пенсии за сираци от доведените деца или внуци, не могат да се получават. Таблица Х-1 показва законовите разпоредби за изчисляване на пенсиите за сираци. Те се състоят от федерална субсидия за всяко дете + фиксирана основна сума и надбавка, която е част от основната сума и увеличението на пенсията за инвалидност. Тенденцията за размера на пенсиите за сираци следва тази за вдовишките пенсии, както може да се види от таблица Х-16. Повишаването на сирашките пенсии през 20-те е най-голямо спрямо всички други видове пенсии. Преди войната пенсията за сираци е около 4% от средната работна заплата. През 1930 г. вече е достигнала 15%.

Брой пенсионери

Таблица Х-17 показва броя на пенсионерите между 1891 г. и 1934 г. В началото броя им е малко над 100 000. Бързо се увеличава до началото на войната, когато достига над 1 милион. След това броя на пенсионерите се увеличава рязко и достига към 1934 г. почти 3,5 милиона. Изчислено е, че максималното натоварване на системата няма да се достигне до 1960 г., като се очаква, че темпът на нарастване постепенно ще намалее дотогава.

Най-интересните факти от таблица Х-17 са следните:

– Най-големия брой пенсионери за старост се достига скоро след въвеждането на схемата, тъй като периода в осигуряване е съкратен за възрастните работници, пропорционално на годините им над 40. Броя на пенсионерите скача значително от 1916 г., когато се намалява пенсионната възраст на 65 години. От 1922 г. броя им намалява постепенно, защото възрастните получават пенсия за инвалидност.

– Най-голямото увеличение на броя наследствени пенсии е времето след войната. Системата за социално осигуряване поема тежестта на войната като предоставя пенсии за наследниците на жертвите от войната. Броя на вдовишките пенсии се увеличава драстично през 1927 г., когато всички вдовици навършили 65 години имат право на пенсия. Към 30-те години една от причините за намаление на броя на пенсиите за сираци от една страна е понижаването на възрастта за получаването им до 15 години, а от друга, че броя на членовете на средното семейство постепенно намалява

Таблица Х-18 показва броя на пенсионерите във всяка категория, които са достигнали 65 годишна възраст.

Обобщение

В следващите редове е направен опит да се обобщят най-важните изводи, които могат да се извлекат от историята на германската социално-осигурителна система.

Важен факт от историята е неадекватността на прогнозите, които са направени за развитието на системата в самото начало. Това не е по вина на онези, които са правили прогнозите, но по-скоро е резултат от неспособността им да предвидят бъдещото развитие на страната като цяло, предстоящата война, инфлацията и последващите промени в държавната политика. Прогнозите са много добри, до известна степен твърде консервативни за периода 1891 – 1914 г., но са напълно сгрешени от този момент нататък.

Следващия важен момент е, че социално-осигурителната система е неразделна част от икономическия живот на страната. Може да променя своя характер с промени в правителството, като става по-либерална, когато властта е в работническата партия, и ограничава своя обхват, когато властта е в консерваторите. Това не е схема, която се приема веднъж за винаги – по-скоро е постоянно променяща се система, отразяваща всички промени в икономическия живот на страната. Осигурителната система е „под контрол“ по време на монархията в Германия преди войната, и придобивките се увеличават само след внимателно проучване за финансовия ефект от тази промяна. Никога работническите движения не успяват да укажат натиск за по-високи обезщетения. Това се променя изцяло по време на Републиката. Там най-често се увеличават обезщетенията, разширяват се обезщетенията за новите работещи, и това се случва въпреки прогнозите на актюерите за предстоящ дефицит.

Става ясно много скоро след като започват да се натрупват резерви, че традиционните възможности за инвестиции скоро ще се изчерпят. По тази причина осигурителните офиси трябвало да търсят нови видове инвестиции. Те откриват, че работодателите и работниците, които финансират осигурителната система, ще извлекат най-голяма полза от инвестиции, които подпомагат за общото благосъстояние на работниците. Затова се включват в програмата за строежи на жилища за работниците, болници, санаториуми и други подобни институции. Осигурителните офиси се възползват от дейностите, тъй като тези институции помагат да се предотврати и лекува инвалидността, с тенденция да се понижат разходите за обезщетения за инвалидност.

Периода с инфлация изпарява натрупаните капитали и унищожава финансовата основа, на която стъпва осигурителната схема. Независимо от факта, че в Германия инфлацията е в небивали размери, тя не слага край на осигурителната система. Въпреки, че има значителни финансови трудности, осигурителната система стъпвайки на нова основа продължава своята дейност и се разширява.

Германия стартира своята социално-осигурителна схема предоставяйки на населените места и отделни групи работещи голяма автономност. В историята обаче малко по-малко се стига до все по-голяма централизация, споделяне на рисковете и лишаване на регионалните офиси от техните правомощия. Тази тенденция е една и съща при всички правителства, като се засилва при национал-социалистическия режим.

На въпросът дали федералното правителство трябва да покрива част от разходите на осигурителната система отговорът е даден от създателите на оригиналния закон. Обаче във времена на финансови трудности дела на федералното правителство в разходите се увеличава значително над първоначално предвиденото. По време на инфлацията, правителството помага на регионалните офиси за облекчаване на тежкото положение на пенсионерите.

Източник: Social Security Administration

Locations of visitors to this page
Tyxo.bg counter
Site Meter
Google Analytics Alternative
Clicky

Да се пенсионираш в…

В настоящото има препратки към условията за пенсиониране в различни страни по света. Подлежи на непрекъснато допълване с информация за повече държави.

Да се пенсионираш в…
Австрия
… Белгия
… Бразилия
… Великобритания
… Германия
Канада
… САЩ
Франция
… Холандия
… Чехия
… Швейцария
… Япония
Locations of visitors to this page
Tyxo.bg counter
Site Meter
Google Analytics Alternative
Clicky

И Боливия прекрати схемата със задължителните частни пенсионни фондове

В края на 2010 г. конгресът в Боливия одобри плановете си да прекрати дейността на задължителните частни пенсионни фондове, да увеличи размера на държавните пенсии и да намали пенсионната възраст. Предишната пенсионна система се състои от 2 стълба:

– универсална пенсия, която се финансира изцяло за сметка на държавния бюджет и е в изключително ниски размери от 2400 боливара на година (около 30 долара месечно) и

– пенсия от задължителни частни фондове (започнали да функционират, когато през 1996 г. Боливия приватизира пенсионната си система), която се финансира от вноски в размер 12,21% от дохода на лицето, като още на входа 4% от парите на лицето отиват за административна такса на частния фонд.

След закриването на задължителните $частни пенсионни фондове$ правителството прогнозира, че пенсионната система ще бъде финансово устойчива през следващите 35 години.

Новото законодателство преустановява дейността на 2-те частни пенсионни дружества, въпреки, че те бяха под контрола на правителството от момента, в който бяха обявени плановете за реформи през 2009 г.

2-та фонда, контролирани от дъщерни дружества на испанската Banco Bilbao Vizcaya Argentina SA и швейцарската Zurich Financial Services AG разполагат с активи за около 4,5 милиарда долара. От друга страна с новото законодателство се създава държавен орган за управление на социалното осигуряване (Gestora Pública de la Seguridad Social de Largo Plazo (GSS)) към министерството на икономиката и публичните финанси, натоварен с управлението на фондовете. Новия държавен орган ще управлява пенсионен фонд с индивидуални сметки с променлив анюитет, фонд за трудова злополука, фонд за професионални рискове и всички други фондове, които са били под управлението на 2-те частни дружества. Новия държавен орган ще поеме плащанията и на универсалните пенсии за възраст, които не са свързани с вноски, които се финансират изцяло от държавния бюджет, и които се администрират до промяната от частната застрахователна компания Vitalicia. Размера на универсалната пенсия се запазва.

Съгласно новите правила минималната възраст за пенсиониране се намалява до 58 от 60 години (65 години преди реформата 2009 г.). Жените могат да се пенсионират с 1 година по-рано за всяко родено дете, но не за повече от 3 деца. Миньорите могат да се пенсионират на 56 години или на 51, ако са работили при вредни условия на труд.

С новото законодателство се създава фонд (Fondo Solidario), който да осигури минимална пенсия за лицата с ниски доходи или самоосигуряващи се лица, които не изпълняват изискванията за пълна пенсия за осигурителен стаж. Тези пенсии ще бъдат равни на 70% от минималната работна заплата в Боливия (476 боливара – 66$ през 2010 г.) и ще изискват поне 10 години с вноски. С 6% ще се увеличава тази минимална пенсия, за всяка допълнителна година с вноски.

Други важни промени:

– възстановява се платимата от работодателя вноска за пенсия 3% от заплатата на служителя. Вноските за служителите са 10%. Вноските за самоосигуряващите се лица са доброволни.

– ще се изплащат обезщетения за погребение от 1800 боливара (250$), ще се предоставят наследствени пенсии на вдовицата (вдовеца) независимо от това дали ще сключи повторно брак.

– размера на пенсиите ще се изчислява върху доходите от последните 24 месеца.

– ратифицира се иберо-американската Convention on Social Security of 2997, което гарантира преносимостта на пенсионните права сред подписалите страни от Южна Америка.

– въвеждат се мерки за добро управление и срещу корупцията, включително създаване на одиторско дружество и мандатност на одиторите, ограничения за инвестиции, изисквания за отчетност пред правителството и отделните пенсионери, и наказание 5-10 години затвор за присвояване или злоупотреба с фондовете.

Източник: International Social Security Association

Въпреки, че да се блокират за управление значителни средства в държавен пенсионен фонд, е изключително лоша идея, все пак и Боливия вече е свободна държава от финансовите пирамиди наречени задължителни „частни пенсионни фондове“.

Да закрием задължителните „частни пенсионни фондове“

Locations of visitors to this page
Tyxo.bg counter
Site Meter
Google Analytics Alternative
Clicky

Как е възможно да работя повече, а да получавам по-ниска пенсия

Виж още: Как да получим най-голяма пенсия и Как да трупаме осигурителен стаж най-евтино

След като държавата се освободи от робството на финансовите пирамиди наречени задължителни „частни пенсионни фондове“ (които не са обект на настоящата статия) и прекрати дейността им (след проява на държавническо поведение или под натиска на ограбените данъкоплатци), както други държави вече го направиха, на НОИ му предстои да смени дефектната система на осигурителния стаж, с модел, който да отчита реалния принос на всеки, защото по сегашната система недоразуменията са твърде много, гърча за хората да търсят какви ли не начини за придобиване на осигурителен стаж на най-ниска цена и произтичащите от това проблеми, също.

Възможно ли е дадено лице да работи допълнително, а в крайна сметка да се окаже, че ще получава по-ниска пенсия, въпреки допълнителния труд и платени данъци?

Да, това е поредното недоразумение на системата на „осигурителния стаж“. При формула за изчисляване на пенсията = брой години осигурителен стаж * 1,1% * индивидуален коефициент * средномесечен осигурителен доход в страната за последните 12 месеца. (Приемаме, че различията при трупания стаж до 1996 г. не съществуваха, което в противен случай би усложнило крайно много изчисленията).

Ако лицето към момента Х има 30 години стаж. Общия му осигурителен доход, върху който са платени осигуровки за цялата кариера е 216 000 лева (360 месеца при 600 лева осигурителен доход). Допуска се, че средния осигурителен доход в страната за този период също е 216 000 лева. Това означава, че индивидуалния коефициент на лицето е 1 (средния човек). Ако средния осигурителен доход в страната за последните 12 месеца е 600 лева, то пенсията на лицето ще е равна на 30 години стаж * 1,1% * индивидуален коефициент 1 * 600 лева = 198 лева.

Ако лицето продължи да работи смятайки, че ще повиши размера на бъдещата си пенсия, и си намери работа за следващите 10 години, при 2 часов работен ден и получавайки половината от средния осигурителен доход в страната (тъй като работи на 2 часов работен ден, но е 2 пъти по-ефективен от средния човек) – 300 лева. Нормално е да се смята, че ако работи допълнително, 2 пъти по-ефективно и законно си плаща данъците, това ще означава, че ще получава по-голяма пенсия един ден. Резултатът обаче за голяма изненада ще е следния: Общия осигурителен доход на лицето, върху който са платени осигуровки ще е 216 000 (към момента Х) + 120 месеца * 300 = 252 000 лева. Общия осигурителен доход в страната за този период ще е 216 000 (към момента Х) + 120 месеца * 600 = 288 000 лева. Индивидуалния коефициент на лицето става 252 000 / 288 000 = 0.88.

10 години допълнително като работи по 2 часа на ден, ще му се признае 2,5 години осигурителен стаж. И размера на пенсията на лицето след допълнителния 10 годишен труд става: 32,5 години стаж * 1,1% * 0,88 * 600 = 188,76 лева?

10 години труд допълнително, 2 пъти по-голяма ефективност на труда спрямо средния гражданин, а резултатът е по-ниска пенсия, отколкото ако лицето изобщо не беше работило.

Този пример показва нагледно как системата на „осигурителния стаж“ може да наказва този, който работи допълнително, по-ефективно, и за по-малко работно време, а това е така, защото системата на „осигурителния стаж“ е дефектна по принцип (в България още повече) и не отчита реалния принос на хората.

Всеки сам може да се убеди благодарение на безплатния калкулатор Defective Formula 1.0. Всички резултати получени от калкулатора са напълно неангажиращи. Инструкция за ползване:

  1. За работа с калкулатора е необходима последната версия на Excel 2010 от пакета на Майкрософт Office 2010 (на старата версия 2007 калкулатора не е изпробван дали работи коректно).
  2. Общо правило е, че може да се въвежда само в белите полета.
  3. Първоначално зададените стойности са примера от настоящата статия.
  4. След свалянето на калкулатора в първия таб „Базова информация“ на първия ред се въвежда броя години осигурителен стаж на лицето; на втория ред се въвежда сумата от осигурителния доход на лицето за всички месеци до момента в деноминирани лева (като трябва да се има предвид, че за работилите и преди 1997 г. формулата за изчисляване на пенсията е по-различна, сметките с калкулатора са коректни за работилите само след 1996 г.); на третия ред се въвежда сумата от средния осигурителен доход в страната за периода, в който е работило лицето, виж тук; на четвъртия ред се въвежда средномесечния осигурителен доход в страната за последните 12 месеца, виж тук; на петия ред се въвежда тавана на пенсиите в страната; на шестия и седмия ред числата излизат автоматично
  5. В следващия таб „Допълнително стаж и резултати“ може да се експериментира как ще се отрази на размера на пенсията ако лицето продължи да работи при определени условия при трудов договор. На ред 2 се въвежда на колко часов работен ден. На ред 3 се въвежда за колко месеца ще е допълнителния труд. На ред 4 върху какъв месечен осигурителен доход ще се осигурява. На ред 5 се въвежда предполагаемия среден осигурителен доход в страната през този период. На ред 6 предполагаемия средномесечен осигурителен доход за последните 12 месеца след като лицето приключи с допълнителния труд.
  6. Експериментирайки с числата, човек може да стигне до заключението, че ако работи повече при определени условия, е възможно да получава по-малка пенсия…

За модела на осигурителния принос този проблем не е на дневен ред, тъй като няма значение колко труд е положен формално, а какви данъци са платени спрямо средните, които плащат всички останали през всеки отделен месец. При модела на осигурителния принос се отчита реалния принос на всеки и хората имат интерес да бъдат в системата, а тя ще работи за тях. Невъзможно е човек да работи повече, а да се окаже, че ще получава по-малко, както е възможно по системата на „осигурителния стаж“.

Да съборим лобисткия „кодекс за социално осигуряване“ и да приемем нов по модела на осигурителния принос
Locations of visitors to this page
Tyxo.bg counter
Site Meter
Google Analytics Alternative
Clicky

Докладът на Сър Уилям Беверидж – Social Insurance and Allied Services (Beveridge Report)

Представен на парламента по заповед на Негово Величество – ноември 1942 г.

Настоящото представлява резюме от доклада, като подробно са разгледани предположенията, методите и принципите. Пълния текст се състои от близо 300 страници.

 Три водещи принципа при препоръките

След всеобхватното проучване на социалното осигуряване, препоръките, които са отправени са при спазване на следните принципи:

– Всички предложения за бъдещето, когато те трябва да ползват опита на миналото, не трябва да се ограничават от групови интереси, в резултат на което е получен този опит. Сега, когато войната е унищожила забележителности от всякакъв вид е възможността да се ползва опита на чисто. По време на революционни моменти в световната история, се правят революции, не кръпки.

– Организацията на социалното осигуряване трябва да е част от цялостна политика за прогреса на обществото. Напълно развито социално осигуряване може да осигури сигурност за доходите. Това е атака срещу бедността. Но бедността е един от 5-те гиганта, които трябва да се реконструират, и най-лесния за атака. Останалите са болестите, невежеството, мизерията и безделието.

– Социалната сигурност трябва да се постигне чрез сътрудничеството между държавата и отделния човек. Държавата трябва да предлага сигурност за труда и приноса. Държавата при организирането на социалната сигурност, чрез гарантирането на национален минимум трябва да остави пространство и да стимулира всеки да допринася доброволно повече от минимума, за себе си и своето семейство.

Планът за социална сигурност, посочен в доклада се базира на тези принципи. Той ползва опита, но не е ограничен от опита. На първо място и преди всичко е план за застраховка – да върне в замяна на принос, средства в размер на екзистенц-минимума, по право и без подоходен тест, така че хората да могат да градят свободно върху нея.

Пътят към свободата от бедността

Работата на междуведомствения комитет започва с преглед на съществуващите схеми за социално осигуряване и свързаните с тях услуги. Планът за социална сигурност започва с диагностика на бедността – на обстоятелствата, при които, в годините предхождащи настоящата война, семействата и отделните лица във Великобритания могат да не разполагат със средства за препитание. По време на тези години безпристрастни научни организации правят социални изследвания за условията на живот в основните градове във Великобритания, включително Лондон, Ливърпул, Шефилд, Плимут, Саунтхемптън, Йорк и Бристол. Те определят дела на хората във всеки град, чийто доходи са под необходимите за издръжка, и анализират степента и причините за това. Във всички проведени социални проучвания се получават едни и същи резултати. Във всички проучвания се оказва, че между три-четвърти и пет-шести от случаите бедността е в следствие загубата на работна сила. Практически останалата една-четвърт до една-шеста е поради несъответстващи доходи на големината на семейството. Тези проучвания са проведени преди въвеждането на добавките към  пенсиите, които редуцират бедността сред възрастното население. Но това не влияе на основното заключение, извлечено от тези проучвания – премахването на бедността изисква преразпределение на доходите чрез социално осигуряване и според нуждите на семейството.

Премахването на бедността изисква подобряване на държавното осигуряване, което е предоставяне на средства при прекъсване или загуба на възможност за доходи. Всички основни причини за загубата на доходи са обект на схемите за социално осигуряване. Ако независимо от тези схеми, твърде много безработни, болни, стари или овдовели хора са останали без адекватни доходи за издръжка според стандартите приети в проучванията, това означава, че обезщетенията са по-ниски от необходимото, или не се получават за такъв период, който е необходим. Освен това помощта, която допълва осигуряването е или недостатъчна, или е достъпна при условия, които хората избягват. Никое от обезщетенията предоставяни преди войната не е свързано със стандартите от социалното проучване. Въпреки,  че обезщетението за безработица не е свързано със стандартите, обезщетенията за болест и нетрудоспособност, пенсиите за възраст и вдовишките пенсии са далеч по-ниски. Компенсациите за работещите са под необходимото ниво за всеки, който се грижи за семейство или чийто доходи от труд са по-малко от два пъти сумата необходима за издръжка.

За да не се позволява загубата на възможност за работа да води до бедност, е необходимо да се подобрят съществуващите схеми за социално осигуряване в три посоки:

– Разширяване на обхвата на включените лица

– Разширяване обхвата на рисковете, които се покриват

– Увеличаване на размера на обезщетението

Премахването на бедността изисква регулиране на доходите в периоди на загуба на такива, при семейни нужди и помощи за отглеждане на деца. Без такова подпомагане като обезщетение или добавка към него при големи семейства, няма как социалното осигуряване да бъде адекватно.

Чрез допълнително преразпределение на доходите със социалното осигуряване и детските надбавки, бедността във Великобритания щеше да е преборена преди сегашната война. Планът за социална сигурност в част 5 от този доклад поставя за цел премахването на бедността след края на войната. Той включва задължително социално осигуряване, с национална помощ и доброволно допълнително осигуряване. Предполага се въвеждане на надбавки за деца на издръжка. Планът предвижда  създаването на комплексни здравни услуги и възможности за рехабилитация, и поддържане на заетостта, избягване на масовата безработица като необходими условия за успеха на социалната сигурност. Тези три мерки (детски надбавки, здравеопазване и рехабилитация, поддържане на заетостта) са описани като основа на плана. Те не са обсъдени в детайлното изложение на плана в част 5 от доклада, а в част 6, която е за по-общите въпроси свързани със социалното осигуряване.

Планът изхожда от фактите, от състоянието на хората, както е разкрито от социалните изследвания между двете световни войни. Планът отчита два други факта за британското общество. Първият е, че дела на хората навършили пенсионна възраст спрямо цялото общество ще бъде много по-голям, в сравнение с когато и да било в миналото. Вторият факт е, че ниската степен на възпроизводство на британското общество ще доведе до бързо и непрекъснато намаляване на населението. Първият факт налага да се търсят начини да се отлага възрастта за пенсиониране. Вторият налага задължително да се търсят начини да се дава приоритет в социалните разходи, на грижите за децата и в защита на майчинството.

Разпоредба за пенсии е най-големия елемент в системата за социално осигуряване. Възрастта за пенсиониране се обсъжда в част 3 от доклада като един от три специални проблеми. Накратко, предложението е да се въведат за всички граждани адекватни пенсии, без тест за доходи, на етапи, с преходен период от 20 години, като ще се предоставя незабавно помощ за лицата, които са в нужда.

При прилагането на преходния период за пенсии по право, планът за социална сигурност във Великобритания следва прецедентът в Нова Зеландия. Размера на пенсиите там е по-голям от предложения в плана, но се достига след преходен период от 28 години, в сравнение с 20 годишния период във Великобритания. След 20 години, нивото на пенсиите в Нова Зеландия няма да е много по-различно от това във Великобритания.

Пенсиите в Нова Зеландия не са под условие за напускане на работа. За Великобритания се предлага тези, които отложат пенсионирането си и продължат да работят, да имат по-голяма пенсия от основната.

Резюме на планът за социална сигурност

Главният елемент от плана за социална сигурност е схема за социално осигуряване срещу  загуба на доходи и за специални разходи като раждане на дете, брак и смърт. Схемата въплъщава 6 основни принципа:

– Плоска ставка за обезщетения

– Плосък размер на вноската

– Унификация на административната отговорност

– Адекватност на обезщетението

– Изчерпателност

– Класификация

Въз основа на тези принципи и в комбинация с национална помощ и доброволно осигуряване, целта на плана за социална сигурност е да се справи с бедността при всякакви обстоятелства.

План, който е проектиран да покрие толкова много различни обстоятелства, трябва да бъде дълъг и подробен. При подготовката на доклада естествено възниква въпроса в каква дълбочина трябва да се достигне и дали не е по-добре да се поставят само принципите. Поради две причини се очертават основните линии, за да се поставят предложенията в детайлност, каквато времето позволи. Първата причина е, че за принципите може да се съди след като се види как работят на практика. Втората причина е, че плана за социална сигурност трябва да влезе в действие когато войната свърши или скоро след това. Няма време за губене за изготвяне на план в пълнота.

Много подробности посочени в част 5 не са нито изчерпателни, нито окончателни. Те са поставени като основа за дискусия, но тяхното формулиране е с цел да се съкрати последващата дискусия. Дори и сред основните предложения в доклада има разлика във важността им за схемата като цяло. Има някои предложения, които въпреки, че са важни и желателни сами по себе си, могат и да бъдат пропуснати без да се променя нищо друго в схемата.

Шестте принципа посочени по-горе са фундаментални. Останалата част от схемата може да се настройва без промени в характера й. Всички нива на обезщетение и допълнителни детайли подлежат на изменения.

Основните разпоредби на плана могат да се обобщят в следното:

  1. Планът покрива всички граждани, без горна граница на доходите, но има отношение към различния им начин на живот.
  2. По отношение на социалната сигурност, населението попада в 6 основни класа:

               i. Работещи по трудов договор

              ii. Друга платена заетост, включително работодатели, търговци и независими работещи от всякакъв вид

             iii. Домакини, които са омъжени жени в работоспособна възраст

             iv. Други в работоспособна възраст, които нямат платена заетост

              v. Лица под трудоспособна възраст

             vi. Лица над трудоспособна възраст

  1. Шестия от тези класове ще получава пенсия за възраст, а петия ще се покрива чрез детски надбавки, които ще се получават за всички деца, когато отговорен родител получава обезщетение или пенсия. Четирите други класа ще бъдат осигурени според обстоятелствата свързани с тях. Всичките 6 класа ще бъдат покрити за цялостно медицинско лечение и рехабилитация, както и за разходи за погребение.
  2. Всяко лице от клас 1, 2 и 4 ще плаща вноска чрез печат върху единен осигурителен документ всяка седмица или комбинация от седмици. При клас 1 работодателя също прави вноски, които се приспадат от заплатата на работника. Вноската ще се различава за различните класове, според обезщетенията, които се предлагат и ще бъде по-висока за мъжете, за да се осигурят средствата за обезщетение за лицата от клас 3.
  3. При прости изисквания за осигурителните вноски, всяко лице от клас 1 ще получава обезщетение за безработица и инвалидност, пенсия за възраст, здравеопазване и подпомагане при разходите за погребение. Лицата от клас 2 ще получават всички тези придобивки с изключение на обезщетение за безработица и за инвалидност през първите 13 седмици от инвалидността. Лицата от клас 4 ще получават всички придобивки, с изключение на обезщетение на безработица и за инвалидност. За заместите, вместо обезщетение на безработица, всички (с изключение на клас 1) ще получават възможност за обучение, която да им помогне да намерят нови средства за препитание ако с това, което разполагат не е достатъчно. Помощ за майчинство, средства за вдовици и разведени и имащи право на пенсия ще се осигурява на всички лица от клас 3 по силата на вноските на техните съпрузи. В добавка към помощите за майчинство, домакините, които имат платена работа, ще получават обезщетение за майчинство за 13 седмици, което да им помогне да не работят, за периода преди и след раждането на детето.
  4. Обезщетенията за безработица, за инвалидност, пенсията за възраст (след преходния период), и обезщетението за обучението ще бъдат с еднакъв размер, независимо от доходите на лицето. Това обезщетение ще бъде в достатъчен размер за всички обичайни случаи. Ще има допълнително обезщетение за мъж и жена, която не е заета на платена длъжност. Когато лицето няма съпруга, или тя е на платена длъжност ще има обезщетение в по-нисък размер. Когато лицето няма съпруга, но е със зависимо от издръжка дете над възрастта за получаване на детски надбавки, ще се получава обезщетение за дете на издръжка. Обезщетението за майчинство на домакини, които работят на платена длъжност ще бъде по-голямо, отколкото обезщетението им за безработица или инвалидност. Ще има специални обезщетения за вдовици. С тези изключения, всички обезщетения ще са в еднакъв размер за мъжете и жените. Инвалидност в следствие промишлена авария или болест ще се третира като всички други видове инвалидност през първите 13 седмици. Ако инвалидността продължи и след това, обезщетението се заменя от промишлена пенсия свързана с доходите на лицето между гарантиран минимум и максимален таван на пенсията.
  5. Обезщетението за безработица ще продължи да се изплаща без тест за доходите дотогава, докато безработицата продължи, но ще е свързано с условия за задължително постъпване, когато бъде намерена подходяща работа или посещения на курсове за обучение. Обезщетението за инвалидност ще се получава без тест за доходите толкова дълго, колкото продължава инвалидността, или докато бъде заменено от промишлена пенсия, като в периода се извършва подходящо лечение или професионално обучение. Пенсиите (различни от промишлените) ще се плащат само при пенсиониране. Те могат да се изискват по всяко време след навършване на минималната възраст за пенсиониране, която е 65 години за мъже и 60 години за жени. Размера на пенсията ще се увеличава ако пенсионирането се отложи. Пенсиите по право ще достигнат пълния си размер в преходен период от 20 години, в който адекватни пенсии според нуждите ще бъдат плащани на всички, които се нуждаят. Положението на съществуващите пенсионери ще се запази. Постоянни пенсии няма да се изплащат повече на вдовици в работоспособна възраст без деца на издръжка, за сметка на което те ще получават временно обезщетение в по-голям размер от обезщетението за безработица или инвалидност, след това ще имат право на обучение ако е необходимо. За вдовиците с грижа за деца на издръжка ще има допълнение към детските надбавки, достатъчна за издръжка без други средства. Положението на съществуващите вдовици по отношение на пенсиите се запазва.
  6. За ограничен брой случаи на нужда, които не са обхванати от социалното осигуряване, ще бъде достъпна национална помощ след подоходен тест.
  7. Медицинско лечение покриващо всички потребности ще бъде осигурено на всички граждани чрез националната здравна служба, организирана чрез здравните заведения и последващо лечение и рехабилитация ще се осигурява за всички, които имат нужда от него.
  8. Ще се създаде министерство на социалната сигурност, което ще отговаря за социалното осигуряване, националната помощ и насърчаването и надзора на доброволното осигуряване. Доколкото е необходимо ще поеме настоящата работа на други държавни ведомства и местни органи в тези области.

Природата на социалното осигуряване

Съгласно схемата за социално осигуряване, която е основната част от плана за социална сигурност, всеки гражданин в работоспособна възраст ще прави вноски според класа в който попада, или омъжените жени ще имат вноски от своите съпрузи. Всеки ще бъде покрит за всички рискове от седмична вноска чрез един осигурителен документ. Всички плащания за безработица, инвалидност и пенсиониране ще се получават докато е необходимо, без тест за доходите, и ще се изплащат от фонда за социално осигуряване, който ще се финансира от вноските на осигурените лица, работодателите им и от държавата. Това кореспондира с двата мирогледа за подхода към проблемите за социална сигурност.

Първият е, че желанието на хората във Великобритания е обезщетенията да са в замяна на вноските, които всеки прави, вместо да се получават безплатно от държавата. Това желание е показано както от популярността на задължителното осигуряване, така и от феноменалния ръст на доброволното осигуряване срещу болест, смърт, и за болнично лечение.

Втората гледна точка е, че каквито средства са необходими за осигуряване на обезщетенията в такъв размер и за колкото дълго е нужно, трябва да дойдат от фонд, към който получателите са правили вноски и към който те може да трябва да правят по-високи вноски ако фонда няма достатъчно ресурси. Според планът приет 1930 г. по отношение на продължителната безработица и продължителната инвалидност, когато държавата трябва да поеме бремето, което не се покрива от осигуровките, за да се запази ниска вноската е грешно по принцип. Осигурените лица не трябва да чувстват, че е възможно да се получават приходи за безделие, които се финансират от бездънната държавна хазна. Правителствата не трябва да чувстват, че като плащат социални помощи могат да избягат от отговорността безработицата и болестите да се сведат до минимум. Директните разходи на държавата трябва да отиват за запазване на трудовата заетост и други производителни ресурси на страната, и в предотвратяването и борбата с болестите, а не да ремонтира дефектна схема за осигуряване.

Държавата не може да се изключи напълно от предоставянето на пряка помощ за хората в нужда, след подоходен тест. Някои с физически недъзи е възможно да нямат никакъв принос, но да са обхванати от осигурителната схема. Получаването на обезщетения без тест за доходи, за неограничен период от време означава, че трябва да има определени условия на един или друг етап, като например условията как получателите на обезщетение да използват времето си, така че да оздравеят или да се пазят здрави.

Освен това за получаването на пенсия за възраст се налагат условия за внасяне на вноски за значителен брой години. При въвеждането на адекватни пенсии трябва да има преходен период, по време на който онези, които не покриват условията за пенсии за принос, но са в нужда, посрещат нуждите си чрез помощи.

Националното подпомагане е основен метод в целия план за социална сигурност, и практиката показва, че подпомагането след подоходен тест може да се администрира справедливо, като се взимат индивидуалните обстоятелства.

Но обхвата на подпомагането ще бъде стеснен от самото начало и ще намалее по време на преходния период за пенсиите.

Схемата за социална сигурност е проектирана сама по себе си да гарантира доходите необходими за издръжка при всякакви обстоятелства в рамките на нормалното.

Схемата е описана като осигурителна, защото спазва осигурителния принцип.

Описана е като социално осигуряване, за да се разграничи от доброволното осигуряване.

На първо място, докато определянето на премията според риска е в основата на доброволното осигуряване, това не важи при системата за социално осигуряване, където вноските са задължителни по силата на закон.

На второ място, според актюерските рискове като смърт, старост или болест, е необходимо при доброволното осигуряване да се заделят резерви.

Държавата с правото си да определя размера на данъците, не е необходимо да заделя резерви и на практика не го е правила в миналото. Реализирайки задължителното социално осигуряване няма нужда да залага премия в зависимост от риска, а е въпрос само на политическо решение какво да се направи.

Когато стартира държавното осигуряване във Великобритания се смята, че задължителното осигуряване трябва да е както при доброволното осигуряване като се изчислява размера на осигуровката спрямо риска. По този начин е реализирано здравното осигуряване по системата на Approved Societies. Смятало се е осигуряването за безработица да е в зависимост от индустрията, като се насърчава специални схеми за осигуряване от индустрията и като се връщат вноските на лицата, които не са ползвали обезщетения. В още по-ранни времена размера на премиите за индустриалните рискове е последица от формата, при която вноските за трудовите злополуки се правят – отговорност на работодателя е да прави доброволни застраховки на работниците си. 30-на години след 1912 г. общественото мнение страни от тези начални идеи. Тази промяна е най-изразена по отношение на безработицата, където в общата схема, осигуряването от индустрията спада до исторически изключения. Днес общия аргумент е, че размера на безработицата в индустрията е извън контрол. Всички браншове зависят едни от други. Същата тенденция в общественото мнение е и по отношение на здравното осигуряване. По отношение компенсациите на работниците, същия аргумент се използва от федерацията на миньорите – всички останали индустрии не могат да съществуват без въгледобив, затова всички индустрии трябва да поемат разходите за злополуките и болестите при добива на въглища.

Общественото мнение изглежда ясно изразено. Сантиментите на британския народ са при задължителното осигуряване организирано от държавата за всички условията да бъдат едни и същи. Никой не може да претендира да плаща по-малко, защото е по-здрав или е с по-голяма заетост.

Терминът „социално осигуряване“ предполага, че е задължително за всички. Налага се обединяването на рискове, освен когато отделянето на рисковете има социална цел. Може да има съображения на социалната политика за адаптиране на размера на осигуровките според риска, с цел да се стимулира избягването на опасностите по време на трудовата дейност.

Размер на вноските и обезщетенията

Социалното осигуряване трябва да има за цел да осигури минимален доход необходим за издръжка. Какъв трябва да е размера на вноските и обезщетенията не може да се определи сега по две причини. Първо, невъзможно е днес да се прогнозира със сигурност нивото на цените след войната. Второ, определянето на това какво е необходимо за разумно човешко съществуване е въпрос на преценка, която се променя с времето.

Процедурата приета за справянето с този проблем е да се определят минималните средства за издръжка, дадени от независими експерти, да се определи седмичния доход, който ще е достатъчен за издръжка при обичайните нива на цените. Обезщетенията, пенсиите и безвъзмездната помощ са посочени като временни след войната. На тяхна база е възможно да се намери най-подходящата връзка между размерите на обезщетенията и осигуровките.

Размера на вноските не е от съществено значение. Ако стойността на парите, когато схемата започне да функционира се различава съществено от допусканията, на които се основават ставките, възможно е да се променят, без да се променя значително самата схема.

Ако социалната политика трябва да изисква обезщетения в по-голям размер от този необходим за издръжка, размера на обезщетението и вноските може да се повиши без да се променя структурата на схемата.

Ако социалната политика или недостига на средства налагат обезщетенията да са в по-нисък размер, обезщетенията и вноските трябва да се намалят, въпреки че няма да е толкова лесно без някои промени в рамките на схемата.

Най-важните от ставките са 40 единици обезщетение за мъжете и жените когато са безработни или неработоспособни, и след прехода добавка от 8 единици на дете седмично. Тези суми са голямо допълнение към съществуващите обезщетения. На практика означават, че безработен или неработоспособен мъж или съпруга, която не работи, с две деца, ще получава 56 единици седмично, докато трае безработицата или неработоспособността, в сравнение с 33 единици за безработица и 15 единици за болест с някои добавки, които важат преди войната. За омъжените жени, които имат доходи от трудова заетост ще има обезщетение за майчинство от 36 единици седмично, в продължение на 13 седмици, в допълнение към помощите за майчинство от 4 паунда, които се полагат за всички омъжени жени. Други обезщетение за овдовели или пострадали при трудова злополука се увеличават по подобен начин.

Ще има нови обезщетения за погребение, брак и други нужди, както и пълно медицинско обслужване на институционално ниво, за всички граждани и лицата на тяхна издръжка, които няма да плащат за лечението.

При тези нива на обезщетенията общия бюджет за социална сигурност, включващ детските надбавки, безплатното здравеопазване и рехабилитация ще се оценява на 697 милиона паунда през 1945 г. като първа година от плана, и на 858 милиона паунда през 1965 г.

Очаква се при тези нива вноските от работниците да покриват около 25% от бюджета за паричните обезщетения и добавките за деца. Остатъка ще бъде осигурен от вноски на работодателите и чрез централния бюджет.

Опита да се определи размера на обезщетенията и пенсиите на научна основа, по отношение необходимите средства за издръжка е изправен пред сериозни трудности в условията на съвременна Великобритания. В този и в други отношения, формирането на задоволителна схема за социална сигурност зависи от решаването на други проблеми от икономически и социален характер. Обект на неизбежните трудности е оценяването в числа на минимума необходим за издръжка. По същото време схемата е пълна с аномалии, многобройни агенции и ненужни административни разходи, които ще се заменят от координация, простота и икономичност.

Единно социално осигуряване и промени

Предимствата на унифицираната система за социално осигуряване са неоспорими. Те могат да се получат само с цената на промени в настоящата административна машина. Принципните промени от сегашната практика са посочени по-долу. Причината за всяка от тези промени е дадена в част 2 от този доклад.

  1. Унификация на социалното осигуряване по отношение на вноските, даваща възможност на осигуреното лице да получи при нужда всички обезщетения чрез една седмична вноска и чрез един единствен документ
  2. Унификация на социалното осигуряване и подпомагане по отношение на администрирането му от Министерството на социалната сигурност и неговите местни представителства, чрез които се достигат всички осигурени лица
  3. Ревизия на настоящата система даващи различни обезщетения за еднакви осигурителни вноски
  4. Ревизия на настоящата схема за компенсация на работниците и включване на разпоредба за трудовите злополуки и заболявания в унифицираната схема за социално осигуряване, даваща специални пенсии при продължителна неработоспособност и безвъзмездни средства за лица на издръжка в случай на смърт причинена от трудова злополука или заболяване.
  5. Отделяне на медицинското обслужване от администрирането на изплащането на парични обезщетения и създаване на условия за цялостно медицинско обслужване на всеки гражданин, покриващо всички лечения и всяка форма на неработоспособност, като всичко ще е под надзора на здравните служби.
  6. Припознаване на домакините като отделен клас осигурени лица, на които ще се предоставят обезщетения спрямо специфичните им нужди, включващи при всички случаи субсидия при сключване на брак, при раждане на дете, при смърт на съпруга и пенсии за възраст. Ако домакините нямат заетост носеща доходи, получават обезщетение по време на безработица или неработоспособност на съпруга. Ако са заемали платена длъжност получават специално обезщетение за майчинство в добавка към субсидията, и по-ниски обезщетения за безработица и неработоспособност
  7. Продължаване на осигуровката при продължителна неработоспособност за всички заети лица, и на осигуряването за пенсии за старост за всички лица в трудоспособна възраст, независимо дали за заети на платена длъжност или не.
  8. Възможност за безплатно обучение на всички, които са изгубили поминъка си, независимо дали е бил платен или не.
  9. Приравняване на обезщетенията и пенсиите за безработица, инвалидност, различни от тези за продължителна инвалидност поради трудова злополука или болест и пенсионирането за възраст
  10. Приравняване на условията за обезщетения за безработица и неработоспособност, включително неработоспособност поради трудова злополука или болест
  11. Приравняване на вноските за обезщетение за безработица и неработоспособност (с изключение когато е поради трудова злополука или болест) и ревизия на условията за вноски за получаване на пенсия
  12. Обезщетението за безработица да се получава в пълен размер за неограничен период, при условия за задължителни обучения и постъпване на работа ако бъде намерена подходяща
  13. Обезщетението за инвалидност да се получава в пълен размер за неограничен период от време
  14. Пенсиите (различни от индустриалните) да се увеличават за всяка година с вноски след навършване на възрастта за пенсиониране (65 за мъже и 60 за жени)
  15. Обединяване на схемите за безработица, за селското стопанство, банковото дело, финанси и застраховане към общата схема за социално осигуряване
  16. Премахването на изключенията от осигуряване за:
    1. Държавни служители, местна администрация, полиция, медицински сестри, работещи в железницата и др.
    2. Лица с доходи над 420 паунда на година, които не упражняват физически труд
  17. Смяна на разпоредбата за вдовишки пенсии, като трябва да се отговаря на нуждите при всеки различен случай. Предоставя се временно обезщетение при всички случаи, обучение ако е необходимо и обезщетение докато вдовицата трябва да се грижи за деца на издръжка
  18. Включване на субсидията за погребение в задължителната осигуровка
  19. Прехвърляне на функциите местната администрация към Министерството на социалната сигурност по отношение на държавното подпомагане различно от лечение
  20. Прехвърлянето на отговорността за незрящи към Министерството на социалната сигурност, и създаване на нова схема за поддържане на благосъстоянието им чрез сътрудничество между министерството, местните власти и доброволни агенции
  21. Прехвърляне към Министерството на социалната сигурност на функциите свързани с работата на митническите органи по отношение на пенсиите несвързани с вноски
  22. Смяна на комитета за задължително осигуряване срещу безработица с подобен, но с разширени правомощия
  23. Преобразуване на бизнеса с индустриално осигуряване в обществена услуга и др.

Този значителен списък с промени не означава, че предложенията на доклада не признава постиженията на миналото. Каквото се предлага днес за унифицирана социална сигурност произлиза от това, което е вече постигнато. Запазва се принципа разходите на осигурителната система да се покриват между работника, работодателя и държавата. Запазва се и се разширява принципа, че задължителната осигуровка трябва да осигурява обезщетение в един и и същ размер, независимо от доходите, в замяна на плоски вноски от всички. Запазва се най-добрия метод за отчитане на вноските към системата по отношение на документирането им чрез осигурителни печати. Предложената схема в някои отношения е революция, но по по-важните неща е естествено развитие от миналото.

Планът за социална сигурност се представя като нещо, което може да се въведе в действие веднага след края на войната. В меморандум от актюера на правителството по отношение на финансовите аспекти на плана се приема за целите на свързаните с него разходи по отношение броя на населението, че планът ще започне да действа от 1 юли 1944 г., а първата цяла година ще бъде календарната 1945 г. Но с оглед законодателната и административна работа, която ще е нужна да се приведе планът в сила, толкова скоро ще е възможно само ако се приемат принципите на плана от правителството и парламента.

ЧАСТ 5

ПЛАН ЗА СОЦИАЛНА СИГУРНОСТ

ПРЕДПОЛОЖЕНИЯ, МЕТОДИ И ПРИНЦИПИ

Обхват на социалната сигурност – терминът „социална сигурност“ се използва, за да обозначи осигуряването на обезщетение при загуба на работата, при болест, злополука, пенсиониране за възраст, подпомагане за погребение, и да се покрият извънредните разходи свързани с раждане на дете, брак или смърт. На първо време социалната сигурност означава сигурност за минимални доходите, но системата трябва да се стреми възможно най-скоро да  се отстрани причината за загубата на доходи.

Три предположения – не може да се изработи задоволителна схема за социална сигурност с изключение на следните случаи:

– Надбавките за деца до 15 години или в редовно обучение до 16 години

– Здравни и рехабилитационни услуги за превенция и лечение на болести и възстановяване на трудоспособността за всички членове на обществото

– Поддържане на заетостта, тоест избягване на масовата безработица

Три метода за сигурност – планът за социална сигурност е очертан по-долу, включващ три метода: социално осигуряване за основните нужди, национална помощ при специални случаи, доброволно осигуряване за допълнения към основното подпомагане. Социалното осигуряване означава предоставяне на парични средства при условията за задължителни осигурителни вноски направени преди това, независимо от средствата, с които разполага индивида към момента на претенцията за обезщетение. Докато социалното осигуряване може и трябва да бъде основен инструмент за гарантиране на доходите, не може да бъде единствен. Необходимо е да се допълва и чрез доброволно осигуряване. Националното подпомагане означава предоставяне на парични средства при доказана нужда от тях по време на претенцията, като се взимат под внимание индивидуалните обстоятелства за всеки отделен случай. Подпомагането е необходимо допълнение към социалното осигуряване, като може да разшири обхвата му. В допълнение към социалното осигуряване и подпомагане, има място и за доброволно осигуряване. Социалното осигуряване и подпомагане се организират от държавата, за да гарантират основен доход за издръжка. Доходите и разходите на населението обаче се различават драстично. Поддържането на висок стандарт при изпадане в нужда е въпрос на личен избор и е необходимо лицето да се осигурява допълнително и доброволно. Но държавата трябва да е сигурна, че мерките й дават свобода и насърчават подобно доброволно осигуряване.

6 принципа на социалното осигуряване – схемата за социално осигуряване стъпва на 6 основни принципа:

– Фиксиран размер на обезщетението за издръжка

– Фиксиран размер на осигурителната вноска

– Унификация на административната отговорност

– Адекватност на обезщетенията

– Изчерпателност

– Класификация

Фиксиран размер на обезщетението за издръжка – първия принцип на социалното осигуряване е предоставяне на обезщетение в един и същи размер, без значение от доходите на лицето преди да изпадне в безработица, неработоспособност или да се пенсионира. Изключение е направено само за продължителната неработоспособност в резултат от трудова злополука. Този принцип идва от признаването на мястото и важността на доброволното осигуряване и осигурителната схема предложена за Великобритания от тази в Германия, Съветския съюз, САЩ и повечето страни с изключение на Нова Зеландия. Фиксирания размер на обезщетението е един и същ при загуба на доходи поради безработица, инвалидност, пенсиониране. За периодите на майчинство или след загуба на съпруга има временно обезщетение в по-голям размер.

Фиксиран размер на осигурителната вноска – втория фундаментален принцип е, че задължителното осигуряване трябва да е в един и същи размер, независимо от доходите. Всички осигурени лица, бедни или богати плащат едни и същи осигуровки. Тези с по-високи доходи плащат повече косвено, тъй като една част от разходите на социалното осигуряване се покрива от държавния бюджет. Тази черта разграничава схемата предложена за Великобритания от схемата установена наскоро в Нова Зеландия, според която размера на осигуровките е свързан с доходите. Единствено изключение е по-голямата вноска за работещите в индустрии с по-голям риск.

Унификация на административната отговорност – третия принцип е да се концентрира администрирането на системата за по-голяма ефективност и по-ниски разходи. За всяко осигурено лице ще има седмична вноска, която да покрива всички рискове. Ще има локални офиси във всяка област, които да обслужват гражданите. Методите за плащане на различните обезщетения ще взимат под внимание обстоятелствата на осигуреното лице. Всички вноски се правят към фонда за социално осигуряване и всички обезщетения се изплащат от този фонд.

Адекватност на обезщетенията – единния размер на обезщетението трябва да бъде достатъчен, за да се покрият разходите за издръжка във всички нормални случаи. Обезщетенията трябва да се изплащат, дотогава, докато от тях има нужда.

Изчерпателност – не трябва да се оставя нито на социалното подпомагане, нито на доброволното осигуряване който и да е основен риск, който може да се покрие от схемата за социално осигуряване. За всички рискове, толкова общи като например разходите за погребение, схемата на задължителното социално осигуряване е много по-евтина за администриране от доброволното осигуряване.

Класификация – социалното осигуряване, въпреки, че е унифицирано и всеобхватно, трябва да взима под внимание начина на живот на различните слоеве на обществото. Някои зависят от доходите получавани от труд, някои печелят по друг начин, домакините пък оказват жизненоважни неплатени услуги, някои са под трудоспособната възраст, а други над нея. Терминът „класификация“ се използва, за да обозначи, че е необходима различен подход при осигуряването според различните обстоятелства, за всеки от тези класове от обществото. Но класификацията не се прави по икономически или социален признак.

6 класа на населението – според нуждите на хората. От гледна точка на социалната сигурност хората се разделят на 6 основни класа: служители, работещи друга платена работа, домакини, други в работоспособна възраст, под работоспособна възраст, над работоспособна възраст. Някои рискове, например за медицинско лечение или за погребение са общи за всички. Но лицата под работоспособна възраст се нуждаят от детски надбавки, а тези над работоспособна възраст от пенсии. Останалите 4 класа имат различни нужди, за които ще бъдат осигурени от вноски, независимо дали са направени от тях или от друго лице за тях. Клас 1 (работещите на трудов договор) в добавка към медицинските грижи, разходите за погребение и пенсия, се нуждаят от сигурност срещу загуба на доходи в следствие от безработица или неработоспособност. Клас 2 (заети с доходи, но не по трудови правоотношения) не могат да са осигурени срещу загуба на работа, но се нуждаят от сигурност срещу загуба на доходи поради неработоспособност. Клас 3 (домакини) без платена заетост нямат нужда от загуба на доходи поради неработоспособност или друга причина, но имат специфични нужди произтичащи от брака. Клас 4 (останалите в работоспособна възраст) е хетерогенна група, в която малка част от хората остават за голяма част от живота си, но която се нуждае от средства при медицинско лечение, погребение и пенсиониране, също така да си намерят нов поминък.

8 причини за бедността:

– Безработица – невъзможност на работоспособно лице да работи срещу възнаграждение. Осигурителната система осигурява обезщетения и субсидии

– Неработоспособност – невъзможност на лице в работоспособна възраст да работи срещу възнаграждение поради болест или злополука. Осигурителната система предоставя обезщетение и индустриална пенсия

– Загуба на препитание – от лица работещи на свободна практика. Предоставя се обучение, което да ги подпомогне да се преквалифицират и намерят ново препитание

– Пенсиониране – системата предоставя пенсия за възраст

– Брак – нуждите на жената се удовлетворяват чрез:

  • Субсидия при сключване на брак
  • Субсидия при раждане на дете и ако жената е работила преди раждането, обезщетение за майчинство
  • Обезщетение или пенсия при загуба на доходи от съпруга поради безработица, инвалидност или пенсиониране
  • Обезщетение според индивидуалните обстоятелства при смърт на съпруга
  • При развод – обезщетение, издръжка и възможност за обучение
  • При невъзможност за изпълнение на домакинските задължения – субсидия за платена помощ при болест, като част от лечението

– Разходи за погребение – предоставя се субсидия

– Деца – до навършване на 16 години ако учат се предоставят детски надбавки

– Физическо заболяване или нетрудоспособност – предоставя се лечение и рехабилитация

Работници по трудови правоотношения (клас 1) – това са лица, които зависят от доходите, които получават по силата на договор за труд, включително чиракуване. Границите на този клас се коригират чрез някои изключения и допълнения. Осигурените лица от този клас имат трудова книжка, които представят на работодателя за печат. Работещите, които са наети от друг член на семейството се изключват от този клас и попадат към клас 2, за да се избегнат фиктивни претенции за обезщетения за безработица. Лица от клас 2 или 4 наети на временен трудов договор могат да изискват освобождаване от вноски, а лицата от клас 3 могат да се освободят от вноски толкова дълго, колко желаят. Освободените лица представят на работодателя специална карта за печат.

От друга страна, някои изключения, с които се освобождават от вноски определени лица, повече няма да се прилагат. По специално:

– Няма да има изключения за който и да е работник на основание лимит според доходите

– Работниците на възраст над работоспособната, няма да имат право да избират дали да се осигуряват или не заради принципа, че пенсия се получава само на оттеглили се от трудова възраст поради възраст (65 години за мъже и 60 години за жени). Тези, които продължат да работят след това, трябва да правят вноски, като могат да се пенсионират по всяко време след това.

– Всички трябва да правят вноски независимо от личния им риск. За военните специални условия за вноски ще им осигуряват право на обезщетение, когато се върнат към цивилния си живот. За търговците ще има специални договорености за вноски според условията на тяхната заетост.

Работещи друга платена заетост (клас 2) – това са всички, които работят с платена заетост и не са включени към клас 1. Повечето от тях са лица, които работят за своя сметка и са работодатели на самите себе си, включително амбулантни търговци, фермери и др. Работещите от клас 2 плащат вноски чрез книжка за заетост. Ако лице от клас 2 прекъсне своята дейност и бъде нает по трудов договор, ще премине към клас 1 и ще има право на обезщетение за безработица в допълнение към останалите обезщетения от клас 2. Ако е нает на временен трудов договор, само работодателя ще прави вноски като лицето няма да има право на обезщетение за безработица. Обратно, ако лице, което е основно заето по трудов договор, но което също работи по нетрудови правоотношения, ще има право на освобождаване от вноски от клас 2. Лицата от клас 2 ще имат право да кандидатстват за освобождаване от вноски ако техния доход е под определен минимум – примерно 75 паунда на година.

Домакини (клас 3) – това са омъжени жени в трудоспособна възраст, живеещи със своите съпрузи. Домакиня, която има платена работа, може да избира дали да прави вноски за клас 1, клас 2, или да не прави никакви вноски.

Други лица в работоспособна възраст (клас 4) – това са в основно ученици и студенти над 16 години, неомъжени жени, ангажирани с домашни задължения, неработоспособни поради загуба на зрението или друго физическо увреждане, без да имат право на обезщетение от схемата за социално осигуряване. Лицата със загуба на зрението и други физически увреждания след приемането на новата схема ще се третират като принадлежащи към клас 6 (получаващи пенсия), а не към клас 4. Всички останали в клас 4 трябва да имат осигурителна книжка и да правят вноски тази книжка трябва да се издаде, за да се получи трудова книжка или карта за заетост. Лицата в клас 4 могат да се освободят от осигурителни вноски ако общия им доход е под определен минимум – примерно 75 паунда на година.

Лица под трудоспособна възраст (клас 5) – всички лица на възраст под 16 години, които са в редовно обучение, независимо дали задължително или доброволно

Лица над трудоспособна възраст (клас 6) – минималната пенсионни възраст ще бъде 65 години за мъжете и 60 години за жените, но лицата, които продължат да работят ще правят вноски и ще се третират като принадлежащи към клас 1 или клас 2.

Кой изпълнява функцията на сервитьорка на принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“?

Предварително извинения към всички средностатистически прасета, които по една или друга причина може да се почувстват засегнати – тази статия не се отнася за тях. Организациите за защита на животните също да не се засягат, не става дума за средностатистическото прасе – животинка. Не се насажда желание за жестокост към животни по никакъв начин.

Колкото до лакомите свини от тази статия – те може и да са просто една фикция, но за който се припознае, не трябва да се засяга, а напротив – статията е богато приветствие, аплодисменти за брилянтната схема. Свръхалчността, свръхнаглостта са качества, които не всеки има, и които трябва да се оценяват.

Комисията за финансов надзор в историята, е просто една фикция в страната Х. Ако някой работещ в организация с подобно име се засегне, то съвпадението е абсолютно случайно (100% гаранция случайност), тъй като КФН в страната Х не съществува.

Всички линкове към статията са също така 100% случайно съвпадение, не трябва да се свързват по никакъв начин с реални лица и събития.

Историята започва така… Действието се развива в страната Х.

През 1999-та година по между другото в тази страна Х от втория свят, успешно била прекарана реформа на пенсионната система, като преди това напълно умишлено, всички спестявания на населението били откраднати. Протестите били страшни. В хората започнало да се навява съмнението, че целта на реформата е умишлен геноцид за възрастното население. Мнозинството смятали, че системата не им дава достатъчно (тези с минимална пенсия), а други смятали, че системата им дава по-малко, отколкото са заработили (тези с максимална пенсия). В действителност най-вероятно през 1999-та било взето решението системата да е такава каквато ще е, защото сметките се връзвали, без значение дали и получаващите по-малко от заслуженото, и получаващите много повече от заслуженото, ще са тотално недоволни от тази система.

Възрастните хора смятали, че се подлагат на геноцид, но в действителност 1999-та бил подготвен геноцида не за тях, а за младото поколение – родените след 1959 г. По прехвален модел от страна от третия свят се взело решението пенсионната система да се състои от 3 стълба – държавна пенсия (тази, която трябва да се компрометира умишлено и постоянно, но това трябва да се пази в тайна), задължителна допълнителна пенсия от частен фонд, и доброволна допълнителна пенсия от частен фонд.

Хубавото на реформата от 1999-та и късметът за родените след 1959 г. било, че задължителните частни фондове така и не почнали да работят в началото. От април 2002 г. обаче данък ДЗПО започва да постъпва в няколко частни фирми. До края на 2003 г. този данък е 2%. До края на 2005 е 3%. През 2006 е 4%, а от 2007-ма до сега е 5%. Хорът на свободните певцопойците изпаднал във възторг какъв голям успех е данък ДЗПО да става все по-голям. Все по-големи данъци да постъпват в принудителни задължителни „частни пенсионни фондове“, точно както всеки с либерално мислене разсъждава?

Само че този данък не е допълнителен (което е още по-хубаво, нали?), родените след 1959 г. не плащат повече, за да получават допълнителна пенсия, а точно толкова, колкото и родените преди 1960 г. Лошото е, че тъй като с държавна принуда родените след 1959 г. са плащали данък ДЗПО, то държавната им пенсия трябва да бъде редуцирана пропорционално на плащанията за този данък. Обаче спокойно, парите в принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“ са напълно гарантирани. Има държавен орган, създаден със закон, който се грижи парите иззети с държавна принуда от хората, да не бъдат откраднати.

Страната Х си има кодекс за социално осигуряване, където пише, че „Минималната доходност за съответните видове пенсионни фондове представлява 60 на сто от средната постигната доходност или с 3-процентни пункта по-малка от средната – което от двете числа е по-малко.“

На обикновения читател може и да не му направи впечатление, но както е разписано в закона, ако средната доходност на принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“ е -97%, то някой от тях може да реализира доходност 100% загуба и ще е напълно в духа на закона. Нещо повече – това е духа на закона. Ама няма да се плашите, парите са на сигурно място.

Държавния орган, който следи да не би принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“ да се отклоняват с повече от 3% от средната доходност, тоест ако средно всички тези фондове загубят 97% от парите на хората, някой от тях да не загуби 101%, в страната Х се нарича комисия за финансов надзор.

По официален първоначален замисъл от 1999-та година тези принудителни задължителни „частни пенсионни фондове“ трябвало да бъдат възприемани като капиталови, подпомагащи националната икономика и от малкото пари (някакви си 5% от доходите на хората) да върнат много високи пенсии – от природата ще се появи разликата – въздух, дъждовна вода, пясък, слънце и т.н.

Значи тези принудителни задължителни „частни пенсионни фондове“ може да се разглеждат като едни добри прасета, които ще се угояват с 5% данък върху доходите на хората (ама не на всички, а основно от най-богатите, които плащат най-много данъци спрямо доходите си – социално подпомагане за бедни милионери трябва да има, все пак това е страната Х).

Ролята на страната Х е да съдере кожите на данъкоплатците, да даде парите на добрите прасета да кльопат, а тъй като прасетата ще набиват не само кожите на данъкоплатците, но и каквото намерят на земята – кал, дъждовна вода, пясък и т.н., то като дойде време за пенсиониране, на младите ще са приготвени прасета, които да са наддали повече, от колкото им е давано за плюскане – това е по гениалния модел в страна от третия свят. От кожа на данъкоплатец, пясък, дъждовна вода и кал – голямо прасе за пенсионера – пълна гаранция.

То хубаво това нещо, но през годините се оказало, че прасетата от пясък, дъждовна вода и кал не наддавали, а на всичкото отгоре кожата на данъкоплатеца, която им била давана за плюскане била повече, отколкото общото тегло на прасетата взети заедно. Комисията за финансов надзор обаче не отчитала аномалии, тъй като всичко е в рамките на закона – ако всички прасета набиват кожи на данъкоплатец, но никое от прасетата не слабее с повече от 3% спрямо средното, то всичко е в рамките на закона.

Прасетата обаче били обезпокоени, почувствали несигурност. През 2010 г. стопанката им държавата била много недоволна, че толкова години им е предоставяно да плюскат кожа на данъкоплатци, а не само, че не са наддали както трябва, но са и отслабнали. Те трябвало освен с угояването с кожи на данъкоплатци да набиват и пясък, дъждовна вода, кал и каквото друго има в кочината, че да наддадат на тегло и да има някакъв смисъл от тях. Но не. И прасетата били в опасност – „ийк, ийк“.

Спокойно, те си имат ангели пазители в страната Х – наричани „конституционния съд“. Държавата може и да им е хвърлила око да ги маха, но ангелите пазители ще ги бранят до изтичане на мандата си.

Не че е толкова трудно да се преодолее съпротивата на тези ангели, като се попита данъкоплатеца да продължава ли да му се дерат 5% от кожата всеки месец и да се дават на прасета, които не само не напълняват, но и слабеят, или да се спре схемата, прасетата да не участват повече в системата и кожата на данъкоплатеца да си остане на гърба му, за да си я прави каквото иска. Не е никак трудно, въпрос на желание само.

Прасетата обаче решили да се съберат в заведение и да умуват какво да се прави, защото ако им спрат кожите на данъкоплатците, ще останат на пясък, вода, кал и каквото друго намерят в кочината. Затова измислили хитър и коварен план. Викнали сервитьорка (тя се казвала комисия за финансов надзор) и поръчали от менюто:

– Ние слабеем, а данъкоплатците имат очаквания към нас, затова от 2017 г. искаме не 5%, а 7% от тяхната кожа месечно – ходи да обясниш на държавата в кухнята да засили дрането

– Данъкоплатците не трябва да знаят колко тежим в действителност, ще ползваме нагласен кантар и ще показваш наддаването за такъв период, че винаги да изглеждаме по-тежки от преди.

– На данъкоплатците трябва да им се съобщи, че ние сме все пак прасета, зависими сме от праха по земята и дъждовната вода, а е криза, да имат предвид, че може и да отслабнем, това трябва да го напишем официално някъде, примоли се за промяна в закона – така да бъде: „информиране на осигурените лица чрез рекламните и информационни материали за фондовете за допълнително пенсионно осигуряване, че при управлението на активите на фонда не се гарантира положителна доходност и запазване в пълен размер на внесените по индивидуалните партиди средства

– Искаме да можем да набиваме от всичко и от други кошари, сега сме много ограничени и как да тлъстеем при това положение

– Направили сме голяма кочина, а и сме отслабнали, трябва ни някакво оправдание, че ще ни спрат иначе кльопаницата. Четохме, че номерът в страна от третия свят минава много добре – искаме да се въведат мултипрасета, за да има как да обясним след няколко години, когато пенсионерите поискат свинско, че сланината се е стопила и това е по тяхна вина, а не сме ние виновните.

Сервитьорката си записала менюто и представила исканията на държавата. Те много приличали на тези, тези, тези, тези, тези (всяка прилика с действителни комисии за финансов надзор, други органи на власт, лица и каквото и да е друго, в реални държави, е напълно случайна)

И сега какво трябва да обяснява държавата Х на данъкоплатеца?

Май официалната версия за създаването на прасетата беше, че от малко кожодерене, много шунка ще пада, по чилийски, а то се оказва, че прасетата искат още повече да набиват, но без никакви гаранции (както вече повече от 10 години се кара) дали въобще ще има и грам свинско при пенсиониране.

Прасетата от бъдещо свинско, се превръщат в изискващи все повече кожа от данъкоплатеца – от 2017 г. трябва да му се вдигне данък ДЗПО до 7%, за да има по-мазна и тлъста шунка (тя направо много тлъста и мазна, не забравяйте че всяка прилика с действителни лица и събития е 100% и напълно случайна), а ако има възможност и повече от 7%.

Не беше май замисъла държавата да ходи да пита тези няколко частни прасета какво те искат, а прасетата трябваше да са в услуга на данъкоплатеца?

Може би понеже няма никакъв политически риск с принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“, ей така между другото държавата се е превърнала от поръчващата музиката в сервитьорка?

– Прасетата искат повече плюскане – държавата да ходи да го събере

– Прасетата искат нагласен кантар – държавата да го осигури

– Прасетата искат да няма големи очаквания за шунка от тях – държавата да ходи да го съобщи на данъкоплатците и да обяснява къде е избягала шунката след това

– Прасетата търсят начин да избягат зад граница, държавата да го узакони

– Прасетата искат мултипрасета – държавата да ги регламентира

Добре де, ами държавата сервитьорка поне ще получи ли бакшиш? Или само ще я използват в заведението?

В страната Х данъкоплатците са вечно недоволни, в последните месеци излизат на протести:

– Че няма достатъчно пари за образование

– Че няма достатъчно пари за наука

– Че няма достатъчно пари за младите

– Че няма достатъчно пари за субсидии за земеделие

– Че няма достатъчно пари за здравеопазване

– Че няма достатъчно пари за сигурност

– Че няма достатъчно пари за пенсии и т.н.

Обаче кожодеренето е било осъществено и се осъществява всяка година, с всяка година е все повече. Защо не излязат да протестират студенти, майки, земеделци, полицаи, лекари, пенсионери и т.н., че одраната кожа се дава на прасетата, а не отива за образование, за наука, за младите, за земеделие, за здраве, за сигурност, за пенсии и т.н.?

Бъдещите пенсионери трябва вече да са се досетили (доказано е емпирично), че свинско от принудителни задължителни „частни пенсионни фондове“ няма да има. Кожата на данъкоплатеца влиза в огромния търбух на свинете, там претърпява разни видоизменения, а данъкоплатеца в най-добрия случай ще получи онова на изхода на прасето – е да, неговата си кожа е, само че минала през търбуха на няколко частни свини и на вкус и на мирис няма да е същата.

Да закрием задължителните „частни пенсионни фондове“

Locations of visitors to this page
Tyxo.bg counter
Site Meter
Google Analytics Alternative
Clicky

Пенсионни „мултифондове“ – оправданието защо парите за пенсия са изчезнали

От няколко години в България, нагли лобисти лансират идеята финансовите пирамиди от „частен пенсионен вид“, ползващи подкрепата на конституционния съд, да предлагат пенсионни „мултифондове“. Тази идея разбира се идва от Чили. Какво се казва официално:

– Хората трябва да могат да избират каква пенсия искат – висока или ниска, затова трябва да имат възможност да избират къде най-успешно да бъдат инвестирани парите им. По младите могат да рискуват повече, затова да изберат по-високодоходни фондове с акции, а по-старите не трябва толкова да рискуват, за тях държавни облигации.

Как е реализирана схемата в Чили (ама не си мислете, че ще ви откраднат парите, които са ви прибрани насила, това е официалната версия все пак):

Та в Чили има „мултифондове“, 5 типа, с различна доходност (забележете, не думата риск, а доходност се използва). С букви са обозначени – A, B, C, D, E. Фонд от тип „А“ означава фонд, който ще носи максимална доходност, а фонд от тип „Е“ ще носи най-ниска доходност. Всеки да си избира сам каква пенсия иска? Така като се замисли човек, всеки би трябвало да избере фонд от тип „А“, защото е най-доходния, нали така? Лесен и безплатен обяд дават в Чили – раят на пазарната икономика.

А има и нещо друго, в Чили, в зависимост от доходността на фондовете от „А“ до „Е“, централната банка им разрешава определена част от активите да инвестират извън страната.

Лимит на чуждестранната инвестиция

Вид фонд

А

B

C

D

E

100%

90%

75%

45%

35%

Източник: Banco Central de Chile, Comunicado de Prensa, el 4 de noviembre de 2010.

Официалната версия за това нещо е, че тъй като фонд „А“ носи най-голяма доходност, трябва да има възможност да инвестира извън страната, за да я донесе тази доходност, да му се развържат ръцете да инвестира доходоносно в каквото иска и където иска. Съдейки по таблицата фонд тип „А“ (най-високодоходния) може да инвестира всичко извън страната, за да носи най-добрата доходност (забележете, че се използва израза „инвестиране извън страната“, а не „източване на парите зад граница“).

Онези потребители на фондовете чудо, които не си изберат каква доходност искат, служебно им се назначава според възрастта – например за такива до 35 години – фонд с доходност “B”, за по-старите, с по-малка доходност (в Чили 60% от хората са били служебно разпределени).

До тук с официалната версия. В действителност пирамидите на Пинера от Чили, са създали „мултифондовете“ с целта, когато дойде време за пенсиониране и се окаже, че парите ги няма, на пенсионера да се съобщи, че това е станало, тъй като той е бил инвестирал парите в по-високорисков фонд и имало е криза, всички са загубили, но неговия фонд най-малко, да е доволен на това, което има. Ако ли пък не си е избрал сам фонда (не че има значение, всички източват заедно, никой няма да тръгне да се цепи от схемата), отново е виновен той, тъй като е бил безотговорен, не е отишъл да каже на коя финансова пирамида и каква част от парите му иска да бъдат източени, и къде (зад граница, или в страната чрез държавни облигации с по-ниска доходност от инфлацията).

Това е и причината да се иска въвеждане на „мултифондове“ от лобистите за финансовите пирамиди в България – да се обяснява през 2020 г., когато хората масово разберат, че парите им, събрани с държавна принуда, са изчезнали, а и тъй като държавата ги е насилила противоконституционно да плащат данъци на частни фирми, и значителна част от държавната им пенсия няма да могат да я вземат – нали ще получават „допълнителна пенсия“ от „универсален пенсионен фонд“ (в превод пари от всякъде прибира, не подбира), няма защо да се оплакват.

В края на октомври 2010 г., общия размер на активите под управление на 6-те частни пенсионни дружества в Чили е 140 милиарда долара и около 47,5% от тях са изнесени зад граница.

Колкото повече наближава 2020 г., толкова повече ще се лобира за повишаване на вноските за ДЗПО (финансовите пирамиди за родените след 1959 г.) и ще се лобира за появата на „мултифондове“.

Повишаването на вноските за ДЗПО е от алчността на собствениците на схемата, и е предвидено от 2017 г. да се повишат на 7% (5% от доходите на хората са им малко), освен ако населението не направи каквото трябва и дейността на пирамидите не е прекратена дотогава.

А мултифондовете са, за да може спокойно да се източват парите зад граница, и да има законно оправдание защо са изчезнали, каква е била причината, как пенсионерът е виновен, че е оставил парите му да се загубят и т.н. За справка, комисията за финансов надзор имаше предложение преди няколко месеца принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“ да обявяват в проспектите си, че има възможност парите на хората, които са иззети насилствено от държавата и дадени на тези „частни фондове“, да се загубят. Значи ще те предупредят, че парите ти, които ти взимат насила със закон, може да се загубят…

Но чудна работа, за какво им са на лобистите тези „мултифондове“, след като и без друго:

1,69 милиарда лева официално са изнесени зад граница (а уж трябваше да подкрепят икономиката в страната)

Над 705 милиона лева реални пари са се изпарили някъде, а може би много повече и това е напълно законно

Финансовите пирамиди продължават да засмукват за „управление“ всяка година стотици милиони и всяка година все повече (дупка в бюджета на НОИ) и т.н.

Ами не им трябват, и така лапат достатъчно, но за прекомерната алчност граници няма.

Интересно е как господа лобистите ще обяснят необходимостта от „мултифондове“, при положение, че на пазара има така наречените mutual funds (взаимни фондове) и всеки може напълно доброволно да отиде и да си влага парите при различен риск и различна доходност. Който има потребност от допълнителна пенсия, да ходи да си инвестира парите както намери за добре.

Защо държавата трябва да насилва цялото население да бъдат изгубени парите му и да бъде намалена държавната му пенсия?

Едва ли ще намерят смислено обяснение, освен някоя от традиционните шашми, че те са либерали и като либерали поддържат тезата, че принудително събраните пари с държавна репресия трябва да може да се избира по какъв начин да бъдат откраднати (естествено няма така да се каже, но в превод от лобистки това значи).

Само че да се самоопределиш като либерал, не е достатъчно, за да те приемат за такъв. Да припомним либералните ценности:

– Свобода (да ти прибира парите държавата насилствено и да ги дава на финансови пирамиди от „капиталов пенсионен тип“, докато в същото време населението в страната търпи огромни лишения, не е свобода)

– Подкрепа на частната собственост (ама тази на гражданите, а не на собствениците на принудителни задължителни „частни пенсионни фондове“)

– Върховенство на закона (а не да налагаш алчните си комплексирани интереси над конституцията в страната)

Адам Смит, ако можеше да види тези наглеци, и с какво намесват теорията му за свободния пазар, нямаше да може да спре да повръща от отвращение.

И все пак, докога ще продължават тези безобразия започнали 2001 г., зависи от населението. Ако си мълчиш докато те крадат законно, ще продължават да те крадат, докато заради теб и нормалните хора около теб не се смени закона, така че да защитава интересите на обществото, а не на няколко свръхнагли частни фирми, които се имат за най-хитри от всички.

В името на либералните ценности и защитата на отделния човек, присъединете се към каузата:

Да закрием задължителните „частни пенсионни фондове“

Борете се за възстановяването на пълните си права за държавна пенсия, и съдете държавата (защото тя дава баницата, не е лудия този, който я прибира), докато не прекрати дейността на финансовите пирамиди, които е създала.

Locations of visitors to this page
Tyxo.bg counter
Site Meter
Google Analytics Alternative
Clicky

От къде идват дупките в бюджета на НОИ и как да се затворят

В общественото пространство дискусията за дефицитите в Националния осигурителен институт е постоянна. В настоящото са показани дупките и как да се затворят:

Пробойна номер 1 в бюджета на НОИ – принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“

От както започват дейността си, дефицита в бюджета на НОИ расте с всяка година. Причината е много проста – задължително насилени да се лишават от доходите си в полза на „частни пенсионни фондове“ са родените след 1959 г. Останалите си плащат само на НОИ. С всяка следваща година броя на родените преди 1960 г., които внасят вноски намалява, следователно отваря се все по-голяма дупка в бюджета на НОИ, тъй като все повече стават работещите, насилени с държавна репресия да плащат данък пенсии вместо на НОИ, на финансови пирамиди от пенсионен вид. Тоест държавата дере кожите на данъкоплатците, но вместо с одраната кожа да се плащат пенсиите, част от парите отиват за управление в полза на принудителни задължителни „частни пенсионни фондове“. И по още един друг начин казано, НАП прибира парите, но част от тях не дава на НОИ, а на частни фирми. Обаче НОИ трябва да плаща пенсии, пирамидите само прибират парите, но не плащат, а ако дойде време да плащат, ще дадат каквото е останало неизпарено, неизточено, неоткраднато, значи няма да е много (справка началото на 2011 и поредното отлагане).

По години дупката в бюджета на НОИ заради лансирането на финансови пирамиди от Чили тип в България, и ползващи се с протекцията на „конституционния съд“, е както следва по извадка от дейността на тези структури месец по месец, измерена по реалните стойности на парите във времето:

Година

Заради принудителните универсални „частни фондове“

Заради принудителните професионални „частни фондове“

Общо дефицит за НОИ

Номинални

Реални към

09-2011 г.

Номинални

Реални към

09-2011 г.

Номинални

Реални към

09-2011 г.

2001

0

0

52 992 000

91 244 579

52 992 000

91 244 579

2002

42 120 000

68 970 478

42 878 000

69 978 001

84 998 000

138 948 479

2003

71 208 000

113 227 746

45 021 000

71 701 571

116 229 000

184 929 317

2004

133 763 000

200 184 530

47 589 019

71 314 956

181 352 019

271 499 486

2005

165 844 000

236 193 828

46 943 490

66 838 549

212 787 490

303 032 377

2006

236 831 000

314 579 787

52 121 476

69 276 443

288 952 476

383 856 230

2007

410 560 000

501 343 915

64 146 628

78 260 959

474 706 628

579 604 874

2008

549 770 100

599 238 181

78 464 000

85 574 519

628 234 100

684 812 700

2009

620 483 000

659 242 617

76 311 964

81 037 668

696 794 964

740 280 285

2010

639 780 000

662 509 347

74 546 000

77 157 956

714 326 000

739 667 303

2011

506 016 000

503 792 973

48 550 000

48 335 545

554 566 000

552 128 518

Общо

3 376 375 100

3 859 283 403

629 563 577

810 720 746

4 005 938 677

4 670 004 149

Изплатени

6 774 000

7 161 758

139 737 000

150 014 689

Остатъци

3 353 459 000

3 353 459 000

453 552 000

453 552 000

Резултат

-16 142 100

-498 662 645

-36 274 577

-207 154 057

От 2001 г. до септември 2011 г., дупката във фонд „Пенсии“ на НОИ заради принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“ е номинално 4 005 938 677 лева, или измерено по стойността на парите към септември 2011:

4 670 004 149 лева. Това са преки лишения за българина през последните 10 години. Пари, които са могли да отидат за образование, за култура, за инфраструктура и т.н. Пари, които така и така са били принудително иззети с държавна репресия от хората и бизнеса, но не са постъпили по предназначение – да се плащат пенсии, а са били дадени за източване от няколко частни дружества. В резултат от успешното управление (източване) по официална информация липсват в реални изражения 705 816 702 лева (вреди от „универсални“ и „професионални“ финансови пирамиди от пенсионен капиталов за организаторите на схемата тип). Преки вреди – пари, които са били одрани от кожата на данъкоплатеца, но нито са били дадени за пенсии, нито са налице. Изпарили са се някъде. И това е официалната информация, която се намира бавно и мъчително от отчетите при Комисията за финансов надзор, и с допълнителни изчисления. Но знае ли някой дали декларираните наличности на средства в тези дружества са там действително? Дали тези отчети не са пълни с кухи активи? И ако има кухи активи, каква част са такива и какво действително е останало след голямото плюскане?

Как се решава този проблем? С прекратяване дейността на принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“, като без да се повишават вноски за пенсия, със спирането на данък ДЗПО и данък „допълнителен професионален“, за следващата година между 800 и 900 милиона лева от дупката в бюджета за пенсии на НОИ ще се затвори. По отношение на оцелелите средства от управлението на финансовите пирамиди, нека родените след 1959 г. да решат сами – искат ли да възстановят правата си за пълна държавна пенсия, или ще поемат за своя сметка загубите причинени заради държавата (не е толкова виновен който яде баницата, а който му я дава) в полза на свръхпечалбите на частни фирми. Не е много сложно, не е и противоконституционно всеки да може да реши, нали? Хората знаят какво да направят.

Много е възможно в този момент както и преди, правителството на републиката да е подложено под натиск от страна на „майките“ на някои от тези частни фирми, и да се страхува да спре схемата. Затова населението трябва да помогне на собствената си държава, като започнат да се водят масирани дела срещу самата държава за противоконституционно отнемане на права за държавна пенсия за всички родени след 1959 г. Ежедневно трябва да има натиск от населението, докато държавата не смени законодателството и не се преустанови дейността на финансовите пирамиди, създадени със закон.

Присъединете се към каузата: Да закрием задължителните „частни пенсионни фондове“

Частните пенсионни фондове, които ще продължат да съществуват, трябва да работят на пазарни принципи, ще са единствено доброволни, и ще предлагат уникален инвестиционен продукт – „нулева реална доходност„.

Пробойна номер 2 в бюджета на НОИ – скапаната формула за пенсиониране на НОИ и системата на осигурителния стаж.

Повече по темата – „Как да получим най-голяма пенсия“

Вредите от системата на осигурителния стаж и от морална гледна точка, и като загуба на доверие в системата, е трудно да се определят в количествено измерение.

Какво е решението за този проблем? Смяна на модела на осигурителния стаж, с модела на осигурителния принос

Пробойна номер 3 в бюджета на НОИ – пенсии за „инвалидност“

Като не броим хората, които действително са с увреждания и се нуждаят от обществена солидарност, поради дефектната система на осигурителния стаж, не малко са лицата, които не могат да се пенсионират по нормален начин. И като не могат да се пенсионират по нормален начин, ползват възможностите, които дава един пропит от лобизъм „кодекс за социално осигуряване“. Няма само лобистите да лапат, нали така? Как става този номер с пенсиите за „инвалидност“, които се получават от напълно здрави хора, но които се възползват от лошото законодателство:

– в „кодекса за социално осигуряване“ в чл. 74 пише следното: „Осигурените придобиват право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, ако са загубили работоспособността си и имат осигурителен стаж, придобит до датата на инвалидизирането, а за слепите по рождение и за ослепелите преди постъпване на работа – до датата на заявлението по чл. 94, както следва:

1. до 20-годишна възраст и за слепите по рождение и на ослепелите преди постъпването им на работа – независимо от продължителността на осигурителния стаж;

2. до 25-годишна възраст – една година;

3. до 30-годишна възраст – 3 години;

4. над 30-годишна възраст – 5 години;“

Е браво, само че точка 1 не може да се използва за измама, защото там действително ще има тежко увреждане на лицето, а се търси как да се източва НОИ с пенсии за инвалидност, които да се получават от напълно здрави хора. Значи, трябва ви осигурителен стаж (голямото бедствие на системата). За препоръчване 1 година, за лице до 25 години. През тази 1 година лицето трябва да се осигурява на максималния осигурителен доход. Това е много важно, за да се направят най-големи щети на НОИ. Нима? И още как.

– как се определя размера на пенсията за инвалидност? В чл. 75 пише следното „Размерът на пенсията за инвалидност поради общо заболяване се определя, като доходът, от който се изчислява пенсията, се умножи със сумата, образувана от: по процент 1,1 на сто за всяка година осигурителен стаж… Когато към датата на инвалидизирането осигуреното лице е на възраст, по-ниска от възрастта по чл. 68(пенсионната – 63 за мъже и 60 за жени), разликата между възрастта му, но не по-рано от навършване на 16 години и възрастта по чл. 68 се признава за осигурителен стаж. При определяне на пенсията признатото време и съответната пропорционална част от процента за месеците осигурителен стаж се умножават с коефициент, както следва:

1. за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане над 90 на сто – 0,9;

2. за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане от 71 до 90 на сто – 0,7;

3. за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане от 50 до 70,99 на сто – 0,5.“

– ето сега идва най-важния момент – за източването на НОИ чрез пенсия за инвалидност от напълно здраво лице ще стане по следния начин:

1. да предположим, че лицето е на 20 години

2. съвсем умишлено го осигуряваме фиктивно като самоосигуряващо се лице 1 година на максималния осигурителен доход от 2000 лева

3. чрез корумпиран лекар (а такива ще има достатъчно докато имат статут на гледащи на пациента като на торба с пари, и вместо да лекуват, издават фактури) намираме му фалшиви документи за увреждане (да не ставаме твърде нагли, ще са за най-ниската степен на увреждане – трета група)

4. намираме и корумпирани служители на ТЕЛК, които няма да се усъмнят в достоверността на фалшивите документи (българското законодателство в момента дава спокойствие при даването на подкуп, тъй като и даващата страна и получаващата страна могат да бъдат преследвани наказателно, тоест са съучастници и никой няма да тръгне да топи другата страна; този проблем може да се реши много лесно с малка промяна в наказателния кодекс, но докато това не се направи, спокойно – подкупите ще си стоят ненаказани). Не правете това, освен ако не страдате от крайна наглост или крайна нужда.

Значи обобщено – осигуряваме фиктивно 20 годишен на максимален доход 1 година, намираме корумпиран лекар и корумпиран служител в ТЕЛК. Каква пенсия ще получава лицето в този случай:

На 20 е, от мъжки пол. До навършване на пенсионна възраст за мъжете има 43 години. Размера на пенсията му ще е:

– индивидуалния му коефициент (а той ще е 2000 лева / средния осигурителен доход, да кажем 600 лева) ще е 3,33, умножено по

– осигурителен стаж – 1 година + (43 години(толкова години има до пенсионна възраст) * 0.5 (това е от третата група)) или общо 22,5 години, умножено по

– 1,1%, умножено по средния осигурителен доход в страната за последните 12 месеца(да кажем, че е отново 600 лева)

И така лицето ще получава пенсия 3,33 * 22,5 * 1,1% * 600 = 494.51 лева месечно

А какви разходи ще бъдат направени преди това:

– осигуряване 1 година върху 2000 лева за пенсия и здраве – това е 2000 лева * 25,8% * 12 месеца = 6192 лева за осигуровки

– подкуп на алчен лекар

– подкуп на служител на ТЕЛК

Не може да се сметне колко ще взимат корумпираните служители(въпрос на наглост и чувство за безнаказаност), но приходите от „инвалидността“ са много впечатляващи. Само за първата година и разходите за осигуровки ще са избити, в рамките на втората година и подкупите ще са напълно избити и след това според бизнес плана, на печалба както се вика. А представете си, че бяхме по-нагли и бяхме извадили документ за втора група инвалидност? Всичко това, само с 1 година формален осигурителен стаж.

Добре де, как да се спрат тези измами?

Много е просто, модела на осигурителния стаж има грешна философия. И при инвалидните пенсии отново е грешна философията в момента. Защо се дава пенсия за инвалидност? Защото лицето има стаж, или защото е с увреждане? Би трябвало да е, защото е с увреждане. В такъв случай пенсиите за инвалидност трябва да се разглеждат като социално подпомагане за хора в нужда. Размера на пенсията трябва да бъде равен на минималната социална пенсия, умножено по коефициент за степента на увреждане на лицето. Недопустимо е социално подпомагане да зависи от осигурителен стаж. Човек с еднаква степен на увреждане, има едни и същи потребности като всеки друг, независимо от осигурителния си стаж. Пенсиите за инвалидност трябва да се финансират със средства от централния бюджет през фонд „Пенсии, несвързани с трудова дейност“, както е заложено по модела на осигурителния принос. След това инвалидността по документи няма да е толкова изгодна, както е в момента. Без стрес в системата, ще се спрат измамите. Колкото до хората с действително увреждания, тях държавата трябва да ги подпомага освен с пенсията, най-вече в натура(тук може да спадат най-различен вид подпомагане от личен асистент за най-тежките увреждания, рехабилитации и т.н. ), която „инвалидите“ по документи няма за какво да я ползват. Интереса им към документалните измами ще изчезне напълно.

Пробойна номер 4 в бюджета на НОИ – докога таван на осигурителния доход и малките лобисти

Докога ще има социално подпомагане и данъчни преференции за крайно нуждаещи се милионери?

Този проблем се решава с отпадането на максималния осигурителен доход. Без значение богат гражданин с 270 лева месечно, или крайно нуждаещ се от данъчни преференции с 3 000 000 годишна заплата, всички трябва да плащат данъци според възможностите си. Осигуровките са вид данък, и не може да са удар само за богатите с 270 лева месечно и средната класа, а да не се плащат от бедните милионери.

Пробойна номер 5 в бюджета на НОИ – Плащаш за майчинство само когато ще раждаш?

Защо няма възможност човек да избира дали да плаща данък ДЗПО на принудителен задължителен „частен пенсионен фонд“, но може да избира дали да се осигурява за майчинство ако е самоосигуряващо се лице, и не се осигурява ако е работещо по граждански договор?

А, защото в първия случай ще се ощетят финансовите пирамиди, пък за фонда за майчинство на никой не му пука, така ли?

Простата истина е, че за стабилно развитие на обществото, всяка двойка трябва да има 2 деца, за да се пази нулев естествен прираст на населението. Обезщетението за майчинство на едно самоосигуряващо се лице е 90% от осигурителния му доход за 18 месеца назад. Обезщетението за майчинство се получава 410 дни или 13,5 месеца. Вноската за майчинство и общо заболяване е 3,5%.

Като самоосигуряващото се лице може да избира дали да се осигурява за майчинство или не, то е ясно, че ще се осигурява само докато има планове за скорошно раждане. След второто дете осигуряването за майчинство няма да му е нужно, тъй като бъдещи изгоди няма да очаква. Тогава сметката е такава:

– за да получава 13,5 месеца по 90% от осигурителния си доход, и да не ощети обществото, би трябвало да внася около 347 месеца по 3,5%, а това са 29 години осигуряване за майчинство. Само че с тази вноска се покриват и разходите за болнични, значи лицето не трябва и да се разболява много. Или с други думи казано, през цялата си кариера едно лице трябва да се осигурява за майчинство задължително, за да може да получава обезщетението си за майчинство и да излиза в болнични, в противен случай някой друг ще му плаща сметката. За да не стане някаква грешка, в семейството има и баща(който се осигурява за майчинство, а няма да ползва такова обезщетение), обаче нали това семейство трябва да има не само едно дете, а 2. Тоест и двамата трябва да внасят осигуровка за майчинство през цялата си кариера, и да не се разболяват много, защото в противен случай някой друг ще им плаща сметката. Много грубо звучи така написано, нали? Обаче е истина. Самоосигуряващите се, работещите по граждански договор, трябва да внасят задължително вноски за майчинство и общо заболяване, защото в противен случай някой друг им плаща сметката и така не е честно.

Задаваща се голяма грешка – работника да се наказва ако работи на по-ниски от реалните доходи, или без договор

Поредната голяма грешка е на път да стане реалност – работника да се наказва ако се съгласи да работи без трудов договор, или на по-ниска от реалната заплата. В такъв случай работника не само, че ще продължи да работи без договор, или на по-ниска от реалната заплата, но ще е съучастник в нарушението, и като съучастник ще си трае и няма да смее да издаде работодателя си експлоататор, защото ще отнесе глоба.

Вместо да се прави тази глупост, решението е друго – осигуровките да са изцяло за сметка на работодателите, глобите ще са зверски за работодателя, а работника ще е в по-силна страна и най-малкото, при първите сигнали за нагло експлоатиране, в случай че работодателя си го позволи, а преди това са имали сговор да се работи без договор или на по-нисък от реалния доход, работника ще отиде да клепа експлоататора. Едни добри хора ще отидат при работодателя, ще му ударят зверската глоба и след това за дълго време ще го помни. Така се изкореняват тези явления, ако се направят работника и работодателя съучастници в нарушенията, ще стане точно обратното. Нелепиците, че работника има интерес да плати глобата, тъй като парите щели да отидат по личната му сметка, са смехотворни.

Locations of visitors to this page
Tyxo.bg counter
Site Meter
Google Analytics Alternative
Clicky

За и против добавката за стаж

Напоследък в общественото пространство се дискутира отпадането на задължителната добавка за трудов стаж и професионален опит. Тази добавка съществува на основание чл. 244 от кодекса на труда и минималния й размер от 0,6% за всяка завършена година трудов стаж на сходна длъжност е регламентиран с постановление на Министерски съвет от 2007 г.

Защо тази добавка пречи?

1. създава се проблеми на счетоводството – това може ли да е основание? Счетоводителите да се оправят. Защо трябва заради тях да се лишават хората от допълнителни доходи? Защото като счетоводителите имат проблем, организацията, за която работят също има проблем, а като организацията има проблем и тези, които работят в нея също ще имат проблем.

Не са малко случаите, при които работодателите стартиращи нов бизнес не знаят, че такова нещо като допълнително възнаграждение за трудов стаж съществува. В резултат подлежат на глоби. А тези глоби работодателя ще трябва да си ги избие от някъде – дали ще съкращава работни места, или ще вдига цени на крайна продукция(удряйки потребителите по джоба), все от някъде разходите трябва да се покрият.

2. създава се проблем за бюджетирането – работодателя обикновено има определен бюджет за дадено работно място, предварително заложен, и в него едва ли фигурират добавки за трудов стаж, които са допълнителен непредвиден разход. В резултат не е изключена следната ситуация:

Пристига работника, сключва трудов договор. Идва счетоводителя да съобщи на шефа, че дадения работник е с 20 години стаж и трябва да му се начислява минимум 0,6% добавка към заплатата (и допълнително данъци(осигуровки) върху нея) за всяка година стаж. Работодателя не е предвидил бюджет и казва на счетоводителя: „Не, никакви такива, няма да стане, няма да начисляваш нищо допълнително, те имат достатъчно работа, няма да дойдат на проверка, или ако дойдат траеш си, станала е техническа грешка.“

Счетоводителя: „Но шефе, глобите не са малки“

Работодателя: „Слушай какво ти казвам, че нали знаеш за ръста на безработицата“

Естествено проверка идва. Тогава със сияйна усмивка работодателя я посреща

Работодателя: „Добър ден добър господин инспектор“

След установяване на нередността…

Работодателя: „О, ама наистина ли? Не са начислени добавки за стаж? Грешка ли е станала? И то за всички работници? За последните 5 години? Сега ще дойде онова говедо счетоводителя да обясни какво е направил“

Счетоводителя: „Ами… техническа грешка, нали знаете софтуера на НАП колко е скапан и още не са направили нормален…“

Инспектор: „Добре, като сложим лихвите за последните 5 години + глобата става…“

Работодателя: „Не, моля ви, не, само не това…“

Инспектор: „Заповядайте документите, има и срок за обжалване“

И така, доста неприятна ситуация.

3. създава се проблем за наемането на хората с повече трудов стаж – имайки предвид предходната ситуация, за следващото наемане на хора работодателя ще е особено мнителен към всеки приличащ на имащ някакъв трудов стаж. „По външността посрещат“. Изглежда ли кандидата за работа на 40 години, в главата на работодателя ще се появят следните мисли:

Работодателя: „Тоя като нищо може да има 20 години стаж, това са 20 * 0,6% допълнително разходи, няма да я бъде“.

Опциите в случая са по-възрастния директно да бъде отпратен или работодателя да му предложи по-ниска заплата, така че с добавките му за стаж да правят точно общия бюджет предвиден за работното място. Тоест ефекта от трудовия стаж по отношение работната заплата става в най-добрия случай нулев.

4. Противоречие с принципите за мобилност на работната сила – като забравим за предишните примери, добавката за стаж може да се тълкува като стимул за индивида да работи една и съща професия колкото се може по-дълго, защото получава добавка за стажа по нея. Само че по този начин се стимулира обвързаността на индивида към професията. Техническия прогрес предполага, че индивидите трябва да са много гъвкави, прекалената профилираност е опасна за индивида, защото в даден момент може да се окаже, че технологичния прогрес е направил така, че професията му е ненужна за обществото. И тогава индивида е голям специалист по нещо, от което никой няма нужда.

Ползата от добавката за стаж?

Неприятен е разговора с шефа, че заплатата не е актуализирана от известно време. Работника често няма да посмее да преговаря за по-висока заплата, а с добавката за стаж административно всяка година заплатата му се повишава. Е да, но работодателите имат достатъчно методи, че да се обезсилят допълнителните разходи за трудови ресурси, ако няма по-голяма производителност на труда и по-големи печалби.

Затова в заключение, добавката за стаж по-скоро създава неприятности, отколкото да помага на някой. Е да, инспекторите имат 1 възможност повече да налагат глоби, но…

Locations of visitors to this page
Tyxo.bg counter
Site Meter
Google Analytics Alternative
Clicky

911 – Принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“ пак нанесоха доходност

Ако това беше заглавие на театрална постановка, вероятно щеше да се нарича „Капиталов принцип 911 – Голямото плюскане за сметка на данъкоплатеца“.

Излезе тримесечния отчет за дейността на фондовете работещи на „капиталов принцип“, на сайта на Комисията за финансов надзор. КФН, която за пореден път сложи минимална доходност на принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“ под нулата (спазвайки стриктно нормата на „кодекса за социално осигуряване“ – 3% под средното за бранша, или в превод ако бранша ДЗПО или допълнителни професионални, загуби 97% от парите на хората, няма да има никакъв проблем който и да е фонд да реализира 100% отрицателна доходност, съгласно чл. 193, ал. 3 от „КСО“)

Как населението в България търпи тежки лишения над 10 години, с всяка година все повече, а насреща някой трупа на гърба му отрицателна доходност на капиталов принцип? От къде идват около 800 милиона от годишния дефицит на НОИ?

Настоящото показва в реално изражение какви пари са засмуквали съвкупно всеки месец така наречените „универсални пенсионни фондове“ (данък ДЗПО 5% в полза на частни фирми), така наречените „професионални частни фондове“, и с какво разполагат балансово към 30.09.2011 г.

Номинален резултат от дейността на принудителните задължителни „частни пенсионни фондове” (наричани универсални) към септември 2011 г.: – 16 142 100 лева

Не е печатна грешка, за 10 години това е номиналната им съвкупна доходност (загуба на езика на нормалните хора). Номинална съвкупна загуба от 0,48% за целия период на съществуването им.

Номинален резултат от дейността на принудителните задължителни „частни професионални фондове“ (наричани професионални) към септември 2011 г.: – 36 274 577 лева

И това не е грешка. Това е номиналната доходност (загуба на езика на нормалните хора) на „професионалните частни пенсионни фондове“ за 11 години професионално управление. Номинална съвкупна загуба от 5,76% за целия период на съществуването им.

Обаче и това съвсем не са реалните факти. За периода на съществуването им стойността на парите във времето се е променила. Като се преизчислят невероятните успехи, реалните цифри изглеждат по този начин – по стойността на парите във времето към септември 2011:

1. за цялото си успешно (за организаторите на схемата) съществуване, универсалните пенсионни фондове (данък ДЗПО в полза на частни фирми) са нанесли реални преки загуби за населението в България от около 498 662 645 лева или 12,9%.

2. за цялото си успешно (за организаторите на схемата) съществуване, „професионалните частни пенсионни фондове“ (данък допълнителен професионален в полза на частни фирми със защитата на „конституционния съд“) са нанесли реални преки загуби за населението в България от около 207 154 057 лева или 25,55%.

Общо реални преки загуби за населението в България – около 705 816 702 лева

Държавата те насилва да вкарваш пари, които уж ще плащат по-голяма пенсия, а тези пари „пуф“ – изчезнати, изпарени, пресушени.

Към 30.09.2011 данък ДЗПО са плащали 3 111 971 човека. Средно пряката загуба като я разпределим означава, че на всеки му е бръкнато в джоба и са му откраднати по 160,24 лева. Не доходност, на всеки роден след 1959 г. са му откраднати средно по 160,24 лева, само от данък ДЗПО.

Който не вярва, може да се убеди сам от таблиците по-долу. Разбира се цифрите са съвсем неангажиращи, възможни са минимални отклонения в рамките на статистическата грешка.

Присъединете се към каузата:

Да закрием задължителните „частни пенсионни фондове“

Дейност на принудителните задължителни „универсални пенсионни фондове“ до септември 2011

Период

Индекс

Засмукани средства

Сегашни пари (09-2011)

Изплатени

Сегашни пари

(09-2011)

Кумулиран резултат

04-2002

1,000

4 370 000

6 957 040

-6 957 040

05-2002

0,979

2 739 000

4 454 022

-11 411 062

06-2002

0,963

4 206 000

6 953 221

-18 364 284

07-2002

0,964

4 523 000

7 469 519

-25 833 802

08-2002

0,957

7 896 000

13 135 248

-38 969 050

09-2002

0,965

4 094 000

6 754 039

-45 723 089

10-2002

0,974

4 108 000

6 714 513

-52 437 603

11-2002

0,976

6 210 000

10 129 426

-62 567 029

12-2002

0,988

3 974 000

6 403 449

-68 970 478

01-2003

0,995

6 027 000

9 643 200

-78 613 678

02-2003

0,996

2 932 000

4 686 490

-83 300 168

03-2003

1,000

3 545 000

5 643 640

-88 943 808

04-2003

1,002

7 637 000

12 133 836

-101 077 645

05-2003

0,996

6 556 000

10 479 068

-111 556 713

06-2003

0,975

5 391 000

8 802 535

-120 359 248

07-2003

0,983

8 965 000

14 519 105

-134 878 353

08-2003

0,991

4 785 000

7 686 902

-142 565 255

09-2003

1,000

6 976 000

11 105 792

-153 671 047

10-2003

1,007

6 240 000

9 865 025

-163 536 072

11-2003

1,026

4 802 000

7 451 057

-170 987 129

12-2003

1,044

7 352 000

11 211 096

-182 198 224

01-2004

1,058

5 683 000

8 551 357

-190 749 582

02-2004

1,062

5 554 000

8 325 770

-199 075 352

03-2004

1,061

12 283 000

18 430 288

-217 505 640

04-2004

1,064

7 416 000

11 096 120

-228 601 761

05-2004

1,064

10 440 000

15 620 752

-244 222 512

06-2004

1,046

9 640 000

14 671 969

-258 894 482

07-2004

1,058

10 145 000

15 265 444

-274 159 926

08-2004

1,054

16 050 000

24 242 505

-298 402 431

09-2004

1,063

9 266 000

13 877 208

-312 279 639

10-2004

1,065

19 405 000

29 007 286

-341 286 925

11-2004

1,072

10 485 000

15 571 007

-356 857 933

12-2004

1,085

17 396 000

25 524 822

-382 382 755

01-2005

1,093

10 056 000

14 646 983

-397 029 737

02-2005

1,103

7 243 000

10 454 085

-407 483 823

03-2005

1,107

15 386 000

22 126 930

-429 610 753

04-2005

1,118

11 925 000

16 980 859

-446 591 612

05-2005

1,113

10 738 000

15 359 296

-461 950 907

06-2005

1,098

20 510 000

29 737 632

-491 688 539

07-2005

1,100

13 981 000

20 234 320

-511 922 859

08-2005

1,106

12 803 000

18 428 911

-530 351 771

09-2005

1,121

15 467 000

21 965 624

-552 317 394

10-2005

1,135

13 191 000

18 502 266

-570 819 660

11-2005

1,146

13 213 000

18 355 232

-589 174 892

12-2005

1,155

21 331 000

29 401 690

-618 576 582

01-2006

1,165

12 877 000

17 596 724

20 500

28 014

-636 145 293

02-2006

1,200

14 664 000

19 454 240

20 500

27 197

-655 572 336

03-2006

1,203

17 031 000

22 538 115

20 500

27 129

-678 083 322

04-2006

1,209

16 586 000

21 840 291

20 500

26 994

-699 896 619

05-2006

1,208

24 493 000

32 278 854

20 500

27 017

-732 148 456

06-2006

1,189

21 807 000

29 198 271

20 500

27 448

-761 319 279

07-2006

1,184

16 881 000

22 698 101

20 500

27 564

-783 989 816

08-2006

1,181

21 262 000

28 661 392

20 500

27 634

-812 623 574

09-2006

1,184

21 198 000

28 502 716

20 500

27 564

-841 098 727

10-2006

1,199

24 538 000

32 580 897

20 500

27 219

-873 652 405

11-2006

1,216

23 279 000

30 477 112

20 500

26 839

-904 102 678

12-2006

1,230

22 215 000

28 753 073

20 500

26 533

-932 829 218

01-2007

1,248

26 150 000

33 358 013

37 500

47 837

-966 139 394

02-2007

1,254

20 363 000

25 851 592

37 500

47 608

-991 943 377

03-2007

1,253

31 193 400

39 632 796

37 500

47 646

-1 031 528 527

04-2007

1,259

25 824 300

32 654 715

37 500

47 419

-1 064 135 823

05-2007

1,260

40 122 100

50 693 955

37 500

47 381

-1 114 782 396

06-2007

1,255

37 366 200

47 399 992

37 500

47 570

-1 162 134 819

07-2007

1,283

35 695 000

44 291 847

37 500

46 532

-1 206 380 134

08-2007

1,323

31 059 000

37 374 095

37 500

45 125

-1 243 709 104

09-2007

1,340

32 972 000

39 172 704

37 500

44 552

-1 282 837 257

10-2007

1,348

39 550 000

46 708 902

37 500

44 288

-1 329 501 871

11-2007

1,369

29 711 000

34 550 703

37 500

43 608

-1 364 008 966

12-2007

1,384

60 554 000

69 654 601

37 500

43 136

-1 433 620 431

01-2008

1,403

43 258 000

49 085 343

62 083

70 446

-1 482 635 328

02-2008

1,419

27 546 000

30 904 321

62 083

69 652

-1 513 469 997

03-2008

1,431

33 097 000

36 820 702

62 083

69 068

-1 550 221 630

04-2008

1,443

50 184 000

55 365 854

62 083

68 494

-1 605 518 991

05-2008

1,449

55 099 000

60 536 651

62 083

68 210

-1 665 987 432

06-2008

1,447

48 197 000

53 026 692

62 083

68 304

-1 718 945 821

07-2008

1,469

52 216 000

56 588 068

62 083

67 281

-1 775 466 608

08-2008

1,471

39 934 000

43 218 850

62 083

67 190

-1 818 618 268

09-2008

1,487

47 110 000

50 436 530

62 083

66 467

-1 868 988 331

10-2008

1,495

55 699 000

59 312 915

62 083

66 111

-1 928 235 135

11-2008

1,494

40 922 000

43 606 308

62 083

66 155

-1 971 775 288

12-2008

1,491

56 508 100

60 335 946

62 087

66 293

-2 032 044 940

01-2009

1,503

45 925 979

48 645 481

92 666

98 153

-2 080 592 269

02-2009

1,504

50 638 034

53 600 898

92 666

98 088

-2 134 095 079

03-2009

1,501

54 699 987

58 016 242

92 666

98 284

-2 192 013 037

04-2009

1,511

44 848 000

47 252 161

92 666

97 634

-2 239 167 564

05-2009

1,507

50 373 000

53 214 211

92 666

97 893

-2 292 283 882

06-2009

1,501

62 368 000

66 149 138

92 666

98 284

-2 358 334 736

07-2009

1,492

47 377 000

50 552 402

92 666

98 877

-2 408 788 261

08-2009

1,490

43 534 000

46 514 180

92 666

99 010

-2 455 203 431

09-2009

1,489

48 946 000

52 331 788

92 666

99 076

-2 507 436 143

10-2009

1,491

62 634 000

66 876 813

92 666

98 943

-2 574 214 013

11-2009

1,493

51 535 000

54 952 257

92 666

98 811

-2 629 067 459

12-2009

1,500

57 604 000

61 137 045

92 674

98 358

-2 690 106 146

01-2010

1,509

0

0

162 666

171 613

-2 689 934 533

02-2010

1,518

0

0

162 666

170 596

-2 689 763 937

03-2010

1,521

100 304 000

104 986 172

162 666

170 259

-2 794 579 850

04-2010

1,538

11 397 000

11 797 155

162 666

168 377

-2 806 208 628

05-2010

1,536

72 781 000

75 434 474

162 666

168 597

-2 881 474 505

06-2010

1,521

107 752 000

112 781 844

162 666

170 259

-2 994 086 090

07-2010

1,527

63 803 000

66 518 910

162 666

169 590

-3 060 435 410

08-2010

1,529

36 646 000

38 155 940

162 666

169 368

-3 098 421 982

09-2010

1,541

63 040 000

65 126 334

162 666

168 049

-3 163 380 266

10-2010

1,550

50 191 000

51 551 014

162 666

167 074

-3 214 764 206

11-2010

1,561

53 270 000

54 327 892

162 666

165 896

-3 268 926 203

12-2010

1,568

80 596 000

81 829 612

162 674

165 164

-3 350 590 651

01-2011

1,578

0

0

252 000

254 236

-3 350 336 415

02-2011

1,597

83 689 000

83 426 981

252 000

251 211

-3 433 512 185

03-2011

1,606

71 365 000

70 742 889

252 000

249 803

-3 504 005 271

04-2011

1,610

52 572 000

51 984 239

252 000

249 183

-3 555 740 326

05-2011

1,609

53 587 000

53 020 823

252 000

249 337

-3 608 511 812

06-2011

1,595

55 319 000

55 214 952

252 000

251 526

-3 663 475 238

07-2011

1,595

66 878 000

66 752 211

252 000

251 526

-3 729 975 923

08-2011

1,591

71 404 000

71 448 880

252 000

252 158

-3 801 172 645

09-2011

1,592

51 202 000

51 202 000

253 000

253 000

-3 852 121 645

Общо

3 376 375 100

3 859 283 403

6 774 000

7 161 758

-3 852 121 645

Фондовете управляват към 30.09.2011

3 353 459 000

Фондовете са засмукали реални пари към 09-2011

3 859 283 403

Фондовете са изплатили реални пари към 09-2011

7 161 758

Фондовете са нанесли реални преки загуби за населението в България от

498 662 645

Дейност на принудителните задължителни „професионални пенсионни фондове“ до септември 2011

Период

Индекс

Засмукани средства

Сегашни пари

(09-2011)

Изплатени

Сегашни пари (09-2011)

Кумулиран реален резултат

01-2001

1,000

4 416 000

7 692 672

-7 692 672

02-2001

1,003

4 416 000

7 669 663

-15 362 335

03-2001

1,004

4 416 000

7 662 024

-23 024 359

04-2001

1,002

4 416 000

7 677 317

-30 701 676

05-2001

1,003

4 416 000

7 669 663

-38 371 339

06-2001

1,002

4 416 000

7 677 317

-46 048 656

07-2001

1,000

4 416 000

7 692 672

-53 741 328

08-2001

1,003

4 416 000

7 669 663

-61 410 991

09-2001

1,016

4 416 000

7 571 528

-68 982 519

10-2001

1,033

4 416 000

7 446 924

-76 429 443

11-2001

1,035

4 416 000

7 432 533

-83 861 976

12-2001

1,042

4 416 000

7 382 603

-91 244 579

01-2002

1,070

3 416 000

5 561 376

-96 805 955

02-2002

1,087

2 456 000

3 935 926

-100 741 881

03-2002

1,096

2 356 000

3 744 664

-104 486 545

04-2002

1,094

2 712 000

4 318 377

-108 804 922

05-2002

1,072

3 669 000

5 962 125

-114 767 047

06-2002

1,054

5 576 000

9 215 742

-123 982 789

07-2002

1,055

3 850 000

6 357 062

-130 339 851

08-2002

1,048

4 498 000

7 476 637

-137 816 488

09-2002

1,056

2 781 000

4 587 597

-142 404 085

10-2002

1,067

6 079 000

9 924 665

-152 328 750

11-2002

1,068

2 989 000

4 875 316

-157 204 066

12-2002

1,082

2 496 000

4 018 514

-161 222 580

01-2003

1,089

3 946 000

6 312 151

83 666

133 835

-167 400 896

02-2003

1,090

2 052 000

3 279 435

83 666

133 712

-170 546 619

03-2003

1,094

1 701 000

2 708 539

83 666

133 223

-173 121 935

04-2003

1,097

5 510 000

8 749 699

83 666

132 859

-181 738 775

05-2003

1,090

4 066 000

6 498 139

83 666

133 712

-188 103 202

06-2003

1,067

5 034 000

8 218 583

83 666

136 594

-196 185 191

07-2003

1,076

6 015 000

9 738 039

83 666

135 452

-205 787 778

08-2003

1,084

3 261 000

5 240 463

83 666

134 452

-210 893 789

09-2003

1,095

3 714 000

5 908 482

83 666

133 102

-216 669 169

10-2003

1,102

2 553 000

4 035 686

83 666

132 256

-220 572 599

11-2003

1,123

2 976 000

4 616 378

83 666

129 783

-225 059 194

12-2003

1,142

4 193 000

6 395 977

83 674

127 636

-231 327 535

01-2004

1,158

3 453 474

5 195 122

1 553 250

2 336 582

-234 186 075

02-2004

1,162

3 608 165

5 409 142

1 553 250

2 328 538

-237 266 679

03-2004

1,161

4 557 020

6 837 493

1 553 250

2 330 544

-241 773 628

04-2004

1,165

3 140 515

4 695 946

1 553 250

2 322 542

-244 147 032

05-2004

1,165

3 683 249

5 507 485

1 553 250

2 322 542

-247 331 975

06-2004

1,144

4 253 123

6 476 346

1 553 250

2 365 176

-251 443 145

07-2004

1,158

2 553 451

3 841 202

1 553 250

2 336 582

-252 947 765

08-2004

1,153

6 329 000

9 562 114

1 553 250

2 346 714

-260 163 165

09-2004

1,164

3 321 000

4 970 088

1 553 250

2 324 537

-262 808 716

10-2004

1,166

3 940 000

5 886 346

1 553 250

2 320 550

-266 374 512

11-2004

1,173

5 506 496

8 177 593

1 553 250

2 306 702

-272 245 403

12-2004

1,188

3 243 526

4 756 079

1 553 250

2 277 577

-274 723 905

01-2005

1,197

2 728 149

3 970 289

64 583

93 988

-278 600 206

02-2005

1,207

3 281 453

4 735 950

64 583

93 209

-283 242 947

03-2005

1,211

4 571 672

6 576 261

64 583

92 901

-289 726 307

04-2005

1,224

2 787 813

3 967 623

64 583

91 915

-293 602 015

05-2005

1,218

3 922 962

5 610 673

64 583

92 367

-299 120 321

06-2005

1,202

4 944 412

7 165 695

64 583

93 597

-306 192 419

07-2005

1,203

3 296 029

4 772 803

64 583

93 519

-310 871 703

08-2005

1,210

5 197 000

7 481 962

64 583

92 978

-318 260 687

09-2005

1,227

2 210 000

3 137 588

64 583

91 690

-321 306 585

10-2005

1,242

3 266 000

4 580 815

64 583

90 583

-325 796 817

11-2005

1,254

4 293 000

5 963 641

64 583

89 716

-331 670 742

12-2005

1,265

6 445 000

8 875 249

64 587

88 941

-340 457 050

01-2006

1,275

5 588 000

7 634 742

84 916

116 019

-347 975 773

02-2006

1,313

2 641 000

3 503 901

84 916

112 661

-351 367 013

03-2006

1,317

3 551 000

4 696 919

84 916

112 319

-355 951 613

04-2006

1,323

3 343 000

4 401 743

84 916

111 809

-360 241 547

05-2006

1,322

5 868 000

7 732 266

84 916

111 894

-367 861 919

06-2006

1,301

3 879 000

5 193 865

84 916

113 700

-372 942 084

07-2006

1,295

3 859 000

5 191 025

84 916

114 227

-378 018 882

08-2006

1,293

3 480 000

4 688 445

84 916

114 403

-382 592 924

09-2006

1,296

4 475 000

6 015 008

84 916

114 139

-388 493 793

10-2006

1,313

4 698 509

6 233 665

84 916

112 661

-394 614 797

11-2006

1,331

6 223 817

8 145 672

84 916

111 137

-402 649 332

12-2006

1,347

4 515 150

5 839 192

84 924

109 827

-408 378 697

01-2007

1,366

4 235 317

5 401 114

122 833

156 644

-413 623 167

02-2007

1,372

3 745 914

4 756 109

122 833

155 959

-418 223 317

03-2007

1,371

4 806 991

6 107 789

122 833

156 072

-424 175 034

04-2007

1,378

4 242 997

5 363 789

122 833

155 279

-429 383 544

05-2007

1,379

6 212 351

7 847 654

122 833

155 167

-437 076 031

06-2007

1,374

4 445 426

5 636 050

122 833

155 732

-442 556 349

07-2007

1,404

5 713 869

7 089 430

122 833

152 404

-449 493 375

08-2007

1,448

4 975 224

5 985 387

122 833

147 773

-455 330 989

09-2007

1,467

4 653 539

5 525 879

122 833

145 859

-460 711 009

10-2007

1,475

6 681 000

7 890 374

122 833

145 068

-468 456 315

11-2007

1,499

4 943 000

5 744 300

122 833

142 745

-474 057 870

12-2007

1,515

9 491 000

10 913 084

122 837

141 242

-484 829 712

01-2008

1,536

6 066 000

6 879 539

149 000

168 983

-491 540 268

02-2008

1,553

4 719 000

5 293 302

149 000

167 133

-496 666 437

03-2008

1,566

5 171 000

5 752 160

149 000

165 746

-502 252 851

04-2008

1,579

6 307 000

6 958 071

149 000

164 381

-509 046 541

05-2008

1,586

10 706 000

11 759 049

149 000

163 656

-520 641 934

06-2008

1,584

5 742 000

6 314 750

149 000

163 862

-526 792 822

07-2008

1,608

7 962 000

8 625 500

149 000

161 417

-535 256 905

08-2008

1,610

5 080 000

5 496 497

149 000

161 216

-540 592 186

09-2008

1,628

6 137 000

6 566 741

149 000

159 434

-546 999 493

10-2008

1,636

7 889 000

8 400 145

149 000

158 654

-555 240 984

11-2008

1,635

5 733 000

6 108 187

149 000

158 751

-561 190 420

12-2008

1,632

6 952 000

7 420 578

149 000

159 043

-568 451 955

01-2009

1,645

5 913 033

6 261 704

155 750

164 934

-574 548 725

02-2009

1,646

6 903 000

7 305 605

155 750

164 834

-581 689 496

03-2009

1,643

6 526 931

6 920 215

155 750

165 135

-588 444 576

04-2009

1,654

7 982 000

8 406 677

155 750

164 037

-596 687 216

05-2009

1,649

5 523 000

5 834 485

155 750

164 534

-602 357 167

06-2009

1,643

7 208 000

7 642 323

155 750

165 135

-609 834 355

07-2009

1,633

6 192 000

6 605 306

155 750

166 146

-616 273 515

08-2009

1,630

5 203 000

5 560 507

155 750

166 452

-621 667 570

09-2009

1,630

5 771 000

6 167 535

155 750

166 452

-627 668 653

10-2009

1,632

6 292 000

6 716 093

155 750

166 248

-634 218 498

11-2009

1,634

6 933 000

7 391 240

155 750

166 044

-641 443 694

12-2009

1,641

5 865 000

6 225 978

155 750

165 336

-647 504 336

01-2010

1,652

0

0

249 833

263 444

-647 240 892

02-2010

1,661

0

0

249 833

262 016

-646 978 876

03-2010

1,665

12 228 000

12 793 499

249 833

261 387

-659 510 988

04-2010

1,684

126 000

130 340

249 833

258 438

-659 382 890

05-2010

1,681

10 009 000

10 372 206

249 833

258 899

-669 496 197

06-2010

1,665

9 504 000

9 943 524

249 833

261 387

-679 178 334

07-2010

1,672

7 816 000

8 143 225

249 833

260 293

-687 061 266

08-2010

1,674

4 664 000

4 853 458

249 833

259 982

-691 654 742

09-2010

1,686

8 522 000

8 805 056

249 833

258 131

-700 201 667

10-2010

1,696

7 106 000

7 298 733

249 833

256 609

-707 243 791

11-2010

1,708

5 498 000

5 607 445

249 833

254 806

-712 596 430

12-2010

1,716

9 073 000

9 210 470

249 837

253 622

-721 553 278

01-2011

1,727

0

0

278 000

280 415

-721 272 863

02-2011

1,748

8 104 000

8 076 183

278 000

277 046

-729 072 000

03-2011

1,758

5 721 000

5 668 932

107 944 000

106 961 575

-627 779 357

04-2011

1,762

4 995 000

4 938 303

278 000

274 844

-632 442 816

05-2011

1,761

5 194 000

5 137 960

278 000

275 001

-637 305 775

06-2011

1,745

4 126 000

4 118 907

278 000

277 522

-641 147 160

07-2011

1,746

6 434 000

6 419 260

278 000

277 363

-647 289 057

08-2011

1,742

8 209 000

8 209 000

278 000

278 000

-655 220 057

09-2011

1,742

5 767 000

5 767 000

281 000

281 000

-660 706 057

Общо

629 563 577

810 720 746

139 737 000

150 014 689

-660 706 057

Фондовете управляват към 30.09.2011

453 552 000

Фондовете са засмукали реално

810 720 746

Фондовете са изплатили реални

150 014 689

Фондовете са нанесли реални преки загуби за населението в България от

207 154 057

Забележка: През март 2011 професионалните фондове превеждат към НОИ 107 666 000 лева
Забележка 2: Изплатените от фондовете пари за всеки месец са сумата за годината разделена на 12, като остатъкът е сметнат за последния месец на годината.
Locations of visitors to this page
Tyxo.bg counter
Site Meter
Google Analytics Alternative
Clicky

Сключване на трудов договор – документи, правила, процедури

Какво е нужно за сключване на трудов договор?

Документите, които са необходими за сключването на трудов договор са регламентирани от НАРЕДБА за документите, които са необходими за сключване на трудов договор и са както следва:

  1. Документ за самоличност, който работодателя трябва да върне веднага
  2. Ако е необходим образователен или друг ценз, документ за придобиването му
  3. Ако е необходим минимален трудов стаж за длъжността, документ за придобиването му
  4. Ако лицето постъпва за първи път на работа или не е било на работа по трудов договор за повече от 3 месеца, документ за медицински преглед, удостоверяващ, че лицето може да заема длъжността
  5. Ако със закон или друг нормативен акт се изисква чисто съдебно минало за определени длъжности, свидетелство за съдимост. В противен случай работодателя няма право да го изисква
  6. Ако лицето не е навършило 18 години, разрешение от инспекцията по труда

Работодателя може да изисква други документи единствено ако за заемане на съответната длъжност са предвидени в закон или друг нормативен акт.

Сключване на трудов договор

Трудовия договор се сключва задължително в писмена форма, като работника и работодателя получават по 1 екземпляр. Минималните реквизити, които трябва да съдържа се регламентират от кодекса на труда:

  1. Номер на трудовия договор
  2. Дата на сключване на трудовия договор
  3. Основание за сключване на договора (чл. 67 – чл. 70, чл. 230 или чл. 235 от кодекса на труда)
  4. Наименование на фирмата, седалище и адрес на управление
  5. Идентификационен код на фирмата (по БУЛСТАТ или по ЗДДС)
  6. Трите имена на управителя на фирмата, постоянен адрес и ЕГН
  7. Трите имена на работника, постоянен адрес и ЕГН (не е задължително и правилно да се пише друга информация от личната карта на работника)
  8. Вид и степен на образование на работника (ако се изисква за длъжността)
  9. Наименование на длъжността (от изброените в Националната класификация на професиите и длъжностите)
  10. Код по националната класификация на икономическите дейности
  11. Място на работа (града, в който ще се изпълнява трудовата дейност)
  12. Продължителност на работния ден или седмица
  13. Времетраене на договора (ако не е уговорено друго, се смята за сключен за неопределено време, недействително е да се сключи срочен трудов договор за повече от 3 години, освен ако в нормативен акт не е предвидено друго)
  14. Размер на основния и удължения платен годишен отпуск и на допълнителни платени годишни отпуски (минималния платен годишен отпуск е 20 работни дни)
  15. Основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер (основното трудово възнаграждение не може да е по-малко от минималната работна заплата при пълно работно време 8 часа на ден; съгласно кодекса на труда за всяка пълна година трудов стаж на сходна длъжност задължително се полага минимум 0,6% надбавка за стаж към основното трудово възнаграждение, ако друго не е уговорено се счита, че допълнителното трудово възнаграждение е 0,6% за всяка пълна година трудов стаж на сходна длъжност; задължително се изплащат допълнителни възнаграждения за нощен и извънреден труд съгласно наредбата за структурата и организацията на работната заплата)
  16. Периодичност на изплащане на трудовите възнаграждения (ако не се договори друго съгласно кодекса на труда, възнаграждението на работника се изплаща всеки месец на два пъти – авансово и окончателно)
  17. Задължение на страните (в глава шеста от кодекса на труда са разписани стандартните задължения на страните, конкретните задължения на работника се посочват в длъжностната характеристика, която е приложение към договора и му се връчва задължително при постъпване на работа)
  18. Еднакъв срок за предизвестие и за двете страни при прекратяване на трудовия договор (не повече от 3 месеца, всякакви други договорки са недействителни, ако не е уговорено, се счита, че е 30 дни; ако е срочен трудов договор не повече от остатъка до края на договора)
  19. Начало на изпълнение на трудовия договор – (до 3 дни след сключването на трудовия договор, трябва да му се направи регистрация в НАП съгласно НАРЕДБА № 5 ОТ 29 декември 2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 4 от кодекса на труда; работника не може да постъпи на работа преди да получи копие от документите за регистрация на договора, в противен случай на работодателя се налага глоба, а работника не може да е сигурен, че действително е назначен на работа и не трябва да започва трудова дейност)
  20. Подписи на двете страни по договора

В трудовия договор могат да се уреждат и други условия, които не могат да са по-неблагоприятни за работника от установените в закона или с колективен трудов договор.

С уверение се удостоверява датата на постъпване на работа (не преди работника да получи копие от документите за регистрация на договора, и не по-късно от 7 дни от получаването на документите за регистрация).

Ако работника не е работил по трудови правоотношения до момента, работодателя трябва да му издаде трудова книжка (не да прати работника до книжарницата да си купи сам)

При постъпването на работа работника задължително трябва да е запознат с правилата за вътрешния ред в организацията, което се удостоверява с писмена декларация в свободна форма.

Трудовия договор не може да се променя без писменото съгласие и на двете страни (освен за повишаване на трудовото възнаграждение на работника, за което не е нужно съгласието му).

Работодателят е длъжен най-късно до 1 месец след влизането на изменението в сила да предостави на работника необходимата писмена информация за извършените промени.

Работодателят подава уведомление в НАП в срок 3 календарни дни от всяка промяна на трудов договор, или в срок 7 дни от прекратяването му.

Уведомленията се попълват и подават писмено по образец или по интернет, като в този случай се използва не особено удобния софтуерен продукт на НАП за генериране на файла.

Locations of visitors to this page
Tyxo.bg counter
Site Meter
Google Analytics Alternative
Clicky

Социално осигуряване (и данъци) – България

Социално осигуряване (и данъци)– България

Данъците(включително осигуровките) в България

България
Осигуровка за пенсия 17,8%
Осигуровка за здраве 8%
Осигуровка за безработица 1%
Осигуровка за майчинство и общо заболяване 3,5%
Осигуровка за трудова злополука и професионална болест 0,4% – 1,1%
Общ размер на осигурителната тежест 30,7% – 31,4%
Максимален осигурителен доход 2 000 лева месечно
Данък общ доход 10%
ДДС 20%

Настоящото представлява информационния бюлетин на български на справочника на ЕК за социалното осигуряване в България (с някои уточнения по отношение на данъците от  http://www.taxrates.cc/html/bulgaria-tax-rates.html.

Оригиналния текст може да бъде намерен на следния адрес.

Предоставената информация е изготвена в сътрудничество с националните кореспонденти на Mutual Information System on Social Protection (MISSOC).

Съдържание:

Глава I: Въведение, организация и финансиране

Глава II: Здравни грижи

Глава III: Парични обезщетения за болест

Глава IV: Обезщетения за майчинство и бащинство

Глава V: Обезщетения за инвалидност

Глава VI: Пенсии и обезщетения за старост

Глава VII: Обезщетения за преживели лица

Глава VIII: Обезщетения при трудова злополука и професионална болест

Глава IX: Семейни обезщетения

Глава X: Безработица

Глава XI: Минимални средства

Глава XII: Дългосрочни грижи

Приложение I: Полезни адреси и интернет страници

Приложение II: Специални парични обезщетения в България

Глава I: Въведение, организация и финансиране

Въведение

Обхватът на социалната закрила в България включва класическото социално осигуряване, основано на вноски, схеми за социална сигурност и социално подпомагане, независещи от вноски, включително и системата за социални услуги.

Тя съдържа целеви програми за социално подпомагане и грижи, създаване на заетост за групи в неравностойно положение, семейни помощи за деца и т.н.

Схемите за социална сигурност, независещи от вноски, и схемите за социално подпомагане, се финансират от държавния бюджет. За получаване на право за тези схеми се прилага набор от критерии, включително проверка на доходите.

Социалноосигурителните схеми се финансират чрез специални бюджети на социалноосигурителните фондове.

Общественото социално осигуряване, което се ръководи от Националния осигурителен институт, предоставя парични помощи, обезщетения и пенсии за:

–          временна неработоспособност

–          майчинство;

–          временно намалена работоспособност (трудоустрояване );

–          безработица;

–          инвалидност;

–          старост

–          смърт

Задължителното здравно осигуряване, както и здравните грижи, финансирани от бюджета, предоставят основен пакет здравни дейности, финансирани в зависимост от схемата или от бюджета на Националната здравноосигурителна каса, или от държавния бюджет.

Съгласно националното законодателство социалното подпомагане обхваща парични обезщетения или обезщетения в натура, които допълват или заменят доходите до минималния жизнен минимум или задоволяват непредвидени нужди на подпомаганите лица и семейства.

Организация на социалната закрила

Българския модел на здравеопазване включва както схеми, основани на осигуровки, така и финансирани чрез данъците схеми.

Обществените социалноосигурителни схеми осигуряват парични обезщетения и пенсии срещу риск от: болест; инвалидност; майчинство; професионални болести и трудови злополуки; старост и смърт. Освен социалноосигурителните схеми, системата за социално подпомагане предоставя защита срещу риск от бедност, която по силата на българското законодателство, включва и семейните помощи.

Българският пенсионен модел се състои от три стълба. След 2000 г. наред с разходопокривната схема е въведена и задължителна схема за допълнително пенсионно осигуряване — вторият стълб. Той обхваща всички осигуряващи се по задължителната публична схема за пенсионно осигуряване лица, родени след 31 декември 1959 г. (универсална схема) и работещите при опасни условия на труд лица (професионални пенсионни фондове). Третият стълб включва доброволно пенсионно осигуряване, в рамките на което са въведени и професионални схеми,

регулирани от директивата относно ИППО. Схемите по втория и третия стълб се управляват от частни осигурителни дружества под надзора на Комисията за финансов надзор.

Институциите и дейността на социалното осигуряване са предмет на нормативна уредба, която се създава от Парламента и Министерския съвет заедно с представителни организации на служителите и работодателите и други граждански организации, като например организациите за закрила на пациентите и се контролират от Съдебната власт.

Министърът на труда и социалната политика разработва и внедрява политиката в областта на схемите за обществено социално осигуряване, задължително и доброволно пенсионно осигуряване и социално подпомагане.

Министърът на здравеопазването разработва и внедрява политиката в областта на здравеопазването и за двете системи — системата, основана на осигуровки, и финансираната от данъците система.

Националната агенция по приходите, основана през 2005 г., отговаря за създаването и контрола на данъчните и социалноосигурителните задължения и събирането им.

Националният осигурителен институт, създаден през 1995 г., организира членството в обществените осигурителни схеми за парични обезщетения.

Националната здравноосигурителна каса функционира от 1999 г. и започва да сключва договори за здравни услуги с доставчиците от 1 юли 2000 г.

Агенцията по заетостта, основана през 1990 г., въвежда активни мерки за заетост на търсещи работа лица, независимо от техния осигурителен статус.

Агенцията за социално подпомагане управлява дейностите, свързани с осигуряването на минимални средства, социални грижи и семейни обезщетения.

През 2005 г. е създадена Агенцията за хората с увреждания, която извършва различни дейности във връзка с интеграцията на хората с увреждания.

Финансиране

Системата за социална сигурност се финансира от националните осигурителни вноски, плащани от работодателите, служителите, самостоятелно заетите лица и отчасти от държавния бюджет. Системата за социално подпомагане се финансира единствено от държавния бюджет.

Вноски

Осигурителните вноски представляват процент от осигурителния доход. Те се разпределят между работодателя и осигуреното лице в съотношение 60:40 за 2010 г.

(Само фондове „Общи схеми за болест и майчинство“ и „Безработица“). Общата осигурителна вноска за пенсия за трета категория на труд е 17,8 % (9,9 % за работодателя и 7,9 % за осигуреното лице). Ако осигуреното лице е родено след 31.12.1959 г., осигурителната вноска за пенсия е 12,8 % (7,1 % за работодателя и 5,7 % за осигуреното лице). След 1.1.2009 г. държавният бюджет извършва превод към фонд „Пенсии“, възлизащ на 12 процента от сумата на всички осигурителни вноски на всички осигурени лица за календарната година.

Личните вноски за държавните служители, съдиите, прокурорите, следователите, държавните съдебни изпълнители, съдебните служители и военния персона се покриват от държавния бюджет.

Самостоятелно заетите лица плащат пълния размер на дължимите вноски за своя собствена сметка.

Вноските за трудови злополуки и професионални болести варират в зависимост от условията на труд от 0,4 % до 1,1% и са изцяло за сметка на работодателя/осигуреното лице.

Вноските за фонда за гарантирани вземания на служителите е изцяло за сметка на работодателя (0,1 % за 2010 г.). През 2011 г. изплащането на вноски към фонда е временно прекратено.

Служителите от първа и втора категория труд са задължително осигурени в професионален осигурителен фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО). Размерът на вноските за първа категория труд е 12 %, а за втора — 7 %. Вноските се покриват изцяло от работодателя. Работодателят е задължен за собствена сметка да плаща допълнителни вноски към фонд „Пенсии“ в размер на 3 %. Допълнителни 4,3 % се плащат във фонд за учителска пенсия за сметка на работодателите в полза на учителите. Вноските към фонд „Пенсии“ за лицата, родени след 1.1.1960 г., са намалени. Разликата от 5 % постъпва по сметката на лицето в универсален пенсионен фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване.

Максималният месечен размер на осигурителния доход е 2000 лв. Вноските за социална сигурност се дължат на базата на получено, включително начислено, но неизплатено, брутно месечно възнаграждение. Вноските не могат да са по-ниски от минималния осигурителен доход, определен от основните икономически дейности и квалификационни професионални групи.

За лицата, за които не е определен минимален доход, се дължат вноски върху минималното за страната месечно възнаграждение .

Минималният осигурителен доход за самостоятелно заетите лица варира от 420 лв. до 500 лв. в зависимост от облагаемите годишни доходи за 2009 г. Минималният осигурителен доход за лицата, които не са работили срещу заплащане през 2009 г., както и за самостоятелно заетите лица, започнали икономическата си дейност след 31.12.2009 г., възлиза на 420 лв.

Вашето право на обезщетения за социална сигурност при преместване в рамките на Европа

Системите за социална сигурност в европейските държави са различни, поради което са създадени разпоредби на ЕС за тяхното координиране. Общи правила, гарантиращи достъп до социални обезщетения, са важни за избягване на поставянето на европейски работници в неблагоприятно положение при упражняване на тяхното право на свободно движение. Тези правила са основани на четири принципа:

–          Когато се движите в рамките на Европа, вие винаги сте осигурени по законодателството на една единствена държава-членка: по правило, ако сте в активна заетост, това ще е държавата, където работите, а ако не сте в активна заетост – държавата, където пребивавате.

–          Принципът на равното третиране гарантира, че вие имате същите права и задължения като гражданите на държавата, в която сте осигурени.

–          При необходимост периоди на осигуряване в други държави на ЕС могат да се вземат предвид при отпускане на обезщетение.

–          Парични обезщетения могат да се „пренасят“ ако живеете в държава, различна от държавата на осигуряване.

Можете да разчитате на разпоредбите на ЕС за координация на социалната сигурност в 27-те държави-членки на ЕС, Норвегия, Исландия, Лихтенщайн (ЕИП) и Швейцария (общо 31 държави).

В края на всяка глава е предоставена обща информация за разпоредбите на ЕС.

Допълнителна информация относно координацията на социалноосигурителните права при преместване или пътуване в ЕС, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария може да бъде намерена на адрес: http://ec.europa.eu/social-security-coordination.

Глава II: Здравни грижи

Кога имате право на здравни грижи?

В обхвата на схемите за здравеопазване, финансирано от данъци

1. Български граждани;

2. Постоянно пребиваващи в България чужденци;

Бел.: Съгласно българското законодателство гражданите на останалите държави-членки на ЕС не се считат за чужденци. Гражданите на ЕС имат същите права и задължения като българските граждани въз основа на Договора за функционирането на Европейския Съюз.

В обхвата на задължителното здравно осигуряване

Схемата за задължително здравно осигуряване в България се управлява от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). НЗОК предоставя основен пакет здравни услуги въз основа на плащане на вноски за задължително здравно осигуряване.

Следните лица подлежат на задължително здравно осигуряване:

1. всички български граждани, които не са едновременно граждани на друга държава;

2. български граждани, които са едновременно граждани на друга държава, но са постоянно пребиваващи на територията на Република България;

3. чужди граждани или лица без гражданство, които имат право на постоянно пребиваване на територията на Република България, освен ако международен договор, по който Република България е страна, не предвижда друго;

4. лица със статут на бежанци, с хуманитарен статут или лица, на които е предоставено право на убежище.

5. чуждестранни студенти и докторанти, приети в университети или научни организации в страната по реда на Постановление на Министерския съвет № 103 от 1993 г. за осъществяване на образователна дейност сред българите в чужбина и Постановление на Министерския съвет № 228 от 1997 г. за приемане на граждани на Република Македония за студенти в държавните висши училища на Република България.

6. Лица, попадащи извън обхвата на мерките, посочени в т. 1—5, по отношение на които се прилага законодателството на Република България в съответствие с правилата за координация на схемите за социална сигурност.

В съответствие с правилата за координация на схемите за социална сигурност лицата, които подлежат на здравно осигуряване в друга държава-членка, не трябва да са задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса.

Здравноосигурителните права на лицата, които са задължени да внасят здравноосигурителни вноски за собствена сметка, се прекратяват, в случай че те пропуснат плащане на повече от 3 дължими месечни вноски за период от 36 месеца, до месеца, предхождащ месеца, в който са предоставени здравни грижи.

Въпросните лица могат да възстановят своите права, като платят дължимите вноски за последните 36 месеца. Здравноосигурителните им права се възстановяват от датата на плащане на дължимите вноски. Платените суми за предоставяне на здравни грижи не се възстановяват. Когато заплащането на вноски е задължение на работодателя или на друго лице, неплащането на вноски не лишава осигуреното лице от неговото право на здравно осигуряване.

Какво е покритието?

В обхвата на схемите за здравеопазване, финансирано от данъци

В рамките на схемите за здравеопазване, финансирано от данъци, на българските граждани и някои категории чужди граждани с разрешително за дългосрочно пребиваване се предоставят следното лечение:

–          медицинска помощ при спешни случаи;

–          акушерска помощ за всички жени без здравно осигуряване, независимо от начина на раждане, в обхвата, опреден с наредба на министъра на здравеопазването, която също така определя и процедурата;

–          психиатрична болнична помощ;

–          осигуряване на кръв и кръвни продукти;

–          трансплантация на органи, тъкани и клетки;

–          задължително лечение и/или задължителна изолация

–          експертни оценки и доклади за степента на увреждане и трайна загуба на работоспособност;

–          плащане на лечението за заболявания по реда и условията, определени от министъра на здравеопазването;

–          медицински транспорт по реда и условията, определени от министъра на здравеопазването.

В обхвата на задължителното здравно осигуряване

Задължителното здравно осигуряване гарантира на осигурените лица безплатен достъп до медицинска помощ чрез пакети от здравни дейности от определен вид, характер и размер, както и свободен избор на доставчик на услуги, който е сключил договор с районната здравноосигурителна каса.

Правото на избор се прилага за цялата територия на България и не се ограничава от географски и/или административни принципи.

Националната здравноосигурителна каса плаща за следните медицински услуги:

1. медицинско и стоматологично обслужване за предотвратяване на заболявания;

2. медицинско и стоматологично обслужване за ранно откриване на заболявания;

3. извънболнична и болнична медицинска помощ за диагностициране и лечение на заболявания;

4. допълнително лечение, продължително лечение и медицинска рехабилитация;

5. спешна медицинска помощ;

6. медицински грижи при бременност, раждане и майчинство;

7. медицински грижи съгласно чл. 82, ал. 1, т. 2 от Закона за здравеопазването.

8. аборти, извършвани по медицински причини, както и в случай на забременяване в резултат на изнасилване;

9. зъболекарски услуги;

10. медицинско обслужване в случай на домашно лечение;

11. предписване и отпускане на разрешени лекарствени средства за домашно лечение на територията на страната;

12. предписване и отпускане на медицински продукти и диетични храни със специално медицинско предназначение;

13. медицинска експертиза за работоспособност;

14. транспортни услуги за медицински цели.

Медицинското обслужване в обхвата на предходния параграф, с изключение на т. 10, се определя като основен пакет, гарантиран от бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Основният пакет се определя с наредба на министъра на здравеопазването.

За извършване на дейностите, предвидени по силата на този закон, НЗОК и Българският лекарски съюз трябва да приемат и подпишат Национален рамков договор за медицински дейности, а НЗОК и Българският зъболекарски съюз трябва да приемат и подпишат Национален рамков договор за зъболекарски услуги.

Националният рамков договор трябва да съдържа:

1. изискванията, на които трябва да отговарят доставчиците на медицински грижи, както и процедурата за сключване на договор с тях;

2. конкретните видове медицински грижи за всеки основен пакет;

3. условията и процедурата за предоставяне на грижи в основния пакет;

4. критериите за качество и достъпност на грижите;

5. документацията и потока от документи;

6. задълженията на страните да предоставят информационни услуги и обмен на информация;

7. други въпроси от значение за здравното осигуряване.

Министърът на здравеопазването издава наредба, определяща писъка със заболявания, за които лекарствените средства, медицинските стоки и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение ще се възстановяват изцяло или частично от Националната здравноосигурителна каса. НЗОК заплаща изцяло или частично до 3 от съдържащите се в списъка фармацевтични продукта за дадено заболяване. НЗОК определя заедно с асоциациите на лекарите и зъболекарите цените на продуктите с производителите и търговците на едро. Обхватът на плащанията от страна на Националната здравноосигурителна каса за включени в списъка продукти се включва в годишния Национален рамков договор.

При всяко посещение при общопрактикуващ лекар, специалист в извънболничната помощ или зъболекар осигуреното лице заплаща потребителска такса в размер на 1 % от минималната работна заплата. Жените над 60 годишна възраст и мъжете над 63 годишна възраст плащат 1 лв. за всяко посещение при лекар или зъболекар.

Ако осигуреното лице се нуждае от болнично лечение, то трябва да заплати 2 % от минималното възнаграждение за страната за всеки ден от болничното лечение, като това важи за до 10 дни на година. След 10-я ден пациентът не заплаща потребителска такса.

Потребителска такса за предоставяне на извънболнично и болнично лечение и зъболекарски услуги не плащат:

–          лица със заболявания, описани в приложението към Националния рамков договор;

–          непълнолетни лица;

–          непълнолетни лица и неработещи членове на семейството;

–          пострадали при или по повод отбраната на страната;

–          ветерани от войнитеи военноинвалиди;

–          задържаните и лишените от свобода лица;

–          социално слаби, получаващи държавни помощи;

  • лицата без доходи, живеещи в социални домове;
  • здравните специалисти;
  • бременните и родилките, до 45 дни след раждането;
  • осигурените лица с тежка инвалидност, страдащи от заболявания;
  • пациентите със злокачествени образувания.

Лицата с прекъснати здравноосигурителни права трябва да заплатят предоставените им здравни услуги.

Как се осъществява достъпът до здравни грижи?

Избор на общопрактикуващ лекар

Осигурените лица имат право на свободен избор на общопрактикуващ лекар за извънболнични грижи и лекар по дентална медицина (зъболекар)в цялата страна.

Осигурените лица могат да сменят своя личен лекар през всяка календарна година в периодите между 1-ви и 30-ти юни и 1-ви и 31-ви декември. В случай на смяна на местопребиваването осигуреното лице има право на избор на общопрактикуващ лекар по всяко време на годината.

Зъболекарски услуги

Осигурените лица имат право на зъболекарски услуги срещу представяне на здравна книжка на зъболекар по свой избор навсякъде в страната.

Извънболнична помощ

Специализирана извънболнична помощ се предоставя на осигурени лица, които са получили „Медицинско направление за консултация или съвместно лечение“ от своя личен лекар. Това направление може да се използва в рамките на 30 календарни дни след издаването му. Осигуреното лице може да избере специалист във всяка болница, която е сключила договор с Районната здравноосигурителна каса, като представи направлението.

Достъп до заведения за болнична помощ

Лекарите и зъболекарите могат да изпратят пациентите до избрано здравно заведение за болнична помощ навсякъде в страната. Изисква се болницата (или диспансерът) да са сключили договор с Районната здравноосигурителна каса. От 2011 г. се предоставя възможност пациентите да избират екип от лекари и медицински сестри в рамките на здравното заведение.

Вашето право на обезщетения за здравни грижи при преместване в рамките на Европа

Ако се отседнали или пребивавате в друга държава от Европейския съюз, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария, вие и вашето семейство можете да се възползвате от услугите на общественото здравеопазване, предоставяни там. Това не означава непременно, че лечението ще бъде безплатно; това зависи от националните правила.

Ако планирате временен престой (екскурзия, бизнес пътуване и т.н.) в друга държава от ЕС, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария, кандидатствайте за Европейска здравноосигурителна карта (ЕЗОК) преди заминаване. Допълнителна информация за ЕЗОК и начина на кандидатстване за такава карта е налична на адрес: http://ehic.europa.eu.

Ако планирате постоянно преместване в друга държава от ЕС, можете да намерите допълнителна информация за вашите права във връзка със здравеопазването на адрес http://ec.europa.eu/social-security-coordination.

Глава III: Парични обезщетения за болест

Кога имате право на парични обезщетения за болест?

Чрез общественото социално осигуряване се предоставят социалноосигурителни обезщетения и парични помощи на осигурените служители за периодите на временна неработоспособност, когато са в процес на възстановяване на здравето си и няма доходи от трудови правоотношения.

Какво е покритието?

Осигурените лица имат право на обезщетения за временна неработоспособност в случай на:

–          болест;

–          злополуки — с изключение на трудови злополуки;

–          изследвания поради болест;

–          карантина;

–          бременност

–          майчинство;

–          трудоустрояване поради болест;

–          трудоустрояване поради бременност;

–          санаторно-курортно лечение поради болест;

–          придружаване на дете до 3-годишна възраст по време на престоя му в болница;

–          грижа за дете под 18-годишна възраст;

–          грижа за болно лице над 18-годишна възраст.

Дневното парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване се изчислява в размер на 80 процента, а за временна инвалидност вследствие на трудова злополука или професионална болест — до 90 процента от средното дневно брутно възнаграждение или средния дневен осигурителен доход за последните 12 месеца, за които са внасяни или са дължими осигурителни вноски.

Парични обезщетения за временна неработоспособност поради общо заболяване, трудови злополуки и професионални болести се изплащат от първия ден на настъпване на събитието до възстановяване или определяне на постоянна инвалидност.

За периода от 1 юли 2010 г. до 31 декември 2011 г. работодателят ще изплаща паричното обезщетение за болест за първия, втория и третия ден на временната неработоспособност в размер на 70 % от средното брутно възнаграждение на служителя. След това обезщетението е в размер на 80 % от осигурителния доход и се изплаща от Националния осигурителен институт.

Как се осъществява достъпът до парични обезщетения за болест?

Отпуските за временна неработоспособност се отпускат с болничен лист, издаден от органите, отговарящи за оценката на работоспособността. Болничният лист се издава в деня на установяване на неработоспособността, като отпускът може да започне от предишния, от същия или от деня, следващ прегледа. Болничният лист трябва да посочва вида неработоспособност, необходимостта от и вида на лечението и продължителността на отпуска. Болничният лист трябва да се представи на работодателя или последният трябва да бъде информиран относно него незабавно след издаването му, при всички случаи не по-късно от два работни дни след това.

Работодателят предоставя отпуска без право на преценка срещу представяне на болничния лист. За първия работен ден на временната инвалидност работодателят трябва да плати на осигуреното лице средното брутно дневно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната инвалидност.

Паричните обезщетения за втория и следващите дни от временната инвалидност се изчисляват и изплащат от Националния осигурителен институт по посочена от осигуреното лице банкова сметка.

Вашето право на парични обезщетения за болест при преместване в рамките на Европа

Като общо правило, паричните обезщетения за болест (т.е. обезщетенията, предназначени по принцип да заменят доходи, които са преустановени поради болест) винаги се изплащат според законодателството на държавата, в която сте осигурени, независимо от това къде пребивавате или сте отседнали.

При преместване в друга държава от Европейския съюз, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария, когато трябва да бъдат изпълнени определени условия за получаване на право на обезщетения за болест, компетентната институция (т.е. институцията в държавата, в която сте осигурени) трябва да вземе предвид осигурителните периоди, периодите на пребиваване или на стаж, които сте завършили съгласно законодателството на някоя от гореспоменатите държави. По този начин се гарантира, че лицата няма да загубят своето осигурително покритие за болест, когато сменят работодателя и се преместват в друга държава.

Допълнителна информация за координацията на социалноосигурителните права при преместване или пътуване може да бъде намерена на адрес http://ec.europa.eu/social-security-coordination.

Глава IV: Обезщетения за майчинство и бащинство

Обезщетения за майчинство и бащинство

Осигурените лица имат право на парично обезщетение за бременност и раждане в замяна на тяхната заплата, в случай че са били осигурявани срещу този риск за период от 12 месеца.

Обезщетение за майчинство (ОМ)

Майките, които са осигурени за общо заболяване и майчинство, имат право на парични обезщетения за бременност и раждане за период от 410 календарни дни, които започват 45 дни преди определената дата за раждане на детето. Ако раждането се случи преди изтичане на 45 дни след началото на получаване на обезщетенията, остатъкът от 45-те дни може да се използва след раждането.

Баща, който е осигурен във „Фонд общо заболяване и майчинство“ за период от поне 12 месеца, по закон има право на изплащане на бащинство за период от 15 календарни дни след раждането на детето. Размерът на обезщетението възлиза на 90 % от осигурителния доход на бащата за последните 18 месеца. Със съгласието на майката (или осиновяващата майка), когато детето навърши 6 месеца, бащата (или осиновяващият баща) може да използва остатъка от 410 дни вместо майката, като получава съответното обезщетение вместо майката.

След изтичане на отпуска за бременност и раждане майките, които са били осигуряване за общо заболяване и майчинство за период от поне 12 месеца, имат право да получат обезщетение за отглеждане на малки деца под 2-годишна възраст.

Помощи за майчинство за неосигурени майки

Бременните жени, чийто среден месечен доход на член от семейството е по-нисък или равен на определено ниво, имат право на еднократна помощ по време на бременността, в случай че нямат право на обезщетение за бременност и раждане по силата на Кодекса за социално осигуряване и ако са постоянно пребиваващи в страната. Това обезщетение се определя всяка година в държавния бюджет на Република България, но не може да е по-ниско от сумата, определена за предходната година.

Ако бременната жена е осигурена за общо заболяване и майчинство, но няма право на обезщетение за бременност и раждане поради това, че не е внасяла осигуровки за изисквания период съгласно Кодекса за социално осигуряване, се изплаща еднократна помощ в размер, пропорционален на броя дни от началото на отпуска за майчинство и раждане и времето на достигане на изисквания период на внасяне на осигуровки съгласно Кодекса за социално осигуряване, но не повече от 45 дни.

Еднократната помощ за бременност се изплаща 45 дни преди определената дата на раждане на детето.

Какво е покритието?

Дневното парично обезщетение по време на бременност и раждане е равно на 90 процента от средното брутно възнаграждение или осигурителния доход за последните 18 месеца, през които са плащани или са дължими осигуровки.

Размерът на обезщетението не може да е по-нисък от законната минимална заплата и не може да надвишава средното нетно възнаграждение.

Размерът на обезщетението за отглеждане на малко дете под 2-годишна възраст се определя от Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване и за 2010 г. възлиза на 240 лв.

Ако детето бъде дадено за осиновяване или дадено в детска градина с пълна държавна издръжка, обезщетението се прекратява от следващия ден.

Как се осъществява достъпът до обезщетения за майчинство и бащинство?

За да се получи право на такова обезщетение, трябва да се получи разрешение за отпуск. Здравните органи издават болничен лист за отпуск. Работодателят предоставя отпуска без право на преценка срещу представяне на болничния лист.

Вашето право на обезщетения за майчинство и бащинство при преместване в рамките на Европа

Разпоредбите за координация обхващат обезщетения за майчинство и съответните им обезщетения за гледане на малко дете от бащата. Когато трябва да бъдат изпълнени определени условия за получаване на право на обезщетения, компетентната институция (т.е. институцията в държавата, в която сте осигурени) трябва да вземе предвид осигурителните периоди, периодите на пребиваване или на заетост, които сте завършили съгласно законодателството на друга държава от Европейския съюз, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария.

Като общо правило, паричните обезщетения (т.е. обезщетенията, предназначени да заменят преустановени доходи) винаги се изплащат според законодателството на държавата, в която сте осигурени, независимо от това къде пребивавате или сте отседнали. Обезщетенията в натура (т.е. медицински грижи, лекарства и болнично лечение) се предоставят съгласно законодателството на вашата държава по пребиваване, все едно сте осигурени там.

Допълнителна информация за координацията на социалноосигурителните права при преместване или пътуване може да бъде намерена на адрес http://ec.europa.eu/social-security-coordination.

Глава V: Обезщетения за инвалидност

Кога имате право на обезщетения за инвалидност?

Пенсия за инвалидност

Осигурените лица имат право на пенсия за инвалидност, когато са изгубили напълно или частични работоспособността си за дълъг период от време или за постоянно.

Осигурените лица придобиват правото за пенсия за инвалидност в съответствие със следните изисквания за плащане на вноски:

–          деца на възраст до 20 години; няма изискване за осигурителен период;

–          деца на възраст до 25 години; изисква се осигурителен период от една година;

–          деца на възраст до 30 години; изисква се осигурителен период от 3 години;

–          над 30 годишна възраст: изисква се осигурителен период от 5 години;

–          лицата, които са с увреждания по рождение или които са станали инвалиди преди да започнат работа, получават право на пенсия за инвалидност след едногодишен период на осигуряване.

Пенсия за инвалидност се предоставя на лица с 50 и над 50 процента трайно намалена работоспособност. Правото на пенсия се придобива в момента на настъпване на инвалидността.

За лицата, които са слепи по рождение или са ослепели преди включване в пазара на труда, пенсията за инвалидност се изплаща от датата на подаване на заявлението. Пенсията се предоставя за целия период на инвалидност.

Помощи за инвалидност

Осигурените лица имат право на помощи за инвалидност поради общо заболяване, в случай че не са изпълнили изискването за осигурителен период, даващ им право на пенсия за инвалидност.

Какво е покритието?

Пенсия за инвалидност

Размерът на пенсията за общо заболяване при инвалидност се определя чрез умножаване на дохода, на базата на който се изчислява пенсията, с обща сума от 1,1 % за всяка година от осигурителния период. Освен това времето, което се отчита като осигурителен период, се умножава с коефициент, който зависи от степента на инвалидност, както следва:

–          степен на инвалидност над 90 %: 0,9;

–          степен на инвалидност между 71% и 90%: 0,7;

–          степен на инвалидност между 50% и 70,99%: 0,5.

Пенсионерите, които са изгубили над 90 процента от работоспособността си и които имат постоянна нужда от придружител, получават добавка към пенсията си в размер на 75 процента от социалната пенсия за старост. Добавките се начисляват към всяка пенсия, независимо от нейния вид. Добавките се изплащат на пенсионираното лице, а не на придружителя.

Социална пенсия за инвалидност

Право на социална пенсия за инвалидност имат лица, които са навършили 16 години и са с трайно намалена работоспособност/вид и степен на нетрудоспособност повече от 71 процента.

Размерът на социалната пенсия за инвалидност за лица с трайно намалена работоспособност за работа/вид и степен на неработоспособност над 90 процента е 120 процента. Лицата с трайно намалена работоспособност между 71 и 90 процента получават между 71 и 110 процента от социалната пенсия за старост.

Помощи за инвалидност

Размерът на помощите за инвалидност, изплащани поради общо заболяване, когато осигуреното лице няма изисквания осигурителен стаж, за да придобие право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, се изчислява чрез умножаване на дневния размер на помощите за временна неработоспособност по 60.

Подобно на пенсията за инвалидност по преценка на Регионалната експертна лекарска комисия (РЕЛК) или на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК), за периода на неработоспособност се изплаща добавка за придружител, в случай че лицето не навършва пенсионна възраст през текущата година. Ако в рамките на периода, определен от експертното решение, лицето навършва пенсионна възраст, добавката за придружител се изплаща пожизнено.

Изплащането на добавка за придружител се преустановява, когато не са налице основания за начисляването й, напр. смърт на пенсионера, промяна на групата на инвалидност и т.н.

Как се осъществява достъпът до обезщетения за инвалидност?

Пенсия за инвалидност

Пенсията за инвалидност се отпуска след подаване на заявление до НОИ. Заявлението трябва да е придружено от експертно решение на РЕЛК (НЕЛК), определящо степента на неработоспособност.

Помощи за инвалидност

Когато осигуреното лице няма изисквания осигурителен стаж за отпускане на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, се отпускат помощи за инвалидност на базата на заявление до териториалната дирекция на Националния осигурителен институт (НОИ). Заявлението трябва да бъде съпътствано от следните документи:

–          документи за периода на плащани вноски (заетостта) до датата на настъпване на инвалидността;

–          документи относно брутното възнаграждение, на базата на което са плащани осигуровки;

–          експертно решение на Регионалната експертна лекарска комисия (РЕЛК) или Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК).

Вашето право на обезщетения за инвалидност при преместване в рамките на Европа

Компетентната институция на държавата, в която заявявате пенсия за инвалидност, ще вземе предвид осигурителните периоди или периодите на пребиваване, завършени съгласно законодателството на всяка друга държава от ЕС, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария, ако това е необходимо за изчисляването на обезщетенията за инвалидност.

Обезщетения за инвалидност ще се изплащат независимо от това къде пребивавате или къде сте отседнали в Европейския съюз, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария. Необходимите административни проверки и медицински прегледи обикновено ще се извършват от компетентната институция в държавата, в която пребивавате. При някои обстоятелства за такива прегледи е възможно да бъдете задължени да се върнете в държавата, която изплаща вашата пенсия, ако вашето здравословно състояние позволява това.

Всяка държава прилага своите национални критерии при определяне на степента на инвалидност. Поради това е възможно някои държави да считат дадено лице за такова със степен на инвалидност 70%, докато други въобще да не считат същото лице за инвалид съгласно своето законодателство. Това произтича от факта, че националните системи за социална сигурност не са хармонизирани, а единствено координирани от разпоредбите на ЕС.

Допълнителна информация за координацията на социалноосигурителните права при преместване или пътуване може да бъде намерена на адрес http://ec.europa.eu/social-security-coordination.

Глава VI: Пенсии и обезщетения за старост

Кога имате право на обезщетения за старост?

Държавна пенсия за старост може да се изиска, след като навършите предвидената от закона пенсионна възраст и след като сте натрупали определен брой години осигурителен стаж:

–          мъжете имат право на пенсия за старост на възраст при навършване на 63, ако имат 37 години осигурителен стаж;

–          жените имат право на пенсия за старост при навършване на 60 години, ако имат 34 години осигурителен стаж;

–          лицата, които не са натрупали достатъчно години осигурителен стаж, имат право на пенсия след навършване на 65 години, в случай че са налице 15 години осигурителен стаж.

От 31.12.2011 г. изискваният осигурителен стаж започва да се увеличава с по 4 месеца за календарна година до достигане на 40 години за мъжете и 37 години за жените. След 31.12.2020 г. пенсионната възраст ще започне да се увеличава с по 6 месеца на календарна година до достигане на 63 години за жените и 65 години за мъжете. Също след 31.12.2020 г. възрастта за лицата, които не са натрупали необходимия осигурителен стаж, ще започне да се увеличава с по 6 месеца на календарна година, до достигане на възраст от 67 години.

За работниците и служителите осигурителния стаж е времето, през което те са работили на пълен работен ден в съответствие с определеното от закона работно време, в случай че за получаваното възнаграждение са плащани или са дължими осигурителни вноски, които не могат да са в размер, по-малък от минималния осигурителен доход. Осигурителния период се изчислява в часове, дни, месеци и години. Осигурителният период за работниците и служителите на непълен работен ден се изчислява чрез разделяне на отработените часове на определените от закона работни часове.

Законодателството в областта на осигуряването предоставя възможността някои периоди да се признаят за осигурителен стаж, без да се налага плащане на вноски.

Осигурителният стаж без плащане на вноски включва периодите на платен и неплатен отпуск за отглеждане на малко дете, платен и неплатен отпуск поради временна неработоспособност, платен и неплатен отпуск поради бременност и раждане и неплатен отпуск до 30 работни дни на календарна година, както и за времето, през което лицето е получавало помощи за безработица.

Законодателството в областта на осигуряването предоставя възможност за купуване на осигурителен стаж при определени условия.

Социална пенсия за старост

Социална пенсия за старост може да се отпусне при навършване на 70 години на лица, чийто месечен доход за член от семейството е по-малък от гарантирания минимален доход (65 лв. за 2010 г.). Социалната пенсия за старост е специален вид пенсия, която няма връзка със заетостта. Право на такова обезщетение имат лицата, които нямат право на пенсия за старост, тъй като осигурителният им стаж е недостатъчен. Тази пенсия не се изплаща от осигурителните фондове, а от държавния бюджет. Социалната пенсия за старост е вид социална помощ, която е определена като изплащане на пенсия поради нейната регулярност (всеки месец) и управлението ѝ от Агенцията за социално подпомагане.

Какво е покритието?

Базата за изчисляване на държавната пенсия за старост се определя чрез умножаване на националния среден месечен осигурителен доход (за 12 календарни месеца преди отпускането на пенсията) с индивидуалния коефициент на осигуреното лице. Индивидуалният коефициент се определя на базата на средния месечен осигурителен доход на осигуреното лице.

Базата за изчисление се умножава с 1,1 % за всяка осигурителна година и пропорционален размер за всеки допълнителен осигурителен месец. Освен това базата за изчисление се умножава по 3 % за всяка осигурителна година за лицата, които са натрупали осигурителен стаж от 37 години за мъжете и 34 години за жените, но все още продължават да работят след достигане на пенсионна възраст и не получават пенсията си.

Размерът на пенсията за старост не може да е по-нисък от определена сума и не може да надвишава определен таван. Минималният размер пенсията за старост се определя от Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване и за 2011 г. възлиза на 136,08 лв. Максималният размер на пенсията (за всички пенсии) е определен като 35 % от максималния осигурителен доход за предходната година. За 2010 г. максималният осигурителен доход е 2000 лв., а за 2011 г. максималният размер на пенсията е 700 лв.

Пенсиите се коригират след 1 юли всяка година съгласно така нареченото „Швейцарско правило“ (50 % инфлация + 50 % нарастване на средния осигурителен доход за предходната година). Поради ограничения в бюджета пенсиите не са коригирани от 1 юли 2009 г.

Допълнителната схема за пенсия за старост се основава на сумата, натрупана по индивидуалната сметка на всяко лице.

Как се осъществява достъпът до обезщетения за старост?

За да получи пенсия, осигуреното лице подава заявление до регионалната дирекция на Националния осигурителен институт (НОИ). Трябва да се приложат следните документи:

–          трудова книжка и/или осигурителна книжка и/или удостоверение за трудов стаж; или

–          брутното възнаграждение или дохода, на базата на който са плащани осигуровки за период от три последователни години от последните 15 години на осигурителния стаж до 1.11.1997 г., избрани от лицето, или доходите, на базата на които са плащани осигуровки за периода след тази дата до датата на пенсиониране на лицето.

Ако заявлението до НОИ се подаде до 6 месеца преди датата на преустановяване на осигуряването, пенсиите се отпускат от тази дата. Ако заявлението е подадено шест месеца след датата на преустановяване на осигуряването, пенсията се отпуска от датата на подаване на заявлението.

Един месец след подаване на заявлението се отпуска минимална пенсия, а реалната пенсия се изчислява и отпуска на по-късен етап.

Социална пенсия за старост

Документи, които трябва да се подадат за отпускане на социална пенсия за старост:

–          заявление за отпускане на социална пенсия за старост, базирана на модел, одобрен от НОИ;

–          декларация за семейния статус и собствеността;

–          декларация за годишния доход на членовете на семейството за 12-те месеца, предшестващи заявлението.

За целите на определяне на годишния доход на членовете от семейството членовете на семейството включват съпрузи, съпруги и деца до 18-годишна възраст, в случай че не са семейни, както и деца с увреждания над тази възраст, и които не се получават други доходи и не са семейни.

Социалната пенсия за старост се отпуска пожизнено. Правото за получаване приключва със смъртта на правоимащото лице.

Вашето право на обезщетения за старост при преместване в рамките на Европа

Разпоредбите на ЕС за пенсии за старост засягат изключително държавни пенсионни схеми, а не фирмени, професионални или частни такива. Те гарантират, че:

–          Във всяка държава на ЕС (включително Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария), в която сте били осигурени, вашето осигурително досие се запазва, докато достигнете пенсионната възраст в тази държава.

–          Всяка държава на ЕС (включително Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария), в която сте били осигурени, ще трябва да ви изплаща пенсия за старост, когато достигнете пенсионната възраст. Размерът, който ще получите от всяка от държавите-членки, ще зависи от продължителността на вашето осигурително покритие във всяка държава.

–          Вашата пенсия ще се изплаща там, където пребивавате в ЕС (включително Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария). Трябва да подадете своето искане в институцията за пенсионно осигуряване на държавата от ЕС (или Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария), в която живеете, освен ако никога не сте работили там. Ако случаят е такъв, следва да кандидатствате в държавата, където последно сте работили.

Допълнителна информация за координацията на социалноосигурителните права при преместване или пътуване може да бъде намерена на адрес http://ec.europa.eu/social-security-coordination.

Глава VII: Обезщетения за преживели лица

Кога имате право на обезщетения за преживяло лице?

Право на пенсия за преживели лица имат децата, преживелият съпруг и родителите на починалото осигурено лице.

Децата имат право на пенсия за преживели лица до достигане на 18-годишна възраст. След навършване на 18-годишна възраст, в случай че учат, децата на починалото осигурено лице имат правото да получават пенсия за преживели лица за периода на обучението до навършване на 26-годишна възраст. Преживелите деца на починалото осигурено лице, които са получили увреждане преди 18-годишна възраст, също имат право да получават пенсията за преживели лица до навършване на 26-годишна възраст.

Ако преживялото лице не може да работи, то има прави на наследствена пенсия 5 години преди навършване на 60 години и 6 месеца за мъжете и 5 години преди навършване на 55 години и 6 месеца за жените. След 31 декември 2000 г. тази възраст се увеличава с по 6 месеца всяка календарна година до достигане на 63 години за мъжете и 60 години за жените.

Пенсия за старост и инвалидност за преживели лица

В случай на смърт на осигуреното лице наследниците получават пенсия, еквивалентна на вида на персоналната пенсия (т.е. пенсия за общо заболяване, трудови злополуки или професионални болести), която починалото лице би получавало като инвалид, който е изгубил повече от 90 процента от работоспособността си.

В случай че починалото лице е придобило правото на пенсия, дължима поради натрупване на осигурителен стаж и навършена възраст, наследниците получават пенсия за преживяло лице, изчислена на базата на пенсията, дължима в резултат на натрупан осигурителен стаж и навършени години, в случай че това е по-изгодно за тях.

В случай на смърт на пенсионер, който е получавал пенсия за инвалидност поради общо заболяване или персонална пенсия, изчислена на базата на натрупан осигурителен стаж и навършена възраст, пенсията за преживели лица се изчислява като процент, посочен по-долу, в зависимост от вида на получаваната пенсия.

Помощ за преживяло лице

Пенсионираните лица, чиито съпруг е починал, имат право на добавка към пенсията, така наречената помощ за преживяло лице. Добавките за преживели лица се изплащат само в допълнение към друга отпусната пенсия: лицата, които все още нямат право на пенсия, нямат право на такава добавка.

Поради това преживялото лице трябва да отговаря на няколко условия, за да има право на добавка към пенсията:

–          преживялото лице трябва да получава персонална пенсия или пенсия за преживяло лице, независимо от нейния вид;

–          преживялото лице не трябва да е сключило брак след смъртта на съпруга си; изплащането на добавката се прекратява от датата на сключване на брак;

–          преживялото лице не трябва да получава пенсия за преживяло лице от починалото лице.

Тази помощ се изчислява като процент от пенсията на починалия съпруг и се изплаща с цел подпомагане на преживелия съпруг. Пенсионерът има право на добавка в размер на 20 процента от пенсията или пенсиите, получавани от починалия съпруг (ще достигне 40 % през 2015 г.). При изчисляване на тази добавка не се взимат предвид надбавките към пенсията, получавана от починалото лице. Ако починалото лице не е получавало пенсия, добавката се изчислява на базата на пенсията или сумата от пенсиите, които починалото лице би имало право да получава.

Какво е покритието?

Пенсията за преживели лица се определя като процент от дължимата персонална пенсия на починалото осигурено лице, както следва:

1. един наследник – 50 процента;

2. двама наследници — 75 процента;

3. трима и повече наследници — 100 процента.

В случай на смърт на двамата родители (или осиновители) децата имат право на пенсия за преживели лица, определена от сумата на пенсиите на починалите.

Как се осъществява достъпът до обезщетения за преживели лица?

Пенсията за преживели лица се отпуска при подаване на заявление до РД * на Националния осигурителен институт (НОИ). Трябва да се приложат следните документи:

–          удостоверение за наследници;

–          удостоверение, доказващо че преживелият съпруг не е сключил брак;

–          документи, доказващи осигурителния стаж на починалото лице — трудова книжка, осигурителна книжка или удостоверение за осигурителен стаж, в случай че починалото лице не е било пенсионер.

Вашето право на обезщетения за преживели лица при преместване в рамките на Европа

Като цяло, правилата, които се прилагат за пенсии за преживели съпруги/съпрузи или сираци и помощи при смърт, са същите като тези, прилагащи се за пенсии за инвалидност и старост (вж. глави V и VI). А именно, пенсии за преживели лица и помощи при смърт следва да се изплащат без никакво намаление, промяна или преустановяване независимо от това къде в Европейския съюз, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария пребивава преживелият съпруг или съпруга. Допълнителна информация за координацията на социалноосигурителните права при преместване или пътуване може да бъде намерена на адрес http://ec.europa.eu/social-security-coordination.

Глава VIII: Обезщетения при трудови злополуки и професионални болести

Кога имате право на обезщетения?

Всички лица, работещи на трудови договори, договори за услуги, изборни длъжности, в кооперации или на договори за управление са задължително осигурени срещу трудови злополуки и професионални болести към фонд за трудови злополуки и професионални болести. Това включва инвалидност, смърт, временна неработоспособност и временна неработоспособност вследствие на трудови злополуки или професионални болести.

Размерът на социалноосигурителни вноски, плащани от работодателите, се определя като процент от месечния осигурителен доход на осигуреното лице.

Какво е покритието?

Независимо от продължителността на осигурителния стаж осигурените лица имат право на:

–          парични обезщетение в случай на спешни медицински прегледи, изследвания и лечения;

–          санаторно-курортно лечение;

–          парични обезщетения за временна инвалидност вследствие на трудова злополука или професионална болест;

–          парични обезщетения за превенция и рехабилитация;

–          пенсии за инвалидност вследствие на трудови злополуки или професионални болести;

–          парични обезщетения за технически средства, свързани с инвалидността.

Дневното парично обезщетение за временна инвалидност вследствие на трудова злополука или професионална болест се изчислява в размер на 90 процента от средното дневно брутно възнаграждение или дневния осигурителен доход за последните 12 месеца, на базата на които са плащани или са дължими осигуровки.

То се изплаща от деня на настъпване на събитието до възстановяването или до отпускане на пенсия за инвалидност. Ако временната инвалидност настъпи до 30 дни преди прекратяване на трудовия договор или осигуряването, паричното обезщетение се изплаща за периода на неработоспособност, но не по-дълго от 30 календарни дни.

Как се осъществява достъпът до обезщетения?

За да се получи право на обезщетение, трябва да се получи право на отпуск за временна инвалидност чрез болничен лист. Болничният лист се издава в деня на установяване на инвалидността; отпускът може да започне от предишния, от същия или от деня, следващ прегледа. В болничния лист трябва да се посочва вида неработоспособност, необходимостта от и вида на лечението и продължителността на отпуска.

Болничният лист трябва да се представи на работодателя или последният трябва да бъде информиран относно него незабавно след издаването му, но не по-късно от два работни дни след това. Работодателят няма право на преценка дали да разреши такъв отпуск или не и трябва да изплати на осигуреното лице брутното средно дневно възнаграждение за първия работен ден на временната инвалидност.

Паричните обезщетения за втория и следващите дни от временната инвалидност се изчисляват и изплащат от Националния осигурителен институт по посочена от осигуреното лице банкова сметка.

До края на 2011 г. първият, втория и третият ден на временната неработоспособност се изплащат от работодателя и са в размер на 70 % от средното брутно възнаграждение. От четвъртия ден нататък плащането на парични обезщетения се покрива от Националния осигурителен институт (НОИ) и е в размер на 80 % от средното брутно възнаграждение.

Вашето право на обезщетения за трудови злополуки и професионални болести при преместване в рамките на Европа

Разпоредбите на ЕС за обезщетения във връзка с трудови злополуки или професионални болести са много подобни на разпоредбите за обезщетения за болест (вж. раздели II и III). В рамките на Европейския съюз, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария, ако пребивавате или сте отседнали в държава, различна от тази, в която сте осигурени за трудови злополуки, вие обикновено имате право да получавате здравни грижи там във връзка с трудова злополука или професионална болест; паричните обезщетения обикновено се изплащат от институцията, която ви осигурява, дори ако пребивавате или сте отседнали в друга държава.

Когато трябва да бъдат изпълнени определени условия за получаване на право на обезщетения във връзка с трудова злополука или професионална болест, институцията, в която сте осигурени, трябва да вземе предвид осигурителните периоди, периодите на пребиваване или на заетост, които сте завършили съгласно законодателството на други държави от Европейския съюз, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария. По този начин се гарантира, че хората няма да загубят своето осигурително покритие, когато сменят работодателя и се преместят в друга държава.

Допълнителна информация за координацията на социалноосигурителните права при преместване или пътуване може да бъде намерена на адрес http://ec.europa.eu/social-security-coordination.

Глава IX: Семейни обезщетения

Кога имате право на семейни обезщетения?

Семейните помощи и някои от обезщетенията за майчинство се считат за семейни обезщетения по смисъла на европейските регламенти за координация.

Семейните помощи са парични обезщетения или обезщетения в натура, които имат за цел да осигурят финансова подкрепа при бременност, раждане или отглеждане на деца. Те са под формата на еднократни или месечни плащания.

Следните категории имат право на семейни помощи:

–          бременни жени — български граждани;

–          семейства на български граждани — за децата, които отглеждат в страната;

–          семейства, в които единият от родителите е български гражданин — за деца с българско гражданство, отглеждани в страната;

–          семейства на роднини или приемни семейства — за децата, отглеждани в тези семейства по силата на Закона за закрила на детето;

–          бременни жени — чужденки и семейства с чуждо гражданство, които пребивават постоянно и отглеждат децата си в страната, ако имат право на такива обезщетения по силата на друг закон или международна спогодба, по която България е страна.

За да имат право на семейни помощи, средният месечен доход на член от семейството за предходните 12 месеца трябва да е по-нисък или равен на дохода, определен за тази цел в Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година (350 лв. за 2011 г.). Проверка на доходите се извършва само за месечните помощи за деца до завършване на средно образование, но не по-късно от навършване на 20 години; целевата помощ за отглеждане на деца под 1-годишна възраст и целевата помощ за деца в първи клас.

Какво е покритието?

Семейните обезщетения включват:

–          еднократни помощи за бременност;

–          еднократни помощи за раждане;

–          еднократни помощи за отглеждане на близнаци на възраст под 1 година;

–          еднократни помощи за отглеждане на дете на възраст под 1 година за майки, които са студенти редовно обучение;

–          месечни помощи за деца до завършване на средно образование, но не и след навършване на 20 години;

–          месечни помощи за отглеждане на дете на възраст по 1 година;

–          целеви помощи за деца в първи клас;

–          целеви помощи за безплатен железопътен или автобусен превоз в рамките на страната за многодетни майки;

–          месечни помощи за деца с трайна инвалидност под 18-годишна възраст и до завършване на средно образование, но не и след навършване на 20-годишна възраст.

Как се осъществява достъпът до семейни обезщетения?

Семейните помощи за деца се изплащат от Дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП) на основание на подадено заявление, чиято форма е одобрена от Министъра на труда и социалната политика. Заявлението трябва да се подаде от майката или друг законен представител на детето.

Заявленията за еднократна помощ за раждане трябва да включват следните документи:

–          оригинален акт за раждане на детето, за което се иска помощ;

–          копия от актовете за раждане на всички деца, родени от майката.

Правото се придобива от датата на раждане на детето, освен ако то не е дадено за отглеждане в специализирани детски институции. Обезщетението може да бъде изискано в рамките на три години от края на месеца, през който е родено детето.

Заявленията за семейни помощи за деца под 18-годишна възраст трябва да включват:

–          удостоверение за брутния месечен доход на семейството за шест календарни месеца, предшестващи месеца на подаване на заявлението (за служители с трудови правоотношения или държавни служители). то трябва да указва доходите от пенсии, обезщетения и стипендии.

–          официално удостоверение от училището, в което детето е записано, доказващо, че детето е ученик и посещава редовно занятията.

Заявленията за месечни помощи за деца на възраст под 1 година трябва да включват:

–          удостоверение за брутния месечен доход на семейството за 6 календарни месеца преди месеца на подаване на заявлението;

–          копие от акта за раждане на детето.

Вашето право на семейни обезщетения при преместване в рамките на Европа

Характеристиките и размерите на семейните обезщетения се различават значително между отделните държави.

Поради това за вас е важно да знаете коя държава е отговорна за предоставянето на тези обезщетения и какви са условията за получаването им. Можете да намерите общите принципи за определяне на компетентното законодателство на адрес http://ec.europa.eu/social/main.jsp?catId=849&langId=bg.

Държавата, която е отговорна за изплащане на семейни обезщетения, трябва да вземе предвид осигурителните периоди, завършени съгласно законодателството на всяка друга държава от Европейския съюз, включително Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария, ако това е необходимо за удовлетворяване на условията за предоставяне на право на обезщетение.

Ако дадено семейство има право на обезщетения съгласно законодателството на повече от една държава, то по принцип ще получи най-високия размер на обезщетенията, предвиден съгласно законодателството на една от тези държави. С други думи, семейството се разглежда все едно всички засегнати лица пребивават или са осигурени в държавата с най-благоприятното законодателство.

Семейни обезщетения не могат да се изплащат два пъти за един и същ период и за един и същ член на семейството. Има правила за предимство, които уреждат преустановяването на обезщетения от една държава до размера на тези, изплащани от държавата, която е основно компетентна за плащането.

Допълнителна информация за координацията на социалноосигурителните права при преместване или пътуване може да бъде намерена на адрес http://ec.europa.eu/social-security-coordination.

Глава X: Безработица

Кога имате право на обезщетения за безработица?

Всяко лице, за което работодателят плаща осигурителни вноски за безработица, е осигурено срещу риска от безработица. Служителите са длъжни да плащат осигуровки от датата на сключване на трудовия договор или договора за управление.

Лицата, които са плащали осигуровки към Фонд „Безработица“ в продължение на най-малко 9 месеца през 15-те месеца, предшестващи преустановяването на осигуряването, имат право на обезщетения за безработица, при условие че:

–          са регистрирани като безработни в Агенцията по заетостта;

–          не са получили осигурителен стаж и пенсия за старост или професионална пенсия за ранно пенсиониране;

–          не са в трудови правоотношения.

Какво е покритието?

Осигурените лица имат право на:

–          информация за свободни работни места;

–          помощ за намиране на подходяща работа;

–          обезщетения и помощи за безработица.

Обезщетенията за безработица се изплащат от 4 до 12 месеца в зависимост от общата продължителност на осигурителния стаж на лицето, както следва:

–          за осигурителен стаж до 3 години обезщетения се изплащат за период от 4 месеца; –

–          от 3 до 5 години, обезщетения се плащат за период от 6 месеца;

–          от 5 до 10 години, обезщетения се плащат за период от 8 месеца;

–          от 10 до 15 години, обезщетения се плащат за период от 9 месеца;

–          от 15 до 20 години, обезщетения се плащат за период от 11 месеца;

–          над 25 години, обезщетения се плащат за период от 12 месеца.

Размерът на дневното обезщетение за безработица възлиза на 60 процента от средното възнаграждение или средния осигурителен доход, на базата на който са внасяни или се дължат осигуровки за безработица за 18-те месеца, предшестващи месеца на прекратяване на осигуряването. То не може да е по-ниско от определения минимален размер. Минималният размер на дневното обезщетение за безработица се определя от Закона за бюджета за държавното обществено осигуряване. След 1 януари 2011 г. минималният размер на дневното обезщетение за безработица е 7,2 лв.

Безработните лица, които са останали без работа по собствено желание, с тяхно съгласие или поради непристойно поведение, получават минималния размер на обезщетението за безработица за период от 4 месеца.

Как се осъществява достъпът до обезщетения за безработица?

Обезщетението за безработица се предоставя след подаване на заявление до регионалната дирекция на Националния осигурителен институт (НОИ). Заявлението трябва да бъде подадено лично въз основа на постоянния или настоящия адрес.

Обезщетението за безработица се изплаща от датата на преустановяване на осигуряването, в случай че заявлението се подаде в рамките на 3 месеца след тази дата. Ако заявлението се подаде след тази дата без уважителни причини за това, обезщетението се изплаща за определения период, намален с периода на закъснението.

Паричните обезщетения за безработица се изплащат от Националния осигурителен институт по посочена от лицето банкова сметка.

Вашето право на обезщетения за безработица при преместване в рамките на Европа

Обикновено държавата-членка, в която сте наети на работа, е отговорна за предоставянето на обезщетения за безработица. Прилагат се специални разпоредби за погранични работници и други презгранични работници, които са пребивавали в държава-членка, различна от тази, в която работят.

Осигурителните периоди или периодите на заетост, завършени в други държави на Европейския съюз, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария, могат да се използват за изпълняване на условията за вноски.

Ако желаете да търсите работа в друга държава от Европейския съюз, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария, можете при определени условия да пренесете тези обезщетения за ограничен период от време.

Допълнителна информация за координацията на социалноосигурителните права при преместване или пътуване може да бъде намерена на адрес http://ec.europa.eu/social-security-coordination.

Глава XI: Минимални средства

Кога имате право на обезщетения във връзка с минимални средства?

Паричните социални помощи и социалните помощи в натура допълват или осигуряват доход, гарантиращ минималните нужди за преживяване или удовлетворяват непредвидени нужди на лица и семейства. Социалните обезщетения се предоставят на лицата, които са изчерпали всички останали възможности за самостоятелна издръжка или за издръжка от страна на роднините си.

Лицата или семействата, чиито доходи за предходния месец са по-ниски от предварително определени диференциран минимален доход, имат право на месечно обезщетение.

Какво е покритието?

Министерският съвет определя месечния размер на гарантирания минимален доход (ГМД), който служи за база за определяне на размера на социалното подпомагане. За 2011 г. ГМД възлиза на 65 лв.

Лицата и семействата с ниски доходи имат право на месечни социални помощи, целеви социални обезщетения за покриване на конкретни нужди, свързани с пътувания, заболявания, медицинско лечение в чужбина, жилище у т.н. или еднократно социално обезщетение за покриване на извънредни нужди.

Освен това лицата и семействата, чийто доход е под определен праг, могат да получат помощи за отопление за период от 5 последователни месеца (ноември—март). Размерът на месечните помощи за отопление се определят от министъра на труда и социалната политика.

Как се осъществява достъпът до обезщетения за минимални средства?

Социалните обезщетения се отпускат срещу подаване на заявление от страна на нуждаещото се лице или негов законен представител. Помощите се отпускат след оценка на следните аспекти:

–          доход на лицето или семейството;

–          статут на собствеността на лицето;

–          семейно положение на лицето;

–          здравен статут на лицето;

–          работни и/или образователни ангажименти;

–          възраст.

Социалните обезщетения са освободени от данъци и такси.

Безработните лица в активна възраст, които получават месечни помощи и не са включени в програми за заетост, са задължени да полагат общественополезен труд за период от 14 дни, по 4 часа на ден, на базата на програми, организирани от общинската администрация за предоставяне на социални услуги, екологични програми, развитие и почистване на селищата и други програми, свързани с обществени дейности.

Вашето право на обезщетения за минимални средства при преместване в рамките на Европа

Като общо правило, паричните обезщетения за болест (т.е. обезщетенията, предназначени по принцип да заменят доходи, които са преустановени поради болест) винаги се изплащат според законодателството на държавата, в която сте осигурени, независимо от това къде пребивавате или сте отседнали. Тези обезщетения са изброени в Приложение II в края на настоящия наръчник.

Правилата на ЕС за координация се прилагат единствено за социална сигурност, не за социални помощи.

Допълнителна информация за координацията на социалноосигурителните права при преместване или пътуване може да бъде намерена на адрес http://ec.europa.eu/social-security-coordination.

Глава XII: Дългосрочни грижи

Кога имате право на дългосрочни грижи?

Дългосрочни грижи са необходими, когато дадено лице заболее или страда от инвалидност, което го прави неспособно да извършва дейностите от ежедневието и съществува вероятност тази инвалидност да трае продължителен период. При възрастни хора това обикновено е в резултат на нарастваща деликатност, дължаща се на остаряване или на хронични състояние в следствие на акутно заболяване като удар или падане, или остър артрит. Дългосрочни грижи може да са необходими също ако лицето има умствено увреждане. Най-честата форма на увреждане за възрастните хора е болестта на Алцхаймер.

В България дългосрочните грижи попадат в сектора на социалното подпомагане. Секторът за социална сигурност, базирайки се на принципа на внасяне на осигуровки за редица социални рискове, към момента не предоставя социална закрила за дългосрочни грижи.

Какво е покритието?

Дългосрочни грижи се осигуряват по една от следните държавни програми:

–          добавки към пенсията за придружител се предоставят на пенсионери, загубили над 90 процента от трудоспособността си, нуждаещи се от постоянен придружител. те получават добавка към пенсията в размер на 75 процента от социалната пенсия за старост.

–          чрез националната програма „Помощник на инвалид“ се предоставят грижи в домашна среда на лицата с увреждания или на лица с тежки заболявания. Програмата има за цел да предостави работа на безработни лица като лични или социални помощници. Личните помощниците помагат на семействата, в които има лице с увреждания, което се нуждае от постоянна грижа. социалните помощници помагат на лица с увреждания, лица с тежки заболявания, болни или самотни лица за техните ежедневни дейности, като организират тяхното свободно време и извършват дейности за социалната им интеграция.

–          програмата за „социален помощник“ или „домашен помощник“ финансира проекти на общините и неправителствените организации, които са кандидатствали за извършване на такива дейности.

–          специализираните институции за социални услуги към Агенцията за социално подпомагане предоставят социални услуги в специализирани домове, където хората са отделени от домашната среда. това включва домове за деца, за възрастни с увреждани, социални учебно-професионални заведения, домове за възрастни и домове за временно настаняване.

Личният помощник се грижи за възрастни или деца с тежки увреждания, които се нуждаят от грижи през целия ден. Възможните бенефициенти са:

–          лицата, нуждаещи се от постоянна грижа, с 90 или повече от 90 процента постоянна инвалидност, които имат право на външна помощ;

–          деца с 50 или повече от 50 процента намалена възможност за социална адаптация, които имат право на външна помощ;

–          лица или деца, освободени от специализираните институции за лица с увреждания.

Социалните помощници могат да работят почасово и услугите могат да се използват за случаи на средна сериозност, в случай че обгрижваното лице трябва да се извежда с цел социализиране, да се води на рехабилитация или до работното място, ако извършва икономически дейности. Възможните бенефициенти са:

–          лица с 90 или повече от 90 процента постоянна инвалидност, за които е определена външна помощ;

–          деца с 50 или повече от 50 процента намалена възможност за социална адаптация, които имат право на външна помощ;

–          лица с тежки заболявания и самотни лица, които не могат да се грижат за себе си;

–          лица/деца, освободени от специализираните институции за лица с увреждания.

Лицата, които имат право да ползват услугите и на личен, и на социален помощник, трябва да изберат едната от двете възможности.

Домашният помощник няма специална квалификация и извършва рутинни задачи.

Как се осъществява достъпът до дългосрочни грижи?

Добавка за външна помощ

Правото на добавка за външна помощ се оценява от Регионалната експертна лекарска комисия (РЕЛК) или Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК). Те издават решение, определящо, че лицето не е в състояние да се грижи за себе си и се нуждае от помощ от друго лице. При подаване на заявление за пенсионна добавка за външна помощ трябва да се приложат следните документи:

–          формуляр-заявление;

–          решението на РЕЛК, съдържащо всички необходими данни относно медицинското състояние на пенсионера, степента на загуба на работоспособност и данни относно периода, за който имат право на добавка;

–          решението на медицинската комисия към регионалната дирекция на Националния осигурителен институт (НОИ).

Социални услуги, предоставяни на местно равнище

Лицата, които искат да се възползват от социални услуги, трябва да подадат писмено заявление съответно до:

–          директора на Дирекция „Социално подпомагане“ — за социални услуги, определени от държавата;

–          кмета на общината — за социални услуги, предоставяни от общината;

–          ръководния орган — ако доставчикът на услугата е физическо лице, регистрирано по дружественото право, или юридическо лице.

Вашето право на дългосрочни грижи при преместване в рамките на Европа

Обезщетенията за дългосрочни грижи също попадат в обхвата на правилата на ЕС за координация на социалната сигурност, по същия начин като обезщетенията за болест. Паричните обезщетения за дългосрочни грижи се изплащат според законодателството на държавата, в която сте осигурени, независимо от това в коя държава пребивавате или сте отседнали.

Обезщетенията за дългосрочни грижи в натура (които включват здравни грижи, медицински интервенции, лекарства и болнично лечение) се предоставят съгласно законодателството на държавата, в която пребивавате или сте отседнали, все едно сте осигурени в тази държава.

Допълнителна информация за координацията на социалноосигурителните права при преместване или пътуване може да бъде намерена на адрес http://ec.europa.eu/social-security-coordination.

Приложение I: Полезни адреси и интернет страници

Подробна таблица относно разпоредбите за социална сигурност в България и останалите държави-членки можете да намерите на интернет страницата на MISSOC:

За въпроси относно социалната сигурност, касаещи повече от една държава на ЕС, можете да търсите връзка с институция в справочната служба на институциите, поддържана от Европейската комисия и достъпна на адрес: http://ec.europa.eu/social-security-directory

НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ПО ПРИХОДИТЕ

Бул. „Княз Дондуков“ 52

1000 София, България

Телефон: (+359 2) 9859 3037

Електронна поща: infocenter@nra.bg

www.nra.bg

НАЦИОНАЛЕН ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ

1303 София

Бул. „Александър Стамболийски“ 62-64

Тел.: (+359 2) 926 10 10

Електронна поща: noi@nssi.bg

www.noi.bg

НАЦИОНАЛНА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА

1407 София

Ул. „Кричим“ 1

Информация за граждани: Тел.: (+359) (0) 800 14 800 — национална телефонна линия

www.nhif.bg

МИНИСТЕРСТВО НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА

София 1051

Ул. „Триадица“ 2

Тел.: (+359 2) 8119 443; факс: (+359 2) 988 44 05; 986 13 18

Електронна поща: mlsp@mlsp.government.bg

www.mlsp.government.bg

КОМИСИЯ ЗА ФИНАНСОВ НАДЗОР

1303 София

Ул. „Шар Планина“ 33

Тел. централа: (+359 2) 94 04 999

Пресцентър: (+359 2) 94 04 582; факс: (+359 2) 829 43 24

Електронна поща: bg_fsc@fsc.bg

www.fsc.bg

Приложение II: Специални парични обезщетения, независещи от вноски

Някои обезщетения за социална сигурност, наричани специални парични обезщетения, независещи от вноски, се предоставят изключително в държавата, в която пребивава съответното лице. Поради това не е възможно тези парични обезщетения да се „пренасят“ при преместване в друга държава в Европа, дори ако все още сте осигурени по българското законодателство.

Специалните обезщетения, независещи от вноски, за България са:

–          Социалната пенсия за старост (член 89 от Кодекса за социално осигуряване).

–          Еднократната помощ при бременност (Член 5а от Закона за семейните помощи за деца)

–          Издръжка, плащана от държавата съгласно член 92 от Семейния кодекс.
Locations of visitors to this page
Tyxo.bg counter
Site Meter
Google Analytics Alternative
Clicky

Социално осигуряване (и данъци) – Испания

Социално осигуряване (и данъци) – Испания

Сравнение на данъците(включително осигуровките) в Испания и България

Испания

България

Осигуровка за всички рискове (без безработица)

28,3%

Няма

Осигуровка за пенсия

Няма

17,8%

Осигуровка за здраве

Няма

8%

Осигуровка за безработица

7,05%

1%

Осигуровка за гарантиране заплатите на служителите

0,2%

Няма

Осигуровка за професионална подготовка

0,7%

Няма

Осигуровка за майчинство и общо заболяване

Няма

3,5%

Осигуровка за трудова злополука и професионална болест

В зависимост от риска на професията, определят се от правителството

0,4% – 1,1%

Общ размер на осигурителната тежест

~ 36,25%

30,7% – 31,4%

Максимален осигурителен доход

3230,10 € месечно

2 000 лева месечно

Данък общ доход

24% за доход до 17 707€

28% за доход 17707€ – 33007€

37% за доход 33007€ – 53407€

43% за доход над 53407€

10%

Данък върху доходите от спестявания

19% за доходите до 6 000€

21% за доходите над 6 000€

0%

ДДС

18%

20%

Настоящото представлява информационния бюлетин на български на справочника на ЕК за социалното осигуряване в Испания (с някои уточнения по отношение на данъците от  http://www.taxrates.cc/html/spain-tax-rates.html.

Оригиналния текст може да бъде намерен на следния адрес.

Предоставената информация е изготвена в сътрудничество с националните кореспонденти на Mutual Information System on Social Protection (MISSOC).

Съдържание:

Глава I: Въведение, организация и финансиране

Глава II: Здравни грижи

Глава III: Парични обезщетения за болест

Глава IV: Обезщетения за майчинство и бащинство

Глава V: Обезщетения за инвалидност

Глава VI: Пенсии и обезщетения за старост

Глава VII: Обезщетения за преживели лица

Глава VIII: Обезщетения при трудова злополука и професионална болест

Глава IX: Семейни обезщетения

Глава X: Безработица

Глава XI: Минимални средства

Глава XII: Дългосрочни грижи

Приложение I: Пол