Промените в закона за счетоводството от 01.01.2016 г.

Изброените по-долу промени не са степенувани по важност и не са напълно изчерпателни. Заинтересованите страни трябва да прочетат закона изцяло и с разбиране, за да достигнат до всички детайли свързани със счетоводната материя, която обхваща

1. Счетоводните документи могат да се съставят на чужд език, когато уговореното възнаграждение е в чужда валута, не е задължително да се превеждат на български, освен ако това е изрично предвидено в закон
чл. 5, ал. 2 от ЗС: „Счетоводните документи, които постъпват в предприятията на чужд език, се превеждат на български език, в случаите когато това е предвидено в закон

2. Всички първични счетоводни документи трябва да се съхраняват 10 години, считано от 1 януари на годината следваща годината, в който е издаден документа (до момента изискването за съхранение на документите за данъчен контрол е до 5 г. след изтичане на давностния срок за погасяване на публичното задължение, което удостоверяват тези документи)
чл. 12, ал. 1, т. 1 от ЗД: „счетоводни регистри и финансови отчети, включително документи за данъчен контрол, одит и последващи финансови инспекции – 10 години, считано от 1 януари на отчетния период, следващ отчетния период, за който се отнасят

3. Въведени са 4 категории предприятия като понятия директно в закона:
микропредприятия – ако към 31 декември на годината не надвишават 2 от следните 3 показателя – активи 700 000 лева, приходи от продажби 1 400 000 лева, средна численост на персонала 10 души
малки предприятия – ако към 31 декември на годината не надвишават 2 от следните 3 показателя – активи 8 000 000 лева, приходи от продажби 16 000 000 лева, средна численост на персонала 50 души
средни предприятия – ако към 31 декември на годината не надвишават 2 от следните 3 показателя – активи 38 000 000 лева, приходи от продажби 76 000 000 лева, средна численост на персонала 250 души
големи предприятия – ако към 31 декември на годината надвишават 2 от следните 3 показателя – активи 38 000 000 лева, приходи от продажби 76 000 000 лева, средна численост на персонала 250 души
Промяната в категорията се извършва, когато предприятие за последните два отчетни периода престане да отговаря на два от трите показателя за съответната категория. Категорията се променя от началото на следващия (трети) отчетен период. Когато за последните два отчетни периода предприятието отговаря на показателите за две различни категории, същото се категоризира според показателите за последния отчетен период. За отчетния период, в който предприятие от обществен интерес (банки, фондове, дружества свързани с производство или пренос на комунални услуги и др. изброени в § 1, т. 22 от допълнителните разпоредби на закона) престава да бъде такова, трябва да се отчита като предприятие от обществен интерес.

4. Въведени са 3 категории групи предприятия като понятия директно в закона:
малки групи – ако към 31 декември на годината сумата от показателите съгласно годишните им финансови отчети на консолидирана основа не надвишава 2 от следните 3 показателя – активи 8 000 000 лева, приходи от продажби 16 000 000 лева, средна численост на персонала 50 души
средни предприятия – ако към 31 декември на годината сумата от показателите съгласно годишните им финансови отчети на консолидирана основа не надвишава 2 от следните 3 показателя – активи 38 000 000 лева, приходи от продажби 76 000 000 лева, средна численост на персонала 250 души
големи предприятия – ако към 31 декември на годината сумата от показателите съгласно годишните им финансови отчети на консолидирана основа надвишава 2 от следните 3 показателя – активи 38 000 000 лева, приходи от продажби 76 000 000 лева, средна численост на персонала 250 души
Промяна в категорията се извършва, когато за последните два отчетни периода група престане да отговаря на два от трите показателя за съответната категория. Категорията се променя от началото на следващия отчетен период. Когато за последните два отчетни периода група отговаря на показателите за две различни категории, тя се категоризира съгласно показателите за последния отчетен период.

5. Отпада изискването за задължителна годишна инвентаризация на активите и пасивите за предприятията с приходи от продажби до 200 000 лева за отчетния период
чл. 28, ал. 2 от ЗС: „Предприятията, чиито нетни приходи от продажби не надвишават 200 000 лв. за текущия отчетен период, не извършват задължителна инвентаризация

6. Опростяване на годишният финансов отчет (но не за всички):
– чл. 29, ал. 1 от ЗС: „Годишният финансов отчет за всички предприятия се състои най-малко от счетоводен баланс, отчет за приходите и разходите и приложение
– чл. 29, ал. 3 от ЗС: „Годишният финансов отчет на едноличните търговци, на които размерът на нетните приходи от продажби за текущия отчетен период не надхвърля 200 000 лв. и не подлежи на задължителен независим финансов одит, може да се състои само от отчет за приходите и разходите
– чл. 29, ал. 4 от ЗС: „Годишният финансов отчет на микропредприятията може да се състои само от съкратен баланс и съкратен отчет за приходите и разходите по раздели“ – не важи за инвестиционните дружества и финансовите холдингови дружества
– чл. 29, ал. 6 от ЗС: „Годишният финансов отчет на малките предприятия може да се състои от съкратен баланс, съкратен отчет за приходите и разходите по раздели и групи и приложение
– чл. 29, ал. 9 от ЗС: „Годишният финансов отчет на средните и големите предприятия, както и на предприятията от обществен интерес се съставя в пълен комплект съгласно приложимите счетоводни стандарти
Големите предприятия и предприятията от обществен интерес в пояснителните приложения оповестяват начислените за годината суми за услугите, предоставяни от регистрираните одитори, поотделно за незавимисм финансов одит, данъчни консултации, други услуги несвързани с одита. В пояснителните приложения на консолидирания финансов отчет се оповестява по аналогичен начин тази информацията по отношение на предприятията, включени в консолидацията.

7. Облекчения при консолидирания финансов отчет (но не за всички)
чл. 32 от ЗС: „Консолидиран финансов отчет може да не се съставя от предприятие майка на малка група, освен ако в групата има поне едно предприятие от обществен интерес

8. Всички предприятия изготвят финансовите си отчети на база Националните счетоводни стандарти, с изключение на:
– предприятията от обществен интерес, които са длъжни да използват Международните счетоводни стандарти
– предприятията, които решат да ползват Международните счетоводни стандарти доброволно, при условие че не е извършвана промяна на счетоводната база
Годишните финансови отчети на предприятията в производство по ликвидация или в несъстоятелност се съставят на базата на национален счетоводен стандарт.
Предприятия – юридически лица с нестопанска цел, съставят годишните си финансови отчети на базата на национален счетоводен стандарт.

9. На задължителен независим финансов одит подлежат:
– предприятията, които към 31 декември надвишават поне 2 от следните 3 показатели – активи 2 000 000 лева, приходи от продажби 4 000 000 лева, средна численост на персонала през отчетния период 50 души
– предприятия от обществен интерес
– средните и големите групи и групите, в които има поне едно предприятие от обществен интерес
– предприятия, за които това се изисква в закон
– акционерните дружества и командитните дружества с акции, освен ако през отчетния период не са извършвали дейност
– юридическите лица с нестопанска цел за общественополезна дейност, които към 31 декември надвишават поне 1 от следните показатели – активи 1 000 000 лева, приходи от стопанска и нестопанска дейност 2 000 000 лева, обща сума на получените през текущата година финансирания и неусвоени към 31 декември на текущата година финансирания, получени през предходни отчетни периоди – 1 000 000 лв.
– юридическите лица с нестопанска цел, определени за осъществяване на общественополезна дейност и извършващи посредничество при международно осиновяване по чл. 116 от Семейния кодекс
Консолидираните финансови отчети и годишните финансови отчети на предприятията, включени в консолидацията, подлежат на независим финансов одит.

Съставянето и одитирането на финансовите отчети и докладите за дейността за 2015 г. се извършват по реда на отменения Закон за счетоводството.

10. Публикуване на годишен финансов отчет, консолидиран финансов отчет, годишен доклад – до 30 юни на следващата година
– търговците по смисъла на Търговския закон – чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване в търговския регистър
– юридическите лица с нестопанска цел, определени за осъществяване на общественополезна дейност – чрез заявяване за вписване и предоставянето им в Централния регистър при Министерството на правосъдието
– всички останали предприятия – чрез икономическо издание или чрез интернет (в този случай трябва да се осигури свободен безплатен достъп за поне 3 години от датата на публикуването им)
Когато финансовият отчет е заявен за публикуване в срок и има отказ за публикуване, и в 14-дневен от влизането в сила на отказа е подадено повторно заявление за публикуване, се смята, че финансовият отчет е подаден в срок
Годишните финансови отчети и докладът за дейността се публикуват във вида и с текста, въз основа на които регистрираният одитор е изразил становището си. На публикуване подлежи и пълният текст на одиторския доклад
Годишният финансов отчет на предприятие майка, което изготвя консолидиран финансов отчет, се публикува едновременно с консолидирания финансов отчет на групата заедно с годишните доклади по глава седма към тях
Предприятие майка, което е едновременно и дъщерно предприятие и съгласно приложимите счетоводни стандарти не е задължено да съставя консолидиран финансов отчет, публикува на български език в срок до 30 юни консолидиран финансов отчет и консолидиран доклад за дейността, изготвени от предприятието майка. Когато предприятието майка е регулирано от законодателството на трета държава, консолидираният финансов отчет се заверява от одитори или одиторски дружества, които извършват одит съгласно законодателството на държавата, приложимо към предприятието майка.
Заедно с годишния финансов отчет акционерните дружества, командитните дружества с акции и дружествата с ограничена отговорност, които са средни или големи предприятия или предприятия от обществен интерес, публикуват и информация за предложението на органа на управление за разпределение на печалбата или за покриване на загуба за предходната година и решението на общото събрание на акционерите/съдружниците за начина на разпределяне на печалбата или за покриване на загуба за предходната година.
Малките предприятия, които не подлежат на задължителен независим финансов одит, могат да не публикуват своите отчети за приходите и разходите и докладите за дейността
Едноличните търговци, които не подлежат на задължителен независим финансов одит и бюджетните предприятия, не са длъжни да публикуват финансовите си отчети

11. Годишен доклад за дейността
Освободени от подаване на този доклад са всички Микропредприятия и малките предприятия (с изключение на инвестиционните дружества и финансовите холдингови дружества), които не подлежат на задължителен независим финансов одит, при условие че информацията относно придобиването на собствените им акции, изисквана от чл. 187д от Търговския закон, е оповестена в приложението към годишния финансов отчет или в бележка под линия към съставения счетоводен баланс.
Минималната информация, която предприятията трябва да предоставят в доклада е:
– обективен преглед, който представя вярно и честно развитието и резултатите от дейността на предприятието, както и неговото състояние, заедно с описание на основните рискове, пред които е изправено
– анализ на финансови и нефинансови основни показатели за резултата от дейността, имащи отношение към стопанската дейност, включително информация по въпроси, свързани с екологията и служителите; при изготвяне на анализа в доклада за дейността могат да се включат препратки към сумите на разходите, отчетени в годишните финансови отчети, и допълнителни обяснения във връзка с тях
– всички важни събития, които са настъпили след датата, към която е съставен годишният финансов отчет
– вероятното бъдещо развитие на предприятието
– действията в областта на научноизследователската и развойната дейност
– информация за придобиване на собствени акции
– наличието на клонове на предприятието
– използваните от предприятието финансови инструменти, а когато е съществено за оценяване на активите, пасивите, финансовото състояние и финансовия резултат, се оповестяват и целите и политиката на предприятието по управление на финансовия риск, включително политиката му на хеджиране на всеки основен тип хеджирана позиция, за която се прилага отчитане на хеджирането; експозицията на предприятието по отношение на ценовия, кредитния и ликвидния риск и риска на паричния поток
В своя доклад за дейността трябва да включат декларация за корпоративно управление съгласно Закона за публичното предлагане на ценни книжа следните:
– предприятия, чиито прехвърлими ценни книжа са допуснати до търговия на регулирания пазар в държава – членка на Европейския съюз
– кредитни институции
– застрахователи и презастрахователи
Декларацията за корпоративно управление може да се представи като отделен доклад, публикуван заедно с доклада за дейността или документ, който е обществено достъпен на интернет страницата на предприятието
Големите предприятия, които са предприятия от обществен интерес и които към 31 декември на отчетния период надвишават критерия за среден брой служители през финансовата година от 500 души, включват в доклада за дейността си нефинансова декларация (задължителна от 1 януари 2017 г.) съдържаща описание на политиките на предприятиято по отношение на дейността му, осъществявани в областта на екологията, социалните въпроси и тези свързани със служителите, правата на човека, борбата против корупцията, разнообразието и равенството на половете в ръководните органи на предприятията – брой на жени и мъже, възраст, географско разнообразие, образование, професионални качества, религия

12. Доклад за плащанията към правителства
Големите предприятия и предприятията от обществен интерес, извършващи дейност в добивната промишленост или в дърводобива от девствени гори, изготвят и публикуват годишен доклад за плащанията, извършени към правителства, едновременно с годишния доклад за дейността си. Годишен доклад за плащанията към правителства не се изготвя от дъщерно предприятие, когато са изпълнени едновременно следните условия:
1. предприятието майка се регулира от законодателството на държава – членка на Европейския съюз;
2. плащанията към правителства, извършвани от предприятието, са включени в консолидирания доклад за плащанията към правителства, изготвен от предприятието майка.
Годишен доклад за плащанията към правителства не се изготвя, в случай че за един отчетен период е извършено еднократно плащане или поредица от свързани плащания в размер до 195 600 лв.
В годишния доклад за плащанията към правителства не се включват плащания по проекти на стойност до 195 600 лв.

13. Съставители на финансови отчети
– отчетите на едноличните търговци, които водят едностранно счетоводство и микропредприятията, които не са осъществявали дейност през отчетния период могат да се съставят от собствениците или съдружниците на тези предприятия. Под „не са осъществявали дейност“ се разбира предприятието да няма нито 1 стотинка приходи, нито 1 стотинка разходи. Наличието на банкова сметка автоматично изключва такава възможност.
– за всички останали случаи изискванията към съставителите на финансови отчети или управляващите и/или представляващите счетоводните предприятия, които подписват финансовите отчети са:
1. висше счетоводно-икономическо образование с магистърска степен и 2 години стаж в областта на счетоводството, външния и вътрешния одит и финансовата инспекция, данъчните ревизии или като преподавател по счетоводство и контрол, или
2. висше счетоводно-икономическо образование с бакалавърска степен и 3 години стаж в областта на счетоводството, външния и вътрешния одит и финансовата инспекция, данъчните ревизии или като преподавател по счетоводство и контрол, или
3. висше счетоводно-икономическо образование със степен „професионален бакалавър“ и 4 години стаж в областта на счетоводството, външния и вътрешния одит и финансовата инспекция, данъчните ревизии или като преподавател по счетоводство и контрол, или
4. друго висше икономическо образование и 5 години стаж в областта на счетоводството, външния и вътрешния одит и финансовата инспекция, данъчните ревизии или като преподавател по счетоводство и контрол, или
5. средно икономическо образование и 8 години стаж като счетоводител

Задължително е съставителят на финансовия отчет да е в трудови, служебни или облигационни отношения с предприятието.

Допълнително задължително изискване е съставителя на финансовия отчет да не е осъждан за кражба, грабеж, присвояване, измама, изнудване, вещно укривателство, унищожаване и повреждане, злоупотреба на доверие, престъпление против стопанството (виж глава пета и по глава шеста, раздел I от Особената част на Наказателния кодекс).

Професията на счетоводителя на първо място изисква най-високи морални качества, напълно несъвместими с което и да е от посочените по-горе престъпления.

Законът за счетоводството не дава възможност за реабилитация или опрощаване. Така лице, което е извършило някое от посочените по-горе престъпления, е лишено завинаги от правото да бъде съставител на финансови отчети. Презумпцията е, че който е способен веднъж да открадне, да измами, да изнудва, да злоупотребява с доверие и т.н., най-вероятно ще го направи отново.

Санкции във връзка със съставянето ни финансовите отчети:
1. за който възложи съставяне на финансови отчети на лице, което няма право – глоба от 500 до 3000 лв., а на предприятието се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 5000 лв. При повторно нарушение в рамките на 1 година след наказателното постановление, наказанието е в двоен размер
2. за лице, което състави финансов отчет, без да отговаря на изискванията – глоба в размер от 500 до 3000 лв. На счетоводно предприятие, което състави финансов отчет, без да отговаря на изискванията, се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 5000 лв. При повторно нарушение в рамките на 1 година след наказателното постановление, наказанието е в двоен размер
3. за който е задължен и не състави финансов отчет – глоба в размер от 500 до 3000 лв., а на предприятието се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 5000 лв. При повторно нарушение в рамките на 1 година след наказателното постановление, наказанието е в двоен размер
4. за който е задължен и не публикува финансов отчет – глоба в размер от 200 до 3000 лв., а на предприятието се налага имуществена санкция в размер от 0,1 до 0,5 на сто от нетните приходи от продажби за отчетния период, за който се отнася непубликуваният финансов отчет, но не по-малко от 200 лв. При повторно нарушение в рамките на 1 година след наказателното постановление, наказанието е в двоен размер

Наказателните постановления се налагат от министъра на финансите или оправомощени от него длъжностни лица след акт на органите на Национална агенция за приходите

Работни дни през 2016 година в България

Работни дни 2016

През 2016 г. работните дни в България са от понеделник до петък, с изключение на:

Януари – неработен – 1 (петък)

Март – неработни – 3 (четвъртък), 4 (петък); работен – 12 (събота)

Април – неработни – 29 (петък)

Май – неработни – 2 (понеделник), 6 (петък), 23 (понеделник), 24 (вторник); работен – 14 (събота)

Септември – неработни – 5 (понеделник), 6 (вторник), 22 (четвъртък), 23 (петък); работни – 10 (събота), 17 (събота)

Декември – неработен – 26 (понеделник)

По месеци

Месец Работни дни Месец Работни дни
Януари 20 Юли 21
Февруари 21 Август 23
Март 22 Септември 20
Април 20 Октомври 21
Май 19 Ноември 22
Юни 22 Декември 21

Общо работни дни през годината – 252

 

 

 

 

Експлоататор или използвач

За по-незапознатите с икономическата наука тези 2 понятия се използват като синоними. В действителност обаче нямат почти нищо общо.

Експлоататор – това е биологичен род, който намирайки лимон на улицата, ще изстиска сока му до последната капка, ще настърже и използва кората на лимона, защото тя е дори по-полезна, семките ще посади, с търпение ще полива. След известно време ще има лимоново дръвче, чиито лимони ще изстиска до последната капка, ще настърже и използва кората им, семките ще посади и полива още по-търпеливо. Добрия експлоататор след известно време ще има цяла градина с лимонови дръвчета

Използвач – това е биологичен род, който ще открадне лимон, ще го нареже, ще го оближе и ще изхвърли в кофата. Когато пак му потрябва лимон, ще открадне, ще нареже, оближе и изхвърли в кофата.

Икономически закон – добрия експлоататор щом надуши използвач около градината, трябва да използва лопатата

Как да се откажа от схемата ДЗПО и „частния пенсионен фонд“

Финансовите пирамиди представляват модели за правене на бизнес, при които приемането на нови членове носи приходи на старите членове. Обикновено не се произвеждат никакви продукти или услуги.“

…твърдят, че можеш да получиш нещо за нищо. Те все едно казват „Нека да предположим, че прасетата могат да летят“. И ти тогава казваш: „Знаете, че не е добре да се предполага, че прасетата могат да летят“. А те отговарят: „Нещо не ти е наред на теб. Не разбираш ли огромните предимства на летящите прасета?“
за задължителните „частни пенсионни фондове“ от Пол Кругман – нобелов лауреат по икономика

„Просто така е направена схемата, не само в България… а в доста други държави тя е внедрена, че всъщност няма никакъв стимул в тези фондове те да изкарват пари, освен за себе си… Това е неработеща система… Симеон Дянков, министър на финансите, извадка от стенограма от заседанието на НСТС – 9.10.2012 г.

Пенсионните дружества може да се окажат в невъзможност да изплащат бъдещите втори пенсии заради прекалено многото рискове, които крие допълнителното задължително пенсионно осигуряване – дълголетие на клиентите, недобро инвестиране на средствата, сривове заради икономически кризи
… единственото решение да се гарантират тези пенсии е да се създаде общ пул (сметка) и в нея да влязат парите на хората, които вече получават пенсии, и сумите, които остават от партидите на починалите

“Ние искахме да регламентираме това още при правенето на пенсионната реформа през 2000 г. Но това беше малко след фалитите на банките, рухването на финансовите пирамиди и първите реакции на хората бяха, че правим още една пирамида. Затова отложихме решаването на въпроса за по-нататък”, призна Йордан Христосков, един от авторите на големите пенсионни промени преди 12 г.

Приватизацията на социалното осигуряване има смехотворни цели – по-голям избор и по-висока възвръщаемост, но по-висока възвръщаемост не може да се реализира без по-големи рискове… … Няма безплатен обяд. Една от основните причини да имаме държавно обществено осигуряване е, че гражданите трябва да имат стабилно ниво на доходи когато се пенсионират. Парите им не може да бъдат проигравани… Не е възможно което и да е правителство да остави милиони възрастни хора да поемат последиците от срив на финансовите пазари, което да ги остави в крайна бедност“
Джоузеф Стиглиц – скромен носител на нобеловата награда по икономика и бивш вицепрезидент на Световната банка

Защо ние се отказваме от задължителния „частен пенсионен фонд“ по ДЗПО схемата?

1. противно на очакванията изобщо не твърдим, че задължителните „частни пенсионни фондове“ в цял свят са финансови пирамиди, обаче нобелови лауреати по икономика намекват за това

2. не искаме държавата да задлъжнява с 900 милиона лева на година – приблизително толкова средства ще се отклонят към „универсалните пенсионни фондове“ и „професионалните пенсионни фондове“ през 2015 г. ако гражданите не бъдат активни и не се откажат от „личната си сметка“ в абсолютно принудителната до края на 2014 г. схема на задължителните „частни пенсионни фондове“. От 2015 г. родените след 1959 г. могат да кажат „НЕ“ на схемата, „НЕ“ на принудата да плащат данъци на частни фирми. Не казваме, че схемата е лоша, а само, че вече хората могат да й кажат „НЕ“. В правото на избор и свободата да кажеш „НЕ“ няма нищо лошо между другото, или поне либералите са на това мнение

3. не ни мислете за чак такива патриоти и либерали – гледаме си личния интерес и не искаме да загубим 28% от държавната си пенсия (съотношението вноска в УПФ 5% и обща вноска за фонд пенсии 17,8%) и да треперим 40 години дали на „частния ни пенсионен фонд“ няма нещо да му стане през годините, дали някой няма да ни открадне парите, дали няма да дойде икономическа криза, или инфлация, не искаме да се вълнуваме и от големия спор – дали доходността била отрицателна или 0% цяло и нещо на година, обаче от този период до онзи период повече и т.н. Света го е имало преди ДЗПО, ще го има и след затварянето на схемата

4. не ни мислете, че ни е притрябвала чак толкова пенсията – ние не сме будали и ни е известно, че схемата с „капиталово натрупване“, което да осигурява достойни старини на милиони стари хора, е невъзможно, дори и при най-добри намерения. Няма как всички да са милионери, или ако станат, то милионите няма да струват нищо. Няма дори как значителна част от населението да е богато – икономиката се крепи на зависимостта. Натрупването на богатство изобщо не гарантира благосъстояние – утре някой трябва да отиде да работи, за да може богатството да се осребри, ако никой не отиде да работи, капиталовото натрупване нищо не струва. Ако ли пък с изкуствен интелект е възможно да се осигурява благосъстояние, то „капиталовото натрупване“ отново не струва нищо – на роботите пари не им трябват, за да работят. Обикновените животни пък, с виртуалните хартийки изобщо не могат да се накарат да работят. Затова ако някой твърди, че с „капиталово натрупване“ правено от всички е възможно да се осигури благосъстояние на всички, с пълни основания може да се заподозре в нагло шарлатанство

5. „… Разходите за управление на държавното обществено осигуряване са многократно по-ниски от тези на частните пенсионни фондове… … Преход от държавно пенсионно осигуряване към приватизация на системата би означавало, че днешните работещи трябва да платят двойно за пенсионирането си
Джоузеф Стиглиц – скромен носител на нобеловата награда по икономика и бивш вицепрезидент на Световната банка

6. не е възможно дори и на теория съществуването на задължителни „частни пенсионни фондове“ при лоши демографски условия, или от съществуването им няма никаква полза за обществото. Прост пример: Да кажем, че след 40 години съотношението работещи/пенсионери ще е 1 към 1. Гадна работа, нали? НОИ ще има проблем – пенсиите ще са много ниски сигурно и ще се работи по-дълго. Безспорно това е самата истина. Обаче да видим със задължителния „частен пенсионен фонд“ какво би станало: – да допуснем, че този фонд е запазил покупателната способност на парите след 40 години (в това допускане не се влага никаква ирония и сарказъм) – да допуснем, че средното лице има доход 1000 лева (за по-лесно смятане) – да допуснем, че вноската за пенсия в частен фонд е 5% както е сега – така 1 лице трябва да има натрупани реални 50 лева * 12 месеца * 40 години или 24 000 лева – да допуснем, че с някаква ментелива актюерска прогноза се докаже, че средния пенсионер живее 200 месеца след пенсия и тези 24 000 лева трябва да се изплащат от „частния фонд“ 200 месеца (16,67 години след пенсия, уау – това ще рече, че средната продължителност на живота в България е станала 82 години) Така при тази лоша демография 1 работещ към 1 пенсионер какво би станало? В частния фонд би влизала вноска от 50 лева, а ще излиза пенсия от 120 лева. Пита се в задачата след колко време дружеството, което управлява частния фонд ще се откаже от този така почтен бизнес. И това няма да е фалит, просто обикновено отказване

7. искаме ясно да се разграничи къде спира намесата на държавата и къде се появява частната инициатива – данъци може да събира само държавата и данъците (включително осигуровките) трябва да се харчат незабавно, връщайки се при гражданите. Къде е частната инициатива? Където държавата не се бърка, не гарантира бизнеса и не носи приходите на „частни фирми“ ползващи се от държавна протекция. Готови сме да плащаме ниски данъци на държавата, но молим каквото е в сферата на частната собственост, държавата да не ни принуждава (ДЗПО) или подсказва (доброволни фондове с данъчни преференции) как да го инвестираме или харчим. Ако даден продукт е добър, хората сами ще отидат да си го купят. Всяка намеса на държавата говори, че продуктът е с елементи на ментеливост и му трябва държавна намеса, за да се намерят балами да го купуват. В същото време големите експерт-специалисти от шарлатанско царство ще продължават да говорят, че продуктът не, че бил ментелив, а хората понеже били много глупави и нямало да искат да го купуват, ако държавата не ги принуди или поощрява да го правят…

А сега може би най-важното

Как да се откажа от „частния пенсионен фонд“, в който държавата ме беше принудила да участвам насила до края на 2014 г.

1. отивам в териториалното поделение на НАП по постоянен адрес, подавам заявление (цялата процедура отнема не повече от 5 минути, от тук може да се свали и подготви предварително заявлението)
2. това е всичко

Не приканваме никой да прави каквото и да е, всеки роден след 1959 г. би трябвало да има мозък в главата си и да може сам да заподозре, че когато му обещават доходност, като трябва само да инвестира дългосрочно и принудително, значи сигурно има нещо гнило в иначе така хубавата схема.

„Ако някоя жаба бъде пусната в казан с хладка вода и водата бавно се подгрява, жабата ще усети горещината едва когато е толкова сварена, че вече не може да се спаси. Но ако жабата бъде пусната във вряла вода, тя веднага усеща опасността и изскача навън“ – Синдром на сварената жаба

За по-запознатите със схемата ДЗПО, даването на възможността на жабите да изскочат от казана е момент за празник – Честито!

„Над 80 хил. лв. се очаква да е средната стойност по партидата на мъж, осигурявал се 40 години на средномесечния осигурителен доход за страната“

Централната идея на финансовите пирамиди е, че на членовете им се обещава, че ще получат многократно по-големи облаги от приноса на други хора, по-късно като възнаграждение.

Не твърдим по никакъв начин, че принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“ са менте и че обещават по модел „човека взе парите и каза да чакам 40 години“ (от КФН казват, че всичко е наред и ние им вярваме без да се замисляме дори), нанесли са загуба за осигурените лица и държавата, и че схемата като цяло носи загуба за обществото и огромни печалби за малцина. Изобщо не твърдим това и ако някой си внушава нещо друго, явно го преследва голямата пенсия от задължителен „частен пенсионен фонд“

„Не е нужно да изпиеш цялото море, за да се убедиш, че е солено“ – Емил Кротки

Декларираме само ясно и категорично, че не желаем да участваме в схемата ДЗПО, никога няма да се запишем да участваме доброволно, и не вярваме в летящите прасета

„Всеки, който има пред себе си перспективата за пенсия в напреднала възраст или инвалидност, дори и да е съвсем малка, е много по-щастлив и доволен от съдбата си, много по-сговорчив, и много по-лесно се управлява, от този, чието бъдеще е напълно несигурно… Постигането на доволство сред бедните не би било никак скъпо. Те трябва да разберат, че държавата не само взима, но и дава, и не като милостиня, а като право на онези, които имат нужда от грижи, когато изпаднат в неработоспособност“
Ото фон Бисмарк – създателят на първата регламентирана държавна пенсионна система в света през 19 век, която гарантира социалния мир в обществото

Join the party

Да закрием задължителните „частни пенсионни фондове“

Annuit Coeptis

Roma non solvit proditores

Словакия освобождава хората от схемата задължителни „частни пенсионни фондове“ (ДЗПО)

Между 15 март и 15 юни 2015 година, около 1,5 милиона работници в Словакия могат да се откажат от техните лични сметки в задължителни частни пенсионни фондове („втори стълб“ – аналога на ДЗПО в България) и да ги прехвърлят към държавното обществено осигуряване, с което ще възстановят пълните си права за държавна пенсия. Тази промяна ще помогне на правителството да намали дефицита на бюджета, предизвикан частично и от нарастването продължителността на живота в страната. Съотношението работещи/пенсионери в Словакия се очаква да спадне от 1,6 към 1, до 1 към 1 през 2030 година и 0,76 към 1 през 2060 година.

За четвърти път правителството позволява на работниците да се откажат от „втория стълб“ от въвеждането му през Януари 2005 г.: предните периоди доведоха до отказ от участие в схемата на:
– през 2008 г. – 106 000 работещи
– през 2009 г. – 66 000 работещи
– през 2013 г. – 90 000 работещи

Когато е първоначално въведен през 2005 г. „втория стълб“ (аналога на ДЗПО в България) е принудителен за всички, които постъпват за първи път на пазара на труда. Става доброволен, когато настоящото правителство е на власт между 2006 и 2010 г. Отново става задължителен при управлението на настоящите опозиционни партии (станали известни като „дискредитирана група хора, които не могат дори да си вържат връзките на обувките без подкуп„), и отново става доброволен при връщането на власт на настоящото правителство през 2012 г.

Правителството очаква, че пенсиите на осигуряващите се само в държавното обществено осигуряване ще бъдат по-високи от тези на избралите да се осигуряват и в държавната система и във „втория стълб“.

През настоящата година първата кохорта от пенсионери ще трябва да започне да получава плащания от „втория стълб“. Имайки предвид ниските суми, които имат по лични сметки осигурените лица (около 5000 евро средно), финансовото министерство очаква, че 60% от пенсионерите в Словакия, които са избрали да участват във „втория стълб“ ще получават по-малко от 30 евро на месец (при пенсиониране в Словакия осигуреното лице има 2 опции – да си изтегли незабавно събраните средства или да получава пожизнена „втора“ пенсия от частен фонд). Ниските събрани средства са резултат от намалените вноски от 9% през 2005 г. до 4% през 2012 г., както и от ниската доходност (2% на година средно от 2009 г.). В настоящия момент активите, които се управляват от частните фондове са 6,5 милиарда евро.

Пенсионирането в Словакия става на 62 години и при 15 години осигурителен стаж. От началото на 2017 г. пенсионната възраст ще се повишава постепенно според промените в очакванията за продължителността на живота.

Източници: Social Security Programs Throughout the World, U.S. Social Security Administration, various years; “Slovak Republic,”International Update, U.S. Social Security Administration, September 2012; “Second Pillar to Start Paying Out,” The Slovak Spectator, December 15, 2014; “Slovakia: Allianz, Generali, Union to Pay Out Second Pillar Pensions,” Esmerk Eastern European News, December 29, 2014; “Slovakia: Ageing Population to Cause Major Problems to Pensions,” Esmerk Eastern European News, January 18, 2015; “Slovakia’s Second-Pillar Pension System under Threat Again,” ipe.com, January 23, 2015; “Slovakian Government Sets Terms for Re-Opening of Second-Pillar System,” ipe.com, February 11, 2015.

Работни дни през 2015 година в България

Работни дни 2015

През 2015 г. работните дни в България са от понеделник до петък, с изключение на:

Януари – неработни – 1 (четвъртък), 2 (петък); работен – 24 (събота)

Март – неработни – 2 (понеделник), 3 (вторник); работен – 21 (събота)

Април – неработни – 10 (петък), 13 (понеделник)

Май – неработни – 1 (петък), 6 (сряда)

Септември – неработни – 21 (понеделник), 22 (вторник); работен – 12 (събота)

Декември – неработни – 24 (четвъртък), 25 (петък), 31 (четвъртък); работен – 12 (събота)

По месеци

Месец Работни дни Месец Работни дни
Януари 21 Юли 23
Февруари 20 Август 21
Март 21 Септември 21
Април 20 Октомври 22
Май 19 Ноември 21
Юни 22 Декември 21

WD2015

Общо работни дни през годината – 252

 

 

 

Публикувано в Законодателство. Етикети: . Leave a Comment »

Чехия затваря „втория стълб“ в пенсионната система 3 години след създаването му

На 12 ноември, правителството на Чехия обяви, че „втория стълб“ на пенсионната система от доброволни индивидуални сметки (в България те са принудително задължителни) въведен през 2013 г. (което доведе до аплодисменти от Международния валутен фонд), ще бъде затворен през 2016 г.

„Втория стълб“ се финансира от част от вноските на работещите, които се отклоняват от „първия стълб“ на обществената пенсионна програма. Според правителството интересът към програмата е екстремно нисък. Едва 84 000 са заявилите желание да участват във „втория стълб“ от създаването му през януари 2013 г., докато очакванията са били за поне 500 000 участници. Щетите за държавния бюджет ще бъдат малки, тъй като във „втория стълб“ на доброволните частни пенсионни фондове в Чехия, са събрани около 11 милиона долара, отклонени от общественото осигуряване. Очакванията са тази сума да бъде около 31,5 милиона долара през 2014 г.

Програмата за ликвидиране на схемата е препоръчана от работна група с широка политическа подкрепа. През март 2016, дружествата, които управляват частните пенсионни фондове във „втория стълб“ (българското ДЗПО, което обаче е доброволно) ще информират собствениците на лични пенсионни сметки, че „втория стълб“ затваря. Те ще имат право до края на месец септември същата година да заявят дали искат натрупаната сума по сметките им да бъде преведена по банкова сметка (с опция да се върне и в „първия стълб“ срещу възстановяване на правата за пълна държавна пенсия) или да се преведе към „третия стълб“ от доброволни частни пенсионни фондове, като срещу това осигуреното лице завинаги губи част от правата си за държавна пенсия. Докато „втория стълб“ затвори окончателно, правилата остават същите.

Въпреки, че решението да се включи към „втория стълб“ е било доброволно, веднъж щом работника влезе в схемата, решението му е окончателно. Към момента 5 лицензирани пенсионно-осигурителни дружества предлагат 4 вида фондове с различен риск (в Чехия му викат „риск“, а в България „доходност“), включително фонд инвестиращ в държавни облигации.

Участниците във „втория стълб“ правят вноска 5% от дохода – 2% за тяхна сметка и 3% за сметка на работодателя, отклонени от общата осигурителна вноска за пенсия, която в Чехия е 28%. Разбира се, както и в България, който участва във „втория стълб“ губи пропорционално на отклонените суми от първия част от държавната си пенсия. Обаче в Чехия участието е доброволно, докато в България е въведено през 1999 г. насилствено. При пенсиониране на осигуреното лице се полага доживотна пенсия според това, което има в личната сметка.

Бяхме се притеснили за Чехия, при анонсирането през 2012 г., че ще въвеждат същата измамна схема като ДЗПО-то в България.

Обаче чехите си казаха думата и само 84 000 са будалите, които са се хванали в капана, че с „капиталово натрупване“ в частен пенсионен фонд може да си осигурят пенсия. Чехите казаха много ясно – заминавайте си за Сибир мошеници!

България остана последната страна от ЕС, която или не е ликвидирала напълно, или не е ограничила до минимално въздействие с план за ликвидиране на измамната схема

Кога България ще ликвидира измамната схема ДЗПО?

Всяко правителство, което не го направи, ще падне от власт. И точно обратното – правителството, което премахне финансовите пирамиди в пенсионната система, ще има много добри времена пред себе си. Без рекетьорите се управлява много по-лесно. Всички нормални държави вече го разбраха това

Да закрием задължителните „частни пенсионни фондове“

Източници:
http://www.ssa.gov/policy/docs/progdesc/intl_update/2014-12/index.html
http://www.ipe.com/imf-applauds-czech-republics-second-pillar-pensions-reform/45574.fullarticle