Нов Закон за корпоративното подоходно облагане

ЗАКОН ЗА КОРПОРАТИВНОТО ПОДОХОДНО ОБЛАГАНЕ

В сила от 01.01.2014 г. (проект!)

Обн. ДВ. бр. 105 от 20 Декември 2013 г.

Обекти на облагане

Чл. 1. Този закон урежда облагането на:

1. приходите на лицата регистрирани по Търговския закон;

2. приходите на лицата регистрирани по Закона за задълженията и договорите;

3. приходите на местните юридически лица, които не са търговци, включително организациите на вероизповеданията, от сделки по чл. 1 от Търговския закон, както и от отдаване под наем на движимо и недвижимо имущество;

3. приходите на чуждестранните юридически лица от място на стопанска дейност в Република България или от разпореждане с имущество на такова място на стопанска дейност;

4. приходите посочени в този закон, на местни и чуждестранни юридически лица от източник в Република България;

5. постъпленията на организаторите на хазартни дейности;

6. приходите от сделки по чл. 1 от Търговския закон, както и от отдаване под наем на движимо и недвижимо имущество на бюджетните предприятия;

7. дейността от опериране на кораби на лицата, осъществяващи морско търговско корабоплаване.

Данъчно задължени лица

Чл. 2. (1) Данъчно задължени лица са:

1. регистрираните по Търговския закон;

2. регистрираните по Закона за задълженията и договорите;

3. местните юридическите лица които не са търговци, включително организациите на вероизповеданията, от сделки по чл. 1 от Търговския закон, както и от отдаване под наем на движимо и недвижимо имущество;

4. чуждестранните юридически лица, които осъществяват стопанска дейност в Република България чрез място на стопанска дейност, извършват разпореждане с имущество на такова място на стопанска дейност или получават доходи от източник в Република България;

(2) За целите на облагане на доходите с източник в Република България данъчно задължено лице е и всяко чуждестранно организационно и стопански обособено образувание (тръст, фонд и други подобни), което самостоятелно извършва стопанска дейност или извършва и управлява инвестиции, когато не може да се установи притежателят на дохода.

Местни юридически лица

Чл. 3. (1) Местни юридически лица са:

1. юридическите лица, учредени съгласно българското законодателство;

2. дружествата, учредени съгласно Регламент (ЕО) № 2157/2001 на Съвета, и кооперациите, учредени съгласно Регламент (ЕО) № 1435/2003 на Съвета, когато седалището им е в страната и са вписани в български регистър.

(2) Местните юридически лица се облагат с данъци по този закон за приходите си от всички източници в Република България и в чужбина.

Чуждестранни юридически лица

Чл. 4. (1) Чуждестранни юридически лица са онези, които не са местни.

(2) Чуждестранните юридически лица се облагат с данъци по този закон за приходите, реализирани чрез място на стопанска дейност в Република България, или от разпореждане с имущество на такова място на стопанска дейност, както и за приходите, посочени в този закон, с източник в Република България.

Видове данъци

Чл. 5. (1) Приходите на лицата регистрирани по Търговския закон и Закона за задълженията и договорите, както и приходите от стопанска дейност на нестопански организации, се облагат с корпоративен данък.

(2) С алтернативен на корпоративния данък се облагат:

1. приходите от организиране на хазартни дейности;

2. приходите от сделки по чл. 1 от Търговския закон, както и от отдаване под наем на движимо и недвижимо имущество на бюджетните предприятия;

3. дейности от опериране на кораби.

Определяне размера на данъка

Чл. 6. Размерът на данъка се определя, като данъчната основа се умножи по данъчната ставка.

Данъчни ставки

Чл. 7. (1) Данъчната ставка на корпоративния данък е 5 на сто.

(2) Данъчната ставка за облагане на постъпленията от организиране на хазартни игри е 15 на сто.

(3) Данъчната ставка за облагане приходите от сделки по чл. 1 от Търговския закон, както и от отдаване под наем на движимо и недвижимо имущество на бюджетните предприятия е 5 на сто.

(4) Данъчната ставка за облагане на дейността от опериране на кораби е 5 на сто.

Данъчна основа

Чл. 8. (1) Данъчната основа за определяне на дължимия данък са приходите на данъчно задълженото лице, а за организаторите на хазартни дейности – стойността на направените залози.

(2) Данъчната основа за кораб за един ден в експлоатация е 0,10 лева за започнат тон.

Деклариране на данъка

Чл. 9. Задължените по този закон лица декларират данъчната основа и дължимия за месеца данък, не по-късно от 14-то число на следващия месец с декларация по образец.

Внасяне на данъка

Чл. 10. Данъка по чл. 9 се внася в срока за неговото деклариране по сметката на Националната агенция за приходите.

Удостоверение за удържан данък на чуждестранни лица

Чл. 11. По искане на заинтересованото чуждестранно лице, за внесения по реда на този закон данък се издава удостоверение по образец. Удостоверението се издава от Националната агенция за приходите.

Международни договори

Чл. 12. Когато в международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответния международен договор.

Данъчен кредит за платен данък в чужбина

Чл. 13. (1) Когато не се прилагат разпоредби на международен договор по чл. 12, данъчно задължените лица имат право на данъчен кредит при условията и по реда на този закон.

(2) При определяне на корпоративния данък или на алтернативните данъци по този закон данъчно задължените лица имат право на данъчен кредит за всеки подобен на корпоративния или наложен вместо него данък, платен в чужбина.

(3) Данъчно задължените лица имат право на данъчен кредит за данъка, наложен в чужбина, върху брутния размер на доходите от дивиденти, лихви, авторски и лицензионни възнаграждения, възнаграждения за технически услуги и наеми.

(4) Данъчният кредит по ал. 2 и 3 се определя за всяка държава и за всеки вид доход поотделно и се ограничава до размера на българския данък върху тези печалби или доходи.

Административни нарушения и наказания

Чл. 14. (1) Данъчно задължено лице по този закон, което не подаде в срок декларацията по чл. 9 или подаде в нея неверни данни водещи до изчисляване на по-нисък размер на дължимия данък, се наказва с глоба в размер от 1000 лева. При повторно нарушение в рамките на календарната година глобата е 10 000 лева.

(2) Към санкцията по ал. 1 лицето дължи лихва за неплатените в срок дължими данъци в размер от 10% на година, като за целите на тази алинея се приема, че 1 година е равна на 365 дни.

(3) Административните наказания по този закон не освобождават от допълнителната наказателна отговорност при укриване на данъци на стойност над 3000 лева.

Допълнителни разпоредби

§ 1. По смисъла на този закон:

1. „Приход“ е брутният поток от икономически изгоди през периода, създаден в хода на обичайната дейност на предприятието, когато този поток води до увеличаване на собствения капитал отделно от увеличенията, свързани с вноските на собствениците.

2. „Страната“ е географската територия, върху която Република България упражнява своя държавен суверенитет, както и континенталният шелф и изключителната икономическа зона, в пределите на които Република България упражнява суверенни права в съответствие с международното право.

3. „Място на стопанска дейност“ е мястото на стопанска дейност по смисъла на § 1, т. 5 от допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

4. „Дейности от опериране на кораби“ са:

а) осъществяването на морски превоз с кораби и отдаването им под наем;

б) превози по суша, свързани с морския превоз, административни и застрахователни услуги и други услуги, предоставени на клиентите във връзка с осъществяване на морския превоз;

в) дейности по управление на кораби въз основа на договори за управление съгласно чл. 225а, т. 1 – 7, 9 и 10 от Кодекса на търговското корабоплаване.

5. „Дни в експлоатация“ са дните, през които корабът извършва превоз и/или изпълнява дейности, свързани с превоз. Дните в експлоатация не включват времето за ремонти или престой на кораба, както и времето, през което корабът поради задържане или форсмажорни обстоятелства не извършва превоз и/или не изпълнява дейности, свързани с превоза.

6. „Хазартни дейности“ са всякакви дейности свързани със залагания под каквато и да е форма върху очаквания за бъдещи крайни резултати, дейности свързани със залагания върху случайни събития или познаване на факти. Хазартни дейности са и провеждания на игри с игрални автомати, включително когато се организират от разстояние или по електронен път.

Преходни и Заключителни разпоредби

§ 2. Този закон отменя Закона за корпоративното подоходно облагане (в сила от 01.01.2007 г., обн. ДВ бр. 105 от 22 Декември 2006 г. и всички последващи негови изменения и допълнения).

Преходни и Заключителни разпоредби към Закона за данък върху добавената стойност

§ 3. Чл. 66, ал. 1, се изменя така: „Ставката на данъка е 0 на сто за:

1. облагаемите доставки, освен изрично посочените като облагаеми с нулева ставка;

2. вноса на стоки на територията на страната;

3. облагаемите вътреобщностни придобивания.“

(2) Чл. 66, ал. 2 се изменя така: „Данъчната ставка за настаняване, предоставяно в хотели и подобни заведения, включително предоставянето на ваканционно настаняване и отдаване под наем на места за площадки за къмпинг или каравани, е в размер 0 на сто.“

––––––––-

Законът е приет от 42-то Народно събрание на 13 декември 2013 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

Locations of visitors to this page
Tyxo.bg counter
Site Meter
Google Analytics Alternative
Clicky

Как да увеличим приходите в бизнеса си чрез използване на корпоративно застраховане?

Автор: Диляна Стоянова

Възможността да печелим, както служители, така и доходи чрез интегриране на застрахователните услуги в нашия бизнес, се счита за сравнително иновативен подход, касаещ българските предприемачи.

Не е тайна, че хората в България имат ниска застрахователна култура. Факт е, че повечето хора и фирми сключват основно задължителните видове застраховки. Останалият минимален процент от тях, които се досещат за съществуването и на другите видове застраховки, са единствено тези, които вече са се опарили веднъж от липсата им в необходимия момент.

Цялостното корпоративно решение за управление на даден бизнес включва в себе си множество взаимосвързани компоненти. Важно място в стратегическото управление на компанията заема управлението на риска. При развитие на даден Бизнес се инвестира в определени ресурси – сгради, материали, инструменти, служители, транспорт и т.н. За управлението на един устойчив и печеливш бизнес се поемат ежедневно рискове, логично е тези рискове да бъдат застраховани. Точно както управлявате колата си, вие се нуждаете от сигурна застраховка, за да управлявате бизнеса си.
Мислейки за вашия бизнес и как той да бъде по-устойчив и печеливш, застрахователните компании предлагат индивидуални финансови консултации, както и постоянна информираност за промените в застрахователния пазар.
Как да инвестирате в застрахователен продукт, за да направите бизнеса си още по-печеливш, можете да разберете, като се свържете с нас:

Диляна Стоянова: d_stoyanova@bulstradlife.bg

Locations of visitors to this page
Tyxo.bg counter
Site Meter
Google Analytics Alternative
Clicky

Публикувано в Анализ. Leave a Comment »

Златно швейцарско правило за пенсиите и други ценности

Напоследък, може би заради наближаващите избори разните партии почнаха дискусия защо било премахнато „златното швейцарско правило“ (значи се предполага, че е много хубаво нещо) и как трябвало да се върне (явно трябва да е много хубаво нещо).

Като за начало е добре човек да се запознае накратко с швейцарската пенсионна система – https://alexanderbtodorov.wordpress.com/social-security/retirement-in-switzerland/

Какво се пуска в общественото пространство, че е прословутото „златно швейцарско правило“ за индексация на пенсиите

Това означавало всяка година на определена дата (примерно 1 юли) пенсиите да се увеличат с 50% от инфлацията и 50% от нарастването на осигурителния доход.

Е да, ама не е точно така. Всъщност индексация на пенсиите в Швейцария се прави на 2 години веднъж по искане на осигурителната институция

„Der Bundesrat passt die ordentlichen Renten in der Regel alle zwei Jahre auf Beginn des Kalenderjahres der Lohn- und Preisentwicklung an, indem er auf Antrag der Eidgenössischen Kommission für die Alters—, Hinterlassenen- und Invalidenversicherung den Rentenindex neu festsetzt.“

Пълния текст на немски може да бъде намерен тук – http://www.admin.ch/ch/d/sr/831_10/a33ter.html

При изключителни обстоятелства, ако инфлацията е повече от 4% за годината, може да се направи по-скоро актуализация на пенсиите. А инфлация над 4% в Швейцария не се е случвала от 1991-ва година досега.

Индекс на инфлацията в ШвейцарияИндекс на цените в Швейцария в периода 1955 – 2011

Може да се приеме в такъв случай, че златното швейцарско правило гласи: индексация на пенсиите веднъж на 2 години с половината от инфлацията и половината от ръста на заплатите в страната. Тази индексация обаче не е автоматична, а става след искане от българския аналог на НОИ в Швейцария и ако българския аналог на Министерския съвет в Швейцария приеме. Обаче не е задължително аналога на НОИ в Швейцария да подеме подобна инициатива, нали? Също така може и Бундесрата в Швейцария да не се отзове на молбата на НОИ да актуализира.

В такъв случай къде му е златото на Швейцария след като индексацията на пенсиите зависи ни повече, ни по-малко от политическо решение?

Не че има някакви непреодолими златни или диамантени правила в Швейцария, но и да имаше, защо България да следва такова „златно правило“ за индексация веднъж на 2 години, когато например в Германия пенсиите се индексират доста по-прецизно и то ежегодно? Защо България не ползва немската пенсионна система, където размера на пенсията се определя от приноса, а не от стажа?

А защо България да не въведе и някои други „златни швейцарски правила“?

Например 2 други златни швейцарски правила гласят: минималната пенсия в Швейцария е 20% от средния доход в страната, а максималната е 40% от средния доход в страната. Това би означавало в България при среден доход около 600 лева минималната пенсия да бъде 120 лева (сега е 150 лева), а максималната да е 240 лева (сега е 770 лева). Значи България дава 25% по-голяма минимална пенсия от тази по модел в Швейцария и 320% по-голяма максимална пенсия от тази заложена по модел в Швейцария. Тъй като в Швейцария 20% от средните доходи в страната са равни на средства под минимума за оцеляване, пенсионера би могъл да подлежи на социално подпомагане при определени условия, но пак ако България следва „златото“ от Швейцария за българските пенсионери това би означавало заливане с кофа с леденостудена вода. Но това не е всичко.

Има и още „златни швейцарски правила“ – сбора от пенсиите на двамата бракувани пенсионери не може да е по-голям от 150% от максималната държавна пенсия в Швейцария. Това би означавало в България двама бракувани пенсионери да не могат да получават повече от 360 лева общо ако се следва „швейцарското злато“. По принцип подобна „златна“ политика много бързо би намалила разходите на пенсионната система в следствие на рязкото намаление броя на пенсионерите (поради невъзможност за оцеляване).

Защо по-добре България да не се опитва да копира частично модели, които в Швейцария може и да работят, но при прилагането им в България биха предизвикали значителни сътресения в обществото?

Искате ежегодна индексация на пенсиите? Гъвкава възможност за пенсиониране? Никой да не е възможно да краде от пенсионната система? Средния човек да получи от системата колкото й е дал? Защитена система от инфлацията?

Отговорът тогава не е „швейцарското злато“, някакви латино експерименти или архаична система зависеща от осигурителния стаж, а Моделът на осигурителния принос

Locations of visitors to this page
Tyxo.bg counter
Site Meter
Google Analytics Alternative
Clicky

Социално осигуряване (и данъци) – Унгария

Сравнение на данъците(включително осигуровките) в Унгария и България

Унгария

България

Осигуровка за пенсия

10% от дохода за сметка на служителя с таван от 21 700 форинта (76€) на ден; 27% от дохода за сметка на работодателя без таван

17,8%

Осигуровка за здраве

4%

8%

Осигуровка за безработица

3,7% от дохода за сметка на работодателя, 1,5% за сметка на работника

1%

Осигуровка за майчинство и общо заболяване

3%

3,5%

Осигуровка за трудова злополука и професионална болест

6390 форинта (22€) месечно при някои компании наели лица в допълнителни дейности, пенсионери упражняващи свободна професия

0,4% – 1,1%

Осигуровка за семейно подпомагане

3% за сметка на работника

Няма

Максимален осигурителен доход

Няма таван

2 200 лева месечно

Данък общ доход

За доходи до 2 424 000 форинта – 16%
За доходи над 2 424 000 форинта – 20,3%

10%

Корпоративен данък

10% за печалба до 500 милиона форинта, 19% в останалите случаи

10%

ДДС

27% в общия случай. 18% за хотелските услуги и основните храни, 5% за книги и лекарства

20%

Настоящото представлява информационния бюлетин на български на справочника на ЕК за социалното осигуряване в Унгария (с някои уточнения по отношение на данъците от http://www.taxrates.cc/html/hungary-tax-rates.html и http://www.worldwide-tax.com/hungary/hungary_tax.asp.

Оригиналния текст може да бъде намерен на следния адрес.

Предоставената информация е изготвена в сътрудничество с националните кореспонденти на Mutual Information System on Social Protection (MISSOC).

Съдържание:

Глава I: Въведение, организация и финансиране

Глава II: Здравни грижи

Глава III: Парични обезщетения за болест

Глава IV: Обезщетения за майчинство и бащинство

Глава V: Обезщетения за инвалидност

Глава VI: Пенсии и обезщетения за старост

Глава VII: Обезщетения за преживели лица

Глава VIII: Обезщетения при трудова злополука и професионална болест

Глава IX: Семейни обезщетения

Глава X: Безработица

Глава XI: Минимални средства

Глава XII: Дългосрочни грижи

Приложение I: Полезни адреси и интернет страници

Приложение II: Специални парични обезщетения в Унгария

Глава I: Въведение, организация и финансиране

Въведение

Унгарската система за социална сигурност предлага защита при болест, майчинство, старост, инвалидност, професионална болест и нараняване, трудова злополука, за наследници, образование на деца и безработица.
Всички лица, заети по възмездно правоотношение и приравнените на тях, са осигурени срещу всички рискове. Тези лица включват работещи на трудов договор (включително тези в публичната администрация), самостоятелно заети лица (включително членове на кооперативни дружества), някои групи приравнени лица, лица, получаващи субсидия за доход, обезщетение за търсене на работа и помощ за търсене на работа.
Всяко лице автоматично се присъединява към схема за социална сигурност при постъпване на работа. Самостоятелно заетите лица се регистрират сами, а работодателите регистрират своите служители в компетентното местно бюро на службата за данъчно облагане и финанси и/или в компетентните организации за социално осигуряване, според случая. Работодателите и служителите плащат вноски. Всеки, който доброволно внася вноски в системата за социално осигуряване може да подпише споразумение с компетентната институция за социално осигуряване. Съгласно новия закон след 3 ноември 2010 г. вторият стълб вече не е задължителен. До 1 март 2011 г. законът предоставяше свободен избор на задължително осигурените в 1-ви и 2-ри стълб да продължат членството си в 1-ви стълб или доброволно да останат единствено във 2-ри стълб. В последния случай след своето решение лицата, осигурени само във 2-ри стълб, не придобиват допълнителни права съгласно 1-ви стълб, но не губят придобитите преди това права. Системата на задължителното осигуряване остава предимно публична. Унгария се върна към двустълбова пенсионна система, която се базира на система на задължително социално осигуряване, от една страна, и доброволни спестявания, от друга страна.
Икономически неактивните пребиваващи в страната лица заплащат фиксирана сума от 5100 HUF (19 €), за да бъдат осигурени срещу здравни рискове.

Организация на социалната закрила

Съществуват пет основни клона на социалното осигуряване в Унгария. Пенсиите и здравните услуги (включително задължителната система за трудови злополуки) се класифицират като социално осигуряване. Другите три клона са осигуряването за безработица, системата за семейна подкрепа и системата за социално подпомагане.

Управлението, организацията и администрирането на унгарската социалноосигурителна система са централизирани. Услугата за социални обезщетения е децентрализирана.

Здравно осигуряване

В Унгария съществува само един вид здравно осигуряване. Министерството на националните ресурси (Nemzeti Erőforrás Minisztérium) отговаря за здравното осигуряване и здравния сектор. Министерството наблюдава дейностите на всички осигурители, здравноосигурителни фондове и доставчици на здравни услуги по отношение на обезщетенията за здравеопазване и разследва жалби, свързани с процедурите, които здравноосигурителните агенции следват. Националният здравноосигурителен фонд (OEP) функционира чрез своята централна служба и разработените здравноосигурителни фондове в 19-те области на страната. Законът определя правния статут, който гарантира ipso facto задължително осигурително покритие. Работодателите трябва да декларират своите служители и да плащат национални осигурителни вноски за тях на компетентния данъчен орган, който предава информацията, свързана с техните осигурителни права на компетентните здравноосигурителни фондове на държавно ниво. Здравните услуги могат да се получават от определени доставчици на здравни услуги, включително частни доставчици, сключили договор с Националния здравноосигурителен фонд (Országos Egészségbiztosítási Pénztár, OEP).

Пенсионно осигуряване

Законово установеното пенсионно осигуряване беше цялостно реформирано през 1997 г. То започна да функционира на 1 януари 1998 г. Системата се състои от два стълба. Реформираният първи стълб остава задължителната държавна пенсия, която се управлява публично и се финансира на база плащане в движение. Пенсионната осигурителна схема от първия стълб се наблюдава от Министерството на
националните ресурси (Nemzeti Erőforrás Minisztérium) и се управлява от Централната администрация национално пенсионно осигуряване (CANPI) (Országos Nyugdíjbiztosítási Főigazgatóság, ONYF), и от дирекциите за пенсионно осигуряване на регионалните държавни служби.. Дирекцията за изплащане на пенсии, специален орган, свързан с Централната администрация за национално пенсионно осигуряване, по принцип отговаря за изплащането на всякакви видове пенсионни обезщетения на пенсионери (без втори стълб). Системата на задължителното осигуряване остава предимно публична. Унгария се върна към двустълбова пенсионна система, която се базира на система на задължително социално осигуряване, от една страна, и доброволни спестявания, от друга страна.
Останалата част от втория стълб е доброволна от 3 ноември 2010 г., финансирана и управлявана изцяло от няколко лицензирани независими частни пенсионни фонда, които са под надзора на Унгарския финансов надзорен орган (Pénzügyi Szervezetek Állami Felügyelete).

Осигуряване за безработица

Схемата за безработица също е на осигурителна основа, при нея както работодателите, така и служителите плащат вноски. Съществуват както активни, така и пасивни мерки на пазара на труда за насърчаване на заетостта и за обезпечаване на безработните. Услугите за назначение са достъпни за всички пребиваващи в страната лица, включително за жители на страни от ЕИП независимо от
осигурителното правоотношение. Министерството на националната икономика (Nemzetgazdasági Minisztérium) отговаря за осигурителната система за безработица.
Институционалната структура на унгарската система за политика за заетост може да бъде разделена на два основни вида: Органи на самоуправлението от една страна и административни органи от друга. Държавната служба за заетост е административният орган на системата за заетост. Тя включва Националната служба за заетост (Foglalkoztatási Hivatal), Регионалните центрове по труда, местните офиси на Регионалните центрове по труда и Регионалните центрове за развитие и обучение на работна ръка. Органите на самоуправление са Националният помирителен съвет, ръководният орган на Фонда за пазара на труда и Регионалните съвети по труда.

Система за семейно подпомагане

Министерството на националните ресурси (Nemzeti Erőforrás Minisztérium) отговаря за семейните обезщетения. Системата за семейно подпомагане е универсална система, което означава, че всеки гражданин, който отговаря на изискванията, може да се включи в нея. Всеки гражданин, който има дете до определена възраст, може да има право на различни обезщетения за семейно подпомагане. Обезщетенията за семейно подпомагане се ръководят и администрират от Унгарската държавна хазна (Magyar Államkincstár) и Националния здравноосигурителен фонд (Országos Egészségbiztosítási Pénztár).

Система за социално подпомагане

Местните правителства управляват системата за социално подпомагане. Местните правителства отпускат различни обезщетения за социално подпомагане. Министерството на националните ресурси (Nemzeti Erőforrás Minisztérium) отговаря за надзора.

Финансиране

Обезщетенията за здравно осигуряване се финансират от Националния здравен фонд (Egészségbiztosítasi Alap). Неговите приходи идват от задължителни вноски за здравно осигуряване и данъчно облагане. Както работниците, така и служителите трябва да плащат вноски за здравно осигуряване като ставката е 6 % от брутното възнаграждение за работници и 2 % за работодатели. Не съществува таван за осигурителните вноски и те се плащат в службата за данъчно облагане и финанси.

Самостоятелно заетите лица, които извършват допълнителни дейности или техни общи предприятия и които не са осигурени под друга форма или правоимащи лица са длъжни да плащат вноска за здравно осигуряване, ако те пребивават постоянно в Унгария от една година. В някои изключителни случаи близки членове на семейството на издръжка или техни съпрузи също са длъжни да плащат здравна вноска.
Задължителната пенсионна осигурителна схема от първи стълб се финансира от вноски, като дефицитът от фонда се финансира от приходи в държавния бюджет (данъчно облагане), а доброволната частна пенсионна схема се финансира единствено от вноски. В пенсионната схема от първи стълб има таван за осигурителните вноски на физическите лица, за осигурителните вноски от работодатели няма таван.
Схемата за безработица е от типичен социално-осигурителен вид, система плащане в движение.
Обезщетенията за семейно подпомагане се плащат от централния бюджет.
Общественото социално подпомагане представлява независеща от вноски, основана на проверка на доходите система, която се финансира частично от централния бюджет (80—95 %) и частично от собствения бюджет на местните правителства (5—20 %).

Вашето право на обезщетения за социална сигурност при преместване в рамките на Европа

Системите за социална сигурност в европейските държави са различни, поради което са създадени разпоредби на ЕС за тяхното координиране. Общи правила, гарантиращи достъп до социални обезщетения, са важни за избягване на поставянето на европейски работници в неблагоприятно положение при упражняване на тяхното право на свободно движение. Тези правила са основани на четири принципа:

– Когато се движите в рамките на Европа, вие винаги сте осигурени по законодателството на една единствена държава-членка: по правило, ако сте в активна заетост, това ще е държавата, където работите, а ако не сте в активна заетост – държавата, където пребивавате.

– Принципът на равното третиране гарантира, че вие имате същите права и задължения като гражданите на държавата, в която сте осигурени.

– При необходимост периоди на осигуряване в други държави на ЕС могат да се вземат предвид при отпускане на обезщетение.

– Парични обезщетения могат да се „пренасят“ ако живеете в държава, различна от държавата на осигуряване.

Можете да разчитате на разпоредбите на ЕС за координация на социалната сигурност в 27-те държави-членки на ЕС, Норвегия, Исландия, Лихтенщайн (ЕИП) и Швейцария (общо 31 държави).

В края на всяка глава е предоставена обща информация за разпоредбите на ЕС.

Допълнителна информация относно координацията на социалноосигурителните права при преместване или пътуване в ЕС, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария може да бъде намерена на адрес: http://ec.europa.eu/social-security-coordination.

Глава II: Здравни грижи

Кога имате право на здравни грижи?

Бенефициерите на здравноосигурителната система попадат в две категории:
– притежателите на право, т.е. онези лица, които имат законоустановено задължение за плащане на вноски, т.е. общи служители, държавни чиновници, служители в обществени служби, доставчици на услуги и лица в други законни трудови правоотношения, самостоятелно заетите лица, работещи сами или в колективни организации, духовен персонал и членове на асоциации. Тези лица имат право на пълната гама здравноосигурителни обезщетения (парични обезщетения, обезщетения в натура и обезщетения за злополука). Тази категория включва също лица, получаващи помощ, докато търсят работа, които плащат пенсионни вноски върху своите обезщетения, макар да нямат право на парични обезщетения; и
– имащи право бенефициери, т.е. миньори, ученици, студенти, които учат през деня, пенсионери, хора с ниски доходи, които са достигнали пенсионна възраст, лица, получаващи парични обезщетения за майчинство и за социална закрила, лица, намиращи се в институции за лични грижи с настаняване, и лица, които трябва да плащат здравни вноски. Тези лица имат право единствено на непарични здравноосигурителни обезщетения.

Какво е покритието?

Лечение

Всяко здравноосигурено лице има право да получи всякакви грижи, които са необходими за неговото здравословно състояние. Като основно правило медицинските грижи в Унгария са безплатни. Ако лечението не е предписано от лекар или не се предоставя чрез обичайната болнична система, или ако лицето избере лекар, различен от определения от здравната система, таксите на доставчика на грижи се заплащат от пациента. Лицето може също така да заплати част от разходите за лекарства и медицински принадлежности.

Лекарства

Лекарства, предписани в лечебно заведение, са безплатни. Също така Националният здравноосигурителен фонд покрива част или всички разходи, когато предписаното лекарство е включено в списъка на схемата за социалноосигурителна помощ. Правилата, свързани с одобрение на лекарства, се определят с министерски указ:
– стандартна помощ: 80 %, 55 %, 25 %.
– увеличаването и максималният размер на помощта зависи от решението на Националния здравноосигурителен фонд (Országos Egészségbiztosítási Pénztár).
Някои лекарства от категорията за максимална помощ бяха извадени от списъка за пълно възстановяване.

Стоматологично лечение

В Унгария по принцип се заплаща единствено цената за обичайно посещение за основни зъболекарски услуги. Стоматологичното лечение е безплатно за лица до 18 години; студенти, възрастни хора (60+) и бременни жени (от момента на установяване на бременността до 90 дни след раждане) плащат цената за обичайно посещение. Всяко лице заплаща също техническите разходи, свързани със стоматологичното лечение. Съгласно споразумението с Националния здравноосигурителен фонд социално-осигурителната система покрива единствено спешни случаи на стоматологично лечение за правоимащото лице.

Ранна диагностика и профилактични прегледи

Всяко лице, което има задължителна здравна осигуровка, покриваща ранна диагностика и профилактични прегледи има право на такива прегледи при определени условия (определени според възрастовата група) и на определени интервали. Дадено лице или лекар може да изиска скрининг прегледи, когато се касае за обществен здравен проблем се изпращат персонални уведомления за посещение на всички засегнати лица. Прегледите за ранна диагностика — с определени изключения — са доброволни, тъй като те са в личен интерес на индивида. Профилактичните грижи се предоставят най-вече от семейния лекар.
Медицинските сестри също играят роля, по-специално по отношение на информирането на хората за скрининг прегледите, както и училищните лекари и медицински сестри, а някои от прегледите попадат в отговорностите на съответните специалисти. За да се гарантира ефективността на профилактичните грижи в някои случаи ранната диагностика или скрининг прегледите могат да бъдат предварително условие за безплатно лечение, в противен случай на хората може да се удържа такса за лечение, ако те не са се възползвали от ранна диагностика/скрининг прегледи. За тези прегледи не се удържа такса за консултация.
С цел превенция от 1 януари 2012 г. пушенето е забранено във всички закрити обществени места, включително работни места, ресторанти, барове и кафенета с изключение на специално предназначените за тази цел помещения за пушене, каквито вече съществуват.

Домашно лечение

Домашното лечение има за цел намаляване на броя пациенти, които трябва да бъдат приети в болница и предоставяне на по-състрадателни грижи. Дадено осигурено лице може да се лекува вкъщи от професионалисти, които са подписали договор с НАЦИОНАЛНИЯ ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛЕН ФОНД за предоставяне на такива услуги. Тези обезщетения не са достъпни като помощ, ако не са предписани от специалист. Грижите по домовете са с покритие за същата продължителност като лечението за същото състояние в болница.

Болнични грижи

Системата предвижда три степени на болнични грижи:
– специализирани болници: разполагат със специализирани центрове за лечение. Те включват университетски клиники, национални институции, разпределени равномерно по цялата страна, които посредством регионалните болници предоставят на пациенти, страдащи от сериозни заболявания или от специфични и редки заболявания, безопасно, ефективно, качествено лечение, което изисква степен на специализация, която не може да бъде осигурена в обикновена болница: например лечение на рак, трансплантиране на органи, сърдечни операции и т.н. Специализираните болници приемат също пациенти, които не могат да бъдат лекувани правилно в техните местни болници поради липса на оборудване или персонал. Тези болници предоставят също спешна помощ;
– местни болници: повечето болници предпочитат да функционират като местни общи болници. Европейските фондове направиха възможно всички местни болници да гарантират модерни условия на труд и прилични условия на престой и да увеличат капацитета си над изискванията за хронично болните;
– местни диспансери: организирани около специализирани и местни болници, тези заведения предоставят амбулаторни грижи. Амбулаторните грижи се осигуряват чрез взаимни договорености между съществуващи центрове.

Пациентите, които се лекуват в болници, получават следните услуги срещу фиксирана дневна такса:

– диагностични прегледи, свързани със заболяването;
– лечение, предписано от лекар, включително хирургични операции, терапевтично оборудване, използвано за тях и протези;
– медикаменти, кръвни тестове, превръзки и лечебни аксесоари;
– терапевтични грижи;
– консултации относно храненето и здравословния начин на живот;
– храна като част от диета, предписана от лекаря;
– грижи в санаториум, докато това се налага от тяхното състояние в зависимост от наличието и свързаните етични и професионални съображения.

Здравната осигуровка на пациента покрива също част от разходите за даден апарат, предписан като необходим, и част от разходите за неговото наемане и поправка. Болничните и клиничните грижи могат да покриват няколко вида грижи, включително диагностика, лечение, рехабилитация и санитарни грижи. Те могат да бъдат непрекъснати или периодични, т.е. отделен епизод или постепенно лечение, като могат да се обхванат и последващи грижи за определен период от време. За някои заболявания съществува списък на чакащите за лечение; в тези случаи пациентите трябва да изчакат своя ред. Списъците на чакащите се публикуват на интернет страницата на доставчиците на здравни грижи. Дадено лице, чието здравословно състояние се влоши, трябва да се прегледа повторно и в резултат на това списъкът на чакащите може да се промени.

Медицински принадлежности
Размерът на помощта, която здравната осигуровка може да покрие за терапевтични или лечебни принадлежности, се определя със закон. Този размер и обхванатите принадлежности се публикуват в Бюлетина на националния здравноосигурителен фонд. Принадлежностите трябва да са предписани от лекар за даден пациент, за да има право на помощ. Размерът на гарантираната помощ е определен като процент от цената (98/90/80/70 или 50 %), но не може да превишава 5000 HUF (19 €) .

Как се осъществява достъпът до здравни грижи?

Може да се прави избор между лекари (назначени на работа или с които е сключен договор). Пациентите трябва да се регистрират при един общопрактикуващ лекар.
Не съществуват географски ограничения. Пациентите имат право да сменят лекаря си веднъж годишно (или по-често, ако това е обосновано).
За общи здравни грижи можете да посетите всеки лекар, с който Националният здравноосигурителен фонд е сключил договор. За грижи от вторично ниво с или без болнично лечение вие трябва да посетите определения специалист или институция, които обслужват декларираното от вас място на пребиваване. Ако съответният практикуващ лекар е ваш семеен лекар, трябва да се обърнете към институцията, която обслужва района, в който той или тя живее или практикува.

Вашето право на обезщетения за здравни грижи при преместване в рамките на Европа

Ако се отседнали или пребивавате в друга държава от Европейския съюз, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария, вие и вашето семейство можете да се възползвате от услугите на общественото здравеопазване, предоставяни там. Това не означава непременно, че лечението ще бъде безплатно; това зависи от националните правила.

Ако планирате временен престой (екскурзия, бизнес пътуване и т.н.) в друга държава от ЕС, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария, кандидатствайте за Европейска здравноосигурителна карта (ЕЗОК) преди заминаване. Допълнителна информация за ЕЗОК и начина на кандидатстване за такава карта е налична на адрес: http://ehic.europa.eu.

Ако планирате постоянно преместване в друга държава от ЕС, можете да намерите допълнителна информация за вашите права във връзка със здравеопазването на адрес http://ec.europa.eu/social-security-coordination.

Глава III: Парични обезщетения за болест

Кога имате право на парични обезщетения за болест?

Осигурените лица и майките, които се грижат за болно дете и които не са в състояние да работят, имат право на обезщетения за болест.

Какво е покритието?

Обезщетение при неработоспособност (Távolléti díj betegszabadság) в размер на 70 %от дневното брутно възнаграждение се заплаща от работодателя за период до 15 работни дни на година. Изчислението е въз основа на брутния среднодневен доход (освен в случай на рискова бременност).
Обезщетение за болест (Táppénz) може да бъде отпуснато най-много за една година, ако лицето е валидно осигурено. Размерът на това обезщетение е 60 % от брутния среднодневен доход до двойния размер на брутната минимална надница (156 000 HUF (589 €)).

Как се осъществява достъпът до парични обезщетения за болест?
Неработоспособността трябва да се удостовери от лекар. Не съществува формално времево ограничение за това. Лицето трябва да се преглежда редовно (според решението на лекаря).
Компенсацията се изплаща от здравноосигурителната служба на регионалните държавни служби в рамките на 30 дни или от корпоративната служба за социално осигурителни плащания в деня на заплащането (работодател с над 100 наети на работа служители трябва да създаде вътрешна служба за социалноосигурителни плащания).

Вашето право на парични обезщетения за болест при преместване в рамките на Европа

Като общо правило, паричните обезщетения за болест (т.е. обезщетенията, предназначени по принцип да заменят доходи, които са преустановени поради болест) винаги се изплащат според законодателството на държавата, в която сте осигурени, независимо от това къде пребивавате или сте отседнали.

При преместване в друга държава от Европейския съюз, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария, когато трябва да бъдат изпълнени определени условия за получаване на право на обезщетения за болест, компетентната институция (т.е. институцията в държавата, в която сте осигурени) трябва да вземе предвид осигурителните периоди, периодите на пребиваване или на стаж, които сте завършили съгласно законодателството на някоя от гореспоменатите държави. По този начин се гарантира, че лицата няма да загубят своето осигурително покритие за болест, когато сменят работодателя и се преместват в друга държава.

Допълнителна информация за координацията на социалноосигурителните права при преместване или пътуване може да бъде намерена на адрес http://ec.europa.eu/social-security-coordination.

Глава IV: Обезщетения за майчинство и бащинство

Обезщетения за майчинство и бащинство
Обезщетение за бременност и раждане
Обезщетението за бременност и раждане се изплаща на жени, които през двете години, предхождащи раждането на тяхното дете, са били здравноосигурени най-малко 365 дни и които са родили:
– докато все още са осигурени (например докато работят на трудов договор);
– в рамките на 42 дни от изтичане на тяхното осигурително покритие;
– в рамките на 42 дни след изтичане на тяхното осигурително покритие по време на изплащане на обезщетението за болест в резултат на трудова злополука (Baleseti táppénz) (или в рамките на 28 дни след прекратяване на изплащането);
– след изтичане на тяхното осигурително покритие по време на изплащане на обезщетението за болест (Táppénz) (или в рамките на 28 дни след прекратяване на изплащането).
Помощта се изплаща и на жена, която полага приемни грижи за дете, което възнамерява да осинови, ако тя отговаря на тези условия към деня, в който детето е поверено на нейните грижи. В този случай помощта се изплаща за периода от деня, в който детето е било поверено на нейните грижи, до края на законово установения период на отпуска по майчинство.
Тази помощ не се изплаща, когато осигуреното лице:
– получава пълната си заплата по време на своя отпуск по майчинство за периода, през който и се изплаща тази пълна заплата;
– практикува възмездна заетост – с изключение на възнаграждение за услуги, обхванати от лицензионни права или хонорари, освободени от данък общ доход – или извършва възмездна дейност, за която се изисква официално разрешително.
Ако осигуреното лице получава част от своята заплата по време на отпуска си по майчинство, тя има право на обезщетение за бременност и раждане за размера на остатъка.

Помощ при раждане
Помощ за раждане на дете се отпуска на жени, родили и пребиваващи законно в Унгария, на осиновители, попечители, или бащата в случай на смърт на майката.
Помощ за раждане на дете не се изплаща на родители, които са дали съгласие за даване на детето за осиновяване преди неговото раждане. Новородено дете, което е оставено за осиновяване на основата на окончателно решение на органа за попечителство, се включва в системата за защита на децата.

Какво е покритието?

Обезщетение за бременност и раждане
Майките имат право на обезщетение за бременност и раждане по време на отпуск по майчинство за неповече от 168 дни. Максималният отпуск по майчинство е 24 седмици, четири от които трябва да се използват, доколкото е възможно, преди предвидената дата на раждане. Обезщетението за бременност и раждане е равно на 70 %от среднодневния доход през календарната година, предхождаща първия ден на отпуска по майчинство. То се изплаща по време на този отпуск на майката или на жената, която възнамерява да осинови детето, и която отговаря на посочените по-горе условия.

Конкретни характеристики на това обезщетение:
– периодът, през който се изплаща обезщетение за бременност и раждане се кредитира от осигуровката за пенсия за старост;
– жените, които получават обезщетение за бременност и раждане, имат право на здравни услуги (например болнични и амбулаторни грижи в здравни заведения) със същите права като изцяло здравноосигурените лица;
– помощта за бременност и раждане на лица, които трябва да платят за поддръжка или които неправомерно са получили здравноосигурителни обезщетения, ще бъде намалена най-много с 33 %;
– обезщетението не трябва да се възстановява, ако получателят е студент във висше учебно заведение, който получава обезщетение за бременност и майчинство към първия ден на текущия семестър (период за лекции) и който участва в програма за основно обучение, курс за допълнително обучение, курс за обучение за напреднали или специализиран курс за обучение в акредитиран факултет.

Помощ за раждане
Помощта за раждане на дете представлява еднократно плащане на сума в размер на 225 %от минималната пенсия за старост или на 300 %за дете при раждане на близнаци.

Как се осъществява достъпът до обезщетения за майчинство и бащинство?
Изплащането на помощ за раждане на дете зависи от преминаването на най-малко четири медицински прегледа за родители (един в случай на преждевременно раждане) или от съдебно решение res iudicata за осиновяване или попечителство в рамките на 180 дни от раждането. При подаване на заявлението следва да се представят доказателства за пребиваване в Унгария.

Вашето право на обезщетения за майчинство и бащинство при преместване в рамките на Европа

Разпоредбите за координация обхващат обезщетения за майчинство и съответните им обезщетения за гледане на малко дете от бащата. Когато трябва да бъдат изпълнени определени условия за получаване на право на обезщетения, компетентната институция (т.е. институцията в държавата, в която сте осигурени) трябва да вземе предвид осигурителните периоди, периодите на пребиваване или на заетост, които сте завършили съгласно законодателството на друга държава от Европейския съюз, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария.

Като общо правило, паричните обезщетения (т.е. обезщетенията, предназначени да заменят преустановени доходи) винаги се изплащат според законодателството на държавата, в която сте осигурени, независимо от това къде пребивавате или сте отседнали. Обезщетенията в натура (т.е. медицински грижи, лекарства и болнично лечение) се предоставят съгласно законодателството на вашата държава по пребиваване, все едно сте осигурени там.

Допълнителна информация за координацията на социалноосигурителните права при преместване или пътуване може да бъде намерена на адрес http://ec.europa.eu/social-security-coordination.

Глава V: Обезщетения за инвалидност

Кога имате право на обезщетения за инвалидност?

Пенсия за инвалидност

Пенсията за инвалидност се изплаща на лица, при които степента на увреждане на здравето е оценена на 70 % или 50 %―79 % и води до неспособност да работят на длъжността, която са заемали преди да претърпят нарушение в здравето или на друга длъжност, за която са обучавани без нужда от рехабилитация и за която, според официалната оценка на упълномощения екип от специалисти, подобна рехабилитация не е препоръчителна, при условие че те са били осигурени за необходимия брой години и не работят редовно, или при условие че тяхното заплащане е значително по-ниско от преди.
Осигурителният период, необходим за придобиване на право на такава пенсия, зависи от възрастта на лицето към момента на възникване на инвалидността.
– 2 години преди навършване на 22 годишна възраст;
– 4 години между 22 и 24 годишна възраст (3 години в случай на допустимост за предимство за възраст);
– 6 години между 25 и 29 годишна възраст (4 години в случай на допустимост за предимство за възраст);
– 8 години между 30 и 34 годишна възраст (6 години в случай на допустимост за предимство за възраст);
– 10 години между 35 и 44 годишна възраст (8 години в случай на допустимост за предимство за възраст);
– 15 години между 45 и 54 годишна възраст (12 години в случай на допустимост за предимство за възраст);
– 20 над 55 годишна възраст (16 години в случай на допустимост за предимство за възраст).
Всяко лице, което придобие трудов стаж в рамките на 180 дни след завършване на своето обучение и се инвалидизира, преди да навърши 22 годишна възраст има право на обезщетения за инвалидност независимо от продължителността на осигурителния му стаж.
Лица, които имат право на пенсия за старост или на пенсия за инвалидност, свързана с трудова злополука, или такива, които преднамерено са причинили своето увреждане, нямат право на пенсия за инвалидност. Същото се отнася и за лица, които са достигнали законово установена възраст за пенсиониране, освен ако не са получили право на пенсия за старост поради отказ от възрастово ограничение или когато те кандидатстват за пенсия за инвалидност при повторно задействане на право. Ако лицето достигне законово установена възраст за пенсиониране, пенсията не се преизчислява; тя остава същата.

Съществуват три категории инвалидност:
– група III включва лица, при които степента на увреждане на здравето е между 50—79 %, които не могат да бъдат наети на работа без рехабилитация, но рехабилитация не се предлага;
– група II включва лица, при които степента на увреждане на здравето е над 79 %, но които не се нуждаят от постоянни грижи от други лица;
– група I включва лица, при които степента на увреждане на здравето е над 79 % и те се нуждаят от постоянни грижи от други лица.

Правото се появява от деня, в който неработоспособността се оцени от лекар, при условие че всички останали условие са спазени. Ако заявителят има трудов договор към този момент, правото възниква, когато лицето:
– престане да бъде страна по договора и няма право на обезщетения за болест или злополука;
– престане да работи редовно и няма право на обезщетения за болест или злополука;
– е трудоустроено на друга длъжност, където доходът е значително по-нисък.

Пенсия за инвалидност, причинена от трудова злополука
Пенсия за инвалидност, причинена от трудова злополука, се изплаща на пострадали от трудови злополуки или от професионално заболяване, при които степента на увреждане на здравето е 50 %, които не работят редовно или чийто доход и значително по-нисък в сравнение с предишни периоди. Лицата, страдащи от силикоза, при които степента на увреждане на здравето е повече от 40 %, които не работят или не работят редовно в среда или работно място, където силикозата не представлява опасност, или чийто доход е значително по-нисък в сравнение с предишни периоди, имат право да получат тази пенсия. Няма минимален осигурителен период за получаване на право на пенсия за инвалидност, причинена от трудова злополука, но стажът всъщност оказва влияние върху размера на пенсията. Лице, което само е причинило своето нараняване или преднамерено е отложило търсенето на медицинска помощ или съобщаването на инцидента, няма право на пенсия за инвалидност, причинена от злополука на работното място.
Правото на всеки пенсионер с увреждане на пенсия за инвалидност, причинена от трудова злополука, ще бъде прекратено, ако той вече няма увреждане или – при условие че не е достигнал възрастово ограничение за пенсия – ако неговите/нейните средни месечни приходи (въз основа на които се определя вноската за пенсия) за шест последователни месеца надвишават два пъти размера на пенсията и преобладаващата минимална надница

Анюитет за рехабилитация
Анюитет за рехабилитация се изплаща на лице:
– което страда от 50—79 %увреждане на здравето и което не е в състояние да практикува своята предишна професия;
– което не се занимава с възмездна дейност или чийто доход е най-малко с 30 % по-нисък от преди и е способно на рехабилитация;
– което има необходимите години служба, изисквани за неговата/нейната възраст.

Какво е покритието?

Пенсия за инвалидност
Размерът на пенсията за инвалидност зависи от средната месечна работна заплата, групата инвалидност, възрастта на лицето и осигурителния стаж на получателя. По принцип средната месечна работна заплата на получателя, което се използва като база за изчисление на пенсията за инвалидност, е същото като това, използвано за изчисляване на пенсията за старост. Ако обаче осигурителният стаж, който се взема под внимание, е по-малък от стажа, необходим за пенсия за старост, пенсията за инвалидност се изчислява на базата на месечно осредняване на този доход или на дохода, получаван по време на този по-кратък (до най-малко 30 дни) период.

Размерът на пенсията за група III варира в зависимост от продължителността на осигурителния период:
– осигурителен период под 25 години: размерът на пенсията е до 37,5—63 % от средния месечен доход на индивида;
– осигурителен период 25 или повече години: пенсия, изчислена в съответствие с формулата за пенсия за старост (вж. Глава VI: Пенсии и обезщетения за старост).
За групи II и I размерът на пенсията за инвалидност се увеличава респективно с 5 % и 10 процента от средния месечен доход, в сравнение със средната месечна сума, която ще се изплаща за група III.
Размерът на пенсията за инвалидност не може да бъде по-голям от средния месечен доход, на който тя се базира.
От 31 декември 2008 г. насам минималната пенсия за инвалидност е 28 500 HUF (108 €) за клас III, 29 800 HUF (112 €) за група II и 30 850 HUF (116 €) за група I.

Пенсия за инвалидност, свързана с трудова злополука
Размерът на пенсията за инвалидност, причинена от трудова злополука, е по-висок от този на пенсията за инвалидност, тъй като правилата, съгласно които тя се изчислява, са по-благоприятни. Ако желаят, бенефициерите могат да поискат тя да бъде изчислена на базата на степента на работната заплатата, върху която те са платили задължителни осигурителни вноски през годината, предхождаща злополуката. В противен случай сумата на помощта е равна на 60 процента от средното месечно възнаграждение за група III, 65 %за група II и 70 %за група I, увеличена с 1 % от средната месечна работна заплата за всяка пълна осигурителна година. Общият размер на помощта обаче не може да бъде по-голям от средната месечна работна заплата, на която тя се базира. В момента минималната пенсия за инвалидност, причинена от трудова злополука, е 28 600 HUF (108 €) за група III, 30 000 HUF (113 €) за група II и 31 000 HUF (117 €)за група I.
В случай на следваща трудова злополука следва да се вземат под внимание комбинираните последствия от двете злополуки. В такива случаи помощта за инвалидност се изчислява на базата или на осреднената работна заплата към момента на първата злополука или на осреднената работна заплата към момента на втората злополука, като се взема по-високата стойност.

Анюитет за рехабилитация

Размерът на това обезщетение е 120 %от пенсията за инвалидност за група III. То се изплаща през периода, необходим за рехабилитация, но за не повече от три години, като периодът може да се удължи до четири години.

Как се осъществява достъпът до обезщетения за инвалидност?
Правото започва да тече от деня, в който инвалидността е диагностицирана в доклад от упълномощения рехабилитационен експертен екип. Ако упълномощеният рехабилитационен експертен екип не е посочил датата, на която лицето, подало искане, се е инвалидизирало, за дата на инвалидност се приема датата на регистриране на заявлението.

Вашето право на обезщетения за инвалидност при преместване в рамките на Европа

Компетентната институция на държавата, в която заявявате пенсия за инвалидност, ще вземе предвид осигурителните периоди или периодите на пребиваване, завършени съгласно законодателството на всяка друга държава от ЕС, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария, ако това е необходимо за изчисляването на обезщетенията за инвалидност.

Обезщетения за инвалидност ще се изплащат независимо от това къде пребивавате или къде сте отседнали в Европейския съюз, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария. Необходимите административни проверки и медицински прегледи обикновено ще се извършват от компетентната институция в държавата, в която пребивавате. При някои обстоятелства за такива прегледи е възможно да бъдете задължени да се върнете в държавата, която изплаща вашата пенсия, ако вашето здравословно състояние позволява това.

Всяка държава прилага своите национални критерии при определяне на степента на инвалидност. Поради това е възможно някои държави да считат дадено лице за такова със степен на инвалидност 70%, докато други въобще да не считат същото лице за инвалид съгласно своето законодателство. Това произтича от факта, че националните системи за социална сигурност не са хармонизирани, а единствено координирани от разпоредбите на ЕС.

Допълнителна информация за координацията на социалноосигурителните права при преместване или пътуване може да бъде намерена на адрес http://ec.europa.eu/social-security-coordination.

Глава VI: Пенсии и обезщетения за старост

Кога имате право на обезщетения за старост?

Унгарската пенсионна система беше реформирана основно през 1997 г. Системата се основава на два основни стълба:

Между 1998 г. и ноември 2010 г.:
– първият стълб е система на задължително плащане в движение, финансирана от вноски, която е част от социалноосигурителната система. Той се управлява от Министерството на националните ресурси (Nemzeti Erőforrás Minisztérium) и се администрира от Централната администрация на националното пенсионно осигуряване и неговите дирекции. Дирекцията за изплащане на пенсии
отговаря за изплащането на всички пенсии, принадлежащи към първия стълб, и обезщетения от пенсионен тип.
– вторият стълб съставляваше капитализираните задължителни частни пенсионни схеми, които се управляват от различни осигурителни дружества и взаимоспомагателни асоциации под надзора на Министерството на финансите.

След 3 ноември 2010 г. задължителната пенсионна система стана публична. Унгария се върна към двустълбова пенсионна система, основана на система на задължително социално осигуряване, от една страна, и на доброволни спестявания, от друга страна.
Лицата, които са достигнали законово установената пенсионна възраст и са плащали необходимия брой години осигурителни вноски, имат право на пенсия за старост. Пенсионната възраст през 2009 г. е 62 години както за мъжете, така и за жените. Възрастта за пенсиониране се увеличава постепенно (с половин година за всяка възрастова група), считано от 2010 г., като достига 65 години през 2022 г. за лицата, родени през 1957 г. и след това. Първите лица, засегнати от това увеличение, са родените през 1952 г. Съответните възрасти за пенсиониране са следните в съответствие с различните години на раждане:

Година на раждане  – Пенсионна възраст
Преди 1 януари 1952 г.  – 62
1952 г. – 62,5
1953 г. – 63
1954 г. – 63,5
1955 г. – 64
1956 г. – 64,5
1957 г. и след това – 65

Възможно е да имате право на пенсия за старост, дори да продължавате да сте зает по трудово правоотношение до максималния таван на дохода, предвиден по закон. От 1 април 2007 г. пенсионерите, които са на заплата трябва да плащат пенсионни вноски върху своя доход. След 365 дни осигурителни плащания тяхната пенсия се увеличава с 0,45 % от размера на базата на месечните вноски.

Ранна пенсия за старост
Лицата с много години стаж или тези, които са работили в нездравословна или физически стресираща среда, или тези, които имат право на по-малка възраст за пенсиониране, могат да подадат заявление за пенсия преди достигане на законово установената възрастова граница.

От 2010 г. правилата стават по-стриктни заедно с увеличената стандартна пенсионна възраст, а допустимостта е свързана с годината на раждането. Предсрочно пенсиониране (Előrehozott öregségi nyugdíj) е възможно за:

– Мъже, навършващи 60 години, родени през 1950 г.; и жени, навършващи 59 години, родени през 1952 г. и 1953 г., които имат 40 години трудов стаж и които са прекратили упражняването на възмездна дейност.

– С намален размер: прилагат се същите възрастови условия и са необходими най-малко 37 години служба. Намалението за месец е приложимо до навършване на 62 години (1-365 дни 0,1 %, 366-730 дни 0,2%, 731- 1095 дни 0,3%)

– Две години преди навършване на съответната пенсионна възраст, придобиване на право само на предсрочно пенсиониране в намален размер. Допустимите лица са: мъже, родени след 31 декември 1950 г.; жени, родени след 31 декември 1958 г;, с най-малко 37 години трудов стаж и които прекратяват упражняването на възмездна дейност. Намаление: с 0,3 % за всеки недостигащ месец, ако заявителят е с 1 година по-млад от съответната пенсионна възраст. Ако заявителят е с повече от 1 година по-млад от съответната пенсионна възраст, размерът се намалява с 3,6 % плюс 0,4 % за всеки недостигащ месец.

– Приложими са преходни правила:

– за жени, родени през 1954 г. – 1958 г., 3 години преди навършване на съответната пенсионна възраст;
– за мъже, родени през 1952 г., 1953 г., които са достигнали 60 години и имат най-малко 42 години трудов стаж;
– за мъже, родени през 1954 г., на 60 и половина годишна възраст, имащи най-малко 42 години трудов стаж.

В такъв случай размерът на пенсията се намалява също в границата на 8,4 %

Лица с изтощителни и нездравословни професии (например които работят под земята или в гореща среда), изброени в списък с професии, определени в отделен закон, и които отговарят на законово установените условия имат право на пенсиониране преди нормалната възраст и могат да получат пенсия за ранно пенсиониране (Korkedvezményes öregségi nyugdíj). Първоначалното намаление от две години се прилага за мъже и жени, които са работили десет и осем години в среда, която им дава право на подобно намаление, и за всички лица, които са работили шест години в среда под високо налягане. Допълнително едногодишно намаление се разрешава за всеки допълнителен период от пет, четири и три години работа (респективно, като по-горе).
Изискването за пенсионна възраст може да не бъде спазено, ако работодател се съгласи да финансира пенсията на дадено лице, докато то достигне законово установената възраст за държавна (социалноосигурителна) пенсия. В този случай по принцип лицата могат да се пенсионират до пет години по-рано, ако са прослужили годините, необходими за ранно пенсиониране.

От 1 януари 2011 г. съществува нова възможност за така нареченият „40 годишен допустим стаж за жени“ (“nők 40 év jogosultsági idővel”) за жените, които са придобили най-малко 40 години допустим стаж и са прекратили упражняването на възмездна дейност. Допустим стаж означава всеки период на извършване на възмездна дейност или на получаване на обезщетение за бременност и раждане (Terhességi-gyermekágyi segély), суми за грижи за дете (Gyermekgondozási díj), помощи за домашни грижи за дете (gyermekgondozási segély) и помощ за отглеждане на дете (gyermeknevelési támogatás) или на получаване на възнаграждение за полагане на грижи, свързани с отглеждане на дете (Ápolási díj).

Най-малко 32 години възмездна дейност са необходими в допълнение към периодите на получаване на горепосочените обезщетения, свързани с отглеждане на дете; или са необходими 30 години възмездна дейност в случай на възнаграждение за полагане на грижи. Допустимият стаж се увеличава с 1 година след всяко дете, отгледано в домакинство, за жени, отглеждащи 5 или повече деца, с максимално намаление от 7 години.

Предпенсионни обезщетения

През 2005 г. на пазара на труда беше въведен нов инструмент, а именно „Програма за премийни години“, предназначен да позволи на хората в напреднала възраст да останат в активна заетост. Целта на програмата е да позволи на работниците и служителите в обществения сектор да се адаптират към пенсионирането, като им се даде възможност да продължат да работят на непълно работно време. Служители в обществения сектор, на които им остават до три години до пенсия и имат най-малко 25 прослужени години, могат да намалят своето работно време и да получават 70 %от предишната си заплата до навършване на пенсионна възраст. Този период се отчита за социалноосигурителните права. Това обезщетение може да се разглежда като форма на предпенсиониране.

Какво е покритието?
Размерът на пенсията зависи от следната надница и прослужените години (осигурителен период). Следната надница, която се използва като основа за изчисляване на пенсията за старост, се определя по принцип на базата на дохода, върху който се плащат пенсионни вноски между 1 януари 1988 г. и датата на пенсиониране. Към момента средната надница се изчислява на базата на нетната надница.
Лицата, които членуват в частен пенсионен план и са излезли на пазара на труда преди 2010 г. могат да получат обезщетения от държавната пенсионна система от първи стълб. До 30 ноември 2011 г. те ще придобият права за 75 % от държавната пенсионна система.
Възнаграждението от предходни години се умножава по съответен коефициент, за да достигне до нивото на втората година преди пенсиониране. От 2008 г. нетното осреднено възнаграждение за определени години се преизчислява, за да се приравни до нивото на годината, предхождаща годината на пенсиониране.

Минимална пенсия
Унгарската пенсионна система предвижда минимална пенсия в размер 28 500 HUF (108 €) на месец през 2011 г. , като условието за получаване на право на такава пенсия е 20 години трудов стаж, Ако базата на осреднената вноска е по-малка от размера на минималната пенсия, пенсията е равна на 100 %от средната месечна надница.

Пенсия с натрупване
Лица с най-малко 20 години прослужено време, които са достигнали пенсионна възраст, на които все още не е отпусната пенсия и които са продължили да работят най-малко 30 дни, имат право на увеличение на пенсията с 0,5 % от размера на пенсията за всеки допълнителен 30-дневен период. В този случай размерът на пенсията може да надвишава базата на осреднената месечна вноска.

Помощи при смърт

Унгарското законодателство предвижда два вида обезщетение: помощ за разходи по погребението и погребение за обществена сметка.
Помощ за разходи по погребението: местната администрация може да отпусне помощ за разходи по погребението на всеки, който поеме отговорност за погребение, макар да не е длъжен да го прави, или тъй като роднините на починалия не са в състояние да платят за погребението, без да застрашат своята издръжка или тази на семейството си. Тази помощ не може да бъде по-малка от минималната месечна пенсия за старост за семейство, а за несемейни лица не може да бъде по-малко от 150 %от тази сума. Помощта за погребение не може да бъде по-малко от 10 % от разходите за най-евтиното погребение и може да покрива всички разходи, ако това би застрашило издръжката на заявителя или на неговото семейство.
Погребение за обществена сметка: кметът на общината, на чиято територия се намира мястото, на което е настъпила смъртта, трябва да осигури погребението на лицето за обществена сметка в рамките на 30 дни от съобщението за смъртта, ако няма кой друг да поеме тази отговорност, или ако отговорното лице не може да бъде открито или откаже да го направи. Разходите за погребението се възстановяват от общината по последно местопребиваване на починалото лице.

Как се осъществява достъпът до обезщетения за старост?
Кандидатстването за пенсии става посредством стандартен формуляр. Ако живеете в Унгария, можете да подадете формуляра във всяка дирекция на пенсионно осигуряване лично, по пощата или електронно. Формулярите за подаване на заявление могат да се изтеглят от интернет страницата на правителството (http://www.onyf.hu) или да се получат от всяка клиентска служба.
Ако живеете или пребивавате извън ЕС/ЕИП, трябва да подадете своето заявление в Дирекция за централизиран пенсионен регистър и компютърни услуги. Ако заявлението не е подадено лично, подписът на заявителя върху печатния формуляр трябва да е удостоверен от нотариус или от унгарско консулство, или от местен орган.

Вашето право на обезщетения за старост при преместване в рамките на Европа

Разпоредбите на ЕС за пенсии за старост засягат изключително държавни пенсионни схеми, а не фирмени, професионални или частни такива. Те гарантират, че:

– Във всяка държава на ЕС (включително Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария), в която сте били осигурени, вашето осигурително досие се запазва, докато достигнете пенсионната възраст в тази държава.

– Всяка държава на ЕС (включително Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария), в която сте били осигурени, ще трябва да ви изплаща пенсия за старост, когато достигнете пенсионната възраст. Размерът, който ще получите от всяка от държавите-членки, ще зависи от продължителността на вашето осигурително покритие във всяка държава.

– Вашата пенсия ще се изплаща там, където пребивавате в ЕС (включително Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария). Трябва да подадете своето искане в институцията за пенсионно осигуряване на държавата от ЕС (или Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария), в която живеете, освен ако никога не сте работили там. Ако случаят е такъв, следва да кандидатствате в държавата, където последно сте работили.

Допълнителна информация за координацията на социалноосигурителните права при преместване или пътуване може да бъде намерена на адрес http://ec.europa.eu/social-security-coordination.

Глава VII: Обезщетения за преживели лица

Кога имате право на обезщетения за преживяло лице?

Наследниците на осигурено лице имат право на осигурителни обезщетения за наследници, при условие че починалият е имал необходимия осигурителен стаж или е получавал пенсия за старост или инвалидност преди смъртта. Лице, за което съдът докаже, че умишлено е причинило смъртта на осигуреното лице, няма право на обезщетение. Наследствените пенсии се изплащат на преживелия съпруг и децата на осигуреното лице, чиято смърт е причинена от трудова злополука (професионално нараняване).

Пенсия за преживял съпруг
Пенсия за преживял съпруг може да се отпусне на съпруга/съпругата, бившия съпруг/ съпруга или партньор във фактическо съжителство (независимо от пола).
Партньорът във фактическо съжителство има право на пенсия за преживял съпруг, ако е живял най-малко една цяла година с партньора си без прекъсване преди неговата смърт и се е родило дете, или ако е живял с него 10 години без прекъсване.
Ако съпругът вече е достигнал законово установената възраст за пенсиониране към момента на брака, пенсията се отпуска, единствено ако има дете или деца от брака (или предишно съвместно съжителство) или ако съпрузите са живели заедно пет години без прекъсване след техния брак. Бившият съпруг, живял разделен поне една година може да има претенции за временна пенсия, единствено ако
починалият е плащал издръжка до момента на своята смърт или ако съдът е определил издръжка в нейна полза.
Преживелият съпруг, на който другият съпруг е преминал обратно към държавна пенсионна схема от първи стълб от 3 ноември 2010 г. и 31 януари 2011 г. има право да избере между пенсия за преживял съпруг и ново обезщетение: анюитет на пенсия за преживял съпруг (özvegyi járadék). Размерът на анюитета на пенсията за преживял съпруг се базира на натрупаната сума.

Помощ за деца
Всяко дете, включително дете от предишен брак или съвместно съжителство, отглеждано в едно и също домакинство по време на брак или съвместно съжителство, има право на помощ за деца. Осиновено дете няма право на помощ от смъртта на свой биологичен родител, освен ако е било осиновено от съпруга/та на своя биологичен родител.
Тази помощ се изплаща и на братята и сестрите, внуците, правнуците и пра-правнуците, които са живели с починалото лице в едно и също домакинство, когато няма друго лице в семейството, който е длъжно и е в състояние да се грижи за тях.

Пенсия за родител

Пенсия на родител на издръжка се плаща на всяко лице, чието починало дете е получавало пенсия за старост или инвалидност към момента на неговата/нейната смърт, или е имало право на такива пенсии, ако към момента на неговата/нейната смърт родителят е с увреждания или е в напреднала възраст (65 или повече години) и е бил в голяма степен зависим от детето по време на последната година от живота на последното.

Какво е покритието?

Пенсия за преживял съпруг

Временна пенсия за преживял съпруг обикновено се отпуска за период от една година от датата на смъртта на съпруга (до три години, ако преживелият съпруг се грижи за дете).
След изтичане на този период се полага постоянна пенсия за преживял съпруг, ако лицето е достигнало възраст, даваща му право на пенсия за старост (т.е. пенсионна възраст); или е с увреждания; или се грижи най-малко за две деца (или за дете с увреждане или хронично заболяване), които са деца на починалия. Тази постоянна пенсия се дължи също, ако горната ситуация се случи в рамките на 15 години след смъртта на починалия, ако е починал преди 1 март 1993 г. или в рамките на 10 години, ако е починал след 28 февруари 1993 г.
Временната пенсия за преживял съпруг е 60 %от размера на пенсията, която починалият е получавал или би имал право да получава. Постоянната пенсия за преживял съпруг също е 60 %, ако тя няма своя собствена пенсия, в противен случай тя е 30 от пенсията на починалия.
Ако има повече от един бенефициер, пенсията за преживял съпруг се разпределя по равно между тях. Няма законоустановена максимална пенсия.

Помощ за деца
Помощта за деца се изплаща, докато бенефициерът достигне 16-годишна възраст или завърши редовното си обучение, до максимална възраст 25 години. Ако детето получи увреждания, докато все още има право на тази пенсия, то запазва това право, докато е с увреждане, независимо от възрастта.
Помощта за деца е 30 %от пенсията на починалия и 60 %, ако и двамата родители са починали или ако преживелият родител е с увреждания. Към 2010 г. тази пенсия не може да бъде под 24 250 HUF (92 €). Дете, което има право на пенсия и от двамата родители, ще получи пенсията с по-голям размер.

Пенсия за родители
Родителската пенсия се изчислява по същия начин като пенсията за преживял съпруг при същите условия (60 %или 30 %). Ако има повече от един бенефициер, пенсията се разпределя по равно между тях. Няма законоустановена максимална пенсия.

Как се осъществява достъпът до обезщетения за деца?
Заявлението за отпускане на пенсия става чрез стандартен формуляр. Ако живеете в Унгария, можете да подадете формуляра във всяка дирекция за пенсионно осигуряване лично, по пощата или електронно. Формулярите за подаване на заявление могат да се изтеглят от интернет страницата на правителството (http://www.onyf.hu) или да се получат от всяка пенсионна клиентска служба.
Ако живеете или пребивавате извън ЕС/ЕИП, трябва да подадете своето заявление в Централната унгарска служба за регионална пенсия. Ако заявлението не е подадено лично, подписът на заявителя върху печатния формуляр трябва да е удостоверен от нотариус или от унгарско консулство, или от местен орган.

Вашето право на обезщетения за преживели лица при преместване в рамките на Европа

Като цяло, правилата, които се прилагат за пенсии за преживели съпруги/съпрузи или сираци и помощи при смърт, са същите като тези, прилагащи се за пенсии за инвалидност и старост (вж. глави V и VI). А именно, пенсии за преживели лица и помощи при смърт следва да се изплащат без никакво намаление, промяна или преустановяване независимо от това къде в Европейския съюз, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария пребивава преживелият съпруг или съпруга. Допълнителна информация за координацията на социалноосигурителните права при преместване или пътуване може да бъде намерена на адрес http://ec.europa.eu/social-security-coordination.

Глава VIII: Обезщетения при трудови злополуки и професионални болести

Кога имате право на обезщетения за трудови злополуки и професионални болести?
Унгарската здравноосигурителна система предоставя обезщетения за злополука на:
осигурени лица и на такива с равноправен статут, независими работници (индивидуално или в група), които са пенсионирани или са навършили пенсионна възраст и получават пенсия за преживяло лице, или частни пенсионери, които участват в кооператив и са във възмездно правоотношение на заетост на базата на други трудови договори.
Осигуровката покрива всички наранявания и заболявания, причинени при работа, които са свързани с работата или са се появили на път за или от работа (трудови злополуки), както и болести и влошаване на здравословното състояние на работника поради опасности, характерни за работното място (професионални болести).
Професионалните болести са определени от правителството. Осигуровката не покрива нараняване или заболяване, появило се изключително поради поведението на жертвата.
Задължителните здравноосигурителни вноски, плащани от работници и служители, дават право на бенефициерите също на здравни обезщетения в случай на злополука. Това са:
– обезщетения в натура под формата на здравни грижи;
– парични обезщетения, като например обезщетения при злополука и помощ при злополука.

Какво е покритието?
Обезщетения в натура
Обезщетенията в натура включват обща медицинска помощ, 100 % покритие за лекарства, оборудване и здравни грижи, и определени видове безплатно лечение при зъболекар, свързани с болестта или телесното нараняване.
В допълнение към тях осигуровката покрива също: унгарски граждани, учащи редовно средно или висше образование, участващи в програми за професионално или друго обучение, лица, които се лекуват в социални терапевтични институции, затворници, доброволци, извършващи обществено полезен труд или дейности, и работници с временни разрешителни за работа.

Обезщетение за болест поради трудова злополука
Обезщетение за болест поради трудова злополука (Baleseti táppénz) се изплаща на лица, които в резултат на трудова злополука или професионална не са в състояние да работят и не могат да изпълняват нормалните си работни задължения без някакво помощно средство или поради своето здравословно състояние. Тези обезщетения, които се равняват на 100 %от дохода (90 %в случай на злополука при пътуване) са гарантирани за една година, но могат да бъдат удължени за още една година, ако е необходимо.

Анюитет при трудова злополука

Анюитет при трудова злополука (Baleseti járadék) се изплаща на всяко лице, което в резултат на трудова злополука или професионално заболяване, страда от загуба на работоспособност над 13—15 %и няма право на обезщетение за увреждания. Ако загубата на работоспособност не е над 25 %, помощта се плаща две години. В противен случай тя се плаща, докато лицето стане в състояние да работи отново.
Размерът на тази помощ зависи от загубата на работоспособност и представлява осем, десет, 15 или 30 %от средния месечен доход (вж. също Глава V).

Пенсия за инвалидност, свързана с трудова злополука
Вж. Глава V: Обезщетения за инвалидност.

Как се осъществява достъпът до обезщетенията за трудови злополуки и професионални болести?
Новосформираният упълномощен рехабилитационен експертен екип извършва комплексна оценка на медицински, социални и трудови въпроси. На базата на тази оценка екипът взема решение за мащаба на увреждането на здравето, професионалната работоспособност, възможността за рехабилитация както и за насоките и продължителността на рехабилитацията.
Кандидатстването за обезщетения става посредством стандартен формуляр. Ако живеете в Унгария, можете да подадете формуляра във всяка агенция за управление на здравно осигуряване лично, по пощата или електронно. Формулярите за подаване на заявление могат да се изтеглят от интернет страницата на правителството (http://www.oep.hu) или да се получат от всяка служба за пенсионно управление.
Ако живеете или пребивавате извън ЕС/ЕИП, трябва да подадете своето заявление в Централната унгарска служба за регионална пенсия. Ако заявлението не е подадено лично, подписът на заявителя върху печатния формуляр трябва да е удостоверен от нотариус или от унгарско консулство, или от местен орган.

Вашето право на обезщетения за трудови злополуки и професионални болести при преместване в рамките на Европа

Разпоредбите на ЕС за обезщетения във връзка с трудови злополуки или професионални болести са много подобни на разпоредбите за обезщетения за болест (вж. раздели II и III). В рамките на Европейския съюз, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария, ако пребивавате или сте отседнали в държава, различна от тази, в която сте осигурени за трудови злополуки, вие обикновено имате право да получавате здравни грижи там във връзка с трудова злополука или професионална болест; паричните обезщетения обикновено се изплащат от институцията, която ви осигурява, дори ако пребивавате или сте отседнали в друга държава.

Когато трябва да бъдат изпълнени определени условия за получаване на право на обезщетения във връзка с трудова злополука или професионална болест, институцията, в която сте осигурени, трябва да вземе предвид осигурителните периоди, периодите на пребиваване или на заетост, които сте завършили съгласно законодателството на други държави от Европейския съюз, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария. По този начин се гарантира, че хората няма да загубят своето осигурително покритие, когато сменят работодателя и се преместят в друга държава.

Допълнителна информация за координацията на социалноосигурителните права при преместване или пътуване може да бъде намерена на адрес http://ec.europa.eu/social-security-coordination.

Глава IX: Семейни обезщетения

Кога имате право на семейни обезщетения?

В Унгария системата за семейна помощ включва следните обезщетения:
– семейна помощ;
– помощи за грижи за деца у дома;
– помощ за отглеждане на дете;
– помощ за раждане на дете (вж. Глава IV);
– обезщетение за бременност и раждане (вж. Глава IV).
– възнаграждение за грижи за деца.

Първите четири обезщетения се определят и изплащат от Унгарското национално министерство на финансите и неговите регионални служби; последните две обезщетения се определят и изплащат от Националния здравноосигурителен фонд и от неговите регионални офиси или от офисите за корпоративни социалноосигурителни плащания.

Семейна помощ
Тя представлява месечна помощ за образователни разходи и разходи за отглеждане на децата в дадено семейство. Бенефициерът може да бъде биологичният родител, съпругът/ съпругата на биологичния родител, осиновителят, приемният родител, ръководителят на стажант, настойникът или всяко друго лице, под чието попечителство временно е поставено детето. Бенефициерът може да подаде заявление за тази помощ за разходи за отглеждане от момента на раждане на детето и за дете, по-голямо от възрастта на започване на училище, за което е представено доказателство, че посещава училище или което е записано в обществено образователно учреждение на възраст до 20 години (в случай на специални образователни нужди на възраст до 23 години) и което живее под покрива на бенефициера. В случай на определен брой неизвинени отсъствия на детето от училище помощта трябва да бъде спряна. Студенти нямат право на такава помощ. Дете, което живее временно извън семейството, за да учи в Унгария или в чужбина, или с цел медицинско лечение, също се приема за живеещо у дома.

Помощ за грижи по домовете за деца
Помощта за грижи по домовете за деца се изплаща на родителя, осиновителя или настойника на дете, отгледано под неговия или нейния покрив до тригодишна възраст, при близнаци, до края на първата година от задължителното тръгване на училище или в случай на дете с хронично заболяване или със сериозно увреждане, до десетгодишна възраст. Обезщетението може да се изплаща на баба или дядо, ако детето е навършило една година и се отглежда или за него се грижат в дома на неговите родители с писменото съгласие на родителите. Родител, който получава помощ за грижи по домовете за деца, не може да се занимава с платена заетост до навършване на една година от детето След като детето навърши 1 година родителят може да работи не повече от 30 часа на седмица или по-дълго, ако работи от дома си. Родителят на болно дете може да извършва възмездна дейност без ограничение във времето след като детето навърши 1 година. Родителят на близнаци над 1 годишна възраст може да реши да работи на пълен работен ден, в такъв случай той/ тя получава само обикновения размер на помощта за грижа за дете у дома. В случай, че той/ тя реши да работи не повече от 30 часа на седмица, той/ тя има право на по-висока сума за близнаци. Родителят на родителя не може да извършва възмездна дейност преди детето да навърши 3 години, а след като навърши 3 години бенефициерът може да извършва възмездна дейност не повече от 30 часа на седмица или без ограничение във времето за работа от дома си.

Помощ за отглеждане на дете
Тази помощ се изплаща на родител, осиновител или настойник, който отглежда три или повече непълнолетни деца в своето домакинство. Тя се изплаща от датата, в която най-малкото дете навърши тригодишна възраст, докато това дете навърши осемгодишна възраст. Лице, което получава помощ за отглеждане на дете, може да работи най-много 30 часа на седмица или по-дълго, ако работи от дома си.
Помощта за грижи по домовете за деца и помощта за отглеждане на дете не могат да се получават едновременно.

Помощ за раждане на дете и обезщетение за бременност и раждане
Вж. Глава IV.

Обезщетение за отглеждане на дете
Родителят, който има права съгласно здравноосигурителна схема — независимо дали е майката или бащата — може да има право на обезщетение за отглеждане на дете навършване на двегодишна възраст на детето. Това обезщетение се изплаща на единия от родителите след изтичане на периода на обезщетението за бременност и раждане или след период със същата продължителност. Това обезщетение не се изплаща, когато:
– бенефициерът упражнява възмездна трудова дейност – с изключение на възнаграждение за услуги, обхванати от лицензионни права – или практикува възмездна дейност, за която се изисква официално разрешително;
– бенефициерът получава пълното си трудово възнаграждение, докато е в отпуск (ако се изплаща само част от възнаграждението, бонусът за отглеждане на дете е равен на остатъка);
– бенефициерът получава други редовни парични обезщетения (например обезщетение за болест, пенсия за инвалидност или старост) съгласно Закон III от 1993 г. относно администрирането на системата за социална сигурност и на предоставяните обезщетения;
– Бенефициерът не може да се грижи за детето в своя дом и детето временно е било дадено за приемни грижи или настанено временно или за по-дълъг период в образователна институция или е било настанено в социална институция за над 30 дни;
– детето на бенефициера е било настанено в учреждение за дневни грижи (не се включват институциите за интегриране и реинтегриране);
– бенефициерът е задържан или лишен от свобода
Размерът на възнаграждението за грижи за дете е 70 %от средното дневно възнаграждение, ограничено до 70 %от два пъти законовоустановената минимална надница.

Какво е покритието?
Семейна помощ

През 2011 г. семейната помощ (за месец) e:
– за семейство с едно дете, 12 200 HUF (46 €);
– за семейство от самотен родител с едно дете, 13 700 HUF (52 €);
– за семейство с две деца, 13 300 HUF (50 €) на дете;
– за семейство от самотен родител с две деца, 14 800 HUF (56 €)на дете;
– за семейство с три или повече деца, 16 000 HUF (60 €) на дете;
– за семейство от самотен родител с три или повече деца, 17 000 HUF (64 €) на дете;
– за семейство с хронично болно дете или дете с увреждания, 23 000 HUF (87 €);
– за семейство от самотен родите с хронично болно дете или дете с увреждания, 25 900 HUF (98 €);
Помощта е дължима и се изплаща за целия месец, независимо от датата на подаване на заявлението и датата на прекратяване на обезщетенията.

Помощ за грижи по домовете за деца
Месечната помощ за грижи по домовете за деца се равнява на минималната пенсия за старост, независимо от броя деца, с изключение на близнаци, за които сумата се умножава съответно по броя на децата; за части от месеца помощта се изчислява в тридесети части от месечната пенсия.

Помощ за отглеждане на дете
Помощ за отглеждане на дете се равнява на минималната пенсия за старост, независимо от броя деца. За части от месеца помощта се изчислява в тридесети части от месечната пенсия.

Възнаграждение за гледане на дете
Възнаграждението за гледане на дете възлиза на 70 %от дневното средно брутно възнаграждение за предходната година с таван от 70 %от удвоената минимална надница.

Как се осъществява достъпът до семейни обезщетения?
Министерството на националните ресурси (Nemzeti Erőforrás Minisztérium) отговаря за семейните обезщетения. Обезщетенията за семейно подпомагане се изплащат от централния бюджет и Здравноосигурителния фонд (Egészségbiztosítási Pénztár), но на практика се ръководят и администрират от Унгарската държавна хазна и от Националния здравноосигурителен фонд
Заявленията за обезщетения се подават до Унгарската държавна хазна. Съществуват стандартни формуляри, налични в регионалните служби или от интернет. Интернет страницата е: http://www.allamkincstar.gov.hu. Формулярите са налични и на английски език. Съществува и широкообхватна система за телефонни обаждания на унгарски език на телефон: +36-1-452-2900.

Вашето право на семейни обезщетения при преместване в рамките на Европа

Характеристиките и размерите на семейните обезщетения се различават значително между отделните държави.

Поради това за вас е важно да знаете коя държава е отговорна за предоставянето на тези обезщетения и какви са условията за получаването им. Можете да намерите общите принципи за определяне на компетентното законодателство на адрес http://ec.europa.eu/social/main.jsp?catId=849&langId=bg.

Държавата, която е отговорна за изплащане на семейни обезщетения, трябва да вземе предвид осигурителните периоди, завършени съгласно законодателството на всяка друга държава от Европейския съюз, включително Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария, ако това е необходимо за удовлетворяване на условията за предоставяне на право на обезщетение.

Ако дадено семейство има право на обезщетения съгласно законодателството на повече от една държава, то по принцип ще получи най-високия размер на обезщетенията, предвиден съгласно законодателството на една от тези държави. С други думи, семейството се разглежда все едно всички засегнати лица пребивават или са осигурени в държавата с най-благоприятното законодателство.

Семейни обезщетения не могат да се изплащат два пъти за един и същ период и за един и същ член на семейството. Има правила за предимство, които уреждат преустановяването на обезщетения от една държава до размера на тези, изплащани от държавата, която е основно компетентна за плащането.

Допълнителна информация за координацията на социалноосигурителните права при преместване или пътуване може да бъде намерена на адрес http://ec.europa.eu/social-security-coordination.

Глава X: Безработица

Кога имате право на обезщетения за безработица?

Лице, търсещо работа, е лице, което е регистрирано в националната служба по заетостта като лице, търсещо работа, т.е. което отговаря на необходимите правни и други условия, които му позволяват да работи (например то не се нуждае от разрешително за работа). Гражданите на ЕС/ЕИА се разглеждат като лица, търсещи работа, дори ако имат нужда от разрешително. Лице, търсещо работа, не може да бъде редовен студент или лице, което има право на пенсия за старост, и не може да получава доход от други дейности, освен за временна работа. Лице, търсещо работа, трябва да сътрудничи с националната служба по заетостта.
Лице, търсещо работа, което е работило най-малко 365 дни през четирите години преди да започне да търси работа, има право на обезщетение за лице, търсещо работа, представляващо еднодневно обезщетение за всеки пет отработени дни.
Това означава, че минималното право е за 73 дни, а максималното за 270 дни.
Помощ за търсещи работа лица може да се отпусне на търсещо работа лице, което е било осигурено за най-малко 200 дни през предходните четири години. По-подробна информация има по-долу в „Какво е покритието?“.

Какво е покритието?
Системата за обезщетения за безработица включва както активни, така и пасивни обезщетения. За търсещите работа лица последното включва информация за заетост и за пазара на труда, професионални насоки и съвети, съвети за местна заетост и предложения за работа. Търсещо работа лице може също така да участва в обучение и програми за започване на бизнес. Освен това съществуват много форми на подкрепа за заетост, канализирани посредством работодателя, включващи подкрепа за създаване на работни места и запазване на работни места, и подкрепа за места за млади работници и работници с увреждания. Активната подкрепа включва два вида финансово обезщетение, което е налично за лица, изгубили своята работа: обезщетение за търсещо работа лице и помощ за търсещо работа лице. Не съществува специално обезщетение за осигурени самостоятелно заети лица, те получават същото обезщетение за търсещо работа лице, като служителите на договор.

Обезщетение за търсещо работа лице
Законът предвижда обезщетението за търсещо работа лице да се изплаща на два етапа:
– първият етап е равен на половината от общия период на правоимане за най-много 91 дни и помощта се равнява на 60 %от предишното осреднено възнаграждение във фиксирани граници, тоест 60 %и 120 %от минималната работна заплата (т.е. ако минималната работна заплата е 78 000 HUF (294 €), най-ниската граница е 46 800 HUF (117 €) и горната граница е 93 600 HUF (353 €)/месец);
– вторият период е оставащият брой дни, през които лицето има право да получава помощта, но най-много 179. През този втори период размерът на помощта е 60 %от законово установената минимална работна заплата.

Размерът на това обезщетение се изчислява на базата на средното заплащане през календарната година, предхождаща изгубването на работата. Ако търсещото работа лице е работило за повече от един работодател по това време, размерът на помощта се изчислява на базата на осредненото заплащане, което е получавало от всички свои работодатели. Ако средната работна заплата на търсещото работа лице не може да се определи, размерът на помощта се изчислява на базата на националната средна работна заплата в сектора на последното работно място или в подобен сектор.

Обезщетението за търсещо работа лице се преустановява: по искане на бенефициера, ако то бъде извадено от регистъра или получи право на пенсия за старост, инвалидност или за лице с увреждания, или получава доход от други дейности за повече от 90 дни, с изключение на инцидентна работа, или приеме да бъде включено в програма за обучение, по която ще получава помощ, равна на минималната работна заплата; или започне редовно обучение; или когато периодът, на които има право приключи; или бенефициерът почине; или не се върне в Унгария след период на изнасяне на осигуряването (максимум 3 месеца), който му/ ѝ е бил предоставен съгласно регламентите относно координирането на социалното осигуряване.

Помощ за търсещо работа лице
Съгласно принципа на закона не може една група безработни лица да се третира по-неблагоприятно от друга. В тази връзка помощ за търсещо работа лице се изплаща на такова лице:
– което не получава пенсия за инвалидност, обезщетение за инвалидност, причинена от трудова злополука или обезщетение за болест, и
– което желае да работи, но не си е намерило работа и за което които компетентната агенция за заетост не може да намери подходяща работа, и което:

• е получавало обезщетение за търсещо работа лице за най-малко 180 дни и чиято помощ е била спряна в края на определения период или
• е работило 200 дни през четирите календарни години преди да стане търсещо работа лице и няма право на обезщетение за търсещо работа лице или
• към момента на подаване на заявление му остават не повече от пет години до законово установената възраст за пенсиониране и е получавало обезщетение за търсещо работа лице най-малко 140 дни и вече няма право на това обезщетение.

Свързаното законодателство определя времето за изплащане на помощ за търсещо работа лице за всяка от тези три категории. То е 90 дни за първата група (търсещи работа лица, които са използвали правото си на обезщетение за търсещо работа лице), освен ако лицето не е на 50 години, като в този случай то е 180 дни. За втората група (търсещи работа лица, които са работили 200 дни през предходните четири календарни години, но нямат право на обезщетение за търсещо работа лице) то е 90 дни. За третата група (търсещи работа лица, които скоро ще достигнат пенсионна възраст) не съществува определен период; вместо това законодателството предвижда, че тази компенсация може да се плаща, докато лицето получи право на пенсия за старост. Размерът на обезщетението е 40 % от минималната работна заплата (31 200 HUF (118 €) към момента на подаване на заявлението. Ако изчислението на обезщетението за търсещо работа лице е било базирано на по-ниска сума от горепосочената, помощта ще се равнява на тази по-ниска сума.
Търсещото работа лице, което получава компенсация, има право да работи с временно разрешително за работа. За разлика от обезщетението за търсещи работа лица доходът от тази временна работа не оказва въздействие върху изплащането на обезщетение за търсещо работа лице. Иначе правилата за анулиране и отменяне на компенсация за търсещо работа лице са принципно същите, като тези за обезщетението за търсещо работа лице.

Как се осъществява достъпът до обезщетения за безработица?
Лице, което изгуби своята работа, трябва да се регистрира в компетентния клон на Централното бюро по труда. То трябва да се обяви само за търсещо работа лице и трябва да си сътрудничи с тази служба. За повече информация вж. http://www.munka.hu.

Вашето право на обезщетения за безработица при преместване в рамките на Европа

Обикновено държавата-членка, в която сте наети на работа, е отговорна за предоставянето на обезщетения за безработица. Прилагат се специални разпоредби за погранични работници и други презгранични работници, които са пребивавали в държава-членка, различна от тази, в която работят.

Осигурителните периоди или периодите на заетост, завършени в други държави на Европейския съюз, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария, могат да се използват за изпълняване на условията за вноски.

Ако желаете да търсите работа в друга държава от Европейския съюз, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария, можете при определени условия да пренесете тези обезщетения за ограничен период от време.

Допълнителна информация за координацията на социалноосигурителните права при преместване или пътуване може да бъде намерена на адрес http://ec.europa.eu/social-security-coordination.

Глава XI: Минимални средства

Кога имате право на обезщетения във връзка с минимални средства?
В Унгария съществуват три типа специални, независещи от вноски обезщетения:
– пенсия за инвалидност;
– независеща от вноски помощ за старост;
– транспортна помощ.
Освен това съществува обезщетение за лица в активна възраст.

Пенсия за инвалидност
Пенсията за инвалидност се изплаща на всяко лице, което преди навършване на 25 години е било освидетелствано от Националния институт за медицински експерти чрез компетентната медицинска комисия като напълно неспособно да работи и което няма право на пенсия или помощ за злополука. Правото на това обезщетение започва да тече от първия ден на месеца, в който заявителят навършва 18 години.
Лице, което е настанено в институция безплатно, няма право на това обезщетение.

Независеща от вноски помощ за старост
Възрастни лица, чиито доход е недостатъчен, за да се издържат, имат право на помощ за старост. Това се отнася за:
– лица на 62 или повече години или за такива, които са навършили законово установената възраст за пенсиониране и които живеят със съпруг/а или съжителстващ партньор, когато техният съвместен нетен месечен доход не превишава 160 %от минималната законово установена пенсия за старост;
– лица, които живеят сами, които са на възраст 62 или повече години, или имат право на пенсия за старост, но са под 75 г. и чиито месечен доход не превишава 95 % от минималната законово установена пенсия за старост;
– лица, които живеят сами, които са на 75 или повече години, и чиито месечен доход е под 130 %от минималната законово установена пенсия за старост. Размерът на изплащаната пенсия зависи от категорията, към която принадлежи бенефициерът.

Помощ за старост не може да се опуска или изплаща на лице, което е под попечителство или в затвора, което е живяло в чужбина повече от три месеца или което е гражданин на ЕС, чието разрешително за пребиваване е изтекло или е било прекратено.

Транспортна помощ
Тези обезщетения са предназначени да компенсират допълнителните транспортни разходи, направени от лица с изключително намалена мобилност. Това обезщетение не се изплаща на лица, които получават помощ за инвалидност.

Обезщетение за лица в активна възраст
Това обезщетение се предоставя, за да осигури минимален стандарт на живот за лица в активна възраст (на възраст от 18 до пенсионна възраст), които не са наети на работа и не учат, и които не разполагат с достатъчно ресурси за живеене.

Какво е покритието?
Пенсия за инвалидност
Размерът на анюитета за инвалидност е 33 330 HUF (126 €) на месец.

Независеща от вноски помощ за старост
По отношение на пенсията за старост, ако бенефициерът не живее сам, размерът е 80 %от минималната законово установена пенсия за старост. За лица от втората категория (на възраст 62—75 г., живеещи сами) размерът на пенсията е 95 % от минималната законово установена пенсия за старост. За лица от третата категория (домакинство от едно лице на възраст над 75 години) той е 130 % от минималната законово установена пенсия за старост. Бенефициерите могат да практикуват възмездна заетост, стига техният доход от нея да е под 40 %от размера на минималната законово установена пенсия за старост.

Транспортна помощ
Размерът на транспортната помощ е производно от базовата ставка на това обезщетение, умножено по коефициента, прилаган за категорията, към която принадлежи бенефициерът. Базовата ставка е 7 000 HUF (26 €) за година, а коефициентът в този случай е 1. Коефициентът е 3,5 за лица на възраст между една и 62, които учат или работят. Когато лицето с увреждания отглежда непълнолетно дете или дете под своя собствен покрив, то има право допълнително на добавка, която е 50 %от базовата ставка. Ако две или повече лица с изключително намалена мобилност отглеждат деца в едно и също домакинство, всяко едно има право на добавката, независимо от броя на децата. В годината, през която се е случила причината за намалената мобилност, размерът на обезщетението се изчислява pro rata от първия ден на месеца, следващ подаването на заявлението.

Обезщетение за лица в активна възраст
По тази рамка се изплащат два вида парични обезщетения, т.е. редовна социална помощ и помощ за субсидиране на работната заплата. Размерът на редовната социална помощ зависи от размера, състава и дохода на семейството. Размерът на помощ за субсидиране на работната заплата е фиксиран.

Как се осъществява достъпът до обезщетения за минимални средства?
Местните правителства ръководят системата за социална помощ и те отпускат различни обезщетения за социална помощ. Анюитетът за инвалидност се администрира от териториално компетентната агенция за социално осигуряване и се изплаща от пенсионната служба.

Оценяването за допустимост се извършва от местните органи. Заявителят трябва да попълни формуляр и да приложи документите за семейния доход (в случай на обезщетение за лица в активна възраст (aktív korúak ellátása) също и за семейно имущество). При определени условия са необходими и други документи, например документ за здравословен проблем или удостоверение на службата за обществена
заетост относно изчерпването на обезщетението за търсещо работа лице (Álláskeresési járadék). Местните органи трябва да вземат решение по молбата в рамките на период от 22 работни дни, който може да бъде удължен с още 22 работни дни.

Вашето право на обезщетения за минимални средства при преместване в рамките на Европа

Като общо правило, паричните обезщетения за болест (т.е. обезщетенията, предназначени по принцип да заменят доходи, които са преустановени поради болест) винаги се изплащат според законодателството на държавата, в която сте осигурени, независимо от това къде пребивавате или сте отседнали. Тези обезщетения са изброени в Приложение II в края на настоящия наръчник.

Правилата на ЕС за координация се прилагат единствено за социална сигурност, не за социални помощи.

Допълнителна информация за координацията на социалноосигурителните права при преместване или пътуване може да бъде намерена на адрес http://ec.europa.eu/social-security-coordination.

Глава XII: Дългосрочни грижи

Кога имате право на дългосрочни грижи?
Социални услуги могат да се предоставят на лица, които имат определен тип зависимост — нуждите са различни, от там и услугите за полагане на грижи, които лицето желае да получава, също се различават.

Услуги по дългосрочни грижи за стари хора
Тези услуги се предоставят:
– според степента на зависимост на лицето;
– ако има нужда от по-малко от 4 часа на ден, той или тя може да получава единствено грижи по домовете;
– ако има нужда от повече от 4 часа на ден, той или тя може да получава грижи в дом за стари хора.

Услуги по дългосрочни грижи за хора с увреждания
Той или тя трябва да страда от:
– определени видове увреждане;
– слепота или тежко увреждане на зрението;
– глухота или сериозна загуба на слуха;
– умствено увреждане по рождение или преди навършване на 14-годишна възраст;
– тежко физическо и/или функционално увреждане, което изиска помощ от друго лице.

Услуги по дългосрочни грижи за психиатрични пациенти и лица с пристрастяване и услуги по дългосрочни грижи за бездомници
За достъп до тези услуги се изисква сериозна степен на зависимост (лицето трябва да не е в състояние да изпълнява ефективно дейностите в ежедневния си живот).

Възнаграждение за полагане на грижи
Възнаграждение за полагане на грижи се изплаща на лица, които предоставят дългосрочни грижи за членове на семейството си, които са с увреждания или под 18-годишна възраст и са дълготрайно болни.

Какво е покритието?
Не съществува конкретно определение за дългосрочни грижи и няма отделна система за дългосрочни грижи. Услугите по дългосрочни грижи се предоставят в рамките на системата за здравеопазване и социални услуги. Услугите за дългосрочни грижи са базирани на социална помощ и се финансират от държавния бюджет. Предоставят се както парични обезщетения, така и обезщетения в натура.

Възнаграждение за полагане на грижи
В случай на лица със сериозни увреждания, размерът на помощта е 100 % от минималната пенсия, докато при лица със сериозни увреждания, които се нуждаят от интензивни грижи, той е 130 %.

Как се осъществява достъпът до дългосрочни грижи?

В случай на услуги за дългосрочни грижи персонални социални грижи (социални услуги) се предоставят в съответствие със Социалния закон от държавата и местните правителства. Местните правителства отговарят за организирането на услугите.
Освен местните правителства НПО и църкви също могат да предоставят услуги, но единствено местното правителство е длъжно да предоставя тези услуги.
В случай на персонални социални грижи (социални услуги) съществува подробна оценка за грижи по домовете и домове за стари хора. Ако дадено лице има зависимост, не се извършва редовна преоценка. Услугите за дългосрочни грижи за лица с увреждания, психиатрични пациенти и лица със зависимости изискват извършването на редовна преоценка. Състоянието на потребителите се проверява и оценява на всеки пет години, за да се узнае какво е действителното здравословно състояние на лицето и за да се създаде или измени плана за персонално развитие за следващите пет години. (Ако състоянието на дадено лице не изисква грижи, то трябва да напусне институцията.) Прилага се национална скала за оценка, която взема под внимание ежедневните дейности на лицето, социалните и здравословните му нужди.
Обезщетенията подлежат на проверка на доходите. Основното правило е, че получателят на грижи трябва да заплати за услугата, но в случай че той или тя няма доход (или роднина, който да отговаря и да е в състояние да изпълнява неговите/нейните задължения да подпомага и да се грижи за бенефициера), услугата се предоставят безплатно.

Вашето право на дългосрочни грижи при преместване в рамките на Европа

Обезщетенията за дългосрочни грижи също попадат в обхвата на правилата на ЕС за координация на социалната сигурност, по същия начин като обезщетенията за болест. Паричните обезщетения за дългосрочни грижи се изплащат според законодателството на държавата, в която сте осигурени, независимо от това в коя държава пребивавате или сте отседнали.

Обезщетенията за дългосрочни грижи в натура (които включват здравни грижи, медицински интервенции, лекарства и болнично лечение) се предоставят съгласно законодателството на държавата, в която пребивавате или сте отседнали, все едно сте осигурени в тази държава.

Допълнителна информация за координацията на социалноосигурителните права при преместване или пътуване може да бъде намерена на адрес http://ec.europa.eu/social-security-coordination.

Приложение I: Полезни адреси и интернет страници

За въпроси относно социалната сигурност, касаещи повече от една държава на ЕС, можете да търсите връзка с институция в справочната служба на институциите, поддържана от Европейската комисия и достъпна на адрес: http://ec.europa.eu/social-security-directory.

Запитвания, касаещи последствията върху обезщетенията от осигуряване в две или повече държави-членки, следва да се изпращат до:

Министерство на националните ресурси
Nemzeti Erőforrás Minisztérium
Arany János utca 6-8
1051 Budapest
http://www.nfemi.gov.hu
http://www.kormany.hu/en/ministry-of-national-resources

Министерство на националната икономика
Nemzetgazdasági Minisztérium
Honvéd utca 13-15
1054 Budapest
1373 Budapest, Pf. 609.
http://www.ngm.gov.hu
http://www.kormany.hu/en/ministry-for-national-economy

Национален здравноосигурителен фонд
Országos Egészségbiztosítási Pénztár, OEP
Váci út 73/a
1139 Budapest
http://www.oep.hu

Централна администрация за национално пенсионно осигуряване
Országos Nyugdíjbiztosítási Főigazgatóság, ONYF
Visegrádi u. 49
1132 Budapest
http://www.onyf.hu

Национална служба за заетост
Foglalkoztatási Hivatal
Kálvária tér 7
1089 Budapest
http://www.munka.hu

Унгарска централна статистическа служба
Központi Statisztikai Hivatal, KSH
Keleti Károly u. 5-7
1024 Budapest

Унгарска държавна хазна
Magyar Államkincstár
Hold u. 4.
1054 Budapest
http://www.allamkincstar.gov.hu

Унгарски финансов надзорен орган
Pénzügyi Szervezetek Állami Felügyelete
Krisztina krt. 39
1013 Budapest
http://www.pszaf.hu

Приложение II: Специални парични обезщетения, независещи от вноски

Някои обезщетения за социална сигурност, наричани специални парични обезщетения, независещо от вноски1, се предоставят изключително в държавата, в която пребивава съответното лице. Поради това не е възможно тези парични обезщетения да се „пренасят“ при преместване в друга държава в Европа, дори ако все още сте осигурени в Унгария.
Специалните обезщетения, независещи от вноски, за Унгария са:
– Пенсия за инвалидност (Указ № 83/1987 (XII 27) на Министерския съвет за пенсиите за инвалидност);
– Помощи за възрастни лица (независещи от вноски) (Закон III за социалната администрация и социалните помощи от 1993 г.);
– Обезщетение за транспортни разходи (Правителствен декрет № 164/1995 (XII 27) за обезщетения за транспортни разходи на лица с тежки физически увреждания).

Locations of visitors to this page
Tyxo.bg counter
Site Meter
Google Analytics AlternativeClicky

Да приватизираме задължителните частни пенсионни фондове

Преди всичко искаме да благодарим на Хосе Пинера – блестиящия икономист, иноватор, биткаджия за интересите на човека.

Жозе, благодарим ти най-сърдечно за вдъхновението

През много далечната 1980-та година в Чили се провежда иновативна пенсионна реформа, която започва да действа от 1 май 1981 г. Реформа проведена под гениалната идеологическа постановка на Хосе Пинера и реализирана от демократичния диктатор и негов верен работодател Аугусто Пиночет.

PDO

Пинера дава възможност на работника да се осигурява за пенсия вместо в държавния пенсионен фонд в частни пенсионни фондове. Всъщност тази възможност е дадена на тези, които до момента на революцията са имали някакъв трудов стаж. Тъй като новата система е много хубава, почти цялото население доброволно се присъединява към нея, не трябва да има никакво съмнение, че всички са се присъединили доброволно (все пак военна диктатура). Онези, които до момента на революцията не са работили, те няма какво да избират толкова – за тях направо новата система на частните фондове. Демократичния диктатор Аугусто Пиночет е взел решението, да не вземат младите и зелените да се объркат кое е хубавото. Обаче тази нова система на частните фондове е предвидена само за цивилното население – работниците. Полицаите и военните остават в държавната пенсионна система искат или не искат. Защо? Ами защото не работят. За тях лоша държавна пенсия, а за работниците хубава пенсия от частен пенсионен фонд.

Pinera Map

На тази карта в своя сайт Хосе Пинера е обозначил в червеничко държавите, където е въведена в известна степен революционната му идея. В зеленко е обозначил държавите, където се говори за неговата революция. Както може добре да се види на картата с превзетата територия, България е в червенко. В жълтичко пък е Чили – страната на голямата революция.

Пинера и неговия демократичен диктатор Пиночет направиха първата крачка – взеха парите от лошата държава и ги дадоха на добрите частни фондове. Впечатлени сме от изключителните резултати и ефективност на схемата, а в България още повече. Все пак когато има 1 монополист, лош монопол е това. Когато са няколко монополиста, имаш възможност да избираш… Но тази схема е вече доста стара, може би добра за времето си, но всяко нещо остарява. Затова, да подобрим и надминем учителя си, в който вярваме безпрекословно и му се кланяме от сутрин до вечер, всеки ден, без да пропускаме дори и в неделя.

Време е за новата революция – да приватизираме частните пенсионни фондове

Privatizzazione, Privatizzazione, ole, ole, ole

Liberating Workers – The World Pension Revolution 2

Както всички знаем, като е една държава, не може навсякъде да огрее. Ако разпределим задълженията й на няколко парчета – да ги наречем образно „частни пенсионни фондове“, безспорно би трябвало да се постигне по-добри резултати, няма какво да го спорим това. Обаче не е достатъчно. В България (можем да я видим в червенко на картата по-горе) понастоящем 5% от доходите на родените след 1959 г. се дават на частни фирми, които да се грижат за тях. За да полагат добри грижи тези частни фирми за чуждите пари, трябва да се грижи държавата. Ама ние не че не сме абсолютно сигурни колко почтени са онези, които управляват частните пенсионни фондове, просто нямаме доверие на държавата, че ще ги контролира както трябва. Затова да приватизираме модела още малко.

Революция първа:
Считано от 1 май 2013 г. (32 години след революцията на Пинера в Чили) родените след 1959 г. да могат в България да изберат какво да се прави с натрупаните по личните им сметки в универсални пенсионни фондове средства. Днес да се разпореждат с парите си, те са частна собственост и хората трябва да могат да се разпореждат със собствеността си. Тук и сега, не след 40 години. 2 опции:
– отказват се от натрупаните средства в полза на държавния пенсионен фонд управляван от НОИ, като за компенсация ще си възстановят правата за пълна държавна пенсия (това право понастоящем им е отнето незаконно от държавата)
– в случай, че някой е доволен от резултатите, които е постигнал частния му универсален пенсионен фонд, нека си вземе парите от фонда, като това ще означава, че приема да загуби за постоянно пропорционално права за част от държавната си пенсия за времето от 1 януари 2002 г. до 1 май 2013 г.
В случай, че избере второто, работникът сам ще вземе решение какво да прави с парите си. Пинера и неговите най-верни последователи не можем да не признаем, че никой не може да се грижи по-добре за парите на който и да е било, от него самия.

Революция втора:
Считано от 1 май 2013 г. (32 години след революцията на Пинера в Чили) в България да се премахне вноската в полза на частен пенсионен фонд, и да се въведе нова осигурителна вноска „допълнителна частна пенсия“ от 10%. Тя ще се разпределя поравно между работника и неговия работодател. Тези 10% няма да подлежат на данъчно облагане при работника и ще се признават за разход на работодателя. Парите няма да се регулира от държавата къде ще отиват, а ще се изплащат директно на работника заедно със заплатата му. Каквото иска да ги прави. Ще може да ги вложи в доброволен частен пенсионен фонд, или в банка, или да си купи злато, или да си купи хляб, който да излъска и продаде, а след това с парите да си купи 2 хляба, които да излъска и продаде, а с парите да си купи 4 хляба, които да излъска и продаде и така до създаването на могъща империя.

Да не си говорим празни приказки, как ще изглежда втората революция от счетоводна гледна точка:
1. какво е положението днес ако работника, който е роден след 1959 г. има доход 1000 лева
За работника:
– брутна заплата – 1000 лева
– осигуровка за държавна пенсия 5,7% = 57 лева
– осигуровка за частен фонд 2,2% = 22 лева
– осигуровка за здраве 3,2% = 32 лева
– осигуровка за майчинство и общо заболяване 1,4% = 14 лева
– осигуровка за безработица 0.4% = 4 лева
Общо осигуровки за сметка на работника 12,9% = 129 лева
Облагаем доход = 871 лева
Данък върху дохода = 87.10 лева
Сума за получаване = 783.90 лева или 78,39% от заплатата, другото са данъци
За работодателя:
– брутна заплата – 1000 лева
– осигуровка за държавна пенсия 7,1% = 71 лева
– осигуровка за частен фонд 2,8% = 28 лева
– осигуровка за здраве 4,8% = 48 лева
– осигуровка за майчинство и общо заболяване 2,1% = 21 лева
– осигуровка за безработица 0,6% = 6 лева
– осигуровка за трудова злополука 0,4% = 4 лева
Общо разходи за сметка на работодателя = 1178 лева
Спестени от данъци 14,5% от направените разходи = 170,81 лева
Резултат за работодателя = 1007,19 лева нетен разход за работното място

2. какво ще е положението от 1 май 2013 г.
при приемането на революционния план за приватизация и въвеждане на осигуровка за истинска частна пенсия на работниците
За работника:
– брутна заплата – 1000 лева
– осигуровка за държавна пенсия 5,7% = 57 лева
осигуровка за допълнителна частна пенсия 5% = 50 лева (които няма да подлежат на данъчно облагане, и ще останат в работника да ги управлява както намери за добре)
– осигуровка за здраве 3,2% = 32 лева
– осигуровка за майчинство и общо заболяване 1,4% = 14 лева
– осигуровка за безработица 0.4% = 4 лева
Общо осигуровки за сметка на работника 15,7% = 157 лева
Облагаем доход = 843 лева
Данък върху дохода = 84,30 лева
Общо осигуровки, които ще постъпят по сметките на солидарните осигурителни фондове за сметка на работника 10,7% = 107 лева
Сума за получаване = 1000 лева – 107 лева солидарни осигуровки – 84,30 данък + 50 лева от работодателя за допълнителна частна пенсия = 858,70 лева или 85,87% от заплатата
За работодателя:
– брутна заплата – 1000 лева
– осигуровка за държавна пенсия 7,1% = 71 лева
осигуровка за допълнителна частна пенсия 5% = 50 лева (които ще се дадат на работника да ги управлява както намери за добре)
– осигуровка за здраве 4,8% = 48 лева
– осигуровка за майчинство и общо заболяване 2,1% = 21 лева
– осигуровка за безработица 0,6% = 6 лева
– осигуровка за трудова злополука 0,4% = 4 лева
Общо разходи за сметка на работодателя = 1200 лева
Спестени от данъци 14,5% от направените разходи = 174 лева
Резултат за работодателя = 1026 лева нетен разход за работното място

Какво става ясно от тези разчети?
Работника ще разполага със 9,5% повече пари днес, истински пари, не обещания за някой ден нещо да получи от някъде, които сам да реши в какво да инвестира, така, че да има добра допълнителна истински частна пенсия.
Това на неговия работодател ще му струва едва 1,9% повече нетен разход за работното място.

Революция трета – да въведем пазарните принципи при държавната пенсионна система
Смяна на модела държавна пенсионна система зависеща от осигурителния стаж, с модела на осигурителния принос

Ние, най-верните поклонници на „невидимата ръка“ искаме приватизация на частните пенсионни фондове сега и държавна пенсионна система, която да се саморегулира

Locations of visitors to this page
Tyxo.bg counter
Site Meter
Google Analytics Alternative
Clicky

Сектанти за проблемите на пенсионните системи

Напоследък от сектите представящи се за „новите либерали“, а всъщност самозвани либерали, са се активизирали отново по темите за пенсионната система, здравната система и образоватилната система. И нормално, за тяхната религия това са най-омразните неща на света:
– пенсионери, които получават средства, за да живеят
– хора, които не са на колене от болести
– както и хора, които могат да мислят.

А и идват избори, не трябва да има съмнение, че някои от партиите жадни да харчат парите на данъкоплатците, се пробват как ще реагират последните на разните им жалки провокации.

Напоследък от сектите със самозвани либерали са почнали много непочтено да го карат обаче. Вероятно са разбрали емпирично, че като си пуснат традиционните лица по телевизии или вестници или интернет да си говорят за религията, обикновения човек автоматично отговаря с „Пак ли тия …. ХХХ (цензурирано съдържание)“ и благопожелания за майките.

Та са тръгнали да финансират нови организации и да събират деца, които да представят развалената им религия пред обществото, и при които вместо постигане на ефекта „Пак ли тия …. ХХХ (цензурирано съдържание)“ и благопожелания за майките, обикновения човек реагира по-скоро със съжаление. Обаче това съжаление ще трае само до няколко появявания. Но на сектантите и толкова им трябва.

Хващат си деца да им представят фалшивата религия, щом започнат при появяването си автоматично да предизвикват реакцията с нецензурно съдържание, значи е време за подмяната им. Така от сектите използват и изхвърлят. Намират си нови деца, може би откриват нови организации, които да представят фалшивата им религия на обществото.

Старата плоча на самозваните либерали за държавните пенсионни системи

Както вече казахме, работят много непочтено, използват млади хора за жалката си пропаганда. Какво ново са подготвили в последно време:

Пенсионните системи по света можем да разделим най-общо на 2 модела: капитало-покриваща и разходопокривна

Всъщност по-просветените в тематиката знаят, че най-популярните 2 вида пенсионни системи са тип „Бисмарк“ и тип „Беверидж“. В нормалните развити държави ползват в една или друга степен кръстоска между тях. И двата вида се администрират от държавата, а сектантите биха ги отразили като „разходопокривни“.

До скоро от сектите самозвани либерали пропагандираха за някакъв модел по „Чили тип“, който бил по-добър от държавните пенсионни системи (поне това гласи пропагандата), и който бил „капиталово-натрупващ„. Сега обаче за първи път се появява ново понятие „капиталово-покриваща“ пенсионна система. Нещо сценариста сигурно е объркал текста или текста грешно е прочетен?

На сектантите самозвани либерали да им го кажем още веднъж (бавно загряват) защо в развитите държави се ползват пенсионни системи от „разходопокривен тип“. Защото при „разходопокривните“ системи няма време, в което някой нагъл мошеник да успее да окраде парите за пенсии. Каквото се събере като данъци (извиняваме се – някои лобисти отричат осигуровките да са данъци, за да плащат по-малко данъци), веднага се връща обратно при населението – в случая при пенсионерите. Няма време да се краде, няма време да се източва. Много лошо, нали така? „Не е ефективно“.

Една толкова загубена държава като Германия, понастоящем има минимални капиталови резерви за плащането на пенсиите за 2 седмици напред. Те защото са много прости, затова не разчитат на „капиталово-натрупваща“ пенсионна система, а на обещанията на държавата да плати.

Като начин на функциониране капитало-покриващата пенсионна система е близка до частните застрахователни системи

А така, втори път печатната грешка с „капиталово-покриване“, вместо „капиталово-натрупване“. Интересно кой ще го покрива този капитал, а кой го натрупва при „частните пенсионни системи“ е ясно – организаторите на схемата.

Може би трябва да се обясни защо „капиталово-покриващата“ пенсионна система е само близка до частните застрахователни системи, а не е като тях. Ами първо като отидеш да си направиш застраховка, то е за да може при настъпване на нежелани събития някаква голяма организация да покрие извънредните разходи на застрахования. Защо пенсионната система не може да работи на застрахователен принцип? Ами защото риска самолет да падне вероятно е 1 на милион, докато „риска“ човек да остарее е прекалено голям и никой нормален застраховател не би желал да участва в подобна схема, при която ще трябва да плаща на всички (няма печалба, няма интерес). Или ако някой застраховател би се заел с такава схема, то несъмнено ще има отдел за отстраняване на „рискови клиенти“ – това биха били клиентите, на които им предстои пенсиониране. Този отдел би трябвало да има задача да се погрижи клиентът да не доживее до пенсионна възраст, за да не се плащат пенсии. Така за частния застраховател ще има само прибиране на застраховки и ако отдела за отстраняване на „рискови клиенти“ си върши добре работата, няма да се плащат никакви пенсии – това би говорело за много добра ефективност на една частна фирма, нали така? Защо да не въведем пенсионна система на „частно застрахователен принцип“? Кажете сега. Стига сте се срамували толкова

При капитало-покриващата пенсионна система човек акумулира капитал под формата на индивидуални вноски в лична сметка и при настъпване на определена възраст получава пенсия

Леле, впечатлени сме вече, много даже. Значи не само му събират на човека вноските, а и пенсия се получавало дори. Не сме го виждали как се получават пенсии от частни фирми още, но имаме обещанието някога да платят? Нали? Или нямаме дори и обещание?

Сметките се управляват от частни пенсионни компании, които се конкурират помежду си

Представете си сега човек, който изрича това изречение, как в момента, в който казва „конкурират“, така случайно премигва продължително, в знак на изключителната убеденост в твърдението си.

Тези компании инвестират натрупания капитал в нискорискови ценни книжа на фондовите пазари

Нисък риск и фондови пазари? Спор няма. Какъв ти риск, когато резултатът е повече от предизвестен

Разходопокривната система е държавна

Много се разочаровахме. Ама наистина ли? Значи щом е „капиталово-натрупване“ е частна системата, а щом е „разходопокривна“ е държавна? Това в коя глава от наръчника на добрия шарлатанин го пишеше? Всъщност май дори първата пенсионна система на Ото фон Бисмарк е кръстоска между така презираната „разходопокривна“ система, от която не може да се краде, и капитало-натрупваща система, за която не може да се каже същото.

Ото фон Бисмарк прави компромис между лобиращите за система с „капиталово натрупване“ и разума системата да връща веднага при населението това, което му е взела. Кога фалира на практика този модел? Когато лобито борещи се за „капиталово натрупваща система“ надделява и вместо на данъкоплатците да им се намалят данъците, не, парите да се капиталовонатрупват. Резултатът след хиперинфлацията и изгарянето на всичко „капиталовонатрупано“ в началото на 20-ти век е обицата на ухото за немците. Те и затова си имат понастоящем скромна държавна пенсионна система, при която каквото се събере от населението, това и му се връща веднага. Минималните капиталови резерви са за 2 седмици напред. Няма време да се краде, няма време да се източва. Това е неефективно, нали господа шарлатани?

При разходопокривната система средствата за пенсиите се изземват от доходите на хората в трудоспособна възраст под формата на пенсионно-осигурителни вноски

Трябва дебело да се подчертае, че когато става дума за даването на пари на „частни фондове“ заради държавна принуда, това се нарича „човек натрупва капитал под формата на индивидуални вноски в лична сметка“. Когато обаче същите тези пари се дават на държавата, това се нарича изземване. Има разлика нали? Едното е принудително „натрупване на капитал“, а другото е принудително „изземване на доходи“.

Всъщност май и в двата случая е изземване? Плащане на данъци. Обаче някак си да плащаш данъци на „частна фирма“ звучи извратено? Или не, страшно ефективно е… за организаторите на схемата

Срещу тези вноски те получават обещанието за бъдеща държавна пенсия

Интересното е, че както изглежда обещанието за бъдеща държавна пенсия се спазва. От повече от век развитите държави все обещават плащане на пенсии и все ги плащат тези пенсии. Още по-интересно е и, че там където се твърди, че пенсионната система била частна, на „капиталово-натрупващ“ принцип, пак държавата плаща пенсиите на мнозинството от пенсионерите. Значи „частни фирми прибират парите за пенсии“, а държавата плаща.

Какви са основните недостатъци на сегашната пенсионна система в България? … На първо място, при сегашната структура няма пряка връзка между личния принос на всеки пенсионер и размера на пенсията, която получава

Да, така е, няма връзка между реалния принос на всеки пенсионер, спрямо реалния принос на всички останали пенсионери. Формулата за изчисляване на размера на пенсията е дефектна и дава възможност на немалко хора да се облагодетелстват, за сметка на… данъкоплатците естествено. Обаче едно е да се облагодетелстват милион човека с по малко, друго е да се облагодетелстват няколко човека с милиони, нали? А иначе и в двата случая данъкоплатците ще платят

… Това поставя пенсионерите в зависимост от политическата воля на управляващите от една страна и от икономическата активност на сегашното поколение от друга

Един съществен момент се изпуска, по принцип в демократичните държави управляващите се избират от гласоподавателите. Ако управляващите не си изпълняват обещанията, гласоподавателите ще си дадат съответната присъда. Интересно обаче кое е това „сегашно поколение“? Може би се има предвид икономическата активност на всички? Защото нали и пенсионерите са хора, и те купуват, могат да работят, плащат данъци?

Вътрешната небалансираност на разходопокривната система води до все по-голямо изземване от дохода на хората, което допълнително влошава демографските фактори и намалява стимула на младите да остават в страната ни

Значи тук се криел отговорът на всички проблеми за демографските процеси? А не беше ли България офшорката на Европа? Страната с най-ниските данъци? Ако следваме логиката не би трябвало да има никаква миграция от България към например Великобритания (където данъците са много по-високи), а напротив – би трябвало англичаните да се нареждат на опашка за българско гражданство. Не, че и това няма да стане някой ден, но за момента поне се наблюдава страх при британците, да не би българи и румънци да отидат да им оправят демографията

В същото време, сегашната разходо-покривна система гарантира намаляване на пенсиите

Да, това е вярно, защото родените в България след 1959 г. са принудени със закон да плащат данъци на „частни фирми“ наричани „универсални пенсионни фондове“ – данък ДЗПО 5%. В резултат губят значителна част от правата си за държавна пенсия. Това е повече от гаранция за намаляване на пенсиите за родените след 1959 г., ако задължителните „частни пенсионни фондове“ не бъдат закрити и правата за държавна пенсия на младите не бъдат възстановени.

Разходопокривната система ни поставя в парадоксалната ситуация да отчитаме това, че живеем по-дълго като нещо негативно

А, тук нещо май съвсем сме се объркали? Само преди месец някъде представители на схемата със задължителните „частни пенсионни фондове“ бяха много притеснени, че хората живеели прекалено дълго, а „частните фондове“ ще трябва да плащат. Малко цитати: “Пенсионните дружества може да се окажат в невъзможност да изплащат бъдещите втори пенсии заради прекалено многото рискове, които крие допълнителното задължително пенсионно осигуряване – дълголетие на клиентите, недобро инвестиране на средствата, сривове заради икономически кризи

Ние искахме да регламентираме това още при правенето на пенсионната реформа през 2000 г. Но това беше малко след фалитите на банките, рухването на финансовите пирамиди и първите реакции на хората бяха, че правим още една пирамида. Затова отложихме решаването на въпроса за по-нататък”, призна Йордан Христосков, един от авторите на големите пенсионни промени преди 12 г.

Значи кой ни поставяше в парадоксалната ситуация да отчитаме това, че живеем по-дълго като нещо негативно? Държавната пенсионна система или „частните пенсионни фондове“?

В резултат на действията на разходопокривната пенсионна система се натрупва огромен скрит вътрешен дълг на държавата под формата на обещания за изплащане на бъдещи пенсии. Този дълг се прехвърля на следващите поколения, които в даден момент ще се окажат безсилни да финансират поетите обещания

А гледайте какво е решението тогава:

Работещият пенсионен модел е този, при който вие можете сами да осигурите старините си

Всъщност явно не е това модела, иначе защо щеше да се появява държавната пенсионна система през 19-ти век, след като преди нея всеки е можел сам да си осигури старините?

Ами защото това няма как да стане. Много е неприятно, но едни могат да правят хляб, други да садят картофи, трети да произвеждат леки коли, четвърти са програмисти, пети музиканти и т.н. Ако можеше човек сам да си прави всичко, то нямаше да има нужда и от пенсионна система.

В такъв случай кое му е работещото на този модел, при който няма модел, тъй като всеки сам си осигурява каквото има да си осигурява? Ами такъв „работещ пенсионен модел“ не съществува. Елементарно шарлатанство е някой да твърди подобно нещо.

Представете си за момент, че вие определяте бъдещето си

Представихме си, колко е хубаво. Къде го има това? Кажете, кажете

Отделяте в лична пенсионна сметка толкова от заплатата си, колкото прецените

И това е много хубаво. Къде го има? В Чили ли? Защото там отделянето от заплатата е принудително. А защо трябва да е в лична пенсионна сметка? Защо да не е в банка? Ами хората не го ли правят това и без друго? Доброволно отиват и си спестяват в банка. В банката няма ли лична сметка? Ама там не е „пенсионна“, това ли е проблемът? Ами тогава банките да ги кръстят депозитите „пенсионни сметки“ и това сигурно ще реши проблемите на пенсионната система, така ли?

Ролята на държавата е да се грижи в системата да няма кражби и измами

Както комисията за финансов надзор го прави в България, нали?

Тръпнем в очакване официално да се обяви коя партия ще е лицето на така отправените провокации за  „радикални промени на пенсионната система“. Някои очевидно са се наточили да „управляват“ парите на данъкоплатците, но колко купени гласове ще могат да си позволят?

Locations of visitors to this page
Tyxo.bg counter
Site Meter
Google Analytics Alternative
Clicky

Шарлатаните – задължителни „частни пенсионни фондове“ към декември 2012 г.

„Просто така е направена схемата, не само в България… а в доста други държави тя е внедрена, че всъщност
няма никакъв стимул в тези фондове те да изкарват пари, освен за себе си…
Това е неработеща система…
Симеон Дянков, министър на финансите, извадка от стенограмата на проведения на 9 октомври 2012 г. национален съвет за тристранно сътрудничество

Пенсионните дружества може да се окажат в невъзможност да изплащат бъдещите втори пенсии заради прекалено многото рискове, които крие допълнителното задължително пенсионно осигуряване – дълголетие на клиентите, недобро инвестиране на средствата, сривове заради икономически кризи

Ние искахме да регламентираме това още при правенето на пенсионната реформа през 2000 г. Но това беше малко след фалитите на банките, рухването на финансовите пирамиди и първите реакции на хората бяха, че правим още една пирамида. Затова отложихме решаването на въпроса за по-нататък”, призна Йордан Христосков, един от авторите на големите пенсионни промени преди 12 г.

Кратка история на финансовите пирамиди от пенсионен вид в България
(само това, което е вече публично известно)

– през 1999 г. държавни предатели допускат в кодекса за социално осигуряване (тогава носещ друго славно име) да се запише, че родените след 1959 г. са принудени да плащат данъци на частни фирми. Пропорционално на платените данъци за пенсии на частните фирми, родените след 1959 г. губят право на част от държавната си пенсия. Този момент обаче никой не го говори – казва се, че реформата макар и болезнена е за добро – ще се развива капиталовия пазар и още по-важното – мисли се как младите да не изпадат в положението на сегашните пенсионери, а да получават допълнителна пенсия от частен фонд (значи казват, че повече ще се получава). Защо ли обаче едно са говорили, а друго са написали в закона (родените след 1959 г. губят право на значителна част от държавната си пенсия)? А да, ами защото са държавни предатели и още се подвизават по медии натрапващо се, дават акъли и т.н.

– финансовите пирамиди – задължителни „частни пенсионни фондове“ започват функционирането си в България през 2001 г. (за работещите при тежки условия на труд), а за родените след 1959 г. изземването на данъци в частна полза започва през 2002 г. Няколко години за финансовите пирамиди не се шуми. Насилствените вноски в полза на „частни фирми“ за работниците при тежки условия труд са 7% от дохода за втора категория труд и 12% от дохода за първа категория труд. Насилствените вноски в универсален пенсионен фонд (където са насилени да участват всички родени след 1959 г.) са както следва:

– 2% – през 2002 и 2003 г.
– 3% – през 2004 и 2005 г.
– 4% – през 2006 г. и
– 5% – от 2007 г.

– спомняте ли си какво се случи на фондовата борса в България през 2007 г.? Инвеститорите постигаха рекордни печалби. Бабите в трамваите си говореха как направили много изгодна инвестиция на фондовата борса. Индексът Sofix достига 1943 пункта на 30 октомври 2007 г., като 1 година по-рано индексът е на ниво от 1091 пункта (тоест за 1 година има 78% ръст, което е нечувано)

– на 1 ноември 2007 г. председателят на комисията за финансов надзор по онова време Апостол Апостолов в интервю за 24 часа споделя, че
„Капиталовият ни пазар в момента е тенджера под налягане, която няма клапаните, които да изпуснат напрежението. Той е нещо ново, не толкова установено и хората са замъглени от алчността. Но заедно с нея трябва да имат и дяволче, което да им казва – може и да загуби. Него го няма и затова тенджерата в момента набира пара, която няма откъде да излезе. Трябва изкуствено или заедно с гилдията да направим тези отдушници, които да намалят напрежението, или тенджерата ще изгърми. Никой не може да каже кога ще се случи това. Затова ще променим критериите в наредбите, ще вменим задължения на посредниците документите да се следят…“.
Интересното е, че в края на 2007 г. задължителните „частни пенсионни фондове“ (където са насилени да плащат данъци всички родени след 1959 г. и работодателите на работещите при тежки условия на труд) имат инвестиции в акции в рекорден размер от около 30% от активите си (и това е след разпродажбите през последните 2 месеца на годината).

– и така, председателят на комисията за финансов надзор дава интервюто и фондовата борса започва да се срива, с това и инвестициите на бабите, които се хвалеха в трамваите какви добри инвестиции са направили. Обаче бабите сами са инвестирали, никой не ги е карал, но какво да кажем за родените след 1959 г., които са били принудени от държавата да участват в схемата и чиито бъдещи пенсии са поставени пред огромна заплаха (ако сме по-директни може да си го кажем – да бъдат окрадени). На българската фондова борса започва паника. За да се успокоят инвеститорите се появяват интервюта на влиятелни лица, които казват, че ако борсата падне с 20%, тогава големите институционални инвеститори (най-вече „частните пенсионни фондове“ и взаимни фондове) ще подпрат, и всичко ще се стабилизира. Много хубаво обещание и как да не вярваш, нали още през 1999 г. държавни предатели говореха, че чрез „частните пенсионни фондове“ ще се развива капиталовия пазар? Я да видим как нашите приятели държат на обещанията си

– през 2008 г. задължителните частни пенсионни фондове реализират номинални загуби до 30% от парите за пенсии, като управителите им се биеха в каквото имат там, че това е благодарение на изключителния им професионализъм. В тези тежки времена всички са загубили пари, но те професионално са удържали на напрежението и са изгубили най-малко. Браво на тях – загубили са само до 30% от чуждите пари, които са взети от данъкоплатеца насила.

– имахме едно обещание, че ако борсата падне с 20%, нашите приятели пазители на капиталовия пазар ще подпрат?

– датата е 24 февруари 2009 г., индексът Sofix пада под 260 пункта. Това от върха 1943 пункта, е 87% спад. Къде са нашите приятели? Защо не удържаха на думата си?

– годината е 2010 г. избухва скандалът с професионалните пенсионни фондове, които се оказва, че могат да плащат ранни пенсии на работещите при тежки условия на труд от порядъка на 30-40 лева месечно средно. За да се предпази от общественото недоволство парламента принуждава НОИ да плаща на тези работници средни пенсии многократно по-високи от тези, които „професионалните частни пенсионни фондове“ предлагат, като за компенсация, на НОИ трябва да бъдат преведени индивидуалните партиди, от които могат да се плащат 30-40 лева месечно, защото останалите пари някъде са се изпарили…

– през същата тази 2010 г. държавни предатели сезират конституционния съд, че НОИ ще национализира индивидуалните партиди на работниците, които били частна собственост. По принцип национализацията е нещо напълно законно, регламентирано в конституцията. Чл. 17, ал. 5 гласи следното: „Принудително отчуждаване на собственост за държавни и общински нужди може да става само въз основа на закон, при условие че тези нужди не могат да бъдат задоволени по друг начин и след предварително и равностойно обезщетение„. Прехвърлянето на партидите от „професионалните частни пенсионни фондове“ стана въз основата на закон, работещите при тежки условия на труд щяха да получават от „частния си фонд“ ранна пенсия от порядъка на 30-40 лева месечно. НОИ сега им плаща 300-400. Има ли равностойно обезщетение? Всъщност обезщетението е многократно по-голямо от това.

– през 2011 г. „конституционния съд“ вади становище, че да, имало било национализация на лични средства и това не трябвало да се повтаря – сега НОИ да плаща, а „професионалните частни пенсионни фондове“ да продължават да получават парите. Интересно кой ли би отказал държавата да му национализира 30-40 лева месечно, а да му дава 300-400? Е „конституционния съд“ не гледа така на нещата – някой си е позволил да посегне на „частните пенсионни фондове“ и това е основния проблем. Като се вземат парите от там, а отидат в НОИ, ще бъдат дадени след това на хората под формата на пенсии, от тях няма да могат да бъдат събирани такси и комисионни за управление, няма да могат да се раздават на фирмите на батко и братко и т.н. А не са ли задължителните „частни пенсионни фондове“ основната възможност да се краде законно от пенсионната система? Както през 90-те години е заложен планът? От всякъде да може да се краде.

– през 2012 г. от „частните пенсионни фондове“ признаха, че са притеснени за пенсиите на родените след 1959 г. и предлагат парите на тези данъкоплатци, които не доживеят пенсия или живеят малко след пенсия да се прехвърлят към общ резервен фонд, с който да се плащат пенсии на тези, които живеят повече от разчетите. И така през 2012 г. рухна и мита, че в „частните пенсионни фондове“ има лични сметки.

– за 2012 г. управителите на „частните пенсионни фондове“ твърдят, че били много професионално управлявали парите за пенсии и реализирали 7-8% годишна номинална доходност. Ехе, браво на тях. Само трябва да се съобщи начина, по който си я смятат тази доходност – първо не се съобщава, че има входна такса на парите в задължителните „частни пенсионни фондове“ от до 5%. Когато от насиления данъкоплатец му вземат 100 лева, 5 лева отиват входна такса на „частния му фонд“. За тези 95 лева насиления данъкоплатец си „купува“ виртуални дялове от „частния фонд“ на определена стойност (да предположим, че си е „купил“ 95 дяла по 1 лев на 1 януари 2012). „Частния пенсионен фонд“ обявява, че на 31 декември стойността на 1 дял е станала примерно 1,07 лева (нали 7% доходност за годината казват, че имало). И да видим какво се е случило с парите на данъкоплатеца при това положение – дал е 100 лева след държавна репресия, но си е купил дялове за 95 лева. Фонда му е направил номинална доходност 7% – това прави 95 лева * 1,07 = 101.65 лева. Значи данъкоплатеца дава насила 100 лева, „частния му фонд му казва, че за годината му е направил изключителна доходност от 7%, обаче се оказва, че парите са с 1,65% повече номинално. А и нещо съвсем маловажно, през 2012 г. инфлацията е само 4% и нещо. Значи как беше – „частните фондове“ се бият в каквото имат там, че страшна доходност били направили за 2012 г. – 7-8%, данъкоплатеца го усеща номинално като 1,65% повишението номинално, обаче се оказва, че това е преди инфлацията. И в действителност пак е на загуба. Споменахме ли, че тази доходност от 7-8% номинално е само за тези пари, които към първия работен ден на 2012 г. са били налични при „частните фондове“?

– в началото на 2013 г. зализани мазници са плъзнали по медиите да лансират отново идеята за „големите перспективи пред „пенсионните мултифондове“ в България“. На кратко – на все по-голяма част от населението му стана ясно, че задължителните „частни пенсионни фондове“ са измама. И от години се търси начин как да се окрадат парите и това да се замете. Едно от възможните решения е въвеждане на „пенсионни мултифондове„. Така следите кой и как е източвал ще се заличат, а „частните пенсионни фондове“ ще се превърнат в най-обикновени взаимни фондове, с тази много съществена разлика, че от взаимния фонд човек може да си изтегли веднага парите ако вижда, че го крадат, при „частните пенсионни фондове“ няма такава опция – преди пенсиониране няма пари, а при пенсиониране – каквото е останало от тях.

– в началото на месеца се появи в медиите клипче на поредната секта за пропаганда (може би предизборно да дразни населението, а като нищо и някоя от партиите кандидати за власт ще предложи радикална реформа на пенсионната система, „която много ще боли, но е за добро“), в което се намеква: че в България хората сами решават кога да се пенсионират, какви средства да отделят за старините си и как да разпределят спестяванията си. А това не било България, а Чили било…
Това са  същите онези секти, които пропагандираха появата на финансовите пирамиди задължителни „частни пенсионни фондове“ по принцип. Защо ли в клипчето не кажат за кое Чили става въпрос? Дали за Чили 80-та, когато населението демократично с военна диктатура е принудено насила да се присъедини към „частните фондове“ или си говорим за Чили 2008, когато властта готви план за спасяването от пълна мизерия на пенсионерите, които живеят в 60-те % най-бедни семейства в страната, тъй като са жертва на системата на „частните пенсионни фондове“. Че на някои олигарси тази система много им харесва е ясно, те и финансират сектантите, които се представят за новите либерали. Доста нагло, да не кажем перверзно е някой, който се представя за либерал да предлага данъкоплатците да плащат принудително данъци на частни фирми (о, извиняваме се, не били данъци, а осигуровки били, разбира се задължителни осигуровки, но не данъци). Ама не, те не били либерали, а новите либерали. И ще се обидят ако ги наричат самозванци.

Същите тези самозванци от различни секти, но с едни и същи спонсори в началото на 2012 г. не спираха да бълват пропаганда за „Сребърния фонд“ и как държавата искала да го национализира като вече ще му разреши да си купува държавни облигации. Според сектантите купуването на държавни облигации е нещо много лошо и означава, че все едно няма да има „сребърен фонд“, защото държавата вече ще е похарчила парите за пенсии и ще има едно голо обещание някога да ги върне.

Сектантите са на коренно различно мнение за държавните облигации ако те се купуват от задължителни „частни пенсионни фондове“. Тогава може, никой и дума не казва за това. Интересно как ли ще реагира данъкоплатеца ако разбере, че принудителния му „частен пенсионен фонд“ се надпреварва да купува с парите му готини държавни облигации с рекордно ниска доходност от 1,13% годишно? Но чакайте, те българските облигации са много лошо нещо, трябва някакви по-сигурни за диверсификация на риска. Хайде да са някакви по-сигурни, например американски – има чудесни при годишна доходност минус 0,55%? А може и немски облигации, отново за отрицателна годишна доходност? Или швейцарски? Какво по-сигурно от облигации с отрицателна годишна доходност? Или път нещо датско да е, а?

Кажете сега, коя отделна икономическа единица може да е толкова проста, че да си плаща затова, че има привилегията да отпусне заем на някоя държава? Освен ако е някакъв подкуп под такава форма, поведението на която и да е отделна икономическа единица граничи с нерационално поведение. Обаче ако е задължителен „частен пенсионен фонд“ може би това е нормата за нормалност, за добро управление, това трябва да правиш и ще получаваш награди? Да не гадаем толкова, но към края на 2012 г. по данни на „комисията за финансов надзор 37% от парите за пенсии в универсалните пенсионни фондове (които са принудителни задължителни за родените след 1959 г.) са „инвестирани“ в държавни облигации.

Питайте сектантите какво ще кажат за тези „инвестиции“ в държавни облигации. Да не се окаже, че при универсалните пенсионни фондове, където са насилени да участват с държавна репресия всички родени след 1959 г., 37% от парите вече ги няма и срещу тях стои голото обещание на държавата (а може би и някои от готините държави, на които си плащаш за привилегията да им отпускаш заеми, с чужди пари естествено) някога да ги върне. Голото обещание на държавата все пак не е чак толкова голо, но какво да кажем за тези над 22% от активите на УПФ-та, които са инвестирани в много готини облигации на частни фирми? Дали е възможно да са давали заеми на батко и на братко? Възможно ли е да се окаже, че 60% от парите за пенсии в УПФ-та всъщност вече ги няма и срещу тях стоят голите обещания на държавата и на батковци и братковци някога да ги върнат?

Шарлатаните – задължителни „частни пенсионни фондове“ към декември 2012 г.

Шарлатаните се похвалиха с много добри резултати за дейността си през 2012 г. Данъкоплатците не трябва изобщо да се съмняват, че за собствениците на тези фондове и организаторите на схемата, годината е била много добра – още една година, в която необезпокоявано прибираха насила парите на данъкоплатците за управление в своя полза. Е, ако ги питате, ще отрекат скромно скромно.

Да видим какви са резултатите от професионалното управление към декември 2012 г. – информацията в номинални числа е публикувана в сайта на „комисията за финансов надзор„.

Ще се използва обикновена екселска таблица известна като Fack Private Funds Facker 1.2 201212, в която данните са обобщене и предоставени във вид, в който могат да се правят сравнения и анализ. „Комисията за финансов надзор“ така да се каже прикрива по неясни причини какви са реалните резултати от дейността на задължителните „частни пенсионни фондове“. Ще направим уговорката, че онези 60% в държавни и корпоративни облигации не са вече необратимо източени и някога ще се възстановят в активи на тези така наречени „частни пенсионни фондове“.

Номиналните числа

1. номинален резултат от дейността на принудителните задължителни универсални пенсионни фондове (данък ДЗПО 5% за всички родени след 1959 г.) за 11 години съществуване съвкупно – 246 794 900.04 лева печалба
2. среднопретеглена номинална доходност на УПФ – печалба от 1,37% за 11 години съществуване общо
3. номинална доходност на УПФ в процент от наличните средства към края на 2012 г. – 5,5% номинална печалба за 11 години съществуване общо
4. номинален резултат от дейността на принудителните задължителни професионални пенсионни фондове (за работещите при тежки условия на труд) за 12 години съществуване съвкупно – 13 027 490.00 лева загуба
5. среднопретеглена номинална доходност на ППФ – печалба от 1,28% за 12 години съществуване общо
6. номинална доходност на ППФ в процент от наличните средства към края на 2012 г. – 2,3% номинална загуба за 12 години съществуване общо

Това сигурно е повод за голяма гордост за блестящото управление от професионалистите? През такива кризи минаха, а толкова добри резултати да направят за само 11-12 години

Реалността каква е обаче

Всъщност това бяха най-хубавите 11-12 години от дейността на задължителните „частни пенсионни фондове“ – годините, в които само прибират с държавна репресия вноски, без да плащат пенсии на никой. Какво би станало ако трябваше да плащат и в същото време да се опитат да постигнат тези изключителни резултати по-горе? Ами нищо, малко преди да се наложи да плащат ще бъдат закрити, за да се избегнат масовите протести на населението като разбере каква е истината. А всъщност истината по-горе е преди инфлацията, реалните резултати са това:

1. за цялото си успешно (за организаторите на схемата) съществуване, универсалните пенсионни фондове (данък ДЗПО в полза на “частни фирми”) са нанесли реални преки загуби за населението в България от около 469 091 269 лева, или 9,46% от събраните от данъкоплатците насила с държавна принуда средства. Среднопретеглената реална доходност на УПФ-та за 11 години съществуване е 13,13% загуба. Но това е официално декларираното, истината ще излезе наяве едва когато дейността на тези “частни пенсионни фондове” бъде прекратена.

2. за цялото си успешно (за организаторите на схемата) съществуване, “професионалните частни пенсионни фондове” (данък допълнителен професионален в полза на “частни фирми” със защитата на „конституционния съд“) са нанесли реални преки загуби за населението в България от около 222 692 792 лева или 28,13% от заграбените от данъкоплатците с държавна принуда средства. Среднопретеглената реална доходност на ППФ-та за 12 години съществуване е 0,22% загуба. Отново – това е официално декларираното, истината ще излезе наяве едва когато дейността на тези “частни пенсионни фондове” бъде прекратена.

Общо реални преки загуби за населението в България – около 691 784 062 лева

——————————————————————————————————————————————————————

Какви “допълнителни” пенсии ще плащат принудителните задължителни “частни пенсионни фондове”?

Работещи при тежки условия на труд – първа и втора категория – В “лична” “недосегаема” “индивидуална партида” след “професионално управление”, на средния работник тежка категория са му оцелели 2220,05 лева.

Професионалните “частни пенсионни фондове” трябваше да почнат да плащат от 2011 г. пенсии. Правителството имаше намерение да прекрати схемата, но го направи само частично, а някои народни избранници сезираха конституционния съд, защото държавата национализирала (загубите на „частните фондове“). “Конституционния съд” пък брани интересите им храбро и достойно (става дума за интересите на собствениците на “частните фирми”). В крайна сметка Парламента им даде отсрочка да почнат да плащат от 2015 г. (като дотогава НОИ ще се води много неефективен и ще отнася всички плювни).

Какво щеше да бъде ако днес сме 1 януари 2015 г., а професионалните частни пенсионни фондове трябваше да плащат:
1. Мъжете биха имали право на ранна пенсия за период от 10,5 години, а жените за 12,5 години, ако са работили 10 години първа категория труд. 2. Мъжете биха имали право на ранна пенсия за период от 5,5 години, а жените за 7,5 години, ако са работили 15 години втора категория труд.
За целите на пресмятането на средната месечна ранна пенсия, ще приемем, че броя работници първа и втора категория труд са равен брой, мъжете и жените са равен брой. В такъв случай средния работник тежка категория би трябвало да получава ранна пенсия 9 години или 108 месеца.

На средния работник тежка категория са му оцелели 2220,05 лева. Този резултат се получава като нетните активи на професионалните пенсионни фондове се разделят на броя насилени участници в измамната схема. Това означава, че би получавал средно 2220,05 лева / 108 месеца = 20,56 лева месечно ранна пенсия.

Представители на финансовите пирамиди може и да почнат да твърдят, че това е временно явление, заради кризата, обаче от графиката по-долу може да се види, че средно най-голямата ранна пенсия, на която са могли да се надяват работниците при тежки условия на труд е била около 23 лева месечно (в периода, когато за фондовата борса се говореше, че е тенджера под налягане). Няма временно явление, няма криза, схемата работи по този начин – данъкоплатеца плаща, собствениците на схемата реализират свръхпечалби, пенсионерите духат студена вода

PPF Pensions 201212

По стойността на парите към декември 2012 г.

На следващата графика има проекция какви ранни пенсии средно ще могат да осигурят през 2015 г. финансовите пирамиди наречени “професионални пенсионни фондове”, които са предназначени за геноцида на работещите при първа и втора категория труд и очакващи да се пенсионират по-рано с пенсия от „частен професионален пенсионен фонд“. Графиката е базирана на постигнатите до момента резултати. От финансовите пирамиди може да възразят, че това бяха най-лошите им години досега, но напротив – това бяха най-добрите им години на само прибиране на пари. Както може да се види от проекцията на база дългогодишните им резултати досега, средните ранни пенсии през 2015 г. за първа и втора категория труд пълзят стръмно към 25 лева месечно, че и повече през 2015 г., освен ако схемата не бъде прекратена от едно отговорно правителство и стотици милиони хвърлени пари на вятъра не бъдат спестени на данъкоплатците

PPF Trend 201212

Голямата далавера на схемата – “универсалните пенсионни фондове” (където са насилени да участват с 5% от доходите си всеки месец родените след 1959 г.)

В “личните” “недосегаеми” “индивидуални партиди” в така наречените универсални пенсионни фондове (данък ДЗПО в полза на “частни фирми”) към декември 2012 г. на средния данъкоплатец са му оцелели след професионалното управление (или поне така са декларирали принудителните задължителни “частни пенсионни фондове”, дано да не са излъгали) 1385,17 лева (по данни от сайта на КФН).

Как да си сметнем каква пожизнена пенсия от данък ДЗПО фонд ще получава средния човек? Трябва да се ползва нещо като актюерските прогнози на НСИ (на статистиката трябва да се вярва) за очакваната продължителност на живота. След повишаването на пенсионната възраст е предвидено универсалните пенсионни фондове да почнат да плащат пенсии чак през 2023 г. на жените, и от 2025 г. на мъжете. Тогава мъжете ще могат да се пенсионират на 65, а жените на 63, ако имат и 40 години стаж, 37 съответно, иначе чак на 67.

Но да приемем, че средния човек стажа ще го има, или изискването за стаж като безобразен критерий ще е отпаднало. При това положение средният мъж на 65 годишна възраст се очаква да живее още 13,79 години. И тогава каква ще му е допълнителната пенсия от ДЗПО фонд? Нещо от рода на 1385,17 лева / 13,79 години / 12 месеца = 8,37 лева месечно? И това е постигнато за само 11 години капиталово натрупване.

А жените какво ще правят? През 2023 г. жената, която ще се пенсионира ще е на 63 години. Според НСИ й остават средно 18,56 години живот след това. При това положение, пенсията, която ще получава от ДЗПО ще е нещо от рода на 1385,17 / 18,56 години / 12 месеца = 6,22 лева месечно?

Преди обаче родените след 1959 г. да си помислят, че ще получават “допълнителна пенсия” от принудителен задължителен “частен пенсионен фонд”, трябва да им се съобщи и следното: Тъй като държавата противоконституционно е насилила всички родени след 1959 г. да се лишават от 5% от доходите си плащайки данъци в полза на “частни фирми”, (и което също е противоконституционно) пропорционално на парите, които държавата е прибрала за пенсии, но давала на “частни фирми” за управление, трябва да се направи редукция на държавната пенсия. Тоест ако принудителната вноска за ДЗПО е 5%, а за фонд “Пенсии” в НОИ е 12,8%, то държавната пенсия за родения след 1959 г. трябва да се намали с около 28%, а за компенсация данъкоплатеца роден след 1959 г. ще получи посочената по-горе “допълнителна пенсия” от универсален пенсионен фонд. А както е предвидено данък ДЗПО да стане 7% от 2017 г., то редукцията на държавната пенсия би била около 35% за насиления от държавата роден след 1959 г., да плаща данъци на “частни фирми”.

Значи да обобщим:

– мъж роден след 1959 г., може да очаква да получи редукция на държавната пенсия от порядъка на 20-30% и “допълнителна пенсия” от “частен пенсионен фонд”: 8,37 лева месечно

– жена родена след 1959 г. може да очаква да получи редукция на държавната пенсия от порядъка на 20-30% и “допълнителна пенсия” от “частен пенсионен фонд”: 6,22 лева месечно

Обаче не е много сигурно, тъй като, а са почнали принудителните задължителни “частни пенсионни фондове” да си продават активите, а се е оказало, че те са надценени или са напълно кухи (60% парите пък са облигации). Тогава забравете за 6-те или 8-те лева месечно. Само редукцията на държавната пенсия ще остане.

На графиката по-долу – стабилният ръст на пенсиите, които частните универсални пенсионни фондове са подготвили средно на мъже и жени месечно в лева. Както може да се види много добре, през 2012 г. вече е пречупена психологическата граница от 8 лева месечно средна пенсия. Изключителен успех постигнат за само 11 години капиталово натрупване (за собствениците на схемата).

UPF Pensions 201212

По стойността на парите към декември 2012 г.

Тъй като от представителите на финансовите пирамиди много обичат да си играят с числата, да показват някакви доходности и цветущо бъдеще, в следващата графика има една проекция какви месечни пенсии от “частен пенсионен фонд” ще бъдат постигнати за насилените с държавна принуда данъкоплатци родени след 1959 г., ако финансовите пирамиди управляват парите толкова добре, колкото досега. Както се вижда на графиката, психологическата граница от 10 лева месечна пенсия от “частен пенсионен фонд” има шанс да бъде пречупена през 2016 г., а до 2025-та да достигне до крупни нива от порядъка на 17-18 лева месечно за мъжете и 12-13 лева месечно за жените.

UPF Trend 201212

Данъкоплатците трябва да имат предвид, че това бяха розовите времена на най-високата възможна доходност на едни финансови пирамиди от пенсионен тип – годините, когато само прибират парите. Наближи ли момента на плащането, тогава всички почват да разбират за каква измама става дума.

QvsT 201212

В лева по стойността на парите към декември 2012 г.

Как работи схемата със задължителните “частни пенсионни фондове” навсякъде по света:
1. данъкоплатците плащат
2. собствениците на схемата реализират свръхпечалби
3. пенсионерите духат студена вода
4. накрая данъкоплатците плащат втори път за същото

Всички посочени по-горе цифри и графика са генерирани с най-новата версия на безплатния Fack Private Funds Facker 1.2 201212. Който желае може да се убеди с очите си, също така да доразработва темата.

Всеки отговорен участник по една или друга причина в схемата на финансовите пирамиди в пенсионната система, би трябвало час по-скоро да си признае всичко, да отиде и да се помоли:
“Господин премиер, уважаеми народни представители, моля да закриете схемата незабавно, обещавам да оказвам пълно съдействие при прекратяването й, и да се минимизират щетите за данъкоплатците”. Иначе не е много ясно каква точно ще е развръзката и дали плановете да се източват напълно необезпокоявано милиарди в продължение на 2 десетилетия, ще се реализират както е по проекта Шарлатан-стайл

Докато държавата продължава да упражнява протекция върху измамната схема, това ще струва около 800 милиона лева (новопостъпилите принудително събрани вноски ДЗПО и допълнителен професионален, в полза на “частните фирми”) преки лишения за населението годишно. 800 милиона допълнително дефицит на държавния бюджет + лихви.

Да закрием задължителните “частни пенсионни фондове”

Locations of visitors to this page
Tyxo.bg counter
Site Meter
Google Analytics Alternative
Clicky

Авансови вноски за корпоративен данък

Мнозинството от хората вероятно не знаят, че фирмите са длъжни да правят авансови вноски за корпоративен данък през годината. Може би поради причината, че тези авансови вноски не касаят малките фирми? Или защото никой не си прави труда да разясни на бизнеса какви са правилата на играта?

Съдържание

1. Правна регламентация
2. Кой е длъжен да прави авансови вноски за корпоративен данък?
3. Месечни авансови вноски за корпоративен данък
4. Тримесечни авансови вноски за корпоративен данък
5. Как се определят месечните авансови вноски за корпоративен данък
6. Как се определят тримесечните авансови вноски за корпоративен данък
7. Деклариране на авансовите вноски за корпоративен данък
8. Декларация за промени на авансови вноски
9. Санкции при превишение на годишния корпоративен данък над определените авансови вноски
10. Внасяне на авансовите вноски

1. Правна регламентация

Закон за корпоративното подоходно облагане, глава 14

2. Кой е длъжен да прави авансови вноски за корпоративен данък?

Всички фирми, които имат реализирани през предходната година приходи от продажби от поне 300 хиляди лева (без ДДС). Да се разбира, че ако се регистрира през 2013 г. нова фирма, тя няма как да дължи авансови вноски за корпоративен данък, тъй като няма как през 2012 г. (предходната) да е реализирала нетни приходи от продажби за поне 300 хиляди лева, тъй като не е съществувала. Тези фирми, които през 2012 г. са имали нетни приходи от продажби за поне 300 хиляди лева са длъжни през 2013 г. да правят авансови вноски за корпоративен данък. При добро желание всяка фирма може да прави доброволно авансови тримесечни вноски за корпоративен данък. Когато авансовите вноски се правят доброволно фирмата няма да бъде санкционирана ако към края на годината се окаже, че авансовите вноски са били подценени (фирмата по своя воля си ги прави тези вноски, без да са й искани по силата на закона, затова и не се санкционира, все пак дава нещо предварително по свое желание).

3. Месечни авансови вноски за корпоративен данък

Когато през предходната година фирмата има приходи от продажби повече от 3 милиона лева (без ДДС), трябва да прави месечни авансови вноски за корпоративен данък.

4. Тримесечни авансови вноски за корпоративен данък

Фирмите, които за предходната година имат приходи от продажби между 300 хиляди и 3 милиона лева (без ДДС) са длъжни да правят тримесечни авансови вноски за корпоративен данък. Фирмите с приходи от продажби под 300 хиляди лева (без ДДС) по свое желание могат да правят тримесечни авансови вноски за корпоративен данък.

5. Как се определят месечните авансови вноски за корпоративен данък
Месечната авансова вноска за корпоративен данък (която касае само фирмите с приходи от продажби за предходната година над 3 милиона лева без ДДС) е равна на декларираната от фирмата прогнозна печалба за текущата година / 12 месеца * 10% (или колкото е корпоративния данък през годината). Прогнозната печалба за текущата година се декларира в годишната декларация за предходната година.
Пример:
Фирмата Х декларира в годишната си данъчна декларация за 2012 г., че през 2013 г. очаква да има печалба от 120 хиляди лева. В такъв случай месечната авансова вноска ще е равна на 120 хиляди / 12 месеца * 10% = 1000 лева.
Сигурно някой ще се запитат защо ли фирмата Х вярно и честно да декларира какво очаква да спечели през 2013 г., а не да декларира, че очаква загуба примерно (и няма изобщо да прави авансови вноски). Отговорът е, защото ако в края на годината се окаже, че печалбата е с повече от 20% над декларираната очаквана, ще има санкции (виж следващите пояснения)
6. Как се определят тримесечните авансови вноски за корпоративен данък
Тримесечната авансова вноска за корпоративен данък (която касае фирмите с приходи от продажби за предходната година между 300 хиляди и 3 милиона без ДДС) е равна на декларираната от фирмата прогнозна печалба за текущата година / 4 тримесечия * 10% (или колкото е корпоративния данък през годината).
Пример: Фирмата Y декларира в годишната си данъчна декларация за 2012 г., че през 2013 г. очаква да има печалба от 12 хиляди лева. В такъв случай тримесечната авансова вноска за корпоративен данък ще бъде 12 хиляди / 4 тримесечия * 10% = 300 лева.
Отново, ако фирмата си занижи прогнозната печалба за следващата година с повече от 20%, ще има санкции
7. Деклариране на авансовите вноски за корпоративен данък
Задължителните авансови вноски за корпоративен данък за текущата година (касаещи фирмите с приходи от продажби поне 300 хиляди лева за предходната година) се декларират с годишната данъчна декларация за предходната година (в годишната данъчна декларация за 2012 г. се декларират за 2013 г., в декларацията за 2013 г. се декларират за 2014 г. и т.н.).
Когато новоучредено дружество в резултат на преобразуване има задължение за тримесечни авансови вноски за корпоративен данък, се подава декларация по образец в срока за плащане на първата авансова вноска след преобразуването.
Фирмите, които искат по своя воля (без закона да ги принуждава) да правят тримесечни авансови вноски за корпоративен данък, подават декларация по образец в срок преди плащане на първата избрана тримесечна авансова вноска.
8. Декларация за промени на авансови вноски
Фирмите могат да подадат декларация по образец за намаляване или увеличаване на авансовите вноски, ако през годината смятат, че прогнозната печалба се разминава с декларираното в годишната данъчна декларация за предходната година.
Пример:
Фирмата Х декларира в годишната си данъчна декларация за 2012 г., че очаква през 2013 г. да има печалба от 100 хиляди лева. През време на годината вижда, че нещата вървят по-добре или по-зле от очакваното и решава да си подаде декларация за промени на авансовите вноски (може да ги намали или увеличи, за да избегне пропуснати ползи или санкцията) .
След подаването на декларацията за промени на авансовите вноски, последните могат да се плащат по новите им нива. Същата тази декларация се подава и при преобразуване на дружеството, когато ще има налице промяна в размера на определените от приемащото дружество след преобразуването авансови вноски. Декларацията трябва да се подаде в срока за извършване на първата авансова вноска след преобразуването.
Тази декларация за промени на авансовите вноски вече беше разкрито от данъчен експерт, че може да послужи за злоупотреби. Така например фирма, която е длъжна да прави авансови месечни вноски (значи за предходната година има приходи от продажби над 3 милиона лева без ДДС) може да декларира в данъчната си декларация за 2012 г., че очаква печалба 0 през 2013 г. Няма нищо незаконно в това (разбира се поема се риска данъчните да се издразнят и тази фирма да попадне „под обстрел“ по принцип, но собственика на фирмата си поема рисковете). Да допуснем, че фирмата реално ще има печалба за 2013 г. от 1 милиона лева. За да няма санкции за занижените прогнози за печалбата, фирмата може да подаде преди последната 12-та авансова вноска (значи преди тази за декември месец) декларация за промени на авансовите вноски, където вярно и честно ще си напише прогнозната печалба и ще си внесе авансово данъка малко преди края на годината. Така все едно не са правени авансови вноски за корпоративен данък.
Много тъпа грешка на законодателите, дали не е умишлена? По-добре да ги махнем тези авансови вноски, ако ще се държат вратички в закона. Или да се облагаме авансово, или да не се облагаме авансово. Стига с надеждите някой да е толкова наивен, че да плати авансови вноски след като в закона е оставена може би съвсем умишлено вратичка, която почти напълно обезсмисля останалите правила.
9. Санкции при превишение на годишния корпоративен данък над определените авансови вноски
Ако дължимия годишен корпоративен данък надвиши с повече от 20% сумата от определените месечни авансови вноски за годината или ако 75% от дължимия годишен корпоративен данък надвиши с повече от 20% сумата от определените тримесечни авансови вноски за съответната година, върху превишението над 20% се дължи лихва. Тази лихва се определя съгласно Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания и се изчислява от 16 април до 31 декември на съответната година, а за новоучредено дружество в резултат на преобразуване – от датата, следваща датата, на която изтича срокът за извършване на първата тримесечна авансова вноска, до 31 декември на годината на преобразуването. Разбира се в „Закона за лихвите….“ не пише колко е законната лихва… Трябва да се бръкне по-надълбоко. И така според постановлението на министерския съвет законната лихва за държавни вземания в лева е 10% + основния лихвен процент на БНБ (който е около 0%). Кръгло 10% на година.
Формули за изчисляване на дължимата лихва:
1. за месечните авансови вноски:
А = Б – (В + 0,2 В), където:
А е сумата, върху която се дължи лихва;
Б е дължимият годишен корпоративен данък;
В е общият размер на определените месечни авансови вноски за годината;
2. за тримесечните авансови вноски:
А = 0,75 Б – (В + 0,2 В), където:
А е сумата, върху която се дължи лихва;
Б е дължимият годишен корпоративен данък;
В е общият размер на определените тримесечни авансови вноски за годината
В закона така е написано, че вероятно дори и в НАП за определен период от време няма да знаят какво да правят. Затова няколко примера с разяснения
Пример 1:
Фирмата Х е длъжна през 2013 г. да прави месечни авансови вноски за корпоративен данък на основание на това, че през 2012 г. (предходната година) има приходи от продажба повече от 3 милиона лева без ДДС. Фирмата Х декларира в годишната си данъчна декларация за 2012 г., че през 2013 г. очаква да има печалба от 1,2 милиона лева. На това основание се определят месечните авансови вноски в размер от 1,2 милиона лева / 12 месеца * 10% корпоративен данък. Или месечната авансова вноска за корпоративен данък би трябвало да бъде 10 000 лева. За 12 месеца се събират авансови вноски от 120 000 лева според декларираното. Обаче годината е по-добра от очакваното и фирмата реализира печалба от 1,3 милиона лева.
Сумата, върху която се дължи лихва ще е равна на годишния корпоративен данък за 2013 г. – общия размер на авансовите вноски за годината * 120%.
За печалба от 1,3 милиона лева корпоративния данък за годината е 130 хиляди лева (10% от 1,3 милиона).
Общия размер на авансовите вноски за годината бяха 120 хиляди. Умножени по 120% прави 144 хиляди лева.
Така 130 хиляди – 144 хиляди е отрицателно число. В този случай няма да има санкция, тъй като на отрицателно число или на 0 няма как да се начисляват лихви.
Интересно при каква печалба фирмата Х би излязла в нарушение.
Отговорът в случая (а и по принцип) е 1 440 000,10 лева печалба. До 1 440 000,09 лева печалба няма да се дължат никакви лихви. Тоест фирма, която е длъжна да прави месечни авансови вноски за корпоративен данък, може да си позволи да реализира с 20% по-голяма от декларираната прогнозна печалба и това няма да се санкционира.
Пример 2:
Същия случай от пример 1, но фирмата Х реализира печалба от 1,62 милиона лева, при прогнозни 1,2 милиона и внесени месечни авансови вноски 120 000 лева.
Така годишния корпоративен данък е 162 000 лева (10% от 1,62 милиона лева). Фирмата не дължи лихва за сумата от 120 хиляди * 120% или за 144 000 лева. Лихвата ще се дължи за разликата между 162 хиляди лева и 144 хиляди лева. Или за 18 хиляди лева.
Тези 18 хиляди лева трябва да се умножат по законната лихва (10% + основния лихвен процент на БНБ, за примера ще приемем, че е 0). Периода, за който ще бъде изчислена лихвата от 10% върху 18 хиляди лева ще бъде 16 април до 31 декември. Според постановлението на министерския съвет дневната законна лихва лихва е равна на годишната / 360. От 16 април до 31 декември включително има 260 дни.
В такъв случай лихвата, която фирмата Х ще дължи е равна на 260 дни / 360 * 10% (за примера ОЛП на БНБ е равен на 0) или около 7,22%.
Така 18 000 * 7,22% прави 1299,60 лева лихва
Важното е да се знае, че фирмата, която е длъжна да прави месечни авансови вноски за корпоративен данък не може да си позволи да има печалба повече от 20% над декларираната прогнозна, в противен случай ще се санкционира
Пример 3:
Фирмата Y е длъжна да прави тримесечни авансови вноски през 2013 г. на основание на това, че през 2012 г. е имала приходи от продажби между 300 хиляди и 3 милиона лева без ДДС. Фирмата Y декларира в годишната си данъчна декларация за 2012 г., че очаква през 2013 г. да има печалба от 1 милион лева. Обаче не си е направила добре сметката и реализира печалба 1,3 милиона лева.
В този пример фирмата Y е била длъжна да прави тримесечни авансови вноски за корпоративен данък от 25 000 лева (100 000 лева, което е годишния корпоративен данък / 4).
При 3 авансови вноски по 25 000 лева, общо дължимите тримесечни авансови вноски според прогнозираната печалба са 75 000 лева.
Според формулата в закона дължимата лихва = 75% от годишния корпоративен данък – 120% от общия размер на авансовите вноски за годината или за примера:
75% от  130 000 лева (това са 10% от 1,3 милиона печалба) – 120% от 75 000 лева =
97 500 – 90 000 = 7 500 лева. Върху тази сума трябва да се начисли лихва в размер 10% + ОЛП на БНБ (виж за подробности постановлението) за период от 260 / 360 дни
Така върху 7 500 лева трябва да се начисли лихва от около 7,22% или 541,50.
С колко може да си позволят фирмите, които са длъжни да правят тримесечни авансови вноски за корпоративен данък (тези с приходи от продажби за предходната година между 300 хиляди и 3 милиона лева без ДДС) да реализират по-голяма печалба от прогнозната, без санкция?
Отговорът е 20%
При декларирана прогнозна печалба от 1 милион лева, а реализирани на практика 1,2 милиона, според формулата от закона лихви ще се дължат върху
75% от 120 хиляди – 120% от 75 000 (3 тримесечни авансови вноски за корпоративен данък от 25 000 лева) или върху 0.
10. Внасяне на авансовите вноски за корпоративен данък
Месечните авансови вноски за корпоративен данък се внасят:
– за месеците януари, февруари и март – до 15 април на текущата календарна година
– за месеците от април до декември – до 15-то число на месеца, за който се отнасят
Тримесечните авансови вноски за корпоративен данък се внасят:
– за първото тримесечие (януари, февруари, март) – до 15 април
– за второто тримесечие (април, май, юни) – до 15 юли
– за третото тримесечие (юли, август, септември) – до 15 декември
за четвъртото тримесечие не се прави тримесечна авансова вноска

До 31 март на следващата година с подаването на годишната данъчна декларация се прави изравняване и каквото не е внесено авансово се довнася, а с него и лихвите при подценяване на прогнозните за печалба.

Хайде да намалим цената на тока

През последните няколко дни се появи в общественото пространство информация, че един от трите бесно конкуриращи се електроенергопревозвачи пусна идеята си, че цената на тока трябва да се повиши с може би 10-на проценти. Не е страшно нали?

Какви са мотивите?
1. Чуждестранните инвеститори искали да правят нови инвестиции в инфраструктура и
2. Имало натрупана инфлация
Да почнем от самото начало. Как се получава така, че държавата е разделена на 3 зони, в които е сложен по 1 монополист (чуждестранен инвеститор).
Дали е корупция било? Или е било по идеологически причини?
Да си го кажем по сектантски – „щом е държавно задължително не е ефективно, ако е частно ще има по-добра ефективност, дайте да приватизираме, да има конкуренция“
И така разни големи мислители, или корумпирани държавни предатели разделят България на 3 части: Западна, централна и източна.
Слагат по 1 монополист да отговаря за тях и да се конкурира бесно (в името на свободния пазар) със себе си.
Хвалят се скромно, че са привлекли големи чуждестранни инвеститори и голямо добро са направили на България, а сега „невидимата ръка“ ще си свърши работата.
Какво почва да се случва след това?
През година или по-малко някой от тези скромни монополисти електроенергопревозвачи заявява, че цената на тока трябва да се повиши, за да се подобрява инфраструктурата и защото има инфлация.
Повишението трябва да е с примерно 10%, не е страшно, нали?
Като един от скромните монополисти електроенергопревозвачи си направи устата за повишаване на цените, то и останалите 2 се осмеляват да кажат, че има нужда от повишаване на цената на тока, защото
има инвестиционни намерения за подобряване на инфраструктура, има и инфлация. Обаче като първия монополист електроенергопревозвач каже, че иска 10% повече, то другите 2 задължително ще скромничат,
не 10%, а само 9,95% да е повишението, дори 9,90%. Няма дори двуцифрено повишение, хората изобщо няма да го усетят.
Между другото като се повишава цената на тока, това е много хубаво. Хората като имат примерно 20 лева и нито стотинка повече за ток, като им се вдигне цената на тока с 10%, значи ако пак сметката им за ток ще е 20 лева,
то ще трябва да изразходят през месеца по-малко ток. Това е много хубаво – ще станат по-ефективни. Гледате ли колко е хубаво така? Още малко повишения само трябват и хората съвсем ще намалят консумацията на ток
и ще са абсолютно ефективни при запазване на общата сума която плащат за ток. Нали е много хубаво така?
Противно на тази блестяща логика, хайде да пробваме да намалим малко цената на тока
 
Мотивацията на 3-те монополиста електроенергопревозвачи в България да искат повишаване цените на тока (като не броим огромното желание потребителите да потребяват ток 0, а да плащат колкото си плащат и сега, когато все още
потребяват) са 2 основни:
1. инвестиции в инфраструктура и
2. има натрупана инфлация
По първа точка, нека да си припомним, че тези 3 монополиста бяха наричани „чуждестранни инвеститори“. Какво трябва да е характерно за един инвеститор?
Инвестиции, нали така?
Ами тогава като искат да градят или подменят инфраструктура тези 3 монополиста електроенергопревозвачи, тогава да инвестират собствени средства.
Защото каква инвестиция е това да прибереш от данъкоплатците повече пари, които да инвестираш? Ами това държавата също може да го прави прекрасно.
За какво ни е „чуждестранен инвеститор“, който няма да инвестира, а ще иска да харчи повече пари на данъкоплатците?
Да си инвестира по-добре собствени средства в новата инфраструктура, че да има по-малко разходи след това, и дори да може да предложи след като си избие инвестицията по-ниски цени на тока за крайните потребители.
Нали това беше ефективността? Или ефективност е да вземеш повече пари от данъкоплатците, които след това да похарчиш?
Защото ако е второто, то и държавата се справя перфектно с тази задача. „Чуждестранен инвеститор“ не е нужен.
По втора точка – инфлацията. Това е много интересна тема.
Повишава се цената на тока – скача цената на всичко автоматично (да се чуди човек защо), статистиката отчита инфлация, а 3-те монополиста електроенергопревозвачи искат повишаване на цената на тока, защото имало инфлация.
И какво? ДКЕВР разрешава повишаване цената на тока – скача цената на всичко автоматично (да се чуди човек защо), статистиката отчита инфлация, а 3-те монополиста електроенергопревозвачи искат повишаване на цената на тока, защото имало инфлация.
Е хайде да пробваме обратното – сваляме цената на тока с 20% примерно („чуждестранните инвеститори“ да не се паникьосват, всичко е изчислено), цените на всичко би трябвало да се намалят или в най-лошия случай би трябвало да се запазят същите, което ще остави повече печалби във фирмите, може би ще се потребява повече ток (а нали за една частна фирма точно това би трябвало да е целта – повече да се купува от стоката й, макар и да е предложила по-ниска цена).
Статистиката няма да отчете никаква инфлация, но повече печалби за нормалните фирми значи повече пари за инвестиции, по-високи заплати, повишаване благосъстоянието на населението. Нали това би трябвало да прави „невидимата ръка“?
Хайде тогава
1. „чуждестранните инвеститори“ да инвестират собствени средства в инфраструктура, за да се намалят разходите по поддръжка и да имат дори възможност да предложат намаляване на цените за крайните потребители
2. да се намалят цените на електроенергията още сега, за да няма инфлацията, която да генерира още повече инфлация

Locations of visitors to this page
Tyxo.bg counter
Site Meter
Google Analytics Alternative
Clicky

Банкови сметки и кодове за плащане на данъци при НАП от 01.01.2013 г.

Внимание! След абсолютно некомпетентното решение на „конституционния съд“, не съвсем единната сметка се отменя. Бизнеса ще трябва да прави 4 превода, вместо 2 всеки месец, и да плаща 4 такси, вместо 2. Информация за новите сметки от 1 март 2014 г. може да се намери тук

От началото на 2013 г. в България всички видове данъци ще се плащат с единно платежно нареждане (е почти, заради едни нагли лобисти отново единното платежно няма да е единно).

Кои са новите кодове и банкови сметки за плащане към бюджета (и към финансовите пирамиди)

Администрирани от НАП приходи за централния бюджет, НОИ и НЗОК – код 11 11 11

Осигурителни вноски и наказателни лихви за ДЗПО – код 58 11 11

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Банкови сметки за плащанията

01.   ТД на НАП СОФИЯ-ГРАД  офис БЛАГОЕВГРАДРайфайзенбанк  (България)  ЕАД Банков код – RZBBBGSF

пл. „Г. Измирлиев-Македончето“ № 9
Сметка за администрирани от НАП приходи за централния бюджет, НОИ и НЗОК BG10RZBB91558120002006
Сметка за осиг. вноски и наказателни лихви за ДЗПО BG21RZBB91558820002017
Сметка за принудително събиране на публични вземания BG86RZBB91553320002004

02.ТД на НАП – БУРГАС Райфайзенбанк  (България)  ЕАД Банков код – RZBBBGSF

ул. Цар Петър 5Б
Сметка за администрирани от НАП приходи за централния бюджет, НОИ и НЗОК BG24RZBB91558120019117
Сметка за осиг. вноски и наказателни лихви за ДЗПО BG79RZBB91558820019112
Сметка за принудително събиране на публични вземания BG20RZBB91553320019100

02.ТД на НАП – БУРГАС СДО Райфайзенбанк  (България)  ЕАД Банков код – RZBBBGSF

Сметка за администрирани от НАП приходи за централния бюджет, НОИ и НЗОК BG39RZBB91558120019138
Сметка за осиг. вноски и наказателни лихви за ДЗПО BG94RZBB91558820019133
Сметка за принудително събиране на публични вземания BG62RZBB91553320019120

03.ТД на НАП ВАРНА – ТБ „Инвест банк“ АД – Банков код – IORTBGSF

ул.“Русе“ № 15
Сметка за администрирани от НАП приходи за централния бюджет, НОИ и НЗОК BG27IORT73778100330000
Сметка за осиг. вноски и наказателни лихви за ДЗПО BG90IORT73778800380000
Сметка за принудително събиране на публични вземания BG66IORT73773300310003

03.ТД на НАП – ВАРНА СДО – ТБ „Инвест банк“ АД – Банков код – IORTBGSF

Сметка за администрирани от НАП приходи за централния бюджет, НОИ и НЗОК BG12IORT73778100630000
Сметка за осиг. вноски и наказателни лихви за ДЗПО BG75IORT73778800680000
Сметка за принудително събиране на публични вземания BG51IORT73773300610003

04.ТД на НАП  ВЕЛИКО ТЪРНОВО – ТБ „Инвест банк“ АД – Банков код – IORTBGSF

пл.Център № 2
Сметка за администрирани от НАП приходи за централния бюджет, НОИ и НЗОК BG10IORT80438110000000
Сметка за осиг. вноски и наказателни лихви за ДЗПО BG97IORT80438828000000
Сметка за принудително събиране на публични вземания BG31IORT80433310020000

04.ТД на НАП  ВЕЛИКО ТЪРНОВО СДО – ТБ „Инвест банк“ АД – Банков код – IORTBGSF

Сметка за администрирани от НАП приходи за централния бюджет, НОИ и НЗОК BG58IORT80438110010000
Сметка за осиг. вноски и наказателни лихви за ДЗПО BG48IORT80438828010000
Сметка за принудително събиране на публични вземания BG79IORT80433310030000

05.ТД на НАП ВЕЛИКО ТЪРНОВО ОФИС  ВИДИН Райфайзенбанк  (България)  ЕАД Банков код – RZBBBGSF

пл. „Бдинци“ № 2
Сметка за администрирани от НАП приходи за централния бюджет, НОИ и НЗОК BG98RZBB91558120020210
Сметка за осиг. вноски и наказателни лихви за ДЗПО BG50RZBB91558820020216
Сметка за принудително събиране на публични вземания BG18RZBB91553320020203

06.ТД на НАП  ВЕЛИКО ТЪРНОВО ОФИС ВРАЦА Райфайзенбанк  (България)  ЕАД Банков код – RZBBBGSF

ул.“Васил Кънчов“ 86
Сметка за администрирани от НАП приходи за централния бюджет, НОИ и НЗОК BG53RZBB91558120008410
Сметка за осиг. вноски и наказателни лихви за ДЗПО BG05RZBB91558820008416
Сметка за принудително събиране на публични вземания BG70RZBB91553320008403

07.ТД на НАП ВЕЛИКО ТЪРНОВО ОФИС ГАБРОВО – СИБАНК АД – Банков код – BUIBBGSF

ул.“Априловска“ № 7
Сметка за администрирани от НАП приходи за централния бюджет, НОИ и НЗОК BG10BUIB98888193683000
Сметка за осиг. вноски и наказателни лихви за ДЗПО BG92BUIB98888893682800
Сметка за принудително събиране на публични вземания BG27BUIB98883322798400

08.ТД на НАП ВАРНА ОФИС ДОБРИЧ – СИБАНК АД – Банков код – BUIBBGSF

ул.Независимост №7
Сметка за администрирани от НАП приходи за централния бюджет, НОИ и НЗОК BG65BUIB78778114888800
Сметка за осиг. вноски и наказателни лихви за ДЗПО BG16BUIB78778815190300
Сметка за принудително събиране на публични вземания BG14BUIB78773322799300

09.ТД на НАП ПЛОВДИВ ОФИС КЪРДЖАЛИ – СИБАНК АД – Банков код – BUIBBGSF

ул. „Деспот Слав “ №1
Сметка за администрирани от НАП приходи за централния бюджет, НОИ и НЗОК BG10BUIB78978106670000
Сметка за осиг. вноски и наказателни лихви за ДЗПО BG67BUIB78978806840000
Сметка за принудително събиране на публични вземания BG52BUIB78973322798800

10.ТД на НАП СОФИЯ ОФИС КЮСТЕНДИЛ – ИНТЕРНЕШЪНЪЛ АСЕТ БАНК АД-С-Я – Банков код – IABGBGSF

ул.“Демокрация „№55
Сметка за администрирани от НАП приходи за централния бюджет, НОИ и НЗОК BG62IABG74908100357800
Сметка за осиг. вноски и наказателни лихви за ДЗПО BG46IABG74908800358200
Сметка за принудително събиране на публични вземания BG84IABG74903300357800

11.ТД на НАП  ВЕЛИКО ТЪРНОВО ОФИС ЛОВЕЧ – ТБ „Инвест банк“ АД – Банков код – IORTBGSF

Сметка за администрирани от НАП приходи за централния бюджет, НОИ и НЗОК BG56IORT80468100083200
Сметка за осиг. вноски и наказателни лихви за ДЗПО BG55IORT80468800084300
Сметка за принудително събиране на публични вземания BG63IORT80463310083200

12.ТД на НАП ВЕЛИКО ТЪРНОВО ОФИС МОНТАНА – СИБАНК АД – Банков код – BUIBBGSF

ул.“Л.Каравелов“ № 11
Сметка за администрирани от НАП приходи за централния бюджет, НОИ и НЗОК BG28BUIB78908113777500
Сметка за осиг. вноски и наказателни лихви за ДЗПО BG35BUIB78908893779400
Сметка за принудително събиране на публични вземания BG12BUIB78903322801900

13.ТД на НАП ПЛОВДИВ ОФИС  ПАЗАРДЖИК Райфайзенбанк  (България)  ЕАД Банков код – RZBBBGSF

ул.“Асен Златаров“ № 7
Сметка за администрирани от НАП приходи за централния бюджет, НОИ и НЗОК BG57RZBB91558120022403
Сметка за осиг. вноски и наказателни лихви за ДЗПО BG09RZBB91558820022409
Сметка за принудително събиране на публични вземания BG36RZBB91553320022401

14.ТД на НАП  СОФИЯ ОФИС ПЕРНИК – СИБАНК АД – Банков код – BUIBBGSF

ул.“Св.Ив.Рилски“ № 1
Сметка за администрирани от НАП приходи за централния бюджет, НОИ и НЗОК BG32BUIB78378113700000
Сметка за осиг. вноски и наказателни лихви за ДЗПО BG90BUIB78378813500800
Сметка за принудително събиране на публични вземания BG48BUIB78373322802200

15.ТД на НАП ВЕЛИКО ТЪРНОВО ОФИС ПЛЕВЕН – ТБ „Инвест банк“ АД – Банков код – IORTBGSF

ул.“Дойран“ № 43
Сметка за администрирани от НАП приходи за централния бюджет, НОИ и НЗОК BG20IORT73808135550000
Сметка за осиг. вноски и наказателни лихви за ДЗПО BG24IORT73808835557800
Сметка за принудително събиране на публични вземания BG58IORT73803335550100

16. ТД на НАП  ПЛОВДИВ – ТБ „Инвест банк“ АД – Банков код – IORTBGSF

ул.Скопие № 106
Сметка за администрирани от НАП приходи за централния бюджет, НОИ и НЗОК BG44IORT73758150000000
Сметка за осиг. вноски и наказателни лихви за ДЗПО BG25IORT73758850002200
Сметка за принудително събиране на публични вземания BG94IORT73753350002503

16. ТД на НАП  ПЛОВДИВ СДО – ТБ „Инвест банк“ АД – Банков код – IORTBGSF

Сметка за администрирани от НАП приходи за централния бюджет, НОИ и НЗОК BG92IORT73758150010000
Сметка за осиг. вноски и наказателни лихви за ДЗПО BG59IORT73758850040000
Сметка за принудително събиране на публични вземания BG31IORT73753350050003

17.ТД на НАП ВАРНА ОФИС  РАЗГРАД Райфайзенбанк  (България)  ЕАД Банков код – RZBBBGSF

пл. „Независимост“ №1
Сметка за администрирани от НАП приходи за централния бюджет, НОИ и НЗОК BG66RZBB91558120023502
Сметка за осиг. вноски и наказателни лихви за ДЗПО BG18RZBB91558820023508
Сметка за принудително събиране на публични вземания BG45RZBB91553320023500

18. ТД на НАП ВАРНА ОФИС РУСЕ – СИБАНК АД – Банков код – BUIBBGSF

Ул.“Пирот“ №24
Сметка за администрирани от НАП приходи за централния бюджет, НОИ и НЗОК BG43BUIB71148112100100
Сметка за осиг. вноски и наказателни лихви за ДЗПО BG37BUIB71148893584200
Сметка за принудително събиране на публични вземания BG52BUIB71143322797300

19. ТД на НАП  ВАРНА ОФИС СИЛИСТРА – ТБ „Инвест банк“ АД – Банков код – IORTBGSF

ул.“Скобелев“№8
Сметка за администрирани от НАП приходи за централния бюджет, НОИ и НЗОК BG35IORT73798150011800
Сметка за осиг. вноски и наказателни лихви за ДЗПО BG34IORT73798850012900
Сметка за принудително събиране на публични вземания BG20IORT73793310011800

20.ТД на НАП БУРГАС ОФИС СЛИВЕН – УниКредит Булбанк  АД – Банков код – UNCRBGSF

ул. Ген. Столипин 19
Сметка за администрирани от НАП приходи за централния бюджет, НОИ и НЗОК BG25UNCR96608112017013
Сметка за осиг. вноски и наказателни лихви за ДЗПО BG74UNCR96608812017019
Сметка за принудително събиране на публични вземания BG71UNCR70003319316870

21.ТД на НАП ПЛОВДИВ ОФИС СМОЛЯН – ТБ „Инвест банк“ АД – Банков код – IORTBGSF

Бул. „България“ № 12
Сметка за администрирани от НАП приходи за централния бюджет, НОИ и НЗОК BG71IORT80198100079500
Сметка за осиг. вноски и наказателни лихви за ДЗПО BG05IORT80198800080800
Сметка за принудително събиране на публични вземания BG39IORT80193300451400

22. ‘ТД на НАП  СОФИЯ- град – СИБАНК АД – Банков код – BUIBBGSF

ул. „Аксаков“ №21

Офис ЦЕНТЪР

BG11BUIB98888193944300
ул. “ 6 – ти септември “№ 10

Офис СЕРДИКА

BG28BUIB98888193943800
бул. “Мария Луиза“№ 88

Офис ИЗТОК

BG74BUIB98888193945300
ул.“Шипченски проход“ 69 А

Офис ПОДУЯНЕ

BG58BUIB98888193945200
ул.“Константин Фотинов“№ 2

Офис ИЛИНДЕН

BG60BUIB98888193944000
кв.Захарна Фабрика, бл..51 А вх.Б

Офис НАДЕЖДА

BG92BUIB98888193944200
ул.“Илиенско шосе“ № 8

Офис ОВЧА КУПЕЛ

BG75BUIB98888193944700
бул.“Цар Борис III“№ 136 В

Офис КРАСНО СЕЛО

BG42BUIB98888193945100
бул. „Македония“ №3 /в сградата на Фонд „Републиканска пътна инфраструктура“

Офис ВЪЗРАЖДАНЕ

BG43BUIB98888193944500
бул.“П.Петков“ № 107

Офис ОБОРИЩЕ

BG91BUIB98888193944800
ул.“Силистра“№ 8

Офис КРАСНА ПОЛЯНА

BG44BUIB98888193943900
бул.“Възкресение“ №1А

Офис МЛАДОСТ

BG27BUIB98888193944400
бул. «Цариградско шосе» №111 /в сградата на Изпълнителна агенция «Държавна собственост» към Министерство на отбраната/  

Офис СТУДЕНТСКА

BG76BUIB98888193944100
жс „Студентски град“ бл.5 ет.  3

Офис ВИТОША

BG59BUIB98888193944600
бул.“Цар Борис III“№ 215

Офис ЛЮЛИН

BG10BUIB98888193944900
бул. „Захари Стоянов“ № 15
Сметка за осиг. вноски и наказателни лихви за ДЗПО BG42BUIB98888892830100
Сметка за принудително събиране на публични вземания BG28BUIB98883322943300

ТД на НАП  СОФИЯ- град ДИРЕКЦИЯ Средни Данъкоплатци и Осигурители – СИБАНК АД – Банков код – BUIBBGSF

ул. „Гурко“ №12
Сметка за администрирани от НАП приходи за централния бюджет, НОИ и НЗОК BG12BUIB98888193943700
Сметка за осиг. вноски и наказателни лихви за ДЗПО BG22BUIB98888822943900
Сметка за принудително събиране на публични вземания ВG43BUIB98883322944000

23. ТД на НАП СОФИЯ- град ОФИС СОФИЯ област Райфайзенбанк  (България)  ЕАД Банков код – RZBBBGSF

бул.“Витоша“ №6
Сметка за администрирани от НАП приходи за централния бюджет, НОИ и НЗОК BG09RZBB91558120025207
Сметка за осиг. вноски и наказателни лихви за ДЗПО BG64RZBB91558820025202

24.ТД на НАП ПЛОВДИВ ОФИС СТАРА ЗАГОРА – СИБАНК АД – Банков код – BUIBBGSF

ул.Кенали №1
Сметка за администрирани от НАП приходи за централния бюджет, НОИ и НЗОК BG37BUIB79008193580300
Сметка за осиг. вноски и наказателни лихви за ДЗПО BG23BUIB79008823914100
Сметка за принудително събиране на публични вземания BG20BUIB79003322803400

25. ТД на НАП ВАРНА ОФИС ТЪРГОВИЩЕ Райфайзенбанк  (България)  ЕАД Банков код – RZBBBGSF

пл.“Свобода“ № 1
Сметка за администрирани от НАП приходи за централния бюджет, НОИ и НЗОК BG55RZBB91558120017201
Сметка за осиг. вноски и наказателни лихви за ДЗПО BG07RZBB91558820017207
Сметка за принудително събиране на публични вземания BG07RZBB91553320017200

26. ТД на НАП ПЛОВДИВ ОФИС ХАСКОВО Райфайзенбанк  (България)  ЕАД Банков код – RZBBBGSF

пл.“Свобода“ 2
Сметка за администрирани от НАП приходи за централния бюджет, НОИ и НЗОК BG15RZBB91558120018018
Сметка за осиг. вноски и наказателни лихви за ДЗПО BG70RZBB91558820018013
Сметка за принудително събиране на публични вземания BG38RZBB91553320018000

27. ТД на НАП ВАРНА ОФИС ШУМЕН Райфайзенбанк  (България)  ЕАД Банков код – RZBBBGSF

пл.“Освобождение“ № 2
Сметка за администрирани от НАП приходи за централния бюджет, НОИ и НЗОК BG38RZBB91558120024200
Сметка за осиг. вноски и наказателни лихви за ДЗПО BG87RZBB91558820024206
Сметка за принудително събиране на публични вземания BG11RZBB91553320024209

 28. ТД на НАП БУРГАС ОФИС  ЯМБОЛ – СИБАНК АД – Банков код – BUIBBGSF

ул.Търговска № 2
Сметка за администрирани от НАП приходи за централния бюджет, НОИ и НЗОК BG72BUIB78998118043200
Сметка за осиг. вноски и наказателни лихви за ДЗПО BG42BUIB78998893605300
Сметка за принудително събиране на публични вземания BG68BUIB78993322802100

ТД „Големи данъкоплатци и осигурители“ на НАП София – ЦКБ АД – Банков код – CECBBGSF 

гр.София, ул. „Врабча” 23
Сметка за администрирани от НАП приходи за централния бюджет, НОИ и НЗОК BG45CECB97908166981400
Сметка за осиг. вноски и наказателни лихви за ДЗПО BG62CECB97908866981400
Сметка за принудително събиране на публични вземания BG67CECB97903366981400

Винаги актуална информация за банковите сметки може да се намери на този адрес: http://portal.nap.bg/page?id=21

За съжаление и банковите сметки не са 1, 2 или 3, а са различни за отделните области, както има и разделение по признак банка, чрез която се превеждат данъците.

Вероятно не би имало проблем всичко да се превежда по една банкова сметка при БНБ?

Да, не би имало и проблем за финансовите пирамиди в пенсионната система известни като ДЗПО, да не се правят отделни плащания, по привилегирована сметка, още повече, че съществуването им по принцип е крайно вредно за данъкоплатците?

Е да, за някои ще има проблем вероятно. Затова по-добре гражданите и фирмите да продължат да се гърчат, нали така? И все пак 2013 г. всичко е доста по-облекчено от 2012 г. или преди това

Locations of visitors to this page
Tyxo.bg counter
Site Meter
Google Analytics Alternative
Clicky

Съдържание на блога

СЪДЪРЖАНИЕ

1. Обществено управление (социална политика)
2. Любопитни
3. Данъци, счетоводство, икономика
4. Ново законодателство
5. Социално осигуряване в различните страни
6. Други

Обществено управление (социална политика)

Чехия затваря „втория стълб“ в пенсионната система 3 години след създаването му
Asta La Vista принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“

Кисело мляко в безопасна опаковка

Как да се спре купуването на гласове по моделът Гроувс-Ледиярд
Полша се отърва от измамната схема с „частните пенсионни фондове“

Как да получа най-голямо обезщетение за майчинство от 2014

Данъчни облекчения за бедни (и богати), и некадърни законот(в)орци
2 работиш – 1 получаваш, да си по-среден от средното и други подобни

Държавно строителство ЕАД – 1 000 000 000

Градушката – отдел Задължителни “частни пенсионни фондове” към юни 2013 г.

Полша спира финансовите пирамиди в пенсионната система

Как да получа най-голямо обезщетение за майчинство

50 лева за всяко дете?

Реформа на корпоративното подоходно облагане

Златно швейцарско правило за пенсиите и други ценности

Да приватизираме задължителните частни пенсионни фондове

Сектанти за проблемите на пенсионните системи

Шарлатаните – задължителни “частни пенсионни фондове” към декември 2012 г.

Как ще бъде избягван данъка върху лихвите по депозитите законно

(Не)Единното платежно, финансовите пирамиди – задължителни “частни пенсионни фондове” и други измамници

Пушенето 2012
Пиявиците – задължителни “частни пенсионни фондове” към септември 2012 г.
Как не трябва да се въвежда данък върху лихвите в България
Словакия по пътя към свободата от частните “здравни фондове” поробили американците и не само тях
Провалите с приватизацията на пенсионната система в Чили и в други държави
Данък върху лихвите? Хайде данъчната система да е неутрална когато трябва, и да оказва влияние където трябва
Пенсионни реформи – година поредна 2012
Стига механично увеличаване на пенсии
Търгашите – отдел Задължителни “частни пенсионни фондове” към юни 2012 г.
Върхушката – отдел Задължителни “частни пенсионни фондове” към март 2012
4 за 5, или “Как да получаваме по-голяма от заслуженото пенсия, напълно законно”
Повечето унгарци искат да спасят задължителните частни пенсионни фондове?
Какво да се прави със сребърния фонд?
Финансови пирамиди с държавна принуда – трайни тенденции
Закони за бедните във Великобритания
Данък принудителни задължителни “частни здравни” финансови пирамиди?
Унгария няма да бъде колония
Кога ще мога да се пенсионирам?
Развитие на социалното осигуряване в САЩ
1211 – Измамата принудителни задължителни “частни пенсионни фондове”
Пенсионна възраст 65 = 45% по-висока пенсия
Здравно осигуряване в България
Подготвят Чехия за разграбване
911 – Къде принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“ са инвестирали парите на данъкоплатците
Безработица – обезщетения, осигуряване
Скритата реклама на принудителните задължителни “частни пенсионни фондове”, чрез насаждане на страх
Индекс на Херфиндал-Хиршман (Herfindahl-Hirschman Index – HHI) и принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“
Какви пенсии предлага „най-успешната пенсионна система“ в Чили
История на първата пенсионна система в Германия от времето на Ото фон Бисмарк
И Боливия прекрати схемата със задължителните частни пенсионни фондове
Как е възможно да работя повече, а да получавам по-ниска пенсия
Докладът на Сър Уилям Беверидж – Social Insurance and Allied Services (Beveridge Report)
Кой изпълнява функцията на сервитьорка на принудителните задължителни “частни пенсионни фондове”?
Пенсионни „мултифондове“ – оправданието защо парите за пенсия са изчезнали
От къде идват дупките в бюджета на НОИ и как да се затворят
911 – Принудителните задължителни “частни пенсионни фондове” пак нанесоха доходност
Опит на лобистите за приватизация на социалното осигуряване в САЩ
Финансовите пирамиди на Пинера – успех за организаторите на пенсионната система от Чили, измама за цялата планета
Промени в пенсионната система на Унгария през 2010-2011
Замразяване на минималния осигурителен доход и други реформи
Статистика и прогнози за заместващия доход от пенсия в страните от Европейския съюз
Хайде работодателите да плащат изцяло осигуровките за своите служители
Какво знаем за задължителните частни пенсионни фондове в България (Анкета)
Бъдещето на частните пенсионни фондове – по модела на осигурителния принос
Противоконституционничим, а? Принудителни задължителни частни пенсионни фондове
Може ли да ми дават допълнително, а да получавам по-малко? (Допълнителни-задължителни “частни пенсионни фондове”)
Защо „професионалните частни пенсионни фондове“ прибират парите, а държавата плаща
Съвкупната доходност на… Колко струват на България задължителните „частни пенсионни фондове“
Несъстоятелните, дори и на теория – Задължителни “частни пенсионни фондове”
Доходност на… (Колко пари ми загуби задължителния ми частен пенсионен фонд)
Измамата – задължителни „частни пенсионни фондове“ и „конституционния съд“
Пенсионния модел в Чили vs Модела на осигурителния принос
Как да получим най-голяма пенсия (изчисляване размера на пенсията)
Как да трупаме осигурителен стаж най-евтино
Какво означава нулев естествен прираст за пенсионната система?
Защо “национализацията” на допълнително-задължителното пенсионно осигуряване е една много добра идея
Големите лобисти в “Кодекса за социално осигуряване”
За частен остров в Ада – малките лобисти
Нов Кодекс за социално осигуряване – по модела на осигурителния принос
Пенсионна система – модел на осигурителния принос
Здравна реформа и една реформа на висшето образование
Решение на проблемите за местното самоуправление
Пушенето
Хайде да вдигнем заплатите на държавните служители с 10%
Концептуална стратегия за развитие на България
Как да се финансира градския транспорт в България за 2%

Любопитни

Project 2045 – New Era For Humanity
Фермата на животните
Експеримент с 5 маймуни
Водорасли, рибки и „свободния пазар“
Моята приятелка – Банката
Zeitgeist Moving Forward
Приказка за добрите феи и трите стъпки към щастието
Project Better Place – Автомобилната революция в България и по света
Как да се раздвижи пазарът на недвижимите имоти и икономиката
Колко струват имотите, с които разполагам? Цените падат, май е време да купувам?

Данъци, счетоводство, икономика

Банкови сметки и кодове за плащане на данъци при НАП от 01.03.2014 г.
Международен стандарт за финансово отчитане за малки и средни предприятия (МСФОМСП)
Авансови вноски за корпоративен данък

Хайде да намалим цената на тока

Банкови сметки и кодове за плащане на данъци при НАП от 01.01.2013 г.
Данъчно третиране на лихва във връзка с предоставяне на заем между две физически лица
Работни дни през 2013 година в България

Спогодби за избягване на двойното данъчно облагане
Данък върху разходите в България
Да либерализираме прането
Защо данъка върху “представителните разходи” трябва да стане 15%
Данък върху лихвите? Хайде данъчната система да е неутрална когато трябва, и да оказва влияние където трябва
Фактури – с ДДС и без ДДС, изисквания към фактурата в България
Граждански договор със самоосигуряващо се лице (свободна професия)
Облагане с патентен данък
Работни дни през 2012 година в България
Защо се подава данъчна декларация при доход от граждански договори задължително? (по дилемата на затворника)
Осигуровки и други данъци на самоосигуряващо се лице (свободна професия)
Регулиране на слаба капитализация
Регистрация на самоосигуряващо се лице (свободна професия)
Здравно осигуряване в България
Индекс на Херфиндал-Хиршман (Herfindahl-Hirschman Index – HHI) и принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“
За и против добавката за стаж
Сключване на трудов договор – документи, правила, процедури
Лудостта по лалетата
Има ли нужда от поставяне на граници на цената на такситата?
Пране на пари и “плоския данък”
Защо данъка върху добавената стойност се нарича така?
С колко забогатява населението в България в периода 1998-2010?
Кредитната карта – кога си струва и кога не
Пирамидата на Маслоу, социализъм, демокрация
“Амортизация като пречка” или “Хайде разходите за Дълготрайни активи да се признават веднага”
Слабите играчи и новите планове на отбора
Ускоряване на ученето в екипите
Човекът, технологията и музиката
Анализ на част от „Посткапиталистическото общество” от Питър Дракър
Казус по макроикономика за УНСС
Казус по микроикономика за УНСС

Ново законодателство

Конституция на Република България 2013 (предложение)
Нов Кодекс за социално осигуряване – по модела на осигурителния принос
Граждански кодекс на Република България (предложение)
Нов Закон за висшето образование – (предложение)
Наказателен кодекс (предложение)
Нов Закон за корпоративното подоходно облагане

Социално осигуряване в различните страни

Да се пенсионираш в Австрия
Да се пенсионираш в Белгия
Да се пенсионираш в Бразилия
Да се пенсионираш във Великобритания
Да се пенсионираш в Германия
Да се пенсионираш в Канада
Да се пенсионираш в САЩ
Да се пенсионираш във Франция
Да се пенсионираш в Холандия
Да се пенсионираш в Чехия
Да се пенсионираш в Швейцария
Да се пенсионираш в Япония
Социално осигуряване (и данъци) – Белгия
Социално осигуряване (и данъци) – България
Социално осигуряване (и данъци) – Великобритания
Социално осигуряване (и данъци) – Германия
Социално осигуряване (и данъци) – Гърция
Социално осигуряване (и данъци) – Испания
Социално осигуряване (и данъци) – Норвегия
Социално осигуряване (и данъци) – Унгария
Социално осигуряване (и данъци) – Франция
Социално осигуряване (и данъци) – Холандия
Социално осигуряване (и данъци) – Швеция

Други

Конституциите на третата българска държава
Електронното гласуване
Кой се страхува от знака “Х” и синия химикал
Как да се елиминира корупцията до край
Нов химн на Република България
Нов модел съдебна система в България
Модернизация на специалност “Право”
Корупция
Силикон, ГМО, училище
Съдебната система не работи!

 

Как ще бъде избягван данъка върху лихвите по депозитите законно

Парламента прие от 1 януари 2013 да се облагат с данъци всички лихви получени по депозити от физически лица. Аргументът беше, че щом има „плоски данъци“ в България, всичко трябва да се облага плоско.

Че няма „плоски данъци“ в България и никога не е имало, е известно на по-запознатите с материята. Също така на по-запознатите е известно каква е основната функция на така наречения „плосък данък„. Само трябва да се направят минимални поправки в законодателството и ще си спестим и всякакво шикалкавене. Няма нужда да усложняваме живота на онези, които искат да платят данъци. Държавата би трябвало по всякакъв начин да им помага в благородното им начинание.

Една от тезите за правовата при въвеждането на данък и върху лихвите от депозитите беше, че всъщност само по-богатата част от населението има спестени пари в банките. Както е добре известно онова съотношение 20/80 (20% от населението държи 80% от парите и обратното) си е съвсем актуално и в България. Е добре, може да се съгласим, че богатите ще бъдат прецаканите, а бедните този данък не ги лови, тъй като те така или иначе никакви спестявания в банки нямат.

Много хубаво до момента.

Казваше се също така, че този данък върху лихвите по депозитите няма начин да бъде избягван?

От банките веднага отвърнаха на удара, че ще намерят начин да предложат на клиентите си как да не го плащат данъка. Обаче разочароваха с изобретателността си (или поне с това, което се предложи на масовата аудитория). Най-доброто, което се показа на пазара бяха депозити, които обаче не са съвсем депозити, тъй като част от парите се инвестират в рискови активи. Както е добре известно при депозита банката е длъжна да върне точно парите + уговорената лихва. При тези рискови инвестиции (водещи се за депозит + бонус риск) доходите не са гарантирани, и главницата не е гарантирана.

Кое му е хубавото на въведения данък върху лихвите по депозитите

Дохода от лихвите по депозитите трябва да се облага задължително. Обаче не, с цел да се въвежда „социална справедливост“, или да се прецакат богатите, или за да се спази принципа „плоско облагане“ на всички доходи, без преференции. Купища преференции останаха, като например данъчната преференция за доброволното участие в подозрителни схеми като доброволни пенсионни фондове, застраховки и други по-маловажни, но все пак преференции.

Дали на законодателя му е минавала тази идея, или случайно е нацелен и този проблем, но ето защо трябва да има данък върху дохода от лихви по депозитите (но само някои депозити) …

Източване на банковата система

Знаете ли, че ако няма данък върху лихвите по депозитите е така случайно възможно да се разиграе следната хипотетична ситуация:

В офиса на българска банка, в период, в който няма данък върху доходите от лихви по преференциални депозити (това са депозити, които не са предназначени за обикновения гражданин, при тях вложенията се правят между индивид с много пари и по-висши кадри в банките, лихвите са по-високи, може и многократно по-високи от тези, които се предлагат на обикновените граждани):
„Добър ден господин собственик на банка. Да си говорим като почтени бизнесмени.
– Добър ден господин почтен бизнесмен
– Твойта банка ще има печалба в края на годината, нали?
– Да, нормално е всяка банка да излиза на печалба.
– Но ако има печалба ще трябва да платиш корпоративен данък и данък върху дивидентите и дивиденти на акционерите да платиш, а не си само ти акционер
– Да, много неприятно, общо 14,5% данъци, за да си взема парите. Имаш ли предложение как да го избегнем?
– Естествено, тук имам заделени едни милиони от напълно законна дейност, а мисля, че и твойта банка може да отпусне изгоден кредит на мойта фирма.
– Чакай сега, за какво ми говориш?
– Твойта банка ще ми отпусне изгоден кредит, аз имам едни милиони от напълно узаконена дейност, ще ги вложа на преференциален депозит при теб.
– А, що? Как така аз ще ти давам кредит на ниска лихва, а ти ще ми слагаш същите пари на преференциален депозит и ще ти плащам повече?
– Чакай сега, ти нищо няма да ми даваш, и аз няма нищо да ти слагам. Твойта банка ще даде преференциален кредит на мойта фирма, след това какво се случва с този кредит си е моя работа. Аз ще сложа на твойта банка тези пари + други пари от напълно узаконена дейност на преференциален депозит.
– Ама ти искаш мойта банка ли да източваш, твойта леля?
– По-спокойно де, изгодата ще е взаимна…“

Този разговор си има и продължение. Колко такива разговори са провеждани, и провеждани ли са, ние не знаем, само че тази опция за източване на банковата система докато лихвите върху депозитите се ползват от „необлагаемост“, я има.

Да, напълно е възможно да се намери взаимна изгода между корумпирани банкови служители (включително собственици) и крупни почтени бизнесмени, които заедно биха могли напълно законно (или след узаконяване законно) да източват която и да е банка (от тези с по-съмнителни собственици или управители със странни намерения от гледна точка добруването на банката).

Сега с данъка върху лихвите от депозитите тази схема не би била възможна, или не би била толкова изгодна.

Ако парламента беше въвел данък върху лихвите само от преференциалните депозити, ето тогава можеше съвсем спокойно да бъде ударена тази схема, да бъдат ударени които трябва. Можеше да бъде спестен стреса сред обикновеното население.

Никога не е късно за законодателни промени, още повече, че те ще са нужни по спешност. От 1 януари 2013 г. би трябвало банките да почнат да удържат данък върху лихвите по депозити сключени преди влизането на закона в сила. Това е противоконституционно. Няма как държавата в последния момент да съобщи на някой, чиято инвестиция за примерно 3 години без 1 ден (ако депозита е открит на 2 януари 2010 г.), е трябвало да бъде необлагаема, но заради 1-я ден от 1 януари 2013 и след това ще трябва да му бъде обложена цялата сума с данък. Смяна на правилата след като играта вече е започнала, недопустимо е. Защо направо държавата не сложи 100% данък върху лихвите по депозитите със задна дата? Колкото 100% облагане за инвестиция със задна дата е противоконституционно, толкова и 10% данък върху инвестиция със задна дата е противоконституционно, но поне повече приход в бюджета щеше да има

Мораториум върху събирането на данъка до нужните спешни промени в закона

Ако парламента не иска хаос след 1 януари 2013 г., незабавно трябва да се наложи мораториум върху събирането на данъка върху лихвите по депозити сключени преди 1 януари 2013 г. до законодателни промени според които само лихвите по депозити направени след 1 януари 2013 (когато хората вече са знаели, че дохода от инвестицията им ще се облага с данък) ще подлежат на облагане, а лихвите по откритите депозити преди 1 януари 2013 г. няма да бъдат облагани.

За да спечели популярност, парламента може съвсем спокойно да остави необлагаеми лихвите по депозити, които са без преференции (тоест могат да се откриват от всеки гражданин). Да бъдат облагани само лихвите по преференциалните депозити, които крият риск за банковата система.

Или парламента ще прояви разум, с което ще си вдигне и рейтигна, или ще започнат невиждани скандали и сезиране на конституционен съд от 1 януари 2013 г. за незаконното въвеждане на данъци със задна дата.

Също така въпреки липсата на въображение от банките, какви услуги да предложат на гражданите си, че този данък да бъде избягван, то си го има продукта на пазара от години при това…

Как ще бъде избягван данъка върху лихвите по депозитите законно (от богатите)

Да, този продукт се нарича инвестиция във взаимен фонд, който инвестира в банкови депозити (основно), държавни облагации (малко) и корпоративни облигации. Отива си гражданина при доказал адекватност с годините такъв нискорисков взаимен фонд (обаче на пазара има и много лоши от тях, трябва много да се внимава) и си прави вложението все едно, че е банков депозит (въпреки, че няма гаранция за изплащане на главница, на практика е почти невъзможно такъв фонд да реализира загуба поради това, че основно инвестира в депозити).

Каква е разликата с банковия депозит? При взаимния фонд с нисък риск (който инвестира в депозити…) дохода на фонда от лихви по депозитите не се облага, изплатения доход на гражданите, когато си продадат част от дяловете във фонда не подлежи на данъчно облагане. Човек не е ангажиран да чака да му дойде падежа на депозита, направо отива при фонда и си иска парите с натрупаната доходност до момента – ще му бъдат изплатени в 5 дневен срок.

И какво излиза сега? С идеята да се облагат лихвите по депозитите на гражданите, те ще се принудят да си правят вложение в такъв фонд, който вместо тях да открива депозити срещу макар и малка, но комисионна. Тези продукти, въпреки, че са достъпни и за обикновените граждани, основно се ползват от по-заможните. И те ще могат да избегнат данъчното облагане на лихвите по депозитите, но обикновения човек, за който банковият депозит е единствената алтернатива, ще бъде обложен.

Препоръки към парламента

1. Незабавни законодателни промени, така че лихвите по депозити сключени преди 1 януари 2013 г. да не бъдат облагани, в противен случай предстои хаос (времето е малко, но достатъчно, банките ще почнат да превеждат към хазната данъка с месец закъснение, достатъчно време да се промени закона)
2. Мораториум за данъка върху дохода от лихви по депозитите сключени преди 1 януари 2013, до влизането в сила на законодателните промени
3. Ако някои в парламента разполагат с някаква интелигентност, ще предложат единствено лихвите получени от депозити с „преференциални условия“, които са риск за банковата система, да подлежат на данъчно облагане, включително за тях да има прогресивно данъчно облагане с цел абсолютната им неатрактивност за лица, които биха имали мераци за злоупотреби
4. Лихвите на обикновените депозити да не се облагат (дохода така или иначе се изяжда от инфлацията)

Не е много сложно, само 3-4 действия и ще има овации. Иначе се задават безсмислени скандали с непредвидими последици

Locations of visitors to this page
Tyxo.bg counter
Site Meter
Google Analytics Alternative
Clicky

(Не)Единното платежно, финансовите пирамиди – задължителни „частни пенсионни фондове“ и други измамници

Уважаеми работодатели, работници и самоосигуряващи се лица,

от 1 януари 2013 г. в България се въвежда единното платежно нареждане за всички осигуровки и други данъци. Вече няма да е задължително на платежния документ да се попълва:
– Вид и номер на документа, по който се плаща;
– Дата на документа;
– Период, за който се плаща.

Когато дадената фирма или самоосигуряващо се лице внесе 100 лева по единната сметка на НАП, то автоматично на лицето ще му се погасяват задълженията по реда на тяхното възникване.

Считано от 01.01.2013г. влизат в сила промени на кодовете за вид плащане към сметки на ТД на НАП за данъците и осигурителните вноски. Закриват се всички специално обособени кодове за вид плащане за ДОО и ЗО както следва: 55 01 01, 55 01 10, 55 04 01, 55 04 02, 55 04 03, 55 04 13, 55 01 18, 55 28 01, 55 28 30, 55 57 10, 55 57 20, 55 59 09, 55 59 38, 55 88 66, 55 88 88, 55 98 00, 56 01 01, 56 04 02, 56 04 05, 56 07 01, 56 07 04, 56 08 00, 56 28 05, 56 28 18, 56 88 66, 56 88 88, 56 98 00. Дължимите вноски към горепосочените закрити кодове за вид плащане се превеждат по код 11 11 11

Задължените лица могат да внасят по сметка на ТД на НАП с един платежен документ дължими суми за повече от един вид публични вземания, включително и едновременно внасяне с един платежен документ на дължими суми за централния бюджет (ДДС, Корпоративен данък, данък по ЗДДФЛ и др.), ДОО и НЗОК.

Тоест държавата прави нещо добро за бизнеса, за онези, които са изрядни сега ще им се облекчи плащането на данъците. Бизнесът ще спести десетки милиони лева годишно от неплатени банкови такси по множеството плащания за разните видове осигуровки и други данъци. Да, държавата този път направи нещо добро за хората

Обаче единното платежно няма да е единно, заради финансовите пирамиди от вида задължителни „частни пенсионни фондове“

За пореден път наглите лобисти на собствениците на финансовите пирамиди управляващи данък ДЗПО и ППФ фондовете, си издействаха привилегии – техните пари да се превеждат по отделна сметка.

Тоест бизнесът вместо с 1 платежно да си погасява всички задължения, от 2013 г. трябва да направи 1 платежно за осигуровки и други данъци, 1 допълнително платежно трябва да направи заради финансовите пирамиди ДЗПО.

Какви бяха мотивите за този лобизъм?

Имало било възможност НАП да забави парите за финансовите пирамиди ДЗПО за примерно декември месец 2012 г., защото работодателя не си е платил осигуровките за здраве на своите служители за ноември месец 2012 г.

Значи ако здравната каса или фонд „Пенсии“ не си получават редовно парите, няма проблем, но ако финансовите пирамиди ДЗПО не си получават парите има проблем. За тях отделна сметка, нали? Да нахакаме бизнеса да прави 2 платежни, защото нагли мошеници можели да не си получат навреме парите, които са планирали да източват?

Контрата на наглите лобисти е, че ако ДЗПО финансовите пирамиди не си били получавали парите навреме, то осигурените лица щели да загубят доходност.

Ето я доходността на финансовите пирамиди ДЗПО – 508 милиона лева реални загуби за данъкоплатците, за 11 години съществуване на измамната схема и то ако декларираните отчети не са пълни с надценени активи, които може и нищо да не струват (а делът от близо 50% от активити вложени в държавни облигации няма да го коментираме точно сега)

Ето я доходността на финансовите пирамиди „Професионални пенсионни фондове“ – 20 милиона лева декларирана номинална загуба, 225 милиона лева реална загуба за данъкоплатците

Наглите лобисти непрекъснато по телевизии и вестници

От може би седмица по телевизии и вестници разни смахнати перковци (няма да се коментира от мъжки, женски или хибриден пол, охлюви или плужеци) обясняват как за 2012 г. „частните фондове“ били направили еди каква си доходност. Как имали за цялото си съществуване номинална печалба и как населението нямало за какво да се притеснява. За 2012 г. имали също така еди какъв си ръст на активите (много ясно, когато само прибираш вноски, а нищо или близко до кръглата нула плащаш, няма как да няма ръст на активите). Също така „частните пенсионни фондове“ били изплатили стотици милиони левове пенсии по думите на смахнатите перковци. Сега като се замисли човек, ами то на сайта на комисията за финансов надзор ги пише кой колко е изплащал, или поне за ДЗПО и ППФ може да се провери.

Финансовите пирамиди ДЗПО са изплатили ни повече, ни по-малко за 11 години съществуване – 10,6 милиона лева номинални пари, или 11,4 милиона лева по стойността на парите към септември 2012 г.

Финансовите пирамиди ППФ са изплатили ни повече, ни по-малко за 12 години съществуване – 143 милиона лева номинални пари, или 161 милиона лева по стойността на парите към септември 2012 г. (в тези 143 милиона лева са включени и трансфера от 107 милиона лева през 2011 г. към НОИ. Значи реално изплатените номинални от ППФ общо са 36 милиона лева, за 12 години)

Къде ги сънуват тези стотици милиони изплатени пенсии от „частни фондове“ смахнатите перковци не е ясно. А, може би доброволните частни пенсионни фондове са ги плащали? Сигурно, а може би сред тези „стотици милиони“ плащания на пенсии всъщност се крие преждевременно изтегляне на средства от данъкоплатците, които са разбрали, че са въвлечени в измама?

„Измамници, искам да си изтегля парите от вашия доброволен фонд незабавно!?“

И смахнатите перковци отчитат това теглене като „изплащане на пенсия“. Така ли е, или е така?

Някакъв странен министър препоръчва държавата да насърчава данъкоплатците да си дават парите на доброволни частни фондове

Само преди дни някакъв министър (без да се конкретизира мъж, жена, хибрид, охлюв, плужек или нещо друго) препоръча държавата да насърчава данъкоплатците да си влагат парите в доброволни частни пенсионни фондове.

Нужно е увеличаване на осигурителната култура както на работещите, така и на работодателите и най-вече сред младите и хората с ниски доходи, защото допълнителното пенсионно осигуряване може да осигури висок заместващ доход след пенсиониране

Брей, брей, да си припомним какъв висок заместващ доход след пенсиониране са приготвили финансовите пирамиди ДЗПО и ППФ към септември 2012 години след 11 и 12 години съответно съществуване с протекцията на държавата:
– във финансовите пирамиди ППФ има средно на човек толкова пари оцелели след професионално управление, че на тежка категория работниците да им се осигури ранна пенсия от 19,86 лева месечно. И не е изтървана някоя нула
– във финансовите пирамиди ДЗПО има средно на човек толкова пари оцелели след професионално управление, че на мъжете се пада месечна пенсия от 8 лева и 4 стотинки, а на жените 5 лева и 97 стотинки и това е постигнато в периода, когато финансовите пирамиди само са прибирали пари, без да плащат почти нищо.

Тъй като доброволните частни пенсионни фондове се управляват от същите собственици, които управляват и финансовите пирамиди ППФ и ДЗПО, не е далеч от ума, че и при доброволните частни фондове се постигат близки до тези драматично впечатляващи резултати.

Сега какъв беше този странен министър? Защо иска държавата да насърчава спестяването на хората в подобни крайно съмнителни схеми?

Какво представлява инвестицията в доброволен частен пенсионен фонд?

Отива работника и сам си влага някаква сума в подобна организация, или неговия работодател доброволно му прави вноски.

Какво се обещава на работника? Рози и лалета, всичко ще цъфти.

Колко ще цъфти?

Е, да не бързаме, това е дългосрочна инвестиция, колкото по-голяма доходност направи фонда, толкова повече ще цъфне и ще върже бъдещия пенсионер.

И все пак на каква допълнителна пенсия може да се надява бъдещия пенсионер ако спестява в доброволен частен пенсионен фонд?

Ами ако фонда прави такава доходност, а бъдещия пенсионер е правил такава вноска в продължение на толкова десетки години…

Тоест имаме обещание за нищо? Добре де, като отидеш и вложиш в банката например едни 1000 лева, в договора примерно пише 5% годишна лихва. Значи след 1 година отиваш в банката и знаеш, че ще си получиш 1050 лева. Какво ни обещава доброволния частен пенсионен фонд?

„Следва да имате предвид, че при осигуряването във фонд за доброволно пенсионно осигуряване на осигурените лица не се гарантира положителна доходност и запазване на пълния размер на внесените средства

Нищо, освен входна такса на парите, годишна такса за управление и най-забележителното – обещанието, че каквото и да се случи, ако фонда загуби с 3% повече отколкото са загубили останалите доброволни пенсионни фондове, то дружеството, което го управлява трябва да покрие разликата до 3% повече загуби. Супер! (тази гаранция е написана черно на бяло в кодекса за социално осигуряване, чл. 193 – “Минималната доходност за съответните видове пенсионни фондове представлява 60 на сто от средната постигната доходност или с 3-процентни пункта по-малка от средната – което от двете числа е по-малко.”)

Значи отиваш и даваш 1000 лева на доброволен частен пенсионен фонд, от тях ти взимат входна такса 4-5%. Остават ти 950-960. За първата година и за всяка следваща година ще ти взимат 1% годишна такса за управление и получаваш обещанието, че каквото и да стане повече от 3% повече загуби отколкото са загубили средно останалите фондове, няма как да понесеш. Много успокоително. Ами какво правим ако доброволните частни пенсионни фондове се наговорят да загубят 97% средно? Тогава загуба 3% повече от средното означава загуба на 100% от парите на вложителя. И това ще бъде напълно законно.

А някакъв странен министър само преди дни препоръча държавата да насърчава вложенията в доброволни пенсионни фондове

Къде са „десните“, „левите“, „свободните либертарианци“

Ей, „десните“, управлението – някакъв странен министър препоръчва държавата да изкривява пазара като насърчава вложения в каквато и да е инвестиция (без коментар хубава или лоша).

От кога на частника държавата ще му казва къде да си спестява? Къде са призивите за публично извинение или оставка?

Ало „левите“, някакъв странен министър призовава средния данъкоплатец да не разчита на социалното осигуряване, а да си дава и без друго малкото пари на съмнителни схеми. Вместо да препоръча държавата незабавно да прекрати схемата с финансовите пирамиди ДЗПО и ППФ, странния министър призовава да се насърчават и доброволните частни пенсионни фондове. Къде са призивите за публично извинение или оставка? Къде?

Ей „свободните либертарианци“, защо не коментирате препоръките на някакъв странен министър държавата да насърчава вложенията в доброволни пенсионни фондове?

Защо властта взе решение от 2013 г. да няма преференции за нищо, всички да плащат плоски данъци?

Въвежда се данък върху лихвите от депозитите, включително със задна дата, което е противоконституционно. Кой ще сезира конституционния съд пръв?

Значи ако човек иска да си спестява в банка, държавата ще му облага доходите от спестяванията в банката, за да няма преференции за никой.

Обаче ако става дума за инвестиции в доброволни частни фондове например, то не само, че не трябва да се облагат доходите от тях, ами държавата ще прави данъчни преференции за доброволно вкараните средства. А някакъв странен министър може би намеква и за още повече „насърчение“ от държавата?

Не е ли това скандално господа „десни“, „леви“ и „свободни либертарианци“?

Къде ви са принципите? Къде ви е „дясното“? Къде ви е „лявото“? Къде ви е свободата?

Кампания на НАП за спестяване на данъци

Уважаеми работодатели, работници и свободни професии, спомнете си, че всяка година данъчната администрация започва уведомителна кампания как гражданите и бизнеса да си спестят малко данъци?!?

Данъчните публично съветват как да се избягват данъци? Може ли да е истина това?

И как да се избягват данъци? Моля ви се, като работника, за да си спести 1 лев данък общ доход, вложи доброволно 10 лева в доброволен частен пенсионен фонд.

Страшна оферта – спестяваш 1 лев данъци, даваш само 10 лева на професионалисти да те направят много богат. Супер!

Уважаеми работодатели, работници и свободни професии, помислете си добре, когато следващия път данъчни публично ви съветват как да пестите от данъци. Нереално е, защото си е чист капан.

Спокойни ли сте за бъдещите пенсии от частните пенсионни фондове?

Странния министър като го попитаха по телевизията дали е спокоен за бъдещите пенсии от частните фондове, заяви, че е много спокоен, защото „комисията за финансов надзор“ ги надзиравала да не вършат много злоупотреби. Данъкоплатците да си спят спокойно, особено родените след 1959 г.

Някои телевизии проведоха проучване сред представителна извадка от населението – наброяваща 3-4 човека.

Питаха ги какво мислят за доброволните пенсионни фондове, много ли хубави пенсии ще плащат. Нищо притеснително не казаха хората, хубаво било да влагат в доброволни частни фондове докато са млади, за да имат хубави пенсии. Само рози и лалета, нищо притеснително

И само ден след тези изящни коментари на странния министър

Частните фондове са притеснени за пенсиите на родените след 1959 г.

Какво беше планирано, а какво стана? Ами точно както е по план, по чилийската измамна схема – държавата принуждава населението противоконституционно да си дава парите на финансови пирамиди. Финансовите пирамиди прибират парите десетки години необезпокоявано като обещават рози и лалета, а когато дойде време за плащане, стъкмява се някаква измислена криза и за да се избегне изключителното обществено недоволство, че парите са откраднати, държавата плаща всички щети (тоест данъкоплатците плащат двойно).

Нещата в България за разлика от Чили се развиват обаче дори по-бързо. Тукашните мошеници източват по-бързо отколкото етиката на всеки уважаваш себе си мошеник позволява. И признанията почват да идват след само десетилетие и малко нагло източване:

Пенсионните дружества може да се окажат в невъзможност да изплащат бъдещите втори пенсии заради прекалено многото рискове, които крие допълнителното задължително пенсионно осигуряване – дълголетие на клиентите, недобро инвестиране на средствата, сривове заради икономически кризи

Опа, а лобистите от 1999-та досега постоянно твърдяха, че за частните пенсионни фондове няма никакви рискове. Всеки си имал собствена индивидуална партида и колкото си е вкарвал, толкова и ще си получи обратно. Няма да си делка парите с някакви други хора, няма да е солидарен с никой, неговото си е негово.

Твърдеше се от лобистите, че частните пенсионни фондове решават демографските проблеми, твърдеше се от лобистите, че в дългосрочен план няма начин частните фондове да не са на печалба, каквито и икономически кризи да има.

А сега какви са тези нови песни? Всичко ли е лъжа уважаеми патологично нагли шмекери?

„При действащото законодателство пенсионните фондове трябва да започнат да изплащат масово втора пенсия от 2023 г., когато първите осигурени в тях – родените след 1959 г., ще придобият право на пенсиониране от общественото осигуряване. Те трябва да гарантират доживотни плащания.“

Един от основните рискове в този случай е прекалено много хора да живеят по-дълго от времето, за което ще стигне партидата им. „Актюерските разчети показват, че това ще стане при повечето осигурени“, заяви представител на частен пенсионен фонд

Лоша работа разбирате ли, за частните фондове има проблем ако данъкоплатците живеят и получават пенсии. Бизнесът им е застрашен. Представяте ли си колко е гадно десетки години спокойно да си прибираш стотици милиони за управление и изведнъж да трябва да почнеш да плащаш, да връщаш пари, когато вече си ги усвоил както си намерил за добре. Толкова е гадно…

И според държавните експерти, и според експертите на дружествата единственото решение да се гарантират тези пенсии е да се създаде общ пул (сметка) и в нея да влязат парите на хората, които вече получават пенсии, и сумите, които остават от партидите на починалите. От този фонд да се изплащат парите на дълголетниците.

Лоша работа, значи „личните сметки“ не са лични. Като някой се гътне предсрочно, парите му да отиват в общия кюп. Това не е ли опасно за сигурността на по-богатите? Ами така няма ли някакъв съществен интерес от частните фондове клиентите им с по-големи „лични сметки“ и които ще чакат много пари да си взимат, някак си да бъдат подпомогнати да напуснат пенсионната система предсрочно, за да отидат спестяванията им в „общия пул“?

Ало, господата „свободни либертарианци“, как ще го коментирате това?

Държавата насилва данъкоплатците да плащат данъци на финансови пирамиди. Финансовите пирамиди имат материален интерес особено по-заможните им клиенти да не живеят дълго и да не си получават пенсията. Какво правим по въпроса?

А, знаем какво ще кажете – по-заможните клиенти да си направят и застраховка „Живот“, че застрахователя, който ще им съдира кожата да им осигури въоръжена охрана срещу частния им пенсионен фонд, с който имат търкания, за да не се налага да изплаща застраховката „живот“. Нали така? Ще рекетираме и заможните, така ли „свободни либертарианци“?

Ние искахме да регламентираме това още при правенето на пенсионната реформа през 2000 г. Но това беше малко след фалитите на банките, рухването на финансовите пирамиди и първите реакции на хората бяха, че правим още една пирамида. Затова отложихме решаването на въпроса за по-нататък“, призна Йордан Христосков, един от авторите на големите пенсионни промени преди 12 г.

Да, точно така, точно така.

Сега доживотните пенсии трябва да се гарантират с резерв от собствени средства на дружествата и пари от партиди на починали клиенти, които нямат никакви наследници. Те обаче са пренебрежимо малко, тъй като по закон парите от партидите се наследяват от всички по права линия, но могат да се вземат само накуп. „Няма субект в света, който може да гарантира изплащането на пожизнени пенсии само със собствени средства“, твърди ХХХ, шеф на дружество, което управлява частни пенсионни фондове.

А защо това след 12 години се обявява? Защо изобщо бяха въведени финансовите пирамиди ДЗПО и ППФ като всички много добре са знаели, че такъв модел и на теория не може да работи, дори и при най-добри намерения, изключителни дарби за управление, липса на всякакви вродени навици да се краде, корупция и т.н.

Според същия шеф  на дружество, което управлява частни пенсионни фондове, наложилата се световна практика е останалите в партидата средства при смърт на лицето да не могат да се наследяват накуп, както е в момента у нас, а с тях да се изплащат само наследствени пенсии и то на ограничен брой роднини.

Точно така, точно така, само че в световната практика при нормалните държави не съществуват недоразумения като финансовите пирамиди ДЗПО и ППФ. Единствените, при които бяха наложени финансовите пирамиди от този вид са Чили, няколко държави от Южна Америка (от които вече започват да се отказват), няколко държави в Африка, и разбира се закъсали държави от Източна Европа, сред които и България. Само че от закъсалите държави в Източна Европа Унгария изгони измамниците категорично, Литва вече дава възможност на гражданите си да се откажат от принудителното си участие в литовската ДЗПО схема и да си възстановят всички права за държавна пенсия. Полша, Естония, Словакия и други държави също поемат по пътя към свободата от финансовите пирамиди.

А България кога?

Многото лобиране води до духане

Тази статия беше за (Не)единното платежно. Да се върнем и на тази тема. И така наглите лобисти на финансовите пирамиди ДЗПО успяха да си осигурят втора сметка, по която бизнесът и самоосигуряващите се лица ще трябва да превеждат специализирано ДЗПО вноските. Много добре, браво лобисти, правите всичко в своя полза в ущърб на бизнеса и свободните професии. Много добре.

Едни други лобисти обаче успяха да извоюват лихвите за забавени плащания на осигуровки да се намалят до 10% + основния лихвен процент на БНБ (който е 0%)

Лобистите на „частните пенсионни фондове“ направиха всичко възможно, за да продължат да си осигуряват приоритетно стотиците милиони лева годишно, въпреки, че ще прецакат бизнеса и свободните професии.

Обаче от нас да знаете, многото лобиране води до духане

Какво хората говорят за частните пенсионни фондове в интернет пространството?

По телевизията като ги питат обикновените граждани какво им е мнението за „частните пенсионни фондове“ – само рози и лалета. Но я да видим нецензурираната версия каква е:

„Много ми е приятно да науча, че във фондовете, в които се осигурявам, са притеснени от перспективата на моето … дълголетие. И аз ви обичам, пичове!“

„Къде са Георги Ангелов и сие от „Отворено общество“ дето пишеха, ли пишеха, че сегашната пенсионна система била архаична, а трябвало всеки да се осигурява в частни пенсионни фондове.“

„Честито „новина“. Че фондонатрупващият (капиталовият) модел, дори при липса на източване и идеално управление, не може да осигури пенсии, поради прекалено дългото време на „операцията“, спрямо икономическите цикли, не беше известно само на „старшите икономисти“ и Каролев.“

„- Искам всяко едно дружество да изкара – вноски за периода, такси за периода, стойност на единиците за периода и стойност на партидата към момента.
– Ти искаш ама няма. В ХХХХХХ го имаше и в момента в който стана ясно че парите от вноски са повече отколкото има в партидата тази справка изчезна. Това са нагли крадци и мошеници които драгалевския циганин ни натресе да му таковам п…. майчина. Тоя боклук заедно с един пиян доктор Игнатов и чукундура Нейков донесоха най-голямата злина на българския народ. Ако ми падне някъде насаме бих го утрепал с лопатата.

На кое да вярваме? На розите и лалетата по телевизията? Или на нецензурираното мнение на гражданите?

Ако държавата не иска да изгони финансовите пирамиди, тогава бизнеса и свободните професии ще ги изгонят законно

Уважаеми работодатели, работници и свободни професии, от 2013 г. вече ще има 2 сметки за плащане на данъци. По първата ще се покриват всички данъци (включително ДДС, осигуровки, ДОД), по втората ще се превеждат парите за финансовите пирамиди ДЗПО.

Във времена на криза всеки бизнес може да му се наложи да получи кредит, за да финансира дейността си. Ако ви потрябва кредит, не ходете в банката да се молите да ви дадат пари – просто не плащайте данък ДЗПО за своите работници. Това е много изгоден кредит, без никакви уговорки, без заробващи условия, лихвата е 10% на година. Трудно ще намерите банка да ви отпусне кредит при толкова изгодни условия.

Платете си само по първото платежно, където са нормалните данъци (ДДС, осигуровки, ДОД и т.н.), не превеждайте второто платежно, където пари чакат от финансовите пирамиди ДЗПО. Не е нарушение, само ще дължите лихва от 10% на година. Данъчните едва ли би трябвало да ги интересува дали финансовите пирамиди си получават парите или не, основния приход на държавата е ДДС-то, което се превежда по сметката за нормалните данъци. Втората сметка за ДЗПО идва в повече.

Дори и да нямате финансови затруднения, да нямате нужда от кредитиране по този начин, не превеждайте данък ДЗПО по второто платежно. Ако финансовите пирамиди спрат да си получават стотиците милиони лева на година нови вноски, ще лъсне истината за „ръста на активите им“, ще бъдат принудени да си стягат куфарите за от където са дошли преждевременно. На данъкоплатците ще бъдат спестени милиарди лева, които няма да бъдат източени. Дефицита на държавния бюджет ще се намали до 0, а може би бюджета ще има и излишък. Това ще даде добри перспективи в бъдеще за намаляване на данъците и ръст на икономиката.

Спрете им парите, не превеждайте данък ДЗПО на финансовите пирамиди, платете си само нормалните данъци. Да им объркаме плана за необезпокоявано източване на стотици милиони лева годишно, на поставянето на държавата на колене, чрез трупане на държавен дълг заради тях, след което да се изплъзнат безнаказано и всички данъкоплатци да плащат за щетите с лихвите.

Те лобираха достатъчно, да ги пратим да духат

Да закрием задължителните „частни пенсионни фондове“
Locations of visitors to this page
Tyxo.bg counter
Site Meter
Google Analytics Alternative
Clicky

Работни дни през 2013 година в България

Работни дни 2013

През 2013 г. работните дни в България са от понеделник до петък, с изключение на:

Януари – неработен – 1 (вторник)

Май – неработни – 1 (сряда), 2 (четвъртък), 3 (петък), 6 (понеделник); работен – 18 (събота)

Септември – неработен – 6 (петък)

Декември – неработни – 23 (понеделник), 24 (вторник), 25 (сряда), 26 (четвъртък), 31 (вторник); работен – 14 (събота), работен – 21 (събота)

По месеци

Месец

Работни дни

Месец

Работни дни

Януари

22

Юли

23

Февруари

20

Август

22

Март

21

Септември

20

Април

22

Октомври

23

Май

19

Ноември

21

Юни

20

Декември

19

Working Days 2013

Общо работни дни през годината – 252

Locations of visitors to this page
Tyxo.bg counter
Site Meter
Google Analytics Alternative
Clicky

Пушенето 2012

Цигарите винаги са били дискусионна тема, затова в настоящата статия е направен опит за поглед от страни. От къде се появява пушенето, какви функции изпълнява и какво е бъдещето.

Не е добре населението да се настройва срещу себе си, затова нека се спазва правилото – всеки да прави каквото иска, в рамките на закона, и без да пречи по какъвто и да е начин на който и да е друг.

На първо време е интересен въпроса защо хората започват да пушат.

На въпроса “защо”, отговорът най-често е “защото другите така правят” или “от любопитство”.

От къде са се появили цигарите изобщо? Какъв е смисъла от тях?

Нека си представим следното:

Преди векове, „някой“ някъде открива цигарата (и субстанциите в нея). И както се чудел какво да прави с откритието си, покрай него минал кралят. Кралят се чудел какво да прави, затова се разхождал сред простолюдието и попитал “някой”:

– Какво е това?

– Опитайте ваше величество

Тъй като в цигарката имало концентрат наркотици, кралят вече бил зарибен и редовно се поръчвал от дрогата и така вече си намерил истинско кралско занимание – да пуши.

Простолюдието като го гледало, страшно завидяло – кралят пуши, значи и простите хора трябва да пушат.

Извод – пушенето е демонстрация за кралска принадлежност

Нека да се върнем в наши дни.

Това са предложения как и пушачите да са доволни(защото пушенето е кралско занимание) и всички, които не желаят да бъдат зависими да бъдат доволни.

1. нека да има възможност заведенията сами да избират, в тях да се пуши или да не се пуши

2. заведенията, в които не се пуши ще бъдат облагани с данъци както досега

3. заведенията, които декларират, че в тях ще се пуши, да бъдат облагани с допълнителен годишен патентен данък 12 минимални работни заплати, който ще се плаща на 3 месечни вноски, ако са с площ до 100 кв м. Ако са с площ над 100 кв м., за горницата да бъдат облагани с минимална работна заплата годишно за всеки допълнителен квадратен метър над 100-те квадрата.

Смисълът е, че заведенията над 100 квадрата са достатъчно големи, за да се облагат на обем квадратура, докато малките заведения по-трудно биха могли да си го позволят.

За пример, едно заведение, което има реална клиентска площ 90 квадратни метра ще плати месечно 310 лева патентен данък (за 2013 г.), заради възможността в заведението да се пуши.

Заведение с квадратура 110 квадратни метра ще плати месечно:

–       За първите 100 квадрата – 310 лева

–       За 10-те квадрата над 100-те = 10 кв.м * 310/12 = 258,33 лева

Общо – 568,33 лева на месец или 6819,96 лева на година.

На пръв поглед изглежда несправедливо, но големите заведения, в които искат да се пуши, ще могат да си го позволят без никакъв проблем.

Този допълнителен патентен данък ще представлява застраховка за техните клиенти в полза на обществото като цяло.

Заведенията, в които се пуши, ще получат след плащането на данъка официална табела “за пушачи”, която ще бъде нещо като реклама на заведението и ще казва – “ние сме готините, елате при нас”

4. заведенията, в които се пуши, но нямат табела пред вратата, че в тях ще се пуши (значи опитват да крият данъци) ще бъдат глобени с десетократния размер на данъка при първо нарушение, при второ обектът ще се затваря.

5. на кутиите с цигари да не се пише “пушенето убива” или нещо подобно, защото ефект няма, а да се сложат визуални гледки, а на върха на кутията ще пише името на марката цигари.

Визуалните гледки трябва да показват – раково заболели бели дробове, развалени зъби, амортизирани сърца и другите дефекти, които цигарите упражняват върху пушачите и останалите, които не пушат, но дишат дима.

Резултатите от точка едно е, че всеки има право да избира каква продукция ще продава. Всеки да си избира в заведението ще се пуши или не.

Резултатите от точка 3 са в няколко аспекта – рекламата, която ще си правят заведенията за пушачи, защото те ще приберат при себе си всички клиенти, които искат да пушат. Оборотите им ще се вдигнат.

Оборотите на заведенията за непушачи също ще се вдигнат, защото и за тях поне половината от населението ще може да посещава спокойно. Те няма да бъдат облагани с допълнителния патентен данък, защото при тях „застраховка здраве“ няма да е необходима.

Друг резултат от точка 3 е изясняването веднъж за винаги на реалността – пушенето е за тези, които могат да си го позволят.

Само че не простото закупуване на кутия цигари, а трябва да прибавим и страничните ефекти след това – борба с рака, подменяне на всички развалени зъби с металокерамика, всичко това може да стане и след осигуряване на добро наследство, защото при пушачите и риска от инфаркт и други подобни заболявания е по-голям.

Ефектът от точка 5 от предложенията ще се усети при младите хора.

Те не са нито богати хора, нито обществото може да ги остави да избират да загиват бавно, затова те никога не трябва да посягат към кутията с цигари.

Едната мярка е пушенето да е на недостъпни цени на първо време и след това на кутиите с цигари да има снимки на такива неща, че на човек да му става лошо само като си помисли.

Така се постигат всички положителни ефекти:

1. заведенията имат възможност за избор

2. пушачите си се отделят като висша класа от обществото, защото могат да си го позволят

3. непушачите си посещават заведенията, където няма дим

4. в бюджета на общините ще влязат данъците на висшата класа, защото луксът трябва да се облага, освен това този лукс повишава риска държавата после да плаща за лечението на раково болни, следователно за пушенето трябва да има застраховки, за да си позволи обществото лечението, загубата на производителност и т. н.

5. младите хора ще бъдат предпазени да не се хлъзват и да не “правят като всички” повече, нито да са “любопитни”.

Статията е „претоплена“ от оригинала от 2010 г., когато никой не слушаше

Locations of visitors to this page
Tyxo.bg counter
Site Meter
Google Analytics Alternative
Clicky

Публикувано в Анализ. Етикети: , . 1 Comment »

Спогодби за избягване на двойното данъчно облагане

Спогодби за избягване на двойното данъчно облагане

Искания

Удостоверение за българско местно лице
Образец на Удостоверението за българско местно лице и декларацията за периодите на пребиваване в България и съответната друга държава
За молителя (ползване на данъчни облекчения по СИДДО от чуждестранни лица)
За ЦУ на НАП (ползване на данъчни облекчения по СИДДО от чуждестранни лица)
За ТД на НАП (ползване на данъчни облекчения по СИДДО от чуждестранни лица)
За чуждестранната данъчна администрация (ползване на данъчни облекчения по СИДДО от чуждестранни лица)
За платеца на дохода (ползване на данъчни облекчения по СИДДО от чуждестранни лица)

Спогодби

Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане с Австрия
Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане с Азербайджан
Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане с Албания
Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане с Алжир
Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане с Армения
Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане с Бахрейн
Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане с Беларус
Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане с Белгия
Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане с Великобритания и Северна Ирландия
Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане с Виетнам
Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане с Германия
Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане с Грузия
Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане с Гърция
Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане с Дания
Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане с Египет
Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане с Естония
Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане със Зимбабве
Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане с Израел
Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане с Индия
Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане с Индонезия
Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане с Иран
Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане с Ирландия
Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане с Испания
Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане с Италия
Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане с Йордания
Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане с Казахстан
Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане с Канада
Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане с Катар
Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане с Кипър
Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане с Китай
Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане с Кувейт
Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане с Латвия
Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане с Ливан
Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане с Литва
Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане с Люксембург
Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане с Македония
Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане с Малта
Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане с Мароко
Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане с Молдова
Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане с Монголия
Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане с Норвегия
Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане с Обединени Арабски Емирства
Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане с Полша
Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане с Португалия
Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане с Румъния
Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане с Русия
Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане със САЩ
Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане със Северна Корея
Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане със Сингапур
Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане със Сирия
Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане със Словакия
Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане със Словения
Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане с Тайланд
Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане с Турция
Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане с Узбекистан
Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане с Украйна
Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане с Унгария
Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане с Финландия
Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане с Франция
Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане с Холандия
Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане с Хърватска
Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане с Чехия
Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане с Швейцария
Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане с Швеция
Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане с ЮАР
Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане с Югославия
Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане с Южна Корея
Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане с Япония

Източник: Национална Агенция за Приходите

Locations of visitors to this page
Tyxo.bg counter
Site Meter
Google Analytics Alternative
Clicky

Пиявиците – задължителни „частни пенсионни фондове“ към септември 2012 г.

„Просто така е направена схемата, не само в България… а в доста други държави тя е внедрена, че всъщност няма никакъв стимул в тези фондове те да изкарват пари, освен за себе си, да изкарват пари за бъдещето. Просто по никакъв начин не им е свързан интересът. Това се вижда: общо взето всяка година се губи по нещо – някоя година се губи повече, други години се губи по-малко, но като цяло винаги обществото губи, докато процентите, които те си задържат, са всъщност доста стабилни… Това е неработеща система. Логиката й липсва“
Симеон Дянков, министър на финансите, извадка от стенограмата на проведения на 9 октомври 2012 г. национален съвет за тристранно сътрудничество

Може би на някои не им харесва какво казва Симеон Дянков?

Финансови пирамиди …твърдят, че можеш да получиш нещо за нищо.
Те все едно казват “Нека да предположим, че прасетата могат да летят”.
И ти тогава казваш: “Знаете, че не е добре да се предполага, че прасетата могат да летят”.
А те отговарят: “Нещо не ти е наред на теб. Не разбираш ли огромните предимства на летящите прасета?“”
Пол Кругман – скромен носител на нобеловата награда по икономика

Някои може да не харесват Пол Кругман?

Приватизацията на социалното осигуряване има смехотворни цели – по-голям избор и по-висока възвръщаемост, но по-висока възвръщаемост не може да се реализира без по-големи рискове…
… Няма безплатен обяд. Една от основните причини да имаме държавно обществено осигуряване е, че гражданите трябва да имат стабилно ниво на доходи когато се пенсионират.
Парите им не може да бъдат проигравани…
Не е възможно което и да е правителство да остави милиони възрастни хора да поемат последиците от срив на финансовите пазари, което да ги остави в крайна бедност“
Джоузеф Стиглиц – скромен носител на нобеловата награда по икономика и бивш вицепрезидент на Световната банка

А някои може и Стиглиц да не харесват?

„Всеки, който има пред себе си перспективата за пенсия в напреднала възраст или инвалидност, дори и да е съвсем малка, е много по-щастлив и доволен от съдбата си, много по-сговорчив, и много по-лесно се управлява, от този, чието бъдеще е напълно несигурно… Постигането на доволство сред бедните не би било никак скъпо. Те трябва да разберат, че държавата не само взима, но и дава, и не като милостиня, а като право на онези, които имат нужда от грижи, когато изпаднат в неработоспособност“
Ото фон Бисмарк – създателят на първата държавна пенсионна система през 19 век, която гарантира социалния мир в обществото

За тези, които и Бисмарк не харесват, ето още малко Стиглиц:

„… Разходите за управление на държавното обществено осигуряване са многократно по-ниски от тези на частните пенсионни фондове
… Преход от държавно пенсионно осигуряване към приватизация на системата би означавало, че днешните работещи трябва да платят двойно за пенсионирането си
Джоузеф Стиглиц – същия скромен носител на нобеловата награда по икономика

Как започват тези вълнения в България?

Годината е 1999 г., когато държавни предатели се съгласяват в пенсионната система на България да се наложат принудително финансови пирамиди наричани „универсални пенсионни фондове“ и „професионални пенсионни фондове“. Тези финансови пирамиди са под покровителството на властта тогава и участието на всички родени след 1959 г. в тях става задължително по закон.

На населението се казва, че това се прави за бъдещето на младите, да получават по-добри пенсии един ден, защото ще получават допълнителна пенсия от частен „универсален пенсионен фонд“. Всъщност за младите родени след 1959 г. е предвидена намаляване на държавната пенсия с 20-30%, а пари от частен „универсален пенсионен фонд“ има да си чакат. Няма допълнително задължително пенсионно осигуряване в България в частен пенсионен фонд. Вместо вноските за пенсии да отиват във фонд „Пенсии“ на НОИ, част от тях се отклоняват за управление от универсални пенсионни фондове. Тъй като със закон част от парите за пенсия на родените след 1959 г. не постъпват по предназначение, младите отново със същия закон губят част от правата си за държавна пенсия пропорционално на отклонените средства, за което те нямат абсолютно никаква вина. „Допълнителната пенсия“ от частен фонд всъщност трябва да компенсира орязването на държавната пенсия. Популярния данък „ДЗПО“ се събира от данъчните, след което те трябва да го предоставят на „частни фирми“ за управление. Тези частни фирми могат без никакъв проблем да източат напълно законно средствата.

През 2011 г. „конституционния съд“ в смехотворно становище написа, че „Със засиленото държавно регулиране на специфичната стопанска дейност на пенсионноосигурителните дружества се гарантира защитата на осигурените лица.“

„Защитата на осигурените лица“ е регламентирана в чл. 193, ал. 3 от „Кодекса за социално осигуряване“ приет (през 1999 г. под друго име) и осъвременяван много пъти всяка година от държавни предатели (а уж би трябвало да е нещо като много стабилен закон, който не трябва да се променя с десетилетия). И разбира се държавните предатели по този начин гарантират защитата на осигурените лица:
Минималната доходност за съответните видове пенсионни фондове представлява 60 на сто от средната постигната доходност или с 3-процентни пункта по-малка от средната – което от двете числа е по-малко.“

Тоест когато бранша финансови пирамиди се наговори да източи парите, които уж ще дават „допълнителна“ пенсия на младите родени след 1959 г., то при постигане на средна доходност от 100% загуба за данъкоплатците, няма никакъв проблем всеки от останалите „частни пенсионни фондове“ да реализира 103% загуба за данъкоплатците. Напълно ще е законно и няма да подлежи на никаква санкция.

Както казва министъра на финансите Симеон Дянков: „няма никакъв стимул в тези фондове те да изкарват пари, освен за себе си“

За данъкоплатеца вероятно ще е много интересно и ще им се радва колко пари са изкарали за себе си с държавна протекция, след поредното тримесечие, в което им беше позволено да източват. Какви розови резултати са успели да постигнат, как за повече от десетилетие има доходност и за данъкоплатците. Има, и още каква.

Както обикновено информацията е качена в сайта на комисията за финансов надзор месец и половина след отчитаното тримесечие, в номинални числа без отразяване ефекта на инфлацията.

Обикновения данъкоплатец с помощта на Fack Private Funds Facker 1.1 201209 обаче може сам да си изчисли какви поражения са нанесени от невероятната чилийска пенсионна схема, която много добре работи, докато прибира парите, а когато трябва да почне да се плаща… тогава държавата да плати (този ефект може да се нарече “да си платиш данъците двойно, и с лихви”). Чили схемата е по приватизацията… на частна собственост.

Пиявиците – отдел Задължителни “частни пенсионни фондове” към септември 2012 г.

Номиналния резултат от дейността на принудителните задължителни „частни пенсионни фондове” (наричани “универсални пенсионни фондове”), където са насилени с държавна принуда да участват всички родени след 1959 г. (така популярния данък ДЗПО 5%) към септември 2012 г. съвкупно е 181 352 900,04 лева номинална печалба, или 4,42% номинална доходност, но не на годишна база, а общо за повече от 11 години. Този изключителен номинален резултат от 4,42% на 11 и повече годишна база е безспорен, няма какво да се коментира. Това е то да си дадеш с държавна принуда на професионалисти да ти управляват парите.

Номинален резултат от дейността на принудителните задължителни „частни професионални фондове“ (наричани “професионални пенсионни фондове”), където работодателите на работещите при тежки условия на труд правят допълнителни вноски, съвкупно към септември 2012 г.: -19 990 490,00 лева. Безспорен успех – за 12 години само 2,8% декларирана номинална загуба (дано да не са излъгали много). 

Уважаеми данъкоплатци, това по-горе бяха номиналните резултати от дейността на финансовите пирамиди в пенсионната система на България. УПФ-та 4,42% номинална печалба за 11+ години, ППФ-та 2,8% номинална загуба за 12 години съществуване. Обаче номиналните цифри не означават много. За да се научи истината за финансовите пирамиди, трябва да се преизчисли какво са прибирали всеки месец според индекса на цените и да се сравни с това, което в момента декларират, че имат като активи. Е, честито:

1. за цялото си успешно (за организаторите на схемата) съществуване, универсалните пенсионни фондове (данък ДЗПО в полза на “частни фирми”) са нанесли реални преки загуби за населението в България от около 507 959 676 лева, или 10,6% от събраните от данъкоплатците насила с държавна принуда средства. Но това е официално декларираното, истината ще излезе наяве едва когато дейността на тези „частни пенсионни фондове“ бъде прекратена.

2. за цялото си успешно (за организаторите на схемата) съществуване, “професионалните частни пенсионни фондове” (данък допълнителен професионален в полза на “частни фирми” със защитата на „конституционния съд“) са нанесли реални преки загуби за населението в България от около 225 387 065 лева или 29,25% от заграбените от данъкоплатците с държавна принуда средства. Отново – това е официално декларираното, истината ще излезе наяве едва когато дейността на тези „частни пенсионни фондове“ бъде прекратена.

Общо реални преки загуби за населението в България – около 733 346 741 лева

——————————————————————————————————————————————————————

Какви „допълнителни“ пенсии ще плащат принудителните задължителни “частни пенсионни фондове”?

Работещи при тежки условия на труд – първа и втора категория – В “лична” “недосегаема” “индивидуална партида” след “професионално управление”, на средния работник тежка категория са му оцелели 2144,68 лева.

Професионалните “частни пенсионни фондове” трябваше да почнат да плащат от 2011 г. пенсии. Правителството имаше намерение да прекрати схемата, но го направи само частично, а някои народни избранници сезираха конституционния съд, защото държавата национализирала (не казаха обаче, че са национализирани загуби). “Конституционния съд” пък брани интересите им храбро и достойно (става дума за интересите на собствениците на “частните фирми”). В крайна сметка Парламента им даде отсрочка да почнат да плащат от 2015 г. (като дотогава НОИ ще се води много неефективен и ще отнася всички плювни).

Какво щеше да бъде ако днес сме 1 януари 2015 г., а професионалните частни пенсионни фондове трябваше да плащат:
1. Мъжете биха имали право на ранна пенсия за период от 10,5 години, а жените за 12,5 години, ако са работили 10 години първа категория труд. 2. Мъжете биха имали право на ранна пенсия за период от 5,5 години, а жените за 7,5 години, ако са работили 15 години втора категория труд.
За целите на пресмятането на средната месечна ранна пенсия, ще приемем, че броя работници първа и втора категория труд са равен брой, мъжете и жените са равен брой. В такъв случай средния работник тежка категория би трябвало да получава ранна пенсия 9 години или 108 месеца.

На средния работник тежка категория са му оцелели 2144,68лева. Този резултат се получава като нетните активи на професионалните пенсионни фондове се разделят на броя насилени участници в измамната схема. По някаква необяснима причина на сайта на комисията за финансов надзор е написано, че средно се падат 2 301,08 лева. А стига де, хайде да смятаме заедно:
Декларирана нетна наличност при финансовите пирамиди наречени професионални пенсионни фондове: 545 285 000,00 лева
Брой насилени лица работещи при тежки условия труд: 254 250 човека
Според нормалната математика като разделим 545 285 000 лева на 254 250 човека се получава 2144,68 лева на човек.
Според финансовите пирамиди и комисията, която трябва да ги контролира се падат 2301,08 лева. На кое да се вярва сега? На математиката или на финансовите пирамиди?
Или може би има някаква специална методика, по която да се получава разликата. Някаква методика от вида 2+2 прави 5?
Ето това е публикувано на сайта на комисията за финансов надзор – PPF_2012_Q3_BG. В Таблица 5 пише колко се пада на човек средно.
Всичките ли декларирани данни са дефектни дами и господа? Това е декларирано и прието в комисията за финансов надзор. Някой гледа ли ги изобщо тези цифри? Обяснения ще трябват, обяснения

Хайде да приемем, че е допусната техническа грешка, а не става дума за някакъв вид престъпление. На средния насилен работник при тежки условия труд са му оцелели средно 2144,68 лева. Това означава, че би получавал средно 2144,68 лева / 108 месеца = 19,86 лева месечно ранна пенсия.
Разни представители на финансови пирамиди в последно време даваха за пример как някакъв на случаен принцип избран черноработник бил имал в личната си сметка еди колко си лева, как при еди каква си доходност щял до 2015 г. да има възможност за ранно пенсиониране с 300 и повече лева месечно пенсия, а ако си отложел пенсионирането с еди колко си години вече пенсията му щяла да бъде 600 и повече на месец. Къде са 19,86 лева средно на работник първа и втора категория труд, къде са въображаемите 300 и повече? Обяснения ще трябват, много обяснения

Държавните предатели допуснали финансовите пирамиди в пенсионната система на България обещаваха преди десетилетие нормални ранни пенсии за работещите първа и втора категория труд (ако трябва да сме точни представителите на финансовите пирамиди продължават да твърдят, че съвсем хубави пенсии ще има, при еди каква си годишна доходност и при еди какво си пенсиониране, дъжд от диаманти ще има за пенсионерите). 19,86 лева месечно ранна пенсия? Звучи съвсем приемлива пенсия, нали? Само трябва да се съобщи официално и кирките и лопатите ще захвърчат по парламента. Момент, който беше пропуснат през 2010 г., но който отново се задава.

Представители на финансовите пирамиди може и да почнат да твърдят, че това е временно явление, заради кризата, обаче от графиката по-долу може да се види, че средно най-голямата ранна пенсия, на която са могли да се надяват работниците при тежки условия на труд е била около 23 лева месечно (в периода, когато за фондовата борса се говореше, че е тенджера под налягане). Няма временно явление, няма криза, схемата работи по този начин – данъкоплатеца плаща, собствениците на схемата реализират свръхпечалби, пенсионерите духат студена вода

По стойността на парите към септември 2012 г.

Голямата далавера на схемата – “универсалните пенсионни фондове” (където са насилени да участват с 5% от доходите си всеки месец родените след 1959 г.)

В “личните” “недосегаеми” “индивидуални партиди” в така наречените универсални пенсионни фондове (данък ДЗПО в полза на “частни фирми”) към септември 2012 г. на средния данъкоплатец са му оцелели след професионалното управление (или поне така са декларирали принудителните задължителни “частни пенсионни фондове”, дано да не са излъгали) 1329,87 лева (по данни от сайта на КФН).

Момент, при „универсалните пенсионни фондове“ я няма онази грешка при професионалните пенсионни фондове, която е допусната и публикувана. Можели да смятат значи.

Сега как да си сметнем каква пожизнена пенсия от данък ДЗПО фонд ще получава средния човек? Трябва да се ползва нещо като актюерските прогнози на НСИ (на статистиката трябва да се вярва) за очакваната продължителност на живота. След повишаването на пенсионната възраст е предвидено универсалните пенсионни фондове да почнат да плащат пенсии чак през 2023 г. на жените, и от 2025 г. на мъжете. Тогава мъжете ще могат да се пенсионират на 65, а жените на 63, ако имат и 40 години стаж, 37 съответно, иначе чак на 67.

Но да приемем, че средния човек стажа ще го има, или изискването за стаж като безобразен критерий ще е отпаднало. При това положение средният мъж на 65 годишна възраст се очаква да живее още 13,79 години. И тогава каква ще му е допълнителната пенсия от ДЗПО фонд? Нещо от рода на 1329,87 лева / 13,79 години / 12 месеца = 8,04 лева месечно? Ехе, над 8 лева месечна пенсия, това почти за килограм кашкавал на голяма промоция стига. Браво, и само 11 години капиталово натрупване е имало. Нали още ще натрупват? Сигурно ще удвоят пенсията, може и да я утроят? 2 килограма кашкавал на промоция месечно или направо 3. Какво знаете вие?

А жените какво ще правят? През 2023 г. жената, която ще се пенсионира ще е на 63 години. Според НСИ й остават средно 18,56 години живот след това. При това положение, пенсията, която ще получава от ДЗПО ще е нещо от рода на 1329,87 / 18,56 години / 12 месеца = 5,97 лева месечно? Нищо, жените нямат нужда от цял килограм кашкавал месечно, те ядат по-малко, и с половинка ще се заситят, при това кашкавала може и да не е на промоция.

Преди обаче родените след 1959 г. да си помислят, че ще получават “допълнителна пенсия” от принудителен задължителен “частен пенсионен фонд”, с която ще могат да си купуват крупни грамажи кашкавал на промоция всеки месец, трябва да им се съобщи и следното: Тъй като държавата противоконституционно е насилила всички родени след 1959 г. да се лишават от 5% от доходите си плащайки данъци в полза на “частни фирми”, (и което също е противоконституционно) пропорционално на парите, които държавата е прибрала за пенсии, но давала на “частни фирми” за управление, трябва да се направи редукция на държавната пенсия. Тоест ако принудителната вноска за ДЗПО е 5%, а за фонд “Пенсии” в НОИ е 12,8%, то държавната пенсия за родения след 1959 г. трябва да се намали с около 28%, а за компенсация данъкоплатеца роден след 1959 г. ще получи посочената по-горе “допълнителна пенсия” от универсален пенсионен фонд. А както е предвидено данък ДЗПО да стане 7% от 2017 г., то редукцията на държавната пенсия би била около 35% за насиления от държавата роден след 1959 г., да плаща данъци на “частни фирми”.

Значи да обобщим:

– мъж роден след 1959 г., може да очаква да получи редукция на държавната пенсия от порядъка на 20-30% и “допълнителна пенсия” от “частен пенсионен фонд”: 8,04 лева месечно

– жена родена след 1959 г. може да очаква да получи редукция на държавната пенсия от порядъка на 20-30% и “допълнителна пенсия” от “частен пенсионен фонд”: 5,97 лева месечно

Обаче не е много сигурно, тъй като, а са почнали принудителните задължителни “частни пенсионни фондове” да си продават активите, а се е оказало, че те са надценени или са напълно кухи. Тогава забравете за 6-те или 8-те лева месечно. Само редукцията на държавната пенсия ще остане.

На графиката по-долу – стабилният ръст на пенсиите, които частните универсални пенсионни фондове са подготвили средно на мъже и жени месечно в лева. Както може да се види много добре, през месец септември 2012 г. беше пречупена психологическата граница от 8 лева месечно средна пенсия. Изключителен успех постигнат за само 11-на и малко години капиталово натрупване (за собствениците на схемата).

Данъкоплатците трябва да имат предвид, че това бяха розовите времена на най-високата възможна доходност на едни финансови пирамиди от пенсионен тип – годините, когато само прибират парите. Наближи ли момента на плащането, тогава всички почват да разбират за каква измама става дума.

Докато на данъкоплатците им източват парите, собствениците на схемата печелят във всички случаи

В лева по стойността на парите към септември 2012 г.

Хайде пак да си припомним как работи схемата със задължителните „частни пенсионни фондове“ навсякъде по света:
1. данъкоплатците плащат
2. собствениците на схемата реализират свръхпечалби
3. пенсионерите духат студена вода
4. накрая данъкоплатците плащат втори път за същото

Всички посочени по-горе цифри и графика са генерирани с най-новата версия на безплатния Fack Private Funds Facker 1.1 201209, и всеки може да се убеди с очите си какво бедствие се е стоварило на данъкоплатците.

Всеки отговорен участник по една или друга причина в схемата на финансовите пирамиди в пенсионната система, би трябвало час по-скоро да си признае всичко, да отиде и да се помоли:
„Господин премиер, уважаеми народни представители, моля да закриете схемата незабавно, обещавам да оказвам пълно съдействие при прекратяването й, и да се минимизират щетите за данъкоплатците“. Иначе не е много ясно каква точно ще е развръзката и дали плановете да се източват напълно необезпокоявано милиарди в продължение на 2 десетилетия, ще се реализират както е по проект

Докато държавата продължава да упражнява протекция върху измамната схема, това ще струва около 800 милиона лева (новопостъпилите принудително събрани вноски ДЗПО и допълнителен професионален, в полза на “частните фирми”) преки лишения за населението годишно. 800 милиона допълнително дефицит на държавния бюджет + лихви.

Да закрием задължителните “частни пенсионни фондове”

Locations of visitors to this page
Tyxo.bg counter
Site Meter
Google Analytics Alternative
Clicky

Данък върху разходите в България

Данък върху разходите в България

Съдържание
Какво се облага с данък върху разходите
Социални разходи, които не са в натура
Признаване на данъка върху разходите
Необлагаеми с данък върху разходите социални разходи в полза на доброволни частни пенсионни фондове, здравни фондове и застрахователи
Необлагаеми с данък върху разходите социални разходи за ваучери за храна
Необлагаеми с данък върху разходите социални разходи за транспорт
Данъчна основа за данъка върху разходите, свързани с поддръжка, ремонт и експлоатация на превозни средства
Деклариране и внасяне на данъка върху разходите

Какво се облага с данък върху разходите
С данък върху разходите със ставка от 10% се облагат следните разходи, за които организацията (която подлежи на облагане с корпоративен данък) разполага с доказващите разхода документи:
– представителните разходи свързани с дейността
– социалните разходи давани в натура на наетите лица по трудов договор и договор за управление и контрол (за наетите по граждански договори не може да се правят в натура социални разходи, или ако се правят, то няма да бъдат признати за данъчни цели). Сред социалните разходи предоставяни в натура се включват и:
а) разходите за вноски за доброволно пенсионно и здравно осигуряване, както и застраховка „Живот“
б) разходите за ваучери за храна
– разходите, свързани с експлоатация на превозни средства, когато се осъществява управленска дейност с тях

Социални разходи, които не са в натура
Социалните разходи в натура (по това трябва да се разбира всичко що е материално, но не и пари) се облагат с данък върху разходите от 10%. Всички останали социални разходи, които не са в натура, а в пари се смятат за доход на физическото лице и се облагат като такива по реда на ЗДДФЛ.

Признаване на данъка върху разходите
Документално обоснованите разходи, които подлежат на облагане с данък върху разходите се признават, както и данъка върху тях за данъчни цели в годината на начисляването им. Данъкът върху разходите е окончателен.
Пример защо данъкът върху разходите може да е много полезен инструмент за напълно законно избягване на данъчното облагане:
Фирмата Х на 21 декември 2012 г. прави коледно парти, на което са поканени всичките й клиенти. Всички разходи свързани със събитието могат да се признаят като представителни разходи и в такъв случай подлежат на облагане с данък върху разходите 10%. Направените разходи за партито са 10 000 лева. Фирмата Х трябва да си самоначисли данък върху разходите 10% или в случая 1000 лева, които трябва да внесе до 15-то число на следващия месец. Тези 1000 лева данък върху разходите, които фирмата прави се признават за разход и намаляват годишната печалба на фирмата за данъчни цели. Така ако фирмата е имала 11 000 лева годишна печалба за 2012 г. ще има признати (и обложени с данък върху разходите) 10 000 лева + 1000 лева данък върху разходите. Тоест цялата печалба на фирмата е изчистена и корпоративен данък няма да се дължи.
Какво печели фирмата от този номер, защото все пак плаща 1000 лева данък върху разходите? На първо време е организирано събитие, от което фирмата може да има изгоди в бъдеще, но данъчния ефект също е много важен. Ако фирмата не беше направила тези 10 000 разходи за партито + 1000 лева данък върху разходите, то за да може да се похарчат тези 11 000 лева печалба за каквото собствениците на фирмата искат, трябва да се плати веднъж 10% на 11 000 лева печалба или 1 100 лева корпоративен данък + още 5% на остатъка данък върху дивидентите или още 495 лева данъци. Общата сума на данъците е 1 100 + 495 или 1595 лева, което са 14,5% данъци от печалбата. За парти след плащането на данъците щяха да останат едва 9405 лева, като иначе фирмата можеше да изхарчи 10 000. Общо данъците за фирмата, когато прави представителни разходи са на практика 9,09%. Ако не бъдат направени представителните разходи, на собствениците това би им струвало 14,5% общо корпоративен данък + данък върху дивидентите. Така че не е чудно защо по Коледа има партита – избягването на данъци е мотиватор от най-висш порядък.

Необлагаеми с данък върху разходите социални разходи в полза на доброволни частни пенсионни фондове, здравни фондове и застрахователи
Фирмата работодател ако няма подлежащи на принудително събиране публични задължения може да направи вноска до 60 лева месечно на всеки свой служител за доброволно пенсионно или здравно осигуряване, или застраховка „Живот“, които се признават за разход на фирмата и не подлежат на облагане с данък върху разходите.
Пример:
Фирмата Х прави вноска за допълнително пенсионно осигуряване на двамата си служителя работещи по трудов договор или договор за управление и контрол Иван Иванов и Петър Петров за по 60 лева за месец ноември 2012. Тези разходи от 120 лева не подлежат на облагане с корпоративен данък, нито на облагане с данък върху разходите. Ако обаче фирмата реши да им направи вноски по 100 лева на човек, то за горницата над 60 лева (в случая 40 лева на човек) ще се дължи данък върху разходите. Или фирмата трябваше да си самоначисли върху 2 * 40 лева = 80 лева данък върху разходите 10%. Тоест 8 лева, които трябва да се внесат до 15 декември.
!!! Внимание: по-незапознатите работодатели може и да си направят сметката, че им е изгоден този вариант с даването на 60 лева месечно на доброволен пенсионен или здравен фонд, или застраховка „Живот“, и дори да си мислят, че правят добро на служителите си. Само че ако се има предвид какво представляват например финансовите пирамиди универсални пенсионни фондове, по-известни като данък ДЗПО, а доброволния пенсионен фонд не е нещо много по-различно от тях, като се има и предвид, че частните здравни фондове работят за собствената си печалба, а не за здравето на осигурените лица, а и застраховката „Живот“ може да бъде много сериозно заробване на служителя за дълъг период от време… то има и други по-добри начини за пестене на данъци. Но разбира се всеки работодател сам си решава. Странно е обаче защо държавата прави данъчни преференции за участие в подобни твърде съмнителни схеми, докато например иска да облага с данъци лихвите върху депозитите на гражданите в банките. Възможно ли е разните там частни пенсионни или здравни фондове, както и застрахователи да упражняват някакъв натиск върху властта за наличието на подобни лобистки текстове?
Необлагаеми с данък върху разходите социални разходи за ваучери за храна
Не подлежат на облагане с данък върху разходите направените от работодателите социални разходи за своите служители по трудов договор или договор за управление и контрол в размер до 60 лева месечно на човек, когато са предоставени под формата на ваучери за храна и при наличие едновременно на следните условия:
– договореното основно месечно възнаграждение на служителя в месеца на предоставяне на ваучерите е не по-малко от средномесечното договорено основно възнаграждение на лицето за предните 3 месеца;
– работодателят няма подлежащи на принудително събиране публични задължения към момента на предоставяне на ваучерите;
– ваучерите са предоставени на работодателя от организация, която има разрешение за осъществяване на дейност като оператор от министъра на финансите въз основа на спечелен конкурс. Списък с организаторите, от които могат да се получават ваучерите за храна може да се намери тук: http://www.minfin.bg/bg/page/531
!!! Внимание: за да не бъдат облагаеми с данък върху разходите предоставените ваучери за храна, трябва да са налице едновременно изброените по-горе 3 условия.
Пример 1:
Служителят Иван Иванов има основна заплата при работодателя Х за месеците май, юни и юли от 500 лева. Работодателя Х решава да се уговори с Иван Иванов за месец август да му намали основната заплата на 440 лева, като ще го компенсира с 60 лева под формата на ваучери за храна. Уж за Иван Иванов е същото, а работодателя Х си мисли, че ще спести данъци. При този случай основната работна заплата на Иван Иванов за август ще е 440 лева, като средната за предните 3 месеца е била 500. Не се отговаря на първото условие за необлагаемост на разходите за ваучери за храна, следователно тези разходи ще бъдат обложени с 10%.
Пример 2: фирмата Х има запор на банковите сметки поради неплатени данъци, а предоставя ваучери за храна на служителите си за 60 лева месечно. Разходите ще подлежат на облагане
Пример 3: фирмата Х си взима ваучери за храна от фирма, която няма право да предоставя ваучери за храна или си е превишила квотата – разходите ще подлежат на облагане.
Който и от тези 3 примера по-горе да е налице, или някаква тяхна разновидност, то дори и да се отговаря на всички останали условия, разходите на работодателя за ваучери за храна ще подлежат на облагане.
Необлагаеми с данък върху разходите социални разходи за транспорт
Когато работодателят направи социални разходи за транспорт на своите служители по трудов договор или договор за управление и контрол от местоживеенето им до местоработата и обратно, тези разходи не подлежат на облагане с данък върху разходите. Да се разбира, че ако работодателя купи карти за градския транспорт на служителите си, за да идват на работа и да се прибират до местоживеенето си, тези разходи не подлежат на облагане.
Обаче ако служителя идва на работа с лек автомобил или по допълнителни линии, тогава разходът ще подлежи на облагане.
Ако транспортът на служителите се осъществява с лек автомобил до трудно достъпни и отдалечени райони и без извършването на разхода работодателя няма да може да си извършва дейността, то тези разходи за транспорт няма да подлежат на облагане с данък върху разходите.
Данъчна основа за данъка върху разходите, свързани с поддръжка, ремонт и експлоатация на превозни средства
Данъчната основа за данъка върху разходите свързани с експлоатация на превозни средства, когато се осъществява управленска дейност с тях, са начислените през месеца разходи за поддръжка, ремонт, гориво и т.н. на превозви средства, намалени с евентуални приходи от застрахователни обезщетения свързани с превозното средство, но не повече от направените разходи за ремонт, за които се отнася обезщетението.
Пример:
Управителят на фирмата Х Иван Иванов прави разходи за управленска дейност с автомобил както следва:
– 1000 лева за гориво
– 2000 лева за ремонт на автомобила след претърпян лек инцидент
Застрахователя казва, че ще плати 500 лева обезщетение за поправка на щетите по една или друга причина (застрахователите работят за собствената си печалба, нямат интерес да плащат обезщетения)
В такъв случай на фирмата Х ще й бъдат признати 500 лева приходи от обезщетения, които ще се приспаднат от общите разходи за превозното средство (3000 лева общо) и разликата (2500 лева) ще подлежи на облагане с данък върху разходите през съответния месец. Ако застрахователят плати 5000 лева обезщетение, вместо 500, то тогава сумата от 3000 лева направени разходи ще е по-малка от приходите от обезщетения. Фирмата няма да дължи никакви данъци върху разходите (обаче прихода от обезщетения си подлежи на облагане с корпоративен данък в края на годината) през съответния месец и останалите 2000 лева ще може да си ги приспадне от разходите свързани с превозното средство през следващите месеци. Или по друг начин казано следващите 2000 лева разходи, които фирмата ще направи във връзка с ползването на автомобила за управленска дейност, няма да подлежат на облагане с данък върху разходите.
Когато автомобила се ползва и за управленска дейност и по занятие данъчната основа за облагане с данък върху разходите се определя като:
– разходите за експлоатация се отнасят към управленската дейност на база на изминатите за тази дейност километри през текущия месец
– разходите за поддръжка и ремонт се отнасят към управленската дейност на база на изминатите за тази дейност километри към общите изминати километри от съответното превозно средство за последните 12 месеца, включително текущия месец
Пример:
През месец юни 2012 г. фирмата Х има разходи за гориво от 1000 лева за изминати 4000 километра. 1000 километра с автомобила са изминати по занятие, а 3000 са свързани с управленска дейност. Така 3/4 от разходите за гориво (750 лева в случая) ще подлежат на облагане с данък върху разходите.
Освен това през месец юни 2012 г. фирмата Х прави и ремонт на превозното средства за 10 000 лева. Тук трябва да се гледат изминатите километри по занятие и тези свързани с управленска дейност за месеците от юли 2011 г. до юни 2012 г. включително. Ако предположим, че са изминати 40 000 километра, от които 10 000 са по занятие, а 30 000 са за управленска дейност, то от разходите за ремонт на превозното средство 3/4 или (7500 лева за примера) ще подлежат на облагане с данък върху разходите.
Деклариране и внасяне на данъка върху разходите
Данъкът върху разходите се декларира в годишната данъчна декларация.
Обаче данъкът върху разходите се внася авансово до 15-то число на месеца след месеца, в който е начислен разходът.
Пример:
Ако разход, който подлежи на данък върху разходите е направен през месец юни 2012, то до 15 юли 2012 трябва да се внесе дължимия данък, нищо че ще се декларира от 1 януари до 31 март 2013 г.
Ако организацията (подлежаща на облагане с корпоративен данък) по някаква причина има надвнесен данък върху разходите или корпоративен данък, то може да си ги приспадне от дължимия данък върху разходите за текущия месец.

Locations of visitors to this page
Tyxo.bg counter
Site Meter
Google Analytics Alternative
Clicky

Как не трябва да се въвежда данък върху лихвите в България

Дали трябва да се въвежда данък върху лихвите в България е дискусионен въпрос. Има си и хубави страни тази идея, има си и негативи.

Но не това е толкова важното. Ако все пак се вземе решение да се въвежда толкова непопулярно данъчно облагане, то властта трябва да не допусне същия гаф от 2010 г., когато трябваше да се попитат работещите при първа и втора категория труд искат ли 300 лева пенсия от НОИ, или искат 30 лева от финансовите пирамиди наричани “професионални пенсионни фондове”.  Просто трябваше да се даде възможност на хората да си кажат: „Закрийте задължителните частни пенсионни фондове в България веднага. Отказваме се от загубите по „личните си сметки“ и искаме да ни се възстановят пълните права за държавна пенсия„.

Вместо това парламента беше подлъган да направи принудителен трансфер на едни жалки 100-на милиона от ППФ-та към НОИ, което даде основание на нагли лобисти да сезират „конституционния съд“, а тази организация извади толкова неадекватно становище, че човек почва да си задава много въпроси от вида на: „каква е тарифата на конституционния съд, за да защитава по подобен начин интересите на няколко частни фирми, работещи при режим на държавна протекция, в ущърб на данъкоплатците“. И до днес представителите на финансовите пирамиди размахват смехотворните заключения на този съд и заплашват властта да не си и помисля отново да посяга на парите им (не на парите на данъкоплатците, а на свръхпечалбите на собствениците на измамната схема).

С данъка върху лихвите по депозитите властта може отново да допусне грандиозна грешка ако лихвите по депозитите сключени преди влизането в сила на закона се планува да се облагат с данък. И този път вече определено ще има основание за сезиране на конституционния съд, а неразбориите около връщането на иззети данъци вероятно ще са страхотни.

Чл. 19, ал.3 от Конституцията на Република България казва, че: „Инвестициите и стопанската дейност на български и чуждестранни граждани и юридически лица се закрилят от закона.“

Ако лицето Х си е направило тригодишен депозит на 2 януари 2010 г. за 1000 лева, при 10% годишна лихва, това е инвестиция, нали? Ако е инвестиция, тогава трябва да се закриля от закона според конституцията. Падежът на тази инвестиция е 2 януари 2013 г. и потенциално лихвата от 30% за трите години трябва да се обложи с 10% на 2 януари 2010 г., въпреки, че 3 години без 1 ден лихвата би трябвало да е необлагаема, а само 1 ден да е под обстрелът на новия режим. Няма да е честно, няма да е и законно.

Ако властта реши да облага с лихва вече направени депозити преди влизането в сила на новата разпоредба, такова положение ще е равносилно на това на 20 декември 2012 г. в закона за корпоративното подоходно облагане да се напише, че данъкът върху печалбата за 2012 г. е 20%, а не 10% както всички фирми са очаквали. Нещо повече и за 2011 г. и  за 2010 г. данъкът върху печалбата е 20%, и трябва да се доплати от всички фирми. Абсурдно е.

По същия начин и лицето Х си е направило тригодишен депозит на 2 януари 2010 г. за 1000 лева, при 10% годишна лихва, която не подлежи на данъчно облагане. Инвестицията е била направена при такива условия, ако са били по-различни, може би лицето Х нямаше да направи тази инвестиция. Не може държавата да променя правилата за вече сключени договори. Ако го направи, това ще е противоконституционно, а хаосът с връщане на данъци след неминуемото задаващо се решение на конституционния съд би съвпаднал точно с парламентарните избори. Да се допусне подобна грешка от властта прилича на умишлен саботаж от вътре.

Няма да има никакъв проблем ако в закона се разпише, че лихвите от депозитите ще бъдат облагани. ОК, но за депозитите сключени на 1 януари 2013 и след това, така че хората да знаят какво да очакват от договора си. Това вече ще е напълно законно и няма основание за сезиране на конституционния съд, но няма как правилата за вече сключени договори да се променят.

И разбира се приходи от данък върху лихвите през 2013 г. няма да има почти никакви.

120 милиона по-малко в бюджета?

Няма никакъв проблем от къде да се намерят – решението е елементарно: преустановяват се вноските във финансовите пирамиди наричани „универсални пенсионни фондове“ и „професионални пенсионни фондове“. Ефектът за държавния бюджет е около 800 милиона на година по-малко дефицит. Не да се търсят някакви 120 милиона и да се изнервят гласоподавателите, ето ги 800 милиона годишно, тук и сега.

Ако властта не спре източването на тези средства и тази година, а се набута с противоконституционна разпоредба за облагане на лихви от депозити по вече сключени договори – това означава, че някой саботира правителството. Може би и върху правителството се упражнява рекет от собствениците на тези „частни фондове“? Ако е така данъкоплатците трябва да го чуят. „Правителството има нужда от помощ, за да се освободи населението от финансовите пирамиди„. Не е проява на слабост да поискаш помощ

Да закрием задължителните частни пенсионни фондове

Locations of visitors to this page
Tyxo.bg counter
Site Meter
Google Analytics Alternative
Clicky

Словакия по пътя към свободата от частните „здравни фондове“ поробили американците и не само тях

По филма на Майкъл Мур „Sicko“ (Недъзи)

Експозиция

В болница в САЩ:
Приватизирани лекари – търговци: Пострадали са ти 2 пръста май и нямаш здравна осигуровка?
Ако искаш този може да ти го оправим за 12 000 $, а този за само 60 000 $.
Ако искаш и двата имаме специална оферта – само 72 000 $.
Е, какво си избираш? Не че те притискаме, имаш колкото искаш време да мислиш, пръстите са си твои
Ако нямаш пари и това е избор. Не се притеснявай, и така ще си си много хубав.

––––––––––––––––––––––-

„Подадох молба да осигурявам здравно Джейсън. Висок е 182 см и тежи 60 кг.“
Отхвърлен – твърде слаб

––––––––––––––––––––––-

„Исках да се осигурявам здравно. Висока съм 155 см и тежа 80 кг.“
Отхвърлена – твърде дебела

––––––––––––––––––––––-

„Мислех, че здравноосигурителните дружества са за това да ни помагат. Ето защо пуснах запитване в интернет, дали има и други хора с подобни случаи и проблеми с осигурителя си.
В рамките на 24 часа получих 3700 отговора, а до края на седмицата 25000 души ми бяха изпратили ужасяващите си премеждия с частните здравноосигурителни компании“

––––––––––––––––––––––-

„Работя в информационен център, където хората звънят и питат за размера на осигурителни вноски. Имаме някои условия, на които да отговарят кандидатите, валидни за цялата система, като да не са болни от диабет, сърдечни заболявания, някои видове рак. Ако имате тези заболявания, почти сигурно е, че няма да получите здравна осигуровка.“
– Дълъг ли е списъкът с тези заболявания?
– Много дълъг. Мога да опаша цялата къща с него…
АКО ИМАТЕ ТЕЗИ ЗАБОЛЯВАНИЯ, НЕ МОЖЕТЕ ДА СЕ ОСИГУРЯВАТЕ ЗДРАВНО:
СПИН, алкохолизъм, анемия, болест на Алцхаймер, атеросклероза,  инсулт, поставен байпас, рак, хроничен хепатит, чернодробна цироза, диабет тип 1 и 2, аутизъм, вродени сърдечни пороци…

––––––––––––––––––––––-

Лора Бърнем катастрофирала със 70 км/ч и изпаднала в безсъзнание. Парамедиците я извадили от колата и я закарали с линейка до болницата.
– Получих фактура от частния си здравен фонд, в която се упоменаваше, че линейката няма да бъде поета, защото не е предварително одобрена от тях.
Не ми е много ясно как щеше да стане това предварително одобрение след като съм била в безсъзнание в колата си, преди да пристигне линейката.

––––––––––––––––––––––-

Самата същност на длъжността „Директор по медицинските въпроси“ е да има човек, който да спестява на компанията маса пари.

Доктор Линда Пино разглеждала молбите в частния здравен фонд „Хумана“. Напуснала работа, защо не харесвала начина, по който се вършат нещата.
„Запознаваш се с конкретната молба или случай и започваш да търсиш начини да спестиш пари на фирмата. Това е твоето задължение. Преглеждаш съдържанието на молбата, намираш изключение и с усмивка на уста си казваш: „Това е чудесно, ще получат формален отказ“. Не ми трябва да се ровя допълнително. Просто им отказвам служебно. Лекарят, с най-голям процент откази даже получаваше бонус.“
– Сериозно?
– При тях системата беше такава. Всяко плащане се определя като „медицинска загуба“. Такъв е терминът, който използват. Ако не изплатиш пари на някого и откажеш да поемеш някакви разходи или вземеш решение, с което спестяваш пари на фирмата, това си е чиста печалба.

––––––––––––––––––––––-

Ако не могат да отхвърлят молбата ти да отрекат нуждата от лекарски грижи и накрая са принудени да платят някоя операция, ти пращат Лий – техният копой. Неговата работа е да върне парите на компанията, с всички възможни средства. От него се иска, да намери пропуски в молбата ти или някакви предишни заболявания, които не си знаел, че имаш.  Ще се отнасяме с него като с убиец.
– Имам цял отдел за тази работа, който проверява здравословните ти проблеми за пет години назад, търсейки сламка, за която да се захванат и да те уличат, че нещо си скрил и не си обявил. В такъв случай могат да ти прекратят осигуровките или да ти увеличат размера на вноските, до ниво, при което не можеш да си ги плащаш. Ако не открият, че си прикрил нещо в молбата си, пак могат да те отхвърлят заради предишни заболявания. Независимо от това, че не си бил длъжен да потърсиш медицинска помощ. В някои щати е законно да имаш т. нар. „осъзнати предишни заболявания“. Има се предвид, че ако преди осигуровката ти да влезе в сила, си имал симптоми, които са предполагали здравомислещ човек да потърси медицинска помощ, то при проявяване на същите симптоми те не се покриват от осигуровката.

Сложна работа, нали? Такава е обаче реалността. Би трябвало да бъдат справедливи и безпристрастни, но това са техните пари! Всичко се прави целенасочено, не е грешка, не е недоглеждане, не се промъкваш през някоя вратичка, някоя я е поставил там и те прекарва през нея. А причината е да се увеличат печалбите.

Като се замисля, може и да съм убил някой. Навредил ли съм на хората? Разбира се, че да. Не съм работил за осигурителни дружества отдавна, но не смятам, че така съм изкупил вината си затова, че съм бил въвлечен в тези истории. Доволен съм, че вече не се занимавам с това.

––––––––––––––––––––––

В един служител от здравната индустрия съвестта проговорила. Доктор Линда Пино, бивш служител на „Хумана“, разглеждащ молби за плащания.

Казвам се Линда Пино. Тук съм, за да направя публични признания.

През пролетта на 1997 г. в качеството си на лекар, отказах необходима операция на мъж, която щеше да спаси живота му, следователно аз съм причината за неговата смъртНикой не ми потърси сметка за това, защото всъщност, спестих половин милион долара на компанията си. С това си действие дори затвърдих репутацията си на добър директор по медицинските въпроси и си осигурих кариерата. От служител със заплата няколко стотин долара седмично, като преглеждащ молби, започнах да получавам шестцифрени суми на ръководна позиция.

Основното ми задължение беше едно – в качеството си на медицински експерт, да донеса финансови изгоди на организацията за която работя. Неведнъж ми бе повторено, че аз всъщност не отказвам медицинска помощ, а само отказвам плащане. Знам как частната здравноосигурителна система осакатява и убива хора. Хилядите молби, на които написах смъртната присъда – „отхвърлен“, не ми дават мира. Благодаря.

––––––––––––––––––––––

Американската мечта – къщата, колата, жената… и здравеопазване. Първите 3 може на кредит, а за здравеопазване мечтите са безплатни

Разработка

Как се стигна дотам, лекари и здравноосигурителни дружества да бъдат отговорни за смъртта на пациенти? Кой въведе тази система? Откъде започна всичко? Как бе създадена тази система?

Научихме, благодарение на магнитната лента.

17 февруари, 1971 г.

Джон Ерлихман (съветник на президента на САЩ): Сведохме проблема на вицепрезидента до следното нещо – да включим ли здравноосигурителните компании като “Кайзер Перманенте”?
Ричард Никсън (Президент на САЩ): Чакай да те питам нещо… Знаеш, че не горя от желание да въвеждам проклетите здравни програми.
Ерлихман: Това е работа на частния бизнес.
Никсън: И на мен така ми се струва.
Ерлихман: Едгар Кайзер иска да печели от дружеството си. А може да го направи, защото вече приказвахме с него по този въпрос. И аз се запознах по-подробно с нещата. Целта е да се занижат медицинските грижи, защото колкото по-малко са грижите, толкова по-големи ще са печалбите.
Никсън: Добре.
Ерлихман: А те ще отиват на сигурно място.
Никсън: Много хубаво.

На следващия ден
18 февруари, 1971 г.

“Днес предлагам нова национална здравна стратегия. Целта на тази програма е проста: Искам САЩ да има най-добрата здравна система в света и искам всеки американец да получи нужните грижи, когато са му необходими.”

Планът разработен съвместно от Никсън и Едгар Кайзер проработил.  В следващите години за пациентите се полагат все по-малко грижи. Опашките в обществените болници растат, а качеството на услугите намалява. Претъпканите и неугледни болници представляват опасност.

Докато здравноосигурителните компании забогатяват, системата се срива. 37 млн. американци са беззащитни срещу смъртоносните болести.

Бедните са най-уязвими, защото им се отказва спешна помощ, докато не стане твърде късно.
Това продължава с години, докато не се появява този мъж, който доведе със себе си една млада дама. Дръзка, умна, сексапилна

“Днес обявявам сформирането на президентски екип за реформа в здравната сфера, под председателството на Първата дама – Хилъри Родъм Клинтън.”

Тя постави пред себе си като основен приоритет да направи достъпни медицинските грижи за всички.

“Всеобща здравна система сега! Няма да зависи от това къде работиш, работиш ли изобщо и дали имаш предишни заболявания. Здравните грижи никога няма да ни бъдат отнети.”

Тя подлуди Вашингтон.

„Наистина ли искате държавата да се грижи за здравето ви? Няма да имате свободата да си избирате лекаря.“

„Опитват се да ни пробутат един огромен бюрократичен, социалистически план. Социалистическо здравеопазване.“

ЧЕРВЕН КОШМАР – СОЦИАЛНО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ

Нищо не вселява по-голям страх в сърцата ни от това? А основните противници на тази система винаги са били добрите лекари от Американския лекарски съюз.

Едуард Анис – президент на лекарския съюз: „Това ще удари държавен шамар на болницата ви, те ще прецизират услугите, ще определят стандарти, ще назначават комисии, ще искат да им се отчитате. Държавата ще третира всички на равни начала, досещате ли се? Всичко това ще доведе до нова система, при която за всички ще се полагат медицински грижи.“

Да, медицински грижи за всеки (какъв ужас само), но от лекарският съюз бяха против. На всичкото отгоре, провеждаха вечеринки по цялата страна и каниха съседите си да чуят една плоча, на един известен актьор, за злините на държавното здравеопазване.

„Казвам се Роналд Рейгън. Един от традиционните методи за налагане на социализъм и държавно регулиране е чрез здравната система. Лекарите започват да губят своята свобода. Лъжите следват една след друга. Лекар решава, че иска да практикува някъде. Правителство обаче му казва, че не може да го направи, защото в града има достатъчно лекари и трябва да отиде другаде. Всички сме наясно, какви може да са последиците от такъв прецедент – държавата да определя къде и как ще работим. После ще последват и други федерални програми и ще отнемат свободите ни, с които сме свикнали в тази страна. Докато един ден не се събудим и не открием, че сме станали социалисти.“

Времената може и да са други, но тактиката за всяване на страх не е. Корпорациите от здравния сектор похарчиха стотици милиони долари в опити да провалят програмата на Хилъри и успяха.

За следващите седем години от престоя си в Белия дом, на нея не й бе позволено да повдига този въпрос повече. За американците все още няма обществено здравеопазване. САЩ се смъкна на 37-мо място в света по здравни грижи, малко пред Словения, Куба и Бруней. В това няма нищо чудно, защото Конгресът имаше по-важни дела. 

„Г-н председател, днес от тази трибуна, искам да отправя благопожеланията си, към фирма „Джъст Борн“, които отбелязват 50-та годишнина на най-известния си продукт, любим и на дъщеря ми – бонбонките „Маршмалоу Пийпс“.“

Така корпорациите от здравния сектор навлязоха необезпокоявани в XXI век, докарвайки си безобразни печалби. Превръщаха изпълнителните си директори в милиардери и избягваха законите, както си поискат. Но най-голямото им постижение беше купуването на американския Конгрес.

Цялата здравна система беше предадена в ръцете на здравноосигурителните дружества. Постигнаха пълен контрол. Е, споделяха го с някои хора. И фармацевтичните компании обичат да купуват конгресмени. Защо дават тези пари? За прокарването на закон, който да помага на възрастните да си купуват по-лесно лекарства.

Бели Тоузин: „Нека изясним едно нещо. Републиканците обичат майките, бащите, дядовците и бабите си, като всички останали в Конгреса. И ние ще се погрижим за тях.“

Всъщност този закон подари над 800 милиарда долара пари от данъци на фармацевтичните компании и частните здравни фондове. Оставиха фармацевтичните компании сами да определят цените и позволиха на частните фондове да се превърнат в посредници.

За всички имаше по нещо. Човекът основен лобист, който определиха да свърши тази работа, беше конгресменът Били Тоузин. Той беше точният човек, защото разполагаше с тайно оръжие.

Били Тоузин: „Никой тук не обича майка си повече от мен.“
„Предизвиквам ви, сър. Никой тук, не обича майка си повече или по-малко от останалите.“
„Обичам тази жена.“
„Как може и да си помислите, че обичате родителите си, повече отколкото ние обичаме нашите?“

Всички те обичат родителите си, просто не обичат нашите родители, толкова колкото техните. И така…

„За мен е чест да парафирам историческия Закон за подобряване и модернизиране на лекарствената политика от 2003 г.“

Това, което се спести беше, че възрастните ще плащат повече за лекарства, отколкото са плащали досега. И когато всичко приключи, 14-те замесени сенатори напуснаха работа и заеха длъжности в здравната система. Били Тоузин също напусна Конгреса, за да стане изпълнителен директор на „Фарма“ – фармацевтично лоби, с годишна заплата 2 милиона долара.

Денят във Вашингтон беше празничен.

САЩ има най-висок процент на детска смъртност в Западния свят. Бебе, родено в Салвадор има по-голям шанс да оцелее, отколкото ако е родено в Детройт.

Като тръгне на училище става още по-добре. Класове с 40 ученика. Училища без лаборатории. Нищо чудно, че повечето младежи не могат да посочат Англия на картата.

Няма страшно – следва колежа. Докато завърши става толкова напечено, затъва до шия в дългове преди да започне първата си работа.

Превръщате се в идеалните работници – хора, нуждаещи се от работа. Кой работодател не би наел някой, имащ да връща хиляди долари? Той няма да създава проблеми. Освен че изплащаш колежанския заем, ти трябва работа със здравна осигуровка. И ако заплатата ти не е достатъчна, не се притеснявай! Винаги можеш да започнеш втора работа, и трета, и четвърта. Ако имаш проблеми със съня, винаги може да помолиш лекаря да ти предпише още лекарства за сън

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Реприза

Схемата с частните здравни фондове, като част от един по-голям план беше налагана под натиск и в други държави по света.

През 2008 г. благодарение на нагли лобисти се повиши вноската за здравно осигуряване в България от 6% на 8%, като разликата от 2% беше планирано да се даде на задължителни „частни здравни фондове“. За щастие на българите планът не успя, като бившата власт, а сегашна опозиция орева всички медии, че тези 2% допълнително за здраве, бяха изхарчени за здравеопазване. Да, за държавно здравеопазване, а не бяха дадени за източване от задължителни „частни здравни фондове“, какъвто беше планът. Представете си онези, които са плащали подкупи на корумпирани „политици“, как са реагирали, при положение, че са останали без кльопачка, за която са предплатили.

Не такъв късмет обаче има друга малка страна от Европейския Съюз – Словакия. През 1993 г. след отделянето от Чехословакия, се взима решение за изграждане на частна здравноосигурителна система. През 2003 г. в страната под натиск се осъществява приватизация и на пенсионната система с въвеждане на финансовите пирамиди от вида задължителни частни пенсионни фондове, от правителство, което се бори за “свободен пазар”, и което бе въвлечено в скандал за тайни сделки с водещ хедж фонд за разпродажба на държавни активи на Словакия в замяна на милиони под формата на подкупи.

След изборите през март 2012 г. за изненада на всички, и за ужас на собствениците на „частни здравни фондове“ и „частни пенсионни фондове“ с пълно мнозинство в парламента ще управлява правителство с премиер Робърт Фицо.

Вноската във финансовите пирамиди – задължителни „частни пенсионни фондове“ беше намалена от 9% на 4% от заплатата на работниците (бившата власт изпадна в ужас и продължи със заплахите как населението застарявало и как само частни пенсионни фондове могат да се справят с проблема – е да, геноцида решава много бързо всички проблеми с възрастното поколение).

От началото на 2014 г. в Словакия ще се прекрати и схемата с частните здравни фондове:
„Правителството, което оглавявам, отхвърля идеята частните здравноосигурителни фондове да реализират свръхпечалби за сметка на обществените средства и да използват тези печалби, за да обезпечават луксозното си съществуване. Смятаме, че ще бъде по-ефективно да имаме единен държавен здравен фонд, вместо парите да отиват в джобовете на собствениците на частните фондове“ – Робърт Фицо, премиер на Словакия

Разбира се Словашката асоциация на частните здравни фондове е получила душевна травма поради обявяването й за излишна и събира подписка срещу промените.

Какво е общото между Виктор Орбан (премиерът на Унгария) и Робърт Фицо (премиерът на Словакия)?

Виктор Орбан е председател на ФИДЕС или така наречените „десни“ в Унгария. Робърт Фицо пък е представител на „левите“ в Словакия. Значи напълно противоположни политически убеждения би трябвало да имат, но са в консенсус по отношение прекратяване дейността на финансовите пирамиди от вида задължителни „частни пенсионни фондове“, а Фицо има намерение да реши и проблемът на Словакия с „частните здравни фондове“, който в Унгария нямат.

И двамата бяха атакувани от медиите (лоша работа е да забранят финансовите пирамиди), обявени са за комунисти и фашисти, врагове на частната собственост. И докато за Орбан да се нарече комунист може да доведе до пристъпи от смях, то за Фицо, е да, представител на левицата в Словакия. И сега какво ще правим? Паника, паника, несигурност сред „чуждестранните инвеститори“. Тия комунисти в Словакия ще разбият толкова хубавата частна здравна система и искат да унижат лекарят да бъде държавен служител? (тази пропаганда, която вилнее в САЩ се използва навсякъде, мотивите разбира се са едни и същи)

А колко е лошо да си лекар – държавен служител? Колко е лошо да имаш държавна система за здравеопазване?

Великобритания

Кога възникна идеята, че всички британци трябват да имат правото на здравни грижи?

Тони Бен (бивш депутат): Всичко започва с демократичните промени и даването на право на глас на народа. Преди това, цялата власт бе в ръцете на богатото съсловие. Ако имаш пари, имаш достъп до здравни грижи, образование, грижиш се за старините си… A демокрацията даде на бедняка правото на глас. Това измести властта от портфейла към бюлетината. Хората си казали: „През 30-те години безработицата беше огромна. По време на войната безработицата изчезна. Щом постигаме пълна заетост, убивайки немци, защо да не постигнем същото, чрез строене на болници и училища, наемане на бавачки и учители? Щом се намират пари за убиване на хора, ще се намерят и да им се помогне.“ Тази промяна на възгледите помогна много за развитието.
– Кога е станало това?
Тони Бен: През 1948 г. „Новата здравна система започва да функционира на 5-ти юли. Каква е нейната същност? Цялата необходима медицинска, стоматологична и следродилна помощ ще бъде осигурена. Всички – бедни, богати, мъже, жени, деца, ще имат достъп до нея. Нищо няма да се заплаща, освен някои специализирани грижи. Всички ще са осигурени, но разбира се, това не е благотворителна организация. Финансирането на системата ще идват от данъците и вие няма да се тревожите, когато се разболеете.“

Тези думи описват цялата същност на здравната система във Великобритания.

Г-жа Маргарет Тачър веднъж каза: „Здравето на нацията може да се чувства на сигурно в наши ръце.“ Не се спори по въпроса, както и за правото на глас на жените. Никой не може да си позволи да твърди, че жените не трябва да гласуват, защото никой тук няма да се съгласи. Никой няма да допусне влошаване или унищожаване на държавната здравна система.  Ако Тачър или Блеър бяха казали, че държавното здравеопазване отпада… Щеше да настане революция.

А как ли живеят бедните лекари държавни служители във Великобритания? Пропагандата гласи, че като държавни служители би трябвало да са унижавани, да работят за без пари и т. н.

Майкъл Мур: Вие сте семеен лекар, така ли?
Лекар във Великобритания: Водим се общопрактикуващи лекари.
– Значи нещо като семейна практика?
– Общо сме девет лекари, под шапката на Здравната каса.
– Държавата ли ви плаща?
– Да.
– Значи сте държавен служител?
– Абсолютно.
– При вас идва пациент. Трябва ли преди да го прегледате, да звъннете в Здравната каса?
– Не, в моята работа аз не боравя с пари.
– Можете ли да откажете лечение на болен?
– Не.
– Чували ли сте за някой, постъпил в болница и изписан поради невъзможност да си плати?
– Никога. И не бих работил в такава система ако се налага да го правя.
– Щом сте държавен служител, значи ползвате градския транспорт?
– Не, имам си кола и с нея идвам на работа.
– Фолксваген костенурка?
– В някой по-бедняшки квартал ли живееш или…
– Живея в страхотен квартал, нарича се Гринуич. Прекрасна триетажна къща.
– С колко семейства делите къщата?
– Имаме четири спални за съпругата ми и сина ми. Живеем само тримата тук.
– Колко струва тази къща?
– Около 550 000 паунда.
– Държавата плаща на лекар към здравната каса и той живее в къща за един милион долара?
– Да, приятелите ни смятат, че живеем много добре.
– Колко добре?
– Годишният ми доход е 85 000 паунда, включващ осигуровките… Имам колеги тук, които получават над 100 000 паунда годишно.
– 100 000 паунда са към 200 000 долара?
– Да.
– Парите, които получаваме зависят от работата ни. Колкото повече се грижим за пациентите си, толкова повече получаваме.
– В какъв смисъл?
– Въведоха нова система, според която, ако повечето ти пациенти са с нормално кръвно налягане, накарал си ги да спрат цигарите или ходят на психо-прегледи, ако не се чувстват добре, ако имат нисък холестерол, ти се плаща повече.
– Значи ако през годината накараш някой пациент да спре цигарите, ще ти платят повече?
– Абсолютно.
– Значи лекарите в САЩ няма защо да се страхуват от въвеждането на държавно здравно осигуряване?
– Не, мисля, че ако искат да имат къща за 2-3 милиона долара, хубави коли, нови телевизори, ще им е нужна практика, където да печелят тези пари. Лондон е скъп град, но смятам, че преживяваме доста добре.
– Значи си живеете добре с къщата за милион долара, аудито и телевизора с плосък екран?
– Да, справяме се.

Тони Бен: Мисля, че демокрацията е най-голямата революция на света. Далеч по-велика от социалистическите или каквито и да било други идеи. Ако имаш власт, използвай я в услуга на обществото.  Вашето правителство говори за правото на избор, постоянно повтаря, че всеки трябва да има такова право.  Правото на избор зависи от свободата на избор. Ако си потънал в дългове, нямаш право на избор.
– А за системата добре ли е, средностатистическият работяга да е затънал в дългове?
– Да, ако имаш дългове се отчайваш, а отчаяните хора не гласуват. Правителствата винаги казват, че всички трябва да гласуват. Аз обаче смятам, че ако бедните в САЩ и Великобритания гласуват за хората защитаващи техните интереси, ще настане истинска революция. А те не искат това да се случи, а искат хората да бъдат песимисти и без капчица надежда. Има два начина да се контролират хората: първо, да ги държиш под страх и второ, да ги деморализираш. Образован, здрав и уверен народ се управлява по-трудно. А някои хора просто разсъждават по този начин: Не искат хората да са образовани, здрави и уверени, защото няма да могат да се контролират.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

А какво плащате за предстоя си в болницата?
– Не се плаща. Просто те изписват.
– Поема го държавата?
– Да.
– Дори и да си осигурен, все някъде трябва да се плаща. Къде се намира касата ви?
– Нямаме такава.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Колко платихте за раждането?
– Моля?
– Трябва да платите преди да си тръгнете, нали?
– Всичко се поема от Националния здравен институт. Все пак това не е Америка.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Този човек си е счупил глезена… Колко ще му струва?
– Моля?
– Посещението в спешния кабинет. Ще получи огромна сметка накрая, нали?
– Всичко е безплатно.
– Питам ви за болнични разходи, а вие ми се смеете.
– Смея се, защото досега не са ми задавали такъв въпрос тук в спешното.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Аха, ето я и касата
– Значи тук идват хората да си платят сметките, когато ги изписват?
– Болницата е държавна, тук никой не плаща за нищо.
– Защо тогава пише „каса“, щом тук не се плаща?
– На ограничените откъм финанси хора, им се осребряват пътните до болницата и обратно до дома.

В болниците във Великобритания вместо да даваш пари на гишето, на теб ти дават пари.

Дали ще те изпишат не зависи от това, дали си си платил сметката, а от това дали здравословно си добре и има къде да отидеш.

Пфу, ама че комунисти са тези британци

Доклад на Американската здравна асоциация, за здравето на хората на възраст 55-64 г. твърди, че американците са по-здрави от британците. Обаче за всяка болест установяваме,  че има повече болни американци, отколкото британци. Рак, сърдечни заболявания, хипертония, удари, белодробни заболявания – процентът на заболели в Щатите е винаги по-висок. Дори най-бедните англичани, отчитайки фактора околна среда, които са най-болни от цялата страна, живеят по-дълго от най-богатите американци. Сигурно е чиста случайност?

Франция

Смята се, че Франция има една от най-добрите здравни системи в света, ако не и най-добрата. Но как е възможно? Франция има държавна система за здравеопазване? Нали само тези с частните здравни фондове бяха най-ефективни и успешни? Пак ли за комунизъм ще си говорим?

Какво се случва ако се разболееш и постъпиш в болница във Франция?

Получаваш необходимите грижи. Това не зависи от вноските ти, а от необходимите грижи. Основен принцип е солидарността. Хората с по-големи заплати, плащат за онези с по-ниските. Плащаш според доходите си и получаваш според нуждите си.

Ужас, пак комунисти? Какъв ужас само

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

Как се чувстват американците във Франция?

„Преди пет години ми откриха диабет тип 1. Малко се страхувах да го кажа в болницата.“
– Във френска болница ли?
– Да.
– Има си регистратура за хроничните заболявания. Страхувах се да не ми вземат повече пари. Вместо това постъпих в болница, денонощно се грижеха за мен и приложиха доста превантивни мерки.
– Значи те попитаха дали боледуваш от нещо, не за да те изиграят, а за да ти помогнат?
– Да.

––––––––––––-

Лежах една година в болницата и докато бях там, постоянно ме успокояваха и ми казваха да си почивам.
– Колко общо са разрешените болнични през годината – 3-4 дни?
– Неограничен брой.
– Така ли! Неограничен?
– Как може да се определят, колко ще са болничните? Щом си болен, значи си болен.

––––––––––––-

Само здравеопазването ли им е „комунистическо“ на французите?

В детската градина: Колко плащате за две деца на ден?
– Около един долар на час (това за българските стандарти би означавало около 7-8 стотинки на дете за час, или около 60 стотинки на ден).
– Доволна ли сте от грижите за тях?
– Да, много съм доволна. Те са професионалисти и са добре обучени. Не могат напълно да ме заместят, но почти успяват. Имам им пълно доверие.

На децата ми тук са осигурени необходимите грижи и определено образование. Не се тревожиш дали ще влязат в колеж.
– В какъв смисъл?
– Безплатен е.
– Шегувате ли се?
– Колежът е безплатен.
– Няма начин!

Една от причините за благополучието тук е това, че държавата се страхува от хората. Страхува се от демонстрации. Страхува се от реакцията на хората. Докато в Щатите хората се страхуват от държавата. Страхуват се да излязат на улицата. Страх ги е да протестират. Точно това правят хората във Франция ако не са доволни от нещо.

Значи ли, че американците във Франция са щастливи с „комунистическото“ си здравеопазване и образование, условия на труд и т.н.? Не може да е истина. Сигурно ги смазват от данъци!?

В дома на средно френско семейство:
– Здравейте!
– Много хубаво жилище.
– Какъв е семейният ви доход за един месец?
– Семейният ни доход е около 8000 долара.
– Живеете доста прилично с тези пари. Колко плащате на месец за ипотеката на жилището?
– 1575 долара месечно.
– Колко коли имате?
– Две.
– Дължите ли пари за медицински услуги?
– Не. Държавата поема всички разходи.
– Изплащате ли заеми, имате ли дългове?
– Не, само ипотеката на апартамента.
– За какво основно харчите парите си?
– Риба, зеленчуци, плодовете, кисело мляко…
– Друго какво?
– За почивка. Нещо много важно.
– Щастливи ли сте?
– Не си ли личи?

Защо тогава американските медии ни карат да мразим французите? Да не се страхуват, че може да ги заобичаме? Или по-скоро техния начин на живот?

Канада

Много американци знаят, че никога няма да доживеят обществено здравеопазване и затова някои от тях, търсят помощ от другаде.

Ейдриън Кембъл е самотна майка, която на 22-годишна възраст се разболяла от рак.

Развих рак на шийката на матката, а частния здравен фонд ми отказа лечението. Казаха ми, че няма да ми платят, защото съм на 22 години и не би трябвало да се разболявам от рак. Казаха ми, че съм твърде млада.

Затънала в дългове, но излекувана на Ейдриън й писнало от американската здравна система. Затова когато се нуждае от здравни услуги жителката на Мичиган пресича границата с Канада.

– В клиниката дадох адреса на Кайл, а когато попитаха какви са взаимоотношенията ни, казах, че живеем на семейна начала. Не обичам да лъжа и не харесвам лъжците, но в случая послъгах малко… За да спестя пари.

Кайл (канадски гражданин): Отида ли в болницата няма нужда да нося пари. Всичко ни се осигурява безплатно. Тази грижа ти отпада и не се бориш с някой да получиш здравна услуга. Избягват се стресовите ситуации.

Да, това, което прави Ейдриан е незаконно. Но американците се принуждават да ходят в чужбина, когато имат нужда от здравеопазване.

Кайл: Много е жалко, че й се налага… Ако сключим брак, всичките й проблеми отпадат. Автоматически и тя ще бъде здравно осигурена. Такива бракове се сключват именно за това.

В Канада всеки има достъп до здравни грижи, защо и в САЩ не е така?

––––––––––––

Лари Годфри претърпява инцидент докато играел голф във Флорида.
– Чух звука и почувствах болката от скъсаното сухожилие. Костта, за която е захванат бицепса… Бицепсът се скъсва като ластик и се качва чак на гърдите.

Като всеки добър играч, Лари първо завършил кръга, преди да потърси медицинска помощ. И тогава му се стъжнило.
– Не бях особено притеснен, защото си бях направил здравна застраховка, но когато ми казаха, че лечението възлиза на около 24 000 долара, аз…
– 24 000?
– Да, американски долара.
– Значи ако беше останал на лечение, щеше да платиш 24 000 долара?
– Да, 24 000 щатски долара.
– Вместо това си се върнал в Канада и тук са покрили всичките ти разходи? 
– Абсолютно всички.
– Всичко е било безплатно.
– Напълно. Нито долар.
– Чудя се, защо се надявате на съгражданите си, които нямат вашия проблем, чрез техните данъци, да плащат за вашето здраве?
– Защото и ние ще направим същото за тях. Винаги е било така и се надявам, че така ще бъде и за в бъдеще.
– Добре де, защо да не плащаш само за собствените си проблеми, вместо да поемаш и чуждите на свой гръб?
– Ами има много хора, които не са в състояние да го направят и някой трябва да се погрижи за тях.
– Членувате ли в социалистическата партия или в партията на зелените?
– Не, всъщност съм член на консерваторите. Нещо лошо ли има в това?
– Малко е объркващо.
– Не би трябвало, защото… смятам, че що се отнася до здравеопазване, няма значение в коя канадска партия членуваш. Ако изобщо членуваш…
– Защо според вас, американците нямаме вяра на тази система?
– Предполагам, че… не споделяте нашите възгледи за универсалността на здравната система. И канадците смятаха така, докато не се появи човек на име Томи Дъглас и не промени общественото мнение.
– Сам човек?
– Да. Справи се сам…
– Може ли да дойде и в САЩ?
– За жалост той почина, в последно време го считат за най-важната личност в канадската история.
– В цялата ви история?
– Да.
– По-важна от първият ви министър-председател?
– По-важна от Уейн Грецки.
– А от Селин Дион?
– Тя е велика певица, но той е по-велик от нея.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

„Острието проби ръкавицата и ми отряза всичките пръсти на ръката. Осъзнах, че незабавно трябва да потърся помощ.“

– Очевидно, за зашиването на отрязани пръсти или крайници, понякога е нужна и 24-часова операция, особено ако са всичките пет пръста. В конкретния случай оперираха четирима хирурзи, наред с всички асистенти и двамата анестезиолози, необходими за такава мащабна операция. Когато има такива случай никой в Канада не се притеснява за това, дали може да си позволи операцията. Нуждае се от помощ и я получава, а ние се концентрираме върху най-добрия начин, по който можем да му помогнем.
– Срещнах се с един американец, който си отрязал върховете на два от пръстите си на циркуляр. Когато отишъл в болницата му казали, че единият пръст ще му струва към 60 000 долара, а другият 12 000 долара. Трябвало да реши, кой пръст може да си позволи.
– Не можем да откажем зашиване на пръст, защото самата система не ни дава това право. Щастлив съм, че работя в система, която ми позволява свободата да се грижа за хора, на които не им се налага да взимат подобни решения.

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

В болница в Канада

Колко време чакахте за преглед?
– 20 минути.
– 45 минути.
– Веднага ми обърнаха внимание.
– Нужно ли е нечие разрешение, за да дойдете в тази болница?
– Не. Ходим там, където ние решим.
– Нужно ли е предварително одобрение от здравноосигурителното дружество?
– Не, какво говорите.
– Плащате ли нещо?
– Не, нищо.
– Каква част е за ваша сметка?
– Никаква. При нас няма такива неща.

„Знаем, че в Америка се плаща за здравните грижи, но тази концепция не ни е ясна, защото при нас тя не съществува. Имаме Паркинсонова болест, удари, инфаркти. И сме големи късметлии. Е, има поводи за оплакване. Хората се оплакват за какво ли не. Но като цяло, системата е страхотна. За всеки един от нас се полагат необходимите грижи.“

Оказва се, че канадците живеят средно 3 години по-дълго от американците. Сигурно е случайно?

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Куба

Казват, че едно общество се познава по грижата му за най-бедните. Вярно ли е обратното? Може ли да се прецени едно общество, по отношението му към най-заслужилите? Към героите? Пожарникарите, полицаите и спасителните групи след атентатите от 11 септември 2001 г.?

5 години след атентатите

„Имах проблеми с горните и долните дихателни пътища. Трябва да ми се трансплантира бял дроб, тъй като съм болен от белодробна фиброза. Повече от 5 години спах на стол, завит с одеяла, защото ако легнех не можех да дишам.“

Стотици от спасителните работници след 11-ти септември, които не се водеха на работа там, помагаха при разчистването. Много от тях развили тежки респираторни заболявания. Тогава от правителството заявиха: „Те не се водят на щат при нас, затова не можем да поемем отговорност за тях.“

Джон Греъм от Парамус, Ню Джърси бил доброволец към Бърза помощ. Бил в Долен Манхатън, когато чул разбиващите се самолети и се втурнал да помага. През следващите няколко месеца е част от спасителен екип, но имал проблеми с получаването на помощи, когато се разболял.

„Просто ме отхвърлят по най-различни причини. Това чакане е ужасно. Имам чувството, че ме чакат да умра. Не съм си и помислял, че подобно нещо е възможно, че САЩ може да ми го причини.“

Уилям Махер е доброволец към пожарната в Ню Джърси. Изкарал два месеца на руините, изваждал тела и части от тела, и това дълбоко го покъртило.

„Сънувах много кошмари или както искате го наречете, а това наруши съня ми. Без да знам, постоянно съм скърцал със зъби насън. Предните ми горни зъби са непоправимо увредени, заради постоянното скърцане през последните три години. Кандидатствах за помощи към фонда за 11-ти септември и три пъти ме отхвърляха. Сега ще кандидатствам за четвърти път, ако успея да събера всички необходими документи.“

След атентатите от 11 септември бе учреден фонд в размер от 50 милиона долара  в помощ на спасителите. Но правителството, по подобие на частните здравни фондове направи много трудно получаването на помощи.

Джордж Патаки (губернатор на Ню Йорк): „Трябва да имаш минимум време изкарано на руините, трябва да можеш да го докажеш, нужна е клетвена декларация, във връзка с работата ти там и дори при наличие на тези документи, одобряването не става автоматично. Съществува презумпцията, че при проявяването на някоя болест тя може да бъде отхвърлена при предоставяне на предишни епикризи. Мисля, че това е честен начин да защитим героите си.“

Реджи Сервантес била доброволец към Бърза помощ на 11-ти септември.

„Понякога нищо не помага – нито вода, нито лекарства, нито нищо. Само ми… изгаря гърлото, раздразва го и постоянно кашлям. Понякога дишам трудно, понеже не мога да си поема въздух.“

Дните на Реджи при руините минали в изнасяне на тела и оказване на помощ на пострадали.

„Въздухоносните ми пътища изгоряха още първата седмица, а до преди това имах проблеми с дишането. Но искахме да разберем дали няма останали живи, искахме да се уверим, че няма и други изчезнали. Исках да помогна. Обучавана съм за това. Ако някой се нуждае от помощ, аз му помагам.“

На Реджи й било трудно да помогне сама на себе си. Твърде болна била да ходи на работа и нямала доходи. Била принудена да напусне и използвала спестяванията си, за да се премести с децата си извън града.

„Не мога да разбера начина, по който трябва да получа помощ. Опитваме се да го направим по законния ред. Но ни игнорират.“

Не всички след 11-ти септември биват игнорирани от американското правителство. Днес, в затвора в Гуантанамо (Куба) се намират едни от най-опасните вражески бойци. Затворниците са изключително опасни и измежду тях е човек, замесен в отвличането на самолетите, хора от личната охрана на Осама бин Ладен, както и други, директно въвлечени в атаките от 11-ти септември. Сред хората, задържани в Гуантанамо има такива, които обучават терористи и бомбаджии… Техните ръце са изцапани с американска кръв. Би трябвало да се третират като военнопленници. Обаче се оказва, че в затвора в Гуантанамо нещата не са толкова зле.

„Задържаните, които представляват заплаха за националната сигурност имат достъп до първокласно медицинско оборудване. Получават денонощни грижи, включително и хирургични намеси, и всичко това на място, в затворническия лагер. В затвора има стоматологична клиника, отделение за физиотерапия и цифрови рентгенови апарати. Има операционна. Пада се по едно медицинско лице на четири затворника. Затворниците се преглеждат 3 пъти седмично и получават съответните грижи ако им е нужна медицинска помощ. Изследват се за рак, колоноскопията в затвора е рутинно изследване. Изследват се за диабет, хипертония, ниво на холестерола. Периодично се следи теглото и храненето им, за да са под постоянен контрол се следят лабораторните им резултати и общия им здравен статус.“

И какво излиза? Затворниците в Гуантанамо получават много по-добро здравеопазване, отколкото се полага на повечето американци. Значи все пак на американска територия има място, където може да се получат безплатни медицински грижи.

Куба – една комунистическа страна, където 4-ма герои след атентатите от 11 септември ще опитат да потърсят здравна помощ, тъй като не могат да разчитат на американската система за здравеопазване.

– Трябва ни лекар. Тук имате ли доктори?
– Лекар може да намерите в пряката. Там има болница. Във всяка пресечка има аптека

В Куба не живееше ли дяволът? Това не е ли адът на земята? Най-зловещата нация? Или поне това се повтаря на американците вече 45 години.

Джон Кенеди: „Имат множество ракетни установки, способни да нанесат ядрени удари по западното полукълбо.“

Джордж Буш – младши: „Няма да отстъпя докато Фидел Кастро не направи гражданите на Куба свободни. Бъдете сигурни.“

Едно е сигурно обаче – кубинците имат безплатно здравеопазване. Известни са по целия свят, не само с една от най-добрите здравни системи, но и като страната, осигуряваща лекари и медицинско оборудване и в помощ на страните от Третия свят.

В САЩ разходите за здравеопазване са 6000 долара на човек годишно. В Куба разходът е само 251 долара. И въпреки това детската смъртност в Куба е по-ниска от тази в САЩ. Средната продължителност на живота е по-висока. Тяхното верую са превантивните мерки и изглежда навсякъде има лекари. Грехът им е, че здравната им система не носи печалби.

Някой иска ли да си купи нещо от аптеката?
– Здравейте, вие ли сте аптекарката? Имате ли това? В Щатите струва 120 долара. Тук колко струва?
– 3,20.
– Колко прави това в долари?
– Към… пет цента.
– Пет цента?
– Да.
– Много ви благодаря

120 долара са много пари, ако получаваш 1000 долара пенсия за инвалидност, а ти се налага да си ги купуваш два пъти в месеца. В Куба струват пет цента, което е най-обидното

–––––––––––––––––––––––––––––-

Четирима от героите от 11 септември, които не могат да разчитат на американското здравеопазване, потърсиха помощ в Болница в Хавана, за да проверят дали могат да им помогнат там. Не им поискаха пари, нито здравни книжки. Попитаха ги единствено за имената им и като всички останали щяха да получат първокласна медицинска помощ, нищо че са американци – граждани на „вражеския лагер“.

На Реджи Сервантес й откриха множество бронхиални и белодробни усложнения. Кубинските лекари й назначиха лечение, което да проведе, когато се завърне у дома. То включва и онези пет-центови инхалатори, които обаче струват 120 долара в САЩ.

На Уилям Махер бяха извършени манипулации на врата и гърба му. И след три години непрестанно скърцане със зъби, в следствие на посттравматичния стрес, той си замина от Куба с комплект нови зъби безплатно, за които зъболекарят му в САЩ му беше поискал 15 000 долара.

Джон Греъм от две години нямаше здравни осигуровки и в САЩ са му поискали за последната част от изследванията между 5 и 7 хиляди долара. В Куба след провеждане на множество изследвания на сърцето, белите дробове, кръвта и стомаха, за които не плаща нищо, най-накрая разбира от какво е болен. Предписан му бе строг курс на лечение и множество процедури, а той се почувства така, както не се бе чувствал от години.

Кубинските лекари успяха да отърват Дона от пет от деветте хапчета, които пиеше. Поставяйки й точна диагноза, й предписаха план за лечение, който да й помогне да заживее нормален живот.

Колкото повече произвежда дадена страна, толкова по-богата е и толкова по-добре трябва да се грижи за хората си. Куба е малък карибски остров, с малък потенциал. Но където се прави много за здравето на хората. Как така Куба може, а САЩ не може?

Кода

Ако се дават парите за здравеопазване, за опазване здравето на хората, какво ще стане със свръхпечалбите на собствениците на няколкото „частни здравни фонда“ и фармацевтични компании?

Ето това е големият избор. Частната здравна система означава геноцид за гражданите и свръхпечалби за собствениците на здравни фондове и някои фармацевтични компании.

Държавната здравна система означава здравеопазване за хората, никаква печалба за собствениците на „частни здравни фондове“ и нормална печалба за фармацевтичните компании.

Дали е по-важно здравето на стотици милиони граждани или свръхпечалбите на малцина патологични психопати?

Кой може да твърди, че да имаш здраво население е неефективно, а ако имаш геноцид за населението и свръхпечалби за „частните здравни фондове“ това е ефективност?

Тъй като ако от „частните здравни фондове“ представители го казват, населението няма да се върже. Трябва авторитети да го говорят.

И как да стане? Да си купуваш „политици“ не е голям проблем, даже в някои държави е законно. Обаче това авторитети ли са? Населението до толкова е приучено да ги мрази, че на „политик“ да вържеш е почти невъзможно. Други авторитети трябват. Независими специалисти. Независими от правителството.

Няма проблеми – за собствениците на финансовите пирамиди от типа задължителен „частен пенсионен фонд“, или задължителен „частен здравен фонд“, или частен ВУЗ и т.н., но чиито капитали не са придобити от изброените по принцип законни дейности, не е никакъв проблем да си създадат неправителствени организации, които да претендират, че са независими от правителството (факт, независими от правителството, зависими единствено от спонсорите си).

И тези неправителствени организации, наричани примерно „мозъчни тръстове“ ще се използват за зомбиране на населението с религията на спонсорите, която работи изцяло в тяхна полза.

Ако купен „политик“ се изтъпанчи по медиите, че пенсионната, здравната или образователната система трябва да се приватизира, ще го убият с камъни, пък купения „политик“ е нужен да приема купения закон. Не може да се жертва толкова лесно.
По-добре да го говорят през ден представители на примерно „мозъчните тръстове“ (тях и да ги жертваш няма да е голяма загуба), които отново се финансират с цел да проповядват съответната религията и нищо друго. „Мозъчните тръстове“ нямат собствено мнение, могат да повтарят само това, което им е казано да говорят. Те са независими от правителството и получават финансиране единствено и само, за да проповядват съответната религия на спонсорите си:
– Закон първи на патологичните психопати, спускан на населението чрез техните „мозъчни тръстове“: „Населението застарява, няма да има кой да плаща пенсиите на днешните млади ако не се направят реформи. Да, ще боли малко (за има няма половин век), но единствената правилна реформа е приватизация на пенсионната система. От къде ще дойдат парите за подобна реформа? Като се приватизира държавна собственост, толкова е очевидно“
– Закон втори на патологичните психопати, спускан на населението чрез техните „мозъчни тръстове“: „Държавното здравеопазване не е ефективно, трябва да има задължителни частни здравни фондове, за да има конкуренция и повече ефективност. Държавното здравеопазване ще ни превърне в комунисти. Анатема“
– Закон трети на патологичните психопати, спускан на населението чрез техните „мозъчни тръстове“: „Очевидно е, че държавното образование запада и не отговаря на търсенето на бизнеса (да знае всичко, да работи за без пари и в пълно покорство). Частното образование може да е малко по-скъпо, но си струва – това е, което бизнесът търси. Няма нищо лошо ако за образованието си населението (тоест робите) вземат кредит, който да изплащат след това (голяма част от живота си). Така ще бъдат по-отговорни.“
– Закон четвърти на патологичните психопати, спускан на населението чрез техните „мозъчни тръстове“: „Големите корпорации са и големи работодатели и трябва да получават данъчни преференции“
(тоест да не плащат никакви данъци в крайна сметка). Ако държавата се опита да облага едрия капитал, ще се уволняват работещи, защото едрия капитал не е свикнал да плаща данъци, които да му намаляват иначе скромните свръхпечалби.

Обаче има и още, появяващите се през ден представители на „мозъчните тръстове“, които са компетентни по всичко, стават все по-дразнещи. Може би наравно с купените „политици“, ако не и повече. А са нужни авторитети, които да проповядват съответната религия. Затова под прицел е образователната система. Много е важно да й се наложи контрол. Когато заведението е частно, няма никакъв проблем. Ако преподавателят реши да се занимава с наука, която не е удобна, тръгва си веднага. Само одобрената наука (не от правителството, а от онези, които финансират съответното заведение) може да се спуска до младите. Ако заведението е държавно, тази репресия върху преподавателите е далеч по-трудна. Това е и една от причините да се твърди, че държавното образование не е ефективно като частното.

С купените „учени“ се прави опит да се легитимира в науката сектантската религия наричана понякога неолиберализъм.
(Да не се бърка с идеята на класическите либерали, където основната идея е свободата на отделния човек, законността и обществения прогрес. Немалко хора с либерални ценности са подлъгани от натрапеното им течение „неолиберализъм“. Който има в ценностната си система свободата на отделния човек, законността и обществения прогрес е либерал и би трябвало да е категорично против „неолиберализма“).
„Новите либерали“ се борят за пълна свобода на капиталистическите монополи и абсолютна забрана за развитие на държавна собственост.
Имайки предвид, че в думичката либерал се има предвид свобода на отделния човек, а при наличие на частен монопол, който по никакъв начин да не бъде ограничаван от държавата (държавата е голямото зло според тази религия), то такова нещо като „неолиберализъм“ не може да има. В тази идеология, религия или каквото е няма нищо либерално. Като извадим думичката „либерал“ от неолиберал, се получава „нео – нищо“. Въздух под налягане. Секта, която при нормални обстоятелства никога не би получило признание. А на малък брой изключително комплексирани индивиди признанието им е нужно по чисто икономически причини (някакъв авторитет е нужен да пробутва иначе абсурдните им идеи, които работят изцяло в ущърб на обществото). Така учените трябва да се купят, да бъдат държани под контрол (който плаща, той поръчва „науката“) и какво е наука, да се казва от представителите на малката група изключително комплексирани индивиди. За всичко останало, което не отразява стриктно идеалите на сектата (приватизация, ненавист към солидарността, към хората, ненавист към държавата, насмешка към всеки който се опита да помага на по-слабите и т.н.): „това не е наука, ти не си учен, хо, хо, хо“.

И все пак, населението трябва да знае, че тези лица са малко на брой, плащат недостатъчно на „мозъчните тръстове“ (за които е належаща нуждата да си направят синдикат за защита на интересите им), на купените „учени“, а „политиците“ винаги могат да получат и по-добри оферти. Така, че не е изключено да почне да им се стачкува. Освен това имат непрекъснато тежки кошмари:

„Хората?!? Мразя хората, мразя хората, мразя, мразя… Държавата?!?
Мразя държавата, мразя държавата, мразя държавата…
5$ данъци на 5 милиона печалба?!?! Аз да не съм Чичо Скрудж. Никога няма да платя, никога, никога“

Ако попаднете някога на подобни индивиди, които директно или чрез посредници се опитват да ви купят, искайте им повече пари, повече, повече, повече

Източници:

Sicko (Недъзи) – 2007 година, документален филм на Майкъл Мур, номиниран за наградите „Оскар“
Slovakia to Eliminate Private Health Insurers, Premier Fico Says – http://www.bloomberg.com/news/2012-07-25/slovakia-to-eliminate-private-health-insurers-premier-fico-says.html
SLOVAKIA: Private health insurers on the verge of nationalization – http://www.xprimm.com/SLOVAKIA-Private-health-insurers-on-the-verge-of-nationalization-articol-117,124-2914.htm
Slovakia follows peers to shift pensions back to state – http://in.reuters.com/article/2012/08/10/slovakia-pensions-idINL6E8J3NL420120810
Slovakia to nationalize private health insurers – http://www.theglobeandmail.com/report-on-business/international-business/european-business/slovakia-to-nationalize-private-health-insurers/article4792831/
Social Security Programs Throughout the World: Europe, 2012 – http://www.ssa.gov/policy/docs/progdesc/ssptw/2012-2013/europe/slovak_republic.html
Social Security Programs Throughout the World: Europe, 2012 – http://www.ssa.gov/policy/docs/progdesc/ssptw/2012-2013/europe/france.html
Social Security Programs Throughout the World: Europe, 2012 – http://www.ssa.gov/policy/docs/progdesc/ssptw/2012-2013/europe/united_kingdom.html
Social Security Programs Throughout the World: The Americas, 2011 – http://www.ssa.gov/policy/docs/progdesc/ssptw/2010-2011/americas/united_states.html
Social Security Programs Throughout the World: The Americas, 2011 – http://www.ssa.gov/policy/docs/progdesc/ssptw/2010-2011/americas/cuba.html
Social Security Programs Throughout the World: The Americas, 2011 – http://www.ssa.gov/policy/docs/progdesc/ssptw/2010-2011/americas/canada.html

Провалите с приватизацията на пенсионната система в Чили и в други държави

…твърдят, че можеш да получиш нещо за нищо.
Те все едно казват „Нека да предположим, че прасетата могат да летят“.
И ти тогава казваш: „Знаете, че не е добре да се предполага, че прасетата могат да летят“.
А те отговарят: „Нещо не ти е наред на теб. Не разбираш ли огромните предимства на летящите прасета?“
Пол Кругман

В България липсва информация за проблемите на пенсионните системи по света. Почти никой не прави качествени разработки, а дори и да прави гласът му никой не чува. Населението постоянно се заплашва с пенсионни реформи, с влошаване на демографските условия до степен човек да загуби интерес какво му се предлага, кой му го предлага, какви резултати ще се постигнат. Кой печели и кой плаща?

Единствените пускани до медийни изяви почти всеки ден и дразнещо натрапващи се, са може би едни квази-специалисти по пенсионно дело, професионални лобисти от мозъчни и/или безмозъчни тръстове получаващи финансиране неясно по какъв начин и с какви цели. Хората не искат да ги гледат, затова още при появата им сменят канала, но ужас – те са на всеки канал, на всеки километър, и могат да се срещнат по всяко време.

По какво се познават? За каквото и да ги питате, те без съмнение ще отклонят разговора в посока приватизация (дума заменяна за по-добро звучене с „избор“) на пенсионната система, здравната система, образованието. Съответния журналист или каквото там е сложено да ги пита, задължително ще им зададе съвсем случайно въпроса има ли някъде успешна реализация на подобна приватизация. И те разбира се ще отговорят – „как да няма, ето вижте Чили“ – там с трици маймуни ловят, правиш 10% вноска от дохода 40 години, получаваш 70% от дохода пожизнена пенсия. От къде ще дойде разликата?

„Парите ще се управляват от професионалисти, голяма доходност ще направят – ето вижте Чили“. Разбира се приватизация на пенсионната система не е достатъчно, нужно е и здравната система да се приватизира по същия модел, защото е много успешна схемата, даже не – тази схема няма друга алтернатива. Образованието трябва да се приватизира също, задължително, да.

Тъй като на българския данъкоплатец само това му пускат по телевизия, вестници и други медии, настоящото е превод от няколко статии в независими медии в САЩ и други страни, от периода когато администрацията на малкия Буш е имала намерение да приватизира пенсионната система на американците, както и след това.

Съдържание

1. Частните пенсии в Чили, четвърт век по-късно – Мануел Риеско

2. Фашисткия чилийски модел за приватизация на пенсиите – LaRouche PAC Memoradum

3. Провалите с приватизацията в Чили

4. Приватизация насила

5. Буш предлага счупената пенсионна система на Чили като успешен модел за американците

6. Оруел и социално осигуряване – Пол Кругман

7. Словакия vs Cato Institute

1. Частните пенсии в Чили, четвърт век по-късно

Декември 2004 г.: приватизацията на пенсионната система в Чили по време на диктаторския режим на Пиночет е разказвана по света като успешна история, и президента Буш я даде като чудесен пример как трябва да се реформира социалното осигуряване в САЩ. Нейните шампиони продължават да повтарят аргументите си, датиращи от самата й поява. Някои от тези аргументи са строго идеологически: това е по-добра система, защото зависи от собствеността, свободния избор и персоналната отговорност.  Има връзка между направените вноски и обезщетенията, между усилията и наградата. Други аргументи се базират на финансови и актюерски сметки, които доказват, че при 4% годишна възвращаемост ако човек заделя 10% от заплатата си през целия си живот, ще може да получава пенсия в размер от 70% от дохода си.

Разходите за преходния период поради факта, че вноските преминават към новата система докато държавата продължава да изплаща пенсии на настоящите пенсионери трябва да се финансират от приватизация, издаване на дългосрочни държавни облигации, повишаване на икономически растеж заради оптимизации на частните пенсионни фондове, които ще се управляват от професионалисти, а разликата от данъците върху доходите.

В последно време към аргументите се прибавя специално за САЩ и това, че подобна система ще даде право на работника на неговите спестявания, дори и да емигрира, а след това да се върне в страната на старини. Чилийската частна пенсионна система не е правила подобни бляскави обещания преди четвърт век.

Към днешна дата в Чили е постигнат консенсус сред експертите, че частната пенсионна система ще осигурява пенсии единствено за много малка част от населението с най-високи доходи. Дори и за тях обаче това, което ще получават изглежда крайно незадоволително, основно заради огромните такси на частните пенсионни дружества. Тези 6 компании са станали най-печелившата индустрия в Чили, имунизирани срещу рецесия и със средна печалба от 50% на година през 1997 г.

В същото време огромната част от работещите в Чили няма да могат да получават дори минималната пенсия и няма право на подкрепа от държавата (това се промени с реформата на пенсионната система от 2008 г., като през 2012 г. пенсионерите в 60% най-бедни семейства могат да получават минимална пенсия за сметка на държавата).

Последните проучвания на регулатора на частните пенсионни фондове – Superintendencia de Administradoras de Fondos de Pensiones (AFP), заключават, че повече от половината от участниците в приватизираната система никога няма да могат да спестят достатъчно в своята лична сметка в частен фонд, за да могат да си осигурят дори минимална пенсия (която към момента е 100 долара на месец).

Две изследвания на администратора на държавната пенсионна система – Instituto de Normalización Previsional заключават, че онези, които няма да могат да получават дори минимална пенсия от частен пенсионен фонд са 2/3 от всички участници.

Във всички изследвания се постига съгласие, че държавната гаранция за „минимална пенсия“ е абсолютно неефективна, защото много малко участници в нужда могат да отговорят на изискването за поне 20 години, в които са правени вноски към частната система (тогавашното изискване за получаване на минимална пенсия от държавата). От друга страна повечето участници не кандидатстват за предлаганата помощ от държавата, която е в размер от около 50 щатски долара на месец, тъй като за получаването й трябва да се отговори на множество условия и тя е предназначена за екстремно бедни.

Всичко това оставя по-голямата част от работещите в Чили без право на пенсия (с изключение на събраните средства в индивидуалната им сметка в частен пенсионен фонд).

Тези резултати са потвърдени от Световната банка – институцията, която в последните десетилетия обявяваше чилийската пенсионна реформа за шампион по света. В една от последните си издания наречено: „Keeping the Promise„, Световната банка признава, че частните пенсионни системи не са способни да осигурят никаква сигурност за огромна част от бъдещите пенсионери и предлага държавата да осигурява право на минимална пенсия, която не е обект на каквито и да е условия.

В случая с Чили, описаната по-горе ситуация не е проекция за бъдещето, а е жестоката реалност за най-голямата част от участниците в системата, които са навършили пенсионна възраст. Те имат изключително малко средства в индивидуалните си сметки в частен пенсионен фонд, нямат право на държавно гарантирана минимална пенсия, тъй като не са правили вноски поне 20 години, и в същото време не отговарят на условието за екстремно бедни, заради което биха могли да получават подпомагане от приблизително 50 долара месечно.

В техния случай обаче те са обект на така популярния термин днес в Чили термин „pension damage“.  Засегнатите са поколението, което се присъединява към приватизираната пенсионна система през 1981 г.

Най-голямата част от работещите в Чили всъщност са принудени да се присъединят към новата система, включително онези, които са работили и преди 1981 г., на които не е бил даден никакъв шанс да избират. Онези, които са работили на договор по това време получават еднократен шанс да останат към държавната пенсионна система, но на практика те са били принудени от работодателите си да преминат към приватизираната система, включително и чрез масирана пропаганда от диктаторския режим, като се обещават по-добри заплати днес и по-големи пенсии утре, за онези, които преминат към новата система. Преходните разпоредби за онези, които преминат към новата система уговарят, че държавата ще прибави към техните сметки сума наречена „recognition bond“ с еквивалент на направените от тях вноски към старата система. Стойността на тези „recognition bond“ обаче е изчислена върху средните доходи получени през 1978, 1979 и 1980, които са години, в които заплатите са с изключително ниска покупателна способност – последици от държавния преврат през 1973 г. Освен това вноските към системата през 80-те години са също нищожни тъй като заплатите продължават да са с ниска покупателна способност, а безработицата достига 30% по време на няколкото икономически кризи в Чили през 1982 г. и следващите 5 години. В допълнение за държавните служители вноските към техните лични сметки са допълнително намалени през 80-те години, тъй като се изчисляват върху само част от техните заплати.

Пенсиите орязани на половина

В резултат ако двама колеги достигнат пенсионна възраст по едно и също време в Чили днес, и двамата са получавали едни и същи заплати, осигурявали са се същия брой години, този, който е преминал към частната пенсионна система през 1981 г. ще получава два пъти по-малка пенсия от своя колега, който е продължил да се осигурява в държавната. Тази огромна разлика е документирана за хиляди отделни случаи от Association of Employees with Previsional Damage и техните искания са чути от парламента, където група членове на конгреса принадлежащи към всички политически партии представят проблема на правителството, което стартира преговори с работниците, които са претърпяли щетите.

Приватизацията на пенсионната система в Чили е нож с две остриета – от една страна всички работници разполагат с индивидуална сметка, която може да се преглежда непрекъснато, получават отлична статистика за жестоката реалност. Числата показват, че съвременната работна сила в Чили се състои главно от огромни маси хора, които постоянно сменят своята краткосрочна заетост. Половината се задържат за по-малко от 4 месеца, а в най-честия случай за не повече от 1 година.

Докато не получават заплата, чилийците оцеляват със собствени сили. По настоящем около 10% от работната сила е без работа, като може да се смята, че тази цифра обявена от правителството е значително занижена спрямо реалността. В резултат 70% от работещите правят вноски за пенсия по-малко от 6 месеца в годината, а повече от половината от работещите правят вноски по-малко от 4 месеца в годината. Тези цифри са още по-лоши за жените и най-бедните.

От друга страна, в своя ентусиазъм да получат вноски, рекламиращите системата не се интересуват особено какви ще са разходите на държавата. Бордовете на дружествата, които управляват частните пенсионни фондове са пълни с бивши министри на правителството на диктатора Пиночет. Докато държавната пенсионна система генерира годишен излишък, фискалните последици от появата на частните пенсионни фондове са огромен дефицит, който се плаща от държавния бюджет. Публичните разходи за пенсии са в размер от 6% от брутния вътрешен продукт на страната след 1981 г.

Чили харчи повече държавни средства да покрива дефицита на системата, отколкото за образование и здравеопазване взети заедно.

Настоящия дефицит е причинен от факта, че по-голямата част от вноските се пренасочват към частните пенсионни фондове, докато настоящите пенсии продължават да се плащат от държавата. Близо 60% от публичните разходи за социално осигуряване са предназначени да плащат разходите за останалите към старата система и „recognition bonds“ трансферирани към частните фондове. 20% са предназначени за плащането на пенсиите на военните, които избягват преминаването към новата система, която налагат принудително на останалата част от населението. Останалите 20% отиват за покриване на разходите за екстремно бедните пенсионери…

… Със сигурност в бъдеще, както и днес, повечето чилийци ще продължават да получават по-голямата част от своите пенсии реално от държавната пенсионна система

2. Фашисткия чилийски модел за приватизация на пенсиите

LaRouche PAC публикува на 7 февруари 2005 г. следващите данни, които циркулират сред конгреса и навсякъде.

Президента Джордж Буш – младши припозна Чили за негов модел за приватизация на системата за социално осигуряване. Докато в Чили последния ноември той го нарече „чудесен пример“, през април 2001 г. посети страната и каза: „някои членове на конгреса трябва да си вземат уроци от Чили, особено когато става дума как да работи нашата пенсионна система“.

Архитектът на приватизацията на чилийската пенсионна система през 1981 г. е завършилия университета в Харвард – Хосе Пинера, който е министър на труда и социалната сигурност между 1978 и 1980 г. в кабинета на диктаторът Пиночет, управлявал с военна хунта страната между 1973 и 1990 г. Пинера днес е съпредседател на Cato Institute.

Джордж Шулц – сивия кардинал на администрацията на Буш-Чейни посещава Пинера през 1981 г. в качеството си на съветник на администрацията на президента Роналд Рейгън. Шулц моли Пинера да му даде схемата за приватизацията на чилийската пенсионна система, която идея се опитва да продаде на Рейгън. И докато Рейгън не „купува“ идеята, Буш – младши клъвва на въдицата.

Какво е чилийския модел?

1. До 1981 г. Чили има държавна пенсионна система по подобие на тази в САЩ. През 1981 г. на работниците, които вече са били в системата получават „избора“ да преминат към нова, приватизирана система. Всички започващи своята трудова кариера за първи път са задължени да се присъединят към приватизираната система, с изключение на военните, които защитават себе си и остават в държавната пенсионна система. В приватизираната система работещите са длъжни да дават 10% от своите заплати в частни инвестиционни сметки, които се управляват от финансови институции наречени администратори на пенсионни фондове (AFP’s).

2. Чилийската приватизация и свързаните с нея икономически мерки са наложени от фашистка полицейска държава. Между 1973 г. и 1979 г. голяма част от обединенията защитаващи работещите са разпуснати а колективните договаряния рязко се намаляват. През 1979 г. според „Plan Laboral“ на министъра на труда Хосе Пинера се отменя минималната работна заплата, отменят се всички колективни споразумения, забранява се правото на стачка, забраняват се синдикатите, намаляват се профсъюзните работници до по-малко от 10% от работната сила и се разрешава на работодателите да уволняват без причина. Несъгласните с промените са изпратени в затвора, подлагани са на мъчения, или изчезват безследно.

3. Движещата сила на приватизацията на чилийската пенсионна система са стоящите зад предстоящия срив на цялата финансова система под тежестта на гигантски спекулативен балон. Държавен фалит, който е факт в края на 1982 г. Международните кредитори на Чили са били в състояние да източват банковата система на страната, крепяща се в огромната си част на мултимилиардните доходи получени от приватизацията на пенсионната система. Шулц и близките му финансови хит-мени сега карат Буш да пристъпи към приватизация по същата причина, само че този път мащабите на предстоящия държавен фалит са коренно различни.

4. 24 години след приватизацията, чилийската система днес е такъв провал да се стигне до съгласие на политически сили в страната, че тази система трябва да бъде изхвърлена и да се избере алтернатива. Няколко факта обобщават кризата:

5. Половината от работната сила в Чили (6,1 милиона човека) дори не са обхванати от пенсионната система – те са безработни, или са в сивата икономика, или са сезонни работници. От останалите, само 1,2 милиона или едва 20% от работната сила могат да разчитат на пенсия от частен пенсионен фонд по-голяма от минималната пенсия в размер от около 110 долара месечно, която осигурява държавата.

6. Правителството субсидира онези, които получават по-малка от минималната пенсия и изразходва за това почти толкова, колкото за образование и здравеопазване взети заедно. И разходите на правителството за тези плащания се повишават без да се вижда светлина в тунела.

7. Между 25% и 33% от вноските на работниците за пенсия от частен пенсионен фонд са източени под формата на административни такси на дружествата, които управляват фондовете.

8. За периода 1997 – 2004 г. годишната печалба на управляващите частни пенсионни фондове са от порядъка на 50%. Дори и през 2002 г. – година на икономическа рецесия в Чили, средната доходност на дружествата, които управляват частните пенсионни фондове е 50,1%, като едно от най-големите от тях постига 210% възвръщаемост!

9. Когато стартира приватизацията на пенсионната система през 1981 г. дружествата, които управляват частните фондове са 18. Сега са останали само 6, от които 5 са контролирани от чужбина. 95% от активите на частните фондове са под контрола на чужди банки. Това са BBVA (Испания) – 32%, Citibank (САЩ) – 23%, Sun Life (Канада) – 16%, Aetna (САЩ) – 13% и Banco Santander (Испания) – 11%.

10. За периода 1982 – 2004 г. годишната възвръщаемост на индивидуалните сметки в частните фондове е едва 5,1%. Ако двама колеги се пенсионират в Чили днес, и двамата са получавали една и съща заплата, осигурявали са се за един и същи период, но единия е участвал в приватизираната система, а другия в държавната пенсионна система, то участника в приватизираната система би получавал по-малко от половината пенсия от своя колега, който е останал в държавната система.

Чилийският модел е провал. Означава фашистка икономика и фашистка политика. Никога не трябва да бъде реализиран в САЩ.

За допълнителна информация виж – www.larouchepub.com.

3. Провалите с приватизацията в Чили

Привържениците на идеята за приватизация на социалното осигуряване често поглеждат към Чили като система за подражание. Ако се погледне обаче от близо представянето на чилийската приватизирана система ще се забележат изключително високи такси за управление, ниска степен на участие на населението, неочаквано тежка зависимост от неадекватна система за защита от крайна бедност и всичко това гарнирано с екстремно високи разходи за правителството. Това води до крайно разочароващи резултати оставящи мнозинството чилийски работещи без надежден план за пенсиониране. Това ли е моделът, който САЩ иска да приеме?

Повече информация за провалът на чилийската приватизирана пенсионна система прочетете последните статии на Greg Anrig, Jr. – вицепрезидент на програмите в The Century Foundation: „Няма начин Хосе!“ и „Загубени в превода“ от Richard C. Leone – президент на The Century Foundation, относно големите разочарования предизвикани от промените в пенсионните системи във Великобритания и Чили.

Чилийската приватизирана пенсионна система: как се предполагаше да работи

През 1981 г. военната диктатура в Чили търси начин да намали държавните разходи и разходите за труд чрез приватизация на най-старата социално-осигурителна система в Америка. Чилийската пенсионна система във всички случаи се нуждаеше от реформи. Дефицитът на системата нарастна до 25% от брутния вътрешен продукт като 93% от пенсионерите получаваха едва минималната пенсия в страната. В наши дни някои смятат, че пенсионната система в САЩ също се нуждае от реформа. Те настояват Америка да последва примера от Чили като позволи на работниците да пренасочат своите осигурителни вноски към лични пенсионни сметки в частни фондове. Поглед от близо върху чилийската пенсионна система през последните 25 години обаче сигнализира за повишено внимание.

Диктаторския режим на генерал Аугусто Пиночет създава система от частни фондове наречена Administradores de Fondos de Pensiones, или AFPs, която да управлява и администрира индивидуалните пенсионни сметки на работниците, пенсиите за инвалидност, както и наследствените пенсии. Новата система била задължителна за всички работници постъпвали на пазара на труда за първи път след 1981 г. Работниците, които са били вече на пазара на труда имали опцията да се присъединят към новата система или да останат към държавната пенсионна система.

– Всеки работник, който се присъедини към приватизираната система на частните фондове си избира фонд, който да получава 10% от работната му заплата (до 22 000$) + допълнителни 2,5% до 3,7% за осигуряване за пенсия за инвалидност и наследствена пенсия + административни такси. Работниците могат доброволно да правят вноски в размер до 2000 $ месечно към техните пенсионни сметки, въпреки, че само задължителните вноски не се облагат с данъци.

– Когато работниците, които са правили вноски в частен пенсионен фонд за 20 години се пенсионират (на възраст 65 години за мъжете и 60 за жените), те могат да използват акумулираните средства да си закупят пожизнена пенсия или да изтеглят средствата по специално определен график.

– Правителството изисква всеки от частните фондове да има годишна доходност равна на поне 50% от средната на всички останали частни фондове или с 2% под средната (да, тази клопка е заложена и в България, като всеки от универсалните или професионалните пенсионните фондове може да губи с 3% повече от парите за пенсия спрямо средното за бранша, напълно безнаказано)

Какво се обърка: истината за чилийската приватизирана пенсионна система

– Четвърт век след приватизацията, чилийската пенсионна система стъпва на нестабилна почва. Последните доклади на Световната банка и на Федералния резерв подчертават някои от множеството проблеми на чилийската система. Комбинация от огромни такси за управление, ниско ниво на участие, неочаквано тежка зависимост от неадекватна система за защита от крайна бедност и всичко това гарнирано с екстремно високи разходи за правителството доведе системата към провала и остави по-голямата част от пенсионерите в Чили без надежден план за пенсиониране. Това ли е наистина модела, който САЩ се надява да реализира?

Между 25% и 33% от направените вноски на пенсиониралите се през 2000 г. са били погълнати от ненаситни комисионни и административни такси на дружествата, които управляват фондовете.

– Брокерската компания CB Capitales пресмята, че като се вземат в предвид огромните такси, които се плащат на дружествата в Чили възръщаемостта за работниците между 1982 г. и 1999 г. е едва 5,1%, а не 11% както твърдят от частните фондове. Компанията заключава, че средния работник би постигнал по-добри резултати ако просто си беше правил вноските в спестовна сметка в банката.

– Ниското ниво на участие в схемата – половината от чилийците, основно най-бедните не правят вноски за пенсия изобщо. The New York Times отбелязва: „Много от чилийците, тъй като получават доходите си от сивата икономика, или са самоосигуряващи се, или сезонни работници, остават извън системата. Комбинирани тези групи съставляват половината от работната сила. Само половината от работещите са обхванати от системата“.

– Военните, които налагат частните сметки на всички останали работещи след 1981 г., не се присъединяват към новата система и продължават да получават пенсии от държавната пенсионна система.

– Има неочаквано тежка зависимост от неадекватна система за защита от крайна бедност. В сметките на пенсионерите има много по-малко средства от предвиденото така че 41% от онези, които имат право да получават пенсия от частен пенсионен фонд, продължават да работят и след пенсионирането си.

– The New York Times разкрива в статия по-рано тази година, че по старата държавна пенсионна система максималната месечна пенсия е 1250$. При новата приватизирана система, за да може да получава този размер работника трябва да е направил вноски в размер от 250 хиляди долара през време на своята кариера. Едва 500 човека от 7-те милиона участници в частните пенсионни фондове са отговаряли на това условие.

– Разходите за преминаване към приватизираната система са приблизително 6,1% от БВП през 80-те години, 4,8% от БВП през 90-те, и се очаква да са средно 4,3% от БВП за периода от 1999 г. до 2037 г. Тези разходи са много по-високи от планираното, от части защото правителството се е задължило да осигури субсидии за работниците, които нямат достатъчно средства в своите лични сметки, за да получават дори минималната пенсия.

4. Приватизация насила (статията е от 2005 г.)

Докато правителствата разбиват своите публични пенсионни системи, пенсионерите, борейки се за нищожна пенсия, имат един южноамерикански военен диктатор, на който трябва да благодарят за това.

Без никакви притеснения относно липсата на демократичен дебат, генерал Аугосто Пиночет от Чили предприема действия за приватизация на системата за социално осигуряване преди около 25 години, когато със своята армия налага пенсионна система базирана на индивидуални инвестиционни сметки.

Президента Буш говори с апломб за чилийския опит, като възнамерява да превърне осигурителната система на САЩ в такава с индивидуални сметки в частни фондове.

За американците обаче превръщането на тяхната защитена от инфлацията пенсионна система в такава с лични сметки, които са зависими от капризите на капиталовия пазар означава знак за опасност.

„Приватизацията на пенсионната система нарани много хора, които познавам, включително моите родители, близки и приятели“ – Хуан Фернандес – гражданин на Чили, президент на Amalgamated Professional Employees Local 154

С личното познаване на вредите, които приватизацията на пенсионната система нанесе на работещите в Чили, Фернандес алармира за плана на Буш да взима уроци от Пиночет, чието правителство избиваше и подлагаше на мъчения политическите си опоненти и други невинни хора.

Затвор и изгнание

По време на правителството на Салвадор Алиенде, убит по време на държавния преврат от подкрепяната от ЦРУ военна хунта оглавявана от Пиночет през 1973 г., Фернандес работи в чилийското министерство на земеделието. Той е активен като студент и деятел в трудовото движение до ареста му през 1975 г., като прекарва 1 година в затвора. Там е подлаган на мъчения преди да бъде изпратен в изгнание в Ню Йорк. Сега той работи като специалист по човешките права в Комисията по човешките права.

Фернандес е активен деятел в международното движение за солидарност, което се противопоставя на диктатурата на Пиночет, която унищожава работническото движение, приватизира пенсионната система и голяма част от държавните предприятия. Днес той остава в контакт с прогресивни активисти, които настояват за нова реформа на осигурителната система, която ще е ключова тема на президентските избори през тази година.

Бащата на Фернандес, сега покойник, е бил санитар в столицата Сантяго. През 80-те години на 20 век, общинските работници са били принудени да се присъединят към приватизираната система. „Баща ми получи мизерна пенсия“ казва Фернандес. „Неговата съдба споделят безброй други работници, които доброволно или насила са присъединени към новата система“.

Всички, които стъпват на пазара на труда за първи път след 1981 г. задължително се присъединяват към приватизираната система. Онези работници, които са работили и преди 1981 г. на хартия имат право да останат към старата система. Полицията и армията (на които се крепи властта на Пиночет) остават в държавната пенсионна система, не се присъединяват към новата приватизирана система, наложена на цивилното население.

„Системата не е на висотата на своите обещания“, казва Артуро Мартинес, президент на най-голямата организация за защита на работещите (United Workers Central) в интервю.

Групата води кампания за реформа на приватизираната пенсионна система. „Докато парите на работниците са били инвестирани, за самите тях няма никаква изгода. Онези, които са инвестирали парите им обаче стават много по-богати“, казва Мартинес.

Маргарита Еспиноса – чиновник в държавна болница в столицата Сантяго е била принудена да си открие сметка в частен пенсионен фонд след като военната хунта оглавявана от диктатора Пиночет приватизира пенсионната система. „Старата система беше много по-добра според мен“, казва Еспиноса. „Нямах избор, трябваше да участвам в новата система“.

Липса на участие

Въпреки, че 7,1 милиона са потенциалните участници в схемата, само 3,8 милиона са в състояние да правят вноски в техните лични сметки. Ниското ниво на участие е резултат от нестабилния пазар на труда, честотата за смяна на работното място в страна където половината от работещите имат непълна или временна заетост.

Заради задължението си към вече пенсиониралите се в старата система, правителството продължава да има изключително високи разходи за пенсии. От въвеждането на приватизираната пенсионна система, разходите на държавата за пенсии остават на ниво от 6% от брутния вътрешен продукт. За пенсии се харчи колкото за здравеопазване и образование взети заедно.

Потънали в бедността

Днес работниците в Чили трябва да имат поне 20 хиляди долара в техните сметки, за да могат да получават минимална пенсия – около 100 долара на месец. Повечето от тях обаче имат едва по 5 хиляди долара, според Economy of Work Program (PET).

Около две трети от пенсионерите ще взимат минимална пенсия на границата на абсолютната бедност заради приватизираната пенсионна система. „Преди пенсионерите можеха да живеят спокойно“ казва Луис Варгас, пенсионер. „Благодарение на Пинера и Пиночет, бяхме измамени“

Дагоберто Саез, 66 годишен работник от Сантяго разказа за New York Times по-рано тази година, че очаква месечния му доход от заплата равна на 950 долара да се срине до 315 долара, които ще получава от частен пенсионен фонд, когато се пенсионира през следващите месеци. „Колеги и приятели със същите заплати, които работиха заедно с мен, но които останаха в старата система сега ще получават почти 700 долара на месец. „Сега получавам заплата, която ми позволява да живея с достойнство, но ще трябва да потъна в бедността, защото направих грешката да повярвам на обещанията, които ни дадоха през 1981 г.“

Чилийското правителство през 1981 г. твърди, че благодарение на приватизираната пенсионна система работниците ще получават под формата на пенсии 70% от работната си заплата. Но се оказва, че сега е възможно да получават не повече от 40%.

5. Буш предлага счупената пенсионна система на Чили като успешен модел за американците

1 май 2005 г.

Повечето хора не биха си купили кола втора употреба, от която изтича маслото, спирачките отказват, която би била опасна за движение по пътищата, и чиято поправка би струвала цяло състояние.

Връщайки се в 1997 г. тогавашния губернатор на Тексас – Джордж Буш – младши и готвещ се за бъдещ президент, предложи като идея да се направи още по-глупава и опасна „покупка“.

Буш присъства на презентация на Хосе Пинера (министъра на труда и социалната сигурност по време на бруталната диктатура на Пиночет), който приватизира пенсионната система на Чили през 1981 г.

След личната си среща с Пинера и според пресата, Буш се обявява за привърженик на системата на лични сметки в частни фондове заявявайки: „Това е най-важния политически въпрос, който стои за решаване пред САЩ днес“.

Като съпредседател на ултра консервативния „Като институт проект за приватизация на социалното осигуряване“ (Cato Institute Project on Social Security Privatization), като в последствие думата „приватизация“ е заменена с „избор“, за да се прикрият поставените цели, Пинера разказва на хората в САЩ и навсякъде по света, че системата, която е проектирал е голям успех и може да направи средните американски работници богати, когато се пенсионират.

Доказателствата обаче сочат, че приватизираната пенсионна система е много добра за инвестиционните компании и големите корпорации, но за работещите хора не осигурява никаква сигурност при пенсионирането им.

В доклад от 2004 г. за човешкото развитие в Чили, United Nations Development Program установява, че:
– половината от 6-те милиона работещи в Чили няма да имат право на никакви обезщетения от социално осигурителната система, когато се пенсионират
– други 25% ще са спестили толкова малко поради ниските заплати и огромните административни такси на частните фондове, че ще могат да получат единствено минимална пенсия покриваща линията на бедността
– между 1982 и 1988 г. дружествата, които управляват частните фондове в Чили прибират под формата на такси 4,5 милиарда долара – 20% от вноските на работниците

Никой от тези факти обаче не спира Пинера до продължава да разтръбява за успехите на новата система и за „двуцифрена“ доходност по личните сметки на работещите.

Следващо проучване от чилийската компания CB Capitales разобличава още лъжи:
– възвръщаемостта на годишна база е само 5,1%, а не двуцифрена
– работещите щяха да имат по-добра доходност ако си бяха инвестирали парите в 3 месечни депозити в банките
– компаниите, които управляват частните пенсионни фондове правят огромни печалби, дори и когато губят парите на хората

При старата държавна пенсионна система в Чили, която датира от 20-те години на 20 век нещата са много по-различни. Там 75% от работещите са покрити от системата, което включва национално здравеопазване, бонуси при пенсиониране, ипотечни заеми с ниска лихва и други.

„Преди пенсионерите можеха да живеят спокойно“ казва Луис Варгас, пенсионер. „Благодарение на Пинера и Пиночет, бяхме измамени“

Измамата започва още преди приватизацията през 1981 г. След като насилствено потушава работническото движение след държавния преврат през 1973 г., диктаторския режим замразява обезщетенията и орязва разходите за здравеопазване и образование, за да финансира приватизацията на пенсионната система и да направи държавните системи да изглеждат по-малко атрактивни.

От 1981 г. работодателите не са длъжни да правят вноски за своите служители нито за здравно осигуряване, нито за пенсия. Системата за осигуряване на ипотеки с ниска лихва е прекратена. Новите хищнически доставчици на здравни услуги започват да оставят пенсионерите, включително Варгас и съпругата му в сериозни дългове.

Влизащите за първи път на пазара на труда са били длъжни да си открият сметка в частен пенсионен фонд, докато онези, които вече са се осигурявали в държавната система бяха бомбардирани от една страна с непрекъсната пропаганда, а от друга са били принуждавани от работодателите си да се присъединят към приватизираната система. Повечето работници нямаха избор и го направиха.

Fresia Arcos, експерт по социално осигуряване знаеше, че приватизацията е измама. Точно както администрацията на Буш – младши се опита да сложи намордник на служителите в U.S. Social Security Administration да не кажат истината, чилийското правителство забранява на Arcos и на останалите експерти да защитават държавната система за социално осигуряване през 1981 г.

Arcos е поискала разрешение да сравни двете системи обективно, но й е било забранено дори това. 

Както изследванията на ООН и други организации предсказват, Чили е изправена пред огромна и растяща криза на бедността сред възрастните и необходимост правителството да се грижи за всички, за които приватизираната пенсионна система не може.

Настоящия чилийски министър на труда и социалната сигурност Рикардо Солари сподели пред The Times: „Абсолютно е невъзможно да се смята, че подобна система може да реши необходимостта от доходи на чилийците, когато се пенсионират“.

Въпреки това когато президента Буш посещава Чили, той хвали приватизираната система, наричайки я „чудесен пример за всички останали страни“.

Диктаторът Аугусто Пиночет много добре знаеше, че това са пълни глупости и държавната пенсионна система е много по-добра от наложената по насилствен начин за цивилното население частна такава. Той оставя армията и полицията в държавната здравна и пенсионна система.

Пиночет беше брутален убиец, но не и глупак.

6. Оруел и социално осигуряване – Пол Кругман (нобелов лауреат по икономика)

Трябва да кажа, че след като планът за приватизация на социалното осигуряване на администрацията на Буш – младши се провали преди 5 години, не съм очаквал, че ще трябва да се връщам на същата тематика толкова скоро.

Но социалното осигуряване е ключово място, където разбираш какви са хората всъщност и придобиваш усещането дали са честни относно това, което искат да направят.

Така че: Pat Toomey поддържа идеята да се замени социалното осигуряване със система от лични сметки, но отрича това да е приватизация и критикува онези, които използват този термин.

„Аз никога не съм казвал, че искам приватизация на социалното осигуряване. Това е много подвеждащо – умишлено подвеждащ термин. И се използва от онези, които искат да плашат хората“.

О, Боже. Като се върнем в 90-те години на 20 век „Cato Institute“ имаше нещо наречено „The Project on Social Security Privatization“ (Проектът за приватизация на социалното осигуряване), като са издадени документи като този на Martin Feldstein: Privatizing Social Security: The $10 Trillion Opportunity (Приватизация на социалното осигуряване – възможност за 10 трилиона долара).

Тогава „десните“ откриват, че „приватизация“ се котира лошо сред населението и изведнъж – „хей, ние никога не сме казвали това“.

Чакайте, става дори по-лошо: „Cato Institute“ не просто сменя името на проекта, но се опитва да изчисти навсякъде препратките свързани с „приватизация“. Буш – младши също се опита да отрече, че някога е казвал подобна дума.

И така, нека да си спомним следващия път кой първи нарече приватизацията „приватизация“ – това са приватизаторите.

(- В опита си да продаде идеята за приватизация на социалното осигуряване Буш каза много силни думи като „избор“, „свобода“, „собственост за обществото“… Как ще коментирате?

Пол Кругман: Финансови пирамиди. Схема от вида „познай печелившата карта“. Мислех си за летящи прасета. Приватизаторите твърдят, че можеш да получиш нещо за нищо. Те все едно казват „Нека да предположим, че прасетата могат да летят“. И ти тогава казваш: „Знаете, че не е добре да се предполага, че прасетата могат да летят“. А те отговарят: „Нещо не ти е наред на теб. Не разбираш ли огромните предимства на летящите прасета?“

„Cato Institute“, който е интелектуалния щаб за всички тези неща откри през 1995 г. нещо наречено „The Project on Social Security Privatization“ (Проектът за приватизация на социалното осигуряване), но фокус групите не харесаха тази дума и така през 2002 г. институтът смени името на „The Project on Social Security Choice“ (Проектът за избор на социално осигуряване). Те не анонсираха смяната на името, а навсякъде по техния сайт изтриха всякакви следи, че някога думата „приватизация“ е сменена от думата „избор“, която звучи по-добре.

7. Словакия vs Cato Institute

13 март 2012 г.

От Марк Еймс: В събота, малката страна от Европейския Съюз – Словакия, проведе парламентарни избори и резултатите изненадаха „експертите“ – лявоцентриската партия SMER описвана като популиска в американските медии, спечели изборите с рекорден резултат. За първи път в посткомунистическата история на страната една партия ще има пълно мнозинство в парламента.

Милиардерите Чарлз  и Дейвид Кох, които помогнаха за създаването на либертарианския Cato Institute

Високата избирателна активност на населението отразява реалните проблеми на хората в Словакия – те страдат от масивно обедняване в следствие от десетилетие на брутални реформи, които се отразиха най-зле при приватизираните пенсии. Натам ние американците сме тръгнали, по-специално Cato Institue, но ще стигнем до там след малко.

Въпреки, че не е имало почти никакви масови протестни движения, страната видя най-големите демонстрации от „Нежната революция“ досега. Протестите са в следствие от части заради стандалът „Gorilla„, свързан с изтекли записи на политици „борещи се“ за „свободен пазар“, които уговарят своите подкупи с банкери от топ хедж фонда Penta, в замяна на доходоносни приватизационни сделки.

Но това, което най-вече извади хората да гласуват за „популистите“ е масовото обедняване за словаците, като най-засегнатите са пенсионерите, които трябва да живеят с грубо 400 долара на месец.

Стигнахме и до Cato Institute – либертарианския мозъчен тръст основан от братята Кох, и където проблемите на Словакия стават наши проблеми.

В началото на 2000 г. съпредседателя на Cato Institute – Хосе Пинера изиграва ключова роля като съветник и наблюдател на масовата приватизация на пенсионната система на Словакия, която се случва през 2003 г. по време на управлението на Mikulas Dzurinda, с неговото правителство борещо се за „свободен пазар“. Днес пенсионерите в Словакия стенат от приватизираната пенсионна система под влиянието на Cato Institute.

Хосе Пинера, който оглавява проекта за приватизация на социалното осигуряване от 90-те години на 20 век има тъмно минало като „администратор на болката“ в национален мащаб. Пинера служи на диктаторския режим на генерал Аугосто Пиночет първо като министър на труда, съдействайки да се смажат синдикатите в една от най-бруталните диктатури в цял свят. По-късно Пинера ръководи радикалната приватизация на пенсионната система на Чили.

Днес чилийците страдат от проблеми свързани с едни от най-големите неравенства при разпределението на богатството в цял свят. За последните 2 десетилетия Хосе Пинера работейки в Cato Institute се опитва да наложи същата схема на американците.

Това е сделка сключена в Ада – Cato институтът и братята Кох правят всичко възможно да премахнат системата за социално осигуряване от създаването на института през 70-те години. Благодарение на неуморните усилия на този институт, днес приватизацията на социалното осигуряване е на практика „Библията“ на републиканската партия и е близо да попадне в листа „Да се направи“ на някои „центристи“ демократи.

Съсипването на Словакия

Хосе Пинера беше представител на Cato Institute като наблюдател на приватизацията на пенсионната система на Словакия осъществена от коалицията (на борещи се за „свободен пазар“) между Демократическата партия и Christian Union Party, оглавявана от премиера Mikulas Dzurinda. Пенсиите бяха приватизирани през 2003 г., като в същото време се намали максималната данъчна ставка за най-богатите до 19%, премахна се данъкът върху наследството, и като цяло данъчната тежест се прехвърли към по-бедната част от населението и средната класа.

Тези реформи бяха крайно непопулярни за словаците, докато в същото време бяха одобрявани от западни банкери и банкови институции като Световната банка, които определиха Словакия за страната най-голям икономически реформатор в света за 2004 г. и една от 20-те най-приятелски настроени към бизнеса страни в света.

През 2005 г. посланика на Буш в Словакия и съавтор с работещата за Cato Institute – Marian Tupy, в бляскава статия приветстват приватизацията на пенсионната система като се отбелязва ключовата роля на Хосе Пинера, за да може да се случи реформата. В тяхната статия правят зловещо сравнение на „кризата“ в която е била Словакия преди реформата и „кризата“ на социалното осигуряване в САЩ.

Времевия хоризонт, в който тандемът Cato-Буш приветства приватизацията на пенсионната система на Словакия е интересен по няколко причини:
– първо, защото същото правителство, което се бори за „свободен пазар“, и което е съветвано от Cato и хвалено от Буш за реформата беше въвлечено в скандал за тайни сделки с водещ хедж фонд за разпродажба на държавни активи на Словакия в замяна на милиони под формата на подкупи и
– второ, тъй като през същата тази 2005 г. президента Буш направи сериозни усилия в посока приватизация на социалното осигуряване в САЩ, като Cato Institute е водещ съветник и PR

Планът на Буш и Cato Institute да приватизират социалното осигуряване на САЩ датира от една вечеря през 1997 г., когато Буш – младши е все още губернатор на Тексас.

Ед Крейн – президентът на Cato Institute и Хосе Пинера – съпредседател на The Social Security Privatization Project (Проектът за приватизация на социалното осигуряване) отлитат за Остин да продадат на бъдещия президент техния план за приватизация на социалното осигуряване.

Според Washington Post: „Крейн каза след презентацията на Пинера, че Буш е заявил, че „Това е най-важния политически въпрос, който стои за решаване пред САЩ днес““.

Веднага след като е избран за президент, Буш – младши назначава комисия по приватизацията на социалното осигуряване, като в нея присъстват от фанатиците на Cato Institute. За тяхно нещастие атаките от 11 септември разсейват администрацията. През 2005 г. Буш – младши определя приватизацията на социалното осигуряване като свой основен приоритет през втория си мандат и отново дава на Cato Institute да се заеме със задачата.

До края на 2005 г. обаче популярността му е спаднала драматично, тъй като населението е срещу него за войните, в които е въвлякъл страната. Щетите от ураганът Катрина бяха колосални, което направи приватизацията на социалното осигуряване политически невъзможна задача. Проектът да се направи на САЩ това, което Cato причини на Словакия беше изоставен. Тогава Cato Institute се превърнаха в най-големите критици на Буш за войните срещу тероризма.

Семейния проект

Напоследък по-малкия брат Пинера – милиардерът Себастиан стана популярен в международните новини като най-мразеният президент в Чили след падането на военната диктатура на Пиночет през 1990 г.

Заради приватизацията на чилийската образователна система проведена от Себастиан Пинера в страната избухнаха общонационални протести, като насилието достигна невиждани нива от бруталната диктатура на Пиночет, когато са били избивани и измъчвани хиляди при обезглавяването на икономиката под влияние на фанатици на „свободния пазар“, сред които включително Фридрих фон Хайек, Милтън Фридмън и братът на Себастиан Пинера – Хосе Пинера, който през 2003 г. пише:
„Да дадеш празна бюлетина на по своята същност нестабилно мнозинство, по въпроси свързани със значими икономически, социални и политически решения за обществото е все едно да институционализираш нестабилност, да се отвори пътя към по-сериозни злоупотреби и да се осъди страната на изостаналост. Как някой може да прави рационални решения за работата, спестяванията и инвестиции ако ключови променливи като данъците, трудовото законодателство и останалите регулации могат да се променят от 50,01% от гражданите чрез гласуване, в страна с ниско ниво на образованост, и където почти никога не може да се каже, че се гласува информирано?“

В събота, словаците с голямо мнозинство гласуваха за прекратяването на щетите и грабежите, които съветниците на Cato Institute причиниха на гражданите на тази малка страна. Естествено, за фанатиците на „свободния пазар“ като братята Пинера, братята Кох, Cato Institute и другите слуги на олигархията, това само доказва тяхната гледна точка защо демокрацията трябва да бъде „ограничена“.

На хората не може да се разчита да гласуват по начин, който искат олигарсите – на тях не може да се разчита да реагират пораженчески на всички новини за политическа и корпоративна корупция.

Надеждата на елитите в Словакия и навсякъде другаде беше, че масовото обедняване на хората и техния гняв, ще ги накара да стоят далеч от политиката, но високата избирателна активност се оказа най-голямата победа за хората в Словакия. От политиците може да се очаква да се продадат и да разочароват, но колкото по-ангажирани са хората, толкова повече власт ще имат да сменят своите управляващи за по-добро. Най-накрая ще се сложи край на прогнилите политици на олигархията и грабежите, които белязаха нашето време.

Да закрием задължителните частни пенсионни фондове

Оригиналните текстове на статиите и други препратки:

Private Pensions in Chile, a Quarter Century On – http://www.larouchepub.com/other/2004/site_packages/ss_privatization/0412cenda_chile_ss.html

Fascist Chile Model of Pension Privatization – http://www.larouchepub.com/eiw/public/2005/2005_10-19/2005_10-19/2005-11/pdf/29_11_ecochile.pdf

Chile’s Privatization Failures – http://tcf.org/commentary/pdfs/nc962/chilefactsheet.pdf

Privatization by bayonet – http://www.dc37.net/news/pep/8_2005/chile.html

Privatized social security a failure in Chile – http://www.cwa-union.org/news/entry/privatized_social_security_a_failure_in_chile_ignoring_senior_poverty_crisi

Orwell And Social Security – Paul Krugman – http://krugman.blogs.nytimes.com/2010/08/24/orwell-and-social-security/

Saving Ryan’s Privatization – Paul Krugman – http://krugman.blogs.nytimes.com/2010/03/14/saving-ryans-privatization/

Slovakia Vs. The Cato Institute – http://thedailybanter.com/2012/03/exclusive-slovakia-vs-the-cato-institute/

Locations of visitors to this page
Tyxo.bg counter
Site Meter
Google Analytics Alternative
Clicky

Да либерализираме прането

От 2007 и 2008 г. властта в България въведе така наречения „плосък данък“ от 10% първо за облагането на фирмите, а след това и регресивно данъчно-осигурително облагане на гражданите.

Какъв беше ефектът?

Ще се разглеждат само странностите по отношение на бизнеса, регресивното данъчно-осигурително облагане на гражданите е друга тема, много позорна, за която властта от 2008 г. до момента трябва да се срамува много.

Приходи от корпоративен данък според закона за държавния бюджет по години (в милиони лева)

Приходи Годишна промяна Промяна спрямо 2006 г.
2006 978 0
2007 1320 +35% +35%
2008 2128 +61% +118%
2009 2461 +16% +152%
2010 1301 -47% +33%
2011 1542 +19% +58%

За първите години след въвеждането на „плоския данък“ 10% скача рязко прихода от корпоративен данък при намаляване на ставката при това (изведнъж фирмите почват да печелят многократно повече и си го признават). Скокът е толкова голям, че през 2007 г. тогавашната власт неправилно отчита приходите (срамежлива власт, какво да се прави) и в края на годината се оказва, че в бюджета има много повече приходи от колкото пише в закона. Генерира се изключителен бюджетен излишък. През следващите години властта вече сякаш знае какви ще са постъпленията и бюджета не е толкова срамежлива, но пак за края на годината остава порядъчно количество бюджетен излишък, който да бъде раздаден по целесъобразност вероятно. От 2010 г. в закона за държавния бюджет изведнъж приходите от корпоративен данък се сгромолясват. Каква може да е причината? Дали може да е кризата? Така изведнъж печалбите падат двойно, както и изведнъж скачат двойно няколко години преди това? Нещо не се връзва много работата. По-скоро в периода между 2007-2008 г. се е провеждала кампания за „голямото пране“ – истинската цел за въвеждането на „плосък данък“ 10% в България. От 2009 г. или всичко вече е било изпрано, или правилата за изпиране са се променили, да не кажем, че прането вече е станало почти невъзможно, или се е преследвало?

„Репресират бизнеса, не може да се прави бизнес по този начин“. Ами тогава

Да либерализираме прането

По принцип хората говорят, че всяка държава се стреми да привлече изпирането на пари на своя територия – тоест приходите от данък върху мръсните пари да влизат в бюджета на съответната държава. В същото време държавите по света уж се борят срещу прането. Когато има капитали, които нямат търпение да бъдат изпрани. Държавата така и така е изтървала престъпната дейност, с която са били придобити, защо поне да не облекчи почтените бизнесмени да си платят данъците върху тези капитали, така сякаш са придобити от напълно законна дейност, върху която просто не са били платени данъци? Е, има вариант държавата нищо да не прави, да остави капитала да си открива фирми фантоми, които да откриват например скъпоплатени работни места, в които няма да се върши никаква работа – намалява се безработицата, нали? Е да, така е. Само че се затруднява реалния бизнес, пазара се изкривява, което в дългосрочен план не е полезно.

По-добре реален бизнес, който да се опитва да укрива данъци (нежеланието да плащаш данъци е рационално поведение все пак), отколкото напълно фиктивен бизнес, който след като капитала бъде изпран, ще затвори врати, работещите ще бъдат безработни и по документи, а през това време няма да е създавана никаква смислена продукция.

Когато имаме толкова проста цел като официализиране на капитали, за които няма официален произход, защо държавата да не улесни максимално процедурата по най-краткия път собствениците на капиталите да си внесат данъците, вместо да се затрудняват да откриват почтен бизнес, от който уж да се генерират съответните обороти, да се наемат хора, които няма да вършат никаква работа и т.н.? Защо трябва да се изкривява пазара на труда, реалния бизнес, който бяга от плащането на данъци (което е рационалното поведение)?

Или може би държавата държи почтените бизнесмени с капитали без произход да трябва да минат през целия път от откриването на фирми, наемането на хора, които няма да вършат никаква работа, генериране на фалшиви обороти, поставяне на цени многократно над пазарните, подкупи на почтени независими одитори, почтени данъчни служители, а в някои случаи и повишаване на разврата в съдебната власт? Кому е нужна тази игра? Вярно, някои може и да обичат театралните постановки, но хайде по-добре…

Да либерализираме прането – държавата да предостави възможността на лицата, които имат капитали с неустановен произход, да си платят данъците, така сякаш са развивали дейност на територията на България, но са укривали данъци, изморили са се от играта, искат да спят спокойно. Нека им се даде възможността да си платят предполагаемия корпоративен данък + данък върху дивидентите, който биха платили, ако предполагаемо не бяха укривали приходи (ще допуснем, че като почтени бизнесмени просто са укривали оборот от нерегистрирана в търговския регистър фирма, а не са се занимавали с престъпна дейност, а дори и да са се занимавали с престъпна дейност, тя е трябвало да бъде хваната по-рано, ако е изпуснат момента, на държавата не й остава друго освен поне да си събере данъците, иначе и без тях остава).

Процедурата по изсветляване на капитала с неясен произход трябва да бъде изключително проста, а именно:
1. лицето декларира доход получен на територията на Република България, който до момента не е бил деклариран, и върху който лицето заявява желание да си плати данъците
2. лицето внася по сметката на НАП преди подаването на декларацията 14,5% (сборът от корпоративен данък + данък върху дивидентите)  върху декларираната сума
3. ако в 7 дневен срок от НАП не върнат превода, се приема, че лицето е освободено от отговорност за данъчни нарушения в общ размер декларираната по-горе сума

Цената е съвсем пазарна, за да си осигури почтения бизнесмен с капитали с неустановен произход спокоен сън.

Тази декларация може да се нарече официално „Декларация за доходи за минали периоди, които не са декларирани до момента“, но в публичното пространство може да стане известна и като

Декларация за пране на пари

Образец:

„Аз, долуподписаният ХХХ, с ЕГН: ХХХХХХХХХХ, номер на лична карта ХХХХХХХХХ, издадена на ХХ.ХХ.ХХХХ от МВР Х, с постоянен адрес: ХХХ, декларирам, че до 31.12.2012 г. съм получил недекларирани до момента доходи от стопанска дейност на територията на Република България в размер от ХХХХХХХ лева. Декларирам, че върху тази сума към момента на подаването на настоящата декларация съм внесъл по сметка на Национална агенция за приходите окончателен данък в размер от 14,5%. В случай, че в 7-дневен срок от подаването на настоящата декларация агенцията не ми възстанови изплатената сума, се приема, че съм освободен от отговорност за каквито и да е данъчни нарушения, в размер декларирания с настоящото доход, върху който съм внесъл полагащите се данъци“.

Ако държавата търси нов източник на приходи за бюджета, да либерализира данъчната система и да позволи желанието на онези, които нямат търпение да си платят данъците, да се осъществява веднага. Този, който иска да си плати данъците, държавата по никакъв начин не трябва да го спира. Ако е имало престъпна дейност, да е била хваната навреме. Когато е наличен само капитала, поне да бъде обложен. Собствениците на този капитал ще спят спокойно, държавата ще получи приходи за бюджета, а реалния бизнес (този, който се чуди как да избегне данъчното облагане) няма да бъде конкуриран от фирми, чиято единствена цел е да си платят данъците, което е извратено по принцип.

Locations of visitors to this page
Tyxo.bg counter
Site Meter
Google Analytics Alternative
Clicky

Защо данъка върху „представителните разходи“ трябва да стане 15%

В последните седмици се появи предложение данъка върху представителните разходи да е дължим вместо след всеки месец, чак след края на годината.

Предложението се прави според официалната версия, за да се облекчи малкия бизнес.

Какво е положението в момента:

– купува си малката фирма минерална вода за служителите за 10 лева – това според данъчните било разход, който трябва да бъде обложен с данък, защото минералната вода явно е глезотия, при положение, че има течаща вода в тоалетната, служителите могат да пият и от канализацията, нали?

– малката фирма тъй като е купила минерална вода на служителите си (вместо да пият от течащата в тоалетната чиния) трябва да си самоначисли 10% данък върху направения разход и да го внесе през следващия месец. На 10 лева разход – 1 лев данък трябва да се внесе в бюджета.

– малката фирма похарчва 2-5 лева банкова такса, за да внесе 1 лев данък върху разходите за минерална вода – абсурд е, да.

Ако предложението данък върху разходите да се плаща след края на годината наведнъж, влезе в сила, то поне ще се насъберат 12 лева данък върху разходите за минерална вода, които да се платят с 1 платежно с 5 лева банкова такса примерно – пак е абсурдно, но уж се води подпомагане на малкия бизнес.

Какво се случва, когато фирмата си плати данък върху разходите?

Самия данък върху представителните разходи се признава за разход, който не подлежи на данъчно облагане, не подлежи и на облагане с данък върху дивидентите.

Тогава да си представим, че на малката фирма й спестихме няколко лева от данъци, които ще плати за банкова такса благодарение на това, че данъка върху представителните разходи от 10% ще се плаща чак след края на годината наведнъж…

Да отидем в малко по-голяма фирма и да си представим един голям шеф, с високо самочувствие, натрупал капитала си по неясен начин, но без съмнение съвсем почтено. Неговите представителни разходи не са за минерална вода, а като отиде сутрин, обед, вечер на ресторант, да остави по 500-5000 лева дневно за хранене сам или с приятели (бизнес партньори за пред данъчните). И този голям и без никакво съмнение много почтен шеф си взима примерно 3 касови бележки дневно за по 500 лева и си ги дава да му се броят за представителни разходи. 1500 лева на ден представителни разходи – съвсем нормално, за голям шеф, натрупал капитала си по неясен начин, но съвсем почтено, нали?

При сегашното положение в счетоводството му трябва да отчетат 30 дни по 1500 лева за представителни разходи или 45000 лева разходи на фирмата, които трябва да се обложат с 10% данък върху представителните разходи, и този данък да се внесе през следващия месец до 15 число. Ако голямото шефче е ходило всеки ден на ресторант януари месец, то до 15 февруари трябва да внесе 4500 лева за примера данък върху представителните разходи, което си е доста гадно. Но какво печели? 45000 лева ще бъдат признати за разход + 4500 лева данъци, които също ще бъдат признати за разход. Това прави 49500 лева в този месец, които са били съвсем почтено източени от фирмата в полза на хапването на почтеното шефче и които няма да бъдат обложени с данък върху дивидентите от 5%.  На 49500 лева данък върху дивидентите от 5% би бил 2475 лева, които голямото шефче си спестява. Някой може да каже, че това е избягване на данъчно облагане, но не, напълно законно си е, само касови бележки трябва да се намерят. Гадното е, че още през февруари трябва да преведе данъка върху представителните разходи. Гадно е, и голямото шефче много го гложди от вътре как да се справи с тази несправедливост.

Затова си намира лобисти, които да зарадват не него, а малкия бизнес (естествено, че за малките се прави работата), че вече данък върху представителните разходи ще се плаща не всеки месец, а наведнъж след края на годината.

Кой какво печели?

Малкия бизнес – както вече стана ясно – малкия бизнес си купува минерална вода за 10 лева месечно, данък върху представителните разходи е 1 лев месечно, като трябва да се плати и такса за превод към банката от няколко лева, но да предположим, че малкия бизнес банкира онлайн и превода е само 1 лев. 1 лев данък върху представителните разходи – 1 лев за превод. 2 лева месечно. За 12 месеца 24 лева. Също така малкия бизнес ще е направил разходи от 120 лева за минерална вода, към тях като сложим и тези 24 лева – това са си спестени от данък върху дивидентите 144 лева * 5% = 7,20 лева.

Голямото шефче – голямото шефче имаше месечни представителни разходи от 45000 лева + данък върху представителните разходи от 4500 лева. Тези суми няма да бъдат обложени с данък върху дивидентите – 2475 лева месечно. За 12 месеца – 29700 лева спестени от данък върху дивидентите. Голямото шефче може съвсем спокойно да хапва, пийва в ресторанти сутрин, обед, вечер.

Пак да сравним резултатите – малкия бизнес спестява 7,20 лева годишно от неплащане на данък върху дивидентите, голямото шефче 29700 от неплащане на данък върху дивидентите. Махнат е и ужасния ефект данък върху представителните разходи да се плаща авансово, който направо може да фалира малкия бизнес – то това 2 лева на месец разход е кошмар, нали?

Защо данък върху представителните разходи трябва да е 15%

Ще приемем поправката, данък върху представителните разходи да се плаща наведнъж, след края на годината, обаче хайде по-добре данък върху представителните разходи да не е 10%, а 15%, така сякаш съответната фирма си е разпределила и дивиденти и си е похарчила парите за каквото иска след това.

Малкия бизнес ще си купува минерална вода за 120 лева годишно, които ще бъдат обложени с 18 лева данък върху представителните разходи, да сложим 2 лева за банков превод – 20 лева на година.

Голямото шефче като ходи по ресторанти сутрин, обед, вечер, ще си плати 15% данък върху разходите, все едно си е изял печалбата и си е разпределил дивидентите, които също е изял. Бюджета няма да бъде ощетен, иначе ако се запази данъка върху разходите да е само 10%, и да се плаща чак в края на годината – видно е колко е голяма загрижеността за ма