Закриване на задължителните частни пенсионни фондове като мярка за подобряване на развитието на икономиката в България


В програмата си за управление на България, предложена през 2009 г., фаворитът за спечелване на парламентарните избори и понастоящем управляващата партия, залага намаляване на осигурителната тежест с до 5%, като мярка за оставяне на повече средства в ръцете на работодатели и работници, и за запазване на работните места. В предложената програма е предвидено намаляването на осигуровките да стане за сметка на ограничаването на неефективни правителствени разходи и ограничаване на преразпределителната роля на държавата.

През 2010 г. беше направен опит за намаляване на осигурителната тежест, като вноските за фонд „Пенсии“ в държавното обществено осигуряване се намалят с 2%. Оказа се, че идеята е крайно неудачна и още на следващата година вноските се увеличиха с 1,8%. Ако към края на мандата през 2013 г. не се правят други промени, обещанието за намаляване на осигурителните вноски с до 5% ще е изпълнено, защото най-малкото ще е налице 0,2% по-ниска ставка за осигурителната вноска за фонд „Пенсии“. Но едва ли хората и бизнеса ще са останали много доволни от изпълнената по този начин програма.

Толкова ли е неизпълнимо не само формално обещанието за реално намаляване на осигурителните вноски с до 5%? Всъщност задачата не е чак толкова сложна.

След реформите през 1999 г., в България се въвежда по чилийски модел частична приватизация на пенсионната система. Част от осигурителните вноски за пенсия на всички родени след 1959 г., започват да се отклоняват към частни фирми. На обществото се казва, че младите ще получават и допълнителна пенсия от частен пенсионен фонд, но в действителност в действащия към 2012 г. кодекс за социално осигуряване е записано, че тъй като със закон държавата отклонява задължително събираните осигурителни вноски за пенсия към частни фирми, които трябва да ги управляват доходоносно, то държавната пенсия на всички родени след 1959 г. се намалява пропорционално на отклонените за управление от частни фирми средства. Следователно допълнителни пенсии от задължителни частни пенсионни фондове няма. Това, което държавата няма да плати като пенсия, евентуално би се компенсирало от задължителния частен пенсионен фонд, но само ако този фонд успее да постигне поне доходност равна на инфлацията, след като покрие разходите си за управление и очакваната печалба за собствениците на управляващото дружество. В противен случай получаващите „допълнителна“ пенсия от задължителен частен пенсионен фонд, ще получават по-малка пенсия от родените преди 1960 г., чийто вноски не се отклоняват частично към частните фирми и постъпват директно в държавното обществено осигуряване. 

Проблемът за законността на задължителните частни пенсионни фондове

В чл. 5 ал.1 от българската конституция се казва, че тя е върховния закон в страната и другите закони не могат да й противоречат. В чл. 6, ал. 2 от конституцията се казва също така, че не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии основани на редица признаци, включително полов признак. Кодекса за социално осигуряване обаче предвижда различна пенсионна възраст и изисквания за осигурителен стаж за мъжете и жените. Така наречените „допълнителни-задължителни“ пенсии от частен фонд могат да се получават чак след като лицето получи право на пенсия от държавното обществено осигуряване, а за получаването й изискванията за мъжете и жените са различни. Следователно ако може да се говори, че „индивидуалните партиди“ в задължителни частни пенсионни фондове на родените след 1959 г. са частна собственост, то достъпа до тази частна собственост е ограничен по полов признак, което е противоконституционно.

Може ли да се говори, че „индивидуалната партида“ в задължителен частен пенсионен фонд е частна собственост? По принцип частната собственост може да се смята за индивидуална инвестиция. Всяка индивидуална инвестиция е направена доброволно, собственикът може да се разпорежда със собствеността си по всяко време, може да я консумира или продаде. Не така обаче стои въпроса с инвестицията в задължителен частен пенсионен фонд. Родените след 1959 г. и техните работодатели, с държавна принуда плащат 17,8% от дохода на лицето осигуровки за пенсия. Държавата обаче решава вместо цялата сума да отиде във фонд „Пенсии“ на държавното обществено осигуряване, част от нея да бъде отклонена за управление от частни фирми. Гражданина може да има право на избор коя от частните фирми да управлява средствата, но не може да се разпорежда сам с тях, не може да ги консумира, не може да ги продаде. Следователно принудителните вноски в задължителни частни пенсионни фондове, не отговарят на ключови условия и не могат да се смятат за частна собственост, а по-скоро за някакъв резерв на държавата.

Проблемът за защитата на отклонените вноски

Претендирайки, че схемата със задължителните частни пенсионни фондове гарантират защита на интересите на родените след 1959 г. и, че тази схема би могла да се справи с демографските проблеми, не е зле да се провери какви защити са сложени, с които да се гарантира, че парите за пенсия няма да бъдат изгубени, или нещо друго няма да се случи с тях. Отговорът на този въпрос дава член 193, ал. 3 от кодекса за социално осигуряване: „Минималната доходност за съответните видове пенсионни фондове представлява 60 на сто от средната постигната доходност или с 3-процентни пункта по-малка от средната – което от двете числа е по-малко.“

Това на практика означава, че ако средната доходност на фондовете за допълнително задължително пенсионно осигуряване за родените след 1959 г., или тази на бранша професионални частни фондове (където задължително работодателите правят допълнителни вноски за пенсия за работниците от 1-ва и 2-ра категория труд) реализират 97% загуба на средства, то ако който и да е от останалите фондове в съответния бранш загуби 100% от парите на хората, всичко ще бъде напълно законно. Следователно парите за пенсия в задължителните частни пенсионни фондове са абсолютно негарантирани.

Сред провежданите дискусии как да се подобри дейността на задължителните частни пенсионни фондове, не може да не направи впечатление следното предложение публикувано на сайта на комисията за финансов надзор: „информиране на осигурените лица чрез рекламните и информационни материали за фондовете за допълнително пенсионно осигуряване, че при управлението на активите на фонда не се гарантира положителна доходност и запазване в пълен размер на внесените по индивидуалните партиди средства“.

Изглежда, че комисията за финансов надзор е безсилна да поиска адекватна промяна в кодекса за социално осигуряване, така че ако дружествата за допълнително пенсионно осигуряване губят парите за пенсия, да покрият щетите. Вместо това предложението на КФН е, осигурените за пенсия лица родени след 1959 т., да бъдат уведомени, че иззетите с държавна принуда средства, които са отклонени без тяхно съгласие за управление в частни фирми, могат да бъдат изгубени.

Проблемът за доходността на задължителните частни пенсионни фондове

Когато държавата гарантира по този начин парите за пенсия, които са поверени за управление от частни фирми, не са чудни и резултатите, които са постигнати от задължителните частни пенсионни фондове за показателно дългия период на тяхното съществуване в България. Измерени по стойността на парите към декември 2011 г. (възможно е минимално отклонение в следствие от закръглявания):

Професионални частни пенсионни фондове (лв.)

Универсални пенсионни

фондове (лв.)

Общо

(лв.)

Получени вноски (номинално)*

650 362 490

3 549 039 100

4 199 401 590

Получени вноски, преизчислени по стойността на парите към 31.12.2011 г.

841 324 433

4 077 737 508

4 919 061 941

Изплатени*

140 568 000**

7 603 000

148 171 000

Изплатени по стойността на парите към 31.12.2011 г.

152 655 517

8 077 089

160 732 606

Налични към 31.12.2011 г.*

471 129 000

3 532 906 000

4 004 035 000

Номинален резултат

– 38 665 490

– 8 530 100

– 47 195 590

Реален резултат по стойността на парите към 31.12.2011 г.

– 217 539 916

– 536 754 419

– 754 294 335

* по данни от сайта на комисията за финансов надзор

** през март 2011 професионалните фондове превеждат към Националния осигурителен институт (НОИ) 107,7 милиона лева

Негативни ефекти от обществените схеми с капиталово натрупване

Когато от данъкоплатеца се изземат данъци, които се заделят за управление във фонд, това означава, че от населението са иззети повече данъци от необходимото – хората търпят лишения. Тези допълнително иззети средства няма да бъдат изхарчени за потребление, което косвено ще се отрази на продажбите на реалния бизнес. Като следствие може да се стигне до загуба на работни места. От друга страна много е наивно да се смята, че частна фирма, която работи за собствената си печалба, би се погрижила по-добре за средствата на всеки отделен гражданин от него самия. Обикновения човек разполага с ограничено количество спестявания, които лесно може да инвестира, при минимални разходи, и лесно може да осребри инвестицията си. Практиката показва, че най-голяма част от инвестициите на задължителните частни пенсионни фондове са направени в държавни облигации. И това е напълно закономерно – няма друг пазар, подходящ за толкова големи институционални инвеститори.

Но защо е тази счетоводна гимнастика? Част от данъците, които държавата събира за пенсии, вместо да покрият разходите на пенсионната система, се отклоняват за управление от частни фирми. Държавния бюджет излиза на дефицит, в следствие на което се налага да емитира държавен дълг. Задължителните частни пенсионни фондове трудно могат да намерят къде да вложат получените за управление средства и купуват държавния дълг. За данъкоплатеца ситуацията изглежда по следния начин: платил си е данъците, част от които се отклоняват за управление от частни фирми. Държавата, на която плаща данъци започва да издава дълг, който се купува от частните фирми. Така на данъкоплатеца е вменено в бъдеще да плаща по-големи данъци, защото страната, която го облага вече дължи пари на частни фирми, които търсят лихва. И на всичкото отгоре трябва да се платят и разходите за управление на тези частни фирми.

Решението на проблемите

Видно е, че идеята за въвеждането на задължителни частни пенсионни фондове е голяма грешка. Дори в Чили, където за първи път се провежда приватизация на пенсионната система, през 2008 г. се провежда нова реформа, в следствие на което пенсионерите в най-бедните 60% от семейства в страната имат право на минимална пенсия от държавата, в случай, че не получават такава от частен пенсионен фонд, или добавка от държавата, в случай, че пенсията, която получават от частния пенсионен фонд е по-ниска от минималната. Други латиноамерикански страни, които са провели експеримента и окончателно са се отказали от него са Боливия и Аржентина. В Унгария през 1998 г. се провежда частична приватизация на пенсионното осигуряване по примера от България. През 2010 г. се взима решение за прекратяване на експеримента, след като става очевидно посредственото представяне на задължителните частни пенсионни фондове. На населението се дава възможност да се откаже от останалите средства в индивидуални партиди в задължителните частни пенсионни фондове, и да възстанови изцяло правата си за държавна пенсия, които са били редуцирани пропорционално на отклоняваните вноски към частен пенсионен фонд. Тази промяна в Унгария е определяна като национализация на лични средства на гражданите и има широк международен отзвук, но всъщност е поправяне на много груба грешка, която държавата е допуснала години по-рано.

От 2011 г. професионалните частни пенсионни фондове в България трябваше да започнат да изплащат пенсии на ранно пенсиониралите се работниците от първа и втора категория труд. Оказа се, че предлаганите пенсии са обидно ниски, от една страна в резултат от икономическата криза, от друга тъй като самата схема и на теория дори е невъзможно да работи добре, а може би и в резултат от крайно лошо управление на пенсионните дружества?

За съжаление държавата тогава не се освободи окончателно от експеримента със задължителните частни пенсионни фондове, а отложи момента, в който професионалните пенсионни фондове, ще започнат да изплащат пенсии за 2015 г., като дотогава ранното пенсиониране ще бъде за сметка на НОИ. Отделно от това вместо да се прекратят вноските за допълнително-задължително пенсионно осигуряване, които засягат всички родени след 1959 г., в закона се записа, че те трябва да се увеличат от 5 на 7% от 2017 г.

Сега е моментът управляващата партия да изпълни не само формално обещанието за намаляване на осигурителната тежест като прекрати дейността на задължителните частни пенсионни фондове. Всичко, което държавата изземва задължително, са на практика данъци. Осигуровките също са данъци със специално предназначение. След като населението и бизнеса търпят лишения плащайки осигуровките за пенсия, то поне каквото държавата събира, да не го отклонява за управление от частни фирми, трупайки на гърба на данъкоплатеца нов държавен дълг или стопявайки фискалния резерв на страната.

Прекратяването на дейността на задължителните частни пенсионни фондове ще означава, че ако не се намалят от сегашното си ниво осигурителните вноски за пенсия, а постъпват изцяло във фонд „Пенсии“, то дефицита на Националния осигурителен институт, а в следствие на държавния бюджет, би намалял с близо 800 милиона лева на година (вноските, които постъпват в задължителни частни пенсионни фондове). Другият вариант е част от тези пари да се оставят в бизнеса и населението, като след закриването на задължителните частни пенсионни фондове, общата вноска за фонд „Пенсии“ се намали с няколко процентни пункта,  без да се увеличава повече настоящия дефицит в пенсионната система.

Населението и бизнеса ще спечелят с прекратяването дейността на задължителните частни пенсионни фондове, независимо кой от двата варианта ще се избере след това от държавната власт. Управленски инструмент за намаляване дефицита на фонд „Пенсии“, и съответно на дефицита на държавния бюджет, без цената да е засягане интересите на гражданите и обществено недоволство, е налице.

Международна научна конференция – Май 2012 г. – гр. Варна

Locations of visitors to this page
Tyxo.bg counter
Site Meter
Google Analytics Alternative
Clicky

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: