Защо обезщетенията за безработица са такива, каквито са, и имат ли нужда от промени?

За търсещите работа и подпомагане се препоръчва да се запознаят първо с тази статия: Безработица – обезщетения, осигуряване, преди да надградят

В настоящата ще се отговорят на няколко важни въпроса, за да се възспре празнодумието, а „дай дай дай“ лицата малко да се засрамят.

Първо, кой има право на обезщетение за безработица?
Това са всички, които са се регистрирали в агенцията по заетостта, не упражняват трудова дейност, и са се осигурявали поне 12 месеца от последните 18 за рискът „безработица“. Обезщетение не може да се получава от пенсионери или имащи право да се пенсионират (те трябва пенсия да си получават и се издържат от друг фонд на НОИ). Нямат включен този риск работещите по „граждански договори“ и самоосигуряващите се свободни професии, поради причината, че от техните доходи не се удържат осигуровки за безработица.

Защо работещите по граждански договори и свободните професии не се осигуряват за безработица?
Доста е дискусионен този въпрос. И ние сме се чудили, така и така осигуровките са марков данък, от къде накъде има категории работещи, които не го плащат? В крайна сметка може да се приеме, че в случая законодателят има известно право, тъй като осигуровката за безработица е един вид застраховка срещу случване на нежелано събитие. И докато при трудовите договори работещият е в силна зависимост от работодателя, то при свободните професии дали ще имат работа или не, това си е напълно в техните ръце. Могат днес да почнат да се самоосигуряват, а утре да не им се работи и да спрат дейност. Тоест при тях „безработицата“ е в значителна степен под собствен контрол. Поради това, изобщо не им е разрешено да участват в схемата. Може би за работещите по граждански договори е редно да се помисли да бъдат включени, и да почнат и те да се осигуряват за риска както го правят и работещите по трудови правоотношения, както и задължително за общо заболяване и майчинство. Законодателите, моля да се задействате по този въпрос – гражданските договори трябва да се облагат с осигуровки както и трудовите. Има дупка в закона

Обезщетение за безработица 60% от осигурителния доход на лицето
Доста дискусионен въпрос е дали това е много или малко. Във всеки случай ще разгледаме от позицията на фонда, който изплаща обезщетението – защото, за да дадеш на някой, първо трябва да го вземеш от някъде. Ще разгледаме следната ситуация: Иван Иванов (средния човек) ще има кариера от 40 години, и ще работи върху осигурителен доход от 1000 лева през цялото време.
Осигуровката за безработица е 1% – или 10 лева месечно.
Според кодекса за социално осигуряване осигуреното лице има право на обезщетението за безработица в размер 60% от осигурителния му доход за 24 поредни месеца преди настъпване на „застрахователното събитие“ да речем

Срокове за изплащане на паричните обезщетения за безработица

Осигурителен стаж с осигуряване за безработица за времето след 31 декември 2001 г.

(години)

Срок на изплащане на обезщетението

(месеци)

до 3 години

4

от 3 години и 1 ден до 7 години

6

от 7 години и 1 ден до 11 години

8

от 11 години и 1 ден до 15 години

10

над 15 години

12

Да си представим, че на Иван Иванов му се случва събитието когато има само 18 месеца осигурителен стаж (тепърва е започнал трудовата си кариера, и то злощастно в ресторант по време на пандемия). Иван Иванов има право на обезщетение в размер 600 лева в продължение на 4 месеца според таблицата. Това ще значи, че ще получи от фонда 2400 лева. В същото време Иван Иванов ще е внесъл във фонда 18 пъти по 10 лева или общо 180 лева. Чиста печалба 1333%. И кой ще плати – държавата (тоест това сме ние)
Да си представим, че на Иван Иванов му се случва същата ситуация, когато има 36 месеца осигурителен стаж – тогава вече ще има право на обезщетение в продължение на 6 месеца или в размер на 3600 лева, като в същото време ще е направил 36 вноски по 10 лева или 360 лева. Чиста печалба 1000%.
При следващия пример вече на Иван Иванов му се налага да използва солидарност от фонда, когато има внасяни осигуровки 7 години или 84 месеца. В такъв случай ще е направил вноски за 840 лева, а ще може да получи от фонда обезщетение за 8 месеца по 600 лева. Или с печалба от 571% за осигуреното лице = загуба за фонда.
Ако на Иван Иванов му се наложи да ползва обществената солидарност след 11 години в осигуряване, тогава пропорцията би била при внесени 1320 лева осигуровки – обезщетения в размер на 6000 лева или печалба от 455% за него, и съответно загуба за обществения фонд.
В следващия пример Иван Иванов работи 15 години и след това му се налага да ползва обществената солидарност – внесени вноски 1800 лева, и право на обезщетение за 12 месеца по 600 лева или 7200 лева = 400% печалба / респективно загуба за фонда.
Къде е точката, където колкото си внасял, толкова ще получиш?
Нали това е честното? Изработил си си го, и да си го получиш изработеното. Не на гърба на другите да получаваш. Отговорът е, че тези 7200 лева може да се изработят за точно 60 години труд при един и същи осигурителен доход.
60 години! Във всички други случаи осигуреното лице получава повече, отколкото е дало на системата. И това е при положение, че се възползва от системата само веднъж за 12 месеца. Значи да разбираме, че не просто фонда за безработица не плаща твърде малко на осигурените лица, а от фонда на практика се изплащат с 50% повече на средното осигурено лице, отколкото някога то може да заработи. Или може би средната кариера с осигуровки е не 40, а 60 години? Съмняваме се да е така за средния гражданин.

Да я вдигнем ли осигуровката за безработица тогава?
Категорично не, защото по-високите данъци (осигуровките също са данъци, маркови данъци) означава, че безработицата ще се увеличи също. А още малко да вдигнем осигуровките да покрием увеличението? Какво, и още повече да се вдигне безработицата? И докога?
Напротив, данъците трябва да бъдат максимално ниски, за да не се смущават хората и работодателите да ги плащат върху реалните доходи, които получават.
В една нормална държава не трябва да ти е изгодно да си безработен, не трябва да ти е изгодно да си беден или болен, или глупав…
Иначе почваме да си играем на стражари и апаши, на котка и мишка. Никой не печели като си играем игрички, вместо да се работи

А да коментираме минималното обезщетение за безработица – 9 лева на ден, и то само в работни дни?
Първо кога може да се получи такава ситуация, че на някой да му се наложи да живее с едва 180 лева месечно и то за максимален период от 4 месеца помощи.
Тази ситуация не е възможна ако лицето се е осигурявало и не е напуснало работа по своя воля. Ако има спорове по това да смятаме – 60% от осигурителен доход минимална заплата 585 лева (минималната заплата се мени всяка година, затова нещо средно избираме между 560 и 610) прави 351 лева / 20 дни или около 2 пъти над минимума по закон.
Кои са тогава хората, които може да получават едва 9-те лева на ден, с които се спекулира – това са единствено тези работещи, които са напуснали работа по своя инициатива.
Пак да се повтори – ако работника по своя инициатива реши да напусне работа, тогава му се полагат тези минимални 9 лева на ден, и то само в работни дни.
Защо е така? Защото е избрана по собствена воля „безработицата“ и да допуснем, че или човекът има други доходи, от които да живее или очаква бързо да си намери друга работа.

Има и един друг момент, че се чуват слухове, че има работодатели, които още с подписването на трудовия договор искат да имат подписана и молба за напускане.
Тогава действително на работещия няма да му е по собствена воля „безработицата“, обаче ще пострада. За да се избегне това – ако някой роботодател си позволи да ви иска нещо подобно, или ви поиска да ви плаща на ръка, а да се осигурявате на минимална заплата:
– първо жеста да получи, след това може да го напсувате цивилизовано с пътя на душата, че да няма основание да спори за нещо
– второ незабавно сигнализирайте инспекцията на труда и да го затварят
Ако критична маса от трудещите се постъпват по този начин, такива роботодатели няма да съществуват. От вас си зависи. Иначе ще се превърнете в мрънкачи, на които все някой друг им е виновен.

А да коментираме максималното обезщетение за безработица?
Или редно ли е при положение, че средната заплата в страната е примерно 1000 лева, то да има такива лица, които да получават обезщетение за безработица примерно 60% от 3000 лева? Или 1800 лева месечно
Тук изобщо не става дума за морална дилема обаче, а за напълно грешни сметки на законодателя, тъй като както вече стана ясно, фонд „Безработица“ работи на тотална загуба и на средния човек му се налага да работи 60 години!, че да си заслужи дори 1 година обезщетение за безработица.
Редно е да се замисли законодателната власт и по никакъв начин не би трябвало на някой да му е изгодно да се издържа от обезщетение за безработица. Това трябва да е инструмент само за запазване на трудоспособност до намиране на нова работа, а не за поддържане на по-луксозен начин на живот при който и да е.
Затова би било редно 60% от осигурителния доход да се получава в общия случай, обаче да се лимитира помощта на 200% от минималната работна заплата (което прави около средната заплата в страната) и нито стотинка повече

Как държавата да се бори със спекулата

Ще говорим от името на силна държава, на която никой не може да извива ръцете.
Слабаците може и различно мнение да имат по въпроса.

В последно време много модерно стана хората да се маскират като Шрьодер от „Констенурките нинджа“.

Икономическата теория казва, че когато търсенето на една стока (например маската на Шрьодер) се повиши, най-естественото нещо е продаващите я да увеличат цената й (дотогава докато някой е готов да плати по-високата цена).

Ако маската на Шрьодер има себестойност (не само плат, ами и транспорт има, и разходи за реклама в „Констенурките нинджа“, че и на други места – примерно за разработка на вирус, глобална кампания и т. н.) 1 лев, а продаващите я обикновено я продават за 2 лева (нали по кръчмарски – удряш двойно)

Ако благодарение на глобален маркетинг маската на Шрьодер се превърне в моден аксесоар, че и повече от това, търсенето й скача 100 пъти или повече, значи някои продавачи може да се изкушат да я продават примерно за 5 лева, или 10 лева и въпреки това да има голямо търсене. Ама на спекула прилича това? Или си е нормална пазарна ситуация?

Ако си в пустинята и нямаш капка вода, една бутилка 500 мл. сигурно ще ти я продават на цената й в злато.
И въпреки това ще ти се вижда изгодна сделка, нали? Пак пазарна ситуация. Морално ли е?
От гледна точка на продавача в пустинята – поел е голям риск да занесе бутилката в пустинята, ще спаси живота на човека останал без капка вода. Спасяваш живот – защо да не получиш награда за това?

Да преминем на другата гледна точка – не е морално и държавата решава да се намеси (за маската на Шрьодер, пустините са без регулация)

При държавите със слабо управление методът на намеса включва – дай да я фиксираме цената на маската на Шрьодер
Слагаме пределна цена – 2 лева, или не тук има надценка – 1 лев е себестойността, всички ще продават на такава цена, хайде 1,10 макс.
Какво може да се получи в този случай – уау, браво, държавата се грижи за народа, гадния продавач ще работи на себестойност, хайде макс с 10% отгоре.
Може, ама гадния продавач може да си направи сметката, че първо на себестойност изобщо няма да работи, а 10% отгоре не го устройва, тъй като вместо да продава регулирана стока с 10% надценка (маската на Шрьодер), ще продава кукли Барби с 20% надценка.
Реална възможна пазарна ситуация – никой не иска нито да произвежда, нито да продава маската на Шрьодер, въпреки, че търсенето й е огромно.
Друга реална възможна пазарна ситуация – изведнъж производството на маската на Шрьодер ще почне да спестява от себестойност – по-некачествени материали ще се влагат, или от нещо друго ще се спестява (маската на Шрьодер ще е по-скоро покривало само на устните примерно) и пак производител и търговец ще си постигнат нужните % печалба, че да искат да се занимават със съответния бизнес. В същото време държавата на слабаците ще твърди, че е постигнала своето, а населението ще се чуди кой е глупакът в случая.
Ама при слабаците така се получава

А как да действа държава със силно управление?
Да допуснем, че „маската на Шрьодер“ е жизненоважен аксесоар с огромно търсене от цялото население.
Силната държава не иска спекула и иска да задоволи търсенето.
Затова държавно предприятие поръчва необходимите бройки (огромна поръчка) със задължителните минимални качества.
Гарантирана е поръчката, а себестойността й може да се докара вместо да е 1 лев, да бъде 20 стотинки (без влошаване на качеството).
Знаете за ефекта от мащаба до какво води – да, по-ниска е себестойността. И няма да има разходи за реклама, нито маркетинг. Търсенето е гарантирано вече. И вече със себестойност от 20 стотинки, държавното предприятие ще пусне на пазара „маската на Шрьодер“ за 50 стотинки.
Пак с печалба и то от 150% за примера.
В същото време 2 пъти по-евтино от цената, на която при нормални пазарни условия търговците биха я продавали.

Значи спекула се бори от силната държава не със забрани и пределни цени, а със създаване на излишък, който ще принуди спекулантите да се откажат от продукта обект на спекула.

Да имаш много в излишък, в точно 50% от случаите е хубаво – никой не може да ти извива ръцете

Какво ще стане ако осигуровките се плащат 50 на 50 и въвеждаме „справедливост“

Уважаеми премиер-министър Борисов,

уважаеми министър Горанов,
уважаеми народни представители, синдикати, работодателски организации,
уважаеми собственици на бизнес, работници и служители „от 9 до 17“, и необикновени служители,
Настоящото пояснява ефекти и процеси, които биха стартирали, ако витаещите в общественото пространство слухове за въвеждане на „справедливост“ при плащането на социални осигуровки (тоест работодатели и работници да плащат по 50% дял от вноските, а не както е сега „работодателите да плащат повече“), бъдат въплатени в закон
„Животът е несправедлив – свикни с този факт.“ – Бил Гейтс
Поздрав за тези, които обичат да раздават „справедливост“
Няма да сме голословни, ще говорим от името на теория на практиката.
Към момента дела на осигуровките, която работодател и работещ формално* заплащат е в съотношение:
– 18.92% за работодателя при
– 13.78% за работещия
* – за тези, които не знаят, работодателите си мислят, че плащат цялата сума, 
а служителите си мислят, че изкарват цялата сума + дивидентите на работодателя.
Кое е първото – кокошката или яйцето?
В общественото пространство витаят слухове, че някои искат да въвеждат „справедливост“ и работодателя и работещия да плащат осигуровки в съотношение вместо 18.92% към 13.78%, да се промени 16,35% на 16,35% – или наравно иначе казано.
Всяка промяна на каквото и да е било в общия случай означава, че от някой ще се вземе нещо, за да се даде на друго място.
В природата нищо не се губи както е известно. Във всеки случай промяна свързана със заплащане, води до повече разходи,
или до социален конфликт. В конкретния случай промяната може да доведе до повече разходи, или до по-малко приходи, а
конфликт може да бъде предизвикат при всички засегнати страни – работодатели, работещи, и държава.
При изравняване на осигурителната тежест между работодателя и работещия, теория на практиката говори за 2 възможни сценария:
на разумния собственик на бизнес, и на тариката шеф на фирма, защото ако закон се промени, а нищо друго не се промени, вече ще е предизвикан социалния конфликт от този вид:
„Шефче, вдигай заплатите веднага, иначе си чао“
При този сценарий
Разумния собственик на бизнес разсъждава така:
„Дали ще плащам повече за заплати и по-малко за осигуровки, или обратното, все ми е на разхода“
И разумния собственик на бизнес ще вдигне заплатите с точно толкова,
с колкото ще намалеят заплатите на служителите заради разместване тежестта на осигуровката от работодател към работник.
Тоест от гледна точка на нормалния бизнес – резултата нулев + малко повече данъци, + още административна тежест,
писане на анекси за всеки един служител без изключение, както и гледане под лупа на всяко следващо
„умно“ и „справедливо“ законодателно решение към бизнеса, водещо до нулев резултат + още малко данъци.
Тариката шеф на фирма, малко по-иначе разсъждава:
„Ей, браво, сега ще спестя малко от осигуровки, нищо че работниците ще им паднат заплатите, да затегнат коланите малко“
И тариката шеф на фирма го очаква една от следните опции, само ако има късмет във всеки случай:
1. незабавно текучество от „нелоялните служители“
2. от „лоялните служители“ може да очаква най-доброто и мечтата за всеки работодател:
„Шефче, вече така ще ти работим, че повече марж няма да видиш“
Теория на практиката
Както е добре известно, когато кандидата за работа срещне работодателя, уговорката е за нетно получавана сума.
Работещият си прави сметката с какво ще разполага като получи заплата, а работодателя за това число умножено по 1,5325 (когато заплатата е до 3000 лева брутно)
В момента служител с нетна заплата 1000 лева прави разход за заплата за неговия работодател точно 1532.50 лева
В следващата таблица са цифрите до какво може да се стигне ако работодател и работещ започнат да плащат осигуровките „справедливо“ и 50 на 50 при нетна заплата 1000 лева:
Сега Ако има промяна -Разумен собственик Ако има промяна – тарикат шефче
Брутна заплата 1288.69 1328.29 1288.69
Осигурителен доход 1288.69 1328.29 1288.69
Осигуровки за сметка на работника 177.58 13.78% 217.18 16.35% 210.70 16.35%
Данъчна основа 1111.11 1111.11 1077.99
Данък доход 111.11 111.11 107.80
Нетна сума за получаване 1000.00 1000.00 970.19
Осигуровки за сметка на работодател 243.81 18.92% 210.70 16.35% 210.70 16.35%
Общо разход за работното място 1532.50 1538.99 1499.39

Обобщено, за всеки шеф тарикат на фирма, промяната би довела до спестяване на 2.6% разходи (докато все още има фирма), а за работещ при шеф тарикат на фирма би довело до намаляване на дохода с 3%

При нормалния бизнес промяната ще донесе единствено допълнително административна тежест и нарастване на разходите за работното място с 0,4%, тъй като, за да се запази нетната заплата на служителя, ще се дължи повече данък доход.

 

Ами държавата как ще го отнесе?

За държавата такава промяна ще има 3 ефекта:
– при фирмите с шефче тарикат – осигуровки повече няма да се получат, обаче от данък доход приходите ще спаднат с 3%, а шефчетата на фирмите тарикати взимат фактури от „Иленци“ и карат джипове с 6+1 места с право на данъчен кредит, затова корпоративен данък и ДДС не плащат, да не говорим за данък дивиденти.
Така държавата ще си остане със загуба от 3% на приходите от данък доход от тази прослойка фирми

– от нормалния бизнес държавата може да очаква 1,5% увеличение на приходите от осигуровки. В същото време намаляване на приходите от корпоративен данък и данък дивиденти, като общия нетен ефект е 1,28% повече приход в бюджета и по фондовете.

– за държавата ще има и един вторичен ефект в следствие принудителното увеличаване на заплати за нормалния бизнес (предполага се, че при нормалния бизнес работят качествените служители, за които единствен работодател не е държавата както преди 30 години, не е и 1-2 възможни фирми на тарикати, а те са с отворен хоризонт, че да могат да избират дори държавата, където да работят, и несъмнено те си избират работодателя, а не той тях, така нормалния бизнес задължително ще трябва да увеличи заплатите, за да не си загуби кадрите), заради разместване на осигурителната тежест до „справедливост“ – осигурителния доход на работещите ще се увеличи с 3%.
Това означава по-високи плащания за пенсии и всички възможни обезщетения.
Няма да е много лесно да се калкулира, но ако взимаш общо 1,28% повече приходи, а ще плащаш 3% повече от осигурителната система, която и без друго се финансира с бюджетен дефицит, колкото точно ще са загубите за държавата?

А всичко това може да отключи допълнителни реформи

За да не е държавата на загуба и въпреки това да се въведе „справедливост“ 50 на 50 при осигуровките, как звучи една примерна корекция при формулата за изчисляване на пенсиите малко на минус? Или при формулата за изчисляване на болнични, или отпуск за майчинство?
Или пък тях да не ги пипаме, а да се трупат дългове за държавата и да се плащат с лихви?
Тогава обаче някой ден ще трябва да се пипат формулите с много радикални цифри и тази „справедливост“ днес, може да доведе до много протести утре.

Затова накратко – не пипайте данъците и осигуровките повече!
Или ако ще се пипат, защо не се намалят? Корпоративния данък например е цели 10%, а в други държави в ЕС вече е 9%?

България с 8% корпоративен данък и данък доход на служителите звучи изключително добра реформа, нали?

Данъците глупаци, намалете данъците, и стройте ново, не санирайте старото

Уважаеми кандидат-депутати и други канещи се да заемат топли места на държавната хранилка. Искате да печелите избори? Тогава трябва да обещаете и да изпълните това:
За начало:
– намаляване на корпоративния данък от 10% на 8%.
Неспирно промотиране на България в ЕС, Русия, САЩ, Австралия, Китай, Япония и т.н., като данъчния рай в цивилизования свят – страната с най-ниски данъци без да е офшорка. Страната, където най-лесно се прави бизнес и пари, където държавата с удоволствие събира данъците, които с радост се плащат от бизнеса, защото неплащането им би струвало много повече.
– намаляване на данъка върху доходите на физическите лица от 10% на 8%.
За да се привлекат чуждестранните инвеститори в много по-големи мащаби, не е достатъчно само корпоративния данък да бъде достатъчно нисък, но и данъчното бреме върху трудовата дейност да е възможно най-ниско.
През 2017 година, за да се даде на работник 1000 лева чисто, това струва на фирмата цели 1517.55 лева. Или с 52% оскъпяване на труда, които отиват данъци и осигуровки.
Знаем, че в другите държави това бреме е повече, даже в някои от тях много повече, но това не означава, че България може да си позволява да дере по този начин данъкоплатците.
– намаляване на осигуровките
1. 5% намаляване на осигуровката в частен пенсионен фонд – от 5% на 0%.
В Унгария „втория стълб“ в пенсионната система беше закрит поради пълната му безполезност за населението. От тази схема полза имаха само собствениците на модерни финансови пирамиди. Редица държави последваха примера на унгарците и отстраниха мутантите от пенсионните си системи. Редно е и в България, въпреки, че вече всеки роден след 1959 година може сам да се освободи от участие в схемата ДЗПО, да се въведе пълен отказ от схемата.
Да, това ще е промяна на модела от 1999-та с трикраката пенсионна система мутант по чилийски модел, която е пълен боклук. Няма нищо лошо в това боклука да се изхвърли в кофата за разделно събиране на отпадъци и да се рециклира.
2. Нямаляване на осигуровката за пенсия в държавното обществено осигуряване от 13,8% на 12,5%. Това е една вноска, която на средния човек, който работи 40 години, ще може да покрие плащането на пенсия за 10 години при заместващ доход от 50% от брутната заплата на човека. Разликата, когато пенсионерите живеят повече от стандартния разчет, ще може да се покрива с малък дефицит на фонд „Пенсии“ финансиран от държавния бюджет.
Пенсионната система може да се доведе до равновесие с приемането на „Модела на осигурителния принос
Увеличението на осигуровките не води до увеличение на пенсиите, а точно обратното.
При увеличение на осигуровките, склонността на работодатели и работещи към укриване на доходи, се увеличава. При укриване на доходи, средния доход на работещите, който е ключов елемент за определяне на средната пенсия, ще намалее.
При по-ниски средни доходи на работещите, ще намалее и средната пенсия. Така при увеличаване на осигуровките за пенсия, състоянието на фонд „Пенсии“ ще се подобри, тъй като пенсиите на хората ще се намалят. По-малко данъци ще са необходими за финансиране на пенсионната система, и ще останат повече пари да се крадат.
Чудесна концепция, нали?
Затова уважаеми, ако предлагате увеличение на осигуровките, ще разбираме намеренията ви не като загриженост за по-добри времена за работещи и пенсионери, а като намек да се укриват доходи и като заявка да се краде повече от тези на държавната хранилка.
3. намаляване на здравната осигуровка от 8% на 6% – 6% беше здравната осигуровка през 2008 година. 2-та процента надценка бяха въведени от 1 януари 2009 година с намеренията в здравната системата да се въведат мутанти от типа задължителни „частни здравни фондове“ – тип финансови пирамиди, нещо като узаконени 2% от доходите на хората, които ще се източват безпроблемно – по модела ДЗПО в пенсионната система.
Само че правителството въвело тези 2% надбавка предназначена за източване, катастрофално загуби изборите. От тогава здравната система поне по това, което хората казват, не се е подобрила, даже ако се съди по мрънкането, може и влошаване да има, но парите за здравеопазване, които всяка година се наливат, са много повече. Значи въпреки повечето наливани пари, подобрение няма. Защо да не се върне 6-те процента здравна вноска? Пак парите ще са повече от 2008-ма година, но поне ще има осигурително облекчение за данъкоплатците.
В програмите на някои партии забелязваме възраждане на идеи за втори и трети стълб в здравната система. Плюем на такива идеи. Не искаме финансови пирамиди в здравеопазването. От здравната каса трябва да се спре източването, а 6% вноска ще са напълни достатъчно за финансиране на системата.
Социална политика чрез приспадане на 50 лв. от дължимия месечен данък на работещите родители за всяко дете?
Има партии, които в програмите си предлагат подобна мярка с благородни цели разбира се.
Но няма как да се дава на почти всички, това да е реална мярка, която ще доведе до това почти никой да не плаща данък върху дохода.
Освен това има 3 групи хора, които нямат деца:
1. Някои просто не искат да имат деца – справедливо ли е да се наказват?
Като нямат деца, ще има повече въздух и пространство за другите. Не е толкова лошо
2. Някои не могат да си позволят финансово да имат деца. Справедливо ли е да се наказват?
При повишаване на доходите в страната, те ще могат да си ги позволят финансово децата, и без данъчни подаяния.
3. Някои може да имат физиологичен проблем и по тази причина да не могат да имат деца.
Справедливо ли е да се наказват и да им се припомня всеки месец, чрез удържане на наказателен данък доход поради липса на деца и получаване на по-ниска заплата?
А я си представете сега уважаеми следната ситуация – кандидатстват 2 работника за 1 работно място, като първия е на 20 години и съвсем естествено няма деца, а другия е на 40 години и има 2 деца. Работодателя съвсем естествено иска да плати възможно най-малко за работното място.
Така напълно резонно един от първите въпроси на интервюто ще бъде „колко деца имаш“. Май не е забранено да се пита това? Не е дискриминация и не би могло да бъде.
И потенциалния работник с 2 деца, поради правото на данъчни преференции, би се навил на по-ниска брутна заплата (значи по-малко разход за работодателя), защото при равни други условия ще получава същата нетна заплата като 20 годишния работник без деца, но който би струвал на работодателя повече пари, поради липсата на право на данъчни преференции.
Най-вероятно работодателя при равни други качества на двамата кандидати, ще избере по-стария работник с 2 деца, който може да ползва данъчни преференции, а това едва ли ще е по-добрия работник – просто ще излиза по-евтино.
Как точно се подпомага младия човек на 20 години в такъв случай?
Вместо да мислите нова програма за помощ, по-добре не се бъркайте в данъчната система и не изкривявайте пазара на труда с безумни данъчни преференции замаскирани зад благородни мотиви
Относно текущите 20 лева годишно за всяко дете приспадане на данък от дохода, са по-скоро административно бреме за работодателите, отколкото реална полза за работника. Излишно е това облекчение и едва ли от половин сандвич без палмово масло и токсичен колбас или 1 памперс месечно има особена полза
Да се наказват „богатите“ с по-високи данъци?
Стига сте плашили чуждестранните инвеститори уважаеми.
Някои партии предлагат „да накажем богатите“ с 20% данък върху дохода.
Ами господа раздаващи наказания – представете си следната ситуация – човек, за да печели високи доходи, стига да не краде от държавни поръчки, контрабанда, корупция и т.н. – вие си ги знаете тези работи най-добре, най-вероятно не спира да работи.
В частния сектор именно хората с най-високи доходи, работят най-много, търпят лишения, не могат да отделят време за семейството си, нямат личен живот, нямат време за почивка и т.н. Единствената им награда са по-високите доходи, които трябва да компенсират останалите липси.
Защо тези хора трябва да се облагат с по-висока ставка от останалите, които работят по-малко, имат повече свободно време, дори излишък от свободно време, което не знаят какво да правят?
Къде е „справедливостта“? И да не си мислите дори за минута, че точно хората с най-високи доходи, са най-глупави, че да се оставят да бъдат обложени повече?
„Наказваш богатите“ като във Франция например, отнасят го небогатите, а управника гони 0% популярност.
Заврете си ги тези идеи в камината и викнете коминочистача да ви отпуши комина
Как да се подпомагат младите семейства с деца?
– По-ниски данъци без данъчни преференции за никой и без изкривяване пазара на труда.
– Повече чуждестранни инвестиции, с които да се откриват нови високоплатени работни места и водещо съвсем естествено до повишаване стандарта на живот за цялото население, включително и младите семейства.
– Не приватизирайте, а стройте детски градини, направете ги напълно безплатни и привлекателни за децата. Увеличете работното време на градините от 7 до 20 часа, така че родителите спокойно да могат да водят и да си взимат децата, без да се чувстват виновни или да бързат за работа и от работа, което ги поставя в неблагоприятно положение пред работодателя.
И никакви законодателни рестриктивни мерки срещу работодателите не могат да променят факта, че родителите, които трябва да водят или взимат деца от градините, винаги ще ги гледат накриво на работното място. Ако детските градини предлагат увеличено работно време, тогава и тези с деца, и тези без деца, ще могат да работят при еднакво условия – без бързане за даване или взимане на детето.
Нулева ставка на данък печалба за стартиращи млади предприемачи (до 35 г.) с оборот до 150 хил. лв. на година и поне 5 нови работни места?
Някои партии предлагат такава мярка, за да се поощряват младите да почнат бизнес.
Мярката е абсурдна разбира се и ще доведе до следната ситуация – тези, които отговарят на изискването за младост – ненавършени 35 години, ще си зарежат старите действащи фирми и ще отворят нова фирма, ще си преназначат работниците и ще гледат да не превишават оборота 150 хиляди на година.
Ако възрастта им е по-висока, ще си намерят подставено лице под 35 години (някой роднина), който да открие и „управлява“ фирмата. А ако работните места не стигат, винаги може да се назначат роднините фиктивно.
Да, уважаеми, ще се отворят много нови фирми (ще се похвалите), ще има оживление сигурно (пак ще се похвалите), ще се открият работни места (и за това ще се похвалите). Ама само административно ще се мести от пусто в празно. На кой му е притрябвало това в действителност?
На средния данъкоплатец във всеки случай не му трябва.
Мярката е дискриминираща по признак възраст и поставя собствениците на малки фирми в неравностойно положение спрямо тези, които ще предпочетат да си играят административни номера, за да спестят малко данъци, вместо да се концентрират върху правенето на реален бизнес.
Стига играчки, а мярката в камината.
Не се бъркайте в реалния бизнес. Свалете данъците и хората сами знаят какво да правят
Държавата да става гарант за ипотечни кредити на млади семейства, което да доведе до повишаване търсенето на кредити, следователно повишаване и цените на имотите, което ще доведе до по-слаба възможност на средния човек да се закупи без потъване в дългове към банки собствен дом
Плюем с отвращение на тази идея.
Само престъпници могат да предлагат подобно облагодетелстване на банки, брокери и други печеливши от спекула с имоти в ущърб на данъкоплатците.
Обаче не саниране на старо строителство, а чисто ново строителство от държавата, предлагащо достъпни имоти на себестойност
Осигуряване на нулева безработица в страната – всеки, който получава обезщетение за безработица, да бъде предоставян под някаква форма за не по-малко от 4 часа дневно да работи срещу получаваното обезщетение за безработица във фирмите, които ще строят и реализират на пазара на имоти качественото строителство на себестойност.
Така онези, които временно са загубили работата си, ще бъдат стимулирани почти веднага да си намерят нова работа (освен ако не им харесва реализацията в строителния сектор), вместо да чакат 6,8,10 или 12 месеца на 60% обезщетение без да правят нищо (какъвто е регламента с обезщетенията за безработица в момента – крайно стимулиращ към ненамиране на работа месеци наред). Ако си без работа – или си намираш незабавно нова по специалността, или държавата ти намира като строител, докато не си намериш отново работа по специалността. Ако не искаш да работиш, няма да получаваш никакви подаяния и стой гладен.
Свалете хората от колите, качете ги на модерен и удомен градски транспорт.
Преди няколко месеца един концерт на Орлов мост затвори Цариградско шосе. И каква значителна разлика се чувства, когато наблизо го няма дима. Вече може да се диша.
Защо да не може да се диша чист въздух и когато Цариградско шосе не е затворено?
Излишно е да се казва какви инструменти има държавата, за да се ограничи ползването на замърсяващи въздуха автомобили, но за всеки случай:
– закупуване единствено на електрически возила на градския транспорт с нулеви вредни емисии
– нулеви данъци за електромобили
– държавна подкрепа за инсталиране на зареждащи инсталации за електромобили в цялата страна
– значително повишаване на данъците за всички автомобили, които излъчват вредни емисии, пропорционално на потенциала да замърсяват, докато напълно се смени автопарка в страната
Относно данъка върху лихвите
Тази мярка беше въведена в България не, за да носи приход в бюджета, а за да възпре собственици на банки и близките около тях, да източват банката чрез получаване на лихви при преференциални условия.
Относно външната политика
Уважаеми кандидати за държавната хранилка, на който не му харесва да живее в Европа, в клуба на най-богатите държави, предлагаме незабавно да емигрира за области, където всички се избиват да живеят там – от Африка през Азия, Сибир и Марс – всичко е за вас
Уважаеми кандидати за държавната хранилка,
махнете я тази дума „справедливост“ или „хуманност“ от програмите, защото за заека е справедливо да яде морков. За вълка е справедливо да яде заек. За заека не е справедливо вълка да яде заека, за вълка не е справедливо да яде морков, заека смята за справедливо вълка да пасе трева.
Кое е справедливото тогава? Хуманно ли е от друга страна вълка да умре от глад?
Който ползва думата „справедливост“ или „хуманност“ в програмата си, ще го считаме за долнопробен и хроничен лъжец, страдащ от липса на елементарно въображение и без никаква визия или качества да управлява каквото и да е.

„Частните фондове са притеснени“ за пенсиите на родените след 1959 г. – ха ха

* – заглавието е заимствано от в. Сега, Брой 4575 (295) 20 Декември 2012

Нашите читатели се интересуват от 3 основни въпроса свързани със схемата ДЗПО в последно време:
– „да се отказвам ли от частния фонд“
– „правителството иска ли да прилапа парите ми за втора пенсия“
– „дайте предложение какво да прави властта с фондовете“

Ще отговорим първо на втория въпрос. В края на 2014 г. правителството с министър председател Бойко Борисов даде възможност на родените след 1959 г. да се откажат от участие в схемата ДЗПО, в замяна на което да възстановят пълните си права за държавна пенсия, които до преди това по силата на закон приет през 1999 г. принудително им бяха отнети.

Искаме ясно да се подчертае, че в края на 2014 г. правителството даде възможност на гражданите да възстановят права, а не им е „прилапвало парите за „втора пенсия““. Бихме искали също така да се подчертае, че „втора пенсия“ няма и никога не е имало. През 1999 г. властта решила да отклонява част от вноските за пенсии към частни фирми наречени „допълнителни задължителни частни пенсионни фондове“, в следствие на което пропорционално на отклонените вноски, родените след 1959 г. губят права за държавна пенсия, а трябва да се надяват принудителния им задължителен частен пенсионен фонд да навакса и инфлация, и икономическия растеж в България, и таксите на „частните фондове“, и инвестирането в свързани лица, и други видове източване, и каквито други рискове се сетите – това им е „втората пенсия“.

Не знаем дали стана ясно какво беше заложено в закона 1999 г., но то гласеше в превод – едни пари ще бъдат давани на едни фирми да ги управляват, на народа ще се каже, че те са „професионалисти“ и много хубаво ще управляват парите. Също така на народа ще му се каже, че ще получава „втора пенсия“, което чисто визуално би трябвало да означава, че гледайки сегашните пенсионери младите ще си въобразят, че те са зле, обаче младите като се пенсионират ще са зле, но ще получават и „втора пенсия“, която да им оправи положението. Доста хубаво изглежда, но „втора пенсия“ е само пожелателно, а и правата за държавната пенсия на родените след 1959 г. бяха засегнати.

Не си мислете, че през 1999-та година властта не е знаела какво прави. Много добре са знаели, но периода когато първите шарани родени след 1959 г., които трябва да получават „втора пенсия“ е отложен за няколко десетилетия по-късно – предтекстът е, че трябва време „да се натрупат средства по партидите“ – в превод дайте им няколко десетки години да източват вноски за пенсия, а когато дойде време да плащат, ами тогава ще видим какво ще метнем балъците. Много е важно участието в ДЗПО схемата да е принудително, да няма възможност някой да му светне, че в схемата има нещо гнило и да се запита – „хей какво ми става с втората пенсия, защо ми удържате такива входни такси, ами годишни такси“, или „хей, какво ми става и с държавната пенсия“, „хей, ама аз с 2 пенсии ще получавам май по-малко, отколкото с една държавна да бях

Значи уважаеми граждани, в края на 2014 г. правителството опита да прилапа парите ви за „втора пенсия“?

Точно обратното, даде ви възможност да си възстановите отнетите права за държавна пенсия, като освен това поема отговорност да покрие всички загуби, които са ви нанесени от „професионално управлявания ви принудително наложен със закон частен пенсионен фонд“. Обаче от създателите на схемата освириха всички радиостанции, кабелни телевизии, телевизии, и където има медия, че нещо страшно щяло да се случи. Хората ще имат право да се откажат от ДЗПО и правителството ще им отнеме „втората пенсия“. Какъв ужас, хората ще могат да изберат държавата да покрие загубите, които фондовете са им нанесли по вина на държавата?!? Ами това не е лошо бе граждани.

Годината е 2016-та и финансовото министерство излезе с предложение за още една реформа на ДЗПО схемата тъй като „Частните фондове са притеснени“ за пенсиите на родените след 1959 г. – и то още от 2012 година се оказва, ако не и по-рано

Оказва се, че за фондовете големите проблеми са „дълголетието на клиентите, недоброто инвестиране на средствата, сривове заради икономически кризи“
и … единственото решение да се гарантират тези пенсии е да се създаде общ пул (сметка) и в нея да влязат парите на хората, които вече получават пенсии, и сумите, които остават от партидите на починалите – забележителното е, че това предложения за общия пул идва от фондовете през 2012 година, но когато 4 години по-късно го предлага финансовото министерство, от застъпниците на „частните фондове“ са против. Каква е тази ментална метаморфоза? Или може би на деменция се дължи и в резултат свръхнатрупване на чужди пари по лични сметки?

Ще сложим много интересен цитат от същата статия на вестника

„Няма субект в света, който може да гарантира изплащането на пожизнени пенсии само със собствени средства“, твърди Х, шеф на фонд „Х“. Според Х наложилата се световна практика е останалите в партидата средства при смърт на лицето да не могат да се наследяват накуп, както е в момента у нас, а с тях да се изплащат само наследствени пенсии и то на ограничен брой роднини. Сега всички наследници по права линия могат да претендират за парите по Закона за наследството.“

Край на цитата. Тоест това, което днес финансовото министерство предлага, е това, което е изречено от устата на Х през 2012 г. Днес всички хиксове са против собствената си идея и плюят правителството, че иска да съсипе „вторите пенсии“ на хората, да не кажем „втория стълб“ иска да съсипе, или нещо още по-възвишено.

Правителството иска ли да прилапа парите ми за втора пенсия?

Очевидно не

Да се отказвам ли от частния фонд?

Ще цитираме Несъстоятелните, дори и на теория – Задължителни „частни пенсионни фондове“

Лъжа номер 2 – задължителните „частни пенсионни фондове“ са гарант, че при бъдещи лоши демографски условия, пенсиите на хората са гарантирани, независимо от тези условия

Това много лесно може да се установи със следния пример (числата са примерни, принципът е важен):

Допускаме, че съществуват 1 милион човека на една и съща възраст, които внасят вноски в частни пенсионни фондове. Да предположим, че всеки от тях е спестил по 1000 лева. Тоест тези фондове към даден момент управляват 1 билион лева, с които се издържат, могат да правят доходоносни инвестиции, с които поддържат стойността на парите във времето и плащат дивиденти на акционерите. Много е хубаво, докато тези 1 милион човека само внасят пари, а никой от тях не взима. Ако частните фондове наистина отговаряха на претенциите си, че независимо от демографските условия, пенсията на всеки индивидуално е гарантирана, то не би трябвало да има никакво значение щом тези пенсионери се пенсионират и започнат само да си взимат пенсията и никой от тях да не внася повече вноски, дали ще има нови данъкоплатци, които да правят нови вноски в частните фондове. Това е твърдението на частните фондове – „спокойно, няма значение другите има ли ги или ги няма, при нас всеки е сам за себе си и ще получи каквото е дал, че даже и повече“.

На подобна теоретична постановка дали може да се вярва? Най-малкото трябва да се провери дали това е възможно. Ето я и проверката. 1 милион човека са си спестявали по лични партиди задължително, като всеки от тях е спестил по средно 1000 лева и в частните фондове има 1 билион лева. Към датата Х тези 1 милион човека се пенсионират и спират да правят вноски. Чисто теоретично според частните пенсионни фондове парите на никой не са застрашени, без значение от демографските условия, тъй като всеки е за себе си със своята лична сметка. Значи може да приемем, че щом тези 1 милион човека се пенсионират, дори и 1 работещ да не е останал да прави вноски в задължителните частни фондове, те ще продължат да си съществуват както досега и парите на пенсионера не са застрашени. Добре. На датата Х, 1 милион човека се пенсионират, демографското състояние на нещата е лошо и няма нито един работещ, който да прави вноски в частен пенсионен фонд. Приемаме, че месечната пожизнена пенсия на 1 милион пенсионера е определена на 10 лева, които са изчислени при риск пенсионера да живее 100 месеца(щом всеки средно е спестил 1000 лева, то ще може да взима поне 100 месеца по 10 лева пожизнена пенсия).

Приемаме и, че 10 лева пожизнена пенсия е много добре. За опростяване на примера са използвани тези числа, които биха могли умножени по всякаква цифра.

1 милион пенсионера започват да си чакат своите средно по 10 лева пожизнена пенсия всеки месец. Това означава, че от този момент нататък частния пенсионен фонд трябва да изплаща по 10 милиона лева реални пари(не по-малко от това, тъй като дори и пенсионера да не живее 100 месеца след пенсионирането си, фонда е длъжен да изплати на наследниците му остатъка по личната сметка, а ако пенсионера живее повече от предвидените 100 месеца за примера, то фонда трябва да намери от някъде пари да плати преразхода). За примера – няма нови вноски от други данъкоплатци, тъй като демографското състояние в страната е лошо, но за задължителния частен пенсионен фонд това не е никакъв проблем?

След първия месец след като 1 милион човека са се пенсионирали, частните пенсионни фондове трябва да платят 10 милиона реални пари – това е отрицателен паричен поток. Припомняме, че благодарение и на тези 10 милиона реални пари, частните пенсионни фондове са успявали да се издържат, да правят доходоносни инвестиции, че да поддържат стойността на парите във времето(нали всеки щял да си получи обратно това, което е дал) и да се плащат дивиденти на акционерите(които се наричат особено важни чуждестранни инвеститори).

До деня Х, частните пенсионни фондове са правели всичко това с 1 000 милиона(1 билион) лева. Един месец по-късно, те вече трябва да са направили плащания от 10 милиона и ще управляват само 990 милиона, с които трябва да се издържат по същия начин, да правят същите доходоносни инвестиции, че да могат да поддържат стойността на парите и да плащат дивиденти на акционерите. С 1000 милиона е по-лесно да се прави това, отколкото с  990 милиона. Очевидно след първия месец положението би се влошило. Тъй като задължителните частни пенсионни фондове обещават, че всеки пенсионер щял да си получи своето, то проблема с липсата на 10 милиона реални пари не би трябвало да е за сметка на никой пенсионер.

В такъв случай управляващото дружество само трябва да си намали парите за издръжка или трябва да се намалят дивидентите за акционерите или през този месец трябва да се реализира изключителна доходност над обичайната за запазване стойността на парите във времето, че да се неутрализира ефекта на отрицателните парични потоци.

Всеки разумен човек е наясно, че никой няма сам доброволно да си намали парите за издръжка, нито пък ще си позволи да намали печалбата на шефовете(акционери), а и на пенсионерите е дадено обещание, че всеки ще си получи обратно това, което е дал, че даже и повече (това обещание може да се провери как се спазва тук – Доходност на… (Колко пари ми загуби задължителния ми частен пенсионен фонд)).

При това положение алтернативата пред задължителните частни пенсионни фондове е в този месец да реализират изключителна реална доходност над обичайната.

След 1 месец фондовете ще разполагат само с 990 милиона и трябва да направят такава доходност, че да възстановят парите на нивото от 1000 милиона, за да могат да се издържат по същия начин, да правят същите доходоносни инвестиции, с които поддържат стойността на парите във времето и плащат дивиденти. Тоест, за 1 месец 990 милиона трябва да станат отново 1000. При това положение задължителните частни пенсионни фондове трябва да реализират в този месец реална доходност над обичайната от 1,01% или над 12% реална доходност над обичайната, на годишна база. Всеки, който се занимава с бизнес ще знае, че 12% реална доходност над обичайната за поддържане стойността на парите във времето да се постигне, това означава, че има някакъв невероятен факир за управител на парите. Чак човек ще почне да се чуди как такъв факир не е станал милиардер със своя талант а е тръгнал да прави 1 милион човека богати.

Но да предположим, че такива факири не съществуват, или че ако съществуват, то са рационални същества и правят невероятни печалби само за себе си, не си губят времето да правят милион човека богати. В такъв случай задължителните частни пенсионни фондове са успели с невероятни усилия с по-малко пари за издръжка, с по-малко пари за доходоносни инвестиции, с които да поддържат стойността на парите във времето и да плащат дивиденти, все пак да опазят реалната стойност на парите, което отново би било означавало, че парите се управляват от факири. Може и да има такива. Ако има, то след още един месец фондовете ще трябва да платят още 10 милиона за пенсии. В началото парите бяха 1000 милиона, а след два месеца ще са 980 милиона.

Отново трябва да се върнем на казуса – парите са по-малко. На пенсионерите е обещано, че ще получат каквото са дали, че даже и повече. От друга страна трябва да се режат парите за издръжка, но колко да се режат? 2%? Не е възможно, нали фондовете се издържат от 1%, няма как да се лишат от 2%. Дори и от 1% не могат да се лишат, защото това ще означава, че ще живеят от въздуха. В такъв случай трябва да се намалят дивидентите на акционерите? А те дали ще се зарадват? Едва ли. Тогава отново се отива на идеята, че останалите 980 милиона лева трябва по някакъв начин да се възстановят до първоначалното ниво от 1000 милиона, за да може управляващите фонда да се издържат, да има пари за високодоходни инвестиции, с които да се поддържа стойността на парите във времето и да се изплащат дивиденти. След първия месец беше трудно, а сега става още по-трудно. Само за един месец 980 милиона лева реални пари, трябва да станат 1000 милиона. Това означава да се реализира месечна реална доходност над обичайната за поддържане стойността на парите във времето от 2,04%. Това прави над 24% реална доходност над обичайната на годишна база. Ако някой може да обещае подобно нещо и да го изпълни, то такъв човек е цяло злато.

Ако предположим, че тази работа е невъзможна и с още по-големи усилия и по-малко пари фондовете все пак опазят стойността на парите във времето, то след още един месец ще трябва да платят още 10 милиона пенсии. Остават 970 милиона. Какво ще се прави сега? Намалява се издръжката на фонда? Намаляват се дивидентите на акционерите? Или се намаляват пенсиите? Това последното май е невъзможно, тъй като нали обещанието е, че всеки ще си получи обратно това, което е дал. Значи ако се намаляват пенсиите, то ще означава, че фондовете са излъгали. Те не могат да си позволят да ги нарекат крадци, затова ще трябва за 1 месец да направят всичко възможно 970 милиона лева да се превърнат в 1000 милиона. Това означава да се постигне месечна доходност от над 3,09% над необходимата за поддържане стойността на парите във времето, или повече от 37% на годишна база. Ако има човек на земята, който да може да постига такава доходност, то не златен, ами направо от платина трябва да е.

Хора от платина няма най-вероятно, а месеца ще изтече и фондовете трябва да извадят нови 10 милиона, които да се дадат на пенсионерите. Ще останат само 960 милиона. Положението става още по-напрегнато. Издръжката ли на фонда да се намалява? Или да се намаляват дивидентите на акционерите? Или да се намалят пенсиите? Не, последното не може, нали всеки пенсионер трябва да получи каквото му е обещано? В противен случай фондовете ще бъдат наречени крадци и мошеници, което не могат да си позволят, затова по някакъв начин 960 милиона трябва да се възстановят на 1000 милиона. Това означава за 1 месец да се реализира реална доходност над обичайната необходима за поддържане стойността на парите във времето, от 4,16%. А това вече е 50% реална доходност над обичайната на годишна база. За такова нещо вече е необходимо не човек от злато или платина, а някакъв бог да дойде да управлява по този начин.

Ако предположим, че проблемите на задължителните частни пенсионни фондове са нещо твърде маловажно да ангажира вниманието на боговете, то с още по-големи усилия фондовете по някакъв начин ще са успели да запазят стойността на парите, обаче това не е достатъчно, защото месеца ще изтече и нови 10 милиона трябва да се дадат на пенсионерите. Ще останат 950 милиона. Ще се намаля издръжката? Или ще се намаляват дивидентите, а може би акционерите трябва да дават и лични пари да субсидират бедствието? За намаляване на пенсиите и дума не може да става, защото нали задължителните частни пенсионни фондове обещават, че всеки ще си получи обратно това, което е плащал. Ако се намали пенсията, то фондовете ще бъдат наречени, крадци, мошеници и долни търгаши, което не могат да си позволят тъй като много държат на доброто си име и да бъдат уважавани?

Значи в такъв случай тези 950 милиона за 1 месец трябва да се превърнат в 1000 милиона. А това ще означава, че задължителните частни пенсионни фондове трябва да постигнат за само 1 месец над 5,05% реална доходност над обичайната за поддържане на стойността на парите във времето, което е 61% реална доходност на годишна база. Такава доходност от какво ще дойде? Въобще възможно ли е който и да е да си мисли, че такава доходност е възможна? А теоретичната постановка е само 5 месеца след момента, в който хората спрат да плащат на фондовете и започнат да си получават пенсиите.

И така. Моето мое ли си е? Не. Личната ми пенсионна сметка в задължителен частен пенсионен фонд лична ли е? Не. Ще получа ли от задължителния частен пенсионен фонд точно колкото съм внесъл, а дори повече, без значение демографските процеси в страната? Абсолютна лъжа.

В момента, в който акционерите усетят, че повече пари изтичат за плащане на пенсии, от постъпленията в частните пенсионни фондове(лоши демографски условия), икономическата теория и здравия разум говори, че частните фондове веднага ще преустановят дейността си, защото кльопачката ще е свършила.

Да се отказвам ли от частния фонд?

Ние сме млади и образовани, в първата седмица след като беше възможно да се откажем от ДЗПО схемата, го направихме. Никога няма да се запишем да участваме доброволно в подобна схема. За вас, вие си знаете. На нас такава „втора пенсия“ от частен пенсионен фонд, не ни е нужна

Как да се откажа от „частния пенсионен фонд“, в който държавата ме беше принудила да участвам насила до края на 2014 г.

1. отивам в териториалното поделение на НАП по постоянен адрес, подавам заявление (цялата процедура отнема не повече от 5 минути, от тук може да се свали и подготви предварително заявлението)
2. това е всичко

Какво да прави властта с фондовете?

Видно още от 2012 година, ако не и от по-рано „частните фондове са притеснени“ и самите те са предложили „общия пул“. Ами може и да са прави, че трябва да има такъв „общ пул“, но хайде този „общ пул“ да се запълва от управляващите „частните фондове“. Ако не се лъжем от всяка вноска фондовете по схемата ДЗПО прибират до 5% входна такса + още до 1% на година „такса управление“. Може би трябва 90% от входната такса и 50% от „таксата за управление“ да попълва „общия пул“?

Втори вариант – спиране на вноските в ДЗПО схемата от 01.07.2016 г. Който иска допълнителна пенсия, да си внася допълнително в доброволен частен пенсионен фонд. Досега постъпилите вноски в ДЗПО, който има такива, да си избере дали да се прехвърлят към доброволен фонд, или да се откаже от тях и да възстанови пълните си права за държавна пенсия, като държавата ще покрие всички щети нанесени от съществуването на фондовете, както се и очакваше

Annuit Coeptis

Roma non solvit proditores

Как да се откажа от схемата ДЗПО и „частния пенсионен фонд“

Финансовите пирамиди представляват модели за правене на бизнес, при които приемането на нови членове носи приходи на старите членове. Обикновено не се произвеждат никакви продукти или услуги.“

…твърдят, че можеш да получиш нещо за нищо. Те все едно казват „Нека да предположим, че прасетата могат да летят“. И ти тогава казваш: „Знаете, че не е добре да се предполага, че прасетата могат да летят“. А те отговарят: „Нещо не ти е наред на теб. Не разбираш ли огромните предимства на летящите прасета?“
за задължителните „частни пенсионни фондове“ от Пол Кругман – нобелов лауреат по икономика

„Просто така е направена схемата, не само в България… а в доста други държави тя е внедрена, че всъщност няма никакъв стимул в тези фондове те да изкарват пари, освен за себе си… Това е неработеща система… Симеон Дянков, министър на финансите, извадка от стенограма от заседанието на НСТС – 9.10.2012 г.

Пенсионните дружества може да се окажат в невъзможност да изплащат бъдещите втори пенсии заради прекалено многото рискове, които крие допълнителното задължително пенсионно осигуряване – дълголетие на клиентите, недобро инвестиране на средствата, сривове заради икономически кризи
… единственото решение да се гарантират тези пенсии е да се създаде общ пул (сметка) и в нея да влязат парите на хората, които вече получават пенсии, и сумите, които остават от партидите на починалите

“Ние искахме да регламентираме това още при правенето на пенсионната реформа през 2000 г. Но това беше малко след фалитите на банките, рухването на финансовите пирамиди и първите реакции на хората бяха, че правим още една пирамида. Затова отложихме решаването на въпроса за по-нататък”, призна Йордан Христосков, един от авторите на големите пенсионни промени преди 12 г.

Приватизацията на социалното осигуряване има смехотворни цели – по-голям избор и по-висока възвръщаемост, но по-висока възвръщаемост не може да се реализира без по-големи рискове… … Няма безплатен обяд. Една от основните причини да имаме държавно обществено осигуряване е, че гражданите трябва да имат стабилно ниво на доходи когато се пенсионират. Парите им не може да бъдат проигравани… Не е възможно което и да е правителство да остави милиони възрастни хора да поемат последиците от срив на финансовите пазари, което да ги остави в крайна бедност“
Джоузеф Стиглиц – скромен носител на нобеловата награда по икономика и бивш вицепрезидент на Световната банка

Защо ние се отказваме от задължителния „частен пенсионен фонд“ по ДЗПО схемата?

1. противно на очакванията изобщо не твърдим, че задължителните „частни пенсионни фондове“ в цял свят са финансови пирамиди, обаче нобелови лауреати по икономика намекват за това

2. не искаме държавата да задлъжнява с 900 милиона лева на година – приблизително толкова средства ще се отклонят към „универсалните пенсионни фондове“ и „професионалните пенсионни фондове“ през 2015 г. ако гражданите не бъдат активни и не се откажат от „личната си сметка“ в абсолютно принудителната до края на 2014 г. схема на задължителните „частни пенсионни фондове“. От 2015 г. родените след 1959 г. могат да кажат „НЕ“ на схемата, „НЕ“ на принудата да плащат данъци на частни фирми. Не казваме, че схемата е лоша, а само, че вече хората могат да й кажат „НЕ“. В правото на избор и свободата да кажеш „НЕ“ няма нищо лошо между другото, или поне либералите са на това мнение

3. не ни мислете за чак такива патриоти и либерали – гледаме си личния интерес и не искаме да загубим 28% от държавната си пенсия (съотношението вноска в УПФ 5% и обща вноска за фонд пенсии 17,8%) и да треперим 40 години дали на „частния ни пенсионен фонд“ няма нещо да му стане през годините, дали някой няма да ни открадне парите, дали няма да дойде икономическа криза, или инфлация, не искаме да се вълнуваме и от големия спор – дали доходността била отрицателна или 0% цяло и нещо на година, обаче от този период до онзи период повече и т.н. Света го е имало преди ДЗПО, ще го има и след затварянето на схемата

4. не ни мислете, че ни е притрябвала чак толкова пенсията – ние не сме будали и ни е известно, че схемата с „капиталово натрупване“, което да осигурява достойни старини на милиони стари хора, е невъзможно, дори и при най-добри намерения. Няма как всички да са милионери, или ако станат, то милионите няма да струват нищо. Няма дори как значителна част от населението да е богато – икономиката се крепи на зависимостта. Натрупването на богатство изобщо не гарантира благосъстояние – утре някой трябва да отиде да работи, за да може богатството да се осребри, ако никой не отиде да работи, капиталовото натрупване нищо не струва. Ако ли пък с изкуствен интелект е възможно да се осигурява благосъстояние, то „капиталовото натрупване“ отново не струва нищо – на роботите пари не им трябват, за да работят. Обикновените животни пък, с виртуалните хартийки изобщо не могат да се накарат да работят. Затова ако някой твърди, че с „капиталово натрупване“ правено от всички е възможно да се осигури благосъстояние на всички, с пълни основания може да се заподозре в нагло шарлатанство

5. „… Разходите за управление на държавното обществено осигуряване са многократно по-ниски от тези на частните пенсионни фондове… … Преход от държавно пенсионно осигуряване към приватизация на системата би означавало, че днешните работещи трябва да платят двойно за пенсионирането си
Джоузеф Стиглиц – скромен носител на нобеловата награда по икономика и бивш вицепрезидент на Световната банка

6. не е възможно дори и на теория съществуването на задължителни „частни пенсионни фондове“ при лоши демографски условия, или от съществуването им няма никаква полза за обществото. Прост пример: Да кажем, че след 40 години съотношението работещи/пенсионери ще е 1 към 1. Гадна работа, нали? НОИ ще има проблем – пенсиите ще са много ниски сигурно и ще се работи по-дълго. Безспорно това е самата истина. Обаче да видим със задължителния „частен пенсионен фонд“ какво би станало: – да допуснем, че този фонд е запазил покупателната способност на парите след 40 години (в това допускане не се влага никаква ирония и сарказъм) – да допуснем, че средното лице има доход 1000 лева (за по-лесно смятане) – да допуснем, че вноската за пенсия в частен фонд е 5% както е сега – така 1 лице трябва да има натрупани реални 50 лева * 12 месеца * 40 години или 24 000 лева – да допуснем, че с някаква ментелива актюерска прогноза се докаже, че средния пенсионер живее 200 месеца след пенсия и тези 24 000 лева трябва да се изплащат от „частния фонд“ 200 месеца (16,67 години след пенсия, уау – това ще рече, че средната продължителност на живота в България е станала 82 години) Така при тази лоша демография 1 работещ към 1 пенсионер какво би станало? В частния фонд би влизала вноска от 50 лева, а ще излиза пенсия от 120 лева. Пита се в задачата след колко време дружеството, което управлява частния фонд ще се откаже от този така почтен бизнес. И това няма да е фалит, просто обикновено отказване

7. искаме ясно да се разграничи къде спира намесата на държавата и къде се появява частната инициатива – данъци може да събира само държавата и данъците (включително осигуровките) трябва да се харчат незабавно, връщайки се при гражданите. Къде е частната инициатива? Където държавата не се бърка, не гарантира бизнеса и не носи приходите на „частни фирми“ ползващи се от държавна протекция. Готови сме да плащаме ниски данъци на държавата, но молим каквото е в сферата на частната собственост, държавата да не ни принуждава (ДЗПО) или подсказва (доброволни фондове с данъчни преференции) как да го инвестираме или харчим. Ако даден продукт е добър, хората сами ще отидат да си го купят. Всяка намеса на държавата говори, че продуктът е с елементи на ментеливост и му трябва държавна намеса, за да се намерят балами да го купуват. В същото време големите експерт-специалисти от шарлатанско царство ще продължават да говорят, че продуктът не, че бил ментелив, а хората понеже били много глупави и нямало да искат да го купуват, ако държавата не ги принуди или поощрява да го правят…

А сега може би най-важното

Как да се откажа от „частния пенсионен фонд“, в който държавата ме беше принудила да участвам насила до края на 2014 г.

1. отивам в териториалното поделение на НАП по постоянен адрес, подавам заявление (цялата процедура отнема не повече от 5 минути, от тук може да се свали и подготви предварително заявлението)
2. това е всичко

Не приканваме никой да прави каквото и да е, всеки роден след 1959 г. би трябвало да има мозък в главата си и да може сам да заподозре, че когато му обещават доходност, като трябва само да инвестира дългосрочно и принудително, значи сигурно има нещо гнило в иначе така хубавата схема.

„Ако някоя жаба бъде пусната в казан с хладка вода и водата бавно се подгрява, жабата ще усети горещината едва когато е толкова сварена, че вече не може да се спаси. Но ако жабата бъде пусната във вряла вода, тя веднага усеща опасността и изскача навън“ – Синдром на сварената жаба

За по-запознатите със схемата ДЗПО, даването на възможността на жабите да изскочат от казана е момент за празник – Честито!

„Над 80 хил. лв. се очаква да е средната стойност по партидата на мъж, осигурявал се 40 години на средномесечния осигурителен доход за страната“

Централната идея на финансовите пирамиди е, че на членовете им се обещава, че ще получат многократно по-големи облаги от приноса на други хора, по-късно като възнаграждение.

Не твърдим по никакъв начин, че принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“ са менте и че обещават по модел „човека взе парите и каза да чакам 40 години“ (от КФН казват, че всичко е наред и ние им вярваме без да се замисляме дори), нанесли са загуба за осигурените лица и държавата, и че схемата като цяло носи загуба за обществото и огромни печалби за малцина. Изобщо не твърдим това и ако някой си внушава нещо друго, явно го преследва голямата пенсия от задължителен „частен пенсионен фонд“

„Не е нужно да изпиеш цялото море, за да се убедиш, че е солено“ – Емил Кротки

Декларираме само ясно и категорично, че не желаем да участваме в схемата ДЗПО, никога няма да се запишем да участваме доброволно, и не вярваме в летящите прасета

„Всеки, който има пред себе си перспективата за пенсия в напреднала възраст или инвалидност, дори и да е съвсем малка, е много по-щастлив и доволен от съдбата си, много по-сговорчив, и много по-лесно се управлява, от този, чието бъдеще е напълно несигурно… Постигането на доволство сред бедните не би било никак скъпо. Те трябва да разберат, че държавата не само взима, но и дава, и не като милостиня, а като право на онези, които имат нужда от грижи, когато изпаднат в неработоспособност“
Ото фон Бисмарк – създателят на първата регламентирана държавна пенсионна система в света през 19 век, която гарантира социалния мир в обществото

Join the party

Да закрием задължителните „частни пенсионни фондове“

Annuit Coeptis

Roma non solvit proditores

Чехия затваря „втория стълб“ в пенсионната система 3 години след създаването му

На 12 ноември, правителството на Чехия обяви, че „втория стълб“ на пенсионната система от доброволни индивидуални сметки (в България те са принудително задължителни) въведен през 2013 г. (което доведе до аплодисменти от Международния валутен фонд), ще бъде затворен през 2016 г.

„Втория стълб“ се финансира от част от вноските на работещите, които се отклоняват от „първия стълб“ на обществената пенсионна програма. Според правителството интересът към програмата е екстремно нисък. Едва 84 000 са заявилите желание да участват във „втория стълб“ от създаването му през януари 2013 г., докато очакванията са били за поне 500 000 участници. Щетите за държавния бюджет ще бъдат малки, тъй като във „втория стълб“ на доброволните частни пенсионни фондове в Чехия, са събрани около 11 милиона долара, отклонени от общественото осигуряване. Очакванията са тази сума да бъде около 31,5 милиона долара през 2014 г.

Програмата за ликвидиране на схемата е препоръчана от работна група с широка политическа подкрепа. През март 2016, дружествата, които управляват частните пенсионни фондове във „втория стълб“ (българското ДЗПО, което обаче е доброволно) ще информират собствениците на лични пенсионни сметки, че „втория стълб“ затваря. Те ще имат право до края на месец септември същата година да заявят дали искат натрупаната сума по сметките им да бъде преведена по банкова сметка (с опция да се върне и в „първия стълб“ срещу възстановяване на правата за пълна държавна пенсия) или да се преведе към „третия стълб“ от доброволни частни пенсионни фондове, като срещу това осигуреното лице завинаги губи част от правата си за държавна пенсия. Докато „втория стълб“ затвори окончателно, правилата остават същите.

Въпреки, че решението да се включи към „втория стълб“ е било доброволно, веднъж щом работника влезе в схемата, решението му е окончателно. Към момента 5 лицензирани пенсионно-осигурителни дружества предлагат 4 вида фондове с различен риск (в Чехия му викат „риск“, а в България „доходност“), включително фонд инвестиращ в държавни облигации.

Участниците във „втория стълб“ правят вноска 5% от дохода – 2% за тяхна сметка и 3% за сметка на работодателя, отклонени от общата осигурителна вноска за пенсия, която в Чехия е 28%. Разбира се, както и в България, който участва във „втория стълб“ губи пропорционално на отклонените суми от първия част от държавната си пенсия. Обаче в Чехия участието е доброволно, докато в България е въведено през 1999 г. насилствено. При пенсиониране на осигуреното лице се полага доживотна пенсия според това, което има в личната сметка.

Бяхме се притеснили за Чехия, при анонсирането през 2012 г., че ще въвеждат същата измамна схема като ДЗПО-то в България.

Обаче чехите си казаха думата и само 84 000 са будалите, които са се хванали в капана, че с „капиталово натрупване“ в частен пенсионен фонд може да си осигурят пенсия. Чехите казаха много ясно – заминавайте си за Сибир мошеници!

България остана последната страна от ЕС, която или не е ликвидирала напълно, или не е ограничила до минимално въздействие с план за ликвидиране на измамната схема

Кога България ще ликвидира измамната схема ДЗПО?

Всяко правителство, което не го направи, ще падне от власт. И точно обратното – правителството, което премахне финансовите пирамиди в пенсионната система, ще има много добри времена пред себе си. Без рекетьорите се управлява много по-лесно. Всички нормални държави вече го разбраха това

Да закрием задължителните „частни пенсионни фондове“

Източници:
http://www.ssa.gov/policy/docs/progdesc/intl_update/2014-12/index.html
http://www.ipe.com/imf-applauds-czech-republics-second-pillar-pensions-reform/45574.fullarticle