В същото време министър на икономиката, много чесен и почетен (уволняван от държавна длъжност преди години заради съмнения в корупция) изказа твърдения, че в България има толкова много резерви на олио, че цялата страна може да се залее (направо и пиперче ако поръсим и малко сол – става на циганска баница, ако не сте пробвали много е вкусно, а вече е и луксозна храна).

Ама ние сме икономисти и сме леко скептични към тези твърдения. В таблицата по-долу данни за производството на слънчогледово олио по света. Целия списък тук: https://www.atlasbig.com/en-ie/countries-by-sunflower-oil-production

Какво може да направи впечатление? Двете държави лидери в света, а в момента провеждащи „военни операции“ на територията на Украйна произвеждат над 50% от слънчогледовото олио за цялата планета.

В същото време, тъй като нямаме достатъчно данни коя държава колко изнася, ще направим следното предположение, че човек консумира по 1 бутилка олио месечно под различна форма – дали в дюнера, баничката, на циганската баница, в чипса и т.н. На година му трябват 12 бутилки олио, за да има сносен живот с малко мазнинка. От тук ще стигнем до следните изводи:

1. 15 848 036 000 килограма е световното производство на олио, а световното население е почти 8 милиарда жители (може би дори над 8 милиарда, тъй като в Китай, където имаше забрана за повече от 1 дете в семейството има вероятно милиони деца, които официално не съществуват и ги няма в номенклатурата). Това означава, че при равно разпределение на човек се падат само по 2 бутилки олио годишно. Виждате ли сега защо имаше бой за олио в България? Ценна е мазнинката и в световен мащаб е много дефицитна.
2. Ще се придържаме обаче към формулата, където поне страните, които си произвеждат сами олиото, оставят за себе си сакралната 1 бутилка олио месечно средно на човек за собствена консумация, а останалото изнасят за другите държави, където си нямат. Какво ще рече това? Би трябвало в такъв случай цели 88% от производството на олио в Украйна (световния лидер) да отива за износ. При Руската федерация (вторите в света) това изобщо не е така. Този гигант (по територия) в случай, че си запазва 12 бутилки олио на човек годишно за собствена консумация ще има едва 55% от производството си, които може да изнася. Обаче като икономисти имаме сериозни колебания дали износът при този колос (по територия) не е много по-голям процент, а мазнинка за народа почти няма. Циганската баница може и да не е по джоба на всеки в тази федерация.
3. При България ако се запазват 12 бутилки олио годишно на човек, това означава, че 73% от добива отива за износ. Друга държава с по-добри показатели е единствено Унгария с нейните 79% за износ. Аржентина разполага с 43% за износ, Сърбия с 57%, Молдова с 60%, Румъния с 39%. От там нататък всички останали държави или едвам могат да задоволят вътрешните нужди от 12 бутилки олио годишно на човек, или трябва да внасят от тази мазнинка.
4. Имайки предвид, че световния лидер в износа на олио е ударен тежко от терористи, не е ясно какви ще бъдат добивите. Имайки предвид, че света осъди тежко втория в света производител на олио (обявен за терористите) и вероятно изправен пред невиждана финансова и икономическа криза, изобщо не е ясно и от там какво ще може да се произведе като слънчогледово олио и какво ще се изнася (също така не е и ясно дали някой изобщо ще иска да купува това слънчогледово олио докато диктаторския режим не бъде свален)
5. При това положение Аржентина може да се окаже, че ще е новия износител номер 1 в света в областта на слънчогледовото олио, което ще е истинска катастрофа за бедните държави по света, тъй като Аржентина произвежда едва 1/8 от това, което Украйна и Руската федерация заедно са произвеждали до момента. Имайки предвид географското положение, логично е цялото това количество на износа да отиде при богатите страни – САЩ и Канада където добивите са напълно недостатъчни за задоволяване на нуждите на населението. Богата Европа надали ще може да разчита на някакви количества от Южна Америка
6. Тогава какво ще се получи? Унгария става износител номер едно в Европа, веднага след това България, много назад Молдова и Сърбия, Румъния още по-назад като %. И други няма. Всички останали или трудно задоволяват собствената консумация, или трябва да внасят олио
7. Потенциални опасности – терористични организации може да се опитват да упражняват натиск върху страните Унгария, Молдова, Сърбия, България и Румъния при износа на слънчогледово олио. Огромна част от населението на тази планета няма да има никакъв шанс да се добере до мазнинката. Тук изобщо не говорим само за гладуващите в Африка. Когато няма достъп до тази мазнина, ще се търси евтин заместител – палмовата мазнина например. За производството й обаче се изсичат прекомерно количество растителни видове. Отделно от това консумацията й в дългосрочен план се счита, че води до тежки и в повечето случаи неличими заболявания. Това не е решение. Производството и консумацията на палмова и хидрогенирани мазнини трябва да се забрани в световен мащаб, а не да е алтернативна възможност.
8. Потенциални възможности – Тези 5 държави може да генерират значителни печалби от износа на олиото, при цени далеч надвишаващи текущите нива (ако се чудите дали 5 лева за бутилка олио е спекула, може и изобщо да не е спекула, а даже да е много евтино, което обаче не значи да си напълниш къщата с олио, пластмасовите бутилки след няколко месеца започват да отделят отровни вещества, презапасяването е глупост). Планетата може да преоцени опасностите и рязко да промени политиката си при следващите добиви – тоест далеч по-голяма част от земите да бъдат засети със слънчоглед (това изглежда ще бъде много доходен бизнес в близките години). Очевидно дори преди да започнат терористичните нападения над Украйна населението на планетата е изпитвало сериозен недостиг на слънчогледово олио – нещо, което може да се промени в близкото бъдеще. Не може първия и втория в света да имат толкова господстващо положение при добива на ключова суровина за изхранването на планетата

Какво може да направи държавата България, че да се подсигури вътрешното потребление на ниски цени?

Очевидно това, че в България имало запаси за 4 години напред не е съвсем така. Дори да има такива запаси някой може ли да каже дали 4 годишно олио е здравословно за консумация? А кой ще спре един частник да си продаде олиото в Германия, където му предлат 10 евро на литър, вместо да го продава патриотично в България по 2 лева и на загуба?

Вариант 1 – да наложи забрана на износа? Това ако е законно, би било крайно неморално от гледна точка, че в един свят, където е нужна солидарност, никой не може да бъде оставян да си мисли само за себе си. Благоденствието за всички е следствие от размяната, а не всеки да почне да си стиска своето, даже, когато го има в излишък. Бройте го този вариант, че не е опция дори да се замисля човек

Вариант 2 – да се наложат фиксирани цени при продажбите? И това няма да сработи – „цоциализъмът е едно недоносче“, общо взето и всички цоциалистически идеи. Ако държавата ти слага лимит на цените, ако не ти е изгодно, тогава ще се откажеш да продаваш, няма и производство да има от частния сектор. Бройте го и този вариант, че не е опция

Вариант 3 – държавата да създаде търговско дружество, което ще се занимава с производство на пшеница и слънчоглед. С основна цел да продава с печалба от 10% и само на българския пазар. Това търговско дружество с единствен акционер държавата да има вътрешни правила и стратегия да осигури на всеки човек в България по точно 1 бутилка олио на месец. Как може да стане това?
Продажбите да се извършват само на специализирани пунктове в страната и с издаване на фактура, при което лицето продавач ще предоставя лична карта, за да му се снемат ЕГН и имена, за да му се издаде фактурата. Електронната система ще бъде програмирана така, че на тримесечие срещу това ЕГН да не може да се изпишат повече от 3 бутилки слънчогледово олио. Търговско дружество ще предостави на клиентите си български граждани и кратък договор, в който да е записано, че клиентите могат да ползват олиото само за лична употреба и то е забранено за търговия по какъвто и да е начин.
Това търговско дружество да няма право да се бърка в износа и да конкурира останалите български фирми, които ще продават олиото на свободния пазар в България и по света. Единствената му цел ще бъде определена с вътрешните правила – задоволяване на вътрешното потребление с олио и зърнени продукти (за които отново да бъдат разписани подходящи правила) при 10% норма на печалбата.

Ние бихме препоръчали на държавата да избере вариант 3, за да си нямат тези на власт съответните неприятности ако се ослушват.

Междувременно редно е държавата да започне да решава и друг огромен въпрос свързан с балона на имотите в България, преди да гръмне, че ще е много грозна картинката

Повече по темата тук: Държавно строителство ЕАД – 1 000 000 000

и бонус идея

Как да се раздвижи пазарът на недвижимите имоти и икономиката

Настоящия анализ се състои от 3 части:
1. За необходимостта от закриване на длъжността „президент“ в Република България поради икономическа необоснованост за съществуването й
2. Как текущия заемащ длъжността да се спаси и да спи спокойно (преходен период)
3. Как съдебната власт спасява престъпниците

1. За необходимостта от закриване на длъжността „президент“ в Република България поради икономическа необоснованост за съществуването й

Ще започнем с това какво представлява тази длъжност. Какви задължения има държавния чиновник, който я изпълнява, а след това ще разгледаме и колко струва на държавния бюджет този придатък остатък от архаичното минало и имитиращ церемониалността от други велики държави, за които обаче церемониалността носи приходи, а не само разход.

Българската конституция има специална глава 4

Ще цитираме директно конституцията и коментираме член по член какво означават разпоредбите, че да може гражданите да го разберат кой е този президента и какви са му задълженията, заради които получава неприлично висока заплата:

Чл. 92.
(1) Президентът е държавен глава. Той олицетворява единството на нацията и представлява Република България в международните отношения.
(2) Президентът се подпомага в своята дейност от вицепрезидент.

Ние го разбираме така – ако държавата беше едно семейство и част от семейството вземе да се скара, би трябвало главата на семейството да въведе помирение.
Също така главата облича костюмчето и се изпраща на срещи със себеподобни от други държави да пият кафенце и да се снимат за историята.
Втора алинея обаче е по-интересна – там пише, че президента се подпомага от вицепрезидент.
А още по-интересното е, че малко институцията се е раздула и вместо от 2 броя чиновници, през 2011 година за тази институция са работили на заплата 153. Няма грешка
https://btvnovinite.bg/733214199-Kolko_ni_struva_prezidentat.html
И как става тази работа – типично по чиновнически – уж трябва да са 2 броя, като вицето помага на главния. Обаче на вицето му хрумнало, че също има нужда от помощник.
А после и на помощника му трябвало помощник и т.н. до 153 помощници през 2011. Сега не знаем колко са. Някой най-добре да го разследва това, че прилича на някакво образувание, дето не се знае дали е доброкачествено или не. Знае се само, че струва много пари на данъкоплатеца

Чл. 93.
(1) Президентът се избира пряко от избирателите за срок от пет години по ред, определен със закон.
(2) За президент може да бъде избиран български гражданин по рождение, навършил 40 години, който отговаря на условията за избиране на народен представител и е живял последните пет години в страната.
(3) Избран е кандидатът, получил повече от половината действителни гласове, ако в гласуването са участвали повече от половината избиратели.
(4) Ако никой от кандидатите не е избран, в седемдневен срок се провежда нов избор, в който участват двамата кандидати, получили най-много гласове. Избран е кандидатът, получил повече гласове.
(5) Изборът за нов президент се произвежда не по-рано от три месеца и не по-късно от два месеца преди изтичане на срока на пълномощията на действащия президент.
(6) Споровете относно законността на избора за президент се решават от Конституционния съд в едномесечен срок след изборите.

Тук няма да коментираме нищо. Така са го написали. Държавния чиновник с длъжност президент може на практика да бъде всеки със старост над 40 години, стига да не е Симеон втори или Кристалина Георгиева например. Може да е неграмотен като неграмотен депутат народен и тъп като галош. Образователен ценз не се изисква

Чл. 94.
Вицепрезидентът се избира едновременно и в една листа с президента при условията и по реда за избиране на президент.

Това е много важно, защото когато президента си подаде молбата за напускане, и отиде да си гледа кравите на село например, вицето става президент до края на 5 годишния мандат.
Значи като избират гражданите пакета, хубаво да се оглеждат и кое е вицето, че да не им дойде някоя коза да я гледат за 1 януари да ги поздравява

Чл. 95.
(1) Президентът и вицепрезидентът могат да бъдат преизбрани на същата длъжност само за още един мандат.
(2) Президентът и вицепрезидентът не могат да бъдат народни представители, да изпълняват други държавни, обществени и стопански дейности и да участват в ръководството на политически партии.

Ами какво да кажем. Това не е Русия, Турция, музикалната академия или бананова република по 30-40 години един и същ да бъде. Максимум 10 години може да се чиновничества на тази длъжност.

Чл. 96.
Президентът и вицепрезидентът полагат пред Народното събрание клетвата по чл. 76, ал. 2.

Я да го видим какво се кълнат:
„Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се.“

Това може за някой вярващ човек да има значение, ама ако е неверник?

Чл. 97.
(1) Пълномощията на президента и на вицепрезидента се прекратяват предсрочно при:
1. подаване на оставка пред Конституционния съд;
2. трайна невъзможност да изпълняват правомощията си поради тежко заболяване;
3. при условията на чл. 103;
4. смърт.
(2) В случаите на т. 1 и 2 пълномощията на президента и вицепрезидента се прекратяват с установяване от Конституционния съд на посочените в тях обстоятелства.
(3) В случаите на ал. 1 вицепрезидентът встъпва в длъжността президент до края на мандата.
(4) При невъзможност вицепрезидентът да встъпи в длъжност правомощията на президента се изпълняват от председателя на Народното събрание до избирането на президент и вицепрезидент. В този случай в двумесечен срок се произвеждат избори за президент и вицепрезидент.

И на нас веднага ни стана интересно какво крие този чл. 103:

„Президентът и вицепрезидентът не носят отговорност за действията, извършени при изпълнение на своите функции, с изключение на държавна измяна и нарушение на Конституцията„

За да сме по-конкретни ако президент или вицето нарушат конституцията, тъй като и „държавната измяна“ е нарушение на конституцията, то подлежат на отстраняване.

Това на практика означава, че президента и вицето трябва да са образец за пример и през целия мандат да спазват всички закони в страната, иначе ще им е къс мандата

Чл. 98.
Президентът на републиката:
1. насрочва избори за Народно събрание и органи на местно самоуправление и определя датата за произвеждане на национален референдум, когато за това има решение на Народното събрание.
2. отправя обръщения към народа и Народното събрание.
3. сключва международни договори в случаите, определени със закон;
4. обнародва законите;
5. утвърждава промени на границите и центровете на административно-териториалните единици по предложение на Министерския съвет;
6. назначава и освобождава от длъжност ръководителите на дипломатическите представителства и постоянните представители на Република България при международни организации по предложение на Министерския съвет и приема акредитивните и отзователните писма на чуждестранните дипломатически представители в страната;
7. назначава и освобождава от длъжност и други държавни служители, определени със закон;
8. награждава с ордени и медали;
9. дава и възстановява българско гражданство и освобождава и лишава от него;
10. предоставя убежище;
11. упражнява право на помилване;
12. опрощава несъбираеми държавни вземания;
13. наименува обекти с национално значение и населени места;
14. информира Народното събрание по основни въпроси в кръга на своите правомощия.

От всичките му тежки задължения без никакво съмнение, в общия случай те представляват формални и церемониал функции, и амортизиране на ръката за завъртане на подписа. Добре ще е ако кандидатите за президент знаят да се подписват и с двете ръце, че да си ги амортизират равномерно.

Има обаче едни точки 9, 11 и 12, които са интересни и притеснителни.

Например точка 9 – „дава и възстановява българско гражданство и освобождава и лишава от него“

Защо такова нещо се делегира на скъпоплатен държавен чиновник, като тази работа може да се извършва и от най-обикновени чиновници на минимални заплати? В това задължение няма нищо възвишено, няма кафенце. Защо, защо, защо? Ами ако президента падне до такова ниво и почне да получава подкупи, че да даде неправомерно българско гражданство на талибани? Не, не, не… Защо такива битови неща са дадени на този скъпоплатен държавен чиновник?

Има и още по-интересна точка номер 11 и 12 – „упражнява право на помилване“ и „опрощава несъбираеми държавни вземания“

Хайде сега да допуснем следната ситуация. Някакъв напълно пропаднал „човек от народа“ има детска мечта – да чете словото на 1 януари, ама качества няма никакви, а и не чете хубаво. В същото време групировка за извършване на престъпления от общ характер е научила, че президента има право да помилва престъпници. Среща го този народния случайно на улицата и му предлага да изпълни детската мечта. „Хей, ти тъпия, да, ти тъпия тулуп – искаш ли да станеш президент?“
И условията са елементарни – ако върху прокуратурата не може да се окаже натиск от групировката, а и не се уцели корумпиран съдия, та се окаже, че групчленове или техните синчета наркомани например трябва да влязат в затвора, тогава президента да си влезе в задълженията и да „помилва“ по главицата криминално проявените и осъдени лица.
А как ще стане „човека от народа“ президент? Ами групировката за извършване на престъпления от общ характер ще изсипе купища пари разбира се. Свободата не е безплатна в крайна сметка, нали така?

Някой може ли да поръча една справка какви престъпници са били „помилвани“ от българските президенти между 1991-ва година досега и на какво основание им е милвана главицата. Тази информация трябва да е абсолютно публична и актуализирана в реално време. И да се следи постоянно от журналистите, за да се избегне по-горния сценарий
Втрещяващ е и текста „опрощава несъбираеми държавни вземания“. Силно се надяваме да няма право да опрости едни 700 милиона лева на едни хора, които се крият в пещерите в Африка и не искат да се връщат да си ги платят.

Чл. 99.
(1) Президентът след консултации с парламентарните групи възлага на кандидат за министър-председател, посочен от най-голямата по численост парламентарна група, да състави правителство.
(2) Когато в 7-дневен срок кандидатът за министър-председател не успее да предложи състав на Министерския съвет, президентът възлага това на посочен от втората по численост парламентарна група кандидат за министър-председател.
(3) Ако и в този случай не бъде предложен състав на Министерския съвет, президентът в срока по предходната алинея възлага на някоя следваща парламентарна група да посочи кандидат за министър-председател.
(4) Когато проучвателният мандат е приключил успешно, президентът предлага на Народното събрание да избере кандидата за министър-председател.
(5) Ако не се постигне съгласие за образуване на правителство, президентът назначава служебно правителство, разпуска Народното събрание и насрочва нови избори в срока по чл. 64, ал. 3. Актът, с който президентът разпуска Народното събрание, определя и датата на изборите за ново Народно събрание.
(6) Редът за съставяне на правителство по предходните алинеи се прилага и в случаите на чл. 111, ал. 1.
(7) В случаите на ал. 5 и 6 президентът не може да разпуска Народното събрание през последните три месеца от своя мандат. Ако в този срок парламентът не може да състави правителство, президентът назначава служебно правителство.

Този член няма да го разискваме много, тъй като има процедура, която е задължителна, и дали ще сложим един печат или ще има президент да го слага, общо взето все едно

Чл. 100.
(1) Президентът е върховен главнокомандващ на въоръжените сили на Република България.
(2) Президентът назначава и освобождава висшия команден състав на въоръжените сили и удостоява с висши военни звания по предложение на Министерския съвет.
(3) Президентът възглавява Консултативния съвет за национална сигурност, чийто статут се определя със закон.
(4) Президентът обявява обща или частична мобилизация по предложение на Министерския съвет в съответствие със закона.
(5) Президентът обявява положение на война при въоръжено нападение срещу страната или при необходимост от неотложно изпълнение на международни задължения, военно или друго извънредно положение, когато Народното събрание не заседава. В тези случаи то се свиква незабавно, за да се произнесе по решението.

Главнокомандващ? Някой дето може да е хванат от улицата? Неграмотен като неграмотен депутат и тъп като галош?
Добре, че в Република България не се налага да си изпълнява задълженията по този член, че иначе при въоръжено нападение от стадо кози и страната може да падне под робство

Чл. 101.
(1) В срока по чл. 88, ал. 3 президентът може мотивирано да върне закона в Народното събрание за ново обсъждане, което не може да му бъде отказано.
(2) Народното събрание приема повторно закона с мнозинство повече от половината от всички народни представители.
(3) Повторно приетият от Народното събрание закон се обнародва от президента в 7-дневен срок от получаването му.

Да се чете така – президента може да забави с няколко дни или седмици приемането на закон по всяко време. Може мотивацията от всеки пръст на крака да си я смуче. Има ли някакъв смисъл това? След като народното събрание веднъж вече е приело даден закон, все ще събере същите тези, които са го приели, отново да го гласуват.
Ама представете си ако групировката престъпници си е била осигурила президент проклетник, как постоянно може да осигурява скандали и всеки закон да бъде саботиран

Чл. 102.
(1) В изпълнение на своите правомощия президентът издава укази, отправя обръщения и послания.
(2) Указите се приподписват от министър-председателя или от съответния министър.
(3) Не подлежат на приподписване указите, с които президентът:
1. назначава служебно правителство;
2. възлага проучвателен мандат за образуване на правителство;
3. разпуска Народното събрание;
4. връща закон, гласуван от Народното събрание за повторно обсъждане;
5. определя организацията и реда на дейност на службите към Президентството и назначава персонала;
6. насрочва избори и референдум;
7. обнародва законите.

Господин печат. Наистина ли трябва да се плаща неприлично тлъста заплата за един печат и подпис? Все пак не е нотариус това

Чл. 103.
(1) Президентът и вицепрезидентът не носят отговорност за действията, извършени при изпълнение на своите функции, с изключение на държавна измяна и нарушение на Конституцията.
(2) Обвинението се повдига по предложение най-малко на една четвърт от народните представители и се поддържа от Народното събрание, ако повече от две трети от народните представители са гласували за това.
(3) Конституционният съд разглежда обвинението срещу президента или вицепрезидента в едномесечен срок от внасянето на обвинението. Ако бъде установено, че президентът или вицепрезидентът са извършили държавна измяна или са нарушили Конституцията, пълномощията им се прекратяват.
(4) Президентът и вицепрезидентът не могат да бъдат задържани и срещу тях не може да бъде възбудено наказателно преследване.

И тук е разписано как се прекратяват договорите с президента и вицето – чрез конституционния съд се прави тази работа след като се повдигне обвинението от 60 депутата.
След това разбира се президента и вицето ще си носят и допълнителна наказателна отговорност каквато би носил и дядо Пешо от село Марикостиново

Чл. 104.
Президентът може да възлага на вицепрезидента правомощията си по чл. 98, т. 7, 9, 10 и 11.

Много хубаво и точно заради тия делегации на задължения вместо 2 държавни чиновници на държавната хранилка в президентството през 2011 година са висяли 153 бройки.
Кой знае дали сега не са много повече, тъй като бюджета се е раздул двойно за 10 години.

В чл. 5 от закона за държавния бюджет има специално перо – разходи за администрация на президента

https://www.lex.bg/bg/laws/ldoc/2137198498

И какво да видим там – над 8 милиона на година. За чий се пилеят тези пари и на какво основание тези разходи са нараснали двойно спрямо президента от 2010 година?

https://www.lex.bg/en/laws/ldoc/2135654585

Да не би текущия президент и администрацията му да копат по-добре, или да вършат някаква работа освен церемониална дейност?
Защото иначе биха си превишавали задълженията и може да се погнат за престараване и превишаване на правомощията

Нашето мнение е, че на Република България е необходима корекция на конституцията и длъжността президент и вице да се закрият. Церемониалните им действия може да се извършват съвсем спокойно от премиера, председателя на парламента и неговите заместници. Удрянето на печатите също.

Новата конституция без паразитната структура и с още няколко подобрения би изглеждала така:

https://alexanderbtodorov.com/2011/03/03/constitution/

Ако някой ревне, че и другите държави имало било президенти, крале и т.н. Да, наистина Великобритания си има кралица, обаче от нея има някаква полза за страната. Тя не само получава благини, а и благодарение на нея в страната идват милиони туристи годишно. Икономически е изгодно за Великобритания да издържа кралско семейство, докато в България президентството – това са просто разходи без никаква възвръщаемост. И най-добре да се извадят от бюджета.

2. Как текущия заемащ длъжността да се спаси и да спи спокойно

Ако бяхме президент на Република България в момента и чисто хипотетично ни бяха сложили стотици съветници и вице, които да ни казват какво да правим, какво да говорим, какво да подписваме и как да нарушаваме законите в полза на една или друга партия:
1. бихме си подали молбата пред конституционния съд и прехвърлили горещия картоф на вицето да си лае докато може
2. веднага бихме сключили сделка с прокуратурата да не ни разследва лично срещу пълни показания за всички закононарушения и престъпления в президентството, за които ни е известно (в случай, че има такива). Така ще си спим спокойно и ще се радваме и на тлъстата пенсия, която се дава на бившите президенти. Освен това и от заплати достатъчно пари са спестени за тези години досега. Значи пак да повторим, че да не е разбрал някой – не да им искаме оставките на прокурорите, а пълно съдействие да се окаже при разследванията
3. тръгваме си по планините и си гледаме живота, вицето да се оправя до новите избори или до закриването на длъжността
4. публично се извиняваме на гражданите, че няколко години скапваме настроението на 31-ви декември срещу 1-ви януари с патетичните слова, от които губиш желание да живееш, и които карат човек да брои още колко години трябва да ги търпи до края на мандата

3. Как съдебната власт спасява престъпниците

Имало едно време Хитър Петър и една кокошка. Те добре си живеели и един ден на Хитър Петър му се дояла пилешка супа. (Точно по това време нямало съдебна система и всичко се случвало на разменни начала).

Точно тръгнал да я търси къде е, ама я няма. Открадната.

„За да крадеш, трябва да си тъп, а да ми откраднеш точно моята кокошката значи трябва да си много тъп“ – казал си Хитър Петър и побеснял.

Ясно било, че кокошката е открадната от Тъп Тулуп – толкова тъп като него трудно може да намериш.

Ясно било и, че на Тъп Тулуп няма да му се размине, тъй като щом на Хитър Петър му се дояде пилешка супа, значи ще има супа и няма да е само с фиде.

Само дето тази супа не става за нищо. Хитър Петър взел да смята и стигнал до икономическите изводи, че загубата на кокошката точно ще се покрие от супата, която въпреки, че не става за ядене, за свинята ще е чудесна. Цяла седмица ще я яде.

Разчуло се за непоносимата жестокост на икономиката в селото и другите като Хитър Петър започнали същата практика – „а си ми откраднал кокошката, а си станал на супа“.

И от рода на Тъп Тулуп почнали кампания „Живота на тъпите има значение“. Да не стане грешка, пак да повторим – за да крадеш, трябва да си тъп, а това не е поправимо обикновено.

Тогава се появила съдебната система – да пази престъпниците от справедливото и икономически праведно наказание за всеки, който тръгне да краде.

Така прокуратурата почнала да съдейства на Туп Тулуп и компания да се нанасят в топла килия (е, понякога разни съдии саботират процеса заради крилце или кълка) и далеч запазени от първичното правораздаване – кокошка за супа на Хитър Петър и съселяните му.

А на Хитър Петър и съселяните им се обяснило следното с въвеждането на съдебната система на държавата:
1. няма смисъл Тъп Тулуп да става на супа, свинята само 1 седмица ще я яде, а после нищо
2. по-добре да се прибере на топло, където ще полага тежък физически труд, докато му се появят гърбици като на Дубайска камила
3. от полагането на тежкия труд, Тъп Тулуп първо ще си избие 1 кокошка като за 10 обезщетение на Хитър Петър, а остатъка от стойността на 990 кокошки ще е в полза на държавата.

Нали поравно да е, и честно, тази съдебна система от нещо трябва да се издържа все пак

За търсещите работа и подпомагане се препоръчва да се запознаят първо с тази статия: Безработица – обезщетения, осигуряване, преди да надградят

В настоящата ще се отговорят на няколко важни въпроса, за да се възспре празнодумието, а „дай дай дай“ лицата малко да се засрамят.

Първо, кой има право на обезщетение за безработица?
Това са всички, които са се регистрирали в агенцията по заетостта, не упражняват трудова дейност, и са се осигурявали поне 12 месеца от последните 18 за рискът „безработица“. Обезщетение не може да се получава от пенсионери или имащи право да се пенсионират (те трябва пенсия да си получават и се издържат от друг фонд на НОИ). Нямат включен този риск работещите по „граждански договори“ и самоосигуряващите се свободни професии, поради причината, че от техните доходи не се удържат осигуровки за безработица.

Защо работещите по граждански договори и свободните професии не се осигуряват за безработица?
Доста е дискусионен този въпрос. И ние сме се чудили, така и така осигуровките са марков данък, от къде накъде има категории работещи, които не го плащат? В крайна сметка може да се приеме, че в случая законодателят има известно право, тъй като осигуровката за безработица е един вид застраховка срещу случване на нежелано събитие. И докато при трудовите договори работещият е в силна зависимост от работодателя, то при свободните професии дали ще имат работа или не, това си е напълно в техните ръце. Могат днес да почнат да се самоосигуряват, а утре да не им се работи и да спрат дейност. Тоест при тях „безработицата“ е в значителна степен под собствен контрол. Поради това, изобщо не им е разрешено да участват в схемата. Може би за работещите по граждански договори е редно да се помисли да бъдат включени, и да почнат и те да се осигуряват за риска както го правят и работещите по трудови правоотношения, както и задължително за общо заболяване и майчинство. Законодателите, моля да се задействате по този въпрос – гражданските договори трябва да се облагат с осигуровки както и трудовите. Има дупка в закона

Обезщетение за безработица 60% от осигурителния доход на лицето
Доста дискусионен въпрос е дали това е много или малко. Във всеки случай ще разгледаме от позицията на фонда, който изплаща обезщетението – защото, за да дадеш на някой, първо трябва да го вземеш от някъде. Ще разгледаме следната ситуация: Иван Иванов (средния човек) ще има кариера от 40 години, и ще работи върху осигурителен доход от 1000 лева през цялото време.
Осигуровката за безработица е 1% – или 10 лева месечно.
Според кодекса за социално осигуряване осигуреното лице има право на обезщетението за безработица в размер 60% от осигурителния му доход за 24 поредни месеца преди настъпване на „застрахователното събитие“ да речем

Срокове за изплащане на паричните обезщетения за безработица

Да си представим, че на Иван Иванов му се случва събитието когато има само 18 месеца осигурителен стаж (тепърва е започнал трудовата си кариера, и то злощастно в ресторант по време на пандемия). Иван Иванов има право на обезщетение в размер 600 лева в продължение на 4 месеца според таблицата. Това ще значи, че ще получи от фонда 2400 лева. В същото време Иван Иванов ще е внесъл във фонда 18 пъти по 10 лева или общо 180 лева. Чиста печалба 1333%. И кой ще плати – държавата (тоест това сме ние)
Да си представим, че на Иван Иванов му се случва същата ситуация, когато има 36 месеца осигурителен стаж – тогава вече ще има право на обезщетение в продължение на 6 месеца или в размер на 3600 лева, като в същото време ще е направил 36 вноски по 10 лева или 360 лева. Чиста печалба 1000%.
При следващия пример вече на Иван Иванов му се налага да използва солидарност от фонда, когато има внасяни осигуровки 7 години или 84 месеца. В такъв случай ще е направил вноски за 840 лева, а ще може да получи от фонда обезщетение за 8 месеца по 600 лева. Или с печалба от 571% за осигуреното лице = загуба за фонда.
Ако на Иван Иванов му се наложи да ползва обществената солидарност след 11 години в осигуряване, тогава пропорцията би била при внесени 1320 лева осигуровки – обезщетения в размер на 6000 лева или печалба от 455% за него, и съответно загуба за обществения фонд.
В следващия пример Иван Иванов работи 15 години и след това му се налага да ползва обществената солидарност – внесени вноски 1800 лева, и право на обезщетение за 12 месеца по 600 лева или 7200 лева = 400% печалба / респективно загуба за фонда.
Къде е точката, където колкото си внасял, толкова ще получиш?
Нали това е честното? Изработил си си го, и да си го получиш изработеното. Не на гърба на другите да получаваш. Отговорът е, че тези 7200 лева може да се изработят за точно 60 години труд при един и същи осигурителен доход.
60 години! Във всички други случаи осигуреното лице получава повече, отколкото е дало на системата. И това е при положение, че се възползва от системата само веднъж за 12 месеца. Значи да разбираме, че не просто фонда за безработица не плаща твърде малко на осигурените лица, а от фонда на практика се изплащат с 50% повече на средното осигурено лице, отколкото някога то може да заработи. Или може би средната кариера с осигуровки е не 40, а 60 години? Съмняваме се да е така за средния гражданин.

Да я вдигнем ли осигуровката за безработица тогава?
Категорично не, защото по-високите данъци (осигуровките също са данъци, маркови данъци) означава, че безработицата ще се увеличи също. А още малко да вдигнем осигуровките да покрием увеличението? Какво, и още повече да се вдигне безработицата? И докога?
Напротив, данъците трябва да бъдат максимално ниски, за да не се смущават хората и работодателите да ги плащат върху реалните доходи, които получават.
В една нормална държава не трябва да ти е изгодно да си безработен, не трябва да ти е изгодно да си беден или болен, или глупав…
Иначе почваме да си играем на стражари и апаши, на котка и мишка. Никой не печели като си играем игрички, вместо да се работи

А да коментираме минималното обезщетение за безработица – 9 лева на ден, и то само в работни дни?
Първо кога може да се получи такава ситуация, че на някой да му се наложи да живее с едва 180 лева месечно и то за максимален период от 4 месеца помощи.
Тази ситуация не е възможна ако лицето се е осигурявало и не е напуснало работа по своя воля. Ако има спорове по това да смятаме – 60% от осигурителен доход минимална заплата 585 лева (минималната заплата се мени всяка година, затова нещо средно избираме между 560 и 610) прави 351 лева / 20 дни или около 2 пъти над минимума по закон.
Кои са тогава хората, които може да получават едва 9-те лева на ден, с които се спекулира – това са единствено тези работещи, които са напуснали работа по своя инициатива.
Пак да се повтори – ако работника по своя инициатива реши да напусне работа, тогава му се полагат тези минимални 9 лева на ден, и то само в работни дни.
Защо е така? Защото е избрана по собствена воля „безработицата“ и да допуснем, че или човекът има други доходи, от които да живее или очаква бързо да си намери друга работа.

Има и един друг момент, че се чуват слухове, че има работодатели, които още с подписването на трудовия договор искат да имат подписана и молба за напускане.
Тогава действително на работещия няма да му е по собствена воля „безработицата“, обаче ще пострада. За да се избегне това – ако някой роботодател си позволи да ви иска нещо подобно, или ви поиска да ви плаща на ръка, а да се осигурявате на минимална заплата:
– първо жеста да получи, след това може да го напсувате цивилизовано с пътя на душата, че да няма основание да спори за нещо
– второ незабавно сигнализирайте инспекцията на труда и да го затварят
Ако критична маса от трудещите се постъпват по този начин, такива роботодатели няма да съществуват. От вас си зависи. Иначе ще се превърнете в мрънкачи, на които все някой друг им е виновен.

А да коментираме максималното обезщетение за безработица?
Или редно ли е при положение, че средната заплата в страната е примерно 1000 лева, то да има такива лица, които да получават обезщетение за безработица примерно 60% от 3000 лева? Или 1800 лева месечно
Тук изобщо не става дума за морална дилема обаче, а за напълно грешни сметки на законодателя, тъй като както вече стана ясно, фонд „Безработица“ работи на тотална загуба и на средния човек му се налага да работи 60 години!, че да си заслужи дори 1 година обезщетение за безработица.
Редно е да се замисли законодателната власт и по никакъв начин не би трябвало на някой да му е изгодно да се издържа от обезщетение за безработица. Това трябва да е инструмент само за запазване на трудоспособност до намиране на нова работа, а не за поддържане на по-луксозен начин на живот при който и да е.
Затова би било редно 60% от осигурителния доход да се получава в общия случай, обаче да се лимитира помощта на 200% от минималната работна заплата (което прави около средната заплата в страната) и нито стотинка повече

* – заглавието е заимствано от в. Сега, Брой 4575 (295) 20 Декември 2012

Нашите читатели се интересуват от 3 основни въпроса свързани със схемата ДЗПО в последно време:
– „да се отказвам ли от частния фонд“
– „правителството иска ли да прилапа парите ми за втора пенсия“
– „дайте предложение какво да прави властта с фондовете“

Ще отговорим първо на втория въпрос. В края на 2014 г. правителството с министър председател Бойко Борисов даде възможност на родените след 1959 г. да се откажат от участие в схемата ДЗПО, в замяна на което да възстановят пълните си права за държавна пенсия, които до преди това по силата на закон приет през 1999 г. принудително им бяха отнети.

Искаме ясно да се подчертае, че в края на 2014 г. правителството даде възможност на гражданите да възстановят права, а не им е „прилапвало парите за „втора пенсия““. Бихме искали също така да се подчертае, че „втора пенсия“ няма и никога не е имало. През 1999 г. властта решила да отклонява част от вноските за пенсии към частни фирми наречени „допълнителни задължителни частни пенсионни фондове“, в следствие на което пропорционално на отклонените вноски, родените след 1959 г. губят права за държавна пенсия, а трябва да се надяват принудителния им задължителен частен пенсионен фонд да навакса и инфлация, и икономическия растеж в България, и таксите на „частните фондове“, и инвестирането в свързани лица, и други видове източване, и каквито други рискове се сетите – това им е „втората пенсия“.

Не знаем дали стана ясно какво беше заложено в закона 1999 г., но то гласеше в превод – едни пари ще бъдат давани на едни фирми да ги управляват, на народа ще се каже, че те са „професионалисти“ и много хубаво ще управляват парите. Също така на народа ще му се каже, че ще получава „втора пенсия“, което чисто визуално би трябвало да означава, че гледайки сегашните пенсионери младите ще си въобразят, че те са зле, обаче младите като се пенсионират ще са зле, но ще получават и „втора пенсия“, която да им оправи положението. Доста хубаво изглежда, но „втора пенсия“ е само пожелателно, а и правата за държавната пенсия на родените след 1959 г. бяха засегнати.

Не си мислете, че през 1999-та година властта не е знаела какво прави. Много добре са знаели, но периода когато първите шарани родени след 1959 г., които трябва да получават „втора пенсия“ е отложен за няколко десетилетия по-късно – предтекстът е, че трябва време „да се натрупат средства по партидите“ – в превод дайте им няколко десетки години да източват вноски за пенсия, а когато дойде време да плащат, ами тогава ще видим какво ще метнем балъците. Много е важно участието в ДЗПО схемата да е принудително, да няма възможност някой да му светне, че в схемата има нещо гнило и да се запита – „хей какво ми става с втората пенсия, защо ми удържате такива входни такси, ами годишни такси“, или „хей, какво ми става и с държавната пенсия“, „хей, ама аз с 2 пенсии ще получавам май по-малко, отколкото с една държавна да бях„

Значи уважаеми граждани, в края на 2014 г. правителството опита да прилапа парите ви за „втора пенсия“?

Точно обратното, даде ви възможност да си възстановите отнетите права за държавна пенсия, като освен това поема отговорност да покрие всички загуби, които са ви нанесени от „професионално управлявания ви принудително наложен със закон частен пенсионен фонд“. Обаче от създателите на схемата освириха всички радиостанции, кабелни телевизии, телевизии, и където има медия, че нещо страшно щяло да се случи. Хората ще имат право да се откажат от ДЗПО и правителството ще им отнеме „втората пенсия“. Какъв ужас, хората ще могат да изберат държавата да покрие загубите, които фондовете са им нанесли по вина на държавата?!? Ами това не е лошо бе граждани.

Годината е 2016-та и финансовото министерство излезе с предложение за още една реформа на ДЗПО схемата тъй като „Частните фондове са притеснени“ за пенсиите на родените след 1959 г. – и то още от 2012 година се оказва, ако не и по-рано

Оказва се, че за фондовете големите проблеми са „дълголетието на клиентите, недоброто инвестиране на средствата, сривове заради икономически кризи“
и … единственото решение да се гарантират тези пенсии е да се създаде общ пул (сметка) и в нея да влязат парите на хората, които вече получават пенсии, и сумите, които остават от партидите на починалите – забележителното е, че това предложения за общия пул идва от фондовете през 2012 година, но когато 4 години по-късно го предлага финансовото министерство, от застъпниците на „частните фондове“ са против. Каква е тази ментална метаморфоза? Или може би на деменция се дължи и в резултат свръхнатрупване на чужди пари по лични сметки?

Ще сложим много интересен цитат от същата статия на вестника

„Няма субект в света, който може да гарантира изплащането на пожизнени пенсии само със собствени средства“, твърди Х, шеф на фонд „Х“. Според Х наложилата се световна практика е останалите в партидата средства при смърт на лицето да не могат да се наследяват накуп, както е в момента у нас, а с тях да се изплащат само наследствени пенсии и то на ограничен брой роднини. Сега всички наследници по права линия могат да претендират за парите по Закона за наследството.“

Край на цитата. Тоест това, което днес финансовото министерство предлага, е това, което е изречено от устата на Х през 2012 г. Днес всички хиксове са против собствената си идея и плюят правителството, че иска да съсипе „вторите пенсии“ на хората, да не кажем „втория стълб“ иска да съсипе, или нещо още по-възвишено.

Правителството иска ли да прилапа парите ми за втора пенсия?

Очевидно не

Да се отказвам ли от частния фонд?

Ще цитираме Несъстоятелните, дори и на теория – Задължителни „частни пенсионни фондове“

Лъжа номер 2 – задължителните „частни пенсионни фондове“ са гарант, че при бъдещи лоши демографски условия, пенсиите на хората са гарантирани, независимо от тези условия

Това много лесно може да се установи със следния пример (числата са примерни, принципът е важен):

Допускаме, че съществуват 1 милион човека на една и съща възраст, които внасят вноски в частни пенсионни фондове. Да предположим, че всеки от тях е спестил по 1000 лева. Тоест тези фондове към даден момент управляват 1 билион лева, с които се издържат, могат да правят доходоносни инвестиции, с които поддържат стойността на парите във времето и плащат дивиденти на акционерите. Много е хубаво, докато тези 1 милион човека само внасят пари, а никой от тях не взима. Ако частните фондове наистина отговаряха на претенциите си, че независимо от демографските условия, пенсията на всеки индивидуално е гарантирана, то не би трябвало да има никакво значение щом тези пенсионери се пенсионират и започнат само да си взимат пенсията и никой от тях да не внася повече вноски, дали ще има нови данъкоплатци, които да правят нови вноски в частните фондове. Това е твърдението на частните фондове – „спокойно, няма значение другите има ли ги или ги няма, при нас всеки е сам за себе си и ще получи каквото е дал, че даже и повече“.

На подобна теоретична постановка дали може да се вярва? Най-малкото трябва да се провери дали това е възможно. Ето я и проверката. 1 милион човека са си спестявали по лични партиди задължително, като всеки от тях е спестил по средно 1000 лева и в частните фондове има 1 билион лева. Към датата Х тези 1 милион човека се пенсионират и спират да правят вноски. Чисто теоретично според частните пенсионни фондове парите на никой не са застрашени, без значение от демографските условия, тъй като всеки е за себе си със своята лична сметка. Значи може да приемем, че щом тези 1 милион човека се пенсионират, дори и 1 работещ да не е останал да прави вноски в задължителните частни фондове, те ще продължат да си съществуват както досега и парите на пенсионера не са застрашени. Добре. На датата Х, 1 милион човека се пенсионират, демографското състояние на нещата е лошо и няма нито един работещ, който да прави вноски в частен пенсионен фонд. Приемаме, че месечната пожизнена пенсия на 1 милион пенсионера е определена на 10 лева, които са изчислени при риск пенсионера да живее 100 месеца(щом всеки средно е спестил 1000 лева, то ще може да взима поне 100 месеца по 10 лева пожизнена пенсия).

Приемаме и, че 10 лева пожизнена пенсия е много добре. За опростяване на примера са използвани тези числа, които биха могли умножени по всякаква цифра.

1 милион пенсионера започват да си чакат своите средно по 10 лева пожизнена пенсия всеки месец. Това означава, че от този момент нататък частния пенсионен фонд трябва да изплаща по 10 милиона лева реални пари(не по-малко от това, тъй като дори и пенсионера да не живее 100 месеца след пенсионирането си, фонда е длъжен да изплати на наследниците му остатъка по личната сметка, а ако пенсионера живее повече от предвидените 100 месеца за примера, то фонда трябва да намери от някъде пари да плати преразхода). За примера – няма нови вноски от други данъкоплатци, тъй като демографското състояние в страната е лошо, но за задължителния частен пенсионен фонд това не е никакъв проблем?

След първия месец след като 1 милион човека са се пенсионирали, частните пенсионни фондове трябва да платят 10 милиона реални пари – това е отрицателен паричен поток. Припомняме, че благодарение и на тези 10 милиона реални пари, частните пенсионни фондове са успявали да се издържат, да правят доходоносни инвестиции, че да поддържат стойността на парите във времето(нали всеки щял да си получи обратно това, което е дал) и да се плащат дивиденти на акционерите(които се наричат особено важни чуждестранни инвеститори).

До деня Х, частните пенсионни фондове са правели всичко това с 1 000 милиона(1 билион) лева. Един месец по-късно, те вече трябва да са направили плащания от 10 милиона и ще управляват само 990 милиона, с които трябва да се издържат по същия начин, да правят същите доходоносни инвестиции, че да могат да поддържат стойността на парите и да плащат дивиденти на акционерите. С 1000 милиона е по-лесно да се прави това, отколкото с  990 милиона. Очевидно след първия месец положението би се влошило. Тъй като задължителните частни пенсионни фондове обещават, че всеки пенсионер щял да си получи своето, то проблема с липсата на 10 милиона реални пари не би трябвало да е за сметка на никой пенсионер.

В такъв случай управляващото дружество само трябва да си намали парите за издръжка или трябва да се намалят дивидентите за акционерите или през този месец трябва да се реализира изключителна доходност над обичайната за запазване стойността на парите във времето, че да се неутрализира ефекта на отрицателните парични потоци.

Всеки разумен човек е наясно, че никой няма сам доброволно да си намали парите за издръжка, нито пък ще си позволи да намали печалбата на шефовете(акционери), а и на пенсионерите е дадено обещание, че всеки ще си получи обратно това, което е дал, че даже и повече (това обещание може да се провери как се спазва тук – Доходност на… (Колко пари ми загуби задължителния ми частен пенсионен фонд)).

При това положение алтернативата пред задължителните частни пенсионни фондове е в този месец да реализират изключителна реална доходност над обичайната.

След 1 месец фондовете ще разполагат само с 990 милиона и трябва да направят такава доходност, че да възстановят парите на нивото от 1000 милиона, за да могат да се издържат по същия начин, да правят същите доходоносни инвестиции, с които поддържат стойността на парите във времето и плащат дивиденти. Тоест, за 1 месец 990 милиона трябва да станат отново 1000. При това положение задължителните частни пенсионни фондове трябва да реализират в този месец реална доходност над обичайната от 1,01% или над 12% реална доходност над обичайната, на годишна база. Всеки, който се занимава с бизнес ще знае, че 12% реална доходност над обичайната за поддържане стойността на парите във времето да се постигне, това означава, че има някакъв невероятен факир за управител на парите. Чак човек ще почне да се чуди как такъв факир не е станал милиардер със своя талант а е тръгнал да прави 1 милион човека богати.

Но да предположим, че такива факири не съществуват, или че ако съществуват, то са рационални същества и правят невероятни печалби само за себе си, не си губят времето да правят милион човека богати. В такъв случай задължителните частни пенсионни фондове са успели с невероятни усилия с по-малко пари за издръжка, с по-малко пари за доходоносни инвестиции, с които да поддържат стойността на парите във времето и да плащат дивиденти, все пак да опазят реалната стойност на парите, което отново би било означавало, че парите се управляват от факири. Може и да има такива. Ако има, то след още един месец фондовете ще трябва да платят още 10 милиона за пенсии. В началото парите бяха 1000 милиона, а след два месеца ще са 980 милиона.

Отново трябва да се върнем на казуса – парите са по-малко. На пенсионерите е обещано, че ще получат каквото са дали, че даже и повече. От друга страна трябва да се режат парите за издръжка, но колко да се режат? 2%? Не е възможно, нали фондовете се издържат от 1%, няма как да се лишат от 2%. Дори и от 1% не могат да се лишат, защото това ще означава, че ще живеят от въздуха. В такъв случай трябва да се намалят дивидентите на акционерите? А те дали ще се зарадват? Едва ли. Тогава отново се отива на идеята, че останалите 980 милиона лева трябва по някакъв начин да се възстановят до първоначалното ниво от 1000 милиона, за да може управляващите фонда да се издържат, да има пари за високодоходни инвестиции, с които да се поддържа стойността на парите във времето и да се изплащат дивиденти. След първия месец беше трудно, а сега става още по-трудно. Само за един месец 980 милиона лева реални пари, трябва да станат 1000 милиона. Това означава да се реализира месечна реална доходност над обичайната за поддържане стойността на парите във времето от 2,04%. Това прави над 24% реална доходност над обичайната на годишна база. Ако някой може да обещае подобно нещо и да го изпълни, то такъв човек е цяло злато.

Ако предположим, че тази работа е невъзможна и с още по-големи усилия и по-малко пари фондовете все пак опазят стойността на парите във времето, то след още един месец ще трябва да платят още 10 милиона пенсии. Остават 970 милиона. Какво ще се прави сега? Намалява се издръжката на фонда? Намаляват се дивидентите на акционерите? Или се намаляват пенсиите? Това последното май е невъзможно, тъй като нали обещанието е, че всеки ще си получи обратно това, което е дал. Значи ако се намаляват пенсиите, то ще означава, че фондовете са излъгали. Те не могат да си позволят да ги нарекат крадци, затова ще трябва за 1 месец да направят всичко възможно 970 милиона лева да се превърнат в 1000 милиона. Това означава да се постигне месечна доходност от над 3,09% над необходимата за поддържане стойността на парите във времето, или повече от 37% на годишна база. Ако има човек на земята, който да може да постига такава доходност, то не златен, ами направо от платина трябва да е.

Хора от платина няма най-вероятно, а месеца ще изтече и фондовете трябва да извадят нови 10 милиона, които да се дадат на пенсионерите. Ще останат само 960 милиона. Положението става още по-напрегнато. Издръжката ли на фонда да се намалява? Или да се намаляват дивидентите на акционерите? Или да се намалят пенсиите? Не, последното не може, нали всеки пенсионер трябва да получи каквото му е обещано? В противен случай фондовете ще бъдат наречени крадци и мошеници, което не могат да си позволят, затова по някакъв начин 960 милиона трябва да се възстановят на 1000 милиона. Това означава за 1 месец да се реализира реална доходност над обичайната необходима за поддържане стойността на парите във времето, от 4,16%. А това вече е 50% реална доходност над обичайната на годишна база. За такова нещо вече е необходимо не човек от злато или платина, а някакъв бог да дойде да управлява по този начин.

Ако предположим, че проблемите на задължителните частни пенсионни фондове са нещо твърде маловажно да ангажира вниманието на боговете, то с още по-големи усилия фондовете по някакъв начин ще са успели да запазят стойността на парите, обаче това не е достатъчно, защото месеца ще изтече и нови 10 милиона трябва да се дадат на пенсионерите. Ще останат 950 милиона. Ще се намаля издръжката? Или ще се намаляват дивидентите, а може би акционерите трябва да дават и лични пари да субсидират бедствието? За намаляване на пенсиите и дума не може да става, защото нали задължителните частни пенсионни фондове обещават, че всеки ще си получи обратно това, което е плащал. Ако се намали пенсията, то фондовете ще бъдат наречени, крадци, мошеници и долни търгаши, което не могат да си позволят тъй като много държат на доброто си име и да бъдат уважавани?

Значи в такъв случай тези 950 милиона за 1 месец трябва да се превърнат в 1000 милиона. А това ще означава, че задължителните частни пенсионни фондове трябва да постигнат за само 1 месец над 5,05% реална доходност над обичайната за поддържане на стойността на парите във времето, което е 61% реална доходност на годишна база. Такава доходност от какво ще дойде? Въобще възможно ли е който и да е да си мисли, че такава доходност е възможна? А теоретичната постановка е само 5 месеца след момента, в който хората спрат да плащат на фондовете и започнат да си получават пенсиите.

И така. Моето мое ли си е? Не. Личната ми пенсионна сметка в задължителен частен пенсионен фонд лична ли е? Не. Ще получа ли от задължителния частен пенсионен фонд точно колкото съм внесъл, а дори повече, без значение демографските процеси в страната? Абсолютна лъжа.

В момента, в който акционерите усетят, че повече пари изтичат за плащане на пенсии, от постъпленията в частните пенсионни фондове(лоши демографски условия), икономическата теория и здравия разум говори, че частните фондове веднага ще преустановят дейността си, защото кльопачката ще е свършила.

Да се отказвам ли от частния фонд?

Ние сме млади и образовани, в първата седмица след като беше възможно да се откажем от ДЗПО схемата, го направихме. Никога няма да се запишем да участваме доброволно в подобна схема. За вас, вие си знаете. На нас такава „втора пенсия“ от частен пенсионен фонд, не ни е нужна

Как да се откажа от „частния пенсионен фонд“, в който държавата ме беше принудила да участвам насила до края на 2014 г.

1. отивам в териториалното поделение на НАП по постоянен адрес, подавам заявление (цялата процедура отнема не повече от 5 минути, от тук може да се свали и подготви предварително заявлението)
2. това е всичко

Какво да прави властта с фондовете?

Видно още от 2012 година, ако не и от по-рано „частните фондове са притеснени“ и самите те са предложили „общия пул“. Ами може и да са прави, че трябва да има такъв „общ пул“, но хайде този „общ пул“ да се запълва от управляващите „частните фондове“. Ако не се лъжем от всяка вноска фондовете по схемата ДЗПО прибират до 5% входна такса + още до 1% на година „такса управление“. Може би трябва 90% от входната такса и 50% от „таксата за управление“ да попълва „общия пул“?

Втори вариант – спиране на вноските в ДЗПО схемата от 01.07.2016 г. Който иска допълнителна пенсия, да си внася допълнително в доброволен частен пенсионен фонд. Досега постъпилите вноски в ДЗПО, който има такива, да си избере дали да се прехвърлят към доброволен фонд, или да се откаже от тях и да възстанови пълните си права за държавна пенсия, като държавата ще покрие всички щети нанесени от съществуването на фондовете, както се и очакваше

Roma non solvit proditores

„Финансовите пирамиди представляват модели за правене на бизнес, при които приемането на нови членове носи приходи на старите членове. Обикновено не се произвеждат никакви продукти или услуги.“

…

…твърдят, че можеш да получиш нещо за нищо. Те все едно казват „Нека да предположим, че прасетата могат да летят“. И ти тогава казваш: „Знаете, че не е добре да се предполага, че прасетата могат да летят“. А те отговарят: „Нещо не ти е наред на теб. Не разбираш ли огромните предимства на летящите прасета?“
за задължителните „частни пенсионни фондове“ от Пол Кругман – нобелов лауреат по икономика

…

„Просто така е направена схемата, не само в България… а в доста други държави тя е внедрена, че всъщност няма никакъв стимул в тези фондове те да изкарват пари, освен за себе си… Това е неработеща система… “ Симеон Дянков, министър на финансите, извадка от стенограма от заседанието на НСТС – 9.10.2012 г.

…

“Пенсионните дружества може да се окажат в невъзможност да изплащат бъдещите втори пенсии заради прекалено многото рискове, които крие допълнителното задължително пенсионно осигуряване – дълголетие на клиентите, недобро инвестиране на средствата, сривове заради икономически кризи“
… единственото решение да се гарантират тези пенсии е да се създаде общ пул (сметка) и в нея да влязат парите на хората, които вече получават пенсии, и сумите, които остават от партидите на починалите„

“Ние искахме да регламентираме това още при правенето на пенсионната реформа през 2000 г. Но това беше малко след фалитите на банките, рухването на финансовите пирамиди и първите реакции на хората бяха, че правим още една пирамида. Затова отложихме решаването на въпроса за по-нататък”, призна Йордан Христосков, един от авторите на големите пенсионни промени преди 12 г.

…

„Приватизацията на социалното осигуряване има смехотворни цели – по-голям избор и по-висока възвръщаемост, но по-висока възвръщаемост не може да се реализира без по-големи рискове… … Няма безплатен обяд. Една от основните причини да имаме държавно обществено осигуряване е, че гражданите трябва да имат стабилно ниво на доходи когато се пенсионират. Парите им не може да бъдат проигравани… Не е възможно което и да е правителство да остави милиони възрастни хора да поемат последиците от срив на финансовите пазари, което да ги остави в крайна бедност“
Джоузеф Стиглиц – скромен носител на нобеловата награда по икономика и бивш вицепрезидент на Световната банка

…

Защо ние се отказваме от задължителния „частен пенсионен фонд“ по ДЗПО схемата?

1. противно на очакванията изобщо не твърдим, че задължителните „частни пенсионни фондове“ в цял свят са финансови пирамиди, обаче нобелови лауреати по икономика намекват за това

2. не искаме държавата да задлъжнява с 900 милиона лева на година – приблизително толкова средства ще се отклонят към „универсалните пенсионни фондове“ и „професионалните пенсионни фондове“ през 2015 г. ако гражданите не бъдат активни и не се откажат от „личната си сметка“ в абсолютно принудителната до края на 2014 г. схема на задължителните „частни пенсионни фондове“. От 2015 г. родените след 1959 г. могат да кажат „НЕ“ на схемата, „НЕ“ на принудата да плащат данъци на частни фирми. Не казваме, че схемата е лоша, а само, че вече хората могат да й кажат „НЕ“. В правото на избор и свободата да кажеш „НЕ“ няма нищо лошо между другото, или поне либералите са на това мнение

3. не ни мислете за чак такива патриоти и либерали – гледаме си личния интерес и не искаме да загубим 28% от държавната си пенсия (съотношението вноска в УПФ 5% и обща вноска за фонд пенсии 17,8%) и да треперим 40 години дали на „частния ни пенсионен фонд“ няма нещо да му стане през годините, дали някой няма да ни открадне парите, дали няма да дойде икономическа криза, или инфлация, не искаме да се вълнуваме и от големия спор – дали доходността била отрицателна или 0% цяло и нещо на година, обаче от този период до онзи период повече и т.н. Света го е имало преди ДЗПО, ще го има и след затварянето на схемата

4. не ни мислете, че ни е притрябвала чак толкова пенсията – ние не сме будали и ни е известно, че схемата с „капиталово натрупване“, което да осигурява достойни старини на милиони стари хора, е невъзможно, дори и при най-добри намерения. Няма как всички да са милионери, или ако станат, то милионите няма да струват нищо. Няма дори как значителна част от населението да е богато – икономиката се крепи на зависимостта. Натрупването на богатство изобщо не гарантира благосъстояние – утре някой трябва да отиде да работи, за да може богатството да се осребри, ако никой не отиде да работи, капиталовото натрупване нищо не струва. Ако ли пък с изкуствен интелект е възможно да се осигурява благосъстояние, то „капиталовото натрупване“ отново не струва нищо – на роботите пари не им трябват, за да работят. Обикновените животни пък, с виртуалните хартийки изобщо не могат да се накарат да работят. Затова ако някой твърди, че с „капиталово натрупване“ правено от всички е възможно да се осигури благосъстояние на всички, с пълни основания може да се заподозре в нагло шарлатанство

5. „… Разходите за управление на държавното обществено осигуряване са многократно по-ниски от тези на частните пенсионни фондове… … Преход от държавно пенсионно осигуряване към приватизация на системата би означавало, че днешните работещи трябва да платят двойно за пенсионирането си“
Джоузеф Стиглиц – скромен носител на нобеловата награда по икономика и бивш вицепрезидент на Световната банка

6. не е възможно дори и на теория съществуването на задължителни „частни пенсионни фондове“ при лоши демографски условия, или от съществуването им няма никаква полза за обществото. Прост пример: Да кажем, че след 40 години съотношението работещи/пенсионери ще е 1 към 1. Гадна работа, нали? НОИ ще има проблем – пенсиите ще са много ниски сигурно и ще се работи по-дълго. Безспорно това е самата истина. Обаче да видим със задължителния „частен пенсионен фонд“ какво би станало: – да допуснем, че този фонд е запазил покупателната способност на парите след 40 години (в това допускане не се влага никаква ирония и сарказъм) – да допуснем, че средното лице има доход 1000 лева (за по-лесно смятане) – да допуснем, че вноската за пенсия в частен фонд е 5% както е сега – така 1 лице трябва да има натрупани реални 50 лева * 12 месеца * 40 години или 24 000 лева – да допуснем, че с някаква ментелива актюерска прогноза се докаже, че средния пенсионер живее 200 месеца след пенсия и тези 24 000 лева трябва да се изплащат от „частния фонд“ 200 месеца (16,67 години след пенсия, уау – това ще рече, че средната продължителност на живота в България е станала 82 години) Така при тази лоша демография 1 работещ към 1 пенсионер какво би станало? В частния фонд би влизала вноска от 50 лева, а ще излиза пенсия от 120 лева. Пита се в задачата след колко време дружеството, което управлява частния фонд ще се откаже от този така почтен бизнес. И това няма да е фалит, просто обикновено отказване

7. искаме ясно да се разграничи къде спира намесата на държавата и къде се появява частната инициатива – данъци може да събира само държавата и данъците (включително осигуровките) трябва да се харчат незабавно, връщайки се при гражданите. Къде е частната инициатива? Където държавата не се бърка, не гарантира бизнеса и не носи приходите на „частни фирми“ ползващи се от държавна протекция. Готови сме да плащаме ниски данъци на държавата, но молим каквото е в сферата на частната собственост, държавата да не ни принуждава (ДЗПО) или подсказва (доброволни фондове с данъчни преференции) как да го инвестираме или харчим. Ако даден продукт е добър, хората сами ще отидат да си го купят. Всяка намеса на държавата говори, че продуктът е с елементи на ментеливост и му трябва държавна намеса, за да се намерят балами да го купуват. В същото време големите експерт-специалисти от шарлатанско царство ще продължават да говорят, че продуктът не, че бил ментелив, а хората понеже били много глупави и нямало да искат да го купуват, ако държавата не ги принуди или поощрява да го правят…

А сега може би най-важното

Как да се откажа от „частния пенсионен фонд“, в който държавата ме беше принудила да участвам насила до края на 2014 г.

1. отивам в териториалното поделение на НАП по постоянен адрес, подавам заявление (цялата процедура отнема не повече от 5 минути, от тук може да се свали и подготви предварително заявлението)
2. това е всичко

Не приканваме никой да прави каквото и да е, всеки роден след 1959 г. би трябвало да има мозък в главата си и да може сам да заподозре, че когато му обещават доходност, като трябва само да инвестира дългосрочно и принудително, значи сигурно има нещо гнило в иначе така хубавата схема.

„Ако някоя жаба бъде пусната в казан с хладка вода и водата бавно се подгрява, жабата ще усети горещината едва когато е толкова сварена, че вече не може да се спаси. Но ако жабата бъде пусната във вряла вода, тя веднага усеща опасността и изскача навън“ – Синдром на сварената жаба

За по-запознатите със схемата ДЗПО, даването на възможността на жабите да изскочат от казана е момент за празник – Честито!

„Над 80 хил. лв. се очаква да е средната стойност по партидата на мъж, осигурявал се 40 години на средномесечния осигурителен доход за страната“

„Централната идея на финансовите пирамиди е, че на членовете им се обещава, че ще получат многократно по-големи облаги от приноса на други хора, по-късно като възнаграждение.“

Не твърдим по никакъв начин, че принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“ са менте и че обещават по модел „човека взе парите и каза да чакам 40 години“ (от КФН казват, че всичко е наред и ние им вярваме без да се замисляме дори), нанесли са загуба за осигурените лица и държавата, и че схемата като цяло носи загуба за обществото и огромни печалби за малцина. Изобщо не твърдим това и ако някой си внушава нещо друго, явно го преследва голямата пенсия от задължителен „частен пенсионен фонд“

„Не е нужно да изпиеш цялото море, за да се убедиш, че е солено“ – Емил Кротки

Декларираме само ясно и категорично, че не желаем да участваме в схемата ДЗПО, никога няма да се запишем да участваме доброволно, и не вярваме в летящите прасета

„Всеки, който има пред себе си перспективата за пенсия в напреднала възраст или инвалидност, дори и да е съвсем малка, е много по-щастлив и доволен от съдбата си, много по-сговорчив, и много по-лесно се управлява, от този, чието бъдеще е напълно несигурно… Постигането на доволство сред бедните не би било никак скъпо. Те трябва да разберат, че държавата не само взима, но и дава, и не като милостиня, а като право на онези, които имат нужда от грижи, когато изпаднат в неработоспособност“
Ото фон Бисмарк – създателят на първата регламентирана държавна пенсионна система в света през 19 век, която гарантира социалния мир в обществото

Join the party

Да закрием задължителните „частни пенсионни фондове“

Roma non solvit proditores

…

На 12 ноември, правителството на Чехия обяви, че „втория стълб“ на пенсионната система от доброволни индивидуални сметки (в България те са принудително задължителни) въведен през 2013 г. (което доведе до аплодисменти от Международния валутен фонд), ще бъде затворен през 2016 г.

„Втория стълб“ се финансира от част от вноските на работещите, които се отклоняват от „първия стълб“ на обществената пенсионна програма. Според правителството интересът към програмата е екстремно нисък. Едва 84 000 са заявилите желание да участват във „втория стълб“ от създаването му през януари 2013 г., докато очакванията са били за поне 500 000 участници. Щетите за държавния бюджет ще бъдат малки, тъй като във „втория стълб“ на доброволните частни пенсионни фондове в Чехия, са събрани около 11 милиона долара, отклонени от общественото осигуряване. Очакванията са тази сума да бъде около 31,5 милиона долара през 2014 г.

Програмата за ликвидиране на схемата е препоръчана от работна група с широка политическа подкрепа. През март 2016, дружествата, които управляват частните пенсионни фондове във „втория стълб“ (българското ДЗПО, което обаче е доброволно) ще информират собствениците на лични пенсионни сметки, че „втория стълб“ затваря. Те ще имат право до края на месец септември същата година да заявят дали искат натрупаната сума по сметките им да бъде преведена по банкова сметка (с опция да се върне и в „първия стълб“ срещу възстановяване на правата за пълна държавна пенсия) или да се преведе към „третия стълб“ от доброволни частни пенсионни фондове, като срещу това осигуреното лице завинаги губи част от правата си за държавна пенсия. Докато „втория стълб“ затвори окончателно, правилата остават същите.

Въпреки, че решението да се включи към „втория стълб“ е било доброволно, веднъж щом работника влезе в схемата, решението му е окончателно. Към момента 5 лицензирани пенсионно-осигурителни дружества предлагат 4 вида фондове с различен риск (в Чехия му викат „риск“, а в България „доходност“), включително фонд инвестиращ в държавни облигации.

Участниците във „втория стълб“ правят вноска 5% от дохода – 2% за тяхна сметка и 3% за сметка на работодателя, отклонени от общата осигурителна вноска за пенсия, която в Чехия е 28%. Разбира се, както и в България, който участва във „втория стълб“ губи пропорционално на отклонените суми от първия част от държавната си пенсия. Обаче в Чехия участието е доброволно, докато в България е въведено през 1999 г. насилствено. При пенсиониране на осигуреното лице се полага доживотна пенсия според това, което има в личната сметка.

Бяхме се притеснили за Чехия, при анонсирането през 2012 г., че ще въвеждат същата измамна схема като ДЗПО-то в България.

Обаче чехите си казаха думата и само 84 000 са будалите, които са се хванали в капана, че с „капиталово натрупване“ в частен пенсионен фонд може да си осигурят пенсия. Чехите казаха много ясно – заминавайте си за Сибир мошеници!

България остана последната страна от ЕС, която или не е ликвидирала напълно, или не е ограничила до минимално въздействие с план за ликвидиране на измамната схема

Кога България ще ликвидира измамната схема ДЗПО?

Всяко правителство, което не го направи, ще падне от власт. И точно обратното – правителството, което премахне финансовите пирамиди в пенсионната система, ще има много добри времена пред себе си. Без рекетьорите се управлява много по-лесно. Всички нормални държави вече го разбраха това

Да закрием задължителните „частни пенсионни фондове“

Източници:
http://www.ssa.gov/policy/docs/progdesc/intl_update/2014-12/index.html
http://www.ipe.com/imf-applauds-czech-republics-second-pillar-pensions-reform/45574.fullarticle

На 19 декември, година 2014-та, българските граждани родени след 1959 г., получиха правото да се освободят от принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“, в които бяха насилени да участват със закон приет в края на 1999 г.

Независимо от това кой ги харесва и кой не, ние

Благодарим на премиера Бойко Борисов, министъра на финансите Владислав Горанов, на Президента Росен Плевнелиев, на всички, които работят за освобождаването на страната от финансовите пирамиди в пенсионната система, и не на последно място на народните представители, които гласуваха с „Да“ на безспорното предложение

В последните дни интересът към частните пенсионни фондове е неимоверно висок, затова настоящата статия ще обобщи в разбираем за обикновения читател вид защо всички родени след 1959 г. при първа възможност трябва да се откажат от схемата ДЗПО

28 причини при първа възможност всички родени след 1959 г. да отидат в НОИ и да подадат декларация за отказ от участие в схемата ДЗПО и възстановяване на пълните права за държавна пенсия

1. задължителните „частни пенсионни фондове“ са създадени, за да реализират свръхпечалба за собствениците си, а не за осигурените при тях лица, иначе нямаше да съществуват

2. парите, които постъпват в „личните сметки“ на осигурените лица са абсолютно негарантирани, прочетете си договора с УПФ-то ако изобщо имате такъв, а не сте разпределени служебно

3. при приемането на кодекса за задължителното обществено осигуряване през 1999 г. е регламентирано как задължителните „частни пенсионни фондове“ прибират вноски, но е съвсем неясно как плащат пенсии – не се чудете, ДЗПО никога няма да почне да плаща пенсии – схемата е създадена, за да се „управляват професионално“ милиарди лева в продължение на десетки години необезпокоявано, а когато дойде момента на плащането, държавата чрез НОИ, ще трябва да покрие щетите (в това време едни специалист-експерти ще говорят, че НОИ е много неефективен, а схемата ДЗПО си е много хубава иначе). Това го видяхме през 2010 г. със задължителните професионалните пенсионни фондове, трябваше да го видим отново и в началото на 2015 г. – огромни маси от протестиращи, на които „частния им професионален фонд“ съобщава, че месечната им пенсия ще бъде 40-50 лева месечно

4. независимо от постигнатите резултати за осигурените лица, онези, които управляват фондовете прибират до 5% от всяка вноска под формата на входна такса и 1% всяка година под формата на такса за управление

5. през 2008 г. най-добрия универсален пенсионен фонд загуби 18% от парите на осигурените лица, а най-посредствения над 29%

6. дружествата с най-много принудително осигурени лица в УПФ са наказвани, че не са управлявали поверените им средства в полза на осигурените лица (излишно е да казваме, че в затвора никой не е отишъл, защото всичко е напълно законно)

7. напълно законно и без никакви санкции, всеки един от задължителните до момента УПФ и ППФ може да загуби 100% от парите за пенсии, стига да се наговори с останалите средната загуба на бранша да бъде 97%. Минималната доходност съгласно чл. 193, ал. 3 от кодекса за социално осигуряване на УПФ и ППФ е 3% повече загуба от средното за бранша. Ще има наказания само ако някой се цепи от колектива и краде много повече от останалите

8. съществуването на ДЗПО ако хората не отидат в НАП и не декларират отказ от схемата, ще донесе нов държавен дълг от около 900 милиона лева през 2015 г. Кой ще ги връща тези пари?

9. задължителните „частни пенсионни фондове“ с радост купуват този държавен дълг при минимална доходност, и който е генериран единствено заради тяхното съществуване, а онези, които управляват фондовете независимо от всичко ще си вземат 1% на година от официално обявените активи на частния фонд. Значи да повторим – заради съществуването на задължителните „частни пенсионни фондове“ държавата ще трябва да вземе нов държавен дълг от 900 милиона лева, който в най-добрия случай ще бъде купен от задължителните  „частни пенсионни фондове“ срещу годишна такса от 1% и при доходност за осигурените лица вероятно по-ниска от самата годишна такса.

10. организаторите на схемата ДЗПО не е задължително да печелят само от разписаната по закон годишна такса 1% и входна такса 5%. Най-хубавото на схемата и най-доходоностното е да „инвестираш парите“ на другите в своя полза, както се вика „ако не със съгласие, със сила„

11. излишно е да се казва, че с толкова пари се купуват много лесно медии, палячовци експерт-специалисти, бивши експерт-специалист-лобисти, неграмотни гласове по време на избори, безработни, когато трябва да се протестира поръчково, рекетира се правителството да не смее да изключва схемата и/или други схеми, че ще стане много страшно и т.н.

12. който остане в схемата ДЗПО (при сегашна вноска 5% и 12,8% в НОИ) ще загуби 28% от държавната си пенсия и трябва да се надява, че онези, които управляват „личната му сметка“ за „втора пенсия“ няма да „управляват“ парите му твърде лошо, че да успее с „втора пенсия“ да получава толкова колкото онези, които получават само 1 пълна държавна пенсия от НОИ. Мислите, че сегашните пенсионери взимат твърде малко пенсия? Помислете за вас какво би било ако трябва да взимате с 28% по-малко от тях и да се надявате на чудо

13. ако някой се надява, че благодарение на много добро управление и капиталово натрупване „частния му фонд“ ще направи толкова добра доходност, че да е на реална печалба, ами шансът за това ако гледаме резултатите на ДЗПО от началото на съществуването им е 16% при УПФ, където до момента са насилени да участват всички родени след 1959 г. и 21% при ППФ. Според нас този процент е твърде завишен, тъй като по-голямата част от месеците, в които реалната доходност на всички УПФ съвкупно не е била загуба, са в периода, в който се говореше, че Българската фондова борса е тенджера под налягане и някой трябва да изпусне парата. Може да се окаже, че всъщност задължителните „частни пенсионни фондове“ никога не са успявали да постигнат реална доходност за осигурените лица и шансът да се пенсионираш от схемата на печалба е 0% (освен ако не си от организаторите на схемата)… „… на 24 октомври миналата година, големите четири международни пенсионни компании, които държат над 75% от пенсионния пазар, са изпратили писмо до КФН, в което сигнализират и доказват пазарна манипулация в особено големи размери. Според тях тази практика представлява системен риск за небанковия финансов сектор. Част от другите фондове имат значителни експозиции в свързани лица, като цените на които активите са придобиване, са силно над реалната им стойност. Това налага на всеки отчетен период да се извършват кухи финансови операции, за да може цената да се държи висока. По този начин всъщност част от рапортуваната доходност от фондовете е изкуствена. В писмото са посочени конкретни данни, които показват как в последния ден на всяко тримесечие се повтаря тенденцията цените на акциите на едни и същи дружества фаворити на някои пенсионни компании да скачат„

14. България остана последната държава сред бедните в ЕС, където схемата ДЗПО не е закрита. Останалите насилени в края на 20 век – Унгария, Литва, Полша, Естония, Румъния, а последната година Чехия, или напълно са закрили измамната схема или са я свели до минимално въздействие с тенденция за окончателното й премахване. Така че България ще е последната държава, която ще премахне схемата ДЗПО. Обаче кога? Защото всяка година забавяне ще струва на държавния бюджет 900 милиона лева.

15. в нито една развита държава по света не съществува такова недоразумение като задължителен „частен пенсионен фонд“ тип ДЗПО. Ако някой ревне сега, че Чили е развита държава, дори и да приемем, че това е така, то в Чили се подготвят нови реформи на пенсионната система и задължителните „частни пенсионни фондове“ там ще бъдат премахнати

16.  ако не вярвате на фактите по-горе, спете си спокойно с „личната си сметка“, частните пенсионни фондове е почти невъзможно да фалират (докато са задължителни, а те вече не са). Спете си спокойно, обаче ако сте готови да поемете лично риска един ден да ви кажат, че „втората ви“ пенсия е 10 лева месечно и това ви устройва напълно. Вашите си 10 лева месечно от „личната ви сметка“? Ама ще са си ваши и ще загубите само 28% от държавната пенсия.

17. един от палячовците защитаващи идеята, че родените след 1959 г. задължително трябва да участват в схемата ДЗПО твърди, че прехвърлянето на частни партиди в НОИ лишава хората от достойни пенсии – най-добре да ги изброи поименно тези хора

18. някои твърдят, че съществуването на ДЗПО гарантира, че има връзка между това, което внасяш за пенсия и това, което ще получаваш, тъй като „личната сметка“ на всеки си е лична и там парите се натрупват – обаче не е точно така, защото да, парите наистина се натрупват, но може би в нечии други сметки

19. някои твърдят, че благодарение на ДЗПО и като си знаеш, че имаш лична сметка, това ще те стимулира да се осигуряваш на реалните доходи – ами няма никъде данни за такава причинно-следствена връзка (може би защото изобщо няма такава), далеч по-добре е да си вземеш парите на ръка и ако си заделяш за пенсия, да си ги вложиш парите където пожелаеш и в каквото пожелаеш, а не да е задължително във фонд, още повече задължителен

20. в пенсионното дружество ще имате много по-голяма прозрачност. Там парите са по лични сметки и дори вие самите няма да може да ги използвате, преди да се пенсионирате – не сте ли си мечтаели винаги да си направите един 40-45 годишен депозит без никаква договорена лихва и без никаква гаранция, че поне колкото е внесено, макар и обезценено от инфлация ще може да се изтегли обратно?

21. всички пари, които внасяте в частен пенсионен фонд, отиват само по вашата лична сметка – те няма да бъдат изразходвани за плащане на спорни пенсии, социални помощи, няма да субсидирате хора, които не са внасяли осигуровки – всъщност плащането на спорните пенсии, социални помощи и други подобни така и така ще бъде направено, с вашите данъци, но сигурни ли сте, че искате да сте солидарни освен към спорните пенсии, помощи, безработни и т.н. и към бедни олигарси?

22. бъдещата ви пенсия от ДЗПО няма да зависи от усмотрението на бъдещо правителство – а какво ще стане ако едно бъдещо правителство откаже да плаща по държавните облигации, които готиния ви „частен пенсионен фонд“ е купил с вашите пари, и за което ще получава 1% годишно от вашите пари в частен пенсионен фонд?

23. частните пенсионни фондове нямат таван за пенсиите, които плащат – не е и нужно, ДЗПО работи за собствениците на схемата, да не са луди да се ограничават, колкото до осигурените лица – те нямат никакъв шанс да получават голяма пенсия от задължителен „частен пенсионен фонд“

24. парите от пенсионните сметки в частен фонд се наследяват и близките ви биха получили натрупаните пари – само това ли? Всъщност държавното обществено осигуряване покрива еднократно обезщетение за погребение 570 лева, след това всички деца до 26 годишна възраст ако учат имат право на наследствена пенсия, оцелелия съпруг има право на 26,5% от пенсията на починалия доживотно, дори родителите биха имали право на наследствена пенсия при определени условия. Това май „частния фонд“ не го може и НОИ е далеч по-щедър? Ами да, всъщност това е функцията на държавата – да подпомага гражданите си при сполетяло ги нещастие, докато основната функция на „частния фонд“ е да направи по-голяма печалба… за собствениците си

25. малко цифри от изнесения тримесечен отчет за постигнатите резултати на задължителните „частни пенсионни фондове“ към месец септември 2014 г.:
– прибрани насила осигуровки от универсалните пенсионни фондове и професионалните пенсионни фондове общо от началото на съществуването си – 6,60 милиарда лева номинални пари
– прибрани насила осигуровки от универсалните пенсионни фондове и професионалните пенсионни фондове общо от началото на съществуването си – 7,33 милиарда лева сегашни пари
– изплатени за всички години (включително превода от ППФ-та към НОИ през 2010 г. за 108 милиона лева) – 173 милиона номинални лева
– изплатени за всички години (включително превода от ППФ-та към НОИ през 2010 г. за 108 милиона лева) – 187 милиона лева сегашни пари
– декларирана наличност към септември 2014 – 7,13 милиарда лева
– реален резултат от дейността на УПФ и ППФ за целия период на съществуването им в сегашни пари – 11 милиона лева загуба
– събрани такси от дружествата, които управляват УПФ и ППФ – 692 милиона лева сегашни пари

26. малко по-детайлен преглед на универсалните пенсионни фондове показва, че към септември 2014 те са успели да излязат на „зелено“ с 2,44%. Тоест за целия период на съществуването си са донесли съвкупно реална доходност от 2,44%, ама не на година, а общо за 13 години. Този добър резултат може обаче да се оспорва по 2 причини: постигнат е при положение, че официалната статистика в страната отчита дефлация от 5% за последните 2 години (ако някой смята, че цените са паднали с 5% последните 2 години нека да си каже), но по-големия проблем е, че трябва да приемем, че това, което е декларирано от фондовете е истина. Не че им нямаме доверие, не сме съгласни със сила и не ни грее за бъдещето на родината (и нищо не намекваме с това), но просто вярваме на одиторите им толкова, колкото на одиторите, които не откриваха нищо нередно в отчетите на известната в някои среди като „Ментакбанк“. Както стана ясно последните месеци, на „Ментакбанк“ активите й се оказаха доста ментеливи, а държавата в момента претърпява щети за милиарди лева. Както и да е, тези големи числа не казват много ако не се открие каква пенсия може да се получава средно от УПФ-та (там където до момента са насилени да участват всички родени след 1959 г.) – отговорът е 11,32 лева за мъжете и 8,38 лева за жените месечно. Следвайки тренда на капиталово натрупване до момента, ако УПФ-та съществуват и през 2025 г., то за мъжете ги чака средно крупна „втора пенсия“ от близо 18 лева, а за жените 14 лева, месечно (хайде да ги удвоим на 36 лева за мъжете и 28 лева за жените). И за тази крупна сума онези, които изберат да останат в ДЗПО, ще загубят само 28% от държавната си пенсия.

27. от началото на 2015 г. професионалните пенсионни фондове трябваше да почнат да плащат пенсии на работниците от тежките категории труд. Обаче отново не могат да плащат. Каква ли може да е причината? Просто към септември 2014 г. за 14 години управление, професионалните пенсионни фондове са успели да реализират загуба за осигурените лица от 163 милиона лева сегашни пари или 18% загуба. И това пак при допускането, че имаме дефлация 5% последните 2 години и отчетите на фондовете не са ментеливи. След тези резултати каква ли би била месечната пенсия на миньорите и другите работници 1-ва и 2-ра категория, ако трябваше да получават пенсии от задължителен „частен пенсионен фонд“. Отговорът е 25,68 лева месечно. Тъй като това число излиза средно между тези, които са се осигурявали пълния период необходим за получаване на пенсия и онези, които са се осигурявали само 1 месец, редно ще е да удвоим сумата, но пак нещо сметките не излизат. Как ли ще реагират миньорите ако им се съобщи от частния фонд, че пенсията им ще бъде 51 лева месечно?

За който иска да се запознае по-подробно с посочените по-горе цифри и графика – на разположение е безплатния Fack Private Funds Facker 1.5 201409

Предварително се извиняваме ако поради техническа грешка сме завишили или намалили загубите предизвикани от съществуването на задължителни „частни пенсионни фондове“ в България.

28. „Пенсионните дружества може да се окажат в невъзможност да изплащат бъдещите втори пенсии заради прекалено многото рискове, които крие допълнителното задължително пенсионно осигуряване – дълголетие на клиентите, недобро инвестиране на средствата, сривове заради икономически кризи. Това стана ясно от дебатите на кръгла маса за постиженията и проблемите на капиталовото пенсионно осигуряване.“ – спомняте ли си тази статия? „Експертите настояват в определен момент парите от лични партиди да влизат в обща сметка като при държавното осигуряване„. Това последното е за любителите на екстремни преживявания, които вярват, че „личната им сметка“ в задължителен „частен пенсионен фонд“ си е тяхна и никой не може да им я пипне.

Тези 28 точки не са изчерпателни и не претендират, че всички УПФ-та и ППФ-та са постигнали посочените по-горе катастрофални резултати за осигурените лица, а само показват, че като цяло от принудителното задължително осигуряване в „частен пенсионен фонд“ съвкупно данъкоплатците са понесли вреди и ще ги търпят докато съществува схемата ДЗПО.

Който иска истинска лична сметка, да протестира защо в България не се въведе вноска за допълнителна пенсия от 10%, която не подлежи на данъчно облагане, и която се дава на лицето към заплатата да си я инвестира където пожелае и в каквото пожелае. Моделът за това е разписан тук и е много лесен за реализация, само политическа воля да има

В крайна сметка за създалата се ситуация не са виновни дружествата, които управляват принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“, защото не е луд, който яде баницата. За всичко са виновни правителствата от 1999-та досега, които са позволили съществуването на схема от този вид в България. Сега държавата трябва да плати за щетите нанесени на осигурените лица заради принудителното им участие в УПФ и/или ППФ.

Искане до асоциацията на финансовите пирамиди в пенсионната система

1. Според вас, предложените промени представляват опит за смяна на тристълбовия модел на пенсионно осигуряване, въведен през 2000 г. и получил признанието на международните институции като успешна стратегия за пенсионна реформа, с решения с временен фискален ефект, застрашаващи доверието в пенсионната система и по своята същност са отстъпление от проведените в съгласие с международните институции спасителни за държавата реформи в периода 1998-2001 г. – всъщност въведения през 2000 г. „тристълбов модел“ е едно недоносче въвеждано само в бедни и закъсали държави, и България остана последната, която ще го прекрати. Нито една развита държава не е допуснала недоразумение като задължителен частен фонд в пенсионната си система и може да се каже, че „тристълбовия модел“ е получил международно признание като един провал. Концентрирайте работата си върху доброволните пенсионни фондове, защото място за задължителни в България повече няма, и много добре го знаете това

2. Твърдите, че се прави опит за заобикаляне на решението на Конституционния съд на Република България от 2011 г., когато за първи път бе посегнато върху лични средства, натрупани в индивидуалните партиди на осигурени в капиталова форма лица, които представляват тяхна собственост. Всъщност промяната през 2010 г. когато бяха прехвърлени 107 милиона лева към НОИ, а на НОИ бяха натрапени всички загуби реализирани от „частните фондове“ няма нищо общо с промените гласувани на 19 декември 2014 г. Сега гражданите сами ще направят волеизявление къде да отидат принудително събираните им в „частен пенсионен фонд“ средства и дали да понесат загубите, които са им нанесени до момента или да прехвърлят топката на НОИ. Държавата само дава избор на хората, защото има много вина създавайки мутантите УПФ и ППФ. Изборът не е нещо лошо, знаем че за вас е обаче, но пак да ви посъветваме да си гледате доброволните фондове, направете ги привлекателни с предлагането на истински продукти и спрете да лъжете хората, защото и без друго никой не ви вярва. Колкото до неадекватното решение на конституционния съд от 2011, това е голямо петно за цялата правосъдна система. Взелите това решение трябва да се срамуват до края на живота си, като можем да им пожелаем да се пенсионират и да живеят със средната пенсия, която ППФ-та предложиха на миньорите през 2010 г. 

3. Държите да знаете кои са авторите на едни толкова съществени промени, засягащи живота и бъдещето на милиони граждани и на държавата като цяло? – вашето съществуване е в резултат от акт на парламента. Не бъдете толкова нагли и си гледайте доброволното пенсионно осигуряване

Предложения за държавното управление

– на сайта на НОИ да се направи форма за декларация за отказ от участие в схемата ДЗПО, така че всеки млад човек с електронен подпис или безплатния персонален идентификационен код да не се налага да ходи до института лично, а да може да свърши работата за 5 минути.

– криминализирането на укриване на осигуровки изобщо не е достатъчна мярка за по-голяма събираемост. Едва ли ще разкрием голяма тайна като кажем, че НАП за 3 лева невнесен ДДС праща заплашителни писма по пощата (и то не електронната), а за стотици хиляди лева неплатени осигуровки може и да няма никакъв проблем. НАП трябва да почне да третира осигуровките по същия начин, както ДДС, ДДФЛ и останалите данъци. Напълно изпълнима и стимулираща мярка е за неплатени в срок данъчно-осигурителни задължения в размер над 3000 лева данъчните да се размърдат да си ги съберат, като след предупредителното писмо да следва запор на сметки и искане за обявяване в несъстоятелност. Не може да се оставя една фирма да трупа стотици хиляди задължения за осигуровки, но тъй като по отношение на ДДС и ДДФЛ е изрядна, данъчните да са безучастни. Несъбраните осигуровки са директен удар по осигурителната система, като не в НОИ ще са виновни, а проблемът ще е изцяло от немърливото отношение към осигурителните задължения от страна на данъчните

– как е възможно толкова години никой да не промени текста, който гласи, че минималната доходност съгласно чл. 193, ал. 3 от кодекса за социално осигуряване на УПФ и ППФ е 3% повече загуба от средното за бранша? Това не е ли съучастничество в престъпната схема от страна на държавата. Първо насилва данъкоплатците да участват и им гарантира до не повече от 100% загуба на принудително вложените средства

– доброволните пенсионни фондове трябва да продължат дейността си само при строги регулации и риск, който да се поема изцяло от тези, които управляват фонда. Парите на гражданите, които решат да влагат пари доброволно в частен фонд, трябва да са абсолютно гарантирани и то не с пари на държавата, в противен случай няма причина да продължават да съществуват, защото са нищо повече от едни взаимни фондове с друго име

– не е правилно за вноски за доброволно пенсионно осигуряване да може да се ползва 10% отстъпка от данъчната основа за осигурените лица, докато тази отстъпка да я няма когато данъкоплатеца реши да си спестява за пенсия в банка например. Преференция към доброволните пенсионни фондове изкривява свободния пазар и трябва да се отмени

– всяко управление, което упражнява протекция върху финансовите пирамиди в пенсионната система в ущърб на данъкоплатците, ще падне от власт

– приетите текстове с реформата дават неограничен период на вече осигуряваните в схемата ДЗПО да избират НОИ или „частния фонд“, като с такава дупка в закона напълно възможно е незаинтересоваността на населението да доведе до това, че още години наред ще има заблудени хора, които ще се надяват, че благодарение на „частния си фонд“ ще получават по-голяма пенсия, отколкото от НОИ. Трябва да се въведе едногодишен срок и за тези, които вече са се осигурявали в схемата ДЗПО – или избират частния фонд и си поемат всички рискове за собствена сметка, или избират НОИ и държавата поема загубите, които ДЗПО схемата им е нанесла по вина на държавата до момента. Така е и демократично и незастрашаващо бюджета, защото пак да повторим всяка година съществуване на ДЗПО в България ще струва 900 милиона лева нов държавен дълг

– по никакъв начин не може правителството да отстъпва от решението за тези, които още не са работили, в случай, че 1 година не си изберат частен пенсионен фонд, да се осигуряват само в НОИ. Дори и тази опция да избират ДЗПО на новите на пазара на труда не трябва да я има, защото държавата става съучастник на потенциалната опасност някой младеж на 18 години да му хрумне да влезе в измамната схема ДЗПО. Държавата трябва да предпазва гражданите си от участие в подобни схеми, както го правят всички развити държави

– колкото до възможните идеи в НОИ да се въведе фонд с трупане на пари – това е безумна идея отхвърлена в началото на 20 век при фалита на първата пенсионна система на Германия, когато лобистите за капиталово натрупване надделяват, а в крайна сметка капиталът е изгорял с инфлацията. Затова сега Германия има резерви в тяхното НОИ достатъчни да изплаща пенсии за до 2 месеца. Каквото се събере от вноски и данъци ако е необходимо, това се плаща под формата на пенсии. Няма задържане на пари, които да мухлясват в изчакване, няма и желаещи да крадат, защото няма какво да се открадне. Това в Германия са го разбрали много отдавна.

Защо вместо да се правят повече експерименти, не се използва моделът пенсионна система в Германия? Там няма таван на пенсиите, няма нужда от капиталови натрупвания, няма минимален осигурителен стаж, гледа се само осигурителния принос и пенсионната възраст. Простичка система и работеща добре.

Да кажем „Не“ на кражбата! Да закрием задължителните „частни пенсионни фондове“!

ПРОГРАМНА ДЕКЛАРАЦИЯ

КЛЮЧОВИ ПРИОРИТЕТИ ЗА ФОРМИРАНЕ НА СТАБИЛНО ПАРЛАМЕНТАРНО МНОЗИНСТВО В 43-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

И

СЪСТАВЯНЕ НА ПРОЕВРОПЕЙСКО РЕФОРМАТОРСКО ПРАВИТЕЛСТВО ЗА СТАБИЛНО РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРИЯ

С пълното съзнание, че българското общество очаква укрепване на държавността и ангажиране със състоятелни, ефективни и дългосрочни политики в области като съдебна реформа, здравеопазване, образование, пенсионна реформа, енергетика, изборно законодателство, демографска политика

и като отчитат, че ефективната работа по тези политики предполага максимална прозрачност, политическо и обществено съгласие отвъд партийните разграничения, което да гарантира устойчивост и резултат,

декларираме, че

Програмата за стабилно развитие на България 2014 – 2018 година, основа на проевропейско реформаторско правителство, ще бъде реализирана по следните приоритети:

1. ВЪНШНА ПОЛИТИКА НА БЪЛГАРИЯ

• Засилена интеграция на България в Европейския съюз и НАТО. Запазване на външнополитическата ориентация и поетите международни ангажименти на страната на база на националните интереси на България.
• Защита на правата и интересите на българските граждани в чужбина на основата на нов Закон за консулската защита, електронни консулски услуги и система за реагиране в случаи на бедствия и извънредни ситуации.
• Ефективна защита на правата и интересите на българите зад граница.
• Разработване на културни и образователни политики за интегриране на българските общности в чужбина и активното им отношение към процесите в страната.
• Задълбочаване на евроатлантическите партньорства на България и двустранните й отношения с най-бързо развиващите се световни икономики.
• Политика на подкрепа за евроатлантическа интеграция на Западните Балкани при ясна защита на правата и законните интереси на българските общности там.Активно развитие на политиките на ЕС и на регионалното сътрудничество в Югоизточна Европа и Черноморския басейн.
• Подготовка на България за председателството на ЕС през 2018 г.

2. ПРАВОСЪДИЕ

• Приемане от Парламента на дългосрочна стратегия за реформиране на правосъдната система, така че да се гарантира нейната независимост и справедливостта в обществото.
• Прекратяване на партийната намеса и лобисткото вмешателство в дейността на съда и прокуратурата.
• Приемане на промени в Закона за съдебната власт, предвиждащи упражняване на кадровите правомощия на Висшия съдебен съвет от съдебен съвет по отношение на съдиите и прокурорски съвет по отношение на прокурорите, въвеждане на ефективни оценки за работата на магистратите и кариерно израстване на базата на тези оценки, ефективно дисциплинарно производство и засилване на ролята на съдийските събрания във вземането на управленски решения.
• Изпълнение на препоръките на ЕК, посочени в докладите по Механизма за сътрудничество и оценка.
• Осигуряване на широк консенсус за промяна на конституционния модел на съдебната власт, включително и по отношение на времевата рамка, в която да бъдат приети конституционните промени, предвиждащи създаване на Висш съдебен съвет и Висш прокурорски съвет.
• Оптимизиране на парламентарната квота във Висшия съдебен съвет с цел подсигуряване на безпристрастността и професионализма на членовете му.
• Въвеждане на механизъм за осигуряване на публичност, прозрачност и обществен контрол върху работата на Главния прокурор.
• Гарантиране на независимостта, подобряване на ефективността и отчетността на съдилищата, прокуратурата, Главния прокурор, председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд, включително и чрез работещи механизми за отговорност и отзоваване при несправяне с работата.
• Създаване на законово гарантирана процедура за публични изслушвания и оценка на рисковете за зависимости на кандидатите за управленски позиции в съдебната власт, в която участват Прокуратурата, МВР, КПУКИ, НАП и други.
• Гарантиране на пряк избор на членовете на ВСС и ВПС от квотите на съдиите и прокурорите.
• Подкрепа за силна специализирана прокуратура, която да разследва приоритетно корупцията и злоупотребите по високите етажи на властта.
• Подобряване на ефективността на правораздавателната дейност чрез въвеждане на периодични оценки на ефективността на институциите и гарантиране на принципа на случайно разпределение на делата.
• Максимален достъп до информация за управлението на системата на правосъдие и полицията. Достъп в реално време до информацията за образуването, разпределението на делата и тяхното движение.
• Въвеждане на електронно правосъдие.

3. ИКОНОМИКА И РАСТЕЖ

• Осигуряване на ускорен икономически растеж на българската икономика за гарантиране нарастването на доходите и социалните плащания на българските граждани.
• Определяне на стратегическите приоритети в развитието на икономиката. Бюджетно и икономическо планиране, което съвпада със 7-годишните периоди на финансовата рамка.
• Подкрепа за износителите и фирмите, създаващи иновативни продукти, развитие на българския бизнес и насърчаване на инвестициите в модерни и иновативни производства, които създават нови работни места.
• Подкрепа за създаване на инвестиционен фонд за високотехнологични производства чрез публично-частно партньорство и постепенно изтегляне на участието на държавата след успешното им развитие.
• Подобряване на бизнес средата в България за насърчаване на инвестиционната активност и подкрепа на българските производители.
• Структурни промени за управление на туризма и извеждането му като приоритетен отрасъл чрез решителна подкрепа от държавата и подобряване на туристическите услуги.
• Създаване на дългосрочна национална стратегия за туризма с насърчаване на всички туристически продукти, за които България има потенциал за устойчиво развитие=
• Ускорено въвеждане на електронно управление за оптимизиране на работата на администрацията, за прозрачност на публичните дейности и превенция на корупцията.
• Насърчаване на дигиталната икономика. Увеличаване на електронната търговия и разширяване на дигиталния пазар на стоки и услуги чрез:
  • Намаляване на законовите препятствия пред електронната търговия;
  • Гарантиране на сигурността на  личните данни;
  • Защита на интелектуалната собственост. Разработване и приемане на национална стратегия за развитие на интелектуалната собственост
• Опростяване на условията и ускоряване на процедурата по започване на малък и среден бизнес.
• Ограничаване на риска при фалит на малки и средни предприятия и на последствията за предприемачите. Насърчаване на втори шанс за предприемачество.
• Позициониране на България като позната и предпочитана дестинация за инвеститори в сектори с висока добавена стойност.
• Намаляване на разрешителните, съгласувателните и лицензионните режими в случаите, където е възможно преминаването само към уведомителен режим.
• Ограничаване на вредното въздействие на монополите като мярка за стимулиране на конкуренцията.

4. ПУБЛИЧНИ ФИНАНСИ

• Провеждане на политика на гарантиране на финансова стабилност. Постепенна финансова консолидация, съобразена с икономическия цикъл.
• Ниски нива на бюджетния дефицит и номиналния размер на публичния дълг, в това число и на общинските дългове (според европейските критерии).
• Консервативно и ефективно управление на държавното съкровище и публичните дългове.
• Запазване на Валутния борд до влизане в Еврозоната.
• Запазване на данъчната система и ниския дял на преразпределяне на бюджетни средства от държавата до 39% от БВП.
• Детайлен икономически анализ и обществен дебат за цялостна данъчна политика.
• Въвеждане на данък върху операциите на капиталовите пазари.
• Законодателство за ограничаване на участието на офшорните компании в българската икономика.
• Повишаване на приходите в държавния бюджет и събираемостта на плащанията чрез структурни промени и обединяване на НАП и Митниците, реализирано след детайлен анализ на ефективността на процеса на събираемост.
• Финансова децентрализация на местните власти; въвеждане на механизми за провеждане на собствена икономическа политика от общините.
• Осигуряване прозрачност на годишната доходност по спестовни продукти на застрахователните дружества и финансовото състояние на пенсионните дружества.
• Нови възможности за финансиране на инвестиционни проекти и стартиращи предприятия чрез ББР или инвестиционен фонд.
• Политическо решение за включване на България в Европейския банков надзор.
• Възстановяване на доверието в БНБ чрез законодателни и кадрови промени, при спазване на европейското законодателство.
• Нормативно регламентирана публичност на кредитната история на КТБ и нейните клиенти в рамките на българското и европейско банково законодателство и без специални закони само за този конкретен казус.
• Ускорено приемане на актуализацията на държавния бюджет за 2014 година и подготовка и приемане на Закона за държавния бюджет за 2015 година.

5. ЕВРОФОНДОВЕ

• Възстановяване на доверието на Европейската комисия и възстановяване на плащанията от европейските фондове.
• Ефективно и прозрачно разпределение и усвояване на европейските средства в новия програмен период 2014-2020.
• Уреждане в закон на мястото и ролята на органите, натоварени с управлението и контрола на еврофондовете в цялостната система за контрол на публичните финанси в държавата с цел гарантиране на правата на бенефициентите и въвеждане на процедури по обжалване.
• Създаване на условия за реализиране на интегрирани проекти и регионални планове, финансирани от повече от една оперативна програма.
• Опростяване на процесите, процедурите и правилата за кандидатстване, одобрение и отчитане на проектите.

6. ЗАКОНОДАТЕЛНИ ПРОМЕНИ В СФЕРАТА НА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ

• Гаранция за максимално ефективно разходване на обществените ресурси, публичност и намаляване на корупционния риск чрез:
  • Въвеждане на електронни обществени поръчки;
  • Въвеждане на типови стандартизирани документи, които да се ползват от възложители и изпълнители;
  • Адекватен контрол и механизми за прозрачност.

7. ЕЛЕКТРОННО УПРАВЛЕНИЕ И ДЪРЖАВНА АДМИНИСТРАЦИЯ

• Въвеждане на електронното управление като основна платформа за модернизация на държавата, ключов фактор и неотменимо условие за успеха на секторните реформи.
• Подобряване на функционалността на държавната администрация – повишаване на качеството на административните услуги, повишена ефективност, бързина и ред в процесите на управление, вътрешен контрол и превенция от корупция, въвеждане на срокове за извършването на всяка административна услуга
• Електронизиране на процесите на функциониране и управление в публичните сектори като здравеопазване, образование, социална политика, правосъдие  с цел тяхното организационно и функционално оптимизиране,  координация  и качествено предоставяне на услуги за гражданите.
• Достъп до електронен път на информацията, с която разполагат публичните институции и прилагане на европейското законодателство за пазарно използване на публичната информация.
• Реформа на държавната администрация след ясен функционален и структурен анализ.
  • Постепенна промяна в структурата, функциите и състава на публичните администрации с цел оптимизиране на разходите и по-ефективно предоставяне на услуги за гражданите и бизнеса;
  • Намаляване на административните нива и процедури като средство за снижаване на корупционния натиск към гражданите и другите нива на управление;
  • Създаване на стабилна и устойчива професионална администрация по основните области на политиката, която подпомага управлението и осигурява високо ниво на обслужване.
  • Утвърждаване на конкурсното начало като основен принцип при постъпването в държавната администрация и усъвършенстване на годишната атестационна система.

8. ОБРАЗОВАНИЕ И НАУКА

• Постепенно нарастване на средствата за образование, номинално и като процент от БВП, със стремеж за съответствие с параметрите, заложени в програма „Европа 2020“.
• Ново законодателство за осъществяване на реформа в системата на средното и висшето образование.
• Усъвършенстване на системата за финансиране и контрол на предучилищното и училищното образование.
• Разкриване на нови детски градини и въвеждане на иновативни форми на организация за ранно образование на децата в предучилищна възраст.
• Равнопоставеност и конкуренция на всички форми на училищно образование и улесняване на валидирането на знанията и уменията на учениците.
• Ангажиране и съпричастност на учителите и учениците и родителите в управлението на училищата.
• По-добри условия за професионално образование и обучение, съответстващо на потребностите на региона и изискванията на пазара на труда.
• Акцент върху възпитанието и обучението, които формират национално самочувствие и патриотичен дух сред децата и младежите.
• Приоритетно развитие на българската наука и иновации и прилагането им за развитие и модернизиране на българския бизнес.
• Връзка между средното образование и пазара на труда – подобряване на качеството на професионалното образование чрез активно въвеждане на дуалната система – обучение чрез работа.
• Създаване на устойчив механизъм за взаимодействие между висшите училища и бизнеса. Възможност за висшите училища да постигат положителни икономическа резултати от разработени от тях научни продукти и иновации.
• Повишаване на качеството на висшето образование и конкурентоспособността на българските висши училища в рамките на общоевропейското образователно пространство.
• Въвеждане на външна програмна акредитация на висшите училища от европейски акредитационни институции, членки на ENQA и EQAR.
• Поетапно обвързване на минимум 50% от субсидията за обучение с качеството на образованието.
• Постигане на високо качество на научния продукт чрез ориентиране на държавното финансиране на научни изследвания към проектен принцип и стимулиране на взаимодействието между бизнеса и научните организации.
• Реформа във Фонд „Научни изследвания”, за да се гарантира прозрачност на конкурсите и задължителен мониторинг на резултатите през целия период на реализация на проектите.
• Изграждане на високотехнологични паркове и центрове за върхови научни изследвания, иновации и трансфер на технологии към българската индустрия.
• Насърчаване на съвместни изследвания между научни организации, висши училища и предприятия; разработване и реализиране на програми за активно сътрудничество между научните институции и училищата на всички нива.

9. СОЦИАЛНА ПОЛИТИКА

• Гарантиране на адекватни, спрямо икономическата среда, нива на социални помощи и плащания.
• Продължаване на пенсионната реформа и търсене на възможности за допълнително нарастване на пенсиите.Съобразяване на пенсионната реформа с демографските и социално-икономическите характеристики на страната.
• Запазване на уредбата за пенсиониране на работещите първа и втора категория до приемане на цялостна пенсионна реформа през 2015 г.
• Устойчиво нарастване на трудовите доходи и пенсии, съобразено с темповете на икономически растеж.
• Гъвкав и динамичен пазар на труда и намаление на безработицата. Промени в трудовото законодателство.
• Възможност за почасова работа и въвеждане на минимално почасово заплащане.
• Политики за възстановяване на заетостта сред самонаетите лица и семейните фирми.
• Разширяване на обхвата на квалификационните възможности и включването в тях както на безработните, така и на активно търсещите нова работа.
• Изпълнение на младежката гаранция за заетост чрез социален диалог между институциите и използване на средствата по оперативна програма „Човешки ресурси” за младежка заетост.
• Изработване на индивидуални социални оценки на социално слаби български граждани и търсене на възможност за социалното им включване и осигуряване на заетост.
• Разработване на програми за социално включване, които да подпомагат общините и уязвимите групи в обществото.
• Продължаване на деинституционализацията и развитието на социалните услуги за деца с увреждания и за деца, лишени от родителска грижа.
• Превръщане на десегрегацията в държавна и общинска политика.
• Насърчаване на отговорното родителство и подкрепа на тридетния модел. Висок интензитет на подпомагане до трето дете.
• Приемане на национална програма за противодействие на демографската катастрофа.

10. ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ

• Подобряване на качеството и достъпа до здравеопазване чрез:
  • Приоритетно инвестиране в кадрово, логистично и техническо развитие;
  • Оптимизиране на доболничната и болничната здравна помощ;
  • Въвеждане на индивидуална електронна здравна карта;
  • Електронно здравеопазване.
• Приоритетно преструктуриране на спешната помощ чрез инвестиции в ресурсното, техническо, логистично и кадрово развитие.
• Формиране на модел на болнично здравеопазване, който се характеризира с предвидимост на финансовия ресурс за осигуряване качество и достъпност на лечението, и мотивация на работещите в сферата на здравеопазването. Въвеждане на национална здравна карта със задължителен характер.
• Преструктуриране на НЗОК и превръщането й в активен финансиращ и контролен орган от името на осигурените граждани – инструмент за провеждане на политика за осигуряване на достъпно и качествено здравеопазване.
• Пакет от мерки за повишаване събираемостта на здравните вноски.
• Запазване и развитие на кадровия потенциал на здравната система чрез нов механизъм на заплащане на работещите.
• Ефективно лекарствено лечение и качество на живот на българските граждани.
• Задължаване на НЗОК да закупува лекарства през прозрачна и конкурентна процедура.

11. ЕНЕРГЕТИКА

• Политическо решение за подкрепа и участие в създаване на Европейския енергиен съюз.
• Неотложни действия за провеждане на пазарни реформи и финансова стабилизация, от които зависи постигането на дългосрочни стратегически цели в енергетиката. Приемане на енергийната стратегия на България до 2030 г. с поглед до 2050 г. и Национална стратегия за енергийна ефективност.
• Преразглеждане на новите енергийни проекти и тяхната икономическа ефективност. Изграждането им само при пълно съответствие с европейските правила и директиви и при доказана икономическа ефективност.
• Запазване на капацитета за развитие на ядрената енергетиката при гарантиране на безопасността за населението и опазване на околната среда. Продължаване живота на 5-ти 6-ти блок на АЕЦ „Козлодуй“. Развитие на нови икономически ефективни проекти, създаващи възможност за екологично нисковъглеродно производство на енергия.
• Подкрепа само за нови мощности, отговарящи на принципа за развитие на системата с най-малко разходи и без предоставяне на държавни или корпоративни гаранции.
• Гарантиране на интереса на българските потребители и бизнеса от справедлива цена на електроенергията чрез следните мерки:
  • Намаляване енергоемкостта на домакинствата и бизнеса и повишаване конкурентоспособността на българската икономика;
  • Избор на нов състав на регулатора ДКЕВР по принципи, гарантиращи неговата политическа независимост;
  • Ефективно управление на енергийния сектор чрез създаване на ново ресорно министерство; финансово оздравяване на НЕК.
• Приоритет на енергийната ефективност пред изграждането на нови мощности.
• Осъществяване на мащабна национална програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради като до две години обхване 50% от тях.
• Програма за намаляване на енергийната бедност  – увеличаване над 500 000 броя на български домакинства, които получават енергийни помощи.
• Подобряване на информираността на потребителите за техните права, включително програма за образование на потребителите.
• Завършване на либерализирането на пазара на електроенергия и природен газ, в резултат на което бизнеса и домакинствата да могат да избират своя доставчик на ел. енергия. Изграждане на енергийна борса.
• Икономически обосновано и екологосъобразно развитие на местните енергийни ресурси.
• Гарантиране на енергийната независимост на страната чрез:
• Проучване и експлоатация на национални находища на природен газ и нефт;
• Запазване на мораториума върху сондажи за шистов газ с технология хидрофракнг. Доизграждане на реверсивни връзки със съседните балкански държави.
• Продължаване строителството на проекта „Южен поток“ само при пълно съответствие с европейското законодателство, при диалог с ЕК и при доказани икономически ползи.
• Комплексен преглед на разходите в енергетиката, формиращи крайната цена на електроенергията, чиито резултати да бъдат оповестени публично.

12. ТРАНСПОРТ И ИНФРАСТРУКТУРА

• Приоритетно и ускорено довършване и изграждане на големите инфраструктурни транспортни проекти за насърчаване на икономическия растеж, развитието на регионите и националната и международна свързаност на страната.
• Приоритети:
• АМ “Хемус”, АМ “Марица”, АМ “Струма”;
• Изграждане на Тунел под Шипка;
• Северна скоростна тангента на софийския Околовръстен път;
• АМ “Калотина – София”;
• Скоростен път София – Видин.
• Приоритетни ЖП проекти – реконструкция на ЖП линиите:
• София – Септември;
• Пловдив – Бургас Фаза II;
• Драгоман – София;
• Видин – София, заедно с реконструкция на гарите по всичките направления;
• закупуване на нов подвижен състав.
• Подкрепа за ремонт на 2-ри и 3-ти клас пътна мрежа, свързваща местни регионални и европейски транспортни коридори.
• Развитие на транспортните мрежи по макрорегионалната стратегия на ЕС – Дунавска и Черноморска стратегии – и търсене на възможност за  модернизация на пристанищата в Русе и Варна и свързващата ги инфраструктура.

13. РЕГИОНАЛНА ПОЛИТИКА

• Преодоляване на икономическата изостаналост на отделни райони в страната – целенасочена инвестиционна програма в подкрепа на развитието на Северозападна България, Странджа, Родопите и други погранични планински и полупланински слабо развити райони.
• Стимулирано развитие на изостаналите, периферните и планинските райони чрез прилагане на подхода „водено от общността“ местно развитие.
• Гарантирано опазване и съхраняване на уникалните природни дадености чрез целенасочена подкрепа за създаване на възможности за развитие на биологично земеделие, алтернативни форми на туризъм, социални дейности, използване потенциала на културното наследство.
• Целенасочена политика за преодоляване на хроничната икономическа изостаналост на Северозападна България
• Изграждане на нова и рехабилитация на съществуваща транспортна и комуникационна инфраструктурна мрежа в тези региони.
• Изработване на стратегия за българското село.

14. ЗЕМЕДЕЛИЕ, СЕЛСКО СТОПАНСТВО И ГОРИ

• Подкрепа за развитието на балансирано, модерно, устойчиво и адаптирано към климатичните промени земеделие. Пазарно ориентирани, конкурентоспособни земеделски стопанства, наред с гарантираната хранителна сигурност на населението.
• Устойчиво и многофункционално управление на горите.
• Законодателни мерки за ограничаване на незаконната сеч на българските гори. Намаляване на обема на търговията със сурова дървесина след оценка на икономическия ефект; при необходимост – налагане на мораториум.
• Насърчаване на пазарно ориентираните, конкурентноспособни земеделски стопанства и преработвателни предприятия с оглед осигуряване на по-евтина и по-качествена храна за потребителите.
• Приоритизиране на интензивните сектори в земеделието – животновъдство, зеленчукопроизводство и трайни насаждения, биологични производства.
• Устойчиво пазарно развитие на максимален брой от регистрираните и новорегистриращите се земеделски производители.
• Преференциално подпомагане на младите фермери, на дребните производители и производителите, които увеличават добавената стойност на селскостопанската продукция и създават работни места.
• Устойчиво развитие на селските райони и стабилизиране на човешките ресурси, включително с акцент върху малкия и среден бизнес.
• Уреждане на поземлените отношения с цел създаване на устойчивост и справедливост чрез защита правата на собствениците и на ползвателите на земеделски земи и стимулиране окрупняването на земеделските площи.
• Организирана маркетингова и рекламна държавна политика за традиционните ни уникални продукти на преработвателната промишленост.

15. ЕКОЛОГИЯ И ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА

• Опазване на природата, смекчаване на неблагоприятните климатични изменения и устойчив икономически растеж чрез енергийна и ресурсна ефективност.
• Изграждане на екологична инфраструктура.
• Прилагане на принципите за интегрирано управление на водите за устойчиво управление и развитие на инфраструктурата в секторите ВиК, хидромелиорации, хидроенергетика и защита от вредното въздействие на водите.
• Промени в процедурите за оценка на състоянието на околната среда. Въвеждане на принципа за икономическа целесъобразност.
• Въвеждане на последователна политика за стимулиране развитието на ресурсна и енергийна ефективност и постигане на целите, свързани с политиките по изменение на климата.
• Намаляване на броя на населените места, засегнати от воден режим.
• Единен национален регистър на водната инфраструктура и национална информационна система за управление на водите.

16. ПРЕВЕНЦИЯ И КОНТРОЛ НА РИСКОВЕТЕ ОТ БЕДСТВИЯ И АВАРИИ

• Създаване на фонд за подпомагане на пострадалите от бедствия и катастрофи (т.нар. катастрофичен пул).
• Разширяване на участието на въоръжените сили в интегрираната система за реакции при кризи за по-ефективна защита на населението при бедствия и кризи.
• Създаване на териториален резерв по региони, в подчинение на областни управители и кметове, който да се използва при природни бедствия, крупни аварии и катастрофи.

17. КУЛТУРА И ДУХОВНОСТ

• Насърчаване формирането на нова духовна среда за етнокултурно взаимодействие и интеграция на всички етнически и религиозни групи в единната българска нация.
• Утвърждаване и развитие на културата като национален приоритет.
• Превръщане на българската култура и духовност в основна на съвременния образ на националната идентичност.
• Приемане на Национална стратегия за развитие на изкуствата, културните и творчески индустрии, културното наследство и културния туризъм 2014–2023 г.
• Комплексно развитие на археологическите проучвания. Консервацията, реставрацията и експонирането на археологическите обекти ще се реализира успоредно с изграждането на инфраструктура за тях.
• Дигитализация на материално и нематериално културно наследство на България.
• Прилагане на иновативни и традиционни схеми за финансиране от публични и частни регионални, национални и европейски източници.
• Модерно развитие на читалищната мрежа в страната чрез допълнителни източници на финансиране; нов закон за читалищата.
• Балансирано развитие на отделните региони по отношение на културната политика.
• Реформа в музейното дело и създаване на нов тип музейна експозиционна култура (Национален музеен комплекс „БГ Лувър“). Основа на промените ще е Концепцията за водещите столични музеи, разработена в предишния мандат на ГЕРБ.
• Усъвършенстване на реформата в сценичните изкуства и осигуряване на средства за повишаване на стандартите на културните институти.

18. ПОДОБРЯВАНЕ НА ПУБЛИЧНАТА СРЕДА

• Създаване на публична и законодателна среда, която гарантира:
  • Медийната независимост и медийния плурализъм;
  • Прозрачността и публичността на собствеността и контрола върху медиите. Премахване на възможността офшорни компании да придобиват собственост и контрол върху електронни и печатни медии.
• Политика на прозрачност:
  • Механизъм за гражданско участие при важни за страната въпроси с възможност за влияние върху управленските решения;
  • Задължителна предварителна оценка на въздействието на законодателните и нормативните актове;
  • Приоритизиране на откритото управление като политически ангажимент, осигуряващ на гражданите и техните организации възможно най-пълна и точна информация за управлението и дейността на държавните органи.
• Демократизация на изборния процес чрез:
• промени в изборното законодателство с цел преодоляване на съществуващите дефекти в изборната система: изчистване на изборните списъци от „мъртви души“; въвеждане на активна регистрация; ограничаване на корпоративния и купен вот; въвеждане на машинното гласуване; създаване на преброителни центрове,
• провеждане на референдум за задължително гласуване;
• засилено администриране от българската държава на изборния процес в чуждестранните изборни райони.
• Разпределение на публичен ресурс за медии по ясни правила без опити за оказване на политическо влияние.
• Ефективно гражданско участие в държавните регулаторни органи.
• Въвеждане на механизъм за провеждане на национална и европейска гражданска инициатива – 10 хиляди български граждани да могат да предлагат законопроект на Министерския съвет или Народното събрание.
• Облекчаване на възможността за провеждането на местни референдуми.
• Подкрепа на доброволчеството чрез приемане на Закон за доброволчеството.

19. ОТБРАНА

• Приемственост и устойчивост на развитието на въоръжените сили чрез провеждане на реалистична отбранителна политика, която съответства на заплахите, на съюзните ни ангажименти в НАТО и ЕС, и на наличните финансови ресурси.
• Задълбочаване на трансатлантическото сътрудничество като гарант за сигурността и развитието на България.
• Поддържане на съществуващите и постепенно развитие на нови отбранителни способности.
• Разширяване на участието на въоръжените сили в интегрираната система за реакции при кризи за по-ефективна защита на населението при бедствия.
• Постепенно преустановяване на всички зависимости на българските отбранителни способности, потенциално водещи до неустойчивост на външната граница на евроатлантическата общност.
• Запазване числеността на българската армия, създаване на условия за висока мотивация и професионален подбор.
• Активно и последователно участие в европейската външна политика и подготовка за поемане на ротационното председателство на Съвета на Европейския съюз през втората половина на 2018 г.
• Развитие на способностите в рамките на Национална програма приета от Народното събрание. Ефективно използване на съюзни, многостранни, регионални и двустранни механизми за съвместно финансиране чрез многогодишни програми и при намаляване на зависимостите от страни извън НАТО и ЕС.
• Законодателно уреждане на националната координация на специалните служби. Активно развитие на политиката на киберсигурността. Пълноценно участие в политиката на партньорите от НАТО и ЕС в тази област.

20. СИГУРНОСТ И ОБЩЕСТВЕН РЕД

• Реформа в сферата на сигурността чрез нова законодателна уредба за всички служби за сигурност.
• Структурни промени чрез отделяне на ГДБОП от ДАНС с цел противодействие на корупцията, злоупотребата с власт и организираната престъпност и за гарантиране сигурността на гражданите, и вливане на ГДБОП в МВР.
• Възстановяване на премахнатото конкурсно начало за издигане в кариерата и назначаване на ръководни длъжности в системата на сигурността, както и на системата за периодични атестации, проверки за лоялност и проверки на имуществото на полицаите и инспекторите. Недопускане на политически натиск и намеса в кадровата политика.
• Бързи организационни и законодателни мерки за контрол върху незаконната миграция.
• Доизграждане на съоръженията, възпрепятстващи незаконното преминаване на южната граница.
• Мерки за ограничаване на битовата престъпност, полицейско присъствие в населените места със завишена концентрация на престъпления. Видеонаблюдение в критичните райони.
• Политически усилия за приемане в Шенген.
• Изготвяне на функционален анализ на Министерството на вътрешните работи с цел оптимизиране на дейността на министерството.

София, 6 ноември 2014 г.

На 1 Август, Министерски съвет одобри система, която разрешава на Главната социално-осигурителна съкровищница (TGSS) да изпраща на работодателите директно сметка за дължимите от тях осигурителни вноски вместо те да изчисляват вноските, които работодателя и работника трябва да платят. Системата беше препоръчана от Комисията по реформа на публичната администрация през януари, за да опрости, ускори и подобри събираемостта. Според правителството, фирмите ще спестят около 63,4 милиона евро годишно от административни разходи тъй като новите правила ще елиминират множество грешки при изчисленията и ще намали броя на глобите наложени на работодателите. Системата се очаква да започне да функционира през последното тримесечие на 2014 г.

Когато системата бъде въведена, всеки месец съкровищницата ще изпраща сметка на всеки работодател с дължимите осигуровки за всеки работник според техните индивидуални доходи, бонуси, изключения, прихващания на база на това, което работодателя е декларирал пред съкровищницата. Работодателите ще могат да превеждат вноските по електронен път. Първоначално новите правила ще важат за общата социално-осигурителна система, която покрива работещите в индустрията, търговията и услугите в 11 вида заетост. На по-късен етап (без уточнение кога) правилата ще важат и за работещите в публичния сектор, военните, самоосигуряващите се, морските лица и миньорите.

Работниците в Испания дължат 4,7% от доходите си, а работодателите им 23,6% за осигуровка за пенсия, болест и майчинство и трудова злополука. Минималния осигурителен доход е 753 евро месечно, а максималния 3597 евро. Правителството осигурява допълнителна субсидия за покриване на дефицита в системата.

Източници: http://www.ssa.gov/policy/docs/progdesc/intl_update/2014-08/index.html

Reforma de las Administraciones Públicas, Comision para la Reforma de las Administraciones Públicas, el 1 de enero de 2014; “La Seguridad Social Calculará por la Empresa Cuánto Debe Cotizar Cada Trabajador,” eleconomista.es, el 2 de junio de 2014; “ El Gobierno Aprueba el Proyecto de Ley que Regula la Facturación Directa de la Seguridad Social a las Empresas,” Consejo de Ministros, el 1 de Agosto de 2014; Social Security Programs Throughout the World: Europe, 2014, U.S. Social Security Administration (forthcoming).

Моделът на Гроувс-Ледиярд има за цел да накара индивидите да разкрият истинските си предпочитания по отношения на публичните блага, като съобщават своите оценки на централен планиращ орган по едно и също време, а никой не знае каква информация е изпратена от останалите. Всеки индивид трябва да максимизира полезността си при зададени ограничения за дохода и данъците. Механизма показва, че е най-добре всеки да декларира истинската си оценка, независимо какво правят другите. В резултат се постига оптимално по Парето* разпределение на публични блага.

Как работи механизма Гроувс-Ледиярд?

1. Целта на механизма е да накара индивидите да си признаят истинските предпочитания
2. За демонтстрация ще се покаже пример с едно тричленно семейство работещи (Индивиди А, B и C), което трябва да избере през месеца какво да се закупи из между следните опции:
– 40 инчов 3D телевизор
– хладилник
– пералня
За опростяване на примера ще приемем, че и трите вида блага струват по 1000 лева и семейството може да си закупи през този месец само 1 от тях. Проблемът е, че всеки от тримата в семейството има различни предпочитания и всеки има различна склонност да плаща според вида на благото, което семейството ще придобие. Моделът принуждава избиращите да си признаят кое от възможните блага иска най-много и също така каква част от цената е склонен да плати. И как става това?
3. За леко модифицирания пример ще приемем, че:
– всеки от тримата ще запише на листче цифрата от 0 до 1000 точки за всяко от 3-те възможни блага, съотвестваща на желанието на отделния индивид да получи съответното благо
– никой няма да знае какво са написали другите и какви са техните предпочитания
4. всеки трябва да посочи в действителност каквото иска, защото правилата за определяне на това, какво да се купи и кой да го плаща, са следните:
– за всяко от 3-те възможни блага ще бъде счетен за недействителен по отношение на класирането най-високия посочен резултат, тъй като се смята, че лицето, което го е посочило е твърде пристрастно
– за всяко от 3-те възможни блага ще се сумира резултата от получените от останалите двама точки
– семейството ще купи това благо, което е събрало най-много точки (като изключим точките на този, който е посочил най-много точки за съответното благо поради пристрастност)
– разходите за благото обаче ще се разпределят пропорционално на точките, които е посочил всеки от 3-та в семейството
5. От това веднага става ясно, че ако някой от тримата се опита да скрие истинските си предпочитания, за да плати евентуално по-ниска цена за благото, което иска, тогава може да се окаже в ситуацията, че семейството ще купи благо, което изобщо не иска. От друга цена ако покаже прекалена пристрастност и даде твърде висок брой точки на благото, което иска, тогава е напълно възможно точките, които дава изобщо да не участват при класирането, но ако пък случайно благото спечели, тогава да плати прекалено висока цена. Така се получава, че за всеки от индивидите е най-добре истинно да заяви колко иска всяко от изброените блага и каква цена има желание да плати за съответното благо.

Нагледен пример

В таблицата по-долу са показани точките, които всеки от индивидите А, B, и C дава за съответните възможни блага, които семейството може да закупи:

Според примера пристрастни са А по отношение на телевизора, C по отношение на хладилника и В по отношение на пералнята. Така техните точки (виж подчертаното в червено) няма да бъдат взети под внимание от гледна точка на това какво да се купи, но ще бъдат взети под внимание при определяне на цената, която всеки трябва да плати за благото, което е избрано да се купи от всички.

И така според таблицата с най-много точки като се премахнат пристрастните е 40 инчовия 3D телевизор на стойност 1000 лева. При разпределение на парите кой колко да плати резултатът е следния:
– общо за телевизора са дадени 1700 точки (включително пристрастните)
– телевизора струва 1000 лева, следователно всяка точка е равна на 1000/1700 лева или 0,59 лева кръгло
– в такъв случай А трябва да плати 800 * 0,59 лева, В – 300 * 0,59 лева, а С – 600 * 0,59 лева

С този модел в максимална степен може да се очаква индивидите да признаят истинските си предпочитания какво искат, и колко са склонни да платят за каквото искат.

Системата Гроувс-Ледиярд или как да се спре купуването на гласове

Кебапчета, кюфтета, 20 лева, 50 лева… какво значение има за колко? Ако системата за гласуване се направи както трябва, никой няма да има нужда да следи какво става с кюфтаците, защото няма да е изгодно да се купуват гласове. Това и трябва да се промени в законодателството – да не ти е изгодно да купуваш гласове.

Системата на Гроувс-Ледиярд може да помогне за постигане на тази цел. И как?

Известно е, че купуването на гласове става в отделни секции, където една от партиите печели много по-голям резултат (примерно 90% от гласовете) от резултата си в национален мащаб. Никой не може да купува в национален мащаб, защото няма да му излезе сметката. С Гроувс-Ледиярд системата на купувача на гласове може да се направи така, че и на ниво секция да не му излиза сметката.

Законодателната добавка трябва да гласи следното:

“В секция, където за дадена партия или коалиция са гласували 20 или повече процентни пункта повече от получените резултатите за тази партия в национален мащаб, при определяне на окончателните резултатите от гласуването, гласовете подадени в тази секция за съответната партия или коалиция, няма да бъдат взети под внимание”

Моделът на Гроувс-Ледиярд срещу купуването на гласове ще направи така, че на никой няма да му бъде изгодно да си купува секции, защото ако в тях партията, която представлява получи твърде голям резултат, не просто ще си е дал парите за кебапчета и кюфтаци, ами ще реализира нулев резултат от секцията. А да се купува във всяка секция по малко, е твърде трудно и неизгодно.

Елементарен метод за борба с купуването на гласове – не са нужни нито заплахи от затвор на хартия, нито нищо друго, освен да се направи така, че да не ти е изгодно да купуваш. И като ги няма купувачите на гласове, индивидите няма да имат никаква друга мотивация, освен да кажат със своя глас истинските си предпочитания по време на изборите, защото ще избират какво да бъде, и колко ще им струва

* – оптималност по Парето – състояние, при което не е възможно да се подобри положението на индивида Х, без да се влоши положението на индивида Y.

При свободен пазар с равностойни участници, нито Х, нито Y биха допуснали правилата на играта (законите) да работят срещу тях.

Следващите са чак след 5 години

Считано от 1 февруари в Полша влиза в сила нова пенсионна реформа, която:
1. прави втория стълб в пенсионната система (аналога на ДЗПО в България) доброволен за всички нова участници на пазара на труда;
2. позволява на настоящите участници в схемата ДЗПО в Полша да се откажат от нея и да прехвърлят средствата от индивидуалната си партида към държавното обществено осигуряване срещу възстановяване на правата си за пълна държавна пенсия;
3. също така на настоящите участници е позволено да прехвърлят всички държавни облигации държани от задължителния „втори стълб“ към първия, управляван от Националната осигурителна институция в Полша.

Законът в момента е даден на конституционния съд (както беше и в България и в Унгария). Според правителството промяната предложена през юни 2013 г. от министерството на труда и социалната политика и министерството на финансите, ще осигури на работниците стабилен източник на доходи, когато се пенсионират, като в същото време ще се намали значително държавния дълг на страната. Правителството очаква, че трансфера на всички държавни облигации, представляващи около 52% от активите на частните пенсионни фондове, ще намалят държавния дълг с 9,3% от БВП през 2014 г.

Ключови промени, които новия закон включва са:

– участнието във втория стълб (аналога на ДЗПО в България) става доброволно. Всички нови участници на пазара на труда изрично трябва да заявят, ако искат да участват в схемата. Преди това участието беше принудително за всички работещи родени след 1968 г.

– позволява се на всички настоящи участници във „втория стълб“ да се откажат от него. Настоящите участници от 1 април до 31 юли 2014 г. трябва да заявят писмено ако желаят да продължат участието си във „втория стълб“. Онези, които не го направят, се отказват от участието си и ще продължат да се осигуряват в държавното обществено осигуряване, като сметката им в частния фонд се прехвърля към държавния фонд. Законът дава възможност на участниците във „втория стълб“ да се откажат от него през 2016, както и след всеки следващи 4 години.

– прехвърлят се всички държавни облигации от частните фондове към държавния фонд. На 3 февруари правителството трансферира около 153 милиарда полски злоти (около 50,7 милиарда долара в активи държани под формата на държавни облигации от частните фондове към държавния фонд (ZUS). Със стойността на държваните облигации се захранват сметките на осигурените лица към първия стълб. В допълнение на частните фондове е забранено да инвестират в държавните полски облигации, въпреки че могат да инвестират в държавни облигации от други страни в ЕС.

– постепенно ще се прехвърлят активите от втория стълб към държавното обществено осигуряване за работниците, на които предстои скорошно пенсиониране. 10 години преди осигурените лица да навършат нормалната пенсионна възраст, средствата в индивидуалните им сметки във „втория стълб“ ще бъдат прехвърлени към подсметки управлявани от държавното обществено осигуряване. В резултат ZUS ще отговаря за пенсията на лицата от първия стълб, както и за пенсиите от индивидуалните сметки.

През 1999 Полша въвежда по модела на България тристълбов модел пенсионна система състояща се от държавно обществено осигуряване, задължителен „втори стълб“ с лични сметки и доброволен трети стълб в частни фондове. Законът влязъл в сила през май 2011 година създава нови подсметки към първия стълб, захранван от вноски, които преди това са били отклонявани към „втория стълб“. Работниците участвали принудително във „втория стълб“ внасят 6,84% от дохода си към първия стълб и 2,92% към личните сметки. Работодателите 9,76% към първия стълб. Работниците, които се откажат от „втория стълб“ внасят пълната вноска от 9,76% към първия стълб. Нормалната пенсионна възраст за мъжете е 65 години и 4 месеца, като ще нарастне плавно до 67 години през 2020 г. За жените нормалната пенсионна възраст е 60 години и 4 месеца като ще нарастне до 67 години през 2040 г.

Полша, Унгария, България и други страни от Източна Европа си приличат по това, че в края на 20 век бяха въвлечени в измамната схема наричана в България „допълнително-задължително пенсионно осигуряване“.

Правителствата на Унгария и Полша спасиха гражданите си от измамата, имайки на предвид, че унгарците са управлявани от „десницата“, а поляците от „левицата“. Значи не е въпрос на това „лявото“ или „дясното“ управляват. Може би е въпрос на това кога и в България ще има правителство, което няма да е контролирано от патологични мошеници. Трябва обаче на всички да е ясно, че който не закрива задължителните „частни пенсионни фондове“, пада от власт. Който ги закрие, печели изборите категорично и това не е случайно.

Да закрием задължителните „частни пенсионни фондове“

С приемането на закона за държавния бюджет през 2014 г. обнародван в държавен вестник бр. 109 от 20 декември 2013 г., в закона за данъците върху доходите на физическите лица се прави допълнение с официални мотиви облекчаване на работещите бедни. Новите текстове гласят следното:

„Данъчно облекчение за доходи, непревишаващи минималната работна заплата
Чл. 22б. (1) Физическите лица могат да ползват данъчно облекчение за доходи, непревишаващи минималната работна заплата, когато едновременно са налице следните условия:
1. лицето е придобило през годината само доходи по чл. 10, ал. 1, т. 1;
2. придобитите през годината доходи по т. 1 не превишават 12 месечни минимални работни заплати за съответната година.
(2) В доходите по ал. 1, т. 2 не се включва допълнителното месечно трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит за съответната година.
(3) Данъчното облекчение по ал. 1 е в размер на дължимия данък за доходите по ал. 1, т. 2, с изключение на доходите по ал. 2, придобити през течение на годината.
(4) Обстоятелствата и условията по ал. 1 се декларират от лицето в годишната данъчна декларация по чл. 50.“

Съдържание

А. Кой има право на данъчно облекчение?
Б. Странични ефекти от добрите намерения
1. Масови молби за преназначаване на минимална работна заплата от зле платените служители
2. Масови молби за преназначаване на основна минимална работна заплата и от всички останали
3. Намаляване на новоотпуснатите пенсии и блокиране на бъдещите увеличения на пенсиите
4. Затрупвания на данъчните с маловажна и времеемка дейност (за да нямат време да проверяват големите измами може би)
5. Залагане на капан за следващите

Кой има право на данъчно облекчение?

Лицето трябва да отговаря на две условия:
1. да няма никакви други доходи освен от трудов договор
2. получените доходи от основно възнаграждение по трудов договор не трябва да надхвърлят 12 минимални работни заплати общо за годината.

От това веднага може да се изведе следното:
– ако лицето получи каквито и да е други доходи освен от трудов договор, не може да ползва данъчното облекчение;
– не е казано, че лицето трябва да работи на минимална работна заплата цяла година, възможно е да е работило на 2 пъти по-голяма заплата от минималната, но 6 месеца, важното е дохода му от основно трудово възнаграждение да не надхвърля 12 минимални работни заплати (4 080 лева през 2014 г.)

След подаването на годишната данъчна декларация за 2014 г. (което се прави през 2015 г.), и след проверка от данъчните, лицето ще може да си получи обратно събрания от неговия работодател данък върху дохода. И всичко това с най-добри намерения и в помощ на бедните работещи.

Когато обаче аматьори пишат законите, добрите намерения (ако е имало такива изобщо) имат и странични ефекти.

Странични ефекти от добрите намерения

1. Масови молби за преназначаване на минимална работна заплата от зле платените служители:
– От 1 януари 2014 г. получаващия основна минимална работна заплата 340 лева месечно (4 080 лева годишно) би имал право на следното данъчно облекчение – при заплата 340 лева месечно и осигуровки за сметка на служителя по трудов договор от 12,9% (43,86 лева), облагаемата основа с данък върху дохода би била 10% върху 340-43,86 или 296,14 лева. Дължимия данък върху дохода би бил 29,61 лева на месец. За една година данъка би бил 355,32 лева (29,61*12 месеца). Имайки предвид, че служителя е получавал нетно 266,53 лева месечно, спестения данък би бил 133% от нетната му месечна заплата.
– От 1 януари 2014 г. получаващия основна минимална работна заплата 340 лева + 1 стотинка месечно (или не по-малко от 4 080 лева + 1 стотинка общо за годината от основна заплата по трудов договор) ще гледа със завист към получаващия по-ниска заплата от него (доста извратено, но с извратените закони така се получава). „Шефе, много ти се моля да ми намалиш заплатата…“
– И така с една разпоредба на служителите със заплата  между минималната и определено ниво, рационалното поведение би било да помолят шефа си да получават минималната заплата, защото ще им е по-изгодно така. А за работодателя няма да има причина да им откаже. Кое е това ниво на заплащане, до което работещите ще се молят на шефа си да им се намали заплатата до минималната. Отговорът е 377,77 лева. При тази основна работна заплата, нетното възнаграждение е 296,14 лева месечно, колкото би било ефективно и при получаването на минимална работна заплата и ползване на данъчно облекчение. В такъв случай може да се смята, че за всички с основна  заплата между 340 и 377,77 лева е по-изгодно да получават 340 лева.

2. Масови молби за преназначаване на основна минимална работна заплата и от всички останали – няма само тези със заплати до 377,77 лева обаче да се молят на шефа да им намали заплатата. Всъщност при всички фирми, където между работодател и работник има доверие, ползват се качествени счетоводители и се работи гъвкаво, ще има изгода за работника да получава основна минимална работна заплата. И как стана така? Отговорът се крие в следния текст „В доходите по ал. 1, т. 2 не се включва допълнителното месечно трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит за съответната година“. Или по друг начин казано – законот(в)орците са оставили може би със задни мисли или просто от незнание как да го напишат по друг начин, нова вратичка в закона. Така според закона няма значение каква е брутната заплата на лицето (с включените добавки за стаж), а е важно само колко е основната му заплата при определяне на това дали да има право на данъчно облекчение или не. Така например лице с основна заплата 340 лева + надбавка за 30 години стаж по 0,6% годишно или брутна заплата 401,20 лева, ще има право на данъчно облекчение. Лице с основна заплата 398 лева и 1 година стаж (защото например е млад човек стъпил на пазара на труда преди 1 година) или брутно 400,39 лева, няма да може да ползва данъчно облекчение.

Малко е тенденциозно сякаш това отношение към младите и неопитните, но на властниците им се пада да се обясняват най-добре, каква е тази антимладежка политика, която водят.

Обаче не всичко е загубено. Властта моде да си води политика срещу младите и/или тези, които започват да работят нещо ново, те обаче могат да предложат на своите работодатели малка промяна в трудовия договор. Значи ако младия човек Х (с 1 година стаж) през 2013 г. е получавал основна заплата 398 лева (което го лишава от правото на данъчно облекчение) + надбавка за 1 година стаж 0,6% или брутна заплата 400,39 лева, може да се помоли на работодателя си този трудов договор да бъде изменен по взаимно съгласие по следния начин: основна заплата да бъде 340 лева (тя дава право на данъчно облекчение), а добавката за стаж да бъде не 0,6% на година, а 400,39 (брутната заплата) / 340 (минималната работна заплата) / 1 (годините стаж на лицето) = 17.761%. По този начин младия човек ще получава същото брутно възнаграждение, ще има същите права за пенсия или други обезщетения, ще има и право на данъчно облекчение в същото време. И това е напълно законно. Само трябва да се има предвид, че от момента, в който годините стаж на лицето се увеличат, трябва да се направи малка промяна в трудовия договор, така че отново да се получава същата минимална основна работна заплата и същата брутна заплата. Тази гъвкавост едва ли ще е възможна при фирмите където липсва доверие между работодатели и работници, защото си трябва и гъвкавост някаква, но всички останали могат да се възползват от задните мисли и/или некадърността на онези, които са писали закона.

3. Намаляване на новоотпуснатите пенсии и блокиране на бъдещите увеличения на пенсиите – за онези, които не знаят, пенсиите са в силна зависимост от средните доходи в страната. Властта явно иска с един закон да удари и младите (където няма да я огрее), и пенсионерите, и всички останали между другото, но по предлог, че нещо хубаво ще се прави. Защо такива твърдения? Те нали въвеждат „швейцарското правило за пенсиите„? Връщат справедливости (например 4,50 лева увеличение на пенсията на най-бедните и 70 лева увеличение на пенсията на най-богатите) и такива работи? Да, и провеждат такива политики, че всички с доходи под 377,77 лева да се молят да им се намали заплатата.

И така ако сега си беден, почва да ти става изгодно да си още по-беден. Чудесно е това, ще намалее средния осигурителен доход в страната, а на негова база се отпускат новите пенсии и се и осъвременяват вече отпуснатите. Има да си мечтаят пенсионерите за повишение на пенсиите. Актуализацията на пенсиите по „швейцарското златно правило“ всъщност може да е и надолу. И при положение, че работещите бедни от 1 януари 2014 ще имат мотивацията да са още по-бедни, при положение, че и от данък върху дохода ще се съберат може би значително по-малко средства поради мотивацията и на всички останали работещи да хитруват, то няма да е изненада ако има намаление на пенсиите или замразяване по „златното швейцарско правило„.

4. Затрупвания на данъчните с маловажна и времеенка дейност (за да нямат време да проверяват големите измами може би) – както става ясно, този, който през 2014 г. има доходи само от трудов договор и основното му възнаграждение е за не повече от 4 080 лева за цялата година (12 минимални работни заплати), ще може да си възстанови от данъчните 355,32 лева (за някои това са джобни пари, за други са 133% от нетната им заплата). Данъчните обаче, когато връщат пари (освен като е на батко и на братко), това става бавно и мъчително. Ще са нужни извънредни проверки, човекочасове работа, може би наемане на нови данъчни, за да се справят с обработката и проверката на новите по-сложни данъчни декларации. И за какво? За да се връщат пари на работещите бедни и на останалите, за които 355,32 лева имат някакъв смисъл. И вместо данъчните да се концентрират да разследват големите измами, ще са заети да проверяват бедните. Отлично.

5. Залагане на капан за следващите – не на последно място трябва да се спомене, че през 2014 г. данъка върху дохода ще се удържа от работодателите и внася в държавната хазна, а чак през 2015 г. ще се възстановява на бедните. От бюджетна гледна точка това означава, че този, който е писал закона, ще харчи парите, но който е на власт през 2015 г., ще трябва да ги връща. Това какво означава – дали взимане на нови заеми, защото държавата била много малко задлъжняла, или нови избори, че на следващите през 2015 г. да им е много гадно да управляват…

Във всеки случай отново беше нарушен основен принцип – не пиши закона така, че да е удобен за една или друга група по интереси, законите трябва да се неутрални към всички. От който нарушава този принцип, не може да се очаква нещо хубаво

„Храни си кучето редовно, направи му къщичка и то ще пази твоята с достойнство“

В близките дни вероятно ще бъде свикана от плажовете бандата законот(в)орци, които по спешност или не, ще вземат решение за ново гласуване на корекцията в държавния бюджет за годината.

От партийна гледна точка, това на което ще се отговори ясно е двойна коалиция ли управлява страната или тройна. И след като веднъж приет закон е върнат от президента за ново гласуване, единствено ако 121 законот(в)орци гласуват положително, само тогава може да се приеме закона в същия му вид. Това безспорно ще отговори на основния въпрос, който вълнува партиите при положителен отговор в случая – да, България се управлява от нова „тройна коалиция“ в парламента + още няколко партии извън избраните там.

Обаче проблемите на партиите изобщо не би трябвало да са проблем на нормалните хора. Това, което го вълнува данъкоплатеца е ако законот(в)орците го задължат с 1 милиард лева, за какво ще отидат тези пари.

Всички партии обещаваха – повече работа, повишаване на доходите, подобрения на живота за възрастните, на младите и т. н. Претендира се в момента, че страната се управлява от правителство с „лява“ ориентация.

В такъв случай ето какво би трябвало да направи с нов заем от 1 милиард лева едно правителство, което претендира да е „ляво“, и което не би искало всеки ден да го замерят с камъни

Как се бори безработицата?

От най-древни времена за мъжете без работа е намерено призванието – отива да работи в строителството – тежката работа. За жените без работа – правят им се деца, за които да се грижат или се грижат за болни и възрастни хора – по-лека, но може би по-неприятна работа. Това е почтеното, има и други варианти – при мъжете занимания с незаконни дейности, при жените проституция, обаче обществената полза от такъв вид заетост е съмнителна.

Във всеки случай ако една власт иска да намали безработицата с назначаване на чиновници – паразити или с ранно пенсиониране, това е на академично казано – малоумие, и такава власт трябва да се замеря всеки ден с развалени плодове, зеленчуци (пресните да не се похабяват) и каквото друго е под ръка на данъкоплатеца (без да се руши държавна собственост).

Едно полезно приложение на 1 милиард лева заем

Без никакво съмнение, предложението, което ще последва по-долу би трябвало да бъде прегърнато от всяка власт с „лява“ ориентация и прието и от „десницата“. Да вземеш заем не винаги е лошо, особено когато парите ще ти се възвърнат многократно и ще постигнеш големи ползи за обществото и широко обществено одобрение.

Създаване на Държавно строителство ЕАД с основен капитал 1 милиард лева

Вземе ли България нов заем за 1 милиард лева, едно чудестно приложение на тези пари ще бъде създаването на строителен холдинг, който ще управлява 8 дъщерни дружества както следва:

Държавно строителство – София ЕАД – основен капитал 200 000 000 лева
Държавно строителство – Пловдив ЕАД – основен капитал 125 000 000 лева
Държавно строителство – Варна ЕАД – основен капитал 125 000 000 лева
Държавно строителство – Бургас ЕАД – основен капитал 125 000 000 лева
Държавно строителство – Стара Загора ЕАД – основен капитал 125 000 000 лева
Държавно строителство – Велико Търново ЕАД – основен капитал 100 000 000 лева
Държавно строителство – Северозапад ЕАД – основен капитал 100 000 000 лева
Държавно строителство – Югозапад ЕАД – основен капитал 100 000 000 лева

Тези частни компании със 100% държавно участие ще се занимават на първо време със строителство на нови жилища, които ще продават на себестойност + 10% печалба.

Собствен дом за всеки, на достъпна цена – нещо, което ще се хареса на младите. Себестойността на 1 квадратен метър жилищна площ не би трябвало да бъде по-голяма от 200 лева с включени в тази цена и труда и земята и строителните материали от добро качество и с прилична енергийна ефективност. При себестойност от 200 лева, крайната цена за потребителя ще бъде 220 лева на квадратен метър без ДДС, защото фирмите ще работят с печалба от 10%. Така едно жилище от 100 квадратни метра (напълно достатъчни за нормалното съществуване на младо 4 членно семейство) ще струва не повече от 26 400 лева с включен ДДС.

Изисквания за закупуване на собствен дом – тези, които ще могат да се възползват от новопостроените жилища от държавното строителство ще трябва да отговарят на следните условия:
– да са български граждани и да нямат друго гражданство (такова изискване не е по никакъв начин дискриминация, тъй като всяка частна фирма може да си продава на който си поиска и при каквито условия поиска)
– да имат не по-малко от 5 години осигурителен стаж в България (това изискване отново не противоречи на никакви споразумения с други държави, тъй като всяка частна фирма може да си продава на който си поиска и при каквито условия поиска)
– закупеното жилище ще бъде при условието, да не може да бъде продавано в следващите 20 години
– не може да се закупава жилище от фирмите за държавно строителство, ако лицето вече има друго жилище

Спазване на обещанието за намаляване на безработните (при мъжете) – новите строителни компании, които ще се появят, ще се нуждаят от работна ръка. За хиляди мъже това ще бъде шанс за намиране на почтено и с добавена стойност работно място (не на чиновник – паразит).

За какво ще се използва печалбата от 10% над себестойността – както всяка частна фирма, занимаващите се с държавно строителство ще имат малка печалба, която обаче няма да се прибира като дивиденти (единствения акционер на тези нови фирми ще бъде държавата), а ще се дарява под формата на строителство на домове за стари хора.

Домове за стари хора

Тези домове за стари хора ще бъдат аналога на детската градина при децата. Очевидно България, както и повечето развити държави има проблем със застаряващото население. И в повечето случаи при сегашното развитие на технологиите, възрастните хора изпадат в необходимостта от специални грижи, не много по-различни от грижите за малко дете. И кой да се грижи за тях тогава? Младите трябва да работят и да се грижат за собствените си деца. В масовия случай едно средно семейство в България не може да си позволи да плаща и за допълнителни грижи на родителите си. Докато за децата има детски градини и след това училище и университет, то за възрастните няма подобна възможност за социализация например или тя е на недостъпни цени за средното семейство в България. Тук е необходима държавната намеса. Масовата поява на домовете за стари хора ще се финансира на първо място от построените от фирмите държавно строителство помещения, които ще отговарят на всички изисквания за достойно съществуване. След това тези домове ще бъдат финансирани с държавна субсидия и от 90% от пенсията на постъпващите в тях, без значение какъв е нейния размер.

По този начин с масовата поява на домовете за стари хора ще се постигнат множество положителни резултати:
– намаляване на безработицата (при жените), защото несъмнено в тези домове ще има необходимост от денонощни грижи и медицински сестри
– дори и пенсионерите с най-ниски пенсии ще могат да имат място, където да живеят достойно с други от своето поколение, начин на мислене, ценности и т.н., ще имат храна, която няма да причинява хранителни натравяния или други увреждания, ще получават специфичните си грижи в напреднала възраст безплатно и по всяко време
– ще намалее натиска върху пенсионната система, тъй като пенсионерите, които ще постъпят в домовете за стари хора ще разполагат с всичко, от което имат нужда в натура и безплатно
– освобождава се по-младото поколение от непосилното бреме освен за себе си и новата генерация, да се грижи и за възрастното поколение

Собствен дом за младите на достъпна цена, грижи за старите хора, намаляване на безработицата, кой би бил против?

Евентуално банките на първо време може да подскочат – от къде накъде строителните фирми ще предлагат жилища на себестойност + 10% печалба, а не с 200-300% надценка както е в момента. Всъщност от къде накъде ще ги бърка банките това? Те пак ще си отпускат ипотечни кредити, само че вече не за по 100-200 хиляди лева, а за 20-25 хиляди. И този път ще са напълно сигурни, че кредитите ще бъдат редовно обслужвани, тъй като всеки ще може да си позволи закупуването на собствен дом при такава цена. Появата на жилищата построени от държавното строителство ще има положителен ефект върху кредитите отпускани от банковия сектор. Намаляването на риска за банките до на практика 0 ще понижи лихвените проценти и ще може да се кредитират при по-добри условия и останалите, които имат потребност от закупуване на жилище, но не и строено от държавното строителство (по някакви идеологически причини примерно), или пък развиване на бизнес идеи.

Вероятно строителните фирми монополисти в момента, ще подскочат – в интерес обаче на обществото е да има повече конкуренция, нали така? Възможността на средния гражданин да си закупи собствено жилище с минимална надценка ще окаже натиск и върху останалите строителни фирми да го спечелят с подобряване на ефективността си и предлагане на още по-добра цена, или с някакви допълнителни възможности на жилището, които строените по един и същи модел от държавното строителство жилища няма да предлагат. Не че много ще се радват строителите монополисти от появата на реална конкуренция, но такъв е живота при пазарната икономика. За да си на пазара трябва да допринасяш с нещо повече от конкуренцията, а не да калкулираш цената на база „разход + 300% за мен“.

Какво ще стане с този 1 милиард лева на кредит вложен в държавното строителство?

Този 1 милиард няма да са еднократно похарчени пари на заем (с официално добри намерения), а инвестиция в частни дружества, които ще имат за акционер държавата, и които ще могат да се самоиздържат от произведената от тях продукция. Минималната печалба, която ще реализират ще отива в обществена полза. При значително пренасищане на пазара за жилища в страната, държавното строителство ще може да започне поетапно да подменя вече съществуващите, но остаряващи сгради с нови и съвременни такива. Това би бил един чудесен начин да се „похарчат“ 1 милиард лева на кредит.

Един проект, които би трябвало да се прегърне с радост от всяко „ляво“ правителство, както и от всяко пазарно ориентирано правителство. А то какво друго може да е правителството – от престъпници?

Ако е така, тогава пред данъкоплатците се откриват 3 възможности:
– мекушави мерки – включващи ежеднева употреба на развалени яйца, плодове и зеленчуци, които нямат пазарен вид и стойност
– по-твърди мерки – включващи създадени от хора предмети, но в никакъв случай без рушене на държавна собственост и
– hardcore мерки – без ограничения във въображението

Всяка власт може да си избере да върви по път, който ще бъде високо одобрен от обществото или по грешния път, при който не се знае до какви крайности може да се стигне

Храни си кучето редовно, направи му къщичка и то ще пази твоята с достойнство, иначе

„Като природно бедствие за земеделеца, задължителни „частни пенсионни фондове“ за бъдещия пенсионер“

„От където падне, трева не никне, почвата и за пустиня не става…“

Този петък, както обикновено (в петък напълно умишлено се публикува такава информация, за да мине между другото сред новините, ако изобщо някоя медия отрази нещо) с месец и нещо закъснение, но в рамките на законния срок, комисията за финансов надзор публикува декларираните от финансовите пирамиди в пенсионната система данни за натрупаната доходност (щетите за данъкоплатеца само след допълнителни изчисления се установяват) от дейността им през тримесечието.

Кратка история на финансовите пирамиди наричани „допълнителни задължителни пенсионни фондове“ и с още по-официалното „универсални пенсионни фондове“ където са насилени да участват всички родени след 1959 г. с техните работодатели, и „професионални пенсионни фондове“, където са насилени да участват допълнително работодателите на работещите при тежки условия на труд, може да се намери в тази статия: Шарлатаните – задължителни “частни пенсионни фондове” към декември 2012 г.

Какво ново в последните 6 месеца – за голямо учудване на аудиторията финансовите пирамиди са подобрили резултатите си (според това, което са декларирали официално). Да, наистина, може би ще се запита читателя как са го направили това? Отговорът е много простичък – статистиката отчита 1.1% дефлация за периода от декември 2012 г. до юни 2013 г. А вие как го чувствате по джоба си? Падат ли цените? Или само така се казва, че работническата класа да се чувства по-богата? Справка за официално обявената инфлация може да се направи тук – http://www.nsi.bg/files/Cpi_Calc/NSI_CPI_Utility_xsl.xml

Когато статистиката отчита дефлация (понижение на цените) от 1,1% това означава, че ако си държите на едно място едни пари, то би трябвало без да правите абсолютно нищо, парите да са увеличили покупателната си способност с 1,11%. Значи ако допуснем, че „универсалните пенсионни фондове“ и „професионалните пенсионни фондове“ са инвестирали като едни големи професионалисти парите за пенсии професионално, правейки абсолютно нищо, то би трябвало да са направили реална доходност за данъкоплатците от 1,11% за 6 месеца. Те обаче са постигнали дори още по-добри резултати от ако бяха правили абсолютно нищо. Защо?

Защото те не си играят с парите на младите (родени след 1959 г.) и рисковите (работещи при тежки условия), не, това са професионалисти, а не спекуланти, те инвестират дългосрочно и доходоносно

Градушката – отдел Задължителни „частни пенсионни фондове“ към юни 2013 г.

Информацията в номинални числа е публикувана в сайта на “комисията за финансов надзор“.

При изчисляване на реалните резултати ще се използва обикновена екселска таблица, известна като Fack Private Funds Facker 1.3 201306, в която данните са обобщени и предоставени във вид, в който могат да се правят сравнения и анализ.

Номиналните числа

1. номинален резултат от дейността на принудителните задължителни универсални пенсионни фондове (данък ДЗПО 5% за всички родени след 1959 г.) за 11 години и половина съществуване съвкупно – 304 788 900.04 лева печалба
2. среднопретеглена номинална доходност на УПФ – печалба от 2,07% за 11 години и половина съществуване общо, не на година
3. номинална доходност на УПФ в процент от наличните средства към края на юни 2013 г. – 6,2% номинална печалба за 11 години и половина съществуване общо, не на година
4. номинален резултат от дейността на принудителните задължителни професионални пенсионни фондове (за работещите при тежки условия на труд) за 12 години и половина съществуване съвкупно – 7 593 490.00 лева загуба
5. среднопретеглена номинална доходност на ППФ – печалба от 1,08% за 12 години и половина съществуване общо, не на година
6. номинална доходност на ППФ в процент от наличните средства към края на юни 2013 г. – 1,2% номинална загуба за 12 години и половина съществуване общо

Това сигурно е повод за голяма гордост за блестящото управление от професионалистите? През такива кризи минаха, а толкова добри резултати да направят за само 11,5-12,5 години

Реалните числа

Постигнати през най-хубавите си първи 11,5-12,5 години от дейността на задължителните “частни пенсионни фондове” – годините, в които само прибират с държавна репресия вноски, без да плащат пенсии на никой. Какво би станало ако трябваше да плащат и в същото време да се опитат да постигнат тези изключителни резултати по-горе? Ами нищо, малко преди да се наложи да плащат ще бъдат закрити, за да се избегнат масовите протести на населението като разбере каква е истината. А всъщност истината по-горе е преди инфлацията, реалните (официално декларирани) резултати са тук:

1. за цялото си успешно (за организаторите на схемата) съществуване, универсалните пенсионни фондове (данък ДЗПО в полза на “частни фирми”) са нанесли реални преки загуби за населението в България от около 354 228 892 лева, или 6,73% от събраните от данъкоплатците насила с държавна принуда средства. Среднопретеглената реална доходност на УПФ-та за 11 години и половина съществуване е 12,52% загуба. Но това е официално декларираното, истината ще излезе наяве едва когато дейността на тези “частни пенсионни фондове” бъде прекратена.

2. за цялото си успешно (за организаторите на схемата) съществуване, “професионалните частни пенсионни фондове” (данък допълнителен професионален в полза на “частни фирми” със защитата на „конституционния съд“) са нанесли реални преки загуби за населението в България от около 208 373 492 лева или 25,50% от заграбените от данъкоплатците с държавна принуда средства. Среднопретеглената реална доходност на ППФ-та за 12 години съществуване е 0,23% загуба. Отново – това е официално декларираното, истината ще излезе наяве едва когато дейността на тези “частни пенсионни фондове” бъде прекратена.

Общо декларирани реални преки загуби за населението в България – около 562 602 374 лева

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

Какви “допълнителни” пенсии ще плащат принудителните задължителни “частни пенсионни фондове”?

Работещи при тежки условия на труд – първа и втора категория – В “лична” “недосегаема” “индивидуална партида” след “професионално управление”, на средния работник тежка категория са му оцелели 2350,50 лева.

Професионалните “частни пенсионни фондове” трябваше да почнат да плащат от 2011 г. пенсии. Правителството имаше намерение да прекрати схемата, но го направи само частично, а някои народни избранници сезираха конституционния съд, защото държавата национализирала (загубите на “частните фондове”). “Конституционния съд” пък защити интересите им храбро и достойно (става дума за интересите на собствениците на “частните фирми”). В крайна сметка Парламента им даде отсрочка да почнат да плащат от 2015 г. (като дотогава НОИ ще се води много неефективен и ще отнася всички плювни).

Да си представим, че днес сме 1 януари 2015 г., а професионалните частни пенсионни фондове трябваше да почнат да плащат:
1. Мъжете биха имали право на ранна пенсия за период от 10,5 години, а жените за 12,5 години, ако са работили 10 години първа категория труд. 2. Мъжете биха имали право на ранна пенсия за период от 5,5 години, а жените за 7,5 години, ако са работили 15 години втора категория труд.
За целите на пресмятането на средната месечна ранна пенсия, ще приемем, че броя работници първа и втора категория труд са равен брой, мъжете и жените са равен брой. В такъв случай средния работник тежка категория би трябвало да получава ранна пенсия средно 9 години или 108 месеца.

На средния работник тежка категория са му оцелели 2350,50 лева. Този резултат се получава като нетните активи на професионалните пенсионни фондове се разделят на броя насилени участници в измамната схема. Това означава, че би получавал средно 2350,50 лева / 108 месеца = 21,76 лева месечно ранна пенсия.

Представители на финансовите пирамиди може да твърдят, че това е временно явление, заради кризата, обаче от графиката по-долу може да се види, че средно най-голямата ранна пенсия, на която са могли да се надяват работниците при тежки условия на труд е била около 23 лева месечно (в периода, когато за фондовата борса се говореше, че е тенджера под налягане). Няма временно явление, няма криза, схемата работи по този начин – данъкоплатеца плаща, собствениците на схемата реализират свръхпечалби, пенсионерите духат студена вода

По стойността на парите към юни 2013 г.

На следващата графика има проекция какви ранни пенсии средно ще могат да осигурят през 2015 г. финансовите пирамиди наречени “професионални пенсионни фондове”, които са предназначени за геноцида на работещите при първа и втора категория труд и очакващи да се пенсионират по-рано с пенсия от “частен професионален пенсионен фонд”. Графиката е базирана на постигнатите до момента резултати. От финансовите пирамиди може да възразят, че това бяха най-лошите им години досега, но напротив – това бяха най-добрите им години при които само прибираха парите на хората. Както може да се види от проекцията на база дългогодишните им резултати досега, средните ранни пенсии през 2015 г. за първа и втора категория труд хвърчат стръмно към 25 лева месечно, че и повече през 2015 г., освен ако схемата не бъде прекратена от едно отговорно правителство и стотици милиони хвърлени пари на вятъра не бъдат спестени на данъкоплатците

По стойността на парите към юни 2013 г.

Голямата далавера на схемата – “универсалните пенсионни фондове” (където са насилени да участват с 5% от доходите си всеки месец родените след 1959 г.)

В “личните” “недосегаеми” “индивидуални партиди” в така наречените универсални пенсионни фондове (данък ДЗПО в полза на “частни фирми”) към юни 2013 г. на средния данъкоплатец са му оцелели след професионалното управление (или поне така са декларирали принудителните задължителни “частни пенсионни фондове”, дано да не са излъгали) 1497,64 лева (по данни от сайта на КФН).

Как да си сметнем каква пожизнена пенсия от данък ДЗПО фонд ще получава средния човек? Трябва да се ползва за ориентир нещо като актюерските прогнози на НСИ (или още по-тежките прогнози на „частните фондове“) за очакваната продължителност на живота. След повишаването на пенсионната възраст е предвидено универсалните пенсионни фондове да почнат да плащат пенсии чак през 2023 г. на жените, и от 2025 г. на мъжете. Тогава мъжете ще могат да се пенсионират на 65, а жените на 63, ако имат и 40 години стаж, 37 съответно, иначе чак на 67.

Но да приемем, че средния човек стажа ще го има, или изискването за стаж като безобразен критерий ще е отпаднало. При това положение средният мъж на 65 годишна възраст се очаква да живее още 13,86 години. И тогава каква ще му е допълнителната пенсия от ДЗПО фонд? Нещо от рода на 1497,64 лева / 13,86 години / 12 месеца = 9,00 лева месечно? И това е постигнато за само 11 години и половина капиталово натрупване.

А жените какво ще правят? През 2023 г. жената, която ще се пенсионира ще е на 63 години. Според НСИ й остават средно 18,71 години живот след това. При това положение, пенсията, която ще получава от ДЗПО ще е нещо от рода на 1497,64 / 18,71 години / 12 месеца = 6,67 лева месечно?

Преди обаче родените след 1959 г. да си помислят, че ще получават “допълнителна пенсия” от принудителен задължителен “частен пенсионен фонд”, трябва да им се съобщи и следното, ако вече не знаят: Тъй като държавата противоконституционно е насилила всички родени след 1959 г. да се лишават от 5% от доходите си плащайки данъци в полза на “частни фирми”, (и което също е противоконституционно) пропорционално на парите, които държавата е прибрала за пенсии, но давала на “частни фирми” за управление, трябва да се направи редукция на държавната пенсия. Тоест ако принудителната вноска за ДЗПО е 5%, а за фонд “Пенсии” в НОИ е 12,8%, то държавната пенсия за родения след 1959 г. трябва да се намали с около 28%, а за компенсация данъкоплатеца роден след 1959 г. ще получи посочената по-горе “допълнителна пенсия” от универсален пенсионен фонд. А както е предвидено данък ДЗПО да стане 7% от 2017 г., то редукцията на държавната пенсия би била около 35% за насиления от държавата роден след 1959 г., да плаща данъци на “частни фирми”.

Значи да обобщим:

– мъж роден след 1959 г., може да очаква да получи редукция на държавната пенсия от порядъка на 20-30% и “допълнителна пенсия” от “частен пенсионен фонд”: 9,00 лева месечно

– жена родена след 1959 г. може да очаква да получи редукция на държавната пенсия от порядъка на 20-30% и “допълнителна пенсия” от “частен пенсионен фонд”: 6,67 лева месечно

Това обаче са астрономически суми, тъй като, а са почнали принудителните задължителни “частни пенсионни фондове” да си продават активите, а се е оказало, че те са надценени или са напълно кухи (над 50% от парите пък са облигации и тепърва трябва да се изработват). Тогава тези 6-9 лева месечно ще звучат като научна фантастика и само редукцията на държавната пенсия ще остане.

На графиката по-долу – стабилният ръст на пенсиите, които частните универсални пенсионни фондове са подготвили средно на мъже и жени месечно в лева. Както може да се види много добре, през юни 2013 г. стабилно се достигна психологическата граница от 9 лева месечно средна пенсия (само за мъжете). Изключителен успех постигнат за само 11 години и половина капиталово натрупване (за собствениците на схемата)

По стойността на парите към юни 2013 г.

На следващата графика има една проекция какви месечни пенсии от “частен пенсионен фонд” ще бъдат постигнати за насилените с държавна принуда данъкоплатци родени след 1959 г., ако финансовите пирамиди управляват парите толкова добре, колкото досега. Както се вижда на графиката, психологическата граница от 10 лева месечна пенсия от “частен пенсионен фонд” има шанс да бъде пречупена през 2016 г., а до 2025-та да достигне до крупни нива от порядъка на 17-18 лева месечно за мъжете и 12-13 лева месечно за жените.

Данъкоплатците трябва да имат предвид, че това бяха розовите времена на най-високата възможна доходност на едни финансови пирамиди от пенсионен тип – годините, когато само прибират парите. Наближи ли момента на плащането, тогава всички почват да разбират за каква измама става дума.

Или по друг начин казано към юни 2013 г. каквото данъкоплатците са загубили пряко, организаторите на схемата са спечелили законно (за печалбите по другия начин информацията не е публична към момента).

Как работи схемата със задължителните “частни пенсионни фондове” навсякъде по света:
1. данъкоплатците плащат
2. собствениците на схемата реализират свръхпечалби
3. пенсионерите духат студена вода
4. накрая данъкоплатците плащат втори път за същото

Докато държавата продължава да упражнява протекция върху измамната схема, това ще струва около 800 милиона лева (новопостъпилите принудително събрани вноски ДЗПО и допълнителен професионален, в полза на “частните фирми”) преки лишения за населението годишно. 800 милиона допълнително дефицит на държавния бюджет + лихви.

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Май имаме проблем? Или схемата със задължителните „частни пенсионни фондове“ ще бъде закрита веднага, или при забавяне на закриването, проблемът ще стане още по-голям.

Ако от гилдията на законот(в)орчеството не се размърдат веднага и доброволно, ето я, 2014 г. е на хоризонта. Миньорите и останалите работещи при тежки условия на труд ще нахлуят с кирки и лопати при „народните представители“ (които широкото обществено мнение оприличава на нещо средно между (на академичен език казано) свине и тор, която не става и за торене) и ще им кажат лица в зурли какво си мислят за тях.

Лоша социална политика има, ако оставиш кучето си гладно. Обаче, ако угояваш няколкото си песа за сметка на мнозинството кучета, това е вече много лоша социална политика. Все пак и те не са вегетарианци, не могат да се пращат да пасат трева, падат си по елитно свинско и сланина от законот(в)орци и от онези, които им бутат какво да т(в)орят.

Напоследък темата за „частните пенсионни фондове“ почна да става все по-актуална покрай евентуалната покупка на едно дружество с недоверчиво име и за чиито нови собственици липсва информация кои са всъщност и какво целят. Как по-точно ще си избият голямата инвестиция, която трябва да направят, освен ако нямат намерение да крадат безогледно.

Обаче дебатът не трябва да е за това, кой ще купува разните недоверчиви дружества, и кой ще източва парите за пенсии, а защо измамната схема още не е закрита и кога и как ще се закрие, че да се нанесат най-малко щети на данъкоплатците.

Сред работещите при финансовите пирамиди безспорно би трябвало да има почтени хора, би трябвало те да излязат и да си кажат какво е правено, чии интереси са били защитавани, каква част от декларираните активи са само декларирани за пред комисията за финансов надзор, но в действителност са многократно надценени. Да се установят реалните щети нанесени до момента.

Да потвърдят, че схемата през цялото време е била пълна измама и че единствените печеливши от нея са тези, които я организират.

Да заявят категорично, че дори и при най-добри намерения и професионализъм, задължителен частен пенсионен фонд дори и на теория не би могъл да се конкурира с държавното обществено осигуряване. Няма нищо толкова страшно да се каже истината, още повече, че работещите на ръководни позиции са натрупали по напълно законен начин (от парите за пенсии на другите) от заплати и бонуси солидни резерви от средства, че да излязат в пенсия веднага.

Това ще е достойна постъпка и донякъде ще оправдае кой какво е вършил през годините, а един професионалист винаги ще може да си намери почтена и добре платена работа на друго място. За останалите може да се каже само:

Шарлатани, махайте се!

Да закрием задължителните „частни пенсионни фондове“

На 26 юни 2013 г., Министерството на труда и социалната политика и Министерството на финансите представи доклад, в който подробно е разгледан втория стълб на пенсионната система на Полша. В доклада се анализира ефективността на втория стълб по отношение осигуряването на адекватни пенсии, както и влиянието му по отношение на държавните финанси, финансовите пазари и икономическия растеж в страната от 1999 г. насам. В допълнение доклада представя няколко възможни реформи, с които да се увеличи икономическия растеж и да се намалят разходите и рисковете за втория стълб. Докладът подлежи на публични обсъждания в следващите 2 месеца, преди предложенията в него да доведат до промени в законодателството.

През 1999 г. Полша въвежда три стълба в пенсионната си система (по същия начин, както и България): първи стълб – задължително обществено осигуряване с фонд управляван от Социалната осигурителна институция – ZUS (в България това е НОИ), втори стълб – задължителни индивидуални сметки управлявани от частни пенсионни фондове, трети стълб – доброволни пенсионни сметки, управлявани от частни фондове. В допълнение, законът приет през май 2011 г. създава към първия стълб лични сметки, които се захранват от част от вноските, които преди това са били отклонявани към втория стълб.

Ключовите области анализирани в публикувания доклад включват следното:
– таксите, които са били събирани от дружествата, които управляват частните фондове: в доклада се констатира, че събираните такси от управляващите дружества са били екстремно високи и абсолютно несвързани с постиганите резултати от инвестициите. За пример по време на финансовата криза 2008 г. дружествата, които управляват частните фондове в Полша са събрали такси в размер от 602 милиона долара, като в същата тази година за осигурените лица е постигната загуба от 6,02 милиарда долара.
– пенсионните фондове и публичните финанси: в доклада се констатира, че държавния дълг на Полша щеше да бъде 38% от БВП вместо 56%, ако втория стълб в пенсионната система никога не беше въвеждан. В доклада се отбелязва, че това щеше да означава значително по-висок кредитен рейтинг на Полша и свързаните с това по-ниски разходи по обслужването му.
– пенсионните фондове и Варшавската стокова борса: в доклада се отбелязва, че частните пенсионни фондове са изиграли ключова роля в развитието на фондовата борса, като активите им съставляват 18% от капитализацията на борсата. Обаче тази им роля се очаква да се намали значително в бъдеще, тъй като приватизацията на държавните предприятия приключва (и в България почти не остана нещо за приватизиране).

В доклада се излиза с предложени 3 възможни реформи на втория стълб на пенсионната система, включващи:
– трансфер на всички държавни облигации от частните фондове към ZUS (НОИ в България) и ограничаване на бъдещи инвестиции на частните фондове в „реалната икономика“, включително в акции и корпоративни облигации.
– участието във втория стълб на пенсионната система ще бъде доброволно. Настоящите участници ще имат 3 месеца, за да информират в писмена форма ZUS (НОИ в България) ако имат намерение да останат към втория стълб (в превод това е декларация, в която пише „Аз съм малоумен“). Онези, които не го направят се присъединяват изцяло към държавното обществено осигуряване. Новите участници на пазара на труда ще имат опцията да се присъедият към втория стълб доброволно (с декларацията „Аз съм малоумен“).
– участието във втория стълб става доброволно, но се увеличава размера на вноската за онези, които желаят да участват в него. Данъкоплатците ще имат 3 месеца да изберат дали да участват във втория стълб, като вноските за онези, които изберат доброволно да се присъединят към схемата ще трябва да правят с 2% по-висока осигуровка. В резултат общата осигуровка за пенсия за тях би се повишила от 19,52% от дохода до 21,52%. От тези вноски 4% ще се отклоняват към втория стълб (в момента 2,3%), а останалата част ще отива в ZUS (НОИ в България).

В доклада се отхвърля възможността за административна ликвидация на втория стълб, но и абсолютно се отхвърля опцията за запазване на статуквото.

И така, за който не може да чете между редовете, Полша демократично и без да бъде обвинявана и демонизирана в „национализация“ както беше направено с Унгария през 2010 г., ще се отърве от финансовите пирамиди в пенсионната си система.

В същото време в България вместо да се направи същото, разните смешници и патологични мошеници обсъждат, че нямало прозрачност кой олигарх точно щял да източва (управление му викат) наложените на населението насила и със законова принуда „частни фондове“.

Унгария, Полша, България и други страни от Източна Европа бяха насилени по един и същи начин в края на 20 век да въведат финансови пирамиди в пенсионната си система. Унгария и Полша се освобождават от измамната схема.

България кога?

Да закрием задължителните “частни пенсионни фондове”

Източници: International Update, July 2013, “Poland,” International Update, US Social Security Administration, May 2011; Social Security Programs Throughout the World: Europe, 2012, US Social Security Administration, September 2012; “Polish Private Pension Funds: Outlook for 2013 After Strong 2012,” Ministry of Treasury, March 1, 2013; “Przegląd Funkcjonowania Systemu Emerytalnego,” Ministry of Labor and Social Policy and Ministry of Finance, June 2013; Ministry of Labor and Social Policy, press release, June 26, 2013; “Government Presents Three Options for Future of OFEs,” Warsaw Business Journal, June 26, 2013; “Polish Government Unveils Plans for Second-Pillar Pensions Reform,” IPE.com, June 27, 2013.

Настоящото не е проява на антидържавническо поведение, а разкрива дупки в законодателството (може би и оставени умишлено, за подпомагане на бизнеса на някои почтени бизнесмени може би). Докато дупките не се затворят, редно е всички да знаят за тях.

Съдържание

1. Кой има право на обезщетение за майчинство

2. Обезщетение за бременност и раждане

3. Срокове за изплащане на паричното обезщетение при бременност и раждане

4. Обезщетение за отглеждане на малко дете

5. Как да се получи най-голямо обезщетение при раждането на дете

6. Как да се затворят дупките в закона

1. Кой има право на обезщетение за майчинство

Работещите по трудов договор и самоосигуряващите се лица, които са избрали да се самоосигуряват за общо заболяване и майчинство. Лицето трябва да се е осигурявало поне 12 месеца за този риск (чл. 48а от КСО). Точните текстове могат да бъдат намерени в част първа, глава четвърта, раздел втори от КСО

2. Обезщетение за бременност и раждане

– размера на обезщетението е 90% от среднодневното брутно възнаграждение по трудов договор или среднодневния осигурителен доход на самоосигуряващото се лице, върху който са внесени вноски в срок (25-то число на следващия месец парите трябва да са постъпили в НАП, ако самоосигуряващото се лице закъснее с дори 1 ден да внесе вноските, за съответния месец със закъснение за осигурителен доход ще се смята 420 лева, дори и лицето да внесе след това вноските върху по-голяма сума) през последните 24 месеца преди месеца, в който настъпва временната неработоспособност поради бременност и раждане. Дневното парично обезщетение не може да бъде по-голямо от среднодневното нетно възнаграждение за периода, от който е изчислено обезщетението, и по-малко от минималната дневна работна заплата, установена за страната.

– през последните 24 месеца преди месеца, в който настъпва временната неработоспособност поради бременност и раждане се приема, че дохода на лицето е бил в размер минималната работна заплата за България през съответния период, за дните, в които лицето:

а) не е било осигурено за общо заболяване и майчинство
б) е ползвало неплатен отпуск, който се зачита за трудов или служебен стаж
в) е ползвало отпуск за отглеждане на малко дете
г) е било осигурено по законодателството на друга държава по условията на международен договор, по който Република България е страна

За дните, включени в 24 месечния период (от който се изчислява обезщетението), през които лицето е получавало парично обезщетение от общественото осигуряване за временна неработоспособност или за бременност и раждане, се взема предвид доходът, от който е определено паричното обезщетение.

– При придобиване право на парично обезщетение при бременност и раждане през периода на изплащане на парично обезщетение за бременност и раждане или за отглеждане на дете (до втората година от раждането на детето) обезщетението е в размера, определен за предходното дете, ако това е по-благоприятно за лицето (чл. 49, ал. 2 от КСО)

За по-просто казано – първо лицето трябва задължително да има 12 месеца осигурителен стаж по трудов договор или като самоосигуряващо се лице за общо заболяване и майчинство. След това ако работи по трудов договор обезщетението ще е 90% от средния му доход за периода (но не повече от нетните пари, които взима) или 90% от дохода, върху който се самоосигурява. Ако в рамките на 2 години след раждането на дете се роди следващо (родилката трябва да получава обезщетение при бременност и раждане или да е в отпуск за отглеждане на дете до 2 години), обезщетението ще е в същия размер като за предното.

3. Срокове за изплащане на паричното обезщетение при бременност и раждане

Осигурената за общо заболяване и майчинство майка има право на парично обезщетение при бременност и раждане за срок 410 календарни дни, от които 45 дни преди раждането (чл. 50, ал. 1 от КСО). Когато раждането стане преди изтичането на 45 дни от началото на ползването на обезщетението, остатъкът до 45 дни се ползва след раждането (чл. 50, ал. 2 от КСО).

4. Обезщетение за отглеждане на малко дете

Осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за отглеждане на малко дете, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. (чл. 52а от КСО).

След изтичането на срока на обезщетението за бременност и раждане през време на допълнителния платен отпуск за отглеждане на малко дете на майката (осиновителката) се изплаща месечно парично обезщетение в размер определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (чл. 53, ал. 1 от КСО).

Парламента гласува съвсем наскоро увеличаване на обезщетението за отглеждане на дете от 1 до 2 години от 240 лева на 310 лева (колкото е минималната работна заплата). Прави впечатление обаче, че вместо да бъде вързано това обезщетение към минималната работна заплата с промяна в кодекса за социално осигуряване, само се промени закона за бюджета на ДОО и така от следващата година колко ще е обезщетението няма да е ясно – колкото се запише в закона за бюджета на ДОО за следващата година. Може парламента да е в друг състав, други политики да води и т.н.

Ако родилката след навършване 1 година на детето започне работа, за която се осигурява за майчинство (значи по трудов договор или се самоосигурява за майчинство), тогава може да получава само половината от обезщетението за отглеждане на дете до 2 години (половината от 310 = 155 лева месечно). Това обезщетение не се изплаща, ако детето е настанено в детско заведение на пълна държавна издръжка, както и при отглеждането му от лице, включено в програми за подкрепа на майчинството.

5. Как да се получи най-голямо обезщетение при раждането на дете (или как някои правят много добра доходност от майчинството)

– оптимален вариант

1. Необходима е регистрация на свободна професия
2. Лицето трябва да се самоосигурява 24 месеца до 45-те дни преди очакваното раждане на дете върху максималния осигурителен доход в страната (2200 лева месечно за 2013 г.)
3. Трябва да се роди второ дете в идеалния случай точно преди навършването на 2 годишна възраст на предходното дете.

Какъв би бил оптималния вариант в числа:
– регистрацията на свободна професия струва 15 лева и може да се направи много лесно от всеки с някакво образование (виж тук)
– осигуряването на едно самоосигуряващо се лице за 24 месеца върху максималния осигурителен доход (2200 лева) би струвало – 17,8% осигуровки за пенсия, 8% осигуровки за здраве и 3,5% осигуровки за майчинство. Общо 29,3% * 2200 = 644.60 лева месечно * 24 месеца = 15 470.40 лева
– самоосигуряващото се лице има право на 90% от средния си осигурителен доход през последните 24 месеца (това ще е 2200 лева месечно за примера, или 90% от 2200 прави 1980 лева месечно обезщетение)
– тези 1980 лева ще могат да се получават в продължение на 410 дни или кръгло 13,5 месеца. 13,5 месеца * 1 980 лева = 26 730 лева

До тук разходите за осигуровки са 15 470.40, регистрацията на свободна професия е 15 лева, общо разходи = 15 485.40 лева. Към тях трябва да се прибави и задължителното здравно осигуряване, което на самоосигуряващото се лице би му струвало 4,8% върху 420 лева или при месец с 20 работни дни това прави осигуровки от 20,16 лева месечно. За 13,5 месеца са 272,16 лева. Общо всички разходи в идеалния случай = 15 757.56 лева

Обезщетението за раждане ще е за 13,5 месеца в идеалния случай 26 730 лева или това прави възвръщаемост на инвестицията от 69,6%.

Но това не е всичко. Следва обезщетение за отглеждане на дете до 2 години (никой не спира майката да си работи на граждански договори в това време, въпроса е само да не се осигурява за майчинство, за да не й намалят обезщетението наполовина) – още 12 месеца по 310 лева = 3 720 лева. До тук приходите стават 26 730 + 3 720 = 30 450 лева. Трябва да се добавят разходи за здравни осигуровки от 21,60 лева на месец или за 12 месеца това са 241,92 лева. При кумулирани приходи 30 450 и кумулирани разходи 15 999,48 лева това е 90,3% възвръщаемост на инвестицията

Но това не е всичко. Ако много прецизно се изчисли раждането на следващо дете в рамките на навършването на 2 години на предходното, тогава майката има право на още едно обезщетение за раждане на дете в общ размер от 26 730 лева за 13,5 месеца кръгло (тъй като това е изчисленото обезщетение за предходното дете и това е по-изгодното за майката). Отново трябва да се добавят здравните осигуровки за разход през този период, или 13,5 месеца * 20,16 лева = 272.16 лева.

Общо кумулиран приход при 2 деца едно след друго, с прецизно разчитане кое кога да се роди = 30 450 + 26 730 = 57 180 лева.

Общо кумулирани разходи – 15 999,48 + 272,16 = 16 271.64 лева. Възвръщаемостта на инвестицията вече става 40 908,36 лева или 251%

И това не е всичко. Отново може да се ползва опцията за отглеждане на следващото дете от 1 до 2 години – това са нови 310 лева * 12 месеца = 3 720 лева, както и в разходната част здравните осигуровки за 12 месеца = 241,92.

Общо приходи в идеалния случай при 2 добре разчетени поредни деца = 60 900 лева

Общо разходи в идеалния случай = 16 513.56 лева

Възвръщаемост на инвестицията = 268%

(отклонение е твърде вероятно в рамките на месец и половина обезщетение за отглеждане на дете до 2 години между предходното и следващото дете)

Към тази висока доходност не трябва да се забравя и, че майката има 24 месеца с максимален осигурителен доход за пенсия и за период от около 6 години ще е здравно осигурена (разходите за което са включени в посочената по-горе цена)

Много изгодно изглежда сякаш раждането на деца? Ако това беше производство, тогава човек би си казал, че чудесно би било да се произведе още едно, точно в края на получаването на обезщетение за отглеждане на второто дете до 2 години? Обаче ако ще се произвеждат повече от 2 „единици продукция“, за да се постига толкова добра рентабилност на инвестицията, трябва да се прави нов 24 месечен период във фиктивно самоосигуряване на максималния осигурителен доход, тъй като в противен случай особено доходоносното обезщетение за раждане и отглеждане на дете до 1 година ще е едва 310 лева месечно (за третото поредно дете по схемата, обезщетението би трябвало да е върху изчисленото за второто, а за него тъй като майката е била в майчинство, дохода, от който ще се смята е минималната работна заплата). Така че третото поредно дете за нормални хора вече не е така изгодно като инвестиция. Но за някои може да е просто бизнес.

За постигане на оптимални резултати е необходимо добро планиране на събитията – кога ще е нужно осигуряване за майчинство, кога трябва да се роди детето и т.н. Липсата на поне малко икономическа грамотност е гаранция за постигане на неоптимални резултати.

– алтернативен вариант

Алтернативния вариант е за онези, които нямат образование и които не могат да се регистрират като упражняващи свободна професия (поради неграмотност и/или липса на образование). За тях може да се ползва фиктивното осигуряване на трудов договор (а в масовия случай дори и при грамотните, работещите по трудов договор завишават дохода си в месеците преди раждане целево). При фиктивното осигуряване по трудов договор е малко по-сложно, защото първо разходите за осигуровки са по-големи, след това се дължи и данък върху дохода, при положение, че доход реално няма, но данъка трябва да се плати. Съществува известен риск при искането на обезщетението и при проверка да се установи, че не е извършвана трудова дейност, а работодателя им ги е осигурявал фиктивно, за да източват осигурителния фонд и т.н. Рисковете са по-големи, но въпреки това и при фиктивното осигуряване по трудов договор рентабилността на инвестицията е много голяма.

А на някои почтени бизнесмени това им е и бизнеса. Защото има дупки в законодателството (вероятно оставени умишлено)

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

6. Как да се затворят дупките в закона свързани с обезщетенията за майчинство

Първо – незабавно трябва да се преустанови практиката самоосигуряващите се лица да могат да избират дали да се осигуряват за майчинство или не. Правото на избор означава те да се осигуряват (при това на завишен доход) само когато очакват раждане на дете и веднага след плановото раждане да се премине към пропускане на риска осигуровка за „майчинство“ и осигуряване на минималните възможни доходи. Всички трябва да се осигуряват за всички рискове, без възможност да се избягва осигуряването. Не трябва да има изключения за самоосигуряващите се лица и работещите по „граждански договори“. Понастоящем от възможността да избират, се възползват главно много добре платените професии от рода на нотариуси, адвокати, експерт счетоводители и т.н.. За тях ли точно трябва да е най-солидарна осигурителната система? Или за онези които правят бизнес от майчинството? Така ли ще се подпомага бизнеса в България?

Второ – самоосигуряващите се лица трябва да се осигуряват върху реално получения си доход през месеца, но не по-малко от минималния осигурителен доход. Да се отнеме опцията за фиктивно осигуряване върху неполучен и необложен с всички данъци (включително осигуровки) доход, с цел злоупотреба с обществената солидарност. Тази мярка ще намали „рентабилността на инвестицията“ при фиктивното самоосигуряване значително.

Трето – да не се получават обезщетения за майчинство за повече от 3 деца поради математическата невъзможност с осигуровка от 3,5% някога лицето да може да си покрие обезщетенията, които ще получи. След третото дете майката да може да получава подпомагане, но не и възможността за така дългосрочните и щедри обезщетения за майчинство, по кодекса за социално осигуряване.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Считано от 1 януари 2014 дупката в закона беше разширена. Повече по темата на Как да получа най-голямо обезщетение за майчинство от 2014

Възможно ли е данък печалба да бъде 0%? А данъка върху дивидентите да бъде 0%? А данъка върху добавената стойност също да бъде 0%?

Ситуацията в България днес

В България данък печалба за фирмите през 2013 г. от 10% (15% за едноличните търговци) е сравним с този на офшорните зони (престъпно нисък). Данъка върху добавената стойност е 20% – в рамките на нормалното за Европейския съюз. Данъкът върху дивидентите е 5% – почти всички страни в съюза ползват тази ставка.

Дебатите водени публично по отношение на корпоративния данък са трябва ли ставката за всички фирми да бъде една и съща или за тези с по-голяма печалба да има по-висока ставка (да обложим богатите повече, за да има социална справедливост).

По отношение на данъка върху дивидентите някои организации ламтящи за власт предлагат да се занули. Донякъде може и да имат право. Приходите от данък върху дивидентите са нищожни, някои от причините за което са, че повечето нормални фирми не се докарват до положение да разпределят дивиденти (печалбата е разпределена законно много преди този данък, законът го позволява), само някои чуждестранни инвеститори си позволяват да разпределят дивиденти и да бъдат облагани с още един данък (всъщност корпоративния данък + данък дивиденти в България, за тези инвеститори е мечтано облагане, несравнимо по-ниско от това, които би им било иззето от собствената им страна, и с почти радост си плащат всичко съвестно).

За данъка върху добавената стойност – дебатите са трябва ли да бъде ставката една за всички продукти, защо за книгите и лекарствата например да не е по-ниска? Някои предлагат и по-нисък размер на ДДС за всички блага, но в близките години имаше опасност и ставката за ДДС да се повиши.

Няма дебати обаче за философията на данъците. Настоящата система ли е правилния начин да се облагат фирмите и косвено населението?

За какво ни е данък върху печалбата, ако има мотивация да не се декларира печалба?

С данък върху печалбата най-просто казано се облага разликата между приходите и разходите на фирмите (и други задължени лица). Приходите са желан резултат от дейността на фирмите. Разходите нежелан в почти всички случаи. Колкото по-голяма е ножицата между приходите и разходите на дадената фирма, толкова по-добре за нея. По-голямата печалба говори за по-добра ефективност (оптимално ползване на ресурсите, с които организацията разполага). Търсенето на по-добра ефективност би трябвало да е рационалното поведение на всяка организация.

Обаче рационалното поведение на организациите стремящи се към печалба започва да се изкривява ако държавата ще облага печалбата. Не беше ли печалбата израз на по-добрата ефективност? При равни други условия ако фирмите А и B правят по 100 единици приход, тази от двете, която има по-малко разходи (значи по-добре управлява дейността си) ще има по-голяма печалба. И двете фирми би трябвало да се стремят към по-малко разходи, към по-добро управление, към повече печалба. Да допуснем, че А успява да реализира приход от 100 единици с разходи за 50 единици. Печалбата е 50 единици. Според данъчната система в България тази фирма ще дължи 5 единици корпоративен данък. Ако В успява да реализира приход от 100 единици с разходи за 100 единици – печалбата е 0 единици. Тази фирма няма да дължи никакви данъци. Значи какво се получава в случая – по-добре управляваш дейността си, по-ефективен си – държавата те наказва с данък. Реализираш 100 единици приход със 100 единици разходи – печалба няма никаква, ефективност няма никаква. Наливаш от пусто в празно, и вместо някой да те накаже за подобра разточителност, получаваш бонус от държавата – никакво данъчно облагане.

Има ли обществото полза от организации, които ще получат 1 единица полезен ресурс с разходи от 1 единица полезен ресурс? За какво функционират изобщо? Нещо да се върти? Сигурно и от това има някакъв смисъл.

Но защо държавата иска да наказва този, който управлява дейността си по-добре, този, който е по-ефективен? Ами ефективността не е ли начина в бъдещето доминиращия вид на планетата един ден да оцелява успешно само поради това, че може с по-малко ресурси да постига по-добри резултати? И ако е така защо държавата го играе наобратно?

Но нали държавата от някъде трябва да си събере данъците

По тази тема има много спорове – някои казват, че държавната намеса трябва да е минимална (значи минимална част от разходите на едно общество трябва да се правят от държавата, което значи и, че няма да е толкова лошо ако държавата изобщо не събира данъци), други са на обратната позиция – че държавата трябва да е по-активна – да харчи повече, което автоматично би трябвало да значи, че трябва да се събират повече данъци (или да се обезценяват парите в обръщение елегантно). И все пак не може да не се признае, че след като абстрактното поняние „държава“ съществува в днешното модерно общество, значи  от подобна организация, която да прави разходи в обществена полза и да събира данъци от същото това общество, има някакъв смисъл. Но от къде да си събере данъците държавата?

Дали е по-добре ако се облага печалбата (разликата между приходи и разходи) или има и друг вариант?

Защо държавата просто да не си стои неутрално и да си събира данъците директно от приходите на фирмите?

И как да стане тази работа? Ако се облагат приходите на фирмите с една и съща ставка, а не печалбата, тогава интереса на държавата ще съвпадне с интереса на фирмите – фирмите се стремят към повече приходи, за да имат по-голяма печалба (без приходи е невъзможно да има печалба) и държавата би трябвало по всякакъв начин да ги стимулира да имат повече приходи, за да плащат и повече данъци, нали? Държавата няма нужда да се интересува какви разходи правят фирмите – това си е техен проблем. Когато ти облагат не печалбата, а приходите, нямаш стимул да правиш разходи (къде истински, къде документални), за да си намаляваш печалбата в интерес намаляване на данъчното облагане. Държавата ще си вземе своето, фирмите и техните счетоводители няма да са с основна мисъл в главата си „от къде да намерим повече разходи да направим, че да избегнем данъци“, а как да се правят повече приходи, нищо, че те ще бъдат облагани. В това „нищо“ обаче е важно да се заложи, че данъка върху приходите трябва да е достатъчно нисък, че за всяка фирма малкото облагане да не си струва изобщо да го мисли. Например 5% данък върху приходите. Само това? И отпада данъка върху печалбата от 10%? Отпада данъка върху дивидентите от 5%? Ами да, държавата ще си е взела своето с 5-те процента данък върху прихода на фирмата и няма никакъв по-нататъшен интерес да се бърка в разходите на фирмите. Направили ли са ги тези разходи, не са ли ги направили. Има ли „скрито разпределение на печалбата“, няма ли. Това държавата няма да я интересува повече, каквото искат да правят с приходите си, след като са си платили данъка върху тях.

Но как така ще се облагат приходите на фирмите, те нали правят и разходи, не е честно?

Парадоксално, че доходите на физическите лица се облагат, а какви разходи правят държавата не се интересува, нали? И това е честно? Значи на крайния потребител може да му се облагат приходите от заплата без държавата да се съобразява какви минимална разходи трябва да направи съответния човек, за да оцелява например, обаче когато става дума за фирмите не е честно само приходите им да се гледат, трябва и разходите (така че да е възможно и никакъв данък да не се събере)? Е, доста странна е тази честност във всеки случай.

Концентрация на данъчните върху само една дейност, за по-голяма ефективност

Да си събира държавата 5-те процента данък върху приходите, без компромиси и преференции за никой. Плосък данък за всички, без възможност за избягването му. Известен факт е, че колкото един закон е по-прост и кратък, толкова е по-лесно да се спазва, толкова по-лесно ще е и на данъчните да следят дали се спазва. Защото за скромните заплати в публичния сектор трудно ще се намерят масово данъчни, които да разбират от една много сложна материя (толкова сложна, че и този, който е писал закона не е наясно какво точно е написал). Когато данъчните не си знаят законите, които трябва да следят дали се спазват, напълно естествено е законите да не се спазват, а хазната да бъде ощетявана. Затова хайде да е просто, много да е просто, че и да се спазва каквото трябва да се спазва. А данъчните ще се профилират единствено в приходната част – фирмите да не пропуснат случайно да си декларират прихода и да си внесат данъка.

Данък печалба и данък дивиденти няма да има, ами ДДС?

Много се говори за източването на ДДС между враждуващите лагери жадни за власт. Защо да не се направи източването на ДДС невъзможно? Защо ДДС да не бъде със ставка 0%?

Всъщност държавата ще си е взела своето с данъка върху приходите на фирмите. Фирмите (изрядните сред тях) няма да бъдат повече слуги на държавата да й събират ДДС-то. Но по-важното и от значителен обществен интерес ще бъде, че ДДС няма да може да се източва. Да правиш разходи, за да си връщаш ДДС не би трябвало да е голямо постижение и повод за гордост.

Със ставка 0% България ще може да предложи най-ниския данък върху добавената стойност в целия Европейски съюз. Край на борбата с ДДС измамите, защото такива няма да е възможно да има.

Плосък данък върху приходите 5%, данък върху печалбата 0%, данък дивиденти 0%, ДДС 0%, без преференции за никой, без вратички. Специализация на данъчните в събирането на данък върху нещо, без което никоя нормална фирма не може да съществува. И всъщност на пазара ще останат единствено фирмите, които имат нормалната цел – да правят повече приходи, а не да правят разходи. Полза от разходите няма да има никаква.

Няма да има повече данъци върху разходите, няма да има данъчни амортизационни планове и други архаизми, няма да има временни и невременни разлики, няма да има закони от десетки и стотици страници, в които текста описващ кога е променян закона е повече от самия текст на закона.

А счетоводителите няма ли да останат без работа?

Всъщност не, защото отчетостта на този данък върху приходите ще трябва да се прави ежемесечно и въпреки, че декларирането и отчитането ще бъде елементарно, за счетоводителите ще има на практика ежемесечно приключване, а не годишно такова, което ще стане напълно излишно от данъчна гледна точка, тъй като данък печалба на годишна база повече няма да има. Държавата ще си събира данък върху приходите на фирмите на месечна база в сроковете за подаване на ДДС декларациите. Но също така – не би трябвало основната задача на счетоводителите да бъде как да се слугува на държавата, а напротив – счетоводителите би трябвало да се концентрират на по-важната цел – да се постига по-добра ефективност за фирмата, повече приходи и съответно по-голяма печалба за собствениците.

Няма ли опасност да се облага с данък многократно едно и също нещо преди да стигне потребителя?

Не опасност, а стимулиране от държавата всяка фирма да си изгради стройна линия на производство от началото до крайния потребител, за да няма натрупване на данъци върху приходите на множество прекупвачи. За малките производители на блага няма да има проблем тъй като основното, което ще продават ще е продукция собствено производство или основната съставкя на продукцията им ще е минала през минимален брой търговци преди тях. Дали това ще е точно така си е проблем на предприемчивостта на всеки започнал собствен бизнес. Във всеки случай новия начин на облагане на приходите ще стимулира тези, които произвеждат сами. Колкото повече търговци са се накачили по веригата преди достигането на крайния клиент, толкова по-висока ще бъде цената на продукта, което ще намали атрактивността му, а в същото време държавата многократно ще си е начислила данък върху приходите на прекупвачите. Пак да стане ясно – категорично стимулиране на онези, които действително произвеждат нещо, малко неудобна форма на облагане за онези, които само препродават нещо, което не са произвели. За големите играчи отвото ясни стимули да се инвестира в изграждането на стройна линия от първичния продукт до крайния клиент – в идеалния случай схема без прекупвачи. Тогава прихода ще бъде обложен със само 5% и истинския инвеститор ще има изключително предимство.

Как ще изглеждат тези незначителни промени облечени в законова форма?

4-5 страници законче всичко на всичко, без вратички и без преференции за никой

Нов Закон за корпоративното подоходно облагане

ЗАКОН ЗА КОРПОРАТИВНОТО ПОДОХОДНО ОБЛАГАНЕ

В сила от 01.01.2014 г. (проект!)

Обн. ДВ. бр. 105 от 20 Декември 2013 г.

Обекти на облагане

Чл. 1. Този закон урежда облагането на:

1. приходите на лицата регистрирани по Търговския закон;

2. приходите на лицата регистрирани по Закона за задълженията и договорите;

3. приходите на местните юридически лица, които не са търговци, включително организациите на вероизповеданията, от сделки по чл. 1 от Търговския закон, както и от отдаване под наем на движимо и недвижимо имущество;

3. приходите на чуждестранните юридически лица от място на стопанска дейност в Република България или от разпореждане с имущество на такова място на стопанска дейност;

4. приходите посочени в този закон, на местни и чуждестранни юридически лица от източник в Република България;

5. постъпленията на организаторите на хазартни дейности;

6. приходите от сделки по чл. 1 от Търговския закон, както и от отдаване под наем на движимо и недвижимо имущество на бюджетните предприятия;

7. дейността от опериране на кораби на лицата, осъществяващи морско търговско корабоплаване.

Данъчно задължени лица

Чл. 2. (1) Данъчно задължени лица са:

1. регистрираните по Търговския закон;

2. регистрираните по Закона за задълженията и договорите;

3. местните юридическите лица които не са търговци, включително организациите на вероизповеданията, от сделки по чл. 1 от Търговския закон, както и от отдаване под наем на движимо и недвижимо имущество;

4. чуждестранните юридически лица, които осъществяват стопанска дейност в Република България чрез място на стопанска дейност, извършват разпореждане с имущество на такова място на стопанска дейност или получават доходи от източник в Република България;

(2) За целите на облагане на доходите с източник в Република България данъчно задължено лице е и всяко чуждестранно организационно и стопански обособено образувание (тръст, фонд и други подобни), което самостоятелно извършва стопанска дейност или извършва и управлява инвестиции, когато не може да се установи притежателят на дохода.

Местни юридически лица

Чл. 3. (1) Местни юридически лица са:

1. юридическите лица, учредени съгласно българското законодателство;

2. дружествата, учредени съгласно Регламент (ЕО) № 2157/2001 на Съвета, и кооперациите, учредени съгласно Регламент (ЕО) № 1435/2003 на Съвета, когато седалището им е в страната и са вписани в български регистър.

(2) Местните юридически лица се облагат с данъци по този закон за приходите си от всички източници в Република България и в чужбина.

Чуждестранни юридически лица

Чл. 4. (1) Чуждестранни юридически лица са онези, които не са местни.

(2) Чуждестранните юридически лица се облагат с данъци по този закон за приходите, реализирани чрез място на стопанска дейност в Република България, или от разпореждане с имущество на такова място на стопанска дейност, както и за приходите, посочени в този закон, с източник в Република България.

Видове данъци

Чл. 5. (1) Приходите на лицата регистрирани по Търговския закон и Закона за задълженията и договорите, както и приходите от стопанска дейност на нестопански организации, се облагат с корпоративен данък.

(2) С алтернативен на корпоративния данък се облагат:

1. приходите от организиране на хазартни дейности;

2. приходите от сделки по чл. 1 от Търговския закон, както и от отдаване под наем на движимо и недвижимо имущество на бюджетните предприятия;

3. дейности от опериране на кораби.

Определяне размера на данъка

Чл. 6. Размерът на данъка се определя, като данъчната основа се умножи по данъчната ставка.

Данъчни ставки

Чл. 7. (1) Данъчната ставка на корпоративния данък е 5 на сто.

(2) Данъчната ставка за облагане на постъпленията от организиране на хазартни игри е 15 на сто.

(3) Данъчната ставка за облагане приходите от сделки по чл. 1 от Търговския закон, както и от отдаване под наем на движимо и недвижимо имущество на бюджетните предприятия е 5 на сто.

(4) Данъчната ставка за облагане на дейността от опериране на кораби е 5 на сто.

Данъчна основа

Чл. 8. (1) Данъчната основа за определяне на дължимия данък са приходите на данъчно задълженото лице, а за организаторите на хазартни дейности – стойността на направените залози.

(2) Данъчната основа за кораб за един ден в експлоатация е 0,10 лева за започнат тон.

Деклариране на данъка

Чл. 9. Задължените по този закон лица декларират данъчната основа и дължимия за месеца данък, не по-късно от 14-то число на следващия месец с декларация по образец.

Внасяне на данъка

Чл. 10. Данъка по чл. 9 се внася в срока за неговото деклариране по сметката на Националната агенция за приходите.

Удостоверение за удържан данък на чуждестранни лица

Чл. 11. По искане на заинтересованото чуждестранно лице, за внесения по реда на този закон данък се издава удостоверение по образец. Удостоверението се издава от Националната агенция за приходите.

Международни договори

Чл. 12. Когато в международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответния международен договор.

Данъчен кредит за платен данък в чужбина

Чл. 13. (1) Когато не се прилагат разпоредби на международен договор по чл. 12, данъчно задължените лица имат право на данъчен кредит при условията и по реда на този закон.

(2) При определяне на корпоративния данък или на алтернативните данъци по този закон данъчно задължените лица имат право на данъчен кредит за всеки подобен на корпоративния или наложен вместо него данък, платен в чужбина.

(3) Данъчно задължените лица имат право на данъчен кредит за данъка, наложен в чужбина, върху брутния размер на доходите от дивиденти, лихви, авторски и лицензионни възнаграждения, възнаграждения за технически услуги и наеми.

(4) Данъчният кредит по ал. 2 и 3 се определя за всяка държава и за всеки вид доход поотделно и се ограничава до размера на българския данък върху тези печалби или доходи.

Административни нарушения и наказания

Чл. 14. (1) Данъчно задължено лице по този закон, което не подаде в срок декларацията по чл. 9 или подаде в нея неверни данни водещи до изчисляване на по-нисък размер на дължимия данък, се наказва с глоба в размер от 1000 лева. При повторно нарушение в рамките на календарната година глобата е 10 000 лева.

(2) Към санкцията по ал. 1 лицето дължи лихва за неплатените в срок дължими данъци в размер от 10% на година, като за целите на тази алинея се приема, че 1 година е равна на 365 дни.

(3) Административните наказания по този закон не освобождават от допълнителната наказателна отговорност при укриване на данъци на стойност над 3000 лева.

Допълнителни разпоредби

§ 1. По смисъла на този закон:

1. „Приход“ е брутният поток от икономически изгоди през периода, създаден в хода на обичайната дейност на предприятието, когато този поток води до увеличаване на собствения капитал отделно от увеличенията, свързани с вноските на собствениците.

2. „Страната“ е географската територия, върху която Република България упражнява своя държавен суверенитет, както и континенталният шелф и изключителната икономическа зона, в пределите на които Република България упражнява суверенни права в съответствие с международното право.

3. „Място на стопанска дейност“ е мястото на стопанска дейност по смисъла на § 1, т. 5 от допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

4. „Дейности от опериране на кораби“ са:

а) осъществяването на морски превоз с кораби и отдаването им под наем;

б) превози по суша, свързани с морския превоз, административни и застрахователни услуги и други услуги, предоставени на клиентите във връзка с осъществяване на морския превоз;

в) дейности по управление на кораби въз основа на договори за управление съгласно чл. 225а, т. 1 – 7, 9 и 10 от Кодекса на търговското корабоплаване.

5. „Дни в експлоатация“ са дните, през които корабът извършва превоз и/или изпълнява дейности, свързани с превоз. Дните в експлоатация не включват времето за ремонти или престой на кораба, както и времето, през което корабът поради задържане или форсмажорни обстоятелства не извършва превоз и/или не изпълнява дейности, свързани с превоза.

6. „Хазартни дейности“ са всякакви дейности свързани със залагания под каквато и да е форма върху очаквания за бъдещи крайни резултати, дейности свързани със залагания върху случайни събития или познаване на факти. Хазартни дейности са и провеждания на игри с игрални автомати, включително когато се организират от разстояние или по електронен път.

Преходни и Заключителни разпоредби

§ 2. Този закон отменя Закона за корпоративното подоходно облагане (в сила от 01.01.2007 г., обн. ДВ бр. 105 от 22 Декември 2006 г. и всички последващи негови изменения и допълнения).

Преходни и Заключителни разпоредби към Закона за данък върху добавената стойност

§ 3. Чл. 66, ал. 1, се изменя така: „Ставката на данъка е 0 на сто за:

1. облагаемите доставки, освен изрично посочените като облагаеми с нулева ставка;

2. вноса на стоки на територията на страната;

3. облагаемите вътреобщностни придобивания.“

(2) Чл. 66, ал. 2 се изменя така: „Данъчната ставка за настаняване, предоставяно в хотели и подобни заведения, включително предоставянето на ваканционно настаняване и отдаване под наем на места за площадки за къмпинг или каравани, е в размер 0 на сто.“

––––––––-

Законът е приет от 42-то Народно събрание на 13 декември 2013 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

СЪДЪРЖАНИЕ

1. Обществено управление (социална политика)
2. Любопитни
3. Данъци, счетоводство, икономика
4. Ново законодателство
5. Социално осигуряване в различните страни
6. Други

Обществено управление (социална политика)

Чехия затваря „втория стълб“ в пенсионната система 3 години след създаването му
Asta La Vista принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“
Кисело мляко в безопасна опаковка
Как да се спре купуването на гласове по моделът Гроувс-Ледиярд
Полша се отърва от измамната схема с „частните пенсионни фондове“
Как да получа най-голямо обезщетение за майчинство от 2014
Данъчни облекчения за бедни (и богати), и некадърни законот(в)орци
2 работиш – 1 получаваш, да си по-среден от средното и други подобни
Държавно строителство ЕАД – 1 000 000 000
Градушката – отдел Задължителни “частни пенсионни фондове” към юни 2013 г.
Полша спира финансовите пирамиди в пенсионната система
Как да получа най-голямо обезщетение за майчинство
50 лева за всяко дете?
Реформа на корпоративното подоходно облагане
Златно швейцарско правило за пенсиите и други ценности
Да приватизираме задължителните частни пенсионни фондове
Сектанти за проблемите на пенсионните системи
Шарлатаните – задължителни “частни пенсионни фондове” към декември 2012 г.
Как ще бъде избягван данъка върху лихвите по депозитите законно
(Не)Единното платежно, финансовите пирамиди – задължителни “частни пенсионни фондове” и други измамници
Пушенето 2012
Пиявиците – задължителни “частни пенсионни фондове” към септември 2012 г.
Как не трябва да се въвежда данък върху лихвите в България
Словакия по пътя към свободата от частните “здравни фондове” поробили американците и не само тях
Провалите с приватизацията на пенсионната система в Чили и в други държави
Данък върху лихвите? Хайде данъчната система да е неутрална когато трябва, и да оказва влияние където трябва
Пенсионни реформи – година поредна 2012
Стига механично увеличаване на пенсии
Търгашите – отдел Задължителни “частни пенсионни фондове” към юни 2012 г.
Върхушката – отдел Задължителни “частни пенсионни фондове” към март 2012
4 за 5, или “Как да получаваме по-голяма от заслуженото пенсия, напълно законно”
Повечето унгарци искат да спасят задължителните частни пенсионни фондове?
Какво да се прави със сребърния фонд?
Финансови пирамиди с държавна принуда – трайни тенденции
Закони за бедните във Великобритания
Данък принудителни задължителни “частни здравни” финансови пирамиди?
Унгария няма да бъде колония
Кога ще мога да се пенсионирам?
Развитие на социалното осигуряване в САЩ
1211 – Измамата принудителни задължителни “частни пенсионни фондове”
Пенсионна възраст 65 = 45% по-висока пенсия
Здравно осигуряване в България
Подготвят Чехия за разграбване
911 – Къде принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“ са инвестирали парите на данъкоплатците
Безработица – обезщетения, осигуряване
Скритата реклама на принудителните задължителни “частни пенсионни фондове”, чрез насаждане на страх
Индекс на Херфиндал-Хиршман (Herfindahl-Hirschman Index – HHI) и принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“
Какви пенсии предлага „най-успешната пенсионна система“ в Чили
История на първата пенсионна система в Германия от времето на Ото фон Бисмарк
И Боливия прекрати схемата със задължителните частни пенсионни фондове
Как е възможно да работя повече, а да получавам по-ниска пенсия
Докладът на Сър Уилям Беверидж – Social Insurance and Allied Services (Beveridge Report)
Кой изпълнява функцията на сервитьорка на принудителните задължителни “частни пенсионни фондове”?
Пенсионни „мултифондове“ – оправданието защо парите за пенсия са изчезнали
От къде идват дупките в бюджета на НОИ и как да се затворят
911 – Принудителните задължителни “частни пенсионни фондове” пак нанесоха доходност
Опит на лобистите за приватизация на социалното осигуряване в САЩ
Финансовите пирамиди на Пинера – успех за организаторите на пенсионната система от Чили, измама за цялата планета
Промени в пенсионната система на Унгария през 2010-2011
Замразяване на минималния осигурителен доход и други реформи
Статистика и прогнози за заместващия доход от пенсия в страните от Европейския съюз
Хайде работодателите да плащат изцяло осигуровките за своите служители
Какво знаем за задължителните частни пенсионни фондове в България (Анкета)
Бъдещето на частните пенсионни фондове – по модела на осигурителния принос
Противоконституционничим, а? Принудителни задължителни частни пенсионни фондове
Може ли да ми дават допълнително, а да получавам по-малко? (Допълнителни-задължителни “частни пенсионни фондове”)
Защо „професионалните частни пенсионни фондове“ прибират парите, а държавата плаща
Съвкупната доходност на… Колко струват на България задължителните „частни пенсионни фондове“
Несъстоятелните, дори и на теория – Задължителни “частни пенсионни фондове”
Доходност на… (Колко пари ми загуби задължителния ми частен пенсионен фонд)
Измамата – задължителни „частни пенсионни фондове“ и „конституционния съд“
Пенсионния модел в Чили vs Модела на осигурителния принос
Как да получим най-голяма пенсия (изчисляване размера на пенсията)
Как да трупаме осигурителен стаж най-евтино
Какво означава нулев естествен прираст за пенсионната система?
Защо “национализацията” на допълнително-задължителното пенсионно осигуряване е една много добра идея
Големите лобисти в “Кодекса за социално осигуряване”
За частен остров в Ада – малките лобисти
Нов Кодекс за социално осигуряване – по модела на осигурителния принос
Пенсионна система – модел на осигурителния принос
Здравна реформа и една реформа на висшето образование
Решение на проблемите за местното самоуправление
Пушенето
Хайде да вдигнем заплатите на държавните служители с 10%
Концептуална стратегия за развитие на България
Как да се финансира градския транспорт в България за 2%

Любопитни

Project 2045 – New Era For Humanity
Фермата на животните
Експеримент с 5 маймуни
Водорасли, рибки и „свободния пазар“
Моята приятелка – Банката
Zeitgeist Moving Forward
Приказка за добрите феи и трите стъпки към щастието
Project Better Place – Автомобилната революция в България и по света
Как да се раздвижи пазарът на недвижимите имоти и икономиката
Колко струват имотите, с които разполагам? Цените падат, май е време да купувам?

Данъци, счетоводство, икономика

Банкови сметки и кодове за плащане на данъци при НАП от 01.03.2014 г.
Международен стандарт за финансово отчитане за малки и средни предприятия (МСФОМСП)
Авансови вноски за корпоративен данък
Хайде да намалим цената на тока
Банкови сметки и кодове за плащане на данъци при НАП от 01.01.2013 г.
Данъчно третиране на лихва във връзка с предоставяне на заем между две физически лица
Работни дни през 2013 година в България
Спогодби за избягване на двойното данъчно облагане
Данък върху разходите в България
Да либерализираме прането
Защо данъка върху “представителните разходи” трябва да стане 15%
Данък върху лихвите? Хайде данъчната система да е неутрална когато трябва, и да оказва влияние където трябва
Фактури – с ДДС и без ДДС, изисквания към фактурата в България
Граждански договор със самоосигуряващо се лице (свободна професия)
Облагане с патентен данък
Работни дни през 2012 година в България
Защо се подава данъчна декларация при доход от граждански договори задължително? (по дилемата на затворника)
Осигуровки и други данъци на самоосигуряващо се лице (свободна професия)
Регулиране на слаба капитализация
Регистрация на самоосигуряващо се лице (свободна професия)
Здравно осигуряване в България
Индекс на Херфиндал-Хиршман (Herfindahl-Hirschman Index – HHI) и принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“
За и против добавката за стаж
Сключване на трудов договор – документи, правила, процедури
Лудостта по лалетата
Има ли нужда от поставяне на граници на цената на такситата?
Пране на пари и “плоския данък”
Защо данъка върху добавената стойност се нарича така?
С колко забогатява населението в България в периода 1998-2010?
Кредитната карта – кога си струва и кога не
Пирамидата на Маслоу, социализъм, демокрация
“Амортизация като пречка” или “Хайде разходите за Дълготрайни активи да се признават веднага”
Слабите играчи и новите планове на отбора
Ускоряване на ученето в екипите
Човекът, технологията и музиката
Анализ на част от „Посткапиталистическото общество” от Питър Дракър
Казус по макроикономика за УНСС
Казус по микроикономика за УНСС

Ново законодателство

Конституция на Република България 2013 (предложение)
Нов Кодекс за социално осигуряване – по модела на осигурителния принос
Граждански кодекс на Република България (предложение)
Нов Закон за висшето образование – (предложение)
Наказателен кодекс (предложение)
Нов Закон за корпоративното подоходно облагане

Социално осигуряване в различните страни

Да се пенсионираш в Австрия
Да се пенсионираш в Белгия
Да се пенсионираш в Бразилия
Да се пенсионираш във Великобритания
Да се пенсионираш в Германия
Да се пенсионираш в Канада
Да се пенсионираш в САЩ
Да се пенсионираш във Франция
Да се пенсионираш в Холандия
Да се пенсионираш в Чехия
Да се пенсионираш в Швейцария
Да се пенсионираш в Япония
Социално осигуряване (и данъци) – Белгия
Социално осигуряване (и данъци) – България
Социално осигуряване (и данъци) – Великобритания
Социално осигуряване (и данъци) – Германия
Социално осигуряване (и данъци) – Гърция
Социално осигуряване (и данъци) – Испания
Социално осигуряване (и данъци) – Норвегия
Социално осигуряване (и данъци) – Унгария
Социално осигуряване (и данъци) – Франция
Социално осигуряване (и данъци) – Холандия
Социално осигуряване (и данъци) – Швеция

Други

Конституциите на третата българска държава
Електронното гласуване
Кой се страхува от знака “Х” и синия химикал
Как да се елиминира корупцията до край
Нов химн на Република България
Нов модел съдебна система в България
Модернизация на специалност “Право”
Корупция
Силикон, ГМО, училище
Съдебната система не работи!

Настоящото по никакъв начин не е израз на антидържавническо поведение, точно обратното. Когато в закона са оставени случайно или умишлено вратички, тогава нека всички да знаят за тях, току виж законодателя се сетил да ги затвори. Докато пенсионната система в България работи по архаичния модел на осигурителния стаж, като за капак на всичко са й добавени мутантите задължителни „частни пенсионни фондове“, ползващи се от протекцията на „конституционния съд“, нека всички да знаят как да се възползват по най-добрия начин от пробойните, а не системата да работи само за тарикати.

Известно е, че системата на осигурителния стаж не отразява реалния принос на лицата към осигурителната система. Така и пенсията, която ще получават ще им върне или повече (за тарикатите), или по-малко (за всички останали) от това, което са заслужили. Известно е, че заради дефектната формула на НОИ и системата на осигурителния стаж, е възможно човек да работи допълнително и по-ефективно, а за награда да получава по-малка пенсия, отколкото изобщо да не беше работил…
Очевидно е, че задължителните частни пенсионни фондове, не са частни (освен при прибирането на печалбата за собствениците си), по никакъв начин не защитават интересите на данъкоплатците, а работят (преди да бъдат закрити и забранени) за максимално усвояване на иззетите от населението с държавна принуда средства, като схемата трябва да се осъществява и напълно законно. Все пак това са финансови пирамиди с държавна протекция.

А интересите на данъкоплатеца кой да защити? Като целта е източване, тогава всички да източват, докато задължителните „частни пенсионни фондове“ не бъдат закрити и забранени, а системата на „осигурителния стаж“ не бъде сменена с такава, която да отразява реалния принос на средния данъкоплатец и да го възмездява равностойно.

Дотогава все пак има начин напълно законно средния данъкоплатец да получи от фонд „Пенсии“ на НОИ повече, отколкото е заработил (и не става дума за фалшификация на документи, подкупи и т.н., всичко трябва да е напълно законно). Как става тази работа?

Тайната се крие в кодекса за социално осигуряване, чл. 9, ал. 8:

„Зачита се за осигурителен стаж при пенсиониране, ако това е по-благоприятно за лицата, в съотношение 4 години за 5 години от трета категория времето, през което лицата са работили по трудов договор при пълно работно време и… по допълнителен или втори трудов договор с дневно работно време не по-малко от 3 часа“

Това какво означава? Накратко, че за 1 месец е възможно да се придобива 1,25 месеца стаж, който е ключов компонент при определяне размера на пенсията.

Обаче пише, че трябва да се работи по допълнителен или втори трудов договор с работно време поне 3 часа? Къде му е далаверата да работиш повече, за да получаваш повече?

Ами няма да се работи повече, но документално ще пише, че се работи повече… Пример:

Отива работника, който иска да получава повече пенсия, отколкото е заслужил, при работодателя си (бъдещ или настоящ), и се договарят за заплащането. Да приемем, че са се договорили на 1000 лева заплата месечно.

Вариант 1 – ако всичко е по реда си, без да се ползват вратичките в закона (каквато е съдбата на обикновения данъкоплатец), и работника работи на 8 часов работен ден по трудов договор, при 1000 лева заплата (да приемем и че това е средната в страната), в продължение на 40 години, тогава пенсията, която би получил от държавното пенсионно осигуряване ще е следната (това ще е така ако финансовите пирамиди наричани „универсални пенсионни фондове“ бъдат закрити и държавата възстанови правата за пълна държавна пенсия на родените след 1959 г., иначе пенсията ще е по-малка, тъй като средния  данъкоплатец са го наградили да получава „допълнителна пенсия“ от задължителен „частен пенсионен фонд“, който му е натрапен с държавна принуда):
осигурителен стаж 40 години * 1,1% на година * индивидуален коефициент на лицето 1 * среден осигурителен доход в страната за последните 12 месеца 1000 лева = месечна пенсия от 440 лева.

Вариант 2 – тук ще се ползва вратичката в закона и работника като се договаря за заплатата, така между другото ще вметне, че тези 1000 лева не иска да ги получава по 1 договор на 8 часов работен ден, а ще ги раздели на 1 трудов договор на 8 часов работен ден за 600 лева примерно + 1 допълнителен трудов договор на 3 часов работен ден за 400 лева примерно на длъжност… примерно „хигиенист“ (няма срамна работа все пак) или нещо друго, което да не е подозрително. Важното е общата сума по двата договора (1 реален и 1 само по документи) да е тази, която работодателя е склонен да плати, а работата ще е същата. Няма причина работодателя да откаже да съдейства, защото няма да плаща повече, минимална работа в повече се отваря на отдел „Труд и работна заплата“, но това е дреболия. Какъв ще е резултата от тези напълно законни номерца? Ако работника работи при тези условия в продължение на 40 години, то пенсията му без да е работил повече, без да е плащал повече данъци ще е:
осигурителен стаж 50 години? * 1,1% на година * индивидуален коефициент на лицето 1 * среден осигурителен доход в страната за последните 12 месеца 1000 лева = месечна пенсия от 550 лева

Възможно е също така 40-те години стаж да се постигнат за само 32 години, при формалното наличие на 2 трудови договора (1 на 8 часа и 1 на 3 часа).

Добре де, от къде дойде тази разлика? Във вариант 2 лицето ще получава с 25% по-голяма пенсия, без да е работило повече, без да е плащало повече осигуровки и т.н.

Ами 4 години стаж се признават за 5 по тази схема. Това е един от вариантите, с който системата на осигурителния стаж, която не отчита реалния принос на лицето, не награждава този, който работи повече (честит празник на онези, които работят не само по документи), нито този, който плаща повече данъци, а поощрява който е тарикат, като сметката накрая я плаща средния данъкоплатец. Но ако всички станат тарикати, да видим дали ще продължава да има модел на осигурителния стаж + финансови пирамиди задължителни „частни пенсионни фондове“?

Във всеки случай, докато тази изключителна комбинация от недоразумения не бъде разбита, нека средния данъкоплатец да знае как да лъже системата напълно законно, както системата прави с него.

Да закрием задължителните „частни пенсионни фондовe“, и да сменим модела на осигурителния стаж с приемането на нов кодекс за социално осигуряване по модела на осигурителния принос

Унгария няма да стане колония, заяви премиерът Виктор Орбан, обръщайки се за възпоминание към унгарската революция от 1848-1849 г. и войната за независимост, на Kossuth Square пред парламента в четвъртък следобяд. Посрещнат от 250 хиляди човека, Орбан каза, че годишнината от революцията принадлежи на борците за свобода. „Ние сме политическите и интелектуални наследници от 1848 г.“, което се посреща от бурни аплодисменти. Политическата и интелектуална програма от 1848 г. въплъщава идеята, че „ние няма да бъдем колония“, добави той.

Премиерът благодари на тези, които се присъединиха към про-правителствения митинг през януари и изразиха поддръжката си за независимостта на Унгария. За последните 164 години са положили обета „ние няма да бъдем повече роби“ от героичната национална песен, която вдъхновява революцията от 1848 г.

„Поддържаме ли този обет?“, попита Орбан. „Могат ли унгарците да са свободни, ако са подтиснати от дълговете си, ако те могат само да мечтаят да имат собствен дом, и ако трябва да мислят два пъти дали могат да се позволят още едно дете?“, добави той. Публиката отговори на всеки въпрос с „Не“. „От „великия месец март“ Унгария никога досега не е била толкова близо до свободата както днес, защото никога досега не е била обединена както днес“, заяви Орбан.

Никой не трябва да се подвежда от статии в международната преса, твърдящи, че само няколко стотин човека са дошли на площада, и дори те са дошли, за да протестират срещу правителството, добави той. „След дълги десетилетия ние никога не сме били толкова силни колкото днес, и никога преди не сме имали толкова много политически, конституционни и икономически средства, за да се откъснем от зависимостта“, каза Орбан.

„Има достатъчно от нас днес, и ние сме достатъчно отчаяни, за да спечелим не само нашето право на свобода, но и нашето право да бъдем свободна Унгария“. „Унгария трябва да се върти около собствената си орбита“, и затова е необходимо да защитим конституцията, която „представлява залог за нашето бъдеще“ каза Орбан на събралите се множество хора, които започнаха да скандират в отговор: „ние ще я защитим“.

„Ние ясно осъзнаваме тежестта на това предизвикателство и задължение. Унгария днес еднакво се нуждае от радикализма на Петьофи, готовността на Кошут и мъдростта на Szechenyi“, добави той. „Младите през 1848 г. вече са знаели това, което много хора в Европа днес не могат да видят – проблема с финансовата независимост. Затова независимата национална банка е едно от историческите 12 изисквания на революционерите през 1848 г.“. „Младостта на Март разбира, че само национална банка може да бъде независима само ако защитава унгарската икономика от чужди интереси“, каза Орбан под бурни аплодисменти.

Унгарците често са били оставяни сами да се борят за свободата си, но „Ние знаем, че не сме сами… нашите приятели от Чехия, Литва, Словения и Румъния ни подкрепят, и не просто ни подкрепят, а днес са тук с нас. Нашите приятели от Литва и Полша пристигнаха, за да празнуват заедно с нас“, каза Орбан. Обръщайки се към чуждестранните гости, той заяви „слава на Литва, Бог да пази Полша“ и рецитира мотото на полския легион „за нашата свобода и за твоята“ на унгарски и полски.

Въпреки, че Унгария се изправя срещу много несправедливости, „не трябва да се потопи в самосъжаление, което е навик на губещите“. „Ние не трябва да се поддаваме на изкушението и да извършим маневра на нашия кораб Унгария към спокойното и пристанище на евтиното самосъжаление“, заяви премиерът.

„Самосъжалението и поведението на жертви са навици на губещите, които обясняват провала си и своята некомпетентност. Те нямат нищо общо с куража на борците за свобода. Победата, успеха и борбата за справедливо третиране изискват кураж и сила“, заяви Орбан.

„Ние разбираме, че има много проблеми в Европа, зъбните колела тракат, а нервите са опънати. Но като нация с хиляда годишна история в Европа ние имаме изискване: ние искаме равнопоставеност за Унгария. Ние отказваме да бъдем втора ръка европейски граждани.“

Той завърши близо половин часовата реч със своя традиционен лозунг: “Напред Унгария, напред унгарци“.

Източник: http://www.kormany.hu/en/prime-minister-s-office/news/pm-orban-says-hungary-will-not-be-a-colony

Виж още: Промени в пенсионната система на Унгария през 2010-2011 и Подготвят Чехия за разграбване

В края на 2010 г. конгресът в Боливия одобри плановете си да прекрати дейността на задължителните частни пенсионни фондове, да увеличи размера на държавните пенсии и да намали пенсионната възраст. Предишната пенсионна система се състои от 2 стълба:

– универсална пенсия, която се финансира изцяло за сметка на държавния бюджет и е в изключително ниски размери от 2400 боливара на година (около 30 долара месечно) и

– пенсия от задължителни частни фондове (започнали да функционират, когато през 1996 г. Боливия приватизира пенсионната си система), която се финансира от вноски в размер 12,21% от дохода на лицето, като още на входа 4% от парите на лицето отиват за административна такса на частния фонд.

След закриването на задължителните $частни пенсионни фондове$ правителството прогнозира, че пенсионната система ще бъде финансово устойчива през следващите 35 години.

Новото законодателство преустановява дейността на 2-те частни пенсионни дружества, въпреки, че те бяха под контрола на правителството от момента, в който бяха обявени плановете за реформи през 2009 г.

2-та фонда, контролирани от дъщерни дружества на испанската Banco Bilbao Vizcaya Argentina SA и швейцарската Zurich Financial Services AG разполагат с активи за около 4,5 милиарда долара. От друга страна с новото законодателство се създава държавен орган за управление на социалното осигуряване (Gestora Pública de la Seguridad Social de Largo Plazo (GSS)) към министерството на икономиката и публичните финанси, натоварен с управлението на фондовете. Новия държавен орган ще управлява пенсионен фонд с индивидуални сметки с променлив анюитет, фонд за трудова злополука, фонд за професионални рискове и всички други фондове, които са били под управлението на 2-те частни дружества. Новия държавен орган ще поеме плащанията и на универсалните пенсии за възраст, които не са свързани с вноски, които се финансират изцяло от държавния бюджет, и които се администрират до промяната от частната застрахователна компания Vitalicia. Размера на универсалната пенсия се запазва.

Съгласно новите правила минималната възраст за пенсиониране се намалява до 58 от 60 години (65 години преди реформата 2009 г.). Жените могат да се пенсионират с 1 година по-рано за всяко родено дете, но не за повече от 3 деца. Миньорите могат да се пенсионират на 56 години или на 51, ако са работили при вредни условия на труд.

С новото законодателство се създава фонд (Fondo Solidario), който да осигури минимална пенсия за лицата с ниски доходи или самоосигуряващи се лица, които не изпълняват изискванията за пълна пенсия за осигурителен стаж. Тези пенсии ще бъдат равни на 70% от минималната работна заплата в Боливия (476 боливара – 66$ през 2010 г.) и ще изискват поне 10 години с вноски. С 6% ще се увеличава тази минимална пенсия, за всяка допълнителна година с вноски.

Други важни промени:

– възстановява се платимата от работодателя вноска за пенсия 3% от заплатата на служителя. Вноските за служителите са 10%. Вноските за самоосигуряващите се лица са доброволни.

– ще се изплащат обезщетения за погребение от 1800 боливара (250$), ще се предоставят наследствени пенсии на вдовицата (вдовеца) независимо от това дали ще сключи повторно брак.

– размера на пенсиите ще се изчислява върху доходите от последните 24 месеца.

– ратифицира се иберо-американската Convention on Social Security of 2997, което гарантира преносимостта на пенсионните права сред подписалите страни от Южна Америка.

– въвеждат се мерки за добро управление и срещу корупцията, включително създаване на одиторско дружество и мандатност на одиторите, ограничения за инвестиции, изисквания за отчетност пред правителството и отделните пенсионери, и наказание 5-10 години затвор за присвояване или злоупотреба с фондовете.

Източник: International Social Security Association

Въпреки, че да се блокират за управление значителни средства в държавен пенсионен фонд, е изключително лоша идея, все пак и Боливия вече е свободна държава от финансовите пирамиди наречени задължителни „частни пенсионни фондове“.

Да закрием задължителните „частни пенсионни фондове“

В общественото пространство дискусията за дефицитите в Националния осигурителен институт е постоянна. В настоящото са показани дупките и как да се затворят:

Пробойна номер 1 в бюджета на НОИ – принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“

От както започват дейността си, дефицита в бюджета на НОИ расте с всяка година. Причината е много проста – задължително насилени да се лишават от доходите си в полза на „частни пенсионни фондове“ са родените след 1959 г. Останалите си плащат само на НОИ. С всяка следваща година броя на родените преди 1960 г., които внасят вноски намалява, следователно отваря се все по-голяма дупка в бюджета на НОИ, тъй като все повече стават работещите, насилени с държавна репресия да плащат данък пенсии вместо на НОИ, на финансови пирамиди от пенсионен вид. Тоест държавата дере кожите на данъкоплатците, но вместо с одраната кожа да се плащат пенсиите, част от парите отиват за управление в полза на принудителни задължителни „частни пенсионни фондове“. И по още един друг начин казано, НАП прибира парите, но част от тях не дава на НОИ, а на частни фирми. Обаче НОИ трябва да плаща пенсии, пирамидите само прибират парите, но не плащат, а ако дойде време да плащат, ще дадат каквото е останало неизпарено, неизточено, неоткраднато, значи няма да е много (справка началото на 2011 и поредното отлагане).

По години дупката в бюджета на НОИ заради лансирането на финансови пирамиди от Чили тип в България, и ползващи се с протекцията на „конституционния съд“, е както следва по извадка от дейността на тези структури месец по месец, измерена по реалните стойности на парите във времето:

От 2001 г. до септември 2011 г., дупката във фонд „Пенсии“ на НОИ заради принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“ е номинално 4 005 938 677 лева, или измерено по стойността на парите към септември 2011:

4 670 004 149 лева. Това са преки лишения за българина през последните 10 години. Пари, които са могли да отидат за образование, за култура, за инфраструктура и т.н. Пари, които така и така са били принудително иззети с държавна репресия от хората и бизнеса, но не са постъпили по предназначение – да се плащат пенсии, а са били дадени за източване от няколко частни дружества. В резултат от успешното управление (източване) по официална информация липсват в реални изражения 705 816 702 лева (вреди от „универсални“ и „професионални“ финансови пирамиди от пенсионен капиталов за организаторите на схемата тип). Преки вреди – пари, които са били одрани от кожата на данъкоплатеца, но нито са били дадени за пенсии, нито са налице. Изпарили са се някъде. И това е официалната информация, която се намира бавно и мъчително от отчетите при Комисията за финансов надзор, и с допълнителни изчисления. Но знае ли някой дали декларираните наличности на средства в тези дружества са там действително? Дали тези отчети не са пълни с кухи активи? И ако има кухи активи, каква част са такива и какво действително е останало след голямото плюскане?

Как се решава този проблем? С прекратяване дейността на принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“, като без да се повишават вноски за пенсия, със спирането на данък ДЗПО и данък „допълнителен професионален“, за следващата година между 800 и 900 милиона лева от дупката в бюджета за пенсии на НОИ ще се затвори. По отношение на оцелелите средства от управлението на финансовите пирамиди, нека родените след 1959 г. да решат сами – искат ли да възстановят правата си за пълна държавна пенсия, или ще поемат за своя сметка загубите причинени заради държавата (не е толкова виновен който яде баницата, а който му я дава) в полза на свръхпечалбите на частни фирми. Не е много сложно, не е и противоконституционно всеки да може да реши, нали? Хората знаят какво да направят.

Много е възможно в този момент както и преди, правителството на републиката да е подложено под натиск от страна на „майките“ на някои от тези частни фирми, и да се страхува да спре схемата. Затова населението трябва да помогне на собствената си държава, като започнат да се водят масирани дела срещу самата държава за противоконституционно отнемане на права за държавна пенсия за всички родени след 1959 г. Ежедневно трябва да има натиск от населението, докато държавата не смени законодателството и не се преустанови дейността на финансовите пирамиди, създадени със закон.

Присъединете се към каузата: Да закрием задължителните „частни пенсионни фондове“

Частните пенсионни фондове, които ще продължат да съществуват, трябва да работят на пазарни принципи, ще са единствено доброволни, и ще предлагат уникален инвестиционен продукт – „нулева реална доходност„.

Пробойна номер 2 в бюджета на НОИ – скапаната формула за пенсиониране на НОИ и системата на осигурителния стаж.

Повече по темата – „Как да получим най-голяма пенсия“

Вредите от системата на осигурителния стаж и от морална гледна точка, и като загуба на доверие в системата, е трудно да се определят в количествено измерение.

Какво е решението за този проблем? Смяна на модела на осигурителния стаж, с модела на осигурителния принос

Пробойна номер 3 в бюджета на НОИ – пенсии за „инвалидност“

Като не броим хората, които действително са с увреждания и се нуждаят от обществена солидарност, поради дефектната система на осигурителния стаж, не малко са лицата, които не могат да се пенсионират по нормален начин. И като не могат да се пенсионират по нормален начин, ползват възможностите, които дава един пропит от лобизъм „кодекс за социално осигуряване“. Няма само лобистите да лапат, нали така? Как става този номер с пенсиите за „инвалидност“, които се получават от напълно здрави хора, но които се възползват от лошото законодателство:

– в „кодекса за социално осигуряване“ в чл. 74 пише следното: „Осигурените придобиват право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, ако са загубили работоспособността си и имат осигурителен стаж, придобит до датата на инвалидизирането, а за слепите по рождение и за ослепелите преди постъпване на работа – до датата на заявлението по чл. 94, както следва:

1. до 20-годишна възраст и за слепите по рождение и на ослепелите преди постъпването им на работа – независимо от продължителността на осигурителния стаж;

2. до 25-годишна възраст – една година;

3. до 30-годишна възраст – 3 години;

4. над 30-годишна възраст – 5 години;“

Е браво, само че точка 1 не може да се използва за измама, защото там действително ще има тежко увреждане на лицето, а се търси как да се източва НОИ с пенсии за инвалидност, които да се получават от напълно здрави хора. Значи, трябва ви осигурителен стаж (голямото бедствие на системата). За препоръчване 1 година, за лице до 25 години. През тази 1 година лицето трябва да се осигурява на максималния осигурителен доход. Това е много важно, за да се направят най-големи щети на НОИ. Нима? И още как.

– как се определя размера на пенсията за инвалидност? В чл. 75 пише следното „Размерът на пенсията за инвалидност поради общо заболяване се определя, като доходът, от който се изчислява пенсията, се умножи със сумата, образувана от: по процент 1,1 на сто за всяка година осигурителен стаж… Когато към датата на инвалидизирането осигуреното лице е на възраст, по-ниска от възрастта по чл. 68(пенсионната – 63 за мъже и 60 за жени), разликата между възрастта му, но не по-рано от навършване на 16 години и възрастта по чл. 68 се признава за осигурителен стаж. При определяне на пенсията признатото време и съответната пропорционална част от процента за месеците осигурителен стаж се умножават с коефициент, както следва:

1. за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане над 90 на сто – 0,9;

2. за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане от 71 до 90 на сто – 0,7;

3. за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане от 50 до 70,99 на сто – 0,5.“

– ето сега идва най-важния момент – за източването на НОИ чрез пенсия за инвалидност от напълно здраво лице ще стане по следния начин:

1. да предположим, че лицето е на 20 години

2. съвсем умишлено го осигуряваме фиктивно като самоосигуряващо се лице 1 година на максималния осигурителен доход от 2000 лева

3. чрез корумпиран лекар (а такива ще има достатъчно докато имат статут на гледащи на пациента като на торба с пари, и вместо да лекуват, издават фактури) намираме му фалшиви документи за увреждане (да не ставаме твърде нагли, ще са за най-ниската степен на увреждане – трета група)

4. намираме и корумпирани служители на ТЕЛК, които няма да се усъмнят в достоверността на фалшивите документи (българското законодателство в момента дава спокойствие при даването на подкуп, тъй като и даващата страна и получаващата страна могат да бъдат преследвани наказателно, тоест са съучастници и никой няма да тръгне да топи другата страна; този проблем може да се реши много лесно с малка промяна в наказателния кодекс, но докато това не се направи, спокойно – подкупите ще си стоят ненаказани). Не правете това, освен ако не страдате от крайна наглост или крайна нужда.

Значи обобщено – осигуряваме фиктивно 20 годишен на максимален доход 1 година, намираме корумпиран лекар и корумпиран служител в ТЕЛК. Каква пенсия ще получава лицето в този случай:

На 20 е, от мъжки пол. До навършване на пенсионна възраст за мъжете има 43 години. Размера на пенсията му ще е:

– индивидуалния му коефициент (а той ще е 2000 лева / средния осигурителен доход, да кажем 600 лева) ще е 3,33, умножено по

– осигурителен стаж – 1 година + (43 години(толкова години има до пенсионна възраст) * 0.5 (това е от третата група)) или общо 22,5 години, умножено по

– 1,1%, умножено по средния осигурителен доход в страната за последните 12 месеца(да кажем, че е отново 600 лева)

И така лицето ще получава пенсия 3,33 * 22,5 * 1,1% * 600 = 494.51 лева месечно

А какви разходи ще бъдат направени преди това:

– осигуряване 1 година върху 2000 лева за пенсия и здраве – това е 2000 лева * 25,8% * 12 месеца = 6192 лева за осигуровки

– подкуп на алчен лекар

– подкуп на служител на ТЕЛК

Не може да се сметне колко ще взимат корумпираните служители(въпрос на наглост и чувство за безнаказаност), но приходите от „инвалидността“ са много впечатляващи. Само за първата година и разходите за осигуровки ще са избити, в рамките на втората година и подкупите ще са напълно избити и след това според бизнес плана, на печалба както се вика. А представете си, че бяхме по-нагли и бяхме извадили документ за втора група инвалидност? Всичко това, само с 1 година формален осигурителен стаж.

Добре де, как да се спрат тези измами?

Много е просто, модела на осигурителния стаж има грешна философия. И при инвалидните пенсии отново е грешна философията в момента. Защо се дава пенсия за инвалидност? Защото лицето има стаж, или защото е с увреждане? Би трябвало да е, защото е с увреждане. В такъв случай пенсиите за инвалидност трябва да се разглеждат като социално подпомагане за хора в нужда. Размера на пенсията трябва да бъде равен на минималната социална пенсия, умножено по коефициент за степента на увреждане на лицето. Недопустимо е социално подпомагане да зависи от осигурителен стаж. Човек с еднаква степен на увреждане, има едни и същи потребности като всеки друг, независимо от осигурителния си стаж. Пенсиите за инвалидност трябва да се финансират със средства от централния бюджет през фонд „Пенсии, несвързани с трудова дейност“, както е заложено по модела на осигурителния принос. След това инвалидността по документи няма да е толкова изгодна, както е в момента. Без стрес в системата, ще се спрат измамите. Колкото до хората с действително увреждания, тях държавата трябва да ги подпомага освен с пенсията, най-вече в натура(тук може да спадат най-различен вид подпомагане от личен асистент за най-тежките увреждания, рехабилитации и т.н. ), която „инвалидите“ по документи няма за какво да я ползват. Интереса им към документалните измами ще изчезне напълно.

Пробойна номер 4 в бюджета на НОИ – докога таван на осигурителния доход и малките лобисти

Докога ще има социално подпомагане и данъчни преференции за крайно нуждаещи се милионери?

Този проблем се решава с отпадането на максималния осигурителен доход. Без значение богат гражданин с 270 лева месечно, или крайно нуждаещ се от данъчни преференции с 3 000 000 годишна заплата, всички трябва да плащат данъци според възможностите си. Осигуровките са вид данък, и не може да са удар само за богатите с 270 лева месечно и средната класа, а да не се плащат от бедните милионери.

Пробойна номер 5 в бюджета на НОИ – Плащаш за майчинство само когато ще раждаш?

Защо няма възможност човек да избира дали да плаща данък ДЗПО на принудителен задължителен „частен пенсионен фонд“, но може да избира дали да се осигурява за майчинство ако е самоосигуряващо се лице, и не се осигурява ако е работещо по граждански договор?

А, защото в първия случай ще се ощетят финансовите пирамиди, пък за фонда за майчинство на никой не му пука, така ли?

Простата истина е, че за стабилно развитие на обществото, всяка двойка трябва да има 2 деца, за да се пази нулев естествен прираст на населението. Обезщетението за майчинство на едно самоосигуряващо се лице е 90% от осигурителния му доход за 18 месеца назад. Обезщетението за майчинство се получава 410 дни или 13,5 месеца. Вноската за майчинство и общо заболяване е 3,5%.

Като самоосигуряващото се лице може да избира дали да се осигурява за майчинство или не, то е ясно, че ще се осигурява само докато има планове за скорошно раждане. След второто дете осигуряването за майчинство няма да му е нужно, тъй като бъдещи изгоди няма да очаква. Тогава сметката е такава:

– за да получава 13,5 месеца по 90% от осигурителния си доход, и да не ощети обществото, би трябвало да внася около 347 месеца по 3,5%, а това са 29 години осигуряване за майчинство. Само че с тази вноска се покриват и разходите за болнични, значи лицето не трябва и да се разболява много. Или с други думи казано, през цялата си кариера едно лице трябва да се осигурява за майчинство задължително, за да може да получава обезщетението си за майчинство и да излиза в болнични, в противен случай някой друг ще му плаща сметката. За да не стане някаква грешка, в семейството има и баща(който се осигурява за майчинство, а няма да ползва такова обезщетение), обаче нали това семейство трябва да има не само едно дете, а 2. Тоест и двамата трябва да внасят осигуровка за майчинство през цялата си кариера, и да не се разболяват много, защото в противен случай някой друг ще им плаща сметката. Много грубо звучи така написано, нали? Обаче е истина. Самоосигуряващите се, работещите по граждански договор, трябва да внасят задължително вноски за майчинство и общо заболяване, защото в противен случай някой друг им плаща сметката и така не е честно.

Задаваща се голяма грешка – работника да се наказва ако работи на по-ниски от реалните доходи, или без договор

Поредната голяма грешка е на път да стане реалност – работника да се наказва ако се съгласи да работи без трудов договор, или на по-ниска от реалната заплата. В такъв случай работника не само, че ще продължи да работи без договор, или на по-ниска от реалната заплата, но ще е съучастник в нарушението, и като съучастник ще си трае и няма да смее да издаде работодателя си експлоататор, защото ще отнесе глоба.

Вместо да се прави тази глупост, решението е друго – осигуровките да са изцяло за сметка на работодателите, глобите ще са зверски за работодателя, а работника ще е в по-силна страна и най-малкото, при първите сигнали за нагло експлоатиране, в случай че работодателя си го позволи, а преди това са имали сговор да се работи без договор или на по-нисък от реалния доход, работника ще отиде да клепа експлоататора. Едни добри хора ще отидат при работодателя, ще му ударят зверската глоба и след това за дълго време ще го помни. Така се изкореняват тези явления, ако се направят работника и работодателя съучастници в нарушенията, ще стане точно обратното. Нелепиците, че работника има интерес да плати глобата, тъй като парите щели да отидат по личната му сметка, са смехотворни.

Ако това беше заглавие на театрална постановка, вероятно щеше да се нарича „Капиталов принцип 911 – Голямото плюскане за сметка на данъкоплатеца“.

Излезе тримесечния отчет за дейността на фондовете работещи на „капиталов принцип“, на сайта на Комисията за финансов надзор. КФН, която за пореден път сложи минимална доходност на принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“ под нулата (спазвайки стриктно нормата на „кодекса за социално осигуряване“ – 3% под средното за бранша, или в превод ако бранша ДЗПО или допълнителни професионални, загуби 97% от парите на хората, няма да има никакъв проблем който и да е фонд да реализира 100% отрицателна доходност, съгласно чл. 193, ал. 3 от „КСО“)

Как населението в България търпи тежки лишения над 10 години, с всяка година все повече, а насреща някой трупа на гърба му отрицателна доходност на капиталов принцип? От къде идват около 800 милиона от годишния дефицит на НОИ?

Настоящото показва в реално изражение какви пари са засмуквали съвкупно всеки месец така наречените „универсални пенсионни фондове“ (данък ДЗПО 5% в полза на частни фирми), така наречените „професионални частни фондове“, и с какво разполагат балансово към 30.09.2011 г.

Номинален резултат от дейността на принудителните задължителни „частни пенсионни фондове” (наричани универсални) към септември 2011 г.: – 16 142 100 лева

Не е печатна грешка, за 10 години това е номиналната им съвкупна доходност (загуба на езика на нормалните хора). Номинална съвкупна загуба от 0,48% за целия период на съществуването им.

Номинален резултат от дейността на принудителните задължителни „частни професионални фондове“ (наричани професионални) към септември 2011 г.: – 36 274 577 лева

И това не е грешка. Това е номиналната доходност (загуба на езика на нормалните хора) на „професионалните частни пенсионни фондове“ за 11 години професионално управление. Номинална съвкупна загуба от 5,76% за целия период на съществуването им.

Обаче и това съвсем не са реалните факти. За периода на съществуването им стойността на парите във времето се е променила. Като се преизчислят невероятните успехи, реалните цифри изглеждат по този начин – по стойността на парите във времето към септември 2011:

1. за цялото си успешно (за организаторите на схемата) съществуване, универсалните пенсионни фондове (данък ДЗПО в полза на частни фирми) са нанесли реални преки загуби за населението в България от около 498 662 645 лева или 12,9%.

2. за цялото си успешно (за организаторите на схемата) съществуване, „професионалните частни пенсионни фондове“ (данък допълнителен професионален в полза на частни фирми със защитата на „конституционния съд“) са нанесли реални преки загуби за населението в България от около 207 154 057 лева или 25,55%.

Общо реални преки загуби за населението в България – около 705 816 702 лева

Държавата те насилва да вкарваш пари, които уж ще плащат по-голяма пенсия, а тези пари „пуф“ – изчезнати, изпарени, пресушени.

Към 30.09.2011 данък ДЗПО са плащали 3 111 971 човека. Средно пряката загуба като я разпределим означава, че на всеки му е бръкнато в джоба и са му откраднати по 160,24 лева. Не доходност, на всеки роден след 1959 г. са му откраднати средно по 160,24 лева, само от данък ДЗПО.

Който не вярва, може да се убеди сам от таблиците по-долу. Разбира се цифрите са съвсем неангажиращи, възможни са минимални отклонения в рамките на статистическата грешка.

Присъединете се към каузата:

Да закрием задължителните „частни пенсионни фондове“

Дейност на принудителните задължителни „универсални пенсионни фондове“ до септември 2011

Дейност на принудителните задължителни „професионални пенсионни фондове“ до септември 2011