За силна република без президент, как текущия да отърве кожата, Хитър Петър, кокошката и свинята

Настоящия анализ се състои от 3 части:
1. За необходимостта от закриване на длъжността „президент“ в Република България поради икономическа необоснованост за съществуването й
2. Как текущия заемащ длъжността да се спаси и да спи спокойно (преходен период)
3. Как съдебната власт спасява престъпниците

1. За необходимостта от закриване на длъжността „президент“ в Република България поради икономическа необоснованост за съществуването й

Ще започнем с това какво представлява тази длъжност. Какви задължения има държавния чиновник, който я изпълнява, а след това ще разгледаме и колко струва на държавния бюджет този придатък остатък от архаичното минало и имитиращ церемониалността от други велики държави, за които обаче церемониалността носи приходи, а не само разход.

Българската конституция има специална глава 4

Ще цитираме директно конституцията и коментираме член по член какво означават разпоредбите, че да може гражданите да го разберат кой е този президента и какви са му задълженията, заради които получава неприлично висока заплата:

Чл. 92.
(1) Президентът е държавен глава. Той олицетворява единството на нацията и представлява Република България в международните отношения.
(2) Президентът се подпомага в своята дейност от вицепрезидент.

Ние го разбираме така – ако държавата беше едно семейство и част от семейството вземе да се скара, би трябвало главата на семейството да въведе помирение.
Също така главата облича костюмчето и се изпраща на срещи със себеподобни от други държави да пият кафенце и да се снимат за историята.
Втора алинея обаче е по-интересна – там пише, че президента се подпомага от вицепрезидент.
А още по-интересното е, че малко институцията се е раздула и вместо от 2 броя чиновници, през 2011 година за тази институция са работили на заплата 153. Няма грешка
https://btvnovinite.bg/733214199-Kolko_ni_struva_prezidentat.html
И как става тази работа – типично по чиновнически – уж трябва да са 2 броя, като вицето помага на главния. Обаче на вицето му хрумнало, че също има нужда от помощник.
А после и на помощника му трябвало помощник и т.н. до 153 помощници през 2011. Сега не знаем колко са. Някой най-добре да го разследва това, че прилича на някакво образувание, дето не се знае дали е доброкачествено или не. Знае се само, че струва много пари на данъкоплатеца

Чл. 93.
(1) Президентът се избира пряко от избирателите за срок от пет години по ред, определен със закон.
(2) За президент може да бъде избиран български гражданин по рождение, навършил 40 години, който отговаря на условията за избиране на народен представител и е живял последните пет години в страната.
(3) Избран е кандидатът, получил повече от половината действителни гласове, ако в гласуването са участвали повече от половината избиратели.
(4) Ако никой от кандидатите не е избран, в седемдневен срок се провежда нов избор, в който участват двамата кандидати, получили най-много гласове. Избран е кандидатът, получил повече гласове.
(5) Изборът за нов президент се произвежда не по-рано от три месеца и не по-късно от два месеца преди изтичане на срока на пълномощията на действащия президент.
(6) Споровете относно законността на избора за президент се решават от Конституционния съд в едномесечен срок след изборите.

Тук няма да коментираме нищо. Така са го написали. Държавния чиновник с длъжност президент може на практика да бъде всеки със старост над 40 години, стига да не е Симеон втори или Кристалина Георгиева например. Може да е неграмотен като неграмотен депутат народен и тъп като галош. Образователен ценз не се изисква

Чл. 94.
Вицепрезидентът се избира едновременно и в една листа с президента при условията и по реда за избиране на президент.

Това е много важно, защото когато президента си подаде молбата за напускане, и отиде да си гледа кравите на село например, вицето става президент до края на 5 годишния мандат.
Значи като избират гражданите пакета, хубаво да се оглеждат и кое е вицето, че да не им дойде някоя коза да я гледат за 1 януари да ги поздравява

Чл. 95.
(1) Президентът и вицепрезидентът могат да бъдат преизбрани на същата длъжност само за още един мандат.
(2) Президентът и вицепрезидентът не могат да бъдат народни представители, да изпълняват други държавни, обществени и стопански дейности и да участват в ръководството на политически партии.

Ами какво да кажем. Това не е Русия, Турция, музикалната академия или бананова република по 30-40 години един и същ да бъде. Максимум 10 години може да се чиновничества на тази длъжност.

Чл. 96.
Президентът и вицепрезидентът полагат пред Народното събрание клетвата по чл. 76, ал. 2.

Я да го видим какво се кълнат:
„Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се.“

Това може за някой вярващ човек да има значение, ама ако е неверник?

Чл. 97.
(1) Пълномощията на президента и на вицепрезидента се прекратяват предсрочно при:
1. подаване на оставка пред Конституционния съд;
2. трайна невъзможност да изпълняват правомощията си поради тежко заболяване;
3. при условията на чл. 103;
4. смърт.
(2) В случаите на т. 1 и 2 пълномощията на президента и вицепрезидента се прекратяват с установяване от Конституционния съд на посочените в тях обстоятелства.
(3) В случаите на ал. 1 вицепрезидентът встъпва в длъжността президент до края на мандата.
(4) При невъзможност вицепрезидентът да встъпи в длъжност правомощията на президента се изпълняват от председателя на Народното събрание до избирането на президент и вицепрезидент. В този случай в двумесечен срок се произвеждат избори за президент и вицепрезидент.

И на нас веднага ни стана интересно какво крие този чл. 103:

Президентът и вицепрезидентът не носят отговорност за действията, извършени при изпълнение на своите функции, с изключение на държавна измяна и нарушение на Конституцията

За да сме по-конкретни ако президент или вицето нарушат конституцията, тъй като и „държавната измяна“ е нарушение на конституцията, то подлежат на отстраняване.

Това на практика означава, че президента и вицето трябва да са образец за пример и през целия мандат да спазват всички закони в страната, иначе ще им е къс мандата

Чл. 98.
Президентът на републиката:
1. насрочва избори за Народно събрание и органи на местно самоуправление и определя датата за произвеждане на национален референдум, когато за това има решение на Народното събрание.
2. отправя обръщения към народа и Народното събрание.
3. сключва международни договори в случаите, определени със закон;
4. обнародва законите;
5. утвърждава промени на границите и центровете на административно-териториалните единици по предложение на Министерския съвет;
6. назначава и освобождава от длъжност ръководителите на дипломатическите представителства и постоянните представители на Република България при международни организации по предложение на Министерския съвет и приема акредитивните и отзователните писма на чуждестранните дипломатически представители в страната;
7. назначава и освобождава от длъжност и други държавни служители, определени със закон;
8. награждава с ордени и медали;
9. дава и възстановява българско гражданство и освобождава и лишава от него;
10. предоставя убежище;
11. упражнява право на помилване;
12. опрощава несъбираеми държавни вземания;
13. наименува обекти с национално значение и населени места;
14. информира Народното събрание по основни въпроси в кръга на своите правомощия.

От всичките му тежки задължения без никакво съмнение, в общия случай те представляват формални и церемониал функции, и амортизиране на ръката за завъртане на подписа. Добре ще е ако кандидатите за президент знаят да се подписват и с двете ръце, че да си ги амортизират равномерно.

Има обаче едни точки 9, 11 и 12, които са интересни и притеснителни.

Например точка 9 – „дава и възстановява българско гражданство и освобождава и лишава от него“

Защо такова нещо се делегира на скъпоплатен държавен чиновник, като тази работа може да се извършва и от най-обикновени чиновници на минимални заплати? В това задължение няма нищо възвишено, няма кафенце. Защо, защо, защо? Ами ако президента падне до такова ниво и почне да получава подкупи, че да даде неправомерно българско гражданство на талибани? Не, не, не… Защо такива битови неща са дадени на този скъпоплатен държавен чиновник?

Има и още по-интересна точка номер 11 и 12 – „упражнява право на помилване“ и „опрощава несъбираеми държавни вземания“

Хайде сега да допуснем следната ситуация. Някакъв напълно пропаднал „човек от народа“ има детска мечта – да чете словото на 1 януари, ама качества няма никакви, а и не чете хубаво. В същото време групировка за извършване на престъпления от общ характер е научила, че президента има право да помилва престъпници. Среща го този народния случайно на улицата и му предлага да изпълни детската мечта. „Хей, ти тъпия, да, ти тъпия тулуп – искаш ли да станеш президент?“
И условията са елементарни – ако върху прокуратурата не може да се окаже натиск от групировката, а и не се уцели корумпиран съдия, та се окаже, че групчленове или техните синчета наркомани например трябва да влязат в затвора, тогава президента да си влезе в задълженията и да „помилва“ по главицата криминално проявените и осъдени лица.
А как ще стане „човека от народа“ президент? Ами групировката за извършване на престъпления от общ характер ще изсипе купища пари разбира се. Свободата не е безплатна в крайна сметка, нали така?

Някой може ли да поръча една справка какви престъпници са били „помилвани“ от българските президенти между 1991-ва година досега и на какво основание им е милвана главицата. Тази информация трябва да е абсолютно публична и актуализирана в реално време. И да се следи постоянно от журналистите, за да се избегне по-горния сценарий
Втрещяващ е и текста „опрощава несъбираеми държавни вземания“. Силно се надяваме да няма право да опрости едни 700 милиона лева на едни хора, които се крият в пещерите в Африка и не искат да се връщат да си ги платят.

Чл. 99.
(1) Президентът след консултации с парламентарните групи възлага на кандидат за министър-председател, посочен от най-голямата по численост парламентарна група, да състави правителство.
(2) Когато в 7-дневен срок кандидатът за министър-председател не успее да предложи състав на Министерския съвет, президентът възлага това на посочен от втората по численост парламентарна група кандидат за министър-председател.
(3) Ако и в този случай не бъде предложен състав на Министерския съвет, президентът в срока по предходната алинея възлага на някоя следваща парламентарна група да посочи кандидат за министър-председател.
(4) Когато проучвателният мандат е приключил успешно, президентът предлага на Народното събрание да избере кандидата за министър-председател.
(5) Ако не се постигне съгласие за образуване на правителство, президентът назначава служебно правителство, разпуска Народното събрание и насрочва нови избори в срока по чл. 64, ал. 3. Актът, с който президентът разпуска Народното събрание, определя и датата на изборите за ново Народно събрание.
(6) Редът за съставяне на правителство по предходните алинеи се прилага и в случаите на чл. 111, ал. 1.
(7) В случаите на ал. 5 и 6 президентът не може да разпуска Народното събрание през последните три месеца от своя мандат. Ако в този срок парламентът не може да състави правителство, президентът назначава служебно правителство.

Този член няма да го разискваме много, тъй като има процедура, която е задължителна, и дали ще сложим един печат или ще има президент да го слага, общо взето все едно

Чл. 100.
(1) Президентът е върховен главнокомандващ на въоръжените сили на Република България.
(2) Президентът назначава и освобождава висшия команден състав на въоръжените сили и удостоява с висши военни звания по предложение на Министерския съвет.
(3) Президентът възглавява Консултативния съвет за национална сигурност, чийто статут се определя със закон.
(4) Президентът обявява обща или частична мобилизация по предложение на Министерския съвет в съответствие със закона.
(5) Президентът обявява положение на война при въоръжено нападение срещу страната или при необходимост от неотложно изпълнение на международни задължения, военно или друго извънредно положение, когато Народното събрание не заседава. В тези случаи то се свиква незабавно, за да се произнесе по решението.

Главнокомандващ? Някой дето може да е хванат от улицата? Неграмотен като неграмотен депутат и тъп като галош?
Добре, че в Република България не се налага да си изпълнява задълженията по този член, че иначе при въоръжено нападение от стадо кози и страната може да падне под робство

Чл. 101.
(1) В срока по чл. 88, ал. 3 президентът може мотивирано да върне закона в Народното събрание за ново обсъждане, което не може да му бъде отказано.
(2) Народното събрание приема повторно закона с мнозинство повече от половината от всички народни представители.
(3) Повторно приетият от Народното събрание закон се обнародва от президента в 7-дневен срок от получаването му.

Да се чете така – президента може да забави с няколко дни или седмици приемането на закон по всяко време. Може мотивацията от всеки пръст на крака да си я смуче. Има ли някакъв смисъл това? След като народното събрание веднъж вече е приело даден закон, все ще събере същите тези, които са го приели, отново да го гласуват.
Ама представете си ако групировката престъпници си е била осигурила президент проклетник, как постоянно може да осигурява скандали и всеки закон да бъде саботиран

Чл. 102.
(1) В изпълнение на своите правомощия президентът издава укази, отправя обръщения и послания.
(2) Указите се приподписват от министър-председателя или от съответния министър.
(3) Не подлежат на приподписване указите, с които президентът:
1. назначава служебно правителство;
2. възлага проучвателен мандат за образуване на правителство;
3. разпуска Народното събрание;
4. връща закон, гласуван от Народното събрание за повторно обсъждане;
5. определя организацията и реда на дейност на службите към Президентството и назначава персонала;
6. насрочва избори и референдум;
7. обнародва законите.

Господин печат. Наистина ли трябва да се плаща неприлично тлъста заплата за един печат и подпис? Все пак не е нотариус това

Чл. 103.
(1) Президентът и вицепрезидентът не носят отговорност за действията, извършени при изпълнение на своите функции, с изключение на държавна измяна и нарушение на Конституцията.
(2) Обвинението се повдига по предложение най-малко на една четвърт от народните представители и се поддържа от Народното събрание, ако повече от две трети от народните представители са гласували за това.
(3) Конституционният съд разглежда обвинението срещу президента или вицепрезидента в едномесечен срок от внасянето на обвинението. Ако бъде установено, че президентът или вицепрезидентът са извършили държавна измяна или са нарушили Конституцията, пълномощията им се прекратяват.
(4) Президентът и вицепрезидентът не могат да бъдат задържани и срещу тях не може да бъде възбудено наказателно преследване.

И тук е разписано как се прекратяват договорите с президента и вицето – чрез конституционния съд се прави тази работа след като се повдигне обвинението от 60 депутата.
След това разбира се президента и вицето ще си носят и допълнителна наказателна отговорност каквато би носил и дядо Пешо от село Марикостиново

Чл. 104.
Президентът може да възлага на вицепрезидента правомощията си по чл. 98, т. 7, 9, 10 и 11.

Много хубаво и точно заради тия делегации на задължения вместо 2 държавни чиновници на държавната хранилка в президентството през 2011 година са висяли 153 бройки.
Кой знае дали сега не са много повече, тъй като бюджета се е раздул двойно за 10 години.

В чл. 5 от закона за държавния бюджет има специално перо – разходи за администрация на президента

https://www.lex.bg/bg/laws/ldoc/2137198498

И какво да видим там – над 8 милиона на година. За чий се пилеят тези пари и на какво основание тези разходи са нараснали двойно спрямо президента от 2010 година?

https://www.lex.bg/en/laws/ldoc/2135654585

Да не би текущия президент и администрацията му да копат по-добре, или да вършат някаква работа освен церемониална дейност?
Защото иначе биха си превишавали задълженията и може да се погнат за престараване и превишаване на правомощията

Нашето мнение е, че на Република България е необходима корекция на конституцията и длъжността президент и вице да се закрият. Церемониалните им действия може да се извършват съвсем спокойно от премиера, председателя на парламента и неговите заместници. Удрянето на печатите също.

Новата конституция без паразитната структура и с още няколко подобрения би изглеждала така:

https://alexanderbtodorov.com/2011/03/03/constitution/

Ако някой ревне, че и другите държави имало било президенти, крале и т.н. Да, наистина Великобритания си има кралица, обаче от нея има някаква полза за страната. Тя не само получава благини, а и благодарение на нея в страната идват милиони туристи годишно. Икономически е изгодно за Великобритания да издържа кралско семейство, докато в България президентството – това са просто разходи без никаква възвръщаемост. И най-добре да се извадят от бюджета.

2. Как текущия заемащ длъжността да се спаси и да спи спокойно

Ако бяхме президент на Република България в момента и чисто хипотетично ни бяха сложили стотици съветници и вице, които да ни казват какво да правим, какво да говорим, какво да подписваме и как да нарушаваме законите в полза на една или друга партия:
1. бихме си подали молбата пред конституционния съд и прехвърлили горещия картоф на вицето да си лае докато може
2. веднага бихме сключили сделка с прокуратурата да не ни разследва лично срещу пълни показания за всички закононарушения и престъпления в президентството, за които ни е известно (в случай, че има такива). Така ще си спим спокойно и ще се радваме и на тлъстата пенсия, която се дава на бившите президенти. Освен това и от заплати достатъчно пари са спестени за тези години досега. Значи пак да повторим, че да не е разбрал някой – не да им искаме оставките на прокурорите, а пълно съдействие да се окаже при разследванията
3. тръгваме си по планините и си гледаме живота, вицето да се оправя до новите избори или до закриването на длъжността
4. публично се извиняваме на гражданите, че няколко години скапваме настроението на 31-ви декември срещу 1-ви януари с патетичните слова, от които губиш желание да живееш, и които карат човек да брои още колко години трябва да ги търпи до края на мандата

3. Как съдебната власт спасява престъпниците

Имало едно време Хитър Петър и една кокошка. Те добре си живеели и един ден на Хитър Петър му се дояла пилешка супа. (Точно по това време нямало съдебна система и всичко се случвало на разменни начала).

Точно тръгнал да я търси къде е, ама я няма. Открадната.

„За да крадеш, трябва да си тъп, а да ми откраднеш точно моята кокошката значи трябва да си много тъп“ – казал си Хитър Петър и побеснял.

Ясно било, че кокошката е открадната от Тъп Тулуп – толкова тъп като него трудно може да намериш.

Ясно било и, че на Тъп Тулуп няма да му се размине, тъй като щом на Хитър Петър му се дояде пилешка супа, значи ще има супа и няма да е само с фиде.

Само дето тази супа не става за нищо. Хитър Петър взел да смята и стигнал до икономическите изводи, че загубата на кокошката точно ще се покрие от супата, която въпреки, че не става за ядене, за свинята ще е чудесна. Цяла седмица ще я яде.

Разчуло се за непоносимата жестокост на икономиката в селото и другите като Хитър Петър започнали същата практика – „а си ми откраднал кокошката, а си станал на супа“.

И от рода на Тъп Тулуп почнали кампания „Живота на тъпите има значение“. Да не стане грешка, пак да повторим – за да крадеш, трябва да си тъп, а това не е поправимо обикновено.

Тогава се появила съдебната система – да пази престъпниците от справедливото и икономически праведно наказание за всеки, който тръгне да краде.

Така прокуратурата почнала да съдейства на Туп Тулуп и компания да се нанасят в топла килия (е, понякога разни съдии саботират процеса заради крилце или кълка) и далеч запазени от първичното правораздаване – кокошка за супа на Хитър Петър и съселяните му.

А на Хитър Петър и съселяните им се обяснило следното с въвеждането на съдебната система на държавата:
1. няма смисъл Тъп Тулуп да става на супа, свинята само 1 седмица ще я яде, а после нищо
2. по-добре да се прибере на топло, където ще полага тежък физически труд, докато му се появят гърбици като на Дубайска камила
3. от полагането на тежкия труд, Тъп Тулуп първо ще си избие 1 кокошка като за 10 обезщетение на Хитър Петър, а остатъка от стойността на 990 кокошки ще е в полза на държавата.

Нали поравно да е, и честно, тази съдебна система от нещо трябва да се издържа все пак

Защо обезщетенията за безработица са такива, каквито са, и имат ли нужда от промени?

За търсещите работа и подпомагане се препоръчва да се запознаят първо с тази статия: Безработица – обезщетения, осигуряване, преди да надградят

В настоящата ще се отговорят на няколко важни въпроса, за да се възспре празнодумието, а „дай дай дай“ лицата малко да се засрамят.

Първо, кой има право на обезщетение за безработица?
Това са всички, които са се регистрирали в агенцията по заетостта, не упражняват трудова дейност, и са се осигурявали поне 12 месеца от последните 18 за рискът „безработица“. Обезщетение не може да се получава от пенсионери или имащи право да се пенсионират (те трябва пенсия да си получават и се издържат от друг фонд на НОИ). Нямат включен този риск работещите по „граждански договори“ и самоосигуряващите се свободни професии, поради причината, че от техните доходи не се удържат осигуровки за безработица.

Защо работещите по граждански договори и свободните професии не се осигуряват за безработица?
Доста е дискусионен този въпрос. И ние сме се чудили, така и така осигуровките са марков данък, от къде накъде има категории работещи, които не го плащат? В крайна сметка може да се приеме, че в случая законодателят има известно право, тъй като осигуровката за безработица е един вид застраховка срещу случване на нежелано събитие. И докато при трудовите договори работещият е в силна зависимост от работодателя, то при свободните професии дали ще имат работа или не, това си е напълно в техните ръце. Могат днес да почнат да се самоосигуряват, а утре да не им се работи и да спрат дейност. Тоест при тях „безработицата“ е в значителна степен под собствен контрол. Поради това, изобщо не им е разрешено да участват в схемата. Може би за работещите по граждански договори е редно да се помисли да бъдат включени, и да почнат и те да се осигуряват за риска както го правят и работещите по трудови правоотношения, както и задължително за общо заболяване и майчинство. Законодателите, моля да се задействате по този въпрос – гражданските договори трябва да се облагат с осигуровки както и трудовите. Има дупка в закона

Обезщетение за безработица 60% от осигурителния доход на лицето
Доста дискусионен въпрос е дали това е много или малко. Във всеки случай ще разгледаме от позицията на фонда, който изплаща обезщетението – защото, за да дадеш на някой, първо трябва да го вземеш от някъде. Ще разгледаме следната ситуация: Иван Иванов (средния човек) ще има кариера от 40 години, и ще работи върху осигурителен доход от 1000 лева през цялото време.
Осигуровката за безработица е 1% – или 10 лева месечно.
Според кодекса за социално осигуряване осигуреното лице има право на обезщетението за безработица в размер 60% от осигурителния му доход за 24 поредни месеца преди настъпване на „застрахователното събитие“ да речем

Срокове за изплащане на паричните обезщетения за безработица

Осигурителен стаж с осигуряване за безработица за времето след 31 декември 2001 г.

(години)

Срок на изплащане на обезщетението

(месеци)

до 3 години

4

от 3 години и 1 ден до 7 години

6

от 7 години и 1 ден до 11 години

8

от 11 години и 1 ден до 15 години

10

над 15 години

12

Да си представим, че на Иван Иванов му се случва събитието когато има само 18 месеца осигурителен стаж (тепърва е започнал трудовата си кариера, и то злощастно в ресторант по време на пандемия). Иван Иванов има право на обезщетение в размер 600 лева в продължение на 4 месеца според таблицата. Това ще значи, че ще получи от фонда 2400 лева. В същото време Иван Иванов ще е внесъл във фонда 18 пъти по 10 лева или общо 180 лева. Чиста печалба 1333%. И кой ще плати – държавата (тоест това сме ние)
Да си представим, че на Иван Иванов му се случва същата ситуация, когато има 36 месеца осигурителен стаж – тогава вече ще има право на обезщетение в продължение на 6 месеца или в размер на 3600 лева, като в същото време ще е направил 36 вноски по 10 лева или 360 лева. Чиста печалба 1000%.
При следващия пример вече на Иван Иванов му се налага да използва солидарност от фонда, когато има внасяни осигуровки 7 години или 84 месеца. В такъв случай ще е направил вноски за 840 лева, а ще може да получи от фонда обезщетение за 8 месеца по 600 лева. Или с печалба от 571% за осигуреното лице = загуба за фонда.
Ако на Иван Иванов му се наложи да ползва обществената солидарност след 11 години в осигуряване, тогава пропорцията би била при внесени 1320 лева осигуровки – обезщетения в размер на 6000 лева или печалба от 455% за него, и съответно загуба за обществения фонд.
В следващия пример Иван Иванов работи 15 години и след това му се налага да ползва обществената солидарност – внесени вноски 1800 лева, и право на обезщетение за 12 месеца по 600 лева или 7200 лева = 400% печалба / респективно загуба за фонда.
Къде е точката, където колкото си внасял, толкова ще получиш?
Нали това е честното? Изработил си си го, и да си го получиш изработеното. Не на гърба на другите да получаваш. Отговорът е, че тези 7200 лева може да се изработят за точно 60 години труд при един и същи осигурителен доход.
60 години! Във всички други случаи осигуреното лице получава повече, отколкото е дало на системата. И това е при положение, че се възползва от системата само веднъж за 12 месеца. Значи да разбираме, че не просто фонда за безработица не плаща твърде малко на осигурените лица, а от фонда на практика се изплащат с 50% повече на средното осигурено лице, отколкото някога то може да заработи. Или може би средната кариера с осигуровки е не 40, а 60 години? Съмняваме се да е така за средния гражданин.

Да я вдигнем ли осигуровката за безработица тогава?
Категорично не, защото по-високите данъци (осигуровките също са данъци, маркови данъци) означава, че безработицата ще се увеличи също. А още малко да вдигнем осигуровките да покрием увеличението? Какво, и още повече да се вдигне безработицата? И докога?
Напротив, данъците трябва да бъдат максимално ниски, за да не се смущават хората и работодателите да ги плащат върху реалните доходи, които получават.
В една нормална държава не трябва да ти е изгодно да си безработен, не трябва да ти е изгодно да си беден или болен, или глупав…
Иначе почваме да си играем на стражари и апаши, на котка и мишка. Никой не печели като си играем игрички, вместо да се работи

А да коментираме минималното обезщетение за безработица – 9 лева на ден, и то само в работни дни?
Първо кога може да се получи такава ситуация, че на някой да му се наложи да живее с едва 180 лева месечно и то за максимален период от 4 месеца помощи.
Тази ситуация не е възможна ако лицето се е осигурявало и не е напуснало работа по своя воля. Ако има спорове по това да смятаме – 60% от осигурителен доход минимална заплата 585 лева (минималната заплата се мени всяка година, затова нещо средно избираме между 560 и 610) прави 351 лева / 20 дни или около 2 пъти над минимума по закон.
Кои са тогава хората, които може да получават едва 9-те лева на ден, с които се спекулира – това са единствено тези работещи, които са напуснали работа по своя инициатива.
Пак да се повтори – ако работника по своя инициатива реши да напусне работа, тогава му се полагат тези минимални 9 лева на ден, и то само в работни дни.
Защо е така? Защото е избрана по собствена воля „безработицата“ и да допуснем, че или човекът има други доходи, от които да живее или очаква бързо да си намери друга работа.

Има и един друг момент, че се чуват слухове, че има работодатели, които още с подписването на трудовия договор искат да имат подписана и молба за напускане.
Тогава действително на работещия няма да му е по собствена воля „безработицата“, обаче ще пострада. За да се избегне това – ако някой роботодател си позволи да ви иска нещо подобно, или ви поиска да ви плаща на ръка, а да се осигурявате на минимална заплата:
– първо жеста да получи, след това може да го напсувате цивилизовано с пътя на душата, че да няма основание да спори за нещо
– второ незабавно сигнализирайте инспекцията на труда и да го затварят
Ако критична маса от трудещите се постъпват по този начин, такива роботодатели няма да съществуват. От вас си зависи. Иначе ще се превърнете в мрънкачи, на които все някой друг им е виновен.

А да коментираме максималното обезщетение за безработица?
Или редно ли е при положение, че средната заплата в страната е примерно 1000 лева, то да има такива лица, които да получават обезщетение за безработица примерно 60% от 3000 лева? Или 1800 лева месечно
Тук изобщо не става дума за морална дилема обаче, а за напълно грешни сметки на законодателя, тъй като както вече стана ясно, фонд „Безработица“ работи на тотална загуба и на средния човек му се налага да работи 60 години!, че да си заслужи дори 1 година обезщетение за безработица.
Редно е да се замисли законодателната власт и по никакъв начин не би трябвало на някой да му е изгодно да се издържа от обезщетение за безработица. Това трябва да е инструмент само за запазване на трудоспособност до намиране на нова работа, а не за поддържане на по-луксозен начин на живот при който и да е.
Затова би било редно 60% от осигурителния доход да се получава в общия случай, обаче да се лимитира помощта на 200% от минималната работна заплата (което прави около средната заплата в страната) и нито стотинка повече

Как държавата да се бори със спекулата

Ще говорим от името на силна държава, на която никой не може да извива ръцете.
Слабаците може и различно мнение да имат по въпроса.

В последно време много модерно стана хората да се маскират като Шрьодер от „Констенурките нинджа“.

Икономическата теория казва, че когато търсенето на една стока (например маската на Шрьодер) се повиши, най-естественото нещо е продаващите я да увеличат цената й (дотогава докато някой е готов да плати по-високата цена).

Ако маската на Шрьодер има себестойност (не само плат, ами и транспорт има, и разходи за реклама в „Констенурките нинджа“, че и на други места – примерно за разработка на вирус, глобална кампания и т. н.) 1 лев, а продаващите я обикновено я продават за 2 лева (нали по кръчмарски – удряш двойно)

Ако благодарение на глобален маркетинг маската на Шрьодер се превърне в моден аксесоар, че и повече от това, търсенето й скача 100 пъти или повече, значи някои продавачи може да се изкушат да я продават примерно за 5 лева, или 10 лева и въпреки това да има голямо търсене. Ама на спекула прилича това? Или си е нормална пазарна ситуация?

Ако си в пустинята и нямаш капка вода, една бутилка 500 мл. сигурно ще ти я продават на цената й в злато.
И въпреки това ще ти се вижда изгодна сделка, нали? Пак пазарна ситуация. Морално ли е?
От гледна точка на продавача в пустинята – поел е голям риск да занесе бутилката в пустинята, ще спаси живота на човека останал без капка вода. Спасяваш живот – защо да не получиш награда за това?

Да преминем на другата гледна точка – не е морално и държавата решава да се намеси (за маската на Шрьодер, пустините са без регулация)

При държавите със слабо управление методът на намеса включва – дай да я фиксираме цената на маската на Шрьодер
Слагаме пределна цена – 2 лева, или не тук има надценка – 1 лев е себестойността, всички ще продават на такава цена, хайде 1,10 макс.
Какво може да се получи в този случай – уау, браво, държавата се грижи за народа, гадния продавач ще работи на себестойност, хайде макс с 10% отгоре.
Може, ама гадния продавач може да си направи сметката, че първо на себестойност изобщо няма да работи, а 10% отгоре не го устройва, тъй като вместо да продава регулирана стока с 10% надценка (маската на Шрьодер), ще продава кукли Барби с 20% надценка.
Реална възможна пазарна ситуация – никой не иска нито да произвежда, нито да продава маската на Шрьодер, въпреки, че търсенето й е огромно.
Друга реална възможна пазарна ситуация – изведнъж производството на маската на Шрьодер ще почне да спестява от себестойност – по-некачествени материали ще се влагат, или от нещо друго ще се спестява (маската на Шрьодер ще е по-скоро покривало само на устните примерно) и пак производител и търговец ще си постигнат нужните % печалба, че да искат да се занимават със съответния бизнес. В същото време държавата на слабаците ще твърди, че е постигнала своето, а населението ще се чуди кой е глупакът в случая.
Ама при слабаците така се получава

А как да действа държава със силно управление?
Да допуснем, че „маската на Шрьодер“ е жизненоважен аксесоар с огромно търсене от цялото население.
Силната държава не иска спекула и иска да задоволи търсенето.
Затова държавно предприятие поръчва необходимите бройки (огромна поръчка) със задължителните минимални качества.
Гарантирана е поръчката, а себестойността й може да се докара вместо да е 1 лев, да бъде 20 стотинки (без влошаване на качеството).
Знаете за ефекта от мащаба до какво води – да, по-ниска е себестойността. И няма да има разходи за реклама, нито маркетинг. Търсенето е гарантирано вече. И вече със себестойност от 20 стотинки, държавното предприятие ще пусне на пазара „маската на Шрьодер“ за 50 стотинки.
Пак с печалба и то от 150% за примера.
В същото време 2 пъти по-евтино от цената, на която при нормални пазарни условия търговците биха я продавали.

Значи спекула се бори от силната държава не със забрани и пределни цени, а със създаване на излишък, който ще принуди спекулантите да се откажат от продукта обект на спекула.

Да имаш много в излишък, в точно 50% от случаите е хубаво – никой не може да ти извива ръцете

Какво ще стане ако осигуровките се плащат 50 на 50 и въвеждаме „справедливост“

Уважаеми премиер-министър Борисов,

уважаеми министър Горанов,
уважаеми народни представители, синдикати, работодателски организации,
уважаеми собственици на бизнес, работници и служители „от 9 до 17“, и необикновени служители,
Настоящото пояснява ефекти и процеси, които биха стартирали, ако витаещите в общественото пространство слухове за въвеждане на „справедливост“ при плащането на социални осигуровки (тоест работодатели и работници да плащат по 50% дял от вноските, а не както е сега „работодателите да плащат повече“), бъдат въплатени в закон
„Животът е несправедлив – свикни с този факт.“ – Бил Гейтс
Поздрав за тези, които обичат да раздават „справедливост“
Няма да сме голословни, ще говорим от името на теория на практиката.
Към момента дела на осигуровките, която работодател и работещ формално* заплащат е в съотношение:
– 18.92% за работодателя при
– 13.78% за работещия
* – за тези, които не знаят, работодателите си мислят, че плащат цялата сума, 
а служителите си мислят, че изкарват цялата сума + дивидентите на работодателя.
Кое е първото – кокошката или яйцето?
В общественото пространство витаят слухове, че някои искат да въвеждат „справедливост“ и работодателя и работещия да плащат осигуровки в съотношение вместо 18.92% към 13.78%, да се промени 16,35% на 16,35% – или наравно иначе казано.
Всяка промяна на каквото и да е било в общия случай означава, че от някой ще се вземе нещо, за да се даде на друго място.
В природата нищо не се губи както е известно. Във всеки случай промяна свързана със заплащане, води до повече разходи,
или до социален конфликт. В конкретния случай промяната може да доведе до повече разходи, или до по-малко приходи, а
конфликт може да бъде предизвикат при всички засегнати страни – работодатели, работещи, и държава.
При изравняване на осигурителната тежест между работодателя и работещия, теория на практиката говори за 2 възможни сценария:
на разумния собственик на бизнес, и на тариката шеф на фирма, защото ако закон се промени, а нищо друго не се промени, вече ще е предизвикан социалния конфликт от този вид:
„Шефче, вдигай заплатите веднага, иначе си чао“
При този сценарий
Разумния собственик на бизнес разсъждава така:
„Дали ще плащам повече за заплати и по-малко за осигуровки, или обратното, все ми е на разхода“
И разумния собственик на бизнес ще вдигне заплатите с точно толкова,
с колкото ще намалеят заплатите на служителите заради разместване тежестта на осигуровката от работодател към работник.
Тоест от гледна точка на нормалния бизнес – резултата нулев + малко повече данъци, + още административна тежест,
писане на анекси за всеки един служител без изключение, както и гледане под лупа на всяко следващо
„умно“ и „справедливо“ законодателно решение към бизнеса, водещо до нулев резултат + още малко данъци.
Тариката шеф на фирма, малко по-иначе разсъждава:
„Ей, браво, сега ще спестя малко от осигуровки, нищо че работниците ще им паднат заплатите, да затегнат коланите малко“
И тариката шеф на фирма го очаква една от следните опции, само ако има късмет във всеки случай:
1. незабавно текучество от „нелоялните служители“
2. от „лоялните служители“ може да очаква най-доброто и мечтата за всеки работодател:
„Шефче, вече така ще ти работим, че повече марж няма да видиш“
Теория на практиката
Както е добре известно, когато кандидата за работа срещне работодателя, уговорката е за нетно получавана сума.
Работещият си прави сметката с какво ще разполага като получи заплата, а работодателя за това число умножено по 1,5325 (когато заплатата е до 3000 лева брутно)
В момента служител с нетна заплата 1000 лева прави разход за заплата за неговия работодател точно 1532.50 лева
В следващата таблица са цифрите до какво може да се стигне ако работодател и работещ започнат да плащат осигуровките „справедливо“ и 50 на 50 при нетна заплата 1000 лева:
Сега Ако има промяна -Разумен собственик Ако има промяна – тарикат шефче
Брутна заплата 1288.69 1328.29 1288.69
Осигурителен доход 1288.69 1328.29 1288.69
Осигуровки за сметка на работника 177.58 13.78% 217.18 16.35% 210.70 16.35%
Данъчна основа 1111.11 1111.11 1077.99
Данък доход 111.11 111.11 107.80
Нетна сума за получаване 1000.00 1000.00 970.19
Осигуровки за сметка на работодател 243.81 18.92% 210.70 16.35% 210.70 16.35%
Общо разход за работното място 1532.50 1538.99 1499.39

Обобщено, за всеки шеф тарикат на фирма, промяната би довела до спестяване на 2.6% разходи (докато все още има фирма), а за работещ при шеф тарикат на фирма би довело до намаляване на дохода с 3%

При нормалния бизнес промяната ще донесе единствено допълнително административна тежест и нарастване на разходите за работното място с 0,4%, тъй като, за да се запази нетната заплата на служителя, ще се дължи повече данък доход.

 

Ами държавата как ще го отнесе?

За държавата такава промяна ще има 3 ефекта:
– при фирмите с шефче тарикат – осигуровки повече няма да се получат, обаче от данък доход приходите ще спаднат с 3%, а шефчетата на фирмите тарикати взимат фактури от „Иленци“ и карат джипове с 6+1 места с право на данъчен кредит, затова корпоративен данък и ДДС не плащат, да не говорим за данък дивиденти.
Така държавата ще си остане със загуба от 3% на приходите от данък доход от тази прослойка фирми

– от нормалния бизнес държавата може да очаква 1,5% увеличение на приходите от осигуровки. В същото време намаляване на приходите от корпоративен данък и данък дивиденти, като общия нетен ефект е 1,28% повече приход в бюджета и по фондовете.

– за държавата ще има и един вторичен ефект в следствие принудителното увеличаване на заплати за нормалния бизнес (предполага се, че при нормалния бизнес работят качествените служители, за които единствен работодател не е държавата както преди 30 години, не е и 1-2 възможни фирми на тарикати, а те са с отворен хоризонт, че да могат да избират дори държавата, където да работят, и несъмнено те си избират работодателя, а не той тях, така нормалния бизнес задължително ще трябва да увеличи заплатите, за да не си загуби кадрите), заради разместване на осигурителната тежест до „справедливост“ – осигурителния доход на работещите ще се увеличи с 3%.
Това означава по-високи плащания за пенсии и всички възможни обезщетения.
Няма да е много лесно да се калкулира, но ако взимаш общо 1,28% повече приходи, а ще плащаш 3% повече от осигурителната система, която и без друго се финансира с бюджетен дефицит, колкото точно ще са загубите за държавата?

А всичко това може да отключи допълнителни реформи

За да не е държавата на загуба и въпреки това да се въведе „справедливост“ 50 на 50 при осигуровките, как звучи една примерна корекция при формулата за изчисляване на пенсиите малко на минус? Или при формулата за изчисляване на болнични, или отпуск за майчинство?
Или пък тях да не ги пипаме, а да се трупат дългове за държавата и да се плащат с лихви?
Тогава обаче някой ден ще трябва да се пипат формулите с много радикални цифри и тази „справедливост“ днес, може да доведе до много протести утре.

Затова накратко – не пипайте данъците и осигуровките повече!
Или ако ще се пипат, защо не се намалят? Корпоративния данък например е цели 10%, а в други държави в ЕС вече е 9%?

България с 8% корпоративен данък и данък доход на служителите звучи изключително добра реформа, нали?

Данъците глупаци, намалете данъците, и стройте ново, не санирайте старото

Уважаеми кандидат-депутати и други канещи се да заемат топли места на държавната хранилка. Искате да печелите избори? Тогава трябва да обещаете и да изпълните това:
За начало:
– намаляване на корпоративния данък от 10% на 8%.
Неспирно промотиране на България в ЕС, Русия, САЩ, Австралия, Китай, Япония и т.н., като данъчния рай в цивилизования свят – страната с най-ниски данъци без да е офшорка. Страната, където най-лесно се прави бизнес и пари, където държавата с удоволствие събира данъците, които с радост се плащат от бизнеса, защото неплащането им би струвало много повече.
– намаляване на данъка върху доходите на физическите лица от 10% на 8%.
За да се привлекат чуждестранните инвеститори в много по-големи мащаби, не е достатъчно само корпоративния данък да бъде достатъчно нисък, но и данъчното бреме върху трудовата дейност да е възможно най-ниско.
През 2017 година, за да се даде на работник 1000 лева чисто, това струва на фирмата цели 1517.55 лева. Или с 52% оскъпяване на труда, които отиват данъци и осигуровки.
Знаем, че в другите държави това бреме е повече, даже в някои от тях много повече, но това не означава, че България може да си позволява да дере по този начин данъкоплатците.
– намаляване на осигуровките
1. 5% намаляване на осигуровката в частен пенсионен фонд – от 5% на 0%.
В Унгария „втория стълб“ в пенсионната система беше закрит поради пълната му безполезност за населението. От тази схема полза имаха само собствениците на модерни финансови пирамиди. Редица държави последваха примера на унгарците и отстраниха мутантите от пенсионните си системи. Редно е и в България, въпреки, че вече всеки роден след 1959 година може сам да се освободи от участие в схемата ДЗПО, да се въведе пълен отказ от схемата.
Да, това ще е промяна на модела от 1999-та с трикраката пенсионна система мутант по чилийски модел, която е пълен боклук. Няма нищо лошо в това боклука да се изхвърли в кофата за разделно събиране на отпадъци и да се рециклира.
2. Нямаляване на осигуровката за пенсия в държавното обществено осигуряване от 13,8% на 12,5%. Това е една вноска, която на средния човек, който работи 40 години, ще може да покрие плащането на пенсия за 10 години при заместващ доход от 50% от брутната заплата на човека. Разликата, когато пенсионерите живеят повече от стандартния разчет, ще може да се покрива с малък дефицит на фонд „Пенсии“ финансиран от държавния бюджет.
Пенсионната система може да се доведе до равновесие с приемането на „Модела на осигурителния принос
Увеличението на осигуровките не води до увеличение на пенсиите, а точно обратното.
При увеличение на осигуровките, склонността на работодатели и работещи към укриване на доходи, се увеличава. При укриване на доходи, средния доход на работещите, който е ключов елемент за определяне на средната пенсия, ще намалее.
При по-ниски средни доходи на работещите, ще намалее и средната пенсия. Така при увеличаване на осигуровките за пенсия, състоянието на фонд „Пенсии“ ще се подобри, тъй като пенсиите на хората ще се намалят. По-малко данъци ще са необходими за финансиране на пенсионната система, и ще останат повече пари да се крадат.
Чудесна концепция, нали?
Затова уважаеми, ако предлагате увеличение на осигуровките, ще разбираме намеренията ви не като загриженост за по-добри времена за работещи и пенсионери, а като намек да се укриват доходи и като заявка да се краде повече от тези на държавната хранилка.
3. намаляване на здравната осигуровка от 8% на 6% – 6% беше здравната осигуровка през 2008 година. 2-та процента надценка бяха въведени от 1 януари 2009 година с намеренията в здравната системата да се въведат мутанти от типа задължителни „частни здравни фондове“ – тип финансови пирамиди, нещо като узаконени 2% от доходите на хората, които ще се източват безпроблемно – по модела ДЗПО в пенсионната система.
Само че правителството въвело тези 2% надбавка предназначена за източване, катастрофално загуби изборите. От тогава здравната система поне по това, което хората казват, не се е подобрила, даже ако се съди по мрънкането, може и влошаване да има, но парите за здравеопазване, които всяка година се наливат, са много повече. Значи въпреки повечето наливани пари, подобрение няма. Защо да не се върне 6-те процента здравна вноска? Пак парите ще са повече от 2008-ма година, но поне ще има осигурително облекчение за данъкоплатците.
В програмите на някои партии забелязваме възраждане на идеи за втори и трети стълб в здравната система. Плюем на такива идеи. Не искаме финансови пирамиди в здравеопазването. От здравната каса трябва да се спре източването, а 6% вноска ще са напълни достатъчно за финансиране на системата.
Социална политика чрез приспадане на 50 лв. от дължимия месечен данък на работещите родители за всяко дете?
Има партии, които в програмите си предлагат подобна мярка с благородни цели разбира се.
Но няма как да се дава на почти всички, това да е реална мярка, която ще доведе до това почти никой да не плаща данък върху дохода.
Освен това има 3 групи хора, които нямат деца:
1. Някои просто не искат да имат деца – справедливо ли е да се наказват?
Като нямат деца, ще има повече въздух и пространство за другите. Не е толкова лошо
2. Някои не могат да си позволят финансово да имат деца. Справедливо ли е да се наказват?
При повишаване на доходите в страната, те ще могат да си ги позволят финансово децата, и без данъчни подаяния.
3. Някои може да имат физиологичен проблем и по тази причина да не могат да имат деца.
Справедливо ли е да се наказват и да им се припомня всеки месец, чрез удържане на наказателен данък доход поради липса на деца и получаване на по-ниска заплата?
А я си представете сега уважаеми следната ситуация – кандидатстват 2 работника за 1 работно място, като първия е на 20 години и съвсем естествено няма деца, а другия е на 40 години и има 2 деца. Работодателя съвсем естествено иска да плати възможно най-малко за работното място.
Така напълно резонно един от първите въпроси на интервюто ще бъде „колко деца имаш“. Май не е забранено да се пита това? Не е дискриминация и не би могло да бъде.
И потенциалния работник с 2 деца, поради правото на данъчни преференции, би се навил на по-ниска брутна заплата (значи по-малко разход за работодателя), защото при равни други условия ще получава същата нетна заплата като 20 годишния работник без деца, но който би струвал на работодателя повече пари, поради липсата на право на данъчни преференции.
Най-вероятно работодателя при равни други качества на двамата кандидати, ще избере по-стария работник с 2 деца, който може да ползва данъчни преференции, а това едва ли ще е по-добрия работник – просто ще излиза по-евтино.
Как точно се подпомага младия човек на 20 години в такъв случай?
Вместо да мислите нова програма за помощ, по-добре не се бъркайте в данъчната система и не изкривявайте пазара на труда с безумни данъчни преференции замаскирани зад благородни мотиви
Относно текущите 20 лева годишно за всяко дете приспадане на данък от дохода, са по-скоро административно бреме за работодателите, отколкото реална полза за работника. Излишно е това облекчение и едва ли от половин сандвич без палмово масло и токсичен колбас или 1 памперс месечно има особена полза
Да се наказват „богатите“ с по-високи данъци?
Стига сте плашили чуждестранните инвеститори уважаеми.
Някои партии предлагат „да накажем богатите“ с 20% данък върху дохода.
Ами господа раздаващи наказания – представете си следната ситуация – човек, за да печели високи доходи, стига да не краде от държавни поръчки, контрабанда, корупция и т.н. – вие си ги знаете тези работи най-добре, най-вероятно не спира да работи.
В частния сектор именно хората с най-високи доходи, работят най-много, търпят лишения, не могат да отделят време за семейството си, нямат личен живот, нямат време за почивка и т.н. Единствената им награда са по-високите доходи, които трябва да компенсират останалите липси.
Защо тези хора трябва да се облагат с по-висока ставка от останалите, които работят по-малко, имат повече свободно време, дори излишък от свободно време, което не знаят какво да правят?
Къде е „справедливостта“? И да не си мислите дори за минута, че точно хората с най-високи доходи, са най-глупави, че да се оставят да бъдат обложени повече?
„Наказваш богатите“ като във Франция например, отнасят го небогатите, а управника гони 0% популярност.
Заврете си ги тези идеи в камината и викнете коминочистача да ви отпуши комина
Как да се подпомагат младите семейства с деца?
– По-ниски данъци без данъчни преференции за никой и без изкривяване пазара на труда.
– Повече чуждестранни инвестиции, с които да се откриват нови високоплатени работни места и водещо съвсем естествено до повишаване стандарта на живот за цялото население, включително и младите семейства.
– Не приватизирайте, а стройте детски градини, направете ги напълно безплатни и привлекателни за децата. Увеличете работното време на градините от 7 до 20 часа, така че родителите спокойно да могат да водят и да си взимат децата, без да се чувстват виновни или да бързат за работа и от работа, което ги поставя в неблагоприятно положение пред работодателя.
И никакви законодателни рестриктивни мерки срещу работодателите не могат да променят факта, че родителите, които трябва да водят или взимат деца от градините, винаги ще ги гледат накриво на работното място. Ако детските градини предлагат увеличено работно време, тогава и тези с деца, и тези без деца, ще могат да работят при еднакво условия – без бързане за даване или взимане на детето.
Нулева ставка на данък печалба за стартиращи млади предприемачи (до 35 г.) с оборот до 150 хил. лв. на година и поне 5 нови работни места?
Някои партии предлагат такава мярка, за да се поощряват младите да почнат бизнес.
Мярката е абсурдна разбира се и ще доведе до следната ситуация – тези, които отговарят на изискването за младост – ненавършени 35 години, ще си зарежат старите действащи фирми и ще отворят нова фирма, ще си преназначат работниците и ще гледат да не превишават оборота 150 хиляди на година.
Ако възрастта им е по-висока, ще си намерят подставено лице под 35 години (някой роднина), който да открие и „управлява“ фирмата. А ако работните места не стигат, винаги може да се назначат роднините фиктивно.
Да, уважаеми, ще се отворят много нови фирми (ще се похвалите), ще има оживление сигурно (пак ще се похвалите), ще се открият работни места (и за това ще се похвалите). Ама само административно ще се мести от пусто в празно. На кой му е притрябвало това в действителност?
На средния данъкоплатец във всеки случай не му трябва.
Мярката е дискриминираща по признак възраст и поставя собствениците на малки фирми в неравностойно положение спрямо тези, които ще предпочетат да си играят административни номера, за да спестят малко данъци, вместо да се концентрират върху правенето на реален бизнес.
Стига играчки, а мярката в камината.
Не се бъркайте в реалния бизнес. Свалете данъците и хората сами знаят какво да правят
Държавата да става гарант за ипотечни кредити на млади семейства, което да доведе до повишаване търсенето на кредити, следователно повишаване и цените на имотите, което ще доведе до по-слаба възможност на средния човек да се закупи без потъване в дългове към банки собствен дом
Плюем с отвращение на тази идея.
Само престъпници могат да предлагат подобно облагодетелстване на банки, брокери и други печеливши от спекула с имоти в ущърб на данъкоплатците.
Обаче не саниране на старо строителство, а чисто ново строителство от държавата, предлагащо достъпни имоти на себестойност
Осигуряване на нулева безработица в страната – всеки, който получава обезщетение за безработица, да бъде предоставян под някаква форма за не по-малко от 4 часа дневно да работи срещу получаваното обезщетение за безработица във фирмите, които ще строят и реализират на пазара на имоти качественото строителство на себестойност.
Така онези, които временно са загубили работата си, ще бъдат стимулирани почти веднага да си намерят нова работа (освен ако не им харесва реализацията в строителния сектор), вместо да чакат 6,8,10 или 12 месеца на 60% обезщетение без да правят нищо (какъвто е регламента с обезщетенията за безработица в момента – крайно стимулиращ към ненамиране на работа месеци наред). Ако си без работа – или си намираш незабавно нова по специалността, или държавата ти намира като строител, докато не си намериш отново работа по специалността. Ако не искаш да работиш, няма да получаваш никакви подаяния и стой гладен.
Свалете хората от колите, качете ги на модерен и удомен градски транспорт.
Преди няколко месеца един концерт на Орлов мост затвори Цариградско шосе. И каква значителна разлика се чувства, когато наблизо го няма дима. Вече може да се диша.
Защо да не може да се диша чист въздух и когато Цариградско шосе не е затворено?
Излишно е да се казва какви инструменти има държавата, за да се ограничи ползването на замърсяващи въздуха автомобили, но за всеки случай:
– закупуване единствено на електрически возила на градския транспорт с нулеви вредни емисии
– нулеви данъци за електромобили
– държавна подкрепа за инсталиране на зареждащи инсталации за електромобили в цялата страна
– значително повишаване на данъците за всички автомобили, които излъчват вредни емисии, пропорционално на потенциала да замърсяват, докато напълно се смени автопарка в страната
Относно данъка върху лихвите
Тази мярка беше въведена в България не, за да носи приход в бюджета, а за да възпре собственици на банки и близките около тях, да източват банката чрез получаване на лихви при преференциални условия.
Относно външната политика
Уважаеми кандидати за държавната хранилка, на който не му харесва да живее в Европа, в клуба на най-богатите държави, предлагаме незабавно да емигрира за области, където всички се избиват да живеят там – от Африка през Азия, Сибир и Марс – всичко е за вас
Уважаеми кандидати за държавната хранилка,
махнете я тази дума „справедливост“ или „хуманност“ от програмите, защото за заека е справедливо да яде морков. За вълка е справедливо да яде заек. За заека не е справедливо вълка да яде заека, за вълка не е справедливо да яде морков, заека смята за справедливо вълка да пасе трева.
Кое е справедливото тогава? Хуманно ли е от друга страна вълка да умре от глад?
Който ползва думата „справедливост“ или „хуманност“ в програмата си, ще го считаме за долнопробен и хроничен лъжец, страдащ от липса на елементарно въображение и без никаква визия или качества да управлява каквото и да е.

„Частните фондове са притеснени“ за пенсиите на родените след 1959 г. – ха ха

* – заглавието е заимствано от в. Сега, Брой 4575 (295) 20 Декември 2012

Нашите читатели се интересуват от 3 основни въпроса свързани със схемата ДЗПО в последно време:
– „да се отказвам ли от частния фонд“
– „правителството иска ли да прилапа парите ми за втора пенсия“
– „дайте предложение какво да прави властта с фондовете“

Ще отговорим първо на втория въпрос. В края на 2014 г. правителството с министър председател Бойко Борисов даде възможност на родените след 1959 г. да се откажат от участие в схемата ДЗПО, в замяна на което да възстановят пълните си права за държавна пенсия, които до преди това по силата на закон приет през 1999 г. принудително им бяха отнети.

Искаме ясно да се подчертае, че в края на 2014 г. правителството даде възможност на гражданите да възстановят права, а не им е „прилапвало парите за „втора пенсия““. Бихме искали също така да се подчертае, че „втора пенсия“ няма и никога не е имало. През 1999 г. властта решила да отклонява част от вноските за пенсии към частни фирми наречени „допълнителни задължителни частни пенсионни фондове“, в следствие на което пропорционално на отклонените вноски, родените след 1959 г. губят права за държавна пенсия, а трябва да се надяват принудителния им задължителен частен пенсионен фонд да навакса и инфлация, и икономическия растеж в България, и таксите на „частните фондове“, и инвестирането в свързани лица, и други видове източване, и каквито други рискове се сетите – това им е „втората пенсия“.

Не знаем дали стана ясно какво беше заложено в закона 1999 г., но то гласеше в превод – едни пари ще бъдат давани на едни фирми да ги управляват, на народа ще се каже, че те са „професионалисти“ и много хубаво ще управляват парите. Също така на народа ще му се каже, че ще получава „втора пенсия“, което чисто визуално би трябвало да означава, че гледайки сегашните пенсионери младите ще си въобразят, че те са зле, обаче младите като се пенсионират ще са зле, но ще получават и „втора пенсия“, която да им оправи положението. Доста хубаво изглежда, но „втора пенсия“ е само пожелателно, а и правата за държавната пенсия на родените след 1959 г. бяха засегнати.

Не си мислете, че през 1999-та година властта не е знаела какво прави. Много добре са знаели, но периода когато първите шарани родени след 1959 г., които трябва да получават „втора пенсия“ е отложен за няколко десетилетия по-късно – предтекстът е, че трябва време „да се натрупат средства по партидите“ – в превод дайте им няколко десетки години да източват вноски за пенсия, а когато дойде време да плащат, ами тогава ще видим какво ще метнем балъците. Много е важно участието в ДЗПО схемата да е принудително, да няма възможност някой да му светне, че в схемата има нещо гнило и да се запита – „хей какво ми става с втората пенсия, защо ми удържате такива входни такси, ами годишни такси“, или „хей, какво ми става и с държавната пенсия“, „хей, ама аз с 2 пенсии ще получавам май по-малко, отколкото с една държавна да бях

Значи уважаеми граждани, в края на 2014 г. правителството опита да прилапа парите ви за „втора пенсия“?

Точно обратното, даде ви възможност да си възстановите отнетите права за държавна пенсия, като освен това поема отговорност да покрие всички загуби, които са ви нанесени от „професионално управлявания ви принудително наложен със закон частен пенсионен фонд“. Обаче от създателите на схемата освириха всички радиостанции, кабелни телевизии, телевизии, и където има медия, че нещо страшно щяло да се случи. Хората ще имат право да се откажат от ДЗПО и правителството ще им отнеме „втората пенсия“. Какъв ужас, хората ще могат да изберат държавата да покрие загубите, които фондовете са им нанесли по вина на държавата?!? Ами това не е лошо бе граждани.

Годината е 2016-та и финансовото министерство излезе с предложение за още една реформа на ДЗПО схемата тъй като „Частните фондове са притеснени“ за пенсиите на родените след 1959 г. – и то още от 2012 година се оказва, ако не и по-рано

Оказва се, че за фондовете големите проблеми са „дълголетието на клиентите, недоброто инвестиране на средствата, сривове заради икономически кризи“
и … единственото решение да се гарантират тези пенсии е да се създаде общ пул (сметка) и в нея да влязат парите на хората, които вече получават пенсии, и сумите, които остават от партидите на починалите – забележителното е, че това предложения за общия пул идва от фондовете през 2012 година, но когато 4 години по-късно го предлага финансовото министерство, от застъпниците на „частните фондове“ са против. Каква е тази ментална метаморфоза? Или може би на деменция се дължи и в резултат свръхнатрупване на чужди пари по лични сметки?

Ще сложим много интересен цитат от същата статия на вестника

„Няма субект в света, който може да гарантира изплащането на пожизнени пенсии само със собствени средства“, твърди Х, шеф на фонд „Х“. Според Х наложилата се световна практика е останалите в партидата средства при смърт на лицето да не могат да се наследяват накуп, както е в момента у нас, а с тях да се изплащат само наследствени пенсии и то на ограничен брой роднини. Сега всички наследници по права линия могат да претендират за парите по Закона за наследството.“

Край на цитата. Тоест това, което днес финансовото министерство предлага, е това, което е изречено от устата на Х през 2012 г. Днес всички хиксове са против собствената си идея и плюят правителството, че иска да съсипе „вторите пенсии“ на хората, да не кажем „втория стълб“ иска да съсипе, или нещо още по-възвишено.

Правителството иска ли да прилапа парите ми за втора пенсия?

Очевидно не

Да се отказвам ли от частния фонд?

Ще цитираме Несъстоятелните, дори и на теория – Задължителни „частни пенсионни фондове“

Лъжа номер 2 – задължителните „частни пенсионни фондове“ са гарант, че при бъдещи лоши демографски условия, пенсиите на хората са гарантирани, независимо от тези условия

Това много лесно може да се установи със следния пример (числата са примерни, принципът е важен):

Допускаме, че съществуват 1 милион човека на една и съща възраст, които внасят вноски в частни пенсионни фондове. Да предположим, че всеки от тях е спестил по 1000 лева. Тоест тези фондове към даден момент управляват 1 билион лева, с които се издържат, могат да правят доходоносни инвестиции, с които поддържат стойността на парите във времето и плащат дивиденти на акционерите. Много е хубаво, докато тези 1 милион човека само внасят пари, а никой от тях не взима. Ако частните фондове наистина отговаряха на претенциите си, че независимо от демографските условия, пенсията на всеки индивидуално е гарантирана, то не би трябвало да има никакво значение щом тези пенсионери се пенсионират и започнат само да си взимат пенсията и никой от тях да не внася повече вноски, дали ще има нови данъкоплатци, които да правят нови вноски в частните фондове. Това е твърдението на частните фондове – „спокойно, няма значение другите има ли ги или ги няма, при нас всеки е сам за себе си и ще получи каквото е дал, че даже и повече“.

На подобна теоретична постановка дали може да се вярва? Най-малкото трябва да се провери дали това е възможно. Ето я и проверката. 1 милион човека са си спестявали по лични партиди задължително, като всеки от тях е спестил по средно 1000 лева и в частните фондове има 1 билион лева. Към датата Х тези 1 милион човека се пенсионират и спират да правят вноски. Чисто теоретично според частните пенсионни фондове парите на никой не са застрашени, без значение от демографските условия, тъй като всеки е за себе си със своята лична сметка. Значи може да приемем, че щом тези 1 милион човека се пенсионират, дори и 1 работещ да не е останал да прави вноски в задължителните частни фондове, те ще продължат да си съществуват както досега и парите на пенсионера не са застрашени. Добре. На датата Х, 1 милион човека се пенсионират, демографското състояние на нещата е лошо и няма нито един работещ, който да прави вноски в частен пенсионен фонд. Приемаме, че месечната пожизнена пенсия на 1 милион пенсионера е определена на 10 лева, които са изчислени при риск пенсионера да живее 100 месеца(щом всеки средно е спестил 1000 лева, то ще може да взима поне 100 месеца по 10 лева пожизнена пенсия).

Приемаме и, че 10 лева пожизнена пенсия е много добре. За опростяване на примера са използвани тези числа, които биха могли умножени по всякаква цифра.

1 милион пенсионера започват да си чакат своите средно по 10 лева пожизнена пенсия всеки месец. Това означава, че от този момент нататък частния пенсионен фонд трябва да изплаща по 10 милиона лева реални пари(не по-малко от това, тъй като дори и пенсионера да не живее 100 месеца след пенсионирането си, фонда е длъжен да изплати на наследниците му остатъка по личната сметка, а ако пенсионера живее повече от предвидените 100 месеца за примера, то фонда трябва да намери от някъде пари да плати преразхода). За примера – няма нови вноски от други данъкоплатци, тъй като демографското състояние в страната е лошо, но за задължителния частен пенсионен фонд това не е никакъв проблем?

След първия месец след като 1 милион човека са се пенсионирали, частните пенсионни фондове трябва да платят 10 милиона реални пари – това е отрицателен паричен поток. Припомняме, че благодарение и на тези 10 милиона реални пари, частните пенсионни фондове са успявали да се издържат, да правят доходоносни инвестиции, че да поддържат стойността на парите във времето(нали всеки щял да си получи обратно това, което е дал) и да се плащат дивиденти на акционерите(които се наричат особено важни чуждестранни инвеститори).

До деня Х, частните пенсионни фондове са правели всичко това с 1 000 милиона(1 билион) лева. Един месец по-късно, те вече трябва да са направили плащания от 10 милиона и ще управляват само 990 милиона, с които трябва да се издържат по същия начин, да правят същите доходоносни инвестиции, че да могат да поддържат стойността на парите и да плащат дивиденти на акционерите. С 1000 милиона е по-лесно да се прави това, отколкото с  990 милиона. Очевидно след първия месец положението би се влошило. Тъй като задължителните частни пенсионни фондове обещават, че всеки пенсионер щял да си получи своето, то проблема с липсата на 10 милиона реални пари не би трябвало да е за сметка на никой пенсионер.

В такъв случай управляващото дружество само трябва да си намали парите за издръжка или трябва да се намалят дивидентите за акционерите или през този месец трябва да се реализира изключителна доходност над обичайната за запазване стойността на парите във времето, че да се неутрализира ефекта на отрицателните парични потоци.

Всеки разумен човек е наясно, че никой няма сам доброволно да си намали парите за издръжка, нито пък ще си позволи да намали печалбата на шефовете(акционери), а и на пенсионерите е дадено обещание, че всеки ще си получи обратно това, което е дал, че даже и повече (това обещание може да се провери как се спазва тук – Доходност на… (Колко пари ми загуби задължителния ми частен пенсионен фонд)).

При това положение алтернативата пред задължителните частни пенсионни фондове е в този месец да реализират изключителна реална доходност над обичайната.

След 1 месец фондовете ще разполагат само с 990 милиона и трябва да направят такава доходност, че да възстановят парите на нивото от 1000 милиона, за да могат да се издържат по същия начин, да правят същите доходоносни инвестиции, с които поддържат стойността на парите във времето и плащат дивиденти. Тоест, за 1 месец 990 милиона трябва да станат отново 1000. При това положение задължителните частни пенсионни фондове трябва да реализират в този месец реална доходност над обичайната от 1,01% или над 12% реална доходност над обичайната, на годишна база. Всеки, който се занимава с бизнес ще знае, че 12% реална доходност над обичайната за поддържане стойността на парите във времето да се постигне, това означава, че има някакъв невероятен факир за управител на парите. Чак човек ще почне да се чуди как такъв факир не е станал милиардер със своя талант а е тръгнал да прави 1 милион човека богати.

Но да предположим, че такива факири не съществуват, или че ако съществуват, то са рационални същества и правят невероятни печалби само за себе си, не си губят времето да правят милион човека богати. В такъв случай задължителните частни пенсионни фондове са успели с невероятни усилия с по-малко пари за издръжка, с по-малко пари за доходоносни инвестиции, с които да поддържат стойността на парите във времето и да плащат дивиденти, все пак да опазят реалната стойност на парите, което отново би било означавало, че парите се управляват от факири. Може и да има такива. Ако има, то след още един месец фондовете ще трябва да платят още 10 милиона за пенсии. В началото парите бяха 1000 милиона, а след два месеца ще са 980 милиона.

Отново трябва да се върнем на казуса – парите са по-малко. На пенсионерите е обещано, че ще получат каквото са дали, че даже и повече. От друга страна трябва да се режат парите за издръжка, но колко да се режат? 2%? Не е възможно, нали фондовете се издържат от 1%, няма как да се лишат от 2%. Дори и от 1% не могат да се лишат, защото това ще означава, че ще живеят от въздуха. В такъв случай трябва да се намалят дивидентите на акционерите? А те дали ще се зарадват? Едва ли. Тогава отново се отива на идеята, че останалите 980 милиона лева трябва по някакъв начин да се възстановят до първоначалното ниво от 1000 милиона, за да може управляващите фонда да се издържат, да има пари за високодоходни инвестиции, с които да се поддържа стойността на парите във времето и да се изплащат дивиденти. След първия месец беше трудно, а сега става още по-трудно. Само за един месец 980 милиона лева реални пари, трябва да станат 1000 милиона. Това означава да се реализира месечна реална доходност над обичайната за поддържане стойността на парите във времето от 2,04%. Това прави над 24% реална доходност над обичайната на годишна база. Ако някой може да обещае подобно нещо и да го изпълни, то такъв човек е цяло злато.

Ако предположим, че тази работа е невъзможна и с още по-големи усилия и по-малко пари фондовете все пак опазят стойността на парите във времето, то след още един месец ще трябва да платят още 10 милиона пенсии. Остават 970 милиона. Какво ще се прави сега? Намалява се издръжката на фонда? Намаляват се дивидентите на акционерите? Или се намаляват пенсиите? Това последното май е невъзможно, тъй като нали обещанието е, че всеки ще си получи обратно това, което е дал. Значи ако се намаляват пенсиите, то ще означава, че фондовете са излъгали. Те не могат да си позволят да ги нарекат крадци, затова ще трябва за 1 месец да направят всичко възможно 970 милиона лева да се превърнат в 1000 милиона. Това означава да се постигне месечна доходност от над 3,09% над необходимата за поддържане стойността на парите във времето, или повече от 37% на годишна база. Ако има човек на земята, който да може да постига такава доходност, то не златен, ами направо от платина трябва да е.

Хора от платина няма най-вероятно, а месеца ще изтече и фондовете трябва да извадят нови 10 милиона, които да се дадат на пенсионерите. Ще останат само 960 милиона. Положението става още по-напрегнато. Издръжката ли на фонда да се намалява? Или да се намаляват дивидентите на акционерите? Или да се намалят пенсиите? Не, последното не може, нали всеки пенсионер трябва да получи каквото му е обещано? В противен случай фондовете ще бъдат наречени крадци и мошеници, което не могат да си позволят, затова по някакъв начин 960 милиона трябва да се възстановят на 1000 милиона. Това означава за 1 месец да се реализира реална доходност над обичайната необходима за поддържане стойността на парите във времето, от 4,16%. А това вече е 50% реална доходност над обичайната на годишна база. За такова нещо вече е необходимо не човек от злато или платина, а някакъв бог да дойде да управлява по този начин.

Ако предположим, че проблемите на задължителните частни пенсионни фондове са нещо твърде маловажно да ангажира вниманието на боговете, то с още по-големи усилия фондовете по някакъв начин ще са успели да запазят стойността на парите, обаче това не е достатъчно, защото месеца ще изтече и нови 10 милиона трябва да се дадат на пенсионерите. Ще останат 950 милиона. Ще се намаля издръжката? Или ще се намаляват дивидентите, а може би акционерите трябва да дават и лични пари да субсидират бедствието? За намаляване на пенсиите и дума не може да става, защото нали задължителните частни пенсионни фондове обещават, че всеки ще си получи обратно това, което е плащал. Ако се намали пенсията, то фондовете ще бъдат наречени, крадци, мошеници и долни търгаши, което не могат да си позволят тъй като много държат на доброто си име и да бъдат уважавани?

Значи в такъв случай тези 950 милиона за 1 месец трябва да се превърнат в 1000 милиона. А това ще означава, че задължителните частни пенсионни фондове трябва да постигнат за само 1 месец над 5,05% реална доходност над обичайната за поддържане на стойността на парите във времето, което е 61% реална доходност на годишна база. Такава доходност от какво ще дойде? Въобще възможно ли е който и да е да си мисли, че такава доходност е възможна? А теоретичната постановка е само 5 месеца след момента, в който хората спрат да плащат на фондовете и започнат да си получават пенсиите.

И така. Моето мое ли си е? Не. Личната ми пенсионна сметка в задължителен частен пенсионен фонд лична ли е? Не. Ще получа ли от задължителния частен пенсионен фонд точно колкото съм внесъл, а дори повече, без значение демографските процеси в страната? Абсолютна лъжа.

В момента, в който акционерите усетят, че повече пари изтичат за плащане на пенсии, от постъпленията в частните пенсионни фондове(лоши демографски условия), икономическата теория и здравия разум говори, че частните фондове веднага ще преустановят дейността си, защото кльопачката ще е свършила.

Да се отказвам ли от частния фонд?

Ние сме млади и образовани, в първата седмица след като беше възможно да се откажем от ДЗПО схемата, го направихме. Никога няма да се запишем да участваме доброволно в подобна схема. За вас, вие си знаете. На нас такава „втора пенсия“ от частен пенсионен фонд, не ни е нужна

Как да се откажа от „частния пенсионен фонд“, в който държавата ме беше принудила да участвам насила до края на 2014 г.

1. отивам в териториалното поделение на НАП по постоянен адрес, подавам заявление (цялата процедура отнема не повече от 5 минути, от тук може да се свали и подготви предварително заявлението)
2. това е всичко

Какво да прави властта с фондовете?

Видно още от 2012 година, ако не и от по-рано „частните фондове са притеснени“ и самите те са предложили „общия пул“. Ами може и да са прави, че трябва да има такъв „общ пул“, но хайде този „общ пул“ да се запълва от управляващите „частните фондове“. Ако не се лъжем от всяка вноска фондовете по схемата ДЗПО прибират до 5% входна такса + още до 1% на година „такса управление“. Може би трябва 90% от входната такса и 50% от „таксата за управление“ да попълва „общия пул“?

Втори вариант – спиране на вноските в ДЗПО схемата от 01.07.2016 г. Който иска допълнителна пенсия, да си внася допълнително в доброволен частен пенсионен фонд. Досега постъпилите вноски в ДЗПО, който има такива, да си избере дали да се прехвърлят към доброволен фонд, или да се откаже от тях и да възстанови пълните си права за държавна пенсия, като държавата ще покрие всички щети нанесени от съществуването на фондовете, както се и очакваше

Annuit Coeptis

Roma non solvit proditores

Как да се откажа от схемата ДЗПО и „частния пенсионен фонд“

Финансовите пирамиди представляват модели за правене на бизнес, при които приемането на нови членове носи приходи на старите членове. Обикновено не се произвеждат никакви продукти или услуги.“

…твърдят, че можеш да получиш нещо за нищо. Те все едно казват „Нека да предположим, че прасетата могат да летят“. И ти тогава казваш: „Знаете, че не е добре да се предполага, че прасетата могат да летят“. А те отговарят: „Нещо не ти е наред на теб. Не разбираш ли огромните предимства на летящите прасета?“
за задължителните „частни пенсионни фондове“ от Пол Кругман – нобелов лауреат по икономика

„Просто така е направена схемата, не само в България… а в доста други държави тя е внедрена, че всъщност няма никакъв стимул в тези фондове те да изкарват пари, освен за себе си… Това е неработеща система… Симеон Дянков, министър на финансите, извадка от стенограма от заседанието на НСТС – 9.10.2012 г.

Пенсионните дружества може да се окажат в невъзможност да изплащат бъдещите втори пенсии заради прекалено многото рискове, които крие допълнителното задължително пенсионно осигуряване – дълголетие на клиентите, недобро инвестиране на средствата, сривове заради икономически кризи
… единственото решение да се гарантират тези пенсии е да се създаде общ пул (сметка) и в нея да влязат парите на хората, които вече получават пенсии, и сумите, които остават от партидите на починалите

“Ние искахме да регламентираме това още при правенето на пенсионната реформа през 2000 г. Но това беше малко след фалитите на банките, рухването на финансовите пирамиди и първите реакции на хората бяха, че правим още една пирамида. Затова отложихме решаването на въпроса за по-нататък”, призна Йордан Христосков, един от авторите на големите пенсионни промени преди 12 г.

Приватизацията на социалното осигуряване има смехотворни цели – по-голям избор и по-висока възвръщаемост, но по-висока възвръщаемост не може да се реализира без по-големи рискове… … Няма безплатен обяд. Една от основните причини да имаме държавно обществено осигуряване е, че гражданите трябва да имат стабилно ниво на доходи когато се пенсионират. Парите им не може да бъдат проигравани… Не е възможно което и да е правителство да остави милиони възрастни хора да поемат последиците от срив на финансовите пазари, което да ги остави в крайна бедност“
Джоузеф Стиглиц – скромен носител на нобеловата награда по икономика и бивш вицепрезидент на Световната банка

Защо ние се отказваме от задължителния „частен пенсионен фонд“ по ДЗПО схемата?

1. противно на очакванията изобщо не твърдим, че задължителните „частни пенсионни фондове“ в цял свят са финансови пирамиди, обаче нобелови лауреати по икономика намекват за това

2. не искаме държавата да задлъжнява с 900 милиона лева на година – приблизително толкова средства ще се отклонят към „универсалните пенсионни фондове“ и „професионалните пенсионни фондове“ през 2015 г. ако гражданите не бъдат активни и не се откажат от „личната си сметка“ в абсолютно принудителната до края на 2014 г. схема на задължителните „частни пенсионни фондове“. От 2015 г. родените след 1959 г. могат да кажат „НЕ“ на схемата, „НЕ“ на принудата да плащат данъци на частни фирми. Не казваме, че схемата е лоша, а само, че вече хората могат да й кажат „НЕ“. В правото на избор и свободата да кажеш „НЕ“ няма нищо лошо между другото, или поне либералите са на това мнение

3. не ни мислете за чак такива патриоти и либерали – гледаме си личния интерес и не искаме да загубим 28% от държавната си пенсия (съотношението вноска в УПФ 5% и обща вноска за фонд пенсии 17,8%) и да треперим 40 години дали на „частния ни пенсионен фонд“ няма нещо да му стане през годините, дали някой няма да ни открадне парите, дали няма да дойде икономическа криза, или инфлация, не искаме да се вълнуваме и от големия спор – дали доходността била отрицателна или 0% цяло и нещо на година, обаче от този период до онзи период повече и т.н. Света го е имало преди ДЗПО, ще го има и след затварянето на схемата

4. не ни мислете, че ни е притрябвала чак толкова пенсията – ние не сме будали и ни е известно, че схемата с „капиталово натрупване“, което да осигурява достойни старини на милиони стари хора, е невъзможно, дори и при най-добри намерения. Няма как всички да са милионери, или ако станат, то милионите няма да струват нищо. Няма дори как значителна част от населението да е богато – икономиката се крепи на зависимостта. Натрупването на богатство изобщо не гарантира благосъстояние – утре някой трябва да отиде да работи, за да може богатството да се осребри, ако никой не отиде да работи, капиталовото натрупване нищо не струва. Ако ли пък с изкуствен интелект е възможно да се осигурява благосъстояние, то „капиталовото натрупване“ отново не струва нищо – на роботите пари не им трябват, за да работят. Обикновените животни пък, с виртуалните хартийки изобщо не могат да се накарат да работят. Затова ако някой твърди, че с „капиталово натрупване“ правено от всички е възможно да се осигури благосъстояние на всички, с пълни основания може да се заподозре в нагло шарлатанство

5. „… Разходите за управление на държавното обществено осигуряване са многократно по-ниски от тези на частните пенсионни фондове… … Преход от държавно пенсионно осигуряване към приватизация на системата би означавало, че днешните работещи трябва да платят двойно за пенсионирането си
Джоузеф Стиглиц – скромен носител на нобеловата награда по икономика и бивш вицепрезидент на Световната банка

6. не е възможно дори и на теория съществуването на задължителни „частни пенсионни фондове“ при лоши демографски условия, или от съществуването им няма никаква полза за обществото. Прост пример: Да кажем, че след 40 години съотношението работещи/пенсионери ще е 1 към 1. Гадна работа, нали? НОИ ще има проблем – пенсиите ще са много ниски сигурно и ще се работи по-дълго. Безспорно това е самата истина. Обаче да видим със задължителния „частен пенсионен фонд“ какво би станало: – да допуснем, че този фонд е запазил покупателната способност на парите след 40 години (в това допускане не се влага никаква ирония и сарказъм) – да допуснем, че средното лице има доход 1000 лева (за по-лесно смятане) – да допуснем, че вноската за пенсия в частен фонд е 5% както е сега – така 1 лице трябва да има натрупани реални 50 лева * 12 месеца * 40 години или 24 000 лева – да допуснем, че с някаква ментелива актюерска прогноза се докаже, че средния пенсионер живее 200 месеца след пенсия и тези 24 000 лева трябва да се изплащат от „частния фонд“ 200 месеца (16,67 години след пенсия, уау – това ще рече, че средната продължителност на живота в България е станала 82 години) Така при тази лоша демография 1 работещ към 1 пенсионер какво би станало? В частния фонд би влизала вноска от 50 лева, а ще излиза пенсия от 120 лева. Пита се в задачата след колко време дружеството, което управлява частния фонд ще се откаже от този така почтен бизнес. И това няма да е фалит, просто обикновено отказване

7. искаме ясно да се разграничи къде спира намесата на държавата и къде се появява частната инициатива – данъци може да събира само държавата и данъците (включително осигуровките) трябва да се харчат незабавно, връщайки се при гражданите. Къде е частната инициатива? Където държавата не се бърка, не гарантира бизнеса и не носи приходите на „частни фирми“ ползващи се от държавна протекция. Готови сме да плащаме ниски данъци на държавата, но молим каквото е в сферата на частната собственост, държавата да не ни принуждава (ДЗПО) или подсказва (доброволни фондове с данъчни преференции) как да го инвестираме или харчим. Ако даден продукт е добър, хората сами ще отидат да си го купят. Всяка намеса на държавата говори, че продуктът е с елементи на ментеливост и му трябва държавна намеса, за да се намерят балами да го купуват. В същото време големите експерт-специалисти от шарлатанско царство ще продължават да говорят, че продуктът не, че бил ментелив, а хората понеже били много глупави и нямало да искат да го купуват, ако държавата не ги принуди или поощрява да го правят…

А сега може би най-важното

Как да се откажа от „частния пенсионен фонд“, в който държавата ме беше принудила да участвам насила до края на 2014 г.

1. отивам в териториалното поделение на НАП по постоянен адрес, подавам заявление (цялата процедура отнема не повече от 5 минути, от тук може да се свали и подготви предварително заявлението)
2. това е всичко

Не приканваме никой да прави каквото и да е, всеки роден след 1959 г. би трябвало да има мозък в главата си и да може сам да заподозре, че когато му обещават доходност, като трябва само да инвестира дългосрочно и принудително, значи сигурно има нещо гнило в иначе така хубавата схема.

„Ако някоя жаба бъде пусната в казан с хладка вода и водата бавно се подгрява, жабата ще усети горещината едва когато е толкова сварена, че вече не може да се спаси. Но ако жабата бъде пусната във вряла вода, тя веднага усеща опасността и изскача навън“ – Синдром на сварената жаба

За по-запознатите със схемата ДЗПО, даването на възможността на жабите да изскочат от казана е момент за празник – Честито!

„Над 80 хил. лв. се очаква да е средната стойност по партидата на мъж, осигурявал се 40 години на средномесечния осигурителен доход за страната“

Централната идея на финансовите пирамиди е, че на членовете им се обещава, че ще получат многократно по-големи облаги от приноса на други хора, по-късно като възнаграждение.

Не твърдим по никакъв начин, че принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“ са менте и че обещават по модел „човека взе парите и каза да чакам 40 години“ (от КФН казват, че всичко е наред и ние им вярваме без да се замисляме дори), нанесли са загуба за осигурените лица и държавата, и че схемата като цяло носи загуба за обществото и огромни печалби за малцина. Изобщо не твърдим това и ако някой си внушава нещо друго, явно го преследва голямата пенсия от задължителен „частен пенсионен фонд“

„Не е нужно да изпиеш цялото море, за да се убедиш, че е солено“ – Емил Кротки

Декларираме само ясно и категорично, че не желаем да участваме в схемата ДЗПО, никога няма да се запишем да участваме доброволно, и не вярваме в летящите прасета

„Всеки, който има пред себе си перспективата за пенсия в напреднала възраст или инвалидност, дори и да е съвсем малка, е много по-щастлив и доволен от съдбата си, много по-сговорчив, и много по-лесно се управлява, от този, чието бъдеще е напълно несигурно… Постигането на доволство сред бедните не би било никак скъпо. Те трябва да разберат, че държавата не само взима, но и дава, и не като милостиня, а като право на онези, които имат нужда от грижи, когато изпаднат в неработоспособност“
Ото фон Бисмарк – създателят на първата регламентирана държавна пенсионна система в света през 19 век, която гарантира социалния мир в обществото

Join the party

Да закрием задължителните „частни пенсионни фондове“

Annuit Coeptis

Roma non solvit proditores

Чехия затваря „втория стълб“ в пенсионната система 3 години след създаването му

На 12 ноември, правителството на Чехия обяви, че „втория стълб“ на пенсионната система от доброволни индивидуални сметки (в България те са принудително задължителни) въведен през 2013 г. (което доведе до аплодисменти от Международния валутен фонд), ще бъде затворен през 2016 г.

„Втория стълб“ се финансира от част от вноските на работещите, които се отклоняват от „първия стълб“ на обществената пенсионна програма. Според правителството интересът към програмата е екстремно нисък. Едва 84 000 са заявилите желание да участват във „втория стълб“ от създаването му през януари 2013 г., докато очакванията са били за поне 500 000 участници. Щетите за държавния бюджет ще бъдат малки, тъй като във „втория стълб“ на доброволните частни пенсионни фондове в Чехия, са събрани около 11 милиона долара, отклонени от общественото осигуряване. Очакванията са тази сума да бъде около 31,5 милиона долара през 2014 г.

Програмата за ликвидиране на схемата е препоръчана от работна група с широка политическа подкрепа. През март 2016, дружествата, които управляват частните пенсионни фондове във „втория стълб“ (българското ДЗПО, което обаче е доброволно) ще информират собствениците на лични пенсионни сметки, че „втория стълб“ затваря. Те ще имат право до края на месец септември същата година да заявят дали искат натрупаната сума по сметките им да бъде преведена по банкова сметка (с опция да се върне и в „първия стълб“ срещу възстановяване на правата за пълна държавна пенсия) или да се преведе към „третия стълб“ от доброволни частни пенсионни фондове, като срещу това осигуреното лице завинаги губи част от правата си за държавна пенсия. Докато „втория стълб“ затвори окончателно, правилата остават същите.

Въпреки, че решението да се включи към „втория стълб“ е било доброволно, веднъж щом работника влезе в схемата, решението му е окончателно. Към момента 5 лицензирани пенсионно-осигурителни дружества предлагат 4 вида фондове с различен риск (в Чехия му викат „риск“, а в България „доходност“), включително фонд инвестиращ в държавни облигации.

Участниците във „втория стълб“ правят вноска 5% от дохода – 2% за тяхна сметка и 3% за сметка на работодателя, отклонени от общата осигурителна вноска за пенсия, която в Чехия е 28%. Разбира се, както и в България, който участва във „втория стълб“ губи пропорционално на отклонените суми от първия част от държавната си пенсия. Обаче в Чехия участието е доброволно, докато в България е въведено през 1999 г. насилствено. При пенсиониране на осигуреното лице се полага доживотна пенсия според това, което има в личната сметка.

Бяхме се притеснили за Чехия, при анонсирането през 2012 г., че ще въвеждат същата измамна схема като ДЗПО-то в България.

Обаче чехите си казаха думата и само 84 000 са будалите, които са се хванали в капана, че с „капиталово натрупване“ в частен пенсионен фонд може да си осигурят пенсия. Чехите казаха много ясно – заминавайте си за Сибир мошеници!

България остана последната страна от ЕС, която или не е ликвидирала напълно, или не е ограничила до минимално въздействие с план за ликвидиране на измамната схема

Кога България ще ликвидира измамната схема ДЗПО?

Всяко правителство, което не го направи, ще падне от власт. И точно обратното – правителството, което премахне финансовите пирамиди в пенсионната система, ще има много добри времена пред себе си. Без рекетьорите се управлява много по-лесно. Всички нормални държави вече го разбраха това

Да закрием задължителните „частни пенсионни фондове“

Източници:
http://www.ssa.gov/policy/docs/progdesc/intl_update/2014-12/index.html
http://www.ipe.com/imf-applauds-czech-republics-second-pillar-pensions-reform/45574.fullarticle

Asta La Vista принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“

На 19 декември, година 2014-та, българските граждани родени след 1959 г., получиха правото да се освободят от принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“, в които бяха насилени да участват със закон приет в края на 1999 г.

Независимо от това кой ги харесва и кой не, ние

Благодарим на премиера Бойко Борисов, министъра на финансите Владислав Горанов, на Президента Росен Плевнелиев, на всички, които работят за освобождаването на страната от финансовите пирамиди в пенсионната система, и не на последно място на народните представители, които гласуваха с „Да“ на безспорното предложение

В последните дни интересът към частните пенсионни фондове е неимоверно висок, затова настоящата статия ще обобщи в разбираем за обикновения читател вид защо всички родени след 1959 г. при първа възможност трябва да се откажат от схемата ДЗПО

28 причини при първа възможност всички родени след 1959 г. да отидат в НОИ и да подадат декларация за отказ от участие в схемата ДЗПО и възстановяване на пълните права за държавна пенсия

1. задължителните „частни пенсионни фондове“ са създадени, за да реализират свръхпечалба за собствениците си, а не за осигурените при тях лица, иначе нямаше да съществуват

2. парите, които постъпват в „личните сметки“ на осигурените лица са абсолютно негарантирани, прочетете си договора с УПФ-то ако изобщо имате такъв, а не сте разпределени служебно

3. при приемането на кодекса за задължителното обществено осигуряване през 1999 г. е регламентирано как задължителните „частни пенсионни фондове“ прибират вноски, но е съвсем неясно как плащат пенсии – не се чудете, ДЗПО никога няма да почне да плаща пенсии – схемата е създадена, за да се „управляват професионално“ милиарди лева в продължение на десетки години необезпокоявано, а когато дойде момента на плащането, държавата чрез НОИ, ще трябва да покрие щетите (в това време едни специалист-експерти ще говорят, че НОИ е много неефективен, а схемата ДЗПО си е много хубава иначе). Това го видяхме през 2010 г. със задължителните професионалните пенсионни фондове, трябваше да го видим отново и в началото на 2015 г. – огромни маси от протестиращи, на които „частния им професионален фонд“ съобщава, че месечната им пенсия ще бъде 40-50 лева месечно

4. независимо от постигнатите резултати за осигурените лица, онези, които управляват фондовете прибират до 5% от всяка вноска под формата на входна такса и 1% всяка година под формата на такса за управление

5. през 2008 г. най-добрия универсален пенсионен фонд загуби 18% от парите на осигурените лица, а най-посредствения над 29%

6. дружествата с най-много принудително осигурени лица в УПФ са наказвани, че не са управлявали поверените им средства в полза на осигурените лица (излишно е да казваме, че в затвора никой не е отишъл, защото всичко е напълно законно)

7. напълно законно и без никакви санкции, всеки един от задължителните до момента УПФ и ППФ може да загуби 100% от парите за пенсии, стига да се наговори с останалите средната загуба на бранша да бъде 97%. Минималната доходност съгласно чл. 193, ал. 3 от кодекса за социално осигуряване на УПФ и ППФ е 3% повече загуба от средното за бранша. Ще има наказания само ако някой се цепи от колектива и краде много повече от останалите

8. съществуването на ДЗПО ако хората не отидат в НАП и не декларират отказ от схемата, ще донесе нов държавен дълг от около 900 милиона лева през 2015 г. Кой ще ги връща тези пари?

9. задължителните „частни пенсионни фондове“ с радост купуват този държавен дълг при минимална доходност, и който е генериран единствено заради тяхното съществуване, а онези, които управляват фондовете независимо от всичко ще си вземат 1% на година от официално обявените активи на частния фонд. Значи да повторим – заради съществуването на задължителните „частни пенсионни фондове“ държавата ще трябва да вземе нов държавен дълг от 900 милиона лева, който в най-добрия случай ще бъде купен от задължителните  „частни пенсионни фондове“ срещу годишна такса от 1% и при доходност за осигурените лица вероятно по-ниска от самата годишна такса.

10. организаторите на схемата ДЗПО не е задължително да печелят само от разписаната по закон годишна такса 1% и входна такса 5%. Най-хубавото на схемата и най-доходоностното е да „инвестираш парите“ на другите в своя полза, както се вика „ако не със съгласие, със сила

11. излишно е да се казва, че с толкова пари се купуват много лесно медии, палячовци експерт-специалисти, бивши експерт-специалист-лобисти, неграмотни гласове по време на избори, безработни, когато трябва да се протестира поръчково, рекетира се правителството да не смее да изключва схемата и/или други схеми, че ще стане много страшно и т.н.

12. който остане в схемата ДЗПО (при сегашна вноска 5% и 12,8% в НОИ) ще загуби 28% от държавната си пенсия и трябва да се надява, че онези, които управляват „личната му сметка“ за „втора пенсия“ няма да „управляват“ парите му твърде лошо, че да успее с „втора пенсия“ да получава толкова колкото онези, които получават само 1 пълна държавна пенсия от НОИ. Мислите, че сегашните пенсионери взимат твърде малко пенсия? Помислете за вас какво би било ако трябва да взимате с 28% по-малко от тях и да се надявате на чудо

13. ако някой се надява, че благодарение на много добро управление и капиталово натрупване „частния му фонд“ ще направи толкова добра доходност, че да е на реална печалба, ами шансът за това ако гледаме резултатите на ДЗПО от началото на съществуването им е 16% при УПФ, където до момента са насилени да участват всички родени след 1959 г. и 21% при ППФ. Според нас този процент е твърде завишен, тъй като по-голямата част от месеците, в които реалната доходност на всички УПФ съвкупно не е била загуба, са в периода, в който се говореше, че Българската фондова борса е тенджера под налягане и някой трябва да изпусне парата. Може да се окаже, че всъщност задължителните „частни пенсионни фондове“ никога не са успявали да постигнат реална доходност за осигурените лица и шансът да се пенсионираш от схемата на печалба е 0% (освен ако не си от организаторите на схемата)… „… на 24 октомври миналата година, големите четири международни пенсионни компании, които държат над 75% от пенсионния пазар, са изпратили писмо до КФН, в което сигнализират и доказват пазарна манипулация в особено големи размери. Според тях тази практика представлява системен риск за небанковия финансов сектор. Част от другите фондове имат значителни експозиции в свързани лица, като цените на които активите са придобиване, са силно над реалната им стойност. Това налага на всеки отчетен период да се извършват кухи финансови операции, за да може цената да се държи висока. По този начин всъщност част от рапортуваната доходност от фондовете е изкуствена. В писмото са посочени конкретни данни, които показват как в последния ден на всяко тримесечие се повтаря тенденцията цените на акциите на едни и същи дружества фаворити на някои пенсионни компании да скачат

14. България остана последната държава сред бедните в ЕС, където схемата ДЗПО не е закрита. Останалите насилени в края на 20 век – Унгария, Литва, Полша, Естония, Румъния, а последната година Чехия, или напълно са закрили измамната схема или са я свели до минимално въздействие с тенденция за окончателното й премахване. Така че България ще е последната държава, която ще премахне схемата ДЗПО. Обаче кога? Защото всяка година забавяне ще струва на държавния бюджет 900 милиона лева.

15. в нито една развита държава по света не съществува такова недоразумение като задължителен „частен пенсионен фонд“ тип ДЗПО. Ако някой ревне сега, че Чили е развита държава, дори и да приемем, че това е така, то в Чили се подготвят нови реформи на пенсионната система и задължителните „частни пенсионни фондове“ там ще бъдат премахнати

16.  ако не вярвате на фактите по-горе, спете си спокойно с „личната си сметка“, частните пенсионни фондове е почти невъзможно да фалират (докато са задължителни, а те вече не са). Спете си спокойно, обаче ако сте готови да поемете лично риска един ден да ви кажат, че „втората ви“ пенсия е 10 лева месечно и това ви устройва напълно. Вашите си 10 лева месечно от „личната ви сметка“? Ама ще са си ваши и ще загубите само 28% от държавната пенсия.

17. един от палячовците защитаващи идеята, че родените след 1959 г. задължително трябва да участват в схемата ДЗПО твърди, че прехвърлянето на частни партиди в НОИ лишава хората от достойни пенсии – най-добре да ги изброи поименно тези хора

18. някои твърдят, че съществуването на ДЗПО гарантира, че има връзка между това, което внасяш за пенсия и това, което ще получаваш, тъй като „личната сметка“ на всеки си е лична и там парите се натрупват – обаче не е точно така, защото да, парите наистина се натрупват, но може би в нечии други сметки

19. някои твърдят, че благодарение на ДЗПО и като си знаеш, че имаш лична сметка, това ще те стимулира да се осигуряваш на реалните доходи – ами няма никъде данни за такава причинно-следствена връзка (може би защото изобщо няма такава), далеч по-добре е да си вземеш парите на ръка и ако си заделяш за пенсия, да си ги вложиш парите където пожелаеш и в каквото пожелаеш, а не да е задължително във фонд, още повече задължителен

20. в пенсионното дружество ще имате много по-голяма прозрачност. Там парите са по лични сметки и дори вие самите няма да може да ги използвате, преди да се пенсионирате – не сте ли си мечтаели винаги да си направите един 40-45 годишен депозит без никаква договорена лихва и без никаква гаранция, че поне колкото е внесено, макар и обезценено от инфлация ще може да се изтегли обратно?

21. всички пари, които внасяте в частен пенсионен фонд, отиват само по вашата лична сметка – те няма да бъдат изразходвани за плащане на спорни пенсии, социални помощи, няма да субсидирате хора, които не са внасяли осигуровки – всъщност плащането на спорните пенсии, социални помощи и други подобни така и така ще бъде направено, с вашите данъци, но сигурни ли сте, че искате да сте солидарни освен към спорните пенсии, помощи, безработни и т.н. и към бедни олигарси?

22. бъдещата ви пенсия от ДЗПО няма да зависи от усмотрението на бъдещо правителство – а какво ще стане ако едно бъдещо правителство откаже да плаща по държавните облигации, които готиния ви „частен пенсионен фонд“ е купил с вашите пари, и за което ще получава 1% годишно от вашите пари в частен пенсионен фонд?

23. частните пенсионни фондове нямат таван за пенсиите, които плащат – не е и нужно, ДЗПО работи за собствениците на схемата, да не са луди да се ограничават, колкото до осигурените лица – те нямат никакъв шанс да получават голяма пенсия от задължителен „частен пенсионен фонд“

24. парите от пенсионните сметки в частен фонд се наследяват и близките ви биха получили натрупаните пари – само това ли? Всъщност държавното обществено осигуряване покрива еднократно обезщетение за погребение 570 лева, след това всички деца до 26 годишна възраст ако учат имат право на наследствена пенсия, оцелелия съпруг има право на 26,5% от пенсията на починалия доживотно, дори родителите биха имали право на наследствена пенсия при определени условия. Това май „частния фонд“ не го може и НОИ е далеч по-щедър? Ами да, всъщност това е функцията на държавата – да подпомага гражданите си при сполетяло ги нещастие, докато основната функция на „частния фонд“ е да направи по-голяма печалба… за собствениците си

25. малко цифри от изнесения тримесечен отчет за постигнатите резултати на задължителните „частни пенсионни фондове“ към месец септември 2014 г.:
– прибрани насила осигуровки от универсалните пенсионни фондове и професионалните пенсионни фондове общо от началото на съществуването си – 6,60 милиарда лева номинални пари
– прибрани насила осигуровки от универсалните пенсионни фондове и професионалните пенсионни фондове общо от началото на съществуването си – 7,33 милиарда лева сегашни пари
– изплатени за всички години (включително превода от ППФ-та към НОИ през 2010 г. за 108 милиона лева) – 173 милиона номинални лева
– изплатени за всички години (включително превода от ППФ-та към НОИ през 2010 г. за 108 милиона лева) – 187 милиона лева сегашни пари
– декларирана наличност към септември 2014 – 7,13 милиарда лева
реален резултат от дейността на УПФ и ППФ за целия период на съществуването им в сегашни пари – 11 милиона лева загуба
– събрани такси от дружествата, които управляват УПФ и ППФ – 692 милиона лева сегашни пари

IL201409

26. малко по-детайлен преглед на универсалните пенсионни фондове показва, че към септември 2014 те са успели да излязат на „зелено“ с 2,44%. Тоест за целия период на съществуването си са донесли съвкупно реална доходност от 2,44%, ама не на година, а общо за 13 години. Този добър резултат може обаче да се оспорва по 2 причини: постигнат е при положение, че официалната статистика в страната отчита дефлация от 5% за последните 2 години (ако някой смята, че цените са паднали с 5% последните 2 години нека да си каже), но по-големия проблем е, че трябва да приемем, че това, което е декларирано от фондовете е истина. Не че им нямаме доверие, не сме съгласни със сила и не ни грее за бъдещето на родината (и нищо не намекваме с това), но просто вярваме на одиторите им толкова, колкото на одиторите, които не откриваха нищо нередно в отчетите на известната в някои среди като „Ментакбанк“. Както стана ясно последните месеци, на „Ментакбанк“ активите й се оказаха доста ментеливи, а държавата в момента претърпява щети за милиарди лева. Както и да е, тези големи числа не казват много ако не се открие каква пенсия може да се получава средно от УПФ-та (там където до момента са насилени да участват всички родени след 1959 г.) – отговорът е 11,32 лева за мъжете и 8,38 лева за жените месечно. Следвайки тренда на капиталово натрупване до момента, ако УПФ-та съществуват и през 2025 г., то за мъжете ги чака средно крупна „втора пенсия“ от близо 18 лева, а за жените 14 лева, месечно (хайде да ги удвоим на 36 лева за мъжете и 28 лева за жените). И за тази крупна сума онези, които изберат да останат в ДЗПО, ще загубят само 28% от държавната си пенсия.

UPF201409

27. от началото на 2015 г. професионалните пенсионни фондове трябваше да почнат да плащат пенсии на работниците от тежките категории труд. Обаче отново не могат да плащат. Каква ли може да е причината? Просто към септември 2014 г. за 14 години управление, професионалните пенсионни фондове са успели да реализират загуба за осигурените лица от 163 милиона лева сегашни пари или 18% загуба. И това пак при допускането, че имаме дефлация 5% последните 2 години и отчетите на фондовете не са ментеливи. След тези резултати каква ли би била месечната пенсия на миньорите и другите работници 1-ва и 2-ра категория, ако трябваше да получават пенсии от задължителен „частен пенсионен фонд“. Отговорът е 25,68 лева месечно. Тъй като това число излиза средно между тези, които са се осигурявали пълния период необходим за получаване на пенсия и онези, които са се осигурявали само 1 месец, редно ще е да удвоим сумата, но пак нещо сметките не излизат. Как ли ще реагират миньорите ако им се съобщи от частния фонд, че пенсията им ще бъде 51 лева месечно?

За който иска да се запознае по-подробно с посочените по-горе цифри и графика – на разположение е безплатния Fack Private Funds Facker 1.5 201409

Предварително се извиняваме ако поради техническа грешка сме завишили или намалили загубите предизвикани от съществуването на задължителни „частни пенсионни фондове“ в България.

28. „Пенсионните дружества може да се окажат в невъзможност да изплащат бъдещите втори пенсии заради прекалено многото рискове, които крие допълнителното задължително пенсионно осигуряване – дълголетие на клиентите, недобро инвестиране на средствата, сривове заради икономически кризи. Това стана ясно от дебатите на кръгла маса за постиженията и проблемите на капиталовото пенсионно осигуряване.“ – спомняте ли си тази статия? „Експертите настояват в определен момент парите от лични партиди да влизат в обща сметка като при държавното осигуряване„. Това последното е за любителите на екстремни преживявания, които вярват, че „личната им сметка“ в задължителен „частен пенсионен фонд“ си е тяхна и никой не може да им я пипне.

Тези 28 точки не са изчерпателни и не претендират, че всички УПФ-та и ППФ-та са постигнали посочените по-горе катастрофални резултати за осигурените лица, а само показват, че като цяло от принудителното задължително осигуряване в „частен пенсионен фонд“ съвкупно данъкоплатците са понесли вреди и ще ги търпят докато съществува схемата ДЗПО.

Който иска истинска лична сметка, да протестира защо в България не се въведе вноска за допълнителна пенсия от 10%, която не подлежи на данъчно облагане, и която се дава на лицето към заплатата да си я инвестира където пожелае и в каквото пожелае. Моделът за това е разписан тук и е много лесен за реализация, само политическа воля да има

В крайна сметка за създалата се ситуация не са виновни дружествата, които управляват принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“, защото не е луд, който яде баницата. За всичко са виновни правителствата от 1999-та досега, които са позволили съществуването на схема от този вид в България. Сега държавата трябва да плати за щетите нанесени на осигурените лица заради принудителното им участие в УПФ и/или ППФ.

Искане до асоциацията на финансовите пирамиди в пенсионната система

1. Според вас, предложените промени представляват опит за смяна на тристълбовия модел на пенсионно осигуряване, въведен през 2000 г. и получил признанието на международните институции като успешна стратегия за пенсионна реформа, с решения с временен фискален ефект, застрашаващи доверието в пенсионната система и по своята същност са отстъпление от проведените в съгласие с международните институции спасителни за държавата реформи в периода 1998-2001 г. – всъщност въведения през 2000 г. „тристълбов модел“ е едно недоносче въвеждано само в бедни и закъсали държави, и България остана последната, която ще го прекрати. Нито една развита държава не е допуснала недоразумение като задължителен частен фонд в пенсионната си система и може да се каже, че „тристълбовия модел“ е получил международно признание като един провал. Концентрирайте работата си върху доброволните пенсионни фондове, защото място за задължителни в България повече няма, и много добре го знаете това

2. Твърдите, че се прави опит за заобикаляне на решението на Конституционния съд на Република България от 2011 г., когато за първи път бе посегнато върху лични средства, натрупани в индивидуалните партиди на осигурени в капиталова форма лица, които представляват тяхна собственост. Всъщност промяната през 2010 г. когато бяха прехвърлени 107 милиона лева към НОИ, а на НОИ бяха натрапени всички загуби реализирани от „частните фондове“ няма нищо общо с промените гласувани на 19 декември 2014 г. Сега гражданите сами ще направят волеизявление къде да отидат принудително събираните им в „частен пенсионен фонд“ средства и дали да понесат загубите, които са им нанесени до момента или да прехвърлят топката на НОИ. Държавата само дава избор на хората, защото има много вина създавайки мутантите УПФ и ППФ. Изборът не е нещо лошо, знаем че за вас е обаче, но пак да ви посъветваме да си гледате доброволните фондове, направете ги привлекателни с предлагането на истински продукти и спрете да лъжете хората, защото и без друго никой не ви вярва. Колкото до неадекватното решение на конституционния съд от 2011, това е голямо петно за цялата правосъдна система. Взелите това решение трябва да се срамуват до края на живота си, като можем да им пожелаем да се пенсионират и да живеят със средната пенсия, която ППФ-та предложиха на миньорите през 2010 г. 

3. Държите да знаете кои са авторите на едни толкова съществени промени, засягащи живота и бъдещето на милиони граждани и на държавата като цяло? – вашето съществуване е в резултат от акт на парламента. Не бъдете толкова нагли и си гледайте доброволното пенсионно осигуряване

Предложения за държавното управление

– на сайта на НОИ да се направи форма за декларация за отказ от участие в схемата ДЗПО, така че всеки млад човек с електронен подпис или безплатния персонален идентификационен код да не се налага да ходи до института лично, а да може да свърши работата за 5 минути.

– криминализирането на укриване на осигуровки изобщо не е достатъчна мярка за по-голяма събираемост. Едва ли ще разкрием голяма тайна като кажем, че НАП за 3 лева невнесен ДДС праща заплашителни писма по пощата (и то не електронната), а за стотици хиляди лева неплатени осигуровки може и да няма никакъв проблем. НАП трябва да почне да третира осигуровките по същия начин, както ДДС, ДДФЛ и останалите данъци. Напълно изпълнима и стимулираща мярка е за неплатени в срок данъчно-осигурителни задължения в размер над 3000 лева данъчните да се размърдат да си ги съберат, като след предупредителното писмо да следва запор на сметки и искане за обявяване в несъстоятелност. Не може да се оставя една фирма да трупа стотици хиляди задължения за осигуровки, но тъй като по отношение на ДДС и ДДФЛ е изрядна, данъчните да са безучастни. Несъбраните осигуровки са директен удар по осигурителната система, като не в НОИ ще са виновни, а проблемът ще е изцяло от немърливото отношение към осигурителните задължения от страна на данъчните

– как е възможно толкова години никой да не промени текста, който гласи, че минималната доходност съгласно чл. 193, ал. 3 от кодекса за социално осигуряване на УПФ и ППФ е 3% повече загуба от средното за бранша? Това не е ли съучастничество в престъпната схема от страна на държавата. Първо насилва данъкоплатците да участват и им гарантира до не повече от 100% загуба на принудително вложените средства

доброволните пенсионни фондове трябва да продължат дейността си само при строги регулации и риск, който да се поема изцяло от тези, които управляват фонда. Парите на гражданите, които решат да влагат пари доброволно в частен фонд, трябва да са абсолютно гарантирани и то не с пари на държавата, в противен случай няма причина да продължават да съществуват, защото са нищо повече от едни взаимни фондове с друго име

– не е правилно за вноски за доброволно пенсионно осигуряване да може да се ползва 10% отстъпка от данъчната основа за осигурените лица, докато тази отстъпка да я няма когато данъкоплатеца реши да си спестява за пенсия в банка например. Преференция към доброволните пенсионни фондове изкривява свободния пазар и трябва да се отмени

– всяко управление, което упражнява протекция върху финансовите пирамиди в пенсионната система в ущърб на данъкоплатците, ще падне от власт

– приетите текстове с реформата дават неограничен период на вече осигуряваните в схемата ДЗПО да избират НОИ или „частния фонд“, като с такава дупка в закона напълно възможно е незаинтересоваността на населението да доведе до това, че още години наред ще има заблудени хора, които ще се надяват, че благодарение на „частния си фонд“ ще получават по-голяма пенсия, отколкото от НОИ. Трябва да се въведе едногодишен срок и за тези, които вече са се осигурявали в схемата ДЗПО – или избират частния фонд и си поемат всички рискове за собствена сметка, или избират НОИ и държавата поема загубите, които ДЗПО схемата им е нанесла по вина на държавата до момента. Така е и демократично и незастрашаващо бюджета, защото пак да повторим всяка година съществуване на ДЗПО в България ще струва 900 милиона лева нов държавен дълг

– по никакъв начин не може правителството да отстъпва от решението за тези, които още не са работили, в случай, че 1 година не си изберат частен пенсионен фонд, да се осигуряват само в НОИ. Дори и тази опция да избират ДЗПО на новите на пазара на труда не трябва да я има, защото държавата става съучастник на потенциалната опасност някой младеж на 18 години да му хрумне да влезе в измамната схема ДЗПО. Държавата трябва да предпазва гражданите си от участие в подобни схеми, както го правят всички развити държави

– колкото до възможните идеи в НОИ да се въведе фонд с трупане на пари – това е безумна идея отхвърлена в началото на 20 век при фалита на първата пенсионна система на Германия, когато лобистите за капиталово натрупване надделяват, а в крайна сметка капиталът е изгорял с инфлацията. Затова сега Германия има резерви в тяхното НОИ достатъчни да изплаща пенсии за до 2 месеца. Каквото се събере от вноски и данъци ако е необходимо, това се плаща под формата на пенсии. Няма задържане на пари, които да мухлясват в изчакване, няма и желаещи да крадат, защото няма какво да се открадне. Това в Германия са го разбрали много отдавна.

Защо вместо да се правят повече експерименти, не се използва моделът пенсионна система в Германия? Там няма таван на пенсиите, няма нужда от капиталови натрупвания, няма минимален осигурителен стаж, гледа се само осигурителния принос и пенсионната възраст. Простичка система и работеща добре.

Да кажем „Не“ на кражбата! Да закрием задължителните „частни пенсионни фондове“!

14 Декември 2014 – България по пътя към свободата от финансовите пирамиди в пенсионната система

МЕМОРАНДУМ ЗА РАЗБИРАТЕЛСТВО

Днес 14 декември 2014 година, отчитайки важността на социалния диалог и необходимостта от гарантиране на социалния мир в Република България, както и нуждата от усъвършенстване на пенсионноосигурителната система на страната, правителството на Република България от една страна и национално представителните организации на работниците и служителите от друга страна се договориха за следното:

  1. Да се криминализира осигурителната измама свързана с укриване на осигурителни вноски от осигурителите и самоосигуряващите се лица, както и да се приемат други мерки за повишаване събираемостта на публичните вземания;
  2. Считано от 2015 година да се въведе принципа на свободен избор на осигурените лица относно режима на осигуряване за ранно пенсиониране – чрез държавното обществено осигуряване или чрез професионалните пенсионни фондове, при запазване на действащите условия за ранно пенсиониране;
  3. Считано от 2015 година да се въведе принципа на свободен избор на лицата, родени след 31 декември 1959 година, да се осигуряват задължително за допълнителна пенсия в универсален пансионен фонд или изцяло за пожизнена пенсия в държавното обществено осигуряване;
  4. През 2015 година за всички категории осигурени лица да се въведе минимална възраст за пенсиониране.
  5. През 2015 година да не се увеличава възрастта за пенсиониране, като до 31.03.2015 година се постигне дългосрочно решение на въпросите свързани с пенсионната възраст и всички останали компоненти на пенсионната система;

 

ЗА ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

БОЙКО БОРИСОВ – МИНИСТЪР- ПРЕДСЕДАТЕЛ

 

ЗА КОНФЕДЕРАЦИЯТА НА НЕЗАВИСИМИТЕ СИНДИКАТИ В БЪЛГАРИЯ

ПЛАМЕН ДИМИТРОВ – ПРЕЗИДЕНТ

 

ЗА КОНФЕДЕРАЦИЯТА НА ТРУДА „ПОДКРЕПА“

Д-Р КОНСТАНТИН ТРЕНЧЕВ – ПРЕЗИДЕНТ

Програмна декларация на новото правителство – 20141107

ПРОГРАМНА ДЕКЛАРАЦИЯ

КЛЮЧОВИ ПРИОРИТЕТИ ЗА ФОРМИРАНЕ НА СТАБИЛНО ПАРЛАМЕНТАРНО МНОЗИНСТВО В 43-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

И

СЪСТАВЯНЕ НА ПРОЕВРОПЕЙСКО РЕФОРМАТОРСКО ПРАВИТЕЛСТВО ЗА СТАБИЛНО РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРИЯ

С пълното съзнание, че българското общество очаква укрепване на държавността и ангажиране със състоятелни, ефективни и дългосрочни политики в области като съдебна реформа, здравеопазване, образование, пенсионна реформа, енергетика, изборно законодателство, демографска политика

и като отчитат, че ефективната работа по тези политики предполага максимална прозрачност, политическо и обществено съгласие отвъд партийните разграничения, което да гарантира устойчивост и резултат,

декларираме, че

Програмата за стабилно развитие на България 2014 – 2018 година, основа на проевропейско реформаторско правителство, ще бъде реализирана по следните приоритети:

1. ВЪНШНА ПОЛИТИКА НА БЪЛГАРИЯ

  • Засилена интеграция на България в Европейския съюз и НАТО. Запазване на външнополитическата ориентация и поетите международни ангажименти на страната на база на националните интереси на България.
  • Защита на правата и интересите на българските граждани в чужбина на основата на нов Закон за консулската защита, електронни консулски услуги и система за реагиране в случаи на бедствия и извънредни ситуации.
  • Ефективна защита на правата и интересите на българите зад граница.
  • Разработване на културни и образователни политики за интегриране на българските общности в чужбина и активното им отношение към процесите в страната.
  • Задълбочаване на евроатлантическите партньорства на България и двустранните й отношения с най-бързо развиващите се световни икономики.
  • Политика на подкрепа за евроатлантическа интеграция на Западните Балкани при ясна защита на правата и законните интереси на българските общности там.Активно развитие на политиките на ЕС и на регионалното сътрудничество в Югоизточна Европа и Черноморския басейн.
  • Подготовка на България за председателството на ЕС през 2018 г.

2. ПРАВОСЪДИЕ

  • Приемане от Парламента на дългосрочна стратегия за реформиране на правосъдната система, така че да се гарантира нейната независимост и справедливостта в обществото.
  • Прекратяване на партийната намеса и лобисткото вмешателство в дейността на съда и прокуратурата.
  • Приемане на промени в Закона за съдебната власт, предвиждащи упражняване на кадровите правомощия на Висшия съдебен съвет от съдебен съвет по отношение на съдиите и прокурорски съвет по отношение на прокурорите, въвеждане на ефективни оценки за работата на магистратите и кариерно израстване на базата на тези оценки, ефективно дисциплинарно производство и засилване на ролята на съдийските събрания във вземането на управленски решения.
  • Изпълнение на препоръките на ЕК, посочени в докладите по Механизма за сътрудничество и оценка.
  • Осигуряване на широк консенсус за промяна на конституционния модел на съдебната власт, включително и по отношение на времевата рамка, в която да бъдат приети конституционните промени, предвиждащи създаване на Висш съдебен съвет и Висш прокурорски съвет.
  • Оптимизиране на парламентарната квота във Висшия съдебен съвет с цел подсигуряване на безпристрастността и професионализма на членовете му.
  • Въвеждане на механизъм за осигуряване на публичност, прозрачност и обществен контрол върху работата на Главния прокурор.
  • Гарантиране на независимостта, подобряване на ефективността и отчетността на съдилищата, прокуратурата, Главния прокурор, председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд, включително и чрез работещи механизми за отговорност и отзоваване при несправяне с работата.
  • Създаване на законово гарантирана процедура за публични изслушвания и оценка на рисковете за зависимости на кандидатите за управленски позиции в съдебната власт, в която участват Прокуратурата, МВР, КПУКИ, НАП и други.
  • Гарантиране на пряк избор на членовете на ВСС и ВПС от квотите на съдиите и прокурорите.
  • Подкрепа за силна специализирана прокуратура, която да разследва приоритетно корупцията и злоупотребите по високите етажи на властта.
  • Подобряване на ефективността на правораздавателната дейност чрез въвеждане на периодични оценки на ефективността на институциите и гарантиране на принципа на случайно разпределение на делата.
  • Максимален достъп до информация за управлението на системата на правосъдие и полицията. Достъп в реално време до информацията за образуването, разпределението на делата и тяхното движение.
  • Въвеждане на електронно правосъдие.

3. ИКОНОМИКА И РАСТЕЖ

  • Осигуряване на ускорен икономически растеж на българската икономика за гарантиране нарастването на доходите и социалните плащания на българските граждани.
  • Определяне на стратегическите приоритети в развитието на икономиката. Бюджетно и икономическо планиране, което съвпада със 7-годишните периоди на финансовата рамка.
  • Подкрепа за износителите и фирмите, създаващи иновативни продукти, развитие на българския бизнес и насърчаване на инвестициите в модерни и иновативни производства, които създават нови работни места.
  • Подкрепа за създаване на инвестиционен фонд за високотехнологични производства чрез публично-частно партньорство и постепенно изтегляне на участието на държавата след успешното им развитие.
  • Подобряване на бизнес средата в България за насърчаване на инвестиционната активност и подкрепа на българските производители.
  • Структурни промени за управление на туризма и извеждането му като приоритетен отрасъл чрез решителна подкрепа от държавата и подобряване на туристическите услуги.
  • Създаване на дългосрочна национална стратегия за туризма с насърчаване на всички туристически продукти, за които България има потенциал за устойчиво развитие=
  • Ускорено въвеждане на електронно управление за оптимизиране на работата на администрацията, за прозрачност на публичните дейности и превенция на корупцията.
  • Насърчаване на дигиталната икономика. Увеличаване на електронната търговия и разширяване на дигиталния пазар на стоки и услуги чрез:
    • Намаляване на законовите препятствия пред електронната търговия;
    • Гарантиране на сигурността на  личните данни;
    • Защита на интелектуалната собственост. Разработване и приемане на национална стратегия за развитие на интелектуалната собственост
  • Опростяване на условията и ускоряване на процедурата по започване на малък и среден бизнес.
  • Ограничаване на риска при фалит на малки и средни предприятия и на последствията за предприемачите. Насърчаване на втори шанс за предприемачество.
  • Позициониране на България като позната и предпочитана дестинация за инвеститори в сектори с висока добавена стойност.
  • Намаляване на разрешителните, съгласувателните и лицензионните режими в случаите, където е възможно преминаването само към уведомителен режим.
  • Ограничаване на вредното въздействие на монополите като мярка за стимулиране на конкуренцията.

4. ПУБЛИЧНИ ФИНАНСИ

  • Провеждане на политика на гарантиране на финансова стабилност. Постепенна финансова консолидация, съобразена с икономическия цикъл.
  • Ниски нива на бюджетния дефицит и номиналния размер на публичния дълг, в това число и на общинските дългове (според европейските критерии).
  • Консервативно и ефективно управление на държавното съкровище и публичните дългове.
  • Запазване на Валутния борд до влизане в Еврозоната.
  • Запазване на данъчната система и ниския дял на преразпределяне на бюджетни средства от държавата до 39% от БВП.
  • Детайлен икономически анализ и обществен дебат за цялостна данъчна политика.
  • Въвеждане на данък върху операциите на капиталовите пазари.
  • Законодателство за ограничаване на участието на офшорните компании в българската икономика.
  • Повишаване на приходите в държавния бюджет и събираемостта на плащанията чрез структурни промени и обединяване на НАП и Митниците, реализирано след детайлен анализ на ефективността на процеса на събираемост.
  • Финансова децентрализация на местните власти; въвеждане на механизми за провеждане на собствена икономическа политика от общините.
  • Осигуряване прозрачност на годишната доходност по спестовни продукти на застрахователните дружества и финансовото състояние на пенсионните дружества.
  • Нови възможности за финансиране на инвестиционни проекти и стартиращи предприятия чрез ББР или инвестиционен фонд.
  • Политическо решение за включване на България в Европейския банков надзор.
  • Възстановяване на доверието в БНБ чрез законодателни и кадрови промени, при спазване на европейското законодателство.
  • Нормативно регламентирана публичност на кредитната история на КТБ и нейните клиенти в рамките на българското и европейско банково законодателство и без специални закони само за този конкретен казус.
  • Ускорено приемане на актуализацията на държавния бюджет за 2014 година и подготовка и приемане на Закона за държавния бюджет за 2015 година.

5. ЕВРОФОНДОВЕ

  • Възстановяване на доверието на Европейската комисия и възстановяване на плащанията от европейските фондове.
  • Ефективно и прозрачно разпределение и усвояване на европейските средства в новия програмен период 2014-2020.
  • Уреждане в закон на мястото и ролята на органите, натоварени с управлението и контрола на еврофондовете в цялостната система за контрол на публичните финанси в държавата с цел гарантиране на правата на бенефициентите и въвеждане на процедури по обжалване.
  • Създаване на условия за реализиране на интегрирани проекти и регионални планове, финансирани от повече от една оперативна програма.
  • Опростяване на процесите, процедурите и правилата за кандидатстване, одобрение и отчитане на проектите.

6. ЗАКОНОДАТЕЛНИ ПРОМЕНИ В СФЕРАТА НА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ

  • Гаранция за максимално ефективно разходване на обществените ресурси, публичност и намаляване на корупционния риск чрез:
    • Въвеждане на електронни обществени поръчки;
    • Въвеждане на типови стандартизирани документи, които да се ползват от възложители и изпълнители;
    • Адекватен контрол и механизми за прозрачност.

7. ЕЛЕКТРОННО УПРАВЛЕНИЕ И ДЪРЖАВНА АДМИНИСТРАЦИЯ

  • Въвеждане на електронното управление като основна платформа за модернизация на държавата, ключов фактор и неотменимо условие за успеха на секторните реформи.
  • Подобряване на функционалността на държавната администрация – повишаване на качеството на административните услуги, повишена ефективност, бързина и ред в процесите на управление, вътрешен контрол и превенция от корупция, въвеждане на срокове за извършването на всяка административна услуга
  • Електронизиране на процесите на функциониране и управление в публичните сектори като здравеопазване, образование, социална политика, правосъдие  с цел тяхното организационно и функционално оптимизиране,  координация  и качествено предоставяне на услуги за гражданите.
  • Достъп до електронен път на информацията, с която разполагат публичните институции и прилагане на европейското законодателство за пазарно използване на публичната информация.
  • Реформа на държавната администрация след ясен функционален и структурен анализ.
    • Постепенна промяна в структурата, функциите и състава на публичните администрации с цел оптимизиране на разходите и по-ефективно предоставяне на услуги за гражданите и бизнеса;
    • Намаляване на административните нива и процедури като средство за снижаване на корупционния натиск към гражданите и другите нива на управление;
    • Създаване на стабилна и устойчива професионална администрация по основните области на политиката, която подпомага управлението и осигурява високо ниво на обслужване.
    • Утвърждаване на конкурсното начало като основен принцип при постъпването в държавната администрация и усъвършенстване на годишната атестационна система.

8. ОБРАЗОВАНИЕ И НАУКА

  • Постепенно нарастване на средствата за образование, номинално и като процент от БВП, със стремеж за съответствие с параметрите, заложени в програма „Европа 2020“.
  • Ново законодателство за осъществяване на реформа в системата на средното и висшето образование.
  • Усъвършенстване на системата за финансиране и контрол на предучилищното и училищното образование.
  • Разкриване на нови детски градини и въвеждане на иновативни форми на организация за ранно образование на децата в предучилищна възраст.
  • Равнопоставеност и конкуренция на всички форми на училищно образование и улесняване на валидирането на знанията и уменията на учениците.
  • Ангажиране и съпричастност на учителите и учениците и родителите в управлението на училищата.
  • По-добри условия за професионално образование и обучение, съответстващо на потребностите на региона и изискванията на пазара на труда.
  • Акцент върху възпитанието и обучението, които формират национално самочувствие и патриотичен дух сред децата и младежите.
  • Приоритетно развитие на българската наука и иновации и прилагането им за развитие и модернизиране на българския бизнес.
  • Връзка между средното образование и пазара на труда – подобряване на качеството на професионалното образование чрез активно въвеждане на дуалната система – обучение чрез работа.
  • Създаване на устойчив механизъм за взаимодействие между висшите училища и бизнеса. Възможност за висшите училища да постигат положителни икономическа резултати от разработени от тях научни продукти и иновации.
  • Повишаване на качеството на висшето образование и конкурентоспособността на българските висши училища в рамките на общоевропейското образователно пространство.
  • Въвеждане на външна програмна акредитация на висшите училища от европейски акредитационни институции, членки на ENQA и EQAR.
  • Поетапно обвързване на минимум 50% от субсидията за обучение с качеството на образованието.
  • Постигане на високо качество на научния продукт чрез ориентиране на държавното финансиране на научни изследвания към проектен принцип и стимулиране на взаимодействието между бизнеса и научните организации.
  • Реформа във Фонд „Научни изследвания”, за да се гарантира прозрачност на конкурсите и задължителен мониторинг на резултатите през целия период на реализация на проектите.
  • Изграждане на високотехнологични паркове и центрове за върхови научни изследвания, иновации и трансфер на технологии към българската индустрия.
  • Насърчаване на съвместни изследвания между научни организации, висши училища и предприятия; разработване и реализиране на програми за активно сътрудничество между научните институции и училищата на всички нива.

9. СОЦИАЛНА ПОЛИТИКА

  • Гарантиране на адекватни, спрямо икономическата среда, нива на социални помощи и плащания.
  • Продължаване на пенсионната реформа и търсене на възможности за допълнително нарастване на пенсиите.Съобразяване на пенсионната реформа с демографските и социално-икономическите характеристики на страната.
  • Запазване на уредбата за пенсиониране на работещите първа и втора категория до приемане на цялостна пенсионна реформа през 2015 г.
  • Устойчиво нарастване на трудовите доходи и пенсии, съобразено с темповете на икономически растеж.
  • Гъвкав и динамичен пазар на труда и намаление на безработицата. Промени в трудовото законодателство.
  • Възможност за почасова работа и въвеждане на минимално почасово заплащане.
  • Политики за възстановяване на заетостта сред самонаетите лица и семейните фирми.
  • Разширяване на обхвата на квалификационните възможности и включването в тях както на безработните, така и на активно търсещите нова работа.
  • Изпълнение на младежката гаранция за заетост чрез социален диалог между институциите и използване на средствата по оперативна програма „Човешки ресурси” за младежка заетост.
  • Изработване на индивидуални социални оценки на социално слаби български граждани и търсене на възможност за социалното им включване и осигуряване на заетост.
  • Разработване на програми за социално включване, които да подпомагат общините и уязвимите групи в обществото.
  • Продължаване на деинституционализацията и развитието на социалните услуги за деца с увреждания и за деца, лишени от родителска грижа.
  • Превръщане на десегрегацията в държавна и общинска политика.
  • Насърчаване на отговорното родителство и подкрепа на тридетния модел. Висок интензитет на подпомагане до трето дете.
  • Приемане на национална програма за противодействие на демографската катастрофа.

10. ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ

  • Подобряване на качеството и достъпа до здравеопазване чрез:
    • Приоритетно инвестиране в кадрово, логистично и техническо развитие;
    • Оптимизиране на доболничната и болничната здравна помощ;
    • Въвеждане на индивидуална електронна здравна карта;
    • Електронно здравеопазване.
  • Приоритетно преструктуриране на спешната помощ чрез инвестиции в ресурсното, техническо, логистично и кадрово развитие.
  • Формиране на модел на болнично здравеопазване, който се характеризира с предвидимост на финансовия ресурс за осигуряване качество и достъпност на лечението, и мотивация на работещите в сферата на здравеопазването. Въвеждане на национална здравна карта със задължителен характер.
  • Преструктуриране на НЗОК и превръщането й в активен финансиращ и контролен орган от името на осигурените граждани – инструмент за провеждане на политика за осигуряване на достъпно и качествено здравеопазване.
  • Пакет от мерки за повишаване събираемостта на здравните вноски.
  • Запазване и развитие на кадровия потенциал на здравната система чрез нов механизъм на заплащане на работещите.
  • Ефективно лекарствено лечение и качество на живот на българските граждани.
  • Задължаване на НЗОК да закупува лекарства през прозрачна и конкурентна процедура.

11. ЕНЕРГЕТИКА

  • Политическо решение за подкрепа и участие в създаване на Европейския енергиен съюз.
  • Неотложни действия за провеждане на пазарни реформи и финансова стабилизация, от които зависи постигането на дългосрочни стратегически цели в енергетиката. Приемане на енергийната стратегия на България до 2030 г. с поглед до 2050 г. и Национална стратегия за енергийна ефективност.
  • Преразглеждане на новите енергийни проекти и тяхната икономическа ефективност. Изграждането им само при пълно съответствие с европейските правила и директиви и при доказана икономическа ефективност.
  • Запазване на капацитета за развитие на ядрената енергетиката при гарантиране на безопасността за населението и опазване на околната среда. Продължаване живота на 5-ти 6-ти блок на АЕЦ „Козлодуй“. Развитие на нови икономически ефективни проекти, създаващи възможност за екологично нисковъглеродно производство на енергия.
  • Подкрепа само за нови мощности, отговарящи на принципа за развитие на системата с най-малко разходи и без предоставяне на държавни или корпоративни гаранции.
  • Гарантиране на интереса на българските потребители и бизнеса от справедлива цена на електроенергията чрез следните мерки:
    • Намаляване енергоемкостта на домакинствата и бизнеса и повишаване конкурентоспособността на българската икономика;
    • Избор на нов състав на регулатора ДКЕВР по принципи, гарантиращи неговата политическа независимост;
    • Ефективно управление на енергийния сектор чрез създаване на ново ресорно министерство; финансово оздравяване на НЕК.
  • Приоритет на енергийната ефективност пред изграждането на нови мощности.
  • Осъществяване на мащабна национална програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради като до две години обхване 50% от тях.
  • Програма за намаляване на енергийната бедност  – увеличаване над 500 000 броя на български домакинства, които получават енергийни помощи.
  • Подобряване на информираността на потребителите за техните права, включително програма за образование на потребителите.
  • Завършване на либерализирането на пазара на електроенергия и природен газ, в резултат на което бизнеса и домакинствата да могат да избират своя доставчик на ел. енергия. Изграждане на енергийна борса.
  • Икономически обосновано и екологосъобразно развитие на местните енергийни ресурси.
  • Гарантиране на енергийната независимост на страната чрез:
  • Проучване и експлоатация на национални находища на природен газ и нефт;
  • Запазване на мораториума върху сондажи за шистов газ с технология хидрофракнг. Доизграждане на реверсивни връзки със съседните балкански държави.
  • Продължаване строителството на проекта „Южен поток“ само при пълно съответствие с европейското законодателство, при диалог с ЕК и при доказани икономически ползи.
  • Комплексен преглед на разходите в енергетиката, формиращи крайната цена на електроенергията, чиито резултати да бъдат оповестени публично.

12. ТРАНСПОРТ И ИНФРАСТРУКТУРА

  • Приоритетно и ускорено довършване и изграждане на големите инфраструктурни транспортни проекти за насърчаване на икономическия растеж, развитието на регионите и националната и международна свързаност на страната.
  • Приоритети:
  • АМ “Хемус”, АМ “Марица”, АМ “Струма”;
  • Изграждане на Тунел под Шипка;
  • Северна скоростна тангента на софийския Околовръстен път;
  • АМ “Калотина – София”;
  • Скоростен път София – Видин.
  • Приоритетни ЖП проекти – реконструкция на ЖП линиите:
  • София – Септември;
  • Пловдив – Бургас Фаза II;
  • Драгоман – София;
  • Видин – София, заедно с реконструкция на гарите по всичките направления;
  • закупуване на нов подвижен състав.
  • Подкрепа за ремонт на 2-ри и 3-ти клас пътна мрежа, свързваща местни регионални и европейски транспортни коридори.
  • Развитие на транспортните мрежи по макрорегионалната стратегия на ЕС – Дунавска и Черноморска стратегии – и търсене на възможност за  модернизация на пристанищата в Русе и Варна и свързващата ги инфраструктура.

13. РЕГИОНАЛНА ПОЛИТИКА

  • Преодоляване на икономическата изостаналост на отделни райони в страната – целенасочена инвестиционна програма в подкрепа на развитието на Северозападна България, Странджа, Родопите и други погранични планински и полупланински слабо развити райони.
  • Стимулирано развитие на изостаналите, периферните и планинските райони чрез прилагане на подхода „водено от общността“ местно развитие.
  • Гарантирано опазване и съхраняване на уникалните природни дадености чрез целенасочена подкрепа за създаване на възможности за развитие на биологично земеделие, алтернативни форми на туризъм, социални дейности, използване потенциала на културното наследство.
  • Целенасочена политика за преодоляване на хроничната икономическа изостаналост на Северозападна България
  • Изграждане на нова и рехабилитация на съществуваща транспортна и комуникационна инфраструктурна мрежа в тези региони.
  • Изработване на стратегия за българското село.

14. ЗЕМЕДЕЛИЕ, СЕЛСКО СТОПАНСТВО И ГОРИ

  • Подкрепа за развитието на балансирано, модерно, устойчиво и адаптирано към климатичните промени земеделие. Пазарно ориентирани, конкурентоспособни земеделски стопанства, наред с гарантираната хранителна сигурност на населението.
  • Устойчиво и многофункционално управление на горите.
  • Законодателни мерки за ограничаване на незаконната сеч на българските гори. Намаляване на обема на търговията със сурова дървесина след оценка на икономическия ефект; при необходимост – налагане на мораториум.
  • Насърчаване на пазарно ориентираните, конкурентноспособни земеделски стопанства и преработвателни предприятия с оглед осигуряване на по-евтина и по-качествена храна за потребителите.
  • Приоритизиране на интензивните сектори в земеделието – животновъдство, зеленчукопроизводство и трайни насаждения, биологични производства.
  • Устойчиво пазарно развитие на максимален брой от регистрираните и новорегистриращите се земеделски производители.
  • Преференциално подпомагане на младите фермери, на дребните производители и производителите, които увеличават добавената стойност на селскостопанската продукция и създават работни места.
  • Устойчиво развитие на селските райони и стабилизиране на човешките ресурси, включително с акцент върху малкия и среден бизнес.
  • Уреждане на поземлените отношения с цел създаване на устойчивост и справедливост чрез защита правата на собствениците и на ползвателите на земеделски земи и стимулиране окрупняването на земеделските площи.
  • Организирана маркетингова и рекламна държавна политика за традиционните ни уникални продукти на преработвателната промишленост.

15. ЕКОЛОГИЯ И ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА

  • Опазване на природата, смекчаване на неблагоприятните климатични изменения и устойчив икономически растеж чрез енергийна и ресурсна ефективност.
  • Изграждане на екологична инфраструктура.
  • Прилагане на принципите за интегрирано управление на водите за устойчиво управление и развитие на инфраструктурата в секторите ВиК, хидромелиорации, хидроенергетика и защита от вредното въздействие на водите.
  • Промени в процедурите за оценка на състоянието на околната среда. Въвеждане на принципа за икономическа целесъобразност.
  • Въвеждане на последователна политика за стимулиране развитието на ресурсна и енергийна ефективност и постигане на целите, свързани с политиките по изменение на климата.
  • Намаляване на броя на населените места, засегнати от воден режим.
  • Единен национален регистър на водната инфраструктура и национална информационна система за управление на водите.

16. ПРЕВЕНЦИЯ И КОНТРОЛ НА РИСКОВЕТЕ ОТ БЕДСТВИЯ И АВАРИИ

  • Създаване на фонд за подпомагане на пострадалите от бедствия и катастрофи (т.нар. катастрофичен пул).
  • Разширяване на участието на въоръжените сили в интегрираната система за реакции при кризи за по-ефективна защита на населението при бедствия и кризи.
  • Създаване на териториален резерв по региони, в подчинение на областни управители и кметове, който да се използва при природни бедствия, крупни аварии и катастрофи.

17. КУЛТУРА И ДУХОВНОСТ

  • Насърчаване формирането на нова духовна среда за етнокултурно взаимодействие и интеграция на всички етнически и религиозни групи в единната българска нация.
  • Утвърждаване и развитие на културата като национален приоритет.
  • Превръщане на българската култура и духовност в основна на съвременния образ на националната идентичност.
  • Приемане на Национална стратегия за развитие на изкуствата, културните и творчески индустрии, културното наследство и културния туризъм 2014–2023 г.
  • Комплексно развитие на археологическите проучвания. Консервацията, реставрацията и експонирането на археологическите обекти ще се реализира успоредно с изграждането на инфраструктура за тях.
  • Дигитализация на материално и нематериално културно наследство на България.
  • Прилагане на иновативни и традиционни схеми за финансиране от публични и частни регионални, национални и европейски източници.
  • Модерно развитие на читалищната мрежа в страната чрез допълнителни източници на финансиране; нов закон за читалищата.
  • Балансирано развитие на отделните региони по отношение на културната политика.
  • Реформа в музейното дело и създаване на нов тип музейна експозиционна култура (Национален музеен комплекс „БГ Лувър“). Основа на промените ще е Концепцията за водещите столични музеи, разработена в предишния мандат на ГЕРБ.
  • Усъвършенстване на реформата в сценичните изкуства и осигуряване на средства за повишаване на стандартите на културните институти.

18. ПОДОБРЯВАНЕ НА ПУБЛИЧНАТА СРЕДА

  • Създаване на публична и законодателна среда, която гарантира:
    • Медийната независимост и медийния плурализъм;
    • Прозрачността и публичността на собствеността и контрола върху медиите. Премахване на възможността офшорни компании да придобиват собственост и контрол върху електронни и печатни медии.
  • Политика на прозрачност:
    • Механизъм за гражданско участие при важни за страната въпроси с възможност за влияние върху управленските решения;
    • Задължителна предварителна оценка на въздействието на законодателните и нормативните актове;
    • Приоритизиране на откритото управление като политически ангажимент, осигуряващ на гражданите и техните организации възможно най-пълна и точна информация за управлението и дейността на държавните органи.
  • Демократизация на изборния процес чрез:
  • промени в изборното законодателство с цел преодоляване на съществуващите дефекти в изборната система: изчистване на изборните списъци от „мъртви души“; въвеждане на активна регистрация; ограничаване на корпоративния и купен вот; въвеждане на машинното гласуване; създаване на преброителни центрове,
  • провеждане на референдум за задължително гласуване;
  • засилено администриране от българската държава на изборния процес в чуждестранните изборни райони.
  • Разпределение на публичен ресурс за медии по ясни правила без опити за оказване на политическо влияние.
  • Ефективно гражданско участие в държавните регулаторни органи.
  • Въвеждане на механизъм за провеждане на национална и европейска гражданска инициатива – 10 хиляди български граждани да могат да предлагат законопроект на Министерския съвет или Народното събрание.
  • Облекчаване на възможността за провеждането на местни референдуми.
  • Подкрепа на доброволчеството чрез приемане на Закон за доброволчеството.

19. ОТБРАНА

  • Приемственост и устойчивост на развитието на въоръжените сили чрез провеждане на реалистична отбранителна политика, която съответства на заплахите, на съюзните ни ангажименти в НАТО и ЕС, и на наличните финансови ресурси.
  • Задълбочаване на трансатлантическото сътрудничество като гарант за сигурността и развитието на България.
  • Поддържане на съществуващите и постепенно развитие на нови отбранителни способности.
  • Разширяване на участието на въоръжените сили в интегрираната система за реакции при кризи за по-ефективна защита на населението при бедствия.
  • Постепенно преустановяване на всички зависимости на българските отбранителни способности, потенциално водещи до неустойчивост на външната граница на евроатлантическата общност.
  • Запазване числеността на българската армия, създаване на условия за висока мотивация и професионален подбор.
  • Активно и последователно участие в европейската външна политика и подготовка за поемане на ротационното председателство на Съвета на Европейския съюз през втората половина на 2018 г.
  • Развитие на способностите в рамките на Национална програма приета от Народното събрание. Ефективно използване на съюзни, многостранни, регионални и двустранни механизми за съвместно финансиране чрез многогодишни програми и при намаляване на зависимостите от страни извън НАТО и ЕС.
  • Законодателно уреждане на националната координация на специалните служби. Активно развитие на политиката на киберсигурността. Пълноценно участие в политиката на партньорите от НАТО и ЕС в тази област.

20. СИГУРНОСТ И ОБЩЕСТВЕН РЕД

  • Реформа в сферата на сигурността чрез нова законодателна уредба за всички служби за сигурност.
  • Структурни промени чрез отделяне на ГДБОП от ДАНС с цел противодействие на корупцията, злоупотребата с власт и организираната престъпност и за гарантиране сигурността на гражданите, и вливане на ГДБОП в МВР.
  • Възстановяване на премахнатото конкурсно начало за издигане в кариерата и назначаване на ръководни длъжности в системата на сигурността, както и на системата за периодични атестации, проверки за лоялност и проверки на имуществото на полицаите и инспекторите. Недопускане на политически натиск и намеса в кадровата политика.
  • Бързи организационни и законодателни мерки за контрол върху незаконната миграция.
  • Доизграждане на съоръженията, възпрепятстващи незаконното преминаване на южната граница.
  • Мерки за ограничаване на битовата престъпност, полицейско присъствие в населените места със завишена концентрация на престъпления. Видеонаблюдение в критичните райони.
  • Политически усилия за приемане в Шенген.
  • Изготвяне на функционален анализ на Министерството на вътрешните работи с цел оптимизиране на дейността на министерството.

София, 6 ноември 2014 г.

Данъчно-осигурителни подобрения в Испания

На 1 Август, Министерски съвет одобри система, която разрешава на Главната социално-осигурителна съкровищница (TGSS) да изпраща на работодателите директно сметка за дължимите от тях осигурителни вноски вместо те да изчисляват вноските, които работодателя и работника трябва да платят. Системата беше препоръчана от Комисията по реформа на публичната администрация през януари, за да опрости, ускори и подобри събираемостта. Според правителството, фирмите ще спестят около 63,4 милиона евро годишно от административни разходи тъй като новите правила ще елиминират множество грешки при изчисленията и ще намали броя на глобите наложени на работодателите. Системата се очаква да започне да функционира през последното тримесечие на 2014 г.

Когато системата бъде въведена, всеки месец съкровищницата ще изпраща сметка на всеки работодател с дължимите осигуровки за всеки работник според техните индивидуални доходи, бонуси, изключения, прихващания на база на това, което работодателя е декларирал пред съкровищницата. Работодателите ще могат да превеждат вноските по електронен път. Първоначално новите правила ще важат за общата социално-осигурителна система, която покрива работещите в индустрията, търговията и услугите в 11 вида заетост. На по-късен етап (без уточнение кога) правилата ще важат и за работещите в публичния сектор, военните, самоосигуряващите се, морските лица и миньорите.

Работниците в Испания дължат 4,7% от доходите си, а работодателите им 23,6% за осигуровка за пенсия, болест и майчинство и трудова злополука. Минималния осигурителен доход е 753 евро месечно, а максималния 3597 евро. Правителството осигурява допълнителна субсидия за покриване на дефицита в системата.

Източници: http://www.ssa.gov/policy/docs/progdesc/intl_update/2014-08/index.html

Reforma de las Administraciones Públicas, Comision para la Reforma de las Administraciones Públicas, el 1 de enero de 2014; “La Seguridad Social Calculará por la Empresa Cuánto Debe Cotizar Cada Trabajador,” eleconomista.es, el 2 de junio de 2014; “ El Gobierno Aprueba el Proyecto de Ley que Regula la Facturación Directa de la Seguridad Social a las Empresas,” Consejo de Ministros, el 1 de Agosto de 2014; Social Security Programs Throughout the World: Europe, 2014, U.S. Social Security Administration (forthcoming).

 

 

Как да се спре купуването на гласове по моделът Гроувс-Ледиярд

Моделът на Гроувс-Ледиярд има за цел да накара индивидите да разкрият истинските си предпочитания по отношения на публичните блага, като съобщават своите оценки на централен планиращ орган по едно и също време, а никой не знае каква информация е изпратена от останалите. Всеки индивид трябва да максимизира полезността си при зададени ограничения за дохода и данъците. Механизма показва, че е най-добре всеки да декларира истинската си оценка, независимо какво правят другите. В резултат се постига оптимално по Парето* разпределение на публични блага.

Как работи механизма Гроувс-Ледиярд?

1. Целта на механизма е да накара индивидите да си признаят истинските предпочитания
2. За демонтстрация ще се покаже пример с едно тричленно семейство работещи (Индивиди А, B и C), което трябва да избере през месеца какво да се закупи из между следните опции:
– 40 инчов 3D телевизор
– хладилник
– пералня
За опростяване на примера ще приемем, че и трите вида блага струват по 1000 лева и семейството може да си закупи през този месец само 1 от тях. Проблемът е, че всеки от тримата в семейството има различни предпочитания и всеки има различна склонност да плаща според вида на благото, което семейството ще придобие. Моделът принуждава избиращите да си признаят кое от възможните блага иска най-много и също така каква част от цената е склонен да плати. И как става това?
3. За леко модифицирания пример ще приемем, че:
– всеки от тримата ще запише на листче цифрата от 0 до 1000 точки за всяко от 3-те възможни блага, съотвестваща на желанието на отделния индивид да получи съответното благо
– никой няма да знае какво са написали другите и какви са техните предпочитания
4. всеки трябва да посочи в действителност каквото иска, защото правилата за определяне на това, какво да се купи и кой да го плаща, са следните:
– за всяко от 3-те възможни блага ще бъде счетен за недействителен по отношение на класирането най-високия посочен резултат, тъй като се смята, че лицето, което го е посочило е твърде пристрастно
– за всяко от 3-те възможни блага ще се сумира резултата от получените от останалите двама точки
– семейството ще купи това благо, което е събрало най-много точки (като изключим точките на този, който е посочил най-много точки за съответното благо поради пристрастност)
– разходите за благото обаче ще се разпределят пропорционално на точките, които е посочил всеки от 3-та в семейството
5. От това веднага става ясно, че ако някой от тримата се опита да скрие истинските си предпочитания, за да плати евентуално по-ниска цена за благото, което иска, тогава може да се окаже в ситуацията, че семейството ще купи благо, което изобщо не иска. От друга цена ако покаже прекалена пристрастност и даде твърде висок брой точки на благото, което иска, тогава е напълно възможно точките, които дава изобщо да не участват при класирането, но ако пък случайно благото спечели, тогава да плати прекалено висока цена. Така се получава, че за всеки от индивидите е най-добре истинно да заяви колко иска всяко от изброените блага и каква цена има желание да плати за съответното благо.

Нагледен пример

В таблицата по-долу са показани точките, които всеки от индивидите А, B, и C дава за съответните възможни блага, които семейството може да закупи:

Индивид 40 инчов 3D телевизор Хладилник Пералня

Цена

А

800

200

300

1000 лева

B

300

400 600 1000 лева

C

600

500

400

1000 лева
Точки 900 600 700

Според примера пристрастни са А по отношение на телевизора, C по отношение на хладилника и В по отношение на пералнята. Така техните точки (виж подчертаното в червено) няма да бъдат взети под внимание от гледна точка на това какво да се купи, но ще бъдат взети под внимание при определяне на цената, която всеки трябва да плати за благото, което е избрано да се купи от всички.

И така според таблицата с най-много точки като се премахнат пристрастните е 40 инчовия 3D телевизор на стойност 1000 лева. При разпределение на парите кой колко да плати резултатът е следния:
– общо за телевизора са дадени 1700 точки (включително пристрастните)
– телевизора струва 1000 лева, следователно всяка точка е равна на 1000/1700 лева или 0,59 лева кръгло
– в такъв случай А трябва да плати 800 * 0,59 лева, В – 300 * 0,59 лева, а С – 600 * 0,59 лева

С този модел в максимална степен може да се очаква индивидите да признаят истинските си предпочитания какво искат, и колко са склонни да платят за каквото искат.

Системата Гроувс-Ледиярд или как да се спре купуването на гласове

Кебапчета, кюфтета, 20 лева, 50 лева… какво значение има за колко? Ако системата за гласуване се направи както трябва, никой няма да има нужда да следи какво става с кюфтаците, защото няма да е изгодно да се купуват гласове. Това и трябва да се промени в законодателството – да не ти е изгодно да купуваш гласове.

Системата на Гроувс-Ледиярд може да помогне за постигане на тази цел. И как?

Известно е, че купуването на гласове става в отделни секции, където една от партиите печели много по-голям резултат (примерно 90% от гласовете) от резултата си в национален мащаб. Никой не може да купува в национален мащаб, защото няма да му излезе сметката. С Гроувс-Ледиярд системата на купувача на гласове може да се направи така, че и на ниво секция да не му излиза сметката.

Законодателната добавка трябва да гласи следното:

“В секция, където за дадена партия или коалиция са гласували 20 или повече процентни пункта повече от получените резултатите за тази партия в национален мащаб, при определяне на окончателните резултатите от гласуването, гласовете подадени в тази секция за съответната партия или коалиция, няма да бъдат взети под внимание”

Моделът на Гроувс-Ледиярд срещу купуването на гласове ще направи така, че на никой няма да му бъде изгодно да си купува секции, защото ако в тях партията, която представлява получи твърде голям резултат, не просто ще си е дал парите за кебапчета и кюфтаци, ами ще реализира нулев резултат от секцията. А да се купува във всяка секция по малко, е твърде трудно и неизгодно.

Елементарен метод за борба с купуването на гласове – не са нужни нито заплахи от затвор на хартия, нито нищо друго, освен да се направи така, че да не ти е изгодно да купуваш. И като ги няма купувачите на гласове, индивидите няма да имат никаква друга мотивация, освен да кажат със своя глас истинските си предпочитания по време на изборите, защото ще избират какво да бъде, и колко ще им струва

* – оптималност по Парето – състояние, при което не е възможно да се подобри положението на индивида Х, без да се влоши положението на индивида Y.

При свободен пазар с равностойни участници, нито Х, нито Y биха допуснали правилата на играта (законите) да работят срещу тях.

Евроизбори 2014

Следващите са чак след 5 години

Полша се отърва от измамната схема с „частните пенсионни фондове“

Считано от 1 февруари в Полша влиза в сила нова пенсионна реформа, която:
1. прави втория стълб в пенсионната система (аналога на ДЗПО в България) доброволен за всички нова участници на пазара на труда;
2. позволява на настоящите участници в схемата ДЗПО в Полша да се откажат от нея и да прехвърлят средствата от индивидуалната си партида към държавното обществено осигуряване срещу възстановяване на правата си за пълна държавна пенсия;
3. също така на настоящите участници е позволено да прехвърлят всички държавни облигации държани от задължителния „втори стълб“ към първия, управляван от Националната осигурителна институция в Полша.

Законът в момента е даден на конституционния съд (както беше и в България и в Унгария). Според правителството промяната предложена през юни 2013 г. от министерството на труда и социалната политика и министерството на финансите, ще осигури на работниците стабилен източник на доходи, когато се пенсионират, като в същото време ще се намали значително държавния дълг на страната. Правителството очаква, че трансфера на всички държавни облигации, представляващи около 52% от активите на частните пенсионни фондове, ще намалят държавния дълг с 9,3% от БВП през 2014 г.

Ключови промени, които новия закон включва са:

участнието във втория стълб (аналога на ДЗПО в България) става доброволно. Всички нови участници на пазара на труда изрично трябва да заявят, ако искат да участват в схемата. Преди това участието беше принудително за всички работещи родени след 1968 г.

позволява се на всички настоящи участници във „втория стълб“ да се откажат от него. Настоящите участници от 1 април до 31 юли 2014 г. трябва да заявят писмено ако желаят да продължат участието си във „втория стълб“. Онези, които не го направят, се отказват от участието си и ще продължат да се осигуряват в държавното обществено осигуряване, като сметката им в частния фонд се прехвърля към държавния фонд. Законът дава възможност на участниците във „втория стълб“ да се откажат от него през 2016, както и след всеки следващи 4 години.

прехвърлят се всички държавни облигации от частните фондове към държавния фонд. На 3 февруари правителството трансферира около 153 милиарда полски злоти (около 50,7 милиарда долара в активи държани под формата на държавни облигации от частните фондове към държавния фонд (ZUS). Със стойността на държваните облигации се захранват сметките на осигурените лица към първия стълб. В допълнение на частните фондове е забранено да инвестират в държавните полски облигации, въпреки че могат да инвестират в държавни облигации от други страни в ЕС.

постепенно ще се прехвърлят активите от втория стълб към държавното обществено осигуряване за работниците, на които предстои скорошно пенсиониране. 10 години преди осигурените лица да навършат нормалната пенсионна възраст, средствата в индивидуалните им сметки във „втория стълб“ ще бъдат прехвърлени към подсметки управлявани от държавното обществено осигуряване. В резултат ZUS ще отговаря за пенсията на лицата от първия стълб, както и за пенсиите от индивидуалните сметки.

През 1999 Полша въвежда по модела на България тристълбов модел пенсионна система състояща се от държавно обществено осигуряване, задължителен „втори стълб“ с лични сметки и доброволен трети стълб в частни фондове. Законът влязъл в сила през май 2011 година създава нови подсметки към първия стълб, захранван от вноски, които преди това са били отклонявани към „втория стълб“. Работниците участвали принудително във „втория стълб“ внасят 6,84% от дохода си към първия стълб и 2,92% към личните сметки. Работодателите 9,76% към първия стълб. Работниците, които се откажат от „втория стълб“ внасят пълната вноска от 9,76% към първия стълб. Нормалната пенсионна възраст за мъжете е 65 години и 4 месеца, като ще нарастне плавно до 67 години през 2020 г. За жените нормалната пенсионна възраст е 60 години и 4 месеца като ще нарастне до 67 години през 2040 г.

Полша, Унгария, България и други страни от Източна Европа си приличат по това, че в края на 20 век бяха въвлечени в измамната схема наричана в България „допълнително-задължително пенсионно осигуряване“.

Правителствата на Унгария и Полша спасиха гражданите си от измамата, имайки на предвид, че унгарците са управлявани от „десницата“, а поляците от „левицата“. Значи не е въпрос на това „лявото“ или „дясното“ управляват. Може би е въпрос на това кога и в България ще има правителство, което няма да е контролирано от патологични мошеници. Трябва обаче на всички да е ясно, че който не закрива задължителните „частни пенсионни фондове“, пада от власт. Който ги закрие, печели изборите категорично и това не е случайно.

Да закрием задължителните „частни пенсионни фондове“

ИзточнициInternational Update, March 2014 Social Security Programs Throughout the World: Europe 2012US Social Security Administration, August 2012; “Poland,”International UpdateUS Social Security Administration, May 2011 and June 2013; “The Public Finance Sector Debt Management Strategy in the Years 2014–2017,” Ministry of Finance, September 2013; “Reforma OFE: Pieniądze z Otwartych Funduszy Emerytalnych Trafiły do ZUS,” Money.pl, February 3, 2014; “Udana Operacja Przekazania Aktywów z OFE do ZUS-u,” Money.pl, February 4, 2014; “Poland,” IBIS, February 27, 2014; “OECD Economic Surveys: Poland,” Organisation for Economic Co-operation and Development, March 2014.

Данъчни облекчения за бедни (и богати), и некадърни законот(в)орци

С приемането на закона за държавния бюджет през 2014 г. обнародван в държавен вестник бр. 109 от 20 декември 2013 г., в закона за данъците върху доходите на физическите лица се прави допълнение с официални мотиви облекчаване на работещите бедни. Новите текстове гласят следното:

„Данъчно облекчение за доходи, непревишаващи минималната работна заплата
Чл. 22б. (1) Физическите лица могат да ползват данъчно облекчение за доходи, непревишаващи минималната работна заплата, когато едновременно са налице следните условия:
1. лицето е придобило през годината само доходи по чл. 10, ал. 1, т. 1;
2. придобитите през годината доходи по т. 1 не превишават 12 месечни минимални работни заплати за съответната година.
(2) В доходите по ал. 1, т. 2 не се включва допълнителното месечно трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит за съответната година.
(3) Данъчното облекчение по ал. 1 е в размер на дължимия данък за доходите по ал. 1, т. 2, с изключение на доходите по ал. 2, придобити през течение на годината.
(4) Обстоятелствата и условията по ал. 1 се декларират от лицето в годишната данъчна декларация по чл. 50.“

Съдържание

А. Кой има право на данъчно облекчение?
Б. Странични ефекти от добрите намерения
1. Масови молби за преназначаване на минимална работна заплата от зле платените служители
2. Масови молби за преназначаване на основна минимална работна заплата и от всички останали
3. Намаляване на новоотпуснатите пенсии и блокиране на бъдещите увеличения на пенсиите
4. Затрупвания на данъчните с маловажна и времеемка дейност (за да нямат време да проверяват големите измами може би)
5. Залагане на капан за следващите

Кой има право на данъчно облекчение?

Лицето трябва да отговаря на две условия:
1. да няма никакви други доходи освен от трудов договор
2. получените доходи от основно възнаграждение по трудов договор не трябва да надхвърлят 12 минимални работни заплати общо за годината.

От това веднага може да се изведе следното:
– ако лицето получи каквито и да е други доходи освен от трудов договор, не може да ползва данъчното облекчение;
– не е казано, че лицето трябва да работи на минимална работна заплата цяла година, възможно е да е работило на 2 пъти по-голяма заплата от минималната, но 6 месеца, важното е дохода му от основно трудово възнаграждение да не надхвърля 12 минимални работни заплати (4 080 лева през 2014 г.)

След подаването на годишната данъчна декларация за 2014 г. (което се прави през 2015 г.), и след проверка от данъчните, лицето ще може да си получи обратно събрания от неговия работодател данък върху дохода. И всичко това с най-добри намерения и в помощ на бедните работещи.

Когато обаче аматьори пишат законите, добрите намерения (ако е имало такива изобщо) имат и странични ефекти.

Странични ефекти от добрите намерения

1. Масови молби за преназначаване на минимална работна заплата от зле платените служители:
– От 1 януари 2014 г. получаващия основна минимална работна заплата 340 лева месечно (4 080 лева годишно) би имал право на следното данъчно облекчение – при заплата 340 лева месечно и осигуровки за сметка на служителя по трудов договор от 12,9% (43,86 лева), облагаемата основа с данък върху дохода би била 10% върху 340-43,86 или 296,14 лева. Дължимия данък върху дохода би бил 29,61 лева на месец. За една година данъка би бил 355,32 лева (29,61*12 месеца). Имайки предвид, че служителя е получавал нетно 266,53 лева месечно, спестения данък би бил 133% от нетната му месечна заплата.
– От 1 януари 2014 г. получаващия основна минимална работна заплата 340 лева + 1 стотинка месечно (или не по-малко от 4 080 лева + 1 стотинка общо за годината от основна заплата по трудов договор) ще гледа със завист към получаващия по-ниска заплата от него (доста извратено, но с извратените закони така се получава). „Шефе, много ти се моля да ми намалиш заплатата…“
– И така с една разпоредба на служителите със заплата  между минималната и определено ниво, рационалното поведение би било да помолят шефа си да получават минималната заплата, защото ще им е по-изгодно така. А за работодателя няма да има причина да им откаже. Кое е това ниво на заплащане, до което работещите ще се молят на шефа си да им се намали заплатата до минималната. Отговорът е 377,77 лева. При тази основна работна заплата, нетното възнаграждение е 296,14 лева месечно, колкото би било ефективно и при получаването на минимална работна заплата и ползване на данъчно облекчение. В такъв случай може да се смята, че за всички с основна  заплата между 340 и 377,77 лева е по-изгодно да получават 340 лева.

2. Масови молби за преназначаване на основна минимална работна заплата и от всички останали – няма само тези със заплати до 377,77 лева обаче да се молят на шефа да им намали заплатата. Всъщност при всички фирми, където между работодател и работник има доверие, ползват се качествени счетоводители и се работи гъвкаво, ще има изгода за работника да получава основна минимална работна заплата. И как стана така? Отговорът се крие в следния текст „В доходите по ал. 1, т. 2 не се включва допълнителното месечно трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит за съответната година“. Или по друг начин казано – законот(в)орците са оставили може би със задни мисли или просто от незнание как да го напишат по друг начин, нова вратичка в закона. Така според закона няма значение каква е брутната заплата на лицето (с включените добавки за стаж), а е важно само колко е основната му заплата при определяне на това дали да има право на данъчно облекчение или не. Така например лице с основна заплата 340 лева + надбавка за 30 години стаж по 0,6% годишно или брутна заплата 401,20 лева, ще има право на данъчно облекчение. Лице с основна заплата 398 лева и 1 година стаж (защото например е млад човек стъпил на пазара на труда преди 1 година) или брутно 400,39 лева, няма да може да ползва данъчно облекчение.

Малко е тенденциозно сякаш това отношение към младите и неопитните, но на властниците им се пада да се обясняват най-добре, каква е тази антимладежка политика, която водят.

Обаче не всичко е загубено. Властта моде да си води политика срещу младите и/или тези, които започват да работят нещо ново, те обаче могат да предложат на своите работодатели малка промяна в трудовия договор. Значи ако младия човек Х (с 1 година стаж) през 2013 г. е получавал основна заплата 398 лева (което го лишава от правото на данъчно облекчение) + надбавка за 1 година стаж 0,6% или брутна заплата 400,39 лева, може да се помоли на работодателя си този трудов договор да бъде изменен по взаимно съгласие по следния начин: основна заплата да бъде 340 лева (тя дава право на данъчно облекчение), а добавката за стаж да бъде не 0,6% на година, а 400,39 (брутната заплата) / 340 (минималната работна заплата) / 1 (годините стаж на лицето) = 17.761%. По този начин младия човек ще получава същото брутно възнаграждение, ще има същите права за пенсия или други обезщетения, ще има и право на данъчно облекчение в същото време. И това е напълно законно. Само трябва да се има предвид, че от момента, в който годините стаж на лицето се увеличат, трябва да се направи малка промяна в трудовия договор, така че отново да се получава същата минимална основна работна заплата и същата брутна заплата. Тази гъвкавост едва ли ще е възможна при фирмите където липсва доверие между работодатели и работници, защото си трябва и гъвкавост някаква, но всички останали могат да се възползват от задните мисли и/или некадърността на онези, които са писали закона.

3. Намаляване на новоотпуснатите пенсии и блокиране на бъдещите увеличения на пенсиите – за онези, които не знаят, пенсиите са в силна зависимост от средните доходи в страната. Властта явно иска с един закон да удари и младите (където няма да я огрее), и пенсионерите, и всички останали между другото, но по предлог, че нещо хубаво ще се прави. Защо такива твърдения? Те нали въвеждат „швейцарското правило за пенсиите„? Връщат справедливости (например 4,50 лева увеличение на пенсията на най-бедните и 70 лева увеличение на пенсията на най-богатите) и такива работи? Да, и провеждат такива политики, че всички с доходи под 377,77 лева да се молят да им се намали заплатата.

И така ако сега си беден, почва да ти става изгодно да си още по-беден. Чудесно е това, ще намалее средния осигурителен доход в страната, а на негова база се отпускат новите пенсии и се и осъвременяват вече отпуснатите. Има да си мечтаят пенсионерите за повишение на пенсиите. Актуализацията на пенсиите по „швейцарското златно правило“ всъщност може да е и надолу. И при положение, че работещите бедни от 1 януари 2014 ще имат мотивацията да са още по-бедни, при положение, че и от данък върху дохода ще се съберат може би значително по-малко средства поради мотивацията и на всички останали работещи да хитруват, то няма да е изненада ако има намаление на пенсиите или замразяване по „златното швейцарско правило„.

4. Затрупвания на данъчните с маловажна и времеенка дейност (за да нямат време да проверяват големите измами може би) – както става ясно, този, който през 2014 г. има доходи само от трудов договор и основното му възнаграждение е за не повече от 4 080 лева за цялата година (12 минимални работни заплати), ще може да си възстанови от данъчните 355,32 лева (за някои това са джобни пари, за други са 133% от нетната им заплата). Данъчните обаче, когато връщат пари (освен като е на батко и на братко), това става бавно и мъчително. Ще са нужни извънредни проверки, човекочасове работа, може би наемане на нови данъчни, за да се справят с обработката и проверката на новите по-сложни данъчни декларации. И за какво? За да се връщат пари на работещите бедни и на останалите, за които 355,32 лева имат някакъв смисъл. И вместо данъчните да се концентрират да разследват големите измами, ще са заети да проверяват бедните. Отлично.

5. Залагане на капан за следващите – не на последно място трябва да се спомене, че през 2014 г. данъка върху дохода ще се удържа от работодателите и внася в държавната хазна, а чак през 2015 г. ще се възстановява на бедните. От бюджетна гледна точка това означава, че този, който е писал закона, ще харчи парите, но който е на власт през 2015 г., ще трябва да ги връща. Това какво означава – дали взимане на нови заеми, защото държавата била много малко задлъжняла, или нови избори, че на следващите през 2015 г. да им е много гадно да управляват…

Във всеки случай отново беше нарушен основен принцип – не пиши закона така, че да е удобен за една или друга група по интереси, законите трябва да се неутрални към всички. От който нарушава този принцип, не може да се очаква нещо хубаво

Locations of visitors to this page
Tyxo.bg counter
Site Meter
Google Analytics Alternative
Clicky

Paradise Or Oblivion

Locations of visitors to this page
Tyxo.bg counter
Site Meter
Google Analytics Alternative
Clicky

 

Публикувано в Реформи. Етикети: . 4 коментара »

Държавно строителство ЕАД – 1 000 000 000

„Храни си кучето редовно, направи му къщичка и то ще пази твоята с достойнство“

В близките дни вероятно ще бъде свикана от плажовете бандата законот(в)орци, които по спешност или не, ще вземат решение за ново гласуване на корекцията в държавния бюджет за годината.

От партийна гледна точка, това на което ще се отговори ясно е двойна коалиция ли управлява страната или тройна. И след като веднъж приет закон е върнат от президента за ново гласуване, единствено ако 121 законот(в)орци гласуват положително, само тогава може да се приеме закона в същия му вид. Това безспорно ще отговори на основния въпрос, който вълнува партиите при положителен отговор в случая – да, България се управлява от нова „тройна коалиция“ в парламента + още няколко партии извън избраните там.

Обаче проблемите на партиите изобщо не би трябвало да са проблем на нормалните хора. Това, което го вълнува данъкоплатеца е ако законот(в)орците го задължат с 1 милиард лева, за какво ще отидат тези пари.

Всички партии обещаваха – повече работа, повишаване на доходите, подобрения на живота за възрастните, на младите и т. н. Претендира се в момента, че страната се управлява от правителство с „лява“ ориентация.

В такъв случай ето какво би трябвало да направи с нов заем от 1 милиард лева едно правителство, което претендира да е „ляво“, и което не би искало всеки ден да го замерят с камъни

Как се бори безработицата?

От най-древни времена за мъжете без работа е намерено призванието – отива да работи в строителството – тежката работа. За жените без работа – правят им се деца, за които да се грижат или се грижат за болни и възрастни хора – по-лека, но може би по-неприятна работа. Това е почтеното, има и други варианти – при мъжете занимания с незаконни дейности, при жените проституция, обаче обществената полза от такъв вид заетост е съмнителна.

Във всеки случай ако една власт иска да намали безработицата с назначаване на чиновници – паразити или с ранно пенсиониране, това е на академично казано – малоумие, и такава власт трябва да се замеря всеки ден с развалени плодове, зеленчуци (пресните да не се похабяват) и каквото друго е под ръка на данъкоплатеца (без да се руши държавна собственост).

Едно полезно приложение на 1 милиард лева заем

Без никакво съмнение, предложението, което ще последва по-долу би трябвало да бъде прегърнато от всяка власт с „лява“ ориентация и прието и от „десницата“. Да вземеш заем не винаги е лошо, особено когато парите ще ти се възвърнат многократно и ще постигнеш големи ползи за обществото и широко обществено одобрение.

Създаване на Държавно строителство ЕАД с основен капитал 1 милиард лева

Вземе ли България нов заем за 1 милиард лева, едно чудестно приложение на тези пари ще бъде създаването на строителен холдинг, който ще управлява 8 дъщерни дружества както следва:

Държавно строителство – София ЕАД – основен капитал 200 000 000 лева
Държавно строителство – Пловдив ЕАД – основен капитал 125 000 000 лева
Държавно строителство – Варна ЕАД – основен капитал 125 000 000 лева
Държавно строителство – Бургас ЕАД – основен капитал 125 000 000 лева
Държавно строителство – Стара Загора ЕАД – основен капитал 125 000 000 лева
Държавно строителство – Велико Търново ЕАД – основен капитал 100 000 000 лева
Държавно строителство – Северозапад ЕАД – основен капитал 100 000 000 лева
Държавно строителство – Югозапад ЕАД – основен капитал 100 000 000 лева

Тези частни компании със 100% държавно участие ще се занимават на първо време със строителство на нови жилища, които ще продават на себестойност + 10% печалба.

Собствен дом за всеки, на достъпна цена – нещо, което ще се хареса на младите. Себестойността на 1 квадратен метър жилищна площ не би трябвало да бъде по-голяма от 200 лева с включени в тази цена и труда и земята и строителните материали от добро качество и с прилична енергийна ефективност. При себестойност от 200 лева, крайната цена за потребителя ще бъде 220 лева на квадратен метър без ДДС, защото фирмите ще работят с печалба от 10%. Така едно жилище от 100 квадратни метра (напълно достатъчни за нормалното съществуване на младо 4 членно семейство) ще струва не повече от 26 400 лева с включен ДДС.

Изисквания за закупуване на собствен дом – тези, които ще могат да се възползват от новопостроените жилища от държавното строителство ще трябва да отговарят на следните условия:
– да са български граждани и да нямат друго гражданство (такова изискване не е по никакъв начин дискриминация, тъй като всяка частна фирма може да си продава на който си поиска и при каквито условия поиска)
– да имат не по-малко от 5 години осигурителен стаж в България (това изискване отново не противоречи на никакви споразумения с други държави, тъй като всяка частна фирма може да си продава на който си поиска и при каквито условия поиска)
– закупеното жилище ще бъде при условието, да не може да бъде продавано в следващите 20 години
– не може да се закупава жилище от фирмите за държавно строителство, ако лицето вече има друго жилище

Спазване на обещанието за намаляване на безработните (при мъжете) – новите строителни компании, които ще се появят, ще се нуждаят от работна ръка. За хиляди мъже това ще бъде шанс за намиране на почтено и с добавена стойност работно място (не на чиновник – паразит).

За какво ще се използва печалбата от 10% над себестойността – както всяка частна фирма, занимаващите се с държавно строителство ще имат малка печалба, която обаче няма да се прибира като дивиденти (единствения акционер на тези нови фирми ще бъде държавата), а ще се дарява под формата на строителство на домове за стари хора.

Домове за стари хора

Тези домове за стари хора ще бъдат аналога на детската градина при децата. Очевидно България, както и повечето развити държави има проблем със застаряващото население. И в повечето случаи при сегашното развитие на технологиите, възрастните хора изпадат в необходимостта от специални грижи, не много по-различни от грижите за малко дете. И кой да се грижи за тях тогава? Младите трябва да работят и да се грижат за собствените си деца. В масовия случай едно средно семейство в България не може да си позволи да плаща и за допълнителни грижи на родителите си. Докато за децата има детски градини и след това училище и университет, то за възрастните няма подобна възможност за социализация например или тя е на недостъпни цени за средното семейство в България. Тук е необходима държавната намеса. Масовата поява на домовете за стари хора ще се финансира на първо място от построените от фирмите държавно строителство помещения, които ще отговарят на всички изисквания за достойно съществуване. След това тези домове ще бъдат финансирани с държавна субсидия и от 90% от пенсията на постъпващите в тях, без значение какъв е нейния размер.

По този начин с масовата поява на домовете за стари хора ще се постигнат множество положителни резултати:
– намаляване на безработицата (при жените), защото несъмнено в тези домове ще има необходимост от денонощни грижи и медицински сестри
– дори и пенсионерите с най-ниски пенсии ще могат да имат място, където да живеят достойно с други от своето поколение, начин на мислене, ценности и т.н., ще имат храна, която няма да причинява хранителни натравяния или други увреждания, ще получават специфичните си грижи в напреднала възраст безплатно и по всяко време
– ще намалее натиска върху пенсионната система, тъй като пенсионерите, които ще постъпят в домовете за стари хора ще разполагат с всичко, от което имат нужда в натура и безплатно
– освобождава се по-младото поколение от непосилното бреме освен за себе си и новата генерация, да се грижи и за възрастното поколение

Собствен дом за младите на достъпна цена, грижи за старите хора, намаляване на безработицата, кой би бил против?

Евентуално банките на първо време може да подскочат – от къде накъде строителните фирми ще предлагат жилища на себестойност + 10% печалба, а не с 200-300% надценка както е в момента. Всъщност от къде накъде ще ги бърка банките това? Те пак ще си отпускат ипотечни кредити, само че вече не за по 100-200 хиляди лева, а за 20-25 хиляди. И този път ще са напълно сигурни, че кредитите ще бъдат редовно обслужвани, тъй като всеки ще може да си позволи закупуването на собствен дом при такава цена. Появата на жилищата построени от държавното строителство ще има положителен ефект върху кредитите отпускани от банковия сектор. Намаляването на риска за банките до на практика 0 ще понижи лихвените проценти и ще може да се кредитират при по-добри условия и останалите, които имат потребност от закупуване на жилище, но не и строено от държавното строителство (по някакви идеологически причини примерно), или пък развиване на бизнес идеи.

Вероятно строителните фирми монополисти в момента, ще подскочат – в интерес обаче на обществото е да има повече конкуренция, нали така? Възможността на средния гражданин да си закупи собствено жилище с минимална надценка ще окаже натиск и върху останалите строителни фирми да го спечелят с подобряване на ефективността си и предлагане на още по-добра цена, или с някакви допълнителни възможности на жилището, които строените по един и същи модел от държавното строителство жилища няма да предлагат. Не че много ще се радват строителите монополисти от появата на реална конкуренция, но такъв е живота при пазарната икономика. За да си на пазара трябва да допринасяш с нещо повече от конкуренцията, а не да калкулираш цената на база „разход + 300% за мен“.

Какво ще стане с този 1 милиард лева на кредит вложен в държавното строителство?

Този 1 милиард няма да са еднократно похарчени пари на заем (с официално добри намерения), а инвестиция в частни дружества, които ще имат за акционер държавата, и които ще могат да се самоиздържат от произведената от тях продукция. Минималната печалба, която ще реализират ще отива в обществена полза. При значително пренасищане на пазара за жилища в страната, държавното строителство ще може да започне поетапно да подменя вече съществуващите, но остаряващи сгради с нови и съвременни такива. Това би бил един чудесен начин да се „похарчат“ 1 милиард лева на кредит.

Един проект, които би трябвало да се прегърне с радост от всяко „ляво“ правителство, както и от всяко пазарно ориентирано правителство. А то какво друго може да е правителството – от престъпници?

Ако е така, тогава пред данъкоплатците се откриват 3 възможности:
– мекушави мерки – включващи ежеднева употреба на развалени яйца, плодове и зеленчуци, които нямат пазарен вид и стойност
– по-твърди мерки – включващи създадени от хора предмети, но в никакъв случай без рушене на държавна собственост и
– hardcore мерки – без ограничения във въображението

Всяка власт може да си избере да върви по път, който ще бъде високо одобрен от обществото или по грешния път, при който не се знае до какви крайности може да се стигне

Храни си кучето редовно, направи му къщичка и то ще пази твоята с достойнство, иначе

Градушката – отдел Задължителни „частни пенсионни фондове“ към юни 2013 г.

„Като природно бедствие за земеделеца, задължителни „частни пенсионни фондове“ за бъдещия пенсионер“

„От където падне, трева не никне, почвата и за пустиня не става…“

Този петък, както обикновено (в петък напълно умишлено се публикува такава информация, за да мине между другото сред новините, ако изобщо някоя медия отрази нещо) с месец и нещо закъснение, но в рамките на законния срок, комисията за финансов надзор публикува декларираните от финансовите пирамиди в пенсионната система данни за натрупаната доходност (щетите за данъкоплатеца само след допълнителни изчисления се установяват) от дейността им през тримесечието.

Кратка история на финансовите пирамиди наричани „допълнителни задължителни пенсионни фондове“ и с още по-официалното „универсални пенсионни фондове“ където са насилени да участват всички родени след 1959 г. с техните работодатели, и „професионални пенсионни фондове“, където са насилени да участват допълнително работодателите на работещите при тежки условия на труд, може да се намери в тази статия: Шарлатаните – задължителни “частни пенсионни фондове” към декември 2012 г.

Какво ново в последните 6 месеца – за голямо учудване на аудиторията финансовите пирамиди са подобрили резултатите си (според това, което са декларирали официално). Да, наистина, може би ще се запита читателя как са го направили това? Отговорът е много простичък – статистиката отчита 1.1% дефлация за периода от декември 2012 г. до юни 2013 г. А вие как го чувствате по джоба си? Падат ли цените? Или само така се казва, че работническата класа да се чувства по-богата? Справка за официално обявената инфлация може да се направи тук – http://www.nsi.bg/files/Cpi_Calc/NSI_CPI_Utility_xsl.xml

Когато статистиката отчита дефлация (понижение на цените) от 1,1% това означава, че ако си държите на едно място едни пари, то би трябвало без да правите абсолютно нищо, парите да са увеличили покупателната си способност с 1,11%. Значи ако допуснем, че „универсалните пенсионни фондове“ и „професионалните пенсионни фондове“ са инвестирали като едни големи професионалисти парите за пенсии професионално, правейки абсолютно нищо, то би трябвало да са направили реална доходност за данъкоплатците от 1,11% за 6 месеца. Те обаче са постигнали дори още по-добри резултати от ако бяха правили абсолютно нищо. Защо?

Защото те не си играят с парите на младите (родени след 1959 г.) и рисковите (работещи при тежки условия), не, това са професионалисти, а не спекуланти, те инвестират дългосрочно и доходоносно

Градушката – отдел Задължителни „частни пенсионни фондове“ към юни 2013 г.

Информацията в номинални числа е публикувана в сайта на “комисията за финансов надзор“.

При изчисляване на реалните резултати ще се използва обикновена екселска таблица, известна като Fack Private Funds Facker 1.3 201306, в която данните са обобщени и предоставени във вид, в който могат да се правят сравнения и анализ.

Номиналните числа

1. номинален резултат от дейността на принудителните задължителни универсални пенсионни фондове (данък ДЗПО 5% за всички родени след 1959 г.) за 11 години и половина съществуване съвкупно – 304 788 900.04 лева печалба
2. среднопретеглена номинална доходност на УПФ – печалба от 2,07% за 11 години и половина съществуване общо, не на година
3. номинална доходност на УПФ в процент от наличните средства към края на юни 2013 г. – 6,2% номинална печалба за 11 години и половина съществуване общо, не на година
4. номинален резултат от дейността на принудителните задължителни професионални пенсионни фондове (за работещите при тежки условия на труд) за 12 години и половина съществуване съвкупно – 7 593 490.00 лева загуба
5. среднопретеглена номинална доходност на ППФ – печалба от 1,08% за 12 години и половина съществуване общо, не на година
6. номинална доходност на ППФ в процент от наличните средства към края на юни 2013 г. – 1,2% номинална загуба за 12 години и половина съществуване общо

Това сигурно е повод за голяма гордост за блестящото управление от професионалистите? През такива кризи минаха, а толкова добри резултати да направят за само 11,5-12,5 години

Реалните числа

Постигнати през най-хубавите си първи 11,5-12,5 години от дейността на задължителните “частни пенсионни фондове” – годините, в които само прибират с държавна репресия вноски, без да плащат пенсии на никой. Какво би станало ако трябваше да плащат и в същото време да се опитат да постигнат тези изключителни резултати по-горе? Ами нищо, малко преди да се наложи да плащат ще бъдат закрити, за да се избегнат масовите протести на населението като разбере каква е истината. А всъщност истината по-горе е преди инфлацията, реалните (официално декларирани) резултати са тук:

1. за цялото си успешно (за организаторите на схемата) съществуване, универсалните пенсионни фондове (данък ДЗПО в полза на “частни фирми”) са нанесли реални преки загуби за населението в България от около 354 228 892 лева, или 6,73% от събраните от данъкоплатците насила с държавна принуда средства. Среднопретеглената реална доходност на УПФ-та за 11 години и половина съществуване е 12,52% загубаНо това е официално декларираното, истината ще излезе наяве едва когато дейността на тези “частни пенсионни фондове” бъде прекратена.

2. за цялото си успешно (за организаторите на схемата) съществуване, “професионалните частни пенсионни фондове” (данък допълнителен професионален в полза на “частни фирми” със защитата на „конституционния съд“) са нанесли реални преки загуби за населението в България от около 208 373 492 лева или 25,50% от заграбените от данъкоплатците с държавна принуда средства. Среднопретеглената реална доходност на ППФ-та за 12 години съществуване е 0,23% загуба. Отново – това е официално декларираното, истината ще излезе наяве едва когато дейността на тези “частни пенсионни фондове” бъде прекратена.

Общо декларирани реални преки загуби за населението в България – около 562 602 374 лева

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

Какви “допълнителни” пенсии ще плащат принудителните задължителни “частни пенсионни фондове”?

Работещи при тежки условия на труд – първа и втора категория – В “лична” “недосегаема” “индивидуална партида” след “професионално управление”, на средния работник тежка категория са му оцелели 2350,50 лева.

Професионалните “частни пенсионни фондове” трябваше да почнат да плащат от 2011 г. пенсии. Правителството имаше намерение да прекрати схемата, но го направи само частично, а някои народни избранници сезираха конституционния съд, защото държавата национализирала (загубите на “частните фондове”). “Конституционния съд” пък защити интересите им храбро и достойно (става дума за интересите на собствениците на “частните фирми”). В крайна сметка Парламента им даде отсрочка да почнат да плащат от 2015 г. (като дотогава НОИ ще се води много неефективен и ще отнася всички плювни).

Да си представим, че днес сме 1 януари 2015 г., а професионалните частни пенсионни фондове трябваше да почнат да плащат:
1. Мъжете биха имали право на ранна пенсия за период от 10,5 години, а жените за 12,5 години, ако са работили 10 години първа категория труд. 2. Мъжете биха имали право на ранна пенсия за период от 5,5 години, а жените за 7,5 години, ако са работили 15 години втора категория труд.
За целите на пресмятането на средната месечна ранна пенсия, ще приемем, че броя работници първа и втора категория труд са равен брой, мъжете и жените са равен брой. В такъв случай средния работник тежка категория би трябвало да получава ранна пенсия средно 9 години или 108 месеца.

На средния работник тежка категория са му оцелели 2350,50 лева. Този резултат се получава като нетните активи на професионалните пенсионни фондове се разделят на броя насилени участници в измамната схема. Това означава, че би получавал средно 2350,50 лева / 108 месеца = 21,76 лева месечно ранна пенсия.

Представители на финансовите пирамиди може да твърдят, че това е временно явление, заради кризата, обаче от графиката по-долу може да се види, че средно най-голямата ранна пенсия, на която са могли да се надяват работниците при тежки условия на труд е била около 23 лева месечно (в периода, когато за фондовата борса се говореше, че е тенджера под налягане). Няма временно явление, няма криза, схемата работи по този начин – данъкоплатеца плаща, собствениците на схемата реализират свръхпечалби, пенсионерите духат студена вода

ppf pension

По стойността на парите към юни 2013 г.

На следващата графика има проекция какви ранни пенсии средно ще могат да осигурят през 2015 г. финансовите пирамиди наречени “професионални пенсионни фондове”, които са предназначени за геноцида на работещите при първа и втора категория труд и очакващи да се пенсионират по-рано с пенсия от “частен професионален пенсионен фонд”. Графиката е базирана на постигнатите до момента резултати. От финансовите пирамиди може да възразят, че това бяха най-лошите им години досега, но напротив – това бяха най-добрите им години при които само прибираха парите на хората. Както може да се види от проекцията на база дългогодишните им резултати досега, средните ранни пенсии през 2015 г. за първа и втора категория труд хвърчат стръмно към 25 лева месечно, че и повече през 2015 г., освен ако схемата не бъде прекратена от едно отговорно правителство и стотици милиони хвърлени пари на вятъра не бъдат спестени на данъкоплатците

ppf pension pro

По стойността на парите към юни 2013 г.

Голямата далавера на схемата – “универсалните пенсионни фондове” (където са насилени да участват с 5% от доходите си всеки месец родените след 1959 г.)

В “личните” “недосегаеми” “индивидуални партиди” в така наречените универсални пенсионни фондове (данък ДЗПО в полза на “частни фирми”) към юни 2013 г. на средния данъкоплатец са му оцелели след професионалното управление (или поне така са декларирали принудителните задължителни “частни пенсионни фондове”, дано да не са излъгали) 1497,64 лева (по данни от сайта на КФН).

Как да си сметнем каква пожизнена пенсия от данък ДЗПО фонд ще получава средния човек? Трябва да се ползва за ориентир нещо като актюерските прогнози на НСИ (или още по-тежките прогнози на „частните фондове“) за очакваната продължителност на живота. След повишаването на пенсионната възраст е предвидено универсалните пенсионни фондове да почнат да плащат пенсии чак през 2023 г. на жените, и от 2025 г. на мъжете. Тогава мъжете ще могат да се пенсионират на 65, а жените на 63, ако имат и 40 години стаж, 37 съответно, иначе чак на 67.

Но да приемем, че средния човек стажа ще го има, или изискването за стаж като безобразен критерий ще е отпаднало. При това положение средният мъж на 65 годишна възраст се очаква да живее още 13,86 години. И тогава каква ще му е допълнителната пенсия от ДЗПО фонд? Нещо от рода на 1497,64 лева / 13,86 години / 12 месеца = 9,00 лева месечно? И това е постигнато за само 11 години и половина капиталово натрупване.

А жените какво ще правят? През 2023 г. жената, която ще се пенсионира ще е на 63 години. Според НСИ й остават средно 18,71 години живот след това. При това положение, пенсията, която ще получава от ДЗПО ще е нещо от рода на 1497,64 / 18,71 години / 12 месеца = 6,67 лева месечно?

Преди обаче родените след 1959 г. да си помислят, че ще получават “допълнителна пенсия” от принудителен задължителен “частен пенсионен фонд”, трябва да им се съобщи и следното, ако вече не знаят: Тъй като държавата противоконституционно е насилила всички родени след 1959 г. да се лишават от 5% от доходите си плащайки данъци в полза на “частни фирми”, (и което също е противоконституционно) пропорционално на парите, които държавата е прибрала за пенсии, но давала на “частни фирми” за управление, трябва да се направи редукция на държавната пенсия. Тоест ако принудителната вноска за ДЗПО е 5%, а за фонд “Пенсии” в НОИ е 12,8%, то държавната пенсия за родения след 1959 г. трябва да се намали с около 28%, а за компенсация данъкоплатеца роден след 1959 г. ще получи посочената по-горе “допълнителна пенсия” от универсален пенсионен фонд. А както е предвидено данък ДЗПО да стане 7% от 2017 г., то редукцията на държавната пенсия би била около 35% за насиления от държавата роден след 1959 г., да плаща данъци на “частни фирми”.

Значи да обобщим:

– мъж роден след 1959 г., може да очаква да получи редукция на държавната пенсия от порядъка на 20-30% и “допълнителна пенсия” от “частен пенсионен фонд”: 9,00 лева месечно

– жена родена след 1959 г. може да очаква да получи редукция на държавната пенсия от порядъка на 20-30% и “допълнителна пенсия” от “частен пенсионен фонд”: 6,67 лева месечно

Това обаче са астрономически суми, тъй като, а са почнали принудителните задължителни “частни пенсионни фондове” да си продават активите, а се е оказало, че те са надценени или са напълно кухи (над 50% от парите пък са облигации и тепърва трябва да се изработват). Тогава тези 6-9 лева месечно ще звучат като научна фантастика и само редукцията на държавната пенсия ще остане.

На графиката по-долу – стабилният ръст на пенсиите, които частните универсални пенсионни фондове са подготвили средно на мъже и жени месечно в лева. Както може да се види много добре, през юни 2013 г. стабилно се достигна психологическата граница от 9 лева месечно средна пенсия (само за мъжете). Изключителен успех постигнат за само 11 години и половина капиталово натрупване (за собствениците на схемата)

upf pensions

По стойността на парите към юни 2013 г.

На следващата графика има една проекция какви месечни пенсии от “частен пенсионен фонд” ще бъдат постигнати за насилените с държавна принуда данъкоплатци родени след 1959 г., ако финансовите пирамиди управляват парите толкова добре, колкото досега. Както се вижда на графиката, психологическата граница от 10 лева месечна пенсия от “частен пенсионен фонд” има шанс да бъде пречупена през 2016 г., а до 2025-та да достигне до крупни нива от порядъка на 17-18 лева месечно за мъжете и 12-13 лева месечно за жените.

upf pensions pro

Данъкоплатците трябва да имат предвид, че това бяха розовите времена на най-високата възможна доходност на едни финансови пирамиди от пенсионен тип – годините, когато само прибират парите. Наближи ли момента на плащането, тогава всички почват да разбират за каква измама става дума.

fackprifu1306

Или по друг начин казано към юни 2013 г. каквото данъкоплатците са загубили пряко, организаторите на схемата са спечелили законно (за печалбите по другия начин информацията не е публична към момента).

Как работи схемата със задължителните “частни пенсионни фондове” навсякъде по света:
1. данъкоплатците плащат
2. собствениците на схемата реализират свръхпечалби
3. пенсионерите духат студена вода
4. накрая данъкоплатците плащат втори път за същото

Докато държавата продължава да упражнява протекция върху измамната схема, това ще струва около 800 милиона лева (новопостъпилите принудително събрани вноски ДЗПО и допълнителен професионален, в полза на “частните фирми”) преки лишения за населението годишно. 800 милиона допълнително дефицит на държавния бюджет + лихви.

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Май имаме проблем? Или схемата със задължителните „частни пенсионни фондове“ ще бъде закрита веднага, или при забавяне на закриването, проблемът ще стане още по-голям.

Ако от гилдията на законот(в)орчеството не се размърдат веднага и доброволно, ето я, 2014 г. е на хоризонта. Миньорите и останалите работещи при тежки условия на труд ще нахлуят с кирки и лопати при „народните представители“ (които широкото обществено мнение оприличава на нещо средно между (на академичен език казано) свине и тор, която не става и за торене) и ще им кажат лица в зурли какво си мислят за тях.

Лоша социална политика има, ако оставиш кучето си гладно. Обаче, ако угояваш няколкото си песа за сметка на мнозинството кучета, това е вече много лоша социална политика. Все пак и те не са вегетарианци, не могат да се пращат да пасат трева, падат си по елитно свинско и сланина от законот(в)орци и от онези, които им бутат какво да т(в)орят.

seth-casteel-underwater-dogs-13

Напоследък темата за „частните пенсионни фондове“ почна да става все по-актуална покрай евентуалната покупка на едно дружество с недоверчиво име и за чиито нови собственици липсва информация кои са всъщност и какво целят. Как по-точно ще си избият голямата инвестиция, която трябва да направят, освен ако нямат намерение да крадат безогледно.

Обаче дебатът не трябва да е за това, кой ще купува разните недоверчиви дружества, и кой ще източва парите за пенсии, а защо измамната схема още не е закрита и кога и как ще се закрие, че да се нанесат най-малко щети на данъкоплатците.

Сред работещите при финансовите пирамиди безспорно би трябвало да има почтени хора, би трябвало те да излязат и да си кажат какво е правено, чии интереси са били защитавани, каква част от декларираните активи са само декларирани за пред комисията за финансов надзор, но в действителност са многократно надценени. Да се установят реалните щети нанесени до момента.

Да потвърдят, че схемата през цялото време е била пълна измама и че единствените печеливши от нея са тези, които я организират.

Да заявят категорично, че дори и при най-добри намерения и професионализъм, задължителен частен пенсионен фонд дори и на теория не би могъл да се конкурира с държавното обществено осигуряване. Няма нищо толкова страшно да се каже истината, още повече, че работещите на ръководни позиции са натрупали по напълно законен начин (от парите за пенсии на другите) от заплати и бонуси солидни резерви от средства, че да излязат в пенсия веднага.

Това ще е достойна постъпка и донякъде ще оправдае кой какво е вършил през годините, а един професионалист винаги ще може да си намери почтена и добре платена работа на друго място. За останалите може да се каже само:

Шарлатани, махайте се!

Да закрием задължителните „частни пенсионни фондове“

Locations of visitors to this page
Tyxo.bg counter
Site Meter
Google Analytics Alternative
Clicky

Полша спира финансовите пирамиди в пенсионната система

На 26 юни 2013 г., Министерството на труда и социалната политика и Министерството на финансите представи доклад, в който подробно е разгледан втория стълб на пенсионната система на Полша. В доклада се анализира ефективността на втория стълб по отношение осигуряването на адекватни пенсии, както и влиянието му по отношение на държавните финанси, финансовите пазари и икономическия растеж в страната от 1999 г. насам. В допълнение доклада представя няколко възможни реформи, с които да се увеличи икономическия растеж и да се намалят разходите и рисковете за втория стълб. Докладът подлежи на публични обсъждания в следващите 2 месеца, преди предложенията в него да доведат до промени в законодателството.

През 1999 г. Полша въвежда три стълба в пенсионната си система (по същия начин, както и България): първи стълб – задължително обществено осигуряване с фонд управляван от Социалната осигурителна институция – ZUS (в България това е НОИ), втори стълб – задължителни индивидуални сметки управлявани от частни пенсионни фондове, трети стълб – доброволни пенсионни сметки, управлявани от частни фондове. В допълнение, законът приет през май 2011 г. създава към първия стълб лични сметки, които се захранват от част от вноските, които преди това са били отклонявани към втория стълб.

Ключовите области анализирани в публикувания доклад включват следното:
– таксите, които са били събирани от дружествата, които управляват частните фондове: в доклада се констатира, че събираните такси от управляващите дружества са били екстремно високи и абсолютно несвързани с постиганите резултати от инвестициите. За пример по време на финансовата криза 2008 г. дружествата, които управляват частните фондове в Полша са събрали такси в размер от 602 милиона долара, като в същата тази година за осигурените лица е постигната загуба от 6,02 милиарда долара.
– пенсионните фондове и публичните финанси: в доклада се констатира, че държавния дълг на Полша щеше да бъде 38% от БВП вместо 56%, ако втория стълб в пенсионната система никога не беше въвеждан. В доклада се отбелязва, че това щеше да означава значително по-висок кредитен рейтинг на Полша и свързаните с това по-ниски разходи по обслужването му.
– пенсионните фондове и Варшавската стокова борса: в доклада се отбелязва, че частните пенсионни фондове са изиграли ключова роля в развитието на фондовата борса, като активите им съставляват 18% от капитализацията на борсата. Обаче тази им роля се очаква да се намали значително в бъдеще, тъй като приватизацията на държавните предприятия приключва (и в България почти не остана нещо за приватизиране).

В доклада се излиза с предложени 3 възможни реформи на втория стълб на пенсионната система, включващи:
– трансфер на всички държавни облигации от частните фондове към ZUS (НОИ в България) и ограничаване на бъдещи инвестиции на частните фондове в „реалната икономика“, включително в акции и корпоративни облигации.
– участието във втория стълб на пенсионната система ще бъде доброволно. Настоящите участници ще имат 3 месеца, за да информират в писмена форма ZUS (НОИ в България) ако имат намерение да останат към втория стълб (в превод това е декларация, в която пише „Аз съм малоумен“). Онези, които не го направят се присъединяват изцяло към държавното обществено осигуряване. Новите участници на пазара на труда ще имат опцията да се присъедият към втория стълб доброволно (с декларацията „Аз съм малоумен“).
– участието във втория стълб става доброволно, но се увеличава размера на вноската за онези, които желаят да участват в него. Данъкоплатците ще имат 3 месеца да изберат дали да участват във втория стълб, като вноските за онези, които изберат доброволно да се присъединят към схемата ще трябва да правят с 2% по-висока осигуровка. В резултат общата осигуровка за пенсия за тях би се повишила от 19,52% от дохода до 21,52%. От тези вноски 4% ще се отклоняват към втория стълб (в момента 2,3%), а останалата част ще отива в ZUS (НОИ в България).

В доклада се отхвърля възможността за административна ликвидация на втория стълб, но и абсолютно се отхвърля опцията за запазване на статуквото.

И така, за който не може да чете между редовете, Полша демократично и без да бъде обвинявана и демонизирана в „национализация“ както беше направено с Унгария през 2010 г., ще се отърве от финансовите пирамиди в пенсионната си система.

В същото време в България вместо да се направи същото, разните смешници и патологични мошеници обсъждат, че нямало прозрачност кой олигарх точно щял да източва (управление му викат) наложените на населението насила и със законова принуда „частни фондове“.

Унгария, Полша, България и други страни от Източна Европа бяха насилени по един и същи начин в края на 20 век да въведат финансови пирамиди в пенсионната си система. Унгария и Полша се освобождават от измамната схема.

България кога?

Да закрием задължителните “частни пенсионни фондове”

Източници: International Update, July 2013, “Poland,” International Update, US Social Security Administration, May 2011; Social Security Programs Throughout the World: Europe, 2012US Social Security Administration, September 2012; “Polish Private Pension Funds: Outlook for 2013 After Strong 2012,” Ministry of Treasury, March 1, 2013; “Przegląd Funkcjonowania Systemu Emerytalnego,” Ministry of Labor and Social Policy and Ministry of Finance, June 2013; Ministry of Labor and Social Policy, press release, June 26, 2013; “Government Presents Three Options for Future of OFEs,” Warsaw Business Journal, June 26, 2013; “Polish Government Unveils Plans for Second-Pillar Pensions Reform,” IPE.com, June 27, 2013.

Locations of visitors to this page
Tyxo.bg counter
Site Meter
Google Analytics Alternative
Clicky

Как да получа най-голямо обезщетение за майчинство

Настоящото не е проява на антидържавническо поведение, а разкрива дупки в законодателството (може би и оставени умишлено, за подпомагане на бизнеса на някои почтени бизнесмени може би). Докато дупките не се затворят, редно е всички да знаят за тях.

Съдържание

1. Кой има право на обезщетение за майчинство

2. Обезщетение за бременност и раждане

3. Срокове за изплащане на паричното обезщетение при бременност и раждане

4. Обезщетение за отглеждане на малко дете

5. Как да се получи най-голямо обезщетение при раждането на дете

6. Как да се затворят дупките в закона

1. Кой има право на обезщетение за майчинство

Работещите по трудов договор и самоосигуряващите се лица, които са избрали да се самоосигуряват за общо заболяване и майчинство. Лицето трябва да се е осигурявало поне 12 месеца за този риск (чл. 48а от КСО). Точните текстове могат да бъдат намерени в част първа, глава четвърта, раздел втори от КСО

2. Обезщетение за бременност и раждане

– размера на обезщетението е 90% от среднодневното брутно възнаграждение по трудов договор или среднодневния осигурителен доход на самоосигуряващото се лице, върху който са внесени вноски в срок (25-то число на следващия месец парите трябва да са постъпили в НАП, ако самоосигуряващото се лице закъснее с дори 1 ден да внесе вноските, за съответния месец със закъснение за осигурителен доход ще се смята 420 лева, дори и лицето да внесе след това вноските върху по-голяма сума) през последните 24 месеца преди месеца, в който настъпва временната неработоспособност поради бременност и раждане. Дневното парично обезщетение не може да бъде по-голямо от среднодневното нетно възнаграждение за периода, от който е изчислено обезщетението, и по-малко от минималната дневна работна заплата, установена за страната.

– през последните 24 месеца преди месеца, в който настъпва временната неработоспособност поради бременност и раждане се приема, че дохода на лицето е бил в размер минималната работна заплата за България през съответния период, за дните, в които лицето:

а) не е било осигурено за общо заболяване и майчинство
б) е ползвало неплатен отпуск, който се зачита за трудов или служебен стаж
в) е ползвало отпуск за отглеждане на малко дете
г) е било осигурено по законодателството на друга държава по условията на международен договор, по който Република България е страна

За дните, включени в 24 месечния период (от който се изчислява обезщетението), през които лицето е получавало парично обезщетение от общественото осигуряване за временна неработоспособност или за бременност и раждане, се взема предвид доходът, от който е определено паричното обезщетение.

– При придобиване право на парично обезщетение при бременност и раждане през периода на изплащане на парично обезщетение за бременност и раждане или за отглеждане на дете (до втората година от раждането на детето) обезщетението е в размера, определен за предходното дете, ако това е по-благоприятно за лицето (чл. 49, ал. 2 от КСО)

За по-просто казано – първо лицето трябва задължително да има 12 месеца осигурителен стаж по трудов договор или като самоосигуряващо се лице за общо заболяване и майчинство. След това ако работи по трудов договор обезщетението ще е 90% от средния му доход за периода (но не повече от нетните пари, които взима) или 90% от дохода, върху който се самоосигурява. Ако в рамките на 2 години след раждането на дете се роди следващо (родилката трябва да получава обезщетение при бременност и раждане или да е в отпуск за отглеждане на дете до 2 години), обезщетението ще е в същия размер като за предното.

3. Срокове за изплащане на паричното обезщетение при бременност и раждане

Осигурената за общо заболяване и майчинство майка има право на парично обезщетение при бременност и раждане за срок 410 календарни дни, от които 45 дни преди раждането (чл. 50, ал. 1 от КСО). Когато раждането стане преди изтичането на 45 дни от началото на ползването на обезщетението, остатъкът до 45 дни се ползва след раждането (чл. 50, ал. 2 от КСО).

4. Обезщетение за отглеждане на малко дете

Осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за отглеждане на малко дете, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. (чл. 52а от КСО).

След изтичането на срока на обезщетението за бременност и раждане през време на допълнителния платен отпуск за отглеждане на малко дете на майката (осиновителката) се изплаща месечно парично обезщетение в размер определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (чл. 53, ал. 1 от КСО).

Парламента гласува съвсем наскоро увеличаване на обезщетението за отглеждане на дете от 1 до 2 години от 240 лева на 310 лева (колкото е минималната работна заплата). Прави впечатление обаче, че вместо да бъде вързано това обезщетение към минималната работна заплата с промяна в кодекса за социално осигуряване, само се промени закона за бюджета на ДОО и така от следващата година колко ще е обезщетението няма да е ясно – колкото се запише в закона за бюджета на ДОО за следващата година. Може парламента да е в друг състав, други политики да води и т.н.

Ако родилката след навършване 1 година на детето започне работа, за която се осигурява за майчинство (значи по трудов договор или се самоосигурява за майчинство), тогава може да получава само половината от обезщетението за отглеждане на дете до 2 години (половината от 310 = 155 лева месечно). Това обезщетение не се изплаща, ако детето е настанено в детско заведение на пълна държавна издръжка, както и при отглеждането му от лице, включено в програми за подкрепа на майчинството.

5. Как да се получи най-голямо обезщетение при раждането на дете (или как някои правят много добра доходност от майчинството)

– оптимален вариант

1. Необходима е регистрация на свободна професия
2. Лицето трябва да се самоосигурява 24 месеца до 45-те дни преди очакваното раждане на дете върху максималния осигурителен доход в страната (2200 лева месечно за 2013 г.)
3. Трябва да се роди второ дете в идеалния случай точно преди навършването на 2 годишна възраст на предходното дете.

Какъв би бил оптималния вариант в числа:
– регистрацията на свободна професия струва 15 лева и може да се направи много лесно от всеки с някакво образование (виж тук)
– осигуряването на едно самоосигуряващо се лице за 24 месеца върху максималния осигурителен доход (2200 лева) би струвало – 17,8% осигуровки за пенсия, 8% осигуровки за здраве и 3,5% осигуровки за майчинство. Общо 29,3% * 2200 = 644.60 лева месечно * 24 месеца = 15 470.40 лева
– самоосигуряващото се лице има право на 90% от средния си осигурителен доход през последните 24 месеца (това ще е 2200 лева месечно за примера, или 90% от 2200 прави 1980 лева месечно обезщетение)
– тези 1980 лева ще могат да се получават в продължение на 410 дни или кръгло 13,5 месеца. 13,5 месеца * 1 980 лева = 26 730 лева

До тук разходите за осигуровки са 15 470.40, регистрацията на свободна професия е 15 лева, общо разходи = 15 485.40 лева. Към тях трябва да се прибави и задължителното здравно осигуряване, което на самоосигуряващото се лице би му струвало 4,8% върху 420 лева или при месец с 20 работни дни това прави осигуровки от 20,16 лева месечно. За 13,5 месеца са 272,16 лева. Общо всички разходи в идеалния случай = 15 757.56 лева

Обезщетението за раждане ще е за 13,5 месеца в идеалния случай 26 730 лева или това прави възвръщаемост на инвестицията от 69,6%.

Но това не е всичко. Следва обезщетение за отглеждане на дете до 2 години (никой не спира майката да си работи на граждански договори в това време, въпроса е само да не се осигурява за майчинство, за да не й намалят обезщетението наполовина) – още 12 месеца по 310 лева = 3 720 лева. До тук приходите стават 26 730 + 3 720 = 30 450 лева. Трябва да се добавят разходи за здравни осигуровки от 21,60 лева на месец или за 12 месеца това са 241,92 лева. При кумулирани приходи 30 450 и кумулирани разходи 15 999,48 лева това е 90,3% възвръщаемост на инвестицията

Но това не е всичко. Ако много прецизно се изчисли раждането на следващо дете в рамките на навършването на 2 години на предходното, тогава майката има право на още едно обезщетение за раждане на дете в общ размер от 26 730 лева за 13,5 месеца кръгло (тъй като това е изчисленото обезщетение за предходното дете и това е по-изгодното за майката). Отново трябва да се добавят здравните осигуровки за разход през този период, или 13,5 месеца * 20,16 лева = 272.16 лева.

Общо кумулиран приход при 2 деца едно след друго, с прецизно разчитане кое кога да се роди = 30 450 + 26 730 = 57 180 лева.

Общо кумулирани разходи – 15 999,48 + 272,16 = 16 271.64 лева. Възвръщаемостта на инвестицията вече става 40 908,36 лева или 251%

И това не е всичко. Отново може да се ползва опцията за отглеждане на следващото дете от 1 до 2 години – това са нови 310 лева * 12 месеца = 3 720 лева, както и в разходната част здравните осигуровки за 12 месеца = 241,92.

Общо приходи в идеалния случай при 2 добре разчетени поредни деца = 60 900 лева

Общо разходи в идеалния случай = 16 513.56 лева

Възвръщаемост на инвестицията = 268%

(отклонение е твърде вероятно в рамките на месец и половина обезщетение за отглеждане на дете до 2 години между предходното и следващото дете)

Към тази висока доходност не трябва да се забравя и, че майката има 24 месеца с максимален осигурителен доход за пенсия и за период от около 6 години ще е здравно осигурена (разходите за което са включени в посочената по-горе цена)

Много изгодно изглежда сякаш раждането на деца? Ако това беше производство, тогава човек би си казал, че чудесно би било да се произведе още едно, точно в края на получаването на обезщетение за отглеждане на второто дете до 2 години? Обаче ако ще се произвеждат повече от 2 „единици продукция“, за да се постига толкова добра рентабилност на инвестицията, трябва да се прави нов 24 месечен период във фиктивно самоосигуряване на максималния осигурителен доход, тъй като в противен случай особено доходоносното обезщетение за раждане и отглеждане на дете до 1 година ще е едва 310 лева месечно (за третото поредно дете по схемата, обезщетението би трябвало да е върху изчисленото за второто, а за него тъй като майката е била в майчинство, дохода, от който ще се смята е минималната работна заплата). Така че третото поредно дете за нормални хора вече не е така изгодно като инвестиция. Но за някои може да е просто бизнес.

За постигане на оптимални резултати е необходимо добро планиране на събитията – кога ще е нужно осигуряване за майчинство, кога трябва да се роди детето и т.н. Липсата на поне малко икономическа грамотност е гаранция за постигане на неоптимални резултати.

– алтернативен вариант

Алтернативния вариант е за онези, които нямат образование и които не могат да се регистрират като упражняващи свободна професия (поради неграмотност и/или липса на образование). За тях може да се ползва фиктивното осигуряване на трудов договор (а в масовия случай дори и при грамотните, работещите по трудов договор завишават дохода си в месеците преди раждане целево). При фиктивното осигуряване по трудов договор е малко по-сложно, защото първо разходите за осигуровки са по-големи, след това се дължи и данък върху дохода, при положение, че доход реално няма, но данъка трябва да се плати. Съществува известен риск при искането на обезщетението и при проверка да се установи, че не е извършвана трудова дейност, а работодателя им ги е осигурявал фиктивно, за да източват осигурителния фонд и т.н. Рисковете са по-големи, но въпреки това и при фиктивното осигуряване по трудов договор рентабилността на инвестицията е много голяма.

А на някои почтени бизнесмени това им е и бизнеса. Защото има дупки в законодателството (вероятно оставени умишлено)

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

6. Как да се затворят дупките в закона свързани с обезщетенията за майчинство

Първо – незабавно трябва да се преустанови практиката самоосигуряващите се лица да могат да избират дали да се осигуряват за майчинство или не. Правото на избор означава те да се осигуряват (при това на завишен доход) само когато очакват раждане на дете и веднага след плановото раждане да се премине към пропускане на риска осигуровка за „майчинство“ и осигуряване на минималните възможни доходи. Всички трябва да се осигуряват за всички рискове, без възможност да се избягва осигуряването. Не трябва да има изключения за самоосигуряващите се лица и работещите по „граждански договори“. Понастоящем от възможността да избират, се възползват главно много добре платените професии от рода на нотариуси, адвокати, експерт счетоводители и т.н.. За тях ли точно трябва да е най-солидарна осигурителната система? Или за онези които правят бизнес от майчинството? Така ли ще се подпомага бизнеса в България?

Второ – самоосигуряващите се лица трябва да се осигуряват върху реално получения си доход през месеца, но не по-малко от минималния осигурителен доход. Да се отнеме опцията за фиктивно осигуряване върху неполучен и необложен с всички данъци (включително осигуровки) доход, с цел злоупотреба с обществената солидарност. Тази мярка ще намали „рентабилността на инвестицията“ при фиктивното самоосигуряване значително.

Трето – да не се получават обезщетения за майчинство за повече от 3 деца поради математическата невъзможност с осигуровка от 3,5% някога лицето да може да си покрие обезщетенията, които ще получи. След третото дете майката да може да получава подпомагане, но не и възможността за така дългосрочните и щедри обезщетения за майчинство, по кодекса за социално осигуряване.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Считано от 1 януари 2014 дупката в закона беше разширена. Повече по темата на Как да получа най-голямо обезщетение за майчинство от 2014

Locations of visitors to this page
Tyxo.bg counter
Site Meter
Google Analytics Alternative
Clicky
Clicky

Реформа на корпоративното подоходно облагане

Възможно ли е данък печалба да бъде 0%? А данъка върху дивидентите да бъде 0%? А данъка върху добавената стойност също да бъде 0%?

Ситуацията в България днес

В България данък печалба за фирмите през 2013 г. от 10% (15% за едноличните търговци) е сравним с този на офшорните зони (престъпно нисък). Данъка върху добавената стойност е 20% – в рамките на нормалното за Европейския съюз. Данъкът върху дивидентите е 5% – почти всички страни в съюза ползват тази ставка.

Дебатите водени публично по отношение на корпоративния данък са трябва ли ставката за всички фирми да бъде една и съща или за тези с по-голяма печалба да има по-висока ставка (да обложим богатите повече, за да има социална справедливост).

По отношение на данъка върху дивидентите някои организации ламтящи за власт предлагат да се занули. Донякъде може и да имат право. Приходите от данък върху дивидентите са нищожни, някои от причините за което са, че повечето нормални фирми не се докарват до положение да разпределят дивиденти (печалбата е разпределена законно много преди този данък, законът го позволява), само някои чуждестранни инвеститори си позволяват да разпределят дивиденти и да бъдат облагани с още един данък (всъщност корпоративния данък + данък дивиденти в България, за тези инвеститори е мечтано облагане, несравнимо по-ниско от това, които би им било иззето от собствената им страна, и с почти радост си плащат всичко съвестно).

За данъка върху добавената стойност – дебатите са трябва ли да бъде ставката една за всички продукти, защо за книгите и лекарствата например да не е по-ниска? Някои предлагат и по-нисък размер на ДДС за всички блага, но в близките години имаше опасност и ставката за ДДС да се повиши.

Няма дебати обаче за философията на данъците. Настоящата система ли е правилния начин да се облагат фирмите и косвено населението?

За какво ни е данък върху печалбата, ако има мотивация да не се декларира печалба?

С данък върху печалбата най-просто казано се облага разликата между приходите и разходите на фирмите (и други задължени лица). Приходите са желан резултат от дейността на фирмите. Разходите нежелан в почти всички случаи. Колкото по-голяма е ножицата между приходите и разходите на дадената фирма, толкова по-добре за нея. По-голямата печалба говори за по-добра ефективност (оптимално ползване на ресурсите, с които организацията разполага). Търсенето на по-добра ефективност би трябвало да е рационалното поведение на всяка организация.

Обаче рационалното поведение на организациите стремящи се към печалба започва да се изкривява ако държавата ще облага печалбата. Не беше ли печалбата израз на по-добрата ефективност? При равни други условия ако фирмите А и B правят по 100 единици приход, тази от двете, която има по-малко разходи (значи по-добре управлява дейността си) ще има по-голяма печалба. И двете фирми би трябвало да се стремят към по-малко разходи, към по-добро управление, към повече печалба. Да допуснем, че А успява да реализира приход от 100 единици с разходи за 50 единици. Печалбата е 50 единици. Според данъчната система в България тази фирма ще дължи 5 единици корпоративен данък. Ако В успява да реализира приход от 100 единици с разходи за 100 единици – печалбата е 0 единици. Тази фирма няма да дължи никакви данъци. Значи какво се получава в случая – по-добре управляваш дейността си, по-ефективен си – държавата те наказва с данък. Реализираш 100 единици приход със 100 единици разходи – печалба няма никаква, ефективност няма никаква. Наливаш от пусто в празно, и вместо някой да те накаже за подобра разточителност, получаваш бонус от държавата – никакво данъчно облагане.

Има ли обществото полза от организации, които ще получат 1 единица полезен ресурс с разходи от 1 единица полезен ресурс? За какво функционират изобщо? Нещо да се върти? Сигурно и от това има някакъв смисъл.

Но защо държавата иска да наказва този, който управлява дейността си по-добре, този, който е по-ефективен? Ами ефективността не е ли начина в бъдещето доминиращия вид на планетата един ден да оцелява успешно само поради това, че може с по-малко ресурси да постига по-добри резултати? И ако е така защо държавата го играе наобратно?

Но нали държавата от някъде трябва да си събере данъците

По тази тема има много спорове – някои казват, че държавната намеса трябва да е минимална (значи минимална част от разходите на едно общество трябва да се правят от държавата, което значи и, че няма да е толкова лошо ако държавата изобщо не събира данъци), други са на обратната позиция – че държавата трябва да е по-активна – да харчи повече, което автоматично би трябвало да значи, че трябва да се събират повече данъци (или да се обезценяват парите в обръщение елегантно). И все пак не може да не се признае, че след като абстрактното поняние „държава“ съществува в днешното модерно общество, значи  от подобна организация, която да прави разходи в обществена полза и да събира данъци от същото това общество, има някакъв смисъл. Но от къде да си събере данъците държавата?

Дали е по-добре ако се облага печалбата (разликата между приходи и разходи) или има и друг вариант?

Защо държавата просто да не си стои неутрално и да си събира данъците директно от приходите на фирмите?

И как да стане тази работа? Ако се облагат приходите на фирмите с една и съща ставка, а не печалбата, тогава интереса на държавата ще съвпадне с интереса на фирмите – фирмите се стремят към повече приходи, за да имат по-голяма печалба (без приходи е невъзможно да има печалба) и държавата би трябвало по всякакъв начин да ги стимулира да имат повече приходи, за да плащат и повече данъци, нали? Държавата няма нужда да се интересува какви разходи правят фирмите – това си е техен проблем. Когато ти облагат не печалбата, а приходите, нямаш стимул да правиш разходи (къде истински, къде документални), за да си намаляваш печалбата в интерес намаляване на данъчното облагане. Държавата ще си вземе своето, фирмите и техните счетоводители няма да са с основна мисъл в главата си „от къде да намерим повече разходи да направим, че да избегнем данъци“, а как да се правят повече приходи, нищо, че те ще бъдат облагани. В това „нищо“ обаче е важно да се заложи, че данъка върху приходите трябва да е достатъчно нисък, че за всяка фирма малкото облагане да не си струва изобщо да го мисли. Например 5% данък върху приходите. Само това? И отпада данъка върху печалбата от 10%? Отпада данъка върху дивидентите от 5%? Ами да, държавата ще си е взела своето с 5-те процента данък върху прихода на фирмата и няма никакъв по-нататъшен интерес да се бърка в разходите на фирмите. Направили ли са ги тези разходи, не са ли ги направили. Има ли „скрито разпределение на печалбата“, няма ли. Това държавата няма да я интересува повече, каквото искат да правят с приходите си, след като са си платили данъка върху тях.

Но как така ще се облагат приходите на фирмите, те нали правят и разходи, не е честно?

Парадоксално, че доходите на физическите лица се облагат, а какви разходи правят държавата не се интересува, нали? И това е честно? Значи на крайния потребител може да му се облагат приходите от заплата без държавата да се съобразява какви минимална разходи трябва да направи съответния човек, за да оцелява например, обаче когато става дума за фирмите не е честно само приходите им да се гледат, трябва и разходите (така че да е възможно и никакъв данък да не се събере)? Е, доста странна е тази честност във всеки случай.

Концентрация на данъчните върху само една дейност, за по-голяма ефективност

Да си събира държавата 5-те процента данък върху приходите, без компромиси и преференции за никой. Плосък данък за всички, без възможност за избягването му. Известен факт е, че колкото един закон е по-прост и кратък, толкова е по-лесно да се спазва, толкова по-лесно ще е и на данъчните да следят дали се спазва. Защото за скромните заплати в публичния сектор трудно ще се намерят масово данъчни, които да разбират от една много сложна материя (толкова сложна, че и този, който е писал закона не е наясно какво точно е написал). Когато данъчните не си знаят законите, които трябва да следят дали се спазват, напълно естествено е законите да не се спазват, а хазната да бъде ощетявана. Затова хайде да е просто, много да е просто, че и да се спазва каквото трябва да се спазва. А данъчните ще се профилират единствено в приходната част – фирмите да не пропуснат случайно да си декларират прихода и да си внесат данъка.

Данък печалба и данък дивиденти няма да има, ами ДДС?

Много се говори за източването на ДДС между враждуващите лагери жадни за власт. Защо да не се направи източването на ДДС невъзможно? Защо ДДС да не бъде със ставка 0%?

Всъщност държавата ще си е взела своето с данъка върху приходите на фирмите. Фирмите (изрядните сред тях) няма да бъдат повече слуги на държавата да й събират ДДС-то. Но по-важното и от значителен обществен интерес ще бъде, че ДДС няма да може да се източва. Да правиш разходи, за да си връщаш ДДС не би трябвало да е голямо постижение и повод за гордост.

Със ставка 0% България ще може да предложи най-ниския данък върху добавената стойност в целия Европейски съюз. Край на борбата с ДДС измамите, защото такива няма да е възможно да има.

Плосък данък върху приходите 5%, данък върху печалбата 0%, данък дивиденти 0%, ДДС 0%, без преференции за никой, без вратички. Специализация на данъчните в събирането на данък върху нещо, без което никоя нормална фирма не може да съществува. И всъщност на пазара ще останат единствено фирмите, които имат нормалната цел – да правят повече приходи, а не да правят разходи. Полза от разходите няма да има никаква.

Няма да има повече данъци върху разходите, няма да има данъчни амортизационни планове и други архаизми, няма да има временни и невременни разлики, няма да има закони от десетки и стотици страници, в които текста описващ кога е променян закона е повече от самия текст на закона.

А счетоводителите няма ли да останат без работа?

Всъщност не, защото отчетостта на този данък върху приходите ще трябва да се прави ежемесечно и въпреки, че декларирането и отчитането ще бъде елементарно, за счетоводителите ще има на практика ежемесечно приключване, а не годишно такова, което ще стане напълно излишно от данъчна гледна точка, тъй като данък печалба на годишна база повече няма да има. Държавата ще си събира данък върху приходите на фирмите на месечна база в сроковете за подаване на ДДС декларациите. Но също така – не би трябвало основната задача на счетоводителите да бъде как да се слугува на държавата, а напротив – счетоводителите би трябвало да се концентрират на по-важната цел – да се постига по-добра ефективност за фирмата, повече приходи и съответно по-голяма печалба за собствениците.

Няма ли опасност да се облага с данък многократно едно и също нещо преди да стигне потребителя?

Не опасност, а стимулиране от държавата всяка фирма да си изгради стройна линия на производство от началото до крайния потребител, за да няма натрупване на данъци върху приходите на множество прекупвачи. За малките производители на блага няма да има проблем тъй като основното, което ще продават ще е продукция собствено производство или основната съставкя на продукцията им ще е минала през минимален брой търговци преди тях. Дали това ще е точно така си е проблем на предприемчивостта на всеки започнал собствен бизнес. Във всеки случай новия начин на облагане на приходите ще стимулира тези, които произвеждат сами. Колкото повече търговци са се накачили по веригата преди достигането на крайния клиент, толкова по-висока ще бъде цената на продукта, което ще намали атрактивността му, а в същото време държавата многократно ще си е начислила данък върху приходите на прекупвачите. Пак да стане ясно – категорично стимулиране на онези, които действително произвеждат нещо, малко неудобна форма на облагане за онези, които само препродават нещо, което не са произвели. За големите играчи отвото ясни стимули да се инвестира в изграждането на стройна линия от първичния продукт до крайния клиент – в идеалния случай схема без прекупвачи. Тогава прихода ще бъде обложен със само 5% и истинския инвеститор ще има изключително предимство.

Как ще изглеждат тези незначителни промени облечени в законова форма?

4-5 страници законче всичко на всичко, без вратички и без преференции за никой

Нов Закон за корпоративното подоходно облагане

Locations of visitors to this page
Tyxo.bg counter
Site Meter
Google Analytics Alternative
Clicky

Нов Закон за корпоративното подоходно облагане

ЗАКОН ЗА КОРПОРАТИВНОТО ПОДОХОДНО ОБЛАГАНЕ

В сила от 01.01.2014 г. (проект!)

Обн. ДВ. бр. 105 от 20 Декември 2013 г.

Обекти на облагане

Чл. 1. Този закон урежда облагането на:

1. приходите на лицата регистрирани по Търговския закон;

2. приходите на лицата регистрирани по Закона за задълженията и договорите;

3. приходите на местните юридически лица, които не са търговци, включително организациите на вероизповеданията, от сделки по чл. 1 от Търговския закон, както и от отдаване под наем на движимо и недвижимо имущество;

3. приходите на чуждестранните юридически лица от място на стопанска дейност в Република България или от разпореждане с имущество на такова място на стопанска дейност;

4. приходите посочени в този закон, на местни и чуждестранни юридически лица от източник в Република България;

5. постъпленията на организаторите на хазартни дейности;

6. приходите от сделки по чл. 1 от Търговския закон, както и от отдаване под наем на движимо и недвижимо имущество на бюджетните предприятия;

7. дейността от опериране на кораби на лицата, осъществяващи морско търговско корабоплаване.

Данъчно задължени лица

Чл. 2. (1) Данъчно задължени лица са:

1. регистрираните по Търговския закон;

2. регистрираните по Закона за задълженията и договорите;

3. местните юридическите лица които не са търговци, включително организациите на вероизповеданията, от сделки по чл. 1 от Търговския закон, както и от отдаване под наем на движимо и недвижимо имущество;

4. чуждестранните юридически лица, които осъществяват стопанска дейност в Република България чрез място на стопанска дейност, извършват разпореждане с имущество на такова място на стопанска дейност или получават доходи от източник в Република България;

(2) За целите на облагане на доходите с източник в Република България данъчно задължено лице е и всяко чуждестранно организационно и стопански обособено образувание (тръст, фонд и други подобни), което самостоятелно извършва стопанска дейност или извършва и управлява инвестиции, когато не може да се установи притежателят на дохода.

Местни юридически лица

Чл. 3. (1) Местни юридически лица са:

1. юридическите лица, учредени съгласно българското законодателство;

2. дружествата, учредени съгласно Регламент (ЕО) № 2157/2001 на Съвета, и кооперациите, учредени съгласно Регламент (ЕО) № 1435/2003 на Съвета, когато седалището им е в страната и са вписани в български регистър.

(2) Местните юридически лица се облагат с данъци по този закон за приходите си от всички източници в Република България и в чужбина.

Чуждестранни юридически лица

Чл. 4. (1) Чуждестранни юридически лица са онези, които не са местни.

(2) Чуждестранните юридически лица се облагат с данъци по този закон за приходите, реализирани чрез място на стопанска дейност в Република България, или от разпореждане с имущество на такова място на стопанска дейност, както и за приходите, посочени в този закон, с източник в Република България.

Видове данъци

Чл. 5. (1) Приходите на лицата регистрирани по Търговския закон и Закона за задълженията и договорите, както и приходите от стопанска дейност на нестопански организации, се облагат с корпоративен данък.

(2) С алтернативен на корпоративния данък се облагат:

1. приходите от организиране на хазартни дейности;

2. приходите от сделки по чл. 1 от Търговския закон, както и от отдаване под наем на движимо и недвижимо имущество на бюджетните предприятия;

3. дейности от опериране на кораби.

Определяне размера на данъка

Чл. 6. Размерът на данъка се определя, като данъчната основа се умножи по данъчната ставка.

Данъчни ставки

Чл. 7. (1) Данъчната ставка на корпоративния данък е 5 на сто.

(2) Данъчната ставка за облагане на постъпленията от организиране на хазартни игри е 15 на сто.

(3) Данъчната ставка за облагане приходите от сделки по чл. 1 от Търговския закон, както и от отдаване под наем на движимо и недвижимо имущество на бюджетните предприятия е 5 на сто.

(4) Данъчната ставка за облагане на дейността от опериране на кораби е 5 на сто.

Данъчна основа

Чл. 8. (1) Данъчната основа за определяне на дължимия данък са приходите на данъчно задълженото лице, а за организаторите на хазартни дейности – стойността на направените залози.

(2) Данъчната основа за кораб за един ден в експлоатация е 0,10 лева за започнат тон.

Деклариране на данъка

Чл. 9. Задължените по този закон лица декларират данъчната основа и дължимия за месеца данък, не по-късно от 14-то число на следващия месец с декларация по образец.

Внасяне на данъка

Чл. 10. Данъка по чл. 9 се внася в срока за неговото деклариране по сметката на Националната агенция за приходите.

Удостоверение за удържан данък на чуждестранни лица

Чл. 11. По искане на заинтересованото чуждестранно лице, за внесения по реда на този закон данък се издава удостоверение по образец. Удостоверението се издава от Националната агенция за приходите.

Международни договори

Чл. 12. Когато в международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответния международен договор.

Данъчен кредит за платен данък в чужбина

Чл. 13. (1) Когато не се прилагат разпоредби на международен договор по чл. 12, данъчно задължените лица имат право на данъчен кредит при условията и по реда на този закон.

(2) При определяне на корпоративния данък или на алтернативните данъци по този закон данъчно задължените лица имат право на данъчен кредит за всеки подобен на корпоративния или наложен вместо него данък, платен в чужбина.

(3) Данъчно задължените лица имат право на данъчен кредит за данъка, наложен в чужбина, върху брутния размер на доходите от дивиденти, лихви, авторски и лицензионни възнаграждения, възнаграждения за технически услуги и наеми.

(4) Данъчният кредит по ал. 2 и 3 се определя за всяка държава и за всеки вид доход поотделно и се ограничава до размера на българския данък върху тези печалби или доходи.

Административни нарушения и наказания

Чл. 14. (1) Данъчно задължено лице по този закон, което не подаде в срок декларацията по чл. 9 или подаде в нея неверни данни водещи до изчисляване на по-нисък размер на дължимия данък, се наказва с глоба в размер от 1000 лева. При повторно нарушение в рамките на календарната година глобата е 10 000 лева.

(2) Към санкцията по ал. 1 лицето дължи лихва за неплатените в срок дължими данъци в размер от 10% на година, като за целите на тази алинея се приема, че 1 година е равна на 365 дни.

(3) Административните наказания по този закон не освобождават от допълнителната наказателна отговорност при укриване на данъци на стойност над 3000 лева.

Допълнителни разпоредби

§ 1. По смисъла на този закон:

1. „Приход“ е брутният поток от икономически изгоди през периода, създаден в хода на обичайната дейност на предприятието, когато този поток води до увеличаване на собствения капитал отделно от увеличенията, свързани с вноските на собствениците.

2. „Страната“ е географската територия, върху която Република България упражнява своя държавен суверенитет, както и континенталният шелф и изключителната икономическа зона, в пределите на които Република България упражнява суверенни права в съответствие с международното право.

3. „Място на стопанска дейност“ е мястото на стопанска дейност по смисъла на § 1, т. 5 от допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

4. „Дейности от опериране на кораби“ са:

а) осъществяването на морски превоз с кораби и отдаването им под наем;

б) превози по суша, свързани с морския превоз, административни и застрахователни услуги и други услуги, предоставени на клиентите във връзка с осъществяване на морския превоз;

в) дейности по управление на кораби въз основа на договори за управление съгласно чл. 225а, т. 1 – 7, 9 и 10 от Кодекса на търговското корабоплаване.

5. „Дни в експлоатация“ са дните, през които корабът извършва превоз и/или изпълнява дейности, свързани с превоз. Дните в експлоатация не включват времето за ремонти или престой на кораба, както и времето, през което корабът поради задържане или форсмажорни обстоятелства не извършва превоз и/или не изпълнява дейности, свързани с превоза.

6. „Хазартни дейности“ са всякакви дейности свързани със залагания под каквато и да е форма върху очаквания за бъдещи крайни резултати, дейности свързани със залагания върху случайни събития или познаване на факти. Хазартни дейности са и провеждания на игри с игрални автомати, включително когато се организират от разстояние или по електронен път.

Преходни и Заключителни разпоредби

§ 2. Този закон отменя Закона за корпоративното подоходно облагане (в сила от 01.01.2007 г., обн. ДВ бр. 105 от 22 Декември 2006 г. и всички последващи негови изменения и допълнения).

Преходни и Заключителни разпоредби към Закона за данък върху добавената стойност

§ 3. Чл. 66, ал. 1, се изменя така: „Ставката на данъка е 0 на сто за:

1. облагаемите доставки, освен изрично посочените като облагаеми с нулева ставка;

2. вноса на стоки на територията на страната;

3. облагаемите вътреобщностни придобивания.“

(2) Чл. 66, ал. 2 се изменя така: „Данъчната ставка за настаняване, предоставяно в хотели и подобни заведения, включително предоставянето на ваканционно настаняване и отдаване под наем на места за площадки за къмпинг или каравани, е в размер 0 на сто.“

––––––––-

Законът е приет от 42-то Народно събрание на 13 декември 2013 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

Locations of visitors to this page
Tyxo.bg counter
Site Meter
Google Analytics Alternative
Clicky

Съдържание на блога

СЪДЪРЖАНИЕ

1. Обществено управление (социална политика)
2. Любопитни
3. Данъци, счетоводство, икономика
4. Ново законодателство
5. Социално осигуряване в различните страни
6. Други

Обществено управление (социална политика)

Чехия затваря „втория стълб“ в пенсионната система 3 години след създаването му
Asta La Vista принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“

Кисело мляко в безопасна опаковка

Как да се спре купуването на гласове по моделът Гроувс-Ледиярд
Полша се отърва от измамната схема с „частните пенсионни фондове“

Как да получа най-голямо обезщетение за майчинство от 2014

Данъчни облекчения за бедни (и богати), и некадърни законот(в)орци
2 работиш – 1 получаваш, да си по-среден от средното и други подобни

Държавно строителство ЕАД – 1 000 000 000

Градушката – отдел Задължителни “частни пенсионни фондове” към юни 2013 г.

Полша спира финансовите пирамиди в пенсионната система

Как да получа най-голямо обезщетение за майчинство

50 лева за всяко дете?

Реформа на корпоративното подоходно облагане

Златно швейцарско правило за пенсиите и други ценности

Да приватизираме задължителните частни пенсионни фондове

Сектанти за проблемите на пенсионните системи

Шарлатаните – задължителни “частни пенсионни фондове” към декември 2012 г.

Как ще бъде избягван данъка върху лихвите по депозитите законно

(Не)Единното платежно, финансовите пирамиди – задължителни “частни пенсионни фондове” и други измамници

Пушенето 2012
Пиявиците – задължителни “частни пенсионни фондове” към септември 2012 г.
Как не трябва да се въвежда данък върху лихвите в България
Словакия по пътя към свободата от частните “здравни фондове” поробили американците и не само тях
Провалите с приватизацията на пенсионната система в Чили и в други държави
Данък върху лихвите? Хайде данъчната система да е неутрална когато трябва, и да оказва влияние където трябва
Пенсионни реформи – година поредна 2012
Стига механично увеличаване на пенсии
Търгашите – отдел Задължителни “частни пенсионни фондове” към юни 2012 г.
Върхушката – отдел Задължителни “частни пенсионни фондове” към март 2012
4 за 5, или “Как да получаваме по-голяма от заслуженото пенсия, напълно законно”
Повечето унгарци искат да спасят задължителните частни пенсионни фондове?
Какво да се прави със сребърния фонд?
Финансови пирамиди с държавна принуда – трайни тенденции
Закони за бедните във Великобритания
Данък принудителни задължителни “частни здравни” финансови пирамиди?
Унгария няма да бъде колония
Кога ще мога да се пенсионирам?
Развитие на социалното осигуряване в САЩ
1211 – Измамата принудителни задължителни “частни пенсионни фондове”
Пенсионна възраст 65 = 45% по-висока пенсия
Здравно осигуряване в България
Подготвят Чехия за разграбване
911 – Къде принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“ са инвестирали парите на данъкоплатците
Безработица – обезщетения, осигуряване
Скритата реклама на принудителните задължителни “частни пенсионни фондове”, чрез насаждане на страх
Индекс на Херфиндал-Хиршман (Herfindahl-Hirschman Index – HHI) и принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“
Какви пенсии предлага „най-успешната пенсионна система“ в Чили
История на първата пенсионна система в Германия от времето на Ото фон Бисмарк
И Боливия прекрати схемата със задължителните частни пенсионни фондове
Как е възможно да работя повече, а да получавам по-ниска пенсия
Докладът на Сър Уилям Беверидж – Social Insurance and Allied Services (Beveridge Report)
Кой изпълнява функцията на сервитьорка на принудителните задължителни “частни пенсионни фондове”?
Пенсионни „мултифондове“ – оправданието защо парите за пенсия са изчезнали
От къде идват дупките в бюджета на НОИ и как да се затворят
911 – Принудителните задължителни “частни пенсионни фондове” пак нанесоха доходност
Опит на лобистите за приватизация на социалното осигуряване в САЩ
Финансовите пирамиди на Пинера – успех за организаторите на пенсионната система от Чили, измама за цялата планета
Промени в пенсионната система на Унгария през 2010-2011
Замразяване на минималния осигурителен доход и други реформи
Статистика и прогнози за заместващия доход от пенсия в страните от Европейския съюз
Хайде работодателите да плащат изцяло осигуровките за своите служители
Какво знаем за задължителните частни пенсионни фондове в България (Анкета)
Бъдещето на частните пенсионни фондове – по модела на осигурителния принос
Противоконституционничим, а? Принудителни задължителни частни пенсионни фондове
Може ли да ми дават допълнително, а да получавам по-малко? (Допълнителни-задължителни “частни пенсионни фондове”)
Защо „професионалните частни пенсионни фондове“ прибират парите, а държавата плаща
Съвкупната доходност на… Колко струват на България задължителните „частни пенсионни фондове“
Несъстоятелните, дори и на теория – Задължителни “частни пенсионни фондове”
Доходност на… (Колко пари ми загуби задължителния ми частен пенсионен фонд)
Измамата – задължителни „частни пенсионни фондове“ и „конституционния съд“
Пенсионния модел в Чили vs Модела на осигурителния принос
Как да получим най-голяма пенсия (изчисляване размера на пенсията)
Как да трупаме осигурителен стаж най-евтино
Какво означава нулев естествен прираст за пенсионната система?
Защо “национализацията” на допълнително-задължителното пенсионно осигуряване е една много добра идея
Големите лобисти в “Кодекса за социално осигуряване”
За частен остров в Ада – малките лобисти
Нов Кодекс за социално осигуряване – по модела на осигурителния принос
Пенсионна система – модел на осигурителния принос
Здравна реформа и една реформа на висшето образование
Решение на проблемите за местното самоуправление
Пушенето
Хайде да вдигнем заплатите на държавните служители с 10%
Концептуална стратегия за развитие на България
Как да се финансира градския транспорт в България за 2%

Любопитни

Project 2045 – New Era For Humanity
Фермата на животните
Експеримент с 5 маймуни
Водорасли, рибки и „свободния пазар“
Моята приятелка – Банката
Zeitgeist Moving Forward
Приказка за добрите феи и трите стъпки към щастието
Project Better Place – Автомобилната революция в България и по света
Как да се раздвижи пазарът на недвижимите имоти и икономиката
Колко струват имотите, с които разполагам? Цените падат, май е време да купувам?

Данъци, счетоводство, икономика

Банкови сметки и кодове за плащане на данъци при НАП от 01.03.2014 г.
Международен стандарт за финансово отчитане за малки и средни предприятия (МСФОМСП)
Авансови вноски за корпоративен данък

Хайде да намалим цената на тока

Банкови сметки и кодове за плащане на данъци при НАП от 01.01.2013 г.
Данъчно третиране на лихва във връзка с предоставяне на заем между две физически лица
Работни дни през 2013 година в България

Спогодби за избягване на двойното данъчно облагане
Данък върху разходите в България
Да либерализираме прането
Защо данъка върху “представителните разходи” трябва да стане 15%
Данък върху лихвите? Хайде данъчната система да е неутрална когато трябва, и да оказва влияние където трябва
Фактури – с ДДС и без ДДС, изисквания към фактурата в България
Граждански договор със самоосигуряващо се лице (свободна професия)
Облагане с патентен данък
Работни дни през 2012 година в България
Защо се подава данъчна декларация при доход от граждански договори задължително? (по дилемата на затворника)
Осигуровки и други данъци на самоосигуряващо се лице (свободна професия)
Регулиране на слаба капитализация
Регистрация на самоосигуряващо се лице (свободна професия)
Здравно осигуряване в България
Индекс на Херфиндал-Хиршман (Herfindahl-Hirschman Index – HHI) и принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“
За и против добавката за стаж
Сключване на трудов договор – документи, правила, процедури
Лудостта по лалетата
Има ли нужда от поставяне на граници на цената на такситата?
Пране на пари и “плоския данък”
Защо данъка върху добавената стойност се нарича така?
С колко забогатява населението в България в периода 1998-2010?
Кредитната карта – кога си струва и кога не
Пирамидата на Маслоу, социализъм, демокрация
“Амортизация като пречка” или “Хайде разходите за Дълготрайни активи да се признават веднага”
Слабите играчи и новите планове на отбора
Ускоряване на ученето в екипите
Човекът, технологията и музиката
Анализ на част от „Посткапиталистическото общество” от Питър Дракър
Казус по макроикономика за УНСС
Казус по микроикономика за УНСС

Ново законодателство

Конституция на Република България 2013 (предложение)
Нов Кодекс за социално осигуряване – по модела на осигурителния принос
Граждански кодекс на Република България (предложение)
Нов Закон за висшето образование – (предложение)
Наказателен кодекс (предложение)
Нов Закон за корпоративното подоходно облагане

Социално осигуряване в различните страни

Да се пенсионираш в Австрия
Да се пенсионираш в Белгия
Да се пенсионираш в Бразилия
Да се пенсионираш във Великобритания
Да се пенсионираш в Германия
Да се пенсионираш в Канада
Да се пенсионираш в САЩ
Да се пенсионираш във Франция
Да се пенсионираш в Холандия
Да се пенсионираш в Чехия
Да се пенсионираш в Швейцария
Да се пенсионираш в Япония
Социално осигуряване (и данъци) – Белгия
Социално осигуряване (и данъци) – България
Социално осигуряване (и данъци) – Великобритания
Социално осигуряване (и данъци) – Германия
Социално осигуряване (и данъци) – Гърция
Социално осигуряване (и данъци) – Испания
Социално осигуряване (и данъци) – Норвегия
Социално осигуряване (и данъци) – Унгария
Социално осигуряване (и данъци) – Франция
Социално осигуряване (и данъци) – Холандия
Социално осигуряване (и данъци) – Швеция

Други

Конституциите на третата българска държава
Електронното гласуване
Кой се страхува от знака “Х” и синия химикал
Как да се елиминира корупцията до край
Нов химн на Република България
Нов модел съдебна система в България
Модернизация на специалност “Право”
Корупция
Силикон, ГМО, училище
Съдебната система не работи!

 

Project 2045 – New Era For Humanity


Locations of visitors to this page
Tyxo.bg counter
Site Meter
Google Analytics Alternative
Clicky

4 за 5, или „Как да получаваме по-голяма от заслуженото пенсия, напълно законно“

Настоящото по никакъв начин не е израз на антидържавническо поведение, точно обратното. Когато в закона са оставени случайно или умишлено вратички, тогава нека всички да знаят за тях, току виж законодателя се сетил да ги затвори. Докато пенсионната система в България работи по архаичния модел на осигурителния стаж, като за капак на всичко са й добавени мутантите задължителни „частни пенсионни фондове“, ползващи се от протекцията на „конституционния съд“, нека всички да знаят как да се възползват по най-добрия начин от пробойните, а не системата да работи само за тарикати.

Известно е, че системата на осигурителния стаж не отразява реалния принос на лицата към осигурителната система. Така и пенсията, която ще получават ще им върне или повече (за тарикатите), или по-малко (за всички останали) от това, което са заслужили. Известно е, че заради дефектната формула на НОИ и системата на осигурителния стаж, е възможно човек да работи допълнително и по-ефективно, а за награда да получава по-малка пенсия, отколкото изобщо да не беше работил
Очевидно е, че задължителните частни пенсионни фондове, не са частни (освен при прибирането на печалбата за собствениците си), по никакъв начин не защитават интересите на данъкоплатците, а работят (преди да бъдат закрити и забранени) за максимално усвояване на иззетите от населението с държавна принуда средства, като схемата трябва да се осъществява и напълно законно. Все пак това са финансови пирамиди с държавна протекция.

А интересите на данъкоплатеца кой да защити? Като целта е източване, тогава всички да източват, докато задължителните „частни пенсионни фондове“ не бъдат закрити и забранени, а системата на „осигурителния стаж“ не бъде сменена с такава, която да отразява реалния принос на средния данъкоплатец и да го възмездява равностойно.

Дотогава все пак има начин напълно законно средния данъкоплатец да получи от фонд „Пенсии“ на НОИ повече, отколкото е заработил (и не става дума за фалшификация на документи, подкупи и т.н., всичко трябва да е напълно законно). Как става тази работа?

Тайната се крие в кодекса за социално осигуряване, чл. 9, ал. 8:

„Зачита се за осигурителен стаж при пенсиониране, ако това е по-благоприятно за лицата, в съотношение 4 години за 5 години от трета категория времето, през което лицата са работили по трудов договор при пълно работно време и… по допълнителен или втори трудов договор с дневно работно време не по-малко от 3 часа“

Това какво означава? Накратко, че за 1 месец е възможно да се придобива 1,25 месеца стаж, който е ключов компонент при определяне размера на пенсията.

Обаче пише, че трябва да се работи по допълнителен или втори трудов договор с работно време поне 3 часа? Къде му е далаверата да работиш повече, за да получаваш повече?

Ами няма да се работи повече, но документално ще пише, че се работи повече… Пример:

Отива работника, който иска да получава повече пенсия, отколкото е заслужил, при работодателя си (бъдещ или настоящ), и се договарят за заплащането. Да приемем, че са се договорили на 1000 лева заплата месечно.

Вариант 1 – ако всичко е по реда си, без да се ползват вратичките в закона (каквато е съдбата на обикновения данъкоплатец), и работника работи на 8 часов работен ден по трудов договор, при 1000 лева заплата (да приемем и че това е средната в страната), в продължение на 40 години, тогава пенсията, която би получил от държавното пенсионно осигуряване ще е следната (това ще е така ако финансовите пирамиди наричани „универсални пенсионни фондове“ бъдат закрити и държавата възстанови правата за пълна държавна пенсия на родените след 1959 г., иначе пенсията ще е по-малка, тъй като средния  данъкоплатец са го наградили да получава „допълнителна пенсия“ от задължителен „частен пенсионен фонд“, който му е натрапен с държавна принуда):
осигурителен стаж 40 години * 1,1% на година * индивидуален коефициент на лицето 1 * среден осигурителен доход в страната за последните 12 месеца 1000 лева = месечна пенсия от 440 лева.

Вариант 2 – тук ще се ползва вратичката в закона и работника като се договаря за заплатата, така между другото ще вметне, че тези 1000 лева не иска да ги получава по 1 договор на 8 часов работен ден, а ще ги раздели на 1 трудов договор на 8 часов работен ден за 600 лева примерно + 1 допълнителен трудов договор на 3 часов работен ден за 400 лева примерно на длъжност… примерно „хигиенист“ (няма срамна работа все пак) или нещо друго, което да не е подозрително. Важното е общата сума по двата договора (1 реален и 1 само по документи) да е тази, която работодателя е склонен да плати, а работата ще е същата. Няма причина работодателя да откаже да съдейства, защото няма да плаща повече, минимална работа в повече се отваря на отдел „Труд и работна заплата“, но това е дреболия. Какъв ще е резултата от тези напълно законни номерца? Ако работника работи при тези условия в продължение на 40 години, то пенсията му без да е работил повече, без да е плащал повече данъци ще е:
осигурителен стаж 50 години? * 1,1% на година * индивидуален коефициент на лицето 1 * среден осигурителен доход в страната за последните 12 месеца 1000 лева = месечна пенсия от 550 лева

Възможно е също така 40-те години стаж да се постигнат за само 32 години, при формалното наличие на 2 трудови договора (1 на 8 часа и 1 на 3 часа).

Добре де, от къде дойде тази разлика? Във вариант 2 лицето ще получава с 25% по-голяма пенсия, без да е работило повече, без да е плащало повече осигуровки и т.н.

Ами 4 години стаж се признават за 5 по тази схема. Това е един от вариантите, с който системата на осигурителния стаж, която не отчита реалния принос на лицето, не награждава този, който работи повече (честит празник на онези, които работят не само по документи), нито този, който плаща повече данъци, а поощрява който е тарикат, като сметката накрая я плаща средния данъкоплатец. Но ако всички станат тарикати, да видим дали ще продължава да има модел на осигурителния стаж + финансови пирамиди задължителни „частни пенсионни фондове“?

Във всеки случай, докато тази изключителна комбинация от недоразумения не бъде разбита, нека средния данъкоплатец да знае как да лъже системата напълно законно, както системата прави с него.

Да закрием задължителните „частни пенсионни фондовe“, и да сменим модела на осигурителния стаж с приемането на нов кодекс за социално осигуряване по модела на осигурителния принос

Locations of visitors to this page
Tyxo.bg counter
Site Meter
Google Analytics Alternative
Clicky

Унгария няма да бъде колония

Унгария няма да стане колония, заяви премиерът Виктор Орбан, обръщайки се за възпоминание към унгарската революция от 1848-1849 г. и войната за независимост, на Kossuth Square пред парламента в четвъртък следобяд. Посрещнат от 250 хиляди човека, Орбан каза, че годишнината от революцията принадлежи на борците за свобода. „Ние сме политическите и интелектуални наследници от 1848 г.“, което се посреща от бурни аплодисменти. Политическата и интелектуална програма от 1848 г. въплъщава идеята, че „ние няма да бъдем колония“, добави той.

Премиерът благодари на тези, които се присъединиха към про-правителствения митинг през януари и изразиха поддръжката си за независимостта на Унгария. За последните 164 години са положили обета „ние няма да бъдем повече роби“ от героичната национална песен, която вдъхновява революцията от 1848 г.

„Поддържаме ли този обет?“, попита Орбан. „Могат ли унгарците да са свободни, ако са подтиснати от дълговете си, ако те могат само да мечтаят да имат собствен дом, и ако трябва да мислят два пъти дали могат да се позволят още едно дете?“, добави той. Публиката отговори на всеки въпрос с „Не“. „От „великия месец март“ Унгария никога досега не е била толкова близо до свободата както днес, защото никога досега не е била обединена както днес“, заяви Орбан.

Никой не трябва да се подвежда от статии в международната преса, твърдящи, че само няколко стотин човека са дошли на площада, и дори те са дошли, за да протестират срещу правителството, добави той. „След дълги десетилетия ние никога не сме били толкова силни колкото днес, и никога преди не сме имали толкова много политически, конституционни и икономически средства, за да се откъснем от зависимостта“, каза Орбан.

„Има достатъчно от нас днес, и ние сме достатъчно отчаяни, за да спечелим не само нашето право на свобода, но и нашето право да бъдем свободна Унгария“. „Унгария трябва да се върти около собствената си орбита“, и затова е необходимо да защитим конституцията, която „представлява залог за нашето бъдеще“ каза Орбан на събралите се множество хора, които започнаха да скандират в отговор: „ние ще я защитим“.

„Ние ясно осъзнаваме тежестта на това предизвикателство и задължение. Унгария днес еднакво се нуждае от радикализма на Петьофи, готовността на Кошут и мъдростта на Szechenyi“, добави той. „Младите през 1848 г. вече са знаели това, което много хора в Европа днес не могат да видят – проблема с финансовата независимост. Затова независимата национална банка е едно от историческите 12 изисквания на революционерите през 1848 г.“. „Младостта на Март разбира, че само национална банка може да бъде независима само ако защитава унгарската икономика от чужди интереси“, каза Орбан под бурни аплодисменти.

Унгарците често са били оставяни сами да се борят за свободата си, но „Ние знаем, че не сме сами… нашите приятели от Чехия, Литва, Словения и Румъния ни подкрепят, и не просто ни подкрепят, а днес са тук с нас. Нашите приятели от Литва и Полша пристигнаха, за да празнуват заедно с нас“, каза Орбан. Обръщайки се към чуждестранните гости, той заяви „слава на Литва, Бог да пази Полша“ и рецитира мотото на полския легион „за нашата свобода и за твоята“ на унгарски и полски.

Въпреки, че Унгария се изправя срещу много несправедливости, „не трябва да се потопи в самосъжаление, което е навик на губещите“. „Ние не трябва да се поддаваме на изкушението и да извършим маневра на нашия кораб Унгария към спокойното и пристанище на евтиното самосъжаление“, заяви премиерът.

„Самосъжалението и поведението на жертви са навици на губещите, които обясняват провала си и своята некомпетентност. Те нямат нищо общо с куража на борците за свобода. Победата, успеха и борбата за справедливо третиране изискват кураж и сила“, заяви Орбан.

„Ние разбираме, че има много проблеми в Европа, зъбните колела тракат, а нервите са опънати. Но като нация с хиляда годишна история в Европа ние имаме изискване: ние искаме равнопоставеност за Унгария. Ние отказваме да бъдем втора ръка европейски граждани.“

Той завърши близо половин часовата реч със своя традиционен лозунг: “Напред Унгария, напред унгарци“.

Източник: http://www.kormany.hu/en/prime-minister-s-office/news/pm-orban-says-hungary-will-not-be-a-colony

Виж още: Промени в пенсионната система на Унгария през 2010-2011 и Подготвят Чехия за разграбване

Locations of visitors to this page
Tyxo.bg counter
Site Meter
Google Analytics Alternative
Clicky

И Боливия прекрати схемата със задължителните частни пенсионни фондове

В края на 2010 г. конгресът в Боливия одобри плановете си да прекрати дейността на задължителните частни пенсионни фондове, да увеличи размера на държавните пенсии и да намали пенсионната възраст. Предишната пенсионна система се състои от 2 стълба:

– универсална пенсия, която се финансира изцяло за сметка на държавния бюджет и е в изключително ниски размери от 2400 боливара на година (около 30 долара месечно) и

– пенсия от задължителни частни фондове (започнали да функционират, когато през 1996 г. Боливия приватизира пенсионната си система), която се финансира от вноски в размер 12,21% от дохода на лицето, като още на входа 4% от парите на лицето отиват за административна такса на частния фонд.

След закриването на задължителните $частни пенсионни фондове$ правителството прогнозира, че пенсионната система ще бъде финансово устойчива през следващите 35 години.

Новото законодателство преустановява дейността на 2-те частни пенсионни дружества, въпреки, че те бяха под контрола на правителството от момента, в който бяха обявени плановете за реформи през 2009 г.

2-та фонда, контролирани от дъщерни дружества на испанската Banco Bilbao Vizcaya Argentina SA и швейцарската Zurich Financial Services AG разполагат с активи за около 4,5 милиарда долара. От друга страна с новото законодателство се създава държавен орган за управление на социалното осигуряване (Gestora Pública de la Seguridad Social de Largo Plazo (GSS)) към министерството на икономиката и публичните финанси, натоварен с управлението на фондовете. Новия държавен орган ще управлява пенсионен фонд с индивидуални сметки с променлив анюитет, фонд за трудова злополука, фонд за професионални рискове и всички други фондове, които са били под управлението на 2-те частни дружества. Новия държавен орган ще поеме плащанията и на универсалните пенсии за възраст, които не са свързани с вноски, които се финансират изцяло от държавния бюджет, и които се администрират до промяната от частната застрахователна компания Vitalicia. Размера на универсалната пенсия се запазва.

Съгласно новите правила минималната възраст за пенсиониране се намалява до 58 от 60 години (65 години преди реформата 2009 г.). Жените могат да се пенсионират с 1 година по-рано за всяко родено дете, но не за повече от 3 деца. Миньорите могат да се пенсионират на 56 години или на 51, ако са работили при вредни условия на труд.

С новото законодателство се създава фонд (Fondo Solidario), който да осигури минимална пенсия за лицата с ниски доходи или самоосигуряващи се лица, които не изпълняват изискванията за пълна пенсия за осигурителен стаж. Тези пенсии ще бъдат равни на 70% от минималната работна заплата в Боливия (476 боливара – 66$ през 2010 г.) и ще изискват поне 10 години с вноски. С 6% ще се увеличава тази минимална пенсия, за всяка допълнителна година с вноски.

Други важни промени:

– възстановява се платимата от работодателя вноска за пенсия 3% от заплатата на служителя. Вноските за служителите са 10%. Вноските за самоосигуряващите се лица са доброволни.

– ще се изплащат обезщетения за погребение от 1800 боливара (250$), ще се предоставят наследствени пенсии на вдовицата (вдовеца) независимо от това дали ще сключи повторно брак.

– размера на пенсиите ще се изчислява върху доходите от последните 24 месеца.

– ратифицира се иберо-американската Convention on Social Security of 2997, което гарантира преносимостта на пенсионните права сред подписалите страни от Южна Америка.

– въвеждат се мерки за добро управление и срещу корупцията, включително създаване на одиторско дружество и мандатност на одиторите, ограничения за инвестиции, изисквания за отчетност пред правителството и отделните пенсионери, и наказание 5-10 години затвор за присвояване или злоупотреба с фондовете.

Източник: International Social Security Association

Въпреки, че да се блокират за управление значителни средства в държавен пенсионен фонд, е изключително лоша идея, все пак и Боливия вече е свободна държава от финансовите пирамиди наречени задължителни „частни пенсионни фондове“.

Да закрием задължителните „частни пенсионни фондове“

Locations of visitors to this page
Tyxo.bg counter
Site Meter
Google Analytics Alternative
Clicky

Докладът на Сър Уилям Беверидж – Social Insurance and Allied Services (Beveridge Report)

Представен на парламента по заповед на Негово Величество – ноември 1942 г.

Настоящото представлява резюме от доклада, като подробно са разгледани предположенията, методите и принципите. Пълния текст се състои от близо 300 страници.

 Три водещи принципа при препоръките

След всеобхватното проучване на социалното осигуряване, препоръките, които са отправени са при спазване на следните принципи:

– Всички предложения за бъдещето, когато те трябва да ползват опита на миналото, не трябва да се ограничават от групови интереси, в резултат на което е получен този опит. Сега, когато войната е унищожила забележителности от всякакъв вид е възможността да се ползва опита на чисто. По време на революционни моменти в световната история, се правят революции, не кръпки.

– Организацията на социалното осигуряване трябва да е част от цялостна политика за прогреса на обществото. Напълно развито социално осигуряване може да осигури сигурност за доходите. Това е атака срещу бедността. Но бедността е един от 5-те гиганта, които трябва да се реконструират, и най-лесния за атака. Останалите са болестите, невежеството, мизерията и безделието.

– Социалната сигурност трябва да се постигне чрез сътрудничеството между държавата и отделния човек. Държавата трябва да предлага сигурност за труда и приноса. Държавата при организирането на социалната сигурност, чрез гарантирането на национален минимум трябва да остави пространство и да стимулира всеки да допринася доброволно повече от минимума, за себе си и своето семейство.

Планът за социална сигурност, посочен в доклада се базира на тези принципи. Той ползва опита, но не е ограничен от опита. На първо място и преди всичко е план за застраховка – да върне в замяна на принос, средства в размер на екзистенц-минимума, по право и без подоходен тест, така че хората да могат да градят свободно върху нея.

Пътят към свободата от бедността

Работата на междуведомствения комитет започва с преглед на съществуващите схеми за социално осигуряване и свързаните с тях услуги. Планът за социална сигурност започва с диагностика на бедността – на обстоятелствата, при които, в годините предхождащи настоящата война, семействата и отделните лица във Великобритания могат да не разполагат със средства за препитание. По време на тези години безпристрастни научни организации правят социални изследвания за условията на живот в основните градове във Великобритания, включително Лондон, Ливърпул, Шефилд, Плимут, Саунтхемптън, Йорк и Бристол. Те определят дела на хората във всеки град, чийто доходи са под необходимите за издръжка, и анализират степента и причините за това. Във всички проведени социални проучвания се получават едни и същи резултати. Във всички проучвания се оказва, че между три-четвърти и пет-шести от случаите бедността е в следствие загубата на работна сила. Практически останалата една-четвърт до една-шеста е поради несъответстващи доходи на големината на семейството. Тези проучвания са проведени преди въвеждането на добавките към  пенсиите, които редуцират бедността сред възрастното население. Но това не влияе на основното заключение, извлечено от тези проучвания – премахването на бедността изисква преразпределение на доходите чрез социално осигуряване и според нуждите на семейството.

Премахването на бедността изисква подобряване на държавното осигуряване, което е предоставяне на средства при прекъсване или загуба на възможност за доходи. Всички основни причини за загубата на доходи са обект на схемите за социално осигуряване. Ако независимо от тези схеми, твърде много безработни, болни, стари или овдовели хора са останали без адекватни доходи за издръжка според стандартите приети в проучванията, това означава, че обезщетенията са по-ниски от необходимото, или не се получават за такъв период, който е необходим. Освен това помощта, която допълва осигуряването е или недостатъчна, или е достъпна при условия, които хората избягват. Никое от обезщетенията предоставяни преди войната не е свързано със стандартите от социалното проучване. Въпреки,  че обезщетението за безработица не е свързано със стандартите, обезщетенията за болест и нетрудоспособност, пенсиите за възраст и вдовишките пенсии са далеч по-ниски. Компенсациите за работещите са под необходимото ниво за всеки, който се грижи за семейство или чийто доходи от труд са по-малко от два пъти сумата необходима за издръжка.

За да не се позволява загубата на възможност за работа да води до бедност, е необходимо да се подобрят съществуващите схеми за социално осигуряване в три посоки:

– Разширяване на обхвата на включените лица

– Разширяване обхвата на рисковете, които се покриват

– Увеличаване на размера на обезщетението

Премахването на бедността изисква регулиране на доходите в периоди на загуба на такива, при семейни нужди и помощи за отглеждане на деца. Без такова подпомагане като обезщетение или добавка към него при големи семейства, няма как социалното осигуряване да бъде адекватно.

Чрез допълнително преразпределение на доходите със социалното осигуряване и детските надбавки, бедността във Великобритания щеше да е преборена преди сегашната война. Планът за социална сигурност в част 5 от този доклад поставя за цел премахването на бедността след края на войната. Той включва задължително социално осигуряване, с национална помощ и доброволно допълнително осигуряване. Предполага се въвеждане на надбавки за деца на издръжка. Планът предвижда  създаването на комплексни здравни услуги и възможности за рехабилитация, и поддържане на заетостта, избягване на масовата безработица като необходими условия за успеха на социалната сигурност. Тези три мерки (детски надбавки, здравеопазване и рехабилитация, поддържане на заетостта) са описани като основа на плана. Те не са обсъдени в детайлното изложение на плана в част 5 от доклада, а в част 6, която е за по-общите въпроси свързани със социалното осигуряване.

Планът изхожда от фактите, от състоянието на хората, както е разкрито от социалните изследвания между двете световни войни. Планът отчита два други факта за британското общество. Първият е, че дела на хората навършили пенсионна възраст спрямо цялото общество ще бъде много по-голям, в сравнение с когато и да било в миналото. Вторият факт е, че ниската степен на възпроизводство на британското общество ще доведе до бързо и непрекъснато намаляване на населението. Първият факт налага да се търсят начини да се отлага възрастта за пенсиониране. Вторият налага задължително да се търсят начини да се дава приоритет в социалните разходи, на грижите за децата и в защита на майчинството.

Разпоредба за пенсии е най-големия елемент в системата за социално осигуряване. Възрастта за пенсиониране се обсъжда в част 3 от доклада като един от три специални проблеми. Накратко, предложението е да се въведат за всички граждани адекватни пенсии, без тест за доходи, на етапи, с преходен период от 20 години, като ще се предоставя незабавно помощ за лицата, които са в нужда.

При прилагането на преходния период за пенсии по право, планът за социална сигурност във Великобритания следва прецедентът в Нова Зеландия. Размера на пенсиите там е по-голям от предложения в плана, но се достига след преходен период от 28 години, в сравнение с 20 годишния период във Великобритания. След 20 години, нивото на пенсиите в Нова Зеландия няма да е много по-различно от това във Великобритания.

Пенсиите в Нова Зеландия не са под условие за напускане на работа. За Великобритания се предлага тези, които отложат пенсионирането си и продължат да работят, да имат по-голяма пенсия от основната.

Резюме на планът за социална сигурност

Главният елемент от плана за социална сигурност е схема за социално осигуряване срещу  загуба на доходи и за специални разходи като раждане на дете, брак и смърт. Схемата въплъщава 6 основни принципа:

– Плоска ставка за обезщетения

– Плосък размер на вноската

– Унификация на административната отговорност

– Адекватност на обезщетението

– Изчерпателност

– Класификация

Въз основа на тези принципи и в комбинация с национална помощ и доброволно осигуряване, целта на плана за социална сигурност е да се справи с бедността при всякакви обстоятелства.

План, който е проектиран да покрие толкова много различни обстоятелства, трябва да бъде дълъг и подробен. При подготовката на доклада естествено възниква въпроса в каква дълбочина трябва да се достигне и дали не е по-добре да се поставят само принципите. Поради две причини се очертават основните линии, за да се поставят предложенията в детайлност, каквато времето позволи. Първата причина е, че за принципите може да се съди след като се види как работят на практика. Втората причина е, че плана за социална сигурност трябва да влезе в действие когато войната свърши или скоро след това. Няма време за губене за изготвяне на план в пълнота.

Много подробности посочени в част 5 не са нито изчерпателни, нито окончателни. Те са поставени като основа за дискусия, но тяхното формулиране е с цел да се съкрати последващата дискусия. Дори и сред основните предложения в доклада има разлика във важността им за схемата като цяло. Има някои предложения, които въпреки, че са важни и желателни сами по себе си, могат и да бъдат пропуснати без да се променя нищо друго в схемата.

Шестте принципа посочени по-горе са фундаментални. Останалата част от схемата може да се настройва без промени в характера й. Всички нива на обезщетение и допълнителни детайли подлежат на изменения.

Основните разпоредби на плана могат да се обобщят в следното:

  1. Планът покрива всички граждани, без горна граница на доходите, но има отношение към различния им начин на живот.
  2. По отношение на социалната сигурност, населението попада в 6 основни класа:

               i. Работещи по трудов договор

              ii. Друга платена заетост, включително работодатели, търговци и независими работещи от всякакъв вид

             iii. Домакини, които са омъжени жени в работоспособна възраст

             iv. Други в работоспособна възраст, които нямат платена заетост

              v. Лица под трудоспособна възраст

             vi. Лица над трудоспособна възраст

  1. Шестия от тези класове ще получава пенсия за възраст, а петия ще се покрива чрез детски надбавки, които ще се получават за всички деца, когато отговорен родител получава обезщетение или пенсия. Четирите други класа ще бъдат осигурени според обстоятелствата свързани с тях. Всичките 6 класа ще бъдат покрити за цялостно медицинско лечение и рехабилитация, както и за разходи за погребение.
  2. Всяко лице от клас 1, 2 и 4 ще плаща вноска чрез печат върху единен осигурителен документ всяка седмица или комбинация от седмици. При клас 1 работодателя също прави вноски, които се приспадат от заплатата на работника. Вноската ще се различава за различните класове, според обезщетенията, които се предлагат и ще бъде по-висока за мъжете, за да се осигурят средствата за обезщетение за лицата от клас 3.
  3. При прости изисквания за осигурителните вноски, всяко лице от клас 1 ще получава обезщетение за безработица и инвалидност, пенсия за възраст, здравеопазване и подпомагане при разходите за погребение. Лицата от клас 2 ще получават всички тези придобивки с изключение на обезщетение за безработица и за инвалидност през първите 13 седмици от инвалидността. Лицата от клас 4 ще получават всички придобивки, с изключение на обезщетение на безработица и за инвалидност. За заместите, вместо обезщетение на безработица, всички (с изключение на клас 1) ще получават възможност за обучение, която да им помогне да намерят нови средства за препитание ако с това, което разполагат не е достатъчно. Помощ за майчинство, средства за вдовици и разведени и имащи право на пенсия ще се осигурява на всички лица от клас 3 по силата на вноските на техните съпрузи. В добавка към помощите за майчинство, домакините, които имат платена работа, ще получават обезщетение за майчинство за 13 седмици, което да им помогне да не работят, за периода преди и след раждането на детето.
  4. Обезщетенията за безработица, за инвалидност, пенсията за възраст (след преходния период), и обезщетението за обучението ще бъдат с еднакъв размер, независимо от доходите на лицето. Това обезщетение ще бъде в достатъчен размер за всички обичайни случаи. Ще има допълнително обезщетение за мъж и жена, която не е заета на платена длъжност. Когато лицето няма съпруга, или тя е на платена длъжност ще има обезщетение в по-нисък размер. Когато лицето няма съпруга, но е със зависимо от издръжка дете над възрастта за получаване на детски надбавки, ще се получава обезщетение за дете на издръжка. Обезщетението за майчинство на домакини, които работят на платена длъжност ще бъде по-голямо, отколкото обезщетението им за безработица или инвалидност. Ще има специални обезщетения за вдовици. С тези изключения, всички обезщетения ще са в еднакъв размер за мъжете и жените. Инвалидност в следствие промишлена авария или болест ще се третира като всички други видове инвалидност през първите 13 седмици. Ако инвалидността продължи и след това, обезщетението се заменя от промишлена пенсия свързана с доходите на лицето между гарантиран минимум и максимален таван на пенсията.
  5. Обезщетението за безработица ще продължи да се изплаща без тест за доходите дотогава, докато безработицата продължи, но ще е свързано с условия за задължително постъпване, когато бъде намерена подходяща работа или посещения на курсове за обучение. Обезщетението за инвалидност ще се получава без тест за доходите толкова дълго, колкото продължава инвалидността, или докато бъде заменено от промишлена пенсия, като в периода се извършва подходящо лечение или професионално обучение. Пенсиите (различни от промишлените) ще се плащат само при пенсиониране. Те могат да се изискват по всяко време след навършване на минималната възраст за пенсиониране, която е 65 години за мъже и 60 години за жени. Размера на пенсията ще се увеличава ако пенсионирането се отложи. Пенсиите по право ще достигнат пълния си размер в преходен период от 20 години, в който адекватни пенсии според нуждите ще бъдат плащани на всички, които се нуждаят. Положението на съществуващите пенсионери ще се запази. Постоянни пенсии няма да се изплащат повече на вдовици в работоспособна възраст без деца на издръжка, за сметка на което те ще получават временно обезщетение в по-голям размер от обезщетението за безработица или инвалидност, след това ще имат право на обучение ако е необходимо. За вдовиците с грижа за деца на издръжка ще има допълнение към детските надбавки, достатъчна за издръжка без други средства. Положението на съществуващите вдовици по отношение на пенсиите се запазва.
  6. За ограничен брой случаи на нужда, които не са обхванати от социалното осигуряване, ще бъде достъпна национална помощ след подоходен тест.
  7. Медицинско лечение покриващо всички потребности ще бъде осигурено на всички граждани чрез националната здравна служба, организирана чрез здравните заведения и последващо лечение и рехабилитация ще се осигурява за всички, които имат нужда от него.
  8. Ще се създаде министерство на социалната сигурност, което ще отговаря за социалното осигуряване, националната помощ и насърчаването и надзора на доброволното осигуряване. Доколкото е необходимо ще поеме настоящата работа на други държавни ведомства и местни органи в тези области.

Природата на социалното осигуряване

Съгласно схемата за социално осигуряване, която е основната част от плана за социална сигурност, всеки гражданин в работоспособна възраст ще прави вноски според класа в който попада, или омъжените жени ще имат вноски от своите съпрузи. Всеки ще бъде покрит за всички рискове от седмична вноска чрез един осигурителен документ. Всички плащания за безработица, инвалидност и пенсиониране ще се получават докато е необходимо, без тест за доходите, и ще се изплащат от фонда за социално осигуряване, който ще се финансира от вноските на осигурените лица, работодателите им и от държавата. Това кореспондира с двата мирогледа за подхода към проблемите за социална сигурност.

Първият е, че желанието на хората във Великобритания е обезщетенията да са в замяна на вноските, които всеки прави, вместо да се получават безплатно от държавата. Това желание е показано както от популярността на задължителното осигуряване, така и от феноменалния ръст на доброволното осигуряване срещу болест, смърт, и за болнично лечение.

Втората гледна точка е, че каквито средства са необходими за осигуряване на обезщетенията в такъв размер и за колкото дълго е нужно, трябва да дойдат от фонд, към който получателите са правили вноски и към който те може да трябва да правят по-високи вноски ако фонда няма достатъчно ресурси. Според планът приет 1930 г. по отношение на продължителната безработица и продължителната инвалидност, когато държавата трябва да поеме бремето, което не се покрива от осигуровките, за да се запази ниска вноската е грешно по принцип. Осигурените лица не трябва да чувстват, че е възможно да се получават приходи за безделие, които се финансират от бездънната държавна хазна. Правителствата не трябва да чувстват, че като плащат социални помощи могат да избягат от отговорността безработицата и болестите да се сведат до минимум. Директните разходи на държавата трябва да отиват за запазване на трудовата заетост и други производителни ресурси на страната, и в предотвратяването и борбата с болестите, а не да ремонтира дефектна схема за осигуряване.

Държавата не може да се изключи напълно от предоставянето на пряка помощ за хората в нужда, след подоходен тест. Някои с физически недъзи е възможно да нямат никакъв принос, но да са обхванати от осигурителната схема. Получаването на обезщетения без тест за доходи, за неограничен период от време означава, че трябва да има определени условия на един или друг етап, като например условията как получателите на обезщетение да използват времето си, така че да оздравеят или да се пазят здрави.

Освен това за получаването на пенсия за възраст се налагат условия за внасяне на вноски за значителен брой години. При въвеждането на адекватни пенсии трябва да има преходен период, по време на който онези, които не покриват условията за пенсии за принос, но са в нужда, посрещат нуждите си чрез помощи.

Националното подпомагане е основен метод в целия план за социална сигурност, и практиката показва, че подпомагането след подоходен тест може да се администрира справедливо, като се взимат индивидуалните обстоятелства.

Но обхвата на подпомагането ще бъде стеснен от самото начало и ще намалее по време на преходния период за пенсиите.

Схемата за социална сигурност е проектирана сама по себе си да гарантира доходите необходими за издръжка при всякакви обстоятелства в рамките на нормалното.

Схемата е описана като осигурителна, защото спазва осигурителния принцип.

Описана е като социално осигуряване, за да се разграничи от доброволното осигуряване.

На първо място, докато определянето на премията според риска е в основата на доброволното осигуряване, това не важи при системата за социално осигуряване, където вноските са задължителни по силата на закон.

На второ място, според актюерските рискове като смърт, старост или болест, е необходимо при доброволното осигуряване да се заделят резерви.

Държавата с правото си да определя размера на данъците, не е необходимо да заделя резерви и на практика не го е правила в миналото. Реализирайки задължителното социално осигуряване няма нужда да залага премия в зависимост от риска, а е въпрос само на политическо решение какво да се направи.

Когато стартира държавното осигуряване във Великобритания се смята, че задължителното осигуряване трябва да е както при доброволното осигуряване като се изчислява размера на осигуровката спрямо риска. По този начин е реализирано здравното осигуряване по системата на Approved Societies. Смятало се е осигуряването за безработица да е в зависимост от индустрията, като се насърчава специални схеми за осигуряване от индустрията и като се връщат вноските на лицата, които не са ползвали обезщетения. В още по-ранни времена размера на премиите за индустриалните рискове е последица от формата, при която вноските за трудовите злополуки се правят – отговорност на работодателя е да прави доброволни застраховки на работниците си. 30-на години след 1912 г. общественото мнение страни от тези начални идеи. Тази промяна е най-изразена по отношение на безработицата, където в общата схема, осигуряването от индустрията спада до исторически изключения. Днес общия аргумент е, че размера на безработицата в индустрията е извън контрол. Всички браншове зависят едни от други. Същата тенденция в общественото мнение е и по отношение на здравното осигуряване. По отношение компенсациите на работниците, същия аргумент се използва от федерацията на миньорите – всички останали индустрии не могат да съществуват без въгледобив, затова всички индустрии трябва да поемат разходите за злополуките и болестите при добива на въглища.

Общественото мнение изглежда ясно изразено. Сантиментите на британския народ са при задължителното осигуряване организирано от държавата за всички условията да бъдат едни и същи. Никой не може да претендира да плаща по-малко, защото е по-здрав или е с по-голяма заетост.

Терминът „социално осигуряване“ предполага, че е задължително за всички. Налага се обединяването на рискове, освен когато отделянето на рисковете има социална цел. Може да има съображения на социалната политика за адаптиране на размера на осигуровките според риска, с цел да се стимулира избягването на опасностите по време на трудовата дейност.

Размер на вноските и обезщетенията

Социалното осигуряване трябва да има за цел да осигури минимален доход необходим за издръжка. Какъв трябва да е размера на вноските и обезщетенията не може да се определи сега по две причини. Първо, невъзможно е днес да се прогнозира със сигурност нивото на цените след войната. Второ, определянето на това какво е необходимо за разумно човешко съществуване е въпрос на преценка, която се променя с времето.

Процедурата приета за справянето с този проблем е да се определят минималните средства за издръжка, дадени от независими експерти, да се определи седмичния доход, който ще е достатъчен за издръжка при обичайните нива на цените. Обезщетенията, пенсиите и безвъзмездната помощ са посочени като временни след войната. На тяхна база е възможно да се намери най-подходящата връзка между размерите на обезщетенията и осигуровките.

Размера на вноските не е от съществено значение. Ако стойността на парите, когато схемата започне да функционира се различава съществено от допусканията, на които се основават ставките, възможно е да се променят, без да се променя значително самата схема.

Ако социалната политика трябва да изисква обезщетения в по-голям размер от този необходим за издръжка, размера на обезщетението и вноските може да се повиши без да се променя структурата на схемата.

Ако социалната политика или недостига на средства налагат обезщетенията да са в по-нисък размер, обезщетенията и вноските трябва да се намалят, въпреки че няма да е толкова лесно без някои промени в рамките на схемата.

Най-важните от ставките са 40 единици обезщетение за мъжете и жените когато са безработни или неработоспособни, и след прехода добавка от 8 единици на дете седмично. Тези суми са голямо допълнение към съществуващите обезщетения. На практика означават, че безработен или неработоспособен мъж или съпруга, която не работи, с две деца, ще получава 56 единици седмично, докато трае безработицата или неработоспособността, в сравнение с 33 единици за безработица и 15 единици за болест с някои добавки, които важат преди войната. За омъжените жени, които имат доходи от трудова заетост ще има обезщетение за майчинство от 36 единици седмично, в продължение на 13 седмици, в допълнение към помощите за майчинство от 4 паунда, които се полагат за всички омъжени жени. Други обезщетение за овдовели или пострадали при трудова злополука се увеличават по подобен начин.

Ще има нови обезщетения за погребение, брак и други нужди, както и пълно медицинско обслужване на институционално ниво, за всички граждани и лицата на тяхна издръжка, които няма да плащат за лечението.

При тези нива на обезщетенията общия бюджет за социална сигурност, включващ детските надбавки, безплатното здравеопазване и рехабилитация ще се оценява на 697 милиона паунда през 1945 г. като първа година от плана, и на 858 милиона паунда през 1965 г.

Очаква се при тези нива вноските от работниците да покриват около 25% от бюджета за паричните обезщетения и добавките за деца. Остатъка ще бъде осигурен от вноски на работодателите и чрез централния бюджет.

Опита да се определи размера на обезщетенията и пенсиите на научна основа, по отношение необходимите средства за издръжка е изправен пред сериозни трудности в условията на съвременна Великобритания. В този и в други отношения, формирането на задоволителна схема за социална сигурност зависи от решаването на други проблеми от икономически и социален характер. Обект на неизбежните трудности е оценяването в числа на минимума необходим за издръжка. По същото време схемата е пълна с аномалии, многобройни агенции и ненужни административни разходи, които ще се заменят от координация, простота и икономичност.

Единно социално осигуряване и промени

Предимствата на унифицираната система за социално осигуряване са неоспорими. Те могат да се получат само с цената на промени в настоящата административна машина. Принципните промени от сегашната практика са посочени по-долу. Причината за всяка от тези промени е дадена в част 2 от този доклад.

  1. Унификация на социалното осигуряване по отношение на вноските, даваща възможност на осигуреното лице да получи при нужда всички обезщетения чрез една седмична вноска и чрез един единствен документ
  2. Унификация на социалното осигуряване и подпомагане по отношение на администрирането му от Министерството на социалната сигурност и неговите местни представителства, чрез които се достигат всички осигурени лица
  3. Ревизия на настоящата система даващи различни обезщетения за еднакви осигурителни вноски
  4. Ревизия на настоящата схема за компенсация на работниците и включване на разпоредба за трудовите злополуки и заболявания в унифицираната схема за социално осигуряване, даваща специални пенсии при продължителна неработоспособност и безвъзмездни средства за лица на издръжка в случай на смърт причинена от трудова злополука или заболяване.
  5. Отделяне на медицинското обслужване от администрирането на изплащането на парични обезщетения и създаване на условия за цялостно медицинско обслужване на всеки гражданин, покриващо всички лечения и всяка форма на неработоспособност, като всичко ще е под надзора на здравните служби.
  6. Припознаване на домакините като отделен клас осигурени лица, на които ще се предоставят обезщетения спрямо специфичните им нужди, включващи при всички случаи субсидия при сключване на брак, при раждане на дете, при смърт на съпруга и пенсии за възраст. Ако домакините нямат заетост носеща доходи, получават обезщетение по време на безработица или неработоспособност на съпруга. Ако са заемали платена длъжност получават специално обезщетение за майчинство в добавка към субсидията, и по-ниски обезщетения за безработица и неработоспособност
  7. Продължаване на осигуровката при продължителна неработоспособност за всички заети лица, и на осигуряването за пенсии за старост за всички лица в трудоспособна възраст, независимо дали за заети на платена длъжност или не.
  8. Възможност за безплатно обучение на всички, които са изгубили поминъка си, независимо дали е бил платен или не.
  9. Приравняване на обезщетенията и пенсиите за безработица, инвалидност, различни от тези за продължителна инвалидност поради трудова злополука или болест и пенсионирането за възраст
  10. Приравняване на условията за обезщетения за безработица и неработоспособност, включително неработоспособност поради трудова злополука или болест
  11. Приравняване на вноските за обезщетение за безработица и неработоспособност (с изключение когато е поради трудова злополука или болест) и ревизия на условията за вноски за получаване на пенсия
  12. Обезщетението за безработица да се получава в пълен размер за неограничен период, при условия за задължителни обучения и постъпване на работа ако бъде намерена подходяща
  13. Обезщетението за инвалидност да се получава в пълен размер за неограничен период от време
  14. Пенсиите (различни от индустриалните) да се увеличават за всяка година с вноски след навършване на възрастта за пенсиониране (65 за мъже и 60 за жени)
  15. Обединяване на схемите за безработица, за селското стопанство, банковото дело, финанси и застраховане към общата схема за социално осигуряване
  16. Премахването на изключенията от осигуряване за:
    1. Държавни служители, местна администрация, полиция, медицински сестри, работещи в железницата и др.
    2. Лица с доходи над 420 паунда на година, които не упражняват физически труд
  17. Смяна на разпоредбата за вдовишки пенсии, като трябва да се отговаря на нуждите при всеки различен случай. Предоставя се временно обезщетение при всички случаи, обучение ако е необходимо и обезщетение докато вдовицата трябва да се грижи за деца на издръжка
  18. Включване на субсидията за погребение в задължителната осигуровка
  19. Прехвърляне на функциите местната администрация към Министерството на социалната сигурност по отношение на държавното подпомагане различно от лечение
  20. Прехвърлянето на отговорността за незрящи към Министерството на социалната сигурност, и създаване на нова схема за поддържане на благосъстоянието им чрез сътрудничество между министерството, местните власти и доброволни агенции
  21. Прехвърляне към Министерството на социалната сигурност на функциите свързани с работата на митническите органи по отношение на пенсиите несвързани с вноски
  22. Смяна на комитета за задължително осигуряване срещу безработица с подобен, но с разширени правомощия
  23. Преобразуване на бизнеса с индустриално осигуряване в обществена услуга и др.

Този значителен списък с промени не означава, че предложенията на доклада не признава постиженията на миналото. Каквото се предлага днес за унифицирана социална сигурност произлиза от това, което е вече постигнато. Запазва се принципа разходите на осигурителната система да се покриват между работника, работодателя и държавата. Запазва се и се разширява принципа, че задължителната осигуровка трябва да осигурява обезщетение в един и и същ размер, независимо от доходите, в замяна на плоски вноски от всички. Запазва се най-добрия метод за отчитане на вноските към системата по отношение на документирането им чрез осигурителни печати. Предложената схема в някои отношения е революция, но по по-важните неща е естествено развитие от миналото.

Планът за социална сигурност се представя като нещо, което може да се въведе в действие веднага след края на войната. В меморандум от актюера на правителството по отношение на финансовите аспекти на плана се приема за целите на свързаните с него разходи по отношение броя на населението, че планът ще започне да действа от 1 юли 1944 г., а първата цяла година ще бъде календарната 1945 г. Но с оглед законодателната и административна работа, която ще е нужна да се приведе планът в сила, толкова скоро ще е възможно само ако се приемат принципите на плана от правителството и парламента.

ЧАСТ 5

ПЛАН ЗА СОЦИАЛНА СИГУРНОСТ

ПРЕДПОЛОЖЕНИЯ, МЕТОДИ И ПРИНЦИПИ

Обхват на социалната сигурност – терминът „социална сигурност“ се използва, за да обозначи осигуряването на обезщетение при загуба на работата, при болест, злополука, пенсиониране за възраст, подпомагане за погребение, и да се покрият извънредните разходи свързани с раждане на дете, брак или смърт. На първо време социалната сигурност означава сигурност за минимални доходите, но системата трябва да се стреми възможно най-скоро да  се отстрани причината за загубата на доходи.

Три предположения – не може да се изработи задоволителна схема за социална сигурност с изключение на следните случаи:

– Надбавките за деца до 15 години или в редовно обучение до 16 години

– Здравни и рехабилитационни услуги за превенция и лечение на болести и възстановяване на трудоспособността за всички членове на обществото

– Поддържане на заетостта, тоест избягване на масовата безработица

Три метода за сигурност – планът за социална сигурност е очертан по-долу, включващ три метода: социално осигуряване за основните нужди, национална помощ при специални случаи, доброволно осигуряване за допълнения към основното подпомагане. Социалното осигуряване означава предоставяне на парични средства при условията за задължителни осигурителни вноски направени преди това, независимо от средствата, с които разполага индивида към момента на претенцията за обезщетение. Докато социалното осигуряване може и трябва да бъде основен инструмент за гарантиране на доходите, не може да бъде единствен. Необходимо е да се допълва и чрез доброволно осигуряване. Националното подпомагане означава предоставяне на парични средства при доказана нужда от тях по време на претенцията, като се взимат под внимание индивидуалните обстоятелства за всеки отделен случай. Подпомагането е необходимо допълнение към социалното осигуряване, като може да разшири обхвата му. В допълнение към социалното осигуряване и подпомагане, има място и за доброволно осигуряване. Социалното осигуряване и подпомагане се организират от държавата, за да гарантират основен доход за издръжка. Доходите и разходите на населението обаче се различават драстично. Поддържането на висок стандарт при изпадане в нужда е въпрос на личен избор и е необходимо лицето да се осигурява допълнително и доброволно. Но държавата трябва да е сигурна, че мерките й дават свобода и насърчават подобно доброволно осигуряване.

6 принципа на социалното осигуряване – схемата за социално осигуряване стъпва на 6 основни принципа:

– Фиксиран размер на обезщетението за издръжка

– Фиксиран размер на осигурителната вноска

– Унификация на административната отговорност

– Адекватност на обезщетенията

– Изчерпателност

– Класификация

Фиксиран размер на обезщетението за издръжка – първия принцип на социалното осигуряване е предоставяне на обезщетение в един и същи размер, без значение от доходите на лицето преди да изпадне в безработица, неработоспособност или да се пенсионира. Изключение е направено само за продължителната неработоспособност в резултат от трудова злополука. Този принцип идва от признаването на мястото и важността на доброволното осигуряване и осигурителната схема предложена за Великобритания от тази в Германия, Съветския съюз, САЩ и повечето страни с изключение на Нова Зеландия. Фиксирания размер на обезщетението е един и същ при загуба на доходи поради безработица, инвалидност, пенсиониране. За периодите на майчинство или след загуба на съпруга има временно обезщетение в по-голям размер.

Фиксиран размер на осигурителната вноска – втория фундаментален принцип е, че задължителното осигуряване трябва да е в един и същи размер, независимо от доходите. Всички осигурени лица, бедни или богати плащат едни и същи осигуровки. Тези с по-високи доходи плащат повече косвено, тъй като една част от разходите на социалното осигуряване се покрива от държавния бюджет. Тази черта разграничава схемата предложена за Великобритания от схемата установена наскоро в Нова Зеландия, според която размера на осигуровките е свързан с доходите. Единствено изключение е по-голямата вноска за работещите в индустрии с по-голям риск.

Унификация на административната отговорност – третия принцип е да се концентрира администрирането на системата за по-голяма ефективност и по-ниски разходи. За всяко осигурено лице ще има седмична вноска, която да покрива всички рискове. Ще има локални офиси във всяка област, които да обслужват гражданите. Методите за плащане на различните обезщетения ще взимат под внимание обстоятелствата на осигуреното лице. Всички вноски се правят към фонда за социално осигуряване и всички обезщетения се изплащат от този фонд.

Адекватност на обезщетенията – единния размер на обезщетението трябва да бъде достатъчен, за да се покрият разходите за издръжка във всички нормални случаи. Обезщетенията трябва да се изплащат, дотогава, докато от тях има нужда.

Изчерпателност – не трябва да се оставя нито на социалното подпомагане, нито на доброволното осигуряване който и да е основен риск, който може да се покрие от схемата за социално осигуряване. За всички рискове, толкова общи като например разходите за погребение, схемата на задължителното социално осигуряване е много по-евтина за администриране от доброволното осигуряване.

Класификация – социалното осигуряване, въпреки, че е унифицирано и всеобхватно, трябва да взима под внимание начина на живот на различните слоеве на обществото. Някои зависят от доходите получавани от труд, някои печелят по друг начин, домакините пък оказват жизненоважни неплатени услуги, някои са под трудоспособната възраст, а други над нея. Терминът „класификация“ се използва, за да обозначи, че е необходима различен подход при осигуряването според различните обстоятелства, за всеки от тези класове от обществото. Но класификацията не се прави по икономически или социален признак.

6 класа на населението – според нуждите на хората. От гледна точка на социалната сигурност хората се разделят на 6 основни класа: служители, работещи друга платена работа, домакини, други в работоспособна възраст, под работоспособна възраст, над работоспособна възраст. Някои рискове, например за медицинско лечение или за погребение са общи за всички. Но лицата под работоспособна възраст се нуждаят от детски надбавки, а тези над работоспособна възраст от пенсии. Останалите 4 класа имат различни нужди, за които ще бъдат осигурени от вноски, независимо дали са направени от тях или от друго лице за тях. Клас 1 (работещите на трудов договор) в добавка към медицинските грижи, разходите за погребение и пенсия, се нуждаят от сигурност срещу загуба на доходи в следствие от безработица или неработоспособност. Клас 2 (заети с доходи, но не по трудови правоотношения) не могат да са осигурени срещу загуба на работа, но се нуждаят от сигурност срещу загуба на доходи поради неработоспособност. Клас 3 (домакини) без платена заетост нямат нужда от загуба на доходи поради неработоспособност или друга причина, но имат специфични нужди произтичащи от брака. Клас 4 (останалите в работоспособна възраст) е хетерогенна група, в която малка част от хората остават за голяма част от живота си, но която се нуждае от средства при медицинско лечение, погребение и пенсиониране, също така да си намерят нов поминък.

8 причини за бедността:

– Безработица – невъзможност на работоспособно лице да работи срещу възнаграждение. Осигурителната система осигурява обезщетения и субсидии

– Неработоспособност – невъзможност на лице в работоспособна възраст да работи срещу възнаграждение поради болест или злополука. Осигурителната система предоставя обезщетение и индустриална пенсия

– Загуба на препитание – от лица работещи на свободна практика. Предоставя се обучение, което да ги подпомогне да се преквалифицират и намерят ново препитание

– Пенсиониране – системата предоставя пенсия за възраст

– Брак – нуждите на жената се удовлетворяват чрез:

  • Субсидия при сключване на брак
  • Субсидия при раждане на дете и ако жената е работила преди раждането, обезщетение за майчинство
  • Обезщетение или пенсия при загуба на доходи от съпруга поради безработица, инвалидност или пенсиониране
  • Обезщетение според индивидуалните обстоятелства при смърт на съпруга
  • При развод – обезщетение, издръжка и възможност за обучение
  • При невъзможност за изпълнение на домакинските задължения – субсидия за платена помощ при болест, като част от лечението

– Разходи за погребение – предоставя се субсидия

– Деца – до навършване на 16 години ако учат се предоставят детски надбавки

– Физическо заболяване или нетрудоспособност – предоставя се лечение и рехабилитация

Работници по трудови правоотношения (клас 1) – това са лица, които зависят от доходите, които получават по силата на договор за труд, включително чиракуване. Границите на този клас се коригират чрез някои изключения и допълнения. Осигурените лица от този клас имат трудова книжка, които представят на работодателя за печат. Работещите, които са наети от друг член на семейството се изключват от този клас и попадат към клас 2, за да се избегнат фиктивни претенции за обезщетения за безработица. Лица от клас 2 или 4 наети на временен трудов договор могат да изискват освобождаване от вноски, а лицата от клас 3 могат да се освободят от вноски толкова дълго, колко желаят. Освободените лица представят на работодателя специална карта за печат.

От друга страна, някои изключения, с които се освобождават от вноски определени лица, повече няма да се прилагат. По специално:

– Няма да има изключения за който и да е работник на основание лимит според доходите

– Работниците на възраст над работоспособната, няма да имат право да избират дали да се осигуряват или не заради принципа, че пенсия се получава само на оттеглили се от трудова възраст поради възраст (65 години за мъже и 60 години за жени). Тези, които продължат да работят след това, трябва да правят вноски, като могат да се пенсионират по всяко време след това.

– Всички трябва да правят вноски независимо от личния им риск. За военните специални условия за вноски ще им осигуряват право на обезщетение, когато се върнат към цивилния си живот. За търговците ще има специални договорености за вноски според условията на тяхната заетост.

Работещи друга платена заетост (клас 2) – това са всички, които работят с платена заетост и не са включени към клас 1. Повечето от тях са лица, които работят за своя сметка и са работодатели на самите себе си, включително амбулантни търговци, фермери и др. Работещите от клас 2 плащат вноски чрез книжка за заетост. Ако лице от клас 2 прекъсне своята дейност и бъде нает по трудов договор, ще премине към клас 1 и ще има право на обезщетение за безработица в допълнение към останалите обезщетения от клас 2. Ако е нает на временен трудов договор, само работодателя ще прави вноски като лицето няма да има право на обезщетение за безработица. Обратно, ако лице, което е основно заето по трудов договор, но което също работи по нетрудови правоотношения, ще има право на освобождаване от вноски от клас 2. Лицата от клас 2 ще имат право да кандидатстват за освобождаване от вноски ако техния доход е под определен минимум – примерно 75 паунда на година.

Домакини (клас 3) – това са омъжени жени в трудоспособна възраст, живеещи със своите съпрузи. Домакиня, която има платена работа, може да избира дали да прави вноски за клас 1, клас 2, или да не прави никакви вноски.

Други лица в работоспособна възраст (клас 4) – това са в основно ученици и студенти над 16 години, неомъжени жени, ангажирани с домашни задължения, неработоспособни поради загуба на зрението или друго физическо увреждане, без да имат право на обезщетение от схемата за социално осигуряване. Лицата със загуба на зрението и други физически увреждания след приемането на новата схема ще се третират като принадлежащи към клас 6 (получаващи пенсия), а не към клас 4. Всички останали в клас 4 трябва да имат осигурителна книжка и да правят вноски тази книжка трябва да се издаде, за да се получи трудова книжка или карта за заетост. Лицата в клас 4 могат да се освободят от осигурителни вноски ако общия им доход е под определен минимум – примерно 75 паунда на година.

Лица под трудоспособна възраст (клас 5) – всички лица на възраст под 16 години, които са в редовно обучение, независимо дали задължително или доброволно

Лица над трудоспособна възраст (клас 6) – минималната пенсионни възраст ще бъде 65 години за мъжете и 60 години за жените, но лицата, които продължат да работят ще правят вноски и ще се третират като принадлежащи към клас 1 или клас 2.

Пенсионни „мултифондове“ – оправданието защо парите за пенсия са изчезнали

От няколко години в България, нагли лобисти лансират идеята финансовите пирамиди от „частен пенсионен вид“, ползващи подкрепата на конституционния съд, да предлагат пенсионни „мултифондове“. Тази идея разбира се идва от Чили. Какво се казва официално:

– Хората трябва да могат да избират каква пенсия искат – висока или ниска, затова трябва да имат възможност да избират къде най-успешно да бъдат инвестирани парите им. По младите могат да рискуват повече, затова да изберат по-високодоходни фондове с акции, а по-старите не трябва толкова да рискуват, за тях държавни облигации.

Как е реализирана схемата в Чили (ама не си мислете, че ще ви откраднат парите, които са ви прибрани насила, това е официалната версия все пак):

Та в Чили има „мултифондове“, 5 типа, с различна доходност (забележете, не думата риск, а доходност се използва). С букви са обозначени – A, B, C, D, E. Фонд от тип „А“ означава фонд, който ще носи максимална доходност, а фонд от тип „Е“ ще носи най-ниска доходност. Всеки да си избира сам каква пенсия иска? Така като се замисли човек, всеки би трябвало да избере фонд от тип „А“, защото е най-доходния, нали така? Лесен и безплатен обяд дават в Чили – раят на пазарната икономика.

А има и нещо друго, в Чили, в зависимост от доходността на фондовете от „А“ до „Е“, централната банка им разрешава определена част от активите да инвестират извън страната.

Лимит на чуждестранната инвестиция

Вид фонд

А

B

C

D

E

100%

90%

75%

45%

35%

Източник: Banco Central de Chile, Comunicado de Prensa, el 4 de noviembre de 2010.

Официалната версия за това нещо е, че тъй като фонд „А“ носи най-голяма доходност, трябва да има възможност да инвестира извън страната, за да я донесе тази доходност, да му се развържат ръцете да инвестира доходоносно в каквото иска и където иска. Съдейки по таблицата фонд тип „А“ (най-високодоходния) може да инвестира всичко извън страната, за да носи най-добрата доходност (забележете, че се използва израза „инвестиране извън страната“, а не „източване на парите зад граница“).

Онези потребители на фондовете чудо, които не си изберат каква доходност искат, служебно им се назначава според възрастта – например за такива до 35 години – фонд с доходност “B”, за по-старите, с по-малка доходност (в Чили 60% от хората са били служебно разпределени).

До тук с официалната версия. В действителност пирамидите на Пинера от Чили, са създали „мултифондовете“ с целта, когато дойде време за пенсиониране и се окаже, че парите ги няма, на пенсионера да се съобщи, че това е станало, тъй като той е бил инвестирал парите в по-високорисков фонд и имало е криза, всички са загубили, но неговия фонд най-малко, да е доволен на това, което има. Ако ли пък не си е избрал сам фонда (не че има значение, всички източват заедно, никой няма да тръгне да се цепи от схемата), отново е виновен той, тъй като е бил безотговорен, не е отишъл да каже на коя финансова пирамида и каква част от парите му иска да бъдат източени, и къде (зад граница, или в страната чрез държавни облигации с по-ниска доходност от инфлацията).

Това е и причината да се иска въвеждане на „мултифондове“ от лобистите за финансовите пирамиди в България – да се обяснява през 2020 г., когато хората масово разберат, че парите им, събрани с държавна принуда, са изчезнали, а и тъй като държавата ги е насилила противоконституционно да плащат данъци на частни фирми, и значителна част от държавната им пенсия няма да могат да я вземат – нали ще получават „допълнителна пенсия“ от „универсален пенсионен фонд“ (в превод пари от всякъде прибира, не подбира), няма защо да се оплакват.

В края на октомври 2010 г., общия размер на активите под управление на 6-те частни пенсионни дружества в Чили е 140 милиарда долара и около 47,5% от тях са изнесени зад граница.

Колкото повече наближава 2020 г., толкова повече ще се лобира за повишаване на вноските за ДЗПО (финансовите пирамиди за родените след 1959 г.) и ще се лобира за появата на „мултифондове“.

Повишаването на вноските за ДЗПО е от алчността на собствениците на схемата, и е предвидено от 2017 г. да се повишат на 7% (5% от доходите на хората са им малко), освен ако населението не направи каквото трябва и дейността на пирамидите не е прекратена дотогава.

А мултифондовете са, за да може спокойно да се източват парите зад граница, и да има законно оправдание защо са изчезнали, каква е била причината, как пенсионерът е виновен, че е оставил парите му да се загубят и т.н. За справка, комисията за финансов надзор имаше предложение преди няколко месеца принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“ да обявяват в проспектите си, че има възможност парите на хората, които са иззети насилствено от държавата и дадени на тези „частни фондове“, да се загубят. Значи ще те предупредят, че парите ти, които ти взимат насила със закон, може да се загубят…

Но чудна работа, за какво им са на лобистите тези „мултифондове“, след като и без друго:

1,69 милиарда лева официално са изнесени зад граница (а уж трябваше да подкрепят икономиката в страната)

Над 705 милиона лева реални пари са се изпарили някъде, а може би много повече и това е напълно законно

Финансовите пирамиди продължават да засмукват за „управление“ всяка година стотици милиони и всяка година все повече (дупка в бюджета на НОИ) и т.н.

Ами не им трябват, и така лапат достатъчно, но за прекомерната алчност граници няма.

Интересно е как господа лобистите ще обяснят необходимостта от „мултифондове“, при положение, че на пазара има така наречените mutual funds (взаимни фондове) и всеки може напълно доброволно да отиде и да си влага парите при различен риск и различна доходност. Който има потребност от допълнителна пенсия, да ходи да си инвестира парите както намери за добре.

Защо държавата трябва да насилва цялото население да бъдат изгубени парите му и да бъде намалена държавната му пенсия?

Едва ли ще намерят смислено обяснение, освен някоя от традиционните шашми, че те са либерали и като либерали поддържат тезата, че принудително събраните пари с държавна репресия трябва да може да се избира по какъв начин да бъдат откраднати (естествено няма така да се каже, но в превод от лобистки това значи).

Само че да се самоопределиш като либерал, не е достатъчно, за да те приемат за такъв. Да припомним либералните ценности:

– Свобода (да ти прибира парите държавата насилствено и да ги дава на финансови пирамиди от „капиталов пенсионен тип“, докато в същото време населението в страната търпи огромни лишения, не е свобода)

– Подкрепа на частната собственост (ама тази на гражданите, а не на собствениците на принудителни задължителни „частни пенсионни фондове“)

– Върховенство на закона (а не да налагаш алчните си комплексирани интереси над конституцията в страната)

Адам Смит, ако можеше да види тези наглеци, и с какво намесват теорията му за свободния пазар, нямаше да може да спре да повръща от отвращение.

И все пак, докога ще продължават тези безобразия започнали 2001 г., зависи от населението. Ако си мълчиш докато те крадат законно, ще продължават да те крадат, докато заради теб и нормалните хора около теб не се смени закона, така че да защитава интересите на обществото, а не на няколко свръхнагли частни фирми, които се имат за най-хитри от всички.

В името на либералните ценности и защитата на отделния човек, присъединете се към каузата:

Да закрием задължителните „частни пенсионни фондове“

Борете се за възстановяването на пълните си права за държавна пенсия, и съдете държавата (защото тя дава баницата, не е лудия този, който я прибира), докато не прекрати дейността на финансовите пирамиди, които е създала.

Locations of visitors to this page
Tyxo.bg counter
Site Meter
Google Analytics Alternative
Clicky

От къде идват дупките в бюджета на НОИ и как да се затворят

В общественото пространство дискусията за дефицитите в Националния осигурителен институт е постоянна. В настоящото са показани дупките и как да се затворят:

Пробойна номер 1 в бюджета на НОИ – принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“

От както започват дейността си, дефицита в бюджета на НОИ расте с всяка година. Причината е много проста – задължително насилени да се лишават от доходите си в полза на „частни пенсионни фондове“ са родените след 1959 г. Останалите си плащат само на НОИ. С всяка следваща година броя на родените преди 1960 г., които внасят вноски намалява, следователно отваря се все по-голяма дупка в бюджета на НОИ, тъй като все повече стават работещите, насилени с държавна репресия да плащат данък пенсии вместо на НОИ, на финансови пирамиди от пенсионен вид. Тоест държавата дере кожите на данъкоплатците, но вместо с одраната кожа да се плащат пенсиите, част от парите отиват за управление в полза на принудителни задължителни „частни пенсионни фондове“. И по още един друг начин казано, НАП прибира парите, но част от тях не дава на НОИ, а на частни фирми. Обаче НОИ трябва да плаща пенсии, пирамидите само прибират парите, но не плащат, а ако дойде време да плащат, ще дадат каквото е останало неизпарено, неизточено, неоткраднато, значи няма да е много (справка началото на 2011 и поредното отлагане).

По години дупката в бюджета на НОИ заради лансирането на финансови пирамиди от Чили тип в България, и ползващи се с протекцията на „конституционния съд“, е както следва по извадка от дейността на тези структури месец по месец, измерена по реалните стойности на парите във времето:

Година

Заради принудителните универсални „частни фондове“

Заради принудителните професионални „частни фондове“

Общо дефицит за НОИ

Номинални

Реални към

09-2011 г.

Номинални

Реални към

09-2011 г.

Номинални

Реални към

09-2011 г.

2001

0

0

52 992 000

91 244 579

52 992 000

91 244 579

2002

42 120 000

68 970 478

42 878 000

69 978 001

84 998 000

138 948 479

2003

71 208 000

113 227 746

45 021 000

71 701 571

116 229 000

184 929 317

2004

133 763 000

200 184 530

47 589 019

71 314 956

181 352 019

271 499 486

2005

165 844 000

236 193 828

46 943 490

66 838 549

212 787 490

303 032 377

2006

236 831 000

314 579 787

52 121 476

69 276 443

288 952 476

383 856 230

2007

410 560 000

501 343 915

64 146 628

78 260 959

474 706 628

579 604 874

2008

549 770 100

599 238 181

78 464 000

85 574 519

628 234 100

684 812 700

2009

620 483 000

659 242 617

76 311 964

81 037 668

696 794 964

740 280 285

2010

639 780 000

662 509 347

74 546 000

77 157 956

714 326 000

739 667 303

2011

506 016 000

503 792 973

48 550 000

48 335 545

554 566 000

552 128 518

Общо

3 376 375 100

3 859 283 403

629 563 577

810 720 746

4 005 938 677

4 670 004 149

Изплатени

6 774 000

7 161 758

139 737 000

150 014 689

Остатъци

3 353 459 000

3 353 459 000

453 552 000

453 552 000

Резултат

-16 142 100

-498 662 645

-36 274 577

-207 154 057

От 2001 г. до септември 2011 г., дупката във фонд „Пенсии“ на НОИ заради принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“ е номинално 4 005 938 677 лева, или измерено по стойността на парите към септември 2011:

4 670 004 149 лева. Това са преки лишения за българина през последните 10 години. Пари, които са могли да отидат за образование, за култура, за инфраструктура и т.н. Пари, които така и така са били принудително иззети с държавна репресия от хората и бизнеса, но не са постъпили по предназначение – да се плащат пенсии, а са били дадени за източване от няколко частни дружества. В резултат от успешното управление (източване) по официална информация липсват в реални изражения 705 816 702 лева (вреди от „универсални“ и „професионални“ финансови пирамиди от пенсионен капиталов за организаторите на схемата тип). Преки вреди – пари, които са били одрани от кожата на данъкоплатеца, но нито са били дадени за пенсии, нито са налице. Изпарили са се някъде. И това е официалната информация, която се намира бавно и мъчително от отчетите при Комисията за финансов надзор, и с допълнителни изчисления. Но знае ли някой дали декларираните наличности на средства в тези дружества са там действително? Дали тези отчети не са пълни с кухи активи? И ако има кухи активи, каква част са такива и какво действително е останало след голямото плюскане?

Как се решава този проблем? С прекратяване дейността на принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“, като без да се повишават вноски за пенсия, със спирането на данък ДЗПО и данък „допълнителен професионален“, за следващата година между 800 и 900 милиона лева от дупката в бюджета за пенсии на НОИ ще се затвори. По отношение на оцелелите средства от управлението на финансовите пирамиди, нека родените след 1959 г. да решат сами – искат ли да възстановят правата си за пълна държавна пенсия, или ще поемат за своя сметка загубите причинени заради държавата (не е толкова виновен който яде баницата, а който му я дава) в полза на свръхпечалбите на частни фирми. Не е много сложно, не е и противоконституционно всеки да може да реши, нали? Хората знаят какво да направят.

Много е възможно в този момент както и преди, правителството на републиката да е подложено под натиск от страна на „майките“ на някои от тези частни фирми, и да се страхува да спре схемата. Затова населението трябва да помогне на собствената си държава, като започнат да се водят масирани дела срещу самата държава за противоконституционно отнемане на права за държавна пенсия за всички родени след 1959 г. Ежедневно трябва да има натиск от населението, докато държавата не смени законодателството и не се преустанови дейността на финансовите пирамиди, създадени със закон.

Присъединете се към каузата: Да закрием задължителните „частни пенсионни фондове“

Частните пенсионни фондове, които ще продължат да съществуват, трябва да работят на пазарни принципи, ще са единствено доброволни, и ще предлагат уникален инвестиционен продукт – „нулева реална доходност„.

Пробойна номер 2 в бюджета на НОИ – скапаната формула за пенсиониране на НОИ и системата на осигурителния стаж.

Повече по темата – „Как да получим най-голяма пенсия“

Вредите от системата на осигурителния стаж и от морална гледна точка, и като загуба на доверие в системата, е трудно да се определят в количествено измерение.

Какво е решението за този проблем? Смяна на модела на осигурителния стаж, с модела на осигурителния принос

Пробойна номер 3 в бюджета на НОИ – пенсии за „инвалидност“

Като не броим хората, които действително са с увреждания и се нуждаят от обществена солидарност, поради дефектната система на осигурителния стаж, не малко са лицата, които не могат да се пенсионират по нормален начин. И като не могат да се пенсионират по нормален начин, ползват възможностите, които дава един пропит от лобизъм „кодекс за социално осигуряване“. Няма само лобистите да лапат, нали така? Как става този номер с пенсиите за „инвалидност“, които се получават от напълно здрави хора, но които се възползват от лошото законодателство:

– в „кодекса за социално осигуряване“ в чл. 74 пише следното: „Осигурените придобиват право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, ако са загубили работоспособността си и имат осигурителен стаж, придобит до датата на инвалидизирането, а за слепите по рождение и за ослепелите преди постъпване на работа – до датата на заявлението по чл. 94, както следва:

1. до 20-годишна възраст и за слепите по рождение и на ослепелите преди постъпването им на работа – независимо от продължителността на осигурителния стаж;

2. до 25-годишна възраст – една година;

3. до 30-годишна възраст – 3 години;

4. над 30-годишна възраст – 5 години;“

Е браво, само че точка 1 не може да се използва за измама, защото там действително ще има тежко увреждане на лицето, а се търси как да се източва НОИ с пенсии за инвалидност, които да се получават от напълно здрави хора. Значи, трябва ви осигурителен стаж (голямото бедствие на системата). За препоръчване 1 година, за лице до 25 години. През тази 1 година лицето трябва да се осигурява на максималния осигурителен доход. Това е много важно, за да се направят най-големи щети на НОИ. Нима? И още как.

– как се определя размера на пенсията за инвалидност? В чл. 75 пише следното „Размерът на пенсията за инвалидност поради общо заболяване се определя, като доходът, от който се изчислява пенсията, се умножи със сумата, образувана от: по процент 1,1 на сто за всяка година осигурителен стаж… Когато към датата на инвалидизирането осигуреното лице е на възраст, по-ниска от възрастта по чл. 68(пенсионната – 63 за мъже и 60 за жени), разликата между възрастта му, но не по-рано от навършване на 16 години и възрастта по чл. 68 се признава за осигурителен стаж. При определяне на пенсията признатото време и съответната пропорционална част от процента за месеците осигурителен стаж се умножават с коефициент, както следва:

1. за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане над 90 на сто – 0,9;

2. за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане от 71 до 90 на сто – 0,7;

3. за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане от 50 до 70,99 на сто – 0,5.“

– ето сега идва най-важния момент – за източването на НОИ чрез пенсия за инвалидност от напълно здраво лице ще стане по следния начин:

1. да предположим, че лицето е на 20 години

2. съвсем умишлено го осигуряваме фиктивно като самоосигуряващо се лице 1 година на максималния осигурителен доход от 2000 лева

3. чрез корумпиран лекар (а такива ще има достатъчно докато имат статут на гледащи на пациента като на торба с пари, и вместо да лекуват, издават фактури) намираме му фалшиви документи за увреждане (да не ставаме твърде нагли, ще са за най-ниската степен на увреждане – трета група)

4. намираме и корумпирани служители на ТЕЛК, които няма да се усъмнят в достоверността на фалшивите документи (българското законодателство в момента дава спокойствие при даването на подкуп, тъй като и даващата страна и получаващата страна могат да бъдат преследвани наказателно, тоест са съучастници и никой няма да тръгне да топи другата страна; този проблем може да се реши много лесно с малка промяна в наказателния кодекс, но докато това не се направи, спокойно – подкупите ще си стоят ненаказани). Не правете това, освен ако не страдате от крайна наглост или крайна нужда.

Значи обобщено – осигуряваме фиктивно 20 годишен на максимален доход 1 година, намираме корумпиран лекар и корумпиран служител в ТЕЛК. Каква пенсия ще получава лицето в този случай:

На 20 е, от мъжки пол. До навършване на пенсионна възраст за мъжете има 43 години. Размера на пенсията му ще е:

– индивидуалния му коефициент (а той ще е 2000 лева / средния осигурителен доход, да кажем 600 лева) ще е 3,33, умножено по

– осигурителен стаж – 1 година + (43 години(толкова години има до пенсионна възраст) * 0.5 (това е от третата група)) или общо 22,5 години, умножено по

– 1,1%, умножено по средния осигурителен доход в страната за последните 12 месеца(да кажем, че е отново 600 лева)

И така лицето ще получава пенсия 3,33 * 22,5 * 1,1% * 600 = 494.51 лева месечно

А какви разходи ще бъдат направени преди това:

– осигуряване 1 година върху 2000 лева за пенсия и здраве – това е 2000 лева * 25,8% * 12 месеца = 6192 лева за осигуровки

– подкуп на алчен лекар

– подкуп на служител на ТЕЛК

Не може да се сметне колко ще взимат корумпираните служители(въпрос на наглост и чувство за безнаказаност), но приходите от „инвалидността“ са много впечатляващи. Само за първата година и разходите за осигуровки ще са избити, в рамките на втората година и подкупите ще са напълно избити и след това според бизнес плана, на печалба както се вика. А представете си, че бяхме по-нагли и бяхме извадили документ за втора група инвалидност? Всичко това, само с 1 година формален осигурителен стаж.

Добре де, как да се спрат тези измами?

Много е просто, модела на осигурителния стаж има грешна философия. И при инвалидните пенсии отново е грешна философията в момента. Защо се дава пенсия за инвалидност? Защото лицето има стаж, или защото е с увреждане? Би трябвало да е, защото е с увреждане. В такъв случай пенсиите за инвалидност трябва да се разглеждат като социално подпомагане за хора в нужда. Размера на пенсията трябва да бъде равен на минималната социална пенсия, умножено по коефициент за степента на увреждане на лицето. Недопустимо е социално подпомагане да зависи от осигурителен стаж. Човек с еднаква степен на увреждане, има едни и същи потребности като всеки друг, независимо от осигурителния си стаж. Пенсиите за инвалидност трябва да се финансират със средства от централния бюджет през фонд „Пенсии, несвързани с трудова дейност“, както е заложено по модела на осигурителния принос. След това инвалидността по документи няма да е толкова изгодна, както е в момента. Без стрес в системата, ще се спрат измамите. Колкото до хората с действително увреждания, тях държавата трябва да ги подпомага освен с пенсията, най-вече в натура(тук може да спадат най-различен вид подпомагане от личен асистент за най-тежките увреждания, рехабилитации и т.н. ), която „инвалидите“ по документи няма за какво да я ползват. Интереса им към документалните измами ще изчезне напълно.

Пробойна номер 4 в бюджета на НОИ – докога таван на осигурителния доход и малките лобисти

Докога ще има социално подпомагане и данъчни преференции за крайно нуждаещи се милионери?

Този проблем се решава с отпадането на максималния осигурителен доход. Без значение богат гражданин с 270 лева месечно, или крайно нуждаещ се от данъчни преференции с 3 000 000 годишна заплата, всички трябва да плащат данъци според възможностите си. Осигуровките са вид данък, и не може да са удар само за богатите с 270 лева месечно и средната класа, а да не се плащат от бедните милионери.

Пробойна номер 5 в бюджета на НОИ – Плащаш за майчинство само когато ще раждаш?

Защо няма възможност човек да избира дали да плаща данък ДЗПО на принудителен задължителен „частен пенсионен фонд“, но може да избира дали да се осигурява за майчинство ако е самоосигуряващо се лице, и не се осигурява ако е работещо по граждански договор?

А, защото в първия случай ще се ощетят финансовите пирамиди, пък за фонда за майчинство на никой не му пука, така ли?

Простата истина е, че за стабилно развитие на обществото, всяка двойка трябва да има 2 деца, за да се пази нулев естествен прираст на населението. Обезщетението за майчинство на едно самоосигуряващо се лице е 90% от осигурителния му доход за 18 месеца назад. Обезщетението за майчинство се получава 410 дни или 13,5 месеца. Вноската за майчинство и общо заболяване е 3,5%.

Като самоосигуряващото се лице може да избира дали да се осигурява за майчинство или не, то е ясно, че ще се осигурява само докато има планове за скорошно раждане. След второто дете осигуряването за майчинство няма да му е нужно, тъй като бъдещи изгоди няма да очаква. Тогава сметката е такава:

– за да получава 13,5 месеца по 90% от осигурителния си доход, и да не ощети обществото, би трябвало да внася около 347 месеца по 3,5%, а това са 29 години осигуряване за майчинство. Само че с тази вноска се покриват и разходите за болнични, значи лицето не трябва и да се разболява много. Или с други думи казано, през цялата си кариера едно лице трябва да се осигурява за майчинство задължително, за да може да получава обезщетението си за майчинство и да излиза в болнични, в противен случай някой друг ще му плаща сметката. За да не стане някаква грешка, в семейството има и баща(който се осигурява за майчинство, а няма да ползва такова обезщетение), обаче нали това семейство трябва да има не само едно дете, а 2. Тоест и двамата трябва да внасят осигуровка за майчинство през цялата си кариера, и да не се разболяват много, защото в противен случай някой друг ще им плаща сметката. Много грубо звучи така написано, нали? Обаче е истина. Самоосигуряващите се, работещите по граждански договор, трябва да внасят задължително вноски за майчинство и общо заболяване, защото в противен случай някой друг им плаща сметката и така не е честно.

Задаваща се голяма грешка – работника да се наказва ако работи на по-ниски от реалните доходи, или без договор

Поредната голяма грешка е на път да стане реалност – работника да се наказва ако се съгласи да работи без трудов договор, или на по-ниска от реалната заплата. В такъв случай работника не само, че ще продължи да работи без договор, или на по-ниска от реалната заплата, но ще е съучастник в нарушението, и като съучастник ще си трае и няма да смее да издаде работодателя си експлоататор, защото ще отнесе глоба.

Вместо да се прави тази глупост, решението е друго – осигуровките да са изцяло за сметка на работодателите, глобите ще са зверски за работодателя, а работника ще е в по-силна страна и най-малкото, при първите сигнали за нагло експлоатиране, в случай че работодателя си го позволи, а преди това са имали сговор да се работи без договор или на по-нисък от реалния доход, работника ще отиде да клепа експлоататора. Едни добри хора ще отидат при работодателя, ще му ударят зверската глоба и след това за дълго време ще го помни. Така се изкореняват тези явления, ако се направят работника и работодателя съучастници в нарушенията, ще стане точно обратното. Нелепиците, че работника има интерес да плати глобата, тъй като парите щели да отидат по личната му сметка, са смехотворни.

Locations of visitors to this page
Tyxo.bg counter
Site Meter
Google Analytics Alternative
Clicky

911 – Принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“ пак нанесоха доходност

Ако това беше заглавие на театрална постановка, вероятно щеше да се нарича „Капиталов принцип 911 – Голямото плюскане за сметка на данъкоплатеца“.

Излезе тримесечния отчет за дейността на фондовете работещи на „капиталов принцип“, на сайта на Комисията за финансов надзор. КФН, която за пореден път сложи минимална доходност на принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“ под нулата (спазвайки стриктно нормата на „кодекса за социално осигуряване“ – 3% под средното за бранша, или в превод ако бранша ДЗПО или допълнителни професионални, загуби 97% от парите на хората, няма да има никакъв проблем който и да е фонд да реализира 100% отрицателна доходност, съгласно чл. 193, ал. 3 от „КСО“)

Как населението в България търпи тежки лишения над 10 години, с всяка година все повече, а насреща някой трупа на гърба му отрицателна доходност на капиталов принцип? От къде идват около 800 милиона от годишния дефицит на НОИ?

Настоящото показва в реално изражение какви пари са засмуквали съвкупно всеки месец така наречените „универсални пенсионни фондове“ (данък ДЗПО 5% в полза на частни фирми), така наречените „професионални частни фондове“, и с какво разполагат балансово към 30.09.2011 г.

Номинален резултат от дейността на принудителните задължителни „частни пенсионни фондове” (наричани универсални) към септември 2011 г.: – 16 142 100 лева

Не е печатна грешка, за 10 години това е номиналната им съвкупна доходност (загуба на езика на нормалните хора). Номинална съвкупна загуба от 0,48% за целия период на съществуването им.

Номинален резултат от дейността на принудителните задължителни „частни професионални фондове“ (наричани професионални) към септември 2011 г.: – 36 274 577 лева

И това не е грешка. Това е номиналната доходност (загуба на езика на нормалните хора) на „професионалните частни пенсионни фондове“ за 11 години професионално управление. Номинална съвкупна загуба от 5,76% за целия период на съществуването им.

Обаче и това съвсем не са реалните факти. За периода на съществуването им стойността на парите във времето се е променила. Като се преизчислят невероятните успехи, реалните цифри изглеждат по този начин – по стойността на парите във времето към септември 2011:

1. за цялото си успешно (за организаторите на схемата) съществуване, универсалните пенсионни фондове (данък ДЗПО в полза на частни фирми) са нанесли реални преки загуби за населението в България от около 498 662 645 лева или 12,9%.

2. за цялото си успешно (за организаторите на схемата) съществуване, „професионалните частни пенсионни фондове“ (данък допълнителен професионален в полза на частни фирми със защитата на „конституционния съд“) са нанесли реални преки загуби за населението в България от около 207 154 057 лева или 25,55%.

Общо реални преки загуби за населението в България – около 705 816 702 лева

Държавата те насилва да вкарваш пари, които уж ще плащат по-голяма пенсия, а тези пари „пуф“ – изчезнати, изпарени, пресушени.

Към 30.09.2011 данък ДЗПО са плащали 3 111 971 човека. Средно пряката загуба като я разпределим означава, че на всеки му е бръкнато в джоба и са му откраднати по 160,24 лева. Не доходност, на всеки роден след 1959 г. са му откраднати средно по 160,24 лева, само от данък ДЗПО.

Който не вярва, може да се убеди сам от таблиците по-долу. Разбира се цифрите са съвсем неангажиращи, възможни са минимални отклонения в рамките на статистическата грешка.

Присъединете се към каузата:

Да закрием задължителните „частни пенсионни фондове“

Дейност на принудителните задължителни „универсални пенсионни фондове“ до септември 2011

Период

Индекс

Засмукани средства

Сегашни пари (09-2011)

Изплатени

Сегашни пари

(09-2011)

Кумулиран резултат

04-2002

1,000

4 370 000

6 957 040

-6 957 040

05-2002

0,979

2 739 000

4 454 022

-11 411 062

06-2002

0,963

4 206 000

6 953 221

-18 364 284

07-2002

0,964

4 523 000

7 469 519

-25 833 802

08-2002

0,957

7 896 000

13 135 248

-38 969 050

09-2002

0,965

4 094 000

6 754 039

-45 723 089

10-2002

0,974

4 108 000

6 714 513

-52 437 603

11-2002

0,976

6 210 000

10 129 426

-62 567 029

12-2002

0,988

3 974 000

6 403 449

-68 970 478

01-2003

0,995

6 027 000

9 643 200

-78 613 678

02-2003

0,996

2 932 000

4 686 490

-83 300 168

03-2003

1,000

3 545 000

5 643 640

-88 943 808

04-2003

1,002

7 637 000

12 133 836

-101 077 645

05-2003

0,996

6 556 000

10 479 068

-111 556 713

06-2003

0,975

5 391 000

8 802 535

-120 359 248

07-2003

0,983

8 965 000

14 519 105

-134 878 353

08-2003

0,991

4 785 000

7 686 902

-142 565 255

09-2003

1,000

6 976 000

11 105 792

-153 671 047

10-2003

1,007

6 240 000

9 865 025

-163 536 072

11-2003

1,026

4 802 000

7 451 057

-170 987 129

12-2003

1,044

7 352 000

11 211 096

-182 198 224

01-2004

1,058

5 683 000

8 551 357

-190 749 582

02-2004

1,062

5 554 000

8 325 770

-199 075 352

03-2004

1,061

12 283 000

18 430 288

-217 505 640

04-2004

1,064

7 416 000

11 096 120

-228 601 761

05-2004

1,064

10 440 000

15 620 752

-244 222 512

06-2004

1,046

9 640 000

14 671 969

-258 894 482

07-2004

1,058

10 145 000

15 265 444

-274 159 926

08-2004

1,054

16 050 000

24 242 505

-298 402 431

09-2004

1,063

9 266 000

13 877 208

-312 279 639

10-2004

1,065

19 405 000

29 007 286

-341 286 925

11-2004

1,072

10 485 000

15 571 007

-356 857 933

12-2004

1,085

17 396 000

25 524 822

-382 382 755

01-2005

1,093

10 056 000

14 646 983

-397 029 737

02-2005

1,103

7 243 000

10 454 085

-407 483 823

03-2005

1,107

15 386 000

22 126 930

-429 610 753

04-2005

1,118

11 925 000

16 980 859

-446 591 612

05-2005

1,113

10 738 000

15 359 296

-461 950 907

06-2005

1,098

20 510 000

29 737 632

-491 688 539

07-2005

1,100

13 981 000

20 234 320

-511 922 859

08-2005

1,106

12 803 000

18 428 911

-530 351 771

09-2005

1,121

15 467 000

21 965 624

-552 317 394

10-2005

1,135

13 191 000

18 502 266

-570 819 660

11-2005

1,146

13 213 000

18 355 232

-589 174 892

12-2005

1,155

21 331 000

29 401 690

-618 576 582

01-2006

1,165

12 877 000

17 596 724

20 500

28 014

-636 145 293

02-2006

1,200

14 664 000

19 454 240

20 500

27 197

-655 572 336

03-2006

1,203

17 031 000

22 538 115

20 500

27 129

-678 083 322

04-2006

1,209

16 586 000

21 840 291

20 500

26 994

-699 896 619

05-2006

1,208

24 493 000

32 278 854

20 500

27 017

-732 148 456

06-2006

1,189

21 807 000

29 198 271

20 500

27 448

-761 319 279

07-2006

1,184

16 881 000

22 698 101

20 500

27 564

-783 989 816

08-2006

1,181

21 262 000

28 661 392

20 500

27 634

-812 623 574

09-2006

1,184

21 198 000

28 502 716

20 500

27 564

-841 098 727

10-2006

1,199

24 538 000

32 580 897

20 500

27 219

-873 652 405

11-2006

1,216

23 279 000

30 477 112

20 500

26 839

-904 102 678

12-2006

1,230

22 215 000

28 753 073

20 500

26 533

-932 829 218

01-2007

1,248

26 150 000

33 358 013

37 500

47 837

-966 139 394

02-2007

1,254

20 363 000

25 851 592

37 500

47 608

-991 943 377

03-2007

1,253

31 193 400

39 632 796

37 500

47 646

-1 031 528 527

04-2007

1,259

25 824 300

32 654 715

37 500

47 419

-1 064 135 823

05-2007

1,260

40 122 100

50 693 955

37 500

47 381

-1 114 782 396

06-2007

1,255

37 366 200

47 399 992

37 500

47 570

-1 162 134 819

07-2007

1,283

35 695 000

44 291 847

37 500

46 532

-1 206 380 134

08-2007

1,323

31 059 000

37 374 095

37 500

45 125

-1 243 709 104

09-2007

1,340

32 972 000

39 172 704

37 500

44 552

-1 282 837 257

10-2007

1,348

39 550 000

46 708 902

37 500

44 288

-1 329 501 871

11-2007

1,369

29 711 000

34 550 703

37 500

43 608

-1 364 008 966

12-2007

1,384

60 554 000

69 654 601

37 500

43 136

-1 433 620 431

01-2008

1,403

43 258 000

49 085 343

62 083

70 446

-1 482 635 328

02-2008

1,419

27 546 000

30 904 321

62 083

69 652

-1 513 469 997

03-2008

1,431

33 097 000

36 820 702

62 083

69 068

-1 550 221 630

04-2008

1,443

50 184 000

55 365 854

62 083

68 494

-1 605 518 991

05-2008

1,449

55 099 000

60 536 651

62 083

68 210

-1 665 987 432

06-2008

1,447

48 197 000

53 026 692

62 083

68 304

-1 718 945 821

07-2008

1,469

52 216 000

56 588 068

62 083

67 281

-1 775 466 608

08-2008

1,471

39 934 000

43 218 850

62 083

67 190

-1 818 618 268

09-2008

1,487

47 110 000

50 436 530

62 083

66 467

-1 868 988 331

10-2008

1,495

55 699 000

59 312 915

62 083

66 111

-1 928 235 135

11-2008

1,494

40 922 000

43 606 308

62 083

66 155

-1 971 775 288

12-2008

1,491

56 508 100

60 335 946

62 087

66 293

-2 032 044 940

01-2009

1,503

45 925 979

48 645 481

92 666

98 153

-2 080 592 269

02-2009

1,504

50 638 034

53 600 898

92 666

98 088

-2 134 095 079

03-2009

1,501

54 699 987

58 016 242

92 666

98 284

-2 192 013 037

04-2009

1,511

44 848 000

47 252 161

92 666

97 634

-2 239 167 564

05-2009

1,507

50 373 000

53 214 211

92 666

97 893

-2 292 283 882

06-2009

1,501

62 368 000

66 149 138

92 666

98 284

-2 358 334 736

07-2009

1,492

47 377 000

50 552 402

92 666

98 877

-2 408 788 261

08-2009

1,490

43 534 000

46 514 180

92 666

99 010

-2 455 203 431

09-2009

1,489

48 946 000

52 331 788

92 666

99 076

-2 507 436 143

10-2009

1,491

62 634 000

66 876 813

92 666

98 943

-2 574 214 013

11-2009

1,493

51 535 000

54 952 257

92 666

98 811

-2 629 067 459

12-2009

1,500

57 604 000

61 137 045

92 674

98 358

-2 690 106 146

01-2010

1,509

0

0

162 666

171 613

-2 689 934 533

02-2010

1,518

0

0

162 666

170 596

-2 689 763 937

03-2010

1,521

100 304 000

104 986 172

162 666

170 259

-2 794 579 850

04-2010

1,538

11 397 000

11 797 155

162 666

168 377

-2 806 208 628

05-2010

1,536

72 781 000

75 434 474

162 666

168 597

-2 881 474 505

06-2010

1,521

107 752 000

112 781 844

162 666

170 259

-2 994 086 090

07-2010

1,527

63 803 000

66 518 910

162 666

169 590

-3 060 435 410

08-2010

1,529

36 646 000

38 155 940

162 666

169 368

-3 098 421 982

09-2010

1,541

63 040 000

65 126 334

162 666

168 049

-3 163 380 266

10-2010

1,550

50 191 000

51 551 014

162 666

167 074

-3 214 764 206

11-2010

1,561

53 270 000

54 327 892

162 666

165 896

-3 268 926 203

12-2010

1,568

80 596 000

81 829 612

162 674

165 164

-3 350 590 651

01-2011

1,578

0

0

252 000

254 236

-3 350 336 415

02-2011

1,597

83 689 000

83 426 981

252 000

251 211

-3 433 512 185

03-2011

1,606

71 365 000

70 742 889

252 000

249 803

-3 504 005 271

04-2011

1,610

52 572 000

51 984 239

252 000

249 183

-3 555 740 326

05-2011

1,609

53 587 000

53 020 823

252 000

249 337

-3 608 511 812

06-2011

1,595

55 319 000

55 214 952

252 000

251 526

-3 663 475 238

07-2011

1,595

66 878 000

66 752 211

252 000

251 526

-3 729 975 923

08-2011

1,591

71 404 000

71 448 880

252 000

252 158

-3 801 172 645

09-2011

1,592

51 202 000

51 202 000

253 000

253 000

-3 852 121 645

Общо

3 376 375 100

3 859 283 403

6 774 000

7 161 758

-3 852 121 645

Фондовете управляват към 30.09.2011

3 353 459 000

Фондовете са засмукали реални пари към 09-2011

3 859 283 403

Фондовете са изплатили реални пари към 09-2011

7 161 758

Фондовете са нанесли реални преки загуби за населението в България от

498 662 645

Дейност на принудителните задължителни „професионални пенсионни фондове“ до септември 2011

Период

Индекс

Засмукани средства

Сегашни пари

(09-2011)

Изплатени

Сегашни пари (09-2011)

Кумулиран реален резултат

01-2001

1,000

4 416 000

7 692 672

-7 692 672

02-2001

1,003

4 416 000

7 669 663

-15 362 335

03-2001

1,004

4 416 000

7 662 024

-23 024 359

04-2001

1,002

4 416 000

7 677 317

-30 701 676

05-2001

1,003

4 416 000

7 669 663

-38 371 339

06-2001

1,002

4 416 000

7 677 317

-46 048 656

07-2001

1,000

4 416 000

7 692 672

-53 741 328

08-2001

1,003

4 416 000

7 669 663

-61 410 991

09-2001

1,016

4 416 000

7 571 528

-68 982 519

10-2001

1,033

4 416 000

7 446 924

-76 429 443

11-2001

1,035

4 416 000

7 432 533

-83 861 976

12-2001

1,042

4 416 000

7 382 603

-91 244 579

01-2002

1,070

3 416 000

5 561 376

-96 805 955

02-2002

1,087

2 456 000

3 935 926

-100 741 881

03-2002

1,096

2 356 000

3 744 664

-104 486 545

04-2002

1,094

2 712 000

4 318 377

-108 804 922

05-2002

1,072

3 669 000

5 962 125

-114 767 047

06-2002

1,054

5 576 000

9 215 742

-123 982 789

07-2002

1,055

3 850 000

6 357 062

-130 339 851

08-2002

1,048

4 498 000

7 476 637

-137 816 488

09-2002

1,056

2 781 000

4 587 597

-142 404 085

10-2002

1,067

6 079 000

9 924 665

-152 328 750

11-2002

1,068

2 989 000

4 875 316

-157 204 066

12-2002

1,082

2 496 000

4 018 514

-161 222 580

01-2003

1,089

3 946 000

6 312 151

83 666

133 835

-167 400 896

02-2003

1,090

2 052 000

3 279 435

83 666

133 712

-170 546 619

03-2003

1,094

1 701 000

2 708 539

83 666

133 223

-173 121 935

04-2003

1,097

5 510 000

8 749 699

83 666

132 859

-181 738 775

05-2003

1,090

4 066 000

6 498 139

83 666

133 712

-188 103 202

06-2003

1,067

5 034 000

8 218 583

83 666

136 594

-196 185 191

07-2003

1,076

6 015 000

9 738 039

83 666

135 452

-205 787 778

08-2003

1,084

3 261 000

5 240 463

83 666

134 452

-210 893 789

09-2003

1,095

3 714 000

5 908 482

83 666

133 102

-216 669 169

10-2003

1,102

2 553 000

4 035 686

83 666

132 256

-220 572 599

11-2003

1,123

2 976 000

4 616 378

83 666

129 783

-225 059 194

12-2003

1,142

4 193 000

6 395 977

83 674

127 636

-231 327 535

01-2004

1,158

3 453 474

5 195 122

1 553 250

2 336 582

-234 186 075

02-2004

1,162

3 608 165

5 409 142

1 553 250

2 328 538

-237 266 679

03-2004

1,161

4 557 020

6 837 493

1 553 250

2 330 544

-241 773 628

04-2004

1,165

3 140 515

4 695 946

1 553 250

2 322 542

-244 147 032

05-2004

1,165

3 683 249

5 507 485

1 553 250

2 322 542

-247 331 975

06-2004

1,144

4 253 123

6 476 346

1 553 250

2 365 176

-251 443 145

07-2004

1,158

2 553 451

3 841 202

1 553 250

2 336 582

-252 947 765

08-2004

1,153

6 329 000

9 562 114

1 553 250

2 346 714

-260 163 165

09-2004

1,164

3 321 000

4 970 088

1 553 250

2 324 537

-262 808 716

10-2004

1,166

3 940 000

5 886 346

1 553 250

2 320 550

-266 374 512

11-2004

1,173

5 506 496

8 177 593

1 553 250

2 306 702

-272 245 403

12-2004

1,188

3 243 526

4 756 079

1 553 250

2 277 577

-274 723 905

01-2005

1,197

2 728 149

3 970 289

64 583

93 988

-278 600 206

02-2005

1,207

3 281 453

4 735 950

64 583

93 209

-283 242 947

03-2005

1,211

4 571 672

6 576 261

64 583

92 901

-289 726 307

04-2005

1,224

2 787 813

3 967 623

64 583

91 915

-293 602 015

05-2005

1,218

3 922 962

5 610 673

64 583

92 367

-299 120 321

06-2005

1,202

4 944 412

7 165 695

64 583

93 597

-306 192 419

07-2005

1,203

3 296 029

4 772 803

64 583

93 519

-310 871 703

08-2005

1,210

5 197 000

7 481 962

64 583

92 978

-318 260 687

09-2005

1,227

2 210 000

3 137 588

64 583

91 690

-321 306 585

10-2005

1,242

3 266 000

4 580 815

64 583

90 583

-325 796 817

11-2005

1,254

4 293 000

5 963 641

64 583

89 716

-331 670 742

12-2005

1,265

6 445 000

8 875 249

64 587

88 941

-340 457 050

01-2006

1,275

5 588 000

7 634 742

84 916

116 019

-347 975 773

02-2006

1,313

2 641 000

3 503 901

84 916

112 661

-351 367 013

03-2006

1,317

3 551 000

4 696 919

84 916

112 319

-355 951 613

04-2006

1,323

3 343 000

4 401 743

84 916

111 809

-360 241 547

05-2006

1,322

5 868 000

7 732 266

84 916

111 894

-367 861 919

06-2006

1,301

3 879 000

5 193 865

84 916

113 700

-372 942 084

07-2006

1,295

3 859 000

5 191 025

84 916

114 227

-378 018 882

08-2006

1,293

3 480 000

4 688 445

84 916

114 403

-382 592 924

09-2006

1,296

4 475 000

6 015 008

84 916

114 139

-388 493 793

10-2006

1,313

4 698 509

6 233 665

84 916

112 661

-394 614 797

11-2006

1,331

6 223 817

8 145 672

84 916

111 137

-402 649 332

12-2006

1,347

4 515 150

5 839 192

84 924

109 827

-408 378 697

01-2007

1,366

4 235 317

5 401 114

122 833

156 644

-413 623 167

02-2007

1,372

3 745 914

4 756 109

122 833

155 959

-418 223 317

03-2007

1,371

4 806 991

6 107 789

122 833

156 072

-424 175 034

04-2007

1,378

4 242 997

5 363 789

122 833

155 279

-429 383 544

05-2007

1,379

6 212 351

7 847 654

122 833

155 167

-437 076 031

06-2007

1,374

4 445 426

5 636 050

122 833

155 732

-442 556 349

07-2007

1,404

5 713 869

7 089 430

122 833

152 404

-449 493 375

08-2007

1,448

4 975 224

5 985 387

122 833

147 773

-455 330 989

09-2007

1,467

4 653 539

5 525 879

122 833

145 859

-460 711 009

10-2007

1,475

6 681 000

7 890 374

122 833

145 068

-468 456 315

11-2007

1,499

4 943 000

5 744 300

122 833

142 745

-474 057 870

12-2007

1,515

9 491 000

10 913 084

122 837

141 242

-484 829 712

01-2008

1,536

6 066 000

6 879 539

149 000

168 983

-491 540 268

02-2008

1,553

4 719 000

5 293 302

149 000

167 133

-496 666 437

03-2008

1,566

5 171 000

5 752 160

149 000

165 746

-502 252 851

04-2008

1,579

6 307 000

6 958 071

149 000

164 381

-509 046 541

05-2008

1,586

10 706 000

11 759 049

149 000

163 656

-520 641 934

06-2008

1,584

5 742 000

6 314 750

149 000

163 862

-526 792 822

07-2008

1,608

7 962 000

8 625 500

149 000

161 417

-535 256 905

08-2008

1,610

5 080 000

5 496 497

149 000

161 216

-540 592 186

09-2008

1,628

6 137 000

6 566 741

149 000

159 434

-546 999 493

10-2008

1,636

7 889 000

8 400 145

149 000

158 654

-555 240 984

11-2008

1,635

5 733 000

6 108 187

149 000

158 751

-561 190 420

12-2008

1,632

6 952 000

7 420 578

149 000

159 043

-568 451 955

01-2009

1,645

5 913 033

6 261 704

155 750

164 934

-574 548 725

02-2009

1,646

6 903 000

7 305 605

155 750

164 834

-581 689 496

03-2009

1,643

6 526 931

6 920 215

155 750

165 135

-588 444 576

04-2009

1,654

7 982 000

8 406 677

155 750

164 037

-596 687 216

05-2009

1,649

5 523 000

5 834 485

155 750

164 534

-602 357 167

06-2009

1,643

7 208 000

7 642 323

155 750

165 135

-609 834 355

07-2009

1,633

6 192 000

6 605 306

155 750

166 146

-616 273 515

08-2009

1,630

5 203 000

5 560 507

155 750

166 452

-621 667 570

09-2009

1,630

5 771 000

6 167 535

155 750

166 452

-627 668 653

10-2009

1,632

6 292 000

6 716 093

155 750

166 248

-634 218 498

11-2009

1,634

6 933 000

7 391 240

155 750

166 044

-641 443 694

12-2009

1,641

5 865 000

6 225 978

155 750

165 336

-647 504 336

01-2010

1,652

0

0

249 833

263 444

-647 240 892

02-2010

1,661

0

0

249 833

262 016

-646 978 876

03-2010

1,665

12 228 000

12 793 499

249 833

261 387

-659 510 988

04-2010

1,684

126 000

130 340

249 833

258 438

-659 382 890

05-2010

1,681

10 009 000

10 372 206

249 833

258 899

-669 496 197

06-2010

1,665

9 504 000

9 943 524

249 833

261 387

-679 178 334

07-2010

1,672

7 816 000

8 143 225

249 833

260 293

-687 061 266

08-2010

1,674

4 664 000

4 853 458

249 833

259 982

-691 654 742

09-2010

1,686

8 522 000

8 805 056

249 833

258 131

-700 201 667

10-2010

1,696

7 106 000

7 298 733

249 833

256 609

-707 243 791

11-2010

1,708

5 498 000

5 607 445

249 833

254 806

-712 596 430

12-2010

1,716

9 073 000

9 210 470

249 837

253 622

-721 553 278

01-2011

1,727

0

0

278 000

280 415

-721 272 863

02-2011

1,748

8 104 000

8 076 183

278 000

277 046

-729 072 000

03-2011

1,758

5 721 000

5 668 932

107 944 000

106 961 575

-627 779 357

04-2011

1,762

4 995 000

4 938 303

278 000

274 844

-632 442 816

05-2011

1,761

5 194 000

5 137 960

278 000

275 001

-637 305 775

06-2011

1,745

4 126 000

4 118 907

278 000

277 522

-641 147 160

07-2011

1,746

6 434 000

6 419 260

278 000

277 363

-647 289 057

08-2011

1,742

8 209 000

8 209 000

278 000

278 000

-655 220 057

09-2011

1,742

5 767 000

5 767 000

281 000

281 000

-660 706 057

Общо

629 563 577

810 720 746

139 737 000

150 014 689

-660 706 057

Фондовете управляват към 30.09.2011

453 552 000

Фондовете са засмукали реално

810 720 746

Фондовете са изплатили реални

150 014 689

Фондовете са нанесли реални преки загуби за населението в България от

207 154 057

Забележка: През март 2011 професионалните фондове превеждат към НОИ 107 666 000 лева
Забележка 2: Изплатените от фондовете пари за всеки месец са сумата за годината разделена на 12, като остатъкът е сметнат за последния месец на годината.
Locations of visitors to this page
Tyxo.bg counter
Site Meter
Google Analytics Alternative
Clicky

Промени в пенсионната система на Унгария през 2010-2011

Основните промени, които Унгария направи в задължителните си два стълба на пенсионната система през втората половина на 2010 г. отразяват посредственото представяне на частните пенсионни фондове, стимулиране на хората да работят по-дълго, и осигуряване на по-справедлива система за жените, които имат отговорности за отглеждане на децата.

В края на май 2010 г., след идването си на власт, новото правителство на Унгария установи, че е необходима спешна реформа на пенсионната система и внесе законопроект в Парламента, който бе одобрен през декември 2010. Новият закон променя условията на двустълбовия модел задължително пенсионно осигуряване, действащ от 1998 г. и включващ:

–       Първи стълб – държавно пенсионно осигуряване от типа – pay-as-you-go, и

–       Втори стълб – задължително осигуряване в частен пенсионен фонд

Реформата от 1998 г. е била под влияние на концепцията на Световната банка за тристълбова пенсионна система:

–       Първи стълб – държавно пенсионно осигуряване от типа – pay-as-you-go,

–       Втори стълб – задължително осигуряване в частен пенсионен фонд, и

–       Трети стълб – доброволно пенсионно осигуряване в частен фонд.

При въвеждането й през януари 1998 г., всички влизащи на пазара на труда за първи път трябвало да се осигуряват в задължителния втори стълб в частен пенсионен фонд, докато онези, които вече са участвали в старата система, са имали право на избор: да участват в задължителните частни пенсионни фондове, или изцяло да останат към държавното обществено осигуряване. (При въвеждането на тази система в България, на гражданите не се дава право на избор – всички родени след 1959 г. са насилени да участват в схемата на задължителните частни пенсионни фондове).

Осигуряващите се в задължителен частен пенсионен фонд трябвало да получават около ¼ от общата си пенсия от частен фонд, и около ¾ от общата си пенсия от държавното обществено осигуряване. Размера на осигуровката за пенсия и разпределението й е също в това съотношение.

Въпреки, че се сменят различни правителства, задължителните частни пенсионни фондове продължават да съществуват.

Необходимостта от реформа на пенсионната система от 1998 г.

Става очевидно, че пенсионната система, създадена през 1998 г. се е провалила и не може да отговори на очакванията. Въпреки, че голяма част от населението силно поддържа реформата, когато е представена за първи път (между 1999 и 2010 г., в допълнение към 25% от работната сила, които са били присъединени задължително, допълнително 50% от работната сила се присъединява доброволно), посредственото представяне на частните пенсионни фондове сваля доверието от тях.

По последни данни, публикувани през март 2011 г. става ясно, че средната възвръщаемост от вноските на осигуряващите се в частни пенсионни фондове за последните 13 години е под равнището на инфлацията (реалния съвкупен резултат в България е двуцифрена отрицателна доходност).

На национално ниво, бремето от въвеждането на системата от 1998 г. се увеличавало от година на година. Разходите били включени при изчисляването на държавния бюджет по методологията на Европейския съюз, което довело до увеличение от над 10% от БВП на държавния дълг към края на 2010 г.

Първия стълб на пенсионното осигуряване получава по-малко приходи от вноски спрямо вноските, които получават частните фондове. През 2009 г. недостига за покриване разходите на държавната пенсионна система достигат близо 1,3% от БВП. Дефицита на държавния пенсионен фонд трябвало да се покрие от общите данъци (точно както става и в България).

Без пенсионна реформа, държавния пенсионен фонд се очаквало да е недофинансиран за десетилетия напред.

Ударът върху държавния бюджет заради реформата през 1998 г.

Година

Финансиране на държавния пенсионен фонд от централния бюджет

(милиона унгарски форинта, като 1000 форинта = 6.70 лева)

% от БВП

1998

20 100

0,19%

1999

57 245

0,49%

2000

63 231

0,47%

2001

81 315

0,53%

2002

88 665

0,51%

2003

130 518

0,69%

2004

168 097

0,81%

2005

211 248

0,96%

2006

240 881

1,02%