Alexander Todorov Network

Текста е актуализиран на 2021-10-28 – прочетете цялата статия, за да не останете с погрешно първо впечатление, както много често става

Връх Златарица е може би най-труднодостъпния планински първенец в България (ако се разсеяте и заради малко подвеждащи храсти не видите където трябва, а тръгнете към „лекото“, може и да е най-лесния ако внимавате). Едва 1085 метра височина, което обаче не трябва да подвежда в никакъв случай потенциалните ловци на силни усещания. За който тръгне натам – гаранция – сърцето лудо ще бие, като да си сред дивото. Толкова е диво, че и дивото бяга от там.

За абсолютните ентусиасти очакванията може да са за 320 метра положителна денивелация и 2,5 километра преход на посока. Нищо работа.

Предварителна подготовка – запасете се с храна, барчета за енергия и много вода, защото по пътя няма.

Какво? За 5 километра в двете посоки и много вода ли? Ще ви трябва, имайте ни доверие (може и много лесно и скучно почти да бъде ако внимавате).

Носете и аптечка (разбира се при нужда ако намерите листа, стават за първична марля и спиране на течове, ама по-добре ще е с аптечка без съмнение). И да не се ходи сам, че от време на време се губи обхват, а в случай на авария по пътя може да се превърне в бедстване и загуба на самообладание.

Маркировки също няма, да знаете.

---

И така, да тръгваме (само ако сте търсачи на силни усещания или ако внимавате на лека разходка).

Началната точка е пътя между Костуринци и Вукан (на 10 минути и 10 километра от град Трън). Оставяте колата на пътя, някъде на сянка и потегляте по черния път.

Вървите около 450 метра и достигате до голяма поляна. Следвате пътеката, която леко завива надясно.

За около 300 метра поляната е преодоляна и се навлиза в горичка.

Вървите си по магистралата само напред и нагоре като след около 600 метра пътя ще завие леко наляво. След 100-на метра достигате отбивката за връх Каменица (965 м.) – на около 70 метра от отбивката.

Огледайте района добре – забелязва се на половин километър и връх Златарица (1085 м.) Изглежда като безобидно поле от високо, че и от Google Maps така изглежда. (По принцип е така, стига да не направите грешката, която направихме първия път, когато ходихме там)

Връх Каменица е мястото, където ще откриете хубава гледка към планините в трънския край и до тук всичко изглежда безопасно. Мястото е идеално и за пикник (вода няма, не цапайте).

Ако само искате да си изкарате хубаво със семейството примерно, спрете до тук, направете пикника и се приберете по живо по здраво.

Ако ли не, като търсачи на силни усещания се върнете на „магистралата“ и вместо да завиете надясно към къщи, правите левия завой.

След 120 метра трябва да завиете надясно.

След още около 250 метра отново трябва да завиете надясно към по-малкото паднало дърво.

Газите смело напред, и след нови 170 метра достигате до зелен фургон.

Може да спрете до тук и да се върнете, ако ли не, отивате към потенциално силните усещания.

Следващите 150 метра нагоре участъка може да си газите на воля. Има тук там храсти и тръни. Стига да не сте по къси гащи и да сте със здраво яке не е толкова страшно.

В тази точка сте само на около 100 метра от върха.

Правите още няколко крачки и много добре запомнете в тази точка, завийте надясно!
42.783380, 22.574209

Изминавате 10-на метра през „страшни бодли“ (а като разберете, че се заобикалят ахкате колко е лесно) и се озовавате тук.
Още 10 метра напред и се изправяте пред нови „страшни бодли“. Гледайте към високите дървета.
Още 10-15 метра след като сте заобиколили страшните бодли и сте на сянка и на върха. Честито!

Това може да ви е един от най-лесно изкачените планински първенци, а може и да е пълен кошмар, който цял живот да помните, ако в тази точка 42.783380, 22.574209 се подведете, че трънливия участък надясно е много страшно и изберете привидно по-лесния път наляво. Направете тази грешка и гледайте какво следва само.

Купона започва някъде тук. Тръни и храсти, и все пак проходимо. Само че стигате и до джунглата.

Върхът е някъде там. Гледайте каквото гледате. Панорамни гледки няма обаче в никоя посока. Джунгла от всички страни. Паднали дървета, на места по 4-5 едно върху друго. Няколко крачки ако се отклоните напред и вече ще се чудите как сте стигнали където сте и как да се върнете без понасяне на щети (телефон в задния джоб на такова място никога не е добра идея). Ако сте със здрави ръкавици няма да сбъркате също така. Напълно е възможно да загубите ориентация, затова повишено внимание докато не се върнете на стабилна почва (разбирайте да не ходите по падналите дървета) по пътеката, от където дойдохте.

bgmountains картите и kade.si показват, че има пътека към връх Златарица, и това може да е много опасно. Тъй като се движите в участъка много бавно, GPS-а на телефона се обърква в коя посока се движите и движите ли се изобщо и така от страшно може да стане още по-страшно.

След борбата с храсти и бодли, всичко е затрупано от паднали дървета и вместо както обичайно да празнувате достигането до върха, основната ви мисъл може да е как да се върнете безопасно. Ползвайте все пак oruxmaps приложението със заредена bgmountains, и то, за да видите от къде сте дошли. Не имповизирайте в никой случай, защото ако се отклоните в погрешна посока, може да тръгнете да се спускате по „лесното“ към Студен извор и после след тотално изтощение да драпате да се върнете към пътеката от където дойдохте. Намерите ли зеления фургон, значи сте на правилния път.)

Умната ако ходите на Златарица. Сега като сте предупредени какво да очаквате вероятно ще е много по-лек прехода, отколкото ако сте напълно шокирани, че пътя, който търсите е изчезнал сред падналите дървета.

Пак да повторим, на това място 42.783380, 22.574209 се завива надясно към тръните. Те много лесно се заобикалят и до върха остават 30-40 метра пълен напред, които с лекота се минават. Обаче сбъркате ли да тръгнете наляво, влизате във филма с оцеляването

На връщане може да минете през
Връх Света Троица (749 м.) 42.830565, 22.639904

До него се стига много лесно. Като връщайки се към град Трън се отклонявате надясно от тази точка: 42.828483, 22.637096 и си карате напред, надясно, и наляво за около 350 метра.

Оставяте колата тук: 42.829891, 22.640883. Върха е точно до параклиса на 100-на метра.

След това можете да посетите (по пътя ви е, иначе ще е срамота) Храм Света Петка – 42.830512, 22.637330 (работи в петък, събота, неделя и празнични дни от 9 до 16 часа).

От същата точка се тръгва и за скалния параклис Света Петка. За 10 минути и сте на върха

Може да се отбиете и на централния площад на град Трън – 42.835230, 22.651654

Ако желаете или имате необходимост да се подслоните в хубавия хотел Ерма

След успешния ден не забравяйте да посетите Парамунското ханче да отпразнувате постигнатото

42.797884, 22.758672

Сирищнишка Рудина (1172 м.) е първенец на една от 39-те български планини. Затова, който иска да събере пълната колекция, това е задължително място за посещаване. И не само заради колекцията. Сирищнишка Рудина (1172 м.) е много подходящ за цели семейства с деца. Напълно достъпен и за млади, и за хора с по-дълъг стаж. Изключително панорамен връх, или по-точно казано през екопътеката до върха ще има постоянно достъп до панорамни гледки. И се виждат много повече от 9 планини.

Основни указания – да си носите шапка, вода, в началото по пътя има къде да се налее. Във всеки случай не е желателно да се рискува и да се тръгва с празни бутилки, особено ако е в горещо време. По-голямата част от прехода е на открито и през лятото това не е най-подходящото място за изкачване – в горещините се ходи над 2000 метра планините. Може би есента е идеалното време.

И така – ако сте от центъра на София до началната точка 42°34’08.3″N 22°48’09.8″E ще ви трябват около 80-90 минути с автомобил (през цялото време по съвсем приемлив асфалтов път). Първо минавате по магистрала Струма или през Владая до Перник, след това Батановци, Лесковец, Ковачевци и достигате до село Сирищник – родното място на Георги Първанов.

На началната точка ще ви посрещне скромен скромен Румен – Президента. Потупвате го по клепналите уши, ако имате подходяща храна му дайте и следва начало на приятния преход.

Тръгвате от надморска височина 700 метра и поемате по червената маркировка.

В началото ще усетите лек наклон (и все пак го правим на въпрос, значи се усеща). След 900 метра достигате до параклиса Св. Николай Чудотворец. Има място за подслон при нужда, и къде да се направи почивка за обяд примерно. Тук е и чешмичката, където може да се налее вода. След това до върха няма от къде, затова заредете до горе.

Сега тръгвате след табелката с подобект „Окото“.

От тук поемате по стълбите нагоре. След само 250 метра достигате до „Окото“ – на около 850 м. надморска височина. Правите си снимки и продължавате нагоре.

Веднага след това достигате до асфалтов път. За по-енергийно ефективните и спестяващи от ходене, всъщност и от тук може да започнете с пешеходния преход, което може да спести около 1,2 километра от екопътеката, като ще пропуснете изброените до момента обекти. А по друг начин казано – простимо е само за семейства с много малки деца 1-2 годишна възраст, които не могат да ходят, и ако са 3 и повече. Простимо е и за навършили 100+ години. Иначе си е голям пропуск.

От асфалтовия път до върха остават само около 2 километра, за които трябва да се преодолее денивелация около 300 метра по почти постоянен лек наклон и почти през цялото време право напред и нагоре.

Панорама от 42°34’39.0″N 22°47’15.7″E

Малко преди върха – 42°35’06.2″N 22°46’43.6″E

Вишката на около 120 метра преди върха – 42°35’07.0″N 22°46’41.7″E

А след обследването на гледката, остава само да се изкачи и върха, където има дори поредната пейка, където да може да се направи почивка. Още 120 метра и готово

Връх Сирищнишка Рудина (1172 м.) – Рудина планина – 42°35’09.4″N 22°46’36.9″E

А като се върнете на началната точка – там ще ви очаква отново Румен – Президента. Дайте му нещо, че вечно е гладен.

Тъй като на практика пътя отиване и връщане с кола от София до началната точка отнема под 3 часа, и още 3-4 часа за прехода с много почивки, много снимане и много бавно ходене, то дори и за един есенен ден има достатъчно време преди прибиране да се посети и язовир Пчелина, който е на 20-на минути бавно каране – 42°31’38.5″N 22°52’08.7″E

И после си се прибирате у дома да готвите картите и проекта за следващия хубав преход

Защо? Искате да покорите една от признатите 39 планини в България?
И една от 10-те първенци, за които се получава значката „Покорител на планинските първенци“?
Или искате да видите гледки, които само тук може да се видят?
Или може би всичките отговори са точни?

Няма значение, щом сте чули за съществуването на Руй, вече ще знаете, че това е една от планините с най-красиви панорами в България, че и към Сърбия. Ако добре разгледате българо-сръбската граница ще забележите, че там има неестествено забит триъгълник, някак си така на българска територия. Ами обяснението е просто – и сърбите искат да могат да се качат на връх Руй и да му се радват на хубавините.

Преди да тръгнете е необходимо поне 1 ден по-рано да уведомите гранична полиция, тъй като върха се намира на границата със Сърбия.
Най-лесно е да напишете мейл до nsgp@mvr.bg, където да опишете 3 имена и ЕГН на всички, които ще участват в пътуването, дата и прогнозни часове на пътуването, телефон за връзка с организатора на пътуването (или ако е 1 човек – неговия телефон). Също така цел на пътуването и местата, които ще бъдат посетени. Обикновено ще получите обаждане, където да ви кажат, че всичко е наред и ако имате проблеми на границата да се обадите на телефона, от който ви се обаждат или телефона, който продиктуват.
Режимът за уведомление е задължителен. Ако не уведомите полицията, в случай, че бъдете спрени на границата, вероятно ще трябва да пишете обяснения в най-близкото районно. В случай, че ви спрат полицаите от сръбска страна, тогава вероятно ще бъдете предадени на най-близкото КПП. По-добре да не си разваляте хубавия ден.

Кога е подходящо да посетите Руй планина – може би месеците май (след като са се стопили снеговете, няма лед) до ноември в хубави слънчеви дни с прогнози за времето без вятър и дъжд.

Какво да облечете – върхът е много ветровит, така че изберете нещо да пази от вятър. Шапка – по същата причина. В случай, че сте послушали и сте отишли в топъл ден с прогноза за без вятър, то пак трябва шапка да пази от яркото слънце. А яке винаги се носи – понякога синоптиците грешат…

Вода по пътя няма (ако не броим реката по пътя и една чешма на хижа Руй), затова по-добре си носете, и ако сте в топлите месеци на годината – вземете си достатъчно вода. Фенерче също. Личната карта задължително също я носите. Не се препоръчва да ходите в района сами – разходката е твърде хубава и около 4 часа на посока, но пък и сами пак е хубаво.
Телефоните заредени, винаги си носете и допълнителни батерии. Проверете преди да планирате пътуването прогнозата за времето – трябва ви ден с много часове слънчево време и без облаци (иначе само ще пропуснете изключителната панорама от върха и по билото), 0% шанс за дъжд или сняг, да няма мъгла и вятъра да е под 15 км в час (специално проверете за вятъра, много е неоптимално да сте на такова хубаво място, а да трябва бързо бързо да се махнете от там)
Meteoblue.com

Как да стигнете до Руй?
1. Ако сте от София – хващате колата в посока Перник, след това през Брезник се отправяте към град Трън. От там хващате пътя към село Ломница. Преди него по пътя се отбийте в механа Ерма. Тук дават печата за „Покорител на планинските първенци“, а и може да похапнете. След това минавате с колата покрай паркинга за Ждрелото на река Ерма. Малко след него пътя (асфалтов) започва да се стеснява и трябва да се кара по-бавно. А колкото по-близо стигате до селото, става по-тясно и си карайте с 20-30 км. в час. Това ще е отговорното шофиране в този район. Не би било мечтаната ситуация да идва кола от другата посока, а вие да шофирате безотговорно. Все пак сте тръгнали на хубава разходка и не си търсите белята. От центъра на София до началната точка в Ломница ще стигнете за около 100-110 минути с отговорното шофиране. Ако карате по-бързо, може да ви отнеме много повече време.

2. Да започваме с планината. Тук се паркира колата в село Ломница. Продължава се пеша по пътя 2-3 минути докато се достигне разклона с табела, след което се поема наляво. Вървейки си, точно на това място има куче, което е вързано, обаче дебне и изведнъж почва да лае. И така човек може да се стресне ако не знае предварително. От тук нататък се следва постоянно основния път, без да си прави човек излишни експерименти. Напълно е безопасно ако човек не се отклонява и сам не си търси белята. На това място се продължава от ляво – това е основния път.

Скоро ще се достигне момент, в който трябва да се пресече реката. Не е дълбоко, хубаво е да се внимава да не се хлъзне на камъните човек и да падне. В крайна сметка и малко измокряне няма да е чак толкова. След острия завой се продължава по главния път нагоре.

Не след дълго се достига разклонение към връх Стоянов камък (946 м.). Пропускаме го и си продължаваме по главния път.

За някои може да им се стори маршрута дълъг и скучен – всъщност изкачването на Руй си е много приятна разходка покрай река в гората. Само да не забравяме за денивелация от село Ломница около 1000 метра.

Някъде тук ако човек реши да си създаде трудности, може да се пробва да пробие към връх Чукленик и вместо да си кара по хубавия главен път, бие в непознатото без пътека надясно и почва да катери. Съвсем в началото може да се набере див чесън, а по-нататък не се препоръчва да се продължава. Иначе започва да става все по-трудно и стръмно (особено на слизане най-добре да се подпирате и с някаква щека или клони, защото риска от падане надолу към деретата не е за пренебрегване) без никаква възможност за ориентация. Все пак ако тръгнете да падате и ако е успокояващо, може да се спре в първото дърво по пътя… Има дървета достатъчно ама няма да е твърде приятно спирането. Най-интересното е, че почти преди върха се вижда това, или с други думи на българска територия има мрежа, която пречи да се стигне до така хубаво изглеждащата в Google Maps поляна с изглед към връх Руй. И това е най-добрата панорама, която може да се вземе от подножието на Чукленик, с изглед към връх Руй. Дали си заслужава – всеки сам да си прецени. По-скоро не, защото тази отбивка струва по час и половина в посока при 4×4 на качване и с шейна на слизане (ако се досещате за какво става дума). И губите едни 2-3 часа, които биха могли да се използват за качване на далеч по-панорамни места като връх Орловец например. В същото време е изключително изтощително и тази отбивка може да коства въобще да нямате сили да се изкачи връх Руй. Затова по-добре пропуснете този червен участък.

Независимо дали не сте послушали за връх Чукленик или не, трябва да се върнете на главния път Ломница – Руй. Продължавате си по пътеката още известно време като след няколко резки завоя ще достигнете Рибарника. Няма как да си налеете вода от тук. Продължавате по пътя, който вече става все по-стръмен. Не е страшно, само малко повече ще се натоварват в този момент бедрата. След още няколко резки завоя излизате на светло и след още един минимален епизод в горичката излизате пред хижа Руй.

Човек може да си направи пикник на поляната или заслона до нея. Открива ни се и гледка към върха.

След почивка или не, пътя към върха преминава през градината на хижа Руй. Влизате директно през вратата.

До хижата има чешма, обаче водата може и да има вкус на пясък, особено ако не е ползвана скоро. Все пак хижата има място, където да се седне за малко и да се почине.

Продължавате след чешмата и ще видите малка пътека – това е посоката. Ту горичка, ту на светло. Основното е, че след хижата участъка става много по-стръмен. Скоро след това достигате табела, където пише, че сте в гранична зона – на прав път сте, а най-сериозната част се задава (не падналите дървета по пътя). Предстоят няколко смени на горичка с открит терен преди да разберете защо сте дошли на това място – първо открива ви се гледка към връх Орловец. Същевременно забележете под какъв наклон е изкачването. Преодолява се това и малко по-нагоре се отварят гледки към Гребен планина и много повече.

Това е може би мястото с най-хубава панорама от страната към България. И метри преди върха.

Най-накрая на връх Руй. От Ломница до върха може да се стигне за под 3 часа с нормална крачка и снимане, и без отклонения от основната пътека.

Хубаво е да се пестят силите за участъка от хижа Руй към върха (40-50 минути продължава), защото ако до хижата почти няма да усетите натоварване, то след нея следва истинска кардио тренировка и за бедра.

И още една панорама. От връх Руй към Сърбия също изглежда райско

Като се наситим на гледките (или вятъра ни изгони от там) може полека да почнем да слизаме.

Гледка към върха точно на границата със Сърбия. И още една.

На слизане пред нас е връх Орловец и Гребен планина.

Още малко да се понаслаждаваме на гледките преди да се приберем в горичката. Ако преди това имате достатъчно време може да се посети и връх Орловец пред нас.

Колкото и да е хубаво, трябва да тръгнете наобратно. Слизането до хижата отнема същото време като изкачването (а тук е добре да се спомене, че ще е добре да сте с удобни обувки за планина – с токчета не може да знаете, с допълнително пространство, за да спестите излишно набиване на палците на краката. И след хижата идва отново горичката…

Руй планина е място, където ще се върнете, и то не само още веднъж, а много пъти. Не става дума за печати, медали или нещо друго подобно – просто е прекалено хубаво там за само веднъж