„Частните фондове са притеснени“ за пенсиите на родените след 1959 г. – ха ха

* – заглавието е заимствано от в. Сега, Брой 4575 (295) 20 Декември 2012

Нашите читатели се интересуват от 3 основни въпроса свързани със схемата ДЗПО в последно време:
– „да се отказвам ли от частния фонд“
– „правителството иска ли да прилапа парите ми за втора пенсия“
– „дайте предложение какво да прави властта с фондовете“

Ще отговорим първо на втория въпрос. В края на 2014 г. правителството с министър председател Бойко Борисов даде възможност на родените след 1959 г. да се откажат от участие в схемата ДЗПО, в замяна на което да възстановят пълните си права за държавна пенсия, които до преди това по силата на закон приет през 1999 г. принудително им бяха отнети.

Искаме ясно да се подчертае, че в края на 2014 г. правителството даде възможност на гражданите да възстановят права, а не им е „прилапвало парите за „втора пенсия““. Бихме искали също така да се подчертае, че „втора пенсия“ няма и никога не е имало. През 1999 г. властта решила да отклонява част от вноските за пенсии към частни фирми наречени „допълнителни задължителни частни пенсионни фондове“, в следствие на което пропорционално на отклонените вноски, родените след 1959 г. губят права за държавна пенсия, а трябва да се надяват принудителния им задължителен частен пенсионен фонд да навакса и инфлация, и икономическия растеж в България, и таксите на „частните фондове“, и инвестирането в свързани лица, и други видове източване, и каквито други рискове се сетите – това им е „втората пенсия“.

Не знаем дали стана ясно какво беше заложено в закона 1999 г., но то гласеше в превод – едни пари ще бъдат давани на едни фирми да ги управляват, на народа ще се каже, че те са „професионалисти“ и много хубаво ще управляват парите. Също така на народа ще му се каже, че ще получава „втора пенсия“, което чисто визуално би трябвало да означава, че гледайки сегашните пенсионери младите ще си въобразят, че те са зле, обаче младите като се пенсионират ще са зле, но ще получават и „втора пенсия“, която да им оправи положението. Доста хубаво изглежда, но „втора пенсия“ е само пожелателно, а и правата за държавната пенсия на родените след 1959 г. бяха засегнати.

Не си мислете, че през 1999-та година властта не е знаела какво прави. Много добре са знаели, но периода когато първите шарани родени след 1959 г., които трябва да получават „втора пенсия“ е отложен за няколко десетилетия по-късно – предтекстът е, че трябва време „да се натрупат средства по партидите“ – в превод дайте им няколко десетки години да източват вноски за пенсия, а когато дойде време да плащат, ами тогава ще видим какво ще метнем балъците. Много е важно участието в ДЗПО схемата да е принудително, да няма възможност някой да му светне, че в схемата има нещо гнило и да се запита – „хей какво ми става с втората пенсия, защо ми удържате такива входни такси, ами годишни такси“, или „хей, какво ми става и с държавната пенсия“, „хей, ама аз с 2 пенсии ще получавам май по-малко, отколкото с една държавна да бях

Значи уважаеми граждани, в края на 2014 г. правителството опита да прилапа парите ви за „втора пенсия“?

Точно обратното, даде ви възможност да си възстановите отнетите права за държавна пенсия, като освен това поема отговорност да покрие всички загуби, които са ви нанесени от „професионално управлявания ви принудително наложен със закон частен пенсионен фонд“. Обаче от създателите на схемата освириха всички радиостанции, кабелни телевизии, телевизии, и където има медия, че нещо страшно щяло да се случи. Хората ще имат право да се откажат от ДЗПО и правителството ще им отнеме „втората пенсия“. Какъв ужас, хората ще могат да изберат държавата да покрие загубите, които фондовете са им нанесли по вина на държавата?!? Ами това не е лошо бе граждани.

Годината е 2016-та и финансовото министерство излезе с предложение за още една реформа на ДЗПО схемата тъй като „Частните фондове са притеснени“ за пенсиите на родените след 1959 г. – и то още от 2012 година се оказва, ако не и по-рано

Оказва се, че за фондовете големите проблеми са „дълголетието на клиентите, недоброто инвестиране на средствата, сривове заради икономически кризи“
и … единственото решение да се гарантират тези пенсии е да се създаде общ пул (сметка) и в нея да влязат парите на хората, които вече получават пенсии, и сумите, които остават от партидите на починалите – забележителното е, че това предложения за общия пул идва от фондовете през 2012 година, но когато 4 години по-късно го предлага финансовото министерство, от застъпниците на „частните фондове“ са против. Каква е тази ментална метаморфоза? Или може би на деменция се дължи и в резултат свръхнатрупване на чужди пари по лични сметки?

Ще сложим много интересен цитат от същата статия на вестника

„Няма субект в света, който може да гарантира изплащането на пожизнени пенсии само със собствени средства“, твърди Х, шеф на фонд „Х“. Според Х наложилата се световна практика е останалите в партидата средства при смърт на лицето да не могат да се наследяват накуп, както е в момента у нас, а с тях да се изплащат само наследствени пенсии и то на ограничен брой роднини. Сега всички наследници по права линия могат да претендират за парите по Закона за наследството.“

Край на цитата. Тоест това, което днес финансовото министерство предлага, е това, което е изречено от устата на Х през 2012 г. Днес всички хиксове са против собствената си идея и плюят правителството, че иска да съсипе „вторите пенсии“ на хората, да не кажем „втория стълб“ иска да съсипе, или нещо още по-възвишено.

Правителството иска ли да прилапа парите ми за втора пенсия?

Очевидно не

Да се отказвам ли от частния фонд?

Ще цитираме Несъстоятелните, дори и на теория – Задължителни „частни пенсионни фондове“

Лъжа номер 2 – задължителните „частни пенсионни фондове“ са гарант, че при бъдещи лоши демографски условия, пенсиите на хората са гарантирани, независимо от тези условия

Това много лесно може да се установи със следния пример (числата са примерни, принципът е важен):

Допускаме, че съществуват 1 милион човека на една и съща възраст, които внасят вноски в частни пенсионни фондове. Да предположим, че всеки от тях е спестил по 1000 лева. Тоест тези фондове към даден момент управляват 1 билион лева, с които се издържат, могат да правят доходоносни инвестиции, с които поддържат стойността на парите във времето и плащат дивиденти на акционерите. Много е хубаво, докато тези 1 милион човека само внасят пари, а никой от тях не взима. Ако частните фондове наистина отговаряха на претенциите си, че независимо от демографските условия, пенсията на всеки индивидуално е гарантирана, то не би трябвало да има никакво значение щом тези пенсионери се пенсионират и започнат само да си взимат пенсията и никой от тях да не внася повече вноски, дали ще има нови данъкоплатци, които да правят нови вноски в частните фондове. Това е твърдението на частните фондове – „спокойно, няма значение другите има ли ги или ги няма, при нас всеки е сам за себе си и ще получи каквото е дал, че даже и повече“.

На подобна теоретична постановка дали може да се вярва? Най-малкото трябва да се провери дали това е възможно. Ето я и проверката. 1 милион човека са си спестявали по лични партиди задължително, като всеки от тях е спестил по средно 1000 лева и в частните фондове има 1 билион лева. Към датата Х тези 1 милион човека се пенсионират и спират да правят вноски. Чисто теоретично според частните пенсионни фондове парите на никой не са застрашени, без значение от демографските условия, тъй като всеки е за себе си със своята лична сметка. Значи може да приемем, че щом тези 1 милион човека се пенсионират, дори и 1 работещ да не е останал да прави вноски в задължителните частни фондове, те ще продължат да си съществуват както досега и парите на пенсионера не са застрашени. Добре. На датата Х, 1 милион човека се пенсионират, демографското състояние на нещата е лошо и няма нито един работещ, който да прави вноски в частен пенсионен фонд. Приемаме, че месечната пожизнена пенсия на 1 милион пенсионера е определена на 10 лева, които са изчислени при риск пенсионера да живее 100 месеца(щом всеки средно е спестил 1000 лева, то ще може да взима поне 100 месеца по 10 лева пожизнена пенсия).

Приемаме и, че 10 лева пожизнена пенсия е много добре. За опростяване на примера са използвани тези числа, които биха могли умножени по всякаква цифра.

1 милион пенсионера започват да си чакат своите средно по 10 лева пожизнена пенсия всеки месец. Това означава, че от този момент нататък частния пенсионен фонд трябва да изплаща по 10 милиона лева реални пари(не по-малко от това, тъй като дори и пенсионера да не живее 100 месеца след пенсионирането си, фонда е длъжен да изплати на наследниците му остатъка по личната сметка, а ако пенсионера живее повече от предвидените 100 месеца за примера, то фонда трябва да намери от някъде пари да плати преразхода). За примера – няма нови вноски от други данъкоплатци, тъй като демографското състояние в страната е лошо, но за задължителния частен пенсионен фонд това не е никакъв проблем?

След първия месец след като 1 милион човека са се пенсионирали, частните пенсионни фондове трябва да платят 10 милиона реални пари – това е отрицателен паричен поток. Припомняме, че благодарение и на тези 10 милиона реални пари, частните пенсионни фондове са успявали да се издържат, да правят доходоносни инвестиции, че да поддържат стойността на парите във времето(нали всеки щял да си получи обратно това, което е дал) и да се плащат дивиденти на акционерите(които се наричат особено важни чуждестранни инвеститори).

До деня Х, частните пенсионни фондове са правели всичко това с 1 000 милиона(1 билион) лева. Един месец по-късно, те вече трябва да са направили плащания от 10 милиона и ще управляват само 990 милиона, с които трябва да се издържат по същия начин, да правят същите доходоносни инвестиции, че да могат да поддържат стойността на парите и да плащат дивиденти на акционерите. С 1000 милиона е по-лесно да се прави това, отколкото с  990 милиона. Очевидно след първия месец положението би се влошило. Тъй като задължителните частни пенсионни фондове обещават, че всеки пенсионер щял да си получи своето, то проблема с липсата на 10 милиона реални пари не би трябвало да е за сметка на никой пенсионер.

В такъв случай управляващото дружество само трябва да си намали парите за издръжка или трябва да се намалят дивидентите за акционерите или през този месец трябва да се реализира изключителна доходност над обичайната за запазване стойността на парите във времето, че да се неутрализира ефекта на отрицателните парични потоци.

Всеки разумен човек е наясно, че никой няма сам доброволно да си намали парите за издръжка, нито пък ще си позволи да намали печалбата на шефовете(акционери), а и на пенсионерите е дадено обещание, че всеки ще си получи обратно това, което е дал, че даже и повече (това обещание може да се провери как се спазва тук – Доходност на… (Колко пари ми загуби задължителния ми частен пенсионен фонд)).

При това положение алтернативата пред задължителните частни пенсионни фондове е в този месец да реализират изключителна реална доходност над обичайната.

След 1 месец фондовете ще разполагат само с 990 милиона и трябва да направят такава доходност, че да възстановят парите на нивото от 1000 милиона, за да могат да се издържат по същия начин, да правят същите доходоносни инвестиции, с които поддържат стойността на парите във времето и плащат дивиденти. Тоест, за 1 месец 990 милиона трябва да станат отново 1000. При това положение задължителните частни пенсионни фондове трябва да реализират в този месец реална доходност над обичайната от 1,01% или над 12% реална доходност над обичайната, на годишна база. Всеки, който се занимава с бизнес ще знае, че 12% реална доходност над обичайната за поддържане стойността на парите във времето да се постигне, това означава, че има някакъв невероятен факир за управител на парите. Чак човек ще почне да се чуди как такъв факир не е станал милиардер със своя талант а е тръгнал да прави 1 милион човека богати.

Но да предположим, че такива факири не съществуват, или че ако съществуват, то са рационални същества и правят невероятни печалби само за себе си, не си губят времето да правят милион човека богати. В такъв случай задължителните частни пенсионни фондове са успели с невероятни усилия с по-малко пари за издръжка, с по-малко пари за доходоносни инвестиции, с които да поддържат стойността на парите във времето и да плащат дивиденти, все пак да опазят реалната стойност на парите, което отново би било означавало, че парите се управляват от факири. Може и да има такива. Ако има, то след още един месец фондовете ще трябва да платят още 10 милиона за пенсии. В началото парите бяха 1000 милиона, а след два месеца ще са 980 милиона.

Отново трябва да се върнем на казуса – парите са по-малко. На пенсионерите е обещано, че ще получат каквото са дали, че даже и повече. От друга страна трябва да се режат парите за издръжка, но колко да се режат? 2%? Не е възможно, нали фондовете се издържат от 1%, няма как да се лишат от 2%. Дори и от 1% не могат да се лишат, защото това ще означава, че ще живеят от въздуха. В такъв случай трябва да се намалят дивидентите на акционерите? А те дали ще се зарадват? Едва ли. Тогава отново се отива на идеята, че останалите 980 милиона лева трябва по някакъв начин да се възстановят до първоначалното ниво от 1000 милиона, за да може управляващите фонда да се издържат, да има пари за високодоходни инвестиции, с които да се поддържа стойността на парите във времето и да се изплащат дивиденти. След първия месец беше трудно, а сега става още по-трудно. Само за един месец 980 милиона лева реални пари, трябва да станат 1000 милиона. Това означава да се реализира месечна реална доходност над обичайната за поддържане стойността на парите във времето от 2,04%. Това прави над 24% реална доходност над обичайната на годишна база. Ако някой може да обещае подобно нещо и да го изпълни, то такъв човек е цяло злато.

Ако предположим, че тази работа е невъзможна и с още по-големи усилия и по-малко пари фондовете все пак опазят стойността на парите във времето, то след още един месец ще трябва да платят още 10 милиона пенсии. Остават 970 милиона. Какво ще се прави сега? Намалява се издръжката на фонда? Намаляват се дивидентите на акционерите? Или се намаляват пенсиите? Това последното май е невъзможно, тъй като нали обещанието е, че всеки ще си получи обратно това, което е дал. Значи ако се намаляват пенсиите, то ще означава, че фондовете са излъгали. Те не могат да си позволят да ги нарекат крадци, затова ще трябва за 1 месец да направят всичко възможно 970 милиона лева да се превърнат в 1000 милиона. Това означава да се постигне месечна доходност от над 3,09% над необходимата за поддържане стойността на парите във времето, или повече от 37% на годишна база. Ако има човек на земята, който да може да постига такава доходност, то не златен, ами направо от платина трябва да е.

Хора от платина няма най-вероятно, а месеца ще изтече и фондовете трябва да извадят нови 10 милиона, които да се дадат на пенсионерите. Ще останат само 960 милиона. Положението става още по-напрегнато. Издръжката ли на фонда да се намалява? Или да се намаляват дивидентите на акционерите? Или да се намалят пенсиите? Не, последното не може, нали всеки пенсионер трябва да получи каквото му е обещано? В противен случай фондовете ще бъдат наречени крадци и мошеници, което не могат да си позволят, затова по някакъв начин 960 милиона трябва да се възстановят на 1000 милиона. Това означава за 1 месец да се реализира реална доходност над обичайната необходима за поддържане стойността на парите във времето, от 4,16%. А това вече е 50% реална доходност над обичайната на годишна база. За такова нещо вече е необходимо не човек от злато или платина, а някакъв бог да дойде да управлява по този начин.

Ако предположим, че проблемите на задължителните частни пенсионни фондове са нещо твърде маловажно да ангажира вниманието на боговете, то с още по-големи усилия фондовете по някакъв начин ще са успели да запазят стойността на парите, обаче това не е достатъчно, защото месеца ще изтече и нови 10 милиона трябва да се дадат на пенсионерите. Ще останат 950 милиона. Ще се намаля издръжката? Или ще се намаляват дивидентите, а може би акционерите трябва да дават и лични пари да субсидират бедствието? За намаляване на пенсиите и дума не може да става, защото нали задължителните частни пенсионни фондове обещават, че всеки ще си получи обратно това, което е плащал. Ако се намали пенсията, то фондовете ще бъдат наречени, крадци, мошеници и долни търгаши, което не могат да си позволят тъй като много държат на доброто си име и да бъдат уважавани?

Значи в такъв случай тези 950 милиона за 1 месец трябва да се превърнат в 1000 милиона. А това ще означава, че задължителните частни пенсионни фондове трябва да постигнат за само 1 месец над 5,05% реална доходност над обичайната за поддържане на стойността на парите във времето, което е 61% реална доходност на годишна база. Такава доходност от какво ще дойде? Въобще възможно ли е който и да е да си мисли, че такава доходност е възможна? А теоретичната постановка е само 5 месеца след момента, в който хората спрат да плащат на фондовете и започнат да си получават пенсиите.

И така. Моето мое ли си е? Не. Личната ми пенсионна сметка в задължителен частен пенсионен фонд лична ли е? Не. Ще получа ли от задължителния частен пенсионен фонд точно колкото съм внесъл, а дори повече, без значение демографските процеси в страната? Абсолютна лъжа.

В момента, в който акционерите усетят, че повече пари изтичат за плащане на пенсии, от постъпленията в частните пенсионни фондове(лоши демографски условия), икономическата теория и здравия разум говори, че частните фондове веднага ще преустановят дейността си, защото кльопачката ще е свършила.

Да се отказвам ли от частния фонд?

Ние сме млади и образовани, в първата седмица след като беше възможно да се откажем от ДЗПО схемата, го направихме. Никога няма да се запишем да участваме доброволно в подобна схема. За вас, вие си знаете. На нас такава „втора пенсия“ от частен пенсионен фонд, не ни е нужна

Как да се откажа от „частния пенсионен фонд“, в който държавата ме беше принудила да участвам насила до края на 2014 г.

1. отивам в териториалното поделение на НАП по постоянен адрес, подавам заявление (цялата процедура отнема не повече от 5 минути, от тук може да се свали и подготви предварително заявлението)
2. това е всичко

Какво да прави властта с фондовете?

Видно още от 2012 година, ако не и от по-рано „частните фондове са притеснени“ и самите те са предложили „общия пул“. Ами може и да са прави, че трябва да има такъв „общ пул“, но хайде този „общ пул“ да се запълва от управляващите „частните фондове“. Ако не се лъжем от всяка вноска фондовете по схемата ДЗПО прибират до 5% входна такса + още до 1% на година „такса управление“. Може би трябва 90% от входната такса и 50% от „таксата за управление“ да попълва „общия пул“?

Втори вариант – спиране на вноските в ДЗПО схемата от 01.07.2016 г. Който иска допълнителна пенсия, да си внася допълнително в доброволен частен пенсионен фонд. Досега постъпилите вноски в ДЗПО, който има такива, да си избере дали да се прехвърлят към доброволен фонд, или да се откаже от тях и да възстанови пълните си права за държавна пенсия, като държавата ще покрие всички щети нанесени от съществуването на фондовете, както се и очакваше

Annuit Coeptis

Roma non solvit proditores

Advertisements

Как да получа най-голямо обезщетение за майчинство

Настоящото не е проява на антидържавническо поведение, а разкрива дупки в законодателството (може би и оставени умишлено, за подпомагане на бизнеса на някои почтени бизнесмени може би). Докато дупките не се затворят, редно е всички да знаят за тях.

Съдържание

1. Кой има право на обезщетение за майчинство

2. Обезщетение за бременност и раждане

3. Срокове за изплащане на паричното обезщетение при бременност и раждане

4. Обезщетение за отглеждане на малко дете

5. Как да се получи най-голямо обезщетение при раждането на дете

6. Как да се затворят дупките в закона

1. Кой има право на обезщетение за майчинство

Работещите по трудов договор и самоосигуряващите се лица, които са избрали да се самоосигуряват за общо заболяване и майчинство. Лицето трябва да се е осигурявало поне 12 месеца за този риск (чл. 48а от КСО). Точните текстове могат да бъдат намерени в част първа, глава четвърта, раздел втори от КСО

2. Обезщетение за бременност и раждане

– размера на обезщетението е 90% от среднодневното брутно възнаграждение по трудов договор или среднодневния осигурителен доход на самоосигуряващото се лице, върху който са внесени вноски в срок (25-то число на следващия месец парите трябва да са постъпили в НАП, ако самоосигуряващото се лице закъснее с дори 1 ден да внесе вноските, за съответния месец със закъснение за осигурителен доход ще се смята 420 лева, дори и лицето да внесе след това вноските върху по-голяма сума) през последните 24 месеца преди месеца, в който настъпва временната неработоспособност поради бременност и раждане. Дневното парично обезщетение не може да бъде по-голямо от среднодневното нетно възнаграждение за периода, от който е изчислено обезщетението, и по-малко от минималната дневна работна заплата, установена за страната.

– през последните 24 месеца преди месеца, в който настъпва временната неработоспособност поради бременност и раждане се приема, че дохода на лицето е бил в размер минималната работна заплата за България през съответния период, за дните, в които лицето:

а) не е било осигурено за общо заболяване и майчинство
б) е ползвало неплатен отпуск, който се зачита за трудов или служебен стаж
в) е ползвало отпуск за отглеждане на малко дете
г) е било осигурено по законодателството на друга държава по условията на международен договор, по който Република България е страна

За дните, включени в 24 месечния период (от който се изчислява обезщетението), през които лицето е получавало парично обезщетение от общественото осигуряване за временна неработоспособност или за бременност и раждане, се взема предвид доходът, от който е определено паричното обезщетение.

– При придобиване право на парично обезщетение при бременност и раждане през периода на изплащане на парично обезщетение за бременност и раждане или за отглеждане на дете (до втората година от раждането на детето) обезщетението е в размера, определен за предходното дете, ако това е по-благоприятно за лицето (чл. 49, ал. 2 от КСО)

За по-просто казано – първо лицето трябва задължително да има 12 месеца осигурителен стаж по трудов договор или като самоосигуряващо се лице за общо заболяване и майчинство. След това ако работи по трудов договор обезщетението ще е 90% от средния му доход за периода (но не повече от нетните пари, които взима) или 90% от дохода, върху който се самоосигурява. Ако в рамките на 2 години след раждането на дете се роди следващо (родилката трябва да получава обезщетение при бременност и раждане или да е в отпуск за отглеждане на дете до 2 години), обезщетението ще е в същия размер като за предното.

3. Срокове за изплащане на паричното обезщетение при бременност и раждане

Осигурената за общо заболяване и майчинство майка има право на парично обезщетение при бременност и раждане за срок 410 календарни дни, от които 45 дни преди раждането (чл. 50, ал. 1 от КСО). Когато раждането стане преди изтичането на 45 дни от началото на ползването на обезщетението, остатъкът до 45 дни се ползва след раждането (чл. 50, ал. 2 от КСО).

4. Обезщетение за отглеждане на малко дете

Осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за отглеждане на малко дете, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. (чл. 52а от КСО).

След изтичането на срока на обезщетението за бременност и раждане през време на допълнителния платен отпуск за отглеждане на малко дете на майката (осиновителката) се изплаща месечно парично обезщетение в размер определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (чл. 53, ал. 1 от КСО).

Парламента гласува съвсем наскоро увеличаване на обезщетението за отглеждане на дете от 1 до 2 години от 240 лева на 310 лева (колкото е минималната работна заплата). Прави впечатление обаче, че вместо да бъде вързано това обезщетение към минималната работна заплата с промяна в кодекса за социално осигуряване, само се промени закона за бюджета на ДОО и така от следващата година колко ще е обезщетението няма да е ясно – колкото се запише в закона за бюджета на ДОО за следващата година. Може парламента да е в друг състав, други политики да води и т.н.

Ако родилката след навършване 1 година на детето започне работа, за която се осигурява за майчинство (значи по трудов договор или се самоосигурява за майчинство), тогава може да получава само половината от обезщетението за отглеждане на дете до 2 години (половината от 310 = 155 лева месечно). Това обезщетение не се изплаща, ако детето е настанено в детско заведение на пълна държавна издръжка, както и при отглеждането му от лице, включено в програми за подкрепа на майчинството.

5. Как да се получи най-голямо обезщетение при раждането на дете (или как някои правят много добра доходност от майчинството)

– оптимален вариант

1. Необходима е регистрация на свободна професия
2. Лицето трябва да се самоосигурява 24 месеца до 45-те дни преди очакваното раждане на дете върху максималния осигурителен доход в страната (2200 лева месечно за 2013 г.)
3. Трябва да се роди второ дете в идеалния случай точно преди навършването на 2 годишна възраст на предходното дете.

Какъв би бил оптималния вариант в числа:
– регистрацията на свободна професия струва 15 лева и може да се направи много лесно от всеки с някакво образование (виж тук)
– осигуряването на едно самоосигуряващо се лице за 24 месеца върху максималния осигурителен доход (2200 лева) би струвало – 17,8% осигуровки за пенсия, 8% осигуровки за здраве и 3,5% осигуровки за майчинство. Общо 29,3% * 2200 = 644.60 лева месечно * 24 месеца = 15 470.40 лева
– самоосигуряващото се лице има право на 90% от средния си осигурителен доход през последните 24 месеца (това ще е 2200 лева месечно за примера, или 90% от 2200 прави 1980 лева месечно обезщетение)
– тези 1980 лева ще могат да се получават в продължение на 410 дни или кръгло 13,5 месеца. 13,5 месеца * 1 980 лева = 26 730 лева

До тук разходите за осигуровки са 15 470.40, регистрацията на свободна професия е 15 лева, общо разходи = 15 485.40 лева. Към тях трябва да се прибави и задължителното здравно осигуряване, което на самоосигуряващото се лице би му струвало 4,8% върху 420 лева или при месец с 20 работни дни това прави осигуровки от 20,16 лева месечно. За 13,5 месеца са 272,16 лева. Общо всички разходи в идеалния случай = 15 757.56 лева

Обезщетението за раждане ще е за 13,5 месеца в идеалния случай 26 730 лева или това прави възвръщаемост на инвестицията от 69,6%.

Но това не е всичко. Следва обезщетение за отглеждане на дете до 2 години (никой не спира майката да си работи на граждански договори в това време, въпроса е само да не се осигурява за майчинство, за да не й намалят обезщетението наполовина) – още 12 месеца по 310 лева = 3 720 лева. До тук приходите стават 26 730 + 3 720 = 30 450 лева. Трябва да се добавят разходи за здравни осигуровки от 21,60 лева на месец или за 12 месеца това са 241,92 лева. При кумулирани приходи 30 450 и кумулирани разходи 15 999,48 лева това е 90,3% възвръщаемост на инвестицията

Но това не е всичко. Ако много прецизно се изчисли раждането на следващо дете в рамките на навършването на 2 години на предходното, тогава майката има право на още едно обезщетение за раждане на дете в общ размер от 26 730 лева за 13,5 месеца кръгло (тъй като това е изчисленото обезщетение за предходното дете и това е по-изгодното за майката). Отново трябва да се добавят здравните осигуровки за разход през този период, или 13,5 месеца * 20,16 лева = 272.16 лева.

Общо кумулиран приход при 2 деца едно след друго, с прецизно разчитане кое кога да се роди = 30 450 + 26 730 = 57 180 лева.

Общо кумулирани разходи – 15 999,48 + 272,16 = 16 271.64 лева. Възвръщаемостта на инвестицията вече става 40 908,36 лева или 251%

И това не е всичко. Отново може да се ползва опцията за отглеждане на следващото дете от 1 до 2 години – това са нови 310 лева * 12 месеца = 3 720 лева, както и в разходната част здравните осигуровки за 12 месеца = 241,92.

Общо приходи в идеалния случай при 2 добре разчетени поредни деца = 60 900 лева

Общо разходи в идеалния случай = 16 513.56 лева

Възвръщаемост на инвестицията = 268%

(отклонение е твърде вероятно в рамките на месец и половина обезщетение за отглеждане на дете до 2 години между предходното и следващото дете)

Към тази висока доходност не трябва да се забравя и, че майката има 24 месеца с максимален осигурителен доход за пенсия и за период от около 6 години ще е здравно осигурена (разходите за което са включени в посочената по-горе цена)

Много изгодно изглежда сякаш раждането на деца? Ако това беше производство, тогава човек би си казал, че чудесно би било да се произведе още едно, точно в края на получаването на обезщетение за отглеждане на второто дете до 2 години? Обаче ако ще се произвеждат повече от 2 „единици продукция“, за да се постига толкова добра рентабилност на инвестицията, трябва да се прави нов 24 месечен период във фиктивно самоосигуряване на максималния осигурителен доход, тъй като в противен случай особено доходоносното обезщетение за раждане и отглеждане на дете до 1 година ще е едва 310 лева месечно (за третото поредно дете по схемата, обезщетението би трябвало да е върху изчисленото за второто, а за него тъй като майката е била в майчинство, дохода, от който ще се смята е минималната работна заплата). Така че третото поредно дете за нормални хора вече не е така изгодно като инвестиция. Но за някои може да е просто бизнес.

За постигане на оптимални резултати е необходимо добро планиране на събитията – кога ще е нужно осигуряване за майчинство, кога трябва да се роди детето и т.н. Липсата на поне малко икономическа грамотност е гаранция за постигане на неоптимални резултати.

– алтернативен вариант

Алтернативния вариант е за онези, които нямат образование и които не могат да се регистрират като упражняващи свободна професия (поради неграмотност и/или липса на образование). За тях може да се ползва фиктивното осигуряване на трудов договор (а в масовия случай дори и при грамотните, работещите по трудов договор завишават дохода си в месеците преди раждане целево). При фиктивното осигуряване по трудов договор е малко по-сложно, защото първо разходите за осигуровки са по-големи, след това се дължи и данък върху дохода, при положение, че доход реално няма, но данъка трябва да се плати. Съществува известен риск при искането на обезщетението и при проверка да се установи, че не е извършвана трудова дейност, а работодателя им ги е осигурявал фиктивно, за да източват осигурителния фонд и т.н. Рисковете са по-големи, но въпреки това и при фиктивното осигуряване по трудов договор рентабилността на инвестицията е много голяма.

А на някои почтени бизнесмени това им е и бизнеса. Защото има дупки в законодателството (вероятно оставени умишлено)

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

6. Как да се затворят дупките в закона свързани с обезщетенията за майчинство

Първо – незабавно трябва да се преустанови практиката самоосигуряващите се лица да могат да избират дали да се осигуряват за майчинство или не. Правото на избор означава те да се осигуряват (при това на завишен доход) само когато очакват раждане на дете и веднага след плановото раждане да се премине към пропускане на риска осигуровка за „майчинство“ и осигуряване на минималните възможни доходи. Всички трябва да се осигуряват за всички рискове, без възможност да се избягва осигуряването. Не трябва да има изключения за самоосигуряващите се лица и работещите по „граждански договори“. Понастоящем от възможността да избират, се възползват главно много добре платените професии от рода на нотариуси, адвокати, експерт счетоводители и т.н.. За тях ли точно трябва да е най-солидарна осигурителната система? Или за онези които правят бизнес от майчинството? Така ли ще се подпомага бизнеса в България?

Второ – самоосигуряващите се лица трябва да се осигуряват върху реално получения си доход през месеца, но не по-малко от минималния осигурителен доход. Да се отнеме опцията за фиктивно осигуряване върху неполучен и необложен с всички данъци (включително осигуровки) доход, с цел злоупотреба с обществената солидарност. Тази мярка ще намали „рентабилността на инвестицията“ при фиктивното самоосигуряване значително.

Трето – да не се получават обезщетения за майчинство за повече от 3 деца поради математическата невъзможност с осигуровка от 3,5% някога лицето да може да си покрие обезщетенията, които ще получи. След третото дете майката да може да получава подпомагане, но не и възможността за така дългосрочните и щедри обезщетения за майчинство, по кодекса за социално осигуряване.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Считано от 1 януари 2014 дупката в закона беше разширена. Повече по темата на Как да получа най-голямо обезщетение за майчинство от 2014

Locations of visitors to this page
Tyxo.bg counter
Site Meter
Google Analytics Alternative
Clicky
Clicky

Авансови вноски за корпоративен данък

Мнозинството от хората вероятно не знаят, че фирмите са длъжни да правят авансови вноски за корпоративен данък през годината. Може би поради причината, че тези авансови вноски не касаят малките фирми? Или защото никой не си прави труда да разясни на бизнеса какви са правилата на играта?

Съдържание

1. Правна регламентация
2. Кой е длъжен да прави авансови вноски за корпоративен данък?
3. Месечни авансови вноски за корпоративен данък
4. Тримесечни авансови вноски за корпоративен данък
5. Как се определят месечните авансови вноски за корпоративен данък
6. Как се определят тримесечните авансови вноски за корпоративен данък
7. Деклариране на авансовите вноски за корпоративен данък
8. Декларация за промени на авансови вноски
9. Санкции при превишение на годишния корпоративен данък над определените авансови вноски
10. Внасяне на авансовите вноски

1. Правна регламентация

Закон за корпоративното подоходно облагане, глава 14

2. Кой е длъжен да прави авансови вноски за корпоративен данък?

Всички фирми, които имат реализирани през предходната година приходи от продажби от поне 300 хиляди лева (без ДДС). Да се разбира, че ако се регистрира през 2013 г. нова фирма, тя няма как да дължи авансови вноски за корпоративен данък, тъй като няма как през 2012 г. (предходната) да е реализирала нетни приходи от продажби за поне 300 хиляди лева, тъй като не е съществувала. Тези фирми, които през 2012 г. са имали нетни приходи от продажби за поне 300 хиляди лева са длъжни през 2013 г. да правят авансови вноски за корпоративен данък. При добро желание всяка фирма може да прави доброволно авансови тримесечни вноски за корпоративен данък. Когато авансовите вноски се правят доброволно фирмата няма да бъде санкционирана ако към края на годината се окаже, че авансовите вноски са били подценени (фирмата по своя воля си ги прави тези вноски, без да са й искани по силата на закона, затова и не се санкционира, все пак дава нещо предварително по свое желание).

3. Месечни авансови вноски за корпоративен данък

Когато през предходната година фирмата има приходи от продажби повече от 3 милиона лева (без ДДС), трябва да прави месечни авансови вноски за корпоративен данък.

4. Тримесечни авансови вноски за корпоративен данък

Фирмите, които за предходната година имат приходи от продажби между 300 хиляди и 3 милиона лева (без ДДС) са длъжни да правят тримесечни авансови вноски за корпоративен данък. Фирмите с приходи от продажби под 300 хиляди лева (без ДДС) по свое желание могат да правят тримесечни авансови вноски за корпоративен данък.

5. Как се определят месечните авансови вноски за корпоративен данък
Месечната авансова вноска за корпоративен данък (която касае само фирмите с приходи от продажби за предходната година над 3 милиона лева без ДДС) е равна на декларираната от фирмата прогнозна печалба за текущата година / 12 месеца * 10% (или колкото е корпоративния данък през годината). Прогнозната печалба за текущата година се декларира в годишната декларация за предходната година.
Пример:
Фирмата Х декларира в годишната си данъчна декларация за 2012 г., че през 2013 г. очаква да има печалба от 120 хиляди лева. В такъв случай месечната авансова вноска ще е равна на 120 хиляди / 12 месеца * 10% = 1000 лева.
Сигурно някой ще се запитат защо ли фирмата Х вярно и честно да декларира какво очаква да спечели през 2013 г., а не да декларира, че очаква загуба примерно (и няма изобщо да прави авансови вноски). Отговорът е, защото ако в края на годината се окаже, че печалбата е с повече от 20% над декларираната очаквана, ще има санкции (виж следващите пояснения)
6. Как се определят тримесечните авансови вноски за корпоративен данък
Тримесечната авансова вноска за корпоративен данък (която касае фирмите с приходи от продажби за предходната година между 300 хиляди и 3 милиона без ДДС) е равна на декларираната от фирмата прогнозна печалба за текущата година / 4 тримесечия * 10% (или колкото е корпоративния данък през годината).
Пример: Фирмата Y декларира в годишната си данъчна декларация за 2012 г., че през 2013 г. очаква да има печалба от 12 хиляди лева. В такъв случай тримесечната авансова вноска за корпоративен данък ще бъде 12 хиляди / 4 тримесечия * 10% = 300 лева.
Отново, ако фирмата си занижи прогнозната печалба за следващата година с повече от 20%, ще има санкции
7. Деклариране на авансовите вноски за корпоративен данък
Задължителните авансови вноски за корпоративен данък за текущата година (касаещи фирмите с приходи от продажби поне 300 хиляди лева за предходната година) се декларират с годишната данъчна декларация за предходната година (в годишната данъчна декларация за 2012 г. се декларират за 2013 г., в декларацията за 2013 г. се декларират за 2014 г. и т.н.).
Когато новоучредено дружество в резултат на преобразуване има задължение за тримесечни авансови вноски за корпоративен данък, се подава декларация по образец в срока за плащане на първата авансова вноска след преобразуването.
Фирмите, които искат по своя воля (без закона да ги принуждава) да правят тримесечни авансови вноски за корпоративен данък, подават декларация по образец в срок преди плащане на първата избрана тримесечна авансова вноска.
8. Декларация за промени на авансови вноски
Фирмите могат да подадат декларация по образец за намаляване или увеличаване на авансовите вноски, ако през годината смятат, че прогнозната печалба се разминава с декларираното в годишната данъчна декларация за предходната година.
Пример:
Фирмата Х декларира в годишната си данъчна декларация за 2012 г., че очаква през 2013 г. да има печалба от 100 хиляди лева. През време на годината вижда, че нещата вървят по-добре или по-зле от очакваното и решава да си подаде декларация за промени на авансовите вноски (може да ги намали или увеличи, за да избегне пропуснати ползи или санкцията) .
След подаването на декларацията за промени на авансовите вноски, последните могат да се плащат по новите им нива. Същата тази декларация се подава и при преобразуване на дружеството, когато ще има налице промяна в размера на определените от приемащото дружество след преобразуването авансови вноски. Декларацията трябва да се подаде в срока за извършване на първата авансова вноска след преобразуването.
Тази декларация за промени на авансовите вноски вече беше разкрито от данъчен експерт, че може да послужи за злоупотреби. Така например фирма, която е длъжна да прави авансови месечни вноски (значи за предходната година има приходи от продажби над 3 милиона лева без ДДС) може да декларира в данъчната си декларация за 2012 г., че очаква печалба 0 през 2013 г. Няма нищо незаконно в това (разбира се поема се риска данъчните да се издразнят и тази фирма да попадне „под обстрел“ по принцип, но собственика на фирмата си поема рисковете). Да допуснем, че фирмата реално ще има печалба за 2013 г. от 1 милиона лева. За да няма санкции за занижените прогнози за печалбата, фирмата може да подаде преди последната 12-та авансова вноска (значи преди тази за декември месец) декларация за промени на авансовите вноски, където вярно и честно ще си напише прогнозната печалба и ще си внесе авансово данъка малко преди края на годината. Така все едно не са правени авансови вноски за корпоративен данък.
Много тъпа грешка на законодателите, дали не е умишлена? По-добре да ги махнем тези авансови вноски, ако ще се държат вратички в закона. Или да се облагаме авансово, или да не се облагаме авансово. Стига с надеждите някой да е толкова наивен, че да плати авансови вноски след като в закона е оставена може би съвсем умишлено вратичка, която почти напълно обезсмисля останалите правила.
9. Санкции при превишение на годишния корпоративен данък над определените авансови вноски
Ако дължимия годишен корпоративен данък надвиши с повече от 20% сумата от определените месечни авансови вноски за годината или ако 75% от дължимия годишен корпоративен данък надвиши с повече от 20% сумата от определените тримесечни авансови вноски за съответната година, върху превишението над 20% се дължи лихва. Тази лихва се определя съгласно Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания и се изчислява от 16 април до 31 декември на съответната година, а за новоучредено дружество в резултат на преобразуване – от датата, следваща датата, на която изтича срокът за извършване на първата тримесечна авансова вноска, до 31 декември на годината на преобразуването. Разбира се в „Закона за лихвите….“ не пише колко е законната лихва… Трябва да се бръкне по-надълбоко. И така според постановлението на министерския съвет законната лихва за държавни вземания в лева е 10% + основния лихвен процент на БНБ (който е около 0%). Кръгло 10% на година.
Формули за изчисляване на дължимата лихва:
1. за месечните авансови вноски:
А = Б – (В + 0,2 В), където:
А е сумата, върху която се дължи лихва;
Б е дължимият годишен корпоративен данък;
В е общият размер на определените месечни авансови вноски за годината;
2. за тримесечните авансови вноски:
А = 0,75 Б – (В + 0,2 В), където:
А е сумата, върху която се дължи лихва;
Б е дължимият годишен корпоративен данък;
В е общият размер на определените тримесечни авансови вноски за годината
В закона така е написано, че вероятно дори и в НАП за определен период от време няма да знаят какво да правят. Затова няколко примера с разяснения
Пример 1:
Фирмата Х е длъжна през 2013 г. да прави месечни авансови вноски за корпоративен данък на основание на това, че през 2012 г. (предходната година) има приходи от продажба повече от 3 милиона лева без ДДС. Фирмата Х декларира в годишната си данъчна декларация за 2012 г., че през 2013 г. очаква да има печалба от 1,2 милиона лева. На това основание се определят месечните авансови вноски в размер от 1,2 милиона лева / 12 месеца * 10% корпоративен данък. Или месечната авансова вноска за корпоративен данък би трябвало да бъде 10 000 лева. За 12 месеца се събират авансови вноски от 120 000 лева според декларираното. Обаче годината е по-добра от очакваното и фирмата реализира печалба от 1,3 милиона лева.
Сумата, върху която се дължи лихва ще е равна на годишния корпоративен данък за 2013 г. – общия размер на авансовите вноски за годината * 120%.
За печалба от 1,3 милиона лева корпоративния данък за годината е 130 хиляди лева (10% от 1,3 милиона).
Общия размер на авансовите вноски за годината бяха 120 хиляди. Умножени по 120% прави 144 хиляди лева.
Така 130 хиляди – 144 хиляди е отрицателно число. В този случай няма да има санкция, тъй като на отрицателно число или на 0 няма как да се начисляват лихви.
Интересно при каква печалба фирмата Х би излязла в нарушение.
Отговорът в случая (а и по принцип) е 1 440 000,10 лева печалба. До 1 440 000,09 лева печалба няма да се дължат никакви лихви. Тоест фирма, която е длъжна да прави месечни авансови вноски за корпоративен данък, може да си позволи да реализира с 20% по-голяма от декларираната прогнозна печалба и това няма да се санкционира.
Пример 2:
Същия случай от пример 1, но фирмата Х реализира печалба от 1,62 милиона лева, при прогнозни 1,2 милиона и внесени месечни авансови вноски 120 000 лева.
Така годишния корпоративен данък е 162 000 лева (10% от 1,62 милиона лева). Фирмата не дължи лихва за сумата от 120 хиляди * 120% или за 144 000 лева. Лихвата ще се дължи за разликата между 162 хиляди лева и 144 хиляди лева. Или за 18 хиляди лева.
Тези 18 хиляди лева трябва да се умножат по законната лихва (10% + основния лихвен процент на БНБ, за примера ще приемем, че е 0). Периода, за който ще бъде изчислена лихвата от 10% върху 18 хиляди лева ще бъде 16 април до 31 декември. Според постановлението на министерския съвет дневната законна лихва лихва е равна на годишната / 360. От 16 април до 31 декември включително има 260 дни.
В такъв случай лихвата, която фирмата Х ще дължи е равна на 260 дни / 360 * 10% (за примера ОЛП на БНБ е равен на 0) или около 7,22%.
Така 18 000 * 7,22% прави 1299,60 лева лихва
Важното е да се знае, че фирмата, която е длъжна да прави месечни авансови вноски за корпоративен данък не може да си позволи да има печалба повече от 20% над декларираната прогнозна, в противен случай ще се санкционира
Пример 3:
Фирмата Y е длъжна да прави тримесечни авансови вноски през 2013 г. на основание на това, че през 2012 г. е имала приходи от продажби между 300 хиляди и 3 милиона лева без ДДС. Фирмата Y декларира в годишната си данъчна декларация за 2012 г., че очаква през 2013 г. да има печалба от 1 милион лева. Обаче не си е направила добре сметката и реализира печалба 1,3 милиона лева.
В този пример фирмата Y е била длъжна да прави тримесечни авансови вноски за корпоративен данък от 25 000 лева (100 000 лева, което е годишния корпоративен данък / 4).
При 3 авансови вноски по 25 000 лева, общо дължимите тримесечни авансови вноски според прогнозираната печалба са 75 000 лева.
Според формулата в закона дължимата лихва = 75% от годишния корпоративен данък – 120% от общия размер на авансовите вноски за годината или за примера:
75% от  130 000 лева (това са 10% от 1,3 милиона печалба) – 120% от 75 000 лева =
97 500 – 90 000 = 7 500 лева. Върху тази сума трябва да се начисли лихва в размер 10% + ОЛП на БНБ (виж за подробности постановлението) за период от 260 / 360 дни
Така върху 7 500 лева трябва да се начисли лихва от около 7,22% или 541,50.
С колко може да си позволят фирмите, които са длъжни да правят тримесечни авансови вноски за корпоративен данък (тези с приходи от продажби за предходната година между 300 хиляди и 3 милиона лева без ДДС) да реализират по-голяма печалба от прогнозната, без санкция?
Отговорът е 20%
При декларирана прогнозна печалба от 1 милион лева, а реализирани на практика 1,2 милиона, според формулата от закона лихви ще се дължат върху
75% от 120 хиляди – 120% от 75 000 (3 тримесечни авансови вноски за корпоративен данък от 25 000 лева) или върху 0.
10. Внасяне на авансовите вноски за корпоративен данък
Месечните авансови вноски за корпоративен данък се внасят:
– за месеците януари, февруари и март – до 15 април на текущата календарна година
– за месеците от април до декември – до 15-то число на месеца, за който се отнасят
Тримесечните авансови вноски за корпоративен данък се внасят:
– за първото тримесечие (януари, февруари, март) – до 15 април
– за второто тримесечие (април, май, юни) – до 15 юли
– за третото тримесечие (юли, август, септември) – до 15 декември
за четвъртото тримесечие не се прави тримесечна авансова вноска

До 31 март на следващата година с подаването на годишната данъчна декларация се прави изравняване и каквото не е внесено авансово се довнася, а с него и лихвите при подценяване на прогнозните за печалба.

Съдържание на блога

СЪДЪРЖАНИЕ

1. Обществено управление (социална политика)
2. Любопитни
3. Данъци, счетоводство, икономика
4. Ново законодателство
5. Социално осигуряване в различните страни
6. Други

Обществено управление (социална политика)

Чехия затваря „втория стълб“ в пенсионната система 3 години след създаването му
Asta La Vista принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“

Кисело мляко в безопасна опаковка

Как да се спре купуването на гласове по моделът Гроувс-Ледиярд
Полша се отърва от измамната схема с „частните пенсионни фондове“

Как да получа най-голямо обезщетение за майчинство от 2014

Данъчни облекчения за бедни (и богати), и некадърни законот(в)орци
2 работиш – 1 получаваш, да си по-среден от средното и други подобни

Държавно строителство ЕАД – 1 000 000 000

Градушката – отдел Задължителни “частни пенсионни фондове” към юни 2013 г.

Полша спира финансовите пирамиди в пенсионната система

Как да получа най-голямо обезщетение за майчинство

50 лева за всяко дете?

Реформа на корпоративното подоходно облагане

Златно швейцарско правило за пенсиите и други ценности

Да приватизираме задължителните частни пенсионни фондове

Сектанти за проблемите на пенсионните системи

Шарлатаните – задължителни “частни пенсионни фондове” към декември 2012 г.

Как ще бъде избягван данъка върху лихвите по депозитите законно

(Не)Единното платежно, финансовите пирамиди – задължителни “частни пенсионни фондове” и други измамници

Пушенето 2012
Пиявиците – задължителни “частни пенсионни фондове” към септември 2012 г.
Как не трябва да се въвежда данък върху лихвите в България
Словакия по пътя към свободата от частните “здравни фондове” поробили американците и не само тях
Провалите с приватизацията на пенсионната система в Чили и в други държави
Данък върху лихвите? Хайде данъчната система да е неутрална когато трябва, и да оказва влияние където трябва
Пенсионни реформи – година поредна 2012
Стига механично увеличаване на пенсии
Търгашите – отдел Задължителни “частни пенсионни фондове” към юни 2012 г.
Върхушката – отдел Задължителни “частни пенсионни фондове” към март 2012
4 за 5, или “Как да получаваме по-голяма от заслуженото пенсия, напълно законно”
Повечето унгарци искат да спасят задължителните частни пенсионни фондове?
Какво да се прави със сребърния фонд?
Финансови пирамиди с държавна принуда – трайни тенденции
Закони за бедните във Великобритания
Данък принудителни задължителни “частни здравни” финансови пирамиди?
Унгария няма да бъде колония
Кога ще мога да се пенсионирам?
Развитие на социалното осигуряване в САЩ
1211 – Измамата принудителни задължителни “частни пенсионни фондове”
Пенсионна възраст 65 = 45% по-висока пенсия
Здравно осигуряване в България
Подготвят Чехия за разграбване
911 – Къде принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“ са инвестирали парите на данъкоплатците
Безработица – обезщетения, осигуряване
Скритата реклама на принудителните задължителни “частни пенсионни фондове”, чрез насаждане на страх
Индекс на Херфиндал-Хиршман (Herfindahl-Hirschman Index – HHI) и принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“
Какви пенсии предлага „най-успешната пенсионна система“ в Чили
История на първата пенсионна система в Германия от времето на Ото фон Бисмарк
И Боливия прекрати схемата със задължителните частни пенсионни фондове
Как е възможно да работя повече, а да получавам по-ниска пенсия
Докладът на Сър Уилям Беверидж – Social Insurance and Allied Services (Beveridge Report)
Кой изпълнява функцията на сервитьорка на принудителните задължителни “частни пенсионни фондове”?
Пенсионни „мултифондове“ – оправданието защо парите за пенсия са изчезнали
От къде идват дупките в бюджета на НОИ и как да се затворят
911 – Принудителните задължителни “частни пенсионни фондове” пак нанесоха доходност
Опит на лобистите за приватизация на социалното осигуряване в САЩ
Финансовите пирамиди на Пинера – успех за организаторите на пенсионната система от Чили, измама за цялата планета
Промени в пенсионната система на Унгария през 2010-2011
Замразяване на минималния осигурителен доход и други реформи
Статистика и прогнози за заместващия доход от пенсия в страните от Европейския съюз
Хайде работодателите да плащат изцяло осигуровките за своите служители
Какво знаем за задължителните частни пенсионни фондове в България (Анкета)
Бъдещето на частните пенсионни фондове – по модела на осигурителния принос
Противоконституционничим, а? Принудителни задължителни частни пенсионни фондове
Може ли да ми дават допълнително, а да получавам по-малко? (Допълнителни-задължителни “частни пенсионни фондове”)
Защо „професионалните частни пенсионни фондове“ прибират парите, а държавата плаща
Съвкупната доходност на… Колко струват на България задължителните „частни пенсионни фондове“
Несъстоятелните, дори и на теория – Задължителни “частни пенсионни фондове”
Доходност на… (Колко пари ми загуби задължителния ми частен пенсионен фонд)
Измамата – задължителни „частни пенсионни фондове“ и „конституционния съд“
Пенсионния модел в Чили vs Модела на осигурителния принос
Как да получим най-голяма пенсия (изчисляване размера на пенсията)
Как да трупаме осигурителен стаж най-евтино
Какво означава нулев естествен прираст за пенсионната система?
Защо “национализацията” на допълнително-задължителното пенсионно осигуряване е една много добра идея
Големите лобисти в “Кодекса за социално осигуряване”
За частен остров в Ада – малките лобисти
Нов Кодекс за социално осигуряване – по модела на осигурителния принос
Пенсионна система – модел на осигурителния принос
Здравна реформа и една реформа на висшето образование
Решение на проблемите за местното самоуправление
Пушенето
Хайде да вдигнем заплатите на държавните служители с 10%
Концептуална стратегия за развитие на България
Как да се финансира градския транспорт в България за 2%

Любопитни

Project 2045 – New Era For Humanity
Фермата на животните
Експеримент с 5 маймуни
Водорасли, рибки и „свободния пазар“
Моята приятелка – Банката
Zeitgeist Moving Forward
Приказка за добрите феи и трите стъпки към щастието
Project Better Place – Автомобилната революция в България и по света
Как да се раздвижи пазарът на недвижимите имоти и икономиката
Колко струват имотите, с които разполагам? Цените падат, май е време да купувам?

Данъци, счетоводство, икономика

Банкови сметки и кодове за плащане на данъци при НАП от 01.03.2014 г.
Международен стандарт за финансово отчитане за малки и средни предприятия (МСФОМСП)
Авансови вноски за корпоративен данък

Хайде да намалим цената на тока

Банкови сметки и кодове за плащане на данъци при НАП от 01.01.2013 г.
Данъчно третиране на лихва във връзка с предоставяне на заем между две физически лица
Работни дни през 2013 година в България

Спогодби за избягване на двойното данъчно облагане
Данък върху разходите в България
Да либерализираме прането
Защо данъка върху “представителните разходи” трябва да стане 15%
Данък върху лихвите? Хайде данъчната система да е неутрална когато трябва, и да оказва влияние където трябва
Фактури – с ДДС и без ДДС, изисквания към фактурата в България
Граждански договор със самоосигуряващо се лице (свободна професия)
Облагане с патентен данък
Работни дни през 2012 година в България
Защо се подава данъчна декларация при доход от граждански договори задължително? (по дилемата на затворника)
Осигуровки и други данъци на самоосигуряващо се лице (свободна професия)
Регулиране на слаба капитализация
Регистрация на самоосигуряващо се лице (свободна професия)
Здравно осигуряване в България
Индекс на Херфиндал-Хиршман (Herfindahl-Hirschman Index – HHI) и принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“
За и против добавката за стаж
Сключване на трудов договор – документи, правила, процедури
Лудостта по лалетата
Има ли нужда от поставяне на граници на цената на такситата?
Пране на пари и “плоския данък”
Защо данъка върху добавената стойност се нарича така?
С колко забогатява населението в България в периода 1998-2010?
Кредитната карта – кога си струва и кога не
Пирамидата на Маслоу, социализъм, демокрация
“Амортизация като пречка” или “Хайде разходите за Дълготрайни активи да се признават веднага”
Слабите играчи и новите планове на отбора
Ускоряване на ученето в екипите
Човекът, технологията и музиката
Анализ на част от „Посткапиталистическото общество” от Питър Дракър
Казус по макроикономика за УНСС
Казус по микроикономика за УНСС

Ново законодателство

Конституция на Република България 2013 (предложение)
Нов Кодекс за социално осигуряване – по модела на осигурителния принос
Граждански кодекс на Република България (предложение)
Нов Закон за висшето образование – (предложение)
Наказателен кодекс (предложение)
Нов Закон за корпоративното подоходно облагане

Социално осигуряване в различните страни

Да се пенсионираш в Австрия
Да се пенсионираш в Белгия
Да се пенсионираш в Бразилия
Да се пенсионираш във Великобритания
Да се пенсионираш в Германия
Да се пенсионираш в Канада
Да се пенсионираш в САЩ
Да се пенсионираш във Франция
Да се пенсионираш в Холандия
Да се пенсионираш в Чехия
Да се пенсионираш в Швейцария
Да се пенсионираш в Япония
Социално осигуряване (и данъци) – Белгия
Социално осигуряване (и данъци) – България
Социално осигуряване (и данъци) – Великобритания
Социално осигуряване (и данъци) – Германия
Социално осигуряване (и данъци) – Гърция
Социално осигуряване (и данъци) – Испания
Социално осигуряване (и данъци) – Норвегия
Социално осигуряване (и данъци) – Унгария
Социално осигуряване (и данъци) – Франция
Социално осигуряване (и данъци) – Холандия
Социално осигуряване (и данъци) – Швеция

Други

Конституциите на третата българска държава
Електронното гласуване
Кой се страхува от знака “Х” и синия химикал
Как да се елиминира корупцията до край
Нов химн на Република България
Нов модел съдебна система в България
Модернизация на специалност “Право”
Корупция
Силикон, ГМО, училище
Съдебната система не работи!

 

Project 2045 – New Era For Humanity


Locations of visitors to this page
Tyxo.bg counter
Site Meter
Google Analytics Alternative
Clicky

Облагане с патентен данък

Облагане с патентен данък

Съдържание

Кой се облага с патентен данък?

Какво печели лицето като го облагат с патентен данък?

Може ли ЕООД, ООД или друго дружество да се облага с патентен данък?

Кога се губи правото за облагане с патентен данък?

Какъв е размера на патентния данък и кой го определя?

Какво става ако се извършват повече от 1 патентни дейности или в повече от 1 обект?

Облекчения при облагането с патентен данък

Деклариране на обстоятелствата свързани с патентния данък

Къде се подават декларациите?

Кога и как се внася патентния данък?

Отстъпки при предплащане на данъка за цялата година

Видове патентни дейности и годишни размери на данъка

Патентен данък в Столична община

 

Кой се облага с патентен данък?

Съгласно Закона за местните данъци и такси, с патентен данък се облагат физическите лица (свободни професии и еднолични търговци), които извършват патентни дейности по списък (виж списъка в края на статията) и ако:

  1. Оборотът им за предходната година не превишава 50 000 лева и
  2. Лицето не е регистрирано по ДДС (регистрацията за ВОП по чл. 99 и чл. 100, ал. 2 от ЗДДС не се брои)

Какво печели лицето като го облагат с патентен данък?

Не се облага с данък върху доходите на физическите лица. При ЕТ данъкът е в размер на 15% от печалбата. При значителен приход (но не повече от 50000 на година) и малко разходи, облагането с патентен данък може да се окаже много изгодно.

Може ли ЕООД, ООД или друго дружество да се облага с патентен данък?

Не, с патентен данък могат да се облагат единствено еднолични търговци и самоосигуряващи се лица (свободни професии).

Кога се губи правото за облагане с патентен данък?

Ако лицето се регистрира по ДДС за текущата година ще се облага по общия ред на закона за данъците върху доходите на физическите лица. Патентен данък ще се дължи до края на тримесечието, в което лицето се е регистрирало, а внесения патентен данък ще се приспадне при плащането на годишния данък върху доходите.

Лицето може да поиска от общината удостоверение за дължимия патентен данък, което се издава безплатно.

Дори и през годината лицето да се дерегистрира по ДДС, то ще бъде обложено за годината с данък върху дохода по ЗДДФЛ.

Какъв е размера на патентния данък и кой го определя?

Патентния данък се определя от общинския съвет на съответната община в зависимост от местонахождението на обекта, където се провежда дейността. Ако патентната дейност не се извършва в обект или от постоянно място, за целите на определяне на данъка за местонахождение на обекта се смята постоянния адрес на лицето.

Какво става ако се извършват повече от 1 патентни дейности или в повече от 1 обект?

Патентния данък се дължи за всяка дейност по отделно. Ако се осъществява патентна дейност в повече от 1 обект, тогава данъка се дължи за всеки обект поотделно.

Ако патентната дейност започва или спира в рамките на годината (с изключение на местата за настаняване, хранене и развлечения), тогава данъкът се определя пропорционално на броя тримесечия, в които е извършвана дейността, включително тримесечията, в които дейността е започнала или прекратена.

Ако в един обект едновременно се извършва едновременно двете различни дейности „Търговия на дребно до 100 кв.м нетна търговска площ на обекта“ и „Продажба на вестници, списания, българска и преводна литература“, патентен данък се дължи само за търговия на дребно до 100 кв. м..

Ако в течение на годината се промени обстоятелство свързано с определяне на данъка, тогава до края на годината данъка се определя според новото обстоятелство, включително за тримесечието на промяната (не важи за местата за настаняване, хранене и развлечения)

Облекчения при облагането с патентен данък

Лицата, които подлежат на облагане с патентен данък могат да ползват облекчения в следната последователност:

  1. Лицата с поне 50% увреждания могат да ползват 50% намаление на патентния данък, ако извършват дейността лично и не наемат други хора за тази дейност през цялата данъчна година (дори и през годината да изтече срока, за който е определена неработоспособността, или неработоспособността да настъпи по време на годината, лицето има право да ползва облекчение за цялата година)
  2. Ако лицето извършва с личен труд два или три вида патентни дейности през годината, заплаща патентен данък само за тази, която е в най-висок размер. За извършване на повече от 3 дейности облекчението не се прилага.
  3. Лицата, които са пенсионери, извършват дейността лично, не наемат други работници през цялата година, и извършват някоя от следните дейности (Дърводелски услуги; Шивашки, кожарски, кожухарски и плетачни услуги; Обущарски и шапкарски услуги; Металообработващи услуги; Бръснарски и фризьорски услуги, ветеринарно-фризьорски услуги; Машинописни и/или копирни услуги; Козметични услуги, поставяне на татуировки; Маникюр, педикюр; Часовникарски услуги; Тапицерски услуги; Ремонт на електро- и водопроводни инсталации; Стъкларски услуги; Поддържане и ремонт на битова техника, уреди, аудио-визуални уреди, климатици, ремонт на музикални инструменти; Фотографски услуги; Санитарни възли, наети под аренда; Ключарски услуги, ремонт на брави, поправка на чанти, книговезки услуги, ремонт на шевни машини; Ремонт на чадъри, ремонт и зареждане на запалки, ремонт на велосипеди, коминочистачни услуги; Продажба на вестници, списания, българска и преводна литература), могат да ползват 50% намаление на патентния данък
  4. Лицата, които ползват работно място за обучение на чираци по смисъла на закона за занаятите, и извършват Бръснарски и фризьорски услуги или ветеринарно-фризьорски услуги, заплащат 50% от определения патентен данък за съответното работно място. За да се ползва намалението към декларацията по образец свързана с патентния данък трябва да се приложи копие от удостоверението за вписване в регистъра на чираците, издадено от регионалната занаятчийска камара.

Деклариране на обстоятелствата свързани с патентния данък

Лицата, които подлежат на облагане с патентен данък, декларират обстоятелствата до 31 януари. Ако дейността започва след тази дата, декларацията се подава преди да започне дейността.

При каквито и да е промени в обстоятелствата свързани с определянето на данъка, в 7 дневен срок от промяната трябва да се подаде декларация. Ако се прехвърля предприятие на едноличен търговец, декларация трябва да се подаде и от двете страни участници по сделката.

Ако лицето се регистрира по ДДС, декларация трябва да се подаде до края на месеца следващ месеца, в който е направена регистрацията или лицето е направило оборот над 50000 лева, за което подлежи на задължителна регистрация по ДДС.

Къде се подават декларациите?

В общината където се намира обектът, където се извършва патентна дейност, а ако няма обект, по постоянния адрес на лицето.

Ако данъчната декларация на чуждестранно лице се извършва чрез пълномощник с постоянен адрес в страната, декларацията се подава в общината, където е постоянния адрес на пълномощника. Във всички останали случаи декларацията се подава в Столична община.

Приема се, че дейността не се извършва от постоянно място, когато промяната през годината на местонахождението на обекта, от който се извършва дейността, води до промяна в размера на данъка.

Кога и как се внася патентния данък?

Патентния данък се внася на 4 равни вноски:

  1. За първото тримесечие – до 31 януари
  2. За второто – до 30 април
  3. За третото – до 31 юли
  4. За четвъртото – до 31 октомври

Ако възникне задължение за внасяне на патентен данък през годината, дължимата част от данъка за текущото тримесечие се внася в 7 дневен срок от подаване на данъчната декларация, а ако не е подадена в 7 дневен срок от крайния срок за подаването й.

Патентния данък се внася в общината, където се намира обектът, в който се извършва патентната дейност (или ако няма обект в общината по постоянен обект на лицето). Ако данъкът се плаща от името на чуждестранно лице чрез пълномощник, тогава се внася по постоянен адрес на пълномощника. Във всички останали случаи данъкът се внася в Столична община.

Отстъпки при предплащане на данъка за цялата година

Лицата, които до 31 януари на съответната година подадат декларация и заплатят съответния данък за цялата година, ползват отстъпка от 5%.

Видове патентни дейности и годишни размери на данъка

  1. Средства за подслон и места за настаняване с не повече от 20 стаи – данъкът се определя за стая според местонахождението на обекта: 1 и 2 звезди – от 25 до 250 лв.
  2. Заведения за хранене и развлечения – данъкът се определя за място за консумация, включително на открити площи, или за обект, според местонахождението на обекта:
    1. Ресторанти: 1-2 звезди – от 1 до 35 лв.; 3 звезди – от 6 до 60 лв.
    2. Заведения за бързо обслужване: 1-2 звезди – от 1 до 20 лв.; 3 звезди – от 3 до 35 лв.
    3. Питейни заведения с изключение на бюфети, каравани и павилиони: 1-2 звезди – от 1 до 20 лв.; 3 звезди – от 2 до 35 лв.
    4. Кафе-сладкарници: 1-2 звезди – от 1 до 20 лв.; 3 звезди – от 3 до 50 лв.
    5. Барове: дневни – 2 звезди (от 3 до 50 лв.), 3 звезди (от 10 до 84 лв.); нощни – 2 звезди (от 5 до 63 лв.), 3 звезди (от 20 до 98 лв.)
    6. Бюфети, каравани и павилиони – за обект от 75 до 500 лв.
  3. Търговия на дребно до 100 кв.м нетна търговска площ на обекта – данъкът се определя за 1 кв. м нетна търговска площ според местонахождението на обекта: от 2 до 20 лв.
  4. Платени паркинги – данъкът се определя за място за паркиране според местонахождението на обекта: от 5 до 200 лв.
  5. Дърводелски услуги – данъкът се определя според местонахождението на обекта: от 50 до 780 лв.
  6. Шивашки, кожарски, кожухарски и плетачни услуги – данъкът се определя според местонахождението на обекта: от 40 до 840 лв.
  7. Търговия, изработка и услуги за изделия от благородни метали – данъкът се определя според местонахождението на обекта: от 500 до 2500 лв.
  8. Обущарски и шапкарски услуги – данъкът се определя според местонахождението на обекта: от 40 до 120 лв.
  9. Металообработващи услуги – данъкът се определя според местонахождението на обекта: от 100 до 910 лв.
  10. Бръснарски и фризьорски услуги, ветеринарно-фризьорски услуги – данъкът се определя за работно място според местонахождението на обекта: от 60 до 840 лв.
  11. Машинописни и/или копирни услуги – данъкът се определя на брой устройство според местонахождението на обекта: от 180 до 594 лв.
  12. Козметични услуги, поставяне на татуировки – данъкът се определя за работно място според местонахождението на обекта: от 130 до 900 лв.
  13. Маникюр, педикюр – данъкът се определя за работно място според местонахождението на обекта: от 60 до 420 лв.
  14. Часовникарски услуги – данъкът се определя според местонахождението на обекта: от 60 до 390 лв.
  15. Тапицерски услуги – данъкът се определя според местонахождението на обекта: от 180 до 520 лв.
  16. Автомивки; ремонт, регулиране и балансиране на гуми – данъкът се определя според местонахождението на обекта: от 190 до 1200 лв.
  17. Авторемонтни, автотенекеджийски, автобояджийски и други услуги по техническото обслужване и ремонта на моторни превозни средства – данъкът се определя според местонахождението на обекта: от 280 до 1900 лв.
  18. Ремонт на електро- и водопроводни инсталации – данъкът се определя според местонахождението на обекта: от 100 до 560 лв.
  19. Стъкларски услуги – данъкът се определя според местонахождението на обекта: от 100 до 700 лв.
  20. Поддържане и ремонт на битова техника, уреди, аудио-визуални уреди, климатици, ремонт на музикални инструменти – данъкът се определя според местонахождението на обекта: от 47 до 980 лв.
  21. Отдаване на видеокасети или записи на електронен носител под наем – данъкът се определя според местонахождението на обекта: от 300 до 3250 лв.
  22. Компаньонки и компаньони – данъкът се определя според местонахождението на обекта: от 3000 до 6440 лв.
  23. Масажистки и масажисти – данъкът се определя според местонахождението на обекта: от 500 до 1680 лв.
  24. Гадатели, екстрасенси и биоенерготерапевти – данъкът се определя според местонахождението на обекта: от 2000 до 5600 лв.
  25. Фотографски услуги – данъкът се определя според местонахождението на обекта: от 200 до 1040 лв.
  26. Посреднически услуги при покупко-продажба, замяна и отдаване под наем на недвижими имоти – данъкът се определя според местонахождението на обекта: от 100 до 3500 лв.
  27. Санитарни възли, наети под аренда – данъкът се определя според местонахождението на обекта: от 150 до 420 лв.
  28. Ключарски услуги, ремонт на брави, поправка на чанти, книговезки услуги, ремонт на шевни машини – данъкът се определя според местонахождението на обекта: от 50 до 198 лв.
  29. Ремонт на чадъри, ремонт и зареждане на запалки, ремонт на велосипеди, коминочистачни услуги – данъкът се определя според местонахождението на обекта: от 50 до 98 лв.
  30. Заложни къщи: от 3000 до 28 000 лв.
  31. Продажба на вестници, списания, българска и преводна литература – данъкът се определя според местонахождението на обекта: от 30 до 260 лв.
  32. Ремонт на компютри, компютърна и друга електронна офис техника (копирни апарати, факс апарати, принтери и други) – данъкът се определя според местонахождението на обекта: от 300 до 1300 лв.
  33. Игри с развлекателен или спортен характер – данъкът се определя за брой съоръжения според местонахождението на обекта:
    1. развлекателни игрални автомати и други игри, функциониращи с монета или жетон: от 100 до 198 лв.
    2. минифутбол, тенис на маса, хвърляне на стрели, пейнтбол и спийдбол, минибаскетбол, бридж, табла: от 8 до 26 лв.
    3. зали за боулинг и кегелбан – за игрален коридор, и билярд – за маса: от 40 до 140 лв.
  34. Фитнес центрове и спортни зали – данъкът се определя според местонахождението на обекта: от 1,50 до 4 лв. за 1 кв. м и от 300 до 840 лв. за един фитнес уред
  35. Химическо чистене, пране и гладене – данъкът се определя на брой съоръжения според местонахождението на обекта: от 133 до 440 лв.
  36. Мелничарски услуги:
    1. мелници за брашно – от 18 до 36 лв. на линеен сантиметър от дължината на млевната линия;
    2. мелници за фураж стационарни – от 600 до 1200 лв.
  37. Услуги с атрактивен характер:
    1. Корабчета – от 750 до 1500 лв. на брой;
    2. Лодки – от 450 до 900 лв. на брой;
    3. Яхти – от 900 до 1800 лв. на брой;
    4. Джетове – от 900 до 1800 лв. на брой;
    5. Влакчета – от 30 до 60 лв. на място;
    6. Файтони – от 75 до 150 лв. на място;
    7. Водни ски, водни планери и сърфове, водни колела, включително надуваеми, водни увеселения – от 150 до 300 лв. на брой оборудване;
    8. Зимни ски (включително ски екипировка), зимни кънки, сноубордове, шейни – от 150 до 300 лв. на брой оборудване;
    9. Въртележки, виенски колела, блъскащи се колички, велосипеди и рикши – от 150 до 300 лв. на място;
    10. Детски колички и моторчета – от 150 до 300 лв. на брой;
    11. Стрелбища – от 300 до 600 лв. на брой
  38. Обучение на водачи на моторни превозни средства – данъкът се определя за брой моторно превозно средство в следните размери:
    1. мотопеди, мотоциклети – от 200 до 475 лв.
    2. други МПС – от 400 до 950 лв.
  39. Услуги „Пътна помощ“ на пътни превозни средства – от 2000 до 4000 лв. за брой моторно превозно средство.
  40. Услуги със земеделска и горска техника – данъкът се определя за брой техника, както следва:
    1. комбайн – от 330 до 660 лв.;
    2. трактори, тракторни ремаркета, самоходни шасита и други самоходни и самодвижещи се машини – от 110 до 220 лв.;
    3. прикачни, навесни и стационарни машини – от 11 до 22 лв.

Патентен данък в Столична община

Виж наредбата тук

Locations of visitors to this page
Tyxo.bg counter
Site Meter
Google Analytics Alternative
Clicky

4 за 5, или „Как да получаваме по-голяма от заслуженото пенсия, напълно законно“

Настоящото по никакъв начин не е израз на антидържавническо поведение, точно обратното. Когато в закона са оставени случайно или умишлено вратички, тогава нека всички да знаят за тях, току виж законодателя се сетил да ги затвори. Докато пенсионната система в България работи по архаичния модел на осигурителния стаж, като за капак на всичко са й добавени мутантите задължителни „частни пенсионни фондове“, ползващи се от протекцията на „конституционния съд“, нека всички да знаят как да се възползват по най-добрия начин от пробойните, а не системата да работи само за тарикати.

Известно е, че системата на осигурителния стаж не отразява реалния принос на лицата към осигурителната система. Така и пенсията, която ще получават ще им върне или повече (за тарикатите), или по-малко (за всички останали) от това, което са заслужили. Известно е, че заради дефектната формула на НОИ и системата на осигурителния стаж, е възможно човек да работи допълнително и по-ефективно, а за награда да получава по-малка пенсия, отколкото изобщо да не беше работил
Очевидно е, че задължителните частни пенсионни фондове, не са частни (освен при прибирането на печалбата за собствениците си), по никакъв начин не защитават интересите на данъкоплатците, а работят (преди да бъдат закрити и забранени) за максимално усвояване на иззетите от населението с държавна принуда средства, като схемата трябва да се осъществява и напълно законно. Все пак това са финансови пирамиди с държавна протекция.

А интересите на данъкоплатеца кой да защити? Като целта е източване, тогава всички да източват, докато задължителните „частни пенсионни фондове“ не бъдат закрити и забранени, а системата на „осигурителния стаж“ не бъде сменена с такава, която да отразява реалния принос на средния данъкоплатец и да го възмездява равностойно.

Дотогава все пак има начин напълно законно средния данъкоплатец да получи от фонд „Пенсии“ на НОИ повече, отколкото е заработил (и не става дума за фалшификация на документи, подкупи и т.н., всичко трябва да е напълно законно). Как става тази работа?

Тайната се крие в кодекса за социално осигуряване, чл. 9, ал. 8:

„Зачита се за осигурителен стаж при пенсиониране, ако това е по-благоприятно за лицата, в съотношение 4 години за 5 години от трета категория времето, през което лицата са работили по трудов договор при пълно работно време и… по допълнителен или втори трудов договор с дневно работно време не по-малко от 3 часа“

Това какво означава? Накратко, че за 1 месец е възможно да се придобива 1,25 месеца стаж, който е ключов компонент при определяне размера на пенсията.

Обаче пише, че трябва да се работи по допълнителен или втори трудов договор с работно време поне 3 часа? Къде му е далаверата да работиш повече, за да получаваш повече?

Ами няма да се работи повече, но документално ще пише, че се работи повече… Пример:

Отива работника, който иска да получава повече пенсия, отколкото е заслужил, при работодателя си (бъдещ или настоящ), и се договарят за заплащането. Да приемем, че са се договорили на 1000 лева заплата месечно.

Вариант 1 – ако всичко е по реда си, без да се ползват вратичките в закона (каквато е съдбата на обикновения данъкоплатец), и работника работи на 8 часов работен ден по трудов договор, при 1000 лева заплата (да приемем и че това е средната в страната), в продължение на 40 години, тогава пенсията, която би получил от държавното пенсионно осигуряване ще е следната (това ще е така ако финансовите пирамиди наричани „универсални пенсионни фондове“ бъдат закрити и държавата възстанови правата за пълна държавна пенсия на родените след 1959 г., иначе пенсията ще е по-малка, тъй като средния  данъкоплатец са го наградили да получава „допълнителна пенсия“ от задължителен „частен пенсионен фонд“, който му е натрапен с държавна принуда):
осигурителен стаж 40 години * 1,1% на година * индивидуален коефициент на лицето 1 * среден осигурителен доход в страната за последните 12 месеца 1000 лева = месечна пенсия от 440 лева.

Вариант 2 – тук ще се ползва вратичката в закона и работника като се договаря за заплатата, така между другото ще вметне, че тези 1000 лева не иска да ги получава по 1 договор на 8 часов работен ден, а ще ги раздели на 1 трудов договор на 8 часов работен ден за 600 лева примерно + 1 допълнителен трудов договор на 3 часов работен ден за 400 лева примерно на длъжност… примерно „хигиенист“ (няма срамна работа все пак) или нещо друго, което да не е подозрително. Важното е общата сума по двата договора (1 реален и 1 само по документи) да е тази, която работодателя е склонен да плати, а работата ще е същата. Няма причина работодателя да откаже да съдейства, защото няма да плаща повече, минимална работа в повече се отваря на отдел „Труд и работна заплата“, но това е дреболия. Какъв ще е резултата от тези напълно законни номерца? Ако работника работи при тези условия в продължение на 40 години, то пенсията му без да е работил повече, без да е плащал повече данъци ще е:
осигурителен стаж 50 години? * 1,1% на година * индивидуален коефициент на лицето 1 * среден осигурителен доход в страната за последните 12 месеца 1000 лева = месечна пенсия от 550 лева

Възможно е също така 40-те години стаж да се постигнат за само 32 години, при формалното наличие на 2 трудови договора (1 на 8 часа и 1 на 3 часа).

Добре де, от къде дойде тази разлика? Във вариант 2 лицето ще получава с 25% по-голяма пенсия, без да е работило повече, без да е плащало повече осигуровки и т.н.

Ами 4 години стаж се признават за 5 по тази схема. Това е един от вариантите, с който системата на осигурителния стаж, която не отчита реалния принос на лицето, не награждава този, който работи повече (честит празник на онези, които работят не само по документи), нито този, който плаща повече данъци, а поощрява който е тарикат, като сметката накрая я плаща средния данъкоплатец. Но ако всички станат тарикати, да видим дали ще продължава да има модел на осигурителния стаж + финансови пирамиди задължителни „частни пенсионни фондове“?

Във всеки случай, докато тази изключителна комбинация от недоразумения не бъде разбита, нека средния данъкоплатец да знае как да лъже системата напълно законно, както системата прави с него.

Да закрием задължителните „частни пенсионни фондовe“, и да сменим модела на осигурителния стаж с приемането на нов кодекс за социално осигуряване по модела на осигурителния принос

Locations of visitors to this page
Tyxo.bg counter
Site Meter
Google Analytics Alternative
Clicky