Намираме се в средно голяма европейска държава, където основната заплата на депутатите е 3 пъти по-голяма от средната в средно голямата европейска държава.
Тъй като публични са само официалните доходи на населението и официалните доходи на депутатите, за неофициалните няма публична информация, то ще допуснем, че: 1. минималната заплата в страната е 500 лева 2. средната заплата в страната е 1000 лева 3. официалната основна депутатска заплата е 3 пъти по 1000 лева
Пренасяме се в кулоарите на парламента, където тихо шушукат двама депутати: – Асене, виждаш ли куролация между средната заплата и депутатската заплата? – Даже усещам двойна порция депутатски кюфтета с държавна субсидия. – Какво ще кажеш да я вдигнем малко? – Коя? – Е средната заплата разбира се, нали има куролация? – Добре, ама как да стане? – Ще предложим увеличение на минималната заплата и то само ще се подреди всичко. – Много хубава идея, а ти ли ще го предложиш или аз? – Хайде двамата да го предложим, че да спечелим повече точки пред избирателите. Избори идват наесен, а теб може за кмет да те предложим. Или ти мен? А защо да не изберат и двама ни едновременно, какво ни е в крайна сметка – Чудесна идея, ама от къде пари? – Няма страшно, тиквата ще трябва да плаща, ама хората ще разберат чак след изборите. Ако ни блокират предложението за увеличение на минималната заплата ще ги обвиним, че не мислят за хората и ще спечелим дори повече точки пред избирателите
И така депутатите предложили увеличение на минималната заплата от 500 на 700 лева, което било прието от парламента, тъй като никой не искал да губи точки.
Междувременно се пренасяме в една средно голяма българска фирма със средна средна работна заплата, занимаваща се със средна дейност – средни софтуерни услуги за средни клиенти в чужбина – от изток до запад. Във фирмата до момента работят 4 човека 1. чистачката – на минимална заплата 500 лева 2. счетоводителя – на 1000 лева 3. програмиста – на 1500 лева 4. на върха на пирамидата е шефа – той е самоосигуряващо се лице без заплата, ако фирмата е на печалба ще получава дивиденти, ако ли не ще се издържа от втората работа, където работи. Фирмата била средно печеливша и за дивиденти пари не оставали. Средната заплата била 1000 лева. Обаче счетоводителя и програмиста така или иначе били роднини на шефа и от съществуването на фирмата имало смисъл.
Да се върнем на реакциите в офиса на средно печелившата средна фирма: Първата мисъл на чистачката като чула по телевизията, че ще вдигат минималната заплата от 500 на 700 лева била:
„Жива да не бях, депутатите веднъж да помислят за народа, а не за себе си“
Първата работа на счетоводителя и програмиста като чули, че вдигат минималната заплата на чистачката била да отидат при шефа: – Шефе, на чистачката се вдига заплатата с 200 лева, ние на минимална ли заплата да станем? Искаме и ние с по 200 лева отгоре, даже с повече, че да запазим пропорцията – Добре, добре, ще видя какво мога да направя
И шефа обяснил на клиентите за тежката ситуация в страната породена следствие мисленето за хората от депутатите. Клиентите проявили разбиране и върнали напълно цивилизован отговор: – Джентълмени, няма куролация между увеличението на минималната заплата, инфлацията във вашата страна и подобрение на услугите, които предлагате. Затова най-любезно ще ви кажем – увеличение на таксата капут. С най-добри пожелания
Е сега стана каквато стана – приходи повече няма от къде да дойдат, а шефа трябва нещо да направи по въпроса. Първо трябвало да се проведе разговор с чистачката: – От много години работиш при нас, няма как да ти вдигна заплатата, обаче и няма как да не ти я вдигна, затова ти предлагам да си остане 500 лева, обаче да те водим на 5 часа вместо 8, за да спазим закона. Ти не се притеснявай, може пак да си работиш по 8. – Ааа шефче, много години работя за теб, ама не съм навита така. Ти не си ли чел тази статия: Как е възможно да работя повече, а да получавам по-ниска пенсия Докато не се направи реформа на пенсионната система по модела на осигурителния принос много ми се ще да ти помогна, ама нямам интерес. И чистачката като си направила добре сметките стигнала до извода, че по-добре да си седи в къщи и да не работи въобще, отколкото да работи при официално намалено работно време и да си провали пенсията за цял живот. А жената била пред пенсия скоро. Затова и напуснала. Фирмата останала без чистачка
Ще си кажете, ето 500 лева по-малко разходи. Ще вдигнем заплатите с по 250 лева на счетоводителя и програмиста, за да не отидат да работят за съседа, че страшно ще стане тогава. И шефа викнал счетоводителя и програмиста и им казал: – От днес ти вече ще получаваш вместо 1000 – 1250 лева, а ти вместо 1500 – 1750 лева. Само да знаете, че тъй като чистачката напусна ще трябва между другото и да чистите офиса. – Ааа, шефе, няма куролация между увеличението на заплатите и извършване на несвойствени дейности в офиса – Ааа, има куролация с литмус даже. Чистачката напусна, ако не се чисти офиса ще потънете в боклуци
Междувременно средната заплата в тази средна фирма скочила от 1000 на 1500 лева. Ако беше голяма фирма шефа вероятно щеше да получи голям бонус за добро управление, ама не получи само защото работи като самоосигуряващо се лице в средна фирма със средни клиенти от изток до запад.
Междувременно националната статистика своевременно уведомява депутатите, че средната заплата в страната е скочила от 1000 на 1500, а те могат да си вдигнат заплатите от 3000 на 4500 лева. Статистиката не отчита повишение на безработицата, тъй като жената напуска и не намира за нужно да се регистрира като безработна скоро преди пенсионирането си. По-добре да си седи и да не прави нищо.
Речено сторено
Отново в кулоарите на парламента: – Асене, видя ли как всичко само се подреди. Просто трябва да мислиш за хората. С минимални усилия и леви мерки, постигнахме десни резултати или обратното беше? – Видях, видях, много е вкусна втората порция депутатски кюфтета с държавна субсидия. Ама ти нали знаеш, че сега и пенсиите трябва да се вдигнат като се вдигнаха средните доходи в страната? А пари няма, приходите от данъци даже спаднаха, на кредит вече не ни и дават. – Стига си го мислил толкова, нали ти казах, че тиквата ще плаща, ама това хората ще го разберат чак след изборите. Ако не иска да увеличи пенсиите, ще го обвиним, че не обича пенсионерите и ще спечелим точки за по-следващите избори. Яж си спокойно, яж, яж
(Всяка прилика с реални държави, лица и събития е напълно и съвсем абсолютно сигурно случайна, честно)
През годините многократно различни хора са се вайкали как едно време имало златен стандарт и срещу всяка банкнота стояло благородно злато, а сега просто едни голи обещания на съответното правителство.
Всъщност отпадането на златния стандарт представлява необходимост за икономиката, защото обществото има нужда от печатането на повече пари по съвсем обективни причини???
Да, ето го и обяснението – да допуснем, че количеството пари в обръщение е 1 трилион долара, а населението на Земята е 1 билион човека (допускаме, че другите животни не използват парите за размяна). Това означава, че зад всеки стоят по средно 1000 долара, които може да си разменя с останалите срещу предоставяне на стоки и услуги, и при тези пропорции икономиката работи прекрасно и оптимално.
Да допуснем обаче, че имаше златен стандарт, като златото е ограничено количество и константа – това би означавало, че парите в обръщение също трябва да са константа. И тук се появява следния казус – за да се запази икономиката в същото прекрасно и оптимално съотношение, ако парите в обръщение са константа, то трябва и броя хора също да е константа, технологиите да не се развиват (за да не се произвежда повече и по-ефективно и ефикасно – нелепо е, че подобренията може да се окажат, че могат да разрушават прекрасно и оптимално работеща икономика).
Само че това не е така – броя на човеците се увеличава, технологично развитие има, а това ще значи, че ако не се напечатат допълнително пари, при по-голям брой човеци, то всеки средно ще разполага с по-малка сума от оптималните 1000 долара. Като добавим към това, че технологичното развитие предполага, че ще се произвежда по-голямо количество стоки и услуги, то това би означавало, че ако не се печатат допълнително пари, цените на всичко ще започнат прогресивно да намаляват. И това е хубаво, нали? Е да де, ама ако цените на всичко почнат да падат, то тогава и заплатите ще почнат да падат, за да доведат до баланс икономиката, нали така?
Отделно от това хората, които са си взели кредити, при положение, че цените на всичко падат, включително и заплатите им – те няма да имат шанс никога да си върнат скъпия и прескъп кредит за активния пасив, с който са се набутали.
Освен това, представете си, че се е появил човек, достатъчно интелигентен, който да предоставя уникални услуги, който да има уникални предимства и парите да летят все при него. Ако напечатаните пари в обръщение са константа, то без съмнение в един момент всички пари в обръщение ще отидат в този човек (дали ще отнеме 1000 или милион години, не е толкова важно), а с всеки един момент парите в обръщение биха ставали по-малко и по-малко, цените на всичко биха се понижавали, докато накрая стигнат до нулата, защото в обръщение няма да е останало нищо като пари.
Затова така не може – трябва да се печатат пари, за да не се допусне диспропорция.
Обаче, парите трябва да се печатат само дотолкова, доколкото се е увеличил броя на човеците (допускаме, че новопоявилите се човеци ще дават някакъв принос към икономиката поне равен на този на останалите, а няма да са обикновени паразити), за да се вкара в баланс и икономиката да работи оптимално.
Кой да печата парите? Разбира се не може да се оставят малки държави, където по всяко време може на власт да се появят диктатори/терористи или нещо подобно, които да лъжат гласоподавателите, че ще им дават повече (измислете си от какво) срещу нищо в замяна. На Земята това може да са САЩ с долара и ЕС с еврото. Нямаме нищо против другите държави, обаче не бихме им ползвали напечатаните пари освен когато няма друг начин за локално пазаруване.
Междувременно, трябва да се следи внимателно дали някога дори в САЩ или ЕС няма да почнат да печатат повече пари спрямо броя ползватели на планетата, така че да се държи в оптимални пропорции икономиката, защото когато се печатат пари без да се увеличават стоките и услугите на пазара – това означава генериране на инфлация. А инфлацията ограбва тези, които имат пари. И така лесно можем да стигнем до извода, че появи ли се на власт някой, който да генерира инфлация (от некадърност и/или престъпни намерения), то богатите най-първи би трябвало да се погрижат незабавно да се почисти (нищо не намекваме, който както иска да го разбира)
В България хора се биеха да си купят олио на промоция. Не, че са толкова бедни, ама да се презаредят. А дали са толкова глупави, че да се презареждат за години напред? И да, и не напълно
В същото време министър на икономиката, много чесен и почетен (уволняван от държавна длъжност преди години заради съмнения в корупция) изказа твърдения, че в България има толкова много резерви на олио, че цялата страна може да се залее (направо и пиперче ако поръсим и малко сол – става на циганска баница, ако не сте пробвали много е вкусно, а вече е и луксозна храна).
Какво може да направи впечатление? Двете държави лидери в света, а в момента провеждащи „военни операции“ на територията на Украйна произвеждат над 50% от слънчогледовото олио за цялата планета.
В същото време, тъй като нямаме достатъчно данни коя държава колко изнася, ще направим следното предположение, че човек консумира по 1 бутилка олио месечно под различна форма – дали в дюнера, баничката, на циганската баница, в чипса и т.н. На година му трябват 12 бутилки олио, за да има сносен живот с малко мазнинка. От тук ще стигнем до следните изводи:
15 848 036 000 килограма е световното производство на олио, а световното население е почти 8 милиарда жители (може би дори над 8 милиарда, тъй като в Китай, където имаше забрана за повече от 1 дете в семейството има вероятно милиони деца, които официално не съществуват и ги няма в номенклатурата). Това означава, че при равно разпределение на човек се падат само по 2 бутилки олио годишно. Виждате ли сега защо имаше бой за олио в България? Ценна е мазнинката и в световен мащаб е много дефицитна.
Ще се придържаме обаче към формулата, където поне страните, които си произвеждат сами олиото, оставят за себе си сакралната 1 бутилка олио месечно средно на човек за собствена консумация, а останалото изнасят за другите държави, където си нямат. Какво ще рече това? Би трябвало в такъв случай цели 88% от производството на олио в Украйна (световния лидер) да отива за износ. При Руската федерация (вторите в света) това изобщо не е така. Този гигант (по територия) в случай, че си запазва 12 бутилки олио на човек годишно за собствена консумация ще има едва 55% от производството си, които може да изнася. Обаче като икономисти имаме сериозни колебания дали износът при този колос (по територия) не е много по-голям процент, а мазнинка за народа почти няма. Циганската баница може и да не е по джоба на всеки в тази федерация.
При България ако се запазват 12 бутилки олио годишно на човек, това означава, че 73% от добива отива за износ. Друга държава с по-добри показатели е единствено Унгария с нейните 79% за износ. Аржентина разполага с 43% за износ, Сърбия с 57%, Молдова с 60%, Румъния с 39%. От там нататък всички останали държави или едвам могат да задоволят вътрешните нужди от 12 бутилки олио годишно на човек, или трябва да внасят от тази мазнинка.
Имайки предвид, че световния лидер в износа на олио е ударен тежко от терористи, не е ясно какви ще бъдат добивите. Имайки предвид, че света осъди тежко втория в света производител на олио (обявен за терористите) и вероятно изправен пред невиждана финансова и икономическа криза, изобщо не е ясно и от там какво ще може да се произведе като слънчогледово олио и какво ще се изнася (също така не е и ясно дали някой изобщо ще иска да купува това слънчогледово олио докато диктаторския режим не бъде свален)
При това положение Аржентина може да се окаже, че ще е новия износител номер 1 в света в областта на слънчогледовото олио, което ще е истинска катастрофа за бедните държави по света, тъй като Аржентина произвежда едва 1/8 от това, което Украйна и Руската федерация заедно са произвеждали до момента. Имайки предвид географското положение, логично е цялото това количество на износа да отиде при богатите страни – САЩ и Канада където добивите са напълно недостатъчни за задоволяване на нуждите на населението. Богата Европа надали ще може да разчита на някакви количества от Южна Америка
Тогава какво ще се получи? Унгария става износител номер едно в Европа, веднага след това България, много назад Молдова и Сърбия, Румъния още по-назад като %. И други няма. Всички останали или трудно задоволяват собствената консумация, или трябва да внасят олио
Потенциални опасности – терористични организации може да се опитват да упражняват натиск върху страните Унгария, Молдова, Сърбия, България и Румъния при износа на слънчогледово олио. Огромна част от населението на тази планета няма да има никакъв шанс да се добере до мазнинката. Тук изобщо не говорим само за гладуващите в Африка. Когато няма достъп до тази мазнина, ще се търси евтин заместител – палмовата мазнина например. За производството й обаче се изсичат прекомерно количество растителни видове. Отделно от това консумацията й в дългосрочен план се счита, че води до тежки и в повечето случаи неличими заболявания. Това не е решение. Производството и консумацията на палмова и хидрогенирани мазнини трябва да се забрани в световен мащаб, а не да е алтернативна възможност.
Потенциални възможности – Тези 5 държави може да генерират значителни печалби от износа на олиото, при цени далеч надвишаващи текущите нива (ако се чудите дали 5 лева за бутилка олио е спекула, може и изобщо да не е спекула, а даже да е много евтино, което обаче не значи да си напълниш къщата с олио, пластмасовите бутилки след няколко месеца започват да отделят отровни вещества, презапасяването е глупост). Планетата може да преоцени опасностите и рязко да промени политиката си при следващите добиви – тоест далеч по-голяма част от земите да бъдат засети със слънчоглед (това изглежда ще бъде много доходен бизнес в близките години). Очевидно дори преди да започнат терористичните нападения над Украйна населението на планетата е изпитвало сериозен недостиг на слънчогледово олио – нещо, което може да се промени в близкото бъдеще. Не може първия и втория в света да имат толкова господстващо положение при добива на ключова суровина за изхранването на планетата
Какво може да направи държавата България, че да се подсигури вътрешното потребление на ниски цени?
Очевидно това, че в България имало запаси за 4 години напред не е съвсем така. Дори да има такива запаси някой може ли да каже дали 4 годишно олио е здравословно за консумация? А кой ще спре един частник да си продаде олиото в Германия, където му предлат 10 евро на литър, вместо да го продава патриотично в България по 2 лева и на загуба?
Вариант 1 – да наложи забрана на износа? Това ако е законно, би било крайно неморално от гледна точка, че в един свят, където е нужна солидарност, никой не може да бъде оставян да си мисли само за себе си. Благоденствието за всички е следствие от размяната, а не всеки да почне да си стиска своето, даже, когато го има в излишък. Бройте го този вариант, че не е опция дори да се замисля човек
Вариант 2 – да се наложат фиксирани цени при продажбите? И това няма да сработи – „цоциализъмът е едно недоносче“, общо взето и всички цоциалистически идеи. Ако държавата ти слага лимит на цените, ако не ти е изгодно, тогава ще се откажеш да продаваш, няма и производство да има от частния сектор. Бройте го и този вариант, че не е опция
Вариант 3 – държавата да създаде търговско дружество, което ще се занимава с производство на пшеница и слънчоглед. С основна цел да продава с печалба от 10% и само на българския пазар. Това търговско дружество с единствен акционер държавата да има вътрешни правила и стратегия да осигури на всеки човек в България по точно 1 бутилка олио на месец. Как може да стане това? Продажбите да се извършват само на специализирани пунктове в страната и с издаване на фактура, при което лицето продавач ще предоставя лична карта, за да му се снемат ЕГН и имена, за да му се издаде фактурата. Електронната система ще бъде програмирана така, че на тримесечие срещу това ЕГН да не може да се изпишат повече от 3 бутилки слънчогледово олио. Търговско дружество ще предостави на клиентите си български граждани и кратък договор, в който да е записано, че клиентите могат да ползват олиото само за лична употреба и то е забранено за търговия по какъвто и да е начин. Това търговско дружество да няма право да се бърка в износа и да конкурира останалите български фирми, които ще продават олиото на свободния пазар в България и по света. Единствената му цел ще бъде определена с вътрешните правила – задоволяване на вътрешното потребление с олио и зърнени продукти (за които отново да бъдат разписани подходящи правила) при 10% норма на печалбата.
Ние бихме препоръчали на държавата да избере вариант 3, за да си нямат тези на власт съответните неприятности ако се ослушват.
Междувременно редно е държавата да започне да решава и друг огромен въпрос свързан с балона на имотите в България, преди да гръмне, че ще е много грозна картинката
Те започнаха със скандала с Росенец, после със справедливите искания на майки с деца с увреждания, които употребиха. Лъгаха, че искат мажоритарни избори. Искат, но ако само те са единствените кандидати. Уж искаха да се борят срещу мутрите. А какви закони внесоха за единия месец жалко съществуване на настоящия парламент:
– противоконституционна реформа на конституцията, която смесва законодателна и съдебна власт или с други думи казано искат депутатите да назначават прокурорите, които би трябвало да разследват депутати и министри за извършени престъпления 🙂 И как ще стане тази работа бе леваци?
– искат блокиране на работата на специализирания съд, който се занимава с тежки престъпления и отнемане на имущество придобито от престъпна дейност, в полза на едни лица, които се укриват къде в Сърбия, къде в Дубай, къде и на други по-екзотични места. За спонсорите го внасят законопроекта, да не мислите, че е за хората?
– искат противоконституционно да опорочат тайната на вота на следващите избори, като разформироват избирателната комисия, а патрона на коалицията „Дебъ чалгата с мутри вътре“ и известния като най-негативния човек в света, може би сравним с Гаргамел от Смърфовете, да назначава избирателната комисия, която ще се грижи за опитите му да се добере до втори мандат, което да му удължи с 5 години имунитета за недосегаемост, за да не може да бъде разследван от прокуратурата. И разбира се назначаването на само правилни членове на ЦИК не е достатъчно. Нужно е противоконституционно и задължително „машинно гласуване“, като машините да бъдат настроени за „победа“ на точния човек, независимо какво гласуват хората. А ако някой има претенции, да се оплаче на ЦИРК-а на резиЛдента.
– мутри вътре си пишат закон за изменение на закона за ДДС – и какво лансират на хората – „ще вдигнем прага за регистрация по ДДС от 50 на 200 хиляди лева“, за да подпомогнем бизнеса. Да, това е написано, ама е незаконно, защото прага не може да е по-висок от 85 хиляди евро. А това не е най-важното. Това е за замитане на очите. Мутрите в парламента лансират другата си голяма революция – ще отменим „данък уикенд“ чрез отмяна на няколко точки от ЗДДС, а именно чл.6 aл.3 т.1
(3) За възмездна доставка на стока за целите на този закон се смята и:
(изм. – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. – ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г., доп. – ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) отделянето или предоставянето на стоката за лично ползване или употреба на данъчно задълженото лице, на собственика, на неговите работници и служители или по-общо за цели, различни от независимата икономическа дейност на данъчно задълженото лице, при условие че при производството, вноса или придобиването и е приспаднат данъчен кредит изцяло, частично или пропорционално на степента на използване за независима икономическа дейност;
Както и чл. 9, ал. 3, т. 1
(3) За възмездна доставка на услуга се смята и:1. (изм. – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., доп. – ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) предоставянето на услуга за личните нужди на данъчно задълженото лице, на собственика, на работниците и служителите или по-общо за цели, различни от независимата икономическа дейност на данъчно задълженото лице, при извършването на която се използва стока, при производството, вноса или придобиването на която е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит;
Така е с мутри в парламента
Защо на мутрите им пречи „данък уикенд“. Ами защото ако ползват фирмената кола да си ходят на море и ваканция, според сегашния закон трябва да си плащат ДДС за личното ползване на мутромобила. Знаете – мутрите ДДС не обичат да плащат. ДДС-то да го плащат само обикновените хора.
Също така фирмата на мутрата да може най-спокойно да извършва и други услуги на мутрата без ограничение – например мутрата да си ползва хотелчето за лични нужди както намери за добре. И без да се налага на мутрата да плаща дължимото ДДС на държавата.
Привет Слави, ти или твоите сценаристи, които ти управляват страницата са си позволили да отправят заплахи. Да цитираме следното:
„Но ГЕРБ няма да получат време. Те са токсична партия, която трябва да изчезне от полето на българския политически живот.“
Може би 1 милион и повече граждани искат да знаят как точно ще изчезнат? Отрова във водата, или разстрели, или каква е идеята точно? По модела 44-та ли, когато избиват интелигенцията и аристокрацията и остават живи само най-простите лизачи, чието най-голямо наказание е да съществуват въобще, или как?
Между другото в коя друга държава някой си позволява да заплашва политически противници по такъв начин?
Ще ти кажа сега няколко неща. Едно време сме били на една сцена. Това е било през 90-те години, когато правеше концерти, бореше се срещу комунизма (или поне така изглеждаше). Имаше фенове. Даже автограф като те видеха хората щяха да искат.
Едно време ти имаше и хубаво шоу, където канеше известни хора, беше смешно, хората те гледаха. Пак ако те видеха щяха да ти искат автограф.
Повече от 10 години обаче като те пускаха по ефирната телевизия, не само че не съм те гледал, а веднага сменях канала ако те пуснат някъде. Шоуто ти се беше превърнало много рязко в токсична гадост, само плювни, и който те е гледал след това е трябвало с дни да се чисти. Между другото по това време спрях да гледам и тази телевизия – явно поради някаква причина започнаха политика на токсично въздействие върху хората пред малкия екран. Защо държаха токсичното шоу толкова време в ефир, трябва да дадат обяснение. Едно време тази телевизия също беше хубава.
А днес, дори не си най-популярния Слави в България. Знаеш ли защо – другия най-популярен Слави се е захванал с полезни за хората неща, с позитивни неща, не плюе по никой и си върши това, с което най-добре може да прави. Затова сега е номер 1 Слави в България. Не си ти.
А какво стана с теб в това време?
Какво се промени? От къде ти дойде тази злоба? Сценаристите ли? Защо превърна шоуто си в боклук? Къде ти избягаха добрите актьори и певици? Изпълняваш ли политически поръчки на мутри, гангстери, други престъпници ИТН (и така нататък)? Кой сложи в програмата на ИТН приватизация на здравната система по катастрофалния модел на САЩ, където ако нямаш пари, целия ти живот може да се провали заради един обикновен грип или друго елементарно заболяване?
Сега ще ти дам няколко препоръки като доктор (а не като лекар).
Трябва да знаеш следното – етапите на завършването на жизнения път на съществата, които са попаднали в токсичното, е следния: 1. първо започва напълняване и погрозняване – това е първи признак, че единицата се опитва да „контролира“ над възможностите си, а тялото опитва да я предпази, като стратегически отблъсква всички около себе си 2. ако единицата не прекрати това, което прави, ще се появи хронично заболяване, което не се лекува с лекарства (здравето е в главата, а не в торби с лекарства, и инжекциони да ти бият всеки ден, полза няма да има) 3. ако единицата продължи в токсичното, хроничното заболяване ще доведе до тежко заболяване и 4. ако единицата въпреки това я кара по същия начин, тялото ще прекрати агонията на това същество, като ще се разяде отвътре чрез метастази, и ще се освободи съществото от токсичното, напускайки тялото. Разбира се с огромни физически мъки. Следва рециклиране и физически рестарт на съществото при необходимост
Ти на кой етап си? Само ти си знаеш. Имаш вероятно все още някакви шансове да си доживееш добре старините.
Пари имаш достатъчно, а дори и да си фалирал, това, което ще ти предложа не изисква много. Затова, ако ти се живее и искаш да се порадваш на живота, трябва да направиш следното – зарязваш всичко веднага и заминаваш в азиатските страни. Някъде, където ще те научат на мълчание и смирение. Където ще гледаш цветя високо в планината. Това ще ти прочисти съзнанието и ще може да се излекуваш от каквото ти е в главата. Ще може и да доживееш щастливи старини.
Ако не приемеш този съвет, 4-те етапа вече ги знаеш. Изборът си е твой.
Помисли си хубаво обаче – няма да ти трябва нито да ходиш където и да е с няколко джипа охрана (това защо го правиш изобщо? Смяташ ли, че което и да е правителство би ликвидирало шоумен, който ги плюе от сутрин до вечер, че да го превърне в мъченик? Или те е страх от истинските гангстери, които са врагове на правителството, и които те държат с нещо? Излез и разкажи цялата история, издай гангстерите, след това и те няма да могат да си позволят да те рекетират повече), няма да те е страх от нищо
и ще си свободен да си доизживееш щастливо докогато искаш. В противен случай, вместо да се радваш на цветята и планината с прочистено съзнание, ще трябва да ги гледаш от към корените след огромни страдания и вътрешно самоунищожение. И надали някой ще те помни с нещо хубаво при това положение. Това няма много смисъл, нали така?
С най-добри пожелания към теб и към другите, които ще се припознаят като замесени, и в подобно положение
Ще говорим от името на силна държава, на която никой не може да извива ръцете.
Слабаците може и различно мнение да имат по въпроса.
В последно време много модерно стана хората да се маскират като Шрьодер от „Констенурките нинджа“.
Икономическата теория казва, че когато търсенето на една стока (например маската на Шрьодер) се повиши, най-естественото нещо е продаващите я да увеличат цената й (дотогава докато някой е готов да плати по-високата цена).
Ако маската на Шрьодер има себестойност (не само плат, ами и транспорт има, и разходи за реклама в „Констенурките нинджа“, че и на други места – примерно за разработка на вирус, глобална кампания и т. н.) 1 лев, а продаващите я обикновено я продават за 2 лева (нали по кръчмарски – удряш двойно)
Ако благодарение на глобален маркетинг маската на Шрьодер се превърне в моден аксесоар, че и повече от това, търсенето й скача 100 пъти или повече, значи някои продавачи може да се изкушат да я продават примерно за 5 лева, или 10 лева и въпреки това да има голямо търсене. Ама на спекула прилича това? Или си е нормална пазарна ситуация?
Ако си в пустинята и нямаш капка вода, една бутилка 500 мл. сигурно ще ти я продават на цената й в злато.
И въпреки това ще ти се вижда изгодна сделка, нали? Пак пазарна ситуация. Морално ли е?
От гледна точка на продавача в пустинята – поел е голям риск да занесе бутилката в пустинята, ще спаси живота на човека останал без капка вода. Спасяваш живот – защо да не получиш награда за това?
Да преминем на другата гледна точка – не е морално и държавата решава да се намеси (за маската на Шрьодер, пустините са без регулация)
При държавите със слабо управление методът на намеса включва – дай да я фиксираме цената на маската на Шрьодер
Слагаме пределна цена – 2 лева, или не тук има надценка – 1 лев е себестойността, всички ще продават на такава цена, хайде 1,10 макс.
Какво може да се получи в този случай – уау, браво, държавата се грижи за народа, гадния продавач ще работи на себестойност, хайде макс с 10% отгоре.
Може, ама гадния продавач може да си направи сметката, че първо на себестойност изобщо няма да работи, а 10% отгоре не го устройва, тъй като вместо да продава регулирана стока с 10% надценка (маската на Шрьодер), ще продава кукли Барби с 20% надценка.
Реална възможна пазарна ситуация – никой не иска нито да произвежда, нито да продава маската на Шрьодер, въпреки, че търсенето й е огромно.
Друга реална възможна пазарна ситуация – изведнъж производството на маската на Шрьодер ще почне да спестява от себестойност – по-некачествени материали ще се влагат, или от нещо друго ще се спестява (маската на Шрьодер ще е по-скоро покривало само на устните примерно) и пак производител и търговец ще си постигнат нужните % печалба, че да искат да се занимават със съответния бизнес. В същото време държавата на слабаците ще твърди, че е постигнала своето, а населението ще се чуди кой е глупакът в случая.
Ама при слабаците така се получава
А как да действа държава със силно управление?
Да допуснем, че „маската на Шрьодер“ е жизненоважен аксесоар с огромно търсене от цялото население.
Силната държава не иска спекула и иска да задоволи търсенето.
Затова държавно предприятие поръчва необходимите бройки (огромна поръчка) със задължителните минимални качества.
Гарантирана е поръчката, а себестойността й може да се докара вместо да е 1 лев, да бъде 20 стотинки (без влошаване на качеството).
Знаете за ефекта от мащаба до какво води – да, по-ниска е себестойността. И няма да има разходи за реклама, нито маркетинг. Търсенето е гарантирано вече. И вече със себестойност от 20 стотинки, държавното предприятие ще пусне на пазара „маската на Шрьодер“ за 50 стотинки.
Пак с печалба и то от 150% за примера.
В същото време 2 пъти по-евтино от цената, на която при нормални пазарни условия търговците биха я продавали.
Значи спекула се бори от силната държава не със забрани и пределни цени, а със създаване на излишък, който ще принуди спекулантите да се откажат от продукта обект на спекула.
Да имаш много в излишък, в точно 50% от случаите е хубаво – никой не може да ти извива ръцете
Нашите читатели се интересуват от 3 основни въпроса свързани със схемата ДЗПО в последно време:
– „да се отказвам ли от частния фонд“
– „правителството иска ли да прилапа парите ми за втора пенсия“
– „дайте предложение какво да прави властта с фондовете“
Ще отговорим първо на втория въпрос. В края на 2014 г. правителството с министър председател Бойко Борисов даде възможност на родените след 1959 г. да се откажат от участие в схемата ДЗПО, в замяна на което да възстановят пълните си права за държавна пенсия, които до преди това по силата на закон приет през 1999 г. принудително им бяха отнети.
Искаме ясно да се подчертае, че в края на 2014 г. правителството даде възможност на гражданите да възстановят права, а не им е „прилапвало парите за „втора пенсия““. Бихме искали също така да се подчертае, че „втора пенсия“ няма и никога не е имало. През 1999 г. властта решила да отклонява част от вноските за пенсии към частни фирми наречени „допълнителни задължителни частни пенсионни фондове“, в следствие на което пропорционално на отклонените вноски, родените след 1959 г. губят права за държавна пенсия, а трябва да се надяват принудителния им задължителен частен пенсионен фонд да навакса и инфлация, и икономическия растеж в България, и таксите на „частните фондове“, и инвестирането в свързани лица, и други видове източване, и каквито други рискове се сетите – това им е „втората пенсия“.
Не знаем дали стана ясно какво беше заложено в закона 1999 г., но то гласеше в превод – едни пари ще бъдат давани на едни фирми да ги управляват, на народа ще се каже, че те са „професионалисти“ и много хубаво ще управляват парите. Също така на народа ще му се каже, че ще получава „втора пенсия“, което чисто визуално би трябвало да означава, че гледайки сегашните пенсионери младите ще си въобразят, че те са зле, обаче младите като се пенсионират ще са зле, но ще получават и „втора пенсия“, която да им оправи положението. Доста хубаво изглежда, но „втора пенсия“ е само пожелателно, а и правата за държавната пенсия на родените след 1959 г. бяха засегнати.
Не си мислете, че през 1999-та година властта не е знаела какво прави. Много добре са знаели, но периода когато първите шарани родени след 1959 г., които трябва да получават „втора пенсия“ е отложен за няколко десетилетия по-късно – предтекстът е, че трябва време „да се натрупат средства по партидите“ – в превод дайте им няколко десетки години да източват вноски за пенсия, а когато дойде време да плащат, ами тогава ще видим какво ще метнем балъците. Много е важно участието в ДЗПО схемата да е принудително, да няма възможност някой да му светне, че в схемата има нещо гнило и да се запита – „хей какво ми става с втората пенсия, защо ми удържате такива входни такси, ами годишни такси“, или „хей, какво ми става и с държавната пенсия“, „хей, ама аз с 2 пенсии ще получавам май по-малко, отколкото с една държавна да бях„
Значи уважаеми граждани, в края на 2014 г. правителството опита да прилапа парите ви за „втора пенсия“?
Точно обратното, даде ви възможност да си възстановите отнетите права за държавна пенсия, като освен това поема отговорност да покрие всички загуби, които са ви нанесени от „професионално управлявания ви принудително наложен със закон частен пенсионен фонд“. Обаче от създателите на схемата освириха всички радиостанции, кабелни телевизии, телевизии, и където има медия, че нещо страшно щяло да се случи. Хората ще имат право да се откажат от ДЗПО и правителството ще им отнеме „втората пенсия“. Какъв ужас, хората ще могат да изберат държавата да покрие загубите, които фондовете са им нанесли по вина на държавата?!? Ами това не е лошо бе граждани.
Оказва се, че за фондовете големите проблеми са „дълголетието на клиентите, недоброто инвестиране на средствата, сривове заради икономически кризи“
и … единственото решение да се гарантират тези пенсии е да се създаде общ пул (сметка) и в нея да влязат парите на хората, които вече получават пенсии, и сумите, които остават от партидите на починалите – забележителното е, че това предложения за общия пул идва от фондовете през 2012 година, но когато 4 години по-късно го предлага финансовото министерство, от застъпниците на „частните фондове“ са против. Каква е тази ментална метаморфоза? Или може би на деменция се дължи и в резултат свръхнатрупване на чужди пари по лични сметки?
Ще сложим много интересен цитат от същата статия на вестника
„Няма субект в света, който може да гарантира изплащането на пожизнени пенсии само със собствени средства“, твърди Х, шеф на фонд „Х“. Според Х наложилата се световна практика е останалите в партидата средства при смърт на лицето да не могат да се наследяват накуп, както е в момента у нас, а с тях да се изплащат само наследствени пенсии и то на ограничен брой роднини. Сега всички наследници по права линия могат да претендират за парите по Закона за наследството.“
Край на цитата. Тоест това, което днес финансовото министерство предлага, е това, което е изречено от устата на Х през 2012 г. Днес всички хиксове са против собствената си идея и плюят правителството, че иска да съсипе „вторите пенсии“ на хората, да не кажем „втория стълб“ иска да съсипе, или нещо още по-възвишено.
Правителството иска ли да прилапа парите ми за втора пенсия?
Лъжа номер 2 – задължителните „частни пенсионни фондове“ са гарант, че при бъдещи лоши демографски условия, пенсиите на хората са гарантирани, независимо от тези условия
Това много лесно може да се установи със следния пример (числата са примерни, принципът е важен):
Допускаме, че съществуват 1 милион човека на една и съща възраст, които внасят вноски в частни пенсионни фондове. Да предположим, че всеки от тях е спестил по 1000 лева. Тоест тези фондове към даден момент управляват 1 билион лева, с които се издържат, могат да правят доходоносни инвестиции, с които поддържат стойността на парите във времето и плащат дивиденти на акционерите. Много е хубаво, докато тези 1 милион човека само внасят пари, а никой от тях не взима. Ако частните фондове наистина отговаряха на претенциите си, че независимо от демографските условия, пенсията на всеки индивидуално е гарантирана, то не би трябвало да има никакво значение щом тези пенсионери се пенсионират и започнат само да си взимат пенсията и никой от тях да не внася повече вноски, дали ще има нови данъкоплатци, които да правят нови вноски в частните фондове. Това е твърдението на частните фондове – „спокойно, няма значение другите има ли ги или ги няма, при нас всеки е сам за себе си и ще получи каквото е дал, че даже и повече“.
На подобна теоретична постановка дали може да се вярва? Най-малкото трябва да се провери дали това е възможно. Ето я и проверката. 1 милион човека са си спестявали по лични партиди задължително, като всеки от тях е спестил по средно 1000 лева и в частните фондове има 1 билион лева. Към датата Х тези 1 милион човека се пенсионират и спират да правят вноски. Чисто теоретично според частните пенсионни фондове парите на никой не са застрашени, без значение от демографските условия, тъй като всеки е за себе си със своята лична сметка. Значи може да приемем, че щом тези 1 милион човека се пенсионират, дори и 1 работещ да не е останал да прави вноски в задължителните частни фондове, те ще продължат да си съществуват както досега и парите на пенсионера не са застрашени. Добре. На датата Х, 1 милион човека се пенсионират, демографското състояние на нещата е лошо и няма нито един работещ, който да прави вноски в частен пенсионен фонд. Приемаме, че месечната пожизнена пенсия на 1 милион пенсионера е определена на 10 лева, които са изчислени при риск пенсионера да живее 100 месеца(щом всеки средно е спестил 1000 лева, то ще може да взима поне 100 месеца по 10 лева пожизнена пенсия).
Приемаме и, че 10 лева пожизнена пенсия е много добре. За опростяване на примера са използвани тези числа, които биха могли умножени по всякаква цифра.
1 милион пенсионера започват да си чакат своите средно по 10 лева пожизнена пенсия всеки месец. Това означава, че от този момент нататък частния пенсионен фонд трябва да изплаща по 10 милиона лева реални пари(не по-малко от това, тъй като дори и пенсионера да не живее 100 месеца след пенсионирането си, фонда е длъжен да изплати на наследниците му остатъка по личната сметка, а ако пенсионера живее повече от предвидените 100 месеца за примера, то фонда трябва да намери от някъде пари да плати преразхода). За примера – няма нови вноски от други данъкоплатци, тъй като демографското състояние в страната е лошо, но за задължителния частен пенсионен фонд това не е никакъв проблем?
След първия месец след като 1 милион човека са се пенсионирали, частните пенсионни фондове трябва да платят 10 милиона реални пари – това е отрицателен паричен поток. Припомняме, че благодарение и на тези 10 милиона реални пари, частните пенсионни фондове са успявали да се издържат, да правят доходоносни инвестиции, че да поддържат стойността на парите във времето(нали всеки щял да си получи обратно това, което е дал) и да се плащат дивиденти на акционерите(които се наричат особено важни чуждестранни инвеститори).
До деня Х, частните пенсионни фондове са правели всичко това с 1 000 милиона(1 билион) лева. Един месец по-късно, те вече трябва да са направили плащания от 10 милиона и ще управляват само 990 милиона, с които трябва да се издържат по същия начин, да правят същите доходоносни инвестиции, че да могат да поддържат стойността на парите и да плащат дивиденти на акционерите. С 1000 милиона е по-лесно да се прави това, отколкото с 990 милиона. Очевидно след първия месец положението би се влошило. Тъй като задължителните частни пенсионни фондове обещават, че всеки пенсионер щял да си получи своето, то проблема с липсата на 10 милиона реални пари не би трябвало да е за сметка на никой пенсионер.
В такъв случай управляващото дружество само трябва да си намали парите за издръжка или трябва да се намалят дивидентите за акционерите или през този месец трябва да се реализира изключителна доходност над обичайната за запазване стойността на парите във времето, че да се неутрализира ефекта на отрицателните парични потоци.
Всеки разумен човек е наясно, че никой няма сам доброволно да си намали парите за издръжка, нито пък ще си позволи да намали печалбата на шефовете(акционери), а и на пенсионерите е дадено обещание, че всеки ще си получи обратно това, което е дал, че даже и повече (това обещание може да се провери как се спазва тук – Доходност на… (Колко пари ми загуби задължителния ми частен пенсионен фонд)).
При това положение алтернативата пред задължителните частни пенсионни фондове е в този месец да реализират изключителна реална доходност над обичайната.
След 1 месец фондовете ще разполагат само с 990 милиона и трябва да направят такава доходност, че да възстановят парите на нивото от 1000 милиона, за да могат да се издържат по същия начин, да правят същите доходоносни инвестиции, с които поддържат стойността на парите във времето и плащат дивиденти. Тоест, за 1 месец 990 милиона трябва да станат отново 1000. При това положение задължителните частни пенсионни фондове трябва да реализират в този месец реална доходност над обичайната от 1,01% или над 12% реална доходност над обичайната, на годишна база. Всеки, който се занимава с бизнес ще знае, че 12% реална доходност над обичайната за поддържане стойността на парите във времето да се постигне, това означава, че има някакъв невероятен факир за управител на парите. Чак човек ще почне да се чуди как такъв факир не е станал милиардер със своя талант а е тръгнал да прави 1 милион човека богати.
Но да предположим, че такива факири не съществуват, или че ако съществуват, то са рационални същества и правят невероятни печалби само за себе си, не си губят времето да правят милион човека богати. В такъв случай задължителните частни пенсионни фондове са успели с невероятни усилия с по-малко пари за издръжка, с по-малко пари за доходоносни инвестиции, с които да поддържат стойността на парите във времето и да плащат дивиденти, все пак да опазят реалната стойност на парите, което отново би било означавало, че парите се управляват от факири. Може и да има такива. Ако има, то след още един месец фондовете ще трябва да платят още 10 милиона за пенсии. В началото парите бяха 1000 милиона, а след два месеца ще са 980 милиона.
Отново трябва да се върнем на казуса – парите са по-малко. На пенсионерите е обещано, че ще получат каквото са дали, че даже и повече. От друга страна трябва да се режат парите за издръжка, но колко да се режат? 2%? Не е възможно, нали фондовете се издържат от 1%, няма как да се лишат от 2%. Дори и от 1% не могат да се лишат, защото това ще означава, че ще живеят от въздуха. В такъв случай трябва да се намалят дивидентите на акционерите? А те дали ще се зарадват? Едва ли. Тогава отново се отива на идеята, че останалите 980 милиона лева трябва по някакъв начин да се възстановят до първоначалното ниво от 1000 милиона, за да може управляващите фонда да се издържат, да има пари за високодоходни инвестиции, с които да се поддържа стойността на парите във времето и да се изплащат дивиденти. След първия месец беше трудно, а сега става още по-трудно. Само за един месец 980 милиона лева реални пари, трябва да станат 1000 милиона. Това означава да се реализира месечна реална доходност над обичайната за поддържане стойността на парите във времето от 2,04%. Това прави над 24% реална доходност над обичайната на годишна база. Ако някой може да обещае подобно нещо и да го изпълни, то такъв човек е цяло злато.
Ако предположим, че тази работа е невъзможна и с още по-големи усилия и по-малко пари фондовете все пак опазят стойността на парите във времето, то след още един месец ще трябва да платят още 10 милиона пенсии. Остават 970 милиона. Какво ще се прави сега? Намалява се издръжката на фонда? Намаляват се дивидентите на акционерите? Или се намаляват пенсиите? Това последното май е невъзможно, тъй като нали обещанието е, че всеки ще си получи обратно това, което е дал. Значи ако се намаляват пенсиите, то ще означава, че фондовете са излъгали. Те не могат да си позволят да ги нарекат крадци, затова ще трябва за 1 месец да направят всичко възможно 970 милиона лева да се превърнат в 1000 милиона. Това означава да се постигне месечна доходност от над 3,09% над необходимата за поддържане стойността на парите във времето, или повече от 37% на годишна база. Ако има човек на земята, който да може да постига такава доходност, то не златен, ами направо от платина трябва да е.
Хора от платина няма най-вероятно, а месеца ще изтече и фондовете трябва да извадят нови 10 милиона, които да се дадат на пенсионерите. Ще останат само 960 милиона. Положението става още по-напрегнато. Издръжката ли на фонда да се намалява? Или да се намаляват дивидентите на акционерите? Или да се намалят пенсиите? Не, последното не може, нали всеки пенсионер трябва да получи каквото му е обещано? В противен случай фондовете ще бъдат наречени крадци и мошеници, което не могат да си позволят, затова по някакъв начин 960 милиона трябва да се възстановят на 1000 милиона. Това означава за 1 месец да се реализира реална доходност над обичайната необходима за поддържане стойността на парите във времето, от 4,16%. А това вече е 50% реална доходност над обичайната на годишна база. За такова нещо вече е необходимо не човек от злато или платина, а някакъв бог да дойде да управлява по този начин.
Ако предположим, че проблемите на задължителните частни пенсионни фондове са нещо твърде маловажно да ангажира вниманието на боговете, то с още по-големи усилия фондовете по някакъв начин ще са успели да запазят стойността на парите, обаче това не е достатъчно, защото месеца ще изтече и нови 10 милиона трябва да се дадат на пенсионерите. Ще останат 950 милиона. Ще се намаля издръжката? Или ще се намаляват дивидентите, а може би акционерите трябва да дават и лични пари да субсидират бедствието? За намаляване на пенсиите и дума не може да става, защото нали задължителните частни пенсионни фондове обещават, че всеки ще си получи обратно това, което е плащал. Ако се намали пенсията, то фондовете ще бъдат наречени, крадци, мошеници и долни търгаши, което не могат да си позволят тъй като много държат на доброто си име и да бъдат уважавани?
Значи в такъв случай тези 950 милиона за 1 месец трябва да се превърнат в 1000 милиона. А това ще означава, че задължителните частни пенсионни фондове трябва да постигнат за само 1 месец над 5,05% реална доходност над обичайната за поддържане на стойността на парите във времето, което е 61% реална доходност на годишна база. Такава доходност от какво ще дойде? Въобще възможно ли е който и да е да си мисли, че такава доходност е възможна? А теоретичната постановка е само 5 месеца след момента, в който хората спрат да плащат на фондовете и започнат да си получават пенсиите.
И така. Моето мое ли си е? Не. Личната ми пенсионна сметка в задължителен частен пенсионен фонд лична ли е? Не. Ще получа ли от задължителния частен пенсионен фонд точно колкото съм внесъл, а дори повече, без значение демографските процеси в страната? Абсолютна лъжа.
В момента, в който акционерите усетят, че повече пари изтичат за плащане на пенсии, от постъпленията в частните пенсионни фондове(лоши демографски условия), икономическата теория и здравия разум говори, че частните фондове веднага ще преустановят дейността си, защото кльопачката ще е свършила.
Да се отказвам ли от частния фонд?
Ние сме млади и образовани, в първата седмица след като беше възможно да се откажем от ДЗПО схемата, го направихме. Никога няма да се запишем да участваме доброволно в подобна схема. За вас, вие си знаете. На нас такава „втора пенсия“ от частен пенсионен фонд, не ни е нужна
Видно още от 2012 година, ако не и от по-рано „частните фондове са притеснени“ и самите те са предложили „общия пул“. Ами може и да са прави, че трябва да има такъв „общ пул“, но хайде този „общ пул“ да се запълва от управляващите „частните фондове“. Ако не се лъжем от всяка вноска фондовете по схемата ДЗПО прибират до 5% входна такса + още до 1% на година „такса управление“. Може би трябва 90% от входната такса и 50% от „таксата за управление“ да попълва „общия пул“?
Втори вариант – спиране на вноските в ДЗПО схемата от 01.07.2016 г. Който иска допълнителна пенсия, да си внася допълнително в доброволен частен пенсионен фонд. Досега постъпилите вноски в ДЗПО, който има такива, да си избере дали да се прехвърлят към доброволен фонд, или да се откаже от тях и да възстанови пълните си права за държавна пенсия, като държавата ще покрие всички щети нанесени от съществуването на фондовете, както се и очакваше
Настоящото не е проява на антидържавническо поведение, а разкрива дупки в законодателството (може би и оставени умишлено, за подпомагане на бизнеса на някои почтени бизнесмени може би). Докато дупките не се затворят, редно е всички да знаят за тях.
Съдържание
1. Кой има право на обезщетение за майчинство
2. Обезщетение за бременност и раждане
3. Срокове за изплащане на паричното обезщетение при бременност и раждане
4. Обезщетение за отглеждане на малко дете
5. Как да се получи най-голямо обезщетение при раждането на дете
– размера на обезщетението е 90% от среднодневното брутно възнаграждение по трудов договор или среднодневния осигурителен доход на самоосигуряващото се лице, върху който са внесени вноски в срок (25-то число на следващия месец парите трябва да са постъпили в НАП, ако самоосигуряващото се лице закъснее с дори 1 ден да внесе вноските, за съответния месец със закъснение за осигурителен доход ще се смята 420 лева, дори и лицето да внесе след това вноските върху по-голяма сума) през последните 24 месеца преди месеца, в който настъпва временната неработоспособност поради бременност и раждане. Дневното парично обезщетение не може да бъде по-голямо от среднодневното нетно възнаграждение за периода, от който е изчислено обезщетението, и по-малко от минималната дневна работна заплата, установена за страната.
– през последните 24 месеца преди месеца, в който настъпва временната неработоспособност поради бременност и раждане се приема, че дохода на лицето е бил в размер минималната работна заплата за България през съответния период, за дните, в които лицето:
а) не е било осигурено за общо заболяване и майчинство
б) е ползвало неплатен отпуск, който се зачита за трудов или служебен стаж
в) е ползвало отпуск за отглеждане на малко дете
г) е било осигурено по законодателството на друга държава по условията на международен договор, по който Република България е страна
За дните, включени в 24 месечния период (от който се изчислява обезщетението), през които лицето е получавало парично обезщетение от общественото осигуряване за временна неработоспособност или за бременност и раждане, се взема предвид доходът, от който е определено паричното обезщетение.
– При придобиване право на парично обезщетение при бременност и раждане през периода на изплащане на парично обезщетение за бременност и раждане или за отглеждане на дете (до втората година от раждането на детето) обезщетението е в размера, определен за предходното дете, ако това е по-благоприятно за лицето (чл. 49, ал. 2 от КСО)
За по-просто казано – първо лицето трябва задължително да има 12 месеца осигурителен стаж по трудов договор или като самоосигуряващо се лице за общо заболяване и майчинство. След това ако работи по трудов договор обезщетението ще е 90% от средния му доход за периода (но не повече от нетните пари, които взима) или 90% от дохода, върху който се самоосигурява. Ако в рамките на 2 години след раждането на дете се роди следващо (родилката трябва да получава обезщетение при бременност и раждане или да е в отпуск за отглеждане на дете до 2 години), обезщетението ще е в същия размер като за предното.
3. Срокове за изплащане на паричното обезщетение при бременност и раждане
Осигурената за общо заболяване и майчинство майка има право на парично обезщетение при бременност и раждане за срок 410 календарни дни, от които 45 дни преди раждането (чл. 50, ал. 1 от КСО). Когато раждането стане преди изтичането на 45 дни от началото на ползването на обезщетението, остатъкът до 45 дни се ползва след раждането (чл. 50, ал. 2 от КСО).
4. Обезщетение за отглеждане на малко дете
Осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за отглеждане на малко дете, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. (чл. 52а от КСО).
След изтичането на срока на обезщетението за бременност и раждане през време на допълнителния платен отпуск за отглеждане на малко дете на майката (осиновителката) се изплаща месечно парично обезщетение в размер определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (чл. 53, ал. 1 от КСО).
Парламента гласува съвсем наскоро увеличаване на обезщетението за отглеждане на дете от 1 до 2 години от 240 лева на 310 лева (колкото е минималната работна заплата). Прави впечатление обаче, че вместо да бъде вързано това обезщетение към минималната работна заплата с промяна в кодекса за социално осигуряване, само се промени закона за бюджета на ДОО и така от следващата година колко ще е обезщетението няма да е ясно – колкото се запише в закона за бюджета на ДОО за следващата година. Може парламента да е в друг състав, други политики да води и т.н.
Ако родилката след навършване 1 година на детето започне работа, за която се осигурява за майчинство (значи по трудов договор или се самоосигурява за майчинство), тогава може да получава само половината от обезщетението за отглеждане на дете до 2 години (половината от 310 = 155 лева месечно). Това обезщетение не се изплаща, ако детето е настанено в детско заведение на пълна държавна издръжка, както и при отглеждането му от лице, включено в програми за подкрепа на майчинството.
5. Как да се получи най-голямо обезщетение при раждането на дете (или как някои правят много добра доходност от майчинството)
– оптимален вариант
1. Необходима е регистрация на свободна професия
2. Лицето трябва да се самоосигурява 24 месеца до 45-те дни преди очакваното раждане на дете върху максималния осигурителен доход в страната (2200 лева месечно за 2013 г.)
3. Трябва да се роди второ дете в идеалния случай точно преди навършването на 2 годишна възраст на предходното дете.
Какъв би бил оптималния вариант в числа:
– регистрацията на свободна професия струва 15 лева и може да се направи много лесно от всеки с някакво образование (виж тук)
– осигуряването на едно самоосигуряващо се лице за 24 месеца върху максималния осигурителен доход (2200 лева) би струвало – 17,8% осигуровки за пенсия, 8% осигуровки за здраве и 3,5% осигуровки за майчинство. Общо 29,3% * 2200 = 644.60 лева месечно * 24 месеца = 15 470.40 лева
– самоосигуряващото се лице има право на 90% от средния си осигурителен доход през последните 24 месеца (това ще е 2200 лева месечно за примера, или 90% от 2200 прави 1980 лева месечно обезщетение)
– тези 1980 лева ще могат да се получават в продължение на 410 дни или кръгло 13,5 месеца. 13,5 месеца * 1 980 лева = 26 730 лева
До тук разходите за осигуровки са 15 470.40, регистрацията на свободна професия е 15 лева, общо разходи = 15 485.40 лева. Към тях трябва да се прибави и задължителното здравно осигуряване, което на самоосигуряващото се лице би му струвало 4,8% върху 420 лева или при месец с 20 работни дни това прави осигуровки от 20,16 лева месечно. За 13,5 месеца са 272,16 лева. Общо всички разходи в идеалния случай = 15 757.56 лева
Обезщетението за раждане ще е за 13,5 месеца в идеалния случай 26 730 лева или това прави възвръщаемост на инвестицията от 69,6%.
Но това не е всичко. Следва обезщетение за отглеждане на дете до 2 години (никой не спира майката да си работи на граждански договори в това време, въпроса е само да не се осигурява за майчинство, за да не й намалят обезщетението наполовина) – още 12 месеца по 310 лева = 3 720 лева. До тук приходите стават 26 730 + 3 720 = 30 450 лева. Трябва да се добавят разходи за здравни осигуровки от 21,60 лева на месец или за 12 месеца това са 241,92 лева. При кумулирани приходи 30 450 и кумулирани разходи 15 999,48 лева това е 90,3% възвръщаемост на инвестицията
Но това не е всичко. Ако много прецизно се изчисли раждането на следващо дете в рамките на навършването на 2 години на предходното, тогава майката има право на още едно обезщетение за раждане на дете в общ размер от 26 730 лева за 13,5 месеца кръгло (тъй като това е изчисленото обезщетение за предходното дете и това е по-изгодното за майката). Отново трябва да се добавят здравните осигуровки за разход през този период, или 13,5 месеца * 20,16 лева = 272.16 лева.
Общо кумулиран приход при 2 деца едно след друго, с прецизно разчитане кое кога да се роди = 30 450 + 26 730 = 57 180 лева.
Общо кумулирани разходи – 15 999,48 + 272,16 = 16 271.64 лева. Възвръщаемостта на инвестицията вече става 40 908,36 лева или 251%
И това не е всичко. Отново може да се ползва опцията за отглеждане на следващото дете от 1 до 2 години – това са нови 310 лева * 12 месеца = 3 720 лева, както и в разходната част здравните осигуровки за 12 месеца = 241,92.
Общо приходи в идеалния случай при 2 добре разчетени поредни деца = 60 900 лева
Общо разходи в идеалния случай = 16 513.56 лева
Възвръщаемост на инвестицията = 268%
(отклонение е твърде вероятно в рамките на месец и половина обезщетение за отглеждане на дете до 2 години между предходното и следващото дете)
Към тази висока доходност не трябва да се забравя и, че майката има 24 месеца с максимален осигурителен доход за пенсия и за период от около 6 години ще е здравно осигурена (разходите за което са включени в посочената по-горе цена)
Много изгодно изглежда сякаш раждането на деца? Ако това беше производство, тогава човек би си казал, че чудесно би било да се произведе още едно, точно в края на получаването на обезщетение за отглеждане на второто дете до 2 години? Обаче ако ще се произвеждат повече от 2 „единици продукция“, за да се постига толкова добра рентабилност на инвестицията, трябва да се прави нов 24 месечен период във фиктивно самоосигуряване на максималния осигурителен доход, тъй като в противен случай особено доходоносното обезщетение за раждане и отглеждане на дете до 1 година ще е едва 310 лева месечно (за третото поредно дете по схемата, обезщетението би трябвало да е върху изчисленото за второто, а за него тъй като майката е била в майчинство, дохода, от който ще се смята е минималната работна заплата). Така че третото поредно дете за нормални хора вече не е така изгодно като инвестиция. Но за някои може да е просто бизнес.
За постигане на оптимални резултати е необходимо добро планиране на събитията – кога ще е нужно осигуряване за майчинство, кога трябва да се роди детето и т.н. Липсата на поне малко икономическа грамотност е гаранция за постигане на неоптимални резултати.
– алтернативен вариант
Алтернативния вариант е за онези, които нямат образование и които не могат да се регистрират като упражняващи свободна професия (поради неграмотност и/или липса на образование). За тях може да се ползва фиктивното осигуряване на трудов договор (а в масовия случай дори и при грамотните, работещите по трудов договор завишават дохода си в месеците преди раждане целево). При фиктивното осигуряване по трудов договор е малко по-сложно, защото първо разходите за осигуровки са по-големи, след това се дължи и данък върху дохода, при положение, че доход реално няма, но данъка трябва да се плати. Съществува известен риск при искането на обезщетението и при проверка да се установи, че не е извършвана трудова дейност, а работодателя им ги е осигурявал фиктивно, за да източват осигурителния фонд и т.н. Рисковете са по-големи, но въпреки това и при фиктивното осигуряване по трудов договор рентабилността на инвестицията е много голяма.
А на някои почтени бизнесмени това им е и бизнеса. Защото има дупки в законодателството (вероятно оставени умишлено)
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
6. Как да се затворят дупките в закона свързани с обезщетенията за майчинство
Първо – незабавно трябва да се преустанови практиката самоосигуряващите се лица да могат да избират дали да се осигуряват за майчинство или не. Правото на избор означава те да се осигуряват (при това на завишен доход) само когато очакват раждане на дете и веднага след плановото раждане да се премине към пропускане на риска осигуровка за „майчинство“ и осигуряване на минималните възможни доходи. Всички трябва да се осигуряват за всички рискове, без възможност да се избягва осигуряването. Не трябва да има изключения за самоосигуряващите се лица и работещите по „граждански договори“. Понастоящем от възможността да избират, се възползват главно много добре платените професии от рода на нотариуси, адвокати, експерт счетоводители и т.н.. За тях ли точно трябва да е най-солидарна осигурителната система? Или за онези които правят бизнес от майчинството? Така ли ще се подпомага бизнеса в България?
Второ – самоосигуряващите се лица трябва да се осигуряват върху реално получения си доход през месеца, но не по-малко от минималния осигурителен доход. Да се отнеме опцията за фиктивно осигуряване върху неполучен и необложен с всички данъци (включително осигуровки) доход, с цел злоупотреба с обществената солидарност. Тази мярка ще намали „рентабилността на инвестицията“ при фиктивното самоосигуряване значително.
Трето – да не се получават обезщетения за майчинство за повече от 3 деца поради математическата невъзможност с осигуровка от 3,5% някога лицето да може да си покрие обезщетенията, които ще получи. След третото дете майката да може да получава подпомагане, но не и възможността за така дългосрочните и щедри обезщетения за майчинство, по кодекса за социално осигуряване.
Мнозинството от хората вероятно не знаят, че фирмите са длъжни да правят авансови вноски за корпоративен данък през годината. Може би поради причината, че тези авансови вноски не касаят малките фирми? Или защото никой не си прави труда да разясни на бизнеса какви са правилата на играта?
Съдържание
1. Правна регламентация
2. Кой е длъжен да прави авансови вноски за корпоративен данък?
3. Месечни авансови вноски за корпоративен данък
4. Тримесечни авансови вноски за корпоративен данък
5. Как се определят месечните авансови вноски за корпоративен данък
6. Как се определят тримесечните авансови вноски за корпоративен данък
7. Деклариране на авансовите вноски за корпоративен данък
8. Декларация за промени на авансови вноски
9. Санкции при превишение на годишния корпоративен данък над определените авансови вноски
10. Внасяне на авансовите вноски
2. Кой е длъжен да прави авансови вноски за корпоративен данък?
Всички фирми, които имат реализирани през предходната година приходи от продажби от поне 300 хиляди лева (без ДДС). Да се разбира, че ако се регистрира през 2013 г. нова фирма, тя няма как да дължи авансови вноски за корпоративен данък, тъй като няма как през 2012 г. (предходната) да е реализирала нетни приходи от продажби за поне 300 хиляди лева, тъй като не е съществувала. Тези фирми, които през 2012 г. са имали нетни приходи от продажби за поне 300 хиляди лева са длъжни през 2013 г. да правят авансови вноски за корпоративен данък. При добро желание всяка фирма може да прави доброволно авансови тримесечни вноски за корпоративен данък. Когато авансовите вноски се правят доброволно фирмата няма да бъде санкционирана ако към края на годината се окаже, че авансовите вноски са били подценени (фирмата по своя воля си ги прави тези вноски, без да са й искани по силата на закона, затова и не се санкционира, все пак дава нещо предварително по свое желание).
3. Месечни авансови вноски за корпоративен данък
Когато през предходната година фирмата има приходи от продажби повече от 3 милиона лева (без ДДС), трябва да прави месечни авансови вноски за корпоративен данък.
4. Тримесечни авансови вноски за корпоративен данък
Фирмите, които за предходната година имат приходи от продажби между 300 хиляди и 3 милиона лева (без ДДС) са длъжни да правят тримесечни авансови вноски за корпоративен данък. Фирмите с приходи от продажби под 300 хиляди лева (без ДДС) по свое желание могат да правят тримесечни авансови вноски за корпоративен данък.
5. Как се определят месечните авансови вноски за корпоративен данък
Месечната авансова вноска за корпоративен данък (която касае само фирмите с приходи от продажби за предходната година над 3 милиона лева без ДДС) е равна на декларираната от фирмата прогнозна печалба за текущата година / 12 месеца * 10% (или колкото е корпоративния данък през годината). Прогнозната печалба за текущата година се декларира в годишната декларация за предходната година.
Пример:
Фирмата Х декларира в годишната си данъчна декларация за 2012 г., че през 2013 г. очаква да има печалба от 120 хиляди лева. В такъв случай месечната авансова вноска ще е равна на 120 хиляди / 12 месеца * 10% = 1000 лева.
Сигурно някой ще се запитат защо ли фирмата Х вярно и честно да декларира какво очаква да спечели през 2013 г., а не да декларира, че очаква загуба примерно (и няма изобщо да прави авансови вноски). Отговорът е, защото ако в края на годината се окаже, че печалбата е с повече от 20% над декларираната очаквана, ще има санкции (виж следващите пояснения)
6. Как се определят тримесечните авансови вноски за корпоративен данък
Тримесечната авансова вноска за корпоративен данък (която касае фирмите с приходи от продажби за предходната година между 300 хиляди и 3 милиона без ДДС) е равна на декларираната от фирмата прогнозна печалба за текущата година / 4 тримесечия * 10% (или колкото е корпоративния данък през годината).
Пример: Фирмата Y декларира в годишната си данъчна декларация за 2012 г., че през 2013 г. очаква да има печалба от 12 хиляди лева. В такъв случай тримесечната авансова вноска за корпоративен данък ще бъде 12 хиляди / 4 тримесечия * 10% = 300 лева.
Отново, ако фирмата си занижи прогнозната печалба за следващата година с повече от 20%, ще има санкции
7. Деклариране на авансовите вноски за корпоративен данък
Задължителните авансови вноски за корпоративен данък за текущата година (касаещи фирмите с приходи от продажби поне 300 хиляди лева за предходната година) се декларират с годишната данъчна декларация за предходната година (в годишната данъчна декларация за 2012 г. се декларират за 2013 г., в декларацията за 2013 г. се декларират за 2014 г. и т.н.).
Когато новоучредено дружество в резултат на преобразуване има задължение за тримесечни авансови вноски за корпоративен данък, се подава декларация по образец в срока за плащане на първата авансова вноска след преобразуването.
Фирмите, които искат по своя воля (без закона да ги принуждава) да правят тримесечни авансови вноски за корпоративен данък, подават декларация по образец в срок преди плащане на първата избрана тримесечна авансова вноска.
8. Декларация за промени на авансови вноски
Фирмите могат да подадат декларация по образец за намаляване или увеличаване на авансовите вноски, ако през годината смятат, че прогнозната печалба се разминава с декларираното в годишната данъчна декларация за предходната година.
Пример:
Фирмата Х декларира в годишната си данъчна декларация за 2012 г., че очаква през 2013 г. да има печалба от 100 хиляди лева. През време на годината вижда, че нещата вървят по-добре или по-зле от очакваното и решава да си подаде декларация за промени на авансовите вноски (може да ги намали или увеличи, за да избегне пропуснати ползи или санкцията) .
След подаването на декларацията за промени на авансовите вноски, последните могат да се плащат по новите им нива. Същата тази декларация се подава и при преобразуване на дружеството, когато ще има налице промяна в размера на определените от приемащото дружество след преобразуването авансови вноски. Декларацията трябва да се подаде в срока за извършване на първата авансова вноска след преобразуването.
Тази декларация за промени на авансовите вноски вече беше разкрито от данъчен експерт, че може да послужи за злоупотреби. Така например фирма, която е длъжна да прави авансови месечни вноски (значи за предходната година има приходи от продажби над 3 милиона лева без ДДС) може да декларира в данъчната си декларация за 2012 г., че очаква печалба 0 през 2013 г. Няма нищо незаконно в това (разбира се поема се риска данъчните да се издразнят и тази фирма да попадне „под обстрел“ по принцип, но собственика на фирмата си поема рисковете). Да допуснем, че фирмата реално ще има печалба за 2013 г. от 1 милиона лева. За да няма санкции за занижените прогнози за печалбата, фирмата може да подаде преди последната 12-та авансова вноска (значи преди тази за декември месец) декларация за промени на авансовите вноски, където вярно и честно ще си напише прогнозната печалба и ще си внесе авансово данъка малко преди края на годината. Така все едно не са правени авансови вноски за корпоративен данък.
Много тъпа грешка на законодателите, дали не е умишлена? По-добре да ги махнем тези авансови вноски, ако ще се държат вратички в закона. Или да се облагаме авансово, или да не се облагаме авансово. Стига с надеждите някой да е толкова наивен, че да плати авансови вноски след като в закона е оставена може би съвсем умишлено вратичка, която почти напълно обезсмисля останалите правила.
9. Санкции при превишение на годишния корпоративен данък над определените авансови вноски
Ако дължимия годишен корпоративен данък надвиши с повече от 20% сумата от определените месечни авансови вноски за годината или ако 75% от дължимия годишен корпоративен данък надвиши с повече от 20% сумата от определените тримесечни авансови вноски за съответната година, върху превишението над 20% се дължи лихва. Тази лихва се определя съгласно Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания и се изчислява от 16 април до 31 декември на съответната година, а за новоучредено дружество в резултат на преобразуване – от датата, следваща датата, на която изтича срокът за извършване на първата тримесечна авансова вноска, до 31 декември на годината на преобразуването. Разбира се в „Закона за лихвите….“ не пише колко е законната лихва… Трябва да се бръкне по-надълбоко. И така според постановлението на министерския съвет законната лихва за държавни вземания в лева е 10% + основния лихвен процент на БНБ (който е около 0%). Кръгло 10% на година.
Формули за изчисляване на дължимата лихва:
1. за месечните авансови вноски:
А = Б – (В + 0,2 В), където:
А е сумата, върху която се дължи лихва;
Б е дължимият годишен корпоративен данък;
В е общият размер на определените месечни авансови вноски за годината;
2. за тримесечните авансови вноски:
А = 0,75 Б – (В + 0,2 В), където:
А е сумата, върху която се дължи лихва;
Б е дължимият годишен корпоративен данък;
В е общият размер на определените тримесечни авансови вноски за годината
В закона така е написано, че вероятно дори и в НАП за определен период от време няма да знаят какво да правят. Затова няколко примера с разяснения
Пример 1:
Фирмата Х е длъжна през 2013 г. да прави месечни авансови вноски за корпоративен данък на основание на това, че през 2012 г. (предходната година) има приходи от продажба повече от 3 милиона лева без ДДС. Фирмата Х декларира в годишната си данъчна декларация за 2012 г., че през 2013 г. очаква да има печалба от 1,2 милиона лева. На това основание се определят месечните авансови вноски в размер от 1,2 милиона лева / 12 месеца * 10% корпоративен данък. Или месечната авансова вноска за корпоративен данък би трябвало да бъде 10 000 лева. За 12 месеца се събират авансови вноски от 120 000 лева според декларираното. Обаче годината е по-добра от очакваното и фирмата реализира печалба от 1,3 милиона лева.
Сумата, върху която се дължи лихва ще е равна на годишния корпоративен данък за 2013 г. – общия размер на авансовите вноски за годината * 120%.
За печалба от 1,3 милиона лева корпоративния данък за годината е 130 хиляди лева (10% от 1,3 милиона).
Общия размер на авансовите вноски за годината бяха 120 хиляди. Умножени по 120% прави 144 хиляди лева.
Така 130 хиляди – 144 хиляди е отрицателно число. В този случай няма да има санкция, тъй като на отрицателно число или на 0 няма как да се начисляват лихви.
Интересно при каква печалба фирмата Х би излязла в нарушение.
Отговорът в случая (а и по принцип) е 1 440 000,10 лева печалба. До 1 440 000,09 лева печалба няма да се дължат никакви лихви. Тоест фирма, която е длъжна да прави месечни авансови вноски за корпоративен данък, може да си позволи да реализира с 20% по-голяма от декларираната прогнозна печалба и това няма да се санкционира.
Пример 2:
Същия случай от пример 1, но фирмата Х реализира печалба от 1,62 милиона лева, при прогнозни 1,2 милиона и внесени месечни авансови вноски 120 000 лева.
Така годишния корпоративен данък е 162 000 лева (10% от 1,62 милиона лева). Фирмата не дължи лихва за сумата от 120 хиляди * 120% или за 144 000 лева. Лихвата ще се дължи за разликата между 162 хиляди лева и 144 хиляди лева. Или за 18 хиляди лева.
Тези 18 хиляди лева трябва да се умножат по законната лихва (10% + основния лихвен процент на БНБ, за примера ще приемем, че е 0). Периода, за който ще бъде изчислена лихвата от 10% върху 18 хиляди лева ще бъде 16 април до 31 декември. Според постановлението на министерския съвет дневната законна лихва лихва е равна на годишната / 360. От 16 април до 31 декември включително има 260 дни.
В такъв случай лихвата, която фирмата Х ще дължи е равна на 260 дни / 360 * 10% (за примера ОЛП на БНБ е равен на 0) или около 7,22%.
Така 18 000 * 7,22% прави 1299,60 лева лихва
Важното е да се знае, че фирмата, която е длъжна да прави месечни авансови вноски за корпоративен данък не може да си позволи да има печалба повече от 20% над декларираната прогнозна, в противен случай ще се санкционира
Пример 3:
Фирмата Y е длъжна да прави тримесечни авансови вноски през 2013 г. на основание на това, че през 2012 г. е имала приходи от продажби между 300 хиляди и 3 милиона лева без ДДС. Фирмата Y декларира в годишната си данъчна декларация за 2012 г., че очаква през 2013 г. да има печалба от 1 милион лева. Обаче не си е направила добре сметката и реализира печалба 1,3 милиона лева.
В този пример фирмата Y е била длъжна да прави тримесечни авансови вноски за корпоративен данък от 25 000 лева (100 000 лева, което е годишния корпоративен данък / 4).
При 3 авансови вноски по 25 000 лева, общо дължимите тримесечни авансови вноски според прогнозираната печалба са 75 000 лева.
Според формулата в закона дължимата лихва = 75% от годишния корпоративен данък – 120% от общия размер на авансовите вноски за годината или за примера:
75% от 130 000 лева (това са 10% от 1,3 милиона печалба) – 120% от 75 000 лева =
97 500 – 90 000 = 7 500 лева. Върху тази сума трябва да се начисли лихва в размер 10% + ОЛП на БНБ (виж за подробности постановлението) за период от 260 / 360 дни
Така върху 7 500 лева трябва да се начисли лихва от около 7,22% или 541,50.
С колко може да си позволят фирмите, които са длъжни да правят тримесечни авансови вноски за корпоративен данък (тези с приходи от продажби за предходната година между 300 хиляди и 3 милиона лева без ДДС) да реализират по-голяма печалба от прогнозната, без санкция?
Отговорът е 20%
При декларирана прогнозна печалба от 1 милион лева, а реализирани на практика 1,2 милиона, според формулата от закона лихви ще се дължат върху
75% от 120 хиляди – 120% от 75 000 (3 тримесечни авансови вноски за корпоративен данък от 25 000 лева) или върху 0.
10. Внасяне на авансовите вноски за корпоративен данък
Месечните авансови вноски за корпоративен данък се внасят:
– за месеците януари, февруари и март – до 15 април на текущата календарна година
– за месеците от април до декември – до 15-то число на месеца, за който се отнасят
Тримесечните авансови вноски за корпоративен данък се внасят:
– за първото тримесечие (януари, февруари, март) – до 15 април
– за второто тримесечие (април, май, юни) – до 15 юли
– за третото тримесечие (юли, август, септември) – до 15 декември
– за четвъртото тримесечие не се прави тримесечна авансова вноска
До 31 март на следващата година с подаването на годишната данъчна декларация се прави изравняване и каквото не е внесено авансово се довнася, а с него и лихвите при подценяване на прогнозните за печалба.
1. Обществено управление (социална политика)
2. Любопитни
3. Данъци, счетоводство, икономика
4. Ново законодателство
5. Социално осигуряване в различните страни
6. Други
Какво печели лицето като го облагат с патентен данък?
Може ли ЕООД, ООД или друго дружество да се облага с патентен данък?
Кога се губи правото за облагане с патентен данък?
Какъв е размера на патентния данък и кой го определя?
Какво става ако се извършват повече от 1 патентни дейности или в повече от 1 обект?
Облекчения при облагането с патентен данък
Деклариране на обстоятелствата свързани с патентния данък
Къде се подават декларациите?
Кога и как се внася патентния данък?
Отстъпки при предплащане на данъка за цялата година
Видове патентни дейности и годишни размери на данъка
Патентен данък в Столична община
Кой се облага с патентен данък?
Съгласно Закона за местните данъци и такси, с патентен данък се облагат физическите лица (свободни професии и еднолични търговци), които извършват патентни дейности по списък (виж списъка в края на статията) и ако:
Оборотът им за предходната година не превишава 50 000 лева и
Лицето не е регистрирано по ДДС (регистрацията за ВОП по чл. 99 и чл. 100, ал. 2 от ЗДДС не се брои)
Какво печели лицето като го облагат с патентен данък?
Не се облага с данък върху доходите на физическите лица. При ЕТ данъкът е в размер на 15% от печалбата. При значителен приход (но не повече от 50000 на година) и малко разходи, облагането с патентен данък може да се окаже много изгодно.
Може ли ЕООД, ООД или друго дружество да се облага с патентен данък?
Не, с патентен данък могат да се облагат единствено еднолични търговци и самоосигуряващи се лица (свободни професии).
Кога се губи правото за облагане с патентен данък?
Ако лицето се регистрира по ДДС за текущата година ще се облага по общия ред на закона за данъците върху доходите на физическите лица. Патентен данък ще се дължи до края на тримесечието, в което лицето се е регистрирало, а внесения патентен данък ще се приспадне при плащането на годишния данък върху доходите.
Лицето може да поиска от общината удостоверение за дължимия патентен данък, което се издава безплатно.
Дори и през годината лицето да се дерегистрира по ДДС, то ще бъде обложено за годината с данък върху дохода по ЗДДФЛ.
Какъв е размера на патентния данък и кой го определя?
Патентния данък се определя от общинския съвет на съответната община в зависимост от местонахождението на обекта, където се провежда дейността. Ако патентната дейност не се извършва в обект или от постоянно място, за целите на определяне на данъка за местонахождение на обекта се смята постоянния адрес на лицето.
Какво става ако се извършват повече от 1 патентни дейности или в повече от 1 обект?
Патентния данък се дължи за всяка дейност по отделно. Ако се осъществява патентна дейност в повече от 1 обект, тогава данъка се дължи за всеки обект поотделно.
Ако патентната дейност започва или спира в рамките на годината (с изключение на местата за настаняване, хранене и развлечения), тогава данъкът се определя пропорционално на броя тримесечия, в които е извършвана дейността, включително тримесечията, в които дейността е започнала или прекратена.
Ако в един обект едновременно се извършва едновременно двете различни дейности „Търговия на дребно до 100 кв.м нетна търговска площ на обекта“ и „Продажба на вестници, списания, българска и преводна литература“, патентен данък се дължи само за търговия на дребно до 100 кв. м..
Ако в течение на годината се промени обстоятелство свързано с определяне на данъка, тогава до края на годината данъка се определя според новото обстоятелство, включително за тримесечието на промяната (не важи за местата за настаняване, хранене и развлечения)
Облекчения при облагането с патентен данък
Лицата, които подлежат на облагане с патентен данък могат да ползват облекчения в следната последователност:
Лицата с поне 50% увреждания могат да ползват 50% намаление на патентния данък, ако извършват дейността лично и не наемат други хора за тази дейност през цялата данъчна година (дори и през годината да изтече срока, за който е определена неработоспособността, или неработоспособността да настъпи по време на годината, лицето има право да ползва облекчение за цялата година)
Ако лицето извършва с личен труд два или три вида патентни дейности през годината, заплаща патентен данък само за тази, която е в най-висок размер. За извършване на повече от 3 дейности облекчението не се прилага.
Лицата, които са пенсионери, извършват дейността лично, не наемат други работници през цялата година, и извършват някоя от следните дейности (Дърводелски услуги; Шивашки, кожарски, кожухарски и плетачни услуги; Обущарски и шапкарски услуги; Металообработващи услуги; Бръснарски и фризьорски услуги, ветеринарно-фризьорски услуги; Машинописни и/или копирни услуги; Козметични услуги, поставяне на татуировки; Маникюр, педикюр; Часовникарски услуги; Тапицерски услуги; Ремонт на електро- и водопроводни инсталации; Стъкларски услуги; Поддържане и ремонт на битова техника, уреди, аудио-визуални уреди, климатици, ремонт на музикални инструменти; Фотографски услуги; Санитарни възли, наети под аренда; Ключарски услуги, ремонт на брави, поправка на чанти, книговезки услуги, ремонт на шевни машини; Ремонт на чадъри, ремонт и зареждане на запалки, ремонт на велосипеди, коминочистачни услуги; Продажба на вестници, списания, българска и преводна литература), могат да ползват 50% намаление на патентния данък
Лицата, които ползват работно място за обучение на чираци по смисъла на закона за занаятите, и извършват Бръснарски и фризьорски услуги или ветеринарно-фризьорски услуги, заплащат 50% от определения патентен данък за съответното работно място. За да се ползва намалението към декларацията по образец свързана с патентния данък трябва да се приложи копие от удостоверението за вписване в регистъра на чираците, издадено от регионалната занаятчийска камара.
Деклариране на обстоятелствата свързани с патентния данък
Лицата, които подлежат на облагане с патентен данък, декларират обстоятелствата до 31 януари. Ако дейността започва след тази дата, декларацията се подава преди да започне дейността.
При каквито и да е промени в обстоятелствата свързани с определянето на данъка, в 7 дневен срок от промяната трябва да се подаде декларация. Ако се прехвърля предприятие на едноличен търговец, декларация трябва да се подаде и от двете страни участници по сделката.
Ако лицето се регистрира по ДДС, декларация трябва да се подаде до края на месеца следващ месеца, в който е направена регистрацията или лицето е направило оборот над 50000 лева, за което подлежи на задължителна регистрация по ДДС.
Къде се подават декларациите?
В общината където се намира обектът, където се извършва патентна дейност, а ако няма обект, по постоянния адрес на лицето.
Ако данъчната декларация на чуждестранно лице се извършва чрез пълномощник с постоянен адрес в страната, декларацията се подава в общината, където е постоянния адрес на пълномощника. Във всички останали случаи декларацията се подава в Столична община.
Приема се, че дейността не се извършва от постоянно място, когато промяната през годината на местонахождението на обекта, от който се извършва дейността, води до промяна в размера на данъка.
Кога и как се внася патентния данък?
Патентния данък се внася на 4 равни вноски:
За първото тримесечие – до 31 януари
За второто – до 30 април
За третото – до 31 юли
За четвъртото – до 31 октомври
Ако възникне задължение за внасяне на патентен данък през годината, дължимата част от данъка за текущото тримесечие се внася в 7 дневен срок от подаване на данъчната декларация, а ако не е подадена в 7 дневен срок от крайния срок за подаването й.
Патентния данък се внася в общината, където се намира обектът, в който се извършва патентната дейност (или ако няма обект в общината по постоянен обект на лицето). Ако данъкът се плаща от името на чуждестранно лице чрез пълномощник, тогава се внася по постоянен адрес на пълномощника. Във всички останали случаи данъкът се внася в Столична община.
Отстъпки при предплащане на данъка за цялата година
Лицата, които до 31 януари на съответната година подадат декларация и заплатят съответния данък за цялата година, ползват отстъпка от 5%.
Видове патентни дейности и годишни размери на данъка
Средства за подслон и места за настаняване с не повече от 20 стаи – данъкът се определя за стая според местонахождението на обекта: 1 и 2 звезди – от 25 до 250 лв.
Заведения за хранене и развлечения – данъкът се определя за място за консумация, включително на открити площи, или за обект, според местонахождението на обекта:
Ресторанти: 1-2 звезди – от 1 до 35 лв.; 3 звезди – от 6 до 60 лв.
Заведения за бързо обслужване: 1-2 звезди – от 1 до 20 лв.; 3 звезди – от 3 до 35 лв.
Питейни заведения с изключение на бюфети, каравани и павилиони: 1-2 звезди – от 1 до 20 лв.; 3 звезди – от 2 до 35 лв.
Кафе-сладкарници: 1-2 звезди – от 1 до 20 лв.; 3 звезди – от 3 до 50 лв.
Барове: дневни – 2 звезди (от 3 до 50 лв.), 3 звезди (от 10 до 84 лв.); нощни – 2 звезди (от 5 до 63 лв.), 3 звезди (от 20 до 98 лв.)
Бюфети, каравани и павилиони – за обект от 75 до 500 лв.
Търговия на дребно до 100 кв.м нетна търговска площ на обекта – данъкът се определя за 1 кв. м нетна търговска площ според местонахождението на обекта: от 2 до 20 лв.
Платени паркинги – данъкът се определя за място за паркиране според местонахождението на обекта: от 5 до 200 лв.
Дърводелски услуги – данъкът се определя според местонахождението на обекта: от 50 до 780 лв.
Шивашки, кожарски, кожухарски и плетачни услуги – данъкът се определя според местонахождението на обекта: от 40 до 840 лв.
Търговия, изработка и услуги за изделия от благородни метали – данъкът се определя според местонахождението на обекта: от 500 до 2500 лв.
Обущарски и шапкарски услуги – данъкът се определя според местонахождението на обекта: от 40 до 120 лв.
Металообработващи услуги – данъкът се определя според местонахождението на обекта: от 100 до 910 лв.
Бръснарски и фризьорски услуги, ветеринарно-фризьорски услуги – данъкът се определя за работно място според местонахождението на обекта: от 60 до 840 лв.
Машинописни и/или копирни услуги – данъкът се определя на брой устройство според местонахождението на обекта: от 180 до 594 лв.
Козметични услуги, поставяне на татуировки – данъкът се определя за работно място според местонахождението на обекта: от 130 до 900 лв.
Маникюр, педикюр – данъкът се определя за работно място според местонахождението на обекта: от 60 до 420 лв.
Часовникарски услуги – данъкът се определя според местонахождението на обекта: от 60 до 390 лв.
Тапицерски услуги – данъкът се определя според местонахождението на обекта: от 180 до 520 лв.
Автомивки; ремонт, регулиране и балансиране на гуми – данъкът се определя според местонахождението на обекта: от 190 до 1200 лв.
Авторемонтни, автотенекеджийски, автобояджийски и други услуги по техническото обслужване и ремонта на моторни превозни средства – данъкът се определя според местонахождението на обекта: от 280 до 1900 лв.
Ремонт на електро- и водопроводни инсталации – данъкът се определя според местонахождението на обекта: от 100 до 560 лв.
Стъкларски услуги – данъкът се определя според местонахождението на обекта: от 100 до 700 лв.
Поддържане и ремонт на битова техника, уреди, аудио-визуални уреди, климатици, ремонт на музикални инструменти – данъкът се определя според местонахождението на обекта: от 47 до 980 лв.
Отдаване на видеокасети или записи на електронен носител под наем – данъкът се определя според местонахождението на обекта: от 300 до 3250 лв.
Компаньонки и компаньони – данъкът се определя според местонахождението на обекта: от 3000 до 6440 лв.
Масажистки и масажисти – данъкът се определя според местонахождението на обекта: от 500 до 1680 лв.
Гадатели, екстрасенси и биоенерготерапевти – данъкът се определя според местонахождението на обекта: от 2000 до 5600 лв.
Фотографски услуги – данъкът се определя според местонахождението на обекта: от 200 до 1040 лв.
Посреднически услуги при покупко-продажба, замяна и отдаване под наем на недвижими имоти – данъкът се определя според местонахождението на обекта: от 100 до 3500 лв.
Санитарни възли, наети под аренда – данъкът се определя според местонахождението на обекта: от 150 до 420 лв.
Ключарски услуги, ремонт на брави, поправка на чанти, книговезки услуги, ремонт на шевни машини – данъкът се определя според местонахождението на обекта: от 50 до 198 лв.
Ремонт на чадъри, ремонт и зареждане на запалки, ремонт на велосипеди, коминочистачни услуги – данъкът се определя според местонахождението на обекта: от 50 до 98 лв.
Заложни къщи: от 3000 до 28 000 лв.
Продажба на вестници, списания, българска и преводна литература – данъкът се определя според местонахождението на обекта: от 30 до 260 лв.
Ремонт на компютри, компютърна и друга електронна офис техника (копирни апарати, факс апарати, принтери и други) – данъкът се определя според местонахождението на обекта: от 300 до 1300 лв.
Игри с развлекателен или спортен характер – данъкът се определя за брой съоръжения според местонахождението на обекта:
развлекателни игрални автомати и други игри, функциониращи с монета или жетон: от 100 до 198 лв.
минифутбол, тенис на маса, хвърляне на стрели, пейнтбол и спийдбол, минибаскетбол, бридж, табла: от 8 до 26 лв.
зали за боулинг и кегелбан – за игрален коридор, и билярд – за маса: от 40 до 140 лв.
Фитнес центрове и спортни зали – данъкът се определя според местонахождението на обекта: от 1,50 до 4 лв. за 1 кв. м и от 300 до 840 лв. за един фитнес уред
Химическо чистене, пране и гладене – данъкът се определя на брой съоръжения според местонахождението на обекта: от 133 до 440 лв.
Мелничарски услуги:
мелници за брашно – от 18 до 36 лв. на линеен сантиметър от дължината на млевната линия;
мелници за фураж стационарни – от 600 до 1200 лв.
Услуги с атрактивен характер:
Корабчета – от 750 до 1500 лв. на брой;
Лодки – от 450 до 900 лв. на брой;
Яхти – от 900 до 1800 лв. на брой;
Джетове – от 900 до 1800 лв. на брой;
Влакчета – от 30 до 60 лв. на място;
Файтони – от 75 до 150 лв. на място;
Водни ски, водни планери и сърфове, водни колела, включително надуваеми, водни увеселения – от 150 до 300 лв. на брой оборудване;
Зимни ски (включително ски екипировка), зимни кънки, сноубордове, шейни – от 150 до 300 лв. на брой оборудване;
Въртележки, виенски колела, блъскащи се колички, велосипеди и рикши – от 150 до 300 лв. на място;
Детски колички и моторчета – от 150 до 300 лв. на брой;
Стрелбища – от 300 до 600 лв. на брой
Обучение на водачи на моторни превозни средства – данъкът се определя за брой моторно превозно средство в следните размери:
мотопеди, мотоциклети – от 200 до 475 лв.
други МПС – от 400 до 950 лв.
Услуги „Пътна помощ“ на пътни превозни средства – от 2000 до 4000 лв. за брой моторно превозно средство.
Услуги със земеделска и горска техника – данъкът се определя за брой техника, както следва:
комбайн – от 330 до 660 лв.;
трактори, тракторни ремаркета, самоходни шасита и други самоходни и самодвижещи се машини – от 110 до 220 лв.;
прикачни, навесни и стационарни машини – от 11 до 22 лв.
Настоящото по никакъв начин не е израз на антидържавническо поведение, точно обратното. Когато в закона са оставени случайно или умишлено вратички, тогава нека всички да знаят за тях, току виж законодателя се сетил да ги затвори. Докато пенсионната система в България работи по архаичния модел на осигурителния стаж, като за капак на всичко са й добавени мутантите задължителни „частни пенсионни фондове“, ползващи се от протекцията на „конституционния съд“, нека всички да знаят как да се възползват по най-добрия начин от пробойните, а не системата да работи само за тарикати.
А интересите на данъкоплатеца кой да защити? Като целта е източване, тогава всички да източват, докато задължителните „частни пенсионни фондове“ не бъдат закрити и забранени, а системата на „осигурителния стаж“ не бъде сменена с такава, която да отразява реалния принос на средния данъкоплатец и да го възмездява равностойно.
Дотогава все пак има начин напълно законно средния данъкоплатец да получи от фонд „Пенсии“ на НОИ повече, отколкото е заработил (и не става дума за фалшификация на документи, подкупи и т.н., всичко трябва да е напълно законно). Как става тази работа?
Тайната се крие в кодекса за социално осигуряване, чл. 9, ал. 8:
„Зачита се за осигурителен стаж при пенсиониране, ако това е по-благоприятно за лицата, в съотношение 4 години за 5 години от трета категория времето, през което лицата са работили по трудов договор при пълно работно време и… по допълнителен или втори трудов договор с дневно работно време не по-малко от 3 часа“
Това какво означава? Накратко, че за 1 месец е възможно да се придобива 1,25 месеца стаж, който е ключов компонент при определяне размера на пенсията.
Обаче пише, че трябва да се работи по допълнителен или втори трудов договор с работно време поне 3 часа? Къде му е далаверата да работиш повече, за да получаваш повече?
Ами няма да се работи повече, но документално ще пише, че се работи повече… Пример:
Отива работника, който иска да получава повече пенсия, отколкото е заслужил, при работодателя си (бъдещ или настоящ), и се договарят за заплащането. Да приемем, че са се договорили на 1000 лева заплата месечно.
Вариант 1 – ако всичко е по реда си, без да се ползват вратичките в закона (каквато е съдбата на обикновения данъкоплатец), и работника работи на 8 часов работен ден по трудов договор, при 1000 лева заплата (да приемем и че това е средната в страната), в продължение на 40 години, тогава пенсията, която би получил от държавното пенсионно осигуряване ще е следната (това ще е така ако финансовите пирамиди наричани „универсални пенсионни фондове“ бъдат закрити и държавата възстанови правата за пълна държавна пенсия на родените след 1959 г., иначе пенсията ще е по-малка, тъй като средния данъкоплатец са го наградили да получава „допълнителна пенсия“ от задължителен „частен пенсионен фонд“, който му е натрапен с държавна принуда):
осигурителен стаж 40 години * 1,1% на година * индивидуален коефициент на лицето 1 * среден осигурителен доход в страната за последните 12 месеца 1000 лева = месечна пенсия от 440 лева.
Вариант 2 – тук ще се ползва вратичката в закона и работника като се договаря за заплатата, така между другото ще вметне, че тези 1000 лева не иска да ги получава по 1 договор на 8 часов работен ден, а ще ги раздели на 1 трудов договор на 8 часов работен ден за 600 лева примерно + 1 допълнителен трудов договор на 3 часов работен ден за 400 лева примерно на длъжност… примерно „хигиенист“ (няма срамна работа все пак) или нещо друго, което да не е подозрително. Важното е общата сума по двата договора (1 реален и 1 само по документи) да е тази, която работодателя е склонен да плати, а работата ще е същата. Няма причина работодателя да откаже да съдейства, защото няма да плаща повече, минимална работа в повече се отваря на отдел „Труд и работна заплата“, но това е дреболия. Какъв ще е резултата от тези напълно законни номерца? Ако работника работи при тези условия в продължение на 40 години, то пенсията му без да е работил повече, без да е плащал повече данъци ще е:
осигурителен стаж 50 години? * 1,1% на година * индивидуален коефициент на лицето 1 * среден осигурителен доход в страната за последните 12 месеца 1000 лева = месечна пенсия от 550 лева
Възможно е също така 40-те години стаж да се постигнат за само 32 години, при формалното наличие на 2 трудови договора (1 на 8 часа и 1 на 3 часа).
Добре де, от къде дойде тази разлика? Във вариант 2 лицето ще получава с 25% по-голяма пенсия, без да е работило повече, без да е плащало повече осигуровки и т.н.
Ами 4 години стаж се признават за 5 по тази схема. Това е един от вариантите, с който системата на осигурителния стаж, която не отчита реалния принос на лицето, не награждава този, който работи повече (честит празник на онези, които работят не само по документи), нито този, който плаща повече данъци, а поощрява който е тарикат, като сметката накрая я плаща средния данъкоплатец. Но ако всички станат тарикати, да видим дали ще продължава да има модел на осигурителния стаж + финансови пирамиди задължителни „частни пенсионни фондове“?
Във всеки случай, докато тази изключителна комбинация от недоразумения не бъде разбита, нека средния данъкоплатец да знае как да лъже системата напълно законно, както системата прави с него.
Самоосигуряващото се лице при регистрацията си в НАП декларира вид на осигуряването (за пенсия и здравно, или за пенсия, здравно + общо заболяване и майчинство), а с декларация 1 върху каква сума се осигурява всеки месец (не по-малко от 420 лева и не повече от 2000 лева за 2012 г., 2200 за 2013 г.). Възможно е през годината да се променя размера на осигурителния доход, чрез подаване на Декларация 1 с новия избран осигурителен доход.
Обаче промяна във вида на осигуряването от само пенсия + здравно към пенсия + здравно + общо заболяване и майчинство, е възможно чрез подаване на нова декларация в НАП само до 31-во число на месец януари (тази мярка е, за да се намалят злоупотребите с източването на фонд „Общо заболяване и майчинство“ на НОИ).
Пенсионерите за момента могат да избират дали да се осигуряват за пенсия или не (което води до това, че не малко управители на фирми са със собственици пенсионери. Всяка допусната привилегия от законодателството, води до абсурди след това). Здравното осигуряване във всички случаи е задължително.
Трябва да се има предвид, че ако през 2010 г. самоосигуряващото се лице е имало доход като такова, както следва:
а) до 5400 лв. – минималния осигурителен доход за 2012 г. е 420 лв.;
б) от 5400,01 до 6500 лв. – минималния осигурителен доход за 2012 г. е 450 лв.;
в) от 6500,01 до 7500 лв. – минималния осигурителен доход за 2012 г. е 500 лв.;
г) над 7500 лв. – минималния осигурителен доход за 2012 г. 550 лв.
Същите прагове важат и през 2013 г., за доходи като самоосигуряващо се лице през 2011 г. Вероятно подобни ще са правилата и за 2014 г., за доходи от 2012 г. и т.н. Принципът е, че се гледат доходите като самоосигуряващо се лице 2 години назад. Така през 2013 г. праговете ще се определят според дохода като самоосигуряващо се лице през 2011 г.
Ежемесечни осигурителни вноски
Самоосигуряващото се лице е длъжно до 10-то число на всеки месец, да внесе авансовите осигурителни вноски (от 2013 г. това се прави до 25-то число) върху декларирания избран доход за предходния месец (между 420 и 2000 лева, 2200 от 2013 г.).
Пример 1 – когато лицето се осигурява само за пенсия и здравно, и е избрало минималния осигурителен доход 420 лева, осигуровките през 2012 г. (за 2013 г. няма промяна) са както следва:
– 17,8% за пенсия (ако е родено след 1959 г. 12,8% се внасят в НОИ, а 5% за ДЗПО с отделни платежни и по различни кодове) = 74,76 лева
– 8% за здраве = 33,60 лева
Общо осигуровки = 108,36 лева
Пример 2 – когато лицето избира да се осигурява през годината по желание и за общо заболяване и майчинство върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица – 420 лева през 2012 г. и 2013 г., осигуровките през месеца са:
– 17,8% за пенсия (ако е родено след 1959 г. 12,8% се внасят в НОИ, а 5% за ДЗПО с отделни платежни и по различни кодове) = 74,76 лева
– 8% за здраве = 33,60 лева
– 3,5% за общо заболяване и майчинство = 14,70 лева
Общо осигуровки = 123,06 лева
Пример 3 – когато лицето е пенсионер и избира да не се осигурява за пенсия, и е избрало минималния осигурителен доход 420 лева – осигуровки се дължат само за здраве – 8% върху 420 лева = 33,60 лева
Тези авансови осигуровки се дължат и трябва да се внесат в срок, независимо дали самоосигуряващото се лице има някакъв приход или не. Лихвите за просрочие на плащането на осигуровки са в размер основния лихвен процент на БНБ + 20% годишно (10% от 2013 г.). Освен това, дори и да има ден закъснение при внасянето на осигуровките (което е възможно ако банката обработи превода на следващия ден или по-късно), ако лицето се осигурява и за майчинство и общо заболяване, то дори и да внесе със закъснение осигуровки върху по-голяма сума, то за целите на получаване на обезщетение ще се смята минималния осигурителен доход от 420 лева. Лихвите за невнесени осигуровки от земеделски производители и тютюнопроизводители, както и при неправилни осигурителни разходи са в размер основния лихвен процент на БНБ.
Ако към крайния срок за плащане на дължимите осигуровки (10-то число на следващия месец, от 2013 г. срока е 25-то число), лицето се намира във временна неработоспособност, то осигуровките могат да се внесат до 10-то число на следващия месец след месеца (наредбата за самоосигуряващите се лица трябва да бъде актуализиран текста на 25-то число вероятно от 2013 г.), в който лицето е възстановило работоспособността, като лихви няма да се дължат.
Самоосигуряващите се, които са избрали да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство, не правят осигурителни вноски за времето, когато са изпаднали в неработоспособност. Останалите, които не са осигурени за този риск, са длъжни да се осигуряват независимо от това дали са работоспособни или не.
Ако самоосигуряващото се лице има доходи от трудови или приравнени на тях правоотношения в размер над 2000 лева (максималния месечен осигурителен доход през 2012 г. или 2200 за 2013 г.), то не прави допълнителни осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице. Ако доходите от трудови правоотношения са под 2000 лева (2200 от 2013 г.), то осигурителните вноски като самоосигуряващо се лице допълват осигурителния доход на лицето за месеца до 2000 лева (2200 от 2013 г.).
Принципът е, че доходите от трудови договори или приравнени на тях, се облагат с осигуровки с предимство.
Пример 1 – лицето има трудов договор за 2000 лева брутна заплата (2200 от 2013 г.)
Осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице не се дължат
Пример 2 – лицето има трудов договор за 1700 лева брутна заплата
Осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице, се дължат за разликата между 2000 (2200 от 2013 г.) и 1700 лева, или върху 300 лева (500 съответно) през този месец, въпреки че минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица през 2012 г. и 2013 г. е 420 лева.
Тримесечна авансова вноска за данък общ доход
Самоосигуряващото се лице е длъжно до края на месеца следващ всяко тримесечие от годината, да внася авансово дължимия данък общ доход до момента. За последните 3 месеца от годината авансова вноска не се прави. До 30 април на следващата година се прави годишно изравняване с данъчната декларация.
Как се изчислява авансовата вноска за данък общ доход?
Всички получени доходи от дейност като самоосигуряващо се лице през тримесечието се намаляват с 25% признати разходи. Остатъка се намалява с направените през тримесечието осигурителни вноски. Получения резултат се умножава по 10%.
Пример – за месеците юли – септември, лицето е получило доходи като самоосигуряващо се лице 10 000 лева, като е избрало да се осигурява върху минималния осигурителен доход от 420 лева за пенсия и здравно.
При това положение:
Дохода на самоосигуряващото се лице се намалява с признатите 25% разходи – 10 000 * 25% = 2500 признати разходи.
От остатъка 7500 лева трябва да се извадят направените осигуровки като самоосигуряващо се лице през тримесечието. В случая те са месечно 17,8% за пенсия + 8% за здраве върху 420 лева. Така осигуровките за 1 месец са 108,36 лева. За 3-те месеца са направени 3 * 108,36 лева или 325,08 лева. 7500 лева – 325,08 = 7174,92 лева, които подлежат на облагане с данък общ доход 10%.
Данъкът, който трябва да бъде внесен до 15 октомври е 7174,92 * 10% или 717,49 лева.
Годишно изравняване/довнасяне на осигуровки и данък общ доход
До 30 април на следващата година, самоосигуряващото се лице трябва да декларира в годишната данъчна декларация, и внесе дължимите осигуровки и данък общ доход върху остатъка от доходите, които не са били обложени авансово през годината.
Как става изравняването?
Да предположим, че лицето се осигурява върху 420 лева за пенсия и за здраве. Започнало е дейност като самоосигуряващо се лице от 1 юли на съответната година. За месеците юли-септември е имало приходи 10 000 лева. За месеците октомври – декември отново има приходи 10 000 лева.
От по-горния пример става ясно, че в такъв случай направените авансови осигурителни вноски са 325,08 лева на тримесечие (общо 650,16 лева за целия период юли – декември), а данък общ доход е 717,49 лева, които са внесени за юли-септември, а за последното тримесечие от годината не се дължи авансово данък общ доход.
За да се определи какво трябва да довнесе лицето до 30 април на следващата година, се прави следното:
Събират се всички приходи като самоосигуряващо се лице – в случая 20 000 лева.
Намаляват се с признатите разходи от 25% – 20 000 * 25% = 5000 лева
Остатъка от 15 000 лева се разделя на броя месеци, в които е извършвана дейност като самоосигуряващо се лице (6 месеца от юли до декември) – 15 000 / 6 = 2500 лева
Само че максималния осигурителен доход през 2012 г. е 2000 лева, и върху него се дължат осигурителни вноски, а не върху 2500 лева.
Така тези 2000 лева осигурителен доход месечно се облагат с осигуровки за пенсии 17,8% и осигуровки за здраве 8%. 25,8% общо осигуровки * 2000 лева = 516 лева месечно осигуровки. 516 лева * 6 месеца = 3096 лева за осигуровки общо.
15 000 лева (след признаването на 25% разходи) се намаляват с 3096 лева за осигуровки. 15 000 – 3096 = 11 904 лева.
Тази сума подлежи на облагане с данък общ доход 10%, или 11 904 * 10% = 1190,40 лева.
Лицето е внесло авансово осигуровки в размер на 650,16 лева и авансово данък общ доход от 717,49 лева.
До 30 април на следващата година трябва да бъдат внесени осигуровки за пенсии и здраве общо 3096 – 650,16 = 2445,84 лева, от които 758,40 за здраве и 1687,44 за пенсия.
До 30 април на следващата година трябва да бъде довнесен данък общ доход в размер от 1190,40 – 717,49 = 472,91 лева.
В декларация 6, която трябва да се подаде в НАП също до 30 април, общите суми от годината се вписват като дължими за месец 13.
Според чл. 43 от Закона за корпоративното подоходно облагане, слаба капитализация на фирмата е налице, когато привлечения капитал на фирмата е с повече от 3 пъти по-голям от собствения й капитал.
Под собствен капитал се разбира основния капитал на фирмата + резервите + неразпределена печалба от минали години.
Под привлечен капитал се разбира сумата на активите на фирмата, намалена със собствения капитал.
(„Привлечен капитал“ по смисъла на чл. 43, ал. 6 от ЗКПО е сумата от пасивите на предприятието, с изключение на финансиранията.)
(Пасив по смисъла на националните счетоводни стандарти е съществуващо задължение на предприятието, което произтича от минали събития и чието уреждане се очаква да доведе до изтичане на ресурси – носители на икономическа изгода)
Какво е слаба капитализация на фирмата? (по-прецизно обяснение)
Ако (привлечения капитал към 1 януари + привлечения капитал към 31 декември) / 2, е над 3 пъти по-голям от
(собствения капитал към 1 януари + собствения капитал към 31 декември) / 2, то за фирмата през съответната година ще важат правилата за регулиране на слабата капитализация.
Пример:
На 1 януари 2012 г. фирмата има собствен капитал – 100 лева
На 31 декември 2012 г. фирмата има собствен капитал – 100 лева
На 1 януари 2012 фирмата има привлечен капитал (отпуснат заем от собственика) – 0 лева
На 31 декември 2012 фирмата има привлечен капитал (отпуснат заем от собственика) – 700 лева
Тогава привлечения капитал от двете дати е 700 (0+700), а като го разделим на 2 прави 350 лева
Собствения капитал от двете дати е 200 лева, като го разделим на 2 прави 100 лева.
Привлечения капитал (350 лева) е над 3 пъти повече от собствения капитал (100 лева).
За фирмата ще важи режима на слаба капитализация
Последиците от режима на слаба капитализация
Част от разходите за лихви през годината няма да бъдат признати за данъчни цели веднага, а в последващи години. Смисълът е да не би случайно собственика на фирмата (или свързани с него лица) да реши да я източва, като й отпусне заем с лихва.
Каква част от разходите за лихви няма да бъде призната?
В годината на отчитането им няма да се признаят направените от фирмата разходи за лихви по следната формула:
Непризнати разходи за лихви = разходи за лихви – общи приходи от лихви – 0,75 * счетоводния финансов резултат преди всички разходи и приходи от лихви
Разходите за лихви в случая включват всички финансови разходи за лихви свързани с привлечен капитал, с изключение на:
– лихви по финансов лизинг и банков кредит (но не и ако страните по сделката са свързани лица, или лизингът/кредитът е гарантиран, обезпечен или отпуснат по нареждане на свързано лице);
– наказателни лихви за закъснели плащания и неустойки;
– лихви, непризнати за данъчни цели на друго основание в закона за корпоративното подоходно облагане;
– лихви и други разходи по заеми, които съгласно счетоводното законодателство са капитализирани като част от стойността на актив.
Пример:
– Фирмата е платила 500 лева разходи за лихви на собственика на фирмата, който се е явил като неин кредитор.
– През годината фирмата е получила 50 лева приходи от лихви за сумата по разплащателната сметка на фирмата.
– През годината фирмата има приходи от продажби за 300 лева.
– През годината фирмата има други разходи за 310 лева
– Счетоводния финансов резултат е 460 лева загуба (-500+50+300-310), обаче за данъчни цели част от разходите за лихви няма да се признаят, и с непризнатата част ще трябва да се увеличи данъчния финансов резултат, който ако е положително число, ще се облага с корпоративен данък.
По формулата от ЗКПО:
Непризнатите разходи за лихви = 500 лева разходи за лихви – 50 лева приходи от лихви – 0,75 * счетоводния финансов резултат преди разходи и приходи от лихви
В такъв случай непризнатите разходи за лихви са 450 лева – 0,75 * счетоводния финансов резултат преди разходи и приходи от лихви, но тъй като той е отрицателен (300 лева приход – 310 лева разход), за целите на ЗКПО се смята, че е 0. И резултатът е, че непризнатите разходи за лихви са 450 лева – 0,75 * 0 = 450 лева.
Така счетоводната загуба от 460 лева ще се преобразува с непризнатите разходи за лихви + 450 лева и данъчния финансов резултат ще бъде загуба от 10 лева.
Пример 2:
Ако приемем обаче, че:
– приходите от продажби на фирмата са 410 лева, разходите за дейността 310 лева, и
– разходите за лихви са 300 лева, а приходите от лихви 200 лева, то тогава счетоводния финансов резултат (тъй като собственика на фирмата е много хитър) е: 0 лева (410-310-300+200), но данъчния финансов резултат трябва да се преобразува:
Непризнати разходи за лихви = 300 лева разходи за лихви – 200 лева приходи от лихви – 0,75 * счетоводния финансов резултат преди разходи и приходи от лихви
Непризнати разходи за лихви = 100 лева – 0,75 * (410 лева приходи от продажби – 310 лева други разходи), или
Непризнати разходи за лихви = 100 лева – 0,75 * 100 лева = 100 лева – 75 лева = 25 лева
С тези 25 лева в увеличение трябва да се преобразува счетоводния резултат на фирмата и той ще стане 25 лева печалба, която вече подлежи на облагане с корпоративен данък.
Кога и как ще се признае останалата част от разходите за лихви?
През следващите 5 години или до изчерпването им, непризнатите по-горе разходи за лихви ще се признаят по следната формула:
Признати разходи за лихви = 0,75 * счетоводен финансов резултат преди всички разходи и приходи от лихви + общо приходи от лихви – разходи за лихви (с посочените по-горе изключения).
Ако следващата година фирмата декларира 0 лева приход от продажби, 0 лева разход за дейността, 0 лева разходи за лихви, 0 лева приходи от лихви, то:
Признати разходи за лихви = 0,75 * 0 + 0 – 0 = 0
Единствения начин някога (но най-късно в следващите 5 календарни години) фирмата да може да си прихване част или цялата сума от непризнатите разходи за лихви е, да декларира счетоводна печалба преди лихви по-голяма от разликата между разходи и приходи от лихви, или приходите от лихви трябва да се повече от разходите за лихви, като и счетоводния финансов резултат преди лихви, не трябва да е по-лош от разликата между приходи и разходи от лихви. Ето варианти 25-те лева непризнат разход за лихви, да се признаят през следващата година:
Ако фирмата декларира, че има нулев финансов резултат преди лихви, приход от лихви 50 лева, разход за лихви 25 лева, тогава:
Признати разходи за лихви = 0,75 * 0 + 50 – 25 = 25 лева.
По принцип ако фирмата нямаше непризнати разходи за лихви от минали години свързани с регулиране на слабата капитализация, фирмата би трябвало през тази година да бъде обложена с корпоративен данък върху 25 лева, но тъй като има право да си признае 25 лева разходи за лихви, то счетоводния финансов резултат се преобразува за данъчни цели в намаление с 25 лева, и фирмата ще има облагаема данъчна основа 0 лева.
Втори вариант: ако фирмата няма нито приходи, нито разходи от лихви, а има счетоводен резултат преди лихви от 50 лева печалба.
Признати разходи за лихви = 0,75 * 50 лева + 0 – 0 = 37,50 лева.
Обаче от минали години фирмата е имала непризнат разход за лихви от 25 лева, така че за следващата година счетоводния финансов резултат няма да бъде намален с 37,50 лева, а със само 25 лева.
Или фирмата ще има данъчна основа, върху която ще се начисли корпоративен данък от 50 лева – 25 лева = 25 лева
Ако възникнат нови непризнати разходи за лихви, се използва същата методика, като се спазва поредността на възникването им.
Непризнаване на разходи в случаите на преобразуване на дружества и кооперации и прехвърляне на предприятие
Съгласно чл. 146 от ЗКПО при преобразуване, получаващите дружества нямат право да признават за данъчни цели непризнатите разходи за лихви в преобразуващите се дружества от прилагане на режима на слабата капитализация с изключение на случаите на вливане или сливане, в резултат на което възниква място на стопанска дейност в страната на дружество от друга държава – членка на Европейския съюз, и това дружество не е имало преди преобразуването място на стопанска дейност в страната.
Съгласно чл. 116а от ЗКПО едноличният търговец не може да признава за данъчни цели непризнатите разходи за лихви в преобразуващото се дружество от прилагане на режима на слабата капитализация.
Съгласно чл. 120 от ЗКПО при преобразуване по Търговския закон приемащите или новоучредените дружества не могат да признават за данъчни цели непризнатите разходи за лихви в преобразуващите се дружества от прилагане на режима на слабата капитализация, но не и при преобразуване чрез промяна на правната форма по реда на чл. 264 от Търговския закон (Търговско дружество (преобразуващо се дружество) може да се преобразува чрез промяна на правната форма, като се превърне в търговско дружество от друг вид (новоучредено дружество). Новоучреденото дружество става правоприемник на преобразуващото се дружество, което се прекратява без ликвидация. Едновременно с промяната на правната форма не могат да се приемат нови съдружници или акционери.).
При продажба на предприятие по чл. 15 от Търговския закон (Предприятието като съвкупност от права, задължения и фактически отношения може да бъде прехвърлено чрез сделка, извършена писмено с нотариална заверка на подписите) правоприемникът не може да признава за данъчни цели непризнатите разходи за лихви при отчуждителя от прилагане на режима на слабата капитализация.
„Който не знае, е само наивен глупак. Който знае и мълчи, е престъпник“ – Бертолд Брехт
Голямото плюскане за сметка на данъкоплатеца и реалния бизнес продължава
Комисията за финансов надзор обяви на сайта си официално декларираните номинални резултати към 31.12.2011 г., на работещите на „капиталов принцип“ (за организаторите на схемата) т. нар. „универсални пенсионни фондове“ (където с държавна принуда са насилени всички родени след 1959 г. и работодателите им да плащат 5% данък от дохода за управление в полза на „частни фирми“) и „професионални пенсионни фондове“ (където работодателите на работещите при първа и втора категория труд са насилени с държавна принуда да плащат допълнително 12% и 7% съответно, от дохода на работниците, за управление в полза на „частни фирми“).
– Населението се наплашва, че държавата не може да се справи с изплащането на пенсиите в дългосрочен период, неефективна е (което трябва да се натрапва постоянно), обаче едни спасители наречени частни пенсионни фондове могат да оправят нещата.
– Не, хич не си и помисляйте да кажете нещо. Вие сте некомпетентни, постоянно ще се появяват палячовци, които да ви го внушават, за да не забравите. Има други, които разбират повече от вас. Ако от вас зависи, вероятно нищо няма да дадете на задължителен частен пенсионен фонд. Затова те трябва да са задължителни, защото вие нищо не разбирате нито от икономика, нито от финанси. От нищо не разбирате, оставете се в ръцете на професионалистите.
Постигнете съгласие да преборите сами със сила, мнителността си характерна за вашата родина, а според известния китайски гуро Хай Енд Жи, за топло бъдеще ви трябва и баварско доверие.
И така, населението в България търпи тежки лишения над 10 години, с всяка година все повече. Това са около 800 милиона лева от годишния дефицит на НОИ. Пари, които се събират от данъчните с държавна принуда, дават се на „частни фирми“, а след това се покриват от общите данъци, които би трябвало да отидат за образование, култура, инфраструктура и т.н. В резултат на което фундаменталните сектори в държавата се съсипват. В същото време нагли лобисти започват да реват още по-силно по медиите, че НОИ е много неефективен, трябва пенсионната система да се приватизира изцяло, както в Чили демократично са наложили по време на военна диктатура. Тъй като образованието, културата, инфраструктурата и т. н. също почват да грохват от недофинансиране, наглите лобисти реват, че и образователната система, и културата и инфраструктурата трябва да се приватизират, тъй като са неефективни. Правилото на лобистите от сектата „Приватизирай всичко“* е има ли нещо фундаментално за националната сигурност, или носещо печалба, да се приватизира. И официално определени групировки да контролират държавата, а не да се налага постоянно да разчитат на посредници наричани „народни избраници“.
Следващото показва в реално изражение какви пари са засмуквали съвкупно всеки месец така наречените „универсални пенсионни фондове“ (данък ДЗПО 5% в полза на „частни фирми“), така наречените „професионални частни фондове“, и с какво са декларирали, че разполагат балансово към 31.12.2011 г.
Номинален резултат от дейността на принудителните задължителни „частни пенсионни фондове” (наричани универсални) към декември 2011 г.: 9 032 900 лева (а ако се смятат резултатите според декларираната нетна стойност на активите резултатите са дори по-лоши) Не е печатна грешка, за 10 години това е номиналната им съвкупна доходност. 0,25% за целия период на съществуването им.
Номинален резултат от дейността на принудителните задължителни „частни професионални фондове“ (наричани професионални) към декември 2011 г.: – 34 885 577 лева И това не е грешка. Това е номиналната доходност (загуба на езика на нормалните хора) на „професионалните частни пенсионни фондове“ за 11 години професионално управление. Номинална съвкупна загуба от 5,36% за целия период на съществуването им.
Обаче и това съвсем не са реалните факти. За периода на съществуването им стойността на парите във времето се е променила. Като се преизчислят невероятните успехи, реалните цифри изглеждат по този начин – по стойността на парите във времето към декември 2011:
1. за цялото си успешно (за организаторите на схемата) съществуване, универсалните пенсионни фондове (данък ДЗПО в полза на „частни фирми“) са нанесли реални преки загуби за населението в България от около 519 754 525 лева или 12,7%.
2. за цялото си успешно (за организаторите на схемата) съществуване, „професионалните частни пенсионни фондове“ (данък допълнителен професионален в полза на „частни фирми“ със защитата на „конституционния съд“) са нанесли реални преки загуби за населението в България от около 213 760 225 лева или 25,41%.
Общо реални преки загуби за населението в България – около 733 514 750 лева
Благодарение на държавната репресия, в принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“ през 2011 г. са постъпили нови номинални 748 029 000 лева. Това са лишения, които допълнително е изтърпяло населението в България и реалния бизнес, пари, които са дефицит в държавния бюджет, и които българите ще връщат с лихва.
Към 31.12.2011 данък ДЗПО са плащали 3 144 808 човека. Средно пряката загуба като я разпределим означава, че на всеки му е бръкнато в джоба и са му откраднати по 165,27 лева. Не доходност, на всеки роден след 1959 г. са му откраднати средно по 165,27 лева, само от данък ДЗПО.
Който не вярва, може да се убеди сам от таблиците по-долу. Разбира се цифрите са съвсем неангажиращи, възможни са минимални отклонения в рамките на статистическата грешка.
Хайде да съобщим преди това обаче още една хубава новина на всички. Какви допълнителни пенсии ще плащат принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“?
Първо работещите при тежки условия на труд – първа и втора категория:
В „лична“ „недосегаема“ „индивидуална партида“ след „професионално управление“, на средния работник тежка категория са му оцелели 2085,52 лева. Вероятно някои ще си спомнят, че професионалните частни пенсионни фондове трябваше да почнат да плащат от 2011 г. пенсии, но тогава не можеха (по-точно можеха, но ако трябваше те да плащат пенсии на работниците тежка категория, вероятно офисите им щяха да бъдат изорани из основи, добре, че е НОИ да отнесе плювните и да плати както обикновено). Правителството имаше намерение да прекрати схемата, но го направи само частично, а някои народни избранници на всичкото отгоре взеха, че сезираха конституционния съд, защото държавата национализирала. „Конституционния съд“ пък брани интересите им храбро и достойно (ама не на работниците, на собствениците на „частните фирми“ интересите бяха защитени най-храбро, което е достойно за уважение, браво). В крайна сметка Парламента им даде отсрочка да почнат да плащат от 2015 г. (като дотогава НОИ ще го пишат много неефективен). Пък току виж професионалните „частни пенсионни фондове“ вземат да се поправят. И 1 година по-късно те са се стегнали. Какво щеше да бъде ако днес сме 1 януари 2015 г., а професионалните частни пенсионни фондове трябваше да плащат:
1. Мъжете биха имали право на ранна пенсия за период от 10,5 години, а жените за 12,5 години, ако са работили 10 години първа категория труд.
2. Мъжете биха имали право на ранна пенсия за период от 5,5 години, а жените за 7,5 години, ако са работили 15 години втора категория труд.
За целите на пресмятането на средната месечна ранна пенсия, ще приемем, че броя работници първа и втора категория труд са равен брой, мъжете и жените са равен брой. В такъв случай средния работник тежка категория би трябвало да получава ранна пенсия 9 години или 108 месеца. На средния работник тежка категория са му оцелели 2085,52 лева. Това означава, че би получавал 2085,52 / 108 = 19,31 лева месечно ранна пенсия. Ама той се бил осигурявал на минимални доходи – 1000, 1500 лева месечно, затова толкова малко е натрупал, нали? А и за още 3 години много голямо капиталово натрупване ще има, нали? Пък и тези, които по-скоро ще се пенсионират, имат повече от средното натрупани, нали? Колко повече? Двойно? 38,62 лева месечно добра пенсия ли е, а?
А сега големият удар – родените след 1959 г. и техните работодатели, насилени с държавна принуда да плащат данъци на „универсалните пенсионни фондове“
В „личните“ „недосегаеми“ „индивидуални партиди“ в така наречените универсални пенсионни фондове (данък ДЗПО в полза на „частни фирми“) към декември 2011 г. на средния човек са му оцелели след професионалното управление (или поне така са декларирали принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“, дано да не са излъгали) 1123,41 лева (по данни от сайта на КФН). Сега как да си сметнем каква пожизнена пенсия от данък ДЗПО фонд ще получава средния човек? Трябва да се ползва нещо като актюерските прогнози на НСИ за очакваната продължителност на живота. След повишаването на пенсионната възраст е предвидено универсалните пенсионни фондове да почнат да плащат пенсии чак през 2023 г. на жените, и от 2025 г. на мъжете. Тогава мъжете ще могат да се пенсионират на 65, а жените на 63, ако имат и 40 години стаж, 37 съответно, иначе чак на 67. Но да приемем, че средния човек стажа ще го има, или изискването за стаж като безобразен критерий ще е отпаднало вече. При това положение средният мъж на 65 годишна възраст се очаква да живее още 13,62 години. И тогава каква ще му е допълнителната пенсия от ДЗПО фонд? Нещо от рода на 1123,41 лева / 13,62 години / 12 месеца = 6,87 лева месечно? Ей, този пенсионер мъж как се е уредил. А и само 10 години капиталово натрупване е имало. Нали още ще натрупват? Сигурно ще удвоят пенсията, може и да я утроят? Какво знаете вие? Инфлация пък изобщо няма да има. А жените какво ще правят?
През 2023 г. жената, която ще се пенсионира ще е на 63 години. Според НСИ й остават средно 18,48 години живот след това. При това положение, пенсията, която ще получава от ДЗПО ще е нещо от рода на 1123,41 / 18,48 години / 12 месеца = 5,07 лева месечно? А и нали още капиталово натрупване ще има?
Защо така не се обявява това нещо никъде? Да не би населението да подскочи от задоволство? Момент, има и още
Тъй като държавата противоконституционно е насилила всички родени след 1959 г. да се лишават от 5% от доходите си плащайки данъци в полза на „частни фирми“, (и което също е противоконституционно) пропорционално на парите, които държавата е прибрала за пенсии, но дала на „частни фирми“ за управление, трябва да се направи редукция на държавната пенсия. Тоест ако принудителната вноска за ДЗПО е 5%, а за фонд „Пенсии“ в НОИ е 12,8%, то държавната пенсия за родения след 1959 г. трябва да се намали с около 28%, а за компенсация данъкоплатеца роден след 1959 г. ще получи посочената по-горе „допълнителна пенсия“ от универсален пенсионен фонд. А както е предвидено данък ДЗПО да стане 7% от 2017 г., то редукцията на държавната пенсия би била около 35% за насиления от държавата роден след 1959 г., да плаща данъци на „частни фирми“ .
–––––––––––
Нагли лобисти продължават да твърдят, че този грабеж е само временно явление и, че в дългосрочен план нещата ще се оправят, а за да се оправят вноските в принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“ за всички родени след 1959 г. е планирано да се увеличат от 2017 г. с 40%. От 2012 г. започна да се повишава и пенсионната възраст, за да се намали дефицита на НОИ, когато на „частни фирми“ се дават задължителни осигурителни вноски за близо 800 милиона лева годишно.
Тъй като с приближаването на момента, в който измамата ще лъсне за всички, лансира се идеята за въвеждане на „мултифондове“ в България. Но защо едни най-обикновени взаимни фондове, които не гарантират никаква доходност, никаква сигурност и прочие трябва да се наричат пенсионни? Аха, защото данъкоплатеца е насилен с държавна принуда да се лишава от доходи в полза на „частни фирми“, а останките от иззетите му средства ще може да види десетки години по-късно? При взаимните фондове всеки по всяко време може да си изтегли парите, ако види, че парите се управляват лошо и т. н. Но при принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“ такава опция да си вземеш парите няма, иначе схемата няма да работи. Единствената опция на нещастния данъкоплатец е, да се прехвърли от един принудителен фонд на друг. Но какво от това, при положение, че принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“ работят почти синхронно, в условията на средно монополизиран пазар? Обаче иначе така успешната Чили схема няма да работи, нали?
Мина цяло десетилетие (това е повече от дългосрочен период), резултатите са налице, схематата е с тенденция – пълна катастрофа за данъкоплатеца по чилийски (и невероятен успех и свръхпечалби за собствениците на схемата).
„Не е нужно да изпиеш цялото море, за да се убедиш, че е солено“ – Емил Кротки
* неолиберализмът е радикална утопична идеология, с основна цел унищожаването на институцията държава, в следствие на което обикновения човек да бъде зависим от частни монополи. Докато основната идея на класическите либерали е свобода за обикновения човек, самозванци се самоопределят като новите либерали, лансирайки тезата “свобода”, само че за частните корпоративните интереси. Тази свобода за частните монополи не е възможна при наличието на работеща държава, тъй като за обществото е крайно вредно наличието на частен монополист, а за работещата държава враговете на обществото, са врагове и на държавата. Затова системно чрез пропагандни послания чрез медии и друга нелегална дейност, се подкопава доверието в легитимно избраното държавно управление. Задължително е официалната власт да бъде осмяна, обществото да не я уважава и презира. Любимата дума на фалшивите либерали е “приватизация”. Основни мишени са системата за социално осигуряване, здравноосигурителната система и образователната система. Те са от ключово значение за социалния мир, а когато има социален мир, държавата е стабилна и може да работи. Други основни мишени за фалшивите либерали са вътрешната сигурност и правосъдието. Зад лицемерните послания за подобряването на тези системи, чрез оптимизации, се крие основната идея за обезкървяване, оставянето им без средства, за да няма вътрешна сигурност и правосъдие, което да се разправи с частните монополи, които са и основни спонсори за глашатаите на радикалното течение. Може би поради незнание, напълно невинни лица могат да нарекат себе си “неолиберали”. Ако са за свободата на отделния човек, то те са последователи на Адам Смит, а ако той можеше да си каже мнението, категорично би се противопоставил на самозванците, които включват думата “либерал” към радикалната си идеология.
–––––––––––
PS: до представителите на сектата „приватизирай всичко“ – Go west. По-точни координати – пропускате Западна Европа и САЩ. Спирате на Pacific Ocean. Знаете го къде е, нали ходите на почивки с капиталонатрупаното за сметка на данъкоплатците. От там само с плуване, иначе схемата не работи. Търсите представители на семейство Carcharodon carcharias, ако не се сещате, ето и снимка. Като ги намерите, почнете да им разказвате за идеите си да капиталонатрупвате ресурсите на фамилията, във ваша полза, ама гледайте да сте много убедителни, че да ви се зарадват. И, приятен обяд.
–––––––––––
Дейност на принудителните задължителни „универсални пенсионни фондове“ до декември 2011
Период
Индекс
Засмукани средства
Сегашни пари
(12-2011)
Изплатени
Сегашни пари
(12-2011)
04-2002
1,000
4 370 000
7 040 070
05-2002
0,979
2 739 000
4 507 180
06-2002
0,963
4 206 000
7 036 206
07-2002
0,964
4 523 000
7 558 665
08-2002
0,957
7 896 000
13 292 013
09-2002
0,965
4 094 000
6 834 647
10-2002
0,974
4 108 000
6 794 649
11-2002
0,976
6 210 000
10 250 318
12-2002
0,988
3 974 000
6 479 872
01-2003
0,995
6 027 000
9 758 288
02-2003
0,996
2 932 000
4 742 422
03-2003
1,000
3 545 000
5 710 995
04-2003
1,002
7 637 000
12 278 650
05-2003
0,996
6 556 000
10 604 133
06-2003
0,975
5 391 000
8 907 591
07-2003
0,983
8 965 000
14 692 386
08-2003
0,991
4 785 000
7 778 643
09-2003
1,000
6 976 000
11 238 336
10-2003
1,007
6 240 000
9 982 761
11-2003
1,026
4 802 000
7 539 982
12-2003
1,044
7 352 000
11 344 897
01-2004
1,058
5 683 000
8 653 415
02-2004
1,062
5 554 000
8 425 136
03-2004
1,061
12 283 000
18 650 248
04-2004
1,064
7 416 000
11 228 549
05-2004
1,064
10 440 000
15 807 180
06-2004
1,046
9 640 000
14 847 075
07-2004
1,058
10 145 000
15 447 632
08-2004
1,054
16 050 000
24 531 831
09-2004
1,063
9 266 000
14 042 828
10-2004
1,065
19 405 000
29 353 479
11-2004
1,072
10 485 000
15 756 842
12-2004
1,085
17 396 000
25 829 453
01-2005
1,093
10 056 000
14 821 790
02-2005
1,103
7 243 000
10 578 851
03-2005
1,107
15 386 000
22 391 008
04-2005
1,118
11 925 000
17 183 520
05-2005
1,113
10 738 000
15 542 604
06-2005
1,098
20 510 000
30 092 541
07-2005
1,100
13 981 000
20 475 810
08-2005
1,106
12 803 000
18 648 854
09-2005
1,121
15 467 000
22 227 776
10-2005
1,135
13 191 000
18 723 085
11-2005
1,146
13 213 000
18 574 296
12-2005
1,155
21 331 000
29 752 590
01-2006
1,165
12 877 000
17 806 736
20 500
28 348
02-2006
1,200
14 664 000
19 686 420
20 500
27 521
03-2006
1,203
17 031 000
22 807 100
20 500
27 453
04-2006
1,209
16 586 000
22 100 948
20 500
27 316
05-2006
1,208
24 493 000
32 664 092
20 500
27 339
06-2006
1,189
21 807 000
29 546 743
20 500
27 776
07-2006
1,184
16 881 000
22 968 996
20 500
27 893
08-2006
1,181
21 262 000
29 003 456
20 500
27 964
09-2006
1,184
21 198 000
28 842 887
20 500
27 893
10-2006
1,199
24 538 000
32 969 740
20 500
27 544
11-2006
1,216
23 279 000
30 840 846
20 500
27 159
12-2006
1,230
22 215 000
29 096 232
20 500
26 850
01-2007
1,248
26 150 000
33 756 130
37 500
48 407
02-2007
1,254
20 363 000
26 160 122
37 500
48 176
03-2007
1,253
31 193 400
40 105 800
37 500
48 214
04-2007
1,259
25 824 300
33 044 438
37 500
47 985
05-2007
1,260
40 122 100
51 298 971
37 500
47 946
06-2007
1,255
37 366 200
47 965 696
37 500
48 137
07-2007
1,283
35 695 000
44 820 456
37 500
47 087
08-2007
1,323
31 059 000
37 820 143
37 500
45 663
09-2007
1,340
32 972 000
39 640 218
37 500
45 084
10-2007
1,348
39 550 000
47 266 358
37 500
44 816
11-2007
1,369
29 711 000
34 963 054
37 500
44 129
12-2007
1,384
60 554 000
70 485 906
37 500
43 651
01-2008
1,403
43 258 000
49 671 160
62 083
71 287
02-2008
1,419
27 546 000
31 273 154
62 083
70 483
03-2008
1,431
33 097 000
37 260 145
62 083
69 892
04-2008
1,443
50 184 000
56 026 628
62 083
69 311
05-2008
1,449
55 099 000
61 259 137
62 083
69 024
06-2008
1,447
48 197 000
53 659 549
62 083
69 119
07-2008
1,469
52 216 000
57 263 428
62 083
68 084
08-2008
1,471
39 934 000
43 734 653
62 083
67 992
09-2008
1,487
47 110 000
51 038 473
62 083
67 260
10-2008
1,495
55 699 000
60 020 795
62 083
66 900
11-2008
1,494
40 922 000
44 126 735
62 083
66 945
12-2008
1,491
56 508 100
61 056 036
62 087
67 084
01-2009
1,503
45 925 979
49 226 049
92 666
99 325
02-2009
1,504
50 638 034
54 240 607
92 666
99 259
03-2009
1,501
54 699 987
58 708 647
92 666
99 457
04-2009
1,511
44 848 000
47 816 101
92 666
98 799
05-2009
1,507
50 373 000
53 849 305
92 666
99 061
06-2009
1,501
62 368 000
66 938 606
92 666
99 457
07-2009
1,492
47 377 000
51 155 729
92 666
100 057
08-2009
1,490
43 534 000
47 069 311
92 666
100 191
09-2009
1,489
48 946 000
52 956 351
92 666
100 259
10-2009
1,491
62 634 000
67 674 966
92 666
100 124
11-2009
1,493
51 535 000
55 608 094
92 666
99 990
12-2009
1,500
57 604 000
61 866 696
92 674
99 532
01-2010
1,509
0
0
162 666
173 661
02-2010
1,518
0
0
162 666
172 632
03-2010
1,521
100 304 000
106 239 148
162 666
172 291
04-2010
1,538
11 397 000
11 937 950
162 666
170 387
05-2010
1,536
72 781 000
76 334 760
162 666
170 609
06-2010
1,521
107 752 000
114 127 858
162 666
172 291
07-2010
1,527
63 803 000
67 312 792
162 666
171 614
08-2010
1,529
36 646 000
38 611 319
162 666
171 390
09-2010
1,541
63 040 000
65 903 595
162 666
170 055
10-2010
1,550
50 191 000
52 166 259
162 666
169 068
11-2010
1,561
53 270 000
54 976 278
162 666
167 876
12-2010
1,568
80 596 000
82 806 222
162 674
167 135
01-2011
1,578
0
0
258 166
263 565
02-2011
1,597
83 689 000
84 422 654
258 166
260 429
03-2011
1,606
71 365 000
71 587 182
258 166
258 970
04-2011
1,610
52 572 000
52 604 653
258 166
258 326
05-2011
1,609
53 587 000
53 653 609
258 166
258 487
06-2011
1,595
55 319 000
55 873 924
258 166
260 756
07-2011
1,595
66 878 000
67 548 876
258 166
260 756
08-2011
1,591
71 404 000
72 301 599
258 166
261 411
09-2011
1,592
51 202 000
51 813 079
258 166
261 247
10-2011
1,604
49 888 000
50 105 716
258 166
259 293
11-2011
1,609
62 166 000
62 243 273
258 166
258 487
12-2011
1,611
60 610 000
60 610 000
258 174
258 174
Общо
3 549 039 100
4 078 301 678
7 603 000
8 078 153
Фондовете управляват брутно към 31.12.2011
3 550 469 000
Фондовете са засмукали реални пари към 12-2011
4 078 301 678
Фондовете са изплатили реални пари към 12-2011
8 078 153
Фондовете са нанесли реални преки загуби за населението в България от минимум
519 754 525
Забележка: в таблицата е прието, че всеки месец в съответната година фондовете са изплащали едни и същи суми в номинално изражение, а в последния месец от годината се вписва остатъка, ако общата сума за годината не е кратна на 12.
Дейност на принудителните задължителни „професионални пенсионни фондове“ до декември 2011
Период
Индекс
Засмукани средства
Сегашни пари (12-2011)
Изплатени
Сегашни пари (12-2011)
01-2001
1,000
4 416 000
7 785 408
02-2001
1,003
4 416 000
7 762 122
03-2001
1,004
4 416 000
7 754 390
04-2001
1,002
4 416 000
7 769 868
05-2001
1,003
4 416 000
7 762 122
06-2001
1,002
4 416 000
7 769 868
07-2001
1,000
4 416 000
7 785 408
08-2001
1,003
4 416 000
7 762 122
09-2001
1,016
4 416 000
7 662 803
10-2001
1,033
4 416 000
7 536 697
11-2001
1,035
4 416 000
7 522 133
12-2001
1,042
4 416 000
7 471 601
01-2002
1,070
3 416 000
5 628 419
02-2002
1,087
2 456 000
3 983 374
03-2002
1,096
2 356 000
3 789 807
04-2002
1,094
2 712 000
4 370 435
05-2002
1,072
3 669 000
6 033 999
06-2002
1,054
5 576 000
9 326 839
07-2002
1,055
3 850 000
6 433 697
08-2002
1,048
4 498 000
7 566 769
09-2002
1,056
2 781 000
4 642 901
10-2002
1,067
6 079 000
10 044 308
11-2002
1,068
2 989 000
4 934 089
12-2002
1,082
2 496 000
4 066 957
01-2003
1,089
3 946 000
6 388 244
83 666
135 448
02-2003
1,090
2 052 000
3 318 969
83 666
135 324
03-2003
1,094
1 701 000
2 741 191
83 666
134 829
04-2003
1,097
5 510 000
8 855 178
83 666
134 460
05-2003
1,090
4 066 000
6 576 475
83 666
135 324
06-2003
1,067
5 034 000
8 317 659
83 666
138 241
07-2003
1,076
6 015 000
9 855 432
83 666
137 085
08-2003
1,084
3 261 000
5 303 637
83 666
136 073
09-2003
1,095
3 714 000
5 979 710
83 666
134 706
10-2003
1,102
2 553 000
4 084 337
83 666
133 850
11-2003
1,123
2 976 000
4 672 028
83 666
131 347
12-2003
1,142
4 193 000
6 473 081
83 674
129 174
01-2004
1,158
3 453 474
5 257 750
1 553 250
2 364 749
02-2004
1,162
3 608 165
5 474 350
1 553 250
2 356 609
03-2004
1,161
4 557 020
6 919 919
1 553 250
2 358 639
04-2004
1,165
3 140 515
4 752 556
1 553 250
2 350 541
05-2004
1,165
3 683 249
5 573 878
1 553 250
2 350 541
06-2004
1,144
4 253 123
6 554 419
1 553 250
2 393 689
07-2004
1,158
2 553 451
3 887 508
1 553 250
2 364 749
08-2004
1,153
6 329 000
9 677 387
1 553 250
2 375 004
09-2004
1,164
3 321 000
5 030 003
1 553 250
2 352 560
10-2004
1,166
3 940 000
5 957 307
1 553 250
2 348 525
11-2004
1,173
5 506 496
8 276 174
1 553 250
2 334 510
12-2004
1,188
3 243 526
4 813 414
1 553 250
2 305 033
01-2005
1,197
2 728 149
4 018 151
64 583
95 121
02-2005
1,207
3 281 453
4 793 042
64 583
94 333
03-2005
1,211
4 571 672
6 655 539
64 583
94 021
04-2005
1,224
2 787 813
4 015 453
64 583
93 023
05-2005
1,218
3 922 962
5 678 310
64 583
93 481
06-2005
1,202
4 944 412
7 252 078
64 583
94 725
07-2005
1,203
3 296 029
4 830 340
64 583
94 647
08-2005
1,210
5 197 000
7 572 158
64 583
94 099
09-2005
1,227
2 210 000
3 175 412
64 583
92 795
10-2005
1,242
3 266 000
4 636 037
64 583
91 675
11-2005
1,254
4 293 000
6 035 533
64 583
90 797
12-2005
1,265
6 445 000
8 982 241
64 587
90 013
01-2006
1,275
5 588 000
7 726 780
84 916
117 417
02-2006
1,313
2 641 000
3 546 141
84 916
114 019
03-2006
1,317
3 551 000
4 753 541
84 916
113 673
04-2006
1,323
3 343 000
4 454 807
84 916
113 157
05-2006
1,322
5 868 000
7 825 480
84 916
113 243
06-2006
1,301
3 879 000
5 256 477
84 916
115 071
07-2006
1,295
3 859 000
5 253 604
84 916
115 604
08-2006
1,293
3 480 000
4 744 965
84 916
115 783
09-2006
1,296
4 475 000
6 087 519
84 916
115 515
10-2006
1,313
4 698 509
6 308 813
84 916
114 019
11-2006
1,331
6 223 817
8 243 869
84 916
112 477
12-2006
1,347
4 515 150
5 909 584
84 924
111 151
01-2007
1,366
4 235 317
5 466 225
122 833
158 532
02-2007
1,372
3 745 914
4 813 445
122 833
157 839
03-2007
1,371
4 806 991
6 181 419
122 833
157 954
04-2007
1,378
4 242 997
5 428 450
122 833
157 151
05-2007
1,379
6 212 351
7 942 259
122 833
157 037
06-2007
1,374
4 445 426
5 703 993
122 833
157 609
07-2007
1,404
5 713 869
7 174 894
122 833
154 241
08-2007
1,448
4 975 224
6 057 541
122 833
149 554
09-2007
1,467
4 653 539
5 592 494
122 833
147 617
10-2007
1,475
6 681 000
7 985 494
122 833
146 817
11-2007
1,499
4 943 000
5 813 548
122 833
144 466
12-2007
1,515
9 491 000
11 044 642
122 837
142 945
01-2008
1,536
6 066 000
6 962 473
149 000
171 020
02-2008
1,553
4 719 000
5 357 113
149 000
169 148
03-2008
1,566
5 171 000
5 821 503
149 000
167 744
04-2008
1,579
6 307 000
7 041 951
149 000
166 363
05-2008
1,586
10 706 000
11 900 806
149 000
165 629
06-2008
1,584
5 742 000
6 390 875
149 000
165 838
07-2008
1,608
7 962 000
8 729 481
149 000
163 363
08-2008
1,610
5 080 000
5 562 758
149 000
163 160
09-2008
1,628
6 137 000
6 645 904
149 000
161 356
10-2008
1,636
7 889 000
8 501 410
149 000
160 567
11-2008
1,635
5 733 000
6 181 822
149 000
160 665
12-2008
1,632
6 952 000
7 510 034
149 000
160 960
01-2009
1,645
5 913 033
6 337 190
155 750
166 922
02-2009
1,646
6 903 000
7 393 675
155 750
166 821
03-2009
1,643
6 526 931
7 003 639
155 750
167 126
04-2009
1,654
7 982 000
8 508 021
155 750
166 014
05-2009
1,649
5 523 000
5 904 820
155 750
166 517
06-2009
1,643
7 208 000
7 734 452
155 750
167 126
07-2009
1,633
6 192 000
6 684 933
155 750
168 149
08-2009
1,630
5 203 000
5 627 539
155 750
168 458
09-2009
1,630
5 771 000
6 241 885
155 750
168 458
10-2009
1,632
6 292 000
6 797 056
155 750
168 252
11-2009
1,634
6 933 000
7 480 342
155 750
168 046
12-2009
1,641
5 865 000
6 301 033
155 750
167 329
01-2010
1,652
0
0
249 833
266 620
02-2010
1,661
0
0
249 833
265 175
03-2010
1,665
12 228 000
12 947 726
249 833
264 538
04-2010
1,684
126 000
131 911
249 833
261 553
05-2010
1,681
10 009 000
10 497 244
249 833
262 020
06-2010
1,665
9 504 000
10 063 395
249 833
264 538
07-2010
1,672
7 816 000
8 241 392
249 833
263 430
08-2010
1,674
4 664 000
4 911 967
249 833
263 116
09-2010
1,686
8 522 000
8 911 202
249 833
261 243
10-2010
1,696
7 106 000
7 386 721
249 833
259 703
11-2010
1,708
5 498 000
5 675 043
249 833
257 878
12-2010
1,716
9 073 000
9 321 503
249 837
256 680
01-2011
1,727
0
0
278 000
283 795
02-2011
1,748
8 104 000
8 173 542
278 000
280 386
03-2011
1,758
5 721 000
5 737 271
107 944 000
108 251 008
04-2011
1,762
4 995 000
4 997 835
278 000
278 158
05-2011
1,761
5 194 000
5 199 899
278 000
278 316
06-2011
1,745
4 126 000
4 168 560
278 000
280 868
07-2011
1,746
6 434 000
6 496 645
278 000
280 707
08-2011
1,742
8 209 000
8 307 960
278 000
281 351
09-2011
1,742
5 767 000
5 836 522
278 000
281 351
10-2011
1,756
6 326 000
6 351 218
278 000
279 108
11-2011
1,761
5 683 000
5 689 454
278 000
278 316
12-2011
1,763
8 790 000
8 790 000
278 000
278 000
Общо
650 362 577
841 324 745
140 568 000
152 655 520
Фондовете управляват брутно към 31.12.2011
474 909 000
Фондовете са засмукали реално
841 324 745
Фондовете са изплатили реални
152 655 520
Фондовете са нанесли реални преки загуби за населението в България от минимум
213 760 225
Забележка: в таблицата е прието, че всеки месец в съответната година фондовете са изплащали едни и същи суми в номинално изражение, а в последния месец от годината се вписва остатъка, ако общата сума за годината не е кратна на 12.
Забележка 2: През март 2011 професионалните фондове превеждат към НОИ 107 666 000 лева
След като държавата се освободи от робството на финансовите пирамиди наречени задължителни „частни пенсионни фондове“ (които не са обект на настоящата статия) и прекрати дейността им (след проява на държавническо поведение или под натиска на ограбените данъкоплатци), както други държави вече го направиха, на НОИ му предстои да смени дефектната система на осигурителния стаж, с модел, който да отчита реалния принос на всеки, защото по сегашната система недоразуменията са твърде много, гърча за хората да търсят какви ли не начини за придобиване на осигурителен стаж на най-ниска цена и произтичащите от това проблеми, също.
Възможно ли е дадено лице да работи допълнително, а в крайна сметка да се окаже, че ще получава по-ниска пенсия, въпреки допълнителния труд и платени данъци?
Да, това е поредното недоразумение на системата на „осигурителния стаж“. При формула за изчисляване на пенсията = брой години осигурителен стаж * 1,1% * индивидуален коефициент * средномесечен осигурителен доход в страната за последните 12 месеца. (Приемаме, че различията при трупания стаж до 1996 г. не съществуваха, което в противен случай би усложнило крайно много изчисленията).
Ако лицето към момента Х има 30 години стаж. Общия му осигурителен доход, върху който са платени осигуровки за цялата кариера е 216 000 лева (360 месеца при 600 лева осигурителен доход). Допуска се, че средния осигурителен доход в страната за този период също е 216 000 лева. Това означава, че индивидуалния коефициент на лицето е 1 (средния човек). Ако средния осигурителен доход в страната за последните 12 месеца е 600 лева, то пенсията на лицето ще е равна на 30 години стаж * 1,1% * индивидуален коефициент 1 * 600 лева = 198 лева.
Ако лицето продължи да работи смятайки, че ще повиши размера на бъдещата си пенсия, и си намери работа за следващите 10 години, при 2 часов работен ден и получавайки половината от средния осигурителен доход в страната (тъй като работи на 2 часов работен ден, но е 2 пъти по-ефективен от средния човек) – 300 лева. Нормално е да се смята, че ако работи допълнително, 2 пъти по-ефективно и законно си плаща данъците, това ще означава, че ще получава по-голяма пенсия един ден. Резултатът обаче за голяма изненада ще е следния: Общия осигурителен доход на лицето, върху който са платени осигуровки ще е 216 000 (към момента Х) + 120 месеца * 300 = 252 000 лева. Общия осигурителен доход в страната за този период ще е 216 000 (към момента Х) + 120 месеца * 600 = 288 000 лева. Индивидуалния коефициент на лицето става 252 000 / 288 000 = 0.88.
10 години допълнително като работи по 2 часа на ден, ще му се признае 2,5 години осигурителен стаж. И размера на пенсията на лицето след допълнителния 10 годишен труд става: 32,5 години стаж * 1,1% * 0,88 * 600 = 188,76 лева?
10 години труд допълнително, 2 пъти по-голяма ефективност на труда спрямо средния гражданин, а резултатът е по-ниска пенсия, отколкото ако лицето изобщо не беше работило.
Този пример показва нагледно как системата на „осигурителния стаж“ може да наказва този, който работи допълнително, по-ефективно, и за по-малко работно време, а това е така, защото системата на „осигурителния стаж“ е дефектна по принцип (в България още повече) и не отчита реалния принос на хората.
Всеки сам може да се убеди благодарение на безплатния калкулатор Defective Formula 1.0. Всички резултати получени от калкулатора са напълно неангажиращи. Инструкция за ползване:
За работа с калкулатора е необходима последната версия на Excel 2010 от пакета на Майкрософт Office 2010 (на старата версия 2007 калкулатора не е изпробван дали работи коректно).
Общо правило е, че може да се въвежда само в белите полета.
Първоначално зададените стойности са примера от настоящата статия.
След свалянето на калкулатора в първия таб „Базова информация“ на първия ред се въвежда броя години осигурителен стаж на лицето; на втория ред се въвежда сумата от осигурителния доход на лицето за всички месеци до момента в деноминирани лева (като трябва да се има предвид, че за работилите и преди 1997 г. формулата за изчисляване на пенсията е по-различна, сметките с калкулатора са коректни за работилите само след 1996 г.); на третия ред се въвежда сумата от средния осигурителен доход в страната за периода, в който е работило лицето, виж тук; на четвъртия ред се въвежда средномесечния осигурителен доход в страната за последните 12 месеца, виж тук; на петия ред се въвежда тавана на пенсиите в страната; на шестия и седмия ред числата излизат автоматично
В следващия таб „Допълнително стаж и резултати“ може да се експериментира как ще се отрази на размера на пенсията ако лицето продължи да работи при определени условия при трудов договор. На ред 2 се въвежда на колко часов работен ден. На ред 3 се въвежда за колко месеца ще е допълнителния труд. На ред 4 върху какъв месечен осигурителен доход ще се осигурява. На ред 5 се въвежда предполагаемия среден осигурителен доход в страната през този период. На ред 6 предполагаемия средномесечен осигурителен доход за последните 12 месеца след като лицето приключи с допълнителния труд.
Експериментирайки с числата, човек може да стигне до заключението, че ако работи повече при определени условия, е възможно да получава по-малка пенсия…
За модела на осигурителния принос този проблем не е на дневен ред, тъй като няма значение колко труд е положен формално, а какви данъци са платени спрямо средните, които плащат всички останали през всеки отделен месец. При модела на осигурителния принос се отчита реалния принос на всеки и хората имат интерес да бъдат в системата, а тя ще работи за тях. Невъзможно е човек да работи повече, а да се окаже, че ще получава по-малко, както е възможно по системата на „осигурителния стаж“.
В общественото пространство дискусията за дефицитите в Националния осигурителен институт е постоянна. В настоящото са показани дупките и как да се затворят:
Пробойна номер 1 в бюджета на НОИ – принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“
От както започват дейността си, дефицита в бюджета на НОИ расте с всяка година. Причината е много проста – задължително насилени да се лишават от доходите си в полза на „частни пенсионни фондове“ са родените след 1959 г. Останалите си плащат само на НОИ. С всяка следваща година броя на родените преди 1960 г., които внасят вноски намалява, следователно отваря се все по-голяма дупка в бюджета на НОИ, тъй като все повече стават работещите, насилени с държавна репресия да плащат данък пенсии вместо на НОИ, на финансови пирамиди от пенсионен вид. Тоест държавата дере кожите на данъкоплатците, но вместо с одраната кожа да се плащат пенсиите, част от парите отиват за управление в полза на принудителни задължителни „частни пенсионни фондове“. И по още един друг начин казано, НАП прибира парите, но част от тях не дава на НОИ, а на частни фирми. Обаче НОИ трябва да плаща пенсии, пирамидите само прибират парите, но не плащат, а ако дойде време да плащат, ще дадат каквото е останало неизпарено, неизточено, неоткраднато, значи няма да е много (справка началото на 2011 и поредното отлагане).
Заради принудителните универсални „частни фондове“
Заради принудителните професионални „частни фондове“
Общо дефицит за НОИ
Номинални
Реални към
09-2011 г.
Номинални
Реални към
09-2011 г.
Номинални
Реални към
09-2011 г.
2001
0
0
52 992 000
91 244 579
52 992 000
91 244 579
2002
42 120 000
68 970 478
42 878 000
69 978 001
84 998 000
138 948 479
2003
71 208 000
113 227 746
45 021 000
71 701 571
116 229 000
184 929 317
2004
133 763 000
200 184 530
47 589 019
71 314 956
181 352 019
271 499 486
2005
165 844 000
236 193 828
46 943 490
66 838 549
212 787 490
303 032 377
2006
236 831 000
314 579 787
52 121 476
69 276 443
288 952 476
383 856 230
2007
410 560 000
501 343 915
64 146 628
78 260 959
474 706 628
579 604 874
2008
549 770 100
599 238 181
78 464 000
85 574 519
628 234 100
684 812 700
2009
620 483 000
659 242 617
76 311 964
81 037 668
696 794 964
740 280 285
2010
639 780 000
662 509 347
74 546 000
77 157 956
714 326 000
739 667 303
2011
506 016 000
503 792 973
48 550 000
48 335 545
554 566 000
552 128 518
Общо
3 376 375 100
3 859 283 403
629 563 577
810 720 746
4 005 938 677
4 670 004 149
Изплатени
6 774 000
7 161 758
139 737 000
150 014 689
Остатъци
3 353 459 000
3 353 459 000
453 552 000
453 552 000
Резултат
-16 142 100
-498 662 645
-36 274 577
-207 154 057
От 2001 г. до септември 2011 г., дупката във фонд „Пенсии“ на НОИ заради принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“ е номинално 4 005 938 677 лева, или измерено по стойността на парите към септември 2011:
4 670 004 149 лева. Това са преки лишения за българина през последните 10 години. Пари, които са могли да отидат за образование, за култура, за инфраструктура и т.н. Пари, които така и така са били принудително иззети с държавна репресия от хората и бизнеса, но не са постъпили по предназначение – да се плащат пенсии, а са били дадени за източване от няколко частни дружества. В резултат от успешното управление (източване) по официална информация липсват в реални изражения 705 816 702 лева (вреди от „универсални“ и „професионални“ финансови пирамиди от пенсионен капиталов за организаторите на схемата тип). Преки вреди – пари, които са били одрани от кожата на данъкоплатеца, но нито са били дадени за пенсии, нито са налице. Изпарили са се някъде. И това е официалната информация, която се намира бавно и мъчително от отчетите при Комисията за финансов надзор, и с допълнителни изчисления. Но знае ли някой дали декларираните наличности на средства в тези дружества са там действително? Дали тези отчети не са пълни с кухи активи? И ако има кухи активи, каква част са такива и какво действително е останало след голямото плюскане?
Как се решава този проблем? С прекратяване дейността на принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“, като без да се повишават вноски за пенсия, със спирането на данък ДЗПО и данък „допълнителен професионален“, за следващата година между 800 и 900 милиона лева от дупката в бюджета за пенсии на НОИ ще се затвори. По отношение на оцелелите средства от управлението на финансовите пирамиди, нека родените след 1959 г. да решат сами – искат ли да възстановят правата си за пълна държавна пенсия, или ще поемат за своя сметка загубите причинени заради държавата (не е толкова виновен който яде баницата, а който му я дава) в полза на свръхпечалбите на частни фирми. Не е много сложно, не е и противоконституционно всеки да може да реши, нали? Хората знаят какво да направят.
Много е възможно в този момент както и преди, правителството на републиката да е подложено под натиск от страна на „майките“ на някои от тези частни фирми, и да се страхува да спре схемата. Затова населението трябва да помогне на собствената си държава, като започнат да се водят масирани дела срещу самата държава за противоконституционно отнемане на права за държавна пенсия за всички родени след 1959 г. Ежедневно трябва да има натиск от населението, докато държавата не смени законодателството и не се преустанови дейността на финансовите пирамиди, създадени със закон.
Частните пенсионни фондове, които ще продължат да съществуват, трябва да работят на пазарни принципи, ще са единствено доброволни, и ще предлагат уникален инвестиционен продукт – „нулева реална доходност„.
Пробойна номер 2 в бюджета на НОИ – скапаната формула за пенсиониране на НОИ и системата на осигурителния стаж.
Вредите от системата на осигурителния стаж и от морална гледна точка, и като загуба на доверие в системата, е трудно да се определят в количествено измерение.
Пробойна номер 3 в бюджета на НОИ – пенсии за „инвалидност“
Като не броим хората, които действително са с увреждания и се нуждаят от обществена солидарност, поради дефектната система на осигурителния стаж, не малко са лицата, които не могат да се пенсионират по нормален начин. И като не могат да се пенсионират по нормален начин, ползват възможностите, които дава един пропит от лобизъм „кодекс за социално осигуряване“. Няма само лобистите да лапат, нали така? Как става този номер с пенсиите за „инвалидност“, които се получават от напълно здрави хора, но които се възползват от лошото законодателство:
– в „кодекса за социално осигуряване“ в чл. 74 пише следното: „Осигурените придобиват право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, ако са загубили работоспособността си и имат осигурителен стаж, придобит до датата на инвалидизирането, а за слепите по рождение и за ослепелите преди постъпване на работа – до датата на заявлението по чл. 94, както следва:
1. до 20-годишна възраст и за слепите по рождение и на ослепелите преди постъпването им на работа – независимо от продължителността на осигурителния стаж;
2. до 25-годишна възраст – една година;
3. до 30-годишна възраст – 3 години;
4. над 30-годишна възраст – 5 години;“
Е браво, само че точка 1 не може да се използва за измама, защото там действително ще има тежко увреждане на лицето, а се търси как да се източва НОИ с пенсии за инвалидност, които да се получават от напълно здрави хора. Значи, трябва ви осигурителен стаж (голямото бедствие на системата). За препоръчване 1 година, за лице до 25 години. През тази 1 година лицето трябва да се осигурява на максималния осигурителен доход. Това е много важно, за да се направят най-големи щети на НОИ. Нима? И още как.
– как се определя размера на пенсията за инвалидност? В чл. 75 пише следното „Размерът на пенсията за инвалидност поради общо заболяване се определя, като доходът, от който се изчислява пенсията, се умножи със сумата, образувана от: по процент 1,1 на сто за всяка година осигурителен стаж… Когато към датата на инвалидизирането осигуреното лице е на възраст, по-ниска от възрастта по чл. 68(пенсионната – 63 за мъже и 60 за жени), разликата между възрастта му, но не по-рано от навършване на 16 години и възрастта по чл. 68 се признава за осигурителен стаж. При определяне на пенсията признатото време и съответната пропорционална част от процента за месеците осигурителен стаж се умножават с коефициент, както следва:
1. за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане над 90 на сто – 0,9;
2. за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане от 71 до 90 на сто – 0,7;
3. за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане от 50 до 70,99 на сто – 0,5.“
– ето сега идва най-важния момент – за източването на НОИ чрез пенсия за инвалидност от напълно здраво лице ще стане по следния начин:
1. да предположим, че лицето е на 20 години
2. съвсем умишлено го осигуряваме фиктивно като самоосигуряващо се лице 1 година на максималния осигурителен доход от 2000 лева
4. намираме и корумпирани служители на ТЕЛК, които няма да се усъмнят в достоверността на фалшивите документи (българското законодателство в момента дава спокойствие при даването на подкуп, тъй като и даващата страна и получаващата страна могат да бъдат преследвани наказателно, тоест са съучастници и никой няма да тръгне да топи другата страна; този проблем може да се реши много лесно с малка промяна в наказателния кодекс, но докато това не се направи, спокойно – подкупите ще си стоят ненаказани). Не правете това, освен ако не страдате от крайна наглост или крайна нужда.
Значи обобщено – осигуряваме фиктивно 20 годишен на максимален доход 1 година, намираме корумпиран лекар и корумпиран служител в ТЕЛК. Каква пенсия ще получава лицето в този случай:
На 20 е, от мъжки пол. До навършване на пенсионна възраст за мъжете има 43 години. Размера на пенсията му ще е:
– индивидуалния му коефициент (а той ще е 2000 лева / средния осигурителен доход, да кажем 600 лева) ще е 3,33, умножено по
– осигурителен стаж – 1 година + (43 години(толкова години има до пенсионна възраст) * 0.5 (това е от третата група)) или общо 22,5 години, умножено по
– 1,1%, умножено по средния осигурителен доход в страната за последните 12 месеца(да кажем, че е отново 600 лева)
И така лицето ще получава пенсия 3,33 * 22,5 * 1,1% * 600 = 494.51 лева месечно
А какви разходи ще бъдат направени преди това:
– осигуряване 1 година върху 2000 лева за пенсия и здраве – това е 2000 лева * 25,8% * 12 месеца = 6192 лева за осигуровки
– подкуп на алчен лекар
– подкуп на служител на ТЕЛК
Не може да се сметне колко ще взимат корумпираните служители(въпрос на наглост и чувство за безнаказаност), но приходите от „инвалидността“ са много впечатляващи. Само за първата година и разходите за осигуровки ще са избити, в рамките на втората година и подкупите ще са напълно избити и след това според бизнес плана, на печалба както се вика. А представете си, че бяхме по-нагли и бяхме извадили документ за втора група инвалидност? Всичко това, само с 1 година формален осигурителен стаж.
Добре де, как да се спрат тези измами?
Много е просто, модела на осигурителния стаж има грешна философия. И при инвалидните пенсии отново е грешна философията в момента. Защо се дава пенсия за инвалидност? Защото лицето има стаж, или защото е с увреждане? Би трябвало да е, защото е с увреждане. В такъв случай пенсиите за инвалидност трябва да се разглеждат като социално подпомагане за хора в нужда. Размера на пенсията трябва да бъде равен на минималната социална пенсия, умножено по коефициент за степента на увреждане на лицето. Недопустимо е социално подпомагане да зависи от осигурителен стаж. Човек с еднаква степен на увреждане, има едни и същи потребности като всеки друг, независимо от осигурителния си стаж. Пенсиите за инвалидност трябва да се финансират със средства от централния бюджет през фонд „Пенсии, несвързани с трудова дейност“, както е заложено по модела на осигурителния принос. След това инвалидността по документи няма да е толкова изгодна, както е в момента. Без стрес в системата, ще се спрат измамите. Колкото до хората с действително увреждания, тях държавата трябва да ги подпомага освен с пенсията, най-вече в натура(тук може да спадат най-различен вид подпомагане от личен асистент за най-тежките увреждания, рехабилитации и т.н. ), която „инвалидите“ по документи няма за какво да я ползват. Интереса им към документалните измами ще изчезне напълно.
Пробойна номер 4 в бюджета на НОИ – докога таван на осигурителния доход и малките лобисти
Този проблем се решава с отпадането на максималния осигурителен доход. Без значение богат гражданин с 270 лева месечно, или крайно нуждаещ се от данъчни преференции с 3 000 000 годишна заплата, всички трябва да плащат данъци според възможностите си. Осигуровките са вид данък, и не може да са удар само за богатите с 270 лева месечно и средната класа, а да не се плащат от бедните милионери.
Пробойна номер 5 в бюджета на НОИ – Плащаш за майчинство само когато ще раждаш?
Защо няма възможност човек да избира дали да плаща данък ДЗПО на принудителен задължителен „частен пенсионен фонд“, но може да избира дали да се осигурява за майчинство ако е самоосигуряващо се лице, и не се осигурява ако е работещо по граждански договор?
А, защото в първия случай ще се ощетят финансовите пирамиди, пък за фонда за майчинство на никой не му пука, така ли?
Простата истина е, че за стабилно развитие на обществото, всяка двойка трябва да има 2 деца, за да се пази нулев естествен прираст на населението. Обезщетението за майчинство на едно самоосигуряващо се лице е 90% от осигурителния му доход за 18 месеца назад. Обезщетението за майчинство се получава 410 дни или 13,5 месеца. Вноската за майчинство и общо заболяване е 3,5%.
Като самоосигуряващото се лице може да избира дали да се осигурява за майчинство или не, то е ясно, че ще се осигурява само докато има планове за скорошно раждане. След второто дете осигуряването за майчинство няма да му е нужно, тъй като бъдещи изгоди няма да очаква. Тогава сметката е такава:
– за да получава 13,5 месеца по 90% от осигурителния си доход, и да не ощети обществото, би трябвало да внася около 347 месеца по 3,5%, а това са 29 години осигуряване за майчинство. Само че с тази вноска се покриват и разходите за болнични, значи лицето не трябва и да се разболява много. Или с други думи казано, през цялата си кариера едно лице трябва да се осигурява за майчинство задължително, за да може да получава обезщетението си за майчинство и да излиза в болнични, в противен случай някой друг ще му плаща сметката. За да не стане някаква грешка, в семейството има и баща(който се осигурява за майчинство, а няма да ползва такова обезщетение), обаче нали това семейство трябва да има не само едно дете, а 2. Тоест и двамата трябва да внасят осигуровка за майчинство през цялата си кариера, и да не се разболяват много, защото в противен случай някой друг ще им плаща сметката. Много грубо звучи така написано, нали? Обаче е истина. Самоосигуряващите се, работещите по граждански договор, трябва да внасят задължително вноски за майчинство и общо заболяване, защото в противен случай някой друг им плаща сметката и така не е честно.
Задаваща се голяма грешка – работника да се наказва ако работи на по-ниски от реалните доходи, или без договор
Поредната голяма грешка е на път да стане реалност – работника да се наказва ако се съгласи да работи без трудов договор, или на по-ниска от реалната заплата. В такъв случай работника не само, че ще продължи да работи без договор, или на по-ниска от реалната заплата, но ще е съучастник в нарушението, и като съучастник ще си трае и няма да смее да издаде работодателя си експлоататор, защото ще отнесе глоба.
Вместо да се прави тази глупост, решението е друго – осигуровките да са изцяло за сметка на работодателите, глобите ще са зверски за работодателя, а работника ще е в по-силна страна и най-малкото, при първите сигнали за нагло експлоатиране, в случай че работодателя си го позволи, а преди това са имали сговор да се работи без договор или на по-нисък от реалния доход, работника ще отиде да клепа експлоататора. Едни добри хора ще отидат при работодателя, ще му ударят зверската глоба и след това за дълго време ще го помни. Така се изкореняват тези явления, ако се направят работника и работодателя съучастници в нарушенията, ще стане точно обратното. Нелепиците, че работника има интерес да плати глобата, тъй като парите щели да отидат по личната му сметка, са смехотворни.
Напоследък в общественото пространство се дискутира отпадането на задължителната добавка за трудов стаж и професионален опит. Тази добавка съществува на основание чл. 244 от кодекса на труда и минималния й размер от 0,6% за всяка завършена година трудов стаж на сходна длъжност е регламентиран с постановление на Министерски съвет от 2007 г.
Защо тази добавка пречи?
1. създава се проблеми на счетоводството – това може ли да е основание? Счетоводителите да се оправят. Защо трябва заради тях да се лишават хората от допълнителни доходи? Защото като счетоводителите имат проблем, организацията, за която работят също има проблем, а като организацията има проблем и тези, които работят в нея също ще имат проблем.
Не са малко случаите, при които работодателите стартиращи нов бизнес не знаят, че такова нещо като допълнително възнаграждение за трудов стаж съществува. В резултат подлежат на глоби. А тези глоби работодателя ще трябва да си ги избие от някъде – дали ще съкращава работни места, или ще вдига цени на крайна продукция(удряйки потребителите по джоба), все от някъде разходите трябва да се покрият.
2. създава се проблем за бюджетирането – работодателя обикновено има определен бюджет за дадено работно място, предварително заложен, и в него едва ли фигурират добавки за трудов стаж, които са допълнителен непредвиден разход. В резултат не е изключена следната ситуация:
Пристига работника, сключва трудов договор. Идва счетоводителя да съобщи на шефа, че дадения работник е с 20 години стаж и трябва да му се начислява минимум 0,6% добавка към заплатата (и допълнително данъци(осигуровки) върху нея) за всяка година стаж. Работодателя не е предвидил бюджет и казва на счетоводителя: „Не, никакви такива, няма да стане, няма да начисляваш нищо допълнително, те имат достатъчно работа, няма да дойдат на проверка, или ако дойдат траеш си, станала е техническа грешка.“
Счетоводителя: „Но шефе, глобите не са малки“
Работодателя: „Слушай какво ти казвам, че нали знаеш за ръста на безработицата“
Естествено проверка идва. Тогава със сияйна усмивка работодателя я посреща
Работодателя: „Добър ден добър господин инспектор“
След установяване на нередността…
Работодателя: „О, ама наистина ли? Не са начислени добавки за стаж? Грешка ли е станала? И то за всички работници? За последните 5 години? Сега ще дойде онова говедо счетоводителя да обясни какво е направил“
Счетоводителя: „Ами… техническа грешка, нали знаете софтуера на НАП колко е скапан и още не са направили нормален…“
Инспектор: „Добре, като сложим лихвите за последните 5 години + глобата става…“
Работодателя: „Не, моля ви, не, само не това…“
Инспектор: „Заповядайте документите, има и срок за обжалване“
И така, доста неприятна ситуация.
3. създава се проблем за наемането на хората с повече трудов стаж – имайки предвид предходната ситуация, за следващото наемане на хора работодателя ще е особено мнителен към всеки приличащ на имащ някакъв трудов стаж. „По външността посрещат“. Изглежда ли кандидата за работа на 40 години, в главата на работодателя ще се появят следните мисли:
Работодателя: „Тоя като нищо може да има 20 години стаж, това са 20 * 0,6% допълнително разходи, няма да я бъде“.
Опциите в случая са по-възрастния директно да бъде отпратен или работодателя да му предложи по-ниска заплата, така че с добавките му за стаж да правят точно общия бюджет предвиден за работното място. Тоест ефекта от трудовия стаж по отношение работната заплата става в най-добрия случай нулев.
4. Противоречие с принципите за мобилност на работната сила – като забравим за предишните примери, добавката за стаж може да се тълкува като стимул за индивида да работи една и съща професия колкото се може по-дълго, защото получава добавка за стажа по нея. Само че по този начин се стимулира обвързаността на индивида към професията. Техническия прогрес предполага, че индивидите трябва да са много гъвкави, прекалената профилираност е опасна за индивида, защото в даден момент може да се окаже, че технологичния прогрес е направил така, че професията му е ненужна за обществото. И тогава индивида е голям специалист по нещо, от което никой няма нужда.
Ползата от добавката за стаж?
Неприятен е разговора с шефа, че заплатата не е актуализирана от известно време. Работника често няма да посмее да преговаря за по-висока заплата, а с добавката за стаж административно всяка година заплатата му се повишава. Е да, но работодателите имат достатъчно методи, че да се обезсилят допълнителните разходи за трудови ресурси, ако няма по-голяма производителност на труда и по-големи печалби.
Затова в заключение, добавката за стаж по-скоро създава неприятности, отколкото да помага на някой. Е да, инспекторите имат 1 възможност повече да налагат глоби, но…
Ако това беше заглавие на театрална постановка, вероятно щеше да се нарича „Капиталов принцип 911 – Голямото плюскане за сметка на данъкоплатеца“.
Излезе тримесечния отчет за дейността на фондовете работещи на „капиталов принцип“, на сайта на Комисията за финансов надзор. КФН, която за пореден път сложи минимална доходност на принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“ под нулата (спазвайки стриктно нормата на „кодекса за социално осигуряване“ – 3% под средното за бранша, или в превод ако бранша ДЗПО или допълнителни професионални, загуби 97% от парите на хората, няма да има никакъв проблем който и да е фонд да реализира 100% отрицателна доходност, съгласно чл. 193, ал. 3 от „КСО“)
Как населението в България търпи тежки лишения над 10 години, с всяка година все повече, а насреща някой трупа на гърба му отрицателна доходност на капиталов принцип? От къде идват около 800 милиона от годишния дефицит на НОИ?
Настоящото показва в реално изражение какви пари са засмуквали съвкупно всеки месец така наречените „универсални пенсионни фондове“ (данък ДЗПО 5% в полза на частни фирми), така наречените „професионални частни фондове“, и с какво разполагат балансово към 30.09.2011 г.
Номинален резултат от дейността на принудителните задължителни „частни пенсионни фондове” (наричани универсални) към септември 2011 г.: – 16 142 100 лева
Не е печатна грешка, за 10 години това е номиналната им съвкупна доходност (загуба на езика на нормалните хора). Номинална съвкупна загуба от 0,48% за целия период на съществуването им.
Номинален резултат от дейността на принудителните задължителни „частни професионални фондове“ (наричани професионални) към септември 2011 г.: – 36 274 577 лева
И това не е грешка. Това е номиналната доходност (загуба на езика на нормалните хора) на „професионалните частни пенсионни фондове“ за 11 години професионално управление. Номинална съвкупна загуба от 5,76% за целия период на съществуването им.
Обаче и това съвсем не са реалните факти. За периода на съществуването им стойността на парите във времето се е променила. Като се преизчислят невероятните успехи, реалните цифри изглеждат по този начин – по стойността на парите във времето към септември 2011:
1. за цялото си успешно (за организаторите на схемата) съществуване, универсалните пенсионни фондове (данък ДЗПО в полза на частни фирми) са нанесли реални преки загуби за населението в България от около 498 662 645 лева или 12,9%.
2. за цялото си успешно (за организаторите на схемата) съществуване, „професионалните частни пенсионни фондове“ (данък допълнителен професионален в полза на частни фирми със защитата на „конституционния съд“) са нанесли реални преки загуби за населението в България от около 207 154 057 лева или 25,55%.
Общо реални преки загуби за населението в България – около 705 816 702 лева
Към 30.09.2011 данък ДЗПО са плащали 3 111 971 човека. Средно пряката загуба като я разпределим означава, че на всеки му е бръкнато в джоба и са му откраднати по 160,24 лева. Не доходност, на всеки роден след 1959 г. са му откраднати средно по 160,24 лева, само от данък ДЗПО.
Който не вярва, може да се убеди сам от таблиците по-долу. Разбира се цифрите са съвсем неангажиращи, възможни са минимални отклонения в рамките на статистическата грешка.
Дейност на принудителните задължителни „универсални пенсионни фондове“ до септември 2011
Период
Индекс
Засмукани средства
Сегашни пари (09-2011)
Изплатени
Сегашни пари
(09-2011)
Кумулиран резултат
04-2002
1,000
4 370 000
6 957 040
-6 957 040
05-2002
0,979
2 739 000
4 454 022
-11 411 062
06-2002
0,963
4 206 000
6 953 221
-18 364 284
07-2002
0,964
4 523 000
7 469 519
-25 833 802
08-2002
0,957
7 896 000
13 135 248
-38 969 050
09-2002
0,965
4 094 000
6 754 039
-45 723 089
10-2002
0,974
4 108 000
6 714 513
-52 437 603
11-2002
0,976
6 210 000
10 129 426
-62 567 029
12-2002
0,988
3 974 000
6 403 449
-68 970 478
01-2003
0,995
6 027 000
9 643 200
-78 613 678
02-2003
0,996
2 932 000
4 686 490
-83 300 168
03-2003
1,000
3 545 000
5 643 640
-88 943 808
04-2003
1,002
7 637 000
12 133 836
-101 077 645
05-2003
0,996
6 556 000
10 479 068
-111 556 713
06-2003
0,975
5 391 000
8 802 535
-120 359 248
07-2003
0,983
8 965 000
14 519 105
-134 878 353
08-2003
0,991
4 785 000
7 686 902
-142 565 255
09-2003
1,000
6 976 000
11 105 792
-153 671 047
10-2003
1,007
6 240 000
9 865 025
-163 536 072
11-2003
1,026
4 802 000
7 451 057
-170 987 129
12-2003
1,044
7 352 000
11 211 096
-182 198 224
01-2004
1,058
5 683 000
8 551 357
-190 749 582
02-2004
1,062
5 554 000
8 325 770
-199 075 352
03-2004
1,061
12 283 000
18 430 288
-217 505 640
04-2004
1,064
7 416 000
11 096 120
-228 601 761
05-2004
1,064
10 440 000
15 620 752
-244 222 512
06-2004
1,046
9 640 000
14 671 969
-258 894 482
07-2004
1,058
10 145 000
15 265 444
-274 159 926
08-2004
1,054
16 050 000
24 242 505
-298 402 431
09-2004
1,063
9 266 000
13 877 208
-312 279 639
10-2004
1,065
19 405 000
29 007 286
-341 286 925
11-2004
1,072
10 485 000
15 571 007
-356 857 933
12-2004
1,085
17 396 000
25 524 822
-382 382 755
01-2005
1,093
10 056 000
14 646 983
-397 029 737
02-2005
1,103
7 243 000
10 454 085
-407 483 823
03-2005
1,107
15 386 000
22 126 930
-429 610 753
04-2005
1,118
11 925 000
16 980 859
-446 591 612
05-2005
1,113
10 738 000
15 359 296
-461 950 907
06-2005
1,098
20 510 000
29 737 632
-491 688 539
07-2005
1,100
13 981 000
20 234 320
-511 922 859
08-2005
1,106
12 803 000
18 428 911
-530 351 771
09-2005
1,121
15 467 000
21 965 624
-552 317 394
10-2005
1,135
13 191 000
18 502 266
-570 819 660
11-2005
1,146
13 213 000
18 355 232
-589 174 892
12-2005
1,155
21 331 000
29 401 690
-618 576 582
01-2006
1,165
12 877 000
17 596 724
20 500
28 014
-636 145 293
02-2006
1,200
14 664 000
19 454 240
20 500
27 197
-655 572 336
03-2006
1,203
17 031 000
22 538 115
20 500
27 129
-678 083 322
04-2006
1,209
16 586 000
21 840 291
20 500
26 994
-699 896 619
05-2006
1,208
24 493 000
32 278 854
20 500
27 017
-732 148 456
06-2006
1,189
21 807 000
29 198 271
20 500
27 448
-761 319 279
07-2006
1,184
16 881 000
22 698 101
20 500
27 564
-783 989 816
08-2006
1,181
21 262 000
28 661 392
20 500
27 634
-812 623 574
09-2006
1,184
21 198 000
28 502 716
20 500
27 564
-841 098 727
10-2006
1,199
24 538 000
32 580 897
20 500
27 219
-873 652 405
11-2006
1,216
23 279 000
30 477 112
20 500
26 839
-904 102 678
12-2006
1,230
22 215 000
28 753 073
20 500
26 533
-932 829 218
01-2007
1,248
26 150 000
33 358 013
37 500
47 837
-966 139 394
02-2007
1,254
20 363 000
25 851 592
37 500
47 608
-991 943 377
03-2007
1,253
31 193 400
39 632 796
37 500
47 646
-1 031 528 527
04-2007
1,259
25 824 300
32 654 715
37 500
47 419
-1 064 135 823
05-2007
1,260
40 122 100
50 693 955
37 500
47 381
-1 114 782 396
06-2007
1,255
37 366 200
47 399 992
37 500
47 570
-1 162 134 819
07-2007
1,283
35 695 000
44 291 847
37 500
46 532
-1 206 380 134
08-2007
1,323
31 059 000
37 374 095
37 500
45 125
-1 243 709 104
09-2007
1,340
32 972 000
39 172 704
37 500
44 552
-1 282 837 257
10-2007
1,348
39 550 000
46 708 902
37 500
44 288
-1 329 501 871
11-2007
1,369
29 711 000
34 550 703
37 500
43 608
-1 364 008 966
12-2007
1,384
60 554 000
69 654 601
37 500
43 136
-1 433 620 431
01-2008
1,403
43 258 000
49 085 343
62 083
70 446
-1 482 635 328
02-2008
1,419
27 546 000
30 904 321
62 083
69 652
-1 513 469 997
03-2008
1,431
33 097 000
36 820 702
62 083
69 068
-1 550 221 630
04-2008
1,443
50 184 000
55 365 854
62 083
68 494
-1 605 518 991
05-2008
1,449
55 099 000
60 536 651
62 083
68 210
-1 665 987 432
06-2008
1,447
48 197 000
53 026 692
62 083
68 304
-1 718 945 821
07-2008
1,469
52 216 000
56 588 068
62 083
67 281
-1 775 466 608
08-2008
1,471
39 934 000
43 218 850
62 083
67 190
-1 818 618 268
09-2008
1,487
47 110 000
50 436 530
62 083
66 467
-1 868 988 331
10-2008
1,495
55 699 000
59 312 915
62 083
66 111
-1 928 235 135
11-2008
1,494
40 922 000
43 606 308
62 083
66 155
-1 971 775 288
12-2008
1,491
56 508 100
60 335 946
62 087
66 293
-2 032 044 940
01-2009
1,503
45 925 979
48 645 481
92 666
98 153
-2 080 592 269
02-2009
1,504
50 638 034
53 600 898
92 666
98 088
-2 134 095 079
03-2009
1,501
54 699 987
58 016 242
92 666
98 284
-2 192 013 037
04-2009
1,511
44 848 000
47 252 161
92 666
97 634
-2 239 167 564
05-2009
1,507
50 373 000
53 214 211
92 666
97 893
-2 292 283 882
06-2009
1,501
62 368 000
66 149 138
92 666
98 284
-2 358 334 736
07-2009
1,492
47 377 000
50 552 402
92 666
98 877
-2 408 788 261
08-2009
1,490
43 534 000
46 514 180
92 666
99 010
-2 455 203 431
09-2009
1,489
48 946 000
52 331 788
92 666
99 076
-2 507 436 143
10-2009
1,491
62 634 000
66 876 813
92 666
98 943
-2 574 214 013
11-2009
1,493
51 535 000
54 952 257
92 666
98 811
-2 629 067 459
12-2009
1,500
57 604 000
61 137 045
92 674
98 358
-2 690 106 146
01-2010
1,509
0
0
162 666
171 613
-2 689 934 533
02-2010
1,518
0
0
162 666
170 596
-2 689 763 937
03-2010
1,521
100 304 000
104 986 172
162 666
170 259
-2 794 579 850
04-2010
1,538
11 397 000
11 797 155
162 666
168 377
-2 806 208 628
05-2010
1,536
72 781 000
75 434 474
162 666
168 597
-2 881 474 505
06-2010
1,521
107 752 000
112 781 844
162 666
170 259
-2 994 086 090
07-2010
1,527
63 803 000
66 518 910
162 666
169 590
-3 060 435 410
08-2010
1,529
36 646 000
38 155 940
162 666
169 368
-3 098 421 982
09-2010
1,541
63 040 000
65 126 334
162 666
168 049
-3 163 380 266
10-2010
1,550
50 191 000
51 551 014
162 666
167 074
-3 214 764 206
11-2010
1,561
53 270 000
54 327 892
162 666
165 896
-3 268 926 203
12-2010
1,568
80 596 000
81 829 612
162 674
165 164
-3 350 590 651
01-2011
1,578
0
0
252 000
254 236
-3 350 336 415
02-2011
1,597
83 689 000
83 426 981
252 000
251 211
-3 433 512 185
03-2011
1,606
71 365 000
70 742 889
252 000
249 803
-3 504 005 271
04-2011
1,610
52 572 000
51 984 239
252 000
249 183
-3 555 740 326
05-2011
1,609
53 587 000
53 020 823
252 000
249 337
-3 608 511 812
06-2011
1,595
55 319 000
55 214 952
252 000
251 526
-3 663 475 238
07-2011
1,595
66 878 000
66 752 211
252 000
251 526
-3 729 975 923
08-2011
1,591
71 404 000
71 448 880
252 000
252 158
-3 801 172 645
09-2011
1,592
51 202 000
51 202 000
253 000
253 000
-3 852 121 645
Общо
3 376 375 100
3 859 283 403
6 774 000
7 161 758
-3 852 121 645
Фондовете управляват към 30.09.2011
3 353 459 000
Фондовете са засмукали реални пари към 09-2011
3 859 283 403
Фондовете са изплатили реални пари към 09-2011
7 161 758
Фондовете са нанесли реални преки загуби за населението в България от
498 662 645
Дейност на принудителните задължителни „професионални пенсионни фондове“ до септември 2011
Период
Индекс
Засмукани средства
Сегашни пари
(09-2011)
Изплатени
Сегашни пари (09-2011)
Кумулиран реален резултат
01-2001
1,000
4 416 000
7 692 672
-7 692 672
02-2001
1,003
4 416 000
7 669 663
-15 362 335
03-2001
1,004
4 416 000
7 662 024
-23 024 359
04-2001
1,002
4 416 000
7 677 317
-30 701 676
05-2001
1,003
4 416 000
7 669 663
-38 371 339
06-2001
1,002
4 416 000
7 677 317
-46 048 656
07-2001
1,000
4 416 000
7 692 672
-53 741 328
08-2001
1,003
4 416 000
7 669 663
-61 410 991
09-2001
1,016
4 416 000
7 571 528
-68 982 519
10-2001
1,033
4 416 000
7 446 924
-76 429 443
11-2001
1,035
4 416 000
7 432 533
-83 861 976
12-2001
1,042
4 416 000
7 382 603
-91 244 579
01-2002
1,070
3 416 000
5 561 376
-96 805 955
02-2002
1,087
2 456 000
3 935 926
-100 741 881
03-2002
1,096
2 356 000
3 744 664
-104 486 545
04-2002
1,094
2 712 000
4 318 377
-108 804 922
05-2002
1,072
3 669 000
5 962 125
-114 767 047
06-2002
1,054
5 576 000
9 215 742
-123 982 789
07-2002
1,055
3 850 000
6 357 062
-130 339 851
08-2002
1,048
4 498 000
7 476 637
-137 816 488
09-2002
1,056
2 781 000
4 587 597
-142 404 085
10-2002
1,067
6 079 000
9 924 665
-152 328 750
11-2002
1,068
2 989 000
4 875 316
-157 204 066
12-2002
1,082
2 496 000
4 018 514
-161 222 580
01-2003
1,089
3 946 000
6 312 151
83 666
133 835
-167 400 896
02-2003
1,090
2 052 000
3 279 435
83 666
133 712
-170 546 619
03-2003
1,094
1 701 000
2 708 539
83 666
133 223
-173 121 935
04-2003
1,097
5 510 000
8 749 699
83 666
132 859
-181 738 775
05-2003
1,090
4 066 000
6 498 139
83 666
133 712
-188 103 202
06-2003
1,067
5 034 000
8 218 583
83 666
136 594
-196 185 191
07-2003
1,076
6 015 000
9 738 039
83 666
135 452
-205 787 778
08-2003
1,084
3 261 000
5 240 463
83 666
134 452
-210 893 789
09-2003
1,095
3 714 000
5 908 482
83 666
133 102
-216 669 169
10-2003
1,102
2 553 000
4 035 686
83 666
132 256
-220 572 599
11-2003
1,123
2 976 000
4 616 378
83 666
129 783
-225 059 194
12-2003
1,142
4 193 000
6 395 977
83 674
127 636
-231 327 535
01-2004
1,158
3 453 474
5 195 122
1 553 250
2 336 582
-234 186 075
02-2004
1,162
3 608 165
5 409 142
1 553 250
2 328 538
-237 266 679
03-2004
1,161
4 557 020
6 837 493
1 553 250
2 330 544
-241 773 628
04-2004
1,165
3 140 515
4 695 946
1 553 250
2 322 542
-244 147 032
05-2004
1,165
3 683 249
5 507 485
1 553 250
2 322 542
-247 331 975
06-2004
1,144
4 253 123
6 476 346
1 553 250
2 365 176
-251 443 145
07-2004
1,158
2 553 451
3 841 202
1 553 250
2 336 582
-252 947 765
08-2004
1,153
6 329 000
9 562 114
1 553 250
2 346 714
-260 163 165
09-2004
1,164
3 321 000
4 970 088
1 553 250
2 324 537
-262 808 716
10-2004
1,166
3 940 000
5 886 346
1 553 250
2 320 550
-266 374 512
11-2004
1,173
5 506 496
8 177 593
1 553 250
2 306 702
-272 245 403
12-2004
1,188
3 243 526
4 756 079
1 553 250
2 277 577
-274 723 905
01-2005
1,197
2 728 149
3 970 289
64 583
93 988
-278 600 206
02-2005
1,207
3 281 453
4 735 950
64 583
93 209
-283 242 947
03-2005
1,211
4 571 672
6 576 261
64 583
92 901
-289 726 307
04-2005
1,224
2 787 813
3 967 623
64 583
91 915
-293 602 015
05-2005
1,218
3 922 962
5 610 673
64 583
92 367
-299 120 321
06-2005
1,202
4 944 412
7 165 695
64 583
93 597
-306 192 419
07-2005
1,203
3 296 029
4 772 803
64 583
93 519
-310 871 703
08-2005
1,210
5 197 000
7 481 962
64 583
92 978
-318 260 687
09-2005
1,227
2 210 000
3 137 588
64 583
91 690
-321 306 585
10-2005
1,242
3 266 000
4 580 815
64 583
90 583
-325 796 817
11-2005
1,254
4 293 000
5 963 641
64 583
89 716
-331 670 742
12-2005
1,265
6 445 000
8 875 249
64 587
88 941
-340 457 050
01-2006
1,275
5 588 000
7 634 742
84 916
116 019
-347 975 773
02-2006
1,313
2 641 000
3 503 901
84 916
112 661
-351 367 013
03-2006
1,317
3 551 000
4 696 919
84 916
112 319
-355 951 613
04-2006
1,323
3 343 000
4 401 743
84 916
111 809
-360 241 547
05-2006
1,322
5 868 000
7 732 266
84 916
111 894
-367 861 919
06-2006
1,301
3 879 000
5 193 865
84 916
113 700
-372 942 084
07-2006
1,295
3 859 000
5 191 025
84 916
114 227
-378 018 882
08-2006
1,293
3 480 000
4 688 445
84 916
114 403
-382 592 924
09-2006
1,296
4 475 000
6 015 008
84 916
114 139
-388 493 793
10-2006
1,313
4 698 509
6 233 665
84 916
112 661
-394 614 797
11-2006
1,331
6 223 817
8 145 672
84 916
111 137
-402 649 332
12-2006
1,347
4 515 150
5 839 192
84 924
109 827
-408 378 697
01-2007
1,366
4 235 317
5 401 114
122 833
156 644
-413 623 167
02-2007
1,372
3 745 914
4 756 109
122 833
155 959
-418 223 317
03-2007
1,371
4 806 991
6 107 789
122 833
156 072
-424 175 034
04-2007
1,378
4 242 997
5 363 789
122 833
155 279
-429 383 544
05-2007
1,379
6 212 351
7 847 654
122 833
155 167
-437 076 031
06-2007
1,374
4 445 426
5 636 050
122 833
155 732
-442 556 349
07-2007
1,404
5 713 869
7 089 430
122 833
152 404
-449 493 375
08-2007
1,448
4 975 224
5 985 387
122 833
147 773
-455 330 989
09-2007
1,467
4 653 539
5 525 879
122 833
145 859
-460 711 009
10-2007
1,475
6 681 000
7 890 374
122 833
145 068
-468 456 315
11-2007
1,499
4 943 000
5 744 300
122 833
142 745
-474 057 870
12-2007
1,515
9 491 000
10 913 084
122 837
141 242
-484 829 712
01-2008
1,536
6 066 000
6 879 539
149 000
168 983
-491 540 268
02-2008
1,553
4 719 000
5 293 302
149 000
167 133
-496 666 437
03-2008
1,566
5 171 000
5 752 160
149 000
165 746
-502 252 851
04-2008
1,579
6 307 000
6 958 071
149 000
164 381
-509 046 541
05-2008
1,586
10 706 000
11 759 049
149 000
163 656
-520 641 934
06-2008
1,584
5 742 000
6 314 750
149 000
163 862
-526 792 822
07-2008
1,608
7 962 000
8 625 500
149 000
161 417
-535 256 905
08-2008
1,610
5 080 000
5 496 497
149 000
161 216
-540 592 186
09-2008
1,628
6 137 000
6 566 741
149 000
159 434
-546 999 493
10-2008
1,636
7 889 000
8 400 145
149 000
158 654
-555 240 984
11-2008
1,635
5 733 000
6 108 187
149 000
158 751
-561 190 420
12-2008
1,632
6 952 000
7 420 578
149 000
159 043
-568 451 955
01-2009
1,645
5 913 033
6 261 704
155 750
164 934
-574 548 725
02-2009
1,646
6 903 000
7 305 605
155 750
164 834
-581 689 496
03-2009
1,643
6 526 931
6 920 215
155 750
165 135
-588 444 576
04-2009
1,654
7 982 000
8 406 677
155 750
164 037
-596 687 216
05-2009
1,649
5 523 000
5 834 485
155 750
164 534
-602 357 167
06-2009
1,643
7 208 000
7 642 323
155 750
165 135
-609 834 355
07-2009
1,633
6 192 000
6 605 306
155 750
166 146
-616 273 515
08-2009
1,630
5 203 000
5 560 507
155 750
166 452
-621 667 570
09-2009
1,630
5 771 000
6 167 535
155 750
166 452
-627 668 653
10-2009
1,632
6 292 000
6 716 093
155 750
166 248
-634 218 498
11-2009
1,634
6 933 000
7 391 240
155 750
166 044
-641 443 694
12-2009
1,641
5 865 000
6 225 978
155 750
165 336
-647 504 336
01-2010
1,652
0
0
249 833
263 444
-647 240 892
02-2010
1,661
0
0
249 833
262 016
-646 978 876
03-2010
1,665
12 228 000
12 793 499
249 833
261 387
-659 510 988
04-2010
1,684
126 000
130 340
249 833
258 438
-659 382 890
05-2010
1,681
10 009 000
10 372 206
249 833
258 899
-669 496 197
06-2010
1,665
9 504 000
9 943 524
249 833
261 387
-679 178 334
07-2010
1,672
7 816 000
8 143 225
249 833
260 293
-687 061 266
08-2010
1,674
4 664 000
4 853 458
249 833
259 982
-691 654 742
09-2010
1,686
8 522 000
8 805 056
249 833
258 131
-700 201 667
10-2010
1,696
7 106 000
7 298 733
249 833
256 609
-707 243 791
11-2010
1,708
5 498 000
5 607 445
249 833
254 806
-712 596 430
12-2010
1,716
9 073 000
9 210 470
249 837
253 622
-721 553 278
01-2011
1,727
0
0
278 000
280 415
-721 272 863
02-2011
1,748
8 104 000
8 076 183
278 000
277 046
-729 072 000
03-2011
1,758
5 721 000
5 668 932
107 944 000
106 961 575
-627 779 357
04-2011
1,762
4 995 000
4 938 303
278 000
274 844
-632 442 816
05-2011
1,761
5 194 000
5 137 960
278 000
275 001
-637 305 775
06-2011
1,745
4 126 000
4 118 907
278 000
277 522
-641 147 160
07-2011
1,746
6 434 000
6 419 260
278 000
277 363
-647 289 057
08-2011
1,742
8 209 000
8 209 000
278 000
278 000
-655 220 057
09-2011
1,742
5 767 000
5 767 000
281 000
281 000
-660 706 057
Общо
629 563 577
810 720 746
139 737 000
150 014 689
-660 706 057
Фондовете управляват към 30.09.2011
453 552 000
Фондовете са засмукали реално
810 720 746
Фондовете са изплатили реални
150 014 689
Фондовете са нанесли реални преки загуби за населението в България от
207 154 057
Забележка: През март 2011 професионалните фондове превеждат към НОИ 107 666 000 лева
Забележка 2: Изплатените от фондовете пари за всеки месец са сумата за годината разделена на 12, като остатъкът е сметнат за последния месец на годината.
Настоящата анкета има за цел да установи запознатостта на гражданите с дейността на задължителните частни пенсионни фондове в България. Въпросите са отправени към родените след 1959 г. и принудени със закон приет 1999 г. да внасят осигуровки в частен пенсионен фонд. Събраната информация ще бъде използвана с научни цели.
В началото била държавата – млада майка с дъщерите си, които били още бебета. Мама трябвало да изгради дома от нищото, да го облагороди, да го обезопаси и да осигури храна за бебетата.
Мама трябвало постоянно да ходи след тях и да им оправя поразиите. Не било никак леко, но младата майка се справяла добре.
Бебетата започнали да порастват и Мама започнала да ги учи на каквото знае, за да им осигури един по-добър живот. Научавала ли нещо полезно от някъде, веднага се опитвала да го приложи върху своите дъщери, за да не остават по-назад от другите. Семейството било много сплотено. Мама била без конкуренция, само че трябвало да върши всичко сама.
– Мога ли навсякъде да огрея? Мога, но не е никак лесно. – говорела си тя, обаче дъщерите били още много малки и нито я разбирали, нито биха могли да греят като нея. В очите им тя била Слънцето.
Минавали годините, майката не остарявала, а бебетата вече не били толкова малки. И Мама започнала да ги учи постепенно как да правят нещата сами, за да има време и себе си да развива. Всичко започнало с малки задачи и срещу малки възнаграждения:
– Гледайте ме какво правя, и вие можете така – казала Мама
– Добре Мама, и ние можем така – викнали с радост дъщерите, а за награда получавали възнаграждение. Така се и учили на труд от малки.
Семейството било много задружно, бебетата се развивали стабилно и били най-страхотните дъщери на света. Колкото повече пораствали, толкова по-големи задачи им давала Мама, а те с радост се справяли, помагали една на друга, за което получавали награда. Мама пък вече имала повече време да развива себе си и след това можела да ги научава на нови неща.
Дъщерите станали достатъчно големи, за да бъдат пускани сами да взимат решения, да пазаруват и да избират как да се трудят. Единственото, което Мама регулирала били основните насоки на развитие(храна, здраве и образование), защото много обичала дъщерите си, себе си също. А дъщерите можели да избират как да си разпределят самостоятелния бюджет, само трябвало да спазват основен принцип, че каквото и да правят, няма да застрашат нито живота си, нито този на сестрите си. Нито сега, нито никога. И със свободата да избират, насоките, които да осигуряват постоянното развитие, семейството ставало все по-стабилно и задружно.
Но един ужасен ден една от дъщерите поискала повече бюджет от нужния да се развива устойчиво и в правилната посока към свободата, защото някой й беше казал, че не изглежда достатъчно красиво. Трябвали й пари за пудра.
– Мама, дай повече пари, иначе ще си намеря богат чичко
– От къде си научила тези мръсни думи?
– От най-добрата ти приятелка, не знаеш ли?
– Защо си говорила с нея?
– Тя каза, че не си хубава, задръстена си, а нейните дъщери са по-умни и красиви от нас
– Ти защо я слушаш?! – ядосала се Мама
– Не я слушам, но искам пудра – казала дъщерята
– Това пък от къде го измисли?
– Ами най-добрата ти приятелка ми показа, страхотно изглежда
– Права си, само че знаеш ли защо си слага тя пудра?
– Не, ще ми кажеш ли?
– Не искам да учиш повече лоши думи, нито да се затормозяваш с лоши неща, затова ще си замълча, но да знаеш, че пудрата прикрива нещо, което има да се крие. Ти няма какво да криеш.
– Искам пудрааа!
– Добре, но тогава няма да има пари за храна, здраве и образование. Това ли искаш?
– Ще прегладувам за пудрата, моля те Мама
– В никакъв случай!
– Тогава за малко ще си почина от ученето
– Не!
– Хубаво тогава, дръж ме грозна…
– Само си въобразяваш, виж се в огледалото, случайно да приличаш на „най-добрата ми приятелка“?
– За щастие не.
– Тогава няма от какво да те е страх и повече не позволявай на никого да ти внушава подобни неща.
Мама била страшно ядосана, но не искала да разваля отношенията с приятелките официално, защото отърване от тях нямало, или в противен случай трябвало да си намери друга планета, а в момента нямала такава възможност.
– Но един ден, и това ще стане
Държавата и общините
Каквото и да си говорим все става дума за пари или по-скоро за ресурсите, които стоят срещу всеобщия еквивалент на всичко – парите. Тъй като ресурсите не са неограничена величина или поне технологичното развитие не е достатъчно, за да бъдат неограничени, всеки харч, на всеки съществуващ ресурс би трябвало да се използва по най-добрия начин. Това не е въпрос на нищо по-малко от оцеляването.
Какво устройство трябва да има държавата(семейството) и как най-добре да управлява всеки ресурс, за да оцелява?
Колкото по-млада е държавата, толкова повече централизацията е единствения възможен вариант за оптимално управление. Колкото повече се разраства, толкова повече ще трябва да се децентрализират дейности и ресурси, защото в даден момент всички дъщери в семейството искат да има право да си кажат мнението, иначе ще стане скучно, а и държавата трябва да може да има време за себе си, да се развива, за да продължи да дава най-доброто и за дъщерите си. Това е полезно за държавата, стига обаче тя да не позволи някъде да се кривне от правия път. Кратките пътища няма как да стоят на стабилна почва и ако някоя от дъщерите се излъже, тогава може да повлече цялото семейство към дъното. Затова държавата, с риск да бъде обвинявана, не трябва да позволява на никой да върши глупости, под никакви предтекстове.
След като определи стратегия, която се базира на съществуването й утре, държавата може да приема идеи и предложения на дъщерите си(общините), когато те могат да подобрят собственото си положение(достатъчно храна и здраве, повече знание), и положението на всички в семейството, но без да нарушават стабилността и разрушават бъдещето.
Държавата не може да натоварва която и да е от общините си да се справя сама с проблеми, с които не може да се справи. Даде ли повече самостоятелност, трябва да осигури достатъчно първоначален ресурс, който задължително да се контролира как се управлява, за да могат общините да отидат на по-високо ниво на развитие и да дърпат всички напред.
Правото на собствено мнение на общините и възможността да се разпореждат сами с ресурси не може да бъде самоцел. Държавата може да дава отговорности само ако е сигурна, че общините могат да се справят. Другото би било самоубийство.
С правилното развитие на семейството, държавата може да даде възможност общините сами да си изградят системи за самоконтрол и самоуправление, в които да бъдат въплатени инстинкта за оцеляване и постоянно развитие. Така всяка община ще дръпне напред, ще дръпне и останалите и държавата със себе си. Но това може да става единствено ако цената на скока днес, не е да бъде застрашено бъдещето.
Слабите играчи и новите планове на отбора(реферат)
Бет Акселрод, Хелън Хендфийлд-Джоунс и Ед Майкълс
В статията се говори за осъвременяване на запасите от таланти в организацията, като се прочисти ръководството от „тройкаджиите“. Те просто могат да дават относително приемливи резултати, но по никакъв начин не могат да правят нововъведения или да вдъхновяват хората, които ръководят.
Авторите изследват какво е нужно, за да се осъвременят талантите на организацията. Разкриват скритата цена, която организацията плаща за толерирането на недостатъчно добрите резултати и показват причините, поради които ръководителите избягват решителното справяне с „тройкаджиите“. В този случай се препоръчва подхода на „желязната ръка в кадифена ръкавица“. Организациите трябва да налагат ред и дисциплина и да се справят с посредствените мениджъри, но и да се отнасят с тях с уважение. Показани са три стъпки на „желязната ръка“:
– Идентифициране на „тройкаджиите“, като се оценят способностите им
– Ръководителите трябва да постигнат съгласие по ясните и пълни планове за действие, като ясно формулират промените, които „тройкаджиите“ трябва да постигнат в рамките на няколко месеца
– Ръководителите трябва да държат мениджърите отговорни за осъществяването на плановете за действие
Авторите подчертават необходимостта от „кадифена ръкавица“. Ръководителите трябва да гарантират, че каквито и действия да се предприемат, ще се запази достойнството на „тройкаджиите, така че да получават обратна връзка, наставничество и подкрепа при уволнение. Подходът на авторите толерира неотклонното фокусиране върху изпълнението на работата.
През последните пет години е изследвано какво е нужно, за да се изгради фонд от управленски таланти. Проучени са 13000 мениджъри в 112 организации, изучени са 27 фирми с репутация, че привличат най-добрите таланти и са направени консултации с над 100 организации, работещи за осъвременяването на своя фонд таланти. В резултат се установява, че успехът на организацията зависи както от внимателното управление на отличните служители, така и от раздялата със слабаците. Установено е също, че вероятността да се вземат мерки срещу посредствеността е с 33% по-висока в организациите отличници, спрямо останалите от средния ешалон.
Бариери пред действието
Защо справянето с „тройкаджиите“ е толкова трудно и кои са тези мениджъри? Те могат да постигат приемливи резултати, да преминават през ситото и дори да напредват, но рядко ще предложат нещо новаторско или ще вдъхновят другите. „Тройкаджия“ се отнася не до човека, а до изпълнението му на дадена работа. Може би някога някои от тях са били отличници в работата си и биха могли отново да станат такива. Това обяснява донякъде защо повечето организации трудно могат да управляват „тройкаджиите“. Дори и да искат да освободят място за по-талантливи хора, самия конфликт с посредствените служители в много случаи представлява емоционална бариера. Според изследванията основната причина ръководителите да не могат да се справят с „тройкаджиите“ е, че не желаят да се изправят срещу дългогодишни колеги. В много случаи „тройкаджията“ е станал приятел на ръководителя и това замъглява обективността на последния.
Идеологически бариери – някои ръководители вярват, че посредствените подчинени биха могли да се развият до отличници и са длъжни да инвестират в тях до край. Други вярват, че трябва да бъдат лоялни към лоялните си служители дори и при лоши резултати, смятайки, че е достатъчно човек да прави най-доброто, на което е способен.
Практически бариери – основна сред тях е страхът от съдебни процеси заради расова, възрастова, полова или някакъв друг вид дискриминация, след въвеждането на системи за идентифициране на слабите служители.
Истинската цена на „тройкаджията“
Ползите от подобряването или отстраняването на слабаците са огромни, защото последните отслабват организацията по всевъзможни начини.
Всеки „тройкаджия“ изпълнява определена роля и блокира развитието на други по-талантливи в организацията. „Тройкаджиите“ освен това са лоши наставници на другите. 80% от участниците в проучване казват, че работата за слабак ги тласка към напускане на организацията.
Задържането на „тройкаджии“ на лидерски позиции сваля летвата на всички служители. Слабаците наемат слабаци и тяхното присъствие обезсърчава хората около тях, прави организацията по-непривлекателно място за талантливите хора и поставя под съмнение преценката на ръководството. „За останалата част от екипа е невероятно деморализиращо, ако не се изхвърлят слабаците, а лидерът изглежда сляп и откъснат от реалността ако не го направи“.
Толерирането на „тройкаджиите“ в дадена организация влияе зле освен на добрите служители, стресира и потиска самия „тройкаджия“, който заема позиция, на която не може да се справя добре. Според участващите в проучването ръководители: „няма по-голяма липса на уважение към човек от това да се остави на работно място, на което губи уважението на колегите си, прилича на неудачник и губи самочувствието си“.
Желязна ръка в кадифена ръкавица
Ръководството трябва да отстранява слабите мениджъри от лидерски позиции. За да стане това трябва да се прилага техниката на „желязна ръка в кадифена ръкавица“. Този подход е необходим, за да се преодолее отлагането и бездействието, които съпътстват слабите служители. Организациите трябва да въведат дисциплина, която ще накара мениджърите да се изправят пред въпроса за управление на таланта. Дисциплината ще засили и честността и откритостта на процесите свързани с човешките ресурси в очите на всички служители. Дисциплината в управлението на слабаците изисква три стъпки:
– Идентифициране на посредствените служители
– Постигане на съгласие по плановете за действие за всеки от тях
– Проследяване как се осъществяват плановете за действие
Разпознаване на „тройкаджиите“
В проучването само 16% от мениджърите са съгласни, че организациите им знаят кои са отличниците и слабаците на по-висшите етажи. За да се открият слабите служители трябва ясно да се дефинират целите за изпълнение на работата и критериите за оценка. Летвата трябва да бъде достатъчно високо и да съответства на цялостните цели на организацията.
След това трябва да се избере проста система за оценка. Най-голямо предизвикателство е да се накарат да разпределят хората по оценъчните категории. Без строг процес на оценяване мениджърите ще оценят повечето от хората си с много високи оценки. За да се избегне това самозалъгване висшите ръководители в трябва да отведат организацията към подходящо поставяне на оценките. Трябва да се включат в дискусии за подобряване на резултатите изисквани от организацията, за мащаба на липси във фонда с таланти в организацията. С информацията трябва да се поставят цели за процента мениджъри, които се очаква да се класифицират като посредствени.
При ясна диференциация на най-добрите и най-лошите служители е по-лесно да се направи относително разпределение на оценките, отколкото да се постигнат абсолютни оценки. По-лесно е да се оцени дали Джон се справя по-добре от Джордж, дори и да е трудно да се оцени работата на Джон на фона на стандартното определение за „мениджър от най-висока класа“. Този относителен подход дава да се разбере, че целта на процеса е постоянно да се осъвременява фонда с таланти, като се подобряват или заменят посредствените служители; привличат се и се развиват повече добри служители и се повдига летвата за всички.
Постигане на съгласие по плановете за действие спрямо всеки „тройкаджия“
След идентифицирането на посредствените служители, трябва да се формулират действия, които ще се предприемат с всеки от тях в близките месеци. Планът зависи от това дали човекът иска да подобри работата си; има ли развити умения, които да са от полза за организацията; заема ли този човек работно място, което не е подходящо за неговите умения; дали не е от твърде скоро на това работно място, за да не може да се оцени работата му; има ли някакъв личен проблем, което изстисква енергията му;
След това трябва да се предприеме едно от трите действия:
– Подобряване резултатите на „тройкаджията“
– Преместване на подходящо работно място
– Отстраняване от организацията
Много от „тройкаджиите“ могат значително да подобрят работата си ако получат подкрепа и им се укаже посоката. Посланието към „тройкаджията“ трябва да е недвусмислено и насърчаващо. Лидерите трябва да са наясно, че някои от слабаците ще подобрят работата си, но други не и в последните не трябва да се инвестират твърде много ресурси.
Ако усилията за развитие не дадат резултат, организацията трябва да премести проблемните служители на по-подходящо работно място или да ги помоли да напуснат.
Да се търси отговорност от мениджърите
И най-прецизните планове за действие ще се провалят ако мениджърите не са принудени да ги изпълняват. Висшите ръководители трябва да търсят отговорност от мениджърите си за изграждане на фонда от таланти.
Главният изпълнителен директор трябва редовно да следи всеки от ръководителите на отдели как се изпълняват плановете за действие и да им помага за преодоляване на бариерите. В една от изследваните организации е въведена практика да се обвързват част от заплащането на мениджърите със степента, до която те подсилват фонда от таланти.
Мениджърите, на които е възложено да направят нещо за своите „тройкаджии“ трябва да получават пълна подкрепа от правния отдел и този на човешките ресурси. В много случаи последните спъват усилията на мениджърите, като се застъпват за пълна защита на служителите и гледат да се избягва всякакъв правен риск.
Гарантиране на справедливост и уважение
Организациите трябва да гарантират, че към „тройкаджиите“ отношението ще бъде внимателно и с уважени както към останалите служители. Откровената обратна връзка, наставничеството и щедрите компенсации при прекратяване на трудовите взаимоотношения могат да облекчат бремето за слабите служители и да засилят доверието към начина, по който организацията се отнася към хората си.
Осигуряване на постоянна и безпристрастна обратна връзка
Хората имат нужда от редовна и безпристрастна обратна връзка за това как се справят и от какво имат нужда, за да станат по-добри в работата си. Като се посочат на „тройкаджиите“ силните им страни се помага да се утвърдят и да открият пътя. От голяма полза е и да се посочат честно слабостите им, за да могат да ги преодолеят. Обратната връзка трябва да се представя писмено – като част от годишния преглед на работата и неформално – през цялата година. Прекратяване на трудовите отношения не трябва да се случва изневиделица.
Предлагане на наставничество,
за да се помогне на „тройкаджиите“ да напреднат
Да се казва на хората да подобрят работата си, без да им се осигурява наставничество не е полезно – човек може да си помисли, че е нарочен за уволнение. „Тройкаджиите“ имат нужна от конкретно наставничество как да правят нещата различно. Ефективна практика, открита по време на изследванията е формалният „корективен план за действие“. Тази програма конкретизира какво трябва да направи човекът, за да отбележи напредък в рамките на определен период от време, като изисква ръководителят му да осигурява наставничество. Ако резултатите не се подобрят достатъчно, човекът трябва да бъде помолен да напусне.
Осигуряване на щедра подкрепа при раздяла с „тройкаджиите“
Когато се стигне до уволнение, заради слаби резултати, щедрото обезщетяване неутрализира трудностите, гнева и евентуалните правни рискове. Всяка организация трябва да има стандартна политика за плащане на обезщетения при прекратяване на трудовия договор. Освен това трябва да е гъвкава, за да надскочи стандартните пакети за компенсации, когато е изправена пред особено тежък случай.
Подкрепата при уволнение не трябва да бъде само финансова, но и да се помогне на служителя да си намери нова работа. Понякога се налага на ръководителите да помогнат на „тройкаджията“ да преодолее емоционалния срив заради уволнението и да напусне организацията с достойнство.
Задължителни условия при управление на талантите
Лидерите трябва да се придържат към следните правила, които разграничават организациите отличници от посредствените:
– Да се съсредоточи мисленето върху талантите и да се превърне тяхното управление в критична част от работата на всеки мениджър
– Да се направи неустоимо „предложение за цената“ на служителя, което да убеди хората с големи заложби да започват работа и да не напускат
– Да се преработят стратегиите за набиране, за да се внедрят на всички нива талантливи служители от множество източници и за да се реагира на капризите на пазара за таланти
– Да се вплете развитието в организацията, като се използват работни места изискващи максимално усилие, откровена обратна връзка, наставничество и обучение, за да се разкрият способностите на всеки мениджър
– Да се разграничат резултатите от труда на хората и да се изразява признание за приноса им към организацията
Управление на отличниците и добрите служители
Служителите, които се справят отлично с работата си създават съществена стойност за своите организации пряко и чрез ръководене на другите. За тази група е важно да се ускори развитието им и да се направи възможното да се задържат в организацията.
Добрите служители са преобладаващата управленска сила на организацията. Тези мениджъри трябва да се развиват и утвърждават така, че да реализират по-голяма част от потенциала си и да се чувстват ценени.
В крайна сметка отличните и добрите служители изискват действия за развитие адекватни на постиженията им:
– Ускоряване на професионалното им развитие, чрез изпълнени с предизвикателства професионални задачи
– Насърчаване на включването им в задачи извън преките им служебни задължения, за да се развива по-силно чувството им на принадлежност към организацията
– Определяне на наставници, подпомагащи развитието и задържането им в организацията
– Предоставяне на откровена обратна връзка за слабостите им и силните им страни
Сърдечната хирургия е едно от чудесата на съвременната медицина. В операционна зала, умишлено се предизвиква функционална смърт, докато хирургичният екип възстановява или заменя увредените артерии или клапи на пациента. Всяка операция изисква във висша степен екипна работа. Една единствена грешка може да бъде фатална. Хирургичните екипи не се различават от междуфункционалните екипи, които са с толкова критично значение за успеха в бизнеса. Предизвикателство пред управлението на екипи в днешно време е да се използват нови процеси – колкото се може по-бързо. Внедряването на високи технологии обаче разстройва всяка една организация.
Авторите изследват хирургични екипи в 16 големи медицински центъра, които внедряват нова процедура в сърдечната хирургия. Те установяват, че най-успешните екипи имат лидери, активно управляващи усилията на групата да учи. Най-успешно ползващите новата технология имат три същностни характеристики: създадени са да учат; техният лидер формулира предизвикателствата така, че всички в екипа са силно мотивирани да учат; средата на психологическа сигурност подпомага общуването и нововъведенията.
В изследването на хирургични екипи в 16 големи медицински центъра се прилага нова процедура в сърдечната хирургия. Сравнението с бизнес средата е дадено, защото развитието на обществото е свързано с непрекъснато технологично развитие. Това води до постоянното навлизане на нови технологии, с които екипите както в областта на медицината, така и във всяка друга сфера, трябва да се приспособят.
Повечето екипи овладяват новите технологии с течение на времето. То обаче е лукс, който малко компании притежават. Ако се движите недостатъчно бързо, конкурентите най-вероятно вече ползват благата на новостите. Предизвикателствата на управление в днешно време е във внедряването на новите процеси и технологии колкото е възможно по-бързо.
Екипната работа в действие
Традиционната сърдечна операция продължава обикновено до 4 часа, обединява четирима специалисти и голямо количество специализирана апаратура във внимателно планирани рутинни действия. Екип в типично отделение за сърдечна фирургия изпълнява годишно стотици операции с отваряне на гръдния кош. Добре дефинираната последователност от задачи по време на операцията става напълно рутинна. Членовете на екипа могат да се разбират с поглед.
Сърдечните операции с отваряне на гръдния кош са спасили безброй животи, но след тях е необходимо болезнено и продължително възстановяване.
Новите технологии дават възможност хирургичните екипи да работят през малък разрез между ребрата. Процедурата е въведена в болниците в края на 90-те на 20-ти век. При нея възстановяването е много по-кратко и безболезнено, като представлява и конкурентно предимство за болниците, които я прилагат.
Въпреки че участниците остават същите, новата технология променя работата на екипа. Отделните членове трябва да се научат да решават нови задачи. Хирурга вече не вижда сърцето пред себе си. Анестезиологът трябва да ползва ултразвукова апаратура, която преди това не се е ползвала при сърдечните операции. В новата процедура освен това познатите задачи се появяват в различна последователност и екипа трябва да забрави старите навици, за да научи новата рутина.
Новата технология изисква по-голяма комуникация между членовете на екипа. Голяма част от информацията за сърцето на пациента се осигурява от дигитални показания и ултразвукови образи, която се излъчва на монитори извън периметъра на хирурга. Той трябва да разчита на екипа за тази информация. Това веднага отменя статута му на „върховен главнокомандващ“, защото за постигането на крайната цел всеки член на екипа е от изключителна важност.
Изолиране на „бързите фактори“
Всичките 16 изследвани екипа внедряват новата процедура. Заради сложността й, се проверява многократно всяка стъпка. На екипите обаче е било нужно твърде много време. Във всяка от изследваните болници операциите по новата технология са отнемали до три пъти повече време, отколкото при традиционните операции с отваряне на гръдния кош.
В сърдечната хирургия времето е от особено важно значение. Продължителните операции поставят пациента на риск и натоварват екипите физически и психически. Освен това болниците имат интерес да максимизират броя на операциите, които се извършват всеки ден. С времето екипите овладяващи новата процедура стават все по бързи. Ключов принцип на ученето: „колкото повече правите нещо, толкова по-добри ставате“. В изследванията обаче скоростта на „задобряване“ в различните екипи е много различно. Целта на изследването е да се установи какво позволява на едни екипи да учат по-бързо от колегите си в други болници.
Нов прочит на стари истини
Изненадващо някои фактори не влияят върху бързината на учене на екипите. Например разликите между екипите по отношение на образованието и хирургичния опит нямат някакво особено въздействие върху кривата на ученето.
Събрани са доказателства, които противоречат на идеи за начина, по който екипите възприемат нови технологии и процеси. Подкрепата на висшето ръководство за новата технология при сърдечните операции не е от решаващо значение за успеха на болниците във внедряването й. В някои болници въвеждането на новата технология не е успешно въпреки силната подкрепа от ръководството. В други, екипите се радват на голям успех, въпреки незначителната подкрепа от ръководството.
Статусът на хирурга ръководещ екипа също няма значение. Общоприетото мислене е, че екип, който трябва да въведе нова технология или процес, трябва да има лидер с влияние в организацията. В изследването обаче се наблюдават ситуации, в които световноизвестни хирурзи не успяват да накарат екипите си да се адаптират към новата технология. На други места млади хирурзи, без подкрепата на ръководството успяват бързо да въведат новата технология в екипа си.
Изграждане на учещ се екип
Успехът в ученето се свежда до начина, по който се сформират екипите и използват опита си, с други думи – зависи от планирането на екипите и тяхното управление. Екипите, които овладяват най-бързо новите процедури са проектирани да учат, лидерите им представят предизвикателството така, че членовете да са силно мотивирани да учат и поведението на лидерите създава среда на психологическа сигурност, подпомагаща комуникацията и нововъведенията.
Проектиране на екипа за учене
Обикновено лидерите имат значителна власт при определянето на членовете в екипа и какви познания и умения трябва да има всеки един. В изследването екипите нямат такава свобода на действие – сърдечната хирургия изисква хирург, анестезиолог, перфузионист и сестра.
В някои от екипите лидерите-хирурзи поемат инициативата при избора на членовете на екипа. В друга болница членовете на персонала избрани за обучение по новата процедура са тези, които са били свободни през уикенда, в който се провежда обучението.
В няколко екипа изборът се провежда прецизно. Подборът се основава не само на компетентност, но и на способността на човека да работи с другите, готовността му да се справя с нови и неопределени ситуации и на увереността му да отправя предложения към членове на екипа с по-висок статус.
Друг важен аспект при проектирането на екипа е до каква степен се позволяват замествания. В конвенционалната хирургия се приема, че всички членове на екипа са лесно заменяеми. Логично е да се приеме, че обучаването на допълнителни членове на екипа ще позволи да се извършват повече операции по новата процедура, но се установява, че това си има цена. Намаляването на средното време за процедурата се постига там, където се поддържа цялостта на първоначалните екипи. В една от болниците, където състава се променя постоянно, всеки път екипите трябва да се учат от нулата как да работят заедно. След десетия път хирургът изисква фиксиран екип винаги когато използва новата процедура и след това операциите протичат по-гладко.
Формулиране на предизвикателството
Лидерите на екипите, които успешно прилагат новата технология характеризират внедряването и като организационно предизвикателство, а не техническо. Подчертават важността да се създадат нови начини за съвместна работа, а не само да се придобият нови умения. Дават ясно да се разбере, че изграждането на работни взаимоотношения ще изисква приноса на всеки член в екипа.
Трудността на новата процедура прави сърдечната хирургия още по-стресираща. Много хирурзи обаче не признават по-високото ниво на стрес и не помагат на екипите си да осмислят причините за внедряването на новата технология. Това разстройва хората в екипа и предизвиква съпротивата им.
В някои от болниците обаче членовете на екипа са вдъхновени от идеята да са част от нещо ново. Една от медицинските сестри споделя, че е чест да бъде част от екипа, защото изпитва вълнение, когато вижда пациентите да се възстановяват толкова добре. Лидерите на екипи с положителни нагласи към предизвикателството признават, че задачата е трудна и изтъкват важността от приноса на всеки член от екипа.
Създаване на среда на психологическа безопасност
Екипите учат чрез пробите и грешките. Поради множеството взаимодействия между членовете е много трудно да изпълняват задачите гладко от първия път, независимо от предварителната подготовка. Най-бързо учещите екипи опитват различни подходи в усилието си да спестят време от операцията, без да поставят на риск пациентите. Членовете на екипите подчертават колко е важно да се експериментира, за да се подобри работата, дори и да се окаже, че някои нови начини не вършат работа. Това учене в действие е по-ефективно, отколкото анализът след действието.
Когато отделният човек учи, процесът на предлагане на пробите и грешките се осъществява насаме. В екипа обаче хората рискуват да изглеждат некомпетентни, когато предлагат или опитват нещо ново. Страхът да не изпаднат в неловка ситуация трябва да се потисне, за да се постигне двупосочна комуникация между членовете на екипа нужна за ученето в реално време.
В един от успешните екипи хирурга казва постоянно на екипа си: „Изразявайте свободно своите наблюдения, защото е възможно да пропусна някои неща“. Важно е самото повторение. Ако хората го чуят само веднъж са склонни да не възприемат и да не повярват на послание противоречащо на стари норми.
Ръководство за учене
Екипите учат по-бързо, ако ръководството залага на ученето. Лидерите на екипи в бизнеса са избирани повече заради техническите си знания и умения. Те трябва да се научат да изграждат способстваща ученето среда, а висшите управленци трябва да погледнат отвъд техническата компетентност на своите хора и да открият сред тях лидери, които могат да мотивират и да управляват екипи, съставени от различни специалисти.
Как да станете лидер?
Трябва да създадете среда, която да подтиква към развитие на екипа.
Лидерът трябва да бъде достъпен. Винаги да може да отдели няколко минути, като не кара подчинените си да се чувстват глупави.
Лидерът трябва да търси мнението на другите. Трябва да подтиква екипа да изразява свободно мнението си.
Лидерът трябва да бъде модел на погрешимост. Да признава грешките си пред екипа. Това е знак към всички в екипа, че грешките и притесненията трябва да се обсъждат без неоснователен страх от наказание.
Икономиката на САЩ през 30-те години на ХХ в. се отличава с дефлация и значително намаляване на равнището на производството и заетостта. Как можете да обясните тази ситуация от гл. т. на модела на макроикономическо равновесие “съвкупно търсене-съвкупно предлагане”. Илюстрирайте графично. Посочете кои фактори биха моги да доведат до нарастване на съвкупното производство в подобна ситуация. Коментирайте и представете графично тяхното влияние. Каква е икономическата цена, която трябва да се плати за стимулирането на производството и заетостта при действието на тези фактори?
Очакванията за намаляване на потреблението карат потребителите да се въздържат от покупки, от една страна, заради очакванията цените да спадат, а от друга страна, за да пестят в случай, че се стигне до загуба на работното място. Страха на потребителите и стадното им поведение води до това, че в действителност поради спада на съвкупното търсене, цените падат, печалбата за производителите намалява, налагат се оптимизации на разходите, което води до съкращаване на персонал, задържане или редуциране на работните заплати, от което пък потребителите могат да потребяват още по-малко продукция и лавинообразния процес продължава.
До нарастване на съвкупното производство би могло да се стигне посредством на първо място: политически гаранции и очаквания, че кризата е на път да се реши и връщане на доверието в системата. Да се правят инвестиции в производството, да се стимулира потреблението. Необходима е държавна намеса. Да се увеличат държавните разходи или да се намалят данъците, за да останат повече пари в населението за потребление. Да се инвестира в инфраструктура и строителство или в съвременните условия на 21-ви век в нови технологии. Ако е необходимо реформа на политическата и финансовата система.
Икономическата цена, която трябва да се плати е много трудно да се определи, но е факт, че след всяка криза следва възход по много причини. При сегашните условия и ако се инвестира в технологии цената, която ще се плати за реформите ще бъде многократно изплатена в бъдеще. Стандартът на живот ще се покачи неимоверно и разбира се това ще продължи лавинообразно до момента на следващата криза, когато технологиите са превзели още повече работни места или населението се е увеличило непропорционално на работните места към момента. Тогава цикъла отново ще се върне към състоянието на криза, загуба на доверие, увеличаване на безработицата, намаляване на потреблението, страх, до момента на пълното отчаяние, когато следва нов възход.
Хората не са създадени да работят, а да създават нови продукти, ново знание, което да им помага да си улесняват живота, но на първо място, което им създава предпоставки за съществуването на вида и в бъдещи периоди. Хората по природа са мързеливи. Това ги кара да оптимизират всяко свое действие(това е момента на възхода), но мързела е велика сила и въпреки оптимизациите популацията се е увеличила или мързела се е увеличил, което води до нова криза. Следват нови оптимизации и всичко се повтаря.
Защитата на потребителя е една от основните задачи на държавните органи призвани да регулират пазарните отношения. Как се осъществява тя в нашата страна в качеството й на пълноправен член на ЕС. Развийте вашата теза в свободен вид като използвате намерени от вас нормативни и литературни източници, както и публикации в специализираната преса(в-к Капитал, Пари, Банкер и др.).
Основни понятия: потребителски избор, полезност на благата, максимизиране на полезния ефект за потребителя, потребителска рента(излишък), регулиране на конкуренцията, асиметрична информация.
За да бъде защитен потребителя, той трябва да бъде информиран за своите права. Само че в България(и не само) като че ли някои групи субекти имат интерес потребителят да е неинформиран за своите права, от което тези групи субекти да печелят. Като се започне с образователната система в България. Странно е защо в средното училище не се изучават фундаментални дисциплини като „Право” и „Икономика”. В учебните планове е пълно с материал, които е възможно да бъде полезен на учениците, но по-скоро няма да им трябват никога. Докато законодателството и законите на пазара трябва да бъдат ясни на всички, за да бъдат интересите им защитени. В момента потребителят в България е едно малко дете, което държи близалка, а търговеца иска да му я вземе. Детето не си знае правата, малко е и се страхува да се оплаче. Остава му само да си поплаче, но и това понякога не може да направи, за да не му кажат останалите деца: „Ревльо, какво си се разциврил, не виждаш ли, че цялата държава е такава?”.
В крактосрочен план група субекти печелят от тази подредба на нещата. Само че от това положение в крайна сметка губят всички. Една от основните причини за положението в страната е, че икономическите единици не си знаят правата. Образователната система трябва да бъде променена. Дисциплини като „Право” и „Икономика” трябва да изместят изцяло поне някои по-излишни предмети в горните класове. Сред излишните предмети със сигурност не спадат изкуствата или спортът. Като става дума за излишни предмети в горните класове става дума за… математика например. Защото на обикновения човек 12 години математика определено са му много. Достатъчно е, за да бъде пълноценна и полезна микроединица да се научи да смята и да мисли логично. На обикновения човек не му трябва да става медалист в олимпиади по математика или да учи висша математика. Това не е за всеки, съпротивата, която се оказва по всевъзможни начини, чрез непосещаване на училище, грубо отношение към учебния процес е съвсем явна. Точно в периода след 15 годишна възраст е подходящо в училищата да навлязат фундаментални предмети като икономика и право.
УНСС има достатъчно силно лоби и може да съдейства за една такава сериозна промяна, що се отнася до икономическите дисциплини, а Софийския университет що се отнася до правните дисциплини. Двата университета биха могли да участват в нововъведението. В крайна сметка няма от къде да дойде качествена промяна освен от интелигенцията, а тя е в университетите. В противен случай ситуацията ще си бъде все така същата: потребителят е неграмотен и прекаран, мрънка, не смее да мрънка, или не му се занимава да мрънка, че са го прекарали отново.
Потребителски избор – теоретично потребителят има много голям избор пред себе си. Множество марки, чиито продукти подозрително много си приличат, множество цени – за богати и бедни. Като се прибави към това, че магазините са пълни с всякакви стоки, които чакат да бъдат изкупени, безспорно потребителят има възможност да избира, измежду това, което му се предлага… Нали все пак ако няма възможност за избор самочувствието бива смачкано, а като се предлага в много случай едно и също, но в различна опаковка и цена потребителят е щастлив, че сам си е избрал каквото е избрал и си мисли, че е избирал. Голяма илюзия, но потребителят е щастлив, докато не се усети, че не е и пак са го преметнали. Държавата какво може да направи в случая, при положение, че иска? На практика и при най-добри намерения нищо, защото пазарите днес трудно биха могли дори да се регулират както трябва. Правната система е твърде консервативна и тромава, защото в нея участват хора, които преследват личните си интереси на първо място, а в съвременните пазари технологиите променят всичко много по-бързо, отколкото могат да реагират дори и хора, които са с най-добри намерения и водени единствено от интересите на обществото като цяло и на всяка отделна единица като личност.
Полезност на благата – полезността на благата е много относителна. За всеки потребител тя е различна, в зависимост от стойността, която й придава. Тази стойност в съвременните условия на практика винаги е манипулирана от някой, който има интерес от това. Много далеч са времената, когато за потребителя дадено благо е задоволявало някаква потребност от жизненоважно значение. В съвременните условия благата на пазара по-скоро задоволяват потребности на потребителите от по-висока степен(по „пирамидата на Маслоу”). Защото преди време е било явно, когато потребителя отива на пазара и си купува магаре, то е било, за да може да се придвижва от едно място на друго или да пренася товар от едно място на друго. А сега, когато потребителят отива да си купува някакво возило, то това возило едва ли изпълнява само функциите на превозно средство, което задоволява потребността от превоз. В повечето случаи поведението на потребителите е крайно нерационално(вина за което имат и те, но и онези, които имат интерес потребителите да не са добре осведомени защо купуват съответния продукт), и те се поддават на манипулациите на имащите интерес от наслагване на определено обществено мнение в обществото. Возилото си има цвят, дизайн, марка, цена. Возилото в съвременните условия трябва да задоволява по-скоро его-то на потребителите, отколкото потребността от превоз. Потребителите като че ли са се самозабравили. Надува се един балон, който рано или късно гръмва. Съвсем естествена е икономическата криза, която започна скоро и която няма да завърши скоро. Тя е резултат от от слепотата на потребителите да оценяват кое е ценното и кое е балон, а тази слепота е в резултат, на това, че потребителите нямат необходимите знания да преценяват кое е ценното и кое балон. А това пък е в резултат от една страна от егоистичния интерес на определени групи субекти, които в крактосрочен план имат лична изгода от глупостта на другите, само че единствено в краткосрочен, а от друга от икономическата неграмотност на потребителите. Те разбира се не са невинни. Незнанието не е оправдание.
Държавата би могла да се намеси като промени съзнанието на хората създавайки предпоставки за едно високоразвито общество, което да може реално и самостоятелно да преценява ползите от всеки продукт, което ще принуди производителите да произвеждат блага с все по-висока реална стойност, а не некачествени продукти, но в по-лъскави опаковки. Държавата би могла да направи това. Начинът е само един – чрез жизненонеобходимата реформа в образователната система, която ще даде своите плодове няколко десетилетия по-късно, но по-добре късно, отколкото да няма държава.
Максимизиране на полезния ефект за потребителя – разбира се защитата на потребители се осъществява и в България с цел да се максимизира полезността за потребителя. Нали държавата – това са нейните граждани, и чрез своите формални структури трябва да се грижи за своите граждани(за себе си). Максимизирането на полезния ефект е един непрестанен процес. Никога не може да се достигне максимално полезен ефект, защото технологиите и знанието непрекъснато пробиват горната граница, тавана. Дори се създава един вакуум, за който не е ясно дали хората под формата, в която съществуват в момента ще могат да усвоят. Технологиите като че ли вече започнаха да създават ползи не за хората, а за себе си. Едва ли е далеч времето, когато хората – това няма да са вече хора, а ще са технологии. Съпротива за този голям скок, който предстои разбира се има. Някои ще наричат бъдещите творения на човека изкуствено създадени. Но в името на максимизирането на полезния ефект за потребителя таваните ще бъдат пробивани непрекъснато, а на „изкуствено създадените” блага с максимизиран ефект за потребителя ще почне да се гледа по-толерантно, защото хората променят възгледите си постоянно или поне би трябвало да могат.
Регулиране на конкуренцията – и тук разбира се нещата са доста спорни. Конкуренцията се регулира формално от държавата чрез своите норми и органи. Регулацията би трябвало да бъде справедлива и обективна. Само че как да бъде обективно нещо, когато регулаторите са субекти? Особено в държава като България, която е набедена за най-корумпираната страна в ЕС. Монопола по принцип едва ли е нещо добро, защото забавя развитието на обществото като цяло. Но понякога именно заради съществуването на монопол е възможно да се осъществи огромна крачка напред в технологиите, защото както е известно никой нормален субект не може да търпи дълго монополното положение на някой друг и като не може да търпи прави всичко възможно да намери алтернатива, като понякога случайно, понякога не, чрез тази алтернатива се прави голям скок напред в развитието.
Например в момента има няколко страни(олигопол) в монополно положение като доставчици на петрол за целия свят, включително за България. Въпреки, че цената на петрола се срина с над 70%(към момента 27.12.2008) от най-високите си нива, тя все още е твърде висока и винаги ще бъде твърде висока, колкото и да пада. Това би трябвало да подразни силно всички, които са зависими от петрола и да ги накара да намерят някаква алтернатива, за да избягат от зависимостта. Разбира се това ще доведе до големи промени за монополистите, защото те ще загубят монополното си положение и заради своите егоистични и краткосрочни интереси те са готови да пречат за създаването на алтернатива, за да могат да продължат да са в монополно положение спрямо всички останали. И това е така, въпреки че един голям бум, който ще се предизвика с поява на качествено нова алтернатива на познатите в момента източници на енергия ще дръпне силно напред цялото човечество.
Само че в краткосрочен план никой монополист не иска да си изгуби положението на такъв за някакви по-големи ползи в даден бъдещ период. И тук разбира се се създават предпоставките да се повлиява по всевъзможен начин на регулаторите на конкуренцията. Не само в България, но и по целия свят.
Закони има, много хубаво написани. Доколко са справедливи зависи от гледната точка. Регулатори съгласно тези закони също има. Понякога те си вършат работата добре(като под това се разбира да се спазва закона в интерес на обществото като цяло), но понякога тези регулатори проявяват присъщата им за субектите субективност, повлияни от други групи субекти, които имат интерес правилата да важат. Да важат, но само за някои.
От омагьосания кръг може да се излезе чрез една нова образователна система. Икономическо и юридическо ограмотяване на населението. То да си знае правата и да не позволява на никой да ги нарушава. Максимално опростяване на законодателната система. В противен случай ще си има закони, много хубаво написани(или понякога не чак толкова хубаво написани и с възможност да не се спазват, при това съвсем законно), ще си има създадени регулатори и контрол, които извършват някаква дейност, която да е от полза за обществото, но само на теория и всичко ще си стои както си е било, потребителите ще мрънкат, ще ги е страх да мрънкат, или ще смятат, че е безмислено да мрънкат, защото никой няма да ги чува.
Alexander Todorov Network 