СЧЕТОВОДЕН СТАНДАРТ 42 – ПРИЛАГАНЕ ЗА ПЪРВИ ПЪТ НА НАЦИОНАЛНИТЕ СЧЕТОВОДНИ СТАНДАРТИ

СЧЕТОВОДЕН СТАНДАРТ 42 – ПРИЛАГАНЕ ЗА ПЪРВИ ПЪТ НА НАЦИОНАЛНИТЕ СЧЕТОВОДНИ СТАНДАРТИ

Цел
Целта на настоящия стандарт е първите финансови отчети на предприятието по Националните счетоводни стандарти, както и неговите междинни финансови отчети, да съдържат информация, която:
а) да е ясна за ползвателите и съпоставима за всички отчетни периоди;
б) да дава подходяща отправна точка за последващото счетоводно отчитане в съответствие с Националните счетоводни стандарти и
в) да даде конкретни предписания, които трябва да се спазват по отношение на използваните политики към датата на първия финансов отчет, съставен по Националните счетоводни стандарти.

Обхват
1.1 Настоящият стандарт се прилага от предприятията, прилагащи за първи път Националните счетоводни стандарт, когато предходната счетоводна база на предприятието са били Международните счетоводни стандарти.
1.2 Предприятие може само веднъж да бъде предприятие, прилагащо за първи път Националните счетоводни стандарти.
1.3 Първите годишни финансови отчети на предприятието по Националните счетоводни стандарти са първите отчети, в които предприятието прилага Националните счетоводни стандарти и декларира, че спазва Националните счетоводни стандарти. Финансовите отчети по Националните счетоводни стандарти са първите финансови отчети на предприятието по Националните счетоводни стандарти, ако финансови отчети за предходния период са съставени в съответствие с Международните счетоводни стандарти и не съответстват на Националните счетоводни стандарти или не е представяло финансови отчети за предходни периоди.
1.4 Предприятието следва да представи сравнителна информация за предходния отчетен период за всички позиции, представени във финансовите отчети, както и определена сравнителна текстова и описателна информация. Предприятието може да представи сравнителна информация за повече от един сравним предходен период.
1.5 Датата на преминаване към Националните счетоводни стандарти на предприятието е началото на най-ранния период, за който предприятието представя пълна сравнителна информация в съответствие с Националните счетоводни стандарти в първите си финансови отчети.
1.6 Настоящият стандарт не се прилага при промяна на счетоводната политика, направена от предприятие, което вече прилага Националните счетоводни стандарти.

Процедура за съставяне на финансови отчети към датата на преминаване към Националните счетоводни стандарти
2.1 Предприятията съставят встъпителен баланс към датата на преминаване към Националните счетоводни стандарти и годишен финансов отчет към 31 декември на първия отчетен период по Националните счетоводни стандарти. В случай, че предприятието е приело да прилага Националните счетоводни стандарти от 1 януари 2016 г., датата на преминаване към Националните счетоводни стандарти ще бъде 1 януари 2015 г. (или 31 декември 2014 г.), при условие, че предприятието представя сравнителна информация за една предходна година. Предприятието трябва да изготви встъпителен баланс към 1 януари 2015 г. и да представи годишния си финансов отчет към 31 декември 2016 г., съставен по правилата на Националните счетоводни стандарти, но съдържащ сравнителна информация за 2015 г.
2.2 Счетоводните политики, които се използват във встъпителния баланс са счетоводните политики, които са заложени в Националните счетоводни стандарти и са в сила към датата на съставяне на първия финансов отчет, съставен по Националните счетоводни стандарти.
2.3. Когато в Националните счетоводни стандарти има преходни изисквания, които уточняват как да се прилагат изискванията на съответния стандарт, те не се прилагат при преминаване за първи път към Националните счетоводни стандарти. Те се отнасят за предприятия, които вече прилагат като счетоводна база Националните счетоводни стандарти.
2.4 Във встъпителния си баланс предприятието трябва: а) да признае всички активи и пасиви, чието признаване се изисква от Националните счетоводни стандарти и да не признае такива активи и пасиви, които не се разрешават от Националните счетоводни стандарти; б) да прекласифицира тези позиции, които съгласно предходната си счетоводна база за финансова отчетност са били класифицирани като един вид актив, пасив или компонент на собствения капитал, но които представляват различен вид актив, пасив или компонент на собствения капитал; и в) при оценяването на всички признати активи и пасиви да прилага правилата на Националните счетоводни стандарти.
2.5 Когато счетоводните политики, които предприятието ще използва в своя встъпителен баланс по Националните счетоводни стандарти се различават от прилаганите в предходните финансови отчети, възникващите корекции от преизчисления, признаване и др. се отнасят в неразпределената печалба или, ако е по-подходящо, в друга категория от собствения капитал на датата на преминаване към Националните счетоводни стандарти.
2.6 При прилагането за първи път на НСС не се променя ретроспективно счетоводното отчитане, отнасящо се до:
2.6.1 Отписване на финансови активи и финансови пасиви, осчетоводяване на хеджирането и оценки, които са били отчетени в съответствие с предходната счетоводна база. Отписаните към датата на преминаване към Националните счетоводни стандарти финансови активи и пасиви по правилата на предходната счетоводна база, не следва да се признават във встъпителния баланс. И обратно, финансови активи и пасиви, които биха били отписани съгласно Националните счетоводни стандарти в сделка, която е осъществена преди датата на преминаване, но които не са отписани по правилата на предходната счетоводна база, при съставяне на встъпителния баланс по избор на предприятието могат или да се отпишат или да се признаят във финансовите отчети.
2.6.2 Към датата на преминаване към Националните счетоводни стандарти не се променя счетоводното отчитане на хеджирането преди датата на преминаване към НСС на хеджиращите взаимоотношения, които вече не съществуват към датата на преминаване към Националните счетоводни стандарти. Хеджиращи взаимоотношения, които съществуват към датата на преминаване към Националните счетоводни стандарти се отчитат по СС № 32 – Финансови инструменти.
2.6.3 Приблизителните счетоводни оценки на предприятието на датата на преминаване към Националните счетоводни стандарти трябва да са със същата стойност, която е определена съгласно досегашната счетоводна база за същата дата (след извършване на корекции с цел отразяване на разлики в счетоводната политика), освен когато има доказателства, че тези приблизителни оценки не са били определени правилно. Ако предприятието получи информация след датата на преминаване към НСС относно приблизителните оценки, които то е определило съгласно досегашната счетоводна база, тази информация се третира като некоригиращо събитие след датата на баланса в съответствие с СС № 10 – Събития, настъпили след датата на годишния финансов отчет.
2.6.4. Преустановени дейности и преквалифицирането на активи, като държани за продажба, съгласно МСФО 5 нетекущи активи, държани за продажба и преустановени дейности.
2.6.5. Оценяване на неконтролиращото (малцинствено) участие. Изискването приходите от дялови участия да се посочват в отчета за приходите и разходите отделно за неконтролиращото участие и за собствениците на предприятието майка следва да се прилага перспективно от датата на преминаване към Националните счетоводни стандарти. Промените в дяловете на собствения капитал при малцинствено участие, както и загубата на контрол, при което подлежащите на отписване активи и пасиви на дъщерното предприятие са отписани и съответно подлежащите на признаване активи и пасиви са признати по реда на МСФО 10 Консолидирани финансови отчети преди датата на преминаване към Националните счетоводни стандарти, се прилага перспективно.
2.6.6. Предприятията могат да не извършват преизчисления в съответствие с изискванията на Националните счетоводни стандарти при съставянето на първите си отчети, съответстващи на Националните счетоводни стандарти в следните случаи:
1. Бизнес комбинации, които са осъществени преди датата на преминаване към Националните счетоводни стандарти.
2. Сделки с плащане на базата на акции, които са възникнали и уредени преди датата на преминаване към Националните счетоводни стандарти.
3.Справедливата стойност като приета стойност. Предприятие, прилагащо за първи път националните стандарти, може да избере да оцени към датата на преминаване към Националните счетоводни стандарти активи, за които това е разрешено по Националните счетоводни стандарти, по справедливата им стойност и да използва тази справедлива стойност като приета стойност към датата на преминаване към Националните счетоводни стандарти.
4. Преоценката като приета стойност. Когато активи на предприятието са били преоценявани по реда на Международните счетоводни стандарти и Международните стандарти за финансово отчитане, преоценената стойност на активите може да бъде приета в баланса на предприятието към датата на преминаване към Националните счетоводни стандарти.
5. Кумулативните курсови разлики от преизчисляване на всички чуждестранни дейности в чуждестранна валута се приемат за нула към датата на преминаване към Националните счетоводни стандарти.
6. Инвестиции в дъщерни и асоциирани предприятия. Когато предприятие прилага за първи път Националните счетоводни стандарти, то оценява инвестициите в дъщерните и асоциираните предприятия в индивидуалния си си встъпителен баланс по една от следните стойности: – по цена на придобиване, определена в съответствие със СС № 27 Консолидирани финансови отчети и отчитане на инвестициите в дъщерни предприятия, или – по балансовата стойност на отчетите, съставени по Международните счетоводни стандарти.
7. Внедрените производни финансови инструменти могат да не се разделят от основния договор, когато съставната част на пасива вече е уредена към датата на преминаване към Националните счетоводни стандарти.
8. Отсрочени данъци. Към датата на преминаване към Националните счетоводни стандарти предприятията, прилагащи за първи път Националните счетоводни стандарти, могат да не признават активи или пасиви по отсрочени данъци, свързани с разликата между данъчната основа и балансовата стойност на всеки актив или пасив, по отношение на който признаването на тези активи и пасиви по отсрочени данъци би довело до неоправдани разходи или усилия.
9. Договори за концесия, сключени преди датата на преминаване към Националните счетоводни стандарти. Предприятието класифицира и признава в баланса към датата на преминаване към Националните счетоводни стандарти финансовите и нематериалните активи по балансовите им стойности към тази дата.
10. Миннодобивни дейности. Предприятието класифицира и признава в баланса към датата на преминаване към Националните счетоводни стандарти активи, свързани с нефт и газ (активите, използвани в проучването, оценката, разработването или производството на нефт и газ) по балансовите им стойности към тази дата.
11. Договори за лизинг. Предприятието следва да прецени, дали договорът, съществуващ към датата на преминаване към Националните счетоводни стандарти отговаря на критериите за лизинг към тази дата, а не към датата на сключване на договора. Ако предприятието, което прилага Националните счетоводни стандарти за първи път е достигнало до същия резултат както при прилагането на Международните счетоводни стандарти, то няма нужда при преминаване към Националните счетоводни стандарти да преоценява така определените стойности. Счита се, че договорът е за лизинг, ако счетоводното му отчитане води до определяне на същите стойности, които биха били получени при прилагането на СС № 17 – Лизинг.
12. Когато в първоначалната цена на придобиване на имоти, машини и съоръжения е включена първоначална приблизителна оценка на разходите по демонтаж и отстраняване на обекта и възстановяване на площадката, на която той е разположен, предприятие, прилагащо за първи път Националните счетоводни стандарти, може да избере да извърши оценка на тези предполагаеми разходи към датата на преминаване към Националните счетоводни стандарти, а не на датата, на която задължението е възникнало първоначално.
2.6.7 В случай, че преизчисляването на встъпителния баланс и извършването на една или повече корекции, изисквани от настоящия стандарт е невъзможно, предприятието трябва да приложи разпоредбите на стандарта за най-ранния период, за който това е практически изпълнимо и да оповести данните, за които няма сравнителна информация.

Оповестяване
Обяснение на преминаването към Националните счетоводни стандарти
3. Предприятията оповестяват как преминаването от Международните счетоводни стандарти към Националните счетоводни стандарти се отразява върху финансово му състояние, финансовите резултати от дейността и паричните му потоци.

Равнения
4.1 Първите финансови отчети на предприятията, изготвени по реда на настоящия стандарт, следва да включват:
a) описание на същността на всяка промяна в счетоводната политика.
б) равнения на собствения капитал, определен в съответствие с предходната му счетоводна база и собствения капитал, определен в съответствие с настоящия стандарт и за двете от следните дати: – датата на преминаване към Националните счетоводни стандарти и – датата на последния годишен финансов отчет, съставен в съответствие с Международните счетоводни стандарти.
в) равнение на печалбата или загубата, определена в съответствие с предходната счетоводна база за последния период в последния годишен финансов отчет и печалбата или загубата, определена в съответствие с настоящия стандарт за същия период.
4.2 В случай че предприятието открие и коригира грешки, допуснати при прилагането на Международните счетоводни стандарти, равненията по букви „б“ и „в“, произтичащи от грешките, следва да се разграничат от промените в счетоводната политика.
4.3 В случай че предприятието не е съставяло и представяло финансови отчети за предходни периоди, то следва да оповести този факт в първите си финансови отчети, съставени по Националните счетоводни стандарти.

Реклами

ЗАКОН ЗА СЧЕТОВОДСТВОТО

ЗАКОН ЗА СЧЕТОВОДСТВОТО

В сила от 1 януари 2016 г., с изключение на чл. 48 – 52, които влизат в сила от 1 януари 2017 г.

Обн., ДВ, бр. 95 от 08 декември 2015 г.

Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Раздел I
Приложно поле

Чл. 1. Този закон урежда:
1. изискванията към текущото счетоводно отчитане и счетоводните системи в предприятията, счетоводните документи и счетоводната информация, инвентаризацията на активите и пасивите и съхраняването на счетоводната информация;
2. приложимата счетоводна база за финансово отчитане;
3. съдържанието и съставянето на финансовите отчети, докладите за дейността и докладите за плащанията към правителствата на предприятията и групите предприятия;
4. задълженията за независим финансов одит и публичността на финансовите отчети, докладите за дейността и докладите за плащанията към правителствата на предприятията и групите предприятия;
5. задълженията и отговорностите на ръководителя на предприятието.

Чл. 2. За целите на този закон предприятия са:
1. търговците по смисъла на Търговския закон;
2. местните юридически лица, които не са търговци;
3. бюджетните предприятия;
4. неперсонифицираните дружества;
5. осигурителните каси по чл. 8 от Кодекса за социално осигуряване;
6. търговските представителства;
7. чуждестранните юридически лица, които осъществяват стопанска дейност в Република България чрез място на стопанска дейност с изключение на случаите, когато стопанската дейност се осъществява от чуждестранно лице от държава – членка на Европейския съюз, или от друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, единствено при условията на свободно предоставяне на услуги.

Раздел II
Текущо счетоводно отчитане, счетоводни документи, счетоводна информация и счетоводни системи

Чл. 3. (1) Текущото счетоводно отчитане се организира по реда на този закон и се извършва по способа на двустранното счетоводно записване.
(2) Предприятията осъществяват текущото счетоводно отчитане на всички стопански операции, които водят до изменения на имущественото и финансовото им състояние, финансовите резултати от дейността, паричните потоци и собствения капитал, в хронологичен ред.
(3) Предприятията осъществяват текущото счетоводно отчитане на основата на документална обоснованост на стопанските операции и факти при спазване  изискванията за съставянето на документи по този закон.
(4) Едноличните търговци с нетни приходи от продажби за предходния отчетен период в размер, който не надхвърля 50 000 лв., могат да отчитат дейността си по способа на едностранното счетоводно записване.

Чл. 4. (1) Счетоводният документ е хартиен или технически носител на счетоводна информация, класифициран като първичен, вторичен и регистър.
(2) Първичният документ е носител на информация за регистрирана за първи път стопанска операция.
(3) Вторичният документ е носител на преобразувана (обобщена или диференцирана) информация, получена от първичните счетоводни документи.
(4) Регистърът е носител на хронологично систематизирана информация за стопански операции от първични и/или вторични счетоводни документи.
(5) Счетоводен документ по ал. 1 може да е електронен документ, който съдържа информацията, изисквана по този закон, издаден и получен в какъвто и да е електронен формат при спазване на изискванията на Закона за електронния документ и електронния подпис.

Чл. 5. (1) Счетоводните документи в предприятията се съставят на български език с арабски цифри и в левове. Те могат да се съставят и на съответния чужд език в чуждестранна валута в случаите на сделки, уговорени в чуждестранна валута с чуждестранни контрагенти. Когато сделката е уговорена в чуждестранна валута, левовата й равностойност се определя като към сумата в чуждестранна валута се прилага централният курс на Българска народна банка към датата на сделката.
(2) Счетоводните документи, които постъпват в предприятията на чужд език, се  превеждат на български език, в случаите когато това е предвидено в закон.

Чл. 6. (1) Първичният счетоводен документ, адресиран до външен получател, съдържа най-малко следната информация:
1. наименование и номер на документа, съдържащ само арабски цифри;
2. дата на издаване;
3. наименование или име, адрес и единен идентификационен код от Търговския регистър или единен идентификационен код по Булстат или единен граждански номер или личен номер на чужденец на издателя и получателя.
4. предмет, натурално и стойностно изражение на стопанската операция.
(2) Адресът по ал. 1, т. 3 е адресът за кореспонденция по чл. 28, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
(3) Първичният счетоводен документ, който засяга само дейността на предприятието, съдържа най-малко следната информация:
1. наименование и номер на документа, съдържащ само арабски цифри;
2. дата на издаване;
3. наименование на предприятието;
4. предмет, натурално и стойностно изражение на стопанската операция;
5. име и подпис на съставителя.
(4) При съставяне на счетоводен документ, който засяга само дейността на предприятието чрез автоматични устройства или системи, подписът на съставителя може да се замени с цифров или с друг идентификатор, еднозначно разпознаващ и определящ съставителя на счетоводния документ.
(5) Документална обоснованост е налице, когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация по ал. 1 и 3, но за нея има документи, които я удостоверяват.
(6) Освен в случаите по ал. 5 документална обоснованост е налице и когато първичният счетоводен документ е издаден от лице, което не е предприятие по смисъла на този закон и в документа липсва част от изискуемата информация по ал. 1, когато този документ отразява вярно документираната стопанска операция.
(7) При плащане на публични и частни държавни и общински задължения, възникнали на основание и по реда на закон, се приема, че стопанската операция е документално обоснована при наличие на съответния платежен документ за извършеното плащане.

Чл. 7. (1) Първичен счетоводен документ по чл. 6, ал. 1 се издава, когато това е предвидено в закон.
(2) Първичен счетоводен документ може да не бъде издаден, когато стопанската операция е документирана с фискален бон или системен бон, издаден по реда на наредбата по чл. 118, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност, или с ценна книга, издадена по реда на Наредбата за условията и реда за отпечатване и контрол върху ценни книжа (обн., ДВ, бр. 101 от 1994 г.; изм., бр. 38 от 1995 г., бр. 73 от 1998 г., бр. 8 от 2001 г., бр. 54 от 2008 г., бр. 22 от 2011 г. и бр. 60 от 2015 г.) и получател по нея е физическо лице, което не е търговец.
(3) Алинея 2 не се прилага, когато получателят е изискал издаването на първичен счетоводен документ.

Чл. 8. Поправки и добавки в първичните счетоводни документи не се допускат. Погрешно съставени първични счетоводни документи се анулират и се съставят нови.

Чл. 9. Не се допуска:
1. отчитане на стопански операции в извънсчетоводни книги или регистри;
2. счетоводно отчитане на фиктивни или недостатъчно идентифицирани сделки, несъществуващи разходи, както и задължения с неточно определен предмет, извършено с цел подкупване на длъжностни лица или прикриване на подкуп.

Чл. 10. Лицата, които са съставили и подписали счетоводните документи и техническите информационни носители, носят отговорност за достоверността на информацията в тях.

Чл. 11. (1) При изграждането и поддържането на счетоводната система предприятията осигуряват:
1. всеобхватно хронологично регистриране на счетоводните операции;
2. получаване на аналитична и обобщена информация по счетоводен път, представяща най-точно и по най-подходящ начин годишните финансови отчети на предприятието;
3. междинно и годишно приключване на счетоводните регистри;
4. изменения в извършените счетоводни записвания чрез съставяне на коригиращи счетоводни статии;
5. прилагане на утвърдения от ръководителя на предприятието индивидуален сметкоплан;
6. прилагане на утвърдена от ръководителя на предприятието счетоводна политика.
(2) Когато при осъществяване на счетоводството се използва счетоводен софтуер, той трябва да е разработен при спазване на изискванията на този закон и да дава възможност обработваните чрез него данни и изходните документи да са на български език.

Раздел III
Съхраняване на счетоводна информация

Чл. 12. (1) Счетоводната информация се съхранява на хартиен и/или на технически носител в предприятието в следните срокове:
1. ведомости за заплати – 50 години, считано от 1 януари на отчетния период, следващ отчетния период, за който се отнасят;
2. счетоводни регистри и финансови отчети, включително документи за данъчен контрол, одит и последващи финансови инспекции – 10 години, считано от 1 януари на отчетния период, следващ отчетния период, за който се отнасят;
3. всички останали носители на счетоводна информация – три години, считано от 1 януари на отчетния период, следващ отчетния период, за който се отнасят.
(2) Счетоводната информация може да се съхранява в частни или държавни архиви по реда на Закона за Националния архивен фонд при спазване на изискванията по ал. 1.
(3) При прекратяване на предприятие чрез преобразуване, носителите на счетоводна информация (хартиени и/или технически) се предават на приемащото и/или новоучреденото предприятие/предприятия.
(4) При прекратяване на предприятие или когато предприятието няма правоприемник, ведомостите за заплати се предават в Националния осигурителен институт по реда чл. 5, ал. 10 от Кодекса за социално осигуряване.

Чл. 13. След изтичането на срока за съхранението им носителите на счетоводна информация (хартиени или технически), които не подлежат на предаване в Националния архивен фонд или в Националния осигурителен институт, могат да се унищожават.

Чл. 14. (1) При прекратяване на трудово, служебно или облигационно правоотношение с лице, което извършва текущо счетоводно отчитане и съставя финансови отчети, счетоводната документация се предава на лице, определено от ръководителя на предприятието.
(2) Приемането и предаването по ал. 1 се извършват в присъствието на комисия по ред и начин, определени от ръководителя на предприятието.
(3) При прекратяване на трудовото, служебното или облигационното правоотношение на ръководителя на предприятието, същият е длъжен да предаде на лице, определено от съответния компетентен орган на предприятието, цялата намираща се при него счетоводна и друга служебна документация.

Раздел IV
Правомощия на министъра на финансите

Чл. 15. Министърът на финансите:
1. осъществява координацията и взаимодействието с Европейската комисия и Съвета на Европейския съюз при хармонизация на българското счетоводно законодателство с европейското счетоводно законодателство;
2. дава становища и методически указания по прилагането на този закон и  Националните счетоводни стандарти;
3. предприема мерки за развитието и усъвършенстването на счетоводството.

Раздел V
Права и задължения на ръководителя на предприятието

Чл. 16. (1) Ръководителят на предприятието:
1. утвърждава индивидуалния сметкоплан на предприятието;
2. организира текущото счетоводно отчитане в съответствие с разпоредбите на този закон;
3. утвърждава формата на счетоводството, която осигурява синхронизирано осъществяване на хронологичното и систематичното (аналитично и синтетично) счетоводно отчитане;
4. отговаря за съставянето, съдържанието и публикуването на финансовите отчети и на годишните доклади, изисквани по този закон;
5. определя периодичността на финансовите отчети за нуждите на управлението на предприятието;
6. отговаря за извършването на независим финансов одит от регистрирани одитори;
7. определя реда и начина за извършване на инвентаризация;
8. отговаря за съхраняването на счетоводната информация по реда и в сроковете по раздел III;
9. определя реда и движението на счетоводните документи от момента на тяхното създаване или получаване в предприятието до момента на унищожаването или предаването им съгласно този закон.
(2) Ръководителят и членовете на управителния и надзорния орган на предприятието отговарят за съставянето, извършването на независим финансов одит от регистрирани одитори и публикуването на годишните финансови отчети, консолидираните финансови отчети и годишните доклади по глава седма в съответствие с изискванията на този закон и съобразно правомощията им по Търговския закон.

Раздел VI
Съставители на финансови отчети

Чл. 17. (1) Междинните, годишните и консолидираните отчети на предприятията се съставят от физически лица, които са в трудово, служебно или облигационно правоотношение с предприятието, или от счетоводни предприятия.
(2) Алинея 1 може да не се прилага за годишните финансови отчети на едноличните търговци, които прилагат способа на едностранното счетоводно записване по реда на чл. 3, ал. 4, и за микропредприятията по чл. 19, ал. 2, които не са осъществявали дейност през отчетния период. В тези случаи финансовите отчети се съставят от собствениците или съдружниците на тези предприятия.

Чл. 18. Физическите лица по чл. 17, ал. 1, които съставят финансовите отчети и управляващите и/или представляващите счетоводните предприятия, които подписват финансовите отчети, когато финансовите отчети са съставени от счетоводни предприятия, трябва да отговарят на следните изисквания:
1. да имат придобита задължителна минимална степен на завършено образование и съответстващ към него действителен стаж по специалността, както следва:
а) висше счетоводно-икономическо образование и стаж в областта на счетоводството, външния и вътрешния одит и финансовата инспекция, данъчните ревизии или като преподавател по счетоводство и контрол, съответно:
аа) при магистърска степен – две години;
бб) при бакалавърска степен – три години;
вв)  при степен „професионален бакалавър” – 4 години;
б) друго висше икономическо  образование и 5 години стаж в областта на счетоводството, външния и вътрешния одит и финансовата инспекция, данъчните ревизии или като преподавател по счетоводство и контрол;
в) средно икономическо образование и 8 години стаж като счетоводител;
2. да не са осъждани за престъпление от общ характер по глава пета и по глава шеста, раздел I от Особената част на Наказателния кодекс.

Глава втора
КАТЕГОРИИ ПРЕДПРИЯТИЯ И ГРУПИ ПРЕДПРИЯТИЯ

Раздел I
Категории предприятия

Чл. 19. (1) За целите на този закон се определят следните категории  предприятия:
1. микропредприятия;
2. малки предприятия;
3. средни предприятия;
4. големи предприятия.
(2) Микропредприятия са предприятия, които към 31 декември на текущия отчетен период не надвишават най-малко два от следните показатели:
1. балансова стойност на активите – 700 000 лв.;
2. нетни приходи от продажби –  1 400 000 лв.;
3. средна численост на персонала за отчетния период – 10 души.
(3) Малки предприятия са предприятия, които към 31 декември на текущия отчетен период не надвишават най-малко два от следните показатели:
1. балансова стойност на активите – 8 000 000 лв.;
2. нетни приходи от продажби – 16 000 000 лв.;
3. средна численост на персонала за отчетния период – 50 души.
(4) Средни предприятия са предприятия, които не са малки предприятия и които към 31 декември на текущия отчетен период не надвишават най-малко два от следните показатели:
1. балансова стойност на активите – 38 000 000 лв.;
2. нетни приходи от продажби – 76 000 000 лв.;
3. средна численост на персонала за отчетния период – 250 души.
(5) Големи предприятия са предприятия, които към 31 декември на текущия отчетен период надвишават най-малко два от следните показатели:
1. балансова стойност на активите – 38 000 000 лв.;
2. нетни приходи от продажби – 76 000 000 лв.;
3. средна численост на персонала за отчетния период – 250 души.

Чл. 20. (1)  Промяна в категорията по чл. 19 се извършва, когато предприятие за последните два отчетни периода престане да отговаря на два от трите показателя за съответната категория. Категорията се променя от началото на следващия (трети) отчетен период.
(2) В случаите по ал. 1, когато за последните два отчетни периода предприятието отговаря на показателите за две различни категории, същото се категоризира според показателите за последния отчетен период.
(3) За отчетния период, в който предприятие по § 1, т. 22 от допълнителните разпоредби престане да бъде предприятие от обществен интерес, същото се отчита като предприятие от обществен интерес.

Раздел II
Категории групи предприятия

Чл. 21. (1) За целите на този закон се определят следните категории групи предприятия:
1. малки групи;
2. средни групи;
3. големи групи.
(2) Малки групи са групи предприятия, на които сумата от показателите съгласно годишните им финансови отчети на консолидирана основа, съставени към 31 декември на текущия отчетен период, не надхвърля праговете най-малко на два от следните три показателя:
1. балансова стойност на активите – 8 000 000 лв.;
2. нетни приходи от продажби – 16 000 000 лв.;
3. средна численост на персонала за отчетния период – 50 души.
(3) Средни групи са групи предприятия, които не са малки групи, на които сумата от показателите съгласно годишните им финансови отчети на консолидирана основа, съставени към 31 декември на текущата година, не надхвърля праговете най-малко на два от следните три показателя:
1. балансова стойност на активите – 38 000 000 лв.;
2. нетни приходи от продажби – 76 000 000 лв.;
3. средна численост на персонала за отчетния период – 250 души.
(4) Големи групи са групи предприятия, на които сумата от показателите съгласно годишните им финансови отчети на консолидирана основа, съставени към 31 декември на текущата година, надхвърля праговете най-малко на два от следните три показателя:
1. балансова стойност на активите – 38 000 000 лв.;
2. нетни приходи от продажби – 76 000 000 лв.;
3. средна численост на персонала за отчетния период – 250 души.

Чл. 22. (1) Промяна в категорията по чл. 21 се извършва, когато за последните два отчетни периода група престане да отговаря на два от трите показателя за съответната категория. Категорията се променя от началото на следващия отчетен период.
(2) В случаите по ал. 1, когато за последните два отчетни периода група отговаря на показателите за две различни категории, тя се категоризира съгласно показателите за последния отчетен период.

Глава трета
ФИНАНСОВИ ОТЧЕТИ

Раздел I
Общи изисквания към финансовите отчети

Чл. 23. Финансовите отчети се съставят на български език, с арабски цифри и в хиляди левове.

Чл. 24. (1) Финансовите отчети трябва да представят вярно и честно имущественото и финансовото състояние и финансовите резултати от дейността на предприятието, паричните потоци и собствения капитал.
(2) Вярното и честното представяне изисква достоверно показване на ефектите от операциите, други събития и условия в съответствие с определенията и критериите за признаване на активи, пасиви, приходи и разходи, заложени в приложимите счетоводни стандарти.
(3) Съдържанието на финансовите отчети трябва да е ясно и разбираемо.

Чл. 25. (1) Във финансовите отчети се посочват:
1. наименованието на предприятието, правната му форма, седалище и адрес на управление, както и информация, ако предприятието е прекратено;
2. регистърът, в който предприятието е вписано, и регистрационният му номер от този  регистър;
3. друга информация, изисквана от този или друг закон и приложимите счетоводни стандарти.
(2) Финансовите отчети се подписват от:
1. ръководителя на предприятието;
2. физическото лице, което е съставило финансовия отчет, или от представляващия и/или управляващия счетоводното предприятие, когато финансовият отчет е съставен от счетоводно предприятие.
(3) Във финансовите отчети се посочва името на лицето по ал. 2 и се поставят печатът на предприятието и печатът на счетоводното предприятие.
(4) В случаите когато финансовите отчети подлежат на независим финансов одит, подписите и печатите на лицата, извършили независимия финансов одит на финансовия отчет, се поставят съгласно изискванията на Закона за независимия финансов одит.

Чл. 26. (1) Позициите, които се представят във финансовите отчети, се признават и оценяват в съответствие със следните принципи:
1. действащо предприятие – приема се, че предприятието е действащо и ще остане такова в предвидимо бъдеще; приема се, че предприятието няма нито намерение, нито необходимост да ликвидира или значително да намали обема на своята дейност;
2. последователност на представянето и сравнителна информация – представянето и класификацията на статиите във финансовите отчети, счетоводните политики и методите на оценяване се запазват и прилагат последователно и през следващите отчетни периоди с цел постигане на сравнимост на счетоводните данни и показатели на финансовите отчети;
3. предпазливост – оценяване и отчитане на предполагаемите рискове и очакваните евентуални загуби при счетоводното третиране на стопанските операции с цел получаване на действителен финансов резултат;
4. начисляване – предприятието изготвя финансовите си отчети, с изключение на отчетите, свързани с паричните потоци, на базата на принципа на начисляването – ефектите от сделки и други събития се признават в момента на тяхното възникване, независимо от момента на получаването или плащането на паричните средства или техните еквиваленти, и се включват във финансовите отчети за периода, за който се отнасят;
5. независимост на отделните отчетни периоди и стойностна връзка между начален и краен баланс – всеки отчетен период се третира счетоводно сам за себе си, независимо от обективната му връзка с предходния и със следващия отчетен период, като данните на финансовия отчет в началото на текущия отчетен период трябва да съвпадат с данните в края на предходния отчетен период;
6. същественост – предприятието представя поотделно всяка съществена група статии с подобен характер; обединяване на суми по статии с подобен характер се допуска, когато сумите са несъществени или обединяването е направено с цел постигане на по-голяма яснота; сумата по статия е съществена, ако пропуските и неточното представяне на позицията биха могли да повлияят върху икономическите решения на ползвателите, взети въз основа на финансовите отчети, или биха довели до нарушаване на изискването за вярно и честно представяне на имущественото и финансовото състояние, финансовите резултати от дейността, промените в паричните потоци и в собствения капитал;
7. компенсиране – предприятието не извършва прихващания между активи и пасиви или приходи и разходи и отчита поотделно както активи и пасиви, така и приходи и разходи;
8. предимство на съдържанието пред формата – сделките и събитията се отразяват счетоводно в съответствие с тяхното съдържание, същност и икономическа реалност, а не формално според правната им форма;
9. оценяване на позициите, които са признати във финансовите отчети, се извършва по цена на придобиване, която може да е покупна цена или себестойност или по друг метод, когато това се изисква в  приложимите счетоводни стандарти.
(2) Предприятията  осъществяват  счетоводството  при спазване на принципите по ал. 1 или в съответствие с принципите и изискванията на Международните счетоводни стандарти, когато счетоводната база на предприятието са Международните счетоводни стандарти.

Чл. 27. Предприятията съставят:
1. годишен финансов отчет към 31 декември на отчетния период;
2. консолидиран финансов отчет към 31 декември на отчетния период, когато предприятието майка е дружество по дял трети на част втора от Търговския закон;
3. междинни финансови отчети, обхващащи период, по-кратък от един отчетен период, когато това се изисква от закон или по решение на ръководителя на предприятието.

Раздел II
Инвентаризация

Чл. 28. (1) Предприятията извършват инвентаризация на активите и пасивите най-малко веднъж годишно с цел достоверното им представяне във  финансовите отчети.
(2) Предприятията, чиито нетни приходи от продажби не надвишават 200 000 лв. за текущия отчетен период, не извършват задължителна инвентаризация по ал. 1.
(3) Инвентаризация се извършва и по решение на ръководителя на предприятието, по искане на органите на съдебната власт и на други органи, когато това е предвидено в закон.

Раздел III
Годишни финансови отчети

Чл. 29. (1) Годишният финансов отчет за всички предприятия се състои най-малко от счетоводен баланс, отчет за приходите и разходите и приложение.
(2) Формата, структурата и съдържанието на пълния комплект на финансовия отчет се определят с приложимите счетоводни стандарти.
(3) Годишният финансов отчет на едноличните търговци, на които размерът на нетните приходи от продажби за текущия отчетен период не надхвърля 200 000 лв. и не подлежи на задължителен независим финансов одит, може да се състои само от отчет за приходите и разходите.
(4) Годишният финансов отчет на микропредприятията може да се състои само от съкратен баланс и съкратен отчет за приходите и разходите по раздели.
(5) Алинея 4 не се прилага за инвестиционните дружества и финансовите холдингови дружества, категоризирани като микропредприятия.
(6) Годишният финансов отчет на малките предприятия може да се състои от съкратен баланс, съкратен отчет за приходите и разходите по раздели и групи и приложение.
(7) Годишните финансови отчети по ал. 3, 4 и 6 дават вярна и честна представа за активите, пасивите, финансовото състояние и резултатите от дейността на предприятието.
(8) Предприятията по ал. 1, 3, 4 и 6 могат по избор да съставят пълен комплект финансови отчети.
(9) Годишният финансов отчет на средните и големите предприятия, както и на предприятията от обществен интерес се съставя в пълен комплект съгласно приложимите счетоводни стандарти.
(10) За предприятията, които са контролирани от държавата или общините или са подпомагани от тях чрез субсидии, преференциални заеми, държавни гаранции и други форми на държавна помощ, министърът на финансите може да изисква  представянето на допълнителни отчети и информация в определени от него форма, съдържание, срокове и ред на изготвяне и представяне.

Чл. 30. (1) Големите предприятия и предприятията от обществен интерес в пояснителните приложения оповестяват начислените за годината суми за услугите, предоставяни от регистрираните одитори, поотделно за:
1. независим финансов одит;
2. данъчни консултации;
3. други услуги, несвързани с одита.
(2) В пояснителните приложения на консолидирания финансов отчет се оповестява по аналогичен начин информацията, посочена в ал. 1, по отношение на предприятията, включени в консолидацията.

Раздел IV
Консолидирани финансови отчети

Чл. 31. (1) Консолидиран финансов отчет се съставя от предприятие майка по правилата и изискванията на:
1. Националните счетоводни стандарти – за предприятията, които съставят и представят годишния си финансов отчет на базата на Националните счетоводни стандарти;
2. Международните счетоводни стандарти – за предприятията, които съставят и представят годишния си финансов отчет на базата на Международните счетоводни стандарти.
(2) Консолидиран финансов отчет се съставя от предприятие майка независимо от това къде се намират седалищата на дъщерните й предприятия.

Чл. 32. Консолидиран финансов отчет може да не се съставя от предприятие майка на малка група, освен ако в групата има поне едно предприятие от обществен интерес.

Чл. 33. Формата, структурата и съдържанието на консолидирания финансов отчет се определят с приложимите счетоводни стандарти.

Глава четвърта
ПРИЛОЖИМА СЧЕТОВОДНА БАЗА

Чл. 34. (1) Годишните финансови отчети на предприятията от обществен интерес се съставят на базата на Международните счетоводни стандарти.
(2) Годишните финансови отчети на микропредприятията, малките, средните и големите предприятия се съставят на базата на Националните счетоводни стандарти.
(3) Предприятията по ал. 2 могат да изберат да съставят годишните си финансови отчети на базата на Международните счетоводни стандарти, при условие че не е извършвана промяна на счетоводната база.
(4) Предприятие, което през един отчетен период е съставило и представило годишния си финансов отчет на базата на Международните счетоводни стандарти, не може да прилага Националните счетоводни стандарти.
(5) Консолидираните и междинните финансови отчети се съставят на базата на счетоводните стандарти, въз основа на които се съставя годишният финансов отчет на предприятието, което съставя консолидирания или междинния финансов отчет.

Чл. 35. (1) Годишните финансови отчети на предприятията в производство по ликвидация или в несъстоятелност се съставят на базата на национален счетоводен стандарт.
(2) Предприятия – юридически лица с нестопанска цел, независимо от категорията им по чл. 19, съставят годишните си финансови отчети на базата на национален счетоводен стандарт.

Чл. 36. (1) Националните счетоводни стандарти се приемат от Министерския съвет и са в съответствие с актовете на Европейския съюз и националните особености.
(2) Националните счетоводни стандарти се обнародват в „Държавен вестник“.

Глава пета
НЕЗАВИСИМ ФИНАНСОВ ОДИТ

Чл. 37. (1) На задължителен независим финансов одит от регистрирани одитори подлежат годишните и консолидираните финансови отчети на:
1. малки предприятия, които към 31 декември на текущия отчетен период  надвишават най-малко два от следните показатели:
a) балансова стойност на активите – 2 000 000 лв.;
б) нетни приходи от продажби – 4 000 000 лв.;
в) средна численост на персонала за отчетния период – 50 души;
2. средните и големите предприятия;
3. предприятията от обществен интерес;
4. средните и големите групи и групите, в които има поне едно предприятие от обществен интерес;
5. предприятия, за които това изискване е установено със закон.
(2) Независимо от ал. 1, годишните и консолидираните финансови отчети на акционерните дружества и командитните дружества с акции подлежат на задължителен независим финансов одит, с изключение на случаите, когато дружествата не са осъществявали дейност през отчетния период.
(3) Консолидираните финансови отчети и годишните финансови отчети на предприятията, включени в консолидацията, подлежат на независим финансов одит.
(4) На задължителен независим финансов одит от регистрирани одитори подлежат годишните финансови отчети на юридическите лица с нестопанска цел, определени за осъществяване на общественополезна дейност, когато за текущата година превишават един от следните показатели:
1. балансова стойност на активите към 31 декември – 1 000 000 лв.;
2. размер на нетните приходи от стопанска и приходите от нестопанска дейност за текущата година – 2 000 000 лв.;
3. обща сума на получените през текущата година финансирания и неусвоени към 31 декември  на  текущата година финансирания, получени през предходни отчетни периоди – 1 000 000 лв.
(5) На задължителен независим финансов одит от регистрирани одитори подлежат годишните финансови отчети на юридическите лица с нестопанска цел, определени за осъществяване на общественополезна дейност и извършващи дейност по чл. 116 от Семейния кодекс.
(6) Регистрираните одитори, които извършват независим финансов одит на годишни и консолидирани финансови отчети, в одиторския доклад задължително изразяват становище:
1. съответства ли докладът за дейността на финансовите отчети за същия отчетен период;
2. изготвен ли е докладът за дейността в съответствие с приложимите законови изисквания и заявяват дали в резултат на придобитото познаване и разбиране на дейността на предприятието и обстановката, в която то работи, са установили случаи на съществено невярно представяне в доклада за дейността и посочват характера на невярното представяне;
3. в декларацията за корпоративно управление представена ли е изискваната от съответните нормативни актове информация;
4. предоставена ли е нефинансовата декларация и дали декларацията е изготвена в съответствие с изискванията на този закон;
5. предоставен ли е доклад за плащанията към правителствата и дали докладът е изготвен в съответствие с изискванията на този закон.

Глава шеста
ПУБЛИЧНОСТ НА ФИНАНСОВИТЕ ОТЧЕТИ

Чл. 38. (1) Предприятията публикуват годишния финансов отчет, консолидирания финансов отчет и годишните доклади по глава седма, приети от общото събрание на съдружниците или акционерите или от съответния орган, както следва:
1. всички търговци по смисъла на Търговския закон – чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване в търговския регистър, в срок до 30 юни на следващата година;
2. юридическите лица с нестопанска цел, определени за осъществяване на общественополезна дейност – чрез заявяване за вписване и  предоставянето им в Централния регистър при Министерството на правосъдието при условията и по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, в срок до 30 юни на следващата година;
3. останалите предприятия – чрез икономическо издание или чрез интернет, в срок до 30 юни на следващата година.
(2) Когато финансовият отчет първоначално е заявен за публикуване в срока по ал. 1 и е постановен отказ за публикуване по чл. 22, ал. 5 от Закона за търговския регистър и в 14-дневен срок от влизането му в сила е подадено повторно заявление за публикуване, се смята, че финансовият отчет е подаден в срок.
(3) Годишните финансови отчети и докладът за дейността се публикуват във вида и с текста, въз основа на които регистрираният одитор е изразил становището си. На публикуване подлежи и пълният текст на одиторския доклад.
(4) Малките предприятия, които не подлежат на задължителен независим финансов одит, могат да не публикуват своите отчети за приходите и разходите и докладите за дейността.
(5) По реда на ал. 1 заедно с годишния финансов отчет акционерните дружества, командитните дружества с акции и дружествата с ограничена отговорност, които са средни или големи предприятия или предприятия от обществен интерес, публикуват и информация за предложението на органа на управление за разпределение на печалбата или за покриване на загуба за предходната година и решението на общото събрание на акционерите/съдружниците за начина на разпределяне на печалбата или за покриване на загуба за предходната година.
(6) Годишният финансов отчет на предприятие майка, което изготвя консолидиран финансов отчет, се публикува едновременно с консолидирания финансов отчет на групата заедно с годишните доклади по глава седма към тях.
(7) Когато отчетите и докладите на предприятията по ал. 1, т. 3 се публикуват в интернет, до тях трябва да бъде осигурен свободен безплатен достъп за период не по-кратък от три години след датата на публикуването им.
(8) Предприятията по ал. 1, т. 3 при поискване предоставят информация за мястото, където са публикувани техните отчети и доклади.
(9) Алинеи 1 – 8 не се прилагат за бюджетните предприятия и едноличните търговци, които не подлежат на задължителен независим финансов одит.
(10) Предприятие майка, което е едновременно и дъщерно предприятие и съгласно приложимите счетоводни стандарти не е задължено да съставя консолидиран финансов отчет, публикува на български език в сроковете по ал. 1 консолидиран финансов отчет и консолидиран доклад за дейността, изготвени от предприятието майка. Когато предприятието майка е регулирано от законодателството на трета държава, консолидираният  финансов отчет се заверява от одитори или одиторски дружества, които извършват одит съгласно законодателството на държавата, приложимо към предприятието майка.

Глава седма
ГОДИШНИ ДОКЛАДИ

Раздел I
Годишен доклад за дейността

Чл. 39. Предприятията изготвят годишен доклад за дейността, който съдържа най-малко следната информация:
1. обективен преглед, който представя вярно и честно развитието и резултатите от дейността на предприятието, както и неговото състояние, заедно с описание на основните рискове, пред които е изправено;
2. анализ на финансови и нефинансови основни показатели за резултата от дейността, имащи отношение към стопанската дейност, включително информация по въпроси, свързани с екологията и служителите; при изготвяне на анализа в доклада за дейността могат да се включат препратки към сумите на разходите, отчетени в годишните финансови отчети, и допълнителни обяснения във връзка с тях;
3. всички важни събития, които са настъпили след датата, към която е съставен годишният финансов отчет;
4. вероятното бъдещо развитие на предприятието;
5. действията в областта на научноизследователската и развойната дейност;
6. информация за придобиване на собствени акции, изисквана по реда на чл. 187д  от Търговския закон;
7. наличието на клонове на предприятието;
8. използваните от предприятието финансови инструменти, а когато е съществено за оценяване на активите, пасивите, финансовото състояние и финансовия резултат, се оповестяват и:
а) целите и политиката на предприятието по управление на финансовия риск, включително политиката му на хеджиране на всеки основен тип хеджирана позиция, за която се прилага отчитане на хеджирането;
б) експозицията на предприятието по отношение на ценовия, кредитния и ликвидния риск и риска на паричния поток.

Чл. 40. (1) Предприятията от обществен интерес по § 1, т. 22, букви „а“, „б“ и „в“ от допълнителните разпоредби включват в своя доклад за дейността декларация за корпоративно управление съгласно Закона за публичното предлагане на ценни книжа.
(2) Декларацията за корпоративно управление може да бъде представена като:
1. отделен доклад, публикуван заедно с доклада за дейността;
2. документ, който е обществено достъпен на интернет страницата на предприятието.

Чл. 41. Големите предприятия, които са предприятия от обществен интерес и които към 31 декември на отчетния период надвишават критерия за среден брой служители през финансовата година от 500 души, включват в доклада за дейността си нефинансова декларация по чл. 48.

Чл. 42. (1) Микро- и малките предприятия, които не подлежат на задължителен независим финансов одит, могат да не изготвят доклад за дейността, при условие че информацията относно придобиването на собствените им акции, изисквана от чл. 187д от Търговския закон, е оповестена в приложението към годишния финансов отчет или в бележка под линия към съставения счетоводен баланс.
(2) Алинея 1 не се прилага за инвестиционните дружества и финансовите холдингови дружества, категоризирани като микро- или малки предприятия.

Чл. 43. Микро-, малките и средните предприятия могат да не включват в доклада за дейността нефинансова информация.

Раздел II
Консолидиран доклад за дейността

Чл. 44. Предприятие майка, задължено да съставя консолидиран финансов отчет по реда на чл. 31, изготвя консолидиран доклад за дейността.

Чл. 45. Консолидираният доклад за дейността съдържа информацията, изисквана по чл. 39 – 41 при отчитане на съществените корекции в резултат на специфичните характеристики на консолидирания доклад за дейността, като информацията се представя по начин, улесняващ преценката на състоянието на консолидираните предприятия като цяло.

Чл. 46. Когато предприятие майка е задължено да изготвя годишен доклад за дейността и консолидиран доклад за дейността, двата доклада могат да бъдат изготвени като един доклад.

Чл. 47. В консолидирания доклад за дейността се прилагат следните корекции на информацията, изисквана по реда на чл. 39 – 41:
1. при отчитане на данни за придобитите собствени акции и дялове в консолидирания доклад за дейността се посочват броят и номиналната стойност, а ако такава липсва – отчетната стойност на всички акции и дялове на предприятието майка, притежавани от предприятието майка, неговите дъщерни предприятия или от лица, които действат от свое име, но за сметка на някое от тези предприятия;
2. при оповестяване на системите за вътрешен контрол и управление на риска в декларацията за корпоративно управление се включва позоваване на основните характеристики на системите за контрол и управление на риска за консолидираните предприятия като цяло.

Раздел III
Нефинансова декларация

Чл. 48. (1) Нефинансовата декларация съдържа описание на политиките на предприятията по отношение на дейностите им, осъществявани в областта на екологията, социалните въпроси и тези свързани със служителите, правата на човека, борбата против корупцията, разнообразието и равенството на половете в ръководните органи на предприятията – брой на жени и мъже, възраст, географско разнообразие, образование, професионални качества, религия.
(2) Нефинансовата декларация включва:
1. кратко описание на бизнес модела на предприятието – цел, стратегия, организационна структура, инфраструктура, продукти,  следвани политики по отношение на основните и спомагателните дейности на предприятието и други;
2. описание на политиките, които предприятието е приело и следва по отношение на екологичните и социалните въпроси, включително дейностите, които е извършило през отчетния период и резултатите от тях;
3. целите, рисковете и задачите, които предстоят по отношение на екологичните и социалните политики, включително описание на такива дейности, които биха довели до неблагоприятно въздействие върху екологията, служителите или други социални въпроси;
4. описание на основните показатели за резултатите от дейностите, свързани с екологичните и социалните въпроси.
(3) Когато предприятието не спазва приетите политики по отношение на един или няколко от въпросите – предмет на нефинансовата декларация, тя трябва да съдържа ясно и аргументирано обяснение за причините, поради които приетите политики не се спазват.
(4) Нефинансовата декларация по ал. 1 включва по целесъобразност и препратки и допълнителни обяснения за сумите на разходите, отчетени в годишните финансови отчети.
(5) Предприятията могат да не публикуват информация за предстоящи промени в политиките си, свързани с екологичните или социалните въпроси, които са в процес на договаряне, когато публикуването на подобна информация би довело до вреда на предприятието. Непубликуването на информацията в процес на договаряне не трябва да пречи на обективното разбиране за развитието, резултатите, състоянието на предприятието и въздействието на неговата дейност върху екологията и социалните въпроси. Когато такава информация не се публикува, ръководителят и членовете на управителния и надзорния орган на предприятието трябва да представят аргументирано становище за причините, по които информацията не е публикувана.

Чл. 49. Предприятията са изпълнили задължението за изготвяне на нефинансова декларация, когато:
1. в доклада за дейността са включени информация и анализ по въпроси, свързани с екологията и служителите;
2. е изготвен отделен доклад за информацията, изисквана за нефинансовата декларация, при условие че този доклад:
a) се публикува заедно с доклада за дейността;
б) е общественодостъпен в срок до 30 юни на следващата година на интернет страницата на предприятието, като това обстоятелство се посочва в доклада за дейността.

Чл. 50. Предприятие, което е дъщерно предприятие, не изготвя нефинансова декларация, ако предприятието и неговите дъщерни предприятия са включени в консолидирания доклад за дейността или в отделния доклад на друго предприятие, съставени в съответствие с изискванията на този закон.

Раздел IV
Консолидирана нефинансова декларация

Чл. 51. Предприятия от обществен интерес, които са предприятия майки в голяма група, която към 31 декември надхвърля  на консолидирана основа критерия за среден брой на служителите през финансовата година от 500 човека, включват в консолидирания доклад за дейността консолидирана нефинансова декларация, съдържаща информацията по чл. 48, ал. 2.

Чл. 52. Разпоредбите на чл. 48, ал. 3 – 5  и чл. 49 се прилагат и за консолидираната нефинансова декларация.

Раздел V
Доклад за плащанията към правителства

Чл. 53. (1) Големите предприятия и предприятията от обществен интерес, извършващи дейност в добивната промишленост или в дърводобива от девствени гори, изготвят и публикуват годишен доклад за плащанията, извършени към правителства, едновременно с годишния доклад за дейността си.
(2) Годишен доклад за плащанията към правителства не се изготвя от дъщерно предприятие, когато са изпълнени едновременно следните условия:
1. предприятието майка се регулира от законодателството на държава – членка на Европейския съюз;
2. плащанията към правителства, извършвани от предприятието, са включени в консолидирания доклад за плащанията към правителства, изготвен от предприятието майка по раздел VI.
(3) Годишен доклад за плащанията към правителства не се изготвя, в случай че за един отчетен период е извършено еднократно плащане или поредица от свързани плащания в  размер до 195 600 лв.
(4) В годишния доклад за плащанията към правителства не се включват плащания по проекти на стойност до 195 600 лв.

Чл. 54. Годишният доклад за плащанията към правителства съдържа следната информация за съответния отчетен период:
1. общия размер на извършените плащания към всяко правителство;
2. общия размер за всеки от видовете плащания, извършени към всяко правителство, както следва:
а) права върху продукция;
б) данъци върху печалбата и данъци върху доходите; не се оповестява платеният данък върху добавената стойност, акциз и данък върху доходите на физическите лица;
в) авторски, лицензионни и сродни на тях права;
г) дивиденти;
д) бонуси за подписване на договор, откриване и производство;
e) лицензионни такси, наеми, такси за регистрация и други възнаграждения за лицензи и концесии;
ж) плащания за инфраструктурни подобрения;
3. общия размер на плащанията по всеки проект поотделно, както и общия размер по видовете плащания по т. 2 за всеки проект; когато предприятието е извършило плащания по няколко проекта на едно и също лице, представляващо правителство по смисъла на закона, оповестяването може да бъде по лица, а не по проекти.

Чл. 55. Плащанията в натура се отчитат по стойност и, ако е възможно, по обем. Докладът съдържа обяснителни бележки за начина на  изчисляване на стойността им.

Чл. 56. Годишният доклад за плащанията към правителствата отразява същността, а не формата на съответните плащания или дейности. Плащанията и дейностите не могат да се разделят или обединяват с цел отклонение от прилагането на този закон.

Чл. 57. (1) Доклад за плащанията към правителствата може да не се изготвя, в случай че предприятията са задължени да изготвят такъв доклад за трети страни по силата на закон и докладът съответства на изискванията на този закон.
(2) Докладът по ал. 1 подлежи на публикуване заедно с годишния финансов отчет.

Раздел VI
Консолидиран доклад за плащанията към правителства

Чл. 58. Предприятията майки, които извършват дейност в областта на добивната промишленост или дърводобива от девствени гори и които са задължени да съставят консолидирани финансови отчети, задължително съставят и консолидиран доклад за плащанията към правителства в съответствие с изискванията на раздел V.

Чл. 59. Смята се, че предприятието майка извършва дейност в областта на добивната промишленост или дърводобива от девствени гори, ако някое от неговите дъщерни предприятия извършва дейност в тези области.

Чл. 60. В консолидирания доклад се включват само плащания, произтичащи от операции, свързани с добив и дърводобив.

Чл. 61.  Предприятието майка не съставя  консолидиран доклад по чл. 58:
1. за малка или средна група предприятия, освен когато някое свързано предприятие е предприятие от обществен интерес;
2. когато предприятието майка, което се регулира по законодателството на държава – членка на Европейския съюз, едновременно е дъщерно предприятие и неговото предприятие майка се регулира по законодателството на държава – членка на Европейския съюз.

Чл. 62. (1) Дъщерно предприятие, включително предприятие от обществен интерес, не се включва в консолидирания доклад за плащанията към правителства, когато е изпълнено едно от следните условия:
1. предприятието майка е възпрепятствано в значителна степен от дългосрочни ограничения при упражняване на правата си върху активите или управлението на дъщерното предприятие;
2. информацията, необходима за изготвянето на консолидирания доклад за плащанията към правителствата, не може да бъде получена без извършване на прекомерни разходи или ненужно забавяне;
3. акциите или дяловете на предприятието се притежават единствено с цел  последващата им продажба.
(2) Алинея 1 се прилага само в случай, че при същите условия дъщерното предприятие не е включено в консолидирания финансов отчет.

Глава осма
БЮДЖЕТНИ ПРЕДПРИЯТИЯ

Чл. 63. (1) Бюджетните предприятия осъществяват счетоводството си в съответствие с изискванията на глава петнадесета от Закона за публичните финанси.
(2) Предприятията от сектор „Държавно управление”, различни от тези по ал. 1, които осъществяват счетоводството си съгласно приложимите за бюджетните предприятия изисквания, се определят по реда на чл. 165 от Закона за публичните финанси.
(3) Бюджетните предприятия и предприятията по ал. 2 изготвят и представят годишните си финансови отчети в съответствие с изискванията на чл. 166, ал. 1 от Закона за публичните финанси.
(4) Отчетните данни за активите, пасивите, приходите, разходите и операциите на всички бюджетни предприятия и предприятията по ал. 2 се консолидират от Министерството на финансите съгласно чл. 167 от Закона за публичните финанси.
(5) Формата, структурата и съдържанието на годишните и междинните финансови отчети на бюджетните предприятия и на предприятията по ал. 2 се определят от министъра на финансите съгласно чл. 166, ал. 2 от Закона за публичните финанси.
(6) Редът, начинът и сроковете за съставяне и представяне на финансовите отчети на бюджетните предприятия и публикуването на информацията от тях се определят съгласно чл. 170 от Закона за публичните финанси.

Чл. 64. За отчитането на определени стопански операции, активи и пасиви на бюджетните предприятия министърът на финансите може да определя условия и ред на документиране, форма и реквизити на счетоводните документи, които са задължителни за прилагане.

Чл. 65. Амортизациите в бюджетните предприятия се начисляват въз основа на акт на Министерския съвет.

Чл. 66. За бюджетните предприятия министърът на финансите може да определи срокове за извършване на инвентаризация, различни от посочените в този закон.

Чл. 67. Министърът на финансите може да определя допълнителни изисквания към лицата, които съставят финансови отчети на бюджетните предприятия.

Глава девета
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛ НИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 68. (1) Ръководител, който наруши разпоредбата  на чл. 9, се наказва с глоба от 500 до 5000 лв., а на предприятието се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 10 000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба или имуществена санкция в двоен размер.

Чл. 69. (1) Който наруши изискванията за съхраняване на счетоводна информация по глава първа, раздел  III, се наказва с глоба в размер от 500 до 3500 лв., а на предприятието се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 7000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба или имуществена санкция в двоен размер.

Чл. 70. (1) Който възложи съставяне на финансови отчети в нарушение на чл. 17, ал. 1, се наказва с глоба от 500 до 3000 лв., а на предприятието се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 5000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба или имуществена санкция в двоен размер.

Чл. 71. (1) Лице, което състави финансов отчет, без да отговаря на изискванията на чл. 17, ал. 1 и чл. 18, се наказва с глоба в размер от 500 до 3000 лв. На счетоводно предприятие, което състави финансов отчет, без да отговаря на изискванията на чл. 18, се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 5000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба или имуществена санкция в двоен размер.

Чл. 72. (1) Който е задължен и не състави финансов отчет и/или годишни доклади по глава седма, раздели I – IV, се наказва с глоба в размер от 500 до 3000 лв., а на предприятието се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 5000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба или имуществена санкция в двоен размер.

Чл. 73. (1) Който е задължен и не състави годишни доклади за плащанията към правителствата по реда на глава седма, раздели V и VI, се наказва с глоба в размер от 1000 до 3000 лв., а на предприятието се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 15 000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба или имуществена санкция в двоен размер.

Чл. 74. (1) Който е задължен и не публикува финансов отчет, се наказва с глоба в размер от 200 до 3000 лв., а на предприятието се налага имуществена санкция в размер от 0,1 до 0,5 на сто от нетните приходи от продажби за отчетния период, за който се отнася непубликуваният финансов отчет, но не по-малко от 200 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба или имуществена санкция в двоен размер.

Чл. 75. (1) Който е задължен и не възложи извършването на независим финансов одит на регистриран одитор, се наказва с глоба в размер от 500 до 5000 лв., а на предприятието се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 10 000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба или имуществена санкция в двоен размер.

Чл. 76. (1) Който възложи извършването на независим финансов одит на лице, упражняващо дейност като регистриран одитор, без да е регистрирано по реда на Закона за независимия финансов одит, се наказва с глоба в размер от 500 до 5000 лв., а на предприятието се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 10 000 лв.
(2) Който извърши одит, без да е регистриран одитор по реда на Закона за независимия финансов одит, се наказва с глоба в размер от 500 до 5000 лв.
(3) При повторно нарушение по ал. 1 и 2 се налага глоба или имуществена санкция в двоен размер.

Чл. 77. (1) Който не изпълни друго задължение, произтичащо от този закон, се наказва с глоба в размер от 200 до 1000 лв., а на предприятието се налага имуществена санкция в размер от 300 до 2000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба или имуществена санкция в двоен размер.

Чл. 78. (1) Актовете за установяване на административни нарушения се съставят от органите на Националната агенция за приходите или на Агенцията за държавна финансова инспекция.
(2) Наказателните постановления се издават от министъра на финансите или от оправомощени от него длъжностни лица.
(3) Съставянето на актовете, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1. По смисъла на този закон:
1. „Бюджетни предприятия” са всички лица, прилагащи бюджети, сметки за средства от Европейския съюз и сметки за чужди средства съгласно Закона за публичните финанси, включително Националният осигурителен институт, Националната здравноосигурителна каса, държавните висши училища, Българската академия на науките, Българската национална телевизия, Българското национално радио, Българската телеграфна агенция, както и всички други лица, които са бюджетни организации по смисъла на § 1, т. 5 от допълнителните разпоредби на Закона за публичните финанси.
2. „Група предприятия“ са предприятието майка и всички негови дъщерни предприятия.
3. „Действителен стаж“ е действително прослужено време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило без трудово правоотношение, както и времето, през което лицето е полагало личен труд или е упражнявало свободна професия и изцяло се е осигурявало за своя сметка. В понятието „действителен стаж“ не се включва времето на наборната военна служба и времето за отглеждане на малко дете.
4. „Дъщерно предприятие“ е юридическо лице, контролирано от друго юридическо лице (предприятие майка). Юридическите лица, които са дъщерни на дъщерното предприятие, също се смятат за дъщерни предприятия на предприятието майка.
5. „Инвентаризация” е процесът на подготовка и фактическа проверка чрез различни способи на натуралните и стойностните параметри на активите и пасивите на предприятието към точно определена дата, съпоставяне на получените резултати със счетоводните данни и установяване на евентуални разлики.
6. „Инвестиционни дружества“ са:
а) дружества, чийто единствен предмет на дейност е влагане на средствата им в различни ценни книжа, недвижими имоти и други активи с единствената цел да бъдат разпределени инвестиционните рискове и акционерите им да се възползват от резултатите от управлението на техните активи;
б) дружества, свързани с инвестиционни дружества с постоянен капитал, ако единственият предмет на дейност на тези свързани дружества е да придобият изцяло изплатени акции, емитирани от тези инвестиционни дружества, без да се засяга член 22, параграф 1, буква „з“ от Директива 2012/30/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. за съгласуване на гаранциите, които се изискват в държавите членки за дружествата по смисъла на член 54, втора алинея от Договора за функционирането на Европейския съюз, за защита на интересите както на съдружниците, така и на трети лица по отношение учредяването на акционерни дружества и поддържането и изменението на техния капитал с цел тези гаранции да станат равностойни (ОВ, L 315/74 от 14 ноември 2012 г.).
7. „Консолидиран финансов отчет” е финансов отчет, който представя имущественото и финансовото състояние, отчетения финансов резултат, промените в паричните потоци и в собствения капитал на предприятията, включени в консолидирането, все едно че те са едно предприятие.
8. „Международни счетоводни стандарти“ (МСС) са приетите в съответствие с Регламент (ЕО) 1606/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 19 юли 2002 г. за прилагането на Международните счетоводни стандарти и включват Международните счетоводни стандарти (International Accounting Standards (IAS)), Международните стандарти за финансова отчетност (International Financial Reporting Standards (IFRS)) и свързаните с тях тълкувания (SIC-IFRIC interpretations), последващите изменения на тези стандарти и свързаните с тях тълкувания, бъдещите стандарти и свързаните с тях тълкувания, издадени или приети от Съвета по международните счетоводни стандарти (International Accounting Standards Board (IASB)).
9. „Място на стопанска дейност” е мястото на стопанска дейност по смисъла на § 1, т. 5 от допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
10. „Независим финансов одит на финансов отчет” е одитът по Закона за независимия финансов одит.
11. „Нетни приходи от продажби” са сумите от продажба на продукция, стоки и услуги, получени от обичайната дейност на предприятието, намалени с търговските отстъпки, данъка върху добавената стойност и други данъци, пряко свързани с приходите.
12. „Обичайна дейност” е съвкупност от стопански операции, извършвани регулярно от предприятието в рамките на осъществяваната от него дейност.
13. „Основна дейност“ по смисъла на т. 22, букви „и“, „к“ и „л“ е дейността на търговското дружество, когато общата стойност на нетните приходи от продажби от съответната дейност представлява повече от 50 на сто от общата стойност на нетните приходи от продажби за отчетния период.
14. „Отчетен период” е календарната година (1 януари-31 декември), освен когато в този закон е предвидено друго.
15. „Плащане към правителство“ за целите на глава седма, раздел V е платена сума в парично изражение или в натура от предприятие, работещо в добивната промишленост или от предприятие, работещо в дърводобива от девствени гори за задължения към правителството по чл. 54, т. 2.
16. „Повторно” е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което нарушителят е наказан за същото по вид нарушение.
17. „Правителство“ за целите на глава седма, раздел V е национален, регионален или местен орган на държава – членка на Европейския съюз, или на трета държава. Понятието „правителство” включва дирекция, агенция или предприятие, контролирани от органите на държавата.
18. „Предприятие майка“ е юридическо лице, което упражнява контрол спрямо едно или повече дъщерни предприятия.
19. „Предприятие, работещо в добивната промишленост“ е предприятие, осъществяващо дейност, свързана с проучване, търсене, откриване, разработване на находища и добив на минерали, нефт, природен газ или други суровини, попадащи в обхвата на икономическите дейности, изброени в приложение I, раздел В, позиции 05-08 към Регламент (ЕО) № 1893/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г. за установяване на статистическа класификация на икономическите дейности NACE Rev. 2 и за изменение на Регламент (ЕИО) № 3037/90 на Съвета, както и на някои ЕО регламенти относно специфичните статистически области, наричан по-нататък „Регламент (ЕО) № 1893/2006“.
20. „Предприятие, работещо в дърводобива от девствени гори“ е предприятие, осъществяващо дейност в девствени гори съгласно приложение I, раздел А, позиция 02, група 02.2 към Регламент (ЕО) № 1893/2006.
21. „Проект“ за целите на глава седма, раздел V са оперативни дейности, управлявани по силата на договор, лиценз, лизинг, концесия или подобни правни споразумения, представляващи основание за задължение за плащане към правителство. Ако такива споразумения са  свързани помежду си, те се смятат за един проект.
22. „Предприятия от обществен интерес” са:
а) предприятия, чиито прехвърлими ценни книжа са допуснати до търговия на регулирания пазар в държава – членка на Европейския съюз;
б) кредитни институции;
в) застрахователи и презастрахователи;
г) пенсионноосигурителните дружества и управляваните от тях фондове;
д) инвестиционни посредници, които са големи предприятия по този закон;
е) колективни инвестиционни схеми и управляващи дружества по смисъла на Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, които са големи предприятия по този закон;
ж) финансови институции по смисъла на Закона за кредитните институции, които са големи предприятия по този закон;
з) „Холдинг Български държавни железници” ЕАД и дъщерните му предприятия; Национална компания „Железопътна инфраструктура“;
и) търговски дружества, чиято основна дейност е да произвеждат и/или да пренасят, и/или да продават електроенергия и/или топлоенергия и които са големи предприятия по този закон;
к) търговски дружества, чиято основна дейност е да внасят и/или пренасят, и/или разпределят и/или транзитират природен газ и които са големи предприятия по този закон;
л) търговски дружества, чиято основна дейност е да предоставят водоснабдителни и канализационни услуги.
23. „Регулиран пазар” е този по смисъла на чл. 73 от Закона за пазарите на финансови инструменти.
24. „Ръководител на предприятие“ е лице или лица, които лично ръководят предприятието в качеството си на собственици, управители или упълномощени с договор, които носят отговорност за цялата икономическа дейност на предприятието пред собственика или собствениците – акционерите, съдружниците, пред местното самоуправление или пред държавата.
25. „Свързани предприятия“ са всеки две или повече предприятия в рамките на дадена група.
26. „Сектор „Държавно управление” е сектор „Държавно управление” (General government) съгласно изискванията на Европейската система от национални и регионални сметки в Общността.
27. „Счетоводно предприятие” е всяко лице, регистрирано по Търговския закон или по законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, или на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, в чийто предмет на дейност е включено организиране на счетоводно отчитане и съставяне на финансови отчети.
28. „Финансови холдингови дружества“ са дружества, чийто единствен предмет на дейност е придобиване на участия в други дружества, управление на тези участия и извличане на печалба от тях, без те самите пряко или непряко да участват в управлението на тези дружества и без да се засягат правата, които финансовите холдингови дружества притежават в качеството си на акционери.
29. „Цифров или друг идентификатор” е цифров или друг уникален постоянно повтарящ се код, който съответства еднозначно на лицето, което има права за извършване на определени действия.

§ 2. Този закон въвежда изискванията на:
1. Директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно годишните финансови отчети, консолидираните финансови отчети и свързаните доклади на някои видове предприятия и за изменение на Директива 2006/43/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директиви 78/660/ЕИО и 83/349/ЕИО на Съвета (ОВ, L 182/19 от 29 юни 2013 г.).
2. Директива 2014/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2014 г. за изменение на Директива 2013/34/ЕС по отношение на оповестяването на нефинансова информация и на информация за многообразието от страна на някои големи предприятия и групи (ОВ, L 330/1 от 15 ноември 2014 г.).

§ 3. Микропредприятията, извън облекченията за тях по този закон, се третират като малки предприятия.

§ 4. Предприятията от обществен интерес за целите на този закон се третират като големи предприятия, с изключение на приложимата счетоводна база, независимо от балансовата стойност на активите, нетните приходи от продажби и средната численост на персонала.

§ 5. Когато предприятие по § 1, т. 22 от допълнителните разпоредби престане да бъде предприятие от обществен интерес, то може еднократно в първия отчетен период, следващ периода, в който е престанало да бъде предприятие от обществен интерес, да промени приложимата си счетоводна база.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 6. Този закон отменя Закона за счетоводството (обн., ДВ, бр. 98 от 2001 г.; изм., бр. 91 от 2002 г., бр. 96 от 2004 г., бр. 102 и 105 от 2005 г., бр. 33, 63, 105 и 108 от 2006 г., бр. 57 от 2007 г., бр. 50, 69 и 106 от 2008 г., бр. 95 от 2009 г., бр. 94 от 2010 г., бр. 19, 34 и 99 от 2011 г., бр. 94 от 2012 г. и бр. 15, 91 и 100 от 2013 г.).

§ 7. Предприятията и групите предприятия определят категорията си за 2016 г. в съответствие с чл. 19 и 21 съгласно показателите си към 31 декември 2015 г.

§ 8. Предприятията, които към 1 януари 2016 г. отговарят на критериите за микро-, малко или средно предприятие съгласно чл. 19 от този закон и съставят годишните си финансови отчети на база Международни счетоводни стандарти, могат еднократно да преминат към прилагане на Национални счетоводни стандарти след приемане на национален счетоводен стандарт.

§ 9. Незавършените административнонаказател ни производства до влизането в сила на този закон се довършват по досегашния ред.

§ 10. (1) Съставянето и одитирането на финансовите отчети и докладите за дейността за 2015 г. се извършват по реда на отменения Закон за счетоводството.
(2) Публикуването на финансовите отчети и докладите за дейността за 2015 г. се извършва по реда на този закон.

§ 11. (1) Големите предприятия по този закон съставят годишните си финансови отчети за 2016 г. на база на Международните счетоводни стандарти.
(2) Разпоредбата на чл. 34, ал. 2 по отношение на големите предприятия се прилага от 1 януари 2017 г.

§ 12. В Закона за политическите партии (обн., ДВ, бр. 28 от 2005 г.; изм., бр. 102 от 2005 г., бр. 17 и 73 от 2006 г., бр. 59 и 78 от 2007 г., бр. 6 от 2009 г., бр. 54 и 99 от 2010 г., бр. 9 и 99 от 2011 г., бр. 30, 68 и 71 от 2013 г., бр. 19 от 2014 г. и бр. 32 от 2015 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 23 ал. 5 се изменя така:
„(5) Непаричните приходи по ал. 1 се оценяват по реда на чл. 26, ал. 2 от Закона за счетоводството.“
2. В чл. 34 ал. 1 се изменя така:
„(1) Политическите партии изготвят финансов отчет за предходната календарна година съгласно изискванията на глава трета, раздел III от Закона за счетоводството.“

§ 13. В Кодекса за застраховането (обн., ДВ, бр. 103 от 2005 г.; изм., бр.105 от 2005 г., бр. 30, 33, 34, 54, 59, 80, 82 и 105 от 2006 г., бр. 48, 53, 97, 100 и 109 от 2007 г., бр. 67 и 69 от 2008 г., бр. 24 и 41 от 2009 г., бр. 19, 41, 43, 86 и 100 от 2010 г., бр. 51, 60 и 77 от 2011 г., бр. 21, 60 и 77 от 2012 г. и бр. 20, 70 и 109 от 2013 г.) в § 1, т. 29 от допълнителните разпоредби думите „чл. 37, ал. 2“ се заменят с „чл. 31, ал. 1“.

§ 14. В Кодекса за социално осигуряване (обн., ДВ, бр. 110 от 1999 г.; Решение № 5 на Конституционния съд от 2000 г. – бр. 55 от 2000 г.; изм., бр. 64 от 2000 г., бр. 1, 35 и 41 от 2001 г., бр. 1, 10, 45, 74, 112, 119 и 120 от 2002 г., бр. 8, 42, 67, 95, 112 и 114 от 2003 г., бр. 12, 21, 38, 52, 53, 69, 70, 112 и 115 от 2004 г., бр. 38, 39, 76, 102, 103, 104 и 105 от 2005 г., бр. 17, 30, 34, 56, 57, 59 и 68 от 2006 г.; попр., бр. 76 от 2006 г.; изм., бр. 80, 82, 95, 102 и 105 от 2006 г., бр. 41, 52, 53, 64, 77, 97, 100, 109 и 113 от 2007 г., бр. 33, 43, 67, 69, 89, 102 и 109 от 2008 г., бр. 23, 25, 35, 41, 42, 93, 95, 99 и 103 от 2009 г., бр. 16, 19, 43, 49, 58, 59, 88, 97, 98 и 100 от 2010 г.; Решение № 7 на Конституционния съд от 2011 г. – бр. 45 от 2011 г.; изм., бр. 60, 77 и 100 от 2011 г., бр. 7, 21, 38, 40, 44, 58, 81, 89, 94 и 99 от 2012 г., бр. 15, 20, 70, 98, 104, 106, 109 и 111 от 2013 г., бр. 1, 18, 27, 35, 53 и 107 от 2014 г. и бр. 12, 14, 22, 54 , 61 и 79 от 2015 г.) в чл. 186а, ал. 2 думите „със съдържанието по чл. 26, ал. 1“ се заменят със „съгласно чл. 29, ал. 1“.

§ 15. В Закона за акцизите и данъчните складове (обн., ДВ, бр. 91 от 2005 г.; изм., бр. 105 от 2005 г., бр. 30, 34, 63, 80, 81, 105 и 108 от 2006 г., бр. 31, 53, 108 и 109 от 2007 г., бр. 36 и 106 от 2008 г., бр. 6, 24, 44 и 95 от 2009 г., бр. 55 и 94 от 2010 г., бр. 19, 35, 82 и 99 от 2011 г., бр. 29, 54 и 94 от 2012 г., бр. 15, 101 и 109 от 2013 г., бр. 1 и 105 от 2014 г. и бр. 30 от 2015 г.) в чл. 84, ал. 6 в текста преди т. 1 думите „чл. 7“ се заменят с „чл. 6“.

§ 16. В Закона за водите (обн., ДВ, бр. 67 от 1999 г.; изм., бр. 81 от 2000 г., бр. 34, 41 и 108 от 2001 г., бр. 47, 74 и 91 от 2002 г., бр. 42, 69, 84 и 107 от 2003 г., бр. 6 и 70 от 2004 г., бр. 18, 77 и 94 от 2005 г., бр. 29, 30, 36 и 65 от 2006 г.; попр., бр. 66 от 2006 г.; изм., бр. 105 и 108 от 2006 г., бр. 22 и 59 от 2007 г., бр. 36, 52 и 70 от 2008 г., бр. 12, 32, 35, 47, 82, 93, 95 и 103 от 2009 г., бр. 61 и 98 от 2010 г., бр. 19, 28, 35 и 80 от 2011 г., бр. 45, 77 и 82 от 2012 г., бр. 66 и 103 от 2013 г., бр. 26, 49, 53 и 98 от 2014 г. и бр. 12, 14, 17, 58 и 61 от 2015 г.) в § 4  ал. 4 от преходните и заключителните разпоредби се изменя така:
„(4) За дълготрайните активи на обектите по ал. 3 и за другите водностопански системи и съоръжения, за които има учредена концесия, се начисляват амортизационни отчисления съгласно приложимите счетоводни стандарти в съответствие с глава четвърта от Закона за счетоводството.”

§ 17. В Закона за данъците върху доходите на физическите лица (обн., ДВ, бр. 95 от 2006 г.; изм., бр. 52, 64 и 113 от 2007 г., бр. 28, 43 и 106 от 2008 г., бр. 25, 32, 35, 41, 82, 95 и 99 от 2009 г., бр. 16, 49, 94 и 100 от 2010 г., бр. 19, 31, 35, 51 и 99 от 2011 г., бр. 40, 81 и 94 от 2012 г., бр. 23, 66, 100 и 109 от 2013 г., бр. 1, 53, 98, 105 и 107 от 2014 г. и бр. 12,  22, 61 и 79 от 2015 г.)  в чл. 9, ал. 2 думите „чл. 7“ се заменят с „чл. 6“.

§ 18. В Закона за дружествата със специална инвестиционна цел (обн., ДВ, бр. 46 от 2003 г.; изм., бр. 109 от 2003 г., бр. 107 от 2004 г., бр. 34, 80 и 105 от 2006 г., бр. 52 и 53 от 2007 г., бр. 77 от 2011 г. и бр. 34 от 2015 г.) в чл. 12, ал. 2, изречение второ думите „чл. 34, ал. 2“ се заменят с „чл. 18“.

§ 19. В Закона за корпоративното подоходно облагане (обн., ДВ, бр. 105 от 2006 г.; изм. бр. 52, 108 и 110 от 2007 г., бр. 69 и 106 от 2008 г., бр. 32, 35 и 95 от 2009 г., бр. 94 от 2010 г., бр. 19, 31, 35, 51, 77 и 99 от 2011 г., бр. 40 и 94 от 2012 г., бр. 15, 16, 23, 68, 91, 100 и 109 от 2013 г. бр. 1, 105 и 107 от 2014 г. и бр. 12, 22, 35 и 79 от 2015 г.)  в чл. 10, ал. 3 думите „чл. 1, ал. 2“ се заменят с „чл. 2“.

§ 20. В Закона за лечебните заведения (обн., ДВ, бр. 62 от 1999 г.; изм., бр. 88 и 113 от 1999 г.; попр., бр. 114 от 1999 г.; изм., бр. 36, 65 и 108 от 2000 г.; Решение № 11 на Конституционния съд от 2001 г. – бр. 51 от 2001 г.; изм., бр. 28 и 62 от 2002 г., бр. 83, 102 и 114 от 2003 г., бр. 70 от 2004 г., бр. 46, 76, 85, 88 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34, 59, 80 и 105 от 2006 г., бр. 31, 53 и 59 от 2007 г., бр. 110 от 2008 г., бр. 36, 41, 99 и 101 от 2009 г., бр. 38, 59, 98 и 100 от 2010 г., бр. 45 и 60 от 2011 г., бр. 54, 60 и 102 от 2012 г., бр. 15 и 20 от 2013 г., бр. 47 от 2014 г. и бр. 72 от 2015 г.) в чл. 102, ал. 4  думите „чл. 15 от Закона за счетоводството“ се заменят с „приложимите счетоводни стандарти в съответствие с глава четвърта от Закона за счетоводството“.

§ 21. В Закона за меценатството (обн., ДВ, бр. 103 от 2005 г.; изм., бр. 30, 34, 63 и 80 от 2006 г., бр. 53 и 109 от 2007 г., бр. 42 от 2009 г. и бр. 20 от 2012 г.) в чл. 21, ал. 2 се правят следните изменения:
1. В т. 1 думите „чл. 1, ал. 2“ се заменят с „чл. 2“.
2. В т. 2 думите „чл. 1, ал. 2“ се заменят с „чл. 2“.

§ 22. В Закона за опазване на околната среда (обн., ДВ, бр. 91 от 2002 г.; попр., бр. 98 от 2002 г.; изм., бр. 86 от 2003 г., бр. 70, 74, 77, 88, 95 и 105 от 2005 г., бр. 30, 65, 82, 99, 102 и 105 от 2006 г., бр. 31, 41 и 89 от 2007 г., бр. 36, 52 и 105 от 2008 г., бр. 12, 19, 32, 35, 47, 82, 93 и 103 от 2009 г., бр. 46 и 61 от 2010 г., бр. 35 и 42 от 2011 г., бр. 32, 38, 53 и 82 от 2012 г., бр. 15, 27 и 66 от 2013 г., бр. 22 и 98 от 2014 г. и бр. 62 от 2015 г.) в чл. 62, ал. 7 думите „чл. 33, ал. 6“ се заменят с „чл. 63, ал. 4“.

§ 23. В Закона за публичното предлагане на ценни книжа (обн., ДВ, бр. 114 от 1999 г.; изм. бр. 63 и 92 от 2000 г., бр. 28, 61, 93 и 101 от 2002 г., бр. 8, 31, 67 и 71 от 2003 г., бр. 37 от 2004 г., бр. 19, 31, 39, 103 и 105 от 2005 г., бр. 30, 33, 34, 59, 63, 80, 84, 86 и 105 от 2006 г., бр. 25, 52, 53 и 109 от 2007 г., бр. 67 и 69 от 2008 г., бр. 23, 24, 42 и 93 от 2009 г., бр. 43 и 101 от 2010 г., бр. 57 и 77 от 2011 г., бр. 21, 94 и 103 от 2012 г., бр. 109 от 2013 г. и бр. 34 , 61 и 62 от 2015 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 81, ал. 3, изречение второ думите „чл. 34, ал. 2“ се заменят с „чл. 18“.
2. В чл. 100м, ал. 3, изречение второ думите „чл. 34, ал. 2“ се заменят с „чл. 18“.
3. В чл. 124, ал. 2, т. 4 думите „чл. 26, ал. 1“ се заменят с „чл. 29, ал. 1“.

§ 24. В Закона за пътищата (обн., ДВ, бр. 26 от 2000 г.; изм., бр. 88 от 2000 г., бр. 111 от 2001 г., бр. 47 и 118 от 2002 г., бр. 9 и 112 от 2003 г., бр. 6 и 14 от 2004 г., бр. 88 и 104 от 2005 г., бр. 30, 36, 64, 102, 105 и 108 от 2006 г., бр. 59 от 2007 г., бр. 43 и 69 от 2008 г., бр. 12, 32, 41, 42, 75, 82 и 93 от 2009 г., бр. 87 от 2010 г., бр. 19, 39, 55 и 99 от 2011 г., бр. 38, 44, 47 и 53 от 2012 г., бр. 15 и 66 от 2013 г., бр. 16, 53 и 98 от 2014 г. и бр. 10, 14, 37 и 61 от 2015 г.) в чл. 28з, ал. 2 думите „чл. 33, ал. 6“ се заменят с „чл. 63, ал. 4“.

§ 25. В Закона за търговския регистър (обн., ДВ, бр. 34 от 2006 г.; изм., бр. 80 и 105 от 2006 г., бр. 53 и 59 от 2007 г., бр. 104 от 2007 г., бр. 50 и 94 от 2008 г., бр. 44 от 2009 г., бр. 101 от 2010 г., бр. 34 и 105 от 2011 г., бр. 25, 38 и 99 от 2012 г., бр. 40 от 2014 г. и бр. 22 и 54 от 2015 г.) в чл. 6, ал. 3 думите „чл. 40, ал. 1 – 3“ се заменят с „чл. 38, ал. 1, 3 и 5“.

§ 26. В Търговския закон (обн., ДВ, бр. 48 от 1991 г.; изм., бр. 25 от 1992 г., бр. 61 и 103 от 1993 г., бр. 63 от 1994 г., бр. 63 от 1995 г., бр. 42, 59, 83, 86 и 104 от 1996 г., бр. 58, 100 и 124 от 1997 г., бр. 21, 39, 52 и 70 от 1998 г., бр. 33, 42, 64, 81, 90, 103 и 114 от 1999 г., бр. 84 от 2000 г., бр. 28, 61 и 96 от 2002 г., бр. 19, 31 и 58 от 2003 г., бр. 31, 39, 42, 43, 66, 103 и 105 от  2005 г., бр. 38, 59, 80 и 105 от  2006 г., бр. 59, 92 и 104 от 2007 г., бр. 50, 67, 70, 100 и 108 от 2008 г., бр. 12, 23, 32, 47 и 82 от 2009 г., бр. 41 и 101 от 2010 г., бр. 14, 18 и 34 от 2011 г., бр. 53 и 60 от 2012 г., бр. 15 и 20 от 2013 г., бр. 27 от 2014 г. и бр. 22 от 2015 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 221:
а) в т. 6. накрая се добавя „когато извършването на одит е задължително в предвидените от закон случаи или е взето решение за извършване на независим финансов одит“;
б) в т. 7 след думата „одитор“ се добавя „когато е бил извършен независим финансов одит“.
2. В чл. 245 накрая се добавя „когато извършването на одит е задължително в предвидените от закон случаи или е било взето решение за извършване на независим финансов одит“.
3. В чл. 248 ал. 1 се изменя така:
„(1) Годишният финансов отчет се проверява от назначените от общото събрание регистрирани одитори в предвидените от закон случаи.“
4. В чл. 249, ал. 1 след думата „Когато“ се добавя „годишните финансови отчети на дружеството подлежат на задължителен независим финансов одит по закон и“ .
5. В чл. 251:
а) в ал. 3 изречение първо се изменя така: „Когато извършването на  независим финансов одит е задължително в предвидените от закон случаи или когато е взето решение за извършване на независим финансов одит, общото събрание приема годишния финансов отчет след приключване на одита и представяне на одиторския доклад. Регистрираният одитор участва в заседанието на надзорния съвет, съответно на съвета на директорите по ал. 1 и 2.“;
б) в ал. 4 думите „Провереният и приет“ се заменят с „Приетият от общото събрание“.

§ 27. В Закона за независимия финансов одит (обн., ДВ, бр. 101 от 2001 г., изм., бр. 91 от 2002 г., бр. 96 от 2004 г., бр. 77 и 105 от 2005 г., бр. 30, 33, 62 и 105 от 2006 г., бр. 67 от 2008 г., бр. 95 от 2009 г., бр. 54 от 2010 г., бр. 99 от 2011 г., бр. 38, 60 и 102 от 2012 г., бр. 15 от 2013 г. и бр. 61 от 2015 г.)  в § 1 от допълнителната разпоредба т. 11 се изменя така:
„11. „Предприятия от обществен интерес“ са тези по смисъла на § 1, т. 22 от допълнителните разпоредби на Закона за счетоводството.“

§ 28. В Закона за публичните финанси (ДВ, бр. 15 от 2013 г.) в чл. 168, ал. 1 думите „чл. 1, ал. 2” се заменят с „чл. 2”.

§ 29. Законът влиза в сила от 1 януари 2016 г., с изключение на чл. 48 – 52, които  влизат в сила от 1 януари 2017 г.

Законът е приет от 43-ото Народно събрание на 24 ноември 2015 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

Работни дни през 2016 година в България

Работни дни 2016

През 2016 г. работните дни в България са от понеделник до петък, с изключение на:

Януари – неработен – 1 (петък)

Март – неработни – 3 (четвъртък), 4 (петък); работен – 12 (събота)

Април – неработни – 29 (петък)

Май – неработни – 2 (понеделник), 6 (петък), 23 (понеделник), 24 (вторник); работен – 14 (събота)

Септември – неработни – 5 (понеделник), 6 (вторник), 22 (четвъртък), 23 (петък); работни – 10 (събота), 17 (събота)

Декември – неработен – 26 (понеделник)

По месеци

Месец Работни дни Месец Работни дни
Януари 20 Юли 21
Февруари 21 Август 23
Март 22 Септември 20
Април 20 Октомври 21
Май 19 Ноември 22
Юни 22 Декември 21

Общо работни дни през годината – 252

 

 

 

 

Как да се откажа от схемата ДЗПО и „частния пенсионен фонд“

Финансовите пирамиди представляват модели за правене на бизнес, при които приемането на нови членове носи приходи на старите членове. Обикновено не се произвеждат никакви продукти или услуги.“

…твърдят, че можеш да получиш нещо за нищо. Те все едно казват „Нека да предположим, че прасетата могат да летят“. И ти тогава казваш: „Знаете, че не е добре да се предполага, че прасетата могат да летят“. А те отговарят: „Нещо не ти е наред на теб. Не разбираш ли огромните предимства на летящите прасета?“
за задължителните „частни пенсионни фондове“ от Пол Кругман – нобелов лауреат по икономика

„Просто така е направена схемата, не само в България… а в доста други държави тя е внедрена, че всъщност няма никакъв стимул в тези фондове те да изкарват пари, освен за себе си… Това е неработеща система… Симеон Дянков, министър на финансите, извадка от стенограма от заседанието на НСТС – 9.10.2012 г.

Пенсионните дружества може да се окажат в невъзможност да изплащат бъдещите втори пенсии заради прекалено многото рискове, които крие допълнителното задължително пенсионно осигуряване – дълголетие на клиентите, недобро инвестиране на средствата, сривове заради икономически кризи
… единственото решение да се гарантират тези пенсии е да се създаде общ пул (сметка) и в нея да влязат парите на хората, които вече получават пенсии, и сумите, които остават от партидите на починалите

“Ние искахме да регламентираме това още при правенето на пенсионната реформа през 2000 г. Но това беше малко след фалитите на банките, рухването на финансовите пирамиди и първите реакции на хората бяха, че правим още една пирамида. Затова отложихме решаването на въпроса за по-нататък”, призна Йордан Христосков, един от авторите на големите пенсионни промени преди 12 г.

Приватизацията на социалното осигуряване има смехотворни цели – по-голям избор и по-висока възвръщаемост, но по-висока възвръщаемост не може да се реализира без по-големи рискове… … Няма безплатен обяд. Една от основните причини да имаме държавно обществено осигуряване е, че гражданите трябва да имат стабилно ниво на доходи когато се пенсионират. Парите им не може да бъдат проигравани… Не е възможно което и да е правителство да остави милиони възрастни хора да поемат последиците от срив на финансовите пазари, което да ги остави в крайна бедност“
Джоузеф Стиглиц – скромен носител на нобеловата награда по икономика и бивш вицепрезидент на Световната банка

Защо ние се отказваме от задължителния „частен пенсионен фонд“ по ДЗПО схемата?

1. противно на очакванията изобщо не твърдим, че задължителните „частни пенсионни фондове“ в цял свят са финансови пирамиди, обаче нобелови лауреати по икономика намекват за това

2. не искаме държавата да задлъжнява с 900 милиона лева на година – приблизително толкова средства ще се отклонят към „универсалните пенсионни фондове“ и „професионалните пенсионни фондове“ през 2015 г. ако гражданите не бъдат активни и не се откажат от „личната си сметка“ в абсолютно принудителната до края на 2014 г. схема на задължителните „частни пенсионни фондове“. От 2015 г. родените след 1959 г. могат да кажат „НЕ“ на схемата, „НЕ“ на принудата да плащат данъци на частни фирми. Не казваме, че схемата е лоша, а само, че вече хората могат да й кажат „НЕ“. В правото на избор и свободата да кажеш „НЕ“ няма нищо лошо между другото, или поне либералите са на това мнение

3. не ни мислете за чак такива патриоти и либерали – гледаме си личния интерес и не искаме да загубим 28% от държавната си пенсия (съотношението вноска в УПФ 5% и обща вноска за фонд пенсии 17,8%) и да треперим 40 години дали на „частния ни пенсионен фонд“ няма нещо да му стане през годините, дали някой няма да ни открадне парите, дали няма да дойде икономическа криза, или инфлация, не искаме да се вълнуваме и от големия спор – дали доходността била отрицателна или 0% цяло и нещо на година, обаче от този период до онзи период повече и т.н. Света го е имало преди ДЗПО, ще го има и след затварянето на схемата

4. не ни мислете, че ни е притрябвала чак толкова пенсията – ние не сме будали и ни е известно, че схемата с „капиталово натрупване“, което да осигурява достойни старини на милиони стари хора, е невъзможно, дори и при най-добри намерения. Няма как всички да са милионери, или ако станат, то милионите няма да струват нищо. Няма дори как значителна част от населението да е богато – икономиката се крепи на зависимостта. Натрупването на богатство изобщо не гарантира благосъстояние – утре някой трябва да отиде да работи, за да може богатството да се осребри, ако никой не отиде да работи, капиталовото натрупване нищо не струва. Ако ли пък с изкуствен интелект е възможно да се осигурява благосъстояние, то „капиталовото натрупване“ отново не струва нищо – на роботите пари не им трябват, за да работят. Обикновените животни пък, с виртуалните хартийки изобщо не могат да се накарат да работят. Затова ако някой твърди, че с „капиталово натрупване“ правено от всички е възможно да се осигури благосъстояние на всички, с пълни основания може да се заподозре в нагло шарлатанство

5. „… Разходите за управление на държавното обществено осигуряване са многократно по-ниски от тези на частните пенсионни фондове… … Преход от държавно пенсионно осигуряване към приватизация на системата би означавало, че днешните работещи трябва да платят двойно за пенсионирането си
Джоузеф Стиглиц – скромен носител на нобеловата награда по икономика и бивш вицепрезидент на Световната банка

6. не е възможно дори и на теория съществуването на задължителни „частни пенсионни фондове“ при лоши демографски условия, или от съществуването им няма никаква полза за обществото. Прост пример: Да кажем, че след 40 години съотношението работещи/пенсионери ще е 1 към 1. Гадна работа, нали? НОИ ще има проблем – пенсиите ще са много ниски сигурно и ще се работи по-дълго. Безспорно това е самата истина. Обаче да видим със задължителния „частен пенсионен фонд“ какво би станало: – да допуснем, че този фонд е запазил покупателната способност на парите след 40 години (в това допускане не се влага никаква ирония и сарказъм) – да допуснем, че средното лице има доход 1000 лева (за по-лесно смятане) – да допуснем, че вноската за пенсия в частен фонд е 5% както е сега – така 1 лице трябва да има натрупани реални 50 лева * 12 месеца * 40 години или 24 000 лева – да допуснем, че с някаква ментелива актюерска прогноза се докаже, че средния пенсионер живее 200 месеца след пенсия и тези 24 000 лева трябва да се изплащат от „частния фонд“ 200 месеца (16,67 години след пенсия, уау – това ще рече, че средната продължителност на живота в България е станала 82 години) Така при тази лоша демография 1 работещ към 1 пенсионер какво би станало? В частния фонд би влизала вноска от 50 лева, а ще излиза пенсия от 120 лева. Пита се в задачата след колко време дружеството, което управлява частния фонд ще се откаже от този така почтен бизнес. И това няма да е фалит, просто обикновено отказване

7. искаме ясно да се разграничи къде спира намесата на държавата и къде се появява частната инициатива – данъци може да събира само държавата и данъците (включително осигуровките) трябва да се харчат незабавно, връщайки се при гражданите. Къде е частната инициатива? Където държавата не се бърка, не гарантира бизнеса и не носи приходите на „частни фирми“ ползващи се от държавна протекция. Готови сме да плащаме ниски данъци на държавата, но молим каквото е в сферата на частната собственост, държавата да не ни принуждава (ДЗПО) или подсказва (доброволни фондове с данъчни преференции) как да го инвестираме или харчим. Ако даден продукт е добър, хората сами ще отидат да си го купят. Всяка намеса на държавата говори, че продуктът е с елементи на ментеливост и му трябва държавна намеса, за да се намерят балами да го купуват. В същото време големите експерт-специалисти от шарлатанско царство ще продължават да говорят, че продуктът не, че бил ментелив, а хората понеже били много глупави и нямало да искат да го купуват, ако държавата не ги принуди или поощрява да го правят…

А сега може би най-важното

Как да се откажа от „частния пенсионен фонд“, в който държавата ме беше принудила да участвам насила до края на 2014 г.

1. отивам в териториалното поделение на НАП по постоянен адрес, подавам заявление (цялата процедура отнема не повече от 5 минути, от тук може да се свали и подготви предварително заявлението)
2. това е всичко

Не приканваме никой да прави каквото и да е, всеки роден след 1959 г. би трябвало да има мозък в главата си и да може сам да заподозре, че когато му обещават доходност, като трябва само да инвестира дългосрочно и принудително, значи сигурно има нещо гнило в иначе така хубавата схема.

„Ако някоя жаба бъде пусната в казан с хладка вода и водата бавно се подгрява, жабата ще усети горещината едва когато е толкова сварена, че вече не може да се спаси. Но ако жабата бъде пусната във вряла вода, тя веднага усеща опасността и изскача навън“ – Синдром на сварената жаба

За по-запознатите със схемата ДЗПО, даването на възможността на жабите да изскочат от казана е момент за празник – Честито!

„Над 80 хил. лв. се очаква да е средната стойност по партидата на мъж, осигурявал се 40 години на средномесечния осигурителен доход за страната“

Централната идея на финансовите пирамиди е, че на членовете им се обещава, че ще получат многократно по-големи облаги от приноса на други хора, по-късно като възнаграждение.

Не твърдим по никакъв начин, че принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“ са менте и че обещават по модел „човека взе парите и каза да чакам 40 години“ (от КФН казват, че всичко е наред и ние им вярваме без да се замисляме дори), нанесли са загуба за осигурените лица и държавата, и че схемата като цяло носи загуба за обществото и огромни печалби за малцина. Изобщо не твърдим това и ако някой си внушава нещо друго, явно го преследва голямата пенсия от задължителен „частен пенсионен фонд“

„Не е нужно да изпиеш цялото море, за да се убедиш, че е солено“ – Емил Кротки

Декларираме само ясно и категорично, че не желаем да участваме в схемата ДЗПО, никога няма да се запишем да участваме доброволно, и не вярваме в летящите прасета

„Всеки, който има пред себе си перспективата за пенсия в напреднала възраст или инвалидност, дори и да е съвсем малка, е много по-щастлив и доволен от съдбата си, много по-сговорчив, и много по-лесно се управлява, от този, чието бъдеще е напълно несигурно… Постигането на доволство сред бедните не би било никак скъпо. Те трябва да разберат, че държавата не само взима, но и дава, и не като милостиня, а като право на онези, които имат нужда от грижи, когато изпаднат в неработоспособност“
Ото фон Бисмарк – създателят на първата регламентирана държавна пенсионна система в света през 19 век, която гарантира социалния мир в обществото

Join the party

Да закрием задължителните „частни пенсионни фондове“

Annuit Coeptis

Roma non solvit proditores

Работни дни през 2015 година в България

Работни дни 2015

През 2015 г. работните дни в България са от понеделник до петък, с изключение на:

Януари – неработни – 1 (четвъртък), 2 (петък); работен – 24 (събота)

Март – неработни – 2 (понеделник), 3 (вторник); работен – 21 (събота)

Април – неработни – 10 (петък), 13 (понеделник)

Май – неработни – 1 (петък), 6 (сряда)

Септември – неработни – 21 (понеделник), 22 (вторник); работен – 12 (събота)

Декември – неработни – 24 (четвъртък), 25 (петък), 31 (четвъртък); работен – 12 (събота)

По месеци

Месец Работни дни Месец Работни дни
Януари 21 Юли 23
Февруари 20 Август 21
Март 21 Септември 21
Април 20 Октомври 22
Май 19 Ноември 21
Юни 22 Декември 21

WD2015

Общо работни дни през годината – 252

 

 

 

Публикувано в Законодателство. Етикети: . Leave a Comment »

Чехия затваря „втория стълб“ в пенсионната система 3 години след създаването му

На 12 ноември, правителството на Чехия обяви, че „втория стълб“ на пенсионната система от доброволни индивидуални сметки (в България те са принудително задължителни) въведен през 2013 г. (което доведе до аплодисменти от Международния валутен фонд), ще бъде затворен през 2016 г.

„Втория стълб“ се финансира от част от вноските на работещите, които се отклоняват от „първия стълб“ на обществената пенсионна програма. Според правителството интересът към програмата е екстремно нисък. Едва 84 000 са заявилите желание да участват във „втория стълб“ от създаването му през януари 2013 г., докато очакванията са били за поне 500 000 участници. Щетите за държавния бюджет ще бъдат малки, тъй като във „втория стълб“ на доброволните частни пенсионни фондове в Чехия, са събрани около 11 милиона долара, отклонени от общественото осигуряване. Очакванията са тази сума да бъде около 31,5 милиона долара през 2014 г.

Програмата за ликвидиране на схемата е препоръчана от работна група с широка политическа подкрепа. През март 2016, дружествата, които управляват частните пенсионни фондове във „втория стълб“ (българското ДЗПО, което обаче е доброволно) ще информират собствениците на лични пенсионни сметки, че „втория стълб“ затваря. Те ще имат право до края на месец септември същата година да заявят дали искат натрупаната сума по сметките им да бъде преведена по банкова сметка (с опция да се върне и в „първия стълб“ срещу възстановяване на правата за пълна държавна пенсия) или да се преведе към „третия стълб“ от доброволни частни пенсионни фондове, като срещу това осигуреното лице завинаги губи част от правата си за държавна пенсия. Докато „втория стълб“ затвори окончателно, правилата остават същите.

Въпреки, че решението да се включи към „втория стълб“ е било доброволно, веднъж щом работника влезе в схемата, решението му е окончателно. Към момента 5 лицензирани пенсионно-осигурителни дружества предлагат 4 вида фондове с различен риск (в Чехия му викат „риск“, а в България „доходност“), включително фонд инвестиращ в държавни облигации.

Участниците във „втория стълб“ правят вноска 5% от дохода – 2% за тяхна сметка и 3% за сметка на работодателя, отклонени от общата осигурителна вноска за пенсия, която в Чехия е 28%. Разбира се, както и в България, който участва във „втория стълб“ губи пропорционално на отклонените суми от първия част от държавната си пенсия. Обаче в Чехия участието е доброволно, докато в България е въведено през 1999 г. насилствено. При пенсиониране на осигуреното лице се полага доживотна пенсия според това, което има в личната сметка.

Бяхме се притеснили за Чехия, при анонсирането през 2012 г., че ще въвеждат същата измамна схема като ДЗПО-то в България.

Обаче чехите си казаха думата и само 84 000 са будалите, които са се хванали в капана, че с „капиталово натрупване“ в частен пенсионен фонд може да си осигурят пенсия. Чехите казаха много ясно – заминавайте си за Сибир мошеници!

България остана последната страна от ЕС, която или не е ликвидирала напълно, или не е ограничила до минимално въздействие с план за ликвидиране на измамната схема

Кога България ще ликвидира измамната схема ДЗПО?

Всяко правителство, което не го направи, ще падне от власт. И точно обратното – правителството, което премахне финансовите пирамиди в пенсионната система, ще има много добри времена пред себе си. Без рекетьорите се управлява много по-лесно. Всички нормални държави вече го разбраха това

Да закрием задължителните „частни пенсионни фондове“

Източници:
http://www.ssa.gov/policy/docs/progdesc/intl_update/2014-12/index.html
http://www.ipe.com/imf-applauds-czech-republics-second-pillar-pensions-reform/45574.fullarticle

Asta La Vista принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“

На 19 декември, година 2014-та, българските граждани родени след 1959 г., получиха правото да се освободят от принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“, в които бяха насилени да участват със закон приет в края на 1999 г.

Независимо от това кой ги харесва и кой не, ние

Благодарим на премиера Бойко Борисов, министъра на финансите Владислав Горанов, на Президента Росен Плевнелиев, на всички, които работят за освобождаването на страната от финансовите пирамиди в пенсионната система, и не на последно място на народните представители, които гласуваха с „Да“ на безспорното предложение

В последните дни интересът към частните пенсионни фондове е неимоверно висок, затова настоящата статия ще обобщи в разбираем за обикновения читател вид защо всички родени след 1959 г. при първа възможност трябва да се откажат от схемата ДЗПО

28 причини при първа възможност всички родени след 1959 г. да отидат в НОИ и да подадат декларация за отказ от участие в схемата ДЗПО и възстановяване на пълните права за държавна пенсия

1. задължителните „частни пенсионни фондове“ са създадени, за да реализират свръхпечалба за собствениците си, а не за осигурените при тях лица, иначе нямаше да съществуват

2. парите, които постъпват в „личните сметки“ на осигурените лица са абсолютно негарантирани, прочетете си договора с УПФ-то ако изобщо имате такъв, а не сте разпределени служебно

3. при приемането на кодекса за задължителното обществено осигуряване през 1999 г. е регламентирано как задължителните „частни пенсионни фондове“ прибират вноски, но е съвсем неясно как плащат пенсии – не се чудете, ДЗПО никога няма да почне да плаща пенсии – схемата е създадена, за да се „управляват професионално“ милиарди лева в продължение на десетки години необезпокоявано, а когато дойде момента на плащането, държавата чрез НОИ, ще трябва да покрие щетите (в това време едни специалист-експерти ще говорят, че НОИ е много неефективен, а схемата ДЗПО си е много хубава иначе). Това го видяхме през 2010 г. със задължителните професионалните пенсионни фондове, трябваше да го видим отново и в началото на 2015 г. – огромни маси от протестиращи, на които „частния им професионален фонд“ съобщава, че месечната им пенсия ще бъде 40-50 лева месечно

4. независимо от постигнатите резултати за осигурените лица, онези, които управляват фондовете прибират до 5% от всяка вноска под формата на входна такса и 1% всяка година под формата на такса за управление

5. през 2008 г. най-добрия универсален пенсионен фонд загуби 18% от парите на осигурените лица, а най-посредствения над 29%

6. дружествата с най-много принудително осигурени лица в УПФ са наказвани, че не са управлявали поверените им средства в полза на осигурените лица (излишно е да казваме, че в затвора никой не е отишъл, защото всичко е напълно законно)

7. напълно законно и без никакви санкции, всеки един от задължителните до момента УПФ и ППФ може да загуби 100% от парите за пенсии, стига да се наговори с останалите средната загуба на бранша да бъде 97%. Минималната доходност съгласно чл. 193, ал. 3 от кодекса за социално осигуряване на УПФ и ППФ е 3% повече загуба от средното за бранша. Ще има наказания само ако някой се цепи от колектива и краде много повече от останалите

8. съществуването на ДЗПО ако хората не отидат в НОИ и не декларират отказ от схемата, ще донесе нов държавен дълг от около 900 милиона лева през 2015 г. Кой ще ги връща тези пари?

9. задължителните „частни пенсионни фондове“ с радост купуват този държавен дълг при минимална доходност, и който е генериран единствено заради тяхното съществуване, а онези, които управляват фондовете независимо от всичко ще си вземат 1% на година от официално обявените активи на частния фонд. Значи да повторим – заради съществуването на задължителните „частни пенсионни фондове“ държавата ще трябва да вземе нов държавен дълг от 900 милиона лева, който в най-добрия случай ще бъде купен от задължителните  „частни пенсионни фондове“ срещу годишна такса от 1% и при доходност за осигурените лица вероятно по-ниска от самата годишна такса.

10. организаторите на схемата ДЗПО не е задължително да печелят само от разписаната по закон годишна такса 1% и входна такса 5%. Най-хубавото на схемата и най-доходоностното е да „инвестираш парите“ на другите в своя полза, както се вика „ако не със съгласие, със сила

11. излишно е да се казва, че с толкова пари се купуват много лесно медии, палячовци експерт-специалисти, бивши експерт-специалист-лобисти, неграмотни гласове по време на избори, безработни, когато трябва да се протестира поръчково, рекетира се правителството да не смее да изключва схемата и/или други схеми, че ще стане много страшно и т.н.

12. който остане в схемата ДЗПО (при сегашна вноска 5% и 12,8% в НОИ) ще загуби 28% от държавната си пенсия и трябва да се надява, че онези, които управляват „личната му сметка“ за „втора пенсия“ няма да „управляват“ парите му твърде лошо, че да успее с „втора пенсия“ да получава толкова колкото онези, които получават само 1 пълна държавна пенсия от НОИ. Мислите, че сегашните пенсионери взимат твърде малко пенсия? Помислете за вас какво би било ако трябва да взимате с 28% по-малко от тях и да се надявате на чудо

13. ако някой се надява, че благодарение на много добро управление и капиталово натрупване „частния му фонд“ ще направи толкова добра доходност, че да е на реална печалба, ами шансът за това ако гледаме резултатите на ДЗПО от началото на съществуването им е 16% при УПФ, където до момента са насилени да участват всички родени след 1959 г. и 21% при ППФ. Според нас този процент е твърде завишен, тъй като по-голямата част от месеците, в които реалната доходност на всички УПФ съвкупно не е била загуба, са в периода, в който се говореше, че Българската фондова борса е тенджера под налягане и някой трябва да изпусне парата. Може да се окаже, че всъщност задължителните „частни пенсионни фондове“ никога не са успявали да постигнат реална доходност за осигурените лица и шансът да се пенсионираш от схемата на печалба е 0% (освен ако не си от организаторите на схемата)… „… на 24 октомври миналата година, големите четири международни пенсионни компании, които държат над 75% от пенсионния пазар, са изпратили писмо до КФН, в което сигнализират и доказват пазарна манипулация в особено големи размери. Според тях тази практика представлява системен риск за небанковия финансов сектор. Част от другите фондове имат значителни експозиции в свързани лица, като цените на които активите са придобиване, са силно над реалната им стойност. Това налага на всеки отчетен период да се извършват кухи финансови операции, за да може цената да се държи висока. По този начин всъщност част от рапортуваната доходност от фондовете е изкуствена. В писмото са посочени конкретни данни, които показват как в последния ден на всяко тримесечие се повтаря тенденцията цените на акциите на едни и същи дружества фаворити на някои пенсионни компании да скачат

14. България остана последната държава сред бедните в ЕС, където схемата ДЗПО не е закрита. Останалите насилени в края на 20 век – Унгария, Литва, Полша, Естония, Румъния, а последната година Чехия, или напълно са закрили измамната схема или са я свели до минимално въздействие с тенденция за окончателното й премахване. Така че България ще е последната държава, която ще премахне схемата ДЗПО. Обаче кога? Защото всяка година забавяне ще струва на държавния бюджет 900 милиона лева.

15. в нито една развита държава по света не съществува такова недоразумение като задължителен „частен пенсионен фонд“ тип ДЗПО. Ако някой ревне сега, че Чили е развита държава, дори и да приемем, че това е така, то в Чили се подготвят нови реформи на пенсионната система и задължителните „частни пенсионни фондове“ там ще бъдат премахнати

16.  ако не вярвате на фактите по-горе, спете си спокойно с „личната си сметка“, частните пенсионни фондове е почти невъзможно да фалират (докато са задължителни, а те вече не са). Спете си спокойно, обаче ако сте готови да поемете лично риска един ден да ви кажат, че „втората ви“ пенсия е 10 лева месечно и това ви устройва напълно. Вашите си 10 лева месечно от „личната ви сметка“? Ама ще са си ваши и ще загубите само 28% от държавната пенсия.

17. един от палячовците защитаващи идеята, че родените след 1959 г. задължително трябва да участват в схемата ДЗПО твърди, че прехвърлянето на частни партиди в НОИ лишава хората от достойни пенсии – най-добре да ги изброи поименно тези хора

18. някои твърдят, че съществуването на ДЗПО гарантира, че има връзка между това, което внасяш за пенсия и това, което ще получаваш, тъй като „личната сметка“ на всеки си е лична и там парите се натрупват – обаче не е точно така, защото да, парите наистина се натрупват, но може би в нечии други сметки

19. някои твърдят, че благодарение на ДЗПО и като си знаеш, че имаш лична сметка, това ще те стимулира да се осигуряваш на реалните доходи – ами няма никъде данни за такава причинно-следствена връзка (може би защото изобщо няма такава), далеч по-добре е да си вземеш парите на ръка и ако си заделяш за пенсия, да си ги вложиш парите където пожелаеш и в каквото пожелаеш, а не да е задължително във фонд, още повече задължителен

20. в пенсионното дружество ще имате много по-голяма прозрачност. Там парите са по лични сметки и дори вие самите няма да може да ги използвате, преди да се пенсионирате – не сте ли си мечтаели винаги да си направите един 40-45 годишен депозит без никаква договорена лихва и без никаква гаранция, че поне колкото е внесено, макар и обезценено от инфлация ще може да се изтегли обратно?

21. всички пари, които внасяте в частен пенсионен фонд, отиват само по вашата лична сметка – те няма да бъдат изразходвани за плащане на спорни пенсии, социални помощи, няма да субсидирате хора, които не са внасяли осигуровки – всъщност плащането на спорните пенсии, социални помощи и други подобни така и така ще бъде направено, с вашите данъци, но сигурни ли сте, че искате да сте солидарни освен към спорните пенсии, помощи, безработни и т.н. и към бедни олигарси?

22. бъдещата ви пенсия от ДЗПО няма да зависи от усмотрението на бъдещо правителство – а какво ще стане ако едно бъдещо правителство откаже да плаща по държавните облигации, които готиния ви „частен пенсионен фонд“ е купил с вашите пари, и за което ще получава 1% годишно от вашите пари в частен пенсионен фонд?

23. частните пенсионни фондове нямат таван за пенсиите, които плащат – не е и нужно, ДЗПО работи за собствениците на схемата, да не са луди да се ограничават, колкото до осигурените лица – те нямат никакъв шанс да получават голяма пенсия от задължителен „частен пенсионен фонд“

24. парите от пенсионните сметки в частен фонд се наследяват и близките ви биха получили натрупаните пари – само това ли? Всъщност държавното обществено осигуряване покрива еднократно обезщетение за погребение 570 лева, след това всички деца до 26 годишна възраст ако учат имат право на наследствена пенсия, оцелелия съпруг има право на 26,5% от пенсията на починалия доживотно, дори родителите биха имали право на наследствена пенсия при определени условия. Това май „частния фонд“ не го може и НОИ е далеч по-щедър? Ами да, всъщност това е функцията на държавата – да подпомага гражданите си при сполетяло ги нещастие, докато основната функция на „частния фонд“ е да направи по-голяма печалба… за собствениците си

25. малко цифри от изнесения тримесечен отчет за постигнатите резултати на задължителните „частни пенсионни фондове“ към месец септември 2014 г.:
– прибрани насила осигуровки от универсалните пенсионни фондове и професионалните пенсионни фондове общо от началото на съществуването си – 6,60 милиарда лева номинални пари
– прибрани насила осигуровки от универсалните пенсионни фондове и професионалните пенсионни фондове общо от началото на съществуването си – 7,33 милиарда лева сегашни пари
– изплатени за всички години (включително превода от ППФ-та към НОИ през 2010 г. за 108 милиона лева) – 173 милиона номинални лева
– изплатени за всички години (включително превода от ППФ-та към НОИ през 2010 г. за 108 милиона лева) – 187 милиона лева сегашни пари
– декларирана наличност към септември 2014 – 7,13 милиарда лева
реален резултат от дейността на УПФ и ППФ за целия период на съществуването им в сегашни пари – 11 милиона лева загуба
– събрани такси от дружествата, които управляват УПФ и ППФ – 692 милиона лева сегашни пари

IL201409

26. малко по-детайлен преглед на универсалните пенсионни фондове показва, че към септември 2014 те са успели да излязат на „зелено“ с 2,44%. Тоест за целия период на съществуването си са донесли съвкупно реална доходност от 2,44%, ама не на година, а общо за 13 години. Този добър резултат може обаче да се оспорва по 2 причини: постигнат е при положение, че официалната статистика в страната отчита дефлация от 5% за последните 2 години (ако някой смята, че цените са паднали с 5% последните 2 години нека да си каже), но по-големия проблем е, че трябва да приемем, че това, което е декларирано от фондовете е истина. Не че им нямаме доверие, не сме съгласни със сила и не ни грее за бъдещето на родината (и нищо не намекваме с това), но просто вярваме на одиторите им толкова, колкото на одиторите, които не откриваха нищо нередно в отчетите на известната в някои среди като „Ментакбанк“. Както стана ясно последните месеци, на „Ментакбанк“ активите й се оказаха доста ментеливи, а държавата в момента претърпява щети за милиарди лева. Както и да е, тези големи числа не казват много ако не се открие каква пенсия може да се получава средно от УПФ-та (там където до момента са насилени да участват всички родени след 1959 г.) – отговорът е 11,32 лева за мъжете и 8,38 лева за жените месечно. Следвайки тренда на капиталово натрупване до момента, ако УПФ-та съществуват и през 2025 г., то за мъжете ги чака средно крупна „втора пенсия“ от близо 18 лева, а за жените 14 лева, месечно (хайде да ги удвоим на 36 лева за мъжете и 28 лева за жените). И за тази крупна сума онези, които изберат да останат в ДЗПО, ще загубят само 28% от държавната си пенсия.

UPF201409

27. от началото на 2015 г. професионалните пенсионни фондове трябваше да почнат да плащат пенсии на работниците от тежките категории труд. Обаче отново не могат да плащат. Каква ли може да е причината? Просто към септември 2014 г. за 14 години управление, професионалните пенсионни фондове са успели да реализират загуба за осигурените лица от 163 милиона лева сегашни пари или 18% загуба. И това пак при допускането, че имаме дефлация 5% последните 2 години и отчетите на фондовете не са ментеливи. След тези резултати каква ли би била месечната пенсия на миньорите и другите работници 1-ва и 2-ра категория, ако трябваше да получават пенсии от задължителен „частен пенсионен фонд“. Отговорът е 25,68 лева месечно. Тъй като това число излиза средно между тези, които са се осигурявали пълния период необходим за получаване на пенсия и онези, които са се осигурявали само 1 месец, редно ще е да удвоим сумата, но пак нещо сметките не излизат. Как ли ще реагират миньорите ако им се съобщи от частния фонд, че пенсията им ще бъде 51 лева месечно?

За който иска да се запознае по-подробно с посочените по-горе цифри и графика – на разположение е безплатния Fack Private Funds Facker 1.5 201409

Предварително се извиняваме ако поради техническа грешка сме завишили или намалили загубите предизвикани от съществуването на задължителни „частни пенсионни фондове“ в България.

28. „Пенсионните дружества може да се окажат в невъзможност да изплащат бъдещите втори пенсии заради прекалено многото рискове, които крие допълнителното задължително пенсионно осигуряване – дълголетие на клиентите, недобро инвестиране на средствата, сривове заради икономически кризи. Това стана ясно от дебатите на кръгла маса за постиженията и проблемите на капиталовото пенсионно осигуряване.“ – спомняте ли си тази статия? „Експертите настояват в определен момент парите от лични партиди да влизат в обща сметка като при държавното осигуряване„. Това последното е за любителите на екстремни преживявания, които вярват, че „личната им сметка“ в задължителен „частен пенсионен фонд“ си е тяхна и никой не може да им я пипне.

Тези 28 точки не са изчерпателни и не претендират, че всички УПФ-та и ППФ-та са постигнали посочените по-горе катастрофални резултати за осигурените лица, а само показват, че като цяло от принудителното задължително осигуряване в „частен пенсионен фонд“ съвкупно данъкоплатците са понесли вреди и ще ги търпят докато съществува схемата ДЗПО.

Който иска истинска лична сметка, да протестира защо в България не се въведе вноска за допълнителна пенсия от 10%, която не подлежи на данъчно облагане, и която се дава на лицето към заплатата да си я инвестира където пожелае и в каквото пожелае. Моделът за това е разписан тук и е много лесен за реализация, само политическа воля да има

В крайна сметка за създалата се ситуация не са виновни дружествата, които управляват принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“, защото не е луд, който яде баницата. За всичко са виновни правителствата от 1999-та досега, които са позволили съществуването на схема от този вид в България. Сега държавата трябва да плати за щетите нанесени на осигурените лица заради принудителното им участие в УПФ и/или ППФ.

Искане до асоциацията на финансовите пирамиди в пенсионната система

1. Според вас, предложените промени представляват опит за смяна на тристълбовия модел на пенсионно осигуряване, въведен през 2000 г. и получил признанието на международните институции като успешна стратегия за пенсионна реформа, с решения с временен фискален ефект, застрашаващи доверието в пенсионната система и по своята същност са отстъпление от проведените в съгласие с международните институции спасителни за държавата реформи в периода 1998-2001 г. – всъщност въведения през 2000 г. „тристълбов модел“ е едно недоносче въвеждано само в бедни и закъсали държави, и България остана последната, която ще го прекрати. Нито една развита държава не е допуснала недоразумение като задължителен частен фонд в пенсионната си система и може да се каже, че „тристълбовия модел“ е получил международно признание като един провал. Концентрирайте работата си върху доброволните пенсионни фондове, защото място за задължителни в България повече няма, и много добре го знаете това

2. Твърдите, че се прави опит за заобикаляне на решението на Конституционния съд на Република България от 2011 г., когато за първи път бе посегнато върху лични средства, натрупани в индивидуалните партиди на осигурени в капиталова форма лица, които представляват тяхна собственост. Всъщност промяната през 2010 г. когато бяха прехвърлени 107 милиона лева към НОИ, а на НОИ бяха натрапени всички загуби реализирани от „частните фондове“ няма нищо общо с промените гласувани на 19 декември 2014 г. Сега гражданите сами ще направят волеизявление къде да отидат принудително събираните им в „частен пенсионен фонд“ средства и дали да понесат загубите, които са им нанесени до момента или да прехвърлят топката на НОИ. Държавата само дава избор на хората, защото има много вина създавайки мутантите УПФ и ППФ. Изборът не е нещо лошо, знаем че за вас е обаче, но пак да ви посъветваме да си гледате доброволните фондове, направете ги привлекателни с предлагането на истински продукти и спрете да лъжете хората, защото и без друго никой не ви вярва. Колкото до неадекватното решение на конституционния съд от 2011, това е голямо петно за цялата правосъдна система. Взелите това решение трябва да се срамуват до края на живота си, като можем да им пожелаем да се пенсионират и да живеят със средната пенсия, която ППФ-та предложиха на миньорите през 2010 г. 

3. Държите да знаете кои са авторите на едни толкова съществени промени, засягащи живота и бъдещето на милиони граждани и на държавата като цяло? – вашето съществуване е в резултат от акт на парламента. Не бъдете толкова нагли и си гледайте доброволното пенсионно осигуряване

Предложения за държавното управление

– на сайта на НОИ да се направи форма за декларация за отказ от участие в схемата ДЗПО, така че всеки млад човек с електронен подпис или безплатния персонален идентификационен код да не се налага да ходи до института лично, а да може да свърши работата за 5 минути.

– криминализирането на укриване на осигуровки изобщо не е достатъчна мярка за по-голяма събираемост. Едва ли ще разкрием голяма тайна като кажем, че НАП за 3 лева невнесен ДДС праща заплашителни писма по пощата (и то не електронната), а за стотици хиляди лева неплатени осигуровки може и да няма никакъв проблем. НАП трябва да почне да третира осигуровките по същия начин, както ДДС, ДДФЛ и останалите данъци. Напълно изпълнима и стимулираща мярка е за неплатени в срок данъчно-осигурителни задължения в размер над 3000 лева данъчните да се размърдат да си ги съберат, като след предупредителното писмо да следва запор на сметки и искане за обявяване в несъстоятелност. Не може да се оставя една фирма да трупа стотици хиляди задължения за осигуровки, но тъй като по отношение на ДДС и ДДФЛ е изрядна, данъчните да са безучастни. Несъбраните осигуровки са директен удар по осигурителната система, като не в НОИ ще са виновни, а проблемът ще е изцяло от немърливото отношение към осигурителните задължения от страна на данъчните

– как е възможно толкова години никой да не промени текста, който гласи, че минималната доходност съгласно чл. 193, ал. 3 от кодекса за социално осигуряване на УПФ и ППФ е 3% повече загуба от средното за бранша? Това не е ли съучастничество в престъпната схема от страна на държавата. Първо насилва данъкоплатците да участват и им гарантира до не повече от 100% загуба на принудително вложените средства

доброволните пенсионни фондове трябва да продължат дейността си само при строги регулации и риск, който да се поема изцяло от тези, които управляват фонда. Парите на гражданите, които решат да влагат пари доброволно в частен фонд, трябва да са абсолютно гарантирани и то не с пари на държавата, в противен случай няма причина да продължават да съществуват, защото са нищо повече от едни взаимни фондове с друго име

– не е правилно за вноски за доброволно пенсионно осигуряване да може да се ползва 10% отстъпка от данъчната основа за осигурените лица, докато тази отстъпка да я няма когато данъкоплатеца реши да си спестява за пенсия в банка например. Преференция към доброволните пенсионни фондове изкривява свободния пазар и трябва да се отмени

– всяко управление, което упражнява протекция върху финансовите пирамиди в пенсионната система в ущърб на данъкоплатците, ще падне от власт

– приетите текстове с реформата дават неограничен период на вече осигуряваните в схемата ДЗПО да избират НОИ или „частния фонд“, като с такава дупка в закона напълно възможно е незаинтересоваността на населението да доведе до това, че още години наред ще има заблудени хора, които ще се надяват, че благодарение на „частния си фонд“ ще получават по-голяма пенсия, отколкото от НОИ. Трябва да се въведе едногодишен срок и за тези, които вече са се осигурявали в схемата ДЗПО – или избират частния фонд и си поемат всички рискове за собствена сметка, или избират НОИ и държавата поема загубите, които ДЗПО схемата им е нанесла по вина на държавата до момента. Така е и демократично и незастрашаващо бюджета, защото пак да повторим всяка година съществуване на ДЗПО в България ще струва 900 милиона лева нов държавен дълг

– по никакъв начин не може правителството да отстъпва от решението за тези, които още не са работили, в случай, че 1 година не си изберат частен пенсионен фонд, да се осигуряват само в НОИ. Дори и тази опция да избират ДЗПО на новите на пазара на труда не трябва да я има, защото държавата става съучастник на потенциалната опасност някой младеж на 18 години да му хрумне да влезе в измамната схема ДЗПО. Държавата трябва да предпазва гражданите си от участие в подобни схеми, както го правят всички развити държави

– колкото до възможните идеи в НОИ да се въведе фонд с трупане на пари – това е безумна идея отхвърлена в началото на 20 век при фалита на първата пенсионна система на Германия, когато лобистите за капиталово натрупване надделяват, а в крайна сметка капиталът е изгорял с инфлацията. Затова сега Германия има резерви в тяхното НОИ достатъчни да изплаща пенсии за до 2 месеца. Каквото се събере от вноски и данъци ако е необходимо, това се плаща под формата на пенсии. Няма задържане на пари, които да мухлясват в изчакване, няма и желаещи да крадат, защото няма какво да се открадне. Това в Германия са го разбрали много отдавна.

Защо вместо да се правят повече експерименти, не се използва моделът пенсионна система в Германия? Там няма таван на пенсиите, няма нужда от капиталови натрупвания, няма минимален осигурителен стаж, гледа се само осигурителния принос и пенсионната възраст. Простичка система и работеща добре.

Да кажем „Не“ на кражбата! Да закрием задължителните „частни пенсионни фондове“!