Увеличение на максималния осигурителен доход от 2600 на 3000 лева – ефекти за бизнеса, държавата и средната класа

В последните седмици се появиха притеснения сред бизнес средите, заради идея максималния осигурителен доход да се увеличи от 2600 на 3000 лева месечно. По-долу са представени ефектите за бизнеса и осигурените лица на определени доходи. Има ли за какво бизнеса и „средната класа“ да се притеснява?

В първата таблица се прави сравнение за % удръжки от заплатата на работника при максимален осигурителен праг от 2600 лева и 3000 лева, както и размера на нетната заплата при сегашния и новия режим, при запазване на същия размер на настоящата брутна заплата на работника

Удръжки от заплатата в % Нетна заплата
Име на работник Брутна заплата При 2600 лева При 3000 лева При 2600 лева При 3000 лева
Петър Петров 500 нетнов 644.36 34.75% 34.75% 500.00 500.00
Петър Петров 1000 нетнов 1288.69 34.75% 34.75% 1000.00 1000.00
Петър Петров 1500 нетнов 1933.05 34.75% 34.75% 1500.00 1500.00
Петър Петров 2000 нетнов 2577.39 34.75% 34.75% 2000.00 2000.00
Петър Петров 2017.55 нетнов 2600.00 34.75% 34.75% 2017.55 2017.55
Петър Петров 2500 нетнов 3136.06 31.09% 33.84% 2500.00 2450.39
Петър Петров 3000 нетнов 3691.61 28.29% 30.73% 3000.00 2950.39
Петър Петров 3500 нетнов 4247.17 26.15% 28.34% 3500.00 3450.39
Петър Петров 4000 нетнов 4802.72 24.45% 26.44% 4000.00 3950.39
Петър Петров 4500 нетнов 5358.28 23.08% 24.90% 4500.00 4450.39
Петър Петров 5000 нетнов 5913.84 21.95% 23.62% 5000.00 4950.40
Петър Петров 5500 нетнов 6469.39 20.99% 22.55% 5500.00 5450.39
Петър Петров 6000 нетнов 7024.95 20.18% 21.63% 6000.00 5950.39
Петър Петров 6500 нетнов 7580.50 19.48% 20.84% 6500.00 6450.39
Петър Петров 7000 нетнов 8136.06 18.87% 20.14% 7000.00 6950.39
Петър Петров 7500 нетнов 8691.61 18.33% 19.54% 7500.00 7450.39
Петър Петров 8000 нетнов 9247.17 17.86% 19.00% 8000.00 7950.39
Петър Петров 8500 нетнов 9802.72 17.43% 18.51% 8500.00 8450.39
Петър Петров 9000 нетнов 10358.28 17.05% 18.08% 9000.00 8950.39
Петър Петров 9500 нетнов 10913.84 16.71% 17.69% 9500.00 9450.40
Петър Петров 10000 нетнов 11469.39 16.40% 17.33% 10000.00 9950.39
Петър Петров 11000 нетнов 12580.50 15.85% 16.72% 11000.00 10950.39
Петър Петров 12000 нетнов 13691.61 15.39% 16.19% 12000.00 11950.39
Петър Петров 13000 нетнов 14802.72 15.00% 15.74% 13000.00 12950.39
Петър Петров 14000 нетнов 15913.84 14.66% 15.36% 14000.00 13950.40
Петър Петров 14538.35 нетнов 16512.00 14.50% 15.17% 14538.35 14488.74
Петър Петров 15000 нетнов 17024.95 14.37% 15.02% 15000.00 14950.39
Петър Петров 16000 нетнов 18136.06 14.11% 14.72% 16000.00 15950.39
Петър Петров 16824.80 нетнов 19052.50 13.92% 14.50% 16824.80 16775.19
Петър Петров 17000 нетнов 19247.17 13.88% 14.46% 17000.00 16950.39
Петър Петров 18000 нетнов 20358.28 13.67% 14.22% 18000.00 17950.39
Петър Петров 19000 нетнов 21469.39 13.48% 14.01% 19000.00 18950.39
Петър Петров 20000 нетнов 22580.50 13.32% 13.81% 20000.00 19950.39

Както става ясно от сравнението за всички работещи и техните работодатели, при нетна заплата до 2017.55 лева през 2018 година, няма абсолютно никакво значение дали максималния осигурителен доход ще е 2600 лева или 3000 лева, или 1 милион лева.

Работещите при нетна заплата 2500.00 лева биха започнали да получават 2450.39 лева. Тези при 3500 лева – 3450.39 лева. Тези при 20000.00 лева – 19950.39 лева. Загубите са винаги 49.61 лева месечно за работната сила. В същото време трябва да се спомене, че за тези групи лица държавната пенсия ще скочи с 3000 / 2600 или 15,38%.

Ако допуснем, че за работещ с нетна заплата 2500 лева загуба от 49,61 лева прави 1,98% загуба на доход, то 15,38% по-голяма пенсия изглежда като страхотна компенсация. Е, за тези с 20000 лева нетна заплата загубата на 49,61 лева е 0,25%, а държавната пенсия отново ще скочи с 15,38%. Ама щом държавата ще го плаща това нещо, може, нали? Голямо е ощетяването, обаче за този, който ще плаща пенсиите утре, не за „ощетените“ днес.

В следващата таблица се прави сравнение за увеличението на разходите на работодателя при приемане на новия максимален осигурителен доход от 3000 лева месечно

Нетна заплата
Име на работник Брутна заплата При 2600 лева При 3000 лева Увеличение на разходи за фирмата В %
Петър Петров 500 нетнов 644.36 500.00 500.00 0.00 0.00%
Петър Петров 1000 нетнов 1288.69 1000.00 1000.00 0.00 0.00%
Петър Петров 1500 нетнов 1933.05 1500.00 1500.00 0.00 0.00%
Петър Петров 2000 нетнов 2577.39 2000.00 2000.00 0.00 0.00%
Петър Петров 2017.55 нетнов 2600.00 2017.55 2017.55 0.00 0.00%
Петър Петров 2500 нетнов 3136.06 2500.00 2450.39 75.68 2.09%
Петър Петров 3000 нетнов 3691.61 3000.00 2950.39 75.68 1.81%
Петър Петров 3500 нетнов 4247.17 3500.00 3450.39 75.68 1.60%
Петър Петров 4000 нетнов 4802.72 4000.00 3950.39 75.68 1.43%
Петър Петров 4500 нетнов 5358.28 4500.00 4450.39 75.68 1.29%
Петър Петров 5000 нетнов 5913.84 5000.00 4950.40 75.68 1.18%
Петър Петров 5500 нетнов 6469.39 5500.00 5450.39 75.68 1.09%
Петър Петров 6000 нетнов 7024.95 6000.00 5950.39 75.68 1.01%
Петър Петров 6500 нетнов 7580.50 6500.00 6450.39 75.68 0.94%
Петър Петров 7000 нетнов 8136.06 7000.00 6950.39 75.68 0.88%
Петър Петров 7500 нетнов 8691.61 7500.00 7450.39 75.68 0.82%
Петър Петров 8000 нетнов 9247.17 8000.00 7950.39 75.68 0.78%
Петър Петров 8500 нетнов 9802.72 8500.00 8450.39 75.68 0.74%
Петър Петров 9000 нетнов 10358.28 9000.00 8950.39 75.68 0.70%
Петър Петров 9500 нетнов 10913.84 9500.00 9450.40 75.68 0.66%
Петър Петров 10000 нетнов 11469.39 10000.00 9950.39 75.68 0.63%
Петър Петров 11000 нетнов 12580.50 11000.00 10950.39 75.68 0.58%
Петър Петров 12000 нетнов 13691.61 12000.00 11950.39 75.68 0.53%
Петър Петров 13000 нетнов 14802.72 13000.00 12950.39 75.68 0.49%
Петър Петров 14000 нетнов 15913.84 14000.00 13950.40 75.68 0.46%
Петър Петров 14538.35 нетнов 16512.00 14538.35 14488.74 75.68 0.45%
Петър Петров 15000 нетнов 17024.95 15000.00 14950.39 75.68 0.43%
Петър Петров 16000 нетнов 18136.06 16000.00 15950.39 75.68 0.41%
Петър Петров 16824.80 нетнов 19052.50 16824.80 16775.19 75.68 0.39%
Петър Петров 17000 нетнов 19247.17 17000.00 16950.39 75.68 0.38%
Петър Петров 18000 нетнов 20358.28 18000.00 17950.39 75.68 0.36%
Петър Петров 19000 нетнов 21469.39 19000.00 18950.39 75.68 0.34%
Петър Петров 20000 нетнов 22580.50 20000.00 19950.39 75.68 0.33%

Както може да се види от таблицата, за работещите през 2018 година за нетна заплата от 2017.55 лева, няма да има промяна при бюджетирането при работодателя.

Допълнителните разходи биха били между 2.09% при работник с нетна заплата 2500 лева и спадащи пропорционално до 0.33% за работник с нетна заплата 20000 лева.

Очевидно такива промени не могат да съборят никоя сериозна фирма, която плаща добри заплати в България. Още повече, че работниците получаващи заплатите на „средната класа“ обичайно получават ежегодно повишение на заплатите в двуцифрени проценти.

Затова, 2 съвета към работодателите:
– Ако закона се приеме, никой не може да ви накара да вдигате заплати, за да се компенсират загубите от 49.61 лева месечна нетна заплата за „средната класа“, при положение, че компенсацията, която работника получава от държавата ще е 15,38% по-голяма пенсия. Много нагъл трябва да е работника, за да си поиска такова увеличение
– За който пък работник от средната класа е заслужил 20% повишение на разходите за фонд работна заплата, може да се дисконтират тези законодателни промени, и например увеличението му да е 18% или колкото излиза, в случай, че се е правило бюджетиране за 5 години напред и такива законодателни промени не са били отразени предварително

1 съвет към държавата – не го приемайте това увеличение на максималния осигурителен доход сега. За малкото осигурителни вноски, които ще дойдат плюс на осигурителните фондове, ще се плащат 15,38% по-големи пенсии за най-богатите пенсионери? Защо? Формулата на НОИ за изчисляване на пенсията е дефектна и с нея никога незаслужили им се изчисляват прекомерно високи пенсии. Първо я оправете, за да няма тарикати, които да цакат фонд „Пенсии“, след това да се бъгват и счетоводители, и управители на фирми да правят излишни сметки с други законодателни промени, качване на прагове или тяхното отпадане

Реклами

Работни дни през 2018 година в България

Работни дни 2018

През 2018 г. работните дни в България са от понеделник до петък, с изключение на:

Януари – неработен – 1 (понеделник)

Март – неработен – 5 (понеделник)

Април – неработни – 6 (петък), 9 (понеделник)

Май – неработни – 1 (вторник), 7 (понеделник), 24 (четвъртък)

Септември – неработни – 6 (четвъртък), 24 (понеделник)

Декември – неработни – 24 (понеделник), 25 (вторник), 26 (сряда)

Месец Работни дни Месец Работни дни
Януари 22 Юли 22
Февруари 20 Август 23
Март 21 Септември 18
Април 19 Октомври 23
Май 20 Ноември 22
Юни 21 Декември 18

 

 

Свобода от „частните фондове“ – Конституционния съд отхвърли наглите лобисти

На 6 юли 2017 г. Конституционния съд на Република България отвърли искането на нагли лобисти за обявяване на противоконституционно правото на родените след 1959 г. да се освободят от принудителното си участие в схемата ДЗПО.

Благодарим на Конституционния съд за правилно взетото решение и неподдаването на корупция от лобистите

А от септември 2015 г. всеки роден след 1959 г. може да се освободи от робството на ДЗПО и да си възстанови пълните права за държавна пенсия. За родените през 60-те години на 20 век обаче съветваме да побързат, защото правото на отказ от ДЗПО не е неограничено по време. За всички, които още не са се отказали – ние го направихме и не съжаляваме ни най-малко. Лесно е – само се подава за 1-2 минути едно

заявление в НАП по постоянен адрес

– и това е всичко.

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е № 9

 

 София, 6 юли 2017 г.

Конституционният съд в състав: Борис Велчев –председател, членове: Цанка Цанкова, Стефка Стоева, Румен Ненков, Кети Маркова, Георги Ангелов, Анастас Анастасов, Гроздан Илиев, Мариана Карагьозова-Финкова, Константин Пенчев, Филип Димитров, Таня Райковска, при участието на секретар-протоколиста МАРИАНА ГЕОРГИЕВА разгледа в закрито заседание на 6 юли 2017 г. конституционно дело №  9/2016 г., докладвано от съдията ГЕОРГИ АНГЕЛОВ.

 

Тричленен състав на Върховния административен съд е поискал обявяването за противоконституционни на разпоредбите на чл. 4б, ал. 1, чл. 4в, ал. 1 и чл. 124а, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (обн., ДВ, бр. 110 от 17.12.1999 г., посл. изм. и доп. ДВ., бр.105 от 30.12.2016 г.). Твърди, че те противоречат на абзац 5 от Преамбюла, на чл. 4, ал. 1 и 2, на чл. 6, ал. 2, на чл. 17, ал. 1 и 3, на чл. 19, ал. 1 и на чл. 51, ал. 1, предл. 1 от Конституцията на Република България, като е изложил мотиви за противоречието.

Според чл. 4б, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) „Осигурените в универсален пенсионен фонд лица имат право да изберат да променят осигуряването си от универсален пенсионен фонд във фонд „Пенсии“, съответно във фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“, с увеличена осигурителна вноска в размера на осигурителната вноска за универсален пенсионен фонд не по-късно от 5 години преди възрастта по чл. 68, ал. 1 и ако не им е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст.“.

Съгласно чл. 4в, ал. 1 КСО „Осигурените в професионален пенсионен фонд лица имат право еднократно да променят осигуряването си от професионален пенсионен фонд във фонд „Пенсии“ с увеличена осигурителна вноска в размера на осигурителните вноски по чл. 157, ал. 1, т. 2, ако не им е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст или професионална пенсия за ранно пенсиониране.“.

Член 124а, ал. 1 КСО гласи: „Лицата по чл. 4б, ал. 1, които са избрали да променят осигуряването си от универсален пенсионен фонд във фонд „Пенсии“, съответно във фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“, могат да изберат да възобновят осигуряването си в универсален пенсионен фонд не по-късно от 5 години преди възрастта по чл. 68, ал. 1 и ако не им е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст.“.

Искането е допуснато за разглеждане по същество.

Постъпилите становища и правни мнения по основателността му са в три групи.

Според първата от тях, включваща Министерския съвет, министъра на труда и социалната политика, министъра на финансите, Националния осигурителен институт, Националната агенция за приходите, Комисията за финансов надзор, Конфедерацията  на индустриалците и работодателите в България, Конфедерацията на независимите синдикати в България, Конфедерацията на труда „Подкрепа“ и проф. Красимира Средкова, искането е неоснователно.

Според втората – на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване, Асоциацията на индустриалния капитал в България и проф. Васил Мръчков, искането е изцяло основателно.

В третата група е проф. Ганета Минкова, която намира искането за основателно само относно думите „не по-късно от 5 години преди възрастта по чл. 68, ал. 1 и ако не им е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст“ от чл. 4б, ал. 1 КСО, „ако не им е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст или професионална пенсия за ранно пенсиониране“ от чл. 4в, ал. 1 КСО, и „не по-късно от 5 години преди възрастта по чл. 68, ал. 1 и ако не им е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст“ от чл. 124а, ал. 1 КСО.

Комисията за защита на конкуренцията и Съюзът на пенсионерите са представили становища без да е изразено конкретно отношение по конституционосъобразността на разпоредбите.

За да се произнесе Конституционният съд взе предвид следното.

По допустимостта на искането:

Всяка от оспорените разпоредби се състои от а) правило за поведение и б) случаи, в които то не се прилага.  Оспорено е, според мотивите към искането, само правилото за поведение, а не случаите на неговата неприложимост.

Оспорването на разпоредбите е допуснато до разглеждане в цялост, тъй като при обявяване на правилото за поведение за противоконституционно изключенията от него не биха представлявали езиково и смислово самостоятелни правни норми. Не е възможно, обаче, при отхвърляне на оспорването на правилото за поведение да бъдат обявени за противоконституционни единствено изключенията от него, защото те не са оспорени. Сами по себе си те не подлежат на конституционноправен анализ в рамките на настоящото дело.

По основателността на искането:

Искането е неоснователно.

I. 1. Конституцията в своя чл. 51, ал. 1 създава основното право на гражданите на обществено осигуряване и социално подпомагане без да определя способи или система от способи за неговото осъществяване.

Анализът на конституционната разпоредба показва следното: а) налице е субективно право; б) негов предмет е осигуряването. В общоупотребимия български език думата „осигуряване“ означава обезпечаване, снабдяване, доставяне, набавяне, даване; в) осигуряването е всеобщо – субективното право принадлежи на всеки гражданин; г) осигуряването е обществено. Задължено за него е обществото като цяло, а не в отделни свои части. Като принадлежащ към обществото, носителят на субективното право е същевременно задължен за осигуряването на останалите. Общественото осигуряване, следователно, е взаимно (солидарно) и задължително; д) то е алеаторно – няма предварителна известност за размера на даваното от гражданина за осигуряването на другите и получаваното от него осигуряване; е) субективното право е от вида на социалните права. Осъществяването му е задължение на държавата, която трябва да създаде и правната му рамка (решение № 10 от 2012 г. на КС).

2. Уреденият в Конституцията модел на осигуряване е социалният (общественият), а не либералният (частният). Социалният модел съответства на прогласената в Преамбюла на основния закон цел за създаването на социална държава.

При либералния модел, за разлика от социалния, осигуряването а) не е обществено, а частно. Осигуреният не осигурява друг, освен себе си, а осигурителното правоотношение е единствено между него и осигуряващия, който е само част от обществото; б) не е всеобщо – допуска съществуването и на неосигурени; в) може, и по начало не е задължително; г) не е алеаторно, а комутативно – даваното за и получаваното от осигуряването са известни още при договарянето му; д) е подчинено на правилата на конкуренцията. Субективното право на осигуряване при либералния модел не е от вида на социалните права, то е облигационно право.

3. Конституцията не изключва либералния модел на осигуряване. Напротив, той е изцяло допустим като част от установената в чл. 19, ал. 1 от нея свобода на стопанската дейност. Той обаче не е конституционно уреден като необходим, както социалния, а само като възможен наред с него.

На задължителна законодателна регламентация подлежи само общественото (социалното) осигуряване. Няма конституционна пречка за законова уредба и на частното (либералното) осигуряване, както прави КСО (чл. 1, т. 2 от кодекса). Промените в него (в т. нар. „капиталовопокривен стълб“), обаче, включително в оспорените с искането негови отношения с общественото осигуряване („държавното обществено осигуряване“ по чл. 1, т. 1 КСО; т. нар. „разходопокривен стълб“), по хипотеза не противоречат на чл. 51, ал. 1 от Конституцията, защото не засягат нито съществуването, нито някой от посочените по-горе в т. 1 белези на общественото осигуряване.

II. Субективното право на гражданина в частното осигуряване има парична стойност, и то още преди настъпването на осигурителния риск, затова е имуществено право (решение № 7 от 2011 г. на Конституционния съд – КС). Като част от имуществото на осигурения, то се урежда от чл. 17, ал. 1 и 3 от Конституцията за частната собственост.

Правомощието за разпореждане е задължителен елемент от имуществените субективни права. Осигуряващият се има свободата да реши кому да повери частното си осигуряване, като го прекрати спрямо досегашния осигуряващ (чл. 171, ал. 1 – 3, чл. 240, ал. 2, т. 2, чл. 247 КСО). Оспорените разпоредби разширяват правото му на разпореждане, позволявайки му да премине от частното към социалното осигуряване и да се върне обратно.

Разпоредбите, следователно, не противоречат на нормите на чл. 17 от основния закон, регулиращи частната собственост.

III. При частното осигуряване гражданинът действа в областта на гражданския оборот, т. е. като стопански субект. По силата на чл. 19, ал. 1 от Конституцията, той има свобода на своята стопанска инициатива. Свободата включва и свобода на избора дали да участва в стопанска дейност.

По съображенията за допустимостта на оспорването, установената от КСО задължителност на част от капиталовото осигуряване не е предмет на обсъждане по настоящото дело. Разпоредбите в оспорените им части смекчават последиците от тази задължителност, давайки възможност след възникването й гражданинът едностранно да я прекрати, като премине към общественото осигуряване. Разпоредбите разширяват свободата на стопанската му дейност, което е в съответствие с чл. 19, ал. 1 от Конституцията.

Самата конституционосъобразност на възможността за едностранното прекратяване на правоотношение, многократно предоставяна в законодателството, е вън от съмнение.

ІV. Частното (капиталовото) осигуряване се подчинява на правилата на конкуренцията – чл. 125, ал. 1, т. 6, чл. 209, ал. 1, т. 6, чл. 260, ал. 1, т. 6 КСО. Осигуряващият се конкурира с останалите пенсионноосигурителни дружества – чл. 171, чл. 247 КСО. Държавното обществено осигуряване не е стопанска дейност, затова не попада в хипотезата на нормата на чл. 19, ал. 2 от основния закон. То е conditio sine qua non за всички осигуряващи в частното осигуряване, поради което не може и не се отразява на конкуренцията помежду им.

Действително, оспорените разпоредби позволяват осигуреният да прекрати едностранно правоотношението с частното осигуряване поради преминаването си към общественото, с което да ограничи пазара на частното осигуряване. Този му избор, обаче, увеличава конкуренцията между пазарните участници чрез качеството на предлаганата от тях осигурителна услуга. Тъкмо качеството на услугата е от значение за нейния потребител, когото, в съответствие с чл. 19, ал. 2, in fine от Конституцията, оспорените законови разпоредби  защитават.

V. Оспорените разпоредби не нарушават правната сигурност като елемент на правовата държава,  установена в чл. 4, ал. 1, изр. 1 от основния закон.

1. Във всички случаи осигуряващият се носи икономическия риск от своя избор на вида осигуряване. Патерналистичният по същността си довод за накърняване на правната му сигурност поради неинформираност за последиците от този избор не съответства на свободата на личността да действа, като същевременно търпи резултатите от действията си.

Правните последици от тях са посочени в относимите към случая правни норми, чието незнание не извинява (ignorantia juris neminem excusat).

Възможността за изграждане на невярна представа относно фактите пък, включително икономическите, при формиране на волята е предмет не на оспорените разпоредби, а на отделна правна уредба (чл. 27, 28 и 29 от Закона за задълженията и договорите).

Тези разпоредби, следователно, не нарушават нито правната, нито икономическата сигурност  на осигурения.

2. Разпоредбите не нарушават сигурността и на осигуряващия субект в частното осигуряване. Той е в същото правно положение, в каквото е и до влизането им в сила. За възможно различното му икономическо положение важат съображенията по т. ІV.

VІ. Чл. 6, ал. 2, изр. 1 от Конституцията въвежда принципа на равенството на гражданите пред закона.

Разпоредбите, които се оспорват, се отнасят до всички граждани. На всеки един от тях се предоставя едно и също субективно право – да избере между общественото и частното осигуряване. Еднакви по правните си белези субекти, следователно, се третират от разпоредбите еднакво. Последващото различно правно положение на гражданите е резултат не на нормите, а на направения или ненаправения въз основа на тях избор. Доводът за неравенството им пред закона е неоснователен.

VІІ. 1. В т. І. 3 е посочено, че Конституцията не регулира частното осигуряване. Регулацията му е първична и доколкото урежданите отношения подлежат на трайна уредба, трябва да стане със закон (чл. 3, ал 1 от Закона за нормативните актове). Такъв е КСО, част от който са оспорените разпоредби. Самите те не съдържат делегации към подзаконов нормативен акт. Възражението срещу делегациите е извън предмета на делото и не подлежи на обсъждане.

2. Законодателят има дискреция за едно или друго конкретно законово разрешение съобразно осигурителната си политика, стига то да не е в несъответствие с принципи и изисквания на основния закон (решение № 5 от 2000 г., решение № 2 от 2014 г. на КС). Връщането, по волята на осигурения, обратно на „отстъпените“ (при условността на метафората) по силата на КСО от общественото на частното осигуряване задължителни осигурителни вноски, е в рамките на Конституцията, така, както това е вече изяснено в решение № 7 от 2011 г. на КС.

По изложените съображения Конституционният съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на тричленен състав на Върховния административен съд за установяване на противоконституционност на чл. 4б, ал. 1 в частта „Осигурените в универсален пенсионен фонд лица имат право да изберат да променят осигуряването си от универсален пенсионен фонд във фонд „Пенсии“, съответно във фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“, с увеличена осигурителна вноска в размера на осигурителната вноска за универсален пенсионен фонд“, на чл. 4в, ал. 1 в частта „Осигурените в професионален пенсионен фонд лица имат право еднократно да променят осигуряването си от професионален пенсионен фонд във фонд „Пенсии“ с увеличена осигурителна вноска в размера на осигурителните вноски по чл. 157, ал. 1, т. 2“ и на чл. 124а, ал. 1 в частта „Лицата по чл. 4б, ал. 1, които са избрали да променят осигуряването си от универсален пенсионен фонд във фонд „Пенсии“, съответно във фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“, могат да изберат да възобновят осигуряването си в универсален пенсионен фонд“ от Кодекса за социално осигуряване (обн., ДВ, бр. 110 от 17.12.1999 г., посл. изм. и доп. ДВ., бр.105 от 30.12.2016 г.).

ОТКЛОНЯВА искането и прекратява делото в останалата му част.

Председател: Борис Велчев

Данъците глупаци, намалете данъците, и стройте ново, не санирайте старото

Уважаеми кандидат-депутати и други канещи се да заемат топли места на държавната хранилка. Искате да печелите избори? Тогава трябва да обещаете и да изпълните това:
За начало:
– намаляване на корпоративния данък от 10% на 8%.
Неспирно промотиране на България в ЕС, Русия, САЩ, Австралия, Китай, Япония и т.н., като данъчния рай в цивилизования свят – страната с най-ниски данъци без да е офшорка. Страната, където най-лесно се прави бизнес и пари, където държавата с удоволствие събира данъците, които с радост се плащат от бизнеса, защото неплащането им би струвало много повече.
– намаляване на данъка върху доходите на физическите лица от 10% на 8%.
За да се привлекат чуждестранните инвеститори в много по-големи мащаби, не е достатъчно само корпоративния данък да бъде достатъчно нисък, но и данъчното бреме върху трудовата дейност да е възможно най-ниско.
През 2017 година, за да се даде на работник 1000 лева чисто, това струва на фирмата цели 1517.55 лева. Или с 52% оскъпяване на труда, които отиват данъци и осигуровки.
Знаем, че в другите държави това бреме е повече, даже в някои от тях много повече, но това не означава, че България може да си позволява да дере по този начин данъкоплатците.
– намаляване на осигуровките
1. 5% намаляване на осигуровката в частен пенсионен фонд – от 5% на 0%.
В Унгария „втория стълб“ в пенсионната система беше закрит поради пълната му безполезност за населението. От тази схема полза имаха само собствениците на модерни финансови пирамиди. Редица държави последваха примера на унгарците и отстраниха мутантите от пенсионните си системи. Редно е и в България, въпреки, че вече всеки роден след 1959 година може сам да се освободи от участие в схемата ДЗПО, да се въведе пълен отказ от схемата.
Да, това ще е промяна на модела от 1999-та с трикраката пенсионна система мутант по чилийски модел, която е пълен боклук. Няма нищо лошо в това боклука да се изхвърли в кофата за разделно събиране на отпадъци и да се рециклира.
2. Нямаляване на осигуровката за пенсия в държавното обществено осигуряване от 13,8% на 12,5%. Това е една вноска, която на средния човек, който работи 40 години, ще може да покрие плащането на пенсия за 10 години при заместващ доход от 50% от брутната заплата на човека. Разликата, когато пенсионерите живеят повече от стандартния разчет, ще може да се покрива с малък дефицит на фонд „Пенсии“ финансиран от държавния бюджет.
Пенсионната система може да се доведе до равновесие с приемането на „Модела на осигурителния принос
Увеличението на осигуровките не води до увеличение на пенсиите, а точно обратното.
При увеличение на осигуровките, склонността на работодатели и работещи към укриване на доходи, се увеличава. При укриване на доходи, средния доход на работещите, който е ключов елемент за определяне на средната пенсия, ще намалее.
При по-ниски средни доходи на работещите, ще намалее и средната пенсия. Така при увеличаване на осигуровките за пенсия, състоянието на фонд „Пенсии“ ще се подобри, тъй като пенсиите на хората ще се намалят. По-малко данъци ще са необходими за финансиране на пенсионната система, и ще останат повече пари да се крадат.
Чудесна концепция, нали?
Затова уважаеми, ако предлагате увеличение на осигуровките, ще разбираме намеренията ви не като загриженост за по-добри времена за работещи и пенсионери, а като намек да се укриват доходи и като заявка да се краде повече от тези на държавната хранилка.
3. намаляване на здравната осигуровка от 8% на 6% – 6% беше здравната осигуровка през 2008 година. 2-та процента надценка бяха въведени от 1 януари 2009 година с намеренията в здравната системата да се въведат мутанти от типа задължителни „частни здравни фондове“ – тип финансови пирамиди, нещо като узаконени 2% от доходите на хората, които ще се източват безпроблемно – по модела ДЗПО в пенсионната система.
Само че правителството въвело тези 2% надбавка предназначена за източване, катастрофално загуби изборите. От тогава здравната система поне по това, което хората казват, не се е подобрила, даже ако се съди по мрънкането, може и влошаване да има, но парите за здравеопазване, които всяка година се наливат, са много повече. Значи въпреки повечето наливани пари, подобрение няма. Защо да не се върне 6-те процента здравна вноска? Пак парите ще са повече от 2008-ма година, но поне ще има осигурително облекчение за данъкоплатците.
В програмите на някои партии забелязваме възраждане на идеи за втори и трети стълб в здравната система. Плюем на такива идеи. Не искаме финансови пирамиди в здравеопазването. От здравната каса трябва да се спре източването, а 6% вноска ще са напълни достатъчно за финансиране на системата.
Социална политика чрез приспадане на 50 лв. от дължимия месечен данък на работещите родители за всяко дете?
Има партии, които в програмите си предлагат подобна мярка с благородни цели разбира се.
Но няма как да се дава на почти всички, това да е реална мярка, която ще доведе до това почти никой да не плаща данък върху дохода.
Освен това има 3 групи хора, които нямат деца:
1. Някои просто не искат да имат деца – справедливо ли е да се наказват?
Като нямат деца, ще има повече въздух и пространство за другите. Не е толкова лошо
2. Някои не могат да си позволят финансово да имат деца. Справедливо ли е да се наказват?
При повишаване на доходите в страната, те ще могат да си ги позволят финансово децата, и без данъчни подаяния.
3. Някои може да имат физиологичен проблем и по тази причина да не могат да имат деца.
Справедливо ли е да се наказват и да им се припомня всеки месец, чрез удържане на наказателен данък доход поради липса на деца и получаване на по-ниска заплата?
А я си представете сега уважаеми следната ситуация – кандидатстват 2 работника за 1 работно място, като първия е на 20 години и съвсем естествено няма деца, а другия е на 40 години и има 2 деца. Работодателя съвсем естествено иска да плати възможно най-малко за работното място.
Така напълно резонно един от първите въпроси на интервюто ще бъде „колко деца имаш“. Май не е забранено да се пита това? Не е дискриминация и не би могло да бъде.
И потенциалния работник с 2 деца, поради правото на данъчни преференции, би се навил на по-ниска брутна заплата (значи по-малко разход за работодателя), защото при равни други условия ще получава същата нетна заплата като 20 годишния работник без деца, но който би струвал на работодателя повече пари, поради липсата на право на данъчни преференции.
Най-вероятно работодателя при равни други качества на двамата кандидати, ще избере по-стария работник с 2 деца, който може да ползва данъчни преференции, а това едва ли ще е по-добрия работник – просто ще излиза по-евтино.
Как точно се подпомага младия човек на 20 години в такъв случай?
Вместо да мислите нова програма за помощ, по-добре не се бъркайте в данъчната система и не изкривявайте пазара на труда с безумни данъчни преференции замаскирани зад благородни мотиви
Относно текущите 20 лева годишно за всяко дете приспадане на данък от дохода, са по-скоро административно бреме за работодателите, отколкото реална полза за работника. Излишно е това облекчение и едва ли от половин сандвич без палмово масло и токсичен колбас или 1 памперс месечно има особена полза
Да се наказват „богатите“ с по-високи данъци?
Стига сте плашили чуждестранните инвеститори уважаеми.
Някои партии предлагат „да накажем богатите“ с 20% данък върху дохода.
Ами господа раздаващи наказания – представете си следната ситуация – човек, за да печели високи доходи, стига да не краде от държавни поръчки, контрабанда, корупция и т.н. – вие си ги знаете тези работи най-добре, най-вероятно не спира да работи.
В частния сектор именно хората с най-високи доходи, работят най-много, търпят лишения, не могат да отделят време за семейството си, нямат личен живот, нямат време за почивка и т.н. Единствената им награда са по-високите доходи, които трябва да компенсират останалите липси.
Защо тези хора трябва да се облагат с по-висока ставка от останалите, които работят по-малко, имат повече свободно време, дори излишък от свободно време, което не знаят какво да правят?
Къде е „справедливостта“? И да не си мислите дори за минута, че точно хората с най-високи доходи, са най-глупави, че да се оставят да бъдат обложени повече?
„Наказваш богатите“ като във Франция например, отнасят го небогатите, а управника гони 0% популярност.
Заврете си ги тези идеи в камината и викнете коминочистача да ви отпуши комина
Как да се подпомагат младите семейства с деца?
– По-ниски данъци без данъчни преференции за никой и без изкривяване пазара на труда.
– Повече чуждестранни инвестиции, с които да се откриват нови високоплатени работни места и водещо съвсем естествено до повишаване стандарта на живот за цялото население, включително и младите семейства.
– Не приватизирайте, а стройте детски градини, направете ги напълно безплатни и привлекателни за децата. Увеличете работното време на градините от 7 до 20 часа, така че родителите спокойно да могат да водят и да си взимат децата, без да се чувстват виновни или да бързат за работа и от работа, което ги поставя в неблагоприятно положение пред работодателя.
И никакви законодателни рестриктивни мерки срещу работодателите не могат да променят факта, че родителите, които трябва да водят или взимат деца от градините, винаги ще ги гледат накриво на работното място. Ако детските градини предлагат увеличено работно време, тогава и тези с деца, и тези без деца, ще могат да работят при еднакво условия – без бързане за даване или взимане на детето.
Нулева ставка на данък печалба за стартиращи млади предприемачи (до 35 г.) с оборот до 150 хил. лв. на година и поне 5 нови работни места?
Някои партии предлагат такава мярка, за да се поощряват младите да почнат бизнес.
Мярката е абсурдна разбира се и ще доведе до следната ситуация – тези, които отговарят на изискването за младост – ненавършени 35 години, ще си зарежат старите действащи фирми и ще отворят нова фирма, ще си преназначат работниците и ще гледат да не превишават оборота 150 хиляди на година.
Ако възрастта им е по-висока, ще си намерят подставено лице под 35 години (някой роднина), който да открие и „управлява“ фирмата. А ако работните места не стигат, винаги може да се назначат роднините фиктивно.
Да, уважаеми, ще се отворят много нови фирми (ще се похвалите), ще има оживление сигурно (пак ще се похвалите), ще се открият работни места (и за това ще се похвалите). Ама само административно ще се мести от пусто в празно. На кой му е притрябвало това в действителност?
На средния данъкоплатец във всеки случай не му трябва.
Мярката е дискриминираща по признак възраст и поставя собствениците на малки фирми в неравностойно положение спрямо тези, които ще предпочетат да си играят административни номера, за да спестят малко данъци, вместо да се концентрират върху правенето на реален бизнес.
Стига играчки, а мярката в камината.
Не се бъркайте в реалния бизнес. Свалете данъците и хората сами знаят какво да правят
Държавата да става гарант за ипотечни кредити на млади семейства, което да доведе до повишаване търсенето на кредити, следователно повишаване и цените на имотите, което ще доведе до по-слаба възможност на средния човек да се закупи без потъване в дългове към банки собствен дом
Плюем с отвращение на тази идея.
Само престъпници могат да предлагат подобно облагодетелстване на банки, брокери и други печеливши от спекула с имоти в ущърб на данъкоплатците.
Обаче не саниране на старо строителство, а чисто ново строителство от държавата, предлагащо достъпни имоти на себестойност
Осигуряване на нулева безработица в страната – всеки, който получава обезщетение за безработица, да бъде предоставян под някаква форма за не по-малко от 4 часа дневно да работи срещу получаваното обезщетение за безработица във фирмите, които ще строят и реализират на пазара на имоти качественото строителство на себестойност.
Така онези, които временно са загубили работата си, ще бъдат стимулирани почти веднага да си намерят нова работа (освен ако не им харесва реализацията в строителния сектор), вместо да чакат 6,8,10 или 12 месеца на 60% обезщетение без да правят нищо (какъвто е регламента с обезщетенията за безработица в момента – крайно стимулиращ към ненамиране на работа месеци наред). Ако си без работа – или си намираш незабавно нова по специалността, или държавата ти намира като строител, докато не си намериш отново работа по специалността. Ако не искаш да работиш, няма да получаваш никакви подаяния и стой гладен.
Свалете хората от колите, качете ги на модерен и удомен градски транспорт.
Преди няколко месеца един концерт на Орлов мост затвори Цариградско шосе. И каква значителна разлика се чувства, когато наблизо го няма дима. Вече може да се диша.
Защо да не може да се диша чист въздух и когато Цариградско шосе не е затворено?
Излишно е да се казва какви инструменти има държавата, за да се ограничи ползването на замърсяващи въздуха автомобили, но за всеки случай:
– закупуване единствено на електрически возила на градския транспорт с нулеви вредни емисии
– нулеви данъци за електромобили
– държавна подкрепа за инсталиране на зареждащи инсталации за електромобили в цялата страна
– значително повишаване на данъците за всички автомобили, които излъчват вредни емисии, пропорционално на потенциала да замърсяват, докато напълно се смени автопарка в страната
Относно данъка върху лихвите
Тази мярка беше въведена в България не, за да носи приход в бюджета, а за да възпре собственици на банки и близките около тях, да източват банката чрез получаване на лихви при преференциални условия.
Относно външната политика
Уважаеми кандидати за държавната хранилка, на който не му харесва да живее в Европа, в клуба на най-богатите държави, предлагаме незабавно да емигрира за области, където всички се избиват да живеят там – от Африка през Азия, Сибир и Марс – всичко е за вас
Уважаеми кандидати за държавната хранилка,
махнете я тази дума „справедливост“ или „хуманност“ от програмите, защото за заека е справедливо да яде морков. За вълка е справедливо да яде заек. За заека не е справедливо вълка да яде заека, за вълка не е справедливо да яде морков, заека смята за справедливо вълка да пасе трева.
Кое е справедливото тогава? Хуманно ли е от друга страна вълка да умре от глад?
Който ползва думата „справедливост“ или „хуманност“ в програмата си, ще го считаме за долнопробен и хроничен лъжец, страдащ от липса на елементарно въображение и без никаква визия или качества да управлява каквото и да е.

Работни дни през 2017 година в България

Работни дни 2017

През 2017 г. работните дни в България са от понеделник до петък, с изключение на:

Януари – неработен – 2 (понеделник)

Март – неработен – 3 (петък)

Април – неработни – 14 (петък), 17 (понеделник)

Май – неработни – 1 (понеделник), 8 (понеделник), 24 (сряда)

Септември – неработни – 6 (сряда), 22 (петък)

Ноември – неработен – 1 (сряда)

Декември – неработни – 25 (понеделник), 26 (вторник), 27 (сряда)

По месеци

Месец Работни дни Месец Работни дни
Януари 21 Юли 21
Февруари 20 Август 23
Март 22 Септември 19
Април 18 Октомври 22
Май 20 Ноември 22
Юни 22 Декември 18

working-days-2017

 

Общо работни дни през годината – 248

 

„Частните фондове са притеснени“ за пенсиите на родените след 1959 г. – ха ха

* – заглавието е заимствано от в. Сега, Брой 4575 (295) 20 Декември 2012

Нашите читатели се интересуват от 3 основни въпроса свързани със схемата ДЗПО в последно време:
– „да се отказвам ли от частния фонд“
– „правителството иска ли да прилапа парите ми за втора пенсия“
– „дайте предложение какво да прави властта с фондовете“

Ще отговорим първо на втория въпрос. В края на 2014 г. правителството с министър председател Бойко Борисов даде възможност на родените след 1959 г. да се откажат от участие в схемата ДЗПО, в замяна на което да възстановят пълните си права за държавна пенсия, които до преди това по силата на закон приет през 1999 г. принудително им бяха отнети.

Искаме ясно да се подчертае, че в края на 2014 г. правителството даде възможност на гражданите да възстановят права, а не им е „прилапвало парите за „втора пенсия““. Бихме искали също така да се подчертае, че „втора пенсия“ няма и никога не е имало. През 1999 г. властта решила да отклонява част от вноските за пенсии към частни фирми наречени „допълнителни задължителни частни пенсионни фондове“, в следствие на което пропорционално на отклонените вноски, родените след 1959 г. губят права за държавна пенсия, а трябва да се надяват принудителния им задължителен частен пенсионен фонд да навакса и инфлация, и икономическия растеж в България, и таксите на „частните фондове“, и инвестирането в свързани лица, и други видове източване, и каквито други рискове се сетите – това им е „втората пенсия“.

Не знаем дали стана ясно какво беше заложено в закона 1999 г., но то гласеше в превод – едни пари ще бъдат давани на едни фирми да ги управляват, на народа ще се каже, че те са „професионалисти“ и много хубаво ще управляват парите. Също така на народа ще му се каже, че ще получава „втора пенсия“, което чисто визуално би трябвало да означава, че гледайки сегашните пенсионери младите ще си въобразят, че те са зле, обаче младите като се пенсионират ще са зле, но ще получават и „втора пенсия“, която да им оправи положението. Доста хубаво изглежда, но „втора пенсия“ е само пожелателно, а и правата за държавната пенсия на родените след 1959 г. бяха засегнати.

Не си мислете, че през 1999-та година властта не е знаела какво прави. Много добре са знаели, но периода когато първите шарани родени след 1959 г., които трябва да получават „втора пенсия“ е отложен за няколко десетилетия по-късно – предтекстът е, че трябва време „да се натрупат средства по партидите“ – в превод дайте им няколко десетки години да източват вноски за пенсия, а когато дойде време да плащат, ами тогава ще видим какво ще метнем балъците. Много е важно участието в ДЗПО схемата да е принудително, да няма възможност някой да му светне, че в схемата има нещо гнило и да се запита – „хей какво ми става с втората пенсия, защо ми удържате такива входни такси, ами годишни такси“, или „хей, какво ми става и с държавната пенсия“, „хей, ама аз с 2 пенсии ще получавам май по-малко, отколкото с една държавна да бях

Значи уважаеми граждани, в края на 2014 г. правителството опита да прилапа парите ви за „втора пенсия“?

Точно обратното, даде ви възможност да си възстановите отнетите права за държавна пенсия, като освен това поема отговорност да покрие всички загуби, които са ви нанесени от „професионално управлявания ви принудително наложен със закон частен пенсионен фонд“. Обаче от създателите на схемата освириха всички радиостанции, кабелни телевизии, телевизии, и където има медия, че нещо страшно щяло да се случи. Хората ще имат право да се откажат от ДЗПО и правителството ще им отнеме „втората пенсия“. Какъв ужас, хората ще могат да изберат държавата да покрие загубите, които фондовете са им нанесли по вина на държавата?!? Ами това не е лошо бе граждани.

Годината е 2016-та и финансовото министерство излезе с предложение за още една реформа на ДЗПО схемата тъй като „Частните фондове са притеснени“ за пенсиите на родените след 1959 г. – и то още от 2012 година се оказва, ако не и по-рано

Оказва се, че за фондовете големите проблеми са „дълголетието на клиентите, недоброто инвестиране на средствата, сривове заради икономически кризи“
и … единственото решение да се гарантират тези пенсии е да се създаде общ пул (сметка) и в нея да влязат парите на хората, които вече получават пенсии, и сумите, които остават от партидите на починалите – забележителното е, че това предложения за общия пул идва от фондовете през 2012 година, но когато 4 години по-късно го предлага финансовото министерство, от застъпниците на „частните фондове“ са против. Каква е тази ментална метаморфоза? Или може би на деменция се дължи и в резултат свръхнатрупване на чужди пари по лични сметки?

Ще сложим много интересен цитат от същата статия на вестника

„Няма субект в света, който може да гарантира изплащането на пожизнени пенсии само със собствени средства“, твърди Х, шеф на фонд „Х“. Според Х наложилата се световна практика е останалите в партидата средства при смърт на лицето да не могат да се наследяват накуп, както е в момента у нас, а с тях да се изплащат само наследствени пенсии и то на ограничен брой роднини. Сега всички наследници по права линия могат да претендират за парите по Закона за наследството.“

Край на цитата. Тоест това, което днес финансовото министерство предлага, е това, което е изречено от устата на Х през 2012 г. Днес всички хиксове са против собствената си идея и плюят правителството, че иска да съсипе „вторите пенсии“ на хората, да не кажем „втория стълб“ иска да съсипе, или нещо още по-възвишено.

Правителството иска ли да прилапа парите ми за втора пенсия?

Очевидно не

Да се отказвам ли от частния фонд?

Ще цитираме Несъстоятелните, дори и на теория – Задължителни „частни пенсионни фондове“

Лъжа номер 2 – задължителните „частни пенсионни фондове“ са гарант, че при бъдещи лоши демографски условия, пенсиите на хората са гарантирани, независимо от тези условия

Това много лесно може да се установи със следния пример (числата са примерни, принципът е важен):

Допускаме, че съществуват 1 милион човека на една и съща възраст, които внасят вноски в частни пенсионни фондове. Да предположим, че всеки от тях е спестил по 1000 лева. Тоест тези фондове към даден момент управляват 1 билион лева, с които се издържат, могат да правят доходоносни инвестиции, с които поддържат стойността на парите във времето и плащат дивиденти на акционерите. Много е хубаво, докато тези 1 милион човека само внасят пари, а никой от тях не взима. Ако частните фондове наистина отговаряха на претенциите си, че независимо от демографските условия, пенсията на всеки индивидуално е гарантирана, то не би трябвало да има никакво значение щом тези пенсионери се пенсионират и започнат само да си взимат пенсията и никой от тях да не внася повече вноски, дали ще има нови данъкоплатци, които да правят нови вноски в частните фондове. Това е твърдението на частните фондове – „спокойно, няма значение другите има ли ги или ги няма, при нас всеки е сам за себе си и ще получи каквото е дал, че даже и повече“.

На подобна теоретична постановка дали може да се вярва? Най-малкото трябва да се провери дали това е възможно. Ето я и проверката. 1 милион човека са си спестявали по лични партиди задължително, като всеки от тях е спестил по средно 1000 лева и в частните фондове има 1 билион лева. Към датата Х тези 1 милион човека се пенсионират и спират да правят вноски. Чисто теоретично според частните пенсионни фондове парите на никой не са застрашени, без значение от демографските условия, тъй като всеки е за себе си със своята лична сметка. Значи може да приемем, че щом тези 1 милион човека се пенсионират, дори и 1 работещ да не е останал да прави вноски в задължителните частни фондове, те ще продължат да си съществуват както досега и парите на пенсионера не са застрашени. Добре. На датата Х, 1 милион човека се пенсионират, демографското състояние на нещата е лошо и няма нито един работещ, който да прави вноски в частен пенсионен фонд. Приемаме, че месечната пожизнена пенсия на 1 милион пенсионера е определена на 10 лева, които са изчислени при риск пенсионера да живее 100 месеца(щом всеки средно е спестил 1000 лева, то ще може да взима поне 100 месеца по 10 лева пожизнена пенсия).

Приемаме и, че 10 лева пожизнена пенсия е много добре. За опростяване на примера са използвани тези числа, които биха могли умножени по всякаква цифра.

1 милион пенсионера започват да си чакат своите средно по 10 лева пожизнена пенсия всеки месец. Това означава, че от този момент нататък частния пенсионен фонд трябва да изплаща по 10 милиона лева реални пари(не по-малко от това, тъй като дори и пенсионера да не живее 100 месеца след пенсионирането си, фонда е длъжен да изплати на наследниците му остатъка по личната сметка, а ако пенсионера живее повече от предвидените 100 месеца за примера, то фонда трябва да намери от някъде пари да плати преразхода). За примера – няма нови вноски от други данъкоплатци, тъй като демографското състояние в страната е лошо, но за задължителния частен пенсионен фонд това не е никакъв проблем?

След първия месец след като 1 милион човека са се пенсионирали, частните пенсионни фондове трябва да платят 10 милиона реални пари – това е отрицателен паричен поток. Припомняме, че благодарение и на тези 10 милиона реални пари, частните пенсионни фондове са успявали да се издържат, да правят доходоносни инвестиции, че да поддържат стойността на парите във времето(нали всеки щял да си получи обратно това, което е дал) и да се плащат дивиденти на акционерите(които се наричат особено важни чуждестранни инвеститори).

До деня Х, частните пенсионни фондове са правели всичко това с 1 000 милиона(1 билион) лева. Един месец по-късно, те вече трябва да са направили плащания от 10 милиона и ще управляват само 990 милиона, с които трябва да се издържат по същия начин, да правят същите доходоносни инвестиции, че да могат да поддържат стойността на парите и да плащат дивиденти на акционерите. С 1000 милиона е по-лесно да се прави това, отколкото с  990 милиона. Очевидно след първия месец положението би се влошило. Тъй като задължителните частни пенсионни фондове обещават, че всеки пенсионер щял да си получи своето, то проблема с липсата на 10 милиона реални пари не би трябвало да е за сметка на никой пенсионер.

В такъв случай управляващото дружество само трябва да си намали парите за издръжка или трябва да се намалят дивидентите за акционерите или през този месец трябва да се реализира изключителна доходност над обичайната за запазване стойността на парите във времето, че да се неутрализира ефекта на отрицателните парични потоци.

Всеки разумен човек е наясно, че никой няма сам доброволно да си намали парите за издръжка, нито пък ще си позволи да намали печалбата на шефовете(акционери), а и на пенсионерите е дадено обещание, че всеки ще си получи обратно това, което е дал, че даже и повече (това обещание може да се провери как се спазва тук – Доходност на… (Колко пари ми загуби задължителния ми частен пенсионен фонд)).

При това положение алтернативата пред задължителните частни пенсионни фондове е в този месец да реализират изключителна реална доходност над обичайната.

След 1 месец фондовете ще разполагат само с 990 милиона и трябва да направят такава доходност, че да възстановят парите на нивото от 1000 милиона, за да могат да се издържат по същия начин, да правят същите доходоносни инвестиции, с които поддържат стойността на парите във времето и плащат дивиденти. Тоест, за 1 месец 990 милиона трябва да станат отново 1000. При това положение задължителните частни пенсионни фондове трябва да реализират в този месец реална доходност над обичайната от 1,01% или над 12% реална доходност над обичайната, на годишна база. Всеки, който се занимава с бизнес ще знае, че 12% реална доходност над обичайната за поддържане стойността на парите във времето да се постигне, това означава, че има някакъв невероятен факир за управител на парите. Чак човек ще почне да се чуди как такъв факир не е станал милиардер със своя талант а е тръгнал да прави 1 милион човека богати.

Но да предположим, че такива факири не съществуват, или че ако съществуват, то са рационални същества и правят невероятни печалби само за себе си, не си губят времето да правят милион човека богати. В такъв случай задължителните частни пенсионни фондове са успели с невероятни усилия с по-малко пари за издръжка, с по-малко пари за доходоносни инвестиции, с които да поддържат стойността на парите във времето и да плащат дивиденти, все пак да опазят реалната стойност на парите, което отново би било означавало, че парите се управляват от факири. Може и да има такива. Ако има, то след още един месец фондовете ще трябва да платят още 10 милиона за пенсии. В началото парите бяха 1000 милиона, а след два месеца ще са 980 милиона.

Отново трябва да се върнем на казуса – парите са по-малко. На пенсионерите е обещано, че ще получат каквото са дали, че даже и повече. От друга страна трябва да се режат парите за издръжка, но колко да се режат? 2%? Не е възможно, нали фондовете се издържат от 1%, няма как да се лишат от 2%. Дори и от 1% не могат да се лишат, защото това ще означава, че ще живеят от въздуха. В такъв случай трябва да се намалят дивидентите на акционерите? А те дали ще се зарадват? Едва ли. Тогава отново се отива на идеята, че останалите 980 милиона лева трябва по някакъв начин да се възстановят до първоначалното ниво от 1000 милиона, за да може управляващите фонда да се издържат, да има пари за високодоходни инвестиции, с които да се поддържа стойността на парите във времето и да се изплащат дивиденти. След първия месец беше трудно, а сега става още по-трудно. Само за един месец 980 милиона лева реални пари, трябва да станат 1000 милиона. Това означава да се реализира месечна реална доходност над обичайната за поддържане стойността на парите във времето от 2,04%. Това прави над 24% реална доходност над обичайната на годишна база. Ако някой може да обещае подобно нещо и да го изпълни, то такъв човек е цяло злато.

Ако предположим, че тази работа е невъзможна и с още по-големи усилия и по-малко пари фондовете все пак опазят стойността на парите във времето, то след още един месец ще трябва да платят още 10 милиона пенсии. Остават 970 милиона. Какво ще се прави сега? Намалява се издръжката на фонда? Намаляват се дивидентите на акционерите? Или се намаляват пенсиите? Това последното май е невъзможно, тъй като нали обещанието е, че всеки ще си получи обратно това, което е дал. Значи ако се намаляват пенсиите, то ще означава, че фондовете са излъгали. Те не могат да си позволят да ги нарекат крадци, затова ще трябва за 1 месец да направят всичко възможно 970 милиона лева да се превърнат в 1000 милиона. Това означава да се постигне месечна доходност от над 3,09% над необходимата за поддържане стойността на парите във времето, или повече от 37% на годишна база. Ако има човек на земята, който да може да постига такава доходност, то не златен, ами направо от платина трябва да е.

Хора от платина няма най-вероятно, а месеца ще изтече и фондовете трябва да извадят нови 10 милиона, които да се дадат на пенсионерите. Ще останат само 960 милиона. Положението става още по-напрегнато. Издръжката ли на фонда да се намалява? Или да се намаляват дивидентите на акционерите? Или да се намалят пенсиите? Не, последното не може, нали всеки пенсионер трябва да получи каквото му е обещано? В противен случай фондовете ще бъдат наречени крадци и мошеници, което не могат да си позволят, затова по някакъв начин 960 милиона трябва да се възстановят на 1000 милиона. Това означава за 1 месец да се реализира реална доходност над обичайната необходима за поддържане стойността на парите във времето, от 4,16%. А това вече е 50% реална доходност над обичайната на годишна база. За такова нещо вече е необходимо не човек от злато или платина, а някакъв бог да дойде да управлява по този начин.

Ако предположим, че проблемите на задължителните частни пенсионни фондове са нещо твърде маловажно да ангажира вниманието на боговете, то с още по-големи усилия фондовете по някакъв начин ще са успели да запазят стойността на парите, обаче това не е достатъчно, защото месеца ще изтече и нови 10 милиона трябва да се дадат на пенсионерите. Ще останат 950 милиона. Ще се намаля издръжката? Или ще се намаляват дивидентите, а може би акционерите трябва да дават и лични пари да субсидират бедствието? За намаляване на пенсиите и дума не може да става, защото нали задължителните частни пенсионни фондове обещават, че всеки ще си получи обратно това, което е плащал. Ако се намали пенсията, то фондовете ще бъдат наречени, крадци, мошеници и долни търгаши, което не могат да си позволят тъй като много държат на доброто си име и да бъдат уважавани?

Значи в такъв случай тези 950 милиона за 1 месец трябва да се превърнат в 1000 милиона. А това ще означава, че задължителните частни пенсионни фондове трябва да постигнат за само 1 месец над 5,05% реална доходност над обичайната за поддържане на стойността на парите във времето, което е 61% реална доходност на годишна база. Такава доходност от какво ще дойде? Въобще възможно ли е който и да е да си мисли, че такава доходност е възможна? А теоретичната постановка е само 5 месеца след момента, в който хората спрат да плащат на фондовете и започнат да си получават пенсиите.

И така. Моето мое ли си е? Не. Личната ми пенсионна сметка в задължителен частен пенсионен фонд лична ли е? Не. Ще получа ли от задължителния частен пенсионен фонд точно колкото съм внесъл, а дори повече, без значение демографските процеси в страната? Абсолютна лъжа.

В момента, в който акционерите усетят, че повече пари изтичат за плащане на пенсии, от постъпленията в частните пенсионни фондове(лоши демографски условия), икономическата теория и здравия разум говори, че частните фондове веднага ще преустановят дейността си, защото кльопачката ще е свършила.

Да се отказвам ли от частния фонд?

Ние сме млади и образовани, в първата седмица след като беше възможно да се откажем от ДЗПО схемата, го направихме. Никога няма да се запишем да участваме доброволно в подобна схема. За вас, вие си знаете. На нас такава „втора пенсия“ от частен пенсионен фонд, не ни е нужна

Как да се откажа от „частния пенсионен фонд“, в който държавата ме беше принудила да участвам насила до края на 2014 г.

1. отивам в териториалното поделение на НАП по постоянен адрес, подавам заявление (цялата процедура отнема не повече от 5 минути, от тук може да се свали и подготви предварително заявлението)
2. това е всичко

Какво да прави властта с фондовете?

Видно още от 2012 година, ако не и от по-рано „частните фондове са притеснени“ и самите те са предложили „общия пул“. Ами може и да са прави, че трябва да има такъв „общ пул“, но хайде този „общ пул“ да се запълва от управляващите „частните фондове“. Ако не се лъжем от всяка вноска фондовете по схемата ДЗПО прибират до 5% входна такса + още до 1% на година „такса управление“. Може би трябва 90% от входната такса и 50% от „таксата за управление“ да попълва „общия пул“?

Втори вариант – спиране на вноските в ДЗПО схемата от 01.07.2016 г. Който иска допълнителна пенсия, да си внася допълнително в доброволен частен пенсионен фонд. Досега постъпилите вноски в ДЗПО, който има такива, да си избере дали да се прехвърлят към доброволен фонд, или да се откаже от тях и да възстанови пълните си права за държавна пенсия, като държавата ще покрие всички щети нанесени от съществуването на фондовете, както се и очакваше

Annuit Coeptis

Roma non solvit proditores

СЧЕТОВОДЕН СТАНДАРТ 42 – ПРИЛАГАНЕ ЗА ПЪРВИ ПЪТ НА НАЦИОНАЛНИТЕ СЧЕТОВОДНИ СТАНДАРТИ

СЧЕТОВОДЕН СТАНДАРТ 42 – ПРИЛАГАНЕ ЗА ПЪРВИ ПЪТ НА НАЦИОНАЛНИТЕ СЧЕТОВОДНИ СТАНДАРТИ

Цел
Целта на настоящия стандарт е първите финансови отчети на предприятието по Националните счетоводни стандарти, както и неговите междинни финансови отчети, да съдържат информация, която:
а) да е ясна за ползвателите и съпоставима за всички отчетни периоди;
б) да дава подходяща отправна точка за последващото счетоводно отчитане в съответствие с Националните счетоводни стандарти и
в) да даде конкретни предписания, които трябва да се спазват по отношение на използваните политики към датата на първия финансов отчет, съставен по Националните счетоводни стандарти.

Обхват
1.1 Настоящият стандарт се прилага от предприятията, прилагащи за първи път Националните счетоводни стандарт, когато предходната счетоводна база на предприятието са били Международните счетоводни стандарти.
1.2 Предприятие може само веднъж да бъде предприятие, прилагащо за първи път Националните счетоводни стандарти.
1.3 Първите годишни финансови отчети на предприятието по Националните счетоводни стандарти са първите отчети, в които предприятието прилага Националните счетоводни стандарти и декларира, че спазва Националните счетоводни стандарти. Финансовите отчети по Националните счетоводни стандарти са първите финансови отчети на предприятието по Националните счетоводни стандарти, ако финансови отчети за предходния период са съставени в съответствие с Международните счетоводни стандарти и не съответстват на Националните счетоводни стандарти или не е представяло финансови отчети за предходни периоди.
1.4 Предприятието следва да представи сравнителна информация за предходния отчетен период за всички позиции, представени във финансовите отчети, както и определена сравнителна текстова и описателна информация. Предприятието може да представи сравнителна информация за повече от един сравним предходен период.
1.5 Датата на преминаване към Националните счетоводни стандарти на предприятието е началото на най-ранния период, за който предприятието представя пълна сравнителна информация в съответствие с Националните счетоводни стандарти в първите си финансови отчети.
1.6 Настоящият стандарт не се прилага при промяна на счетоводната политика, направена от предприятие, което вече прилага Националните счетоводни стандарти.

Процедура за съставяне на финансови отчети към датата на преминаване към Националните счетоводни стандарти
2.1 Предприятията съставят встъпителен баланс към датата на преминаване към Националните счетоводни стандарти и годишен финансов отчет към 31 декември на първия отчетен период по Националните счетоводни стандарти. В случай, че предприятието е приело да прилага Националните счетоводни стандарти от 1 януари 2016 г., датата на преминаване към Националните счетоводни стандарти ще бъде 1 януари 2015 г. (или 31 декември 2014 г.), при условие, че предприятието представя сравнителна информация за една предходна година. Предприятието трябва да изготви встъпителен баланс към 1 януари 2015 г. и да представи годишния си финансов отчет към 31 декември 2016 г., съставен по правилата на Националните счетоводни стандарти, но съдържащ сравнителна информация за 2015 г.
2.2 Счетоводните политики, които се използват във встъпителния баланс са счетоводните политики, които са заложени в Националните счетоводни стандарти и са в сила към датата на съставяне на първия финансов отчет, съставен по Националните счетоводни стандарти.
2.3. Когато в Националните счетоводни стандарти има преходни изисквания, които уточняват как да се прилагат изискванията на съответния стандарт, те не се прилагат при преминаване за първи път към Националните счетоводни стандарти. Те се отнасят за предприятия, които вече прилагат като счетоводна база Националните счетоводни стандарти.
2.4 Във встъпителния си баланс предприятието трябва: а) да признае всички активи и пасиви, чието признаване се изисква от Националните счетоводни стандарти и да не признае такива активи и пасиви, които не се разрешават от Националните счетоводни стандарти; б) да прекласифицира тези позиции, които съгласно предходната си счетоводна база за финансова отчетност са били класифицирани като един вид актив, пасив или компонент на собствения капитал, но които представляват различен вид актив, пасив или компонент на собствения капитал; и в) при оценяването на всички признати активи и пасиви да прилага правилата на Националните счетоводни стандарти.
2.5 Когато счетоводните политики, които предприятието ще използва в своя встъпителен баланс по Националните счетоводни стандарти се различават от прилаганите в предходните финансови отчети, възникващите корекции от преизчисления, признаване и др. се отнасят в неразпределената печалба или, ако е по-подходящо, в друга категория от собствения капитал на датата на преминаване към Националните счетоводни стандарти.
2.6 При прилагането за първи път на НСС не се променя ретроспективно счетоводното отчитане, отнасящо се до:
2.6.1 Отписване на финансови активи и финансови пасиви, осчетоводяване на хеджирането и оценки, които са били отчетени в съответствие с предходната счетоводна база. Отписаните към датата на преминаване към Националните счетоводни стандарти финансови активи и пасиви по правилата на предходната счетоводна база, не следва да се признават във встъпителния баланс. И обратно, финансови активи и пасиви, които биха били отписани съгласно Националните счетоводни стандарти в сделка, която е осъществена преди датата на преминаване, но които не са отписани по правилата на предходната счетоводна база, при съставяне на встъпителния баланс по избор на предприятието могат или да се отпишат или да се признаят във финансовите отчети.
2.6.2 Към датата на преминаване към Националните счетоводни стандарти не се променя счетоводното отчитане на хеджирането преди датата на преминаване към НСС на хеджиращите взаимоотношения, които вече не съществуват към датата на преминаване към Националните счетоводни стандарти. Хеджиращи взаимоотношения, които съществуват към датата на преминаване към Националните счетоводни стандарти се отчитат по СС № 32 – Финансови инструменти.
2.6.3 Приблизителните счетоводни оценки на предприятието на датата на преминаване към Националните счетоводни стандарти трябва да са със същата стойност, която е определена съгласно досегашната счетоводна база за същата дата (след извършване на корекции с цел отразяване на разлики в счетоводната политика), освен когато има доказателства, че тези приблизителни оценки не са били определени правилно. Ако предприятието получи информация след датата на преминаване към НСС относно приблизителните оценки, които то е определило съгласно досегашната счетоводна база, тази информация се третира като некоригиращо събитие след датата на баланса в съответствие с СС № 10 – Събития, настъпили след датата на годишния финансов отчет.
2.6.4. Преустановени дейности и преквалифицирането на активи, като държани за продажба, съгласно МСФО 5 нетекущи активи, държани за продажба и преустановени дейности.
2.6.5. Оценяване на неконтролиращото (малцинствено) участие. Изискването приходите от дялови участия да се посочват в отчета за приходите и разходите отделно за неконтролиращото участие и за собствениците на предприятието майка следва да се прилага перспективно от датата на преминаване към Националните счетоводни стандарти. Промените в дяловете на собствения капитал при малцинствено участие, както и загубата на контрол, при което подлежащите на отписване активи и пасиви на дъщерното предприятие са отписани и съответно подлежащите на признаване активи и пасиви са признати по реда на МСФО 10 Консолидирани финансови отчети преди датата на преминаване към Националните счетоводни стандарти, се прилага перспективно.
2.6.6. Предприятията могат да не извършват преизчисления в съответствие с изискванията на Националните счетоводни стандарти при съставянето на първите си отчети, съответстващи на Националните счетоводни стандарти в следните случаи:
1. Бизнес комбинации, които са осъществени преди датата на преминаване към Националните счетоводни стандарти.
2. Сделки с плащане на базата на акции, които са възникнали и уредени преди датата на преминаване към Националните счетоводни стандарти.
3.Справедливата стойност като приета стойност. Предприятие, прилагащо за първи път националните стандарти, може да избере да оцени към датата на преминаване към Националните счетоводни стандарти активи, за които това е разрешено по Националните счетоводни стандарти, по справедливата им стойност и да използва тази справедлива стойност като приета стойност към датата на преминаване към Националните счетоводни стандарти.
4. Преоценката като приета стойност. Когато активи на предприятието са били преоценявани по реда на Международните счетоводни стандарти и Международните стандарти за финансово отчитане, преоценената стойност на активите може да бъде приета в баланса на предприятието към датата на преминаване към Националните счетоводни стандарти.
5. Кумулативните курсови разлики от преизчисляване на всички чуждестранни дейности в чуждестранна валута се приемат за нула към датата на преминаване към Националните счетоводни стандарти.
6. Инвестиции в дъщерни и асоциирани предприятия. Когато предприятие прилага за първи път Националните счетоводни стандарти, то оценява инвестициите в дъщерните и асоциираните предприятия в индивидуалния си си встъпителен баланс по една от следните стойности: – по цена на придобиване, определена в съответствие със СС № 27 Консолидирани финансови отчети и отчитане на инвестициите в дъщерни предприятия, или – по балансовата стойност на отчетите, съставени по Международните счетоводни стандарти.
7. Внедрените производни финансови инструменти могат да не се разделят от основния договор, когато съставната част на пасива вече е уредена към датата на преминаване към Националните счетоводни стандарти.
8. Отсрочени данъци. Към датата на преминаване към Националните счетоводни стандарти предприятията, прилагащи за първи път Националните счетоводни стандарти, могат да не признават активи или пасиви по отсрочени данъци, свързани с разликата между данъчната основа и балансовата стойност на всеки актив или пасив, по отношение на който признаването на тези активи и пасиви по отсрочени данъци би довело до неоправдани разходи или усилия.
9. Договори за концесия, сключени преди датата на преминаване към Националните счетоводни стандарти. Предприятието класифицира и признава в баланса към датата на преминаване към Националните счетоводни стандарти финансовите и нематериалните активи по балансовите им стойности към тази дата.
10. Миннодобивни дейности. Предприятието класифицира и признава в баланса към датата на преминаване към Националните счетоводни стандарти активи, свързани с нефт и газ (активите, използвани в проучването, оценката, разработването или производството на нефт и газ) по балансовите им стойности към тази дата.
11. Договори за лизинг. Предприятието следва да прецени, дали договорът, съществуващ към датата на преминаване към Националните счетоводни стандарти отговаря на критериите за лизинг към тази дата, а не към датата на сключване на договора. Ако предприятието, което прилага Националните счетоводни стандарти за първи път е достигнало до същия резултат както при прилагането на Международните счетоводни стандарти, то няма нужда при преминаване към Националните счетоводни стандарти да преоценява така определените стойности. Счита се, че договорът е за лизинг, ако счетоводното му отчитане води до определяне на същите стойности, които биха били получени при прилагането на СС № 17 – Лизинг.
12. Когато в първоначалната цена на придобиване на имоти, машини и съоръжения е включена първоначална приблизителна оценка на разходите по демонтаж и отстраняване на обекта и възстановяване на площадката, на която той е разположен, предприятие, прилагащо за първи път Националните счетоводни стандарти, може да избере да извърши оценка на тези предполагаеми разходи към датата на преминаване към Националните счетоводни стандарти, а не на датата, на която задължението е възникнало първоначално.
2.6.7 В случай, че преизчисляването на встъпителния баланс и извършването на една или повече корекции, изисквани от настоящия стандарт е невъзможно, предприятието трябва да приложи разпоредбите на стандарта за най-ранния период, за който това е практически изпълнимо и да оповести данните, за които няма сравнителна информация.

Оповестяване
Обяснение на преминаването към Националните счетоводни стандарти
3. Предприятията оповестяват как преминаването от Международните счетоводни стандарти към Националните счетоводни стандарти се отразява върху финансово му състояние, финансовите резултати от дейността и паричните му потоци.

Равнения
4.1 Първите финансови отчети на предприятията, изготвени по реда на настоящия стандарт, следва да включват:
a) описание на същността на всяка промяна в счетоводната политика.
б) равнения на собствения капитал, определен в съответствие с предходната му счетоводна база и собствения капитал, определен в съответствие с настоящия стандарт и за двете от следните дати: – датата на преминаване към Националните счетоводни стандарти и – датата на последния годишен финансов отчет, съставен в съответствие с Международните счетоводни стандарти.
в) равнение на печалбата или загубата, определена в съответствие с предходната счетоводна база за последния период в последния годишен финансов отчет и печалбата или загубата, определена в съответствие с настоящия стандарт за същия период.
4.2 В случай че предприятието открие и коригира грешки, допуснати при прилагането на Международните счетоводни стандарти, равненията по букви „б“ и „в“, произтичащи от грешките, следва да се разграничат от промените в счетоводната политика.
4.3 В случай че предприятието не е съставяло и представяло финансови отчети за предходни периоди, то следва да оповести този факт в първите си финансови отчети, съставени по Националните счетоводни стандарти.