Намираме се в средно голяма европейска държава, където основната заплата на депутатите е 3 пъти по-голяма от средната в средно голямата европейска държава.

Тъй като публични са само официалните доходи на населението и официалните доходи на депутатите, за неофициалните няма публична информация, то ще допуснем, че:
1. минималната заплата в страната е 500 лева
2. средната заплата в страната е 1000 лева
3. официалната основна депутатска заплата е 3 пъти по 1000 лева

Пренасяме се в кулоарите на парламента, където тихо шушукат двама депутати:
– Асене, виждаш ли куролация между средната заплата и депутатската заплата?
– Даже усещам двойна порция депутатски кюфтета с държавна субсидия.
– Какво ще кажеш да я вдигнем малко?
– Коя?
– Е средната заплата разбира се, нали има куролация?
– Добре, ама как да стане?
– Ще предложим увеличение на минималната заплата и то само ще се подреди всичко.
– Много хубава идея, а ти ли ще го предложиш или аз?
– Хайде двамата да го предложим, че да спечелим повече точки пред избирателите.
Избори идват наесен, а теб може за кмет да те предложим. Или ти мен? А защо да не
изберат и двама ни едновременно, какво ни е в крайна сметка
– Чудесна идея, ама от къде пари?
– Няма страшно, тиквата ще трябва да плаща, ама хората ще разберат чак след изборите. Ако
ни блокират предложението за увеличение на минималната заплата ще ги обвиним, че
не мислят за хората и ще спечелим дори повече точки пред избирателите

И така депутатите предложили увеличение на минималната заплата от 500 на 700 лева,
което било прието от парламента, тъй като никой не искал да губи точки.

Междувременно се пренасяме в една средно голяма българска фирма със средна
средна работна заплата, занимаваща се със средна дейност – средни софтуерни услуги
за средни клиенти в чужбина – от изток до запад.
Във фирмата до момента работят 4 човека
1. чистачката – на минимална заплата 500 лева
2. счетоводителя – на 1000 лева
3. програмиста – на 1500 лева
4. на върха на пирамидата е шефа – той е самоосигуряващо се лице без заплата,
ако фирмата е на печалба ще получава дивиденти, ако ли не ще се издържа от втората
работа, където работи.
Фирмата била средно печеливша и за дивиденти пари не оставали. Средната заплата била 1000 лева.
Обаче счетоводителя и програмиста така или иначе били роднини на шефа
и от съществуването на фирмата имало смисъл.

Да се върнем на реакциите в офиса на средно печелившата средна фирма:
Първата мисъл на чистачката като чула по телевизията, че ще вдигат минималната заплата от 500 на 700 лева била:

„Жива да не бях, депутатите веднъж да помислят за народа, а не за себе си“

Първата работа на счетоводителя и програмиста като чули, че вдигат минималната
заплата на чистачката била да отидат при шефа:
– Шефе, на чистачката се вдига заплатата с 200 лева, ние на минимална ли заплата да станем?
Искаме и ние с по 200 лева отгоре, даже с повече, че да запазим пропорцията
– Добре, добре, ще видя какво мога да направя

И шефа обяснил на клиентите за тежката ситуация в страната породена следствие мисленето за хората от депутатите. 
Клиентите проявили разбиране и върнали напълно цивилизован отговор:
– Джентълмени, няма куролация между увеличението на минималната заплата, инфлацията във вашата страна и подобрение на услугите, които предлагате. Затова най-любезно ще ви кажем – увеличение на таксата капут. 
С най-добри пожелания

Е сега стана каквато стана – приходи повече няма от къде да дойдат, а шефа трябва
нещо да направи по въпроса. Първо трябвало да се проведе разговор с чистачката:
– От много години работиш при нас, няма как да ти вдигна заплатата, обаче и няма как
да не ти я вдигна, затова ти предлагам да си остане 500 лева, обаче да те водим на 5
часа вместо 8, за да спазим закона. Ти не се притеснявай, може пак да си работиш по 8.
– Ааа шефче, много години работя за теб, ама не съм навита така. Ти не си ли чел тази статия:
Как е възможно да работя повече, а да получавам по-ниска пенсия
Докато не се направи реформа на пенсионната система по модела на осигурителния принос
много ми се ще да ти помогна, ама нямам интерес.
И чистачката като си направила добре сметките стигнала до извода, че по-добре да си
седи в къщи и да не работи въобще, отколкото да работи при официално намалено работно време
и да си провали пенсията за цял живот. А жената била пред пенсия скоро. Затова и напуснала.
Фирмата останала без чистачка

Ще си кажете, ето 500 лева по-малко разходи. Ще вдигнем заплатите с по 250 лева на счетоводителя
и програмиста, за да не отидат да работят за съседа, че страшно ще стане тогава.
И шефа викнал счетоводителя и програмиста и им казал:
– От днес ти вече ще получаваш вместо 1000 – 1250 лева, а ти вместо 1500 – 1750 лева.
Само да знаете, че тъй като чистачката напусна ще трябва между другото и да чистите офиса.
– Ааа, шефе, няма куролация между увеличението на заплатите и извършване на несвойствени дейности в офиса
– Ааа, има куролация с литмус даже. Чистачката напусна, ако не се чисти офиса ще потънете в боклуци

Междувременно средната заплата в тази средна фирма скочила от 1000 на 1500 лева.
Ако беше голяма фирма шефа вероятно щеше да получи голям бонус за добро управление, ама не получи
само защото работи като самоосигуряващо се лице в средна фирма със средни клиенти от изток до запад.

Междувременно националната статистика своевременно уведомява депутатите, че средната заплата в страната
е скочила от 1000 на 1500, а те могат да си вдигнат заплатите от 3000 на 4500 лева.
Статистиката не отчита повишение на безработицата, тъй като жената напуска и не намира за нужно
да се регистрира като безработна скоро преди пенсионирането си. По-добре да си седи и да не прави нищо.

Речено сторено

Отново в кулоарите на парламента:
– Асене, видя ли как всичко само се подреди. Просто трябва да мислиш за хората.
С минимални усилия и леви мерки, постигнахме десни резултати или обратното беше?
– Видях, видях, много е вкусна втората порция депутатски кюфтета с държавна субсидия. Ама ти нали знаеш,
че сега и пенсиите трябва да се вдигнат като се вдигнаха средните доходи в страната?
А пари няма, приходите от данъци даже спаднаха, на кредит вече не ни и дават.
– Стига си го мислил толкова, нали ти казах, че тиквата ще плаща, ама това хората ще го разберат чак след изборите.
Ако не иска да увеличи пенсиите, ще го обвиним, че не обича пенсионерите и ще спечелим точки за по-следващите избори.
Яж си спокойно, яж, яж


(Всяка прилика с реални държави, лица и събития е напълно и съвсем абсолютно сигурно случайна, честно)

В същото време министър на икономиката, много чесен и почетен (уволняван от държавна длъжност преди години заради съмнения в корупция) изказа твърдения, че в България има толкова много резерви на олио, че цялата страна може да се залее (направо и пиперче ако поръсим и малко сол – става на циганска баница, ако не сте пробвали много е вкусно, а вече е и луксозна храна).

Ама ние сме икономисти и сме леко скептични към тези твърдения. В таблицата по-долу данни за производството на слънчогледово олио по света. Целия списък тук: https://www.atlasbig.com/en-ie/countries-by-sunflower-oil-production

Какво може да направи впечатление? Двете държави лидери в света, а в момента провеждащи „военни операции“ на територията на Украйна произвеждат над 50% от слънчогледовото олио за цялата планета.

В същото време, тъй като нямаме достатъчно данни коя държава колко изнася, ще направим следното предположение, че човек консумира по 1 бутилка олио месечно под различна форма – дали в дюнера, баничката, на циганската баница, в чипса и т.н. На година му трябват 12 бутилки олио, за да има сносен живот с малко мазнинка. От тук ще стигнем до следните изводи:

1. 15 848 036 000 килограма е световното производство на олио, а световното население е почти 8 милиарда жители (може би дори над 8 милиарда, тъй като в Китай, където имаше забрана за повече от 1 дете в семейството има вероятно милиони деца, които официално не съществуват и ги няма в номенклатурата). Това означава, че при равно разпределение на човек се падат само по 2 бутилки олио годишно. Виждате ли сега защо имаше бой за олио в България? Ценна е мазнинката и в световен мащаб е много дефицитна.
2. Ще се придържаме обаче към формулата, където поне страните, които си произвеждат сами олиото, оставят за себе си сакралната 1 бутилка олио месечно средно на човек за собствена консумация, а останалото изнасят за другите държави, където си нямат. Какво ще рече това? Би трябвало в такъв случай цели 88% от производството на олио в Украйна (световния лидер) да отива за износ. При Руската федерация (вторите в света) това изобщо не е така. Този гигант (по територия) в случай, че си запазва 12 бутилки олио на човек годишно за собствена консумация ще има едва 55% от производството си, които може да изнася. Обаче като икономисти имаме сериозни колебания дали износът при този колос (по територия) не е много по-голям процент, а мазнинка за народа почти няма. Циганската баница може и да не е по джоба на всеки в тази федерация.
3. При България ако се запазват 12 бутилки олио годишно на човек, това означава, че 73% от добива отива за износ. Друга държава с по-добри показатели е единствено Унгария с нейните 79% за износ. Аржентина разполага с 43% за износ, Сърбия с 57%, Молдова с 60%, Румъния с 39%. От там нататък всички останали държави или едвам могат да задоволят вътрешните нужди от 12 бутилки олио годишно на човек, или трябва да внасят от тази мазнинка.
4. Имайки предвид, че световния лидер в износа на олио е ударен тежко от терористи, не е ясно какви ще бъдат добивите. Имайки предвид, че света осъди тежко втория в света производител на олио (обявен за терористите) и вероятно изправен пред невиждана финансова и икономическа криза, изобщо не е ясно и от там какво ще може да се произведе като слънчогледово олио и какво ще се изнася (също така не е и ясно дали някой изобщо ще иска да купува това слънчогледово олио докато диктаторския режим не бъде свален)
5. При това положение Аржентина може да се окаже, че ще е новия износител номер 1 в света в областта на слънчогледовото олио, което ще е истинска катастрофа за бедните държави по света, тъй като Аржентина произвежда едва 1/8 от това, което Украйна и Руската федерация заедно са произвеждали до момента. Имайки предвид географското положение, логично е цялото това количество на износа да отиде при богатите страни – САЩ и Канада където добивите са напълно недостатъчни за задоволяване на нуждите на населението. Богата Европа надали ще може да разчита на някакви количества от Южна Америка
6. Тогава какво ще се получи? Унгария става износител номер едно в Европа, веднага след това България, много назад Молдова и Сърбия, Румъния още по-назад като %. И други няма. Всички останали или трудно задоволяват собствената консумация, или трябва да внасят олио
7. Потенциални опасности – терористични организации може да се опитват да упражняват натиск върху страните Унгария, Молдова, Сърбия, България и Румъния при износа на слънчогледово олио. Огромна част от населението на тази планета няма да има никакъв шанс да се добере до мазнинката. Тук изобщо не говорим само за гладуващите в Африка. Когато няма достъп до тази мазнина, ще се търси евтин заместител – палмовата мазнина например. За производството й обаче се изсичат прекомерно количество растителни видове. Отделно от това консумацията й в дългосрочен план се счита, че води до тежки и в повечето случаи неличими заболявания. Това не е решение. Производството и консумацията на палмова и хидрогенирани мазнини трябва да се забрани в световен мащаб, а не да е алтернативна възможност.
8. Потенциални възможности – Тези 5 държави може да генерират значителни печалби от износа на олиото, при цени далеч надвишаващи текущите нива (ако се чудите дали 5 лева за бутилка олио е спекула, може и изобщо да не е спекула, а даже да е много евтино, което обаче не значи да си напълниш къщата с олио, пластмасовите бутилки след няколко месеца започват да отделят отровни вещества, презапасяването е глупост). Планетата може да преоцени опасностите и рязко да промени политиката си при следващите добиви – тоест далеч по-голяма част от земите да бъдат засети със слънчоглед (това изглежда ще бъде много доходен бизнес в близките години). Очевидно дори преди да започнат терористичните нападения над Украйна населението на планетата е изпитвало сериозен недостиг на слънчогледово олио – нещо, което може да се промени в близкото бъдеще. Не може първия и втория в света да имат толкова господстващо положение при добива на ключова суровина за изхранването на планетата

Какво може да направи държавата България, че да се подсигури вътрешното потребление на ниски цени?

Очевидно това, че в България имало запаси за 4 години напред не е съвсем така. Дори да има такива запаси някой може ли да каже дали 4 годишно олио е здравословно за консумация? А кой ще спре един частник да си продаде олиото в Германия, където му предлат 10 евро на литър, вместо да го продава патриотично в България по 2 лева и на загуба?

Вариант 1 – да наложи забрана на износа? Това ако е законно, би било крайно неморално от гледна точка, че в един свят, където е нужна солидарност, никой не може да бъде оставян да си мисли само за себе си. Благоденствието за всички е следствие от размяната, а не всеки да почне да си стиска своето, даже, когато го има в излишък. Бройте го този вариант, че не е опция дори да се замисля човек

Вариант 2 – да се наложат фиксирани цени при продажбите? И това няма да сработи – „цоциализъмът е едно недоносче“, общо взето и всички цоциалистически идеи. Ако държавата ти слага лимит на цените, ако не ти е изгодно, тогава ще се откажеш да продаваш, няма и производство да има от частния сектор. Бройте го и този вариант, че не е опция

Вариант 3 – държавата да създаде търговско дружество, което ще се занимава с производство на пшеница и слънчоглед. С основна цел да продава с печалба от 10% и само на българския пазар. Това търговско дружество с единствен акционер държавата да има вътрешни правила и стратегия да осигури на всеки човек в България по точно 1 бутилка олио на месец. Как може да стане това?
Продажбите да се извършват само на специализирани пунктове в страната и с издаване на фактура, при което лицето продавач ще предоставя лична карта, за да му се снемат ЕГН и имена, за да му се издаде фактурата. Електронната система ще бъде програмирана така, че на тримесечие срещу това ЕГН да не може да се изпишат повече от 3 бутилки слънчогледово олио. Търговско дружество ще предостави на клиентите си български граждани и кратък договор, в който да е записано, че клиентите могат да ползват олиото само за лична употреба и то е забранено за търговия по какъвто и да е начин.
Това търговско дружество да няма право да се бърка в износа и да конкурира останалите български фирми, които ще продават олиото на свободния пазар в България и по света. Единствената му цел ще бъде определена с вътрешните правила – задоволяване на вътрешното потребление с олио и зърнени продукти (за които отново да бъдат разписани подходящи правила) при 10% норма на печалбата.

Ние бихме препоръчали на държавата да избере вариант 3, за да си нямат тези на власт съответните неприятности ако се ослушват.

Междувременно редно е държавата да започне да решава и друг огромен въпрос свързан с балона на имотите в България, преди да гръмне, че ще е много грозна картинката

Повече по темата тук: Държавно строителство ЕАД – 1 000 000 000

и бонус идея

Как да се раздвижи пазарът на недвижимите имоти и икономиката

Днес излезе решение по дело заведено в конституционния съд относно това докъде се простира недосегаемостта за 2-те държавни длъжности „президент“ и „вицепрезидент“.

Тъй като поръчковите медии не могат да четат явно, или им се е платило отново да въвеждат в заблуждение онези, които ги гледат, ще споделим в кратце какво точно реши конституционния съд, тъй като решенията му са надграждащи и разясняващи конституцията и са задължителни за изпълнение, даже за „недосегаемите“.

1. По въпрос първи от тълкувателното питане – Припокрива ли се по съдържание понятието „държавна измяна“, използвано в чл. 103, ал. 1 от Конституцията, с престъпленията, визирани в Глава първа „Престъпления против Републиката“, Раздел I „Измяна“ от Особената част на Наказателния кодекс ?

Съдържанието на понятието „държавна измяна“ по чл. 103, ал. 1 от Конституцията не е тъждествено със съдържанието на понятието „измяна“ по смисъла на Раздел I, Глава първа от Особената част на Наказателния кодекс. Като „държавна измяна“ следва да бъдат разбирани и други престъпления против Републиката, които държавният глава би могъл да осъществи при изпълнение на конституционно възложените му функции.

Конституционния съд отговаря на питането, че държавна измяна на президента съвсем не се изчерпва с раздел 1 от особената част на наказателния кодекс

2. По втори въпрос от тълкувателното питане – Каква е разликата между използваните в чл. 103, ал. 1 от Конституцията понятия „държавна измяна“ и „нарушение на Конституцията“ като основания за ангажиране на отговорността на президента и вицепрезидента за действия, извършени при изпълнение на техните функции ?

Понятието „държавна измяна“ винаги изисква осъществяването на съставомерна престъпна дейност против Републиката.

Понятието „нарушение на Конституцията“ обхваща нарушения при изпълнение на функциите на президента или вицепрезидента, които нямат престъпен характер, както и такива, които са съставомерни деяния.

Конкретната преценка, дали „държавна измяна“ или „нарушение на Конституцията“ обосновават отговорност на президента или вицепрезидента се прави единствено от Народното събрание, което само̀ решава дали да повдигне обвинение и след това – от Конституционния съд, когато упражнява правомощието си по чл.103, ал.3 от Конституцията.

По втория въпрос конституционния съд прехвърля отговорността дали е налице държавна измяна или нарушаване на конституцията на парламента. За добро или не (от гледна точка почтен човек ли е президента или пълен спрелтак) парламента надали някога би могъл да свали президента, тъй като за това е необходимо мнозинство от 2/3. Така дори и да се докаже, че е педофил сериен и терорист, той все ще има поне едно паразитно малцинство в парламента подкрепа, които да му бранят кожата. На всичкото отгоре дори и да се намери мнозинство в парламента, президента има квота в конституционния съд, която също може да му брани кожата преди да се отстрани.

Затова граждани, следващия път като се избира президент и докато е нужно да се избира такава паразитна длъжност в България, хубаво избирайте, да не стават недоразумения и после човек да се чуди как да се чистят.

3. По трети въпрос от тълкувателното питане – Понятията „държавна измяна“ и „нарушение на Конституцията“, използвани в чл. 103, ал. 1 от Конституцията, включват ли в съдържанието си и извършване на престъпления извън съставите на Глава първа „Престъпления против Републиката “ от Наказателния кодекс ?

Понятието „държавна измяна“ не включва в съдържанието си извършване на престъпление извън съставите на престъпленията против Републиката.

Понятието „нарушение на Конституцията“ може да включва в съдържанието си и извършване на нарушения, които са престъпления, но различни от престъпленията против Републиката.

Разбирайте, че президента би трябвало да е образец за подражание и който и да е закон да наруши, това е и нарушаване на конституцията. Затова при един читав парламент и конституционен съд, президента ще е действително олицетворение единството на нацията, иначе при всяко отклонение от образеца би могъл да бъде отстранен по закон. Това е взаимствано от други държави, където за неправилно паркиране например, президента от срам би си подал оставката веднага, не да чака да му я искат. Да, президента би трябвало да е образец за подражание според българската конституция

4. По четвърти въпрос от тълкувателното питане – Изразът „не може да бъде възбудено наказателно преследване“, използван в чл. 103, ал. 4 от Конституцията, ограничава ли се само до действия с процесуален характер?

Възбуждането на наказателно преследване е дейност на органите на досъдебното производство по формулиране на твърдение срещу конкретно лице, че е извършило конкретно престъпление.

Изразът „не може да бъде възбудено наказателно преследване“, използван в чл. 103, ал. 4 от Конституцията означава, че срещу президента и вицепрезидента не могат да бъдат извършвани действия с процесуален и извънпроцесуален характер, които могат да доведат до реализиране на наказателна отговорност и които пряко засягат техните лични права и свободи.

Конституционния съд с това тълкуване казва, че докато заемат съответните длъжности, президента и вицепрезидента не могат да бъдат арестувани дори за извършени престъпления. Но ако бъдат отстранени чрез импийчмънт, имунитета за недосегаемост веднага пада. Имунитета пада и веднага щом изтече мандата им. От там насетне ще може да са обикновени простообвиняеми

5. По въпрос пети от тълкувателното питане – Изразът „не може да бъде възбудено наказателно преследване“, използван в чл. 103, ал. 4 от Конституцията, включва ли забрана да бъде образувано наказателно производство, когато се открият данни за евентуална престъпна дейност на президента и вицепрезидента ?

При откриване на данни за престъпна дейност на президента или вицепрезидента забраната да бъде възбудено наказателно преследване не препятства започването на наказателно производство.

Въпреки, че не могат да бъдат арестувани, при наличие на данни за престъпна дейност от двамата недосегаеми, наказателното производство може да започне незабавно и да си тече докато им изтича мандата, когато вече няма да имат имунитет и ще понесат отговорност за извършените закононарушения без ограничения. Затова недосегаемите може да са в положение да са с почти готова присъда и само да си изчакват края на мандата преди да бъдат арестувани и да почнат излежаване много скоро след това

6. По шести въпрос от тълкувателното питане – Изразът „не може да бъде възбудено наказателно преследване“, използван в чл. 103, ал. 4 от Конституцията, означава ли забрана за извършване на действия с процесуален характер по вече образувано наказателно производство, по което се разкрият данни за престъпна дейност на президента или вицепрезидента?

По вече образувано наказателно производство имунитетът на президента и на вицепрезидента изключва извършването на такива процесуални действия, които са насочени срещу тях и пряко засягат техни лични права и свободи.

Други действия по разследването могат да бъдат извършвани без ограничение.

Решението е прието единодушно.

Ново потвърждение, че докато им тече мандата, президента и вицепрезидента не могат да бъдат лишавани от свобода. Обаче това не означава, че не могат да бъдат извикани на разпит. Конституционния съд дава разрешение всякакви други действия по разследване на престъпления извършени от тях да се изпълняват неограничено. В същото време сред личните права са и забрана да бъдат записвани. В същото време един президент не би могъл сам да извърши престъпление – трябва му съучастник. Така държавната власт има пълните законни правомощия да записва съучастника на президента докато се договаря с президента какви престъпления да се извършат. Това ще е напълно правомерно и законно събрано доказателство срещу съучастниците. Проблем за разследващите органи може да бъде ако президента и вицепрезидента сами извършват престъплението, тъй като и двамата не могат да бъдат разследвани със специални разузнавателни средства, за да не им се отнемат „лични права и свободи“.

Във всеки случай, който си мечтае да бъде президент, трябва да бъде образец за подражание, иначе може да получи удължаване на мандат с безплатно хранене от държавния бюджет, само че не с личен готвач на Дондуков 2, а на общата трапеза с другите себеподобни закононарушители

Конституционният съд се произнесе с решение по конституционно дело № 1/2020 г.

Настоящия анализ се състои от 3 части:
1. За необходимостта от закриване на длъжността „президент“ в Република България поради икономическа необоснованост за съществуването й
2. Как текущия заемащ длъжността да се спаси и да спи спокойно (преходен период)
3. Как съдебната власт спасява престъпниците

1. За необходимостта от закриване на длъжността „президент“ в Република България поради икономическа необоснованост за съществуването й

Ще започнем с това какво представлява тази длъжност. Какви задължения има държавния чиновник, който я изпълнява, а след това ще разгледаме и колко струва на държавния бюджет този придатък остатък от архаичното минало и имитиращ церемониалността от други велики държави, за които обаче церемониалността носи приходи, а не само разход.

Българската конституция има специална глава 4

Ще цитираме директно конституцията и коментираме член по член какво означават разпоредбите, че да може гражданите да го разберат кой е този президента и какви са му задълженията, заради които получава неприлично висока заплата:

Чл. 92.
(1) Президентът е държавен глава. Той олицетворява единството на нацията и представлява Република България в международните отношения.
(2) Президентът се подпомага в своята дейност от вицепрезидент.

Ние го разбираме така – ако държавата беше едно семейство и част от семейството вземе да се скара, би трябвало главата на семейството да въведе помирение.
Също така главата облича костюмчето и се изпраща на срещи със себеподобни от други държави да пият кафенце и да се снимат за историята.
Втора алинея обаче е по-интересна – там пише, че президента се подпомага от вицепрезидент.
А още по-интересното е, че малко институцията се е раздула и вместо от 2 броя чиновници, през 2011 година за тази институция са работили на заплата 153. Няма грешка
https://btvnovinite.bg/733214199-Kolko_ni_struva_prezidentat.html
И как става тази работа – типично по чиновнически – уж трябва да са 2 броя, като вицето помага на главния. Обаче на вицето му хрумнало, че също има нужда от помощник.
А после и на помощника му трябвало помощник и т.н. до 153 помощници през 2011. Сега не знаем колко са. Някой най-добре да го разследва това, че прилича на някакво образувание, дето не се знае дали е доброкачествено или не. Знае се само, че струва много пари на данъкоплатеца

Чл. 93.
(1) Президентът се избира пряко от избирателите за срок от пет години по ред, определен със закон.
(2) За президент може да бъде избиран български гражданин по рождение, навършил 40 години, който отговаря на условията за избиране на народен представител и е живял последните пет години в страната.
(3) Избран е кандидатът, получил повече от половината действителни гласове, ако в гласуването са участвали повече от половината избиратели.
(4) Ако никой от кандидатите не е избран, в седемдневен срок се провежда нов избор, в който участват двамата кандидати, получили най-много гласове. Избран е кандидатът, получил повече гласове.
(5) Изборът за нов президент се произвежда не по-рано от три месеца и не по-късно от два месеца преди изтичане на срока на пълномощията на действащия президент.
(6) Споровете относно законността на избора за президент се решават от Конституционния съд в едномесечен срок след изборите.

Тук няма да коментираме нищо. Така са го написали. Държавния чиновник с длъжност президент може на практика да бъде всеки със старост над 40 години, стига да не е Симеон втори или Кристалина Георгиева например. Може да е неграмотен като неграмотен депутат народен и тъп като галош. Образователен ценз не се изисква

Чл. 94.
Вицепрезидентът се избира едновременно и в една листа с президента при условията и по реда за избиране на президент.

Това е много важно, защото когато президента си подаде молбата за напускане, и отиде да си гледа кравите на село например, вицето става президент до края на 5 годишния мандат.
Значи като избират гражданите пакета, хубаво да се оглеждат и кое е вицето, че да не им дойде някоя коза да я гледат за 1 януари да ги поздравява

Чл. 95.
(1) Президентът и вицепрезидентът могат да бъдат преизбрани на същата длъжност само за още един мандат.
(2) Президентът и вицепрезидентът не могат да бъдат народни представители, да изпълняват други държавни, обществени и стопански дейности и да участват в ръководството на политически партии.

Ами какво да кажем. Това не е Русия, Турция, музикалната академия или бананова република по 30-40 години един и същ да бъде. Максимум 10 години може да се чиновничества на тази длъжност.

Чл. 96.
Президентът и вицепрезидентът полагат пред Народното събрание клетвата по чл. 76, ал. 2.

Я да го видим какво се кълнат:
„Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се.“

Това може за някой вярващ човек да има значение, ама ако е неверник?

Чл. 97.
(1) Пълномощията на президента и на вицепрезидента се прекратяват предсрочно при:
1. подаване на оставка пред Конституционния съд;
2. трайна невъзможност да изпълняват правомощията си поради тежко заболяване;
3. при условията на чл. 103;
4. смърт.
(2) В случаите на т. 1 и 2 пълномощията на президента и вицепрезидента се прекратяват с установяване от Конституционния съд на посочените в тях обстоятелства.
(3) В случаите на ал. 1 вицепрезидентът встъпва в длъжността президент до края на мандата.
(4) При невъзможност вицепрезидентът да встъпи в длъжност правомощията на президента се изпълняват от председателя на Народното събрание до избирането на президент и вицепрезидент. В този случай в двумесечен срок се произвеждат избори за президент и вицепрезидент.

И на нас веднага ни стана интересно какво крие този чл. 103:

„Президентът и вицепрезидентът не носят отговорност за действията, извършени при изпълнение на своите функции, с изключение на държавна измяна и нарушение на Конституцията„

За да сме по-конкретни ако президент или вицето нарушат конституцията, тъй като и „държавната измяна“ е нарушение на конституцията, то подлежат на отстраняване.

Това на практика означава, че президента и вицето трябва да са образец за пример и през целия мандат да спазват всички закони в страната, иначе ще им е къс мандата

Чл. 98.
Президентът на републиката:
1. насрочва избори за Народно събрание и органи на местно самоуправление и определя датата за произвеждане на национален референдум, когато за това има решение на Народното събрание.
2. отправя обръщения към народа и Народното събрание.
3. сключва международни договори в случаите, определени със закон;
4. обнародва законите;
5. утвърждава промени на границите и центровете на административно-териториалните единици по предложение на Министерския съвет;
6. назначава и освобождава от длъжност ръководителите на дипломатическите представителства и постоянните представители на Република България при международни организации по предложение на Министерския съвет и приема акредитивните и отзователните писма на чуждестранните дипломатически представители в страната;
7. назначава и освобождава от длъжност и други държавни служители, определени със закон;
8. награждава с ордени и медали;
9. дава и възстановява българско гражданство и освобождава и лишава от него;
10. предоставя убежище;
11. упражнява право на помилване;
12. опрощава несъбираеми държавни вземания;
13. наименува обекти с национално значение и населени места;
14. информира Народното събрание по основни въпроси в кръга на своите правомощия.

От всичките му тежки задължения без никакво съмнение, в общия случай те представляват формални и церемониал функции, и амортизиране на ръката за завъртане на подписа. Добре ще е ако кандидатите за президент знаят да се подписват и с двете ръце, че да си ги амортизират равномерно.

Има обаче едни точки 9, 11 и 12, които са интересни и притеснителни.

Например точка 9 – „дава и възстановява българско гражданство и освобождава и лишава от него“

Защо такова нещо се делегира на скъпоплатен държавен чиновник, като тази работа може да се извършва и от най-обикновени чиновници на минимални заплати? В това задължение няма нищо възвишено, няма кафенце. Защо, защо, защо? Ами ако президента падне до такова ниво и почне да получава подкупи, че да даде неправомерно българско гражданство на талибани? Не, не, не… Защо такива битови неща са дадени на този скъпоплатен държавен чиновник?

Има и още по-интересна точка номер 11 и 12 – „упражнява право на помилване“ и „опрощава несъбираеми държавни вземания“

Хайде сега да допуснем следната ситуация. Някакъв напълно пропаднал „човек от народа“ има детска мечта – да чете словото на 1 януари, ама качества няма никакви, а и не чете хубаво. В същото време групировка за извършване на престъпления от общ характер е научила, че президента има право да помилва престъпници. Среща го този народния случайно на улицата и му предлага да изпълни детската мечта. „Хей, ти тъпия, да, ти тъпия тулуп – искаш ли да станеш президент?“
И условията са елементарни – ако върху прокуратурата не може да се окаже натиск от групировката, а и не се уцели корумпиран съдия, та се окаже, че групчленове или техните синчета наркомани например трябва да влязат в затвора, тогава президента да си влезе в задълженията и да „помилва“ по главицата криминално проявените и осъдени лица.
А как ще стане „човека от народа“ президент? Ами групировката за извършване на престъпления от общ характер ще изсипе купища пари разбира се. Свободата не е безплатна в крайна сметка, нали така?

Някой може ли да поръча една справка какви престъпници са били „помилвани“ от българските президенти между 1991-ва година досега и на какво основание им е милвана главицата. Тази информация трябва да е абсолютно публична и актуализирана в реално време. И да се следи постоянно от журналистите, за да се избегне по-горния сценарий
Втрещяващ е и текста „опрощава несъбираеми държавни вземания“. Силно се надяваме да няма право да опрости едни 700 милиона лева на едни хора, които се крият в пещерите в Африка и не искат да се връщат да си ги платят.

Чл. 99.
(1) Президентът след консултации с парламентарните групи възлага на кандидат за министър-председател, посочен от най-голямата по численост парламентарна група, да състави правителство.
(2) Когато в 7-дневен срок кандидатът за министър-председател не успее да предложи състав на Министерския съвет, президентът възлага това на посочен от втората по численост парламентарна група кандидат за министър-председател.
(3) Ако и в този случай не бъде предложен състав на Министерския съвет, президентът в срока по предходната алинея възлага на някоя следваща парламентарна група да посочи кандидат за министър-председател.
(4) Когато проучвателният мандат е приключил успешно, президентът предлага на Народното събрание да избере кандидата за министър-председател.
(5) Ако не се постигне съгласие за образуване на правителство, президентът назначава служебно правителство, разпуска Народното събрание и насрочва нови избори в срока по чл. 64, ал. 3. Актът, с който президентът разпуска Народното събрание, определя и датата на изборите за ново Народно събрание.
(6) Редът за съставяне на правителство по предходните алинеи се прилага и в случаите на чл. 111, ал. 1.
(7) В случаите на ал. 5 и 6 президентът не може да разпуска Народното събрание през последните три месеца от своя мандат. Ако в този срок парламентът не може да състави правителство, президентът назначава служебно правителство.

Този член няма да го разискваме много, тъй като има процедура, която е задължителна, и дали ще сложим един печат или ще има президент да го слага, общо взето все едно

Чл. 100.
(1) Президентът е върховен главнокомандващ на въоръжените сили на Република България.
(2) Президентът назначава и освобождава висшия команден състав на въоръжените сили и удостоява с висши военни звания по предложение на Министерския съвет.
(3) Президентът възглавява Консултативния съвет за национална сигурност, чийто статут се определя със закон.
(4) Президентът обявява обща или частична мобилизация по предложение на Министерския съвет в съответствие със закона.
(5) Президентът обявява положение на война при въоръжено нападение срещу страната или при необходимост от неотложно изпълнение на международни задължения, военно или друго извънредно положение, когато Народното събрание не заседава. В тези случаи то се свиква незабавно, за да се произнесе по решението.

Главнокомандващ? Някой дето може да е хванат от улицата? Неграмотен като неграмотен депутат и тъп като галош?
Добре, че в Република България не се налага да си изпълнява задълженията по този член, че иначе при въоръжено нападение от стадо кози и страната може да падне под робство

Чл. 101.
(1) В срока по чл. 88, ал. 3 президентът може мотивирано да върне закона в Народното събрание за ново обсъждане, което не може да му бъде отказано.
(2) Народното събрание приема повторно закона с мнозинство повече от половината от всички народни представители.
(3) Повторно приетият от Народното събрание закон се обнародва от президента в 7-дневен срок от получаването му.

Да се чете така – президента може да забави с няколко дни или седмици приемането на закон по всяко време. Може мотивацията от всеки пръст на крака да си я смуче. Има ли някакъв смисъл това? След като народното събрание веднъж вече е приело даден закон, все ще събере същите тези, които са го приели, отново да го гласуват.
Ама представете си ако групировката престъпници си е била осигурила президент проклетник, как постоянно може да осигурява скандали и всеки закон да бъде саботиран

Чл. 102.
(1) В изпълнение на своите правомощия президентът издава укази, отправя обръщения и послания.
(2) Указите се приподписват от министър-председателя или от съответния министър.
(3) Не подлежат на приподписване указите, с които президентът:
1. назначава служебно правителство;
2. възлага проучвателен мандат за образуване на правителство;
3. разпуска Народното събрание;
4. връща закон, гласуван от Народното събрание за повторно обсъждане;
5. определя организацията и реда на дейност на службите към Президентството и назначава персонала;
6. насрочва избори и референдум;
7. обнародва законите.

Господин печат. Наистина ли трябва да се плаща неприлично тлъста заплата за един печат и подпис? Все пак не е нотариус това

Чл. 103.
(1) Президентът и вицепрезидентът не носят отговорност за действията, извършени при изпълнение на своите функции, с изключение на държавна измяна и нарушение на Конституцията.
(2) Обвинението се повдига по предложение най-малко на една четвърт от народните представители и се поддържа от Народното събрание, ако повече от две трети от народните представители са гласували за това.
(3) Конституционният съд разглежда обвинението срещу президента или вицепрезидента в едномесечен срок от внасянето на обвинението. Ако бъде установено, че президентът или вицепрезидентът са извършили държавна измяна или са нарушили Конституцията, пълномощията им се прекратяват.
(4) Президентът и вицепрезидентът не могат да бъдат задържани и срещу тях не може да бъде възбудено наказателно преследване.

И тук е разписано как се прекратяват договорите с президента и вицето – чрез конституционния съд се прави тази работа след като се повдигне обвинението от 60 депутата.
След това разбира се президента и вицето ще си носят и допълнителна наказателна отговорност каквато би носил и дядо Пешо от село Марикостиново

Чл. 104.
Президентът може да възлага на вицепрезидента правомощията си по чл. 98, т. 7, 9, 10 и 11.

Много хубаво и точно заради тия делегации на задължения вместо 2 държавни чиновници на държавната хранилка в президентството през 2011 година са висяли 153 бройки.
Кой знае дали сега не са много повече, тъй като бюджета се е раздул двойно за 10 години.

В чл. 5 от закона за държавния бюджет има специално перо – разходи за администрация на президента

https://www.lex.bg/bg/laws/ldoc/2137198498

И какво да видим там – над 8 милиона на година. За чий се пилеят тези пари и на какво основание тези разходи са нараснали двойно спрямо президента от 2010 година?

https://www.lex.bg/en/laws/ldoc/2135654585

Да не би текущия президент и администрацията му да копат по-добре, или да вършат някаква работа освен церемониална дейност?
Защото иначе биха си превишавали задълженията и може да се погнат за престараване и превишаване на правомощията

Нашето мнение е, че на Република България е необходима корекция на конституцията и длъжността президент и вице да се закрият. Церемониалните им действия може да се извършват съвсем спокойно от премиера, председателя на парламента и неговите заместници. Удрянето на печатите също.

Новата конституция без паразитната структура и с още няколко подобрения би изглеждала така:

https://alexanderbtodorov.com/2011/03/03/constitution/

Ако някой ревне, че и другите държави имало било президенти, крале и т.н. Да, наистина Великобритания си има кралица, обаче от нея има някаква полза за страната. Тя не само получава благини, а и благодарение на нея в страната идват милиони туристи годишно. Икономически е изгодно за Великобритания да издържа кралско семейство, докато в България президентството – това са просто разходи без никаква възвръщаемост. И най-добре да се извадят от бюджета.

2. Как текущия заемащ длъжността да се спаси и да спи спокойно

Ако бяхме президент на Република България в момента и чисто хипотетично ни бяха сложили стотици съветници и вице, които да ни казват какво да правим, какво да говорим, какво да подписваме и как да нарушаваме законите в полза на една или друга партия:
1. бихме си подали молбата пред конституционния съд и прехвърлили горещия картоф на вицето да си лае докато може
2. веднага бихме сключили сделка с прокуратурата да не ни разследва лично срещу пълни показания за всички закононарушения и престъпления в президентството, за които ни е известно (в случай, че има такива). Така ще си спим спокойно и ще се радваме и на тлъстата пенсия, която се дава на бившите президенти. Освен това и от заплати достатъчно пари са спестени за тези години досега. Значи пак да повторим, че да не е разбрал някой – не да им искаме оставките на прокурорите, а пълно съдействие да се окаже при разследванията
3. тръгваме си по планините и си гледаме живота, вицето да се оправя до новите избори или до закриването на длъжността
4. публично се извиняваме на гражданите, че няколко години скапваме настроението на 31-ви декември срещу 1-ви януари с патетичните слова, от които губиш желание да живееш, и които карат човек да брои още колко години трябва да ги търпи до края на мандата

3. Как съдебната власт спасява престъпниците

Имало едно време Хитър Петър и една кокошка. Те добре си живеели и един ден на Хитър Петър му се дояла пилешка супа. (Точно по това време нямало съдебна система и всичко се случвало на разменни начала).

Точно тръгнал да я търси къде е, ама я няма. Открадната.

„За да крадеш, трябва да си тъп, а да ми откраднеш точно моята кокошката значи трябва да си много тъп“ – казал си Хитър Петър и побеснял.

Ясно било, че кокошката е открадната от Тъп Тулуп – толкова тъп като него трудно може да намериш.

Ясно било и, че на Тъп Тулуп няма да му се размине, тъй като щом на Хитър Петър му се дояде пилешка супа, значи ще има супа и няма да е само с фиде.

Само дето тази супа не става за нищо. Хитър Петър взел да смята и стигнал до икономическите изводи, че загубата на кокошката точно ще се покрие от супата, която въпреки, че не става за ядене, за свинята ще е чудесна. Цяла седмица ще я яде.

Разчуло се за непоносимата жестокост на икономиката в селото и другите като Хитър Петър започнали същата практика – „а си ми откраднал кокошката, а си станал на супа“.

И от рода на Тъп Тулуп почнали кампания „Живота на тъпите има значение“. Да не стане грешка, пак да повторим – за да крадеш, трябва да си тъп, а това не е поправимо обикновено.

Тогава се появила съдебната система – да пази престъпниците от справедливото и икономически праведно наказание за всеки, който тръгне да краде.

Така прокуратурата почнала да съдейства на Туп Тулуп и компания да се нанасят в топла килия (е, понякога разни съдии саботират процеса заради крилце или кълка) и далеч запазени от първичното правораздаване – кокошка за супа на Хитър Петър и съселяните му.

А на Хитър Петър и съселяните им се обяснило следното с въвеждането на съдебната система на държавата:
1. няма смисъл Тъп Тулуп да става на супа, свинята само 1 седмица ще я яде, а после нищо
2. по-добре да се прибере на топло, където ще полага тежък физически труд, докато му се появят гърбици като на Дубайска камила
3. от полагането на тежкия труд, Тъп Тулуп първо ще си избие 1 кокошка като за 10 обезщетение на Хитър Петър, а остатъка от стойността на 990 кокошки ще е в полза на държавата.

Нали поравно да е, и честно, тази съдебна система от нещо трябва да се издържа все пак

За търсещите работа и подпомагане се препоръчва да се запознаят първо с тази статия: Безработица – обезщетения, осигуряване, преди да надградят

В настоящата ще се отговорят на няколко важни въпроса, за да се възспре празнодумието, а „дай дай дай“ лицата малко да се засрамят.

Първо, кой има право на обезщетение за безработица?
Това са всички, които са се регистрирали в агенцията по заетостта, не упражняват трудова дейност, и са се осигурявали поне 12 месеца от последните 18 за рискът „безработица“. Обезщетение не може да се получава от пенсионери или имащи право да се пенсионират (те трябва пенсия да си получават и се издържат от друг фонд на НОИ). Нямат включен този риск работещите по „граждански договори“ и самоосигуряващите се свободни професии, поради причината, че от техните доходи не се удържат осигуровки за безработица.

Защо работещите по граждански договори и свободните професии не се осигуряват за безработица?
Доста е дискусионен този въпрос. И ние сме се чудили, така и така осигуровките са марков данък, от къде накъде има категории работещи, които не го плащат? В крайна сметка може да се приеме, че в случая законодателят има известно право, тъй като осигуровката за безработица е един вид застраховка срещу случване на нежелано събитие. И докато при трудовите договори работещият е в силна зависимост от работодателя, то при свободните професии дали ще имат работа или не, това си е напълно в техните ръце. Могат днес да почнат да се самоосигуряват, а утре да не им се работи и да спрат дейност. Тоест при тях „безработицата“ е в значителна степен под собствен контрол. Поради това, изобщо не им е разрешено да участват в схемата. Може би за работещите по граждански договори е редно да се помисли да бъдат включени, и да почнат и те да се осигуряват за риска както го правят и работещите по трудови правоотношения, както и задължително за общо заболяване и майчинство. Законодателите, моля да се задействате по този въпрос – гражданските договори трябва да се облагат с осигуровки както и трудовите. Има дупка в закона

Обезщетение за безработица 60% от осигурителния доход на лицето
Доста дискусионен въпрос е дали това е много или малко. Във всеки случай ще разгледаме от позицията на фонда, който изплаща обезщетението – защото, за да дадеш на някой, първо трябва да го вземеш от някъде. Ще разгледаме следната ситуация: Иван Иванов (средния човек) ще има кариера от 40 години, и ще работи върху осигурителен доход от 1000 лева през цялото време.
Осигуровката за безработица е 1% – или 10 лева месечно.
Според кодекса за социално осигуряване осигуреното лице има право на обезщетението за безработица в размер 60% от осигурителния му доход за 24 поредни месеца преди настъпване на „застрахователното събитие“ да речем

Срокове за изплащане на паричните обезщетения за безработица

Да си представим, че на Иван Иванов му се случва събитието когато има само 18 месеца осигурителен стаж (тепърва е започнал трудовата си кариера, и то злощастно в ресторант по време на пандемия). Иван Иванов има право на обезщетение в размер 600 лева в продължение на 4 месеца според таблицата. Това ще значи, че ще получи от фонда 2400 лева. В същото време Иван Иванов ще е внесъл във фонда 18 пъти по 10 лева или общо 180 лева. Чиста печалба 1333%. И кой ще плати – държавата (тоест това сме ние)
Да си представим, че на Иван Иванов му се случва същата ситуация, когато има 36 месеца осигурителен стаж – тогава вече ще има право на обезщетение в продължение на 6 месеца или в размер на 3600 лева, като в същото време ще е направил 36 вноски по 10 лева или 360 лева. Чиста печалба 1000%.
При следващия пример вече на Иван Иванов му се налага да използва солидарност от фонда, когато има внасяни осигуровки 7 години или 84 месеца. В такъв случай ще е направил вноски за 840 лева, а ще може да получи от фонда обезщетение за 8 месеца по 600 лева. Или с печалба от 571% за осигуреното лице = загуба за фонда.
Ако на Иван Иванов му се наложи да ползва обществената солидарност след 11 години в осигуряване, тогава пропорцията би била при внесени 1320 лева осигуровки – обезщетения в размер на 6000 лева или печалба от 455% за него, и съответно загуба за обществения фонд.
В следващия пример Иван Иванов работи 15 години и след това му се налага да ползва обществената солидарност – внесени вноски 1800 лева, и право на обезщетение за 12 месеца по 600 лева или 7200 лева = 400% печалба / респективно загуба за фонда.
Къде е точката, където колкото си внасял, толкова ще получиш?
Нали това е честното? Изработил си си го, и да си го получиш изработеното. Не на гърба на другите да получаваш. Отговорът е, че тези 7200 лева може да се изработят за точно 60 години труд при един и същи осигурителен доход.
60 години! Във всички други случаи осигуреното лице получава повече, отколкото е дало на системата. И това е при положение, че се възползва от системата само веднъж за 12 месеца. Значи да разбираме, че не просто фонда за безработица не плаща твърде малко на осигурените лица, а от фонда на практика се изплащат с 50% повече на средното осигурено лице, отколкото някога то може да заработи. Или може би средната кариера с осигуровки е не 40, а 60 години? Съмняваме се да е така за средния гражданин.

Да я вдигнем ли осигуровката за безработица тогава?
Категорично не, защото по-високите данъци (осигуровките също са данъци, маркови данъци) означава, че безработицата ще се увеличи също. А още малко да вдигнем осигуровките да покрием увеличението? Какво, и още повече да се вдигне безработицата? И докога?
Напротив, данъците трябва да бъдат максимално ниски, за да не се смущават хората и работодателите да ги плащат върху реалните доходи, които получават.
В една нормална държава не трябва да ти е изгодно да си безработен, не трябва да ти е изгодно да си беден или болен, или глупав…
Иначе почваме да си играем на стражари и апаши, на котка и мишка. Никой не печели като си играем игрички, вместо да се работи

А да коментираме минималното обезщетение за безработица – 9 лева на ден, и то само в работни дни?
Първо кога може да се получи такава ситуация, че на някой да му се наложи да живее с едва 180 лева месечно и то за максимален период от 4 месеца помощи.
Тази ситуация не е възможна ако лицето се е осигурявало и не е напуснало работа по своя воля. Ако има спорове по това да смятаме – 60% от осигурителен доход минимална заплата 585 лева (минималната заплата се мени всяка година, затова нещо средно избираме между 560 и 610) прави 351 лева / 20 дни или около 2 пъти над минимума по закон.
Кои са тогава хората, които може да получават едва 9-те лева на ден, с които се спекулира – това са единствено тези работещи, които са напуснали работа по своя инициатива.
Пак да се повтори – ако работника по своя инициатива реши да напусне работа, тогава му се полагат тези минимални 9 лева на ден, и то само в работни дни.
Защо е така? Защото е избрана по собствена воля „безработицата“ и да допуснем, че или човекът има други доходи, от които да живее или очаква бързо да си намери друга работа.

Има и един друг момент, че се чуват слухове, че има работодатели, които още с подписването на трудовия договор искат да имат подписана и молба за напускане.
Тогава действително на работещия няма да му е по собствена воля „безработицата“, обаче ще пострада. За да се избегне това – ако някой роботодател си позволи да ви иска нещо подобно, или ви поиска да ви плаща на ръка, а да се осигурявате на минимална заплата:
– първо жеста да получи, след това може да го напсувате цивилизовано с пътя на душата, че да няма основание да спори за нещо
– второ незабавно сигнализирайте инспекцията на труда и да го затварят
Ако критична маса от трудещите се постъпват по този начин, такива роботодатели няма да съществуват. От вас си зависи. Иначе ще се превърнете в мрънкачи, на които все някой друг им е виновен.

А да коментираме максималното обезщетение за безработица?
Или редно ли е при положение, че средната заплата в страната е примерно 1000 лева, то да има такива лица, които да получават обезщетение за безработица примерно 60% от 3000 лева? Или 1800 лева месечно
Тук изобщо не става дума за морална дилема обаче, а за напълно грешни сметки на законодателя, тъй като както вече стана ясно, фонд „Безработица“ работи на тотална загуба и на средния човек му се налага да работи 60 години!, че да си заслужи дори 1 година обезщетение за безработица.
Редно е да се замисли законодателната власт и по никакъв начин не би трябвало на някой да му е изгодно да се издържа от обезщетение за безработица. Това трябва да е инструмент само за запазване на трудоспособност до намиране на нова работа, а не за поддържане на по-луксозен начин на живот при който и да е.
Затова би било редно 60% от осигурителния доход да се получава в общия случай, обаче да се лимитира помощта на 200% от минималната работна заплата (което прави около средната заплата в страната) и нито стотинка повече

В последните седмици се появиха притеснения сред бизнес средите, заради идея максималния осигурителен доход да се увеличи от 2600 на 3000 лева месечно. По-долу са представени ефектите за бизнеса и осигурените лица на определени доходи. Има ли за какво бизнеса и „средната класа“ да се притеснява?

В първата таблица се прави сравнение за % удръжки от заплатата на работника при максимален осигурителен праг от 2600 лева и 3000 лева, както и размера на нетната заплата при сегашния и новия режим, при запазване на същия размер на настоящата брутна заплата на работника

Както става ясно от сравнението за всички работещи и техните работодатели, при нетна заплата до 2017.55 лева през 2018 година, няма абсолютно никакво значение дали максималния осигурителен доход ще е 2600 лева или 3000 лева, или 1 милион лева.

Работещите при нетна заплата 2500.00 лева биха започнали да получават 2450.39 лева. Тези при 3500 лева – 3450.39 лева. Тези при 20000.00 лева – 19950.39 лева. Загубите са винаги 49.61 лева месечно за работната сила. В същото време трябва да се спомене, че за тези групи лица държавната пенсия ще скочи с 3000 / 2600 или 15,38%.

Ако допуснем, че за работещ с нетна заплата 2500 лева загуба от 49,61 лева прави 1,98% загуба на доход, то 15,38% по-голяма пенсия изглежда като страхотна компенсация. Е, за тези с 20000 лева нетна заплата загубата на 49,61 лева е 0,25%, а държавната пенсия отново ще скочи с 15,38%. Ама щом държавата ще го плаща това нещо, може, нали? Голямо е ощетяването, обаче за този, който ще плаща пенсиите утре, не за „ощетените“ днес.

В следващата таблица се прави сравнение за увеличението на разходите на работодателя при приемане на новия максимален осигурителен доход от 3000 лева месечно

Както може да се види от таблицата, за работещите през 2018 година за нетна заплата от 2017.55 лева, няма да има промяна при бюджетирането при работодателя.

Допълнителните разходи биха били между 2.09% при работник с нетна заплата 2500 лева и спадащи пропорционално до 0.33% за работник с нетна заплата 20000 лева.

Очевидно такива промени не могат да съборят никоя сериозна фирма, която плаща добри заплати в България. Още повече, че работниците получаващи заплатите на „средната класа“ обичайно получават ежегодно повишение на заплатите в двуцифрени проценти.

Затова, 2 съвета към работодателите:
– Ако закона се приеме, никой не може да ви накара да вдигате заплати, за да се компенсират загубите от 49.61 лева месечна нетна заплата за „средната класа“, при положение, че компенсацията, която работника получава от държавата ще е 15,38% по-голяма пенсия. Много нагъл трябва да е работника, за да си поиска такова увеличение
– За който пък работник от средната класа е заслужил 20% повишение на разходите за фонд работна заплата, може да се дисконтират тези законодателни промени, и например увеличението му да е 18% или колкото излиза, в случай, че се е правило бюджетиране за 5 години напред и такива законодателни промени не са били отразени предварително

1 съвет към държавата – не го приемайте това увеличение на максималния осигурителен доход сега. За малкото осигурителни вноски, които ще дойдат плюс на осигурителните фондове, ще се плащат 15,38% по-големи пенсии за най-богатите пенсионери? Защо? Формулата на НОИ за изчисляване на пенсията е дефектна и с нея никога незаслужили им се изчисляват прекомерно високи пенсии. Първо я оправете, за да няма тарикати, които да цакат фонд „Пенсии“, след това да се бъгват и счетоводители, и управители на фирми да правят излишни сметки с други законодателни промени, качване на прагове или тяхното отпадане

На 6 юли 2017 г. Конституционния съд на Република България отвърли искането за обявяване на противоконституционно правото на родените след 1959 г. да се освободят от принудителното си участие в схемата ДЗПО.

Благодарим на Конституционния съд за правилно взетото решение

А от септември 2015 г. всеки роден след 1959 г. може да се освободи от робството на ДЗПО и да си възстанови пълните права за държавна пенсия. За родените през 60-те години на 20 век обаче съветваме да побързат, защото правото на отказ от ДЗПО не е неограничено по време. За всички, които още не са се отказали – ние го направихме и не съжаляваме ни най-малко. Лесно е – само се подава за 1-2 минути едно

заявление в НАП по постоянен адрес

– и това е всичко.

Р Е Ш Е Н И Е № 9

 София, 6 юли 2017 г.

Конституционният съд в състав: Борис Велчев –председател, членове: Цанка Цанкова, Стефка Стоева, Румен Ненков, Кети Маркова, Георги Ангелов, Анастас Анастасов, Гроздан Илиев, Мариана Карагьозова-Финкова, Константин Пенчев, Филип Димитров, Таня Райковска, при участието на секретар-протоколиста МАРИАНА ГЕОРГИЕВА разгледа в закрито заседание на 6 юли 2017 г. конституционно дело №  9/2016 г., докладвано от съдията ГЕОРГИ АНГЕЛОВ.

Тричленен състав на Върховния административен съд е поискал обявяването за противоконституционни на разпоредбите на чл. 4б, ал. 1, чл. 4в, ал. 1 и чл. 124а, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (обн., ДВ, бр. 110 от 17.12.1999 г., посл. изм. и доп. ДВ., бр.105 от 30.12.2016 г.). Твърди, че те противоречат на абзац 5 от Преамбюла, на чл. 4, ал. 1 и 2, на чл. 6, ал. 2, на чл. 17, ал. 1 и 3, на чл. 19, ал. 1 и на чл. 51, ал. 1, предл. 1 от Конституцията на Република България, като е изложил мотиви за противоречието.

Според чл. 4б, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) „Осигурените в универсален пенсионен фонд лица имат право да изберат да променят осигуряването си от универсален пенсионен фонд във фонд „Пенсии“, съответно във фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“, с увеличена осигурителна вноска в размера на осигурителната вноска за универсален пенсионен фонд не по-късно от 5 години преди възрастта по чл. 68, ал. 1 и ако не им е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст.“.

Съгласно чл. 4в, ал. 1 КСО „Осигурените в професионален пенсионен фонд лица имат право еднократно да променят осигуряването си от професионален пенсионен фонд във фонд „Пенсии“ с увеличена осигурителна вноска в размера на осигурителните вноски по чл. 157, ал. 1, т. 2, ако не им е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст или професионална пенсия за ранно пенсиониране.“.

Член 124а, ал. 1 КСО гласи: „Лицата по чл. 4б, ал. 1, които са избрали да променят осигуряването си от универсален пенсионен фонд във фонд „Пенсии“, съответно във фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“, могат да изберат да възобновят осигуряването си в универсален пенсионен фонд не по-късно от 5 години преди възрастта по чл. 68, ал. 1 и ако не им е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст.“.

Искането е допуснато за разглеждане по същество.

Постъпилите становища и правни мнения по основателността му са в три групи.

Според първата от тях, включваща Министерския съвет, министъра на труда и социалната политика, министъра на финансите, Националния осигурителен институт, Националната агенция за приходите, Комисията за финансов надзор, Конфедерацията  на индустриалците и работодателите в България, Конфедерацията на независимите синдикати в България, Конфедерацията на труда „Подкрепа“ и проф. Красимира Средкова, искането е неоснователно.

Според втората – на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване, Асоциацията на индустриалния капитал в България и проф. Васил Мръчков, искането е изцяло основателно.

В третата група е проф. Ганета Минкова, която намира искането за основателно само относно думите „не по-късно от 5 години преди възрастта по чл. 68, ал. 1 и ако не им е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст“ от чл. 4б, ал. 1 КСО, „ако не им е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст или професионална пенсия за ранно пенсиониране“ от чл. 4в, ал. 1 КСО, и „не по-късно от 5 години преди възрастта по чл. 68, ал. 1 и ако не им е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст“ от чл. 124а, ал. 1 КСО.

Комисията за защита на конкуренцията и Съюзът на пенсионерите са представили становища без да е изразено конкретно отношение по конституционосъобразността на разпоредбите.

За да се произнесе Конституционният съд взе предвид следното.

По допустимостта на искането:

Всяка от оспорените разпоредби се състои от а) правило за поведение и б) случаи, в които то не се прилага.  Оспорено е, според мотивите към искането, само правилото за поведение, а не случаите на неговата неприложимост.

Оспорването на разпоредбите е допуснато до разглеждане в цялост, тъй като при обявяване на правилото за поведение за противоконституционно изключенията от него не биха представлявали езиково и смислово самостоятелни правни норми. Не е възможно, обаче, при отхвърляне на оспорването на правилото за поведение да бъдат обявени за противоконституционни единствено изключенията от него, защото те не са оспорени. Сами по себе си те не подлежат на конституционноправен анализ в рамките на настоящото дело.

По основателността на искането:

Искането е неоснователно.

I. 1. Конституцията в своя чл. 51, ал. 1 създава основното право на гражданите на обществено осигуряване и социално подпомагане без да определя способи или система от способи за неговото осъществяване.

Анализът на конституционната разпоредба показва следното: а) налице е субективно право; б) негов предмет е осигуряването. В общоупотребимия български език думата „осигуряване“ означава обезпечаване, снабдяване, доставяне, набавяне, даване; в) осигуряването е всеобщо – субективното право принадлежи на всеки гражданин; г) осигуряването е обществено. Задължено за него е обществото като цяло, а не в отделни свои части. Като принадлежащ към обществото, носителят на субективното право е същевременно задължен за осигуряването на останалите. Общественото осигуряване, следователно, е взаимно (солидарно) и задължително; д) то е алеаторно – няма предварителна известност за размера на даваното от гражданина за осигуряването на другите и получаваното от него осигуряване; е) субективното право е от вида на социалните права. Осъществяването му е задължение на държавата, която трябва да създаде и правната му рамка (решение № 10 от 2012 г. на КС).

2. Уреденият в Конституцията модел на осигуряване е социалният (общественият), а не либералният (частният). Социалният модел съответства на прогласената в Преамбюла на основния закон цел за създаването на социална държава.

При либералния модел, за разлика от социалния, осигуряването а) не е обществено, а частно. Осигуреният не осигурява друг, освен себе си, а осигурителното правоотношение е единствено между него и осигуряващия, който е само част от обществото; б) не е всеобщо – допуска съществуването и на неосигурени; в) може, и по начало не е задължително; г) не е алеаторно, а комутативно – даваното за и получаваното от осигуряването са известни още при договарянето му; д) е подчинено на правилата на конкуренцията. Субективното право на осигуряване при либералния модел не е от вида на социалните права, то е облигационно право.

3. Конституцията не изключва либералния модел на осигуряване. Напротив, той е изцяло допустим като част от установената в чл. 19, ал. 1 от нея свобода на стопанската дейност. Той обаче не е конституционно уреден като необходим, както социалния, а само като възможен наред с него.

На задължителна законодателна регламентация подлежи само общественото (социалното) осигуряване. Няма конституционна пречка за законова уредба и на частното (либералното) осигуряване, както прави КСО (чл. 1, т. 2 от кодекса). Промените в него (в т. нар. „капиталовопокривен стълб“), обаче, включително в оспорените с искането негови отношения с общественото осигуряване („държавното обществено осигуряване“ по чл. 1, т. 1 КСО; т. нар. „разходопокривен стълб“), по хипотеза не противоречат на чл. 51, ал. 1 от Конституцията, защото не засягат нито съществуването, нито някой от посочените по-горе в т. 1 белези на общественото осигуряване.

II. Субективното право на гражданина в частното осигуряване има парична стойност, и то още преди настъпването на осигурителния риск, затова е имуществено право (решение № 7 от 2011 г. на Конституционния съд – КС). Като част от имуществото на осигурения, то се урежда от чл. 17, ал. 1 и 3 от Конституцията за частната собственост.

Правомощието за разпореждане е задължителен елемент от имуществените субективни права. Осигуряващият се има свободата да реши кому да повери частното си осигуряване, като го прекрати спрямо досегашния осигуряващ (чл. 171, ал. 1 – 3, чл. 240, ал. 2, т. 2, чл. 247 КСО). Оспорените разпоредби разширяват правото му на разпореждане, позволявайки му да премине от частното към социалното осигуряване и да се върне обратно.

Разпоредбите, следователно, не противоречат на нормите на чл. 17 от основния закон, регулиращи частната собственост.

III. При частното осигуряване гражданинът действа в областта на гражданския оборот, т. е. като стопански субект. По силата на чл. 19, ал. 1 от Конституцията, той има свобода на своята стопанска инициатива. Свободата включва и свобода на избора дали да участва в стопанска дейност.

По съображенията за допустимостта на оспорването, установената от КСО задължителност на част от капиталовото осигуряване не е предмет на обсъждане по настоящото дело. Разпоредбите в оспорените им части смекчават последиците от тази задължителност, давайки възможност след възникването й гражданинът едностранно да я прекрати, като премине към общественото осигуряване. Разпоредбите разширяват свободата на стопанската му дейност, което е в съответствие с чл. 19, ал. 1 от Конституцията.

Самата конституционосъобразност на възможността за едностранното прекратяване на правоотношение, многократно предоставяна в законодателството, е вън от съмнение.

ІV. Частното (капиталовото) осигуряване се подчинява на правилата на конкуренцията – чл. 125, ал. 1, т. 6, чл. 209, ал. 1, т. 6, чл. 260, ал. 1, т. 6 КСО. Осигуряващият се конкурира с останалите пенсионноосигурителни дружества – чл. 171, чл. 247 КСО. Държавното обществено осигуряване не е стопанска дейност, затова не попада в хипотезата на нормата на чл. 19, ал. 2 от основния закон. То е conditio sine qua non за всички осигуряващи в частното осигуряване, поради което не може и не се отразява на конкуренцията помежду им.

Действително, оспорените разпоредби позволяват осигуреният да прекрати едностранно правоотношението с частното осигуряване поради преминаването си към общественото, с което да ограничи пазара на частното осигуряване. Този му избор, обаче, увеличава конкуренцията между пазарните участници чрез качеството на предлаганата от тях осигурителна услуга. Тъкмо качеството на услугата е от значение за нейния потребител, когото, в съответствие с чл. 19, ал. 2, in fine от Конституцията, оспорените законови разпоредби  защитават.

V. Оспорените разпоредби не нарушават правната сигурност като елемент на правовата държава,  установена в чл. 4, ал. 1, изр. 1 от основния закон.

1. Във всички случаи осигуряващият се носи икономическия риск от своя избор на вида осигуряване. Патерналистичният по същността си довод за накърняване на правната му сигурност поради неинформираност за последиците от този избор не съответства на свободата на личността да действа, като същевременно търпи резултатите от действията си.

Правните последици от тях са посочени в относимите към случая правни норми, чието незнание не извинява (ignorantia juris neminem excusat).

Възможността за изграждане на невярна представа относно фактите пък, включително икономическите, при формиране на волята е предмет не на оспорените разпоредби, а на отделна правна уредба (чл. 27, 28 и 29 от Закона за задълженията и договорите).

Тези разпоредби, следователно, не нарушават нито правната, нито икономическата сигурност  на осигурения.

2. Разпоредбите не нарушават сигурността и на осигуряващия субект в частното осигуряване. Той е в същото правно положение, в каквото е и до влизането им в сила. За възможно различното му икономическо положение важат съображенията по т. ІV.

VІ. Чл. 6, ал. 2, изр. 1 от Конституцията въвежда принципа на равенството на гражданите пред закона.

Разпоредбите, които се оспорват, се отнасят до всички граждани. На всеки един от тях се предоставя едно и също субективно право – да избере между общественото и частното осигуряване. Еднакви по правните си белези субекти, следователно, се третират от разпоредбите еднакво. Последващото различно правно положение на гражданите е резултат не на нормите, а на направения или ненаправения въз основа на тях избор. Доводът за неравенството им пред закона е неоснователен.

VІІ. 1. В т. І. 3 е посочено, че Конституцията не регулира частното осигуряване. Регулацията му е първична и доколкото урежданите отношения подлежат на трайна уредба, трябва да стане със закон (чл. 3, ал 1 от Закона за нормативните актове). Такъв е КСО, част от който са оспорените разпоредби. Самите те не съдържат делегации към подзаконов нормативен акт. Възражението срещу делегациите е извън предмета на делото и не подлежи на обсъждане.

2. Законодателят има дискреция за едно или друго конкретно законово разрешение съобразно осигурителната си политика, стига то да не е в несъответствие с принципи и изисквания на основния закон (решение № 5 от 2000 г., решение № 2 от 2014 г. на КС). Връщането, по волята на осигурения, обратно на „отстъпените“ (при условността на метафората) по силата на КСО от общественото на частното осигуряване задължителни осигурителни вноски, е в рамките на Конституцията, така, както това е вече изяснено в решение № 7 от 2011 г. на КС.

По изложените съображения Конституционният съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на тричленен състав на Върховния административен съд за установяване на противоконституционност на чл. 4б, ал. 1 в частта „Осигурените в универсален пенсионен фонд лица имат право да изберат да променят осигуряването си от универсален пенсионен фонд във фонд „Пенсии“, съответно във фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“, с увеличена осигурителна вноска в размера на осигурителната вноска за универсален пенсионен фонд“, на чл. 4в, ал. 1 в частта „Осигурените в професионален пенсионен фонд лица имат право еднократно да променят осигуряването си от професионален пенсионен фонд във фонд „Пенсии“ с увеличена осигурителна вноска в размера на осигурителните вноски по чл. 157, ал. 1, т. 2“ и на чл. 124а, ал. 1 в частта „Лицата по чл. 4б, ал. 1, които са избрали да променят осигуряването си от универсален пенсионен фонд във фонд „Пенсии“, съответно във фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“, могат да изберат да възобновят осигуряването си в универсален пенсионен фонд“ от Кодекса за социално осигуряване (обн., ДВ, бр. 110 от 17.12.1999 г., посл. изм. и доп. ДВ., бр.105 от 30.12.2016 г.).

ОТКЛОНЯВА искането и прекратява делото в останалата му част.

Председател: Борис Велчев

Работни дни 2017

През 2017 г. работните дни в България са от понеделник до петък, с изключение на:

Януари – неработен – 2 (понеделник)

Март – неработен – 3 (петък)

Април – неработни – 14 (петък), 17 (понеделник)

Май – неработни – 1 (понеделник), 8 (понеделник), 24 (сряда)

Септември – неработни – 6 (сряда), 22 (петък)

Ноември – неработен – 1 (сряда)

Декември – неработни – 25 (понеделник), 26 (вторник), 27 (сряда)

По месеци

Общо работни дни през годината – 248

* – заглавието е заимствано от в. Сега, Брой 4575 (295) 20 Декември 2012

Нашите читатели се интересуват от 3 основни въпроса свързани със схемата ДЗПО в последно време:
– „да се отказвам ли от частния фонд“
– „правителството иска ли да прилапа парите ми за втора пенсия“
– „дайте предложение какво да прави властта с фондовете“

Ще отговорим първо на втория въпрос. В края на 2014 г. правителството с министър председател Бойко Борисов даде възможност на родените след 1959 г. да се откажат от участие в схемата ДЗПО, в замяна на което да възстановят пълните си права за държавна пенсия, които до преди това по силата на закон приет през 1999 г. принудително им бяха отнети.

Искаме ясно да се подчертае, че в края на 2014 г. правителството даде възможност на гражданите да възстановят права, а не им е „прилапвало парите за „втора пенсия““. Бихме искали също така да се подчертае, че „втора пенсия“ няма и никога не е имало. През 1999 г. властта решила да отклонява част от вноските за пенсии към частни фирми наречени „допълнителни задължителни частни пенсионни фондове“, в следствие на което пропорционално на отклонените вноски, родените след 1959 г. губят права за държавна пенсия, а трябва да се надяват принудителния им задължителен частен пенсионен фонд да навакса и инфлация, и икономическия растеж в България, и таксите на „частните фондове“, и инвестирането в свързани лица, и други видове източване, и каквито други рискове се сетите – това им е „втората пенсия“.

Не знаем дали стана ясно какво беше заложено в закона 1999 г., но то гласеше в превод – едни пари ще бъдат давани на едни фирми да ги управляват, на народа ще се каже, че те са „професионалисти“ и много хубаво ще управляват парите. Също така на народа ще му се каже, че ще получава „втора пенсия“, което чисто визуално би трябвало да означава, че гледайки сегашните пенсионери младите ще си въобразят, че те са зле, обаче младите като се пенсионират ще са зле, но ще получават и „втора пенсия“, която да им оправи положението. Доста хубаво изглежда, но „втора пенсия“ е само пожелателно, а и правата за държавната пенсия на родените след 1959 г. бяха засегнати.

Не си мислете, че през 1999-та година властта не е знаела какво прави. Много добре са знаели, но периода когато първите шарани родени след 1959 г., които трябва да получават „втора пенсия“ е отложен за няколко десетилетия по-късно – предтекстът е, че трябва време „да се натрупат средства по партидите“ – в превод дайте им няколко десетки години да източват вноски за пенсия, а когато дойде време да плащат, ами тогава ще видим какво ще метнем балъците. Много е важно участието в ДЗПО схемата да е принудително, да няма възможност някой да му светне, че в схемата има нещо гнило и да се запита – „хей какво ми става с втората пенсия, защо ми удържате такива входни такси, ами годишни такси“, или „хей, какво ми става и с държавната пенсия“, „хей, ама аз с 2 пенсии ще получавам май по-малко, отколкото с една държавна да бях„

Значи уважаеми граждани, в края на 2014 г. правителството опита да прилапа парите ви за „втора пенсия“?

Точно обратното, даде ви възможност да си възстановите отнетите права за държавна пенсия, като освен това поема отговорност да покрие всички загуби, които са ви нанесени от „професионално управлявания ви принудително наложен със закон частен пенсионен фонд“. Обаче от създателите на схемата освириха всички радиостанции, кабелни телевизии, телевизии, и където има медия, че нещо страшно щяло да се случи. Хората ще имат право да се откажат от ДЗПО и правителството ще им отнеме „втората пенсия“. Какъв ужас, хората ще могат да изберат държавата да покрие загубите, които фондовете са им нанесли по вина на държавата?!? Ами това не е лошо бе граждани.

Годината е 2016-та и финансовото министерство излезе с предложение за още една реформа на ДЗПО схемата тъй като „Частните фондове са притеснени“ за пенсиите на родените след 1959 г. – и то още от 2012 година се оказва, ако не и по-рано

Оказва се, че за фондовете големите проблеми са „дълголетието на клиентите, недоброто инвестиране на средствата, сривове заради икономически кризи“
и … единственото решение да се гарантират тези пенсии е да се създаде общ пул (сметка) и в нея да влязат парите на хората, които вече получават пенсии, и сумите, които остават от партидите на починалите – забележителното е, че това предложения за общия пул идва от фондовете през 2012 година, но когато 4 години по-късно го предлага финансовото министерство, от застъпниците на „частните фондове“ са против. Каква е тази ментална метаморфоза? Или може би на деменция се дължи и в резултат свръхнатрупване на чужди пари по лични сметки?

Ще сложим много интересен цитат от същата статия на вестника

„Няма субект в света, който може да гарантира изплащането на пожизнени пенсии само със собствени средства“, твърди Х, шеф на фонд „Х“. Според Х наложилата се световна практика е останалите в партидата средства при смърт на лицето да не могат да се наследяват накуп, както е в момента у нас, а с тях да се изплащат само наследствени пенсии и то на ограничен брой роднини. Сега всички наследници по права линия могат да претендират за парите по Закона за наследството.“

Край на цитата. Тоест това, което днес финансовото министерство предлага, е това, което е изречено от устата на Х през 2012 г. Днес всички хиксове са против собствената си идея и плюят правителството, че иска да съсипе „вторите пенсии“ на хората, да не кажем „втория стълб“ иска да съсипе, или нещо още по-възвишено.

Правителството иска ли да прилапа парите ми за втора пенсия?

Очевидно не

Да се отказвам ли от частния фонд?

Ще цитираме Несъстоятелните, дори и на теория – Задължителни „частни пенсионни фондове“

Лъжа номер 2 – задължителните „частни пенсионни фондове“ са гарант, че при бъдещи лоши демографски условия, пенсиите на хората са гарантирани, независимо от тези условия

Това много лесно може да се установи със следния пример (числата са примерни, принципът е важен):

Допускаме, че съществуват 1 милион човека на една и съща възраст, които внасят вноски в частни пенсионни фондове. Да предположим, че всеки от тях е спестил по 1000 лева. Тоест тези фондове към даден момент управляват 1 билион лева, с които се издържат, могат да правят доходоносни инвестиции, с които поддържат стойността на парите във времето и плащат дивиденти на акционерите. Много е хубаво, докато тези 1 милион човека само внасят пари, а никой от тях не взима. Ако частните фондове наистина отговаряха на претенциите си, че независимо от демографските условия, пенсията на всеки индивидуално е гарантирана, то не би трябвало да има никакво значение щом тези пенсионери се пенсионират и започнат само да си взимат пенсията и никой от тях да не внася повече вноски, дали ще има нови данъкоплатци, които да правят нови вноски в частните фондове. Това е твърдението на частните фондове – „спокойно, няма значение другите има ли ги или ги няма, при нас всеки е сам за себе си и ще получи каквото е дал, че даже и повече“.

На подобна теоретична постановка дали може да се вярва? Най-малкото трябва да се провери дали това е възможно. Ето я и проверката. 1 милион човека са си спестявали по лични партиди задължително, като всеки от тях е спестил по средно 1000 лева и в частните фондове има 1 билион лева. Към датата Х тези 1 милион човека се пенсионират и спират да правят вноски. Чисто теоретично според частните пенсионни фондове парите на никой не са застрашени, без значение от демографските условия, тъй като всеки е за себе си със своята лична сметка. Значи може да приемем, че щом тези 1 милион човека се пенсионират, дори и 1 работещ да не е останал да прави вноски в задължителните частни фондове, те ще продължат да си съществуват както досега и парите на пенсионера не са застрашени. Добре. На датата Х, 1 милион човека се пенсионират, демографското състояние на нещата е лошо и няма нито един работещ, който да прави вноски в частен пенсионен фонд. Приемаме, че месечната пожизнена пенсия на 1 милион пенсионера е определена на 10 лева, които са изчислени при риск пенсионера да живее 100 месеца(щом всеки средно е спестил 1000 лева, то ще може да взима поне 100 месеца по 10 лева пожизнена пенсия).

Приемаме и, че 10 лева пожизнена пенсия е много добре. За опростяване на примера са използвани тези числа, които биха могли умножени по всякаква цифра.

1 милион пенсионера започват да си чакат своите средно по 10 лева пожизнена пенсия всеки месец. Това означава, че от този момент нататък частния пенсионен фонд трябва да изплаща по 10 милиона лева реални пари(не по-малко от това, тъй като дори и пенсионера да не живее 100 месеца след пенсионирането си, фонда е длъжен да изплати на наследниците му остатъка по личната сметка, а ако пенсионера живее повече от предвидените 100 месеца за примера, то фонда трябва да намери от някъде пари да плати преразхода). За примера – няма нови вноски от други данъкоплатци, тъй като демографското състояние в страната е лошо, но за задължителния частен пенсионен фонд това не е никакъв проблем?

След първия месец след като 1 милион човека са се пенсионирали, частните пенсионни фондове трябва да платят 10 милиона реални пари – това е отрицателен паричен поток. Припомняме, че благодарение и на тези 10 милиона реални пари, частните пенсионни фондове са успявали да се издържат, да правят доходоносни инвестиции, че да поддържат стойността на парите във времето(нали всеки щял да си получи обратно това, което е дал) и да се плащат дивиденти на акционерите(които се наричат особено важни чуждестранни инвеститори).

До деня Х, частните пенсионни фондове са правели всичко това с 1 000 милиона(1 билион) лева. Един месец по-късно, те вече трябва да са направили плащания от 10 милиона и ще управляват само 990 милиона, с които трябва да се издържат по същия начин, да правят същите доходоносни инвестиции, че да могат да поддържат стойността на парите и да плащат дивиденти на акционерите. С 1000 милиона е по-лесно да се прави това, отколкото с  990 милиона. Очевидно след първия месец положението би се влошило. Тъй като задължителните частни пенсионни фондове обещават, че всеки пенсионер щял да си получи своето, то проблема с липсата на 10 милиона реални пари не би трябвало да е за сметка на никой пенсионер.

В такъв случай управляващото дружество само трябва да си намали парите за издръжка или трябва да се намалят дивидентите за акционерите или през този месец трябва да се реализира изключителна доходност над обичайната за запазване стойността на парите във времето, че да се неутрализира ефекта на отрицателните парични потоци.

Всеки разумен човек е наясно, че никой няма сам доброволно да си намали парите за издръжка, нито пък ще си позволи да намали печалбата на шефовете(акционери), а и на пенсионерите е дадено обещание, че всеки ще си получи обратно това, което е дал, че даже и повече (това обещание може да се провери как се спазва тук – Доходност на… (Колко пари ми загуби задължителния ми частен пенсионен фонд)).

При това положение алтернативата пред задължителните частни пенсионни фондове е в този месец да реализират изключителна реална доходност над обичайната.

След 1 месец фондовете ще разполагат само с 990 милиона и трябва да направят такава доходност, че да възстановят парите на нивото от 1000 милиона, за да могат да се издържат по същия начин, да правят същите доходоносни инвестиции, с които поддържат стойността на парите във времето и плащат дивиденти. Тоест, за 1 месец 990 милиона трябва да станат отново 1000. При това положение задължителните частни пенсионни фондове трябва да реализират в този месец реална доходност над обичайната от 1,01% или над 12% реална доходност над обичайната, на годишна база. Всеки, който се занимава с бизнес ще знае, че 12% реална доходност над обичайната за поддържане стойността на парите във времето да се постигне, това означава, че има някакъв невероятен факир за управител на парите. Чак човек ще почне да се чуди как такъв факир не е станал милиардер със своя талант а е тръгнал да прави 1 милион човека богати.

Но да предположим, че такива факири не съществуват, или че ако съществуват, то са рационални същества и правят невероятни печалби само за себе си, не си губят времето да правят милион човека богати. В такъв случай задължителните частни пенсионни фондове са успели с невероятни усилия с по-малко пари за издръжка, с по-малко пари за доходоносни инвестиции, с които да поддържат стойността на парите във времето и да плащат дивиденти, все пак да опазят реалната стойност на парите, което отново би било означавало, че парите се управляват от факири. Може и да има такива. Ако има, то след още един месец фондовете ще трябва да платят още 10 милиона за пенсии. В началото парите бяха 1000 милиона, а след два месеца ще са 980 милиона.

Отново трябва да се върнем на казуса – парите са по-малко. На пенсионерите е обещано, че ще получат каквото са дали, че даже и повече. От друга страна трябва да се режат парите за издръжка, но колко да се режат? 2%? Не е възможно, нали фондовете се издържат от 1%, няма как да се лишат от 2%. Дори и от 1% не могат да се лишат, защото това ще означава, че ще живеят от въздуха. В такъв случай трябва да се намалят дивидентите на акционерите? А те дали ще се зарадват? Едва ли. Тогава отново се отива на идеята, че останалите 980 милиона лева трябва по някакъв начин да се възстановят до първоначалното ниво от 1000 милиона, за да може управляващите фонда да се издържат, да има пари за високодоходни инвестиции, с които да се поддържа стойността на парите във времето и да се изплащат дивиденти. След първия месец беше трудно, а сега става още по-трудно. Само за един месец 980 милиона лева реални пари, трябва да станат 1000 милиона. Това означава да се реализира месечна реална доходност над обичайната за поддържане стойността на парите във времето от 2,04%. Това прави над 24% реална доходност над обичайната на годишна база. Ако някой може да обещае подобно нещо и да го изпълни, то такъв човек е цяло злато.

Ако предположим, че тази работа е невъзможна и с още по-големи усилия и по-малко пари фондовете все пак опазят стойността на парите във времето, то след още един месец ще трябва да платят още 10 милиона пенсии. Остават 970 милиона. Какво ще се прави сега? Намалява се издръжката на фонда? Намаляват се дивидентите на акционерите? Или се намаляват пенсиите? Това последното май е невъзможно, тъй като нали обещанието е, че всеки ще си получи обратно това, което е дал. Значи ако се намаляват пенсиите, то ще означава, че фондовете са излъгали. Те не могат да си позволят да ги нарекат крадци, затова ще трябва за 1 месец да направят всичко възможно 970 милиона лева да се превърнат в 1000 милиона. Това означава да се постигне месечна доходност от над 3,09% над необходимата за поддържане стойността на парите във времето, или повече от 37% на годишна база. Ако има човек на земята, който да може да постига такава доходност, то не златен, ами направо от платина трябва да е.

Хора от платина няма най-вероятно, а месеца ще изтече и фондовете трябва да извадят нови 10 милиона, които да се дадат на пенсионерите. Ще останат само 960 милиона. Положението става още по-напрегнато. Издръжката ли на фонда да се намалява? Или да се намаляват дивидентите на акционерите? Или да се намалят пенсиите? Не, последното не може, нали всеки пенсионер трябва да получи каквото му е обещано? В противен случай фондовете ще бъдат наречени крадци и мошеници, което не могат да си позволят, затова по някакъв начин 960 милиона трябва да се възстановят на 1000 милиона. Това означава за 1 месец да се реализира реална доходност над обичайната необходима за поддържане стойността на парите във времето, от 4,16%. А това вече е 50% реална доходност над обичайната на годишна база. За такова нещо вече е необходимо не човек от злато или платина, а някакъв бог да дойде да управлява по този начин.

Ако предположим, че проблемите на задължителните частни пенсионни фондове са нещо твърде маловажно да ангажира вниманието на боговете, то с още по-големи усилия фондовете по някакъв начин ще са успели да запазят стойността на парите, обаче това не е достатъчно, защото месеца ще изтече и нови 10 милиона трябва да се дадат на пенсионерите. Ще останат 950 милиона. Ще се намаля издръжката? Или ще се намаляват дивидентите, а може би акционерите трябва да дават и лични пари да субсидират бедствието? За намаляване на пенсиите и дума не може да става, защото нали задължителните частни пенсионни фондове обещават, че всеки ще си получи обратно това, което е плащал. Ако се намали пенсията, то фондовете ще бъдат наречени, крадци, мошеници и долни търгаши, което не могат да си позволят тъй като много държат на доброто си име и да бъдат уважавани?

Значи в такъв случай тези 950 милиона за 1 месец трябва да се превърнат в 1000 милиона. А това ще означава, че задължителните частни пенсионни фондове трябва да постигнат за само 1 месец над 5,05% реална доходност над обичайната за поддържане на стойността на парите във времето, което е 61% реална доходност на годишна база. Такава доходност от какво ще дойде? Въобще възможно ли е който и да е да си мисли, че такава доходност е възможна? А теоретичната постановка е само 5 месеца след момента, в който хората спрат да плащат на фондовете и започнат да си получават пенсиите.

И така. Моето мое ли си е? Не. Личната ми пенсионна сметка в задължителен частен пенсионен фонд лична ли е? Не. Ще получа ли от задължителния частен пенсионен фонд точно колкото съм внесъл, а дори повече, без значение демографските процеси в страната? Абсолютна лъжа.

В момента, в който акционерите усетят, че повече пари изтичат за плащане на пенсии, от постъпленията в частните пенсионни фондове(лоши демографски условия), икономическата теория и здравия разум говори, че частните фондове веднага ще преустановят дейността си, защото кльопачката ще е свършила.

Да се отказвам ли от частния фонд?

Ние сме млади и образовани, в първата седмица след като беше възможно да се откажем от ДЗПО схемата, го направихме. Никога няма да се запишем да участваме доброволно в подобна схема. За вас, вие си знаете. На нас такава „втора пенсия“ от частен пенсионен фонд, не ни е нужна

Как да се откажа от „частния пенсионен фонд“, в който държавата ме беше принудила да участвам насила до края на 2014 г.

1. отивам в териториалното поделение на НАП по постоянен адрес, подавам заявление (цялата процедура отнема не повече от 5 минути, от тук може да се свали и подготви предварително заявлението)
2. това е всичко

Какво да прави властта с фондовете?

Видно още от 2012 година, ако не и от по-рано „частните фондове са притеснени“ и самите те са предложили „общия пул“. Ами може и да са прави, че трябва да има такъв „общ пул“, но хайде този „общ пул“ да се запълва от управляващите „частните фондове“. Ако не се лъжем от всяка вноска фондовете по схемата ДЗПО прибират до 5% входна такса + още до 1% на година „такса управление“. Може би трябва 90% от входната такса и 50% от „таксата за управление“ да попълва „общия пул“?

Втори вариант – спиране на вноските в ДЗПО схемата от 01.07.2016 г. Който иска допълнителна пенсия, да си внася допълнително в доброволен частен пенсионен фонд. Досега постъпилите вноски в ДЗПО, който има такива, да си избере дали да се прехвърлят към доброволен фонд, или да се откаже от тях и да възстанови пълните си права за държавна пенсия, като държавата ще покрие всички щети нанесени от съществуването на фондовете, както се и очакваше

Roma non solvit proditores

СЧЕТОВОДЕН СТАНДАРТ 42 – ПРИЛАГАНЕ ЗА ПЪРВИ ПЪТ НА НАЦИОНАЛНИТЕ СЧЕТОВОДНИ СТАНДАРТИ

Цел
Целта на настоящия стандарт е първите финансови отчети на предприятието по Националните счетоводни стандарти, както и неговите междинни финансови отчети, да съдържат информация, която:
а) да е ясна за ползвателите и съпоставима за всички отчетни периоди;
б) да дава подходяща отправна точка за последващото счетоводно отчитане в съответствие с Националните счетоводни стандарти и
в) да даде конкретни предписания, които трябва да се спазват по отношение на използваните политики към датата на първия финансов отчет, съставен по Националните счетоводни стандарти.

Обхват
1.1 Настоящият стандарт се прилага от предприятията, прилагащи за първи път Националните счетоводни стандарт, когато предходната счетоводна база на предприятието са били Международните счетоводни стандарти.
1.2 Предприятие може само веднъж да бъде предприятие, прилагащо за първи път Националните счетоводни стандарти.
1.3 Първите годишни финансови отчети на предприятието по Националните счетоводни стандарти са първите отчети, в които предприятието прилага Националните счетоводни стандарти и декларира, че спазва Националните счетоводни стандарти. Финансовите отчети по Националните счетоводни стандарти са първите финансови отчети на предприятието по Националните счетоводни стандарти, ако финансови отчети за предходния период са съставени в съответствие с Международните счетоводни стандарти и не съответстват на Националните счетоводни стандарти или не е представяло финансови отчети за предходни периоди.
1.4 Предприятието следва да представи сравнителна информация за предходния отчетен период за всички позиции, представени във финансовите отчети, както и определена сравнителна текстова и описателна информация. Предприятието може да представи сравнителна информация за повече от един сравним предходен период.
1.5 Датата на преминаване към Националните счетоводни стандарти на предприятието е началото на най-ранния период, за който предприятието представя пълна сравнителна информация в съответствие с Националните счетоводни стандарти в първите си финансови отчети.
1.6 Настоящият стандарт не се прилага при промяна на счетоводната политика, направена от предприятие, което вече прилага Националните счетоводни стандарти.

Процедура за съставяне на финансови отчети към датата на преминаване към Националните счетоводни стандарти
2.1 Предприятията съставят встъпителен баланс към датата на преминаване към Националните счетоводни стандарти и годишен финансов отчет към 31 декември на първия отчетен период по Националните счетоводни стандарти. В случай, че предприятието е приело да прилага Националните счетоводни стандарти от 1 януари 2016 г., датата на преминаване към Националните счетоводни стандарти ще бъде 1 януари 2015 г. (или 31 декември 2014 г.), при условие, че предприятието представя сравнителна информация за една предходна година. Предприятието трябва да изготви встъпителен баланс към 1 януари 2015 г. и да представи годишния си финансов отчет към 31 декември 2016 г., съставен по правилата на Националните счетоводни стандарти, но съдържащ сравнителна информация за 2015 г.
2.2 Счетоводните политики, които се използват във встъпителния баланс са счетоводните политики, които са заложени в Националните счетоводни стандарти и са в сила към датата на съставяне на първия финансов отчет, съставен по Националните счетоводни стандарти.
2.3. Когато в Националните счетоводни стандарти има преходни изисквания, които уточняват как да се прилагат изискванията на съответния стандарт, те не се прилагат при преминаване за първи път към Националните счетоводни стандарти. Те се отнасят за предприятия, които вече прилагат като счетоводна база Националните счетоводни стандарти.
2.4 Във встъпителния си баланс предприятието трябва: а) да признае всички активи и пасиви, чието признаване се изисква от Националните счетоводни стандарти и да не признае такива активи и пасиви, които не се разрешават от Националните счетоводни стандарти; б) да прекласифицира тези позиции, които съгласно предходната си счетоводна база за финансова отчетност са били класифицирани като един вид актив, пасив или компонент на собствения капитал, но които представляват различен вид актив, пасив или компонент на собствения капитал; и в) при оценяването на всички признати активи и пасиви да прилага правилата на Националните счетоводни стандарти.
2.5 Когато счетоводните политики, които предприятието ще използва в своя встъпителен баланс по Националните счетоводни стандарти се различават от прилаганите в предходните финансови отчети, възникващите корекции от преизчисления, признаване и др. се отнасят в неразпределената печалба или, ако е по-подходящо, в друга категория от собствения капитал на датата на преминаване към Националните счетоводни стандарти.
2.6 При прилагането за първи път на НСС не се променя ретроспективно счетоводното отчитане, отнасящо се до:
2.6.1 Отписване на финансови активи и финансови пасиви, осчетоводяване на хеджирането и оценки, които са били отчетени в съответствие с предходната счетоводна база. Отписаните към датата на преминаване към Националните счетоводни стандарти финансови активи и пасиви по правилата на предходната счетоводна база, не следва да се признават във встъпителния баланс. И обратно, финансови активи и пасиви, които биха били отписани съгласно Националните счетоводни стандарти в сделка, която е осъществена преди датата на преминаване, но които не са отписани по правилата на предходната счетоводна база, при съставяне на встъпителния баланс по избор на предприятието могат или да се отпишат или да се признаят във финансовите отчети.
2.6.2 Към датата на преминаване към Националните счетоводни стандарти не се променя счетоводното отчитане на хеджирането преди датата на преминаване към НСС на хеджиращите взаимоотношения, които вече не съществуват към датата на преминаване към Националните счетоводни стандарти. Хеджиращи взаимоотношения, които съществуват към датата на преминаване към Националните счетоводни стандарти се отчитат по СС № 32 – Финансови инструменти.
2.6.3 Приблизителните счетоводни оценки на предприятието на датата на преминаване към Националните счетоводни стандарти трябва да са със същата стойност, която е определена съгласно досегашната счетоводна база за същата дата (след извършване на корекции с цел отразяване на разлики в счетоводната политика), освен когато има доказателства, че тези приблизителни оценки не са били определени правилно. Ако предприятието получи информация след датата на преминаване към НСС относно приблизителните оценки, които то е определило съгласно досегашната счетоводна база, тази информация се третира като некоригиращо събитие след датата на баланса в съответствие с СС № 10 – Събития, настъпили след датата на годишния финансов отчет.
2.6.4. Преустановени дейности и преквалифицирането на активи, като държани за продажба, съгласно МСФО 5 нетекущи активи, държани за продажба и преустановени дейности.
2.6.5. Оценяване на неконтролиращото (малцинствено) участие. Изискването приходите от дялови участия да се посочват в отчета за приходите и разходите отделно за неконтролиращото участие и за собствениците на предприятието майка следва да се прилага перспективно от датата на преминаване към Националните счетоводни стандарти. Промените в дяловете на собствения капитал при малцинствено участие, както и загубата на контрол, при което подлежащите на отписване активи и пасиви на дъщерното предприятие са отписани и съответно подлежащите на признаване активи и пасиви са признати по реда на МСФО 10 Консолидирани финансови отчети преди датата на преминаване към Националните счетоводни стандарти, се прилага перспективно.
2.6.6. Предприятията могат да не извършват преизчисления в съответствие с изискванията на Националните счетоводни стандарти при съставянето на първите си отчети, съответстващи на Националните счетоводни стандарти в следните случаи:
1. Бизнес комбинации, които са осъществени преди датата на преминаване към Националните счетоводни стандарти.
2. Сделки с плащане на базата на акции, които са възникнали и уредени преди датата на преминаване към Националните счетоводни стандарти.
3.Справедливата стойност като приета стойност. Предприятие, прилагащо за първи път националните стандарти, може да избере да оцени към датата на преминаване към Националните счетоводни стандарти активи, за които това е разрешено по Националните счетоводни стандарти, по справедливата им стойност и да използва тази справедлива стойност като приета стойност към датата на преминаване към Националните счетоводни стандарти.
4. Преоценката като приета стойност. Когато активи на предприятието са били преоценявани по реда на Международните счетоводни стандарти и Международните стандарти за финансово отчитане, преоценената стойност на активите може да бъде приета в баланса на предприятието към датата на преминаване към Националните счетоводни стандарти.
5. Кумулативните курсови разлики от преизчисляване на всички чуждестранни дейности в чуждестранна валута се приемат за нула към датата на преминаване към Националните счетоводни стандарти.
6. Инвестиции в дъщерни и асоциирани предприятия. Когато предприятие прилага за първи път Националните счетоводни стандарти, то оценява инвестициите в дъщерните и асоциираните предприятия в индивидуалния си си встъпителен баланс по една от следните стойности: – по цена на придобиване, определена в съответствие със СС № 27 Консолидирани финансови отчети и отчитане на инвестициите в дъщерни предприятия, или – по балансовата стойност на отчетите, съставени по Международните счетоводни стандарти.
7. Внедрените производни финансови инструменти могат да не се разделят от основния договор, когато съставната част на пасива вече е уредена към датата на преминаване към Националните счетоводни стандарти.
8. Отсрочени данъци. Към датата на преминаване към Националните счетоводни стандарти предприятията, прилагащи за първи път Националните счетоводни стандарти, могат да не признават активи или пасиви по отсрочени данъци, свързани с разликата между данъчната основа и балансовата стойност на всеки актив или пасив, по отношение на който признаването на тези активи и пасиви по отсрочени данъци би довело до неоправдани разходи или усилия.
9. Договори за концесия, сключени преди датата на преминаване към Националните счетоводни стандарти. Предприятието класифицира и признава в баланса към датата на преминаване към Националните счетоводни стандарти финансовите и нематериалните активи по балансовите им стойности към тази дата.
10. Миннодобивни дейности. Предприятието класифицира и признава в баланса към датата на преминаване към Националните счетоводни стандарти активи, свързани с нефт и газ (активите, използвани в проучването, оценката, разработването или производството на нефт и газ) по балансовите им стойности към тази дата.
11. Договори за лизинг. Предприятието следва да прецени, дали договорът, съществуващ към датата на преминаване към Националните счетоводни стандарти отговаря на критериите за лизинг към тази дата, а не към датата на сключване на договора. Ако предприятието, което прилага Националните счетоводни стандарти за първи път е достигнало до същия резултат както при прилагането на Международните счетоводни стандарти, то няма нужда при преминаване към Националните счетоводни стандарти да преоценява така определените стойности. Счита се, че договорът е за лизинг, ако счетоводното му отчитане води до определяне на същите стойности, които биха били получени при прилагането на СС № 17 – Лизинг.
12. Когато в първоначалната цена на придобиване на имоти, машини и съоръжения е включена първоначална приблизителна оценка на разходите по демонтаж и отстраняване на обекта и възстановяване на площадката, на която той е разположен, предприятие, прилагащо за първи път Националните счетоводни стандарти, може да избере да извърши оценка на тези предполагаеми разходи към датата на преминаване към Националните счетоводни стандарти, а не на датата, на която задължението е възникнало първоначално.
2.6.7 В случай, че преизчисляването на встъпителния баланс и извършването на една или повече корекции, изисквани от настоящия стандарт е невъзможно, предприятието трябва да приложи разпоредбите на стандарта за най-ранния период, за който това е практически изпълнимо и да оповести данните, за които няма сравнителна информация.

Оповестяване
Обяснение на преминаването към Националните счетоводни стандарти
3. Предприятията оповестяват как преминаването от Международните счетоводни стандарти към Националните счетоводни стандарти се отразява върху финансово му състояние, финансовите резултати от дейността и паричните му потоци.

Равнения
4.1 Първите финансови отчети на предприятията, изготвени по реда на настоящия стандарт, следва да включват:
a) описание на същността на всяка промяна в счетоводната политика.
б) равнения на собствения капитал, определен в съответствие с предходната му счетоводна база и собствения капитал, определен в съответствие с настоящия стандарт и за двете от следните дати: – датата на преминаване към Националните счетоводни стандарти и – датата на последния годишен финансов отчет, съставен в съответствие с Международните счетоводни стандарти.
в) равнение на печалбата или загубата, определена в съответствие с предходната счетоводна база за последния период в последния годишен финансов отчет и печалбата или загубата, определена в съответствие с настоящия стандарт за същия период.
4.2 В случай че предприятието открие и коригира грешки, допуснати при прилагането на Международните счетоводни стандарти, равненията по букви „б“ и „в“, произтичащи от грешките, следва да се разграничат от промените в счетоводната политика.
4.3 В случай че предприятието не е съставяло и представяло финансови отчети за предходни периоди, то следва да оповести този факт в първите си финансови отчети, съставени по Националните счетоводни стандарти.

В сила от 1 януари 2016 г., с изключение на чл. 48 – 52, които влизат в сила от 1 януари 2017 г.

Обн., ДВ, бр. 95 от 08 декември 2015 г.

Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Раздел I
Приложно поле

Чл. 1. Този закон урежда:
1. изискванията към текущото счетоводно отчитане и счетоводните системи в предприятията, счетоводните документи и счетоводната информация, инвентаризацията на активите и пасивите и съхраняването на счетоводната информация;
2. приложимата счетоводна база за финансово отчитане;
3. съдържанието и съставянето на финансовите отчети, докладите за дейността и докладите за плащанията към правителствата на предприятията и групите предприятия;
4. задълженията за независим финансов одит и публичността на финансовите отчети, докладите за дейността и докладите за плащанията към правителствата на предприятията и групите предприятия;
5. задълженията и отговорностите на ръководителя на предприятието.

Чл. 2. За целите на този закон предприятия са:
1. търговците по смисъла на Търговския закон;
2. местните юридически лица, които не са търговци;
3. бюджетните предприятия;
4. неперсонифицираните дружества;
5. осигурителните каси по чл. 8 от Кодекса за социално осигуряване;
6. търговските представителства;
7. чуждестранните юридически лица, които осъществяват стопанска дейност в Република България чрез място на стопанска дейност с изключение на случаите, когато стопанската дейност се осъществява от чуждестранно лице от държава – членка на Европейския съюз, или от друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, единствено при условията на свободно предоставяне на услуги.

Раздел II
Текущо счетоводно отчитане, счетоводни документи, счетоводна информация и счетоводни системи

Чл. 3. (1) Текущото счетоводно отчитане се организира по реда на този закон и се извършва по способа на двустранното счетоводно записване.
(2) Предприятията осъществяват текущото счетоводно отчитане на всички стопански операции, които водят до изменения на имущественото и финансовото им състояние, финансовите резултати от дейността, паричните потоци и собствения капитал, в хронологичен ред.
(3) Предприятията осъществяват текущото счетоводно отчитане на основата на документална обоснованост на стопанските операции и факти при спазване  изискванията за съставянето на документи по този закон.
(4) Едноличните търговци с нетни приходи от продажби за предходния отчетен период в размер, който не надхвърля 50 000 лв., могат да отчитат дейността си по способа на едностранното счетоводно записване.

Чл. 4. (1) Счетоводният документ е хартиен или технически носител на счетоводна информация, класифициран като първичен, вторичен и регистър.
(2) Първичният документ е носител на информация за регистрирана за първи път стопанска операция.
(3) Вторичният документ е носител на преобразувана (обобщена или диференцирана) информация, получена от първичните счетоводни документи.
(4) Регистърът е носител на хронологично систематизирана информация за стопански операции от първични и/или вторични счетоводни документи.
(5) Счетоводен документ по ал. 1 може да е електронен документ, който съдържа информацията, изисквана по този закон, издаден и получен в какъвто и да е електронен формат при спазване на изискванията на Закона за електронния документ и електронния подпис.

Чл. 5. (1) Счетоводните документи в предприятията се съставят на български език с арабски цифри и в левове. Те могат да се съставят и на съответния чужд език в чуждестранна валута в случаите на сделки, уговорени в чуждестранна валута с чуждестранни контрагенти. Когато сделката е уговорена в чуждестранна валута, левовата й равностойност се определя като към сумата в чуждестранна валута се прилага централният курс на Българска народна банка към датата на сделката.
(2) Счетоводните документи, които постъпват в предприятията на чужд език, се  превеждат на български език, в случаите когато това е предвидено в закон.

Чл. 6. (1) Първичният счетоводен документ, адресиран до външен получател, съдържа най-малко следната информация:
1. наименование и номер на документа, съдържащ само арабски цифри;
2. дата на издаване;
3. наименование или име, адрес и единен идентификационен код от Търговския регистър или единен идентификационен код по Булстат или единен граждански номер или личен номер на чужденец на издателя и получателя.
4. предмет, натурално и стойностно изражение на стопанската операция.
(2) Адресът по ал. 1, т. 3 е адресът за кореспонденция по чл. 28, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
(3) Първичният счетоводен документ, който засяга само дейността на предприятието, съдържа най-малко следната информация:
1. наименование и номер на документа, съдържащ само арабски цифри;
2. дата на издаване;
3. наименование на предприятието;
4. предмет, натурално и стойностно изражение на стопанската операция;
5. име и подпис на съставителя.
(4) При съставяне на счетоводен документ, който засяга само дейността на предприятието чрез автоматични устройства или системи, подписът на съставителя може да се замени с цифров или с друг идентификатор, еднозначно разпознаващ и определящ съставителя на счетоводния документ.
(5) Документална обоснованост е налице, когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация по ал. 1 и 3, но за нея има документи, които я удостоверяват.
(6) Освен в случаите по ал. 5 документална обоснованост е налице и когато първичният счетоводен документ е издаден от лице, което не е предприятие по смисъла на този закон и в документа липсва част от изискуемата информация по ал. 1, когато този документ отразява вярно документираната стопанска операция.
(7) При плащане на публични и частни държавни и общински задължения, възникнали на основание и по реда на закон, се приема, че стопанската операция е документално обоснована при наличие на съответния платежен документ за извършеното плащане.

Чл. 7. (1) Първичен счетоводен документ по чл. 6, ал. 1 се издава, когато това е предвидено в закон.
(2) Първичен счетоводен документ може да не бъде издаден, когато стопанската операция е документирана с фискален бон или системен бон, издаден по реда на наредбата по чл. 118, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност, или с ценна книга, издадена по реда на Наредбата за условията и реда за отпечатване и контрол върху ценни книжа (обн., ДВ, бр. 101 от 1994 г.; изм., бр. 38 от 1995 г., бр. 73 от 1998 г., бр. 8 от 2001 г., бр. 54 от 2008 г., бр. 22 от 2011 г. и бр. 60 от 2015 г.) и получател по нея е физическо лице, което не е търговец.
(3) Алинея 2 не се прилага, когато получателят е изискал издаването на първичен счетоводен документ.

Чл. 8. Поправки и добавки в първичните счетоводни документи не се допускат. Погрешно съставени първични счетоводни документи се анулират и се съставят нови.

Чл. 9. Не се допуска:
1. отчитане на стопански операции в извънсчетоводни книги или регистри;
2. счетоводно отчитане на фиктивни или недостатъчно идентифицирани сделки, несъществуващи разходи, както и задължения с неточно определен предмет, извършено с цел подкупване на длъжностни лица или прикриване на подкуп.

Чл. 10. Лицата, които са съставили и подписали счетоводните документи и техническите информационни носители, носят отговорност за достоверността на информацията в тях.

Чл. 11. (1) При изграждането и поддържането на счетоводната система предприятията осигуряват:
1. всеобхватно хронологично регистриране на счетоводните операции;
2. получаване на аналитична и обобщена информация по счетоводен път, представяща най-точно и по най-подходящ начин годишните финансови отчети на предприятието;
3. междинно и годишно приключване на счетоводните регистри;
4. изменения в извършените счетоводни записвания чрез съставяне на коригиращи счетоводни статии;
5. прилагане на утвърдения от ръководителя на предприятието индивидуален сметкоплан;
6. прилагане на утвърдена от ръководителя на предприятието счетоводна политика.
(2) Когато при осъществяване на счетоводството се използва счетоводен софтуер, той трябва да е разработен при спазване на изискванията на този закон и да дава възможност обработваните чрез него данни и изходните документи да са на български език.

Раздел III
Съхраняване на счетоводна информация

Чл. 12. (1) Счетоводната информация се съхранява на хартиен и/или на технически носител в предприятието в следните срокове:
1. ведомости за заплати – 50 години, считано от 1 януари на отчетния период, следващ отчетния период, за който се отнасят;
2. счетоводни регистри и финансови отчети, включително документи за данъчен контрол, одит и последващи финансови инспекции – 10 години, считано от 1 януари на отчетния период, следващ отчетния период, за който се отнасят;
3. всички останали носители на счетоводна информация – три години, считано от 1 януари на отчетния период, следващ отчетния период, за който се отнасят.
(2) Счетоводната информация може да се съхранява в частни или държавни архиви по реда на Закона за Националния архивен фонд при спазване на изискванията по ал. 1.
(3) При прекратяване на предприятие чрез преобразуване, носителите на счетоводна информация (хартиени и/или технически) се предават на приемащото и/или новоучреденото предприятие/предприятия.
(4) При прекратяване на предприятие или когато предприятието няма правоприемник, ведомостите за заплати се предават в Националния осигурителен институт по реда чл. 5, ал. 10 от Кодекса за социално осигуряване.

Чл. 13. След изтичането на срока за съхранението им носителите на счетоводна информация (хартиени или технически), които не подлежат на предаване в Националния архивен фонд или в Националния осигурителен институт, могат да се унищожават.

Чл. 14. (1) При прекратяване на трудово, служебно или облигационно правоотношение с лице, което извършва текущо счетоводно отчитане и съставя финансови отчети, счетоводната документация се предава на лице, определено от ръководителя на предприятието.
(2) Приемането и предаването по ал. 1 се извършват в присъствието на комисия по ред и начин, определени от ръководителя на предприятието.
(3) При прекратяване на трудовото, служебното или облигационното правоотношение на ръководителя на предприятието, същият е длъжен да предаде на лице, определено от съответния компетентен орган на предприятието, цялата намираща се при него счетоводна и друга служебна документация.

Раздел IV
Правомощия на министъра на финансите

Чл. 15. Министърът на финансите:
1. осъществява координацията и взаимодействието с Европейската комисия и Съвета на Европейския съюз при хармонизация на българското счетоводно законодателство с европейското счетоводно законодателство;
2. дава становища и методически указания по прилагането на този закон и  Националните счетоводни стандарти;
3. предприема мерки за развитието и усъвършенстването на счетоводството.

Раздел V
Права и задължения на ръководителя на предприятието

Чл. 16. (1) Ръководителят на предприятието:
1. утвърждава индивидуалния сметкоплан на предприятието;
2. организира текущото счетоводно отчитане в съответствие с разпоредбите на този закон;
3. утвърждава формата на счетоводството, която осигурява синхронизирано осъществяване на хронологичното и систематичното (аналитично и синтетично) счетоводно отчитане;
4. отговаря за съставянето, съдържанието и публикуването на финансовите отчети и на годишните доклади, изисквани по този закон;
5. определя периодичността на финансовите отчети за нуждите на управлението на предприятието;
6. отговаря за извършването на независим финансов одит от регистрирани одитори;
7. определя реда и начина за извършване на инвентаризация;
8. отговаря за съхраняването на счетоводната информация по реда и в сроковете по раздел III;
9. определя реда и движението на счетоводните документи от момента на тяхното създаване или получаване в предприятието до момента на унищожаването или предаването им съгласно този закон.
(2) Ръководителят и членовете на управителния и надзорния орган на предприятието отговарят за съставянето, извършването на независим финансов одит от регистрирани одитори и публикуването на годишните финансови отчети, консолидираните финансови отчети и годишните доклади по глава седма в съответствие с изискванията на този закон и съобразно правомощията им по Търговския закон.

Раздел VI
Съставители на финансови отчети

Чл. 17. (1) Междинните, годишните и консолидираните отчети на предприятията се съставят от физически лица, които са в трудово, служебно или облигационно правоотношение с предприятието, или от счетоводни предприятия.
(2) Алинея 1 може да не се прилага за годишните финансови отчети на едноличните търговци, които прилагат способа на едностранното счетоводно записване по реда на чл. 3, ал. 4, и за микропредприятията по чл. 19, ал. 2, които не са осъществявали дейност през отчетния период. В тези случаи финансовите отчети се съставят от собствениците или съдружниците на тези предприятия.

Чл. 18. Физическите лица по чл. 17, ал. 1, които съставят финансовите отчети и управляващите и/или представляващите счетоводните предприятия, които подписват финансовите отчети, когато финансовите отчети са съставени от счетоводни предприятия, трябва да отговарят на следните изисквания:
1. да имат придобита задължителна минимална степен на завършено образование и съответстващ към него действителен стаж по специалността, както следва:
а) висше счетоводно-икономическо образование и стаж в областта на счетоводството, външния и вътрешния одит и финансовата инспекция, данъчните ревизии или като преподавател по счетоводство и контрол, съответно:
аа) при магистърска степен – две години;
бб) при бакалавърска степен – три години;
вв)  при степен „професионален бакалавър” – 4 години;
б) друго висше икономическо  образование и 5 години стаж в областта на счетоводството, външния и вътрешния одит и финансовата инспекция, данъчните ревизии или като преподавател по счетоводство и контрол;
в) средно икономическо образование и 8 години стаж като счетоводител;
2. да не са осъждани за престъпление от общ характер по глава пета и по глава шеста, раздел I от Особената част на Наказателния кодекс.

Глава втора
КАТЕГОРИИ ПРЕДПРИЯТИЯ И ГРУПИ ПРЕДПРИЯТИЯ

Раздел I
Категории предприятия

Чл. 19. (1) За целите на този закон се определят следните категории  предприятия:
1. микропредприятия;
2. малки предприятия;
3. средни предприятия;
4. големи предприятия.
(2) Микропредприятия са предприятия, които към 31 декември на текущия отчетен период не надвишават най-малко два от следните показатели:
1. балансова стойност на активите – 700 000 лв.;
2. нетни приходи от продажби –  1 400 000 лв.;
3. средна численост на персонала за отчетния период – 10 души.
(3) Малки предприятия са предприятия, които към 31 декември на текущия отчетен период не надвишават най-малко два от следните показатели:
1. балансова стойност на активите – 8 000 000 лв.;
2. нетни приходи от продажби – 16 000 000 лв.;
3. средна численост на персонала за отчетния период – 50 души.
(4) Средни предприятия са предприятия, които не са малки предприятия и които към 31 декември на текущия отчетен период не надвишават най-малко два от следните показатели:
1. балансова стойност на активите – 38 000 000 лв.;
2. нетни приходи от продажби – 76 000 000 лв.;
3. средна численост на персонала за отчетния период – 250 души.
(5) Големи предприятия са предприятия, които към 31 декември на текущия отчетен период надвишават най-малко два от следните показатели:
1. балансова стойност на активите – 38 000 000 лв.;
2. нетни приходи от продажби – 76 000 000 лв.;
3. средна численост на персонала за отчетния период – 250 души.

Чл. 20. (1)  Промяна в категорията по чл. 19 се извършва, когато предприятие за последните два отчетни периода престане да отговаря на два от трите показателя за съответната категория. Категорията се променя от началото на следващия (трети) отчетен период.
(2) В случаите по ал. 1, когато за последните два отчетни периода предприятието отговаря на показателите за две различни категории, същото се категоризира според показателите за последния отчетен период.
(3) За отчетния период, в който предприятие по § 1, т. 22 от допълнителните разпоредби престане да бъде предприятие от обществен интерес, същото се отчита като предприятие от обществен интерес.

Раздел II
Категории групи предприятия

Чл. 21. (1) За целите на този закон се определят следните категории групи предприятия:
1. малки групи;
2. средни групи;
3. големи групи.
(2) Малки групи са групи предприятия, на които сумата от показателите съгласно годишните им финансови отчети на консолидирана основа, съставени към 31 декември на текущия отчетен период, не надхвърля праговете най-малко на два от следните три показателя:
1. балансова стойност на активите – 8 000 000 лв.;
2. нетни приходи от продажби – 16 000 000 лв.;
3. средна численост на персонала за отчетния период – 50 души.
(3) Средни групи са групи предприятия, които не са малки групи, на които сумата от показателите съгласно годишните им финансови отчети на консолидирана основа, съставени към 31 декември на текущата година, не надхвърля праговете най-малко на два от следните три показателя:
1. балансова стойност на активите – 38 000 000 лв.;
2. нетни приходи от продажби – 76 000 000 лв.;
3. средна численост на персонала за отчетния период – 250 души.
(4) Големи групи са групи предприятия, на които сумата от показателите съгласно годишните им финансови отчети на консолидирана основа, съставени към 31 декември на текущата година, надхвърля праговете най-малко на два от следните три показателя:
1. балансова стойност на активите – 38 000 000 лв.;
2. нетни приходи от продажби – 76 000 000 лв.;
3. средна численост на персонала за отчетния период – 250 души.

Чл. 22. (1) Промяна в категорията по чл. 21 се извършва, когато за последните два отчетни периода група престане да отговаря на два от трите показателя за съответната категория. Категорията се променя от началото на следващия отчетен период.
(2) В случаите по ал. 1, когато за последните два отчетни периода група отговаря на показателите за две различни категории, тя се категоризира съгласно показателите за последния отчетен период.

Глава трета
ФИНАНСОВИ ОТЧЕТИ

Раздел I
Общи изисквания към финансовите отчети

Чл. 23. Финансовите отчети се съставят на български език, с арабски цифри и в хиляди левове.

Чл. 24. (1) Финансовите отчети трябва да представят вярно и честно имущественото и финансовото състояние и финансовите резултати от дейността на предприятието, паричните потоци и собствения капитал.
(2) Вярното и честното представяне изисква достоверно показване на ефектите от операциите, други събития и условия в съответствие с определенията и критериите за признаване на активи, пасиви, приходи и разходи, заложени в приложимите счетоводни стандарти.
(3) Съдържанието на финансовите отчети трябва да е ясно и разбираемо.

Чл. 25. (1) Във финансовите отчети се посочват:
1. наименованието на предприятието, правната му форма, седалище и адрес на управление, както и информация, ако предприятието е прекратено;
2. регистърът, в който предприятието е вписано, и регистрационният му номер от този  регистър;
3. друга информация, изисквана от този или друг закон и приложимите счетоводни стандарти.
(2) Финансовите отчети се подписват от:
1. ръководителя на предприятието;
2. физическото лице, което е съставило финансовия отчет, или от представляващия и/или управляващия счетоводното предприятие, когато финансовият отчет е съставен от счетоводно предприятие.
(3) Във финансовите отчети се посочва името на лицето по ал. 2 и се поставят печатът на предприятието и печатът на счетоводното предприятие.
(4) В случаите когато финансовите отчети подлежат на независим финансов одит, подписите и печатите на лицата, извършили независимия финансов одит на финансовия отчет, се поставят съгласно изискванията на Закона за независимия финансов одит.

Чл. 26. (1) Позициите, които се представят във финансовите отчети, се признават и оценяват в съответствие със следните принципи:
1. действащо предприятие – приема се, че предприятието е действащо и ще остане такова в предвидимо бъдеще; приема се, че предприятието няма нито намерение, нито необходимост да ликвидира или значително да намали обема на своята дейност;
2. последователност на представянето и сравнителна информация – представянето и класификацията на статиите във финансовите отчети, счетоводните политики и методите на оценяване се запазват и прилагат последователно и през следващите отчетни периоди с цел постигане на сравнимост на счетоводните данни и показатели на финансовите отчети;
3. предпазливост – оценяване и отчитане на предполагаемите рискове и очакваните евентуални загуби при счетоводното третиране на стопанските операции с цел получаване на действителен финансов резултат;
4. начисляване – предприятието изготвя финансовите си отчети, с изключение на отчетите, свързани с паричните потоци, на базата на принципа на начисляването – ефектите от сделки и други събития се признават в момента на тяхното възникване, независимо от момента на получаването или плащането на паричните средства или техните еквиваленти, и се включват във финансовите отчети за периода, за който се отнасят;
5. независимост на отделните отчетни периоди и стойностна връзка между начален и краен баланс – всеки отчетен период се третира счетоводно сам за себе си, независимо от обективната му връзка с предходния и със следващия отчетен период, като данните на финансовия отчет в началото на текущия отчетен период трябва да съвпадат с данните в края на предходния отчетен период;
6. същественост – предприятието представя поотделно всяка съществена група статии с подобен характер; обединяване на суми по статии с подобен характер се допуска, когато сумите са несъществени или обединяването е направено с цел постигане на по-голяма яснота; сумата по статия е съществена, ако пропуските и неточното представяне на позицията биха могли да повлияят върху икономическите решения на ползвателите, взети въз основа на финансовите отчети, или биха довели до нарушаване на изискването за вярно и честно представяне на имущественото и финансовото състояние, финансовите резултати от дейността, промените в паричните потоци и в собствения капитал;
7. компенсиране – предприятието не извършва прихващания между активи и пасиви или приходи и разходи и отчита поотделно както активи и пасиви, така и приходи и разходи;
8. предимство на съдържанието пред формата – сделките и събитията се отразяват счетоводно в съответствие с тяхното съдържание, същност и икономическа реалност, а не формално според правната им форма;
9. оценяване на позициите, които са признати във финансовите отчети, се извършва по цена на придобиване, която може да е покупна цена или себестойност или по друг метод, когато това се изисква в  приложимите счетоводни стандарти.
(2) Предприятията  осъществяват  счетоводството  при спазване на принципите по ал. 1 или в съответствие с принципите и изискванията на Международните счетоводни стандарти, когато счетоводната база на предприятието са Международните счетоводни стандарти.

Чл. 27. Предприятията съставят:
1. годишен финансов отчет към 31 декември на отчетния период;
2. консолидиран финансов отчет към 31 декември на отчетния период, когато предприятието майка е дружество по дял трети на част втора от Търговския закон;
3. междинни финансови отчети, обхващащи период, по-кратък от един отчетен период, когато това се изисква от закон или по решение на ръководителя на предприятието.

Раздел II
Инвентаризация

Чл. 28. (1) Предприятията извършват инвентаризация на активите и пасивите най-малко веднъж годишно с цел достоверното им представяне във  финансовите отчети.
(2) Предприятията, чиито нетни приходи от продажби не надвишават 200 000 лв. за текущия отчетен период, не извършват задължителна инвентаризация по ал. 1.
(3) Инвентаризация се извършва и по решение на ръководителя на предприятието, по искане на органите на съдебната власт и на други органи, когато това е предвидено в закон.

Раздел III
Годишни финансови отчети

Чл. 29. (1) Годишният финансов отчет за всички предприятия се състои най-малко от счетоводен баланс, отчет за приходите и разходите и приложение.
(2) Формата, структурата и съдържанието на пълния комплект на финансовия отчет се определят с приложимите счетоводни стандарти.
(3) Годишният финансов отчет на едноличните търговци, на които размерът на нетните приходи от продажби за текущия отчетен период не надхвърля 200 000 лв. и не подлежи на задължителен независим финансов одит, може да се състои само от отчет за приходите и разходите.
(4) Годишният финансов отчет на микропредприятията може да се състои само от съкратен баланс и съкратен отчет за приходите и разходите по раздели.
(5) Алинея 4 не се прилага за инвестиционните дружества и финансовите холдингови дружества, категоризирани като микропредприятия.
(6) Годишният финансов отчет на малките предприятия може да се състои от съкратен баланс, съкратен отчет за приходите и разходите по раздели и групи и приложение.
(7) Годишните финансови отчети по ал. 3, 4 и 6 дават вярна и честна представа за активите, пасивите, финансовото състояние и резултатите от дейността на предприятието.
(8) Предприятията по ал. 1, 3, 4 и 6 могат по избор да съставят пълен комплект финансови отчети.
(9) Годишният финансов отчет на средните и големите предприятия, както и на предприятията от обществен интерес се съставя в пълен комплект съгласно приложимите счетоводни стандарти.
(10) За предприятията, които са контролирани от държавата или общините или са подпомагани от тях чрез субсидии, преференциални заеми, държавни гаранции и други форми на държавна помощ, министърът на финансите може да изисква  представянето на допълнителни отчети и информация в определени от него форма, съдържание, срокове и ред на изготвяне и представяне.

Чл. 30. (1) Големите предприятия и предприятията от обществен интерес в пояснителните приложения оповестяват начислените за годината суми за услугите, предоставяни от регистрираните одитори, поотделно за:
1. независим финансов одит;
2. данъчни консултации;
3. други услуги, несвързани с одита.
(2) В пояснителните приложения на консолидирания финансов отчет се оповестява по аналогичен начин информацията, посочена в ал. 1, по отношение на предприятията, включени в консолидацията.

Раздел IV
Консолидирани финансови отчети

Чл. 31. (1) Консолидиран финансов отчет се съставя от предприятие майка по правилата и изискванията на:
1. Националните счетоводни стандарти – за предприятията, които съставят и представят годишния си финансов отчет на базата на Националните счетоводни стандарти;
2. Международните счетоводни стандарти – за предприятията, които съставят и представят годишния си финансов отчет на базата на Международните счетоводни стандарти.
(2) Консолидиран финансов отчет се съставя от предприятие майка независимо от това къде се намират седалищата на дъщерните й предприятия.

Чл. 32. Консолидиран финансов отчет може да не се съставя от предприятие майка на малка група, освен ако в групата има поне едно предприятие от обществен интерес.

Чл. 33. Формата, структурата и съдържанието на консолидирания финансов отчет се определят с приложимите счетоводни стандарти.

Глава четвърта
ПРИЛОЖИМА СЧЕТОВОДНА БАЗА

Чл. 34. (1) Годишните финансови отчети на предприятията от обществен интерес се съставят на базата на Международните счетоводни стандарти.
(2) Годишните финансови отчети на микропредприятията, малките, средните и големите предприятия се съставят на базата на Националните счетоводни стандарти.
(3) Предприятията по ал. 2 могат да изберат да съставят годишните си финансови отчети на базата на Международните счетоводни стандарти, при условие че не е извършвана промяна на счетоводната база.
(4) Предприятие, което през един отчетен период е съставило и представило годишния си финансов отчет на базата на Международните счетоводни стандарти, не може да прилага Националните счетоводни стандарти.
(5) Консолидираните и междинните финансови отчети се съставят на базата на счетоводните стандарти, въз основа на които се съставя годишният финансов отчет на предприятието, което съставя консолидирания или междинния финансов отчет.

Чл. 35. (1) Годишните финансови отчети на предприятията в производство по ликвидация или в несъстоятелност се съставят на базата на национален счетоводен стандарт.
(2) Предприятия – юридически лица с нестопанска цел, независимо от категорията им по чл. 19, съставят годишните си финансови отчети на базата на национален счетоводен стандарт.

Чл. 36. (1) Националните счетоводни стандарти се приемат от Министерския съвет и са в съответствие с актовете на Европейския съюз и националните особености.
(2) Националните счетоводни стандарти се обнародват в „Държавен вестник“.

Глава пета
НЕЗАВИСИМ ФИНАНСОВ ОДИТ

Чл. 37. (1) На задължителен независим финансов одит от регистрирани одитори подлежат годишните и консолидираните финансови отчети на:
1. малки предприятия, които към 31 декември на текущия отчетен период  надвишават най-малко два от следните показатели:
a) балансова стойност на активите – 2 000 000 лв.;
б) нетни приходи от продажби – 4 000 000 лв.;
в) средна численост на персонала за отчетния период – 50 души;
2. средните и големите предприятия;
3. предприятията от обществен интерес;
4. средните и големите групи и групите, в които има поне едно предприятие от обществен интерес;
5. предприятия, за които това изискване е установено със закон.
(2) Независимо от ал. 1, годишните и консолидираните финансови отчети на акционерните дружества и командитните дружества с акции подлежат на задължителен независим финансов одит, с изключение на случаите, когато дружествата не са осъществявали дейност през отчетния период.
(3) Консолидираните финансови отчети и годишните финансови отчети на предприятията, включени в консолидацията, подлежат на независим финансов одит.
(4) На задължителен независим финансов одит от регистрирани одитори подлежат годишните финансови отчети на юридическите лица с нестопанска цел, определени за осъществяване на общественополезна дейност, когато за текущата година превишават един от следните показатели:
1. балансова стойност на активите към 31 декември – 1 000 000 лв.;
2. размер на нетните приходи от стопанска и приходите от нестопанска дейност за текущата година – 2 000 000 лв.;
3. обща сума на получените през текущата година финансирания и неусвоени към 31 декември  на  текущата година финансирания, получени през предходни отчетни периоди – 1 000 000 лв.
(5) На задължителен независим финансов одит от регистрирани одитори подлежат годишните финансови отчети на юридическите лица с нестопанска цел, определени за осъществяване на общественополезна дейност и извършващи дейност по чл. 116 от Семейния кодекс.
(6) Регистрираните одитори, които извършват независим финансов одит на годишни и консолидирани финансови отчети, в одиторския доклад задължително изразяват становище:
1. съответства ли докладът за дейността на финансовите отчети за същия отчетен период;
2. изготвен ли е докладът за дейността в съответствие с приложимите законови изисквания и заявяват дали в резултат на придобитото познаване и разбиране на дейността на предприятието и обстановката, в която то работи, са установили случаи на съществено невярно представяне в доклада за дейността и посочват характера на невярното представяне;
3. в декларацията за корпоративно управление представена ли е изискваната от съответните нормативни актове информация;
4. предоставена ли е нефинансовата декларация и дали декларацията е изготвена в съответствие с изискванията на този закон;
5. предоставен ли е доклад за плащанията към правителствата и дали докладът е изготвен в съответствие с изискванията на този закон.

Глава шеста
ПУБЛИЧНОСТ НА ФИНАНСОВИТЕ ОТЧЕТИ

Чл. 38. (1) Предприятията публикуват годишния финансов отчет, консолидирания финансов отчет и годишните доклади по глава седма, приети от общото събрание на съдружниците или акционерите или от съответния орган, както следва:
1. всички търговци по смисъла на Търговския закон – чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване в търговския регистър, в срок до 30 юни на следващата година;
2. юридическите лица с нестопанска цел, определени за осъществяване на общественополезна дейност – чрез заявяване за вписване и  предоставянето им в Централния регистър при Министерството на правосъдието при условията и по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, в срок до 30 юни на следващата година;
3. останалите предприятия – чрез икономическо издание или чрез интернет, в срок до 30 юни на следващата година.
(2) Когато финансовият отчет първоначално е заявен за публикуване в срока по ал. 1 и е постановен отказ за публикуване по чл. 22, ал. 5 от Закона за търговския регистър и в 14-дневен срок от влизането му в сила е подадено повторно заявление за публикуване, се смята, че финансовият отчет е подаден в срок.
(3) Годишните финансови отчети и докладът за дейността се публикуват във вида и с текста, въз основа на които регистрираният одитор е изразил становището си. На публикуване подлежи и пълният текст на одиторския доклад.
(4) Малките предприятия, които не подлежат на задължителен независим финансов одит, могат да не публикуват своите отчети за приходите и разходите и докладите за дейността.
(5) По реда на ал. 1 заедно с годишния финансов отчет акционерните дружества, командитните дружества с акции и дружествата с ограничена отговорност, които са средни или големи предприятия или предприятия от обществен интерес, публикуват и информация за предложението на органа на управление за разпределение на печалбата или за покриване на загуба за предходната година и решението на общото събрание на акционерите/съдружниците за начина на разпределяне на печалбата или за покриване на загуба за предходната година.
(6) Годишният финансов отчет на предприятие майка, което изготвя консолидиран финансов отчет, се публикува едновременно с консолидирания финансов отчет на групата заедно с годишните доклади по глава седма към тях.
(7) Когато отчетите и докладите на предприятията по ал. 1, т. 3 се публикуват в интернет, до тях трябва да бъде осигурен свободен безплатен достъп за период не по-кратък от три години след датата на публикуването им.
(8) Предприятията по ал. 1, т. 3 при поискване предоставят информация за мястото, където са публикувани техните отчети и доклади.
(9) Алинеи 1 – 8 не се прилагат за бюджетните предприятия и едноличните търговци, които не подлежат на задължителен независим финансов одит.
(10) Предприятие майка, което е едновременно и дъщерно предприятие и съгласно приложимите счетоводни стандарти не е задължено да съставя консолидиран финансов отчет, публикува на български език в сроковете по ал. 1 консолидиран финансов отчет и консолидиран доклад за дейността, изготвени от предприятието майка. Когато предприятието майка е регулирано от законодателството на трета държава, консолидираният  финансов отчет се заверява от одитори или одиторски дружества, които извършват одит съгласно законодателството на държавата, приложимо към предприятието майка.

Глава седма
ГОДИШНИ ДОКЛАДИ

Раздел I
Годишен доклад за дейността

Чл. 39. Предприятията изготвят годишен доклад за дейността, който съдържа най-малко следната информация:
1. обективен преглед, който представя вярно и честно развитието и резултатите от дейността на предприятието, както и неговото състояние, заедно с описание на основните рискове, пред които е изправено;
2. анализ на финансови и нефинансови основни показатели за резултата от дейността, имащи отношение към стопанската дейност, включително информация по въпроси, свързани с екологията и служителите; при изготвяне на анализа в доклада за дейността могат да се включат препратки към сумите на разходите, отчетени в годишните финансови отчети, и допълнителни обяснения във връзка с тях;
3. всички важни събития, които са настъпили след датата, към която е съставен годишният финансов отчет;
4. вероятното бъдещо развитие на предприятието;
5. действията в областта на научноизследователската и развойната дейност;
6. информация за придобиване на собствени акции, изисквана по реда на чл. 187д  от Търговския закон;
7. наличието на клонове на предприятието;
8. използваните от предприятието финансови инструменти, а когато е съществено за оценяване на активите, пасивите, финансовото състояние и финансовия резултат, се оповестяват и:
а) целите и политиката на предприятието по управление на финансовия риск, включително политиката му на хеджиране на всеки основен тип хеджирана позиция, за която се прилага отчитане на хеджирането;
б) експозицията на предприятието по отношение на ценовия, кредитния и ликвидния риск и риска на паричния поток.

Чл. 40. (1) Предприятията от обществен интерес по § 1, т. 22, букви „а“, „б“ и „в“ от допълнителните разпоредби включват в своя доклад за дейността декларация за корпоративно управление съгласно Закона за публичното предлагане на ценни книжа.
(2) Декларацията за корпоративно управление може да бъде представена като:
1. отделен доклад, публикуван заедно с доклада за дейността;
2. документ, който е обществено достъпен на интернет страницата на предприятието.

Чл. 41. Големите предприятия, които са предприятия от обществен интерес и които към 31 декември на отчетния период надвишават критерия за среден брой служители през финансовата година от 500 души, включват в доклада за дейността си нефинансова декларация по чл. 48.

Чл. 42. (1) Микро- и малките предприятия, които не подлежат на задължителен независим финансов одит, могат да не изготвят доклад за дейността, при условие че информацията относно придобиването на собствените им акции, изисквана от чл. 187д от Търговския закон, е оповестена в приложението към годишния финансов отчет или в бележка под линия към съставения счетоводен баланс.
(2) Алинея 1 не се прилага за инвестиционните дружества и финансовите холдингови дружества, категоризирани като микро- или малки предприятия.

Чл. 43. Микро-, малките и средните предприятия могат да не включват в доклада за дейността нефинансова информация.

Раздел II
Консолидиран доклад за дейността

Чл. 44. Предприятие майка, задължено да съставя консолидиран финансов отчет по реда на чл. 31, изготвя консолидиран доклад за дейността.

Чл. 45. Консолидираният доклад за дейността съдържа информацията, изисквана по чл. 39 – 41 при отчитане на съществените корекции в резултат на специфичните характеристики на консолидирания доклад за дейността, като информацията се представя по начин, улесняващ преценката на състоянието на консолидираните предприятия като цяло.

Чл. 46. Когато предприятие майка е задължено да изготвя годишен доклад за дейността и консолидиран доклад за дейността, двата доклада могат да бъдат изготвени като един доклад.

Чл. 47. В консолидирания доклад за дейността се прилагат следните корекции на информацията, изисквана по реда на чл. 39 – 41:
1. при отчитане на данни за придобитите собствени акции и дялове в консолидирания доклад за дейността се посочват броят и номиналната стойност, а ако такава липсва – отчетната стойност на всички акции и дялове на предприятието майка, притежавани от предприятието майка, неговите дъщерни предприятия или от лица, които действат от свое име, но за сметка на някое от тези предприятия;
2. при оповестяване на системите за вътрешен контрол и управление на риска в декларацията за корпоративно управление се включва позоваване на основните характеристики на системите за контрол и управление на риска за консолидираните предприятия като цяло.

Раздел III
Нефинансова декларация

Чл. 48. (1) Нефинансовата декларация съдържа описание на политиките на предприятията по отношение на дейностите им, осъществявани в областта на екологията, социалните въпроси и тези свързани със служителите, правата на човека, борбата против корупцията, разнообразието и равенството на половете в ръководните органи на предприятията – брой на жени и мъже, възраст, географско разнообразие, образование, професионални качества, религия.
(2) Нефинансовата декларация включва:
1. кратко описание на бизнес модела на предприятието – цел, стратегия, организационна структура, инфраструктура, продукти,  следвани политики по отношение на основните и спомагателните дейности на предприятието и други;
2. описание на политиките, които предприятието е приело и следва по отношение на екологичните и социалните въпроси, включително дейностите, които е извършило през отчетния период и резултатите от тях;
3. целите, рисковете и задачите, които предстоят по отношение на екологичните и социалните политики, включително описание на такива дейности, които биха довели до неблагоприятно въздействие върху екологията, служителите или други социални въпроси;
4. описание на основните показатели за резултатите от дейностите, свързани с екологичните и социалните въпроси.
(3) Когато предприятието не спазва приетите политики по отношение на един или няколко от въпросите – предмет на нефинансовата декларация, тя трябва да съдържа ясно и аргументирано обяснение за причините, поради които приетите политики не се спазват.
(4) Нефинансовата декларация по ал. 1 включва по целесъобразност и препратки и допълнителни обяснения за сумите на разходите, отчетени в годишните финансови отчети.
(5) Предприятията могат да не публикуват информация за предстоящи промени в политиките си, свързани с екологичните или социалните въпроси, които са в процес на договаряне, когато публикуването на подобна информация би довело до вреда на предприятието. Непубликуването на информацията в процес на договаряне не трябва да пречи на обективното разбиране за развитието, резултатите, състоянието на предприятието и въздействието на неговата дейност върху екологията и социалните въпроси. Когато такава информация не се публикува, ръководителят и членовете на управителния и надзорния орган на предприятието трябва да представят аргументирано становище за причините, по които информацията не е публикувана.

Чл. 49. Предприятията са изпълнили задължението за изготвяне на нефинансова декларация, когато:
1. в доклада за дейността са включени информация и анализ по въпроси, свързани с екологията и служителите;
2. е изготвен отделен доклад за информацията, изисквана за нефинансовата декларация, при условие че този доклад:
a) се публикува заедно с доклада за дейността;
б) е общественодостъпен в срок до 30 юни на следващата година на интернет страницата на предприятието, като това обстоятелство се посочва в доклада за дейността.

Чл. 50. Предприятие, което е дъщерно предприятие, не изготвя нефинансова декларация, ако предприятието и неговите дъщерни предприятия са включени в консолидирания доклад за дейността или в отделния доклад на друго предприятие, съставени в съответствие с изискванията на този закон.

Раздел IV
Консолидирана нефинансова декларация

Чл. 51. Предприятия от обществен интерес, които са предприятия майки в голяма група, която към 31 декември надхвърля  на консолидирана основа критерия за среден брой на служителите през финансовата година от 500 човека, включват в консолидирания доклад за дейността консолидирана нефинансова декларация, съдържаща информацията по чл. 48, ал. 2.

Чл. 52. Разпоредбите на чл. 48, ал. 3 – 5  и чл. 49 се прилагат и за консолидираната нефинансова декларация.

Раздел V
Доклад за плащанията към правителства

Чл. 53. (1) Големите предприятия и предприятията от обществен интерес, извършващи дейност в добивната промишленост или в дърводобива от девствени гори, изготвят и публикуват годишен доклад за плащанията, извършени към правителства, едновременно с годишния доклад за дейността си.
(2) Годишен доклад за плащанията към правителства не се изготвя от дъщерно предприятие, когато са изпълнени едновременно следните условия:
1. предприятието майка се регулира от законодателството на държава – членка на Европейския съюз;
2. плащанията към правителства, извършвани от предприятието, са включени в консолидирания доклад за плащанията към правителства, изготвен от предприятието майка по раздел VI.
(3) Годишен доклад за плащанията към правителства не се изготвя, в случай че за един отчетен период е извършено еднократно плащане или поредица от свързани плащания в  размер до 195 600 лв.
(4) В годишния доклад за плащанията към правителства не се включват плащания по проекти на стойност до 195 600 лв.

Чл. 54. Годишният доклад за плащанията към правителства съдържа следната информация за съответния отчетен период:
1. общия размер на извършените плащания към всяко правителство;
2. общия размер за всеки от видовете плащания, извършени към всяко правителство, както следва:
а) права върху продукция;
б) данъци върху печалбата и данъци върху доходите; не се оповестява платеният данък върху добавената стойност, акциз и данък върху доходите на физическите лица;
в) авторски, лицензионни и сродни на тях права;
г) дивиденти;
д) бонуси за подписване на договор, откриване и производство;
e) лицензионни такси, наеми, такси за регистрация и други възнаграждения за лицензи и концесии;
ж) плащания за инфраструктурни подобрения;
3. общия размер на плащанията по всеки проект поотделно, както и общия размер по видовете плащания по т. 2 за всеки проект; когато предприятието е извършило плащания по няколко проекта на едно и също лице, представляващо правителство по смисъла на закона, оповестяването може да бъде по лица, а не по проекти.

Чл. 55. Плащанията в натура се отчитат по стойност и, ако е възможно, по обем. Докладът съдържа обяснителни бележки за начина на  изчисляване на стойността им.

Чл. 56. Годишният доклад за плащанията към правителствата отразява същността, а не формата на съответните плащания или дейности. Плащанията и дейностите не могат да се разделят или обединяват с цел отклонение от прилагането на този закон.

Чл. 57. (1) Доклад за плащанията към правителствата може да не се изготвя, в случай че предприятията са задължени да изготвят такъв доклад за трети страни по силата на закон и докладът съответства на изискванията на този закон.
(2) Докладът по ал. 1 подлежи на публикуване заедно с годишния финансов отчет.

Раздел VI
Консолидиран доклад за плащанията към правителства

Чл. 58. Предприятията майки, които извършват дейност в областта на добивната промишленост или дърводобива от девствени гори и които са задължени да съставят консолидирани финансови отчети, задължително съставят и консолидиран доклад за плащанията към правителства в съответствие с изискванията на раздел V.

Чл. 59. Смята се, че предприятието майка извършва дейност в областта на добивната промишленост или дърводобива от девствени гори, ако някое от неговите дъщерни предприятия извършва дейност в тези области.

Чл. 60. В консолидирания доклад се включват само плащания, произтичащи от операции, свързани с добив и дърводобив.

Чл. 61.  Предприятието майка не съставя  консолидиран доклад по чл. 58:
1. за малка или средна група предприятия, освен когато някое свързано предприятие е предприятие от обществен интерес;
2. когато предприятието майка, което се регулира по законодателството на държава – членка на Европейския съюз, едновременно е дъщерно предприятие и неговото предприятие майка се регулира по законодателството на държава – членка на Европейския съюз.

Чл. 62. (1) Дъщерно предприятие, включително предприятие от обществен интерес, не се включва в консолидирания доклад за плащанията към правителства, когато е изпълнено едно от следните условия:
1. предприятието майка е възпрепятствано в значителна степен от дългосрочни ограничения при упражняване на правата си върху активите или управлението на дъщерното предприятие;
2. информацията, необходима за изготвянето на консолидирания доклад за плащанията към правителствата, не може да бъде получена без извършване на прекомерни разходи или ненужно забавяне;
3. акциите или дяловете на предприятието се притежават единствено с цел  последващата им продажба.
(2) Алинея 1 се прилага само в случай, че при същите условия дъщерното предприятие не е включено в консолидирания финансов отчет.

Глава осма
БЮДЖЕТНИ ПРЕДПРИЯТИЯ

Чл. 63. (1) Бюджетните предприятия осъществяват счетоводството си в съответствие с изискванията на глава петнадесета от Закона за публичните финанси.
(2) Предприятията от сектор „Държавно управление”, различни от тези по ал. 1, които осъществяват счетоводството си съгласно приложимите за бюджетните предприятия изисквания, се определят по реда на чл. 165 от Закона за публичните финанси.
(3) Бюджетните предприятия и предприятията по ал. 2 изготвят и представят годишните си финансови отчети в съответствие с изискванията на чл. 166, ал. 1 от Закона за публичните финанси.
(4) Отчетните данни за активите, пасивите, приходите, разходите и операциите на всички бюджетни предприятия и предприятията по ал. 2 се консолидират от Министерството на финансите съгласно чл. 167 от Закона за публичните финанси.
(5) Формата, структурата и съдържанието на годишните и междинните финансови отчети на бюджетните предприятия и на предприятията по ал. 2 се определят от министъра на финансите съгласно чл. 166, ал. 2 от Закона за публичните финанси.
(6) Редът, начинът и сроковете за съставяне и представяне на финансовите отчети на бюджетните предприятия и публикуването на информацията от тях се определят съгласно чл. 170 от Закона за публичните финанси.

Чл. 64. За отчитането на определени стопански операции, активи и пасиви на бюджетните предприятия министърът на финансите може да определя условия и ред на документиране, форма и реквизити на счетоводните документи, които са задължителни за прилагане.

Чл. 65. Амортизациите в бюджетните предприятия се начисляват въз основа на акт на Министерския съвет.

Чл. 66. За бюджетните предприятия министърът на финансите може да определи срокове за извършване на инвентаризация, различни от посочените в този закон.

Чл. 67. Министърът на финансите може да определя допълнителни изисквания към лицата, които съставят финансови отчети на бюджетните предприятия.

Глава девета
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛ НИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 68. (1) Ръководител, който наруши разпоредбата  на чл. 9, се наказва с глоба от 500 до 5000 лв., а на предприятието се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 10 000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба или имуществена санкция в двоен размер.

Чл. 69. (1) Който наруши изискванията за съхраняване на счетоводна информация по глава първа, раздел  III, се наказва с глоба в размер от 500 до 3500 лв., а на предприятието се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 7000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба или имуществена санкция в двоен размер.

Чл. 70. (1) Който възложи съставяне на финансови отчети в нарушение на чл. 17, ал. 1, се наказва с глоба от 500 до 3000 лв., а на предприятието се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 5000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба или имуществена санкция в двоен размер.

Чл. 71. (1) Лице, което състави финансов отчет, без да отговаря на изискванията на чл. 17, ал. 1 и чл. 18, се наказва с глоба в размер от 500 до 3000 лв. На счетоводно предприятие, което състави финансов отчет, без да отговаря на изискванията на чл. 18, се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 5000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба или имуществена санкция в двоен размер.

Чл. 72. (1) Който е задължен и не състави финансов отчет и/или годишни доклади по глава седма, раздели I – IV, се наказва с глоба в размер от 500 до 3000 лв., а на предприятието се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 5000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба или имуществена санкция в двоен размер.

Чл. 73. (1) Който е задължен и не състави годишни доклади за плащанията към правителствата по реда на глава седма, раздели V и VI, се наказва с глоба в размер от 1000 до 3000 лв., а на предприятието се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 15 000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба или имуществена санкция в двоен размер.

Чл. 74. (1) Който е задължен и не публикува финансов отчет, се наказва с глоба в размер от 200 до 3000 лв., а на предприятието се налага имуществена санкция в размер от 0,1 до 0,5 на сто от нетните приходи от продажби за отчетния период, за който се отнася непубликуваният финансов отчет, но не по-малко от 200 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба или имуществена санкция в двоен размер.

Чл. 75. (1) Който е задължен и не възложи извършването на независим финансов одит на регистриран одитор, се наказва с глоба в размер от 500 до 5000 лв., а на предприятието се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 10 000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба или имуществена санкция в двоен размер.

Чл. 76. (1) Който възложи извършването на независим финансов одит на лице, упражняващо дейност като регистриран одитор, без да е регистрирано по реда на Закона за независимия финансов одит, се наказва с глоба в размер от 500 до 5000 лв., а на предприятието се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 10 000 лв.
(2) Който извърши одит, без да е регистриран одитор по реда на Закона за независимия финансов одит, се наказва с глоба в размер от 500 до 5000 лв.
(3) При повторно нарушение по ал. 1 и 2 се налага глоба или имуществена санкция в двоен размер.

Чл. 77. (1) Който не изпълни друго задължение, произтичащо от този закон, се наказва с глоба в размер от 200 до 1000 лв., а на предприятието се налага имуществена санкция в размер от 300 до 2000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба или имуществена санкция в двоен размер.

Чл. 78. (1) Актовете за установяване на административни нарушения се съставят от органите на Националната агенция за приходите или на Агенцията за държавна финансова инспекция.
(2) Наказателните постановления се издават от министъра на финансите или от оправомощени от него длъжностни лица.
(3) Съставянето на актовете, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1. По смисъла на този закон:
1. „Бюджетни предприятия” са всички лица, прилагащи бюджети, сметки за средства от Европейския съюз и сметки за чужди средства съгласно Закона за публичните финанси, включително Националният осигурителен институт, Националната здравноосигурителна каса, държавните висши училища, Българската академия на науките, Българската национална телевизия, Българското национално радио, Българската телеграфна агенция, както и всички други лица, които са бюджетни организации по смисъла на § 1, т. 5 от допълнителните разпоредби на Закона за публичните финанси.
2. „Група предприятия“ са предприятието майка и всички негови дъщерни предприятия.
3. „Действителен стаж“ е действително прослужено време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило без трудово правоотношение, както и времето, през което лицето е полагало личен труд или е упражнявало свободна професия и изцяло се е осигурявало за своя сметка. В понятието „действителен стаж“ не се включва времето на наборната военна служба и времето за отглеждане на малко дете.
4. „Дъщерно предприятие“ е юридическо лице, контролирано от друго юридическо лице (предприятие майка). Юридическите лица, които са дъщерни на дъщерното предприятие, също се смятат за дъщерни предприятия на предприятието майка.
5. „Инвентаризация” е процесът на подготовка и фактическа проверка чрез различни способи на натуралните и стойностните параметри на активите и пасивите на предприятието към точно определена дата, съпоставяне на получените резултати със счетоводните данни и установяване на евентуални разлики.
6. „Инвестиционни дружества“ са:
а) дружества, чийто единствен предмет на дейност е влагане на средствата им в различни ценни книжа, недвижими имоти и други активи с единствената цел да бъдат разпределени инвестиционните рискове и акционерите им да се възползват от резултатите от управлението на техните активи;
б) дружества, свързани с инвестиционни дружества с постоянен капитал, ако единственият предмет на дейност на тези свързани дружества е да придобият изцяло изплатени акции, емитирани от тези инвестиционни дружества, без да се засяга член 22, параграф 1, буква „з“ от Директива 2012/30/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. за съгласуване на гаранциите, които се изискват в държавите членки за дружествата по смисъла на член 54, втора алинея от Договора за функционирането на Европейския съюз, за защита на интересите както на съдружниците, така и на трети лица по отношение учредяването на акционерни дружества и поддържането и изменението на техния капитал с цел тези гаранции да станат равностойни (ОВ, L 315/74 от 14 ноември 2012 г.).
7. „Консолидиран финансов отчет” е финансов отчет, който представя имущественото и финансовото състояние, отчетения финансов резултат, промените в паричните потоци и в собствения капитал на предприятията, включени в консолидирането, все едно че те са едно предприятие.
8. „Международни счетоводни стандарти“ (МСС) са приетите в съответствие с Регламент (ЕО) 1606/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 19 юли 2002 г. за прилагането на Международните счетоводни стандарти и включват Международните счетоводни стандарти (International Accounting Standards (IAS)), Международните стандарти за финансова отчетност (International Financial Reporting Standards (IFRS)) и свързаните с тях тълкувания (SIC-IFRIC interpretations), последващите изменения на тези стандарти и свързаните с тях тълкувания, бъдещите стандарти и свързаните с тях тълкувания, издадени или приети от Съвета по международните счетоводни стандарти (International Accounting Standards Board (IASB)).
9. „Място на стопанска дейност” е мястото на стопанска дейност по смисъла на § 1, т. 5 от допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
10. „Независим финансов одит на финансов отчет” е одитът по Закона за независимия финансов одит.
11. „Нетни приходи от продажби” са сумите от продажба на продукция, стоки и услуги, получени от обичайната дейност на предприятието, намалени с търговските отстъпки, данъка върху добавената стойност и други данъци, пряко свързани с приходите.
12. „Обичайна дейност” е съвкупност от стопански операции, извършвани регулярно от предприятието в рамките на осъществяваната от него дейност.
13. „Основна дейност“ по смисъла на т. 22, букви „и“, „к“ и „л“ е дейността на търговското дружество, когато общата стойност на нетните приходи от продажби от съответната дейност представлява повече от 50 на сто от общата стойност на нетните приходи от продажби за отчетния период.
14. „Отчетен период” е календарната година (1 януари-31 декември), освен когато в този закон е предвидено друго.
15. „Плащане към правителство“ за целите на глава седма, раздел V е платена сума в парично изражение или в натура от предприятие, работещо в добивната промишленост или от предприятие, работещо в дърводобива от девствени гори за задължения към правителството по чл. 54, т. 2.
16. „Повторно” е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което нарушителят е наказан за същото по вид нарушение.
17. „Правителство“ за целите на глава седма, раздел V е национален, регионален или местен орган на държава – членка на Европейския съюз, или на трета държава. Понятието „правителство” включва дирекция, агенция или предприятие, контролирани от органите на държавата.
18. „Предприятие майка“ е юридическо лице, което упражнява контрол спрямо едно или повече дъщерни предприятия.
19. „Предприятие, работещо в добивната промишленост“ е предприятие, осъществяващо дейност, свързана с проучване, търсене, откриване, разработване на находища и добив на минерали, нефт, природен газ или други суровини, попадащи в обхвата на икономическите дейности, изброени в приложение I, раздел В, позиции 05-08 към Регламент (ЕО) № 1893/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г. за установяване на статистическа класификация на икономическите дейности NACE Rev. 2 и за изменение на Регламент (ЕИО) № 3037/90 на Съвета, както и на някои ЕО регламенти относно специфичните статистически области, наричан по-нататък „Регламент (ЕО) № 1893/2006“.
20. „Предприятие, работещо в дърводобива от девствени гори“ е предприятие, осъществяващо дейност в девствени гори съгласно приложение I, раздел А, позиция 02, група 02.2 към Регламент (ЕО) № 1893/2006.
21. „Проект“ за целите на глава седма, раздел V са оперативни дейности, управлявани по силата на договор, лиценз, лизинг, концесия или подобни правни споразумения, представляващи основание за задължение за плащане към правителство. Ако такива споразумения са  свързани помежду си, те се смятат за един проект.
22. „Предприятия от обществен интерес” са:
а) предприятия, чиито прехвърлими ценни книжа са допуснати до търговия на регулирания пазар в държава – членка на Европейския съюз;
б) кредитни институции;
в) застрахователи и презастрахователи;
г) пенсионноосигурителните дружества и управляваните от тях фондове;
д) инвестиционни посредници, които са големи предприятия по този закон;
е) колективни инвестиционни схеми и управляващи дружества по смисъла на Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, които са големи предприятия по този закон;
ж) финансови институции по смисъла на Закона за кредитните институции, които са големи предприятия по този закон;
з) „Холдинг Български държавни железници” ЕАД и дъщерните му предприятия; Национална компания „Железопътна инфраструктура“;
и) търговски дружества, чиято основна дейност е да произвеждат и/или да пренасят, и/или да продават електроенергия и/или топлоенергия и които са големи предприятия по този закон;
к) търговски дружества, чиято основна дейност е да внасят и/или пренасят, и/или разпределят и/или транзитират природен газ и които са големи предприятия по този закон;
л) търговски дружества, чиято основна дейност е да предоставят водоснабдителни и канализационни услуги.
23. „Регулиран пазар” е този по смисъла на чл. 73 от Закона за пазарите на финансови инструменти.
24. „Ръководител на предприятие“ е лице или лица, които лично ръководят предприятието в качеството си на собственици, управители или упълномощени с договор, които носят отговорност за цялата икономическа дейност на предприятието пред собственика или собствениците – акционерите, съдружниците, пред местното самоуправление или пред държавата.
25. „Свързани предприятия“ са всеки две или повече предприятия в рамките на дадена група.
26. „Сектор „Държавно управление” е сектор „Държавно управление” (General government) съгласно изискванията на Европейската система от национални и регионални сметки в Общността.
27. „Счетоводно предприятие” е всяко лице, регистрирано по Търговския закон или по законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, или на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, в чийто предмет на дейност е включено организиране на счетоводно отчитане и съставяне на финансови отчети.
28. „Финансови холдингови дружества“ са дружества, чийто единствен предмет на дейност е придобиване на участия в други дружества, управление на тези участия и извличане на печалба от тях, без те самите пряко или непряко да участват в управлението на тези дружества и без да се засягат правата, които финансовите холдингови дружества притежават в качеството си на акционери.
29. „Цифров или друг идентификатор” е цифров или друг уникален постоянно повтарящ се код, който съответства еднозначно на лицето, което има права за извършване на определени действия.

§ 2. Този закон въвежда изискванията на:
1. Директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно годишните финансови отчети, консолидираните финансови отчети и свързаните доклади на някои видове предприятия и за изменение на Директива 2006/43/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директиви 78/660/ЕИО и 83/349/ЕИО на Съвета (ОВ, L 182/19 от 29 юни 2013 г.).
2. Директива 2014/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2014 г. за изменение на Директива 2013/34/ЕС по отношение на оповестяването на нефинансова информация и на информация за многообразието от страна на някои големи предприятия и групи (ОВ, L 330/1 от 15 ноември 2014 г.).

§ 3. Микропредприятията, извън облекченията за тях по този закон, се третират като малки предприятия.

§ 4. Предприятията от обществен интерес за целите на този закон се третират като големи предприятия, с изключение на приложимата счетоводна база, независимо от балансовата стойност на активите, нетните приходи от продажби и средната численост на персонала.

§ 5. Когато предприятие по § 1, т. 22 от допълнителните разпоредби престане да бъде предприятие от обществен интерес, то може еднократно в първия отчетен период, следващ периода, в който е престанало да бъде предприятие от обществен интерес, да промени приложимата си счетоводна база.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 6. Този закон отменя Закона за счетоводството (обн., ДВ, бр. 98 от 2001 г.; изм., бр. 91 от 2002 г., бр. 96 от 2004 г., бр. 102 и 105 от 2005 г., бр. 33, 63, 105 и 108 от 2006 г., бр. 57 от 2007 г., бр. 50, 69 и 106 от 2008 г., бр. 95 от 2009 г., бр. 94 от 2010 г., бр. 19, 34 и 99 от 2011 г., бр. 94 от 2012 г. и бр. 15, 91 и 100 от 2013 г.).

§ 7. Предприятията и групите предприятия определят категорията си за 2016 г. в съответствие с чл. 19 и 21 съгласно показателите си към 31 декември 2015 г.

§ 8. Предприятията, които към 1 януари 2016 г. отговарят на критериите за микро-, малко или средно предприятие съгласно чл. 19 от този закон и съставят годишните си финансови отчети на база Международни счетоводни стандарти, могат еднократно да преминат към прилагане на Национални счетоводни стандарти след приемане на национален счетоводен стандарт.

§ 9. Незавършените административнонаказател ни производства до влизането в сила на този закон се довършват по досегашния ред.

§ 10. (1) Съставянето и одитирането на финансовите отчети и докладите за дейността за 2015 г. се извършват по реда на отменения Закон за счетоводството.
(2) Публикуването на финансовите отчети и докладите за дейността за 2015 г. се извършва по реда на този закон.

§ 11. (1) Големите предприятия по този закон съставят годишните си финансови отчети за 2016 г. на база на Международните счетоводни стандарти.
(2) Разпоредбата на чл. 34, ал. 2 по отношение на големите предприятия се прилага от 1 януари 2017 г.

§ 12. В Закона за политическите партии (обн., ДВ, бр. 28 от 2005 г.; изм., бр. 102 от 2005 г., бр. 17 и 73 от 2006 г., бр. 59 и 78 от 2007 г., бр. 6 от 2009 г., бр. 54 и 99 от 2010 г., бр. 9 и 99 от 2011 г., бр. 30, 68 и 71 от 2013 г., бр. 19 от 2014 г. и бр. 32 от 2015 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 23 ал. 5 се изменя така:
„(5) Непаричните приходи по ал. 1 се оценяват по реда на чл. 26, ал. 2 от Закона за счетоводството.“
2. В чл. 34 ал. 1 се изменя така:
„(1) Политическите партии изготвят финансов отчет за предходната календарна година съгласно изискванията на глава трета, раздел III от Закона за счетоводството.“

§ 13. В Кодекса за застраховането (обн., ДВ, бр. 103 от 2005 г.; изм., бр.105 от 2005 г., бр. 30, 33, 34, 54, 59, 80, 82 и 105 от 2006 г., бр. 48, 53, 97, 100 и 109 от 2007 г., бр. 67 и 69 от 2008 г., бр. 24 и 41 от 2009 г., бр. 19, 41, 43, 86 и 100 от 2010 г., бр. 51, 60 и 77 от 2011 г., бр. 21, 60 и 77 от 2012 г. и бр. 20, 70 и 109 от 2013 г.) в § 1, т. 29 от допълнителните разпоредби думите „чл. 37, ал. 2“ се заменят с „чл. 31, ал. 1“.

§ 14. В Кодекса за социално осигуряване (обн., ДВ, бр. 110 от 1999 г.; Решение № 5 на Конституционния съд от 2000 г. – бр. 55 от 2000 г.; изм., бр. 64 от 2000 г., бр. 1, 35 и 41 от 2001 г., бр. 1, 10, 45, 74, 112, 119 и 120 от 2002 г., бр. 8, 42, 67, 95, 112 и 114 от 2003 г., бр. 12, 21, 38, 52, 53, 69, 70, 112 и 115 от 2004 г., бр. 38, 39, 76, 102, 103, 104 и 105 от 2005 г., бр. 17, 30, 34, 56, 57, 59 и 68 от 2006 г.; попр., бр. 76 от 2006 г.; изм., бр. 80, 82, 95, 102 и 105 от 2006 г., бр. 41, 52, 53, 64, 77, 97, 100, 109 и 113 от 2007 г., бр. 33, 43, 67, 69, 89, 102 и 109 от 2008 г., бр. 23, 25, 35, 41, 42, 93, 95, 99 и 103 от 2009 г., бр. 16, 19, 43, 49, 58, 59, 88, 97, 98 и 100 от 2010 г.; Решение № 7 на Конституционния съд от 2011 г. – бр. 45 от 2011 г.; изм., бр. 60, 77 и 100 от 2011 г., бр. 7, 21, 38, 40, 44, 58, 81, 89, 94 и 99 от 2012 г., бр. 15, 20, 70, 98, 104, 106, 109 и 111 от 2013 г., бр. 1, 18, 27, 35, 53 и 107 от 2014 г. и бр. 12, 14, 22, 54 , 61 и 79 от 2015 г.) в чл. 186а, ал. 2 думите „със съдържанието по чл. 26, ал. 1“ се заменят със „съгласно чл. 29, ал. 1“.

§ 15. В Закона за акцизите и данъчните складове (обн., ДВ, бр. 91 от 2005 г.; изм., бр. 105 от 2005 г., бр. 30, 34, 63, 80, 81, 105 и 108 от 2006 г., бр. 31, 53, 108 и 109 от 2007 г., бр. 36 и 106 от 2008 г., бр. 6, 24, 44 и 95 от 2009 г., бр. 55 и 94 от 2010 г., бр. 19, 35, 82 и 99 от 2011 г., бр. 29, 54 и 94 от 2012 г., бр. 15, 101 и 109 от 2013 г., бр. 1 и 105 от 2014 г. и бр. 30 от 2015 г.) в чл. 84, ал. 6 в текста преди т. 1 думите „чл. 7“ се заменят с „чл. 6“.

§ 16. В Закона за водите (обн., ДВ, бр. 67 от 1999 г.; изм., бр. 81 от 2000 г., бр. 34, 41 и 108 от 2001 г., бр. 47, 74 и 91 от 2002 г., бр. 42, 69, 84 и 107 от 2003 г., бр. 6 и 70 от 2004 г., бр. 18, 77 и 94 от 2005 г., бр. 29, 30, 36 и 65 от 2006 г.; попр., бр. 66 от 2006 г.; изм., бр. 105 и 108 от 2006 г., бр. 22 и 59 от 2007 г., бр. 36, 52 и 70 от 2008 г., бр. 12, 32, 35, 47, 82, 93, 95 и 103 от 2009 г., бр. 61 и 98 от 2010 г., бр. 19, 28, 35 и 80 от 2011 г., бр. 45, 77 и 82 от 2012 г., бр. 66 и 103 от 2013 г., бр. 26, 49, 53 и 98 от 2014 г. и бр. 12, 14, 17, 58 и 61 от 2015 г.) в § 4  ал. 4 от преходните и заключителните разпоредби се изменя така:
„(4) За дълготрайните активи на обектите по ал. 3 и за другите водностопански системи и съоръжения, за които има учредена концесия, се начисляват амортизационни отчисления съгласно приложимите счетоводни стандарти в съответствие с глава четвърта от Закона за счетоводството.”

§ 17. В Закона за данъците върху доходите на физическите лица (обн., ДВ, бр. 95 от 2006 г.; изм., бр. 52, 64 и 113 от 2007 г., бр. 28, 43 и 106 от 2008 г., бр. 25, 32, 35, 41, 82, 95 и 99 от 2009 г., бр. 16, 49, 94 и 100 от 2010 г., бр. 19, 31, 35, 51 и 99 от 2011 г., бр. 40, 81 и 94 от 2012 г., бр. 23, 66, 100 и 109 от 2013 г., бр. 1, 53, 98, 105 и 107 от 2014 г. и бр. 12,  22, 61 и 79 от 2015 г.)  в чл. 9, ал. 2 думите „чл. 7“ се заменят с „чл. 6“.

§ 18. В Закона за дружествата със специална инвестиционна цел (обн., ДВ, бр. 46 от 2003 г.; изм., бр. 109 от 2003 г., бр. 107 от 2004 г., бр. 34, 80 и 105 от 2006 г., бр. 52 и 53 от 2007 г., бр. 77 от 2011 г. и бр. 34 от 2015 г.) в чл. 12, ал. 2, изречение второ думите „чл. 34, ал. 2“ се заменят с „чл. 18“.

§ 19. В Закона за корпоративното подоходно облагане (обн., ДВ, бр. 105 от 2006 г.; изм. бр. 52, 108 и 110 от 2007 г., бр. 69 и 106 от 2008 г., бр. 32, 35 и 95 от 2009 г., бр. 94 от 2010 г., бр. 19, 31, 35, 51, 77 и 99 от 2011 г., бр. 40 и 94 от 2012 г., бр. 15, 16, 23, 68, 91, 100 и 109 от 2013 г. бр. 1, 105 и 107 от 2014 г. и бр. 12, 22, 35 и 79 от 2015 г.)  в чл. 10, ал. 3 думите „чл. 1, ал. 2“ се заменят с „чл. 2“.

§ 20. В Закона за лечебните заведения (обн., ДВ, бр. 62 от 1999 г.; изм., бр. 88 и 113 от 1999 г.; попр., бр. 114 от 1999 г.; изм., бр. 36, 65 и 108 от 2000 г.; Решение № 11 на Конституционния съд от 2001 г. – бр. 51 от 2001 г.; изм., бр. 28 и 62 от 2002 г., бр. 83, 102 и 114 от 2003 г., бр. 70 от 2004 г., бр. 46, 76, 85, 88 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34, 59, 80 и 105 от 2006 г., бр. 31, 53 и 59 от 2007 г., бр. 110 от 2008 г., бр. 36, 41, 99 и 101 от 2009 г., бр. 38, 59, 98 и 100 от 2010 г., бр. 45 и 60 от 2011 г., бр. 54, 60 и 102 от 2012 г., бр. 15 и 20 от 2013 г., бр. 47 от 2014 г. и бр. 72 от 2015 г.) в чл. 102, ал. 4  думите „чл. 15 от Закона за счетоводството“ се заменят с „приложимите счетоводни стандарти в съответствие с глава четвърта от Закона за счетоводството“.

§ 21. В Закона за меценатството (обн., ДВ, бр. 103 от 2005 г.; изм., бр. 30, 34, 63 и 80 от 2006 г., бр. 53 и 109 от 2007 г., бр. 42 от 2009 г. и бр. 20 от 2012 г.) в чл. 21, ал. 2 се правят следните изменения:
1. В т. 1 думите „чл. 1, ал. 2“ се заменят с „чл. 2“.
2. В т. 2 думите „чл. 1, ал. 2“ се заменят с „чл. 2“.

§ 22. В Закона за опазване на околната среда (обн., ДВ, бр. 91 от 2002 г.; попр., бр. 98 от 2002 г.; изм., бр. 86 от 2003 г., бр. 70, 74, 77, 88, 95 и 105 от 2005 г., бр. 30, 65, 82, 99, 102 и 105 от 2006 г., бр. 31, 41 и 89 от 2007 г., бр. 36, 52 и 105 от 2008 г., бр. 12, 19, 32, 35, 47, 82, 93 и 103 от 2009 г., бр. 46 и 61 от 2010 г., бр. 35 и 42 от 2011 г., бр. 32, 38, 53 и 82 от 2012 г., бр. 15, 27 и 66 от 2013 г., бр. 22 и 98 от 2014 г. и бр. 62 от 2015 г.) в чл. 62, ал. 7 думите „чл. 33, ал. 6“ се заменят с „чл. 63, ал. 4“.

§ 23. В Закона за публичното предлагане на ценни книжа (обн., ДВ, бр. 114 от 1999 г.; изм. бр. 63 и 92 от 2000 г., бр. 28, 61, 93 и 101 от 2002 г., бр. 8, 31, 67 и 71 от 2003 г., бр. 37 от 2004 г., бр. 19, 31, 39, 103 и 105 от 2005 г., бр. 30, 33, 34, 59, 63, 80, 84, 86 и 105 от 2006 г., бр. 25, 52, 53 и 109 от 2007 г., бр. 67 и 69 от 2008 г., бр. 23, 24, 42 и 93 от 2009 г., бр. 43 и 101 от 2010 г., бр. 57 и 77 от 2011 г., бр. 21, 94 и 103 от 2012 г., бр. 109 от 2013 г. и бр. 34 , 61 и 62 от 2015 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 81, ал. 3, изречение второ думите „чл. 34, ал. 2“ се заменят с „чл. 18“.
2. В чл. 100м, ал. 3, изречение второ думите „чл. 34, ал. 2“ се заменят с „чл. 18“.
3. В чл. 124, ал. 2, т. 4 думите „чл. 26, ал. 1“ се заменят с „чл. 29, ал. 1“.

§ 24. В Закона за пътищата (обн., ДВ, бр. 26 от 2000 г.; изм., бр. 88 от 2000 г., бр. 111 от 2001 г., бр. 47 и 118 от 2002 г., бр. 9 и 112 от 2003 г., бр. 6 и 14 от 2004 г., бр. 88 и 104 от 2005 г., бр. 30, 36, 64, 102, 105 и 108 от 2006 г., бр. 59 от 2007 г., бр. 43 и 69 от 2008 г., бр. 12, 32, 41, 42, 75, 82 и 93 от 2009 г., бр. 87 от 2010 г., бр. 19, 39, 55 и 99 от 2011 г., бр. 38, 44, 47 и 53 от 2012 г., бр. 15 и 66 от 2013 г., бр. 16, 53 и 98 от 2014 г. и бр. 10, 14, 37 и 61 от 2015 г.) в чл. 28з, ал. 2 думите „чл. 33, ал. 6“ се заменят с „чл. 63, ал. 4“.

§ 25. В Закона за търговския регистър (обн., ДВ, бр. 34 от 2006 г.; изм., бр. 80 и 105 от 2006 г., бр. 53 и 59 от 2007 г., бр. 104 от 2007 г., бр. 50 и 94 от 2008 г., бр. 44 от 2009 г., бр. 101 от 2010 г., бр. 34 и 105 от 2011 г., бр. 25, 38 и 99 от 2012 г., бр. 40 от 2014 г. и бр. 22 и 54 от 2015 г.) в чл. 6, ал. 3 думите „чл. 40, ал. 1 – 3“ се заменят с „чл. 38, ал. 1, 3 и 5“.

§ 26. В Търговския закон (обн., ДВ, бр. 48 от 1991 г.; изм., бр. 25 от 1992 г., бр. 61 и 103 от 1993 г., бр. 63 от 1994 г., бр. 63 от 1995 г., бр. 42, 59, 83, 86 и 104 от 1996 г., бр. 58, 100 и 124 от 1997 г., бр. 21, 39, 52 и 70 от 1998 г., бр. 33, 42, 64, 81, 90, 103 и 114 от 1999 г., бр. 84 от 2000 г., бр. 28, 61 и 96 от 2002 г., бр. 19, 31 и 58 от 2003 г., бр. 31, 39, 42, 43, 66, 103 и 105 от  2005 г., бр. 38, 59, 80 и 105 от  2006 г., бр. 59, 92 и 104 от 2007 г., бр. 50, 67, 70, 100 и 108 от 2008 г., бр. 12, 23, 32, 47 и 82 от 2009 г., бр. 41 и 101 от 2010 г., бр. 14, 18 и 34 от 2011 г., бр. 53 и 60 от 2012 г., бр. 15 и 20 от 2013 г., бр. 27 от 2014 г. и бр. 22 от 2015 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 221:
а) в т. 6. накрая се добавя „когато извършването на одит е задължително в предвидените от закон случаи или е взето решение за извършване на независим финансов одит“;
б) в т. 7 след думата „одитор“ се добавя „когато е бил извършен независим финансов одит“.
2. В чл. 245 накрая се добавя „когато извършването на одит е задължително в предвидените от закон случаи или е било взето решение за извършване на независим финансов одит“.
3. В чл. 248 ал. 1 се изменя така:
„(1) Годишният финансов отчет се проверява от назначените от общото събрание регистрирани одитори в предвидените от закон случаи.“
4. В чл. 249, ал. 1 след думата „Когато“ се добавя „годишните финансови отчети на дружеството подлежат на задължителен независим финансов одит по закон и“ .
5. В чл. 251:
а) в ал. 3 изречение първо се изменя така: „Когато извършването на  независим финансов одит е задължително в предвидените от закон случаи или когато е взето решение за извършване на независим финансов одит, общото събрание приема годишния финансов отчет след приключване на одита и представяне на одиторския доклад. Регистрираният одитор участва в заседанието на надзорния съвет, съответно на съвета на директорите по ал. 1 и 2.“;
б) в ал. 4 думите „Провереният и приет“ се заменят с „Приетият от общото събрание“.

§ 27. В Закона за независимия финансов одит (обн., ДВ, бр. 101 от 2001 г., изм., бр. 91 от 2002 г., бр. 96 от 2004 г., бр. 77 и 105 от 2005 г., бр. 30, 33, 62 и 105 от 2006 г., бр. 67 от 2008 г., бр. 95 от 2009 г., бр. 54 от 2010 г., бр. 99 от 2011 г., бр. 38, 60 и 102 от 2012 г., бр. 15 от 2013 г. и бр. 61 от 2015 г.)  в § 1 от допълнителната разпоредба т. 11 се изменя така:
„11. „Предприятия от обществен интерес“ са тези по смисъла на § 1, т. 22 от допълнителните разпоредби на Закона за счетоводството.“

§ 28. В Закона за публичните финанси (ДВ, бр. 15 от 2013 г.) в чл. 168, ал. 1 думите „чл. 1, ал. 2” се заменят с „чл. 2”.

§ 29. Законът влиза в сила от 1 януари 2016 г., с изключение на чл. 48 – 52, които  влизат в сила от 1 януари 2017 г.

Законът е приет от 43-ото Народно събрание на 24 ноември 2015 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

Работни дни 2016

През 2016 г. работните дни в България са от понеделник до петък, с изключение на:

Януари – неработен – 1 (петък)

Март – неработни – 3 (четвъртък), 4 (петък); работен – 12 (събота)

Април – неработни – 29 (петък)

Май – неработни – 2 (понеделник), 6 (петък), 23 (понеделник), 24 (вторник); работен – 14 (събота)

Септември – неработни – 5 (понеделник), 6 (вторник), 22 (четвъртък), 23 (петък); работни – 10 (събота), 17 (събота)

Декември – неработен – 26 (понеделник)

По месеци

Общо работни дни през годината – 252

„Финансовите пирамиди представляват модели за правене на бизнес, при които приемането на нови членове носи приходи на старите членове. Обикновено не се произвеждат никакви продукти или услуги.“

…

…твърдят, че можеш да получиш нещо за нищо. Те все едно казват „Нека да предположим, че прасетата могат да летят“. И ти тогава казваш: „Знаете, че не е добре да се предполага, че прасетата могат да летят“. А те отговарят: „Нещо не ти е наред на теб. Не разбираш ли огромните предимства на летящите прасета?“
за задължителните „частни пенсионни фондове“ от Пол Кругман – нобелов лауреат по икономика

…

„Просто така е направена схемата, не само в България… а в доста други държави тя е внедрена, че всъщност няма никакъв стимул в тези фондове те да изкарват пари, освен за себе си… Това е неработеща система… “ Симеон Дянков, министър на финансите, извадка от стенограма от заседанието на НСТС – 9.10.2012 г.

…

“Пенсионните дружества може да се окажат в невъзможност да изплащат бъдещите втори пенсии заради прекалено многото рискове, които крие допълнителното задължително пенсионно осигуряване – дълголетие на клиентите, недобро инвестиране на средствата, сривове заради икономически кризи“
… единственото решение да се гарантират тези пенсии е да се създаде общ пул (сметка) и в нея да влязат парите на хората, които вече получават пенсии, и сумите, които остават от партидите на починалите„

“Ние искахме да регламентираме това още при правенето на пенсионната реформа през 2000 г. Но това беше малко след фалитите на банките, рухването на финансовите пирамиди и първите реакции на хората бяха, че правим още една пирамида. Затова отложихме решаването на въпроса за по-нататък”, призна Йордан Христосков, един от авторите на големите пенсионни промени преди 12 г.

…

„Приватизацията на социалното осигуряване има смехотворни цели – по-голям избор и по-висока възвръщаемост, но по-висока възвръщаемост не може да се реализира без по-големи рискове… … Няма безплатен обяд. Една от основните причини да имаме държавно обществено осигуряване е, че гражданите трябва да имат стабилно ниво на доходи когато се пенсионират. Парите им не може да бъдат проигравани… Не е възможно което и да е правителство да остави милиони възрастни хора да поемат последиците от срив на финансовите пазари, което да ги остави в крайна бедност“
Джоузеф Стиглиц – скромен носител на нобеловата награда по икономика и бивш вицепрезидент на Световната банка

…

Защо ние се отказваме от задължителния „частен пенсионен фонд“ по ДЗПО схемата?

1. противно на очакванията изобщо не твърдим, че задължителните „частни пенсионни фондове“ в цял свят са финансови пирамиди, обаче нобелови лауреати по икономика намекват за това

2. не искаме държавата да задлъжнява с 900 милиона лева на година – приблизително толкова средства ще се отклонят към „универсалните пенсионни фондове“ и „професионалните пенсионни фондове“ през 2015 г. ако гражданите не бъдат активни и не се откажат от „личната си сметка“ в абсолютно принудителната до края на 2014 г. схема на задължителните „частни пенсионни фондове“. От 2015 г. родените след 1959 г. могат да кажат „НЕ“ на схемата, „НЕ“ на принудата да плащат данъци на частни фирми. Не казваме, че схемата е лоша, а само, че вече хората могат да й кажат „НЕ“. В правото на избор и свободата да кажеш „НЕ“ няма нищо лошо между другото, или поне либералите са на това мнение

3. не ни мислете за чак такива патриоти и либерали – гледаме си личния интерес и не искаме да загубим 28% от държавната си пенсия (съотношението вноска в УПФ 5% и обща вноска за фонд пенсии 17,8%) и да треперим 40 години дали на „частния ни пенсионен фонд“ няма нещо да му стане през годините, дали някой няма да ни открадне парите, дали няма да дойде икономическа криза, или инфлация, не искаме да се вълнуваме и от големия спор – дали доходността била отрицателна или 0% цяло и нещо на година, обаче от този период до онзи период повече и т.н. Света го е имало преди ДЗПО, ще го има и след затварянето на схемата

4. не ни мислете, че ни е притрябвала чак толкова пенсията – ние не сме будали и ни е известно, че схемата с „капиталово натрупване“, което да осигурява достойни старини на милиони стари хора, е невъзможно, дори и при най-добри намерения. Няма как всички да са милионери, или ако станат, то милионите няма да струват нищо. Няма дори как значителна част от населението да е богато – икономиката се крепи на зависимостта. Натрупването на богатство изобщо не гарантира благосъстояние – утре някой трябва да отиде да работи, за да може богатството да се осребри, ако никой не отиде да работи, капиталовото натрупване нищо не струва. Ако ли пък с изкуствен интелект е възможно да се осигурява благосъстояние, то „капиталовото натрупване“ отново не струва нищо – на роботите пари не им трябват, за да работят. Обикновените животни пък, с виртуалните хартийки изобщо не могат да се накарат да работят. Затова ако някой твърди, че с „капиталово натрупване“ правено от всички е възможно да се осигури благосъстояние на всички, с пълни основания може да се заподозре в нагло шарлатанство

5. „… Разходите за управление на държавното обществено осигуряване са многократно по-ниски от тези на частните пенсионни фондове… … Преход от държавно пенсионно осигуряване към приватизация на системата би означавало, че днешните работещи трябва да платят двойно за пенсионирането си“
Джоузеф Стиглиц – скромен носител на нобеловата награда по икономика и бивш вицепрезидент на Световната банка

6. не е възможно дори и на теория съществуването на задължителни „частни пенсионни фондове“ при лоши демографски условия, или от съществуването им няма никаква полза за обществото. Прост пример: Да кажем, че след 40 години съотношението работещи/пенсионери ще е 1 към 1. Гадна работа, нали? НОИ ще има проблем – пенсиите ще са много ниски сигурно и ще се работи по-дълго. Безспорно това е самата истина. Обаче да видим със задължителния „частен пенсионен фонд“ какво би станало: – да допуснем, че този фонд е запазил покупателната способност на парите след 40 години (в това допускане не се влага никаква ирония и сарказъм) – да допуснем, че средното лице има доход 1000 лева (за по-лесно смятане) – да допуснем, че вноската за пенсия в частен фонд е 5% както е сега – така 1 лице трябва да има натрупани реални 50 лева * 12 месеца * 40 години или 24 000 лева – да допуснем, че с някаква ментелива актюерска прогноза се докаже, че средния пенсионер живее 200 месеца след пенсия и тези 24 000 лева трябва да се изплащат от „частния фонд“ 200 месеца (16,67 години след пенсия, уау – това ще рече, че средната продължителност на живота в България е станала 82 години) Така при тази лоша демография 1 работещ към 1 пенсионер какво би станало? В частния фонд би влизала вноска от 50 лева, а ще излиза пенсия от 120 лева. Пита се в задачата след колко време дружеството, което управлява частния фонд ще се откаже от този така почтен бизнес. И това няма да е фалит, просто обикновено отказване

7. искаме ясно да се разграничи къде спира намесата на държавата и къде се появява частната инициатива – данъци може да събира само държавата и данъците (включително осигуровките) трябва да се харчат незабавно, връщайки се при гражданите. Къде е частната инициатива? Където държавата не се бърка, не гарантира бизнеса и не носи приходите на „частни фирми“ ползващи се от държавна протекция. Готови сме да плащаме ниски данъци на държавата, но молим каквото е в сферата на частната собственост, държавата да не ни принуждава (ДЗПО) или подсказва (доброволни фондове с данъчни преференции) как да го инвестираме или харчим. Ако даден продукт е добър, хората сами ще отидат да си го купят. Всяка намеса на държавата говори, че продуктът е с елементи на ментеливост и му трябва държавна намеса, за да се намерят балами да го купуват. В същото време големите експерт-специалисти от шарлатанско царство ще продължават да говорят, че продуктът не, че бил ментелив, а хората понеже били много глупави и нямало да искат да го купуват, ако държавата не ги принуди или поощрява да го правят…

А сега може би най-важното

Как да се откажа от „частния пенсионен фонд“, в който държавата ме беше принудила да участвам насила до края на 2014 г.

1. отивам в териториалното поделение на НАП по постоянен адрес, подавам заявление (цялата процедура отнема не повече от 5 минути, от тук може да се свали и подготви предварително заявлението)
2. това е всичко

Не приканваме никой да прави каквото и да е, всеки роден след 1959 г. би трябвало да има мозък в главата си и да може сам да заподозре, че когато му обещават доходност, като трябва само да инвестира дългосрочно и принудително, значи сигурно има нещо гнило в иначе така хубавата схема.

„Ако някоя жаба бъде пусната в казан с хладка вода и водата бавно се подгрява, жабата ще усети горещината едва когато е толкова сварена, че вече не може да се спаси. Но ако жабата бъде пусната във вряла вода, тя веднага усеща опасността и изскача навън“ – Синдром на сварената жаба

За по-запознатите със схемата ДЗПО, даването на възможността на жабите да изскочат от казана е момент за празник – Честито!

„Над 80 хил. лв. се очаква да е средната стойност по партидата на мъж, осигурявал се 40 години на средномесечния осигурителен доход за страната“

„Централната идея на финансовите пирамиди е, че на членовете им се обещава, че ще получат многократно по-големи облаги от приноса на други хора, по-късно като възнаграждение.“

Не твърдим по никакъв начин, че принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“ са менте и че обещават по модел „човека взе парите и каза да чакам 40 години“ (от КФН казват, че всичко е наред и ние им вярваме без да се замисляме дори), нанесли са загуба за осигурените лица и държавата, и че схемата като цяло носи загуба за обществото и огромни печалби за малцина. Изобщо не твърдим това и ако някой си внушава нещо друго, явно го преследва голямата пенсия от задължителен „частен пенсионен фонд“

„Не е нужно да изпиеш цялото море, за да се убедиш, че е солено“ – Емил Кротки

Декларираме само ясно и категорично, че не желаем да участваме в схемата ДЗПО, никога няма да се запишем да участваме доброволно, и не вярваме в летящите прасета

„Всеки, който има пред себе си перспективата за пенсия в напреднала възраст или инвалидност, дори и да е съвсем малка, е много по-щастлив и доволен от съдбата си, много по-сговорчив, и много по-лесно се управлява, от този, чието бъдеще е напълно несигурно… Постигането на доволство сред бедните не би било никак скъпо. Те трябва да разберат, че държавата не само взима, но и дава, и не като милостиня, а като право на онези, които имат нужда от грижи, когато изпаднат в неработоспособност“
Ото фон Бисмарк – създателят на първата регламентирана държавна пенсионна система в света през 19 век, която гарантира социалния мир в обществото

Join the party

Да закрием задължителните „частни пенсионни фондове“

Roma non solvit proditores

…

Работни дни 2015

През 2015 г. работните дни в България са от понеделник до петък, с изключение на:

Януари – неработни – 1 (четвъртък), 2 (петък); работен – 24 (събота)

Март – неработни – 2 (понеделник), 3 (вторник); работен – 21 (събота)

Април – неработни – 10 (петък), 13 (понеделник)

Май – неработни – 1 (петък), 6 (сряда)

Септември – неработни – 21 (понеделник), 22 (вторник); работен – 12 (събота)

Декември – неработни – 24 (четвъртък), 25 (петък), 31 (четвъртък); работен – 12 (събота)

По месеци

Общо работни дни през годината – 252

На 12 ноември, правителството на Чехия обяви, че „втория стълб“ на пенсионната система от доброволни индивидуални сметки (в България те са принудително задължителни) въведен през 2013 г. (което доведе до аплодисменти от Международния валутен фонд), ще бъде затворен през 2016 г.

„Втория стълб“ се финансира от част от вноските на работещите, които се отклоняват от „първия стълб“ на обществената пенсионна програма. Според правителството интересът към програмата е екстремно нисък. Едва 84 000 са заявилите желание да участват във „втория стълб“ от създаването му през януари 2013 г., докато очакванията са били за поне 500 000 участници. Щетите за държавния бюджет ще бъдат малки, тъй като във „втория стълб“ на доброволните частни пенсионни фондове в Чехия, са събрани около 11 милиона долара, отклонени от общественото осигуряване. Очакванията са тази сума да бъде около 31,5 милиона долара през 2014 г.

Програмата за ликвидиране на схемата е препоръчана от работна група с широка политическа подкрепа. През март 2016, дружествата, които управляват частните пенсионни фондове във „втория стълб“ (българското ДЗПО, което обаче е доброволно) ще информират собствениците на лични пенсионни сметки, че „втория стълб“ затваря. Те ще имат право до края на месец септември същата година да заявят дали искат натрупаната сума по сметките им да бъде преведена по банкова сметка (с опция да се върне и в „първия стълб“ срещу възстановяване на правата за пълна държавна пенсия) или да се преведе към „третия стълб“ от доброволни частни пенсионни фондове, като срещу това осигуреното лице завинаги губи част от правата си за държавна пенсия. Докато „втория стълб“ затвори окончателно, правилата остават същите.

Въпреки, че решението да се включи към „втория стълб“ е било доброволно, веднъж щом работника влезе в схемата, решението му е окончателно. Към момента 5 лицензирани пенсионно-осигурителни дружества предлагат 4 вида фондове с различен риск (в Чехия му викат „риск“, а в България „доходност“), включително фонд инвестиращ в държавни облигации.

Участниците във „втория стълб“ правят вноска 5% от дохода – 2% за тяхна сметка и 3% за сметка на работодателя, отклонени от общата осигурителна вноска за пенсия, която в Чехия е 28%. Разбира се, както и в България, който участва във „втория стълб“ губи пропорционално на отклонените суми от първия част от държавната си пенсия. Обаче в Чехия участието е доброволно, докато в България е въведено през 1999 г. насилствено. При пенсиониране на осигуреното лице се полага доживотна пенсия според това, което има в личната сметка.

Бяхме се притеснили за Чехия, при анонсирането през 2012 г., че ще въвеждат същата измамна схема като ДЗПО-то в България.

Обаче чехите си казаха думата и само 84 000 са будалите, които са се хванали в капана, че с „капиталово натрупване“ в частен пенсионен фонд може да си осигурят пенсия. Чехите казаха много ясно – заминавайте си за Сибир мошеници!

България остана последната страна от ЕС, която или не е ликвидирала напълно, или не е ограничила до минимално въздействие с план за ликвидиране на измамната схема

Кога България ще ликвидира измамната схема ДЗПО?

Всяко правителство, което не го направи, ще падне от власт. И точно обратното – правителството, което премахне финансовите пирамиди в пенсионната система, ще има много добри времена пред себе си. Без рекетьорите се управлява много по-лесно. Всички нормални държави вече го разбраха това

Да закрием задължителните „частни пенсионни фондове“

Източници:
http://www.ssa.gov/policy/docs/progdesc/intl_update/2014-12/index.html
http://www.ipe.com/imf-applauds-czech-republics-second-pillar-pensions-reform/45574.fullarticle

На 19 декември, година 2014-та, българските граждани родени след 1959 г., получиха правото да се освободят от принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“, в които бяха насилени да участват със закон приет в края на 1999 г.

Независимо от това кой ги харесва и кой не, ние

Благодарим на премиера Бойко Борисов, министъра на финансите Владислав Горанов, на Президента Росен Плевнелиев, на всички, които работят за освобождаването на страната от финансовите пирамиди в пенсионната система, и не на последно място на народните представители, които гласуваха с „Да“ на безспорното предложение

В последните дни интересът към частните пенсионни фондове е неимоверно висок, затова настоящата статия ще обобщи в разбираем за обикновения читател вид защо всички родени след 1959 г. при първа възможност трябва да се откажат от схемата ДЗПО

28 причини при първа възможност всички родени след 1959 г. да отидат в НОИ и да подадат декларация за отказ от участие в схемата ДЗПО и възстановяване на пълните права за държавна пенсия

1. задължителните „частни пенсионни фондове“ са създадени, за да реализират свръхпечалба за собствениците си, а не за осигурените при тях лица, иначе нямаше да съществуват

2. парите, които постъпват в „личните сметки“ на осигурените лица са абсолютно негарантирани, прочетете си договора с УПФ-то ако изобщо имате такъв, а не сте разпределени служебно

3. при приемането на кодекса за задължителното обществено осигуряване през 1999 г. е регламентирано как задължителните „частни пенсионни фондове“ прибират вноски, но е съвсем неясно как плащат пенсии – не се чудете, ДЗПО никога няма да почне да плаща пенсии – схемата е създадена, за да се „управляват професионално“ милиарди лева в продължение на десетки години необезпокоявано, а когато дойде момента на плащането, държавата чрез НОИ, ще трябва да покрие щетите (в това време едни специалист-експерти ще говорят, че НОИ е много неефективен, а схемата ДЗПО си е много хубава иначе). Това го видяхме през 2010 г. със задължителните професионалните пенсионни фондове, трябваше да го видим отново и в началото на 2015 г. – огромни маси от протестиращи, на които „частния им професионален фонд“ съобщава, че месечната им пенсия ще бъде 40-50 лева месечно

4. независимо от постигнатите резултати за осигурените лица, онези, които управляват фондовете прибират до 5% от всяка вноска под формата на входна такса и 1% всяка година под формата на такса за управление

5. през 2008 г. най-добрия универсален пенсионен фонд загуби 18% от парите на осигурените лица, а най-посредствения над 29%

6. дружествата с най-много принудително осигурени лица в УПФ са наказвани, че не са управлявали поверените им средства в полза на осигурените лица (излишно е да казваме, че в затвора никой не е отишъл, защото всичко е напълно законно)

7. напълно законно и без никакви санкции, всеки един от задължителните до момента УПФ и ППФ може да загуби 100% от парите за пенсии, стига да се наговори с останалите средната загуба на бранша да бъде 97%. Минималната доходност съгласно чл. 193, ал. 3 от кодекса за социално осигуряване на УПФ и ППФ е 3% повече загуба от средното за бранша. Ще има наказания само ако някой се цепи от колектива и краде много повече от останалите

8. съществуването на ДЗПО ако хората не отидат в НАП и не декларират отказ от схемата, ще донесе нов държавен дълг от около 900 милиона лева през 2015 г. Кой ще ги връща тези пари?

9. задължителните „частни пенсионни фондове“ с радост купуват този държавен дълг при минимална доходност, и който е генериран единствено заради тяхното съществуване, а онези, които управляват фондовете независимо от всичко ще си вземат 1% на година от официално обявените активи на частния фонд. Значи да повторим – заради съществуването на задължителните „частни пенсионни фондове“ държавата ще трябва да вземе нов държавен дълг от 900 милиона лева, който в най-добрия случай ще бъде купен от задължителните  „частни пенсионни фондове“ срещу годишна такса от 1% и при доходност за осигурените лица вероятно по-ниска от самата годишна такса.

10. организаторите на схемата ДЗПО не е задължително да печелят само от разписаната по закон годишна такса 1% и входна такса 5%. Най-хубавото на схемата и най-доходоностното е да „инвестираш парите“ на другите в своя полза, както се вика „ако не със съгласие, със сила„

11. излишно е да се казва, че с толкова пари се купуват много лесно медии, палячовци експерт-специалисти, бивши експерт-специалист-лобисти, неграмотни гласове по време на избори, безработни, когато трябва да се протестира поръчково, рекетира се правителството да не смее да изключва схемата и/или други схеми, че ще стане много страшно и т.н.

12. който остане в схемата ДЗПО (при сегашна вноска 5% и 12,8% в НОИ) ще загуби 28% от държавната си пенсия и трябва да се надява, че онези, които управляват „личната му сметка“ за „втора пенсия“ няма да „управляват“ парите му твърде лошо, че да успее с „втора пенсия“ да получава толкова колкото онези, които получават само 1 пълна държавна пенсия от НОИ. Мислите, че сегашните пенсионери взимат твърде малко пенсия? Помислете за вас какво би било ако трябва да взимате с 28% по-малко от тях и да се надявате на чудо

13. ако някой се надява, че благодарение на много добро управление и капиталово натрупване „частния му фонд“ ще направи толкова добра доходност, че да е на реална печалба, ами шансът за това ако гледаме резултатите на ДЗПО от началото на съществуването им е 16% при УПФ, където до момента са насилени да участват всички родени след 1959 г. и 21% при ППФ. Според нас този процент е твърде завишен, тъй като по-голямата част от месеците, в които реалната доходност на всички УПФ съвкупно не е била загуба, са в периода, в който се говореше, че Българската фондова борса е тенджера под налягане и някой трябва да изпусне парата. Може да се окаже, че всъщност задължителните „частни пенсионни фондове“ никога не са успявали да постигнат реална доходност за осигурените лица и шансът да се пенсионираш от схемата на печалба е 0% (освен ако не си от организаторите на схемата)… „… на 24 октомври миналата година, големите четири международни пенсионни компании, които държат над 75% от пенсионния пазар, са изпратили писмо до КФН, в което сигнализират и доказват пазарна манипулация в особено големи размери. Според тях тази практика представлява системен риск за небанковия финансов сектор. Част от другите фондове имат значителни експозиции в свързани лица, като цените на които активите са придобиване, са силно над реалната им стойност. Това налага на всеки отчетен период да се извършват кухи финансови операции, за да може цената да се държи висока. По този начин всъщност част от рапортуваната доходност от фондовете е изкуствена. В писмото са посочени конкретни данни, които показват как в последния ден на всяко тримесечие се повтаря тенденцията цените на акциите на едни и същи дружества фаворити на някои пенсионни компании да скачат„

14. България остана последната държава сред бедните в ЕС, където схемата ДЗПО не е закрита. Останалите насилени в края на 20 век – Унгария, Литва, Полша, Естония, Румъния, а последната година Чехия, или напълно са закрили измамната схема или са я свели до минимално въздействие с тенденция за окончателното й премахване. Така че България ще е последната държава, която ще премахне схемата ДЗПО. Обаче кога? Защото всяка година забавяне ще струва на държавния бюджет 900 милиона лева.

15. в нито една развита държава по света не съществува такова недоразумение като задължителен „частен пенсионен фонд“ тип ДЗПО. Ако някой ревне сега, че Чили е развита държава, дори и да приемем, че това е така, то в Чили се подготвят нови реформи на пенсионната система и задължителните „частни пенсионни фондове“ там ще бъдат премахнати

16.  ако не вярвате на фактите по-горе, спете си спокойно с „личната си сметка“, частните пенсионни фондове е почти невъзможно да фалират (докато са задължителни, а те вече не са). Спете си спокойно, обаче ако сте готови да поемете лично риска един ден да ви кажат, че „втората ви“ пенсия е 10 лева месечно и това ви устройва напълно. Вашите си 10 лева месечно от „личната ви сметка“? Ама ще са си ваши и ще загубите само 28% от държавната пенсия.

17. един от палячовците защитаващи идеята, че родените след 1959 г. задължително трябва да участват в схемата ДЗПО твърди, че прехвърлянето на частни партиди в НОИ лишава хората от достойни пенсии – най-добре да ги изброи поименно тези хора

18. някои твърдят, че съществуването на ДЗПО гарантира, че има връзка между това, което внасяш за пенсия и това, което ще получаваш, тъй като „личната сметка“ на всеки си е лична и там парите се натрупват – обаче не е точно така, защото да, парите наистина се натрупват, но може би в нечии други сметки

19. някои твърдят, че благодарение на ДЗПО и като си знаеш, че имаш лична сметка, това ще те стимулира да се осигуряваш на реалните доходи – ами няма никъде данни за такава причинно-следствена връзка (може би защото изобщо няма такава), далеч по-добре е да си вземеш парите на ръка и ако си заделяш за пенсия, да си ги вложиш парите където пожелаеш и в каквото пожелаеш, а не да е задължително във фонд, още повече задължителен

20. в пенсионното дружество ще имате много по-голяма прозрачност. Там парите са по лични сметки и дори вие самите няма да може да ги използвате, преди да се пенсионирате – не сте ли си мечтаели винаги да си направите един 40-45 годишен депозит без никаква договорена лихва и без никаква гаранция, че поне колкото е внесено, макар и обезценено от инфлация ще може да се изтегли обратно?

21. всички пари, които внасяте в частен пенсионен фонд, отиват само по вашата лична сметка – те няма да бъдат изразходвани за плащане на спорни пенсии, социални помощи, няма да субсидирате хора, които не са внасяли осигуровки – всъщност плащането на спорните пенсии, социални помощи и други подобни така и така ще бъде направено, с вашите данъци, но сигурни ли сте, че искате да сте солидарни освен към спорните пенсии, помощи, безработни и т.н. и към бедни олигарси?

22. бъдещата ви пенсия от ДЗПО няма да зависи от усмотрението на бъдещо правителство – а какво ще стане ако едно бъдещо правителство откаже да плаща по държавните облигации, които готиния ви „частен пенсионен фонд“ е купил с вашите пари, и за което ще получава 1% годишно от вашите пари в частен пенсионен фонд?

23. частните пенсионни фондове нямат таван за пенсиите, които плащат – не е и нужно, ДЗПО работи за собствениците на схемата, да не са луди да се ограничават, колкото до осигурените лица – те нямат никакъв шанс да получават голяма пенсия от задължителен „частен пенсионен фонд“

24. парите от пенсионните сметки в частен фонд се наследяват и близките ви биха получили натрупаните пари – само това ли? Всъщност държавното обществено осигуряване покрива еднократно обезщетение за погребение 570 лева, след това всички деца до 26 годишна възраст ако учат имат право на наследствена пенсия, оцелелия съпруг има право на 26,5% от пенсията на починалия доживотно, дори родителите биха имали право на наследствена пенсия при определени условия. Това май „частния фонд“ не го може и НОИ е далеч по-щедър? Ами да, всъщност това е функцията на държавата – да подпомага гражданите си при сполетяло ги нещастие, докато основната функция на „частния фонд“ е да направи по-голяма печалба… за собствениците си

25. малко цифри от изнесения тримесечен отчет за постигнатите резултати на задължителните „частни пенсионни фондове“ към месец септември 2014 г.:
– прибрани насила осигуровки от универсалните пенсионни фондове и професионалните пенсионни фондове общо от началото на съществуването си – 6,60 милиарда лева номинални пари
– прибрани насила осигуровки от универсалните пенсионни фондове и професионалните пенсионни фондове общо от началото на съществуването си – 7,33 милиарда лева сегашни пари
– изплатени за всички години (включително превода от ППФ-та към НОИ през 2010 г. за 108 милиона лева) – 173 милиона номинални лева
– изплатени за всички години (включително превода от ППФ-та към НОИ през 2010 г. за 108 милиона лева) – 187 милиона лева сегашни пари
– декларирана наличност към септември 2014 – 7,13 милиарда лева
– реален резултат от дейността на УПФ и ППФ за целия период на съществуването им в сегашни пари – 11 милиона лева загуба
– събрани такси от дружествата, които управляват УПФ и ППФ – 692 милиона лева сегашни пари

26. малко по-детайлен преглед на универсалните пенсионни фондове показва, че към септември 2014 те са успели да излязат на „зелено“ с 2,44%. Тоест за целия период на съществуването си са донесли съвкупно реална доходност от 2,44%, ама не на година, а общо за 13 години. Този добър резултат може обаче да се оспорва по 2 причини: постигнат е при положение, че официалната статистика в страната отчита дефлация от 5% за последните 2 години (ако някой смята, че цените са паднали с 5% последните 2 години нека да си каже), но по-големия проблем е, че трябва да приемем, че това, което е декларирано от фондовете е истина. Не че им нямаме доверие, не сме съгласни със сила и не ни грее за бъдещето на родината (и нищо не намекваме с това), но просто вярваме на одиторите им толкова, колкото на одиторите, които не откриваха нищо нередно в отчетите на известната в някои среди като „Ментакбанк“. Както стана ясно последните месеци, на „Ментакбанк“ активите й се оказаха доста ментеливи, а държавата в момента претърпява щети за милиарди лева. Както и да е, тези големи числа не казват много ако не се открие каква пенсия може да се получава средно от УПФ-та (там където до момента са насилени да участват всички родени след 1959 г.) – отговорът е 11,32 лева за мъжете и 8,38 лева за жените месечно. Следвайки тренда на капиталово натрупване до момента, ако УПФ-та съществуват и през 2025 г., то за мъжете ги чака средно крупна „втора пенсия“ от близо 18 лева, а за жените 14 лева, месечно (хайде да ги удвоим на 36 лева за мъжете и 28 лева за жените). И за тази крупна сума онези, които изберат да останат в ДЗПО, ще загубят само 28% от държавната си пенсия.

27. от началото на 2015 г. професионалните пенсионни фондове трябваше да почнат да плащат пенсии на работниците от тежките категории труд. Обаче отново не могат да плащат. Каква ли може да е причината? Просто към септември 2014 г. за 14 години управление, професионалните пенсионни фондове са успели да реализират загуба за осигурените лица от 163 милиона лева сегашни пари или 18% загуба. И това пак при допускането, че имаме дефлация 5% последните 2 години и отчетите на фондовете не са ментеливи. След тези резултати каква ли би била месечната пенсия на миньорите и другите работници 1-ва и 2-ра категория, ако трябваше да получават пенсии от задължителен „частен пенсионен фонд“. Отговорът е 25,68 лева месечно. Тъй като това число излиза средно между тези, които са се осигурявали пълния период необходим за получаване на пенсия и онези, които са се осигурявали само 1 месец, редно ще е да удвоим сумата, но пак нещо сметките не излизат. Как ли ще реагират миньорите ако им се съобщи от частния фонд, че пенсията им ще бъде 51 лева месечно?

За който иска да се запознае по-подробно с посочените по-горе цифри и графика – на разположение е безплатния Fack Private Funds Facker 1.5 201409

Предварително се извиняваме ако поради техническа грешка сме завишили или намалили загубите предизвикани от съществуването на задължителни „частни пенсионни фондове“ в България.

28. „Пенсионните дружества може да се окажат в невъзможност да изплащат бъдещите втори пенсии заради прекалено многото рискове, които крие допълнителното задължително пенсионно осигуряване – дълголетие на клиентите, недобро инвестиране на средствата, сривове заради икономически кризи. Това стана ясно от дебатите на кръгла маса за постиженията и проблемите на капиталовото пенсионно осигуряване.“ – спомняте ли си тази статия? „Експертите настояват в определен момент парите от лични партиди да влизат в обща сметка като при държавното осигуряване„. Това последното е за любителите на екстремни преживявания, които вярват, че „личната им сметка“ в задължителен „частен пенсионен фонд“ си е тяхна и никой не може да им я пипне.

Тези 28 точки не са изчерпателни и не претендират, че всички УПФ-та и ППФ-та са постигнали посочените по-горе катастрофални резултати за осигурените лица, а само показват, че като цяло от принудителното задължително осигуряване в „частен пенсионен фонд“ съвкупно данъкоплатците са понесли вреди и ще ги търпят докато съществува схемата ДЗПО.

Който иска истинска лична сметка, да протестира защо в България не се въведе вноска за допълнителна пенсия от 10%, която не подлежи на данъчно облагане, и която се дава на лицето към заплатата да си я инвестира където пожелае и в каквото пожелае. Моделът за това е разписан тук и е много лесен за реализация, само политическа воля да има

В крайна сметка за създалата се ситуация не са виновни дружествата, които управляват принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“, защото не е луд, който яде баницата. За всичко са виновни правителствата от 1999-та досега, които са позволили съществуването на схема от този вид в България. Сега държавата трябва да плати за щетите нанесени на осигурените лица заради принудителното им участие в УПФ и/или ППФ.

Искане до асоциацията на финансовите пирамиди в пенсионната система

1. Според вас, предложените промени представляват опит за смяна на тристълбовия модел на пенсионно осигуряване, въведен през 2000 г. и получил признанието на международните институции като успешна стратегия за пенсионна реформа, с решения с временен фискален ефект, застрашаващи доверието в пенсионната система и по своята същност са отстъпление от проведените в съгласие с международните институции спасителни за държавата реформи в периода 1998-2001 г. – всъщност въведения през 2000 г. „тристълбов модел“ е едно недоносче въвеждано само в бедни и закъсали държави, и България остана последната, която ще го прекрати. Нито една развита държава не е допуснала недоразумение като задължителен частен фонд в пенсионната си система и може да се каже, че „тристълбовия модел“ е получил международно признание като един провал. Концентрирайте работата си върху доброволните пенсионни фондове, защото място за задължителни в България повече няма, и много добре го знаете това

2. Твърдите, че се прави опит за заобикаляне на решението на Конституционния съд на Република България от 2011 г., когато за първи път бе посегнато върху лични средства, натрупани в индивидуалните партиди на осигурени в капиталова форма лица, които представляват тяхна собственост. Всъщност промяната през 2010 г. когато бяха прехвърлени 107 милиона лева към НОИ, а на НОИ бяха натрапени всички загуби реализирани от „частните фондове“ няма нищо общо с промените гласувани на 19 декември 2014 г. Сега гражданите сами ще направят волеизявление къде да отидат принудително събираните им в „частен пенсионен фонд“ средства и дали да понесат загубите, които са им нанесени до момента или да прехвърлят топката на НОИ. Държавата само дава избор на хората, защото има много вина създавайки мутантите УПФ и ППФ. Изборът не е нещо лошо, знаем че за вас е обаче, но пак да ви посъветваме да си гледате доброволните фондове, направете ги привлекателни с предлагането на истински продукти и спрете да лъжете хората, защото и без друго никой не ви вярва. Колкото до неадекватното решение на конституционния съд от 2011, това е голямо петно за цялата правосъдна система. Взелите това решение трябва да се срамуват до края на живота си, като можем да им пожелаем да се пенсионират и да живеят със средната пенсия, която ППФ-та предложиха на миньорите през 2010 г. 

3. Държите да знаете кои са авторите на едни толкова съществени промени, засягащи живота и бъдещето на милиони граждани и на държавата като цяло? – вашето съществуване е в резултат от акт на парламента. Не бъдете толкова нагли и си гледайте доброволното пенсионно осигуряване

Предложения за държавното управление

– на сайта на НОИ да се направи форма за декларация за отказ от участие в схемата ДЗПО, така че всеки млад човек с електронен подпис или безплатния персонален идентификационен код да не се налага да ходи до института лично, а да може да свърши работата за 5 минути.

– криминализирането на укриване на осигуровки изобщо не е достатъчна мярка за по-голяма събираемост. Едва ли ще разкрием голяма тайна като кажем, че НАП за 3 лева невнесен ДДС праща заплашителни писма по пощата (и то не електронната), а за стотици хиляди лева неплатени осигуровки може и да няма никакъв проблем. НАП трябва да почне да третира осигуровките по същия начин, както ДДС, ДДФЛ и останалите данъци. Напълно изпълнима и стимулираща мярка е за неплатени в срок данъчно-осигурителни задължения в размер над 3000 лева данъчните да се размърдат да си ги съберат, като след предупредителното писмо да следва запор на сметки и искане за обявяване в несъстоятелност. Не може да се оставя една фирма да трупа стотици хиляди задължения за осигуровки, но тъй като по отношение на ДДС и ДДФЛ е изрядна, данъчните да са безучастни. Несъбраните осигуровки са директен удар по осигурителната система, като не в НОИ ще са виновни, а проблемът ще е изцяло от немърливото отношение към осигурителните задължения от страна на данъчните

– как е възможно толкова години никой да не промени текста, който гласи, че минималната доходност съгласно чл. 193, ал. 3 от кодекса за социално осигуряване на УПФ и ППФ е 3% повече загуба от средното за бранша? Това не е ли съучастничество в престъпната схема от страна на държавата. Първо насилва данъкоплатците да участват и им гарантира до не повече от 100% загуба на принудително вложените средства

– доброволните пенсионни фондове трябва да продължат дейността си само при строги регулации и риск, който да се поема изцяло от тези, които управляват фонда. Парите на гражданите, които решат да влагат пари доброволно в частен фонд, трябва да са абсолютно гарантирани и то не с пари на държавата, в противен случай няма причина да продължават да съществуват, защото са нищо повече от едни взаимни фондове с друго име

– не е правилно за вноски за доброволно пенсионно осигуряване да може да се ползва 10% отстъпка от данъчната основа за осигурените лица, докато тази отстъпка да я няма когато данъкоплатеца реши да си спестява за пенсия в банка например. Преференция към доброволните пенсионни фондове изкривява свободния пазар и трябва да се отмени

– всяко управление, което упражнява протекция върху финансовите пирамиди в пенсионната система в ущърб на данъкоплатците, ще падне от власт

– приетите текстове с реформата дават неограничен период на вече осигуряваните в схемата ДЗПО да избират НОИ или „частния фонд“, като с такава дупка в закона напълно възможно е незаинтересоваността на населението да доведе до това, че още години наред ще има заблудени хора, които ще се надяват, че благодарение на „частния си фонд“ ще получават по-голяма пенсия, отколкото от НОИ. Трябва да се въведе едногодишен срок и за тези, които вече са се осигурявали в схемата ДЗПО – или избират частния фонд и си поемат всички рискове за собствена сметка, или избират НОИ и държавата поема загубите, които ДЗПО схемата им е нанесла по вина на държавата до момента. Така е и демократично и незастрашаващо бюджета, защото пак да повторим всяка година съществуване на ДЗПО в България ще струва 900 милиона лева нов държавен дълг

– по никакъв начин не може правителството да отстъпва от решението за тези, които още не са работили, в случай, че 1 година не си изберат частен пенсионен фонд, да се осигуряват само в НОИ. Дори и тази опция да избират ДЗПО на новите на пазара на труда не трябва да я има, защото държавата става съучастник на потенциалната опасност някой младеж на 18 години да му хрумне да влезе в измамната схема ДЗПО. Държавата трябва да предпазва гражданите си от участие в подобни схеми, както го правят всички развити държави

– колкото до възможните идеи в НОИ да се въведе фонд с трупане на пари – това е безумна идея отхвърлена в началото на 20 век при фалита на първата пенсионна система на Германия, когато лобистите за капиталово натрупване надделяват, а в крайна сметка капиталът е изгорял с инфлацията. Затова сега Германия има резерви в тяхното НОИ достатъчни да изплаща пенсии за до 2 месеца. Каквото се събере от вноски и данъци ако е необходимо, това се плаща под формата на пенсии. Няма задържане на пари, които да мухлясват в изчакване, няма и желаещи да крадат, защото няма какво да се открадне. Това в Германия са го разбрали много отдавна.

Защо вместо да се правят повече експерименти, не се използва моделът пенсионна система в Германия? Там няма таван на пенсиите, няма нужда от капиталови натрупвания, няма минимален осигурителен стаж, гледа се само осигурителния принос и пенсионната възраст. Простичка система и работеща добре.

Да кажем „Не“ на кражбата! Да закрием задължителните „частни пенсионни фондове“!

ПРОГРАМНА ДЕКЛАРАЦИЯ

КЛЮЧОВИ ПРИОРИТЕТИ ЗА ФОРМИРАНЕ НА СТАБИЛНО ПАРЛАМЕНТАРНО МНОЗИНСТВО В 43-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

И

СЪСТАВЯНЕ НА ПРОЕВРОПЕЙСКО РЕФОРМАТОРСКО ПРАВИТЕЛСТВО ЗА СТАБИЛНО РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРИЯ

С пълното съзнание, че българското общество очаква укрепване на държавността и ангажиране със състоятелни, ефективни и дългосрочни политики в области като съдебна реформа, здравеопазване, образование, пенсионна реформа, енергетика, изборно законодателство, демографска политика

и като отчитат, че ефективната работа по тези политики предполага максимална прозрачност, политическо и обществено съгласие отвъд партийните разграничения, което да гарантира устойчивост и резултат,

декларираме, че

Програмата за стабилно развитие на България 2014 – 2018 година, основа на проевропейско реформаторско правителство, ще бъде реализирана по следните приоритети:

1. ВЪНШНА ПОЛИТИКА НА БЪЛГАРИЯ

• Засилена интеграция на България в Европейския съюз и НАТО. Запазване на външнополитическата ориентация и поетите международни ангажименти на страната на база на националните интереси на България.
• Защита на правата и интересите на българските граждани в чужбина на основата на нов Закон за консулската защита, електронни консулски услуги и система за реагиране в случаи на бедствия и извънредни ситуации.
• Ефективна защита на правата и интересите на българите зад граница.
• Разработване на културни и образователни политики за интегриране на българските общности в чужбина и активното им отношение към процесите в страната.
• Задълбочаване на евроатлантическите партньорства на България и двустранните й отношения с най-бързо развиващите се световни икономики.
• Политика на подкрепа за евроатлантическа интеграция на Западните Балкани при ясна защита на правата и законните интереси на българските общности там.Активно развитие на политиките на ЕС и на регионалното сътрудничество в Югоизточна Европа и Черноморския басейн.
• Подготовка на България за председателството на ЕС през 2018 г.

2. ПРАВОСЪДИЕ

• Приемане от Парламента на дългосрочна стратегия за реформиране на правосъдната система, така че да се гарантира нейната независимост и справедливостта в обществото.
• Прекратяване на партийната намеса и лобисткото вмешателство в дейността на съда и прокуратурата.
• Приемане на промени в Закона за съдебната власт, предвиждащи упражняване на кадровите правомощия на Висшия съдебен съвет от съдебен съвет по отношение на съдиите и прокурорски съвет по отношение на прокурорите, въвеждане на ефективни оценки за работата на магистратите и кариерно израстване на базата на тези оценки, ефективно дисциплинарно производство и засилване на ролята на съдийските събрания във вземането на управленски решения.
• Изпълнение на препоръките на ЕК, посочени в докладите по Механизма за сътрудничество и оценка.
• Осигуряване на широк консенсус за промяна на конституционния модел на съдебната власт, включително и по отношение на времевата рамка, в която да бъдат приети конституционните промени, предвиждащи създаване на Висш съдебен съвет и Висш прокурорски съвет.
• Оптимизиране на парламентарната квота във Висшия съдебен съвет с цел подсигуряване на безпристрастността и професионализма на членовете му.
• Въвеждане на механизъм за осигуряване на публичност, прозрачност и обществен контрол върху работата на Главния прокурор.
• Гарантиране на независимостта, подобряване на ефективността и отчетността на съдилищата, прокуратурата, Главния прокурор, председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд, включително и чрез работещи механизми за отговорност и отзоваване при несправяне с работата.
• Създаване на законово гарантирана процедура за публични изслушвания и оценка на рисковете за зависимости на кандидатите за управленски позиции в съдебната власт, в която участват Прокуратурата, МВР, КПУКИ, НАП и други.
• Гарантиране на пряк избор на членовете на ВСС и ВПС от квотите на съдиите и прокурорите.
• Подкрепа за силна специализирана прокуратура, която да разследва приоритетно корупцията и злоупотребите по високите етажи на властта.
• Подобряване на ефективността на правораздавателната дейност чрез въвеждане на периодични оценки на ефективността на институциите и гарантиране на принципа на случайно разпределение на делата.
• Максимален достъп до информация за управлението на системата на правосъдие и полицията. Достъп в реално време до информацията за образуването, разпределението на делата и тяхното движение.
• Въвеждане на електронно правосъдие.

3. ИКОНОМИКА И РАСТЕЖ

• Осигуряване на ускорен икономически растеж на българската икономика за гарантиране нарастването на доходите и социалните плащания на българските граждани.
• Определяне на стратегическите приоритети в развитието на икономиката. Бюджетно и икономическо планиране, което съвпада със 7-годишните периоди на финансовата рамка.
• Подкрепа за износителите и фирмите, създаващи иновативни продукти, развитие на българския бизнес и насърчаване на инвестициите в модерни и иновативни производства, които създават нови работни места.
• Подкрепа за създаване на инвестиционен фонд за високотехнологични производства чрез публично-частно партньорство и постепенно изтегляне на участието на държавата след успешното им развитие.
• Подобряване на бизнес средата в България за насърчаване на инвестиционната активност и подкрепа на българските производители.
• Структурни промени за управление на туризма и извеждането му като приоритетен отрасъл чрез решителна подкрепа от държавата и подобряване на туристическите услуги.
• Създаване на дългосрочна национална стратегия за туризма с насърчаване на всички туристически продукти, за които България има потенциал за устойчиво развитие=
• Ускорено въвеждане на електронно управление за оптимизиране на работата на администрацията, за прозрачност на публичните дейности и превенция на корупцията.
• Насърчаване на дигиталната икономика. Увеличаване на електронната търговия и разширяване на дигиталния пазар на стоки и услуги чрез:
  • Намаляване на законовите препятствия пред електронната търговия;
  • Гарантиране на сигурността на  личните данни;
  • Защита на интелектуалната собственост. Разработване и приемане на национална стратегия за развитие на интелектуалната собственост
• Опростяване на условията и ускоряване на процедурата по започване на малък и среден бизнес.
• Ограничаване на риска при фалит на малки и средни предприятия и на последствията за предприемачите. Насърчаване на втори шанс за предприемачество.
• Позициониране на България като позната и предпочитана дестинация за инвеститори в сектори с висока добавена стойност.
• Намаляване на разрешителните, съгласувателните и лицензионните режими в случаите, където е възможно преминаването само към уведомителен режим.
• Ограничаване на вредното въздействие на монополите като мярка за стимулиране на конкуренцията.

4. ПУБЛИЧНИ ФИНАНСИ

• Провеждане на политика на гарантиране на финансова стабилност. Постепенна финансова консолидация, съобразена с икономическия цикъл.
• Ниски нива на бюджетния дефицит и номиналния размер на публичния дълг, в това число и на общинските дългове (според европейските критерии).
• Консервативно и ефективно управление на държавното съкровище и публичните дългове.
• Запазване на Валутния борд до влизане в Еврозоната.
• Запазване на данъчната система и ниския дял на преразпределяне на бюджетни средства от държавата до 39% от БВП.
• Детайлен икономически анализ и обществен дебат за цялостна данъчна политика.
• Въвеждане на данък върху операциите на капиталовите пазари.
• Законодателство за ограничаване на участието на офшорните компании в българската икономика.
• Повишаване на приходите в държавния бюджет и събираемостта на плащанията чрез структурни промени и обединяване на НАП и Митниците, реализирано след детайлен анализ на ефективността на процеса на събираемост.
• Финансова децентрализация на местните власти; въвеждане на механизми за провеждане на собствена икономическа политика от общините.
• Осигуряване прозрачност на годишната доходност по спестовни продукти на застрахователните дружества и финансовото състояние на пенсионните дружества.
• Нови възможности за финансиране на инвестиционни проекти и стартиращи предприятия чрез ББР или инвестиционен фонд.
• Политическо решение за включване на България в Европейския банков надзор.
• Възстановяване на доверието в БНБ чрез законодателни и кадрови промени, при спазване на европейското законодателство.
• Нормативно регламентирана публичност на кредитната история на КТБ и нейните клиенти в рамките на българското и европейско банково законодателство и без специални закони само за този конкретен казус.
• Ускорено приемане на актуализацията на държавния бюджет за 2014 година и подготовка и приемане на Закона за държавния бюджет за 2015 година.

5. ЕВРОФОНДОВЕ

• Възстановяване на доверието на Европейската комисия и възстановяване на плащанията от европейските фондове.
• Ефективно и прозрачно разпределение и усвояване на европейските средства в новия програмен период 2014-2020.
• Уреждане в закон на мястото и ролята на органите, натоварени с управлението и контрола на еврофондовете в цялостната система за контрол на публичните финанси в държавата с цел гарантиране на правата на бенефициентите и въвеждане на процедури по обжалване.
• Създаване на условия за реализиране на интегрирани проекти и регионални планове, финансирани от повече от една оперативна програма.
• Опростяване на процесите, процедурите и правилата за кандидатстване, одобрение и отчитане на проектите.

6. ЗАКОНОДАТЕЛНИ ПРОМЕНИ В СФЕРАТА НА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ

• Гаранция за максимално ефективно разходване на обществените ресурси, публичност и намаляване на корупционния риск чрез:
  • Въвеждане на електронни обществени поръчки;
  • Въвеждане на типови стандартизирани документи, които да се ползват от възложители и изпълнители;
  • Адекватен контрол и механизми за прозрачност.

7. ЕЛЕКТРОННО УПРАВЛЕНИЕ И ДЪРЖАВНА АДМИНИСТРАЦИЯ

• Въвеждане на електронното управление като основна платформа за модернизация на държавата, ключов фактор и неотменимо условие за успеха на секторните реформи.
• Подобряване на функционалността на държавната администрация – повишаване на качеството на административните услуги, повишена ефективност, бързина и ред в процесите на управление, вътрешен контрол и превенция от корупция, въвеждане на срокове за извършването на всяка административна услуга
• Електронизиране на процесите на функциониране и управление в публичните сектори като здравеопазване, образование, социална политика, правосъдие  с цел тяхното организационно и функционално оптимизиране,  координация  и качествено предоставяне на услуги за гражданите.
• Достъп до електронен път на информацията, с която разполагат публичните институции и прилагане на европейското законодателство за пазарно използване на публичната информация.
• Реформа на държавната администрация след ясен функционален и структурен анализ.
  • Постепенна промяна в структурата, функциите и състава на публичните администрации с цел оптимизиране на разходите и по-ефективно предоставяне на услуги за гражданите и бизнеса;
  • Намаляване на административните нива и процедури като средство за снижаване на корупционния натиск към гражданите и другите нива на управление;
  • Създаване на стабилна и устойчива професионална администрация по основните области на политиката, която подпомага управлението и осигурява високо ниво на обслужване.
  • Утвърждаване на конкурсното начало като основен принцип при постъпването в държавната администрация и усъвършенстване на годишната атестационна система.

8. ОБРАЗОВАНИЕ И НАУКА

• Постепенно нарастване на средствата за образование, номинално и като процент от БВП, със стремеж за съответствие с параметрите, заложени в програма „Европа 2020“.
• Ново законодателство за осъществяване на реформа в системата на средното и висшето образование.
• Усъвършенстване на системата за финансиране и контрол на предучилищното и училищното образование.
• Разкриване на нови детски градини и въвеждане на иновативни форми на организация за ранно образование на децата в предучилищна възраст.
• Равнопоставеност и конкуренция на всички форми на училищно образование и улесняване на валидирането на знанията и уменията на учениците.
• Ангажиране и съпричастност на учителите и учениците и родителите в управлението на училищата.
• По-добри условия за професионално образование и обучение, съответстващо на потребностите на региона и изискванията на пазара на труда.
• Акцент върху възпитанието и обучението, които формират национално самочувствие и патриотичен дух сред децата и младежите.
• Приоритетно развитие на българската наука и иновации и прилагането им за развитие и модернизиране на българския бизнес.
• Връзка между средното образование и пазара на труда – подобряване на качеството на професионалното образование чрез активно въвеждане на дуалната система – обучение чрез работа.
• Създаване на устойчив механизъм за взаимодействие между висшите училища и бизнеса. Възможност за висшите училища да постигат положителни икономическа резултати от разработени от тях научни продукти и иновации.
• Повишаване на качеството на висшето образование и конкурентоспособността на българските висши училища в рамките на общоевропейското образователно пространство.
• Въвеждане на външна програмна акредитация на висшите училища от европейски акредитационни институции, членки на ENQA и EQAR.
• Поетапно обвързване на минимум 50% от субсидията за обучение с качеството на образованието.
• Постигане на високо качество на научния продукт чрез ориентиране на държавното финансиране на научни изследвания към проектен принцип и стимулиране на взаимодействието между бизнеса и научните организации.
• Реформа във Фонд „Научни изследвания”, за да се гарантира прозрачност на конкурсите и задължителен мониторинг на резултатите през целия период на реализация на проектите.
• Изграждане на високотехнологични паркове и центрове за върхови научни изследвания, иновации и трансфер на технологии към българската индустрия.
• Насърчаване на съвместни изследвания между научни организации, висши училища и предприятия; разработване и реализиране на програми за активно сътрудничество между научните институции и училищата на всички нива.

9. СОЦИАЛНА ПОЛИТИКА

• Гарантиране на адекватни, спрямо икономическата среда, нива на социални помощи и плащания.
• Продължаване на пенсионната реформа и търсене на възможности за допълнително нарастване на пенсиите.Съобразяване на пенсионната реформа с демографските и социално-икономическите характеристики на страната.
• Запазване на уредбата за пенсиониране на работещите първа и втора категория до приемане на цялостна пенсионна реформа през 2015 г.
• Устойчиво нарастване на трудовите доходи и пенсии, съобразено с темповете на икономически растеж.
• Гъвкав и динамичен пазар на труда и намаление на безработицата. Промени в трудовото законодателство.
• Възможност за почасова работа и въвеждане на минимално почасово заплащане.
• Политики за възстановяване на заетостта сред самонаетите лица и семейните фирми.
• Разширяване на обхвата на квалификационните възможности и включването в тях както на безработните, така и на активно търсещите нова работа.
• Изпълнение на младежката гаранция за заетост чрез социален диалог между институциите и използване на средствата по оперативна програма „Човешки ресурси” за младежка заетост.
• Изработване на индивидуални социални оценки на социално слаби български граждани и търсене на възможност за социалното им включване и осигуряване на заетост.
• Разработване на програми за социално включване, които да подпомагат общините и уязвимите групи в обществото.
• Продължаване на деинституционализацията и развитието на социалните услуги за деца с увреждания и за деца, лишени от родителска грижа.
• Превръщане на десегрегацията в държавна и общинска политика.
• Насърчаване на отговорното родителство и подкрепа на тридетния модел. Висок интензитет на подпомагане до трето дете.
• Приемане на национална програма за противодействие на демографската катастрофа.

10. ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ

• Подобряване на качеството и достъпа до здравеопазване чрез:
  • Приоритетно инвестиране в кадрово, логистично и техническо развитие;
  • Оптимизиране на доболничната и болничната здравна помощ;
  • Въвеждане на индивидуална електронна здравна карта;
  • Електронно здравеопазване.
• Приоритетно преструктуриране на спешната помощ чрез инвестиции в ресурсното, техническо, логистично и кадрово развитие.
• Формиране на модел на болнично здравеопазване, който се характеризира с предвидимост на финансовия ресурс за осигуряване качество и достъпност на лечението, и мотивация на работещите в сферата на здравеопазването. Въвеждане на национална здравна карта със задължителен характер.
• Преструктуриране на НЗОК и превръщането й в активен финансиращ и контролен орган от името на осигурените граждани – инструмент за провеждане на политика за осигуряване на достъпно и качествено здравеопазване.
• Пакет от мерки за повишаване събираемостта на здравните вноски.
• Запазване и развитие на кадровия потенциал на здравната система чрез нов механизъм на заплащане на работещите.
• Ефективно лекарствено лечение и качество на живот на българските граждани.
• Задължаване на НЗОК да закупува лекарства през прозрачна и конкурентна процедура.

11. ЕНЕРГЕТИКА

• Политическо решение за подкрепа и участие в създаване на Европейския енергиен съюз.
• Неотложни действия за провеждане на пазарни реформи и финансова стабилизация, от които зависи постигането на дългосрочни стратегически цели в енергетиката. Приемане на енергийната стратегия на България до 2030 г. с поглед до 2050 г. и Национална стратегия за енергийна ефективност.
• Преразглеждане на новите енергийни проекти и тяхната икономическа ефективност. Изграждането им само при пълно съответствие с европейските правила и директиви и при доказана икономическа ефективност.
• Запазване на капацитета за развитие на ядрената енергетиката при гарантиране на безопасността за населението и опазване на околната среда. Продължаване живота на 5-ти 6-ти блок на АЕЦ „Козлодуй“. Развитие на нови икономически ефективни проекти, създаващи възможност за екологично нисковъглеродно производство на енергия.
• Подкрепа само за нови мощности, отговарящи на принципа за развитие на системата с най-малко разходи и без предоставяне на държавни или корпоративни гаранции.
• Гарантиране на интереса на българските потребители и бизнеса от справедлива цена на електроенергията чрез следните мерки:
  • Намаляване енергоемкостта на домакинствата и бизнеса и повишаване конкурентоспособността на българската икономика;
  • Избор на нов състав на регулатора ДКЕВР по принципи, гарантиращи неговата политическа независимост;
  • Ефективно управление на енергийния сектор чрез създаване на ново ресорно министерство; финансово оздравяване на НЕК.
• Приоритет на енергийната ефективност пред изграждането на нови мощности.
• Осъществяване на мащабна национална програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради като до две години обхване 50% от тях.
• Програма за намаляване на енергийната бедност  – увеличаване над 500 000 броя на български домакинства, които получават енергийни помощи.
• Подобряване на информираността на потребителите за техните права, включително програма за образование на потребителите.
• Завършване на либерализирането на пазара на електроенергия и природен газ, в резултат на което бизнеса и домакинствата да могат да избират своя доставчик на ел. енергия. Изграждане на енергийна борса.
• Икономически обосновано и екологосъобразно развитие на местните енергийни ресурси.
• Гарантиране на енергийната независимост на страната чрез:
• Проучване и експлоатация на национални находища на природен газ и нефт;
• Запазване на мораториума върху сондажи за шистов газ с технология хидрофракнг. Доизграждане на реверсивни връзки със съседните балкански държави.
• Продължаване строителството на проекта „Южен поток“ само при пълно съответствие с европейското законодателство, при диалог с ЕК и при доказани икономически ползи.
• Комплексен преглед на разходите в енергетиката, формиращи крайната цена на електроенергията, чиито резултати да бъдат оповестени публично.

12. ТРАНСПОРТ И ИНФРАСТРУКТУРА

• Приоритетно и ускорено довършване и изграждане на големите инфраструктурни транспортни проекти за насърчаване на икономическия растеж, развитието на регионите и националната и международна свързаност на страната.
• Приоритети:
• АМ “Хемус”, АМ “Марица”, АМ “Струма”;
• Изграждане на Тунел под Шипка;
• Северна скоростна тангента на софийския Околовръстен път;
• АМ “Калотина – София”;
• Скоростен път София – Видин.
• Приоритетни ЖП проекти – реконструкция на ЖП линиите:
• София – Септември;
• Пловдив – Бургас Фаза II;
• Драгоман – София;
• Видин – София, заедно с реконструкция на гарите по всичките направления;
• закупуване на нов подвижен състав.
• Подкрепа за ремонт на 2-ри и 3-ти клас пътна мрежа, свързваща местни регионални и европейски транспортни коридори.
• Развитие на транспортните мрежи по макрорегионалната стратегия на ЕС – Дунавска и Черноморска стратегии – и търсене на възможност за  модернизация на пристанищата в Русе и Варна и свързващата ги инфраструктура.

13. РЕГИОНАЛНА ПОЛИТИКА

• Преодоляване на икономическата изостаналост на отделни райони в страната – целенасочена инвестиционна програма в подкрепа на развитието на Северозападна България, Странджа, Родопите и други погранични планински и полупланински слабо развити райони.
• Стимулирано развитие на изостаналите, периферните и планинските райони чрез прилагане на подхода „водено от общността“ местно развитие.
• Гарантирано опазване и съхраняване на уникалните природни дадености чрез целенасочена подкрепа за създаване на възможности за развитие на биологично земеделие, алтернативни форми на туризъм, социални дейности, използване потенциала на културното наследство.
• Целенасочена политика за преодоляване на хроничната икономическа изостаналост на Северозападна България
• Изграждане на нова и рехабилитация на съществуваща транспортна и комуникационна инфраструктурна мрежа в тези региони.
• Изработване на стратегия за българското село.

14. ЗЕМЕДЕЛИЕ, СЕЛСКО СТОПАНСТВО И ГОРИ

• Подкрепа за развитието на балансирано, модерно, устойчиво и адаптирано към климатичните промени земеделие. Пазарно ориентирани, конкурентоспособни земеделски стопанства, наред с гарантираната хранителна сигурност на населението.
• Устойчиво и многофункционално управление на горите.
• Законодателни мерки за ограничаване на незаконната сеч на българските гори. Намаляване на обема на търговията със сурова дървесина след оценка на икономическия ефект; при необходимост – налагане на мораториум.
• Насърчаване на пазарно ориентираните, конкурентноспособни земеделски стопанства и преработвателни предприятия с оглед осигуряване на по-евтина и по-качествена храна за потребителите.
• Приоритизиране на интензивните сектори в земеделието – животновъдство, зеленчукопроизводство и трайни насаждения, биологични производства.
• Устойчиво пазарно развитие на максимален брой от регистрираните и новорегистриращите се земеделски производители.
• Преференциално подпомагане на младите фермери, на дребните производители и производителите, които увеличават добавената стойност на селскостопанската продукция и създават работни места.
• Устойчиво развитие на селските райони и стабилизиране на човешките ресурси, включително с акцент върху малкия и среден бизнес.
• Уреждане на поземлените отношения с цел създаване на устойчивост и справедливост чрез защита правата на собствениците и на ползвателите на земеделски земи и стимулиране окрупняването на земеделските площи.
• Организирана маркетингова и рекламна държавна политика за традиционните ни уникални продукти на преработвателната промишленост.

15. ЕКОЛОГИЯ И ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА

• Опазване на природата, смекчаване на неблагоприятните климатични изменения и устойчив икономически растеж чрез енергийна и ресурсна ефективност.
• Изграждане на екологична инфраструктура.
• Прилагане на принципите за интегрирано управление на водите за устойчиво управление и развитие на инфраструктурата в секторите ВиК, хидромелиорации, хидроенергетика и защита от вредното въздействие на водите.
• Промени в процедурите за оценка на състоянието на околната среда. Въвеждане на принципа за икономическа целесъобразност.
• Въвеждане на последователна политика за стимулиране развитието на ресурсна и енергийна ефективност и постигане на целите, свързани с политиките по изменение на климата.
• Намаляване на броя на населените места, засегнати от воден режим.
• Единен национален регистър на водната инфраструктура и национална информационна система за управление на водите.

16. ПРЕВЕНЦИЯ И КОНТРОЛ НА РИСКОВЕТЕ ОТ БЕДСТВИЯ И АВАРИИ

• Създаване на фонд за подпомагане на пострадалите от бедствия и катастрофи (т.нар. катастрофичен пул).
• Разширяване на участието на въоръжените сили в интегрираната система за реакции при кризи за по-ефективна защита на населението при бедствия и кризи.
• Създаване на териториален резерв по региони, в подчинение на областни управители и кметове, който да се използва при природни бедствия, крупни аварии и катастрофи.

17. КУЛТУРА И ДУХОВНОСТ

• Насърчаване формирането на нова духовна среда за етнокултурно взаимодействие и интеграция на всички етнически и религиозни групи в единната българска нация.
• Утвърждаване и развитие на културата като национален приоритет.
• Превръщане на българската култура и духовност в основна на съвременния образ на националната идентичност.
• Приемане на Национална стратегия за развитие на изкуствата, културните и творчески индустрии, културното наследство и културния туризъм 2014–2023 г.
• Комплексно развитие на археологическите проучвания. Консервацията, реставрацията и експонирането на археологическите обекти ще се реализира успоредно с изграждането на инфраструктура за тях.
• Дигитализация на материално и нематериално културно наследство на България.
• Прилагане на иновативни и традиционни схеми за финансиране от публични и частни регионални, национални и европейски източници.
• Модерно развитие на читалищната мрежа в страната чрез допълнителни източници на финансиране; нов закон за читалищата.
• Балансирано развитие на отделните региони по отношение на културната политика.
• Реформа в музейното дело и създаване на нов тип музейна експозиционна култура (Национален музеен комплекс „БГ Лувър“). Основа на промените ще е Концепцията за водещите столични музеи, разработена в предишния мандат на ГЕРБ.
• Усъвършенстване на реформата в сценичните изкуства и осигуряване на средства за повишаване на стандартите на културните институти.

18. ПОДОБРЯВАНЕ НА ПУБЛИЧНАТА СРЕДА

• Създаване на публична и законодателна среда, която гарантира:
  • Медийната независимост и медийния плурализъм;
  • Прозрачността и публичността на собствеността и контрола върху медиите. Премахване на възможността офшорни компании да придобиват собственост и контрол върху електронни и печатни медии.
• Политика на прозрачност:
  • Механизъм за гражданско участие при важни за страната въпроси с възможност за влияние върху управленските решения;
  • Задължителна предварителна оценка на въздействието на законодателните и нормативните актове;
  • Приоритизиране на откритото управление като политически ангажимент, осигуряващ на гражданите и техните организации възможно най-пълна и точна информация за управлението и дейността на държавните органи.
• Демократизация на изборния процес чрез:
• промени в изборното законодателство с цел преодоляване на съществуващите дефекти в изборната система: изчистване на изборните списъци от „мъртви души“; въвеждане на активна регистрация; ограничаване на корпоративния и купен вот; въвеждане на машинното гласуване; създаване на преброителни центрове,
• провеждане на референдум за задължително гласуване;
• засилено администриране от българската държава на изборния процес в чуждестранните изборни райони.
• Разпределение на публичен ресурс за медии по ясни правила без опити за оказване на политическо влияние.
• Ефективно гражданско участие в държавните регулаторни органи.
• Въвеждане на механизъм за провеждане на национална и европейска гражданска инициатива – 10 хиляди български граждани да могат да предлагат законопроект на Министерския съвет или Народното събрание.
• Облекчаване на възможността за провеждането на местни референдуми.
• Подкрепа на доброволчеството чрез приемане на Закон за доброволчеството.

19. ОТБРАНА

• Приемственост и устойчивост на развитието на въоръжените сили чрез провеждане на реалистична отбранителна политика, която съответства на заплахите, на съюзните ни ангажименти в НАТО и ЕС, и на наличните финансови ресурси.
• Задълбочаване на трансатлантическото сътрудничество като гарант за сигурността и развитието на България.
• Поддържане на съществуващите и постепенно развитие на нови отбранителни способности.
• Разширяване на участието на въоръжените сили в интегрираната система за реакции при кризи за по-ефективна защита на населението при бедствия.
• Постепенно преустановяване на всички зависимости на българските отбранителни способности, потенциално водещи до неустойчивост на външната граница на евроатлантическата общност.
• Запазване числеността на българската армия, създаване на условия за висока мотивация и професионален подбор.
• Активно и последователно участие в европейската външна политика и подготовка за поемане на ротационното председателство на Съвета на Европейския съюз през втората половина на 2018 г.
• Развитие на способностите в рамките на Национална програма приета от Народното събрание. Ефективно използване на съюзни, многостранни, регионални и двустранни механизми за съвместно финансиране чрез многогодишни програми и при намаляване на зависимостите от страни извън НАТО и ЕС.
• Законодателно уреждане на националната координация на специалните служби. Активно развитие на политиката на киберсигурността. Пълноценно участие в политиката на партньорите от НАТО и ЕС в тази област.

20. СИГУРНОСТ И ОБЩЕСТВЕН РЕД

• Реформа в сферата на сигурността чрез нова законодателна уредба за всички служби за сигурност.
• Структурни промени чрез отделяне на ГДБОП от ДАНС с цел противодействие на корупцията, злоупотребата с власт и организираната престъпност и за гарантиране сигурността на гражданите, и вливане на ГДБОП в МВР.
• Възстановяване на премахнатото конкурсно начало за издигане в кариерата и назначаване на ръководни длъжности в системата на сигурността, както и на системата за периодични атестации, проверки за лоялност и проверки на имуществото на полицаите и инспекторите. Недопускане на политически натиск и намеса в кадровата политика.
• Бързи организационни и законодателни мерки за контрол върху незаконната миграция.
• Доизграждане на съоръженията, възпрепятстващи незаконното преминаване на южната граница.
• Мерки за ограничаване на битовата престъпност, полицейско присъствие в населените места със завишена концентрация на престъпления. Видеонаблюдение в критичните райони.
• Политически усилия за приемане в Шенген.
• Изготвяне на функционален анализ на Министерството на вътрешните работи с цел оптимизиране на дейността на министерството.

София, 6 ноември 2014 г.

На 1 Август, Министерски съвет одобри система, която разрешава на Главната социално-осигурителна съкровищница (TGSS) да изпраща на работодателите директно сметка за дължимите от тях осигурителни вноски вместо те да изчисляват вноските, които работодателя и работника трябва да платят. Системата беше препоръчана от Комисията по реформа на публичната администрация през януари, за да опрости, ускори и подобри събираемостта. Според правителството, фирмите ще спестят около 63,4 милиона евро годишно от административни разходи тъй като новите правила ще елиминират множество грешки при изчисленията и ще намали броя на глобите наложени на работодателите. Системата се очаква да започне да функционира през последното тримесечие на 2014 г.

Когато системата бъде въведена, всеки месец съкровищницата ще изпраща сметка на всеки работодател с дължимите осигуровки за всеки работник според техните индивидуални доходи, бонуси, изключения, прихващания на база на това, което работодателя е декларирал пред съкровищницата. Работодателите ще могат да превеждат вноските по електронен път. Първоначално новите правила ще важат за общата социално-осигурителна система, която покрива работещите в индустрията, търговията и услугите в 11 вида заетост. На по-късен етап (без уточнение кога) правилата ще важат и за работещите в публичния сектор, военните, самоосигуряващите се, морските лица и миньорите.

Работниците в Испания дължат 4,7% от доходите си, а работодателите им 23,6% за осигуровка за пенсия, болест и майчинство и трудова злополука. Минималния осигурителен доход е 753 евро месечно, а максималния 3597 евро. Правителството осигурява допълнителна субсидия за покриване на дефицита в системата.

Източници: http://www.ssa.gov/policy/docs/progdesc/intl_update/2014-08/index.html

Reforma de las Administraciones Públicas, Comision para la Reforma de las Administraciones Públicas, el 1 de enero de 2014; “La Seguridad Social Calculará por la Empresa Cuánto Debe Cotizar Cada Trabajador,” eleconomista.es, el 2 de junio de 2014; “ El Gobierno Aprueba el Proyecto de Ley que Regula la Facturación Directa de la Seguridad Social a las Empresas,” Consejo de Ministros, el 1 de Agosto de 2014; Social Security Programs Throughout the World: Europe, 2014, U.S. Social Security Administration (forthcoming).

Моделът на Гроувс-Ледиярд има за цел да накара индивидите да разкрият истинските си предпочитания по отношения на публичните блага, като съобщават своите оценки на централен планиращ орган по едно и също време, а никой не знае каква информация е изпратена от останалите. Всеки индивид трябва да максимизира полезността си при зададени ограничения за дохода и данъците. Механизма показва, че е най-добре всеки да декларира истинската си оценка, независимо какво правят другите. В резултат се постига оптимално по Парето* разпределение на публични блага.

Как работи механизма Гроувс-Ледиярд?

1. Целта на механизма е да накара индивидите да си признаят истинските предпочитания
2. За демонтстрация ще се покаже пример с едно тричленно семейство работещи (Индивиди А, B и C), което трябва да избере през месеца какво да се закупи из между следните опции:
– 40 инчов 3D телевизор
– хладилник
– пералня
За опростяване на примера ще приемем, че и трите вида блага струват по 1000 лева и семейството може да си закупи през този месец само 1 от тях. Проблемът е, че всеки от тримата в семейството има различни предпочитания и всеки има различна склонност да плаща според вида на благото, което семейството ще придобие. Моделът принуждава избиращите да си признаят кое от възможните блага иска най-много и също така каква част от цената е склонен да плати. И как става това?
3. За леко модифицирания пример ще приемем, че:
– всеки от тримата ще запише на листче цифрата от 0 до 1000 точки за всяко от 3-те възможни блага, съотвестваща на желанието на отделния индивид да получи съответното благо
– никой няма да знае какво са написали другите и какви са техните предпочитания
4. всеки трябва да посочи в действителност каквото иска, защото правилата за определяне на това, какво да се купи и кой да го плаща, са следните:
– за всяко от 3-те възможни блага ще бъде счетен за недействителен по отношение на класирането най-високия посочен резултат, тъй като се смята, че лицето, което го е посочило е твърде пристрастно
– за всяко от 3-те възможни блага ще се сумира резултата от получените от останалите двама точки
– семейството ще купи това благо, което е събрало най-много точки (като изключим точките на този, който е посочил най-много точки за съответното благо поради пристрастност)
– разходите за благото обаче ще се разпределят пропорционално на точките, които е посочил всеки от 3-та в семейството
5. От това веднага става ясно, че ако някой от тримата се опита да скрие истинските си предпочитания, за да плати евентуално по-ниска цена за благото, което иска, тогава може да се окаже в ситуацията, че семейството ще купи благо, което изобщо не иска. От друга цена ако покаже прекалена пристрастност и даде твърде висок брой точки на благото, което иска, тогава е напълно възможно точките, които дава изобщо да не участват при класирането, но ако пък случайно благото спечели, тогава да плати прекалено висока цена. Така се получава, че за всеки от индивидите е най-добре истинно да заяви колко иска всяко от изброените блага и каква цена има желание да плати за съответното благо.

Нагледен пример

В таблицата по-долу са показани точките, които всеки от индивидите А, B, и C дава за съответните възможни блага, които семейството може да закупи:

Според примера пристрастни са А по отношение на телевизора, C по отношение на хладилника и В по отношение на пералнята. Така техните точки (виж подчертаното в червено) няма да бъдат взети под внимание от гледна точка на това какво да се купи, но ще бъдат взети под внимание при определяне на цената, която всеки трябва да плати за благото, което е избрано да се купи от всички.

И така според таблицата с най-много точки като се премахнат пристрастните е 40 инчовия 3D телевизор на стойност 1000 лева. При разпределение на парите кой колко да плати резултатът е следния:
– общо за телевизора са дадени 1700 точки (включително пристрастните)
– телевизора струва 1000 лева, следователно всяка точка е равна на 1000/1700 лева или 0,59 лева кръгло
– в такъв случай А трябва да плати 800 * 0,59 лева, В – 300 * 0,59 лева, а С – 600 * 0,59 лева

С този модел в максимална степен може да се очаква индивидите да признаят истинските си предпочитания какво искат, и колко са склонни да платят за каквото искат.

Системата Гроувс-Ледиярд или как да се спре купуването на гласове

Кебапчета, кюфтета, 20 лева, 50 лева… какво значение има за колко? Ако системата за гласуване се направи както трябва, никой няма да има нужда да следи какво става с кюфтаците, защото няма да е изгодно да се купуват гласове. Това и трябва да се промени в законодателството – да не ти е изгодно да купуваш гласове.

Системата на Гроувс-Ледиярд може да помогне за постигане на тази цел. И как?

Известно е, че купуването на гласове става в отделни секции, където една от партиите печели много по-голям резултат (примерно 90% от гласовете) от резултата си в национален мащаб. Никой не може да купува в национален мащаб, защото няма да му излезе сметката. С Гроувс-Ледиярд системата на купувача на гласове може да се направи така, че и на ниво секция да не му излиза сметката.

Законодателната добавка трябва да гласи следното:

“В секция, където за дадена партия или коалиция са гласували 20 или повече процентни пункта повече от получените резултатите за тази партия в национален мащаб, при определяне на окончателните резултатите от гласуването, гласовете подадени в тази секция за съответната партия или коалиция, няма да бъдат взети под внимание”

Моделът на Гроувс-Ледиярд срещу купуването на гласове ще направи така, че на никой няма да му бъде изгодно да си купува секции, защото ако в тях партията, която представлява получи твърде голям резултат, не просто ще си е дал парите за кебапчета и кюфтаци, ами ще реализира нулев резултат от секцията. А да се купува във всяка секция по малко, е твърде трудно и неизгодно.

Елементарен метод за борба с купуването на гласове – не са нужни нито заплахи от затвор на хартия, нито нищо друго, освен да се направи така, че да не ти е изгодно да купуваш. И като ги няма купувачите на гласове, индивидите няма да имат никаква друга мотивация, освен да кажат със своя глас истинските си предпочитания по време на изборите, защото ще избират какво да бъде, и колко ще им струва

* – оптималност по Парето – състояние, при което не е възможно да се подобри положението на индивида Х, без да се влоши положението на индивида Y.

При свободен пазар с равностойни участници, нито Х, нито Y биха допуснали правилата на играта (законите) да работят срещу тях.

Следващите са чак след 5 години

Считано от 1 февруари в Полша влиза в сила нова пенсионна реформа, която:
1. прави втория стълб в пенсионната система (аналога на ДЗПО в България) доброволен за всички нова участници на пазара на труда;
2. позволява на настоящите участници в схемата ДЗПО в Полша да се откажат от нея и да прехвърлят средствата от индивидуалната си партида към държавното обществено осигуряване срещу възстановяване на правата си за пълна държавна пенсия;
3. също така на настоящите участници е позволено да прехвърлят всички държавни облигации държани от задължителния „втори стълб“ към първия, управляван от Националната осигурителна институция в Полша.

Законът в момента е даден на конституционния съд (както беше и в България и в Унгария). Според правителството промяната предложена през юни 2013 г. от министерството на труда и социалната политика и министерството на финансите, ще осигури на работниците стабилен източник на доходи, когато се пенсионират, като в същото време ще се намали значително държавния дълг на страната. Правителството очаква, че трансфера на всички държавни облигации, представляващи около 52% от активите на частните пенсионни фондове, ще намалят държавния дълг с 9,3% от БВП през 2014 г.

Ключови промени, които новия закон включва са:

– участнието във втория стълб (аналога на ДЗПО в България) става доброволно. Всички нови участници на пазара на труда изрично трябва да заявят, ако искат да участват в схемата. Преди това участието беше принудително за всички работещи родени след 1968 г.

– позволява се на всички настоящи участници във „втория стълб“ да се откажат от него. Настоящите участници от 1 април до 31 юли 2014 г. трябва да заявят писмено ако желаят да продължат участието си във „втория стълб“. Онези, които не го направят, се отказват от участието си и ще продължат да се осигуряват в държавното обществено осигуряване, като сметката им в частния фонд се прехвърля към държавния фонд. Законът дава възможност на участниците във „втория стълб“ да се откажат от него през 2016, както и след всеки следващи 4 години.

– прехвърлят се всички държавни облигации от частните фондове към държавния фонд. На 3 февруари правителството трансферира около 153 милиарда полски злоти (около 50,7 милиарда долара в активи държани под формата на държавни облигации от частните фондове към държавния фонд (ZUS). Със стойността на държваните облигации се захранват сметките на осигурените лица към първия стълб. В допълнение на частните фондове е забранено да инвестират в държавните полски облигации, въпреки че могат да инвестират в държавни облигации от други страни в ЕС.

– постепенно ще се прехвърлят активите от втория стълб към държавното обществено осигуряване за работниците, на които предстои скорошно пенсиониране. 10 години преди осигурените лица да навършат нормалната пенсионна възраст, средствата в индивидуалните им сметки във „втория стълб“ ще бъдат прехвърлени към подсметки управлявани от държавното обществено осигуряване. В резултат ZUS ще отговаря за пенсията на лицата от първия стълб, както и за пенсиите от индивидуалните сметки.

През 1999 Полша въвежда по модела на България тристълбов модел пенсионна система състояща се от държавно обществено осигуряване, задължителен „втори стълб“ с лични сметки и доброволен трети стълб в частни фондове. Законът влязъл в сила през май 2011 година създава нови подсметки към първия стълб, захранван от вноски, които преди това са били отклонявани към „втория стълб“. Работниците участвали принудително във „втория стълб“ внасят 6,84% от дохода си към първия стълб и 2,92% към личните сметки. Работодателите 9,76% към първия стълб. Работниците, които се откажат от „втория стълб“ внасят пълната вноска от 9,76% към първия стълб. Нормалната пенсионна възраст за мъжете е 65 години и 4 месеца, като ще нарастне плавно до 67 години през 2020 г. За жените нормалната пенсионна възраст е 60 години и 4 месеца като ще нарастне до 67 години през 2040 г.

Полша, Унгария, България и други страни от Източна Европа си приличат по това, че в края на 20 век бяха въвлечени в измамната схема наричана в България „допълнително-задължително пенсионно осигуряване“.

Правителствата на Унгария и Полша спасиха гражданите си от измамата, имайки на предвид, че унгарците са управлявани от „десницата“, а поляците от „левицата“. Значи не е въпрос на това „лявото“ или „дясното“ управляват. Може би е въпрос на това кога и в България ще има правителство, което няма да е контролирано от патологични мошеници. Трябва обаче на всички да е ясно, че който не закрива задължителните „частни пенсионни фондове“, пада от власт. Който ги закрие, печели изборите категорично и това не е случайно.

Да закрием задължителните „частни пенсионни фондове“

Кодове за видовете плащания:
11 00 00 – за всички данъци постъпващи в републиканция бюджет (ДДС, корпоративен данък, данък върху дохода)
55 11 11 – за всички осигуровки в държавното обществено осигуряване (за пенсии, общо заболяване и майчинство, ТЗПБ, безработица)
56 11 11 – здравни осигуровки
58 11 11 – ДЗПО

Сметки за плащане

ТД на НАП СОФИЯ-ГРАД

Пълния списък тук: http://www.nap.bg/page?id=20

Международният стандарт за финансово отчитане за малки и средни предприятия (МСФО за МСП) е изложен в Раздели 1 – 35 и в Речника. МСФО за МСП се придружава от предговор, насоки за прилагане, таблица с източниците, примерни финансови отчети и пълен списък за справка на представянията и оповестяванията и основание за заключения.

След приемането му на ниво ЕС, ще замени националните счетоводни стандарти в България.

Предговор към МСФО за МСП
Раздел 1. Малки и средни предприятия
Раздел 2. Понятия и широко разпространени принципи
Раздел 3. Представяне на финансовия отчет
Раздел 4. Отчет за финансовото състояние
Раздел 5. Отчет за всеобхватния доход и отчет за доходите
Раздел 6. Отчет за промените в собствения капитал и отчет за доходите и неразпределената печалба
Раздел 7. Отчет за паричните потоци
Раздел 8. Пояснителни приложения към финансовия отчет
Раздел 9. Консолидирани и индивидуални финансови отчети
Раздел 10. Счетоводни политики, приблизителни оценки и грешки
Раздел 11. Основни финансови инструменти
Раздел 12. Други въпроси относно финансовите инструменти
Раздел 13. Материални запаси
Раздел 14. Инвестиции в асоциирани предприятия
Раздел 15. Участия в съвместни предприятия
Раздел 16. Инвестиционен имот
Раздел 17. Имоти, машини и съоръжения
Раздел 18. Нематериални активи, различни от репутация
Раздел 19. Бизнес комбинации и репутация
Раздел 20. Лизинг
Раздел 21. Провизии, условни активи и условни пасиви
Раздел 22. Пасиви и собствен капитал
Раздел 23. Приходи
Раздел 24. Безвъзмездни средства, предоставяни от държавата
Раздел 25. Разходи по заеми
Раздел 26. Плащане на базата на акции
Раздел 27. Обезценка на активи
Раздел 28. Доходи на наети лица
Раздел 29. Данъци върху дохода
Раздел 30. Превалутиране на чуждестранна валута
Раздел 31. Свръхинфлация
Раздел 32. Събития след края на отчетния период
Раздел 33. Оповестяване на свързани лица
Раздел 34. Специализирани дейности
Раздел 35. Преминаване към МСФО за МСП
Речник на термините

Одобрение от Съвета на МСФО за МСП
Международният стандарт за финансово отчитане за малки и средни предприятия (МСФО за МСП) беше одобрен за публикуване от тринадесет от четиринадесетте члена на Съвета по международни счетоводни стандарти. Г-н Лейзеринг изрази несъгласие. Неговото мнение е изложено след Основание за заключения.
Сър Дейвид Туиди – Председател
Томас Е.Джоунс – Заместник-председател
Мери Е.Барт
Стивън Купър
Филип Данжу
Ян Енгстрьом
Робърт П.Гарнет
Жилбер Желар
Прабхакар Калавачерла
Джеймс Дж.Лейзеринг
Уорън Дж.Макгрегър
Джон Т.Смит
Тацуми Ямада
Вай-Гуо Занг

Източник: http://www.ifrs.org/IFRS-for-SMEs/Pages/IFRS-for-SMEs-and-related-material.aspx#sme_bg

С приемането на закона за държавния бюджет през 2014 г. обнародван в държавен вестник бр. 109 от 20 декември 2013 г., в закона за данъците върху доходите на физическите лица се прави допълнение с официални мотиви облекчаване на работещите бедни. Новите текстове гласят следното:

„Данъчно облекчение за доходи, непревишаващи минималната работна заплата
Чл. 22б. (1) Физическите лица могат да ползват данъчно облекчение за доходи, непревишаващи минималната работна заплата, когато едновременно са налице следните условия:
1. лицето е придобило през годината само доходи по чл. 10, ал. 1, т. 1;
2. придобитите през годината доходи по т. 1 не превишават 12 месечни минимални работни заплати за съответната година.
(2) В доходите по ал. 1, т. 2 не се включва допълнителното месечно трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит за съответната година.
(3) Данъчното облекчение по ал. 1 е в размер на дължимия данък за доходите по ал. 1, т. 2, с изключение на доходите по ал. 2, придобити през течение на годината.
(4) Обстоятелствата и условията по ал. 1 се декларират от лицето в годишната данъчна декларация по чл. 50.“

Съдържание

А. Кой има право на данъчно облекчение?
Б. Странични ефекти от добрите намерения
1. Масови молби за преназначаване на минимална работна заплата от зле платените служители
2. Масови молби за преназначаване на основна минимална работна заплата и от всички останали
3. Намаляване на новоотпуснатите пенсии и блокиране на бъдещите увеличения на пенсиите
4. Затрупвания на данъчните с маловажна и времеемка дейност (за да нямат време да проверяват големите измами може би)
5. Залагане на капан за следващите

Кой има право на данъчно облекчение?

Лицето трябва да отговаря на две условия:
1. да няма никакви други доходи освен от трудов договор
2. получените доходи от основно възнаграждение по трудов договор не трябва да надхвърлят 12 минимални работни заплати общо за годината.

От това веднага може да се изведе следното:
– ако лицето получи каквито и да е други доходи освен от трудов договор, не може да ползва данъчното облекчение;
– не е казано, че лицето трябва да работи на минимална работна заплата цяла година, възможно е да е работило на 2 пъти по-голяма заплата от минималната, но 6 месеца, важното е дохода му от основно трудово възнаграждение да не надхвърля 12 минимални работни заплати (4 080 лева през 2014 г.)

След подаването на годишната данъчна декларация за 2014 г. (което се прави през 2015 г.), и след проверка от данъчните, лицето ще може да си получи обратно събрания от неговия работодател данък върху дохода. И всичко това с най-добри намерения и в помощ на бедните работещи.

Когато обаче аматьори пишат законите, добрите намерения (ако е имало такива изобщо) имат и странични ефекти.

Странични ефекти от добрите намерения

1. Масови молби за преназначаване на минимална работна заплата от зле платените служители:
– От 1 януари 2014 г. получаващия основна минимална работна заплата 340 лева месечно (4 080 лева годишно) би имал право на следното данъчно облекчение – при заплата 340 лева месечно и осигуровки за сметка на служителя по трудов договор от 12,9% (43,86 лева), облагаемата основа с данък върху дохода би била 10% върху 340-43,86 или 296,14 лева. Дължимия данък върху дохода би бил 29,61 лева на месец. За една година данъка би бил 355,32 лева (29,61*12 месеца). Имайки предвид, че служителя е получавал нетно 266,53 лева месечно, спестения данък би бил 133% от нетната му месечна заплата.
– От 1 януари 2014 г. получаващия основна минимална работна заплата 340 лева + 1 стотинка месечно (или не по-малко от 4 080 лева + 1 стотинка общо за годината от основна заплата по трудов договор) ще гледа със завист към получаващия по-ниска заплата от него (доста извратено, но с извратените закони така се получава). „Шефе, много ти се моля да ми намалиш заплатата…“
– И така с една разпоредба на служителите със заплата  между минималната и определено ниво, рационалното поведение би било да помолят шефа си да получават минималната заплата, защото ще им е по-изгодно така. А за работодателя няма да има причина да им откаже. Кое е това ниво на заплащане, до което работещите ще се молят на шефа си да им се намали заплатата до минималната. Отговорът е 377,77 лева. При тази основна работна заплата, нетното възнаграждение е 296,14 лева месечно, колкото би било ефективно и при получаването на минимална работна заплата и ползване на данъчно облекчение. В такъв случай може да се смята, че за всички с основна  заплата между 340 и 377,77 лева е по-изгодно да получават 340 лева.

2. Масови молби за преназначаване на основна минимална работна заплата и от всички останали – няма само тези със заплати до 377,77 лева обаче да се молят на шефа да им намали заплатата. Всъщност при всички фирми, където между работодател и работник има доверие, ползват се качествени счетоводители и се работи гъвкаво, ще има изгода за работника да получава основна минимална работна заплата. И как стана така? Отговорът се крие в следния текст „В доходите по ал. 1, т. 2 не се включва допълнителното месечно трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит за съответната година“. Или по друг начин казано – законот(в)орците са оставили може би със задни мисли или просто от незнание как да го напишат по друг начин, нова вратичка в закона. Така според закона няма значение каква е брутната заплата на лицето (с включените добавки за стаж), а е важно само колко е основната му заплата при определяне на това дали да има право на данъчно облекчение или не. Така например лице с основна заплата 340 лева + надбавка за 30 години стаж по 0,6% годишно или брутна заплата 401,20 лева, ще има право на данъчно облекчение. Лице с основна заплата 398 лева и 1 година стаж (защото например е млад човек стъпил на пазара на труда преди 1 година) или брутно 400,39 лева, няма да може да ползва данъчно облекчение.

Малко е тенденциозно сякаш това отношение към младите и неопитните, но на властниците им се пада да се обясняват най-добре, каква е тази антимладежка политика, която водят.

Обаче не всичко е загубено. Властта моде да си води политика срещу младите и/или тези, които започват да работят нещо ново, те обаче могат да предложат на своите работодатели малка промяна в трудовия договор. Значи ако младия човек Х (с 1 година стаж) през 2013 г. е получавал основна заплата 398 лева (което го лишава от правото на данъчно облекчение) + надбавка за 1 година стаж 0,6% или брутна заплата 400,39 лева, може да се помоли на работодателя си този трудов договор да бъде изменен по взаимно съгласие по следния начин: основна заплата да бъде 340 лева (тя дава право на данъчно облекчение), а добавката за стаж да бъде не 0,6% на година, а 400,39 (брутната заплата) / 340 (минималната работна заплата) / 1 (годините стаж на лицето) = 17.761%. По този начин младия човек ще получава същото брутно възнаграждение, ще има същите права за пенсия или други обезщетения, ще има и право на данъчно облекчение в същото време. И това е напълно законно. Само трябва да се има предвид, че от момента, в който годините стаж на лицето се увеличат, трябва да се направи малка промяна в трудовия договор, така че отново да се получава същата минимална основна работна заплата и същата брутна заплата. Тази гъвкавост едва ли ще е възможна при фирмите където липсва доверие между работодатели и работници, защото си трябва и гъвкавост някаква, но всички останали могат да се възползват от задните мисли и/или некадърността на онези, които са писали закона.

3. Намаляване на новоотпуснатите пенсии и блокиране на бъдещите увеличения на пенсиите – за онези, които не знаят, пенсиите са в силна зависимост от средните доходи в страната. Властта явно иска с един закон да удари и младите (където няма да я огрее), и пенсионерите, и всички останали между другото, но по предлог, че нещо хубаво ще се прави. Защо такива твърдения? Те нали въвеждат „швейцарското правило за пенсиите„? Връщат справедливости (например 4,50 лева увеличение на пенсията на най-бедните и 70 лева увеличение на пенсията на най-богатите) и такива работи? Да, и провеждат такива политики, че всички с доходи под 377,77 лева да се молят да им се намали заплатата.

И така ако сега си беден, почва да ти става изгодно да си още по-беден. Чудесно е това, ще намалее средния осигурителен доход в страната, а на негова база се отпускат новите пенсии и се и осъвременяват вече отпуснатите. Има да си мечтаят пенсионерите за повишение на пенсиите. Актуализацията на пенсиите по „швейцарското златно правило“ всъщност може да е и надолу. И при положение, че работещите бедни от 1 януари 2014 ще имат мотивацията да са още по-бедни, при положение, че и от данък върху дохода ще се съберат може би значително по-малко средства поради мотивацията и на всички останали работещи да хитруват, то няма да е изненада ако има намаление на пенсиите или замразяване по „златното швейцарско правило„.

4. Затрупвания на данъчните с маловажна и времеенка дейност (за да нямат време да проверяват големите измами може би) – както става ясно, този, който през 2014 г. има доходи само от трудов договор и основното му възнаграждение е за не повече от 4 080 лева за цялата година (12 минимални работни заплати), ще може да си възстанови от данъчните 355,32 лева (за някои това са джобни пари, за други са 133% от нетната им заплата). Данъчните обаче, когато връщат пари (освен като е на батко и на братко), това става бавно и мъчително. Ще са нужни извънредни проверки, човекочасове работа, може би наемане на нови данъчни, за да се справят с обработката и проверката на новите по-сложни данъчни декларации. И за какво? За да се връщат пари на работещите бедни и на останалите, за които 355,32 лева имат някакъв смисъл. И вместо данъчните да се концентрират да разследват големите измами, ще са заети да проверяват бедните. Отлично.

5. Залагане на капан за следващите – не на последно място трябва да се спомене, че през 2014 г. данъка върху дохода ще се удържа от работодателите и внася в държавната хазна, а чак през 2015 г. ще се възстановява на бедните. От бюджетна гледна точка това означава, че този, който е писал закона, ще харчи парите, но който е на власт през 2015 г., ще трябва да ги връща. Това какво означава – дали взимане на нови заеми, защото държавата била много малко задлъжняла, или нови избори, че на следващите през 2015 г. да им е много гадно да управляват…

Във всеки случай отново беше нарушен основен принцип – не пиши закона така, че да е удобен за една или друга група по интереси, законите трябва да се неутрални към всички. От който нарушава този принцип, не може да се очаква нещо хубаво

Сравнение на данъците(включително осигуровките) в Норвегия и България

1 норвежка крона = 0.230369 лева

Работни дни 2014

През 2014 г. работните дни в България са от понеделник до петък, с изключение на:

Януари – неработен – 1 (сряда)

Март – неработен – 3 (понеделник)

Април – неработни – 18 (петък), 21 (понеделник)

Май – неработни – 1 (четвъртък), 2 (петък), 5 (понеделник), 6 (вторник); работни – 10 (събота), 31 (събота)

Септември – неработен – 22 (понеделник)

Декември – неработни – 24 (сряда), 25 (четвъртък), 26 (петък), 31 (сряда); работен – 13 (събота)

По месеци

Общо работни дни през годината – 251

Почивни дни в България – http://aidosbg.com/2013/11/holidays-bulgaria-2014/