И… президента не може да бъде арестуван за извършени престъпления… докато му свърши мандата обаче

Днес излезе решение по дело заведено в конституционния съд относно това докъде се простира недосегаемостта за 2-те държавни длъжности „президент“ и „вицепрезидент“.

Тъй като поръчковите медии не могат да четат явно, или им се е платило отново да въвеждат в заблуждение онези, които ги гледат, ще споделим в кратце какво точно реши конституционния съд, тъй като решенията му са надграждащи и разясняващи конституцията и са задължителни за изпълнение, даже за „недосегаемите“.

1. По въпрос първи от тълкувателното питане – Припокрива ли се по съдържание понятието „държавна измяна“, използвано в чл. 103, ал. 1 от Конституцията, с престъпленията, визирани в Глава първа „Престъпления против Републиката“, Раздел I „Измяна“ от Особената част на Наказателния кодекс ?

Съдържанието на понятието „държавна измяна“ по чл. 103, ал. 1 от Конституцията не е тъждествено със съдържанието на понятието „измяна“ по смисъла на Раздел I, Глава първа от Особената част на Наказателния кодекс. Като „държавна измяна“ следва да бъдат разбирани и други престъпления против Републиката, които държавният глава би могъл да осъществи при изпълнение на конституционно възложените му функции.

Конституционния съд отговаря на питането, че държавна измяна на президента съвсем не се изчерпва с раздел 1 от особената част на наказателния кодекс

2. По втори въпрос от тълкувателното питане – Каква е разликата между използваните в чл. 103, ал. 1 от Конституцията понятия „държавна измяна“ и „нарушение на Конституцията“ като основания за ангажиране на отговорността на президента и вицепрезидента за действия, извършени при изпълнение на техните функции ?

Понятието „държавна измяна“ винаги изисква осъществяването на съставомерна престъпна дейност против Републиката.

Понятието „нарушение на Конституцията“ обхваща нарушения при изпълнение на функциите на президента или вицепрезидента, които нямат престъпен характер, както и такива, които са съставомерни деяния.

Конкретната преценка, дали „държавна измяна“ или „нарушение на Конституцията“ обосновават отговорност на президента или вицепрезидента се прави единствено от Народното събрание, което само̀ решава дали да повдигне обвинение и след това – от Конституционния съд, когато упражнява правомощието си по чл.103, ал.3 от Конституцията.

По втория въпрос конституционния съд прехвърля отговорността дали е налице държавна измяна или нарушаване на конституцията на парламента. За добро или не (от гледна точка почтен човек ли е президента или пълен спрелтак) парламента надали някога би могъл да свали президента, тъй като за това е необходимо мнозинство от 2/3. Така дори и да се докаже, че е педофил сериен и терорист, той все ще има поне едно паразитно малцинство в парламента подкрепа, които да му бранят кожата. На всичкото отгоре дори и да се намери мнозинство в парламента, президента има квота в конституционния съд, която също може да му брани кожата преди да се отстрани.

Затова граждани, следващия път като се избира президент и докато е нужно да се избира такава паразитна длъжност в България, хубаво избирайте, да не стават недоразумения и после човек да се чуди как да се чистят.

3. По трети въпрос от тълкувателното питане – Понятията „държавна измяна“ и „нарушение на Конституцията“, използвани в чл. 103, ал. 1 от Конституцията, включват ли в съдържанието си и извършване на престъпления извън съставите на Глава първа „Престъпления против Републиката “ от Наказателния кодекс ?

Понятието „държавна измяна“ не включва в съдържанието си извършване на престъпление извън съставите на престъпленията против Републиката.

Понятието „нарушение на Конституцията“ може да включва в съдържанието си и извършване на нарушения, които са престъпления, но различни от престъпленията против Републиката.

Разбирайте, че президента би трябвало да е образец за подражание и който и да е закон да наруши, това е и нарушаване на конституцията. Затова при един читав парламент и конституционен съд, президента ще е действително олицетворение единството на нацията, иначе при всяко отклонение от образеца би могъл да бъде отстранен по закон. Това е взаимствано от други държави, където за неправилно паркиране например, президента от срам би си подал оставката веднага, не да чака да му я искат. Да, президента би трябвало да е образец за подражание според българската конституция

4. По четвърти въпрос от тълкувателното питане – Изразът „не може да бъде възбудено наказателно преследване“, използван в чл. 103, ал. 4 от Конституцията, ограничава ли се само до действия с процесуален характер?

Възбуждането на наказателно преследване е дейност на органите на досъдебното производство по формулиране на твърдение срещу конкретно лице, че е извършило конкретно престъпление.

Изразът „не може да бъде възбудено наказателно преследване“, използван в чл. 103, ал. 4 от Конституцията означава, че срещу президента и вицепрезидента не могат да бъдат извършвани действия с процесуален и извънпроцесуален характер, които могат да доведат до реализиране на наказателна отговорност и които пряко засягат техните лични права и свободи.

Конституционния съд с това тълкуване казва, че докато заемат съответните длъжности, президента и вицепрезидента не могат да бъдат арестувани дори за извършени престъпления. Но ако бъдат отстранени чрез импийчмънт, имунитета за недосегаемост веднага пада. Имунитета пада и веднага щом изтече мандата им. От там насетне ще може да са обикновени простообвиняеми

5. По въпрос пети от тълкувателното питане – Изразът „не може да бъде възбудено наказателно преследване“, използван в чл. 103, ал. 4 от Конституцията, включва ли забрана да бъде образувано наказателно производство, когато се открият данни за евентуална престъпна дейност на президента и вицепрезидента ?

При откриване на данни за престъпна дейност на президента или вицепрезидента забраната да бъде възбудено наказателно преследване не препятства започването на наказателно производство.

Въпреки, че не могат да бъдат арестувани, при наличие на данни за престъпна дейност от двамата недосегаеми, наказателното производство може да започне незабавно и да си тече докато им изтича мандата, когато вече няма да имат имунитет и ще понесат отговорност за извършените закононарушения без ограничения. Затова недосегаемите може да са в положение да са с почти готова присъда и само да си изчакват края на мандата преди да бъдат арестувани и да почнат излежаване много скоро след това

6. По шести въпрос от тълкувателното питане – Изразът „не може да бъде възбудено наказателно преследване“, използван в чл. 103, ал. 4 от Конституцията, означава ли забрана за извършване на действия с процесуален характер по вече образувано наказателно производство, по което се разкрият данни за престъпна дейност на президента или вицепрезидента?

По вече образувано наказателно производство имунитетът на президента и на вицепрезидента изключва извършването на такива процесуални действия, които са насочени срещу тях и пряко засягат техни лични права и свободи.

Други действия по разследването могат да бъдат извършвани без ограничение.

Решението е прието единодушно.

Ново потвърждение, че докато им тече мандата, президента и вицепрезидента не могат да бъдат лишавани от свобода. Обаче това не означава, че не могат да бъдат извикани на разпит. Конституционния съд дава разрешение всякакви други действия по разследване на престъпления извършени от тях да се изпълняват неограничено. В същото време сред личните права са и забрана да бъдат записвани. В същото време един президент не би могъл сам да извърши престъпление – трябва му съучастник. Така държавната власт има пълните законни правомощия да записва съучастника на президента докато се договаря с президента какви престъпления да се извършат. Това ще е напълно правомерно и законно събрано доказателство срещу съучастниците. Проблем за разследващите органи може да бъде ако президента и вицепрезидента сами извършват престъплението, тъй като и двамата не могат да бъдат разследвани със специални разузнавателни средства, за да не им се отнемат „лични права и свободи“.

Във всеки случай, който си мечтае да бъде президент, трябва да бъде образец за подражание, иначе може да получи удължаване на мандат с безплатно хранене от държавния бюджет, само че не с личен готвач на Дондуков 2, а на общата трапеза с другите себеподобни закононарушители

Конституционният съд се произнесе с решение по конституционно дело № 1/2020 г.

Отворено писмо към МВР, за интелигентните, младите и хубавите

Настоящото ще го разделим на няколко позиции:
1. препоръки към министерството на вътрешните работи да спазват стриктно законите в страната, а да не позволяват свободия и хаос
2. анализ на протестите

Препоръка към министерството на вътрешните работи

Уважаеми господин министър, главен секретар на МВР, достойни служители на министерството,

Време е да влезете в правомощията си дадени ви от конституцията и закона за МВР, а именно:
Из чл. 2 от закона: „Дейността на МВР е насочена към защита на правата и свободите на гражданите, противодействие на престъпността, защита на националната сигурност, опазване на обществения ред и пожарна безопасност и защита на населението.“

Гражданите по конституция имат право на свободно придвижване, безпроблемно стигане до работните си места, безпроблемно прибиране у дома си. Гражданите имат право на почивка. В последните седмици определени групи лица организират масови събирания, вдигат шум и смущават спокойствието на гражданите.

Моля да вземете необходимите мерки и да респектирате съответните лица срещу каквито и да е прояви на хулиганство или други видове престъпления. Не се притеснявайте, че „борци за граждански права за протести“ ще ревнат, че полицейска държава имало. Който нарушава закона, трябва да бъде респектиран, а ако е извършен закононарушение – прибран и разследван, след което предаден на правосъдието. Вашето министерство е гарант за държавността и спазването на законите в страната.

Недопустимо е заради групи лумпени (по думите на организатора им от Дубай) в София и други градове на страната да има затваряне на основни улици, че те да си се пекат на слънце необезпокоявано. Недопустимо е и който и да е да цапа или руши държавна собственост, нито частна собственост. Следващия път, когато лумпени извадят нещо, за да замерят държавна институция, намесете се веднага и арестувайте хулиганите. Ползвайте инструментариума, който законодателството предлага:

Из наказателния кодекс:

Какво се предвижда например за замерящите с пъдпъдъчи яйца закона:

Чл. 325. (1) (Изм. – ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който извърши непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, се наказва за хулиганство с лишаване от свобода до две години или с пробация, както и с обществено порицание.
(2) Когато деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на властта или представител на обществеността, изпълняващ задължения по опазване на обществения ред, или когато то по своето съдържание се отличава с изключителен цинизъм или дързост, наказанието е лишаване от свобода до пет години.

Какво се предвижда за блокиращи транспортни коридори например, горящи или ругаещи знамето на България или ЕС, и т.н.:

„Чл. 106. (Доп. – ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм. – ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Който с цел да отслаби властта или да и създаде затруднения унищожи или повреди обществени сгради, строежи, инсталации, съоръжения, транспортни или съобщителни средства или друго значително обществено имущество, се наказва за диверсия с лишаване от свобода от пет до петнадесет години, а в особено тежки случаи – с лишаване от свобода двадесет години, с доживотен затвор или с доживотен затвор без замяна.“

„Чл. 107. Който с цел да отслаби властта или да и създаде затруднения разстройва или подравя промишлеността, транспорта, селското стопанство, паричната и кредитната система, други стопански отрасли или отделни стопански предприятия, като използува държавни учреждения, стопански предприятия или обществени организации, като възпрепятствува тяхната дейност, или като не изпълнява възложените му важни стопански задачи, се наказва за вредителство с лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи – с лишаване от свобода от пет до петнадесет години.“

„Чл. 108. (Изм. – ДВ, бр. 41 от 1985 г., изм. – ДВ, бр. 99 от 1989 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. – ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 38 от 2007 г.) Който проповядва фашистка или друга антидемократична идеология или насилствено изменяне на установения от Конституцията на Република България обществен и държавен строй, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба до пет хиляди лева.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. – ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 38 от 2007 г., доп. – ДВ, бр. 95 от 2016 г.) Който по какъвто и да е начин опетни герба, знамето или химна на Република България, или знамето или химна на Европейския съюз, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба до три хиляди лева.“

„Чл. 108а. (Нов – ДВ, бр. 92 от 2002 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г., доп. – ДВ, бр. 74 от 2015 г., изм. – ДВ, бр. 101 от 2017 г.) Който с цел да създаде смут и страх в населението или да заплаши, или да принуди орган на властта, представител на обществеността или представител на чужда държава или на международна организация да извърши или да пропусне нещо, извърши престъпление по чл. 115, чл. 128, чл. 142, чл. 142а, ал. 3, т. 2, чл. 143, чл. 143а, чл. 144, ал. 2, чл. 170, ал. 3, чл. 216, ал. 1 и 5, чл. 319б – 319г, чл. 326, чл. 330, чл. 333, чл. 334, чл. 336а, чл. 337, чл. 339, чл. 340, чл. 341а, чл. 341б, чл. 341в, чл. 344, чл. 347, ал. 1, чл. 348, чл. 349, чл. 350, чл. 352, ал. 1, 2 и 3, чл. 354, чл. 356е, чл. 356з, чл. 356к, чл. 356л и чл. 356м, се наказва за тероризъм с лишаване от свобода от пет до петнадесет години, а когато е причинена смърт – с лишаване от свобода от петнадесет до тридесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г., изм. – ДВ, бр. 74 от 2015 г.) Който по какъвто и да е начин, пряко или косвено събира или предоставя финансови или други средства, като знае или предполага, че те ще бъдат използвани изцяло или частично:
1. (доп. – ДВ, бр. 101 от 2017 г.) за извършване на деяние по ал. 1, 3, 4, 6 или 7;
2. от организация или група, която си поставя за цел извършване на деяние по ал. 1 или 3;
3. (доп. – ДВ, бр. 101 от 2017 г.) от лице, извършило деяние по ал. 1, 3, 4, 6 или 7, се наказва с лишаване от свобода от три до дванадесет години.
(3) (Нова – ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г.) Който набира или обучава отделни лица или групи от хора с цел извършване на престъпление по ал. 1, се наказва с лишаване от свобода от две до десет години.
(4) (Нова – ДВ, бр. 74 от 2015 г.) Който се обучава с цел извършване на престъпление по ал. 1, се наказва с лишаване от свобода до осем години.
(5) (Нова – ДВ, бр. 74 от 2015 г.) Деецът по ал. 4 не се наказва, ако доброволно се разкрие на властта, преди да е извършено престъпление по ал. 1.
(6) (Нова – ДВ, бр. 74 от 2015 г.) Български гражданин, който излезе през границата на страната с цел да участва в престъпление по ал. 1 – 4, включително против друга държава, се наказва с лишаване от свобода до десет години.
(7) (Нова – ДВ, бр. 74 от 2015 г.) Наказанието по ал. 6 се налага и на чужденец, който с цел да участва в престъпление по ал. 1 – 4, включително против друга държава, влезе през границата на страната или незаконно пребивава в нея.
(8) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г., предишна ал. 4 – ДВ, бр. 74 от 2015 г.) Предметът на престъплението по ал. 2 се отнема в полза на държавата, а ако липсва или е отчужден, присъжда се неговата равностойност.“

Относно държавните предатели законът е следния (някои все още имат шанс да си изпеят всичко и да избегнат арестите):

„Чл. 103. (Доп. – ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Който, изпълнявайки държавна служба или поръчение пред чуждо правителство или международна организация умишлено ги води във вреда на републиката, се наказва с лишаване от свобода от десет до петнадесет години, както и с лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 9.

Чл. 104. (1) (Доп. – ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм. – ДВ, бр. 153 от 1998 г., изм. – ДВ, бр. 26 от 2004 г.) Който издаде или събира с цел да издаде на чужда държава или на чужда организация информация, представляваща държавна тайна, се наказва за шпионство с лишаване от свобода от десет до двадесет години, с доживотен затвор или с доживотен затвор без замяна.
(2) Ако деецът доброволно разкрие пред органите на властта извършеното престъпление, наказва се при смекчаващи обстоятелства.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. – ДВ, бр. 99 от 1989 г., изм. – ДВ, бр. 26 от 2004 г.) Информацията, представляваща държавна тайна, се определя със закон.

Чл. 105. (1) Който се постави в услуга на чужда държава или на чужда организация, за да и служи като шпионин, ако не е извършил деяние по предходния член, се наказва с лишаване от свобода от пет до петнадесет години.
(2) Деецът не се наказва, ако доброволно се разкрие пред органите на властта.

 

Искаме спокойствие в държавата. Ако е необходимо отделете специално място за протести извън градовете на някоя площадка да си протестират колкото искат в точно определени времеви рамки, като всяко просрочие на протест да се третира като неразрешено и да се преследва от закона.

Благодарим предварително за съдействието и подсигуряването на конституционните права на гражданите, не само на лумпените

Протестират ли интелигентните?

Да разбира се, само че за незапознатите, интелигенцията никога не ходи на протести – интелигентните не са част от стадото, а където има струпване на маси, това е стадо.
Как протестират интелигентните срещу някаква несправедливост, като ще допуснем, че е приета някаква тъпа наредба, тъп закон или нещо подобно.
Много е просто – интелигентния човек много добре разучава тъпата наредба, закон или нещо подобно, и започва много стриктно да го спазва и да се възползва от законодателството максимално. И толкова стриктно започва да го спазва, че да започне да изглежда перверзно и натрапчиво. Интелигентния човек знае как да се гаври със закона, спазвайки го. Може много бързо да научи и останалите около него да се гаврят със закона, наредбата или нещо друго спазвайки го стриктно. И когато масовата гавра с нормата стане очевидна и за който го е приел, тогава глупостта ще бъде отменена. Нужни ли са протести на интелигентния човек? Естествено че не.

Ходят ли интелигентните на протести? Ние сме това, и ние не посещаваме местата за стада

Протестират ли хубавите?

Краткият отговор е не! Разправиите от каквото и да е естество загрозяват съществата. Хубавите са хубави, защото не се занимават с простотии, а се грижат за себе си. Те не са част от стадата. Ние сме хубавите, и ние не ходим на протести

Протестират ли младите?

Да, протестират. Още от пубертета като влязат започват бунтарско поведение срещу родителите, училището. На пуберите всички са им криви. Някъде към университета започва да им минава. След което се превръщат в млади зрели хора, които може да са част от интелигентните и хубавите, а може да са и в отбора на другите. И двата отбора се състоят от точно 50% на 50%. Всеки сам си избира пътя.

Във всеки случаи ние сме младите, и ние не ходим на протести, не замеряме държавни институции с яйца, не рушим държавната собственост, не блокираме метрото – тези неща не ги правят и животните, затова ако тези, които го правят се нарекат говеда, би било тежка обида за говедата.

А кой ходи на протестите през 2020?

Сега ще ви кажем – очевидно това не са нито интелигентните, нито хубавите, нито младите.

Протестите са на политически партии с провалени хора, които трудно биха преминали 4% бариера за влизане в парламента

На протестите има и пубери, които търсят да си правят някъде купона. И да мяткаш яйца и да ти се кефят другите си е преживяване, нали? Това обаче не са младите, а пубери с неуравновесено поведение. Някои от тях се присъединяват просто така за кеф, а на други им се плаща. Защо се ползват пубери? Едното е, че да се покаже, че уж младите били там, ама основната причина е, че като се правят закононарушения, то за непълнолетните лица законът предвижда много по-леки наказания.
Може би е редно парламента да направи промени в наказателния кодекс и за всички видове престъпления да се наказват по един и същи начин всички, независимо дали са под или над 18 годишна възраст. Иначе непълнолетните стават много интересна таргет група за извършване на престъпления от общ характер от страна на криминалния бизнес

Да не забравим и другите заинтересовани лица от протестите – това са лица с тежки криминални прояви, които правят всичко възможно, за да се измъкнат от правосъдието

И на последно място освен първите 2 категории има и лумпени платени или не, и някакви други хора, на които им е интересно какво става.

Препоръчваме на нормалните граждани, ако попаднат на задръстване от лумпени да надуят клаксона на колата до дупка и да не го пускат, докато стадото отпред не се разкара. Блокирането на пътища е незаконно. Помогнете на МВР да се справи със закононарушителите и смутителите на спокойствието в страната.

Как се правят истински протести?

Значи първото нещо, когато отиваш да протестираш е, да имаш ясно и конкретно искане. Това не може да е „оставка“, освен ако не си малоумен.
Ясното и конкретно искане е насочено например към министър, президент, кмет, премиер и т.н., и на нормалния човек не му трябва оставка, а му трябва държавния чиновник да му свърши работата, все едно кой заема длъжността – например:

  1. Искаме да се положи асфалт по цялото протежение на пътя от гр. Петрич до хижа Конгур, която е отправна точка за разходки в планината Беласица. Необходими са едва около 5-6 километра настилка, която ще подпомогне туризма в планината. Към момента последните 5-6 километра преди хижата са животозастрашаващи, и за колите могат да доведат до сериозни поражения, да не говорим колко гориво трябва да се изразходи и замърсяването, което се генерира, когато толкова къс участък трябва да се преминава за 30 минути. Едни минимални инвестиции на държавата ще доведат до много положителни ефекти.
  2. Искаме да се направят проверки и дали тези, които изсичат дърветата в Беласица и разбиват настоящия черен път имат право да го правят.
  3. Да се осъществява строг контрол, за да се защитят планините от безподобна сеч на здрави дървета.
  4. Да се забрани сеч на растителност в цялата страна, която не е специално отгледана за тази цел. Планината трябва да бъде съхранена такава, каквато е била преди 100 години, за следващите 1000 и повече години

Оставки не искаме, а държавните органи такива каквито са, да бъдат максимално експлоатирани да вършат работа на гражданите

За силна република без президент, как текущия да отърве кожата, Хитър Петър, кокошката и свинята

Настоящия анализ се състои от 3 части:
1. За необходимостта от закриване на длъжността „президент“ в Република България поради икономическа необоснованост за съществуването й
2. Как текущия заемащ длъжността да се спаси и да спи спокойно (преходен период)
3. Как съдебната власт спасява престъпниците

1. За необходимостта от закриване на длъжността „президент“ в Република България поради икономическа необоснованост за съществуването й

Ще започнем с това какво представлява тази длъжност. Какви задължения има държавния чиновник, който я изпълнява, а след това ще разгледаме и колко струва на държавния бюджет този придатък остатък от архаичното минало и имитиращ церемониалността от други велики държави, за които обаче церемониалността носи приходи, а не само разход.

Българската конституция има специална глава 4

Ще цитираме директно конституцията и коментираме член по член какво означават разпоредбите, че да може гражданите да го разберат кой е този президента и какви са му задълженията, заради които получава неприлично висока заплата:

Чл. 92.
(1) Президентът е държавен глава. Той олицетворява единството на нацията и представлява Република България в международните отношения.
(2) Президентът се подпомага в своята дейност от вицепрезидент.

Ние го разбираме така – ако държавата беше едно семейство и част от семейството вземе да се скара, би трябвало главата на семейството да въведе помирение.
Също така главата облича костюмчето и се изпраща на срещи със себеподобни от други държави да пият кафенце и да се снимат за историята.
Втора алинея обаче е по-интересна – там пише, че президента се подпомага от вицепрезидент.
А още по-интересното е, че малко институцията се е раздула и вместо от 2 броя чиновници, през 2011 година за тази институция са работили на заплата 153. Няма грешка
https://btvnovinite.bg/733214199-Kolko_ni_struva_prezidentat.html
И как става тази работа – типично по чиновнически – уж трябва да са 2 броя, като вицето помага на главния. Обаче на вицето му хрумнало, че също има нужда от помощник.
А после и на помощника му трябвало помощник и т.н. до 153 помощници през 2011. Сега не знаем колко са. Някой най-добре да го разследва това, че прилича на някакво образувание, дето не се знае дали е доброкачествено или не. Знае се само, че струва много пари на данъкоплатеца

Чл. 93.
(1) Президентът се избира пряко от избирателите за срок от пет години по ред, определен със закон.
(2) За президент може да бъде избиран български гражданин по рождение, навършил 40 години, който отговаря на условията за избиране на народен представител и е живял последните пет години в страната.
(3) Избран е кандидатът, получил повече от половината действителни гласове, ако в гласуването са участвали повече от половината избиратели.
(4) Ако никой от кандидатите не е избран, в седемдневен срок се провежда нов избор, в който участват двамата кандидати, получили най-много гласове. Избран е кандидатът, получил повече гласове.
(5) Изборът за нов президент се произвежда не по-рано от три месеца и не по-късно от два месеца преди изтичане на срока на пълномощията на действащия президент.
(6) Споровете относно законността на избора за президент се решават от Конституционния съд в едномесечен срок след изборите.

Тук няма да коментираме нищо. Така са го написали. Държавния чиновник с длъжност президент може на практика да бъде всеки със старост над 40 години, стига да не е Симеон втори или Кристалина Георгиева например. Може да е неграмотен като неграмотен депутат народен и тъп като галош. Образователен ценз не се изисква

Чл. 94.
Вицепрезидентът се избира едновременно и в една листа с президента при условията и по реда за избиране на президент.

Това е много важно, защото когато президента си подаде молбата за напускане, и отиде да си гледа кравите на село например, вицето става президент до края на 5 годишния мандат.
Значи като избират гражданите пакета, хубаво да се оглеждат и кое е вицето, че да не им дойде някоя коза да я гледат за 1 януари да ги поздравява

Чл. 95.
(1) Президентът и вицепрезидентът могат да бъдат преизбрани на същата длъжност само за още един мандат.
(2) Президентът и вицепрезидентът не могат да бъдат народни представители, да изпълняват други държавни, обществени и стопански дейности и да участват в ръководството на политически партии.

Ами какво да кажем. Това не е Русия, Турция, музикалната академия или бананова република по 30-40 години един и същ да бъде. Максимум 10 години може да се чиновничества на тази длъжност.

Чл. 96.
Президентът и вицепрезидентът полагат пред Народното събрание клетвата по чл. 76, ал. 2.

Я да го видим какво се кълнат:
„Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се.“

Това може за някой вярващ човек да има значение, ама ако е неверник?

Чл. 97.
(1) Пълномощията на президента и на вицепрезидента се прекратяват предсрочно при:
1. подаване на оставка пред Конституционния съд;
2. трайна невъзможност да изпълняват правомощията си поради тежко заболяване;
3. при условията на чл. 103;
4. смърт.
(2) В случаите на т. 1 и 2 пълномощията на президента и вицепрезидента се прекратяват с установяване от Конституционния съд на посочените в тях обстоятелства.
(3) В случаите на ал. 1 вицепрезидентът встъпва в длъжността президент до края на мандата.
(4) При невъзможност вицепрезидентът да встъпи в длъжност правомощията на президента се изпълняват от председателя на Народното събрание до избирането на президент и вицепрезидент. В този случай в двумесечен срок се произвеждат избори за президент и вицепрезидент.

И на нас веднага ни стана интересно какво крие този чл. 103:

Президентът и вицепрезидентът не носят отговорност за действията, извършени при изпълнение на своите функции, с изключение на държавна измяна и нарушение на Конституцията

За да сме по-конкретни ако президент или вицето нарушат конституцията, тъй като и „държавната измяна“ е нарушение на конституцията, то подлежат на отстраняване.

Това на практика означава, че президента и вицето трябва да са образец за пример и през целия мандат да спазват всички закони в страната, иначе ще им е къс мандата

Чл. 98.
Президентът на републиката:
1. насрочва избори за Народно събрание и органи на местно самоуправление и определя датата за произвеждане на национален референдум, когато за това има решение на Народното събрание.
2. отправя обръщения към народа и Народното събрание.
3. сключва международни договори в случаите, определени със закон;
4. обнародва законите;
5. утвърждава промени на границите и центровете на административно-териториалните единици по предложение на Министерския съвет;
6. назначава и освобождава от длъжност ръководителите на дипломатическите представителства и постоянните представители на Република България при международни организации по предложение на Министерския съвет и приема акредитивните и отзователните писма на чуждестранните дипломатически представители в страната;
7. назначава и освобождава от длъжност и други държавни служители, определени със закон;
8. награждава с ордени и медали;
9. дава и възстановява българско гражданство и освобождава и лишава от него;
10. предоставя убежище;
11. упражнява право на помилване;
12. опрощава несъбираеми държавни вземания;
13. наименува обекти с национално значение и населени места;
14. информира Народното събрание по основни въпроси в кръга на своите правомощия.

От всичките му тежки задължения без никакво съмнение, в общия случай те представляват формални и церемониал функции, и амортизиране на ръката за завъртане на подписа. Добре ще е ако кандидатите за президент знаят да се подписват и с двете ръце, че да си ги амортизират равномерно.

Има обаче едни точки 9, 11 и 12, които са интересни и притеснителни.

Например точка 9 – „дава и възстановява българско гражданство и освобождава и лишава от него“

Защо такова нещо се делегира на скъпоплатен държавен чиновник, като тази работа може да се извършва и от най-обикновени чиновници на минимални заплати? В това задължение няма нищо възвишено, няма кафенце. Защо, защо, защо? Ами ако президента падне до такова ниво и почне да получава подкупи, че да даде неправомерно българско гражданство на талибани? Не, не, не… Защо такива битови неща са дадени на този скъпоплатен държавен чиновник?

Има и още по-интересна точка номер 11 и 12 – „упражнява право на помилване“ и „опрощава несъбираеми държавни вземания“

Хайде сега да допуснем следната ситуация. Някакъв напълно пропаднал „човек от народа“ има детска мечта – да чете словото на 1 януари, ама качества няма никакви, а и не чете хубаво. В същото време групировка за извършване на престъпления от общ характер е научила, че президента има право да помилва престъпници. Среща го този народния случайно на улицата и му предлага да изпълни детската мечта. „Хей, ти тъпия, да, ти тъпия тулуп – искаш ли да станеш президент?“
И условията са елементарни – ако върху прокуратурата не може да се окаже натиск от групировката, а и не се уцели корумпиран съдия, та се окаже, че групчленове или техните синчета наркомани например трябва да влязат в затвора, тогава президента да си влезе в задълженията и да „помилва“ по главицата криминално проявените и осъдени лица.
А как ще стане „човека от народа“ президент? Ами групировката за извършване на престъпления от общ характер ще изсипе купища пари разбира се. Свободата не е безплатна в крайна сметка, нали така?

Някой може ли да поръча една справка какви престъпници са били „помилвани“ от българските президенти между 1991-ва година досега и на какво основание им е милвана главицата. Тази информация трябва да е абсолютно публична и актуализирана в реално време. И да се следи постоянно от журналистите, за да се избегне по-горния сценарий
Втрещяващ е и текста „опрощава несъбираеми държавни вземания“. Силно се надяваме да няма право да опрости едни 700 милиона лева на едни хора, които се крият в пещерите в Африка и не искат да се връщат да си ги платят.

Чл. 99.
(1) Президентът след консултации с парламентарните групи възлага на кандидат за министър-председател, посочен от най-голямата по численост парламентарна група, да състави правителство.
(2) Когато в 7-дневен срок кандидатът за министър-председател не успее да предложи състав на Министерския съвет, президентът възлага това на посочен от втората по численост парламентарна група кандидат за министър-председател.
(3) Ако и в този случай не бъде предложен състав на Министерския съвет, президентът в срока по предходната алинея възлага на някоя следваща парламентарна група да посочи кандидат за министър-председател.
(4) Когато проучвателният мандат е приключил успешно, президентът предлага на Народното събрание да избере кандидата за министър-председател.
(5) Ако не се постигне съгласие за образуване на правителство, президентът назначава служебно правителство, разпуска Народното събрание и насрочва нови избори в срока по чл. 64, ал. 3. Актът, с който президентът разпуска Народното събрание, определя и датата на изборите за ново Народно събрание.
(6) Редът за съставяне на правителство по предходните алинеи се прилага и в случаите на чл. 111, ал. 1.
(7) В случаите на ал. 5 и 6 президентът не може да разпуска Народното събрание през последните три месеца от своя мандат. Ако в този срок парламентът не може да състави правителство, президентът назначава служебно правителство.

Този член няма да го разискваме много, тъй като има процедура, която е задължителна, и дали ще сложим един печат или ще има президент да го слага, общо взето все едно

Чл. 100.
(1) Президентът е върховен главнокомандващ на въоръжените сили на Република България.
(2) Президентът назначава и освобождава висшия команден състав на въоръжените сили и удостоява с висши военни звания по предложение на Министерския съвет.
(3) Президентът възглавява Консултативния съвет за национална сигурност, чийто статут се определя със закон.
(4) Президентът обявява обща или частична мобилизация по предложение на Министерския съвет в съответствие със закона.
(5) Президентът обявява положение на война при въоръжено нападение срещу страната или при необходимост от неотложно изпълнение на международни задължения, военно или друго извънредно положение, когато Народното събрание не заседава. В тези случаи то се свиква незабавно, за да се произнесе по решението.

Главнокомандващ? Някой дето може да е хванат от улицата? Неграмотен като неграмотен депутат и тъп като галош?
Добре, че в Република България не се налага да си изпълнява задълженията по този член, че иначе при въоръжено нападение от стадо кози и страната може да падне под робство

Чл. 101.
(1) В срока по чл. 88, ал. 3 президентът може мотивирано да върне закона в Народното събрание за ново обсъждане, което не може да му бъде отказано.
(2) Народното събрание приема повторно закона с мнозинство повече от половината от всички народни представители.
(3) Повторно приетият от Народното събрание закон се обнародва от президента в 7-дневен срок от получаването му.

Да се чете така – президента може да забави с няколко дни или седмици приемането на закон по всяко време. Може мотивацията от всеки пръст на крака да си я смуче. Има ли някакъв смисъл това? След като народното събрание веднъж вече е приело даден закон, все ще събере същите тези, които са го приели, отново да го гласуват.
Ама представете си ако групировката престъпници си е била осигурила президент проклетник, как постоянно може да осигурява скандали и всеки закон да бъде саботиран

Чл. 102.
(1) В изпълнение на своите правомощия президентът издава укази, отправя обръщения и послания.
(2) Указите се приподписват от министър-председателя или от съответния министър.
(3) Не подлежат на приподписване указите, с които президентът:
1. назначава служебно правителство;
2. възлага проучвателен мандат за образуване на правителство;
3. разпуска Народното събрание;
4. връща закон, гласуван от Народното събрание за повторно обсъждане;
5. определя организацията и реда на дейност на службите към Президентството и назначава персонала;
6. насрочва избори и референдум;
7. обнародва законите.

Господин печат. Наистина ли трябва да се плаща неприлично тлъста заплата за един печат и подпис? Все пак не е нотариус това

Чл. 103.
(1) Президентът и вицепрезидентът не носят отговорност за действията, извършени при изпълнение на своите функции, с изключение на държавна измяна и нарушение на Конституцията.
(2) Обвинението се повдига по предложение най-малко на една четвърт от народните представители и се поддържа от Народното събрание, ако повече от две трети от народните представители са гласували за това.
(3) Конституционният съд разглежда обвинението срещу президента или вицепрезидента в едномесечен срок от внасянето на обвинението. Ако бъде установено, че президентът или вицепрезидентът са извършили държавна измяна или са нарушили Конституцията, пълномощията им се прекратяват.
(4) Президентът и вицепрезидентът не могат да бъдат задържани и срещу тях не може да бъде възбудено наказателно преследване.

И тук е разписано как се прекратяват договорите с президента и вицето – чрез конституционния съд се прави тази работа след като се повдигне обвинението от 60 депутата.
След това разбира се президента и вицето ще си носят и допълнителна наказателна отговорност каквато би носил и дядо Пешо от село Марикостиново

Чл. 104.
Президентът може да възлага на вицепрезидента правомощията си по чл. 98, т. 7, 9, 10 и 11.

Много хубаво и точно заради тия делегации на задължения вместо 2 държавни чиновници на държавната хранилка в президентството през 2011 година са висяли 153 бройки.
Кой знае дали сега не са много повече, тъй като бюджета се е раздул двойно за 10 години.

В чл. 5 от закона за държавния бюджет има специално перо – разходи за администрация на президента

https://www.lex.bg/bg/laws/ldoc/2137198498

И какво да видим там – над 8 милиона на година. За чий се пилеят тези пари и на какво основание тези разходи са нараснали двойно спрямо президента от 2010 година?

https://www.lex.bg/en/laws/ldoc/2135654585

Да не би текущия президент и администрацията му да копат по-добре, или да вършат някаква работа освен церемониална дейност?
Защото иначе биха си превишавали задълженията и може да се погнат за престараване и превишаване на правомощията

Нашето мнение е, че на Република България е необходима корекция на конституцията и длъжността президент и вице да се закрият. Церемониалните им действия може да се извършват съвсем спокойно от премиера, председателя на парламента и неговите заместници. Удрянето на печатите също.

Новата конституция без паразитната структура и с още няколко подобрения би изглеждала така:

https://alexanderbtodorov.com/2011/03/03/constitution/

Ако някой ревне, че и другите държави имало било президенти, крале и т.н. Да, наистина Великобритания си има кралица, обаче от нея има някаква полза за страната. Тя не само получава благини, а и благодарение на нея в страната идват милиони туристи годишно. Икономически е изгодно за Великобритания да издържа кралско семейство, докато в България президентството – това са просто разходи без никаква възвръщаемост. И най-добре да се извадят от бюджета.

2. Как текущия заемащ длъжността да се спаси и да спи спокойно

Ако бяхме президент на Република България в момента и чисто хипотетично ни бяха сложили стотици съветници и вице, които да ни казват какво да правим, какво да говорим, какво да подписваме и как да нарушаваме законите в полза на една или друга партия:
1. бихме си подали молбата пред конституционния съд и прехвърлили горещия картоф на вицето да си лае докато може
2. веднага бихме сключили сделка с прокуратурата да не ни разследва лично срещу пълни показания за всички закононарушения и престъпления в президентството, за които ни е известно (в случай, че има такива). Така ще си спим спокойно и ще се радваме и на тлъстата пенсия, която се дава на бившите президенти. Освен това и от заплати достатъчно пари са спестени за тези години досега. Значи пак да повторим, че да не е разбрал някой – не да им искаме оставките на прокурорите, а пълно съдействие да се окаже при разследванията
3. тръгваме си по планините и си гледаме живота, вицето да се оправя до новите избори или до закриването на длъжността
4. публично се извиняваме на гражданите, че няколко години скапваме настроението на 31-ви декември срещу 1-ви януари с патетичните слова, от които губиш желание да живееш, и които карат човек да брои още колко години трябва да ги търпи до края на мандата

3. Как съдебната власт спасява престъпниците

Имало едно време Хитър Петър и една кокошка. Те добре си живеели и един ден на Хитър Петър му се дояла пилешка супа. (Точно по това време нямало съдебна система и всичко се случвало на разменни начала).

Точно тръгнал да я търси къде е, ама я няма. Открадната.

„За да крадеш, трябва да си тъп, а да ми откраднеш точно моята кокошката значи трябва да си много тъп“ – казал си Хитър Петър и побеснял.

Ясно било, че кокошката е открадната от Тъп Тулуп – толкова тъп като него трудно може да намериш.

Ясно било и, че на Тъп Тулуп няма да му се размине, тъй като щом на Хитър Петър му се дояде пилешка супа, значи ще има супа и няма да е само с фиде.

Само дето тази супа не става за нищо. Хитър Петър взел да смята и стигнал до икономическите изводи, че загубата на кокошката точно ще се покрие от супата, която въпреки, че не става за ядене, за свинята ще е чудесна. Цяла седмица ще я яде.

Разчуло се за непоносимата жестокост на икономиката в селото и другите като Хитър Петър започнали същата практика – „а си ми откраднал кокошката, а си станал на супа“.

И от рода на Тъп Тулуп почнали кампания „Живота на тъпите има значение“. Да не стане грешка, пак да повторим – за да крадеш, трябва да си тъп, а това не е поправимо обикновено.

Тогава се появила съдебната система – да пази престъпниците от справедливото и икономически праведно наказание за всеки, който тръгне да краде.

Така прокуратурата почнала да съдейства на Туп Тулуп и компания да се нанасят в топла килия (е, понякога разни съдии саботират процеса заради крилце или кълка) и далеч запазени от първичното правораздаване – кокошка за супа на Хитър Петър и съселяните му.

А на Хитър Петър и съселяните им се обяснило следното с въвеждането на съдебната система на държавата:
1. няма смисъл Тъп Тулуп да става на супа, свинята само 1 седмица ще я яде, а после нищо
2. по-добре да се прибере на топло, където ще полага тежък физически труд, докато му се появят гърбици като на Дубайска камила
3. от полагането на тежкия труд, Тъп Тулуп първо ще си избие 1 кокошка като за 10 обезщетение на Хитър Петър, а остатъка от стойността на 990 кокошки ще е в полза на държавата.

Нали поравно да е, и честно, тази съдебна система от нещо трябва да се издържа все пак

Изкачване на връх Ботев (2376 м.) – Стара планина – за 1 ден

Настоящото започва със следното въведение – избраното указание е за може би най-лесния начин да се изкачи връх Ботев в Стара планина в рамките на 1 ден.

Предварително ще споделим, че това е може би най-трудния връх за преодоляване сред 10-те планински първенци с над 1400 метра положителна денивелация, при това използвайки най-краткия и лесен маршрут от Северна България и село Априлци.

Това разбира се в никакъв случай не може да отчайва желаещите да го покорят – напротив, напълно е възможно да се изкачи и да се слезе в рамките на 1 ден, без необходимост да се нощува в хижи.

Ще препоръчаме:
1. носете си вода, колкото може повече – по пътя има само едно място, където може да се налее, при това е от реката и на вкус определено има какво да се желае
2. подгответе се за 1 тежък участък в гората с много сериозна денивелация от над 600 метра, след което се излиза на слънце и приблизително 2,5 километра ходене на практика по равен участък (това е за почивка маршрута). Малко след достигане на последния източник на вода при река Видима (което се явява и водопад малко по-надолу) следва най-тежкия участък от гледна точка издръжливост с много сериозна денивелация за много кратък участък. Опасности на практика почти отсъстват. Просто човек трябва да гледа към кулата на връх Ботев и да продължава да върви, докато стигне до нея. Никакво отказване.

И така, да започваме.

1. на връх Ботев се ходи през лятото, когато светлата част на деня е най-голяма – препоръчително в началото на юли, и при идеална прогноза за времето, с нулева или близко до нулата шанс да вали, или да има облаци. Не че не можете да отидете и в облачно, гръмотевично и буреносно, ама гледката и към Северна България и към Южна, няма да я видите, а буря да ви хване в този район… е да, ако сте любители на силни усещания може да се пробвате. Връх Ботев е известен с най-нестабилното време, като за 30 минути може от отличен слънчев ден, да се появят страховити ветрове, градушка и мъгла, от която не се вижда нищо на няколко метра пред себе си. Затова по-добре не си играйте с времето и този връх.

2. ще допуснем, че сте от София, или някъде на поне 2 часа пътуване от село Априлци. Препоръката в такъв случай е петък вечерта, примерно около 17 часа да тръгнете с колата, като преди това ще сте си резервирали хотел в селото и около 20 часа да сте се настанили и да вечеряте. Трябва да се става рано и да се тръгне рано, за да сте стигнали до обяд на върха.

3. на следващия ден (събота) ви очаква преход около 11 часа в двете посоки с почивкитe (а почивки ще си трябват), като преди това хващате колата от хотела в селото и се отправяте към паркинга под хижа Плевен. Ще се движите по хубав и тесен (две коли трудно може да се разминат) асвалтов път за около 20-25 минути

Тук се оставя колата. Малко по-нагоре има и платен паркинг. Малко след него има разклонение, като опциите са да се продължи надясно и стръмно нагоре към хижа Плевен, или да се тръгне наляво (шорткъта към върха). Изберете съкратения маршрут, тъй като отбивката през хижа Плевен ще добави 1 час към необходимото време (а 4 часа и половина на табелата каквото пише – да, ама не съвсем).

За около час и половина ще вървите през приятна горичка, на прошарена сянка, като маршрута ще предложи в началото просто малко по-стръмно изкачване тип разходка в гората (ама не трябва да се подценява).

Ще достигнете в подножието на връх Купата (1655 м.). Започват да се откриват и хубавите гледки, като самия връх Купата няма как да се изкачи без специална екипировка за катерене. Някъде там вече се подава и кулата на връх Ботев. Не съжалявайте, че няма как да се качи връх Купата, продължавайки нагоре гледките са над върха и още по-хубави и панорамни

Предстоят около 2,5 километра по относително равния участък „за почивка“. Може да се наслаждаваме на гледката от високо към връх Купата, и в далечината хижа Плевен.

Тук за кратка почивка може да се отбиете да поразгледате от по-различна перспектива.

Кратка почивка и бързо връщане на основния път. На това място ви зове перспектива за гледка от скалата отсреща. Ние не се отзовахме на отбивката – пътеката до скалата е изключително тясна, а и от двете страни са сериозни пропасти. Явно някой се е осмелил да се качи там. За да не стане играчка-плачка, пропуснете отбивката и продължавате по основната пътека. От тук може да се порадвате на скалата, която преди малко пропуснахте.

Малко след това достигате до последния източник на вода преди върха, затова презаредете запасите до горе (въпреки, че вкуса й можеше да бъде далеч по-добър).

Подгответе се добре, защото след това завойче надясно предстои най-затрудняващия участък. И не, че има нещо чак толкова трудно, колкото заради това, че вече сте минали сериозна денивелация, а предстои още толкова до върха, има и известна натрупана умора.

От сега нататък, гледайте към кулата – там се намира върха. Споменахме, че климатичните условия в тази област се променят много бързо.

Ей там е. Още съвсем малко.

Не остана. Честно. Добре де, след още 15 минути ще сте някъде тук и ще се чудите кое къде е – кулата ясна.

Връх Ботев (2376 м.) – тук се снимат всички като стигнат върха,

само че на това място

се намира най-високата точка, скрита зад жълтата сграда и под стотина метровата кула.

Туристическите спални, където дават печата за планинските първенци и другия за 100-те национални обекта. Също така може да си купите храна и течности. Цените са такива каквито са. Пожелателно да сте си напазарували от преди това. И все пак не се качват толкова лесно запасите на тази височина.

На тук гледа камерата, която е разположена на върха. Желателно е преди да се тръгне натам да се правят справки от мястото. В същото време зад нас тоалетната (където се издържа около 20-30 секунди)

Мястото за пикник с гледка към Северна и Южна България.

И 2 паметника,

където традиционно хората се снимат – за да си припомните химна

Опознай Родината, за да я обикнеш още повече

И дано сте запазили сили, тъй като за връщане ще отнеме приблизително същото време. Препоръчваме да нощувате отново в село Априлци и в неделя да се приберете спокойно и по светло

Изкачване на връх Руен (2252 м.) и други 7 върхове в Осоговска планина за 1 ден

Настоящото предлага един подход за изкачване на първенеца на Осоговската планина – връх Руен, а след достигането му и преминаване през още няколко върхове в планината.

Защо да се отиде в Осоговската планина?

Връх Руен е един от 10-те планински първенци, а по-интересното е, че е и сред 100-те национални туристически обекта (много от които са музеи и други обекти). Защо обаче планински връх е сред тези 100 обекта? Разбира се има си причина и когато човек се разходи до него ще може да го разбере.

Само с разказване и снимки едва ли ще може да се пресъздаде. Трябва да се види на живо.

И така, как се достига до връх Руен?

Ако допуснем, че тръгнете от центъра на София. Отделете си около 2 часа. Карате по магистрала Люлин, като се отбивате към Кюстендил. След това минавате през Богослов и се движите по двулентов път в добро състояние. Това разбира се не може да означава безразсъдно шофиране. Карайте внимателно, има остри завои и участъци с намалена видимост. Особено на връщане повишено внимание и съобразяване с обстановката. Бързане по този път би било голяма глупост.

И така първата цел е Хижа Осогово – щом достигнете с колата до тук, отбивате надясно и след 20-на метра е хижата. Това е мястото, където може да вземете печати за 100-те национални туристически обекта и 10-те планински първенци, също така да презаредите и починете малко преди разходката. Хижата предлага и нощувки за желаещите.

След това качвате се в колата и се връщате на основния път като продължавате за около 100-150 метра, където достигате Ски училище Осогово. Най-удобното място за паркиране, на около 50 метра преди пътеката към върха. Продължавате по нея за 50-на метра и преминавате в подножието на къща за гости Осогово.

Продължавате за около 10 минути по главния път през горичката докато достигнете паметник и разклон, където трябва да изберете най-дясната пътека.

Продължавате да вървите по нея за около 11-12 минути като минавате покрай пасища за крави (внимавайте да не пипате оградката покрай пътя в ляво – по нея тече ток) и след минимална денивелация достигате до нов разклон. Продължавате надясно (Внимание! Ако сгрешите на този разклон, отивате в напълно грешна посока!).

Давайте смело напред, започват да се откриват просторни поляни и ще става все по-хубаво, а има и морени. И така пътя си продължава като отново се отварят ширни пасища (и внимавайте, по оградката тече ток, карайте си по пътя).

Междувременно се движите в подножието на връх Кюнек (1923 м.), а гледките още по-интересни. Отваря се за пръв път и гледка към връх Човеко (2047 м.). Продължавате си по пътя и се радвате на гледки и още гледки и още. Пътя постоянно върти и бавно и неусетно се изкачвате и изкачвате.

След известно време достигате до сграда, която е затворена и необитаема. Продължавате си по пътя и се радвате на каквото виждате.

За първи път се отваря гледка към връх Църни камък (в далечината) и 2 безименни върха на кота 2119 м. и 2160 м., наближаваме и на първо време пред нас ще се появи Заслон Превала. Хубаво си го маркирайте заслона на 1852 м. надморска височина, защото това при определени обстоятелства би могло да е жизнено важно. Намира се приблизително в средата на маршрута до връх Руен на 90 минути от началото (около 6 километра) и предстоят още около 2 часа и 8 километра (за малко по-нетрадиционния маршрут, който сме избрали).

Преминавате в подножието на връх Кулиците (1862 м.) и след само 2 минути пред нас идва беседка. Няма покрив, и въпреки това може да седнете за лек обяд, а и най-важното – точно под беседката се намира последния източник на вода преди връх Руен. Затова презаредете и продължаваме по пътя. До момента преодоляната денивелация е 212 метра за 6,3 километра и около 100 минути.

Вървим си по главния път (лятната маркировка) и започва постепенно изкачване по първия хълм. Много е вероятно за първи път да усетите ветрец и да се наложи да сложите яке, шапка и ръкавици (дори и през лятото). Изкачвайки хълма за първи път ще усетите по-сериозно натоварване и денивелация. Минава се, след това изкачване става по-леко. Върви се почти по равно с минимална денивелация.

Скоро след това пред нас излиза връх Църни камък (2069 м.), който се подсича от ляво. На връщане ще го качим разбира се.

Продължаваме по подсичащата пътека. Първо ще се подсече безимения връх на кота 2119 метра. Има какво да се види от подсичащата пътека.

Подсичаме и втория безимен връх на кота 2160 м. Между него и връх Шапка (2188 м.) се намира изоставена сграда, която не би могла да се смята за заслон по никакъв начин (наречена е Заслон Шапка). Във всеки случай част от сградата има покрив, което при определени обстоятелства може да е жизнено важно. Запомнете това място на 42.1681137, 22.5400124. Намира се на около 80 минути от предния нормален заслон Превала (4.4 километра) и на 35 минути от Заслон Руен или 2.3 километра.

На това място ако човек иска най-бързо да стигне до връх Руен трябва да поеме пътеката нагоре.

В нашия случай избираме по-лекия и плавен маршрут и затова подсича се връх Шапка и се продължава по пътя към връх Горна Сулумка (Манастира) на 2139 м.

Защо се избира този маршрут, а не се дава напряко? Защото денивелацията е минимална и много плавно и почти без усилия ще се върви към връх Руен, а по разклонението трябваше да се катери сравнително по-стръмно.

По-важната причина е, за да се види какво има на връх Горна Сулумка (Манастира).

Ето тук има разклонение, като се избира надясно. И веднага наляво на следващото разклонение. Какво е имало на това място някога, кой знае. Почвата изглежда по-различно. Чудесни гледки във всички посоки.

Връх Горна Сулумка (Манастира) 2139 метра

Не е известно от къде идва това „Манастира“. Във всеки случай има участък по терена, който не изглежда естествено и където вероятно е имало сграда

 

Гледки от Горна Сулумка (Манастира) има към връх Мали Руен, връх Руен (всъщност до билото, където се намира върха), връх Шапка, планината Беласица, Славянка, Пирин, връх Безимен на кота 2160 и на кота 2119, връх Църни камък и зад него връх Човеко (2047 м.) и връх Кюнек (1923 м.)

Това е първия връх за деня. Потегляме смело към връх Руен. Предстоят едни финални около 2 километра, 134 метра денивелация за около 30 минути.

Ще трябва да се положат известни усилия като след тях, пътя отново става почти равен.

Започваме да подсичаме връх Мали Руен (2230 м.), като през цялото време се радваме на панорамите, Още малко остава. Тук човек може да се подведе, че това е върха.

Качи ли се билото, вече има гледка в далечината към връх Руен и малко преди него – Заслон Руен. Заслона може да бъде жизненоважно убежище при определени обстоятелства и е само на 2 минути и 180 метра от върха. А ето го и него. След 14 километра (включително отбивката) е достигнат.

Връх Руен (2252 м.)

От връх Руен гледките са към връх Мали Руен, връх Шапка (съвсем леко се подава зад връх Мали Руен), планината Беласица, Славянка, Пирин, връх Безимен на кота 2160, връх Църни камък и зад него връх Човеко (2047 м.)

Остават още 6 върха на връщане. Задачата е лесна – следва се зимната маркировка. По нея за по-малко от 30 минути се слиза до

Връх Мали Руен (2230 м.)

След не повече от 20 минути се слиза и изкачва до

Връх Шапка (2188 м.)

След още 10-на минути идва

Връх Безимен кота (2160 м.)

Нови 15-на минути има до

Връх Безимен кота (2119 м.)

И още 20-на минути спускане и изкачване до

Връх Църни камък (2069 м.)

След около 45 минути слизане в тази точка трябва да се отклоните от основната пътека и да се завие надясно, за да се види и панорамата от 8-я връх за деня

Връх Кулиците (1862 м.)

От там насетне слизате към Заслон Превала и се следва основния път към точката, от където започна пътешествието.

Още няколко коментара

 

Мобилни оператори – тъй като планината е на границата с Македония, ще споделим следното – около заслон Превала Теленор загуби обхват и се опита да се прехвърли на македонски оператор. А1 работи малко по-добре като на няколко пъти опита да се прехвърли към чужд оператор в района на връх Шапка. Виваком само за няколко минути точно на връх Руен се оказа, че е превключило на македонско време, като сигнал български си имаше. Това не е критика или реклама за който и да е от операторите. Просто да си имат планинарите едно на ум кога може да загубят обхват с българските мрежи. В същото време горещо се препоръчва да си изключите от телефона опцията за автоматично превключване към друг оператор, а да е на ръчна настройка. Така се застраховате от евентуални неочаквани изненади в телефонните сметки, тъй като няколко мегабайта интернет от Македония или Сърбия може да струват цяло състояние.

А тук и да повдигнем един въпрос към представителите в парламента – няма ли как да сключите със съседните ни Сърбия и Македония споразумения роуминга да бъде таксуван така, както се таксува в ЕС? Все пак едва ли е нормално с Швеция да ти е много пъти по-евтино да говориш отколкото със съседите, нали?

Защо обезщетенията за безработица са такива, каквито са, и имат ли нужда от промени?

За търсещите работа и подпомагане се препоръчва да се запознаят първо с тази статия: Безработица – обезщетения, осигуряване, преди да надградят

В настоящата ще се отговорят на няколко важни въпроса, за да се възспре празнодумието, а „дай дай дай“ лицата малко да се засрамят.

Първо, кой има право на обезщетение за безработица?
Това са всички, които са се регистрирали в агенцията по заетостта, не упражняват трудова дейност, и са се осигурявали поне 12 месеца от последните 18 за рискът „безработица“. Обезщетение не може да се получава от пенсионери или имащи право да се пенсионират (те трябва пенсия да си получават и се издържат от друг фонд на НОИ). Нямат включен този риск работещите по „граждански договори“ и самоосигуряващите се свободни професии, поради причината, че от техните доходи не се удържат осигуровки за безработица.

Защо работещите по граждански договори и свободните професии не се осигуряват за безработица?
Доста е дискусионен този въпрос. И ние сме се чудили, така и така осигуровките са марков данък, от къде накъде има категории работещи, които не го плащат? В крайна сметка може да се приеме, че в случая законодателят има известно право, тъй като осигуровката за безработица е един вид застраховка срещу случване на нежелано събитие. И докато при трудовите договори работещият е в силна зависимост от работодателя, то при свободните професии дали ще имат работа или не, това си е напълно в техните ръце. Могат днес да почнат да се самоосигуряват, а утре да не им се работи и да спрат дейност. Тоест при тях „безработицата“ е в значителна степен под собствен контрол. Поради това, изобщо не им е разрешено да участват в схемата. Може би за работещите по граждански договори е редно да се помисли да бъдат включени, и да почнат и те да се осигуряват за риска както го правят и работещите по трудови правоотношения, както и задължително за общо заболяване и майчинство. Законодателите, моля да се задействате по този въпрос – гражданските договори трябва да се облагат с осигуровки както и трудовите. Има дупка в закона

Обезщетение за безработица 60% от осигурителния доход на лицето
Доста дискусионен въпрос е дали това е много или малко. Във всеки случай ще разгледаме от позицията на фонда, който изплаща обезщетението – защото, за да дадеш на някой, първо трябва да го вземеш от някъде. Ще разгледаме следната ситуация: Иван Иванов (средния човек) ще има кариера от 40 години, и ще работи върху осигурителен доход от 1000 лева през цялото време.
Осигуровката за безработица е 1% – или 10 лева месечно.
Според кодекса за социално осигуряване осигуреното лице има право на обезщетението за безработица в размер 60% от осигурителния му доход за 24 поредни месеца преди настъпване на „застрахователното събитие“ да речем

Срокове за изплащане на паричните обезщетения за безработица

Осигурителен стаж с осигуряване за безработица за времето след 31 декември 2001 г.

(години)

Срок на изплащане на обезщетението

(месеци)

до 3 години

4

от 3 години и 1 ден до 7 години

6

от 7 години и 1 ден до 11 години

8

от 11 години и 1 ден до 15 години

10

над 15 години

12

Да си представим, че на Иван Иванов му се случва събитието когато има само 18 месеца осигурителен стаж (тепърва е започнал трудовата си кариера, и то злощастно в ресторант по време на пандемия). Иван Иванов има право на обезщетение в размер 600 лева в продължение на 4 месеца според таблицата. Това ще значи, че ще получи от фонда 2400 лева. В същото време Иван Иванов ще е внесъл във фонда 18 пъти по 10 лева или общо 180 лева. Чиста печалба 1333%. И кой ще плати – държавата (тоест това сме ние)
Да си представим, че на Иван Иванов му се случва същата ситуация, когато има 36 месеца осигурителен стаж – тогава вече ще има право на обезщетение в продължение на 6 месеца или в размер на 3600 лева, като в същото време ще е направил 36 вноски по 10 лева или 360 лева. Чиста печалба 1000%.
При следващия пример вече на Иван Иванов му се налага да използва солидарност от фонда, когато има внасяни осигуровки 7 години или 84 месеца. В такъв случай ще е направил вноски за 840 лева, а ще може да получи от фонда обезщетение за 8 месеца по 600 лева. Или с печалба от 571% за осигуреното лице = загуба за фонда.
Ако на Иван Иванов му се наложи да ползва обществената солидарност след 11 години в осигуряване, тогава пропорцията би била при внесени 1320 лева осигуровки – обезщетения в размер на 6000 лева или печалба от 455% за него, и съответно загуба за обществения фонд.
В следващия пример Иван Иванов работи 15 години и след това му се налага да ползва обществената солидарност – внесени вноски 1800 лева, и право на обезщетение за 12 месеца по 600 лева или 7200 лева = 400% печалба / респективно загуба за фонда.
Къде е точката, където колкото си внасял, толкова ще получиш?
Нали това е честното? Изработил си си го, и да си го получиш изработеното. Не на гърба на другите да получаваш. Отговорът е, че тези 7200 лева може да се изработят за точно 60 години труд при един и същи осигурителен доход.
60 години! Във всички други случаи осигуреното лице получава повече, отколкото е дало на системата. И това е при положение, че се възползва от системата само веднъж за 12 месеца. Значи да разбираме, че не просто фонда за безработица не плаща твърде малко на осигурените лица, а от фонда на практика се изплащат с 50% повече на средното осигурено лице, отколкото някога то може да заработи. Или може би средната кариера с осигуровки е не 40, а 60 години? Съмняваме се да е така за средния гражданин.

Да я вдигнем ли осигуровката за безработица тогава?
Категорично не, защото по-високите данъци (осигуровките също са данъци, маркови данъци) означава, че безработицата ще се увеличи също. А още малко да вдигнем осигуровките да покрием увеличението? Какво, и още повече да се вдигне безработицата? И докога?
Напротив, данъците трябва да бъдат максимално ниски, за да не се смущават хората и работодателите да ги плащат върху реалните доходи, които получават.
В една нормална държава не трябва да ти е изгодно да си безработен, не трябва да ти е изгодно да си беден или болен, или глупав…
Иначе почваме да си играем на стражари и апаши, на котка и мишка. Никой не печели като си играем игрички, вместо да се работи

А да коментираме минималното обезщетение за безработица – 9 лева на ден, и то само в работни дни?
Първо кога може да се получи такава ситуация, че на някой да му се наложи да живее с едва 180 лева месечно и то за максимален период от 4 месеца помощи.
Тази ситуация не е възможна ако лицето се е осигурявало и не е напуснало работа по своя воля. Ако има спорове по това да смятаме – 60% от осигурителен доход минимална заплата 585 лева (минималната заплата се мени всяка година, затова нещо средно избираме между 560 и 610) прави 351 лева / 20 дни или около 2 пъти над минимума по закон.
Кои са тогава хората, които може да получават едва 9-те лева на ден, с които се спекулира – това са единствено тези работещи, които са напуснали работа по своя инициатива.
Пак да се повтори – ако работника по своя инициатива реши да напусне работа, тогава му се полагат тези минимални 9 лева на ден, и то само в работни дни.
Защо е така? Защото е избрана по собствена воля „безработицата“ и да допуснем, че или човекът има други доходи, от които да живее или очаква бързо да си намери друга работа.

Има и един друг момент, че се чуват слухове, че има работодатели, които още с подписването на трудовия договор искат да имат подписана и молба за напускане.
Тогава действително на работещия няма да му е по собствена воля „безработицата“, обаче ще пострада. За да се избегне това – ако някой роботодател си позволи да ви иска нещо подобно, или ви поиска да ви плаща на ръка, а да се осигурявате на минимална заплата:
– първо жеста да получи, след това може да го напсувате цивилизовано с пътя на душата, че да няма основание да спори за нещо
– второ незабавно сигнализирайте инспекцията на труда и да го затварят
Ако критична маса от трудещите се постъпват по този начин, такива роботодатели няма да съществуват. От вас си зависи. Иначе ще се превърнете в мрънкачи, на които все някой друг им е виновен.

А да коментираме максималното обезщетение за безработица?
Или редно ли е при положение, че средната заплата в страната е примерно 1000 лева, то да има такива лица, които да получават обезщетение за безработица примерно 60% от 3000 лева? Или 1800 лева месечно
Тук изобщо не става дума за морална дилема обаче, а за напълно грешни сметки на законодателя, тъй като както вече стана ясно, фонд „Безработица“ работи на тотална загуба и на средния човек му се налага да работи 60 години!, че да си заслужи дори 1 година обезщетение за безработица.
Редно е да се замисли законодателната власт и по никакъв начин не би трябвало на някой да му е изгодно да се издържа от обезщетение за безработица. Това трябва да е инструмент само за запазване на трудоспособност до намиране на нова работа, а не за поддържане на по-луксозен начин на живот при който и да е.
Затова би било редно 60% от осигурителния доход да се получава в общия случай, обаче да се лимитира помощта на 200% от минималната работна заплата (което прави около средната заплата в страната) и нито стотинка повече

Как държавата да се бори със спекулата

Ще говорим от името на силна държава, на която никой не може да извива ръцете.
Слабаците може и различно мнение да имат по въпроса.

В последно време много модерно стана хората да се маскират като Шрьодер от „Констенурките нинджа“.

Икономическата теория казва, че когато търсенето на една стока (например маската на Шрьодер) се повиши, най-естественото нещо е продаващите я да увеличат цената й (дотогава докато някой е готов да плати по-високата цена).

Ако маската на Шрьодер има себестойност (не само плат, ами и транспорт има, и разходи за реклама в „Констенурките нинджа“, че и на други места – примерно за разработка на вирус, глобална кампания и т. н.) 1 лев, а продаващите я обикновено я продават за 2 лева (нали по кръчмарски – удряш двойно)

Ако благодарение на глобален маркетинг маската на Шрьодер се превърне в моден аксесоар, че и повече от това, търсенето й скача 100 пъти или повече, значи някои продавачи може да се изкушат да я продават примерно за 5 лева, или 10 лева и въпреки това да има голямо търсене. Ама на спекула прилича това? Или си е нормална пазарна ситуация?

Ако си в пустинята и нямаш капка вода, една бутилка 500 мл. сигурно ще ти я продават на цената й в злато.
И въпреки това ще ти се вижда изгодна сделка, нали? Пак пазарна ситуация. Морално ли е?
От гледна точка на продавача в пустинята – поел е голям риск да занесе бутилката в пустинята, ще спаси живота на човека останал без капка вода. Спасяваш живот – защо да не получиш награда за това?

Да преминем на другата гледна точка – не е морално и държавата решава да се намеси (за маската на Шрьодер, пустините са без регулация)

При държавите със слабо управление методът на намеса включва – дай да я фиксираме цената на маската на Шрьодер
Слагаме пределна цена – 2 лева, или не тук има надценка – 1 лев е себестойността, всички ще продават на такава цена, хайде 1,10 макс.
Какво може да се получи в този случай – уау, браво, държавата се грижи за народа, гадния продавач ще работи на себестойност, хайде макс с 10% отгоре.
Може, ама гадния продавач може да си направи сметката, че първо на себестойност изобщо няма да работи, а 10% отгоре не го устройва, тъй като вместо да продава регулирана стока с 10% надценка (маската на Шрьодер), ще продава кукли Барби с 20% надценка.
Реална възможна пазарна ситуация – никой не иска нито да произвежда, нито да продава маската на Шрьодер, въпреки, че търсенето й е огромно.
Друга реална възможна пазарна ситуация – изведнъж производството на маската на Шрьодер ще почне да спестява от себестойност – по-некачествени материали ще се влагат, или от нещо друго ще се спестява (маската на Шрьодер ще е по-скоро покривало само на устните примерно) и пак производител и търговец ще си постигнат нужните % печалба, че да искат да се занимават със съответния бизнес. В същото време държавата на слабаците ще твърди, че е постигнала своето, а населението ще се чуди кой е глупакът в случая.
Ама при слабаците така се получава

А как да действа държава със силно управление?
Да допуснем, че „маската на Шрьодер“ е жизненоважен аксесоар с огромно търсене от цялото население.
Силната държава не иска спекула и иска да задоволи търсенето.
Затова държавно предприятие поръчва необходимите бройки (огромна поръчка) със задължителните минимални качества.
Гарантирана е поръчката, а себестойността й може да се докара вместо да е 1 лев, да бъде 20 стотинки (без влошаване на качеството).
Знаете за ефекта от мащаба до какво води – да, по-ниска е себестойността. И няма да има разходи за реклама, нито маркетинг. Търсенето е гарантирано вече. И вече със себестойност от 20 стотинки, държавното предприятие ще пусне на пазара „маската на Шрьодер“ за 50 стотинки.
Пак с печалба и то от 150% за примера.
В същото време 2 пъти по-евтино от цената, на която при нормални пазарни условия търговците биха я продавали.

Значи спекула се бори от силната държава не със забрани и пределни цени, а със създаване на излишък, който ще принуди спекулантите да се откажат от продукта обект на спекула.

Да имаш много в излишък, в точно 50% от случаите е хубаво – никой не може да ти извива ръцете

Върховете на Витоша – част 2

Продължение от първата част

5 ден – хижа Алеко, Меча поляна, Еко пътека Железница, хижа Физкултурник, връх Голям купен (1942 метра), връх Купена (2195 метра), връх Карачаир (2208 метра), връх Скопарник (2226 метра), Черни връх (2290 метра), хижа Алеко

За 5-я ден на Витоша предложението е за един 20 километров преход с начална и крайна точка хижа Алеко. (този маршрут не се прави през зимата, тъй като областта под връх Голям Резен е лавиноопасна)

От хижата първа цел е областта наречена

Меча поляна 42.5798355, 23.2984588 – до нея се достига за около 10 минути от хижата през Планинарска база Мотен в посока южна Витоша.

Като се повърви няколко минути се стига до малка горичка, където започва еко пътеката Железница. Като се излезе от горичката (5-10 минути по-късно), се отваря гледка към връх Малък Резен и връх Голям Резен. След това за кратко се преминава през друга горичка и отново следва гледка и вече се излиза в подножието на връх Голям Резен. От тази точка се открива гледка към връх Скопарник и връх Голям купен (който пък се е надвесил над скритата от другата страна под него хижа Физкултурник). По пътя ще се премине на няколко пъти през сериозни пасажи с морени. Преминават се с удоволствие, тъй като без съмнено са наредени от някои добри хора, и са почти като павирано трасе. Също така ще може да се види малко водопадче.

И гледка след гледка ще се достигне подножието на връх Голям купен и хижа Физкултурник 42.546518,23.311412

Цялото разстояние от Меча поляна до хижа Физкултурник отнема 2 часа на спокоен ход (около 5.2 километра е разстоянието и не се усеща как е минало времето)

От хижа Физкултурник предстои изкачване на първия връх за деня

връх Голям купен – 42.551512, 23.319323

Гледката от върха е страхотна и предлага панорама към Рила, връх Белчева скала, Войчинов рид, връх Сива грамада, връх Голям котор (Сиврикая), връх Купена, връх Карачаир, връх Скопарник, Черни връх, връх Голям Резен, връх Малък Резен, Стара планина, София, Железница и още и още. Само да гледаш и да гледаш. Алтернативен начин за стигане до върха е да се дойде по еко пътеката от Железница (за около 3 часа – 5 километра преход, денивелация около 800 метра). Заслужава си мястото

След нарадване на връх Голям купен се слиза до хижа Физкултурник за 10-на минути и предстои изкачване покрай връх Карачаир до връх Купена. След което ще се изкачи и връх Карачаир.

връх Купена – 42.536336, 23.297060

Разстоянието от връх Голям купен покрай връх Карачаир до връх Купена ще отнеме около 90 минути. Не е добре маркирана пътеката, затова най-добре да се ползва приложение за планинари (например безплатното Maps.me), за да знае човек във всеки момент къде се намира. Специално за този маршут от връх Голям купен покрай връх Карачаир до връх Купена приложението се обърква. Точния начин за достигане на целта е след като се тръгне от хижа Физкултурник да се достигне първо тази точка 42.5481873,23.3154221. Малко след това не се продължава по главния маршрут към хижа Алеко, а се прави отклонение по не съвсем добре видима пътечка (човек не може да повярва, че това е пътя), като трябва да се озовете в тази точка 42.5468483,23.3128872.

Следващите ориентировъчни точки по маршрута са тези:

42.5462685,23.3122959

42.5459671,23.3120041

42.5453835,23.3112411

42.545723,23.3071785

42.5453453,23.3054409

42.5447273,23.3045044

42.543644,23.3034248

Достигайки до тук, в дясната част се намира връх Карачаир, който ще остане за малко по-късно. Трябва да се продължи наляво към връх Купена.

И в тази точка се достига върха 15-20 минути по-късно – 42.5363312,23.2971001

Това е доста обширно почти равно пространство, където от към южната част се вижда Рила, връх Ярловски купен, връх Голям котор (Сиврикая), връх Сива грамада, Войчинов рид, връх Острица, връх Голям Ветрен. На север се намират връх Карачаир, връх Скопарник, Черни връх, връх Голям Резен. На северозапад се вижда и връх Селимица. Има изглед към Стара планина, връх Голям купен, връх Малък котор и връх Белчева скала на изток.

След разходка от всички страни на връх Купена следва спускане в посока към връх Карачаир докато се излезе по главния път на маршрута връх Ярловски купен – Черни връх.

В подножието на връх Карачаир по пътя има чешмичка, от където може да се презаредят запасите с вода. След това за 10-на минути през тревите и малко морени се достига до

връх Карачаир – 42.544908, 23.299513

По подобие на връх Купена представлява голямо почти равно поле с треви, морени и някои редки видове растителност. Да се преминава само през вече утъпкани места и да се пази така, както е било преди да се отиде там (това е основно правило в планината – не оставяй нищо, и не взимай нищо от там, освен снимки и хубави емоции)

На юг се вижда Рила, връх Ярловски купен, връх Купена, връх Голям котор (Сиврикая), връх Малък котор, връх Белчева скала. На изток са връх Голям купен, София, Бистрица, Стара планина. На север връх Скопарник, Черни връх, връх Голям Резен

След разходка по връх Карачаир следва ново спускане в посока към

връх Скопарник – 42.550701, 23.293684

За да се стигне до върха се преминава през един участък с морени (независимо от коя част ще се изкачва). Това продължава не повече от 10 минути

Връх Скопарник е първия ясно очертаващ се хълм в ляво от връх Голям Резен, когато се гледа от София.

На юг се вижда Рила, връх Карачаир, връх Купена, връх Ярловски купен. На изток са връх Голям купен, София, Бистрица и Стара планина. На север са Черни връх и връх Голям Резен

От връх Скопарник следва спускане по морените докато се стигне главния път на маршрута връх Ярловски купен – Черни връх. След което се върви нагоре към Черни връх.

По пътя може да се видят скални образувания с формата на глави на алигатор и делфин

Разстоянието от връх Скопарник до Черни връх се взима за около 50 минути, а от Черни връх към хижа Алеко са разгледани опциите за слизане в първата част.

6 ден – хижа Алеко, Черни връх (2290 метра), връх Лъвчето (2052 метра) и Големия лъв, връх Татяна (1960 метра), връх Средец (1968 метра), връх Дар от Бога (1950 метра), връх Александър (1945 метра), Голи връх (1830 метра), хижа Алеко

За деня е избран както много обичайния маршрут хижа Алеко – Черни връх (за него вече стана дума в първата част), така и на слизане преминаване през някои не толкова популярни връхчета, а ако става дума за връх Средец и направо недостъпни. Що се отнася до последния – там направо не си е за ходене, въпреки, че гледката е страхотна. За останалите – ами те са си в самия център на платото, също с невероятни гледки.

Да допуснем, че вече сме на Черни връх и ако ни дострашее за останалите, то тук може да се обядва и човек да си се прибере по мирно по здраво към хижа Алеко и от там у дома си. Ако се търси адреналин и приключения, а и много симпатични снимки – е Витоша си има освен алигатор и делфин, и царя на животните

връх Лъвчето и Големия лъв – 42.576250, 23.278626

Колко ли хора си минават покрай тях всеки ден, а почти никой, който не знае, не се е заглеждал да види, че там се крие големия и благороден звяр. За достигане до царя на животните на Витоша има няколко правила.

Първо за сезона – въпреки, че е точно в центъра на платото – на пръв поглед би трябвало да е много лесно за достигане. Има малка уловка – там може да се отиде само в сух сезон – освен това скоро да не е имало никакви валежи. Това означава месеците юли, август, септември, октомври, може би и ноември преди да се появят първите снеговалежи.

Местността е вододайна зона и пролетта е невъзможно да се стигне до там (а може би ще е и незаконно). Да допуснем, че сме някои от сухите месеци с горещини – задължително се ходи с дълги панталони (силно препоръчително е да се сложат и гети), тъй като тревите са много високи на места точно преди самото Лъвче (там е и зоната с най-много адреналин), докато преди това направо си се върви по „булевард“ на планинския жаргон.

Слизайки от Черни връх по традиционния маршрут към хижа Алеко приблизително в тази точка 42.567608, 23.281160 се поглежда наляво и се тръгва по доста широк път, който на зигзаг се спуска към Лъвчето. От картата тук много добре може да се види прокараната пътека (значително по-широка е на живо от очакваното).

Приблизително от тази точка 42.571948, 23.280884 голямата пътека свършва и се продължава през треви и хвойна през вече не така удобния участък (тук задължително с високи обувки и гети да се ходи, и не заради водата, тревите са високи, не се знае какво има сред тях). И много скоро се появява и самото Лъвче. Уау – какви чудеса прави природата

Малко след Лъвчето се намира и много по-голям купен с формата на сфинкс ако се гледа отдалеч.

Най-високата точка на Големия лъв е лявата част (по-близката до Лъвчето), която се явява гърба на лъва. По-добре след като се изкачи, веднага да се върне човек към Лъвчето и в никакъв случай да не се опитва да слиза от дясната част ако изобщо се реши да ходи там – да се качваш по главата на големия лъв никога не е добра идея (там е пълно с хвойна, скалите са много големи и „гривата“ е с храсти – едно такова слизане е като игра на руска рулетка, а да не говорим какво ще последва ако се слезе без други щети от тази част – там не трябва да се ходи в никакъв случай)

Да допуснем, че сте ни послушали и сте се върнали на Лъвчето. От там се тръгва към главния път (или „магистралата“), като малко преди реката от морени в тази точка 42.576365, 23.279777 има пътека (ама няма да е от тези, с които сме свикнали в планината – там рядко се посещава от хора), от която може да се излезе след около 1 километър на „магистралата“ без да се налага да се прекосява реката морени или нещо по-екстремно. Някъде в тази точка 42.583764, 23.280720 е мястото, където човек се измъква от хвойната и тревите и достига цивилизацията и „магистралата“ към хижа Алеко. Съвсем скоро след това по пътя се намира

връх Татяна – 42.585626, 23.278649 – начална точка от „магистралата“ е тук 42.585592, 23.279790. Тръгвате наляво по прокараната пътека (отново не е мечтата за преход, с гетите от Лъвчето си карайте) и 5 минути по-късно гледката, която ще се види е това

Сякаш си струва човек да се жертва за 5 минути треви и храсти с повишено внимание, за тази гледка.

От този момент имате 2 избора – да вземете „синьото хапче“ и мирно, и кротко да се върнете към „магистралата“ за хижа Алеко, и да се минат още 3 по-лесни връхчета почти по пътя.

Ако изберете „червеното хапче“, да знаете, че няма да станете като Нео от Матрицата, а само си търсите белята за едната гледка и любопитство

връх Средец – 42.588099, 23.265388

За да се достигне до него, като сте на връх Татяна трябва да търсите нещо като пътека по посока връх Средец. Има си, обаче не са добре утъпкани, защото на такива места само лудите глави ходят. Връх Средец през цялото време е видимо къде се намира. От тази гледна точка, стига да е светло човек няма как да се изгуби. Обаче трябва да си гледа през цялото време в краката и да се опитва до колкото е възможно да избягва храсти и хвойни (и да се пази природата, само по утъпкано да се ходи). Така изглеждащо безобидно около километър зона до върха дебне капани на всяка крачка. Ще се пада много, ще се мокрите много. Няма как да се избегне река от морени, а на няколко пъти трябва да се пресече и поточета от Боянската река. И както си вървите с наслаждение (пфиу, и това ми се размина) и изведнъж падате по лице. Няма как на такъв маршрут да се ходи за удоволствие – това си е битка – поемайки сериозни рискове за наранявания и може би нещо повече, резултата, който може да се постигне е тази гледка:

След като гледката е вече пред вас, най-добре оставете връх Средец на спокойствие и не поемайте напълно излишни рискове за здравето. Ако все пак не ви слуша главата – тогава задължително вземете гетите (само ще смекчат опасностите, няма да ги предотвратят), предупредете някой да седи в близост по „магистралата“ (в случай, че нещо стане – предупредени сте предварително) и се пригответе за ударите на планината. Сезонът задължително трябва да е лято или ранна есен (да не е имало скоро валежи), в противен случай там да се ходи е почти невъзможно.

връх Дар от Бога – 42.588133, 23.278640

Независимо дали сте взели червеното хапче за връх Средец или синьото за към хижа Алеко задължително ще преминете покрай този купен, който се надвесва точно на V образната чупка по „магистралата“ за хижа Алеко. Гледката от върха е фантастична, а до там се достига като малко преди чупката, която завива надясно и пътя продължава надолу, потърсете пътека за изкачване (не се тръгва по камънаците – това би било голяма тегавина, по не добре утъпканата пътека се минава без усилия – и пак вземете гетите, че тревите са високи, не се знае какво има в тях)

След като мирно и кротко слезете, не бързайте да се връщате на „магистралата“, а продължете в северна посока към отстоящия на 5-10 минути (внимавайте къде стъпвате) огромен масив морени. Върви се през цялото време през високи треви (нали гетите са с вас, няма страшно). Заповядайте на

връх Александър – 42.590370, 23.276896

Мястото предлага може би най-добрата панорама с видимост към върховете по северна и централна Витоша. От тук човек може да си направи планове за потстъпите до останалите върхове. За разлика от връх Средец мястото е много по-достъпно, гледката различна. И все пак далеч по-достъпно и безрисково е да се направи оглед от тук, отколкото да си търси белята човек на връх Средец

Голи връх – 42.592826, 23.288918

След безопасното връщане от връх Александър през тревите и покрай връх Дар от Бога, поема се пътя по „магистралата“ за хижа Алеко и се следва маршрута докато се стигне отклонение в тази точка 42.5918045,23.2895699. И вместо да продължите надолу, се прави завой наляво. На 2-3 минути се намира и самия връх с добра панорамна гледка.

Връщайки се на „магистралата“ за хижа Алеко остават 20-30 минути до достигане до крайната цел и така завършва още един ден с приключения на Витоша. Голи връх е може би най-достъпния връх на Витоша, само на 3-4 минути от чайна Голи връх, която не работи.

Следва продължение

Върховете на Витоша – част 1

В настоящата статия набързо ще се опишат най-популярните (и не толкова популярни) върхове из Витоша, начини за достигането им и клипчета с гледки от тях.

Вероятно би могло всички да се минат в рамките на един летен ден (от опитни планинари в началото на юли месец, с много бърза крачка, тичане, и с осъмване там), но статията е насочена най-вече към любителите, които биха се порадвали на планината поне няколко уикенда или защо не дни от седмицата (тогава е най-хубаво – всички работят, а по върховете са малцина), с възможност да се наслади човек на дневна светлина да види всичко.

Реалистичното обхождане на върховете на Витоша от любител планинар, е възможно като се отделят поне 10 цели дни, за да се мине всичко с удоволствие и без много бързане. При изпълнение на пълната 10 дневна програма първенецът на Витоша – Черни връх ще бъде покорен 5 пъти – и всеки път ще бъде някак си по-различно.

Основните стартови пунктове към върховете са хижа Алеко, хижа Тинтява, хижа Боерица, църквата на село Ярлово, спирка Царева махала след село Железница

1 ден – връх Черната скала (1868 метра) – 42.606266,23.2589941

До Черната скала се стига от хижа Планинарска песен – 42.6025454,23.2541623 (до хижата се стига с кола за около 40-50 минути от центъра на София, след Златните мостове трябва да се кара по-бавно, защото пътят не е в идеално състояние).

Тръгва се по посока върха, който се вижда от хижата. Преди да се стигне реката от морени, трябва да се тръгне надясно и да се върви, докато се излезе през гората. Има добре разработена пътека и не може да се обърка човек. Като се излезе на светло трябва да се пресече реката от камъни на най-удобното и достъпно място (търси се място, където камъните не са огромни и са най-малко). След това се продължава през недобре утъпкани треви и трудно проходими храсти. Маршрутът не е труден (от магарешкия бодил и храстите боли обаче, а от където и да се мине ще са храсти и хвойна), само задължително много да се внимава, тъй като човек не знае къде точно стъпва. Под храстите, които се газят не е сигурно дали няма сериозна дупка между канарите. И задължително прехода да се прави от рано сутрин и при прогнози за идеални метеорологични условия. На много от гигантските на места камъни ако са в сенчестата част и е валяло скоро, става хлъзгаво и опасно за живота (не е шега) ако човек се подхлъзне някъде. На картата изглежда като че да може да се мине през морените още директно от хижата, но камъните в този район са изключително големи и трудни за качване и слизане, не е и ясно какво следва след тях в гората. За препоръчване е маршрута по пътеката. И не ходете сами на това място! Въпреки, че и така е добре, по-добре е да има кой да помогне ако нещо стане. Иначе е малко страховито. Или пък ако това е целта, тогава всеки на свой риск може да отиде сам там.

Откриват се гледки към Копитото, Камен дел, Средец и чак до Черни връх.

За качването и слизането е добре да се предвидят по час и половина в посока и още 20-30 минути за порадване на гледката. А усилията ще си заслужават. Мястото е страхотно!

За този първи ден на Витоша, предизвикателството е достатъчно (не се подвеждайте от тези само 1868 метра височина, не е височината трудното в случая)

 

2 ден – Златните мостове, Момина скала, Боянски водопад, хижа Тинтява, връх Камен дел (1862 метра), връх Ушите (1901 метра)

Един цял ден човек със семейството си може да посвети на Витоша като последователно посети:

  • Златните мостове 42.6097695,23.239098 – до тях се стига за около 30-40 минути с кола от центъра на София. Мястото е идеално за пикник и разходка. От там би могло да се направи разходка до Черни връх (за около 3 часа и половина в едната посока), Камен дел (2 часа в едната посока), а може би ако след една късна закуска на Златните мостове се продължи към
  • Момина скала 42.6231794,23.2503386 – това е хижа на Стамболова поляна, идеално място за пикник и почивка на чист въздух. От Златните мостове се достига с кола за около 5-10 минути. Това е отправна точка за
  • Боянски водопад 42.6278455,23.2504447 – достига се от Стамболова поляна пеша за около 25 минути (на връщане същия път се взима за 40 минути). Добре е човек да си отдели 2 часа време считано от Стамболова поляна, тъй като може би час ще му се иска най-малко да се наслаждава на гледката към София и водопада, особено ако се посети мястото през есента След връщането от Боянски водопад към Момина скала човек може да реши да си остане на Стамболова поляна за обяд и след това да се прибере към София. Обаче по-добре деня да продължи в планината и да се изкачи
  • връх Камен дел 42.6122053,23.2778417 – най-лесният начин и с най-малко усилия е от Стамболова поляна да се придвижи с кола за около 10 минути (съвсем малко е разстоянието, обаче от пътя има какво да се желае – пазете колата и карайте бавно) до хижа Тинтява 42.6188126,23.2567653. Хижата не е ясно дали работи, като това ще бъде отправна точка за леката разходка към връх Камен дел. До върха се стига от хижата за около 1 час, като се преминава през много приятна горичка (60% от времето), другата част е на открито. До връх Камен дел би могло да се стигне за около 1 час и от хижа Алеко (като алтернативен начин на достигане на върха). Какво му е характерното – много ветровит. Когато се ходи там даже и в най-летните дни винаги с едно на ум да се ходи. Поривите на вятъра биха могли да са много силни и да съборят човек от скалите. При хубаво време и ако няма много вятър гледката към София и планината са страхотни. Всеки трябва да посети това място поне веднъж
  • връх Ушите 42.6069573,23.2741432 – може да се достигне за около 20 минути от връх Камен дел. Алтернативно за около 55 минути може да се достигне от хижа Алеко. Отново ветровит връх. Хубава гледка към върховете по северната част на Витоша и чак до Черни връх. Пътят обратно към хижа Тинтява отнема около 45 минути. В случай, че начална точка е хижа Алеко са необходими около 55 минути за прибиране. При рязко влошаване на времето съвсем близо под върха се намира заслон Ушите 42.6072324,23.2777329, където при необходимост може да се изчака до по-добри времена

Въпреки, че съвсем наблизо има други върхове, за този ден приключенията ще са били достатъчно без никакво съмнение

3 ден – хижа Алеко, връх Малък Резен (2182 метра), връх Голям Резен (2277 метра), Черни връх (2290 метра), хижа Алеко

Хижа Алеко 42.5826076,23.2923196 – до хижата се стига за около 40 минути с кола от центъра на София основно по павиран път от квартал „Драгалевци“. Алтернативен вариант е да се ползва автобус 66 от метростанция „Витоша“ до Хотел „Морени“, след което да се върви около 15 минути до хижата.

От хижата към Резените и Черни връх може да се стигне по поне 3 начина (без да броим шорткътите, които не са за препоръчване за начинаещите любители на планината или лифтовете). Първия вариант е да се тръгне директно „нагоре“ след чешмичката до хижата от подножието на връх Малък Резен. От Хижа Алеко към Черни връх маршрута отнема 90 минути, които може да се разделят на приблизително 2 равни етапа като времеемкост – първият, който е с най-голяма денивелация приключва до момента, в който се подмине заслона, виждащ се от началната точка (хижата) и малко след това се стигне до „магистралата“ – на планинарски това е широк черен път, по който може да се минава спокойно с Jeep. Ако целта е директно Черни връх – очакват се още около 45 минути вече не чак толкова стръмно качване – около 1/3 от пътя се върви по черния път, след което се преминават морени и Боянската река извираща под тях. Останалата част от директния маршрут до върха е приятна разходка, малко по-стръмна, но в никакъв случай не е опасна.

Алтернативен маршрут от хижа Алеко към Черни връх е пътеката от паркинга в дясно от хижата, която води към Голи връх, а от там се следва „магистралата“. Ако се избере този вариант, това ще бъдат допълнително 45 минути разходка, защото се заобикаля, в същото време има какво да се види по пътя.

За малко по-сериозна разходка ще стане дума в 3-я алтернативен маршрут от ден 5, който дава възможност да се обиколят най-високите върхове по южната част на Витоша преди да се изкачи и Черни връх. В този ден 3 обаче преди най-високата точка на Витоша е избрано първо да се посетят 2 много видими места от София – връх Малък Резен и връх Голям Резен

връх Малък Резен 42.573104, 23.289746 – това е купена най-видим от София (ако не броим централно разположения връх Камен дел). За да се достигне е необходимо от пътя към Черни връх да се отбие в ляво по шорткъта (42.572623, 23.284420) към спасителната служба, а след като се достигне да се покатери каквото е видимо най-високото. Няма точно отбелязано къде е върха, затова е препоръчително да се слиза много внимателно по образуващите се връхчета докато се огледат във всички посоки красотите

След това трябва обратно качване по камъните до спасителната служба, за да се продължи към следващата цел

връх Голям Резен 42.5649166, 23.2893243 – гледайки от София в най-лявата висока част на Витоша и с невъоръжено око човек може да забележи нещо с формата на дърво, което е значително по-голямо от останалите – всъщност е кула метеорадар на РВД. До там се стига за около 30-40 минути от връх Малък Резен. От под кулата се открива много хубава гледка към планината и София. За да е пълна радостта, се продължава още малко в страни (30-на метра) по камъняците (ако е хлъзгаво, с особено повишено внимание да се преминава), от където се открива чудесна гледка и към Южна Витоша – виждат се отлично Голям Купен, Скопарник, Карачаир, Купена, Ярловски купен, а какво да кажем и за страхотната гледка към Рила. Без думи остава човек.

Трябва да се има предвид, че по пътя от връх Малък Резен, както и към Черни връх има куче, което от километър и повече като чуе нещо да мърда и почва да лае. Е да, вързано е, обаче най-добре бързо да преминава човек от там – никога не се знае дали няма да откъсне сградата, за която е вързано

Черни връх – 42.563759, 23.278473 (с тези координати е чайната с мечката, от където дават и печати за 100-те национални обекта, както и за 10-те планински първенци в България). Стигнал тук човек може да се счита за покорил върха, тъй като сградата е малко по-високо от самия връх, който е съвсем наблизо от сградата и с тези координати 42.563158, 23.279301.

От Черни връх се вижда цялото плато на Витоша, София, всички върхове двухилядници без връх Голям котор (Сиврикая) и Сива грамада.

До Черни връх се стига за около 25 минути по пътя от връх Голям Резен и е нещо като разпределителна гара за Витоша (тук при хубаво време и ако е през уикенда, е пълно с хора, даже скара има до чайната. Ако не е хубаво времето, не е препоръчително да се ходи на върха, тъй като е от най-ветровитите в България, може би само връх Ботев на Стара планина може да предложи толкова резки влошавания на времето за минути, дори и през лятото. Затова, въпреки че до върха пътища много, и то не трудни, по-добре с едно на ум да се качва и задължително да се провери прогнозата за времето да е идеална за деня, когато ще се посещава).

От Черни връх може да се стигне както до Хижа Алеко за около 1 час ако се избере бързо слизане, или за 90 минути ако се избере по-обходния маршрут по „магистралата“. В същото време ако се продължи на юг може да се стигне до връх Скопарник, Карачаир, Купена, Ярловски купен, Сива грамада, Ветрен и чак до Ярлово (за около 4 часа е слизането). Като друга алтернатива може да се стигне и до спирка Царева махала при Железница за около 3 часа. До връх Камен дел може да се стигне за около 100 минути, а за следващия ден 4 е предложен маршрут с целево посещение на други 2 двухилядници на Витоша – връх Самара и връх Селимица.

4 ден – хижа Алеко, Черни връх (2290 метра), връх Самара (2103 метра), връх Селимица (2041 метра), Черни връх, хижа Алеко

В четвъртия ден за покоряване върховете на Витоша, маршрутите от хижа Алеко към Черни връх са вече разгледани от ден 3 и няма да се повтарят.

Черни връх като гара разпределителна се явява опорна точка за достигане на новите цели за деня – връх Самара и връх Селимица, като преди това са инвестирани поне 90 минути, за достигането му от хижа Алеко.

връх Самара – 42.563741, 23.258555

За достигане на връх Самара, от Черни връх се слиза в посока Перник. Има добре разработена пътека надолу. По нея се върви докато се стигне до заслон Самара. И върха и заслона се виждат от Черни връх. Ориентировъчно слизането до заслона ще отнеме около 30 минути. След това от заслона към върха ще са необходими още 5-10 минути. Трябва да се има предвид, че в тези минути няма утъпкана пътека и ще се преминава през треви. Тъй като купена се състои от 2 не особено удобни за изкачване части, да се знае, че лявата е най-високата точка. Дясната само от любопитство може да се качи. След това пътешествието продължава с връщане към заслон Самара.

връх Селимица – 42.5527519, 23.2474409

От заслон Самара към връх Селимица разходката продължава около 40 минути. В един момент се стига до разклон, като пътя надолу продължава към връх Селимица, а дясната пътека продължава към хижа Кумата. В един момент търсейки върха човек може да се обърка и да сметне като мираж първия срещнат купен в дясно от пътя за целта. Обаче това не е върха. Има хубава гледка, а върха трябва да се търси по-надолу:

Продължавайки прехода, човек може да си помисли, че върха не е в дясто от пътя, а в ляво (там се вижда хубав купен, с хубава гледка към южната част на Витоша). Само че, който търси връх Селимица, трябва да продължи по-надолу, като от купена без име може да се види и самия връх Селимица къде се намира:

От връх Селимица към Черни връх с междинна точка заслон Самара разстоянието е 3.6 километра и ще отнеме около 90 минути.

А от Черни връх до Хижа Алеко ще са необходими между 60 и 90 минути, в зависимост дали ще се избере стръмния маршрут надолу по ски пистата или бързия маршрут за качване, или обходния маршрут по „магистралата“.

Следва продължение

Лечение на явлението „Аз искам…“

Често срещано явление в семействата, фирмите, държавната администрация и други организации с 1 или повече броими единици.
Явление, което разполага с разрушителна сила от 0 до безкрайност. В каква степен може да разгърне потенциала си зависи от броимата единица, при която ще се реализира, както и в каква степен тази единица е изградила механизми за самозащита.
Не е лесно да се опише, затова вероятно съвременната медицина не е известно да разработва медикаменти, нито са налични тестове за своевременното му откриване – а превенцията е важна. Все пак е наличен алтернативен подход за справяне с това явление.

Имайки предвид, че пътуването до други галактики, вселени и светове не представлява техническо предизвикателство. Имайки предвид, че това пътуване до други светове изобщо не може да се нарече пътуване, тъй като се случва незабавно, а пътуването е важно казват

Нека си представим следното, което може да опише явлението „Аз искам“ и неговото лечение (само тези, които могат да разберат примера, имат и защитните механизми да се излекуват, за останалите природата също е помислила):

  1. Аз искам… за пътуване най-големия самолет създаван от човеците някога – последен писък на технологиите. С 2 + 50000 седящи места.
    Без право на данъчен кредит, тъй като според данъчните имало елементи на лукс. Какъв лукс виждат, при положение, че дори няма седящи места освен тези за 2-та пилоти. Иначе къде щеше да се сложи плувния басейн с олимпийски размер, тенис корта и аеродинамичния футболен стадион? А с право или без право на данъчен кредит няма никакво значение, тъй като веднага ще го платя кеш, даже без лизинг или кредити.
    Само че на този така добре обоснован икономически проект ще кажа не. Защото нищо, че е последен писък на технологиите, замърсяването на околната среда, което би генерирало е трудно да се преглътне. И ако някой си мисли, че мнението на еколозите много ме интересува, няма такова нещо, но няма как да генерирам такова количество отпадъци на планетата, която е моя собственост. Затова, хубава идея, ама ще се спра на друга още по-хубава
  2. Аз искам… за пътуване малък компактен самолет, който сам генерира енергията, която изразходва, с нулеви вредни емисии, за да не се замърсява планетата, която е моя собственост.
    Само че от къщи до офиса по права линия е 3 километра разстоянието. То какво пътуване ще е това – още едва излетял и ще трябва да каца.
    Не, и този проект не звучи както трябва. Трябва още по-добра идея
  3. Аз искам… за пътуване хеликоптер. Да, това е. И гледката гледка, и пътуването 1-2 минути.
    Ще паркирам на булеварда – широк булевард без съмнение ще поеме. А трамвайте – ще се научат да минават през малките улици в работно време.
    Само че с хеликоптер като се ходи на работа много мързеливо става. Ще се получи затлъстяване, затова и на тази така добра идея ще кажа не.
    Движението е здраве. Има още по-добро решение.

Ще вървя пеша. Само така ще мога да се наслаждавам на пътуването.
И разбира се няма да вървя сам (нали с нещо трябва да се снима)

Публикувано в Анализ. Leave a Comment »

Какво ще стане ако осигуровките се плащат 50 на 50 и въвеждаме „справедливост“

Уважаеми премиер-министър Борисов,

уважаеми министър Горанов,
уважаеми народни представители, синдикати, работодателски организации,
уважаеми собственици на бизнес, работници и служители „от 9 до 17“, и необикновени служители,
Настоящото пояснява ефекти и процеси, които биха стартирали, ако витаещите в общественото пространство слухове за въвеждане на „справедливост“ при плащането на социални осигуровки (тоест работодатели и работници да плащат по 50% дял от вноските, а не както е сега „работодателите да плащат повече“), бъдат въплатени в закон
„Животът е несправедлив – свикни с този факт.“ – Бил Гейтс
Поздрав за тези, които обичат да раздават „справедливост“
Няма да сме голословни, ще говорим от името на теория на практиката.
Към момента дела на осигуровките, която работодател и работещ формално* заплащат е в съотношение:
– 18.92% за работодателя при
– 13.78% за работещия
* – за тези, които не знаят, работодателите си мислят, че плащат цялата сума, 
а служителите си мислят, че изкарват цялата сума + дивидентите на работодателя.
Кое е първото – кокошката или яйцето?
В общественото пространство витаят слухове, че някои искат да въвеждат „справедливост“ и работодателя и работещия да плащат осигуровки в съотношение вместо 18.92% към 13.78%, да се промени 16,35% на 16,35% – или наравно иначе казано.
Всяка промяна на каквото и да е било в общия случай означава, че от някой ще се вземе нещо, за да се даде на друго място.
В природата нищо не се губи както е известно. Във всеки случай промяна свързана със заплащане, води до повече разходи,
или до социален конфликт. В конкретния случай промяната може да доведе до повече разходи, или до по-малко приходи, а
конфликт може да бъде предизвикат при всички засегнати страни – работодатели, работещи, и държава.
При изравняване на осигурителната тежест между работодателя и работещия, теория на практиката говори за 2 възможни сценария:
на разумния собственик на бизнес, и на тариката шеф на фирма, защото ако закон се промени, а нищо друго не се промени, вече ще е предизвикан социалния конфликт от този вид:
„Шефче, вдигай заплатите веднага, иначе си чао“
При този сценарий
Разумния собственик на бизнес разсъждава така:
„Дали ще плащам повече за заплати и по-малко за осигуровки, или обратното, все ми е на разхода“
И разумния собственик на бизнес ще вдигне заплатите с точно толкова,
с колкото ще намалеят заплатите на служителите заради разместване тежестта на осигуровката от работодател към работник.
Тоест от гледна точка на нормалния бизнес – резултата нулев + малко повече данъци, + още административна тежест,
писане на анекси за всеки един служител без изключение, както и гледане под лупа на всяко следващо
„умно“ и „справедливо“ законодателно решение към бизнеса, водещо до нулев резултат + още малко данъци.
Тариката шеф на фирма, малко по-иначе разсъждава:
„Ей, браво, сега ще спестя малко от осигуровки, нищо че работниците ще им паднат заплатите, да затегнат коланите малко“
И тариката шеф на фирма го очаква една от следните опции, само ако има късмет във всеки случай:
1. незабавно текучество от „нелоялните служители“
2. от „лоялните служители“ може да очаква най-доброто и мечтата за всеки работодател:
„Шефче, вече така ще ти работим, че повече марж няма да видиш“
Теория на практиката
Както е добре известно, когато кандидата за работа срещне работодателя, уговорката е за нетно получавана сума.
Работещият си прави сметката с какво ще разполага като получи заплата, а работодателя за това число умножено по 1,5325 (когато заплатата е до 3000 лева брутно)
В момента служител с нетна заплата 1000 лева прави разход за заплата за неговия работодател точно 1532.50 лева
В следващата таблица са цифрите до какво може да се стигне ако работодател и работещ започнат да плащат осигуровките „справедливо“ и 50 на 50 при нетна заплата 1000 лева:
Сега Ако има промяна -Разумен собственик Ако има промяна – тарикат шефче
Брутна заплата 1288.69 1328.29 1288.69
Осигурителен доход 1288.69 1328.29 1288.69
Осигуровки за сметка на работника 177.58 13.78% 217.18 16.35% 210.70 16.35%
Данъчна основа 1111.11 1111.11 1077.99
Данък доход 111.11 111.11 107.80
Нетна сума за получаване 1000.00 1000.00 970.19
Осигуровки за сметка на работодател 243.81 18.92% 210.70 16.35% 210.70 16.35%
Общо разход за работното място 1532.50 1538.99 1499.39

Обобщено, за всеки шеф тарикат на фирма, промяната би довела до спестяване на 2.6% разходи (докато все още има фирма), а за работещ при шеф тарикат на фирма би довело до намаляване на дохода с 3%

При нормалния бизнес промяната ще донесе единствено допълнително административна тежест и нарастване на разходите за работното място с 0,4%, тъй като, за да се запази нетната заплата на служителя, ще се дължи повече данък доход.

 

Ами държавата как ще го отнесе?

За държавата такава промяна ще има 3 ефекта:
– при фирмите с шефче тарикат – осигуровки повече няма да се получат, обаче от данък доход приходите ще спаднат с 3%, а шефчетата на фирмите тарикати взимат фактури от „Иленци“ и карат джипове с 6+1 места с право на данъчен кредит, затова корпоративен данък и ДДС не плащат, да не говорим за данък дивиденти.
Така държавата ще си остане със загуба от 3% на приходите от данък доход от тази прослойка фирми

– от нормалния бизнес държавата може да очаква 1,5% увеличение на приходите от осигуровки. В същото време намаляване на приходите от корпоративен данък и данък дивиденти, като общия нетен ефект е 1,28% повече приход в бюджета и по фондовете.

– за държавата ще има и един вторичен ефект в следствие принудителното увеличаване на заплати за нормалния бизнес (предполага се, че при нормалния бизнес работят качествените служители, за които единствен работодател не е държавата както преди 30 години, не е и 1-2 възможни фирми на тарикати, а те са с отворен хоризонт, че да могат да избират дори държавата, където да работят, и несъмнено те си избират работодателя, а не той тях, така нормалния бизнес задължително ще трябва да увеличи заплатите, за да не си загуби кадрите), заради разместване на осигурителната тежест до „справедливост“ – осигурителния доход на работещите ще се увеличи с 3%.
Това означава по-високи плащания за пенсии и всички възможни обезщетения.
Няма да е много лесно да се калкулира, но ако взимаш общо 1,28% повече приходи, а ще плащаш 3% повече от осигурителната система, която и без друго се финансира с бюджетен дефицит, колкото точно ще са загубите за държавата?

А всичко това може да отключи допълнителни реформи

За да не е държавата на загуба и въпреки това да се въведе „справедливост“ 50 на 50 при осигуровките, как звучи една примерна корекция при формулата за изчисляване на пенсиите малко на минус? Или при формулата за изчисляване на болнични, или отпуск за майчинство?
Или пък тях да не ги пипаме, а да се трупат дългове за държавата и да се плащат с лихви?
Тогава обаче някой ден ще трябва да се пипат формулите с много радикални цифри и тази „справедливост“ днес, може да доведе до много протести утре.

Затова накратко – не пипайте данъците и осигуровките повече!
Или ако ще се пипат, защо не се намалят? Корпоративния данък например е цели 10%, а в други държави в ЕС вече е 9%?

България с 8% корпоративен данък и данък доход на служителите звучи изключително добра реформа, нали?

Увеличение на максималния осигурителен доход от 2600 на 3000 лева – ефекти за бизнеса, държавата и средната класа

В последните седмици се появиха притеснения сред бизнес средите, заради идея максималния осигурителен доход да се увеличи от 2600 на 3000 лева месечно. По-долу са представени ефектите за бизнеса и осигурените лица на определени доходи. Има ли за какво бизнеса и „средната класа“ да се притеснява?

В първата таблица се прави сравнение за % удръжки от заплатата на работника при максимален осигурителен праг от 2600 лева и 3000 лева, както и размера на нетната заплата при сегашния и новия режим, при запазване на същия размер на настоящата брутна заплата на работника

Удръжки от заплатата в % Нетна заплата
Име на работник Брутна заплата При 2600 лева При 3000 лева При 2600 лева При 3000 лева
Петър Петров 500 нетнов 644.36 34.75% 34.75% 500.00 500.00
Петър Петров 1000 нетнов 1288.69 34.75% 34.75% 1000.00 1000.00
Петър Петров 1500 нетнов 1933.05 34.75% 34.75% 1500.00 1500.00
Петър Петров 2000 нетнов 2577.39 34.75% 34.75% 2000.00 2000.00
Петър Петров 2017.55 нетнов 2600.00 34.75% 34.75% 2017.55 2017.55
Петър Петров 2500 нетнов 3136.06 31.09% 33.84% 2500.00 2450.39
Петър Петров 3000 нетнов 3691.61 28.29% 30.73% 3000.00 2950.39
Петър Петров 3500 нетнов 4247.17 26.15% 28.34% 3500.00 3450.39
Петър Петров 4000 нетнов 4802.72 24.45% 26.44% 4000.00 3950.39
Петър Петров 4500 нетнов 5358.28 23.08% 24.90% 4500.00 4450.39
Петър Петров 5000 нетнов 5913.84 21.95% 23.62% 5000.00 4950.40
Петър Петров 5500 нетнов 6469.39 20.99% 22.55% 5500.00 5450.39
Петър Петров 6000 нетнов 7024.95 20.18% 21.63% 6000.00 5950.39
Петър Петров 6500 нетнов 7580.50 19.48% 20.84% 6500.00 6450.39
Петър Петров 7000 нетнов 8136.06 18.87% 20.14% 7000.00 6950.39
Петър Петров 7500 нетнов 8691.61 18.33% 19.54% 7500.00 7450.39
Петър Петров 8000 нетнов 9247.17 17.86% 19.00% 8000.00 7950.39
Петър Петров 8500 нетнов 9802.72 17.43% 18.51% 8500.00 8450.39
Петър Петров 9000 нетнов 10358.28 17.05% 18.08% 9000.00 8950.39
Петър Петров 9500 нетнов 10913.84 16.71% 17.69% 9500.00 9450.40
Петър Петров 10000 нетнов 11469.39 16.40% 17.33% 10000.00 9950.39
Петър Петров 11000 нетнов 12580.50 15.85% 16.72% 11000.00 10950.39
Петър Петров 12000 нетнов 13691.61 15.39% 16.19% 12000.00 11950.39
Петър Петров 13000 нетнов 14802.72 15.00% 15.74% 13000.00 12950.39
Петър Петров 14000 нетнов 15913.84 14.66% 15.36% 14000.00 13950.40
Петър Петров 14538.35 нетнов 16512.00 14.50% 15.17% 14538.35 14488.74
Петър Петров 15000 нетнов 17024.95 14.37% 15.02% 15000.00 14950.39
Петър Петров 16000 нетнов 18136.06 14.11% 14.72% 16000.00 15950.39
Петър Петров 16824.80 нетнов 19052.50 13.92% 14.50% 16824.80 16775.19
Петър Петров 17000 нетнов 19247.17 13.88% 14.46% 17000.00 16950.39
Петър Петров 18000 нетнов 20358.28 13.67% 14.22% 18000.00 17950.39
Петър Петров 19000 нетнов 21469.39 13.48% 14.01% 19000.00 18950.39
Петър Петров 20000 нетнов 22580.50 13.32% 13.81% 20000.00 19950.39

Както става ясно от сравнението за всички работещи и техните работодатели, при нетна заплата до 2017.55 лева през 2018 година, няма абсолютно никакво значение дали максималния осигурителен доход ще е 2600 лева или 3000 лева, или 1 милион лева.

Работещите при нетна заплата 2500.00 лева биха започнали да получават 2450.39 лева. Тези при 3500 лева – 3450.39 лева. Тези при 20000.00 лева – 19950.39 лева. Загубите са винаги 49.61 лева месечно за работната сила. В същото време трябва да се спомене, че за тези групи лица държавната пенсия ще скочи с 3000 / 2600 или 15,38%.

Ако допуснем, че за работещ с нетна заплата 2500 лева загуба от 49,61 лева прави 1,98% загуба на доход, то 15,38% по-голяма пенсия изглежда като страхотна компенсация. Е, за тези с 20000 лева нетна заплата загубата на 49,61 лева е 0,25%, а държавната пенсия отново ще скочи с 15,38%. Ама щом държавата ще го плаща това нещо, може, нали? Голямо е ощетяването, обаче за този, който ще плаща пенсиите утре, не за „ощетените“ днес.

В следващата таблица се прави сравнение за увеличението на разходите на работодателя при приемане на новия максимален осигурителен доход от 3000 лева месечно

Нетна заплата
Име на работник Брутна заплата При 2600 лева При 3000 лева Увеличение на разходи за фирмата В %
Петър Петров 500 нетнов 644.36 500.00 500.00 0.00 0.00%
Петър Петров 1000 нетнов 1288.69 1000.00 1000.00 0.00 0.00%
Петър Петров 1500 нетнов 1933.05 1500.00 1500.00 0.00 0.00%
Петър Петров 2000 нетнов 2577.39 2000.00 2000.00 0.00 0.00%
Петър Петров 2017.55 нетнов 2600.00 2017.55 2017.55 0.00 0.00%
Петър Петров 2500 нетнов 3136.06 2500.00 2450.39 75.68 2.09%
Петър Петров 3000 нетнов 3691.61 3000.00 2950.39 75.68 1.81%
Петър Петров 3500 нетнов 4247.17 3500.00 3450.39 75.68 1.60%
Петър Петров 4000 нетнов 4802.72 4000.00 3950.39 75.68 1.43%
Петър Петров 4500 нетнов 5358.28 4500.00 4450.39 75.68 1.29%
Петър Петров 5000 нетнов 5913.84 5000.00 4950.40 75.68 1.18%
Петър Петров 5500 нетнов 6469.39 5500.00 5450.39 75.68 1.09%
Петър Петров 6000 нетнов 7024.95 6000.00 5950.39 75.68 1.01%
Петър Петров 6500 нетнов 7580.50 6500.00 6450.39 75.68 0.94%
Петър Петров 7000 нетнов 8136.06 7000.00 6950.39 75.68 0.88%
Петър Петров 7500 нетнов 8691.61 7500.00 7450.39 75.68 0.82%
Петър Петров 8000 нетнов 9247.17 8000.00 7950.39 75.68 0.78%
Петър Петров 8500 нетнов 9802.72 8500.00 8450.39 75.68 0.74%
Петър Петров 9000 нетнов 10358.28 9000.00 8950.39 75.68 0.70%
Петър Петров 9500 нетнов 10913.84 9500.00 9450.40 75.68 0.66%
Петър Петров 10000 нетнов 11469.39 10000.00 9950.39 75.68 0.63%
Петър Петров 11000 нетнов 12580.50 11000.00 10950.39 75.68 0.58%
Петър Петров 12000 нетнов 13691.61 12000.00 11950.39 75.68 0.53%
Петър Петров 13000 нетнов 14802.72 13000.00 12950.39 75.68 0.49%
Петър Петров 14000 нетнов 15913.84 14000.00 13950.40 75.68 0.46%
Петър Петров 14538.35 нетнов 16512.00 14538.35 14488.74 75.68 0.45%
Петър Петров 15000 нетнов 17024.95 15000.00 14950.39 75.68 0.43%
Петър Петров 16000 нетнов 18136.06 16000.00 15950.39 75.68 0.41%
Петър Петров 16824.80 нетнов 19052.50 16824.80 16775.19 75.68 0.39%
Петър Петров 17000 нетнов 19247.17 17000.00 16950.39 75.68 0.38%
Петър Петров 18000 нетнов 20358.28 18000.00 17950.39 75.68 0.36%
Петър Петров 19000 нетнов 21469.39 19000.00 18950.39 75.68 0.34%
Петър Петров 20000 нетнов 22580.50 20000.00 19950.39 75.68 0.33%

Както може да се види от таблицата, за работещите през 2018 година за нетна заплата от 2017.55 лева, няма да има промяна при бюджетирането при работодателя.

Допълнителните разходи биха били между 2.09% при работник с нетна заплата 2500 лева и спадащи пропорционално до 0.33% за работник с нетна заплата 20000 лева.

Очевидно такива промени не могат да съборят никоя сериозна фирма, която плаща добри заплати в България. Още повече, че работниците получаващи заплатите на „средната класа“ обичайно получават ежегодно повишение на заплатите в двуцифрени проценти.

Затова, 2 съвета към работодателите:
– Ако закона се приеме, никой не може да ви накара да вдигате заплати, за да се компенсират загубите от 49.61 лева месечна нетна заплата за „средната класа“, при положение, че компенсацията, която работника получава от държавата ще е 15,38% по-голяма пенсия. Много нагъл трябва да е работника, за да си поиска такова увеличение
– За който пък работник от средната класа е заслужил 20% повишение на разходите за фонд работна заплата, може да се дисконтират тези законодателни промени, и например увеличението му да е 18% или колкото излиза, в случай, че се е правило бюджетиране за 5 години напред и такива законодателни промени не са били отразени предварително

1 съвет към държавата – не го приемайте това увеличение на максималния осигурителен доход сега. За малкото осигурителни вноски, които ще дойдат плюс на осигурителните фондове, ще се плащат 15,38% по-големи пенсии за най-богатите пенсионери? Защо? Формулата на НОИ за изчисляване на пенсията е дефектна и с нея никога незаслужили им се изчисляват прекомерно високи пенсии. Първо я оправете, за да няма тарикати, които да цакат фонд „Пенсии“, след това да се бъгват и счетоводители, и управители на фирми да правят излишни сметки с други законодателни промени, качване на прагове или тяхното отпадане

Работни дни през 2018 година в България

Работни дни 2018

През 2018 г. работните дни в България са от понеделник до петък, с изключение на:

Януари – неработен – 1 (понеделник)

Март – неработен – 5 (понеделник)

Април – неработни – 6 (петък), 9 (понеделник)

Май – неработни – 1 (вторник), 7 (понеделник), 24 (четвъртък)

Септември – неработни – 6 (четвъртък), 24 (понеделник)

Декември – неработни – 24 (понеделник), 25 (вторник), 26 (сряда)

Месец Работни дни Месец Работни дни
Януари 22 Юли 22
Февруари 20 Август 23
Март 21 Септември 18
Април 19 Октомври 23
Май 20 Ноември 22
Юни 21 Декември 18

 

 

Свобода от „частните фондове“ – Конституционния съд отхвърли наглите лобисти

На 6 юли 2017 г. Конституционния съд на Република България отвърли искането на нагли лобисти за обявяване на противоконституционно правото на родените след 1959 г. да се освободят от принудителното си участие в схемата ДЗПО.

Благодарим на Конституционния съд за правилно взетото решение и неподдаването на корупция от лобистите

А от септември 2015 г. всеки роден след 1959 г. може да се освободи от робството на ДЗПО и да си възстанови пълните права за държавна пенсия. За родените през 60-те години на 20 век обаче съветваме да побързат, защото правото на отказ от ДЗПО не е неограничено по време. За всички, които още не са се отказали – ние го направихме и не съжаляваме ни най-малко. Лесно е – само се подава за 1-2 минути едно

заявление в НАП по постоянен адрес

– и това е всичко.

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е № 9

 

 София, 6 юли 2017 г.

Конституционният съд в състав: Борис Велчев –председател, членове: Цанка Цанкова, Стефка Стоева, Румен Ненков, Кети Маркова, Георги Ангелов, Анастас Анастасов, Гроздан Илиев, Мариана Карагьозова-Финкова, Константин Пенчев, Филип Димитров, Таня Райковска, при участието на секретар-протоколиста МАРИАНА ГЕОРГИЕВА разгледа в закрито заседание на 6 юли 2017 г. конституционно дело №  9/2016 г., докладвано от съдията ГЕОРГИ АНГЕЛОВ.

 

Тричленен състав на Върховния административен съд е поискал обявяването за противоконституционни на разпоредбите на чл. 4б, ал. 1, чл. 4в, ал. 1 и чл. 124а, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (обн., ДВ, бр. 110 от 17.12.1999 г., посл. изм. и доп. ДВ., бр.105 от 30.12.2016 г.). Твърди, че те противоречат на абзац 5 от Преамбюла, на чл. 4, ал. 1 и 2, на чл. 6, ал. 2, на чл. 17, ал. 1 и 3, на чл. 19, ал. 1 и на чл. 51, ал. 1, предл. 1 от Конституцията на Република България, като е изложил мотиви за противоречието.

Според чл. 4б, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) „Осигурените в универсален пенсионен фонд лица имат право да изберат да променят осигуряването си от универсален пенсионен фонд във фонд „Пенсии“, съответно във фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“, с увеличена осигурителна вноска в размера на осигурителната вноска за универсален пенсионен фонд не по-късно от 5 години преди възрастта по чл. 68, ал. 1 и ако не им е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст.“.

Съгласно чл. 4в, ал. 1 КСО „Осигурените в професионален пенсионен фонд лица имат право еднократно да променят осигуряването си от професионален пенсионен фонд във фонд „Пенсии“ с увеличена осигурителна вноска в размера на осигурителните вноски по чл. 157, ал. 1, т. 2, ако не им е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст или професионална пенсия за ранно пенсиониране.“.

Член 124а, ал. 1 КСО гласи: „Лицата по чл. 4б, ал. 1, които са избрали да променят осигуряването си от универсален пенсионен фонд във фонд „Пенсии“, съответно във фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“, могат да изберат да възобновят осигуряването си в универсален пенсионен фонд не по-късно от 5 години преди възрастта по чл. 68, ал. 1 и ако не им е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст.“.

Искането е допуснато за разглеждане по същество.

Постъпилите становища и правни мнения по основателността му са в три групи.

Според първата от тях, включваща Министерския съвет, министъра на труда и социалната политика, министъра на финансите, Националния осигурителен институт, Националната агенция за приходите, Комисията за финансов надзор, Конфедерацията  на индустриалците и работодателите в България, Конфедерацията на независимите синдикати в България, Конфедерацията на труда „Подкрепа“ и проф. Красимира Средкова, искането е неоснователно.

Според втората – на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване, Асоциацията на индустриалния капитал в България и проф. Васил Мръчков, искането е изцяло основателно.

В третата група е проф. Ганета Минкова, която намира искането за основателно само относно думите „не по-късно от 5 години преди възрастта по чл. 68, ал. 1 и ако не им е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст“ от чл. 4б, ал. 1 КСО, „ако не им е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст или професионална пенсия за ранно пенсиониране“ от чл. 4в, ал. 1 КСО, и „не по-късно от 5 години преди възрастта по чл. 68, ал. 1 и ако не им е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст“ от чл. 124а, ал. 1 КСО.

Комисията за защита на конкуренцията и Съюзът на пенсионерите са представили становища без да е изразено конкретно отношение по конституционосъобразността на разпоредбите.

За да се произнесе Конституционният съд взе предвид следното.

По допустимостта на искането:

Всяка от оспорените разпоредби се състои от а) правило за поведение и б) случаи, в които то не се прилага.  Оспорено е, според мотивите към искането, само правилото за поведение, а не случаите на неговата неприложимост.

Оспорването на разпоредбите е допуснато до разглеждане в цялост, тъй като при обявяване на правилото за поведение за противоконституционно изключенията от него не биха представлявали езиково и смислово самостоятелни правни норми. Не е възможно, обаче, при отхвърляне на оспорването на правилото за поведение да бъдат обявени за противоконституционни единствено изключенията от него, защото те не са оспорени. Сами по себе си те не подлежат на конституционноправен анализ в рамките на настоящото дело.

По основателността на искането:

Искането е неоснователно.

I. 1. Конституцията в своя чл. 51, ал. 1 създава основното право на гражданите на обществено осигуряване и социално подпомагане без да определя способи или система от способи за неговото осъществяване.

Анализът на конституционната разпоредба показва следното: а) налице е субективно право; б) негов предмет е осигуряването. В общоупотребимия български език думата „осигуряване“ означава обезпечаване, снабдяване, доставяне, набавяне, даване; в) осигуряването е всеобщо – субективното право принадлежи на всеки гражданин; г) осигуряването е обществено. Задължено за него е обществото като цяло, а не в отделни свои части. Като принадлежащ към обществото, носителят на субективното право е същевременно задължен за осигуряването на останалите. Общественото осигуряване, следователно, е взаимно (солидарно) и задължително; д) то е алеаторно – няма предварителна известност за размера на даваното от гражданина за осигуряването на другите и получаваното от него осигуряване; е) субективното право е от вида на социалните права. Осъществяването му е задължение на държавата, която трябва да създаде и правната му рамка (решение № 10 от 2012 г. на КС).

2. Уреденият в Конституцията модел на осигуряване е социалният (общественият), а не либералният (частният). Социалният модел съответства на прогласената в Преамбюла на основния закон цел за създаването на социална държава.

При либералния модел, за разлика от социалния, осигуряването а) не е обществено, а частно. Осигуреният не осигурява друг, освен себе си, а осигурителното правоотношение е единствено между него и осигуряващия, който е само част от обществото; б) не е всеобщо – допуска съществуването и на неосигурени; в) може, и по начало не е задължително; г) не е алеаторно, а комутативно – даваното за и получаваното от осигуряването са известни още при договарянето му; д) е подчинено на правилата на конкуренцията. Субективното право на осигуряване при либералния модел не е от вида на социалните права, то е облигационно право.

3. Конституцията не изключва либералния модел на осигуряване. Напротив, той е изцяло допустим като част от установената в чл. 19, ал. 1 от нея свобода на стопанската дейност. Той обаче не е конституционно уреден като необходим, както социалния, а само като възможен наред с него.

На задължителна законодателна регламентация подлежи само общественото (социалното) осигуряване. Няма конституционна пречка за законова уредба и на частното (либералното) осигуряване, както прави КСО (чл. 1, т. 2 от кодекса). Промените в него (в т. нар. „капиталовопокривен стълб“), обаче, включително в оспорените с искането негови отношения с общественото осигуряване („държавното обществено осигуряване“ по чл. 1, т. 1 КСО; т. нар. „разходопокривен стълб“), по хипотеза не противоречат на чл. 51, ал. 1 от Конституцията, защото не засягат нито съществуването, нито някой от посочените по-горе в т. 1 белези на общественото осигуряване.

II. Субективното право на гражданина в частното осигуряване има парична стойност, и то още преди настъпването на осигурителния риск, затова е имуществено право (решение № 7 от 2011 г. на Конституционния съд – КС). Като част от имуществото на осигурения, то се урежда от чл. 17, ал. 1 и 3 от Конституцията за частната собственост.

Правомощието за разпореждане е задължителен елемент от имуществените субективни права. Осигуряващият се има свободата да реши кому да повери частното си осигуряване, като го прекрати спрямо досегашния осигуряващ (чл. 171, ал. 1 – 3, чл. 240, ал. 2, т. 2, чл. 247 КСО). Оспорените разпоредби разширяват правото му на разпореждане, позволявайки му да премине от частното към социалното осигуряване и да се върне обратно.

Разпоредбите, следователно, не противоречат на нормите на чл. 17 от основния закон, регулиращи частната собственост.

III. При частното осигуряване гражданинът действа в областта на гражданския оборот, т. е. като стопански субект. По силата на чл. 19, ал. 1 от Конституцията, той има свобода на своята стопанска инициатива. Свободата включва и свобода на избора дали да участва в стопанска дейност.

По съображенията за допустимостта на оспорването, установената от КСО задължителност на част от капиталовото осигуряване не е предмет на обсъждане по настоящото дело. Разпоредбите в оспорените им части смекчават последиците от тази задължителност, давайки възможност след възникването й гражданинът едностранно да я прекрати, като премине към общественото осигуряване. Разпоредбите разширяват свободата на стопанската му дейност, което е в съответствие с чл. 19, ал. 1 от Конституцията.

Самата конституционосъобразност на възможността за едностранното прекратяване на правоотношение, многократно предоставяна в законодателството, е вън от съмнение.

ІV. Частното (капиталовото) осигуряване се подчинява на правилата на конкуренцията – чл. 125, ал. 1, т. 6, чл. 209, ал. 1, т. 6, чл. 260, ал. 1, т. 6 КСО. Осигуряващият се конкурира с останалите пенсионноосигурителни дружества – чл. 171, чл. 247 КСО. Държавното обществено осигуряване не е стопанска дейност, затова не попада в хипотезата на нормата на чл. 19, ал. 2 от основния закон. То е conditio sine qua non за всички осигуряващи в частното осигуряване, поради което не може и не се отразява на конкуренцията помежду им.

Действително, оспорените разпоредби позволяват осигуреният да прекрати едностранно правоотношението с частното осигуряване поради преминаването си към общественото, с което да ограничи пазара на частното осигуряване. Този му избор, обаче, увеличава конкуренцията между пазарните участници чрез качеството на предлаганата от тях осигурителна услуга. Тъкмо качеството на услугата е от значение за нейния потребител, когото, в съответствие с чл. 19, ал. 2, in fine от Конституцията, оспорените законови разпоредби  защитават.

V. Оспорените разпоредби не нарушават правната сигурност като елемент на правовата държава,  установена в чл. 4, ал. 1, изр. 1 от основния закон.

1. Във всички случаи осигуряващият се носи икономическия риск от своя избор на вида осигуряване. Патерналистичният по същността си довод за накърняване на правната му сигурност поради неинформираност за последиците от този избор не съответства на свободата на личността да действа, като същевременно търпи резултатите от действията си.

Правните последици от тях са посочени в относимите към случая правни норми, чието незнание не извинява (ignorantia juris neminem excusat).

Възможността за изграждане на невярна представа относно фактите пък, включително икономическите, при формиране на волята е предмет не на оспорените разпоредби, а на отделна правна уредба (чл. 27, 28 и 29 от Закона за задълженията и договорите).

Тези разпоредби, следователно, не нарушават нито правната, нито икономическата сигурност  на осигурения.

2. Разпоредбите не нарушават сигурността и на осигуряващия субект в частното осигуряване. Той е в същото правно положение, в каквото е и до влизането им в сила. За възможно различното му икономическо положение важат съображенията по т. ІV.

VІ. Чл. 6, ал. 2, изр. 1 от Конституцията въвежда принципа на равенството на гражданите пред закона.

Разпоредбите, които се оспорват, се отнасят до всички граждани. На всеки един от тях се предоставя едно и също субективно право – да избере между общественото и частното осигуряване. Еднакви по правните си белези субекти, следователно, се третират от разпоредбите еднакво. Последващото различно правно положение на гражданите е резултат не на нормите, а на направения или ненаправения въз основа на тях избор. Доводът за неравенството им пред закона е неоснователен.

VІІ. 1. В т. І. 3 е посочено, че Конституцията не регулира частното осигуряване. Регулацията му е първична и доколкото урежданите отношения подлежат на трайна уредба, трябва да стане със закон (чл. 3, ал 1 от Закона за нормативните актове). Такъв е КСО, част от който са оспорените разпоредби. Самите те не съдържат делегации към подзаконов нормативен акт. Възражението срещу делегациите е извън предмета на делото и не подлежи на обсъждане.

2. Законодателят има дискреция за едно или друго конкретно законово разрешение съобразно осигурителната си политика, стига то да не е в несъответствие с принципи и изисквания на основния закон (решение № 5 от 2000 г., решение № 2 от 2014 г. на КС). Връщането, по волята на осигурения, обратно на „отстъпените“ (при условността на метафората) по силата на КСО от общественото на частното осигуряване задължителни осигурителни вноски, е в рамките на Конституцията, така, както това е вече изяснено в решение № 7 от 2011 г. на КС.

По изложените съображения Конституционният съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на тричленен състав на Върховния административен съд за установяване на противоконституционност на чл. 4б, ал. 1 в частта „Осигурените в универсален пенсионен фонд лица имат право да изберат да променят осигуряването си от универсален пенсионен фонд във фонд „Пенсии“, съответно във фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“, с увеличена осигурителна вноска в размера на осигурителната вноска за универсален пенсионен фонд“, на чл. 4в, ал. 1 в частта „Осигурените в професионален пенсионен фонд лица имат право еднократно да променят осигуряването си от професионален пенсионен фонд във фонд „Пенсии“ с увеличена осигурителна вноска в размера на осигурителните вноски по чл. 157, ал. 1, т. 2“ и на чл. 124а, ал. 1 в частта „Лицата по чл. 4б, ал. 1, които са избрали да променят осигуряването си от универсален пенсионен фонд във фонд „Пенсии“, съответно във фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“, могат да изберат да възобновят осигуряването си в универсален пенсионен фонд“ от Кодекса за социално осигуряване (обн., ДВ, бр. 110 от 17.12.1999 г., посл. изм. и доп. ДВ., бр.105 от 30.12.2016 г.).

ОТКЛОНЯВА искането и прекратява делото в останалата му част.

Председател: Борис Велчев

Данъците глупаци, намалете данъците, и стройте ново, не санирайте старото

Уважаеми кандидат-депутати и други канещи се да заемат топли места на държавната хранилка. Искате да печелите избори? Тогава трябва да обещаете и да изпълните това:
За начало:
– намаляване на корпоративния данък от 10% на 8%.
Неспирно промотиране на България в ЕС, Русия, САЩ, Австралия, Китай, Япония и т.н., като данъчния рай в цивилизования свят – страната с най-ниски данъци без да е офшорка. Страната, където най-лесно се прави бизнес и пари, където държавата с удоволствие събира данъците, които с радост се плащат от бизнеса, защото неплащането им би струвало много повече.
– намаляване на данъка върху доходите на физическите лица от 10% на 8%.
За да се привлекат чуждестранните инвеститори в много по-големи мащаби, не е достатъчно само корпоративния данък да бъде достатъчно нисък, но и данъчното бреме върху трудовата дейност да е възможно най-ниско.
През 2017 година, за да се даде на работник 1000 лева чисто, това струва на фирмата цели 1517.55 лева. Или с 52% оскъпяване на труда, които отиват данъци и осигуровки.
Знаем, че в другите държави това бреме е повече, даже в някои от тях много повече, но това не означава, че България може да си позволява да дере по този начин данъкоплатците.
– намаляване на осигуровките
1. 5% намаляване на осигуровката в частен пенсионен фонд – от 5% на 0%.
В Унгария „втория стълб“ в пенсионната система беше закрит поради пълната му безполезност за населението. От тази схема полза имаха само собствениците на модерни финансови пирамиди. Редица държави последваха примера на унгарците и отстраниха мутантите от пенсионните си системи. Редно е и в България, въпреки, че вече всеки роден след 1959 година може сам да се освободи от участие в схемата ДЗПО, да се въведе пълен отказ от схемата.
Да, това ще е промяна на модела от 1999-та с трикраката пенсионна система мутант по чилийски модел, която е пълен боклук. Няма нищо лошо в това боклука да се изхвърли в кофата за разделно събиране на отпадъци и да се рециклира.
2. Нямаляване на осигуровката за пенсия в държавното обществено осигуряване от 13,8% на 12,5%. Това е една вноска, която на средния човек, който работи 40 години, ще може да покрие плащането на пенсия за 10 години при заместващ доход от 50% от брутната заплата на човека. Разликата, когато пенсионерите живеят повече от стандартния разчет, ще може да се покрива с малък дефицит на фонд „Пенсии“ финансиран от държавния бюджет.
Пенсионната система може да се доведе до равновесие с приемането на „Модела на осигурителния принос
Увеличението на осигуровките не води до увеличение на пенсиите, а точно обратното.
При увеличение на осигуровките, склонността на работодатели и работещи към укриване на доходи, се увеличава. При укриване на доходи, средния доход на работещите, който е ключов елемент за определяне на средната пенсия, ще намалее.
При по-ниски средни доходи на работещите, ще намалее и средната пенсия. Така при увеличаване на осигуровките за пенсия, състоянието на фонд „Пенсии“ ще се подобри, тъй като пенсиите на хората ще се намалят. По-малко данъци ще са необходими за финансиране на пенсионната система, и ще останат повече пари да се крадат.
Чудесна концепция, нали?
Затова уважаеми, ако предлагате увеличение на осигуровките, ще разбираме намеренията ви не като загриженост за по-добри времена за работещи и пенсионери, а като намек да се укриват доходи и като заявка да се краде повече от тези на държавната хранилка.
3. намаляване на здравната осигуровка от 8% на 6% – 6% беше здравната осигуровка през 2008 година. 2-та процента надценка бяха въведени от 1 януари 2009 година с намеренията в здравната системата да се въведат мутанти от типа задължителни „частни здравни фондове“ – тип финансови пирамиди, нещо като узаконени 2% от доходите на хората, които ще се източват безпроблемно – по модела ДЗПО в пенсионната система.
Само че правителството въвело тези 2% надбавка предназначена за източване, катастрофално загуби изборите. От тогава здравната система поне по това, което хората казват, не се е подобрила, даже ако се съди по мрънкането, може и влошаване да има, но парите за здравеопазване, които всяка година се наливат, са много повече. Значи въпреки повечето наливани пари, подобрение няма. Защо да не се върне 6-те процента здравна вноска? Пак парите ще са повече от 2008-ма година, но поне ще има осигурително облекчение за данъкоплатците.
В програмите на някои партии забелязваме възраждане на идеи за втори и трети стълб в здравната система. Плюем на такива идеи. Не искаме финансови пирамиди в здравеопазването. От здравната каса трябва да се спре източването, а 6% вноска ще са напълни достатъчно за финансиране на системата.
Социална политика чрез приспадане на 50 лв. от дължимия месечен данък на работещите родители за всяко дете?
Има партии, които в програмите си предлагат подобна мярка с благородни цели разбира се.
Но няма как да се дава на почти всички, това да е реална мярка, която ще доведе до това почти никой да не плаща данък върху дохода.
Освен това има 3 групи хора, които нямат деца:
1. Някои просто не искат да имат деца – справедливо ли е да се наказват?
Като нямат деца, ще има повече въздух и пространство за другите. Не е толкова лошо
2. Някои не могат да си позволят финансово да имат деца. Справедливо ли е да се наказват?
При повишаване на доходите в страната, те ще могат да си ги позволят финансово децата, и без данъчни подаяния.
3. Някои може да имат физиологичен проблем и по тази причина да не могат да имат деца.
Справедливо ли е да се наказват и да им се припомня всеки месец, чрез удържане на наказателен данък доход поради липса на деца и получаване на по-ниска заплата?
А я си представете сега уважаеми следната ситуация – кандидатстват 2 работника за 1 работно място, като първия е на 20 години и съвсем естествено няма деца, а другия е на 40 години и има 2 деца. Работодателя съвсем естествено иска да плати възможно най-малко за работното място.
Така напълно резонно един от първите въпроси на интервюто ще бъде „колко деца имаш“. Май не е забранено да се пита това? Не е дискриминация и не би могло да бъде.
И потенциалния работник с 2 деца, поради правото на данъчни преференции, би се навил на по-ниска брутна заплата (значи по-малко разход за работодателя), защото при равни други условия ще получава същата нетна заплата като 20 годишния работник без деца, но който би струвал на работодателя повече пари, поради липсата на право на данъчни преференции.
Най-вероятно работодателя при равни други качества на двамата кандидати, ще избере по-стария работник с 2 деца, който може да ползва данъчни преференции, а това едва ли ще е по-добрия работник – просто ще излиза по-евтино.
Как точно се подпомага младия човек на 20 години в такъв случай?
Вместо да мислите нова програма за помощ, по-добре не се бъркайте в данъчната система и не изкривявайте пазара на труда с безумни данъчни преференции замаскирани зад благородни мотиви
Относно текущите 20 лева годишно за всяко дете приспадане на данък от дохода, са по-скоро административно бреме за работодателите, отколкото реална полза за работника. Излишно е това облекчение и едва ли от половин сандвич без палмово масло и токсичен колбас или 1 памперс месечно има особена полза
Да се наказват „богатите“ с по-високи данъци?
Стига сте плашили чуждестранните инвеститори уважаеми.
Някои партии предлагат „да накажем богатите“ с 20% данък върху дохода.
Ами господа раздаващи наказания – представете си следната ситуация – човек, за да печели високи доходи, стига да не краде от държавни поръчки, контрабанда, корупция и т.н. – вие си ги знаете тези работи най-добре, най-вероятно не спира да работи.
В частния сектор именно хората с най-високи доходи, работят най-много, търпят лишения, не могат да отделят време за семейството си, нямат личен живот, нямат време за почивка и т.н. Единствената им награда са по-високите доходи, които трябва да компенсират останалите липси.
Защо тези хора трябва да се облагат с по-висока ставка от останалите, които работят по-малко, имат повече свободно време, дори излишък от свободно време, което не знаят какво да правят?
Къде е „справедливостта“? И да не си мислите дори за минута, че точно хората с най-високи доходи, са най-глупави, че да се оставят да бъдат обложени повече?
„Наказваш богатите“ като във Франция например, отнасят го небогатите, а управника гони 0% популярност.
Заврете си ги тези идеи в камината и викнете коминочистача да ви отпуши комина
Как да се подпомагат младите семейства с деца?
– По-ниски данъци без данъчни преференции за никой и без изкривяване пазара на труда.
– Повече чуждестранни инвестиции, с които да се откриват нови високоплатени работни места и водещо съвсем естествено до повишаване стандарта на живот за цялото население, включително и младите семейства.
– Не приватизирайте, а стройте детски градини, направете ги напълно безплатни и привлекателни за децата. Увеличете работното време на градините от 7 до 20 часа, така че родителите спокойно да могат да водят и да си взимат децата, без да се чувстват виновни или да бързат за работа и от работа, което ги поставя в неблагоприятно положение пред работодателя.
И никакви законодателни рестриктивни мерки срещу работодателите не могат да променят факта, че родителите, които трябва да водят или взимат деца от градините, винаги ще ги гледат накриво на работното място. Ако детските градини предлагат увеличено работно време, тогава и тези с деца, и тези без деца, ще могат да работят при еднакво условия – без бързане за даване или взимане на детето.
Нулева ставка на данък печалба за стартиращи млади предприемачи (до 35 г.) с оборот до 150 хил. лв. на година и поне 5 нови работни места?
Някои партии предлагат такава мярка, за да се поощряват младите да почнат бизнес.
Мярката е абсурдна разбира се и ще доведе до следната ситуация – тези, които отговарят на изискването за младост – ненавършени 35 години, ще си зарежат старите действащи фирми и ще отворят нова фирма, ще си преназначат работниците и ще гледат да не превишават оборота 150 хиляди на година.
Ако възрастта им е по-висока, ще си намерят подставено лице под 35 години (някой роднина), който да открие и „управлява“ фирмата. А ако работните места не стигат, винаги може да се назначат роднините фиктивно.
Да, уважаеми, ще се отворят много нови фирми (ще се похвалите), ще има оживление сигурно (пак ще се похвалите), ще се открият работни места (и за това ще се похвалите). Ама само административно ще се мести от пусто в празно. На кой му е притрябвало това в действителност?
На средния данъкоплатец във всеки случай не му трябва.
Мярката е дискриминираща по признак възраст и поставя собствениците на малки фирми в неравностойно положение спрямо тези, които ще предпочетат да си играят административни номера, за да спестят малко данъци, вместо да се концентрират върху правенето на реален бизнес.
Стига играчки, а мярката в камината.
Не се бъркайте в реалния бизнес. Свалете данъците и хората сами знаят какво да правят
Държавата да става гарант за ипотечни кредити на млади семейства, което да доведе до повишаване търсенето на кредити, следователно повишаване и цените на имотите, което ще доведе до по-слаба възможност на средния човек да се закупи без потъване в дългове към банки собствен дом
Плюем с отвращение на тази идея.
Само престъпници могат да предлагат подобно облагодетелстване на банки, брокери и други печеливши от спекула с имоти в ущърб на данъкоплатците.
Обаче не саниране на старо строителство, а чисто ново строителство от държавата, предлагащо достъпни имоти на себестойност
Осигуряване на нулева безработица в страната – всеки, който получава обезщетение за безработица, да бъде предоставян под някаква форма за не по-малко от 4 часа дневно да работи срещу получаваното обезщетение за безработица във фирмите, които ще строят и реализират на пазара на имоти качественото строителство на себестойност.
Така онези, които временно са загубили работата си, ще бъдат стимулирани почти веднага да си намерят нова работа (освен ако не им харесва реализацията в строителния сектор), вместо да чакат 6,8,10 или 12 месеца на 60% обезщетение без да правят нищо (какъвто е регламента с обезщетенията за безработица в момента – крайно стимулиращ към ненамиране на работа месеци наред). Ако си без работа – или си намираш незабавно нова по специалността, или държавата ти намира като строител, докато не си намериш отново работа по специалността. Ако не искаш да работиш, няма да получаваш никакви подаяния и стой гладен.
Свалете хората от колите, качете ги на модерен и удомен градски транспорт.
Преди няколко месеца един концерт на Орлов мост затвори Цариградско шосе. И каква значителна разлика се чувства, когато наблизо го няма дима. Вече може да се диша.
Защо да не може да се диша чист въздух и когато Цариградско шосе не е затворено?
Излишно е да се казва какви инструменти има държавата, за да се ограничи ползването на замърсяващи въздуха автомобили, но за всеки случай:
– закупуване единствено на електрически возила на градския транспорт с нулеви вредни емисии
– нулеви данъци за електромобили
– държавна подкрепа за инсталиране на зареждащи инсталации за електромобили в цялата страна
– значително повишаване на данъците за всички автомобили, които излъчват вредни емисии, пропорционално на потенциала да замърсяват, докато напълно се смени автопарка в страната
Относно данъка върху лихвите
Тази мярка беше въведена в България не, за да носи приход в бюджета, а за да възпре собственици на банки и близките около тях, да източват банката чрез получаване на лихви при преференциални условия.
Относно външната политика
Уважаеми кандидати за държавната хранилка, на който не му харесва да живее в Европа, в клуба на най-богатите държави, предлагаме незабавно да емигрира за области, където всички се избиват да живеят там – от Африка през Азия, Сибир и Марс – всичко е за вас
Уважаеми кандидати за държавната хранилка,
махнете я тази дума „справедливост“ или „хуманност“ от програмите, защото за заека е справедливо да яде морков. За вълка е справедливо да яде заек. За заека не е справедливо вълка да яде заека, за вълка не е справедливо да яде морков, заека смята за справедливо вълка да пасе трева.
Кое е справедливото тогава? Хуманно ли е от друга страна вълка да умре от глад?
Който ползва думата „справедливост“ или „хуманност“ в програмата си, ще го считаме за долнопробен и хроничен лъжец, страдащ от липса на елементарно въображение и без никаква визия или качества да управлява каквото и да е.

„Частните фондове са притеснени“ за пенсиите на родените след 1959 г. – ха ха

* – заглавието е заимствано от в. Сега, Брой 4575 (295) 20 Декември 2012

Нашите читатели се интересуват от 3 основни въпроса свързани със схемата ДЗПО в последно време:
– „да се отказвам ли от частния фонд“
– „правителството иска ли да прилапа парите ми за втора пенсия“
– „дайте предложение какво да прави властта с фондовете“

Ще отговорим първо на втория въпрос. В края на 2014 г. правителството с министър председател Бойко Борисов даде възможност на родените след 1959 г. да се откажат от участие в схемата ДЗПО, в замяна на което да възстановят пълните си права за държавна пенсия, които до преди това по силата на закон приет през 1999 г. принудително им бяха отнети.

Искаме ясно да се подчертае, че в края на 2014 г. правителството даде възможност на гражданите да възстановят права, а не им е „прилапвало парите за „втора пенсия““. Бихме искали също така да се подчертае, че „втора пенсия“ няма и никога не е имало. През 1999 г. властта решила да отклонява част от вноските за пенсии към частни фирми наречени „допълнителни задължителни частни пенсионни фондове“, в следствие на което пропорционално на отклонените вноски, родените след 1959 г. губят права за държавна пенсия, а трябва да се надяват принудителния им задължителен частен пенсионен фонд да навакса и инфлация, и икономическия растеж в България, и таксите на „частните фондове“, и инвестирането в свързани лица, и други видове източване, и каквито други рискове се сетите – това им е „втората пенсия“.

Не знаем дали стана ясно какво беше заложено в закона 1999 г., но то гласеше в превод – едни пари ще бъдат давани на едни фирми да ги управляват, на народа ще се каже, че те са „професионалисти“ и много хубаво ще управляват парите. Също така на народа ще му се каже, че ще получава „втора пенсия“, което чисто визуално би трябвало да означава, че гледайки сегашните пенсионери младите ще си въобразят, че те са зле, обаче младите като се пенсионират ще са зле, но ще получават и „втора пенсия“, която да им оправи положението. Доста хубаво изглежда, но „втора пенсия“ е само пожелателно, а и правата за държавната пенсия на родените след 1959 г. бяха засегнати.

Не си мислете, че през 1999-та година властта не е знаела какво прави. Много добре са знаели, но периода когато първите шарани родени след 1959 г., които трябва да получават „втора пенсия“ е отложен за няколко десетилетия по-късно – предтекстът е, че трябва време „да се натрупат средства по партидите“ – в превод дайте им няколко десетки години да източват вноски за пенсия, а когато дойде време да плащат, ами тогава ще видим какво ще метнем балъците. Много е важно участието в ДЗПО схемата да е принудително, да няма възможност някой да му светне, че в схемата има нещо гнило и да се запита – „хей какво ми става с втората пенсия, защо ми удържате такива входни такси, ами годишни такси“, или „хей, какво ми става и с държавната пенсия“, „хей, ама аз с 2 пенсии ще получавам май по-малко, отколкото с една държавна да бях

Значи уважаеми граждани, в края на 2014 г. правителството опита да прилапа парите ви за „втора пенсия“?

Точно обратното, даде ви възможност да си възстановите отнетите права за държавна пенсия, като освен това поема отговорност да покрие всички загуби, които са ви нанесени от „професионално управлявания ви принудително наложен със закон частен пенсионен фонд“. Обаче от създателите на схемата освириха всички радиостанции, кабелни телевизии, телевизии, и където има медия, че нещо страшно щяло да се случи. Хората ще имат право да се откажат от ДЗПО и правителството ще им отнеме „втората пенсия“. Какъв ужас, хората ще могат да изберат държавата да покрие загубите, които фондовете са им нанесли по вина на държавата?!? Ами това не е лошо бе граждани.

Годината е 2016-та и финансовото министерство излезе с предложение за още една реформа на ДЗПО схемата тъй като „Частните фондове са притеснени“ за пенсиите на родените след 1959 г. – и то още от 2012 година се оказва, ако не и по-рано

Оказва се, че за фондовете големите проблеми са „дълголетието на клиентите, недоброто инвестиране на средствата, сривове заради икономически кризи“
и … единственото решение да се гарантират тези пенсии е да се създаде общ пул (сметка) и в нея да влязат парите на хората, които вече получават пенсии, и сумите, които остават от партидите на починалите – забележителното е, че това предложения за общия пул идва от фондовете през 2012 година, но когато 4 години по-късно го предлага финансовото министерство, от застъпниците на „частните фондове“ са против. Каква е тази ментална метаморфоза? Или може би на деменция се дължи и в резултат свръхнатрупване на чужди пари по лични сметки?

Ще сложим много интересен цитат от същата статия на вестника

„Няма субект в света, който може да гарантира изплащането на пожизнени пенсии само със собствени средства“, твърди Х, шеф на фонд „Х“. Според Х наложилата се световна практика е останалите в партидата средства при смърт на лицето да не могат да се наследяват накуп, както е в момента у нас, а с тях да се изплащат само наследствени пенсии и то на ограничен брой роднини. Сега всички наследници по права линия могат да претендират за парите по Закона за наследството.“

Край на цитата. Тоест това, което днес финансовото министерство предлага, е това, което е изречено от устата на Х през 2012 г. Днес всички хиксове са против собствената си идея и плюят правителството, че иска да съсипе „вторите пенсии“ на хората, да не кажем „втория стълб“ иска да съсипе, или нещо още по-възвишено.

Правителството иска ли да прилапа парите ми за втора пенсия?

Очевидно не

Да се отказвам ли от частния фонд?

Ще цитираме Несъстоятелните, дори и на теория – Задължителни „частни пенсионни фондове“

Лъжа номер 2 – задължителните „частни пенсионни фондове“ са гарант, че при бъдещи лоши демографски условия, пенсиите на хората са гарантирани, независимо от тези условия

Това много лесно може да се установи със следния пример (числата са примерни, принципът е важен):

Допускаме, че съществуват 1 милион човека на една и съща възраст, които внасят вноски в частни пенсионни фондове. Да предположим, че всеки от тях е спестил по 1000 лева. Тоест тези фондове към даден момент управляват 1 билион лева, с които се издържат, могат да правят доходоносни инвестиции, с които поддържат стойността на парите във времето и плащат дивиденти на акционерите. Много е хубаво, докато тези 1 милион човека само внасят пари, а никой от тях не взима. Ако частните фондове наистина отговаряха на претенциите си, че независимо от демографските условия, пенсията на всеки индивидуално е гарантирана, то не би трябвало да има никакво значение щом тези пенсионери се пенсионират и започнат само да си взимат пенсията и никой от тях да не внася повече вноски, дали ще има нови данъкоплатци, които да правят нови вноски в частните фондове. Това е твърдението на частните фондове – „спокойно, няма значение другите има ли ги или ги няма, при нас всеки е сам за себе си и ще получи каквото е дал, че даже и повече“.

На подобна теоретична постановка дали може да се вярва? Най-малкото трябва да се провери дали това е възможно. Ето я и проверката. 1 милион човека са си спестявали по лични партиди задължително, като всеки от тях е спестил по средно 1000 лева и в частните фондове има 1 билион лева. Към датата Х тези 1 милион човека се пенсионират и спират да правят вноски. Чисто теоретично според частните пенсионни фондове парите на никой не са застрашени, без значение от демографските условия, тъй като всеки е за себе си със своята лична сметка. Значи може да приемем, че щом тези 1 милион човека се пенсионират, дори и 1 работещ да не е останал да прави вноски в задължителните частни фондове, те ще продължат да си съществуват както досега и парите на пенсионера не са застрашени. Добре. На датата Х, 1 милион човека се пенсионират, демографското състояние на нещата е лошо и няма нито един работещ, който да прави вноски в частен пенсионен фонд. Приемаме, че месечната пожизнена пенсия на 1 милион пенсионера е определена на 10 лева, които са изчислени при риск пенсионера да живее 100 месеца(щом всеки средно е спестил 1000 лева, то ще може да взима поне 100 месеца по 10 лева пожизнена пенсия).

Приемаме и, че 10 лева пожизнена пенсия е много добре. За опростяване на примера са използвани тези числа, които биха могли умножени по всякаква цифра.

1 милион пенсионера започват да си чакат своите средно по 10 лева пожизнена пенсия всеки месец. Това означава, че от този момент нататък частния пенсионен фонд трябва да изплаща по 10 милиона лева реални пари(не по-малко от това, тъй като дори и пенсионера да не живее 100 месеца след пенсионирането си, фонда е длъжен да изплати на наследниците му остатъка по личната сметка, а ако пенсионера живее повече от предвидените 100 месеца за примера, то фонда трябва да намери от някъде пари да плати преразхода). За примера – няма нови вноски от други данъкоплатци, тъй като демографското състояние в страната е лошо, но за задължителния частен пенсионен фонд това не е никакъв проблем?

След първия месец след като 1 милион човека са се пенсионирали, частните пенсионни фондове трябва да платят 10 милиона реални пари – това е отрицателен паричен поток. Припомняме, че благодарение и на тези 10 милиона реални пари, частните пенсионни фондове са успявали да се издържат, да правят доходоносни инвестиции, че да поддържат стойността на парите във времето(нали всеки щял да си получи обратно това, което е дал) и да се плащат дивиденти на акционерите(които се наричат особено важни чуждестранни инвеститори).

До деня Х, частните пенсионни фондове са правели всичко това с 1 000 милиона(1 билион) лева. Един месец по-късно, те вече трябва да са направили плащания от 10 милиона и ще управляват само 990 милиона, с които трябва да се издържат по същия начин, да правят същите доходоносни инвестиции, че да могат да поддържат стойността на парите и да плащат дивиденти на акционерите. С 1000 милиона е по-лесно да се прави това, отколкото с  990 милиона. Очевидно след първия месец положението би се влошило. Тъй като задължителните частни пенсионни фондове обещават, че всеки пенсионер щял да си получи своето, то проблема с липсата на 10 милиона реални пари не би трябвало да е за сметка на никой пенсионер.

В такъв случай управляващото дружество само трябва да си намали парите за издръжка или трябва да се намалят дивидентите за акционерите или през този месец трябва да се реализира изключителна доходност над обичайната за запазване стойността на парите във времето, че да се неутрализира ефекта на отрицателните парични потоци.

Всеки разумен човек е наясно, че никой няма сам доброволно да си намали парите за издръжка, нито пък ще си позволи да намали печалбата на шефовете(акционери), а и на пенсионерите е дадено обещание, че всеки ще си получи обратно това, което е дал, че даже и повече (това обещание може да се провери как се спазва тук – Доходност на… (Колко пари ми загуби задължителния ми частен пенсионен фонд)).

При това положение алтернативата пред задължителните частни пенсионни фондове е в този месец да реализират изключителна реална доходност над обичайната.

След 1 месец фондовете ще разполагат само с 990 милиона и трябва да направят такава доходност, че да възстановят парите на нивото от 1000 милиона, за да могат да се издържат по същия начин, да правят същите доходоносни инвестиции, с които поддържат стойността на парите във времето и плащат дивиденти. Тоест, за 1 месец 990 милиона трябва да станат отново 1000. При това положение задължителните частни пенсионни фондове трябва да реализират в този месец реална доходност над обичайната от 1,01% или над 12% реална доходност над обичайната, на годишна база. Всеки, който се занимава с бизнес ще знае, че 12% реална доходност над обичайната за поддържане стойността на парите във времето да се постигне, това означава, че има някакъв невероятен факир за управител на парите. Чак човек ще почне да се чуди как такъв факир не е станал милиардер със своя талант а е тръгнал да прави 1 милион човека богати.

Но да предположим, че такива факири не съществуват, или че ако съществуват, то са рационални същества и правят невероятни печалби само за себе си, не си губят времето да правят милион човека богати. В такъв случай задължителните частни пенсионни фондове са успели с невероятни усилия с по-малко пари за издръжка, с по-малко пари за доходоносни инвестиции, с които да поддържат стойността на парите във времето и да плащат дивиденти, все пак да опазят реалната стойност на парите, което отново би било означавало, че парите се управляват от факири. Може и да има такива. Ако има, то след още един месец фондовете ще трябва да платят още 10 милиона за пенсии. В началото парите бяха 1000 милиона, а след два месеца ще са 980 милиона.

Отново трябва да се върнем на казуса – парите са по-малко. На пенсионерите е обещано, че ще получат каквото са дали, че даже и повече. От друга страна трябва да се режат парите за издръжка, но колко да се режат? 2%? Не е възможно, нали фондовете се издържат от 1%, няма как да се лишат от 2%. Дори и от 1% не могат да се лишат, защото това ще означава, че ще живеят от въздуха. В такъв случай трябва да се намалят дивидентите на акционерите? А те дали ще се зарадват? Едва ли. Тогава отново се отива на идеята, че останалите 980 милиона лева трябва по някакъв начин да се възстановят до първоначалното ниво от 1000 милиона, за да може управляващите фонда да се издържат, да има пари за високодоходни инвестиции, с които да се поддържа стойността на парите във времето и да се изплащат дивиденти. След първия месец беше трудно, а сега става още по-трудно. Само за един месец 980 милиона лева реални пари, трябва да станат 1000 милиона. Това означава да се реализира месечна реална доходност над обичайната за поддържане стойността на парите във времето от 2,04%. Това прави над 24% реална доходност над обичайната на годишна база. Ако някой може да обещае подобно нещо и да го изпълни, то такъв човек е цяло злато.

Ако предположим, че тази работа е невъзможна и с още по-големи усилия и по-малко пари фондовете все пак опазят стойността на парите във времето, то след още един месец ще трябва да платят още 10 милиона пенсии. Остават 970 милиона. Какво ще се прави сега? Намалява се издръжката на фонда? Намаляват се дивидентите на акционерите? Или се намаляват пенсиите? Това последното май е невъзможно, тъй като нали обещанието е, че всеки ще си получи обратно това, което е дал. Значи ако се намаляват пенсиите, то ще означава, че фондовете са излъгали. Те не могат да си позволят да ги нарекат крадци, затова ще трябва за 1 месец да направят всичко възможно 970 милиона лева да се превърнат в 1000 милиона. Това означава да се постигне месечна доходност от над 3,09% над необходимата за поддържане стойността на парите във времето, или повече от 37% на годишна база. Ако има човек на земята, който да може да постига такава доходност, то не златен, ами направо от платина трябва да е.

Хора от платина няма най-вероятно, а месеца ще изтече и фондовете трябва да извадят нови 10 милиона, които да се дадат на пенсионерите. Ще останат само 960 милиона. Положението става още по-напрегнато. Издръжката ли на фонда да се намалява? Или да се намаляват дивидентите на акционерите? Или да се намалят пенсиите? Не, последното не може, нали всеки пенсионер трябва да получи каквото му е обещано? В противен случай фондовете ще бъдат наречени крадци и мошеници, което не могат да си позволят, затова по някакъв начин 960 милиона трябва да се възстановят на 1000 милиона. Това означава за 1 месец да се реализира реална доходност над обичайната необходима за поддържане стойността на парите във времето, от 4,16%. А това вече е 50% реална доходност над обичайната на годишна база. За такова нещо вече е необходимо не човек от злато или платина, а някакъв бог да дойде да управлява по този начин.

Ако предположим, че проблемите на задължителните частни пенсионни фондове са нещо твърде маловажно да ангажира вниманието на боговете, то с още по-големи усилия фондовете по някакъв начин ще са успели да запазят стойността на парите, обаче това не е достатъчно, защото месеца ще изтече и нови 10 милиона трябва да се дадат на пенсионерите. Ще останат 950 милиона. Ще се намаля издръжката? Или ще се намаляват дивидентите, а може би акционерите трябва да дават и лични пари да субсидират бедствието? За намаляване на пенсиите и дума не може да става, защото нали задължителните частни пенсионни фондове обещават, че всеки ще си получи обратно това, което е плащал. Ако се намали пенсията, то фондовете ще бъдат наречени, крадци, мошеници и долни търгаши, което не могат да си позволят тъй като много държат на доброто си име и да бъдат уважавани?

Значи в такъв случай тези 950 милиона за 1 месец трябва да се превърнат в 1000 милиона. А това ще означава, че задължителните частни пенсионни фондове трябва да постигнат за само 1 месец над 5,05% реална доходност над обичайната за поддържане на стойността на парите във времето, което е 61% реална доходност на годишна база. Такава доходност от какво ще дойде? Въобще възможно ли е който и да е да си мисли, че такава доходност е възможна? А теоретичната постановка е само 5 месеца след момента, в който хората спрат да плащат на фондовете и започнат да си получават пенсиите.

И така. Моето мое ли си е? Не. Личната ми пенсионна сметка в задължителен частен пенсионен фонд лична ли е? Не. Ще получа ли от задължителния частен пенсионен фонд точно колкото съм внесъл, а дори повече, без значение демографските процеси в страната? Абсолютна лъжа.

В момента, в който акционерите усетят, че повече пари изтичат за плащане на пенсии, от постъпленията в частните пенсионни фондове(лоши демографски условия), икономическата теория и здравия разум говори, че частните фондове веднага ще преустановят дейността си, защото кльопачката ще е свършила.

Да се отказвам ли от частния фонд?

Ние сме млади и образовани, в първата седмица след като беше възможно да се откажем от ДЗПО схемата, го направихме. Никога няма да се запишем да участваме доброволно в подобна схема. За вас, вие си знаете. На нас такава „втора пенсия“ от частен пенсионен фонд, не ни е нужна

Как да се откажа от „частния пенсионен фонд“, в който държавата ме беше принудила да участвам насила до края на 2014 г.

1. отивам в териториалното поделение на НАП по постоянен адрес, подавам заявление (цялата процедура отнема не повече от 5 минути, от тук може да се свали и подготви предварително заявлението)
2. това е всичко

Какво да прави властта с фондовете?

Видно още от 2012 година, ако не и от по-рано „частните фондове са притеснени“ и самите те са предложили „общия пул“. Ами може и да са прави, че трябва да има такъв „общ пул“, но хайде този „общ пул“ да се запълва от управляващите „частните фондове“. Ако не се лъжем от всяка вноска фондовете по схемата ДЗПО прибират до 5% входна такса + още до 1% на година „такса управление“. Може би трябва 90% от входната такса и 50% от „таксата за управление“ да попълва „общия пул“?

Втори вариант – спиране на вноските в ДЗПО схемата от 01.07.2016 г. Който иска допълнителна пенсия, да си внася допълнително в доброволен частен пенсионен фонд. Досега постъпилите вноски в ДЗПО, който има такива, да си избере дали да се прехвърлят към доброволен фонд, или да се откаже от тях и да възстанови пълните си права за държавна пенсия, като държавата ще покрие всички щети нанесени от съществуването на фондовете, както се и очакваше

Annuit Coeptis

Roma non solvit proditores

Промените в закона за счетоводството от 01.01.2016 г.

Изброените по-долу промени не са степенувани по важност и не са напълно изчерпателни. Заинтересованите страни трябва да прочетат закона изцяло и с разбиране, за да достигнат до всички детайли свързани със счетоводната материя, която обхваща

1. Счетоводните документи могат да се съставят на чужд език, когато уговореното възнаграждение е в чужда валута, не е задължително да се превеждат на български, освен ако това е изрично предвидено в закон
чл. 5, ал. 2 от ЗС: „Счетоводните документи, които постъпват в предприятията на чужд език, се превеждат на български език, в случаите когато това е предвидено в закон

2. Всички първични счетоводни документи трябва да се съхраняват 10 години, считано от 1 януари на годината следваща годината, в който е издаден документа (до момента изискването за съхранение на документите за данъчен контрол е до 5 г. след изтичане на давностния срок за погасяване на публичното задължение, което удостоверяват тези документи)
чл. 12, ал. 1, т. 1 от ЗД: „счетоводни регистри и финансови отчети, включително документи за данъчен контрол, одит и последващи финансови инспекции – 10 години, считано от 1 януари на отчетния период, следващ отчетния период, за който се отнасят

3. Въведени са 4 категории предприятия като понятия директно в закона:
микропредприятия – ако към 31 декември на годината не надвишават 2 от следните 3 показателя – активи 700 000 лева, приходи от продажби 1 400 000 лева, средна численост на персонала 10 души
малки предприятия – ако към 31 декември на годината не надвишават 2 от следните 3 показателя – активи 8 000 000 лева, приходи от продажби 16 000 000 лева, средна численост на персонала 50 души
средни предприятия – ако към 31 декември на годината не надвишават 2 от следните 3 показателя – активи 38 000 000 лева, приходи от продажби 76 000 000 лева, средна численост на персонала 250 души
големи предприятия – ако към 31 декември на годината надвишават 2 от следните 3 показателя – активи 38 000 000 лева, приходи от продажби 76 000 000 лева, средна численост на персонала 250 души
Промяната в категорията се извършва, когато предприятие за последните два отчетни периода престане да отговаря на два от трите показателя за съответната категория. Категорията се променя от началото на следващия (трети) отчетен период. Когато за последните два отчетни периода предприятието отговаря на показателите за две различни категории, същото се категоризира според показателите за последния отчетен период. За отчетния период, в който предприятие от обществен интерес (банки, фондове, дружества свързани с производство или пренос на комунални услуги и др. изброени в § 1, т. 22 от допълнителните разпоредби на закона) престава да бъде такова, трябва да се отчита като предприятие от обществен интерес.

4. Въведени са 3 категории групи предприятия като понятия директно в закона:
малки групи – ако към 31 декември на годината сумата от показателите съгласно годишните им финансови отчети на консолидирана основа не надвишава 2 от следните 3 показателя – активи 8 000 000 лева, приходи от продажби 16 000 000 лева, средна численост на персонала 50 души
средни предприятия – ако към 31 декември на годината сумата от показателите съгласно годишните им финансови отчети на консолидирана основа не надвишава 2 от следните 3 показателя – активи 38 000 000 лева, приходи от продажби 76 000 000 лева, средна численост на персонала 250 души
големи предприятия – ако към 31 декември на годината сумата от показателите съгласно годишните им финансови отчети на консолидирана основа надвишава 2 от следните 3 показателя – активи 38 000 000 лева, приходи от продажби 76 000 000 лева, средна численост на персонала 250 души
Промяна в категорията се извършва, когато за последните два отчетни периода група престане да отговаря на два от трите показателя за съответната категория. Категорията се променя от началото на следващия отчетен период. Когато за последните два отчетни периода група отговаря на показателите за две различни категории, тя се категоризира съгласно показателите за последния отчетен период.

5. Отпада изискването за задължителна годишна инвентаризация на активите и пасивите за предприятията с приходи от продажби до 200 000 лева за отчетния период
чл. 28, ал. 2 от ЗС: „Предприятията, чиито нетни приходи от продажби не надвишават 200 000 лв. за текущия отчетен период, не извършват задължителна инвентаризация

6. Опростяване на годишният финансов отчет (но не за всички):
– чл. 29, ал. 1 от ЗС: „Годишният финансов отчет за всички предприятия се състои най-малко от счетоводен баланс, отчет за приходите и разходите и приложение
– чл. 29, ал. 3 от ЗС: „Годишният финансов отчет на едноличните търговци, на които размерът на нетните приходи от продажби за текущия отчетен период не надхвърля 200 000 лв. и не подлежи на задължителен независим финансов одит, може да се състои само от отчет за приходите и разходите
– чл. 29, ал. 4 от ЗС: „Годишният финансов отчет на микропредприятията може да се състои само от съкратен баланс и съкратен отчет за приходите и разходите по раздели“ – не важи за инвестиционните дружества и финансовите холдингови дружества
– чл. 29, ал. 6 от ЗС: „Годишният финансов отчет на малките предприятия може да се състои от съкратен баланс, съкратен отчет за приходите и разходите по раздели и групи и приложение
– чл. 29, ал. 9 от ЗС: „Годишният финансов отчет на средните и големите предприятия, както и на предприятията от обществен интерес се съставя в пълен комплект съгласно приложимите счетоводни стандарти
Големите предприятия и предприятията от обществен интерес в пояснителните приложения оповестяват начислените за годината суми за услугите, предоставяни от регистрираните одитори, поотделно за незавимисм финансов одит, данъчни консултации, други услуги несвързани с одита. В пояснителните приложения на консолидирания финансов отчет се оповестява по аналогичен начин тази информацията по отношение на предприятията, включени в консолидацията.

7. Облекчения при консолидирания финансов отчет (но не за всички)
чл. 32 от ЗС: „Консолидиран финансов отчет може да не се съставя от предприятие майка на малка група, освен ако в групата има поне едно предприятие от обществен интерес

8. Всички предприятия изготвят финансовите си отчети на база Националните счетоводни стандарти, с изключение на:
– предприятията от обществен интерес, които са длъжни да използват Международните счетоводни стандарти
– предприятията, които решат да ползват Международните счетоводни стандарти доброволно, при условие че не е извършвана промяна на счетоводната база
Годишните финансови отчети на предприятията в производство по ликвидация или в несъстоятелност се съставят на базата на национален счетоводен стандарт.
Предприятия – юридически лица с нестопанска цел, съставят годишните си финансови отчети на базата на национален счетоводен стандарт.

9. На задължителен независим финансов одит подлежат:
– предприятията, които към 31 декември надвишават поне 2 от следните 3 показатели – активи 2 000 000 лева, приходи от продажби 4 000 000 лева, средна численост на персонала през отчетния период 50 души
– предприятия от обществен интерес
– средните и големите групи и групите, в които има поне едно предприятие от обществен интерес
– предприятия, за които това се изисква в закон
– акционерните дружества и командитните дружества с акции, освен ако през отчетния период не са извършвали дейност
– юридическите лица с нестопанска цел за общественополезна дейност, които към 31 декември надвишават поне 1 от следните показатели – активи 1 000 000 лева, приходи от стопанска и нестопанска дейност 2 000 000 лева, обща сума на получените през текущата година финансирания и неусвоени към 31 декември на текущата година финансирания, получени през предходни отчетни периоди – 1 000 000 лв.
– юридическите лица с нестопанска цел, определени за осъществяване на общественополезна дейност и извършващи посредничество при международно осиновяване по чл. 116 от Семейния кодекс
Консолидираните финансови отчети и годишните финансови отчети на предприятията, включени в консолидацията, подлежат на независим финансов одит.

Съставянето и одитирането на финансовите отчети и докладите за дейността за 2015 г. се извършват по реда на отменения Закон за счетоводството.

10. Публикуване на годишен финансов отчет, консолидиран финансов отчет, годишен доклад – до 30 юни на следващата година
– търговците по смисъла на Търговския закон – чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване в търговския регистър
– юридическите лица с нестопанска цел, определени за осъществяване на общественополезна дейност – чрез заявяване за вписване и предоставянето им в Централния регистър при Министерството на правосъдието
– всички останали предприятия – чрез икономическо издание или чрез интернет (в този случай трябва да се осигури свободен безплатен достъп за поне 3 години от датата на публикуването им)
Когато финансовият отчет е заявен за публикуване в срок и има отказ за публикуване, и в 14-дневен от влизането в сила на отказа е подадено повторно заявление за публикуване, се смята, че финансовият отчет е подаден в срок
Годишните финансови отчети и докладът за дейността се публикуват във вида и с текста, въз основа на които регистрираният одитор е изразил становището си. На публикуване подлежи и пълният текст на одиторския доклад
Годишният финансов отчет на предприятие майка, което изготвя консолидиран финансов отчет, се публикува едновременно с консолидирания финансов отчет на групата заедно с годишните доклади по глава седма към тях
Предприятие майка, което е едновременно и дъщерно предприятие и съгласно приложимите счетоводни стандарти не е задължено да съставя консолидиран финансов отчет, публикува на български език в срок до 30 юни консолидиран финансов отчет и консолидиран доклад за дейността, изготвени от предприятието майка. Когато предприятието майка е регулирано от законодателството на трета държава, консолидираният финансов отчет се заверява от одитори или одиторски дружества, които извършват одит съгласно законодателството на държавата, приложимо към предприятието майка.
Заедно с годишния финансов отчет акционерните дружества, командитните дружества с акции и дружествата с ограничена отговорност, които са средни или големи предприятия или предприятия от обществен интерес, публикуват и информация за предложението на органа на управление за разпределение на печалбата или за покриване на загуба за предходната година и решението на общото събрание на акционерите/съдружниците за начина на разпределяне на печалбата или за покриване на загуба за предходната година.
Малките предприятия, които не подлежат на задължителен независим финансов одит, могат да не публикуват своите отчети за приходите и разходите и докладите за дейността
Едноличните търговци, които не подлежат на задължителен независим финансов одит и бюджетните предприятия, не са длъжни да публикуват финансовите си отчети

11. Годишен доклад за дейността
Освободени от подаване на този доклад са всички Микропредприятия и малките предприятия (с изключение на инвестиционните дружества и финансовите холдингови дружества), които не подлежат на задължителен независим финансов одит, при условие че информацията относно придобиването на собствените им акции, изисквана от чл. 187д от Търговския закон, е оповестена в приложението към годишния финансов отчет или в бележка под линия към съставения счетоводен баланс.
Минималната информация, която предприятията трябва да предоставят в доклада е:
– обективен преглед, който представя вярно и честно развитието и резултатите от дейността на предприятието, както и неговото състояние, заедно с описание на основните рискове, пред които е изправено
– анализ на финансови и нефинансови основни показатели за резултата от дейността, имащи отношение към стопанската дейност, включително информация по въпроси, свързани с екологията и служителите; при изготвяне на анализа в доклада за дейността могат да се включат препратки към сумите на разходите, отчетени в годишните финансови отчети, и допълнителни обяснения във връзка с тях
– всички важни събития, които са настъпили след датата, към която е съставен годишният финансов отчет
– вероятното бъдещо развитие на предприятието
– действията в областта на научноизследователската и развойната дейност
– информация за придобиване на собствени акции
– наличието на клонове на предприятието
– използваните от предприятието финансови инструменти, а когато е съществено за оценяване на активите, пасивите, финансовото състояние и финансовия резултат, се оповестяват и целите и политиката на предприятието по управление на финансовия риск, включително политиката му на хеджиране на всеки основен тип хеджирана позиция, за която се прилага отчитане на хеджирането; експозицията на предприятието по отношение на ценовия, кредитния и ликвидния риск и риска на паричния поток
В своя доклад за дейността трябва да включат декларация за корпоративно управление съгласно Закона за публичното предлагане на ценни книжа следните:
– предприятия, чиито прехвърлими ценни книжа са допуснати до търговия на регулирания пазар в държава – членка на Европейския съюз
– кредитни институции
– застрахователи и презастрахователи
Декларацията за корпоративно управление може да се представи като отделен доклад, публикуван заедно с доклада за дейността или документ, който е обществено достъпен на интернет страницата на предприятието
Големите предприятия, които са предприятия от обществен интерес и които към 31 декември на отчетния период надвишават критерия за среден брой служители през финансовата година от 500 души, включват в доклада за дейността си нефинансова декларация (задължителна от 1 януари 2017 г.) съдържаща описание на политиките на предприятиято по отношение на дейността му, осъществявани в областта на екологията, социалните въпроси и тези свързани със служителите, правата на човека, борбата против корупцията, разнообразието и равенството на половете в ръководните органи на предприятията – брой на жени и мъже, възраст, географско разнообразие, образование, професионални качества, религия

12. Доклад за плащанията към правителства
Големите предприятия и предприятията от обществен интерес, извършващи дейност в добивната промишленост или в дърводобива от девствени гори, изготвят и публикуват годишен доклад за плащанията, извършени към правителства, едновременно с годишния доклад за дейността си. Годишен доклад за плащанията към правителства не се изготвя от дъщерно предприятие, когато са изпълнени едновременно следните условия:
1. предприятието майка се регулира от законодателството на държава – членка на Европейския съюз;
2. плащанията към правителства, извършвани от предприятието, са включени в консолидирания доклад за плащанията към правителства, изготвен от предприятието майка.
Годишен доклад за плащанията към правителства не се изготвя, в случай че за един отчетен период е извършено еднократно плащане или поредица от свързани плащания в размер до 195 600 лв.
В годишния доклад за плащанията към правителства не се включват плащания по проекти на стойност до 195 600 лв.

13. Съставители на финансови отчети
– отчетите на едноличните търговци, които водят едностранно счетоводство и микропредприятията, които не са осъществявали дейност през отчетния период могат да се съставят от собствениците или съдружниците на тези предприятия. Под „не са осъществявали дейност“ се разбира предприятието да няма нито 1 стотинка приходи, нито 1 стотинка разходи. Наличието на банкова сметка автоматично изключва такава възможност.
– за всички останали случаи изискванията към съставителите на финансови отчети или управляващите и/или представляващите счетоводните предприятия, които подписват финансовите отчети са:
1. висше счетоводно-икономическо образование с магистърска степен и 2 години стаж в областта на счетоводството, външния и вътрешния одит и финансовата инспекция, данъчните ревизии или като преподавател по счетоводство и контрол, или
2. висше счетоводно-икономическо образование с бакалавърска степен и 3 години стаж в областта на счетоводството, външния и вътрешния одит и финансовата инспекция, данъчните ревизии или като преподавател по счетоводство и контрол, или
3. висше счетоводно-икономическо образование със степен „професионален бакалавър“ и 4 години стаж в областта на счетоводството, външния и вътрешния одит и финансовата инспекция, данъчните ревизии или като преподавател по счетоводство и контрол, или
4. друго висше икономическо образование и 5 години стаж в областта на счетоводството, външния и вътрешния одит и финансовата инспекция, данъчните ревизии или като преподавател по счетоводство и контрол, или
5. средно икономическо образование и 8 години стаж като счетоводител

Задължително е съставителят на финансовия отчет да е в трудови, служебни или облигационни отношения с предприятието.

Допълнително задължително изискване е съставителя на финансовия отчет да не е осъждан за кражба, грабеж, присвояване, измама, изнудване, вещно укривателство, унищожаване и повреждане, злоупотреба на доверие, престъпление против стопанството (виж глава пета и по глава шеста, раздел I от Особената част на Наказателния кодекс).

Професията на счетоводителя на първо място изисква най-високи морални качества, напълно несъвместими с което и да е от посочените по-горе престъпления.

Законът за счетоводството не дава възможност за реабилитация или опрощаване. Така лице, което е извършило някое от посочените по-горе престъпления, е лишено завинаги от правото да бъде съставител на финансови отчети. Презумпцията е, че който е способен веднъж да открадне, да измами, да изнудва, да злоупотребява с доверие и т.н., най-вероятно ще го направи отново.

Санкции във връзка със съставянето ни финансовите отчети:
1. за който възложи съставяне на финансови отчети на лице, което няма право – глоба от 500 до 3000 лв., а на предприятието се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 5000 лв. При повторно нарушение в рамките на 1 година след наказателното постановление, наказанието е в двоен размер
2. за лице, което състави финансов отчет, без да отговаря на изискванията – глоба в размер от 500 до 3000 лв. На счетоводно предприятие, което състави финансов отчет, без да отговаря на изискванията, се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 5000 лв. При повторно нарушение в рамките на 1 година след наказателното постановление, наказанието е в двоен размер
3. за който е задължен и не състави финансов отчет – глоба в размер от 500 до 3000 лв., а на предприятието се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 5000 лв. При повторно нарушение в рамките на 1 година след наказателното постановление, наказанието е в двоен размер
4. за който е задължен и не публикува финансов отчет – глоба в размер от 200 до 3000 лв., а на предприятието се налага имуществена санкция в размер от 0,1 до 0,5 на сто от нетните приходи от продажби за отчетния период, за който се отнася непубликуваният финансов отчет, но не по-малко от 200 лв. При повторно нарушение в рамките на 1 година след наказателното постановление, наказанието е в двоен размер

Наказателните постановления се налагат от министъра на финансите или оправомощени от него длъжностни лица след акт на органите на Национална агенция за приходите

Експлоататор или използвач

За по-незапознатите с икономическата наука тези 2 понятия се използват като синоними. В действителност обаче нямат почти нищо общо.

Експлоататор – това е биологичен род, който намирайки лимон на улицата, ще изстиска сока му до последната капка, ще настърже и използва кората на лимона, защото тя е дори по-полезна, семките ще посади, с търпение ще полива. След известно време ще има лимоново дръвче, чиито лимони ще изстиска до последната капка, ще настърже и използва кората им, семките ще посади и полива още по-търпеливо. Добрия експлоататор след известно време ще има цяла градина с лимонови дръвчета

Използвач – това е биологичен род, който ще открадне лимон, ще го нареже, ще го оближе и ще изхвърли в кофата. Когато пак му потрябва лимон, ще открадне, ще нареже, оближе и изхвърли в кофата.

Икономически закон – добрия експлоататор щом надуши използвач около градината, трябва да използва лопатата

Как да се откажа от схемата ДЗПО и „частния пенсионен фонд“

Финансовите пирамиди представляват модели за правене на бизнес, при които приемането на нови членове носи приходи на старите членове. Обикновено не се произвеждат никакви продукти или услуги.“

…твърдят, че можеш да получиш нещо за нищо. Те все едно казват „Нека да предположим, че прасетата могат да летят“. И ти тогава казваш: „Знаете, че не е добре да се предполага, че прасетата могат да летят“. А те отговарят: „Нещо не ти е наред на теб. Не разбираш ли огромните предимства на летящите прасета?“
за задължителните „частни пенсионни фондове“ от Пол Кругман – нобелов лауреат по икономика

„Просто така е направена схемата, не само в България… а в доста други държави тя е внедрена, че всъщност няма никакъв стимул в тези фондове те да изкарват пари, освен за себе си… Това е неработеща система… Симеон Дянков, министър на финансите, извадка от стенограма от заседанието на НСТС – 9.10.2012 г.

Пенсионните дружества може да се окажат в невъзможност да изплащат бъдещите втори пенсии заради прекалено многото рискове, които крие допълнителното задължително пенсионно осигуряване – дълголетие на клиентите, недобро инвестиране на средствата, сривове заради икономически кризи
… единственото решение да се гарантират тези пенсии е да се създаде общ пул (сметка) и в нея да влязат парите на хората, които вече получават пенсии, и сумите, които остават от партидите на починалите

“Ние искахме да регламентираме това още при правенето на пенсионната реформа през 2000 г. Но това беше малко след фалитите на банките, рухването на финансовите пирамиди и първите реакции на хората бяха, че правим още една пирамида. Затова отложихме решаването на въпроса за по-нататък”, призна Йордан Христосков, един от авторите на големите пенсионни промени преди 12 г.

Приватизацията на социалното осигуряване има смехотворни цели – по-голям избор и по-висока възвръщаемост, но по-висока възвръщаемост не може да се реализира без по-големи рискове… … Няма безплатен обяд. Една от основните причини да имаме държавно обществено осигуряване е, че гражданите трябва да имат стабилно ниво на доходи когато се пенсионират. Парите им не може да бъдат проигравани… Не е възможно което и да е правителство да остави милиони възрастни хора да поемат последиците от срив на финансовите пазари, което да ги остави в крайна бедност“
Джоузеф Стиглиц – скромен носител на нобеловата награда по икономика и бивш вицепрезидент на Световната банка

Защо ние се отказваме от задължителния „частен пенсионен фонд“ по ДЗПО схемата?

1. противно на очакванията изобщо не твърдим, че задължителните „частни пенсионни фондове“ в цял свят са финансови пирамиди, обаче нобелови лауреати по икономика намекват за това

2. не искаме държавата да задлъжнява с 900 милиона лева на година – приблизително толкова средства ще се отклонят към „универсалните пенсионни фондове“ и „професионалните пенсионни фондове“ през 2015 г. ако гражданите не бъдат активни и не се откажат от „личната си сметка“ в абсолютно принудителната до края на 2014 г. схема на задължителните „частни пенсионни фондове“. От 2015 г. родените след 1959 г. могат да кажат „НЕ“ на схемата, „НЕ“ на принудата да плащат данъци на частни фирми. Не казваме, че схемата е лоша, а само, че вече хората могат да й кажат „НЕ“. В правото на избор и свободата да кажеш „НЕ“ няма нищо лошо между другото, или поне либералите са на това мнение

3. не ни мислете за чак такива патриоти и либерали – гледаме си личния интерес и не искаме да загубим 28% от държавната си пенсия (съотношението вноска в УПФ 5% и обща вноска за фонд пенсии 17,8%) и да треперим 40 години дали на „частния ни пенсионен фонд“ няма нещо да му стане през годините, дали някой няма да ни открадне парите, дали няма да дойде икономическа криза, или инфлация, не искаме да се вълнуваме и от големия спор – дали доходността била отрицателна или 0% цяло и нещо на година, обаче от този период до онзи период повече и т.н. Света го е имало преди ДЗПО, ще го има и след затварянето на схемата

4. не ни мислете, че ни е притрябвала чак толкова пенсията – ние не сме будали и ни е известно, че схемата с „капиталово натрупване“, което да осигурява достойни старини на милиони стари хора, е невъзможно, дори и при най-добри намерения. Няма как всички да са милионери, или ако станат, то милионите няма да струват нищо. Няма дори как значителна част от населението да е богато – икономиката се крепи на зависимостта. Натрупването на богатство изобщо не гарантира благосъстояние – утре някой трябва да отиде да работи, за да може богатството да се осребри, ако никой не отиде да работи, капиталовото натрупване нищо не струва. Ако ли пък с изкуствен интелект е възможно да се осигурява благосъстояние, то „капиталовото натрупване“ отново не струва нищо – на роботите пари не им трябват, за да работят. Обикновените животни пък, с виртуалните хартийки изобщо не могат да се накарат да работят. Затова ако някой твърди, че с „капиталово натрупване“ правено от всички е възможно да се осигури благосъстояние на всички, с пълни основания може да се заподозре в нагло шарлатанство

5. „… Разходите за управление на държавното обществено осигуряване са многократно по-ниски от тези на частните пенсионни фондове… … Преход от държавно пенсионно осигуряване към приватизация на системата би означавало, че днешните работещи трябва да платят двойно за пенсионирането си
Джоузеф Стиглиц – скромен носител на нобеловата награда по икономика и бивш вицепрезидент на Световната банка

6. не е възможно дори и на теория съществуването на задължителни „частни пенсионни фондове“ при лоши демографски условия, или от съществуването им няма никаква полза за обществото. Прост пример: Да кажем, че след 40 години съотношението работещи/пенсионери ще е 1 към 1. Гадна работа, нали? НОИ ще има проблем – пенсиите ще са много ниски сигурно и ще се работи по-дълго. Безспорно това е самата истина. Обаче да видим със задължителния „частен пенсионен фонд“ какво би станало: – да допуснем, че този фонд е запазил покупателната способност на парите след 40 години (в това допускане не се влага никаква ирония и сарказъм) – да допуснем, че средното лице има доход 1000 лева (за по-лесно смятане) – да допуснем, че вноската за пенсия в частен фонд е 5% както е сега – така 1 лице трябва да има натрупани реални 50 лева * 12 месеца * 40 години или 24 000 лева – да допуснем, че с някаква ментелива актюерска прогноза се докаже, че средния пенсионер живее 200 месеца след пенсия и тези 24 000 лева трябва да се изплащат от „частния фонд“ 200 месеца (16,67 години след пенсия, уау – това ще рече, че средната продължителност на живота в България е станала 82 години) Така при тази лоша демография 1 работещ към 1 пенсионер какво би станало? В частния фонд би влизала вноска от 50 лева, а ще излиза пенсия от 120 лева. Пита се в задачата след колко време дружеството, което управлява частния фонд ще се откаже от този така почтен бизнес. И това няма да е фалит, просто обикновено отказване

7. искаме ясно да се разграничи къде спира намесата на държавата и къде се появява частната инициатива – данъци може да събира само държавата и данъците (включително осигуровките) трябва да се харчат незабавно, връщайки се при гражданите. Къде е частната инициатива? Където държавата не се бърка, не гарантира бизнеса и не носи приходите на „частни фирми“ ползващи се от държавна протекция. Готови сме да плащаме ниски данъци на държавата, но молим каквото е в сферата на частната собственост, държавата да не ни принуждава (ДЗПО) или подсказва (доброволни фондове с данъчни преференции) как да го инвестираме или харчим. Ако даден продукт е добър, хората сами ще отидат да си го купят. Всяка намеса на държавата говори, че продуктът е с елементи на ментеливост и му трябва държавна намеса, за да се намерят балами да го купуват. В същото време големите експерт-специалисти от шарлатанско царство ще продължават да говорят, че продуктът не, че бил ментелив, а хората понеже били много глупави и нямало да искат да го купуват, ако държавата не ги принуди или поощрява да го правят…

А сега може би най-важното

Как да се откажа от „частния пенсионен фонд“, в който държавата ме беше принудила да участвам насила до края на 2014 г.

1. отивам в териториалното поделение на НАП по постоянен адрес, подавам заявление (цялата процедура отнема не повече от 5 минути, от тук може да се свали и подготви предварително заявлението)
2. това е всичко

Не приканваме никой да прави каквото и да е, всеки роден след 1959 г. би трябвало да има мозък в главата си и да може сам да заподозре, че когато му обещават доходност, като трябва само да инвестира дългосрочно и принудително, значи сигурно има нещо гнило в иначе така хубавата схема.

„Ако някоя жаба бъде пусната в казан с хладка вода и водата бавно се подгрява, жабата ще усети горещината едва когато е толкова сварена, че вече не може да се спаси. Но ако жабата бъде пусната във вряла вода, тя веднага усеща опасността и изскача навън“ – Синдром на сварената жаба

За по-запознатите със схемата ДЗПО, даването на възможността на жабите да изскочат от казана е момент за празник – Честито!

„Над 80 хил. лв. се очаква да е средната стойност по партидата на мъж, осигурявал се 40 години на средномесечния осигурителен доход за страната“

Централната идея на финансовите пирамиди е, че на членовете им се обещава, че ще получат многократно по-големи облаги от приноса на други хора, по-късно като възнаграждение.

Не твърдим по никакъв начин, че принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“ са менте и че обещават по модел „човека взе парите и каза да чакам 40 години“ (от КФН казват, че всичко е наред и ние им вярваме без да се замисляме дори), нанесли са загуба за осигурените лица и държавата, и че схемата като цяло носи загуба за обществото и огромни печалби за малцина. Изобщо не твърдим това и ако някой си внушава нещо друго, явно го преследва голямата пенсия от задължителен „частен пенсионен фонд“

„Не е нужно да изпиеш цялото море, за да се убедиш, че е солено“ – Емил Кротки

Декларираме само ясно и категорично, че не желаем да участваме в схемата ДЗПО, никога няма да се запишем да участваме доброволно, и не вярваме в летящите прасета

„Всеки, който има пред себе си перспективата за пенсия в напреднала възраст или инвалидност, дори и да е съвсем малка, е много по-щастлив и доволен от съдбата си, много по-сговорчив, и много по-лесно се управлява, от този, чието бъдеще е напълно несигурно… Постигането на доволство сред бедните не би било никак скъпо. Те трябва да разберат, че държавата не само взима, но и дава, и не като милостиня, а като право на онези, които имат нужда от грижи, когато изпаднат в неработоспособност“
Ото фон Бисмарк – създателят на първата регламентирана държавна пенсионна система в света през 19 век, която гарантира социалния мир в обществото

Join the party

Да закрием задължителните „частни пенсионни фондове“

Annuit Coeptis

Roma non solvit proditores

Словакия освобождава хората от схемата задължителни „частни пенсионни фондове“ (ДЗПО)

Между 15 март и 15 юни 2015 година, около 1,5 милиона работници в Словакия могат да се откажат от техните лични сметки в задължителни частни пенсионни фондове („втори стълб“ – аналога на ДЗПО в България) и да ги прехвърлят към държавното обществено осигуряване, с което ще възстановят пълните си права за държавна пенсия. Тази промяна ще помогне на правителството да намали дефицита на бюджета, предизвикан частично и от нарастването продължителността на живота в страната. Съотношението работещи/пенсионери в Словакия се очаква да спадне от 1,6 към 1, до 1 към 1 през 2030 година и 0,76 към 1 през 2060 година.

За четвърти път правителството позволява на работниците да се откажат от „втория стълб“ от въвеждането му през Януари 2005 г.: предните периоди доведоха до отказ от участие в схемата на:
– през 2008 г. – 106 000 работещи
– през 2009 г. – 66 000 работещи
– през 2013 г. – 90 000 работещи

Когато е първоначално въведен през 2005 г. „втория стълб“ (аналога на ДЗПО в България) е принудителен за всички, които постъпват за първи път на пазара на труда. Става доброволен, когато настоящото правителство е на власт между 2006 и 2010 г. Отново става задължителен при управлението на настоящите опозиционни партии (станали известни като „дискредитирана група хора, които не могат дори да си вържат връзките на обувките без подкуп„), и отново става доброволен при връщането на власт на настоящото правителство през 2012 г.

Правителството очаква, че пенсиите на осигуряващите се само в държавното обществено осигуряване ще бъдат по-високи от тези на избралите да се осигуряват и в държавната система и във „втория стълб“.

През настоящата година първата кохорта от пенсионери ще трябва да започне да получава плащания от „втория стълб“. Имайки предвид ниските суми, които имат по лични сметки осигурените лица (около 5000 евро средно), финансовото министерство очаква, че 60% от пенсионерите в Словакия, които са избрали да участват във „втория стълб“ ще получават по-малко от 30 евро на месец (при пенсиониране в Словакия осигуреното лице има 2 опции – да си изтегли незабавно събраните средства или да получава пожизнена „втора“ пенсия от частен фонд). Ниските събрани средства са резултат от намалените вноски от 9% през 2005 г. до 4% през 2012 г., както и от ниската доходност (2% на година средно от 2009 г.). В настоящия момент активите, които се управляват от частните фондове са 6,5 милиарда евро.

Пенсионирането в Словакия става на 62 години и при 15 години осигурителен стаж. От началото на 2017 г. пенсионната възраст ще се повишава постепенно според промените в очакванията за продължителността на живота.

Източници: Social Security Programs Throughout the World, U.S. Social Security Administration, various years; “Slovak Republic,”International Update, U.S. Social Security Administration, September 2012; “Second Pillar to Start Paying Out,” The Slovak Spectator, December 15, 2014; “Slovakia: Allianz, Generali, Union to Pay Out Second Pillar Pensions,” Esmerk Eastern European News, December 29, 2014; “Slovakia: Ageing Population to Cause Major Problems to Pensions,” Esmerk Eastern European News, January 18, 2015; “Slovakia’s Second-Pillar Pension System under Threat Again,” ipe.com, January 23, 2015; “Slovakian Government Sets Terms for Re-Opening of Second-Pillar System,” ipe.com, February 11, 2015.

Чехия затваря „втория стълб“ в пенсионната система 3 години след създаването му

На 12 ноември, правителството на Чехия обяви, че „втория стълб“ на пенсионната система от доброволни индивидуални сметки (в България те са принудително задължителни) въведен през 2013 г. (което доведе до аплодисменти от Международния валутен фонд), ще бъде затворен през 2016 г.

„Втория стълб“ се финансира от част от вноските на работещите, които се отклоняват от „първия стълб“ на обществената пенсионна програма. Според правителството интересът към програмата е екстремно нисък. Едва 84 000 са заявилите желание да участват във „втория стълб“ от създаването му през януари 2013 г., докато очакванията са били за поне 500 000 участници. Щетите за държавния бюджет ще бъдат малки, тъй като във „втория стълб“ на доброволните частни пенсионни фондове в Чехия, са събрани около 11 милиона долара, отклонени от общественото осигуряване. Очакванията са тази сума да бъде около 31,5 милиона долара през 2014 г.

Програмата за ликвидиране на схемата е препоръчана от работна група с широка политическа подкрепа. През март 2016, дружествата, които управляват частните пенсионни фондове във „втория стълб“ (българското ДЗПО, което обаче е доброволно) ще информират собствениците на лични пенсионни сметки, че „втория стълб“ затваря. Те ще имат право до края на месец септември същата година да заявят дали искат натрупаната сума по сметките им да бъде преведена по банкова сметка (с опция да се върне и в „първия стълб“ срещу възстановяване на правата за пълна държавна пенсия) или да се преведе към „третия стълб“ от доброволни частни пенсионни фондове, като срещу това осигуреното лице завинаги губи част от правата си за държавна пенсия. Докато „втория стълб“ затвори окончателно, правилата остават същите.

Въпреки, че решението да се включи към „втория стълб“ е било доброволно, веднъж щом работника влезе в схемата, решението му е окончателно. Към момента 5 лицензирани пенсионно-осигурителни дружества предлагат 4 вида фондове с различен риск (в Чехия му викат „риск“, а в България „доходност“), включително фонд инвестиращ в държавни облигации.

Участниците във „втория стълб“ правят вноска 5% от дохода – 2% за тяхна сметка и 3% за сметка на работодателя, отклонени от общата осигурителна вноска за пенсия, която в Чехия е 28%. Разбира се, както и в България, който участва във „втория стълб“ губи пропорционално на отклонените суми от първия част от държавната си пенсия. Обаче в Чехия участието е доброволно, докато в България е въведено през 1999 г. насилствено. При пенсиониране на осигуреното лице се полага доживотна пенсия според това, което има в личната сметка.

Бяхме се притеснили за Чехия, при анонсирането през 2012 г., че ще въвеждат същата измамна схема като ДЗПО-то в България.

Обаче чехите си казаха думата и само 84 000 са будалите, които са се хванали в капана, че с „капиталово натрупване“ в частен пенсионен фонд може да си осигурят пенсия. Чехите казаха много ясно – заминавайте си за Сибир мошеници!

България остана последната страна от ЕС, която или не е ликвидирала напълно, или не е ограничила до минимално въздействие с план за ликвидиране на измамната схема

Кога България ще ликвидира измамната схема ДЗПО?

Всяко правителство, което не го направи, ще падне от власт. И точно обратното – правителството, което премахне финансовите пирамиди в пенсионната система, ще има много добри времена пред себе си. Без рекетьорите се управлява много по-лесно. Всички нормални държави вече го разбраха това

Да закрием задължителните „частни пенсионни фондове“

Източници:
http://www.ssa.gov/policy/docs/progdesc/intl_update/2014-12/index.html
http://www.ipe.com/imf-applauds-czech-republics-second-pillar-pensions-reform/45574.fullarticle

Asta La Vista принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“

На 19 декември, година 2014-та, българските граждани родени след 1959 г., получиха правото да се освободят от принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“, в които бяха насилени да участват със закон приет в края на 1999 г.

Независимо от това кой ги харесва и кой не, ние

Благодарим на премиера Бойко Борисов, министъра на финансите Владислав Горанов, на Президента Росен Плевнелиев, на всички, които работят за освобождаването на страната от финансовите пирамиди в пенсионната система, и не на последно място на народните представители, които гласуваха с „Да“ на безспорното предложение

В последните дни интересът към частните пенсионни фондове е неимоверно висок, затова настоящата статия ще обобщи в разбираем за обикновения читател вид защо всички родени след 1959 г. при първа възможност трябва да се откажат от схемата ДЗПО

28 причини при първа възможност всички родени след 1959 г. да отидат в НОИ и да подадат декларация за отказ от участие в схемата ДЗПО и възстановяване на пълните права за държавна пенсия

1. задължителните „частни пенсионни фондове“ са създадени, за да реализират свръхпечалба за собствениците си, а не за осигурените при тях лица, иначе нямаше да съществуват

2. парите, които постъпват в „личните сметки“ на осигурените лица са абсолютно негарантирани, прочетете си договора с УПФ-то ако изобщо имате такъв, а не сте разпределени служебно

3. при приемането на кодекса за задължителното обществено осигуряване през 1999 г. е регламентирано как задължителните „частни пенсионни фондове“ прибират вноски, но е съвсем неясно как плащат пенсии – не се чудете, ДЗПО никога няма да почне да плаща пенсии – схемата е създадена, за да се „управляват професионално“ милиарди лева в продължение на десетки години необезпокоявано, а когато дойде момента на плащането, държавата чрез НОИ, ще трябва да покрие щетите (в това време едни специалист-експерти ще говорят, че НОИ е много неефективен, а схемата ДЗПО си е много хубава иначе). Това го видяхме през 2010 г. със задължителните професионалните пенсионни фондове, трябваше да го видим отново и в началото на 2015 г. – огромни маси от протестиращи, на които „частния им професионален фонд“ съобщава, че месечната им пенсия ще бъде 40-50 лева месечно

4. независимо от постигнатите резултати за осигурените лица, онези, които управляват фондовете прибират до 5% от всяка вноска под формата на входна такса и 1% всяка година под формата на такса за управление

5. през 2008 г. най-добрия универсален пенсионен фонд загуби 18% от парите на осигурените лица, а най-посредствения над 29%

6. дружествата с най-много принудително осигурени лица в УПФ са наказвани, че не са управлявали поверените им средства в полза на осигурените лица (излишно е да казваме, че в затвора никой не е отишъл, защото всичко е напълно законно)

7. напълно законно и без никакви санкции, всеки един от задължителните до момента УПФ и ППФ може да загуби 100% от парите за пенсии, стига да се наговори с останалите средната загуба на бранша да бъде 97%. Минималната доходност съгласно чл. 193, ал. 3 от кодекса за социално осигуряване на УПФ и ППФ е 3% повече загуба от средното за бранша. Ще има наказания само ако някой се цепи от колектива и краде много повече от останалите

8. съществуването на ДЗПО ако хората не отидат в НАП и не декларират отказ от схемата, ще донесе нов държавен дълг от около 900 милиона лева през 2015 г. Кой ще ги връща тези пари?

9. задължителните „частни пенсионни фондове“ с радост купуват този държавен дълг при минимална доходност, и който е генериран единствено заради тяхното съществуване, а онези, които управляват фондовете независимо от всичко ще си вземат 1% на година от официално обявените активи на частния фонд. Значи да повторим – заради съществуването на задължителните „частни пенсионни фондове“ държавата ще трябва да вземе нов държавен дълг от 900 милиона лева, който в най-добрия случай ще бъде купен от задължителните  „частни пенсионни фондове“ срещу годишна такса от 1% и при доходност за осигурените лица вероятно по-ниска от самата годишна такса.

10. организаторите на схемата ДЗПО не е задължително да печелят само от разписаната по закон годишна такса 1% и входна такса 5%. Най-хубавото на схемата и най-доходоностното е да „инвестираш парите“ на другите в своя полза, както се вика „ако не със съгласие, със сила

11. излишно е да се казва, че с толкова пари се купуват много лесно медии, палячовци експерт-специалисти, бивши експерт-специалист-лобисти, неграмотни гласове по време на избори, безработни, когато трябва да се протестира поръчково, рекетира се правителството да не смее да изключва схемата и/или други схеми, че ще стане много страшно и т.н.

12. който остане в схемата ДЗПО (при сегашна вноска 5% и 12,8% в НОИ) ще загуби 28% от държавната си пенсия и трябва да се надява, че онези, които управляват „личната му сметка“ за „втора пенсия“ няма да „управляват“ парите му твърде лошо, че да успее с „втора пенсия“ да получава толкова колкото онези, които получават само 1 пълна държавна пенсия от НОИ. Мислите, че сегашните пенсионери взимат твърде малко пенсия? Помислете за вас какво би било ако трябва да взимате с 28% по-малко от тях и да се надявате на чудо

13. ако някой се надява, че благодарение на много добро управление и капиталово натрупване „частния му фонд“ ще направи толкова добра доходност, че да е на реална печалба, ами шансът за това ако гледаме резултатите на ДЗПО от началото на съществуването им е 16% при УПФ, където до момента са насилени да участват всички родени след 1959 г. и 21% при ППФ. Според нас този процент е твърде завишен, тъй като по-голямата част от месеците, в които реалната доходност на всички УПФ съвкупно не е била загуба, са в периода, в който се говореше, че Българската фондова борса е тенджера под налягане и някой трябва да изпусне парата. Може да се окаже, че всъщност задължителните „частни пенсионни фондове“ никога не са успявали да постигнат реална доходност за осигурените лица и шансът да се пенсионираш от схемата на печалба е 0% (освен ако не си от организаторите на схемата)… „… на 24 октомври миналата година, големите четири международни пенсионни компании, които държат над 75% от пенсионния пазар, са изпратили писмо до КФН, в което сигнализират и доказват пазарна манипулация в особено големи размери. Според тях тази практика представлява системен риск за небанковия финансов сектор. Част от другите фондове имат значителни експозиции в свързани лица, като цените на които активите са придобиване, са силно над реалната им стойност. Това налага на всеки отчетен период да се извършват кухи финансови операции, за да може цената да се държи висока. По този начин всъщност част от рапортуваната доходност от фондовете е изкуствена. В писмото са посочени конкретни данни, които показват как в последния ден на всяко тримесечие се повтаря тенденцията цените на акциите на едни и същи дружества фаворити на някои пенсионни компании да скачат

14. България остана последната държава сред бедните в ЕС, където схемата ДЗПО не е закрита. Останалите насилени в края на 20 век – Унгария, Литва, Полша, Естония, Румъния, а последната година Чехия, или напълно са закрили измамната схема или са я свели до минимално въздействие с тенденция за окончателното й премахване. Така че България ще е последната държава, която ще премахне схемата ДЗПО. Обаче кога? Защото всяка година забавяне ще струва на държавния бюджет 900 милиона лева.

15. в нито една развита държава по света не съществува такова недоразумение като задължителен „частен пенсионен фонд“ тип ДЗПО. Ако някой ревне сега, че Чили е развита държава, дори и да приемем, че това е така, то в Чили се подготвят нови реформи на пенсионната система и задължителните „частни пенсионни фондове“ там ще бъдат премахнати

16.  ако не вярвате на фактите по-горе, спете си спокойно с „личната си сметка“, частните пенсионни фондове е почти невъзможно да фалират (докато са задължителни, а те вече не са). Спете си спокойно, обаче ако сте готови да поемете лично риска един ден да ви кажат, че „втората ви“ пенсия е 10 лева месечно и това ви устройва напълно. Вашите си 10 лева месечно от „личната ви сметка“? Ама ще са си ваши и ще загубите само 28% от държавната пенсия.

17. един от палячовците защитаващи идеята, че родените след 1959 г. задължително трябва да участват в схемата ДЗПО твърди, че прехвърлянето на частни партиди в НОИ лишава хората от достойни пенсии – най-добре да ги изброи поименно тези хора

18. някои твърдят, че съществуването на ДЗПО гарантира, че има връзка между това, което внасяш за пенсия и това, което ще получаваш, тъй като „личната сметка“ на всеки си е лична и там парите се натрупват – обаче не е точно така, защото да, парите наистина се натрупват, но може би в нечии други сметки

19. някои твърдят, че благодарение на ДЗПО и като си знаеш, че имаш лична сметка, това ще те стимулира да се осигуряваш на реалните доходи – ами няма никъде данни за такава причинно-следствена връзка (може би защото изобщо няма такава), далеч по-добре е да си вземеш парите на ръка и ако си заделяш за пенсия, да си ги вложиш парите където пожелаеш и в каквото пожелаеш, а не да е задължително във фонд, още повече задължителен

20. в пенсионното дружество ще имате много по-голяма прозрачност. Там парите са по лични сметки и дори вие самите няма да може да ги използвате, преди да се пенсионирате – не сте ли си мечтаели винаги да си направите един 40-45 годишен депозит без никаква договорена лихва и без никаква гаранция, че поне колкото е внесено, макар и обезценено от инфлация ще може да се изтегли обратно?

21. всички пари, които внасяте в частен пенсионен фонд, отиват само по вашата лична сметка – те няма да бъдат изразходвани за плащане на спорни пенсии, социални помощи, няма да субсидирате хора, които не са внасяли осигуровки – всъщност плащането на спорните пенсии, социални помощи и други подобни така и така ще бъде направено, с вашите данъци, но сигурни ли сте, че искате да сте солидарни освен към спорните пенсии, помощи, безработни и т.н. и към бедни олигарси?

22. бъдещата ви пенсия от ДЗПО няма да зависи от усмотрението на бъдещо правителство – а какво ще стане ако едно бъдещо правителство откаже да плаща по държавните облигации, които готиния ви „частен пенсионен фонд“ е купил с вашите пари, и за което ще получава 1% годишно от вашите пари в частен пенсионен фонд?

23. частните пенсионни фондове нямат таван за пенсиите, които плащат – не е и нужно, ДЗПО работи за собствениците на схемата, да не са луди да се ограничават, колкото до осигурените лица – те нямат никакъв шанс да получават голяма пенсия от задължителен „частен пенсионен фонд“

24. парите от пенсионните сметки в частен фонд се наследяват и близките ви биха получили натрупаните пари – само това ли? Всъщност държавното обществено осигуряване покрива еднократно обезщетение за погребение 570 лева, след това всички деца до 26 годишна възраст ако учат имат право на наследствена пенсия, оцелелия съпруг има право на 26,5% от пенсията на починалия доживотно, дори родителите биха имали право на наследствена пенсия при определени условия. Това май „частния фонд“ не го може и НОИ е далеч по-щедър? Ами да, всъщност това е функцията на държавата – да подпомага гражданите си при сполетяло ги нещастие, докато основната функция на „частния фонд“ е да направи по-голяма печалба… за собствениците си

25. малко цифри от изнесения тримесечен отчет за постигнатите резултати на задължителните „частни пенсионни фондове“ към месец септември 2014 г.:
– прибрани насила осигуровки от универсалните пенсионни фондове и професионалните пенсионни фондове общо от началото на съществуването си – 6,60 милиарда лева номинални пари
– прибрани насила осигуровки от универсалните пенсионни фондове и професионалните пенсионни фондове общо от началото на съществуването си – 7,33 милиарда лева сегашни пари
– изплатени за всички години (включително превода от ППФ-та към НОИ през 2010 г. за 108 милиона лева) – 173 милиона номинални лева
– изплатени за всички години (включително превода от ППФ-та към НОИ през 2010 г. за 108 милиона лева) – 187 милиона лева сегашни пари
– декларирана наличност към септември 2014 – 7,13 милиарда лева
реален резултат от дейността на УПФ и ППФ за целия период на съществуването им в сегашни пари – 11 милиона лева загуба
– събрани такси от дружествата, които управляват УПФ и ППФ – 692 милиона лева сегашни пари

IL201409

26. малко по-детайлен преглед на универсалните пенсионни фондове показва, че към септември 2014 те са успели да излязат на „зелено“ с 2,44%. Тоест за целия период на съществуването си са донесли съвкупно реална доходност от 2,44%, ама не на година, а общо за 13 години. Този добър резултат може обаче да се оспорва по 2 причини: постигнат е при положение, че официалната статистика в страната отчита дефлация от 5% за последните 2 години (ако някой смята, че цените са паднали с 5% последните 2 години нека да си каже), но по-големия проблем е, че трябва да приемем, че това, което е декларирано от фондовете е истина. Не че им нямаме доверие, не сме съгласни със сила и не ни грее за бъдещето на родината (и нищо не намекваме с това), но просто вярваме на одиторите им толкова, колкото на одиторите, които не откриваха нищо нередно в отчетите на известната в някои среди като „Ментакбанк“. Както стана ясно последните месеци, на „Ментакбанк“ активите й се оказаха доста ментеливи, а държавата в момента претърпява щети за милиарди лева. Както и да е, тези големи числа не казват много ако не се открие каква пенсия може да се получава средно от УПФ-та (там където до момента са насилени да участват всички родени след 1959 г.) – отговорът е 11,32 лева за мъжете и 8,38 лева за жените месечно. Следвайки тренда на капиталово натрупване до момента, ако УПФ-та съществуват и през 2025 г., то за мъжете ги чака средно крупна „втора пенсия“ от близо 18 лева, а за жените 14 лева, месечно (хайде да ги удвоим на 36 лева за мъжете и 28 лева за жените). И за тази крупна сума онези, които изберат да останат в ДЗПО, ще загубят само 28% от държавната си пенсия.

UPF201409

27. от началото на 2015 г. професионалните пенсионни фондове трябваше да почнат да плащат пенсии на работниците от тежките категории труд. Обаче отново не могат да плащат. Каква ли може да е причината? Просто към септември 2014 г. за 14 години управление, професионалните пенсионни фондове са успели да реализират загуба за осигурените лица от 163 милиона лева сегашни пари или 18% загуба. И това пак при допускането, че имаме дефлация 5% последните 2 години и отчетите на фондовете не са ментеливи. След тези резултати каква ли би била месечната пенсия на миньорите и другите работници 1-ва и 2-ра категория, ако трябваше да получават пенсии от задължителен „частен пенсионен фонд“. Отговорът е 25,68 лева месечно. Тъй като това число излиза средно между тези, които са се осигурявали пълния период необходим за получаване на пенсия и онези, които са се осигурявали само 1 месец, редно ще е да удвоим сумата, но пак нещо сметките не излизат. Как ли ще реагират миньорите ако им се съобщи от частния фонд, че пенсията им ще бъде 51 лева месечно?

За който иска да се запознае по-подробно с посочените по-горе цифри и графика – на разположение е безплатния Fack Private Funds Facker 1.5 201409

Предварително се извиняваме ако поради техническа грешка сме завишили или намалили загубите предизвикани от съществуването на задължителни „частни пенсионни фондове“ в България.

28. „Пенсионните дружества може да се окажат в невъзможност да изплащат бъдещите втори пенсии заради прекалено многото рискове, които крие допълнителното задължително пенсионно осигуряване – дълголетие на клиентите, недобро инвестиране на средствата, сривове заради икономически кризи. Това стана ясно от дебатите на кръгла маса за постиженията и проблемите на капиталовото пенсионно осигуряване.“ – спомняте ли си тази статия? „Експертите настояват в определен момент парите от лични партиди да влизат в обща сметка като при държавното осигуряване„. Това последното е за любителите на екстремни преживявания, които вярват, че „личната им сметка“ в задължителен „частен пенсионен фонд“ си е тяхна и никой не може да им я пипне.

Тези 28 точки не са изчерпателни и не претендират, че всички УПФ-та и ППФ-та са постигнали посочените по-горе катастрофални резултати за осигурените лица, а само показват, че като цяло от принудителното задължително осигуряване в „частен пенсионен фонд“ съвкупно данъкоплатците са понесли вреди и ще ги търпят докато съществува схемата ДЗПО.

Който иска истинска лична сметка, да протестира защо в България не се въведе вноска за допълнителна пенсия от 10%, която не подлежи на данъчно облагане, и която се дава на лицето към заплатата да си я инвестира където пожелае и в каквото пожелае. Моделът за това е разписан тук и е много лесен за реализация, само политическа воля да има

В крайна сметка за създалата се ситуация не са виновни дружествата, които управляват принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“, защото не е луд, който яде баницата. За всичко са виновни правителствата от 1999-та досега, които са позволили съществуването на схема от този вид в България. Сега държавата трябва да плати за щетите нанесени на осигурените лица заради принудителното им участие в УПФ и/или ППФ.

Искане до асоциацията на финансовите пирамиди в пенсионната система

1. Според вас, предложените промени представляват опит за смяна на тристълбовия модел на пенсионно осигуряване, въведен през 2000 г. и получил признанието на международните институции като успешна стратегия за пенсионна реформа, с решения с временен фискален ефект, застрашаващи доверието в пенсионната система и по своята същност са отстъпление от проведените в съгласие с международните институции спасителни за държавата реформи в периода 1998-2001 г. – всъщност въведения през 2000 г. „тристълбов модел“ е едно недоносче въвеждано само в бедни и закъсали държави, и България остана последната, която ще го прекрати. Нито една развита държава не е допуснала недоразумение като задължителен частен фонд в пенсионната си система и може да се каже, че „тристълбовия модел“ е получил международно признание като един провал. Концентрирайте работата си върху доброволните пенсионни фондове, защото място за задължителни в България повече няма, и много добре го знаете това

2. Твърдите, че се прави опит за заобикаляне на решението на Конституционния съд на Република България от 2011 г., когато за първи път бе посегнато върху лични средства, натрупани в индивидуалните партиди на осигурени в капиталова форма лица, които представляват тяхна собственост. Всъщност промяната през 2010 г. когато бяха прехвърлени 107 милиона лева към НОИ, а на НОИ бяха натрапени всички загуби реализирани от „частните фондове“ няма нищо общо с промените гласувани на 19 декември 2014 г. Сега гражданите сами ще направят волеизявление къде да отидат принудително събираните им в „частен пенсионен фонд“ средства и дали да понесат загубите, които са им нанесени до момента или да прехвърлят топката на НОИ. Държавата само дава избор на хората, защото има много вина създавайки мутантите УПФ и ППФ. Изборът не е нещо лошо, знаем че за вас е обаче, но пак да ви посъветваме да си гледате доброволните фондове, направете ги привлекателни с предлагането на истински продукти и спрете да лъжете хората, защото и без друго никой не ви вярва. Колкото до неадекватното решение на конституционния съд от 2011, това е голямо петно за цялата правосъдна система. Взелите това решение трябва да се срамуват до края на живота си, като можем да им пожелаем да се пенсионират и да живеят със средната пенсия, която ППФ-та предложиха на миньорите през 2010 г. 

3. Държите да знаете кои са авторите на едни толкова съществени промени, засягащи живота и бъдещето на милиони граждани и на държавата като цяло? – вашето съществуване е в резултат от акт на парламента. Не бъдете толкова нагли и си гледайте доброволното пенсионно осигуряване

Предложения за държавното управление

– на сайта на НОИ да се направи форма за декларация за отказ от участие в схемата ДЗПО, така че всеки млад човек с електронен подпис или безплатния персонален идентификационен код да не се налага да ходи до института лично, а да може да свърши работата за 5 минути.

– криминализирането на укриване на осигуровки изобщо не е достатъчна мярка за по-голяма събираемост. Едва ли ще разкрием голяма тайна като кажем, че НАП за 3 лева невнесен ДДС праща заплашителни писма по пощата (и то не електронната), а за стотици хиляди лева неплатени осигуровки може и да няма никакъв проблем. НАП трябва да почне да третира осигуровките по същия начин, както ДДС, ДДФЛ и останалите данъци. Напълно изпълнима и стимулираща мярка е за неплатени в срок данъчно-осигурителни задължения в размер над 3000 лева данъчните да се размърдат да си ги съберат, като след предупредителното писмо да следва запор на сметки и искане за обявяване в несъстоятелност. Не може да се оставя една фирма да трупа стотици хиляди задължения за осигуровки, но тъй като по отношение на ДДС и ДДФЛ е изрядна, данъчните да са безучастни. Несъбраните осигуровки са директен удар по осигурителната система, като не в НОИ ще са виновни, а проблемът ще е изцяло от немърливото отношение към осигурителните задължения от страна на данъчните

– как е възможно толкова години никой да не промени текста, който гласи, че минималната доходност съгласно чл. 193, ал. 3 от кодекса за социално осигуряване на УПФ и ППФ е 3% повече загуба от средното за бранша? Това не е ли съучастничество в престъпната схема от страна на държавата. Първо насилва данъкоплатците да участват и им гарантира до не повече от 100% загуба на принудително вложените средства

доброволните пенсионни фондове трябва да продължат дейността си само при строги регулации и риск, който да се поема изцяло от тези, които управляват фонда. Парите на гражданите, които решат да влагат пари доброволно в частен фонд, трябва да са абсолютно гарантирани и то не с пари на държавата, в противен случай няма причина да продължават да съществуват, защото са нищо повече от едни взаимни фондове с друго име

– не е правилно за вноски за доброволно пенсионно осигуряване да може да се ползва 10% отстъпка от данъчната основа за осигурените лица, докато тази отстъпка да я няма когато данъкоплатеца реши да си спестява за пенсия в банка например. Преференция към доброволните пенсионни фондове изкривява свободния пазар и трябва да се отмени

– всяко управление, което упражнява протекция върху финансовите пирамиди в пенсионната система в ущърб на данъкоплатците, ще падне от власт

– приетите текстове с реформата дават неограничен период на вече осигуряваните в схемата ДЗПО да избират НОИ или „частния фонд“, като с такава дупка в закона напълно възможно е незаинтересоваността на населението да доведе до това, че още години наред ще има заблудени хора, които ще се надяват, че благодарение на „частния си фонд“ ще получават по-голяма пенсия, отколкото от НОИ. Трябва да се въведе едногодишен срок и за тези, които вече са се осигурявали в схемата ДЗПО – или избират частния фонд и си поемат всички рискове за собствена сметка, или избират НОИ и държавата поема загубите, които ДЗПО схемата им е нанесла по вина на държавата до момента. Така е и демократично и незастрашаващо бюджета, защото пак да повторим всяка година съществуване на ДЗПО в България ще струва 900 милиона лева нов държавен дълг

– по никакъв начин не може правителството да отстъпва от решението за тези, които още не са работили, в случай, че 1 година не си изберат частен пенсионен фонд, да се осигуряват само в НОИ. Дори и тази опция да избират ДЗПО на новите на пазара на труда не трябва да я има, защото държавата става съучастник на потенциалната опасност някой младеж на 18 години да му хрумне да влезе в измамната схема ДЗПО. Държавата трябва да предпазва гражданите си от участие в подобни схеми, както го правят всички развити държави

– колкото до възможните идеи в НОИ да се въведе фонд с трупане на пари – това е безумна идея отхвърлена в началото на 20 век при фалита на първата пенсионна система на Германия, когато лобистите за капиталово натрупване надделяват, а в крайна сметка капиталът е изгорял с инфлацията. Затова сега Германия има резерви в тяхното НОИ достатъчни да изплаща пенсии за до 2 месеца. Каквото се събере от вноски и данъци ако е необходимо, това се плаща под формата на пенсии. Няма задържане на пари, които да мухлясват в изчакване, няма и желаещи да крадат, защото няма какво да се открадне. Това в Германия са го разбрали много отдавна.

Защо вместо да се правят повече експерименти, не се използва моделът пенсионна система в Германия? Там няма таван на пенсиите, няма нужда от капиталови натрупвания, няма минимален осигурителен стаж, гледа се само осигурителния принос и пенсионната възраст. Простичка система и работеща добре.

Да кажем „Не“ на кражбата! Да закрием задължителните „частни пенсионни фондове“!

Кисело мляко в безопасна опаковка

Настоящата статия няма за цел да направи антиреклама на никой, а само да поощри фирми, които продават кисело мляко в опаковки, които са предназначени за храна и се смята, че не отделят вредни за човек или друго животно вещества.

Как да се познае опасната опаковка и съответно безопасната?

Всички производители са задължени да отбележат на опаковката на кофичката с мляко от какво е направена тя (ако липсва маркировка, хранителния продукт трябва да се избягва). Най-често маркировката се прави на дъното на кофичката.

Безопасната опаковка за кисело мляко е с кодировка „5“ в триъгълниче и/или „PP“ (полипропилен). Този вид пластмаса се използва за чаши, домакински съдове, други опаковки за хранителни продукти.

А кои кофички за кисело мляко трябва да се избягват?

Много често за съжаление в магазините се среща кисело мляко и други хранителни продукти продавани в опаковка с маркировка „6“ и/или „PS“ (полистирен). Смята се, че полистирена може да отделя канцерогенни вещества (причиняващи рак), като може да влияе на хормоналния баланс и да влошава репродуктивните способности.

В пространството има поне 2 хипотези защо някои производители на кисело мляко го продават в кофичка от полистирен – едната е, че това се прави, защото себестойността на кофичката ще е малко по-ниска, а другата, която може да се смята и за конспиративна теория – защото някой иска да трови умишлено населението – незабележим геноцид чрез системен подход

Друг начин да се познае кофичката „шестак“ от потенциално опасния полистирен е, че на стискане усещането е за направа от некачествена пластмаса, която всеки момент може да се спука. Неприятното е, че да се купи по-скъпо кисело мляко изобщо не е гаранция, че кофичката, в която се продава не е от смятаната за неподходяща за храна пластмаса.

Но смисълът на тази статия все пак е да се поощрят с безплатна реклама някои марки кисело мляко, които ние открихме да се продават в кофички с пластмаса от полипропилен „PP“. Ако някоя фирма междувременно е започнала да си продава киселото мляко в безопасната кофичка с кодировка „5“ PP, също ще бъде добавена:

Краве кисело мляко – производител „Меггле България“ ЕООД – може да се намери във веригата магазини „Кауфланд“ (в последно време се намира в кофичка с маркировка „6“ и от друг производител)

Meggle

А така изглежда маркировката на дъното на кофичката, която трябва да се търси – номер 5 в тригълник и PP

PP

Harmonica – производител Мегал 2001 ООД – може да се намери в почти всички магазини за хранителни стоки

Harmonica

Краве кисело мляко Лактима Балкан – производител Лактима ЕАД – може да се намери в почти всички магазини за хранителни стоки

Balkan36

Йогурт тип цедено Лактима Балкан – производител Лактима ЕАД – може да се намери в почти всички магазини за хранителни стоки

Balkanc

Активиа натурална – производител Данон България – може да се намери в почти всички магазини за хранителни стоки

Activia

Опицвет – производител Опицвет Милк АД – може да се намери във верига магазини „Пикадили“

DSC_0037

Уважаеми любители на киселото мляко, ние не казваме, че всички, които си купуват мляко в кофичка от полистирен задължително могат да се разболеят, или, че тези, които продават кисело мляко в опаковка от полистирен искат да увредят здравето на населението (ами че ако това население вземе да измре, кой ще купува после кисело мляко), но във всеки случай, който се храни с мляко в безопасна кофичка (не твърдим и, че другата е опасна дори), едва ли ще сгреши, а тези, които започнат да лобират за забрана на продажбата на хранителни продукти в опасни опаковки на територията на страната (може би и на на ниво ЕС), също.

Как да се спре купуването на гласове по моделът Гроувс-Ледиярд

Моделът на Гроувс-Ледиярд има за цел да накара индивидите да разкрият истинските си предпочитания по отношения на публичните блага, като съобщават своите оценки на централен планиращ орган по едно и също време, а никой не знае каква информация е изпратена от останалите. Всеки индивид трябва да максимизира полезността си при зададени ограничения за дохода и данъците. Механизма показва, че е най-добре всеки да декларира истинската си оценка, независимо какво правят другите. В резултат се постига оптимално по Парето* разпределение на публични блага.

Как работи механизма Гроувс-Ледиярд?

1. Целта на механизма е да накара индивидите да си признаят истинските предпочитания
2. За демонтстрация ще се покаже пример с едно тричленно семейство работещи (Индивиди А, B и C), което трябва да избере през месеца какво да се закупи из между следните опции:
– 40 инчов 3D телевизор
– хладилник
– пералня
За опростяване на примера ще приемем, че и трите вида блага струват по 1000 лева и семейството може да си закупи през този месец само 1 от тях. Проблемът е, че всеки от тримата в семейството има различни предпочитания и всеки има различна склонност да плаща според вида на благото, което семейството ще придобие. Моделът принуждава избиращите да си признаят кое от възможните блага иска най-много и също така каква част от цената е склонен да плати. И как става това?
3. За леко модифицирания пример ще приемем, че:
– всеки от тримата ще запише на листче цифрата от 0 до 1000 точки за всяко от 3-те възможни блага, съотвестваща на желанието на отделния индивид да получи съответното благо
– никой няма да знае какво са написали другите и какви са техните предпочитания
4. всеки трябва да посочи в действителност каквото иска, защото правилата за определяне на това, какво да се купи и кой да го плаща, са следните:
– за всяко от 3-те възможни блага ще бъде счетен за недействителен по отношение на класирането най-високия посочен резултат, тъй като се смята, че лицето, което го е посочило е твърде пристрастно
– за всяко от 3-те възможни блага ще се сумира резултата от получените от останалите двама точки
– семейството ще купи това благо, което е събрало най-много точки (като изключим точките на този, който е посочил най-много точки за съответното благо поради пристрастност)
– разходите за благото обаче ще се разпределят пропорционално на точките, които е посочил всеки от 3-та в семейството
5. От това веднага става ясно, че ако някой от тримата се опита да скрие истинските си предпочитания, за да плати евентуално по-ниска цена за благото, което иска, тогава може да се окаже в ситуацията, че семейството ще купи благо, което изобщо не иска. От друга цена ако покаже прекалена пристрастност и даде твърде висок брой точки на благото, което иска, тогава е напълно възможно точките, които дава изобщо да не участват при класирането, но ако пък случайно благото спечели, тогава да плати прекалено висока цена. Така се получава, че за всеки от индивидите е най-добре истинно да заяви колко иска всяко от изброените блага и каква цена има желание да плати за съответното благо.

Нагледен пример

В таблицата по-долу са показани точките, които всеки от индивидите А, B, и C дава за съответните възможни блага, които семейството може да закупи:

Индивид 40 инчов 3D телевизор Хладилник Пералня

Цена

А

800

200

300

1000 лева

B

300

400 600 1000 лева

C

600

500

400

1000 лева
Точки 900 600 700

Според примера пристрастни са А по отношение на телевизора, C по отношение на хладилника и В по отношение на пералнята. Така техните точки (виж подчертаното в червено) няма да бъдат взети под внимание от гледна точка на това какво да се купи, но ще бъдат взети под внимание при определяне на цената, която всеки трябва да плати за благото, което е избрано да се купи от всички.

И така според таблицата с най-много точки като се премахнат пристрастните е 40 инчовия 3D телевизор на стойност 1000 лева. При разпределение на парите кой колко да плати резултатът е следния:
– общо за телевизора са дадени 1700 точки (включително пристрастните)
– телевизора струва 1000 лева, следователно всяка точка е равна на 1000/1700 лева или 0,59 лева кръгло
– в такъв случай А трябва да плати 800 * 0,59 лева, В – 300 * 0,59 лева, а С – 600 * 0,59 лева

С този модел в максимална степен може да се очаква индивидите да признаят истинските си предпочитания какво искат, и колко са склонни да платят за каквото искат.

Системата Гроувс-Ледиярд или как да се спре купуването на гласове

Кебапчета, кюфтета, 20 лева, 50 лева… какво значение има за колко? Ако системата за гласуване се направи както трябва, никой няма да има нужда да следи какво става с кюфтаците, защото няма да е изгодно да се купуват гласове. Това и трябва да се промени в законодателството – да не ти е изгодно да купуваш гласове.

Системата на Гроувс-Ледиярд може да помогне за постигане на тази цел. И как?

Известно е, че купуването на гласове става в отделни секции, където една от партиите печели много по-голям резултат (примерно 90% от гласовете) от резултата си в национален мащаб. Никой не може да купува в национален мащаб, защото няма да му излезе сметката. С Гроувс-Ледиярд системата на купувача на гласове може да се направи така, че и на ниво секция да не му излиза сметката.

Законодателната добавка трябва да гласи следното:

“В секция, където за дадена партия или коалиция са гласували 20 или повече процентни пункта повече от получените резултатите за тази партия в национален мащаб, при определяне на окончателните резултатите от гласуването, гласовете подадени в тази секция за съответната партия или коалиция, няма да бъдат взети под внимание”

Моделът на Гроувс-Ледиярд срещу купуването на гласове ще направи така, че на никой няма да му бъде изгодно да си купува секции, защото ако в тях партията, която представлява получи твърде голям резултат, не просто ще си е дал парите за кебапчета и кюфтаци, ами ще реализира нулев резултат от секцията. А да се купува във всяка секция по малко, е твърде трудно и неизгодно.

Елементарен метод за борба с купуването на гласове – не са нужни нито заплахи от затвор на хартия, нито нищо друго, освен да се направи така, че да не ти е изгодно да купуваш. И като ги няма купувачите на гласове, индивидите няма да имат никаква друга мотивация, освен да кажат със своя глас истинските си предпочитания по време на изборите, защото ще избират какво да бъде, и колко ще им струва

* – оптималност по Парето – състояние, при което не е възможно да се подобри положението на индивида Х, без да се влоши положението на индивида Y.

При свободен пазар с равностойни участници, нито Х, нито Y биха допуснали правилата на играта (законите) да работят срещу тях.

За слуховете около банките

Настоящото е в полза на гражданите и за всяване на паника сред вредителите

В края на тази работна седмица (подобни неща точно към петък се правят по стратегически причини) беше нападната една от най-големите банки с разпращане на електронни съобщения, че ще фалира, информацията идвала от вътрешни човеци (включително от работещи в други банки) или нещо подобно, а и с напълно анонимни съобщения тип телефонен измамник.

И така петък се получи деня на голямото теглене – нападнатата банка изплати на паникьосани вложители 800 милиона лева за 1 ден. Но това да беше само, заради създадената паника от вредители тип „телефонни измамници“ цялата работа на банката беше възпрепятствана, от което загуби и бизнес, граждани се изнервяха по опашки, чакайки да си свършат някаква работа (много по-различна от теглене на пари, че банката щяла да фалира и утре ще е късно).

Да кажем, че това е постигнат успех за вредителите на пръв поглед – имаме емпирични доказателства, че с не много големи ресурси, телефонни измамници и създаващи опашки пред банка безработни на хонорар, могат да блокират нормалната работа на много голяма банка за цял ден. А арестувани за вредителството все още няма.

Странични ефекти от вредителството

Случая от края на седмицата не просто може да се окаже, че не е увредил банковата система, а точно обратното – оздравил я е.

На първо време – нападнатата банка демонстрира завидна възможност да плаща на всеки паникьосан и ще продължи да го прави, докато паниката не изчезне. Паникьосаните обикновено са спестители с по няколко хиляди лева, които могат да направят опашки, но не могат да застрашат системата като цяло. Големите вложители не се връзват на слуховете на телефонни измамници и не се поддават на паника.

Демонстрираната възможност да се разплаща без никакви проблеми всъщност направи така, че банката освен най-споменаваната през деня получава и безплатна реклама. Към вредителите можем само да кажем – сори, но сбъркахте банката.

Загуба на лихва за паникьосаните и ползване на депозити без плащане на лихва за банката – не е известно какъв е бил портфейла на депозитите, които са били предсрочно закрити, но при всички случаи, когато паникьосания вложител си закрие предсрочно сметката, ще загуби лихвата, която е натрупана до момента – тоест благодарение на паниката създадена сред някои вложители, банката ще си спести може би една не малка сума от ползвани депозити, върху които няма да се плаща лихва. А когато паникьосаните вземат да се осъзнаят и отново си внесат парите на депозит, ами тогава лихвите и в тази банка и още повече в която и да е друга банка, ще са много по-ниски, защото едни бяха условията за откриване на депозит преди 2-3 години примерно, съвсем други са днес или утре.

Значи да обобщим какво направиха до момента телефонните измамници:

1. доказаха, че банката, на която искаха да нанесат вреда, всъщност е в много добро състояние и изобщо не фалира
2. осигуриха за банката и то по всички възможни медии, през целия ден напълно безплатна реклама
3. спестиха на банката неизвестно към момента каква сума от лихвите, които паникьосаните няма да получат, защото са си закрили депозитите предсрочно (увредиха интереса на държавата от пропуснат данък върху лихвите)
4. не е за изпускане и това, че вероятно успяха да обединят всички политически партии около идеята, че с банковата система не може да се правят заигравки с партийни цели

Малко по-далечни сценарии

Някои говорят и то от години, че имало някакъв скрит заговор от разни тарикати, които били теглили огромни кредити в лева, и които искали да създадат паника в банковата система, верижни фалити, фалит на държавата, че после да паднел валутния борд, да се създаде хиперинфлация и така кредитите им да се обезценят.

Малко факти по въпросите – първо фалити на банки в България няма и няма и изгледи за подобно нещо в обозримо бъдеще. След това, за да падне валутния борд трябва на две гласувания мнозинство от депутатите да приемат закон. Тук има уловка – даже и да го гласуват веднъж някога такова нещо, то законът няма как да се приеме, защото тези депутати няма да имат възможност да гласуват втори път поради това, че ще бъдат във физическа несъстоятелност. Но по-важното е, че дори и тогава, на никой теглил кредити в лева, няма да му стане по-леко ако има висока инфлация, тъй като банките отпускат кредити с плаващ лихвен процент, който зависи от основния лихвен процент на БНБ (а този процент зависи от инфлацията) + надбавка, която банката сама си определя, за да не бъде застрашено съществуването й, както и печалбата й.

Значи за този, който е изтеглил кредит в лева при условията на основен лихвен процент от БНБ + надбавка от банката 6% примерно, и ако по на практика нереалистични причини инфлацията в страната скочи от настоящите 0% примерно до 300%, то лихвата на кредитополучателя ще стане автоматично най-малко 300% + надбавка от банката – значи кредитополучателя в лева (и в евро да е пак същата работа) абсолютно нищо няма да спечели.

Време е да се спрат некомпетентните спекулации, че е възможно отново някой да тегли кредити, които да се обезценят поради създадена умишлено висока инфлация.

Ами тогава остава неясно по какви причини и на кого му е притрябвало да дразни хората и да блокира банки.

Дали е психопат с умствена изостаналост? Възможно е

Може би прави демонстрация на някоя женска каква паника може да предизвика в държавата? И това е възможно

А дали не е това поредната предизборна шашма, че вместо партиите да вземат да си покажат плановете за развитие на страната (значи гласоподавателя да може да избира идеи), всички да говорят за отвличащи вниманието теми и отново парламента да се напълни с някакви изпаднали паразити?

А възможно ли е и да става дума за война между банки? Може би трябва да се провери дали в скоро време няма да има някакво конкурсче, за което да трябва голямо количество капитал, и някоя от банките да пуска слухове, че да намали кеша при конкурента и да го дръпне при себе си?

Във всеки случай за вредителство законодателството в България не е особено строго (максималното наказание е 15 години с пълна издръжка от държавата), само че това не може да успокои вредителите, тъй като щом нападнеш банка по подобен начин, би трябвало ясно да си даваш сметка, че надали някои от разстроените инвеститори или вложители в банката просто ще разчитат на традиционното законодателство и правосъдие…

Или както се вика – днес нападаш банка, утре те закриват в парка (ако си роден с късмет)

Публикувано в Анализ. Етикети: . 2 коментара »

Полша се отърва от измамната схема с „частните пенсионни фондове“

Считано от 1 февруари в Полша влиза в сила нова пенсионна реформа, която:
1. прави втория стълб в пенсионната система (аналога на ДЗПО в България) доброволен за всички нова участници на пазара на труда;
2. позволява на настоящите участници в схемата ДЗПО в Полша да се откажат от нея и да прехвърлят средствата от индивидуалната си партида към държавното обществено осигуряване срещу възстановяване на правата си за пълна държавна пенсия;
3. също така на настоящите участници е позволено да прехвърлят всички държавни облигации държани от задължителния „втори стълб“ към първия, управляван от Националната осигурителна институция в Полша.

Законът в момента е даден на конституционния съд (както беше и в България и в Унгария). Според правителството промяната предложена през юни 2013 г. от министерството на труда и социалната политика и министерството на финансите, ще осигури на работниците стабилен източник на доходи, когато се пенсионират, като в същото време ще се намали значително държавния дълг на страната. Правителството очаква, че трансфера на всички държавни облигации, представляващи около 52% от активите на частните пенсионни фондове, ще намалят държавния дълг с 9,3% от БВП през 2014 г.

Ключови промени, които новия закон включва са:

участнието във втория стълб (аналога на ДЗПО в България) става доброволно. Всички нови участници на пазара на труда изрично трябва да заявят, ако искат да участват в схемата. Преди това участието беше принудително за всички работещи родени след 1968 г.

позволява се на всички настоящи участници във „втория стълб“ да се откажат от него. Настоящите участници от 1 април до 31 юли 2014 г. трябва да заявят писмено ако желаят да продължат участието си във „втория стълб“. Онези, които не го направят, се отказват от участието си и ще продължат да се осигуряват в държавното обществено осигуряване, като сметката им в частния фонд се прехвърля към държавния фонд. Законът дава възможност на участниците във „втория стълб“ да се откажат от него през 2016, както и след всеки следващи 4 години.

прехвърлят се всички държавни облигации от частните фондове към държавния фонд. На 3 февруари правителството трансферира около 153 милиарда полски злоти (около 50,7 милиарда долара в активи държани под формата на държавни облигации от частните фондове към държавния фонд (ZUS). Със стойността на държваните облигации се захранват сметките на осигурените лица към първия стълб. В допълнение на частните фондове е забранено да инвестират в държавните полски облигации, въпреки че могат да инвестират в държавни облигации от други страни в ЕС.

постепенно ще се прехвърлят активите от втория стълб към държавното обществено осигуряване за работниците, на които предстои скорошно пенсиониране. 10 години преди осигурените лица да навършат нормалната пенсионна възраст, средствата в индивидуалните им сметки във „втория стълб“ ще бъдат прехвърлени към подсметки управлявани от държавното обществено осигуряване. В резултат ZUS ще отговаря за пенсията на лицата от първия стълб, както и за пенсиите от индивидуалните сметки.

През 1999 Полша въвежда по модела на България тристълбов модел пенсионна система състояща се от държавно обществено осигуряване, задължителен „втори стълб“ с лични сметки и доброволен трети стълб в частни фондове. Законът влязъл в сила през май 2011 година създава нови подсметки към първия стълб, захранван от вноски, които преди това са били отклонявани към „втория стълб“. Работниците участвали принудително във „втория стълб“ внасят 6,84% от дохода си към първия стълб и 2,92% към личните сметки. Работодателите 9,76% към първия стълб. Работниците, които се откажат от „втория стълб“ внасят пълната вноска от 9,76% към първия стълб. Нормалната пенсионна възраст за мъжете е 65 години и 4 месеца, като ще нарастне плавно до 67 години през 2020 г. За жените нормалната пенсионна възраст е 60 години и 4 месеца като ще нарастне до 67 години през 2040 г.

Полша, Унгария, България и други страни от Източна Европа си приличат по това, че в края на 20 век бяха въвлечени в измамната схема наричана в България „допълнително-задължително пенсионно осигуряване“.

Правителствата на Унгария и Полша спасиха гражданите си от измамата, имайки на предвид, че унгарците са управлявани от „десницата“, а поляците от „левицата“. Значи не е въпрос на това „лявото“ или „дясното“ управляват. Може би е въпрос на това кога и в България ще има правителство, което няма да е контролирано от патологични мошеници. Трябва обаче на всички да е ясно, че който не закрива задължителните „частни пенсионни фондове“, пада от власт. Който ги закрие, печели изборите категорично и това не е случайно.

Да закрием задължителните „частни пенсионни фондове“

ИзточнициInternational Update, March 2014 Social Security Programs Throughout the World: Europe 2012US Social Security Administration, August 2012; “Poland,”International UpdateUS Social Security Administration, May 2011 and June 2013; “The Public Finance Sector Debt Management Strategy in the Years 2014–2017,” Ministry of Finance, September 2013; “Reforma OFE: Pieniądze z Otwartych Funduszy Emerytalnych Trafiły do ZUS,” Money.pl, February 3, 2014; “Udana Operacja Przekazania Aktywów z OFE do ZUS-u,” Money.pl, February 4, 2014; “Poland,” IBIS, February 27, 2014; “OECD Economic Surveys: Poland,” Organisation for Economic Co-operation and Development, March 2014.

Как да получа най-голямо обезщетение за майчинство от 2014

Любовта към парите, води и до деца понякога

Настоящото е проява на държавническо поведение и разкрива дупки в законодателството (може би и оставени умишлено, за подпомагане на бизнеса на някои почтени бизнесмени може би). Докато дупките не се затворят, редно е всички да знаят за тях, а не само по-равните от равните да ги използват.

Съдържание

1. Кой има право на обезщетение за майчинство

2. Обезщетение за бременност и раждане

3. Срокове за изплащане на паричното обезщетение при бременност и раждане

4. Обезщетение за отглеждане на малко дете

5. Как да се получи най-голямо обезщетение при раждането на дете

6. Промяната в сила от 2014 г.

7. Как да се затворят дупките в закона

1. Кой има право на обезщетение за майчинство

Работещите по трудов договор и самоосигуряващите се лица, които са избрали да се самоосигуряват за общо заболяване и майчинство. Лицето трябва да се е осигурявало поне 12 месеца за този риск (чл. 48а от КСО). Точните текстове могат да бъдат намерени в част първа, глава четвърта, раздел втори от КСО

2. Обезщетение за бременност и раждане

– размера на обезщетението е 90% от среднодневното брутно възнаграждение по трудов договор или среднодневния осигурителен доход на самоосигуряващото се лице, върху който са внесени вноски в срок (25-то число на следващия месец парите трябва да са постъпили в НАП, ако самоосигуряващото се лице закъснее с дори 1 ден да внесе вноските, за съответния месец със закъснение за осигурителен доход ще се смята 420 лева, дори и лицето да внесе след това вноските върху по-голяма сума) през последните 18 месеца (до края на 2013 г. се гледаха последните 24 месеца) преди месеца, в който настъпва временната неработоспособност поради бременност и раждане. Дневното парично обезщетение не може да бъде по-голямо от среднодневното нетно възнаграждение за периода, от който е изчислено обезщетението, и по-малко от минималната дневна работна заплата, установена за страната.

– през последните 18 месеца преди месеца, в който настъпва временната неработоспособност поради бременност и раждане се приема, че дохода на лицето е бил в размер минималната работна заплата за България през съответния период, за дните, в които лицето:

а) не е било осигурено за общо заболяване и майчинство б) е ползвало неплатен отпуск, който се зачита за трудов или служебен стаж в) е ползвало отпуск за отглеждане на малко дете г) е било осигурено по законодателството на друга държава по условията на международен договор, по който Република България е страна

За дните, включени в 18 месечния период (от който се изчислява обезщетението), през които лицето е получавало парично обезщетение от общественото осигуряване за временна неработоспособност или за бременност и раждане, се взема предвид доходът, от който е определено паричното обезщетение.

– При придобиване право на парично обезщетение при бременност и раждане през периода на изплащане на парично обезщетение за бременност и раждане или за отглеждане на дете (до втората година от раждането на детето) обезщетението е в размера, определен за предходното дете, ако това е по-благоприятно за лицето (чл. 49, ал. 2 от КСО)

За по-просто казано – първо лицето трябва задължително да има 12 месеца осигурителен стаж по трудов договор или като самоосигуряващо се лице за общо заболяване и майчинство (това е за цялата му кариера общо). След това ако работи по трудов договор обезщетението ще е 90% от средния му доход за периода (но не повече от нетните пари, които взима) или 90% от дохода, върху който се самоосигурява. Ако в рамките на 2 години след раждането на дете се влезе в 45 дневния период преди раждането на следващо (родилката трябва да получава обезщетение при бременност и раждане или да е в отпуск за отглеждане на дете до 2 години), обезщетението ще е в същия размер като за предното.

3. Срокове за изплащане на паричното обезщетение при бременност и раждане

Осигурената за общо заболяване и майчинство майка има право на парично обезщетение при бременност и раждане за срок 410 календарни дни, от които 45 дни преди раждането (чл. 50, ал. 1 от КСО). Когато раждането стане преди изтичането на 45 дни от началото на ползването на обезщетението, остатъкът до 45 дни се ползва след раждането (чл. 50, ал. 2 от КСО).

4. Обезщетение за отглеждане на малко дете

Осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за отглеждане на малко дете, ако имат поне 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск (през цялата им кариера). (чл. 52а от КСО).

След изтичането на срока на обезщетението за бременност и раждане през време на допълнителния платен отпуск за отглеждане на малко дете на майката (осиновителката) се изплаща месечно парично обезщетение в размер определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (чл. 53, ал. 1 от КСО).

Парламента гласува през 2013 г. увеличаване на обезщетението за отглеждане на дете от 1 до 2 години от 240 лева на 310 лева (колкото е минималната работна заплата). От 2014 г. тази сума е повишена на 340 лева. Прави впечатление обаче, че вместо да бъде вързано това обезщетение към минималната работна заплата с промяна в кодекса за социално осигуряване, само се промени закона за бюджета на ДОО и така от следващата година колко ще е обезщетението няма да е ясно – колкото се запише в закона за бюджета на ДОО за следващата година.

Ако родилката след навършване 1 година на детето започне работа, за която се осигурява за майчинство (значи по трудов договор или се самоосигурява за майчинство), тогава може да получава само половината от обезщетението за отглеждане на дете до 2 години (половината от 340 = 170 лева месечно). Това обезщетение не се изплаща, ако детето е настанено в детско заведение на пълна държавна издръжка, както и при отглеждането му от лице, включено в програми за подкрепа на майчинството.

5. Как да се получи най-голямо обезщетение при раждането на дете (или как някои правят много добра доходност от майчинството) – оптимален вариант

1. Необходима е регистрация на свободна професия 2. Лицето трябва да се самоосигурява 18 месеца (до 2013 бяха нужни 24 месеца) до 45-те дни преди очакваното раждане на дете върху максималния осигурителен доход в страната (2 400 лева месечно за 2014 г.) 3. Трябва да се роди второ дете в идеалния случай точно преди навършването на 2 годишна възраст на предходното дете.

Какъв би бил оптималния вариант в числа: – регистрацията на свободна професия струва 15 лева и може да се направи много лесно от всеки с някакво образование (виж тук) – осигуряването на едно самоосигуряващо се лице за 18 месеца върху максималния осигурителен доход (2 400 лева) би струвало – 17,8% осигуровки за пенсия, 8% осигуровки за здраве и 3,5% осигуровки за майчинство. Общо 29,3% * 2400 = 703.20 лева месечно * 18 месеца = 12 657.60 лева – самоосигуряващото се лице има право на 90% от средния си осигурителен доход през последните 18 месеца (това ще е 2 400 лева месечно за примера, или 90% от 2 400 прави 2160 лева месечно обезщетение) – тези 2 160 лева ще могат да се получават в продължение на 410 дни или кръгло 13,5 месеца. 13,5 месеца * 2 160 лева = 29 160 лева

До тук разходите за осигуровки са 12 657.60, регистрацията на свободна професия е 15 лева, общо разходи = 12 672.60 лева. Към тях трябва да се прибави и задължителното здравно осигуряване, което на самоосигуряващото се лице би му струвало 4,8% върху 420 лева или при месец с 20 работни дни това прави осигуровки от 20,16 лева месечно. За 13,5 месеца са 272,16 лева. Общо всички разходи в идеалния случай = 12 944,76 лева

Обезщетението за раждане ще е за 13,5 месеца в идеалния случай 29 160 лева или това прави възвръщаемост на инвестицията от 125,26%. За сравнение, до края на 2013 г. тази възвръщаемост беше едва 69,60%. Не може да не се признае, че бизнеса с раждане на деца на почтените бизнесмени се подпомага с всякакви средства.

Но това не е всичко. Следва обезщетение за отглеждане на дете до 2 години (никой не спира майката да си работи на граждански договори в това време, за доход под минималната работна заплата след 25% признати разходи, въпросът е само да не се осигурява за майчинство, за да не й намалят обезщетението наполовина) – още 12 месеца по 340 лева = 4 080 лева. До тук приходите стават 29 160 + 4 080 = 33 240 лева. Трябва да се добавят разходи за здравни осигуровки от 21,60 лева на месец или за 12 месеца това са 241,92 лева. При кумулирани приходи 33 240 и кумулирани разходи 13 186,68 лева това е 152,07% възвръщаемост на инвестицията

За сравнение, до 2013 г. доходността от инвестицията беше едва 90,3%. Браво на властта, че така подпомага бизнеса с раждане на деца на почтените бизнесмени.

Но това не е всичко. Ако много прецизно се изчисли влизането в 45 дневния период за раждането на следващо дете в рамките на навършването на 2 години на предходното, тогава майката има право на още едно обезщетение за раждане на дете в общ размер от 29 160 лева за 13,5 месеца кръгло (тъй като това е изчисленото обезщетение за предходното дете и това е по-изгодното за майката). Отново трябва да се добавят здравните осигуровки за разход през този период, или 13,5 месеца * 20,16 лева = 272,16 лева. Общо кумулиран приход при 2 деца едно след друго, с прецизно разчитане кое кога да се роди = 33 240 + 29 160 = 62 400 лева.

Общо кумулирани разходи – 13 186,68 + 272,16 = 13 458.84 лева. Възвръщаемостта на инвестицията вече става 48 941,16 лева или 363,64%

За сравнение, до 2013 г. можеха да се направят едва 40 908,36 лева или 251%. Слава на властите, че така подпомагат бизнеса с раждане на деца на почтените бизнесмени

И това не е всичко. Отново може да се ползва опцията за отглеждане на следващото дете от 1 до 2 години – това са нови 340 лева * 12 месеца = 4 080 лева, както и в разходната част здравните осигуровки за 12 месеца = 241,92.

Общо приходи в идеалния случай при 2 добре разчетени поредни деца = 66 480 лева Общо разходи в идеалния случай = 13 700.76 лева Възвръщаемост на инвестицията = 385,23% А до 2013 г. максимума възвръщаемост беше едва 268%. Добре е да се знаят тези цифри от всички. От нас да знаете, допълнителното знание носи висока възвръщаемост

(отклонение е твърде вероятно в рамките на месец и половина обезщетение за отглеждане на дете до 2 години между предходното и следващото дете)

Към тази висока доходност не трябва да се забравя и, че майката има 18 месеца с максимален осигурителен доход за пенсия и за период от около 5 години ще е здравно осигурена (разходите за което са включени в посочената по-горе цена)

Много изгодно изглежда сякаш раждането на деца? Ако това беше производство, тогава човек би си казал, че чудесно би било да се произведе още едно, точно в края на получаването на обезщетение за отглеждане на второто дете до 2 години? Обаче ако ще се произвеждат повече от 2 „единици продукция“, за да се постига толкова добра рентабилност на инвестицията, трябва да се прави нов 18 месечен период на самоосигуряване на максималния осигурителен доход, тъй като в противен случай особено доходоносното обезщетение за раждане и отглеждане на дете до 1 година ще е едва 340 лева месечно (за третото поредно дете по схемата, обезщетението би трябвало да е върху изчисленото за второто, а за него тъй като майката е била в майчинство, дохода, от който ще се смята е минималната работна заплата). Така че третото поредно дете за нормални хора вече не е така изгодно като инвестиция. Но за някои може и да е идеално допълнение към бизнеса.

За постигане на оптимални резултати е необходимо добро планиране на събитията – кога ще е нужно осигуряване за майчинство, кога трябва да се роди детето и т.н. Липсата на поне малко икономическа грамотност е гаранция за постигане на неоптимални резултати.

– алтернативен вариант

Алтернативния вариант е за онези, които нямат образование и които не могат да се регистрират като упражняващи свободна професия (поради неграмотност и/или липса на образование). За тях може да се ползва фиктивното осигуряване на трудов договор (а в масовия случай дори и при грамотните, работещите по трудов договор завишават дохода си в месеците преди раждане целево). При фиктивното осигуряване по трудов договор е малко по-сложно, защото първо разходите за осигуровки са по-големи, след това се дължи и данък върху дохода, при положение, че доход реално няма, но данъка трябва да се плати. Съществува известен риск при искането на обезщетението и при проверка да се установи, че не е извършвана трудова дейност, а работодателя им ги е осигурявал фиктивно, за да източват осигурителния фонд и т.н. Рисковете са по-големи, но въпреки това и при фиктивното осигуряване по трудов договор рентабилността на инвестицията е много голяма.

А на някои почтени бизнесмени това им е и бизнеса. Защото има дупки в законодателството (вероятно оставени умишлено) –––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

6. Промяната в сила от 2014 г.

Промени се срока, от който се изчислява обезщетението за майчинство от 24 на 18 месеца, като за по-незапознатите с материята, този срок беше увеличен преди няколко години, за да се намалят злоупотребите. От 2014 г. злоупотребите ще са повече, да им е честито на данъкоплатците.

Трябва да се има предвид, че за тези, които са почнали да получават обезщетението през 2013 г., няма да има преизчиляване за по-късия период. Промяната влиза в сила за излизащите в болничен след 31 декември 2013 г.

7. Как да се затворят дупките в закона свързани с обезщетенията за майчинство

Първо – незабавно трябва да се преустанови практиката самоосигуряващите се лица да могат да избират дали да се осигуряват за майчинство или не. Правото на избор означава те да се осигуряват (при това на завишен доход) само когато очакват раждане на дете и веднага след плановото раждане да се премине към пропускане на риска осигуровка за „майчинство“ и осигуряване на минималните възможни доходи. Всички трябва да се осигуряват за всички рискове, без възможност да се избягва осигуряването. Не трябва да има изключения за самоосигуряващите се лица и работещите по „граждански договори“. Понастоящем от възможността да избират, се възползват главно много добре платените професии от рода на нотариуси, адвокати, експерт счетоводители и т.н.. За тях ли точно трябва да е най-солидарна осигурителната система? Или за онези които правят бизнес от майчинството? Така ли ще се подпомага бизнеса в България?

Второ – самоосигуряващите се лица трябва да се осигуряват върху реално получения си доход през месеца, но не по-малко от минималния осигурителен доход (който между другото трябва да се намали до минималната работна заплата, защото действително има хора, които не могат да изкарат толкова високи доходи, особено в по-малките градове и села). Да се отнеме опцията за фиктивно осигуряване върху неполучен и необложен с всички данъци (включително осигуровки) доход, с цел злоупотреба с обществената солидарност. Тази мярка ще намали „рентабилността на инвестицията“ при целевото самоосигуряването значително.

Трето – да не се получават обезщетения за майчинство за повече от 3 деца поради математическата невъзможност с осигуровка от 3,5% някога лицето да може да си покрие обезщетенията, които ще получи. След третото дете майката да може да получава подпомагане, но не и възможността за така дългосрочните и щедри обезщетения за майчинство, по кодекса за социално осигуряване.

Обаче за това трябва поне малко политическа воля, но като я няма, то всичко се връща…

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––

На този адрес всеки може да се провери какво обезщетение за майчинство може да получава според осигуряването към момента: http://appreports.nssi.bg/CalculateMaternityBenefits/

В заключение, носят се слухове, че служители в НАП и НОИ се опитвали да препятстват ползването на големите обезщетения от средния човек чрез собствени разсъждения от типа „ами то ако беше така, всички щяха да правят така“, може би породени от морални съображения или някакъв натиск от типа „от по-високо така го спуснаха устно“.

След като в закона има дупка, защо всички да не правят така? Или може би за бизнесмените дупките могат да се ползват без забележка, а на служители в тези ведомства им се упражнява някакъв политически натиск, че за средния човек да му се пречи да си упражнява правото да се възползва от некадърно направения закон? Граждани, отстоявайте си правата. Дупката в закона я има, докато дегенератите (дегенерат – духовно изродено същество) не я затворят за всички, всички трябва да я използват максимално.

Данъчни облекчения за бедни (и богати), и некадърни законот(в)орци

С приемането на закона за държавния бюджет през 2014 г. обнародван в държавен вестник бр. 109 от 20 декември 2013 г., в закона за данъците върху доходите на физическите лица се прави допълнение с официални мотиви облекчаване на работещите бедни. Новите текстове гласят следното:

„Данъчно облекчение за доходи, непревишаващи минималната работна заплата
Чл. 22б. (1) Физическите лица могат да ползват данъчно облекчение за доходи, непревишаващи минималната работна заплата, когато едновременно са налице следните условия:
1. лицето е придобило през годината само доходи по чл. 10, ал. 1, т. 1;
2. придобитите през годината доходи по т. 1 не превишават 12 месечни минимални работни заплати за съответната година.
(2) В доходите по ал. 1, т. 2 не се включва допълнителното месечно трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит за съответната година.
(3) Данъчното облекчение по ал. 1 е в размер на дължимия данък за доходите по ал. 1, т. 2, с изключение на доходите по ал. 2, придобити през течение на годината.
(4) Обстоятелствата и условията по ал. 1 се декларират от лицето в годишната данъчна декларация по чл. 50.“

Съдържание

А. Кой има право на данъчно облекчение?
Б. Странични ефекти от добрите намерения
1. Масови молби за преназначаване на минимална работна заплата от зле платените служители
2. Масови молби за преназначаване на основна минимална работна заплата и от всички останали
3. Намаляване на новоотпуснатите пенсии и блокиране на бъдещите увеличения на пенсиите
4. Затрупвания на данъчните с маловажна и времеемка дейност (за да нямат време да проверяват големите измами може би)
5. Залагане на капан за следващите

Кой има право на данъчно облекчение?

Лицето трябва да отговаря на две условия:
1. да няма никакви други доходи освен от трудов договор
2. получените доходи от основно възнаграждение по трудов договор не трябва да надхвърлят 12 минимални работни заплати общо за годината.

От това веднага може да се изведе следното:
– ако лицето получи каквито и да е други доходи освен от трудов договор, не може да ползва данъчното облекчение;
– не е казано, че лицето трябва да работи на минимална работна заплата цяла година, възможно е да е работило на 2 пъти по-голяма заплата от минималната, но 6 месеца, важното е дохода му от основно трудово възнаграждение да не надхвърля 12 минимални работни заплати (4 080 лева през 2014 г.)

След подаването на годишната данъчна декларация за 2014 г. (което се прави през 2015 г.), и след проверка от данъчните, лицето ще може да си получи обратно събрания от неговия работодател данък върху дохода. И всичко това с най-добри намерения и в помощ на бедните работещи.

Когато обаче аматьори пишат законите, добрите намерения (ако е имало такива изобщо) имат и странични ефекти.

Странични ефекти от добрите намерения

1. Масови молби за преназначаване на минимална работна заплата от зле платените служители:
– От 1 януари 2014 г. получаващия основна минимална работна заплата 340 лева месечно (4 080 лева годишно) би имал право на следното данъчно облекчение – при заплата 340 лева месечно и осигуровки за сметка на служителя по трудов договор от 12,9% (43,86 лева), облагаемата основа с данък върху дохода би била 10% върху 340-43,86 или 296,14 лева. Дължимия данък върху дохода би бил 29,61 лева на месец. За една година данъка би бил 355,32 лева (29,61*12 месеца). Имайки предвид, че служителя е получавал нетно 266,53 лева месечно, спестения данък би бил 133% от нетната му месечна заплата.
– От 1 януари 2014 г. получаващия основна минимална работна заплата 340 лева + 1 стотинка месечно (или не по-малко от 4 080 лева + 1 стотинка общо за годината от основна заплата по трудов договор) ще гледа със завист към получаващия по-ниска заплата от него (доста извратено, но с извратените закони така се получава). „Шефе, много ти се моля да ми намалиш заплатата…“
– И така с една разпоредба на служителите със заплата  между минималната и определено ниво, рационалното поведение би било да помолят шефа си да получават минималната заплата, защото ще им е по-изгодно така. А за работодателя няма да има причина да им откаже. Кое е това ниво на заплащане, до което работещите ще се молят на шефа си да им се намали заплатата до минималната. Отговорът е 377,77 лева. При тази основна работна заплата, нетното възнаграждение е 296,14 лева месечно, колкото би било ефективно и при получаването на минимална работна заплата и ползване на данъчно облекчение. В такъв случай може да се смята, че за всички с основна  заплата между 340 и 377,77 лева е по-изгодно да получават 340 лева.

2. Масови молби за преназначаване на основна минимална работна заплата и от всички останали – няма само тези със заплати до 377,77 лева обаче да се молят на шефа да им намали заплатата. Всъщност при всички фирми, където между работодател и работник има доверие, ползват се качествени счетоводители и се работи гъвкаво, ще има изгода за работника да получава основна минимална работна заплата. И как стана така? Отговорът се крие в следния текст „В доходите по ал. 1, т. 2 не се включва допълнителното месечно трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит за съответната година“. Или по друг начин казано – законот(в)орците са оставили може би със задни мисли или просто от незнание как да го напишат по друг начин, нова вратичка в закона. Така според закона няма значение каква е брутната заплата на лицето (с включените добавки за стаж), а е важно само колко е основната му заплата при определяне на това дали да има право на данъчно облекчение или не. Така например лице с основна заплата 340 лева + надбавка за 30 години стаж по 0,6% годишно или брутна заплата 401,20 лева, ще има право на данъчно облекчение. Лице с основна заплата 398 лева и 1 година стаж (защото например е млад човек стъпил на пазара на труда преди 1 година) или брутно 400,39 лева, няма да може да ползва данъчно облекчение.

Малко е тенденциозно сякаш това отношение към младите и неопитните, но на властниците им се пада да се обясняват най-добре, каква е тази антимладежка политика, която водят.

Обаче не всичко е загубено. Властта моде да си води политика срещу младите и/или тези, които започват да работят нещо ново, те обаче могат да предложат на своите работодатели малка промяна в трудовия договор. Значи ако младия човек Х (с 1 година стаж) през 2013 г. е получавал основна заплата 398 лева (което го лишава от правото на данъчно облекчение) + надбавка за 1 година стаж 0,6% или брутна заплата 400,39 лева, може да се помоли на работодателя си този трудов договор да бъде изменен по взаимно съгласие по следния начин: основна заплата да бъде 340 лева (тя дава право на данъчно облекчение), а добавката за стаж да бъде не 0,6% на година, а 400,39 (брутната заплата) / 340 (минималната работна заплата) / 1 (годините стаж на лицето) = 17.761%. По този начин младия човек ще получава същото брутно възнаграждение, ще има същите права за пенсия или други обезщетения, ще има и право на данъчно облекчение в същото време. И това е напълно законно. Само трябва да се има предвид, че от момента, в който годините стаж на лицето се увеличат, трябва да се направи малка промяна в трудовия договор, така че отново да се получава същата минимална основна работна заплата и същата брутна заплата. Тази гъвкавост едва ли ще е възможна при фирмите където липсва доверие между работодатели и работници, защото си трябва и гъвкавост някаква, но всички останали могат да се възползват от задните мисли и/или некадърността на онези, които са писали закона.

3. Намаляване на новоотпуснатите пенсии и блокиране на бъдещите увеличения на пенсиите – за онези, които не знаят, пенсиите са в силна зависимост от средните доходи в страната. Властта явно иска с един закон да удари и младите (където няма да я огрее), и пенсионерите, и всички останали между другото, но по предлог, че нещо хубаво ще се прави. Защо такива твърдения? Те нали въвеждат „швейцарското правило за пенсиите„? Връщат справедливости (например 4,50 лева увеличение на пенсията на най-бедните и 70 лева увеличение на пенсията на най-богатите) и такива работи? Да, и провеждат такива политики, че всички с доходи под 377,77 лева да се молят да им се намали заплатата.

И така ако сега си беден, почва да ти става изгодно да си още по-беден. Чудесно е това, ще намалее средния осигурителен доход в страната, а на негова база се отпускат новите пенсии и се и осъвременяват вече отпуснатите. Има да си мечтаят пенсионерите за повишение на пенсиите. Актуализацията на пенсиите по „швейцарското златно правило“ всъщност може да е и надолу. И при положение, че работещите бедни от 1 януари 2014 ще имат мотивацията да са още по-бедни, при положение, че и от данък върху дохода ще се съберат може би значително по-малко средства поради мотивацията и на всички останали работещи да хитруват, то няма да е изненада ако има намаление на пенсиите или замразяване по „златното швейцарско правило„.

4. Затрупвания на данъчните с маловажна и времеенка дейност (за да нямат време да проверяват големите измами може би) – както става ясно, този, който през 2014 г. има доходи само от трудов договор и основното му възнаграждение е за не повече от 4 080 лева за цялата година (12 минимални работни заплати), ще може да си възстанови от данъчните 355,32 лева (за някои това са джобни пари, за други са 133% от нетната им заплата). Данъчните обаче, когато връщат пари (освен като е на батко и на братко), това става бавно и мъчително. Ще са нужни извънредни проверки, човекочасове работа, може би наемане на нови данъчни, за да се справят с обработката и проверката на новите по-сложни данъчни декларации. И за какво? За да се връщат пари на работещите бедни и на останалите, за които 355,32 лева имат някакъв смисъл. И вместо данъчните да се концентрират да разследват големите измами, ще са заети да проверяват бедните. Отлично.

5. Залагане на капан за следващите – не на последно място трябва да се спомене, че през 2014 г. данъка върху дохода ще се удържа от работодателите и внася в държавната хазна, а чак през 2015 г. ще се възстановява на бедните. От бюджетна гледна точка това означава, че този, който е писал закона, ще харчи парите, но който е на власт през 2015 г., ще трябва да ги връща. Това какво означава – дали взимане на нови заеми, защото държавата била много малко задлъжняла, или нови избори, че на следващите през 2015 г. да им е много гадно да управляват…

Във всеки случай отново беше нарушен основен принцип – не пиши закона така, че да е удобен за една или друга група по интереси, законите трябва да се неутрални към всички. От който нарушава този принцип, не може да се очаква нещо хубаво

Locations of visitors to this page
Tyxo.bg counter
Site Meter
Google Analytics Alternative
Clicky

Работни дни през 2014 година в България

Работни дни 2014

През 2014 г. работните дни в България са от понеделник до петък, с изключение на:

Януари – неработен – 1 (сряда)

Март – неработен – 3 (понеделник)

Април – неработни – 18 (петък), 21 (понеделник)

Май – неработни – 1 (четвъртък), 2 (петък), 5 (понеделник), 6 (вторник); работни – 10 (събота), 31 (събота)

Септември – неработен – 22 (понеделник)

Декември – неработни – 24 (сряда), 25 (четвъртък), 26 (петък), 31 (сряда); работен – 13 (събота)

По месеци

Месец

Работни дни

Месец

Работни дни

Януари

22

Юли

23

Февруари

20

Август

21

Март

20

Септември

21

Април

20

Октомври

23

Май

20

Ноември

20

Юни

21

Декември

20

wd2014

Общо работни дни през годината – 251

Почивни дни в България – http://aidosbg.com/2013/11/holidays-bulgaria-2014/

2 работиш – 1 получаваш, да си по-среден от средното и други подобни

Тази статия е за едно интервю, с един министър, някъде по света, и за част от онова, което се казва, и което не

Да се замразява ли възрастта за пенсиониране или не?
По-изгодно от гледна точка печелене на гласове е да се спре нарастването на пенсионната възраст, за да се спечелят симпатиите на онези, които са близко до пенсиониране. Обаче това не може да се приеме с толкова голяма категоричност по няколко причини:
1-во – замразяването на нарастването на възрастта за пенсиониране към момента не съвпада с интереса на младите, от една страна, защото пенсионирането за тях е в далечни хоризонти, и от друга, защото те плащат за издръжката на пенсионерите. Като има повече пенсионери, това са повече разходи, за които някой трябва да плати. И вместо едни пари да отидат за децата на младите, те ще трябва да отидат за техните родители. Ако се съди по наличните животински инстинки за самосъхранение, подобна политика е самоубийство. Това, че децата не могат да гласуват, а пенсионерите могат, не би трябвало да се използва срещу бъдещето на вида.
2-ро – на онези 2 милиона вече пенсионирали се им е все едно колко ще е пенсионната възраст, защото те вече получават пенсия. И това не е всичко, колкото повече стават пенсионерите, толкова са по-малки възможностите на държавата да увеличи с цел печелене на симпатии настоящите пенсии. Така че на пенсионерите, нови пенсионери конкуренция за бюджета за пенсии, не им са притрябвали изобщо
3-то – на власт, която хипотетично има големи мераци да краде, ако получи подобна възможност, увеличаването на разходите за пенсии не са от някаква полезност, тъй като по-голяма част от данъците трябва да се върне при хората, и за крадене ще остане по-малко.
Не е практично заради гласовете на 100-200 хиляди бъдещи пенсионери, да се работи против интересите на младите и на вече пенсиониралите се. Няма рационална управленска причина да се замразява възрастта за пенсиониране, освен ако не се залагат капани за следващите, които ще дойдат на власт, и които ще трябва да гласуват, че възрастта за пенсиониране ще продължи да расте

Да се въведе автоматичен механизъм за увеличаване на пенсионната възраст?
Това е добро, само че не може да се реализира на практика, тъй като няма как да се запишат такива правила в закона, или по-скоро няма как заради закон автоматично хипотетично да трябва хората да се пенсионират на 63 години, 10 месеца, 6 дни, 12 часа и 5 минути, тъй като актюерските прогнози имали такива разчети, че точно да вържат сметките. Не е практично и е неизпълнимо подобно обещание. Винаги пенсионната възраст ще се определя с политическо решение. Все пак добре е да има предвидимост какво да се очаква в следващите примерно 5 години, за повече няма как да се мечтае, живота е твърде динамичен

Оптимално съотношение живот в трудова възраст към години в пенсия е 2 към 1?
Това би трябвало да значи, че ще плащаш 2 години осигуровки, а ще получаваш 1 година пенсия. В такъв случай ако искаш да получаваш пенсия равна на 50% от дохода си преди това, би трябвало да плащаш 25% осигуровка за пенсия докато работиш. В такъв случай трябва да се очаква увеличаване на осигуровките за пенсия от сегашните 12,8% (5%, които потъват във финансовите пирамиди ДЗПО може да се отпишат) до 25% или с 95% по-голяма осигуровка за пенсия. И пак сметките няма да излязат.

Трябва да има по-скоро връзка между броя пенсионери и броя работещи, защото по всяко време 2-ма трябва да внасят, а 1 да получава. При налични над 2 милиона пенсионери, а работещи под 3 милиона, или броя на работещите трябва да се увеличи, или броя на пенсионерите трябва да се намали, или размера на пенсиите трябва да се намали. Тъй като последното би довело до загуба на 2 милиона електорат (а то всичко за гласоподаватели се прави), в същото време вноса на работещи китайци за момента не се дискутира, най-правдоподобна опция изглежда повишаване на пенсионната възраст, където ще се ударят интересите само на 100-200 хиляди кандидат пенсионери. Незначителен електорален потенциал на практика, който може да се ощети с размах и традиционен непукизъм

Трябва ли да изчезне „стажа“ като понятие въобще?
Абсолютно, за получаване на обезщетения и пенсии не трябва да се гледа колко формално е декларирал някой, че е работил, а какъв е резултатът от тази му работа. За осигурителната система резултат може да се измерва чрез данъците (част от тях наричани за по-благозвучно осигуровка за пенсия, осигуровка за безработица и т.н.), които лицето и неговия работодател плащат. Вместо да се мери стаж, който може да се придобива по най-различни начини и с най-различни усилия, трябва да се мери единствено осигурителен принос. Понятието „стаж“ трябва да се заличи, защото от него няма нужда и само вреди.

„Златно швейцарско правило“ и принципи
Експерт-специалисти непрекъснато говорят как трябвало да се върне „златното швейцарско правило“ и как въпросът е принципно въпрос на принципи. Обаче най-накратко казано – „златно швейцарско правило“ не съществува. Индексация на пенсиите в Швейцария се прави на 2 години веднъж по искане на осигурителната институция и след политическо решение. Ако няма политическо решение, няма индексация. В България не е ли сега така? И винаги е било така, а и не само в България е така. Какво тогава златно и швейцарско ще се връща?

Кога делът на държавата във финансирането на пенсиите ще се върне отново на 20%, както беше през 2000 г.?
Въпрос на намаляване на размера на пенсиите или на броя на пенсионерите. Геноцида (официално обявения) не е позволен, намаляване на пенсиите пък не е добре от партийна гледна точка. Така че няма да е скоро.

Защо да не се национализира втория стълб?
По-правилния въпрос е защо да не се приватизира втория стълб? Парите на хората да си отидат при хората. Те да решат дали щетите, които са им нанесени от финансовите пирамиди наричани „универсални пенсионни фондове“ да останат за тяхна сметка и да си приберат това, което е останало от парите им, или да дадат остатъците на НОИ и да си възстановят пълните права за държавна пенсия. Приватизация му е майката. Власт на хората

Трябва ли да падне тавана на пенсиите?
При настоящата дефектна формула за изчисляване размера на пенсията, която зависи от „осигурителен стаж“ и избор на 3 години от кариерата до 1996 г., тавана трябва да стои и да се закове на фиксирана сума, без значение колко ще се повишава максималния осигурителен доход. Максималната пенсия да е не повече от средната нетна работна заплата в страната. Първо по чисто субективни причини – някак си не е етично когато младия човек трябва със средна заплата да гледа жена и деца, да има пенсионери, които да се разполагат с такава сума само за себе си, осигурена от солидарната пенсионна система при това. Обаче етиката и морала са относителни категории. Далеч по-убедителен аргумент е, че голяма част от пенсионерите, изобщо не са заслужили пенсиите, които получават в момента. Или ако тази част от пенсионерите с незаслужено големи пенсии не е чак толкова голяма, то тогава друга група пенсионери получават незаслужено много по-голяма пенсия, отколкото трябва. Причините се коренят в дефектната формула за изчисляване размера на пенсиите, зависеща от стаж, и индивидуалния коефициент на лицето, който не може да отрази правилно приноса. Когато чуете, че някой има осигурителен стаж 80 години или пък индивидуалния му коефициент е 50 (значи уж е работил върху 50 пъти по-големи доходи от средните), ами това не е грешка. Просто формулата на НОИ е дефектна и такива недоразумения са възможни. Някой може би ще каже, че подобни случаи са изключения и не влияят на общата картина, обаче не е съвсем така, защото…

Към 30 юни 2013 г. средния пенсионер в България е около 14,7% по-среден от средното. Информацията е взета от бюлетина на НОИ за пенсиите към 30 юни 2013 г. Според нея разпределението на брой пенсионери получаващи пенсия за стаж и възраст, според индивидуалния им коефициент е следното:

Индивидуален коефициент Брой пенсионери
1 638 160
Без индивидуален коефициент 12 409
до 0,5 18 680
0,5-1 535 683
1,01-1,2 293 650
1,21-1,4 234 377
1,41-1,6 168 688
1,61-1,8 114 555
1,81-2 76 210
2,01-2,5 100 979
2,51-3 49 247
3,01-4 28 114
4,01-6 4 819
6,01-8 510
8,01-10 143
над 10 96

За да се изчисли колко е средния индивидуален коефициент на настоящите пенсионери ще се отстранят от сметките 12 409 пенсионера без индивидуален коефициент и 96 пенсионера с коефициент над 10, но неясно колко точно. След това ще се допусне, че във всяка група в неравномерен интервал всички пенсионери имат средния индивидуален коефициент за групата. Например в групата 1,01-1,2 ще се допусне, че има 293 650 пенсионера с индивидуален коефициент 1,10 (средното за групата). При тези допускания може да се каже, че структурата на получаващите пенсия за стаж и възраст в България изглежда така:

Индивидуален коефициент Брой пенсионери Коефициент * брой пенсионери
0.25 535 683 133 921
1.10 293 650 323 015
1.30 234 377 304 690
1.50 168 688 253 032
1.70 114 555 194 744
1.90 76 210 144 799
2.25 100 979 227 203
2.75 49 247 135 429
3.50 28 114 98 399
5.00 4 819 24 095
7.00 510 3 570
9.00 143 1 287
Общо 1 606 975 1 844 183

След още малко калкулации се оказва, че средния пенсионер в България има индивидуален коефициент около 1 844 183 / 1 606 975 = 1.147, тоест средния пенсионер в България е с индивидуален коефициент 14,7% по-среден от медианата.

Ако индивидуалния коефициент за целите на получаване на пенсия в България се определяше точно, такова драстично разминаване не би трябвало да има, а средния пенсионер трябваше да е с индивидуален коефициент 1 или с някакво минимално отклонение от средното. От къде се получава обаче това разминаване? Основно поради това, че за годините до 1997 г., могат да се избират само 36 поредни най-добри месеца (когато дохода на лицето е бил най-висок спрямо средното в страната). Така за онези, които са работили 37 години да пасат кравите на село с минимални доходи, но са били за 3 години депутати например, или са работили на експертна длъжност при организирания фалит на банковата система през 90-те години на 20 век, и всичко това се е случило преди 1996 г., то за тези лица индивидуалния им коефициент за пенсия се смята върху депутатската (експерт-специалната) заплата, така сякаш са я получавали 40 години. Колкото повече е работило лицето след 1996 г., толкова по-малко е изкривяването на индивидуалния му коефициент, но ето че към юни 2013 г. все още изкривяването средно е 14,7%. И нямаше да е толкова страшно ако на всички пенсионери индивидуалния им коефициент беше надценен с 14,7% (всички ще са средно по-средни от средното). Лошото е, че за повечето това надценяване ще да е 3%, а за други ще е 300%, за най-големите експерт-специалисти (тези, които си пишат законите да им са удобни за лично ползване и най-вече кръговете около тях) може и 3000% да достига надценяването. Така е, някои по-средни от средното, са по-средни от по-средните от средното.

Затова средния данъкоплатец не би трябвало да се трогва много как някои специалист-експерти трогателно затрогват по телевизията колко нечестно е да има таван на пенсиите, и как това демотивирало младите да се осигуряват на истинските си доходи, правило било системата неатрактивна и така нататък (че кой обича да плаща данъци и да му взимат пари насила). Не би трябвало да е проблем на обществото, че някои пенсионери получават заради тавана на пенсиите едва 770 лева месечно необлагаеми (когато това е мечта за по-голямата част от работещите). Проблемът е, че средната пенсия в страната е около 300 лева, с които физическото съществуване на средния пенсионер е цяло чудо. А още по-големия проблем средните доходи на работещите в страната. Докато те не се повишат, и докато броя на работещите не се увеличи значително спрямо броя на пенсионерите, пенсиите няма на каква база да се повишават. И докато проблематиката за доходите и за демографските процеси се нуждае от мащабни икономически промени, то балансите в пенсионната система могат да почнат да се търсят и с прости законодателни мерки по модела на осигурителния принос

Locations of visitors to this page
Tyxo.bg counter
Site Meter
Google Analytics Alternative
Clicky

Държавно строителство ЕАД – 1 000 000 000

„Храни си кучето редовно, направи му къщичка и то ще пази твоята с достойнство“

В близките дни вероятно ще бъде свикана от плажовете бандата законот(в)орци, които по спешност или не, ще вземат решение за ново гласуване на корекцията в държавния бюджет за годината.

От партийна гледна точка, това на което ще се отговори ясно е двойна коалиция ли управлява страната или тройна. И след като веднъж приет закон е върнат от президента за ново гласуване, единствено ако 121 законот(в)орци гласуват положително, само тогава може да се приеме закона в същия му вид. Това безспорно ще отговори на основния въпрос, който вълнува партиите при положителен отговор в случая – да, България се управлява от нова „тройна коалиция“ в парламента + още няколко партии извън избраните там.

Обаче проблемите на партиите изобщо не би трябвало да са проблем на нормалните хора. Това, което го вълнува данъкоплатеца е ако законот(в)орците го задължат с 1 милиард лева, за какво ще отидат тези пари.

Всички партии обещаваха – повече работа, повишаване на доходите, подобрения на живота за възрастните, на младите и т. н. Претендира се в момента, че страната се управлява от правителство с „лява“ ориентация.

В такъв случай ето какво би трябвало да направи с нов заем от 1 милиард лева едно правителство, което претендира да е „ляво“, и което не би искало всеки ден да го замерят с камъни

Как се бори безработицата?

От най-древни времена за мъжете без работа е намерено призванието – отива да работи в строителството – тежката работа. За жените без работа – правят им се деца, за които да се грижат или се грижат за болни и възрастни хора – по-лека, но може би по-неприятна работа. Това е почтеното, има и други варианти – при мъжете занимания с незаконни дейности, при жените проституция, обаче обществената полза от такъв вид заетост е съмнителна.

Във всеки случай ако една власт иска да намали безработицата с назначаване на чиновници – паразити или с ранно пенсиониране, това е на академично казано – малоумие, и такава власт трябва да се замеря всеки ден с развалени плодове, зеленчуци (пресните да не се похабяват) и каквото друго е под ръка на данъкоплатеца (без да се руши държавна собственост).

Едно полезно приложение на 1 милиард лева заем

Без никакво съмнение, предложението, което ще последва по-долу би трябвало да бъде прегърнато от всяка власт с „лява“ ориентация и прието и от „десницата“. Да вземеш заем не винаги е лошо, особено когато парите ще ти се възвърнат многократно и ще постигнеш големи ползи за обществото и широко обществено одобрение.

Създаване на Държавно строителство ЕАД с основен капитал 1 милиард лева

Вземе ли България нов заем за 1 милиард лева, едно чудестно приложение на тези пари ще бъде създаването на строителен холдинг, който ще управлява 8 дъщерни дружества както следва:

Държавно строителство – София ЕАД – основен капитал 200 000 000 лева
Държавно строителство – Пловдив ЕАД – основен капитал 125 000 000 лева
Държавно строителство – Варна ЕАД – основен капитал 125 000 000 лева
Държавно строителство – Бургас ЕАД – основен капитал 125 000 000 лева
Държавно строителство – Стара Загора ЕАД – основен капитал 125 000 000 лева
Държавно строителство – Велико Търново ЕАД – основен капитал 100 000 000 лева
Държавно строителство – Северозапад ЕАД – основен капитал 100 000 000 лева
Държавно строителство – Югозапад ЕАД – основен капитал 100 000 000 лева

Тези частни компании със 100% държавно участие ще се занимават на първо време със строителство на нови жилища, които ще продават на себестойност + 10% печалба.

Собствен дом за всеки, на достъпна цена – нещо, което ще се хареса на младите. Себестойността на 1 квадратен метър жилищна площ не би трябвало да бъде по-голяма от 200 лева с включени в тази цена и труда и земята и строителните материали от добро качество и с прилична енергийна ефективност. При себестойност от 200 лева, крайната цена за потребителя ще бъде 220 лева на квадратен метър без ДДС, защото фирмите ще работят с печалба от 10%. Така едно жилище от 100 квадратни метра (напълно достатъчни за нормалното съществуване на младо 4 членно семейство) ще струва не повече от 26 400 лева с включен ДДС.

Изисквания за закупуване на собствен дом – тези, които ще могат да се възползват от новопостроените жилища от държавното строителство ще трябва да отговарят на следните условия:
– да са български граждани и да нямат друго гражданство (такова изискване не е по никакъв начин дискриминация, тъй като всяка частна фирма може да си продава на който си поиска и при каквито условия поиска)
– да имат не по-малко от 5 години осигурителен стаж в България (това изискване отново не противоречи на никакви споразумения с други държави, тъй като всяка частна фирма може да си продава на който си поиска и при каквито условия поиска)
– закупеното жилище ще бъде при условието, да не може да бъде продавано в следващите 20 години
– не може да се закупава жилище от фирмите за държавно строителство, ако лицето вече има друго жилище

Спазване на обещанието за намаляване на безработните (при мъжете) – новите строителни компании, които ще се появят, ще се нуждаят от работна ръка. За хиляди мъже това ще бъде шанс за намиране на почтено и с добавена стойност работно място (не на чиновник – паразит).

За какво ще се използва печалбата от 10% над себестойността – както всяка частна фирма, занимаващите се с държавно строителство ще имат малка печалба, която обаче няма да се прибира като дивиденти (единствения акционер на тези нови фирми ще бъде държавата), а ще се дарява под формата на строителство на домове за стари хора.

Домове за стари хора

Тези домове за стари хора ще бъдат аналога на детската градина при децата. Очевидно България, както и повечето развити държави има проблем със застаряващото население. И в повечето случаи при сегашното развитие на технологиите, възрастните хора изпадат в необходимостта от специални грижи, не много по-различни от грижите за малко дете. И кой да се грижи за тях тогава? Младите трябва да работят и да се грижат за собствените си деца. В масовия случай едно средно семейство в България не може да си позволи да плаща и за допълнителни грижи на родителите си. Докато за децата има детски градини и след това училище и университет, то за възрастните няма подобна възможност за социализация например или тя е на недостъпни цени за средното семейство в България. Тук е необходима държавната намеса. Масовата поява на домовете за стари хора ще се финансира на първо място от построените от фирмите държавно строителство помещения, които ще отговарят на всички изисквания за достойно съществуване. След това тези домове ще бъдат финансирани с държавна субсидия и от 90% от пенсията на постъпващите в тях, без значение какъв е нейния размер.

По този начин с масовата поява на домовете за стари хора ще се постигнат множество положителни резултати:
– намаляване на безработицата (при жените), защото несъмнено в тези домове ще има необходимост от денонощни грижи и медицински сестри
– дори и пенсионерите с най-ниски пенсии ще могат да имат място, където да живеят достойно с други от своето поколение, начин на мислене, ценности и т.н., ще имат храна, която няма да причинява хранителни натравяния или други увреждания, ще получават специфичните си грижи в напреднала възраст безплатно и по всяко време
– ще намалее натиска върху пенсионната система, тъй като пенсионерите, които ще постъпят в домовете за стари хора ще разполагат с всичко, от което имат нужда в натура и безплатно
– освобождава се по-младото поколение от непосилното бреме освен за себе си и новата генерация, да се грижи и за възрастното поколение

Собствен дом за младите на достъпна цена, грижи за старите хора, намаляване на безработицата, кой би бил против?

Евентуално банките на първо време може да подскочат – от къде накъде строителните фирми ще предлагат жилища на себестойност + 10% печалба, а не с 200-300% надценка както е в момента. Всъщност от къде накъде ще ги бърка банките това? Те пак ще си отпускат ипотечни кредити, само че вече не за по 100-200 хиляди лева, а за 20-25 хиляди. И този път ще са напълно сигурни, че кредитите ще бъдат редовно обслужвани, тъй като всеки ще може да си позволи закупуването на собствен дом при такава цена. Появата на жилищата построени от държавното строителство ще има положителен ефект върху кредитите отпускани от банковия сектор. Намаляването на риска за банките до на практика 0 ще понижи лихвените проценти и ще може да се кредитират при по-добри условия и останалите, които имат потребност от закупуване на жилище, но не и строено от държавното строителство (по някакви идеологически причини примерно), или пък развиване на бизнес идеи.

Вероятно строителните фирми монополисти в момента, ще подскочат – в интерес обаче на обществото е да има повече конкуренция, нали така? Възможността на средния гражданин да си закупи собствено жилище с минимална надценка ще окаже натиск и върху останалите строителни фирми да го спечелят с подобряване на ефективността си и предлагане на още по-добра цена, или с някакви допълнителни възможности на жилището, които строените по един и същи модел от държавното строителство жилища няма да предлагат. Не че много ще се радват строителите монополисти от появата на реална конкуренция, но такъв е живота при пазарната икономика. За да си на пазара трябва да допринасяш с нещо повече от конкуренцията, а не да калкулираш цената на база „разход + 300% за мен“.

Какво ще стане с този 1 милиард лева на кредит вложен в държавното строителство?

Този 1 милиард няма да са еднократно похарчени пари на заем (с официално добри намерения), а инвестиция в частни дружества, които ще имат за акционер държавата, и които ще могат да се самоиздържат от произведената от тях продукция. Минималната печалба, която ще реализират ще отива в обществена полза. При значително пренасищане на пазара за жилища в страната, държавното строителство ще може да започне поетапно да подменя вече съществуващите, но остаряващи сгради с нови и съвременни такива. Това би бил един чудесен начин да се „похарчат“ 1 милиард лева на кредит.

Един проект, които би трябвало да се прегърне с радост от всяко „ляво“ правителство, както и от всяко пазарно ориентирано правителство. А то какво друго може да е правителството – от престъпници?

Ако е така, тогава пред данъкоплатците се откриват 3 възможности:
– мекушави мерки – включващи ежеднева употреба на развалени яйца, плодове и зеленчуци, които нямат пазарен вид и стойност
– по-твърди мерки – включващи създадени от хора предмети, но в никакъв случай без рушене на държавна собственост и
– hardcore мерки – без ограничения във въображението

Всяка власт може да си избере да върви по път, който ще бъде високо одобрен от обществото или по грешния път, при който не се знае до какви крайности може да се стигне

Храни си кучето редовно, направи му къщичка и то ще пази твоята с достойнство, иначе

Градушката – отдел Задължителни „частни пенсионни фондове“ към юни 2013 г.

„Като природно бедствие за земеделеца, задължителни „частни пенсионни фондове“ за бъдещия пенсионер“

„От където падне, трева не никне, почвата и за пустиня не става…“

Този петък, както обикновено (в петък напълно умишлено се публикува такава информация, за да мине между другото сред новините, ако изобщо някоя медия отрази нещо) с месец и нещо закъснение, но в рамките на законния срок, комисията за финансов надзор публикува декларираните от финансовите пирамиди в пенсионната система данни за натрупаната доходност (щетите за данъкоплатеца само след допълнителни изчисления се установяват) от дейността им през тримесечието.

Кратка история на финансовите пирамиди наричани „допълнителни задължителни пенсионни фондове“ и с още по-официалното „универсални пенсионни фондове“ където са насилени да участват всички родени след 1959 г. с техните работодатели, и „професионални пенсионни фондове“, където са насилени да участват допълнително работодателите на работещите при тежки условия на труд, може да се намери в тази статия: Шарлатаните – задължителни “частни пенсионни фондове” към декември 2012 г.

Какво ново в последните 6 месеца – за голямо учудване на аудиторията финансовите пирамиди са подобрили резултатите си (според това, което са декларирали официално). Да, наистина, може би ще се запита читателя как са го направили това? Отговорът е много простичък – статистиката отчита 1.1% дефлация за периода от декември 2012 г. до юни 2013 г. А вие как го чувствате по джоба си? Падат ли цените? Или само така се казва, че работническата класа да се чувства по-богата? Справка за официално обявената инфлация може да се направи тук – http://www.nsi.bg/files/Cpi_Calc/NSI_CPI_Utility_xsl.xml

Когато статистиката отчита дефлация (понижение на цените) от 1,1% това означава, че ако си държите на едно място едни пари, то би трябвало без да правите абсолютно нищо, парите да са увеличили покупателната си способност с 1,11%. Значи ако допуснем, че „универсалните пенсионни фондове“ и „професионалните пенсионни фондове“ са инвестирали като едни големи професионалисти парите за пенсии професионално, правейки абсолютно нищо, то би трябвало да са направили реална доходност за данъкоплатците от 1,11% за 6 месеца. Те обаче са постигнали дори още по-добри резултати от ако бяха правили абсолютно нищо. Защо?

Защото те не си играят с парите на младите (родени след 1959 г.) и рисковите (работещи при тежки условия), не, това са професионалисти, а не спекуланти, те инвестират дългосрочно и доходоносно

Градушката – отдел Задължителни „частни пенсионни фондове“ към юни 2013 г.

Информацията в номинални числа е публикувана в сайта на “комисията за финансов надзор“.

При изчисляване на реалните резултати ще се използва обикновена екселска таблица, известна като Fack Private Funds Facker 1.3 201306, в която данните са обобщени и предоставени във вид, в който могат да се правят сравнения и анализ.

Номиналните числа

1. номинален резултат от дейността на принудителните задължителни универсални пенсионни фондове (данък ДЗПО 5% за всички родени след 1959 г.) за 11 години и половина съществуване съвкупно – 304 788 900.04 лева печалба
2. среднопретеглена номинална доходност на УПФ – печалба от 2,07% за 11 години и половина съществуване общо, не на година
3. номинална доходност на УПФ в процент от наличните средства към края на юни 2013 г. – 6,2% номинална печалба за 11 години и половина съществуване общо, не на година
4. номинален резултат от дейността на принудителните задължителни професионални пенсионни фондове (за работещите при тежки условия на труд) за 12 години и половина съществуване съвкупно – 7 593 490.00 лева загуба
5. среднопретеглена номинална доходност на ППФ – печалба от 1,08% за 12 години и половина съществуване общо, не на година
6. номинална доходност на ППФ в процент от наличните средства към края на юни 2013 г. – 1,2% номинална загуба за 12 години и половина съществуване общо

Това сигурно е повод за голяма гордост за блестящото управление от професионалистите? През такива кризи минаха, а толкова добри резултати да направят за само 11,5-12,5 години

Реалните числа

Постигнати през най-хубавите си първи 11,5-12,5 години от дейността на задължителните “частни пенсионни фондове” – годините, в които само прибират с държавна репресия вноски, без да плащат пенсии на никой. Какво би станало ако трябваше да плащат и в същото време да се опитат да постигнат тези изключителни резултати по-горе? Ами нищо, малко преди да се наложи да плащат ще бъдат закрити, за да се избегнат масовите протести на населението като разбере каква е истината. А всъщност истината по-горе е преди инфлацията, реалните (официално декларирани) резултати са тук:

1. за цялото си успешно (за организаторите на схемата) съществуване, универсалните пенсионни фондове (данък ДЗПО в полза на “частни фирми”) са нанесли реални преки загуби за населението в България от около 354 228 892 лева, или 6,73% от събраните от данъкоплатците насила с държавна принуда средства. Среднопретеглената реална доходност на УПФ-та за 11 години и половина съществуване е 12,52% загубаНо това е официално декларираното, истината ще излезе наяве едва когато дейността на тези “частни пенсионни фондове” бъде прекратена.

2. за цялото си успешно (за организаторите на схемата) съществуване, “професионалните частни пенсионни фондове” (данък допълнителен професионален в полза на “частни фирми” със защитата на „конституционния съд“) са нанесли реални преки загуби за населението в България от около 208 373 492 лева или 25,50% от заграбените от данъкоплатците с държавна принуда средства. Среднопретеглената реална доходност на ППФ-та за 12 години съществуване е 0,23% загуба. Отново – това е официално декларираното, истината ще излезе наяве едва когато дейността на тези “частни пенсионни фондове” бъде прекратена.

Общо декларирани реални преки загуби за населението в България – около 562 602 374 лева

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

Какви “допълнителни” пенсии ще плащат принудителните задължителни “частни пенсионни фондове”?

Работещи при тежки условия на труд – първа и втора категория – В “лична” “недосегаема” “индивидуална партида” след “професионално управление”, на средния работник тежка категория са му оцелели 2350,50 лева.

Професионалните “частни пенсионни фондове” трябваше да почнат да плащат от 2011 г. пенсии. Правителството имаше намерение да прекрати схемата, но го направи само частично, а някои народни избранници сезираха конституционния съд, защото държавата национализирала (загубите на “частните фондове”). “Конституционния съд” пък защити интересите им храбро и достойно (става дума за интересите на собствениците на “частните фирми”). В крайна сметка Парламента им даде отсрочка да почнат да плащат от 2015 г. (като дотогава НОИ ще се води много неефективен и ще отнася всички плювни).

Да си представим, че днес сме 1 януари 2015 г., а професионалните частни пенсионни фондове трябваше да почнат да плащат:
1. Мъжете биха имали право на ранна пенсия за период от 10,5 години, а жените за 12,5 години, ако са работили 10 години първа категория труд. 2. Мъжете биха имали право на ранна пенсия за период от 5,5 години, а жените за 7,5 години, ако са работили 15 години втора категория труд.
За целите на пресмятането на средната месечна ранна пенсия, ще приемем, че броя работници първа и втора категория труд са равен брой, мъжете и жените са равен брой. В такъв случай средния работник тежка категория би трябвало да получава ранна пенсия средно 9 години или 108 месеца.

На средния работник тежка категория са му оцелели 2350,50 лева. Този резултат се получава като нетните активи на професионалните пенсионни фондове се разделят на броя насилени участници в измамната схема. Това означава, че би получавал средно 2350,50 лева / 108 месеца = 21,76 лева месечно ранна пенсия.

Представители на финансовите пирамиди може да твърдят, че това е временно явление, заради кризата, обаче от графиката по-долу може да се види, че средно най-голямата ранна пенсия, на която са могли да се надяват работниците при тежки условия на труд е била около 23 лева месечно (в периода, когато за фондовата борса се говореше, че е тенджера под налягане). Няма временно явление, няма криза, схемата работи по този начин – данъкоплатеца плаща, собствениците на схемата реализират свръхпечалби, пенсионерите духат студена вода

ppf pension

По стойността на парите към юни 2013 г.

На следващата графика има проекция какви ранни пенсии средно ще могат да осигурят през 2015 г. финансовите пирамиди наречени “професионални пенсионни фондове”, които са предназначени за геноцида на работещите при първа и втора категория труд и очакващи да се пенсионират по-рано с пенсия от “частен професионален пенсионен фонд”. Графиката е базирана на постигнатите до момента резултати. От финансовите пирамиди може да възразят, че това бяха най-лошите им години досега, но напротив – това бяха най-добрите им години при които само прибираха парите на хората. Както може да се види от проекцията на база дългогодишните им резултати досега, средните ранни пенсии през 2015 г. за първа и втора категория труд хвърчат стръмно към 25 лева месечно, че и повече през 2015 г., освен ако схемата не бъде прекратена от едно отговорно правителство и стотици милиони хвърлени пари на вятъра не бъдат спестени на данъкоплатците

ppf pension pro

По стойността на парите към юни 2013 г.

Голямата далавера на схемата – “универсалните пенсионни фондове” (където са насилени да участват с 5% от доходите си всеки месец родените след 1959 г.)

В “личните” “недосегаеми” “индивидуални партиди” в така наречените универсални пенсионни фондове (данък ДЗПО в полза на “частни фирми”) към юни 2013 г. на средния данъкоплатец са му оцелели след професионалното управление (или поне така са декларирали принудителните задължителни “частни пенсионни фондове”, дано да не са излъгали) 1497,64 лева (по данни от сайта на КФН).

Как да си сметнем каква пожизнена пенсия от данък ДЗПО фонд ще получава средния човек? Трябва да се ползва за ориентир нещо като актюерските прогнози на НСИ (или още по-тежките прогнози на „частните фондове“) за очакваната продължителност на живота. След повишаването на пенсионната възраст е предвидено универсалните пенсионни фондове да почнат да плащат пенсии чак през 2023 г. на жените, и от 2025 г. на мъжете. Тогава мъжете ще могат да се пенсионират на 65, а жените на 63, ако имат и 40 години стаж, 37 съответно, иначе чак на 67.

Но да приемем, че средния човек стажа ще го има, или изискването за стаж като безобразен критерий ще е отпаднало. При това положение средният мъж на 65 годишна възраст се очаква да живее още 13,86 години. И тогава каква ще му е допълнителната пенсия от ДЗПО фонд? Нещо от рода на 1497,64 лева / 13,86 години / 12 месеца = 9,00 лева месечно? И това е постигнато за само 11 години и половина капиталово натрупване.

А жените какво ще правят? През 2023 г. жената, която ще се пенсионира ще е на 63 години. Според НСИ й остават средно 18,71 години живот след това. При това положение, пенсията, която ще получава от ДЗПО ще е нещо от рода на 1497,64 / 18,71 години / 12 месеца = 6,67 лева месечно?

Преди обаче родените след 1959 г. да си помислят, че ще получават “допълнителна пенсия” от принудителен задължителен “частен пенсионен фонд”, трябва да им се съобщи и следното, ако вече не знаят: Тъй като държавата противоконституционно е насилила всички родени след 1959 г. да се лишават от 5% от доходите си плащайки данъци в полза на “частни фирми”, (и което също е противоконституционно) пропорционално на парите, които държавата е прибрала за пенсии, но давала на “частни фирми” за управление, трябва да се направи редукция на държавната пенсия. Тоест ако принудителната вноска за ДЗПО е 5%, а за фонд “Пенсии” в НОИ е 12,8%, то държавната пенсия за родения след 1959 г. трябва да се намали с около 28%, а за компенсация данъкоплатеца роден след 1959 г. ще получи посочената по-горе “допълнителна пенсия” от универсален пенсионен фонд. А както е предвидено данък ДЗПО да стане 7% от 2017 г., то редукцията на държавната пенсия би била около 35% за насиления от държавата роден след 1959 г., да плаща данъци на “частни фирми”.

Значи да обобщим:

– мъж роден след 1959 г., може да очаква да получи редукция на държавната пенсия от порядъка на 20-30% и “допълнителна пенсия” от “частен пенсионен фонд”: 9,00 лева месечно

– жена родена след 1959 г. може да очаква да получи редукция на държавната пенсия от порядъка на 20-30% и “допълнителна пенсия” от “частен пенсионен фонд”: 6,67 лева месечно

Това обаче са астрономически суми, тъй като, а са почнали принудителните задължителни “частни пенсионни фондове” да си продават активите, а се е оказало, че те са надценени или са напълно кухи (над 50% от парите пък са облигации и тепърва трябва да се изработват). Тогава тези 6-9 лева месечно ще звучат като научна фантастика и само редукцията на държавната пенсия ще остане.

На графиката по-долу – стабилният ръст на пенсиите, които частните универсални пенсионни фондове са подготвили средно на мъже и жени месечно в лева. Както може да се види много добре, през юни 2013 г. стабилно се достигна психологическата граница от 9 лева месечно средна пенсия (само за мъжете). Изключителен успех постигнат за само 11 години и половина капиталово натрупване (за собствениците на схемата)

upf pensions

По стойността на парите към юни 2013 г.

На следващата графика има една проекция какви месечни пенсии от “частен пенсионен фонд” ще бъдат постигнати за насилените с държавна принуда данъкоплатци родени след 1959 г., ако финансовите пирамиди управляват парите толкова добре, колкото досега. Както се вижда на графиката, психологическата граница от 10 лева месечна пенсия от “частен пенсионен фонд” има шанс да бъде пречупена през 2016 г., а до 2025-та да достигне до крупни нива от порядъка на 17-18 лева месечно за мъжете и 12-13 лева месечно за жените.

upf pensions pro

Данъкоплатците трябва да имат предвид, че това бяха розовите времена на най-високата възможна доходност на едни финансови пирамиди от пенсионен тип – годините, когато само прибират парите. Наближи ли момента на плащането, тогава всички почват да разбират за каква измама става дума.

fackprifu1306

Или по друг начин казано към юни 2013 г. каквото данъкоплатците са загубили пряко, организаторите на схемата са спечелили законно (за печалбите по другия начин информацията не е публична към момента).

Как работи схемата със задължителните “частни пенсионни фондове” навсякъде по света:
1. данъкоплатците плащат
2. собствениците на схемата реализират свръхпечалби
3. пенсионерите духат студена вода
4. накрая данъкоплатците плащат втори път за същото

Докато държавата продължава да упражнява протекция върху измамната схема, това ще струва около 800 милиона лева (новопостъпилите принудително събрани вноски ДЗПО и допълнителен професионален, в полза на “частните фирми”) преки лишения за населението годишно. 800 милиона допълнително дефицит на държавния бюджет + лихви.

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Май имаме проблем? Или схемата със задължителните „частни пенсионни фондове“ ще бъде закрита веднага, или при забавяне на закриването, проблемът ще стане още по-голям.

Ако от гилдията на законот(в)орчеството не се размърдат веднага и доброволно, ето я, 2014 г. е на хоризонта. Миньорите и останалите работещи при тежки условия на труд ще нахлуят с кирки и лопати при „народните представители“ (които широкото обществено мнение оприличава на нещо средно между (на академичен език казано) свине и тор, която не става и за торене) и ще им кажат лица в зурли какво си мислят за тях.

Лоша социална политика има, ако оставиш кучето си гладно. Обаче, ако угояваш няколкото си песа за сметка на мнозинството кучета, това е вече много лоша социална политика. Все пак и те не са вегетарианци, не могат да се пращат да пасат трева, падат си по елитно свинско и сланина от законот(в)орци и от онези, които им бутат какво да т(в)орят.

seth-casteel-underwater-dogs-13

Напоследък темата за „частните пенсионни фондове“ почна да става все по-актуална покрай евентуалната покупка на едно дружество с недоверчиво име и за чиито нови собственици липсва информация кои са всъщност и какво целят. Как по-точно ще си избият голямата инвестиция, която трябва да направят, освен ако нямат намерение да крадат безогледно.

Обаче дебатът не трябва да е за това, кой ще купува разните недоверчиви дружества, и кой ще източва парите за пенсии, а защо измамната схема още не е закрита и кога и как ще се закрие, че да се нанесат най-малко щети на данъкоплатците.

Сред работещите при финансовите пирамиди безспорно би трябвало да има почтени хора, би трябвало те да излязат и да си кажат какво е правено, чии интереси са били защитавани, каква част от декларираните активи са само декларирани за пред комисията за финансов надзор, но в действителност са многократно надценени. Да се установят реалните щети нанесени до момента.

Да потвърдят, че схемата през цялото време е била пълна измама и че единствените печеливши от нея са тези, които я организират.

Да заявят категорично, че дори и при най-добри намерения и професионализъм, задължителен частен пенсионен фонд дори и на теория не би могъл да се конкурира с държавното обществено осигуряване. Няма нищо толкова страшно да се каже истината, още повече, че работещите на ръководни позиции са натрупали по напълно законен начин (от парите за пенсии на другите) от заплати и бонуси солидни резерви от средства, че да излязат в пенсия веднага.

Това ще е достойна постъпка и донякъде ще оправдае кой какво е вършил през годините, а един професионалист винаги ще може да си намери почтена и добре платена работа на друго място. За останалите може да се каже само:

Шарлатани, махайте се!

Да закрием задължителните „частни пенсионни фондове“

Locations of visitors to this page
Tyxo.bg counter
Site Meter
Google Analytics Alternative
Clicky

Полша спира финансовите пирамиди в пенсионната система

На 26 юни 2013 г., Министерството на труда и социалната политика и Министерството на финансите представи доклад, в който подробно е разгледан втория стълб на пенсионната система на Полша. В доклада се анализира ефективността на втория стълб по отношение осигуряването на адекватни пенсии, както и влиянието му по отношение на държавните финанси, финансовите пазари и икономическия растеж в страната от 1999 г. насам. В допълнение доклада представя няколко възможни реформи, с които да се увеличи икономическия растеж и да се намалят разходите и рисковете за втория стълб. Докладът подлежи на публични обсъждания в следващите 2 месеца, преди предложенията в него да доведат до промени в законодателството.

През 1999 г. Полша въвежда три стълба в пенсионната си система (по същия начин, както и България): първи стълб – задължително обществено осигуряване с фонд управляван от Социалната осигурителна институция – ZUS (в България това е НОИ), втори стълб – задължителни индивидуални сметки управлявани от частни пенсионни фондове, трети стълб – доброволни пенсионни сметки, управлявани от частни фондове. В допълнение, законът приет през май 2011 г. създава към първия стълб лични сметки, които се захранват от част от вноските, които преди това са били отклонявани към втория стълб.

Ключовите области анализирани в публикувания доклад включват следното:
– таксите, които са били събирани от дружествата, които управляват частните фондове: в доклада се констатира, че събираните такси от управляващите дружества са били екстремно високи и абсолютно несвързани с постиганите резултати от инвестициите. За пример по време на финансовата криза 2008 г. дружествата, които управляват частните фондове в Полша са събрали такси в размер от 602 милиона долара, като в същата тази година за осигурените лица е постигната загуба от 6,02 милиарда долара.
– пенсионните фондове и публичните финанси: в доклада се констатира, че държавния дълг на Полша щеше да бъде 38% от БВП вместо 56%, ако втория стълб в пенсионната система никога не беше въвеждан. В доклада се отбелязва, че това щеше да означава значително по-висок кредитен рейтинг на Полша и свързаните с това по-ниски разходи по обслужването му.
– пенсионните фондове и Варшавската стокова борса: в доклада се отбелязва, че частните пенсионни фондове са изиграли ключова роля в развитието на фондовата борса, като активите им съставляват 18% от капитализацията на борсата. Обаче тази им роля се очаква да се намали значително в бъдеще, тъй като приватизацията на държавните предприятия приключва (и в България почти не остана нещо за приватизиране).

В доклада се излиза с предложени 3 възможни реформи на втория стълб на пенсионната система, включващи:
– трансфер на всички държавни облигации от частните фондове към ZUS (НОИ в България) и ограничаване на бъдещи инвестиции на частните фондове в „реалната икономика“, включително в акции и корпоративни облигации.
– участието във втория стълб на пенсионната система ще бъде доброволно. Настоящите участници ще имат 3 месеца, за да информират в писмена форма ZUS (НОИ в България) ако имат намерение да останат към втория стълб (в превод това е декларация, в която пише „Аз съм малоумен“). Онези, които не го направят се присъединяват изцяло към държавното обществено осигуряване. Новите участници на пазара на труда ще имат опцията да се присъедият към втория стълб доброволно (с декларацията „Аз съм малоумен“).
– участието във втория стълб става доброволно, но се увеличава размера на вноската за онези, които желаят да участват в него. Данъкоплатците ще имат 3 месеца да изберат дали да участват във втория стълб, като вноските за онези, които изберат доброволно да се присъединят към схемата ще трябва да правят с 2% по-висока осигуровка. В резултат общата осигуровка за пенсия за тях би се повишила от 19,52% от дохода до 21,52%. От тези вноски 4% ще се отклоняват към втория стълб (в момента 2,3%), а останалата част ще отива в ZUS (НОИ в България).

В доклада се отхвърля възможността за административна ликвидация на втория стълб, но и абсолютно се отхвърля опцията за запазване на статуквото.

И така, за който не може да чете между редовете, Полша демократично и без да бъде обвинявана и демонизирана в „национализация“ както беше направено с Унгария през 2010 г., ще се отърве от финансовите пирамиди в пенсионната си система.

В същото време в България вместо да се направи същото, разните смешници и патологични мошеници обсъждат, че нямало прозрачност кой олигарх точно щял да източва (управление му викат) наложените на населението насила и със законова принуда „частни фондове“.

Унгария, Полша, България и други страни от Източна Европа бяха насилени по един и същи начин в края на 20 век да въведат финансови пирамиди в пенсионната си система. Унгария и Полша се освобождават от измамната схема.

България кога?

Да закрием задължителните “частни пенсионни фондове”

Източници: International Update, July 2013, “Poland,” International Update, US Social Security Administration, May 2011; Social Security Programs Throughout the World: Europe, 2012US Social Security Administration, September 2012; “Polish Private Pension Funds: Outlook for 2013 After Strong 2012,” Ministry of Treasury, March 1, 2013; “Przegląd Funkcjonowania Systemu Emerytalnego,” Ministry of Labor and Social Policy and Ministry of Finance, June 2013; Ministry of Labor and Social Policy, press release, June 26, 2013; “Government Presents Three Options for Future of OFEs,” Warsaw Business Journal, June 26, 2013; “Polish Government Unveils Plans for Second-Pillar Pensions Reform,” IPE.com, June 27, 2013.

Locations of visitors to this page
Tyxo.bg counter
Site Meter
Google Analytics Alternative
Clicky

Как да получа най-голямо обезщетение за майчинство

Настоящото не е проява на антидържавническо поведение, а разкрива дупки в законодателството (може би и оставени умишлено, за подпомагане на бизнеса на някои почтени бизнесмени може би). Докато дупките не се затворят, редно е всички да знаят за тях.

Съдържание

1. Кой има право на обезщетение за майчинство

2. Обезщетение за бременност и раждане

3. Срокове за изплащане на паричното обезщетение при бременност и раждане

4. Обезщетение за отглеждане на малко дете

5. Как да се получи най-голямо обезщетение при раждането на дете

6. Как да се затворят дупките в закона

1. Кой има право на обезщетение за майчинство

Работещите по трудов договор и самоосигуряващите се лица, които са избрали да се самоосигуряват за общо заболяване и майчинство. Лицето трябва да се е осигурявало поне 12 месеца за този риск (чл. 48а от КСО). Точните текстове могат да бъдат намерени в част първа, глава четвърта, раздел втори от КСО

2. Обезщетение за бременност и раждане

– размера на обезщетението е 90% от среднодневното брутно възнаграждение по трудов договор или среднодневния осигурителен доход на самоосигуряващото се лице, върху който са внесени вноски в срок (25-то число на следващия месец парите трябва да са постъпили в НАП, ако самоосигуряващото се лице закъснее с дори 1 ден да внесе вноските, за съответния месец със закъснение за осигурителен доход ще се смята 420 лева, дори и лицето да внесе след това вноските върху по-голяма сума) през последните 24 месеца преди месеца, в който настъпва временната неработоспособност поради бременност и раждане. Дневното парично обезщетение не може да бъде по-голямо от среднодневното нетно възнаграждение за периода, от който е изчислено обезщетението, и по-малко от минималната дневна работна заплата, установена за страната.

– през последните 24 месеца преди месеца, в който настъпва временната неработоспособност поради бременност и раждане се приема, че дохода на лицето е бил в размер минималната работна заплата за България през съответния период, за дните, в които лицето:

а) не е било осигурено за общо заболяване и майчинство
б) е ползвало неплатен отпуск, който се зачита за трудов или служебен стаж
в) е ползвало отпуск за отглеждане на малко дете
г) е било осигурено по законодателството на друга държава по условията на международен договор, по който Република България е страна

За дните, включени в 24 месечния период (от който се изчислява обезщетението), през които лицето е получавало парично обезщетение от общественото осигуряване за временна неработоспособност или за бременност и раждане, се взема предвид доходът, от който е определено паричното обезщетение.

– При придобиване право на парично обезщетение при бременност и раждане през периода на изплащане на парично обезщетение за бременност и раждане или за отглеждане на дете (до втората година от раждането на детето) обезщетението е в размера, определен за предходното дете, ако това е по-благоприятно за лицето (чл. 49, ал. 2 от КСО)

За по-просто казано – първо лицето трябва задължително да има 12 месеца осигурителен стаж по трудов договор или като самоосигуряващо се лице за общо заболяване и майчинство. След това ако работи по трудов договор обезщетението ще е 90% от средния му доход за периода (но не повече от нетните пари, които взима) или 90% от дохода, върху който се самоосигурява. Ако в рамките на 2 години след раждането на дете се роди следващо (родилката трябва да получава обезщетение при бременност и раждане или да е в отпуск за отглеждане на дете до 2 години), обезщетението ще е в същия размер като за предното.

3. Срокове за изплащане на паричното обезщетение при бременност и раждане

Осигурената за общо заболяване и майчинство майка има право на парично обезщетение при бременност и раждане за срок 410 календарни дни, от които 45 дни преди раждането (чл. 50, ал. 1 от КСО). Когато раждането стане преди изтичането на 45 дни от началото на ползването на обезщетението, остатъкът до 45 дни се ползва след раждането (чл. 50, ал. 2 от КСО).

4. Обезщетение за отглеждане на малко дете

Осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за отглеждане на малко дете, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. (чл. 52а от КСО).

След изтичането на срока на обезщетението за бременност и раждане през време на допълнителния платен отпуск за отглеждане на малко дете на майката (осиновителката) се изплаща месечно парично обезщетение в размер определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (чл. 53, ал. 1 от КСО).

Парламента гласува съвсем наскоро увеличаване на обезщетението за отглеждане на дете от 1 до 2 години от 240 лева на 310 лева (колкото е минималната работна заплата). Прави впечатление обаче, че вместо да бъде вързано това обезщетение към минималната работна заплата с промяна в кодекса за социално осигуряване, само се промени закона за бюджета на ДОО и така от следващата година колко ще е обезщетението няма да е ясно – колкото се запише в закона за бюджета на ДОО за следващата година. Може парламента да е в друг състав, други политики да води и т.н.

Ако родилката след навършване 1 година на детето започне работа, за която се осигурява за майчинство (значи по трудов договор или се самоосигурява за майчинство), тогава може да получава само половината от обезщетението за отглеждане на дете до 2 години (половината от 310 = 155 лева месечно). Това обезщетение не се изплаща, ако детето е настанено в детско заведение на пълна държавна издръжка, както и при отглеждането му от лице, включено в програми за подкрепа на майчинството.

5. Как да се получи най-голямо обезщетение при раждането на дете (или как някои правят много добра доходност от майчинството)

– оптимален вариант

1. Необходима е регистрация на свободна професия
2. Лицето трябва да се самоосигурява 24 месеца до 45-те дни преди очакваното раждане на дете върху максималния осигурителен доход в страната (2200 лева месечно за 2013 г.)
3. Трябва да се роди второ дете в идеалния случай точно преди навършването на 2 годишна възраст на предходното дете.

Какъв би бил оптималния вариант в числа:
– регистрацията на свободна професия струва 15 лева и може да се направи много лесно от всеки с някакво образование (виж тук)
– осигуряването на едно самоосигуряващо се лице за 24 месеца върху максималния осигурителен доход (2200 лева) би струвало – 17,8% осигуровки за пенсия, 8% осигуровки за здраве и 3,5% осигуровки за майчинство. Общо 29,3% * 2200 = 644.60 лева месечно * 24 месеца = 15 470.40 лева
– самоосигуряващото се лице има право на 90% от средния си осигурителен доход през последните 24 месеца (това ще е 2200 лева месечно за примера, или 90% от 2200 прави 1980 лева месечно обезщетение)
– тези 1980 лева ще могат да се получават в продължение на 410 дни или кръгло 13,5 месеца. 13,5 месеца * 1 980 лева = 26 730 лева

До тук разходите за осигуровки са 15 470.40, регистрацията на свободна професия е 15 лева, общо разходи = 15 485.40 лева. Към тях трябва да се прибави и задължителното здравно осигуряване, което на самоосигуряващото се лице би му струвало 4,8% върху 420 лева или при месец с 20 работни дни това прави осигуровки от 20,16 лева месечно. За 13,5 месеца са 272,16 лева. Общо всички разходи в идеалния случай = 15 757.56 лева

Обезщетението за раждане ще е за 13,5 месеца в идеалния случай 26 730 лева или това прави възвръщаемост на инвестицията от 69,6%.

Но това не е всичко. Следва обезщетение за отглеждане на дете до 2 години (никой не спира майката да си работи на граждански договори в това време, въпроса е само да не се осигурява за майчинство, за да не й намалят обезщетението наполовина) – още 12 месеца по 310 лева = 3 720 лева. До тук приходите стават 26 730 + 3 720 = 30 450 лева. Трябва да се добавят разходи за здравни осигуровки от 21,60 лева на месец или за 12 месеца това са 241,92 лева. При кумулирани приходи 30 450 и кумулирани разходи 15 999,48 лева това е 90,3% възвръщаемост на инвестицията

Но това не е всичко. Ако много прецизно се изчисли раждането на следващо дете в рамките на навършването на 2 години на предходното, тогава майката има право на още едно обезщетение за раждане на дете в общ размер от 26 730 лева за 13,5 месеца кръгло (тъй като това е изчисленото обезщетение за предходното дете и това е по-изгодното за майката). Отново трябва да се добавят здравните осигуровки за разход през този период, или 13,5 месеца * 20,16 лева = 272.16 лева.

Общо кумулиран приход при 2 деца едно след друго, с прецизно разчитане кое кога да се роди = 30 450 + 26 730 = 57 180 лева.

Общо кумулирани разходи – 15 999,48 + 272,16 = 16 271.64 лева. Възвръщаемостта на инвестицията вече става 40 908,36 лева или 251%

И това не е всичко. Отново може да се ползва опцията за отглеждане на следващото дете от 1 до 2 години – това са нови 310 лева * 12 месеца = 3 720 лева, както и в разходната част здравните осигуровки за 12 месеца = 241,92.

Общо приходи в идеалния случай при 2 добре разчетени поредни деца = 60 900 лева

Общо разходи в идеалния случай = 16 513.56 лева

Възвръщаемост на инвестицията = 268%

(отклонение е твърде вероятно в рамките на месец и половина обезщетение за отглеждане на дете до 2 години между предходното и следващото дете)

Към тази висока доходност не трябва да се забравя и, че майката има 24 месеца с максимален осигурителен доход за пенсия и за период от около 6 години ще е здравно осигурена (разходите за което са включени в посочената по-горе цена)

Много изгодно изглежда сякаш раждането на деца? Ако това беше производство, тогава човек би си казал, че чудесно би било да се произведе още едно, точно в края на получаването на обезщетение за отглеждане на второто дете до 2 години? Обаче ако ще се произвеждат повече от 2 „единици продукция“, за да се постига толкова добра рентабилност на инвестицията, трябва да се прави нов 24 месечен период във фиктивно самоосигуряване на максималния осигурителен доход, тъй като в противен случай особено доходоносното обезщетение за раждане и отглеждане на дете до 1 година ще е едва 310 лева месечно (за третото поредно дете по схемата, обезщетението би трябвало да е върху изчисленото за второто, а за него тъй като майката е била в майчинство, дохода, от който ще се смята е минималната работна заплата). Така че третото поредно дете за нормални хора вече не е така изгодно като инвестиция. Но за някои може да е просто бизнес.

За постигане на оптимални резултати е необходимо добро планиране на събитията – кога ще е нужно осигуряване за майчинство, кога трябва да се роди детето и т.н. Липсата на поне малко икономическа грамотност е гаранция за постигане на неоптимални резултати.

– алтернативен вариант

Алтернативния вариант е за онези, които нямат образование и които не могат да се регистрират като упражняващи свободна професия (поради неграмотност и/или липса на образование). За тях може да се ползва фиктивното осигуряване на трудов договор (а в масовия случай дори и при грамотните, работещите по трудов договор завишават дохода си в месеците преди раждане целево). При фиктивното осигуряване по трудов договор е малко по-сложно, защото първо разходите за осигуровки са по-големи, след това се дължи и данък върху дохода, при положение, че доход реално няма, но данъка трябва да се плати. Съществува известен риск при искането на обезщетението и при проверка да се установи, че не е извършвана трудова дейност, а работодателя им ги е осигурявал фиктивно, за да източват осигурителния фонд и т.н. Рисковете са по-големи, но въпреки това и при фиктивното осигуряване по трудов договор рентабилността на инвестицията е много голяма.

А на някои почтени бизнесмени това им е и бизнеса. Защото има дупки в законодателството (вероятно оставени умишлено)

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

6. Как да се затворят дупките в закона свързани с обезщетенията за майчинство

Първо – незабавно трябва да се преустанови практиката самоосигуряващите се лица да могат да избират дали да се осигуряват за майчинство или не. Правото на избор означава те да се осигуряват (при това на завишен доход) само когато очакват раждане на дете и веднага след плановото раждане да се премине към пропускане на риска осигуровка за „майчинство“ и осигуряване на минималните възможни доходи. Всички трябва да се осигуряват за всички рискове, без възможност да се избягва осигуряването. Не трябва да има изключения за самоосигуряващите се лица и работещите по „граждански договори“. Понастоящем от възможността да избират, се възползват главно много добре платените професии от рода на нотариуси, адвокати, експерт счетоводители и т.н.. За тях ли точно трябва да е най-солидарна осигурителната система? Или за онези които правят бизнес от майчинството? Така ли ще се подпомага бизнеса в България?

Второ – самоосигуряващите се лица трябва да се осигуряват върху реално получения си доход през месеца, но не по-малко от минималния осигурителен доход. Да се отнеме опцията за фиктивно осигуряване върху неполучен и необложен с всички данъци (включително осигуровки) доход, с цел злоупотреба с обществената солидарност. Тази мярка ще намали „рентабилността на инвестицията“ при фиктивното самоосигуряване значително.

Трето – да не се получават обезщетения за майчинство за повече от 3 деца поради математическата невъзможност с осигуровка от 3,5% някога лицето да може да си покрие обезщетенията, които ще получи. След третото дете майката да може да получава подпомагане, но не и възможността за така дългосрочните и щедри обезщетения за майчинство, по кодекса за социално осигуряване.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Считано от 1 януари 2014 дупката в закона беше разширена. Повече по темата на Как да получа най-голямо обезщетение за майчинство от 2014

Locations of visitors to this page
Tyxo.bg counter
Site Meter
Google Analytics Alternative
Clicky
Clicky

50 лева за всяко дете?

В медийното пространство се появи новината, че парламента смята да предложи за всяко дете да се получават по 50 лева месечно, без значение от доходите на родителите му (дано само да не е партенка).

Това е много добра новина по няколко причини:
– изсветляване на икономиката – няма да е необходимо родителите на детето да работят без договори или на минимални такива, за да доказват изключителната си бедност, за да получават помощи
– намалява бюрокрацията – няма необходимост родителите да декларират доходи (нито ниски, нито високи) и въпреки това за детето ще може да се получава помощта от 50 лева на месец
– чисто политически – мярката би била харесана от хората с по-високи доходи (не абсолютно бедните се има предвид), които към момента са дискриминирани и нямат право да получават помощи за своите деца
– чисто психологически – да се преструваш на много беден, в случая с помощите за деца няма да има никакъв смисъл
– с фискални задни мисли – какво означава да подпомагаш децата? Ами това са бъдещи данъкоплатци – всяко дете един ден ще плаща данъци, ако бъде опазено, възпитано, образовано и спечелено да бъде данъкоплатец в точно тази държава, а не си избере някоя друга
– тези пари, които се дават като помощ за детето ще се използват за стимул за развитие, така че ако например детето не ходи на училище – помощите ще се спират, ако детето прави поразии в училището – помощите ще се спират. Необразованите и невъзпитаните деца може да се допусне, че един ден не биха били порядъчни данъкоплатци. Държавата трябва да стимулира създаването и възпроизводството на порядъчния данъкоплатец
– дава се за всяко дете пари директно на родителите – така остават по-малко пари в бюджета, които биха отишли за несвойствени разходи на една нормална държава – като например да се окрадат законно, но неморално, или и незаконно и неморално

Социално справедливо ли е обаче родителите на дете със 100 000 лева месечни доходи също да получават помощи за деца?
Отговорът е по-скоро да, защото тези хора ще са платили данъците върху 100 000 лева. Няма да има дискриминация за децата на по-богатите родители, но най-важното – по-малко бюрокрация и всичко ще бъде много просто – има ли дете, има помощ в един и същи размер. Не се търсят бележки за доходи, не се работи без договор, за да се доказват ниски доходи и т.н.

За това чудесно предложение обаче трябва да се намерят от някъде и пари. Колко ли може да струва на всяко дете в България по 50 лева да се дават на месец?
Нека да предположим хипотетично, че статистиката предложена от Националния статистически институт е вярна и децата до 18 годишна възраст в България са около 1,3 милиона.
1,3 милиона деца * 50 лева * 12 месеца прави 780 милиона лева разходи годишно.

Не трябва да се съмняваме, че парламента пуска партенки, за да тушира протестите в последно време, а действително има намерение да ги плати тези 780 милиона лева годишно за децата – без никакви дискриминации повече. Но от къде да ги вземе? Ще намали контрабандата? Не е сигурно, а и на кой му хрумна да прави връзката, че по-малко контрабанда значи повече събрани данъци? Може би по-малко контрабанда значи и по-малко консумация, може би? Ще вдигне данъците? Олеле… Не, по-просто е. Ето съвсем малък пакет от мерки, за да се намерят тези 780 милиона лева, които да отиват за благородното дело за всеки бъдещ данъкоплатец в България да се дават по 50 лева:

1. прекратява се дейността на финансовите пирамиди в пенсионната система, наричани универсални и професионални частни пенсионни фондове – ефектът ще бъде равен на не по-малко от 800 милиона лева по-малък дефицит на държавния бюджет, точно колкото да се финансират помощите за децата. Все пак кое е по-важно – децата или кльопачката на 10-на фирмички и онези, които стоят зад тях? Приватизация му е майката – каквото си е частно, да си бъде частно, без повече шарлатания. Въвеждането на тази промяна от 1 юли ще означава, че от 1 юли държавата ще може да плати по 50 лева месечно за всяко дете. Няма какво да се чака 2014 г.

2. въвежда се плоско данъчно-осигурително облагане в България – без таван на осигурителния доход – на всички доходите им ще се облагат по един и същи начин – и тези, които получават 350 лева месечно, и тези, които получават 130 хиляди месечно. Без повече преференции за бедни милионери – трудно ще е да се предскаже какъв ще е фискалния ефект от тази мярка, но нека за всички да е едно и също, всички да бъдат облагани плоско, сега колкото по-големи са доходите на лицето, толкова по-малко данъци плаща в процентно съотношение

3. до смяната на модела на осигурителния стаж с модела на осигурителния принос, да се замрази тавана на пенсиите и всички обезщетения от държавното обществено осигуряване, тъй като въвеждането на справедливото плоско данъчно-осигурително облагане при настоящата социално-осигурителна система може да доведе до още по-големи злоупотреби

Ако парламента тръгне с тези 3 стъпки (въпрос единствено на политическо решение), това може да се приеме от обществото като някаква декларация за почтеност и отговорност. Ако обаче се окаже, че нито за всички деца ще има по 50 лева месечно, нито ще са 50 лева, а за спиране кльопачката на финансовите пирамиди в пенсионната система и дума да не може да става, тогава парламентарните избраници трябва да си ходят кой от където е, и да не се появяват повече да дразнят хората

Някакви ограничения не трябва ли да има все пак?

Човек може да се запита, ако ще се дават помощи за всяко дете без ограничения, дали от това не може да стане добър бизнес? Може да се прави хубав бизнес при раждането, защо не и за след това. Държавата не би трябвало да подпомага подобни бизнес планове. След това може би действително трябва да има някакви ограничения, тъй като системата е за обществена солидарност, но тази обществена солидарност не може да бъде безкрайна. Може би е по-добър вариант със скала, вместо на калпак да се дават по 50 лева месечно. Но това няма ли да е противоконституционно? Даже нарушаване на регламенти на ЕС? На още по-международни организации? А да, някакви подобни патологични лъжи ще се опита да каже този законот(в)орец, който има някакви мотиви да се дава на калпак (вероятно някакъв навик от изборите при купуването на гласове). Всъщност няма абсолютно никакви правила как държавата да подпомага раждаемостта. Всичко си зависи от самата държава. Който твърди нещо различно е лъжец.

Малко примери за многообразието от варианти:
Във Великобритания за най-голямото дете се получава месечна помощ в паунди около 108€, за всяко следващо 71€ – каква е целта – да се подпомага раждането най-вече на първото дете.
В Холандия помощта за дете до 5 години е 63,88€, между 6 и 11 – 77,57€, между 12 и 17 – 91,26€. Обаче в пълен размер се изплаща само ако родителите имат годишен доход под 26147€. Над това помощта намалява пропорционално. Каква е целта? Малко дете, малки проблеми, по-голямо дете – повече разход. По-богатите семейства имат нужда от по-малко подпомагане.
В Швеция помощта за първото дете е 123€, за второто 18€, за третото 53€, за четвъртото 118€, за петото и всяко следващо 146€. Каква е целта? Не е много ясно, вероятно искат да привлекат китайци с незаконните си многолюдни семейства или може би подобни семейства от България? Или може би са си направили сметката, че семейства с повече от 3 деца в Швеция са крайна рядкост.
В Германия за първото и второто дете се полагат по 184€ евро, за третото 190€, за четвърто и всяко следващо 215€. Отново страна, която плаче за имигриращи многолюдни семейства.
В Испания помощта за всяко дете е 24,25€, което обаче значи, че ако в България помощта стане 50 лева, то може големи групи испански многолюдни семейства да имигрират на българска територия, за да получават помощи за деца.
В Латвия помощта за деца е 11€ на месец. Няма значение какъв е броя на децата в семейството

Хубаво де, имайки предвид, че всяка държава си прави каквото иска, какъв би бил най-правилния вариант за България имайки предвид спецификата в страната? Може би вариант с регресивна скала на помощта за деца от вида:
– за първо дете 75 лева месечно
– за второ дете 50 лева месечно
– за трето дете 25 лева месечно
– за четвърто и всяко следващо 10 лева
Защо точно английския вариант? Защото проблема в развитите държави (а тези в ЕС, включително и България са такива) е как да накараш семейството да има 1 дете. Там трябва да има по-голяма мотивация. Наличието на второ дете осигурява поне възпроизводство на вида. Трето дете говори за положителен естествен прираст, но който не е задължителен (реализират се и икономии от мащаба). Четвърто дете вече говори за пренаселване. Семейство с 4 или повече деца са или изключително богати от вида Бекъмови, Питови или Ал Арабови, или изключително безотговорни. На милионерите 50 лева месечно да си гледат 4 и повече от децата не са им фатални за съществуването, а безотговорността не трябва да се поощрява. В безотговорните семейства не се отглеждат порядъчни данъкоплатци, а на държавата непорядъчни не й трябват. Затова регресивна скала при помощите за деца с основен акцент на първото дете, до максимум третото би трябвало да бъде новата система за подпомагане за отглеждане на деца.
50 лева на калпак прилича на нищо по-различно от предизборно купуване на гласове

Locations of visitors to this page
Tyxo.bg counter
Site Meter
Google Analytics Alternative
Clicky

Реформа на корпоративното подоходно облагане

Възможно ли е данък печалба да бъде 0%? А данъка върху дивидентите да бъде 0%? А данъка върху добавената стойност също да бъде 0%?

Ситуацията в България днес

В България данък печалба за фирмите през 2013 г. от 10% (15% за едноличните търговци) е сравним с този на офшорните зони (престъпно нисък). Данъка върху добавената стойност е 20% – в рамките на нормалното за Европейския съюз. Данъкът върху дивидентите е 5% – почти всички страни в съюза ползват тази ставка.

Дебатите водени публично по отношение на корпоративния данък са трябва ли ставката за всички фирми да бъде една и съща или за тези с по-голяма печалба да има по-висока ставка (да обложим богатите повече, за да има социална справедливост).

По отношение на данъка върху дивидентите някои организации ламтящи за власт предлагат да се занули. Донякъде може и да имат право. Приходите от данък върху дивидентите са нищожни, някои от причините за което са, че повечето нормални фирми не се докарват до положение да разпределят дивиденти (печалбата е разпределена законно много преди този данък, законът го позволява), само някои чуждестранни инвеститори си позволяват да разпределят дивиденти и да бъдат облагани с още един данък (всъщност корпоративния данък + данък дивиденти в България, за тези инвеститори е мечтано облагане, несравнимо по-ниско от това, които би им било иззето от собствената им страна, и с почти радост си плащат всичко съвестно).

За данъка върху добавената стойност – дебатите са трябва ли да бъде ставката една за всички продукти, защо за книгите и лекарствата например да не е по-ниска? Някои предлагат и по-нисък размер на ДДС за всички блага, но в близките години имаше опасност и ставката за ДДС да се повиши.

Няма дебати обаче за философията на данъците. Настоящата система ли е правилния начин да се облагат фирмите и косвено населението?

За какво ни е данък върху печалбата, ако има мотивация да не се декларира печалба?

С данък върху печалбата най-просто казано се облага разликата между приходите и разходите на фирмите (и други задължени лица). Приходите са желан резултат от дейността на фирмите. Разходите нежелан в почти всички случаи. Колкото по-голяма е ножицата между приходите и разходите на дадената фирма, толкова по-добре за нея. По-голямата печалба говори за по-добра ефективност (оптимално ползване на ресурсите, с които организацията разполага). Търсенето на по-добра ефективност би трябвало да е рационалното поведение на всяка организация.

Обаче рационалното поведение на организациите стремящи се към печалба започва да се изкривява ако държавата ще облага печалбата. Не беше ли печалбата израз на по-добрата ефективност? При равни други условия ако фирмите А и B правят по 100 единици приход, тази от двете, която има по-малко разходи (значи по-добре управлява дейността си) ще има по-голяма печалба. И двете фирми би трябвало да се стремят към по-малко разходи, към по-добро управление, към повече печалба. Да допуснем, че А успява да реализира приход от 100 единици с разходи за 50 единици. Печалбата е 50 единици. Според данъчната система в България тази фирма ще дължи 5 единици корпоративен данък. Ако В успява да реализира приход от 100 единици с разходи за 100 единици – печалбата е 0 единици. Тази фирма няма да дължи никакви данъци. Значи какво се получава в случая – по-добре управляваш дейността си, по-ефективен си – държавата те наказва с данък. Реализираш 100 единици приход със 100 единици разходи – печалба няма никаква, ефективност няма никаква. Наливаш от пусто в празно, и вместо някой да те накаже за подобра разточителност, получаваш бонус от държавата – никакво данъчно облагане.

Има ли обществото полза от организации, които ще получат 1 единица полезен ресурс с разходи от 1 единица полезен ресурс? За какво функционират изобщо? Нещо да се върти? Сигурно и от това има някакъв смисъл.

Но защо държавата иска да наказва този, който управлява дейността си по-добре, този, който е по-ефективен? Ами ефективността не е ли начина в бъдещето доминиращия вид на планетата един ден да оцелява успешно само поради това, че може с по-малко ресурси да постига по-добри резултати? И ако е така защо държавата го играе наобратно?

Но нали държавата от някъде трябва да си събере данъците

По тази тема има много спорове – някои казват, че държавната намеса трябва да е минимална (значи минимална част от разходите на едно общество трябва да се правят от държавата, което значи и, че няма да е толкова лошо ако държавата изобщо не събира данъци), други са на обратната позиция – че държавата трябва да е по-активна – да харчи повече, което автоматично би трябвало да значи, че трябва да се събират повече данъци (или да се обезценяват парите в обръщение елегантно). И все пак не може да не се признае, че след като абстрактното поняние „държава“ съществува в днешното модерно общество, значи  от подобна организация, която да прави разходи в обществена полза и да събира данъци от същото това общество, има някакъв смисъл. Но от къде да си събере данъците държавата?

Дали е по-добре ако се облага печалбата (разликата между приходи и разходи) или има и друг вариант?

Защо държавата просто да не си стои неутрално и да си събира данъците директно от приходите на фирмите?

И как да стане тази работа? Ако се облагат приходите на фирмите с една и съща ставка, а не печалбата, тогава интереса на държавата ще съвпадне с интереса на фирмите – фирмите се стремят към повече приходи, за да имат по-голяма печалба (без приходи е невъзможно да има печалба) и държавата би трябвало по всякакъв начин да ги стимулира да имат повече приходи, за да плащат и повече данъци, нали? Държавата няма нужда да се интересува какви разходи правят фирмите – това си е техен проблем. Когато ти облагат не печалбата, а приходите, нямаш стимул да правиш разходи (къде истински, къде документални), за да си намаляваш печалбата в интерес намаляване на данъчното облагане. Държавата ще си вземе своето, фирмите и техните счетоводители няма да са с основна мисъл в главата си „от къде да намерим повече разходи да направим, че да избегнем данъци“, а как да се правят повече приходи, нищо, че те ще бъдат облагани. В това „нищо“ обаче е важно да се заложи, че данъка върху приходите трябва да е достатъчно нисък, че за всяка фирма малкото облагане да не си струва изобщо да го мисли. Например 5% данък върху приходите. Само това? И отпада данъка върху печалбата от 10%? Отпада данъка върху дивидентите от 5%? Ами да, държавата ще си е взела своето с 5-те процента данък върху прихода на фирмата и няма никакъв по-нататъшен интерес да се бърка в разходите на фирмите. Направили ли са ги тези разходи, не са ли ги направили. Има ли „скрито разпределение на печалбата“, няма ли. Това държавата няма да я интересува повече, каквото искат да правят с приходите си, след като са си платили данъка върху тях.

Но как така ще се облагат приходите на фирмите, те нали правят и разходи, не е честно?

Парадоксално, че доходите на физическите лица се облагат, а какви разходи правят държавата не се интересува, нали? И това е честно? Значи на крайния потребител може да му се облагат приходите от заплата без държавата да се съобразява какви минимална разходи трябва да направи съответния човек, за да оцелява например, обаче когато става дума за фирмите не е честно само приходите им да се гледат, трябва и разходите (така че да е възможно и никакъв данък да не се събере)? Е, доста странна е тази честност във всеки случай.

Концентрация на данъчните върху само една дейност, за по-голяма ефективност

Да си събира държавата 5-те процента данък върху приходите, без компромиси и преференции за никой. Плосък данък за всички, без възможност за избягването му. Известен факт е, че колкото един закон е по-прост и кратък, толкова е по-лесно да се спазва, толкова по-лесно ще е и на данъчните да следят дали се спазва. Защото за скромните заплати в публичния сектор трудно ще се намерят масово данъчни, които да разбират от една много сложна материя (толкова сложна, че и този, който е писал закона не е наясно какво точно е написал). Когато данъчните не си знаят законите, които трябва да следят дали се спазват, напълно естествено е законите да не се спазват, а хазната да бъде ощетявана. Затова хайде да е просто, много да е просто, че и да се спазва каквото трябва да се спазва. А данъчните ще се профилират единствено в приходната част – фирмите да не пропуснат случайно да си декларират прихода и да си внесат данъка.

Данък печалба и данък дивиденти няма да има, ами ДДС?

Много се говори за източването на ДДС между враждуващите лагери жадни за власт. Защо да не се направи източването на ДДС невъзможно? Защо ДДС да не бъде със ставка 0%?

Всъщност държавата ще си е взела своето с данъка върху приходите на фирмите. Фирмите (изрядните сред тях) няма да бъдат повече слуги на държавата да й събират ДДС-то. Но по-важното и от значителен обществен интерес ще бъде, че ДДС няма да може да се източва. Да правиш разходи, за да си връщаш ДДС не би трябвало да е голямо постижение и повод за гордост.

Със ставка 0% България ще може да предложи най-ниския данък върху добавената стойност в целия Европейски съюз. Край на борбата с ДДС измамите, защото такива няма да е възможно да има.

Плосък данък върху приходите 5%, данък върху печалбата 0%, данък дивиденти 0%, ДДС 0%, без преференции за никой, без вратички. Специализация на данъчните в събирането на данък върху нещо, без което никоя нормална фирма не може да съществува. И всъщност на пазара ще останат единствено фирмите, които имат нормалната цел – да правят повече приходи, а не да правят разходи. Полза от разходите няма да има никаква.

Няма да има повече данъци върху разходите, няма да има данъчни амортизационни планове и други архаизми, няма да има временни и невременни разлики, няма да има закони от десетки и стотици страници, в които текста описващ кога е променян закона е повече от самия текст на закона.

А счетоводителите няма ли да останат без работа?

Всъщност не, защото отчетостта на този данък върху приходите ще трябва да се прави ежемесечно и въпреки, че декларирането и отчитането ще бъде елементарно, за счетоводителите ще има на практика ежемесечно приключване, а не годишно такова, което ще стане напълно излишно от данъчна гледна точка, тъй като данък печалба на годишна база повече няма да има. Държавата ще си събира данък върху приходите на фирмите на месечна база в сроковете за подаване на ДДС декларациите. Но също