Здравно осигуряване в България

Съдържание

  1. Общи положения в здравеопазването
  2. Кой е задължително осигурен за здраве в здравната каса
  3. Какво предлага задължителното здравно осигуряване
  4. Такси, които осигурените лица заплащат при ползване на здравни услуги
  5. Задължителни вноски за здравно осигуряване
  6. Здравно осигуряване при пребиваване в чужбина
  7. Авансово плащане на здравни вноски
  8. Обхват на медицинската помощ при задължителното здравно осигуряване
  9. Проверка на личния здравноосигурителен статус
  10. Издаване на документи, необходими за упражняване на здравноосигурителни права съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност
  11. Административни наказания, загуба и възстановяване на права

 

1. Общи положения в здравеопазването

Здравеопазването е част от системата за национална сигурност във всяка една страна. Как се реализира тази система на практика, много си зависи от конкретната държава.

Основните начини за финансиране на една здравна система са 2:

– Чрез данъци – теоретично се смята, че при този вариант толкова важния отрасъл би бил твърде зависим от волята на управляващите, в следствие на което здравната система би била изложена на корупционни практики при определени обстоятелства.

– Чрез здравни осигуровки (данъци със специално предназначение) – това се смята за най-добрия начин за финансиране на здравеопазването, тъй като осигуровките са данъци със специално предназначение (а бедните милионери осигуровка не ги лови) и няма как управляващите да злоупотребят със средствата. Те могат да се харчат само за съответното направление (здраве, пенсии, майчинство, безработица и т.н.).

Не че има в действителност някаква разлика дали „плоския данък“ общ доход (ДОД) ще е 18%, а няма да се плаща здравна осигуровка (и 8% от общия данък ще се харчат за здравеопазване), или ще има „плосък данък“ 10% и здравна осигуровка 8%. А, има, как да няма. Ако в действителност имаше плоски данъци в България, тогава нямаше да има социално подпомагане за бедни милионери. Какво щяха да правят те тогава? За тях е направена цялата тази схема с „плоския данък“.

Но освен социалното подпомагане на бедните милионери, отделното събиране (за статистиката) на здравната осигуровка от ДОД създава у бранша „здравна система“ лъжовна сигурност, че 8% от доходите на хората ще постъпят за харчене от здравеопазването. Всъщност тези 8% се изземват от населението, защото парламентът така е решил. Утре може да реши здравната осигуровка да си се върне на 6% както си беше преди няколко години.

Може би някой ще си спомни защо беше увеличена здравната осигуровка от 6% на 8%. Преди няколко години лобисти се опитаха да прокарат въвеждането на финансови пирамиди по примера на принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“ и в здравната система. Тези 2% допълнително облагане на населението трябваше да отидат във виртуални „лични сметки“ и да се управляват от „частни фирми“. Точно по схемата с ДЗПО. За щастие поне тази катастрофа не се състоя, но някак си данък здраве си остана на 8%, вместо да се върне на 6%, както е бил преди лобистите да се опитат да съсипят окончателно и здравната система. Пак ще се пробват, нали умишлено се полагат всички възможни средства, за да се компрометира здравната каса и да се дадат парите на „чуждестранни инвеститори“, които няма да допускат никакви злоупотреби, защото те ще управляват много хубаво. Ще са частни, и в техен интерес ще е да не отпускат никакви пари за здравеопазване. Също така здравна осигуровка от 8% със сигурност няма да им стига, нали и за тях трябва да има печалба? Значи когато лобистите се пробват отново да въведат финансови пирамиди и в здравеопазването, населението може да очаква ново повишение на данък здраве, като много хубаво ще му се предложи повечето пари, които се изземват принудително, да отиват в „лична сметка“, която няма да се харчи солидарно за други хора (нали на населението му се внушава, че солидарността към други хора е нещо лошо). Хайде по-добре солидарността да не е към хора, а към „частните фирми“, които принудително задължително да прибират за управление данък здраве. Друг възможен сценарий е данък здраве да не се увеличава в началото на повече от 8%, но част от вноската да отива в принудителни задължителни „частни здравни фондове“. Това е номерът с грамажа на хляба – гледаш цената на хляба си стои една и съща, но при по-внимателно вглеждане грамажа намален. Така че когато лобистите отново предложат част от данък здраве да се дава на „частни фирми“, а не на лошата здравна каса, то задължително ще означава, че грамажа (рисковете, за които здравната каса плаща – например вместо 2 пломби на зъб годишно, ще се полага 1, или при лечение значително по-скъпо ще му бъде доплащането на здравно осигурения и т.н.) ще бъде намален.

Отделно от това, внушението, че задължителен „частен здравен фонд“ би бил по-ефективен от здравната каса и, че трябва да се разруши държавния монопол при здравеопазването, е отново проява на най-нагъл лобизъм.

Чисто математически при равни други условия, нещата стоят така:

Здравна каса = разходи за здравеопазване + разходи за издръжка на здравната каса

Частен здравен фонд = разходи за здравеопазване + разходи за издръжка на частния здравен фонд + печалба на собствениците на този здравен фонд

Ама те „частниците“ знаят как да оптимизират дейността, че да не излиза по-скъпо. И от къде точно ще режат? От печалбата на собствениците на схемата, или от разходите за лечение на болните?

А може би трябва да се спомене и че един принудителен задължителен „частен здравен фонд“ ще се стреми към постигане на частен монопол върху здравната система. Тоест ще трябват допълнително разходи за медийна пропаганда, за подкупи и т.н. Иначе схемата няма да работи.

И внимание, написаното по-горе важи за основната идея на лобистите – и здравеопазването да се приватизира. При допълнителното доброволно осигуряване в частен фонд вече нещата не стоят така. Там човекът отива и сам си вкарва парите – тоест доброволния частен фонд действително трябва да предлага най-добра допълнителна услуга, на най-добра цена. Действително тогава може да има конкуренция между фирмите и те действително могат да се наричат частни. Но те и сега си съществуват и който иска може да ги ползва и да се осигурява допълнително.

Идеята на лобистите обаче е не да се подобри здравеопазването, а да се накара населението да плаща данък здраве на „частни фирми“. Държавният монопол върху системата за национална сигурност – клон здравеопазване, да се превърне в частен монопол. Но това е публична тайна, не казвайте на никой.

2. Кой е задължително осигурен за здраве в здравната каса

1. Всички български граждани, които не са граждани и на друга държава са задължително осигурени в здравната каса.

2. българските граждани, които са граждани и на друга държава и постоянно живеят на територията на Република България.

3. чуждите граждани или лицата без гражданство, на които е разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, освен ако е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна.

4. лицата с предоставен статут на бежанец, хуманитарен статут или с предоставено право на убежище.

5. чуждестранните студенти и докторанти, приети за обучение във висши училища и научни организации в България.

6. лицата, извън посочените в т. 1 – 5, за които се прилага законодателството на Република България съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност.

Не са задължително осигурени в здравната каса лицата, които съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност подлежат на здравно осигуряване в друга държава членка на Европейския съюз.

Задължението за осигуряване възниква:

– за всички български граждани – от датата на раждането.

– за чуждите граждани – от датата на получаването на разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване.

– за бежанците – от датата на откриването на производство за предоставяне статут на бежанец или право на убежище.

– за чуждестранните студенти и докторанти – от датата на записването в съответното висше училище или научна организация

– за всички останали случаи – от датата на възникване на основанието за осигуряване.

3. Какво предлага задължителното здравно осигуряване

Задължителното здравно осигуряване гарантира свободен достъп на осигурените лица до медицинска помощ чрез определен по вид, обхват и обем пакет от здравни дейности, както и свободен избор на изпълнител, сключил договор с районна здравноосигурителна каса.

Правото на избор е валидно за цялата територия на страната и не може да бъде ограничавано по географски и/или административни основания. (чл. 4, ал. 2 от ЗЗО)

Условията и редът за упражняване правото на достъп и свободен избор на осигурените лица до медицинска помощ се уреждат с наредба и в националните рамкови договори.

Задължителното здравно осигуряване предоставя основен пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на здравната каса.

Който има финансови възможности, може да отиде при някой частен здравен фонд и доброволно да сключи договор, с който да има защита за финансовото обезпечаване на определени здравни услуги и стоки срещу заплащане на здравноосигурителни премии.

Задължително осигурените имат право:

– да получават медицинска помощ в обхвата на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК (здравната каса);

– да избират лекар от лечебно заведение за първична медицинска помощ, сключило договор с РЗОК (районната здравна каса);

– на спешна помощ там, където попаднат;

– да получават информация от РЗОК за договорите, сключени от нея с изпълнителите на медицинска помощ;

– да участват в управлението на НЗОК чрез свои представители;

– да подават жалби пред директора на съответната РЗОК при нарушения на закона и на договорите;

– да получат документ, необходим за упражняване на здравноосигурителните им права в съответствие с правилата за координация на системите за социална сигурност;

– да получат частично или напълно стойността на направените разходи за медицинска помощ в чужбина само когато са получили предварително разрешение за това от НЗОК – разрешението се дава само за видовете медицинска помощ, която не се извършва в страната.

4. Такси, които осигурените лица заплащат при ползване на здравни услуги

По принцип всички са задължително осигурени здравно, но с оглед на това всеки да не почне да изисква здравни грижи и без да има нужда от тях, е сложена минимална такса, която все пак да е бариера срещу свръхконсумацията на здравни услуги.

Задължително осигурените в здравната каса заплащат на лекаря, лекаря по дентална медицина или на лечебното заведение суми, както следва:

– за всяко посещение при лекаря или лекаря по дентална медицина – по 1 на сто от минималната работна заплата, установена за страната (2,70 лева, а от 1 май 2012 г. – 2,90 лева)

– за всеки ден болнично лечение – по 2 на сто от минималната работна заплата, установена за страната (5,40 лева, а от 1 май 2012 г. – 5,80 лева), но не повече от 10 дни годишно

Лекарят, лекарят по дентална медицина или лечебното заведение издават на лицата документ за заплатените суми. Взимайте си документа, защото е възможно в противен случай да се върши някакво данъчно нарушение от страна на лекарите или заведението.

От заплащането на посочените по-горе такси са освободени:

– лицата със заболявания, определени по списък към Националния рамков договор

– малолетни (до 14 годишна възраст)

– непълнолетни (до 18 годишна възраст), които не работят

– пострадали при или по повод отбраната на страната

– ветерани от войните

– военноинвалиди

– задържаните под стража лица

– задържаните на основание чл. 63 от Закона за Министерството на вътрешните работи

– задържани на основание чл. 125, ал. 1 от Закона за Държавна агенция „Национална сигурност или лишени от свобода

– социално слаби, получаващи помощи по Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане

– лица, настанени в домове по чл. 36, ал. 3, т. 1 от същия правилник

– медицински специалисти

Ако някой търси пенсионерите в списъка с освободените – няма ги, като основен потребител на здравни услуги те са длъжни да заплащат посочените по-горе такси.

5. Задължителни вноски за здравно осигуряване

Вноската за здравно осигуряване е 8% съгласно закона за здравното осигуряване.

Задължително осигурените за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица, са задължително и здравно осигурени, а това са:

– работниците и служителите, наети на работа за повече от пет работни дни, или 40 часа, през един календарен месец, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансиране, с изключение на морските лица;

– държавните служители;

– съдиите, прокурорите, следователите, държавните съдебни изпълнители, съдиите по вписванията и съдебните служители, както и членовете на Висшия съдебен съвет и инспекторите в инспектората към Висшия съдебен съвет;

– военнослужещите по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи и Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, държавните служители по Закона за Държавна агенция „Национална сигурност, както и лицата по чл. 69, ал. 5;

– членовете на кооперации, упражняващи трудова дейност и получаващи възнаграждение в кооперацията; членовете на кооперации, работещи без трудови правоотношения в кооперацията, не се осигуряват за безработица;

– лицата, които работят по втори или по допълнителен трудов договор;

– изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества, едноличните търговци, неперсонифицираните дружества, както и синдиците и ликвидаторите;

– лицата, упражняващи трудова дейност и получаващи доходи на изборни длъжности, както и служителите с духовно звание на Българската православна църква и други регистрирани вероизповедания по Закона за вероизповеданията;

– специализантите, които получават възнаграждение по договор за обучение за придобиване на специалност от номенклатурата на специалностите, определена по реда на чл. 181, ал. 1 от Закона за здравето.

Работниците и служителите, наети на работа при един работодател за не повече от 5 работни дни (40 часа) през календарния месец или наети на работа при повече работодатели – при всеки от тях за не повече от 5 работни дни (40 часа) през календарния месец, се осигуряват задължително за инвалидност, старост и смърт, за трудова злополука и професионална болест, и задължително са здравно осигурени.

За работещите по трудов договор вноската за здравно осигуряване (данък здраве) от 8%, се поделя между работодателя и служителя в съотношение 4,8% към 3,2%. При държавните служители вноската е за сметка на държавата.

За лицата в неплатен отпуск, които не подлежат на осигуряване на друго основание, вноската се определя върху половината от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица (210 лева през 2012 г., или вноската е 16,80 лева месечно), определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване; вноската е изцяло за сметка на осигуреното лице – когато неплатеният отпуск е по негово желание, и за сметка на работодателя – когато неплатеният отпуск е за отглеждане на дете по реда на чл. 165, ал. 1 и чл. 167а от Кодекса на труда или поради производствена необходимост и престой; вноската се внася чрез съответното предприятие или организация до края на месеца, следващ този, за който се отнася.

Върху поне минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица (420 лева) се осигуряват:

– регистрираните като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност;

– упражняващите трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества;

– регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители.

Морските лица се осигуряват за своя сметка върху поне минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица (420 лева). Вноските се удържат и внасят от работодателя им.

За работещите без трудово правоотношение (по граждански договор):

– ако  са осигурени по трудов договор, вноските се правят върху осигурителния доход и се поделят между работодател и служител в съотношение 4,8% към 3,2%.

– ако не са осигурени по трудов договор, здравни осигуровки се правят ако осигурителния доход от всички договори през месеца е не по-нисък от минималната работна заплата (270 лева, а от 1 май 2012 г. 290 лева), в противен случай лицето е длъжно да се осигурява за своя сметка върху половината от минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица (210 лева, или вноската е 16,80 лева месечно).

За пенсионерите вноските за здравно осигуряване са за сметка на републиканския бюджет.

За лицата във временна неработоспособност поради болест, бременност и раждане и отпуск за отглеждане на малко дете по реда на чл. 164, ал. 1 и 3 от Кодекса на труда, осигуровката се внася върху минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица. Вноските са за сметка на работодателя и са равни на дължимата от него част от вноската, като се внасят едновременно с изплащането на месечното възнаграждение. Осигурителните вноски за лицата, които се осигуряват за своя сметка, са в същия размер и се внасят до 10-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят, върху минимален осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, съответно за регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. За възнаграждението през първите 3 дни от временната неработоспособност, вноските се правят върху среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност, но не по-малко от среднодневното уговорено възнаграждение, като се поделят между работодател и служител в съотношение 4,8% към 3,2%.

Получаващите доходи на различни основания (трудови и граждански договори) вноските се дължат върху сбора от осигурителния им доход.

За служителите на Българската православна църква и други признати по нормативно-установен ред вероизповедания, които не получават възнаграждения за извършвана дейност, вноски се правят върху минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица (420 лева) и са за сметка на централното ръководство на съответното вероизповедание.

За получаващите обезщетение за безработица вноските се правят върху размерът на изплатеното обезщетение и са за сметка на републиканския бюджет.

За сметка на държавния бюджет се осигуряват:

– ветераните от войните и военноинвалидите;

– инвалидите, пострадали при или по повод на отбраната на страната, по време на наборна военна служба, при природни бедствия и аварии;

– пострадалите при изпълнение на служебния си дълг служители на Министерството на вътрешните работи и държавните служители.

За сметка на държавния бюджет върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица (420 лева) от 2013 г., са осигурени:

– лицата до 18-годишна възраст и след навършване на тази възраст, ако учат редовно – до завършване на средно образование;

– студентите – редовно обучение във висши училища до навършване на 26-годишна възраст, и докторантите на редовно обучение по държавна поръчка;

– чуждестранните студенти – редовно обучение, до навършване на 26-годишна възраст и докторантите на редовно обучение, приети във висши училища и научни организации в България;

– гражданите, които отговарят на условията за получаване на месечни социални помощи и целеви помощи за отопление по реда на Закона за социално подпомагане, ако не са осигурени на друго основание, както и настанените в специализирани институции за социални услуги и приетите за обслужване в социални учебно-професионални центрове и центрове за временно настаняване, центрове за настаняване от семеен тип, преходни жилища, защитени жилища, наблюдавани жилища и кризисни центрове;

– задържаните под стража или лишените от свобода;

– лицата в производство за предоставяне на статут на бежанец или право на убежище;

– родителите, осиновителите или съпрузите, които полагат грижи за инвалиди със загубена работоспособност над 90 на сто, които постоянно се нуждаят от чужда помощ;

– лицата, получаващи обезщетения по чл. 230 и 231 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България – за периода на получаване на обезщетението.

Всички останали, които не са здравно осигурени на някое от изброените по-горе основания, са длъжни да:

– внасят осигурителни вноски върху осигурителен доход не по-малък от половината от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица (210 лева, или вноска от 16,80 лева на месец), определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване – до 10-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят, и извършват годишно изравняване на осигурителния доход съгласно данните от данъчната декларация;

– подават декларация в срок до края на месеца, следващ месеца на възникване на това обстоятелство, по ред, определен с наредба на министъра на финансите.

Размера на дължимата здравноосигурителна вноска се съобщава на лицата чрез средствата за масово осведомяване или от длъжностно лице при подаване на декларацията. Когато не е подадена декларация или вноските не са внесени в срок, може да бъде издаден акт за установяване на задължението от органите по приходите без извършване на ревизия. Актът може да се обжалва по реда на чл. 107, ал. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс в 14 дневен срок от получаването му пред директора на териториалната дирекция на НАП.

Максималния осигурителен доход, върху който се дължат здравни вноски е 2000 лева месечно.

6. Здравно осигуряване при пребиваване в чужбина

Българските граждани, които са длъжни да осигуряват себе си и пребивават в чужбина повече от 183 дни през една календарна година, могат да не заплащат здравноосигурителни вноски до края на съответната календарна година, смятано от датата на напускане на страната, и за всяка следваща календарна година след предварително подадено заявление до Националната агенция за приходите. Здравноосигурителните права им права след завръщането им в страната, се възстановяват след изтичане на 6 последователни месеца, през които лицето е здравно осигурявано. Здравноосигурителните права на лицата след завръщането им в страната могат да се възстановят и след еднократно заплащане на сума в размер на 12 здравноосигурителни вноски върху минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица (420 лева, или 12 вноски по 33,60 лева = общо 403,20 лева). Сумите се внасят в териториалните дирекции на НАП. До възстановяване на осигурителните права, лицата заплащат стойността на оказаната им в страната медицинска помощ на изпълнителите.

7. Авансово плащане на здравни вноски

Изброените по-долу лица могат да заплатят здравноосигурителните вноски авансово за избран от тях период:

–          регистрираните като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност;

–          упражняващите трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества;

–          регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители;

–          всички, които не са здравно осигурени на някакво основание.

Вноските се плащат по банков път или с пощенски запис.

8. Обхват на медицинската помощ при задължителното здравно осигуряване

Здравната каса плаща за оказването на следните видове медицинска помощ:

–          медицински и дентални дейности за предпазване от заболявания;

–          медицински и дентални дейности за ранно откриване на заболявания;

–          извънболнична и болнична медицинска помощ за диагностика и лечение по повод на заболяване;

–          долекуване, продължително лечение и медицинска рехабилитация;

–          неотложна медицинска помощ;

–          медицински грижи при бременност, раждане и майчинство;

–          медицински грижи по чл. 82, ал. 1, т. 2 от Закона за здравето;

–          аборти по медицински показания и при бременност от изнасилване;

–          дентална помощ;

–          медицински грижи при лечение в дома;

–          предписване и отпускане на разрешени за употреба лекарства, предназначени за домашно лечение на територията на страната;

–          предписване и отпускане на медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели;

–          медицинска експертиза на трудоспособността;

–          транспортни услуги по медицински показания.

Медицинската помощ извън изброената по-горе и договореното в Националния рамков договор не се заплаща от НЗОК.

Министърът на здравеопазването определя с наредба списък на заболяванията, за чието домашно лечение НЗОК заплаща лекарства, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели напълно или частично. Списъка се актуализира веднъж годишно.

Условията и редът за заплащане на лекарствени продукти от позитивния лекарствен списък (чл. 262, ал. 5, т. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина), на медицински изделия и на диетични храни за специални медицински цели, се определят с наредба, издадена от министъра на здравеопазването, по предложение на надзорния съвет на НЗОК.

За денталните дейности, включени в основния пакет безплатни услуги финансирани от здравната каса, се допуска заплащане и/или доплащане от задължително здравноосигурените лица.

Качеството на оказваната медицинска помощ, заплащана от НЗОК, трябва да отговаря на националните медицински стандарти и правилата за добра медицинска практика. Правилата за добра медицинска практика съдържат изисквания за своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ.

Националната здравноосигурителна каса е длъжна да информира системно осигурените относно мерките за опазване и укрепване на здравето им.

При ползване на медицинската помощ осигурените лица са длъжни да представят документ за самоличност, а изпълнителите на медицинска и дентална помощ да извършат проверка на здравноосигурителния статус на лицата съгласно данни на Националната агенция за приходите.

Здравно неосигурените лица заплащат оказаната им медицинска помощ по цени, определени от лечебните заведения.

9. Проверка на личния здравноосигурителен статус

Всяко лице може да провери здравноосигурителния си статус на сайта на НАП:

https://inetdec.nra.bg/pls/pub/login.anonymous?caller=selectService:6,2,rep.HealthStatus.home

 

10. Издаване на документи, необходими за упражняване на здравноосигурителни права съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност

Националната здравноосигурителна каса издава документи, необходими съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност за упражняване на здравноосигурителните права на лицата, в 30-дневен срок от датата на подаване на искане от заинтересованите лица.

Искането се подава от заинтересованите лица чрез РЗОК.

Министърът на здравеопазването по предложение на управителя на НЗОК с наредба определя реда за издаване на удостоверителните документи.

Управителят на НЗОК или упълномощено от него длъжностно лице издава европейска здравноосигурителна карта със срок на валидност една година. Ако заявителят е непълнолетен, срокът на валидност на европейската здравноосигурителна карта е до навършване на пълнолетие, но не по-малко от една година и не повече от 5 години. Когато заявителят е лице, което получава пенсия за осигурителен стаж и възраст, срокът на валидност на европейската здравноосигурителна карта е 10 години, а ако лицето получава пенсия за инвалидност – за срока на отпуснатата пенсия, но не повече от 10 години.

Издадена европейска здравноосигурителна карта се обявява от управителя на НЗОК или от упълномощено от него длъжностно лице за невалидна, когато:

1. здравноосигуреното лице заяви, че картата е изгубена, открадната или унищожена;

2. здравноосигуреното лице е починало;

3. лицето е загубило правото НЗОК да заплати за оказаната му медицинска помощ ако има неплатени здравни вноски за 3 от последните 36 месеца, освен ако до датата на обявяването на картата за невалидна възстанови здравноосигурителните си права, както и в случаите когато лицето пребивава в чужбина за повече от 183 дни в календарната година и не са се осигурявали.

Европейската здравноосигурителна карта е препоръчителна за здравноосигурените при временното им пребиваване в държава – членка на Европейския съюз, държавите от Европейското икономическо пространство и Конфедерация Швейцария.

11. Административни наказания, загуба и възстановяване на права

Длъжностно лице на работодател или работодател, който не предостави информация, дължима по закона за здравното осигуряване, или дава невярна информация за осигурителните си отношения с НЗОК, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв. за физическите лица, с имуществена санкция от 500 до 1000 лв. за едноличните търговци и с имуществена санкция от 2000 до 4000 лв. за юридическите лица. За повторно и за всяко следващо нарушение глобата е 2000 лв. за физическите лица, а имуществената санкция е 2000 лв. за едноличните търговци и 8000 лв. за юридическите лица. Ако нарушението е извършено от осигурено лице, глобата е от 300 до 500 лв., а за повторно и всяко следващо нарушение – 150 лв.

Длъжностно лице на работодател или работодател, който не заплаща вноските за осигуряване на лица, за които е длъжен да плати, се наказва с глоба в размер от 2000 до 4000 лв. за физическите лица или имуществена санкция за едноличните търговци и юридическите лица в размер от 4000 да 8000 лв. За повторно нарушение глобата е от 4000 до 8000 лв., а имуществената санкция е от 10 000 до 15 000 лв.

Самоосигуряващо се лице, което не плаща дължимите осигурителни вноски за срок, по-дълъг от три месеца, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв., а за повторно нарушение – с глоба от 1000 до 3000 лв.

Лице, което не изпълни задължението си за подаване на декларация в срок края на месеца следващ месеца, от който не е здравноосигурен на никакво основание, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв., а за повторно нарушение – с глоба от 1000 до 3000 лв.

Налагането на наказание не изключва задължението за заплащане на дължимите вноски заедно със законната лихва (20% + основния лихвен процент на БНБ) за периода. 

Нарушенията се установяват с актове на контролните органи на Националната агенция за приходите. Наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на НАП или оправомощено от него длъжностно лице.

Съставянето на актовете, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления по този закон се извършва съгласно Закона за административните нарушения и наказания. Сумите от наложените глоби се внасят в приход на НЗОК, а ако глобата е на служител от НЗОК или РЗОК – в приход на републиканския бюджет. В приход на републиканския бюджет се внасят и глобите и имуществените санкции, наложени на здравноосигурителни дружества за нарушения по глава трета на закона. До 25 на сто от събраните суми от глоби, санкции, възстановените средства от изпълнители за медицинската помощ и дължимите към тях лихви могат да се разходват за стимулиране на служителите в НЗОК.

Здравноосигурителните права на лицата, които са длъжни да внасят осигурителни вноски за своя сметка, се прекъсват, в случай че лицата не са внесли повече от 3 дължими месечни осигурителни вноски за период от 36 месеца до началото на месеца, предхождащ месеца на оказаната медицинска помощ. Лицата с прекъснати здравноосигурителни права заплащат оказаната им медицинска помощ. Здравноосигурителните права на лицата се възстановяват от датата на заплащане на всички дължими здравноосигурителни вноски през последните 36 месеца. Сумите, платени за оказана медицинска помощ, не се възстановяват. Тези правила не важат за лицата пребиваващи извън страната за повече от 183 дни в календарната година и предварително подали заявление до НАП.

Когато задължението за внасяне на осигурителните вноски е на работодателя или на друго лице, невнасянето на осигурителни вноски не лишава осигуреното лице от здравноосигурителни права.

За неявяване на профилактични прегледи, регламентирани в Националния рамков договор, осигуреният губи осигурителни права за срок един месец.

Средствата, платени от здравната каса за лечение на заболявания, предизвикани от умишлено увреждане на собственото здраве, на здравето на други лица при умишлено престъпление, както и за увреждане на здравето на трети лица, извършено в състояние на алкохолно опиянение или употреба на наркотични или упойващи вещества, се възстановяват на НЗОК от причинителя заедно със законната лихва и разходите по възстановяването. За дължимата сума РЗОК може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс въз основа на извлечение от счетоводните си книги.

За останалите видове наказания отнасящи се до изпълнителите на медицинска помощ, здравни заведения и др., който се интересува може да разгледа Глава пета от Закона за здравното осигуряване.

Locations of visitors to this page
Tyxo.bg counter
Site Meter
Google Analytics Alternative
Clicky

Подготвят Чехия за разграбване

Виктор Орбан, премиерът на Унгария, охулен и оплюван от медиите като най-върл комунист, освободи страната от робството на задължителните „частни пенсионни фондове“. Дегенератите*, които притежават схемата на този вид финансови пирамиди на много места по планетата, обаче не могат да стоят на сухо за дълго, затова им е нужна нова жертва, от която да смучат, след като унгарците ги изхвърлиха. Новата жертва е Чехия.

Спомняте ли си, че в тази страна преди не много дълго време се появиха специалисти, които пророкуваха, че пенсионната възраст ще бъде 73 за младото поколение и това няма алтернатива? Това по сценария е насаждането на страх сред населението. След което се лансират спасителите (това са финансовите пирамиди по Чили схемата) – принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“.

В края на януари чешкия парламент прие закон, с който да се въведат задължителни „частни пенсионни фондове“ в страната. Законопроектът е отхвърлен от Сената и не е подписан от президента. Лобистите са разтревожени, че схемата може да почне да работи най-рано през 2013 г. (а това са пропуснати ползи за дегенератите). Схемата е представена в Чехия като част от изключително важна пенсионна реформа, тъй като разходите на държавната пенсионна система нарастват постоянно и Чехия е една от последните страни в региона, които не са предприели промени в пенсионното си осигуряване по препоръка на Световната банка.

Лобистите споделят, че пенсионната индустрия гледа на реформата като отлична възможност (естествено), въпреки, че широката общественост не е убедена какви ще са резултатите от реформата (а трябва, собствениците на финансовите пирамиди ще станат много много богати).

Според реформата, в Чехия ще се въведат задължителни „частни пенсионни фондове“, които ще получават лиценз от чешкото правителство, като всеки от тях ще предлага 4 подфонда с различен рисков профил (това са „мултифондовете“, които се опитват да се лансират и в България, за да се замаже какво се е случило с парите за пенсии).

Ще се създаде правителствен пенсионен фонд, който ще може да инвестира в облигации издадени от чешкото правителство и други страни от ЕС (я, това много прилича на „сребърния фонд“ в България, дали е случайно съвпадение?).

Вноската в принудителен задължителен „частен пенсионен фонд“ ще бъде 5% от заплатата за тези, които изберат да се присъединят към схемата (тук май отново има подозрителна прилика с данък ДЗПО 5%). Тези, които изберат да се присъединят към схемата, не могат да се откажат след това (в България обаче нямаше възможност за избор, всички родени след 1959 г. са насилени противоконституционно да плащат данъци на „частни фирми“).

През първите 6 месеца след като закона влезе в сила, всички чешки работници ще могат да се присъединят към схемата, като след това само тези под 35 годишна възраст ще могат да го направят (ау, ще пропуснат шанса на живота си).

Чили схемата работи, като държавите, в които бъде въведена започват да затъват в дългове. Неслучайно при отхвърлянето от Сената на законопроекта за въвеждане на задължителни „частни пенсионни фондове“, в Чехия се отхвърля и друг законопроект за рязко повишаване на данъка върху добавената стойност, чрез която мярка да се финансира „реформата“. Да, такива „смели реформи“ винаги вървят ръка за ръка с повишаване на данъците.

„Десно-центристката“ коалиция в Чехия е обещала да въведе пенсионна схема с „капиталово натрупване“ (за организаторите на схемата) в страната. Опозицията е твърдо против реформата, тъй като отклоняването на осигурителни вноски от държавното обществено осигуряване към „частни пенсионни фондове“ ще дестабилизира държавното пенсионно осигуряване. Този спор за „капиталовото натрупване“ е воден и преди 120 години в Германия, а резултатите когато лобистите надделеят са добре известни – „История на първата пенсионна система в Германия от времето на Ото фон Бисмарк“.

Управляващата коалиция смята, че е нереалистично да се очаква ръст на раждаемостта (защо така?), затова е необходимо да се увеличат принудителните спестявания и да се намали потреблението, като ДДС трябва да се увеличи с 40%, а приходите от приватизация ще покрият временния (за има няма 40-50 години) недостиг при държавното пенсионно осигуряване в резултат от отклоняването на осигурителни вноски към принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“.

По чилийски от Чили, където при демократично въведената реформа във времената на военна диктатура, се извършва демократична приватизация, а до днес бюджета на Чили се крепи на това, че държавата е втория най-голям износител на медна руда на планетата. Пенсиите в Чили са по-успешни от тези в България (за огранизаторите на схемата). А какво да кажем за България? Кой не помни приватизацията? Кой не е чувал за нея?

Ако някой се чуди как България може да стигне средното ниво в ЕС по стандарт на живот, то отговорът е много лесен – като другите държави като Чехия бъдат подложени на същите грабителски схеми, които се случиха в България последните 2 десетилетия.

И все пак, ако ви е малко жал за бедните чехи, предупредете ги да спрат схемата, защото едно скапано правителство идва и си отива, но щетите трябва да се понасят от хората след това.

Вместо Чехия да се срива и да стане като България под робството на „частни фирми“, по-добре България да стане като Чехия преди въвеждането на финансовите пирамиди.

Да закрием задължителните „частни пенсионни фондове“

Източници на информация:
Czech pension reform to usher in new second-pillar system
Czech Senate sends message by rejecting pensions reform bill
––
* дегенерат – духовно изродено същество
Locations of visitors to this page
Tyxo.bg counter
Site Meter
Google Analytics Alternative
Clicky

911 – Къде принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“ са инвестирали парите на данъкоплатците

Настоящото представлява справка към септември 2011 г., в какво принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“ са декларирали счетоводно (дали декларираната информация е вярна и точна, се предполага), че са инвестирали парите на данъкоплатците, след което е приложен кратък анализ върху твърде обобщената информация.

УПФ

ППФ

Общо

УПФ%

ППФ%

Общо%

І.

Инвестиции общо, в т.ч.

2 979 885

411 522

3 391 407

88,86%

90,73%

89,08%

1

Дългови ценни книжа, издадени или гарантирани от държави-членки на ЕС, други държави или техните централни банки

1 095 194

131 433

1 226 627

32,66%

28,98%

32,22%

2

Корпоративни облигации

639 935

90 775

730 710

19,08%

20,01%

19,19%

2.1

от тях: издадени или гарантирани от банки с цел финансиране на инфраструктурни и инвестиционни проекти

43 857

6 370

50 227

1,31%

1,40%

1,32%

3

Ипотечни облигации

22 572

4 485

27 057

0,67%

0,99%

0,71%

4

Общински облигации

92 692

11 493

104 185

2,76%

2,53%

2,74%

5

Акции, права и дялове

507 961

90 673

598 634

15,15%

19,99%

15,72%

5.1

Акции и права на АДСИЦ

53 140

15 233

68 373

1,58%

3,36%

1,80%

5.2

Акции и права на КИС

221 563

30 853

252 416

6,61%

6,80%

6,63%

5.3

Акции и права извън тези на АДСИЦ и КИС

233 258

44 587

277 845

6,96%

9,83%

7,30%

6

Банкови депозити

531 232

66 623

597 855

15,84%

14,69%

15,70%

7

Инвестиционни имоти

90 299

16 040

106 339

2,69%

3,54%

2,79%

ІІ.

Балансови активи общо, в т.ч.

3 353 439

453 552

3 806 991

100,00%

100,00%

100,00%

1

Инвестиции общо
от тях:

2 979 885

411 522

3 391 407

88,86%

90,73%

89,08%

1.1

ценни книжа, търгувани на чуждестранни регулирани пазари

1 321 302

145 650

1 466 952

39,40%

32,11%

38,53%

1.2

банкови депозити в  банки в чужбина

56 151

2 367

58 518

1,67%

0,52%

1,54%

2

Парични средства

324 212

35 887

360 099

9,67%

7,91%

9,46%

3

Краткосрочни вземания

49 342

6 143

55 485

1,47%

1,35%

1,46%

в хиляди лева

в % от балансовите активи

Какво става ясно от тази информация:

  1. Почти 1/3 от активите на принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“ са вкарани в държавен дълг (тоест обещание на държавата някой ден да извади пари от някъде и да плати). Една от заявките, която официално дава „Чили схемата“, е данъкоплатеца да се освободи от държавата и да осигури собствената си пенсия чрез капиталово натрупване. Съдейки по данните, с 1/3 от парите му, които са му иззети насила от държавата и дадени на „частни фирми“, е купен държавен дълг срещу комисионна. Тоест 1/3 от парите в принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“ всъщност не съществуват, а вместо тях някъде стоят вероятно хартийки, на които пише, че държавата дължи едни пари. За тези брилянтни сделки, които уж освобождават данъкоплатеца от държавата, „частните фирми“ управляващи фонда, си прибират комисионната. По този начин се постигат няколко ефекта:
    1. Данъкоплатеца си плаща данъците, от които е избягал
    2. Освен, че си ги плаща, плаща и комисионна на „частни фирми“
    3. Държавата му затъва в дългове към „частните фирми“, на които държавата е предоставила парите му, които е иззела с държавна принуда
    4. Тъй като държавата му затъва в дългове, това му гарантира, че в бъдеще ще плаща по-големи данъци, и ще търпи по-големи лишения. Не трябва да се забравя, че и едно време, при демократичните тоталитарни строеве, са карали хората доброволно-насила да си купят държавни облигации, защото това е много добра инвестиция и да не пропуснат шанса на живота си.
    5. Това е най-хубавия вариант при инвестирането на принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“, защото все пак дълга е на държавата, а държавата по всяко време може да каже „стоп – зануляваме, няма дълг повече“, а и все пак самата държава е ползвала парите за нещо (с малко повече късмет и някаква полза е имало от изхарчените средства). По-лошият вариант е, когато принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“ са купили държавни облигации (пряко или чрез посредник) на чужда държава (примерно Гърция, или Зимбабве, или Япония). Да, това са много сигурни инвестиции. Теорията казва, че да купиш държавна облигация е най-сигурната инвестиция. Лошото е, че с парите, които са иззети от населението насила, се купува държавен дълг на чужди държави. Независимо дали са от Гърция (член на ЕС), Зимбабве (друга държава) или Япония. По този начин българския данъкоплатец се лишава от настояще, за да могат в други държави да харчат. Както става ясно парите ги няма, а насреща стоят обещанията на съответните държави да платят. По данни на ЦРУ, през 2010 г. Гърция има държавен дълг от 143% от брутния вътрешен продукт. Зимбабве има държавен дълг през 2010 г. от 233% от БВП. А за Япония този процент е 199% от БВП. Не трябва да се говори, че тези държави никога няма да си платят дълговете, да не предизвикаме паника. 199% от БВП (почти 2 пъти повече от всичко, което се произвежда в държавата за 1 година) не е никакъв проблем да се изплати, нали?
    6. Но никой не е казал, че принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“ ще купят облигации от точно тези държави. Гърция я смятат несправедливо за много рискова инвестиция (държавните облигации са безрискови, как може да са рискови), за Зимбабве пък съвсем рискова я смятат. Но Япония е острова на стабилността. И там който си купи държавен дълг, освен, че може да е сигурен в инвестицията си, може да е сигурен и друго – за толкова стабилни инвестиции лихвата е близка до 0%, че и отрицателна може да е на годишна база (не е като да ги държиш под дюшека). 0% доходност, или под нулата, но това не пречи на „частните фирми“, които управляват принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“ да си приберат годишната комисионна за управление. Колкото до инфлацията, кой ти гледа такива работи, нали плаща данъкоплатеца с лична индивидуална сметка в принудителен задължителен „частен пенсионен фонд“.
  2. Значи държавните облигации ги смятат за безрискови, но не съвсем. И въпреки това те се смятат за най-безрисковата инвестиция. Друга голяма част от порто-фейла на принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“ са закупените дългове от частни фирми. В теорията държавните облигации се смятат за безрискова инвестиция, а корпоративните облигации за инвестиция с малко риск. И тази инвестиция с малко риск представлява 19% от декларираните активи на принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“. Парите ги няма, вместо тях тези фондове притежават хартийка, на която пише „обещавам да платя някога“ и това обещание е изчислено в пари. Като чете „корпоративни облигации“, читателят не трябва да си мисли, че фондовете са търсили закъсали фирми на братчеди, на които им трябват пари и които никога няма да върнат, напротив това ще са почти сигурно много стабилни фирми. Ето, 1,32% от порто-фейла са издадени или гарантирани от банки за финансиране на инфраструктурни и инвестиционни проекти. Остатъка до 19% кой ти гледа, а и толкова почтени образувания като един принудителен задължителен „частен пенсионен фонд“ („универсален“ или „професионален“) не би се изгаврил с парите на данъкоплатеца, не, в никакъв случай не трябва да има никакви съмнения за подобно нещо. Това е Чили схемата – най-добрата и работи отлично, в България пък съвсем.
  3. Третата значителна част от порто-фейла на принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“ са така наречените „акции“. Акцията вече е документ за собственост от част от нещо, не е като облигацията – документ за дълг. По някакви необясними причини акцията я водят за високорискова. Ааа не, при принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“ думата „риск“ е забранена. Как така е възможно на данъкоплатеца да му бъдат иззети насила парите, да бъдат дадени на „частни фирми“, и на всичкото отгоре да бъдат инвестирани рисково? Тук КФН трябва веднага да направи нещо по въпроса. Например това, а? информиране на осигурените лица чрез рекламните и информационни материали за фондовете за допълнително пенсионно осигуряване, че при управлението на активите на фонда не се гарантира положителна доходност и запазване в пълен размер на внесените по индивидуалните партиди средства. За да не си мисли данъкоплатеца, че се гаврят с парите му, трябва още един внимателен поглед към инвестицията в акции. Според декларираната счетоводна информация на сектор принудителни задължителни „частни“, 8,5% от порто-фейла на тези „частни пенсионни фондове“ са инвестирани в АДСИЦ и КИС. АДСИЦ са дружества със специална инвестиционна цел в недвижими имоти и вземания свързани с тях. Да не вземе данъкоплатеца да си помисли, че тези АДСИЦ са кухи, купуват на завишени цени с парите на данъкоплатеца или нещо подобно. Няма такова нещо. А КИС? Това от английски май идва, но не е сигурно. Говорят го, че е нещо от вида взаимен фонд, където по принцип обикновените хора си купуват дялове от фирми, които се занимават с инвестиции в други фирми, инвестиции в държавни облигации и т.н., диверсификация да има е важното. Всеки обикновен човек може да си купи дялове от взаимен фонд при желание и да ги продаде по всяко време. Това е и смисъла от съществуването на взаимните фондове – и обикновения човек с малко средства да може да придобие част от фирма, а и да не е изложен на рискове, множество такси, липса на ликвидност и т.н. Не е ясно обаче защо тази инвестиция, която е предназначена за обикновени хора, е в порто-фейла на принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“. Да не вземе читателя да си помисли, че тези инвестиции се правят за заобикаляне на законодателството и косвено ДЗПО и ППФ фондове да субсидират фирми на братчедите на Пешо Търгашев от Шмекериново с посредник взаимен фонд? Ама че мнителност, конспирации и т.н., няма такива работи.
  4. Следващата голяма част от порто-фейла на принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“ са банковите депозити – близо 16%. Инвестицията в банков депозит се прави от хора, които не знаят какво да правят с парите си в момента, и дават възможност на банките да им намерят най-доброто място под слънцето. При банковия депозит парите са гарантирани до 196 хиляди лева  в България. За близо 600 милиона лева обаче, нещата не стоят съвсем така. Отделно от това трябва да се запита човек как така толкова големи професионалисти и срещу комисионна, правят същото, което всеки обикновен данъкоплатец би направил с повече пари от необходимото – да ги вложи в банков депозит ако не му бяха иззети насила от държавата и дадени на няколко „частни фирми“.
  5. Накрая не трябва да се пропуска и частта от порто-фейла на принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“, които се водят „под дюшека“. Не са вложени дори в банков депозит, а спят по касите на професионалистите. Сумата е над 360 милиона лева (към септември 2011 г.), което е доста странно, тъй като принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“ ако изплащат някакви пенсии изобщо, то те са в крайно незначителен размер. За цялото си над 10 годишно съществуване УПФ са изплатили под 7 милиона лева номинално, а ППФ около 33 милиона. Тогава защо 360 милиона лева спят някъде по касите, не е много ясно. Може би се готвят тези пари за някакви мащабни инвестиции с куфарчета? Хващат куфарчетата с парите и отиват да правят крупни инвестиции? Или ако не са предвидени за такива цели, може би някой трябва да обясни на данъкоплатеца защо е трябвало да му се изземат парите насила от данъчните, да се предоставят на „частни фирми“ да спят по касите. Защото парите биха могли да спят и под дюшека на данъкоплатеца, нали? И в банката, която той иска, да са му гарантирани и да може да си ги ползва както и когато пожелае. Защо са тези допълнителни транзакции? Защо на данъкоплатеца му съдират кожата и я дават на „частни фирми“ за управление?

Нали не е някаква измама с протекцията на държавата?

Ако е, защо представителите на сектата „Приватизирай всичко“ са такива фенове на идеята за принудителни задължителни „частни пенсионни фондове“? И да се вдига колкото може повече данък ДЗПО? Нали тяхната религия гласи, че всичко що е държавно е лошо, а държавата е мръсна дума по принцип. Противоречия в религията си май са допуснали?

В последно време от сектата насочват погледите към „сребърния фонд“ в България, като протестират, че щяло да му се разреши да купува държавни облигации, което било законно, но непочтено. Така държавата взимала от единия джоб и вкарвала в другия, и на всичкото отгоре само на себе си ще може да дава, пари зад граница няма да може да се изнасят. Което би превърнало фонда в нещо като втори НОИ – няма пари, има обещания, че ще има когато потрябват пари.

Това противоречи на смисъла от създаването на „сребърния фонд“ – доходността от активите му да се ползва за увеличаване на държавните пенсии, което обезсмисля съществуването на фонда, тъй като по-голямата част от парите му са инвестирани в държавен дълг. В Германия преди 100-на години са открили, че натрупване на капиталови резерви ако изобщо има някакво, трябва да е в минимален размер за покриване на разходи при извънредни ситуации и нищо повече.

И все пак нещо не става ясно каква е разликата между „сребърния фонд“, който ще купува държавен дълг и принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“, които ще купуват държавен дълг, а при депозитите, при бездействието на парите?

  1. „сребърния фонд“ ще финансира само България (според сектата това е лошо), докато принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“ могат да финансират други държави (а това хубаво)
  2. „сребърния фонд“ ще може да купува само гарантиран от държавата дълг (това е много лошо според сектата), докато принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“ могат да купуват и дълг, който има само гаранцията на частни фирми (а това е много хубаво)
  3. „сребърния фонд“ може да прави депозити в БНБ (БНБ дължи пари), докато принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“ правят депозити в търговски банки (частни фирми дължат пари)
  4. Пари от „сребърния фонд“ спят в трезора на БНБ(лошо), иззетите от данъкоплатеца средства, дадени на принудителни задължителни „частни пенсионни фондове“ спят по касите на „частни пенсионни фондове“ (а това е нормално)

Има ли разлика?

Ако съществуването на „сребърния фонд“ е безсмислено, какво да кажем за създадените от държавата мутанти: „частни универсални пенсионни фондове“ и „частни професионални пенсионни фондове“, които са принудителни и задължителни за населението?

От сектата „Приватизирай всичко“ обаче дума не казват по този въпрос, вероятно не са получили инструкция какво да отговарят, като ги обвинят в шарлатания. А, може би стандартното: „гледайте НОИ колко е зле, гледайте „сребърния фонд“ колко е зле, дайте да ги приватизираме и здравеопазването също, всичко трябва да се приватизира“.

Да закрием задължителните „частни пенсионни фондове“

Locations of visitors to this page
Tyxo.bg counter
Site Meter
Google Analytics Alternative
Clicky

Публикувано в Анализ. 8 Comments »

Конституциите на третата българска държава

В настоящото са събрани на едно място конституциите на третата българска държава, включително все още действащата, както следва:

Търновска конституция – 1879 г.

Конституция на Народна република България – 1947 г.

Конституция на Народна република България – 1971 г.

Конституция на Република България – 1991 г.

Locations of visitors to this page
Tyxo.bg counter
Site Meter
Google Analytics Alternative
Clicky

Публикувано в Законодателство. 1 Comment »

Безработица – обезщетения, осигуряване

Общоприето е, че безработицата е нещо негативно, вредно, тежко се приема. Но неработенето в някои случаи може да се разглежда и като нещо позитивно – хората евентуално могат да имат свободно време за себе си, за саморазвитие, а и бедите се съпътстват от обществена солидарност. Важното е всеки да знае правата си и да ги използва, ако му се наложи. Осигурителната система съществува, за да му помогне.

Съдържание
Какво означава да си безработен?
Кой се осигурява за безработица?
Право на парично обезщетение за безработица
Процедура за кандидатстване за обезщетение за безработица
Размер на паричното обезщетение за безработица
Спиране изплащането на паричните обезщетения за безработица
Прекратяване изплащането на паричните обезщетения за безработица
Възстановяване на добросъвестно получено парично обезщетение за безработица
Ред за отпускане, изплащане, изменяне, спиране и прекратяване на паричните обезщетения за безработица
Осигурителен стаж за пенсия по време на безработицата
Здравно осигуряване през периода на безработицата

Какво означава да си безработен?

От правна гледна точка, за да е безработно едно лице, трябва да е работоспособно, активно да търси работа и най-важното – да е регистрирано в агенцията по заетостта като безработен. Няма ли регистрация, лицето и да е без работа, не попада в статистиката, няма право на никакви обезщетения и подпомагане.

Кой се осигурява за безработица?

Съгласно чл. 4 от КСО, задължително осигурени за безработица са:

– работниците и служителите, наети на работа за повече от пет работни дни, или 40 часа, през един календарен месец, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансиране, с изключение на морските лица. Лицата, включени в програми за подкрепа на майчинството и насърчаване на заетостта, не се осигуряват за безработица, ако това е предвидено в съответната програма;

– държавните служители;

– съдиите, прокурорите, следователите, държавните съдебни изпълнители, съдиите по вписванията и съдебните служители, както и членовете на Висшия съдебен съвет и инспекторите в инспектората към Висшия съдебен съвет;

– военнослужещите по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи и Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, държавните служители по Закона за Държавна агенция „Национална сигурност, както и лицата по чл. 69, ал. 5;

– членовете на кооперации, упражняващи трудова дейност и получаващи възнаграждение в кооперацията; членовете на кооперации, работещи без трудови правоотношения в кооперацията, не се осигуряват за безработица;

– лицата, които работят по втори или по допълнителен трудов договор;

– изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества, едноличните търговци, неперсонифицираните дружества, както и синдиците и ликвидаторите;

– лицата, упражняващи трудова дейност и получаващи доходи на изборни длъжности, с изключение на лицата по т. 1, 5 и 7, както и служителите с духовно звание на Българската православна църква и други регистрирани вероизповедания по Закона за вероизповеданията;

– специализантите, които получават възнаграждение по договор за обучение за придобиване на специалност от номенклатурата на специалностите, определена по реда на чл. 181, ал. 1 от Закона за здравето.

Работещите само по граждански договори и самоосигуряващите се лица не се осигуряват за безработица и нямат право на обезщетение за безработица. Морските лица по собствен избор могат да се осигуряват за безработица върху избран от тях доход между 420 и 2000 лева месечно, изцяло за своя сметка.

Право на парично обезщетение за безработица

Право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването и които:

– имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта;

– не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или пенсия за ранно пенсиониране в Република България, или пенсия за старост в друга държава;

– не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване, включително работа по граждански договор или самоосигуряване

За търсените поне 9 месеца в осигуряване за безработица от последните 15 се зачита времето:

– на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете;

– на платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност и за бременност и раждане;

– на неплатения отпуск до 30 работни дни през една календарна година;

– зачетено за осигурителен стаж по законодателството на друга държава на основание на международен договор, по който Република България е страна.

Процедура за кандидатстване за обезщетение за безработица

Паричното обезщетение за безработица се отпуска въз основа заявление подадено лично от лицето до териториалното поделение на Националния осигурителен институт по постоянен или настоящ адрес. Към заявлението се подават:

документ за регистрация като безработен от Агенцията по заетостта;

акт за прекратяване на правоотношението;

документи, удостоверяващи общ и/или служебен трудов стаж, и/или осигурителен стаж, и/или стаж, зачетен на основание на международен договор в областта на социалното осигуряване, по който Република България е страна;

Осигурителният стаж се установява с трудова, служебна и/или осигурителна книжка, и/или с документ по образец, утвърден от управителя на НОИ, издаден от осигурителя, и/или документ, удостоверяващ осигурителен стаж, придобит по законодателството на държава, с която Република България има международен договор в областта на социалното осигуряване. При определяне на срока за изплащане на обезщетението за безработица се взема предвид времето:

зачетено за трудов стаж по Кодекса на труда, служебен стаж по Закона за държавния служител, стаж по Закона за Министерството на вътрешните работи, Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и Закона за съдебната власт до 31 декември 2001 г. включително;

– през което лицата са осигурени за безработица след 1 януари 2002 г.

– зачетено въз основа на документ, удостоверяващ осигурителен стаж, придобит по законодателството на държава, с която Република България има международен договор в областта на социалното осигуряване.

Към заявлението се прилага и декларация за банковата сметка за изплащане на паричното обезщетение за безработица по образец съгласно приложение № 4, както и копие от документ, издаден от съответната банка, с данни за личната банкова сметка.

При прието заявление с нередовни или липсващи документи териториалното поделение на НОИ изпраща на лицето уведомително писмо с обратна разписка в 7-дневен срок от приемане на документите, като му дава необходимите писмени указания за отстраняване на нередностите. Когато лицето не е намерено на посочения в представените документи адрес, уведомяването се извършва чрез поставяне на съобщение за съставянето на документа, подлежащ на връчване, на определено за целта място в териториалното поделение на Националния осигурителен институт, Интернет страницата на Националния осигурителен институт или в общината или кметството. В този случай уведомлението се смята за връчено след изтичане на 7-дневен срок от поставянето на съобщението.

Ако в 15-дневен срок от датата на уведомяването нередностите не бъдат отстранени и/или липсващите документи не бъдат представени в териториалното поделение на НОИ, преценката на правото и определянето на размера на паричното обезщетение за безработица се прави въз основа на наличните редовни документи и на данните подадени от осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите в Националната агенция по приходите.

За своя град виж къде се намира териториалното поделение на НОИ в секцията с контакти.

Паричното обезщетение за безработица се изплаща от датата на последното прекратяване на осигуряването, ако:

– заявлението за отпускане на обезщетение е подадено в тримесечен срок от тази дата

– лицето се е регистрирало като безработно в Агенцията по заетостта в срок 7 работни дни от тази дата. За териториалните поделения на агенцията натисни тук

Ако заявлението се подаде без неуважителни причини след повече от 3 месеца след прекратяване на осигуряването, паричното обезщетение се изплаща от датата на заявлението и за периода, който лицето има право да го получава, но със санкция периода на закъснението. Периода на закъснението според Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица е времето от датата, следваща изтичането на 3-месечния срок, до деня, предхождащ датата на подаване на заявлението.

Пример: лицето има право на обезщетение за безработица за 12 месеца. По неуважителни причини отива на 4-я месец и 1-я ден след спирането на работа. Лицето ще може да получава обезщетението от датата на заявлението за 11 месеца вместо за 12 (1 месец е санкцията).

Уважителни причини според наредбата са: задържане от органите на властта; явяване в съд или в друг държавен орган; участие във военноучебен сбор или преподготовка; заболяване и други подобни обстоятелства, удостоверени с официален документ, за които териториалното поделение на НОИ е уведомено своевременно.

Ако заявлението се подаде в 3 месечния срок, но регистрацията в агенцията по заетостта не се извърши в 7 дневния срок, то периода за получаване на обезщетението се намалява със закъснението.

Отпускането и изчисляването на паричните обезщетения за безработица се извършват въз основа подадените данни от осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите в Националната агенция по приходите за осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“, дните в осигуряване и облагаемия доход по Закона за данъците върху доходите на физическите лица – поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване, както и данните, декларирани в подадените от лицата документи за отпускане на паричните обезщетения, при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет.

По първоначално постъпило заявление се съставя досие, съдържащо заявлението, документите към него, всички последващи заявления и жалби на лицето и постановените актове по правото му на обезщетение за безработица. Досието се съхранява в териториалното поделение на НОИ, чрез което се изплаща обезщетението.

Размер на паричното обезщетение за безработица

Дневното парично обезщетение за безработица е в размер 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, и не може да бъде по-малко от минималния дневен размер на обезщетението за безработица (7,20 лева съгласно Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2012 г.). Месечният размер на паричното обезщетение за безработица се определя, като полученият дневен размер се умножи по броя на работните дни в месеца, за който се отнася.

Безработните лица, чиито правоотношения са били прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие, или поради виновното им поведение, на основание чл. 325, т. 1 и 2, чл. 326 и 330 от Кодекса на труда, чл. 103, ал. 1, т. 1, 2 и 5, чл. 105и 107, ал. 1, т. 1 – 4 от Закона за държавния служител, чл. 162, т. 1 и 6, чл. 163 и чл. 165, т. 2 и 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, чл. 245, ал. 1, т. 4, 6 и 8от Закона за Министерството на вътрешните работи и чл. 165, ал. 1, т. 2, 3 и 5 и чл. 271, т. 2, 3 и 5 от Закона за съдебната власт или по други закони, получават минималния размер на паричното обезщетение за безработица за срок 4 месеца.

Безработните лица, придобили право на парично обезщетение за безработица преди изтичането на три години от датата на предходното отпускане на обезщетение за безработица, получават минималния размер на обезщетението за срок 4 месеца.

Лицата, наети на работа на непълно работно време в срока за изплащане на паричното обезщетение и получаващи възнаграждение по-малко от минималната работна заплата, установена за страната, имат право на обезщетение за безработица в размер 50 на сто от полагащото им се парично обезщетение за оставащия период на изплащането.

Когато в периода, от който се определя среднодневното възнаграждение или среднодневният осигурителен доход, се включва време, което се зачита за осигурителен стаж, без да се дължат осигурителни вноски, или през което лицето не е осигурено за безработица, при определяне на осигурителния доход се вземат съответно:

– за времето на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете, на неплатен отпуск за временна неработоспособност и за бременност и раждане и на неплатен отпуск до 30 работни дни през една календарна година – среднодневната минимална работна заплата, установена за страната за съответния период;

– за времето на платен отпуск за временна неработоспособност и за бременност и раждане – доходът, от който е определено паричното обезщетение;

– за времето, зачетено за осигурителен стаж по законодателството на друга държава на основание международен договор, по който Република България е страна – среднодневната минимална работна заплата, установена за страната за съответния период;

– за времето, през което лицето не е осигурено за безработица – среднодневната минимална работна заплата, установена за страната за съответния период.

Период за получаване на парично обезщетение за безработица

Паричните обезщетения за безработица се изплащат ежемесечно през месеца, следващ този, за който се дължат, в зависимост от продължителността на осигурителния стаж на лицето, за период, както следва:

Осигурителен стаж

Период за получаване на обезщетение

До 3 години

4 месеца

От 3 до 5 години

6 месеца

От 5 до 10 години

8 месеца

От 10 до 15 години

9 месеца

От 15 до 20 години

10 месеца

От 20 до 25 години

11 месеца

Над 25 години

12 месеца

За осигурителен стаж при определяне периода за изплащане на обезщетение се зачита трудовият стаж до 1 януари 2002 г. по Кодекса на труда или по специални закони и времето след тази дата, през което лицата са осигурени за безработица.

Спиране изплащането на паричните обезщетения за безработица

Изплащането на паричното обезщетение за безработица се спира за периода, през който лицето получава обезщетение за временна неработоспособност или обезщетение за оставане без работа на основание чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда, чл. 106, ал. 2 и чл. 107, ал. 3 от Закона за държавния служител и чл. 58, ал. 3 от Закона за висшето образование.

Безработният е длъжен да декларира пред съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт настъпването и отпадането на обстоятелствата по ал. 1 в срок до 7 работни дни.

Изплащането се възобновява от деня на отпадане на основанието за спиране за оставащия към датата на спиране период.

Длъжностните лица, на които е възложено ръководството на осигуряването за безработица или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на НОИ спират с разпореждане изплащането на обезщетенията за безработица, когато са представени доказателства, които могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ или прекратяване изплащането на обезщетението.

Прекратяване изплащането на паричните обезщетения за безработица

Изплащането на паричното обезщетение за безработица се прекратява при:

–          започване на трудова дейност, за която лицето подлежи на задължително осигуряване;

–          прекратяване на регистрацията от Агенцията по заетостта;

–          придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или пенсия за ранно пенсиониране в Република България, или пенсия за старост в друга държава;

–          смърт на безработния.

Лицето е длъжно да декларира пред съответното териториално поделение на НОИ за настъпването на обстоятелствата в срок до 7 дни.

Ако по време на получаване на паричното обезщетение лицето започне да упражнява дейност – основание за задължително осигуряване, която бъде преустановена след по-малко от 9 месеца, изплащането на паричното обезщетение се възстановява за оставащия към датата на прекратяването период, ако регистрацията на лицето в Агенцията по заетостта е направена в срок 7 работни дни от прекратяване на трудовата дейност. Ако регистрацията е направена след този срок, изплащането на паричното обезщетение се възстановява от датата на новата регистрация за оставащия към датата на прекратяването период, намален със закъснението.

Възстановяване на добросъвестно получено парично обезщетение за безработица

Изплатените парични обезщетения за безработица се възстановяват от лицата, чието уволнение е отменено като незаконно, за периода на полученото обезщетение по чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда, чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител, чл. 172, ал. 1от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, чл. 254 от Закона за Министерството на вътрешните работи и чл. 226 от Закона за съдебната власт. Лицата нямат право на парично обезщетение за безработица до пълното възстановяване на дължимите суми с изключение на случаите, в които тези суми могат да бъдат прихванати от отпуснатото парично обезщетение за безработица. В 7-дневен срок от изплащане на обезщетенията осигурителят е длъжен да представи копия от съдебното решение и платежните документи в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт.

Изплатените парични обезщетения за безработица се възстановяват от лицата за периода, за който им е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст или пенсия за ранно пенсиониране, и за периода, през който са получавали парично обезщетение за временна неработоспособност и за бременност и раждане.

За възстановяване на сумите длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица в териториалното поделение на Националния осигурителен институт, издава разпореждане, което подлежи на принудително изпълнение по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Ред за отпускане, изплащане, изменяне, спиране и прекратяване на паричните обезщетения за безработица

Паричните обезщетения за безработица се отпускат, изменят, отказват, спират, прекратяват, възобновяват и възстановяват с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт. Длъжностното лице издава разпореждане за възстановяване на неоснователно изплатените обезщетения за безработица. Дължимите суми по разпорежданията могат да се прихващат от вземания на лицата от държавното обществено осигуряване и подлежат на принудително изпълнение по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Паричните обезщетения за безработица се изплащат от Националния осигурителен институт на лицата по декларирана от тях лична банкова сметка.

Националният осигурителен институт превежда на всяка банка на 15-о число на месеца общата сума на паричните обезщетения за предходния месец за всички правоимащи лица с банкови сметки в съответната банка.

За изплащане на неполучено парично обезщетение за безработица от починал безработен всеки от наследниците подават до ТП на НОИ по постоянен или настоящ адрес заявление по образец съгласно приложение № 6, към което прилагат удостоверение за законните наследници, декларация за банковата сметка за изплащане на паричното обезщетение за безработица/дълготрайна безработица по образец съгласно приложение № 4 и копие от документ, издаден от съответната банка, с данни за личната банкова сметка. Когато децата на починалия са малолетни или непълнолетни, документите се подават от законния им представител. Обезщетението се разделя между наследниците по определения от Закона за наследството ред. Когато децата на починалия са малолетни или непълнолетни, полагащата им се част от обезщетението се изплаща на законния им представител.

Осигурителен стаж за пенсия по време на безработицата

До отпадането на понятието „осигурителен стаж“ от системата за социално осигуряване, този показател е важен измерител при определяне размера на пенсията. За целите на тази архаична система, периода, в който лицето получава обезщетение за безработица се признава за осигурителен стаж без да се правят осигурителни вноски.

Здравно осигуряване през периода на безработицата

За периода, в който лицето получава парично обезщетение за безработица, здравното осигуряване е за сметка на републиканския бюджет. Ако лицето отговаря на условията за получаване на месечни социални помощи и целеви помощи за отопление по реда на Закона за социално подпомагане, се осигурява здравно за сметка на републиканския бюджет и след като изтече периода, в който има право на парично обезщетение за безработица.

Още полезна информация за търсещи работа:

Агенция по заетостта

Национален осигурителен институт

Министерство на труда и социалната политика

Locations of visitors to this page
Tyxo.bg counter
Site Meter
Google Analytics Alternative
Clicky

Скритата реклама на принудителните задължителни “частни пенсионни фондове”, чрез насаждане на страх

Излиза независим експерт или не точно, по телевизия или вестници, казва на хората, че младите днес ще се пенсионират на 70 някога. Казва, че държавната осигурителна система има много проблеми и някой ден 1 работещ ще издържа 2 пенсионери.

Какъв точно ефект се цели с подобни изявления:
– насаждане на страх у хората, че никога няма да се пенсионират
– създаване на впечатление, че цял живот ще си дават парите, а нищо няма да получат в замяна, следователно – по-добре да не се осигуряват изобщо – това означава да се унищожи системата за социално осигуряване.

Тук тънката пропаганда се поема от разни либерали (по-скоро само представящи се за либерали), които започват да припяват: „държавната осигурителна система не работи добре, дайте да я заменим с частни пенсионни фондове, частното работи винаги по-добре, всеки сам да си осигури собствената си пенсия, така ще се преборим с демографските проблеми и всеки ще е отговорен за старините си“. Чили как добре се справят, хайде като тях.

Какви са фактите обаче:
1. Ако пенсионната възраст е 65 години, то потенциала за една кариера е около 47 години. Ако средната продължителност на живота в България е 75 години. Това означава средно 10 години да се получава пенсия.
2. При нулев естествен прираст на населението (това значи всяко семейство да си има по 2 деца), срещу всеки пенсионер би трябвало да има 4,7 човека, които са в работоспособна възраст. Разбира се една част от тях ще са безработни или ще учат (въпреки, че повечето учащи и работят), или ще отглеждат деца. Ако оставим 15% от населението в работоспособна възраст да не работи, то пак ще останат 4 човека, които да работят, срещу 1 пенсионер. Не 1 срещу 2-ма, както върви според пропагандата.

Чисто теоретично в следващата таблица е разгледано предположение, че в страната естественият прираст в пенсионната система е 0 за дълъг период от време, хората са изключително здрави и всички стигат до средната продължителност на живота (и не я преминават). Тя е 75 години. Пенсионната възраст е 65 години. Всяка година се раждат по 100 хиляди деца, и си отиват 100 хиляди възрастни. При това състояние, съотношението работещи/пенсионери би трябвало да бъде поне 4/1 и всъщност да няма никакъв дефицит в пенсионната система, като осигуровките за пенсии ще бъдат ниски в същото това време.

Лица до 18 години

Лица между

18 и 65 години

Пенсионери между

65 и 75 години

18 години по 100 000 родени деца

47 години по 100 000 родени лица в работоспособна възраст

10 години по 100 000 родени в след трудоспособна възраст

1 800 000 средно

4 700 000 средно

1 000 000 средно

Ако някой планира всички на възраст 18-64 години да са 1/2 от пенсионерите, това вече е друг въпрос и може би трябва да се разпита какво е намислил. Война може би? Масово избиване на младите? Защото и емиграцията вече спира. Дори хората ще почнат да се връщат обратно в страната. А може би планира средна продължителност на живота 100 години? Ако е така да си каже. Средната пенсия може без проблем да бъде 50% (сега около 40%) от средния осигурителен доход в страната, при нулев естествен прираст на населението и като данък пенсии се намали до 12,5% (17,8% към 2012 г.).

Съотношение работещи/пенсионери

Какъв процент от дохода ще се получава под формата на пенсия

100%

90%

80%

70%

60%

50%

40%

30%

20%

10%

10,0

10,0%

9,0%

8,0%

7,0%

6,0%

5,0%

4,0%

3,0%

2,0%

1,0%

Каква осигурителна вноска е необходима от работещите

9,0

11,1%

10,0%

8,9%

7,8%

6,7%

5,6%

4,4%

3,3%

2,2%

1,1%

8,0

12,5%

11,3%

10,0%

8,8%

7,5%

6,3%

5,0%

3,8%

2,5%

1,3%

7,0

14,3%

12,9%

11,4%

10,0%

8,6%

7,1%

5,7%

4,3%

2,9%

1,4%

6,0

16,7%

15,0%

13,3%

11,7%

10,0%

8,3%

6,7%

5,0%

3,3%

1,7%

5,0

20,0%

18,0%

16,0%

14,0%

12,0%

10,0%

8,0%

6,0%

4,0%

2,0%

4,0

25,0%

22,5%

20,0%

17,5%

15,0%

12,5%

10,0%

7,5%

5,0%

2,5%

3,8

26,3%

23,7%

21,1%

18,4%

15,8%

13,2%

10,5%

7,9%

5,3%

2,6%

3,6

27,8%

25,0%

22,2%

19,4%

16,7%

13,9%

11,1%

8,3%

5,6%

2,8%

3,4

29,4%

26,5%

23,5%

20,6%

17,6%

14,7%

11,8%

8,8%

5,9%

2,9%

3,2

31,3%

28,1%

25,0%

21,9%

18,8%

15,6%

12,5%

9,4%

6,3%

3,1%

3,0

33,3%

30,0%

26,7%

23,3%

20,0%

16,7%

13,3%

10,0%

6,7%

3,3%

2,8

35,7%

32,1%

28,6%

25,0%

21,4%

17,9%

14,3%

10,7%

7,1%

3,6%

2,6

38,5%

34,6%

30,8%

26,9%

23,1%

19,2%

15,4%

11,5%

7,7%

3,8%

2,4

41,7%

37,5%

33,3%

29,2%

25,0%

20,8%

16,7%

12,5%

8,3%

4,2%

2,2

45,5%

40,9%

36,4%

31,8%

27,3%

22,7%

18,2%

13,6%

9,1%

4,5%

2,0

50,0%

45,0%

40,0%

35,0%

30,0%

25,0%

20,0%

15,0%

10,0%

5,0%

1,8

55,6%

50,0%

44,4%

38,9%

33,3%

27,8%

22,2%

16,7%

11,1%

5,6%

1,6

62,5%

56,3%

50,0%

43,8%

37,5%

31,3%

25,0%

18,8%

12,5%

6,3%

1,4

71,4%

64,3%

57,1%

50,0%

42,9%

35,7%

28,6%

21,4%

14,3%

7,1%

1,3

76,9%

69,2%

61,5%

53,8%

46,2%

38,5%

30,8%

23,1%

15,4%

7,7%

1,2

83,3%

75,0%

66,7%

58,3%

50,0%

41,7%

33,3%

25,0%

16,7%

8,3%

1,0

100,0%

90,0%

80,0%

70,0%

60,0%

50,0%

40,0%

30,0%

20,0%

10,0%

0,8

125,0%

112,5%

100,0%

87,5%

75,0%

62,5%

50,0%

37,5%

25,0%

12,5%

Каква осигурителна вноска е необходима от работещите

От къде идва огромния дефицит на фонд „Пенсии“ в НОИ, което се използва от шменти-либерали да се упражняват орално по телевизия и по вестници?

1. След 1989 г. в България има масово пенсиониране, което се използва, за да скрие огромната безработица в страната. Разходите за това пенсиониране очевидно не би трябвало да са за сметка на фонд „Пенсии“, но в последствие с цел държавното обществено осигуряване да се компрометира, да се докаже неговата неефективност, е избран този вариант и всички проблеми в държавата се прехвърлят на пенсионната система (там има много пари всяка година, които някой иска да приватизира).

2. 1999 г. държавни предатели допускат в социалното осигуряване да се появи теоретичното недоразумение задължителен „частен пенсионен фонд“. Следващите правителства постоянно увеличават вноските в тези „частни фондове“, като за сметка на принудителните вноски, се намаляват приходите на фонд „Пенсии“ към НОИ. Така дефицита на фонд „Пенсии“ към НОИ е допълнително около 800 милиона лева годишно. Преките щети за населението от „спасителите“ към септември 2011 г. са над 700 милиона лева реални пари. Но като се направи разследване може да се окаже, че са в пъти по-големи.

3. Дефицита на НОИ, който съществува поради масовите пенсионирания след 1989 г. и заради финансовите пирамиди наречени задължителни „частни пенсионни фондове“ (данък ДЗПО 5% и допълнителен данък професионален фонд за работещите 1-ва и 2-ра категория труд), се покрива от държавния бюджет. Тези средства не отиват за образование, здравеопазване, култура, инфраструктура и каквото и да е друго полезно за обществото. Те отиват в няколко частни фирми, които гарантират, че повече от 100% от парите, които са прибрали с държавна принуда, не могат да бъдат изгубени, откраднати или каквото и да е от този род.

4. Разбира се недостига на средства в ключови отрасли води до разсипията им. Работещите в тези отрасли вместо да отидат на стачка и да искат да се спрат плащанията на частните прасета незабавно, започват да се самоизяждат помежду си. Сигурно така е по-лесно. А може би и на някой това му е цел. В следствие отраслите започват да затъват. По Чили схемата и цялата държава започва да затъва.

Обобщено:
1. Държавата се опитва да скрие огромната безработица след 1989 г. с масово пенсиониране на хора. Всички проблеми на държавата се пращат на пенсионната система, за да изглежда, че е неефективна и плаче за приватизация.
2. Държавни предатели водят за спасители финансови пирамиди от Чили тип (човека взе парите и каза: „чакай много, това е дългосрочна инвестиция“), които ще решат проблемите със застаряването на населението, демографската картина и т.н. Всъщност пенсионното осигуряване в България, като изключим изключително скапаната формула на НОИ и робията на осигурителния стаж, няма особено големи предизвикателства пред себе си. Въвеждането на модела на осигурителния принос окончателно ще реши проблемите на системата. Повече масови пенсионирания не се очакват и в следващите десетилетия системата от само себе си ще се стабилизира при пенсионна възраст 65 години (но трябва и да се отрежат възможностите за тарикатлъци), като вноската за пенсии ще падне на 12,5%.
3. Никакви „частни пенсионни фондове“ – спасители не са нужни. Никакви задължителни „инвестиции“ в „лични сметки“. Никакво „капиталово натрупване“. Съществуването на тези „частни фондове“ не е решение, а проблем застрашаващ националната сигурност.

Когато се създава първата пенсионна система в Германия преди повече от 120 години, отново има лобита, които смятат, че системата трябва да е с капиталово натрупване, защото капиталът е нещо стабилно и всеки ще си спести за собствената си пенсия, без да разчита на следващите поколения да го издържат. Останалите обаче смятат, че пенсионна система с капиталово натрупване крие огромен политически риск. Да се чуди човек как още преди 120 години немците са го знаели това. Първата пенсионна система в Германия на Бисмарк започва да работи през 1891 г. като смесена система. От типа Pay-As-You-Go като може да натрупва резерви, които да са достатъчни за разходите в следващите 5 години. Това е компромисното решение между лобистите за капиталово натрупване и останалите със здрав разум. Тъй като пенсионната възраст в началото е 70 години, натрупаните резерви се оказват много повече от предвиденото. През 1900 г. се нарушава баланса (Бисмарк вече го няма) и вместо да се намалят вноските за пенсия на работещите, се взима решение, че капитала много добре би се справил и в бъдеще. Трябва да се натрупват резерви не само за 5 години, а всеки да може да си осигури собствената пенсия, без значение какви са демографските условия и без следващите поколения да трябва да плащат. Всеки сам ще си изплати собствената си пенсия. Капиталът гарантира.

Доста познато, нали? И преди 120 години е имало търгаши, и в Германия ги е имало дори.

През 1914 г. в Германия започва тежка инфлация. Кофи с пари с номинал милиони марки са нужни, за да си купи човек хляб. До 1923 г. от капитала (който гарантира стабилност) не е останало почти нищо. Бюджетът за пенсии е 4 квинтилиона марки (квинтилион = 1 с 18 нули). Тогава Германия преминава изцяло към системата Pay-As-You-Go, като резерви ако се натрупват, са минимални и само за спешни случаи. Каквото държавата го прибере от данъкоплатците, това връща веднага на населението. Без политически рискове повече. Без натрупан капитал, който може да се окраде или обезцени по друг начин.

Защо е нужна системата за социално осигуряване?

Бисмарк е дал отговора на този въпрос още през 19 век.

Всеки, който има пред себе си перспективата за пенсия в напреднала възраст или инвалидност, дори и да е съвсем малка, е много по-щастлив и доволен от съдбата си, много по-сговорчив, и много по-лесно се управлява, от този, чието бъдеще е напълно несигурно… Постигането на доволство сред бедните не би било никак скъпо. Те трябва да разберат, че държавата не само взима, но и дава, и не като милостиня, а като право на онези, които имат нужда от грижи, когато изпаднат в неработоспособност“ – Ото фон Бисмарк

Защо някои искат да съсипят системата за социално осигуряване? Кои са тези лица?

Те не са държавници, те не са либерали, те не са работническата класа, те не са и аристокрацията. Най-обикновени лакоми прасета (лакомията води до безумие, свинете не могат да се контролират), които не са наясно какво ги чака без система за социално осигуряване. Или чувството за недосегаемост ги кара да си въобразяват, че ще им се размине и мога да излязат сухи от океана.

Без социално осигуряване настава масова бедност и тогава за прасетата ще стане най-страшно. Бедният човек няма да има какво да губи – всичко ще са му взели. Един беден човек, който няма какво да губи, спира да уважава частната собственост (ау какъв ужас, нали). Излиза от пирамидата, в която е стоял смачкан на дъното, а този, който е на върха на пирамидата, ще приближи дъното с едно ниво (а това е вече наистина голяма драма). Бедният няма накъде повече да пада, но богатият има.

Богатият човек, който иска да остане такъв и в бъдеще много добре знае това (Ото фон Бисмарк – обединителят на Германия е бил такъв).

Социалното осигуряване е създадено от богатите за бедните, за да не губят бедните вярата в системата, в която са на дъното, но която все пак им дава възможност да живеят и за в бъдеще. Социалното осигуряване гарантира социалния мир в обществото. Който иска да няма социално осигуряване е безумец. Ако е богат, ще загуби всичко, което има.

Който иска социалното осигуряване да е приватизирано и да зависи от „частни пенсионни фондове“, е най-обикновен измамник.

Да закрием задължителните „частни пенсионни фондове“
Locations of visitors to this page
Tyxo.bg counter
Site Meter
Google Analytics Alternative
Clicky

Публикувано в Анализ. 6 Comments »

Индекс на Херфиндал-Хиршман (Herfindahl-Hirschman Index – HHI) и принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“

Какво е индексът на Херфиндал-Хиршман?

Общоприет измерител за пазарна концентрация и установяващ наличието на монопол и пазарен провал. Изчислява се като пазарния дял на всяка фирма в съответен отрасъл се степенува на втора степен. Числата от всички фирми в дадения отрасъл, които се получават, се събират. Крайният резултат е индексът на Херфиндал-Хиршман.

Колкото по-висок е този индекс, толкова по-монополизиран е съответния пазар и държавата би трябвало да се намеси незабавно, защото нейна е задачата да се бори с монополите, в името на свободния пазар.

Индекс до 100 означава конкурентен пазар
Индекс от 100 до 1500 означава не монополизиран пазар
Индекс от 1500 до 2500 означава средно монополизиран пазар
Индекс над 2500 означава висока концентрация на монополна власт
Индекс 10000 означава пълен монопол на 1 фирма и тотален пазарен провал.

Примери:
1. На даден пазар имаме 1 фирма със 100% пазарен дял
В случая индексът е: 100*100 = 10000 (тотален пазарен провал)

2. На даден пазар имаме 2 фирми с по 50% пазарен дял всяка
Индексът е 50*50 + 50*50 = 2500 + 2500 = 5000 (силно монополизиран пазар)

3. На даден пазар имаме 1 фирма с 50% пазарен дял и 2 фирми с по 25% пазарен дял
Индексът е 50*50 + 25*25 + 25*25 = 2500 + 625 + 625 = 3750 (силно монополизиран пазар)

4. На даден пазар имаме 10 фирми с по 10% пазарен дял всяка
Индексът е 10*10 + 10*10 + 10*10 и т.н. = 100+100+100+… = 1000 (не монополизиран пазар)

5. На даден пазар имаме 100 фирми с по 1% пазарен дял всяка
Индексът е 1*1 + 1*1 + 1*1… = 1+1+1+1… = 100 (конкурентен пазар)

6. На даден пазар имаме 1000 фирми с по 0,1% пазарен дял всяка
Индексът е 0,1*0,1 + 0,1*0,1 + 0,1*0,1… = 0.01 + 0.01 + 0.01… = 10 (конкурентен пазар)

Индекс на Херфиндал-Хиршман (Herfindahl-Hirschman Index – HHI) и принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“

В сайта на „комисията за финансов надзор“ гордо е публикуван пазарния дял на всеки от принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“ към септември 2011 г.

Резултатите са следните според броя клиенти насилени с държавна принуда, да плащат данъци на частни фирми:

Принудителни задължителни „универсални пенсионни фондове“:

Кой фонд

Пазарен дял (по брой клиенти )

Принудителен задължителен универсален пенсионен фонд 1

33,09%

Принудителен задължителен универсален пенсионен фонд 2

19,68%

Принудителен задължителен универсален пенсионен фонд 3

13,03%

Принудителен задължителен универсален пенсионен фонд 4

10,99%

Принудителен задължителен универсален пенсионен фонд 5

9,17%

Принудителен задължителен универсален пенсионен фонд 6

8,63%

Принудителен задължителен универсален пенсионен фонд 7

3,29%

Принудителен задължителен универсален пенсионен фонд 8

1,46%

Принудителен задължителен универсален пенсионен фонд 9

0,66%

Общо

100,00%

Индексът на Херфиндал-Хиршман е както следва: 33,09*33,09 + 19,68*19,68 + 13,03*13,03 + 10,99*10,99 + 9,17*9,17 + 8,63*8,63 + 3,29*3,29 + 1,46*1,46 + 0,66*0,66 = 1944.77 (средно монополизиран пазар)

Принудителни задължителни „професионални пенсионни фондове“

Кой фонд

Пазарен дял (принудителни клиенти )

Принудителен задължителен професионален пенсионен фонд 1

31,58%

Принудителен задължителен професионален пенсионен фонд 2

16,15%

Принудителен задължителен професионален пенсионен фонд 3

14,58%

Принудителен задължителен професионален пенсионен фонд 4

11,64%

Принудителен задължителен професионален пенсионен фонд 5

9,37%

Принудителен задължителен професионален пенсионен фонд 6

7,80%

Принудителен задължителен професионален пенсионен фонд 7

5,48%

Принудителен задължителен професионален пенсионен фонд 8

2,53%

Принудителен задължителен професионален пенсионен фонд 9

0,87%

Общо

100,00%

Индексът на Херфиндал-Хиршман е както следва: 31,58*31,58 + 16,15*16,15 + 14,58*14,58 + 11,64*11,64 + 9,37*9,37 + 7,80*7,80 + 5,48*5,48 + 2,53*2,53 + 0,87*0,87 = 1792,01 (средно монополизиран пазар)

Значи няма страшно. „Пазарът“ е средно монополизиран. Свръхпечалбите за собствениците на тези принудителни „частни фондове“ е гарантирана. Нищо, че преките щети за насилените данъкоплатци са над 700 милиона лева реални пари към септември 2011 г., важното е частен монопол да има.

Принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“ индекс на Херфиндал-Хиршман не ги лови. Той се използва за реални пазари, докато „пазарът“ на принудителни задължителни „частни пенсионни фондове“ е нещо подобно:
1. Данъкоплатците са насилени с държавна репресия да си закупят някакъв продукт (примерно картофи).
2. Могат да избират от кой продавач в този средно монополизиран „пазар“ да си купят тези картофи, но ориз, домати или нещо друго не може. Единствено картофи.
3. Ако не изберат, държавата ще ги купи вместо тях и за тяхна сметка разбира се
4. Картофите могат да се консумират след 20-30-40 години. Това са дългосрочни картофи, трябва да отлежат, иначе схемата не работи
5. Чилийските картофи са наистина много големи и вкусни, 30 години отлежали, страхотен сорт

Да закрием принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“
Locations of visitors to this page
Tyxo.bg counter
Site Meter
Google Analytics Alternative
Clicky