Счетоводни новини


Указание относно право на приспадане на данъчен кредит за начислен данък върху добавената стойност за получени доставки, свързани с договор за лизинг или отдаване под наем на лек автомобил
Всеки, който е удържал данък за доходи извън трудов договор, подава новата декларация за дължими данъци

НОИ предлага четири нови електронни услуги

Указание за допълнение към Инструкция №13 за прилагане на Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране

Интрастат формуляри и декларации за 2013 г.

Публикувани са измененя и допълнения на Наредба № Н-4/21.12.2007г. за прилагане на система Интрастат

И фирмите без дейност подават годишни декларации

Наемодателите подават нова декларация в НАП

Фирмите могат да проверят онлайн колко фискални устройства имат регистрирани

Плащаме данъка с отстъпка до 11-ти февруари включително

Горещата линия на ЕК – вече и на български

Становище на НАП относно осигуряване на лице, което извършва дейност на две различни основания по чл. 4 от КСО – като изпълнител по договор за управление и контрол на търговско дружество и като самоосигуряващо се лице в качеството му на негов собственик

Становище 20-00-12/11.01.2013 г. на НАП относно измененията в Наредба № Н-8

Указание относно заверяване на осигурителен стаж за периодите по чл. 9а, ал. 1 и 2 от Кодекса за социално осигуряване

Наемодателите подават нова декларация в НАП

Безработните могат да подадат заявление преди да платят здравни вноски, за да не изгубят права

Подаване на декларация за дължими данъци, удържани за доходи начислени/изплатени през 2012 г. и подлежащи на внасяне след 01.01.2013 г.

Публикувана е нова, обновена версия № 3 на програмен продукт за генериране на данни за декларации обр. № 1, обр. №3, обр. № 6 и плащания от осигурителни каси

Отговори на най-често задавани въпроси за новости при плащане на данъци и осигурителни вноски от началото на 2013 г.

Публикуван е програмен продукт „Справка по чл.73 от ЗДДФЛ”

Подаване на декларация по чл. 201 от ЗКПО за удържан и внесен данък при източника и декларация по чл. 55 от ЗДДФЛ за доходи, облагаеми с окончателен данък след 01.01.2013 г.

Указание на НАП относно изменията в КСО, ЗЗО и ЗГВРС в сила от 01.01.2013 г.

Указание на НАП относно бюджета на ДОО за 2013 г.

Нови образци на декларации за облагане на доходите на физическите лица за 2012 г.

Публикувани са нови образци на декларации за корпоративните данъци за 2012 г.

Нови задължения за търговските обекти за разделно събиране на отпадъците

НАП няма да събира принудително здравни вноски на българите в чужбина

Освобождаване от плащане на здравни вноски за българи, живеещи в чужбина

Проверяваме задълженията си за данъци и осигуровки онлайн

Указание на НОИ относно измененията в чл. 40а, чл. 48б и чл. 52б от КСО

Проверяваме чрез интернет бъдещата ни пенсия от НОИ

Стандартната ставка по ДДС във Финландия се променя от 23% на 24%

Три седмици за българите в чужбина да изчистят задълженията си за здравни вноски у нас

НАП с пет нови електронни услуги от началото на месеца

НАП пуска нова ключова е-услуга – „Справка за задължения”

Прагове за деклариране по система Интрастат за 2013 г.
Българите в чужбина подават декларация, за да не дължат здравни вноски за стари периоди
Публикувано е становище относно промени в регламенти за координация на системите за социална сигурност

Удължава се срокът за подаване на Интрастат-декларации

Наръчник по ЗДДФЛ за 2012 година

Запознайте се с FASTER

Наръчник по ДДС за 2012 година

Регламенти (ЕО) № 883 и № 987 за социалната сигурност вече се прилагат и към Швейцария

3 млрд. лв. ръст на оборота след свързването на касовите апарати

Всеки десети подава декларация по интернет
Подаване на годишна данъчна декларация по ЗДДФЛ

Близо 600 млн. лв. декларирани от хонорари и наеми

Актуализиран е Наръчник по ДОПК – І част

Проблеми с валидирането на датски ДДС номера

Актуализиран е Наръчникът по корпоративно подоходно облагане за 2012

Обновен е програмният продукт за генериране на отчетни регистри по ДДС, справка–декларация по ЗДДС и VIES декларация

Актуализиран е Наръчникът по задължително социално и здравно осигуряване за 2012
Актуализиран е наръчник по определяне на приложимото законодателство

И фирмите без дейност подават декларация за облагане с корпоративни данъци до 2 април

Наръчник по ДОПК – ІІ част

Програмен продукт (под Windows) за генериране на отчетни регистри по ДДС, справка–декларация по ЗДДС и VIES декларация

До 2 май предприятията информират НАП за платени доходи

Вече всеки може да си изчисли неплатените си здравни вноски

Нова декларация за платени доходи, за които е приложена СИДДО

Програмен продукт – справка за изплатени доходи по чл. 73 от ЗДДФЛ

Осигуровки се дължат над двойния размер на командировъчните
Актуализиран е програмният продукт за декларации № 1, № 3 и № 6

Актуализиран е програмният продукт „Трудови договори”

Заявяваме удостоверение за платени данъци по интернет

Безработните, които не получават обезщетение за безработица дължат месечно по 16,80 лв. за здравни вноски

Фирмите внасят авансовия данък на своите хазяи

И фирмите без дейност подават годишни декларации

Указание № 20-00-16/21.01.2012 г. относно изменения и допълнения в Наредба Н-8 от 2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни

До интрастат операторите във връзка с годишното задължение по системата Интрастат

До 31 януари самоосигуряващите се лица могат да променят вида на осигуряването си

Нови е-услуги са достъпни на сайта на НОИ

До Интрастат операторите

Заявление за ползване на Е -услуги чрез персонален идентификационен код

Данъчно – осигурителен календар за 2012 г.
Декларациите за облагане на доходите на физическите лица за 2011 г.

Годишна отчетност за 2011 г.

Промени в кодовете за вид плащане за 2012 г.

Образци на документи по ЗДДФЛ

Програмен продукт „Трудови договори” за 2012 г.

Фирми с повече от 5 сделки месечно ще подават ДДС декларации само по интернет от 2012 г.

ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 300 от 10 ноември 2011 г. за определяне нов размер на минималната работна заплата за страната

В сила от 01.05.2012 г. Обн. ДВ. бр.91 от 18 Ноември 2011г.

МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ ПОСТАНОВИ:

Член единствен. (1) Определя от 1 май 2012 г. нов размер на минималната месечна работна заплата за страната 290 лв. и на минималната часова работна заплата 1,72 лв. при нормална продължителност на работното време 8 часа и при 5-дневна работна седмица.

(2) Размерът на минималната месечна работна заплата по ал. 1 се определя за пълен работен месец.

ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 299 от 10 ноември 2011 г. за определяне размера на линията на бедност за страната за 2012 г.

Обн. ДВ. бр.91 от 18 Ноември 2011г.

МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ ПОСТАНОВИ:

Член единствен. Определя от 1 януари 2012 г. размер на линията на бедност за страната 236 лв.

Заключителни разпоредби

§ 1. Постановлението се приема на основание чл. 9, ал. 1 от Методиката за определяне и актуализиране на линията на бедност за страната, приета с Постановление № 345 на Министерския съвет от 2006 г. (обн., ДВ, бр. 106 от 2006 г.; изм., бр. 89 от 2007 г.).

§ 2. Изпълнението на постановлението се възлага на министъра на труда и социалната политика и на председателя на Националния статистически институт.

Законодателна промяна в действащия Закон за мерките срещу изпиране на пари /ЗМИП/

Считано от 26.07.2011г. е в сила законодателна промяна в действащия Закон за мерките срещу изпиране на пари /ЗМИП/, изразяваща се в изменение на разпоредбата на чл.3, ал.2, т.31 и т.32 от закона чрез включване на нови категории лица – по чл.3, ал.2, т.31 от ЗМИП лица, които по занятие извършват счетоводни услуги и по чл.3, ал.2, т.32 – частни съдебни – изпълнители/ЧСИ/.

Разпоредбата на чл.16, ал.1 от ЗМИП / изм. ДВ бр.1 от 2011г., изм. ДВ, бр.31 от 2003г., изм. ДВ бр.109 от 2007г. в сила от 01.01.2008г. въвежда задължение на лицата по чл.3, ал.2 и 3 от ЗМИП в 4-месечен срок от регистрацията си да приемат вътрешни правила за контрол и предотвратяване изпирането на пари (ВПКПИП), които се утвърждават от Председателя на ДАНС.

Съобразно с принципа на действие на новоприетите норми на чл.3, ал.2, т.31 и т.32 от ЗМИП занапред, в обхвата на приложното поле на чл.16, ал.1 от ЗМИП попадат лица, които по занятие извършват счетоводни услуги. Спрямо тях се прилагат следните срокове за изпълнение :

– До 27.11.2011г. вкл. – приемане на на  ВПКПИП

– До 14-дневен срок от приемането им – изпращане на приетите ВПКПИП за утвърждаването им от Председателя на ДАНС.

След тези дати при установено и доказано неизпълнение на това задължение се прилага :

– санкционната норма на чл.23, ал.3 от ЗМИП, приложима спрямо физически лица, допуснали или извършили нарушението, която предвижда налагане на глоба от 200 до 2000лв., ако деянието не съставлява престъпление

– санкционната норма на чл.23, ал.4 от ЗМИП, приложима спрямо еднолични търговци или юридически лица, която предвижда налагане на глоба от 2000 до 50 000лв., ако деянието не съставлява престъпление.

Утвърдени са праговете за деклариране по системата ИНТРАСТАТ за 2012 г.

ЗАПОВЕД
Номер РД 07-334/17.10.2011 г.

На основание чл.12, ал. 1, т. 1, чл. 18 и чл. 19 от Закон за статистика на вътрешнообщиостната търговия със стоки

НАРЕЖДАМ:

I. Определим праговете за деклариране по системата Интрастат за 2012 година, както следва:
1. За поток „Изпращания” – 230 000 (двеста и тридесет хиляди) лева
2. За поток „Пристигалия” – 200 000 (двеста хиляди) лева
И. Определям праховете за статистическа стойност по системата Интрастат за 2012 година, както следва:
1. За поток „Изпращания” – 9 500 000 (девет милиона и петстотин хиляди) лева
2. За погок „Пристигания” – 4 000 000 (четири милиона) лева
III. Определям праг за опростено деклариране па единични сделки с ниска стойност по системата Интрастат за 2012 година – 390 (триста и деветдесет) лева.
IV. Определям видовете данни, които подлежат на деклариране по системата Интрастат за 2012 година, както следва:
1. Код на стоката
2. Страна партньор от ЕС:
а) изпращания – страна на получаване
€) пристигания – страна на изпращане и страна на произход
3. Вид и а сделката
4. Условия на доставка
5. Вид транспорт
6. Националност на тралепорпюто средство
7. Регион на:
а) произход (при изпращания)
б) потребление (при пристигания)
8. Нето тегло – килограми
9. Количество по допълнителна мярка
10. Фактурна стойност
11. Статистическа стойност

Настоящата заповед да се обнародва в Държавен вестник.


ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 180 ОТ 30 ЮНИ 2011 Г. за определяне нов размер на минималната работна заплата за страната

МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ
ПОСТАНОВИ:

Член единствен. (1) Определя от 1 септември 2011 г. нов размер на минималната месечна работна заплата за страната от 270 лв. и на минималната часова работна заплата 1,61 лв. при нормална продължителност на работното време 8 часа и при 5-дневна работна седмица.
(2) Размерът на минималната месечна работна заплата по ал. 1 се определя за пълен работен месец.

Собственици на електронен подпис, издаден след 1 юли, които не са посочили идентификатор при покупката му, трябва да посетят НАП, за да ползват е-услугите на агенцията

01 Юли 2011

Всички граждани и фирми, които са купили електронните си подписи след 1 юли 2011 г. и искат да ползват е-услугите на НАП, но не са посочили единен идентификатор за себе си (като БУЛСТАТ, ЕГН, личен номер на чужденец или служебен № от регистъра на НАП), ще трябва да посетят офис на агенцията.

Това се налага, тъй като, ако няма посочен идентификатор, приходната администрация няма как да установи кой е собственика на електронния подпис автоматично. Затова е необходимо клиентът да посети офис на агенцията и да удостовери, че именно той е собственик на електронния подпис, с който иска да подава документи пред НАП.

Това важи само за електронните подписи, издадени след 1 юли 2011 г. За всички останали удостоверения, издадени преди тази дата, се запазва досегашния достъп до е-услугите на НАП.

От НАП призовават всички, които имат намерение да ползват електронните услуги на агенцията при закупуването на е-подписите си да посочват свой идентификатор. По този начин те ще си спестят време и средства и ще могат да подават заявление за достъп до услугите на агенцията онлайн.

Повече информация за електронните услуги на НАП можете да получите на телефона за данъчна и осигурителна информация 0700 18 700, както и да видите на интернет страницата на НАП.

Промени в публикуването на финансовите отчети

17 Май 2011

Еднолични търговци, освободени от задължение за публикуване на финансови отчети

Едноличните търговци, чиито годишни финансови отчети за 2010 г. не подлежат на задължителен независим финансов одит, са освободени от задължението за публикуването им в търговския регистър. Едноличните търговци са задължени да публикуват годишните си финансови отчети за 2010 г., само когато тези отчети подлежат на задължителен независим финансов одит.          

Срокове за публикуване на финансовите отчети

1. Търговци, пререгистрирани преди 1 януари 2011 г.

Сроковете за публикуване в търговския регистър на годишните финансови отчети за 2010 г. за търговците, които са пререгистрирани преди 1 януари 2011 г., са както следва:

            – 31 май 2011 г. – едноличните търговци, чиито годишни финансови отчети за 2010 г. подлежат на задължителен независим финансов одит;

            – 30 юни 2011 г. – дружества с ограничена отговорност;

– 31 юли 2011 г. – всички други търговци по смисъла на Търговския закон.

2. Търговци, пререгистрирани през 2011 г.

Сроковете за публикуване в търговския регистър на годишните финансови отчети за годините от 2007 г. до 2010 г. за търговците, които са пререгистрирани през 2011 г., са както следва:

            – 30 юни 2011 г. – търговците, които са пререгистрирани от 1 януари до 31 май на 2011 г.

– в тримесечен срок от датата на пререгистрацията – търговците, които са пререгистрирани от 1 юни до 31 декември 2011 г.

По отношение на едноличните търговци, които са пререгистрирани през 2011 г., на публикуване подлежат тези годишни финансови отчети от 2007 г. до 2010 г., които са подлежали на задължителен независим финансов одит.

Следва да се има предвид, че когато последният ден на срока е неприсъствен, срокът изтича в първия следващ присъствен ден.

Промените в изискванията за публикуване на финансовите отчети са регламентирани с последните промени в Закона за счетоводството, публикувани в Държавен вестник, бр.34 от 29.04.2011 г.

УКАЗАНИЕ НА НАП

изх.№ 20-00-117

дата:  21.04.2011 год.  

Относно: данъчно третиране по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) на доставки на услуги, извършени от данъчно задължено лице, установено на територията на страната, с получател чуждестранно данъчно задължено лице, което има търговско представителство на територията на страната    

Във връзка със запитвания относно данъчното третиране на доставка на услуги, извършена от данъчно задължено лице, установено на територията на страната, с получател чуждестранно лице, което има търговско представителство на територията на страната, на основание чл.10, ал.1, т.10 от Закона за националната агенция за приходите изразявам следното принципно становище:

За да се приложи определен режим на облагане с данък върху добавената стойност на доставките на услуги е необходимо правилно да се определи мястото на изпълнение на съответната доставка. В зависимост от това се определя приложимият данъчен закон – за доставките с място на изпълнение на територията на страната – ЗДДС, а за тези с място на изпълнение извън територията на страната – данъчният закон по местоизпълнение на доставката. Това е определящо относно цялостното данъчното третиране на съответната услуга, приложимата данъчна ставка, лицето – платец на данъка и възникване на задължения във връзка със съответния регистрационен режим.

Общото правило за определяне мястото на изпълнение на доставка на услуга, когато получател по същата е данъчно задължено лице, се съдържа в разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДДС и това е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където  получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект.

Целта на разпоредбата е да се извърши данъчното облагане в страната, в която услугите се потребяват в действителност. По отношение на по-голяма част от услугите мястото на потребление е идентично с мястото, в което е установена независимата икономическа дейност на получателите, тъй като същите ползват услугите, които им се предоставят за целите на производство на стоки или предоставянето на услуги и стойността на получените услуги е включена в цената на стоките или услугите, които се предоставят на клиенти на този получател при последващи доставки. Следователно, като общо правило услугите, предоставени на данъчно задължено лице, се облагат с данък на мястото на установяване на независимата икономическа дейност на съответното лице. Независимо от това, ако услугите се предоставят в полза на постоянен обект на данъчно задължено лице, който се намира на място, различно от това, където е установена търговската дейност на това данъчно задължено лице, услугите се облагат на мястото, където се намира постоянният обект.

Предвид горецитираната разпоредба, за да бъде определено къде е мястото на изпълнение на съответните услуги, следва да се установи дали регистрираното на територията на страната търговско представителство на чуждестранно дружество е  “постоянния обект” по смисъла на § 1, т.10 от ДР на ЗДДС, в полза на който се доставят услугите. Съгласно § 1, т.10 от ДР на ЗДДС “постоянен обект” е търговско представителство, клон, офис, кантора, ателие, ….., определено помещение (собствено, наето или ползвано на друго основание) или друго място, чрез което едно лице извършва цялостно или частично икономическа дейност на територията на една страна”. Т.е. постоянният обект е обект, чрез който се извършва независима икономическа дейност.

 За дефинирането на понятието “постоянен обект” следва да се имат предвид конкретните факти за всеки отделен случай, както и практиката на съда на Европейските Общности (С 168/84; С 190/95; С 231/94; С 260/95), съгласно която под “постоянен обект” следва да се разбира “дейност, която притежава известни характеристики на дълготрайност и структура, която е адекватна по отношение на човешките и техническите ресурси за целите на независимо предоставяне на съответните услуги”. Аналогично, когато се определя един обект като постоянен от гледна точка на възможността същият да получи предоставените от доставчика услуги, следва се изследва обстоятелството дали обектът отговаря на определени изисквания за минимална степен на постоянност, минимален размер и постоянна наличност на човешки и технически ресурси, като тези ресурси предоставят възможност за ползване на получените услуги. В този аспект, в случаите, при които е налице обект, който има постоянна наличност на човешки и технически ресурси и отговаря на изискванията за минимална степен на постоянност, ако същият реално потребява услугите, следва да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 21, ал.2, изречение второ от ЗДДС – услугите се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност и мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект.

Преценката дали търговското представителство на едно чуждестранно дружество представлява постоянен обект на територията на страната следва да бъде направена въз основа на конкретните факти и обстоятелства.

Търговското представителство обичайно се характеризира с относителна продължителност на присъствие на територията на страната, както и с наличие на човешки и материални ресурси в постоянен план. В случай, че търговското представителство, въпреки законовата забрана (чл.24, ал.2 от Закона за насърчаване на инвестициите), осъществява независима икономическа дейност на територията на страната, същото следва да се счита за постоянен обект по смисъла на § 1, т.10 от ДР на ЗДДС, чрез който представляваното от него дружество извършва независима икономическа дейност.

В случай, че търговското представителство не извършва независима икономическа дейност, същото не следва да се третира като намиращ се на територията на страната постоянен обект на чуждестранното дружество.

I. Място на изпълнение на доставките

1. Относно приложението на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, изр. първо

В случай, че търговското представителство не извършва независима икономическа дейност на територията на страната и предвид гореизложеното не представлява постоянен обект на територията на страната, получател на услугите, които не попадат в изрично предвидените от закона изключения, е чуждестранното дружество.

Възможно е също така търговското представителство да е постоянен обект по смисъла на закона, но предоставените услуги да са свързани пряко с независимата икономическа дейност не на търговското представителство, а на представляваното дружество. В тези случаи следва да се приеме, че получател е самото дружество, а не търговското представителство. Такива са например рекламни, маркетингови, правни, консултантски и инженерни  във връзка с цялостната търговска дейност, подготвяне и сключване на договори, и др. подобни – на които реален ползувател на услугата е чуждестранното дружество.

В тези случаи доставките са с място на изпълнение на територията на държавата, в която е установило независимата си икономическа дейност представляваното дружеството – чл. 21, ал. 2, изречение първо от ЗДДС.

2. Относно приложението на чл. 21, ал. 2, от ЗДДС, изр. второ

Ако с оглед изложеното по-горе търговското представителство е постоянен обект” по смисъла на ЗДДС, същото би могло да бъде реален ползвател на определени видове услуги, като например – мобилни телекомуникационни и интернет услуги, предназначени за дейността на търговското представителство, счетоводни, правни и административни услуги относно персонала, назначен в търговското представителство, куриерските, пощенски, и други подобни услуги, както и услуги, свързани с поддръжката, ремонта и експлоатацията на превозните средства, ползвани от търговското представителство, дългосрочно наемане на превозни средства. В тези случаи, горецитираните услуги, предоставени за нуждите на търговското представителство са с място на изпълнение на територията на страната.

Ако услугите, посочени по-горе в т.1 са предназначени за “постоянния обект”, тъй като са свързани с независимата икономическа дейност, извършвана от търговското представителство,  мястото им на изпълнение ще бъде на територията на страната.

3. Изключения от общото правило за определяне на мястото на изпълнение на услугите

3.1. Относно  приложението на чл.21, ал.4, т.1 от ЗДДС – услуги, свързани с недвижим имот, намиращ се  на територията на страната

Чл. 21, ал.4 от ЗДДС предвижда изключение от горецитираното правило. Съгласно т.1 на същия мястото на изпълнение при доставка на услуга е мястото, където се намира недвижимият имот, когато услугата е свързана с недвижим имот.

За някои от услугите може да се приеме, че са свързани с недвижим имот, ползван от търговско представителство на територията на страната, независимо от собствеността на същия. Това са услугите по отдаване под наем на имот, ползван от дружеството и/или представителството, топлофикационните, и В и К – услуги, услугите, свързани с експлоатация на климатична система, услугите, свързани със стационарна телекомуникация и интернет на имота, услуги, свързани с  поддръжката и ремонта  на имота, правни, брокерски и други посреднически услуги относно имота. От тази група са и охранителните и хигиенни услуги, относно ползваните от дружеството и/или търговското му представителство имоти на територията на страната. По силата на чл. 21, ал.4, т.1 от ЗДДС, тези услуги са с място на изпълнение на територията на страната.

3.2. Относно  приложението на чл.23, ал.1 от ЗДДС – краткосрочно наемане на превозни средства

Съгласно чл. 23, ал.1 от ЗДДС, мястото на изпълнение при доставка на услуга по краткосрочно отдаване под наем/краткосрочно предоставяне за ползване на превозни средства е мястото, където превозните средства фактически се предават на разположение на получателя.

При доставка на услуга по краткосрочно отдаване под наем/краткосрочно предоставяне за ползване напревозни средства, които фактически се предават на разположение на получателя на  територията на страната, мястото на изпълнение на доставката е на територията на страната.

3.3. Относно  приложението на чл.21, ал. 4, т.3  от ЗДДС

Съгласно чл. 21, ал.4, т.3 от ЗДДС, мястото на изпълнение при доставка на услуга е мястото, където фактически се провежда събитието – при доставка на услуга по осигуряване на достъп (срещу билети или заплащане, осигуряващи входа, включително когато такъв вход е включен в абонамент) до културни, художествени, артистични, спортни, научни, образователни, развлекателни или подобни събития (включително панаири и изложби) и при съпътстващите достъпа услуги, когато услугата се предоставя на данъчно задължено лице.

В случаите, при които събитието се провежда на територията на страната мястото на изпълнение е на територията на страната – например осигуряване на достъп срещу билет или абонамент до панаир или изложба.

В случаите, при които някои от гореизброените събития са организирани по възлагане от страна на дружеството или представителството, мястото на изпълнение на доставката се определя по общото правило на чл. 21, ал.2 от ЗДДС.  Например при възлагане на организиране на обучение на персонала на представителството, ако същото е «постоянен обект» по смисъла на закона, мястото на изпълнение на доставката ще бъде на територията на страната, а ако същото не е  постоянен обект – мястото, където е установено представляваното дружество.

II. Получател на доставките

Получател на съответната услугата е:

1. търговското представителство – ако същото е “постоянен обект” и реален ползувател на услугата. В случаите на получаване на услуги, свързани с недвижим имот, намиращ се на територията на страната, получател е винаги постоянният обект.

2. чуждестранното дружество:

– ако търговското представителство не е “постоянен обект”;

– ако търговското представителство е “постоянен обект”, но не е реален ползувател  на услугите.

III. Лице-платец на данъка

В случаите, при които доставката е с място на изпълнение на територията на страната, лице – платец на данъка на основание чл. 82, ал.1 от ЗДДС е доставчикът.

В случаите, при които доставката е с място на изпълнение на територията на друга държава – членка, лице – платец на данъка е получателят на услугата, на основание чл. 196 от Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност.

В случаите, при които доставката е с място на изпълнение на територията на трета страна, данъчното третиране, съответно лицето – платец на данъка се определя съгласно законодателството на съответната държава по местоизпълнение на доставката.

IV. Приложение на Наредба № Н-9 и  Наредба № Н-10, в случаите, при които доставките са с място на изпълнение на територията на страната и получател е чуждестранното дружество

Следва да се има предвид, че с оглед приложението на Наредба № Н-9 от 16 декември 2009 г. за възстановяването на данъка върху добавената стойност на данъчно задължени лица, неустановени в държавата членка по възстановяване, но установени в друга държава – членка на общността и на Наредба № Н-10 от 24 август 2006 г. за възстановяване на платен данък върху добавената стойност на чуждестранни лица, които не са установени на територията на общността търговските представителства, в случаите в които не извършват търговска дейност, не представляват постоянен обект, чрез който представляваните от същите дружества извършват независима икономическа дейност и чрез които лицата са установени на територията на страната. Поради това за представляваните от тях лица следва да се приеме, че редът на посочените наредби е приложим за възстановяване на начислен данък върху добавената стойност за закупени от тях стоки, получени услуги и осъществен внос на територията на страната.

В случаите, когато търговското представителство извършва независима икономическа дейност и е постоянен обект, но реален ползвател на доставка на услуга, извършена от лице, установено на територията на страната е чуждестранното данъчно задължено лице, са приложими горецитираните Наредби.  

Трайно безработните не подават данъчна декларация

02 Май 2011

Българските граждани, които не са получавали никакъв доход през 2010 г. не са длъжни да подават данъчна декларация като физически лица. Не са длъжни да попълват данъчния формуляр и безработните, които са били без работа през цялата 2010 г. Всички физически лица, които през 2010 г. са сменили работодателя си, но към 31.12.2010 г. имат нов работодател и той е определил годишен данък за всички доходи от трудови правоотношения, включвайки и тези от предходния работодател също нямат задължение да подават данъчна декларация.

Длъжни да подадат формуляр за облагане на доходите са онези лица, чиито трудови правоотношения са били прекратени през 2010 г. и към 31.12.2010 г. не са започнали работа при друг работодател. Тези граждани трябва да попълнят основната част на данъчната декларация и Приложение 1 към формуляра и да го подадат, за препоръчване по пощата, до изтичането на работното време днес.

Декларации за доходите на физически лица, работили само по трудово правоотношение ще се приемат днес, 2.05.2011 г. без изискваните по закон служебни бележки за получените доходи. По изключение тези документи могат да бъдат представени в офиса на НАП по постоянния адрес на физическото лице в двуседмичен срок; няма пречка служебната бележка да бъде изпратена и по пощата.

Всички офиси на НАП ще работят днес с удължено работно време, докато има чакащи клиенти. Системата за подаване на декларации за доходите по интернет ще остане отворена до 24,00 ч. днес, съобщават още от приходното ведомство.

Подробни указания за декларирането на доходите и плащането на данъците са публикувани в рубриката Как да попълним подоходната си декларация, консултация по данъчни въпроси гражданите могат да получат и от информационния център на телефон 0700 18 700.

Често задавани въпроси:

Работил съм няколко месеца през 2010 г., но към 31.12.2010 г. съм бил безработен, трябва ли да подам декларация?

Да, срокът за това е 2 май 2011 г. като по изключение се допуска декларацията да бъде подадена без към нея да се прилагат служебни бележки за получените доходи.

През 2010 г. смених работодателя си, но към 31.12.2010 г. работя на трудов договор. Трябва ли да подавам годишна данъчна декларация?

Не, ако последният ви работодател е преизчислил годишния ви доход, респ. годишния данък.

През август месец на 2010 г. ми е прекратен трудовия договор. До края на 2010 г. съм била регистрирана в бюрото по труда. Трябва ли да декларирам получените обезщетения за безработица в годишната си данъчна декларация?

Не, получените обезщетения за безработица или пенсии, например, не подлежат на деклариране в данъчната декларация. Във вашия случай трябва да попълните само Приложение 1 към данъчната декларация, като в него впишете само доходите от трудово правоотношение.

В средата на 2010 г. се пенсионирах, към 31.12.2010г. не работя на трудов договор. Следва ли да подам годишна данъчна декларация?

Да, трябва да подадете данъчна декларация в която да впишете доходите от трудово правоотношение, пенсиите не се декларират.

http://nap.bg/news?id=1298

–––––––––––

УКАЗАНИЕ относно прилагането на Закона за ограничаване на плащанията в брой

Настоящото указание се издава на основание чл. 10, ал. 6 от Закона за Националната агенция за приходите.

Целта на това указание е да внесе допълнителна яснота за единното прилагане на Закона за ограничаване на плащанията в брой (ЗОПБ) от органите на Националната агенция за приходите.

I. Териториален обхват
Законът за ограничаване на плащанията в брой (ЗОПБ) се отнася единствено за извършване на плащания на територията на страната. Плащания, които не се извършват на територията на страната, независимо от това кой ги извършва, не попадат в териториалния обхват на закона. В тази връзка следва да се има предвид, че правилата, свързани с контрола по извършване на парични преводи от/към чужбина, вноса и износа от местни и чуждестранни лица на валута и други ценности са регламентирани във Валутния закон и съответните подзаконови нормативни актове по неговото прилагане.

II. Действие на закона във времето
Законът за ограничаване на плащанията в брой (Обн. ДВ. бр.16 от 22 Февруари 2011 г.) влиза в сила три дни след обнародването му. С разпоредбата на § 2 от ПЗР на ЗОПБ е указано, че законът се прилага и за плащания по чл. 3, незавършени към деня на влизането му в сила.

III. Материален обхват на ЗОПБ
Ограниченията, предвидени в Закона за ограничаване плащанията в брой се отнасят за всички плащания между физически лица, между юридически лица (и приравнените им в данъчното законодателство лица) и между физически и юридически лица (и приравнените им в данъчното законодателство лица).
С оглед на това ограниченията на закона се отнасят както за гражданския, така и за търговския оборот.

1. Изключения от приложното поле на ЗОПБ
С разпоредбата на чл. 2 от ЗОПБ изрично се изключват от материалния обхват на закона определени операции. Изключенията, предвидени в закона са изрично определени и касаят само изброените видове плащания и категории лица и в този смисъл е недопустимо разширяването на обхвата им чрез разширително тълкуване или прилагане по аналогия на текстове от данъчното или осигурителното законодателство. ЗОПБ регламентира ограничаването на всички плащания в гражданския и стопански оборот на страната, поради което вида на сделките, договорите или операциите по принцип не е от значение по отношение обхвата на закона, като правнорелевантен е единствено размерът на предвиденото, определяемото или извършено плащане.
Важно е да се има предвид, че в случаите, когато в друг закон е разрешено плащане в брой на суми, в размер, различен от предвидения в ЗОПБ при конкректно определени плащания, следва да се прилага разпоредбата на специалния закон.
Изключенията от приложното поле на ЗОПБ могат да бъдат най-общо разграничени в следните категории:

1.1. Изключения по чл. 2, т. 1 и 2
По същество в разпоредбата на т.1 се визират операции, които се извършват чрез доставчици на платежни услуги по смисъла на ЗПУПС (банки, дружества за електронни пари и платежни институции, Европейска централна банка, националните централни банки на държавите-членки), които по съществото си не представляват плащания по договор за доставка на стоки или услуги и които се изразяват в управление на собствени парични средства на юридически и физически лица. Такива са например случаите, при които едно физическо лице, което има влог в банка, внася определена сума по него, или изтегля сума от срочен депозит и открива нов такъв на свое име. В случаите, когато едно лице внася парична сума по чужда банкова сметка извън изрично посочените в чл. 2 от ЗОПБ изключения, тази операция винаги попада в приложното поле на закона, освен ако не представлява плащане в изпълнение на парично задължение по сделка.
Разпоредбата на чл. 2, т.2 изключва от приложното поле на закона внасяне/теглене на парични средства по/от сметки на съпрузи и роднини по права линия или недееспособни или ограничено дееспособни лица.
Трябва да се отбележи, че плащането чрез чекове, както и договорите, при които вместо плащане се дава нещо друго (т.нар.даване вместо изпълнение – datio in solutum), не подлежат на регулиране за целите на закона, доколкото в тези случаи не е налице парично плащане в брой.
Връщането на платена сума, в случаите на разваляне на съглашение или намаляване на цената обаче представлява плащане между двете страни по сделката и попада в обхвата на закона.

1.2. Изключения по чл. 2, т. 3 – 5
Въпросните операции са строго регламентирани в законодателството и могат да бъдат проследени, тъй като оставят документална следа при доставчиците на платежни услуги и обменните бюра, които по силата на националното законодателство спазват строги правила по отношение отчитането на извършваните от тях операции и подлежат от засилен контрол от различни контролни и регулаторни органи.

1.3 Изключение по чл. 2, т.6
Законодателят е регламентирал като изключение и плащанията на трудови възнаграждения между работодател и работник, за положен труд по съществуващо между тях трудово правоотношение /глава Дванадесета на Кодекса на труда/.
Следва да се има предвид, че разпоредбата се отнася единствено за трудово възнаграждение, но не и за други плащания във връзка с трудовото правоотношение /например – обезщетения, изплащани на работника или служителя, които се изчисляват на база на получаваното от него брутно трудово възнаграждение/.
Това изключение от приложното поле на закона не се отнася за всякакви други възнаграждения и други плащания по договори, чиято нормативна база е извън разпоредбите на Кодекса на труда.
Такива например са възнагражденията: по договори за управление и контрол на търговски дружества, както и от членовете на кооперации, упражняващи трудова дейност и получаващи възнаграждение в кооперацията; на синдиците и ликвидаторите; лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност; лицата, упражняващи дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества; регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители; на лицата, които полагат труд без трудово правоотношение; на лицата, изпратени на работа в чужбина от български посредник и т.н. В тези случай следва да се има предвид посоченото в точка 3.4.от настоящото изложение).

2. Съгласно закона, плащанията на суми над определения в разпоредбата на чл. 3 размер задължително се извършват чрез превод или внасяне по платежна сметка. Тези плащания могат да се извършват не само чрез банки, но и чрез други доставчици на платежни услуги по платежна сметка. Платежните институции могат да предоставят платежните услуги, регламентирани в чл. 4 от Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС)
Следва да се отбележи, че в случаите на парично доплащане по договори за замяна на стоки, само размерът на доплащането, а не стойността на насрещните престации, се регулира в съответствие с разпоредбите на чл.З от закона.

2.1 Платежна сметка
Понятието платежна сметка, използвано в ЗОПБ, е дефинирано в § 1, т.18 от Допълнителните разпоредби на Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС) като сметка, водена на името на един или повече ползватели на платежна услуга, която се използва за изпълнение на платежни операции.

2.2 Доставчици на платежни услуги:
В чл. 3, ал. 1, т.1-4 от ЗПУПС (в сила от 30.04.2011 г.) са уредени четирите категории на доставчици на платежни услуги, които се подчиняват на единна правна рамка по отношение изискванията към дейността им и предоставяните от тях платежни услуги, а именно:
=> банки по смисъла на Закона за кредитните институции (ЗКИ),
=> дружества за електронни пари по смисъла на ЗПУПС,
=> платежни институции по смисъла на ЗПУПС,
=> Европейската централна банка и националните централни банки,

Така изброените доставчици на платежни услуги могат да предоставят всички платежни услуги, упоменати в чл. 4 от ЗПУПС. Платежните институции по смисъла на ЗПУПС могат да извършват само платежните услуги, за които са лицензирани. Публичен регистър на лицензираните платежни институции е публикуван на официалната интернет страница на БНБ раздел „Платежна система“, подраздел „Платежен надзор. Платежните услуги по чл. 4 от ЗПУПС, са както следва:
=> услуги, свързани с внасянето на пари в наличност по платежна сметка, както и свързаните с това операции по обслужване на платежна сметка;
=> услуги, свързани с теглене на пари в наличност от платежна сметка, както и свързаните с това операции по обслужване на платежна сметка;
=> изпълнение на платежни операции, включително прехвърляне на средства по платежна сметка на ползвателя при доставчика на платежни услуги или при друг доставчик на платежни услуги:
а) изпълнение на директни дебити, включително еднократни директни дебити;
б) изпълнение на платежни операции чрез платежни карти или други подобни
инструменти;
в) изпълнение на кредитни преводи, включително нареждания за периодични
преводи;
=> изпълнение на платежни операции, когато средствата са част от отпуснат на ползвателя на платежни услуги кредит:
а) изпълнение на директни дебити, включително еднократни директни дебити;
б) изпълнение на платежни операции чрез платежни карти или други подобни
инструменти;
в) изпълнение на кредитни преводи, включително нареждания за периодични
преводи;
=> издаване на платежни инструменти и/или приемане на плащания с платежни инструменти;
=> изпълнение на налични парични преводи;
=> изпълнение на платежни операции, при които съгласието на платеца за изпълнение на платежната операция е дадено посредством телекомуникационно, цифрово или информационно устройство и плащането е извършено към оператора на телекомуникационна или информационна система или мрежа, който действа само като посредник между ползвателя на платежната услуга и доставчика на стоките или услугите.
В допълнение следва да се има предвид, че съгласно чл. 6, ал. 3, т. 9 от Наредба № 3 от 16 юли 2009 г. на БНБ за условията и реда за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти, банките могат да откриват на клиентите и други видове сметки, освен посочените в т. 1-8, които се обслужват при определени с договор условия. Извършването на плащания (независимо от размера на плащанията) чрез такива специални сметки също следва да се счита за допустимо съгласно ЗОПБ.

3. Размер на плащанията, които задължително се извършват чрез превод или внасяне по платежна сметка:

3.1. За да попадне в приложното поле на закона, плащането трябва да се отнася за сума от 15 000 или повече лева. Същото се отнася и за плащания във валута, когато левовата им равностойност е равна или надвишава 15 000 лв. Следва да се има предвид, че стойностният праг от 15 000 лв. се отнася както за всяко самостоятелно плащане (тоест паричен поток), така и за всички плащания по договор, по който общият размер на паричната престация (общият размер на определеното, съответно – дължимото парично задължение по договора) е равен или надхвърля 15 000 лв.

3.2. В приложното поле на закона попадат и плащанията на суми на стойност под 15 000 лв., когато представляват част от парична престация (плащане) по договор, чиято обща стойност надхвърля 15 000 лв. Това се отнася за случаите, при които общата стойност на паричното задължение на една от страните по договора е изрично упомената или предварително определена (или определяема) в договора.

3.3. Както беше посочено по-горе, законът се прилага и по отношение на плащанията, които се извършват след влизането му сила и които произтичат от задължения, възникнали преди влизането му в сила (§ 2 от ПЗР на ЗОПБ).
Това означава, че всяко плащане на стойност равна или по-голяма от 15 000 лв., което се извършва след влизането в сила на закона, но произтича от задължения, възникнали преди това (например сключен договор през 2010 г. с падеж на плащане по него след влизането в сила на закона), следва да се извършва чрез превод или внасяне по платежна сметка. Същото се отнася и за плащания на суми под 15 000 лв. след влизането в сила на закона, произтичащи от задължения на стойност над 15 000 лв., договорени преди влизането в сила на закона (например: плащане в размер на 1 000 лв. след влизането в сила на закона във връзка с договор на обща стойност 20 000 лв., сключен преди влизането в сила на закона).

3.4. По отношение на договорите с периодично, поетапно или непрекъснато изпълнение, в които не е изрично упомената или предварително определена (определяема) общата стойност на дължимата парична престация по договора, всяко едно парично плащане, ако е на стойност 15 000 лв. или над 15 000 лв. следва да се извършва чрез превод или внасяне по платежна сметка.

3.5. Следва да се подчертае, че плащането или паричната престация включва и всички данъци и такси, които платецът е длъжен да изплати във връзка с плащането. Така например, една облагаема с данък върху добавената стойност (ДДС) доставка с данъчна основа от 13 000 лв. и дължим ДДС по нея в размер на 2 600 лв. (или обща дължима сума по доставката 15 600 лв.) също попада в обхвата на закона и всяко едно отделно плащане по доставката е задължително да се извършва чрез превод или внасяне по платежна сметка.

IV. Примери по прилагане на ЗОПБ

1. Ако по договор за покупко-продажба на недвижим имот продажната цена на имота е 20 000 лв. и е предвидено, че същата следва да бъде заплатена до 31.12.2011г., т.е – след влизане на ЗОПБ в сила по следната схема:
3 000 лв. – задатък (капаро) 10 000 лв. – първо плащане 5 000 лв. – второ плащане 2 000 лв. – окончателно плащане,
то и четирите плащания следва да бъдат извършени чрез превод или внасяне по платежна сметка.
Ако същият договор е сключен през 2010 г. и до влизане в сила на закона са направени плащанията на задатъка и първото плащане ( съответно – 3 000 лв. и 10 000 лв.), то второто и окончателното плащане (5 000 лв. и 2 000 лв.), направени след влизане в сила на закона, ще попаднат в обхвата му и следва да бъдат извършени чрез превод или внасяне по платежна сметка.

2. В случай на сключен едногодишен договор за наем например (договор с непрекъснато изпълнение), ако в договора стойността на наема е определена на месечна база и е в размер 1 500 лв. на месец, то всяко едно от плащанията по 1 500 лв. ще попада в обхвата на закона, тъй като общата стойност на едногодишния договор за наем (дори да бъде прекратен преждевременно) ще възлиза на 18 000 лв., т.е над прага от 15 000 лв. Същото ще се отнася и за сключен едногодишен договор за наем, в който стойността на наема е определена на годишна база и е в размер на 18 000 лв. (за годината), то всяко едно от плащанията (независимо дали ще е едно, две, три , четири и т.н) ще попада в обхвата на закона (независимо дали договорът е прекратен преждевременно, т.е преди изтичането на едногодишния му срок) и следва да се извършва чрез превод или внасяне по платежна сметка.

3. Друг типичен договор с непрекъснато изпълнение е договорът за доставка на електрическа енергия на крайни потребители. В тези договори по правило не е определена обща стойност на договора и размерът на месечното плащане зависи от отчетената консумация на клиента. Месечно плащане по такъв договор следва да бъде извършено чрез превод или внасяне по платежна сметка, само когато размерът на отделното плащане е равен на, или по-висок от 15 000 лв.

4. Договорите за доставка на друга стока също следва да бъдат преценявани по описаното по-горе правило. Така например, ако фирма X (магазин) има договор за доставка на млечни произведения с фирма У (търговец на едро) и в договора е определено количеството и/или стойността на общата доставка (млечни произведения на стойност 50 000 лв.), то плащанията по този договор ще попадат в обхвата на закона, независимо от размера на всяко едно отделно плащане. Ако същият този договор (в писмена или устна форма) е рамков и в него не е определено общото количество, респективно стойност, то отделните доставки и плащанията по тях ще се разглеждат самостоятелно, т.е. когато отделната доставка е равна или превишава 15 000 лв., плащането следва да бъде извършено чрез превод или внасяне по платежна сметка. Но ако дължимото общо плащане по един договор е на стойност, равна или по-висока от 15 000 лв., във всички случаи, плащанията по този договор следва да се извършват само чрез превод или по платежна сметка.

5. Ако по договор за изкупуване на продукция (например земеделска) е поето задължение за изкупуване на такава на посочена стойност, равна или по-висока от 15 000 лв., то за всяко плащане (независимо от размера му) след влизане в сила на закона, ще се прилагат разпоредбите, задължаващи купуващата фирма да извърши плащането чрез превод или внасяне по платежна сметка. Отново, ако не съществува договореност по отношение общия обем на доставката, то плащането по всяко отделно изкупено количество продукция се преценява самостоятелно.

6. Изплащането на дивидент за сума, равна или надхвърляща 15 000 лв. също попада в ограниченията на ЗОПБ и следва да извършва чрез превод или внасяне по платежна сметка.
В случая приложение намира чл. 3, ал. 1, т. 1 от закона. В тази връзка, ако размерът на изплатения дивидент въз основа на решение на общото събрание на съдружниците е равен на или надхвърля 15 000 лв., то за същия възниква задължение да се извърши чрез превод или внасяне по платежна сметка. В друг случай, когато на съдружник е изплатен дивидент три пъти в годината (на обща стойност 30 000 лв.), съгласно три различни протокол-решения на съдружниците и в случай, че сумата на всяко едно от плащанията (предвидена в съответното решение на общото събрание) е в размер 10 000 лв. (т.е под прага от 15 000 лв.), то всяко едно от плащанията на дивидент не би следвало да се разглежда като част от обща парична престация, тъй като всяко едно от плащанията се основава на отделно решение на общото събрание на съдружниците.

V. Реализиране на административнонаказателна отговорност по ЗОПБ

Тъй като ЗОПБ предвижда значителни по размер санкции при извършване на нарушенията по чл. 3 от закона, органите по приходите следва при установяване на посочените в чл. 5 от ЗОПБ нарушения, в АУАН да опишат детайлно и подробно фактическата обстановка, с оглед предотвратяване бъдещата отмяна на издадените наказателни постановления.

–––––––––

От детството си знаем поговорките: „Знанието е сила“ и „Времето е пари“.

От училище ни е известно, че „A = F*t“, т.е. „Работата = Силата*Времето“. Като заместим в нея с първите равенства, се получава, че „Работата = Знанието*Парите“, откъдето напълно закономерно произтича, че „Парите=Работата/Знанието“.

Следователно, при Знания, клонящи към 0, Парите клонят към БЕЗКРАЙНОСТ, като при това количеството на Работата не играе особена роля…

Locations of visitors to this page
Tyxo.bg counter
Site Meter
Google Analytics Alternative
Clicky

Advertisements

8 Коментари to “Счетоводни новини”

  1. Елеонора Мирнова Says:

    Здравейте! Случайно се натъкнах на Вашия сайт и Ви поздравявам горещо за пълноценната информация. Искам да попитам и аз някои неща, а именно:
    – Предстой ми регистриране в Бюрото по Труда и се интересувам от следното: при определяне на средно-дневното възнаграждение ще се вземат ли предвид месеците по граждански договор, за които са превеждани осигуровки?
    – Месеците по граждански договор, за които имам осигуровки, ще се включат ли в общия ми трудов стаж и трябва ли да вадя осигурителна книжка?

    • Alexander Todorov Network Says:

      По първия въпрос, не. Гражданските договори не се облагат с осигуровки за безработица и не участват при определянето на обезщетение за безработица.
      По втория въпрос, за работата по граждански договор се признава осигурителния стаж, който служи за целите на пенсиониране. Осигурителна книжка не е нужно да се вади за работа по граждански договор.

      • Елеонора Мирнова Says:

        Много Ви благодаря за бързия и точен отговор. Желая Ви приятен ден!

  2. ралица гоцева Says:

    Още веднъж много Ви благодаря

  3. ралица гоцева Says:

    Благодаря за отговора бих искала да попитам още нещо разбрах че декларация 1 се подава еднократно при започване на самоусигурявянето какво става ако е подавана всеки месец.Предварително благодаря

    • Alexander Todorov Network Says:

      Нищо, безсмислено упражнение. Има смисъл да се подава всеки месец ако дохода ще е различен, но ако си е един и същ…

  4. ралица гоцева Says:

    самоусигуряващо се лице извършва таксиметров превоз задължено ли е да внесе авансов данък общ доход за второ тримесечие

    • Alexander Todorov Network Says:

      Да, авансов ДОД се дължи на всяко тримесечие


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: