Данъчно третиране на лихва във връзка с предоставяне на заем между две физически лица


3_161/18.01.2011г. 

ЗДДФЛ, чл. 77; ЗДДФЛ, чл. 35, т.3; ЗДДФЛ, чл. 36; ЗДДФЛ, чл. 50, ал. 1, т. 5; ЗКПО, чл. 16, ал.2, т. 3;

Относно: Данъчно третиране на лихва във връзка с предоставяне на заем между две физически лица

Според изложеното в запитването предстои да бъде сключен договор за предоставяне на заем между две физически лица, като размерът на заема е 30 000 лв. Заемът ще е обезпечен с ипотека върху недвижим имот. Срокът, за който се сключва договора е от една година, като в същия не е договорена лихва.

Във връзка с това поставяте следните въпроси:

1. Възможно ли е при ревизия на лицето – заемодател да се вмени данъчно задължение за доход от лихви по заема в рамките на пазарната лихва, съгласно чл. 77 ЗДДФЛ и във връзка с чл. 16, ал. 2, т. 2 от ЗКПО въпреки, че то реално не е получило такъв? Как следва да се тълкуват тези правни норми във връзка с разпоредбата на чл. 240 от ЗЗД?

2.  Ако бъде вменено подобно данъчно задължение, каква би била лихвата за 2010г.?

3.  Какъв данък би трябвало да се плати върху този доход?

При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на ЗДДФЛ (обн. ДВ, бр.95 от 24 ноември 2006г., посл. изм. ДВ бр.100 от 21 декември 2010 г.) и Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО, обн. ДВ, бр.105 от 22 декември 2006 г., посл. изм. ДВ. бр.94 от 30 Ноември 2010г.)изразяваме следното становище:

Договарянето на лихва при отпускане на заеми между физически лица е обект на разглеждане в закони, различни от данъчните и осигурителните, поради което НАП не може да се ангажира със становище по въпроси извън нейната компетентност, разписана в чл. 3 от Закона за Националната агенция за приходите.

Във връзка с данъчното третиране на отпускането на заем между физически лица, следва да се има предвид разпоредбите на чл. 15 и чл. 16 от ЗКПО и чл. 77 от ЗДДФЛ.

Съгласно разпоредбите на чл. 77 от ЗДДФЛ, при определяне на задълженията на лицата по този закон в случаите на сделки между свързани лица и на сделки, сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане и прилагане на пазарни цени се прилагат съответно разпоредбите за предотвратяване на отклонението от данъчно облагане от Закона за корпоративното подоходно облагане.

Чл. 16, ал. 2, т. 3 от ЗКПО регламентира, че получаването или предоставянето на кредити с лихвен процент, отличаващ се от пазарната лихва към момента на сключване на сделката, включително в случаите на безлихвени заеми или друга временна безвъзмездна финансова помощ, както и опрощаването на кредити или изплащането за своя сметка на кредити, несвързани с дейността са сделки, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане.

При установяване на взаимоотношения, които водят до отклонение от данъчно облагане, задълженията на физическите лица по ЗДДФЛ се определят, без да се вземат под внимание тези сделки, някои техни условия или тяхната правна форма.

Предвид гореизложеното и факта, че в конкретния случай физическите лица договарят безлихвен заем, за данъчни цели ще се счита, че е налице отклонение от данъчно облагане.

В такива случаи следва да се имат предвид тези доходи на физическото лице, които биха се получили при извършване на обичайна сделка от съответния вид по пазарни цени и насочена към постигане на същия икономически резултат, но която не води до отклонение от данъчно облагане.

Понятието „пазарна лихва“ е определено в § 1, т. 32 от ДР на ЗКПО, а именно това е лихвата, която би била платена при същите условия за предоставен или получен кредит под каквато и да е форма по сделка между лица, които не са свързани. Пазарната лихва се определя според условията на пазара, като се отчитат всички количествени и качествени характеристики на сделката – форма, размер и валута на предоставените средства, срок на предоставянето им, вид, размер и ликвидност на обезпечението, кредитният риск и други рискове, свързани със сделката, профил на кредитополучателя или лизингополучателя, както и всички други условия и обстоятелства, влияещи върху размера на лихвата.

Определената според условията на пазара лихва за физическото лице заемодател представлява доход от лихви по смисъла на чл. 35, т. 3 от ЗДДФЛ.

На основание чл. 36 от ЗДДФЛ годишната данъчна основа за доходи от лихви на физически лица се определя, като облагаемият доход по чл. 35, придобит през данъчната година, се намалява с вноските, които лицето е задължено да прави за данъчната година за своя сметка по реда на Закона за здравното осигуряване. Основата по чл. 36 участва във формирането на общата годишна данъчна основа по смисъла на чл. 17 от ЗДДФЛ. Размерът на данъка върху общата годишна данъчна основа се определя, като общата годишна данъчна основа по чл. 17 се умножи по данъчна ставка 10 на сто. Тези доходи се декларират по реда на чл. 50 от ЗДДФЛ с годишна данъчна декларация в срок до 30- ти април на годината, следваща годината на придобиване на дохода.

Освен това следва да се има предвид и нормата на чл. 50, ал. 1, т. 5 от ЗДДФЛ, съгласно която местните физически лица подават годишна данъчна декларация по образец, като декларират предоставените/получените парични заеми, както следва:

А) непогасената част от предоставените парични заеми през данъчната година, ако размерът им общо надхвърля 10 000 лв.:

Б) непогасените към края на данъчната година остатъци от предоставени през същата и през предходните пет данъчни години парични заеми, ако размерът на тези остатъци общо надхвърля 40 000 лв.;

В) непогасената част от получените парични заеми през данъчната година, ако размерът им общо надхвърля 10 000 лв., с изключение на получените кредити, предоставени от кредитни институции по смисъла на Закона за кредитните институции (ЗКИ);

Г) непогасените към края на данъчната година остатъци от получени през същата и през предходните пет данъчни години парични заеми, с изключение на получените кредити, предоставени от кредитни институции по смисъла на ЗКИ, ако размерът на тези остатъци общо надхвърля 40 000 лв.

В тази връзка е необходимо да се отбележи разпоредбата на чл. 52, ал. 2 от ЗДДФЛ, която урежда, че лицата са задължени да декларират сумите на получените или предоставени от тях парични заеми, които подлежат на деклариране по реда на чл. 50, ал. 1, т. 5 от закона, дори и тогава, когато нямат други облагаеми доходи през годината. При неизпълнение на задължението за деклариране на тези суми лицата подлежат на административно наказателни санкции.

Следва да се има предвид, че с подаването на декларация, по която задълженото лице само изчислява основата и дължимия данък, се осъществява предварително установяване на задълженията. Декларираните обстоятелства както и всички други обстоятелства от значение за правата и задълженията на лицата подлежат на последващ контрол чрез извършване на ревизия или проверка, като задълженията се установяват окончателно с ревизионен акт по чл. 118 от ДОПК. В правомощията на органите по приходи е да анализират фактите и обстоятелствата в конкретното производство и да определят дължимия данък в съответствие с изискванията на закона.

Locations of visitors to this page
Tyxo.bg counter
Site Meter
Google Analytics Alternative
Clicky

Advertisements

Един коментар to “Данъчно третиране на лихва във връзка с предоставяне на заем между две физически лица”

  1. Съдържание на блога | Alexander Todorov Network Says:

    […] и кодове за плащане на данъци при НАП от 01.01.2013 г. Данъчно третиране на лихва във връзка с предоставяне н… Работни дни през 2013 година в България Спогодби за […]


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: