Наредба за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски


НАРЕДБА ЗА ЕЛЕМЕНТИТЕ НА ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕТО И ЗА ДОХОДИТЕ, ВЪРХУ КОИТО СЕ ПРАВЯТ ОСИГУРИТЕЛНИ ВНОСКИ

В сила от 01.01.2000 г.

Приета с ПМС № 263 от 30.12.1999 г.

Обн. ДВ. бр.6 от 21 Януари 2000г., изм. ДВ. бр.2 от 8 Януари 2010г.

Раздел I.
Елементи на възнаграждението и доходите за определяне на осигурителните вноски

Чл. 1. (1) Осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 1 и 2 от Кодекса за социално осигуряване се изчисляват и внасят върху получените, начислените и неизплатени или неначислени възнаграждения и други доходи от трудова дейност.

(2) Осигурителните вноски за лицата, работещи по трудови правоотношения, се внасят върху получените, начислените и неизплатени трудови възнаграждения или неначислените възнаграждения, включително възнагражденията за отпуските по чл. 155-157, 159, 161, 162, 166, 168 – 170 и 319 от Кодекса на труда, но върху не по-малко от минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година.

(3) Минималният месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя за лицата, които не са отработили всичките дни през месеца или са се намирали в отпуски, извън посочените в ал. 2, се определя пропорционално на отработените дни и дните по чл. 40, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване през месеца. В тези случаи минималният месечен осигурителен доход се определя, като минималният месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя се раздели на броя на работните дни през месеца и получената сума се умножи по броя на отработените дни и дните на отпуските, посочени в ал. 2, за които е изплатено, начислено, но неизплатено или неначислено възнаграждение.

(4) Минималният месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя, когато съгласно условията на трудовия договор или чл. 138, ал. 2 от Кодекса на труда лицето е работило при непълно работно време, се определя пропорционално на отработените часове и часовете, съответстващи на дните по чл. 40, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване. В тези случаи минималният месечен осигурителен доход се определя, като минималният месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя се раздели на броя на законоустановените работни часове за месеца и получената сума се умножи по броя на отработените часове за месеца и часовете, съответстващи на дните по чл. 40, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване. По този ред се определя и минималният месечен осигурителен доход, когато лицето се е намирало в отпуски извън посочените в ал. 2 или не е отработило всички работни дни през месеца.

(5) Осигурителните вноски за лицата, работещи по договори за управление и контрол на търговски дружества, еднолични търговци, неперсонифицирани дружества, както и за синдиците и ликвидаторите, се внасят върху полученото, начисленото, но неизплатено или неначислено възнаграждение, но върху не по-малко от минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя. Когато лицето не е работило през целия месец по договор за управление и контрол, минималният месечен осигурителен доход се определя пропорционално на дните, през които е работило, и дните почл. 40, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване през месеца.

(6) Осигурителните вноски за лицата, упражняващи трудова дейност и получаващи доходи на изборни длъжности, с изключение на лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1 и 7 от Кодекса за социално осигуряване, както и за служителите с духовно звание на Българската православна църква и други регистрирани вероизповедания по Закона за вероизповеданията се внасят върху полученото, начисленото, но неизплатено или неначислено възнаграждение, но върху не по-малко от минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя. Когато лицето не е работило през целия месец, минималният месечен осигурителен доход се определя пропорционално на отработените дни и дните по чл. 40, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване през месеца.

(7) Не се изчисляват и внасят осигурителни вноски върху:

1. пътните, дневните и квартирните пари при командировка или заместващите ги възнаграждения, включително тези по § 3 от допълнителните разпоредби на Постановление № 133 на Министерския съвет от 1993 г. за приемане на Наредба за допълнителните и други трудови възнаграждения (обн., ДВ, бр. 67 от 1993 г.; изм. и доп., бр. 1 от 1994 г. и бр. 25 от 1999 г.) или изплатените за сметка на възложителя на лица, работещи без трудови правоотношения;

2. стойността на безплатната храна и/или добавките към храната, предоставени в натура по реда на чл. 285 от Кодекса на труда на работниците и служителите, които работят в предприятия със специфичен характер и организация на труда;

3. стойността на безплатната храна, предоставена в натура на членовете на корабните екипажи за дните в експлоатация, на риболовците за дните на улов, а на водолазите – и за дните при спускане под водата, на дежурния персонал, изпълняващ 12-часови дежурства в лечебните и здравните заведения, на операционните екипи, екипите за спешна медицинска помощ и екипите по кръвонабиране, както и на военнослужещите съгласно чл. 234, ал. 3 и 4 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България;

4. стойността на работното, униформеното и представителното облекло, предоставено при условия и по ред, предвидени в нормативен акт;

5. стойността на специалното работно облекло и на личните предпазни средства, които се предоставят в натура при условия и по ред, предвидени в нормативен акт или колективен трудов договор;

6. сумите за лихви, които се изплащат по реда на чл. 245, ал. 2 от Кодекса на труда;

7. обезщетенията по чл. 200, 213, 214, чл. 216, ал. 1, т. 1 и 2, ал. 2 и 3, чл. 220, 221, чл. 222, ал. 2 и 3, чл. 224, 225, 226, чл. 232, ал. 2 и 3 и чл. 331 от Кодекса на труда, § 71 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния служител (ДВ, бр. 95 от 2003 г.) и § 118 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда (ДВ, бр. 25 от 2001 г.);

8. обезщетенията по чл. 158, ал. 2, чл. 168, чл. 172, ал. 1, чл. 173, чл. 199, чл. 227, ал. 1 – 5, чл. 229, ал. 1, чл. 232, чл. 233, ал. 1 и 5 и чл. 294, сумите, изплатени за храна и за облекло, или левовата им равностойност по чл. 224, ал. 1 и 2, чл. 225, чл. 286, ал. 1 и чл. 298, ал. 1 и 2, както и за парични или предметни награди и отличия по чл. 240 и 288, за пътуване по чл. 226 и за транспортни разходи по чл. 229, ал. 2 и компенсационни суми по чл. 303, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и обезщетенията по чл. 99, ал. 1 и чл. 111, ал. 1, сумите за пътуване по чл. 117, ал. 4 и за парични или предметни награди и отличия по чл. 140от Правилника за прилагане на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, приет с Постановление № 141 на Министерския съвет от 2009 г. (ДВ, бр. 44 от 2009 г.);

9. обезщетенията по чл. 204, ал. 4, чл. 212, ал. 4, чл. 247,252, 254 и 255 и сумите по чл. 203, ал. 5, чл. 204, ал. 1, 2, 3 и 5, чл. 208, ал. 1, чл. 210, чл. 212, ал. 5, чл. 214, чл. 215, ал. 2,чл. 216 и чл. 252, ал. 5 от Закона за Министерството на вътрешните работи.

10. обезщетенията по чл. 61, 78, чл. 81б, ал. 4, т. 1 и 2, чл. 100, ал. 4, чл. 104, чл. 105, ал. 3, чл. 106, ал. 3 и 4 и чл. 107а от Закона за държавния служител и сумите за предметни награди по чл. 88, ал. 3 от Закона за държавния служител;

11. обезщетенията по чл. 225, 226, чл. 277, ал. 3 и чл. 354 от Закона за съдебната власт;

12. сумите и доволствията по чл. 74, ал. 1 – 4, разноските по чл. 75 и 76, компенсационните суми по чл. 81, стойността на паричните и/или предметните награди при условията и до размерите по чл. 86 и 87 и обезщетенията по чл. 112, 117 и 119 – 120 от Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“;

13. компенсацията на работниците и служителите, за които е установено непълно работно време, изплатена по реда на нормативен акт на Министерския съвет за определяне на условията и реда за изплащане на компенсации на работници и служители, за които е установено непълно работно време, в икономическите сектори „Индустрия“ и „Услуги“.

Чл. 1а. (1) Осигурителните вноски по чл. 9, ал. 3, т. 1 – 3 от Кодекса за социално осигуряване се внасят върху възнаграждението, определено по трудовото, служебното или друго приравнено правоотношение, за последния календарен месец преди месеца на незаконното недопускане или отстраняване от работа или уволнението, през който лицето е имало отработени дни. Когато не са отработени всички работни дни през месеца, възнаграждението, върху което се внасят осигурителните вноски, се определя, като възнаграждението се раздели на броя на отработените дни и получената сума се умножи по броя на работните дни за същия месец.

(2) Възнаграждението, върху което се внасят осигурителни вноски по чл. 9, ал. 3, т. 1 – 3 от Кодекса за социално осигуряване, не може да бъде по-малко от минималния месечен осигурителен доход, определен съгласно чл. 6, ал. 2, т. 3 от Кодекса за социално осигуряване, а за лицата, за които няма определен минимален месечен осигурителен доход, осигурителните вноски се внасят върху минималната месечна работна заплата за страната за съответния период.

Чл. 2. (1) Осигурителни вноски се изчисляват и внасят върху сумите, изплатени или начислени и неизплатени за сметка на средствата за социални разходи пряко, постоянно или периодично на лицата по чл. 4, ал. 1 и 2 от Кодекса за социално осигуряване в пари или в натура.

(2) Осигурителни вноски не се изчисляват и внасят върху средствата, предоставени за сметка на социалните разходи за издръжка на столове (включително за поевтиняване храната в тях), на здравни и лечебни заведения, детски заведения, почивни бази, поддържане на културни потребности на работниците и служителите, вноски за допълнително доброволно пенсионно осигуряване, доброволно здравно осигуряване и доброволно осигуряване за безработица и професионална квалификация, както и върху еднократните помощи в пари или в натура, изплатени на работниците и служителите за лекарства, при продължително боледуване, за раждане, при смърт на член от семейството или при други случайно настъпили събития.

(3) Осигурителни вноски не се изчисляват и внасят върху средствата, предоставени под формата на ваучери за храна на работници и служители, включително на лицата, работещи по договори за управление, при условията на чл. 209, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане.

(4) Сумите за социални разходи, върху които са внесени или дължими осигурителни вноски, не се включват при определяне на минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя.

Чл. 2а. Осигурителни вноски не се изчисляват и внасят върху направените от работодателя разходи за застраховки, определени като задължителни с нормативен акт.

Раздел II.
Осигурителен доход, върху който се правят осигурителни вноски

Чл. 3. (1) Осигурителният доход включва всички доходи и възнаграждения, включително възнагражденията по чл. 40, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване и други доходи от трудова дейност на осигурения през календарната година и не може да бъде по-голям от сбора на максималния месечен осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната календарна година поотделно за всеки един от месеците на годината. За лицата, работещи по трудови правоотношения и по чл. 4, ал. 1, т. 7 и 8 от Кодекса за социално осигуряване, месечният осигурителен доход не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя, определен по реда на чл. 1, ал. 2 – 6. Възнагражденията, отнасящи се за положен труд за минало време, се разпределят за отработените дни, през които трудът е положен.

(2) Окончателният размер на месечния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година, въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход.

(3) Годишният осигурителен доход се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност от самоосигуряващите се лица през предходната година, като разлика между декларирания в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица или определения с влязъл в сила ревизионен акт по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс облагаем доход от упражняване на съответната трудова дейност и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски. При определяне на годишния осигурителен доход се вземат предвид:

1. за едноличните търговци, упражняващи трудова дейност – облагаемият доход по чл. 26, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, без да се намалява с размера на задължителните и доброволните осигурителни вноски, размерът на пренесената данъчна загуба по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане и премии/вноски по договори за застраховки „Живот“ и застраховки „Живот“, ако са свързани с инвестиционен фонд;

2. за физическите лица, упражняващи трудова дейност като собственици или съдружници в търговски дружества или като членове на неперсонифицирани дружества – възнагражденията, изплащани от дружествата, без получените дивиденти, след приспадане на разходите за съответната дейност по чл. 29 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица;

3. за самоосигуряващите се лица, регистрирани като упражняващи свободна професия или занаятчийска дейност – облагаемият доход, получен от упражняването на съответната дейност, след намаляването му с разходите за дейността по чл. 29 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица;

4. за самоосигуряващите се лица, подлежащи на облагане с окончателен годишен (патентен) данък по реда на Закона за местните данъци и такси – еднолични търговци или регистрирани като упражняващи свободна професия, или занаятчийска дейност – доходът, получен от упражняването на съответната дейност, определен по условията на т. 1 и 3.

(4) Самоосигуряващо се лице, което с данъчна декларация за предходната година декларира доходи, получени за извършена трудова дейност през минали години или има определен по-висок или по-нисък облагаем доход с влязъл в сила ревизионен акт по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, формира с коригиращата справка по чл. 6, ал. 8 от Кодекса за социално осигуряване нов размер на окончателния осигурителен доход за съответната минала година.

(5) При годишното определяне на осигурителния доход се изчисляват и внасят осигурителни вноски само в размера, определен за фонд „Пенсии“ и за допълнително задължително пенсионно осигуряване.

(6) Окончателният размер на годишния осигурителен доход се вписва в осигурителните книжки на лицата.

Чл. 3а. (1) За морските лица осигурителните вноски се внасят върху избран от тях месечен осигурителен доход, който не може да бъде по-малък от минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица и по-голям от максималния месечен размер на осигурителния доход, определени със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година.

(2) Върху възнагражденията на морските лица и другите доходи от трудова дейност не се дължат осигурителни вноски и не се определя окончателен размер на месечния осигурителен доход.

Чл. 4. Когато лицето работи по допълнителен или по втори трудов договор, или без трудово правоотношение, при изплащане на възнаграждението декларира сумата, върху която са направени осигурителни вноски по всеки от договорите.

Допълнителни разпоредби

§ 1. (1) Основната икономическа дейност на осигурителя се определя съгласно Класификацията на икономическите дейности (КИД-2008), утвърдена със заповед на председателя на Националния статистически институт, по икономическите дейности, посочени в Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за всяка календарна година.

(2) Когато осигурителят осъществява две или повече икономически дейности, основната му икономическа дейност се определя от дейността, в която са заети най-голям брой лица, работещи по трудово правоотношение. В този случай при определянето й не се вземат предвид работниците и служителите, които са общофункционално свързани с всички дейности на осигурителя.

(3) При равен брой работещи по трудови правоотношения в отделните дейности основната икономическа дейност на осигурителя се определя по негов избор.

Заключителни разпоредби

§ 2. Наредбата се приема на основание чл. 6, ал. 13 от Кодекса за социално осигуряване и влиза в сила от 1 януари 2000 г.

§ 3. Контролът по изпълнението на наредбата се възлага на Националния осигурителен институт и Националната агенция за приходите.

Locations of visitors to this page
Tyxo.bg counter
Site Meter
Google Analytics Alternative
Clicky

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: