Наредба за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица


Наредба за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица

В сила от 01.01.2000 г.

Приложение № 2 към ПМС № 30 от 10.03.2000 г.

Обн. ДВ. бр.21 от 17 Март 2000г., последно изменен и доп. ДВ. бр.16 от 24 Февруари 2012г.

Раздел I.
Обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и на работещите без трудово правоотношение

Чл. 1. (1) Задължението за осигуряване за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1 – 4 от Кодекса за социално осигуряване – еднолични търговци, съдружници в търговски дружества, собственици на ЕООД, физически лица – членове на неперсонифицирани дружества, регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители, лица, упражняващи по регистрация свободна професия или занаятчийска дейност, възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване.

(2) При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството. Декларация за прекъсване на дейността не се подава за периодите по чл. 9, ал. 2, т. 5 от Кодекса за социално осигуряване.

(3) Видът на осигуряването се определя с декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП, която се подава от самоосигуряващото се лице в компетентната териториална дирекция на НАП в 7-дневен срок от започването или от възобновяването на трудовата дейност. При прекъсване и възобновяване на съответната трудова дейност, както и при започване на друга трудова дейност през календарната година самоосигуряващото се лице не може да променя вида на осигуряването. При започване и възобновяване на трудовата дейност, ако декларацията за вида на осигуряването не е подадена в 7-дневния срок, лицето подлежи на осигуряване само за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт.

(4) Видът на осигуряването може да се променя за всяка календарна година, ако е подадена декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП до края на януари на съответната календарна година.

(5) За лица, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност по регистрация, се считат тези, които упражняват дейност:

1. на основание на предварителна регистрация, определена с нормативен акт – нотариуси, адвокати, експерт-счетоводители; лицензирани оценители, експерти към съда и прокуратурата, медицински специалисти, застрахователни агенти по чл. 164, ал. 1 от Кодекса за застраховането и други;

2. като плащат патентен данък и не са еднолични търговци;

3. като извършват професионална дейност на свой риск и за своя сметка – дейци на науката, културата, образованието, архитекти, икономисти, инженери, журналисти и други физически лица, упражняващи свободна професия, регистрирани с ЕИК по регистър БУЛСТАТ, извън тези по т. 1 и 2.

(6) Лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2, 4 – 6 от Кодекса за социално осигуряване, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание по предвидения с наредбата ред.

Чл. 2. (1) Едноличните търговци, регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители и лицата, упражняващи свободна професия или занаятчийска дейност на основание на регистрация, внасят осигурителните вноски по сметка на съответната компетентна териториална дирекция на НАП поотделно за всеки месец, като в документите за внасянето им се попълва ЕГН, ЛНЧ или служебен номер, издаден от НАП на лицето.

(2) Физическите лица – съдружници в търговски дружества или собственици на ЕООД, и физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества, внасят осигурителните вноски по сметката на компетентната териториална дирекция на НАП на самоосигуряващото се лице поотделно за всеки месец, като в документите за внасянето им се попълва ЕГН, ЛНЧ или служебен номер, издаден от НАП на лицето.

(3) Самоосигуряващите се лица, които извършват дейности на различни основания, внасят авансовите си вноски за едно от основанията по избор на лицето. Лицата, регистрирани като земеделски производители или тютюнопроизводители, когато едновременно с тази дейност упражняват и дейности по чл. 4, ал. 3, т. 1 и 2 от Кодекса за социално осигуряване, се осигуряват върху минималния осигурителен доход, определен за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1 и 2 от Кодекса за социално осигуряване. Промяната на основанието или идентификационния код, по който се провежда осигуряването, се декларира по реда на чл. 1, ал. 2.

(4) Окончателният размер на месечния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година, въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година, и по-голям от максималния месечен осигурителен доход. Окончателните осигурителни вноски се дължат от самоосигуряващите се лица в срока за подаване на декларацията върху годишния осигурителен доход в размерите за фонд „Пенсии“ и за допълнително задължително пенсионно осигуряване. Годишният осигурителен доход, върху който се дължи окончателната осигурителна вноска, се определя като разлика между сбора от средномесечния деклариран или определен с влязъл в сила ревизионен акт по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс облагаем доход от упражняване на съответната трудова дейност и сбора от доходите, върху които помесечно са внасяни авансово осигурителни вноски. Когато с данъчната декларация за предходната година са декларирани доходи, получени за извършена дейност през минали години, или при определен с влязъл в сила ревизионен акт по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс по-висок или по-нисък облагаем доход, лицето подава и коригираща справка за осигурителния доход за съответната година. Коригиращата справка се подава в срока за подаване на данъчната декларация за предходната година.

Чл. 3. (1) Осигурителните вноски върху избрания осигурителен доход съгласно чл. 6, ал. 7 от Кодекса за социално осигуряване се внасят до 10-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят. За избран осигурителен доход от самоосигуряващото се лице, което е избрало да се осигурява и за общо заболяване и майчинство, се счита доходът, върху който са внесени осигурителни вноски до 10-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят. Ако вноските са внесени след тази дата, за избран осигурителен доход се счита минималният месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващото се лице, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година.

(2) Ако към 10-о число на месеца лицата се намират във временна неработоспособност, те могат да внесат осигурителните вноски по чл. 6, ал. 7 от Кодекса за социално осигуряване до 10-о число на месеца, следващ месеца, през който е изтекъл срокът на неработоспособността.

(3) Осигурителни вноски не се внасят от самоосигуряващите се лица, когато са осигурени и за общо заболяване и майчинство за времето, през което са получавали парични обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на малко дете, и за периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на малко дете, през което не са имали право на парично обезщетение.

(4) Лицата, осигурени само за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт, дължат осигурителни вноски за периодите на временна неработоспособност бременност и раждане или отглеждане на малко дете.

(5) Лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от Кодекса за социално осигуряване, осигурени само за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт, могат да внесат авансово дължимите месечни осигурителни вноски върху избрания осигурителен доход за определени от тях периоди през календарната година.

Чл. 4. (1) Минималният размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, които не упражняват трудова дейност през целия месец, се определя пропорционално на работните дни от месеца за периода, през който е упражнявана дейността.

(2) Ако лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от Кодекса за социално осигуряване работят по трудово правоотношение, осигурителните вноски за дейността им като самоосигуряващи се лица се внасят върху избран осигурителен доход. Сборът от възнаграждението и осигурителния доход, върху които се внасят месечните осигурителни вноски, не може да бъде по-голям от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година.

Чл. 5. За лицата, работещи без трудово правоотношение, които не са осигурени на друго основание по чл. 4, ал. 1, 2 и ал. 3, т. 1, 2 и 4 от Кодекса за социално осигуряване, през съответния месец се дължат осигурителни вноски върху полученото възнаграждение, ако месечният размер на възнаграждението е равен или по-голям от една минимална работна заплата за страната, след намаляването му с разходите за дейността, определени по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

Чл. 6. За лицата, работещи без трудово правоотношение, които са осигурени на друго основание по чл. 4, ал. 1, 2 и ал. 3, т. 1, 2 и 4 от Кодекса за социално осигуряване, през съответния месец се дължат осигурителни вноски върху полученото възнаграждение независимо от неговия размер след намаляването му с разходите за дейността, определени по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

Чл. 7. Териториалните поделения на Националния осигурителен институт издават осигурителни книжки, в които се вписват осигурителният стаж, осигурителният доход, направените осигурителни вноски и изплатените парични обезщетения и помощи на:

1. лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 и ал. 7 от Кодекса за социално осигуряване;

2. работници или служители, наети по трудов договор от осигурители, които не са еднолични търговци или юридически лица.

(2) Осигурителните книжки се издават по искане на лицето, подлежащо на осигуряване, а в случаите по ал. 1, т. 2 – по искане на осигурителя.

(3) Осигурителите вписват в осигурителните книжки периодите, през които лицата са подлежали на осигуряване.

(4) Осигурителните книжки се заверяват от длъжностно лице на териториалното поделение на Националния осигурителен институт при прекратяване на осигуряването или по искане на осигуреното лице за всяка календарна година до изтичане на следващата година.

(5) Осигурителните книжки на самоосигуряващите се лица се заверяват, при условие че са внесени дължимите осигурителните вноски по чл. 6, ал. 8 от Кодекса за социално осигуряване.

Чл. 11. (1) За лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 Кодекса за социално осигуряване при изплащане на възнаграждение за работа без трудово правоотношение осигурителни вноски не се внасят от възложителя на работата и не се удържат от възнаграждението.

(2) Лицата по ал. 1 внасят осигурителни вноски върху доходите от работа без трудово правоотношение по реда на чл. 6, ал. 8 Кодекса за социално осигуряване.

Раздел II.
Обществено осигуряване на лицата, изпратени на работа в чужбина, и на докторантите

Чл. 12. Българските граждани, работещи в чужбина по трудови или служебни правоотношения с български осигурител, се осигуряват задължително по българското законодателство.

Чл. 13. (1) Осигурителните вноски за работещите в чужбина по трудово правоотношение с български работодатели се разпределят по реда на чл. 6, ал. 3 и чл. 157, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване, а за работещите по служебни правоотношения са за сметка на държавния бюджет.

(2) Осигурителните вноски се внасят по сметка на ТД на НАП от изпращащата организация до 10-о число на всеки календарен месец, следващ месеца, за който се отнасят.

(3) Изпратените за участие в международни мисии по реда на Закона за Министерството на вътрешните работи служители се осигуряват от работодателя в срока по ал. 2 за времето, през което ползват неплатен отпуск, с осигурителни вноски за сметка на държавния бюджет в размера за фонд „Пенсии“ върху минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година за съответния период.

(4) Лицата по ал. 3 могат да се осигуряват по свое желание и за своя сметка върху избран осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. Осигуряването се извършва чрез работодателя.

Чл. 14. Осигурителните вноски за лицата по чл. 13, ал. 1, се изчисляват върху левовата заплата и върху левовата равностойност на валутната заплата по курса на Българската народна банка към датата на плащането, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година.

Чл. 16. Лицата, изпратени на работа в чужбина от български посредник, могат да се осигуряват за своя сметка, като писмено декларират пред изпращащия посредник, който действа като осигурител за лицето, желанието да се осигуряват за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година.

Чл. 17. (1) Лицата, работещи в международни органи или организации със съгласието на компетентните български държавни органи, могат да се осигуряват за своя сметка за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт върху избран месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година.

(2) Осигуряването на лицата по ал. 1 се извършва чрез българския държавен орган, който е дал съгласието си за изпращането им на работа в международен орган или организация.

Чл. 17а. (1) Съпругът/съпругата на дългосрочно командирован служител в дипломатическа служба за времето, през което е пребивавал в чужбина по време на задграничния му мандат, може да се осигурява по свое желание и за своя сметка за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година, ако не е осигурен/осигурена на друго основание или по законодателството на приемащата държава съгласно действащ международен договор, по който Република България е страна. Осигуряването се извършва чрез изпращащото ведомство на дългосрочно командирования служител в дипломатическа служба.

(2) Лицата по ал. 1 декларират пред изпращащото ведомство започването и прекратяването на осигуряването. Осигуряването възниква от датата, посочена в декларацията, но не по-рано от 1-во число на месеца, през който е подадена.

Чл. 18. Осигурителните вноски за лицата по чл. 13, ал. 4, чл. 16, 17 и 17а се внасят до 10-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят, или авансово по реда на чл. 3, ал. 5.

Чл. 19. На лицата по чл. 13, ал. 4, чл. 16, 17 и 17а се издават осигурителни книжки. Осигурителните книжки се издават и се заверяват от териториалните поделения на Националния осигурителен институт по искане на организацията, чрез която се извършва осигуряването, като тя вписва периодите, през които лицата са подлежали на осигуряване.

Чл. 19а. (1) За периодите на обучение, ако не са осигурени на друго основание, докторантите могат да се осигуряват по свое желание и за своя сметка за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт. Осигурителните вноски се дължат върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, в размера, определен за фонд „Пенсии“ за лицата, родени преди 1 януари 1960 г., към датата на внасянето на вноските.

(2) Осигурителните вноски за докторантите се внасят по сметка на съответната компетентна териториална дирекция на НАП, като в документите за внасянето им се попълва ЕГН, ЛНЧ или служебен номер, издаден от НАП на лицето.

Раздел III.
Обществено осигуряване на морските лица

Чл. 20. (1) Морските лица задължително се осигуряват за общо заболяване, майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост, смърт, трудова злополука и професионална болест и по свое желание – и за безработица.

(2) Осигурителните вноски за рисковете по ал. 1 са изцяло за сметка на морските лица и се дължат в размерите за фондовете „Общо заболяване и майчинство“, „Пенсии“, „Трудова злополука и професионална болест“ или и за „Безработица“ върху избран месечен осигурителен доход между минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица и максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година.

(3) Видът на осигуряването и избраният месечен осигурителен доход се декларират от морските лица пред работодателя в 7-дневен срок от датата, на която е започнало изпълнението на задълженията по трудовия договор, и това е удостоверено писмено съгласно чл. 63, ал. 4 от Кодекса на труда. Видът на осигуряването и избраният месечен осигурителен доход могат да се променят за всяка календарна година, ако морското лице е подало декларация пред своя работодател до края на януари на съответната календарна година.

(4) Осигурителните вноски за морските лица се удържат и внасят от работодателя при изплащане на дължимото възнаграждение. Когато възнагражденията на морските лица са начислени, но не са изплатени или не са начислени, осигурителните вноски се внасят от работодателя до края на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът.

Преходни и Заключителни разпоредби

§ 1. Лицата, които са се осигурявали чрез българска организация – посредник за изпращане на работа в чужбина, могат да внасят осигурителни вноски до 1 януари 2001 г. по реда на отменения раздел IV от Наредбата за трудовите и осигурителните отношения на българските граждани, изпратени на работа в чужбина от български работодатели, приета с Постановление № 162 на Министерския съвет от 1992 г. (обн., ДВ, бр. 70 от 1992 г.; изм., бр. 25 и 85 от 1993 г., бр. 100 от 1994 г. и бр. 154 от 1998 г.).

§ 2. Наредбата се приема на основание чл. 4, ал. 7 от Кодекса за социално осигуряване и влиза в сила от 1 януари 2000 г.

§ 3. Контролът по изпълнението на наредбата се възлага на Националния осигурителен институт и Националната агенция за приходите, съобразно възложените им дейности.

Locations of visitors to this page
Tyxo.bg counter
Site Meter
Google Analytics Alternative
Clicky

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: