Alexander Todorov Network

НАРЕДБА ЗА ОТПУСКАНЕ И ИЗПЛАЩАНЕ НА ПАРИЧНИТЕ ОБЕЗЩЕТЕНИЯ ЗА БЕЗРАБОТИЦА

Приета с ПМС № 32 от 11.02.2002 г., обн., ДВ, бр. 19 от 19.02.2002 г., в сила от 1.01.2002 г., изм. и доп., бр. 13 от 11.02.2011 г., в сила от 1.01.2011 г.

Чл. 1. (1) Паричните обезщетения за безработица, придобити при условията на чл. 54а, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), се отпускат въз основа на заявление по образец съгласно приложение № 1, към което се прилагат:

1. документ за регистрация като безработен от Агенцията по заетостта;

3. акт за прекратяване на правоотношението;

4. документи, удостоверяващи общ и/или служебен трудов стаж, и/или осигурителен стаж, и/или стаж, зачетен на основание на международен договор в областта на социалното осигуряване, по който Република България е страна;

(3) Паричните обезщетения за безработица, придобити при условията на чл. 230 и 231 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, се отпускат въз основа на заявление по образец съгласно приложение № 3, към което се прилагат:

1. документ за регистрация като безработен от Агенцията по заетостта;

2. акт за прекратяване на правоотношението;

3. удостоверение на командира (началника) на военното формирование, в което е преместен военнослужещият, за датата на преместване и/или за времето на участие в международна операция (мисия);

4. копие от удостоверение за сключен граждански брак;

(4) Заявленията по ал. 1 и 3 се подават в териториалното поделение на Националния осигурителен институт (НОИ) лично от лицата по постоянен или настоящ адрес. Към заявленията се прилага и декларация за банковата сметка за изплащане на паричното обезщетение за безработица по образец съгласно приложение № 4, както и копие от документ, издаден от съответната банка, с данни за личната банкова сметка.

(5) При прието заявление с нередовни или липсващи документи териториалното поделение на НОИ изпраща на лицето уведомително писмо с обратна разписка в 7-дневен срок от приемане на документите, като му дава необходимите писмени указания за отстраняване на нередностите

(6) Когато лицето не е намерено на посочения в представените документи адрес, уведомяването се извършва по реда на чл. 110, ал. 4  КСО”.

(7) Ако в 15-дневен срок от датата на уведомяването нередностите не бъдат отстранени и/или липсващите документи не бъдат представени в териториалното поделение на НОИ, преценката на правото и определянето на размера на паричното обезщетение за безработица се прави въз основа на наличните редовни документи и на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО.

Чл. 2.  (1) По първоначално постъпило заявление се съставя досие, съдържащо заявлението, документите по чл. 1, ал. 1, т. 1 и 3 или ал. 3, т. 1 – 4, всички последващи заявления и жалби на лицето и постановените актове по правото му на обезщетение за безработица.

(2) Досието по ал. 1 се съхранява в териториалното поделение на НОИ, чрез което се изплаща обезщетението.

Чл. 3. (1) Паричното обезщетение за безработица, придобито при условията на чл. 54а, ал. 1 КСО, се изплаща от датата на последното прекратяване на осигуряването, ако заявлението по чл. 1 е подадено в 3-месечен срок и лицето се е регистрирало като безработно в Агенцията по заетостта в срок 7 работни дни от тази дата.

(2) Когато заявлението по чл. 1 е подадено след изтичане на 3-месечния срок по ал. 1 по неуважителни причини, обезщетението се изплаща от датата на заявлението за определения в КСО период, намален със закъснението. Периодът на закъснението е времето от датата, следваща изтичането на 3-месечния срок, до деня, предхождащ датата на подаване на заявлението.

(3) Когато заявлението по чл. 1 е подадено след изтичане на 3-месечния срок по ал. 1 по уважителни причини, удостоверени с официален документ, и лицето се е регистрирало като безработно в Агенцията по заетостта в срок 7 работни дни от датата на последното прекратяване на осигуряването, обезщетението се изплаща от тази дата за определения в КСО период.

(4) Ако заявлението по чл. 1 е подадено в 3-месечния срок по ал. 1, а лицето се е регистрирало като безработно в Агенцията по заетостта след изтичане на срока от 7 работни дни от последното прекратяване на осигуряването по неуважителни причини, обезщетението се изплаща от датата на регистрацията на лицето в Агенцията по заетостта за определения в КСО период, намален със закъснението. Периодът на закъснението е времето от деня, следващ датата на изтичане на срока за регистрация в Агенцията по заетостта, до деня, предхождащ датата на регистрация, на която лицето се е регистрирало като безработно.

(5) Изплащането на паричното обезщетение за безработица се спира при условията на чл. 54г КСО. За спиране изплащането на паричното обезщетение лицето подава декларация по образец съгласно приложение № 5 и съответните доказателства към нея в срок до 7 работни дни от датата на настъпване на съответното обстоятелство.

(6) Изплащането на обезщетението за безработица се прекратява при условията на чл. 54д, ал. 1 КСО от датата на настъпване на съответното обстоятелство. За прекратяване изплащането на паричното обезщетение лицето подава декларация по образец съгласно приложение № 5 и съответните доказателства към нея в срок до 7 календарни дни от датата на настъпване на съответното обстоятелство.

(7) Изплащането на паричното обезщетение за безработица се възстановява при условията на чл. 54д, ал. 5 КСО за оставащия към датата на прекратяването период, ако лицето се е регистрирало като безработно в Агенцията по заетостта в срок 7 работни дни от прекратяване на трудовата дейност. Ако регистрацията е направена след този срок, изплащането на паричното обезщетение се възстановява от датата на новата регистрация за оставащия към датата на прекратяването период, намален със закъснението.

(8) Изплащането на паричното обезщетение за безработица, прекратено на основание чл. 54д, ал. 1, т. 2 КСО, се възстановява от датата на новата регистрация за оставащия към тази дата период.

(9) За възобновяване и възстановяване изплащането на паричните обезщетения за безработица лицата подават декларация по образец съгласно приложение № 5 и съответните доказателства към нея в срок до 7 работни дни от отпадане на съответното обстоятелство, довело до спиране или прекратяване на изплащането.

Чл. 5. (1) Паричното обезщетение за безработица се отпуска, отказва, изменя, спира, възобновява, прекратява и възстановява с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на НОИ, или на упълномощено от него длъжностно лице. Длъжностното лице се произнася в 14-дневен срок от подаване на заявлението или от настъпване на съответните обстоятелства.

(2) Образците на разпорежданията по ал. 1 се утвърждават от управителя на НОИ.

(3) Един екземпляр от разпореждането по ал. 1 се връчва срещу подпис на лицето или по пощата с обратна разписка. Отказът на лицето да получи разпореждането се удостоверява от двама свидетели – длъжностни лица.

(4) Разпорежданията по ал. 1 могат да се обжалват по реда на глава осма от КСО.

Чл. 6. (1) Длъжностното лице, издало разпореждането за отпускане, отказване, изменяне, спиране, възобновяване, прекратяване или възстановяване на паричното обезщетение за безработица, както и за възстановяване на неправилно изплатени суми, може да го поправя, изменя или отменя с ново разпореждане, когато:

1. е допусната явна фактическа грешка;

2. са представени нови документи;

3. са допуснати технически грешки при изчисляване на обезщетението или грешки при електронната обработка на информацията;

4. не са взети предвид представени документи, които имат значение за определяне на размера и периода за изплащане на обезщетението.

(2) Когато по реда на ал. 1 се определи парично обезщетение за безработица в по-голям размер, разликата се изплаща от датата на първоначалното отпускане на обезщетението.

(3) Когато по реда на ал. 1 се определи парично обезщетение за безработица в по-малък размер, по отношение на неоснователно получените суми се прилагат чл. 114 и 115 КСО.

Чл. 7. (2) Лице, което не е декларирало в сроковете по чл. 3 за настъпили изменения, които се отразяват върху основанието за получаване на парично обезщетение за безработица, върху периода за изплащане или размера му, и продължава да го получава, връща неправомерно получената сума с лихвата по чл. 113 КСО.

(3) Длъжностното лице по чл. 54ж КСО издава разпореждане за възстановяване на неоснователно изплатените обезщетения за безработица, което подлежи на доброволно изпълнение в 14- дневен срок от връчването.

(4) В срока по ал. 3 лицето може да заяви, че желае да погаси дължимата сума заедно с лихвите върху нея на вноски за не повече от една година. Ръководителят на съответното териториално поделение на НОИ преценява финансовото състояние на лицето и издава решение по чл. 116, ал. 6, т. 1 КСОза разсрочено изплащане, в което определя размера на вноските и сроковете за изплащането им. При неизпълнение на решението дължимите суми се събират принудително.

(5) Дължимите суми по разпорежданията по ал. 3, както и други недобросъвестно получени суми за осигурителни плащания могат да се прихващат от полагащо се обезщетение за безработица по реда на чл. 114, ал. 4 КСО. Размерът на месечната сума за прихващане не може да надвишава 1/6 от месечния размер на получаваното обезщетение.

(6) При невъзможност сумите да бъдат събрани по реда на ал. 4 и 5 преписката се изпраща на публичния изпълнител за принудително изпълнение по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Чл. 8. (1) Осигурителният стаж се установява с трудова, служебна и/или осигурителна книжка, и/или с документ по образец, утвърден от управителя на НОИ, издаден от осигурителя, и/или документ, удостоверяващ осигурителен стаж, придобит по законодателството на държава, с която Република България има международен договор в областта на социалното осигуряване.

(2) При определяне на срока за изплащане на обезщетението за безработица се взема предвид времето:

1. зачетено за трудов стаж по Кодекса на труда , служебен стаж по Закона за държавния служител , стаж по Закона за Министерството на вътрешните работи , Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и Закона за съдебната власт до 31 декември 2001 г. включително;

2. през което лицата по чл. 4, ал. 1 КСО са осигурени за безработица след 1 януари 2002 г.;

3. зачетено въз основа на документ, удостоверяващ осигурителен стаж, придобит по законодателството на държава, с която Република България има международен договор в областта на социалното осигуряване.

(3) Когато лицето декларира осигурителен стаж, придобит в друга държава, но не притежава необходимите документи, съответното териториално поделение на НОИ уведомява службата в НОИ, на която е възложено прилагането на международните договори, да бъде извършена необходимата проверка и удостоверяване на този стаж по установения с международния договор ред. Издаденото удостоверение, потвърждаващо зачетен осигурителен стаж от друга държава, се изпраща на съответното териториално поделение на НОИ.

Чл. 9. (1) При определяне на среднодневния осигурителен доход, от който се изчислява дневното парично обезщетение за безработица, се вземат предвид доходите за последните 18 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, върху които са внесени или са дължими, а за морските лица – внесени, осигурителни вноски във фонд „Безработица“.

(3) Когато в периода по ал. 1, от който се определя среднодневният осигурителен доход, се включва време, което се зачита за осигурителен стаж, без да се дължат осигурителни вноски или през което лицето не е осигурено за безработица, при определяне на осигурителния доход се вземат съответно доходите по чл. 54б, ал. 7 КСО.

(4) Среднодневният осигурителен доход за 18-месечния период, от който се изчислява дневното парично обезщетение, се определя, като сборът от доходите по ал. 1 и 3 се раздели на броя на работните дни по календар за същия период.

Чл. 10. (2) При отпускане на парично обезщетение за безработица по реда на чл. 54б, ал. 4 КСО 3-годишният период се определя от датата на отпускане на предходно парично обезщетение за безработица.

(3) При отпадане на основанията за получаване на парично обезщетение за безработица по реда на чл. 54б, ал. 6 КСО изплащането на обезщетението в пълен размер се възстановява за оставащия период на изплащане, намален с периода, през който е получавано обезщетението по чл. 54б, ал. 6 КСО.

Чл. 11. (1) Паричните обезщетения за безработица се изплащат от НОИ на правоимащите лица по декларираните от тях лични разплащателни или спестовни безсрочни банкови сметки въз основа на данните от декларацията по чл. 1, ал. 4.

(2) При промяна на банковата сметка в срок до 7 работни дни лицето подава нова декларация по образец съгласно приложение № 4 и копие от документ, издаден от съответната банка, с данни за личната банкова сметка.

Чл. 12. (1) Националният осигурителен институт превежда на всяка банка на 15-о число на месеца общата сума на паричните обезщетения за предходния месец за всички правоимащи лица с банкови сметки в съответната банка, включени в списъка по ал. 2. Преводът се извършва по отделна, разкрита за целта сметка на банката.

(2) За резпределението на сумата по ал. 1 и заверяване на личните банкови сметки на правоимащите лица, НОИ изпраща на съответните банки списък на лицата, съдържащ име, ЕГН, номер на банковата сметка (IBAN) и сума. Списъкът се изпраща на електронен носител.

(3) При закрита или несъществуваща лична сметка, по която се превежда паричното обезщетение за безработица, банката възстановява сумата на НОИ в тридневен срок от получаването й.

(4) Националният осигурителен институт сключва договори с всички банки за начина на превеждане на паричните обезщетения за безработица.

Чл. 15. (1) За изплащане на неполучено парично обезщетение за безработица от починал безработен всеки от наследниците подават до ТП на НОИ по постоянен или настоящ адрес заявление по образец съгласно приложение № 6, към което прилагат удостоверение за законните наследници, декларация за банковата сметка за изплащане на паричното обезщетение за безработица/дълготрайна безработица по образец съгласно приложение № 4 и копие от документ, издаден от съответната банка, с данни за личната банкова сметка. Когато децата на починалия са малолетни или непълнолетни, документите се подават от законния им представител.

(2) Обезщетението се разделя между наследниците по определения от Закона за наследството ред. Когато децата на починалия са малолетни или непълнолетни, полагащата им се част от обезщетението се изплаща на законния им представител.

Чл. 18. Когато българският период, през който лицето е било осигурено за безработица, не е достатъчен за придобиване право на парично обезщетение за безработица, той се сумира с периода, през който лицето е било осигурено за безработица по законодателството на друга държава съгласно европейските регламенти за координация на системи за социална сигурност и международни договори в областта на социалното осигуряване.

ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

§ 1. По смисъла на наредбата „уважителни причини“ са: задържане от органите на властта; явяване в съд или в друг държавен орган; участие във военноучебен сбор или преподготовка; заболяване и други подобни обстоятелства, удостоверени с официален документ, за които териториалното поделение на НОИ е уведомено своевременно.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 2. (1) До 31 декември 2003 г. включително териториалните поделения на Агенцията по заетостта изпълняват функциите по определяне, отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица на териториалните поделения на НОИ по реда на глава четвърта „а“ от КСО и при условията на наредбата, като:

1. приемат заявленията за отпускане на парично обезщетение за безработица заедно с документите по чл. 1, ал. 1;

2. съхраняват досиетата по чл. 2, ал. 1 на безработните лица, на които изплащат парични обезщетения за безработица;

3. изплащат паричните обезщетения за безработица чрез пощенските станции в страната по постоянния адрес на безработното лице;

4. приемат заявленията по чл. 15;

5. дават нареждане на пощенската станция да не изплаща паричното обезщетение за безработица съгласно чл. 13, т. 2.

(2) Ръководителите на териториалните поделения на Агенцията по заетостта отпускат, изменят, отказват, спират, прекратяват, възобновяват и възстановяват паричните обезщетения за безработица с решение по утвърден образец, което подлежи на обжалване в съда по реда на Закона за административното производство. Ръководителите на териториалните поделения на Агенцията по заетостта издават решения за възстановяване на неоснователно изплатените парични обезщетения за безработица при условията и по реда на чл. 7, ал. 3 и 4.

(3) Лицата, които имат право на парично обезщетение за безработица:

1. потвърждават декларацията по чл. 1, ал. 1, т. 2 ежемесечно до 10-о число на месеца, следващ месеца, за който се дължи обезщетение, пред териториалните поделения на Агенцията по заетостта;

2. декларират в 7-дневен срок пред териториалните поделения на Агенцията по заетостта всяко обстоятелство, което води до спиране, прекратяване или изменяне на паричното обезщетение за безработица, както и при промяна на постоянния адрес.

(4) Лицата, които получават парично обезщетение за безработица и постоянният им адрес е в населено място, в което няма структури на Агенцията по заетостта, могат да потвърждават декларацията по чл. 1, ал. 1, т. 2 пред кмета или пред упълномощено от него длъжностно лице ежемесечно до 5-о число на месеца, следващ месеца, за който се дължи обезщетение. Кметовете или упълномощените от тях длъжностни лица предават получените декларации в съответното териториално поделение на Агенцията по заетостта в срока по чл. 4, ал. 1.

§ 3. На лицата, които са придобили право на обезщетение за безработица и са се регистрирали като безработни в бюрата по труда до 31 декември 2001 г. включително, се определя парично обезщетение за безработица в размерите, предвидени в отменената глава четвърта, раздел III от Закона за закрила при безработица и насърчаване на заетостта .

§ 4. Отношенията между НОИ, Агенцията по заетостта и „Български пощи“ – ЕАД, във връзка с изплащането на паричните обезщетения за безработица се уреждат със споразумение между тях.

§ 5. Наредбата се приема на основание чл. 54а, ал. 5 КСО и влиза в сила от 1 януари 2002 г.

§ 6. Контролът по изпълнението на наредбата се възлага на НОИ.