Alexander Todorov Network

Раздел 2
Понятия и широко разпространени принципи

Обхват на настоящия раздел
2.1 Настоящият раздел описва целта на финансовите отчети на малки и средни предприятия (МСП) и качествата, които правят информацията във финансовите отчети на МСП полезна. Разделът излага също понятията и основните принципи, стоящи в основата на финансовите отчети на МСП.

Цел на финансовите отчети на малките и средни предприятия
2.2 Целта на финансовите отчети на малките и средни предприятия е да се предостави информация относно финансовото състояние, резултатите от дейността и паричните потоци на предприятието, която е полезна за вземане на икономически решения от широк кръг потребители, които не са в състояние да изискват отчети, специално пригодени за удовлетворянване на техните конкретни информационни потребности.
2.3 Финансовите отчети показват също така и резултатите от дейността на ръководството по управление – отговорността на ръководството за поверените му ресурси.

Качествени характеристики на информацията във финансовите отчети
Разбираемост
2.4 Информацията, съдържаща се във финансовите отчети, би следвало да бъде представена по начин, който я прави разбираема за потребители, притежаващи основни познания за стопанската дейност и счетоводното отчитане, както и желание да проучат информацията с умерено старание. Необходимостта от разбираемост, обаче, не позволява уместна информация да бъде пропусната на основание, че може да бъде твърде трудна за разбиране от някои потребители.
Уместност
2.5 Информацията, съдържаща се във финансовите отчети, трябва да бъде уместна по отношение нуждите на потребителите от вземане на решения. Информацията притежава качеството уместност, когато е в състояние да повлияе върху икономическите решения на потребителите, като им помогне да оценят минали, настоящи или бъдещи събития, или като потвърди или коригира техни предходни оценки.
Същественост
2.6 Информацията е съществена, а поради това и уместна, ако пропускането или неточното й представяне би могло да повлияе върху икономическите решения на потребителите, взети въз основа на финансовите отчети. Съществеността зависи от размера на статията или грешката, преценена при конкретните обстоятелства, съпътстващи пропуска или неточното отразяване. Не е уместно, обаче, да се правят или оставят некоригирани несъществени отклонения от МСФО за МСП с оглед постигане на специфично представяне на финансовото състояние, финансовите резултати от дейността или паричните потоци на дадено предприятие.
Надеждност
2.7 Информацията, съдържаща се във финансовите отчети трябва да бъде надеждна. Информацията е надеждна, когато не съдържа съществени грешки и предубеждения и представя достоверно това, което или претендира, че представя или може основателно да се очаква, че представя. Финансовите отчети не са непредубедени (т.е. не са неутрални), ако посредством подбора или представянето на информацията са замислени да повлияят върху вземането на решение или върху преценката с оглед получаване на предварително определен резултат или последствие.
Предимство на съдържанието пред формата
2.8 Сделки и други събития и условия би следвало да се отчитат счетоводно и представят в съответствие с тяхното съдържание, а не просто съобразно правната им форма. Това повишава надеждността на финансовите отчети.
Предпазливост
2.9 Несигурността, която неминуемо съпътства много събития и обстоятелства се признава чрез оповестяване на нейното естество и степен и чрез проявяване на предпазливост при изготвяне на финансовите отчети. Предпазливостта означава включване на определена степен на повишено внимание при преценките, които е необходимо да се направят, за да се извършат приблизителните оценки, изисквани в условията на несигурност, по такъв начин, че активите или приходите да не бъдат надценени, а пасивите или разходите да не бъдат подценени. Проявяването на предпазливост, обаче, не позволява умишленото занижаване на активи или приходи, или умишленото завишаване на пасиви или разходи. Накратко, предпазливостта не разрешава предубеденост.
Пълнота
2.10 За да бъде надеждна, информацията във финансовите отчети трябва да бъде пълна в рамките на съществеността и разходите. Даден пропуск може да направи информацията невярна или подвеждаща и по този начин ненадеждна и недостатъчно уместна.
Сравнимост
2.11 Потребителите трябва да могат да съпоставят финансовите отчети на дадено предприятие във времето, за да идентифицират тенденции във финансовото състояние и резултатите от дейността му. Потребителите трябва също да са в състояние да сравняват финансови отчети на различни предприятия, за да оценяват относителното им финансово състояние, резултатите от дейността и паричните потоци. Следователно оценяването и представянето на финансовите ефекти от сходни сделки и други събития и условия трябва да се извършва последователно в рамките на едно предприятие и в рамките на различни времеви периоди по отношение на това предприятие, а също така и по последователен начин при различните предприятия. Освен това потребителите трябва да бъдат информирани за счетоводните политики, прилагани при изготвяне на финансовите отчети, както и за всяка промяна в тези политики и ефекта от подобни промени.
Своевременност
2.12 За да бъде уместна, финансовата информация трябва да може да влияе върху икономическите решения на потребителите. Своевременността предполага предоставяне на информацията в рамките на срока за вземане на решения. Ако е налице прекомерна забава при докладване на информацията, тя може да загуби уместността си. Може да се наложи ръководството да балансира между относителните достойнства на своевременното отчитане и предоставянето на надеждна информация. При постигане на баланс между уместност и надеждност, определящото съображение е как най-добре да се задоволят нуждите на потребителите в процеса на вземане на икономически решения.
Баланс между ползи и разходи
2.13 Ползите, извличани от информацията, би следвало да превишават разходите за осигуряването й. Оценяването на ползите и разходите представлява по същество процес на преценяване. Нещо повече, разходите не се понасят задължително от тези потребители, които се радват на ползите и често облагите от информацията се ползват от широк кръг външни потребители.
2.14 Информацията от финансовото отчитане помага на инвеститорите да вземат по-добри решения, което води до по-ефикасно функциониране на капиталовите пазари и до по-ниска себестойност на капитала за икономиката като цяло. Отделните предприятия също ползват облаги, включително подобрен достъп до капиталовите пазари, благоприятен ефект върху връзките с обществеността и евентуално по-ниска цена на капитала. Ползите могат да включват също по-добри управленски решения, тъй като вътрешно използваната финансова информация често се базира, поне частично, върху информация, изготвена за целите на финансовото отчитане с общо предназначение.

Финансово състояние
2.15 Финансовото състояние на дадено предприятие е връзката между активите, пасивите и собствения му капитал, към определена дата, така, както е представено в отчета за финансовото състояние. Те се дефинират както следва:
(a) Актив е ресурс, контролиран от предприятието в резултат на минали събития, от който се очаква бъдещи икономически изгоди да постъпят в предприятието.
(б) Пасив е сегашно задължение на предприятието, произтичащо от минали събития, уреждането на което се очаква да породи необходимост от изходящ поток от ресурси на предприятието, съдържащ икономически ползи.
(в) Собствен капитал e остатъчният дял в активите на предприятието след приспадане на всичките му пасиви.
2.16 Някои статии, които отговарят на определението за актив или пасив могат да не се признаят като активи или пасиви в отчета за финансовото състояние, тъй като не удовлетворяват критериите за признаване, съгласно параграфи 2.27 – 2.32. В частност, очакването, че бъдещи икономически ползи ще постъпят или ще излязат от предприятието, трябва да бъде достатъчно сигурно, за да задоволи критерия за вероятност преди даден актив или пасив да може да бъде признат.
Активи
2.17 Бъдещата икономическа изгода от един актив е потенциалът му да допринесе, пряко или косвено, към потока от парични средства или парични еквиваленти към предприятието. Тези парични потоци могат да се получат от използването на актива или от освобождаването от него.
2.18 Много активи, например имоти, машини и съоръжения имат физическа форма. Физическата форма, обаче, не е съществено важна за съществуването на даден актив. Някои активи са нематериални.
2.19 При определяне съществуването на даден актив правото на собственост не е съществено важно. Така например, имот на лизинг, представлява актив, ако предприятието контролира ползите, които се очаква да постъпят от имота.
Пасиви
2.20 Важна характеристика на пасива е, че предприятието има сегашно задължение да постъпи или действа по определен начин. Задължението може да е правно задължение или конструктивно задължение. Правното задължение е юридически упражняемо като следствие от обвързващ договор или законово изискване.
Конструктивното задължение е задължение, което произтича от действията на предприятието, когато:
(a) на базата на установен модел на предходна практика, публикувана политика или достатъчно конкретно настоящо изявление, предприятието е показало на други страни, че ще приеме определени отговорности и
(б) като резултат предприятието създава у другите страни определено очакване, че ще изпълни тези отговорности.
2.21 Уреждането на сегашно задължение обикновено предполага плащане на парични средства, прехвърляне на други активи, предоставяне на услуги, замяна на това задължение с друго задължение или превръщане на задължението в собствен капитал. Дадено задължение може също така да бъде погасено с други средства, като например случаят с кредитор, който се отказва или загубва правата си.
Собствен капитал
2.22 Собствен капитал е остатъкът от признатите активи след приспадане на признатите пасиви. В отчета за финансовото състояние той може да бъде класифициран допълнително в подкатегории. Например, в търговско предприятие подкласификациите могат да включват средства, внесени от акционерите, неразпределена печалба и печалби или загуби, признати директно в собствен капитал.

Резултати от дейността
2.23 Резултатите от дейността представлявате връзката между приходите и разходите на дадено предприятие в течение на отчетния период. Настоящият МСФО разрешава предприятията да представят резултатите от дейността в един-единствен финансов отчет (отчет за всеобхватния доход) или в два финансови отчета (отчет за доходите и отчет за всеобхватния доход). Общият всеобхватен доход и печалбата или загубата често се използват като измерители на резултатите от дейността или като база за други оценки, като например възвръщаемост на инвестициите или доходи на акция. Приходите и разходите се дефинират както следва:
a) Приход е увеличението на икономическите изгоди през отчетния период под формата на входящи потоци или увеличение на активи, или намаление на пасиви, които водят до увеличение на собствения капитал, различно от това, свързано с вноски от инвеститори в капитала.
(б) Разход е намалението на икономическите изгоди през отчетния период под формата на изходящи потоци или намаление на активи, или увеличение на пасиви, което води до намаление на собствения капитал, различно от това, свързано с разпределения към инвеститори в капитала.
2.24 Признаването на приходи и разходи е пряк резултат от признаването и оценяването на активи и пасиви. Критериите за признаване на приходи и разходи серазискват в параграфи 2.27 – 2.32.
Доход
2.25 Дефиницията на доход обхваща както приходи, така и печалби.
(a) Приход е доход, който възниква в хода на обичайната дейност на предприятието и се означава с различни наименования, като продажби, възнаграждения, лихви, дивиденти, възнаграждения за права и наеми.
(б) Печалби представляват други статии, които отговарят на дефиницията на доход, но не са приходи. Когато печалбите се признават в отчета за всеобхватния доход, те обикновено се показват отделно, тъй като познаването им е полезно за целите на вземане на стопански решения.
Разходи
2.26 Дефиницията на разходи обхваща загуби, както и онези разходи, които възникват в хода на обичайната дейност на предприятието.
(a) Разходи, които възникват в хода на обичайната дейност на предприятието, включват например, себестойност на продажбите, заплати и амортизация. Те обикновено приемат формата на изходящ поток или изчерпване на активи, като парични средства и парични еквиваленти, материални запаси, или имоти, машини и съоръжения.
(б) Загубите представляват други позиции, които отговарят на дефиницията за разходи и могат да възникнат в хода на обичайната дейност на предприятието. Когато загубите се признават в отчета за всеобхватния доход, те обикновено се представят отделно, тъй като познаването им е полезно за целите на вземане на стопански решения.

Признаване на активи, пасиви, приходи и разходи
2.27 Признаване е процесът на включване във финансовите отчети на статия, която отговаря на дефиницията на актив, пасив, приход или разход и удовлетворява следните критерии:
(a) вероятно е бъдеща икономическа изгода, свързана със статията да постъпи в или излезе от предприятието и
(б) статията има цена на придобиване или стойност, която може да бъде оценена надеждно.
2.28 Непризнаването на статия, която удовлетворява тези критерии, не се коригира нито чрез оповестяване на прилаганата счетоводна политика, нито посредством пояснителните приложения или обяснителни материали.
Вероятност за бъдеща икономическа изгода
2.29 Концепцията за вероятност се използва в първия от изброените по-горе критерии за признаване като препратка към степента на несигурност, доколко бъдеща икономическа изгода, свързана със статията, ще постъпи към или излезе от предприятието. Оценките на степента на несигурност, свързана с потока на бъдещи икономически изгоди, се правят на базата на доказателства, свързани с условията, съществуващи към края на отчетния период и налични към момента на изготвяне на финансовите отчети. Тези оценки се правят отделно по отношение на индивидуално значими статии и за голяма група от индивидуално незначителни статии.
Надеждност на оценяването
2.30 Вторият критерий за признаване на статия е тя да има себестойност или стойност, която може да бъде оценена надеждно. В много случаи себестойността или стойността на дадена статия е известна. В други случаи тя трябва да бъде приблизително оценена. Използването на разумни приблизителни оценки е важна част от изготвянето на финансовите отчети и не накърнява тяхната надеждност. Когато не може да бъде направена разумна приблизителна оценка, статията не се признава във финансовите отчети.
2.31 Статия, която към определен момент не отговаря на критериите за признаване, може да отговори на изискванията за признаване към по-късна дата в резултат от последващи обстоятелства или събития.
2.32 Статия, която не отговаря на критериите за признаване, може, независимо от това, да изисква оповестяване в пояснителните приложения, обяснителни материали или допълнителни списъци. Това е целесъобразно, когато познаването на статията се счита за уместно за оценката на финансовото състояние, резултатите от дейността и промените във финансовото състояние на предприятието от потребителите на финансови отчети.

Оценяване на активи, пасиви, приходи и разходи
2.33 Оценяването е процес на определяне на паричните суми, по които предприятието оценява активи, пасиви, приходи и разходи във финансовите си отчети. Оценяването включва избор на база за оценяване. Настоящият МСФО определя коя база за оценяване следва да използва предприятието по отношение на много видове активи, пасиви, приходи и разходи.
2.34 Две често срещани бази за оценяване са историческата стойност и справедливата стойност:
(a) По отношение на активите, историческата стойност представлява сумата платени парични средства или парични еквиваленти, или справедливата стойност на предоставеното възнаграждение за придобиване на актива към момента на придобиването му. По отношение на пасивите, историческата стойност представлява сумата на получените парични средства или парични еквиваленти или справедливата стойност на непарични активи, получени в замяна на задължението към момента, когато задължението е възникнало, или при някои обстоятелства (например данъци върху дохода) сумата на паричните средства или парични еквиваленти, които се очаква да бъдат платени за уреждане на пасива в обичайния ход на стопанската дейност. Амортизирана историческа стойност е историческата стойност на актив или пасив, увеличена или намалена с тази част от историческата му стойност, която преди това е призната като разход или приход.
(б) Справедлива стойност представлява сумата, за която даден актив може да бъде разменен, или даден пасив да бъде уреден, в сделка между информирани и желаещи осъществяването на сделката страни при справедливи пазарни условия.

Широко разпространени принципи на признаване и оценяване
2.35 Изискванията в настоящия МСФО за признаване и оценяване на активи, пасиви, приходи и разходи се базират на широко разпространени принципи, които имат за източник Общите положения за изготвяне и представяне на финансови отчети на СМСС и пълните МСФО. При отсъствие на изискване в настоящия МСФО, приложимо конкретно към дадена сделка или друго събитие или условие, параграф 10.4 предоставя насоки за извършване на преценка, а параграф 10.5 установява йерархия, която предприятието да следва при вземане на решение за подходящата при съответните обстоятелства счетоводна политика. Второто ниво на тази йерархия изисква предприятието да се обърне към дефинициите, критериите за признаване и оценяване на активи, пасиви, приходи и разходи и широко разпространените принципи, изложени в настоящия раздел.

База на начисляване
2.36 Предприятието следва да изготвя финансовите си отчети, с изключение на информацията за паричните потоци, на базата на на начисляване. При базата на начисляване позициите се признават за активи, пасиви, приходи и разходи, когато удовлетворят дефинициите и критериите за признаване по отношение на тези позиции.

Признаване във финансовите отчети
Активи
2.37 Предприятието следва да признава актив в отчета за финансовото състояние, когато е вероятно, че бъдещата икономическа изгода ще постъпи в предприятието и активът има цена на придобиване или стойност, която може да бъде оценена надеждно. Актив не се признава в отчета за финансовото състояние, когато е извършен разход, за който се счита, че не е вероятно икономически изгоди да постъпят в предприятието извън текущия отчетен период. Вместо това такава сделка води до признаване на разход в отчета за всеобхватния доход (или в отчета за доходите, ако такъв се представя).
2.38 Предприятието не следва да признава условен актив като актив. Когато обаче, получаването на бъдещи икономически изгоди за предприятието е практически сигурно, съответният актив не представлява условен актив и признаването му е подходящо.
Пасиви
2.39 Предприятието следва да признава пасив в отчета за финансовото състояние, когато:
(a) към края на отчетния период предприятието има задължение, възникнало в резултат на минало събитие;
(б) вероятно е, че за уреждането му от предприятието ще се изисква да прехвърли ресурси, съдържащи икономически изгоди и
(в) сумата за уреждането може да бъде оценена надеждно.
2.40 Условен пасив е или възможно, но несигурно задължение или настоящо задължение, което не е признато поради това, че не отговаря на едното от двете или и на двете условия, посочени в букви (б) и (в) на параграф 2.39. Предприятие не следва да признава условен пасив, с изключение на условните пасиви на придобивано предприятие в бизнес комбинация (виж Раздел 19 Бизнес комбинации и репутация).
Доход
2.41 Признаването на доход произтича пряко от признаването и оценяването на активи и пасиви. Предприятие следва да признава доход в отчета за всеобхватния доход (или в отчета за доходите, ако такъв се представя), когато увеличението на бъдещите икономически изгоди, свързано с увеличение на актив или намаление на пасив може да бъде оценено надеждно.
Разходи
2.42 Признаването на разходи произтича пряко от признаването и оценяването на активи и пасиви. Предприятието следва да признава разходи в отчета за всеобхватния доход (или в отчета за доходите, ако такъв се представя), когато намалението на бъдещите икономически изгоди, свързано с намаление на актив или увеличение на пасив може да бъде оценено надеждно.
Общ всеобхватен доход и печалба или загуба
2.43 Общият всеобхватен доход представлява аритметичната разлика между приходите и разходите. Той не е отделен елемент на финансовите отчети и по отношение на него не е необходим отделен принцип за признаване.
2.44 Печалба или загуба е аритметичната разлика между приходи и разходи, различни от тези статии на приходи и разходи, които настоящият МСФО класифицира като компоненти на друг всеобхватен доход. Това не е отделен елемент на финансовите отчети и по отношение на него не е необходим отделен принцип за признаване.
2.45 Настоящият МСФО не позволява признаване на статии в отчета за финансовото състояние, които не отговарят на дефинициите на активи или на пасиви, независимо дали те са резултат от прилагане на идеята, обикновено определяна като „концепция за съпоставимост” при оценяване на печалба или загуба.
Оценяване при първоначално признаване
2.46 При първоначално признаване предприятието следва да оцени активите и пасивите по историческа стойност, освен когато настоящият МСФО изисква първоначално оценяване на друга база, като например справедлива стойност.

Последващо оценяване
Финансови активи и финансови пасиви
2.47 Предприятието оценява основни финансови активи и основни финансови пасиви, дефинирани съгласно Раздел 11 Основни финансови инструменти, по амортизирана стойност, намалена с обезценка, с изключение на инвестиции в неконвертируеми и без право на връщане привилегировани акции и обикновени акции без право на връщане, които са публично търгуеми или чиято справедлива стойност може да бъде оценена надеждно по друг начин, които се оценяват по справедлива стойност и промените в справедливата стойност се признават в печалбата или загубата.
2.48 Предприятието обикновено оценява всички останали финансови активи и финансови пасиви по справедлива стойност, като промените в справедливата стойност се признават в печалбата или загубата, освен случаите, при които настоящият МСФО изисква или позволява оценяване на друга база, като цена на придобиване или амортизирана стойност.
Нефинансови активи
2.49 Повечето нефинансови активи, които предприятието първоначално е признало по историческа стойност впоследствие се оценяват на друга база за оценяване. Например:
(a) Предприятието оценява имоти, машини и съоръжения по по-ниската от амортизираната стойност и възстановимата стойност.
(б) Предприятието оценява материалните запаси по по-ниската от себестойността и продажната цена, намалена с разходите за довършване и продажба.
(в) Предприятието признава загуба от обезценка, свързана с нефинансови активи, които са в употреба или са държани за продажба.
Оценяването на активите по тези по-ниски суми цели да гарантира, че даден актив не се оценява на сума, по-голяма от тази, която предприятието очаква да си възстанови от продажбата или използването му.
2.50 По отношение на следните видове нефинансови активи настоящият МСФО разрешава или изисква оценяване по справедлива стойност:
(a) инвестиции в асоциирани предприятия и съвместни предприятия, които предприятието оценява по справедлива стойност (виж съответно параграфи 14.10 и 15.15).
(б) инвестиционни имоти, които предприятието оценява по справедлива стойност (виж параграф 16.7).
(в) земеделски активи (биологични активи и земеделска продукция към момента на добиването), които предприятието оценява по справедлива стойност минус приблизително оценените разходи по продажбата (виж параграф 34.2).
Пасиви, различни от финансови пасиви
2.51 Повечето пасиви, различни от финансовите, се оценяват по най-добрата приблизителна оценка на сумата, която би се изисквала за уреждане на задължението към отчетната дата.
Компенсиране
2.52 Предприятието не следва да компенсира активи и пасиви или приходи и разходи, освен когато това се изисква или разрешава от настоящия МСФО.
(a) Оценяването на активи, нетно от корекции – например, корекции за остаряване на материални запаси и корекции за несъбираеми вземания – не представлява компенсиране.
(б) Ако обичайната стопанска дейност на предприятието не включва покупко-продажба на нетекущи активи, включително инвестиции и оперативни активи, то тогава предприятието отчита печалбите и загубите при освобождаване от подобни активи, като приспада от постъпленията балансовата стойност на актива и свързаните с продажбата разходи.