Общи разпоредби
Счетоводен стандарт 1 – представяне на финансови отчети
Счетоводен стандарт 2 – отчитане на стоково-материалните запаси
Счетоводен стандарт 4 – отчитане на амортизациите
Счетоводен стандарт 7 – отчети за паричните потоци
Счетоводен стандарт 8 – нетни печалби или загуби за периода, фундаментални грешки и промени в счетоводната политика
Счетоводен стандарт 9 – представяне на финансовите отчети на предприятията с нестопанска дейност
Счетоводен стандарт 10 – събития, настъпили след датата на годишния финансов отчет
Счетоводен стандарт 11 – договори за строителство
Счетоводен стандарт 12 – данъци от печалбата
Счетоводен стандарт 13 – отчитане при ликвидация и несъстоятелност
Счетоводен стандарт 16 – дълготрайни материални активи
Счетоводен стандарт 17 – лизинг
Счетоводен стандарт 18 – приходи
Счетоводен стандарт 19 – доходи на персонала
Счетоводен стандарт 20 – отчитане на правителствени дарения и оповестяване на правителствена помощ
Счетоводен стандарт 21 – ефекти от промените във валутните курсове
Счетоводен стандарт 22 – отчитане на бизнескомбинации
Счетоводен стандарт 24 – оповестяване на свързани лица
Счетоводен стандарт 27 – консолидирани финансови отчети и отчитане на инвестициите в дъщерни предприятия
Счетоводен стандарт 28 – отчитане на инвестициите в асоциирани предприятия
Счетоводен стандарт 31 – отчитане на дялове в смесени предприятия
Счетоводен стандарт 32 – финансови инструменти
Счетоводен стандарт 34 – междинно счетоводно отчитане
Счетоводен стандарт 36 – обезценка на активи
Счетоводен стандарт 37 – провизии, условни задължения и условни активи
Счетоводен стандарт 38 – нематериални активи
Счетоводен стандарт 40 – отчитане на инвестиционни имоти
Счетоводен стандарт 41 – селско стопанство

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

В сила от 01.01.2005 г.
Обн. ДВ. бр.30 от 7 Април 2005г., изм. ДВ. бр.86 от 26 Октомври 2007г.

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

1. С прилагането на Националните стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия се осигурява организационно и методологично единство при осъществяването на счетоводното отчитане (текущо и периодично) на дейността на предприятията, които ги прилагат съгласно Закона за счетоводството с цел вярно и честно представяне на имущественото и финансовото им състояние в годишните им финансови отчети.

2. Чрез Националните стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия се постигат:

а) завършеност на националното счетоводно законодателство при условията на пазарна икономика;

б) унифицирано прилагане на възприетата международна счетоводна терминология;

в) съответствие с изискванията на нормативните актове на Европейския съюз в областта на счетоводството и на Международните счетоводни стандарти;

г) пълно обхващане на счетоводните обекти;

е) законосъобразност при мотивирането, разработването и осъществяването на възприетата от ръководството на предприятието счетоводна политика;

ж) единна концепция за капитала на предприятието и за неговото поддържане.

3. Счетоводството се осъществява, като се прилага концепцията за поддържане на финансовия капитал. Счита се, че предприятието поддържа собствения си капитал, когато неговият стойностен размер в края на отчетния период е най-малко равен на размера му в началото на отчетния период, след приспадане на: вложения капитал от собствениците през периода; сумите, разпределени между собствениците; преоценката, отразена в собствения капитал. Поддържането се измерва в номинални парични единици.

4. С оглед на правилното и еднакво прилагане на разпоредбите на счетоводното законодателство се определят следните счетоводни понятия:

4.1. Актив – ресурс, контролиран от предприятието в резултат на минали събития, от който се очаква бъдеща икономическа изгода.

4.2. Пасив – съществуващо задължение на предприятието, което произтича от минали събития и чието уреждане се очаква да доведе до изтичане на ресурси – носители на икономическа изгода.

4.3. Собствен капитал – остатъчната стойност на активите на предприятието след приспадането на всичките му пасиви.

4.4. Приход – нарастването на икономическата изгода през отчетния период под формата на придобиване на активи или намаляване на пасивите, което води до нарастване на собствения капитал, освен онова, което подлежи на разпределяне между собствениците на капитала, и преоценката, отразена в собствения капитал.

4.5. Разход – намаляването на икономическата изгода през отчетния период под формата на извеждане извън предприятието или намаляване на активите, или увеличаване на пасивите, което води до намаляване на собствения капитал, отделно от това, което подлежи на разпределяне между собствениците на капитала, и преоценката, отразена в собствения капитал.

4.6. Финансов резултат (печалба или загуба) – стойностен израз на крайния икономически резултат от осъществяването на определена сделка или от дейността на предприятието за определен отчетен период.

4.7. Печалба/загуба от обичайната дейност – крайният икономически резултат от съпоставянето на приходите и разходите от обичайната дейност.

4.8. Счетоводна печалба/загуба – печалбата/загубата преди начисляване на разходите за данъци.

4.9. Балансова печалба/загуба – печалбата/загубата след начисляване на разходите за данъци.

4.10. Контрол – възможността да се насочва (ръководи) финансово-оперативната дейност на друго предприятие поради притежаването пряко или косвено на повече от половината от акциите, от дяловите вноски, от гласовете или от членовете на органите на управление.

4.11. Малки предприятия – предприятията, прилагащи облекчена форма на финансова отчетност съгласно Закона за счетоводството.

4.12. Международни счетоводни стандарти – международните счетоводни стандарти по смисъла на Закона за счетоводството.

СЧЕТОВОДЕН СТАНДАРТ 1 – ПРЕДСТАВЯНЕ НА ФИНАНСОВИ ОТЧЕТИ

Приложение към ПМС № 46 от 21.03.2005 г.; обн. – ДВ, бр. 30 от 07.04.2005 г., в сила от 01.01.2005 г.; нов, бр. 86 от 26.10.2007 г., в сила от 01.01.2008 г.

Цел

СС 1 определя базата за представяне на финансови отчети с общо предназначение, за да се осигури възможност за сравнимост на финансовите отчети на предприятието с тези за предходни периоди и с финансовите отчети на други предприятия.

Обхват

1.1. Този стандарт се прилага при изготвяне на финансовите отчети с общо предназначение и определя формата, структурата и съдържанието на съставните части на финансовия отчет.

1.2. Финансови отчети с общо предназначение са тези, чиято цел е да отговарят на нуждите на външните потребители—акционери (съдружници), заемодатели, доставчици, клиенти, персонал, държавни органи и други.

1.3. Финансовите отчети са структурирано представяне на информация за финансовото състояние, резултатите от дейността и паричните потоци на предприятието, представена като:

а) активи;

б) пасиви;

в) собствен капитал;

г) приходи;

д) разходи;

е) парични потоци.

2. Управляващият орган на предприятието е отговорен за изготвянето и представянето на финансовия отчет. Съставни части на финансовия отчет са:

а) счетоводен баланс;

б) отчет за приходите и разходите;

в) отчет за собствения капитал;

г) отчет за паричния поток;

д) приложение.

Общи положения

Ясно, вярно и честно представяне

3.1. Финансовите отчети трябва да са съставени ясно и в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството и Националните стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия.

3.2. Финансовите отчети трябва да представят вярно и честно имущественото и финансовото състояние на предприятието, отчетения финансов резултат, промените в паричните потоци и в собствения капитал. Счита се, че вярно и честно представяне е постигнато, когато предприятието:

а) е избрало и прилагало счетоводна политика в съответствие със Закона за счетоводството и Националните стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия;

б) е избрало и прилагало за нерешени въпроси в Националните стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия счетоводна политика в съответствие с Международните счетоводни стандарти и е оповестило този факт.

3.3. Предприятието трябва да оповести допълнителна информация, когато спазването на изискванията на счетоводното законодателство е недостатъчно за постигане на вярно и честно представяне.

3.4. В изключителни случаи, когато допълнителната информация е недостатъчна за постигане на вярно и честно представяне, предприятието може да се отклони от изискванията на счетоводното законодателство с цел да се постигне вярно и честно представяне. Предприятието трябва да оповести в приложението отклоненията, причините за тях, както и оценката на ефекта върху активите, пасивите, печалбите/загубите и финансовото състояние в резултат на допуснатите отклонения.

Същественост

4.1. Всяка съществена статия се представя във финансовия отчет отделно.

4.2. Обединяване на суми по статии с подобен характер се допуска, когато:

а) сумите са несъществени, или

б) обединяването е направено с цел постигане на по-голяма яснота, при което сумите по обединените статии се оповестяват отделно в приложението.

4.3. Сумата по статия е съществена, ако нейното неоповестяване би довело до нарушаване на изискването за вярно и честно представяне на имущественото и финансовото състояние, отчетения финансов резултат, промените в паричните потоци и в собствения капитал.

Сравнителна информация

5.1. В счетоводния баланс, отчета за приходите и разходите и отчета за паричните потоци се представя съответната сравнителна информация за предходния отчетен период по отношение на всеки раздел, група и статия в тях. Когато наличната информация за предходния отчетен период не е сравнима с тази за текущия, тя се преобразува (коригира), като това се оповестява в приложението.

5.2. Когато не е възможно сравнителната информация да се преобразува (коригира), в приложението се посочва, че информацията не е сравнима, както и причината за това.

Компенсиране

6.1. Активите и пасивите не се компенсират, освен когато това се изисква или е разрешено с друг счетоводен стандарт.

6.2. Приходите и разходите не се компенсират, освен когато:

а) това се изисква или е разрешено с друг счетоводен стандарт, или

б) приходите и разходите са свързани с една и съща операция и резултатът от нея не е съществен.

Общи изисквания към финансовия отчет

7.1. Финансовият отчет се изготвя в хиляди левове.

7.2. За годишен финансов отчет се счита този отчет, който е съставен за период от една календарна година. Когато по изключение годишният финансов отчет е съставен за период, различен от една календарна година, това обстоятелство се оповестява в приложението.

7.3. Новообразуваните предприятия съставят годишен финансов отчет, който обхваща периода от датата на тяхното учредяване до края на отчетния период. Данни за предходен отчетен период не се посочват. В приложението се оповестяват факти и обстоятелства относно учредяването.

7.4. Когато с нормативен акт са направени промени във формата, структурата или съдържанието на отделни съставни части от финансовия отчет, информацията за предходния отчетен период се преобразува (коригира) в съответствие с тези промени.

7.5. Поредността на разделите, групите и статиите в счетоводния баланс и в отчета за приходите и разходите следва реда, който е определен в този стандарт.

7.6. Сумите по статиите във финансовия отчет, които са отрицателни величини, се посочват в скоби.

Идентификация на финансовите отчети

8.1. Финансовите отчети трябва да бъдат ясно идентифицирани и разграничени от друга информация, представяна от предприятието.

8.2. Всяка съставна част на финансовия отчет трябва да бъде ясно идентифицирана.

8.3. Следната информация трябва да бъде надлежно представена и ако това е необходимо за по-доброто й разбиране, повторена:

а) наименованието, адресът и правната форма на предприятието или други данни за идентифицирането му;

б) дали финансовият отчет се отнася за отделно предприятие или за група предприятия;

в) отчетният период, за който се отнася финансовият отчет, датата, към която е съставен, и датата на изготвянето му;

г) отчетната валута;

д) степента на точност на числата, представени във финансовия отчет.

Отчетен период

9. Отчетният период е календарната година, освен ако в друг счетоводен стандарт е предвидено друго.

Форма, структура и съдържание на финансовите отчети

Общи положения

Форма

10.1. Счетоводният баланс се представя във формата, определена в този стандарт.

10.2. Предприятието избира конкретна форма на отчета за приходите и разходите, допустима съгласно този стандарт. Избраната форма се запазва непроменена през различните отчетни периоди. В изключителни случаи е допустимо избраната форма да бъде променена, като това се оповестява в приложението, заедно с причините за промяната.

Структура

11.1. Разделите, групите и статиите в счетоводния баланс и отчета за приходите и разходите се посочват отделно и в поредността, определена за съответната форма. Отклонение от посочената в този стандарт структура за съответната форма не се допуска, с изключение на случаите, посочени в т. 11.2 и 11.3.

11.2. По-подробно подразделяне на статиите е допустимо, при условие че се спазва структурата на съответната форма. Нови статии могат да бъдат създавани, при условие че съдържанието им не е отразено в съществуваща статия.

11.3. Предприятието променя наименованието и поредността на представяне на статиите в счетоводния баланс и отчета за приходите и разходите, когато естеството на дейността му го изисква.

11.4. Предприятието не посочва в съответната форма тези раздели, групи и статии, за които липсва информация за предходния и текущия отчетен период.

Счетоводен баланс

Форма

12. Формата на счетоводния баланс е двустранна.

Структура

13. Счетоводният баланс има следната структура:

Актив

Раздел А: Записан, но невнесен капитал

Раздел Б: Нетекущи активи

Група I: Нематериални активи

Статия 1: Продукти от развойна дейност.

Статия 2: Концесии, патенти, лицензии, търговски марки, програмни продукти и други подобни права и активи.

Статия 3: Търговска репутация.

Статия 4: Предоставени аванси и нематериални активи в процес на изграждане.

Група II: Дълготрайни материални активи

Статия 1: Земи и сгради, в т.ч.:

– земи;

– сгради.

Статия 2: Машини, производствено оборудване и апаратура.

Статия 3: Съоръжения и други.

Статия 4: Предоставени аванси и дълготрайни материални активи в процес на изграждане.

Група III: Дългосрочни финансови активи

Статия 1: Акции и дялове в предприятия от група.

Статия 2: Предоставени заеми на предприятия от група.

Статия 3: Акции и дялове в асоциирани и смесени предприятия.

Статия 4: Предоставени заеми, свързани с асоциирани и смесени предприятия.

Статия 5: Дългосрочни инвестиции.

Статия 6: Други заеми.

Статия 7: Изкупени собствени акции с отделно посочване на номиналната им стойност.

Група IV: Отсрочени данъци

Раздел В: Текущи активи

Група I: Материални запаси

Статия 1: Суровини и материали.;

Статия 2: Незавършено производство.

– продукция;

– стоки.

Статия 3: Продукция и стоки, в т.ч.:

Статия 4: Предоставени аванси.

Група II: Вземания

(вземанията със срок на получаване над една година се посочват отделно за всяка статия)

Статия 1: Вземания от клиенти и доставчици.

Статия 2: Вземания от предприятия от група.

Статия 3: Вземания, свързани с асоциирани и смесени предприятия.

Статия 4: Други вземания.

Група III: Инвестиции

Статия 1: Акции и дялове в предприятия от група.

Статия 2: Изкупени собствени акции с отделно посочване на номиналната им стойност.

Статия 3: Други инвестиции.

Група IV: Парични средства, в т.ч.:

– в брой;

– в безсрочни сметки (депозити).

Раздел Г: Разходи за бъдещи периоди

Пасив

Раздел А: Собствен капитал

Група I: Записан капитал

Група II: Премии от емисии

Група III: Резерв от последващи оценки

Група IV: Резерви

Статия 1: Записан капитал;

Статия 2: Невнесен капитал;

Статия 3: Изкупени собствени акции.

Статия 4: Други резерви.

Група V: Натрупана печалба (загуба) от минали години, в т.ч.:

неразпределена печалба;

– непокрита загуба.

Отчет за приходите и разходите

Раздел А: РAЗХОДИ

Статия 1: Намаление на запасите от продукция и незавършено производство

в т. ч. лихви от свързани предприятия;

Статия 2: Разходи за суровини, материали и външни услуги, в т.ч.:

а) суровини и материали;

б) външни услуги.

Статия 3: Разходи за персонала, в т.ч.:

а) разходи за възнаграждения;

б) разходи за осигуровки, в т.ч. осигуровки, свързани с пенсии.

Статия 4: Разходи за амортизация и обезценка, в т.ч.:

а) разходи за амортизация и обезценка на дълготрайни материални и нематериални активи, в т.ч.:

аа) разходи за амортизация;

бб) разходи от обезценка;

б) разходи от обезценка на текущи активи.

Статия 5: Други разходи, в т.ч.:

а) балансова стойност на продадените активи;

б) провизии.

Статия 6: Разходи от обезценка на финансови активи, включително инвестициите, признати като текущи активи, в т.ч.:

– отрицателни разлики от промяна на валутни курсове.

Статия 7: Разходи за лихви и други финансови разходи, в т.ч.:

а) разходи, свързани с предприятия от група;

б) отрицателни разлики от операции с финансови активи.

Статия 8: Печалба от обичайна дейност.

Статия 9: Извънредни разходи.

Статия 10: Счетоводна печалба.

Статия 11: Разходи за данъци от печалбата.

Статия 12: Други данъци, алтернативни на корпоративния данък.

Статия 13: Печалба.

Раздел Б: ПРИХОДИ

Статия 1: Нетни приходи от продажби, в т.ч.:

а) продукция;

б) стоки;

в) услуги.

Статия 2: Увеличение на запасите от продукция и незавършено производство.

Статия 3: Разходи за придобиване на активи по стопански начин.

Статия 4: Други приходи, в т.ч.:

– приходи от финансирания

Статия 5: Приходи от участия в дъщерни, асоциирани и смесени предприятия, в т.ч.:

– приходи от участия в предприятия от група.

Статия 6: Приходи от други инвестиции и заеми, признати като нетекущи активи, в т.ч.:

– приходи от предприятия от група.

Статия 7: Други лихви и финансови приходи, в т.ч.:

а) приходи от предприятия от група;

б) положителни разлики от операции с финансови активи;

в) положителни разлики от промяна на валутни курсове.

Статия 8: Загуба от обичайна дейност.

Статия 9: Извънредни приходи.

Статия 10: Счетоводна загуба.

Статия 11: Загуба.

18.2. В едностранната форма на отчета за приходите и разходите разходите се класифицират според тяхната функция. Отчетът за приходите и разходите има следната структура:

Статия 1: Нетни приходи от продажби.

Статия 2: Себестойност на продажбите (включително амортизации и обезценки).

Статия 3: Брутна печалба или загуба.

Статия 4: Разходи за продажби (включително амортизации и обезценки).

Статия 5: Административни разходи (включително амортизации и обезценки).

Статия 6: Други приходи.

Статия 7: Приходи от участия в дъщерни, асоциирани и смесени предприятия, в т.ч.:

– приходи от участия в предприятия от група.

Статия 8: Приходи от други инвестиции и заеми, признати като нетекущи активи, в т.ч.:

– приходи от предприятия от група.

Статия 9: Други лихви и финансови приходи, в т.ч.:

– приходи от предприятия от група.

Статия 10: Разходи от обезценка на финансови активи, включително инвестициите, признати като текущи активи.

Статия 11: за лихви и други финансови разходи, в т.ч.:

– разходи, свързани с предприятия от група.

Статия 12: Печалба или загуба от обичайна дейност.

Статия 13: Извънредни приходи.

Статия 14: Извънредни разходи..

Статия 15: или загуба от извънредна дейност.

Статия 16: Счетоводна печалба или загуба.

Статия 17: Разходи за данъци от печалбата.

Статия 18: Други данъци, алтернативни на корпоративния данък.

Статия 19: Печалба или загуба.

Примерни схеми на отчет за приходите и разходите

19. Примерни схеми на отчет за приходите и разходите са представени в:

– приложение № 2 – двустранна форма;

– приложение № 3 – едностранна форма.

Общи изисквания към съдържанието на отчета за приходите и разходите

20.1. Отчетът за приходите и разходите представя приходите и разходите на предприятието, като информацията за тях се систематизира в раздели и статии. Разделите се обозначават с главни букви, а статиите с арабски цифри.

20.2. Отчетът за приходите и разходите се съставя на базата на информация от счетоводните сметки, чрез които се отчитат приходите и разходите за отчетния период, както и:

а) сумата на начислените данъци за отчетния период за сметка на финансовия резултат;

б) измененията в запасите от продукция и незавършено производство;

в) отчетените разходи за придобиване на активи по стопански начин;

г) балансовата стойност на продадените активи.

20.3. Печалбата или загубата за отчетния период, посочена в отчета за приходите и разходите, трябва да съответства на текущата печалба или загуба, посочена в счетоводния баланс.

Специални изисквания към съдържанието на отделни статии в отчета

за приходите и разходите

21.1. Печалбата или загубата от обичайна дейност е печалбата или загубата преди извънредните приходи/разходи и данъците за сметка на печалбата.

21.2. Счетоводната печалба или загуба се определя като разлика между общите приходи и общите разходи преди приспадане на данъците за сметка на печалбата.

21.3. При изчисляване на изменението (увеличението или намалението) на запасите от продукция и незавършено производство не се вземат под внимание:

а) балансовата стойност на бракуваната и липсващата продукция и незавършеното производство, отчетена за сметка на предприятието;

б) балансовата стойност на установената в излишък продукция и незавършено производство;

в) намаляването и последващото увеличаване на стойността на продукцията и незавършеното производство в резултат на последващи оценки.

21.4. В статия „Приходи от участия в дъщерни, асоциирани и смесени предприятия“ се посочват приходите от дивиденти и друго разпределение на печалби от участия в дъщерни, асоциирани и смесени предприятия.

21.5. В случай че положителни разлики от операции с финансови активи и от промяна на валутни курсове са свързани с предприятия от група, в която е включено отчитащото се предприятие, същите се посочват като други лихви и финансови приходи от предприятия от група.

21.6. В случай че отрицателни разлики от операции с финансови активи са свързани с предприятия от група, в която е включено отчитащото се предприятие, същите се посочват като разходи за лихви и други финансови разходи, свързани с предприятия от група.

21.7. В статия „Разходи за данъци от печалбата“ се посочват разходите за данъци от печалбата, определени по реда на СС 12 – Данъци от печалбата.

21.8. В статия „Други данъци, алтернативни на корпоративния данък“ се посочват алтернативните данъци по смисъла на Закона за корпоративното подоходно облагане и окончателния годишен (патентен) данък. Данъците върху доходите на едноличните търговци, неподлежащи на облагане с окончателен годишен (патентен) данък, се посочват в статия „Разходи за данъци от печалбата“.

Отчет за собствения капитал

22.1. Изменението в собствения капитал на предприятието между датите на два счетоводни баланса отразява увеличението или намалението в неговите нетни активи през периода. Освен промените в резултат на операции със собствениците (увеличение на капитала, разпределение на дивиденти и други), изменението в собствения капитал през периода представя общата сума на печалбите или загубите през този период, независимо от това дали те са признати в отчета за приходите и разходите или директно в собствения капитал.

22.2. Отчетът за собствения капитал, представен в приложение № 4, се съставя на базата на информация от счетоводните сметки за отчитане на собствения капитал.

22.3. В статии „Промени в счетоводната политика“ и „Грешки“ се посочва сумата, с която се коригира салдото на неразпределената печалба съгласно СС 8 – Нетни печалби или загуби за периода, фундаментални грешки и промени в счетоводната политика.

22.4. Увеличението на неразпределената печалба в резултат на отписване на резерв от последващи оценки на активите и пасивите се посочва в статия „Други изменения в собствения капитал“.

Отчет за паричните потоци

23.1. Отчетът за паричните потоци съдържа информация, необходима за оценка на способността на предприятието да генерира парични средства и тяхното оползотворяване.

23.2. Отчетът за паричните потоци се съставя съгласно изискванията на СС 7 – Отчети за паричните потоци.

Приложение

24.1. Приложението към финансовия отчет е подробно описание и анализ на информацията, посочена в счетоводния баланс, отчета за приходите и разходите, отчета за собствения капитал и отчета за паричните потоци. То трябва:

а) да представи информация за счетоводната политика, която е прилагана при съставянето на финансовия отчет, като в случай на промяна се оповестяват причините за нея;

б) да съдържа оповестяване на информация, която се изисква от Закона за счетоводството и отделните счетоводни стандарти;

в) да съдържа допълнителна информация, която не е представена в други съставни части на финансовия отчет, но чието оповестяване е необходимо за вярното и честно представяне на имущественото и финансовото състояние, отчетения финансов резултат, промените в паричните потоци и в собствения капитал на предприятието.

24.2. Освен оповестяванията, изисквани от Закона за счетоводството, от този и останалите счетоводни стандарти, в приложението допълнително се оповестяват:

а) методите за оценка на представените във финансовия отчет активи, пасиви, собствен капитал, приходи и разходи, както и методите за изчисляване на загубите от обезценка;

б) измененията в нетекущите (дълготрайните) активи чрез изготвяне на справка съгласно приложение № 5.;

в) сумите на oтчетените разходи, които не са платени към датата на финансовия отчет, в случай че са значителни;

г) сумите на oтчетените приходи, които не са получени към датата на финансовия отчет, в случай че са значителни;

д) валутният курс, използван за преизчисляване в отчетната валута на паричните позиции в чуждестранна валута;

е) за предприятията, в които отчитащото се предприятие притежава 20 на сто или повече от капитала им, с изключение на тези, които са несъществени за целите на вярното и честно представяне, се посочва следната информация отделно за всяко предприятие:

аa) наименованието и седалището на предприятието;

бб) притежаваният дял от капитала на предприятието;

вв) собственият капитал и печалбата или загубата на предприятието за последния отчетен период, за който е налице приет годишен финансов отчет; тази информация не се оповестява от предприятие майка по отношение на дъщерните му предприятия, включени в консолидация;

ж) за предприятията, в които отчитащото се предприятие е неограничено отговорен съдружник, се посочва наименованието, седалището и правната им форма;

з) издадените от предприятието ценни книжа, включително конвертируеми облигации и аналогични ценни книжа или права, с посочване на техния брой и правата, свързани с тях;

и) условните задължения, свързани със:

аa) наименованието и седалището на пред¬приятието;

бб) предприятия от група, в която отчитащото се предприятие е включено;

к) средносписъчният брой на персонала по категории; когато отчетът за приходите и разходите е представен в едностранна форма, се оповестяват и разходите за персонала с отделно посочване на:

аa) разходите за възнаграждения;

бб) разходите за осигуровки, като отделно се оповестяват осигуровките, свързани с пенсии;

л) размерът на възнагражденията, изплатени през отчетния период на административния персонал и членовете на органите на управление във връзка с функциите им, и всички задължения, възникнали или поети по отношение на пенсиите на бивши членове на тези органи, като се посочва общата сума за всяка категория; тази информация не се оповестява, ако това ще доведе до установяване възнаграждението на конкретно лице;

м) размерът на предоставените аванси и кредити на административния персонал и членовете на органите на управление, като се посочват лихвеният процент, основните условия и върнатите суми, както и задълженията, поети в полза на тези лица чрез всякакъв вид гаранции, с посочване на общата сума за всяка категория;

н) характерът и стопанската цел на договореностите на предприятието с други лица, които не са представени в счетоводния баланс, при условие че рисковете или изгодите от такива договорености са съществени и доколкото оповестяването на тези рискове или изгоди е необходимо за оценяване финансовото състояние на предприятието, като например: договорености за споделяне на риска и на изгодите, произтичащи от факторинг, продажба с уговорка за обратно изкупуване, продажба на консигнация, продажба с предварително плащане на цената и други подобни;

о) следната информация, когато отчитащото се предприятие е предприятие от група:

аa) наименованието и седалището на пред¬приятието майка;

бб) наименованието и седалището на пред¬приятието, което съставя консолидиран финансов отчет за най-голямата група от предприятия, в която се включва отчитащото се предприятие;

вв) мястото, където могат да бъдат получени копия от консолидираните финансови отчети на предприятията по букви “аа” и “бб”;

п) броят и номиналната стойност за всеки клас акции, когато има повече от един клас акции;

р) броят и номиналната стойност на записаните акции/дялове през отчетния период;

с) сумата на задълженията в счетоводния баланс, които стават дължими и изискуеми след повече от 5 години; информацията се посочва общо за раздел “Задължения” и поотделно за всяка статия от него;

т) сумата на задълженията в счетоводния баланс, за които са предоставени обезпечения, с описание на естеството и формата на обезпечението; информацията се посочва общо за раздел “Задължения” и поотделно за всяка статия от него.

24.3. Когато финансовият отчет на предприятието е изготвен в съответствие с принципа на действащо предприятие, но на управляващия орган са известни данни, които водят до несигурност относно възможността предприятието да продължи своята дейност, тези данни се оповестяват в приложението.

24.4. Допуснатите грешки и неточности в отделни съставни части на финансовия отчет не могат да се коригират чрез тяхното оповестяване в приложението.

Счетоводна политика

25.1. Счетоводната политика представлява съвкупност от принципи, изходни предположения, концепции, правила, бази и процедури, възприети от предприятието за отчитане на неговата дейност и за представяне на информацията във финансовите отчети.

25.2. Управляващият орган определя счетоводната политика на предприятието до началото на отчетния период в съответствие със:

а) принципите и изискванията, определени в Закона за счетоводството и Националните стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия;

б) изискванията, определени в Международните счетоводни стандарти, по въпроси, за чието решаване няма изрични разпоредби в Националните стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия, доколкото тези изисквания не са в противоречие с нормативните актове на Европейския съюз в областта на счетоводството;

в) вътрешните актове на предприятието, отразяващи спецификата на неговата дейност.

25.3. Предприятието оповестява счетоводната си политика по отношение на базите за оценяване, използвани при изготвяне на финансовия отчет (историческа цена, справедлива стойност, възстановима стойност, нетна реализируема стойност и др.), в допълнение към оповестяването на счетоводните политики, изисквано от останалите счетоводни стандарти.

25.4. Когато при прилагането на счетоводната политика е дадено предимство на един счетоводен принцип пред друг, това се оповестява в приложението заедно с причините.

25.5. В изключителни случаи се допуска отклонение от счетоводните принципи и възприетата счетоводна политика, което се оповестява в приложението заедно с причините, довели до отклонението.

Малки предприятия

26.1 Отчетът за паричните потоци съдържа информация, необходима за оценка на способността на предприятието да генерира парични средства и тяхното оползотворяване.

26.2 Примерна схема на съкратен счетоводен баланс е представена в приложение № 6

26.3 Малките предприятия могат да не съставят отчет за собствения капитал.

26.4 Малките предприятия могат да не оповестяват информацията, посочена в т. 24.2, букви “б”,“в”, “г”, “з”, “и”, “к”, “л”, “н”, “с” и “т”.

26.5 Малките предприятия, които не са оповестили информацията по т. 24.2, букви “с” и “т”, оповестяват общия размер на задълженията, които стават дължими и изискуеми след повече от 5 години, и размера на задълженията, за които са предоставени обезпечения, с описание на естеството и формата на обезпечението.

26.6 Малките предприятия оповестяват следната информация в случаите на придобиване на собствени акции:

a) причината за придобиването;

б) броя и номиналната стойност на придобитите и прехвърлените собствени акции през отчетния период, както и частта от записания капитал, която те представляват;

в) насрещната престация при придобиване или прехвърляне на собствени акции, когато то е възмездно;

г) броя и номиналната стойност на притежаваните собствени акции, както и дела, който те представляват в записания капитал.

СЧЕТОВОДЕН СТАНДАРТ 2 – ОТЧИТАНЕ НА СТОКОВО-МАТЕРИАЛНИТЕ ЗАПАСИ

Приложение към ПМС № 46 от 21.03.2005 г.; обн. – ДВ, бр. 30 от 07.04.2005 г., в сила от 01.01.2005 г., изм., бр. 86 от 26.10.2007 г., в сила от 01.01.2008 г.

Цел

СС 2 определя реда за оценката и счетоводното отчитане на стоково-материалните запаси в съответствие със системата за отчитане по историческа цена (доставна стойност). Този стандарт дава указание за:

– определянето на историческата цена;

– последващото признаване на историческата цена за разход;

– всяко намаление на доставната стойност (историческата цена) до нетна реализируема стойност;

– методите за отписване на отчетната стойност, съгласно които се определят разходите за стоково-материални запаси.

Обхват

1. Този стандарт се прилага при избрана система на счетоводно отчитане на стоково-материалните запаси по историческа цена с изключение на:

а) незавършеното производство, възникнало по договори за строителство, включително пряко свързани с тях договори за предоставяне на преки услуги;

б) финансовите инструменти, и

в) стоково-материалните запаси на производители от областта на земеделието, животновъдството, горското стопанство и полезните изкопаеми, доколкото те се оценяват по нетна реализируема стойност в съответствие с утвърдени счетоводни стандарти или утвърдена практика в тези отрасли.

Определения

2. В този стандарт се използват определения със следното значение:

Стоково-материални запаси – текущи (краткотрайни) материални активи под формата на:

а) материали, придобити главно чрез покупка и предназначени основно за влагане в производствения процес с цел произвеждане на продукция или услуги. Те могат да са обект и на преки продажби, когато това се прецени от предприятието;

б) продукция, създадена в резултат на производствен процес в предприятието и предназначена за продажба;

в) стоки, придобити главно чрез покупка и предназначени за продажба;

г) незавършено производство, представляващо съвкупност от разходи, от които се очаква да се произведе продукция;

д) инвестиция в материален запас – материални активи, придобити за инвестиционни цели, а не за ползване.

Нетна реализируема стойност – предполагаемата продажна цена в нормалния ход на стопанската дейност, намалена с необходимите разходи за завършване на производствения цикъл и разходите, необходими за осъществяване на продажбата.

Оценка на стоково-материалните запаси

3. Стоково-материалните запаси се оценяват по по-ниската от доставната и нетната реализируема стойност, като разликата се отчита като други текущи разходи за дейността.

Доставна стойност на стоково-материалните запаси (историческа цена)

4. Доставната стойност представлява сумата от всички разходи по закупуването и преработката, както и от други разходи, направени във връзка с доставянето на стоково-материалните запаси до сегашното им местоположение и състояние (материали, продукция, стоки, незавършено производство и др.).

Разходи по закупуване

5.1. Разходите по закупуване включват покупната цена, вносните мита и такси, невъзстановимите данъци и акцизи, разходите по доставката и други разходи, които допринасят за привеждане на материалите и стоките в готов за тяхното използване вид. Търговската отстъпка, рабатът и други подобни компоненти се приспадат при определяне на разходите по закупуване.

5.2. Разходите по доставката могат да бъдат свързани със:

а) превози;

б) товарни и разтоварни операции;

в) монтаж и пробна експлоатация.

5.3. Не се включват в разходите по закупуване:

а) складовите разходи за съхраняване на материалните запаси;

б) административните разходи;

в) финансовите разходи;

г) извънредните разходи.

Тези разходи се отчитат като текущи разходи за периода, през който са извършени.

Разходи за преработка

6.1. За целите на този стандарт разходите за преработка включват:

а) разходите, пряко свързани с произвежданите продукти, и

б) систематично начисляваните постоянни и променливи общопроизводствени разходи, които се правят в процеса на производството.

6.2. Постоянни общопроизводствени разходи са тези, които остават сравнително постоянни независимо от обема на производството, а променливи общопроизводствени разходи са тези непреки производствени разходи, които се променят пряко или почти пряко в зависимост от обема на производството.

6.3. Разпределянето на постоянните общопроизводствени разходи за всеки произвеждан продукт се извършва на базата на нормалния капацитет на производствените мощности. За нормален се приема капацитетът, при който се определя средно производство за няколко периода или сезона при нормални условия, като се взема предвид загубата на капацитет вследствие на планирана поддръжка. Разпределянето се извършва, както следва:

– При нисък обем на производство размерът на постоянните общопроизводствени разходи за единица продукция не се увеличава, за да не се увеличи себестойността им в резултат на ниска производителност или престой.

В този случай неразпределените общопроизводствени разходи се отчитат като други текущи разходи за периода извън разходите за преработка.

– При висок обем на производство размерът на постоянните общопроизводствени разходи за единица продукция се намалява така, че стоково-материалните запаси да не се оценяват над фактическата им стойност, т.е. постоянните общопроизводствени разходи се разпределят върху фактически произведените бройки.

6.4. Разпределянето на променливите общопроизводствени разходи за всеки произведен продукт се извършва на базата на реалното използване на производствените мощности.

6.5. Общопроизводствените разходи за взаимносвързана продукция се разпределят между основните продукти на базата на относителния дял на справедливата (продажната) стойност на всеки продукт в общата справедлива (продажна) стойност на продукцията или на базата на предварително разработени коефициенти. Страничните продукти се оценяват по нетна реализируема стойност, която се отчислява от стойността на основния продукт.

Други разходи

7.1. В стойността на стоково-материалните запаси се включват други разходи, доколкото те са направени във връзка с довеждането на стоково-материалните запаси до настоящото им място и състояние, т.е. в стойността на стоково-материалните запаси могат да се включат съответните непроизводствени разходи или разходите по проектиране на продукти за конкретни клиенти.

7.2. В стойността на стоково-материалните запаси не се включват следните разходи:

а) количеството на вложените материали, вложен труд или други разходи, свързани с производството извън нормалните граници;

б) за издръжка на складовете освен в случаите, когато са необходими за производствения процес, предхождащ един следващ производствен етап;

в) административните разходи, които не са свързани с довеждането на стоково-материалните запаси до сегашното им място и състояние;

г) разходите за продажбата.

Тези разходи се отчитат като текущи разходи за дейността в периода, в който са направени.

Себестойност

8.1. Себестойността на продукцията се определя от стойността на употребените материали, разходите за преработка и другите разходи, свързани с производството на съответната продукция.

8.2. В себестойността на произведената продукция не се включват административните, финансовите, извънредните разходи и разходите по продажбите. Тези разходи се отчитат като текущи в периода, в който са направени.

8.3. Себестойността на предоставените услуги се определя от разходите за труд и осигуровки на персонала, зает в предоставянето на услугата, и съответната част от общопроизводствени разходи.

8.4. В себестойността на предоставените услуги не се включват трудът и другите разходи, свързани с продажбите и с общия административен персонал, финансовите и извънредните разходи. Тези разходи се отчитат като текущи в периода, в който са направени.

8.5. Предприятията определят организацията за отчитане на разходите и начина на формиране на себестойността на продукцията и услугите съобразно изискванията на този стандарт и спецификата на производствената дейност, и вида на произвежданата продукция. Тази организация е елемент на счетоводната им политика и се прилага системно най-малко през един отчетен период.

Методи за отписване на стоково-материалните запаси при тяхното потребление

Препоръчителен подход

9.1. Стоково-материалните запаси се отписват по метода на конкретно определената стойност, когато тяхното потребление засяга конкретни партиди производства, проекти или клиенти.

9.2. Когато няма условия за прилагане на метода на конкретно определената стойност, препоръчва се да бъде използван един от следните методи:

а) първа входяща – първа изходяща (fifo) стойност, при който:

– материалите, които са закупени първи, се изписват първи при влагане в производството и при други намаления;

– стоките, които са закупени първи, се изписват първи при продажба и при други намаления;

– продукцията, която е произведена първа, се изписва първа при продажба и при други намаления.

Оставащите в края на отчетния период материали, стоки и продукция са тези, които са закупени или произведени последни, или

б) средно претеглена стойност, при който средно претеглената стойност за всяка единица стоково-материален запас се определя от сбора на средно претеглената стойност на наличните сходни стоково-материални запаси в началото на периода и стойността на сходните, закупени или произведени през периода стоково-материални запаси, който сбор се разделя на количеството на сходните стоково-материални запаси – носители на тези стойности. Средната стойност може да бъде изчислена на периодична основа или след всяко постъпление.

Допустим алтернативен подход

10. Когато няма условия за прилагане на препоръчителните методи, допуска се прилагането на алтернативния метод на последната входяща – първа изходяща (lifo) стойност, при който стоково-материалните запаси, закупени или произведени последни, се продават (влагат) първи, а оставащите в края на отчетния период стоково-материални запаси са тези, които са закупени или произведени първи.

Нетна реализируема стойност

11.1. В края на отчетния период се прави оценка на нетната реализируема стойност на стоково-материалните запаси.

Оценката на нетната реализируема стойност се базира на най-сигурните съществуващи данни по време на съставянето на тази оценка, като се отчитат колебанията в цените и себестойността.

11.2. Когато отчетната стойност на стоково-материалните запаси е по-висока от нетната реализируема стойност, тя се намалява до размера на нетната реализируема стойност. Намалението се отчита като други текущи разходи.

11.3. За всеки следващ отчетен период се прави нова оценка на нетната реализируема стойност. Когато условията, довели до снижаване стойността на стоково-материалните запаси, вече не са налице, предприема се увеличение, което не може да превишава стойността на стоково-материалните запаси, която те са имали преди намалението. Възстановяването изцяло или частично на предишното намаление на отчетната стойност се отчита като увеличение на стойността на съответните стоково-материални запаси и като други текущи приходи.

11.4. Ръководството на предприятието само определя честотата на оценката на стоково-материалните запаси по нетна реализируема стойност през отчетния период.

Оповестяване

12. В годишния финансов отчет трябва да се оповестят:

а) счетоводната политика за оценката на стоково-материалните запаси при тяхното отписване, включително приложените методи;

б) възприетата база за разпределение на постоянните общопроизводствени разходи;

в) отчетната стойност на стоково-материалните запаси, представени по нетна реализируема стойност;

г) размерът на намалението на отчетната стойност на стоково-материалните запаси до нетната реализируема стойност, отчетено като текущ разход;

д) стойността на всяко възстановено намаление на отчетната стойност на стоково-материалните запаси, която се признава като текущ приход;

е) обстоятелствата, които са довели до намаление на отчетната стойност на стоково-материалните запаси до нетната реализируема или до възстановяване на направеното вече намаление;

ж) разликата между балансовата и пазарната стойност на стоково-материалните запаси към датата на финансовия отчет, когато тази разлика е съществена-оповестяването е по категории стоково-материални запаси за всеки конкретен вид; малките предприятия могат да не оповестяват тази разлика;

з) отчетната стойност на стоково-материалните запаси, които са дадени в залог за обезпечаване на пасиви.

СЧЕТОВОДЕН СТАНДАРТ 4 – ОТЧИТАНЕ НА АМОРТИЗАЦИИТЕ

В сила от 01.01.2005 г., Обн. ДВ. бр.30 от 7 Април 2005г., изм. ДВ. бр.86 от 26 Октомври 2007г.

Цел

СС 4 определя начина за отчитането на амортизациите.

Обхват

1. Този стандарт се отнася за всички амортизируеми дълготрайни материални и нематериални активи.

Този стандарт не се отнася за следните активи, които се считат за неамортизируеми:

а) природни ресурси:

– времево неограничени природни ресурси – активи, чиято същност не може да се промени в предвидимото бъдеще в резултат на ползването им от предприятията, например: земи и терени; води и водоеми; ефир и други;

– възстановяеми природни ресурси – активи, които се възстановяват във времето, без да е необходима намесата на ползващите ги предприятия, например: гори, пасища, ливади и други;

б) активи с обществена значимост, когато не се използват в дейността на предприятието:

– паметници на културата – активи, които от международното и/или националното законодателство са определени като паметници на културата и притежаващите ги предприятия са длъжни да се съобразяват с определени изисквания при ползването им;

– произведения на изкуството – активи, чиято употреба е ограничена в предприятията до задоволяване на естетически потребности; произведенията на изкуството, намиращи се в трезори, каси и други подобни помещения с ограничен достъп, се отчитат като финансови активи;

в) музейни експонати:

– продукти от развитието на човешкото общество – активи, които се съхраняват като образци, отразяващи етапи от историческото, индустриалното, научното и т.н. развитие на човешкото общество;

– продукти на природата – активи, които се съхраняват като образци от неживата или живата

природа;

г) неупотребявани в дейността на предприятията:

– новопридобити за периода до въвеждането им в употреба активи, за които е необходимо предприятието да изпълни определени изисквания (практически или технологични) за въвеждането им в употреба; не се считат за неупотребявани активи в дейността на предприятията тези активи, които изискват пробни, контролни или предпускови периоди, както и поетапно въвежданите в употреба – за срока на посочените периоди;

– консервирани за периода, през който не се употребяват – активи, които независимо от причините са изведени от употреба за минимум дванадесет месеца, след изтичането на които се очаква предприятието отново да ги въведе в употреба; за признаването на активи като консервирани е необходимо предприятието да направи: икономическа обосновка за вземането на решение за консервацията на активите; план с конкретните процедури за осъществяване на консервацията; изискванията, при изпълнението на които ще се осъществи повторното въвеждане на активите в употреба, както и прогноза за осъществяването на тези изисквания;

д) в процес на придобиване, независимо от начина, по който се осъществява придобиването -по стопански начин или чрез възлагане;

е) в процес на ликвидация, независимо от начина, по който се осъществява ликвидацията – по стопански начин или чрез възлагане, когато за активите е преустановено начисляването на амортизации съгласно СС 13 – Отчитане при ликвидация и несъстоятелност;

ж) напълно амортизираните до остатъчната им стойност;

з) определените като неамортизируеми в друг стандарт.

Определения

2. В този стандарт се използват определения със следното значение:

Амортизация – разходът, признат за отчетния период, получен в резултат на разсрочване на амортизируемата стойност на даден актив през предполагаемия му срок на годност.

Амортизируем актив – дълготраен материален или нематериален актив, който:

а) се очаква да бъде използван през повече от един отчетен период;

б) има ограничен срок на годност;

в) се държи от предприятието за целите на производството или доставката на стоки и услуги, за отдаване под наем на други лица или за административни цели.

Срок на годност:

а) периодът, през който се предполага, че амортизируемият актив ще бъде използван от предприятието, или

б) количеството продукция и/или услуги, които предприятието очаква да получи от използването на амортизируемия актив.

Амортизируема стойност – стойността на амортизируемия актив, която подлежи на амортизация през предполагаемия му срок на годност. Тази стойност представлява разликата между отчетната стойност на актива и неговата остатъчна стойност.

Амортизационна норма – съотношението, което може да бъде изчислено по следните начини:

а) като процент – съотношението между амортизируемата стойност, приета за сто, и срока на годност на амортизируемия актив в години;

б) като коефициент:

– съотношението между амортизационната квота и амортизируемата стойност;

– съотношението между амортизируемата стойност и производителността на активите, изразена чрез стойността на определено количество продукция, услуги или други производствени единици, които предприятието очаква да получи от използването на актива.

Амортизационна квота – частта от амортизируемата стойност, която се разпределя между отделните отчетни периоди.

Отчетна стойност – стойността, по която активът се води счетоводно в предприятието. Тя може да бъде историческата цена на придобиване при счетоводното завеждане на актива или обезценената/преоценената стойност на актива, когато е извършена оценка след първоначалното му счетоводно завеждане.

Остатъчна стойност – предполагаемата стойност, която предприятието очаква да получи от амортизируем актив при изтичането на срока му на годност след извеждането му от употреба. Тази стойност зависи от вида на сделката по извеждането на актива – продажба, замяна, подмяна с доплащане, бракуване и т.н.

Начислена амортизация – сборът от амортизациите през отчетните периоди от началото на срока на годност на амортизируемия актив до момента, включително корекциите, извършени от преоценките на амортизациите.

Балансова стойност – стойността, по която активът се отразява в счетоводния баланс. Тази стойност представлява разликата между отчетната стойност и начислената до момента амортизация на амортизируемия актив. Тя не може да бъде по-ниска от остатъчната стойност на актива.

Метод на амортизация – начинът, по който се определя размерът на амортизацията през отделните отчетни периоди в рамките на срока на годност на амортизируемия актив. методите на амортизация могат да бъдат линейни и нелинейни.

Определяне на срока на годност

3. При определянето на срока на годност на амортизируемия актив предприятието следва да се съобрази със:

а) предполагаемото физическо износване, което включва:

– гаранционния срок;

– степента на използване на възможностите (натоварването) на актива;

– условията, при които ще се ползва активът;

– предоставената информация от предприятието производител за срока на безаварийното ползване на актива в зависимост от условията на ползването и натоварването му;

– възможността на предприятието да извършва икономически обосновани разходи за поддържане на физическото състояние на актива или възможността за сключване на договори за поддръжка на актива от други предприятия;

– обвързаността на употребата на актива с други активи в предприятието; в този случай е възможно срокът на годност на актива да зависи от срока на годност на обвързаните с неговата употреба други активи;

– експертните мнения;

– наличието на договор за подмяна на актива след изтичането на определен срок, от които предприятието смята да се възползва;

– натрупания в предприятието опит в ползването на подобен вид активи и т.н.;

б) предполагаемото морално остаряване, което включва:

– плановете, приети от предприятието, за поетапно или цялостно обновление, прекратяване или промяна на досегашната му дейност;

– вероятността на пазара да се появи усъвършенстван вариант на актива, който икономически да е по-изгоден за употреба в дейността на предприятието;

– моралното остаряване на ползваната в предприятието технология;

– прогнозираните промени в пазарното търсене на произвежданите от предприятието продукти и услуги чрез актива;

– възможността активът да се ползва и за други, различни от тези при закупуването му цели;

– прогнозите на специалисти за моралното остаряване на актива и т.н.;

в) ограниченията върху ползването на актива – правни, фактически и т.н.

Остатъчна стойност

4.1. При определянето на остатъчната стойност на амортизируемия актив следва да се имат предвид очакваните разходи по извеждането на актива от употреба, които могат да бъдат:

а) разходи, свързани с бракуването на актива, които се коригират със сумата на материалите и резервните части, получени при бракуването на актива;

б) разходи, свързани със замяната на актива с друг актив или с продажбата му – транспортни, товаро-разтоварни, комисионни и т.н.;

в) разходи, свързани с възобновяване на средата, върху която активът оказва влияние.

4.2. Когато остатъчната стойност на амортизируемия актив е незначителна по размер или процентно спрямо отчетната му стойност, тя може да се пренебрегне. Амортизируемата стойност на актива в тези случаи е равна на отчетната му стойност. Степента на значителност се определя от предприятието и се оповестява в счетоводната политика.

Методи на амортизация

5.1. При линейния метод амортизацията се разпределя пропорционално на периодите, които обхващат предполагаемия срок на годност на амортизируемия актив. Този метод се прилага тогава, когато предприятието не може да определи ползата от употребата на активите в рамките на срока на годност.

5.2. При нелинейните методи размерът на амортизацията е различен в отделните периоди на предполагаемия срок на годност на амортизируемите активи. Те могат да бъдат:

а) намаляващи нелинейни методи на амортизация, при които във всеки следващ период в рамките на предполагаемия срок на годност на амортизируемите активи размерът на амортизацията е по-малък от предходния период.

Тези методи се прилагат тогава, когато предприятието е определило, че ползата от активите е предимно в началото на срока им на годност и впоследствие намалява. Това е икономически обосновано, когато активът се използва за продукти и услуги с подсигурен или бързо развиващ се пазар, който се очаква впоследствие да се стесни, независимо от причините – насищане на пазара, очакване на пазара на нов или по-усъвършенстван продукт или услуга и т.н. Такива методи са:

– методът на намаляващия се остатък;

– методът на равномерното намаляване;

– методът на намаляващата се сума на числата;

– методът на неравномерното намаляване.

б) увеличаващи нелинейни методи на амортизация, при които във всеки следващ период в рамките на предполагаемия срок на годност на амортизируемите активи размерът на амортизацията е по-голям от предходния период.

Тези методи се прилагат тогава, когато предприятието е определило, че ползата от активите е предимно в края на срока им на годност, а не в началото. Това е икономически обосновано, когато активът се използва за продукти и услуги, за които още не е достатъчно подсигурен или разширен съществуващият пазар – предимно за продукти или услуги, които изискват контролен, пробен или тестващ период за пускането им в масова продажба и т.н.

Такива методи са:

– методът на равномерното увеличаване;

– методът на увеличаващата се сума на числата;

– методът на неравномерното увеличаване.

5.3. Предприятието може да прилага различни методи на амортизация за различните групи от сходни по предназначение активи. За една и съща група сходни активи не се допуска прилагането на различни методи на амортизация.

5.4. Избраните от предприятието методи за амортизация се прилагат последователно през отделните отчетни периоди.

Начисляване и отчитане на амортизацията

6.1. Начисляването на амортизацията започва от месеца, следващ месеца, в който амортизируемият актив е придобит или въведен в употреба.

6.2. Начисляването на амортизацията се преустановява от месеца, следващ месеца, в който амортизируемият актив е изведен от употреба, независимо от причините за това.

6.3. Начислената амортизация се отчита като разход и като коректив за срока на ползване на амортизируемия актив.

6.4. При извеждане на амортизируем актив от употреба (без консервиране) отчетената амортизация се отразява счетоводно в намаление на отчетната стойност на актива.

6.5. Промени в отчитането на амортизациите се правят по изключение и могат да произтичат от:

а) определяне на нов метод за амортизация на група от сходни амортизируеми активи – при промяна в очаквания модел на икономическите ползи;

б) определяне на нов срок на годност – при промяна в параметрите, които предприятието е взело предвид при определяне на първоначалния срок на годност;

в) изменения в отчетната стойност на налични амортизируеми активи, които могат да бъдат:

– увеличения на отчетната стойност от извършени от предприятието подобрения, и/или

– увеличения или намаления на отчетната стойност по реда на друг счетоводен стандарт; г) определяне на нова остатъчна стойност – при промяна в параметрите, които предприятието е взело предвид при определяне на първоначалната остатъчна стойност.

Амортизационна политика

7.1. Предприятието следва да разработи собствена амортизационна политика, съобразена с изискванията на този стандарт, в която да се посочи информация за:

а) възприетия подход за класифициране на активите като дълготрайни материални и нематериални и като амортизируеми и неамортизируеми;

б) възприетия подход при определянето на срока на годност на амортизируемите активи;

в) възприетия подход при определянето на остатъчната стойност на амортизируемите активи;

г) възприетия метод на амортизация по класове от сходни амортизируеми активи;

д) друга информация по преценка на предприятието.

7.2. Предприятието трябва периодично да преразглежда оценката за полезния срок на годност на дълготрайните материални и нематериални активи и ако очакванията се различават значително от предишните оценки, полезният срок на годност следва да се коригира, както и начислената амортизация за текущия и бъдещи периоди.

7.3. Прилаганият метод на амортизация следва периодично да се преразглежда и ако е настъпила значителна промяна в очакваните икономически изгоди от тези активи, методът следва да се промени. Промяната на метода на амортизация се осчетоводява като промяна в приблизителните счетоводни оценки, а амортизационните отчисления за текущия и бъдещите периоди трябва да се коригират.

Амортизационен план

8.1. Предприятията разработват и утвърждават амортизационен план за всеки амортизируем актив или за групи еднородни по вид и еднакви по стойност амортизируеми активи. Планът съдържа следния минимален брой реквизити: дата на придобиване; дата на въвеждане в експлоатация; полезен срок на годност; отчетна стойност; остатъчна стойност; амортизационна сума; метод на амортизация; амортизационна норма; годишна амортизационна квота; резерв от последващи оценки; дата на извеждане от употреба; година на промяна на метода за амортизация или на полезния срок на годност.

8.2. Информацията, необходима за попълване на амортизационния план, се получава от аналитичните сметки за съответния амортизируем актив.

8.3. Въз основа на индивидуалните амортизационни планове за всеки амортизируем актив се съставя обобщен амортизационен план за отчетния период за всички амортизируеми дълготрайни материални и нематериални активи със следното съдържание: номер по ред; номер на групата (класа); наименование; инвентарен номер на актива; отчетна стойност на актива; годишна амортизационна квота – общо и по месеци; начислена до момента амортизация и балансова стойност.

Оповестяване

9. В годишния финансов отчет предприятието следва да оповести:

а) възприетите методи на амортизация за отделните групи активи;

б) обосновка за промяна в методите на амортизация, ако такава е извършена.

СЧЕТОВОДЕН СТАНДАРТ 7 – ОТЧЕТИ ЗА ПАРИЧНИТЕ ПОТОЦИ

В сила от 01.01.2005 г., Обн. ДВ. бр.30 от 7 Април 2005г., изм. ДВ. бр.86 от 26 Октомври 2007г.

Цел

СС 7 урежда осигуряването на информация за историческите изменения на паричните наличности и паричните еквиваленти на предприятието чрез отчет за паричните потоци.

Обхват

1.1. Предприятията, прилагащи двустранно счетоводно записване, изготвят отчет за паричните потоци в съответствие с изискванията на този стандарт.

1.2. Предприятията, представящи консолидирани финансови отчети, съответно изготвят и консолидиран отчет за паричните потоци, като освен с изискванията на този стандарт се съобразяват и с изискванията на СС 27 – Консолидирани финансови отчети и отчитане на инвестициите в дъщерни предприятия.

1.3. Съвместно контролираните предприятия изготвят самостоятелен отчет за паричните потоци.

1.4. Участниците в съвместно контролирани дейности и съвместно контролирани активи представят в своите отчети за паричните потоци и дяловете си в паричните потоци от съвместно контролираните дейности и съвместно контролираните активи.

Определения

2. В този стандарт се използват термини със следното значение:

Парични средства – краткосрочни финансови активи под формата на парични наличности и/или парични еквиваленти. Парични наличности – налични в брой пари и безсрочни депозити.

Парични еквиваленти – краткосрочни, високоликвидни вложения, които са лесно обратими в съответни парични суми и които съдържат незначителен риск от промяна в стойността им.

Парични потоци – входящите (постъпленията) и изходящите (плащанията) потоци от парични наличности и парични еквиваленти. Паричните потоци изключват движенията между статиите, които представляват парични наличности или парични еквиваленти, защото тези елементи представляват по-скоро част от управлението на паричните наличности на предприятието, отколкото част от неговата основна, инвестиционна и финансова дейност. Управлението на паричните потоци обхваща инвестирането на свободните парични наличности в парични еквиваленти. Основна дейност – дейността на предприятието, която не може да се определи като инвестиционна или финансова дейност. Инвестиционна дейност – придобиване и продажба (включително предоставените или получените аванси) на:

а) дълготрайни (дългосрочни) активи, независимо от конкретния им вид, и

б) краткосрочни финансови активи, които:

– не са включени в паричните еквиваленти;

– не се държат за дилърски операции или търговски цели, и

– не са класифицирани като държани за осъществяване на финансова дейност.

Финансова дейност – сделки на предприятието, които водят до промяна в размера и състава на собствения и/или привлечения капитал, чрез:

а) поемане на парични средства от външни за дейността на предприятието източници, като:

– емитиране на ценни книжа на собствения капитал или дългови ценни книжа;

– допълнителни вноски на собствениците, или

– краткосрочни или дългосрочни кредити от заемодатели;

б) изплащане на парични средства на външни за дейността на предприятието получатели, като:

– покриване на задължения (независимо от конкретния им вид), произтичащи от получени парични средства по реда на буква „а“;

– покриване на задължения по лизингови договори;

в) постъпления и плащания за финансови активи (дългосрочни и/или краткосрочни), класифицирани като държани за осъществяване на финансова дейност.

Представяне на паричните потоци в отчета за паричните потоци

3. Отчетът за паричните потоци трябва да представя паричните потоци през отчетния период, групирани по основна, инвестиционна и финансова дейност, чрез пряк метод:

3.1. Пряк метод е този, при който паричните потоци от различните видове сделки, осъществени от предприятието, се отразяват в отделните дейности по основни класове брутни парични постъпления и брутни плащания за отчетния период.

При прекия метод информация за основните класове брутни парични постъпления и плащания може да бъде получена от:

а) счетоводните регистри на предприятието за движението на паричните му средства;

б) размера на статиите в отчета за приходите и разходите, коригиран с промените през отчетния период в размера на статиите на счетоводния баланс, като се вземат предвид всички промени в тези статии, настъпили в резултат на сделки, осъществени без използването на парични средства.

Отчитане на парични потоци на нетна база

4. Паричните потоци се отчитат на нетна база в следните случаи:

4.1. Когато отразяват по-скоро дейността на клиента, отколкото дейността на предприятието, като например наеми, събирани от името на и плащани на собствениците на имотите.

4.2. Когато паричните потоци са в резултат на пера, при които обращаемостта е бърза, тъй като падежите са кратки, като:

а) закупуване и продажба на парични еквиваленти;

б) получени краткосрочни кредити, включително овърдрафт.

Безналични сделки

5. Инвестиционните и финансовите сделки, които не изискват използването на парични средства, се изключват от отчета за паричните потоци.

Валутни парични потоци

6. Паричните потоци, произтичащи от сделки в чужда валута, се оценяват в левове по реда на СС 21 – Ефекти от промените във валутните

курсове.

Извънредни статии

7. Паричните потоци, отнасящи се към извънредни статии, се категоризират като произтичащи от основна, инвестиционна или финансова дейност в зависимост от всеки конкретен случай.

Лихви и дивиденти

8. Паричните потоци от лихви (независимо дали са капитализирани или не), дивиденти и сходни на тях се категоризират като произтичащи от основна, инвестиционна или финансова дейност в зависимост от конкретния случай.

Лизингови договори

9. Постъпленията по лизингови договори с предмет активи (услуги), произвеждани в предприятието лизингодател, се представят като парични потоци от основна дейност. Във всички останали случаи постъпленията се представят като парични потоци от инвестиционна дейност.

Плащанията по лизингови договори, независимо от дейността на предприятието лизингополучател, се представят като парични потоци от финансова дейност.

Данъци от печалбата

10. Паричните потоци, произтичащи от данъци от печалбата, се представят отделно и се категоризират като парични потоци от основна дейност, освен ако могат да бъдат конкретно определени като произтичащи от инвестиционна или финансова дейност.

Участия в дъщерни, асоциирани и смесени предприятия

11. Паричните потоци, произтичащи от участия в дъщерни, асоциирани и смесени предприятия, се представят в зависимост от използвания метод за отразяване на тези участия. Например: при пропорционална консолидация паричните потоци се представят пропорционално; при метода на собствения капитал или на себестойността паричните потоци се представят в зависимост от движението на парични средства между инвеститора и получателя им.

Бизнескомбинации – придобивания

12. Независимо от заеманата страна в бизнескомбинации – придобивания (придобиващ или придобиван), съвкупните парични потоци, произтичащи от придобиване, се представят отделно и се категоризират като парични потоци от инвестиционна дейност. Съвкупните парични потоци о придобивания се определят, като изплатените или получените парични средства се коригират със сумата на паричните средства в придобитото или продаденото предприятие.

Допълнителни оповестявания

13. Предприятието оповестява:

а) размера на държаните от предприятието парични средства, които не са на разположение за ползване от ръководството;

б) компонентите на паричните наличности и паричните еквиваленти, както и начина им на представяне в статиите на счетоводния баланс.

Връзка между счетоводния баланс и отчета за паричните потоци

14. Посочените суми в отчета за паричните потоци като парични средства в началото и в края на периода трябва да отговарят на сумите, посочени в равностойните статии на счетоводния баланс.

Отчети за паричните потоци

15.1. Примерна схема на отчет за паричните потоци е представена в приложение № 1.

15.2. Малките предприятия могат да изготвят отчет за паричните потоци по прекия метод, посочен в приложение № 1, като посочват само колоните „Нетен поток“ за предходния и текущия период.

15.3. Статиите в съответните раздели на отчетите за паричните потоци се подреждат по степен на същественост (значимост) за изготвящите ги предприятия.

15.4. Предприятията могат да добавят нови статии или да променят наименованието на посочените, когато с това се постига по-пълно или по-прецизно представяне на отчетите за паричните потоци.

15.5. Предприятията не посочват статии, за които липсва счетоводна информация.

15.6. Изисквания при попълването на отчет за паричните потоци, изготвен по прекия метод:

а) в статия „Парични потоци, свързани с търговски контрагенти“ се посочват всички входящи и изходящи парични потоци, произтичащи от търговски взаимоотношения на предприятието със:

– клиенти и други дебитори, включително получените парични аванси;

– доставчици и други кредитори, включително предоставените парични аванси;

б) в статии „Краткосрочни финансови активи, държани за търговски цели“ и „Парични потоци, свързани с краткосрочни финансови активи“ се посочват паричните потоци, получени от продажби или платени за придобиването им пряко или чрез разчети за контрагенти;

в) в статия „Парични потоци, свързани с трудови възнаграждения“ се посочват паричните потоци, изплатени на/за или възстановени от:

– списъчния или извънсписъчния персонал (независимо от това, дали е трудово, извънтрудово, облигационно или друг вид договореното правоотношение);

– осигурителни организации, независимо от формата и/или конкретното съдържание на осигурителните отношения (пенсионни, здравни, законовоустановени, доброволни, лични, за сметка на предприятието, надбавки, добавки и т.н.);

– бюджетни предприятия по повод на трудови възнаграждения (данъци, такси, вноски и т.н., дължими от или на предприятието, които могат да бъдат за сметка на получателя или платеца на възнаграждението);

– други подобни постъпления и/или плащания;

г) в статии „Парични потоци от лихви, комисиони, дивиденти и други подобни“ се посочват както постъпленията и/или плащанията за лихви, комисиони и дивиденти, така и надбавките, отбивите и др. подобни, които по съдържание се доближават до лихвите, комисионите и дивидентите, въпреки че са наименувани по друг начин;

д) в статия „Положителни и отрицателни валутни курсови разлики“ в раздела за основна дейност се посочват само тези валутни курсови разлики, които пряко кореспондират с паричните средства на предприятието; в тази статия не намират отражение начислените и впоследствие платени валутни курсови разлики, произтичащи от разчети с контрагенти; те се посочват като част от паричния поток на основанието, въз основа на което са възникнали, например: начислена и впоследствие платена курсова разлика от лихви във валута се отразява като паричен поток от лихви; резултатът о преоценки на паричните средства във валута се отразява като паричен поток от курсови разлики.

В статиите със същото наименование в следващите два раздела се посочват само реализираните валутни курсови разлики, т.е. получените в парични средства или платените с парични средства;

е) в статия „Платени и възстановени данъци от печалбата“ се отразяват съответните парични потоци без оглед на финансовия период, за който се отнасят – текущ или предходен;

ж) в статия „Плащания при разпределения на печалби“ се отразяват съответните парични потоци без оглед на финансовия период, за който се отнасят – текущ или предходен;

з) в статии „Други парични потоци от основна (инвестиционна) финансова дейност“ се посочват паричните потоци, които:

– по съдържание се припокриват с наименованието на статия в друг раздел на отчета; например надбавка към трудово възнаграждение, която предприятието е платило на свой служител във връзка с конкретно положен труд в дейност, която е класифицирана като финансова или инвестиционн в този случай предприятието следва да покаже това плащане като изходящ паричен поток от финансовата или инвестиционната дейност, а не в статия „Парични потоци, свързани с трудови възнаграждения“ към раздел „Парични потоци от основна дейност“;

– са незначителни по размер и същевременно не отговарят на съдържанието на друга статия в съответния раздел на отчета. Недопустимо е размерът на тази статия да бъде най-голям в сравнение с останалите статии в същия раздел на отчета, т.е. по степен на

същественост тази статия да е най-съществената за съответния раздел;

и) в статия „Парични потоци, свързани с дълготрайни активи“ се отразяват паричните потоци от контрагенти за продажби/получаване или придобивания/покриване на дълготрайни активи, с изключение на дългосрочните финансови активи, класифицирани като държани за осъществяване на финансова дейност; изискванията по буква „а“ се отнасят и за тази статия, като се има предвид, че те не се отнасят за търговски взаимоотношения;

к) в статия „Бизнескомбинации – придобивания“ се посочва паричният поток, получен по реда на т. 12 от този стандарт;

л) в статия „Емитиране и обратно придобиване на ценни книжа“ се посочват не само конкретизираните в наименованието на статията парични потоци, но и:

– документите, носители на права, които по съдържание се приравняват на ценни книжа, като някои разновидности на финансови инструменти

– произтичащите от сделки със същите ценни книжа и приравнени към тях, като обратното им изкупуване и последващото им продаване; м) в статия „Допълнителни вноски и връщането им на собствениците“ се посочват паричните потоци, произтичащи от временно предоставяне н

предприятието на парични средства от собствениците (независимо от основанията за това, с изключение на случаите по буква „л“) и последващото им връщане; когато предоставените от собствениците парични средства на предприятието не подлежат на връщане, при получаването им предприятието трябва да издаде документ, който документ е ценна или приравнен на ценна книга, като в този случай паричните потоци се отразяват в статия „Емитиране и обратно придобиване на ценни книжа“;

н) в статия „Парични потоци, свързани с получени или предоставени заеми“ се отразява частта на паричните средства, отнасяща се до главниците, които предприятието е получило от и съответно възстановило на заемодателите си, независимо от вида на заема (банков кредит, овърдрафт, кредитна линия, дългосрочен, краткосрочен, инвестиционен, оборотен и т.н.) и от статута на заемодателя (банка или друго финансово предприятие, физическо лице, холдинг, явяващ се предприятие-майка, друго предприятие от групата, нефинансово юридическо лице и т.н.).

СЧЕТОВОДЕН СТАНДАРТ 8 – НЕТНИ ПЕЧАЛБИ ИЛИ ЗАГУБИ ЗА ПЕРИОДА,

ФУНДАМЕНТАЛНИ ГРЕШКИ И ПРОМЕНИ В СЧЕТОВОДНАТА ПОЛИТИКА

В сила от 01.01.2005 г., Обн. ДВ. бр.30 от 7 Април 2005г., изм. ДВ. бр.86 от 26 Октомври 2007г.

Цел

СС 8 определя изискванията за представяне и счетоводно третиране на определени статии от отчета за приходите и разходите, така че всички предприятия да подготвят и представят отчетите си за приходите и разходите на съпоставима база. Този стандарт изисква класифицирането и отчитането на определени пера като пера от обичайна дейност и като извънредни. Той определя и счетоводното третиране на промените в счетоводните стойности, промените в счетоводната политика и коригирането на фундаменталните грешки.

Обхват

1. Този стандарт се прилага при представянето на печалбите или загубите, свързани с обичайната дейност и извънредните статии в отчета за приходите и разходите, отразяването в отчета на промените в приблизителните счетоводни оценки, фундаменталните грешки и промените в счетоводната политика.

Определения

2. В този стандарт се използват определения със следното значение:

Извънредни статии – приходи или разходи, получени в резултат на събития или операции, които са ясно разграничени от обичайната (типичната, свойствената) дейност на предприятието, поради което не се очаква те да се повтарят често или постоянно.

Обичайна дейност – дейностите, които предприятието предприема, и тези, които са свързани или произтичат от предприетите дейности, и такива, които допринасят за развитие на предприятието. Тя може да бъде основна, финансова и инвестиционна.

Фундаментални грешки – грешки, които са от такова значение, че финансовият отчет за един или повече предходни периоди вече не може да се счита за достоверен към датата на неговото публикуване.

Счетоводна политика – съвкупност от конкретни принципи, бази, установени правила и практики, приети от предприятието при изготвянето и представянето на финансовите отчети съгласно изискванията на СС 1 – Представяне на финансовите отчети.

Печалба или загуба за отчетния период

3.1. Признатите за отчетния период приходи и разходи се включват в отчета за приходите и разходите при определяне на печалбата или загубата за отчетния период, освен ако друг стандарт изисква или позволява друго.

3.2. Печалбата или загубата за отчетния период включва:

а) печалбата или загубата от обичайната дейност, и

б) извънредните статии.

Извънредни статии

4.1. В отчета за приходите и разходите се отчита общата сума на всички извънредни статии. Естеството и размерът на всяка извънредна статия се оповестява допълнително в приложението.

4.2. Извънредните статии текущо се отчитат като извънредни приходи и извънредни разходи.

4.3. Като извънредни статии се представят:

а) балансовата стойност на принудително отчуждените активи;

б) балансовата стойност на отписаните активи и пасиви вследствие на природни и други бедствия;

в) сумата на получените застрахователни обезщетения.

Печалба или загуба от обичайната дейност

5. Когато естеството на приходните или разходните статии при определянето на печалбата или загубата от обичайната дейност е важно за обясняване на резултатите от дейността, естеството и размерът на такива статии трябва да се оповести в приложението.

Промени в приблизителните счетоводни стойности

6.1. Използването на разумни приблизителни стойности при изготвянето на финансовите отчети е основно изискване, което осигурява тяхната достоверност.

6.2. Приблизителните стойности подлежат на преразглеждане, ако настъпят промени в обстоятелствата, на които се базират, или в резултат на допълнително натрупан опит или последващо развитие.

6.3. Ефектът от промяната на приблизителните счетоводни стойности се включва при определянето на печалбата или загубата, както следва:

а) за периода на промяната – ако промяната засяга само този период;

б) за периода на промяната и бъдещите периоди – ако промяната засяга и тях.

6.4. Ефектът от промяната на приблизителната счетоводна стойност се включва в същата статия на отчета за приходите и разходите, която е била използвана за приблизителната стойност преди това.

6.5. Ефектът върху бъдещи периоди, ако има такъв, се признава, когато тези бъдещи периоди настъпят.

6.6. Предприятието оповестява естеството и размера на промяната на приблизителната счетоводна стойност, която оказва значителен ефект през текущия период или се очаква да окаже значителен ефект през бъдещи периоди.

Фундаментални грешки

Препоръчителен подход

7.1.1. Фундаментална грешка, която е свързана с предходни периоди, се отчита през текущия период чрез увеличаване или намаляване на салдото на неразпределената печалба от минали години. сравнителната информация от предходния отчетен период следва да се преизчисли.

7.1.2. Когато намалението на неразпределената печалба е по-голямо от салдото на неразпределената печалба преди намалението, разликата се отчита като непокрита загуба от минали години.

7.1.3. Предприятието трябва да оповести:

а) естеството на фундаменталната грешка;

б) размера на корекцията (преизчислението) по позиции за текущия период и за предходния период;

в) размера на корекцията (преизчислението) по позиции, свързани с периоди, предходни на предходния период;

г) факта, че сравнителната информация е била преизчислена.

Допустим алтернативен подход

7.2.1. Фундаментална грешка, която е свързана с предходни периоди, се включва в другите приходи или разходи при определянето на печалбата или загубата за текущия период.

7.2.2. Изготвят се проформа отчет за приходите и разходите, счетоводен баланс, отчет за паричния поток и отчет за собствения капитал, в които позициите от предходния и текущия период се посочват във вид, сякаш фундаменталната грешка е била коригирана през периода, през който е направена. Тези отчети се прилагат към годишния финансов отчет като елемент от приложението.

7.2.3. Предприятието трябва да оповести:

а) изготвянето на проформа финансов отчет;

б) стойностния размер на фундаменталната грешка, който е повлиял върху печалбата или загубата от текущ период;

в) размера на корекцията за всеки период, за който е представена информация във финансовия отчет.

Промени в счетоводната политика

8.1. Промени в счетоводната политика се извършват само когато това се изисква по закон, от счетоводни стандарти, или ако промяната ще доведе до по-подходящо представяне на събитията или сделките във финансовите отчети на предприятието.

8.2. Не е промяна на счетоводната политика:

а) приемането на счетоводна политика за събития и сделки, които се различават по същество от случилите се преди това събития или сделки, и

б) приемането на нова счетоводна политика за събития и сделки, които не са се случвали преди това или са били незначителни. Препоръчителен подход

8.3.1. Промяната в счетоводната политика се прилага с обратна сила. Всяка корекция вследствие на промяната трябва да бъде отразена като корекция на салдото на неразпределената печалба от минали години. Сравнителната информация трябва да бъде преизчислена. Разликата от преизчисляване на разходите за данъци в отчета за приходите и разходите за предходния период се посочва като корекция на неразпределената печалба (непокритата загуба).

8.3.2. Промяната в счетоводната политика се прилага без обратна сила, когато корекцията на салдото на неразпределената печалба от минали години не може да бъде надеждно определена.

Допустим алтернативен подход

8.4.1. Промяната в счетоводната политика трябва да се прилага с обратна сила, освен ако сумата, която се отнася за предходни години, не е определима в разумни граници. Всяка корекция вследствие на промяна на счетоводната политика трябва да се включи в другите приходи или разходи при определянето на печалбата или загубата за текущия период.

8.4.2. Изготвят се проформа отчет за приходите и разходите, счетоводен баланс, отчет за паричния поток и отчет за собствения капитал, в които позициите от предходния и текущия период се посочват във вид, като че ли новата счетоводната политика е била прилагана винаги.

Промяна в счетоводната политика в резултат на изменение в счетоводните стандарти

8.5. Промяната в счетоводната политика, произтичаща от приемането на нов или от изменението или допълнението на съществуващ счетоводен стандарт, се отчита съгласно изискванията, посочени в новия или в изменения счетоводен стандарт, ако такива са определени. Когато в съответния счетоводен стандарт не са определени изисквания за отчитане на промяната в счетоводната политика, тя се отчита съгласно изискванията на този стандарт.

Оповестяване

9. Когато дадена промяна в счетоводната политика има съществен ефект върху текущия или върху предходен период или може да има съществен ефект върху следващи периоди, предприятието оповестява:

а) причината за промяната;

б) сумата на корекцията за текущия и за предходния период;

в) сумата на корекцията, отнасящата се за периоди, предхождащи периода, включен в сравнителната информация;

г) фактът, че сравнителната информация е била преизчислена или че това е практически неизпълнимо.

СЧЕТОВОДЕН СТАНДАРТ 9 – ПРЕДСТАВЯНЕ НА ФИНАНСОВИТЕ ОТЧЕТИ НА

ПРЕДПРИЯТИЯТА С НЕСТОПАНСКА ДЕЙНОСТ

В сила от 01.01.2005 г., Обн. ДВ. бр.30 от 7 Април 2005г., изм. ДВ. бр.86 от 26 Октомври 2007г.

Цел

СС 9 определя изискванията за съставяне и представяне на финансовите отчети на предприятията с нестопанска дейност.

Обхват

1.1. Този стандарт се прилага от всички предприятия с нестопанска дейност, създадени и регистрирани съгласно действащото законодателство.

1.2. За отчитане на сделки и операции, които не са уредени в този стандарт, се прилагат правилата на другите счетоводни стандарти.

Определения

2. В този стандарт се използва определение със следното значение:

Предприятия с нестопанска дейност – сдружения, фондации, създадени по реда на действащото законодателство, с което се урежда тяхната дейност.

Текущо счетоводно отчитане

3.1. Предприятията с нестопанска дейност разработват собствена счетоводна политика, съобразена с изискванията на този стандарт и на останалите счетоводни стандарти.

3.2. Предприятията с нестопанска дейност съставят индивидуален сметкоплан, в който предвиждат сметки за отделно отчитане на нестопанската от стопанската дейност, както и за отделно отчитане на приходите и разходите, свързани с тези дейности.

3.3. Имуществените вноски на учредителите (първоначални и последващи) се отчитат като собствен капитал на предприятията с нестопанска дейност.

3.4. Даренията, които не са обвързани с условия, и членският внос се признават като текущ приход за периода.

3.5. Даренията, които са обвързани с определени условия, се отчитат като финансиране по реда на СС 20 – Отчитане на правителствени дарения и оповестяване на правителствена помощ.

3.6. Отчитането на амортизируемите и други активи се извършва по общия ред, предвиден в счетоводните стандарти.

Счетоводен баланс

4.1. Предприятията с нестопанска дейност съставят счетоводен баланс съгласно СС 1 – Представяне на финансови отчети.

4.2. В статия „Други резерви“ от пасива на баланса се записва сумата на резултата от нестопанската дейност, отразена в отчета за приходите и разходите.

Отчет за приходите и разходите

5.1. Предприятията с нестопанска дейност съставят отчет за приходите и разходите съгласно приложение № 2 или 3 към този стандарт.

5.2. В отчета за приходите и разходите разходите за дейността се отчитат като:

а) разходи за регламентирана дейност, и

б) административни разходи.

5.3. При извършване на стопанска дейност от предприятия с нестопанска дейност в отчета за приходите и разходите на отделен ред се отразява печалбата или загубата от тази дейност.

Отчет за паричния поток

6. Отчетът за паричния поток се съставя съгласно приложение № 4 към този стандарт и изискванията на СС 7 – Отчети за паричните потоци. Отчет за собствения капитал

7. Отчетът за собствения капитал се съставя съгласно СС 1 – Представяне на финансови отчети.

Приложение

8.1. Предприятията с нестопанска дейност изготвят приложение към годишния финансов отчет в съответствие със СС 1 – Представяне на финансови отчети.

8.2. Когато предприятията с нестопанска дейност осъществяват и стопанска дейност, те съставят отчет за приходите и разходите за стопанската си дейност в двустранна или едностранна форма съгласно изискванията на СС 1 – Представяне на финансови отчети.

СЧЕТОВОДЕН СТАНДАРТ 10 – СЪБИТИЯ, НАСТЪПИЛИ СЛЕД ДАТАТА НА

ГОДИШНИЯ ФИНАНСОВ ОТЧЕТ

В сила от 01.01.2005 г., Обн. ДВ. бр.30 от 7 Април 2005г., изм. ДВ. бр.86 от 26 Октомври 2007г.

Цел

СС 10 определя:

а) случаите, при които предприятието извършва корекции при съставянето на годишния финансов отчет по повод на събития, настъпили след датата на годишния финансов отчет, и

б) оповестяванията, които предприятието трябва да направи относно датата, на която годишният финансов отчет е официално одобрен за публикуване по отношение на събитията, настъпили след датата на годишния финансов отчет.

Обхват

1. Този стандарт се прилага от предприятията при отчитане и оповестяване на събития, настъпили след датата на годишния финансов отчет.

Определения

2. В този стандарт се използват определения със следното значение:

Непредвидимо обстоятелство – състояние или ситуация, чийто краен изход, бил той печалба или загуба, може да бъде потвърден само след настъпването или ненастъпването на едно или повече несигурни бъдещи събития.

Събития след датата на годишния финансов отчет – събития, както благоприятни, така и неблагоприятни, които настъпват между датата на годишния финансов отчет и датата, на която годишният финансов отчет е одобрен за публикуване. Тези събития могат да бъдат:

а) коригиращи събития – събития, които доказват условия, съществували на датата на годишния финансов отчет, и

б) некоригиращи събития – събития, които са показателни за условия, настъпили след датата на годишния финансов отчет.

Дата на годишния финансов отчет – последната дата от отчетния период, за който е съставен годишният финансов отчет. Тя може да бъде:

а) 31 декември;

б) датата на прекратяване дейността на предприятието независимо от причините за прекратяването – ликвидация, несъстоятелност или официално обявено временно прекратяване (замразяване) на дейността;

в) друга дата, към която със закон се предвижда съставяне на финансов отчет, който да отговаря на изискванията за съставяне на годишен финансов отчет.

Дата на изготвяне на годишния финансов отчет – датата, определена със закон, на която най-късно следва да се изготви годишният финансов отчет.

Дата на официално одобрение за публикуване на годишния финансов отчет – датата, на която в зависимост от управленската структура и законовите и уставните изисквания се взема решение от управляващия орган на предприятието за публикуване на годишния финансов отчет.

Когато се изисква одобрение на годишните финансови отчети от собствениците или от надзорния орган, след като вече са публикувани, за дата на официалното одобрение за публикуване на годишния финансов отчет се приема датата на първоначалното им публикуване, а не тази, на която собствениците или надзорният орган са одобрили годишния финансов отчет за публикуване.

Дата на заверка на годишния финансов отчет – датата, на която дипломиран експерт-счетоводител или специализирано одиторско предприятие заверява годишния финансов отчет на предприятието. Тази дата не може да бъде по-ранна от датата, на която годишният финансов отчет се одобрява за публикуване, и по-късна от датата, на която той се публикува.

Дата на публикуване на годишния финансов отчет – датата, на която той се публикува. Тя не може да бъде по-късна от определената със закон.

Коригиращи събития

3.1. Предприятието коригира признатите суми или признава суми, които не са били признати, за да отрази коригиращите събития.

3.2. Коригиращи събития могат да бъдат:

а) заличаване от търговския регистър на клиент, от когото са останали неудовлетворени вземания;

б) влязло в сила решение на съда, което потвърждава вземания или задължения на предприятието, но в размери, отличаващи се от признатите в годишния финансов отчет;

в) получаване на информация след датата на годишния финансов отчет, показваща, че даден актив е бил обезценен към датата на годишния финансов отчет или че сумата на предварително признатата загуба от обезценка за този актив трябва да бъде коригирана;

г) всички събития, които конкретизират стойности на активи или пасиви, за определянето на

които предприятието е ползвало към датата на годишния финансов отчет приблизителни стойности в съответствие с основния счетоводен принцип на начисляването;

д) всички събития, които конкретизират стойности, залегнали при определянето на потенциални задължения към датата на годишния финансов отчет;

е) разкриването на измама или грешка, която показва, че годишният финансов отчет е недостоверен.

Некоригиращи събития

4.1. Предприятието не коригира признати суми или не признава суми, които не са били признати, когато са налице некоригиращи събития.

4.2. Некоригиращи събития могат да бъдат:

а) погиване на активи на предприятието след датата на годишния финансов отчет;

б) изменения в пазарните стойности на активи или пасиви, настъпили след датата, на която годишният финансов отчет е одобрен за публикуване;

в) бизнескомбинация, осъществена след датата на годишния финансов отчет;

г) приемането на план за преустановяване или преструктуриране на дейност за период след датата на годишния финансов отчет;

д) преструктуриране на предприятието, започващо след датата на годишния финансов отчет;

е) важни сделки, водещи до промени в състава на собствениците на предприятието след датата на годишния финансов отчет;

ж) необичайно големи промени в цените и/или валутните курсове след датата на годишния финансов отчет;

з) промени в данъчното законодателство след датата на годишния финансов отчет, които имат съществен ефект върху активите и пасивите по отсрочени данъци;

и) значителни обвързвания на предприятието след датата на годишния финансов отчет; к) започване на важен съдебен спор, произтичащ единствено от събития, настъпили след датата на годишния финансов отчет.

Дивиденти

5. Предложените или декларираните след датата на годишния финансов отчет дивиденти (включително на притежатели на инструменти на собствения капитал) не се признават като задължение на датата на годишния финансов отчет. Те само се оповестяват в приложението към годишния финансов отчет.

Принципи за действащо предприятие

6. Предприятието не следва да изготвя финансовите си отчети на основата на принципа за действащо предприятие, ако след датата на годишния финансов отчет е взето решение да се ликвидира предприятието или да се преустанови дейността му.

Оповестяване

7.1. Предприятието оповестява:

а) датата, на която годишният финансов отчет е официално одобрен за публикуване;

б) органа, одобрил годишния финансов отчет за публикуване и решението за одобряване.

7.2. Когато се получи информация след датата на годишния финансов отчет относно условия, които са съществували към датата на годишния финансов отчет, предприятието актуализира с новата информация оповестяванията, които се отнасят до тези условия.

7.3. Предприятието оповестява за всички важни и/или значителни за дейността му некоригиращи събития следната информация:

а) естеството на събитията;

б) оценка на финансовия им ефект или изявление, че такава оценка не може да бъда направена.

СЧЕТОВОДЕН СТАНДАРТ 11 – ДОГОВОРИ ЗА СТРОИТЕЛСТВО

В сила от 01.01.2005 г., Обн. ДВ. бр.30 от 7 Април 2005г., изм. ДВ. бр.86 от 26 Октомври 2007г.

Цел

СС 11 определя реда за счетоводно отчитане на приходите и разходите, свързани с договорите за строителство, които обхващат най-малко два отчетни периода.

Обхват

1. Този стандарт се прилага за отчитане на договорите за строителство във финансовите отчети на предприемачите.

Определения

2. В този стандарт се използват понятия със следните значения:

Договор за строителство – договор за създаване (построяване) на актив или на съвкупност от активи, които представляват един обект. Дейностите, свързани с такива договори, са: строителство на сгради, пътища, мостове, язовири, тунели, кораби и друго сложно оборудване и съоръжения; разрушаване или възстановяване на активи и рекултивиране на околната среда след унищожаването на активи и други.

Договор на базата на „твърда цена“ – договор за строителство, при който предприемачът (изпълнителят) се съгласява на твърда договорна цена или на твърда единична цена на готовия строителен продукт. Договорът на базата на „твърда цена“ може да съдържа клауза за нейното предоговаряне в случаи, когато се очаква повишаване на разходите.

Договор на базата на „разходи плюс“ – договор за строителство, при който на предприемача (изпълнителя) се възстановяват допустимите или определени по друг начин разходи плюс процент върху тези разходи или твърдо възнаграждение.

Дял на завършено строителство – метод за признаване на приходи и разходи чрез отнасянето им към етап на завършване на договора.

Комбиниране на договорите за строителство

3.1. Когато даден договор обхваща построяването на съвкупност от активи, строителството на всеки актив следва да бъде третирано като отделен договор за строителство, при условие че:

а) за всеки актив са били представени отделни проекти;

б) всеки актив е бил предмет на отделни преговори и предприемачът (изпълнителят) и клиентът са могли да приемат или да отхвърлят тази част от договора, която се отнася за отделния актив;

в) могат да бъдат определени разходите и приходите за всеки актив.

3.2. Група от договори независимо от това, дали са с един или с няколко клиенти, се третират като един договор за строителство, когато:

а) групата от договори се договаря като един пакет;

б) договорите са взаимно свързани и са част от един проект с обща норма на печалба;

в) договорите се изпълняват едновременно или в непрекъсната последователност.

3.3. Даден договор може да предвижда строителство на допълнителен актив по избор на клиента или може да бъде изменен така, че да включва строителство на допълнителен актив. Строителството на допълнителния актив следва да се третира като отделен договор за строителство, когато:

а) активът значително се различава по отношение на проект, технология или функция от актива или активите, обхванати от първоначалния договор;

б) цената на актива се договаря без връзка с първоначалната договорна цена.

Приходи по договора

4.1. Приходите по договора включват:

а) първоначалната сума на прихода, определена в договора;

б) сумата за допълнителните работи, извършени вследствие на допълнителни изменения в обема на договорените работи, изплащането на искове и материални стимули дотолкова, доколкото е вероятно те да доведат до реализиране на приходи и те могат да бъдат надеждно измерени.

4.2. Приходите по договора се измерват по справедливата стойност на полученото или подлежащото на получаване възнаграждение.

4.3. Сумата на приходите по договора може да се увеличава или намалява през различните периоди, например:

а) предприемачът и клиентът се договарят за изменения в обема на работите или по отношение на изплащането на искове и материални стимули извън първоначално договорените;

б) сумата на договорените приходи при договор на базата на „твърда цена“ може да се увеличи в резултат на клаузи, свързани с увеличаването на разходите;

в) сумата на приходите по договора може да се намали вследствие на неустойки, произтичащи от закъснение по вина на предприемача при изпълнението на договора;

г) когато при договор на базата на „твърда цена“ се използва твърда цена за единица продукт, приходите по договора се увеличават с увеличаване на изпълнените единици от този продукт.

4.4. Изменението на обема на работите се отчита като приход по договора, когато:

а) има вероятност клиентът да одобри изменението и сумата на приходите, произтичащи от изменението;

б) сумата на приходите може да бъде надеждно измерена.

4.5. Исковете, които не са били включени в договора, се отчитат в увеличение на приходите, когато възстановяват разходи, които не са били включени в договора, и само когато:

а) преговорите са достигнали един напреднал етап, на който е вероятно клиентът да приеме рекламацията;

б) сумата, която е вероятно да бъде приета от клиента, може да бъде надеждно измерена.

4.6. Материалните стимули представляват допълнителни суми, които се изплащат на предприемача за постигането или преизпълнението на определени показатели. Те се включват в приходите по договора, когато:

а) изпълнението на договора е на достатъчно напреднал етап, на който е вероятно да бъдат постигнати или преизпълнени определените показатели;

б) сумата на материалните стимули може да бъде надеждно измерена.

Разходи по договора

5.1. Разходите по договора включват:

а) разходи, които са свързани пряко с конкретния договор: разходи за труд на обекта, включително обектов надзор; разходи за материали, използвани при строителството; амортизация на машините, оборудването и съоръженията, използвани по договора; разходи за придвижването на машините, оборудването, съоръженията и материалите до и от площадката на изпълнение на договора; разходи за наемане на машини, оборудване и съоръжения; разходи за проектиране и техническа помощ, които са пряко свързани с договора; приблизителни разходи за работи по извършването на корекции и работи по гаранционната поддръжка, включително очакваните гаранционни разходи; искове от трети страни;

б) разходи, които се отнасят към договорната дейност изобщо и могат да бъдат отнесени към конкретен договор: застраховки; разходи за проектиране и техническа помощ, които не са пряко свързани с конкретен договор; общи разходи по строителството;

в) други разходи, които могат да бъдат конкретно начислени на клиента съгласно условията на договора: общи административни разходи; разходи за развойна дейност, за които в условията на договора е предвидено заплащане.

5.2. Разходи, които не могат да бъдат отнесени към договорна дейност или не могат да бъдат причислени към даден договор, са: общи административни разходи, изплащането на които не е предвидено в договора; разходи, свързани с продажби; разходи за изследователска и развойна дейност, изплащането на които не е предвидено в договора; амортизация на машини, съоръжения и оборудване, които не са били използвани по даден договор, и др.

5.3. Разходите по договора включват разходи, които се отнасят към даден договор за времето от датата на възлагането на договора до окончателното му изпълнение. Разходите, понесени по сключването на договора, се включват като част от разходите по договора. Те не се включват като част от разходите по договора, когато са осъществени през текущия период, а договорът е сключен през следващ период. В този случай те се отчитат като текущи разходи за дейността, а не по изпълнението на договора.

Признаване на приходите и разходите по договора

6.1. Когато резултатът от един договор за строителство може да бъде надеждно предвиден, приходите и разходите, свързани с него, следва да бъдат признати за приходи и разходи чрез съпоставяне на етапа на изпълнение на договорната дейност спрямо датата на съставяне на финансовия отчет.

6.2. Резултатът от договора за строителство на базата на „твърда цена“ може да бъде надеждно определен, ако бъдат изпълнени всички посочени условия:

а) приходите по договора могат да бъдат надеждно изчислени;

б) има вероятност предприятието да получи икономическите изгоди, свързани с договора;

в) разходите по договора и етапът на изпълнението му могат да бъдат надеждно определени към датата на финансовия отчет;

г) разходите, отнасящи се към договора, могат да бъдат ясно определени и надеждно

изчислени, така че фактическите разходи, направени по договора, да могат да бъдат сравнени с предвидените.

6.3. Резултатът от договор за строителство на базата на „разходи плюс“ може да бъде надеждно определен, когато са изпълнени всички посочени условия:

а) има вероятност предприятието да получи икономическите изгоди, свързани с договора;

б) разходите, отнасящи се към договора, могат да бъдат ясно определени и надеждно измерени, независимо дали са възстановими или не.

6.4. Признаването на приходите и разходите се извършва чрез отнасянето им към етап на завършване на договора. Този метод се определя като „Дял на завършеното строителство“.

При метода „Дял на завършеното строителство“ на приходите по договора съответстват разходите по договора, направени на етапа на завършването, което води до отразяване на приходи, разходи и печалба, които могат да се отнесат към частта от завършената работа.

При метода “ Дял на завършеното строителство“:

а) приходите по договора се признават като приход в отчета за приходите и разходите през отчетните периоди, когато е била извършена работата, за която се отнасят, и

б) разходите по договора се признават като разход в отчета за приходите и разходите през отчетните периоди, когато е извършена работата, за която те се отнасят.

6.5. Всяко очаквано превишение на общата сума на разходите по договора спрямо общата сума на приходите по договора се признава незабавно като текущ разход и се представя в счетоводния баланс като провизия.

6.6. Направените от предприемача разходи по договора, които се отнасят за бъдещи дейности по договора, се класифицират като разходи за незавършени работи по договора, ако е вероятно да бъдат възстановени.

6.7. Когато се появи несигурност по отношение на възможността за събиране на определена сума, която вече е включена в приходите по договора и вече е призната в отчета за приходите и разходите, несъбираемата сума или сумата, по отношение на която вече не съществува вероятност за възстановяване, се признава като разход, а не като корекция на размера на приходите по договора.

6.8. Етапът на изпълнение на даден договор се определя по метод, който осигурява надеждно измерване на извършената работа. Тези методи могат да включват определяне на етапа чрез:

а) съотношението на частта от разходите по договора, направени за извършената до момента работа, към общо предвидените разходи по договора;

б) количествени разчети за извършената работа;

в) частта на натуралното изпълнение на работата по договора.

6.9. Когато резултатите от даден договор за строителство не могат да бъдат надеждно предвидени:

а) приходите трябва да бъдат признати само дотолкова, доколкото е вероятно направените разходи по договора да бъдат възстановени;

б) разходите по договора трябва да бъдат признати за разход за периода, през който са направени.

6.10. Обстоятелства, при които не е вероятно да бъдат възстановени разходите по договора и се налага те да бъдат незабавно признати като текущ разход за дейността, са налице при договори:

а) които не са напълно изпълними, т. е. валидността е поставена под въпрос;

б) чието изпълнение зависи от резултатите от висящо съдебно дело или от закон;

в) отнасящи се до имоти, които е вероятно да бъдат конфискувани или отчуждени;

г) при които клиентът не е в състояние да изпълни задълженията си;

д) при които предприемачът не е в състояние да изпълни договора или не може да изпълни други свои задължения по договора.

6.11. Когато съмненията, които са представлявали пречка за надеждното предвиждане на резултатите от договора, вече не съществуват, приходите и разходите, свързани с договора за строителство, трябва да бъдат признати незабавно.

Признаване на очакваните загуби

7.1. Когато има вероятност общата сума на разходите по договора да превишава общата сума на приходите по договора, очакваните загуби трябва да бъдат незабавно признати като други разходи за дейността.

7.2. Сумата на подобна загуба се определя независимо от:

а) това, дали работата по договора е започнала или не;

б) етапа на изпълнение на дейността по договора, или

в) сумата на очакваните повишения на печалбите от други договори, които не се третират като един договор за строителство.

Промени в предвижданията

8.1. Методът „Дял на завършеното строителство“ се прилага кумулативно за всеки отчетен период по отношение на текущите предвиждания за приходите и разходите по договора.

8.2. Ефектът от промените в предвижданията за размера на приходите и разходите по договора се признават в отчета за приходите и разходите за отчетния период, през който е направена промяната в предвижданията, както и за следващите периоди, ако промяната се отнася и за тях.

Плащания по договора

9.1. Междинните плащания и получените аванси не се използват като измерител за извършената работа по договора.

9.2. Авансите представляват получени суми от предприемача преди или по време на изпълнението на съответната работа и се отчитат като задължения.

9.3. Признаването на приходите се извършва в съответствие с извършената по договора работа независимо от това, че не са платени или част от сумите са задържани по друг повод.

9.4. От междинните плащания по договора могат да се правят удръжки, които не се изплащат от възложителя, докато не бъдат изпълнени посочените в договора условия или не бъдат отстранени дефектите. Удръжките при предприемача се отчитат като вземания.

9.5. Когато за извършената по договора работа са договорени за отстраняване (чрез ремонт или подмяна) производствени дефекти, очакваните разходи се признават като провизия по реда на СС 37 -Провизии, условни задължения и условни активи.

Оповестяване

10. В приложението към годишния финансов отчет се оповестява информация за:

а) сумата на приходите по договора, признати като приход през отчетния период;

б) начините, използвани за определяне на приходите по договора, признати през отчетния

период;

в) начините, използвани за определяне на етапа на завършеност на договорите в процес на изпълнение;

г) договорите, които са в процес на изпълнение към датата на приключване на баланса, като за тях предприятието трябва да отрази поотделно:

– сумата на направените разходи и признатите печалби (минус признатите загуби) до момента;

– сумата на получените аванси;

– сумата на удръжките по договорите;

– вземането от клиентите за работата по договора;

– начислената провизия.

СЧЕТОВОДЕН СТАНДАРТ 12 – ДАНЪЦИ ОТ ПЕЧАЛБАТА

В сила от 01.01.2005 г., Обн. ДВ. бр.30 от 7 Април 2005г., изм. ДВ. бр.86 от 26 Октомври 2007г.

Цел

СС 12 определя реда за отчитане и представяне на данъците от печалбата, временните разлики и данъчния ефект от временните разлики.

Обхват

1. Този стандарт се прилага от предприятията, които начисляват данъци от печалбата. Определения

2. В този стандарт се използват следните определения:

Счетоводна печалба или загуба – печалбата или загубата за периода, определена като разлика между приходите и разходите от отчета за приходите и разходите, преди приспадане на разхода за данъци от печалбата.

Данъчна печалба (загуба) – печалбата (загубата) за даден период, определена съгласно установените от действащото данъчно законодателство правила, на основата на която се определя размерът на дължимите (възстановимите) данъци.

Данъчна основа – стойността, по която се признава даден актив или пасив от данъчното законодателство при определянето на данъчната печалба (загуба).

Разход за данъци от печалбата – сумата на текущия данък от печалбата, измененията на активите и пасивите по отсрочени данъци от печалбата и преизчисленията, признати през текущия период на текущи данъци от печалбата за предходни отчетни периоди.

Текущ данък от печалбата – сумата на данъците от печалбата, които са определени като дължими (възстановими) по отношение на данъчната печалба (загуба) за периода.

Активи по отсрочени данъци – сумите на данъците от печалбата, възстановими в бъдещи периоди, по отношение на:

а) намаляеми временни разлики;

б) пренасяне напред на неизползвани данъчни загуби, и

в) пренасяне напред на неизползвани данъчни кредити.

Пасиви по отсрочени данъци – сумите на дължимите данъци от печалбата, платими в бъдещи периоди, по отношение на облагаеми временни разлики.

Временни разлики – разликите между балансовата стойност на един актив или пасив и неговата данъчна основа.

Временните разлики биват:

а) облагаеми временни разлики – временните разлики, от които ще произтекат суми, с които ще се увеличи данъчната печалба или ще се намали данъчната загуба през бъдещи периоди, когато балансовата стойност на актива или пасива бъде възстановена или погасена, или

б) намаляеми временни разлики – временните разлики, от които ще произтекат суми, с които ще се намали данъчната печалба или ще се увеличи данъчната загуба през бъдещи периоди, когато балансовата стойност на актива или пасива бъде възстановена или погасена.

Признаване, оценяване и представяне на текущи данъчни активи и текущи данъчни пасиви

3.1. Текущите данъци от печалбата за текущия и предходни данъчни периоди следва да се признаят като пасив до размера, до който не са платени. Ако вече платените данъци от печалбата за текущия и предходни периоди надвишават дължимата сума за тези периоди, превишението следва да се признае като актив.

3.2. Текущият данък от печалбата се определя по данъчните ставки, които се прилагат към датата на финансовия отчет.

3.3. Текущият данък от печалбата се представя в отчета за приходите и разходите като разход за данъци от печалбата за периода, с който се намалява счетоводната печалба или се увеличава счетоводната загуба, освен в случаите по т.7.4.

3.4. Преизчисленията на текущи данъци от печалбата за предходни отчетни периоди, които са признати през текущия период се представят в отчета за приходите и разходите като разход (икономия) за данъци от печалбата за текущия период, освен в случаите по т.7.4.

3.5. Текущи данъчни активи и текущи данъчни пасиви не се компенсират в консолидираните финансови отчети.

Признаване на активи и пасиви по отсрочени данъци

4.1. Определеният върху намаляемите временни разлики данък от печалбата се признава като актив по отсрочени данъци.

4.2. Определената икономия на данък от печалбата върху данъчни загуби и данъчни кредити се признава като актив по отсрочени данъци.

4.3. Актив по отсрочени данъци се признава до степента, до която е вероятно да има бъдещи данъчни печалби, срещу които може да се приспадне намаляемата временна разлика, данъчната загуба или данъчния кредит.

4.4. Непризнатите активи по отсрочени данъци и балансовата стойност на признатите активи по отсрочени данъци се преразглеждат към датата на всеки финансов отчет, за да се прецени отново степента на вероятност да има достатъчни бъдещи данъчни печалби, срещу които може да се приспадне намаляемата временна разлика, данъчната загуба или данъчния кредит.

4.5. Определеният върху облагаемите временни разлики данък от печалбата се признава като пасив по отсрочени данъци.

4.6. Пасив по отсрочени данъци се признава задължително за всички възникнали облагаеми временни разлики.

Оценяване на активите и пасивите по отсрочени данъци

5.1. Активите и пасивите по отсрочени данъци се оценяват по данъчните ставки съгласно данъчното законодателство, действащо за периодите, в които се очаква активът да се реализира или пасивът да се уреди. Оценяването следва да отразява данъчните ефекти на начина, по който предприятието очаква да възстанови активите или да уреди пасивите.

5.2. В случаите когато за различните нива (и/или компоненти) на данъчна печалба се прилагат различни данъчни ставки активите и пасивите по отсрочени данъци се оценяват по ефективната (и/или конкретната очаквана) данъчна ставка съгласно данъчното законодателство на база на очакваната данъчна печалба за периодите, в които активът се реализира или пасивът се уреди.

5.3. Активите и пасивите по отсрочени данъци не се дисконтират.

Представяне на активите и пасивите по отсрочени данъци във финансовия отчет

6.1. В счетоводния баланс активите и пасивите по отсрочени данъци се представят отделно от другите активи и пасиви.

6.2. Активите и пасивите по отсрочени данъци се представят компенсирано във финансовия отчет. Компенсиране на активи и пасиви по отсрочени данъци не се допуска в консолидираните финансови отчети.

6.3. Измененията на активите и пасивите по отсрочени данъци, освен в случаите по т. 7.6, се представят във финансовия отчет като разход за данъци от печалбата.

Счетоводно отчитане

7.1. Текущият данък от печалбата се отразява като задължение към бюджета и намаление на счетоводната печалба или увеличение на счетоводната загуба за периода.

7.2. Активът по отсрочените данъци се отразява в увеличение на счетоводната печалба или намаление на счетоводната загуба за периода, освен в случаите по т. 7.4.

7.3. Пасивът по отсрочените данъци се отразява в намаление на счетоводната печалба или увеличение на счетоводната загуба за периода, освен в случаите по т.7.4.

7.4. Текущите и отсрочените данъци се дебитират или кредитират директно в собствения капитал, когато данъкът възниква в резултат на операция или събитие, което е признато през същия или различен отчетен период директно в собствения капитал.

7.5. Промяната в сумата на активите и пасивите по отсрочени данъци се отразява като увеличение/намаление на счетоводната печалба/загуба за текущия период, включително и промени, произтичащи от промяна в данъчните ставки, данъчното законодателство или очаквания начин на възстановяване на актива или уреждане на пасива.

7.6. Промяната в сумата на активите и пасивите по отсрочени данъци, които са дебитирани или кредитирани директно в собствения капитал се отчита в същата балансова статия.

Оповестяване

8. Предприятието следва да оповести в приложението отделно сумата на:

а) текущия данък от печалбата;

б) облагаемите временни разлики и пасива по отсрочен данък върху тях към датата на финансовия отчет;

в) намаляемите временни разлики, неизползваните данъчни загуби или кредити и актива по отсрочен данък върху тях към датата на финансовия отчет;

г) намаляемите временни разлики и неизползваните данъчни загуби или кредити, за които не е признат актив по отсрочен данък, както и причините за това;

д) преизчисленията на текущи данъци от печалбата за предходни периоди, признати през текущия период;

е) текущите и отсрочените данъци, дебитирани или кредитирани директно в собствения капитал;

ж) корекцията в отсрочените данъци в резултат на промяна в данъчното законодателство;

з) дължимите (възстановими) данъци от печалбата поотделно за обичайната и извънредната дейност, когато предприятието е реализирало печалба или загуба от извънредна дейност.

СЧЕТОВОДЕН СТАНДАРТ 13 – ОТЧИТАНЕ ПРИ ЛИКВИДАЦИЯ И НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ

В сила от 01.01.2005 г., Обн. ДВ. бр.30 от 7 Април 2005г., изм. ДВ. бр.86 от 26 Октомври 2007г.

Цел

СС 13 определя реда за счетоводно отчитане и за съставяне на финансови отчети от предприятията в производство по ликвидация или в несъстоятелност.

Обхват

1. Този стандарт се прилага от предприятията, които са обявени в ликвидация или в несъстоятелност. Счетоводно отчитане при ликвидация

2. Към датата на съдебното решение за обявяване на предприятието в ликвидация се извършва счетоводно приключване по реда, предвиден в счетоводното законодателство за отчетен период.

Изготвят се счетоводен баланс, отчет за приходите и разходите, отчет за паричния поток и отчет за собствения капитал за периода от началото на отчетния период до датата на съдебното решение за обявяване на предприятието в ликвидация. Счетоводният баланс се трансформира в „Начален баланс при ликвидация“.

Изисквания при изготвяне на „Начален баланс при ликвидация“

3.1. Извършва се инвентаризация на активите и пасивите.

3.3. Разчетите в чуждестранна валута се трансформират в левове по централния курс на Българската народна банка към датата на съдебното решение за обявяване на предприятието в ликвидация.

3.5. Финансовите резултати до ликвидацията и всички останали видове резерви се обединяват и се отчитат като други резерви.

3.7. Изготвя се счетоводен баланс съгласно приложение № 1 към този стандарт с надпис „Начален баланс при ликвидация“, в който колоната „Предходна година“ не се попълва.

3.8. На заглавната страница на всички елементи на финансовия отчет към наименованието на предприятието се добавя „в ликвидация“.

Финансови отчети на предприятие в ликвидация

4.2. Преустановява се начисляването на амортизации, когато с амортизируемите активи не се извършва стопанска дейност.

4.3. Когато в процеса на ликвидация се извършва стопанска дейност, за нея се организира отделно счетоводно отчитане съгласно счетоводното законодателство.

4.4. Стопанската дейност на предприятие в ликвидация може да е свързана със:

а) производствената дейност на предприятието във връзка с приключването на клиентски поръчки, поети преди обявяването му в ликвидация;

б) производствената дейност на предприятието във връзка с приключването на договорни взаимоотношения, поети преди обявяването му в ликвидация;

в) производствената дейност на предприятието по приключване на незавършеното производство към датата на обявяването му в ликвидация;

г) отдаването на активи под наем в процеса на ликвидация и т. н.

4.5. Финансовият резултат за стопанската дейност се отчита отделно.

4.6. В края на отчетния период, ако производството по ликвидация не е приключило, предприятието в ликвидация изготвя финансов отчет, който включва:

а) счетоводен баланс съгласно приложение № 1 към този стандарт;

б) отчет за приходите и разходите съгласно приложение № 2 към този стандарт;

в) отчет за приходите и разходите съгласно СС 1 – Представяне на финансови отчети за стопанската дейност, осъществявана от предприятието в ликвидация;

г) отчет за паричния поток съгласно приложение № 3 към този стандарт;

д) приложение съгласно СС 1 – Представяне на финансовите отчети.

4.7. Данните за предходния отчетен период се попълват само ако през този период предприятието е било в производство по ликвидация. В началото на всеки отчетен период резултатът от ликвидацията от предходния отчетен период се приключва в ликвидационния капитал.

4.8. В приложението към финансовия отчет се оповестяват сумите на задълженията към кредиторите, които са получили и които не са получили своите вземания през отчетния период.

Краен ликвидационен баланс

5.1. След удовлетворяване на кредиторите се съставя краен ликвидационен баланс.

Имуществото, което остава след удовлетворяване на кредиторите, се посочва в крайния ликвидационен баланс. Прилагат се документите, с които се доказва, че е извършено разпределение между съдружниците, съответно между акционерите.

5.2. Когато при съставянето на крайния ликвидационен баланс активите не са били достатъчни, за да се постигне удовлетворяване на кредиторите, разликата се посочва в баланса като задължение и като загуба.

5.3. При заличаване на предприятието в ликвидация от търговския регистър в съда ликвидаторите предават в държавния архив счетоводните документи, които подлежат на съхранение.

Счетоводно отчитане при прекратяване на производството по ликвидация

6.1. Към датата на прекратяване на производството по ликвидация предприятието изготвя „Краен ликвидационен баланс“.

6.2. Към датата на прекратяване на производството по ликвидация предприятието трансформира салдата по сметките от „Крайния ликвидационен баланс“ в начални салда по сметки, които се използват в действащото предприятие.

6.3. От датата на прекратяване на производството по ликвидация се възстановява отчитането на:

а) амортизации на амортизируемите активи съгласно изискванията на СС 4 – Отчитане на амортизациите;

б) неуредените разчети във валута, които към датата на съдебното решение за обявяване в ликвидация са били трансформирани в левове;

в) изкупените собствени акции и дялове, невнесен капитал;

ж) резервите по видове;

з) другите вземания и задължения, ако не са погасени по давност.

Счетоводно отчитане при постановяване на решение за откриване на производство по несъстоятелност

7.1. Когато молбата за откриване на производството по несъстоятелност се подава от собственика (длъжника), той извършва инвентаризация на активите и пасивите.

Оценката на активите и пасивите по справедливата им стойност се отчита в съответствие с възприетата политика при прилагането на друг стандарт, уреждащ въпросите относно оценките.

7.2. Когато производството по несъстоятелност е открито по молба на кредитор, при встъпване в длъжност синдикът извършва инвентаризация на активите и пасивите на предприятието.

7.3. След датата, на която започва производството по несъстоятелност, на заглавната страница на всички елементи на финансовия отчет към името на фирмата на предприятието се добавя „в производство по несъстоятелност“.

7.4. Счетоводството на предприятие, за което е открито производство по несъстоятелност, се осъществява при спазване на изискванията за действащо предприятие.

Счетоводно отчитане при постановяване на решение за обявяване в несъстоятелност

8. Към и след датата, на която предприятието е обявено в несъстоятелност, се прилагат процедурите, предвидени в този стандарт, за предприятие в производство по ликвидация.

СЧЕТОВОДЕН СТАНДАРТ 16 – ДЪЛГОТРАЙНИ МАТЕРИАЛНИ АКТИВИ

В сила от 01.01.2005 г., Обн. ДВ. бр.30 от 7 Април 2005г., изм. ДВ. бр.86 от 26 Октомври 2007г.

Цел

СС 16 определя основните изисквания за счетоводното отчитане на дълготрайните материални активи.

Обхват

1. Този стандарт се прилага при отчитането на всички дълготрайни материални активи, с изключение на:

– закупените и държаните в предприятието с цел продажба;

– придобитите за тясно специализирани дейности, които изискват различен от посочения в този стандарт подход;

– регламентираните в друг стандарт.

Определения

2. В този стандарт се използват определения със следното значение:

Дълготрайни материални активи – установими нефинансови ресурси, придобити и притежавани от предприятието, които:

а) имат натурално-веществена форма;

б) се използват за производството и/или доставката/продажбата на активи или услуги, за отдаване под наем, за административни или за други цели;

в) се очаква да бъдат използвани през повече от един отчетен период.

Установимост – възможност за определяне на връзката между конкретен дълготраен материален актив и черпенето на икономическата изгода от него. Очакваната икономическа изгода може да произтича от комбинираното действие на група активи, при което изгодите не могат да се разграничат по конкретни активи. В този случай е необходимо дълготрайният материален актив да се определи (идентифицира) въз основа на:

а) притежаваните от предприятието права върху актива отделно от другите активи;

б) възможността активът да се изведе от предприятието отделно от другите активи. Притежание е правото на предприятието да получава очакваните икономически изгоди от дълготрайния материален актив, което произтича от:

а) придобитите от предприятието съгласно действащото законодателство права върху актива;

б) възможността на предприятието да ограничи достъпа на други до икономическите изгоди от актива.

Икономическа изгода – постигане (пряко или косвено) в хода на употребата на дълготрайния материален актив на:

а) увеличение на приходите;

б) намаление на разходите.

Балансова стойност – сумата, с която един актив се признава във финансовия отчет, след като се приспаднат всички натрупани за него амортизации и се коригира със загубите от обезценката им и с извършените преоценки.

Възстановима стойност – по-високата сума от нетната продажна цена на даден актив и стойността му в употреба, определени съгласно СС 36 – Обезценка на активи.

Признаване на дълготрайни материални активи

3.1. Един актив се признава и се отчита като дълготраен материален актив, когато:

а) отговаря на определението за дълготраен материален актив;

б) стойността на актива може надеждно да се изчисли;

в) предприятието очаква да получи икономически изгоди, свързани с актива.

3.2. Дълготрайните материални активи, които се състоят от разграничими съставни части, отговарящи поотделно на критериите за дълготраен материален актив, могат да бъдат разделени на своите съставни части и всяка част да се третира като самостоятелен актив. Това е необходимо, когато съставните активи имат различни полезни срокове на годност или по различен начин осигуряват икономическа изгода за предприятието, което налага да се използват различни методи и норми на амортизация.

Първоначална оценка на дълготрайни материални активи

4. Първоначално всеки дълготраен материален актив се оценява по цена на придобиване, която включва покупната цена (включително митата и невъзстановимите данъци) и всички преки разходи.

4.1. Преки са разходите, които са необходими за привеждане на актива в работно състояние в съответствие с предназначението му. Те са:

а) разходи за подготовка на обекта (на терена, където ще се използва активът);

б) разходи за първоначална доставка и обработка;

в) разходи за монтаж, включително направените през контролните и предпусковите периоди, както и обичайните разходи, свързани с поетапното въвеждане в употреба на дълготрайния материален актив;

г) разходи за привеждане в работно състояние на придобития дълготраен материален актив;

д) разходи за хонорари на архитекти, инженери, икономисти и други, свързани с проекта, икономическата обосновка, поръчката и/или изграждането, доставката, монтажа, въвеждането в употреба и др. на дълготрайния материален актив;

е) предполагаемите разходи до размера на начислената провизия за задължения за:

– демонтаж и извеждане на актива от употреба – тези предполагаеми разходи следва да се коригират с предполагаемите приходи, които предприятието ще получи от по-нататъшното уреждане на актива (брак, продажба, размяна, даване под наем и т.н.);

– възстановяване на терена, върху който е бил инсталиран активът;

ж) разходи, произтичащи от непризнат данъчен кредит, свързан с изброените преки разходи.

4.2. Когато придобиването е свързано с разсрочено плащане, разликата между първоначалната оценка (сегашната стойност на всички плащания) и сумата на всички плащания се признава за лихвен разход през периода на разсрочено плащане.

4.3. Административните и други общи разходи не се включват в първоначалната оценка, освен ако са пряко свързани с придобиването или привеждането на дълготрайния материален актив в работно състояние.

4.4. Разходите за пуск и други подобни предпроизводствени разходи не се включват в цената на придобиване на актива.

4.5. Началните оперативни загуби, понесени преди активът да достигне планираната производителност, не се включват в цената на придобиване и се признават за текущ разход за дейността.

4.6. Разходите за обучение на персонала за работа с дълготрайния материален актив не се включват в първоначалната му оценка. Те се отразяват като разходи за квалификация на персонала.

4.7. Дълготрайните материални активи първоначално се оценяват, както следва:

а) по себестойност – когато са създадени в предприятието; начинът за определяне на себестойността следва да е идентичен с начина за определяне себестойността на произведената в предприятието продукция; не следва да се включват: вътрешни печалби; необичайните количества бракувани ресурси (материали, труд и други); административните и други общи разходи (несвързани пряко с процеса по придобиването на дълготрайния материален актив) и т.н.;

б) по справедлива стойност – когато са получени в резултат на безвъзмездна сделка;

в) по оценка, приета от съда, и всички преки разходи по т. 4.1 – когато са получени в резултат на апортна вноска по реда на Търговския закон.

Размяна на активи

5.1. Когато дълготраен материален актив е получен в резултат на замяна или частична замяна срещу друг несходен дълготраен материален актив или други активи, цената на придобиване се определя по справедливата стойност на получения актив, която е еквивалентна на справедливата стойност на отдадения актив, коригирана с всички прехвърлени парични средства. Възникналата разлика между цената на придобиване на получения актив и сумата от балансовата стойност на отдадения актив и всички прехвърлени парични средства се отчита като печалба или загуба.

5.2. Когато материален дълготраен актив се придобива в замяна на подобен актив, който има сходна употреба в същата сфера на стопанската дейност и сходна справедлива стойност, не се признава никаква печалба или загуба за съответната сделка. Цената на придобиване на новия актив е балансовата стойност на отдадения актив. Когато справедливата стойност на получения актив представлява доказателство за намалената стойност на отдадения актив, първо се намалява стойността на отдадения актив и тази намалена стойност се приписва на новия актив.

Последващи разходи

6.1. С последващите разходи, свързани с отделен материален дълготраен актив, се коригира балансовата стойност на актива, когато е вероятно предприятието да има икономическа изгода над тази от първоначално оценената стандартна ефективност на съществуващия актив. Всички други последвали разходи трябва да се признават за разход в периода, през който са направени.

6.2. Разходите, които водят до подобряване на бъдещите икономически изгоди, са:

а) изменение на отделен актив, за да се удължи полезният срок на годност на актива или да се увеличи производителността му;

б) осъвременяване на машинни части, за да се постигне значително подобряване на качеството на продукцията и/или услугите;

в) разширяване на възможностите за нови продукти и/или нови услуги;

г) въвеждане на нови производствени процеси, които дават възможност за съкращаване на производствените разходи;

д) икономически по-изгодна промяна във функционалното предназначение на актива.

6.3. При подмяна на разграничима част от дълготраен материален актив, отчетена по реда на т. 3.2, подменената част се отписва, а направеният разход за подмяната или подновяването на частта се отчита като придобиване на отделен актив.

Оценка след първоначалното признаване

Препоръчителен подход

7.1. След първоначалното признаване като актив всеки отделен дълготраен материален актив следва да се отчита по цена на придобиване, намалена с начислените амортизации и натрупаната загуба от обезценка.

Допустим алтернативен подход

7.2. Преоценките трябва да се правят достатъчно редовно, така че балансовата стойност на дълготрайните материални активи да не се различава съществено от тази, която би била определена при използването на справедливата стойност към датата на финансовия отчет.

Амортизация

8. Амортизирането на дълготрайните материални активи се осъществява съгласно СС 4 -Отчитане на амортизациите.

Възстановимост на балансовата стойност

9. Предприятието следва да преразглежда балансовата стойност на дълготрайните материални активи и да определи тяхната възстановима стойност. Когато от актива не се очакват никакви икономически изгоди, той следва да бъде отписан.

Компенсации за обезценка или загуба на отделни дълготрайни материални активи

10.1. Получената от трети страни парична или непарична компенсация за отделен дълготраен материален актив, който е бил повреден, загубен, унищожен и пр., се отчита като приход, а направените разходи за отстраняване на щетите – като разход.

10.2. Когато в резултат на направените разходи за отстраняване на щетите се очаква по-висока ефективност от стандартната за този актив, превишението на направените разходи над получените приходи се отчита като увеличение на балансовата стойност на актива.

Отписване на дълготрайни материални активи

11.1. Дълготраен материален актив се отписва при продажба или когато не се очакват никакви икономически изгоди от използването на актива или при освобождаването от него.

11.2. Печалбите или загубите от отписването на дълготраен материален актив се отчитат, както следва, при:

а) продажба – разликата между нетния приход от продажбата и балансовата стойност се отчита като печалба или загуба;

б) замяна с други активи, в случаите по т. 5.2 – не се отчита печалба или загуба, освен ако това е предвидено в друг счетоводен стандарт;

в) трансформиране в стока с цел последваща продажба – не се отчита печалба или загуба; цената на придобиване на стоката е балансовата стойност на отписания дълготраен материален актив;

г) трансформиране в акции или дялове – разликата между първоначалната оценка на акциите/дяловете и балансовата стойност на отписания дълготраен материален актив се отчита като печалба или загуба.

11.3. Не е налице отписване на дълготрайни материални активи, когато се извеждат временно от употреба – за ремонтиране, за подобрения, за консервиране и т.н. Разходите за консервиране (извеждане от употреба за определен период и последващо въвеждане в употреба) се отчитат като текущи разходи за периода, през който са възникнали. В края на всеки отчетен период предприятието проверява временно изведените дълготрайни материални активи за обезценка по реда на СС 36 -Обезценка на активи.

Оповестяване

12. В годишните финансови отчети на предприятията трябва да се съдържа следната информация относно отчитането на дълготрайните материални активи:

а) възприетата от предприятието счетоводна политика относно дълготрайните материални активи, като се посочват:

– възприетият подход при класифициране на материалните активи като дълготрайни, включително и възприетият стойностен праг на същественост, под който материалните активи, независимо от факта, че са дълготрайни, се отчитат като текущ разход при придобиването им;

– възприетият подход при определяне на първоначалната оценка на дълготрайните материални

активи;

– възприетият подход за класифициране на последващите разходи по дълготрайните материални активи като разходи за увеличаване на балансовата стойност на активите или като текущи разходи за дейността;

– възприетият подход за отчитане при временното извеждане от употреба на дълготрайните материални активи;

– други – по усмотрение на предприятието.

в) балансовата стойност на дълготрайните материални активи с ограничения върху правото на собственост – по групи активи;

г) сумата на поетите ангажименти за придобиване на дълготрайните материални активи, включително размерът на авансовите плащания;

д) стойността на ползваните в дейността дълготрайни материални активи – чужда собственост;

е) балансовата стойност на дълготрайните материални активи, които временно са изведени от употреба;

ж) отчетната стойност на напълно амортизираните дълготрайни материални активи – по групи активи.

СЧЕТОВОДЕН СТАНДАРТ 17 – ЛИЗИНГ

В сила от 01.01.2005 г., Обн. ДВ. бр.30 от 7 Април 2005г., изм. ДВ. бр.86 от 26 Октомври 2007г.

Цел

СС 17 определя начина за отчитане и оповестяване на лизинговите договори.

Обхват

1. Този стандарт се прилага при отчитане на всички лизингови договори, с изключение на:

а) лизинговите договори за проучване и експлоатация на природни ресурси, като нефт, газ, дървесина, метали и други минерални ресурси;

б) лизинговите договори за продукти, като кинофилми, видеозаписи, пиеси, ръкописи, патенти и авторски права.

Определения

2. В този стандарт се използват определения със следното значение:

Лизингов договор – споразумение, по силата на което наемодателят предоставя на наемателя срещу еднократно плащане или серия от плащания (наем) правото на ползване на определен актив за договорен срок.

Финансов лизинг – лизингов договор, при който наемодателят прехвърля на наемателя в значителна степен всички рискове и изгоди, свързани със собствеността върху актива. В крайна сметка правото на собственост може да бъде или да не бъде прехвърлено.

Експлоатационен лизинг – всеки друг лизингов договор, при който не са налице изискванията за финансов лизинг.

Неотменим лизинг – лизингов договор, който е отменим само в следните случаи:

а) при настъпването на някакво непредвидено обстоятелство;

б) с разрешението на наемодателя;

в) ако наемателят сключи нов лизингов договор за същия или за равностоен актив със същия наемодател, или

г) при изплащане от страна на наемателя на такава допълнителна сума, която от самото начало осигурява в голяма степен продължаването на лизинговия договор.

Начало на лизингов договор – по-ранната от датата на подписване на договора от наемодателя и наемателя или от датата, на която двете страни се обвързват с условията по договора.

Срок на лизингов договор – определеният период, за който наемателят се е договорил с наемодателя да наеме актива, който не може да се анулира, без да се наруши споразумението.

Минимални лизингови плащания – плащанията по време на срока на лизинговия договор, които наемателят ще извърши или може да бъде задължен да извърши, с изключение на условния наем, разходите за услугите и данъците, дължими и възстановими от страна на наемодателя, както и:

а) по отношение на наемателя – всички суми, гарантирани от наемателя или страна, свързана с наемателя, или

б) по отношение на наемодателя – всяка остатъчна стойност, гарантирана на наемодателя от:

– наемателя;

– страна, свързана с наемателя;

– независима трета страна, която има финансова възможност да обезпечи тази гаранция. Когато наемателят притежава опция за закупуване на актива на цена, която се очаква да бъде

значително по-ниска от справедливата стойност към датата на упражняване на тази опция, упражняването на която от самото начало на лизинговия договор е сигурно в голяма степен, минималните лизингови плащания представляват минималните плащания, дължими през целия срок на лизинговия договор, и плащането, необходимо за упражняването на тази опция за закупуване.

Справедлива стойност – сумата, за която даден актив може да бъде заменен или даден пасив да бъде уреден между информирани и желаещи страни в пряка сделка помежду им.

Икономически живот:

а) периодът, в който се очаква даден актив да бъде икономически използваем от едно или повече предприятия, или

б) броят на производствените или сходните единици, които се очаква да се придобият от

актива.

Срок на годност – приблизително оцененият оставащ период от началото на срока на лизинговия договор без ограничение в неговата продължителност, в който се очаква икономическите изгоди от актива да бъдат усвоени от предприятието.

Гарантирана остатъчна стойност:

а) по отношение на наемателя – онази част от остатъчната стойност, която е гарантирана от наемателя или от страна, свързана с наемателя (като размерът на гаранцията е максималната сума, която при всички случаи би могла да бъде платена), и

б) по отношение на наемодателя – онази част от остатъчната стойност, която е гарантирана от наемателя или от трета страна, несвързана с наемодателя, която има финансова възможност да изпълни задълженията на гаранцията.

Негарантирана остатъчна стойност – онази част от остатъчната стойност на наетия актив, чиято

реализация от страна на наемодателя не е сигурна или е гарантирана само от страна, свързана с наемодателя.

Брутна инвестиция в лизингов договор – сборът от минималните лизингови плащания по един финансов лизинг от гледна точка на наемодателя и негарантираната остатъчна стойност, начислена за наемодателя.

Незаработен финансов приход – разликата между:

а) сбора от минималните лизингови плащания по един финансов лизинг от гледна точка на наемодателя и негарантираната остатъчна стойност, начислена за наемодателя, и

б) сегашната стойност по буква „а“ при лихвен процент, посочен в лизинговия договор.

Нетна инвестиция в лизинговия договор – брутната инвестиция в лизинговия договор, намалена с незаработения финансов приход.

Лихвен процент, присъщ на лизингов договор – сконтовият процент, чрез който се определя размерът на лихвата (финансовият разход или приход за бъдещи периоди), която от самото начало на лизинга следва да представлява разликата между общата сума на договорените наемни плащания и справедливата цена на актива, определена от сегашната стойност, на:

а) минималните лизингови плащания, и

б) негарантираната остатъчна стойност.

Диференциален лихвен процент по задължението на наемателя – лихвеният процент, който наемателят би трябвало да плаща по подобен лизингов договор или, когато той не може да бъде определен, процентът, който в началото на лизинговия договорнаемателят би поел, за да наеме за сходен срок и с подобно обезпечение необходимите средства за закупуване на актива.

Условен наем – онази част от лизинговите плащания, която не е определена като сума, а се основава на друг фактор, с изключение на фактора време (например процент от продажбите, степен на експлоатация, ценови индекси, пазарни лихвени проценти).

Класификация на лизинговите договори

3.1. Класификацията на лизинговите договори се осъществява в началото на лизинга на базата на критерии. При промяна на условията на лизинговия договор, които водят до промяна на критериите, се извършва нова класификация на лизинговите договори.

3.2. Разграничаването между финансов лизинг и експлоатационен лизинг при тяхното текущо отразяване и периодично представяне във финансовите отчети се извършва в съответствие с принципа „предимство на съдържанието пред формата“ (същност на сделката, а не форма на договора).

3.3. Лизингов договор се класифицира като финансов лизинг, когато наемодателят прехвърля на наемателя всички рискове и изгоди, свързани със собствеността върху актива. Лизинговият договор по принцип се класифицира като финансов лизинг, когато:

а) наемодателят прехвърля на наемателя собствеността върху актива към края на срока на лизинговия договор;

б) наемателят притежава опция за закупуване на актива на цена, която се очаква да бъде значително по-ниска от справедливата стойност към датата, на която опцията става изпълнима, като в началото на лизинговия договор в голяма степен е сигурно, че опцията ще бъде упражнена;

в) срокът на лизинговия договор покрива по-голямата част от икономическия живот на актива, дори ако правото на собственост не е прехвърлено;

г) в началото на лизинговия договор сегашната стойност на минималните лизингови плащания се равнява на справедливата стойност на наетия актив, и

д) наетите активи имат специфичен характер, като само наемателят може да ги експлоатира без извършването на съществени модификации.

3.4. Следните ситуации, индивидуално или в комбинация, също биха могли да доведат до класифицирането на лизингов договор като финансов лизинг:

а) ако наемателят може да анулира лизинговия договор, свързаните с това загуби, които се понасят от наемодателя, се покриват от наемателя;

б) колебанията в справедливата стойност на остатъчната стойност на актива, които водят до реализирането на печалби или загуби, остават за сметка на наемателя;

в) наемателят има възможност да продължи лизинговия договор за нов срок за наем, който е значително по-нисък от пазарния наем.

Отчитане на лизинговите договори

Финансов лизинг

4.1. Финансовият лизинг се признава като актив и пасив в счетоводния баланс на наемателя с размер, който в началото на лизинговия договор е равен на справедливата стойност на наетия актив или, ако е по-нисък – по сегашната стойност на минималните лизингови плащания.

4.2. При изчисляването на минималните лизингови плащания сконтовият фактор е лихвеният процент, заложен в лизинговия договор, ако той практически може да бъде определен. Когато не може да бъде определен, се използва диференциалният лихвен процент за задължението на наемателя.

4.3. При финансов лизингов договор наемателят:

а) отчита като задължение определената в договора обща сума на наемните плащания;

б) записва наетия актив по справедлива стойност или със стойността на минималните лизингови плащания, ако те са по-ниски;

в) отчита като финансов разход за бъдещи периоди разликата между определената по буква „б“ стойност на наетия актив и общата сума на договорените наемни плащания;

г) признава като текущ финансов разход за периода част от финансовия разход за бъдещи периоди пропорционално на относителния дял на дължимите минимални лизингови плащания по договора за периода в общата сума на договорените наемни плащания;

д) начислява амортизация на амортизируемите наети активи – в съответствие с възприетата амортизационна политика за подобни амортизируеми собствени активи;

е) намалява задължението си с изплатените през срока на договора суми.

4.4. При финансовите лизингови договори наемодателят:

а) отчита като вземане определените в договора наемни плащания; в сумата им се включват: справедливата (продажната) цена на отдадения актив; разликата между общата сума на договорените наемни плащания и справедливата цена на отдадения актив, която се отразява като финансови приходи за бъдещи периоди;

б) отписва отдадения актив по неговата балансова стойност;

в) отчита в текущия период финансовите приходи за бъдещи периоди пропорционално на относителния дял на подлежащите на получаване суми по договора за периода в общата сума на договорените наемни плащания;

г) отчита в намаление на вземането по договора получените през срока на договора плащания.

4.5. За наемодателя финансовият лизинг за даден актив формира два вида приход:

а) печалба или загуба, еквивалентна на печалбата или загубата, която би се получила от пряката продажба на наемания актив по продажни цени;

б) финансов приход за срока на лизинговия договор.

Експлоатационен лизинг

5.1. При експлоатационните лизингови договори наемодателят:

а) отчита предоставените активи в своя счетоводен баланс и им начислява амортизация (когато те са амортизируеми);

б) отразява начислените в негова полза наемни вноски като постъпления от продажби в текущия период;

в) начислените разходи за амортизации се отразяват за сметка на постъпленията от наема по съответния експлоатационен лизингов договор.

5.2. При експлоатационни лизингови договори наемателят отчита:

а) като разходи за външни услуги начислените наемни вноски;

б) чрез задбалансови сметки наетите активи по справедливата им цена.

5.3. Извършените от наемодателя или от наемателя разходи, свързани с подготовката и сключването на лизинговия договор (комисиони, такси и др.) се отчитат като разходи за дейността за текущия период.

5.4. Когато в лизингов договор освен наемните плащания (наемът) се предвиждат и допълнителни плащания – например за извършване на ремонти и подобрения, за изплащане на застраховки на отдадения актив и други – те се отчитат отделно от наема.

Продажба с обратен лизинг

6.1. Сделката за продажба с обратен лизинг е свързана с продажбата на актив от доставчик и отдаването под наем на същия актив обратно на доставчика. Лизинговото плащане и продажната цена са взаимнозависими, тъй като се договарят в пакет. Счетоводното третиране на продажба с обратен лизинг зависи от вида на съответния лизингов договор.

6.2. Когато резултатът от продажба с обратен лизинг е финансов лизинг, всяко превишение на прихода от продажбата над балансовата стойност на актива не трябва да се признава незабавно за приход във финансовите отчети на продавача – наемател.

Когато обратният лизинг е финансов лизинг, сделката е средство за предоставяне на финансиране от наемодателя на наемателя, като активът се явява обезпечение. По тази причина не е целесъобразно превишението на прихода от продажбата над балансовата стойност да се разглежда като приход. Такова превишение се разсрочва и амортизира през целия срок на лизинговия договор.

6.3. Когато резултатът от продажба с обратен лизинг е експлоатационен лизинг и е ясно, че сделката се определя според справедливата стойност, всяка печалба или загуба трябва да се признава

незабавно. Ако продажната цена е по-ниска от справедливата стойност, всяка печалба или загуба трябва да се признава незабавно, освен в случаите, когато загубата се компенсира от бъдещите лизингови плащания под пазарната цена. Тогава загубата трябва да се разсрочва и амортизира пропорционално на лизинговите плащания през периода, през който се очаква активът да бъде използван. Ако продажната цена е по-висока от справедливата стойност, превишението над справедливата стойност трябва да се разсрочва и амортизира през периода, през който се очаква активът да бъде използван.

6.4. Когато обратният лизинг е експлоатационен лизинг и лизинговите плащания и продажната цена се определят според справедливата стойност, това по същество е обикновена продажба и всяка печалба или загуба се признава незабавно.

6.5. При експлоатационните лизингови договори, ако справедливата стойност в момента на сделката за продажба с обратен лизинг е по-ниска от балансовата стойност на актива, незабавно се признава загуба, равна на разликата между балансовата стойност и справедливата стойност.

Оповестяване

7.1. В приложението към годишния финансов отчет се оповестяват:

а) от наемодателя:

– стойността на предоставените по лизингов договор активи – поотделно по финансови и по експлоатационни лизингови договори;

– общата сума на вземанията по лизингови договори;

– сумата, отразена като финансови приходи за бъдещи периоди от финансови лизингови договори;

– отчетната стойност на активите по видове и начислената към датата на съставянето на отчета амортизация, когато експлоатационните лизингови договори обхващат значителна част от дейността на наемодателя;

– условните наеми, признати като приход;

– общо описание на значителните лизингови ангажименти на наемодателя;

б) от наемателя:

– стойността на получените по лизингов договор активи – поотделно за финансовите и за експлоатационните лизингови договори;

– общата сума на задълженията по лизингови договори;

– сумата, отразена като финансови разходи за бъдещи периоди по финансови лизингови договори.

7.2. Изписванията за оповестяване се прилагат и при наличието на обратен лизинг.

СЧЕТОВОДЕН СТАНДАРТ 18 – ПРИХОДИ

В сила от 01.01.2005 г., Обн. ДВ. бр.30 от 7 Април 2005г., изм. ДВ. бр.86 от 26 Октомври 2007г.

Цел

СС 18 определя счетоводното третиране на приходите, получени от определени видове сделки и в определени случаи, както и тяхното признаване.

Обхват

1.1. Този стандарт се прилага при отчитане на приходите при следните сделки и случаи:

а) продажбата на продукция и стоки;

б) извършването на услуги;

в) използването от други лица на активите на предприятието, които носят лихви, лицензионни възнаграждения, дивиденти и др.

1.2. В стандарта не се разглежда признаването на приходи от:

а) договори за строителна дейност;

б) лизингови договори;

в) правителствени дарения и оповестяване на правителствена помощ;

г) дивиденти, получени от инвестиции, отчитани по метода на собствения капитал съгласно СС 28 – Отчитане на инвестициите в асоциирани предприятия;

д) промени в справедливата стойност на финансови активи и пасиви или разпродажбата им;

е) промени в стойността на други текущи активи;

ж) прираст на стадата, естествено увеличение на селскостопански и горски продукти;

з) извличането на минерални вещества.

Определения

2. В този стандарт се използват определения със следното значение:

Приход – брутният поток от икономически изгоди през периода, създаден в хода на обичайната дейност на предприятието, когато този поток води до увеличаване на собствения капитал отделно от увеличенията, свързани с вноските на собствениците.

Справедлива стойност – сумата, за която един актив може да се размени или един пасив може да се уреди между информирани и желаещи страни в пряка сделка помежду им.

Приходите включват брутните потоци от икономически изгоди, получени от и дължими на предприятието.

Не се считат за приходи събраните суми от името на трети лица, като например данък върху добавената стойност, застраховки, суми, събрани от името на възложителя, и други, които предприятието получава, но те не водят до увеличаване на собствения капитал.

Оценка на приходите

3.1. Приходът се определя по справедливата стойност на полученото или подлежащото на получаване възнаграждение под формата на парични средства.

3.2. Когато потокът от парични средства се забави, справедливата стойност на плащането може да бъде по-малка от номиналната стойност на получените или подлежащите на получаване парични средства. Разликата между справедливата стойност и номиналната стойност на плащането се признава за лихвен приход.

3.3. При размяна на стоки или услуги срещу стоки или услуги със сходен характер и стойност, например преработката на ишлеме, размяната не се разглежда като сделка, която създава приход.

3.4. При продажба на стоки или извършване на услуги в замяна на несходни стоки или услуги размяната се разглежда като сделка, която създава приход. Приходът се определя по справедливата стойност на получените стоки или услуги, коригирана със сумата на всички преведени парични средства.

Идентифициране на сделките

4. Критериите за признаване на приходите могат да се прилагат:

а) за всяка сделка поотделно;

б) за делими компоненти на една сделка, за да се отрази същността й;

в) за две и повече сделки едновременно, когато те са свързани така, че търговският ефект може да се установи, след като се отчете цялата поредица от сделки.

Признаване на приходи

5.1. Приходът се признава, когато:

а) е вероятно предприятието да има икономическа изгода, свързана със сделката;

б) сумата на прихода може да бъде надеждно изчислена;

в) направените разходи или тези, които ще бъдат направени във връзка със сделката, могат надеждно да бъдат измерени;

г) приходите за всяка сделка се признават едновременно с извършените за нея разходи (принцип на съпоставимост между приходите и разходите).

5.2. Приходът не се признава, когато разходите не могат да бъдат надеждно изчислени. При тези обстоятелства всяко получено плащане се признава за пасив (задължение).

5.3. Когато възникне неяснота по събирането на сума, която вече е включена в прихода от продажбата, несъбираемата сума се признава за разход, а не като корекция на сумата на първоначално признатия приход.

Продажба на продукция и стоки

6.1. Приходът от продажбата на продукция и стоки се признава, когато са изпълнени едновременно следните условия:

а) продавачът е прехвърлил на купувача значителни рискове и изгоди, свързани със собствеността на продукцията и стоките;

б) продавачът не запазва участие в управлението или ефективен контрол върху продаваните продукция и стоки;

в) сумата на прихода може да бъде надеждно изчислена;

г) продавачът има икономическа изгода, свързана със сделката по продажбата;

д) направените разходи или тези, които ще бъдат направени във връзка със сделката, могат надеждно да бъдат изчислени.

6.2. Когато продавачът запазва значителни рискове, свързани със собствеността, сделката не е продажба и приходът не се признава.

6.3. Продавачът запазва значителни рискове, свързани със собствеността, когато:

а) поеме задължение за незадоволително изпълнение, което не е покрито с гаранция;

б) получаването на прихода от конкретна продажба на продукция или стоки зависи от създаването на приход за купувача, след като продукцията или стоките бъдат продадени на други лица;

в) експедираната продукция или стоки подлежи на монтаж, представляващ съществена част от договора, която все още не е изпълнена от предприятието;

г) купувачът има право да анулира покупката по причини, посочени в договора за покупко-продажба, и предприятието не е сигурно дали ще получи възнаграждение.

6.4. Изискванията по т. 6.1 и 6.2 се прилагат и при продажбата на активи.

Извършване на услуги

7.1. Приходът, свързан със сделката за извършване на услуги, се признава в зависимост от етапа на завършеност на сделката към датата на съставянето на счетоводния баланс, при условие че резултатът от сделката може да се оцени надеждно.

7.2. Резултатът от сделката за извършване на услуги се оценява надеждно, когато са изпълнени едновременно следните условия:

а) сумата на прихода може да бъде надеждно изчислена;

б) предприятието има икономическа изгода, свързана със сделката;

в) етапът на завършеност на сделката за извършване на услуги към датата на съставянето на счетоводния баланс може надеждно да се определи;

г) разходите, направени по сделката, както и разходите за завършване на сделката могат надеждно да бъдат измерени.

7.3. Етапът на завършеност на сделката се определя, като се използва един от следните

начини:

а) проверка на извършената работа;

б) съотношение в процент на извършените до момента услуги към обема на услугите, които ще бъдат извършени;

в) съотношение между направените до момента разходи към общо изчислените разходи по сделката за извършване на услугата.

В общо изчислените разходи по сделката се включват разходите, които отразяват извършените услуги и тези, които ще бъдат извършени.

– Когато резултатът от сделката за извършване на услуги не може надеждно да бъде оценен, но е възможно направените по сделката разходи да се възстановят, приходът се признава в размера на направените разходи, които могат да се възстановят.

– Когато резултатът от сделката за извършване на услуги не може да бъде надеждно оценен и е

вероятно направените разходи да не бъдат възстановени, приход не се признава, а направените разходи се признават за текущи разходи. Когато вече не съществуват неясноти относно резултата от сделката за извършване на услуги, приходът се признава.

– Текущите и авансовите плащания от клиентите не са приход, ако не са налице критериите за признаване на прихода от извършените услуги.

Лихви, лицензионни възнаграждения и дивиденти

8.1. Приходът, създаден от ползването на активи на предприятието от други лица във вид на лихви, лицензионни такси и дивиденти, се признава, когато:

а) сумата на приходите може да бъде надеждно изчислена;

б) предприятието има икономическа изгода, свързана със сделката.

8.2. Приходите се признават, както следва:

а) лихвите се признават текущо пропорционално на времевата база, която отчита ефективния доход от актива;

б) лицензионните възнаграждения се признават според разпоредбите на съответното споразумение;

в) дивидентите се признават, когато се установи правото за тяхното получаване.

– Ефективният доход от един актив се определя чрез лихвения процент, с който се дисконтира потокът от бъдещите парични постъпления, очаквани през срока на ползване на актива, до сумата на началната отчетна стойност на актива.

– Лихвеният приход включва разликата между отчетната стойност на дълговото вложение и сумата му на падежа.

8.5. Когато неплатена лихва се е натрупала преди придобиването на лихвоносна инвестиция, последвалите лихвени постъпления се разпределят между периода преди придобиването и периода след придобиването. Частта след придобиването се признава като приход, а с частта преди придобиването се намалява балансовата стойност на инвестицията.

8.6. Когато дивиденти от капиталови ценни книжа се обявят от нетния доход преди придобиването, тези дивиденти се приспадат от балансовата стойност на ценните книжа.

Оповестяване

9. В годишния финансов отчет на предприятието трябва да се оповестят:

а) счетоводната политика, приета за признаване на приходите, включително начините, приети за определяне етапа на завършеност на сделката за извършване на услуги;

б) сумата на всяка важна категория приходи, признати през периода, включваща:

– продажбата на продукция и стоки;

– извършването на услуги;

– лихви, лицензионни възнаграждения и дивиденти;

– други приходи;

в) сумата на прихода, създаден от размяната на стоки или услуги, включени във всяка важна категория приходи.

СЧЕТОВОДЕН СТАНДАРТ 19 – ДОХОДИ НА ПЕРСОНАЛА

В сила от 01.01.2005 г., Обн. ДВ. бр.30 от 7 Април 2005г.

Цел

СС 19 определя начина за счетоводното отчитане и оповестяване на разходите, които предприятието понася във връзка с осигуряването на доходи на персонала.

Обхват

1.1. Този стандарт се прилага от предприятията при счетоводното отчитане на разходи, които представляват доходи на персонала, включително тези, които са обезпечени съгласно:

а) формални програми или други официални споразумения между предприятието и персонала (отделни лица, група лица или техни представители);

б) нормативни изисквания или браншови (отраслови) спогодби, съгласно които предприятията са задължени да внасят суми за изпълнението на конкретни програми за доходи на персонала;

в) промяна на установения ред, при която предприятието няма друга алтернатива, освен да изплати съответните доходи на персонала.

1.2. Доходите на персонала включват:

а) краткосрочни доходи;

б) доходи след напускане;

в) други дългосрочни доходи;

г) доходи при напускане;

д) доходи под формата на компенсации с акции или дялове от собствения капитал. Стандартът изисква предприятието да признава:

а) задължение (пасив) към персонала, когато той е работил (прослужил е трудов стаж) в замяна на доходи, които са платими в бъдеще;

б) разход за доход на персонала, когато предприятието консумира икономическа изгода, възникнала вследствие на изработеното от персонала срещу доходи за него.

Определения

2. За целите на този стандарт се използват определения със следното значение:

Персонал – лицата, които работят (прослужват трудов или служебен стаж) в предприятието. За целите на стандарта в тази категория се включват и лицата, работещи по договори за управление и по други договори.

Доходи на персонала – форми на възнаграждения, предоставени от предприятието на персонала в замяна на положения от него труд.

Краткосрочни доходи – онези доходи на персонала, които стават напълно изискуеми в рамките на 12 месеца след края на периода, в който персоналът е положил труд за тях. В тези доходи не се включват доходи при напускане и компенсациите (доходите) под формата на акции или дялове от собствения капитал.

Доходи при напускане (прекратяване на трудовото или служебното правоотношение) – онези доходи на персонала, които са платими като резултат от решението на:

– предприятието да прекрати трудовото или служебното правоотношение на заетия персонал преди изтичането на срока за пенсионирането им, или на

– персонала за доброволно напускане в замяна на тези доходи.

Компенсации (доходи) под формата на акции или дялове от собствения капитал – онези доходи на персонала, които са:

– предоставени под формата на финансови инструменти, носещи дивиденти (или други доходи) и емитирани от предприятието (или от компанията майка), или

– суми, чийто размер зависи от бъдещата цена на финансовите инструменти, носещи дивиденти (или други доходи) и емитирани от предприятието (или от компанията майка).

Други дългосрочни доходи – онези доходи на персонала, които са платими 12 или повече месеца от края на периода, през който заетите са положили съответния трудов или служебен стаж.

В тези доходи не се включват доходи след прекратяване на трудовото или служебното правоотношение, доходи при напускане и компенсации под формата на акции или дялове от собствения капитал, които не са изцяло платими в рамките на 12 месеца след края на периода, в който персоналът е положил труда за тях.

Доходи след напускане (прекратяване на трудовото или служебното правоотношение) – онези доходи на персонала, които са платими след приключване на трудовото или служебното правоотношение. В тези доходи не се включват доходи при напускане и компенсациите (доходите) под формата на акции или дялове от собствения капитал.

Установени (регламентирани) доходи – онези доходи на персонала, които не са условни при бъдещо наемане на персонал.

Компенсируеми отпуски – обезщетения, предоставени на персонала за ползван платен годишен отпуск, платен отпуск по болест и неработоспособност, по майчинство или бащинство, за участие като съдебен заседател, запас и др.

Според периода на получаване те са:

а) краткосрочни – обезщетенията се очаква да възникнат в рамките на 12 месеца след края на периода, през който заетите са положили свързания с тези отпуски труд;

б) дългосрочни – обезщетенията се очаква да възникнат 12 месеца след края на периода, през който заетите са положили свързания с тези отпуски труд.

Според начина на определяне на размера им те са:

а) натрупващи се – могат да бъдат използвани в бъдещи периоди, ако правото на такива отпуски за текущия период не е използвано изцяло; те могат да бъдат:

– с установени права – при напускане персоналът има право на възнаграждение за неизползваната част от отпуска;

– без установени права – при напускане персоналът няма право на възнаграждение за неизползваната част от отпуска;

б) ненатрупващи се – възнаграждението за тях се определя, когато възникнат.

Настояща стойност на задължението за изплащане на определени доходи – настоящата стойност на очакваните бъдещи плащания, необходими за уреждане на задължението, произтичащо от трудовия или служебния стаж на персонала в текущия и за минали периоди. От тази стойност не се приспадат каквито и да са активи по програмата.

Кредитен метод на прогнозираните единици (метод на начислените доходи, изчислени на базата на трудов или служебен стаж, или метод на доходи или години трудов или служебен стаж) -разглежда всеки период от прослужения стаж като пораждащ допълнителна единица право на доходи и измерва всяка такава единица поотделно, за да определи окончателното задължение.

Разходи по текущ трудов или служебен стаж – увеличението на настоящата стойност на задължението за изплащане на определени доходи, произтичащо от трудовия или служебния стаж на персонала за текущия период.

Разходи по минал трудов или служебен стаж – увеличението на настоящата стойност на задължението за изплащане на определени доходи, произтичащо от трудовия или служебния стаж на персонала за минали периоди. Увеличението е вследствие на въвеждането на или промяната в доходите след напускане или в другите дългосрочни доходи.

Разходите по минал трудов или служебен стаж могат да бъдат:

– позитивни – когато доходите бъдат въвеждани или подобрявани;

– негативни – когато съществуващите доходи бъдат редуцирани.

Разходи за лихви – увеличението на настоящата стойност на задължението за изплащане на определени доходи, произтичащо от различните отчетни периоди, в които задължението възниква и в които се урежда.

Изчислява се, като се умножи коефициентът на дисконтиране по настоящата стойност на задължението за изплащане на определени доходи през целия период, като се вземат предвид всички съществени изменения на задълженията за изплащане на определени доходи.

Програми за доходи след прекратяване на трудовото или служебното правоотношение -формални или неформални спогодби, съгласно които предприятието осигурява доходи на едно или повече лица от персонала след напускането им. Те могат да бъдат:

– програми с определени вноски;

– програми с определени доходи;

– програми на множество работодатели;

– държавни програми;

– програми за компенсации (доходи) под формата на акции или дялове от собствения капитал. Програми с определени вноски – програми, при които предприятието:

– прави фиксирани вноски във фонд (отделно юридическо лице);

– няма правно или тълкувателно задължение да прави допълнителни вноски, в случай че фондът не притежава достатъчно активи за изплащането на всички доходи на персонала, свързани с трудовия или служебния стаж в текущия и в предходни периоди.

Програми с определени доходи – всички други програми, различни от програмите с определени вноски, при които стойността на задължението се актуализира така, че да не се различава съществено от сумите, подлежащи на изплащане.

Програми на множество работодатели – програми, при които:

– активите са внесени от различни предприятия, които не са под общ контрол;

– активите се използват за осигуряване доходите на персонала на повече от едно предприятие. Те могат да бъдат програми с определени вноски или с определени доходи.

В тази категория не се включват държавните програми.

Държавни програми – програми, създадени с нормативен акт, които обхващат всички предприятия (или предприятия от дадена категория) и се ръководят от правителството или от друга организация, създадена за тази цел.

Тези програми не са обект на контрол и влияние от страна на предприятието, което съставя финансовия отчет.

Програми за компенсации (доходи) под формата на акции или дялове от собствения капитал -формални или неформални спогодби, според които предприятието осигурява на персонала компенсации (доходи) под формата на акции и дялове от собствения капитал или суми, чийто размер зависи от бъдещата цена на финансовите инструменти, носещи дивиденти (или други доходи).

Активи по програмата – онези активи, които са притежавани от фонд, при наличие на следните

условия:

– фондът съществува като отделна юридическа единица, различна от предприятието на работодателя;

– активите на фонда се използват само за уреждане на задълженията за изплащане на доходите на персонала и не са достъпни за кредиторите на предприятието.

Те не могат да бъдат върнати на предприятието или могат да бъдат върнати само в случай че оставащите във фонда активи са достатъчни за посрещане на задълженията по програмата или за предприятието съществува правно или тълкувателно задължение да изплаща директно доходи на персонала.

Възвръщаемост на активите по програмата – лихви, дивиденти или други приходи, произтичащи от активите по програмата, заедно с реализирани и нереализирани печалби или загуби от тях, намалени с всички разходи по управление на програмата и с всички платими по програмата данъци.

Статистически актюерски печалби и загуби включват:

– наложените корекции, предизвикани от различията между статистически актюерски предположения за предходни събития и събитията, които реално са се случили, и

– следствията от промените в статистическите актюерски предположения. Справедлива стойност – сумата, за която един актив може да бъде разменен или едно

задължение да бъде уредено между добре осведомени и желаещи страни в пряка сделка помежду им.

Краткосрочни доходи

3.1. Краткосрочните доходи, предоставени на персонала, включват:

а) основно възнаграждение за отработено време (заплата, надница);

б) възнаграждение над основното възнаграждение, определено според прилаганите системи за заплащане на труда;

в) допълнително възнаграждение за продължителна работа, за работа при вредни или при други специфични условия на труд, за по-висока лична квалификация на лица с научна степен или за звание и за работа при специален режим, нощен и извънреден труд и вътрешно заместване;

г) други специфични допълнителни възнаграждения, уговорени с колективния или с индивидуалния трудов договор;

д) възнаграждения, изплатени за престой и за работа през официални празници;

е) социални осигуровки и надбавки, включително за платен отпуск по болест, майчинство и

др.;

ж) разпределение на финансовия резултат (печалбата) или премии;

з) платен годишен отпуск и други компенсируеми отпуски;

и) непарични възнаграждения (медицинско обслужване, жилищно настаняване и др. на заетия персонал).

3.2. Когато лице от персонала е положило труд в дадено предприятие в рамките на един отчетен период, предприятието следва да признае недисконтираната сума на краткосрочните доходи на заетите, която се очаква да бъде платена в замяна на положения труд:

а) като разход, включително онези доходи на персонала, които съгласно друг счетоводен стандарт се изисква да бъдат включени в отчетната стойност на даден актив;

б) като текущо задължение – след приспадане на всички платени вече суми и полагащи се удръжки.

Ако платената сума надвишава недисконтираната сума на доходите, предприятието следва да признае това превишение като актив (авансово платен доход) до степен, до която това авансово плащане ще доведе до:

– намаляване на бъдещи плащания, или

– възстановяване на пари в брой.

3.3. Полагащите се суми за компенсируеми отпуски на персонала се отчитат като задължение и като разход, свързан с краткосрочните доходи на персонала.

3.3.1. При ненатрупващите се компенсируеми отпуски предприятието не признава задължение и разход до момента на отпуска, тъй като трудовият стаж на персонала не увеличава размера на обезщетението.

3.3.2. При натрупващите се компенсируеми отпуски възниква задължение, което се признава за разход и в случаите, когато те са без фиксирани права, въпреки вероятността, че заетите могат да напуснат, преди да използват правото си на отпуск.

3.3.3. Предприятието следва да оцени очакваните разходи по натрупващите се компенсируеми отпуски като допълнителна сума (задължение и разход), която се очаква да бъде изплатена като резултат от неизползваното право на натрупан отпуск към датата на съставяне на годишния финансов отчет.

3.4. Полагащите се суми от разпределение на печалбата се отчитат като разходи (а не като разпределение на печалбата) и като задължение, когато:

а) за предприятието съществува правно или тълкувателно задължение за извършването на

такива плащания като резултат от минали събития;

б) задължението за изплащане може да бъде надеждно оценено.

3.4.1. Предприятието може да направи надеждни изчисления на правното или на тълкувателното задължение по програмата за разпределение на печалбата или изплащането на премии, когато:

а) в програмата се съдържа формула за определяне размера на възнаграждението (части от печалбата или премия);

б) размерът на възнаграждението (части от печалбата или премията) се определя, преди годишният финансов отчет да бъде одобрен за публикуване;

в) в резултат на миналия опит може ясно да се определи размерът на тълкувателното задължение на предприятието.

3.4.2. Когато съгласно програма за разпределение на печалбата заетите получават дял от печалбата само ако останат на работа в предприятието за точно определен срок, задължението за възнаграждение за разпределение на печалбата се изчислява, като се отрази текучеството на персонала през отчетния период.

3.4.3. Когато за предприятието не съществува правно задължение за изплащане на възнаграждение от разпределение на печалбата, но то има практика за изплащането на такива възнаграждения, то следва да ги начисли като задължение и разход, тъй като няма друга алтернатива, освен да ги изплати.

3.4.4. Ако доходът от разпределението на печалбата или изплащането на премии не е изискуем напълно в рамките на 12 месеца от края на периода, в който заетите лица са положили свързания с тях труд, тези плащания се считат за други дългосрочни доходи на персонала.

Доходи при напускане

(прекратяване на трудовото или служебното правоотношение)

4.1. Доходите при напускане, предоставени на персонала, включват:

а) глобална сума, определена законодателно или чрез договорно или друго споразумение;

б) увеличение на пенсиите или на другите доходи след напускане;

в) заплата до края на определен предизвестен период, ако работникът или служителят не полага по-нататъшен труд, който да осигурява икономически изгоди за предприятието.

4.2. Предприятието признава доходите, начислени при напускане, като задължение и разход, когато се е ангажирало:

а) да прекрати трудовото или служебното правоотношение на едно лице или на група лица от персонала преди нормалната дата за пенсиониране;

б) да осигури доходи при напускане като резултат от направено предложение за поощряване на доброволното напускане.

4.2.1. Предприятието се е ангажирало с прекратяване на трудовото или служебното правоотношение тогава, когато разполага с план за прекратяване и не съществува реална възможност за оттегляне от изпълнението на плана.

4.2.2. Планът включва:

а) длъжностите и броя на заетите, чието трудово или служебно правоотношение ще бъде прекратено;

б) доходите за всяка длъжност, които следва да бъдат изплатени при напускане на персонала;

в) датата и периода, за които планът ще бъде приложен.

4.3. Доходите при напускане не осигуряват на предприятието бъдещи икономически изгоди, поради което се признават за разход в момента на възникването им.

4.4. Когато доходите при напускане станат изискуеми за повече от 12 месеца след датата на счетоводния баланс, те трябва да бъдат дисконтирани чрез коефициент.

Компенсации (доходи) под формата на акции или дялове от собствения капитал

5.1. Компенсациите (доходите), предоставени на персонала под формата на акции или дялове от собствения капитал на предприятието, включват:

а) дялове и акции, дялови опции и други финансови инструменти, свързани със собствения капитал, издавани на персонала на по-ниска от справедливата цена, на която тези инструменти биха били издадени на трети лица;

б) плащания в брой, чийто размер зависи от бъдещата пазарна цена на акциите на предприятието.

5.2. Оценяването (измерването) на задълженията за изплащане на доходи под формата на

акции или дялове от собствения капитал на предприятието към 31 декември се извършва:

а) по номиналната стойност на дяловете и акциите, дяловите опции и другите финансови инструменти, свързани със собствения капитал, които се предоставят като компенсации на персонала;

б) по очакваната стойност на плащанията, които зависят от бъдещата пазарна цена на акциите на предприятието.

Други дългосрочни доходи

6.1. Другите дългосрочни доходи на персонала включват:

а) суми за дългосрочни компенсируеми отпуски като допълнителни отпуски за прослужен дългогодишен стаж;

б) юбилейни и други възнаграждения за прослужен дългогодишен стаж;

в) доходи от разпределение на финансов резултат (премии), платими 12 или повече месеци след края на периода, през който заетите са положили съответния стаж;

г) отсрочени обезщетения, платими 12 или повече месеци след края на периода, през който са отработени.

6.2. При измерването (оценяването) на другите дългосрочни доходи следва да се признаят незабавно:

а) статистическите актюерски печалби и загуби, и

б) всички разходи по миналия стаж.

6.3. Сумата, призната като задължение (пасив) по повод на другите дългосрочни доходи на персонала, следва да бъде сбор от:

а) настоящата стойност на задължението за изплащане на определени доходи към датата на счетоводния баланс;

б) минус справедливата стойност на активите по програмата, посредством които задълженията ще бъдат пряко уредени.

Доходи след напускане

(прекратяване на трудовото или служебното правоотношение)

7. Доходите, предоставени на персонала след напускане (прекратяване на трудовото или служебното правоотношение), включват:

а) пенсии;

б) медицинско обслужване;

в) други доходи.

Разграничаване (класифициране) на програмите

8. Предприятията следва да класифицират програмите за доходи, изплатени на персонала след напускане, според икономическата им същност (вноските) като:

8.1. Програми с определени вноски, при които:

а) правното или тълкувателното задължение на предприятието е ограничено до размера, който е уговорен да се внася във фонда;

б) статистическият актюерски риск (доходите ще бъдат по-малко от очакваните) и инвестиционният риск (инвестираните активи няма да бъдат достатъчни за покриване на предвидените доходи) са за сметка на персонала, или

8.2. Програми с определени доходи, при които:

а) предприятието е задължено да осигури уговорените доходи на настоящия и на бившия персонал;

б) статистическият актюерски риск (доходите ще костват повече от очакваното) и инвестиционният риск са за сметка на предприятието.

Програми на множество работодатели

9.1. Програма на множество работодатели за доходи, изплащани на персонала след напускане. Предприятието следва да класифицира програмата на множество работодатели за доходи,

изплащани на персонала след напускане, според условията като програма:

а) с определени вноски, или

б) с определени доходи.

9.2. Когато една програма на множество работодатели е класифицирана като програма с определени доходи, предприятието трябва да отчита своя съразмерен дял от:

а) задължението за изплащане на определени доходи;

б) активите по програмата;

в) разноските, свързани с програмата.

9.3. Когато:

а) предприятието не разполага с достатъчна информация (или няма достъп до такава

информация) за осчетоводяването на програмата с определени доходи като такава, или

б) програмата на множество работодатели излага на статистически и инвестиционни рискове участващите предприятия поради това, че липсва последователна и надеждна база за разпределяне на задължението, активите и разходите между отделните предприятия, участващи в програмата, следва:

(а) да осчетоводи доходите по програмата като програма с определени вноски;

(б) да оповести:

– факта, че програмата е програма с определени доходи;

– причината, поради която не се разполага с достатъчна информация, за да се осчетоводи програмата като програма с определени доходи;

– излишъка или дефицита по програмата, ако той ще се отрази на размера на бъдещите вноски, както и базата за неговото определяне.

Държавни програми за доходи

10. Държавни програми за доходи, изплащани на персонала след напускане. Предприятието следва:

а) да класифицира държавните програми за доходи, изплащани на персонала след напускане, в зависимост от задължението на предприятието по програмата като:

– програми с определени вноски, или

– програми с определени доходи;

б) да осчетоводи задълженията си по държавните програми за доходи, изплащани на персонала след напускане, по начина, посочен за програмите на множество работодатели за осигуряване на доходи на персонала след напускане.

Застрахователни програми

11.1. Застрахователни програми за доходи, изплащани на персонала след напускане. Предприятието следва да класифицира застрахователните програми за доходи, изплащани на

персонала след напускане, в зависимост от задължението на предприятието по програмата като:

а) програми с определени вноски, или

б) програми с определени доходи.

11.2. Когато предприятието плаща застрахователни премии (вноски за финансирането на програма за доходи на персонала след напускане), следва да я третира като:

а) програма с определени доходи, когато има правно или тълкувателно задължение:

– да плаща доходи на персонала директно, когато те станат изискуеми, или

– да плаща допълнителни вноски, ако застрахователят (осигурителят) не изплаща всички бъдещи доходи на персонала, свързани с прослужения стаж;

б) програма с определени вноски, когато застрахователната (осигурителната) полица е на името на участник или участници и предприятието няма правно или тълкувателно задължение да покрива загуби по застрахователния (осигурителния) договор, вноските се третират като разход и като задължение.

11.3. Когато предприятието финансира задължение за изплащане на доходи на персонала след напускане посредством застрахователна (осигурителна) полица и се ангажира с правно или тълкувателно задължение, плащането на вноските не се равнява на споразумение за определени вноски и предприятието признава своето:

а) право по застрахователната (осигурителната) полица като актив (ако полицата се владее от самото предприятие) или като актив по програмата (ако правата по програмата съгласно полицата отговарят на дефиницията за актив по програмата);

б) задължение към персонала.

Определяне на доходите

12.1. При програмите с определени вноски за осигуряване доходи на персонала след напускане вноските се определят според изискванията на програмата.

12.2. При програми с определени доходи за осигуряване доходи на персонала след напускане предприятията следва да приложат следните изисквания при определяне размерите на дохода:

а) да използват статистически актюерски методи за изготвяне на надеждна оценка на размера на доходите, които заетите са заработили в замяна на своя трудов стаж през текущия и предходни периоди;

б) да дисконтират тези доходи, като използват кредитния метод на прогнозираните единици за определяне на настоящата стойност на задължението за изплащане на определени доходи, както и на стойността на текущия стаж;

в) да определят справедливата стойност на всички активи по програмата;

г) да определят общата сума на статистическите актюерски печалби и загуби, както и сумата им, която следва да бъде призната;

д) да определят стойността на миналия трудов стаж, когато програмата се въвежда първоначално или е изменена;

е) да определят печалбата или загубата, която е резултат от съкращаване или уреждане на програмата.

Счетоводно отчитане

13.1. Предприятията отчитат правните или договорните си задължения за доходи на персонала след напускане, както следва:

– При програми с определени вноски за осигуряване на доходи на персонала след напускане, когато лице от персонала е положило труд (има трудов стаж), предприятието следва да признае платимите вноски по програмата:

а) като задължение след приспадане на всички платени вноски; ако размерът на платените вноски превишава размера на дължимите вноски за трудов стаж преди датата на счетоводния баланс, предприятието следва да признае това превишение като актив (авансово изплатен разход) дотолкова, доколкото това авансово плащане ще доведе до намаление на бъдещи плащания или до възстановяване на пари в брой;

б) като разход, включително когато съгласно друг счетоводен стандарт се изисква вноските да се включат в отчетната стойност на даден актив.

– При програми с определени доходи за осигуряване доходи на персонала след напускане, когато лице от персонала е положило труд (има трудов стаж), предприятието следва да признае:

а) начислените вноски като задължение, след приспадане на всички вече платени вноски, и като разход, включително когато съгласно друг счетоводен стандарт се изисква вноските да се включат в стойността на даден актив;

б) активите по програмата – като съучастия или дългосрочни вземания;

в) разходите, свързани с програмата – като текущи разходи.

13.2. Когато вноските по програма с определени вноски за осигуряване доходи на персонала след напускане не са изискуеми в рамките на 12 месеца след края на отчетния период, за който лице от персонала е положило свързания с тях труд, тези вноски се отчитат като дългосрочни задължения.

13.3. Предприятията отчитат тълкувателните си задължения като задължения и като разход за доходи на персонала, възникнали вследствие на неформалните обичаи (практика), когато нямат друга алтернатива, освен да изплатят доходите на персонала.

Представяне на задължението за осигуряване на определени доходи

на персонала във финансовия отчет

14.1. Към датата на финансовия отчет сумата на задължението за осигуряване доходи на персонала се определя от:

а) настоящата стойност на задължението за изплащане на определени доходи към датата на счетоводния баланс;

б) плюс всички статистически актюерски печалби (намалени с всички статистически актюерски загуби), които още не са признати;

в) минус:

– всички разходи за минал стаж, които още не са признати;

– справедливата стойност на активите по програмата, от които задълженията ще бъдат уредени директно.

14.2. Настоящата стойност на задължението за изплащане на определени доходи се определя от брутното задължение преди приспадане на справедливата стойност на всички активи по програмата.

14.3. Когато сумата на задължението за изплащане на определени доходи към датата на счетоводния баланс е отрицателна величина (актив), предприятието следва да го оцени към по-малкото от:

а) сумата, определена съгласно т. 14.1;

б) нетния сбор на:

– всички непризнати статистически актюерски загуби и разходи за минал стаж;

– настоящата стойност на всички икономически изгоди (определена с коефициента за дисконтиране), налични под формата на рефинансиране на програмата, или намаления в бъдещите вноски по програмата.

14.4. При оценяване на задължението за изплащане на определени доходи предприятието следва да признае част от своите статистически актюерски печалби и загуби като приход или разход, ако нетните натрупани непризнати статистически актюерски печалби и загуби в края на предходния отчетен период са превишавали по-голямото от:

а) 10 на сто от настоящата стойност на задължението за изплащане на определени доходи (преди приспадане на активите по програмата);

б) 10 на сто от справедливата стойност на който и да е актив по програмата към тази дата. Тези ограничения (десетпроцентов коридор) следва да бъдат изчислени и приложени поотделно

за всяка програма с определени доходи.

14.5. Частта от статистическите актюерски печалби и загуби, която следва да се признае за всяка програма с определени доходи, е превишението, определено съгласно т. 14.3, разделено на

средноочаквания оставащ стаж на персонала, който участва в програмата.

14.6. Предприятието може да възприеме метод на ускорено признаване на статистическите актюерски печалби и загуби, при положение че същият метод се използва както за печалбите, така и за загубите и се прилага последователно за всички периоди.

14.7. При оценяване на задължението за разходи за минал стаж във връзка с програма с определени доходи предприятието следва да признава стойността на миналия стаж като разход по линейния способ за среден срок.

14.8. Средният срок се установява, като се има предвид стажът на персонала към датата на увеличението на пенсията от датата на въвеждането на програмата.

14.9. Когато задължението за изплащане на определени доходи по програма с определени доходи е установено след въвеждане или промяна в програмата, предприятието следва да признае веднага разхода по минал стаж.

14.10. Промяната в програмата включва разплащанията за стаж на заетите през текущия период, докато доходите, за който период се отнасят, бъдат установени. Така разходите по миналия стаж ще се признават през този период, независимо че се отнасят за стаж на персонала през предходни периоди.

14.11. Разходите по минал стаж се отразяват като изменение в задължението.

14.12. Разходите по минал стаж не включват:

а) ефекта от разликата между фактическото и предварително допуснатото увеличение на заплатите върху задължението да се изплащат доходи за стаж през предходни периоди;

б) отклонения под или над оценката на увеличението на пенсиите, което е по преценка на предприятието, когато има тълкувателно задължение за начисляване на такива увеличения;

в) оценките на повишението на доходите в резултат на статистическите актюерски печалби и загуби, признати във финансовите отчети;

г) ефекта от корекциите в програмата, които намаляват доходите за бъдещ стаж.

14.13. Предприятието създава амортизационен план за разходите по минал стаж, когато те се въвеждат или се променят.

14.14. Когато предприятието намалява някои доходи на персонала, платими съгласно съществуващата програма с определени доходи, и в същото време увеличава други доходи, платими съгласно програмата за същия персонал, предприятието третира изменението като нетна промяна (увеличение или намаление).

14.15. Справедливата стойност на активите по програмата, от които задълженията ще бъдат уредени директно, се определя по пазарна цена.

Когато няма налице пазарна цена, справедливата стойност на активите по програмата се оценява, като очакваните парични потоци се дисконтират с коефициент на дисконтиране.

Коефициентът на дисконтиране отразява риска, свързан с активите по програмата, и падежа или предполагаемата дата на прехвърлянето на тези активи.

14.16. Активите по програмата не включват неплатените вноски, които предприятието дължи на фонда, както и всички други непрехвърляеми финансови инструменти, емитирани от предприятието и оставени във владение на фонда.

14.17. Когато активите по програмата включват застрахователни полици, които отговарят на размера и на предвиждания момент на изплащане на доходи, платими съгласно програмата, правата по тези полици се оценяват на същата сума като сумата на свързаните с тях задължения.

Представяне на разходите за вноски по програмите с определени доходи

в отчета за приходите и разходите

15. Предприятието следва да признае като разход (приход) следните суми, включително когато съгласно друг счетоводен стандарт те се включват в отчетната стойност на определени активи:

а) разходи по текущия стаж;

б) разходи за лихви;

в) очакваната възвръщаемост от всички активи по програмата;

г) статистическите актюерски печалби и загуби в случаите, когато те са признати;

д) разходите по минал стаж, когато се изисква те да бъдат признати;

е) последствията от всякакви съкращения или уреждания.

Оценка на настоящата стойност на задълженията за изплащане на

определени доходи и разходи по текущия стаж

16. За да се определи настоящата стойност на задължението за изплащане на доходи на персонала след напускане, както и на свързания с тях текущ стаж, е необходимо:

а) да се приложи статистически актюерски метод за оценка;

б) да се присвоят (определят) доходите по периодите на стажа;

в) да се направят статистически актюерски предположения.

Статистически актюерски метод за оценка

17.1. При определяне на настоящата стойност на задължението за изплащане на определени доходи и на свързания с тях текущ стаж и разходите за минал стаж предприятията следва да приложат кредитния метод на прогнозираните единици.

17.2. При кредитния метод на прогнозираните единици (метод на начислените доходи или метод на доходи или години прослужен стаж) всеки период от стажа следва да се разглежда като пораждащ допълнителна единица право на доходи. Всяка единица се измерва поотделно, за да се определи окончателното задължение.

17.3. Предприятието следва да дисконтира целия размер на задължението за изплащане на доходи след напускане, дори ако тази част е изискуема в рамките на 12 месеца.

Определяне на доходите по периодите от стажа

18.1. При определяне на настоящата стойност на задължението за изплащане на определени доходи и свързаните с него разходи по текущ стаж и разходите по минал стаж (където е приложимо) предприятието следва да определи доходите по периоди на стажа по формулата за доходите, предвидена в програмата.

18.2. Предприятието определя доходите по линеен метод, когато стажът на персонала в по-късните години ще доведе до съществено по-високо ниво на доходи, отколкото стажът в по-ранните години.

Методът се прилага:

а) от датата, към която стажът на персонала най-напред води до доходи съгласно програмата;

б) до датата, към която бъдещият стаж на персонала няма да води до съществено по-висок размер на бъдещите му доходи съгласно програмата, различен от по-нататъшното повишаване на заплатите.

18.3. Кредитният метод на прогнозираните единици изисква предприятието да определи доход за текущия период и за предходни периоди, т. е. за периодите, през които възниква задължението за осигуряване на доходи след напускане. Това задължение възниква при полагането на труд от персонала в замяна на доходи след напускане, които предприятието очаква да изплати през бъдещи периоди.

Статистически актюерски предположения

19.1. Статистическите актюерски предположения следва да бъдат:

а) непредубедени (безпристрастни) – означава, че не са прибързани (необмислени) или консервативни;

б) взаимно съвместими – означава, че отразяват икономическите зависимости между факторите инфлация, темп на повишаване на заплатите, възвръщаемост от активите по програмата и коефициент на дисконтиране.

19.2. Статистическите актюерски предположения обхващат:

а) демографски предположения относно бъдещите характеристики на настоящия и бившия персонал, които отговарят на изискванията за получаване на доходи.

Демографските предположения третират въпроси, като:

– смъртност по време на работа (докато персоналът е на служба) и след това;

– темп на текучество на заетите, неработоспособност и преждевременно пенсиониране;

– размер на исковете по програмите за медицинско обслужване;

б) финансови предположения, които следва да бъдат базирани на пазарните очаквания към датата на счетоводния баланс за периода, през който задълженията трябва да бъдат уредени и да третират въпроси, като:

– коефициент на дисконтиране – отразява стойността на парите във времето съобразно момента на изплащане на доходите;

– нивата на бъдещите заплати, доходи и разходи за медицинско обслужване – отразяват предвиждано повишаване, като се имат предвид нивото на инфлация, търсенето и предлагането на пазара на труда и други фактори;

– очакваната възвръщаемост от активите по програмата – отразява промените в справедливата стойност на активите, притежавани през периода, като резултат от фактическите вноски, направени във фонда, и фактическите доходи, изплатени от фонда; при определяне на очакваната и фактическата възвръщаемост на активите по програмата предприятието приспада очакваните разходи за управление,

които не са включени в статистическите актюерски предположения, използвани за оценка на задълженията.

19.3. Коефициентът на дисконтиране и другите финансови предположения се определят в номинално изражение, освен когато оценките в реално изражение (коригирани с инфлацията) са по-надеждни.

Оповестяване

20. Предприятиято следва да оповести:

20.1. По програмата за краткосрочни доходи, предоставени на персонала:

а) сумата, призната като разход за доходи на персонала;

б) неизплатените доходи на персонала към датата на изготвяне на годишния финансов отчет.

20.2. По програмата за доходи, предоставени на персонала при напускане:

а) сумата, призната като разход;

б) непредвидимостта на разходите при напускане във връзка с непредвидимостта на броя на лицата от персонала, които ще напуснат.

20.3. По програмата за компенсации (доходи) под формата на акции или дялове от собствения капитал, предоставени на персонала:

а) естеството и условията на програмата за компенсации (доходи) под формата на акции или дялове от собствения капитал;

б) счетоводната политика за компенсации (доходи) под формата на акции или дялове от собствения капитал;

в) сумите, признати във финансовия отчет за компенсации (доходи) под формата на акции или дялове от собствения капитал;

г) броя и правата на финансовите инструменти, свързани със собствения капитал на предприятието, които са във владение на програмата за компенсации (доходи) под формата на акции или дялове от собствения капитал в началото и в края на периода;

д) броя и правата на финансовите инструменти, свързани със собствения капитал на предприятието, и възнаграждението, получено от програмата за компенсации (доходи) под формата на акции или дялове от собствения капитал или от персонала;

е) упражнените права на дяловите опции, изпълнени по програмата за компенсации – брой, дата на упражняване на правата и цени;

ж) броя на дяловите опции, които са загубили сила (погасени) през периода, притежавани от персонала, съгласно програмата за компенсации (доходи) под формата на акции или дялове от собствения капитал;

з) размера и условията на заемите, предоставени от предприятието или от негово име по програмата за компенсации (доходи) под формата на акции или дялове от собствения капитал.

20.4. По програмата за други дългосрочни доходи, предоставени на персонала – сумата, призната като разход за други дългосрочни доходи.

20.5. По програмата за доходи, предоставени на персонала след напускане:

По програмата с определени вноски – сумата, призната като разход за доходи на персонала; По програмата с определени доходи:

1. Счетоводната политика на предприятието за признаване на статистическите актюерски печалби и загуби.

2. Общо описание на типа на програмата.

3. Компенсиране на активите и задълженията, признати в счетоводния отчет, представящи:

а) настоящата стойност на задълженията за изплащане на определени доходи, които са изцяло нефинансирани;

б) настоящата стойност на задълженията за изплащане на определени доходи (преди приспадане на справедливата стойност на активите по програмата), които са изцяло или отчасти финансирани;

в) справедливата стойност на всички активи по програмата към датата на финансовия отчет;

г) нетните статистически актюерски печалби или загуби, непризнати във финансовия отчет;

д) разходите за минал стаж, все още непризнати във финансовия отчет;

е) всяка сума, непризната като актив.

4. Сумите, включени в справедливата стойност на активите по програмата за:

а) всяка категория от собствените на предприятието финансови инструменти;

б) всяка собственост, използвана от предприятието.

5. Сумите на разходите за:

а) минал стаж;

б) лихви;

в) очаквана възвръщаемост на активите по програмата;

г) статистически актюерски печалби и загуби;

д) ефекта от всяко съкращаване и уреждане на програмата.

6. Фактическата възвръщаемост на активите по програмата.

7. Основните статистически актюерски предположения, използвани към датата на счетоводния

баланс:

а) коефициент на дисконтиране;

б) очаквана норма на възвръщаемост на активите по програмата за периодите, представени в годишния финансов отчет;

в) очаквана норма на повишение на заплатите;

г) темп на растеж на медицинските разходи;

д) всички други съществени статистически актюерски предположения, които са използвани.

20.6. Когато предприятието има повече от една програма за доходи от един вид, оповестяването може да се извърши общо за вида програми от съответния вид.

СЧЕТОВОДЕН СТАНДАРТ 20 – ОТЧИТАНЕ НА ПРАВИТЕЛСТВЕНИ ДАРЕНИЯ И

ОПОВЕСТЯВАНЕ НА ПРАВИТЕЛСТВЕНА ПОМОЩ

В сила от 01.01.2005 г., Обн. ДВ. бр.30 от 7 Април 2005г., изм. ДВ. бр.86 от 26 Октомври 2007г.

Цел

СС 20 определя реда за счетоводно отчитане на правителствените дарения и оповестяване на правителствената помощ.

Обхват

1. Този стандарт се прилага от всички предприятия, които получават правителствени и други дарения и правителствена помощ.

Определения

2. В този стандарт се използват определения със следното значение:

Правителство – всеки държавен орган, институция, служба или други подобни органи на местно, национално или международно равнище.

Правителствена помощ – действие от страна на правителството, чрез което се предоставя икономическа изгода за конкретно предприятие или за група предприятия, отговарящи на определени критерии.

Не се третират като правителствена помощ изгодите, предоставяни чрез въздействие върху общите икономически условия в страната – например развитие на инфраструктурата, защитни мерки срещу нелоялна конкуренция и други подобни.

Правителствено дарение – предоставянето на средства от правителството на дадено предприятие като компенсация за спазване от негова страна в миналото или в бъдеще на определени условия, отнасящи се до текущата дейност на предприятието.

Не се третират като правителствени дарения такива форми на правителствена помощ, които не могат да бъдат оценени (остойностени), както и сделки на предприятията с правителството, които не се различават от обикновените стопански сделки с други контрагенти.

Обвързани с активи дарения – такива дарения, при които главното условие е получаващото ги предприятие да закупи, създаде или придобие по друг начин дълготраен материален или нематериален актив.

Обвързани с приходи дарения – всички други дарения, освен обвързаните с активи, които се преотстъпват изцяло или частично на предприятието.

Опростени данъци – начислени данъчни задължения, които се отписват със съгласието на правителството без условия.

Преотстъпени данъци – начислени данъчни задължения, които се отстъпват със съгласието на правителството при определени условия.

Опростени заеми – тези заеми, при които заемодателят се отказва от правата си върху възстановяването им със или без условия.

Правителствени дарения

3.1. Правителствените дарения се отчитат при наличие на достатъчно сигурност, че предприятието получател ще спазва съпътстващите ги условия и даренията ще бъдат получени.

3.2. Правителствените дарения се отчитат като финансиране, освен ако в закон е определен друг ред на отчитане, което финансиране се признава като приход в текущия период, както следва за:

а) дарения, свързани с амортизируеми активи – пропорционално на начислените за съответния период амортизации на активи, придобити в резултат на дарението;

б) дарения, свързани с неамортизируеми активи – през периодите, през които са отразени разходите за изпълнение на условията по даренията; когато се даряват неамортизируеми дълготрайни активи, дарението (финансирането) се отразява като приход на определена от предприятието база, свързана с условията на дарението (например ако се дарява земя при условия за построяване на сграда върху нея, приходът от дарението се признава пропорционално на начислената амортизация на сградата), срокът, през който се признава приходът, не може да бъде по-дълъг от 20 години;

в) дарения, свързани с преотстъпени данъци – през периодите, през които са отразени разходите за изпълнение на условията по преотстъпването на данъците.

Преотстъпеният корпоративен данък и намалението на корпоративния данък по смисъла на Закона за корпоративното подоходно облагане се отчита като резерв.

3.3. Правителствените дарения, получени под формата на прехвърляне на непарични активи, се оценяват по справедливата им стойност.

3.4. Правителствените дарения, получени от предприятията като компенсация за минали разходи или загуби, се признават за приход през периода на получаването им.

3.5. Правителствените дарения се представят в счетоводния баланс като финансирания, освен в случаите, когато съгласно нормативен акт се отчитат като резерви.

3.6. Признатата като приход част от правителствените дарения се представя в отчета за приходите и разходите на отделен ред.

3.7. Ако правителствено дарение стане възстановимо поради неспазване на условията по него, подлежащите на връщане суми се отчитат като задължения, а непризнатата като приход част от финансирането се отписва. Ако задължението е по-голямо от непризнатата като текущ приход част от финансирането, разликата се отчита като друг разход.

3.8. По реда на този стандарт се отчитат получените в предприятията дарения от трети лица (неправителствени дарения).

Опростени данъци

4.1. Опростените данъци се отразяват като приходи за периода, в който е направено опрощаването, когато те текущо са били отразени като разход за дейността.

4.2. Опростените данъци от печалбата се отчитат в увеличение на неразпределената печалба или в намаление на непокритата загуба.

Опростени заеми

5.1. Опростените заеми без условия се отчитат като текущи приходи.

5.2. Опростените заеми при определени условия се отчитат като финансиране.

Правителствена помощ

6. Когато значението на правителствената помощ е такова, че повлиява в значителна степен на финансовите отчети, на оповестяване подлежат естеството, размерът и продължителността на помощта.

Оповестяване

7. В приложението към годишния финансов отчет се оповестяват:

а) за правителствените дарения и за дарения от трети лица:

– условията, съпровождащи получаването им;

– критериите за признаването им като текущ приход;

– размерът на получените средства;

– неизпълнените условия и непредвидимите събития, попречили на изпълнението на условията (ако има такива);

б) за другите форми на правителствена помощ – формата и видът на помощта.

СЧЕТОВОДЕН СТАНДАРТ 21 – ЕФЕКТИ ОТ ПРОМЕНИТЕ ВЪВ ВАЛУТНИТЕ КУРСОВЕ

В сила от 01.01.2005 г., Обн. ДВ. бр.30 от 7 Април 2005г.

Цел

СС 21 определя реда за отчитането на ефекта от промените във валутните курсове при сделки с чуждестранна валута и превръщането на финансовите отчети за дейността в чужбина в левове с цел включването им в годишния финансов отчет на отчитащото се предприятие.

Обхват

1. Този стандарт се прилага при:

а) осчетоводяването на сделки в чуждестранна валута;

б) превръщането на финансовите отчети за дейността в чужбина в левове, които се включват във финансовите отчети на предприятието чрез консолидация, пропорционална консолидация или по метода на собствения капитал.

Определения

2. В този стандарт се използват определения със следното значение: Отчетна валута – валутата, в която се представя годишният финансов отчет. Чуждестранна валута – всяка друга валута, различна от отчетната валута.

Сделка в чуждестранна валута – всяка сделка, която е деноминирана или изисква разплащане в чуждестранна валута, включително сделки, възникващи, когато предприятието:

а) купува или продава стоки или услуги, чиято цена е изразена в чуждестранна валута;

б) взема или дава в заем средства, когато платимите или дължимите суми са изразени в чуждестранна валута;

в) става страна по договор в чуждестранна валута;

г) по друг начин придобива или се освобождава от активи, поема или урежда задължения, изразени в чуждестранна валута.

Валутен курс – съотношението, в което се обменят в даден момент две валути.

Централен курс – обявеният от Българската народна банка обменен курс за счетоводни цели.

Заключителен курс – централният курс за датата, към която е съставен финансовият отчет.

Курсова разлика (разлика от валутен курс) – разликата, възникнала в резултат на превръщането на един и същ брой единици чуждестранна валута в отчетната валута при различни валутни курсове.

Дейност в чужбина – съставна част от дейността на отчитащото се предприятие, чието функциониране се базира или осъществява в страна, различна от страната на отчитащото се предприятие. За дейност в чужбина, неразделно свързана с дейността на отчитащото се предприятие, се счита тази, при която:

а) отчитащото се предприятие осъществява контрол по отношение на дейността;

б) финансирането се извършва предимно от отчитащото се предприятие;

в) паричните потоци на отчитащото се предприятие се влияят пряко от функционирането на тази дейност.

Предприятие в чужбина – предприятие, което не представлява неразделна част от дейността на отчитащото се предприятие. Предприятието в чужбина се характеризира със следното:

а) дейностите, осъществявани от предприятието в чужбина, се отличават със значителна автономност спрямо дейностите на отчитащото се предприятие;

б) сделките с отчитащото се предприятие не представляват значителен дял от дейността на предприятието в чужбина;

в) дейностите, осъществявани от предприятието в чужбина, се финансират предимно от съответната дейност или от местните заеми, а не от отчитащото се предприятие;

г) продажбите на предприятието в чужбина се отчитат във валута, различна от отчетната

валута;

д) паричните потоци на отчитащото се предприятие са отделени от дейността на предприятието в чужбина;

е) разходите се отчитат и задълженията се погасяват основно в местна валута, а не толкова в отчетна валута.

Нетна инвестиция в предприятие в чужбина – делът на отчитащото се предприятие в нетните активи на предприятие в чужбина.

Парични позиции – парични средства в наличност, както и всички останали активи и пасиви, които предстои да бъдат получени или заплатени в твърдо определени или определяеми парични размери.

Нетни активи – сумата на активите на едно предприятие, намалена с неговите задължения.

Отчитане на сделки в чуждестранна валута

3.1. Сделките в чуждестранна валута, с изключение на тези за покупка и продажба на валута, се вписват в левове при първоначалното счетоводно отразяване, като към сумата в чуждестранна валута се прилага централният курс към датата на сделката.

3.2. Закупената валута се оценява по валутния курс на придобиване.

3.3. Продадената валута се оценява по валутния курс на продажбата.

3.4. В годишния финансов отчет и в междинните финансови отчети паричните и непаричните позиции в чуждестранна валута се отразяват, както следва:

а) паричните позиции в чуждестранна валута се оценяват по заключителен курс, а текущо през годината – по централния курс на Българската народна банка;

б) непаричните позиции, които се отчитат по историческа цена, изразена в чуждестранна валута, се оценяват, като се използва валутният курс към датата на сделката;

в) непаричните позиции, които се отчитат по справедлива стойност, изразена в чуждестранна валута, се оценяват, като се използва валутният курс към датата, към която е определена справедливата стойност.

3.5. Периодичността на текущата оценка на позициите в чуждестранна валута се определя от предприятието. Тя задължително се извършва към датата на всяко съставяне на финансов отчет.

Признаване на курсови разлики

4.1. Курсови разлики се отчитат, когато:

а) настъпи промяна във валутния курс между датата на сделката и датата на разплащането по парични позиции, възникнали по сделка в чуждестранна валута;

б) към датата на финансовия отчет паричните позиции се оценяват по валутен курс, различен от този, по който са били счетоводно отразени.

4.2. Курсовите разлики, възникващи при уреждането на парични позиции или при отчитането на паричните позиции на предприятието при курсове, различни от тези, по които са били заведени първоначално през периода, или са били отчетени в предходни финансови отчети, следва да се отчитат като текущ финансов приход или текущ финансов разход за периода, в който са възникнали, с изключение на:

а) курсовите разлики, възникнали от парични позиции, които представляват част от нетната инвестиция в чуждестранно предприятие;

б) курсовите разлики, възникващи по задължение в чуждестранна валута, което се води счетоводно като хедж на нетна инвестиция в чуждестранно предприятие.

4.3. За сделки, които ще бъдат приключени през последващ отчетен период, курсовата разлика, отчетена през всеки от междинните периоди до периода на приключването, се определя от промяната на валутните курсове през този период.

4.4. Курсовите разлики, произтичащи от парични позиции, които представляват част от нетна инвестиция в чуждестранно предприятие, се отчитат като резерв от преоценка до момента, в който предприятието се освободи от инвестицията, в който момент те следва да се отчетат като текущ финансов приход или текущ финансов разход.

4.5. Курсовите разлики, които възникват по задължение в чуждестранна валута, което се води счетоводно като хедж на нетна инвестиция на предприятието в чуждестранно предприятие, се отчитат като резерв от преоценка до момента на освобождаване от нетната инвестиция, в който момент те следва да се отчетат като текущ финансов приход или текущ финансов разход.

Дейности в чужбина, представляващи съставна част от

дейностите на отчитащото се предприятие

5. Информацията за осъществените дейности и сделки в чужбина се преобразува в левове, като се прилагат изискванията на този стандарт, Закона за счетоводството и останалите счетоводни стандарти, така, както биха се прилагали, ако сделките на дейността в чужбина биха били сделки на отчитащото се предприятие.

Предприятие в чужбина

6.1. Финансовите отчети на предприятие в чужбина се преобразуват в левове с цел включване в годишния финансов отчет на отчитащото се предприятие при спазване на следните процедури:

а) всички парични и непарични активи и пасиви на предприятието в чужбина се преобразуват по заключителния курс;

б) приходните и разходните позиции на предприятие в чужбина се преобразуват по валутните курсове към датите на сделките, освен когато предприятието в чужбина изготвя отчетите си във валутата на свръхинфлационна икономика; в този случай приходните и разходните позиции се преобразуват по заключителния курс към края на месеца;

в) всички получени курсови разлики се отчитат като резерви от преоценки до момента на продажбата на нетната инвестиция.

6.2. Включването на финансовия отчет на чуждестранно предприятие в отчета на отчитащото се предприятие следва нормалните процедури на консолидация.

6.3. При различие в датите за изготвяне на годишния финансов отчет на предприятие в чужбина и на отчитащото се предприятие предприятието в чужбина съставя финансов отчет към датата на съставяне на годишния финансов отчет на отчитащото се предприятие.

6.4. Годишният финансов отчет на предприятие в чужбина, което води отчетност във валутата на икономика в свръхинфлация, преди да бъде преобразуван във валутата на отчитащото се предприятие, се преобразува при условията на свръхинфлация. Когато икономиката излезе от състояние на свръхинфлация, се преустановява изготвянето и представянето на финансов отчет в условия на свръхинфлация. Предприятието използва сумите, изразени в мерната единица, действаща към датата на преустановяването, като историческа цена за превръщане във валутата на отчитащото се предприятие.

Прекласификация на дейност в чужбина

7. При промяна на статута на дейност в чужбина процедурите по преобразуването на годишните финансови отчети към отчетите на отчитащото се предприятие, приложими към новия статут, следва да се прилагат от датата на промяната.

Оповестяване

8. В годишния финансов отчет на предприятието следва да се оповестят:

а) сумата на валутните курсови разлики, включени в печалбата или загубата за периода;

б) сумата на валутните курсови разлики, отчетени като резерв от преоценка;

в) причините за използване на валута, различна от валутата на страната, в която се намира чуждестранното предприятие;

г) наличие на промяна в класификацията на дейност в чужбина – естеството на промяната, причината за промяната, въздействието на промяната върху капитала и нетната печалба или загуба за всеки представен минал период, при положение че промяната би настъпила в началото на най-ранния от представените периоди.

СЧЕТОВОДЕН СТАНДАРТ 22 – ОТЧИТАНЕ НА БИЗНЕСКОМБИНАЦИИ

В сила от 01.01.2005 г., Обн. ДВ. бр.30 от 7 Април 2005г., изм. ДВ. бр.86 от 26 Октомври 2007г.

Цел

СС 22 определя реда за счетоводно третиране на придобиването на едно предприятие от друго, както и обединяването на участия, когато придобиващият не може да бъде идентифициран.

Обхват

1. Този стандарт се отнася за всички бизнескомбинации с изключение на:

а) бизнескомбинациите между предприятия под общ контрол.

В тези случаи предприятията под общ контрол прилагат този стандарт само по отношение на консолидирания си финансов отчет.

Този стандарт се прилага изцяло по отношение на бизнескомбинации между предприятия под общ контрол, изразяващи се в закупуване на нетни активи.

б) бизнескомбинации, свързани с участия в смесени предприятия.

Определения

2. В този стандарт се използват определения със следното значение:

Бизнескомбинация – обединяването на отделни предприятия в една стопанска единица в резултат на обединяването на едно предприятие с друго или придобиването на контрол върху нетните активи и дейности на друго предприятие.

Бизнескомбинацията може да се осъществи по различни начини, които се определят съобразно законовите, данъчните или други изисквания. Например:

а) може да включва закупуването от дадено предприятие на акции/дялове на друго предприятие (например като съучастие) или закупуването от дадено предприятие на нетните активи на друго предприятие (например като покупка на активи и поемане на пасиви);

б) може да се осъществи посредством емитиране на дялов капитал (например като икономическо поглъщане) или чрез прехвърлянето на пари, парични еквиваленти или други активи (например като размяна);

в) може да се осъществи между собствениците на комбиниращите се предприятия или между едно предприятие и собствениците на другото предприятие;

г) може да се осъществи чрез създаването на ново предприятие, което да притежава контрола върху комбиниращите се предприятия (например като холдинг и консорциум);

д) може да се осъществи чрез прехвърляне на нетните активи на едно или повече от комбиниращите се предприятия на друго предприятие (например като апортни вноски);

е) може да се осъществи чрез прекратяване на едно или повече от комбиниращите се предприятия (например като вливане и сливане).

Придобиване – бизнескомбинация, при която едно от предприятията (придобиващото) придобива контрол върху нетните активи и дейности на друго предприятие (придобиваното) в замяна на прехвърлянето на активи и поемането на пасиви или емитиране на акции.

Обединяване на участия – бизнескомбинация, при която не може да се идентифицират участниците в нея като придобиващ и придобиван (придобивани), т.е. комбиниращите се предприятия обединяват контрола си върху нетните активи и дейности, за да постигнат постоянно взаимно споделяне на рисковете и изгодите, свързани с комбинираното предприятие, така че никоя от страните не може да се идентифицира като придобиваща.

Обратно придобиване – когато предприятие придобива акции (дялове) от собствения капитал на друго предприятие с право на глас, но като част от разменната сделка емитира достатъчно акции (дялове) от собствения си капитал с право на глас, чрез които възмездно обезщетява собствениците, които са продали своите акции (дялове) в другото предприятие, така че контролът върху комбиниращите се предприятия в действителност се придобива от обезщетените собственици. В този случай придобиващото предприятие е това, на което са продадени акциите (дяловете) от собствения капитал с право на глас, въпреки че от правна гледна точка предприятието е дъщерно.

Поетапно придобиване – когато предприятие осъществява придобиване на друго предприятие посредством последователни разменни сделки, в резултат на които придобиването се предхожда от участия, прогресиращи от незначителни (малцинствени) през значителни (основни) до контролни (придобиващи).

Контрол – правото да се управлява дейността на предприятие с оглед извличането на икономически изгоди. Той може да бъде:

а) пряк – контрол, осъществяван чрез притежание на повече от половината акции (дялове) с право на глас от собствения капитал на друго предприятие;

б) косвен – контрол върху повече от половината акции/дялове с право на глас на друго предприятие с право на глас, осъществяван съвместно или чрез дъщерни предприятия и/или съгласно договорни, и/или фактически отношения за осъществяване на контрол.

Договорни отношения за осъществяване на контрол спрямо друго предприятие са налице,

когато:

а) съществува договореност за това с други притежатели на акции (дялове) от собствения капитал с право на глас в предприятието;

б) са по силата на устав или договор между притежателите на акции (дялове) в предприятието;

в) са по силата на договореност за назначаване и/или освобождаване на мнозинството от членовете на управителния орган в предприятието;

г) са по силата на договореност за упражняване на мнозинството от правата на глас на заседанията на управителния орган в предприятието.

Фактически отношения за осъществяване на контрол спрямо друго предприятие са налице,

когато:

а) се осъществява бизнескомбинация, при която справедливата стойност на едното предприятие е значително по-висока от тази на другото предприятие;

б) се осъществява бизнескомбинация посредством замяна на обикновени акции (дялове) с право на глас срещу пари – предприятието, предоставило парите, обикновено се явява придобиващо, с изключение на случаите, когато е налице обратно придобиване;

в) в резултат на бизнескомбинация ръководството на едното предприятие може да доминира при подбора на ръководния екип на другото предприятие – доминиращото предприятие се явява придобиващо.

Икономическа изгода – постигане (пряко или косвено) в хода на дейността на придобиваното предприятие на:

а) увеличение на приходите на придобиващото предприятие;

б) намаление на разходите на придобиващото предприятие.

Дата на придобиване – датата, на която в действителност се прехвърля контролът върху придобиваното предприятие на придобиващото предприятие, разглеждана в съответствие със счетоводния принцип „предимство на съдържанието пред формата“.

Нетни активи – сумата, която отразява разликата между активите и пасивите на едно предприятие (собствения капитал), коригирана с непрехвърляемите активи и пасиви.

Непрехвърляеми активи и пасиви са активи и пасиви, които са определени като неподлежащи на прехвърляне на собствеността им от:

а) действащото законодателство (търговско, данъчно и т.н.), например такива могат да бъдат активите и пасивите по отсрочени данъци, отложените приходи, отложените разходи, предоставените преференции от институции (държавни, обществени, частни, международни и др.) и т.н.;

б) договорните отношения на отделните комбиниращи се предприятия, например кредитор не е съгласен вземането му да се прехвърли или самото задължение не позволява да се прехвърля, тъй като е възникнало при определени обстоятелства и за определена цел, или задължението е персонифицирано и не позволява прехвърляне; такива отношения могат да бъдат и за активи, предоставени целево или за които се ползват преференции, които биха се преустановили в резултат на бизнескомбинацията;

в) договорните отношения между комбиниращите се предприятия, например предприятията по взаимно съгласие не участват в бизнескомбинацията с всичките си активи и/или пасиви.

„Предприятие майка“, „Дъщерно предприятие“ и „Малцинствено участие“ за целите на този стандарт са тези по смисъла на СС 27 – Консолидирани финансови отчети и отчитане на инвестициите в дъщерни предприятия.

Придобиване

3.1. Бизнескомбинация, която представлява придобиване, се отчита във финансовите отчети, като се прилага счетоводният метод на покупко-продажбата.

3.2. Придобиване, при което придобитото предприятие запазва юридическата си самостоятелност, т.е. придобиване, при което придобиващото предприятие се явява предприятие майка по отношение на придобитото (дъщерно предприятие), се отчита във финансовите отчети на предприятието майка, както следва:

а) в индивидуалния финансов отчет:

Придобиването се отчита като инвестиция в дъщерно предприятие съгласно СС 27 -Консолидирани финансови отчети и отчитане на инвестициите в дъщерни предприятия. Себестойността на инвестицията се определя на базата на свързаните с придобиването разходи, посочени в настоящия стандарт.

б) в консолидирания финансов отчет:

В консолидирания счетоводен баланс се включват разграничимите активи и пасиви на дъщерното предприятие, като балансовите им стойности се определят въз основа на справедливите им стойности към датата на придобиването. Разликата между първоначалната стойност на придобиването (себестойността на инвестицията в дъщерното предприятие) и дела на предприятието майка в справедливата стойност на нетните активи (разграничимите активи, намалени с разграничимите пасиви) на дъщерното предприятие към датата на придобиването се отчита като положителна или отрицателна репутация по реда на този стандарт.

Малцинственото участие в нетните активи на дъщерното предприятие към датата на консолидирания финансов отчет включва:

– малцинственото участие към датата на придобиване, определено въз основа на дела на малцинственото участие в справедливата стойност на нетните активи на дъщерното предприятие, и

– дела на малцинственото участие в изменението в собствения капитал на дъщерното предприятие, от датата на придобиване до датата на съответния консолидиран финансов отчет.

При изготвяне на консолидирания отчет за приходите и разходите приходите и разходите на дъщерното предприятие след придобиването се преизчисляват, за да се отчетат справедливите стойности на придобитите активи и пасиви към датата на придобиването. Така например разходите за амортизации на амортизируемите активи на дъщерното предприятие се преизчисляват на базата на справедливите стойности на тези активи към датата на придобиването.

3.3. При изготвянето на консолидирания финансов отчет се спазват консолидационните процедури, посочени в СС 27 – Консолидирани финансови отчети и отчитане на инвестиции в дъщерни предприятия.

3.6. Придобиване, при което придобитото предприятие прекратява юридическата си самостоятелност, т.е. придобиване, при което придобитото предприятие става част от придобиващото го предприятие – от датата на придобиването, придобиващото предприятие:

а) включва в отчета си за приходите и разходите резултата от дейността на придобитото предприятие, и

б) отчита в баланса си разграничимите активи и пасиви на придобитото предприятие и съответната репутация, възникнала при придобиването.

Определяне на първоначалната стойност на придобиването

4.1. Придобитите активи и пасиви се признават като такива поотделно към датата на придобиването, когато:

а) е вероятно към или от придобиващия да възникнат някакви бъдещи икономически изгоди; и

б) съществува надеждна оценка за тяхната стойност.

4.2. Първоначалната стойност при придобиването се определя на базата на свързаните с придобиването разходи, които могат да представляват:

а) заплатената от придобиващото предприятие парична сума и/или парични еквиваленти – по тяхната справедлива стойност;

б) справедливата стойност на активите, с които е заплатило придобиващото предприятие, към датата на размяната им;

в) извършените от придобиващото предприятие разходи, които пряко се отнасят до придобиването и които могат да бъдат:

– разходи по регистрацията и емитирането на ценни книжа;

– брутните разходи за възнаграждения, командировки и други на счетоводители, юристи, оценители, посредници, представители, консултанти и други, свързани с осъществяване на придобиването;

– разходите, свързани с издаването на документи за придобиването, като такси, вноски, регистрации, разрешения, одобрения, лицензии и т.н.;

– финансови разходи, свързани с придобиването, като такси, порта, комисиони и т.н. за депозити, гаранции, акредитиви, залози, преводи и други;

– разходите, свързани с набавянето на финансови средства за осъществяване на придобиването, като изброените по-горе, но за получаване и обслужване на заеми (кредити); договорените бъдещи разходи, свързани с обслужването на заемите (кредитите), се определят по настоящата им стойност – към датата на придобиването, като се отчитат вероятните неустойки и отстъпки, които биха могли да възникнат до окончателното уреждане на заемите (кредитите);

– частта от административните разходи, която може пряко да се припише на придобиването.

4.3. Когато придобиването е преди разменната операция (с отложено плащане) или е свързано с повече от една разменна операция (с разсрочено плащане), първоначалната стойност на придобиването представлява сбора от разходите по придобиването, посочени в т. 4.2, и съвкупната стойност на отделните последващи разменни операции. Отделните последващи разменни операции се определят по настоящата им стойност – към датата на придобиването, като се отчитат вероятните неустойки, премии и отстъпки, които биха могли да възникнат до окончателното уреждане на разплащането, а не по номиналната стойност на задължението на придобиващото предприятие.

4.4. При определяне на първоначалната стойност на придобиването ценните книжа, емитирани от придобиващото предприятие, се изчисляват по тяхната справедлива стойност, която е:

а) пазарната им цена към датата на разменната операция – когато ценните книжа са борсово продаваеми, при условие че няма необичайни движения на цените или стесненост на пазара;

б) среднопретеглената пазарна цена, изчислена на базата на разумно дълъг период преди и след обявяването на условията на придобиването – когато ценните книжа са борсово продаваеми, но са налице необичайни движения на цените или стесненост на пазара, поради което пазарната цена на една

конкретна дата не е надежден показател;

в) определена въз основа на пропорционалния дял на ценните книжа в справедливата стойност на придобиващото предприятие или на придобиваното предприятие, като за база се взема по-ясно определимата от двете – когато борсовият пазар на ценни книжа е ненадежден или липсват котировки, или ценните книжа не са борсово продаваеми и може надеждно да се определи справедливата стойност поне на едно от комбиниращите се предприятия;

г) цената, която се заплаща на собствениците на придобиваното предприятие срещу емитирането на ценни книжа – когато не може да се ползва някой от посочените методи за определяне на справедливата стойност на ценните книжа и при условие че при определянето на цената, която се заплаща на собствениците на придобиваното предприятие срещу емитирането на ценни книжа, не са оказали влияние върху цената значими, изменящи размера й фактори, към датата на придобиването (т.е. съществуват условия, поради които платената на собствениците цена не може да се приеме за справедлива);

д) определена въз основа на независими експертни оценки – когато не е налице нито едно от условията за ползване на някой от предходните методи.

Първоначално признаване и отчитане на разграничимите активи и пасиви

5.1. Придобиващото предприятие признава само тези активи и пасиви на придобиваното предприятие, които съществуват към датата на придобиването и формират сумата на нетните активи на придобиваното предприятие и които участват в сделката по придобиването, т.е. само разграничимите:

а) придобиващото предприятие извършва пълна инвентаризация към датата на придобиване, вследствие на която:

– не се признават активите и пасивите, които не подлежат на инвентаризиране или не отговарят на критериите за счетоводно отчитане, въпреки че са отразени в баланса на придобиваното предприятие;

– признават се активите и пасивите, които придобиваното предприятие не е отразило счетоводно, но придобиващото предприятие ги определя като отговарящи на критериите за счетоводно отчитане;

– признават се всички останали активи и пасиви, които са инвентаризирани и счетоводно отразени в придобиваното предприятие;

б) придобиващото предприятие отчита в баланса си признатите разграничими активи и пасиви според възприетия подход за счетоводно отразяване на активи и пасиви, без да се съобразява със счетоводното им отчитане в придобиваното предприятие;

в) при наличие на одобрен от собствениците подробен план, съдържащ разходите по отделни пера и стойностната им оценка към датата на придобиване, придобиващото предприятие може да признае по реда на СС 37 – Провизии, условни задължения и условни активи, следните потенциални задължения:

– за изплащане на компенсации на персонала, подлежащ на освобождаване (прекратяване на трудовите правоотношения), на придобиваното предприятие;

– за затваряне на цели части (структурни звена) от придобиваното предприятие;

– за извеждане от употреба на производствени линии на придобиваното предприятие, и

– за неустойки, свързани с прекратяване на сключени от придобиваното предприятие вече неизгодни или неудобни за изпълнение договори, при условие че преди или към датата на придобиване придобиващото предприятие е известило другата страна, че договорът ще бъде прекратен.

5.2. При определяне на първоначалните стойности на придобитите разграничими активи и пасиви – в зависимост от конкретния им вид се прилагат следните изисквания и оценки:

а) ценни книжа:

– пазарно продаваеми – по текущата им пазарна цена;

– непродаваеми пазарно – по ориентировъчните им стойности, определени на базата на показатели, като съотношение цена/доход на една ценна книга, доходоносност и очакван ръст на доходоносността на съпоставими ценни книжа на предприятия със сходни характеристики, експертни мнения на оценители или специалисти и други;

б) вземания:

– краткосрочните – по номиналната им стойност, при условие че дисконтираният им размер не се различава съществено от номиналната им стойност, в противен случай се прилагат изискванията на последващия текст;

– дългосрочните – по настоящите стойности на сумите, които следва да се съберат, определени при текущите нива на лихвения процент и намалени с провизиите и разходите по събирането им, ако последните са неизбежни;

в) стоково-материални запаси:

– продукция и стоки – по продажни цени, намалени с разходите за реализацията им и с обичайната печалба, която придобиващото предприятие реализира от сходна продукция и стоки, а ако няма такива – с обичайната печалба, която се реализира от производителите на този вид продукция и стоки;

– незавършено производство – по цените на продукцията, намалени с разходите за довършване на незавършеното производство;

– всички останали стоково-материални запаси – по текущите им доставни пазарни цени;

г) недвижими имоти – по пазарната им стойност;

д) дълготрайни материални активи (без недвижимите имоти) – по пазарна стойност, коригирана с изхабяването им; тази стойност може да бъде определяна от оценител, а когато активите са специфични и не се продават свободно на пазара, може да се вземе балансовата им стойност в придобиваното предприятие;

е) нематериални активи – по справедливата им стойност, а когато не се продават свободно на пазара, се оценяват по реда на СС 38 – Нематериални активи, но само до размер, който не би създал или увеличил отрицателната репутация от придобиването;

ж) нетни активи или задължения, свързани с програми с твърди доходи:

– задълженията – по настоящата стойност на задълженията, намалени със справедливите стойности на включените в схемата активи;

– активите – в зависимост от степента, в която е вероятно те да бъдат на разположение на придобиващото предприятие под формата на рефинансиране от програмата или редукция на бъдещите вноски;

з) данъчни активи и пасиви – в зависимост от сумата на данъчните ефекти от придобиването върху придобиващото предприятие, след като се отчете данъчното последствие от отчитането на разграничимите активи и пасиви по справедлива стойност; отчитането на данъчните активи и пасиви се извършва по реда на СС 12 – Данъци от печалбата;

и) задължения:

– краткосрочните – по номиналната им стойност, при условие че дисконтираният им размер не се различава съществено от номиналната им стойност; в противен случай се прилагат изискванията за дългосрочните задължения;

– дългосрочните – по настоящите стойности на сумите, необходими за посрещането им, определени при текущите нива на лихвения процент;

к) потенциални задължения на придобиваното предприятие – по настоящите стойности на сумите, необходими за посрещането им, определени при текущите нива на лихвения процент.

Положителна репутация

6.1. Всяко превишение на първоначалната стойност на придобиването над дела на придобиващото предприятие в справедливата стойност на придобитите нетни активи (разграничимите активи, намалени с разграничимите пасиви) към датата на придобиването, се отчита в придобиващото предприятие като положителна репутация.

Положителна репутация не се отчита и съответно се коригират сумите на разграничимите активи и пасиви, когато е получена в резултат на:

а) подценяване на разграничимите активи;

б) надценяване на разграничимите пасиви;

в) пропускане на разграничими активи.

6.2. Положителната репутация се отразява в актива на баланса на придобиващото предприятие като търговска репутация – положителна величина.

6.3. Положителната репутация се амортизира на систематична база по време на полезния й живот. Амортизацията за всеки период се признава за разход на придобиващото предприятие.

6.4. Възприетият от придобиващото предприятие амортизационен метод за положителната репутация трябва да отразява начина, по който се очаква да се консумират бъдещите икономически изгоди. Когато не може обосновано да се определи начинът, по който се очаква да се консумират бъдещите икономически изгоди, се прилага линейният метод.

6.5. Полезният живот на положителната репутация като предвиждане за бъдещето се отнася за ограничен период и не следва да надхвърля 5 години освен в редките случаи, когато има убедителни доказателства, че този период трябва да е по-голям. При определянето на полезния живот на положителната репутация трябва да се имат предвид:

а) характерът и вероятният живот на дейността на придобитото предприятие;

б) стабилността и вероятният живот на отрасъла, в който осъществява дейността си придобитото предприятие;

в) съществуващата публична информация относно характеристиките на положителната репутация в подобни дейности и техният типичен жизнен цикъл;

г) влиянието на моралното остаряване на стоките и/или услугите, промените в търсенето им и други икономически фактори, отнасящи се до дейността на придобитото предприятие;

д) вероятният стаж в придобитото предприятие на ръководния екип и дали придобитото предприятие може да се управлява ефективно от друг ръководен екип;

е) нивото на разходите по поддръжка или на финансирането, необходими за постигането на очакваните икономически изгоди от дейността на придобитото предприятие, и способността и намерението на придобиващото предприятие да постигне това ниво;

ж) очаквани действия на конкуренцията или на потенциалната конкуренция;

з) намеренията за срока на контрол върху дейността на придобитото предприятие и нормативни, договорни или фактически условия, влияещи на този срок.

6.6. Несигурността в предвиждането на полезния живот на положителната репутация не

оправдава определянето на нереалистично кратък срок.

6.7. След първоначалното признаване положителната репутация се отчита по стойност, намалена с начислената амортизация и всякакви натрупани загуби от обезценка.

Отчитане на отрицателната репутация

7.1. Всяко превишение на дела на придобиващото предприятие в справедливата стойност на придобитите нетни активи (разграничимите активи, намалени с разграничимите пасиви) над първоначалната стойност на придобиването към датата на придобиването се отчита в придобиващото предприятие като отрицателна репутация.

7.2. Отрицателната репутация се отразява в актива на баланса на придобиващото предприятие като търговска репутация – отрицателна величина, намалена с начислената амортизация.

7.3. Отрицателната репутация, определена като достатъчно надеждни бъдещи разграничими загуби и разходи, които не представляват разграничими пасиви към датата на придобиването, следва да се отчете като приход в отчета за приходите и разходите в периода, в който се отчитат очакваните загуби и разходи.

Това определяне на отрицателната репутация е възможно само при наличие в придобиващото предприятие на подробен план за придобиването. Когато такъв план липсва или не е приет по надлежния ред, приема се, че отрицателната репутация е определена като неустановени достатъчно надеждно и/или неразграничими бъдещи загуби и разходи.

7.4. Когато изцяло или част от загубите не са реализирани в периода, предвиден в подробния план на придобиването, отрицателната репутация се признава веднага като приход в придобиващото предприятие.

7.5. Когато отрицателната репутация не може да бъде определена като разграничими очаквани бъдещи загуби и разходи, установени надеждно към датата на придобиване, тя се отчита като приход в отчета за приходите и разходите, както следва:

а) сумата, надхвърляща справедливите стойности на разграничимите непарични активи, се признава веднага за приход в придобиващото предприятие;

б) сумата, която не надхвърля справедливите стойности на разграничимите непарични активи, се признава систематично за приход в придобиващото предприятие по линейния способ за срок, определен въз основа на оставащия осреднен полезен срок на годност на разграничимите придобити амортизируеми активи; когато липсват разграничими придобити амортизируеми активи, срокът се определя от придобиващото предприятие в рамките на 5 – 10 години, с изключение на случаите, когато срокът на контрол върху дейността на придобитото предприятие (независимо от причините) е по-малък от 5 години.

Поетапно придобиване на инвестиция

8.1. При поетапното придобиване на инвестиция първоначалната стойност на придобиването се определя, като всяка разменна сделка, довела до придобиването, се третира отделно с цел определяне на справедливите стойности на разграничимите активи и пасиви и съответният размер на репутацията, възникнала в резултат на всяка от разменните сделки, т.е. репутацията при поетапното придобиване, се получава като сбор от репутациите, които биха се получили, ако всяка отделна разменна сделка се третира като придобиване.

8.2. Поетапното придобиване се отчита по реда на този стандарт, с изключение на:

а) изчисляването на първоначалната стойност на репутацията, което се извършва по реда на тази точка, и

б) разликата между първоначалната стойност на придобиването и стойността на нетните активи, получена от справедливите стойности на придобитите разграничими активи и пасиви, и първоначалната стойност на репутацията, изчислена по реда на тази точка, се третира като преоценка -в увеличение или в намаление на резерва от последващи оценки; тази разлика се получава в резултат на отразяването на разграничимите активи и пасиви по справедливи стойности към датата на последната разменна сделка, довела до придобиването и преизчисленията на справедливите стойности към датите на предходните разменни сделки, които преизчисления са намерили отражение в размера на репутацията.

8.3. Коригиране на първоначалната стойност на придобиването е възможно в изброените по-долу случаи, като:

а) размерът на корекцията се отразява на приход или разход за придобиващото предприятие, когато е установен след първото годишно счетоводно приключване на периода, през който е извършено придобиването;

б) размерът на корекцията се отразява за сметка на репутацията, когато е установен до първото годишно счетоводно приключване на периода, през който е извършено придобиването, като се има предвид, че:

– размерът на корекцията, който е вероятен и може да се изчисли по надежден начин, се включва в първоначалната стойност на придобиването по ред, аналогичен на посочения в т. 4.2, като всякаква последваща разлика между реалния размер на корекцията и размера, включен в първоначалната стойност на придобиването, се отчита като приход или разход за придобиващото предприятие;

– размерът на корекцията, който не може да се изчисли по надежден начин, се включва в първоначалната стойност на придобиването по ориентировъчна стойност в зависимост от преценката на придобиващото предприятие, като всякаква разлика, получена впоследствие между ориентировъчната стойност на корекцията и реалния й размер, се отразява за сметка на репутацията;

в) корекции на положителна репутация са допустими в размери, които не водят до увеличаване на преносната й стойност над възстановимата.

8.4. Когато договорът за придобиването предвижда коригиране на покупната цена в зависимост от едно или повече бъдещи събития, размерът на тази корекция трябва да се включи към стойността по придобиването към датата на придобиването, ако корекцията е вероятна и нейният размер може да се определи надеждно. Такива бъдещи събития могат да бъдат запазването или постигането на дадено ниво на приходите в бъдещи периоди или запазването на борсовата цена на ценните книжа, емитирани като част от възмездното обезщетение по покупко-продажбата, и други.

8.5. Когато дадено условно събитие, невключено в първоначалната стойност на придобиването поради ненадежност при определянето на стойностния му размер и отнасящо се до покупната цена, възникне след датата на придобиването и има пряко отражение върху сумата, която придобиващото предприятие трябва да заплати, разходите по придобиването следва да се коригират. Такива случаи са налице, когато в условията на придобиването са предвидени корекции на покупната цена в зависимост от резултатите от дейността на придобитото предприятие – дали надхвърлят или падат под дадено договорено равнище, без обаче да се включват в размера на корекцията, компенсациите, възникнали в резултат на гаранции, тъй като те са отделна сделка от сделката за придобиването.

8.6. Когато придобитите разграничими активи и пасиви не са отговаряли на критериите за счетоводно отчитане в придобиващото предприятие или справедливите им стойности са ориентировъчно определени и впоследствие са се появили допълнителни доказателства за тези разграничими активи и пасиви, въз основа на които те вече отговарят на критериите за счетоводно отчитане, или е необходимо коригиране на ориентировъчно определените им справедливи стойности.

Обединяване на участия

9.1. Обединяването на участия се отчита по счетоводния метод на сливане на дяловете, т.е. статиите във финансовите отчети на обединяващите се предприятия за периода, през който възниква бизнескомбинацията, както и за всички представени във финансовите отчети сравнителни периоди трябва да бъдат включени във финансовите отчети на обединените предприятия така, както ако са били обединени от началото на най-ранния от представените периоди.

9.2. Финансовите отчети на едно предприятие не следва да включват обединяване на участия, в което предприятието е страна, ако датата на обединяването на участията е по-късна от датата на най-скорошния баланс, включен във финансовите отчети.

9.3. Всяка разлика между сумата, вписана като емитираща дялов капитал, заедно с доплащанията (ако има такива) и сумата, вписана за придобития дялов капитал, се отразява като корекция на размера на капитала.

9.4. Корекции в признаването и отчитането на активите, пасивите, капитала, разходите и приходите при обединяване на участия са допустими единствено в случаите, когато:

а) са възникнали в резултат на възприетия подход за счетоводно отчитане в обединяващите се предприятия, при условие че този подход се различава от възприетите в предприятията преди бизнескомбинацията;

б) се елиминират последствията от всички стопански операции между обединяващите се предприятия, без значение дали са настъпили преди или след бизнескомбинацията и имащи отражение в финансовия отчет за периода, в който се осъществява бизнескомбинацията.

9.5. При обединяване на участия не се отчита репутация и разходите (независимо от конкретния им вид), възникнали във връзка с бизнескомбинацията, се признават като текущи разходи за периода.

Оповестяване

10.1. Финансовите отчети на придобиващите предприятия трябва да съдържат следната информация относно осъществените през съответния период бизнескомбинации:

а) наименованията и описание на комбиниращите се предприятия;

б) принципните подходи при отчитане на бизнескомбинацията;

в) датата на влизане в сила на бизнескомбинацията от счетоводна гледна точка;

г) дейности – резултат от бизнескомбинации, от които предприятието е решило да се освободи

10.2. За бизнескомбинации, представляващи придобиване в приложението, се оповестяват:

а) процентът на придобитите акции/дялове с право на глас;

б) първоначалната стойност на придобиването и всякакви последващи промени;

в) описание на покупната цена, която е заплатена или платима в бъдеще, както и корекциите, които биха възникнали при настъпване на определени бъдещи събития;

г) същността и сумата на провизиите за потенциални задължения, освен изискванията за оповестяване, посочени в СС 37 – Провизии, условни задължения и условни активи;

д) счетоводното третиране на репутацията, включително:

– възприетият срок (срокове) за погасяването й;

– причините, когато възприетият срок (срокове) за погасяването й се различава от посочените в този стандарт;

– причини, когато не се погасява по линейния метод;

– статиите в отчета за приходите и разходите, където се отразява погасяването й;

– всякакви корекции в размера на репутацията;

– загубите от обезценка и на репутацията;

– промените в преоценъчния резерв – при поетапно придобиване.

10.3. За бизнескомбинациите, представляващи обединяване на участия, се оповестяват:

а) описание и брой на емитираните акции/дялове заедно с процента от тях с право на глас на всяко от обединяващите се предприятия, които са били разменени за осъществяване на бизнескомбинацията;

б) размерът на активите и пасивите, внесени от всяко предприятие;

в) приходите, разходите, печалбите и загубите, които не са елиминирани и съответно са включени във финансовите отчети на обединените предприятия.

10.4. Финансовите отчети на придобиващите предприятия трябва да съдържат следната информация относно осъществените през предходни периоди бизнескомбинации, представляващи придобиване:

а) за движението в размера на провизиите за потенциални задължения освен изискванията за оповестяване, посочени в СС 37 – Провизии, условни задължения и условни активи;

б) за движението в размера на репутацията, възникнало в резултат на:

– промяна в срока на погасяването й;

– промяна в метода на погасяването й;

– промяна в начина на отразяването й в финансовите отчети;

– отчетеното погасяване на репутацията през периода;

– брутната и балансовата стойност на репутацията в началото и в края на периода.

Преходни разпоредби

11.1. Положителната репутация към 31 декември 2007 г., за която е изтекъл срокът от 5 години по т. 6.5, се отписва през 2008 г., като балансовата й стойност се отчита като разход. Когато има убедителни доказателства, че полезният живот на положителната репутация ще е по-дълъг от 5 години, репутацията не се отписва, а балансовата й стойност се амортизира за оставащия срок от полезния й живот.

11.2. За положителната репутация към 31 декември 2007 г., за която не е изтекъл срокът от 5 години по т. 6.5, се определя нов полезен живот, който не може да е по-дълъг от 5 години от възникването й, с изключение на случаите, при които има убедителни доказателства, че полезният живот ще е по-дълъг от 5 години. Балансовата стойност на положителната репутация към 31 декември 2007 г. се амортизира за оставащия срок от полезния й живот.

СЧЕТОВОДЕН СТАНДАРТ 24 – ОПОВЕСТЯВАНЕ НА СВЪРЗАНИ ЛИЦА

В сила от 01.01.2005 г., Обн. ДВ. бр.30 от 7 Април 2005г., изм. ДВ. бр.86 от 26 Октомври 2007г.

Цел

СС 24 определя реда за оповестяване на свързаните лица и на сделките между отчитащото се предприятие и тези лица.

Обхват

1.1. Този стандарт се прилага за следните взаимоотношения между свързаните лица, когато:

а) предприятието:

– контролира пряко друго предприятие;

– контролира чрез едно или повече предприятия друго предприятие;

– е контролирано пряко от друго предприятие;

– е контролирано чрез едно или повече предприятия от друго предприятие;

б) предприятието:

– упражнява пряко значително влияние върху друго предприятие;

– упражнява чрез едно или повече предприятия значително влияние върху друго предприятие;

– е под прякото значително влияние на друго предприятие;

– е под значително влияние чрез едно или повече предприятия;

в) предприятието, в което някои лица от управленския персонал упражняват контрол или значително влияние върху сделките с друго предприятие поради прякото или косвеното притежание на акции или дялове в друго предприятие.

1.2. При разглеждането на взаимоотношенията между свързани лица се дава предимство на същността на взаимоотношението, а не на неговата юридическа форма.

1.3. Не се считат за взаимоотношения между свързани лица взаимоотношенията между предприятието и:

а) кредитори;

б) предприятие, което оказва комунални услуги;

в) държавните органи при осъществяване на правомощията им;

г) клиент, доставчик, посредник, представител, когато характерът на дейността налага цялата или значителна част от нея да се осъществява с тези лица;

д) банки и други финансови институти, когато те са само кредитори.

Определения

2. В този стандарт се използват определения със следното значение:

Свързани лица – лицата са свързани, когато едното е в състояние да контролира другото или да упражнява върху него значително влияние при вземането на решения от финансово-стопански характер. Те могат да бъдат юридически и физически лица, в т. ч. управленски персонал.

Сделки между свързани лица – прехвърляне на активи и/или на пасиви между свързани лица, без да е задължително прилагането на характерната за сделката справедлива цена.

Косвено притежание – възможност за участие в управлението на предприятие, упражнявано чрез дъщерни предприятия и/или чрез съпрузите, роднините по права линия – без ограничения, и по съребрена линия – до четвърта степен включително, и/или чрез други лица по силата на договора.

„Контрол“ за целите на този стандарт е този по смисъла на СС 27 – Консолидирани финансови отчети и отчитане на инвестициите в дъщерни предприятия.

„Значително влияние“ за целите на този стандарт е това по смисъла на СС 28 – Отчитане на инвестициите в асоциирани предприятия.

Определяне на ефекта от взаимоотношенията между свързани лица

3.1. Влиянието на взаимоотношенията между свързаните лица върху резултатите от сделките може да се установи, като се сравнят стойностите на сделките, осъществявани с независими страни, и стойностите на сделките, осъществявани със свързаните лица.

При определяне на цената на сделките между свързани лица се прилагат най-често следните

методи:

а) метод на съпоставимата неконтролирана цена; при този метод цената при сделки между свързани лица се определя в съпоставка с цената на сходни стоки, продадени на сходен икономически пазар на купувач, който не е свързан с купувача; методът се прилага и при определяне на разходите за предоставяне на финансиране;

б) метод на препродажната цена; прилага се при прехвърляне на стоки между свързани лица преди продажбата им на трета независима страна; за да се определи цената, по която стоките се прехвърлят на препродавача, препродажната цена се намалява с известен процент, който се определя от сумата, с която препродавачът би покрил разходите си и би достигнал конкретна печалба; този метод

се прилага при определянето на продажната цена при прехвърлянето на права, услуги и други ресурси;

в) метод „разходи плюс“; при този метод към реалните разходи на доставчика се добавя подходяща надценка, която може да осигури на доставчика подходяща норма на печалба, съпоставима с оборота от подобни продажби.

3.2. Когато се определят разликите между цените, прилагани към свързаните лица, и цените към несвързаните лица, следва да се имат предвид обстоятелството, дали може да се намери купувач/продавач, който да е несвързано лице.

Оповестяване

4.1. Взаимоотношения между свързани лица, при които е налице контрол, се оповестяват задължително независимо от наличието или липсата на сделки между свързаните лица.

4.2. При наличието на сделки между свързаните лица в годишните им финансови отчети се оповестяват:

а) видът на сделката:

– прехвърляне или учредяване на вещни права;

– покупко-продажба на продукция или стоки;

– оказване или получаване на услуги;

– договор за посредничество;

– лизингов договор;

– лицензионен договор;

– финансиране (дарение);

– заем;

– гаранция;

– управленски договор;

б) елементите на сделката:

– обемът на сделката – като стойност или в процент от нетния обем на продажбите;

– сумите или процентите на неуредените разчети по сделката;

– ценовата политика – отклонения от характерната справедлива стойност за дадената сделка.

4.3. В консолидираните финансови отчети се оповестяват сделките със свързаните лица извън икономическата група.

4.4. На оповестяване подлежат и сделките между предприятието и:

– членовете на органите на управление;

– административния персонал.

СЧЕТОВОДЕН СТАНДАРТ 27 – КОНСОЛИДИРАНИ ФИНАНСОВИ ОТЧЕТИ И ОТЧИТАНЕ

НА ИНВЕСТИЦИИТЕ В ДЪЩЕРНИ ПРЕДПРИЯТИЯ

В сила от 01.01.2005 г., Обн. ДВ. бр.30 от 7 Април 2005г., изм. ДВ. бр.86 от 26 Октомври 2007г.

Цел

СС 27 определя реда за съставяне и представяне на консолидираните финансови отчети и отчитането на инвестициите в дъщерни предприятия.

Обхват

1. Този стандарт се прилага от предприятията, които:

а) съставят консолидирани финансови отчети;

б) са направили инвестиции в дъщерни предприятия.

Определения

2. В този стандарт се използват определения със следното значение: Предприятие майка – предприятие с едно или повече дъщерни предприятия.

Дъщерно предприятие – предприятие, което се контролира от друго предприятие (предприятие майка).

За целите на съставяне на консолидирания финансов отчет от предприятието майка за дъщерно предприятие на предприятие майка се счита и всяко предприятие, което е дъщерно на дъщерно предприятие на предприятието майка.

Предприятия от група – предприятието майка и всички негови дъщерни предприятия.

Малцинствено участие – делът от печалбата или загубата и от нетните активи на дъщерно предприятие, отнасящ се до тази част от собствения капитал на дъщерното предприятие, която се притежава от предприятия или лица извън групата.

Контрол – властта, която едно предприятие (контролиращо) има над финансовата и оперативната политика на друго предприятие (контролирано), произтичаща от упражняването на правата по чл. 37, ал. 2 от Закона за счетоводството от контролиращото над контролираното предприятие.

Индивидуален финансов отчет – финансов отчет, който представя имущественото и финансовото състояние, отчетеният финансов резултат, промените в паричните потоци и в собствения капитал на едно предприятие, независимо от това дали то е предприятие от група.

Консолидиран финансов отчет – финансов отчет на предприятия от група, представен като финансов отчет на едно предприятие.

Органи на управление – ръководните, управителните и надзорните органи на предприятието.

Консолидирани финансови отчети

3.1. Консолидираните финансови отчети трябва да представят вярно и честно имущественото и финансовото състояние, отчетения финансов резултат, промените в паричните потоци и в собствения капитал на предприятията от групата.

3.2. Консолидираните финансови отчети се съставят и представят в съответствие със СС 1 -Представяне на финансови отчети, с останалите счетоводни стандарти и при съобразяване със специфичните изисквания на настоящия стандарт.

3.3. Съставните части на консолидирания финансов отчет са:

а) консолидиран счетоводен баланс;

б) консолидиран отчет за приходите и разходите;

в) консолидиран отчет за собствения капитал;

г) консолидиран отчет за паричните потоци;

д) приложение.

3.4. Когато предприятие от група не е включено в консолидацията, при съставяне на консолидирания финансов отчет това предприятие не се счита за предприятие от групата (предприятие майка или дъщерно предприятие).

Предприятия, съставящи консолидирани финансови отчети

4. Консолидирани финансови отчети се съставят от предприятието майка в случаите, посочени в Закона за счетоводството.

Изисквания при съставяне на консолидирани финансови отчети

5.1. Консолидираният финансов отчет се съставя към същата дата, към която е съставен индивидуалният финансов отчет на предприятието майка.

5.2. Когато датата на индивидуалния финансов отчет на дъщерно предприятие е преди датата на консолидирания финансов отчет, в приложението към консолидирания финансов отчет се посочват важните сделки и събития, настъпили между тези две дати, които са оказали влияние върху активите, пасивите, финансовото състояние, печалбите или загубите на предприятията от групата. Когато периодът между двете дати е над 3 месеца, за целите на консолидирането дъщерното предприятие съставя междинен финансов отчет към датата на консолидирания финансов отчет.

5.3. Когато през текущия отчетен период е налице значителна промяна в състава на предприятията от групата спрямо предходния отчетен период, сравнителната информация за предходния отчетен период се коригира така, че да се осигури съпоставимост на информацията в консолидирания финансов отчет за двата отчетни периода.

Консолидационни процедури Консолидиран счетоводен баланс

6.1. Активите, пасивите и собственият капитал на предприятията от групата се включват изцяло в консолидирания счетоводен баланс, като се обединяват ред по ред сходните статии от счетоводните баланси на предприятията от групата.

6.2. При съставянето на консолидирания счетоводен баланс:

а) инвестициите на предприятието майка в дъщерните предприятия и делът на предприятието майка в собствения капитал на тези предприятия се елиминират; елиминирането се извършва въз основа на балансовите им стойности към датата, на която предприятието майка придобива контрол в дъщерното предприятие; разликите от елиминирането се отчитат съгласно СС 22 – Отчитане на бизнескомбинации;

б) акциите или дяловете на дъщерни предприятия, които се притежават от други предприятия от групата, различни от предприятието майка, и делът, който те представляват в собствения капитал на тези дъщерни предприятия, се елиминират;

в) акциите или дяловете на предприятието майка, които се притежават от него или от негово дъщерно предприятие, се посочват в статия „Изкупени собствени акции“;

г) малцинственото участие в нетните активи на дъщерните предприятия се посочва в отделна статия с наименование „Собствен капитал, непринадлежащ на групата“ и се отчита съгласно СС 22 -Отчитане на бизнескомбинации;

д) положителните и отрицателните репутации, възникнали при консолидирането на дъщерните предприятия, се компенсират и представят нетно;

е) вътрешногруповите разчети (вземания и задължения) се елиминират;

ж) балансовата стойност на активите се коригира с печалбите и загубите, възникнали в резултат на сделки между предприятия от групата, когато същите са включени в балансовата стойност на тези активи.

Консолидиран отчет за приходите и разходите

7.1. Приходите и разходите на предприятията от групата се включват изцяло в консолидирания отчет за приходите и разходите, като се обединяват ред по ред сходните статии от отчетите за приходите и разходите на предприятията от групата.

7.2. Малцинственото участие в печалбите и загубите на дъщерните предприятия се посочва в консолидирания отчет за приходите и разходите в отделна статия с наименование „Печалба (загуба), непринадлежаща на групата.“

7.3. В консолидирания отчет за приходите и разходите се елиминират:

а) приходите и разходите, отчетени в резултат на сделки между предприятия от групата;

б) печалбите и загубите, възникнали в резултат на сделки между предприятия от групата, когато същите са включени в балансовата стойност на активите.

Консолидиран отчет за паричните потоци

8.1. Паричните потоци на предприятията от групата се включват изцяло в консолидирания отчет за паричните потоци, като се обединяват ред по ред сходните статии от отчетите за паричните потоци на предприятията от групата.

8.2. Паричните потоци от сделки между предприятия от групата се елиминират.

Консолидиран отчет за собствения капитал

9.1. Консолидираният отчет за собствения капитал се съставя на базата на информацията от консолидирания счетоводен баланс.

9.2. Изменението в собствения капитал, непринадлежащ на предприятията от групата, се посочва в консолидирания отчет за собствения капитал в отделна колона с наименование „Собствен капитал, непринадлежащ на групата“.

Методи за оценка

10.1. Активите, пасивите и собственият капитал, представени в консолидирания финансов отчет, се оценяват по едни и същи методи.

10.2. При съставяне на консолидирания финансов отчет предприятието майка прилага същите методи за оценка на активите, пасивите и собствения капитал, каквито е приложило в индивидуалния си финансов отчет, с изключение на случаите, когато счетоводните стандарти изискват прилагането на различни методи. Когато са приложени различни методи за оценка, този факт се оповестява в приложението.

10.3. Когато методите за оценка, приложени при съставяне на индивидуалните финансови отчети на предприятията от групата, се различават от тези, приложени при съставяне на консолидирания финансов отчет, активите, пасивите и собственият капитал се преизчисляват в съответствие с методите, приложени при съставяне на консолидирания финансов отчет, освен когато резултатите от преизчисляването са несъществени за целите на вярното и честно представяне. Отклонение от това изискване се допуска само в изключителни случаи, като това се оповестява в приложението заедно с причините, поради които не са направени преизчисления.

Отчитане на инвестиции в асоциирани предприятия в консолидираните финансови отчети

11.1. Когато предприятие от групата е инвеститор в асоциирано предприятие, инвестицията в асоциираното предприятие се отчита в консолидирания финансов отчет по метода на собствения капитал съгласно СС 28 – Отчитане на инвестициите в асоциирани предприятия.

11.2. Инвестициите в асоциирани предприятия се посочват в консолидирания счетоводен баланс в отделна статия с наименование „Акции и дялове в асоциирани предприятия“.

11.3. Делът на предприятията от групата в печалбите и загубите на асоциираните предприятия

се посочва в консолидирания отчет за приходите и разходите в отделна статия с наименование „Печалба (загуба) от асоциирани предприятия“.

11.4. Когато асоциирано предприятие прилага различна счетоводна политика от тази, приложена при съставяне на консолидирания финансов отчет във връзка със сходни сделки и събития, за целите на представянето на инвестицията в асоциираното предприятие в консолидирания финансов отчет могат да се направят съответните корекции в счетоводната политика на асоциираното предприятие. Изречение първо се прилага и при изчисляване на разликата, подлежаща на оповестяване в приложението, между себестойността на инвестицията и дела на инвеститора в балансовата стойност на собствения капитал на асоциираното предприятие към датата на придобиване на инвестицията. Ако корекции не са направени, този факт се оповестява в приложението.

11.5. Когато делът в асоциирано предприятие е несъществен за целите на вярното и честно представяне, инвестицията в асоциираното предприятие може да се отчита в консолидирания финансов отчет по себестойностния метод съгласно СС 28 – Отчитане на инвестициите в асоциирани предприятия или като финансов актив съгласно СС 32 – Финансови инструменти. В приложението се оповестяват причините за определяне на дела в асоциираното предприятие като несъществен.

Отчитане на участия в смесени предприятия в консолидираните финансови отчети

12. Когато предприятие от групата е съдружник в съвместно контролирана стопанска единица по смисъла на СС 31 – Отчитане на дялове в смесени предприятия и поне един от останалите съдружници не е предприятие от групата, участието в смесеното предприятие се отчита в консолидирания финансов отчет по:

а) метода на пропорционална консолидация съгласно СС 31 – Отчитане на дялове в смесени предприятия, или

б) метода на собствения капитал съгласно СС 28 – Отчитане на инвестициите в асоциирани предприятия.

Отчитане на инвестициите в дъщерни предприятия в

индивидуалните финансови отчети на предприятието майка

13. В индивидуалния си финансов отчет предприятието майка отчита инвестицията в дъщерно предприятие по себестойностния метод съгласно СС 28 – Отчитане на инвестициите в асоциирани предприятия или като финансов актив съгласно СС – 32 Финансови инструменти.

Оповестяване

14. Освен оповестяванията, изисквани от Закона за счетоводството, от този и останалите счетоводни стандарти, в приложението към консолидирания финансов отчет допълнително се оповестяват:

1. основанията, на които дъщерните предприятия са включени в консолидирания финансов отчет съгласно Закона за счетоводството, освен ако консолидацията е извършена на основание контрол върху повече от половината от правата на глас в друго предприятие и при условие, че делът от притежавания капитал е равен на дела от притежаваните гласове;

2. наименованията и седалищата на предприятията, включени в консолидацията;

3. делът от капитала на дъщерните предприятия, притежаван от предприятието майка и неговите дъщерни предприятия или от лица, които действат от свое име, но за сметка на тези предприятия;

4. методите за оценка на активите, пасивите, собствения капитал, приходите и разходите, приложени в консолидирания финансов отчет;

5. методите за изчисляване на загубите от обезценка;

6. валутният курс, използван за преизчисляване на паричните позиции в чуждестранна валута в отчетната валута на консолидирания финансов отчет;

7. за предприятията, които са асоциирани на предприятия от групата, се посочва следната информация, отделно за всяко асоциирано предприятие:

– наименованието и седалището на предприятието;

– делът от капитала на асоциираното предприятие, притежаван от предприятия от групата или от лица, които действат от свое име, но за сметка на тези предприятия;

8. за участията в смесени предприятия, отчетени в консолидирания финансов отчет по метода на пропорционална консолидация, се посочва следната информация, отделно за всяко смесено предприятие:

а) наименованието и седалището на предприятието;

б) делът от капитала на смесеното предприятие, притежаван от предприятия от групата или от лица, които действат от свое име, но за сметка на тези предприятия;

в) условията, при които е установен съвместният контрол;

9. за предприятията, в които предприятия от групата или лица, действащи от свое име, но за сметка на тези предприятия, притежават 20 на сто или повече от капитала им, се посочва следната информация, отделно за всяко предприятие:

– наименованието и седалището на предприятието;

– притежаваният дял от капитала, собственият капитал и печалбата или загубата на предприятието за последния отчетен период, за който е налице приет годишен финансов отчет.

Информация по тази точка не се оповестява за предприятията, посочени в точки 2, 7 и 8, както и когато предприятието е несъществено за целите на вярното и честно представяне.

10. общата сума на условните задължения на предприятията от групата, доколкото тази информация е необходима за оценка на финансовото състояние на групата като цяло; условните задължения, свързани с пенсии и с предприятия от групата, невключени в консолидацията, се

оповестяват отделно;

11. средносписъчният брой на персонала в предприятията от групата по категории, с отделно оповестяване на средносписъчния брой на персонала в смесените предприятия, които са отчетени в консолидирания финансов отчет по метода на пропорционална консолидация; когато консолидираният отчет за приходите и разходите е представен в едностранна форма, се оповестяват и разходите за персонала, с отделно посочване на:

а) разходите за възнаграждения;

б) разходите за осигуровки, като отделно се оповестяват осигуровките, свързани с пенсии;

12. размерът на възнагражденията, изплатени през отчетния период на административния персонал и членовете на органите на управление на предприятието майка във връзка със функциите им в предприятието майка и дъщерните предприятия, и всички задължения, възникнали или поети по отношение пенсиите на бивши членове на тези органи, като се посочва общата сума за всяка категория;

13. размерът на авансите и кредитите, предоставени от предприятието майка или негово дъщерно предприятие на административния персонал и членовете на органите на управление на предприятието майка, като се посочват лихвеният процент, основните условия и върнатите суми, както и задълженията, поети в полза на тези лица чрез всякакъв вид гаранции, с посочване на общата сума за всяка категория;

14. характерът и стопанската цел на договореностите на предприятията от групата с други лица, които не са представени в консолидирания счетоводен баланс, при условие че рисковете или изгодите от такива договорености са съществени и доколкото оповестяването на тези рискове или изгоди е необходимо за оценяване финансовото състояние на групата като цяло, например: договорености за споделяне на риска и изгодите, произтичащи от факторинг, продажба с уговорка за обратно изкупуване, продажба на консигнация, продажба с предварително плащане на цената и други подобни;

15. общата сума на задълженията в консолидирания счетоводен баланс, които стават дължими и изискуеми след повече от 5 години;

16. общата сума на задълженията в консолидирания счетоводен баланс, за които са предоставени обезпечения от предприятия от групата, с описание на естеството и формата на всяко обезпечение;

17. по отношение на сделките между предприятия от групата и свързани с тях лица, които не са включени в консолидацията, се посочва сумата по сделките, характерът на взаимоотношенията между свързаните лица и друга информация, необходима за оценяване на финансовото състояние на групата като цяло, когато тези сделки са значителни и не са сключени при пазарни условия; за целите на оповестяването по тази точка свързани лица са свързаните лица по смисъла на Международните счетоводни стандарти;

18. разпределението на консолидираните нетни приходи от продажби по видове дейности и по географски пазари, ако дейностите и пазарите съществено се различават помежду си по начина на организиране на продажбите от обичайната дейност в предприятията от групата, взети като цяло;

19. за финансовите инструменти, отчитани по справедлива стойност, се оповестяват:

а) използваните модели и техники за определяне на справедливата стойност на финансовите инструменти;

б) за всяка категория финансови инструменти: аа) справедливата стойност;

бб) разликите от промените в оценките, отчетени в отчета за приходите и разходите; вв) разликите от промените в оценките, отчетени в резерва от преоценка;

в) изменението в резерва от преоценка през отчетния период, както и стойността му в началото и в края на отчетния период;

г) за всеки клас дериватив: аа) размерът и естеството;

бб) значимите условия, които могат да повлияят върху сумата, срочността и сигурността на бъдещите парични потоци;

20. за деривативите, които не се отчитат по справедлива стойност, се оповестява следната информация за всеки клас дериватив:

а) размерът и естеството;

б) справедливата стойност, при условие че тя може да се определи съгласно СС 32 – Финансови инструменти;

21. отделно сумата на положителната и отрицателната репутация, както и промяната в стойността на репутацията спрямо предходния отчетен период.

СЧЕТОВОДЕН СТАНДАРТ 28 – ОТЧИТАНЕ НА ИНВЕСТИЦИИТЕ В АСОЦИИРАНИ ПРЕДПРИЯТИЯ

В сила от 01.01.2005 г., Обн. ДВ. бр.30 от 7 Април 2005г., изм. ДВ. бр.86 от 26 Октомври 2007г.

Цел

СС 28 определя реда за отчитане на инвестициите в асоциирани предприятия.

Обхват

1. Този стандарт се прилага от предприятията, които са направили инвестиции в асоциирани предприятия.

Определения

2. В този стандарт се използват определения със следното значение:

Асоциирано предприятие – предприятие, в което инвеститорът упражнява значително влияние, но което не представлява нито дъщерно предприятие, нито смесено предприятие на инвеститора.

Значително влияние – правото на участие при вземането на решения, свързани с финансовата и оперативната политика на предприятието, в което е инвестирано, но не и контрол или съвместен контрол върху тази политика.

Метод на собствения капитал – метод на отчитане, според който инвестицията първоначално се признава по себестойност (цена на придобиване), а впоследствие се преизчислява в съответствие с промените в дела на инвеститора в нетните активи (собствения капитал) на предприятието, в което е инвестирано. Печалбата или загубата на инвеститора включва дела на инвеститора в печалбата или загубата на предприятието, в което е инвестирано.

Себестойностен метод – метод на отчитане, според който инвестицията се отчита по себестойност (цена на придобиване). Инвеститорът отчита приход от инвестицията единствено до степента, в която той получава суми при разпределение на натрупаните печалби на предприятието (дивиденти), в което е инвестирано, възникнали след датата на придобиване на инвестицията. Разпределенията, надвишаващи тези печалби, представляват възстановяване на инвестицията и се отчитат като намаление на себестойността й.

За целите на този стандарт понятията „Контрол“, „Предприятия от група“, „Дъщерно предприятие“, „Индивидуален финансов отчет“ и „Консолидиран финансов отчет“ са тези по СС 27 -Консолидирани финансови отчети и отчитане на инвестициите в дъщерни предприятия, а „Съвместен контрол“ е този по СС 31 – Отчитане на дялове в смесени предприятия.

Значително влияние

3.1. Когато инвеститорът притежава (пряко или косвено чрез дъщерно предприятие) 20 на сто или повече от правата на глас в предприятието, в което е инвестирано, се приема, че този инвеститор има значително влияние, освен когато съществуват доказателства за противното.

3.2. Упражняването на значително влияние от страна на определен инвеститор би могло да се докаже чрез установяване наличието на едно или повече от следните условия:

а) представителство в управителния съвет или в равностоен орган на управление на предприятието, в което е инвестирано;

б) участие в процеса на вземане на решения;

в) значими сделки между инвеститора и предприятието, в което е инвестирано;

г) взаимен обмен на управленски персонал.

Прилагане на метода на собствения капитал

4.1. Методът на собствения капитал изисква инвестицията първоначално да се признае по себестойност (цена на придобиване), която впоследствие се увеличава или намалява с оглед отразяване дела на инвеститора в печалбите или загубите на предприятието, в което е инвестирано, след датата на придобиване на инвестицията.

4.2. Сумите (дивидентите), получени при разпределение на печалбите на предприятието, в което е инвестирано, намаляват балансовата стойност на инвестицията.

4.3. Балансовата стойност на инвестицията се преизчислява и при промяна на:

а) относителния дял на инвеститора в предприятието, в което е инвестирано, или

б) собствения капитал на предприятието, в което е инвестирано, когато промяната не е отразена в отчета за приходите и разходите на асоциираното предприятие; в този случай делът на инвеститора в изменението на собствения капитал на асоциираното предприятие се отчита директно в собствения капитал.

4.4. Инвестицията в предприятие се отчита по метода на собствения капитал от датата, от която то става асоциирано предприятие. Към тази дата всяка разлика между себестойността на инвестицията (цената на придобиване) и дела на инвеститора в справедливата стойност на нетните активи на асоциираното предприятие се отчита съгласно СС 22 – Отчитане на бизнескомбинации. Свързаната с асоциираното предприятие репутация (положителна или отрицателна) не се представя отделно от инвестицията, а се включва в балансовата й стойност. Репутацията се амортизира/признава систематично през следващите отчетни периоди при определяне дела на инвеститора в печалбите и загубите на асоциираното предприятие съгласно СС 22 – Отчитане на бизнескомбинации.

4.5. Делът на инвеститора в печалбите и загубите на асоциираното предприятие след придобиването на инвестицията се преизчислява, за да се отчетат справедливите стойности на активите и пасивите на асоциираното предприятие към датата на придобиване на инвестицията. Така например печалбите и загубите се преизчисляват, за да се отчетат амортизациите на амортизируемите активи на асоциираното предприятие на базата на справедливите стойности на тези активи към датата на придобиване на инвестицията.

4.6. Печалбите и загубите, които са резултат от сделки по продажби на активи, сключени между инвеститора или негово дъщерно предприятие, включено в консолидацията, и асоциираното предприятие, се признават до степен, съответстваща на дела в собствения капитал на асоциираното предприятие, притежаван от лица, различни от инвеститора и неговите дъщерни предприятия, включени в консолидацията. Делът на инвеститора в печалбите и загубите на асоциираното предприятие, резултат от такива сделки, се елиминира. Посочените корекции се извършват, когато информацията относно сделките е известна или може да бъде установена.

4.7. При прилагането на метода на собствения капитал инвеститорът трябва да използва финансовия отчет на асоциираното предприятие, който е съставен към същата дата, към която е съставен финансовият отчет на инвеститора. Когато датите на финансовите отчети на инвеститора и асоциираното предприятие са различни за нуждите на инвеститора, асоциираното предприятие съставя финансов отчет към датата на финансовия отчет на инвеститора, освен когато съществуват практически трудности за съставянето му. Изискването за последователност налага продължителността на отчетните периоди, както и на каквато и да било разлика между датите на финансовите отчети да остане постоянна през следващите отчетни периоди.

4.8. Когато се използват финансови отчети, изготвени към различни дати, се извършат преизчисления, които отразяват важните сделки и събития, настъпили между датата на финансовия отчет на асоциираното предприятие и датата на финансовия отчет на инвеститора.

4.9. Когато делът на инвеститора в загубите на асоциираното предприятие възлиза на или превишава балансовата стойност на инвестицията, инвеститорът прекратява включването на своя дял в по-нататъшните загуби. След като балансовата стойност на инвестицията е намалена до нула, се отчитат допълнителни загуби и се признава пасив до размера, до който инвеститорът има поети правни или конструктивни задължения или е извършил плащания от името на асоциираното предприятие. Когато асоциираното предприятие отчете отново печалба, инвеститорът възобновява включването на своя дял в тази печалба, едва след като делът му в печалбата се изравни с дела в непризнатите загуби.

4.10. Когато асоциирано предприятие съставя консолидиран финансов отчет, печалбите/загубите и нетните активи, които се вземат под внимание при прилагане на метода на собствения капитал, са тези, отчетени в консолидирания финансов отчет на асоциираното предприятие.

4.11. Прилагането на метода на собствения капитал се прекратява от датата, от която инвеститорът престане да има значително влияние в асоциираното предприятие. В този случай инвестицията се отчита като финансов актив съгласно СС – 32 Финансови инструменти, при условие че асоциираното предприятие не става дъщерно или смесено предприятие на инвеститора. За целите на СС 32 – Финансови инструменти, първоначалната оценка на финансовия актив е балансовата стойност на инвестицията към датата, на която предприятието престава да бъде асоциирано.

Прилагане на себестойностния метод

5.1. Себестойностният метод изисква инвеститорът да отчита инвестицията по себестойност (цена на придобиване), намалена с натрупаните загуби от обезценка.

5.2. Когато инвестицията е придобита чрез прехвърляне на активи, различни от пари, себестойността й се определя въз основа на справедливата стойност на прехвърлените активи към датата на придобиване на инвестицията. Когато инвестицията е придобита в резултат на преобразуване чрез отделяне на еднолично търговско дружество по реда на Търговския закон, себестойността й се определя въз основа на балансовата стойност на прехвърлените нетни активи към датата на придобиване на инвестицията.

5.3. Инвеститорът отчита приход от инвестицията дотолкова, доколкото получава дял при разпределението на натрупаната печалба на предприятието, в което е инвестирано, възникнала след датата на придобиване на инвестицията. Всяко разпределение, превишаващо тази печалба, представлява възстановяване на инвестицията и се отчита като намаление на себестойността й.

Отчитане на инвестициите в асоциирани предприятия във финансовите отчети

6.1. В индивидуалния си финансов отчет инвеститорът отчита инвестицията в асоциирано предприятие по себестойностния метод или като финансов актив съгласно СС 32 – Финансови инструменти.

6.2. Когато предприятие от група е инвеститор в асоциирано предприятие, инвестицията в асоциираното предприятие се отчита в консолидирания финансов отчет по метода на собствения капитал.

Загуби от обезценка

7.1. При съставяне на финансовия отчет инвеститорът проверява дали са налице условия за обезценка на инвестицията и ако такива условия са налице, инвестицията се обезценява съгласно СС 36 – Обезценка на активи.

7.2. Условия за обезценка са налице, когато съществуват обективни доказателства за обезценка, произхождащи от едно или повече събития, които са настъпили след първоначалното признаване на инвестицията и когато тези събития имат негативен ефект върху очакваните бъдещи парични потоци от инвестицията. Следните събития биха могли да бъдат обективни доказателства за обезценка:

а) значително финансово затруднение на предприятието, в което е инвестирано;

б) значителни промени с неблагоприятен ефект, настъпили в технологичната, пазарната, икономическата или правната среда, в която функционира предприятието, в което е инвестирано,

които показват, че балансовата стойност на инвестицията не може да бъде възстановена;

в) значителен или продължителен спад в справедливата стойност на инвестицията спрямо балансовата й стойност.

7.3. За целите на определяне на загубата от обезценка съгласно СС 36 – Обезценка на активи, възстановимата стойност (по-високата от стойността в употреба и нетната продажна цена) на инвестицията се сравнява с балансовата й стойност. При определяне на стойността в употребата на инвестицията инвеститорът оценява:

а) своя дял от сегашната стойност на предполагаемите бъдещи парични потоци, които се очаква да бъдат генерирани като цяло от предприятието, в което е инвестирано, включително паричните потоци от дейността на това предприятие и постъпленията при окончателна продажба на инвестицията, или

б) сегашната стойност на предполагаемите бъдещи парични потоци, които се очаква да възникнат от разпределяне на дивиденти от инвестицията и от окончателната й продажба.

Оповестяване

8. Инвеститорът оповестява в приложението следната информация:

а) методите, използвани при отчитане на инвестициите в асоциирани предприятия;

б) разликата между себестойността на инвестицията в асоциирано предприятие и дела на инвеститора в балансовата стойност на собствения капитал на асоциираното предприятие към датата на придобиване на инвестицията, когато инвестицията се отчита по метода на собствения капитал;

в) своя дял в условните задължения на асоциираното предприятие;

г) условните задължения, възникнали в резултат на това, че инвеститорът е отговорен за всичките или за част от задълженията на асоциираното предприятие.

СЧЕТОВОДЕН СТАНДАРТ 31 – ОТЧИТАНЕ НА ДЯЛОВЕ В СМЕСЕНИ ПРЕДПРИЯТИЯ

В сила от 01.01.2005 г., Обн. ДВ. бр.30 от 7 Април 2005г., изм. ДВ. бр.86 от 26 Октомври 2007г.

Цел

СС 31 определя реда за отчитане на дяловите участия в смесени предприятия и при отчитането на активите, пасивите, приходите и разходите във финансовите отчети на участниците в смесеното предприятие и на инвеститорите независимо от структурите или формите, в които се извършват дейностите на смесеното предприятие.

Обхват

1. Този стандарт се прилага от:

а) смесените предприятия;

б) участниците и инвеститорите в смесените предприятия.

Определения

2. В този стандарт се използват определения със следното значение:

Смесено предприятие – договорно взаимоотношение, по силата на което две или повече страни се заемат със стопанска дейност, която подлежи на съвместен контрол.

Контрол – правото да се управлява финансовата и оперативната политика на дадена стопанска дейност по начин, който осигурява извличане на изгода.

Съвместен контрол – договореното споделяне на контрола върху въпросната стопанска дейност.

Значително влияние – правото на участие при вземането на решения, свързани с финансовата и оперативната политика на дадена стопанска дейност, но не и контрол или съвместен контрол върху тази политика.

Съдружник – страна, която участва в смесено предприятие и споделя съвместния контрол върху смесеното предприятие.

Инвеститор в смесено предприятие – участникът в смесено предприятие, който не участва в съвместния контрол върху него.

Пропорционална консолидация – методът на осчетоводяване и отчитане, при който процентният дял на съдружника във всеки от активите, пасивите, приходите и разходите на съвместно контролираната стопанска единица се комбинира ред по ред със сходните позиции или пък се отчитат като позиции на отделни редове във финансовите отчети на съдружника.

Метод на собствения капитал

Форми на смесени предприятия

3.1. Този стандарт разглежда три основни вида смесени предприятия:

а) съвместно контролирани дейности;

б) съвместно контролирани активи, и

в) съвместно контролирани стопански единици, които се описват чрез и отговарят на определението „смесено предприятие“.

3.2. Общи за всички смесени предприятия се явяват следните черти:

а) двама или повече съдружници са обвързани с договорно взаимоотношение, и

б) договорното взаимоотношение установява съвместен контрол.

Договорно взаимоотношение

4.1. За целите на този стандарт дейност, при която липсва договорно взаимоотношение за установяване на съвместен контрол, не се смята за смесено предприятие.

4.2. Договорното взаимоотношение е в писмен вид и решава следните въпроси:

а) дейността, времетраенето и отчетните задължения на смесеното предприятие;

б) назначаването на управителния съвет или равностоен управляващ орган на смесеното предприятие и полагащите се на всеки съдружник права във връзка с гласуването;

в) дяловите вноски на съдружниците, и

г) разпределянето на продукцията, приходите, разходите и резултатите от дейността на смесеното предприятие между съдружниците.

4.3. С договорното взаимоотношение се установява съвместен контрол върху смесеното предприятие, с което се гарантира, че нито един от съдружниците не може да бъде в състояние да упражнява самостоятелен контрол върху дейността му.

Съвместно контролирани дейности

5.1. Съвместно контролираните дейности се базират на експлоатацията на активи и други ресурси на съдружниците, без да се основават на корпорация, съдружие или друга стопанска единица,

нито пък на финансова структура, която да е отделна от самите съдружници, и всеки съдружник:

а) използва собствено имущество, съоръжения и оборудване, както и собствени материални запаси; поема собствени разходи и пасиви и се финансира сам;

б) получава дял от приходите от продажбите, определен в договорното взаимоотношение.

5.2. Всеки съдружник отчита и отразява в индивидуалните си финансови отчети, а впоследствие – и в консолидираните си финансови отчети:

а) контролираните от него активи и поетите от него задължения;

б) направените от него разходи и собствения си дял в приходите от продажбите на продукцията, стоките и услугите, произвеждани от смесеното предприятие.

5.3. Тъй като активите, пасивите, приходите и разходите са веднъж признати в индивидуалните финансови отчети на съдружника, а впоследствие – и в консолидираните му финансови отчети, при представянето на последните не се налага съдружникът да прави каквито и да е преизчисления или да предприема други консолидационни процедури по отношение на тези позиции.

5.4. Не е задължително да се води отделно счетоводство на смесеното предприятие или изготвянето на отделен финансов отчет за него. Воденето на отделно счетоводство на смесеното предприятие или изготвянето на отделен финансов отчет е за целите на съдружниците, с помощта на който се оценява ефективността на смесеното предприятие.

Съвместно контролирани активи

6.1. Съвместно контролираните активи се базират на съвместен контрол, а често и на съвместна собственост върху един или повече от активите, внесени в смесеното предприятие или придобити специално за целите на смесеното предприятие и посветени на неговите цели.

6.2. Активите се използват за извличане на изгода за съдружниците. Всеки съдружник получава дял от произведеното и понася предварително договорен дял от направените разходи.

6.3. Съществуването на съвместно контролирани активи обикновено не включва основаването на корпорация, съдружие или друга стопанска единица, нито пък на финансова структура, която да е отделна от тези на самите съдружници. Всеки съдружник притежава контрол върху своя дял от бъдещата стопанска изгода чрез дела си в съвместно контролирания актив.

6.4. Всеки съдружник включва във финансовите си отчети:

а) своя дял в съвместно контролираните активи, класифицирани според естеството на активите, а не като инвестиция;

б) своя дял от понесените пасиви при финансиране на собствения му дял;

в) своя дял от пасивите, понесени съвместно с другите съдружници във връзка със смесеното предприятие;

г) какъвто и да е приход от продажбата на този дял от продукцията заедно със своя дял в разходите, направени от смесеното предприятие, както и

д) каквито и да е разходи, свързани със собствения му дял в смесеното предприятие.

Съвместно контролирани стопански единици

7.1. Съвместно контролираната стопанска единица се базира на създадена корпорация, съдружие или друга единица, в която всеки от съдружниците има дял. Такава единица действа по същия начин като всички останали търговски предприятия, но с тази разлика, че договорно взаимоотношение между съдружниците установява съвместен контрол върху дейността на единицата.

7.2. В индивидуалния си финансов отчет съдружникът отчита участието в съвместно контролирана стопанска единица по себестойностния метод съгласно СС 28 – Отчитане на инвестициите в асоциирани предприятия.

7.3. Когато съдружник в съвместно контролирана стопанска единица е предприятие от група и поне един от останалите съдружници не е предприятие от групата, участието в съвместно контролираната стопанска единица се отчита в консолидирания финансов отчет съгласно СС 27 – Консолидирани финансови отчети и отчитане на инвестициите в дъщерни предприятия.

7.4. За целите на съставяне на консолидирания финансов отчет при прилагането на метода на пропорционална консолидация могат да се използват два начина за консолидиране:

а) съдружникът обединява ред по ред своя дял във всеки отделен актив, пасив, приход или разход на съвместно контролираната стопанска единица със сходни позиции от индивидуалния си финансов отчет, или

б) делът на съдружника в активите, пасивите, приходите и разходите на съвместно контролираната стопанска единица се посочва на отделни редове в консолидирания финансов отчет.

7.5. Съдружникът прекратява прилагането на пропорционална консолидация от датата, на която престава да участва в контрола на съвместно контролираната стопанска единица.

7.6. При метода на пропорционална консолидация се прилагат консолидационните процедури съгласно СС 27 – Консолидирани финансови отчети и отчитане на инвестициите в дъщерни предприятия.

7.7. Съдружникът трябва да отчита в индивидуалния си финансов отчет следните дялове в съответствие с СС 32 Финансови инструменти:

а) дял в смесено предприятие, придобит и държан изключително с цел да бъде продаден в близко бъдеще, и

б) дял в смесено предприятие, което действа в условията на строги дългосрочни ограничения, които значително възпрепятстват възможността му да прехвърля средства към съдружника.

7.8. Когато съвместно контролираната стопанска единица се превърне в дъщерно предприятие на съдружника, тъй като той е придобил контрола върху нея, съдружникът започва да отчита своя дял в съответствие с изискванията за отчитане на инвестиции в дъщерно предприятие съгласно СС 27 – Консолидирани финансови отчети и отчитане на инвестициите в дъщерни предприятия.

Сделки между съдружника и съвместно контролираното предприятие

8.1. Когато даден съдружник предостави активи или ги продаде на смесеното предприятие, признаването на каквато и да е част от печалба или загуба в резултатна сделката трябва да отразява същността на сделката. Когато активите остават в смесеното предприятие и при условие че съдружникът е прехвърлил значителните рискове и изгоди от собствеността, съдружникът трябва да признава само онази част от печалбата, която може да се отнесе и към дяловете на другите съдружници. Съдружникът признава изцяло каквато и да е загуба, когато вноската или продажбата сочи наличие на спад в нетната реализируема стойност на текущ актив или загубата от обезценка.

8.2. Когато даден съдружник закупи активи от смесено предприятие, не е необходимо съдружникът да признава своята част от печалбата на смесеното предприятие в резултат на извършената сделка, докато активите не бъдат продадени на независимо трето лице. Съдружникът трябва да признава загуби, произтичащи от такива сделки, по същия начин, по който признава печалбите, но с тази разлика, че загубите трябва да се признават незабавно, в случай че отразяват наличен спад в нетната реализируема стойност на текущ актив или загуба от обезценка.

8.3. За да прецени доколко дадена сделка между съдружник в смесено предприятие и смесеното предприятие съдържа доказателства за обезценка на активи, съдружникът определя възстановителната стойност на актива съгласно СС 36 – Обезценка на активи. За да определи стойността при употреба, бъдещите парични потоци от актива се оценяват съобразно употребата на актива и окончателното му отвеждане от смесеното предприятие.

Отчитане на дялово участие в смесени предприятия във

финансовите отчети на инвеститора

9. Инвеститор в смесено предприятие, който не участва в съвместния контрол, отчита своето дялово участие в смесеното предприятие в своя финансов отчет като финансов инструмент. А когато инвеститорът има значително влияние в смесеното предприятие – като инвестиция в асоциирано предприятие.

Оповестяване

10. В приложението към годишния финансов отчет съдружниците оповестяват:

а) описанието и размера на дяловете в смесеното предприятие;

б) дела от печалбата (загубата), реализиран от участник в смесеното предприятие;

в) непредвидимите събития по отношение на своя дял в смесеното предприятие;

г) дела от възникналите задължения, произтичащи от участието в смесеното предприятие.

СЧЕТОВОДЕН СТАНДАРТ 32 – ФИНАНСОВИ ИНСТРУМЕНТИ

В сила от 01.01.2005 г., Обн. ДВ. бр.30 от 7 Април 2005г., изм. ДВ. бр.86 от 26 Октомври 2007г.

Цел

СС 32 определя принципите за определяне, класифициране, признаване, оценяване, отчитане и оповестяване на информация за финансовите инструменти във финансовите отчети на предприятията.

Обхват

Този стандарт се прилага за всички финансови инструменти с изключение на:

а) дялове в дъщерни, смесени и асоциирани предприятия, които се отчитат по ред, определен в други счетоводни стандарти;

б) права и задължения, произтичащи от лизингови договори, без внедрените в тях производни финансови инструменти, и лизинговите вземания, признати във финансовия отчет на наемодателя, за които този стандарт се прилага;

в) активи и задължения на работодатели, спадащи към осигурителни програми на наети лица, които се отчитат по ред, определен с друг счетоводен стандарт;

г) вземания и пасиви, произтичащи от застрахователни договори, без внедрените в тях производни финансови инструменти, за които този стандарт се прилага;

д) капиталови инструменти, издадени от отчитащото се предприятие, квалифицирани като собствен капитал на отчитащото се предприятие; предприятията – притежатели на тези финансови инструменти, прилагат този стандарт;

е) договори за финансова гаранция (включително акредитиви), които осигуряват извършване на плащане, когато дебиторът не изплати дължимата вноска, които се оценяват и признават по реда на СС 37 – Провизии, условни задължения и условни активи.

Договори за финансова гаранция, осигуряващи плащания в отговор на изменения на заложена в тях променлива (лихвен процент, цена на ценна книга, цена на стока, кредитен рейтинг, валутен курс, ценови индекс, рейтингов индекс и др.), се отразяват съгласно изискванията на този стандарт;

ж) договори за условно вложение при бизнескомбинации;

з) договори, които изискват плащания на основата на физически променливи (климатични, геологични и други подобни);

и) стокови договори, които от самото начало са били сключени и предназначени да отговарят на изискванията за покупко-продажба или ползване – докато продължават да отговарят на тези очаквания от предприятието.

Компенсационните договори, които се сключват за ефективно осъществяване на разплащанията на нетна база, не отговарят на изискванията за покупко-продажба или ползване.

Определения

1. В този стандарт се използват определения със следното значение:

Финансов инструмент – договор, който поражда едновременно както финансов актив в едно предприятие, така и финансов пасив или инструмент на собствения капитал в друго предприятие.

Произтичащите от законови или подзаконови изисквания пасиви или активи, които нямат договорен характер за предприятията (например данъците, таксите, дивидентите за държавата и т. н.), не са финансови пасиви или финансови активи.

Финансов актив – всеки актив, който представлява:

а) парична сума;

б) договорно право за:

– получаване на парични суми или друг финансов актив от друго предприятие;

– размяна на финансов инструмент с друго предприятие при потенциално благоприятни

условия;

в) инструмент на собствения капитал на друго предприятие;

г) компенсаторен инструмент по смисъла на чл. 2 от Закона за сделките с компенсаторни инструменти.

Финансов пасив – всеки пасив, който представлява договорно задължение за:

а) предоставяне на парични суми или финансов актив на друго предприятие, или

б) размяна на финансови инструменти с друго предприятие при потенциално неблагоприятни

условия.

Инструмент на собствения капитал – договор, който осигурява остатъчна стойност в активите на дадено предприятие след приспадане на всички негови пасиви.

Паричен финансов инструмент – финансов инструмент, който ще бъде получен или платен като фиксирана или определима парична сума.

Потенциално благоприятни условия – условия, при които предприятието очаква или възнамерява да реализира печалба при опериране с финансов инструмент.

Потенциално неблагоприятни условия – условия, при които предприятието очаква или предполага, че ще реализира загуба при опериране с финансовия инструмент.

Договор – обвързващо споразумение с ясни икономически последици за две или повече страни и осигурено изпълнение чрез законна сила.

Непроизводен (първичен, основен, базов) финансов инструмент – финансов инструмент, изискващ първоначална нетна инвестиция. Това са вземанията, задълженията и осигуряванията на собствения капитал.

Производен финансов инструмент (дериватив) – финансов инструмент:

а) чиято стойност се мени в отговор на промяната на предварително определена (заложена) променлива, като конкретен лихвен процент, цена на ценна книга, цена на стока, валутен курс, кредитен рейтинг, ценови индекс, рейтингов индекс, кредитен индекс и други подобни;

б) който не изисква почти никаква първоначална нетна инвестиция или почти никаква нетна инвестиция с отношение към други видове договори, които реагират по подобен начин на промените в пазарните условия, и

в) който се заплаща на бъдеща дата.

Производните финансови инструменти не водят до прехвърляне на непроизводните финансови инструменти при възникване на договора, дори и при падежа им не е задължително да се осъществи такова прехвърляне.

Производните финансови инструменти могат да бъдат: фючърсните и форуърдните договори; суапови (лихвени и валутни и т.н.) опции (пут и кол), споразумения и ангажименти, от които могат да произтекат финансови ефекти и други подобни.

Внедрен (комбиниран, сложен, хибриден, съставен, синтетичен) производен финансов инструмент (внедрен дериватив) – производен финансов инструмент, който включва:

а) производен финансов инструмент, и

б) договор.

Финансов риск – риск, присъщ на финансовите инструменти, който се проявява поотделно или съчетано в следните разновидности:

а) риск на паричния поток – риск, произтичащ от колебанията в размера на бъдещите парични потоци, свързани с финансов инструмент;

б) кредитен риск – риск, произтичащ от възможността предприятието да не получи в договорения размер или въобще финансов актив, както и възможността предприятието да получи в пълен размер финансов актив, но на по-късна дата от уговорената;

в) ликвиден риск – риск, произтичащ от възможността предприятието да не погаси в договорения размер или изобщо финансов пасив, както и възможността предприятието да погаси в пълен размер финансов пасив, но на по-късна дата от уговорената;

г) ценови риск – риск, произтичащ от колебанията в цената на финансов инструмент, който в зависимост от вида на финансовия инструмент може да бъде:

– валутен риск – риск, произтичащ от промени във валутен курс;

– лихвен риск – риск, произтичащ от промени в лихвен процент;

– пазарен риск – риск, произтичащ от промени в пазарна цена.

Амортизируема стойност на финансов инструмент – размерът, с който първоначално е бил оценен финансовият инструмент при неговото признаване и коригиран:

а) в посока увеличение – с натрупаната амортизация на всяка разлика между първоначалния размер и размера при падежа;

б) в посока намаление:

– с вноските от погасяване на главницата; натрупаната амортизация на всяка разлика между първоначалния размер и размера на падежа;

– с всякакво отчисление за обезценка или несъбираемост.

Метод на ефективната лихва – метод за изчисляване на амортизацията на финансов актив или пасив чрез използването на ефективния лихвен процент.

Ефективен лихвен процент – размерът, който прави точен дисконт на очакваните бъдещи парични потоци до падежа или до следващата дата на пазарна промяна на цените до сегашната нетна преносна стойност на финансов актив или пасив. Ефективният лихвен процент понякога се определя като уравновесен приход до времето на падежа или до следващата дата на пазарна промяна на цените и представлява вътрешната норма на възвръщаемост на финансовия инструмент за определен отчетен период.

При изчисляването на ефективния лихвен процент се вземат под внимание всички възнаграждения и такси, платени или получени между страните по договора.

Контрол над актив – правото за получаване на бъдещи икономически изгоди, които произтичат от този актив.

Хеджиране за целите на счетоводството – определяне на един или повече хеджиращи инструменти, изменението на чиято справедлива стойност представлява цялостна или частична компенсация за промяната в справедливата стойност или в паричните потоци на хеджираната позиция.

Отписване – изваждане на финансов актив или пасив или част от тях от счетоводния баланс на предприятието.

Неотменим ангажимент – споразумението за обмен на определено количество ресурси на определена цена на определена бъдеща дата.

Хеджирана позиция – актив, пасив, договор или прогнозна бъдеща сделка, която:

а) излага предприятието на риск от изменения в справедливата стойност или от промени в бъдещите парични потоци, и която

б) за целите на отчитане на хеджирането се определя като защитавана позиция. Хеджиращ инструмент – определен производен финансов инструмент (при редки обстоятелства може и непроизводен финансов инструмент), чиято справедлива стойност или парични потоци се очаква да компенсират промените в справедливата стойност или в паричните потоци на определената хеджирана позиция.

За целите на този стандарт непроизводен финансов инструмент може да бъде определен за хеджиращ инструмент при отчитане на хеджиране само ако защитава риск, произтичащ от промени във валутен курс (валутен риск).

Ефективност на хеджиране – степента, до която компенсационните промени в справедливата стойност или паричните потоци, свързани с даден хеджиран финансов риск, се постигат от хеджиращия инструмент.

Секюритизация

Споразумение за обратно изкупуване – споразумение за прехвърляне на финансов актив на друга страна срещу пари в брой или друго обезщетение и съответно задължение за обратно изкупуване на финансовия актив на бъдеща дата на цена, равна на получените пари в брой или на полученото друго обезщетение, плюс лихва.

Разходи по извършване на сделка с финансови инструменти – направените разходи, които могат пряко да бъдат приписани на придобиването или продажбата на финансов инструмент.

Класификация на финансовите активи

2.1. Финансовите активи се класифицират в зависимост от целта на придобиване, а когато са част от портфейл, се класифицират в зависимост от целта, която предприятието си е поставило за постигане с портфейла.

2.2.1. Финансови активи, държани за търгуване – тези, които са придобити от предприятието с цел получаване на печалба, произтичаща от краткосрочни колебания в цените или в дилърски марж.

2.2.2. Финансовите активи се класифицират като държани за търгуване, без значение каква е целта на придобиването им, когато са част от портфейл, за който има свидетелства за неотдавнашна актуална способност за краткосрочно извличане на печалба.

2.2.3. Производните финансови активи винаги се класифицират като държани за търгуване, освен ако са предназначени за ефективни хеджиращи инструменти.

2.3.1. Финансови активи, държани до настъпване на падеж – финансови активи с фиксирано или определяемо плащане и фиксиран падеж, които предприятието има положителното намерение и възможност да запази до настъпване на падежа им.

2.3.2. Когато предприятието притежател има право (производен финансов инструмент) да изиска от предприятието издател да заплати или компенсира финансовия актив преди неговия падеж, финансовият актив се класифицира като държан до настъпване на падеж само ако предприятието -притежател на правото (производния финансов инструмент), има положителното намерение и възможност да не упражни това си право.

2.3.3. Финансови активи се класифицират като държани до настъпване на падеж независимо от това, дали падежът е за междинно или за окончателно плащане.

2.3.4. Финансовите активи, които са възникнали първоначално в предприятието, не се класифицират като държани до настъпване на падеж, при условие че се очаква те да не възстановят в значителна степен пълната си отчетна стойност. Предприятието взема предвид всички платени лихви и капитализирани разходи по извършване на сделката, когато определя дали ще бъде възстановена в значителна степен отчетната стойност на тези финансови активи.

2.3.5. Предприятие няма положително намерение да държи финансовия актив до настъпване на падеж, ако е спазено някое от следните условия:

а) държи го за неопределено време;

б) има готовност да продаде финансовия актив в отговор на: измененията в пазарните стойности на лихвения процент; ликвидни нужди; промени в наличността и прихода от алтернативни инвестиции; промени във финансиращите източници и условия или промени във валутен курс; това не важи за възникнали необичайни ситуации, които не биха могли да бъдат предварително очаквани от страна на предприятието.

2.3.6. Предприятието не класифицира финансови активи като държани до настъпване на падеж, ако по време на текущата финансова година или на двете предходни финансови години е продало, прехвърлило или упражнило пут-опция върху повече от незначително количество инвестиции, държани до настъпване на падеж преди техния падеж, по друг начин освен чрез:

а) продажби, достатъчно близки до падежа, или упражнено право на изискуемост, така че измененията в пазарната стойност на лихвения процент не са оказали значително влияние върху справедливата стойност на финансовия актив;

б) продажби, след като предприятието вече е събрало в значителна степен цялата главница по финансовия актив посредством разпределени по график вноски или предварителни вноски;

в) продажби, породени от изолирано събитие, което е извън контрола на предприятието, е необичайно и не би могло да бъде в разумните очаквания на предприятието.

2.3.7. Предприятието не класифицира финансовите активи като държани до падеж, когато продажбите по т. 2.3.6 се дължат на:

а) значителна обезценка в кредитната благонадеждност на издателя;

б) промяна в данъчното законодателство, която елиминира или намалява в значителна степен освободения от данъци режим на лихвата, която се получава от конкретни финансови активи, държани до настъпване на падеж; това обаче не важи за промени в данъчните ставки, приложими спрямо лихвения доход;

в) значителна бизнескомбинация или значително освобождаване (от рода на продажба на сегмент или дейност), което поражда необходимост от продажба или прехвърляне на финансови активи, държани до настъпване на падеж, за да се поддържа съществуващата рискова позиция на предприятието (напр. кредитния риск); тези случаи, въпреки че са в обсега на контрола на предприятието, не се третират като очаквани, а по-скоро като последствия;

г) промяна в изискванията на нормативната уредба, модифицираща в значителна степен онова, което съставлява допустими за придобиване или допустимо максимално равнище за придобиване на конкретни финансови активи, държани до настъпване на падеж;

д) значително нарастване на изискванията към предприятието или към определена негова дейност на регулиращите и/или контролните органи, което принуждава предприятието частично да се освободи от финансови активи, държани до настъпване на падеж;

е) значително нарастване на рисковата тежест на финансовите активи, държани до настъпване на падеж, използвано с цел регулиране на пасиви с рисков произход.

2.3.8. Предприятие не притежава възможност да задържи финансов актив до настъпване на падежа му, когато:

а) не притежава налични финансови ресурси, за да задържи финансовия актив, докато настъпи падежът му;

б) подлежи на законови и/или други ограничения, които биха провалили намерението му да задържи финансовия актив до настъпване на падежа му.

2.4.1. Кредити и вземания, възникнали първоначално в предприятието – финансови активи, създадени от предприятието посредством директно предоставяне на пари, стоки или услуги на дадени дебитори.

2.4.2. Когато предоставянето на пари, стоки или услуги на дадени дебитори е с намерение получените финансови активи да бъдат продадени незабавно или в близко бъдеще, те се класифицират като финансови активи, държани за търгуване.

2.4.3. Придобиване на дял в пул от кредити или вземания представлява покупка на финансов актив, а не финансов актив, възникнал първоначално в предприятието.

2.4.4. Кредит, придобит чрез бизнескомбинация, се счита за възникнал първоначално в предприятието, при условие че е бил класифициран по подобен начин в придобитото предприятие.

2.5. Обявени за продажба – всички финансови активи, които не могат да се класифицират в предходните групи.

Класификация на финансовите пасиви

3.1. Финансовите пасиви се класифицират съобразно целта при поемането им, а когато са част от портфейл, се класифицират в зависимост от целта, която предприятието си е поставило за постигане с портфейла.

3.2.1. Държани за търгуване – финансови пасиви, поети от предприятието с цел получаване на печалба, произтичаща от краткосрочни колебания в цените или в дилърските маржове.

3.2.2. Финансови пасиви се класифицират като държани за търгуване, без значение каква е целта на поемането им, когато са част от портфейл, за който има свидетелства за неотдавнашна актуална способност за краткосрочно извличане на печалба.

3.2.3. Производните финансови пасиви винаги се класифицират като държани за търгуване, освен ако са определени като хеджиращи инструменти.

3.2.4. Финансови пасиви под формата на задължения за прехвърляне на ценни книжа, заети чрез шортов продавач (предприятие, продаващо ценни книжа, които все още не притежава), се класифицират като държани за търгуване.

3.2.5. Използването на дадени финансови пасиви за финансиране на търговска дейност не ги превръща непременно в държани за търгуване.

3.3.1. Държани до настъпване на падеж – финансови пасиви с фиксирано или определяемо плащане и фиксиран падеж, които предприятието има положителното намерение и възможност да запази до настъпване на падежа им.

3.3.2. Финансови пасиви се класифицират като държани до настъпване на падеж независимо от това, дали падежът е за междинно или за окончателно плащане.

3.3.3. Финансовите пасиви, които са възникнали първоначално в предприятието, не се класифицират като държани до настъпване на падеж.

3.4.1. Възникналите първоначално в предприятието финансови пасиви са създадени от предприятието посредством директно получаване на пари, стоки или услуги от дадени кредитори.

3.4.2. Когато получаването на пари, стоки или услуги от дадени кредитори е с намерение създадените финансови пасиви да бъдат реализирани незабавно или в близко бъдеще, те се класифицират като държани за търгуване.

3.4.3. Кредит, придобит от предприятието под формата на участие в заем от друг кредитор, се счита за възникнал първоначално в предприятието, при условие че е консолидиран на датата, на която кредитът е бил предоставен от другия кредитор.

3.4.4. Придобиване на дял в пул от кредити или на по-рано отпуснат кредит представлява поемане на финансов пасив, а не финансов пасив, възникнал първоначално в предприятието.

3.4.5. Финансов пасив, придобит чрез бизнескомбинация, се счита за възникнал първоначално в предприятието, при условие че е бил класифициран по подобен начин в придобитото предприятие.

3.4.6. Кредит, придобит посредством синдициране, се счита за възникнал първоначално в предприятието, тъй като всеки кредитор участва в предоставянето му.

Първоначално признаване

4.1. Предприятието признава финансовия актив или финансовия пасив в своя счетоводен баланс единствено когато стане страна в договорните условия на инструмента, например:

а) безусловните вземания и плащания се признават като активи или пасиви, когато предприятието стане страна по договора и вследствие на това има право да получава или правно задължение да плаща пари в брой;

б) активите, които ще бъдат придобити, и пасивите, които ще бъдат поети в резултат на условен ангажимент за покупко-продажба на стоки или услуги, според сегашната счетоводна практика не се признават, докато поне една от страните не изпълни условията на договора, така че или да има право да получи даден актив, или да е задължена да изплати даден пасив; например предприятие, което получава фирмена поръчка, не признава актив и съответно предприятието, което подава поръчката, не признава пасив по време на поемане на ангажимента, а отлага признаването, докато поръчаните стоки или услуги бъдат превозени, доставени или извършени;

в) за разлика от буква „б“ при форуърдна сделка – ангажимент за покупко-продажба на определен финансов инструмент или стока на бъдеща дата и на определена цена – се признава като актив или пасив на датата на поемане на ангажимента, а не се изчаква до датата на приключване, на която практически се осъществява сделката; когато предприятието стане страна по договор за форуърд, обективните стойности на правото и задължението често са равни, така че нетната справедлива стойност на форуърда е нула и само нетната справедлива стойност на правото и задължението се признава като актив или пасив; обаче всяка страна е изложена на ценовия риск, който е предмет на договора от тази дата; подобна форуърдна сделка отговаря на принципа за признаване от гледна точка и на купувача, и на продавача по времето, когато предприятията стават страни по договора, макар че на тази дата нетната й стойност може да бъде равна на нула; справедливата стойност на договора може в бъдеще да се превърне в нетен актив или пасив в зависимост от срочната стойност на парите и стойността на основния инструмент или стока – предмет на форуърда;

г) финансовите опции се признават като активи или пасиви, когато притежателят или издателят стане страна по договора;

д) планираните бъдещи сделки, независимо колко са вероятни, не са активи или пасиви на предприятието, тъй като към датата на съставяне на финансовия отчет предприятието не е станало страна по договор, изискващ бъдещо получаване или прехвърляне на активи в резултат на бъдещи сделки.

4.2. Покупката на финансов актив се признава в предприятието в съответствие с възприетата счетоводна политика чрез използване неотклонно за всяка от четирите категории финансови активи на един от следните два метода:

а) дата на търгуване – този метод се прилага за признаването на актив, който ще бъде получен, и задължението да се плати за него на датата на търгуване; начисляването на лихва върху актива и пасива не започва да тече до датата на уреждане.

Финансовият актив се зачислява по стойност, определена на базата на задължението за плащане на датата на търгуване. След тази дата промените в справедливата стойност се отчитат според класификацията на финансовия актив (като финансов резултат или резерв от преоценка);

б) дата на уреждане – при този метод признаването на актива се извършва в деня, в който е прехвърлен в предприятието, до тази дата той не се отчита балансово.

Всяка промяна в справедливата стойност на финансовия актив между датата на търгуване и датата на уреждане се отчита съобразно класифицирането на финансовия актив (като финансов резултат или резерв от преоценка).

4.3. По преценка на ръководството на предприятието условните ангажименти, възникнали в процеса на обичайната му дейност, може да не се признават до момента на реалното им изпълнение -например фирмени поръчки, приети оферти и други подобни, които се прилагат в практиката за дадената дейност. В счетоводната политика на предприятието се конкретизират случаите, при които дадени условни ангажименти се третират като възникнали в процеса на обичайната му дейност.

4.4. Внедреният производен финансов инструмент се разделя от основния договор (за непроизводен финансов инструмент или който не поражда финансов инструмент) и се признава като производен финансов инструмент, ако са спазени всички следни условия:

а) икономическите характеристики и финансовите рискове на внедрения производен финансов инструмент не са тясно свързани с икономическите характеристики и финансовите рискове на основния договор;

б) отделно договорен финансов инструмент със същите условия както при внедрения би отговарял на определението за производен финансов инструмент;

в) основният договор не се оценява по справедлива стойност, а по цена на придобиване/възникване.

Примери за внедрен производен финансов инструмент, който се признава за производен финансов инструмент:

а) инструмент на собствен капитал с пут-опция – този вид опция не е тясно свързана с инструмента на собствения капитал;

б) инструмент на собствен капитал с кол-опция – този вид опция не е тясно свързана с инструмента на собствения капитал; от гледна точка на издателя на кол-опцията тя е инструмент на собствения капитал, когато се изисква уреждането й в акции/дялове, и съответно е извън обхвата на този стандарт;

в) задължение с опция за продължаване на срока (отлагане на падежа) – този вид опция не е тясно свързана с поетото от предприятието задължение; когато обаче е налице случай на коригиране към пазарния лихвен процент по време на продължаването на срока (отлагането на падежа), опцията не се признава като производен финансов инструмент, а се третира като неразделна част от поетото задължение, тъй като с тази опция предприятието не може да компенсира обичайния за всяко задължение финансов риск, а именно допълнително обезщетяване на кредитора, за продължаване срока на изискуемост на задължението;

г) задължение с възможност при погасяване за капиталово индексиране на лихвата и/или главницата; в този случай размерът на лихвата и/или главницата се индексира до справедливата стойност на акциите/дяловете на предприятието, което е поело задължението;

този вид производен финансов инструмент не е тясно свързан с основния договор (за кредит, доставка, застраховка, осигуровка и т.н.), защото финансовите рискове, заложени в основния договор, и внедреният производен финансов инструмент са нееднородни;

д) задължение с възможност при погасяване за стоково индексиране на лихвата и/или главницата; в този случай размерът на лихвата и/или главницата се индексира до цените на стоките/продукцията или услугите на предприятието, което е поело задължението; този вид производен финансов инструмент не е тясно свързан с основния договор (за кредит, доставка, застраховка, осигуровка и т.н.), защото финансовите рискове, заложени в основния договор, и внедреният производен финансов инструмент са нееднородни;

е) задължение с възможност за дялова конверсия; този вид производен финансов инструмент не е тясно свързан с основния договор (за кредит, доставка, застраховка, осигуровка и т.н.);

ж) задължение в ценни книжа, емитирано със значителен дисконт или премия и с кол-опция или пут-опция, върху дълг, емитиран със значителен дисконт или премия – тези видове опции не са тясно свързани с поетото от предприятието задължение; когато обаче ценните книжа са без лихвени купони и подлежат на изкупуване или продаване по принадената им стойност, те не се признават като производен финансов инструмент, а се третират като неразделна част от поетото задължение, тъй като с тези опции предприятието не може да компенсира обичайните за ценните книги финансови рискове – от непредвидени изменения в стойността им;

з) задължения с „кредитен дериватив“, „кредитните деривативи“ не са тясно свързани с поетото от предприятието задължение; при тези задължения едната страна (наричана „бенефициент“) може да прехвърли кредитния риск на актива, който евентуално може да притежава или да не притежава, на друга страна (наричана „поръчител“) – тези случаи позволяват поръчителят да поеме кредитния риск, произтичащ от конкретния актив, без да го купува директно.

Примери за внедрен производен финансов инструмент, който не се признава за производен финансов инструмент:

а) внедрен производен финансов инструмент, който е свързан с лихвен процент или лихвен индекс – този инструмент е тясно свързан с лихвения процент на основния договор; този стандарт не позволява задължение, базирано на плаващ лихвен процент, да се третира като задължение, базирано на фиксиран лихвен процент, с внедрен производен финансов инструмент;

б) внедрен производен финансов инструмент, който е свързан с под или с таван на лихвени проценти – този инструмент е тясно свързан с лихвения процент на основния договор;

в) внедрен производен финансов инструмент, който е свързан с СС 21 – Ефекти от промени във валутните курсове – този инструмент е тясно свързан с платимия размер по основния договор и се отчитат по реда на СС 21 – Ефекти от промени във валутните курсове;

г) внедрен производен финансов инструмент, който представлява опция за предплата, включваща се в базисната цена, която не предизвиква значителна печалба или загуба;

д) внедрен производен финансов инструмент, който представлява опция за предплата за продажба само на лихвата или само на главницата, и произлизащ от първоначално разделяне на правото за получаване на договорени парични потоци от даден финансов инструмент, който не е съдържал внедрен производен финансов инструмент и който не съдържа условия, различаващи се от тези в основния договор;

е) когато основният договор е лизингов и внедреният производен финансов инструмент представлява инфлационен индекс от рода на индекс за лизингови вноски (без процентно съотнесените към лизинга) към индекс на потребителските цени в икономическото обкръжение на лизингополучателя, примерни вноски, базирани на съответни продажби, и примерни вноски, базирани на променливи лихвени проценти.

4.5. Когато този стандарт изисква от предприятието да отдели от основния договор внедрен производен финансов инструмент и да го признае като производен финансов инструмент и предприятието е неспособно да го оцени отделно от основния договор, то целият основен договор се признава и съответно се третира като финансов инструмент, държан за търгуване.

4.6. Обезпечение, отговарящо на определението за финансов инструмент, се признава като финансов инструмент само когато кредиторът има разрешение от дебитора за продажба или обратно залагане на обезпечението без ограничения. Признатите като финансови инструменти обезщетения се отразяват във финансовите отчети на:

а) предприятието дебитор – чрез отделянето им от другите активи, които не са използвани за обезпечение;

б) предприятието кредитор – чрез посочването им като финансов актив (получено обезпечение) и като финансов пасив (задължение за възстановяване на получено обезпечение).

Първоначална оценка на финансовите инструменти

5.1. Финансовите инструменти се оценяват при първоначалното придобиване по цена на придобиване, която включва:

а) справедливата стойност на даденото (при финансов актив) или полученото (при финансов пасив) за него вложение;

б) разходите по извършване на сделка с финансови инструменти, като:

– хонорари, комисиони и други възнаграждения, изплатени на агенти, брокери, консултанти, дилъри и други, пряко ангажирани със сделката лица;

– данъци, такси, разрешения и други, изплатени на борси и на регулационни органи;

– трансферни данъци и мита и други.

5.2. В първоначалната оценка на финансовите инструменти не се включват получените премии и отбиви, финансирания и разпределения на административни и други общи разходи.

Последващо оценявани финансови активи

6.1. След първоначалното признаване предприятието оценява по справедлива стойност, която не се коригира с очакваните разходи по продажбата или друг вид освобождавания на финансовите активи, класифицирани като:

а) финансови активи, държани за търгуване;

б) финансови активи, обявени за продажба.

6.2. След първоначалното признаване предприятието оценява по амортизируема стойност с помощта на метода на ефективната лихва финансовите активи, класифицирани като:

а) инвестиции, държани до настъпване на падеж, и

б) заеми и вземания, предоставени от предприятието и недържани за търгуване, които имат фиксиран падеж.

6.3. Заеми и вземания, предоставени от предприятието, които нямат фиксиран падеж, се отчитат по себестойност.

6.4. Всички финансови активи подлежат на проверка за обезценка.

Последващо отчитане на финансови пасиви

7.1. След първоначалното признаване предприятието оценява по:

а) амортизируема стойност – финансовите пасиви, класифицирани като държани до настъпване на падеж и финансовите пасиви, класифицирани като възникнали първоначално в предприятието, и

б) справедлива стойност – финансовите пасиви, класифицирани като държани за търгуване.

Изисквания при определяне на справедлива стойност на

финансови инструменти при последващото им отчитане

8.1. Справедливата стойност на финансов инструмент може да се изчисли по надежден начин,

когато:

а) непостоянството в обхвата на разумните оценки на справедливата стойност е незначително за даден финансов инструмент, или

б) вероятностите за различните оценки в рамките на обхвата могат да бъдат разумно определени и използвани за пресмятане на справедливата стойност.

8.2. Справедливата стойност на финансов инструмент се изчислява надеждно, когато за даден финансов инструмент има:

а) публикувана ценова котировка на активен пазар, като:

– при държан актив или пасив, който ще бъде емитиран, се взема текущата цена на наддаване;

– при актив, който ще бъде придобит или държан пасив, се взема текущата офертна или продажна цена; когато няма текуща цена на наддаване или офертна цена, цената на най-скорошната сделка може да осигури свидетелство за текущата справедлива стойност, при условие че не е имало значителна промяна в икономическите обстоятелства в периода между датата на сделката и датата, на която предприятието възнамерява или е договорило да придобие финансовия инструмент;

б) оценка на независимо рейтингово предприятие (агенция), въз основа на която паричните потоци могат да бъдат разумно определени;

в) модел за подходящо оценяване, който се захранва с данни, пристигащи от активни пазари.

8.3. Когато пазарът на даден финансов инструмент не е активна борса, може да се наложи коригиране на публикуваните ценови котировки, за да се стигне до надеждно изчисляване на справедливата стойност.

8.4. Когато е налице стесненост на пазара по отношение на даден финансов инструмент, котировките на пазарните цени може да не са показателни за справедливата стойност на финансовия инструмент. Стесненост на пазара е налице при:

а) пазар с нередовна активност;

б) пазар, който не се е установил стабилно или е нововъзникващ;

в) пазар, на който се търгуват малки обеми – тип „гише“.

8.5. Когато няма налична котировка на активен пазар, използването на техники за извършване на оценка може да бъде достатъчно надеждно за определяне на справедливата стойност на финансов инструмент, за да удовлетвори изискванията на този стандарт. Такива техники могат да бъдат:

а) чрез съпоставяне с текуща пазарна стойност на друг подобен финансов инструмент;

б) чрез определяне на дисконтираните парични потоци, които се очакват от финансовия инструмент чрез сконтови проценти, равни на преобладаващия процент на възвръщаемост за финансови инструменти, притежаващи в значителна степен същите условия и характеристики, включително кредитна благонадеждност на дебитора, остатъка от срока за изплащане на главницата или за който е фиксиран договореният лихвен процент и т.н.;

в) чрез използване на модели за опционно ценообразуване;

г) на конструирана база – когато съществува пазарна цена за отделни съставни елементи на финансовия инструмент.

8.6. Когато справедливата стойност не може да се определи надеждно, финансовият инструмент се оценява по цена на придобиване.

Отчитане на разликите от промените в оценката на финансови инструменти

9.1. Разликите от промените в оценките на финансовите инструменти се отчитат в зависимост от начина, по който се осъществява последващото отчитане на финансовите инструменти и възприетата счетоводна политика от предприятието.

9.2. Финансовите инструменти редовно се проверяват за обезценка.

9.3. Разликите от промените в оценките на финансовите инструменти, отчитани по справедлива стойност и класифицирани като:

а) държани за търгуване (включително производните финансови инструменти) се отчитат като текущи финансови приходи или текущи финансови разходи;

б) обявени за продажба се отчитат като:

– текущи финансови приходи или текущи финансови разходи, или

– увеличение или намаление на резерв от преоценка за финансови инструменти, който може да бъде положителна или отрицателна величина;

в) заеми и вземания, предоставени от предприятието и държани за търгуване (включително производните финансови инструменти), се отчитат като текущи финансови приходи или текущи финансови разходи.

9.4. Обезценката на финансовите активи, отчетени по амортизируема стойност, се отчита като финансов разход.

9.5. Когато финансовият актив или пасив бъде продаден или отписан по друг повод, създаденият за него резерв от преоценка се отчита като текущ финансов разход или текущ финансов приход.

Обезценка на финансови инструменти

10.1. Финансовият актив е обезценен, ако балансовата му стойност е по-голяма от очакваната му възстановима стойност.

10.2. В края на всеки отчетен период предприятието определя дали съществува някакво обективно обстоятелство за обезценяване на дадения финансов актив или група финансови активи. Ако съществува такова обстоятелство, предприятието определя възстановимата стойност на финансовите активи и представя намалението или като текущ финансов разход, или като намаление на резерва от преоценка, ако той е положителна величина. Сумата, превишаваща създадения резерв, се отчита като текущ финансов разход. Когато за финансовия актив е създаден резерв от преоценка, който е отрицателна величина, обезценката се отчита като текущ финансов разход и като намаление на този резерв.

Отписване на финансови инструменти

11.1. Предприятието отписва изцяло или частично финансовите си инструменти (включително произтичащите от обезпечения) единствено когато договорените права или задължения по тях бъдат погасени. Погасяване (изцяло или частично) на договорени права или задължения, произтичащи от финансов инструмент, е налице при:

а) реализиране на правата или уреждане на задълженията;

б) отказ от правата или отменяне на задълженията;

в) изтичане на срока за реализиране на правата или за уреждане на задълженията.

11.2. Прехвърлянето само по себе си на финансов инструмент на друго предприятие не означава, че той непременно подлежи на отписване. Отписването на финансов инструмент, който е прехвърлен, зависи от условията на сделката по прехвърлянето – например финансов инструмент може да не се отписва, когато:

а) прехвърлящият има право на обратно придобиване и има намерение и възможност да упражни това свое право с изключение на случаите, когато:

– финансовият инструмент е свободно достъпен на пазара, или

– цената на обратното придобиване е справедливата стойност на финансовия инструмент към датата на обратното придобиване;

б) прехвърлящият е едновременно и упълномощен, и задължен да закупи обратно или да обезщети прехвърления финансов инструмент при условия, които ефективно осигуряват възвръщаемост, сходна на тази, която се очаква от финансовия инструмент, без да бъде прехвърлен; такива случаи са налице при цена на обратно изкупуване, различна от справедливата стойност, чрез:

– форуърден договор за покупко-продажба;

– притежанието на кол-опция и издаването на пут-опция с приблизително еднаква цена;

в) прехвърленият финансов инструмент не е свободно достъпен на пазара и прехвърлящият е запазил в значителна степен всички финансови рискове, които биха възникнали от финансовия инструмент.

11.3. При частично отписване на финансов инструмент предприятието определя съответстващата на отписана част на финансовия инструмент балансова стойност спрямо общата балансова стойност на целия финансов инструмент и отчита като отписана само тази съответстваща част.

11.4. Отписване на финансов инструмент, придружено от възникване на нов финансов инструмент, се отчита като трансформиране на един финансов инструмент в друг.

11.5. Отписването на финансов инструмент се отчита в съответния отчетен период по следния начин:

а) при реализиране на правата или уреждане на задълженията – резултатът от сделката се отразява като текущ финансов приход или текущ финансов разход от сделка с финансови инструменти;

б) при отказ от правата или отменяне на задълженията – балансовата стойност на финансовия инструмент се отразява като текущ финансов разход или текущ финансов приход от отписване на финансови инструменти;

в) при изтичане на срока за реализиране на правата или за уреждане на задълженията -балансовата стойност на финансовия инструмент се отразява като текущ финансов разход или текущ финансов приход от изтекъл срок на финансови инструменти;

г) при отписване поради прехвърляне – резултатът от сделката се отразява като текущ финансов приход или текущ финансов разход от сделка с финансови инструменти;

д) при частично отписване – резултатът от сделката, съответстващ на отписаната част от балансовата стойност, се отразява като текущ финансов приход или текущ финансов разход от сделка с финансови инструменти;

е) при трансформиране на финансов актив в друг:

– от финансов актив, отчитан по амортизируема стойност, във финансов актив, отчитан по справедлива стойност – към момента на прехвърляне финансовият актив се отчита по справедлива стойност, а разликата между тази стойност и амортизируемата стойност се отчита като текущ финансов приход или текущ финансов разход;

– от финансов актив, отчитан по справедлива стойност, към финансов актив, отчитан по амортизируема стойност, справедливата стойност се счита за начална амортизируема към момента на прехвърлянето; когато за финансовия актив има създаден резерв от преоценка, той може да се отчита по един от следните начини:

– амортизира се за останалия живот на инвестицията;

– държи се, докато финансовият актив бъде продаден или освободен по друг начин.

11.6. Когато се отпише финансов инструмент, за който има създаден резерв за преоценка, съответстващият на финансовия инструмент резерв се отразява като текущ финансов приход или текущ финансов разход.

Хеджиране

12. Съществуват три вида взаимоотношения на хеджиране:

а) хеджиране на справедлива стойност – защитаване на степента на риск от изменения в справедливата стойност на признат актив или пасив или на разграничена част от подобен актив или пасив, на която се приписва определен риск и която ще окаже влияние върху отчетената нетна печалба или загуба;

б) хеджиране на паричен поток – защитаване на степента на риск от вариране на паричните потоци, на които:

– се приписва определен риск, свързан с признат актив или пасив (като всички или някои бъдещи лихвени плащания върху дълг с непостоянен рейтинг), или прогнозна сделка (като очаквана покупка или продажба), и

– ще окажат влияние върху отчетената нетна печалба или загуба. Хеджирането на непризнат условен ангажимент се отчита като хеджиране на паричен поток, макар че има риск за справедливата стойност, и

в) хеджиране на нетна инвестиция в предприятие в чужбина.

12.1. Предприятията, извършващи хеджиране, при започване на хеджирането следва да имат официална документация за взаимоотношенията на хеджиране и целта на предприятието при предприемане на управлението на риска (фирмена политика относно хеджирането), която задължително трябва да регламентира следните аспекти:

а) принципи на хеджиране в предприятието;

б) цел на хеджирането и стратегия за управление на финансовите рискове в предприятието;

в) определяне на хеджиращите инструменти и на свързаните с тях хеджирани позиции (единици);

г) определяне на вида и естеството на обезпечаваните финансови рискове;

д) определяне на начина, по който ще се оценява ефективността на хеджиращите инструменти.

12.2. Предприятията трябва да очакват, че хеджирането ще бъде високоефективно при оценяването му на текуща база.

12.3. Предприятията трябва да са определили вероятността за осъществяване на прогнозната сделка, спрямо която се прилага хеджиране на финансовите й рискове като значими.

12.4. Предприятията трябва да имат възможност надеждно да оценят ефективността от хеджирането.

Оценка на ефективността на хеджиране

13. Ефективността на хеджирането се изчислява в процент по една от следните две формули:

а) резултатът от измененията в справедливата стойност (цената) или на паричния поток на хеджиращия инструмент се разделя на противоположния по посока резултат от измененията в справедливата стойност (цената) или паричния поток на хеджираната позиция (единица), без да се взема под внимание знакът (плюс или минус) на полученото число;

б) резултатът от измененията в справедливата стойност (цената) или на паричния поток на хеджираната позиция (единица) се разделя на противоположния по посока резултат от измененията в справедливата стойност (цената) или на паричния поток на хеджиращия инструмент, без да се взема под внимание знакът (плюс или минус) на полученото число.

13.1. Хеджирането се оценява като високоефективно, когато процентът е в рамките на 80 – 125 на сто.

13.2. Финансовите инструменти, които се отчитат по стойност, различна от справедливата, могат да бъдат хеджиращи инструменти само когато защитават хеджираните позиции (единици) от ценови валутни рискове.

Отчитане на хеджиране

14.1. Хеджиране на справедлива стойност:

а) резултатът от измененията в справедливата стойност (цената) на хеджиращите инструменти се отчита като финансов приход или финансов разход;

б) с резултата от измененията в справедливата стойност (цената) на хеджираните позиции (единици) се коригират техните отчетни стойности срещу признаване на финансов приход или на финансов разход.

По посочените начини се отчита резултатът от хеджирането на ценови рискове само когато първоначално хеджирането е оценено като високоефективно и впоследствие оценката на хеджирането е в рамките на посочените в т. 13.1 проценти.

Пример: Предприятие купува ценна книга за 100 единици. В края на текущия отчетен период пазарната цена (справедливата стойност) на ценната книга е 120 единици и предприятието с цел да защити стойността от 120 единици предприема хеджиране на ценовия пазарен риск, придобивайки производен финансов инструмент. В края на следващия отчетен период пазарната цена (справедливата стойност) на ценната книга е 110 единици, но от хеджиращия инструмент предприятието реализира печалба в размер 10 единици.

14.2. Хеджиране на паричен поток:

а) положителният резултат от измененията в паричния поток на хеджиращите инструменти се отчита като резерв от хеджиране и/или като финансови приходи до размера на предходни финансови разходи, произтичащи от същите хеджиращи инструменти;

б) отрицателният резултат от измененията в паричния поток на хеджиращите инструменти се отчита като намаление на резерва от хеджиране и/или като финансови разходи за разликата, превишаваща натрупания резерв от хеджиране, произтичащ от същите хеджиращи инструменти.

По посочените начини се отчита резултатът от хеджирането на рискове на паричните потоци само когато хеджирането първоначално е оценено като високоефективно и впоследствие оценката на хеджирането е в рамките на посочените в т. 13.1 проценти.

Когато документираната фирмена политика относно хеджирането изключва от оценката за ефективността на хеджирането определен компонент от свързания с хеджиращия инструмент резултат, за този изключен компонент не се прилагат изискванията на тази точка.

14.3. Преустановяване на хеджирането се извършва при наличието на следните обстоятелства:

а) при изтичане на срока на хеджиращия инструмент;

б) при продажба на хеджиращия инструмент;

в) при изразходване на хеджиращия инструмент;

г) когато хеджирането не отговаря на изискванията за отчитане като такова.

При преустановяване на хеджиране резервът от хеджиране, ако има такъв, се отразява като текущ финансов приход.

14.4. Замяната или разсрочването на хеджиращия инструмент в друг хеджиращ инструмент, когато е част от документираната фирмена политика, не е основание за преустановяване отчитането на хеджирането.

14.5. Когато хеджираната позиция (единица) е задбалансова и хеджирането й води до признаване на актив или пасив, произтичащият от хеджирането резерв, ако има такъв, се взема предвид при определянето на първоначалната стойност на признатия актив или пасив.

14.6. Хеджирането на нетна инвестиция в предприятие в чужбина се отчита като хеджиране на рискове на паричните потоци.

Оповестяване

15. В приложението към годишния финансов отчет се оповестява информация за:

I. Финансовите инструменти:

а) създадените портфейли от финансови инструменти в предприятието;

б) възприетата в предприятието фирмена политика относно:

– признаването, отчитането и оценката (първоначална и последваща) на финансовите инструменти;

– създадените портфейли – цел, вид и специфики;

в) всички значими финансови рискове от гледна точка на финансовата стабилност на предприятието, които:

– са възникнали през отчетния период, както и действията, които са предприети за предотвратяването им в бъдеще;

– се съдържат в наличните финансови инструменти към датата на финансовия отчет;

– се съдържат по принцип в създадените от предприятието портфейли.

г) за финансовите инструменти, отчитани по справедлива стойност, се оповестяват допълнително:

аа) използваните модели и техники за определяне на справедливата стойност на финансовите инструменти;

бб) за всяка категория финансови инструменти:

– справедливата стойност;

– разликите от промените в оценките, отчетени в отчета за приходите и разходите;

– разликите от промените в оценките, отчетени в резерва от преоценка;

вв) изменението в резерва от преоценка през отчетния период, както и стойността му в началото и в края на отчетния период; гг) за всеки клас дериватив:

– размерът и естеството;

– значимите условия, които могат да повлияят върху сумата, срочността и сигурността на бъдещите парични потоци;

д) за деривативите, които не се отчитат по справедлива стойност, се оповестява следната информация за всеки клас дериватив:

– размерът и естеството;

– справедливата стойност, при условие че тя може да се определи съгласно изискванията на този стандарт.

II. Хеджирането:

а) общата стойност на:

– хеджиращите инструменти – по вид;

– резерва от хеджиране към датата на финансовия отчет;

– хеджираните позиции (единици) – по вид на позициите и по вид на хеджираните финансови рискове;

– средната ефективност от хеджирането за отчетния период в предприятието – общо за предприятието като цяло и по вид на хеджиращите инструменти, без да се взема под внимание ефективността, произтичаща от наличните хеджиращи инструменти към датата на финансовия отчет;

б) документираната фирмена политика в предприятието относно хеджирането;

в) възприетия начин за оценка на ефективността на хеджирането.

СЧЕТОВОДЕН СТАНДАРТ 34 – МЕЖДИННО СЧЕТОВОДНО ОТЧИТАНЕ

В сила от 01.01.2005 г., Обн. ДВ. бр.30 от 7 Април 2005г., изм. ДВ. бр.86 от 26 Октомври 2007г.

Цел

СС 34 определя правилата, принципите и минималните изисквания за представяне на информация в междинните финансови отчети.

Обхват

1. Предприятията, които съставят, представят и публикуват междинни финансови отчети, и периодите, за които те се съставят, се определят от съответните държавни органи или се изискват от външни потребители на счетоводна информация.

Непредставянето на междинен финансов отчет или неспазването на изискванията на този стандарт при неговото изготвяне не правят невалиден годишния финансов отчет на предприятията.

Определения

2. В този стандарт се използват определения със следното значение:

Междинен финансов отчет – финансовият отчет за период по-кратък от една календарна година (1 януари – 31 декември). За междинни не се считат отчетите на новосъздадените и прекратилите дейността си предприятия.

Отчетен период на междинен финансов отчет – определеният от съответния държавен орган или външен потребител период (месец, тримесечие, шестмесечие, деветмесечие и др.), за който се съставя междинен финансов отчет.

Съдържание на междинния финансов отчет

3.1. Формата, структурата и съдържанието на междинния финансов отчет се определят съгласно СС 1 – Представяне на финансови отчети.

3.2. Междинният финансов отчет съдържа най-малко:

а) счетоводен баланс с представяне на активите, пасивите и собствения капитал към 31 декември на предходната година (предходни години) и към датата, към която е съставен междинният финансов отчет;

б) отчет за приходите и разходите с представяне на информация за приходите, разходите и финансовия резултат от началото на предходната година до датата на предходната година (предходни години), към която е съставен междинният финансов отчет, и от началото на текущата година до датата на текущата година, към която е съставен междинният финансов отчет;

в) отчет за паричния поток с представяне на паричните потоци от началото на предходната година до датата на предходната година (предходни години), към която е съставен междинният финансов отчет, и от началото на текущата година до датата на текущата година, към която е съставен междинният финансов отчет;

г) отчет за собствения капитал с информация за измененията на отделните елементи на собствения капитал от началото на текущата година до датата на текущата година, към която е съставен междинният финансов отчет;

д) приложение с пояснителни бележки за:

– счетоводната политика – когато през периода, за който се съставя междинен финансов отчет, са настъпили значителни изменения в нея;

– сезонния характер на дейността на предприятието (когато има дейност със сезонен характер) и влиянието му върху ритмичността на извършването на разходи и на получаването на приходи;

– необичайни за предприятието (по размер и по характер) активи, пасиви, собствен капитал, приходи, разходи и парични потоци през периода след края на предходната година;

– промени в условните активи и пасиви след последния годишен финансов отчет;

– промени в приблизителни оценки на отчетени суми през предходната година или през предходния междинен финансов отчет (ако тези промени имат съществено отражение върху информацията, представена в междинния финансов отчет);

– издаването, погасяването и обратното изкупуване на дялови и дългови инструменти през периода, за който е съставен междинният финансов отчет;

– начислени (изплатени) дивиденти през периода на междинния финансов отчет – общо и на една акция (дял) диференцирано за обикновени и други акции;

– промени, настъпили през периода на междинния финансов отчет в състава на предприятието – в това число осъществени бизнескомбинации (придобиване или продажба на дъщерно предприятие, обединяване на участия), и отражението на тези промени върху финансовото състояние на предприятието.

3.3. Необичайните и извънредните операции, промените в счетоводната политика и корекциите в приблизителните оценки, както и основните грешки се поясняват в приложението към междинните финансови отчети по правилата на СС 8 – Нетни печалби или загуби за периода, фундаментални грешки и промени в счетоводната политика.

Счетоводна политика

4.1. Предприятията изготвят междинни финансови отчети, като прилагат същата счетоводна политика, която са приложили при съставянето на годишните финансови отчети.

4.3. При признаване, класифициране и оценяване в отделни съставни части на междинните финансови отчети (активи, пасиви, собствен капитал, приходи, разходи) се спазват общите положения на СС 1 – Представяне на финансови отчети, относно представянето и съществеността на статиите.

Съществеността трябва да се оценява от гледна точка на отчетния период за междинния финансов отчет, а не от гледна точка на предвижданията или на очакваното състояние в края на годината.

Възможно е нивото на същественост да е по-ниско, отколкото за годишните финансови отчети, ако не се допуска подвеждаща информация.

4.4. Когато при съставянето на междинните финансови отчети е следвана същата политика както при изготвянето на годишните финансови отчети, това обстоятелство не се оповестява.

Признаване на активи и пасиви, приходи и разходи

5.1. При съставяне на междинните финансови отчети се прилагат същите критерии за признаване и представяне на активи, пасиви, приходи и разходи, както при съставянето на годишните финансови отчети.

5.2. Разходите, които не могат да се признаят за актив в края на отчетния период, не се признават за актив и в междинния финансов отчет. Когато един разход, извършен през периода, за който е съставен междинен финансов отчет, не отговаря на определението за актив, той не се разсрочва само на основание на очакването, че в края на годината ще отговаря на това определение, или пък на основание на очакването за изравняване (компенсация) на разходи и приходи.

5.3. Правилата за признаване на разходите са валидни и за приходите. По принцип, за да се признаят определени сделки като генериращи приходи или разходи, те трябва да генерират приливи или отливи на икономически изгоди, които вече са се състояли.

5.4. Един пасив не може да се признае и да се отрази в междинния финансов отчет само поради очакването, че той може да възникне до края на годината. За пасив се признава и се отразява в междинния финансов отчет само съществуващо към датата на съставянето му задължение.

Измерване на разхода за междинни данъци от печалбата

6.1. В междинните финансови отчети разходите за данъци от печалбата се основават на най-добрата приблизителна оценка за техния размер за съответния период.

6.2. Разходът за данъци от печалбата за междинен отчетен период се определя, като се използва данъчната ставка, която би била приложима спрямо очаквания годишен финансов резултат.

6.3. Разходът за данъци от печалба за междинен отчетен период се пресмята чрез прилагането на изискванията за определяне на данъчната печалба за съответния отчетен период, доколкото те са приложими.

6.4. Натрупаните суми за данъци от печалбата към един междинен период могат да бъдат коригирани към друг междинен период, когато очакваният им размер се промени.

Отразяване на корекции в приблизителните оценки

7.1. В междинните финансови отчети може да се използват повече приблизителни оценки, отколкото в годишните финансови отчети. Ако при изготвянето на периодични финансови отчети за втори или за следващи отчетни периоди се налагат корекции в приблизителни оценки, използвани през предходен отчетен период, корекциите се извършват чрез натрупване (прибавяне) или чрез сконтиране (изваждане) от първоначално дадената оценка.

7.2. Сумите, отчетени в междинните финансови отчети през първия период (месец, тримесечие, шестмесечие), не се коригират със задна дата. Значимите корекции само се оповестяват.

7.3. При изготвянето на междинните финансови отчети се правят само текущи оценки.

Отразяване на приходи и разходи, извършвани сезонно

8.1. Сезонно извършваните разходи и сезонно получаваните приходи не се отразяват разсрочено, а за периода на възникването им – когато е получена икономическата изгода или е претърпяно намаление на икономическата изгода, като се спазва принципът на текущото начисляване. Не се допуска предварително отчитане на ненаправени разходи, които поради сезонност ще бъдат направени през следващи периоди, както и не се допуска разсрочване на получени приходи поради тяхната сезонност.

8.2. Правилата по т. 8.1 се отнасят и за отразяване на големи по обем планирани разходи за периодично поддържане или ремонт в периоди, през които такива разходи не са направени. Те не се отразяват в междинните финансови отчети само на основание на планирането им, освен ако е налице събитие, което е принудило предприятието да поеме законово или договорно задължение. Само намерението на предприятието да поеме в бъдеще голям разход не е достатъчно за неговото отразяване в междинния финансов отчет.

Признаване на резерви за разходи

9. В междинните финансови отчети могат да се отразят разходи и резерви за бъдещи задължения, когато предприятието няма реалистична алтернатива, освен да изпълни дадено задължение, като извърши прехвърляне на икономически изгоди.

В бъдещите междинни финансови отчети това задължение може да се уточни и коригира, ако приблизителната оценка на задължението реално се промени.

Признаване на премии в междинните финансови отчети

10.1. Дължими премии се признават за разход и за задължение в междинните финансови отчети само когато са законово или договорно задължение и няма реална алтернатива, освен да се извърши плащането.

10.2. По реда на т. 10.1 се признават задължения за непредвидими лизингови плащания, когато условието е надвишаване на определено ниво на продажбите. Ако това ниво се очаква да бъде достигнато и надминато през периода на междинния финансов отчет, то следва да се отрази като разход и задължение за непредвидими лизингови плащания, тъй като предприятието няма реалистична алтернатива освен да извърши плащането по лизинга.

Други оповестявания в приложението

11.1. Когато изискванията на този стандарт са спазени при съставянето на междинния финансов отчет, този факт не се оповестява. Оповестяването е задължително, ако не са спазени някои изисквания на стандарта.

11.2. При предприятия със сезонна дейност се представя информация за една година – от датата, към която се съставя междинният финансов отчет, до съответната дата на предходната година. И за сравнение – от съответната дата на предходната година до съответната дата една година преди предходната.

11.3. Сделките между свързани лица се оповестяват в междинните финансови отчети по правилата на СС 24 – Оповестяване на свързани лица.

Приложения

12.1. В приложение № 1 към този стандарт са илюстрирани периодите, за които се изисква да бъдат представени междинни финансови отчети от предприятие, което се отчита на половин година, и от предприятие, което се отчита на три месеца.

12.2. В приложение № 2 към този стандарт са илюстрирани принципите за признаване и оценка, прилагани при изготвянето на междинни финансови отчети.

12.3. В приложение № 3 са илюстрирани примери за използване на приблизителни оценки през отчетните периоди.

СЧЕТОВОДЕН СТАНДАРТ 36 – ОБЕЗЦЕНКА НА АКТИВИ

В сила от 01.01.2005 г., Обн. ДВ. бр.30 от 7 Април 2005г., изм. ДВ. бр.86 от 26 Октомври 2007г.

Цел

СС 36 определя правилата и процедурите за намаляване на балансовата (преносната) стойност на активи, когато тя превишава тяхната възстановима стойност.

Обхват

1.1. Този стандарт се прилага при отчитането на обезценка на всички активи, освен:

а) стоково-материалните запаси;

б) активите, придобивани чрез договори за строителна дейност;

в) активите по отсрочени данъци;

г) активите, произтичащи от доходи на персонала;

д) финансовите активи, включени в обхвата на СС 32 – Финансови инструменти;

е) инвестиционните имоти, оценявани по справедлива стойност;

ж) биологичните активи, оценявани по справедлива стойност, намалена с очакваните разходи при продажба.

1.2. За финансовите активи, представляващи инвестиции в дъщерни, асоциирани или смесени предприятия, определени в СС 27 -консолидирани финансови отчети и отчитане на инвестициите в дъщерни предприятия, СС 28 -Отчитане на инвестициите в асоциирани предприятия, СС 31 – Отчитане на дялове в смесени предприятия, които са изключени от обсега на СС 32 – Финансови инструменти, се прилагат изискванията на този стандарт.

1.4. Намаляването на стойността на един актив (обезценяване) зависи от начина на определяне на справедливата му стойност:

а) ако справедливата стойност на актива е пазарната му стойност, единствената разлика между справедливата стойност на актива и нетната му продажна цена са преките разходи по ликвидацията на актива:

– ако разходите по ликвидация (за освобождаване от актива) са несъществени, възстановимата стойност на преоценения актив ще бъде близка до или по-висока от преоценената му стойност (справедлива стойност); в този случай след прилагане на изискванията за преоценка не е вероятно стойността на преоценения актив да бъде намалена и няма нужда да се изчислява неговата възстановима стойност, и

– ако разходите по ликвидация са съществени, нетната продажна цена на преоценения актив ще бъде по-ниска от справедливата му стойност; следователно стойността на преоценения актив ще бъде намалена, в случай че стойността му в употреба е по-ниска от преоценената му стойност (справедлива стойност); в този случай след прилагане на изискванията за преоценка предприятието следва да приложи този стандарт, за да определи дали стойността на актива може да бъде намалена;

б) ако справедливата стойност на актива е определена на друга база, а не по пазарната му стойност, неговата преоценена стойност (справедлива стойност) може да бъде по-висока или по-ниска от възстановимата му стойност; следователно с оглед прилагане на изискванията за преоценка предприятието следва да приложи този стандарт, за да определи дали стойността на актива може да бъде намалена.

Определения

2. В този стандарт се използват определения със следното значение:

Възстановима стойност – по-високата от нетната продажна цена на даден актив и неговата стойност в употреба.

Нетна продажна цена – сумата, която може да се получи за даден актив при пряка сделка между информирани и желаещи осъществяването й купувач и продавач, намалена с разходите по продажбата.

Стойност в употреба – сегашната стойност на прогнозираните бъдещи парични постъпления, които се очаква да бъдат получени при непрекъснатото използване и при освобождаването от актива в края на полезния срок на ползването му.

Балансова (преносна) стойност – стойността, по която един актив се посочва в счетоводния баланс на предприятието след приспадане на начислената амортизация и начислените към момента загуби от обезценката му.

Разходи при освобождаване от актива – разходите, които са пряко свързани с освобождаване на предприятието от даден актив (например разходи по прекратяване на експлоатацията на уранови мини, по извеждане на ядрени реактори и т.н.), с изключение на финансовите разходи и разходите за данъци от печалбата.

Генериращ парични постъпления обект – най-малката разграничима група от активи, която поражда (генерира) парични постъпления при използването на активите, които са в значителна степен независими от паричните постъпления от други активи или групи от активи.

Корпоративни активи – активи, които генерират бъдещи парични постъпления както от разглежданите обекти, генериращи парични постъпления, така и от други обекти, генериращи парични постъпления. В корпоративните активи не се включва положителната търговска репутация.

Загуба от обезценка на активи – сумата, с която преносната стойност на актива превишава неговата възстановима стойност.

Активен пазар – пазар, на който търгуваните на пазара единици са хомогенни – желаещи продавачи и купувачи могат да се намерят по всяко време и информацията за цените по сделките е общодостъпна.

Условия за обезценка на активи

3.1. Обезценка на активите се извършва най-малко веднъж в края на отчетния период във връзка със съставянето на годишния финансов отчет.

3.2. Обезценка на активите се извършва, като се спазва следният ред:

а) определя се дали са налице условия за обезценка на актива;

б) определя се възстановимата стойност на актива;

в) определя се загубата от обезценка на актива.

3.3. За да се определи наличието на условия за обезценка на актива, се използват:

а) външни източници на информация:

Според външните източници на информация такива условия са налице, когато през отчетния период:

– продажната цена на актива е спаднала повече, отколкото би могло да се очаква, вследствие на моралното и физическото му изхабяване;

– са настъпили или се очаква да настъпят в близко бъдеще значителни негативни за предприятието изменения в технологичната, пазарната, икономическата или правната среда;

– пазарните лихвени проценти или другите пазарни нива на доходи от инвестиции са се увеличили, което ще повиши нормата на дисконтиране при определяне на стойността в употреба;

– балансовата стойност на нетните активи на предприятието е по-висока от пазарната му капитализация;

б) вътрешни източници на информация:

Според вътрешните източници на информация условия за обезценка на активи са налице, когато през отчетния период:

– е постъпила информация за значително морално изхабяване или за физическа повреда на актива;

– са настъпили или се очаква да настъпят в близко бъдеще значителни негативни за предприятието изменения в степента или в начина на използване на актива, като преустановяване или преструктуриране на дейността, в която се използва активът; продажба на актива преди предварително установения срок и други подобни;

– вътрешните отчети на предприятието показват вероятност за намаляване на икономическата изгода от актива под очакваната;

в) други източници на информация.

3.4. При определяне на необходимостта от обезценка на актива предприятието прилага принципа за същественост.

Например, когато през периода възстановимата стойност на актива е значително по-висока от балансовата му стойност, не е необходимо в края на този период отново да се определя възстановимата стойност, освен ако са настъпили събития, които да елиминират превишението.

Потребността от определяне на възстановима стойност в края на периода може да отпадне и когато изброените в т. 3.3 от този стандарт външни и вътрешни източници на информация показват незначителни изменения в условията за използване на актива или в нормата на дисконтиране, както и когато са налице доказателства, че една от двете съставни части на възстановимата стойност (нетната продажна цена и стойността в употреба) е по-висока от балансовата стойност на актива.

Определяне на възстановимата стойност на отделен актив

4.1. За да се определи възстановимата стойност на даден актив, трябва да се определят поотделно и да се съпоставят нетната му продажна цена и стойността му в употреба.

4.2. В случаите, когато не е възможно да се определи нетната продажна цена на даден актив, стойността му в употреба се приема за възстановима стойност.

4.3. Ако няма доказателства, че стойността в употреба надхвърля нетната продажна цена на даден актив, последната се приема за негова възстановима стойност.

4.4. Възстановимата стойност се определя за всеки актив поотделно. Изключения се допускат за активи, при чието използване не се пораждат разграничими парични постъпления. В такива случаи възстановимата стойност се определя за генериращия парични постъпления обект.

4.5. Ако нетната продажна цена е по-висока от балансовата стойност на даден актив или ако има доказателства, че стойността в употреба е близка по размер до нетната продажна цена, може да не се определя стойност в употреба на генериращия парични постъпления обект.

Определяне на нетна продажна цена на отделен актив

5.1. При пряка сделка нетната продажна цена е цената, определена в сделката, намалена с допълнителните разходи, произтичащи пряко от тази сделка.

5.2. Когато няма пряка сделка, но съществува активен пазар, нетната продажна цена е текущата конкурентна продажна цена, намалена с разходите за продажбата.

5.3. Когато не може да се определи текуща конкурентна продажна цена, като база за определяне на нетната продажна цена може да се използва пазарната цената на сделката, сключена през период, който е най-близък до датата на оценяване (ако не са настъпили значителни изменения в икономическите условия).

5.4. Когато няма пряка сделка и не съществува активен пазар, нетната продажна цена може да се определи въз основа на най-достоверната информация за сумата, която може да се получи за съответния актив при пряка сделка между информирани и желаещи продавач и купувач, като се приспаднат разходите по продажбата. При определяне на тази сума предприятието следва да вземе предвид изхода от последните сделки с подобни в същата сфера на дейност. Не следва да се ползва информация за принудителни сделки, освен ако предприятието е принудено да продаде актива незабавно.

5.5. В разходите за продажба се включват: държавни и други подобни такси; комисиони за брокерски, правни и други подобни услуги; преки допълнителни разходи за привеждане на актива в годно за продажба състояние.

5.6. В случаите, когато при сделката купувачът бъде натоварен с допълнително задължение, сумата на това задължение се прибавя към нетната продажна цена.

5.7. Доходите при прекратяване на трудовото правоотношение и разходите, свързани с ограничаване или преструктуриране на дейността след продажбата на актива, не са преки допълнителни разходи по продажбата на актива.

Определяне на стойността в употреба на отделен актив

6.1. При определяне на стойността в употреба се спазват следните процедури:

а) определят се очакваните бъдещи входящи и изходящи парични потоци, които могат да се получат от употребата и от окончателното освобождаване от актива;

б) определя се подходяща норма на дисконтиране към тези бъдещи парични потоци.

6.2. При оценката на стойността в употреба прогнозите за паричните потоци се основават на най-оптимистичната прогноза на управлението на предприятието за икономическата среда, в която то работи. Обхваща се период 5 години, освен ако има основания за определяне на по-продължителен период. Ако се възприеме период, по-продължителен от 5 години, прогнозите се правят чрез екстраполация на очакванията, като се използва постоянен или намаляващ се процент на икономически растеж за страната като цяло, освен ако използването на увеличаващ се процент на икономически растеж е по-подходящо. При всички случаи процентът на растеж неследва да надвишава дългосрочния (за 10 – 15 години) среден процент на икономически растеж за страната.

6.3. Оценката на бъдещите парични потоци следва да включва:

а) прогнози за паричните постъпления от използването на актива;

б) прогнози за парични разходи, които възникват при генерирането на парични постъпления при употребата на актива (включително парични разходи по привеждането на активи в състояние, годно за употреба) и които разходи могат да бъдат пряко отнесени или разпределени на достоверна и постоянна база към актива;

в) нетни парични потоци, в случай че такива съществуват, които се очаква да се получат или изплатят по повод ликвидацията на актива в края на полезния му срок на ползване.

6.4. Бъдещите парични потоци следва да се оценяват за актива в текущото му състояние. Оценките на бъдещите парични потоци не следва да включват преценени бъдещи парични постъпления или разходи, които се очаква да възникнат от:

а) бъдещо преструктуриране, което предприятието още не е предприело, или

б) бъдещи капиталови разходи, които ще подобрят или ще повишат предварително очакваното качество и капацитет на изпълнение на актива.

6.5. При преценката на очакваните бъдещи парични постъпления и разходи се изключват постъпленията от и разходите за финансова дейност, както и разходите за данъци от печалбата.

6.6. Нетните парични потоци, които се очаква да се получат или платят по повод ликвидация на актива след изтичането на полезния му срок на годност, се оценяват по сумата, която предприятието очаква да получи от освобождаването от актива в пряка сделка между информирани и желаещи да осъществят сделката страни, след приспадане на очакваните разходи по освобождаването.

6.7. Очакваните бъдещи валутни постъпления от използването на актива се оценяват във валутата, в която ще бъдат получени, и после се дисконтират с норма на дисконтиране, подходяща за тази валута. Предприятието оценява получената сегашна стойност по валутния курс на Българската народна банка към датата на съставяне на финансовия отчет.

6.8. Нормата на дисконтиране на бъдещите парични постъпления следва да бъде определена преди данъчното облагане и да отразява текущата пазарна оценка на времевата стойност на паричните средства и специфичните за актива рискове. Нормата на дисконтиране не следва да отразява рискове, с които оценката на бъдещите парични потоци е била вече коригирана.

6.9. При определяне нормата на дисконтиране се вземат под внимание:

а) среднопретеглената цена на капитала на предприятието, определена чрез метода на оценяване на капиталовите активи;

б) лихвените проценти по кредитите на предприятието;

в) други пазарни лихвени проценти.

6.10. Нормата на дисконтиране е независима от структурата на капитала на предприятието (съотношението между собствен и привлечен капитал) и от начина, по който то финансира покупката на своите активи.

Отразяване на загубата от обезценка на отделен актив

7.1. Когато възстановимата стойност на актива спадне под балансовата (преносната) стойност на актива, предприятието отразява намаление на балансовата стойност до размера на възстановимата му стойност. Намалението се третира като загуба от обезценка.

7.2. Загубата от обезценка на актив се признава веднага като текущ разход за дейността.

7.3. Ако след извършена обезценка на актив неговата възстановима стойност превиши балансовата му стойност, се отразява възстановяване на загубата от обезценка – като текущ приход от дейността – до размера на предходната обезценка, която е била отразена като текущ разход за дейността.

7.4. След признаване на загубата от обезценка на актива амортизационната сума на актива следва да се коригира за бъдещите периоди, така че да може да се разпредели новата преносна стойност на актива съгласно определена база за остатъка от полезния му срок на годност след приспадане на остатъчната стойност на актива, ако такава съществува.

Възстановяване на загубата от обезценка на отделен актив

8.1. Предприятието следва да прецени към всяка дата на изготвяне на финансовия отчет дали съществуват признаци, че загубата от обезценка, призната в предходни години, може вече да не съществува или пък да е намаляла. Ако съществуват подобни признаци, предприятието следва да оцени възстановимата стойност на съответния актив.

8.2. За да се определи наличието на условия за възстановяване на загубата от обезценка на активите, се използват:

а) външни източници на информация:

– пазарната стойност на актива се е повишила значително през отчетния период;

– настъпили са или ще настъпят в непродължителен период значителни, положителни за предприятието промени в технологичната, пазарната, икономическата или правната среда, при която се използва съответният актив;

– пазарните лихвени проценти или други норми на възвръщаемост на инвестиции са се понижили, което ще окаже влияние върху нормата на дисконтиране при определяне на стойността в употреба и ще повиши значително възстановимата стойност на актива;

б) вътрешни източници на информация:

– през отчетния период са настъпили или се очаква да настъпят значителни, положителни за предприятието промени в степента или в начина, по който се използва или се очаква да бъде използван активът;

– във вътрешните отчети на предприятието има отразени очаквания, че полезното действие на съответния актив ще бъде по-голямо от очакваното.

8.3. При определянето на необходимостта от намаляване на признатата през минали периоди

загуба от обезценка се прилага принципът на същественост.

8.4. Загубата от обезценка на актива следва да бъде коригирана само когато е настъпила промяна в очакванията, използвани при определяне на възстановимата стойност на актива, след признаването на последната загуба от обезценка. В този случай преносната стойност на актива следва да бъде повишена до неговата възстановима стойност. Това увеличение представлява възстановяване на загубата от обезценка.

8.5. При възстановяването на загубата от обезценка преносната стойност на актива не следва да превишава преносната стойност, която би била определена, при положение че в предходни години не е била признавана загуба от обезценка.

Определяне на възстановимата стойност на обекти, генериращи парични постъпления

9.1. Когато е невъзможно да се определи възстановимата стойност на отделен актив, предприятието следва да определи възстановимата стойност на генериращия парични постъпления обект, към който принадлежи и оценяваният актив.

9.2. Невъзможност да се определи възстановимата стойност на отделен актив е налице, когато:

а) стойността му в употреба не може да бъде изчислена така, че да е близка до неговата нетна продажна цена;

б) активът не генерира парични постъпления, които са в значителна степен независими от постъпленията от други активи.

Пример. Дърводобивно предприятие притежава въжена линия за обслужване на основната дейност. Тази линия не може да генерира парични постъпления, които да са в значителна степен независими от паричните постъпления, генерирани от другите активи, които се използват в дърводобива и транспортирането на дървесината – товарни автомобили, трактори-влекачи, резачки и т.н.

Въжената линия може да бъде продадена само като се демонтира и получените отпадъци се продадат като вторични суровини.

Има значителна вероятност:

– стойността в употреба да е различна от стойността на вторичните суровини, т.е. от нетната продажна цена на въжената линия;

– стойността в употреба не може да се определи отделно от стойността на другите активи на обекта, генериращ парични постъпления – дейността „дърводобив“.

В такъв случай предприятието следва да определи възстановимата стойност на генериращия парични постъпления обект от активи – дърводобивът.

9.3. Стойността в употреба на генериращия парични постъпления обект на активи се определя от постъпленията, получени от контрагенти извън предприятието.

9.4. Ако за продукцията или за услугите, произведени от групата активи, има действащ пазар, тази група може да се определи като генерираща самостоятелно парични постъпления и в случаите, когато част или цялата продукция или услуги се използва за вътрешно потребление.

9.5. При определяне дали паричните постъпления от група активи са в значителна степен независими от паричните постъпления от други активи се отчитат различни фактори, в това число как управлението контролира дейността на предприятието; неговите решения за продължаване, ограничаване или прекратяване използването на активите или на дейността на предприятието като цяло.

9.6. Генериращите парични постъпления обекти се определят като такива последователно за всеки отчетен период и за всеки обект, който генерира самостоятелно парични постъпления.

9.7. Възстановимата стойност на генериращия парични постъпления обект е по-високата между нетната му продажна цена и стойността му в употреба.

9.8. Стойността в употреба на генериращ парични постъпления обект включва стойността в употреба само на онези активи, които участват пряко и последователно в генерирането на парични постъпления.

9.9. По принцип при определяне на възстановимата стойност на генериращ парични постъпления обект не се взема под внимание стойността на признатите пасиви. Това обаче може да се наложи, ако при придобиване на някой актив, който е включен в съответния обект, са поети определени задължения. В такъв случай при определяне на нетната продажна цена се включват сумата, която би се получила при продажбата, плюс поетия от купувача пасив, минус разходите за продажбата. За да се постигне съпоставимост между балансовата и възстановимата стойност на съответния актив, поетият пасив се намалява от балансовата стойност на този актив.

Обезценка на положителна репутация

10.1. Положителната репутация представлява превишение на разходите за придобиването над дела на придобиващия в справедливите стойности на придобитите разграничими активи и пасиви. От нея придобиващият очаква бъдеща икономическа изгода. Възстановимата стойност на положителната репутация като отделен актив не може да бъде установена.

10.2. Ако има признаци за понижаване на стойността на една положителна репутация, нейната възстановима стойност следва да се определи за генериращия парични постъпления обект на активи, към който може да се включи положителната репутация. Така определена, възстановимата стойност на положителната репутация се сравнява с нейната балансова стойност. Ако последната е по-висока, се отразява обезценка на положителната репутация.

10.3. При определяне на генериращия парични постъпления обект на активи, към който може да се включи положителната репутация, предприятията извършват проверка „отдолу – нагоре“ и ако тя не даде резултат, се извършва проверка „отгоре – надолу“.

10.4. При проверката „отдолу – нагоре“ се започва от най-малката разграничима група от активи, генерираща самостоятелно парични потоци, към която може да се включи положителната репутация. Последователно се разширява кръгът на активите, включващи се в групата. Така се определя оптималната съвкупност от активи, самостоятелно генериращи парични потоци, в която съвкупност може да се включи положителната репутация.

След като се определи тази съвкупност от активи, нейната балансова стойност се сравнява с възстановимата й стойност. Ако възстановимата стойност е по-ниска от балансовата, с разликата се отразява обезценка на положителната търговска репутация – намалява се балансовата й стойност.

10.5. Ако проверката „отдолу – нагоре“ не даде резултат, се пристъпва към проверка „отгоре -надолу“. Започва се от най-голямата за предприятието група активи, генерираща самостоятелно парични постъпления – от корпоративните активи. Кръгът на тази група постепенно се стеснява, докато се достигне до възможно най-малкият (оптималният) кръг от активи, генериращи самостоятелно парични постъпления, към който може да се приеме, че принадлежи и положителната репутация.

10.6. За определяне дали възстановимата стойност на положителната репутация е спаднала под нейната балансова стойност предприятието прилага най-напред проверката „отдолу – нагоре“ и само ако различието между двете стойности – балансова и възстановима – не може да се разпредели разумно и последователно, се прилага и проверката „отгоре – надолу“.

Загуба от обезценка на генериращ парични постъпления обект

11.1. Загубата от обезценка на генериращ парични постъпления обект се разпределя между балансовата стойност на отделните активи, съставляващи обекта, като се спазва следният ред:

а) най-напред върху положителната репутация – когато има такава;

б) след това върху останалите активи – пропорционално на относителния дял на балансовата стойност на всеки актив в общата балансова стойност на обекта.

11.2. Отразяването на загубата от обезценка се извършва по реда, предвиден за отразяване на обезценката от отделен актив.

11.3. След разпределянето на загубата от обезценка новата балансова стойност на всеки актив не може да бъде по-малка от възстановимата му стойност, нито пък да бъде отрицателна величина. Ако възникне подобна ситуация, оставащата част от загубата от обезценка се разпределя пропорционално между другите активи от обекта.

11.4. Ако практически е невъзможно да се определи възстановимата стойност на всеки актив от генериращия парични постъпления обект, загубата от обезценка се разпределя между отделните активи по преценка на предприятието, с изключение на положителната репутация. Загубата от нейната обезценка се определя най-напред.

Възстановяване на загубата от обезценка на генериращ

парични постъпления обект на актива

12.1. Възстановяването на загуба от обезценка на генериращ парични постъпления обект на актива следва да бъде разпределено за увеличаване на преносната стойност на активите, спадащи към обекта, в следната последователност:

а) пропорционално на преносната им стойност към активи от самия обект;

б) впоследствие към положителната репутация, падаща се на актива, ако има такава – ако са изпълнени изискванията за възстановяване на загуба от обезценка на положителна репутация.

Подобни увеличения на преносните стойности следва да бъдат третирани като възстановяване на загуби от обезценка.

12.2. При разпределяне на възстановена загуба от обезценка на генериращ парични постъпления обект на актива в съответствие с т. 12.1 от този стандарт преносната стойност на даден актив не следва да се повишава над по-ниската от:

а) възстановимата му стойност;

б) преносната стойност, която би била определена (след приспадане на амортизацията), при положение че в предходни години не е била призната загуба от обезценка на актива.

12.3. Стойността на възстановяването на загубата от обезценка, която в противен случай би била разпределена върху актива, следва да бъде разпределена пропорционално между останалите активи от обекта.

12.4. Възстановяване на загуба от обезценка на положителна репутация не се допуска съгласно този стандарт. По изключение, когато съществуват доказателства, че увеличаването на положителната репутация не е вътрешно генерирано, а е резултат от специфично външно явление, което има случаен характер и не се очаква да се повтори, нито са налице други вътрешни или външни фактори, които да неутрализират неговото действие, може да се отрази възстановяване на загуба от обезценка на положителна репутация.

Оповестяване

13. На оповестяване в приложението към годишния финансов отчет подлежат:

а) сумите на загубите от обезценка на активи, включени в отчета за приходите и разходите за отчетния период, и статиите, в които са включени тези суми;

б) сумите на възстановените загуби от обезценка, включени в отчета за приходите и разходите за отчетния период, и статиите, в които са включени тези суми;

Преходни разпоредби

14.1. При обезценка на дълготраен материален или нематериален актив, за който е създаден резерв от последваща оценка, загубата от обезценка се отразява в намаление на този резерв, което се оповестява в приложението. Ако загубата от обезценка е по-голяма от създадения резерв, превишението се отразява като текущ разход за дейността.

14.2. Възстановяване на загуба от обезценка за активите по т. 14.1 не се допуска, когато загубата от обезценка през предходни периоди е отразена в намаление на резерва от последваща оценка. Възстановяване на загуба от обезценка се допуска само когато загубата от обезценка през предходни периоди е била отчетена като текущ разход и до размера на този разход.

14.3. Промените в счетоводната политика, които произтичат от измененията и допълненията в този стандарт, в сила от 1 януари 2008 г., се прилагат без обратна сила.

СЧЕТОВОДЕН СТАНДАРТ 37 – ПРОВИЗИИ, УСЛОВНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ И УСЛОВНИ АКТИВИ

В сила от 01.01.2005 г., Обн. ДВ. бр.30 от 7 Април 2005г., изм. ДВ. бр.86 от 26 Октомври 2007г.

Цел

СС 37 определя реда за признаването, оценяването, отчитането и оповестяването на провизиите, условните задължения и условните активи във всички предприятия с изключение на тези, за които има специални разпоредби в други нормативни актове и счетоводни стандарти.

Обхват

1. Този стандарт се прилага от всички предприятия при отчитането на провизии, условни задължения и условни активи. Стандартът не се отнася за провизиране на потенциалните задължения на предприятието, които произтичат от обичайната му търговска дейност, както и за задължения, произтичащи от неизпълнени договори, освен ако договорите са обременяващи.

Определения

2. В този стандарт се използват определения със следното значение: Провизия – задължение с неопределена срочност или размер.

Пасив – текущо задължение на предприятието, произтичащо от минали събития, уреждането на което се очаква да породи необходимост от поток от ресурси на предприятието, включващ икономически изгоди.

Задължаващо събитие – събитие, което поражда правно или конструктивно задължение, което има за резултат липсата на реална алтернатива за погасяване на задължението. Правно задължение – такова задължение, което произтича от:

а) договор – според неговите клаузи;

б) действащото законодателство;

в) друго приложение на закона.

Конструктивно задължение – такова задължение, което произтича от действия на предприятието, чрез които:

а) то е показало на други страни (персонал, контрагенти, общество), че ще поеме определени задължения, които има намерение да изпълни; такива могат да бъдат и сключването на обременяващи договори;

б) то е приело програма за преструктуриране, която се планира и ръководи от ръководството. Обременяващи договори – такива договори, по силата на които разходите, направени за

покриване на задълженията, превишават очакваните икономически ползи от сключването на договорите.

Преструктуриране – планирана и контролирана програма от ръководството на предприятието, която променя съществено:

а) обхвата на дейността на предприятието;

б) начина, по който се осъществява дейността на предприятието.

Условни задължения – такива задължения, които могат да се класифицират като:

а) възможно задължение, което произлиза от минали събития и чието съществуване ще бъде потвърдено само от настъпването или ненастъпването на едно или повече несигурни бъдещи събития, които не могат да бъдат изцяло контролирани от предприятието, или

б) настоящо задължение, което произлиза от минали събития, но не е признато, защото:

– не е вероятно за погасяването му да бъде необходим паричен поток от ресурси, включващи икономически ползи, или

– размерът на задължението не може да бъде определен с достатъчна степен на надеждност. Условен актив е възможен актив, който произлиза от минали събития и чието съществуване ще

бъде потвърдено само от настъпването или ненастъпването на едно или повече несигурни бъдещи събития, които не могат да бъдат изцяло контролирани от предприятието.

Разграничение между провизии и условни задължения

3. Предприятията следва да правят разграничение между:

а) провизии – които се признават като пасиви (като се вземе предвид надеждността на оценката, която може да им бъде направена), тъй като те са настоящи задължения и е вероятно за тяхното погасяване да бъде необходим поток, включващ икономически изгоди, и

б) условни задължения – които не се признават като пасиви, защото са:

– възможни задължения, тъй като все още не е потвърдено дали предприятието има текущо задължение, което би могло да доведе поток от ресурси, включващи икономически изгоди;

– текущи задължения, които не отговарят на критериите за признаване, определени в този стандарт.

Признаване на провизии

4.1. Провизия трябва да се признава, когато са изпълнени следните критерии:

а) предприятието има текущо правно или конструктивно задължение като резултат от минали

събития към датата на изготвянето на баланса;

б) има вероятност за погасяване на задължението да бъде необходим паричен поток от ресурси, включващи икономически изгоди;

в) може да бъде направена надеждна оценка на размера на задължението.

4.2. При липса на един от посочените в т. 4.1 критерии провизия не трябва да се признава.

Текущо задължение

5. Определянето на наличието на текущо задължение към датата на баланса се извършва след отчитане на всички налични обстоятелства, включително мнението на специалисти. На базата на тези обстоятелства:

а) когато е по-вероятно текущото задължение да съществува към датата на баланса, предприятието признава провизия (ако критериите за признаване са изпълнени), и

б) когато е по-вероятно текущото задължение да не съществува към датата на баланса, провизия не се признава, но предприятието оповестява съществуването на условно задължение.

Минало събитие

6.1. Минало събитие, което води до текущо задължение, се нарича задължаващо събитие. Събитието е задължаващо, когато:

а) погасяването на задължението е наложено по силата на закон или други нормативни актове;

б) погасяването на задължението е свързано с конструктивно задължение, при което породилото го събитие (което може да бъде и действие на предприятието) създава реални очаквания в други страни, че ще се освободи от това задължение.

6.2. Не се признават провизии, свързани с бъдещи разходи за дейността на предприятието.

Условни задължения

7.1. Предприятието не следва да признава условно задължение.

7.2. Условното задължение се оповестява, освен ако вероятната необходимост от изходящ паричен поток ресурси, включващи икономически ползи, за погасяване на задължението е отдалечена във времето.

7.3. Когато предприятието е отговорно заедно и поотделно за дадено задължение, частта от задължението, която трябва да се покрие от другите страни, се третира като условно задължение. Предприятието признава провизия за частта от задължението, за която съществува вероятна необходимост от изходящ паричен поток ресурси, включващи икономически изгоди, освен в изключително редките случаи, когато не може да бъде направена надеждна оценка.

7.4. Условните задължения могат да се развият по неочакван начин. Поради това те се оценяват продължително, за да се определи дали се е появила вероятна необходимост от изходящ паричен поток ресурси, включващи икономически ползи. Ако се е появила такава вероятна необходимост за статия, която преди е била третирана като условно задължение, провизията се признава във финансовите отчети за периода, през който е настъпила промяната (освен в изключително редките случаи, когато не може да бъде направена надеждна оценка).

Условни активи

8.1. Предприятието не следва да признава условните активи.

8.2. Условните активи обикновено възникват от непланирани или други неочаквани събития, които пораждат възможност в предприятието да постъпи поток икономически ползи. Такъв пример може да бъде дело, което предприятието води и изходът от което е несигурен.

8.3. Условните активи не се признават във финансовите отчети, тъй като това може да има за резултат признаването на приход, който може никога да не бъде реализиран. Когато обаче реализацията на прихода е практически сигурна, тогава свързаният с нея актив не е условен актив и признаването му е необходимо.

8.4. Условен актив се оповестява, когато постъпването на поток икономически ползи е вероятно.

8.5. Условните активи се оценяват постоянно, за да се отрази правилно тяхното представяне във финансовите отчети. Ако постъпването на потока икономически ползи е станало практически сигурно, тогава активът и свързаните с него приходи се признават във финансовия отчет за периода, през който е настъпила промяната. Ако постъпването на поток икономически ползи е станало вероятно, предприятието го оповестява като условен актив.

Оценка на провизиите

9.1. Размерът на признатата провизия трябва да бъде най-добрата приблизителна оценка на разходите, необходими за покриване на текущото задължение към датата на баланса:

а) най-добрата оценка на разходите, необходими за покриване на текущо задължение, е сумата, която предприятието би платило пропорционално за погасяване на задължението към датата на баланса или за да го прехвърли към трета страна по същото време; често обаче е невъзможно или неоправдано скъпо да се погаси или прехвърли задължение към датата на баланса; въпреки това оценката на сумата, която предприятието би платило, за да погаси или прехвърли задължението, представлява най-добрата оценка на разходите, които биха били необходими за покриване на текущо задължение към датата на баланса;

б) оценките на резултата и финансовия ефект се определят по усмотрение на ръководството на предприятието, като се вземе предвид и минал опит с подобни транзакции и в някои случаи доклади на независими експерти; вземат се предвид и всички обстоятелства, настъпили като следствие от събития след датата на баланса;

в) несигурността по отношение на сумата, която трябва да бъде призната като провизия, се третира по различни начини в зависимост от обстоятелствата; когато измерваната провизия включва голям брой статии, задължението се оценява посредством претегляне на всички възможни резултати (последствия) заедно със свързаните с тях вероятности; този метод за оценка се нарича „очаквана стойност“; поради това провизията ще бъде с различен размер в зависимост от това, дали вероятността от загуба на определена сума е например 60 или 90 процента; когато съществува поредица от възможни резултати в някакъв обхват и всяка точка от този обхват има същата вероятност като останалите точки, се взема средната точка от обхвата;

г) когато трябва да се измери единично задължение, индивидуалният най-вероятен резултат може да представлява най-добрата оценка на задължението; въпреки това, дори и в такъв случай предприятието следва да вземе предвид и други възможни резултати; когато другите възможни резултати са или много по-високи, или много по-ниски от най-вероятния резултат, най-добрата оценка ще бъде по-голяма или по-малка сума; например ако предприятието трябва да извърши ремонт на сериозна повреда на сложно съоръжение, което е конструирало за купувач, индивидуалният най-вероятен резултат може да бъде успешен ремонт още при първия опит, струващ 1000 единици, но следва да се направи провизия в по-голям размер тогава, когато има съществена вероятност да са необходими по-нататъшни усилия за успешното извършване на ремонта.

9.2. Провизията се измерва преди облагане с данъци, като последствията от облагането с данъци се отчитат в съответствие със СС 12 – Данъци от печалбата.

9.3. Рисковете и несигурностите, които неотменимо съпътстват много събития и обстоятелства, трябва да се вземат предвид при осъществяването на най-добрата оценка на провизията:

а) рискът представлява разнообразието на резултатите; преизчислението на риск може да увеличи размера на първоначалната оценка на несигурни обстоятелства с цел да се избегне преувеличеното отчитане на приходите или активите и подценяването на разходите или задълженията; независимо от това обаче несигурността не оправдава създаването на прекомерни провизии или нарочното преувеличено отчитане на задължения; например ако предвидените разходи за определено неблагоприятен резултат са оценени на една благоразумна база, този резултат не бива нарочно да се третира като по-вероятен, отколкото е всъщност; необходимо е повишено внимание, за да се избегне дублирането на преизчисленията за риск и несигурност с последващото преувеличено отчитане на провизията; б) несигурностите по отношение размера на разходите се оповестяват.

9.4. Когато ефектът от времевите разлики в стойността на разходите е съществен, размерът на провизията трябва да представлява сегашната стойност на разходите, които се очаква да бъдат направени за покриване на задължението.

9.5. Бъдещи събития, които могат да повлияят на размера на сумата, необходима за погасяване на задължението, трябва да се отразяват в размера на провизията тогава, когато има достатъчно обективни доказателства, че тези събития ще настъпят.

9.6. Печалбите от очаквано освобождаване от активи не трябва да се вземат предвид при оценката на провизиите, дори когато очакваното освобождаване е тясно свързано със събитието, породило провизирането. Вместо това предприятието признава печалби от очаквани освобождавания от активи по време, определено в счетоводен стандарт, който се занимава с активите.

9.7. Когато се очаква, че някои или всички необходими за създаването на провизия разходи ще бъдат възстановени (направени застраховки), възстановяването се признава тогава и само тогава, когато е практически сигурно, че тези средства ще се възвърнат, ако предприятието уреди задължението си. Възвърнатите средства трябва да се третират като отделен актив. Признатият размер на възвърнатите средства не бива да надвишава размера на провизията.

9.8. Провизиите трябва да бъдат преразглеждани към датата на всеки баланс и преизчислявани с цел да се отрази текущата най-добра оценка. Ако вече не е вероятно да бъде необходим изходящ

поток ресурси, включващи икономически ползи, за погасяване на задължението, поддържането на провизията следва да се прекрати.

9.9. (изм. – ДВ, бр. 86 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Когато се използва дисконт, отчетеният размер на провизията се увеличава през всеки период с цел да се отрази изминалото време. Това увеличение се признава като финансов разход.

Отчитане на провизиите

10.1. Провизиите за задължения се признават в размер на предполагаемото задължение и се отчитат като текущи други разходи, като се вземат под внимание: а) рисковете, несигурността и предполагаемите алтернативни резултати; б) действащите пазарни цени и възможните промени в техните стойности; в) възможни бъдещи законодателни и технологични промени.

10.2. За признаването и отчитането на правни задължения е необходимо изготвянето на разчети, утвърдени от ръководството на предприятието. Ако предприятието е сключило обременяващ договор, текущото задължение по силата на договора следва да се признава и измери като провизия. Много договори (например някои рутинни нареждания за покупки) могат да бъдат отменени, без да се плати компенсация на другата страна, и поради тази причина задължение не съществува. Други договори установяват както права, така и задължения за всяка от договарящите се страни. Когато по силата на определени събития такъв договор стане обременяващ, той попада в обхвата на този стандарт и съществува задължение, което се признава. Договори за изпълнение, които не са обременяващи, не влизат в обхвата на този стандарт. Този стандарт определя обременяващия договор като договор, по силата на който неизбежните разходи за покриване на задълженията превишават икономическите ползи, очаквани вследствие на сключването на същия договор. Неотменимите разходи по силата на договор отразяват най-малката нетна цена за излизане от договора, която е по-ниска от цената за изпълнението на задълженията по договора и която цена включва всички компенсации или наказателни лихви, произтичащи от неизпълнението му. Преди да се създаде отделна провизия за обременяващ договор, предприятието признава всички разходи за обезценка на активи, които се отнасят до активи, свързани с договора.

10.3. За признаването и отчитането на провизии за конструктивни задължения, произтичащи от преструктуриране на предприятието, следва да се вземе под внимание, че:

а) към преструктуриране могат да бъдат отнесени събития, като:

– продажби или прекратяване на част от дейността;

– затваряне на локални производства в държава или регион или пренасочване на бизнеса от една държава или регион в други;

– промени в структурата на управлението, например премахване на определен слой от управлението, и

– фундаментални реорганизации, които имат съществен ефект върху характера и съсредоточаването на дейността на предприятието;

б) провизия за разходи по преструктуриране се признава само когато са изпълнени общите критерии за признаване на провизии;

в) конструктивно задължение за преструктуриране възниква само когато предприятието:

– има подробен формален план за преструктуриране, в който се посочват най-малко:

1. дейността или частта от нея, която ще бъде засегната;

2. засегнатите принципни направления;

3. направлението, дейността и приблизителният брой служители, които ще бъдат компенсирани за прекратяването на тяхната работа;

4. разходите, които ще трябва да бъдат посрещнати, и

5. кога ще бъде внедрен планът;

– се е погрижило засегнатите да получат съответната представа за преструктурирането, което ще се извърши по план, или е обявило основните моменти на преструктурирането пред засегнатите от него.

Доказателство, че предприятието е започнало внедряването на план за преструктуриране може да бъде например разглобяването на производствени мощности или продажбата на активи, или публичното обявяване на основните характеристики на плана. Публичното обявяване на подробен план за преструктуриране поражда конструктивно задължение за преструктуриране само ако е направено с достатъчно подробности (т.е. посочени са основните характеристики на плана) и по начин, който създава у засегнатите страни, като клиенти, доставчици и служители (или техни представители), вярна представа за предстоящото преструктуриране на предприятието.

За да бъде един план достатъчно основание за възникване на конструктивно задължение, когато засегнатите са информирани за него, започването на неговото внедряване следва да бъде планирано възможно най-скоро и да бъде завършено в предвидения срок, което би направило малко вероятна появата на значителни изменения. Ако се очаква началото на преструктурирането да се забави значително или ако преструктурирането ще отнеме неоправдано много време, няма голяма вероятност планът да създаде у засегнатите страни реална представа за предстоящо преструктуриране, тъй като продължителният период създава предпоставки за промяна в плановете на предприятието.

Решението за преструктуриране, взето от ръководството или от съвета на директорите преди датата на баланса, не поражда конструктивно задължение към датата на баланса, освен ако преди тази

дата предприятието:

– е започнало да внедрява плана за преструктуриране, или

– е обявило основните характеристики на плана за преструктуриране на засегнатите по достатъчно специфичен начин, за да създаде реална представа за предстоящото преструктуриране;

г) задължение за продажба на дейност не възниква, докато предприятието не е решило да продава, т.е. докато не съществува обвързващо споразумение за продажба.

Дори след като предприятието е взело публично решение за продажба на дейност, то все още не е предприело продажба, докато не бъде идентифициран купувач и не е сключено обвързващо споразумение за продажба. Преди да бъде сключено такова споразумение, предприятието е в състояние да промени решението си и в действителност ще трябва да предприеме друга линия на поведение, ако в рамките на разумен срок не може да се намери купувач. Когато продажбата на дейност се предвижда като част от реструктуриране, активите на дейността се проверяват за повреди (обезценка), както това се изисква в СС 36 – Обезценка на активи. Когато продажбата е само част от преструктурирането, конструктивното задължение може да възникне от други части на преструктурирането, преди да се осъществи сключването на обвързващо споразумение за продажба.

д) провизията за преструктуриране трябва да включва само онези преки разходи, произлизащи от преструктурирането, които отговарят на следните две изисквания:

– породени са по необходимост от преструктурирането, и

– не са свързани с текущата дейност на предприятието;

е) провизията за преструктуриране не включва такива разходи, като:

– преквалифициране или преместване на персонал;

– маркетинг, или

– инвестиции в нови системи и дистрибуторски мрежи.

Тези разходи се отнасят до бъдещо осъществяване на дейността и не са задължения за преструктуриране към датата на баланса. Такива разходи се признават на същата база, както ако са произлезли независимо от преструктурирането.

10.4. В края на всеки следващ отчетен период размерът на потенциалните задължения се преразглежда и при необходимост се актуализира чрез доначисляване на провизии или чрез намаляване на вече отчетените провизии.

10.5. Формираните текущи задължения от начисляване на провизии се отчитат като други текущи задължения отделно от съществуващите задължения за дейността на предприятието. Предприятията организират аналитична отчетност за текущите задължения от провизии в зависимост от породилите ги събития.

10.6. Отписаната неизплатена част от задължението, формирано от провизии, се отчита като финансов приход.

Оповестяване

В приложението към финансовия отчет се оповестява информация:

11.1. За всеки вид провизии предприятието следва да оповестява:

а) отчетната стойност в началото и в края на периода;

б) допълнителни провизии, направени през периода, включително увеличенията в съществуващите провизии;

в) използваните суми (т.е. отписаните провизии) през периода, и

г) увеличението през периода на дисконтираните суми, произлизащо от изминалото време, и ефекта от настъпили промени в дисконтовата ставка (норма).

11.2. Предприятието оповестява следната информация за всеки вид провизии:

а) кратко описание на характера на задължението и очакваното разположение във времето на изходящите парични потоци икономически ползи;

б) посочване елементите на несигурност относно разположението във времето и размера на тези потоци; когато е необходимо да се предостави съответната информация, предприятието следва да оповести основните предположения, направени по отношение на бъдещи събития;

в) размера на очакваните възстановени суми с отразяване размера на актива, който е бил признат за тези очаквани възстановени суми.

11.3. С изключение на случаите, в които вероятната необходимост от изходящи потоци от ресурси, включващи икономически ползи, е отдалечена във времето, предприятието следва да оповести кратко описание на характера на условните задължения за всеки клас условни задължения, а при необходимост и:

а) оценка на техния финансов ефект;

б) посочване елементите на несигурност, отнасящи се до разположението във времето на потоците, и

в) вероятността да бъдат възстановени суми от трети лица.

11.4. Когато има вероятност от постъпването на поток икономически ползи, предприятието

следва да оповести кратко описание на характера на условните активи към датата на баланса и където е необходимо, оценка на техния финансов ефект, измерен според принципите, определени за провизии.

От съществена важност е при оповестяването на условните активи да се избягва даването на заблуждаващи индикации за вероятността да бъдат реализирани приходи.

11.5. В изключително редки случаи оповестяването на цялата информация може да доведе до сериозно предубеждение към позицията на предприятието при спорове с други страни по въпросите на провизиите, условните задължения или условните активи. В такива случаи не е необходимо предприятието да оповестява тази информация, но трябва да оповести общата същност на спора заедно с факта, че информацията не е оповестена, и причините за това.

СЧЕТОВОДЕН СТАНДАРТ 38 – НЕМАТЕРИАЛНИ АКТИВИ

В сила от 01.01.2005 г., Обн. ДВ. бр.30 от 7 Април 2005г., изм. ДВ. бр.86 от 26 Октомври 2007г.

Цел

СС 38 определя реда за счетоводното отчитане на нематериалните активи.

Обхват

1. Този стандарт се прилага при отчитането на нематериалните активи, с изключение на:

а) закупените и държаните в предприятието с цел продажба;

б) активите по отсрочени данъци;

в) репутацията, възникнала от бизнескомбинация;

г) произтичащите от доходи на наети лица;

д) възникващите в резултат на тясно специализирани дейности, които изискват различен от посочения в този стандарт подход;

е) регламентираните в друг стандарт, които отговарят на определението за нематериални активи.

Определения

2. В този стандарт се използват определения със следното значение: Нематериални активи – установими нефинансови ресурси, придобити и контролирани от предприятието, които:

а) нямат физическа субстанция, въпреки че:

– могат да се съдържат във физическа субстанция, или

– носителят им може да има физическа субстанция;

б) са със съществено значение при употребата им;

в) от използването им се очаква икономическа изгода.

Вътрешно създадена репутация – репутация, формирана от предприятията при осъществяване на дейността им, която може да доведе до увеличение на икономическите изгоди над тези, които предприятията биха реализирали без наличието на такава репутация. Вътрешно създадената репутация може да се изрази във:

а) увеличение на пазарната стойност на предприятието като цяло в сравнение с балансовата стойност на неговите установими нетни активи;

б) увеличение на котировките на акциите или дяловете на предприятието в пазар на ценни книжа, без да е налице в такъв размер увеличение в балансовата стойност на неговите установими нетни активи;

в) подобряване на кредитния рейтинг на предприятието, без да е налице в такъв размер подобрение на финансовото му състояние;

г) получаване статут на първокласен клиент (например в банкова институция), без да са извършени допълнителни разходи от страна на предприятието;

д) покачване в позицията на предприятието в класации, рейтинги и т.н., без да е налице извършването на допълнителни разходи за тази цел.

Установимост – възможност за определяне на връзката между конкретен нематериален актив и черпенето на икономическата изгода от него. Очакваната икономическа изгода може да произтича от комбинираното действие на група активи, при което изгодите не могат да се разграничат по конкретни активи. В този случай е необходимо нематериалният актив да се определи (идентифицира) въз основа на:

а) притежаваните от предприятието права върху нематериалния актив отделно от другите активи;

б) възможността нематериалният актив да се изведе от предприятието отделно от другите активи.

Контрол – правото на предприятието да получава очакваните икономически изгоди от нематериален актив, което произтича от:

а) придобити от предприятието съгласно действащото законодателство в страната права върху нематериалния актив;

б) възможността на предприятието да ограничи достъпа на други до икономическите изгоди от нематериалния актив.

Икономическа изгода – постигането (пряко или косвено) в хода на употребата на нематериален актив на:

а) увеличение на приходите;

б) намаление на разходите.

Изследователска дейност – оригинална и планирана проучвателна дейност с цел достигане на нови научни или технически знания и познания. Изследователските дейности могат да бъдат:

а) дейности, които имат за цел постигането на нови знания;

б) търсенето, оценяването и окончателната селекция за прилагането на изследователски открития или други знания и познания;

в) търсенето на алтернативни възможности за материали, устройства, продукти, процеси, системи или услуги;

г) формулирането, проектирането, оценяването и окончателното селекциониране на възможни алтернативи за нови или усъвършенствани материали, устройства, продукти, процеси, системи или услуги.

Развойна дейност – практическото прилагане на изследователските открития или други знания в план или схема за производството на нови или съществено подобрени материали, устройства, продукти, процеси, системи или услуги преди започването на търговското производство или употреба в дейността на предприятието. Развойната дейност може да бъде:

а) проектиране, изграждане и изпитание на предпроизводствени прототипи и модели;

б) проектиране на инструменти, матрици, шаблони и други подобни, които предполагат използването на нова технология;

в) проектиране, изграждане и експлоатация на пилотна машина, която не е икономически реализуема за целите на търговското производство;

г) проектиране, изграждане и изпитване на определена алтернатива за нови или усъвършенствани материали, устройства, продукти, процеси, системи и услуги.

Възстановима стойност – по-високата сума от нетната продажна цена на даден актив и стойността му в употреба, определени съгласно СС 36 – Обезценка на активи.

Признаване и отчитане на нематериални активи

3.1. Един актив се класифицира за признаване и отчитане като нематериален актив, когато:

а) отговаря на определението за нематериален актив;

б) при придобиването му може надеждно да се оцени;

в) от използването на актива се очакват икономически изгоди, доказани със:

– наличие или план за набавяне на достатъчно ресурси, позволяващи на предприятието да получи очакваните икономически изгоди;

– възможност ефективно да изпълнява функционалната си роля в съответствие с намерението на предприятието относно употребата му;

– ясно дефинирана и конкретизирана техническа осъществимост.

3.2. Вътрешно създадената репутация не се признава и отчита като нематериален актив. Тази репутация не е установим ресурс, който предприятието може да контролира и чиято стойност може надеждно да се оцени, въпреки че могат да се очакват икономически изгоди.

3.3. Вътрешно създаден нематериален актив се признава и отчита като нематериален актив в зависимост от фазата на създаване, в която се намира, а именно:

а) вътрешно създаден нематериален актив, възникнал от изследователска дейност (изследователска фаза на вътрешен проект), не се признава като нематериален актив; по време на изследователската фаза на един вътрешен проект предприятието не може да докаже по безспорен начин, че има наличие на нематериален актив, който вероятно да доведе до бъдещи икономически изгоди;

б) вътрешно създаден нематериален актив, който възниква в резултат на дейност по развитие (фаза на развитие от вътрешен проект), се признава за нематериален актив, когато предприятието може да докаже:

– техническа способност за завършване на нематериалния актив, така че да бъде готов за употреба или продажба;

– намерение за завършване на нематериален актив и за неговото използване или продажба;

– способност за използване или продажба на нематериалния актив;

– начините, по които нематериалният актив ще доведе до генерирането на бъдещи икономически изгоди, включително наличието на пазар или полезността му при вътрешна за предприятието употреба;

– наличие на адекватни технически, финансови и други ресурси, необходими за финализиране на развитието, използването или продажбата на нематериалния актив, и

– способност за оценяване на разходите, произтичащи от нематериалния актив по време на неговото развитие.

3.4. Вътрешно създадени търговски марки, наименования, издателски права, клиентски бази и други подобни не се признават и отчитат като нематериални активи. Разходите по тези вътрешно създадени търговски марки, наименования, издателски права, клиентски бази и други подобни не могат да бъдат разграничени от стойността на бизнеса като цяло.

3.5. Нематериални активи, които се състоят от разграничими съставни части, отговарящи поотделно на критериите за нематериален актив, могат да бъдат разделени на своите съставни части и всяка част да се третира като самостоятелен актив.

3.6. Разходи за нематериален актив, първоначално признати от предприятието като текущи разходи за периода, в който са възникнали, не се включват в стойността на нематериалния актив.

3.7. Признатият нематериален актив от

развойна дейност се амортизира в срок до 5 години от възникването му.

Първоначална оценка на външно създадени нематериални активи

4. Външно създадените нематериални активи при придобиването им се оценяват по цена на придобиване, която включва покупната цена (включително мита и невъзстановими данъци) и всички преки разходи за подготовка на актива за използването му по предназначение.

4.1. Преките разходи, свързани с придобиването на нематериален актив, са:

а) разходи за подготовка на обекта (мястото, където ще се използва активът);

б) разходи, свързани с доставката;

в) разходи за инсталиране;

г) разходи за хонорари на програмисти, консултанти, икономисти и т.н., свързани с проекта, икономическата обосновка, поръчката и/или създаването, доставката, инсталирането, параметризирането и др. на нематериалния актив;

д) разходи, произтичащи от непризнат данъчен кредит, свързан с изброените преки разходи.

4.2. Когато придобиването е свързано с разсрочено плащане на твърда база, разликата между първоначалната оценка (сегашната стойност на всички плащания) и сумата на всички плащания се признава за лихвен разход през периода на разсрочено плащане.

4.3. Когато придобиването е свързано с разсрочено плащане на променяща се база (например по договори за отдаване на концесии), първоначалната оценка се определя приблизително при спазване на следните изисквания:

а) чрез определяне на прогнозни стойности за променящата се база:

– при заложена промяна на базата в зависимост от достигането на определени показатели от предприятието приблизителната първоначална оценка се определя от възприетия в предприятието план за осъществяване на дейността в периода на разсроченото плащане или от намеренията на предприятието за постигане на конкретни показатели; такива показатели например могат да бъдат: процент от приходите, които предприятието пряко или косвено ще реализира от употребата на нематериалния актив; в зависимост от достигането на определени количествени характеристики на дейността на предприятието, пряко или косвено обслужвани от нематериалния актив (бройки, литри, тонове, метри и т.н.); в зависимост от постигането на определени параметри на дейността на предприятието, пряко или косвено зависещи от нематериалния актив (нает персонал, натовареност на мощностите и т.н.);

– при заложена промяна на базата в зависимост от външни за предприятието показатели приблизителната първоначална оценка се определя въз основа на експертни мнения или друга прогнозна информация за измененията в тези външни за предприятието показатели; такива показатели например могат да бъдат: равнището на работната заплата в областта, региона, страната (минимална, средна, отраслова и т.н.); инфлация или дефлация за периода на разсроченото плащане, равнището на конкретизиран лихвен процент и т.н.;

– при заложена промяна на базата в няколко нейни компонента приблизителната първоначална оценка е сборът от отделните оценки на всеки от компонентите на променящата се база;

б) чрез определяне на променящата се база въз основа на параметрите, които тя има към датата на придобиване на нематериалния актив – когато не може да се приложи или не може изцяло да се приложи буква „а“;

в) когато базата се променя в зависимост от валутен курс, първоначалната оценка се определя въз основа на валутния курс към датата на придобиване на нематериалния актив.

4.4. разликата между отделните плащания и припадащите им се части от първоначалната оценка по т. 4.3 се отразява като текущ финансов приход или текущ финансов разход в периода, през който е възникнала.

4.5. Административните и другите общи разходи не се включват в първоначалната оценка, освен ако са пряко свързани с придобиването или привеждането на нематериалния актив в работно състояние.

4.6. Разходите за обучение на персонала за работа с нематериалния актив не се включват в първоначалната му оценка. те се отразяват като разходи за квалификация на персонала.

4.7. Първоначалната оценка на нематериален актив, придобит и признат в бизнескомбинация, е неговата справедлива стойност в деня на придобиването. Непризнат в бизнескомбинация нематериален актив не се отчита като такъв, а се включва към репутацията по реда на СС 22 -Бизнескомбинации.

4.8. Когато нематериален актив е получен в резултат на замяна или частична замяна срещу друг несходен нематериален актив или други активи, цената на придобиване се определя по справедливата стойност на получения актив, която е еквивалентна на справедливата стойност на отдадения актив, коригирана с всички прехвърлени парични средства. Възникналата разлика между цената на придобиване на получения актив и сумата от балансовата стойност на отдадения актив и всички прехвърлени парични средства се отчита като печалба или загуба.

4.9. Първоначалната оценка на нематериален актив, получен в резултат на безвъзмездна сделка, се определя по справедливата му стойност.

4.10. Първоначалната оценка на нематериален актив, получен в резултат на апортна вноска по реда на Търговския закон, се определя по стойността му, приета от съда.

Първоначална оценка на вътрешно създадени нематериални активи

5. Първоначалната оценка на създаден в предприятието нематериален актив представлява сборът от разходите, извършени от момента, в който нематериалният актив за пръв път е постигнал критериите за признаване. първоначалната оценка се определя по начин, идентичен на възприетия за определяне на себестойността на произведената продукция в предприятието, т.е. не се включват: вътрешната печалба, необичайните количества бракувани ресурси (материали, труд и други), административните и други общи разходи (несвързани пряко с процеса по придобиването на нематериалния актив) и т.н.

Последващи разходи

6. Последващите разходи, свързани с нематериален актив, могат да бъдат:

6.1. Разходи, направени във връзка с нематериален актив, които се признават за текущи разходи в периода на възникването. Такива разходи са например:

а) за поддържане на патенти, фирмени и търговски марки, лицензии, разрешителни и други със срок до един отчетен период;

б) за въвеждане на активи в експлоатация (начални разходи);

в) за повторно започване на преустановена дейност;

г) за обучение;

д) за реклама и/или промоция;

е) за реорганизация;

ж) за преместване на предприятие или на част от него;

з) за преустановяване (пълно или частично) на дейност;

и) за лицензии и разрешителни със срок до един отчетен период; к) за вносни/износни квоти;

л) разходи за учредяване и разширяване на дейност.

6.2. Разходи, направени за поддържане на първоначално установената стандартна ефективност на нематериален актив, се признават за текущи разходи в периода на възникването им.

6.3. Разходи, които могат надеждно да бъдат измерени и съотнесени към нематериален актив, когато водят до увеличаване на очакваните икономически изгоди спрямо първоначално оценената стандартна ефективност на съществуващия актив, се отразяват като увеличение на отчетната му стойност или като отделен нематериален актив и се определят като разходи за усъвършенстване, когато водят до:

а) увеличаване на полезния срок на годност;

б) увеличаване на производителността;

в) подобряване на качеството на продуктите и/или услугите;

г) разширяване на възможностите за нови продукти и/или нови услуги;

д) съкращаване на производствените разходи;

е) икономически по-изгодна промяна във функционалното предназначение на актива.

6.4. При подмяна на част от нематериален актив, отчетен по реда на т. 3.5, подменената част се отписва, а направеният разход за подмяната или подновяването на частта от нематериалния актив се отчита като придобиване на отделен актив.

Оценка след първоначалното признаване

7.1 След първоначалното признаване като актив всеки отделен нематериален актив следва да се отчита по цена на придобиване, намалена с начислените амортизации и натрупаната загуба от обезценка.

Отписване на нематериални активи

8.1. Нематериален актив се отписва по балансовата му стойност при окончателно извеждане от употреба в предприятието.

8.2. отписване на нематериални активи е налице при:

а) продажба – разликата между нетния приход от продажбата и балансовата стойност се отчита като печалба или загуба;

б) замяна с други активи – не се отчита печалба или загуба, освен в случаите по т. 4.8 или ако това е предвидено в друг счетоводен стандарт;

в) трансформиране в стока с цел последваща продажба – не се отчита печалба или загуба; цената на придобиване на стоката е балансовата стойност на отписания нематериален актив;

г) трансформиране във финансови активи – в съответствие със счетоводен стандарт, регламентиращ такъв вид трансформация;

д) бракуване – разликата между балансовата стойност и стойността на получените в резултат на бракуването активи се отчита като печалба или загуба.

8.3. Не е налице отписване на нематериални активи, когато се извеждат временно от употреба – за усъвършенстване, за консервиране и т.н. Разходите за консервиране (извеждане от употреба за определен период и последващо въвеждане в употреба) се отчитат като текущи разходи в периода, през който са възникнали. В края на всеки отчетен период предприятието проверява временно изведените нематериални активи за обезценка по реда на СС 36 – Обезценка на активи.

Класифициране на нематериалните активи

9. Нематериалните активи могат по усмотрение на ръководството на предприятието да се класифицират в следните групи:

а) права за индустриална собственост – такива права са налице, когато се притежават или дългосрочно могат да се ползват от предприятието, независимо дали са закупени или създадени в него, и те могат да бъдат:

– търговските марки;

– авторските права, включително върху компютърни софтуери;

– търговски наименования, рубрики и издателски права;

– лицензи и франчайзи;

– патенти;

б) дългосрочно придобити права върху интелектуална собственост – права, аналогични на посочените в буква „а“, но придобити от предприятието въз основа на договорености със създателя (автора, притежателя и т.н.) им;

в) концесионни права – придобити по съответния законодателен ред;

г) технологични права – такива права могат да бъдат: рецептури; формули; модели; дизайни; прототипи; инструменти; матрици; шаблони и други подобни, които предполагат използването на нова технология – макар и някои да имат физическа субстанция, тя се разглежда само като носител на нови или усъвършенствани материали, устройства, продукти, процеси, системи и услуги;

д) нематериални активи в процес на развитие;

е) други нематериални активи.

Оповестяване

10. В годишните финансови отчети на предприятията трябва да се съдържа следната информация относно отчитането на нематериалните активи:

а) възприетата от предприятието счетоводна политика относно нематериалните активи, като се посочват:

– възприетият подход при признаване на разходи за развитие като нематериални активи;

– възприетият подход при определяне на първоначалната оценка на нематериалните активи;

– възприетият подход за определяне на последващите разходи по нематериалните активи;

– възприетият подход при отразяването на разходите за усъвършенстване;

– възприетият подход при временното извеждане от употреба на нематериални активи;

– други – по усмотрение на предприятието;

в) нетните валутни разлики, получени в резултат на превеждането на финансови отчети на чуждестранно предприятие;

г) балансовата стойност на нематериалните активи с ограничения върху правото на собственост – по групи активи;

д) стойността на поетите ангажименти за придобиване на нематериални активи, включително размера на авансовите плащания;

е) стойността на ползваните в дейността нематериални активи – чужда собственост;

ж) балансовата стойност на нематериалните активи, които временно са изведени от употреба;

з) отчетната стойност на напълно амортизираните нематериални активи – по групи активи;

и) за изследователската дейност – общата сума на разходите за текущия отчетен период;

к) за развитие:

– общата сума на разходите за текущия отчетен период и с натрупване;

– стойността на нематериалните активи, придобити от развитие през текущия отчетен период.

СЧЕТОВОДЕН СТАНДАРТ 40 – ОТЧИТАНЕ НА ИНВЕСТИЦИОННИ ИМОТИ

В сила от 01.01.2005 г., Обн. ДВ. бр.30 от 7 Април 2005г., изм. ДВ. бр.86 от 26 Октомври 2007г.

Цел

СС 40 определя реда за отчитането на инвестиционните имоти и изискванията за оповестяване.

Обхват

1.1. Този стандарт се прилага за признаване, оценяване и оповестяване на инвестиционните имоти.

1.2. Този стандарт не се отнася за:

а) гори и други подобни възстановими природни ресурси;

б) права над полезни изкопаеми, търсенето и разработването на полезни изкопаеми, нефт, природен газ и подобни невъзстановими природни ресурси.

1.3. В този стандарт не се разглеждат въпроси, отнасящи се до:

а) класифициране на лизинга като финансов или оперативен;

б) признаване на приходи, получени от лизинг на инвестиционен имот;

в) отчитане при наемодателя на имоти, отдадени на финансов лизинг;

г) отчитане при наемателя на имоти, ползвани по оперативен лизинг;

д) отчитане на сделки по продажба на имоти с обратен лизинг;

е) оповестяване по финансов и оперативен лизинг.

Определения

2. В този стандарт се използват определения със следното значение:

Имот – притежавана или придобивана по финансов лизинг изцяло или частично земя и/или сграда.

Инвестиционен имот – имот (земя или сграда, или част от сграда, или и двете), държан (от собственика или от наемателя по финансов лизинг) по-скоро за получаване на приходи от наем или за увеличаване на стойността на капитала, или и за двете, отколкото за:

а) използване при производството на продукция или оказването на услуги;

б) доставката на материали, стоки или услуги;

в) за административни цели;

г) от персонала – независимо дали персоналът плаща наем по пазарни цени;

д) продажба в рамките на икономическата дейност на предприятието.

Ползван в дейността имот – имот, държан (от собственика или наемателя по финансов лизинг) за:

а) използване при производството на продукция или услуги;

б) доставка на материали, стоки или услуги;

в) използване за административни цели;

г) използване от персонала – независимо дали персоналът плаща наем по пазарни цени. Имот за продажба – имот, държан за продажба в рамките на икономическата дейност на предприятието.

Изграждане на имот – процес на придобиване (строителство) на имот по стопански начин или чрез възлагане.

Разработване на имот – процес на извършване на разходи (включително ремонтни и/или за подобрения), необходими, за да го приведат в работно състояние, като в тях не се включват:

а) разходите за пускане в експлоатация;

б) първоначалните оперативни загуби, понесени преди имотът да достигне планираното ниво на заетост (при инвестиционните имоти) или на ефективност (при ползваните в дейността имоти);

в) необичайно големите количества бракуван материал, труд или други ресурси в процеса на придобиване и/или разработване на имота;

г) разходите, необходими за продажбата му – посреднически, рекламни, консултантски, оценителски и други подобни.

Справедлива стойност – цената, за която един актив може да бъде разменен между осведомени и желаещи страни в сделка между несвързани лица.

Цена на придобиване – изплатената сума в пари или в техни еквиваленти или справедливата стойност на друга насрещна престация, дадена за придобиването на актива, към момента на неговото придобиване или изграждане.

Балансова (преносна) стойност – сумата, с която е признат един актив в баланса.

Класифициране на активи като инвестиционни имоти

3.1. Като инвестиционни имоти следва да се класифицират:

а) земя, притежавана с цел дългосрочно увеличаване на капитала, чрез генериране на доходи,

а не c цел краткосрочна продажба в хода на обичайната дейност;

б) земя, притежавана за неопределено понастоящем бъдещо използване (ако предприятието не е определило, че ще използва земята или като ползван от собственика имот, или за краткосрочна продажба в хода на обичайната дейност, се счита, че земята се притежава за увеличаване стойността на капитала);

в) сграда, която се държи от отчитащото се предприятие и е отдадена по един или повече оперативни лизинги;

г) сграда, която не се ползва, но се държи от отчитащото се предприятие с цел да бъде отдадена по един или повече оперативни лизинги.

3.2. Предприятието класифицира имотите според предполагаемото им предназначение като:

Ползвани в дейността имоти – отчитат се като дълготрайни материални активи по реда на СС 16 – Дълготрайни материални активи, независимо от това, дали се изграждат, или разработват. Имоти за продажба – отчитат се като следните видове материални запаси:

а) стоки, когато са закупени с цел последваща продажба, без разработване – отчитат се по реда на СС 2 – Стоково-материални запаси;

б) доставки и впоследствие стоки, когато са закупени с цел последваща продажба, след разработване – отчитат се по реда на СС 2 – Стоково-материални запаси;

в) незавършено производство, когато се изграждат с цел последваща продажба или се разработват от името на трета страна, отчитат се по реда на СС 11 – Договори за строителство;

г) продукция, когато са изградени и се очаква последващата им продажба – отчитат се по реда на СС 2 – Стоково-материални запаси.

Инвестиционни имоти – отчитат се като дългосрочни финансови активи, с изключение на:

а) изгражданите имоти, които се отчитат по начин, идентичен на начина за ползваните в дейността имоти, независимо от това, че предполагаемото им предназначение може да бъде като инвестиционни имоти;

б) разработваните имоти (без разработваните инвестиционни имоти), които се отчитат по начин, идентичен на начина за ползваните в дейността имоти, независимо от това, че разработването може да е с цел да станат инвестиционни имоти.

3.3. Когато предприятие от група притежава имот, който е отдаден под наем или по оперативен лизинг на друго предприятие от групата, имотът се класифицира в индивидуалния финансов отчет на притежаващото го предприятие като инвестиционен, а в консолидирания финансов отчет на групата – като ползван в дейността, тъй като от гледна точка на групата имотът не е инвестиционен.

3.4. Когато имот включва част, предназначена за получаване на приходи от наем (включително отдаване по оперативен лизинг) и част, предназначена за ползване в дейността – в тези случаи се преценява дали тези части с различно предназначение могат да се отчитат поотделно, и ако:

а) съществува такава възможност, те се класифицират поотделно;

б) не съществува такава възможност, ръководството на предприятието трябва да прецени дали частта за ползване в дейността е незначителна спрямо предназначението на имота като цяло и в зависимост от тази преценка целият имот се класифицира като инвестиционен или за ползване в дейността; в счетоводната си политика предприятието е длъжно да упомене възприетите критерии за оценка и последваща класификация на неделими на части имоти с различно предназначение.

3.5. Следните примери могат да се вземат предвид при преценката на предназначението на имота като цяло:

а) при предоставяне на имот (сграда) за помещения (офиси, жилища, складове и т.н.) под наем и същевременно предоставяне на услуги по охрана, поддръжка, куриерски и т.н. на наемателите, като част от помещенията са заделени за нуждите на предоставяните услуги – в този случай имотът се определя като инвестиционен, тъй като основното му предназначение е отдаване под наем на помещения, а не предоставянето на услуги на наемателите, което се явява спомагателна дейност.

По-различна е ситуацията, при която предоставяните услуги са предназначени не само за наемателите, но и за други лица – в този случай тази дейност не може да се третира като спомагателна спрямо дейността по отдаване под наем на помещения и следователно целият имот се класифицира като за ползване в дейността.

Аналогична е ситуацията при отдаването на места в паркинги, на салони за спортни, музикални, културни и други подобни прояви и т.н.;

б) при предоставяне на хотелиерски услуги – имотът се определя като за ползване в дейността, тъй като основното му предназначение е предоставянето на услуги, а не отдаването на помещения под наем.

По-различна е ситуацията, при която хотелиерските услуги са прехвърлени за изпълнение на трети страни, например чрез договор за управление – в този случай предприятието по същество е в положение на пасивен инвеститор и съответно имотът се класифицира като инвестиционен.

Признаване

4. Инвестиционният имот се признава, когато:

а) има вероятност предприятието да получава икономически изгоди от инвестиционния имот, т.е. извършва се оценка на степента на сигурност, свързана с потока на бъдещите икономически изгоди, на основата на наличните данни в момента на първоначалното признаване;

б) цената на придобиване на инвестиционния имот може да бъде оценена достоверно, т.е. може сравнително точно да се определи стойността на разменната сделка, доказваща покупката или придобиването на актива.

Първоначално оценяване

5.1. Първоначалното оценяване на инвестиционен имот се извършва по неговата цена на придобиване. Разходите по сделката следва да се включат в първоначалната оценка.

5.2. Цената на придобиване на закупен инвестиционен имот включва неговата покупна цена и всички разходи, които пряко могат да бъдат приписани, например професионалните хонорари за правни услуги, данъци по прехвърляне на имота и др. разходи по сделката.

5.3. Цената на придобиване на инвестиционен имот, построен по стопански начин, е неговата цена на придобиване на датата, когато строителството или разработването е завършено.

5.4. Цената на придобиване на инвестиционния имот не се увеличава с разходите за пускане в експлоатация. Първоначалните оперативни загуби, понесени преди инвестиционният имот да достигне планираното ниво на заетост или необичайно големи количества бракуван материал, труд или други ресурси, употребени за строителството или разработването на имота. Тези разходи се отчитат като текущи разходи за дейността.

5.5. Когато придобиването на инвестиционен имот е свързано с разсрочено плащане, разликата между първоначалната оценка (сегашната стойност на всички плащания) и сумата на всички плащания се признава за лихвен разход през периода на разсрочено плащане.

5.6. При прехвърлянето на друг вид имот в инвестиционен имот той се завежда със стойност, равна на балансовата стойност на имота, по която се е отчитал до момента.

5.7. Първоначалното оценяване на инвестиционен имот, получен в резултат на безвъзмездна сделка, се осъществява по справедливата му стойност.

5.8. Първоначалното оценяване на инвестиционен имот, получен в резултат на апортна вноска по реда на Търговския закон, се осъществява по стойността му, приета от съда.

5.9. В първоначалната оценка на инвестиционния имот:

а) се включват, т.е. не се отчитат отделно, всички трайно прикрепени дълготрайни материални активи, без които инвестиционният имот не би могъл да осъществява предназначението си – например:

– съоръжения, машини, оборудване и други, като асансьори, климатици, тръбопроводи, шахти, кабели, противопожарни инсталации и т.н.;

– обзавеждане и инвентар, като мебели, настилки, лампи, печки и т.н.;

б) не се включват, т.е. отчитат се отделно, авансово платените суми за активи и/или бъдещи подобрения, предназначени за инвестиционния имот, както и начислени приходи от оперативен лизинг.

Последващи разходи

6.1. Последващи разходи, свързани с инвестиционен имот, които могат надеждно да бъдат измерени и съотнесени към инвестиционния имот, се отразяват като увеличение на балансовата му стойност, когато водят до увеличаване на очакваните икономически изгоди спрямо първоначално предвидените. Такива са разходите, които водят до:

а) увеличаване на полезния срок на годност на инвестиционния имот;

б) увеличаване използваемостта на инвестиционния имот;

в) подобряване качеството на инвестиционния имот;

г) разширяване на възможностите за ползване на инвестиционния имот;

д) съкращаване на разходите, свързани с инвестиционния имот.

Всички други последващи разходи трябва да бъдат признати като текущи разходи за периода, през който са понесени.

6.2. Когато в балансовата стойност на един инвестиционен имот вече е отразена загуба на бъдещи икономически изгоди, последващите разходи за възстановяване на бъдещите икономически изгоди, очаквани от актива, се добавят към балансовата стойност.

6.3. Когато покупната цена на актива отразява задължение на предприятието да извърши разходи, които са необходими в бъдеще, за да се приведе активът в неговото работно състояние, тези разходи се добавят към балансовата стойност.

Последващо оценяване след първоначалното придобиване

7. Предприятието трябва да избере или модела на справедливата стойност, или модела на цената на придобиване като своя счетоводна политика, която следва да се прилага към всеки от инвестиционните имоти.

Модел на справедливата стойност

8.1. След първоначалното признаване предприятието, което избира модела на справедливата стойност, трябва да измерва всички свои инвестиционни имоти по тяхната справедлива стойност.

8.2. Печалбата или загубата, възникваща от промяна в справедливата стойност на инвестиционния имот, трябва да бъде включена в текущите приходи или разходи за периода, през който възниква.

8.3. Справедливата стойност на инвестиционен имот е неговата пазарна стойност, която се определя:

а) като най-вероятната настояща цена, която нормално може да се получи на активен пазар за конкретния вид инвестиционен имот, като се вземат под внимание всички фактори, оказващи влияние върху цената (местонахождение, състояние, перспективи, договорни условия, представяне на адекватен брой потенциални купувачи и т.н.), без каквито и да са:

– завишения или намаления от специални условия (включително произтичащи от авансови, отложени или разсрочени плащания) или обстоятелства;

– разходи по сделката, които предприятието може да понесе по продажбата или при друг вариант на освобождаване от инвестиционния имот;

– надбавки или отбиви, отпускани във връзка с продажбата от свързани лица;

б) след анализ на получена от различни източници информация – при липса на активен пазар за конкретния вид инвестиционен имот; източниците на такава информация могат да бъдат:

– настоящи цени на активен пазар за имоти от различно естество, които цени се коригират, за да се отразят тези различия;

– скорошни цени на по-малко активни пазари, които цени се коригират, за да се отразят промените в икономическите условия в периода след датата, на която са се осъществили сделките на тези цени;

– прогнозиране на дисконтирани парични потоци на базата на настоящите пазарни наемни плащания за подобни имоти с процент на дисконтиране, отразяващ настоящите пазарни оценки на несигурността в сумата и в разпределението във времето на паричните потоци.

8.4. В случаите, когато от различните източници на информация се получат различни заключения относно справедливата стойност на инвестиционния имот, предприятието, притежаващо или придобиващо по финансов лизинг инвестиционен имот, разглежда причините за тези различия и определя сравнително тесен интервал на приемливи оценки, в рамките на който избира най-достоверната оценка на справедливата стойност на инвестиционния имот.

8.5. Справедливата стойност на инвестиционен имот не отразява каквато и да е:

а) допълнителна стойност, извличана от създаването на портфейл от инвестиционни имоти с различни местонахождения;

б) синергии (допълнителни икономически изгоди в резултат на взаимносвързано използване на активи) между инвестиционния имот и другите активи на предприятието, притежаващо или придобиващо по финансов лизинг инвестиционен имот;

в) юридически права или правни ограничения, които са специфични само за настоящото предприятие, притежаващо или придобиващо по финансов лизинг инвестиционния имот;

г) данъчни преференции или данъчни тежести, които са специфични само за настоящото предприятие, притежаващо или придобиващо по финансов лизинг инвестиционния имот.

8.6. Когато са налице съществени затруднения в определянето на справедливата стойност на инвестиционните имоти, се препоръчва ползване на услугите на независими оценители с подходяща професионална квалификация и скорошен опит по отношение на имоти от подобен конкретен вид (като състояние, местонахождение и т.н.).

8.7. Счита се, че е налице невъзможност за достоверно измерване на непрекъсната основа на справедливата стойност на инвестиционен имот:

а) при придобиване на инвестиционен имот за първи път или когато съществуващ имот за първи път се трансформира в инвестиционен независимо от причините – в резултат на закупуване, завършване на изграждане или разработване и при промяна в ползването му;

б) когато пазарните сделки за конкретния вид инвестиционен имот са редки или въобще няма такива и когато не могат да се приложат алтернативни оценки поради липса или недостатъчност на източници на информация.

8.8. При невъзможност за достоверно измерване на непрекъсната основа на справедливата стойност на инвестиционен имот той се оценява съгласно СС 16 – Дълготрайни материални активи. Предприятието следва да продължи прилагането на СС 16 – Дълготрайни материални активи, до освобождаването от инвестиционния имот.

8.9. Ако предприятието по-рано е оценило инвестиционния имот по справедлива стойност, то трябва да продължи да оценява имота по справедлива стойност до освобождаването от имота, дори ако сравнимите пазарни сделки станат по-редки или пазарните цени по-трудно намиращи се.

8.10. Когато се прехвърля инвестиционен имот, отчитан по справедлива стойност, в имот, ползван от собственика, или в стоково-материален запас, стойността на имота за последващото осчетоводяване съгласно СС 16 – Дълготрайни материални активи, и СС 2 – Стоково-материални запаси, трябва да бъде справедливата стойност на датата на промяната в използването.

8.11. Ако ползван от собственика имот се класифицира като инвестиционен имот, който ще бъде отчитан по справедлива стойност, предприятието трябва да прилага СС 16 – Дълготрайни материални активи, до датата на промяната в използването. Ако възникне разлика към тази дата между балансовата стойност на имота съгласно СС 16 – Дълготрайни материални активи, и неговата справедлива стойност, същата трябва да бъде призната като текущ приход или разход.

8.12. При прехвърляне на актив от стоково-материален запас в инвестиционен имот, който ще бъде отчитан по справедлива стойност, всяка разлика между справедливата стойност на имота към тази дата и неговата предишна балансова стойност трябва да бъде призната като текущ приход или разход.

8.13. Когато предприятието завърши изграждането или разработването на инвестиционен имот, изграждан по стопански начин, който ще бъде отчитан по справедлива стойност, всяка разлика между справедливата стойност към тази дата и неговата предишна балансова стойност се отчита като текущ приход или разход за периода.

Модел на цена на придобиване

9.1. След първоначалното признаване предприятието, което избира модела на цената на придобиване, трябва да оценява всеки от своите инвестиционни имоти, съгласно СС 16 – Дълготрайни материални активи.

9.2. Когато предприятието използва модела на цена на придобиване, прехвърлянията между инвестиционни имоти, имоти, ползвани от собственика, и стоково-материални запаси не се променя балансовата стойност на прехвърляния имот и не се променя стойността на този имот за целите на оценяването или оповестяването.

Освобождаване от инвестиционен имот

10.1. Инвестиционният имот трябва да бъде отписан при освобождаването или когато инвестиционният имот е трайно изваден от употреба и никакви бъдещи икономически изгоди не се очакват от неговото освобождаване.

10.2. Освобождаването от инвестиционен имот може да възникне чрез продажба или чрез встъпване във финансов лизинг. При определяне на датата на освобождаването за инвестиционен имот предприятието прилага критериите, предвидени в СС 18 – Приходи, за признаване на приход от продажба на стоки или взема под внимание указанията в приложението към СС 18 – Приходи. СС 17 – Лизинг, се прилага при освобождаване от инвестиционен имот чрез встъпване във финансов лизинг или чрез продажба с обратен лизинг.

10.3. Печалбите или загубите, възникващи от изваждането от употреба или от освобождаването на инвестиционен имот, трябва да бъдат определени като разлика между нетните постъпления от освобождаването и балансовата стойност на актива и трябва да бъдат признати за текущия период.

10.4. Вземането по насрещната престация по освобождаването от инвестиционен имот се признава първоначално по справедлива стойност. В частност, ако плащането за инвестиционния имот е отложено, получената престация се признава първоначално по паричния еквивалент на цената. Разликата между номиналната сума на престацията и паричния еквивалент на цената се признава като приходи от лихви и се разпределя пропорционално във времето, като се взема предвид ефективният доход върху вземането.

10.5. Предприятието прилага СС 37 – Провизии, условни задължения и условни активи, или други счетоводни стандарти, които са подходящи за всякакви пасиви, които остават за предприятието след освобождаването от инвестиционния имот.

Оповестяване

11.1. В приложението към годишните финансови отчети предприятията, които отчитат инвестиционни имоти, оповестяват информация за:

а) възприетата от предприятието счетоводна политика за:

– критериите относно класификацията и отличаването на инвестиционните имоти от имотите, ползвани от собственика, и от имотите, държани за продажба в хода на обичайната икономическа дейност;

– критериите за класифициране на имотите, когато предполагаемото им предназначение е повече от едно;

– прилаганите методи на оценяване на инвестиционните имоти според конкретния им вид;

– последващите разходи, свързани с инвестиционните имоти;

– сумите, признати като текущи приходи и разходи, които са свързани с отчитането на инвестиционните имоти;

– сумата на договорните задължения за покупка, изграждане или разработване на инвестиционни имоти или за ремонт, поддържане или подобрения на същите имоти;

– преобразуването във и от стоково-материален запас и имот, ползван от собственика;

– други движения.

Модел на справедливата стойност

11.2. Предприятие, което прилага модела на справедливата стойност, трябва да оповести и:

а) факторите, които предприятието използва при определянето на справедливата стойност на инвестиционните имоти, включително степента, до която оценката се позовава на оценяване от независим оценител; ако липсва такова оценяване, този факт се оповестява;

б) печалбите и/или загубите (приходите и/или разходите), признати във връзка с отчитането на инвестиционните имоти по справедлива стойност;

в) прираст, освобождавания или други движения на инвестиционни имоти;

г) балансовата стойност на инвестиционния имот към датата на продажбата и сумата на реализираната печалба или загуба.

Модел на цената на придобиване

11.3. Предприятие, което прилага модела на цената на придобиване, трябва да оповести и:

а) обяснение защо справедливата стойност не може да бъде достоверно измерена;

б) използваните методи на амортизация;

в) полезния живот или използваните амортизационни норми;

г) балансовата стойност и натрупаните амортизационни отчисления;

д) прираста на инвестиционните имоти, отчитани по модела на цената на придобиване, в т.ч. от придобивания и последващи капитализирани разходи;

е) освобождавания;

ж) сумата на признатите загуби от обезценка и сумата на възстановените загуби от обезценка на инвестиционен имот.

Изисквания при първоначално прилагане на стандарта

12. Когато предприятието прилага за първи път този стандарт, за всяка промяна в счетоводната политика се прилагат изискванията на СС 8 – Печалби и загуби за периода, фундаментални грешки и промени в счетоводната политика.

Преходни разпоредби

13.1. Ако ползван от собственика имот, за който е създаден резерв от последваща оценка, се класифицира като инвестиционен имот, който ще бъде отчитан по справедлива стойност, и към момента на класифицирането като инвестиционен имот справедливата стойност на имота е по-ниска от балансовата му стойност, разликата се отразява за сметка на този резерв. Превишението на разликата по изречение първо над резерва от последваща оценка се отчита като текущ разход.

13.2. Промените в счетоводната политика, които произтичат от измененията и допълненията в този стандарт, в сила от 1 януари 2008 г., се прилагат без обратна сила.

СЧЕТОВОДЕН СТАНДАРТ 41 – СЕЛСКО СТОПАНСТВО

В сила от 01.01.2005 г., Обн. ДВ. бр.30 от 7 Април 2005г., изм. ДВ. бр.86 от 26 Октомври 2007г.

Цел

СС 41 определя специфичните изисквания към счетоводното отчитане и представяне на биологичните активи и селскостопанската продукция в годишните финансови отчети на предприятията със селскостопанска дейност.

Обхват

1.1. Този стандарт се прилага при отчитане на:

а) биологични активи;

б) селскостопанска продукция;

в) правителствени дарения, свързани с биологични активи.

1.2. Този стандарт не се прилага за:

а) земя;

б) нематериални активи;

в) преработка на селскостопанска продукция;

г) биологични активи с непроизводствена цел, като горски насаждения за защита на околната среда, хранителни продукти за потребление и др.;

д) производни продукти от биологични активи и селскостопанска продукция.

Примери за биологични активи и селскостопанска продукция, които са в обхвата на този стандарт, и на техни производни продукти, които са извън неговия обсег.

Определения

2. в този стандарт се използват определения със следното значение:

Селскостопанска дейност – дейността, чрез която се управляват биологичните активи и тяхната биологична трансформация в селскостопанска продукция с цел те да бъдат продадени, преработени или използвани в тази дейност. Биологичен актив – придобито и контролирано от предприятието живо животно или растение в резултат на минали събития, от управлението на което се очаква икономическа изгода. Група биологични активи – съвкупност от сходни живи животни или растения.

Селскостопанска продукция – първоначално придобит полезен продукт от биологичните активи на предприятието, който се идентифицира като отделен актив в момента на отделянето му от биологичния актив. Продуктите, получени в резултат на преработката на селскостопанската продукция, не се включват в обхвата на този стандарт.

Биологична трансформация – процес, включващ растеж, стареене, продуктивност и размножаване, които предизвикват качествени и количествени промени в животните и растенията и се създават нови активи под формата на селскостопанска продукция или други биологични активи от същото потомство.

Справедлива стойност – сумата, за която биологичните активи и селскостопанската продукция могат да бъдат разменени в пряка сделка между информирани и желаещи, осъществяването на сделката купувач и продавач към настоящия момент. Правителствени дарения – дарения, определени в СС 20 – Отчитане на правителствените дарения и оповестяване на правителствена помощ. Активен пазар – пазар, при който съществуват следните условия:

а) стоките, които се търгуват, са хомогенни;

б) желаещите продавачи и купувачи могат да бъдат открити нормално по всяко време, и

в) цените са общодостъпни.

Разходи при продажба – разходите, които се състоят от комисиони за брокери и дилъри, такси за регулиращи агенции и стокови борси, такси и задължения по прехвърлянето. В разходите при продажба и в справедливата стойност не се включват транспортни и други подобни разходи, свързани с пренасянето (превозването) на активите до пазара.

Признаване и оценяване

3.1. Биологичните активи и селскостопанската продукция се признават тогава и само тогава, когато:

а) предприятието контролира актива в резултат на минали събития;

б) съществува достатъчна вероятност предприятието да придобие икономическа изгода;

в) са достоверно измерими.

При селскостопанска дейност контролът може да бъде доказан например чрез законното притежаване на животните и маркирането им в момента на придобиването, раждането или отбиването им. Бъдещите изгоди обичайно се преценяват чрез оценяване на важни (съществени) физически атрибути.

3.2. Биологичните активи се оценяват при първоначалното признаване и в края на всеки отчетен период по справедлива стойност, намалена с предварително начислените разходи при продажба, с изключение на случаите, при които справедливата стойност не може да бъде надеждно оценена.

3.3. Селскостопанската продукция, придобита от биологичните активи на предприятието, се оценява при първоначалното признаване по справедлива стойност, намалена с предварително начислени разходи при продажба. След първоначалното признаване и в края на отчетния период селскостопанската продукция се оценява съгласно разпоредбите на СС 2 – Стоково-материални запаси.

3.4. Определянето на справедливата стойност на биологичните активи и селскостопанската продукция може да бъде улеснено чрез тяхното групиране според определящи характеристики: например по възраст и качество. Предприятието избира тези характеристики, които са използвани на пазара като ценообразуващи елементи.

3.5. Базата за определяне на справедливата стойност на биологичните активи и селскостопанската продукция е съществуващата цена на активен пазар.

3.6. Ако предприятието има достъп до няколко активни пазара, то ще приложи цената на този пазар, който има намерение да използва.

3.7. Ако не съществува активен пазар, при определянето на справедливата стойност предприятието ползва един или няколко от следните фактори:

а) най-скорошната цена на сделката, при условие че не е имало значително изменение на икономическите условия между датата на сделката и датата на оценката;

б) пазарната цена на сходни и подобни активи, и

в) препоръчителния подход за отрасъла или сектора: например цената на добитъка може да се изрази чрез цената на килограм месо (трупно месо).

3.8. Когато пазарните цени и стойности не са приложими за даден биологичен актив или селскостопански продукт, при определянето на справедливата му стойност предприятието използва настоящата стойност на очакваните парични потоци от актива. Настоящата стойност на очакваните парични потоци от активите не включва:

а) увеличение на стойността в резултат на допълнителна биологична трансформация;

б) увеличение на стойността, свързано с ускоряването на бъдеща биологична трансформация, прибирането на реколтата и продажбата;

в) финансиране на активи;

г) разходи за данъци от печалбата;

д) разходи за възстановяване на активи след прибирането на реколтата.

3.9. Когато биологичните активи физически са прикрепени към земя и липсва активен пазар за тези активи, тяхната справедлива цена може да се определи като разлика между продажната цена на биологичните активи, земята и нейните подобрения, взети заедно, и продажната цена на тази необработена (сурова) земя.

3.10. При определянето на справедливата стойност на биологичните активи следва да се вземат под внимание:

а) параметрите на съдържащата се в тях, но все още неидентифицирана и призната като такава селскостопанска продукция. Например справедливата стойност на овца с остригано руно би била различна от справедливата стойност на подобна овца с неостригано руно;

б) физическите промени, които настъпват в процеса на биологичната трансформация, като растеж, стареене, производителност и др., когато имат пряка връзка с бъдещата икономическа изгода, която се очаква от тези активи.

3.11. При определянето на справедливата стойност на биологичните активи и селскостопанската продукция не следва да се включват предполагаемите бъдещи разходи, свързани с тяхната продажба и реализация.

3.12. Печалби и загуби, възникнали при първоначалното признаване на биологичните активи и при тяхната оценка в края на отчетния период по справедлива стойност, намалена с предварително начислени разходи при продажба, следва да бъдат включени в печалбата или загубата за периода, в който са възникнали.

3.13. Печалби и загуби, възникнали при първоначалното признаване на селскостопанската продукция по справедлива стойност, намалена с предварително начислени разходи при продажба, следва да бъдат включени в печалбата или загубата за периода, в който са възникнали.

3.14. При невъзможност за надеждно оценяване на справедливата стойност на биологичните активи при тяхното първоначално признаване, за които не съществуват пазарно определени цени и за които алтернативните изчисления за справедливата стойност са неприложими, се прилагат следните правила:

а) биологичните активи се оценяват по цена на придобиване (себестойност) и се амортизират по реда на СС 16 – Дълготрайни материални активи;

б) когато справедливата стойност на тези активи стане надеждно оценима, предприятието следва да ги оценява по справедлива стойност, намалена с предварително начислени разходи при продажба.

3.15. Биологични активи, включени в състава на дълготрайните материални активи и оценявани по справедлива стойност, не се амортизират.

Правителствени дарения

4.1. Правителствено дарение, свързано с биологични активи и селскостопанска продукция, предоставено без условия, се признава като приход в периода на получаването му.

4.2. Получено правителствено дарение, свързано с биологични активи и селскостопанска продукция, предоставено с условия, се признава като приход в периода на изпълнение на поставените условия.

Специфични правила при отчитане и представяне на селскостопанската дейност, биологичните активи и селскостопанската продукция:

5.1. Предприятията със селскостопанска дейност организират и осъществяват счетоводството си, като осигуряват диференцирано информация за:

а) растениевъдство;

б) животновъдство.

5.2. Биологичните активи и селскостопанската продукция се класифицират и представят във финансовите отчети според своя вид и предназначение по раздели и групи, както следва:

а) в раздела на нетекущите активи и в групата на материалните дълготрайни активи, когато удовлетворяват определението за материални дълготрайни активи, като:

– гори;

– трайни насаждения, с отделно посочване на плододаващите и неплододаващите;

– продуктивни животни;

– родителски (репродуктивни) животни;

– работни животни;

б) в раздела за текущите активи и в групата на материалните запаси, като:

– млади подрастващи животни;

– животни, отглеждани за разплод;

– животни, отглеждани за угояване;

– селскостопанска продукция от растениевъдството;

– селскостопанска продукция от животновъдството.

5.3. Неплододаващите трайни насаждения до прехвърлянето им в групата на плододаващите се отчитат като разходи за придобиване на дълготрайни материални активи, намалени със селскостопанската продукция, добита преди този момент.

5.4. Неплододаващите трайни насаждения се прехвърлят в групата на плододаващите след влизането им в плодоносна или експлоатационна възраст.

5.5. Към неплододаващите трайни насаждения се отнасят и полезащитните пояси, залесително-укрепителните съоръжения и други подобни до въвеждането им в експлоатация.

5.6. В състава на продуктивните и родителските животни се включват:

а) женските животни – при получаване на първите приплоди от тях или на продукция, отговаряща на определени качества;

б) разплодните животни – след навършване на определена възраст или след придобиване на определени качества.

5.7. В състава на младите животни се включват всички приплоди и закупени млади животни до зачисляването им в групата на продуктивните и работните животни или на животните за угояване.

5.8. В състава на животните за угояване се включват животните, подложени на специален режим на отглеждане.

Оповестяване

6.1. В приложението към годишния финансов отчет се оповестява информация за:

а) видовете, естеството и характера на селскостопанските дейности;

б) базите за определяне на справедливите стойности на биологичните активи и селскостопанската продукция по групи;

в) причините за съществени колебания на справедливите стойности на биологичните активи и на селскостопанската продукция в рамките на отчетния период;

г) печалбите и загубите, възникнали през текущия период, при първоначалното признаване на биологичните активи и селскостопанската продукция; отделно се посочва онази част от тях, която се полага на наличностите в края на отчетния период;

д) печалбите и загубите, възникнали от промяната на справедливата стойност, намалена с предварително начислените разходи при продажбата за биологичните активи в края на отчетния период;

е) наличностите и движението на биологичните активи по групи и видове в количествени измерители и по справедливи цени;

ж) произведената селскостопанска продукция по количества и справедливи цени при първоначалното й признаване;

з) съществуването и стойността на биологичните активи, заложени като гаранция и обезпечения;

и) стратегии за управление на финансовия риск, свързани със селскостопанската дейност; к) увеличение и намаление на запасите от биологични активи и селскостопанска продукция; л) начислени амортизации и обезценки на биологичните активи;

м) описание на причините и невъзможността биологичните активи да бъдат оценени по справедливи цени;

н) характера и размера на правителствените дарения, признати във финансовите отчети;

о) неизпълнени условия и други непредвидими обстоятелства, свързани с правителствените дарения.

6.2. В приложението към годишния финансов отчет предприятията със селскостопанска дейност изготвят и представят отчет за движението на животните (приложение № 1) и отчет за движението на животните по видове и възрастови групи (приложение № 2). Приложение № 1 към СС 41