Project 2045 – New Era For Humanity


Locations of visitors to this page
Tyxo.bg counter
Site Meter
Google Analytics Alternative
Clicky

Реклами

4 за 5, или „Как да получаваме по-голяма от заслуженото пенсия, напълно законно“

Настоящото по никакъв начин не е израз на антидържавническо поведение, точно обратното. Когато в закона са оставени случайно или умишлено вратички, тогава нека всички да знаят за тях, току виж законодателя се сетил да ги затвори. Докато пенсионната система в България работи по архаичния модел на осигурителния стаж, като за капак на всичко са й добавени мутантите задължителни „частни пенсионни фондове“, ползващи се от протекцията на „конституционния съд“, нека всички да знаят как да се възползват по най-добрия начин от пробойните, а не системата да работи само за тарикати.

Известно е, че системата на осигурителния стаж не отразява реалния принос на лицата към осигурителната система. Така и пенсията, която ще получават ще им върне или повече (за тарикатите), или по-малко (за всички останали) от това, което са заслужили. Известно е, че заради дефектната формула на НОИ и системата на осигурителния стаж, е възможно човек да работи допълнително и по-ефективно, а за награда да получава по-малка пенсия, отколкото изобщо да не беше работил
Очевидно е, че задължителните частни пенсионни фондове, не са частни (освен при прибирането на печалбата за собствениците си), по никакъв начин не защитават интересите на данъкоплатците, а работят (преди да бъдат закрити и забранени) за максимално усвояване на иззетите от населението с държавна принуда средства, като схемата трябва да се осъществява и напълно законно. Все пак това са финансови пирамиди с държавна протекция.

А интересите на данъкоплатеца кой да защити? Като целта е източване, тогава всички да източват, докато задължителните „частни пенсионни фондове“ не бъдат закрити и забранени, а системата на „осигурителния стаж“ не бъде сменена с такава, която да отразява реалния принос на средния данъкоплатец и да го възмездява равностойно.

Дотогава все пак има начин напълно законно средния данъкоплатец да получи от фонд „Пенсии“ на НОИ повече, отколкото е заработил (и не става дума за фалшификация на документи, подкупи и т.н., всичко трябва да е напълно законно). Как става тази работа?

Тайната се крие в кодекса за социално осигуряване, чл. 9, ал. 8:

„Зачита се за осигурителен стаж при пенсиониране, ако това е по-благоприятно за лицата, в съотношение 4 години за 5 години от трета категория времето, през което лицата са работили по трудов договор при пълно работно време и… по допълнителен или втори трудов договор с дневно работно време не по-малко от 3 часа“

Това какво означава? Накратко, че за 1 месец е възможно да се придобива 1,25 месеца стаж, който е ключов компонент при определяне размера на пенсията.

Обаче пише, че трябва да се работи по допълнителен или втори трудов договор с работно време поне 3 часа? Къде му е далаверата да работиш повече, за да получаваш повече?

Ами няма да се работи повече, но документално ще пише, че се работи повече… Пример:

Отива работника, който иска да получава повече пенсия, отколкото е заслужил, при работодателя си (бъдещ или настоящ), и се договарят за заплащането. Да приемем, че са се договорили на 1000 лева заплата месечно.

Вариант 1 – ако всичко е по реда си, без да се ползват вратичките в закона (каквато е съдбата на обикновения данъкоплатец), и работника работи на 8 часов работен ден по трудов договор, при 1000 лева заплата (да приемем и че това е средната в страната), в продължение на 40 години, тогава пенсията, която би получил от държавното пенсионно осигуряване ще е следната (това ще е така ако финансовите пирамиди наричани „универсални пенсионни фондове“ бъдат закрити и държавата възстанови правата за пълна държавна пенсия на родените след 1959 г., иначе пенсията ще е по-малка, тъй като средния  данъкоплатец са го наградили да получава „допълнителна пенсия“ от задължителен „частен пенсионен фонд“, който му е натрапен с държавна принуда):
осигурителен стаж 40 години * 1,1% на година * индивидуален коефициент на лицето 1 * среден осигурителен доход в страната за последните 12 месеца 1000 лева = месечна пенсия от 440 лева.

Вариант 2 – тук ще се ползва вратичката в закона и работника като се договаря за заплатата, така между другото ще вметне, че тези 1000 лева не иска да ги получава по 1 договор на 8 часов работен ден, а ще ги раздели на 1 трудов договор на 8 часов работен ден за 600 лева примерно + 1 допълнителен трудов договор на 3 часов работен ден за 400 лева примерно на длъжност… примерно „хигиенист“ (няма срамна работа все пак) или нещо друго, което да не е подозрително. Важното е общата сума по двата договора (1 реален и 1 само по документи) да е тази, която работодателя е склонен да плати, а работата ще е същата. Няма причина работодателя да откаже да съдейства, защото няма да плаща повече, минимална работа в повече се отваря на отдел „Труд и работна заплата“, но това е дреболия. Какъв ще е резултата от тези напълно законни номерца? Ако работника работи при тези условия в продължение на 40 години, то пенсията му без да е работил повече, без да е плащал повече данъци ще е:
осигурителен стаж 50 години? * 1,1% на година * индивидуален коефициент на лицето 1 * среден осигурителен доход в страната за последните 12 месеца 1000 лева = месечна пенсия от 550 лева

Възможно е също така 40-те години стаж да се постигнат за само 32 години, при формалното наличие на 2 трудови договора (1 на 8 часа и 1 на 3 часа).

Добре де, от къде дойде тази разлика? Във вариант 2 лицето ще получава с 25% по-голяма пенсия, без да е работило повече, без да е плащало повече осигуровки и т.н.

Ами 4 години стаж се признават за 5 по тази схема. Това е един от вариантите, с който системата на осигурителния стаж, която не отчита реалния принос на лицето, не награждава този, който работи повече (честит празник на онези, които работят не само по документи), нито този, който плаща повече данъци, а поощрява който е тарикат, като сметката накрая я плаща средния данъкоплатец. Но ако всички станат тарикати, да видим дали ще продължава да има модел на осигурителния стаж + финансови пирамиди задължителни „частни пенсионни фондове“?

Във всеки случай, докато тази изключителна комбинация от недоразумения не бъде разбита, нека средния данъкоплатец да знае как да лъже системата напълно законно, както системата прави с него.

Да закрием задължителните „частни пенсионни фондовe“, и да сменим модела на осигурителния стаж с приемането на нов кодекс за социално осигуряване по модела на осигурителния принос

Locations of visitors to this page
Tyxo.bg counter
Site Meter
Google Analytics Alternative
Clicky

Пенсионна възраст 65 = 45% по-висока пенсия

Излезе така наречената „Бяла книга“ на Европейската комисия за адекватни, сигурни и устойчиви пенсии.

Тъй като разните лобисти в съвсем скоро време ще почнат да се упражняват в превратно рецитиране на текстове от Буквара, въпреки, че не могат да четат (но по спомен, каквото им е казано да говорят), на населението в България трябва да се съобщи нещо важно.

Пенсионната възраст така или иначе е вече 65 години в България, а даже е предвидено да стане 67. Масовите пенсионирания след 1989 г. вече са невъзможни, така че и ефективната възраст за пенсиониране ще достигне постепенно до тези нива (особено като се спрат тарикатлъците).

Европейската комисия е направила проучване какви биха били пенсиите през 2048 година ако пенсионната възраст е 65 години в страните от ЕС (въпреки, че не е много ясно каква методика са ползвали,  информацията би трябвало да е достоверна). Ето какво трябва да знае българина:

Ако пенсионната възраст в България е 65 години (а тя е вече толкова, освен ако някой няма стаж 37 години + 4 месеца или за жените 3 години стаж по-малко), то през 2048 г. размера на пенсиите като процент от дохода преди пенсионирането ще е 18% по-висок. Обаче не бързайте. Това не е 18% увеличение на пенсията, а много повече. В момента пенсиите в България са около 40% от дохода на лицето преди пенсионирането (37 години стаж * 1,1% = 40.7%). 18% повече заместващ доход означава, че пенсиите ще се увеличат с близо 45% от сегашното си ниво. Без да е необходимо повече нито повишаване на възраст, нито допълнителна намеса на финансовите пирамиди от Чили вид.

Когато излезе някой палячо от сектата „приватизирай всичко, аз съм неолиберал*“ по телевизията или вестниците, да плаши хората как неминуемо е пенсионната възраст да се повишава над 65 години, младите да се подготвят от сега, а на всичкото отгоре това не е достатъчно, но трябва да почне да се дават допълнително пари на „частни фондове“, плюйте по наглия шарлатанин, а ако ви падне под ръка, покажете му колко го обичате.

Какви промени ще има в процент от заместващия доход от пенсия в страните от ЕС през 2048 г., при пенсионна възраст 65 години


Източник: Европейската комисия

На следващата графика е показано какви промени ще има в заместващия доход, ако пенсионната възраст през 2048 г. стане 67 (колкото е предвидено да бъде през 2017 г. в България), а гражданина има 42 години кариера за това време. Тогава в България заместващия доход от пенсия спрямо заплатата би бил с 27% по-висок. И това не означава 27% по-висока пенсия, а 66% повишение на пенсията от сегашните нива спрямо дохода. Значи пак да повторим – не са ни нужни 70 години пенсионна възраст, нито 100, нито принудителни задължителни „частни пенсионни фондове“ или други подобни пирамиди. А освен това българите не трябва да се паникьосват, че в много от другите страни ще има известно понижение на пенсиите. Ами там просто пенсиите в момента са на изключително високи нива спрямо дохода на лицето докато е било на работа. Общо взето не са заработени, а и предвижданата редукция няма да се отрази на жизнения стандарт.

Но това няма да спре наглите лобисти да се разпяват от сутрин до вечер – „дайте повече пари на частните фондове, дайте им повече пари, дайте да приватизираме социалното осигуряване, иначе много страшно ще стане, ще работите до 100 години“ и т.н. Като ги видите или чуете, това са от сектата „приватизирай всичко“ – плюйте и ако ви паднат наблизо им покажете колко обичате шарлатани:

Източник: Европейската комисия

Да закрием задължителните „частни пенсионни фондове“

–––––––

* неолиберализмът е радикална утопична идеология, с основна цел унищожаването на институцията държава, в следствие на което обикновения човек да бъде зависим от частни монополи. Докато основната идея на класическите либерали е свобода за обикновения човек, самозванци се самоопределят като новите либерали, лансирайки тезата “свобода”, само че за частните корпоративните интереси. Тази свобода за частните монополи не е възможна при наличието на работеща държава, тъй като за обществото е крайно вредно наличието на частен монополист, а за работещата държава враговете на обществото, са врагове и на държавата. Затова системно чрез пропагандни послания чрез медии и друга нелегална дейност се подкопава доверието в легитимно избраното държавно управление. Задължително е официалната власт да бъде осмяна, обществото да не я уважава и презира. Любимата дума на фалшивите либерали е “приватизация”. Основни мишени са системата за социално осигуряване, здравноосигурителната система и образователната система. Те са от ключово значение за социалния мир, а когато има социален мир, държавата е стабилна и може да работи. Други основни мишени за фалшивите либерали са вътрешната сигурност и правосъдието. Зад лицемерните послания за подобряването на тези системи, чрез оптимизации, се крие основната идея за обезкървяване, оставянето им без средства, за да няма вътрешна сигурност и правосъдие, което да се разправи с частните монополи, които са и основни спонсори за глашатаите на радикалното течение. Може би поради незнание, напълно невинни лица могат да нарекат себе си “неолиберали”. Ако са за свободата на отделния човек, то те са последователи на Адам Смит, а ако той можеше да си каже мнението, категорично би се противопоставил на самозванците, които включват думата “либерал” към радикалната си идеология.

Locations of visitors to this page
Tyxo.bg counter
Site Meter
Google Analytics Alternative
Clicky

Публикувано в Анализ. 3 коментара »

НАРЕДБА № 5 ОТ 29 ДЕКЕМВРИ 2002 Г. ЗА СЪДЪРЖАНИЕТО И РЕДА ЗА ИЗПРАЩАНЕ НА УВЕДОМЛЕНИЕТО ПО ЧЛ. 62, АЛ. 4 ОТ КОДЕКСА НА ТРУДА

НАРЕДБА № 5 ОТ 29 ДЕКЕМВРИ 2002 Г. ЗА СЪДЪРЖАНИЕТО И РЕДА ЗА ИЗПРАЩАНЕ НА УВЕДОМЛЕНИЕТО ПО ЧЛ. 62, АЛ. 4 ОТ КОДЕКСА НА ТРУДА

В сила от 02.01.2003 г.

Издадена от Министерството на труда и социалната политика

Обн. ДВ. бр.1 от 3 Януари 2003г., последно изменение от ДВ. бр.17 от 25 Февруари 2011г.

Чл. 1. (1) Работодателят уведомява компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП) за сключване, изменение или прекратяване на трудовите договори, като изпраща уведомление (приложение № 1) и уведомление за промяна на работодателя по чл. 123, ал. 1 КТ или по чл. 123а, ал. 1 или ал. 4 КТ (приложение № 5). Уведомление (приложение № 5) се изпраща и при промяна на единния идентификационен код (ЕИК) по регистър БУЛСТАТ/ЕИК на търговеца, служебен номер, издаден от НАП на осигурителя, без да се променя работодателят.

(2) Директорът на съответната дирекция „Инспекция по труда“ уведомява компетентната ТД на НАП по ал. 1 за издадено разпореждане за прекратяване на трудовия договор по реда на чл. 327, ал. 2 КТ, като изпраща уведомление (приложение № 7).

(3) Изпращането се извършва чрез:

1. подаване в компетентната или във всяка една ТД на НАП;

2. Интернет с електронен подпис, когато работодателят има удостоверение за универсален електронен подпис или от изрично упълномощено лице, притежаващо удостоверение за универсален електронен подпис;

3. препоръчано писмо с обратна разписка.

Чл. 2. (1) Уведомлението се изпраща на хартиен носител, на електронен носител или чрез Интернет по предварително утвърден формат на записа. Уведомленията се изпращат с придружително писмо (приложение № 2), което в случаите по чл. 1, ал. 3, т. 1 и 3 е в два екземпляра.

(2) При едновременно изпращане на повече от пет уведомления – приложение № 1 или приложение № 5 за повече от пет лица, работодателите задължително ги подават на електронен носител или чрез Интернет.

(3) За уведомленията, подавани на електронен носител, се използва само програмен продукт, който е проверен или предоставен от НАП. Програмният продукт се предоставя чрез ТД на НАП или интернет страницата на НАП.

(4) В случаите, когато работодателят е упълномощил лице, което притежава универсален електронен подпис, да изпраща уведомления от негово име, в тридневен срок от упълномощаването се представя заявление съгласно приложение № 6.

(5) При оттегляне на упълномощаването работодателят подава заявление съгласно приложение № 6 не по-късно от 3 дни преди датата на оттеглянето.

(6) Уведомление съгласно приложение № 7 се изпраща на хартиен носител без придружително писмо.

Чл. 3. (1) Уведомлението съгласно приложение № 1 се изпраща:

1. в тридневен срок от:

а) сключване на трудовия договор;

б) изменение на трудовия договор, с което се променя длъжността и/или срокът на договора;

в) издаване на постановлението по реда на чл. 405а от Кодекса на труда;

2. в седемдневен срок от прекратяване на трудовия договор;

(2) Уведомление съгласно приложение № 5 се изпраща от работодателя, който приема работниците и служителите, когато неговият ЕИК по регистър БУЛСТАТ /ЕИК на търговеца, служебен номер, издаден от НАП, е различен от този на предишния работодател, в срок:

1. десет дни след обнародване в „Държавен вестник“ на вписването в случаите на промяна по чл. 123, ал. 1 КТ;

2. десет дни след сключване или след прекратяване на договора за отдаване на предприятието или на обособена част от него под наем, аренда или на концесия в случаите по чл. 123а, ал. 1 или ал. 4 КТ;

3. десет дни след фактическата промяна на работодателя за случаите извън т. 1 и 2.

(3) Уведомление съгласно приложение № 5 се изпраща в десетдневен срок от промяната на ЕИК по регистър БУЛСТАТ/ЕИК на търговеца, служебен номер, издаден от НАП, на осигурителя, без да се променя работодателят.

(4) Уведомление съгласно приложение № 7 се изпраща от съответната дирекция „Инспекция по труда“ в седемдневен срок от издаване на разпореждането за прекратяване на трудовия договор по реда на чл. 327, ал. 2 КТ.

Чл. 3а. Уведомления в случаите по чл. 3, ал. 1, т. 1, буква „б“ или т. 2 се изпращат само след заверено уведомление по чл. 3, ал. 1, т. 1, букви „а“ или „в“.

Чл. 4. (1) След получаване на уведомленията от работодателя ТД на НАП издава справка (приложение № 3), която съдържа списък на заверените уведомления и списък на неприетите уведомления с описание на причината за неприемането им. Справката се заверява от длъжностно лице в ТД на НАП и се връчва на представител на работодателя или се изпраща с препоръчано писмо с обратна разписка, или по Интернет.

(2) Работодателят следва да поправи грешките в уведомленията, които не са приети, и да ги изпрати отново в тридневен срок от датата на връчването или получаването на справката по ал. 1.

(3) Работодателят е длъжен да връчи на работника или служителя преди постъпването му на работа копие на хартиен носител от завереното уведомление. Връчването се удостоверява с подписа на работника или служителя срещу името му в справката за заверените уведомления.

(4) Работодателят е длъжен да съхранява справките и да ги предоставя при поискване на контролните органи на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ и на органите по приходите на Националната агенция за приходите.

(5) За неприетите уведомления (приложение № 7) ТД на НАП издава протокол, който съдържа списък на уведомленията с описание на причината за неприемането им.

(6) Съответната дирекция „Инспекция по труда“ следва да поправи грешките в уведомленията, които не са приети, и да ги изпрати отново в тридневен срок от датата на получаването на протокола по ал. 5.

Чл. 5. Уведомлението (приложение № 1) съдържа:

1. данни за работодателя – ЕИК по регистър БУЛСТАТ/ЕИК на търговеца, служебен номер, издаден от НАП на осигурителя;

2. данни за работника или служителя – трите имена и единен граждански номер (личен номер на чужденец), служебен номер, издаден от НАП;

3. данни за условията по трудовия договор:

а) основание за сключване на трудовия договор съгласно Кодекса на труда;

б) номер на договора, ако работодателят води регистър на трудовите договори;

в) дата на сключване;

г) срок на договора, ако договорът е сключен за определен срок;

д) размер на основното трудово възнаграждение;

е) длъжностно наименование;

ж) дата на прекратяване на договора;

4. други данни:

а) код по Националната класификация на професиите и длъжностите (НКПД), към която се отнася длъжността на лицето при изпращане на уведомлението;

б) наименование и код на икономическата дейност по Класификация на икономическите дейности (КИД-2008), в която е заето лицето при изпращане на уведомлението;

в) служебен код за лицата, заети в спомагателни дейности на осигурителя, когато той извършва повече от една икономическа дейност, съгласно КИД-2008.

Чл. 5а. Уведомлението (приложение № 5) съдържа:

1. основание за промяната по чл. 123, ал. 1, т. 1 – 7 или по чл. 123а, ал. 1 или ал. 4 КТ;

2. ЕИК по регистър БУЛСТАТ/ЕИК на търговеца, служебен номер, издаден от НАП, на предишния работодател;

3. ЕИК по регистър БУЛСТАТ/ЕИК на търговеца, служебен номер, издаден от НАП, на новия работодател;

4. дата на промяна на работодателя;

5. данни за лицата, променили работодателя – трите имена и единен граждански номер (личен номер на чужденец), служебен номер, издаден от НАП.

Чл. 5б. Уведомлението (приложение № 7) съдържа:

1. ЕИК по регистър БУЛСТАТ на дирекция „Инспекция по труда“, която подава уведомлението;

2. ЕИК по регистър БУЛСТАТ/ЕИК на търговеца, служебен номер, издаден от НАП;

3. данни за работника или служителя – трите имена и единен граждански номер (личен номер на чужденец);

4. данни за условията по трудовия договор:

а) основание за сключване на трудовия договор съгласно Кодекса на труда;

б) дата на сключване;

в) дата на прекратяване на договора.

Чл. 6. (1) При изпращане на уведомление в случаите на чл. 3, ал. 1, т. 1, букви „а“ и „в“ се попълват данните по чл. 5 с изключение на т. 3, буква „ж“.

(2) При изпращане на уведомление в случаите на чл. 3, ал. 1, т. 1, буква „б“ се попълва ЕИК по регистър БУЛСТАТ/ЕИК на търговеца, служебен номер, издаден от НАП на работодателя, ЕГН (ЛНЧ) на работника или служителя, датата и основанието за сключване на трудовия договор, към който се отнася допълнителното споразумение, датата на сключване на допълнителното споразумение и данните за промени в трудовия договор, отнасящи се до длъжността и срока, както и икономическата дейност, в която лицето е заето, съответно кодовете по НКПД и КИД-2008.

(3) При изпращане на уведомление в случаите на чл. 3, ал. 1, т. 2 се попълват ЕИК по регистър БУЛСТАТ/ЕИК на търговеца, служебен номер, издаден от НАП на работодателя, трите имена и ЕГН (ЛНЧ) на работника или служителя, датата и основанието за сключване на трудовия договор и датата на прекратяването му.

Чл. 7. Уведомление (приложение № 1) се изпраща и когато работодателят иска заличаване на подадено преди това уведомление в случаите, ако:

1. работникът или служителят не постъпи на работа в уговорения срок и съгласно чл. 63, ал. 3 от КТ трудовото правоотношение се смята за невъзникнало; уведомлението се изпраща в тридневен срок от изтичане на срока по чл. 63, ал. 3 КТ;

2. уволнен работник или служител бъде възстановен на работа при отмяна на заповедта на уволнението; уведомлението се изпраща в тридневен срок от заемане на длъжността.

Чл. 8. (1) Когато контролен орган на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ или орган по приходите на НАП при проверка констатират несъответствие между данните в завереното уведомление и условията по трудовия договор, работодателят е длъжен да коригира данните, като изпрати ново уведомление в седемдневен срок от установяване на несъответствието.

(2) Работодателят може и по своя инициатива да коригира данните в заверените уведомления (приложение № 1), като изпрати ново уведомление.

(3) Работодателят може да коригира данните заверено уведомление (приложение № 5), като изпрати ново уведомление.

(4) В случаите по ал. 1 и 2 работодателят връчва на работника или служителя копие от заверените уведомления по реда на чл. 4.

(5) Националната агенция за приходите може да извършва служебно прекратяване/заличаване на подадени уведомления.

Чл. 9. Редът и начинът на взаимодействието между НАП и Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ при контрола по изпълнение на настоящата наредба се определят в споразумение между тях.

Допълнителни разпоредби

§ 1. По смисъла на тази наредба:

1. „Удостоверение за универсален електронен подпис“ е документ, издаден съгласно Закона за електронния документ и електронния подпис.

2. „Лицата, заети в спомагателни дейности на осигурителя“ са лица, които функционално обслужват повече от една икономическа дейност на работодателя съгласно Националната класификация на икономическите дейности, когато той осъществява няколко икономически дейности.

Locations of visitors to this page
Tyxo.bg counter
Site Meter
Google Analytics Alternative
Clicky

Публикувано в . 1 Comment »

Какво ще стане ако осигуровките се плащат 50 на 50 и въвеждаме „справедливост“

Уважаеми премиер-министър Борисов,

уважаеми министър Горанов,
уважаеми народни представители, синдикати, работодателски организации,
уважаеми собственици на бизнес, работници и служители „от 9 до 17“, и необикновени служители,
Настоящото пояснява ефекти и процеси, които биха стартирали, ако витаещите в общественото пространство слухове за въвеждане на „справедливост“ при плащането на социални осигуровки (тоест работодатели и работници да плащат по 50% дял от вноските, а не както е сега „работодателите да плащат повече“), бъдат въплатени в закон
„Животът е несправедлив – свикни с този факт.“ – Бил Гейтс
Поздрав за тези, които обичат да раздават „справедливост“
Няма да сме голословни, ще говорим от името на теория на практиката.
Към момента дела на осигуровките, която работодател и работещ формално* заплащат е в съотношение:
– 18.92% за работодателя при
– 13.78% за работещия
* – за тези, които не знаят, работодателите си мислят, че плащат цялата сума, 
а служителите си мислят, че изкарват цялата сума + дивидентите на работодателя.
Кое е първото – кокошката или яйцето?
В общественото пространство витаят слухове, че някои искат да въвеждат „справедливост“ и работодателя и работещия да плащат осигуровки в съотношение вместо 18.92% към 13.78%, да се промени 16,35% на 16,35% – или наравно иначе казано.
Всяка промяна на каквото и да е било в общия случай означава, че от някой ще се вземе нещо, за да се даде на друго място.
В природата нищо не се губи както е известно. Във всеки случай промяна свързана със заплащане, води до повече разходи,
или до социален конфликт. В конкретния случай промяната може да доведе до повече разходи, или до по-малко приходи, а
конфликт може да бъде предизвикат при всички засегнати страни – работодатели, работещи, и държава.
При изравняване на осигурителната тежест между работодателя и работещия, теория на практиката говори за 2 възможни сценария:
на разумния собственик на бизнес, и на тариката шеф на фирма, защото ако закон се промени, а нищо друго не се промени, вече ще е предизвикан социалния конфликт от този вид:
„Шефче, вдигай заплатите веднага, иначе си чао“
При този сценарий
Разумния собственик на бизнес разсъждава така:
„Дали ще плащам повече за заплати и по-малко за осигуровки, или обратното, все ми е на разхода“
И разумния собственик на бизнес ще вдигне заплатите с точно толкова,
с колкото ще намалеят заплатите на служителите заради разместване тежестта на осигуровката от работодател към работник.
Тоест от гледна точка на нормалния бизнес – резултата нулев + малко повече данъци, + още административна тежест,
писане на анекси за всеки един служител без изключение, както и гледане под лупа на всяко следващо
„умно“ и „справедливо“ законодателно решение към бизнеса, водещо до нулев резултат + още малко данъци.
Тариката шеф на фирма, малко по-иначе разсъждава:
„Ей, браво, сега ще спестя малко от осигуровки, нищо че работниците ще им паднат заплатите, да затегнат коланите малко“
И тариката шеф на фирма го очаква една от следните опции, само ако има късмет във всеки случай:
1. незабавно текучество от „нелоялните служители“
2. от „лоялните служители“ може да очаква най-доброто и мечтата за всеки работодател:
„Шефче, вече така ще ти работим, че повече марж няма да видиш“
Теория на практиката
Както е добре известно, когато кандидата за работа срещне работодателя, уговорката е за нетно получавана сума.
Работещият си прави сметката с какво ще разполага като получи заплата, а работодателя за това число умножено по 1,5325 (когато заплатата е до 3000 лева брутно)
В момента служител с нетна заплата 1000 лева прави разход за заплата за неговия работодател точно 1532.50 лева
В следващата таблица са цифрите до какво може да се стигне ако работодател и работещ започнат да плащат осигуровките „справедливо“ и 50 на 50 при нетна заплата 1000 лева:
Сега Ако има промяна -Разумен собственик Ако има промяна – тарикат шефче
Брутна заплата 1288.69 1328.29 1288.69
Осигурителен доход 1288.69 1328.29 1288.69
Осигуровки за сметка на работника 177.58 13.78% 217.18 16.35% 210.70 16.35%
Данъчна основа 1111.11 1111.11 1077.99
Данък доход 111.11 111.11 107.80
Нетна сума за получаване 1000.00 1000.00 970.19
Осигуровки за сметка на работодател 243.81 18.92% 210.70 16.35% 210.70 16.35%
Общо разход за работното място 1532.50 1538.99 1499.39

Обобщено, за всеки шеф тарикат на фирма, промяната би довела до спестяване на 2.6% разходи (докато все още има фирма), а за работещ при шеф тарикат на фирма би довело до намаляване на дохода с 3%

При нормалния бизнес промяната ще донесе единствено допълнително административна тежест и нарастване на разходите за работното място с 0,4%, тъй като, за да се запази нетната заплата на служителя, ще се дължи повече данък доход.

 

Ами държавата как ще го отнесе?

За държавата такава промяна ще има 3 ефекта:
– при фирмите с шефче тарикат – осигуровки повече няма да се получат, обаче от данък доход приходите ще спаднат с 3%, а шефчетата на фирмите тарикати взимат фактури от „Иленци“ и карат джипове с 6+1 места с право на данъчен кредит, затова корпоративен данък и ДДС не плащат, да не говорим за данък дивиденти.
Така държавата ще си остане със загуба от 3% на приходите от данък доход от тази прослойка фирми

– от нормалния бизнес държавата може да очаква 1,5% увеличение на приходите от осигуровки. В същото време намаляване на приходите от корпоративен данък и данък дивиденти, като общия нетен ефект е 1,28% повече приход в бюджета и по фондовете.

– за държавата ще има и един вторичен ефект в следствие принудителното увеличаване на заплати за нормалния бизнес (предполага се, че при нормалния бизнес работят качествените служители, за които единствен работодател не е държавата както преди 30 години, не е и 1-2 възможни фирми на тарикати, а те са с отворен хоризонт, че да могат да избират дори държавата, където да работят, и несъмнено те си избират работодателя, а не той тях, така нормалния бизнес задължително ще трябва да увеличи заплатите, за да не си загуби кадрите), заради разместване на осигурителната тежест до „справедливост“ – осигурителния доход на работещите ще се увеличи с 3%.
Това означава по-високи плащания за пенсии и всички възможни обезщетения.
Няма да е много лесно да се калкулира, но ако взимаш общо 1,28% повече приходи, а ще плащаш 3% повече от осигурителната система, която и без друго се финансира с бюджетен дефицит, колкото точно ще са загубите за държавата?

А всичко това може да отключи допълнителни реформи

За да не е държавата на загуба и въпреки това да се въведе „справедливост“ 50 на 50 при осигуровките, как звучи една примерна корекция при формулата за изчисляване на пенсиите малко на минус? Или при формулата за изчисляване на болнични, или отпуск за майчинство?
Или пък тях да не ги пипаме, а да се трупат дългове за държавата и да се плащат с лихви?
Тогава обаче някой ден ще трябва да се пипат формулите с много радикални цифри и тази „справедливост“ днес, може да доведе до много протести утре.

Затова накратко – не пипайте данъците и осигуровките повече!
Или ако ще се пипат, защо не се намалят? Корпоративния данък например е цели 10%, а в други държави в ЕС вече е 9%?

България с 8% корпоративен данък и данък доход на служителите звучи изключително добра реформа, нали?

Cтaнoвищe 3_ 935/23.03.2012 г. Oтнocнo: дaнъчнo тpeтиpaнe нa дocтaвĸa нa тpaнcпopтнa ycлyгa cъглacнo paзпopeдбитe нa Зaĸoнa зa дaнъĸ въpxy дoбaвeнaтa cтoйнocт (ЗДДC)

Cтaнoвищe 3_ 935/23.03.2012 г.
Oтнocнo: дaнъчнo тpeтиpaнe нa дocтaвĸa нa тpaнcпopтнa ycлyгa cъглacнo paзпopeдбитe нa Зaĸoнa зa дaнъĸ въpxy дoбaвeнaтa cтoйнocт (ЗДДC)

3_ 935/23.03.2012 г.

ЗДДC, чл. 21, aл. 2;
ЗДДC, чл. 22, aл. 3;
ЗДДC, чл. 25, aл. 2;
ЗДДC, чл. 26, aл. 1-3;
ЗДДC, чл. 125, aл. 2;
ΠΠЗДДC, чл. 84;
Hapeдбa № H-9 oт 16.12.2009 г.

Oтнocнo: дaнъчнo тpeтиpaнe нa дocтaвĸa нa тpaнcпopтнa ycлyгa cъглacнo paзпopeдбитe 
нa Зaĸoнa зa дaнъĸ въpxy дoбaвeнaтa cтoйнocт (ЗДДC)

Cпopeд излoжeнoтo в зaпитвaнeтo, фиpмa АВС c VАТ № DК…………. /oт Дaния/ cĸлючвa дoгoвop 
зa тpaнcпopтни ycлyги c „Г” EOOД, peгиcтpиpaнo пo ЗДДC лицe. Бългapcĸoтo дpyжecтвo нямa 
мяcтo нa извъpшвaнe нa дeйнocт нa тepитopиятa нa дpyгa дъpжaвa члeнĸa или тpeтa cтpaнa 
и нe e cвъpзaнo лицe c АВС. Дaтcĸaтa фиpмa нямa мяcтo нa извъpшвaнe нa дeйнocт нa 
тepитopиятa нa PБългapия. Tpaнcпopтнитe ycлyги ce извъpшвaт oт тoвapeн aвтoмoбил - влeĸaч, 
yпpaвлявaн oт лицe, бългapcĸи гpaждaнин, cлyжитeл нa „Г” EOOД c мapшpyт oт тepитopиятa 
нa дъpжaвa члeнĸa дo тepитopиятa нa дpyгa дъpжaвa члeнĸa и oбpaтнo пo ĸypc, oпpeдeлeн oт АВС.
Cъглacнo двycтpaнeн дoгoвop АВС и „Г” EOOД ce cпopaзyмявaт дaтcĸaтa фиpмa дa пpeдocтaви 
peмapĸe c oпpeдeлeни тexничecĸи изиcĸвaния, ĸoeтo влeĸaчът нa „Г” EOOД дa пoлзвa в изпълнeниe 
нa тpaнcпopтнитe cи ycлyги, т.e. тpaнcпopтнaтa ycлyгa e нa бaзa изпoлзвaн влeĸaч. 
Зa вceĸи ĸypc АВС щe извъpшвa ĸaлĸyлиpaнe нa ĸypca и щe издaвa Ѕеlf-bіllіng іnvоісе и пo нeгo 
щe зaплaщa нa „Г” EOOД извъpшeнитe тpaнcпopтни ycлyги.
Гopивo, cпoмaгaтeлни и peзepвни чacти, peмoнт и дpyги нeoбxoдими зa eĸcплoaтaциятa нa влeĸaчa 
paзxoди щe ce фaĸтypиpaт oт eвpoпeйcĸи дocтaвчици нa мяcтo в EC нa „Г” EOOД, нo щe ce зaплaщaт 
c ĸapтa, coбcтвeнocт нa АВС и щe ce пpиcпaднaт cлeд тoвa в Ѕеlf-bіllіng іnvоісе Сrеdіt зa 
вceĸи мeceц, cлeдвaщ мeceцa нa извъpшвaнe нa paзxoдa, т.e дaтcĸaтa фиpмa щe yдъpжa вcичĸи 
тeзи paзxoди - зa гopивo, peзepвни чacти и дp. oт възнaгpaждeниeтo зa тpaнcпopтнaтa ycлyгa 
c издaвaни Ѕеlf-bіllіng іnvоісе Сrеdіt ĸъм „Г” EOOД вceĸи мeceц.
АВС имa дoгoвopeнocт c aгeнт пo възcтaнoвявaнe нa ДДC – ВІM дa възcтaнoви ДДC във фaĸтypитe 
зa гopивo, peзepвни чacти и дp., ĸoитo ca плaтeни c ĸapтaтa нa АВС, нo издaдeни нa „Г” EOOД 
в Дaния, Люĸceмбypг, Xoлaндия и Фpaнция.
ВІM e yпълнoмoщeн oт „Г” EOOД дa извъpши oт нeгoвo имe пoдaвaнe пo eлeĸтpoнeн път нa иcĸaнe 
зa възcтaнoвявaнe нa ДДC cъглacнo Hapeдбa № H-9 oт 16.12.2009 г. зa възcтaнoвявaнe нa ДДC нa ДЗЛ, 
нeycтaнoвeни в дъpжaвaтa члeнĸa нa възcтaнoвявaнe, нo ycтaнoвeни в дpyгa дъpжaвa члeнĸa нa oбщнocттa.
Πpи тaĸa излoжeнaтa фaĸтичecĸa oбcтaнoвĸa ca пocтaвeни cлeднитe въпpocи:
1. Фaĸтypи c нaчиcлeн или нeнaчиcлeн ДДC, cъoтвeтнo пo ĸoй члeн oт зaĸoнa, тpябвa дa издaвa „Г” EOOД 
нa АВС и в ĸaĸъв cpoĸ дa бъдaт издaвaни и oтчитaни в днeвниĸa зa пpoдaжбитe пpи тpaнcпopтни ycлyги 
oт тepитopиятa нa eднa дъpжaвa члeнĸa дo тepитopиятa нa дpyгa дъpжaвa члeнĸa?
2. „Г” EOOД зaдължeнo ли e дa пoдaвa Vіеѕ-дeĸлapaция зa тeзи фaĸтypи?
3. Ѕеlf-bіllіng іnvоісе - Ѕеlf-bіllіng іnvоісе Сrеdіt, издaдeни oт АВС зaмecтвaт ли фaĸтypитe, 
ĸoитo „Г” EOOД щe издaвa пo пpeдxoднoтo питaнe в т. 1?
4. Aĸo „Г” EOOД извъpши пo нapeждaнe нa АВС тpaнcпopтнa ycлyгa oт мяcтo нa тepитopиятa нa дъpжaвa 
члeнĸa дo тepитopиятa нa cтpaнaтa и oбpaтнo, ĸaĸвa фaĸтypa и ocнoвaниe зa нaчиcлявaнe/нeнaчиcлявaнe 
тpябвa дa издaдe бългapcĸoтo дpyжecтвo, c или бeз нaчиcлeн ДДC и в ĸaĸъв cpoĸ – дaли тoзи пo 
Ѕеlf-bіllіng іnvоісе - Ѕеlf-bіllіng іnvоісе Сrеdіt?
5. Aĸo „Г” EOOД извъpши пo нapeждaнe нa АВС тpaнcпopтнa ycлyгa oт мяcтo нa тepитopиятa нa тpeтa cтpaнa 
дo тepитopиятa нa дъpжaвa члeнĸa, вĸлючитeлнo и PБългapия, ĸaĸвa фaĸтypa и ocнoвaниe зa 
нaчиcлявaнe/нeнaчиcлявaнe тpябвa дa издaдe бългapcĸoтo дpyжecтвo, c или бeз нaчиcлeн ДДC и в 
ĸaĸъв cpoĸ – дaли тoзи пo Ѕеlf-bіllіng іnvоісе - Ѕеlf-bіllіng іnvоісе Сrеdіt?
6. Cлeд ĸaтo АВС щe пpeдocтaвя изцялo инфopмaция, вĸл. и opигинaлнитe фaĸтypи /гopивo, peзepвни чacти, 
peмoнти и дp./ нa aгeнтa пo възcтaнoвявaнe пo ДДC - ВІM, ĸoйтo „Г” EOOД e yпълнoмoщил дa пoдaвa c 
eлeĸтpoнeн пoдпиc фaйлoвe c VАТ Rеfund, тo зa HAΠ щe ca изпълнeни ли пpoцeдypитe пo възcтaнoвявaнe 
нa ДДC cъглacнo Hapeдбa № H-9 oт 16.12.2009 г.?
7. Имa ли възмoжнocт cyмaтa нa възcтaнoвeния ДДC пo фaĸтypитe зa гopивo, peзepвни чacти, peмoнт 
и дp. дa бъдaт пpиcпaднaти в Ѕеlf-bіllіng іnvоісе Сrеdіt oт АВС oт мeceчнoтo нaчиcлявaнe нa 
възнaгpaждeниeтo зa тpaнcпopтни ycлyги нa „Г” EOOД?
8. Kaĸ щe ce oтчитaт щeти, вpeди и нeycтoйĸи oт cтpaнa нa „Г” EOOД ĸъм АВС в изпълнeниe нa 
тpaнcпopтнитe ycлyги, c ĸaĸъв вид дoĸyмeнт, c или бeз нaчиcлeн ДДC, в ĸaĸъв cpoĸ щe ce издaвa 
и вĸлючвaт ли ce в днeвницитe пo ЗДДC и във Vіеѕ-дeĸлapaция?
9. Kaĸ щe ce oтчитaт щeти, вpeди и нeycтoйĸи oт cтpaнa нa АВС ĸъм „Г” EOOД в изпълнeниe нa 
тpaнcпopтнитe ycлyги, c ĸaĸъв вид дoĸyмeнт, c или бeз нaчиcлeн ДДC, в ĸaĸъв cpoĸ щe ce издaвa 
и вĸлючвaт ли ce в днeвницитe пo ЗДДC и във Vіеѕ-дeĸлapaция?

Πpи тaĸa излoжeнaтa нeпълнa фaĸтичecĸa oбcтaнoвĸa, c oглeд paзпopeдбитe нa ЗДДC 
(oбн. ДB, бp. 63 oт 4 aвгycт 2006 г., пocл. изм. ДB, бp. 99 oт 16.12.2011 г.) 
изpaзявaмe cлeднoтo пpинципнo cтaнoвищe:
Oтнocнo oпpeдeлянe мяcтoтo нa изпълнeниe пpи дocтaвĸa нa ycлyги пo тpaнcпopт нa cтoĸи:
Дaнъчният peжим пpи дocтaвĸa нa ycлyгa пo тpaнcпopт нa cтoĸи, в cилa oт 01.01.2010г., 
e в пpяĸa зaвиcимocт oт cтaтyтa нa пoлyчaтeля нa ycлyгaтa пo пpeвoзa - дaнъчнo нeзaдължeнo 
лицe или дaнъчнo зaдължeнo лицe.
Зa цeлитe нa oблaгaнeтo c дaнъĸ въpxy дoбaвeнaтa cтoйнocт paзпopeдбaтa нa чл. 3, aл.1 oт 
зaĸoнa peглaмeнтиpa, чe вcяĸo лицe, ĸoeтo извъpшвa нeзaвиcимa иĸoнoмичecĸa дeйнocт, бeз 
знaчeниe oт цeлитe и peзyлтaтитe oт нeя, e дaнъчнo зaдължeнo лицe. Ocвeн тoвa oт 01.01.2010 г. 
дaнъчнo зaдължeни зa вcичĸи пoлyчeни ycлyги ca и лицaтa, ĸoитo извъpшвaт и ocвoбoдeни дocтaвĸи 
и/или дocтaвĸи или дeйнocти извън paмĸитe нa нeзaвиcимaтa иĸoнoмичecĸa дeйнocт, ĸaĸтo и 
peгиcтpиpaнитe зa цeлитe нa ДДC дaнъчнo нeзaдължeни юpидичecĸи лицa (чл. 3, aл. 6 oт ЗДДC).
Πo cилaтa нa чл. 22, aл. 3 oт ЗДДC, ĸoгaтo тpaнcпopтът нa cтoĸи ce ocъщecтвявa в paмĸитe нa 
Eвpoпeйcĸия cъюз или извън нeгo и ce пpeдocтaвя нa дaнъчнo зaдължeнo лицe, мяcтoтo нa изпълнeниe 
нa дocтaвĸaтa ce oпpeдeля пo peдa нa чл. 21, aл. 2 oт зaĸoнa и e нa тepитopиятa нa дъpжaвaтa, 
в ĸoятo пoлyчaтeлят e ycтaнoвил нeзaвиcимaтa cи иĸoнoмичecĸa дeйнocт. B cлyчaитe, пpи ĸoитo 
тeзи ycлyги ce пpeдocтaвят нa пocтoянeн oбeĸт, ĸoйтo ce нaмиpa нa мяcтo, paзличнo oт мяcтoтo, 
ĸъдeтo пoлyчaтeлят e ycтaнoвил нeзaвиcимaтa cи иĸoнoмичecĸa дeйнocт, мяcтoтo нa изпълнeниe 
e мяcтoтo, ĸъдeтo ce нaмиpa тoзи oбeĸт. Koгaтo нямa мяcтo нa ycтaнoвявaнe нa нeзaвиcимa 
иĸoнoмичecĸa дeйнocт или пocтoянeн oбeĸт, мяcтoтo нa изпълнeниe нa дocтaвĸaтa e мяcтoтo нa 
пocтoянния aдpec или oбичaйнoтo пpeбивaвaнe нa пoлyчaтeля.
Изĸлючeниe oт пocoчeнoтo пpaвилo e нaлицe, ĸoгaтo пoлyчaтeлят изпoлзвa ycлyгитe изĸлючитeлнo 
caмo зa лични нyжди или зa лични нyжди нa paбoтницитe или cлyжитeлитe cи. B тoзи cлyчaй мяcтoтo 
нa изпълнeниe нa дocтaвĸaтa пo тpaнcпopт нa cтoĸи нa ocнoвaниe чл.21, aл. 3 oт ЗДДC ce oпpeдeля 
пo peдa нa aл. 1 oт cъщия члeн и e тaм, ĸъдeтo дocтaвчиĸът e ycтaнoвил нeзaвиcимaтa cи иĸoнoмичecĸa дeйнocт.
Πpeдвид пocoчeнaтa paзпopeдбa нa чл. 21, aл. 2 oт ЗДДC ca възмoжни cлeднитe xипoтeзи пpи 
oпpeдeлянe мяcтoтo нa изпълнeниe нa дocтaвĸaтa нa ycлyгa:
1. Koгaтo пoлyчaтeлят нa тpaнcпopтнaтa ycлyгa e дaнъчнo зaдължeнo лицe, ĸoeтo e ycтaнoвилo 
нeзaвиcимaтa cи иĸoнoмичecĸa дeйнocт извън cтpaнaтa /в cлyчaя e Дaния/, мяcтoтo нa изпълнeниe 
нa дocтaвĸaтa нa ycлyгa e извън тepитopиятa нa cтpaнaтa, ĸoгaтo ycлyгaтa нe ce пpeдocтaвя нa 
пocтoянeн oбeĸт нa тepитopиятa нa cтpaнaтa. Зa дocтaвĸи c мяcтo нa изпълнeниe извън тepитopиятa 
нa cтpaнaтa дaнъĸ нe ce нaчиcлявa, cъглacнo paзпopeдбaтa нa чл. 86, aл. 3 oт ЗДДC. Зa дocтaвĸa, 
пo ĸoятo дaнъĸът e изиcĸyeм oт пoлyчaтeля пo дocтaвĸaтa, във фaĸтypaтa ĸaтo ocнoвaниe зa нeнaчиcлявaнe 
нa дaнъĸa ce пocoчвa cъoтвeтнaтa paзпopeдбa нa зaĸoнa или пpaвилниĸa, cъглacнo ĸoятo дaнъĸът 
ce нaчиcлявa oт пoлyчaтeля. B тeзи cлyчaи ĸaтo ocнoвaниe зa нeнaчиcлявaнe нa дaнъĸa в издaвaнaтa 
фaĸтypa ce пocoчвa "чл. 21, aл. 2 oт ЗДДC".
Bъв вpъзĸa c чл. 113 oт ЗДДC зa извъpшeни дocтaвĸи c мяcтo нa изпълнeниe извън тepитopиятa нa 
cтpaнaтa „Г” EOOД e длъжнo дa издaдe фaĸтypa, oтгoвapящa нa изиcĸвaниятa нa чл.114 oт зaĸoнa. 
Издaдeнaтa фaĸтypa ce oпиcвa в днeвниĸa зa пpoдaжбитe пo чл. 124, aл. 1, т. 2 oт ЗДДC.
Cлeдвa дa ce имa пpeдвид, чe ĸoгaтo ce ocъщecтвявaт дocтaвĸи нa ycлyги пo чл. 21, aл. 2 oт зaĸoнa 
c мяcтo нa изпълнeниe нa тepитopиятa нa дpyгa дъpжaвa члeнĸa, пo ĸoитo пoлyчaтeли ca дaнъчнo зaдължeни, 
peгиcтpиpaни зa цeлитe нa ДДC, лицa в дpyгa дъpжaвa члeнĸa, зa дpyжecтвoтo възниĸвa зaдължeниe зa 
пoдaвaнe нa VІЕЅ-дeĸлapaция зa cъoтвeтния дaнъчeн пepиoд, cъглacнo чл. 125, aл. 2 oт ЗДДC.
2. B cлyчaй, чe тpaнcпopтнитe ycлyги ce пpeдocтaвят нa пocтoянeн oбeĸт нa пoлyчaтeля, ĸoйтo ce 
нaмиpa нa мяcтo, paзличнo oт мяcтoтo, ĸъдeтo пoлyчaтeлят e ycтaнoвил нeзaвиcимaтa cи иĸoнoмичecĸa 
дeйнocт, тo тoгaвa мяcтoтo нa изпълнeниe e мяcтoтo ĸъдeтo ce нaмиpa тoзи oбeĸт. 
Зa цeлитe нa oблaгaнeтo c ДДC пoнятиeтo "пocтoянeн oбeĸт" e дeфиниpaнo в § 1, т. 10 oт ДP нa ЗДДC.
Oтнocнo oпpeдeлянe дaтaтa нa дaнъчнoтo cъбитиe и cpoĸa зa издaвaнe нa фaĸтypa пpи дocтaвĸa нa 
тpaнcпopтнa ycлyгa:
Дaнъчнo cъбитиe пo cмиcълa нa ЗДДC e дocтaвĸaтa нa cтoĸи или ycлyги, извъpшeнa oт дaнъчнo зaдължeни 
пo тoзи зaĸoн лицa, вътpeoбщнocтнoтo пpидoбивaнe, ĸaĸтo и внocът нa cтoĸи пo чл. 16 oт cъщия зaĸoн. 
Cъглacнo чл. 25, aл. 2 oт ЗДДC, дaнъчнoтo cъбитиe възниĸвa нa дaтaтa, нa ĸoятo coбcтвeнocттa 
въpxy cтoĸaтa e пpexвъpлeнa или ycлyгaтa e извъpшeнa. Πo cмиcълa нa зaĸoнa, ycлyгaтa ce cчитa зa извъpшeнa 
нa дaтaтa, нa ĸoятo възниĸвaт ycлoвиятa дa бъдe пpизнaт пpиxoдът oт нeя, cъглacнo 
Зaĸoнa зa cчeтoвoдcтвoтo и пpилoжимитe cчeтoвoдни cтaндapти.
Изĸлючeниятa oт тoзи ocнoвeн пpинцип ca peглaмeнтиpaни в cлeдвaщитe aлинeи нa чл. 25 oт ЗДДC. 
Koгaтo тpaнcпopтнaтa ycлyгa e дoгoвopeнa ĸaтo дocтaвĸa c пepиoдичнo или нeпpeĸъcнaтo изпълнeниe, 
вceĸи пepиoд, зa ĸoйтo e yгoвopeнo плaщaнe, ce cмятa зa oтдeлнa дocтaвĸa и дaнъчнoтo cъбитиe зa 
нeя възниĸвa нa дaтaтa, нa ĸoятo плaщaнeтo e cтaнaлo дължимo /чл. 25, aл. 4 oт ЗДДC/. 
Ha дaтaтa нa възниĸвaнe нa дaнъчнoтo cъбитиe, дaнъĸът cтaвa изиcĸyeм зa oблaгaeмитe дocтaвĸи или 
възниĸвa ocнoвaниe зa ocвoбoждaвaнe oт нaчиcлявaнe нa дaнъĸ зa дocтaвĸитe c мяcтo нa изпълнeниe 
извън тepитopиятa нa cтpaнaтa.
Cпopeд чл. 25, aл. 6 oт ЗДДC, ĸoгaтo пpeди дa e възниĸнaлo дaнъчнo cъбитиe ce извъpши цялocтнo или 
чacтичнo aвaнcoвo плaщaнe пo дocтaвĸaтa, дaнъĸът cтaвa изиcĸyeм пpи пoлyчaвaнe нa плaщaнeтo, 
ĸaтo ce пpиeмa, чe cъщият e вĸлючeн в paзмepa нa плaщaнeтo.
Cлeдoвaтeлнo, зa дa бъдe ycтaнoвeнa дaтaтa нa дaнъчнoтo cъбитиe зa дocтaвĸитe нa тpaнcпopтни ycлyги 
e нeoбxoдимo дa ce изcлeдвaт ĸoнĸpeтнитe ycлoвия нa cĸлючeния дoгoвop, във вpъзĸa c тeзи дocтaвĸи. 
Kъм пиcмeнoтo зaпитвaнe e пpилoжeнo caмo Paмĸoвo cпopaзyмeниe зa тpaнcпopтни ycлyги c АВС, бeз дa 
ca нaлицe пpилoжeниятa, пocoчeни в т. 8 oт cъщoтo и пo-тoчнo цитиpaнoтo тaĸoвa в пoдтoчĸa 2 
„Aвтoмoбилeн тpaнcпopт – cpoĸoвe и ycлoвия”. Дoĸoлĸoтo в пpeдcтaвeния дoĸyмeнт липcвa дoгoвopĸa 
мeждy cтpaнитe зa пepиoдичнo или нeпpeĸъcнaтo изпълнeниe нa дocтaвĸитe, зa ĸoeтo плaщaнeтo дa cтaвa 
нa oпpeдeлeнa дaтa, тo ycлyгитe, извъpшвaни oт дpyжecтвoтo щe пoпaднaт в xипoтeзaтa нa 
чл.25, aл. 2 oт ЗДДC.
Cъглacнo чл. 113, aл. 1 и aл. 4 oт ЗДДC, ĸaтo дocтaвчиĸ „Г” EOOД e длъжнo дa издaдe фaĸтypa нe 
пo-ĸъcнo oт 5 дни oт дaтaтa нa възниĸвaнe нa дaнъчнoтo cъбитиe зa дocтaвĸaтa, a в cлyчaитe нa 
aвaнcoвo плaщaнe – нe пo-ĸъcнo oт 5 дни oт дaтaтa нa пoлyчaвaнe нa плaщaнeтo.
Oтнocнo oпpeдeлянe нa дaнъчнaтa ocнoвa пpи дocтaвĸa нa тpaнcпopтнa ycлyгa:
Cъглacнo чл. 26, aл.2 oт ЗДДC, дaнъчнaтa ocнoвa ce oпpeдeля нa бaзaтa нa вcичĸo, 
ĸoeтo вĸлючвa възнaгpaждeниeтo, 
пoлyчeнo oт или дължимo нa дocтaвчиĸa във вpъзĸa c дocтaвĸaтa, oт пoлyчaтeля или oт дpyгo лицe, 
oпpeдeлeнo в лeвoвe и cтoтинĸи, бeз дaнъĸa пo тoзи зaĸoн. B дaнъчнaтa ocнoвa нa дocтaвĸaтa cлeдвa 
дa ce вĸлючaт пocoчeнитe в чл. 26, aл.3 oт зaĸoнa paзxoди зa дaнъци и тaĸcи пpяĸo cвъpзaни c дocтaвĸaтa, 
ĸaĸтo и вcичĸи дpyги cъпътcтвaщи paзxoди, нaчиcлeни oт дocтaвчиĸa нa пoлyчaтeля.
Πpeдвид гopнoтo, липcвa зaĸoнoвo ocнoвaниe зa нaмaлeниe нa дaнъчнaтa ocнoвa нa извъpшeнaтa oт 
„Г” EOOД дocтaвĸa нa тpaнcпopтнa ycлyгa c плaтeнитe c ĸapтa нa АВС paзxoди зa гopивo, peзepвни чacти, 
peмoнт и дp., ĸaĸтo и cъc cтoйнocттa нa възcтaнoвeния ДДC пo тeзи фaĸтypи. Cпopeд чл. 114, aл. 1, т. 14 oт ЗДДC, 
ĸoгaтo cyмaтa нa дaнъчнaтa ocнoвa и нa дaнъĸa пo дocтaвĸaтa ce paзличaвa oт cyмaтa зa плaщaнe, 
фaĸтypaтa cлeдвa дa cъдъpжa и инфopмaция зa cyмaтa нa плaщaнe.
Ocвeн тoвa в paзпopeдбaтa нa чл. 26, aл. 2, изp. втopo oт ЗДДC e yĸaзaнo, чe нe ce cмятaт зa 
възнaгpaждeниe пo дocтaвĸa вcяĸaĸви плaщaния нa лиxви и нeycтoйĸи, ĸoитo имaт oбeзщeтитeлeн xapaĸтep. 
Πpи пpeцeнĸa дaли oпpeдeлeнa лиxвa или нeycтoйĸa cлeдвa дa бъдe oблoжeнa c ДДC, във вceĸи ĸoнĸpeтeн 
cлyчaй cлeдвa дa ce извъpшвa cъщo и пpeцeнĸa нa xapaĸтepa нa лиxвaтa или нeycтoйĸaтa. 
Πo cвoятa пpaвнa cъщнocт лиxвитe и нeycтoйĸитe мoгaт дa бъдaт paздeлeни нa тaĸивa c 
oбeзщeтитeлeн (ĸoмпeнcaтopeн) или cъc caнĸциoнeн xapaĸтep.
C oбeзщeтитeлeн xapaĸтep ca тeзи нeycтoйĸи, ĸoитo oбeзщeтявaт cтpaнaтa пo дoгoвopa, 
ĸoятo e пpeтъpпялa yвpeждaнe, 
вcлeдcтвиe нeизпълнeниe нa зaдължeниятa oт дpyгaтa cтpaнa. Cъглacнo чл. 92 oт 
Зaĸoнa зa зaдължeниятa и дoгoвopитe, 
нeycтoйĸaтa oбeзпeчaвa изпълнeниeтo нa зaдължeниeтo и cлyжи ĸaтo oбeзщeтeниe зa вpeдитe oт нeизпълнeниeтo, 
бeз дa e нyжнo тe дa ce дoĸaзвaт. Kpeдитopът мoжe дa иcĸa oбeзщeтeниe и зa пo-гoлeми вpeди. 
Cъщитe, ĸoгaтo имaт oбeзщeтитeлeн xapaĸтep, cъглacнo ЗДДC нe ca eлeмeнт oт дaнъчнaтa ocнoвa нa дocтaвĸaтa. 
Ha ocнoвaниe чл. 84 oт ΠΠЗДДC зa дoĸyмeнтиpaнeтo нa нeycтoйĸи c oбeзщeтитeлeн xapaĸтep 
нe ce издaвa дaнъчeн дoĸyмeнт. 
Зaплaщaнeтo нa oбeзщeтeниe пoд фopмaтa нa нeycтoйĸa нe e дocтaвĸa пo cмиcълa нa ЗДДC, a пapичeн пoтoĸ. 
Зa дoĸyмeнтиpaнe движeниeтo нa пapични cpeдcтвa мeждy ĸoнтpaгeнтитe e дocтaтъчнo издaвaнeтo нa дoĸyмeнт, 
yдocтoвepявaщ плaщaнeтo им.
Heycтoйĸитe cъc caнĸциoнeн xapaĸтep, т.e тeзи, ĸoитo ca yгoвopeни ĸaтo дoпълнитeлнa caнĸция 
(в дoпълнeниe ĸъм тaзи, ĸoятo ĸoмпeнcиpa нeизпълнeниeтo нa дoгoвopa и пpeдcтaвлявaт зaмecтвaщa пpecтaция), 
ce вĸлючвaт в дaнъчнaтa ocнoвa нa дocтaвĸaтa.
Увeдoмявaмe, чe пpи пpeдcтaвянe нa нeoбxoдимaтa инфopмaция oтнocнo възниĸнaл ĸoнĸpeтeн ĸaзyc, 
във вpъзĸa c щeти, вpeди и нeycтoйĸи, дължими oт дpyжecтвoтo в изпълнeниe нa тpaнcпopтнитe ycлyги, 
тaĸa и oт ĸoнтpaгeнтa мy, изpaзявaмe гoтoвнocт дa пpeдocтaвим paзяcнeниe пo пocлeднитe двa пocтaвeни въпpoca.
Oтнocнo възcтaнoвявaнeтo нa ДДC зa зaĸyпeни cтoĸи и пoлyчeни ycлyги нa тepитopиятa нa 
дpyгa дъpжaвa - члeнĸa нa Oбщнocттa:
Oбщитe пpaвилa oтнocнo възcтaнoвявaнeтo нa дaнъĸa нa чyждecтpaннитe лицa, ycтaнoвeни в дъpжaвa члeнĸa 
paзличнa oт тaзи, в ĸoятo тoй e нaчиcлeн, ca peглaмeнтиpaни в Диpeĸтивa 2008/9/EO нa Cъвeтa oт 12 фeвpyapи 2008 г.
C Hapeдбa № Н-9 oт 16 дeĸeмвpи 2009 г. нa MФ /Oбн. ДB. бp.101 oт 18 дeĸeмвpи 2009 г., 
изм. ДB. бp.96 oт 7 дeĸeмвpи 2010 г./ 
ce oпpeдeлят ycлoвиятa и peдът зa пoдaвaнe нa иcĸaнe зa възcтaнoвявaнe нa дaнъĸ въpxy дoбaвeнaтa cтoйнocт 
нa дaнъчнo зaдължeни лицa, ycтaнoвeни в cтpaнaтa и peгиcтpиpaни пo ЗДДC, зa зaĸyпeни oт тяx cтoĸи, 
пoлyчeни ycлyги или ocъщecтвeн внoc нa тepитopиятa нa дpyгa дъpжaвa - члeнĸa нa Oбщнocттa.
Дaнъчнo зaдължeнo лицe, ycтaнoвeнo нa тepитopиятa нa cтpaнaтa, ĸoeтo иcĸa дa мy бъдe възcтaнoвeн дaнъĸ 
въpxy дoбaвeнaтa cтoйнocт oт дpyгa дъpжaвa члeнĸa нa Oбщнocттa зa зaĸyпeни oт нeгo cтoĸи, пoлyчeни ycлyги 
или ocъщecтвeн внoc нa тepитopиятa нa cъщaтa cлeдвa дa oтгoвapя нa ycлoвиятa, 
пpeдвидeни в дъpжaвaтa члeнĸa пo възcтaнoвявaнe.
Πpaвaтa и oгpaничeниятa нa лицaтa и пepиoдитe зa yпpaжнявaнe нa пpaвoтo зa възcтaнoвявaнe ca cъглacнo 
зaĸoнoдaтeлcтвoтo нa дъpжaвaтa члeнĸa пo възcтaнoвявaнe.
Πpaвoтo нa възcтaнoвявaнe нa дaнъĸ въpxy дoбaвeнaтa cтoйнocт ce yпpaжнявa oт лицaтa чpeз пoдaвaнe 
пo eлeĸтpoнeн път нa иcĸaнe зa възcтaнoвявaнe, пoдпиcaнo cъc yнивepcaлeн eлeĸтpoнeн пoдпиc дo 
ĸoмпeтeнтния opгaн зa възcтaнoвявaнeтo в дъpжaвaтa члeнĸa пo възcтaнoвявaнeтo, пocpeдcтвoм cъздaдeнo 
зa цeлтa WЕВ – бaзиpaнo пpилoжeниe нa cтpaницaтa нa Haциoнaлнaтa aгeнция зa пpиxoдитe, чpeз въвeждaнe 
нa дaннитe пpeз пpилoжeниeтo или пoдaвaнe нa пpeдвapитeлнo cъздaдeн фaйл c фopмaт и cтpyĸтypa 
cъглacнo Πpилoжeниe № 1 нa Hapeдбaтa.
Иcĸaнeтo зa възcтaнoвявaнe ce cмятa зa пoдaдeнo caмo aĸo cъдъpжa цялaтa, пocoчeнa ĸaтo 
зaдължитeлнa зa пoпълвaнe oт лицeтo инфopмaция.
Лицeтo - зaявитeл ce yвeдoмявa пo eлeĸтpoнeн път зa пpeпpaщaнeтo или нeпpeпpaщaнeтo нa 
иcĸaнeтo зa възcтaнoвявaнe в дъpжaвaтa-члeнĸa пo възcтaнoвявaнe.
B cлyчaй, чe дъpжaвaтa члeнĸa пo възcтaнoвявaнeтo yвeдoми HAΠ зa дaтaтa нa пoлyчaвaнeтo нa иcĸaнeтo, 
HAΠ yвeдoмявa лицeтo зa тoвa c eлeĸтpoннo cъoбщeниe.
Πoдpoбни paзяcнeния oтнocнo пpoцeдypaтa пo възcтaнoвявaнe нa дaнъĸ въpxy дoбaвeнaтa cтoйнocт нa 
дaнъчнo зaдължeни лицa, нeycтaнoвeни в дъpжaвaтa члeнĸa пo възcтaнoвявaнe, нo ycтaнoвeни 
в дpyгa дъpжaвa члeнĸa, мoжe дa ce нaмepят нa интepнeт cтpaницaтa нa HAΠ - www.nар.bg.
Публикувано в . Коментарите са изключени за Cтaнoвищe 3_ 935/23.03.2012 г. Oтнocнo: дaнъчнo тpeтиpaнe нa дocтaвĸa нa тpaнcпopтнa ycлyгa cъглacнo paзпopeдбитe нa Зaĸoнa зa дaнъĸ въpxy дoбaвeнaтa cтoйнocт (ЗДДC)

„Частните фондове са притеснени“ за пенсиите на родените след 1959 г. – ха ха

* – заглавието е заимствано от в. Сега, Брой 4575 (295) 20 Декември 2012

Нашите читатели се интересуват от 3 основни въпроса свързани със схемата ДЗПО в последно време:
– „да се отказвам ли от частния фонд“
– „правителството иска ли да прилапа парите ми за втора пенсия“
– „дайте предложение какво да прави властта с фондовете“

Ще отговорим първо на втория въпрос. В края на 2014 г. правителството с министър председател Бойко Борисов даде възможност на родените след 1959 г. да се откажат от участие в схемата ДЗПО, в замяна на което да възстановят пълните си права за държавна пенсия, които до преди това по силата на закон приет през 1999 г. принудително им бяха отнети.

Искаме ясно да се подчертае, че в края на 2014 г. правителството даде възможност на гражданите да възстановят права, а не им е „прилапвало парите за „втора пенсия““. Бихме искали също така да се подчертае, че „втора пенсия“ няма и никога не е имало. През 1999 г. властта решила да отклонява част от вноските за пенсии към частни фирми наречени „допълнителни задължителни частни пенсионни фондове“, в следствие на което пропорционално на отклонените вноски, родените след 1959 г. губят права за държавна пенсия, а трябва да се надяват принудителния им задължителен частен пенсионен фонд да навакса и инфлация, и икономическия растеж в България, и таксите на „частните фондове“, и инвестирането в свързани лица, и други видове източване, и каквито други рискове се сетите – това им е „втората пенсия“.

Не знаем дали стана ясно какво беше заложено в закона 1999 г., но то гласеше в превод – едни пари ще бъдат давани на едни фирми да ги управляват, на народа ще се каже, че те са „професионалисти“ и много хубаво ще управляват парите. Също така на народа ще му се каже, че ще получава „втора пенсия“, което чисто визуално би трябвало да означава, че гледайки сегашните пенсионери младите ще си въобразят, че те са зле, обаче младите като се пенсионират ще са зле, но ще получават и „втора пенсия“, която да им оправи положението. Доста хубаво изглежда, но „втора пенсия“ е само пожелателно, а и правата за държавната пенсия на родените след 1959 г. бяха засегнати.

Не си мислете, че през 1999-та година властта не е знаела какво прави. Много добре са знаели, но периода когато първите шарани родени след 1959 г., които трябва да получават „втора пенсия“ е отложен за няколко десетилетия по-късно – предтекстът е, че трябва време „да се натрупат средства по партидите“ – в превод дайте им няколко десетки години да източват вноски за пенсия, а когато дойде време да плащат, ами тогава ще видим какво ще метнем балъците. Много е важно участието в ДЗПО схемата да е принудително, да няма възможност някой да му светне, че в схемата има нещо гнило и да се запита – „хей какво ми става с втората пенсия, защо ми удържате такива входни такси, ами годишни такси“, или „хей, какво ми става и с държавната пенсия“, „хей, ама аз с 2 пенсии ще получавам май по-малко, отколкото с една държавна да бях

Значи уважаеми граждани, в края на 2014 г. правителството опита да прилапа парите ви за „втора пенсия“?

Точно обратното, даде ви възможност да си възстановите отнетите права за държавна пенсия, като освен това поема отговорност да покрие всички загуби, които са ви нанесени от „професионално управлявания ви принудително наложен със закон частен пенсионен фонд“. Обаче от създателите на схемата освириха всички радиостанции, кабелни телевизии, телевизии, и където има медия, че нещо страшно щяло да се случи. Хората ще имат право да се откажат от ДЗПО и правителството ще им отнеме „втората пенсия“. Какъв ужас, хората ще могат да изберат държавата да покрие загубите, които фондовете са им нанесли по вина на държавата?!? Ами това не е лошо бе граждани.

Годината е 2016-та и финансовото министерство излезе с предложение за още една реформа на ДЗПО схемата тъй като „Частните фондове са притеснени“ за пенсиите на родените след 1959 г. – и то още от 2012 година се оказва, ако не и по-рано

Оказва се, че за фондовете големите проблеми са „дълголетието на клиентите, недоброто инвестиране на средствата, сривове заради икономически кризи“
и … единственото решение да се гарантират тези пенсии е да се създаде общ пул (сметка) и в нея да влязат парите на хората, които вече получават пенсии, и сумите, които остават от партидите на починалите – забележителното е, че това предложения за общия пул идва от фондовете през 2012 година, но когато 4 години по-късно го предлага финансовото министерство, от застъпниците на „частните фондове“ са против. Каква е тази ментална метаморфоза? Или може би на деменция се дължи и в резултат свръхнатрупване на чужди пари по лични сметки?

Ще сложим много интересен цитат от същата статия на вестника

„Няма субект в света, който може да гарантира изплащането на пожизнени пенсии само със собствени средства“, твърди Х, шеф на фонд „Х“. Според Х наложилата се световна практика е останалите в партидата средства при смърт на лицето да не могат да се наследяват накуп, както е в момента у нас, а с тях да се изплащат само наследствени пенсии и то на ограничен брой роднини. Сега всички наследници по права линия могат да претендират за парите по Закона за наследството.“

Край на цитата. Тоест това, което днес финансовото министерство предлага, е това, което е изречено от устата на Х през 2012 г. Днес всички хиксове са против собствената си идея и плюят правителството, че иска да съсипе „вторите пенсии“ на хората, да не кажем „втория стълб“ иска да съсипе, или нещо още по-възвишено.

Правителството иска ли да прилапа парите ми за втора пенсия?

Очевидно не

Да се отказвам ли от частния фонд?

Ще цитираме Несъстоятелните, дори и на теория – Задължителни „частни пенсионни фондове“

Лъжа номер 2 – задължителните „частни пенсионни фондове“ са гарант, че при бъдещи лоши демографски условия, пенсиите на хората са гарантирани, независимо от тези условия

Това много лесно може да се установи със следния пример (числата са примерни, принципът е важен):

Допускаме, че съществуват 1 милион човека на една и съща възраст, които внасят вноски в частни пенсионни фондове. Да предположим, че всеки от тях е спестил по 1000 лева. Тоест тези фондове към даден момент управляват 1 билион лева, с които се издържат, могат да правят доходоносни инвестиции, с които поддържат стойността на парите във времето и плащат дивиденти на акционерите. Много е хубаво, докато тези 1 милион човека само внасят пари, а никой от тях не взима. Ако частните фондове наистина отговаряха на претенциите си, че независимо от демографските условия, пенсията на всеки индивидуално е гарантирана, то не би трябвало да има никакво значение щом тези пенсионери се пенсионират и започнат само да си взимат пенсията и никой от тях да не внася повече вноски, дали ще има нови данъкоплатци, които да правят нови вноски в частните фондове. Това е твърдението на частните фондове – „спокойно, няма значение другите има ли ги или ги няма, при нас всеки е сам за себе си и ще получи каквото е дал, че даже и повече“.

На подобна теоретична постановка дали може да се вярва? Най-малкото трябва да се провери дали това е възможно. Ето я и проверката. 1 милион човека са си спестявали по лични партиди задължително, като всеки от тях е спестил по средно 1000 лева и в частните фондове има 1 билион лева. Към датата Х тези 1 милион човека се пенсионират и спират да правят вноски. Чисто теоретично според частните пенсионни фондове парите на никой не са застрашени, без значение от демографските условия, тъй като всеки е за себе си със своята лична сметка. Значи може да приемем, че щом тези 1 милион човека се пенсионират, дори и 1 работещ да не е останал да прави вноски в задължителните частни фондове, те ще продължат да си съществуват както досега и парите на пенсионера не са застрашени. Добре. На датата Х, 1 милион човека се пенсионират, демографското състояние на нещата е лошо и няма нито един работещ, който да прави вноски в частен пенсионен фонд. Приемаме, че месечната пожизнена пенсия на 1 милион пенсионера е определена на 10 лева, които са изчислени при риск пенсионера да живее 100 месеца(щом всеки средно е спестил 1000 лева, то ще може да взима поне 100 месеца по 10 лева пожизнена пенсия).

Приемаме и, че 10 лева пожизнена пенсия е много добре. За опростяване на примера са използвани тези числа, които биха могли умножени по всякаква цифра.

1 милион пенсионера започват да си чакат своите средно по 10 лева пожизнена пенсия всеки месец. Това означава, че от този момент нататък частния пенсионен фонд трябва да изплаща по 10 милиона лева реални пари(не по-малко от това, тъй като дори и пенсионера да не живее 100 месеца след пенсионирането си, фонда е длъжен да изплати на наследниците му остатъка по личната сметка, а ако пенсионера живее повече от предвидените 100 месеца за примера, то фонда трябва да намери от някъде пари да плати преразхода). За примера – няма нови вноски от други данъкоплатци, тъй като демографското състояние в страната е лошо, но за задължителния частен пенсионен фонд това не е никакъв проблем?

След първия месец след като 1 милион човека са се пенсионирали, частните пенсионни фондове трябва да платят 10 милиона реални пари – това е отрицателен паричен поток. Припомняме, че благодарение и на тези 10 милиона реални пари, частните пенсионни фондове са успявали да се издържат, да правят доходоносни инвестиции, че да поддържат стойността на парите във времето(нали всеки щял да си получи обратно това, което е дал) и да се плащат дивиденти на акционерите(които се наричат особено важни чуждестранни инвеститори).

До деня Х, частните пенсионни фондове са правели всичко това с 1 000 милиона(1 билион) лева. Един месец по-късно, те вече трябва да са направили плащания от 10 милиона и ще управляват само 990 милиона, с които трябва да се издържат по същия начин, да правят същите доходоносни инвестиции, че да могат да поддържат стойността на парите и да плащат дивиденти на акционерите. С 1000 милиона е по-лесно да се прави това, отколкото с  990 милиона. Очевидно след първия месец положението би се влошило. Тъй като задължителните частни пенсионни фондове обещават, че всеки пенсионер щял да си получи своето, то проблема с липсата на 10 милиона реални пари не би трябвало да е за сметка на никой пенсионер.

В такъв случай управляващото дружество само трябва да си намали парите за издръжка или трябва да се намалят дивидентите за акционерите или през този месец трябва да се реализира изключителна доходност над обичайната за запазване стойността на парите във времето, че да се неутрализира ефекта на отрицателните парични потоци.

Всеки разумен човек е наясно, че никой няма сам доброволно да си намали парите за издръжка, нито пък ще си позволи да намали печалбата на шефовете(акционери), а и на пенсионерите е дадено обещание, че всеки ще си получи обратно това, което е дал, че даже и повече (това обещание може да се провери как се спазва тук – Доходност на… (Колко пари ми загуби задължителния ми частен пенсионен фонд)).

При това положение алтернативата пред задължителните частни пенсионни фондове е в този месец да реализират изключителна реална доходност над обичайната.

След 1 месец фондовете ще разполагат само с 990 милиона и трябва да направят такава доходност, че да възстановят парите на нивото от 1000 милиона, за да могат да се издържат по същия начин, да правят същите доходоносни инвестиции, с които поддържат стойността на парите във времето и плащат дивиденти. Тоест, за 1 месец 990 милиона трябва да станат отново 1000. При това положение задължителните частни пенсионни фондове трябва да реализират в този месец реална доходност над обичайната от 1,01% или над 12% реална доходност над обичайната, на годишна база. Всеки, който се занимава с бизнес ще знае, че 12% реална доходност над обичайната за поддържане стойността на парите във времето да се постигне, това означава, че има някакъв невероятен факир за управител на парите. Чак човек ще почне да се чуди как такъв факир не е станал милиардер със своя талант а е тръгнал да прави 1 милион човека богати.

Но да предположим, че такива факири не съществуват, или че ако съществуват, то са рационални същества и правят невероятни печалби само за себе си, не си губят времето да правят милион човека богати. В такъв случай задължителните частни пенсионни фондове са успели с невероятни усилия с по-малко пари за издръжка, с по-малко пари за доходоносни инвестиции, с които да поддържат стойността на парите във времето и да плащат дивиденти, все пак да опазят реалната стойност на парите, което отново би било означавало, че парите се управляват от факири. Може и да има такива. Ако има, то след още един месец фондовете ще трябва да платят още 10 милиона за пенсии. В началото парите бяха 1000 милиона, а след два месеца ще са 980 милиона.

Отново трябва да се върнем на казуса – парите са по-малко. На пенсионерите е обещано, че ще получат каквото са дали, че даже и повече. От друга страна трябва да се режат парите за издръжка, но колко да се режат? 2%? Не е възможно, нали фондовете се издържат от 1%, няма как да се лишат от 2%. Дори и от 1% не могат да се лишат, защото това ще означава, че ще живеят от въздуха. В такъв случай трябва да се намалят дивидентите на акционерите? А те дали ще се зарадват? Едва ли. Тогава отново се отива на идеята, че останалите 980 милиона лева трябва по някакъв начин да се възстановят до първоначалното ниво от 1000 милиона, за да може управляващите фонда да се издържат, да има пари за високодоходни инвестиции, с които да се поддържа стойността на парите във времето и да се изплащат дивиденти. След първия месец беше трудно, а сега става още по-трудно. Само за един месец 980 милиона лева реални пари, трябва да станат 1000 милиона. Това означава да се реализира месечна реална доходност над обичайната за поддържане стойността на парите във времето от 2,04%. Това прави над 24% реална доходност над обичайната на годишна база. Ако някой може да обещае подобно нещо и да го изпълни, то такъв човек е цяло злато.

Ако предположим, че тази работа е невъзможна и с още по-големи усилия и по-малко пари фондовете все пак опазят стойността на парите във времето, то след още един месец ще трябва да платят още 10 милиона пенсии. Остават 970 милиона. Какво ще се прави сега? Намалява се издръжката на фонда? Намаляват се дивидентите на акционерите? Или се намаляват пенсиите? Това последното май е невъзможно, тъй като нали обещанието е, че всеки ще си получи обратно това, което е дал. Значи ако се намаляват пенсиите, то ще означава, че фондовете са излъгали. Те не могат да си позволят да ги нарекат крадци, затова ще трябва за 1 месец да направят всичко възможно 970 милиона лева да се превърнат в 1000 милиона. Това означава да се постигне месечна доходност от над 3,09% над необходимата за поддържане стойността на парите във времето, или повече от 37% на годишна база. Ако има човек на земята, който да може да постига такава доходност, то не златен, ами направо от платина трябва да е.

Хора от платина няма най-вероятно, а месеца ще изтече и фондовете трябва да извадят нови 10 милиона, които да се дадат на пенсионерите. Ще останат само 960 милиона. Положението става още по-напрегнато. Издръжката ли на фонда да се намалява? Или да се намаляват дивидентите на акционерите? Или да се намалят пенсиите? Не, последното не може, нали всеки пенсионер трябва да получи каквото му е обещано? В противен случай фондовете ще бъдат наречени крадци и мошеници, което не могат да си позволят, затова по някакъв начин 960 милиона трябва да се възстановят на 1000 милиона. Това означава за 1 месец да се реализира реална доходност над обичайната необходима за поддържане стойността на парите във времето, от 4,16%. А това вече е 50% реална доходност над обичайната на годишна база. За такова нещо вече е необходимо не човек от злато или платина, а някакъв бог да дойде да управлява по този начин.

Ако предположим, че проблемите на задължителните частни пенсионни фондове са нещо твърде маловажно да ангажира вниманието на боговете, то с още по-големи усилия фондовете по някакъв начин ще са успели да запазят стойността на парите, обаче това не е достатъчно, защото месеца ще изтече и нови 10 милиона трябва да се дадат на пенсионерите. Ще останат 950 милиона. Ще се намаля издръжката? Или ще се намаляват дивидентите, а може би акционерите трябва да дават и лични пари да субсидират бедствието? За намаляване на пенсиите и дума не може да става, защото нали задължителните частни пенсионни фондове обещават, че всеки ще си получи обратно това, което е плащал. Ако се намали пенсията, то фондовете ще бъдат наречени, крадци, мошеници и долни търгаши, което не могат да си позволят тъй като много държат на доброто си име и да бъдат уважавани?

Значи в такъв случай тези 950 милиона за 1 месец трябва да се превърнат в 1000 милиона. А това ще означава, че задължителните частни пенсионни фондове трябва да постигнат за само 1 месец над 5,05% реална доходност над обичайната за поддържане на стойността на парите във времето, което е 61% реална доходност на годишна база. Такава доходност от какво ще дойде? Въобще възможно ли е който и да е да си мисли, че такава доходност е възможна? А теоретичната постановка е само 5 месеца след момента, в който хората спрат да плащат на фондовете и започнат да си получават пенсиите.

И така. Моето мое ли си е? Не. Личната ми пенсионна сметка в задължителен частен пенсионен фонд лична ли е? Не. Ще получа ли от задължителния частен пенсионен фонд точно колкото съм внесъл, а дори повече, без значение демографските процеси в страната? Абсолютна лъжа.

В момента, в който акционерите усетят, че повече пари изтичат за плащане на пенсии, от постъпленията в частните пенсионни фондове(лоши демографски условия), икономическата теория и здравия разум говори, че частните фондове веднага ще преустановят дейността си, защото кльопачката ще е свършила.

Да се отказвам ли от частния фонд?

Ние сме млади и образовани, в първата седмица след като беше възможно да се откажем от ДЗПО схемата, го направихме. Никога няма да се запишем да участваме доброволно в подобна схема. За вас, вие си знаете. На нас такава „втора пенсия“ от частен пенсионен фонд, не ни е нужна

Как да се откажа от „частния пенсионен фонд“, в който държавата ме беше принудила да участвам насила до края на 2014 г.

1. отивам в териториалното поделение на НАП по постоянен адрес, подавам заявление (цялата процедура отнема не повече от 5 минути, от тук може да се свали и подготви предварително заявлението)
2. това е всичко

Какво да прави властта с фондовете?

Видно още от 2012 година, ако не и от по-рано „частните фондове са притеснени“ и самите те са предложили „общия пул“. Ами може и да са прави, че трябва да има такъв „общ пул“, но хайде този „общ пул“ да се запълва от управляващите „частните фондове“. Ако не се лъжем от всяка вноска фондовете по схемата ДЗПО прибират до 5% входна такса + още до 1% на година „такса управление“. Може би трябва 90% от входната такса и 50% от „таксата за управление“ да попълва „общия пул“?

Втори вариант – спиране на вноските в ДЗПО схемата от 01.07.2016 г. Който иска допълнителна пенсия, да си внася допълнително в доброволен частен пенсионен фонд. Досега постъпилите вноски в ДЗПО, който има такива, да си избере дали да се прехвърлят към доброволен фонд, или да се откаже от тях и да възстанови пълните си права за държавна пенсия, като държавата ще покрие всички щети нанесени от съществуването на фондовете, както се и очакваше

Annuit Coeptis

Roma non solvit proditores

СЧЕТОВОДЕН СТАНДАРТ 42 – ПРИЛАГАНЕ ЗА ПЪРВИ ПЪТ НА НАЦИОНАЛНИТЕ СЧЕТОВОДНИ СТАНДАРТИ

СЧЕТОВОДЕН СТАНДАРТ 42 – ПРИЛАГАНЕ ЗА ПЪРВИ ПЪТ НА НАЦИОНАЛНИТЕ СЧЕТОВОДНИ СТАНДАРТИ

Цел
Целта на настоящия стандарт е първите финансови отчети на предприятието по Националните счетоводни стандарти, както и неговите междинни финансови отчети, да съдържат информация, която:
а) да е ясна за ползвателите и съпоставима за всички отчетни периоди;
б) да дава подходяща отправна точка за последващото счетоводно отчитане в съответствие с Националните счетоводни стандарти и
в) да даде конкретни предписания, които трябва да се спазват по отношение на използваните политики към датата на първия финансов отчет, съставен по Националните счетоводни стандарти.

Обхват
1.1 Настоящият стандарт се прилага от предприятията, прилагащи за първи път Националните счетоводни стандарт, когато предходната счетоводна база на предприятието са били Международните счетоводни стандарти.
1.2 Предприятие може само веднъж да бъде предприятие, прилагащо за първи път Националните счетоводни стандарти.
1.3 Първите годишни финансови отчети на предприятието по Националните счетоводни стандарти са първите отчети, в които предприятието прилага Националните счетоводни стандарти и декларира, че спазва Националните счетоводни стандарти. Финансовите отчети по Националните счетоводни стандарти са първите финансови отчети на предприятието по Националните счетоводни стандарти, ако финансови отчети за предходния период са съставени в съответствие с Международните счетоводни стандарти и не съответстват на Националните счетоводни стандарти или не е представяло финансови отчети за предходни периоди.
1.4 Предприятието следва да представи сравнителна информация за предходния отчетен период за всички позиции, представени във финансовите отчети, както и определена сравнителна текстова и описателна информация. Предприятието може да представи сравнителна информация за повече от един сравним предходен период.
1.5 Датата на преминаване към Националните счетоводни стандарти на предприятието е началото на най-ранния период, за който предприятието представя пълна сравнителна информация в съответствие с Националните счетоводни стандарти в първите си финансови отчети.
1.6 Настоящият стандарт не се прилага при промяна на счетоводната политика, направена от предприятие, което вече прилага Националните счетоводни стандарти.

Процедура за съставяне на финансови отчети към датата на преминаване към Националните счетоводни стандарти
2.1 Предприятията съставят встъпителен баланс към датата на преминаване към Националните счетоводни стандарти и годишен финансов отчет към 31 декември на първия отчетен период по Националните счетоводни стандарти. В случай, че предприятието е приело да прилага Националните счетоводни стандарти от 1 януари 2016 г., датата на преминаване към Националните счетоводни стандарти ще бъде 1 януари 2015 г. (или 31 декември 2014 г.), при условие, че предприятието представя сравнителна информация за една предходна година. Предприятието трябва да изготви встъпителен баланс към 1 януари 2015 г. и да представи годишния си финансов отчет към 31 декември 2016 г., съставен по правилата на Националните счетоводни стандарти, но съдържащ сравнителна информация за 2015 г.
2.2 Счетоводните политики, които се използват във встъпителния баланс са счетоводните политики, които са заложени в Националните счетоводни стандарти и са в сила към датата на съставяне на първия финансов отчет, съставен по Националните счетоводни стандарти.
2.3. Когато в Националните счетоводни стандарти има преходни изисквания, които уточняват как да се прилагат изискванията на съответния стандарт, те не се прилагат при преминаване за първи път към Националните счетоводни стандарти. Те се отнасят за предприятия, които вече прилагат като счетоводна база Националните счетоводни стандарти.
2.4 Във встъпителния си баланс предприятието трябва: а) да признае всички активи и пасиви, чието признаване се изисква от Националните счетоводни стандарти и да не признае такива активи и пасиви, които не се разрешават от Националните счетоводни стандарти; б) да прекласифицира тези позиции, които съгласно предходната си счетоводна база за финансова отчетност са били класифицирани като един вид актив, пасив или компонент на собствения капитал, но които представляват различен вид актив, пасив или компонент на собствения капитал; и в) при оценяването на всички признати активи и пасиви да прилага правилата на Националните счетоводни стандарти.
2.5 Когато счетоводните политики, които предприятието ще използва в своя встъпителен баланс по Националните счетоводни стандарти се различават от прилаганите в предходните финансови отчети, възникващите корекции от преизчисления, признаване и др. се отнасят в неразпределената печалба или, ако е по-подходящо, в друга категория от собствения капитал на датата на преминаване към Националните счетоводни стандарти.
2.6 При прилагането за първи път на НСС не се променя ретроспективно счетоводното отчитане, отнасящо се до:
2.6.1 Отписване на финансови активи и финансови пасиви, осчетоводяване на хеджирането и оценки, които са били отчетени в съответствие с предходната счетоводна база. Отписаните към датата на преминаване към Националните счетоводни стандарти финансови активи и пасиви по правилата на предходната счетоводна база, не следва да се признават във встъпителния баланс. И обратно, финансови активи и пасиви, които биха били отписани съгласно Националните счетоводни стандарти в сделка, която е осъществена преди датата на преминаване, но които не са отписани по правилата на предходната счетоводна база, при съставяне на встъпителния баланс по избор на предприятието могат или да се отпишат или да се признаят във финансовите отчети.
2.6.2 Към датата на преминаване към Националните счетоводни стандарти не се променя счетоводното отчитане на хеджирането преди датата на преминаване към НСС на хеджиращите взаимоотношения, които вече не съществуват към датата на преминаване към Националните счетоводни стандарти. Хеджиращи взаимоотношения, които съществуват към датата на преминаване към Националните счетоводни стандарти се отчитат по СС № 32 – Финансови инструменти.
2.6.3 Приблизителните счетоводни оценки на предприятието на датата на преминаване към Националните счетоводни стандарти трябва да са със същата стойност, която е определена съгласно досегашната счетоводна база за същата дата (след извършване на корекции с цел отразяване на разлики в счетоводната политика), освен когато има доказателства, че тези приблизителни оценки не са били определени правилно. Ако предприятието получи информация след датата на преминаване към НСС относно приблизителните оценки, които то е определило съгласно досегашната счетоводна база, тази информация се третира като некоригиращо събитие след датата на баланса в съответствие с СС № 10 – Събития, настъпили след датата на годишния финансов отчет.
2.6.4. Преустановени дейности и преквалифицирането на активи, като държани за продажба, съгласно МСФО 5 нетекущи активи, държани за продажба и преустановени дейности.
2.6.5. Оценяване на неконтролиращото (малцинствено) участие. Изискването приходите от дялови участия да се посочват в отчета за приходите и разходите отделно за неконтролиращото участие и за собствениците на предприятието майка следва да се прилага перспективно от датата на преминаване към Националните счетоводни стандарти. Промените в дяловете на собствения капитал при малцинствено участие, както и загубата на контрол, при което подлежащите на отписване активи и пасиви на дъщерното предприятие са отписани и съответно подлежащите на признаване активи и пасиви са признати по реда на МСФО 10 Консолидирани финансови отчети преди датата на преминаване към Националните счетоводни стандарти, се прилага перспективно.
2.6.6. Предприятията могат да не извършват преизчисления в съответствие с изискванията на Националните счетоводни стандарти при съставянето на първите си отчети, съответстващи на Националните счетоводни стандарти в следните случаи:
1. Бизнес комбинации, които са осъществени преди датата на преминаване към Националните счетоводни стандарти.
2. Сделки с плащане на базата на акции, които са възникнали и уредени преди датата на преминаване към Националните счетоводни стандарти.
3.Справедливата стойност като приета стойност. Предприятие, прилагащо за първи път националните стандарти, може да избере да оцени към датата на преминаване към Националните счетоводни стандарти активи, за които това е разрешено по Националните счетоводни стандарти, по справедливата им стойност и да използва тази справедлива стойност като приета стойност към датата на преминаване към Националните счетоводни стандарти.
4. Преоценката като приета стойност. Когато активи на предприятието са били преоценявани по реда на Международните счетоводни стандарти и Международните стандарти за финансово отчитане, преоценената стойност на активите може да бъде приета в баланса на предприятието към датата на преминаване към Националните счетоводни стандарти.
5. Кумулативните курсови разлики от преизчисляване на всички чуждестранни дейности в чуждестранна валута се приемат за нула към датата на преминаване към Националните счетоводни стандарти.
6. Инвестиции в дъщерни и асоциирани предприятия. Когато предприятие прилага за първи път Националните счетоводни стандарти, то оценява инвестициите в дъщерните и асоциираните предприятия в индивидуалния си си встъпителен баланс по една от следните стойности: – по цена на придобиване, определена в съответствие със СС № 27 Консолидирани финансови отчети и отчитане на инвестициите в дъщерни предприятия, или – по балансовата стойност на отчетите, съставени по Международните счетоводни стандарти.
7. Внедрените производни финансови инструменти могат да не се разделят от основния договор, когато съставната част на пасива вече е уредена към датата на преминаване към Националните счетоводни стандарти.
8. Отсрочени данъци. Към датата на преминаване към Националните счетоводни стандарти предприятията, прилагащи за първи път Националните счетоводни стандарти, могат да не признават активи или пасиви по отсрочени данъци, свързани с разликата между данъчната основа и балансовата стойност на всеки актив или пасив, по отношение на който признаването на тези активи и пасиви по отсрочени данъци би довело до неоправдани разходи или усилия.
9. Договори за концесия, сключени преди датата на преминаване към Националните счетоводни стандарти. Предприятието класифицира и признава в баланса към датата на преминаване към Националните счетоводни стандарти финансовите и нематериалните активи по балансовите им стойности към тази дата.
10. Миннодобивни дейности. Предприятието класифицира и признава в баланса към датата на преминаване към Националните счетоводни стандарти активи, свързани с нефт и газ (активите, използвани в проучването, оценката, разработването или производството на нефт и газ) по балансовите им стойности към тази дата.
11. Договори за лизинг. Предприятието следва да прецени, дали договорът, съществуващ към датата на преминаване към Националните счетоводни стандарти отговаря на критериите за лизинг към тази дата, а не към датата на сключване на договора. Ако предприятието, което прилага Националните счетоводни стандарти за първи път е достигнало до същия резултат както при прилагането на Международните счетоводни стандарти, то няма нужда при преминаване към Националните счетоводни стандарти да преоценява така определените стойности. Счита се, че договорът е за лизинг, ако счетоводното му отчитане води до определяне на същите стойности, които биха били получени при прилагането на СС № 17 – Лизинг.
12. Когато в първоначалната цена на придобиване на имоти, машини и съоръжения е включена първоначална приблизителна оценка на разходите по демонтаж и отстраняване на обекта и възстановяване на площадката, на която той е разположен, предприятие, прилагащо за първи път Националните счетоводни стандарти, може да избере да извърши оценка на тези предполагаеми разходи към датата на преминаване към Националните счетоводни стандарти, а не на датата, на която задължението е възникнало първоначално.
2.6.7 В случай, че преизчисляването на встъпителния баланс и извършването на една или повече корекции, изисквани от настоящия стандарт е невъзможно, предприятието трябва да приложи разпоредбите на стандарта за най-ранния период, за който това е практически изпълнимо и да оповести данните, за които няма сравнителна информация.

Оповестяване
Обяснение на преминаването към Националните счетоводни стандарти
3. Предприятията оповестяват как преминаването от Международните счетоводни стандарти към Националните счетоводни стандарти се отразява върху финансово му състояние, финансовите резултати от дейността и паричните му потоци.

Равнения
4.1 Първите финансови отчети на предприятията, изготвени по реда на настоящия стандарт, следва да включват:
a) описание на същността на всяка промяна в счетоводната политика.
б) равнения на собствения капитал, определен в съответствие с предходната му счетоводна база и собствения капитал, определен в съответствие с настоящия стандарт и за двете от следните дати: – датата на преминаване към Националните счетоводни стандарти и – датата на последния годишен финансов отчет, съставен в съответствие с Международните счетоводни стандарти.
в) равнение на печалбата или загубата, определена в съответствие с предходната счетоводна база за последния период в последния годишен финансов отчет и печалбата или загубата, определена в съответствие с настоящия стандарт за същия период.
4.2 В случай че предприятието открие и коригира грешки, допуснати при прилагането на Международните счетоводни стандарти, равненията по букви „б“ и „в“, произтичащи от грешките, следва да се разграничат от промените в счетоводната политика.
4.3 В случай че предприятието не е съставяло и представяло финансови отчети за предходни периоди, то следва да оповести този факт в първите си финансови отчети, съставени по Националните счетоводни стандарти.

Работни дни през 2015 година в България

Работни дни 2015

През 2015 г. работните дни в България са от понеделник до петък, с изключение на:

Януари – неработни – 1 (четвъртък), 2 (петък); работен – 24 (събота)

Март – неработни – 2 (понеделник), 3 (вторник); работен – 21 (събота)

Април – неработни – 10 (петък), 13 (понеделник)

Май – неработни – 1 (петък), 6 (сряда)

Септември – неработни – 21 (понеделник), 22 (вторник); работен – 12 (събота)

Декември – неработни – 24 (четвъртък), 25 (петък), 31 (четвъртък); работен – 12 (събота)

По месеци

Месец Работни дни Месец Работни дни
Януари 21 Юли 23
Февруари 20 Август 21
Март 21 Септември 21
Април 20 Октомври 22
Май 19 Ноември 21
Юни 22 Декември 21

WD2015

Общо работни дни през годината – 252

 

 

 

Публикувано в Законодателство. Етикети: . Leave a Comment »

14 Декември 2014 – България по пътя към свободата от финансовите пирамиди в пенсионната система

МЕМОРАНДУМ ЗА РАЗБИРАТЕЛСТВО

Днес 14 декември 2014 година, отчитайки важността на социалния диалог и необходимостта от гарантиране на социалния мир в Република България, както и нуждата от усъвършенстване на пенсионноосигурителната система на страната, правителството на Република България от една страна и национално представителните организации на работниците и служителите от друга страна се договориха за следното:

  1. Да се криминализира осигурителната измама свързана с укриване на осигурителни вноски от осигурителите и самоосигуряващите се лица, както и да се приемат други мерки за повишаване събираемостта на публичните вземания;
  2. Считано от 2015 година да се въведе принципа на свободен избор на осигурените лица относно режима на осигуряване за ранно пенсиониране – чрез държавното обществено осигуряване или чрез професионалните пенсионни фондове, при запазване на действащите условия за ранно пенсиониране;
  3. Считано от 2015 година да се въведе принципа на свободен избор на лицата, родени след 31 декември 1959 година, да се осигуряват задължително за допълнителна пенсия в универсален пансионен фонд или изцяло за пожизнена пенсия в държавното обществено осигуряване;
  4. През 2015 година за всички категории осигурени лица да се въведе минимална възраст за пенсиониране.
  5. През 2015 година да не се увеличава възрастта за пенсиониране, като до 31.03.2015 година се постигне дългосрочно решение на въпросите свързани с пенсионната възраст и всички останали компоненти на пенсионната система;

 

ЗА ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

БОЙКО БОРИСОВ – МИНИСТЪР- ПРЕДСЕДАТЕЛ

 

ЗА КОНФЕДЕРАЦИЯТА НА НЕЗАВИСИМИТЕ СИНДИКАТИ В БЪЛГАРИЯ

ПЛАМЕН ДИМИТРОВ – ПРЕЗИДЕНТ

 

ЗА КОНФЕДЕРАЦИЯТА НА ТРУДА „ПОДКРЕПА“

Д-Р КОНСТАНТИН ТРЕНЧЕВ – ПРЕЗИДЕНТ

Програмна декларация на новото правителство – 20141107

ПРОГРАМНА ДЕКЛАРАЦИЯ

КЛЮЧОВИ ПРИОРИТЕТИ ЗА ФОРМИРАНЕ НА СТАБИЛНО ПАРЛАМЕНТАРНО МНОЗИНСТВО В 43-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

И

СЪСТАВЯНЕ НА ПРОЕВРОПЕЙСКО РЕФОРМАТОРСКО ПРАВИТЕЛСТВО ЗА СТАБИЛНО РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРИЯ

С пълното съзнание, че българското общество очаква укрепване на държавността и ангажиране със състоятелни, ефективни и дългосрочни политики в области като съдебна реформа, здравеопазване, образование, пенсионна реформа, енергетика, изборно законодателство, демографска политика

и като отчитат, че ефективната работа по тези политики предполага максимална прозрачност, политическо и обществено съгласие отвъд партийните разграничения, което да гарантира устойчивост и резултат,

декларираме, че

Програмата за стабилно развитие на България 2014 – 2018 година, основа на проевропейско реформаторско правителство, ще бъде реализирана по следните приоритети:

1. ВЪНШНА ПОЛИТИКА НА БЪЛГАРИЯ

  • Засилена интеграция на България в Европейския съюз и НАТО. Запазване на външнополитическата ориентация и поетите международни ангажименти на страната на база на националните интереси на България.
  • Защита на правата и интересите на българските граждани в чужбина на основата на нов Закон за консулската защита, електронни консулски услуги и система за реагиране в случаи на бедствия и извънредни ситуации.
  • Ефективна защита на правата и интересите на българите зад граница.
  • Разработване на културни и образователни политики за интегриране на българските общности в чужбина и активното им отношение към процесите в страната.
  • Задълбочаване на евроатлантическите партньорства на България и двустранните й отношения с най-бързо развиващите се световни икономики.
  • Политика на подкрепа за евроатлантическа интеграция на Западните Балкани при ясна защита на правата и законните интереси на българските общности там.Активно развитие на политиките на ЕС и на регионалното сътрудничество в Югоизточна Европа и Черноморския басейн.
  • Подготовка на България за председателството на ЕС през 2018 г.

2. ПРАВОСЪДИЕ

  • Приемане от Парламента на дългосрочна стратегия за реформиране на правосъдната система, така че да се гарантира нейната независимост и справедливостта в обществото.
  • Прекратяване на партийната намеса и лобисткото вмешателство в дейността на съда и прокуратурата.
  • Приемане на промени в Закона за съдебната власт, предвиждащи упражняване на кадровите правомощия на Висшия съдебен съвет от съдебен съвет по отношение на съдиите и прокурорски съвет по отношение на прокурорите, въвеждане на ефективни оценки за работата на магистратите и кариерно израстване на базата на тези оценки, ефективно дисциплинарно производство и засилване на ролята на съдийските събрания във вземането на управленски решения.
  • Изпълнение на препоръките на ЕК, посочени в докладите по Механизма за сътрудничество и оценка.
  • Осигуряване на широк консенсус за промяна на конституционния модел на съдебната власт, включително и по отношение на времевата рамка, в която да бъдат приети конституционните промени, предвиждащи създаване на Висш съдебен съвет и Висш прокурорски съвет.
  • Оптимизиране на парламентарната квота във Висшия съдебен съвет с цел подсигуряване на безпристрастността и професионализма на членовете му.
  • Въвеждане на механизъм за осигуряване на публичност, прозрачност и обществен контрол върху работата на Главния прокурор.
  • Гарантиране на независимостта, подобряване на ефективността и отчетността на съдилищата, прокуратурата, Главния прокурор, председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд, включително и чрез работещи механизми за отговорност и отзоваване при несправяне с работата.
  • Създаване на законово гарантирана процедура за публични изслушвания и оценка на рисковете за зависимости на кандидатите за управленски позиции в съдебната власт, в която участват Прокуратурата, МВР, КПУКИ, НАП и други.
  • Гарантиране на пряк избор на членовете на ВСС и ВПС от квотите на съдиите и прокурорите.
  • Подкрепа за силна специализирана прокуратура, която да разследва приоритетно корупцията и злоупотребите по високите етажи на властта.
  • Подобряване на ефективността на правораздавателната дейност чрез въвеждане на периодични оценки на ефективността на институциите и гарантиране на принципа на случайно разпределение на делата.
  • Максимален достъп до информация за управлението на системата на правосъдие и полицията. Достъп в реално време до информацията за образуването, разпределението на делата и тяхното движение.
  • Въвеждане на електронно правосъдие.

3. ИКОНОМИКА И РАСТЕЖ

  • Осигуряване на ускорен икономически растеж на българската икономика за гарантиране нарастването на доходите и социалните плащания на българските граждани.
  • Определяне на стратегическите приоритети в развитието на икономиката. Бюджетно и икономическо планиране, което съвпада със 7-годишните периоди на финансовата рамка.
  • Подкрепа за износителите и фирмите, създаващи иновативни продукти, развитие на българския бизнес и насърчаване на инвестициите в модерни и иновативни производства, които създават нови работни места.
  • Подкрепа за създаване на инвестиционен фонд за високотехнологични производства чрез публично-частно партньорство и постепенно изтегляне на участието на държавата след успешното им развитие.
  • Подобряване на бизнес средата в България за насърчаване на инвестиционната активност и подкрепа на българските производители.
  • Структурни промени за управление на туризма и извеждането му като приоритетен отрасъл чрез решителна подкрепа от държавата и подобряване на туристическите услуги.
  • Създаване на дългосрочна национална стратегия за туризма с насърчаване на всички туристически продукти, за които България има потенциал за устойчиво развитие=
  • Ускорено въвеждане на електронно управление за оптимизиране на работата на администрацията, за прозрачност на публичните дейности и превенция на корупцията.
  • Насърчаване на дигиталната икономика. Увеличаване на електронната търговия и разширяване на дигиталния пазар на стоки и услуги чрез:
    • Намаляване на законовите препятствия пред електронната търговия;
    • Гарантиране на сигурността на  личните данни;
    • Защита на интелектуалната собственост. Разработване и приемане на национална стратегия за развитие на интелектуалната собственост
  • Опростяване на условията и ускоряване на процедурата по започване на малък и среден бизнес.
  • Ограничаване на риска при фалит на малки и средни предприятия и на последствията за предприемачите. Насърчаване на втори шанс за предприемачество.
  • Позициониране на България като позната и предпочитана дестинация за инвеститори в сектори с висока добавена стойност.
  • Намаляване на разрешителните, съгласувателните и лицензионните режими в случаите, където е възможно преминаването само към уведомителен режим.
  • Ограничаване на вредното въздействие на монополите като мярка за стимулиране на конкуренцията.

4. ПУБЛИЧНИ ФИНАНСИ

  • Провеждане на политика на гарантиране на финансова стабилност. Постепенна финансова консолидация, съобразена с икономическия цикъл.
  • Ниски нива на бюджетния дефицит и номиналния размер на публичния дълг, в това число и на общинските дългове (според европейските критерии).
  • Консервативно и ефективно управление на държавното съкровище и публичните дългове.
  • Запазване на Валутния борд до влизане в Еврозоната.
  • Запазване на данъчната система и ниския дял на преразпределяне на бюджетни средства от държавата до 39% от БВП.
  • Детайлен икономически анализ и обществен дебат за цялостна данъчна политика.
  • Въвеждане на данък върху операциите на капиталовите пазари.
  • Законодателство за ограничаване на участието на офшорните компании в българската икономика.
  • Повишаване на приходите в държавния бюджет и събираемостта на плащанията чрез структурни промени и обединяване на НАП и Митниците, реализирано след детайлен анализ на ефективността на процеса на събираемост.
  • Финансова децентрализация на местните власти; въвеждане на механизми за провеждане на собствена икономическа политика от общините.
  • Осигуряване прозрачност на годишната доходност по спестовни продукти на застрахователните дружества и финансовото състояние на пенсионните дружества.
  • Нови възможности за финансиране на инвестиционни проекти и стартиращи предприятия чрез ББР или инвестиционен фонд.
  • Политическо решение за включване на България в Европейския банков надзор.
  • Възстановяване на доверието в БНБ чрез законодателни и кадрови промени, при спазване на европейското законодателство.
  • Нормативно регламентирана публичност на кредитната история на КТБ и нейните клиенти в рамките на българското и европейско банково законодателство и без специални закони само за този конкретен казус.
  • Ускорено приемане на актуализацията на държавния бюджет за 2014 година и подготовка и приемане на Закона за държавния бюджет за 2015 година.

5. ЕВРОФОНДОВЕ

  • Възстановяване на доверието на Европейската комисия и възстановяване на плащанията от европейските фондове.
  • Ефективно и прозрачно разпределение и усвояване на европейските средства в новия програмен период 2014-2020.
  • Уреждане в закон на мястото и ролята на органите, натоварени с управлението и контрола на еврофондовете в цялостната система за контрол на публичните финанси в държавата с цел гарантиране на правата на бенефициентите и въвеждане на процедури по обжалване.
  • Създаване на условия за реализиране на интегрирани проекти и регионални планове, финансирани от повече от една оперативна програма.
  • Опростяване на процесите, процедурите и правилата за кандидатстване, одобрение и отчитане на проектите.

6. ЗАКОНОДАТЕЛНИ ПРОМЕНИ В СФЕРАТА НА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ

  • Гаранция за максимално ефективно разходване на обществените ресурси, публичност и намаляване на корупционния риск чрез:
    • Въвеждане на електронни обществени поръчки;
    • Въвеждане на типови стандартизирани документи, които да се ползват от възложители и изпълнители;
    • Адекватен контрол и механизми за прозрачност.

7. ЕЛЕКТРОННО УПРАВЛЕНИЕ И ДЪРЖАВНА АДМИНИСТРАЦИЯ

  • Въвеждане на електронното управление като основна платформа за модернизация на държавата, ключов фактор и неотменимо условие за успеха на секторните реформи.
  • Подобряване на функционалността на държавната администрация – повишаване на качеството на административните услуги, повишена ефективност, бързина и ред в процесите на управление, вътрешен контрол и превенция от корупция, въвеждане на срокове за извършването на всяка административна услуга
  • Електронизиране на процесите на функциониране и управление в публичните сектори като здравеопазване, образование, социална политика, правосъдие  с цел тяхното организационно и функционално оптимизиране,  координация  и качествено предоставяне на услуги за гражданите.
  • Достъп до електронен път на информацията, с която разполагат публичните институции и прилагане на европейското законодателство за пазарно използване на публичната информация.
  • Реформа на държавната администрация след ясен функционален и структурен анализ.
    • Постепенна промяна в структурата, функциите и състава на публичните администрации с цел оптимизиране на разходите и по-ефективно предоставяне на услуги за гражданите и бизнеса;
    • Намаляване на административните нива и процедури като средство за снижаване на корупционния натиск към гражданите и другите нива на управление;
    • Създаване на стабилна и устойчива професионална администрация по основните области на политиката, която подпомага управлението и осигурява високо ниво на обслужване.
    • Утвърждаване на конкурсното начало като основен принцип при постъпването в държавната администрация и усъвършенстване на годишната атестационна система.

8. ОБРАЗОВАНИЕ И НАУКА

  • Постепенно нарастване на средствата за образование, номинално и като процент от БВП, със стремеж за съответствие с параметрите, заложени в програма „Европа 2020“.
  • Ново законодателство за осъществяване на реформа в системата на средното и висшето образование.
  • Усъвършенстване на системата за финансиране и контрол на предучилищното и училищното образование.
  • Разкриване на нови детски градини и въвеждане на иновативни форми на организация за ранно образование на децата в предучилищна възраст.
  • Равнопоставеност и конкуренция на всички форми на училищно образование и улесняване на валидирането на знанията и уменията на учениците.
  • Ангажиране и съпричастност на учителите и учениците и родителите в управлението на училищата.
  • По-добри условия за професионално образование и обучение, съответстващо на потребностите на региона и изискванията на пазара на труда.
  • Акцент върху възпитанието и обучението, които формират национално самочувствие и патриотичен дух сред децата и младежите.
  • Приоритетно развитие на българската наука и иновации и прилагането им за развитие и модернизиране на българския бизнес.
  • Връзка между средното образование и пазара на труда – подобряване на качеството на професионалното образование чрез активно въвеждане на дуалната система – обучение чрез работа.
  • Създаване на устойчив механизъм за взаимодействие между висшите училища и бизнеса. Възможност за висшите училища да постигат положителни икономическа резултати от разработени от тях научни продукти и иновации.
  • Повишаване на качеството на висшето образование и конкурентоспособността на българските висши училища в рамките на общоевропейското образователно пространство.
  • Въвеждане на външна програмна акредитация на висшите училища от европейски акредитационни институции, членки на ENQA и EQAR.
  • Поетапно обвързване на минимум 50% от субсидията за обучение с качеството на образованието.
  • Постигане на високо качество на научния продукт чрез ориентиране на държавното финансиране на научни изследвания към проектен принцип и стимулиране на взаимодействието между бизнеса и научните организации.
  • Реформа във Фонд „Научни изследвания”, за да се гарантира прозрачност на конкурсите и задължителен мониторинг на резултатите през целия период на реализация на проектите.
  • Изграждане на високотехнологични паркове и центрове за върхови научни изследвания, иновации и трансфер на технологии към българската индустрия.
  • Насърчаване на съвместни изследвания между научни организации, висши училища и предприятия; разработване и реализиране на програми за активно сътрудничество между научните институции и училищата на всички нива.

9. СОЦИАЛНА ПОЛИТИКА

  • Гарантиране на адекватни, спрямо икономическата среда, нива на социални помощи и плащания.
  • Продължаване на пенсионната реформа и търсене на възможности за допълнително нарастване на пенсиите.Съобразяване на пенсионната реформа с демографските и социално-икономическите характеристики на страната.
  • Запазване на уредбата за пенсиониране на работещите първа и втора категория до приемане на цялостна пенсионна реформа през 2015 г.
  • Устойчиво нарастване на трудовите доходи и пенсии, съобразено с темповете на икономически растеж.
  • Гъвкав и динамичен пазар на труда и намаление на безработицата. Промени в трудовото законодателство.
  • Възможност за почасова работа и въвеждане на минимално почасово заплащане.
  • Политики за възстановяване на заетостта сред самонаетите лица и семейните фирми.
  • Разширяване на обхвата на квалификационните възможности и включването в тях както на безработните, така и на активно търсещите нова работа.
  • Изпълнение на младежката гаранция за заетост чрез социален диалог между институциите и използване на средствата по оперативна програма „Човешки ресурси” за младежка заетост.
  • Изработване на индивидуални социални оценки на социално слаби български граждани и търсене на възможност за социалното им включване и осигуряване на заетост.
  • Разработване на програми за социално включване, които да подпомагат общините и уязвимите групи в обществото.
  • Продължаване на деинституционализацията и развитието на социалните услуги за деца с увреждания и за деца, лишени от родителска грижа.
  • Превръщане на десегрегацията в държавна и общинска политика.
  • Насърчаване на отговорното родителство и подкрепа на тридетния модел. Висок интензитет на подпомагане до трето дете.
  • Приемане на национална програма за противодействие на демографската катастрофа.

10. ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ

  • Подобряване на качеството и достъпа до здравеопазване чрез:
    • Приоритетно инвестиране в кадрово, логистично и техническо развитие;
    • Оптимизиране на доболничната и болничната здравна помощ;
    • Въвеждане на индивидуална електронна здравна карта;
    • Електронно здравеопазване.
  • Приоритетно преструктуриране на спешната помощ чрез инвестиции в ресурсното, техническо, логистично и кадрово развитие.
  • Формиране на модел на болнично здравеопазване, който се характеризира с предвидимост на финансовия ресурс за осигуряване качество и достъпност на лечението, и мотивация на работещите в сферата на здравеопазването. Въвеждане на национална здравна карта със задължителен характер.
  • Преструктуриране на НЗОК и превръщането й в активен финансиращ и контролен орган от името на осигурените граждани – инструмент за провеждане на политика за осигуряване на достъпно и качествено здравеопазване.
  • Пакет от мерки за повишаване събираемостта на здравните вноски.
  • Запазване и развитие на кадровия потенциал на здравната система чрез нов механизъм на заплащане на работещите.
  • Ефективно лекарствено лечение и качество на живот на българските граждани.
  • Задължаване на НЗОК да закупува лекарства през прозрачна и конкурентна процедура.

11. ЕНЕРГЕТИКА

  • Политическо решение за подкрепа и участие в създаване на Европейския енергиен съюз.
  • Неотложни действия за провеждане на пазарни реформи и финансова стабилизация, от които зависи постигането на дългосрочни стратегически цели в енергетиката. Приемане на енергийната стратегия на България до 2030 г. с поглед до 2050 г. и Национална стратегия за енергийна ефективност.
  • Преразглеждане на новите енергийни проекти и тяхната икономическа ефективност. Изграждането им само при пълно съответствие с европейските правила и директиви и при доказана икономическа ефективност.
  • Запазване на капацитета за развитие на ядрената енергетиката при гарантиране на безопасността за населението и опазване на околната среда. Продължаване живота на 5-ти 6-ти блок на АЕЦ „Козлодуй“. Развитие на нови икономически ефективни проекти, създаващи възможност за екологично нисковъглеродно производство на енергия.
  • Подкрепа само за нови мощности, отговарящи на принципа за развитие на системата с най-малко разходи и без предоставяне на държавни или корпоративни гаранции.
  • Гарантиране на интереса на българските потребители и бизнеса от справедлива цена на електроенергията чрез следните мерки:
    • Намаляване енергоемкостта на домакинствата и бизнеса и повишаване конкурентоспособността на българската икономика;
    • Избор на нов състав на регулатора ДКЕВР по принципи, гарантиращи неговата политическа независимост;
    • Ефективно управление на енергийния сектор чрез създаване на ново ресорно министерство; финансово оздравяване на НЕК.
  • Приоритет на енергийната ефективност пред изграждането на нови мощности.
  • Осъществяване на мащабна национална програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради като до две години обхване 50% от тях.
  • Програма за намаляване на енергийната бедност  – увеличаване над 500 000 броя на български домакинства, които получават енергийни помощи.
  • Подобряване на информираността на потребителите за техните права, включително програма за образование на потребителите.
  • Завършване на либерализирането на пазара на електроенергия и природен газ, в резултат на което бизнеса и домакинствата да могат да избират своя доставчик на ел. енергия. Изграждане на енергийна борса.
  • Икономически обосновано и екологосъобразно развитие на местните енергийни ресурси.
  • Гарантиране на енергийната независимост на страната чрез:
  • Проучване и експлоатация на национални находища на природен газ и нефт;
  • Запазване на мораториума върху сондажи за шистов газ с технология хидрофракнг. Доизграждане на реверсивни връзки със съседните балкански държави.
  • Продължаване строителството на проекта „Южен поток“ само при пълно съответствие с европейското законодателство, при диалог с ЕК и при доказани икономически ползи.
  • Комплексен преглед на разходите в енергетиката, формиращи крайната цена на електроенергията, чиито резултати да бъдат оповестени публично.

12. ТРАНСПОРТ И ИНФРАСТРУКТУРА

  • Приоритетно и ускорено довършване и изграждане на големите инфраструктурни транспортни проекти за насърчаване на икономическия растеж, развитието на регионите и националната и международна свързаност на страната.
  • Приоритети:
  • АМ “Хемус”, АМ “Марица”, АМ “Струма”;
  • Изграждане на Тунел под Шипка;
  • Северна скоростна тангента на софийския Околовръстен път;
  • АМ “Калотина – София”;
  • Скоростен път София – Видин.
  • Приоритетни ЖП проекти – реконструкция на ЖП линиите:
  • София – Септември;
  • Пловдив – Бургас Фаза II;
  • Драгоман – София;
  • Видин – София, заедно с реконструкция на гарите по всичките направления;
  • закупуване на нов подвижен състав.
  • Подкрепа за ремонт на 2-ри и 3-ти клас пътна мрежа, свързваща местни регионални и европейски транспортни коридори.
  • Развитие на транспортните мрежи по макрорегионалната стратегия на ЕС – Дунавска и Черноморска стратегии – и търсене на възможност за  модернизация на пристанищата в Русе и Варна и свързващата ги инфраструктура.

13. РЕГИОНАЛНА ПОЛИТИКА

  • Преодоляване на икономическата изостаналост на отделни райони в страната – целенасочена инвестиционна програма в подкрепа на развитието на Северозападна България, Странджа, Родопите и други погранични планински и полупланински слабо развити райони.
  • Стимулирано развитие на изостаналите, периферните и планинските райони чрез прилагане на подхода „водено от общността“ местно развитие.
  • Гарантирано опазване и съхраняване на уникалните природни дадености чрез целенасочена подкрепа за създаване на възможности за развитие на биологично земеделие, алтернативни форми на туризъм, социални дейности, използване потенциала на културното наследство.
  • Целенасочена политика за преодоляване на хроничната икономическа изостаналост на Северозападна България
  • Изграждане на нова и рехабилитация на съществуваща транспортна и комуникационна инфраструктурна мрежа в тези региони.
  • Изработване на стратегия за българското село.

14. ЗЕМЕДЕЛИЕ, СЕЛСКО СТОПАНСТВО И ГОРИ

  • Подкрепа за развитието на балансирано, модерно, устойчиво и адаптирано към климатичните промени земеделие. Пазарно ориентирани, конкурентоспособни земеделски стопанства, наред с гарантираната хранителна сигурност на населението.
  • Устойчиво и многофункционално управление на горите.
  • Законодателни мерки за ограничаване на незаконната сеч на българските гори. Намаляване на обема на търговията със сурова дървесина след оценка на икономическия ефект; при необходимост – налагане на мораториум.
  • Насърчаване на пазарно ориентираните, конкурентноспособни земеделски стопанства и преработвателни предприятия с оглед осигуряване на по-евтина и по-качествена храна за потребителите.
  • Приоритизиране на интензивните сектори в земеделието – животновъдство, зеленчукопроизводство и трайни насаждения, биологични производства.
  • Устойчиво пазарно развитие на максимален брой от регистрираните и новорегистриращите се земеделски производители.
  • Преференциално подпомагане на младите фермери, на дребните производители и производителите, които увеличават добавената стойност на селскостопанската продукция и създават работни места.
  • Устойчиво развитие на селските райони и стабилизиране на човешките ресурси, включително с акцент върху малкия и среден бизнес.
  • Уреждане на поземлените отношения с цел създаване на устойчивост и справедливост чрез защита правата на собствениците и на ползвателите на земеделски земи и стимулиране окрупняването на земеделските площи.
  • Организирана маркетингова и рекламна държавна политика за традиционните ни уникални продукти на преработвателната промишленост.

15. ЕКОЛОГИЯ И ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА

  • Опазване на природата, смекчаване на неблагоприятните климатични изменения и устойчив икономически растеж чрез енергийна и ресурсна ефективност.
  • Изграждане на екологична инфраструктура.
  • Прилагане на принципите за интегрирано управление на водите за устойчиво управление и развитие на инфраструктурата в секторите ВиК, хидромелиорации, хидроенергетика и защита от вредното въздействие на водите.
  • Промени в процедурите за оценка на състоянието на околната среда. Въвеждане на принципа за икономическа целесъобразност.
  • Въвеждане на последователна политика за стимулиране развитието на ресурсна и енергийна ефективност и постигане на целите, свързани с политиките по изменение на климата.
  • Намаляване на броя на населените места, засегнати от воден режим.
  • Единен национален регистър на водната инфраструктура и национална информационна система за управление на водите.

16. ПРЕВЕНЦИЯ И КОНТРОЛ НА РИСКОВЕТЕ ОТ БЕДСТВИЯ И АВАРИИ

  • Създаване на фонд за подпомагане на пострадалите от бедствия и катастрофи (т.нар. катастрофичен пул).
  • Разширяване на участието на въоръжените сили в интегрираната система за реакции при кризи за по-ефективна защита на населението при бедствия и кризи.
  • Създаване на териториален резерв по региони, в подчинение на областни управители и кметове, който да се използва при природни бедствия, крупни аварии и катастрофи.

17. КУЛТУРА И ДУХОВНОСТ

  • Насърчаване формирането на нова духовна среда за етнокултурно взаимодействие и интеграция на всички етнически и религиозни групи в единната българска нация.
  • Утвърждаване и развитие на културата като национален приоритет.
  • Превръщане на българската култура и духовност в основна на съвременния образ на националната идентичност.
  • Приемане на Национална стратегия за развитие на изкуствата, културните и творчески индустрии, културното наследство и културния туризъм 2014–2023 г.
  • Комплексно развитие на археологическите проучвания. Консервацията, реставрацията и експонирането на археологическите обекти ще се реализира успоредно с изграждането на инфраструктура за тях.
  • Дигитализация на материално и нематериално културно наследство на България.
  • Прилагане на иновативни и традиционни схеми за финансиране от публични и частни регионални, национални и европейски източници.
  • Модерно развитие на читалищната мрежа в страната чрез допълнителни източници на финансиране; нов закон за читалищата.
  • Балансирано развитие на отделните региони по отношение на културната политика.
  • Реформа в музейното дело и създаване на нов тип музейна експозиционна култура (Национален музеен комплекс „БГ Лувър“). Основа на промените ще е Концепцията за водещите столични музеи, разработена в предишния мандат на ГЕРБ.
  • Усъвършенстване на реформата в сценичните изкуства и осигуряване на средства за повишаване на стандартите на културните институти.

18. ПОДОБРЯВАНЕ НА ПУБЛИЧНАТА СРЕДА

  • Създаване на публична и законодателна среда, която гарантира:
    • Медийната независимост и медийния плурализъм;
    • Прозрачността и публичността на собствеността и контрола върху медиите. Премахване на възможността офшорни компании да придобиват собственост и контрол върху електронни и печатни медии.
  • Политика на прозрачност:
    • Механизъм за гражданско участие при важни за страната въпроси с възможност за влияние върху управленските решения;
    • Задължителна предварителна оценка на въздействието на законодателните и нормативните актове;
    • Приоритизиране на откритото управление като политически ангажимент, осигуряващ на гражданите и техните организации възможно най-пълна и точна информация за управлението и дейността на държавните органи.
  • Демократизация на изборния процес чрез:
  • промени в изборното законодателство с цел преодоляване на съществуващите дефекти в изборната система: изчистване на изборните списъци от „мъртви души“; въвеждане на активна регистрация; ограничаване на корпоративния и купен вот; въвеждане на машинното гласуване; създаване на преброителни центрове,
  • провеждане на референдум за задължително гласуване;
  • засилено администриране от българската държава на изборния процес в чуждестранните изборни райони.
  • Разпределение на публичен ресурс за медии по ясни правила без опити за оказване на политическо влияние.
  • Ефективно гражданско участие в държавните регулаторни органи.
  • Въвеждане на механизъм за провеждане на национална и европейска гражданска инициатива – 10 хиляди български граждани да могат да предлагат законопроект на Министерския съвет или Народното събрание.
  • Облекчаване на възможността за провеждането на местни референдуми.
  • Подкрепа на доброволчеството чрез приемане на Закон за доброволчеството.

19. ОТБРАНА

  • Приемственост и устойчивост на развитието на въоръжените сили чрез провеждане на реалистична отбранителна политика, която съответства на заплахите, на съюзните ни ангажименти в НАТО и ЕС, и на наличните финансови ресурси.
  • Задълбочаване на трансатлантическото сътрудничество като гарант за сигурността и развитието на България.
  • Поддържане на съществуващите и постепенно развитие на нови отбранителни способности.
  • Разширяване на участието на въоръжените сили в интегрираната система за реакции при кризи за по-ефективна защита на населението при бедствия.
  • Постепенно преустановяване на всички зависимости на българските отбранителни способности, потенциално водещи до неустойчивост на външната граница на евроатлантическата общност.
  • Запазване числеността на българската армия, създаване на условия за висока мотивация и професионален подбор.
  • Активно и последователно участие в европейската външна политика и подготовка за поемане на ротационното председателство на Съвета на Европейския съюз през втората половина на 2018 г.
  • Развитие на способностите в рамките на Национална програма приета от Народното събрание. Ефективно използване на съюзни, многостранни, регионални и двустранни механизми за съвместно финансиране чрез многогодишни програми и при намаляване на зависимостите от страни извън НАТО и ЕС.
  • Законодателно уреждане на националната координация на специалните служби. Активно развитие на политиката на киберсигурността. Пълноценно участие в политиката на партньорите от НАТО и ЕС в тази област.

20. СИГУРНОСТ И ОБЩЕСТВЕН РЕД

  • Реформа в сферата на сигурността чрез нова законодателна уредба за всички служби за сигурност.
  • Структурни промени чрез отделяне на ГДБОП от ДАНС с цел противодействие на корупцията, злоупотребата с власт и организираната престъпност и за гарантиране сигурността на гражданите, и вливане на ГДБОП в МВР.
  • Възстановяване на премахнатото конкурсно начало за издигане в кариерата и назначаване на ръководни длъжности в системата на сигурността, както и на системата за периодични атестации, проверки за лоялност и проверки на имуществото на полицаите и инспекторите. Недопускане на политически натиск и намеса в кадровата политика.
  • Бързи организационни и законодателни мерки за контрол върху незаконната миграция.
  • Доизграждане на съоръженията, възпрепятстващи незаконното преминаване на южната граница.
  • Мерки за ограничаване на битовата престъпност, полицейско присъствие в населените места със завишена концентрация на престъпления. Видеонаблюдение в критичните райони.
  • Политически усилия за приемане в Шенген.
  • Изготвяне на функционален анализ на Министерството на вътрешните работи с цел оптимизиране на дейността на министерството.

София, 6 ноември 2014 г.

Евроизбори 2014

Следващите са чак след 5 години

Банкови сметки и кодове за плащане на данъци при НАП от 01.03.2014 г.

Кодове за видовете плащания:
11 00 00 – за всички данъци постъпващи в републиканция бюджет (ДДС, корпоративен данък, данък върху дохода)
55 11 11 – за всички осигуровки в държавното обществено осигуряване (за пенсии, общо заболяване и майчинство, ТЗПБ, безработица)
56 11 11 – здравни осигуровки
58 11 11 – ДЗПО

Сметки за плащане

ТД на НАП СОФИЯ-ГРАД

СИБАНК АД BUIBBGSF
Сметка за приходите на централния бюджет
офис ЦЕНТЪР BG72BUIB98888188844300
офис СЕРДИКА BG89BUIB98888188843800
офис ИЗТОК BG38BUIB98888188845300
офис ПОДУЯНЕ BG22BUIB98888188845200
офис ИЛИНДЕН BG24BUIB98888188844000
офис НАДЕЖДА BG56BUIB98888188844200
офис ОВЧА КУПЕЛ BG39BUIB98888188844700
офис КРАСНО СЕЛО BG06BUIB98888188845100
офис ВЪЗРАЖДАНЕ BG07BUIB98888188844500
офис ОБОРИЩЕ BG55BUIB98888188844800
офис КРАСНА ПОЛЯНА BG08BUIB98888188843900
офис МЛАДОСТ BG88BUIB98888188844400
офис ВИТОША BG23BUIB98888188844600
офис ЛЮЛИН BG71BUIB98888188844900
Сметка за приходите за социалноосигурителните фондове към НОИ BG36BUIB98888588845400
Сметка за приходите за НЗОК BG96BUIB98888688845500
Сметка за ДЗПО BG42BUIB98888892830100
Сметка за принудително събиране на публични вземания BG28BUIB98883322943300

Пълния списък тук: http://www.nap.bg/page?id=20

 

 

 

Раздел 5. Отчет за всеобхватния доход и отчет за доходите

Раздел 5
Отчет за всеобхватния доход и отчет за доходите

Обхват на настоящия раздел
5.1 Настоящият раздел изисква предприятието да представя общия си всеобхватен доход за определен период от време – т.е. финансовите резултати от дейността си за периода – в един или в два финансови отчета. Разделът излага информацията, която трябва да бъде представена в тези отчети и начина на нейното представяне.
Представяне на общия всеобхватен доход
5.2 Предприятието следва да представи общия си всеобхватен доход за даден период или:
(a) в един-единствен отчет за всеобхватния доход, при което отчетът за всеобхватния доход представя всички статии на приходи и разходи, признати за периода, или
(б) в два отчета – отчет за доходите и отчет за всеобхватния доход, при което отчетът за доходите представя всички статии на приходи и разходи, признати за периода с изключение на тези, които са признати в общия всеобхватен доход извън печалбата или загубата, както настоящият МСФО разрешава или изисква.
5.3 Промяна от подход за представяне на един-единствен отчет към подход за представяне на два отчета или обратно представлява промяна в счетоводната политика, по отношение на която се прилага Раздел 10 Счетоводни политики, приблизителни оценки и грешки.
Подход за представяне на един-единствен отчет
5.4 Съгласно подхода за представяне на един-единствен отчет, отчетът за всеобхватния доход следва да включва всички позиции на приходи и разходи, признати в даден период, с изключение на случаите, когато настоящият МСФО изисква друго. Настоящият МСФО предвижда различно третиране при следните обстоятелства:
(a) Ефектите от корекции на грешки и промени в счетоводната политика се представят като ретроспективни корекции на предходни периоди, а не като част от печалбата или загубата за периода, в които възникват (виж Раздел 10).
(б) Три вида друг всеобхватен доход се признават като част от общия всеобхватен доход, извън печалбата или загубата, в периода, в който възникват:
(i) някои печалби и загуби, възникващи при п на финансовите отчети на чуждестранно предприятие (виж Раздел 30 Превалутиране на чуждестранна валута).
(ii) някои актюерски печалби и загуби (виж Раздел 28 Доходи на наети лица).
(iii) някои промени в справедливата стойност на хеджиращи инструменти (виж Раздел 12 Други въпроси относно финансовите инструменти)
5.5 В отчета за всеобхватния доход предприятието следва да включи като минимум статии на отделни редове, представящи следните суми за дадения период:
(a) приходи.
(б) финансови разходи.
(в) дял от печалбата или загубата от инвестиции в асоциирани предприятия (виж Раздел 14 Инвестиции в асоциирани предприятия) и съвместно контролирани предприятия (виж Раздел 15 Участия в съвместни предприятия), които се отчитат счетоводно по метода на собствения капитал.
(г) данъчни разходи, с изключение на данъци, отнесени към позиции по букви (д), (ж) и (з) по-долу (виж параграф 29.27).
(д) самостоятелна сума, представляваща сбора от
(i) печалбата или загубата след данъци от преустановена дейност и
(ii) печалбата или загубата след данъци, призната след оценяване по справедлива стойност, намалена с разходите по продажбата, или след освобождаване от нетните активи, съставляващи преустановената дейност.
(е) печалбата или загубата (ако предприятието няма статии на друг всеобхватен доход, този ред не е задължително да се представя).
(ж) всяка статия на друг всеобхватен доход (виж параграф 5.4 буква (б)), класифицирана по своята същност (с изключение на сумите по буква (з)).
(з) делът от друг всеобхватен доход на асоциирани и съвместно контролирани предприятия, отчитани счетоводно по метода на собствения капитал.
(и) общият всеобхватен доход (ако предприятието няма статии на друг всеобхватен доход, то може да използва друг термин за този ред,като например печалба или загуба).
5.6 Предприятието следва да оповестява отделно в отчета за всеобхватния доход следните статии като разпределения за периода:
(a) печалба или загуба за периода, която може да се отнесе до
(i) неконтролиращо участие.
(ii) собствениците на предприятието майка.
(б) общ всеобхватен доход за периода, който може да се отнесе до
(i) неконтролиращо участие.
(ii) собствениците на предприятието майка.
Подход за представяне на два отчета
5.7 Съгласно подхода за представяне на два отчета, отчетът за доходите следва да показва като минимум статии на отделни редове, представящи сумите по параграфи 5.5 буква (a) – 5.5 буква (е) за периода, като печалбата или загубата се посочват на последния ред. Отчетът за всеобхватния доход започва с печалбата или загубата като първи ред и показва като минимум статии на отделни редове, представящи сумите по параграфи 5.5 буква (ж) – 5.5 буква (и) и параграф 5.6 за периода.
Изисквания, приложими и при двата подхода
5.8 Съгласно настоящия МСФО, ефектите от корекции на грешки и промени в счетоводната политика се представят като ретроспективни корекции на предходни периоди, а не като част от печалбата или загубата за периода, в който възникват (виж Раздел 10).
5.9 Предприятието следва да представи допълнителни статии, групи и междинни сборове в отчета за всеобхватния доход (и в отчета за доходите, ако такъв се представя), когато такова представяне е уместно за разбиране на финансовите резултати от дейността на предприятието.
5.10 В отчета за всеобхватния доход (или в отчета за доходите, ако такъв се представя) и в пояснителните приложения, предприятието не следва да представя или описва позиции от приходите и разходите като „извънредни позиции”.

Анализ на разходите
5.11 Предприятието следва да представи анализ на разходите, като използва класификация, основаваща се или на същността на разходите или на функционалното им предназначение в рамките на предприятието, в зависимост от това, кое от двете предоставя информация, която е надеждна и по-уместна.
Анализ според същността на разхода
(a) Съгласно този класификационен метод, разходите в отчета за всеобхватния доход се обобщават според тяхната икономическа същност (например амортизация, покупка на материали, транспортни разходи, доходи на наети лица и разходи за реклама) и не се преразпределят между различните функции в рамките на предприятието.
Анализ според функционалното предназначение на разхода
(б) Съгласно този класификационен метод, разходите се обобщават според тяхната функция като част от себестойността на продажбите или, например, разходите за дистрибуция или административни дейности. Съгласно този метод предприятието оповестява като минимум себестойността на продажбите отделно от другите разходи.

Публикувано в . Leave a Comment »

Раздел 4. Отчет за финансовото състояние

Раздел 4
Отчет за финансовото състояние

Обхват на настоящия раздел
4.1 Настоящият раздел определя информацията, която трябва да се представи в отчета за финансовото състояние и начина на представянето й. Отчетът за финансовото състояние (понякога наричан баланс) представя активите, пасивите и собствения капитал на предприятието към определена дата – края на отчетния период.
Информацията, която трябва да се представи в отчета за финансовото състояние
4.2 Като минимум отчетът за финансовото състояние следва да съдържа статии на отделни редове, които представят следните суми:
(a) парични средства и парични еквиваленти.
(б) търговски и други вземания.
(в) финансови активи (с изключение на сумите, посочени по букви (a), (б), (й) и (к)).
(г) материални запаси.
(д) имоти, машини и съоръжения.
(е) инвестиционни имоти, отчитани по справедлива стойност през печалбата или загубата.
(ж) нематериални активи.
(з) биологични активи, отчитани по себестойност минус натрупана амортизация и обезценка.
(и) биологични активи, отчитани по справедлива стойност през печалбата или загубата.
(й) инвестиции в асоциирани предприятия.
(к) инвестиции в съвместно контролирани предприятия.
(л) търговски и други задължения.
(м) финансови пасиви (с изключение на сумите, посочени по букви (л) и (п)).
(н) пасиви и активи за текущи данъци.
(о) отсрочени данъчни пасиви и отсрочени данъчни активи (които винаги следва да се класифицират като нетекущи).
(п) провизии.
(р) неконтролиращо участие, представено в рамките на собствения капитал, отделно от собствения капитал, който може да се отнесе към собствениците на предприятието майка.
(с) собствен капитал, който може да се отнесе към собствениците на предприятието майка.
4.3 Предприятието следва да представя допълнителни статии, групи и междинни сборове в отчета за финансовото състояние, когато подобно представяне е уместно за разбиране на финансовото състояние на предприятието.
Разграничение текущи/нетекущи
4.4 Предприятието следва да представя текущи и нетекущи активи и текущи и нетекущи пасиви като отделно класифицирани в отчета за финансовото състояние, в съответствие с параграфи 4.5 – 4.8, освен когато при представяне на база ликвидност се предоставя информация, която е надеждна и по-уместна. Когато се прилага това изключение, всички активи и пасиви следва да се представят подредени по степента на тяхната приблизителна ликвидност (във възходящ или низходящ ред).
Текущи активи
4.5 Предприятието следва да класифицира даден актив като текущ, когато:
(a) очаква активът да бъде реализиран или възнамерява да го продаде или употреби в нормалния оперативен цикъл на предприятието;
(б) държи актива предимно с цел търгуване;
(в) очаква да реализира актива в рамките на дванадесет месеца след отчетната дата; или
(г) активът представлява пари или парични еквиваленти, освен ако за тях няма ограничение да бъдат разменяни или използвани за уреждане на пасив в продължение най-малко на дванадесет месеца след отчетната дата.
4.6 Предприятието следва да класифицира всички останали активи като нетекущи. Когато нормалният оперативен цикъл на предприятието не може ясно да бъде определен, приема се, че неговата продължителност е дванадесет месеца.
Текущи пасиви
4.7 Предприятието следва да класифицира даден пасив като текущ, когато:
(a) очаква да уреди пасива в рамките на нормалния оперативен цикъл на предприятието;
(б) държи пасива предимно с цел търгуване;
(в) пасивът подлежи на уреждане в рамките на дванадесет месеца след отчетната дата; или
(г) предприятието не притежава безусловно право да отсрочи уреждането на пасива най – малко за дванадесет месеца след отчетната дата.
4.8 Предприятието следва да класифицира всички останали активи като нетекущи.
Поредност и формат на статиите в отчета за финансовото състояние
4.9 Настоящият МСФО не предписва поредност или формат, в който да бъдат представени позициите. Параграф 4.2 дава само списък на статии, които са достатъчно различни като характер и функция, за да изискват отделно представяне в отчета за финансовото състояние. В допълнение:
(a) статии на отделни редове се включват, когато размерът, характерът или функцията на дадена статия или съвкупността от сходни статии са такива, че отделното представяне е уместно за разбиране на финансовото състояние на предприятието и
(б) използваното описание и подреждането на статиите или събирането на сходни статии могат да се променят съобразно особеностите на предприятието и неговите сделки, с оглед предоставяне на информация, която е уместна за разбиране на финансовото състояние на предприятието.
4.10 Преценката дали допълнителните статии следва да се представят отделно се базира на оценката на всичко изброено по-долу:
(a) сумите, естеството и ликвидността на активите.
(б) функцията на активите в рамките на предприятието.
(в) сумите, естеството и срочността на пасивите.
Информация, която може да се представи или в отчета за финансовото състояние, или в пояснителните приложения
4.11 Предприятието следва да оповести или в отчета за финансовото състояние, или в пояснителните приложения към него, следните подкласификации на представените статии:
(a) имоти, машини и съоръжения в класификации, подходящи за даденото предприятие.
(б) търговски и други вземания, посочвайки отделно сумите, дължими от свързани лица, суми, дължими от трети лица и вземания, възникващи от начислени, но все още нефактурирани приходи.
(в) материални запаси, посочвайки отделно суми за материални запаси, които са:
(i) държани за продажба в обичайната стопанска дейност.
(ii) в процес на производство за такава продажба.
(iii) под формата на материали или доставки, които ще бъдат употребени в производствения процес или при предоставяне на услуги.
(г) търговски и други задължения, посочвайки отделно суми, дължими на търговски доставчици, дължими на свързани лица, приходи за бъдещи периоди и начисления.
(д) провизии за доходи на наети лица и други провизии.
(е) групи собствен капитал, като внесен капитал, премии върху акции, неразпределена печалба и статии на приходи и разходи, които съгласно изискванията на настоящия МСФО са признати в друг всеобхватен доход и са представени отделно в собствения капитал.
4.12 Предприятие с дялов капитал следва да оповести следното или в отчета за финансовото състояние, или в пояснителните приложения:
(a) за всеки клас дялов капитал:
(i) броят на одобрените за емисия акции.
(ii) броят на емитираните и напълно платени акции и броят на емитираните акции, които не са напълно платени.
(iii) номиналната стойност на една акция или фактът, че акциите са без номинална стойност.
(iv) равнение на акциите в обръщение към началото и към края на периода.
(v) правата, привилегиите и ограниченията, присъщи на съответния клас, включително ограниченията при разпределение на дивиденти и връщане на капитал.
(vi) дяловете на предприятието, държани от самото предприятие или от негови дъщерни или асоциирани предприятия.
(vii) дяловете, запазени за емитиране по опции или по договори за продажба, включително условията и сумите.
(б) описание на всеки резерв в рамките на собствения капитал.
4.13 Предприятие без дялов капитал, като например събирателно дружество или тръст, следва да оповести информация, която е еквивалентна на изискваната в параграф 4.12 буква (а), като покаже промените за периода във всяка категория собствен капитал, както и правата, преференциите и ограниченията, отнасящи се до всяка от тези категории.
4.14 Ако към отчетната дата предприятието има обвързващо споразумение за продажба за значително освобождаване от активи, или група активи и пасиви, предприятието следва да оповести следната информация:
(a) описание на актива/активите или групата активи и пасиви.
(б) описание на фактите и обстоятелствата на продажбата или плана.
(в) балансовата стойност на активите или, в случай че освобождаването засяга група активи и пасиви – балансовата стойност на тези активи и пасиви.

Публикувано в . Leave a Comment »

Как да получа най-голямо обезщетение за майчинство от 2014

Любовта към парите, води и до деца понякога

Настоящото е проява на държавническо поведение и разкрива дупки в законодателството (може би и оставени умишлено, за подпомагане на бизнеса на някои почтени бизнесмени може би). Докато дупките не се затворят, редно е всички да знаят за тях, а не само по-равните от равните да ги използват.

Съдържание

1. Кой има право на обезщетение за майчинство

2. Обезщетение за бременност и раждане

3. Срокове за изплащане на паричното обезщетение при бременност и раждане

4. Обезщетение за отглеждане на малко дете

5. Как да се получи най-голямо обезщетение при раждането на дете

6. Промяната в сила от 2014 г.

7. Как да се затворят дупките в закона

1. Кой има право на обезщетение за майчинство

Работещите по трудов договор и самоосигуряващите се лица, които са избрали да се самоосигуряват за общо заболяване и майчинство. Лицето трябва да се е осигурявало поне 12 месеца за този риск (чл. 48а от КСО). Точните текстове могат да бъдат намерени в част първа, глава четвърта, раздел втори от КСО

2. Обезщетение за бременност и раждане

– размера на обезщетението е 90% от среднодневното брутно възнаграждение по трудов договор или среднодневния осигурителен доход на самоосигуряващото се лице, върху който са внесени вноски в срок (25-то число на следващия месец парите трябва да са постъпили в НАП, ако самоосигуряващото се лице закъснее с дори 1 ден да внесе вноските, за съответния месец със закъснение за осигурителен доход ще се смята 420 лева, дори и лицето да внесе след това вноските върху по-голяма сума) през последните 18 месеца (до края на 2013 г. се гледаха последните 24 месеца) преди месеца, в който настъпва временната неработоспособност поради бременност и раждане. Дневното парично обезщетение не може да бъде по-голямо от среднодневното нетно възнаграждение за периода, от който е изчислено обезщетението, и по-малко от минималната дневна работна заплата, установена за страната.

– през последните 18 месеца преди месеца, в който настъпва временната неработоспособност поради бременност и раждане се приема, че дохода на лицето е бил в размер минималната работна заплата за България през съответния период, за дните, в които лицето:

а) не е било осигурено за общо заболяване и майчинство б) е ползвало неплатен отпуск, който се зачита за трудов или служебен стаж в) е ползвало отпуск за отглеждане на малко дете г) е било осигурено по законодателството на друга държава по условията на международен договор, по който Република България е страна

За дните, включени в 18 месечния период (от който се изчислява обезщетението), през които лицето е получавало парично обезщетение от общественото осигуряване за временна неработоспособност или за бременност и раждане, се взема предвид доходът, от който е определено паричното обезщетение.

– При придобиване право на парично обезщетение при бременност и раждане през периода на изплащане на парично обезщетение за бременност и раждане или за отглеждане на дете (до втората година от раждането на детето) обезщетението е в размера, определен за предходното дете, ако това е по-благоприятно за лицето (чл. 49, ал. 2 от КСО)

За по-просто казано – първо лицето трябва задължително да има 12 месеца осигурителен стаж по трудов договор или като самоосигуряващо се лице за общо заболяване и майчинство (това е за цялата му кариера общо). След това ако работи по трудов договор обезщетението ще е 90% от средния му доход за периода (но не повече от нетните пари, които взима) или 90% от дохода, върху който се самоосигурява. Ако в рамките на 2 години след раждането на дете се влезе в 45 дневния период преди раждането на следващо (родилката трябва да получава обезщетение при бременност и раждане или да е в отпуск за отглеждане на дете до 2 години), обезщетението ще е в същия размер като за предното.

3. Срокове за изплащане на паричното обезщетение при бременност и раждане

Осигурената за общо заболяване и майчинство майка има право на парично обезщетение при бременност и раждане за срок 410 календарни дни, от които 45 дни преди раждането (чл. 50, ал. 1 от КСО). Когато раждането стане преди изтичането на 45 дни от началото на ползването на обезщетението, остатъкът до 45 дни се ползва след раждането (чл. 50, ал. 2 от КСО).

4. Обезщетение за отглеждане на малко дете

Осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за отглеждане на малко дете, ако имат поне 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск (през цялата им кариера). (чл. 52а от КСО).

След изтичането на срока на обезщетението за бременност и раждане през време на допълнителния платен отпуск за отглеждане на малко дете на майката (осиновителката) се изплаща месечно парично обезщетение в размер определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (чл. 53, ал. 1 от КСО).

Парламента гласува през 2013 г. увеличаване на обезщетението за отглеждане на дете от 1 до 2 години от 240 лева на 310 лева (колкото е минималната работна заплата). От 2014 г. тази сума е повишена на 340 лева. Прави впечатление обаче, че вместо да бъде вързано това обезщетение към минималната работна заплата с промяна в кодекса за социално осигуряване, само се промени закона за бюджета на ДОО и така от следващата година колко ще е обезщетението няма да е ясно – колкото се запише в закона за бюджета на ДОО за следващата година.

Ако родилката след навършване 1 година на детето започне работа, за която се осигурява за майчинство (значи по трудов договор или се самоосигурява за майчинство), тогава може да получава само половината от обезщетението за отглеждане на дете до 2 години (половината от 340 = 170 лева месечно). Това обезщетение не се изплаща, ако детето е настанено в детско заведение на пълна държавна издръжка, както и при отглеждането му от лице, включено в програми за подкрепа на майчинството.

5. Как да се получи най-голямо обезщетение при раждането на дете (или как някои правят много добра доходност от майчинството) – оптимален вариант

1. Необходима е регистрация на свободна професия 2. Лицето трябва да се самоосигурява 18 месеца (до 2013 бяха нужни 24 месеца) до 45-те дни преди очакваното раждане на дете върху максималния осигурителен доход в страната (2 400 лева месечно за 2014 г.) 3. Трябва да се роди второ дете в идеалния случай точно преди навършването на 2 годишна възраст на предходното дете.

Какъв би бил оптималния вариант в числа: – регистрацията на свободна професия струва 15 лева и може да се направи много лесно от всеки с някакво образование (виж тук) – осигуряването на едно самоосигуряващо се лице за 18 месеца върху максималния осигурителен доход (2 400 лева) би струвало – 17,8% осигуровки за пенсия, 8% осигуровки за здраве и 3,5% осигуровки за майчинство. Общо 29,3% * 2400 = 703.20 лева месечно * 18 месеца = 12 657.60 лева – самоосигуряващото се лице има право на 90% от средния си осигурителен доход през последните 18 месеца (това ще е 2 400 лева месечно за примера, или 90% от 2 400 прави 2160 лева месечно обезщетение) – тези 2 160 лева ще могат да се получават в продължение на 410 дни или кръгло 13,5 месеца. 13,5 месеца * 2 160 лева = 29 160 лева

До тук разходите за осигуровки са 12 657.60, регистрацията на свободна професия е 15 лева, общо разходи = 12 672.60 лева. Към тях трябва да се прибави и задължителното здравно осигуряване, което на самоосигуряващото се лице би му струвало 4,8% върху 420 лева или при месец с 20 работни дни това прави осигуровки от 20,16 лева месечно. За 13,5 месеца са 272,16 лева. Общо всички разходи в идеалния случай = 12 944,76 лева

Обезщетението за раждане ще е за 13,5 месеца в идеалния случай 29 160 лева или това прави възвръщаемост на инвестицията от 125,26%. За сравнение, до края на 2013 г. тази възвръщаемост беше едва 69,60%. Не може да не се признае, че бизнеса с раждане на деца на почтените бизнесмени се подпомага с всякакви средства.

Но това не е всичко. Следва обезщетение за отглеждане на дете до 2 години (никой не спира майката да си работи на граждански договори в това време, за доход под минималната работна заплата след 25% признати разходи, въпросът е само да не се осигурява за майчинство, за да не й намалят обезщетението наполовина) – още 12 месеца по 340 лева = 4 080 лева. До тук приходите стават 29 160 + 4 080 = 33 240 лева. Трябва да се добавят разходи за здравни осигуровки от 21,60 лева на месец или за 12 месеца това са 241,92 лева. При кумулирани приходи 33 240 и кумулирани разходи 13 186,68 лева това е 152,07% възвръщаемост на инвестицията

За сравнение, до 2013 г. доходността от инвестицията беше едва 90,3%. Браво на властта, че така подпомага бизнеса с раждане на деца на почтените бизнесмени.

Но това не е всичко. Ако много прецизно се изчисли влизането в 45 дневния период за раждането на следващо дете в рамките на навършването на 2 години на предходното, тогава майката има право на още едно обезщетение за раждане на дете в общ размер от 29 160 лева за 13,5 месеца кръгло (тъй като това е изчисленото обезщетение за предходното дете и това е по-изгодното за майката). Отново трябва да се добавят здравните осигуровки за разход през този период, или 13,5 месеца * 20,16 лева = 272,16 лева. Общо кумулиран приход при 2 деца едно след друго, с прецизно разчитане кое кога да се роди = 33 240 + 29 160 = 62 400 лева.

Общо кумулирани разходи – 13 186,68 + 272,16 = 13 458.84 лева. Възвръщаемостта на инвестицията вече става 48 941,16 лева или 363,64%

За сравнение, до 2013 г. можеха да се направят едва 40 908,36 лева или 251%. Слава на властите, че така подпомагат бизнеса с раждане на деца на почтените бизнесмени

И това не е всичко. Отново може да се ползва опцията за отглеждане на следващото дете от 1 до 2 години – това са нови 340 лева * 12 месеца = 4 080 лева, както и в разходната част здравните осигуровки за 12 месеца = 241,92.

Общо приходи в идеалния случай при 2 добре разчетени поредни деца = 66 480 лева Общо разходи в идеалния случай = 13 700.76 лева Възвръщаемост на инвестицията = 385,23% А до 2013 г. максимума възвръщаемост беше едва 268%. Добре е да се знаят тези цифри от всички. От нас да знаете, допълнителното знание носи висока възвръщаемост

(отклонение е твърде вероятно в рамките на месец и половина обезщетение за отглеждане на дете до 2 години между предходното и следващото дете)

Към тази висока доходност не трябва да се забравя и, че майката има 18 месеца с максимален осигурителен доход за пенсия и за период от около 5 години ще е здравно осигурена (разходите за което са включени в посочената по-горе цена)

Много изгодно изглежда сякаш раждането на деца? Ако това беше производство, тогава човек би си казал, че чудесно би било да се произведе още едно, точно в края на получаването на обезщетение за отглеждане на второто дете до 2 години? Обаче ако ще се произвеждат повече от 2 „единици продукция“, за да се постига толкова добра рентабилност на инвестицията, трябва да се прави нов 18 месечен период на самоосигуряване на максималния осигурителен доход, тъй като в противен случай особено доходоносното обезщетение за раждане и отглеждане на дете до 1 година ще е едва 340 лева месечно (за третото поредно дете по схемата, обезщетението би трябвало да е върху изчисленото за второто, а за него тъй като майката е била в майчинство, дохода, от който ще се смята е минималната работна заплата). Така че третото поредно дете за нормални хора вече не е така изгодно като инвестиция. Но за някои може и да е идеално допълнение към бизнеса.

За постигане на оптимални резултати е необходимо добро планиране на събитията – кога ще е нужно осигуряване за майчинство, кога трябва да се роди детето и т.н. Липсата на поне малко икономическа грамотност е гаранция за постигане на неоптимални резултати.

– алтернативен вариант

Алтернативния вариант е за онези, които нямат образование и които не могат да се регистрират като упражняващи свободна професия (поради неграмотност и/или липса на образование). За тях може да се ползва фиктивното осигуряване на трудов договор (а в масовия случай дори и при грамотните, работещите по трудов договор завишават дохода си в месеците преди раждане целево). При фиктивното осигуряване по трудов договор е малко по-сложно, защото първо разходите за осигуровки са по-големи, след това се дължи и данък върху дохода, при положение, че доход реално няма, но данъка трябва да се плати. Съществува известен риск при искането на обезщетението и при проверка да се установи, че не е извършвана трудова дейност, а работодателя им ги е осигурявал фиктивно, за да източват осигурителния фонд и т.н. Рисковете са по-големи, но въпреки това и при фиктивното осигуряване по трудов договор рентабилността на инвестицията е много голяма.

А на някои почтени бизнесмени това им е и бизнеса. Защото има дупки в законодателството (вероятно оставени умишлено) –––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

6. Промяната в сила от 2014 г.

Промени се срока, от който се изчислява обезщетението за майчинство от 24 на 18 месеца, като за по-незапознатите с материята, този срок беше увеличен преди няколко години, за да се намалят злоупотребите. От 2014 г. злоупотребите ще са повече, да им е честито на данъкоплатците.

Трябва да се има предвид, че за тези, които са почнали да получават обезщетението през 2013 г., няма да има преизчиляване за по-късия период. Промяната влиза в сила за излизащите в болничен след 31 декември 2013 г.

7. Как да се затворят дупките в закона свързани с обезщетенията за майчинство

Първо – незабавно трябва да се преустанови практиката самоосигуряващите се лица да могат да избират дали да се осигуряват за майчинство или не. Правото на избор означава те да се осигуряват (при това на завишен доход) само когато очакват раждане на дете и веднага след плановото раждане да се премине към пропускане на риска осигуровка за „майчинство“ и осигуряване на минималните възможни доходи. Всички трябва да се осигуряват за всички рискове, без възможност да се избягва осигуряването. Не трябва да има изключения за самоосигуряващите се лица и работещите по „граждански договори“. Понастоящем от възможността да избират, се възползват главно много добре платените професии от рода на нотариуси, адвокати, експерт счетоводители и т.н.. За тях ли точно трябва да е най-солидарна осигурителната система? Или за онези които правят бизнес от майчинството? Така ли ще се подпомага бизнеса в България?

Второ – самоосигуряващите се лица трябва да се осигуряват върху реално получения си доход през месеца, но не по-малко от минималния осигурителен доход (който между другото трябва да се намали до минималната работна заплата, защото действително има хора, които не могат да изкарат толкова високи доходи, особено в по-малките градове и села). Да се отнеме опцията за фиктивно осигуряване върху неполучен и необложен с всички данъци (включително осигуровки) доход, с цел злоупотреба с обществената солидарност. Тази мярка ще намали „рентабилността на инвестицията“ при целевото самоосигуряването значително.

Трето – да не се получават обезщетения за майчинство за повече от 3 деца поради математическата невъзможност с осигуровка от 3,5% някога лицето да може да си покрие обезщетенията, които ще получи. След третото дете майката да може да получава подпомагане, но не и възможността за така дългосрочните и щедри обезщетения за майчинство, по кодекса за социално осигуряване.

Обаче за това трябва поне малко политическа воля, но като я няма, то всичко се връща…

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––

На този адрес всеки може да се провери какво обезщетение за майчинство може да получава според осигуряването към момента: http://appreports.nssi.bg/CalculateMaternityBenefits/

В заключение, носят се слухове, че служители в НАП и НОИ се опитвали да препятстват ползването на големите обезщетения от средния човек чрез собствени разсъждения от типа „ами то ако беше така, всички щяха да правят така“, може би породени от морални съображения или някакъв натиск от типа „от по-високо така го спуснаха устно“.

След като в закона има дупка, защо всички да не правят така? Или може би за бизнесмените дупките могат да се ползват без забележка, а на служители в тези ведомства им се упражнява някакъв политически натиск, че за средния човек да му се пречи да си упражнява правото да се възползва от некадърно направения закон? Граждани, отстоявайте си правата. Дупката в закона я има, докато дегенератите (дегенерат – духовно изродено същество) не я затворят за всички, всички трябва да я използват максимално.

Работни дни през 2014 година в България

Работни дни 2014

През 2014 г. работните дни в България са от понеделник до петък, с изключение на:

Януари – неработен – 1 (сряда)

Март – неработен – 3 (понеделник)

Април – неработни – 18 (петък), 21 (понеделник)

Май – неработни – 1 (четвъртък), 2 (петък), 5 (понеделник), 6 (вторник); работни – 10 (събота), 31 (събота)

Септември – неработен – 22 (понеделник)

Декември – неработни – 24 (сряда), 25 (четвъртък), 26 (петък), 31 (сряда); работен – 13 (събота)

По месеци

Месец

Работни дни

Месец

Работни дни

Януари

22

Юли

23

Февруари

20

Август

21

Март

20

Септември

21

Април

20

Октомври

23

Май

20

Ноември

20

Юни

21

Декември

20

wd2014

Общо работни дни през годината – 251

Почивни дни в България – http://aidosbg.com/2013/11/holidays-bulgaria-2014/

50 лева за всяко дете?

В медийното пространство се появи новината, че парламента смята да предложи за всяко дете да се получават по 50 лева месечно, без значение от доходите на родителите му (дано само да не е партенка).

Това е много добра новина по няколко причини:
– изсветляване на икономиката – няма да е необходимо родителите на детето да работят без договори или на минимални такива, за да доказват изключителната си бедност, за да получават помощи
– намалява бюрокрацията – няма необходимост родителите да декларират доходи (нито ниски, нито високи) и въпреки това за детето ще може да се получава помощта от 50 лева на месец
– чисто политически – мярката би била харесана от хората с по-високи доходи (не абсолютно бедните се има предвид), които към момента са дискриминирани и нямат право да получават помощи за своите деца
– чисто психологически – да се преструваш на много беден, в случая с помощите за деца няма да има никакъв смисъл
– с фискални задни мисли – какво означава да подпомагаш децата? Ами това са бъдещи данъкоплатци – всяко дете един ден ще плаща данъци, ако бъде опазено, възпитано, образовано и спечелено да бъде данъкоплатец в точно тази държава, а не си избере някоя друга
– тези пари, които се дават като помощ за детето ще се използват за стимул за развитие, така че ако например детето не ходи на училище – помощите ще се спират, ако детето прави поразии в училището – помощите ще се спират. Необразованите и невъзпитаните деца може да се допусне, че един ден не биха били порядъчни данъкоплатци. Държавата трябва да стимулира създаването и възпроизводството на порядъчния данъкоплатец
– дава се за всяко дете пари директно на родителите – така остават по-малко пари в бюджета, които биха отишли за несвойствени разходи на една нормална държава – като например да се окрадат законно, но неморално, или и незаконно и неморално

Социално справедливо ли е обаче родителите на дете със 100 000 лева месечни доходи също да получават помощи за деца?
Отговорът е по-скоро да, защото тези хора ще са платили данъците върху 100 000 лева. Няма да има дискриминация за децата на по-богатите родители, но най-важното – по-малко бюрокрация и всичко ще бъде много просто – има ли дете, има помощ в един и същи размер. Не се търсят бележки за доходи, не се работи без договор, за да се доказват ниски доходи и т.н.

За това чудесно предложение обаче трябва да се намерят от някъде и пари. Колко ли може да струва на всяко дете в България по 50 лева да се дават на месец?
Нека да предположим хипотетично, че статистиката предложена от Националния статистически институт е вярна и децата до 18 годишна възраст в България са около 1,3 милиона.
1,3 милиона деца * 50 лева * 12 месеца прави 780 милиона лева разходи годишно.

Не трябва да се съмняваме, че парламента пуска партенки, за да тушира протестите в последно време, а действително има намерение да ги плати тези 780 милиона лева годишно за децата – без никакви дискриминации повече. Но от къде да ги вземе? Ще намали контрабандата? Не е сигурно, а и на кой му хрумна да прави връзката, че по-малко контрабанда значи повече събрани данъци? Може би по-малко контрабанда значи и по-малко консумация, може би? Ще вдигне данъците? Олеле… Не, по-просто е. Ето съвсем малък пакет от мерки, за да се намерят тези 780 милиона лева, които да отиват за благородното дело за всеки бъдещ данъкоплатец в България да се дават по 50 лева:

1. прекратява се дейността на финансовите пирамиди в пенсионната система, наричани универсални и професионални частни пенсионни фондове – ефектът ще бъде равен на не по-малко от 800 милиона лева по-малък дефицит на държавния бюджет, точно колкото да се финансират помощите за децата. Все пак кое е по-важно – децата или кльопачката на 10-на фирмички и онези, които стоят зад тях? Приватизация му е майката – каквото си е частно, да си бъде частно, без повече шарлатания. Въвеждането на тази промяна от 1 юли ще означава, че от 1 юли държавата ще може да плати по 50 лева месечно за всяко дете. Няма какво да се чака 2014 г.

2. въвежда се плоско данъчно-осигурително облагане в България – без таван на осигурителния доход – на всички доходите им ще се облагат по един и същи начин – и тези, които получават 350 лева месечно, и тези, които получават 130 хиляди месечно. Без повече преференции за бедни милионери – трудно ще е да се предскаже какъв ще е фискалния ефект от тази мярка, но нека за всички да е едно и също, всички да бъдат облагани плоско, сега колкото по-големи са доходите на лицето, толкова по-малко данъци плаща в процентно съотношение

3. до смяната на модела на осигурителния стаж с модела на осигурителния принос, да се замрази тавана на пенсиите и всички обезщетения от държавното обществено осигуряване, тъй като въвеждането на справедливото плоско данъчно-осигурително облагане при настоящата социално-осигурителна система може да доведе до още по-големи злоупотреби

Ако парламента тръгне с тези 3 стъпки (въпрос единствено на политическо решение), това може да се приеме от обществото като някаква декларация за почтеност и отговорност. Ако обаче се окаже, че нито за всички деца ще има по 50 лева месечно, нито ще са 50 лева, а за спиране кльопачката на финансовите пирамиди в пенсионната система и дума да не може да става, тогава парламентарните избраници трябва да си ходят кой от където е, и да не се появяват повече да дразнят хората

Някакви ограничения не трябва ли да има все пак?

Човек може да се запита, ако ще се дават помощи за всяко дете без ограничения, дали от това не може да стане добър бизнес? Може да се прави хубав бизнес при раждането, защо не и за след това. Държавата не би трябвало да подпомага подобни бизнес планове. След това може би действително трябва да има някакви ограничения, тъй като системата е за обществена солидарност, но тази обществена солидарност не може да бъде безкрайна. Може би е по-добър вариант със скала, вместо на калпак да се дават по 50 лева месечно. Но това няма ли да е противоконституционно? Даже нарушаване на регламенти на ЕС? На още по-международни организации? А да, някакви подобни патологични лъжи ще се опита да каже този законот(в)орец, който има някакви мотиви да се дава на калпак (вероятно някакъв навик от изборите при купуването на гласове). Всъщност няма абсолютно никакви правила как държавата да подпомага раждаемостта. Всичко си зависи от самата държава. Който твърди нещо различно е лъжец.

Малко примери за многообразието от варианти:
Във Великобритания за най-голямото дете се получава месечна помощ в паунди около 108€, за всяко следващо 71€ – каква е целта – да се подпомага раждането най-вече на първото дете.
В Холандия помощта за дете до 5 години е 63,88€, между 6 и 11 – 77,57€, между 12 и 17 – 91,26€. Обаче в пълен размер се изплаща само ако родителите имат годишен доход под 26147€. Над това помощта намалява пропорционално. Каква е целта? Малко дете, малки проблеми, по-голямо дете – повече разход. По-богатите семейства имат нужда от по-малко подпомагане.
В Швеция помощта за първото дете е 123€, за второто 18€, за третото 53€, за четвъртото 118€, за петото и всяко следващо 146€. Каква е целта? Не е много ясно, вероятно искат да привлекат китайци с незаконните си многолюдни семейства или може би подобни семейства от България? Или може би са си направили сметката, че семейства с повече от 3 деца в Швеция са крайна рядкост.
В Германия за първото и второто дете се полагат по 184€ евро, за третото 190€, за четвърто и всяко следващо 215€. Отново страна, която плаче за имигриращи многолюдни семейства.
В Испания помощта за всяко дете е 24,25€, което обаче значи, че ако в България помощта стане 50 лева, то може големи групи испански многолюдни семейства да имигрират на българска територия, за да получават помощи за деца.
В Латвия помощта за деца е 11€ на месец. Няма значение какъв е броя на децата в семейството

Хубаво де, имайки предвид, че всяка държава си прави каквото иска, какъв би бил най-правилния вариант за България имайки предвид спецификата в страната? Може би вариант с регресивна скала на помощта за деца от вида:
– за първо дете 75 лева месечно
– за второ дете 50 лева месечно
– за трето дете 25 лева месечно
– за четвърто и всяко следващо 10 лева
Защо точно английския вариант? Защото проблема в развитите държави (а тези в ЕС, включително и България са такива) е как да накараш семейството да има 1 дете. Там трябва да има по-голяма мотивация. Наличието на второ дете осигурява поне възпроизводство на вида. Трето дете говори за положителен естествен прираст, но който не е задължителен (реализират се и икономии от мащаба). Четвърто дете вече говори за пренаселване. Семейство с 4 или повече деца са или изключително богати от вида Бекъмови, Питови или Ал Арабови, или изключително безотговорни. На милионерите 50 лева месечно да си гледат 4 и повече от децата не са им фатални за съществуването, а безотговорността не трябва да се поощрява. В безотговорните семейства не се отглеждат порядъчни данъкоплатци, а на държавата непорядъчни не й трябват. Затова регресивна скала при помощите за деца с основен акцент на първото дете, до максимум третото би трябвало да бъде новата система за подпомагане за отглеждане на деца.
50 лева на калпак прилича на нищо по-различно от предизборно купуване на гласове

Locations of visitors to this page
Tyxo.bg counter
Site Meter
Google Analytics Alternative
Clicky

Постановление № 100 от 29.05.2012 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута

Постановление № 100 от 29.05.2012 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута

В сила от 01.07.2012 г.

Обн. ДВ. бр.42 от 5 Юни 2012г.
МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ ПОСТАНОВИ:
Член единствен.
(1) Определя годишния размер на законната лихва за просрочени задължения, както следва:
1. за задължения в левове – основният лихвен процент на Българската народна банка, в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процента;
2. за задължения в евро – лихвеният процент, прилаган от Европейската централна банка по основните операции по рефинансиране, в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процента;
3. за задължения в други валути – едномесечният Либор за съответния вид валута, в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процента; за валути, за които не се котира Либор, се прилага лихвеният процент по т. 2.
(2) Дневният размер на законната лихва за просрочени задължения е равен на 1/360 част от годишния размер, определен в ал. 1.
(3) Лихвените проценти по ал. 1, в сила от 1 януари на текущата година, са приложими за първото полугодие на съответната година, а лихвените проценти, в сила от 1 юли, са приложими за второто полугодие.
Заключителни разпоредби
§ 1. Отменя се Постановление № 72 на Министерския съвет от 1994 г. за определяне на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута (обн., ДВ, бр. 33 от 1994 г.; изм. и доп., бр. 74 от 1995 г. и бр. 15 от 2000 г.).
§ 2. Постановлението се приема на основание чл. 86, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите.
§ 3. Постановлението влиза в сила от 1 юли 2012 г.
Locations of visitors to this page
Tyxo.bg counter
Site Meter
Google Analytics Alternative
Clicky
Публикувано в . 1 Comment »

МСФО 4 – Застрахователни Договори

МСФО 4 – Застрахователни Договори

Международен Стандарт за Финансово Отчитане  4

Застрахователни договори

Регламент (ЕО) № 1126/2008 на Комисията от 3 ноември 2008 година

Регламент (ЕО) № 1274/2008 на Комисията от 17 декември 2008 година

Регламент (ЕО) № 1165/2009 на Комисията от 27 ноември 2009 година

 

ЦЕЛ

               1 Целта на настоящия МСФО е да специфицира финансовото отчитане на застрахователни договори от всяко предприятие, което издава такива договори (описано в настоящия МСФО като застраховател), до момента, в който Съветът завърши втората фаза на своя Проект за застрахователните договори. В частност настоящият МСФО изисква:

                    а) ограничени подобрения в счетоводното отчитане на застрахователните договори от застрахователите;

                    б) оповестяване, което идентифицира и обяснява сумите във финансовите отчети на застраховател, възникващи от застрахователни договори, и помага на ползвателите на тези финансови отчети да разберат размера, разположението във времето и степента на несигурност на бъдещите парични потоци по застрахователните договори.

ОБХВАТ

               2 Предприятието прилага настоящия МСФО по отношение на:

                    а) застрахователни договори (включително презастрахователни договори), които то издава, и презастрахователни договори, които притежава;

                    б) финансови инструменти, които то издава с допълнителни, негарантирани доходи (вж. параграф 35). МСФО7 Финансови инструменти: оповестяване изисква оповестяване на финансовите инструменти, включително финансови инструменти, които съдържат такива доходи.

               3 Настоящият МСФО не обхваща други аспекти на счетоводното отчитане от страна на застрахователите, като например счетоводното отчитане на финансови активи, държани от застрахователи, и финансови пасиви, издадени от застрахователи (вж. МСС 32 Финансови инструменти:представяне и МСС 39 Финансови инструменти: признаване и оценяване и МСФО 7), освен в преходните разпоредби на параграф 45.

               4 Предприятието не прилага настоящия МСФО по отношение на:

                    а) продуктови гаранции, издадени директно от производител, дилър или търговец на дребно (вж. МСС 18Приходи и МСС 37 Провизии, условни пасиви и условни активи);

                    б) активи и пасиви на работодатели съгласно планове за доходи на наети лица (вж. МСС 19 Доходи на наети лица и МСФО 2 Плащане на базата на акции) и задължения за пенсионни доходи, отчетени от пенсионни планове за дефинирани доходи (вж. МСС 26 Счетоводство и отчитане на планове за пенсионни доходи);

                    в) договорни права или договорни задължения, които зависят от бъдещото използване или правото на използване на нефинансов обект (например някои лицензионни възнаграждения, възнаграждения за права, условни лизингови плащания и сходни обекти), както и гаранцията за остатъчна стойност на лизингополучател, внедрена във финансов лизинг (вж. МСС 17 Лизинг, МСС 18 Приходи и МСС 38 Нематериални активи);

                    г) договори за финансова гаранция, освен когато емитентът преди е заявил изрично, че счита такива договори за застрахователни договори и е използвал отчитане, приложимо за застрахователни договори, в който случай емитентът може да избира да прилага МСС 39, МСС 32 и МСФО 7 или настоящия стандарт за такива договори за финансова гаранция. Емитентът може да направи този избор за всеки отделен договор, но изборът за всеки договор е неотменим;

                    д) възнаграждение под условие, платимо или за получаване при бизнес комбинация (вж. МСФО 3 Бизнес комбинации);

                    е) директни застрахователни договори, които предприятието притежава (т.е. директни застрахователни договори, в които предприятието е притежател на застрахователна полица). Цедентът обаче прилага настоящия МСФО по отношение на презастрахователните договори, които притежава.

               5 За улеснение настоящият МСФО описва всяко предприятие, което издава застрахователен договор, като застраховател, независимо дали предприятието се счита за застраховател за законови или за надзорни цели.

               6 Презастрахователният договор е вид застрахователен договор. Съответно всички референции в настоящия МСФО към застрахователните договори се прилагат и към презастрахователните договори.

Внедрени деривативи

               7 МСС 39 изисква от предприятието да отдели някои внедрени деривативи от техния основен договор, да ги оцени по справедлива стойност и да включи промените в справедливата им стойност в печалбата или загубата. МСС 39 се прилага по отношение на деривативи, внедрени в застрахователен договор, освен ако внедреният дериватив сам по себе си не е застрахователен договор.

               8 Като изключение от изискванията в МСС 39, застрахователят не отделя и оценява по справедлива стойност опция на притежател на застрахователна полица за обратно изкупуване на застрахователен договор срещу фиксирана сума (или за сума, базирана върху фиксирана сума и лихвен процент) дори ако цената на упражняване се различава от балансовата стойност на основния застрахователен пасив. Изискването на МСС 39 обаче се прилага по отношение на пут-опция или опция за незабавно изкупуване, внедрена в застрахователен договор, ако стойността на изкупуването се променя в зависимост от дадена финансова променлива (като например цена на акции или стокова цена или индекс) или на нефинансова променлива, която не е специфична за една от страните по договора. Освен това изискването се прилага и ако способността на притежателя на полицата да упражни пут-опция или опция за незабавно изкупуване се предизвиква от тази променлива (например пут-опция, която може да бъде упражнена, ако борсов индекс достигне определено ниво).

               9 Параграф 8 се прилага по същия начин по отношение на опции за обратно изкупуване на финансов инструмент, съдържащ право на допълнителен негарантиран доход.

Отделяне на депозитни компоненти

               10 Някои застрахователни договори съдържат както застрахователен компонент, така и депозитен компонент. В някои случаи от застрахователя се изисква или той има право да раздели тези компоненти.

                    а) Разделяне се изисква, ако са изпълнени едновременно следните две условия:

                         i) застрахователят може да оцени депозитния компонент (включително всяка внедрена опция за обратно изкупуване) отделно (т.е. без да взима под внимание застрахователния компонент);

                         ii) счетоводната политика на застрахователя не изисква от него да признава всички задължения и права, възникващи от депозитния компонент;

                    б) разделяне е позволено, но не се изисква, ако застрахователят може да оцени депозитния компонент отделно, както е посочено в буква а), подточка i), но неговата счетоводна политика изисква да признае всички задължения и права, произтичащи от депозитния компонент, независимо от базата, използвана за оценка на тези права и задължения;

                    в) разделяне е забранено, ако застрахователят не може да оцени депозитния компонент отделно, както е посочено в буква a), подточка i).

               11 Следното е пример на случай, при който счетоводната политика на застрахователя не изисква от него да признае всички задължения, произтичащи от депозитен компонент. Цедентът получава обезщетение за загуби от презастраховател, но договорът задължава цедента да изплати това обезщетение в бъдещи години. Това задължение възниква от депозитен компонент. Ако счетоводната политика на цедента му позволява по някакъв начин да признае обезщетението като приход, без да признава произтичащото от него задължение, разделяне е необходимо.

               12 За да раздели договор, застрахователят трябва:

                    а) да приложи настоящия МСФО по отношение на застрахователния компонент;

                    б) да приложи МСС 39 по отношение на депозитния компонент.

ПРИЗНАВАНЕ И ОЦЕНЯВАНЕ

Временно освобождаване от някои други МСФО

               13 Параграфи 1012 от МСС 8 Счетоводна политика, промени в счетоводните приблизителни оценки и грешки определят критерии, които предприятието да използва при разработването на счетоводна политика, ако по отношение на обекта не се прилага конкретен МСФО. Настоящият МСФО обаче освобождава застрахователя от прилагането на тези критерии по отношение на своята счетоводна политика за:

                    а) застрахователни договори, които издава (включително свързаните разходи за придобиване и свързаните нематериални активи, като например тези, описани в параграфи 31 и 32); и

                    б) презастрахователни договори, които притежава.

               14 Независимо от това, настоящият МСФО не освобождава застрахователя от някои отражения на критериите в параграфи 1012 от МСС 8. По-конкретно застрахователят:

                    а) не признава като задължение провизии за възможни бъдещи искове, ако тези искове произтичат съгласно застрахователни договори, които не съществуват към края на отчетния период (като например провизии за риск от природни бедствия и за изравняване);

                    б) провежда тест за адекватност на задълженията, както е описан в параграфи 1519;

                    в) отписва застрахователно задължение (или част от застрахователно задължение) от своя отчет за финансовото състояние единствено и само ако то е погасено — т.е., когато задължението, определено в договора, е обезсилено или анулирано, или срокът му е изтекъл;

                    г) не прихваща:

                         i) презастрахователни активи срещу свързаните застрахователни пасиви; или

                         ii) приходи или разходи от презастрахователни договори срещу разходи или приходи от свързаните застрахователни договори.

                    д) преценява дали неговите презастрахователни активи не са обезценени (вж. параграф 20).

Тест за адекватност на задълженията

               15 Застрахователят оценява на края на всеки отчетен период дали неговите признати застрахователни задължения са адекватни, като използва текущи приблизителни оценки на бъдещите парични потоци по своите застрахователни договори. Ако тази оценка сочи, че балансовата стойност на неговите застрахователни задължения (намалена със свързаните отсрочени разходи за придобиване и свързаните нематериални активи като тези, разгледани в параграфи 31 и 32), е неадекватна в светлината на очакваните бъдещи парични потоци, целият недостиг се признава в печалбата или загубата.

               16 Ако застрахователят приложи тест за адекватност на задълженията, който отговаря на определените минимални изисквания, настоящият МСФО не въвежда допълнителни изисквания. Минималните изисквания са, както следва:

                    а) тестът взима под внимание текущите приблизителни оценки на всички договорни парични потоци, като например разходи за обработка на искове, както и парични потоци, произтичащи от внедрени опции и гаранции;

                    б) ако тестът посочи, че задължението е неадекватно, целият недостиг се признава в печалбата или загубата.

               17 Ако счетоводната политика на застрахователя не изисква провеждането на тест за адекватност на задълженията, който да отговаря на минималните изисквания по параграф 16, застрахователят трябва:

                    а) да определи отчетната стойност на съответните застрахователни задължения ( 1 ), намалена с балансовата стойност на:

                         i) всякакви свързани отсрочени разходи за придобиване; и

                         ii) всякакви свързани нематериални активи като тези, придобити в бизнес комбинация или прехвърляне на портфейл (вж. параграфи 31 и 32). Свързаните презастрахователни активи обаче не се взимат под внимание, тъй като застрахователят ги отчита отделно (вж. параграф 20);

                    б) да определи дали сумата, описана в буква а), е по-малка от балансовата стойност, която би се изисквала, ако съответните застрахователни пасиви бяха в обхвата на МСС 37. Ако е по- малка, застрахователят признава цялата разлика в печалбата или загубата и намалява балансовата стойност на свързаните отсрочени разходи за придобиване или свързаните нематериални активи, или увеличава балансовата стойност на съответните застрахователни задължения.

               18 Ако тестът за адекватност на задълженията на застрахователя отговори на минималните изисквания по параграф 16, тестът се прилага на нивото на обобщение, определено в този тест. Ако тестът за адекватност на задълженията не отговаря на тези минимални изисквания, сравнението, описано в параграф 17, се прави на ниво портфейл от договори, които са обект на сходни рискове и са управлявани заедно като един портфейл.

               19 Сумата, описана в параграф 17, буква б) (т.е. резултатът от прилагането на МСС 37), отразява бъдещи инвестиционни маржове (вж. параграфи 2729) само ако сумата, описана в параграф 17, буква а), също отразява тези маржове.

Обезценка на презастрахователни активи

               20 Ако презастрахователен актив на цедент е обезценен, цедентът намалява съответно неговата балансова стойност и признава тази загуба от обезценка в печалбата или загубата. Презастрахователен актив е обезценен единствено и само ако:

                    а) са налице обективни доказателства, в резултат от събитие, което е настъпило след първоначалното признаване на презастрахователен актив, че цедентът може да не получи всички суми, които са му дължими съгласно условията на договора; и

                    б) това събитие има отражение, което може да бъде надеждно измерено, върху сумите, които цедентът ще получи от презастрахователя.

Промени в счетоводната политика

               21 Параграфи 2230 се прилагат както към промените, направени от застраховател, който вече прилага МСФО, така и към промените, направени от застраховател, въвеждащ МСФО за първи път.

               22 Застрахователят може да промени своята счетоводна политика за застрахователни договори единствено и само ако промяната прави финансовите отчети, спрямо потребностите за взимане на икономически решения от ползвателите, по-уместни и не по- малко надеждни, или по-надеждни и не по-малко уместни. Застрахователят преценява уместността и надеждността, като използва критериите в МСС 8.

               23 За да прецени промяната в своята счетоводна политика за застрахователните договори, застрахователят посочва, че тази промяна доближава неговите финансови отчети до изискванията на критериите в МСС 8, без да е необходимо с промяната да се постига пълно съответствие с тези критерии. Следните конкретни въпроси са разгледани по-долу:

                    а) текущи лихвени проценти (параграф 24);

                    б) продължаване на съществуващите практики (параграф 25);

                    в) предпазливост (параграф 26);

                    г) бъдещи инвестиционни маржове (параграфи 2729); и

                    д) счетоводство в сянка“ (параграф 30).

Текущи пазарни лихвени проценти

               24 Застрахователят има право, но не е задължен, да променя своята счетоводна политика така че да преоценява определени застрахователни задължения ( 1 ), за да отразяват текущите пазарни лихвени проценти, като признава промените в тези пасиви в печалбата или загубата. В същото време той може да въведе счетоводна политика, която изисква други текущи приблизителни оценки и предположения за определените задължения. Изборът в настоящия параграф позволява на застрахователя да променя своята счетоводна политика за определени задължения, без да прилага тази политика последователно към всички сходни пасиви, както иначе МСС 8 би изисквал. Ако застрахователят определи пасиви за такъв избор, той продължава да прилага текущите пазарни лихвени проценти (и ако е приложимо, другите текущи приблизителни оценки и предположения) последователно във всички периоди по отношение на всички тези пасиви до момента, в който те бъдат погасени.

Продължаване на съществуващи практики

               25 Застрахователят може да продължи следните практики, но въвеждането на която и да е от тях не удовлетворява изискванията по параграф 22:

                    а) оценка на застрахователни задължения на недисконтирана база;

                    б) оценка на договорни права на бъдещи възнаграждения за управление на инвестиции по сума, която превишава тяхната справедлива стойност, подразбираща се от сравнението с текущи възнаграждения, начислявани от други участници на пазара за сходни услуги. Съществува вероятност справедливата стойност при възникване на тези договорни права да е равна на платените първоначални разходи, освен ако бъдещите възнаграждения за управление на инвестицията и свързаните разходи не съответстват на пазарните съпоставими данни;

                    в) използването на неунифицирани счетоводни политики за застрахователни договори (и свързаните отсрочени разходи за придобиване и свързаните нематериални активи, ако има такива) в дъщерните предприятия, освен както е позволено съгласно параграф 24. Ако тези счетоводни политики не са унифицирани, застрахователят може да ги промени, ако промяната няма да направи счетоводните политики още по- различни и удовлетворява останалите изисквания в настоящия МСФО.

Предпазливост

               26 Застрахователят не променя своята счетоводна политика за застрахователни договори, за да елиминира прекалена предпазливост. Ако застрахователят обаче вече оценява своите застрахователни договори с достатъчна предпазливост, той не въвежда допълнителна предпазливост.

Бъдещи инвестиционни маржове

               27 Застрахователят не променя своята счетоводна политика за застрахователни договори, за да елиминира бъдещи инвестиционни маржове. Налице е опровержимо предположение обаче, че финансовите отчети на застрахователя ще станат по-малко уместни и надеждни, ако при оценката на застрахователните договори той въведе счетоводна политика, която отразява бъдещи инвестиционни маржове, освен ако тези маржове не отразяват договорните плащания. Два примера на счетоводни политики, които отразяват тези маржове, са:

                    а) използването на дисконтов процент, който отразява очакваната възвръщаемост от активите на застрахователя; или

                    б) прогнозиране на възвръщаемостта от тези активи с норма на възвръщаемост, разчетена при дисконтиране на тази прогнозирана възвръщаемост с различен процент и включване на резултата в оценката на пасива.

               28 Застрахователят може да преодолее опровержимото предположение, описано в параграф 27, единствено и само ако останалите компоненти на промяна в счетоводните политики увеличават уместността и надеждността на неговите финансови отчети в степен, надделяваща над намалението в уместността и надеждността, причинени от включването на бъдещи инвестиционни маржове. Например да допуснем, че съществуваща счетоводна политика за застрахователни договори на застраховател включва твърде предпазливи предположения, заложени в началото, както и дисконтов процент, определен от регулаторен орган без пряка връзка с пазарните условия, както и игнорира някои внедрени опции и гаранции. Застрахователят може да направи своите финансови отчети по-уместни и не по-малко надеждни, като премине към пълна, ориентирана към инвеститора, счетоводна база, която е широко използвана и включва:

                    а) текущи приблизителни оценки и предположения;

                    б) разумна (но не прекалено предпазлива) корекция за отразяване на риска и несигурността;

                    в) оценки, които отразяват както вътрешната стойност, така е стойността във времето на внедрени опции и гаранции; и

                    г) текущ пазарен дисконтов процент, дори ако този дисконтов процент отразява приблизително оценената възвръщаемост на активите на застрахователя.

               29 В някои подходи за оценка, за определяне на настоящата стойност на бъдещия марж на печалба се използва дисконтовият процент. След това маржът на печалбата се разпределя към различните периоди чрез използването на формула. В тези подходи дисконтовият процент се отразява върху оценката на задължението само косвено. В частност, използването на по- малко подходящ дисконтов процент има ограничен или нулев ефект върху оценката на задължението в началото. В други подходи обаче дисконтовият процент се отразява пряко върху оценката на задължението. В последния случай, тъй като въвеждането на дисконтов процент, базиран върху активите, има по- съществен ефект, малко вероятно е застрахователят да преодолее опровержимото предположение, описано в параграф 27.

Счетоводство в сянка

               30 В някои счетоводни модели реализираните печалби или загуби от активи на застрахователя имат пряко отражение върху оценката на някои или на всички от: а) неговите застрахователни задължения; б) свързаните отсрочени разходи за придобиване, и в) свързаните нематериални активи, като тези, описани в параграфи 31 и 32. Застрахователят има право, но не е задължен, да промени своята счетоводна политика така че признатата, но нереализираната печалба или загуба от един актив да има същия ефект върху тази оценка, какъвто има реализираната печалба или загуба. Съответната корекция на застрахователно задължение (или отсрочена цена на придобиване или нематериални активи) се признава в друг всеобхватен доход, ако и само ако нереализираните печалби или загуби са признати в друг всеобхватен доход. Тази практика понякога се описва като счетоводство в сянка“.

Застрахователни договори, придобити в бизнес комбинация или прехвърляне на портфейл

               31 За да отговаря на МСФО 3, застрахователят трябва на датата на придобиването да оцени по справедлива стойност застрахователните пасиви, които са поети, и застрахователните активи, които са придобити в бизнес комбинация. Застрахователят обаче има право, но не е задължен, да използва разширено представяне, което разделя справедливата стойност на придобитите застрахователни договори на два компонента:

                    а) пасив, измерван в съответствие със застрахователната политика за застрахователни договори, които той издава; и

                    б) нематериален актив, представящ разликата между: i) справедливата стойност на придобитите договорни застрахователни права и поетите застрахователни задължения, и ii) сумата, описана в буква а). Последващата оценка на този актив трябва да бъде последователна с оценката на свързания застрахователен пасив.

               32 Застраховател, придобиващ портфейл от застрахователни договори, може да използва разширеното представяне, описано в параграф 31.

               33 Нематериалните активи, описани в параграфи 31 и 32, се изключват от обхвата на МСС 36 Обезценка на активи и МСС 38. МСС 36 и МСС 38 обаче се прилагат по отношение на клиентски листи и клиентски взаимоотношения, отразяващи очакванията за бъдещи договори, които не са част от договорните застрахователни права и договорните застрахователни задължения, които са съществували на дата на бизнес комбинацията или прехвърлянето на портфейла.

Допълнителни негарантирани доходи

Застрахователни договори с допълнителни негарантирани доходи

               34 Някои застрахователни договори съдържат право за допълнителен негарантиран доход, както и гарантиран елемент. Емитентът на такъв договор:

                    а) може, но не е задължен, да признае гарантирания елемент отделно от правото за допълнителен негарантиран доход. Ако застрахователят не ги признае поотделно, той класифицира целия договор като задължение. Ако застрахователят ги признае поотделно, той класифицира гарантирания елемент като задължение;

                    б) трябва, ако признае право за допълнителен негарантиран доход отделно от гарантирания елемент, да класифицира това право или като задължение, или като отделен компонент на собствения капитал. МСФО не определят как емитентът определя дали това право е задължение или собствен капитал. Емитентът може да раздели това право на компоненти на пасива и на собствения капитал и трябва да използва последователна счетоводна политика по отношение на това разделяне. Емитентът не трябва да класифицира това право като междинна категория, която не е нито пасив, нито собствен капитал;

                    в) (Регламент (ЕО) № 494/2009, ОВ L 149, 12.06.2009) може да признае всички получени премии като приходи, без да разделя каквато и да е част, която е свързана с компонента на собствения капитал. Произтичащите промени в гарантирания елемент и в частта от допълнителния негарантиран доход, класифициран като пасив, се признават в печалбата или загубата. Ако част или всички права за допълнителен негарантиран доход са класифицирани в собствения капитал, част от печалбата или загубата може да се дължи на тези права (по същия начин, по който част може да се дължи на неконтролиращото участие. Емитентът признава частта от печалбата или загубата, свързани с всеки капиталов компонент на допълнителния негарантиран доход, като разпределение на печалбата или загубата, а не като разход или приход (вж. МСС 1 Представяне на финансови отчети);

                    г) трябва, ако договорът съдържа внедрен дериватив в рамките на обхвата на МСС 39, да приложи МСС 39по отношение на този внедрен дериватив;

                    д) трябва, във всички случаи, които не са описани в параграфи 1420 и параграф 34, букви а)—г), да продължи своята съществуваща счетоводна политика за такива договори, освен ако не промени тази счетоводна политика по начин, който съответства на параграфи 2130.

Финансови инструменти с допълнителни негарантирани доходи

               35 Изискванията по параграф 34 се прилагат и по отношение на финансови инструменти, които съдържат допълнителен негарантиран доход. В допълнение:

                    а) ако застрахователят класифицира пълния допълнителен негарантиран доход като задължение, той прилага теста за адекватност на задълженията, описан в параграфи 1519, по отношение на целия договор (т.е. гарантираният елемент и правото за допълнителен негарантиран доход). Емитентът не определя сумата, която би се получила от прилагането на МСС 39 по отношение на гарантирания елемент;

                    б) ако застрахователят класифицира част или цялото това право като отделен компонент на собствения капитал, пасивът, признат за целия договор, не е по-малък от сумата, която би се получила от прилагането на МСС 39 по отношение на гарантирания елемент. Тази сума включва вътрешната (присъща) стойност на опцията за обратно изкупуване на договора, но не включва нейната стойност във времето, ако параграф 9 освобождава тази опция от оценка по справедлива стойност. Емитентът не оповестява сумата, която би се получила от прилагането на МСС 39 по отношение на гарантирания елемент, нито представя тази сума отделно. Нещо повече, емитентът не определя тази сума, ако общият признат пасив е очевидно по-висок;

                    в) въпреки че тези договори са финансови инструменти, емитентът може да продължи да признава премиите по тези договори като приходи и да признава като разход произтичащото увеличение в балансовата стойност на пасива.

                    г) въпреки че тези договори са финансови инструменти, емитентът, който прилага параграф 20, буква б) от МСФО 7 за договори с допълнителни негарантирани доходи, оповестява общата сума на разходите за лихви, призната в печалбата или загубата, но не калкулира тази сума на разходите за лихви, като използва метода на ефективния лихвен процент.

ОПОВЕСТЯВАНЕ

Обяснение на признатите суми

               36 Застрахователят оповестява информация, която идентифицира и обяснява сумите в неговите финансови отчети, възникващи в резултат от застрахователни договори.

               37 За да изпълни параграф 36, застрахователят оповестява:

                    а) своите счетоводни политики за застрахователни договори и свързани активи, пасиви, приходи и разходи;

                    б) признатите активи, пасиви, приходи и разходи (и ако той представя своя отчет за паричните потоци, като използва прекия метод — паричните потоци), възникващи в резултат от застрахователни договори. Нещо повече, ако застрахователят е цедент, той оповестява:

                         i) печалбите и загубите, признати в печалбите или загубите при покупка на презастраховка; и

                         ii) ако цедентът отсрочва и амортизира печалбите и загубите, възникващи при покупката на презастраховка, амортизацията за периода и сумите, оставащи неамортизирани в началото и в края на периода;

                    в) процесът, използван за определяне на предположенията, които имат най-голямо влияние върху оценката на признатите суми, описани в буква б). Когато е практично, застрахователят предоставя и количествено оповестяване на тези предположения;

                    г) ефектът от промените в предположенията, използвани за оценка на застрахователните активи и застрахователните пасиви, като посочи поотделно ефекта от всяка промяна, която оказва съществено влияние върху финансовите отчети;

                    д) равнения на промените в застрахователните пасиви, презастрахователните активи и, ако има такива, свързаните отсрочени разходи за придобиване.

Същност и степен на рисковете, възникващи от застрахователните договори

               38 Застрахователят оповестява информация, която помага на ползвателите да разберат размера, разположението във времето и степента на несигурност на бъдещите парични потоци от застрахователни договори.

               39 За да изпълни изискванията по параграф 38, застрахователят оповестява:

                    а) своите цели политика и процедура при управлението на рисковете, възникващи в резултат от застрахователните договори и методи за управление на тези рискове;

                    б) [заличена];

                    в) информация за застрахователния риск (както преди, така и след намаляването на риска чрез презастраховане), включително информация за:

                         i) чувствителността към застрахователния риск (вж. параграф 39А);

                         ii) концентрации на застрахователен риск, включващи описание как ръководният екип определя концентрациите, както и описание на общата характеристика, с която се идентифицира всяка концентрация (т.е. тип застраховано събитие, географска област или парична единица).

                         iii) действителни искове, съпоставени с предходни приблизителни оценки (т.е. развитие на исковете). Оповестяването на развитието на исковете се връща обратно до периода, когато е възникнал най-ранният съществен иск, за който все още съществува несигурност относно размера и времето на настъпване на плащанията по исковете, но не се връща по-назад от десет години. Застрахователят не оповестява тази информация за искове, за които несигурността относно размера и времето на изплащане на исковете обичайно намира своето решение в рамките на една година;

                    г) (Регламент (ЕО) № 1165/2009, ОВ L 314, 01.12.2012)информация за кредитния риск, ликвидния риск и пазарния риск, която би се изисквала съгласно параграфи 31 – 42 от МСФО 7, ако застрахователните договори са в обхвата на МСФО 7. Въпреки това:

                         i) застрахователят не трябва да предоставя анализи на предстоящите падежи, каквито се изискват в параграф 39, букви а) и б) от IFRS 7, ако вместо това оповести информация относно очаквания времеви график на нетните парични потоци, произтичащи от признати застрахователни задължения. Това може да стане под формата на анализ на сумите по очаквания график, признати в отчета за финансовото състояние.

                         ii) ако застрахователят използва алтернативен метод за управление на чувствителността към пазарните условия като например анализ на внедрената стойност, той може да използва този алтернативен анализ на чувствителността, за да спази изискванията на параграф 40, буква а) от МСФО 7. Този застраховател следва също да представи оповестяванията, изисквани по параграф 41 от МСФО 7;

                    д) информация за изложеността на лихвен риск или пазарен риск по внедрени деривативи, включени в основен застрахователен договор, ако застрахователят не е задължен да оценява и не оценява внедрените деривативи по справедлива стойност.

               39А За да спази изискванията по параграф 39, буква в), подточка i), застрахователят оповестява информацията по буква а) или б), както следва:

                    а) анализ на чувствителността, който показва по какъв начин биха били засегнати печалбата или загубата и капитала, ако са настъпили промените в съответната променлива на риска, които към края на отчетния период са били приемливо възможни; методите и предположенията, използвани при изготвянето на анализа на чувствителността; и всякакви промени от предходния период в използваните методи и предположения. Ако застрахователят използва алтернативен метод за управление на чувствителността към пазарните условия, като анализ на внедрената стойност, той може да отговори на това изискване като оповести този алтернативен анализ на чувствителността, както и извърши оповестяванията, изисквани от параграф 41 от МСФО 7.

                    б) качествена информация за чувствителността и информация за тези срокове и условия на застрахователните договори, които имат съществен ефект върху обема, разположението във времето и степента на несигурност на бъдещите парични потоци на застрахователя.

ДАТА НА ВЛИЗАНЕ В СИЛА И ПРЕХОДНИ УСЛОВИЯ

               40 Преходните разпоредби в параграфи 4145 се прилагат както по отношение на предприятие, което вече прилага МСФО, когато за първи път прилага настоящия МСФО, така и по отношение на предприятие, което прилага МСФО за първи път (прилагащо за първи път).

               41 Предприятието прилага настоящия МСФО за периодите, започващи на или след 1 януари 2005 г. По-ранното му прилагане се насърчава. Ако едно предприятие прилага настоящия МСФО за по-ранен период, то оповестява този факт.

               41А Договори за финансова гаранция (изменения на МСС 39 и МСФО 4), издадени през август 2005 г., измени параграф 4, буква г), параграф Б18, буква ж) и параграф Б19, буква е). Предприятието прилага тези изменения за годишните периоди, започващи на или след 1 януари 2006 г. По-ранното им прилагане се насърчава. Ако предприятието прилага тези изменения за по-ранен период, то оповестява този факт и прилага в същото време свързаните изменения на МСС 39 и МСС 32 ( 1 ).

               41Б МСС 1 (както е преработен 2007 г.) изменя терминологията, използвана във всички МСФО. Освен това, той изменя и параграф 30. Предприятието прилага тези изменения за годишните периоди, започващи на или след 1 януари2009 година. Ако предприятието прилага МСС 1 (преработен 2007 г.) за един по-ранен период, тези изменения се прилагат за този по-ранен период.

Оповестяване

               42 Предприятието не прилага изискванията за оповестяване в настоящия МСФО по отношение на сравнителна информация, която се отнася до годишните периоди, започващи преди 1 януари 2005 г., с изключение на оповестяванията, изисквани по параграф 37, букви а) и б) за счетоводните политики и признатите активи, пасиви, приходи и разходи (и парични потоци, ако се използва прекият метод).

               43 Ако не е практично да се прилага конкретно изискване на параграфи 1035 по отношение на сравнителна информация, която се отнася до годишни периоди, започващи преди 1 януари 2005 г., предприятието оповестява този факт. Прилагането на теста за адекватност на задълженията (параграфи 1519) по отношение на такава сравнителна информация понякога би могло да не е практично, но е малко вероятно прилагането на останалите изисквания на параграфи 1035 по отношение на такава сравнителна информация да е непрактично. МСС 8 обяснява термина непрактично“.

               44 При прилагането на параграф 39, буква в), подточка iii) предприятието не оповестява информация за развитието на искове, които са възникнали по-рано от пет години преди края на първата финансова година, в която то прилага настоящия МСФО. Освен това, ако е непрактично предприятието, когато за първи път прилага настоящия МСФО, да изготви информация за развитието на искове, които са възникнали преди началото на най-ранния период, за който предприятието представя пълна сравнителна информация, която съответства на настоящия МСФО, предприятието оповестява този факт.

Преразпределяне на финансови активи

               45 Когато застраховател промени своята счетоводна политика за застрахователни пасиви, той може, но не е задължен, да рекласифицира някои или всички финансови активи като по справедлива стойност през печалбата или загубата“. Тази рекласификация е позволена, ако застрахователят промени своята счетоводна политика, когато за първи път приложи настоящия МСФО, както и ако извърши последваща промяна в политиката, позволена по параграф 22. Рекласификацията е промяна в счетоводната политика и се прилага МСС 8.

Допълнение A

Определения на термините

Настоящото допълнение представлява неразделна част от МСФО.

Цедент – Притежател на полица по презастрахователен договор.

Депозитен компонент – Договорен компонент, който не се отчита като дериватив съгласно МСС 39 и би бил в обхвата на МСС 39, ако беше отделен инструмент.

Директен застрахователен договор – Застрахователен договор, който не е презастрахователен договор.

Допълнителен негарантиран доход – Договорно право за получаване, в допълнение към гарантираните доходи, на допълнителни доходи: а) които е вероятно да бъдат съществена част от общите доходи по договора; б) чиято сума или време на възникване са договорни по преценка на застрахователя; и в) които договорно се базират върху: i) резултатите от изпълнението на определен пул от договори или определен вид договори; ii) реализираната и/или нереализираната възвръщаемост от инвестициите по определен пул от активи, държани от застрахователя; или iii) печалбата или загубата на дружеството, фонда или друго предприятие, което е издало договора.

Справедлива стойност – Сумата, за която даден актив може да бъде разменен или пасив — уреден в сделка при справедливи пазарни условия между несвързани, осведомени и желаещи страни.

Договор за финансова гаранция – Договор, който изисква емитентът да извърши определени плащания, за да обезщети притежателя за загубата, която последният понася, защото определен дебитор не успява да плати, когато е длъжен, в съответствие с първоначалните или изменените условия на дългов инструмент.

Финансов риск – Рискът от възможна бъдеща промяна в един или повече определени показатели — лихвен процент, цена на финансов инструмент, стокова цена, обменен курс, ценови или процентен индекс, кредитен рейтинг или кредитен индекс или друга променлива, при условие че в случай на нефинансова променлива тя не е специфична за една от страните по договора.

Гарантирани доходи – Плащания или други доходи, на които конкретен притежател на полица или инвеститор има безусловно право, което не е обект по договор на преценката на емитента.

Гарантиран елемент – Задължение да се платят гарантирани доходи, включени в договор, който съдържа и право за допълнителен негарантиран доход.

Застрахователен актив  – Нетните договорни права на застраховател по застрахователен договор.

Застрахователен договор – Договор, по силата на който една страна (застрахователят) приема значителен застрахователен риск от друга страна (притежателя на полица), като се съгласява да обезщети притежателя на полицата, ако определено несигурно събитие (застрахователно събитие) окаже негативен ефект върху притежателя (вж. допълнение Б за насоки относно това определение).

Застрахователно задължение – Нетните договорни задължения на застраховател по застрахователен договор.

Застрахователен риск – Риск, различен от финансов риск, прехвърлен от притежателя на договора към емитента.

Застрахователно събитие – Несигурно бъдещо събитие, което е покрито от застрахователен договор и създава застрахователен риск.

Застраховател – Страната, която носи задължение по застрахователен договор да обезщети притежателя на застрахователната полица при настъпване на застрахователно събитие.

Тест за адекватност задължение – Оценка дали балансовата стойност на застрахователно задължение трябва да бъде увеличена (или балансовата стойност на свързаните отсрочени разходи за придобиване, или свързаните нематериални активи намалени) на базата на разчет на бъдещите парични потоци.

Притежател на полица – Страна, която има право на компенсация по силата на застрахователен договор при настъпване на застрахователно събитие.

Презастрахователен договор – Застрахователен договор, издаден от един застраховател (презастрахователя), за да обезщети друг застраховател (цедент) за загуби по един или повече договори, издадени от цедента.

Презастраховател – Страната, която носи задължение по презастрахователен договор да обезщети цедента при настъпване на застрахователно събитие.

Отделяне – Счетоводно отчитане на компонентите на договор, все едно те са отделни договори.

Допълнение Б

Определение на застрахователен договор

Настоящото допълнение представлява неразделна част от МСФО.

Б1 В настоящото допълнение се предоставят насоки относно определението на застрахователен договор в допълнение А. Негов обект са:

                    а) терминът несигурно бъдещо събитие“ (параграфи Б2—Б4);

                    б) плащания в натура (параграфи Б5—Б7);

                    в) застрахователен риск и други рискове (параграфи Б8—Б17);

                    г) примери на застрахователни договори (параграфи Б18—Б21);

                    д) значителен застрахователен риск (параграфи Б22—Б28); и

                    е) промени в нивото на застрахователен риск (параграфи Б29 и Б30).

Несигурно бъдещо събитие

Б2 Несигурност (или риск) е същността на застрахователен договор. Съответно поне един от следните компоненти е несигурен в началото на застрахователен договор:

                    а) дали застрахователно събитие ще настъпи;

                    б) кога ще настъпи то; или

                    в) колко ще трябва да плати застрахователят, ако то настъпи.

Б3 В някои застрахователни договори застрахователното събитие е откриването на загуба по време на срока на договора дори ако загубата възниква от събитие, което е настъпило преди началото на договора. В други застрахователни договори застрахователното събитие е събитие, което възниква по време на срока на договора, дори ако произтичащата от това загуба е открита след края на срока на договора.

Б4 Някои застрахователни договори покриват събития, които вече са настъпили, но чийто финансов ефект все още не е сигурен. Пример е презастрахователен договор, който покрива прекия застраховател срещу негативно развитие на искове, вече съобщени от притежателите на полици. В тези договори застрахователното събитие е откриването на окончателната стойност на тези искове.

Плащания в натура

Б5 Някои застрахователни договори изискват или позволяват плащанията да бъдат направени в натура. Например, когато застраховател пряко замени открадната вещ, вместо да обезщети притежателя на полицата. Друг пример е, когато застраховател използва свои собствени болници и медицински персонал, за да предостави медицински услуги, покрити от договорите.

Б6 Някои договори за услуги с фиксирани такси, в които нивото на услугата зависи от несигурно събитие, отговарят на определението на застрахователен договор в настоящия МСФО, но в някои страни не се регулират като застрахователни договори. Един пример е договорът за поддръжка, в който предоставящият услугата се съгласява да ремонтира определено оборудване след неизправност. Фиксираната такса за услугата се базира върху очакван брой неизправности, но не е сигурно кога определена машина ще претърпи авария. Неизправността на оборудването оказва негативно влияние върху неговия собственик и договорът обезщетява собственика (в натура, а не в пари). Друг пример е договор за услуги при неизправност на автомобил, в който предоставящият услугата се съгласява срещу фиксирана годишна такса да предоставя пътна помощ или да изтегли автомобила до близък сервиз. Последният договор може да отговори на определението на застрахователен договор дори ако предоставящият услугата не е съгласен да извършва ремонтни работи или да заменя части.

Б7 Прилагането на настоящия МСФО по отношение на договорите, описани в параграф Б6, е вероятно да не е по-обременително, отколкото прилагането на МСФО, които биха били приложими, ако тези договори бяха извън обхвата на настоящия МСФО.

                    а) вероятността за съществени задължения по неизправности и аварии, които вече са възникнали, не е голяма;

                    б) ако се прилагаше МСС 18 Приходи, предоставящият услугата би признал прихода чрез препратка към етапа на завършеност (и други определени критерии). Този подход също е приемлив съгласно настоящия МСФО, който позволява на предоставящия услугата да: i) продължи своите съществуващи счетоводни политики за тези договори, освен ако те включват практики, които са забранени съгласно параграф 14, и ii) подобри своите счетоводни политики, ако това е позволено съгласно параграфи 2230;

                    в) предоставящият услугата преценява дали разходите за посрещането на договорните задължения да предостави услугите, превишават авансово получените приходи. За да направи това, той прилага теста за адекватност на задължението, описан в параграфи 1519 от настоящия МСФО. Ако настоящият МСФО не се прилагаше по отношение на тези договори, предоставящият услугата би приложил МСС 37 Провизии, условни пасиви и условни активи, за да определи дали договорите са обременяващи;

                    г) за тези договори вероятността изискванията за оповестяване в настоящия МСФО да допринесат съществено към оповестяванията, изисквани от други МСФО, не е голяма.

Разграничение между застрахователен риск и други рискове

Б8 Определението на застрахователен договор се отнася до застрахователен риск, който настоящият МСФО определя като риск, различен от финансовия риск, прехвърлен от притежателя на договора към емитента. Договор, който излага емитента си на финансов риск без значителен застрахователен риск, не е застрахователен договор.

Б9 Определението на финансов риск в допълнение А включва списък на финансови и нефинансови променливи. Този списък включва нефинансови променливи, които не са специфични за една от страните по договора, като индекс на загубите от земетресения в конкретен регион или индекс на температурите в даден град. Той изключва не-финансови променливи, които са специфични за една от страните по договора, като настъпването или ненастъпването на пожар, който нанася щети или разрушава актив на такава страна. Нещо повече, рискът от промени в справедливата стойност на нефинансов актив не е финансов риск, ако справедливата стойност отразява не само промени в пазарните цени на тези активи (финансова променлива), но също така и състоянието на специфичен нефинансов актив, държан от една от страните по договора (нефинансова променлива). Например ако гаранцията на остатъчната стойност на даден автомобил излага гаранта на риска от промени във физическото състояние на автомобила, този риск е застрахователен риск, а не финансов.

Б10 Някои договори излагат емитента си на финансов риск, в допълнение към значителен застрахователен риск. Например много договори за застраховка живот едновременно гарантират минимален процент възвръщаемост за притежателя на полицата (създавайки финансов риск) и обещават доходи в случай на смърт, които понякога съществено превишават салдото по сметката на притежателя на полицата (създавайки застрахователен риск под формата на риск от смърт). Тези договори са застрахователни договори.

Б11 При някои договори застрахователното събитие цели плащането на сума, свързана с ценови индекс. Тези договори са застрахователни договори, при условие че плащането, което зависи от застрахователното събитие, може да бъде съществено. Например пожизнен анюитет, свързан с индекса на разходите за живот, прехвърля застрахователен риск, защото плащането зависи от несигурно събитие — преживяването на анюитанта. Връзката с ценовия индекс е внедрен дериватив, но тя прехвърля и застрахователен риск. Ако резултатният прехвърлен застрахователен риск е съществен, внедреният дериватив отговаря на определението на застрахователен договор, в който случай той не се разделя и оценява по справедлива стойност (вж. параграф 7 от настоящия МСФО).

Б12 Определението на застрахователен риск се отнася до риска, който застрахователят приема от притежателя на застрахователната полица. С други думи, застрахователният риск е предварително съществуващ риск, който е прехвърлен от притежателя на полицата на застрахователя. Следователно новият риск, създаден от договора, не е застрахователен риск.

Б13 Определението на застрахователен договор препраща към негативен ефект за притежателя на застрахователната полица. Определението не ограничава плащането от застрахователя на сума, равна на финансовото измерение на негативното събитие. Например определението не изключва покритие нови за стари“, при което на притежателя на полицата се плаща достатъчно, за да му позволи замяната на повреден стар актив с нов. По подобен начин, определението не ограничава плащането по договор за рискова застраховка живот до финансовата загуба, претърпяна от правоимащите на починалото лице, нито изключва плащането на предварително определени суми, които да изразят количествено загубата, причинена от смърт или злополука.

Б14 Някои договори изискват плащане, ако настъпи определено несигурно събитие, но не изискват негативен ефект върху притежателя на полица като предварително условие за плащане. Такъв договор не е застрахователен договор дори ако притежателят използва договора, за да намали изложеността си на съответния риск. Например ако притежателят използва дериватив, за да хеджира съответна нефинансова променлива, която е взаимосвързана с паричните потоци от актив на предприятието, деривативът не е застрахователен договор, тъй като плащането не зависи от това дали намалението в паричните потоци от актива се е отразило негативно върху притежателя. Обратно, определението на застрахователен договор се отнася до несигурно събитие, за което негативният ефект върху притежателя на полицата е договорна предпоставка за плащане. Тази договорна предпоставка не изисква от застрахователя да проучи дали събитието действително е причинило негативен ефект, но позволява на застрахователя да откаже плащане, ако не е удовлетворен, че събитието е причинило негативен ефект.

Б15 Рискът от отказване или продължаване (т.е. рискът, че контрагент ще прекрати договора по-рано или по-късно от очакванията на емитента при ценообразуването на договора) не е застрахователен риск, защото плащането на контрагента не зависи от несигурно бъдещо събитие, което оказва негативно влияние върху контрагента. По подобен начин разходният риск (т.е. рискът от неочаквани увеличения в административните разходи, свързани с обслужването на договора, вместо на разходите, свързани със застрахователните събития) не е застрахователен риск, тъй като неочакваното увеличение в разходите не оказва негативно влияние върху контрагента.

Б16 Следователно договор, който излага застрахователя на риск от отказване, риск от продължаване или разходен риск, не е застрахователен договор освен ако той не излага застрахователя и на застрахователен риск. Ако емитентът на такъв договор обаче намали този риск, като използва втори договор, за да прехвърли част от този риск на друго лице, вторият договор излага това друго лице на застрахователен риск.

Б17 Застрахователят може да приеме значителен застрахователен риск от притежателя на застрахователната полица само ако застрахователят е предприятие, отделно от притежателя на застрахователната полица. В случай на взаимозастраховател, той поема риск от всеки притежател на застрахователна полица и обединява този риск. Въпреки че притежателите на полици носят този обединен риск заедно, в качеството си на собственици, общият взаимозастраховател все пак е поел риска, което е същността на застрахователен договор.

Примери на застрахователни договори

Б18 Следват примери на договори, които са застрахователни договори, ако прехвърлянето на застрахователен риск е значително:

                    а) застраховка срещу кражба или щета на имуществото;

                    б) застраховка срещу отговорност за продукта, професионална отговорност, гражданска отговорност или правни разноски;

                    в) застраховка живот и предплатени погребални схеми (въпреки че смъртта е неизбежна, не е сигурно кога ще настъпи или, за някои видове застраховка живот, дали смъртта ще настъпи в рамките на периода, покрит от застраховката);

                    г) пожизнени анюитети и пенсии (т.е. договори, които обезщетяват за несигурно бъдещо събитие — преживяването на анюитанта или пенсионера — с оглед подкрепа на анюитанта или пенсионера да поддържат определен стандарт на живот, който в противен случай би бил повлиян негативно от неговото или нейното преживяване);

                    д) инвалидност и медицински разноски;

                    е) гаранции за добро изпълнение, полици за лоялност, гаранции за изпълнение и тръжни гаранции (т.е. договори, които предоставят обезщетение, ако контрагентът не изпълни договорното задължение, например задължение за построяване на сграда);

                    ж) кредитна застраховка, която предвижда плащането на определени суми за възстановяване на загуба на притежателя, ако определен длъжник не е направил плащане, когато е било дължимо, съгласно първоначалните или изменените условия на дългов инструмент. Тези договори биха могли да имат разнообразни правни форми като гаранция, някои видове акредитив, кредитен дериватив, покриващ риска от неизпълнение на задължението, или застрахователен договор. Въпреки че тези договори отговарят на определението за застрахователен договор, те също така отговарят на определението за договор за финансова гаранция в МСС 39 и са в обхвата на МСС 32 ( 1 ) и МСС 39, а не в обхвата на настоящия МСФО (вж. параграф 4, буква г). Независимо от това, ако емитентът на договори за финансова гаранция предварително е заявил изрично, че счита такива договори за застрахователни договори и е използвал отчитане, приложимо за застрахователни договори, емитентът може да избира за такива договори за финансова гаранция да прилага или МСС 39 и МСС 32 ( 1 ), или настоящият стандарт.

                    з) продуктови гаранции. Продуктовите гаранции, издадени от друго лице, за стоки, продадени от производител, дистрибутор или търговец на дребно, са в обхвата на настоящия МСФО. Продуктовите гаранции обаче, издадени директно от производител, дистрибутор или търговец на дребно, са извън неговия обхват, тъй като те са в обхвата на МСС 18 Приходи и МСС 37;

                    и) застраховка на правото на собственост (т.е. застраховката срещу откриването на дефекти в правото на собственост върху земята, които не са били очевидни при съставянето на застрахователния договор). В този случай застрахователното събитие е откриването на дефект в собствеността, а не самият дефект;

                    й) пътна помощ (т.е. парична компенсация или компенсация в натура на притежатели на застрахователна полица за загуби, които са претърпели по време на пътуване). В параграфи Б6 и Б7 са разгледани някои договори от този вид;

                    к) облигации срещу риск от природно бедствие, които предвиждат намалени плащания по главницата, лихвите или и двете, ако определено събитие окаже негативен ефект върху емитента на облигацията (освен ако определеното събитие не създава значителен застрахователен риск, например, ако събитието е промяна в лихвен процент или валутен курс);

                    л) застрахователен суап и други договори, които изискват плащане на базата на промени в климатични, геологични или други физически променливи, които са специфични за страна по договора;

                    м) презастрахователни договори.

Б19 Следват примери на елементи, които не са застрахователни договори:

                    а) инвестиционни договори, които имат правната форма на застрахователен договор, но не излагат застрахователя на значителен застрахователен риск, например, договори за застраховка живот, в които застрахователят не носи значителен риск от смърт (тези договори са незастрахователни финансови инструменти или договори за обслужване, вж. параграфи Б20 и Б21);

                    б) договори, които имат правна форма на застраховка, но прехвърлят целия значителен застрахователен риск обратно на притежателя на полицата посредством неотменими и упражними механизми, които коригират бъдещите плащания от притежателя на полицата в зависимост от застрахователни загуби, например, някои финансови презастрахователни договори или някои групови договори (тези договори са обичайно незастрахователни финансови инструменти или договори за обслужване, вж. параграфи Б20 и Б21);

                    в) самозастраховане, с други думи, задържане на риска, който би могъл да бъде покрит от застраховка (няма застрахователен договор, защото няма споразумение с друга страна);

                    г) договори (например хазартни договори), които изискват плащане, ако настъпи определено несигурно бъдещо събитие, но не изискват като договорна предпоставка за плащане това събитие да се отрази негативно върху притежателя на застрахователната полица. Това обаче не изключва уточняването на предварително определено плащане, за да се изрази количествено загубата, причинима от определено събитие, например смърт или злополука (вж. също параграф Б13);

                    д) деривативи, които излагат едната страна на финансов риск, но не и на застрахователен риск, тъй като изискват от едната страна да извърши плащане въз основа единствено на промените в един или повече определени показатели — лихвен процент, цена на финансов инструмент, стокова цена, обменен курс, ценови или процентен индекс, кредитен рейтинг или кредитен индекс или друга променлива, при условие че в случая с нефинансова променлива, тя не е специфична за една от страните по договора (вж. МСС 39);

                    е) договор за свързана с кредит гаранция (или акредитив, кредитен дериватив, покриващ риска от неизпълнение на задължението или договор за застраховане на кредит), който изисква плащания дори ако притежателят не е реализирал загуба поради пропуска на длъжника да извърши плащането, когато е било дължимо (вж. МСС 39);

                    ж) договори, които изискват плащане на базата на климатични, геологични или други физически променливи, които не са специфични за една от страните по договора (общо описвани като деривативи, свързани с климата);

                    з) облигации срещу риск от природно бедствие, които предвиждат намалени плащания на главницата, лихвата или и двете на базата на климатични, геологични или други физически променливи, които не са специфични за една от страните по договора.

Б20 Ако договорите, описани в параграф Б19, създават финансови активи или финансови пасиви, те са в обхвата на МСС39. Наред с всичко останало това означава, че страните по договора използват т.нар. депозитно счетоводство, което включва следното:

                    а) едната страна признава получената сума като финансов пасив, а не като приход;

                    б) другата страна признава платената сума като финансов актив, а не като разход.

Б21 Ако договорите, описани в параграф Б19, не създават финансови активи или финансови пасиви, се прилага МСС 18. Съгласно МСС 18 приходите, свързани със сделка, включваща предоставянето на услуги, се признават чрез препратка към етапа на напредване на сделката, ако изходът от сделката може да бъде надеждно определен.

Значителен застрахователен риск

Б22 Договор е застрахователен договор само ако прехвърля значителен застрахователен риск. В параграфи Б8—Б21 се разглежда застрахователният риск. В следващите параграфи се разглежда оценката на значимостта на застрахователния риск.

Б23 Застрахователният риск е значителен единствено и само ако застрахователното събитие би могло да причини на застрахователя плащането на значителни допълнителни суми при какъвто и да е сценарий, като се изключват сценариите, при които липсва търговска същност (т.е. нямат видим ефект върху икономическото съдържание на сделката). Ако при сценариите, които имат търговска същност, биха били платими значителни допълнителни суми, условието в предходното изречение може да бъде изпълнено дори ако застрахователното събитие е изключително малко вероятно или дори ако очакваната (т.е. претеглена спрямо вероятността) настояща стойност на условни парични потоци е малка част от очакваната настояща стойност на всички останали договорни парични потоци.

Б24 Допълнителните плащания, описани в параграф Б23, се отнасят до суми, които превишават тези, които биха били платими, ако застрахователното събитие не би настъпило (като се изключват сценариите, нямащи търговска същност). Тези допълнителни суми включват разходи за обработка и оценка на искове (ликвидационни разноски), но изключват:

                    а) загубата на възможност притежателят на полицата да бъде задължаван за бъдещи услуги. Например в инвестиционен договор за застраховка живот смъртта на притежателя на полицата означава, че застрахователят повече не може да изпълнява услуги по управление на инвестицията и да събира възнаграждения за това. Икономическата загуба обаче за застрахователя не отразява застрахователен риск, точно както управляващият взаимен фонд не поема застрахователен риск във връзка с възможната смърт на клиента. Следователно потенциалната загуба на бъдещи плащания за управление на инвестицията няма отношение при оценката на размера на застрахователния риск, който се прехвърля с договора;

                    б) отказ при смърт от плащания, които биха били изискани при анулиране или обратно изкупуване. Поради това, че тези плащания съществуват благодарение на договора, отказът от тях не компенсира притежателя на полица за съществуващ преди това риск. Следователно те нямат отношение при оценка на размера на застрахователния риск, който се прехвърля с договора;

                    в) плащане, зависещо от събитие, което не причинява значителна загуба на притежателя на договора. Такъв е например договор, който изисква от емитента да плати 1 000 000 ВЕ (валутни единици), ако актив претърпи физическа щета, причиняваща незначителна икономическа загуба от 1 ВЕ на притежателя. В този договор притежателят прехвърля на застрахователя несъществен риск от това да загуби 1 ВЕ. Същевременно договорът създава незастрахователен риск, че емитентът ще трябва да плати 999 999 1 ВЕ, ако определеното събитие настъпи. Тъй като емитентът не поема значителен застрахователен риск от притежателя, този договор не е застрахователен договор;

                    г) възможни презастрахователни обезщетения. Застрахователят ги отчита отделно.

Б25 Застрахователят оценява значимостта на застрахователния риск за всеки отделен договор, а не чрез препратка към съществеността за финансовите отчети ( 1 ). Следователно рискът може да бъде значителен дори ако съществува минимална вероятност от съществени загуби за целия портфейл от договори. Тази оценка от типа договор по договор“ улеснява класификацията на договора като застрахователен договор. Ако обаче за относително хомогенен портфейл от малки договори се знае, че се състои от договори, които прехвърлят застрахователен риск, застрахователят не е длъжен да проверява всеки договор в рамките на този портфейл, за да определи няколко недеривативни договора, които прехвърлят незначителен застрахователен риск.

Б26 От параграфи Б23—Б25 следва, че ако по договора изплаща сума при смърт, превишаваща подлежащата на плащане сума при преживяване, договорът е застрахователен договор, освен ако допълнителната сума при смърт е незначителна (преценено чрез препратка към договора, а не към целия портфейл от договори). Както е отбелязано в параграф Б24, буква б), точка 1, отказът при смърт от такси за анулиране или обратно изкупуване не се включва в тази оценка, ако този отказ не обезщетява притежателя на застрахователната полица за съществуващ преди това риск. По подобен начин, анюитетен договор, който изплаща регулярни суми за остатъка от живота на притежателя на полица, е застрахователен договор, освен ако съвкупните, зависещи от продължителността на живота, плащания, са незначителни.

Б27 Параграф 23 се отнася до допълнителни суми. Тези допълнителни суми биха включвали изискване за изплащане на сумата на по- ранна дата, ако застрахователното събитие настъпи по-рано и плащането не се коригира за отразяване на стойността на парите във времето. Пример за това е доживотна застраховка за фиксирана сума (с други думи, застраховка, която предоставя фиксирана сума при смърт, когато притежателят на полицата почине, без дата на изтичане на покритието). Сигурно е, че притежателят на застрахователната полица ще почине, но датата на тази смърт е несигурна. Застрахователят ще претърпи загуба по тези индивидуални договори, за които притежателят на полицата почине по-рано, дори ако няма загуба по целия портфейл от договори.

Б28 Ако застрахователен договор е разделен на депозитен компонент и на застрахователен компонент, значимостта на прехвърления застрахователен риск се оценява чрез препратка към застрахователния компонент. Значимостта на застрахователния риск, който е прехвърлен от внедрен дериватив, се оценява чрез препратка към внедрения дериватив.

Промени в степента на застрахователния риск

Б29 Някои договори не прехвърлят никакъв застрахователен риск към емитента на договора в началото, въпреки че прехвърлят застрахователен риск на един по-късен етап. Такъв е например договорът, в който се предвижда определена възвръщаемост от инвестицията и включва опция за притежателя на полицата да използва постъпленията от инвестицията на падежа, за да закупи пожизнен анюитет по ставки, определяни от застрахователя на останалите нови анюитанти, в момента на упражняване на опцията от притежателя на застрахователната полица. Договорът не прехвърля застрахователен риск към емитента до момента, в който опцията не бъде упражнена, тъй като застрахователят остава свободен да определи цена на анюитета на база, която отразява застрахователния риск, който се прехвърля към застрахователя в този момент. Ако договорът обаче конкретизира анюитетни ставки (или база за определяне на анюитетни ставки), договорът прехвърля застрахователен риск към емитента още в началото.

Б30 Договор, който отговаря на условията за застрахователен договор, остава застрахователен договор до момента, в който всички права и задължения са погасени или срокът им изтече.

Locations of visitors to this page
Tyxo.bg counter
Site Meter
Google Analytics Alternative
Clicky

Публикувано в . Leave a Comment »

МСФО 5 – Нетекущи Активи, Държани за Продажба и Преустановени Дейности

МСФО 5 – Нетекущи Активи, Държани за Продажба и Преустановени Дейности

Международен Стандарт за Финансово Отчитане  5

Нетекущи активи, държани за продажба и преустановени дейности

Регламент (ЕО) № 1126/2008 на Комисията от 3 ноември 2008 година

Регламент (ЕО) № 1274/2008 на Комисията от 17 декември 2008 година

Регламент (ЕО) № 70/2009 на Комисията от 23 януари 2009 година)

Регламент (ЕО) № 494/2009 на Комисията от 3 юни 2009 година

Регламент (ЕО) № 1142/2009 на Комисията от 26 ноември 2009 година

Регламент (ЕС) № 243/2010 НА Комисията от 23 март 2010 година

Регламент (ЕС) № 475/2012 на Комисията от 5 юни 2012 година

 

ЦЕЛ

               1 Целта на настоящия МСФО е да се посочат счетоводното отчитане на активи, държани за продажба, и представянето и оповестяването на преустановени дейности. В частност МСФО изисква:

                    а) активи, които удовлетворяват критериите за класифициране като държани за продажба, да бъдат оценявани по по- ниската от балансовата стойност и справедливата стойност, намалена с разходите за продажбата, и амортизацията на тези активи да бъде преустановена; и

                    б) активи, които удовлетворяват критериите за класифициране като държани за продажба, да бъдат представени отделно в отчета за финансовото състояние, а резултатите от преустановените дейности да бъдат представени отделно в отчета за всеобхватния доход.

ОБХВАТ

               2 Изискванията за класификация и представяне в настоящия МСФО са приложими за всички признати нетекущи активи ( 1 ) и за всички групи за изваждане от употреба на предприятието. Изискванията за оценяване на настоящия МСФО са приложими по отношение на всички признати нетекущи (активи) и групи за изваждане от употреба (както е посочено в параграф 4), с изключение на активите, изброени в параграф 5, които продължават да бъдат оценявани в съответствие с посочения стандарт.

               3 Активи, класифицирани като нетекущи в съответствие с МСС 1 Представяне на финансови отчети, не се прекласифицират като текущи активи, докато не удовлетворят критериите за класифициране като държани за продажба в съответствие с настоящия МСФО. Активи от дадена група, които предприятието обичайно разглежда като нетекущи, които са придобити изключително с намерение да бъдат препродадени, не се класифицират като текущи, освен ако не удовлетворяват критериите за класифициране като държани за продажба в съответствие с настоящия МСФО.

               4 Понякога дадено предприятие освобождава група активи, евентуално с някои пряко свързани пасиви, заедно в една сделка. Такава група за изваждане от употреба може да представлява група от единици, генериращи парични потоци, една единица, генерираща парични потоци, или част от единица, генерираща парични потоци ( 1 ). Групата може да включва каквито и да било активи и каквито и да било пасиви на предприятието, включително текущи активи, текущи пасиви и активи, изключени от изискванията за оценка по силата на параграф 5 от настоящия МСФО. Ако даден нетекущ актив в обхвата на изискванията за оценка на настоящия МСФО е част от група за изваждане от употреба, изискванията за оценка на настоящия МСФО са приложими за групата като цяло, така че групата се оценява по по-ниската от нейната балансова стойност и справедливата стойност, намалена с разходите за продажбата. Изискванията за оценка на индивидуалните активи и пасиви в група за изваждане от употреба са изложени в параграфи 18, 19 и 23.

               5 Разпоредбите за оценка на настоящия МСФО ( 2 ) не са приложими към следните активи, които се обхващат от изброените стандарти или като индивидуални активи, или като част от група за изваждане от употреба.

                    а) отсрочен данъчен актив (вж. МСС 12 Данъци върху доходите);

                    б) активи, възникващи от доходи на персонала (вж. МСС 19 Доходи на наети лица);

                    в) финансови активи в обхвата на МСС 39 Финансови инструменти: признаване и оценяване;

                    г) нетекущи активи, които се отчитат счетоводно в съответствие с модела за справедлива стойност в МСС 40Инвестиционни имоти;

                    д) (Регламент (ЕО) № 70/2009, ОВ L 21, 24.01.2009) нетекущи активи, които се оценяват по справедлива стойност, намалена с разходите за продажба в съответствие с МСС 41 Земеделие;

                    е) договорни права съгласно застрахователни договори, както са дефинирани в МСФО 4 Застрахователни договори.

               5А (Регламент (ЕО) № 1142/2009, ОВ L 312, 27.11.2009) Изискванията за класификация, представяне и оценка в настоящия МСФО, приложими за нетекущ актив (или група за изваждане от употреба), който е класифициран като държан с цел продажба, са приложими и по отношение на нетекущ актив (или група за изваждане от употреба), класифициран като държан за разпределение към собствениците в качеството им на такива (държан за разпределение към собствениците).

               5Б (Регламент (ЕО) № 243/2010, ОВ L 77, 24.03.2010) С настоящия МСФО се определят оповестяванията, изисквани във връзка с нетекущите активи (или групи за освобождаване), класифицирани като държани за продажба или преустановени дейности. Оповестяванията в другите МСФО не се прилагат към тези активи (или групи за освобождаване), освен ако не се изискват:

                    а) специфични оповестявания във връзка с нетекущите активи (или групи за освобождаване), класифицирани като държани за продажба или преустановени дейности; или

                    б) оповестявания за оценяването на активите и пасивите в рамките на дадена група за освобождаване, която не попада в обхвата на изискванията за оценяване на МСФО 5, като тези оповестявания не присъстват вече в други бележки към финансовите отчети.

Възможно е допълнителните оповестявания във връзка с нетекущите активи (или групи за освобождаване), класифицирани като държани за продажба или преустановени дейности да трябва да бъдат в съответствие с общите изисквания на МСС 1, по-специално параграфи 15 и 125 от него.

КЛАСИФИКАЦИЯ НА НЕТЕКУЩИ АКТИВИ (ИЛИ ГРУПИ ЗА ИЗВАЖДАНЕ ОТ УПОТРЕБА) КАТО ДЪРЖАНИ С ЦЕЛ ПРОДАЖБА ИЛИ КАТО ДЪРЖАНИ ЗА РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ КЪМ СОБСТВЕНИЦИТЕ

               6Предприятието класифицира даден нетекущ актив (или група за изваждане от употреба) като държан за продажба, ако неговата балансова стойност ще бъде възстановена основно по-скоро чрез сделка за продажба, отколкото чрез продължаваща употреба.

               7 За да бъде такъв случаят, активът (или групата за изваждане от употреба) трябва да бъде на разположение за незабавна продажба в неговото настоящо състояние, предмет единствено на условия, които са обичайни и приети за продажбите на такива активи (или групи за изваждане от употреба) и продажбата трябва да бъде много вероятна.

               8 (Регламент (ЕО) № 1142/2009, ОВ L 312, 27.11.2009) За да бъде продажбата много вероятна, съответното ниво на ръководство трябва да се е ангажирало с план за продажба на актива (или групата за изваждане от употреба) и трябва да е започната активна програма за намиране на купувач и осъществяване на плана. Освен това, активът (или групата за изваждане от употреба) трябва да бъде активно предлаган за продажба на цена, която е близка до текущата му справедлива стойност. В допълнение, продажбата трябва да се очаква да отговори на изискванията за признаване като реализирана продажба в рамките на една година от датата на класификацията, с изключение на позволеното в параграф 9, и действията, необходими за реализация на плана, трябва да показват, че е малко вероятно в него да бъдат направени съществени промени или той да бъде оттеглен. Вероятността за одобрение от страна на акционерите (ако се изисква съгласно юрисдикцията) трябва да се разгледа като част от преценката дали продажбата е много вероятна.

               8A (Регламент (ЕО) № 70/2009, ОВ L 21, 24.01.2009) Предприятие, което се е ангажирало с план за продажба, включващ загуба на контрол над дъщерно предприятие, класифицира всички активи и пасиви на това дъщерно предприятие като държани за продажба, когато са постигнати критериите, определени в параграфи 68, независимо дали ще задържи неконтролиращо участие в своето бивше дъщерно предприятие след продажбата.

               9 Събития или обстоятелства могат да удължат периода за приключване на продажбата до период, надвишаващ една година. Удължаване на периода, изискван за приключване на продажбата, не пречи актив (или група за изваждане от употреба) да бъде класифициран като актив, държан за продажба, ако забавянето е породено от събития или обстоятелства извън контрола на предприятието и ако са налице достатъчно доказателства, че предприятието остава обвързано с плана си за продажба на актива (или групата за изваждане от употреба). Такъв е случаят, когато са удовлетворени критериите в допълнение Б.

               10 Сделките за продажба включват размяна на нетекущи активи за други нетекущи активи, когато тази размяна има търговска същност съгласно МСС 16 Имоти, машини и съоръжения.

               11 Когато дадено предприятие придобие нетекущ актив (или група за изваждане от употреба) изключително с намерение впоследствие той да бъде освободен, то класифицира нетекущия актив като държан за продажба към датата на придобиването единствено ако изискването за една година в параграф 8 е удовлетворено (с изключение на позволеното в параграф 9) и ако е много вероятно, че каквито и да било други критерии в параграфи 7 и 8, които не са удовлетворени към тази дата, ще бъдат удовлетворени в кратък срок след придобиването (обикновено в рамките на три месеца).

               12 Ако критериите в параграфи 7 и 8 бъдат удовлетворени след края на отчетния период, предприятието не класифицира нетекущия актив (или група за изваждане от употреба) като държан за продажба в този финансов отчет, когато той бъде издаден. Обаче когато тези критерии бъдат удовлетворени след края на отчетния период, но преди одобрението на финансовия отчет за издаване, предприятието оповестява информацията, посочена в параграф 41, букви а), б) и г) от поясненията.

               12А (Регламент (ЕО) № 1142/2009, ОВ L 312, 27.11.2009) Нетекущ актив (или група за изваждане от употреба) се класифицира като държан за разпределение към собствениците, когато предприятието е поело ангажимент да разпредели актива (или групата за изваждане от употреба) към собствениците. За тази цел активите трябва да са на разположение за незабавно разпределение в настоящото им състояние и разпределението трябва да е много вероятно. За да бъде разпределението много вероятно, трябва да са започнати действия за приключване на разпределението и трябва да се очаква то да бъде завършено в рамките на една година от датата на класификацията. Действията, необходими за приключване на разпределението, трябва да посочват, че е малко вероятно в разпределението да бъдат направени съществени промени или то да бъде оттеглено. Вероятността за одобрение от страна на акционерите (ако се изисква съгласно юрисдикцията) трябва да се разгледа като част от преценката дали разпределението е много вероятно.

Нетекущи активи, чиято употреба ще бъде преустановена

               13 Предприятието не класифицира като държан за продажба нетекущ актив (или група за изваждане от употреба), който ще бъде изоставен. Това е така, тъй като неговата балансова стойност ще бъде възстановена основно чрез продължаваща употреба. Ако обаче групата за изваждане от употреба, чието използване ще бъде преустановено, удовлетворява критериите по параграф 32, букви а)—в), предприятието представя резултатите и паричните потоци от групата за изваждане от употреба като преустановени дейности в съответствие с параграфи 33 и 34 към датата, на която тя престава да бъде ползвана. Нетекущите активи (или групи за изваждане от употреба), чието използване ще бъде преустановено, включват нетекущи активи (или групи за изваждане от употреба), които ще бъдат ползвани до края на техния полезен живот и нетекущи активи (или групи за изваждане от употреба), които по-скоро ще бъдат закрити, отколкото продадени.

               14 Предприятието не отчита счетоводно нетекущ актив, който временно е изваден от употреба, като актив, чиято употреба ще бъде преустановена.

ОЦЕНЯВАНЕ НА НЕТЕКУЩИ АКТИВИ (ИЛИ ГРУПИ ЗА ИЗВАЖДАНЕ ОТ УПОТРЕБА), КЛАСИФИЦИРАНИ КАТО ДЪРЖАНИ ЗА ПРОДАЖБА

Оценяване на нетекущи активи (или групи за изваждане от употреба)

               15 Предприятието оценява нетекущ актив (или група за изваждане от употреба), класифициран като държан за продажба, по по-ниската от неговата балансова стойност и справедливата стойност, намалена с разходите за продажбата.

               15А (Регламент (ЕО) № 1142/2009, ОВ L 312, 27.11.2009) Предприятието следва да оценява нетекущ актив (или група за изваждане от употреба), класифициран като държан за продажба, по по-ниската от неговата балансова стойност и справедливата стойност, намалена с разходите за продажбата ( 1 ).

               16 Ако един новопридобит актив (или група за изваждане от употреба) удовлетворява критериите за класифициране като държан за продажба (вж. параграф 11), прилагането на параграф 15 ще доведе до това при първоначалното признаване активът (или групата за изваждане от употреба) да бъде оценен по по-ниската от неговата балансова стойност, ако той не е класифициран по този начин (например по цена на придобиване) и справедливата стойност, намалена с разходите за продажбата. Следователно, ако активът (или групата за изваждане от употреба) се придобива като част от бизнес комбинация, той се оценява по справедливата стойност, намалена с разходите за продажбата.

               17 Когато се очаква продажбата да бъде реализирана след повече от една година, предприятието оценява разходите за продажбата по тяхната настояща стойност. Всяко увеличение в настоящата стойност на разходите за продажбата, което възниква в резултат на изтичането на времето, се представя в печалбата или загубата като финансови разходи.

               18 Непосредствено преди първоначалната класификация на актива (или групата за изваждане от употреба) като държан за продажба, балансовите суми на актива (или на всички активи и пасиви на групата) се оценяват в съответствие с приложимите МСФО.

               19 При последваща преоценка на група за изваждане от употреба балансовите стойности на каквито и да било активи и пасиви, които не попадат в обхвата на изискванията за оценка на настоящия МСФО, но са включени в група за изваждане от употреба, класифицирана като държана за продажба, се преоценяват в съответствие с приложимите МСФО преди да бъде преоценена справедливата стойност на групата за изваждане от употреба, намалена с разходите за продажбата.

Признаване на загуби от обезценка и обратни проявления

               20 Предприятието признава загуба от обезценка за всяко първоначално или последващо намаление на стойността на актива (или групата за изваждане от употреба) до справедливата стойност, намалена с разходите за продажбата, до степента, в която тя не е призната в съответствие с параграф 19.

               21 Предприятието признава печалба за всяко последващо увеличение на справедливата стойност на даден актив, намалена с разходите за продажбата, но не в превишение на кумулативната загуба от обезценка, която е била призната или в съответствие с настоящия МСФО или по-рано в съответствие с МСС 36 Обезценка на активи.

               22 Предприятието признава печалба за всяко последващо увеличение в справедливата стойност на група за изваждане от употреба, намалена с разходите за продажбата:

                    а) в степента, в която тя не е била призната в съответствие с параграф 19; но

                    б) не в превишение на кумулативната загуба от обезценка, която е призната или в съответствие с настоящия МСФО, или по- рано в съответствие с МСС 36, за нетекущи активи, които попадат в обхвата на изискванията за оценка на настоящия МСФО.

               23 Загубата от обезценка (или всяка последваща печалба), призната за група за изваждане от употреба, намалява (или увеличава) балансовата стойност на нетекущите активи в групата, които попадат в обхвата на изискванията за оценка на настоящия МСФО по реда на разпределението, посочено в параграф 104, букви а) и б) и параграф 122 от МСС 36 (както е преработен през 2004 г.).

               24 Печалба или загуба, която по-рано не е призната до датата на продажбата на нетекущия актив (или група за изваждане от употреба), се признава към датата на отписването. Изискванията, свързани с отписването, са изложени във:

                    а) параграфи 6772 от МСС 16 (както е преработен през 2003 г.) за имоти, машини и съоръжения; и

                    б) параграфи 112117 от МСС 38 Нематериални активи (както е преработен през 2004 г.) за нематериални активи.

               25 Предприятието не амортизира нетекущия актив, докато той е класифициран като държан за продажба или докато той е част от група за изваждане от употреба, класифицирана като държана за продажба. Лихвите и другите разходи, спадащи към задълженията на групата за изваждане от употреба, класифицирана като държана за продажба, продължават да бъдат признавани.

Промени в плана за продажба

               26 Ако предприятието е класифицирало даден актив (или група за изваждане от употреба) като държан за продажба, но вече не се удовлетворяват критериите по параграфи 79, то преустановява класифицирането на актива (или групата за изваждане от употреба) като държан за продажба.

               27 Предприятието оценява нетекущия актив, който престава да бъде класифициран като държан за продажба (или престава да бъде включван в група за изваждане от употреба, класифицирана като държана за продажба) по по-ниската от:

                    а) неговата балансова стойност преди активът (или групата за изваждане от употреба) да е бил класифициран като държан за продажба, коригиран за каквато и да било амортизация или преоценки, които биха били признати, ако активът (или групата за изваждане от употреба) не е бил класифициран като държан за продажба; и

                    б) неговата възстановима сума към датата на последващото решение той да не бъде продаван ( 1 ).

               28 Предприятието включва каквато и да било необходима корекция в балансовата стойност на нетекущия актив, който престава да бъде класифициран като държан за продажба ( 1 ) в приходите от продължаващи дейности в периода, в който вече не са удовлетворени критериите по параграфи 79. Предприятието представя тази корекция в същия раздел на отчета за всеобхватния доход, който е използван за представяне на печалбата или загубата, ако има такива, признати в съответствие с параграф 37.

               29 Ако предприятието извади отделен актив или пасив от група за изваждане от употреба, класифицирана като държана за продажба, оставащите активи и пасиви в групата за изваждане от употреба, които ще бъдат продадени, продължават да бъдат оценявани като група единствено ако групата удовлетворява критериите по параграф 79. В противен случай, останалите нетекущи активи от групата, които индивидуално удовлетворяват критериите за класифициране като държани за продажба, се оценяват индивидуално по по-ниските от техните балансови стойности и техните справедливи стойности, намалени с разходите за продажбата към тази дата. Всички нетекущи активи, които не удовлетворяват критериите, престават да бъдат класифицирани като държани за продажба в съответствие с параграф26.

ПРЕДСТАВЯНЕ И ОПОВЕСТЯВАНЕ

               30 Предприятието представя и оповестява информация, която дава възможност на ползвателите на финансовия отчет да оценят финансовите ефекти от преустановени дейности и освобождаването на нетекущи активи (или групи за изваждане от употреба).

Представяне на преустановени дейности

               31 Един компонент от предприятието включва дейности и парични потоци, които могат да бъдат ясно разграничени оперативно и за целите на финансовото отчитане от останалата част от предприятието. С други думи, компонентът от предприятието ще бъде единица, генерираща парични потоци (или група от единици, генериращи парични потоци), докато се държи с цел ползване.

               32 Преустановената дейност представлява компонент от предприятието, който или е освободен, или е класифициран като държан за продажба и:

                    а) представлява отделен основен вид дейност или географска област на дейности;

                    б) е част от координиран план за освобождаване на отделен основен вид дейност или географска област на дейности; или

                    в) е дъщерно предприятие, придобито изключително с намерение да бъде препродадено.

               33 Предприятието оповестява:

                    а) в отчета за всеобхватния доход сума, представляваща сбора на:

                         i) печалбата или загубата след данъци на преустановените дейности

                         ii) печалбата или загубата след данъци, призната при оценката по справедлива стойност, намалена с разходите за продажбата или при освобождаването на активите или групата(ите) за изваждане от употреба, съставляваща преустановената дейност.

                    б) анализ на сумата в буква а) като:

                         i) приходи, разходи и печалба или загуба преди данъци на преустановени дейности;

                         ii) свързания разход за данък върху дохода, както това се изисква от параграф 81, буква з) от МСС 12;

                         iii) печалбата или загубата, призната при оценката по справедлива стойност, намалена с разходите за продажбата или при освобождаването на активите или групата(ите) за изваждане от употреба, съставляваща преустановената дейност, и

                         iv) свързания разход за данък върху дохода, както това се изисква от параграф 81, буква з) от МСС 12.

Анализът може да бъде представен в пояснителните приложения или в отчета за всеобхватния доход. Ако бъде представен в отчета за всеобхватния доход, той представя в раздел, идентифициран като отнасящ се за преустановени дейности, т.е. отделно от продължаващите дейности. Анализ не се изисква за групи за изваждане от употреба, които представляват новопридобити дъщерни предприятия, които удовлетворяват критериите за класифициране като държани за продажба при придобиването (вж. параграф 11);

                    в) нетните парични потоци, отнасящи се за оперативните, инвестиционните и финансовите дейности на преустановени дейности. Тези оповестявания могат да бъдат представени или в пояснителните приложения, или във финансовия отчет. Те не се изискват за групи за изваждане от употреба, които представляват новопридобити дъщерни предприятия, които удовлетворяват критериите за класифициране като държани за продажба при придобиването (вж. параграф 11);

                    г) (Регламент (ЕО) № 494/2009, ОВ L 149, 12.06.2009) сумата на дохода от продължаващи дейности и от преустановени дейности, относима към собствениците на компанията-майка. Тези оповестявания могат да бъдат представени или в пояснителните приложения, или в отчета за всеобхватния доход.

               33A Ако предприятието представя компонентите на печалбата или загубата в отделен отчет за доходите, както е описано в параграф 81 на МСС 1 (както е преработен през 2007 г.), в този отделен отчет се представя раздел, обозначен като отнасящ се до преустановените дейности.

               33А (Регламент (ЕО) № 475/2012, ОВ L 146, 06.06.2012) Ако предприятието представя компонентите на печалбата или загубата в отделен отчет, както е описано в параграф 10А на МСС 1 (изменен през 2011 г.), в този отделен отчет се представя раздел, обозначен като отнасящ се до преустановените дейности.

               34 Предприятието представя отново оповестяванията по параграф 33 за предходните периоди, включени във финансовия отчет, така че оповестяванията да се отнасят за всички дейности, които са били преустановени от края на отчетния период за последния представен период.

               35 Корекциите в текущия период на суми, по-рано представени в преустановени дейности, които са директно свързани с освобождаването на дадена преустановена дейност в предходен период, се класифицират отделно в преустановените дейности. Естеството и сумата на тези корекции се оповестяват. Примерите за обстоятелства, при които могат да възникнат такива корекции, включват следното:

                    а) разрешаване на несигурности, които възникват от условията на сделката по освобождаване като например разрешаване на корекции в покупната цена и на въпроси за освобождаване от отговорност с купувача;

                    б) разрешаване на несигурности, които възникват от и са пряко свързани с дейностите на компонента преди неговото освобождаване като например задължения, свързани с околната среда и гаранции за продукта, които остават за продавача;

                    в) уреждането на задължения по планове за доходи на наети лица, при условие че уреждането е пряко свързано със сделката за освобождаване.

               36 Ако предприятието преустанови класифицирането на компонент от него като държан за продажба, резултатите от дейността на компоненти, които преди са представени в преустановените дейности в съответствие с параграфи 3335, се прекласифицират и се включват в приходите от продължаващи дейности за всички представени периоди. Сумите за предходни периоди се описват като повторно представени.

               36A (Регламент (ЕО) № 70/2009, ОВ L 21, 24.01.2009) Предприятие, което се е ангажирало с план за продажба, включващ загуба на контрол над дъщерно предприятие, оповестява информацията, изисквана в параграфи 3336, когато дъщерното предприятие е група за изваждане от употреба, отговаряща на дефиницията на преустановена дейност в съответствие с параграф 32.

Печалби или загуби, свързани с продължаващи дейности

               37 Всяка печалба или загуба от преоценка на нетекущ актив (или група за изваждане от употреба), класифициран като държан за продажба, която не удовлетворява изискванията на определението за преустановена дейност, се включва в печалбата или загубата от продължаващи дейности.

Представяне на нетекущ актив или група за изваждане от употреба, класифицирани като държани за продажба

               38 Предприятието представя нетекущия актив, класифициран като държан за продажба, и активите на група за изваждане от употреба, класифицирана като държана за продажба, отделно от другите активи в отчета за финансовото състояние. Пасивите на група за изваждане от употреба, класифицирана като държана за продажба, се представят отделно от другите пасиви в отчета за финансовото състояние. Тези активи и пасиви не се компенсират и представят като една сума. Основните групи активи и пасиви, класифицирани като държани за продажба, се оповестяват отделно или в отчета за финансовото състояние, или в пояснителните приложения, с изключение на позволеното по параграф 39. Предприятието представя отделно всякакви кумулативни приходи или разходи, признати директно в друг цялостен доход, свързани с нетекущ актив (или група за изваждане от употреба), класифициран като държан за продажба.

               39 Ако групата за изваждане от употреба представлява новопридобито дъщерно предприятие, което удовлетворява критериите за класифициране като държана за продажба при придобиването (вж. параграф 11), не се изисква оповестяване на основните групи активи и пасиви.

               40 Предприятието не прекласифицира или представя повторно суми, представени за нетекущи активи или за активи и пасиви на групи за изваждане от употреба, класифицирани като държани за продажба в отчета за финансовото състояние за предходни периоди, за отразяване на класификацията в отчета за финансовото състояние за последния представен период.

Допълнителни оповестявания

               41 Предприятието оповестява следната информация в пояснителните приложения в периода, в който нетекущият актив (или група за изваждане от употреба) или е бил класифициран като държан за продажба, или е бил продаден:

                    а) описание на нетекущия актив (или група за изваждане от употреба);

                    б) описание на фактите или обстоятелствата на продажбата или водещи до очаквано освобождаване и очаквания начин и момент на това освобождаване;

                    в) печалбата или загубата, призната в съответствие с параграфи 2022 и, ако не е представена отделно в отчета за всеобхватния доход, разделът в него, който включва тази печалба или загуба;

                    г) ако е приложимо, сегментът, в който нетекущият актив (или група за изваждане от употреба) е представен в съответствие с МСФО 8 Оперативни сегменти.

               42 Ако е приложим или параграф 26, или параграф 29 в периода на решението за промяна в плана за продажба на нетекущия (актив (или група за изваждане от употреба) предприятието оповестява описание на фактите и обстоятелствата, водещи до решението и ефекта от решението върху резултатите от дейността за периода и за всички предходни представени периоди.

Преходни разпоредби

               43 МСФО се прилага за бъдещи периоди за нетекущи активи (или групи за изваждане от употреба), които удовлетворяват критериите за класифициране като държани за продажба, както и за дейности, които удовлетворяват критериите за класифициране като преустановени след датата на влизане в сила на МСФО. Предприятието може да приложи изискванията на МСФО за всички нетекущи активи (или групи за изваждане от употреба), които удовлетворяват критериите за класификация като държани за продажби, както и за дейности, които удовлетворяват критериите за класификация като преустановени след всяка дата преди датата на влизане в сила на МСФО, при условие че оценките и другата информация, необходими за прилагането на МСФО, са получени в момента, в който тези критерии първоначално са били удовлетворени.

ДАТА НА ВЛИЗАНЕ В СИЛА

               44 Предприятието прилага настоящия МСФО за годишните периоди, започващи на или след 1 януари 2005 г. По-ранното му прилагане се насърчава. Ако дадено предприятие прилага настоящия МСФО за период, започващ преди 1януари 2005 г., то оповестява този факт.

               44А МСС 1 (както е преработен 2007 г.) изменя терминологията, използвана във всички МСФО. Освен това се изменят параграфи 3 и 38 и се добавя параграф 33А. Предприятието прилага тези изменения за годишните периоди, започващи на или след 1 януари 2009 година. Ако предприятието прилага МСС 1 (преработен 2007 г.) за един по-ранен период, тези изменения се прилагат за този по-ранен период.

               44Б (Регламент (ЕО) № 494/2009, ОВ L 149, 12.06.2009) МСС 27 (изменен от Съвета по международни счетоводни стандарти през 2008 г.) добавя параграф 33, буква г–. Предприятието прилага тези изменения за годишните периоди, започващи на или след 1 юли 2009 г. Ако предприятието прилага МСС 27 (изменен 2008 г.) за един по-ранен период, изменението се прилага за този по-ранен период. Изменението се прилага с обратна сила.

               44В (Регламент (ЕО) № 70/2009, ОВ L 21, 24.01.2009) Параграфи 8A и 36A са добавени от Подобрения на МСФО, издадени през май 2008 г. Предприятието прилага тези изменения за годишните периоди, започващи на или след1 юли 2009 г. Разрешава се по-ранно прилагане. Предприятието обаче не прилага тези изменения за годишни периоди, започващи на или преди 1 юли 2009 г., освен ако не прилага също и МСФО 27 (както е изменен през 2008 г). Ако предприятието прилага измененията преди 1 юли 2009 г., то оповестява този факт. Предприятието прилага тези изменения за бъдещи периоди – от датата, на която за първи път е приложило МСФО 5, предмет на преходните разпоредби в параграф 45 на МСС 27 (изменен през май 2008 г.).

               44Г (Регламент (ЕО) № 1142/2009, ОВ L 312, 27.11.2009) Параграфи 5А, 12А и 15А са добавени, а параграф 8е изменен чрез КРМСФО 17 Разпределения на непарични активи на собствениците през ноември 2008 г. Тези изменения следва да се прилагат за бъдещи периоди по отношение на нетекущи активи (или групи за изваждане от употреба), които са класифицирани като държани за разпределение към собствениците за годишни периоди, започващи на или след 1 юли2009 г. Не е разрешено прилагането с обратна сила. Разрешава се по-ранно прилагане. Ако предприятието прилага измененията за период, започващ преди 1 юли 2009 г., предприятието следва да оповести този факт, а също и да приложи МСФО 3 Бизнес комбинации (преработен през 2008 г.), МСС 27 (изменен през май 2008 г.) и КРМСФО 17.

               44Д (Регламент (ЕО) № 243/2010, ОВ L 77, 24.03.2010) Параграф 5Б беше добавен от издадените през април2009 г. Подобрения на МСФО. Предприятието прилага това изменение за годишните периоди, започващи на или след 1януари 2010 г. По-ранното прилагане се разрешава. Ако предприятието прилага изменението за по-ранен период, то оповестява този факт.

               44И (Регламент (ЕО) № 475/2012, ОВ L 146, 06.06.2012) С издадения през юни 2011 г. документ „Представяне на компоненти на другия всеобхватен доход“ (изменения на МСС 1) се изменя параграф 33А. Предприятието прилага това изменение, когато прилага МСФО 1 (изменен през юни 2011 г.).

ОТТЕГЛЯНЕ НА МСС 35

               45 Настоящият МСФО заменя МСС 35 Преустановяващи се дейности.

Допълнение A

Определения на термините

Настоящото допълнение представлява неразделна част от МСФО.

Единица, генерираща парични потоци – Най-малката разграничима група активи, която генерира парични постъпления, които в значителна степен са независими от паричните постъпления от други активи или групи активи.

Компонент от предприятие – Дейности и парични потоци, които могат да бъдат ясно разграничени оперативно и за целите на финансовото отчитане от останалата част от предприятието.

Разходи за продажба – Допълнителните разходи, пряко свързани с изваждането от употреба на даден актив (или група за изваждане от употреба), без финансовите разходи и разходите за данък върху дохода.

Текущ (краткотраен) актив – Предприятието класифицира даден актив като текущ, когато: а) очаква да реализира актива или възнамерява да го продаде или употреби в своя нормален оперативен цикъл; б) държи актива предимно с цел търгуване; в) очаква да реализира актива в рамките на дванадесет месеца след края на отчетния период; или г) активът е пари или парични еквиваленти (съгласно дефиницията на МСФО 7), освен ако за актива няма ограничение да бъде разменян или използван за уреждане на пасив в продължение най-малко на дванадесет месеца след края на отчетния период.

Преустановена дейност – Компонент от предприятието, който или е освободен, или е класифициран като държан за продажба и: а) представлява отделен основен вид дейност или географска област на дейности; б) е част от един координиран план за освобождаване на отделен основен вид дейност или географска област на дейности; или в) е дъщерно предприятие, придобито изключително с намерение да бъде препродадено.

Група за изваждане от употреба – Група за изваждане от употреба, която ще бъде освободена чрез продажба или по друг начин, заедно като група в една сделка и пасиви, директно свързани с активите, които ще бъдат прехвърлени в сделката. Групата включва репутацията, придобита в бизнес комбинация, ако групата представлява единица, генерираща парични потоци, към която репутацията е била разпределена в съответствие с изискванията по параграфи 8087 от МСС 36 Обезценка на активи (както е преработен през 2004 г.) или ако представлява дейност в рамките на такава единица, генерираща парични потоци.

Справедлива стойност – Сумата, за която даден актив може да бъде разменен или пасив уреден между информирани и желаещи страни в честна/пряка сделка.

Неотменим ангажимент за покупка – Споразумение с несвързана страна, обвързващо и за двете страни и обикновено законово приложимо, което: а) посочва всички съществени условия, включително цената и момента на сделката, и б) включва неустойка за неизпълнение, която е достатъчно голяма, за да направи изпълнението много вероятно.

Много вероятно – Повече от вероятно

Нетекущ (дълготраен) актив – Актив, който не удовлетворява определението за текущ актив.

Вероятно – По-скоро възможно, отколкото не.

Възстановима стойност – По-високата от справедливата стойност на даден актив, намалена с разходите за продажбата, и неговата стойност в употреба.

Стойност в употреба – Сегашната стойност на приблизителните бъдещи парични потоци, които се очакват от продължаващата употреба на актива и от неговото освобождаване в края на полезния му живот.

Допълнение Б

Насоки за прилагане

Настоящото допълнение представлява неразделна част от МСФО.

УДЪЛЖАВАНЕ НА ПЕРИОДА, НЕОБХОДИМ ЗА ПРИКЛЮЧВАНЕ НА ПРОДАЖБА

Б1 Както е посочено в параграф 9, удължаването на периода, изискван за приключване на продажбата, означава, че активът (или група за изваждане от употреба) не може да бъде класифициран като актив, държан за продажба, ако забавянето е породено от събития или обстоятелства извън контрола на предприятието и ако са налице достатъчно доказателства, че предприятието остава ангажирано с плана си за продажба на актива (или групата за изваждане от употреба). Следователно изключение по отношение на изискването за една година в параграф 8 е приложимо в следните ситуации, при които възникват такива събития или обстоятелства:

                    а) на датата, на която предприятието се ангажира с план за продажбата на нетекущ актив (или група за изваждане от употреба), то може разумно да очаква, че други (не купувачът) ще наложат условия за прехвърлянето на актива (или групата за изваждане от употреба), които ще удържат необходимия за приключване на продажбата период и:

                         i) необходимите действия в отговор на тези условия, не могат да започнат преди получаване на неотменим ангажимент за покупка; и

                         ii) неотменим ангажимент за покупка е много вероятен в рамките на една година.

                    б) предприятието получава неотменим ангажимент за покупка и в резултат на това купувачът или други лица неочаквано налагат условия за прехвърлянето на нетекущия актив (или група за изваждане от употреба), класифициран по-рано като държан за продажба, които ще удължат периода, изискван за приключване на продажбата и:

                         i) са предприети своевременни действия, необходими в отговор на условията; и

                         ii) се очаква благоприятно разрешаване на забавящите фактори.

                    в) по време на първоначалния период от една година възникват обстоятелства, които преди са били считани за малко вероятни, и в резултат на това нетекущият актив (или група за изваждане от употреба), класифициран по-рано като държан за продажба, не е продаден до края на този период и:

                         i) по време на първоначалния период от една година предприятието е предприело необходимите мерки в отговор на промяната в обстоятелствата;

                         ii) нетекущият актив (или група за изваждане от употреба) е предлаган активно на пазара на цена, която е разумна, като се вземе предвид промяната в обстоятелствата; и

                         iii) критериите по параграфи 7 и 8 са удовлетворени.

Locations of visitors to this page
Tyxo.bg counter
Site Meter
Google Analytics Alternative
Clicky

Публикувано в . Leave a Comment »

УКАЗАНИЕ № 91-01-157 ОТ 12.05.2010 Г. НА НОИ

Източник: Издателска къща „Труд и право“

УКАЗАНИЕ № 91-01-157 ОТ 12.05.2010 Г. НА НОИ

Относно попълване на новия образец на осигурителна книжка за самоосигуряващите се лица и за лицата, наети по трудов договор от осигурители, които не са еднолични търговци или юридически лица

Указание № 91-01-157 от 12.05.2010 г. на НОИ

Във връзка с утвърдения нов образец на осигурителна книжка и с оглед необходимостта от идентичното му попълване даваме следните указания:

 1. Съгласно разпоредбите на чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица, на самоосигуряващите се лица се издават осигурителни книжки. В тях се вписва осигурителният стаж, осигурителният доход, внесените осигурителни вноски и изплатените парични обезщетения и помощи.
Самоосигуряващите се лица вписват на лицевата страна на лист 1 и 2 за съответната година следните данни:

  • в колона 2 – работни дни за всеки месец от годината, зачетени за осигурителен стаж.

За самоосигуряващите се лица, осигурени за общо заболяване и майчинство, периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на малко дете, които се зачитат за осигурителен стаж, се вписват на гърба на лист едно и две от осигурителната книжка. Работните дни от посочените периоди се пренасят в колона 2 на лицевата страна на лист 1 и 2 и се включват в броя на дните, зачетени за осигурителен стаж.
В тази връзка попълването на броя на работните дни, зачетени за осигурителен стаж, на лист 1 и 2 от осигурителната книжка, посочено в пример 3 от писмо 91-01-256/05.10.2005 г. на ГД “ОВКО”, не следва да се прилага.

  • в колона 3 – избраният месечен осигурителен доход, върху който авансово през годината са внесени осигурителни вноски;
  • в колона 6 – размерът на осигурителната вноска в процент в зависимост от вида на осигуряването, избран от самоосигуряващите се лица – за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт или за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт;
  • в колона 9 – дата на внасяне на месечните авансови осигурителни вноски;
  • в колона 10 – окончателен размер на осигурителния доход. Вписва се помесечно окончателният размер на осигурителния доход за съответната година. Окончателният размер на осигурителния доход включва дохода, върху който авансово са внасяни осигурителните вноски през годината, и дохода, върху който са довнесени осигурителните вноски по реда на чл. 6, ал. 8 КСО – включително дохода, получен за работа без трудово правоотношение извън дейността, за която е регистриран самоосигуряващият се.

В окончателния размер на осигурителния доход на самоосигуряващите се лица, който се вписва в осигурителната книжка, не се включват доходите, върху които са внесени или дължими осигурителни вноски на основание чл. 4, ал. 1 и 2 КСО.
Окончателният размер на осигурителния доход, вписан в колона 10, е доходът, който се взема предвид при изчисляването на пенсиите на самоосигуряващите се лица.

  • в колона 11 – внесената окончателна осигурителна вноска в лв., определена в ред 2 под Таблица 1 от Справката за определяне на окончателния размер на осигурителния доход и дата на внасяне.

За периода от 01.01.2000 до 31.12.2006 г. в колона 5 на гърба на лист 1 и 2 от осигурителната книжка се вписва доходът, от който е изчислено паричното обезщетение за временна неработоспособност, бременност и раждане или размерът на обезщетението, върху което са внесени осигурителни вноски в съответствие с разпоредбата на чл. 46, ал. 3 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, както следва:
– за периода от 01.01.2000 до 31.12.2004 г. – размерът на паричното обезщетение, получено от самоосигуряващите се лица от средствата на държавното обществено осигуряване, върху което е внесена осигурителна вноска;
– за периода от 01.01.2005 до 31.12.2006 г. – размерът на дохода, от който е изчислено паричното обезщетение на самоосигуряващите се лица.

За времето след 31.12.2006 г. доходът, от който е изчислено паричното обезщетение на самоосигуряващите се лица, се взема служебно от информационната система на НОИ при пенсиониране и не се вписва в осигурителните им книжки.

Примери за попълване на осигурителна книжка на самоосигуряващи се лица

Пример 1:
Едноличен търговец, роден преди 01.01.1960 г., упражнява трудова дейност през цялата 2008 г. Авансово е внасял за периода януари – декември 2008 г. осигурителни вноски за фонд “Пенсии” върху избран доход в размер на 400 лв. месечно. В Приложение 2 от данъчната декларация по чл. 50 ЗДДФЛ за 2008 г. търговецът е декларирал облагаем доход в размер на 9780 лв., т. е. окончателният размер на месечния осигурителен доход е 815 лв. (9780 : 12 = 815).
Лицето е попълнило в осигурителната книжка на лист 1 и 2 в колона 3 – авансов осигурителен доход по 400 лева за всеки месец, върху който са внесени дължимите осигурителни вноски в размер 22% (колона 6). Осигурителният доход, върху който са внесени вноските през годината, е в размер на 4800 лв. (400 х 12 = 4800).
При заверяване на осигурителния стаж в колона 10 в осигурителната книжка се записва окончателният осигурителен доход – по 815 лв. месечно.
В колона 11 се вписва размерът на осигурителната вноска за довнасяне за фонд “Пенсии” – 1095,60 лв. и датата на внасянето й (9780 лв. – 4800 лв. = 4980 лв.; 4980 х 22% = 1095,60 лв.)
При изчисляване на пенсията на самоосигуряващия се длъжностните лица следва да вземат предвид окончателния размер на осигурителния доход, вписан в колона 10 на лист 1 и 2, т. е. по 815 лв. месечно.

Пример 2:
Съдружник в търговско дружество, роден след 31.12.1959 г., упражнява лична трудова дейност в дружеството през цялата 2008 г. Авансово е внасял за периода януари – декември 2008 г. осигурителни вноски за фонд “Пенсии” върху избран доход в размер на 240 лв. месечно. В Приложение 3 от данъчната декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2008 г. съдружникът е декларирал облагаем доход в размер на 5300 лв., от които 4800 лв. от упражняване на лична трудова дейност в дружеството и 500 лв. доход за работа без трудово правоотношение извън дружеството. Възнаграждението за работа без трудово правоотношение извън дружеството е за декември 2008 г. Върху това възнаграждение възложителят не е внесъл осигурителни вноски на основание чл. 11 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина. Възнаграждението е вписано на ред 12 в колона 5.5 на Таблица 1 от Справката за определяне на окончателния размер на осигурителния доход.
Окончателният размер на месечния осигурителен доход за дейността на лицето като съдружник е в размер на 400 лв. месечно (4800 : 12 = 400 лв.).
Лицето е попълнило в осигурителната книжка на лист 1 и 2 в колона 3 – авансов осигурителен доход по 240 лева за всеки месец, върху който са внесени дължимите осигурителни вноски – 17% (колона 6). Осигурителният доход, върху който са внесени вноските през годината, е в размер на 2880 лв. (240 х 12 = 2880 лв.).
При заверяване на осигурителния стаж в колона 10 в осигурителната книжка за периода от януари до ноември 2008 г. се записва окончателният осигурителен доход – по 400 лв. месечно. За декември 2008 г. окончателният размер на осигурителния доход на съдружника, който се вписва в колона 10 на осигурителната книжка, е в размер на 900 лв. (400 + 500 = 900 лв.).
В колона 11 се вписва размерът на осигурителната вноска за довнасяне за фонд “Пенсии” – 411,40 лв. и датата на внасянето й (5300 лв. – 2880 лв. = 2420 лв.; 2420 х 17% = 411,40 лв.).
При изчисляване на пенсията на самоосигуряващия се длъжностните лица следва да вземат предвид окончателния размер на осигурителния доход, вписан в колона 10 на лист 1 и 2 от осигурителната книжка.

Пример 3:
Лице, родено преди 01.01.1960 г., работи по трудово правоотношение през 12-те месеца на 2008 г. и получава брутно трудово възнаграждение в размер на 500 лв. месечно. Лицето упражнява и трудова дейност като едноличен търговец през цялата 2008 г. Авансово е внасял за периода януари – декември 2008 г. осигурителни вноски за фонд “Пенсии” върху избран доход в размер на 400 лв. месечно. В Приложение 2 от данъчната декларация по чл. 50 ЗДДФЛ за 2008 г. търговецът е декларирал облагаем доход в размер на 9780 лв., т. е. окончателният размер на месечния осигурителен доход за трудовата дейност като едноличен търговец е 815 лв. (9780 : 12 = 815).
Общият осигурителен доход, върху който са внесени осигурителни вноски за годината за двете дейности, е
10 800 лв.:
по трудовото правоотношение – 500 лв. х 12 месеца =
6 000 лв.
като самоосигуряващо се лице – 400 лв. х 12 месеца =
4 800 лв.
общо 6000 лв. + 4800 лв. = 10 800 лв.
Общият осигурителен доход, върху който се дължат осигурителни вноски за ДОО е 15 780 лв. (6000 лв. + 9780 лв. = 15 780 лв.). Общият годишен размер, върху който следва да се довнесат осигурителни вноски за ДОО, е 4980 лв. (15 780 лв. – 10 800 лв. = 4980 лв.). Размерът на осигурителната вноска за довнасяне е 1095,60 лв. (4980 х 22% = 1095,60 лв.).
При заверяване на осигурителния стаж в колона 10 в осигурителната книжка се записва окончателният осигурителен доход – по 815 лв. месечно.
В колона 11 се вписва размерът на осигурителната вноска за довнасяне за фонд “Пенсии” – 1095,60 лв. и датата на внасянето й.
В окончателния размер на осигурителния доход на самоосигуряващите се лица, който се вписва в осигурителната книжка, не се включват доходите, върху които са внесени или дължими осигурителни вноски на основание чл. 4, ал. 1 и 2 от КСО – в примера възнаграждението по трудовото правоотношение.

Пример 4:
Лице, упражняващо трудова дейност като едноличен търговец от 13.03.2006 г., родено след 31.12.1959 г., (без банкова сметка и без наети на работа лица), е осигурено за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт и за общо заболяване и майчинство. Издадени са му болнични листове за временна неработоспособност, поради общо заболяване за периода от 10 до 18.06.2006 г. включително и за периода от 05.08. до 26.10.2006 г. включително. От 27.10.2006 г. е издаден болничен лист за бременност – 45 дни преди определения термин. След това са издадени болнични листове за раждане за периода до 10.03.2007 г. включително. След периода на 135-те дни (27.10.2006 – 10.03.2007 г.) лицето продължава да не упражнява трудова дейност като едноличен търговец и е поискало парично обезщетение до 315-ия календарен ден вкл. – 06.09.2007 г. След 315-ия календарен ден лицето също не упражнява трудова дейност като едноличен търговец и е поискало обезщетение до 2-годишна възраст на детето.
Лицето придобива 6-месечен осигурителен стаж като осигурено за общо заболяване и майчинство от 12.09.2006 г. Среднодневният доход, от който е изчислено паричното му обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване и за бременност и раждане, е 10.00 лв. Тъй като изплащането на обезщетението от ДОО е започнало преди 01.01.2007 г., то продължава по същия ред (не по НИИПОПДОО) и след тази дата.
Облагаемият доход на едноличния търговец за периода, през който е упражнявана трудовата дейност, е по-малък от дохода, върху който са внесени осигурителните вноски, поради което окончателният размер на осигурителния доход за това време е равен на минималния осигурителен доход.
Лист 1 и 2 от осигурителната книжка на това лице за 2006 г. и 2007 г. се попълват по следния начин:

2. Съгласно разпоредбите на чл. 7, ал. 1, т. 2 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица, на работниците и служителите, наети по трудов договор от осигурители, които не са еднолични търговци или юридически лица, се издават осигурителни книжки. В тях се вписват осигурителният стаж, осигурителният доход, внесените осигурителни вноски и изплатените парични обезщетения и помощи.

На лист 1 и 2 осигурителите попълват следните данни:

  • в колона 2 – работни дни за всеки месец от годината, зачетени за осигурителен стаж;
  • в колона 3 – размер на осигурителния доход, върху който са внесени или са дължими осигурителните вноски;
  • в колона 4 – получени суми за социални разходи; изплатени обезщетения по чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда и други аналогични доходи;
  • в колона 5 и 6 – размер на осигурителната вноска в процент за сметка на осигурителя и за сметка на осигуреното лице върху дохода, посочен в колона 3;
  • в колона 7 и 8 – размер на осигурителната вноска в процент за сметка на осигурителя и за сметка на осигуреното лице върху дохода, посочен в колона 4.

Пример 5:
Лице, родено след 31.12.1959 г., през 2008 г. работи на 8-часов работен ден по трудов договор в неперсонифицирано дружество, като получава месечно възнаграждение в размер на 220 лв., което е по малко от минималния осигурителен доход за съответната длъжност. През август получава
100 лв. – суми за социални разходи. Минималният месечен осигурителен доход, определен за длъжността в ЗБ на ДОО за 2008 г., е в размер на 240 лв.
В осигурителната книжка на лист 1 и 2 в колона 3 се попълва осигурителен доход в размер на 240 лв., тъй като осигурителните вноски следва да се внесат върху минималния осигурителен доход. В колони 5 и 6 се попълва съответният процент на осигурителните вноски за сметка на осигурителя и за сметка на осигуреното лице за 2008 г.
Получените 100 лв. за социални разходи следва да се отразят в колона 4. В колони 7 и 8 се попълва съответният процент на осигурителните вноски за сметка на осигурителя и за сметка на осигуреното лице за фонд “Пенсии за 2008 г.
За работниците и служителите, осигурени за общо заболяване и майчинство и/или за трудова злополука и професионална болест, периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на малко дете, които се зачитат за осигурителен стаж, се вписват на гърба на лист 1 и 2 от осигурителната книжка. Така посочените периоди се включват в броя на работните дни, зачетени за осигурителен стаж, които се вписват на лицевата страна на лист 1 и 2 от осигурителната книжка, аналогично на посоченото в пример 4.

Locations of visitors to this page
Tyxo.bg counter
Site Meter
Google Analytics Alternative
Clicky

Публикувано в . Leave a Comment »

ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 250 ОТ 11 ОКТОМВРИ 2012 Г. за определяне нов размер на минималната работна заплата за страната

ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 250 ОТ 11 ОКТОМВРИ 2012 г. за определяне нов размер на минималната работна заплата за страната

МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ
ПОСТАНОВИ:

Член единствен. (1) Определя от 1 януари 2013 г. нов размер на минималната месечна работна заплата за страната 310 лв. и на минималната часова работна заплата 1,85 лв. при нормална продължителност на работното време 8 часа и при 5-дневна работна седмица.
(2) Размерът на минималната месечна работна заплата по ал. 1 се определя за пълен работен месец.

Преходни и заключителни разпоредби

§ 1. Необходимите средства за изпълнение на постановлението в бюджетните организации и дейности се осигуряват в рамките на средствата по бюджетите на държавните органи, министерствата и другите бюджетни организации, трансфера от републиканския бюджет за самостоятелните бюджети и от извънбюджетните сметки, от собствени приходи на общините и от извънбюджетни средства.
§ 2. В чл. 1, ал. 4 от Постановление № 66 на Министерския съвет от 1996 г. за кадрово осигуряване на някои дейности в бюджетните организации (обн., ДВ, бр. 29 от 1996 г.; изм. и доп., бр. 76 и 92 от 1997 г., бр. 5 от 1999 г., бр. 53 от 2000 г., бр. 100 от 2005 г., бр. 14 от 2008 г., бр. 4 от 2009 г., бр. 51, 91 и 93 от 2011 г. и бр. 49 от 2012 г.) числото „290“ се заменя с „310“.
§ 3. Министърът на труда и социалната политика и министърът на финансите дават указания по изпълнението на постановлението и решават в рамките на своята компетентност възникнали специфични въпроси по прилагането му.
§ 4. Постановлението се приема на основание чл. 244, т. 1 от Кодекса на труда.
§ 5. Постановлението влиза в сила от 1 януари 2013 г.

Министър-председател: Бойко Борисов
Главен секретар на Министерския съвет: Росен Желязков

Locations of visitors to this page
Tyxo.bg counter
Site Meter
Google Analytics Alternative
Clicky

Публикувано в . Leave a Comment »

Защо данъка върху „представителните разходи“ трябва да стане 15%

В последните седмици се появи предложение данъка върху представителните разходи да е дължим вместо след всеки месец, чак след края на годината.

Предложението се прави според официалната версия, за да се облекчи малкия бизнес.

Какво е положението в момента:

– купува си малката фирма минерална вода за служителите за 10 лева – това според данъчните било разход, който трябва да бъде обложен с данък, защото минералната вода явно е глезотия, при положение, че има течаща вода в тоалетната, служителите могат да пият и от канализацията, нали?

– малката фирма тъй като е купила минерална вода на служителите си (вместо да пият от течащата в тоалетната чиния) трябва да си самоначисли 10% данък върху направения разход и да го внесе през следващия месец. На 10 лева разход – 1 лев данък трябва да се внесе в бюджета.

– малката фирма похарчва 2-5 лева банкова такса, за да внесе 1 лев данък върху разходите за минерална вода – абсурд е, да.

Ако предложението данък върху разходите да се плаща след края на годината наведнъж, влезе в сила, то поне ще се насъберат 12 лева данък върху разходите за минерална вода, които да се платят с 1 платежно с 5 лева банкова такса примерно – пак е абсурдно, но уж се води подпомагане на малкия бизнес.

Какво се случва, когато фирмата си плати данък върху разходите?

Самия данък върху представителните разходи се признава за разход, който не подлежи на данъчно облагане, не подлежи и на облагане с данък върху дивидентите.

Тогава да си представим, че на малката фирма й спестихме няколко лева от данъци, които ще плати за банкова такса благодарение на това, че данъка върху представителните разходи от 10% ще се плаща чак след края на годината наведнъж…

Да отидем в малко по-голяма фирма и да си представим един голям шеф, с високо самочувствие, натрупал капитала си по неясен начин, но без съмнение съвсем почтено. Неговите представителни разходи не са за минерална вода, а като отиде сутрин, обед, вечер на ресторант, да остави по 500-5000 лева дневно за хранене сам или с приятели (бизнес партньори за пред данъчните). И този голям и без никакво съмнение много почтен шеф си взима примерно 3 касови бележки дневно за по 500 лева и си ги дава да му се броят за представителни разходи. 1500 лева на ден представителни разходи – съвсем нормално, за голям шеф, натрупал капитала си по неясен начин, но съвсем почтено, нали?

При сегашното положение в счетоводството му трябва да отчетат 30 дни по 1500 лева за представителни разходи или 45000 лева разходи на фирмата, които трябва да се обложат с 10% данък върху представителните разходи, и този данък да се внесе през следващия месец до 15 число. Ако голямото шефче е ходило всеки ден на ресторант януари месец, то до 15 февруари трябва да внесе 4500 лева за примера данък върху представителните разходи, което си е доста гадно. Но какво печели? 45000 лева ще бъдат признати за разход + 4500 лева данъци, които също ще бъдат признати за разход. Това прави 49500 лева в този месец, които са били съвсем почтено източени от фирмата в полза на хапването на почтеното шефче и които няма да бъдат обложени с данък върху дивидентите от 5%.  На 49500 лева данък върху дивидентите от 5% би бил 2475 лева, които голямото шефче си спестява. Някой може да каже, че това е избягване на данъчно облагане, но не, напълно законно си е, само касови бележки трябва да се намерят. Гадното е, че още през февруари трябва да преведе данъка върху представителните разходи. Гадно е, и голямото шефче много го гложди от вътре как да се справи с тази несправедливост.

Затова си намира лобисти, които да зарадват не него, а малкия бизнес (естествено, че за малките се прави работата), че вече данък върху представителните разходи ще се плаща не всеки месец, а наведнъж след края на годината.

Кой какво печели?

Малкия бизнес – както вече стана ясно – малкия бизнес си купува минерална вода за 10 лева месечно, данък върху представителните разходи е 1 лев месечно, като трябва да се плати и такса за превод към банката от няколко лева, но да предположим, че малкия бизнес банкира онлайн и превода е само 1 лев. 1 лев данък върху представителните разходи – 1 лев за превод. 2 лева месечно. За 12 месеца 24 лева. Също така малкия бизнес ще е направил разходи от 120 лева за минерална вода, към тях като сложим и тези 24 лева – това са си спестени от данък върху дивидентите 144 лева * 5% = 7,20 лева.

Голямото шефче – голямото шефче имаше месечни представителни разходи от 45000 лева + данък върху представителните разходи от 4500 лева. Тези суми няма да бъдат обложени с данък върху дивидентите – 2475 лева месечно. За 12 месеца – 29700 лева спестени от данък върху дивидентите. Голямото шефче може съвсем спокойно да хапва, пийва в ресторанти сутрин, обед, вечер.

Пак да сравним резултатите – малкия бизнес спестява 7,20 лева годишно от неплащане на данък върху дивидентите, голямото шефче 29700 от неплащане на данък върху дивидентите. Махнат е и ужасния ефект данък върху представителните разходи да се плаща авансово, който направо може да фалира малкия бизнес – то това 2 лева на месец разход е кошмар, нали?

Защо данък върху представителните разходи трябва да е 15%

Ще приемем поправката, данък върху представителните разходи да се плаща наведнъж, след края на годината, обаче хайде по-добре данък върху представителните разходи да не е 10%, а 15%, така сякаш съответната фирма си е разпределила и дивиденти и си е похарчила парите за каквото иска след това.

Малкия бизнес ще си купува минерална вода за 120 лева годишно, които ще бъдат обложени с 18 лева данък върху представителните разходи, да сложим 2 лева за банков превод – 20 лева на година.

Голямото шефче като ходи по ресторанти сутрин, обед, вечер, ще си плати 15% данък върху разходите, все едно си е изял печалбата и си е разпределил дивидентите, които също е изял. Бюджета няма да бъде ощетен, иначе ако се запази данъка върху разходите да е само 10%, и да се плаща чак в края на годината – видно е колко е голяма загрижеността за малкия бизнес и кой ще спечели в действителност от така почтената поправка в закона.

Locations of visitors to this page
Tyxo.bg counter
Site Meter
Google Analytics Alternative
Clicky

Европейско първенство по футбол – Португалия 2004

ЕВРОПЕЙСКИ ШАМПИОН Гърция
ВИЦЕШАМПИОН Португалия
ОБЩО ОТБЕЛЯЗАНИ ГОЛА 77 (2.48 на мач)
ГОЛМАЙСТОР Милан Барош 5 гола
ПУБЛИКА 1 156 473 (37 306 на мач)
ДЕБЮТИРАЩИ СТРАНИ Латвия
СТАДИОНИ Магалаеш Пешоа, Алгарве, Жозе Алваладе, Да Луш, Коимбра, Авейро, Беса, Драгао, Алфонсо Енрикеш, Брага Мунисипал
ОТБОР НА ПЪРВЕНСТВОТО Рикардо, Никополидис – Рикардо Карвальо, Жорже Андраде, Ашли Коул, Траянос Делас, Олоф Мелберг, Юркас Сейтаридис, Джанука Дзамброта – Михаел Балак, Луиш Фиго, Кристияно Роналдо, Мъниш, Деко, Франк Лампард, Павел Недвед, Тео Загоракис, Зинедин Зидан – Милан Барош, Хенрик Ларсон, Йон Дал Томасон, Рууд Ван Нистелрой

РЕЗУЛТАТИ

ГРУПА МАЧ ДАТА СТАДИОН
Група А Португалия – Гърция 1:2 12.6.2004 Драгао
Група А Испания – Русия 1:0 12.6.2004 Алгарве
Група А Гърция – Испания 1:1 16.6.2004 Беса
Група А Русия – Португалия 0:2 16.6.2004 Да Луш
Група А Испания – Португалия 0:1 20.6.2004 Жозе Алваладе
Група А Русия – Гърция 2:1 20.6.2004 Алгарве
–––––––
Група B Швейцария – Хърватия 0:0 13.6.2004 Магалаеш Пешоа
Група B Франция – Англия 2:1 13.6.2004 Да Луш
Група B Англия – Швейцария 3:0 17.6.2004 Коимбра
Група B Хърватия – Франция 2:2 17.6.2004 Магалаеш Пешоа
Група B Швейцария – Франция 1:3 21.6.2004 Коимбра
Група B Хърватия – Англия 2:4 21.6.2004 Да Луш
–––––––
Група C Дания – Италия 0:0 14.6.2004 Алфонсо Енрикеш
Група C Швеция – България 5:0 14.6.2004 Жозе Алваладе
Група C България – Дания 0:2 18.6.2004 Брага Мунисипал
Група C Италия – Швеция 1:1 18.6.2004 Драгао
Група C Италия – България 2:1 22.6.2004 Алфонсо Енрикеш
Група C Дания – Швеция 2:2 22.6.2004 Беса
–––––––
Група D Чехия – Латвия 2:1 15.6.2004 Авейро
Група D Германия – Холандия 1:1 15.6.2004 Драгао
Група D Латвия – Германия 0:0 19.6.2004 Беса
Група D Холандия – Чехия 2:3 19.6.2004 Авейро
Група D Холандия – Латвия 3:0 23.6.2004 Брага Мунисипал
Група D Германия – Чехия 1:2 23.6.2004 Алваладе
–––––––
Четвъртфинал Португалия – Англия 2:1 (8:7 след д.) 24.6.2004 Да Луш
Четвъртфинал Франция – Гърция 0:1 25.6.2004 Жозе Алваладе
Четвъртфинал Швеция – Холандия 0:0 (4:5 след д.) 26.6.2004 Алгарве
Четвъртфинал Чехия – Дания 3:0 27.6.2004 Драгао
–––––––
Полуфинал Португалия – Холандия 2:1 30.6.2004 Жозе Алваладе
Полуфинал Гърция – Чехия 1:0 01.7.2004 Драгао
–––––––
Финал Португалия – Гърция 0:1 04.7.2004 Да Луш

Първенството в Португалия показа ясно насоките в съвременния футбол. Играта вече бе подчинена на прагматизма и „изчистена“ от финеса и красотата.

Победителят през 2004 г. е отбор-аутсайдер, за когото никой не си е и помислял, че може да стане шампион. Гърция, предвождана от немския треньор Ото Рехагел, печели мача на откриването срещу Португалия с 2:1, а три седмици по-късно побеждава същата селекция само че на финала и вдига сребърния трофей.

Първите сензационни събития са отпадането на Германия, Италия и Испания в груповата фаза. В четвъртфиналите Франция се оказва неподготвена и губи от Гърция след победен гол на Ангелос Харистеас. Англия с Дейвид Бекъм в състава си пада от Португалия след 2:2 в редовното време и дузпи, а техният нов герой Уейн Руни се контузва. Полуфиналистите са Португалия, Холандия, Гърция и Чехия.

Полуфиналът между Португалия и Холандия е считан за финал преди финала и привлича вниманието на публиката. Домакините откриват в 26-ата минута чрез Кристиано Роналдо. Мъниш добавя нов гол през второто полувреме, а холандците успяват да върнат само едно попадение благодарение на силните си контраатаки.

Гърция пък играе добре срещу Чехия и бие с гол на Траянос Делас в продълженията на мача.

На финала Португалия не успява да зарадва своите фенове. Голът на Ангелос Харситеас в 57-та минута се оказва достатъчен за наследниците на Омир, които налагат своя опростен, но ефикасен стил на игра. Португалците увесват носове, а абсолютният аутсайдер Гърция печели своята първа и последна засега европейска титла.

През 2004 г. България записва второто си участие на финали на Стария континент. В Португалия нашите записват три загуби – 0:5 от Швеция, 0:2 от Дания и 1:2 от Италия.

В първите два мача нашите имат основателни претенции към съдиите. Още от тогава Майк Райли става „любимец” на нацията, вземайки дейно участие в разгромното 0:5 от шведите. Реферът Лусилио Батиста пък се превръща в главно действащо лице в мача с Дания, показвайки червен картон на капитана Стилиян Петров.

В последния мач момчетата на Пламен Марков излизат срещу италианците освободени от задължението да гонят победа на всяка цена, тъй като вече знаят, че не могат да се класират напред. Мартин Петров вкарва единствения гол за нашите на Евро 2004, откривайки резултата срещу „адзурите“. Петров е точен от дузпа, отсъдена за фаул срещу Димитър Бербатов. Симоне Перота изравнява в началото на второто полувреме, а щастлив гол в 94-та минута на Антонио Касано носи победата с 2:1 на италианците.

Източник: http://www.sportni.bg/euro2012/istoria/portugaliia-2004-triumfyt-na-pragmatizma-4

Locations of visitors to this page
Tyxo.bg counter
Site Meter
Google Analytics Alternative
Clicky

Публикувано в . Leave a Comment »

Европейско първенство по футбол – Франция 1984

ЕВРОПЕЙСКИ ШАМПИОН Франция
ВИЦЕШАМПИОН Испания
ОБЩО ОТБЕЛЯЗАНИ ГОЛА 41 (2.73 на мач)
ГОЛМАЙСТОР Мишел Платини – 9 гола
ПУБЛИКА 604 885 (40 392 на мач)
ДЕБЮТИРАЩИ СТРАНИ Дания, Франция, Португалия, Румъния
СТАДИОНИ Парк де Пренс, Феликс Болаер, Стад де Жерлан, Жофроа Гишар, Ла Мейно, Велодром, Ла Божоар
ОТБОР НА ПЪРВЕНСТВОТО Тони Шумахер, Жоао Пинто, Карл-Хайнц Фьорстер, Мортен Олсен, Андреас Бреме, Фернандо Чалана, Жан Тигана, Мишел Платини, Фран Арнесен, Руди Фьолер, Ален Жирес

РЕЗУЛТАТИ

ГРУПА МАЧ ДАТА СТАДИОН
Група А Франция – Дания 1:0 12.06.1984 Парк де Пренс
Група А Белгия – Югославия 2:0 13.06.1984 Феликс Болаер
Група А Франция – Белгия 5:0 16.06.1984 Ла Божоар
Група А Дания – Югославия 5:0 16.06.1984 Стад де Жерлан
Група А Франция – Югославия 3:2 19.06.1984 Жофроа Гишар
Група А Дания – Белгия 3:2 19.06.1984 Ла Майно
–––––––-
Група B ФРГ – Португалия 0:0 14.06.1984 Ла Майно
Група B Румъния – Испания 1:1 14.06.1984 Жофроа Гишар
Група B ФРГ – Румъния 2:1 17.06.1984 Феликс Болаер
Група B Португалия – Испания 1:1 17.06.1984 Велодром
Група B ФРГ – Испания 0:1 20.06.1984 Парк де Пренс
Група B Португалия – Румъния 1:0 20.06.1984 Ла Божоар
–––––––-
Полуфинал Франция – Португалия 3:2 23.06.1984 Велодром
Полуфинал Испания – Дания 1:1 (5:4 след д.) 24.06.1984 Стад де Жерлан
––––––––
Финал Франция – Испания 2:0 27.06.1984 Парк де Пренс

Франция получава честта да приеме седмото Европейско първенство през 1984 г. Регламентът отново се коригира и полуфиналите се възстановяват. Загубилите предпоследния мач обаче този път не играят малък финал, а си поделят третото място.

В Група 1 домакините и полуфиналисти от последното световно първенство Франция са изявен фаворит и се класират напред след икономични победи над Дания и Югославия и разгром над Белгия с 5:0. Другият излязъл от групата отбор е Дания, който постига същия резултат 5:0, но срещу прекия конкурент Югославия.

Истинският шок идва от другата група, където ФРГ не успява да се класира за полуфинала. В последния мач немците допускат гол в последната минута и губят с 0:1 от Испания. Освен иберийците, от тази група излиза и Португалия, която по това време разполага с отличен колектив.

Именно португалците изиграват един от най-паметните мачове на европейски първенства изобщо. На полуфинала срещу Франция те допускат първи гол, но Джордао изравнява. В продълженията португалците обръщат „петлите“ до 2:1, но на свой ред допускат изравняване, за да се стигне до 119-та минута, когато Мишел Платини вкарва трети гол за домакините.

Дузпите обаче се оказват неизбежни в другия полуфинал между Дания и Испания. „Ла фурия“ имат по-голям късмет и печелят с 5:4. Те всъщност са докоснати от Фортуна още от квалификациите, когато им трябва победа с 11 гола срещу Малта. Разгромът с 12:1 се явява достатъчен, за да могат по-късно испанците да се озоват на „Парк де Пренс“ във финала на Евро 1984.

В последния мач Франция и Испания логично не са в равностойна позиция. Явно феновете са разклатили психиката на испанския вратар Луис Арконада, който допуска лек гол от фаул, дело на Мишел Платини. Въпреки изгонването на Ивон Ле Ру Бруно Белон вкарва втори гол за „петлите“ и носи първата европейска титла за свята страна. Мишел Платини вкарва девет гола в пет мача и по това време установява репутация си най-добрия футболист в света.

България почти докосва така бленуваното първо участие на финали заедно с най-силните, но губи решаващия мач с Югославия с 2:3. Двата тима излизат единствено за победа, но след двубоя по-щастливи са домакините, които получават визи за Франция.

Източник: http://www.sportni.bg/euro2012/istoria/franciia-1984-triumfyt-na-platini-58
Locations of visitors to this page
Tyxo.bg counter
Site Meter
Google Analytics Alternative
Clicky

Публикувано в . Leave a Comment »

Европейско първенство по футбол – Испания 1964

ЕВРОПЕЙСКИ ШАМПИОН Испания
ВИЦЕШАМПИОН СССР
ОБЩО ОТБЕЛЯЗАНИ ГОЛА 13 (3.25 на мач)
ГОЛМАЙСТОР Хесус Мария Переда, Ференц Бене, Десшо Новак (по 2 гола)
ПУБЛИКА 156 253 (39 063,25 на мач)
ДЕБЮТИРАЩИ СТРАНИ Испания, Дания, Унгария
СТАДИОНИ Сантияго Бенабеу, Камп Ноу
ОТБОР НА ПЪРВЕНСТВОТО Лев Яшин, Фелисиано Ривиля, Десшо Новак, Игнасио Цоко, Фернандо Оливела, Амансио Амаро, Ференц Бене, Валентин Иванов, Хесус Мария Переда, Луис Суарес, Флориан Алберт

РЕЗУЛТАТИ

ГРУПА МАЧ ДАТА СТАДИОН
Oсминафинал Испания – Северна Ирландия 1:1 30.05.1963 Сан Мамес
Oсминафинал Северна Ирландия – Испания 0:1 20.10.1963 Уиндзор Парк
Oсминафинал Югославия – Швеция 0:0 19.06.1963 ЮНА
Oсминафинал Швеция – Югославия 3:2 29.06.1963 Малмьо
Oсминафинал Дания – Албания 4:0 29.06.1963 Идротспаркен
Oсминафинал Албания – Дания 1:0 30.10.1963 Кемал Стафа
Oсминафинал Люксембург – Холандия 1:1 11.09.1963 Олимпиш (Амстердам)
Oсминафинал Холандия – Люксембург 1:2 30.10.1963 Фейенорд
Oсминафинал Австрия – Ейре 0:0 25.09.1963 Пратер
Oсминафинал Ейре – Австрия 3:2 13.101963 Дейлимоут Парк
Oсминафинал България – Франция 1:0 29.09.1963 Васил Левски
Oсминафинал Франция – България 3:1 26.10.1963 Парк де Пренс
Oсминафинал СССР – Италия 2:0 13.10.1963 Централ
Oсминафинал Италия – СССР 1:1 10.11.1963 Олимпико
Oсминафинал ГДР – Унгария 1:2 19.10.1963 Валтер Улбрихт
Oсминафинал Унгария – ГДР 3:3 03.11.1963 Непщадион
 ––––––-
Четвъртфинал Люксембург – Дания 3:3 04.12.1963 Стад Мюнисипал
Четвъртфинал Дания – Люксембург 2:2 10.12.1963 Идротспаркен
Четвъртфинал Дания – Люксембург 1:0 18.12.1963 Олимпиш (Амстердам)
Четвъртфинал Испания – Ейре 5:1 11.03.1964 Рамон Санчес Писхуан
Четвъртфинал Ейре – Испания 0:2 08.04.1964 Дейлимоут Парк
Четвъртфинал Франция – Унгария 1:3 25.04.1964 Олимпик, Коломб
Четвъртфинал Унгария – Франция 2:1 23.05.1964 Непщадион
Четвъртфинал Швеция – СССР 1:1 13.05.1964 Расунда
Четвъртфинал СССР – Швеция 3:1 27.05.1964 Централен
 ––––––-
Полуфинал Испания – Унгария 2:1 17.06.1964 Сантияго Бернабеу
Полуфинал Дания – СССР 0:3 17.06.1964 Ноу Камп
 ––––––-
Мач за 3-4 място Унгария – Дания 3:1 (след пр.) 20.06.1964 Ноу Камп
Финал Испания – СССР 2:1 21.06.1964 Сантияго Бернабеу

През 1964 г. шампионатът привлича 20 държави, в това число и четирите водещи футболни сили, които липсваха през 1960 г. Предварителните мачове стартират през 1962 г., а  до полуфиналите се добират домакините от Испания, защитаващият титлата си СССР, магическите унгарци и Дания, която елиминира Люксембург след преиграване на четвъртфинала.

Изненади и интересни факти има още в квалификационните мачове. Жребият противопоставя Гърция и Албания още в първия кръг, но наследниците на Омир отказват да играят футбол срещу държава, с която са във война от 50 години.

Жребият не е благосклонен и към Англия, която приключва рано-рано участието си след загуба от Франция с общ резултат 3:6.

Във финалната фаза Испания играе срещу Унгария. Четири години по-рано испанците бойкотират четвъртфинала със СССР, но през 1964 г. УЕФА ги държи далеч от „съветите“ при жребия. Да, но испанците бият маджарите с гол на Амансио Амаро в 115-та минута, а руснаците громят Дания с 3:0 за да се стигне до съдбоносния финал.

Генерал Франко този път е на стадиона и е един от осемдесетте хиляди наблюдавали финала на това Европейско първенство. Още в 6-та минута той вдига доволно ръце след гола на Хесус Мария Переда, който открива резултата. Галимзиян Хюсаинов обаче смълчава трибуните след безпощаден пряк свободен удар.

Резултатът 1:1 се задържа до 84-та минута, когато Марселиньо Мартинес с глава прави 2:1 и носи на Испания първата и последна засега европейска титла.

Въпреки, че не вкарва гол, звезда на иберийците е Луис Суарес, който по това време е измежду най-известните футболисти на Стария континент. С екипа на Интер (Милано) той печели европейската клубна купа, но треньорът на испанците си позволява да го извади от националния отбор заради противоречия. Суарес все пак бил върнат за финалната фаза, за да може да вдигне високо над главата си и най-престижното европейско отличие на национално ниво.

За България, надпреварата отнови приключва в осминафиналната фаза. Нашите се изправят срещу Франция и в крайна сметка само един гол не им стига, за да продължат напред. Българите побеждават с 1:0 на „Васил Левски“, но губят с 1:3 на „Парк де Пренс“.

Източник: http://www.sportni.bg/euro2012/istoria/ispaniia-1964-pyrvenstvoto-na-suares-53

Locations of visitors to this page
Tyxo.bg counter
Site Meter
Google Analytics Alternative
Clicky

Публикувано в . Leave a Comment »

Средномесечен осигурителен доход в страната след 1948 година

Средномесечен осигурителен доход за страната след 1996 г.

201312 – 694,83
201311 – 661,26
201310 – 652,72
201309 – 647,28
201308 – 636,96
201307 – 643,49
201306 – 642,24
201305 – 651,65
201304 – 646,14
201303 – 644,26
201302 – 628,85
201301 – 634,55

201212 – 661,75
201211 – 630,61
201210 – 626,95
201209 – 621,38
201208 – 608,17
201207 – 613,80
201206 – 609,30
201205 – 615,84
201204 – 620,10
201203 – 610,36
201202 – 595,51
201201 – 601,80
201112 – 636,48
201111 – 612,72
201110 – 596,51
201109 – 595,52
201108 – 582,68
201107 – 587,98
201106 – 583,56
201105 – 592,28
201104 – 598,05
201103 – 589,06
201102 – 574,60
201101 – 579,57
201012 – 612,90
201011 – 586,11
201010 – 569,73
201009 – 568,39
201008 – 559,52
201007 – 562,53
201006 – 562,38
201005 – 568,71
201004 – 568,12
201003 – 567,60
201002 – 558,85
201001 – 558,83
200912 – 597,26
200911 – 565,77
200910 – 555,50
200909 – 558,69
200908 – 545,71
200907 – 548,94
200906 – 552,90
200905 – 556,82
200904 – 555,67
200903 – 549,59
200902 – 534,58
200901 – 536,51
200812 – 584,02
200811 – 538,60
200810 – 510,61
200809 – 509,75
200808 – 493,38
200807 – 492,42
200806 – 489,41
200805 – 488,42
200804 – 489,46
200803 – 480,55
200802 – 466,25
200801 – 460,81
200712 – 473,53
200711 – 429,00
200710 – 398,76
200709 – 406,24
200708 – 397,96
200707 – 397,13
200706 – 380,62
200705 – 382,22
200704 – 385,25
200703 – 379,43
200702 – 370,98
200701 – 369,74
200612 – 404,35
200611 – 361,38
200610 – 351,39
200609 – 352,54
200608 – 345,24
200607 – 351,36
200606 – 348,38
200605 – 355,97
200604 – 353,71
200603 – 345,52
200602 – 338,47
200601 – 339,83
200512 – 370,11
200511 – 340,39
200510 – 328,31
200509 – 332,84
200508 – 327,76
200507 – 331,50
200506 – 324,16
200505 – 336,43
200504 – 330,95
200503 – 326,28
200502 – 316,50
200501 – 319,29
200412 – 356,40
200411 – 315,96
200410 – 306,81
200409 – 309,14
200408 – 307,92
200407 – 307,78
200406 – 302,95
200405 – 306,90
200404 – 302,89
200403 – 306,58
200402 – 288,60
200401 – 290,23
200312 – 328,52
200311 – 282,09
200310 – 272,16
200309 – 275,14
200308 – 269,61
200307 – 277,69
200306 – 271,37
200305 – 280,47
200304 – 283,40
200303 – 273,89
200302 – 273,19
200301 – 276,08
200212 – 285,13
200211 – 271,61
200210 – 259,07
200209 – 260,68
200208 – 258,68
200207 – 259,44
200206 – 254,14
200205 – 262,41
200204 – 258,77
200203 – 249,00
200202 – 245,76
200201 – 248,45
200112 – 265,24
200111 – 259,59
200110 – 248,92
200109 – 245,20
200108 – 248,63
200107 – 248,07
200106 – 251,61
200105 – 253,53
200104 – 243,28
200103 – 233,01
200102 – 221,10
200101 – 230,68
200012 – 252,52
200011 – 248,50
200010 – 226,35
200009 – 224,27
200008 – 218,11
200007 – 215,66
200006 – 208,23
200005 – 215,74
200004 – 208,52
200003 – 209,46
200002 – 195,53
200001 – 192,10
199912 – 186,99
199911 – 183,97
199910 – 183,23
199909 – 185,75
199908 – 181,88
199907 – 183,92
199906 – 178 851
199905 – 178 629
199904 – 174 496
199903 – 176 152
199902 – 175 802
199901 – 177 303
199812 – 183 587
199811 – 180 828
199810 – 177 458
199809 – 171 604
199808 – 164 840
199807 – 164 605
199806 – 161 619
199805 – 160 687
199804 – 162 211
199803 – 157 686
199802 – 150 119
199801 – 152 017
199712 – 167 614
199711 – 150 185
199710 – 142 115
199709 – 138 426
199708 – 132 939
199707 – 129 270
199706 – 125 833
199705 – 119 402
199704 – 101 144
199703 – 80 121
199702 – 52 713
199701 – 27 782
Източник: НОИ

Средномесечна работна заплата в България 1948 г. – 1996 г.

1996 г. – 13269,00
1995 г. – 7597,00
1994 г. – 4960,42
1993 г. – 3231,33
1992 г. – 2047,33
1991 г. – 1011,75
1990 г. – 377,75
1989 г. – 274,33
1988 г. – 252,08
1987 г. – 234,33
1986 г. – 224,75
1985 г. – 213,67
1984 г. – 207,33
1983 г. – 199,42
1982 г. – 196,92
1981 г. – 191,58
1980 г. – 182,50
1979 г. – 164,92
1978 г. – 157,25
1977 г. – 151,42
1976 г. – 148,08
1975 г. – 146,42
1974 г. – 142,00
1973 г. – 139,17
1972 г. – 130,92
1971 г. – 126,50
1970 г. – 123,83
1969 г. – 117,17
1968 г. – 113,83
1967 г. – 107,00
1966 г. – 96,42
1965 г. – 92,42
1964 г. – 89,67
1963 г. – 87,58
1962 г. – 85
1961 г. – 828
1960 г. – 782
1959 г. – 720
1958 г. – 696
1957 г. – 679
1956 г. – 648
1955 г. – 628
1954 г. – 612
1953 г. – 579
1952 г. – 539
1951 г. – 12 327
1950 г. – 11 369
1949 г. – 10 585
1948 г. – 10 110 лева
Източник: НОИ
Locations of visitors to this page
Tyxo.bg counter
Site Meter
Google Analytics Alternative
Clicky

Публикувано в . 5 коментара »

Закон за фонд „Обществено осигуряване (1995-1999 г.)

ЗАКОН ЗА ФОНД „ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ“
(обн.,ДВ,бр.104 от 28 ноември 1995 г.; изм.,бр.55 и 123 от 1997 г., бр.59, 155 от 1998 г., бр.12 от 12 февруари 1999 г.)

Глава първа
Общи положения

Чл.1. (1) Създава се фонд „Обществено осигуряване“ за осъществяване на държавното обществено осигуряване.
(2) За управление на фонд „Обществено осигуряване“ се създава Национален осигурителен институт. Той отчита своята дейност пред Народното събрание.
(3) Националният осигурителен институт е юридическо лице със седалище София. Институтът създава свои функционални и териториални поделения.
Чл.2. Държавното обществено осигуряване се извършва по дял III от Кодекса на труда, Закона за пенсиите и Указа за насърчаване на раждаемостта.

Глава втора
Финансово устройство

Чл.3. Бюджетът на фонд „Обществено осигуряване“ е основен финансов план за набиране и използване на паричните средства на държавното обществено осигуряване и е отделен от държавния бюджет.
Чл.4. Приходите във фонд „Обществено осигуряване“ се набират от:
1. осигурителни вноски за Държавното обществено осигуряване, диференцирани според условията на труда и покритите осигурителни рискове;
2. възстановяване направените осигурителни разходи в предвидените от нормативните актове случаи;
3. начети и глоби;
4. (изм.,ДВ,бр.55 от 1997 г.) постъпления от имуществото на Националния осигурителен институт;
5. лихви, дивиденти и дарения;
6. вноски от държавния бюджет за времето, през което лицата не са били осигурени, когато то се зачита за трудов стаж при пенсиониране; тези вноски се определят от минималната работна заплата за страната към датата на отпускане на пенсията;
7. други приходи;
8. (изм.,ДВ,бр.55 от 1997 г.) суми от републиканския бюджет за изплащане на:
а) пенсии по чл.6 и 7 от Закона за пенсиите, персонални пенсии, военноинвалидни и гражданскоинвалидни пенсии, социални пенсии, пенсии за особени заслуги към държавата и нацията и народни пенсии и индексациите, компенсациите и добавките към тях;
б) добавки към пенсиите на участниците и пострадалите във войните, както и на наследниците, получаващи наследствена пенсия за загинали в Отечествената война;
в) (изм.,ДВ,бр.55 от 1997 г.) еднократни помощи за раждане на дете и месечни добавки за деца по Указа за насърчаване на раждаемостта и за месечни добавки за деца по чл.40 от Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите;
г) субсидии, предвидени в Закона за държавния бюджет за текущата финансова година;
9. суми от бюджета на Съвета за взаимно осигуряване на членовете на трудовопроизводителните кооперации за изплащане на пенсиите, индексациите, компенсациите и добавките към тях на лицата, осигурявани по Указа за взаимно осигуряване на членовете на трудовопроизводителните кооперации;
10. (изм.,ДВ,бр.123 от 1997 г.; отм.,бр.12 от 1999 г.)
11.
 ликвидационни дялове от търговски дружества – длъжници, обявени в ликвидация.
12. (нова,ДВ,бр.55 от 1997 г.) вноски от фонд „Професионална квалификация и безработица“ за времето, зачетено за трудов стаж на лица, които са получавали парично обезщетение за безработица;
13. (нова,ДВ,бр.55 от 1997 г.) такси, определени с тарифа, одобрена от Министерския съвет.
Чл.5. (1) Средствата на фонд „Обществено осигуряване“ се изразходват за:
1. изплащане на обезщетенията, помощите, месечните добавки за деца, пенсиите и добавките към тях;
2. осъвременяване, индексиране и компенсиране на пенсиите и на другите осигурителни плащания;
3. издръжка на дейността по държавното обществено осигуряване на Националния осигурителен институт и на поделенията му;
4. (изм.,ДВ,бр.55 от 1997 г.) финансиране на дейности за намаляване на осигурителните рискове „трудова злополука“ и „професионално заболяване“, болест и инвалидност;
5. придобиване на недвижими имоти, необходими за осъществяване на дейността на Националния осигурителен институт;
6. придобиване на държавни ценни книжа;
7. други разходи, свързани с предназначението на фонда.
(2) (изм.,ДВ,бр.55 от 1997 г.) Временно свободните средства и средствата от резерва на фонда могат да се влагат по депозитни сметки в банките.
(3) Банките, които имат право да оперират със средствата на фонд „Обществено осигуряване“, се определят от Българската народна банка и от Министерството на финансите. От определените от Българската народна банка и Министерството на финансите банки надзорният съвет на Националния осигурителен институт избира банките, които имат право да оперират със средствата на фонда.
Чл.6. (1) (доп.,ДВ,бр.55 от 1997 г.) Законопроектът за бюджета на фонд „Обществено осигуряване“ се изготвя от Националния осигурителен институт и се представя в Министерския съвет за съгласуване с проекта на Закона за държавния бюджет. Министерството на финансите предоставя своевременно на Националния осигурителен институт основните показатели за съставяне на държавния бюджет.
(2) Законопроектът за бюджета на фонд „Обществено осигуряване“ се съставя по пълна бюджетна класификация за държавния бюджет.
(3) В бюджета на фонд „Обществено осигуряване“ се предвижда резерв, образуван чрез отчисления, чийто норматив се определя в Закона за бюджета на фонд „Обществено осигуряване“ въз основа на осигурително-техническия план, за гарантиране на осигурителните плащания.
(4) (нова,ДВ,бр.123 от 1997 г.) Със средствата от резерва може да се извършва компенсиране на пенсиите по решение на Надзорния съвет.
Чл.7. Законопроектът за бюджета на фонд „Обществено осигуряване“ се разглежда от Народното събрание едновременно със законопроекта за държавния бюджет.
Чл.8. (1) Народното събрание приема Закон за бюджета на фонд „Обществено осигуряване“, който действа за срок една календарна година.
(2) Със Закона за бюджета на фонд „Обществено осигуряване“ се определят размерите на осигурителните вноски.
(3) Със Закона за бюджета на фонд „Обществено осигуряване“ могат да се заличават несъбираемите вземания на фонда.
Чл.9. (отм.,ДВ,бр.55 от 1997 г.)
Чл.10.
 В случай, че бюджетът на фонд „Обществено осигуряване“ не бъде приет от Народното събрание до началото на бюджетната година, осигурителните приходи се събират и осигурителните разходи се извършват съобразно действащите нормативни актове, а за издръжка на органите на Националният осигурителен институт може да се разходва месечно до една дванадесета част от разходите, предвидени в бюджета за предходната година.
Чл.11. При временен недостиг на средства за покриване на неотложни осигурителни плащания могат да се ползват краткосрочни безлихвени заеми от извънбюджетните фондове и сметки със социално предназначение.
Чл.12. (1) Изпълнението на бюджета на фонд „Обществено осигуряване“ се осъществява от Националния осигурителен институт.
(2) Първостепенен разпоредител с бюджета на фонд „Обществено осигуряване“ е управителят на Националния осигурителен институт.
(3) Второстепенни разпоредители с бюджета на фонд „Обществено осигуряване“ в териториалните поделения на Националния осигурителен институт са техните ръководители.
Чл.13. (изм.,ДВ,бр.55 от 19978 г.)
(1)
 Годишният отчет за изпълнението на бюджета на фонд „Обществено осигуряване“ се изготвя от Националния осигурителен институт и се внася от неговия управител в Народното събрание за приемане едновременно с отчета за изпълнение на държавния бюджет.
(2) Решението на Народното събрание за приемане на отчета за изпълнението на бюджета на фонда се обнародва в „Държавен вестник“.

Глава трета
Управление

Чл.14. Органи на управление на Националния осигурителен институт са:
1. надзорният съвет;
2. управителният съвет;
3. управителят и подуправителят.
Чл.15. (1) Надзорният съвет се състои от по един представител на всяка от представителните организации на работниците и служителите и на работодателите, признати съгласно чл.3 от кодекса на труда, и равен на тях брой представители, определени от Министерския съвет.
(2) Представителите на организациите на работниците и служителите и на работодателите по ал.1 се определят от ръководните им органи на национално равнище.
(3) Поименният състав на надзорния съвет, както и промените в него, се обнародват от председателя му в „Държавен вестник“.
(4) (изм.,ДВ,бр.55 от 1997 г.) Членовете на надзорния съвет избират от своя състав председател.
(5) Надзорният съвет се свиква на заседания от председателя или по искане на една трета от членовете му.
(6) Заседанията на надзорния съвет са редовни, ако на тях са присъствали най-малко половината от членовете му. Решенията се вземат, ако за тях гласуват повече от половината от общия брой на членовете на надзорния съвет.
(7) Управителят на Националния осигурителен институт участва в заседанията на надзорния съвет със съвещателен глас.
Чл.16. Надзорният съвет:
1. утвърждава основните насоки на дейността на Националния осигурителен институт;
2. утвърждава проектите на годишния бюджет на фонд „Обществено осигуряване“ и отчета му;
3. осъществява контрол върху дейността на Националния осигурителен институт, управителния му съвет, управителя и подуправителя;
4. утвърждава проектите на нормативни актове по държавното обществено осигуряване преди внасянето им за приемане от съответните държавни органи;
5. приема правилник за организацията и дейността на Националния осигурителен институт и правилник за дейността на надзорния съвет;
6. (изм.,ДВ,бр.123 от 1997 г.) взема решения за откриване и закриване на поделения на Националния осигурителен институт;
7. взема решения за придобиване и разпореждане с имуществото на Националния осигурителен институт над размер, определен от Правилника за организацията и дейността на Националния осигурителен институт.
8. (нова,ДВ,бр.55 от 1997 г.) взема решения за придобиване на недвижими имоти от Националния осигурителен институт срещу задължения към фонд „Обществено осигуряване“;
9. (нова,ДВ,бр.55 от 1997 г.) по искане на длъжниците към фонд „Обществено осигуряване“ при изключителни случаи по време на материална затрудненост надзорният съвет по предложение на управителния съвет може да разсрочи плащането на вземанията на фонда за срок до 3 години. Разсроченото вземане се събира с лихвата за закъснение.
10. (нова,ДВ,бр.123 от 1997 г.) по предложение на управителния съвет взема решения за определяне на осъвременителна заплата за осъвременяване на пенсиите по реда на Закона за пенсиите и за компенсиране на пенсиите. Решенията се обнародват в „Държавен вестник“;
11. (нова,ДВ,бр.123 от 1997 г.) по предложение на управителния съвет взема решения за използване на средствата от резерва на фонд „Обществено осигуряване“ за компенсиране на пенсиите.
Чл.17. (1) Управителният съвет се състои от управителя, подуправителя и ръководителите на функционални направления в Националния осигурителен институт.
(2) Управителният съвет:
1. осъществява оперативното ръководство на Националния осигурителен институт;
2. утвърждава задължителни за всички физически и юридически лица в страната: инструкции, формуляри и други документи, свързани с провеждане на осигуряването;
3. изработва и внася за утвърждаване в надзорния съвет:
а) проектобюджета на фонд „Обществено осигуряване“;
б) проект за отчет за изпълнение на бюджета на фонд „Обществено осигуряване“;
в) проекти на нормативни актове по държавното обществено осигуряване;
г) проект за правилник за организацията и дейността на Националния осигурителен институт;
д) предложения за откриване и закриване на поделения на Националния осигурителен институт и за структурата и бюджетите им;
е) предложения за разпореждане с имуществото на Националния осигурителен институт над размер, определен с Правилника за организацията и дейността на Националния осигурителен институт;
ж) (нова,ДВ,бр.123 от 1997 г.) предложения за компенсиране на пенсиите и за използване средствата от резерва на фонда за извършване на компенсирането.
4. взема решения за:
а) прехвърляне средства от един вид осигурителен разход към друг, без да се превишава общият размер на осигурителните разходи, одобрени със Закона за бюджета на фонд „Обществено осигуряване“, като това не се отнася за сумите, получени от държавния бюджет;
б) придобиване и разпореждане с имуществото на Националния осигурителен институт;
в) капитални вложения по стопанисване имуществото на Националния осигурителен институт;
г) издаване на брошури, вестници, списания, оригинална преводна литература и други печатни издания, свързани с дейността на института.
(3) Решенията на управителния съвет се вземат с мнозинство от две трети от членовете му.
Чл.18. (1) Управителят и подуправителят на Националния осигурителен институт се избират от Народното събрание за срок четири години. Те могат да бъдат освободени и преди изтичане на срока, ако са осъдени за умишлено престъпление от общ характер с влязла в сила присъда, системно нарушават задълженията си, възпрепятствани са да ги изпълняват за срок повече от шест месеца или са подали оставка пред Народното събрание.
(2) Управителят на Националния осигурителен институт действа от името на института и го представлява пред всички физически и юридически лица в страната и в чужбина.
(3) Управителят ръководи заседанията на управителния съвет.
(4) Правата и функциите на управителя, подуправителя и на другите ръководни лица на Националния осигурителен институт се определят с правилника за организация на дейността на института.
(5) При отсъствие на управителя неговите функции се изпълняват от подуправителя.
Чл.19. (1) Членове на надзорния и на управителния съвет на Националния осигурителен институт не могат да бъдат:
1. лица, които са лишени от правото да заемат ръководна, отчетническа или материално-отговорна длъжност;
2. лица, които участват в управителни или контролни органи на други осигурителни фондове;
3. лица, осъждани за умишлено престъпление;
4. лица, които са били членове на управителни органи на стопански организации, прекратени поради несъстоятелност, ако са останали неудовлетворени кредитори;
5. лица, които се намират в родство по права или по съребрена линия или по сватовство до четвърта степен с членове на управителния или надзорния съвет.
(2) Лица, които са членове на надзорния съвет, не могат да бъдат членове на управителния съвет.

Глава четвърта
Контрол и административно-наказателна отговорност

Чл.20. Националният осигурителен институт упражнява цялостен контрол по спазване на нормативните актове по държавното обществено осигуряване.
Чл.21. (1) Контролните органи на Националния осигурителен институт при изпълнение на служебните си задължения имат право:
1. да проверяват всички физически и юридически лица за дейността им по държавното обществено осигуряване. За извършване на проверките те имат право на свободен достъп до работните помещения и обекти;
2. да предприемат мерки за привличане към отговорност лицата, виновни за нарушение на нормативните актове по държавното обществено осигуряване;
3. да дават задължителни предписания за организиране на дейността по държавното обществено осигуряване и за отстраняване на нарушенията във връзка с осъществяването му;
4. да изискват от едноличните търговци, търговските дружества и други юридически лица при проверки и ревизии да декларират банковите си сметки в страната;
5. да извършват насрещни проверки и да назначават вещи лица.
(2) Физическите и юридическите лица са длъжни да представят на контролните органи на Националния осигурителен институт исканите от тях документи, сведения, справки, декларации, обяснения и други носители на информация, свързани с осъществяването на държавното обществено осигуряване, и да оказват съдействие при изпълнението на служебните им задължения.
(3) Контролните органи на Националния осигурителен институт, които извършват финансови ревизии, задължително се застраховат срещу злополука за сметка на бюджета на фонд „Обществено осигуряване“.
(4) Управителят на Националния осигурителен институт и ръководителите на неговите поделения могат да издават задължителни предписания за спиране изпълнението на разпореждания и действия, противоречащи на нормативните актове по държавното обществено осигуряване.
Чл.22. Контролните органи на Националния осигурителен институт не могат да извършват работа за допълнителен труд по трудов или по граждански договор, свързана със служебните им задължения. Те не могат да извършват дейност, свързана със служебните им задължения и като еднолични търговци, съдружници в търговски и други дружества, кооперации и други организации.
Чл.23. Лицата, нарушили разпоредбите на този закон и на други нормативни актове по държавното обществено осигуряване или неизпълнили предписанията по чл.21, ал.1, т.3 или задълженията си по чл.21, ал.1, т.4, се наказват с глоба в размер до 10 минимални работни заплати, ако не подлежат на по-тежко наказание, а при повторно нарушение – до 20 минимални работни заплати.
Чл.24. (1) Нарушенията по чл.23 се установяват с актове, съставени от контролните органи на Националния осигурителен институт.
(2) Въз основа на съставените актове ръководителят на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт или упълномощено от него длъжностно лице издава наказателно постановление.
(3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда, предвиден в Закона за административните нарушения и наказания.
(4) Нарушението е повторно, когато е извършено до една година от влизане в сила на наказателното постановление, с което нарушителят е наказан за нарушение от същия вид.
Чл.25. (1) Контролните органи на Националния осигурителен институт съставят на физическите или юридическите лица ревизионни актове за начет за причинените от тях щети на фонд „Обществено осигуряване“ от невнесени осигурителни вноски, неправилно извършени осигурителни разходи, невъзстановени парични обезщетения за трудова злополука, неудържани пенсии и добавки към тях или от издадени документи за пенсиониране с невярно съдържание. По съставените актове за начет отговорните лица могат да направят възражения в 7-дневен срок от връчването им. Контролният орган на фонд „Обществено осигуряване“ се произнася по възражението с мотивирано заключение.
(2) За събиране на сумите по ревизионните актове за начет длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по приходите и разходите на фонд „Обществено осигуряване“ в съответното поделение на Националния осигурителен институт, издава разпореждания.
(3) Разпорежданията подлежат на доброволно изпълнение в 14-дневен срок от връчването им. Когато разпореждането бъде изцяло или частично отменено по реда на глава пета, неоснователно събраните суми се връщат заедно с лихвата за съответния период.
(4) (изм.,ДВ,бр.55 от 1997 г.) Сумите по влезлите в сила разпореждания, които не са изплатени доброволно, се събират чрез:
1. запор по сметките на длъжниците на фонд „Обществено осигуряване“ в банките и/или Държавната спестовна каса;
2. изпълнение върху движимите или недвижимите вещи на длъжниците.
(5) (нова,ДВ,бр.55 от 1998 г.) Запор по сметките на длъжниците се извършва чрез изпращане на запорно съобщение от съответното поделение на Националния осигурителен институт до банките и/или Държавната спестовна каса, които превеждат дължимите суми по сметка на фонд „Обществено осигуряване“.
(6) (нова,ДВ,бр.55 от 1998 г.) Поделенията на Националния осигурителен институт могат да поискат издаване на изпълнителен лист по влезлите в сила разпореждания. Изпълнителният лист се издава от районния съд.
(7) (нова,ДВ,бр.55 от 1998 г.) Събирането на вземанията на фонд „Обществено осигуряване“ чрез изпълнение върху движимите или недвижимите вещи на длъжника се извършва по реда на Закона за събиране на държавните вземания, а когато е издаден изпълнителен лист – по реда на Гражданския процесуален кодекс. Събраните суми от данъчните органи се превеждат по сметка на фонд „Обществено осигуряване“.
Чл.25а. (нов,ДВ,бр.55 от 1997 г.)
(1)
 При всяко теглене на пари за трудови възнаграждения, включително и за авансови плащания, се депозират в банките или в Държавната спестовна каса платежните документи за внесените дължими осигурителни вноски в приход на фонд „Обществено осигуряване“ и на Учителския пенсионен фонд.
(2) (изм.,ДВ,бр.155 от 1998 г.) На банките или Държавната спестовна каса, които са разрешили тегленето на пари за трудови възнаграждения, включително и за авансови плащания и парични обезщетения, без да са внесени дължимите осигурителни вноски, се налага имуществена санкция в размер на сумата на невнесените осигурителни вноски независимо от административнонаказателната отговорност на виновните лица.
(3) Имуществените санкции се налагат от управителя на Националния осигурителен институт или от оправомощени от него лица по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
Чл.26. Вземанията на Националния осигурителен институт за невнесени осигурителни вноски и за неправилно извършени осигурителни разходи се събират с лихвата, определена за държавните вземания.
Чл.27. (1) Добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на връщане от осигурените лица. Когато те са изплатени поради технически грешки, се възстановяват от осигурените без лихва.
(2) Неправилно извършените осигурителни плащания по вина на лицата, които са ги получили, се възстановяват от тях с лихвата, определена за държавните вземания.
Чл.28. Вземанията на Националния осигурителен институт от невнесени осигурителни вноски и лихвите върху тях се погасяват по давност при условията, предвидени в Закона за събиране на държавните вземания.

Глава пета
Спорове

Чл.29. (1) Жалби срещу отказ или неправилно определяне и изменение на пенсии, парични обезщетения, помощи, месечни добавки за деца и други осигурителни плащания, добавки и компенсации към тях, разпореждания по чл.25, ал.2 или удържане на пенсии по реда на Закона за пенсиите, както и искания за възстановяване на неоснователно внесени суми в приход на фонд „Обществено осигуряване“ се правят от заинтересуваните лица пред ръководителите на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт. Към жалбите или исканията могат да се приложат писмени доказателства.
(2) (изм.,ДВ,бр.155 от 1998 г.) Разпорежданията по чл.25, ал.2 могат да се обжалват в срок 30 дни, а разпорежданията за пенсии – в 3-месечен срок от получаването им.
(3) Ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. С решението ръководителят на териториалното поделение може да отмени разпорежданията по ал.1 и решава жалбите или исканията по същество. То се съобщава на заинтересуваните страни в 7-дневен срок от постановяването му.
(4) Решенията и съобщенията във връзка с разглеждането на жалбите и исканията се изготвят по реда на Закона за административното производство.
Чл.30. (1) Решението на ръководителя на териториалното поделение може да се обжалва пред окръжния съд в едномесечен срок от получаването му. Жалбата се подава чрез ръководителя на териториалното поделение, който в 7-дневен срок е длъжен да я изпрати заедно с преписката в съда.
(2) Съдът разглежда и решава делата по реда на Закона за административното производство.
Чл.31. (1) За делата по тази глава осигурените лица и пенсионерите не внасят държавна такса.
(2) При уважаване на жалбата жалбоподателят има право да получи направените от него разноски и платеното от него възнаграждение за защита съразмерно на уважената част.
Чл.32. (изм.,ДВ,бр.59 от 1998 г.) Решенията на окръжния съд подлежат на касационно обжалване по реда на Закона за Върховния административен съд.

Глава шеста
УЧИТЕЛСКИ ПЕНСИОНЕН ФОНД
(гл. нова,ДВ,бр.55 от 1997 г.)

Чл.33. (1) Създава се Учителски пенсионен фонд на извънбюджетна сметка, който се управлява от Националния осигурителен институт.
(2) Извънбюджетната сметка по ал.1 се утвърждава от надзорния съвет на Националния осигурителен институт по предложение на управителния съвет.
Чл.34. Средствата в Учителския пенсионен фонд се набират от:
1. разликата между осигурителната вноска за учителите и осигурителната вноска за трета категория труд;
2. лихви, дарения и други.
Чл.35. (1) Набраните средства в Учителския пенсионен фонд се разходват за изплащането на пенсиите и добавките съгласно чл.5, ал.2 и 3 от Закона за пенсиите.
(2) (изм.,ДВ,бр.155 от 1998 г.) Свободните средства на Учителския пенсионен фонд могат да се използват за закупуване на държавни ценни книжа и да се влагат на депозитни сметки в банките, определени по чл.5, ал.3.
Чл.36. Разпоредбите на закона за управлението, контрола, административнонаказателната отговорност и споровете се прилагат и за събирането и разходването на средствата от Учителския пенсионен фонд.
Чл.37. (1) Първостепенен разпоредител със средствата на Учителския пенсионен фонд е управителят на Националния осигурителен институт.
(2) Второстепенни разпоредители със средствата на Учителския пенсионен фонд са ръководителите на териториалните поделения на Националния осигурителен институт.

ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1. (1) Приходите по фонд „Обществено осигуряване“ не се облагат с данъци.
(2) Вноските за държавното обществено осигуряване се включват в разходите преди данъчното облагане на физическите или юридическите лица, които са ги внесли.
§ 2. Финансов контрол върху дейността на Националния осигурителен институт се осъществява от Сметната палата.
§ 3. Член 4, т.6 се прилага за време, което е зачетено за трудов стаж след влизане в сила на този закон.
§ 4. (1) Активите и пасивите на държавното обществено осигуряване се поемат от фонд „Обществено осигуряване“. Главно управление „Социално осигуряване“ при Министерството на труда и социалните грижи заедно с териториалните му поделения преминава към Националния осигурителен институт.
(2) До избирането на управител и подуправител и обявяването на надзорния съвет на Националния осигурителен институт управлението на държавното обществено осигуряване се осъществява от Главно управление „Социално осигуряване“ при Министерството на труда и социалните грижи.
§ 5. (1) При създаването на фонд „Обществено осигуряване“ за потребностите на Националния осигурителен институт и неговите териториални поделения се прехвърля собствеността върху сгради, предназначени за административни дейности по Закона за имуществото на Българската комунистическа партия, Българския земеделски народен съюз, Отечествения фронт, Димитровския комунистически младежки съюз, Съюза на активните борци против фашизма и капитализма и Българските професионални съюзи, които не са предоставени на държавни или общински учреждения за техни нужди или не са предоставени на други организации по силата на други закони.
(2) Прехвърля се на Националния осигурителен институт собствеността върху почивната база на държавна фирма „Социален отдих“, която се използва по предназначение.
(3) Прехвърлянето на имуществото по предходните алинеи да стане по ред и начин, определени от министерския съвет.
(4) (изм.,ДВ,бр.155 от 1998 г.) Разпореждането с имотите по ал.2 се извършва от надзорния съвет на Националния осигурителен институт.
§ 6. Министерският съвет да определи и прехвърли на фонд „Обществено осигуряване“ полагащия се дял от набраните средства във Взаимния фонд съгласно чл.8 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия.
§ 7. Министерският съвет да предостави безвъзмездно на Националния осигурителен институт ползваните държавни сгради и движимо имущество на Главно управление „Социално осигуряване“ и поделенията му към датата на влизане на този закон в сила.
§ 8. Законът за управлението на общественото осигуряване (ДВ,бр.44 от 1984 г.) се отменя.
§ 9. В кодекса на труда от 1951 г. (обн.,Изв.,бр.91 от 1951 г.;попр.,бр.93 от 1951 г.;изм. и доп.,бр.92 от 1957 г.;ДВ,бр.24,36 и 92 от 1963 г.,бр.1,61,90 и 99 от 1965 г.,бр.15 от 1968 г.;попр.,бр.33 от 1968 г.;изм. и доп.,бр.68 от 1970 г.,бр.53 и 81 от 1973 г.,бр.27 от 1975 г.,бр.63 от 1976 г.,бр.32 от 1977 г.,бр.57 от 1981 г.,бр.44 от 1984 г.,бр.26 и 27 от 1986 г.,бр.46 от 1989 г.,бр.52 и 100 от 1992 г.) се правят следните изменения:
1. В чл.147 думите „Министерския съвет“ се заменят с „Народното събрание“, а думите „изплащаните брутни суми“ се заменят с „брутните трудови възнаграждения“.
2. Членове 169 и 170 се отменят.
§ 10. В Закона за пенсиите (обн.,Изв.,бр.91 от 1957 г.;попр.,бр.92 от 1957 г.;изм. и доп.,бр.104 от 1959 г.,бр.51 от 1961 г.,бр.105 от 1962 г.;ДВ,бр.103 от 1964 г.,бр.92 от 1965 г.,бр.25 и 101 от 1966 г.,бр.102 от 1967 г.,бр.59 и 97 от 1969 г.,бр.48 и 63 от 1970 г.,бр.53 от 1973 г.,бр.34 от 1974 г.,бр.3,36 и 53 от 1975 г.,бр.2 и 63 от 1976 г.,бр.80 от 1979 г.,бр.90 от 1980 г.,бр.9 от 1981 г.,бр.28 от 1983 г.,бр.44 и 69 от 1984 г.,бр.70 и 81 от 1985 г.,бр.6 и 46 от 1989 г.;попр.,бр.61 от 1989 г.;изм. и доп.,бр.99 от 1989 г.,бр.6,30 и 81 от 1990 г.,бр.12 от 1991 г.,бр.52,64 и 85 от 1992 г.,бр.102 от 1993 г.,бр.49 от 1994 г. и бр.68 от 1995 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. Член 52 се отменя.
2. Член 54 се изменя така:
„54. Пенсиите се отпускат с разпореждане, издадено от длъжностно лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на Националния осигурителен институт.
Министерският съвет урежда с правилник реда за отпускане, изменяне, осъвременяване, спиране, прекратяване и възобновяване на пенсиите, а за реда и начина на изплащането им – с наредба.“
3. Член 54а се отменя.
4. В чл.56, ал.2 думите „министъра на труда и социалните грижи“ се заменят с Националния осигурителен институт“.
§ 11. В Закона за съставяне и изпълнение на държавния бюджет (обн.,Изв.,бр.91 от 1960 г.;изм.,ДВ,бр.99 от 1963 г.,бр.36 от 1979 г. и бр.27 от 1992 г.) се правят следните изменения:
1. В чл.2 се правят следните изменения:
а) в ал.1 думите „бюджета на Държавното обществено осигуряване“ се заличават;
б) в ал.3 думите „бюджета на Държавното обществено осигуряване“ и „Централния съвет на професионалните съюзи“ се заличават.
в) алинея 6 се отменя.
2. В чл.8, ал.1 думите „а на Държавното обществено осигуряване – от Централния съвет на професионалните съюзи“ се заличават.
3. В чл.28, ал.5 думите “ и по бюджета на Държавното обществено осигуряване“ се заличават.
§ 12. В Закона за събиране на държавните вземания (обн.,ДВ,бр.38 от 1989 г.,изм.,бр.30 от 1990 г. и бр.61 от 1993 г.) се създава чл.35а:
„Чл.35а. По реда на този раздел не могат да се отсрочват и разсрочват задължения към фонд „Обществено осигуряване“.“
§ 13. Висящите дела пред районните комисии по социално осигуряване се изпращат за решаване от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт, а тези пред Централната комисия по социално осигуряване – на компетентния съд, за което страните се уведомяват писмено.
§ 14. В едномесечен срок след избора на управител и подуправител на Националния осигурителен институт председателят на надзорния съвет обнародва поименния му състав.
§ 15. До влизането в сила на първия закон за бюджета на фонд „Обществено осигуряване“ бюджетът на фонда е частта от държавния бюджет за държавното обществено осигуряване.
Законът е приет от 37-о народно събрание на 15 ноември 1995 г. и е подпечатан с държавния печат.
Председател на Народното събрание: Благовест Сендов
Locations of visitors to this page
Tyxo.bg counter
Site Meter
Google Analytics Alternative
Clicky

Публикувано в . Leave a Comment »

Правилник за прилагане на закона за пенсиите (1958-1999 г.)

ПРАВИЛНИК ЗА ПРИЛАГАНЕ НА ЗАКОНА ЗА ПЕНСИИТЕ


(утв. с ПМС No 3 от 1958 г.;обн.,Изв., бр.5 от 1958 г.;изм. и доп., Изв., бр. 104 от 1958 г.,бр.65 от 1960 г.,бр.49,66 и 87 от 1961 г.; попр., бр.88 от 1961 г.;изм. и доп.,бр.4 и 54 от 1962 г.;ДВ,бр.50 и 99 от 1963 г.,бр.49 и 102 от 1964 г.,бр.9,45 и 89 от 1965 г.,бр.10,54 и 72 от 1966 г.;попр.,бр.77 от 1966 г.;изм. и доп.,бр.101 от 1966 г., бр. 53 и 102 от 1967 г.,бр.39 и 64 от 1968 г.,бр.12 и 97 от 1969 г., бр. 79 от 1970 г.,бр.10 от 1972 г.,бр.67 от 1973 г.,бр.57 от 1974 г.; попр. бр.60 от 1974 г.;изм. и доп.,бр.77 от 1974 г.,бр.7 и 65 от 1975 г., бр.47 и 70 от 1976 г.,бр.59 и 86 от 1977 г.,бр.73 и 94 от 1979 г., бр.42 от 1980 г.;ПМС No 60 от 1980 г.;ДВ,бр.100 от 1981 г., бр.77 и 85 от 1983 г.,бр.61 от 1984 г.,бр.20,32 и 44 от 1985 г.,бр.39 от 1986 г., бр. 3 и 59 от 1989 г.;попр.,бр.61 от 1989 г.;изм.,бр.70 от 1989 г., бр. 43, 81 и 103 от 1990 г.,бр.40 от 1991 г.,бр.10,58 и 70 от 1992 г., бр.5 от 1993 г.;попр.,бр.18 от 1993 г,изм.бр.68 и 85 от 1993 г., бр. 101 от 1994 г.,бр.27,76,97 и 103 от 1996 г.,бр.12 и 29 от 1997 г.,бр.10 от 1998 г.,бр.48 от 1999 г.;бр.63 от 13 юли 1999 г.)

 

I. Пенсионно производство

Чл.1. (1) (изм.,ДВ,бр.97 от 1969 г.,бр.7 от 1975 г.,бр.59 от 1989 г.,бр.40 от 1991 г.,бр.5 от 1993 г., бр.76 от 1996 г., бр.10 от 1998 г.) Пенсиите на заинтересованите лица се отпускат по писмена молба по образец, към която се прилагат всички необходими документи. Молбата се подава до териториалното поделение на Националния осигурителен институт по последната адресна регистрация на лицето. Молбите за пенсии могат да се подават и чрез предприятията, учрежденията, организациите и други юридически лица по последната месторабота, които в 15-дневен срок от постъпването им са задължени да подготвят необходимите документи и заедно с молбата да ги представят в териториалното поделение на Националния осигурителен институт по последната адресна регистрация на лицето.

(2) (отм.,ДВ,бр.5 от 1993 г.)
(3) (отм.,ДВ,бр.5 от 1993 г.)
(4) (отм.,ДВ,бр.5 от 1993 г.)
(5) (изм.,ДВ,бр.59 от 1989 г.,бр.76 от 1996 г.; отм.,бр.10 от 1998 г.)

(6) (изм.,ДВ,бр.76 от 1996 г.) Сведенията за самоличността на молителя молителя, за гражданското му състояние и други данни във връзка с отпускането на пенсията, с изплащането на месечни добавки за деца и др. се вписват в молбата. Тези данни след съответната проверка по автентични документи на молителя се заверяват от предприятието, учреждението, организацията, от общинския съвет, кметство или съответно от териториалното поделение на Националния осигурителен институт.
(7) (изм.,ДВ,бр.59 от 1989 г.,бр.76 от 1996 г.) Молба с нередовни и липсващи документи не се разглежда. При получаване на такива молби териториалното поделение на Националния осигурителен институт в 15-дневен срок уведомява лицето и предприятието, учреждението, организацията за липсващите и неизправни документи. Ако в 3-месечен срок от датата на уведомяването не бъдат отстранени неизправностите, молбата заедно с приложените към нея документи се връщат на подателя.
(8) (изм.,ДВ,бр.59 от 1989 г.) Редът и начинът за издаване на документа за трудов стаж, за изготвянето и представянето на документите за пенсиониране и за тяхното съхраняване, както и за унищожаване на пенсионните преписки по прекратените пенсии се определят с наредба.
Чл.2. (1) При поискване на лична пенсия за прослужено време и старост се представя:
а) документ за трудов стаж;

б) (пред.б.“в“,Изв.,бр.65 от 1960 г.;изм.,ДВ,бр.102 от 1967 г.,бр.97 от 1969 г. и бр.76 от 1996 г.) документ за брутното трудово възнаграждение или доход, върху който са правени осигурителни вноски, за 3 последователни години от последните 15 години трудов стаж по избор на пенсионера преди 1 януари 1997 г. и за брутното трудово възнаграждение или доход, върху които са правени осигурителни вноски за трудовия стаж след тази дата до датата на уволнението.

(2) (отм.,ДВ,бр.7 от 1975 г.)
(3) (зал.,ДВ,бр.77 от 1983 г.)
(4)
 Жените, родили и отгледали 5 и повече деца до 8-годишна възраст, представят и документ от съответният общински съвет или кметство, удостоверяващ това обстоятелство.
(5) (изм.,ДВ,бр. 97 от 1969 г.) Лицата, посочени в чл.4, ал.2 от закона, представят и акт за освидетелствуване от трудово-експертна лекарска комисия, с който се установяват тези обстоятелства.
(6) (зал.,ДВ,бр.102 от 1967 г.)
Чл.3. (отм.,ДВ,бр.76 от 1996 г.)
Чл.4. (1) (изм.,ДВ,бр.40 от 1991 г.)
 При поискване на лична пенсия за инвалидност се представят:
a) (изм.,ДВ,бр.102 от 1967 г.,бр.97 от 1969 г.,бр.5 от 1993 г.,бр.76 от 1996 г., бр.10 от 1998 г.) документ за брутното трудово възнаграждение или доход, върху които са правени осигурителни вноски през последните 12 месеца трудов стаж преди датата на инвалидизирането или на злополуката или констатирането на професионалното заболяване;
б) (изм.,ДВ,бр.7 от 1975 г.,бр.5 от 1993 г.) експертно решение на трудово-експертната лекарска комисия по установен образец с всички необходими данни за определяне правото, размера и срока на пенсията.
в) (отм.,Изв.,бр.65 от 1960 г.)
(2) (доп.,ДВ,бр.97 от 1969 г.;изм.,бр.5 от 1993 г.,бр.76 от 1996 г., бр.10 от 1998 г.)
 Когато се иска пенсия за трудова злополука (професионално заболяване), военноинвалидна или гражданскоинвалидна пенсия, освен изброените документи се представя и акт за злополука (професионално заболяване) или заместващо го установително решение, а за лицата по чл.6, чл.7, ал.1 и чл.25 от Закона за пенсиите – медицинско свидетелство от съответната ведомствена медицинска комисия, утвърдено от висшестоящата медицинска комисия.
(3) За военно инвалидна пенсия се представя и удостоверение от съответното поделение за датата на постъпването и уволнението от служба и за званието на лицата.
(4) При пенсия за инвалидност поради общо заболяване се представя и документ за продължителността на трудовия стаж.
(5) (зал.,ДВ,бр.40 от 1991 г.)
(6) (пред.ал.7,Изв.,бр.65 от 1960 г.;изм.,ДВ,бр.97 от 1969 г.; отм.,ДВ,бр.5 от 1993 г.)
Чл.5. (1)
 При искане на наследствена пенсия на наследодател, които на е бил пенсиониран, се представят документите, необходими за определяне на лична пенсия съобразно видът и. Допълнително се представят следните документи:
а) (пред.б.“б“,Изв.,бр.65 от 1960 г.) удостоверение от общинския съвет или кметство за наследниците, в което се посочват рождените им дати, работят ли и дали са били издържани от наследодателя;
б) (пред.б.“в“,Изв.,бр.65 от 1960 г.;изм.,Изв.,бр.7 от 1962 г.; изм., ДВ.,бр.7 от 1975 г.,бр.5 от 1993 г.) ако децата, братята, сестрите и внуците са над 18 години и са учащи, представя се удостоверение от съответното учебно заведение, а ако са нетрудоспособни и са загубили трудоспособността си преди навършване на 18, съответно 26 или 28 години – експертно решение на трудово-експертната лекарска комисия по установен образец с всички необходими данни за определяне правото, размера и срока на пенсията;
в) (пред.б.“г“,Изв.,бр.65 от 1960 г.;нова,Изв.,бр.4 от 1962 г.; изм., ДВ,бр.5от 1993 г.) когато се иска пенсия по чл.31, ал.1, буква „а“, изречение второ от Закона за пенсиите, се представя удостоверение от съответното предприятие или организация за положен трудов стаж. Изискването за полагане на предварителен трудов стаж след завършването на средното образование се установява с документ от съответното учебно заведение;
г) (пред.б.“д“,Изв.,бр.65 от 1960 г.;нова,Изв.,бр.4 от 1962 г.; изм., ДВ,бр.5 от 1993 г.) данните за времето, през което молителят е отбивал редовната си военна или трудова служба, се вземат от военноотчетната му книжка и се нанасят върху молбата от длъжностното лице, което приема същата;
д) (пред.б.“е“,Изв.,бр.65 от 1960 г.;изм.,ДВ,бр.7 от 1975 г.,бр.5 от 1993 г.) ако родителите, съпругът или съпругата са навършили изискуемата възраст, представя се експертно решение на трудово-експертната лекарска комисия по установен образец с определени група инвалидност, дата на инвалидизиране, срок на нетрудоспособност и данни за определяне правото, размера и срока на пенсията;
е) (пред.б.“г“,ДВ.бр.5 от 1993 г.) дядото и бабата представят и документ от общинския съвет или кметството, че нямат средства за издръжка, нито лица, които по закона са длъжни да ги издържат;
ж) (пред.б.“д“,ДВ.бр.5 от 1993 г.) при искане на пенсия по чл.34, ал.2 от закона се представя и удостоверение от общинския съвет или кметство, че наследодателката е била самотна майка.
з) (нова,ДВ,бр.10 от 1998 г.) в случаите по чл. 69а, ал. 2 се представя уверение от съответното учебно заведение, издадено въз основа на заключение на лекарска консултативна комисия или на удостоверение за раждане на дете, с което се удостоверява, че прекъсването се дължи на тежко и продължително заболяване, бременност, раждане или отглеждане на малко дете.
(2) (изм.,ДВ,бр.40 от 1990 г.) При искане на наследствена военноинвалидна или гражданскоинвалидна пенсия родителите и вдовиците не представят документ, че са били издържани от наследодателя.
(3) (нова,ДВ,бр.5 от 1993 г.) За случаите по чл.34, ал.3 от Закона за пенсиите лицата следва да представят документ от съответното ведомство, че отбиват редовната си военна служба.
Чл.6. (изм.,ДВ,бр.10 от 1998 г.) При искане за наследствена пенсия от наследодателя, които е бил пенсиониран, се представят документи посочени в буква „а“ до „з“ на предходния член.
Чл.6а. (нов,ДВ,бр.67 от 1973 г.)
(1) (изм.,ДВ,бр.59 от 1989 г.,бр.5 от 1993 г., бр.48 от 1999 г.)
 При искане на социална пенсия от инвалиди с първа или втора група инвалидност се представя експертно решение на ТЕЛК по установен образец с определена група инвалидност, дата на инвалидизиране и други необходими данни за определяне на правото и срока на пенсията.
(2) (изм.,бр.5 от 1993 г.) При искане на социална пенсия по чл.45а, ал.1, буква „б“ и ал.3 от Закона за пенсиите се представя декларация по образец за семейно и имотно състояние.
(3) (нова,бр.5 от 1993 г.) При искане на социална пенсия по 45а, ал.3 от Закона за пенсиите се представя трудова (осигурителна) книжка, по която е изплащано обезщетението за безработица, както и други документи за трудов стаж.
(4) (нова,ДВ,бр.48 от 1999 г.) При искане на социална пенсия от лица, на които е отказана пенсия за инвалидност поради недостатъчен трудов стаж, се представя служебна бележка от предприятието, учреждението или организацията за срока, до който е изплащана помощта по чл.49 от Правилника за прилагане на дял III от Кодекса на труда от 1951 г., утвърден с Постановление No 62 на Министерския съвет от 1958 г. (обн., Изв., бр. 30 от 1958 г.; изм. и доп., бр. 21 и 47 от 1959 г., бр. 9 и 49 от 1960 г., бр. 59 и 66 от 1962 г.; ДВ, бр. 24, 36, 44 и 99 от 1963 г., бр. 49 от 1964 г., бр. 1, 58, 90 и 99 от 1965 г., бр. 15 от 1968 г., бр. 14 от 1969 г., бр. 19 от 1972 г.; Разпореждане No 141 на Бюрото на Министерския съвет от 1972 г. (необнародвано); ДВ, бр. 59 и 67 от 1973 г., бр. 37 и 59 от 1975 г., бр. 59 от 1977 г., бр. 42 от 1980 г., бр. 21 и 101 от 1981 г., бр. 33 от 1982 г., бр. 61 от 1984 г., бр. 6 от 1987 г., бр. 59 и 70 от 1989 г., бр. 58 от 1992 г., бр. 5 и 85 от 1993 г., бр. 103 от 1996 г., бр. 18 от 1997 г. и бр. 15 от 1999 г.).
Чл.6б. (нов,ДВ,бр.48 от 1999 г.)
(1)
 При искане на добавка по чл.50а от Закона за пенсиите се представят удостоверение за наследници и декларация, че лицето не се намира в брак.
(2) При искане на добавка от наследодател, който не е бил пенсионер, се представят документите по чл.5.
Чл.7. (изм.,ДВ,бр.7 от 1975 г.,бр.89 от 1977 г.,бр.59 от 1989 г.,бр. 10 от 1992 г.,бр.76 от 1996 г., бр.10 от 1998 г.) Редът и начинът за освидетелствуване на лицата, искащи пенсия въз основа на загубена трудоспособност, и за издаване на експертни решения от трудово-експертна лекарска комисия и от Централната трудово-експертна лекарска комисия се определят с наредба на Министерството на здравеопазването съгласувано с Министерството на труда и социалната политика и с Националния осигурителен институт.
Чл.8. (изм.,ДВ,бр.7 от 1975 г.,бр.59 от 1977 г.,бр.59 от 1989 г.,бр. 5 от 1993 г.,бр.76 от 1996 г.) Решението на трудово-експертните лекарски комисии могат да се обжалват от заинтересуваните лица и органи пред Централната трудово-експертна лекарска комисия в четиринадесетдневен срок. По отношение на освидетелстваните 14-дневният срок започва да тече от деня на връчването на решението, а по отношение на контролните органи и на останалите заинтересувани инстанции – от деня на узнаването му. Жалбите се подават чрез трудово- експертната лекарска комисия, постановила решението.
Чл.9. (изм.,ДВ,бр.7 от 1975,бр.59 от 1977 г.,бр.59 от 1989 г.,бр.5 от 1993 г.,бр.76 от 1996 г., бр.10 от 1998 г.) Техническите грешки и пропуски в експертните решения на трудово-експертните лекарски комисии и на Централната трудово-експертна лекарска комисия се коригират с решение на комисията, която го е постановила.
Чл.10. (изм.,ДВ,бр.7 от 1975 г.,бр.59 от 1989 г.,бр.5 от 1993 г., бр. 76 от 1996 г.) Националният осигурителен институт и неговите териториални поделения могат да изпращат пенсионни преписки на Централната трудово-експертна лекарска комисия за произнасяне, при условие, че има решение на трудово-експертната лекарска комисия по поставените въпроси. Те могат да искат Централната трудово-експертна лекарска комисия да се произнесе по правилността на решенията на трудово-експертните лекарски комисии, както и да изясни свои решения.
Чл.11. (изм.,ДВ,бр.7 от 1975 г.,бр.5 от 1993 г.)
(1) (изм.,ДВ,бр.76 от 1996 г.)
 Централната трудово-експертна лекарска комисия се произнася по всички поводи независимо от това, по кой повод е обжалвано експертното решение, както и за степента на загубената трудоспособност в момента на освидетелстването.
(2) (нова,ДВ,бр.5 от 1993 г.) Решенията на Централната трудово-експертна комисия са окончателни.
Чл.12. (отм.,ДВ.бр.7 от 1975 г.)
Чл.13. (отм.,ДВ.бр.7 от 1975 г.)
Чл.14. (изм.,ДВ,бр.76 от 1996 г.)
(1) (изм.,Изв.,бр.65 от 1960 г.;ДВ,бр.99 от 1963 г.,бр.97 от 1969 г.,бр.59 от 1977 г.,бр.61 от 1984 г.,бр.59 от 1989 г.,бр.5 от 1993 г.)
 Пенсиите се отпускат, изменят, осъвременяват, спират, прекратяват и възобновяват с разпореждане на длъжностното лице по пенсионното осигуряване.
(2) (отм.,ДВ,бр.5 от 1993 г.) Пенсиите по спогодба за сътрудничество в областта на социалното осигуряване се отпускат,изменят, осъвременяват, спират, прекратяват и възобновяват с разпореждане на длъжностното лице по пенсионното осигуряване в дирекция „Международна дейност“ на Националния осигурителен институт.
(3) Препис от разпореждането по ал.1 и 2 се връчва в 7-дневен срок от постановяването пряко на лицето или чрез пощенската станция срещу подпис и съответно датиране.
Чл.15. (изм.,Изв.,бр.65 от 1960 г.;изм.,ДВ,бр.97 от 1969 г.,бр.61 от 1984 г.,бр.59 от 1989 г.,бр.5 от 1993 г.,бр.76 от 1996 г.)
(1) (изм.,ДВ,бр.48 от 1999 г.)
 Разпорежданията по чл.14, ал.1 могат да се обжалват в 3-месечен срок от получаването им пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, а разпорежданията по чл.14, ал.2 – в същия срок пред ръководителя на териториалното поделение – София-град.
(2) Ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им.
(3) При констатиране на грешки и закононарушения ръководителят на териториалното поделение на Националния осигурителен институт отменя обжалваното разпореждане и се произнася по същество.
(4) Решенията по ал.2 и 3 се съобщават на заинтересуваните страни в 7-дневен срок от постановяването им срещу подпис и съответно датиране.
(5) Решението на ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт може да се обжалва пред окръжния съд в едномесечен срок от получаването му. Жалбата се подава чрез ръководителя на териториалното поделение, който в 7-дневен срок е длъжен да я изпрати заедно с преписката в съда.
Чл.15а. (нов,ДВ,бр.5 от 1993 г.;отм.,бр.76 от 1996 г.)
Чл.16. (изм.,ДВ,бр.59 от 1989 г.,бр.76 от 1996 г.)
 Решенията и съобщенията във връзка с разглеждането на жалбите се изготвят по реда на Закона за административното производство.
Чл.17. (отм.,ДВ,бр.17 от 1996 г.)
Чл.18. (изм.,ДВ,бр.76 от 1996 г., бр.48 от 1999 г.)
(1) 
Необжалваните в срок разпореждания на длъжностното лице по пенсионното осигуряване и решения на ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт са окончателни.
(2) Влезлите в сила решения на ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт могат да бъдат отменени или изменени от него по реда на чл.32 от Закона за административното производство.
Чл.18а. (отм.,ДВ,бр.76 от 1996 г.)
Чл.19. (отм.,ДВ,бр.7 от 1975 г.)
Чл.20. (1) (изм.,ДВ,бр.102 от 1967 г.,бр.67 от 1973 г.,бр.7 от 1975 г.,бр.59 от 1989 г.,бр.76 от 1996 г.)
 Пенсии се отпускат от датата на пораждане на правото, ако молбата с необходимите документи е постъпила в териториалното поделение на Националния осигурителен институт в едногодишен срок от тази дата.
(2) (изм.,ДВ,бр.59 от 1989 г.,бр.76 от 1996 г.) Когато молбата с необходимите документи е постъпила в териториалното поделение на Националния осигурителен институт след изтичане на едногодишния срок от пораждане на правото, пенсията се отпуска от датата на завеждане на молбата.
(3) Когато молбата за пенсия е подадена чрез предприятието, учреждението или организацията по последната месторабота на лицето, за дата на постъпване и завеждане на молбата по смисъла на предходните алинеи се счита датата на завеждането й в съответното предприятие, учреждение или организация.
(4) (изм.,ДВ,бр.76 от 1996 г.; отм.,бр.48 от 1999 г.)
(5)
 Социална пенсия на лицата, на които е отказана пенсия за инвалидност поради недостатъчен трудов стаж се отпуска не по-рано от датата на спиране на помощта, изплащана въз основа на член 49 от Правилника за прилагане на дял III от Кодекса на труда.
(6) (нова,ДВ,бр.5 от 1993 г.;отм.,бр.76 от 1996 г.)
Чл.21. (1)
 Пенсията се спира:
а) (изм.,ДВ,бр.39 от 1968 г.,бр.3 от 1993 г.) по писмена молба на пенсионера;
б) (изм.,ДВ,бр.64 от 1968 г.) когато пенсионер, чужд гражданин, напусне страната, освен ако пенсията е отпусната за претърпяна в страната трудова злополука или ако със съответната държава има сключена спогодба или е установена взаимност;
в) (доп.,ДВ,бр.76 от 1996 г.) когато пенсионер, служебно повикан, без уважителни причини не се яви на преосвидетелстване или когато повикването не е могло да стане поради това, че адресът на лицето е неизвестен;
г) (доп.,ДВ,бр.76 от 1996 г.) когато не е получена шест последователни месеца или пенсионерът е пребивавал зад граница повече от шест месеца, освен ако е учащ се в чужбина или е на възраст до 18 години и живее в чужбина.
д) (нова,ДВ,бр.76 от 1996 г.) когато не се следва изплащането й на основание чл.47 от Закона за пенсиите.
(2) (изм.,ДВ,бр.48 от 1999 г.) спирането на пенсиите, за случаите, неупоменати в този правилник, се извършва от деня на настъпване на причината за това.
Чл.22. (1) Пенсията се прекратява:
а) когато пенсионерът почине;
б) (зал.,ДВ,бр.59 от 1989 г.)
в) (зал.,ДВ,бр.59 от 1989 г.)
г) (зал.,ДВ,бр.59 от 1989 г.)
д) (изм.,ДВ,бр.59 от 1989 г.; отм.,ДВ,бр.10 от 1998 г.)
е) (зал., ДВ,бр.59 от 1989 г.)
ж)
 когато децата, братята и внуците навършат възрастта, до която могат да получават наследствена пенсия;
з) (нова,Изв.,бр.104 от 1958 г.,доп.,ДВ,бр.102 от 1967 г.) когато преживялата съпруга или съпруг встъпи в нов брак. При прекратяване на новия брак поради развод правото на наследствена пенсия на съпругата или съпруга от починалия съпруг или съпруга се възобновява от първо число на месеца, следващ този, през който е влязло в сила съдебното решение за развод;
(2) (зал.,ДВ,бр.59 от 1989 г.)
(3) (изм.,ДВ,бр.7 от 1993 г., бр.48 от 1999 г.)
 Прекратяването на пенсиите по ал.1, както и в случаите, неупоменати в правилника, се извършва от края на месеца, в който е отпаднало основанието за получаването им.
Чл.23. (изм.,ДВ,бр.59 от 1977 г.,бр.59 от 1989 г.,бр.5 от 1993 г.)
(1) (изм.,ДВ,бр.76 от 1996 г.)
 Ръководителят на териториалното поделение на Националния осигурителен институт по писмено предложение на длъжностното лице по пенсионното осигуряване отменя разпореждането по чл.14, ал.1 и решава въпроса по същество, когато:
а) пенсионерът си е послужил с подправени документи или с документи с невярно съдържание, за да получи пенсия;
б) с влязла в сила присъда се установи, че инвалидността, за която е получена пенсията, е причинена умишлено от лицето или е в резултат на извършено от него умишлено престъпление;
в) с влязла в сила присъда се установи, че смъртта на наследодателя е в резултат на извършено от наследника умишлено престъпление;
г) пенсията е неправилно отпусната или е отказано неправилно отпускането й;
д) пенсията е определена в по-голям или по-малък размер;
е) (нова,ДВ,бр.5 от 1993 г.) пенсията е неправилно спряна или прекратена или впоследствие е отпаднало основанието за спирането или прекратяването й.
(2) (изм.,ДВ,бр.76 от 1996 г.) Длъжностното лице по пенсионното осигуряване може да разпореди да се спре изплащането на пенсията до произнасяне на ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт, когато предложението по ал.1 е направено на основание букви „а“ – „г“.
(3) (отм.,ДВ,бр.5 от 1993 г.)
(4)
 Когато пенсията е била неправилно отпусната или определена в по-голям размер без вина на пенсионера, изплатената неоснователно сума не се събира от него.
(5) (изм.,ДВ,бр.5 от 1993 г.,бр.76 от 1996 г.) Когато при решаването на въпроса по същество ръководителят на териториалното поделение на Националния осигурителен институт отпусне, възстанови или определи пенсия в по-голям размер, разликата между новия и стария размер се изплаща и за минало време, но за не повече от три години считано от датата на постановяване на решението.
Чл.24. (отм.,ДВ,бр.5 от 1993 г.)
Чл.25. (изм.,ДВ,бр.40 от 1991 г., бр.5 от 1993 г., бр.76 от 1996 г., бр.10 от 1998 г.)
 Спряната пенсия се възобновява по писмена молба от:
1. датата на спирането, освен ако в молбата е посочена друга дата, когато пенсията е спряна по чл. 21, ал. 1, буква „а“;
2. първо число на месеца, следващ месеца, през който е отпаднала причината за спирането, ако искането е направено в тримесечен срок от тази дата, когато пенсията е спряна по чл. 21, ал. 1, букви „б“ и „в“; в противен случай тя се възобновява от първо число на месеца, следващ месеца, в който е постъпила молбата за възобновяване;
3. датата на спирането, когато пенсията е спряна по чл. 21, ал. 1, буква „г“;
4. датата на молбата за възобновяване, когато пенсията е спряна по чл. 21, ал. 1, буква „д“.
5. (нова,ДВ,бр.48 от 1999 г.) датата на отпадане на причината за спирането по чл.21, ал.2, ако молбата е подадена в 3-месечен срок от тази дата.
Чл.26. (1) (изм.,ДВ,бр.39 от 1986 г.,бр.59 от 1989 г.,бр.76 от 1996 г., бр.48 от 1999 г.) Влезлите в сила разпореждания на длъжностното лице по пенсионно осигуряване и решения на ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт, включително и за добавката по чл.50а от Закона за пенсиите, могат да се изменят от тях, когато се представят нови доказателства за трудов стаж, възраст, категория труд, семейно положение, трудово възнаграждение, дата на смъртта и други.
(2) (изм.,ДВ,бр.5 от 1993 г., бр.48 от 1999 г.) Пенсията в този случай се изменя или отпуска от първо число на месеца, следващ този, през който са представени доказателствата.
(3) (изм., ДВ, бр.5 от 1993 г., бр.76 от 1996 г., бр.10 от 1998 г., бр.48 от 1999 г.) Влезлите в сила разпореждания на длъжностното лице по пенсионно осигуряване и решения на ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт могат да се изменят от тях и когато пенсионерът поиска изчисляването на пенсията или на добавката по чл.50а от Закона за пенсиите да бъде извършено от възнаграждение за друг период, ако това е по-благоприятно за него. Изменението може да се прави само веднъж след отпускането, като размерът на пенсията или на добавката по чл.50а от Закона за пенсиите се определя от 1-о число на месеца, следващ месеца, през който е направено искането.
Чл.27. (изм.,ДВ,бр.59 от 1989 г.,бр.76 от 1996 г.)
(1)
 Техническите грешки или пропуски, допуснати в разпорежданията на длъжностното лице по пенсионното осигуряване и в решенията на ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт, могат да се поправят от тях, считано от деня на отпускане или изменяне на пенсията. Лицата се уведомяват за извършените поправки и те могат да ги обжалват по общия ред.
(2) Когато се определи пенсия в по-голям размер по реда на ал.1, разликата между новия и стария размер се изплаща и за минало време, но за не повече от 3 години назад от датата на постановяване на разпореждането или решението.
Чл.28. (1) Пенсионерите и наследниците им са длъжни да съобщят на органа по пенсионно осигуряване всяко обстоятелство, което води до спиране, прекратяване или изменение на пенсията, както и адреса си при промяна.
(2) (доп.,Изв.,бр.65 от 1960 г.;изм.,ДВ,бр.5 от 1993 г.) Пенсионер, който не съобщи своевременно за настъпилите изменения, които се отразяват върху основанието за получаване на пенсията или върху размера й и продължава да я получава, връща неправилно получената сума с лихвата по държавните вземания.
Чл.29. (изм.,ДВ,бр.50 от 1963 г.;отм.,ДВ,бр.102 от 1967 г.)
Чл.30. (отм.,ДВ,бр.97 от 1969 г.)
Чл.31. (изм.,ДВ,бр.12 от 1969 г.,бр.59 от 1977 г.,бр.100 от 1981 г., бр.61 от 1989 г. и бр.40 от 1991 г.)
 Пенсиите за особени заслуги към държавата и нацията по чл.27 от Закона за пенсиите се отпускат от Народното събрание по предложение на Министерския съвет въз основа на доклад на ръководителя на съответното ведомство.
Чл.32. (отм.,ДВ,бр.40 от 1991 г.)
Чл.33. (изм.,ДВ,бр.59 от 1977 г.,бр.59 от 1989 г.,бр.76 от 1996 г.)
 Прехвърлянето на личната пенсия за особени заслуги върху наследниците се извършва от териториалното поделение на Националния осигурителен институт при условията на членове 31 до 38 от закона.
Чл.33а. (нов,ДВ,бр.10 от 1992 г.)
(1) (изм.,ДВ,бр.10 от 1998 г.)
 Персоналните пенсии по чл.45б от Закона за пенсиите се отпускат с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на труда и социалната политика съгласувано с министъра на финансите.
(2) Предложенията се изготвят въз основа на:
1. (изм.,ДВ,бр.76 от 1996 г.) молба от лицето, адресирана до Националния осигурителен институт, която включва мотивите за отпускането на персонална пенсия, данни за самоличността на молителя и гражданското му състояние;
2. документи, които установяват липсата на основание за отпускане на друг вид пенсия (удостоверение за трудов стаж, удостоверение за наследници, заповеди за прекратяване на трудовите правоотношения и други подобни);
3. мнение на кмета на общината или на населеното място;
4. (изм.,ДВ,бр.76 от 1996 г.) декларация за семейното и имотното състояние и за годишния доход на членовете на семейството за 12 месеца преди искането на пенсия.
(3) (изм.,ДВ,бр.76 от 1996 г.) Молбата и приложените към нея документи, послужили за отпускането на персоналната пенсия, се съхраняват в Националния осигурителен институт.
Чл.34. (1) (нова,ДВ,бр.40 от 1991 г.;изм.,бр.5 от 1993 г.) Към предложението на общинския съвет за отпускане на пенсия по чл.45в от Закона за пенсиите се прилагат:
1. по буква „а“ – документ, че лицето е родило и изгледало три и повече деца до 18-годишна възраст, че не са били лишавани или ограничавани родителските му права и че децата не са били настанявани в държавно заведение за отглеждане за срок по-голям от една година, освен по здравословни причини;
2. (изм.,ДВ,бр.5 от 1993 г.,бр.76 от 1996 г.) по буква „б“ – решение на ТЕЛК, удостоверяващо, че болният за целия 10-годишен период е бил инвалид първа група с чужда помощ или се е нуждаел от постоянна помощ, а за лица до 16-годишна възраст – с решение на ЛКК при детско отделение на съответната обединена районна болница или на специализирана болница или отделение по профила на заболяването;
3. (нова,ДВ,бр.76 от 1996 г.) декларация за семейното и имотното състояние и за годишния доход на членовете на семейството за 12 месеца преди искането на пенсия.
(3) (изм.,ДВ,бр.10 от 1998 г.) Решение за внасяне на предложение в Министерския съвет за отпускане на пенсия по чл.45в от Закона за пенсиите се взема на сесия на общинския съвет. Пенсиите се отпускат по доклад на министъра на труда и социалната политика и министъра на финансите.
Чл.34а. (нов,ДВ,бр.10 от 1998 г.) В годишния доход по смисъла на чл. 45а, ал. 1, буква „б“ от Закона за пенсиите не се включват:
1. добавките и компенсациите, изплащани към пенсиите, с изключение на добавката по чл. 46, ал. 4 от Закона за пенсиите;
2. помощите, отпуснати при условията и по реда на Правилника за социално подпомагане, приет с Постановление № 398 на Министерския съвет от 1997 г. (обн., ДВ, бр. 100 от 1997 г.; изм. и доп., бр. 2 от 1998 г.);
3. специалните социални помощи, отпуснати по програми за спешно социално подпомагане.

II. Пенсия за изслужено време и старост

Чл.35. (1) (изм. и доп.,Изв.,бр.65 от 1960 г.,ДВ,бр.102 от 1967 г., бр.5 от 1993 г.,бр.76 от 1996 г.) При трудов стаж от различни категории труд пенсия се отпуска по условията на по-благоприятната категория, ако лицето има най-малко две трети от изискуемия се за тази категория трудов стаж, без този зачетен в повече от календарното време. Това правило не се прилага за трудов стаж, положен при специфичните условия на точки от 66а до 66к включително от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране.
(2) След като се определи категорията, по която следва да се отпусне пенсията, трудовият стаж се превръща към тази категория, като 3 години трудов стаж от I категория се зачитат за 4 години от II категория и за 5 години от III категория и обратно.
(3) (изм.,ДВ,бр.109 от 1967 г.) При смесен трудов стаж от I и II категория труд, който поотделно е по-малък от две трети от изискуемия се за съответната категория, пенсията се отпуска по условията за II категория, ако трудовият стаж от I и II категория общо е не по-малък от 13 години и 4 месеца.
(4) Трудовият стаж от II категория за жените не може да се превръща в III категория, но може да допълва трудовия им стаж от III категория без превръщане.
Чл.36. (отм.,ДВ,бр.102 от 1967 г.)
Чл.37. (изм.,ДВ,бр.76 от 1996 г.)
(1)
 За трудов стаж при пенсиониране на лицата по чл.6 и по чл.7, ал.1 от Закона за пенсиите се зачита:
1. изслуженото време на кадрова военна служба;
2. изслуженото време на офицерски и сержантски длъжности в Министерството на вътрешните работи, Националната следствена служба, Главното управление на местата за лишаване от свобода при Министерството на правосъдието и в Специалната куриерска служба на Комитета по пощи и далекосъобщения.
(2) (нова,ДВ,бр.10 от 1972 г.) Трудовия стаж по ал.1 се зачита за I категория труд.
(3) (нова,ДВ,бр.10 от 1972 г.;изм.,ДВ,бр.40 от 1991 г.) При пенсионирането по чл.6 и по чл.7, ал.1 от Закона за пенсиите увеличението от 2 на сто по чл.10, ал.2 от закона се дава за трудов стаж над 20 години.
Чл.38. (изм.,ДВ,бр.76 от 1996 г.)
(1) (изм.,ДВ,бр. 10 от 1972 г.)
 Трудовият стаж, извън този по чл.37, може да допълва чрез превръщане трудовия стаж за пенсиониране на лицата по чл.6 и по чл.7, ал.1 от Закона за пенсиите при условие, че е придобит преди освобождаването им от кадрова военна служба или от Министерството на вътрешните работи, Националната следствена служба, Главното управление на местата за лишаване от свобода при Министерството на правосъдието и от Специалната куриерска служба на Комитета по пощи и далекосъобщения.
(2) Трудовият стаж по ал.1 може да допълва трудовия стаж при пенсиониране на лицата по чл.6 и по чл.7, ал.1 от Закона за пенсиите само при наличие на 13 години и 4 месеца действително изслужени по чл.37, а за лицата по чл.6, ал.2 от Закона за пенсиите – 10 години действително изслужени на длъжности от летателния състав и от съставите на подводните съдове.
Чл.39. (изм.,ДВ,бр.76 от 1996 г.) При пенсиониране по условията на чл.6 и чл.7, ал.1 от Закона за пенсиите трудовият стаж по чл.37 се зачита при взаимно допълване.
Чл.40. (изм.,ДВ,бр.76 от 1996 г.) Уволнените и непридобили право на пенсия по чл.6 и по чл.7, ал.1 от Закона за пенсиите се пенсионират като граждански лица по съответната категория труд.
Чл.41. (отм.,ДВ,бр.102 от 1967 г.;нов,бр.40 от 1991 г.)
(1) (пред.чл.41,ДВ,бр.10 от 1998 г.)
 Учителски трудов стаж по смисъла на Закона за пенсиите е трудовият стаж положен на длъжност учител или възпитател в учебни и възпитателни заведения. За учителски трудов стаж се счита и трудовия стаж на директорите и зам.директорите на учебни и възпитателни заведения, ако те са изпълнили пълната норма задължителна преподавателска работа.
(2) (нова,ДВ,бр.10 от 1998 г.) Учителски трудов стаж е и трудовият стаж на лицата, заемащи длъжности по списък, утвърден от министъра на образованието и науката, съгласувано с управителя на Националния осигурителен институт, ако отговарят на изискванията за заемане на длъжността учител или възпитател съобразно придобитото образование, професионална квалификация и правоспособност и са изпълнили пълната норма за задължителна преподавателска работа.
(3) (нова,ДВ,бр.10 от 1998 г.) Учебни и възпитателни заведения по смисъла на ал. 1 са създадените по реда на Закона за народната просвета, както и социалните учебно-професионални заведения за квалификация и преквалификация на лица с намалена трудоспособност съгласно Постановление No 63 на Министерския съвет от 1991 г. (обн., ДВ, бр. 32 от 1991 г.; изм., бр. 68 от 1991 г.).
Чл.41а. (нов,ДВ,бр.12 от 1997 г.)
(1)
 Лицата, освободени от учителска длъжност, придобиват право на пенсия за изслужено време и старост по чл.5, ал.1 от Закона за пенсиите при 20 години учителски трудов стаж и 52-годишна възраст за жените и 25 години учителски трудов стаж и 57-годишна възраст за мъжете.
(2) Пенсията по ал.1 се определя по чл.10 от Закона за пенсиите в размер, намален с 0,5 на сто за всеки месец, недостигащ на лицата до навършването на 55-годишна възраст за жените и съответно 60-годишна възраст за мъжете.
(3) Пенсията по ал.2 се изплаща от Учителския пенсионен фонд към Националния осигурителен институт до навършването на 55-годишна възраст за жените и 60-годишна възраст за мъжете.
Чл.41б. (нов,ДВ,бр.12 от 1997 г.)
(1)
 Учителите, придобили право на пенсия по чл.5, ал.1 от Закона за пенсиите, които се пенсионират след навършването на изискващата се възраст за III категория труд, получават към пенсията си добавка, определена в размер 0,1 на сто от основния размер на пенсията по чл.10, ал.1 от Закона за пенсиите за всеки месец учителски трудов стаж, положен след 1 януари 1997 г.
(2) Добавката по ал.1 се изплаща от Учителския пенсионен фонд към Националния осигурителен институт над ограничението по чл.47в от Закона за пенсиите.
Чл.42. (изм.,ДВ,бр.102 от 1967 г.;доп.,бр.103 от 1990 г;изм.,бр.5 от 1993 г.,бр.76 от 1996 г.) Когато изчисленият размер на пенсията заедно с увеличението по чл.10, ал.2 и 3 от Закона за пенсиите е по-малък от минималния размер, той се приравнява към него.
Чл.43. (отм.,ДВ,бр.102 от 1967 г.;нов,бр.43 от 1990 г.;отм.,бр.76 от 1996 г.)
Чл.44. (изм.,Изв.,бр.4 от 1962 г.;ДВ,бр.102 от 1967 г.,бр.10 от 1972 г.,бр.65 от 1975 г.;бр. 61 от 1984 г.,бр. 32 от 1985 г.;нов, ДВ, бр.5 от 1993 г.)
 Включването на трудовото възнаграждение от трудов стаж, положен след пенсионирането в брутното трудово възнаграждение, от което се определя новата пенсия по чл.50б от Закона за пенсиите, се извършва при спазване на изискванията на чл.11 от Закона за пенсиите.
Чл.45. (отм.,ДВ,бр.5 от 1993 г)

III. Пенсии за инвалидност

Чл.46. (1) Правото на пенсия за инвалидност се поражда от началната дата на настъпването на инвалидността. При пенсия за инвалидност поради общо заболяване към тази дата лицето трябва да има изискуемия се трудов стаж по чл.19 от Закона за пенсиите.
(2) (изм.,ДВ,бр.5 от 1993 г.) Правото на пенсия за инвалидност на лицата по чл.6 и 7 от Закона за пенсиите, както и правото на военноинвалидна пенсия се поражда от деня на уволнението, ако то не предхожда определената дата на инвалидизирането.
(3) (нова,ДВ,бр.101 от 1966 г.;изм.,бр.76 от 1996 г.) Лицата по чл.24, буква „д“ от Закона за пенсиите имат право на гражданскоинвалидна пенсия, ако са пострадали при условията на чл.56,57 и 58 от този правилник.
Чл.47. При определяне на пенсия за инвалидност поради трудова злополука, професионално заболяване или общо заболяване, когато лицето няма 12 месеца трудов стаж, пенсията се изчислява от средното месечно брутно възнаграждение за наличния му трудов стаж.
Чл.48. (1) (изм.,ДВ,бр.5 от 1993 г.,бр.76 от 1996 г.) При определяне размера на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване увеличението по чл.21 от Закона за пенсиите се дава върху пенсията, изчислена по реда на чл.20 от закона. Когато изчисленият размер на пенсията заедно с увеличението по чл.21 от закона е по-малък от минималния размер, той се приравнява към него.
(2) (нова,ДВ,бр.40 от 1991 г.) Увеличението на пенсията по чл.21, ал.2 от Закона за пенсиите се дава от първо число на месеца, следващ месеца, през който е навършена необходимата възраст.
Чл.49. Когато лицето има трудов стаж от различни категории, при определяне на продължителността му за право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване и добавките към размера на тази пенсия, не се прави превръщане на трудовия стаж от една категория към друга.
Чл.50. На пенсионер по трудова злополука, претърпял нова такава, даваща право на пенсия, новата пенсия се изчислява въз основа на по-голямото средно месечно брутно трудово възнаграждение, което е получавал преди първата или преди втората злополука, съобразно групата инвалидност, в която попада с оглед на страданията, придобити от двете злополуки.
Чл.51. (1) (изм.,ДВ,бр.76 от 1996 г.) Първа група инвалидност се определя: на лица, които поради здравословното си състояние са загубили напълно трудоспособността си за какъвто и да е било труд; на лица с най-тежки трайни, невъзвратими и прогресиращи страдания (недъзи) – по списък утвърден от министъра на здравеопазването, някои от които могат да бъдат приспособени към труд при създаването на специални за тях условия.
(2) С инструкция, одобрена от министъра на здравеопазването се определя кои инвалиди от I група се нуждаят от постоянна чужда помощ.
Чл.52. (изм.,ДВ,бр.76 от 1996 г.) Втора група инвалидност се определя: на лица, които поради здравословното си състояние са загубили трудоспособността си както за своята професия, така и за каквато и да е била друга професия, но могат да бъдат приспособени към труд при специално създадени за тях условия; на лица с тежки трайни, невъзвратими и прогресиращи страдания (недъзи) – по списък, утвърден от министъра на здравеопазването, някои от които могат да бъдат приспособени към професионален или друг труд при специално създадени за тях условия.
Чл.53. (изм.,ДВ,бр.76 от 1996 г.) Трета група инвалидност се определя: на лица, които поради здравословното си състояние са променили или трябва да променят професията си с друга по-ниска квалификация или са променили или трябва да променят условията на труда в своята професия; на лица с тежки трайни, невъзвратими и прогресиращи страдания (недъзи) – по списък, утвърден от министъра на здравеопазването.
Чл.54. (изм.,ДВ,бр.40 от 1991 г.,бр.76 от 1996 г.; отм.,бр.10 от 1998 г.)
Чл.55. (1)
 Когато лице със страдания, придобити преди постъпването му на работа, е загубило възможността да извършва работата, към която се е приспособило, вследствие на прибавило се ново заболяване през време на трудовата дейност или вследствие на трудова злополука, при определяне на следващата му се група инвалидност се вземат под внимание и страданията, които са съществували преди започване на трудовата му дейност, съответно преди злополуката.
(2) Основанието за определена група инвалидност се загубва в случаите, когато при преосвидетелствуването се установи, че здравословното състояние се е подобрило по отношение на новополученото заболяване и лицето е станало отново трудоспособно за работата, към която се е приспособило.

IV. Трудови злополуки

Чл.56. За трудова злополука се считат всички травматични увреждания, станали през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и всяко увреждане на здравословното състояние настъпило в резултат на работа при извънредни обстоятелства или ненормални за дадената професия условия, ако са довели до временна нетрудоспособност, инвалидност или смърт на осигурените.
Чл.57. За трудови се считат злополуките станали:
а) през време на каквато и да е работа, извършвана по нареждане, или при работа, извършвана без нареждане, но в интерес на предприятието, учреждението или организацията;
б) през време на почивките, прекарани при предприятието, учреждението или организацията;
в) когато осигуреният пострада при спасяване на човешки живот или обществено имущество;
г) през време, когато осигуреният отива на работа или се връща от работа;
д) (отм.,ДВ,бр.5 от 1993 г.)
е) (отм.,ДВ,бр.5 от 1993 г.)
ж) (изм.,ДВ,бр.5 от 1993 г.)
 при изпълнение на обществени задължения, свързани с предприятието, учреждението или организацията, в която лицето работи;
з) (нова,ДВ,бр.53 от 1967 г.;отм.,бр.5 от 1993 г.)
и) (доп.,ДВ,бр.42 от 1980 г.)
 с лица, привлечени за доброволни сътрудници на органите на Министерството на вътрешните работи по сигурността на страната, спазване на обществения ред и в борба срещу престъпността и нарушенията при изпълнение на възложените им задачи, както и с членовете на доброволен противопожарен отряд и граждани при или по повод изпълнение на задачи по противопожарната охрана.
Чл.58. (изм.,ДВ,бр.10 от 1998 г.) Към трудова злополука се приравняват и професионалните заболявания, посочени в Таблицата за професионалните заболявания, утвърдена с Постановление No 3 на Министерския съвет от 1958 г. (обн., Изв., бр. 5 от 1958 г.; изм., бр. 18 от 1964 г. и бр. 61 от 1974 г.).
Чл.58а. (нов,ДВ,бр.49 от 1964 г;отм.,бр.5 от 1993 г.)
Чл.59.
 Няма налице трудова злополука, когато пострадалият умишлено е увредил здравето си.
Чл.60. (1) Установяването на трудовата злополука и професионалното заболяване става по реда на чл.159 от Кодекса на труда.
(2) (нова,ДВ,бр.70 от 1990 г.;отм.,бр.5 от 1993 г.)
Чл.61. (изм.,ДВ,бр.76 от 1996 г.)
 Пострадали при бойни действия по смисъла на чл.17, ал.2 и чл.26, ал.2 от Закона за пенсиите се считат лица, които в резултат на сражение или престрелки са получили наранявания или е последвала смърт.
Чл.62. (1) Обстоятелствата на пострадването на лицата с право на гражданскоинвалидна пенсия по чл.24 от закона се установява с акт за злополука, съставен по реда и условията на чл.156 от Кодекса на труда и чл.25 от Закона за пенсиите.
(2) Съставител на акта за злополука е:
а) (изм.,ДВ,бр.5 от 1993 г.) за лица, пострадали при изпълнение на граждански или обществен дълг – кметът или упълномощено от него лице;
б) (изм.,ДВ,бр.5 от 1993 г.) за лица, пострадали случайно от органите на властта при изпълнение на служебните им задачи – ръководителят на учреждението, в което служи органът на властта, причинил страданието на лицето или кметът;
в) за членовете на Доброволната организация за съдействие на отбраната и за членовете на физкултурните колективи – председателят на съответната организация;
г) за учащите се – директорът на учебното заведение;
д) (нова,ДВ,бр.101 от 1966 г.) за затворниците – началникът на затвора, трудово-поправителното общежитие или поправителния дом;
е) (нова,ДВ,бр.53 от 1967 г.;изм.,бр.59 от 1977 г.,бр.73 от 1979 г.; отм.,бр.5 от 1993 г.)
ж) (доп.,ДВ,бр.42 от 1980 г.)
 за лицата, привлечени за доброволно съдействие от органите на Министерството на вътрешните работи по сигурността на страната, спазването на обществения ред и в борбата срещу престъпленията и нарушенията, както и членове на доброволен противопожарен отряд и граждани при или по повод изпълнение на задачи по противопожарната охрана – началникът на съответното поделение на Министерството на вътрешните работи.
(3) За производствена практика по смисъла на чл.24, буква „г“ от Закона за пенсиите се считат практическите занимания във връзка с учебния процес във всички учебни заведения както и задължителната практика извън учебните заведения след завършване на определен период от обучението.
Чл.63. (1) Обстоятелствата на пострадването на лицата по чл.6, чл.7, ал.1 и чл.25, ал.1 от Закона за пенсиите се установяват с медицинско свидетелство от ведомствената медицинска комисия, утвърдена от висшестоящата медицинска комисия. Заключенията на ведомствената медицинска комисия по отношение на причинната връзка са задължителни за трудово-експертните лекарски комисии.
(2) За лицата по чл.25, ал.2 и 3 от закона обстоятелствата на пострадване се установяват с удостоверение от командването на частта, на която са съдействували, или в която са служили.
(3) Лицата, които направят искане за военноинвалидна пенсия след уволнението си, без да са били освидетелствувани от военномедицинска комисия установяват обстоятелствата, че са били на военна или трудова служба и са пострадали през време на службата, с документ от съответното поделение или военна болница. При освидетелствуването на такива лица трудово-експертната лекарска комисия дава заключение дали констатираното страдание е резултат на пострадване, получено през време на службата.
Чл.64. (изм.,ДВ,бр.97 от 1969 г.,бр.59 от 1989 г.) Трудово-експертните лекарски комисии се произнасят по въпроса за причинната връзка между заболяването (смъртта) и условията на труда, описани в акта на злополуката или заместващото го съдебно решение и данните от направената анкета, ако такава е извършена. Органът, който отпуска пенсия, определя дали станалата злополука е трудова.

V. Определяне на началната дата за настъпване на инвалидността

Чл.65. Когато лицето е било в отпуск по болест и е преминало в инвалидност за начална дата на настъпване на инвалидността се счита датата, от която е прекратено паричното обезщетение за временна нетрудоспособност.
Чл.66. (1) Когато лицето не е ползувало отпуск по болест, не работи или е преминало на работа с по-ниска квалификация поради заболяването си датата на настъпване на инвалидността се определя въз основа на представените медицински документи и здравословното състояние или освидетелствуването.
(2) В случаите, когато липсват медицински документи и здравословното състояние при освидетелствуването не дава възможност за определяне на началната дата на инвалидността, за такава се приема датата на освидетелствуване.

VI. Наследствени пенсии

Чл.67. (1) Право на наследствена пенсия имат както родените в брака, така и извънбрачните и осиновените деца.
(2) (доп.,Изв.,бр.104 от 1958 г.; отм.,бр.5 от 1993 г.)
(3) (нова,Изв.,бр.4 от 1962 г.)
 Осиновените деца имат право на пенсия от рождените си родители и от роднините си по произход и обратно освен в случаите, когато родителят на осиновения е съпруг на осиновителя. Това право се отнася и за заварените пенсионери.
(4) (нова,Изв.,бр.4 от 1962 г.) При отмяна на осиновяването, осиновените деца възстановяват правото си на пенсия от рождените си родители, от роднините си по произход и обратно.
Чл.68. Считат се за нетрудоспособни наследници, които попадат в една от групите инвалидност.
Чл.69. (1) Издържани по смисъла на чл.31 от закона са наследниците, които системно са получавали от наследодателя си по-голямата част от нужните за издръжката им средства.
(2) (изм.,Изв.,бр.4 от 1962 г.,ДВ,бр.102 от 1967 г.,бр.5 от 1993 г.) Преживелият съпруг и децата се считат за издържани от наследодателя, макар и да работят.
(3) (нова,ДВ,бр.49 от 1964 г.;изм.,бр.5 от 1993 г.) Достатъчно средства за издръжка по смисъла на чл.31, ал.3 от Закона за пенсиите са доходите над размера на социалната пенсия, без да се имат предвид доходите от наследствени пенсии.
Чл.69а. (нов,ДВ,бр.10 от 1998 г.)
(1)
 Учащи се по смисъла на чл.31, ал.1, буква „а“ от Закона за пенсиите са:
1. лицата, независимо от степента и формата на обучението им, приети и записани във висшите училища, създадени по реда на Закона за висшето образование, както и в организациите по чл. 47 от същия закон;
2. учениците, които продължават средното си образование след навършване на 18-годишна възраст в училищата, създадени по реда на Закона за народната просвета, независимо от степента и формата на обучение.
(2) Не са учащи се лицата, които са прекъснали обучението, освен ако прекъсването се дължи на тежко и продължително заболяване, както и на бременност, раждане и отглеждане на малко дете, но общо за срок не повече от две години.
(3) Лицата, завършващи последния курс на обучение, са учащи се до дипломирането си, но не по-късно от края на първата редовна поправителна сесия за курса.
Чл.70. (изм.,ДВ,бр.40 от 1991 г.)
(1)
 Когато пенсионер с лична пенсия за трудова злополука, с гражданскоинвалидна или военноинвалидна пенсия почине от страданието, за което е била отпусната пенсията, на наследниците се определя наследствена пенсия от следващата се лична пенсия за I група инвалидност. Тази разпоредба се прилага и в случаите, когато почине лице с право на такава пенсия.
(2) При смърт на пенсионер с лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване за III група инвалидност на наследниците му се определя наследствена пенсия от следващата се лична пенсия за II група инвалидност.
Чл.71. (изм.,ДВ,бр.102 от 1967 г.)
(1)
 Пенсията за деца, загубили двамата си родители се определя като наследствена пенсия за трудова злополука от сбора на брутното трудово възнаграждение на двамата родители, без да се вземат предвид другите наследници с право на пенсия, ако има такива. На последните се определя следващата им се пенсия, като се изхожда от общия брой на наследниците с право на пенсия, включително и децата.
(2) (отм.,ДВ,бр.40 от 1991 г.;нова,бр.5 от 1993 г.) Когато наследствената пенсия не може да се определи от сбора на трудовите възнаграждения и наследниците са били осигурени за всички осигурителни случаи или само за трудова злополука, наследствената пенсия се определя в размерите по чл.32 от Закона за пенсиите от сбора на личните пенсии за трудова злополука при първа група инвалидност.
(3) (нова,ДВ,бр.5 от 1993 г.) Когато единият от наследодателите е бил осигурен за всички осигурителни случаи или само за трудова злополука, а другият не е бил осигурен, но е получавал или има право на военноинвалидна или гражданскоинвалидна пенсия, наследствената пенсия се определя в размерите по чл.32 от Закона за пенсиите от сбора на пенсиите съответно за първа група инвалидност поради трудова злополука и първа група инвалидност за другия вид пенсия.
(4) (нова,ДВ,бр.5 от 1993 г.) Когато нито един от родителите не е осигурен за всички осигурителни случаи или само за трудова злополука и са получавали или имат право на гражданскоинвалидна или военноинвалидна пенсия, наследствената пенсия се определя в размерите по чл.32 от Закона за пенсиите от сбора на съответните видове пенсии за първа група инвалидност.
(5) (нова,ДВ,бр.5 от 1993 г.) Пенсиите по чл.34, ал.3 се отпускат за срока на редовната военна служба, но не по-късно от съответната възраст, посочена в чл.31, ал.1, буква „а“.
Чл.71а. (нов,ДВ,бр.5 от 1993 г.) Наследниците на безвестно отсъствуващ пенсионер или на осигурен, който има право на пенсия, получават временно наследствена пенсия след влизане в сила определението на съда за обявяване на отсъствието. Пенсията се отпуска от датата, от която съдът е приел лицето за безвестно отсъстващо. Тази пенсия става постоянна, след като смъртта на лицето се обяви по съдебен ред. Ако отсъстващият се окаже жив, наследствената пенсия се възстановява в приход на бюджета на Държавното обществено осигуряване без лихва.
Чл.72. (изм.,ДВ,бр.5 от 1993 г.) Наследствената пенсия се отпуска общо за всички правоимащи лица и се разделя поравно между тях.

VII. Пенсии на лица, упражняващи самостоятелно занаят или свободна професия

Чл.73. (1) Личните пенсии за старост на лицата от дял V от Закона за пенсиите се състоят от основа и добавка. Размерите на основата и добавката се определят в зависимост от месечната вноска и времеучастието в осигуровката съгласно следващата таблица:

ТАБЛИЦА
(изм.,ДВ,бр.102 от 1974 г.,бр.61 от 1984 г и бр.40 от 1991 г.)

Категория Годишен доход за изчисляване на вноската за пенсията Месечна вноска (лева) Размер на пенсията за старост
Основа Добавка за всяка платена месечна вноска след 25-годишно участие
I – VI (залич.,ДВ,бр.40 от 1991 г.)
VII 2525 30.70 1683 1.68
VIII 2925 35.30 1950 1.95

(2) Общият годишен размер на личната пенсия за старост се получава, като към основата се прибави съответната добавка, умножена по броя на месечните вноски, които са платени след навършване на 25-годишно участие в осигуровката.
(3) (изм.,ДВ,бр.97 от 1969 г.) В случаите на последователно участие с вноски от различни категории изчислява се средната месечна вноска за времеучастието в осигуровката през последните 10 години трудов стаж, от които се определя размерът на личната пенсия за старост.
(4) Участието с вноски по отменения Закон за осигуряване на занаятчиите служи за допълване на трудовия стаж и ще се вземе предвид при изчисляване на пенсията.
(5) Трудовият стаж на лицата, упражняващи самостоятелно занаят или свободна професия се счита за III категория.
Чл.74. (отм.,ДВ,бр.76 от 1996 г.)
Чл.75 (1)
 Пенсията за инвалидност се отпуска, ако инвалидността е настъпила по време на работа като осигурен с редовно платени осигурителни вноски или не по-късно от две години след последната редовна вноска.
(2) (нова,ДВ,бр.5 от 1993 г.;изм.,ДВ,бр.76 от 1996 г.) Размерът на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване се определя в зависимост от групата инвалидност и участието на лицата в осигуровката, изчислен в съответните проценти по чл.20 от Закона за пенсиите. Пенсията се изчислява от годишния доход, отговарящ на средната месечна вноска за цялото времеучастие в осигуровката.

VIII. Зачитане на трудов стаж

Чл.76. Трудов стаж по смисъла на Закона за пенсиите се счита:
а) времето, прекарано на работа по трудов договор от работници и служители в държавни, обществени и кооперативни предприятия и лица срещу трудово възнаграждение независимо от начина на заплащането му;
б) времето, през което лицата са работили като членове на трудово-производителни кооперации; на риболовни, горски и тютюнопроизводителни кооперации, ако не получават или нямат право на пенсии като земеделски стопани, както и на работници, организирани в осигурителни задруги;
в) времето, през което културните дейци, журналисти и адвокати са работили и са правили пенсионни осигурителни вноски;
г) времето, през което лицата са работили като шофьори от Съюза за обществен автомобилен транспорт (СОАТ, бивш СТОП) или като шофьори при преносно-превозните задруги, работещи със собствени моторни коли;
д) времето, през което лицата са упражнявали самостоятелно занаят или свободна професия – художници, скулптори, музиколози, концертиращи артисти, лекари, зъболекари, зъботехници, акушерки, архитекти, инженери и техници, както и доброволно осигурените;
е) (нова,ДВ,бр.65 от 1975 г.; доп.,бр.48 от 1999 г.) времето след 01.01.1957 г., през което лицата са работили като членове-кооператори, както и членове на домакинството на член-кооператор, които са работили в трудово-кооперативни земеделски стопанства;
ж) (нова,ДВ,бр.94 от 1979 г.) членството в ТКЗС, през периода от 9.9.1944 до 01.01.1957 г., през който лицата са работили в ТКЗС или са били на разположение в същото не по-малко от 8 месеца в една календарна година;
з) (нова,ДВ,бр.70 от 1989 г.) времето, през което лицата, образували фирми, работили по договор за аренда, произвеждали селскостопанска продукция при заплащане на акорд, упражнявали трудова дейност въз основа на регистрация, и индивидуалните земеделски стопани са били осигурявани върху доход от тази дейност;
и) (нова,ДВ,бр.5 от 1993 г.;изм.,бр.85 от 1993 г.) времето, през което лицата са осигурени по Наредбата за обществено осигуряване на лицата, упражняващи свободна професия или търговия или работещи без трудово правоотношение (ДВ.,бр.58 от 1992 г.);
Чл.77. (1) (изм.,Изв.,бр.104 от 1958 г.) Трудов стаж за времето преди 01.01.1958 г. на лицата със свободни професии и на лицата, които са били задължени само да внасят осигурителните си вноски, се зачита от датата на включването им в съответната осигуровка съгласно приложеният към правилника списък при условие, че са направили осигурителните си вноски.
(2) Направените вноски по отменени осигурителни закони и разпоредби се зачитат при пенсиониране.
Чл.78. (1) (изм.,ДВ,бр.5 от 1993 г.) Зачита се за трудов стаж времето, прекарано в платен стаж, предвидено по законни разпоредби, когато е положен след дипломирането.
(2) (изм.,ДВ,бр.10 от 1998 г.) Зачита се за трудов стаж времето, прекарано на служба без заплата от лица, които са били назначени от различни ведомства на длъжности, определени от Министерството на труда и социалната политика.
Чл.79. (изм.,ДВ,бр.40 от 1991 г., бр.48 от 1999 г.) Зачита се за трудов стаж от трета категория при пенсиониране времето, през което работниците и служителите са получавали обезщетения за безработица в сроковете, определени с нормативен акт.
Чл.79а. (нов,ДВ,бр.7 от 1975 г.;изм.,бр.86 от 1977 г.,бр.40 от 1991 г.) Зачита се за трудов стаж от трета категория времето, прекарано:
1. в редовна аспирантура след 01.09.1946 г.;
2. на обучение в професионално-техническите училища по сградостроителство и по минно дело само на лицата, които са работили най-малко 5 г. по специалността си в производството;
3. В школи, курсове и др. за преквалификация на съкратени служители, които са преминали на работа в материалното производство по реда и условията на Разпореждане No 222 на Министерският съвет от 1964 г., както и времето, през което тези лица са останали без работа, но не повече от 3 месеца;
4. от съкратените работници след 31.01.1967 г. поради внедряването на нова техника и технология и на по-прогресивна организация на производството и труда, на обучение в курсове, школи и други форми на преквалификация, както и времето, през което те са останали без работа, но не повече от 6 месеца.
Чл.80. Зачита се за трудов стаж времето, прекарано в законно установения платен и неплатен отпуск, който се признава по Кодекса на труда.
Чл.81. (изм.,ДВ,бр.76 от 1996 г.) Зачита се за трудов стаж от III категория изслужената наборна военна служба или приравнената към нея на курсанти и школници след навършване на пълнолетие до размера на наборната служба за съответния род войски съгласно действащото законодателство. Времето, прекарано на подземна работа в мините и рудниците с подземна експлоатация от лицата, отбиващи наборната си военна или трудова служба, се зачита за трудов стаж от съответната категория.
Чл.82. (доп.,Изв.,бр.65 от 1960 г.)
(1) (изм.,ДВ,бр.76 от 1996 г.)
 Времето, прекарано вън от работа поради уволнение, което е признато за неправилно от съда, помирителната комисия или администрацията, както и уволнените поради задържане от властите, срещу които не е възбудено наказателно преследване или възбуденото наказателно преследване е било прекратено, или пък са били оправдани, се зачита за трудов стаж от категорията на трудовия стаж преди уволнението.
(2) (нова,ДВ.,бр.79 от 1970 г.) При условията на предходната алинея се признава за трудов стаж, без право на заплащане, и времето, прекарано в изтърпяване на наложено с влязла в сила присъда наказание „лишаване от свобода“, признато впоследствие по съответният ред за неоснователно наложено.
Чл.83. Зачита се за трудов стаж времето, прекарано на работа от чужди граждани в България при условията, важащи за български граждани.
Чл.83а. (нов,ДВ,бр.7 от 1975 г.;отм.,бр.5 от 1993 г.)
Чл.84. (отм.,ДВ,бр.40 от 1991 г.)
Чл.85. (изм.,ДВ,бр.40 от 1991 г.)
 Трудовият стаж, придобит извън страната, се зачита по условията на спогодба, сключена между Република България и съответната страна.
Чл.85а. (нов,ДВ,бр.7 от 1975 г.) Зачита се за трудов стаж, без да се правят осигурителни вноски, и времето, прекарано на работа след 09.09.1944 г. в международни организации от български граждани, назначени в тях със съгласие на компетентните държавни органи.
Чл.85б. (отм.,ПМС No 60 от 1980 г.)
Чл.86. (изм.,Изв.,бр.65 от 1960 г.,ДВ,бр.5 от 1993 г.)
 Зачита се за трудов стаж от съответната категория изслуженото време от български граждани на румънска служба, както и времето след 1 юли 1924 г. до края на 1940 г. прекарано на работа в Румъния по трудов договор в обществени и кооперативни учреждения, предприятия и организации или при частни предприятия и лица, без да се изисква да са внесени осигурителни вноски. Зачита се за трудов стаж и участието с вноски в Румънския осигурителен институт от лицата, упражнявали самостоятелно занаят или свободна професия.
Чл.87. Зачита се за трудов стаж, времето, прекарано на фронта от нещатните участници във войните от 5 октомври 1912 г. до 28 юли

1913 г., от 1 октомври 1915 г. до 28 септември 1918 г. и от 9 септември 1944 г до 31 октомври 1945 г.
Чл.88. (отм.,ДВ,бр.40 от 1991 г.)
Чл.89.
 Зачита се за трудов стаж времето, прекарано от работещите и служителите в принудителна безработица, вследствие на противоеврейските закони и мерките за периода от отстраняването им от работа до 9 септември 1944 г.
Чл.90. (отм.,ДВ,бр.40 от 1991 г.;нов,ДВ,бр.76 от 1996 г.) Зачита се за трудов стаж от I категория при пенсиониране времето, изслужено на:
1. кадрова военна служба;
2. офицерски и сержантски длъжности в Министерството на вътрешните работи;
3. офицерски и сержантски длъжности в Министерството на транспорта;
4. офицерски и сержантски длъжности в Националната следствена служба;
5. офицерски и сержантски длъжности в Главното управление на местата за лишаване от свобода при Министерството на правосъдието;
6. офицерски и сержантски длъжности в Специализираната куриерска служба на Комитета по пощи и далекосъобщения;
7. офицерски и сержантски длъжности в Строителните войски;
8. длъжности „следователи“ и „помощник-следователи“ от Националната следствена служба.
Чл.90а. (отм.,ДВ,бр.40 от 1991 г.)
Чл.91. (отм.,ДВ,бр.40 от 1991 г.)
Чл.92. (1) (изм.,Изв.,бр.65 от 1960 г.;ДВ,бр.92 от 1969 г,бр.10 от 1972 г.,бр.40 от 1991 г.,бр.76 от 1996 г.)
 Службата на лицата на кадрова военна служба се зачита:
а) в мирно време: службата в граничните застави и командатури, на стражевите военноморски кораби, торпедните катери и преследвачите на подводни лодки – една година за година и половина; службата в летателния състав от витломоторната авиация и на парашутистите – една година за година и четири месеца, а службата в реактивната авиация, в екипажите на подводните лодки и във водолазния подводен състав – една година за две години;
б) във военно време: службата на кадровите военнослужещи от Българската армия и от войските на Министерството на вътрешните работи, които непосредствено участват в оперативната зона на бойните действия – една година за две години.
(2) (зал.,ДВ,бр.40 от 1991 г.)
(3)
 В случаите по буква „а“ зачетеното в повече от календарното време, с изключение на летателния състав от авиацията, на екипажите на подводните лодки и на водолазния подводен състав от въоръжените сили и приравнените към тях, се взема предвид само за изчисляване на добавките от 2% по чл.10, ал.2 от Закона за пенсиите.
Чл.93. (изм.,ДВ,бр.97 от 1969 г.,бр.76 от 1996 г.)
Службата на лицата от летателния състав в гражданската авиация се зачита година за година и половина, ако са прелетели 400 и повече часа през годината. В този случай зачетеното в повече време се взема предвид само при изчисляване на процентното увеличение по чл.10, ал.2 от закона.
Чл.94. (1) На работниците, заети непосредствено на работа в манипулацията на тютюна, всяка календарна година, през която са работили 5 и повече месеца за периода от юли 1924 г. до 9 септември 1944 г., се зачитат за пълна година трудов стаж.
(2) За работници от тютюневата манипулация се считат и работниците в тютюневите складове на цигарените фабрики, заети непосредствено в манипулацията на тютюна.
Чл.94а (нов,Изв.,бр.54 от 1962 г.)
(1)
 Времето прекарано на работа по отглеждането на тютюна и по тютюнопроизводството в трудово-кооперативните земеделски стопанства от работниците, инженерно-техническия персонал и служителите от предприятията на тютюневата промишленост (членовете или нечленовете на трудово-кооперативните земеделски стопанства), преминали временно на работа в ТКЗС съгласно т.3, алинея последна от Постановление No 21 на ЦК на БКП и Министерския съвет от 12 февруари 1962 г., се зачита за трудов стаж от категорията на работата, която работникът или служителят е изпълнявал в предприятието на тютюневата промишленост преди отиването на работа в трудово-кооперативното стопанство.
(2) По условията на предходната алинея са зачита само времето прекарано на работа през периодите от 1 май до 31 октомври при заетост пълен трудов ден.
Чл.94б. (отм.,ДВ,бр.40 от 1991 г.)
Чл.94в. (нов,ДВ,бр.7 от 1975 г.)
 На сезонните работници в консервната промишленост, в производството на строителни материали, тютюневата промишленост, в брането и манипулирането на селскостопански произведения, плодове и зеленчуци за вътрешния пазар и износ, в горските разсадници, в залесяването и отглеждането на млади горски насаждения всяка календарна година, през която са работили най-малко 8 месеца в тези отрасли и дейности, се зачита за пълна година трудов стаж.
Чл.95. (нов,ДВ.бр.20 от 1985 г.;отм.,бр.5 от 1993 г.;нов,бр.97 от 1996 г.)
(1)
 Зачита се за трудов стаж III категория времето след 1 януари 1996 г., през което родител или осиновител на дете инвалид е полагал постоянни грижи за него до навършване на 16-годишна възраст, поради което не е работил по трудово правоотношение и не е бил осигурен.
(2) Правото по ал.1 се ползва от родител или осиновител на дете инвалид,чието състояние налага постоянни грижи и детето не е настанено в здравно или социално заведение.
(3) Обстоятелството, че увреждането на детето налага постоянни грижи, се установява с решение на лекарска консултативна комисия (ЛКК) при детско отделение на съответната обединена районна болница или на специализирана болница, или на отделение по профила на заболяването.

IX. Начин на изчисляване на трудовия стаж

Чл.96. (изм.,ДВ,бр.76 от 1996 г.)
(1)
 Трудовият стаж се изчислява в дни, месеци и години.
(2) За един ден трудов стаж се зачита времето, през което работниците или служителите са изработили най-малко половината от максимално установената с Кодекса на труда нормална дневна продължителност на работното време или установеното за тях с решение на Министерския съвет намалено работно време и са получили възнаграждение не по-малко от минимално установеното за страната за съответната продължителност.
(3) При подневно изчисляване на работното време, когато са изработени всички работни дни за съответния месец, той се признава за пълен.
(4) При изработени през отделни месеци на годината по-малко от работните дни трудовият стаж се признава за толкова месеца, колкото се получават, като общият брой на изработените дни през тези месеци се раздели на 21 при петдневна работна седмица и на 25 при шестдневна работна седмица. Към изчисления по този начин трудов стаж се прибавят и изработените през годината пълни месеци по реда на ал.3.
(5) Трудовият стаж на лицата, работили в предприятия, където установеното отчитане на производството не съвпада по време с календарните месеци, поради което броят на отработените надници е по-малък или по-голям от броя на работните дни в календарните месеци, се определя, като се съберат отработените дни през отчитания период и се разделят на 21, съответно на на 25. Във всички случаи обаче не може да се зачетат за трудов стаж повече дни от броя на календарните дни за съответния период.
(6) Когато в документа за трудов стаж е вписано само трудовото възнаграждение, без да са посочени отработените дни, броят им се определя, като се раздели сумата на трудовото възнаграждение на среднодневното брутно трудово възнаграждение, изчислено от средната месечна брутна работна заплата за страната по време на полагане на трудовия стаж.
(7) (изм.,ДВ,бр.48 от 1999 г.) На работещите в селското стопанство, включително на земеделските стопани кооператори, от 1 юли 1975 г. до 20 май 1995 г. за една година трудов стаж се зачита, ако през календарната година са изработили най-малко 200 дни непосредствено на производствена работа в растениевъдството или 250 дни в другите селскостопански дейности. Трудовият стаж в месеци, когато са изработени по-малко от 200, съответно 250 дни, се определя, като сборът на изработените дни през календарната година се раздели на 25.
(8) (нова,ДВ,бр.48 от 1999 г.) Трудовият стаж на земеделските стопани-кооператори, придобит от 1 януари 1957 г. до 30 юни 1975 г. включително, се зачита съобразно разпоредбите, действали по време на полагането му.
Чл.96а. (нов,ДВ,бр.7 от 1975 г.)
(1) (изм.,бр.45 от 1975 г.,бр.5 от 1993 г.)
 Трудовият стаж положен до края на 1989 г. на работниците и на земеделските стопани-кооператори, които отглеждат тютюн или други култури на акорд (индивидуален или семеен), се определя, като действителното получено трудово възнаграждение за целия работен период се раздели на тарифната ставка за втори разряд по тарифната мрежа за работниците в растениевъдството и животновъдството в държавните организации за селскостопанска дейност.
(2) Общото количество работни дни, изразходвани за семейно обработване на определени декари, се разделя поравно между трудоспособните членове на семейството, взели участие в обработването. Към установения по този начин трудов стаж се прибавят и действително отработените дни при друг вид работа, като се спазват разпоредбите на предходния член.
Чл.96б. (нов,ДВ,бр.70 от 1989 г.)
(1) (пред.чл.96б,изм.,ДВ,бр.85 от 1993г.)
 Трудовият стаж на лицата по чл.76, буква „з“ се определя в години, месеци и дни за времето, през което са правени осигурителни вноски.
(2) (нова,ДВ,бр.85 от 1993 г.) За един месец трудов стаж на лицата, осигурявани по раздел II от Наредбата за общественото осигуряване на лицата, упражняващи свободна професия или търговия или работещи без трудово правоотношение, се зачита времето, за което е внесена осигурителна вноска върху сума не по-малка от минималната работна заплата за страната. Зачетеният трудов стаж не може да бъде по-дълъг от периода на изпълнение на договора.
Чл.97. Трудовият стаж на лекторите, преподавателите в различните учебни заведения, читалищата и организациите, се определя, както следва:
а) за един месец трудов стаж се зачита календарният месец, през който са изработени най-малко 75 часа, а във висшите учебни заведения – 50 часа;
б) при по-малко от 75, съответно 50 часа месечно, трудовият стаж се зачита за толкова дни, колкото се получават при разделянето на общия брой на изработените часове с цифрата 3, съответно 2.
Чл.98. (1) (изм.,Изв.,бр.4 от 1962 г.,ДВ,бр.102 от 1967 г.) На наетите на работа при държавните, кооперативните или обществените предприятия или организации лица по трудов договор и на членовете на трудово-производителните кооперации, без определено работно време, заплащани според изработеното (процент и пр.), както и на членовете на трудово-производителните кооперации, работещи в дома си, се зачита за една година трудов стаж времето, през което са реализирали годишен доход не по-малко от минималната годишна заплата по държавните щатни таблици или тарифни условия, ако за всеки месец поотделно са заработили не по-малко от половината на минималната месечна заплата.
(2) За годината, през която са реализирали по-малко от посоченото в предходната алинея трудово възнаграждение, трудовият стаж се определя помесечно, като сумата, получена за годината се дели на съответната минимална месечна заплата.
(3) В случаите, когато за отделен месец е реализирано по-малко от половината на минималната месечна заплата, зачитат се за трудов стаж толкова дни, колкото се получават, като се раздели получената сума на съответното минимално месечно възнаграждение.
(4) (нова,ДВ,бр.97 от 1969 г.) Трудов стаж положен до 31.XII.1967 г. се изчислява съобразно разпоредбите, действуващи по време на полагането му.
(5) (пред.ал.4,ДВ,бр.97 от 1969 г.) Месеците, през които не е отчетена продукция, не се зачитат за трудов стаж.

X. Време, което не се зачита за трудов стаж

Чл.99. (отм.,ДВ,бр.40 от 1991 г.)
Чл.100. (изм.,Изв.,бр.104 от 1958 г.;ДВ,бр.102 от 1964 г.,бр.59 от 1989 г.,бр.40 от 1991 г.;отм.,бр.5 от 1993 г.)

XI. Установяване на трудов стаж

Чл.101. (изм.,ДВ,бр.69 от 1977 г.)
(1)
 Трудовият стаж се установява с осигурителни, трудови или занаятчийски ученически книжки или с документ, издаден от съответното предприятие, учреждение или организация.
(2) Документът се издава въз основа на изплащателните ведомствени или партидни книги, като се посочва:
а) (нова,ДВ,бр.10 от 1991 г.;изм.,бр.5 от 1993 г.) категорията труд и съответната точка от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране, по която се предлага, а за времето след 01.03.1991 г. и размерът на осигурителната вноска;
б) (изм.,Изв.,бр.65 от 1960 г.) датата на постъпване и датата на напускане на работата, а за надничарите се отбелязват и отработените надници за съответните месец, когато са работили по-малко от 25 дни в месеца. Тази разпоредба не се отнася за случаите, упоменати в ал.6 на чл.96, при които отработените надници се посочват помесечно;
в) (изм.,ДВ,бр.102 от 1967 г.,бр.61 от 1984 г.;отм.,бр.76 от

1996 г.)
(3) (нова,ДВ,бр.45 от 1965 г.;доп.,ДВ,бр.102 от 1967 г.,бр. 59 от 1989 г.)
 В случаите, когато изплащателните ведомости или партидните книги липсват, предприятията, учрежденията, организациите или техните правоприемници по изключение могат да издават удостоверения за трудов стаж и трудово възнаграждение и други документи, щом те съдържат достатъчно данни, че трудовият стаж е действително положен, а така също и за неговата продължителност. Такива документи могат да бъдат удостоверения, заповеди или протоколи за назначаване и уволняване, за класиране, за разрешаване на отпуск и други автентични документи, издадени по време на полагане на трудовия стаж.
(4) (нова,ДВ.,бр.59 от 1989 г.;изм.,ДВ,бр.5 от 1993 г.) Когато няма данни за полученото трудово възнаграждение в издадените документи за пенсиониране се посочва минималната начална заплата, предвидена за съответната длъжност в съответния отрасъл на дейност.
(5) (нова,ДВ,бр.85 от 1993 г.) Трудовият стаж на кооператорите до 1975 г., работили като говедовъди, овцевъди и свиневъди, се установява от партидните книги при условие, че имат най-малко 270 работни дни през годината и заработеното от тях трудово възнаграждение и направените лични вноски в осигуровката са значително по-големи от тези на останалите кооператори в съответното ТКЗС за същия период, а от 1980 г. са получавали допълнително трудово възнаграждение за продължителна работа не по-малко от 24 на сто върху тарифната заплата.
(6) (нова,ДВ.,бр.66 от 1960 г.,изм.,бр.102 от 1967 г.,бр.7 от 1975 г.,бр.59 от 1989 г.;пред.ал.5,ДВ,бр.85 от 1993 г.;изм.,бр.76 от 1996 г.; доп.,ДВ,бр.48 от 1999 г.) Териториалните поделения на Националния осигурителен институт не приемат за разглеждане молби за отпускане на пенсия за изслужено време и старост, подавани от лица, които продължават да работят. Молбите на лицата, които упражняват дейност по раздел I от Наредбата за общественото осигуряване на лицата, упражняващи свободна професия или търговия или работещи без трудово правоотношение, приета с Постановление No 120 на Министерския съвет от 1992 г. (обн., ДВ, бр. 58 от 1992 г.; изм., бр. 5 и 85 от 1993 г., бр. 154 от 1998 г. и бр. 15 от 1999 г.), се приемат след прекратяване на осигуряването им.
Чл.101а. (отм.,ДВ.бр.7 от 1975 г.)
Чл.102.
 Трудовият стаж на лицата по дял V от закона се установява с документи от Съвета за взаимно осигуряване членовете на трудово-производителните кооперации.
Чл.102а. (нов,ДВ.бр.91 от 1975 г.)
(1) (доп.,ДВ,бр.10 от 1998 г.)
 Трудовият стаж на лицата по чл.76, буква „ж“ се установява с удостоверение, издадено от ТКЗС, АПК, ПАК или друга селскостопанска организация, в която е включено ТКЗС, където е членувало лицето, а за организациите по § 12 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи – от кмета на населеното място, където е било седалището на организацията.
(2) Удостоверението по предходната алинея се издава въз основа на данните от архивите за съответното време и справка за извършената обстоятелствена проверка за установяване, че лицето е работило или е било на разположение на ТКЗС повече от 8 месеца през отделната календарна година.
(3) (изм.,ДВ,бр.10 от 1998 г.) Обстоятелствената проверка се извършва от комисия в състав: член на общинския съвет или кметът на селището и двама земеделски стопани, работили в ТКЗС заедно с лицето, на което се установява трудовият стаж.
Чл.102б. (нов,ДВ.бр.70 от 1969 г.;изм.,бр.76 от 1996 г.) Трудовият стаж на лицата по чл.76, буква „з“ и „и“ се установява с осигурителна книжка или удостоверения, издадени от съответните фирми или организации. В тях се посочват времето, през което лицата са били осигурени, и доходът, върху който са внасяли осигурителни вноски.
Чл.103. (нов,ДВ.бр.79 от 1970 г.)
(1)
 Трудовият стаж на лицата по чл.82, ал.2 от този правилник се установява с документ, издаден от началника на съответния затвор, трудово-поправително общежитие или поправителен дом.
(2) (пред.ал.1,доп.,Изв.,бр.65 от 1960 г.,изм.,ДВ,бр.79 от 1970 г.) Трудовият стаж на лицата по чл.85 от този правилник се установява с документи, издадени от предприятието, където са работили, или от съответния осигурителен институт, заверени от българската легация или по начин, предвиден в сключената със съответната страна спогодба.
Чл.104-109. (отм.,ДВ,бр.40 от 1991 г.)
Чл.109а. (нов,Изв.,бр.54 от 1962 г.)
 Трудовият стаж на лицата по чл.94а се установява с документ, издаден от съответното трудово-кооперативно земеделско стопанство.

XII. Общи разпоредби

Чл.110. (1) (изм.,Изв.,бр.65 от 1960 г.;ДВ,бр.,102 от 1967 г.,бр.32 от 1985 г. и бр. 5 от 1993 г.) Средното месечно брутно трудово възнаграждение, от което се изчислява пенсията, се определя от дохода, върху който са правени осигурителните вноски.
(2) (нова,ДВ,бр.65 от 1975 г.;изм.,бр.59 от 1989 г.,бр.5 от 1993 г.;отм.,ДВ,бр.76 от 1996 г.)
(3) (нова,ДВ,бр.65 от 1975 г.;изм.,бр.5 от 1993 г.)
 Когато лицето е осигурено по едно правоотношение за всички осигурителни случаи и пострада при трудова злополука /професионално заболяване/ по правоотношението, за което е осигурено за трудова злополука, средното месечно брутно трудово възнаграждение, от което се изчислява пенсията за трудова злополука /професионално заболяване/ може да се определи и от дохода, върху който са правени осигурителните вноски за всички осигурителни случаи, ако това е по благоприятно за него.
(4) (пред.ал.2,ДВ,бр.65 от 1975 г.;изм.,бр.32 и 44 от 1985 г.,бр.3 и 59 от 1989 г.;попр.,бр.61 от 1989 г.;изм.,бр.5 от 1993 г.;попр.,бр.18 от 1993 г.,бр.76 от 1976 г.) В средномесечното брутно възнаграждение, от което се изчислява пенсията на лицата по чл.6 и по чл.7, ал.1 от Закона за пенсиите се включват всички основни и допълнителни възнаграждения, изплащани в тези ведомства, с изключение на: валутните заплати; възнаграждения за участие в колегиуми и редколегии; дневни, пътни и квартирни; порционни, представителни и заседателни пари; пари, изплащани за облекло, квартира, осветление, отопление; преводни пари; военно-превозни документи и пари срещу билет за отпуск; пари, изплащани за други комунално-битови услуги; хонорари; продоволствено-дневни пари; награди /парични и предметни, изплащани извън средствата за работна заплата/; помощи и обезщетения, включително и от застраховки; месечни добавки за деца; безплатна храна и еднократни парични обезщетения при уволнение.
(5) (пред.ал.3,ДВ,бр.65 от 1975 г.,изм.,бр.5 от 1993 г.; отм.,бр.76 от 1976 г.)
Чл.110а. (нов,ДВ,бр.76 от 1996 г.)
 Пенсиите, отпускани с начална дата след 1 юли на съответната година, се осъвременяват по реда на чл.46а от Закона за пенсиите от датата на отпускането им, ако това е по-благоприятно за лицата.
Чл.111. (1) (изм.,ДВ,бр.102 от 1967 г.,бр.76 от 1996 г.) Размерът на личната пенсия за изслужено време и старост се изчислява от средномесечното брутно трудово възнаграждение или доход, върху които са правени осигурителни вноски за периода от 3 последователни години през последните 15 години трудов стаж, по избор на пенсионера, когато пенсията се отпуска с начална дата до 1 януари 1997 г.
(2) (изм.,ДВ,бр.76 от 1996 г.) В случаите, при които личната пенсия за изслужено време и старост се отпуска с начална дата след 1 януари 1997 г., размерът и се определя от средномесечното брутно трудово възнаграждение или доход, изчислено от сумата на:
1. брутното трудово възнаграждение или доход, върху които са правени осигурителни вноски за трите последователни години от последните 15 години трудов стаж преди 1 януари 1997 г. по избор на пенсионера;
2. брутното трудово възнаграждение или доход, върху които са правени осигурителни вноски за трудовия стаж след 1 януари 1997 г. до датата на уволнението.
(3) (изм.,ДВ,бр.76 от 1996 г.) Когато в периода по чл.11 от Закона за пенсиите е включен трудов стаж по чл.82 от този правилник, при изчисляване на размера на пенсията се взема предвид и средното месечно трудово възнаграждение, което се привежда за съответната длъжност през времето, признато за трудов стаж.
(4) (изм.,ДВ,бр.45 от 1965 г.,бр.59 от 1989 г.,бр.5 от 1993 г.,бр.76 и 103 от 1996 г.,бр.29 от 1997 г.) Когато в периода по чл.11 от Закона за пенсиите е включено време, през което работникът или служителят е бил в законоустановен отпуск или в законна стачка, се взема предвид:
1. за времето на платен отпуск, заплащан от работодателя – полученото възнаграждение за този отпуск, върху което са внесени осигурителни вноски;
2. (изм.,ДВ,бр.48 от 1999 г.) за времето на отпуск поради временна нетрудоспособност или бременност и раждане, през което е получавано парично обезщетение от Държавното обществено осигуряване – сумата на среднодневните възнаграждения, определени съгласно чл.153 от Кодекса на труда (1951 г.), от които е изчислено обезщетението;
3. за времето на неплатен отпуск, който се зачита за трудов стаж, на законна стачка и на платен отпуск по чл.164 от Кодекса на труда – минималната месечна работна заплата, установена за страната за съответния период.
(5) (нова,ДВ,бр.102 от 1967 г.) Правилата по предходната алинея се прилагат при изчисляване размера на пенсиите за инвалидност.
(6) (пред.ал.5,Изв.,бр.65 от 1960 г.;изм.,ДВ,бр.102 от

1967 г.,бр.76 от 1996 г.; отм.,ДВ,бр.48 от 1999 г.)
(7) (нова,ДВ,бр.5 от 1993 г.)
 Когато е признат трудов стаж по други закони и това време влиза в периода, от който се изчислява пенсията, но няма трудово възнаграждение, размерът на пенсията се изчислява от минималната работна заплата, установена за страната през съответния период.
Чл.112. (1) (изм.,ДВ,бр.58 от 1992 г;отм.,бр.5 от 1993 г.)
(2) (отм.,ДВ,бр.5 от 1993 г.)
(3) (изм.,Изв.,бр.104 от 1958 г.,бр.49 от 1961 г.,бр.54 от 1962 г.,ДВ,бр.102 от 1967 г.,бр.59 от 1989 г.,бр.40 от 1991 г.;отм., бр.58 от 1992 г.)
(4) (нова,Изв.,бр.54 от 1962 г.;доп.ДВ,бр.7 от 1975 г.;отм., ДВ,бр.5 от 1993 г.)
(5) (нова,ДВ,бр.49 от 1964 г.;изм.,бр.59 от 1977 г.,бр.85 от 1983 г.;бр.59 от 1989 г.,бр.40 от 1991 г.;отм.,ДВ,бр.5 от 1993 г.)
(6) (нова,ДВ,бр.53 от 1967 г.;отм.,ДВ,бр.5 от 1993 г.)
(7) (изм.,бр.5 от 1993 г.)
 Пенсията за трудова злополука на лицата, привлечени за доброволно съдействие от органите на Министерството на вътрешните работи по сигурността на страната, спазването на обществения ред и в борба срещу престъпленията и нарушенията, се изчисляват върху получаваното от тях брутно трудово възнаграждение като работници или служители, но върху не по-малко от заплатата за най-ниската сержантска длъжност в Министерството на вътрешните работи към датата на злополуката. От същата заплата се изчисляват и пенсиите на лицата, които при трудовата злополука не са били на работа.
(8) (нова,ДВ,бр.42 от 1982 г.;изм.,бр.5 от 1993 г.) Пенсиите за трудова злополука на членовете на доброволен противопожарен отряд и на граждани, пострадали при или по повод изпълнение на задачи по противопожарната охрана, се изчисляват върху получаваното от тях брутно трудово възнаграждение като работници или служители, но върху не по-малко от заплатата на най-ниската сержантска длъжност в Министерството на вътрешните работи към датата на злополуката. От същата заплата се изчисляват и пенсиите на лицата, които по време на злополуката не са били на работа.
Чл.113. (изм. и доп.,Изв.,бр.65 от 1960 г.,ДВ,бр.102 от 1967 г.,ПМС No 60 от 1980 г.,ДВ,бр.70 от 1992 г.,бр.5 от 1993 г.,бр.76 от 1996 г.)
(1)
 На лицата, на които се отпуска пенсия по условията на спогодба за сътрудничество в областта на социалното осигуряване, размерът на пенсията се изчислява от средния размер на минималната месечна работна заплата за периода по чл.11 от Закона за пенсиите, както следва:
1. за помощно-обслужващ персонал и охрана – от една;
2. за работници – от две;
3. за работници със средно специално образование или със специална правоспособност (квалификация) и за специалисти с по-ниско от висше образование – от две и половина;
4. за специалисти с висше образование и за ръководители и техни заместници с по-ниско от висше образование – от три;
5. за специалисти с висше образование с ръководни функции – от четири;
6. за ръководители и техни заместници с висше образование – от пет.
(2) Алинея 1 не се прилага в случаите, когато в спогодбата има друга разпоредби, указваща начина за определяне на пенсията.
Чл.113а. (нов,Изв.,бр.49 от 1961 г.; отм.,ДВ,бр.48 от 1999 г.)
Чл.114. (1) (изм.,ДВ,бр.102 от 1967 г.)
 При трудов стаж в различни осигуровки пенсии за инвалидност се отпускат при условията и за сметка на осигуровката, при която е настъпило инвалидизирането на лицето, а пенсията за изслужено време и старост – от осигуровката, в която лицето има придобит повече трудов стаж. Когато и по двете осигуровки лицето има повече от половината от изискуемия се трудов стаж за съответната категория, пенсията за изслужено време и старост се отпуска за сметка на осигуровката, която е по-благоприятна за него. В тези случаи не се извършва прехвърляне на осигурителни вноски.
(2) (изм.,ДВ,бр.102 от 1967 г.) Когато пенсията се отпуска по условията на чл.39 или 41 от Закона за пенсиите, размерът й се изчислява съгласно таблицата към член 70 от този правилник върху средния годишен доход за последните 10 години трудов стаж.
(3) (отм.,ДВ,бр.102 от 1967 г.)
Чл.115. (изм.,ДВ,бр.102 от 1967 г.;отм.,бр.76 от 1996 г.)
Чл.116. (1) (изм.,Изв.,бр.65 от 1960 г.,ДВ,бр.102 от 1967 г.,бр.59 от 1989 г.,бр.5 от 1993 г.)
 Пенсията за инвалидност на мъжете под 60 години и на жените под 55 години, както и на тези, чиито страдания не са трайни, невъзвратими и прогресиращи, се отпуска за времето на нетрудоспособността, определена от трудово-експертната лекарска комисия. Това време за инвалидност от I група е три години, а за инвалидите от II и III група и тези с процент на загубена трудоспособност, считано от първо число на месеца, през който е извършено освидетелствуването.
(2) В отделни случаи пенсията може да бъде отпусната и за по-къс срок в зависимост от възможностите за по-бързо възстановяване на трудоспособността.
(3) (изм.,ДВ,бр.59 от 1989 г.,бр.5 от 1993 г.) Преосвидетелстването на инвалидите се извършва до изтичането на срока, за който е отпусната пенсията, след служебно повикване. Когато преосвидетелстването се извършва до първо число на месеца, в който изтича срокът, за който е отпусната пенсията, както и при предсрочно преосвидетелстване по молба на пенсионера, пенсията се отпуска в съшия размер, увеличава, намалява или прекратява, от първо число на месеца, следващ този на преосвидетелстването. Когато преосвидетелстването е извършено в месеца, през който изтича срокът, за който е отпусната пенсията, както и след това, пенсията се отпуска в същия размер, увеличава, намалява или прекратява от срока, до който е била отпусната.
(4) (нова,ДВ,бр.59 от 1989 г.;изм.,ДВ,бр.76 и 103 от 1996 г.) Когато служебно повикан инвалидът не се е явил по негова вина, преосвидетелстването се извършва по негова молба. В този случай, ако молбата е подадена в срок от 3 месеца от датата на спирането на пенсията по реда на чл.21, буква „в“ или от датата, до която е отпусната пенсията, ако тя не е била спряна, пенсията се отпуска в същия размер, увеличава или намалява от датата на спирането или прекратяването й. Ако молбата за преосвидетелстване е подадена след този срок, но преди да са изтекли пет години от спирането или прекратяването на пенсията, тя се отпуска от датата на искането за преосвидетелстване, ако бъде определена група инвалидност. Когато лицето не попада в група инвалидност, пенсия не се определя.
(5) (нова,ДВ,бр.102 от 1967 г.) Петгодишният срок по предходната алинея се отнася само за пенсиите за инвалидност поради общо заболяване.
(6) (нова,ДВ,бр.5 от 1993 г.) Когато лицето в срока на инвалидността навърши 60 години за мъжете и 55 години за жените, от тази дата пенсията за инвалидност, включително добавките за чужда помощ, се счита за отпусната пожизнено, а за военноинвалидите – когато навършат 55 години за мъжете и 50 години за жените.
Чл.117. (1) (изм.,ДВ,бр.76 от 1996 г.) По преценка на длъжностното лице по пенсионното осигуряване може да се извърши предсрочно освидетелстване. Пенсионираните по инвалидност могат да искат предсрочно освидетелствуване при влошаване на здравословното им състояние.
(2) При преосвидетелствуване на инвалиди мъже над 60 години, жени над 55 години и на инвалиди с трайни, невъзвратими и прогресиращи страдания, извършено по тяхно искане, пенсията им не може да се намали или прекратява.
Чл.118. (нов,Изв.,бр.104 от 1958 г.;изм.,ДВ,бр.65 от 1975 г.,бр.40 от 1991 г.)
(1)
 Съгласно чл.47 от Закона за пенсиите могат да се получат заедно повече от една пенсия с изключение на:
а) лична или наследствена пенсия за изслужено време и старост или за старост с лична или наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване;
б) лична пенсия за изслужено време и старост или за старост с наследствена пенсия за изслужено време и старост или за старост;
в) пенсия за особени заслуги към държавата и нацията с друг вид пенсия.
(2) На лице, на което поради различни страдания се следва лична пенсия за злополука, за инвалидност поради общо заболяване, гражданскоинвалидна или военноинвалидна пенсия, се определя една пенсия, отговаряща на групата инвалидност, в която попада съобразно сбора на страданията му. Пенсията в този случай се изчислява в следващия се размер за най-благоприятния вид пенсия. По същия начин се постъпва и когато почине лицето с право на такава пенсия, но не е я получило.
(3) (изм.,ДВ,бр.76 от 1996 г.) Заварените пенсионери с повече от една пенсия продължават да получават отпуснатите им пенсии независимо от техния вид, при ограничаване на размера им съгласно чл.47в от закона.
(4) Заварените пенсионери с лична или наследствена пенсия за изслужено време и старост, които са имали или ще добият право на втора пенсия при условията на чл.47 от закона, могат да получат втората пенсия от влизането на закона в сила или от добиването на правото, ако в срока по чл.20 от този правилник направят искане и представят необходимите документи.
(5) (отм.,ДВ.бр.65 от 1975 г.)
Чл.119. (отм.,ДВ,бр.5 от 1993 г.)
Чл.119а. (пред.ал.3 на чл.120,ДВ,бр.101 от 1994 г.;отм.,ДВ,бр.76 от 1996 г.)
Чл.120. (изм.,Изв.,бр.87 от 1961 г.,бр.4 от 1962 г.,ДВ,бр.54 от 1966 г.,бр.97 от 1969 г.,бр.65 от 1975 г.,бр.47 от 1976 г.,бр.61 от 1984 г.,бр.59 от 1989 г.,бр.43 от 1990 г.,бр.40 от 1991 г.,бр.5 от 1993 г. и бр.101 от 1994 г.; отм.,бр.10 от 1998 г.)
Чл.120а. (зал.,ДВ,бр.65 от 1975 г.;нов,ДВ,бр.76 от 1996 г.; отм.,бр.10 от 1998 г.)
Чл.121. (изм.,Изв.,бр.85 от 1961 г.;ДВ,бр.40 от 1991 г.,бр.5 от 1993 г.; отм.,бр.63 от 1999 г.)
Чл.122. (1)
 При удържане на неправилно получена пенсия се прилагат разпоредбите на чл.341 от Гражданския процесуален кодекс.
(2) (изм.,ДВ,бр.97 от 1967 г.,бр.5 от 1993 г.) Надвзети суми от пенсии, установени по реда на този правилник, се събират от финансовите органи при общинските съвети или кметства по реда на Закона за събиране на държавните вземания. Събраните суми се внасят в приход на бюджета на ДОО.
(3) (отм.,ДВ,бр.50 от 1963 г.;нова,ДВ,бр.76 от 1996 г.) Вземанията на Националния осигурителен институт от надвзети пенсии и лихвите върху тях се погасяват по давност при условията, предвидени в Закона за събиране на държавните вземания.
Чл.123. (изм.,ДВ.бр.5 от 1993 г.,бр.76 от 1996 г.) Удържаните суми по запори върху пенсиите се извършва от съответните териториални поделения на Националния осигурителен институт.
Чл.124. (1) (изм.,ДВ,бр.97 от 1969 г.,бр.59 от 1989 г.,бр.40 от 1991 г.,бр.5 от 1993 г.;попр.,бр.18 от 1993 г.;изм.,бр.76 от 1996 г.) Редът и начинът за изплащане на пенсиите се определя с наредба, приета от Министерския съвет.
(2) (нова,ДВ,бр.5 от 1993 г.) Плащанията на пенсии за минало време се правят за не повече от три години преди датата на искането им.
Чл.125. (1) Наследствените пенсии, отпуснати до 31 декември 1957 г., по процент на загуба на трудоспособност на наследодателя се преизчисляват по таблиците на Закона за пенсиите, като се приравняват към групи инвалидност, както следва:
а) при загубена трудоспособност от 91 до 100 % – I група инвалидност;
б) при загубена трудоспособност от 71 до 90 % – II група инвалидност;
в) при загубена трудоспособност от 31 до 70 % – III група инвалидност;
(2) (нова,Изв.,бр.65 от 1960 г.) Разпоредбите по тези членове не изключват прилагането на чл.70 от настоящия правилник, ако това е по-благоприятно за лицата.
Чл.126. (отм.,ДВ,бр.5 от 1993 г.)
Чл.127. (1)
 По условията на Закона за пенсиите се определя правото на пенсия и за случаите, възникнали преди влизането в сила на този правилник.
(2) Лицата, добили право на пенсия при условията на отменените пенсионни закони, ако до влизането в сила на Закона за пенсиите не са направили искане за отпускане на пенсия, се пенсионират по условията на закона, като пенсията се отпуска не по-рано от 01.01.1958 г.
(3) (нова,Изв.,бр.65 от 1960 г.) Пенсии, които са прекратени по отменените пенсионни закони поради липса на законово основание за получаването им и не са били възобновени до 01.01.1958 г., при поискване се отпускат по условията на Закона за пенсиите.
Чл.128. (нов,ДВ,бр.48 от 1999 г.)
(1)
 Добавката по чл.50а от Закона за пенсиите се изчислява от пенсията или сбора от пенсиите на починалия съпруг, определени съгласно Закона за пенсиите.
(2) При изчисляване на добавката по ал.1 не се вземат предвид добавките към пенсията на починалия съпруг(а), изплащани по Закона за пенсиите и/или по други нормативни актове.
(3) Добавката по чл.50а от Закона за пенсиите на пенсионер, който има повече от един брак, прекратен поради смърт, се определя от пенсията или сбора от пенсиите на последния починал съпруг с право на пенсия.
(4) Добавката по чл.50а от Закона за пенсиите се определя и изплаща в размер 20 на сто от социалната пенсия, ако починалият съпруг е получавал пенсия, която съгласно Закона за пенсиите не може да преминава в наследствена.
(5) Ако за отпускане на добавката по чл.50а от Закона за пенсиите не са представени документи за възнагражденията на починалия съпруг(а), тя се изчислява в размер 20 на сто от минималния размер за съответния вид пенсия.
(6) При встъпване в брак добавката по чл.50а от Закона за пенсиите се прекратява от края на месеца, през който е сключен бракът.

Забележки по приложението на правилника:

1. Съгласно преходните разпоредби на Правилника за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (ДВ.,бр.97 от 1969 г.):
1. Допълнението на чл.113а влиза в сила от 01.07.1961 г. Изплатените парични обезщетения за временна нетрудоспособност, месечните добавки за деца и помощи за сметка на Държавното обществено осигуряване на лицата, за които се отнася това допълнение, не подлежат на изплащане.
2. Трудово-кооперативните земеделски стопанства, които не са внасяли осигурителни вноски по Държавното обществено осигуряване за главните майстори и за шлосерите и монтьорите за периода от

01.07.1961 г. до 01.01.1967 г. следва да внесат същите без лихва до 31.12.1969 г.
3. Направените вноски във фонд „Пенсиониране на земеделските стопани-кооператори“ за тези лица за периода от 01.01.1967 г. до 01.12.1969 г. да не се прехвърлят по бюджета на Държавното обществено осигуряване.
2. Съгласно преходните разпоредби на Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (ДВ.,бр.7 от 1975 г.):
1. Измененията и допълненията на членове 1, 2, 4, 7-11, 12, 13, 17, 19, 20, 24, 101 и 101а влизат в сила от 01.07.1975 г.
3. Съгласно допълнителните, преходни и заключителни разпоредби на Правилника за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (ДВ.,бр.65 от 1975 г.):
1. От 01.01.1976 г. трудово-кооперативните земеделски стопанства да внасят осигурителни вноски за земеделските стопани-кооператори в размер 20 % върху изплащаните трудови възнаграждения. Вноските да се внасят по сметката на Държавното обществено осигуряване.
2. Фонд „Пенсиониране на земеделските стопани-кооператори“ от 01.01.1076 г. да се влее в републиканския бюджет.
3. Трудово-кооперативните земеделски стопанства и аграрно-промишлените и промишлено-аграрните комплекси, където ТКЗС са загубили юридическата си самостоятелност, да издават необходимите документи за трудов стаж на земеделските стопани-кооператори за времето до 01.07.1975 г. въз основа на своевременно вписаните по установения ред данни в книгата за броя на изработените лично от кооператорите работни дни и направените лични вноски в осигуровката, включително и за уважителните причини, поради които не са изработени определеният минимум работни дни.
4. Съгласно преходните разпоредби на Правилника за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (ДВ.,бр.94 от 1979 г.):
1. От разпоредбите на чл.76, буква „ж“ могат да се ползуват и лицата, които са пенсионирани по условията на Закона за пенсиите преди 01.11.1979 г. Годината, през което лицето е било прието за член на ТКЗС, се зачита за трудов стаж независимо от продължителността на времето, през което то е работило или е било на разположение в ТКЗС.
5. Съгласно заключителните разпоредби на ПМС No 83 от 1991 г. (ДВ.,бр.40 от 1991 г.):
1. Средствата за изплащане на пенсиите, отпуснати по чл.27, 45б и 45в от Закона за пенсиите, се осигуряват от държавният бюджет.
2. Измененията на чл.120, ал.3, буква „а“ се отнасят за трудов стаж, придобит след 01.05.1991 г.
3. Член 38 се отнася за лицата, пенсионирани до влизане в сила на това постановление.
6. Съгласно заключителните разпоредби на ПМС No 120 от 1992 г. (ДВ.,бр.53 от 1992 г.):
1. По отношение на осигуряването на адвокатите това постановление влиза в сила от 01.04.1992 г.
7. Съгласно преходните и заключителни разпоредби на ПМС No 280 от 1992 г. (ДВ.,бр.5 от 1993 г.):
1. Зачита се трудовият стаж по отменените разпоредби на Правилника за прилагане на Закона за пенсиите с това постановление, когато е положен до влизането му в сила.
2. Времето, за което са направени осигурителните вноски по отменени нормативни актове, се зачита при пенсиониране.
3. В случаите, когато пенсията е била спряна до влизането в сила на постановлението на основание отменения чл.21, буква „а“, изречение първо от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите, а впоследствие с решение на съда лицето е признато за невинно, пенсията се изплаща за целия период на спирането й, като се приспадат изплатените суми на издържаните лица съгласно изречение второ на същия член.
4. Член 23 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите се прилага и за решенията на пенсионните комисии.
5. Лицата, чиито трудови правоотношения са прекратени или са получили предизвестие за прекратяването им в срокове по чл.326 от КТ към 30.06.1992 г. запазват правата си по заличените ал.1, 2 и 3 на чл.43 от този правилник до 31.12.1992 г.
6. При появили се трайни заболявания и увреждания в резултат на участие в трудови бригади лицата запазват правата си по отменените чл.57, буква „д“ и чл.58а от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите.
7. Параграф 47 се прилага по отношение на лицата, чието право на пенсия или на определяне на нова пенсия по чл.50б от Закона за пенсиите са е породило след влизане в сила на това постановление.
8. Съгласно преходните и заключителни разпоредби на ПМС No 218 от 1996 г. (ДВ,бр.76 от 6 септември 1996 г.):
1. По отношение на пенсиите, осъвременени по чл.46а от Закона за пенсиите, не се прилага разпоредбата на чл.3 от ПМС No 27 от 1994 г. за определяне на минималната работна заплата за страната, нов размер на социалната пенсия и компенсиране на някои доходи на населението (обн.,ДВ,бр.14 от 1994 г.;изм.,бр.34 и 63 от 1994 г. и бр.27 от 1996 г.).

2. Пенсиите на лицата, подали молби по чл.26, ал.3 от правилника от деня на обнародване на постановлението (6-ти септември 1996 г.) до 31 декември 1996 г., се изменят от 1 януари 1997 г.
3. Измененията и допълненията на правилника, обнародвани в ДВ,бр.76 от 6 септември 1996 г., влизат в сила от 1 април 1996 г., с изключение на:
– На чл.14 до чл.18а вкл. и на чл.23 – влизат в сила от 2 декември 1995 г.;
– На чл.26, ал.3 – влиза в сила от 6 септември 1996 г.;
– На чл.115 и новият чл.120а – влизат в сила от 1 януари 1996 г.
9. Съгласно ПМС No 140 от 1997 г. (ДВ,бр.29 от 8 април 1997 г.):
1. По отношение на пенсиите, отпуснати с начална дата след 1 януари 1997 г. и осъвременени по чл.46б, ал.2 от Закона за пенсиите, не се прилагат разпоредбите на чл.2, ал.2 от ПМС No 176 от 1996 г. и чл.2, ал.2 от ПМС No 239 от 1996 г.
2. Измененията, обнародвани в ДВ,бр.29 от 8 април 1997 г. влизат в сила от 1 април 1997 г.
10. Съгласно ПМС No 11 от 1998 г. (ДВ,бр.10 от 27 януари 1998 г.):
Пенсиите на лицата, подали молби по чл. 26, ал. 3 от правилника от 1 юли 1997 г. до 31 декември 1997 г., се изменят от 1 януари 1998 г.
Измененията, обнародвани в ДВ,бр.10 от 1998 г. влизат в сила от 1 януари 1998 г. с изключение на отмяната на чл.120 и чл.120а, която влиза в сила от 11 октомври 1997 г.
11. Съгласно ПМС No 142 от 1999 г. (ДВ,бр.63 от 13 юли 1999 г.) сумите в документите за пенсия за установяване на трудово възнаграждение, осигурителен доход или доход за отпускане на социална пенсия, отнасящи се за периода преди 1 юли 1999 г., се вписват в недоминирани левове.
Locations of visitors to this page
Tyxo.bg counter
Site Meter
Google Analytics Alternative
Clicky

Публикувано в . Leave a Comment »

Закон за пенсиите (1957-1999)

ЗАКОН ЗА ПЕНСИИТЕ

(обн.,Изв.,бр.91 от 12 ноември 1957 г.;попр.,бр.92 от 1957 г.;изм. и доп.,бр.104 от 1959 г.,бр.51 от 1961 г. и бр.105 от 1962 г.;ДВ,бр.103 от 1964 г.,бр.92 от 1965 г.,бр.25 и 101 от 1966 г.,бр. 102 от 1967 г., бр.59 и 97 от 1969 г., бр.48 и 63 от 1970 г.,бр.3 и 61 от 1971 г.,бр.36 и 65 от 1972 г.,бр.53 от 1973 г.,бр.34 от 1974 г.,бр.3,36 и 53 от 1975 г.,бр.2 и 63 от 1976 г.,бр.80 от 1979 г.,бр.90 от 1980 г.,бр.9 от 1981 г.,бр.28 от 1983 г.,бр.44 и 69 от 1984 г., бр.70 и 81 от 1985 г.,бр.6 и 46 от 1989 г.;попр.,бр.61 от 1989 г.;изм. и доп.,бр.99 от 1989 г.,бр. 6,30 и 81 от 1990 г.;бр.12 от 1991 г.;бр.52 от 1992 г.;Решение No 11 на Конституционния съд от 29 август 1992 г. – бр.64 от 1992 г.;бр.85 от 1992 г.;бр.102 от 1993 г.,бр.49 от 1994 г., бр.68 от 1995 г. и бр. 104 от 1995 г.,бр.22 и 67 от 1996 г.,бр.46 от 1997 г.;Решение No 12 на Конституционния съд от 25 септември 1997 г. – бр.89 от 1997 г.; изм.,бр.123 от 1997 г., бр.153,155 от 1998 г., бр.57 от 1999 г., бр.69 от 3 август 1999 г.)

Чл.1. По настоящия закон се отпускат следните пенсии:

а) пенсии за изслужено време и старост;

б) пенсии за инвалидност;

в) (изм.,ДВ,бр.22 от 1996 г.) пенсии за особени заслуги и

г) наследствени пенсии.

 

I. ПЕНСИИ ЗА ИЗСЛУЖЕНО ВРЕМЕ И СТАРОСТ

Чл.2. (1) (изм.,Изв.,бр.51 от 1961 г.,ДВ,бр.53 от 1975 г.)Работниците, служителите, земеделските стопани-кооператори, членовете на трудово-производителните кооперации, културните дейци и адвокатите добиват право на пенсия за изслужено време и старост след навършване на трудовия стаж и възраст съобразно определените категории труд:
а) (изм.,ДВ,бр.52 от 1992 г.) I категория: при 15 години трудов стаж и възраст 52 години за мъжете и 47 за жените;

б) (изм.,ДВ,бр.52 от 1992 г.) II категория: при 20 години трудов стаж и възраст 57 за мъжете и 52 за жените;

в) III категория: при 25 години трудов стаж и 60-годишна възраст за мъжете и 20 години трудов стаж и 55-годишна възраст за жените.

(2) (доп.,ДВ,бр.53 от 1975 г.;изм.,бр.22 от 1996 г.) Министерският съвет определя кой труд към коя категория се причислява съобразно характера и особените условия на труда, както и условията, сроковете и реда за признаване на трудовия стаж за пенсиониране.
Чл.3. (изм.,ДВ,бр.102 от 1967 г.,бр.61 от 1971 г.) Право на пенсия по условията на благоприятната категория труд се добива при наличност най-малко на две трети от изискуемия се за тази категория трудов стаж.

Чл.4. (1) Жените, родили и отгледали 5 и повече деца до 8-годишна възраст, се пенсионират при 15 години трудов стаж и възраст за I категория труд 40 години и за II и III категория 45 години.
(2) (доп.,ДВ,бр.102 от 1967 г.;изм.,бр.22 от 1996 г.) Слепите и инвалидите по рождение или с придобита инвалидност до постъпването им на работа и военноинвалидите с трайни, невъзвратими и прогресиращи страдания (недъзи), попадащи в I или II група инвалидност, се пенсионират при трудов стаж и възраст, предвидени за I категория труд. Военноинвалидите с трайни, невъзвратими и прогресиращи страдания (недъзи), въз основа на които им е определена III група инвалидност, се пенсионират по условията, предвидени за II категория труд.
Чл.5. (отм.,ДВ,бр.102 от 1967 г.;нов,бр.12 от 1991 г.;изм.,бр.22 от 1996 г.)

(1) Учителите добиват право на пенсия при 25 години учителски трудов стаж и 57-годишна възраст за мъжете и 20 години учителски трудов стаж и 52-годишна възраст за жените.
(2) Пенсията на лицата по ал.1 се определя при условия, по ред и размер от Министерския съвет по предложение на Националния осигурителен институт и се изплаща до навършване на изискващата се възраст за III категория труд от учителския пенсионен фонд към Националния осигурителен институт.

(3) Учителите, които са добили право на пенсия при условията на ал.1 и се пенсионират след навършване на възрастта за III категория труд, получават добавка към пенсията си, определена при условия, по ред и размер от Министерския съвет по предложение на Националния осигурителен институт. Добавката се изплаща от учителския пенсионен фонд към Националния осигурителен институт за учителски трудов стаж, придобит след 1 януари 1997 г.

Чл.5а. (нов,Изв.,бр.104 от 1959 г.,изм.,бр.51 от 1961 г.,ДВ,бр.102 от 1967 г.,бр.61 от 1971 г.,отм.,бр.12 от 1991 г.)

Чл.6. (изм.,Изв.,бр.51 от 1961 г.,ДВ,бр.102 от 1967 г.,бр.61 от 1971 г. и бр.22 от 1996 г.)
(1) (изм.,ДВ,бр.67 от 1996 г.)
 Военнослужещите при уволнение добиват право на пенсия при 20 години трудов стаж, от които две трети да са действително изслужени на кадрова военна служба, независимо от възрастта им.
(2) (изм.,ДВ,бр.67 от 1996 г.) Военнослужещите, прослужили 10 години на длъжности от летателния състав, от водолазния състав и от съставите на подводните съдове, добиват право на пенсия независимо от възрастта, ако са освободени от въоръжените сили поради изтичане срока на договора или поради негодност за военна служба, установена от компетентните здравни органи.

Чл.7. (изм.,ДВ,бр.22 от 1996 г.)

(1) (изм.,Изв.,бр.51 от 1961 г.,ДВ,бр.102 от 1967 г.,бр.97 от 1969 г.,бр.46 и 99 от 1989 г.) Офицерите и сержантите от Министерството на вътрешните работи, Националната следствена служба, Главното управление на местата за лишаване от свобода при Министерството на правосъдието и от Специалната куриерска служба на Комитета по пощи и далекосъобщения при уволнение добиват право на пенсия при 20 години трудов стаж, от които две трети да са действително изслужили като офицери и сержанти в посочените ведомства, независимо от възрастта.

(2) (изм.,ДВ,бр.102 от 1967 г.,бр.52 от 1992 г.) Следователите и помощник-следователите от Националната следствена служба добиват право на пенсия при условията на I категория труд.
Чл.8. (1) (изм.,ДВ,бр.52 от 1992 г.) Лицата, които имат възраст – мъжете 65 години и жените 60 години, могат да получат пенсия в намален размер, ако имат най-малко половината от изискуемия се трудов стаж за съответната категория труд.

(2) (изм.,ДВ,бр.102 от 1967г.,бр.44 от 1984 г.,бр.81 от 1985 г.,бр.6 от 1989 г. и бр.52 от 1992 г.) Размерът на пенсията се определя пропорционално на пълните години трудов стаж за съответната категория труд.

Чл.9. (отм.,ДВ.,бр.102 от 1967 г.,нов,ДВ,бр.30 от 1990 г.,отм.,бр.52 от 1992 г.)
Чл.10. (изм.,ДВ,бр.22 от 1996 г.)

(1) (изм.,Изв.,бр.105 от 1962 г.;ДВ,бр.102 от 1967 г.,бр.36 от 1972 г.,бр.81 от 1985 г. и бр.6 от 1989 г.) Пенсиите се определят в размер 55 на сто от средномесечното брутно трудово възнаграждение или доход, върху който са внесени осигурителни вноски.

(2) (доп.,ДВ,бр.102 от 1967 г. и бр.63 от 1970 г.;изм., ДВ, бр.53 от 1975 г.) За трудов стаж над предвидения за съответната категория труд размерът на определената пенсия се увеличава с 2 на сто за всяка пълна година трудов стаж.

(3) (нова,ДВ,бр.102 от 1967 г.,изм.,ДВ,бр.53 от 1975 г.) Лицата, които имат учителски трудов стаж повече от 31 години за мъжете и 26 години за жените и навършената възраст 57, съответно 52 години, получават увеличение на пенсията си с 3 на сто за всяка година учителски трудов стаж, придобит след навършване на посочената възраст. Това увеличение не може да се получава заедно с увеличението по ал.2 за един и същ трудов стаж.
Чл.10а. (нов,ДВ,бр.52 от 1992 г.) За трудов стаж по този закон не се признава времето, през което лицето е работило на ръководна щатна длъжност в органите и партийните организации на Българската комунистическа партия, Отечествения фронт, Димитровския комунистически младежки съюз и Съюза на активните борци против фашизма и капитализма.
(С Решение N:11 от 29 юли 1992 г. (обн.,ДВ,бр.64 от 1992 г.) по конституционно дело N:18 от 1992 г. Конституционният съд обявява за противоконституционна разпоредбата на чл.10а в Закона за пенсиите!).

Чл.11. (изм.,ДВ,бр.22 от 1996 г.)

(1) (изм.,ДВ,бр.102 от 1967 г.) Размерът на личната пенсия за изслужено време и старост се изчислява от средномесечното брутно трудово възнаграждение или доход, върху които са внесени осигурителни вноски за периода от три последователни години от последните 15 години трудов стаж до 1 януари 1997 г. по избор на лицето и трудовия му стаж след тази дата.
(2) (нова,Изв.,бр.104 от 1959 г.;изм.,ДВ,бр.102 от 1967 г.)Размерът на личната пенсия за изслужено време и старост на лицата, които са работили като трудоустроени, се изчислява от средномесечното брутно трудово възнаграждение, върху което са внесени осигурителни вноски за периода от три последователни години преди трудоустрояването им до 1 януари 1997 г., ако това е по-благоприятно за тях, и трудовият им стаж след тази дата.
Чл.12. (отм.,ДВ,бр.22 от 1996 г.)

II. ПЕНСИИ ЗА ИНВАЛИДНОСТ

Чл.13. (1) (изм.,Изв.,бр.51 от 1961 г.,ДВ,бр.53 от 1975 г.)Работниците, служителите, военнослужещите, служителите от народната милиция, противопожарната защита и строителните войски, земеделските стопани-кооператори, членовете на трудово-производителните кооперации, културните дейци и адвокатите имат право на пенсия за инвалидност, ако са загубили напълно или частично трудоспособността си завинаги или за продължително време.

(2) Пенсията за инвалидност се отпуска ако инвалидността е настъпила по време на работата или не по-късно от 2 години след нейното прекратяване. За някои болести, определени с наредба, този срок може да бъде по-голям. Условието инвалидността да е настъпила през време на работата не се отнася за слепите по рождение и за ослепените преди постъпването им на работа.

Чл.14. (1) Според степента на загубената трудоспособност и с оглед на професията инвалидите се разделят на три групи.

(2) Групата инвалидност се определя от трудово-експертна лекарска комисия въз основа на правилник, утвърден от Министерския съвет.

Чл.15. Пенсиите за инвалидност биват:

а) за трудова злополука или професионално заболяване;

б) за общо заболяване;

в) гражданскоинвалидни;
г) военноинвалидни.
Чл.16. (1) Пенсии за инвалидност поради трудова злополука или професионално заболяване се отпускат независимо от продължителността на трудовия стаж.

(2) С правилник, одобрен от Министерския съвет, се определят случаите, които се считат за трудова злополука или професионално заболяване.

Чл.17. (изм.,ДВ,бр.22 от 1996 г.)

(1) (доп.,ДВ,бр.102 от 1967 г.) Размерът на пенсията за инвалидност поради трудова злополука или професионално заболяване се определя в зависимост от групата инвалидност в следните проценти от средномесечното брутно трудово възнаграждение или доход, върху които са внесени осигурителни вноски през последните 12 месеца преди злополуката, или професионалното заболяване, ако това е по-благоприятно за лицето:

за I група инвалидност – 70 на сто;

за II група инвалидност – 55 на сто;

за III група инвалидност – 35 на сто.

(2) За военнослужещите, пострадали при бойни действия, определеният размер на пенсията се увеличава с 10 на сто.

Чл.18. (изм.,Изв.,бр.105 от 1962 г.;ДВ,бр.102 от 1967 г.,бр.36 от 1972 г.,бр.44 от 1984 г.,бр.81 от 1985 г.,бр.6 от 1989 г.,бр.52 от 1992 г.) Установява се следният минимален размер на пенсията за инвалидност поради трудова злополука или професионално заболяване:
за I група инвалидност – 150 на сто от социалната пенсия;

за II група инвалидност – 140 на сто от социалната пенсия;

за III група инвалидност – 115 на сто от социалната пенсия;

Чл.19. (1) Пенсии за инвалидност поради общо заболяване се отпускат при следния трудов стаж:
а) до 20-годишна възраст – независимо от продължителността на трудовия стаж;

б) до 25-годишна възраст – при наличието на 3 години трудов стаж;

в) над 25-годишна възраст – при 5 години трудов стаж;

г) на слепите по рождение и на ослепелите преди постъпването им на работа – при 5 години трудов стаж, независимо от възрастта.

(2) (нова,ДВ,бр.102 от 1967 г.) На лицата, следвали във висши или полувисши учебни заведения, изискуемият се трудов стаж по предходната алинея се намалява с толкова време, колкото са следвали в съответното учебно заведение.

(3) (предишна ал.2,нова,Изв.,бр.104 от 1959 г.,изм.,ДВ,бр. 102 от 1967 г.,отм.,бр.12 от 1991 г.)

Чл.20. (изм.,ДВ,бр.22 от 1996 г.)

(1) (изм.,ДВ,бр.102 от 1967 г.) Размерът на пенсията за инвалидност поради общо заболяване се определя в зависимост от групата инвалидност в следните проценти от средномесечното брутно трудово възнаграждение или доход, върху които са внесени осигурителни вноски през последните 12 месеца преди инвалидизирането:

за I група инвалидност – 70 на сто;

за II група инвалидност – 55 на сто;

за III група инвалидност – 35 на сто.

Чл.21. (1) За инвалиди поради общо заболяване от I и II група инвалидност, в зависимост от продължителността на трудовия им стаж, се установяват следните проценти добавки върху определената пенсия:

при трудов стаж от 10 до 15 години – 5%

при трудов стаж от 15 до 20 години – 10%

при трудов стаж над 20 години – 15%

(2) (нова,ДВ,бр.102 от 1967 г.) Инвалидите поради общо заболяване, които имат 25 години трудов стаж и 55-годишна възраст за мъжете и 20 години трудов стаж и 50-годишна възраст за жените, получават към пенсията си добавка 25%. Тази добавка не може да се получава заедно с добавката по предходната алинея.

Чл.22. (изм.,Изв.,бр.105 от 1962 г.,ДВ,бр.102 от 1967 г.,бр.97 от 1969 г.,бр.36 от 1972 г.,бр.44 от 1984 г.,бр.81 от 1985 г.,бр.6 от 1989 г. и бр.52 от 1992 г.) Установяват се следните минимални размери на пенсиите за инвалидност поради общо заболяване:
от социалната пенсия,

за I група инвалидност – 140 на сто

за II група инвалидност – 130 на сто

за III група инвалидност – 105 на сто

Чл.23. (изм.,ДВ,бр.22 от 1996 г.) За работниците и служители, които имат най-малко 7 и 1/2 години подземна или подводна работа, размерът на пенсията за инвалидност поради общо заболяване се изчислява от средномесечното брутно трудово възнаграждение, върху което са внесени осигурителни вноски през последните 12 месеца подземна или подводна работа, ако това е по-благоприятно за тях.

Чл.24. (1) Гражданскоинвалидни пенсии се отпускат на:

а) лица, пострадали при изпълнение на граждански или обществен дълг;

б) лица, пострадали случайно от органите на властта при изпълнение на служебните им задачи;
в) членове на Доброволната организация за съдействие на отбраната и членове на физкултурните колективи, пострадали при провеждане на учения, тренировки или състезания;
г) (доп.,ДВ,бр.102 от 1967 г.) учащи се, пострадали през време на производствената си практика или производственото си обучение;

д) (нова,ДВ,бр.101 от 1966 г.) затворници, пострадали при работа през време на изтърпяване на наказанието.

(2) (изм.,Изв.,бр.105 от 1962 г.,ДВ,бр.25 от 1966 г.,бр.102 от 1967 г.,бр.36 от 1972 г.,бр.81 от 1985 г.,бр.52 от 1992 г.)Пенсията на лицата по ал.1 се определя в размерите по чл.18.
(3) (изм.,Изв.,бр.51 от 1961 г.,ДВ,бр.53 от 1975 г.) Ако по времето, когато са пострадали, лицата са били работници, служители, земеделски стопани-кооператори, членове на трудово-производителните кооперации, културни дейци или адвокати, пенсията им се изчислява по реда на чл.17 в случай, че това е по-благоприятно за тях.

Чл.25. (1) Военноинвалидни пенсии се отпускат на следните лица, пострадали по време на службата си и попадащи в група инвалидност:

а) от редовия и сержантския състав на въоръжените сили – на срочна служба или мобилизирани от запаса;

б) на редовни трудоваци на срочна служба или мобилизирани от запаса;
в) на запасни, повикани на учебен, проверочен или практически сбор, независимо от званието им.

(2) Такива пенсии се отпускат и на лица, пострадали при даване съдействие на въоръжените сили.
(3) Пострадали по смисъла на този член се считат и загиналите и безследно изчезналите.
(4) Исковете за установяване, че лицата са пострадали по този и по предходния член, могат да се предявят в тригодишен срок.

(5) Лицата, пострадали след 9 септември 1944 г., които до влизане на настоящия закон в сила по уважителни причини са пропуснали срока за предявяване на установителен иск, както и тези, чиито искове са били отхвърлени поради пропущане на срока, а също и техните наследници, могат да предявят установителен иск до 31 декември 1959 г.
(6) По предявените установителни искове държавата не отговаря за разноските.
Чл.26. (1) (изм.,Изв.,бр.105 от 1962 г.,ДВ,бр.25 от 1966 г.,бр.102 от 1967 г.,бр.36 от 1972 г.,бр.36 от 1975 г,бр.81 от 1985 г.,бр.52 от 1992 г.,бр.22 от 1996 г.) Военноинвалидните пенсии се отпускат в процент от социалната пенсия по следната таблица:

Група инвалидност: I II III
Редници и сержанти 150% 140% 110%
Офицери 160% 150% 120%

(2) (попр.,Изв.,бр.92 от 1957 г.,изм.,бр.51 от 1961 г., ДВ, бр.53 от 1975 г.) Ако лицата по букви „а“, „б“ и „в“ от ал.1 на предходния член преди постъпването им в казармата, а тези по ал.2 – по времето, когато са пострадали, са били работници или служители, земеделски стопани-кооператори, членове на трудово-производителните кооперации, културни дейци или адвокати, пенсиите им се определят по реда на чл.17 в случай, че това е по-благоприятно за тях. Пенсиите на лицата по ал.2 в останалите случаи се отпускат в размерите, предвидени за редници.
(3) На пострадалите при бойни действия в защита на родината пенсията се увеличава с 10%.
(4) (изм.,ДВ,бр.44 от 1984 г.,бр.81 от 1985 г.,бр.6 от 1989 г.,бр.52 от 1992 г.) Пенсиите на лицата по букви „а“, „б“ и „в“ на предходния член, които са станали инвалиди поради заболяване или злополука през време на гарнизонен или домашен отпуск, се определят в размери 20% по-ниски от тези по таблицата, но не по-малко от социалната пенсия.
(5) (нова,ДВ,бр.22 от 1996 г.) Размерът на военноинвалидните пенсии, отпуснати по процент на загубена трудоспособност, е не по-малък от размера на социалната пенсия.

 

III. ПЕНСИИ ЗА ОСОБЕНИ ЗАСЛУГИ
(загл. изм.,ДВ,бр.12 от 1991 г.)

Чл.27. (изм.,ДВ,бр.12 от 1991 г.) Пенсии за особени заслуги към държавата и нацията се отпускат от Народното събрание по предложение на Министерския съвет. Тези пенсии не могат да се получават заедно с друг вид пенсия.

Чл.28. (отм.,ДВ,бр.97 от 1969 г.)

Чл.29. (отм.,ДВ,бр.97 от 1969 г.)

Чл.30. (отм.,ДВ,бр.97 от 1969 г.)

Чл.30а.(нов,ДВ,бр.104 от 1959 г.,изм.,ДВ,бр.97 от 1969 г.,бр.36 от 1975 г.,бр.44 от 1984 г., бр.81 от 1985 г.,бр.6 от 1989 г.,отм.,бр.12 от 1991 г.)

 

IV. НАСЛЕДСТВЕНИ ПЕНСИИ

Чл.31. (1) Наследствена пенсия получават следните лица, ако са били издържани от наследодателя:
а) (изм.,Изв.,бр.51 от 1961 г.,ДВ,бр.52 от 1992 г.) децата, братята, сестрите и внуците до навършване на 18 години, а учащите се в учебни заведения – 26 години, както и над тази възраст, ако загубят трудоспособността си до 18, съответно 26 години. Учащите се в учебни заведения, които след завършване на средно образование отбиват редовната си военна служба или трудова служба, или полагат изискуемия се предварителен трудов стаж, могат да получават наследствена пенсия и след 26-годишна възраст. Правото за получаване на наследствена пенсия след тази възраст се продължава с толкова време, колкото е траела военната или трудовата служба, съответно изискуемият се трудов стаж, но най-много до навършване на 28-годишна възраст;

б) (изм.,ДВ,бр.102 от 1967 г.) родителите, съпругът или съпругата при навършване – мъжете 60 години, жените 50 години, или преди навършване на тази възраст, ако са нетрудоспособни;
в) един от родителите или съпругата независимо от възрастта или трудоспособността, ако не работи и се грижи за децата, братята и сестрите на починалия глава на семейството, ненавършили 16-годишна възраст;

г) дядото и бабата, ако нямат средства за издръжка или ако няма лица, които по закон са длъжни да ги издържат. Братята, сестрите и внуците получават пенсия в случай, че нямат трудоспособни родители.

(2) (изм.,ДВ,бр.102 от 1967 г.) Децата и нетрудоспособните родители на починалия, които не са били на негова издръжка, имат право на наследствена пенсия, ако в последствие останат без достатъчно средства за издръжка.

(3) Децата имат право на пенсия в случай на смърт на единия от родителите, макар другият родител да работи.

Чл.32. (1) Наследствени пенсии се отпускат в следните размери от следващата се лична пенсия на починалия:

а) при един наследник – 50%;

б) при двама наследници – 75%;

в) при трима и повече наследници – 100%.

(2) (нова,ДВ,бр.52 от 1992 г.) Размерът на наследствената пенсия не може да бъде по-малък от 90 на сто от социалната пенсия за всеки наследник.

Чл.33. (1) Наследниците на починалия поради трудова злополука получават пенсия в процентите по предходния член от следващата се лична пенсия за I група инвалидност.
(2) Наследниците на починал поради заболяване, който има трудов стаж за пенсия за инвалидност, получават пенсия в процентите по предходния член от следващата се лична пенсия за II група инвалидност.

(3) Наследниците на починало лице, което има трудов стаж за пенсия за изслужено време и старост, получават наследствена пенсия в процентите по предходния член от следващата се лична пенсия за изслужено време и старост, ако това е по-благоприятно за тях.
(4) (нова,ДВ,бр.102 от 1967 г.) Наследниците на починало лице, което има трудов стаж за пенсия за изслужено време и старост на право на гражданскоинвалидна пенсия по чл.24, ал.1 буква „д“, получават наследствена пенсия в процентите по предходния член от следващата се лична пенсия за изслужено време и старост, ако това е по-благоприятно за тях.
Чл.34. (1) (изм.,ДВ,бр.102 от 1967 г.) Пенсията на деца, загубили двамата си родители, се определя като наследствена пенсия за трудова злополука.

(2) Като пенсия за трудова злополука се определя и пенсията на децата на починала самотна майка.
(3) (нова,ДВ,бр. 52 от 1992 г.) Пенсиите, отпуснати по предходните алинеи, се получават и през времето, когато лицата отбиват редовната си военна служба.

Чл.35. (1) (отм.,ДВ,бр.12 от 1991 г.)

(2) Наследствени военноинвалид