Alexander Todorov Network

Чудим са как да започнем.

В България хора се биеха да си купят олио на промоция. Не, че са толкова бедни, ама да се презаредят. А дали са толкова глупави, че да се презареждат за години напред? И да, и не напълно

В същото време министър на икономиката, много чесен и почетен (уволняван от държавна длъжност преди години заради съмнения в корупция) изказа твърдения, че в България има толкова много резерви на олио, че цялата страна може да се залее (направо и пиперче ако поръсим и малко сол – става на циганска баница, ако не сте пробвали много е вкусно, а вече е и луксозна храна).

Ама ние сме икономисти и сме леко скептични към тези твърдения. В таблицата по-долу данни за производството на слънчогледово олио по света. Целия списък тук: https://www.atlasbig.com/en-ie/countries-by-sunflower-oil-production

Какво може да направи впечатление? Двете държави лидери в света, а в момента провеждащи „военни операции“ на територията на Украйна произвеждат над 50% от слънчогледовото олио за цялата планета.

В същото време, тъй като нямаме достатъчно данни коя държава колко изнася, ще направим следното предположение, че човек консумира по 1 бутилка олио месечно под различна форма – дали в дюнера, баничката, на циганската баница, в чипса и т.н. На година му трябват 12 бутилки олио, за да има сносен живот с малко мазнинка. От тук ще стигнем до следните изводи:

1. 15 848 036 000 килограма е световното производство на олио, а световното население е почти 8 милиарда жители (може би дори над 8 милиарда, тъй като в Китай, където имаше забрана за повече от 1 дете в семейството има вероятно милиони деца, които официално не съществуват и ги няма в номенклатурата). Това означава, че при равно разпределение на човек се падат само по 2 бутилки олио годишно. Виждате ли сега защо имаше бой за олио в България? Ценна е мазнинката и в световен мащаб е много дефицитна.
2. Ще се придържаме обаче към формулата, където поне страните, които си произвеждат сами олиото, оставят за себе си сакралната 1 бутилка олио месечно средно на човек за собствена консумация, а останалото изнасят за другите държави, където си нямат. Какво ще рече това? Би трябвало в такъв случай цели 88% от производството на олио в Украйна (световния лидер) да отива за износ. При Руската федерация (вторите в света) това изобщо не е така. Този гигант (по територия) в случай, че си запазва 12 бутилки олио на човек годишно за собствена консумация ще има едва 55% от производството си, които може да изнася. Обаче като икономисти имаме сериозни колебания дали износът при този колос (по територия) не е много по-голям процент, а мазнинка за народа почти няма. Циганската баница може и да не е по джоба на всеки в тази федерация.
3. При България ако се запазват 12 бутилки олио годишно на човек, това означава, че 73% от добива отива за износ. Друга държава с по-добри показатели е единствено Унгария с нейните 79% за износ. Аржентина разполага с 43% за износ, Сърбия с 57%, Молдова с 60%, Румъния с 39%. От там нататък всички останали държави или едвам могат да задоволят вътрешните нужди от 12 бутилки олио годишно на човек, или трябва да внасят от тази мазнинка.
4. Имайки предвид, че световния лидер в износа на олио е ударен тежко от терористи, не е ясно какви ще бъдат добивите. Имайки предвид, че света осъди тежко втория в света производител на олио (обявен за терористите) и вероятно изправен пред невиждана финансова и икономическа криза, изобщо не е ясно и от там какво ще може да се произведе като слънчогледово олио и какво ще се изнася (също така не е и ясно дали някой изобщо ще иска да купува това слънчогледово олио докато диктаторския режим не бъде свален)
5. При това положение Аржентина може да се окаже, че ще е новия износител номер 1 в света в областта на слънчогледовото олио, което ще е истинска катастрофа за бедните държави по света, тъй като Аржентина произвежда едва 1/8 от това, което Украйна и Руската федерация заедно са произвеждали до момента. Имайки предвид географското положение, логично е цялото това количество на износа да отиде при богатите страни – САЩ и Канада където добивите са напълно недостатъчни за задоволяване на нуждите на населението. Богата Европа надали ще може да разчита на някакви количества от Южна Америка
6. Тогава какво ще се получи? Унгария става износител номер едно в Европа, веднага след това България, много назад Молдова и Сърбия, Румъния още по-назад като %. И други няма. Всички останали или трудно задоволяват собствената консумация, или трябва да внасят олио
7. Потенциални опасности – терористични организации може да се опитват да упражняват натиск върху страните Унгария, Молдова, Сърбия, България и Румъния при износа на слънчогледово олио. Огромна част от населението на тази планета няма да има никакъв шанс да се добере до мазнинката. Тук изобщо не говорим само за гладуващите в Африка. Когато няма достъп до тази мазнина, ще се търси евтин заместител – палмовата мазнина например. За производството й обаче се изсичат прекомерно количество растителни видове. Отделно от това консумацията й в дългосрочен план се счита, че води до тежки и в повечето случаи неличими заболявания. Това не е решение. Производството и консумацията на палмова и хидрогенирани мазнини трябва да се забрани в световен мащаб, а не да е алтернативна възможност.
8. Потенциални възможности – Тези 5 държави може да генерират значителни печалби от износа на олиото, при цени далеч надвишаващи текущите нива (ако се чудите дали 5 лева за бутилка олио е спекула, може и изобщо да не е спекула, а даже да е много евтино, което обаче не значи да си напълниш къщата с олио, пластмасовите бутилки след няколко месеца започват да отделят отровни вещества, презапасяването е глупост). Планетата може да преоцени опасностите и рязко да промени политиката си при следващите добиви – тоест далеч по-голяма част от земите да бъдат засети със слънчоглед (това изглежда ще бъде много доходен бизнес в близките години). Очевидно дори преди да започнат терористичните нападения над Украйна населението на планетата е изпитвало сериозен недостиг на слънчогледово олио – нещо, което може да се промени в близкото бъдеще. Не може първия и втория в света да имат толкова господстващо положение при добива на ключова суровина за изхранването на планетата

Какво може да направи държавата България, че да се подсигури вътрешното потребление на ниски цени?

Очевидно това, че в България имало запаси за 4 години напред не е съвсем така. Дори да има такива запаси някой може ли да каже дали 4 годишно олио е здравословно за консумация? А кой ще спре един частник да си продаде олиото в Германия, където му предлат 10 евро на литър, вместо да го продава патриотично в България по 2 лева и на загуба?

Вариант 1 – да наложи забрана на износа? Това ако е законно, би било крайно неморално от гледна точка, че в един свят, където е нужна солидарност, никой не може да бъде оставян да си мисли само за себе си. Благоденствието за всички е следствие от размяната, а не всеки да почне да си стиска своето, даже, когато го има в излишък. Бройте го този вариант, че не е опция дори да се замисля човек

Вариант 2 – да се наложат фиксирани цени при продажбите? И това няма да сработи – „цоциализъмът е едно недоносче“, общо взето и всички цоциалистически идеи. Ако държавата ти слага лимит на цените, ако не ти е изгодно, тогава ще се откажеш да продаваш, няма и производство да има от частния сектор. Бройте го и този вариант, че не е опция

Вариант 3 – държавата да създаде търговско дружество, което ще се занимава с производство на пшеница и слънчоглед. С основна цел да продава с печалба от 10% и само на българския пазар. Това търговско дружество с единствен акционер държавата да има вътрешни правила и стратегия да осигури на всеки човек в България по точно 1 бутилка олио на месец. Как може да стане това?
Продажбите да се извършват само на специализирани пунктове в страната и с издаване на фактура, при което лицето продавач ще предоставя лична карта, за да му се снемат ЕГН и имена, за да му се издаде фактурата. Електронната система ще бъде програмирана така, че на тримесечие срещу това ЕГН да не може да се изпишат повече от 3 бутилки слънчогледово олио. Търговско дружество ще предостави на клиентите си български граждани и кратък договор, в който да е записано, че клиентите могат да ползват олиото само за лична употреба и то е забранено за търговия по какъвто и да е начин.
Това търговско дружество да няма право да се бърка в износа и да конкурира останалите български фирми, които ще продават олиото на свободния пазар в България и по света. Единствената му цел ще бъде определена с вътрешните правила – задоволяване на вътрешното потребление с олио и зърнени продукти (за които отново да бъдат разписани подходящи правила) при 10% норма на печалбата.

Ние бихме препоръчали на държавата да избере вариант 3, за да си нямат тези на власт съответните неприятности ако се ослушват.

Междувременно редно е държавата да започне да решава и друг огромен въпрос свързан с балона на имотите в България, преди да гръмне, че ще е много грозна картинката

Повече по темата тук: Държавно строителство ЕАД – 1 000 000 000

и бонус идея

Как да се раздвижи пазарът на недвижимите имоти и икономиката